Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-06-17

Председателствал: председателят Борислав Великов

Секретари: Гадар Хачикян и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам последното тържествено заседание на Тридесет и деветото Народното събрание.
В самото начало предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите български военнослужещи в Ирак Цветан Камов и Паун Георгиев.
(Всички народни представители стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналите.)
Бих искал съвсем накратко да ви запозная с приетия на Председателския съвет кратък сценарий за днешното тържествено заседание.
След встъпителното слово на председателя ще има изказвания на парламентарните групи, като за всяка парламентарна група - до 10 минути, от името на независимите народни представители, един представител – за 5 минути, заключителни думи на председателя, след което една обща снимка и малък прощален коктейл в Националната художествена галерия.
Уважаеми господин президент на Република България,
Ваше Светейшество,
Уважаеми госпожи и господа, членове на Конституционния съд,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми госпожи и господа министри,
Ваши Превъзходителства,

С днешното 491-о заседание на 39-то Народно събрание приключва неговия четиригодишен мандат.
За втори път, след началото на демократичния преход в края на миналия век, българският парламент изпълни своя пълен конституционен мандат. Този факт свидетелства за жизнеността на българската парламентарна демокрация и за стабилността на политическите, икономическите и социалните структури на съвременна България.
Уважаеми госпожи и господа,
Тридесет и деветото Народно събрание изпълни своя мандат по време на съдбовен, повратен период в развитието на демократична България. Именно през последните четири години бяха направени решителни крачки за реализирането на основните външнополитически приоритети на страната: интегрирането в европейската и в евроатлантическата общност. България стана член на НАТО и сключи Договора за присъединяване към Европейския съюз. Осъществяването на тези приоритети не беше самоцел. Те бяха неделима част от целите, на които бяха посветени усилията на 39-то Народно събрание и на излъченото от него правителство: обезпечаването на сигурността на страната и на нейното демократично развитие, борбата срещу бедността и безработицата, срещу престъпността и корупцията, грижите за здравето на хората, за ускорено икономическо развитие и за повишаване на жизнения стандарт. За тази цел бе проведена и последователна политика на намаляване на безплодната идеологическа конфронтация и за постигане на съгласие по важни въпроси от национално значение.
С цялата своя разностранна дейност – законодателна, контролна и международна, 39-то Народно събрание внесе съществен принос за осъществяването на тези задачи.
Законодателната дейност на 39-то Народно събрание е наистина впечатляваща по своя голям обем и по ускорените темпове на нейното осъществяване. Те бяха обусловени от спешната необходимост на правните реформи, свързани главно с присъединяването към Европейския съюз. Приети бяха 631 закона, 83 от които бяха изцяло нови, 236 внасяха изменения и допълнения, често съществени, в действащото законодателство, а 312 се отнасяха до ратификацията на международни договори. Тези законови и други парламентарни актове се разпростират в най-важните сфери на нашия държавен и обществен живот.
Особено място сред това обемно законодателство заемат двата закона за изменение и допълнение на Конституцията от 1991 г. Това са първите две изменения, внесени в нея, свързани и двете с подготовката ни за членство в Европейския съюз. Сред ратификационните закони изпъкват със своето значение законите за ратифициране на Северноатлантическия договор и на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Много полезна роля за подобряване качеството на приеманите закони изигра Съветът по законодателство, създаден като независим експертен орган при председателя на Народното събрание. Той се утвърди като необходим инструмент в законодателната работа на парламента.
Тридесет и деветото Народно събрание разви широка и многостранна международна дейност. Тя бе обусловена от основните външнополитически приоритети на България.
Със своите постоянни парламентарни делегации, Народното събрание активно участва в следните международни парламентарни институции: Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество, Парламентарната асамблея на НАТО, Асамблеята на Западноевропейския съюз, Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, Интерпарламентарния съюз, Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива, Парламентарната асамблея на франкофонията, Интерпарламентарната асамблея на православието.
От особено голямо значение с оглед интегрирането на България в Европейския съюз бе сътрудничеството на Народното събрание с Европейския парламент, осъществявано главно в рамките на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз. Представители на българския парламент взеха участие в Европейския конвент, който подготви проекта за Конституцията на Европа. Още по-широки възможности за сътрудничество с Европейския парламент ще се открият пред 40-то Народно събрание, което ще трябва да изпрати 18 свои членове като наблюдатели в състава на Европейския парламент.
В редица случаи по предложение на български делегации в международни парламентарни институции бяха предприети действия в защита на наши национални интереси. Така например Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа прие резолюция в подкрепа на българските медицински сестри, несправедливо осъдени в Либия. По същия повод Парламентарната асамблея на Съвета на Европа определи докладчик, който да подготви доклад и проект за резолюция.
Съществена част от международната дейност на парламента бе развитието на неговите двустранни връзки с парламентите на други страни чрез обмен на делегации на високо равнище, както и по линия на постоянните комисии и на групите за приятелство.
На Народното събрание гостуваха редица ръководители на други държави и на международни организации, някои от които се обърнаха към нас от тази трибуна.
Уважаеми госпожи и господа, убеден съм, че в светлината на постигнатите резултати дейността на 39-ото Народно събрание може да бъде преценена като успешна, независимо от допуснатите едни или други слабости. Парламентът внесе своя дял в правилното развитие на България по избрания път към демокрация, сигурност и просперитет.
Ние оставяме на 40-ото Народно събрание богато наследство, което ще облекчи неговите усилия по този път, ползващ се с общественото доверие и подкрепа. Същевременно съзнаваме, че оставяме и несвършени неща, особено във връзка с предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз. На новия парламент предстоят много трудни и напрегнати начални месеци, през които той трябва да изпълни поетите ангажименти към Европейския съюз, посочени и в изпратеното предупредително писмо на Европейската комисия. Срочното им изпълнение в следващите три месеца е още по-необходимо, като се има предвид напрегнатата обстановка в Европейския съюз и в държавите-членки по въпросите за разширяването на съюза. Убедени сме, че новият парламент ще намери сили и решителност, за да се справи с тази задача, която е от решаващо значение за нашето членство в Европейския съюз.
И накрая, уважаеми дами и господа, искам да изкажа искрена благодарност на всички, които допринесоха за успешната дейност на Тридесет и деветото Народно събрание.
Благодаря на институциите, които в рамките на своите компетенции, следяха и подпомагаха работата на Народното събрание: на президента на Република България, на министър-председателя и Министерски съвет, на Конституционния съд.
Благодаря на проф. Огнян Герджиков, успешно председателствал доскоро парламента, на заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи и на постоянните комисии, всички взели активно участие в ръководството на парламента.
Благодаря на всички народни представители за положения труд и колегиалните им отношения.
Благодаря на служителите на парламентарната администрация, без които Народното събрание не би могло да провежда своята дейност.
Благодаря ви! (Ръкопляскания.)
Сега следват изказванията на отделните парламентарни групи.
От името на Парламентарната група на НДСВ – господин Станимир Илчев, но преди това за процедура. Заповядайте.

Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да споделя с Народното събрание постигнатото тази сутрин споразумение между представителите на отделните парламентарни групи изказванията да се предават от Българското национално радио и излъчват от Българската национална телевизия. Това изисква много обмислено гласуване, тъй като ние поставяме в двусмислена ситуация електронните национални медии и ги тласкаме почти до ръба на нарушение на закона. Те могат да бъдат адресирани от Централната избирателна комисия или СЕМ и затова единствено с едно безспорно гласуване в пленарната зала би могло да пристъпим към излъчване на следващите изказвания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Схващам това като процедурно предложение евентуално да има пряко предаване на Българското национално радио и Българската национална телевизия – правилно ли разбрах, господин Илчев?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Илчев за пряко предаване на по-нататъшното тържествено заседание по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 199 народни представители: за 195, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
От този момент нататък следващите изказвания ще се предават пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Предполагам, че техническата готовност е налице.
Има думата председателят на най-голямата парламентарна група Национално движение Симеон Втори господин Станимир Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент на Република България, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми магистрати, министри и журналисти!
Зад нас са четири години – един пълен мандат, което се случва за втори път в най-новата история на Република България. Естествено този факт заслужаваше точно такъв доклад, такъв отчет, какъвто чухме преди малко от председателя на Тридесет и деветото Народно събрание.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори подкрепя оценките в този доклад. За нас са изключително важни двете направени от него, от председателя Великов, и споделени с нас ключови квалификации – че работата на Тридесет и деветото Народно събрание е била успешна и че наследството, което това Народно събрание в своя пълноценен мандат оставя, е богато наследство. Дори ако се погледне онази част от законодателната програма от последната сесия, която не беше изпълнена, прави впечатление нейната съдържателност, нейната субординираност, степента на приоритетност, която е дадена много точно за отделните законопроекти, и най-вероятно, че Четиридесетото Народно събрание не след дълго ще започне да работи именно по тези законопроекти.
Много е важно днес да споделим една по-обща оценка, а не само статистика за това, което е направено или което не е направено. Нашата по-обща оценка включва следното.
Първо, след четирите години на Тридесет и деветото Народно събрание ние оставяме една България, която е по-стабилна – стабилна икономически, стабилна финансово и стабилна във вътрешнополитически план; една многопартийна система, която беше чувствително санирана в резултат на промените в законите за избор на народни представители и за политическите партии - виждате, че след тези промени политическата система функционира не само нормално, но и още по-ефективно, почти две дузини политически организации участват в горещото състезание за места в следващия парламент. По този начин беше опровергана една от най-зловещите прогнози от пролетта на 2001 г., че с появата на нова политическа сила на българската сцена българската държавна конструкция и българската политическа система ще претърпят трус. Това не се случи и няма как да се случи и занапред.
Ние оставяме една България, която впечатлява света все по-силно. Затова светът чрез своите институции, квалифицирани да дават оценки, осем пъти повишава рейтинга на страната.
Ние оставяме след себе си една България, която успя да постигне удивителния показател за нарастване на инвестициите, а именно средногодишно нарастване на инвестициите в размер на 15%.
Оставяме страна, в която безработицата тръгва надолу и даваме шанс за следващото правителство да укрепи и разшири тази тенденция.
Оставяме страна, която има преструктуриран и затова по-лесен за управляване, за ефективно управляване външен дълг. Позволете ми да припомня, знам, че тези цифри ще събудят голям критицизъм, особено сред парламентарните групи на опозиционните партии, допускам, че те работят с други методики и с поостарели модели сметачни машини “Елка”, но външният дълг, който ние наследихме през 2001 г., беше, уважаеми дами и господа, 10 млрд. и 600 млн. евро. Сега външният дълг на Република България е 7 млрд. и 300 млн. лева. (Шум и смях от КБ.) Той е намалял с 3 млрд. евро. Сега всеки жив българин, не просто пълнолетен българин, но всеки жив българин дължи на външния свят по-малко, отколкото през 2001 г.
Ние оставяме една България, в която големи групи наши сънародници формираха у себе си по-оптимистична нагласа за собственото си битие и за нашето общо бъдеще. Най-малкото това са онези 250 хил. души, които се върнаха отново на работа и поне половината от тях – трайно.
Ние оставяме една България, в която в значителна степен са разсеяни илюзиите за безплатно осигуряване на стоки и услуги… (Шум, смях и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Моля за спокойствие в залата.
Станимир Илчев: И нека си признаем откровено, че само на политически жаргон е допустимо да използваме определението “безплатни”. Всъщност ние укрепихме механизма на солидарното предплащане, което в комбинация с излишъците в бюджета даде възможност да се прехвърлят средства в най-критичните, в най-чувствителните сектори на икономическия и политическия живот.
Ние оставяме една България с променена Конституция, променена частично, променена недостатъчно, но променена в момент, в който противоборството на мненията все още беше много силно и имаше степента на задържащ фактор. Спомнете си как някои от нас призоваваха изобщо да не поглеждаме към Конституцията, камо ли да се осмеляваме да разлистим нейните страници. Това, което стана в рамките на двете промени, двата пакета от промени в Конституцията, дава основания за една прогноза, че в следващия – Четиридесетия парламент на Република България, тези промени могат да продължат по един още по-сполучлив и по-адекватен на очакванията към България начин.
Бяха изтъкнати пропуските, недостатъците, но кажете в кой мандат на Народното събрание след промените от 1989 г. не е имало пропуски и недостатъци? Нещо повече, имало е колизии, междуособици и кризи.
Този парламент – Тридесет и деветият, също се сдоби и то доста неочаквано, по един причудлив начин, със своя собствена парламентарна криза. Следва да уточним обаче, че докато тя се раздухваше и й се придаваха ненормални мащаби, в самото общество криза нямаше. Обществото не изпадна в състояние на свръхкритичност и затова не тръгна да иска сметка от тези 240 народни представители, а внимателно следеше техните причудливи пируети върху сцената на полемиката и размяната на фразеологични аргументи.
В крайна сметка Парламентарната група на НДСВ избра за председател на Народното събрание след тази странна криза също така достоен човек, който ни докара до този ден, в който можем да закрием Тридесет и деветото Народно събрание.
В допълнение искам да кажа, че на фона на тези окуражителни, необходими, изключително важни промени в национален план, има и зони на нашия живот, в които промени няма. Няма например чувствителна промяна в онова, което е известно като състояние на опозиционност. Аз тук не искам да визирам конкретните фракции на опозицията. Не искам да казвам, че БСП, ОДС или ДСБ са били по-агресивни или че понякога едни от тях са били по-толерантни от други от тях. Аз говоря за общото състояние на опозиционност, което също е мерило за зрелостта на една национална политическа система. Това общо състояние на опозиционност за съжаление все още включва неприети или отхвърлени практики в модерния свят, такива като дезинформацията, манипулацията и спекулацията.
Няма как, въпреки че това е горчив опит, да не се напомни, че ние загубихме изключително големи количества пленарно време в разискване на формални казуси, в размяна на аргументи по въпроси, които по същество са прости, както и в претупване на работата по въпроси, които по тяхната природа са сложни.
Ние бихме искали да пожелаем на бъдещия парламент, независимо от неговата вътрешна структура, независимо от неизбежните флуктуации вероятно на едни хора, на хора от една група в друга група, той да има предвид, да помни и тези тягостни епизоди от живота на Тридесет и деветото Народно събрание не с друга цел, не да ги превръща в политически капитал, а ако е възможно да ги заобикаля и избягва.
В този парламент ние постигнахме, изграждахме и поддържахме, а когато то се нарушаваше, го възстановявахме, едно продуктивно мнозинство. Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи направиха принос към българския модел за комбиниране на усилията на хора от различни етнически, социални, генерационни и професионални групи. Ние сме имали своите вътрешни напрежения и колизии, но винаги сме показвали, че онова, което е важно, че онова, което е част от дневния ред – на Събранието и от дневния ред на обществото, за нас представлява един непреодолим императив. Точно тази мисъл, точно тази нагласа ни е връщала отново в работен режим. Точно това обяснява способността ни да извършим онова, което беше отчетено в доклада на председателя Великов.
