Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-07-03

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров



Секретари: Деница Златева и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Регистрирани – 122 народни представители. Налице е кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет обсъдихме доста динамична програма за периода 3-5 юли 2013 г. Искам да Ви уведомя, че няма постъпили предложения от парламентарните групи по реда на чл. 49, ал. 7 от правилника.
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проекти за решение за избиране на постоянни комисии на Народното събрание – продължение.
3. Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната Асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Вносител – Министерският съвет.
5. Проект за решение за удължаване на мандата на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения „Авиоотряд 28” и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната в случаите на ползване не за целите на въоръжените сили за периода август 2009 – март 2013 г., включително да провери кога, по какви дестинации в страната и чужбина, с каква цел, в какъв състав, с какъв разход на финансови средства са били ползвани въздухоплавателни средства на авиоотряда и Министерството на отбраната.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители; Антон Кутев и група народни представители.
7. Проект за решение за утвърждаване на вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
8. Проект за решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков на основание чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. Вносител – Мая Манолова и група народни представители.
9. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Вносители – Сергей Станишев и Лютви Местан; друг законопроект с вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложението е това да бъде точка втора за четвъртък.
10. Проект за решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
11. Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на територията на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие. Вносител – Сергей Станишев и група народни представители.
12. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Сергей Станишев и група народни представители.
13. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерският съвет.
14. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Христо Монов и Петър Кънев.
15. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерството на вътрешните работи за периода от 1 януари до 31 май 2013 г. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители.
Имаше две предложения по ал. 3 на чл. 49 от правилника, които са включени в програмата, предложена на Председателския съвет.
Моля режим на гласуване за Програмата за работата за периода 3-5 юли 2013 г.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Програмата е приета.
Както Ви съобщих, по ал. 3 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов във връзка с проекти за решение за избиране на постоянни комисии. Включени са в програмата като точка трета.
Има и предложение от народния представители Деница Златева – Проект за решение за избиране на Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната Асамблея за Черноморското икономическо сътрудничество, която е включена като точка трета от предишната, а като точка втора в седмичната програма.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения за периода от 26 юни до 2 юли 2013 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Вносители са Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Вносители са Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Вносители са Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване.
Вносители са Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.
Вносители са Христо Монов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Вносители са Антон Кутев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Вносители са Андон Андонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Временната комисия за изработване на Проект на нов изборен кодекс и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение на Закона за висшето образование.
Вносители са Христо Монов и Петър Кънев. Законопроектът ще бъде разпределен на Комисията по образование и наука след създаването й.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Вносители са Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение относно удължаване с един месец срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения „Авиоотряд 28” и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната в случаите на ползване не за цели на Въоръжените сили за периода август 2009 – март 2013 г., включително да провери кога, по какви дестинации (в страната и чужбина), с каква цел, в какъв състав, с какъв разход на финансови средства са били ползвани въздухоплавателните средства на авиоотряда и Министерството на отбраната.
Вносители са народния представител Венцислав Лаков и група народни представители.
Проект за решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков на основание чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
Вносители са Мая Манолова и група народни представители.
Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Вносители са Янаки Стоилов и Деница Златева.
Проект за решение за утвърждаване на Вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Вносител е Димитър Дъбов.
Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извън урбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение.
Вносители са Сергей Станишев и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по правни въпроси, Комисията по инвестиционно проектиране и на Комисията по околната среда и водите.
Уважаеми народни представители, ще Ви бъде раздаден и Проект за решение за избор на постоянни секретари на Народното събрание.
До момента функционираме с временните секретари, така че ще помоля парламентарните групи да организират една контактна група, за да може през тази седмица да изберем и постоянни секретари на Народното събрание.
Още съобщения:
На 2 юли 2013 г. в Народното събрание е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Щерьо Щерев – народен представител в Четиридесет и второто Народно събрание.
На 3 юли пред мен беше депозирано заявление от народния представител Щерев. В него господин Щерев изразява писменото си съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 2 от Конституцията за снемане на имунитета му като народен представител, избран в Четиридесет и второто Народно събрание във връзка с постъпилото искане на Главния прокурор.
В изпълнение на изискванията на чл. 132, ал. 4 от правилника, ще изпратя писмо до Главния прокурор, с което ще го уведомя за постъпилото заявление от народния представител господин Щерев.
На 28 юни 2013 г. от Националния статистически институт е постъпила информация, съдържаща резултати от статистически изследвания относно:
- общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за май 2013 г.;
- бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през юни 2013 г.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте за процедура.
Николай Александров (Атака): Господин председател, уважаеми колеги, предлагам Ви това, което от партия „Атака” правим вече пореден ден – да предложим на процедурно гласуване пряко излъчване днес на нашето пленарно заседание по БНТ и БНР, като това бъде за целия ден. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Направено е процедурно предложение за пряко предаване на заседанието на Народното събрание по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да се реализира директно излъчване на заседанието на Народното събрание.

Уважаеми народни представители, да преминем към първа точка от седмичната програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Републиката господин Явор Гечев – народен представител от 8. Добрички многомандатен избирателен район, е подал оставка пред Народното събрание.
Затова предлагам да гласуваме следния Проект на
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Явор Илиев Гечев като народен представител от 8. многомандатен изборен район, Добрички.”
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, режим на гласуване на Проекта за решение.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Решението е прието и с това първа точка от седмичната програма е изчерпана.

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми народни представители, постъпили са две предложения с вносители Янаки Стоилов и Камен Костадинов за решения за избиране на Комисия по образованието и науката и съответно Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.
Моля вносителите да ни запознаят.
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, първо ще предложа от страна на Коалиция за България членове на Комисията по образованието и науката и участници в нейното ръководство, а другата комисия, която обявихте, тъй като още днес ще внесем предложение, което засяга промяна в правилника за Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите, вероятно ще се наложи да бъде гласувана в някои от следващите дни.
Още сега искам да обявя нашето намерение. Ако има определени виждания и коментари, те да бъдат направени по повод избора на комисия.
Ние се съобразяваме с част от повдигнатите въпроси в обществото и затова смятаме едната комисия да бъде по правата на човека и жалбите на гражданите, а отделно да има Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика. Това налага промяна в правилника, която ще бъде подготвена и внесена от нас, заедно с колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Предлагам съставът на Комисията по образованието и науката от Коалиция за България: Валентина Богданова, Ваня Добрева, Мариана Бояджиева, Милко Багдасаров, Пламен Славов, Светла Бъчварова и Татяна Буруджиева. За председател на комисията предлагаме Ваня Добрева, за един от заместник-председателите – Милко Багдасаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Стоилов.
Моля господин Костадинов да направи предложение.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми господин председател, солидаризираме се с това, което господин Янаки Стоилов направи като уточнение - че предлагаме Комисията по вероизповеданията, правата на човека и жалбите на гражданите да бъде избрана след промяна в Правилника, след което се надявам той да бъде подкрепен и тя да смени своето наименование.
В тази връзка по отношение на Комисията по образованието и науката предлагам от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Алиосман Имамов за заместник-председател на комисията, а за членове господин Хами Хамиев и господин Шендоан Халит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Заповядайте, господин Александров.
Николай Александров (Атака): Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на „Атака“ за комисията предлагаме за заместник-председател проф. Станислав Станилов и за член доц. Любомир Владимиров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: От изложеното дотук става ясно, че вносителите предлагат да не разглеждаме избора на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с оглед на промени в правилника при структуриране на комисиите. Така че в тази точка от дневния ред ще разгледаме само Проекта за решение за избиране на Комисията по образованието и науката.
Има ли някакви изказвания по направените предложения за персонален състав? Не виждам.
Ще Ви запозная с Проекта за решение, който ще поставя на гласуване:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на Комисия по образованието и науката

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 12 от чл. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Комисията по образованието и науката се състои от 20 народни представители, от които 8 от ПГ на ПП ГЕРБ, 7 от ПГ на КБ, 3 от ПГ на ДПС, 2 от ПГ на партия „Атака“.
Избира председател от ПГ на КБ и четирима заместник-председатели, по един от ПГ на ПП ГЕРБ, един от ПГ на КБ, един от ПГ на ДПС и един от ПГ на партия „Атака“, и членове на комисията, както следва: за председател Ваня Добрева, за заместник-председатели господин Милко Багдасаров, проф. Алиосман Имамов и проф. Станилов. Членове: Валентина Богданова, Мариана Бояджиева, Пламен Славов, Светла Бъчварова, Хами Хамиев, Шендоан Халит, Татяна Буруджиева и доц. Любомир Владимиров.“
Има ли пропуснат някой от предложените от парламентарните групи?
Моля, гласувайте представения от мен Проект за решение за избор на Комисията по образованието и науката.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Честито на избраните! Да се грижат за развитието на образованието и науката.
Уважаеми народни представители, с оглед направеното предложение няма да обсъждаме втория Проект за решение за избор на другата комисия, преди да бъдат предложени и обсъдени съответни корекции в Правилника на Народното събрание. С това тази точка е изчерпана.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Давам думата на госпожа Златева да представи Проекта за решение за избиране на Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея.
ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Избира Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в състав от 5 члена, както следва:
- за ПГ на ПП „ГЕРБ“ – 1;
- за ПГ на КБ – 2;
- за ПГ на ДПС – 1;
- за ПГ на „Атака“ – 1.
2. Избира състав и ръководство на делегацията, както следва:“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Златева.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по така представения проект за решение.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Приключихме разискванията по тази точка.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Проектът за решение е приет.
Нека да изберем и персоналния състав. Само да отбележа, че е изключително важно да се окомплектова тази делегация, защото в края на десетдневката в София ще се състои 20-то събиране на Парламентарната асамблея за Черноморското икономическо сътрудничество.
Заповядайте, госпожо Златева.
ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам за членове на делегацията господин Петър Кънев и господин Пенко Атанасов, като господин Петър Кънев е нашето предложение за ръководител на делегацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Златева.
Заповядайте, уважаеми господин Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам господин Рамадан Аталай за член на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
От името на Парламентарната група на „Атака” – проф. Станилов.
Заповядайте, уважаеми господин професоре.
Станислав Станилов (Атака): От името на Парламентарната група на „Атака” предлагам за член на комисията Николай Веселинов Александров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: От Парламентарната група на ГЕРБ няма предложения.
Господин Костадинов, заповядайте.
Камен Костадинов (ДПС): Едно допълнение. В предложението съм пропуснал и предлагам господин Рамадан Аталай за заместник-ръководител на делегацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: От Парламентарната група на ГЕРБ няма предложения.
Ще подложа на гласуване проекта за решение. Ще Ви го изчета отново, включително с поименния състав на делегацията ни в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Предлагам да го гласуваме анблок.
Не виждам предложения за разделно гласуване, за процедури.

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Парламентарната асамблея
на Черноморското икономическо сътрудничество

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в състав от 5 членове, както следва:
- за Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – един;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – двама;
- за Парламентарната група на Движението за права и свободи – един;
- за Парламентарната група на Партия „Атака” – един.
2. Избира състав и ръководство на делегацията, както следва:
- Петър Кънев – ръководител на делегацията;
- Рамадан Аталай – заместник-ръководител на делегацията;
- Пенко Атанасов – член на делегацията;
- Николай Александров – член на делегацията.”
Моля Ви, режим на гласуване за персоналния състав на Постоянната делегация в ПАЧИС.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Честито на избраните – да ни представляват достойно в Асамблеята на Черноморското икономическо сътрудничество.
Приключихме и с тази точка от дневния ред.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка четвърта от седмичната ни програма, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Пред мен е докладът на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща.
Искам да обърна внимание, че Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси, на които е бил разпределен още този закон, не са представили, не са имали възможност, не са заседавали – нормално е, своите доклади. Така че дори и след първото гласуване, обръщам внимание на народните представители да се запознаят с тези доклади, след като бъдат изготвени от съответните комисии.
Кой ще представи доклада от името на Комисията по бюджет и финанси? Има ли заместник-председател, член на тази комисия?
Уважаеми народни представители, има ли членове от ръководството на Комисията по бюджет и финанси?
Странно смущение настъпва, когато се стигне до рутинни процедури.
Заповядайте, господин Кънев.
Преди да Ви дам думата, ще помоля от Канцеларията да се обадят в Икономическото министерство или водещото министерство, за да дойде някой представител на изпълнителната власт. Ако не може министърът, заместник-министър да дойде тук по този закон. (Реплики.)
Финансите ли? Да се обадят в Министерството на финансите, за да дойде един заместник-министър.
Обръщам внимание на министрите да следят програмата и когато е необходимо – министър или съответно заместник-министри, да се явяват в залата на Събранието.
Заповядайте, уважаеми господин Кънев, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Благодаря.


