Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2004-03-04

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи.

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание програмата за работата на Народното събрание за 4 и 5 март.
Има внесено предложение по чл. 40, ал. 7 от правилника от Национално движение Симеон Втори, което не се гласува: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – продължение.
Програмата, която трябва да гласуваме, е следната:
1. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. Вносители Валери Цеков и група народни представители.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
6. Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме така представената програма за тази седмица.
Гласували 151 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 2.
Програмата е приета.
На основание чл. 40, ал. 3 от правилника е постъпило предложение за включване като точка от дневния ред на проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство. Вносител е народният представител Николай Камов.
Господин Камов го няма в залата да аргументира това свое предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Камов.
Гласували 137 народни представители: за 41, против 60, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 25 февруари до 2 март 2004 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносители Ангел Найденов и Румен Петков. Водеща е Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост с вносители Величко Клингов, Господин Чонков и Клара Петрова. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Проект за решение за преобразуване на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” – София, в Университет по транспорта “Тодор Каблешков” със седалище София. Вносител е Министерският съвет.
- Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Кръстьо Петков. Водеща е Комисията по здравеопазването.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Института за енергийни технологии – Норвегия, за присъединяване към проекта за реактора “Хадле” на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Унгария за прекратяване на Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Република България и Унгарската народна република. Вносител е Министерският съвет.
- Законопроект за ратифициране на Анекса за изменение на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за използване на Националния фонд за целите на ИСПА между правителството на Република България и Европейската общност и на Анекса за неговото изменение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Недялко Калъчев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Има постъпили две съобщения.
Едното е за оттегляне на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносители Атанас Щерев, Недялко Калъчев, Атанас Додов, Стамен Стаменов, Цветан Ценков, Светлин Белчилов и Ботьо Ботев.
Постъпило е заявление от народния представител Мима Петрова Ненкова-Запрянова – народен представител от 29 избирателен район Хасково, че напуска групата на Национално движение Симеон Втори и става независим народен представител.

Започваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕБУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има ли желаещи за изказвания по § 26 от законопроекта? Няма желаещи.
Имате ли желание да се изкажете, господин Пантелеев, ако не сте се изказвали на миналото пленарно заседание? Нямам тази информация тук.
Вероятно сте се изказвали, а други желаещи не виждам.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Не съм се изказвал, но заседанието беше прекъснато по безобразен начин в средата на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Няма желаещи за изказване.
Има предложение на Анели Чобанова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 10, против 79, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Госпожо Чобанова, заповядайте да направите предложение за прегласуване.
Анели Чобанова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направила, се отнася за безопасността и качеството на пристанищните услуги, тъй като тук е казано много общо, не се и разбира за какво се отнася този текст. Затова моля да погледнете текста на това, което съм предложила, и моля за прегласуване на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да прегласуваме предложението на госпожа Чобанова.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 49, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Миков за отпадането на § 26.
Гласували 105 народни представители: за 27, против 62, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Има думата с предложение за прегласуване народният представител Любомир Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми колеги, господин Миков миналия път направи предложение за отпадане на този текст по простата причина, че с него се въвеждат два режима за работа в пристанищата – единият, при който за пристанищата за обществен транспорт министърът на транспорта и съобщенията предлага наредба и правила за организацията на работата и вторият – в частните пристанища, където всеки прави каквото му дойде наум. Същевременно същата тази национална компания, която е под крилото на министъра и която вероятно ще бъде създадена в някои от последващите текстове, ще има правото да контролира онова, което става в пристанищата в качеството си вече на държавна администрация.
Ето защо аз още веднъж настоявам, за да се избегне този двоен аршин, да подкрепим предложението на господин Миков за отпадане на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да прегласуваме предложението на господин Миков за отпадане на § 26.
Гласували 104 народни представители: за 45, против 48, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Има постъпило предложение от господин Благой Димитров да се отложи гласуването на ал. 3 от § 26.
Моля да гласуваме предложението.
Гласували 86 народни представители: за 26, против 54, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Има думата с предложение за прегласуване господин Любомир Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, тъй като господин Димитров отсъства от залата съм принуден, в качеството си на негов съмишленик по един-единствен въпрос в този закон, да помоля за прегласуване.