Нека да си пожелаем коректност в останалите малко дни до изборите! Нека да пожелаем на тези, които няма да влязат отново в тази зала, да не губят присъствие на духа и да мислят за четирите години на Тридесет и деветото Народно събрание не като за загубени години, а като за може би най-важните години в своя живот! И нека да пожелаем на тези, които след няколко седмици ще заемат места си по тези банки, да избягват нашите грешки и да продължат онова, което страната постигна и което е наше общо достояние! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Илчев.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата народният представител Сергей Станишев. Заповядайте.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, Ваши Превъзходителства, Ваше Светейшество, уважаеми господа министри, колеги народни представители!
Днес изпращаме в историята Тридесет и деветото Народно събрание. Бих казал, че го изпращаме с чувство на облекчение от един парламент, който измъчи хората, измъчи и себе си. Редно е днес да си припомним с какво усещане и настроение започна своята работа Тридесет и деветото Народно събрание, каква беше атмосферата в българското общество. Съществуваше надежда, надежда за нещо ново, за загърбване на омразата, за диалог с опозицията, за търсене на съгласие в името на националните интереси и за обща работа за решаване проблемите на хората.
Какво настроение и оценки преобладават днес сред българското общество? Отчуждение, разочарование и желание за промяна и за това има съвсем ясно обясними причини. Това, което в началото на работата на това мнозинство изглеждаше като неопитност, непохватност, понякога дори наивност, се трансформира в други основни черти на управлението на НДСВ. Те са некомпетентност, пренебрежение към институциите, в т.ч. към Народното събрание, бягство от отговорност и отчетност и дори потъпкване на законите, в т.ч. на Конституцията на Република България.
От НДСВ сигурно ще кажат, че водя предизборна агитация и речи. Добре, нека говорят цифрите. Министерският съвет системно изоставаше от собствената си законодателна програма. Само до юни 2004 г. бяха обещани 489 закона, от тях 209 изобщо не се появиха в Народното събрание. Самите управляващи одобриха в парламента едва 131. Тоест коефициентът на полезна дейност на този парламент е около една трета.
Вие ще кажете: не успяхме всичко, но сме дали качествени закони. Не е съвсем така. Петнадесет закони са променяни над пет пъти за този мандат. Рекорд държат Законът за ДДС и Законът за отбраната и въоръжените сили – по 12 пъти за четири години. Законът за печалбата е променян 11 пъти, Законът за съдебната власт – един от фундаментите на правовата държава – 10 пъти. Неприети са отчетите на Министерския съвет пред Народното събрание за 2002, 2003 и 2004 г. – ясна квалификация за това какво прави парламентът.
Парламентарният контрол се превърна в криеница от страна на правителството и формализъм от страна на мнозинството. Достатъчно е да спомена само един факт: от десет предложения на Коалиция за България за изслушване на министър-председателя и министрите по важни обществени проблеми е прието само едно, и то в резултат на парламентарна криза – скандала за приватизацията на "Булгартабак".
На финала на парламента се случи нещо скандално. Беше грубо погазена Конституцията и аз се питам защо. Беше погазена в тяснопартиен предизборен интерес на НДСВ, за да няма дискусия по т.нар. лотария на правителството и да не могат народните представители от опозицията да попитат: какво прави правителството за решаване на проблемите например на районите, които бяха засегнати от наводнения? Ние знаем какво правят. Практически нищо. През това време министрите обикалят предизборно страната и днес повечето не са тук. Много добре знаем и хората виждат, че много от министерствата почти са изнесени в избирателните райони на министрите, за да агитират и оказват натиск, но и това няма да помогне. Ясно е, че това правителство пренебрегна Конституцията и използва председателя на Народното събрание за своите интереси – да се скрие от дебата.
Но ние имаме писмо от генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по отношение на предизборната лотария до министър Паси, който пита: как е възможно това? Казва, че подобна лотария в европейска страна може да се проведе при две условия: първо, да има съгласие между парламентарните групи; второ, да се проведе от независим орган като Централната избирателна комисия. (Ръкопляскания от КБ.) Ясно е, че и това ще пренебрегнете. На практика това е втори жълт картон след предупреждението на Европейската комисия за несвършената работа от правителството и мнозинството по изпълнение на ангажиментите пред Европейския съюз. За съжаление, това е жълт картон не само за правителството на НДСВ, това е жълт картон за България. Не ви ли е срам? (Викове от НДСВ: "А-а-а!".) Аз виждам, че не ви е срам.
Какви са резултатите от това управление? Ние чухме прощалната реч на господин Илчев, но преди една седмица самият лидер на НДСВ и министър-председател призна, че това правителство и мнозинство не са изпълнили основни ангажименти: решаването на проблемите в здравеопазването, образованието, реформирането на съдебната система, аз бих допълнил – незабавното и несимволично увеличение на доходите, бих допълнил и новия морал в политиката и във всичко.
Именно затова България не може да си позволи още четири години хаотично управление, което не решава въпросите, засягащи живота на хората, което няма отговорност, което не желае да води диалог. Затова хората на страната искат промяна – промяна, която ще бъде предсказуема, стабилна и достатъчно сериозна в дълбочина на тази промяна. И тя ще дойде на 25 юни! България няма никакво време за губене. Ние отсега трябва да наваксваме огромен обем работа, който не е свършен от този парламент и от правителството на НДСВ.
Отсега искам да заявя: Коалиция за България в следващия мандат ще търси съгласие и диалог с всички, които желаят да решават проблемите в две основни посоки и две основни полета: ускоряване на работата за наваксване изпълнение на всички ангажименти, които са неизпълними пред европейските ни партньори, и то, както казват самите министри, за два месеца или три месеца. Не мога да се сдържа да не попитам: защо не беше направено това за четири години? Но това все пак е вече история.
Трябва да се хванем здраво и да работим и по нов Наказателно-процесуален кодекс, и по всички останали закони, които трябва да бъдат приети преди мониторинга на Европейската комисия и годишния доклад. Ние трябва да наваксаме като държава цялата несвършена работа от изпълнителната власт в земеделието, в икономиката, за да можем да покажем пред Европейския съюз, че България е отговорна държава и изпълнява своите ангажименти, за да не бъде отложена нашата страна поради безхаберието на сегашното управление. И това ще го направим!
Втората тема, по която ние ще търсим подкрепа, разговор, диалог с всички в парламента и в обществото, е борбата срещу бедността, срещу най-големия бич на България, която разяжда нормалния социален живот, изхвърля хората зад борда, оставя ги без грижа, без перспектива! За това са необходими закони, които да дадат свобода на икономическата инициатива на хората и да спрат войната на държавата с бизнеса. За това са необходими закони, които дават възможност да се въведе ред в здравеопазването и то да служи на пациентите и да се спре източването на здравната система. За това са необходими закони, които ще позволят българското образование да се развива динамично и успешно и да направи младите хора на България конкурентоспособни тук и в чужбина, и да могат да си намират работа в България. За това ние ще разговаряме с всички в името на интересите на страната. И аз очаквам всички партии да заявят, че са готови да направят това, за да могат българските граждани в следващите четири години да не бъдат отново разочаровани. Нашата страна, гражданите на републиката заслужават повече и заедно ще можем да го направим, разбира се, в следващия парламент.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Станишев.