„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за допълнителния надзор върху финансовите
конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет
на 24 юни 2013 г.

На заседание, проведено на 26 юни 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Людмила Петкова – заместник-министър, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финанси”, Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финанси”; от Комисията за финансов надзор: Ангел Джалъзов – заместник-председател, Евгени Точев – директор на дирекция „Правна”, Димитър Койчев – директор на дирекция „Международно сътрудничество”, Мариян Иванов – експерт в дирекция „Международно сътрудничество”; от БНБ – Управление „Банков надзор”: Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, Атанас Иванов – експерт в дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, Екатерина Гигова – експерт в дирекция „Правно обслужване и административна дейност”; от Асоциация на българските застрахователи: Антоанета Димоларова и Христо Христов.
Законопроектът беше представен от представителите на вносителя.
Настоящият Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на няколко директиви на Европейския парламент и на Съвета, които осигуряват възможност за упражняването на подходящ допълнителен надзор върху застрахователните и банковите групи, включително когато те са част от финансов холдинг със смесена дейност.
Със законопроекта се предвиждат промени в дефинициите за „поднадзорно лице” и „финансов сектор” и се въвеждат дефиниции за „презастраховател” и „лице, управляващо друго предприятие за колективно инвестиране”.
Регламентира се включването в обхвата на допълнителния надзор на управляващите дружества и на лицата, управляващи други предприятия за колективно инвестиране, по начина и в степента, в която са включени финансовите институции. При изчисляването на праговете за идентифициране на финансов конгломерат те следва да се включат към сектора, към който принадлежат в рамките на групата, а ако не принадлежат към нито един сектор в рамките на групата, да се прибавят към най-малкия финансов сектор.
Към досегашните критерии „структура на доходите” и „задбалансови дейности”, използвани при изчисляването на праговете за идентифициране на финансов конгломерат, със законопроекта се добавя критерият „обща стойност на управляваните активи”, с който също може да бъде заменен критерият „балансово число”, съответно да бъде прилаган заедно с него, ако по преценка на надзорните органи тези параметри са значими за целите на допълнителния надзор.
С оглед прилагането на изключенията при упражняването на допълнителен надзор въз основа на анализ на риска се въвежда ново изключение, че когато най-малкият сектор в групата не надвишава левовата равностойност на 6 млрд. евро, макар да покрива останалите прагове, за да бъде идентифицирана като финансов конгломерат, по общо съгласие с другите компетентни органи, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор могат да не я разглеждат като такъв.
За да се гарантира упражняването на ефективен допълнителен надзор върху поднадзорните лица, принадлежащи към финансов конгломерат, законопроектът въвежда изискване към поднадзорните лица на ниво финансов конгломерат да предоставят поне веднъж годишно на Българската народна банка, съответно на Комисията за финансов надзор, детайлна информация за правната, управленската и организационната структура на групата, включително относно поднадзорните лица, нерегулираните дъщерни дружества и значимите клонове. Надзорните органи от своя страна следва да предоставят така получената информация на Съвместния комитет на европейските надзорни органи.
Законопроектът регламентира създаването на надзорни колегии за финансов конгломерат с оглед осигуряването на допълнителен принос към действащите надзорни колегии за банковата група, съответно комитетите за координация за застрахователна група в конгломерата.
Доколкото с този законопроект, в съответствие с няколко секторни директиви се извършват и промени, които са идентични за банките, инвестиционните посредници и застрахователите, с настоящия законопроект се предлагат и промени в Закона за кредитните институции, Закона за пазарите за финансови инструменти, в Кодекса за застраховането и Закона за договорите за финансово обезпечение.
На поставените от членове на комисията въпроси представителите на вносителя отговориха изчерпателно.
По време на обсъждането представителите на Асоциацията на българските застрахователи заявиха желание да представят свое становище на комисията между първо и второ четене на законопроекта.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Благодаря и на комисията.
Има ли представител на вносителя? Не виждам.
На основание чл. 51, ал. 2, т. 4 предлагам отлагане на разискванията по този закон, докато не се яви представител на вносителя от Министерския съвет – или министърът, или съответен заместник-министър.
Моля, режим на гласуване за отлагане на разискванията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Разискванията по тази точка от седмичната програма се отлагат до явяването на представител на вносителя.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА МАНДАТА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ „АВИООТРЯД 28” И ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА В СЛУЧАИТЕ НА ПОЛЗВАНЕ НЕ ЗА ЦЕЛИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ЗА ПЕРИОДА АВГУСТ 2009 – МАРТ 2013 Г., ВКЛЮЧИТЕЛНО ДА ПРОВЕРИ КОГА, ПО КАКВИ ДЕСТИНАЦИИ (В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА), С КАКВА ЦЕЛ, В КАКЪВ СЪСТАВ, С КАКЪВ РАЗХОД НА ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА СА БИЛИ ПОЛЗВАНИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА НА АВИООТРЯДА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.
Има думата народният представител Венцислав Лаков.
Заповядайте.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проектът за решение, който предлагаме, е за удължаване с един месец работата на комисията с най-дългото име в този Парламент, а и от предишните може би. Това се налага от огромния обем информация, който до момента е постъпил и продължава да постъпва в нашата комисия. Работим с над 20 институции и организации и получаваме изключително много материали.
За Вас може би ще е интересно какво сме свършили досега в рамките на дейността на тази комисия. Установихме, че бившият министър-председател е летял 422 пъти на крилете на властта на „Авиоотряд 28”. Установихме, че са извършени 69 полета с въздухоплавателни средства на военновъздушните сили – не за целите на армията. Установихме част от дестинациите. Те са: ловните стопанства „Воден”, „Паламара”, „Ормана”, както и резиденциите „Шабла” и Евксиноград. Установихме полет с предизборна цел, извършен през 2011 г. с хеликоптер „Кугар” от Пловдив до Плевен. Установихме полети в чужбина за партийни срещи на Европейската народна партия, в които е участвало предишното управление.
Предстои обаче много работа и тя е главно в насоката да отговорим с каква цел, в какъв състав и с какъв разход на финансови средства са били ползвани въздухоплавателните средства. Това наистина е къртовски труд и затова предлагаме удължаване срока на работа на комисията.
Отворен съм за всякакви предложения. Ако Вие прецените, аз също мисля, че един месец е малко време – недостатъчен период, но вчера на заседанието се обединихме около този срок. Готови сме и за други предложения.
Искам само да Ви кажа, че бившият министър-председател Бойко Борисов е поканен да бъде изслушан следващия вторник с единодушно решение на комисията.
Ставаме свидетели на това, че институциите си прехвърлят топката и бягат от отговорност. Имаме някакви постъпващи данни, че е била укривана информация. Въобще предстои ни много работа, моля Ви сериозно да се отнесем и да удължим срока на работа на комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Лаков.
Имам един апел. Ако преценявате, че този едномесечен срок ще Ви е малък, наистина да се удължи, не след един месец пак да обсъждаме тази точка.
Заповядайте, господин Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Към доста подробния списък с неща, които спомена господин Лаков, аз бих добавил още няколко важни неща. Едното от тях е, че всички полети, включително и тези на „Бистришките тигри”, с изключение на три полета, които не са толкова съществени, са ставали с изричния подпис или съгласие и нареждане на министър-председателя Бойко Борисов. Тоест идеята, че Борисов не е знаел за полета на „Бистришките тигри”, е меко казано несъществена. Той не само, че е знаел, но както казах, навсякъде подписите, тук-там има и устни нареждания, но всички те – и писмените, и устните, са давани от Бойко Борисов, така че достатъчно добре е знаел за какво става дума.
Второто, което установихме допълнително, освен това, което господин Лаков каза, е, че голяма част от тези полети, сега ще уточним точно каква, са били плащани допълнително от различни институции, които са го ползвали. Но, първо, това плащане е било незаконно, защото авиоотрядът няма право на търговска дейност и съответно няма как да се прави това плащане и, второ, е било непълно, тоест те са плащали, но са плащали само част от разходите, което означава на практика, че с личния подпис на Бойко Борсов е ощетяван бюджетът и то в особено големи размери.
Какви са точно размерите и как ще продължи нататък, това е нещо, което ще трябва да установи комисията. Именно затова ни трябва този допълнителен срок.
Едно от най-интересните неща, които също налагат удължаване срока на комисията, е фактът, че в момента институциите в България – тези, с голяма част от които работим в комисията, продължават, според мен, да злепоставят българската държава всъщност, защото те представляват държавата. Аз не мога да си представя, че на едно място могат да се съберат представителите на РВД – „Ръководство на въздушното движение”, на НСО – Националната служба за охрана, и то лично председателят й, на летище София и на Авиоотряд 28, и всички те в един глас да заявят, че има една трета от полетите – вътрешните полети на авиоотряда, за които, видиш ли, не могат да установят кой е пътувал с него.
Ако тези служби не могат да установят кой е пътувал с авиоотряда, това означава, че ние имаме тежък пробив в националната сигурност. Няма нито един граждански полет през този период, за който да не може да се установи кой е летял с него, включително може да се установи кой на кое място е седял.
Оказа се, че до момента при всички изброени институции, тоест всички онези, отговарящи за сигурността на ключовите хора в държавата – повтарям, летище София, тоест ВИП-а, Националната служба за охрана, Авиоотряд 28 с цялото си ръководство, „Ръководство на въздушното движение” и куп други, които сме изслушали, тези служби не могат да установят кой е летял на борда на самолетите на авиоотряда. Тоест, те могат, но го крият и според мен, общо взето, те се подиграват с Народното събрание и народните представители. Именно това налага удължаването на срока. Аз съм убеден, че ние ще стигнем до реалните резултати.
Моето предложение все пак е срокът да бъде удължен не само с един месец. Смятам, че ние можем и ще направим всичко възможно да приключим работата на тази комисия за един месец. Но тъй като не е хубаво това да се прави няколко пъти, ако се наложи удължаване, и тъй като все пак има някакъв период, който засега за мен не е предвидим през лятото, когато Народното събрание ще бъде във ваканция, затова моето предложение към залата е да удължим срока на работата на комисията до 30 септември 2013 г., като ние достатъчно ясно сме се разбрали, че ще направим всичко възможно да приключим още преди лятното прекъсване.
Конкретното ми предложение за изменение в решението е на мястото „с един месец” се слага „до 30 септември 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не може на мястото „с един месец”, а трябва да се замени „един месец” с „удължава до 30 септември срока на дейност”.
Антон Кутев: Точно така, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря и аз.
Има ли други изказвания?
Има думата народният представител Жельо Бойчев от Софийски избирателен район.
Жельо Бойчев (КБ): Благодаря, господин председател.
Ще направя подкрепящо изказване към предложението на колегата Антон Кутев. Оказа се, че нашата комисия трябва да разкрие може би една от най-пазените тайни в държавата, а именно какъв е бил съставът на полетите на Авиоотряд 28, колкото и парадоксално да звучи това.
Освен екзотичните дестинации, в търсене съответно на Дядо Коледа, и няколко ловни излета, на които се натъкнахме, въпреки ясно разписаните функции в закона и в Устройствения правилник на Авиоотряд 28, и въпреки че много ясно е казано кои са полетите със специално предназначение, господин председател, имам една молба към Вас. Тъй като едно от нещата, които ще свърши комисията, е да направи препоръки относно липсващата правна регламентация на дейността на авиоотряда, искам да Ви помоля да помолите министър-председателя докато не променим реда, да обърне внимание на лицата, ползващи специализирания превоз за тяхната сигурност, защото сега действащите правила на институциите явно не могат да гарантират тяхната сигурност. Аз поне съм притеснен за нашите правителствени лица, тъй като се оказа, че никой в момента не може да даде информация когато летят с Авиоотряд 28, кой пътува с тях и в крайна сметка кой ги придружава, а това, според мен, представлява наистина заплаха за тях.
Помолете господин Орешарски и подопечните му служби да внимават докато променим реда и начина, по който функционира Авиоотряд 28, с грижа за сигурността за хората, които ни управляват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев – ще предам на министър-председателя Вашите сериозни притеснения, и една препоръка – да се пазят, разбрах, в кабинета. Това да му предам – ще му предам.
Има ли други изказвания?
Уважаемият народен представител Илия Баташки – заповядайте, господин Баташки.
Илия Баташки (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което чуваме тук, би трябвало да стане тема за някакъв страхотен роман за това как административният произвол в няколко служби в България, на чиято основа се крепи сигурността на държавата, е създал пълната безотговорност на шефовете на тези служби.
Аз няма да бъда толкова етичен като господин Жельо Бойчев, а ще поискам оттук, от трибуната, оставката на всички тези, които и сега заблуждават българското Народно събрание. То, само то и Народната банка, останаха народни. Всичко друго стана „национално”, „републиканско” и какво ли не.
Уважаеми колеги, тази комисия ще си свърши работата. Всички ние сме убедени в това. Имам апел към нея. При всяка една дейност, която не е била регламентирана и има достатъчно доказателства, да не чакаме завършване на работата на комисията. Когато доказателствата са явни, когато доказателствата са очевадни, не бива ние да ги таим – не, ние не трябва да чакаме, а трябва да се изнасят, за да се знае от българския народ как е ползвано, поради лични и всякакви други амбиции, неговото богатство. Защото това е богатството на българския народ, който е позволил лукса на тези да си купят спокойствието, да летят спокойно и още да им стоят джапанките в някои от вертолетите.
Уважаеми народни представители, обръщам се към лекуващия, общопрактикуващия или личния лекар на господин бившия премиер Бойко Борисов. Стресовите ситуации, в които беше попаднал човекът, многото време прекарано във въздуха – над 450 часа, са довели наистина до тежко нарушение и обективиране на високите стойности на кръвното му налягане, за което той лежа в болница.
Уважаеми господа лекари, колеги, и всички, които се занимавате със здравното състояние на господин Бойко Борисов! Имайте предвид, че етиологичната причина е точно тази – да летиш, когато си искаш, по всяко време, и да не правиш нищо, а да се радваш на собственото си благополучие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: И аз Ви благодаря за медицинския диалог с Вашите колеги – лекари, които не присъстват в залата.
Има думата народният представител Венцислав Лаков за реплика на господин Баташки.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Баташки, ползвам правото на реплика, за да уточня, че предложеното от Вас вече е факт. Имах среща с главния прокурор и му предоставих първите материали, постъпили в комисията. Става дума за случая с „Бистришките тигри”, за нерегламентирани заявки и искания за търговски полети, за справка за проведените полети на Военновъздушните сили. Всичко това вече е предадено в прокуратурата. Продължаваме да действаме в ход, в крачка и всички новопостъпили материали отиват и там.
Както знаете, има образувани две досъдебни производства – едното е към Авиоотряд 28, другото е към Военновъздушните сили, съответно към военната и цивилната прокуратура. Нещата се движат. Имам уверение, че ще получавам и обратна информация от главния прокурор.
Колкото до диагнозата, когато питате, ясно е кой е лекарят. Вие също сте лекар. Каня Ви във вторник, заповядайте, ако се наложи, да поставите на място диагнозата.
Интересен е въпросът дали бившият премиер ще дойде на работа, защото по силата на Конституцията – чл. 80, и по силата на нашия правилник – чл. 110, той е длъжен да дойде на изслушването. Уверявам Ви, той ще бъде поканен. Заповядайте и Вие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Лаков.
Господин Баташки, желаете ли дуплика? (Оживление, смях.)
Заповядайте, имате думата.
Илия Баташки (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колежки и колеги! Благодаря Ви, господин Лаков. Аз наистина леко съм пострадал във времето, в което съм получавал информацията. Благодаря на Вас и на тези, които го правят в момента. Адмирирам такъв тип действия.
Що се отнася до това, като лекар непременно ще се включа в изслушването, за да бъда там и да помагам на господин Бойко Борисов да не му играе кръвното. Аз съм хирург, но мога да се справя с висока или ниска стойност на кръвно налягане от различна етиологична причина. Ние всички видяхме коя е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Баташки.
Заповядайте за изказване.
Георги Андреев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Лаков, при разговори с жители на община Долни Чифлик и жители на Гроздево ми беше зададен въпрос, който те искаха да бъде поставен.
Става въпрос за честите дестинации и кръженето на хеликоптери над село Гроздево. Едновременно с това има дублиране по земя на ескорти на бившия министър-председател. Жителите на това китно селце, намиращо се в община Долни Чифлик, желаят да бъдат предоставени данни колко често е летял хеликоптерът и какви задачи, какви мисии е изпълнявал на територията на тяхната община. Там се намира един от най-големите резервати „Шерба”. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви, господин Андреев. Това беше изказване.
Има ли реплики?
Господин Лаков желае да направи реплика.
Венцислав Лаков (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ползвам формата на реплика, за да отговоря на господин Андреев. Направихме усилия да проверим колко са стрували наземните кортежи, съпътствали всеки един полет. Знаете, че кортежите на НСО вървят по земята празни, докато ВИП лицето лети във въздуха. Оказа се, че НСО нямат такава информация, не водят такава статистика. Ако искаме да получим информация, трябва да направим запитване полет по полет, дата по дата кога са пътували лимузините на властта. Това нещо също изисква време. Имам амбицията да го направим. Затова подкрепям предложението на господин Кутев да удължим до края на месец септември 2013 г. работата на комисията, за да има повече факти и да свършим по-чисто работата.
Колкото до полетите покрай „Шерба”, те са фиксирани, документирани, но остава да видим с каква цел са летели до там – за султански лов ли става дума, за разходка, за въздушна екскурзия ли? Това също е аргумент да помоля за удължаване с необходимия срок на работата на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря, господин Лаков.
Втора реплика – заповядайте.
Йордан Стойков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се възползвам от правото си на втора реплика, за да кажа, че при ползването на Авиоотряд 28 от бившия премиер Борисов не може да става дума за изключителност. В края на миналото лято при посещение в Севлиевското село Ловнидол хеликоптерът с отличителните знаци на държавата кацна в Севлиево. Тогавашният премиер Борисов дойде с кортеж и се върна с кортеж. Хеликоптерът прелетя празен от София до Севлиево и се върна празен от Севлиево до София. Явно това е било практика на предишното правителство, на предишния премиер. Надявам се комисията да обърне внимание на тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Това беше втората реплика.
Трета реплика има ли?
Господин Андреев има право на дуплика, ако желае. Не виждам желание.
Колеги, има ли други изказвания по точката? Не виждам други желания.
Закривам дебата.
Сега ще Ви изчета Проекта за решение, тъй като вносителите не го направиха:

„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 79, алинеи 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Удължава с един месец срока за дейност на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения Авиоотряд 28 и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната в случаите на ползване не за цели на Въоръжените сили за периода август 2009 – март 2013 г. включително да провери кога, по какви дестинации (в страната и чужбина), с каква цел, в какъв състав, с какъв разход на финансови средства са били ползвани въздухоплавателните средства на авиоотряда и Министерството на отбраната.”
Това е проектът за решение. Има предложение на господин Кутев за промяна на срока, което ще подложа на гласуване първо.
Господин Кутев предлага изразът „с един месец” да се замени с „до 30 септември 2013 г.”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кутев.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението на господин Кутев е прието.
Сега подлагам на гласуване цялото решение, както го докладвах, с приетото предложение на господин Кутев.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Решението е прието.

Отново се връщаме към точката:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ.
Давам думата на господин Кънев за процедура.
Петър Кънев (КБ): Процедурно предложение по Закона за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати. Предлагам да гласуваме допускане в залата на Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Снежана Колева –държавен експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Колеги, моля да гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Моля, поканете гостите в залата.
Пристъпваме към дебата по законопроекта.
Има ли изказвания?
Заповядайте от името на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, този Закон за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати е изцяло в изпълнение на европейски изисквания и има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2011/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г., с оглед осигуряване на възможност за упражняване на подходящ допълнителен надзор върху застрахователните и банковите групи, включително когато те са част от финансов холдинг със смесена дейност.
Тук искам да кажа, че задължението за България да транспонира директивата, както и за всички държави членки, е 10 юни 2013 г., така че ние сме вече в малко закъснение с това изискване.
Със законопроекта се предвиждат следните по-съществени промени.
Първата е промяна в дефинициите за „поднадзорно лице” и „финансов сектор“ и въвеждане на дефиниции за „презастраховател“ и „лице, управляващо друго предприятие за колективно инвестиране.“
Регламентира се включване в обхвата на допълнителния надзор на управляващите дружества и лицата, управляващи други предприятия за колективно инвестиране, по начина и в степента, в която са включени други финансови институции.
Въвеждат се нови изключения от обхвата на директивата със съгласие на компетентните институции, когато това не препятства постигането на целите на допълнителния надзор.
Въвежда се изискване за засилен обмен на информация с цел гарантиране упражняването на ефективен допълнителен надзор върху поднадзорните лица, принадлежащи към финансов конгломерат.
Провеждат се периодични стрес тестове на ниво финансови конгломерати, като преценката относно целесъобразността, параметрите, отразяващи специфичните групови рискове и периодичността на провеждането на стрес тестовете за отделния финансов конгломерат е на координатора.
Регламентира се създаване на надзорни колегии за финансовите конгломерати с оглед осигуряване на допълнителен принос към действащите надзорни колегии за банковата група, съответно комитетите за координация на застрахователна група конгломерат.
С промените, които се предлагат в този Закон за изменение и допълнение, се очаква да се засили нормативната уредба за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, което ще доведе до стимули за по-ефективно управление на риска и съответно по-ефективни практики.
На свой ред това би следвало да доведе до подобряване на конкурентоспособността на финансовите групи от Европейския съюз в международен план и респективно до ограничаване на рисковете за финансовата стабилност и на евентуалните разходи за обществото.
С предвиденото изключение от обхвата някои от по-малките финансови групи от Европейския съюз ще могат да бъдат изключени от обхвата на допълнителния надзор, като по този начин ще могат да се възползват от по-ниските разходи за спазване на изискванията, а, от друга страна, разходите за спазване на тези изисквания за големите групи биха могли да се увеличат. Но що се отнася до клиентите на съответната финансова група, очаква се допълнителните разходи да са незначителни.
В заключение искам да кажа, че законопроектът няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Колеги, чухте изложение от името на вносителя.
Има ли изказвания?
Ако няма изказвания, закривам дебатите и ще пристъпим към гласуване.
Колеги, първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2013 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите за участието им в разглеждането на точката.

Сега преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Единият законопроект е от Сергей Станишев и група народни представители, внесен на 26 юни 2013 г.
Другият законопроект е с вносител Антон Кутев и група народни представители, внесен на 28 юни 2013 г.
Колеги, законопроектите са разпределени на водеща комисия – Комисията на труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси.
Има доклад само от водещата комисия, което от формална гледна точка е достатъчно, за да можем да разгледаме законопроектите.
Моля госпожа Нинова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Корнелия Нинова: Господин председател, преди да представя доклада на комисията, моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допусната в залата госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Колеги, моля, режим на гласуване за направеното процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Моля, поканете представителката на министерството.
Сега да чуем доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Корнелия Нинова:

„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от
Сергей Станишев и група народни представители на
26 юни 2013 г., и № 354-01-33, внесен от Антон Кутев и
група народни представители на 28 юни 2013 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 2 юли 2013 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г., и № 354-01-33, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 28 юни 2013 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в МТСП; Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, Илияна Владова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи”, Лидия Атева – началник на отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”, Евгения Орлова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата; Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара; Нина Чимова – отдел „Правен” на Министерството на вътрешните работи; Диана Найденова, Даниела Алексиева и Юлия Симеонова от Конфедерация на независимите синдикати в България; Паунита Петрова – Конфедерация на труда „Подкрепа”.
Народните представители гласуваха обсъждането на двата законопроекта да протече едновременно, защото третират една и съща материя.
С първия законопроект, № 354-01-30, представен от Корнелия Нинова, се цели да се стимулират работодателите да наемат млади хора на работа, които влизат за първи път на трудовия пазар. В посочения случай се предлага държавата да стимулира работодателите чрез заплащане за определен период от време – от 6 до 18 месеца, на част от осигурителните вноски за сметка на работодателя срещу задължението за продължаване на трудовия договор на работника за още една година. Предлага се средствата, които следва да бъдат предоставени на работодателя, да бъдат в размер на 30 на сто от дължимите осигуровки за сметка на работодателя за първите 6 месеца, 50 на сто за следващите 6 месеца и 75 на сто за последните 6 месеца. Предлаганата мярка е различна по характер и съдържание от прилаганата досега по чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта.
Финансовите разчети показват, че за периода октомври-декември 2013 г. ще са необходими около 570 хил. лв. за включване на 5000 лица, като средствата могат да бъдат осигурени чрез преразпределение на неусвоени средства по отделни програми и мерки в рамките на утвърдените средства по Националния план за действие по заетостта за 2013 г. Разчетите са направени при възнаграждение, равно на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица 420 лв. и включени осигурителни вноски както за сметка на работодателя, така и 12% за сметка на държавата. Необходимите финансови средства за 2014 г. са около 4 млн. лв.
За 2015 г. ще са необходими 3,5 млн. лв. за приключване на 18-месечния период на заетите от предходната година и за наемане на нови 5000 лица.
За 2016 г. ще са необходими около 4 млн. лв. за приключване на периода на субсидирана заетост на втората група от 5000 лица.
Необходимите за 2014 и следващите години средства следва да се осигурят при планиране на дейностите и необходимите средства за изпълнението на Националния план за действие по заетостта за съответната година.
Със Заключителната разпоредба се предлага законопроектът да влезе в сила от 1 октомври 2013 г.
Вторият законопроект, № 354-01-33, представен от Антон Кутев, предвижда да се насърчи младежката заетост, да се осигури по-широк достъп на работодателите до участие в мерки за насърчаване на заетостта и да се създадат условия за подобряване на взаимодействието между институциите с цел оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на младите хора, които не учат и не работят. Промените са важна част от мерките в изпълнение на Националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012-2013 г. и на ангажиментите на България в съответствие с препоръката на Съвета на Европейския съюз от април 2013 г. за създаване на „Гаранция за младежта”.
В изпълнение на Плана за действие за 2013 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави.
Регламентира се обменът на информация между министъра на труда и социалната политика, министъра на образованието и науката и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за целите на изпълнението на държавната политика по заетостта.
Въвеждат се нови мерки на пазара на труда с цел насърчаване на младежката заетост.
Регламентира се изплащането на стипендия за участващите в мотивационно обучение.
Усъвършенства се законовата уредба на чиракуването.
Уреждат се нови моменти на финансиране на активната политика по заетостта.
Хармонизира се българското законодателство в областта на трудовата миграция на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България с Директива 2011/98/ЕС.
С Преходните и заключителните разпоредби се правят и необходимите изменения и допълнения в съответните свързани закони, както следва:
- Закон за чужденците в Република България;
- Закон за българските лични документи;
- Закон за професионалното образование и обучение.
Параграфи 14, 19 и 20, точки 1, 3, 4, 7, 12 и 13 от закона влизат в сила от 24 декември 2013 г., а § 20, точки 6, 8, 9, буква „б”, 10, буква „а” и 11 влизат в сила от датата на влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на Шенгенското законодателство.
Очакваните резултати от предложените изменения и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта са ограничаване на младежката безработица, включване на по-широк кръг от работодатели в насърчителни мерки за заетост, подобряване на качеството на посредническите услуги и подобряване на взаимодействието между институциите с цел повишаване ефективността на активната политика на пазара на труда.
В хода на дискусията министър Адемов подчерта, че въпросите на младежката безработица стоят на вниманието на Европейския съвет, като се предвижда средствата за „Младежка гаранция за младежка заетост” да се изразходват ударно през първите две години на новия програмен период. В Министерството на труда и социалната политика е създадена работна група, която да изработи пакет от мерки за следващия програмен период, насочени към създаване на младежка заетост.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя и двата законопроекта.
Заместник-министър Елкова посочи, че Министерството на финансите подкрепя и двата законопроекта, тъй като те не разчитат на допълнителна финансова помощ. Тя подчерта нуждата от правна регламентация на държавната помощ в този закон, тъй като предлаганите мерки по същество представляват държавно подпомагане.
Народните представители бяха запознати със становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и социалните партньори.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложените законопроекти. Отчита се като удачно допълнение частичното субсидиране на отделни видове разходи на работодателите във връзка с наемането на безработни млади хора до 29 години. Подкрепя се въвеждането на нови мерки, чрез които ще се насърчава наемането на безработни млади хора до 29 години и ще се надградят съществуващите досега мерки в Закона за насърчаване на заетостта.
Предложената мярка, регламентираща субсидирана заетост на непълно работно време, ще съдейства за намаляване продължителността на престоя без работа на младите хора.
Дългосрочен ефект по отношение на кариерното развитие на младите хора ще има регламентираната мярка за частично финансиране на разходите на работодателите, които наемат за срок от 6 до 18 месеца квалифицирани младежи за работа на длъжности съобразно придобитата квалификация. Това е стъпка към придобиване на необходимия професионален опит за качествена и устойчива заетост.
Подкрепя се предложението за регламентиране правото на стипендия на безработните лица, включени в мотивационно обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
Министерството на финансите подкрепя по принцип двата законопроекта и счита, че те следва да се обединят в един. Промените в Закона за насърчаване на заетостта за 2013 г. следва да се реализират в рамките на съществуващия финансов ресурс за активна политика на пазара на труда, предвидени с Бюджет 2013.
В контекста на правилата за държавните помощи и с цел да се гарантира правна сигурност за законосъобразно предоставяне на помощ се препоръчва предложения механизъм да се доразработи, с цел осигуряване на съответствие с правилата за държавните помощи. Доказването на съответствие с правилата по държавните помощи може да се приеме само, когато разработеният икономически модел съдържа всички изисквания и условия на съответно приложимия акт в областта. Предлага се да бъде извършен цялостен преглед на Закона за насърчаване на заетостта и на всяка от програмите и мерките в него, в съответствие с правилата на държавните/минималните помощи.
Препоръчва се предложението да се съобрази с разпоредбата на чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта, като се обоснове наличието на разлика между двете.
Конфедерация на труда ”Подкрепа” подкрепя първия Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта и счита, че предлаганата мярка трябва да бъде част от цялостен пакет от мерки в тази насока.
Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя двата законопроекта. Те съответстват на политиката на КНСБ насочена към младите хора и изразена в „Интегрирана програма на КНСБ за насърчаване на младите хора „България на бъдещето”.
Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя принципно първия законопроект, но счита, че предложеното допълнение не е достатъчно за преодоляване проблемите на младежката заетост.
Принципно подкрепя и законопроекта на Антон Кутев и група народни представители, като обръща внимание на следното: липсва финансова обосновка относно произхода на средствата; предвидените размери на държавната субсидия следва да бъдат по-големи от заложените; въвеждането на единно разрешение за пребиваване и работа на чужденци ще намали административната тежест за лицата, както и ще облекчи работата на държавната администрация, но в мотивите не е налице обосновка на дължимата държавна такса в размер на 400 лв.
Българската стопанска камара подкрепя законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители, като изказва следните съображения: Предоставянето на средства само за дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя не би оказало значително въздействие за наемане на младежи до 29 години без опит, спрямо другите безработни лица. Предложените преференции са изключително ограничени по обхват и размер и едва ли ще постигнат дългосрочен обрат върху заетостта на младежи до 29-годишна възраст.
Българската търговско-промишлена палата принципно подкрепя предложените законопроекти със следните забележки: отсъства предварителна оценка на въздействието на предложените промени; размерът на таксата по § 14 не е обоснована, защото тя трябва да бъде на разходопокривен принцип; липсва финансова оценка на промяната в § 4 и създаването на нов чл. 16а във връзка със специалната регламентация за източниците на средства за насърчаване на заетостта.
След проведената дискусия и обсъждане, Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.
- с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 354-01-33, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 28 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Това беше докладът на комисията, а сега вносителите имат възможност да представят своите законопроекти.
Пръв даде заявка господин Гьоков. Той ще представи Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
Заповядайте, господин Гьоков.
Георги Гьоков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, отговорно работещи по въпросите за младежката безработица в Парламента.
Разрешете ми от името на вносителите да Ви представя Проекта за Закон за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
По данни на Националния статистически институт младите хора у нас са 26 на сто от населението на страната. Тяхното участие на пазара на труда и възможностите за качествена заетост са едни от най-тежките препятствия, пред които те се изправят.
В условията на криза младежите се превръщат в особено уязвима група и към тях трябва да се насочат специални мерки.
Провежданата до момента държавна политика за подкрепа на младите хора не намалява значително отрицателните последствия от кризата върху състоянието на пазара на труда и не дава надеждна перспектива за реализация на младежите в България. За последните четири години безработицата сред младите хора е нараснала повече от два пъти - с 15,4-процентни пункта. Същевременно над 51 на сто от безработните младежи са дълготрайно безработни, тоест липсата на заетост за тях продължава 12 и повече месеци.
По темпове на нарастване на младежката безработица България е на едно от първите места в Европа. Равнището на безработицата сред младите хора нараства с два пъти по-бързи темпове в сравнение със средния за страната, доказателство че кризата в много по-голяма степен засяга младежите, отколкото останалата част от населението.
Нашето предложение цели да стимулира работодателите да наемат млади хора на работа, които влизат за първи път на трудовия пазар. В посочения случай се предлага държавата да стимулира работодателите чрез заплащане на определен период от време от 6 до 18 месеца на част от осигурителните вноски за сметка на работодателя срещу задължението за продължаване на трудовия договор на работника за още една година. Предлаганата мярка е различна по характер и съдържание от предлаганата до момента по чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта.
Финансовите разчети показват, че за периода октомври – декември 2013 г. ще са необходими около 570 хил. лв. за включване на 5 хиляди лица, като средствата могат да бъдат осигурени чрез преразпределяне на неусвоените средства по отделните програми и мерки в рамките на утвърдените средства по Националния план за действие по заетостта за 2013 г. Разчетите са направени при възнаграждение равно на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица – 420 лв., и включени осигурителни вноски както за сметка на работодателя, така и 12% за сметка на държавата.
Необходимите финансови средства за 2014 г. са около 4 млн. лв., за 2015 г. ще са необходими 3,5 милиона за приключване на 18-месечния период на заетите от предходната година и за наемане на нови 5 хиляди лица. За 2016 г. ще са необходими около 4 млн. лв. за приключване на периода на субсидираната заетост на втората група от 5 хиляди лица. Необходимите за 2014 и следващите години средства следва да се осигурят при планиране на дейностите и необходимите средства за изпълнение на Националния план за действие по заетостта за съответната година. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря, господин Гьоков.
Това беше представяне на първия законопроект.
Сега думата има господин Кутев да представи втория законопроект, внесен на 28 юни 2013 г.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма подробно да се спирам на основните цели и мотиви за внасянето, тъй като в доклада на комисията те бяха споменати, а и колегата с представянето на предишния законопроект каза доста неща, които общо взето съвпадат като мотивация за внасянето на двата законопроекта.
Ще кажа няколко думи относно законопроекта, който внасяме ние. Той има няколко цели.
Първата е да се насърчи младежката заетост. Знаем, че тя в момента е един от основните проблеми не само в България, но и в целия Европейски съюз, и че процентите на младежката безработица в България са особено тревожни и са в едни от най-критичните стойности за цяла Европа. Грижата за младежката заетост и борбата с безработицата сред младите хора са първостепенна задача за правителството сега и за българското общество. Така че първата цел е насърчаването на младежката заетост.
Втората цел е да се осигури по-широк достъп на работодателите до участие в мерки за насърчаване на заетостта като един от инструментите за ограничаване на безработицата сред младите хора.
Третата цел е да се създадат условия за подобряване на взаимодействието между институциите с цел оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на младите хора, които не учат и не работят.
Тези три цели са насочени определено към реална борба с безработицата сред младите хора.
Има и още една цел в законопроекта. Тя цели синхронизирането на законодателството с Директива 2011/98 на Европейския съюз, която се транспонира чрез внесения законопроект.
По-конкретно ще се спра на тези мерки – какво предвижда законопроектът и каква е практически логиката на това, което предлагаме.
Първата част е взаимодействието между институциите за повишаване ефективността на провежданата активна политика на заетост. Законопроектът регламентира периодичен обмен на информация между министъра на труда и социалната политика, министъра на образованието и науката и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Тези служби досега са работили в синхрон, но тук се прави регламент, по който да може те да обменят информация. Обменът на тази информация ще създаде условия за оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на млади хора, които не учат и не работят. В момента стиковката между тези институции не е достатъчно добра. Условията и редът за обмен на тази информация ще се определят в споразумение между министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката. По този начин ще се осигури възможност на младите хора на възраст до 25 години да получават добро предложение за работа или продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. В крайна сметка това е целта на тези промени – да направим така системата на държавната администрация, че в рамките на четири месеца след изпадането им от образователната система или оставането им без работа да имат възможност да получат предложения или за по-нататъшно образование, или за работа.