Идеята на господин Димитров, макар и закъсняла, е следната – този закон е подготвен по един много тенденциозен и хитър начин, тъй като гвоздеят в него е създаването на въпросната Национална компания “Пристанища”. И този въпрос се решава в средата на закона, но още в началните текстове, какъвто е този, за който предлага отпадане господин Димитров, фигурира Национална компания “Пристанища” в десетки текстове. И това не е първият текст, просто господин Димитров не го беше забелязал като предлагаше този текст да отпадне, за да се върнем към него, ако решим положително въпроса за създаване на тази национална компания. Въпреки това неговото предложение има основание, тъй като гвоздеят на закона е създаването на националната компания и преди да решим този въпрос няма никакъв смисъл да бъдат гласувани текстове, които касаят нейните функции и задължения.
Ето защо предлагам да прегласуваме, подкрепяйки предложението на господин Димитров.
Това беше предложение за прегласуване с обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да прегласуваме предложението на господин Димитров за отлагане гласуването на ал. 3 от параграфа.
Гласували 112 народни представители: за 51, против 53, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 26 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 45, против 34, въздържали се 11.
Текстът не се приема.
Думата има за предложение за прегласуване господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам прегласуване, защото господин Пантелеев заблуди залата. Философията на закона не е създаване на Национална компания “Пристанища”, а осигуряване с този закон на минимум 20 млн. лв. годишно за модернизация на българските пристанища. Затова предлагам този текст да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване.
Моля да прегласуваме § 26 от законопроекта в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 79, против 22, въздържали се 9.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, от чл. 105 до чл. 111 няма предложения. Ако разрешите, да ги докладвам на един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, представете ги.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 105 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде нов § 27:
“§ 27. Член 105 се изменя така:
“Чл. 105. Извършването на претоварни дейности във водата на разстояние от брега се допуска само на рейдове на пристанище за обществен транспорт след съгласуване с капитана на съответното пристанище.”
По чл. 106 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде нов § 28:
“§ 28. Член 106 се изменя така:
“Чл. 106. (1) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост.
(2) Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение могат да са собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.
(3) Зоните за съхраняване на товари, включително пристанищната инфраструктура на територията на зоните в пристанищата за обществен транспорт с национално значение, могат да бъдат собственост и на физически и юридически лица.”
Комисията предлага да се създаде § 29:
“§ 29. След чл. 106 се създава наименование “Раздел III – Други пристанища”.
По чл. 107 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде нов § 30:
“§ 30. Член 107 се изменя така:
“Чл. 107. Рибарско е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на рибарски кораби с цел разтоварване на прясна риба, което не извършва обработка на други товари и обслужване на пътници и поща по смисъла на чл. 116.”
По чл. 108 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага създаването на нов § 31:
“§ 31. Член 108 се изменя така:
“Чл. 108. Яхтено е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове, туризъм и развлекателни програми. Обслужването на яхти не е пътническа услуга по смисъла на чл. 116, ал. 2, т. 3.”
По чл. 109 Комисията подкрепя предложението на народния представител Анели Чобанова по принцип и предлага чл. 109 да придобие следната редакция:
“§ 32. Член 109 се изменя така:
“Чл. 109. Със специално предназначение е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо проучване, строителство, буксировка и спасяване и за опазване на околната среда и не извършва обработка на товари, пътници и поща.”
Комисията предлага да се създаде нов § 33:
“§ 33. След чл. 109 наименованието “Раздел III – Други пристанища”, се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110 и предлага създаването на нов § 34.
“§ 34. Член 110 се изменя така:
“Чл. 110. (1) На пристанищата…”
Любомир Пантелеев (КБ, от място): По чл. 110 има предложение на Анели Чобанова.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Оттеглено е, господин Пантелеев, четете доклада.
“Чл. 110. (1) На пристанищата по чл. 107-109 се извършва част или цялото необходимо обслужване за закотвяне, престой, снабдяване, ремонт и поддържане на кораби.”
(2) Пристанищата по чл. 109, които са свързани с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, трябва да са оборудвани с приемни съоръжения за отпадъчни води.”
По чл. 111 комисията подкрепя текста на вносителя, като се създава нов § 35:
“§ 35. Член 111 се изменя така:
“Чл. 111. Военно, включително гранично полицейско е всяко пристанище, кей, морско или речно съоръжение, предназначено за домуване или приставане на военни кораби или на кораби на Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по представените параграфи.
Госпожо Чобанова, заповядайте.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря.
Бих искала да обърна внимание на залата за предложението, което съм направила за чл. 109. Тоест там съм пожелала да бъде включена към изброителните обекти и Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав”.