От името на Парламентарния съюз на Демократи за силна България има думата Екатерина Михайлова. Заповядайте.
Екатерина Михайлова (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
В последния ден на Тридесет и деветия парламент е съвсем нормално всяка парламентарна група да направи анализ на това, което се случи в тези четири години. Това е нормално. Това е и традиция. Отива си един парламент и всеки вижда какво се е случило в него, прави своя прочит.
Ние, от Парламентарния съюз на Демократи за силна България бяхме опозиция от първия до последния ден на управлението Сакскобургготски – Ахмед Доган.
На днешния ден искаме да кажем добрите и лошите неща, които се случиха в този Тридесет и девети парламент. Макар и опозиция ще започна с добрите неща, защото има и добри неща, които се случиха.
Първото добро нещо е това, че има цял мандат. За втори път в българската нова история парламентът успява да осъществи своя четиригодишен цикъл, както е по Конституция. Това е добра новина, защото говори за стабилност в България, за политически нрави, които в крайна сметка водят до това един парламент да може да изкара своя пълен мандат.
Втората добра новина от този парламент е нещо, което започна от миналия парламент, а именно – геостратегическите цели на България започнаха да се постигат. Ратифициран беше договорът за НАТО. Малко преди края на парламента беше ратифициран и Договорът за Европейския съюз с България и това са неща, които ние, Демократи за силна България, безспорно не само приветстваме, но и подкрепихме със своите гласове, защото е нещо, започнало от предишния парламент, още от управлението на правителството с министър-председател Иван Костов.
Четвъртото добро нещо, което се случи в този парламент, е, че за първи път се стигна до изменение на българската Конституция. Ние, от Демократи за силна България, настоявахме години наред за изменения в основния закон. Добре е, че все пак това се случи. Първите две поправки са факт, но е крайно недостатъчно само това, което беше изменено, и в следващия Четиридесети парламент трябва да се направи много сериозна, радикална промяна в частта за съдебната власт като следствието и прокуратурата излязат от нея и бъдат поставени под парламентарен и граждански контрол. Трябва да се стигне и до пълна и управленска, и финансова децентрализация, което също може да стане единствено и само чрез изменение на българската Конституция.
Дотук добрите неща. Сега искам да кажа и това, което ние отчитаме като много тежки прегрешения на този Тридесет и девети парламент.
Първото нещо, тъй като сме в парламент, това е незачитането на парламентарната представителна демокрация. Примери много! Парламентът беше обезличен. Редовно беше укриван министър-председателят, министрите от парламентарен контрол. Не се явяваха, държаха се към парламента като една ненужна институция, която трябваше да им служи за параван.
Второто нещо, което се случи в този парламент и не се е случвало досега в новата ни история, е безпрецедентното погазване на българската Конституция. Конституцията за управляващите беше нищо. Тя беше нарушавана и примери – също много.
Законът за съдебната власт, уважаеми колеги, беше отменен в тридесет и три текста от Конституционния съд. Решението на българския парламент относно АЕЦ “Козлодуй” беше потъпкано от страна на правителството и не беше въобще зачетено – нещо, което е драстично нарушение на българската Конституция.
Какво друго се случи в този парламент?
С появата на Симеон Сакскобургготски и от обръщението му от 6 април преди четири години започна да се прави опит за обезличаването и заличаването на границата между власт и опозиция. Именно затова ние, от Демократи за силна България, сме поставяли винаги много ясно разграничителната линия между управляващи и опозиция, защото без това няма демокрация. Ако изчезне тази граница ще се върнем към тоталитаризъм, ще се върнем към държава, каквато никой от нас, надявам се, не би желал да вижда в своята родина.
Какво още искам да отбележа? Не само беше заобикалян парламентът, но беше правена много голяма спекулация с парите на българския данъкоплатец. В последните две години огромните бюджетни излишъци бяха извън контрола на българските граждани и парламент, бяха разходвани от правителството не според нуждите на българските граждани, не за здравеопазване, не за доходи, а за това да се правят чешмички, алеи, а на финала научихме, че ще има и подаръци, ако хората гласуват, под формата на джиесеми, а дори и може би на някой от НДСВ ще му се падне и лек автомобил. (Ръкопляскания.)
Още нещо искам да кажа за този парламент, защото се случи за първи път. Случвало се е и в други парламенти да има липса на кворум. Случвало се е и в други парламенти да отсъстват народни представители, но не се е случвало това, което стана в Тридесет и деветия парламент – парламентарното мнозинство да бяга, парламентарното мнозинство да се укрива, да проваля парламентарни заседания само и само да може да скрие далаверите на своите министри. (Ръкопляскания.)
Ето това Народното събрание правеше и го правеше под всякаква форма – с бягство или с диктат. Различни бяха формите, но се укриваха далаверите и с външния дълг, укриваха се нещата и с автомагистрала “Тракия”, укриваха се и случаите с незаконно придобитите имоти на премиера Симеон Сакскобургготски, укриваше и в случая с “Булгартабак холдинг”.
И тук, разбира се, не мога да пропусна това, което в този парламент също се случваше – политическия рекет на Движението за права и свободи – нещо, което характеризира този Тридесет и девети парламент. (Ръкопляскания отдясно.)
И още нещо, защото преди мен говори Сергей Дмитриевич Станишев, което се опита да се направи на опозиция.

Уважаеми народни представители от БСП, един от греховете на управляващите от НДСВ и ДПС беше, че пуснаха вас – Българската социалистическа партия – бившите репресивни служби на Държавна сигурност, във властта. Направиха го чрез министри, заместник-министри, сега се раздават и посланически постове. Вие не сте опозиция на това управление! Вие през цялото време, уважаеми дами и господа от БСП, бяхте във властта (ръкопляскания вдясно), консумирахте я, участвахте в олигархичния модел, който беше характеристика на това управление.
Какво искам да кажа в заключение? (Реплика на народния представител Емилия Масларова.) Парламентарният съюз на Демократи за силна България беше парламентарната група с най-ясна позиция в този Тридесет и девети парламент. Народните представители от Парламентарния съюз на Демократи за силна България бяха решителни, смели и компетентни целите четири години и аз ви поздравявам, защото вие запазихте парламентаризма в България, показахте, че да си депутат има смисъл. (Ръкопляскания в ДСБ.) Затова искам да кажа, че ние в Четиридесетия парламент, ще направим следното: ще се противопоставим на реабилитацията на комунистическия режим и на присъствието на неговия репресивен апарат в обществения живот. Ще се борим срещу изолирането и партийния контрол върху българските турци. Задължаваме се да положим всички усилия, за да поправим щетите, нанесени от настоящото управление, а именно: ще ревизираме договорите, които стовариха ненужни финансови тежести върху българските данъкоплатци за едно поколение напред; ще потърсим отговорност за вредите, които бяха причинени чрез спекулации с външния дълг на България; ще направим необходимото да върнем на българската държава незаконно придобитите от Симеон Сакскобургготски имоти.
Ние, Демократи за силна България, ще останем верни на своите принципи и ценности. На България е нужна смела, решителна и компетентна политика, такава каквато ние – от Демократи за силна България, можем да предложим. Само този е пътят, по който България може да е силна в обединена Европа.