Няколко са мерките в законопроекта, които се занимават с ограничаване на безработицата и за подкрепа на заетостта при младите хора до 29 години. Част от тях се отнасят за подкрепа на заетостта на млади хора, които са с ниско, средно и под средно образование. Едното от тях е насърчаване на наемането на младежи до 20 години с основно и по-ниско образование и без квалификация за обучение на конкретно работно място под ръководството на наставник. Идеята е наставникът, който подпомага наетите младежи при усвояването на практическите умения, да притежава квалификация и професионален опит за съответната професия. Това, което предлагаме, предвижда да се субсидира заетостта на наетите лица, тоест да се плащат съответните заплати на наетите лица, както и възнаграждението на наставника. Това е първото предложение по отношение на насърчаване на заетостта.
Второ такова предложение е с цел ограничаване на младежката безработица. За нас е важно да се направи намаляване на продължителността на престоя без работа на младите хора, в резултат на което ние предлагаме субсидиране на заетостта на продължително безработните до 29-годишна възраст, наети за работа на непълно работно време. Субсидията ще се предоставя на работодатели, наели безработни младежи с непрекъснато поддържане на регистрация в дирекциите по труда над 12 месеца, като субсидията ще бъде за една година.
Мерките, които предлагаме, не касаят само хората с ниско и под средно образование.
Третата мярка е насочена към хората, които имат по-висока квалификация, към младите хора с по-висока квалификация. Законопроектът предвижда въвеждането на нова насърчителна мярка в подкрепа на заетостта на квалифицирани млади хора. По тази мярка ще се предоставят субсидии на работодатели, които разкриват работни места за наемане на безработни младежи на длъжности, съответстващи на придобитата от тях квалификация. Периодът на субсидията ще бъде от 6 до 18 месеца, като размерът й ще нараства от 30 на сто през първите 6 месеца, до 50 на сто от 7-ия до 12-ия месец включително и до 75 на сто за оставащия период. Идеята е тази субсидия да нараства, за да стимулира по-продължителен период на тази субсидирана заетост на младите хора.
Още една мярка е регламентирането на правото на стипендия – тя беше спомената и в доклада на комисията – което ще даде възможност на лицата в неравностойно положение на пазара на труда, тоест тези с ниски доходи, да участват в обученията, тъй като досега не във всички обучения се предвиждаше стипендия. Сега се разширява обемът, като се дават възможности на тези, които нямат възможност да се издържат по време на обучението, да получават стипендия. Размерът на стипендията ще се определя ежегодно от Националния план за действие по заетостта.
Още една мярка по отношение на подкрепа на заетостта при младите хора е усъвършенстването на законовата уредба при чиракуването. Промяната, която предлагаме, има за цел да осигури възможност на малки фирми с неголям брой заети лица и занаятчии, които да могат самостоятелно да упражняват занаятчийските си дейности. Те трябва да могат да наемат вече чираци и да ползват преференции по насърчителната мярка. Досега тази насърчителна мярка за чиракуването работеше, но при по-големи фирми. В момента с този законопроект става възможно тя да се използва и при фирми, които имат един-двама-трима работници, тоест може един майстор да обучава чирака си сам. Не е необходимо за целта да има някаква голяма фирма. Просто се разширява дейността на тази насърчителна мярка.
Законопроектът има още една цел – да хармонизира българското законодателство в областта на трудовата миграция на чужденци, граждани на трети държави. За целта са предвидени изменения, с които се урежда създаването и условията за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа за някои чужденци от трети страни.
Както видяхме в доклада на комисията, тези промени бяха подкрепени от всички институции. Имаше малко забележки от някои от работодателските организации по отношение на финансирането.
Искам изрично да подчертая, че Министерството на финансите даде положително становище, тъй като всички мерки, които предлагаме, няма по никакъв начин да утежнят бюджета, доколкото тяхното финансиране е предвидено в Националния план за действие по заетостта. Тук става дума за средства, които вече са предвидени в националния план и които практически се пренасочват от едно място към друго. Тези законопроекти ще имат реално въздействие върху младежката безработица и ще подпомогнат бизнеса, като в същото време не се нуждаят от допълнително финансиране чрез бюджета, а могат да използват досега съществуващите механизми и бюджети.
Считам, че приемането на този законопроект е изключително важно и съвсем навременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря, господин Кутев.
Това беше представянето на втория законопроект.
Обявявам 30 мин. почивка – до 11,25 ч., след което продължаваме с разисквания по двата законопроекта.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, моля да заемете местата си, за да продължим пленарното заседание.
Уважаеми колеги, чухме доклада на Комисията по труда и социалната политика по Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, чухме и изложението на вносителите на закона.
Преминаваме към дебатите на първо гласуване.
До момента е постъпила една писмена заявка за изказване – от народния представител Кристиян Димитров от Парламентарната група на Партия „Атака” – не го виждам в залата. Той ще има възможност да се включи по-късно в дебата.
От народните представители, които са в залата, искат ли да се изкажат?
Госпожо Нинова, заповядайте.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, днес приемаме поправки в Закона за насърчаване на заетостта и искам да предложа на вниманието Ви два прочита на тези промени.
Първият е политическият прочит и вторият е експертният. Политическият показва, че когато поемаме ангажименти, умеем да ги изпълняваме. Преди изборите поехме ангажименти да се погрижим за младите хора на България, като помогнем през държавна политика те да намерят работни места. Поехме европейска инициатива за борба с младежката безработица, която доведе до решението в Европа – 6 млрд. евро да бъдат отпуснати за мерки за младежка заетост. Засега имаме информация, че от тези 6 млрд. евро, 100 млн. евро ще дойдат в България.
Даваме си сметка, че младежката безработица в България е огромен проблем – последните години е нараснала два пъти, расте и два пъти по-бързо спрямо общата безработица. Даваме си сметка, че трябва да намерим начин да решим този проблем и днес го правим с двата законопроекта.
Експертният поглед към текстовете на закона показва, че обемът, който могат да обхванат тези мерки, е официално регистриран и в бюрата по труда на страната – 71 хиляди младежи до 29-годишна възраст. Това е само официално регистрираното, но неофициално повече млади хора са безработни в България.
Предлагаме чрез тези мерки държавата да помогне на три групи млади хора.
Първата – тези, които току-що са завършили средно или висше образование и имат квалификация, никога не са постъпвали на работа и им предстои първо работно място. В този случай държавата се ангажира да подпомогне фирмите да наемат тези млади хора, като внасят част от осигуровките в продължение на 18 месеца, а работодателят се ангажира след изтичането на този срок, в период от 12 месеца, да продължи трудовия договор на младия човек.
Втората група младежи са тези, които имат средно или висше образование, но са трайно безработни – не са току-що завършили, не им предстои първо работно място, а в продължение на 12 и повече месеца са били регистрирани в бюрата по труда. За тях предлагаме осигурителни облекчения за фирми, които ги наемат на временна работа.
Третата група са млади хора, които нямат квалификация и образование.
Уважаеми колеги, тревожна е статистиката за броя на тези млади хора в България. Четиристотин хиляди младежи са с основно образование, 110 хиляди – с начално образование, 20 хиляди, които никога и нищо не са учили. Тези хора са обречени да не си намерят и работа. Разбира се, това поставя въпроса и за образователната система и ние сигурно ще дискутираме в бъдеще тези теми.
Днес обаче трябва да се погрижим и за тези млади хора, които по различни причини са останали без образование. За тях въвеждаме фигурата на чиракуването, която създава възможност работодател да наеме такъв млад човек и да го учи на занаят, за да му гарантира, че след това ще има работа. За този период на чиракуването работодателят, наречен „наставник”, трябва да го обучи и ще получи от държавата заплатата на наставника и осигурителните вноски за обучавания младеж.
Изключително съм доволна като председател на Комисията по труда и социалната политика да Ви информирам, че вчера на заседанието на комисията имаше пълно единомислие, че тези мерки са навременни, необходими и полезни не само за младите хора на България, а и за икономиката на България, за тези фирми, които ще получат такива облекчения. Това единомислие беше изразено от правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, работодателските организации в лицето на Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и други работодателски организации, синдикатите „Подкрепа” и КНСБ и Парламентът в лицето на нас – народните представители, които внесохме тези законопроекти. Рядко се намира такова единомислие между социални партньори, правителство и Парламент. Очевидно тази мярка е добра за държавата, за икономиката и за младежите на България.
Искаше ми се тук да поспорим с нашите опоненти, които се обявиха против тези мерки. Съжалявам, че ги няма – говоря за колегите от ГЕРБ. Задочно ще поспоря с тях, защото чух публичните им аргументи, изразени в медиите. Те са два.
Първият – целият пакет от социални мерки, който предлагат БСП и ДПС, не е работещ, защото обхваща много малки групи от българското общество и няма ефект върху цялостния процес и всички проблеми в страната.
Искам задочно да опровергая нашите опоненти със следните числа: увеличеното майчинство, колеги, засяга 40 хиляди семейства; помощите за първокласниците засягат 45 хиляди семейства; енергийните помощи, за които знаете, че взехме решение, засягат 270 хиляди семейства; безработните младежи, вече Ви казах – 71 хиляди, а отмяната на данък колиба засяга 460 хиляди семейства. Тоест за месец и две седмици работа ние и правителството сме предприели мерки, които облекчават около 900 хиляди българи. Това не е малка част от българското общество, уважаеми отсъстващи колеги от ГЕРБ. За един месец близо милион българи са получили помощ от държавата и от правителството.
Вторият аргумент, който чух официално срещу нашата политика и тези закони, беше, че тези социални мерки създават риск за финансовата стабилност на страната, че заради тях се налага актуализация на бюджета, която ще тласне България по гръцки сценарий. Категорично опровергаваме тези твърдения със следните факти. Между другото, слава Богу, там се намери и разумен колега – бившият заместник-министър на финансите Горанов, който потвърждава официално и публично следните мои думи.
Увеличението на майчинството се финансира от резерва в Националния осигурителен институт.
Помощта за първокласниците се финансира от Министерството на труда и социалната политика чрез вътрешно преразпределение в бюджета на министерството и без една стотинка допълнителни разходи извън предвидения бюджет на министерството за 2013 г., така както го е заложил Дянков през 2012 г.
Енергийните помощи се финансират от Министерството на труда и социалната политика чрез вътрешни резерви.
Безработните младежи се финансират от резерви по Плана за действие за заетост, предвидени в Бюджет 2013 г.
Отпадането на данък „Колиба” не само че не иска допълнителни разходи, а може и да се окаже, че ще гарантира икономии, защото администрирането и събирането на този данък се оказаха по-скъпи от приходите, които постъпват от него в хазната.
Тоест с целия пакет подпомагаме един милион български граждани, без това да коства една стотинка допълнителни разходи на бюджета, извън предвидените в бюджета на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Не е въпрос на допълнителни разходи, а е въпрос на политическа воля и ние показваме, че с наличните пари можем да пренасочим така политиките, че реално да помогнем на българите в трудна за тях ситуация.
Последно, заради актуализацията, защото е обвързана с темата за социалния пакет. Също донякъде признато от наши опоненти – пак визирам господин Горанов, актуализацията на бюджета, уважаеми колеги, се налага и по причина на просрочени плащания към българския бизнес. Защото знаете, предишното правителство задържа плащанията към българския бизнес и това създаде проблем не само на икономиката, не само на междуфирмената задлъжнялост, но и социален проблем, защото тези фирми бяха принудени да освобождават хора от работа, нямайки пари да им плащат заплати, нямайки пари да развиват бизнеса. За да решим този проблем – той е и социален, и икономически, и защото поехме и този ангажимент, вероятно може да се наложи актуализация на бюджета, но тя не е по причина на социалната политика, тя е за да се поправят грешките, които доведоха до спад в икономиката и до повишаване на безработицата.
Последно искам да коригирам една публична информация, която излезе, че това, което решаваме и предлагаме днес, ще влезе в сила с Бюджет 2014. Тоест атакуват ни, че ние сега взимаме някакви решения, които отлагаме във времето и не се знае как ще се задействат те. Напротив, двата законопроекта влизат в сила от датата на публикуването им в „Държавен вестник”. Ако ги приемем следващите две седмици на второ четене, те ще влязат в сила веднага след публикуването им в „Държавен вестник” и финансиране за тези мерки до края на 2013 г. е осигурено в настоящия бюджет, без той да бъде актуализиран. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Има ли реплики към изказването на госпожа Нинова? Не виждам.
Заявки за други изказвания?
Заповядайте за изказване,
ЖАРА ГЕОРГИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта ще доведат до положителен ефект, който цели да насърчи заетостта и да ограничи младежката безработица. Проблемът, както каза и министър Адемов, стои като важен приоритет и пред Европейския съвет. Чрез новите мерки, които ще се въведат, ще се насърчи и наемането на безработни млади хора, а в същото време ще се съдейства за намаляване продължителността на престоя им без работа. Предвидените промени в закона ще дадат възможност на работодателите за по-широк достъп за участие в мерки, които насърчават заетостта, както ще създадат по-добра среда при взаимодействието им с институциите.
С промените в Закона за насърчаване на заетостта ще дадем категоричната си подкрепа за ангажиране на младите хора на пазара на труда, както и за тяхното обучение и квалификация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител Жара Георгиева? Няма.
Имате възможност за други изказвания.
Заповядайте, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектите, които обсъждаме днес и които, вярвам, ще бъдат гласувани от Народното събрание, засягат един изключително тежък както български, така и европейски проблем. Това е проблемът с младежката безработица. На всички е ясно, че европейските структури неотдавна предприеха специални мерки, включително и финансови, за да могат да решават този проблем в Европейския съюз, естествено и в България, доколкото това е възможно в рамките на нашите финансови и други възможности.
България не е на първо място по безработица в Европейския съюз. Има други държави, където кризата много сериозно е захапала икономиката, където безработицата е по-голяма. Но по отношение на един показател България води и това е изключително тревожен показател – броят и процентът на младежите, които нито учат, нито работят. В България от трима от тази група младежи, един нито учи, нито работи. Тази група е много интересна за анализ, защото тя генерира други явления в обществото, които не са приемливи. Тя създава допълнително напрежение и по отношение на криминалния контингент в страната. Тя създава и бъдещи проблеми в икономиката, защото липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка оказва силно влияние върху бъдещото развитие на икономическите процеси, затова защото това има пряко отношение към конкурентоспособността на българската икономика.