Когато се разглеждаше този текст в комисията, от страна на Министерство на транспорта и съобщенията ми беше казано, че е едно и също дали ще го има това предприятие упоменато изрично или то влиза в общата клауза за хидротехническо проучване, строителство, буксировка и спасяване, какъвто е текстът на комисията по-долу, с курсива.
Трябва да ви кажа, уважаеми колеги, че тук обаче става въпрос за едно разминаване, което се получава при изброяването на тези обекти, а именно: в хидротехническото проучване, строителство, буксировка и спасяване за опазване на околната среда не би могло да се смята, че са изброени и тези дейности, които се извършват по удълбочаване на водния път на реката. Моето предложение тук е следното: или да остане Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав”, така както съм дала своето първоначално предложение, или към текста на комисията с курсив да бъде прибавено хидротехническо и хидроложко проучване. Тогава изброителният текст би бил пълен. Защото тогава ще имаме възможност да включваме и тези дейности, които се отнасят до удълбочаването на водния път на р. Дунав.
Бих искала, ако може, или да се сложи текст, или просто да се вмъкне тази дума допълнително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Отлагане на параграфа или, ако искате редакция на чл. 109, дайте редакция.
Анели Чобанова (НДСВ, от място): Аз я дадох. След “хидротехнически” да се сложи и “хидроложки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: “… хидротехническо и хидроложко проучване”.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, доколкото мога да видя със или без очила, в залата няма представители на вносителя. Очакваме ги всеки момент, току-що разбрах. Кога ще се случи този момент и какви важни дела са задържали вносителите, та ги няма тук, аз не зная, но по дефиницията на “рибарско пристанище”.
Тя е изключително точно дадена и стеснена, че рибарско пристанище е само онова, на което пристават кораби с цел разтоварване на не каква да е, ами на прясна риба. Не знам, по-нататък в закона няма дефиниция коя риба е прясна, коя е първа прясност, втора прясност, коя е замразена и т.н.
Така че ми се струва, че след като получим задоволителни обяснения от вносителя, ако се налага, да направим някакви редакционни промени, та да не е всеки в грях, ако примерно носи няколко килограма замразена риба и се опитва да я разтовари на въпросното пристанище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Извинявайте само за момент, моля представителите на вносителя да влязат, защото са на вратата.
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев: Та това е във връзка с чл. 107.
Колкото до чл. 106, той е една пълна каша от противоречиви изисквания и регламенти, които не могат да бъдат разрешени с редакционни поправки. В чл. 106, ал. 1 се казва, че “територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост”, а през една алинея, в ал. 3 се твърди, че “зоните за съхраняване на товари, включително пристанищната инфраструктура на територията на зоните в пристанищата за обществен транспорт с национално значение, могат да бъдат собственост и на физически и юридически лица”.
И с тези мъдри указания, че първо едното е публична държавна собственост, но всичко в крайна сметка може да бъде или частна собственост, или собственост на юридически лица, оттам насетне някой трябва да налага практики.
Знам за какво става дума в случая, но така записани текстовете наистина са противоречиви и взаимноизключващи се, създават възможности за прецеденти, които са в ущърб на държавата.
Ето защо предлагам ал. 3 от чл. 106 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение ал. 3 на чл. 106 да отпадне.
Имате думата за други изказвания по тези параграфи. Заповядайте.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Правя реплика на господин Пантелеев.
Уважаеми колеги, тук господин Пантелеев също заблуждава, защото в ал. 1 става дума за територия и инфраструктура на пристанищата, а в ал. 3 става въпрос за складове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това беше реплика.
За втора реплика има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз също ще си позволя реплика. Господин Пантелеев, правете разлика между пристанищна инфраструктура – публична държавна собственост, и операторска дейност в пристанищата. Това са две съвсем различни неща и именно такъв е смисълът на ал. 1 и на ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За дуплика има думата господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин Мирчев, дейността си е дейност. Тук говорим за материалните условия, в които се осъществява тази дейност. Ако някой може да направи точен синтактичен анализ и разграничение на написаното в ал.1 и ал. 3, и установи със сигурност, че това са различни неща, ще му сваля шапка. Тук в ал. 1 е казано: “територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата”. В ал. 3 е казано: “зоните за съхраняване на товари, включително пристанищната инфраструктура”. Коя пристанищна инфраструктура? Тя е една. “Зоните включително” - не е казано, че става дума за инфраструктурата, която е единствена и само в зоните за разтоварване на товари. И то какво остава, ако оставим тези зони? Тези товари се разтоварват и престояват на кея на 5 м от водата с месеци. Който не е ходил в пристанище, какъвто е господин Минков, той не е видял къде и как се разтоварват товарите.