Най-хубавото, колеги, днес за Тридесет и деветия парламент е, че той свърши. Благодаря ви. (Ръкопляскания вдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Михайлова.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи давам думата на народния представител Лютви Местан. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши превъзходителства, Ваши Светейшества! Днес е последният ден от мандата на Тридесет и деветото Народно събрание. Както вече се каза, както и Тридесет и осмото Народно събрание, Тридесет и деветият парламент бе с пълен мандат. И това се случва за втори път. Сам по себе си този факт индикира, от една страна, нормализиран политически процес и от друга – успешно управление.
Нормално е управляващите да поставят акцент върху успехите, а опозицията да подчертава несвършеното. Независимо от изкушенията на предизборната ситуация обаче и черногледите ще признаят, че само преди пет години предположението – Тридесет и деветото Народно събрание да ратифицира двата заключителни акта, свързани с двата основни приоритети на българската държава – НАТО и Европейският съюз, вероятно щеше да се посрещне с песимистична насмешка. Но успяхме, което още не ни дава основание, сега пък да отидем в другата крайност - на наивния оптимизъм. Защото затворени преговорни глави и подписан присъединителен договор, все още не означават реално членство. Затворихме преговорните глави, защото покрихме критерии, но и с поети нови ангажименти, за чието изпълнение ще бъдем пунктуално наблюдавани.
Модерна Европа оставя в миналото снизхождението към кандидатурата и актуализира взискателността към реалния партньор. Това всъщност ни казват някои политически лидери на стара Европа, като австрийският канцлер и еврокомисарят за външните отношения и европейската политика на добросъседство - Бенито Ферера-Валднер, но макар и непряко – французи и холандци, с неотдавнашния си вот на референдума за общата Европейска конституция. Не бива да им се сърдим, тъкмо напротив. Предупрежденията идват навреме. Правилният им прочит е задължителен и изисква още веднъж да повторим, че ще станем членове на Европейския съюз, не за да ни реши той проблемите, а когато си решим собствените проблеми. Затова диалогът за Европейския съюз между властта и гражданското общество следва да е коректен, бих казал честен, за да не превърнем еврочленството в една нова митологема на свръхочакванията, защото крачката от нереализирани свръхочаквания до песимизъм, е много малка. И понеже това, от което най-малко се нуждаем, е песимизмът, трябва да имаме куража да представим Европейския съюз пред българския гражданин не като готово благо, а като нов хоризонт и нови възможности, които ще се превърнат в ново качество на живот само при правилна държавна политика, поощряваща предприемачеството.
Европейският съюз няма да търпи компромиси нито по отношение на съдебната и административната реформа, нито, ако щете, чухме го през последните дни, по въпроса за хуманното отношение към животните. Така или иначе става все по-ясно, че без функционални, съответстващи на евроизискванията и гражданското общество, съдебна власт и държавна администрация, без конкурентна икономика, членството може да се отложи макар и само с една година.
За да се предотврати задействането на предпазната клауза, трябва широко политическо и национално съгласие за технологията на управлението. За да е резултатна тази технология е необходимо широко коалиционно правителство. Така ще бъдат минимализирани фронтовете на взаимното неразбиране и подозрителност, на политическия индивидуализъм и егоизъм. За сигурното европейско бъдеще на България е необходимо зачитане на политическия примат в проявата му на управляващо мнозинство, което има шанса на политическото време, да превърне в реалности, заложени преди перспективи. Затова повече отвсякога ни е нужна тенденция на синтезиране на политическата енергия, защото от посоката на общите ни усилия зависи общата ни съдба – европейската, модерната геополитическа съдба на България.
Неслучайно, уважаеми госпожи и господа, видно от всички социологически проучвания българският гражданин не е склонен да делегира пълно мнозинство на нито една партия, с което определя еднопартийното управление като потенциален риск за задействане на предпазната клауза.
Тридесет и деветото Народно събрание изпълни достойно дълга си към тези, които го избраха. По време на неговия мандат България получи определение за функционираща пазарна икономика, подобри се радикално бизнес климатът, за да се увеличи безспорно ръстът на чуждестранните инвестиции, институционално се разгърна системата за защита на човешките права и пр., но в историята ще остане с онези закони и решения, включително и с двете изменения на Конституцията, които направиха възможни двете ратификации – за НАТО и Европейския съюз.
Разбирам изкушението днес всяка партия да изтъква заслугите си за българската евроинтеграция. Фактът, че едно правителство даде заявка за членство, друго започна преговорния процес, трето го завърши, а при четвърто ще е реалното ни включване, прави това дело общобългарско. Затова ДПС няма да се подаде на това изкушение.
В заключение само ще подчертая, че България е първата държава от Балканския полуостров от бившия социалистически лагер, която е член на НАТО и ще е първата държава-член и на Европейския съюз. Така се оказваме пт на запад от западните си съседи и не защото сме по-напред със своята икономика или с жизнения стандарт на своите граждани – това е проблем, който все още ни предстои да решим, а защото всички ние в тази зала и цялото ни гражданско общество успяхме да вградим в темелите на българския преход толерантността – етническата, религиозната, човешката толерантност, без която този ден нямаше да бъде възможен. Иначе и България щеше да бъде на опашката от чакащи доста на брой държави, много от които минали през кървавата баня на етнически противоборства заради изродени в агресивна мегаломания комплекси.
И за да подчертаем, че става въпрос за процес, ще кажем, че този ден нямаше да е възможен без онова драматично решение на предишния български парламент, с което дадохме съгласие натовските военновъздушни сили да защитят правата и свободите в друга балканска държава. Защото България вече проявяваше едно друго измерение на чувството за пространство като страна, разположена географски на Балканите, но като ценностна система благодарение на своя етнически модел – разположена в обединена Европа, и даде пример за локално въздействие на глобалната трансформация на размирните Балкани в зона за мир и стабилност. Това последното го казах за родината си и това ме прави горд! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Парламентарната група на СДС има думата Валентин Василев. Заповядайте.
Валентин Василев (СДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми министри, Ваши Превъзходителства, дами и господа народни представители! Тридесет и деветото Народно събрание на Република България ще остане в историята най-вече с присъединяването ни към НАТО и антитерористичната коалиция, както и с ратифицирането на Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Аз няма да се спирам и да повтарям добрите неща, които извърши това Народно събрание. Уважаемият господин председател и управляващото мнозинство отделиха достатъчно внимание на това. Искам обаче да се спра на нещата, които не успяхме да свършим, и на грешките, които допуснахме, за да не се правят те отново в следващото Четиридесето Народно събрание.
Това Народно събрание не работи достатъчно ефективно. Имаше много провалени заседания. Имаше много дълги и често пъти безсмислени дебати. Имаше слаб парламентарен контрол. Не бяха приети важни закони, и то най-вече законите, свързани с овладяване на корупцията и престъпността. Затова Европейският съюз ни постави категорични условия, затова и в навечерието на изборите по улиците на България продължават да се движат черни бронирани джипове, по два обикновено, да има престрелки и взривове, и се стигна дори дотам, че главният секретар на МВР – кандидат за народен представител, да прекъсва кампанията си и да се крие. На това нещо трябва да се сложи край в България. Надявам се следващият парламент и следващото правителство да се заемат най-напред с тази задача, защото Европейският съюз категорично ни заяви, че без това ние няма да станем пълноправни членове на 1 януари 2007 г.