Няма как да искаме високотехнологични производства, няма как да искаме по-висока производителност в българската икономика – това са условия, които са абсолютно необходими за по-висок икономически растеж, без да притежаваме необходимата квалифицирана работна ръка. Освен това трябва да се има предвид, че младежката безработица е пряко свързана с процесите в по-горните възрастови групи, например със застаряването и ангажирането на пенсионерите в трудовия процес.
Много интересен за анализ е феноменът, че въпреки застаряването на населението в Европа младежката безработица расте и продължава да расте. Това до известна степен е свързано с обстоятелството, че в повечето европейски страни се преследва една тенденция на ангажиране на пенсионерите в трудовия процес. Тоест, по-точно казано, не им се пречи да работят, което също оказва сериозен натиск върху заетостта на младите хора в началото на техния трудов и житейски път.
По отношение на финансовото осигуряване на тези мерки, критиките на опонентите нямат основание, защото беше казано многократно, че необходимите финансови средства за покриване на разходите по отношение на тези мерки ще бъдат използвани като се преструктурират досега съществуващите и записаните в бюджета за 2013 г. разходи за съответното министерство и за съответните функции.
Вероятно знаете, че най-големият относителен дял на разходите в консолидирания бюджет са разходите за социално подпомагане и грижи? За това перо или за тази функция са заделени около 11 милиарда лева в консолидирания бюджет. Така че неоснователни са твърденията, които отиват и по-далеч – че, видите ли, сегашното правителство си купува политическо влияние с това, че прави социални харчове за определени категории от населението.
Не може да има такава интерпретация на помощта, която се дава за най-слабите и най-бедните групи от обществото. Те са бедни до голяма степен от неадекватната политика, която водеше партия ГЕРБ, от замразяването на социалните плащания и от замразяването на икономическата активност през последните четири години. Ако партия ГЕРБ не беше замразила пенсиите преди четири години, твърде вероятно е – това може да се докаже след елементарни сметки, размерът на пенсиите на по-голямата част от пенсионерите сега да бъде по-голям. Така че плащанията на уязвимите групи, на социално слабите групи е възстановяване на една справедливост, която те заслужават.
Освен това в България тече един процес, който е изключително тревожен, по отношение на разделението на обществото. Диференциацията по отношение на доходите нараства застрашително, тоест бедните стават все по-бедни, а богатите все по богати. Това също е резултат от неадекватната политика на управляващите през последните четири години. С тези мерки ние налагаме актуализация на бюджета. Актуализацията на бюджета е една естествена реакция на новите, подчертавам, управляващи, които имат други приоритети, в сравнение с тези, които са предлагани преди нас.
В началото, когато обсъждахме този бюджет на ГЕРБ, последния бюджет на ГЕРБ, категорично заявихме, че в него има много проблеми, които през годината ще се проявят при всички положения. Определихме този бюджет като бюджет на замразената икономика, бюджет на замразените социални плащания, бюджет на продължаващата депресия и увеличаващата се бедност. Няма как чрез една евентуална актуализация сегашното правителство да не коригира тези дълбоко несправедливи социални несъответствия в бюджета за 2013 г. Подпомагането и социалното осигуряване на социално слабите слоеве е част от новите приоритети на управляващите.
Другата голяма част, която е залегнала в програмите, включително и в последния екшън план на Орешарски като министър председател на Република България, е свързан с осигуряването на необходимите условия за съживяване на бизнеса. Но трябва да се има предвид, че докато социалните плащания засягат десетки милиони лева и са в рамките на предвидените в бюджета средства към съответното министерство, то мерките, които касаят бизнеса, вече достигат суми, които действително ще изискват търсене на допълнителни източници за финансиране. Става дума за стотици милиони левове. Това са задължения на държавата, които трябва да бъдат върнати на бизнеса. Това е невъзстановено ДДС, това са редица други задължения, които бизнесът основателно иска да получи като част от мерките за съживяването на икономическата активност на страната.
С тези мерки ние поставяме началото на една продължителна социална политика, която да елиминира тревожната тенденция за увеличаване на младежката безработица. Ако не успеем да го направим, последствията за българската икономика в следващите години ще бъдат много тежки, а това ще окаже негативно влияние и върху жизнения стандарт на хората, защото по-нататък като втора стъпка ние сме длъжни да следваме пътя на икономическата логика. По-високите доходи се осигуряват от добре развития и ефективно действащ бизнес. Това ще бъде втората стъпка по посока на повишаване на благосъстоянието на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте за реплика, господин Монов.
Христо Монов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, многоуважаеми господин Имамов! Много правилно в началото на своето изказване Вие очертахте как младежката безработица поражда сериозни социални проблеми, но пропуснахте, може би заради краткото време, да споменете, че младежката безработица поражда и огромни личностни проблеми. От разговори с мои колеги, работещи в областта на психичното здраве, а също и с кардиолози и други специалисти по физическо здраве, се оказва, че особено за младежите – мъже безработни, безработицата се явява най-големият стресогенен фактор. Неимоверно много са се увеличили депресивните разстройства сред тази категория мъже. Неимоверно много са се увеличили хората между 25 и 30 години с високо кръвно налягане и фактор за това е безработицата. Ако не решим този проблем в най кратки срокове, просто излагаме на риск психичното качество на българската нация, тъй като тези хора загубват социална перспектива, мислят в един много кратък времеви хоризонт. Много от тях не създават семейства, не раждат деца и така нататък. Така че всеки, който казва, че това, което сега правим в залата, е популизъм, нека да помисли за националната сигурност, за бъдещето на нацията. Иначе резултатът от невземането на подобни мерки ще е личностно качество, което виждаме сега отпред на площада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли желаещи за други реплики към изказването на народния представител господин Имамов?
Имате възможност за дуплика, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Монов, знам, че Вие сте добър експерт по проблемите на младежта и децата. Напълно приемам Вашите заключения, даже бих обобщил, че безработицата сред младите хора има много силни, бих казал комплексни негативни влияния върху тяхното развитие, както върху личностното, така и общественото, защото представете си един млад човек без работа няколко години, той е подложен на изключително сериозен психологически стрес поради обстоятелството, че не може да печели парите, които са му необходими да харчи, че е на издръжка на своите родители, че живее в жилището на своите родители. Всичко това са фактори и аз съм съгласен с Вас, които оказват невероятно негативно влияние върху тяхното бъдеще, включително и психологическо развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Имамов.
Не виждам заявки за други изказвания.
Да попитам представителя от Министерството на труда и социалната политика желае ли думата сега или в края на дебата? Предпочитате в края на дебата, благодаря.
Заповядайте, господин Гьоков, за изказване.
Георги Гьоков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми народни представители! Безработицата в България придобива все по-значителни размери и отдавна се е превърнала в основен проблем на българското общество. Особено силно са засегнати така наречените „рискови групи” на пазара на труда. Най-значителната по размер група от лицата в неравностойно положение на този пазар на труда, тоест най-силно засегната група, са младежите. По темпове на нарастване на младежката безработица България е на едно от първите места в Европа. Някои от причините за това са: образование, което не съответства на нуждите на бизнеса, на търсенето на трудовия пазар, трудно започване на работа или така наречената „първа работа”, по ниско заплащане на младежите, желанията за миграция след завършване на образованието в стремеж за по-добра реализация, липсата на перспективи за развитие в малките населени места за младите хора, недостатъчно знания за наличните възможности и тези, които имат някакви бизнес идеи, не са достатъчно подготвени и информирани, за да стартират собствен бизнес и да ги осъществят на практика.
Тревожното нарастване на младежката безработица в световен мащаб и особено в Европейския съюз стана причина за приемането през 1998 г. на Лисабонската декларация за политика и програми по проблемите на младежта. На Световната конференция по заетостта в Кобе държавите бяха призовани да обърнат особено внимание на придобиването от младите хора на трудов опит както в рамките на училището, така и извънучилищните програми за обучение – да им се осигури достъп до информация за развитието на кариерата, до нужните им консултации, до възможности за професионална подготовка. Европейският съюз направи следващата важна крачка – Европейската комисия препоръчва на страните членки да създадат необходимите условия, щото всеки млад човек, който шест месеца е останал без работа, да му бъде предлагана нова възможност за заетост, в това число възможност за професионална квалификация и преквалификация, производствена практика и така нататък.
Не трябва да забравяме и факта, че младежите са тази социална група, в чието лице обществото вижда своето близко бъдеще. Те са най-ценното богатство на едно общество, защото с уменията си, с възможностите си, с интелектуалния си потенциал са от изключителна важност за България. Затова държавата и провежданата от нея социална политика трябва да играят основна роля в грижата за тази част от обществото и младите хора, а грижата за нея ще е предпоставка както за оцеляване на обществото ни, така и за проспериране на страната ни. Тази грижа ще е гаранция и за смяна на поколенията.
Наблюденията на процесите показват, че младежката безработица и непълната заетост сред младите поколения има много сериозни дългосрочни негативни последици. Поведението, което се формира в началния етап от живота на човека, в повечето случаи се съхранява в течение на целия му трудов път. Често липсата на заетост и особено продължителното оставане в сивата икономика обричат младежите на несигурна и нестабилна заетост с ниско качество в течение на целия им живот. Всички сериозни експерти, занимаващи се с младежката заетост, твърдят, че липсата на пълноценна и свободно избрана заетост в началния етап на трудовия живот пряко се свързва с много други тревожни социални проблеми като престъпността и наркоманията.
Уважаеми колеги, проблемът е ясен и достатъчно остър и никой няма право да си заравя главата в пясъка, защото липсата на адекватни мерки ще доведе до това, че ще си отгледаме едно поколение от професионални безработни, така че са необходими спешни мерки. Върху младежката безработица може да се въздейства с действия насочени основно към балансиране на пазара на труда чрез активна посредническа дейност и чрез прилагане на програми и мерки за квалификация и субсидирана заетост. Сериозното отношение към проблема изисква да кажем, че резултати могат да се постигнат единствено с активното участие и сътрудничество с работодателите от реалния сектор, със социалните партньори, с доставчиците на обучение, с общинските и държавни администрации.
Затова искам да изразя удовлетворението си, че сред първите законопроекти, с които това Народно събрание се ангажира да разглежда, са двата законопроекта, които засягат един от най-актуалните проблеми на пазара на труда, а именно младежката безработица. Това са двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесени от Сергей Станишев и група народни представители и от Антон Кутев и група народни представители. Самият факт, че и двата се одобряват от социалните партньори в лицето на национално представените работодатели и синдикати, говори, че те са стъпки в правилната посока. Разбира се, това са само първите стъпки към решаване на проблема с безработицата сред младите хора.
Трябва да сме наясно, че е наложително разработването не само на отделни програми и мерки, а на специална дългосрочна политика за разрешаването на проблема. Необходима е нова политика към облекчаване на прехода от училищния живот към трудовата дейност. Водещият световен опит показва, че най-добър ефект се постига при интегриране на политиката в областта на младежката заетост с политиката в областта на образованието. Затова адмирации заслужават предложените текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Антон Кутев и група народни представители, които регламентират обмена на информация между министъра на труда и социалната политика, министъра на образованието и науката и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Целта е, разбира се, да се повиши ефективността на провежданата активна политика по заетостта и да се регламентира периодичен обмен на информация между министъра на труда и социалната политика, министъра на образованието и директора на Агенцията по заетостта. Очаква се, че този обмен на информация ще създаде условия за оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на млади хора, които не учат и не работят.
Периодичният обмен на данни между институциите ще помогне за изпълнението на ангажиментите на България в съответствие с препоръката на Съвета на Европейския съюз от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта. Гаранцията включва осигуряване на възможности на младите хора на възраст до 29 години да получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование.
И двата законопроекта въвеждат нови мерки на пазара на труда с цел насърчаване на младежката заетост и регламентират нови насърчителни мерки, които ще ограничават младежката безработица, ще намаляват продължителността на престоя без работа на младите хора и ще подпомагат прехода им от безработица към заетост, ще създават условия за по-лесно адаптиране на безработните младежи към работната среда.
Не на последно място, предложените законопроекти постигат хармонизиране на българското законодателство в областта на трудовата миграция за чужденци и граждани на трети страни на територията на Република България и съобразяването му с Директива 20/11 от 1998 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 13 декември 2011 г. относно единната процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави.
В заключение, финансовите разчети показват, че е възможно предлаганите насърчителни мерки да заработят още през тази година, без да се изисква допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет. След всичко казано, заявявам, че ще подкрепя на първо четене и двата законопроекта и моля всички народни представители, които се отнасят отговорно към проблемите на младежта и конкретно към младежката безработица, също да го подкрепят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Гьоков, за изказването.
Има ли реплики към изказването на народния представител Георги Гьоков? Не виждам, така че давам думата за следващи изказвания.
Госпожо Богданова, заповядайте за изказване.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, аз съм един от вносителите на единия от законопроектите, така че няма нужда да повтарям, че проблемът с младежката безработица е изключително важен, че той иска мерки за разрешаването му, че държавната намеса в случая е изключително важна, че законовите решения са изключително важни.
Ще ми се обаче към цялостния анализ, който ражда необходимостта от подобни законодателни решения, да прибавя два проблема, които за мен са изключително важни.
За огромно съжаление проблемът с безработицата вече се оказва не личен. Данните показват, че този проблем се оказва генерационен, тоест ние вече имаме потомствени безработни – родителите са безработни, децата им са безработни, те също стават родители и този проблем в една малка България започва да става болезнен.
И един втори аспект, на който няма как да не обърнем внимание. Обикновено, когато говорим за безработица, включително и за младежка безработица, ние си даваме сметка, че основно там става дума за хора с ниска квалификация, с ниско или без образование, тоест такива, които имат сериозни проблеми при своята реализация на пазара на труда. Статистиката обаче сочи един набор от други факти, които са не по-малко тревожни, че проблемът с безработицата става актуален и за хора със завършено средно образование, включително и за такива, които са завършили и висшето си образование.
Би било изключително погрешно да се правят квалификации, които сме чували тогава, когато става дума за този проблем, че става дума за аутсайдери, за хора, които нямат амбицията да се борят, че хора, които имат спорно образование, претендират за подобни решения – това не е вярно. Ако не си дадем сметка, че когато в първите години, след като си получил своята квалификация, завършил си своето образование, ти не можеш да го упражняваш, това е загуба на квалификация, загуба на умения, това е пропиляно време, в което трябва да ставаш специалист, да се доказваш и да се развиваш.