Не приемам, че този текст е даден коректно, тъкмо обратното. Той е написан по същия йезуитски начин, както и много други текстове, за да могат да се прокарат определени свободи за частни лица, които не желаят да участват в концесионни и други процедури, за да получат достъп до използване на публична държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Тук се случва нещо, което никак не е ясно и може би представителите на Министерския съвет ще трябва да пояснят какво правят със закона.
Ще отворя една скоба и ще кажа, че е твърде лоша практика да се приемат изменения в действащия закон, без никой да чете досега действащия закон. А всъщност това е основата – приемаш сегашния закон и обясняваш какво в досегашния не е добре уредено. Защото в досегашния закон, в чл. 107 има един много добър текст: “Пристанищните съоръжения, земите – забележете, земите, върху които са разположени тези съоръжения - под откритите и закритите складове, както и прилежащите водни площи в съществуващите пристанища за обществен транспорт са публична държавна собственост” – толкова добра дефиниция, че няма повече накъде.
Кое налага сега тази дефиниция да се влоши и да се вкарва понятието “територията”?
Уважаеми дами и господа, има едно понятие за територия в международното право, но то се отнася към субектите на международното право - държавите. Нито пристанище, нито завод, нито цех, нито склад имат територия. Те са разположени върху земя, която представлява парцел. Какво пристанище? Пристанището няма територия. Република България има територия.
И тази работа би изглеждала наивна, ако не е ясно и тук представителите на Министерския съвет моля да обяснят защо правят това, което всъщност става? Чрез една поредица от на пръв поглед нескопосани изменения те създават предпоставки за неконкурентно узаконяване на придобита собственост – собственост по линията на приватизационни сделки или под друга форма.
И забележете какво се казва по-нататък, защото тук текстовете за пореден път се четат бързо. “Пристанищата за обществен транспорт с регионално значение” – те пак се изключват, също като при акваториите.
Отново при въпроса, който трябва да се уреди с понятието “собственост”, се вкарват “акватория” и “територия”. Не може да има пристанището територия, както Народното събрание няма територия. То е разположено в парцел, ограничен от едната страна от една улица, от другата страна – от друга улица. И забележете: “Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение могат да са собственост на държавата, общините, физическите и юридическите лица”. Ето, тук става узаконяването. Като отворите назад и видите кои пристанища са обявени за обществен транспорт с регионално значение, за да се даде възможност да се узакони тази незаконно придобита собственост, установяваме, че става въпрос за “Фишпорт – Бургас”, Кораборемонтен завод – порт Бургас, и още 23 пристанища, включително пристанищата на безмитните зони, включително фериботните комплекси. Всички те изведнъж се оказва, че не са публична държавна собственост, но защо, уважаеми дами и господа?
Или забележете, по р. Дунав – петролните пристанища, пристанището на “Свилоза”, пристанището на безмитната зона, изведнъж се оказа, че то няма някакво надрегионално значение. Безмитна зона – Русе – също.
Това е работа, която, пак казвам, е твърде незаконна и противоконституционна. И е част от целия онзи процес на отказване на държавата от защита на нейните интереси. Ограничен е ресурсът и на дунавските, и на черноморските пристанища. Не може така с лека ръка заради фактическото състояние, за да узаконите далаверата, да променяте закона в противоречие с Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разискваните текстове?
За процедура има думата господин Михаил Миков.

Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз Ви моля да поканите и министър Василев. Все пак става въпрос за твърде важни въпроси, за съмнения за противоконституционност, за икономическа и политическа философия в тези промени, които са твърде важни и са с твърде сериозни последици. Каква е целта? Каква е явната и каква е скритата цел?
Така че да дойде отговорният министър Василев като по-отговорен представител на кабинета и да ни внесе малко яснота. Въпросът не е само от технически и юридически характер, че да е достатъчно обяснението на тези, които са подготвили текстовете и са ги внесли в Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Можем да го поканим, можем и да го задължим, но процедурата, за да бъде задължен, е по чл. 83, ал. 2 от Конституцията. Тя става чрез гласуване.
Михаил Миков: Да бъде задължен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, приемам така Вашето процедурно предложение.
Направено е процедурно предложение от народния представител Михаил Миков на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев да бъде задължен да се яви в парламента във връзка с разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 73, против 45, въздържали се 13.
Процедурното предложение се приема.