Следващото Народно събрание не бива да допуска да бъде пренебрегвано от правителството, както често пъти се случваше в това Народно събрание. Важни за страната въпроси бяха решавани зад гърба на Народното събрание. Бюджетният излишък беше разпределян от правителството зад гърба на Народното събрание недостатъчно ефективно. Операциите по външния дълг бяха извършени също зад гърба на Народното събрание и те ни донесоха огромни щети. Тук стана дума вече за концесии, за приватизация зад гърба на Народното събрание. Вчера чухме и за остров, който е построен с подпис на министър.
Следващото Народно събрание не бива да допусне да бъде подменен вотът на избирателите, както се случва досега често в досегашните парламенти. Това не е честно спрямо избирателите. Това Народно събрание тръгна с четири парламентарни групи, а завършва със седем, които прерастват след това в партии, за които никой не е гласувал. Съюзът на демократичните сили ще предложи промяна на правилника в това отношение, за да няма подмяна на вота на избирателите. Нека тези, които напускат групите си, останат независими народни представители.
Пожелавам също така на Четиридесетото Народно събрание да не приема закони, които по-късно да преработва по 10-15 пъти, както вече стана дума за това, особено когато се отнася за сигурността на страната, за съдебната система и за икономиката. Тези промени създават нестабилност и не работят за развитието на България.
Надявам се също следващият парламент така да промени правилника подобно на други европейски страни, че важни закони да не бъдат приемани от по 20-30 народни представители. Разбира се, би било добре следващите народни представители да отделят повече внимание на своите избиратели и на техните проблеми, повече да бъдат в избирателните си райони, да бъдат по-честни.
Съжалявам, че господин Станишев го няма тук, който отново обеща да се бори с бедността, обеща да реформира здравеопазването, обеща тройни заплати и пенсии. Това много ми прилича на едни обещания, които наричахме "сполука". Дано България не се сдобие с нова сполука след следващите избори. Нека да бъдем по-честни към избирателите си, защото, господин Овчаров – Вас гледам, ваши водачи на листи обещават само за един избирателен регион толкова пари, с колкото държавата не разполага за три години.
Румен Овчаров (КБ, от място): Хайде де!
Валентин Василев: Накрая пожелавам на бъдещите народни представители да бъдат не само политици, но малко повече българи и държавници и да защитават по-добре интересите на България, отколкото ние тук, в това Народно събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Василев.
От името на Парламентарната група на Новото време давам думата на народния представител Борислав Цеков. Заповядайте, господин Цеков.
Борислав Цеков (НВ): Уважаеми господин президент, Ваше Светейшество, уважаеми господин председателю, уважаеми министри и народни представители! Преди всичко от името на Парламентарната група на Новото време искам да благодаря на онези народни представители от всички парламентарни групи, които по време на Тридесет и деветото Народно събрание въпреки острастените понякога политически борби намираха сили и воля за съгласие във важни за страната моменти. Защото разбирането на Новото време за модерна политика е в умението да казваш "не" на приятели и "да" на опоненти, когато националните интереси изискват това.
С цялостната си дейност в Народното събрание Парламентарната група на Новото време се опита и вярваме – доказа, че в Народното събрание може да има депутати, обединени от философията "Казана дума – хвърлен камък", равно на внесен законопроект и свършена работа, депутати, които имат куража и компетентността да защитават интересите на гражданите, да задават неудобни въпроси, да внасят законопроекти, които решават конкретни проблеми.
В Тридесет и деветото Народно събрание Новото време внесе 72 законопроекта, от които 32 приети. С други думи, една от най-малките парламентарни групи показа един от най-високите коефициенти на полезно действие. Тези закони очертаха политиката на Новото време за защита на църквата и българщината, за промяна на политическата система и повече власт в ръцете на хората чрез мажоритарни избори и национални референдуми, за борба с корупцията и злоупотребите, и разбира се – за развитие на българското образование и подобряване на здравеопазването.
Това е равносметката. Но днес гледаме напред. Продължаваме да работим, защото за България днес е важно да осъществим плана на Новото време за новото поколение. Първата стъпка вече е направена с онези 135 млн. за българското образование, които Новото време извоюва за компютризация на българските училища, преквалификация на учителите и ремонти на училищни сгради.
Втората стъпка престои. Новото време предлага закон за радикално увеличаване на семейните надбавки. Защото сме твърдо убедени, че България трябва да инвестира в семействата с деца. Парите от бюджетния излишък вместо да се харчат за чешмички и къщички на Баба Яга, трябва да се дадат в ръцете на хората, за да се гарантират сигурността и бъдещето на новото поколение.
И днес, в последния ден на Тридесет и деветото Народно събрание, заявявам, че както в първия ден на този парламент аз, Борислав Цеков, внесох Закона за вероизповеданията, който спомогна за обединението на Българската православна църква, Новото време в първия ден на следващото Народно събрание ще внесе закона за радикалното увеличаване на семейните надбавки и ще се борим за неговото приемане, така както се прие Законът за вероизповеданията.
Сега е времето вотът на избирателите да подкрепи закона на Новото време за мажоритарни избори за депутати и новия закон за референдумите, който дава право на гражданите чрез подписка да предизвикват национален референдум. Само така гражданите ще могат да търсят сметка от депутатите и да изхвърлят политиците-ментета от политиката.
Сега е времето за ниски данъци, плосък данък върху личните доходи в размер от 15% и корпоративен данък от 8%.
Сега е времето и за реална съдебна реформа, която запазва независимостта на прокуратура и следствие от политици и партии, и Новото време ще се бори за това, така както се бори и в рамките на Тридесет и деветото Народното събрание.
Сега е времето и за пряко избиране на полицейски началници на общинско ниво, защото само ако бъдат зависими от хората, те ще бъдат по-близо до тях и реално ще защитават техните лични интереси, имущество и сигурност.
Сега е времето и за закони, осигуряващи наистина стегната и ефективна администрация и реално намаляване на разрешителните и лицензионни режими.
Сега е времето и за премахване на монопола на Националната здравноосигурителна каса, така че да има наистина добро финансиране и обслужване на всички здравноосигурени граждани.
Сега е времето и за премахване на точковата система за пенсиониране и за нови законови мерки за защита на българското православие.
И най-вече, казвал съм го и друг път и няма да се уморя да го повтарям, сега е времето да загърбим овехтели партийни страсти и боричкания и с повече държавническа мисъл и отговорност да работим така, че ускорено да компенсираме изоставането в жизнения стандарт в сравнение със страните от Европейския съюз. Да работим така, че да създадем най-сетне такава социално-икономическа среда, която да даде имунна система на българския бизнес, позволяваща му да устои на острия конкурентен натиск в рамките на Общия европейски пазар.
И не на последно място, да работим така, че българският глас в Брюксел да звучи силно и гордо. А това ще бъде така, когато бъде обединеният глас на българските институции, провеждащи една национално отговорна политика. Новото време е твърдо решено да даде своя принос за това. Защото голямата цел днес е не просто българският трикольор да се вее пред институциите на Европейския съюз в Брюксел, а да се вее гордо. А това ще стане, ако влезем в Европейския съюз горди с вярата си, с традициите си, с писмеността си.
Българските граждани ще се чувстват наистина граждани на Европа по доходи, жизнен стандарт и социални придобивки, само когато заменим правилата на връзкарския капитализъм, в които живеем днес, с модерните европейски правила, които дават възможности за всички, но и търсят отговорност от всеки.