В този смисъл мерките, които предлагат и двата законопроекта – те не спорят помежду си, а напротив, те се допълват, си струва и двата законопроекта да бъдат подкрепени. Всъщност задават един набор от възможности, които следва да бъдат използвани. Между другото доброто тук е, че те обръщат внимание и на хората с ниска квалификация, без образование, с ниско образование, включително по-ниско от основното, и на хора с по висока квалификация, но също с проблем да намерят работа във времето, в което са в рамките на своята младежка възраст.
Добре е, че поправката в закона дава възможност на занаятчии, на малки фирми и еднолични търговци също да се възползват от възможностите на тази мярка, като те самите изпълняват функциите на наставник, за да могат да назначават млади хора, да ги моделират и да ги подготвят.
Между другото хубавото на тези мерки, събрани с това, което предстои да се гледа в Народното събрание като поправка в Закона за корпоративното подоходно облагане, е, че дава възможност на работодателите, използвайки възможностите, които държавата им предоставя с тези законопроекти, да може да моделират младите хора, да ги подготвят, да ги квалифицират, да ги използват като бъдещо развитие, защото тази връзка между бизнеса и между хората, които трябва да бъдат наемани на работа, продължава да е изключително актуална.
Аз държа да кажа нещо, което трябва да направим между двете четения и намирам за важно – да, такива мерки досегашният закон е предлагал макар и не толкова сериозно разработени и не толкова разширени като възможности. Важно е обаче законът да предвиди контролни механизми, по които държавата да следи начина, по който се използват средствата, които тя предоставя от работодателите, като анализира и се базира на досегашната практика, която не винаги е раждала само позитивност в прилагането на тези възможности.
Подкрепям изцяло това, което преди малко прозвуча в изказването на колегата Гьоков. Да, това са възможности, които законодателно държавата предоставя днес. Проблемът с младежката безработица обаче следва да бъде решаван комплексно, трябва да бъде решаван с много по-широка перспектива, с по-трайни устойчиви мерки.
Аз си мисля, че освен безспорните констатации, с които можем да се съгласим, че е много важно да си обменят информация министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, Агенцията по заетостта. Информацията, която те си обменят, следва да ражда резултат. Ние имаме сериозна нужда да работим по начина, по който изглежда българското професионално образование. Имаме сериозна необходимост да облечем в конкретни ангажименти ролята на бизнеса в начина, по който той се осъществява. Следва да работим повече за начина, по който младите хора придобиват умения, знания и навици и реализират своята придобита квалификация. Това е въпрос на много сериозно усилие между хората, които се занимават с образование, между хората, които правят бизнес. Мисля, че социалните ни партньори ще поемат подобен ангажимент – да излезем извън сериозните, верни констатации, които ни обединяват, и да се опитаме да търсим работещи сериозни решения, защото в това има много повече смисъл и дава шанс на всички млади хора, които имат интерес, амбиция, желание и можене, да правят своята съдба тук, в България, по начин, по който законодателно сме им задали възможности, дали сме възможност на бизнеса да работи, да назначава млади хора, да ги търси, да ги моделира, ако щете, и да влияе върху тяхното образование и обучение, което намирам за изключително важно.
Предлагам да подкрепим двата законопроекта, да се съобразим с предложенията, правени в комисията и в пленарната зала при подготовката на общия законопроект за второ четене, и да сме с нагласата, че тепърва предстои да се върши работа и имаме ресурса и добрите идеи тя да бъде продължена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има ли реплики, уважаеми колеги, към изказването на Валентина Богданова? Няма желание за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Асенова.
Евдокия Асенова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Мерките, които предлагаме за насърчаване на заетостта, са различни както по характер, така и по съдържание от прилаганите досега. Целта е да бъдат преодолени част от проблемите с нарастването на ръста на безработицата сред младежите до 29-годишна възраст. Двата законопроекта ще решат само част от проблемите – единият на младите хора, които са със средно и висше образование, а другият ще даде шанс на тези от тях, които са с ниско или без образование, тоест не са посещавали никога училище.
Оказа се по данни, които изнесе вчера в комисията министър Адемов, че това е голяма група от безработните младежи – 120 хиляди. Това е проблем, разбира се, не само на социален пакет, но и на взаимодействие заедно с останалите институции, които са ангажирани в този процес.
Вчера срещнахме принципната подкрепа както на Министерството на труда и социалната политика, така и на браншовите организации и синдикатите. Това няма как да не бъде така, отчитайки че България се нарежда на първите места сред младежка безработица в Европа. Петдесет на сто от младежите са трайно безработни. Два пъти е по-висок ръстът на младежката безработица от средния за страната.
Аз много се надявам между двете четения на двата законопроекта да бъдат отчетени, разбира се, препоръките и предложенията, които направиха всички заинтересовани страни, но имайки предвид, че не е необходим допълнителен финансов ресурс и отчитайки важността на заетост на младите хора у нас, а не навън, всички народни представители да подкрепят внесените законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря на народния представител Евдокия Асенова за изказването.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването? Желаещи за реплики няма.
Имате възможност за други изказвания.
Имаше една заявка от господин Кристиян Димитров. Има още възможности да се включи, ако желае, в парламентарния дебат.
Заповядайте.
Дурхан Мустафа (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който обсъждаме днес, ще стимулира наемането на безработни младежи до 29-годишна възраст. В условията на криза младежите се превръщат в уязвима група и към тях трябва да се насочат специални мерки.
Аз няма да се спирам на статистиката, но посочените от колежката Нинова статистически данни са доста тревожни. Провежданата досега от ГЕРБ държавна политика за подкрепа на младите хора не намали последствията от кризата върху състоянието на пазара на труда и не даде надеждна перспектива за реализация на младежите.
Направените предложения целят да стимулират работодателя и да наемат млади хора на работа, които влизат за първи път на пазара на труда. Предлага се държавата да стимулира работодателите чрез заплащане на определен период от време – от 6 до 18 месеца, на част от осигурителните вноски за сметка на работодателя срещу задължението за продължаване на трудовия договор на работника за още една година.
Колеги, мен ме притеснява въвеждането на задължение за запазване на заетостта за още 12 месеца, което е в тежест на работодателя и може би ще го ограничи от ползване на тези мерки.
Предлагам да подкрепим този законопроект, да се разгледа между първо и второ четене и да направим някои предложения във връзка със задълженията, които възлагаме на работодателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря за изказването, господин Мустафа.
Ако бъдат приети двата законопроекта, ще бъде изготвен общ законопроект, след което ще има срок за предложения между първо и второ гласуване, така че който има желание, може да направи свои предложения.
Имате възможност за още изказвания.
Ако няма желаещи народни представители, давам думата на госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, за становище по двата законопроекта.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика внесе официално становища и по двата законопроекта. Ние подкрепяме и двата законопроекта.
Накратко трябва да изтъкна, че наличието на повече и по-разнообразни мерки за заетост на младежите в момент, когато България трябва да разработи Национален план за реализация на младежката гаранция – препоръка на Европейската комисия, е много важно, тъй като имайки законодателната основа, ще успеем да разработим този план и навреме да бъдем готови да ползваме европейските средства, предназначени за нас като страна членка с над 25% младежка безработица. Тук чухме доста цифри по отношение на младежката безработица. Ще допълня, че към момента в бюрата по труда има регистрирани над 20 хиляди младежи до 29 години със средно и с висше образование. Младежите до 24 г., за които е гаранцията за младежта, са над 33 хиляди души. Освен това имаме 17 хиляди продължително безработни младежи, регистрирани в бюрата по труда, до 29-годишна възраст.
Тези мерки са много важни, защото ще има възможност за обмен на информация, като Агенцията по заетостта ще разполага с данните на лицата, ще може персонално да издири младежите и да им предложи регистрация, работа или обучение. В групата ще се включат и рано отпадналите от системата на образованието, за които също ще имаме информация.
Подкрепяме и осигуряването на стипендия за младежите и за другите групи, които ще участват в мотивационно обучение. Това е обучение за търсене на работа, много важно в съвременните условия. В момента по националния план стипендията е 8 лв. на ден.
Трябва също така да Ви уверя, че действително няма да кандидатстваме за промени в бюджета, тъй като имаме отпуснат годишен ресурс за активна политика – в момента около 103 млн. лв., в чиито рамки реализираме програмите по Националния план за действие по заетостта. Имаме резерв и за нови мерки, така че от него и от преразпределение на парите от други програми, които са изпълнили своя план, можем да осигурим реализация на новите мерки и веднага да започнем включването на младежи по тези мерки, след като промените бъдат гласувани и излязат в „Държавен вестник”.
По отношение на директивата, която се транспонира, ще кажа, че това е също много важно. Имаше различни бележки и в становищата на другите организации и институти вчера в комисията. Таксата е определена на 400 лв. В момента същата такса е за получаването на синя карта. Няма голям брой заявки за получаване на такива разрешения и на синя карта. Това няма да окаже голям натиск върху пазара на труда.
По отношение становището на Министерството на финансите, имаме общ регламент за държавните помощи, така че и до момента работодателите ползват средства за активна политика, ако отговарят на определени условия, включително по Закона за държавните помощи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви и аз.
Колеги, имате последна възможност да заявите желание за изказване.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Знаков е моментът и знаков е фактът, че днес Народното събрание се занимава със законодателни инициативи, свързани с поощряване на младежката заетост, създаване на преференции и възможности за реалния бизнес, за привличане на работа сред младежите, които са едни от най-засегнатите от високия ръст на безработицата в страната. Техните проблеми за намиране на работа и специално на първа работа са най, най-изострени и болезнени за българското общество.
Не е тайна за никого, че всички сме свидетели не от вчера на този проблем. Дори когато правихме предизборна кампания, съм убеден, че всеки един от Вас се е сблъсквал с огромен брой младежи, специално в малките населени места – в малките градове и в селата, които не могат да си намерят работа и са трайно безработни, от една страна; от друга страна, има тежко състояние на реалния бизнес, невъзможност не само да поддържа що-годе приемлив брой персонал, но и да плаща на тези, които остават на работа, да им заплаща достойно възнаграждение за техния труд. Във връзка с това, всяка помощ от държавата, всяка протегната ръка към реалния бизнес, към работодателите за облекчаване на данъчно-осигурителната тежест при наемането на работна ръка, естествено, се приема добре, с радост и задоволство от бизнеса.
Всяка национално отговорна държавна политика, която не оставя да властват само чистите пазарни отношения, която не оставя на произвола на съдбата взаимоотношенията работодатели-работници и която е загрижена за цялостното икономическо и социално положение в страната, не би могла да пренебрегне подобни инструменти, каквито са активните мерки на труда, за да коригира проблемите, които световната финансово-икономическа криза и нейните тежки отражения върху българската икономика създават и за младежката заетост.
Затова ми се струва, че трябва да подкрепим подобни предложения, още повече чухме от страна на Министерството на труда и социалната политика, че не са свързани с допълнителни финансови средства, а са заложени в годишния бюджет на Министерството на труда и социалната политика за мерки за поощряване на заетостта и реално биха представлявали интерес за работодателите.
И не на последно място искам да обърна внимание, че, естествено, това е само една малка частица от това, което държавата дължи на своите граждани и специално на младите хора, но една цялостна стратегия, един цялостен интегриран подход за стимулиране на младежката заетост, за стимулиране на разкриването на нови работни места и даването на възможност, създаване на предпоставки за стартиране на професионалната кариера на младите хора в България, би трябвало да бъде съпроводена и с други мерки в други сектори, не само в сектора „Активни мерки за поощряване на заетостта”.
Основна мярка, която, според мен, е крайно време да се предприеме в нашата страна, е да се изработи цялостна програма за привеждане на нашия образователен продукт – било то в средното образование, било то във висшето образование, и неговият профил – профилът на специалностите, с които завършват нашите младежи било то в средните професионални училища, така също и във висшите учебни заведения, да бъде съобразен с реалните потребности на пазара на труда, с реалното търсене на бизнеса в България, за да може да се гарантира по адекватен начин, че когато един младеж завърши своето професионално средно образование или когато излезе от съответното висше учебно заведение, той да има по-ясната и по-реалистична перспектива, че ще може бързо, дори и без поощрителни мерки да си намери първа работа и да започне своята професионална кариера.
Само по този начин, само чрез радикална реформа в този сектор, само чрез създаване на ефективни механизми на ранно взаимодействие между бъдещите работодатели и образователните ни институции, чрез редица мерки за поощряване на стажуването, чрез редица мерки например за даване възможност предприятия, които търсят работна ръка сред бъдещите специалисти, да имат възможност да предоставят стипендии на определени професионални било то средни или висши училища, да може по този начин да се обвърже образователният продукт, който се генерира в тези учебни заведения, с бизнеса, с пазара на труда.
Ето това също е крайно време да бъде обект на нашето внимание и наред с тези мерки, които днес обсъждаме и надявам се ще приемем, да направим един по-завършен план за държавна политика и поощряване на младежката заетост. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Казак, за изказването.
Има ли реплики към изказването на народния представител Четин Казак? Няма.
Има ли други заявки за изказвания, колеги? Не виждам.
Господин Димитров не е в пленарната зала.
Предлагам да пристъпим към гласуване на двата законопроекта.
Първо ще подложа на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносители Сергей Станишев и група народни представители, внесен на 26 юни 2013 г.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът на Сергей Станишев и група народни представители е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 28 юни 2013 г.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Антон Кутев и група народни представители, е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РЕДА И РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ИЗПОЛЗВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносител е Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проектът за решение е внесен на 2 юли 2013 г.
Моля господин Димитър Дъбов – председател на Комисията за контрол над службите и контрол на специалните разузнавателни средства, да докладва проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Димитър Дъбов: Благодаря.
Госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще Ви представя доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения:
На проведеното редовно заседание на 27 юни 2013 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха обсъдени Вътрешните правила за реда и работата на комисията, които са раздадени и на депутатите.
„С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” комисията прие вътрешните правила и предлага на Народното събрание да ги утвърди с решение със следната редакция:

„РЕШЕНИЕ
за утвърждаване на Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до
данните по Закона за електронните съобщения

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Утвърждава Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.”
Решението е прието с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
Същевременно по предложение на представителите на парламентарните групи на Движението за права и свободи и на „Атака”, прието от останалите участници в заседанието, ние предлагаме промени в чл. 8 от тези правила, а именно, да бъде записано императивно, че заседанията на комисията са закрити, че на тях присъстват само народните представители, които са избрани в тази комисия, тъй като се работи с класифицирана информация. Разбира се всеки от народните представители след това може да информира ръководството на парламентарните групи или целите парламентарни групи по преценка. Но, работейки с класифицирана информация, смятаме, че там трябва да присъстват само народните представители, които са избрани в тази комисия. Искам да припомня, че така беше и с Комисията за контрол върху ДАНС в предишното Четиридесет и първо Народно събрание.
Във връзка с това, госпожо председател, предлагам в чл. 8 второто изречение да отпадне и текстът да остане така:
„Чл. 8. Заседанията на комисията са закрити. На тях присъстват освен нейните членове и сътрудници единствено лицата, които изрично са поканени за изслушване, и то само за времето, в което се обсъждат темите от дневния ред, които се отнасят до тях.”
И да остане третото изречение: „С нарочно решение на комисията отделно нейно заседание може да бъде открито”.
Тоест отпада второто изречение, което е в чл. 8. Това е възможността други желаещи от народните представители да присъстват.
Такова беше предложението, което направиха депутатите от парламентарните групи, които са членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Тъй като чл. 8 има пет изречения: „Заседанията на комисията са закрити.” – остава; „На тях присъстват”... –остава; „Народните представители, които не са членове... (Уточнения между докладчика Димитър Дъбов и председателя Мая Манолова.)
Отпадат третото и четвъртото – остава петото.
ДОКЛАДЧИК Димитър Дъбов: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Желаете ли реплика, господин Бисеров? (Уточнение между заместник-председателя Христо Бисеров и докладчика Димитър Дъбов.)
Заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Господин Дъбов! Господин Костадинов, тъй като Вие сте направили предложението, смятам, че тази редакция не съответства на правилника, защото комисията разглежда и законопроекти. Прав ли съм? Няма как по време на обсъждане на законопроект или някакъв друг регламент, тя може да разисква по въпросите за подзаконов нормативен акт – примерно дали е коректен, ако не е някаква специална класифицирана информация! Как народен представител няма да може да участва в разглеждане на законопроект в комисията, като може да участва в залата?
Разбирам Вашата идея – когато става въпрос не за стандартна законодателна дейност, но дайте коректния текст. Ако искате, да отложим гласуването до утре – седнете и дайте текст, при който аз, народният представител, като гледате Закона за СРС-тата, да дойда и да кажа какво мисля, а не по пощата да Ви пращам съобщение. Правя формално предложение.
Камен Костадинов (ДПС, от място): Последното изречение – комисията може да реши заседанията да бъдат открити.
Христо Бисеров: Не може моето право да зависи от Вашето решение! Разбирате ли? Моето право да участвам! Ами ако съм вносител на законопроекта?
Вижте, съвсем логично е това, което казвам – надявам се. Правя процедурно предложение да не гласуваме текста. До утре дайте текст, който да решава този въпрос, и то позитивен текст – дайте само ограниченията, дайте онези хипотези, в които това ограничение ще го приемем, защото така е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Бисеров.
Господин Дъбов, желаете ли дуплика към репликата на господин Бисеров?
ДОКЛАДЧИК Димитър Дъбов: Уважаема госпожо председател! Господин Бисеров, естествено, че когато се гледат законопроекти, прав сте, биха могли да участват народни представители. Става дума за случаите, в които се изслушват специалните служби – разузнаването, контраразузнаването и тези, които се занимават със СРС, за тези моменти от работата на комисията.
Госпожо председател, предлагам да приемем тези правила без чл. 8 и може би утре да внесем редакция само за чл. 8, която да отразява направеното от господин Бисеров предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, уважаеми господин Дъбов.
Има ли нещо, което да налага спешно приемане на правилата днес или можем да гласуваме да отложим разискванията? Утре, тъй като това е точка от дневния ред, ако имате готов текст, можем да започнем с него. Това е проект за решение, но правилата са неразделна част от него.
Господин Костадинов, желаете ли изказване? Не.
Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Аз съм съгласен, но няма как да стане. Това е проект за решение, но с решение не можем да приемем частично правила. Ако беше закон, можехме да приемем текст по текст, да прескочим два текста и да се върнем утре. Няма как да стане.
Господин Дъбов, няма как да приемем правилата, с изключение на точка 8 – няма такова решение, не може да съществува.
Плюс това, не всички изслушвания трябва да бъдат закрити. Като изслушвате по Закона за електронните съобщения, какво ще засекретявате? Пак Ви казвам, дайте описателно това, което ще бъде закрито, а не – обратния подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Бисеров.
Реплики към изказването на господин Бисеров има ли?
Нарочно не подлагам на гласуване Вашето предложение за отлагане на разискванията, за да се чуят всички мнения и да стигнем с консенсус до крайното решение.
Господин Костадинов, желаете ли думата?
Камен Костадинов (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Ще подкрепя предложението, което Вие направихте формално – да отложим гласуването, защото не знам дали в момента може да бъде предложен някакъв текст, който да удовлетворява по принцип верните твърдения на господин Бисеров. Твърденията на господин Дъбов и на комисията също имат своето основание. Сега сме в ситуация да намерим текст, който да отразява двете идеи. Не знам дали можем да го направим ад хок.
Доколкото няма някаква спешност, която да изисква днес на всяка цена да приемем правилата за организацията на комисията, правя формално предложение, ако не сте го направили, да не гласуваме и да отложим точката за утре.
В рамките на днешния ден с колегите от комисията и с нейната администрация ще се постараем да напишем коректен текст – дали по метода на изброяване на изключенията, когато комисията ще заседава само в състава на своите членове, или ще изброим хипотезите, в които тя ще заседава в открито заседание, и ще го предложим в рамките на утрешния пленарен ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Желаете ли реплика, господин Бисеров?
Христо Бисеров (ДПС): Господин Костадинов, съществува една трета хипотеза – има открито, има закрито заседание, на което могат да присъстват всички народни представители, и такова, каквото искате да има специално за Вас. Обръщам внимание – три са хипотезите. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред провежда закрити заседания, но те не са закрити за народните представители! Хипотезите са три!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Бисеров.
Господин Костадинов, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
Камен Костадинов (ДПС): Благодаря за уточнението, господин Бисеров. Наистина са тези хипотезите.
Наясно съм с това, което Вие казвате, но в случая говорим не за закрити заседания по общия смисъл, където присъстват само народни представители, а говорим за такива, когато комисията заседава само в състава на своите членове. Третата хипотеза. Тази хипотеза е действала в рамките на предходното Народно събрание. Аз съм убеден в нейната целесъобразност в голяма част от случаите.
Без да искам да подценявам който и да е, има свръхлюбопитство по дадени теми от различни страни и според мен такава превенция е добра за материята, която се разглежда в подобни комисии, пак казвам, без да искам да подценя или да направя каквито и да са внушения за когото и да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли някой от членовете на Комисията за контрол на службите, който да не се е изказал по правилата и да желае да се изкаже?
Вие, господин Дъбов, желаете ли да се включите?
Тогава, уважаеми колеги, да разбирам, че постигнахте консенсус по предложението разискванията да бъдат отложени.
На основание чл. 51, ал. 2, т. 4 подлагам на гласуване предложението за отлагане на разискванията по проекта за решение.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
С това предложението за отлагане на разискванията по проекта за решение е прието.
Госпожо Тотева, заповядайте за процедурно предложение.
Мариана Тотева (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване с една седмица на срока за внасяне на писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо четене общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, с което същият ще бъде удължен с още седем дни, общо четиринайсет, срокът ще изтече следващия четвъртък.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Уважаеми колеги, следващата точка – Проект за решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса, е насрочена според седмичната ни програма за утре – четвъртък.
Предлагам да прекратим днешното пленарно заседание.
Обявявам следващото заседание за утре – четвъртък, 4 юли 2013 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,13 ч.)

Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:

Мая Манолова

Христо Бисеров

Секретари:

Деница Златева

Шендоан Халит