Следователно заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев е длъжен да се яви в парламента във връзка с разглеждането на законопроекта.
Моля, съобщете това на министър Василев.
Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам да преустановим разглеждането на закона до пристигането на господин Василев в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Все пак предлагам да чуем представителя на министерството. Може би дотогава министър Василев ще дойде.
Желае ли представителят на Министерството на транспорта и съобщенията да вземе отношение по поставените въпроси? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, в изразената по време на изказванията теза има логика и аз погледнах записките, където съм отбелязала, че при обсъждането в комисията сме приели, че има нужда от трансформиране, от някаква редакция в текста или за отпадане на текста. Става дума за ал. 3 на чл. 106.
Аз Ви моля, ако правилникът позволява, да погледнем какви са протоколите в комисията, да не би да се е получила техническа грешка от текста на вносителя или да го заличим. Защото действително това, което беше изнесено като аргумент, би могло да се приеме, че е нестиковане на текстовете на ал. 1 и ал. 3.
Михаил Миков (КБ, от място): Отложете го този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да разбирам ли, че министерството във Ваше лице, като представител на вносителите, не възразява ал. 3 на чл. 106 да отпадне? Така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но бяха поставени и други въпроси.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Съобщено е на министерството и на парламентарния секретар да се свърже с министър Василев, който е на заседание на Министерския съвет, за да дойде в парламента. Ако направилият предложението господин Миков държи, аз съм длъжен да дам почивка до идването на министър Василев.
Заповядайте за процедура, господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Тъй като има някакво объркване в цялостната система от изграждането на този член и наистина аргументите, които ни представят от двете страни са приемливи, аз бих предложил процедурно да отложим гласуването на този текст и да го разгледаме на следващото заседание.
Предлагам отлагане на гласуването на чл. 106. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение за отлагане гласуването на чл. 106.
Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Направено е процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане гласуването на текста на чл. 106.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 2, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Следователно гласуването на чл. 106 се отлага. Вероятно това ще стане на един по-късен период от разглеждането на законопроекта.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по другите текстове на законопроекта?
Любомир Пантелеев (КБ, от място): По чл. 107 имах въпрос – за дефиницията на рибарско пристанище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Представителят на Министерството на транспорта и съобщенията може ли да вземе отношение по чл. 107? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, може би на пръв поглед текстът в чл. 107, който прави разграничителен критерий на това дали уловът е прясна риба или замразена, може би на пръв поглед изглежда незначителен или малко шеговит. Но всъщност каква е идеята и как се връзва в цялостната философия за разграничението на пристанищата?
Когато рибата е прясна, това означава, че количествата, които са уловени, дават индикация, че не става дума за товарене или разтоварване в пристанището с цел търговия, както това става, когато рибата е замразена.
Тук искам да кажа, че всички пристанища, в които се извършва товарене и разтоварване, са пристанища за обществен транспорт с национално значение. В тях има специална процедура. Изисква се наличие на гранични контролно-пропускателни пунктове, наличие на митнически, ветеринарно-санитарен и всякакъв друг контрол. Заради това товаренето и разтоварването е фокусирано именно в тези пристанища като разрешена дейност.
В останалите пристанища, които имат характер на частни пристанища, подобни дейности като уловът на риба, което по принцип може да обслужи не само търговски цели, но и лични нужди, са разграничителният критерий, само когато става дума за такава риба. Очевидно прясната риба не е за търговска цел с характеристика за товарене и разтоварване, каквато изискваме за извършване в пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
Ето защо, макар и смешно на пръв поглед, като разграничителен критерий е сложен уловът на прясна риба, а не замразена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Замразената не може да се лови с кораби.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Замразената означава, че предназначението е очевидно за търговски цели и трябва товаренето и разтоварването на рибата да се извършва само в пристанища за обществен транспорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви и на Вас.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Няма.
За § 28 – чл. 106, приехме гласуването да бъде отложено.
Поставям на гласуване § 27, § 29, § 30 и § 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 15.
Тези параграфи са приети.
По § 32 – чл. 109, има предложение от народния представител Анели Чобанова – след думата “хидротехническо” да се добави “и хидроложко”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Анели Чобанова е прието.
Поставям на гласуване § 32, т.е. чл. 109, с тази добавка.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 19.
Параграф 32 е приет.