Като реформаторска и патриотична партия Новото време смята, че новото поколение, а това са модерните млади хора, хората в активна възраст, които се образоват, работят, плащат данъци, трябва да вземе нещата в свои ръце, да подкрепят идеите и законите на Новото време, които слагат край на връзкарския капитализъм в България. Да наложат, ако трябва, агресивно, своя реформаторски дух, защото България няма повече време за губене. Защото искаме да живеем тук и сега в една успешна и модерна България. И това е каузата на Новото време, за която продължаваме да работим. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в Новото време и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Цеков.
От името на Парламентарната група на БЗНС Народен съюз – Демократическа партия имаме съгласие на Председателския съвет да говорят двамата съпредседатели.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин президент, уважаеми господа и госпожи министри, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес ние приключваме един важен етап от урока по демокрация в България. Този парламент далеч не изпълни задачите на този важен за България момент, но успя да напълни джобовете на управляващите за сметка на обикновения български гражданин. Розовите картини на управляващите не могат да скрият оценката на Европа. Ние сме на последно място по размера на средната заплата и пенсия и на първо място по престъпност, корупция и детска смъртност. Нашият външнотърговски баланс е трагичен, независимо от това, което спомена господин Илчев преди малко.
С други думи, България няма производство, ние внасяме много повече, отколкото изнасяме. Затова има и висока безработица, и всичко, което е свързано с този проблем. Той обаче винаги би могъл да бъде решен и трябва да бъде решен.
Този парламент постоянно си позволяваше да нарушава правилата, да решава въпросите не въз основа на правилника, а въз основа на силата на мнозинството. Правителството започна с нарушение на закона. Всички си спомняме историята на онази стенограма, когато министър-председател и правителство са умували как да заобиколят закона във връзка със сделката с “Агентите на короната”. Това стана в много други случаи, но ще спомена само, както беше казано и преди това. И тук ще кажа, че е хубаво човек да говори малко по-късно, за да няма нужда да повтаря някои работи. Но аз не мога да не спомена “Булгартабак”, спекулациите с магистрала “Тракия”, неусвоените фондове от Европейския съюз за инфраструктурата, липсата на всякаква прозрачност при воденето на преговори с Европейския съюз и незащитените национални интереси за квотите, посегателствата върху частната собственост в апетитните райони, особено по Черноморието, разхищенията по програма САПАРД и спирането на проектите и липсата на контрол върху процеса. По времето на Венцислав Върбанов на България никога не й беше размахан “жълт картон” за политиката в областта на земеделието, а напротив, България първа сред източноевропейските страни получи достъп до предприсъединителните фондове на Програма САПАРД. И това е факт, който никой не може да отрече. А сега точно по тази глава има зебележки от Европейския съюз и този “жълт картон” и за там е размахан, защото това правителство не успя да създаде администрацията, която впоследствие да може да усвоява средствата от Европейския съюз.
Пак ще кажа, това трябва да стане и аз се надявам, че следващият парламент ще се занимае с това, за да не ни размахат отново “жълт картон”. Ние се радваме, че България стана член на НАТО и че беше подписан Договорът за присъединяването към Европейския съюз. За това, както казаха и други, се работеше доста време, работеше се от много отдавна с цялата искреност и желание и българският народ да заеме своето достойно място в това голямо семейство. Но критиките, които получаваме от Европейския съюз, не са малко и те изискват много работа и целенасоченост в следващия парламент, за да не изпаднем от графика.
В следващия парламент Българския народен съюз ще работи в пленарната зала да влязат готовите отдавна законопроекти за комасация на земята, за нов кадастър, за закрила на земеделската продукция, за интервенционната агенция за регулиране на цените на земеделската продукция. Стига с тази увеличаваща се бюрокрация и държавен рекет върху земеделските производители! Искам да ви обърна внимание, че досега никой не спомена земеделския сектор, което е жалко, защото той беше много важен и за членството ни в Европейския съюз, и за предстоящото задоволяване на всички точки в този договор.
И тук една дума за предложената от вас лотария, която е срам за България и е обида за интелигентността на българския избирател. Той няма нужда да бъде подкупван. Навремето хората са давали живота си и са се борили много дълго за правото им на глас и аз не считам, че с разни обещания и лотарии той трябва да бъде подкарван към урните не за да даде своята политическа оценка, а за да получи някаква машинка.
Благодаря на колегите за съвместната работа и на добър час на българската законност и демокрация в следващия парламент. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря на госпожа Мозер.
Давам думата на другия съпредседател на парламентарната група народният представител Александър Праматарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Давам думата на другия съпредседател на парламентарната група народният представител Александър Праматарски. Заповядайте.
Александър Праматарски (НС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Този български парламент продължи законодателната линия, която зададе правителството на Обединените демократични сили с реформите, които постави, но същевременно с това дойде с претенцията за нов морал пред избирателите, за много по-дисциплинирана работа и за консенсусна политика в законотворчеството, засягащо интересите на България.
За изминалите четири години се оказа, че много малко хора от управляващото мнозинство си спомниха приказката за стълбата, която господин Герджиков им раздаде в самото начало. В историята останаха и обещанията за механизъм, който да послужи за отзоваване на депутати. Вместо това монолитната група на управляващото мнозинство се разцепи на няколко части – доста депутати напуснаха, но не парламента, а Парламентарната група на НДСВ. Консенсусната политика в полза на България се превърна в лотарийна игра, в която превес вземаше ту юридическото лоби, ту Новото време, ту юпитата от Лондон.
Това Народно събрание знаково стартира със Закона за хазарта и продължи да сваля авторитета на парламента със закони, които дадоха възможност на хора без висше образование да станат министри, на други хора - да спестят данъци върху имотите си, на трети – да направят нелепи опити да прокарат промяна в медийния закон. Скандали като този за “Булгартабак” и магистрала “Тракия” поставиха под съмнение както почтеността на изпълнителната власт, така и на някои части от шумната опозиция. През този четиригодишен период Народното събрание се превърна в терен за прегрупиране по чисто партийни интереси, и икономически, разбира се, а не по волята на българския избирател. Единствената политическа сила, която през цялото време се възползва от тези процеси бе Българската социалистическа партия. Тя играеше ролята ту на придворна опозиция, ту на управляваща.
Дами и господа народни представители, животът и сигурността на хората в България не е игра. Всички ние, независимо от това в коя част на залата стоим, сме избрани, за да защитаваме интересите на българските граждани, а не само на онези, които са гласували за нас.
Ние не бяхме тук, за да работим за личните си амбиции. Заиграването с доверието на хората ни изправя сега пред опасността, която ни предлага Българската социалистическа партия, а това е да заменим обещаните царски 800 дни с червени 800 дни и абсурдът българският парламент да бъде населен отново с хора, които обещават всичко на всеки. Когато стане така, обикновено никой не получава нищо, а лъжците биват прогонвани с камъни, както стана с Виденов.
В този Тридесет и девети поред български парламент, мнозинството не разбра стратегически важната съдебна реформа. Не бяха приети и предложенията на ОДС за подобряване на бизнесклимата в България, за намаляване на данъчните ставки и осигурителните вноски. С кои закони се защити сигурността на българските граждани? С кои закони се изгради обещаната единна система за противодействие на престъпността? С кои закони се повиши качеството на административното обслужване и се подобри социалното положение на българите? С никои!
Не се справихте, а се грижихте само за собственото си оцеляване. Да, оцеляхте! Оцеляхте, но на гърба на всички, които са гласували за вас и оставихте отговорността да я носи някой след вас. Някой след вас ще носи отговорността за неизпълнените ангажименти за законодателни промени, свързани с европейската интеграция. Но нима това ще бъде Българската социалистическа партия, която осем години бе лидер на антинатовските движения? БСП, която години наред подкрепяше диктаторския режим на Слободан Милошевич? Нима това е БСП, която се забърка в “Петролгейт” и незаконното финансиране от Саддам Хюсеин? (Реплики от БСП.) Това правят наследниците, след като бащите им от Българската комунистическа партия, натрупаха огромния иракски дълг към България. Нима това е БСП, която и днес застрашава финансовата стабилност със закана да похарчи резерва и да вдигне данъците в страната?
Българската десница е изправена пред стратегически избор и огромно предизвикателство да защити изстрадания избор на България – финансовото благополучие на българските граждани. Всички в тази зала, които обичат България, трябва да слязат от онази стълба, за която говореше господин Герджиков преди четири години, да застанат лице в лице с българските граждани и да им кажат истината за пътя, по който България трябва да върви. Обединените демократични сили са готови да го направят. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Праматарски.
От името на независимите народни представители има думата проф. Кръстьо Петков. Заповядайте.
Кръстьо Петков (независим): Уважаеми господин президент на Република България, Ваши Светейшества, уважаеми господа министри, колеги, уважаемо ръководство на Народното събрание! В словото на нашия председател имаше такава фраза, че това Народно събрание е извършило най-много по обем с най-високи темпове работа и е дало качествени закони на страната. Това беше грешка, господин председател! Поводите за добра оценка са няколко и не искам да се повтарям с всички и да ги соча: подкрепата за присъединяването към Европейския съюз и НАТО и неколцина редки случаи на единение в тази зала. А щом са редки, това значи, че работим на принципа на изключението, а не на принципа на системността, правилото и конституционността в България.
Вие трябваше, господин председател, след тези четири години да изречете магическата дума: “Извинявайте!”. Да се извините на българските гласоподаватели, които с толкова надежди за първи път от 16 години вкараха в парламента толкова много нови лица, и които не свършиха работа за пет стотинки. Трябваше да се извините на българските депутати на част от парламентарните групи, защото спирахте, като ръководство, техни инициативи до срамния акт онзи ден антиконституционно да откажете събиране на Народното събрание по извънреден повод и с подписите на 49 депутати. Вие трябваше да попитате, като председател на българското Народно събрание, къде е днес премиерът на Република България, защо за пореден път го няма (шум и реплики в залата)? Не можем да се съобразяваме с неговия тайминг и с неговата програма. Той ще се съобрази с програмата на българския парламент. Това е! Това е ситуацията в България - за пореден път го няма лидерът на съуправляващата парламентарна група.
Затова поводите за одобрение и радост са малко. Редно е тук да кажем защо, по каква причина, поръчано от кого българският парламент не направи следното: остави ни без Наказателно-процесуален кодекс. Съзнателно! Съзнателно това не стана! И сега, след като приключим нашата работа оставяме на следващия парламент нещо, което той трябва да свърши бързо под надзора на Европейския съюз и не се знае дали ще го направи качествено. Допуснахме да започнем работа с промени в Закона за хазарта, а не за доходите и социалното осигуряване и да завършим – отказвайки преразглеждане на президентското вето за Закона за акцизите. Както каза един журналист: “С хазарт започнахте, с хазарт завършвате!”. Допуснахте в този парламент, след безпрецедентно гласуване на проектозакон за мажоритарен избор, също така безпрецедентно, зад гърба на вносителите, да бъде свален този закон и след няколко дни да се правят избори, без да стои на преден план въпросът за личността, за мажоритарния принцип, за каузата!

Допуснахте в този парламент да се сложи политически чадър над проектите за ревизия на незаконно присвоените имоти от бившия монарх. Същевременно загърбихте исканията на хиляди граждани, които очакват да бъдат решени техните реституционни проблеми, свързани със земи, гори и недвижима собственост, на вложителите отпреди 15-20 години, които чакат компенсация за лихвоточки, на хронично болните, на хората, на които не са уредени здравните осигуровки, и т.н.
Как при това положение ние да кажем: “Свършихме добра работа” и се разотиваме спокойни, а пък този, който няма да влезе, да го потупаме по рамото и да му пожелаем “Бъди мъж! Гледай напред!”. Това е цинизъм.
Затова вместо Вас, господин председател, аз казвам чрез медиите: “Извинявайте” - на гражданите, на избирателите, които не случиха преди четири години.
И както казваше един колоритен политик: бъдете внимателни след няколко дни.
Пожелавам новият български парламент да започне с точка номер едно за България – какво правим след като Европа вече готви решение България и още две страни да бъдат сложени встрани от процеса на разширяването. Кой друг, ако не българският парламент трябва да реши този въпрос? Очевидно съдено е било това да го направи Четиредесетото Народно събрание.
Да сте живи и здрави всички и до нови срещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Петков.
Уважаеми господин президент, Ваши Светейшества, уважаеми госпожи и господа народни представители, министри, Ваши превъзходителства! Тридесет и деветото Народно събрание подготви и създаде условия, в които за първи път в историята на демократическия преход българите ще направят своя избор в реални европейски условия. Това е един неоспорим факт, дори и в атмосферата на предизборни страсти. Само след седмица българският гражданин ще даде своя глас за развитието на страната и това е онзи уникален момент, който ще определи кой и как ще работи в тази зала. Във всеки случай Четиридесетото Народно събрание има какво да продължи и да развива, защото, продължавам да съм убеден в това, Тридесет и деветото Народно събрание даде достойно своя принос. То даде законодателната основа и предпоставките България да реализира най-важните си цели в последните 15 години – членството в НАТО и подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз. Ще е въпрос на къса политическа памет, ако забравим, че точно Тридесет и деветото Народно събрание допринесе изключително много България да стане част от европейския ред и да възвърне равновесието си и във вътрешното развитие, и в международните отношения.
Ако досегашните парламенти са били един вид парламенти на прехода, Тридесет и деветият български парламент със своя пълен мандат постави и реализира много по-мащабни задачи. Отсега нататък въпросът не е само в търсеното на вътрешна стабилност, а в съчетаването на новата политика на членство в Европейския съюз и съюзническата политика в НАТО. Големият законодателен проект вече не е само да синхронизира законодателството, а да осигури на българския гражданин европейския стандарт и в политиката, и в икономиката, и в социалната сфера. Ако твърдя, че Тридесет и деветото Народно събрание направи скок в развитието на българския парламентаризъм, под това разбирам, че българската политика като цяло е станала много по-адекватна към потребностите на гражданското общество и на отделния български гражданин. Естествено би могло да се иска още.
Законодателната дейност е един процес, който трябва да е поне една крачка пред актуалните потребности на обществото. И най-важното, Тридесет и деветото Народно събрание и парламентарното мнозинство създадоха такива условия, в които по възможно най-демократичен път да се постигнат националните цели. Силовото налагане на законодателните решения не беше черта на този парламент за разлика от предишните. Това е голямо постижение в интерес на българския гражданин.
Желая на всички колеги успех на предстоящите избори, а на тези, които ще спечелят доверието на избирателя, да докажат в пленарната зала на Четиридесетото Народно събрание, че са го заслужили.
Закривам Тридесет и деветото Народно събрание! (Звъни.)
(Продължителни ръкопляскания. Всички стават. Звучи българският химн.)

(Закрито в 11,30 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Секретари:

Гадар Хачикян

Георги Анастасов