Преминаваме към гласуване на параграфи 33, 34 и 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 14.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 36 има предложение от народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 112 ал. 2 се изменя така:
“(2) Зоните в пристанищата за обществен транспорт с национално значение, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 и чл. 108 и не могат да бъдат технически и функционално самостоятелно обособени, са публична държавна собственост.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112, създава се нов § 36:
“§ 36. Член 112 се изменя така:
“Чл. 112. (1) Територията и инфраструктурата на пристанищата по членове 107-109 могат да са собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.
(2) Зоните в пристанищата за обществен транспорт с национално значение, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по членове 107 и 108, са публична държавна собственост.
(3) Собствениците на пристанища по ал. 1 са длъжни да заявят пред Национална компания “Пристанища” правата си върху притежаваните от тях обекти за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4.
(4) Видът и предназначението, както и промените във вида и предназначението на пристанищата се регистрират от Национална компания “Пристанища”.
(5) Не се допуска извършването на дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището.
(6) За корабите и другите плавателни съдове, използвани от органите на Министерството на вътрешните работи, се прилага режимът, предвиден за военните кораби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 36?
Давам думата на народния представител Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, пак става дума за същото. Не искам да заблудя никого. Въпросът за заблудите и вярванията е друга тема. Аз се опитвам с тези предложения да се противопоставя на определени домогвания, които много скоро ще станат факт, след като приемем текстовете, както са разписани от министерството и одобрени от Министерския съвет.

Става дума пак за това, че някой е придобил нещо. С тези текстове отваряме възможности към това, че не стига, че го е придобил по спорен начин, да може да присъединява и други територии. С тези ограничения, които съм записал в моето предложение, ние казваме, че след като не могат да бъдат обособени самостоятелно и функционално, тези територии и обекти остават публична държавна собственост. Ако някой иска да ги придобие, има процедура – нека да станат частна държавна собственост, после да се продават или да се отдават на концесия. Това са способите.
Всъщност истинската философия на закона, която господин Мирчев ви представи съкратено, не е тази, а истинската философия на закона е тази, която зачерква държавния интерес и отваря вратите по известните ви способи – под тезгяха, да се придобива контрол над публична държавна собственост.
Моля да подкрепите предложението, което съм направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 36?
Господин Миков, заповядайте, имате думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Продължавайки това, което Любомир Пантелеев изложи пред вас, ви обръщам внимание на ал. 4 – “Видът и предназначението, както и промените във вида и предназначението на пристанищата, се регистрират от Национална компания “Пристанища”. Нали видът и предназначението се определят по списък, който е по закон? И тук стои един принципен въпрос – знае ли българската държава и Министерството на транспорта и съобщенията каква пристанищна – условно ще я нарека така – ивица има, какви са стратегическите интереси на държавата в перспектива, всичко това законът да го прогласи за пристанища за обществен транспорт, макар и неусвоени като реално действащи пристанища, но там да се пуснат чужди инвеститори и всичко това да се ползва в режим на концесии. Това трябва да бъде философията на държавата. Тоест, да има яснота за този ограничен ресурс, по естеството си естествен монопол.
Или сега на база на чисто фактическото положение, кой където е забил колчетата, като в Аляска, ние ще признаем, че държавата няма стратегически интерес да ползва това като пристанище и то ще бъде частно пристанище? Сега узаконяваме това. И аз виждам тук и колегите от СДС, които се укротиха, явно и те имат определени интереси в тази сфера, защото твърде бързо свиха флаговете. Явно един режим по отношение на пристанищата върви за определен период със затихване и повишаване. В крайна сметка въпросът е държавата има ли яснота какво й трябва на нея в стратегически план, а не какво е фактическото положение – да узаконява незаконно приватизирани вещи – движими и недвижими, и в нарушение на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Правите ли предложение за отпадане на ал. 4?
Михаил Миков: Правя предложение за отпадане на целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Господин Минков, заповядайте, имате думата за реплика.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател. Аз не мога да разбера, с цялото ми уважение към пледоарните качества на колегите, професионалисти в тази област, защо толкова неистово се правят, че не разбират, че тук не става дума въобще за промяна на философията на един закон, приет през 2000 г., а става въпрос за някои промени, които да дадат възможност най-после в нашите държавни пристанища, където аз съм работил 30 години, да влезе частната инициатива? И тук се вадят всякакви такива пледоарии, за да се пречи на това. Искаме ли да има реформа в българските пристанища или не искаме? Тези, които работим там, искаме да има реформа, защото те са технически остарели, на тях им е необходимо технологично оборудване. А тук явно се пречи точно на това, защото този закон не предвижда нищо друго освен, пак повтарям, да влезе частната инициатива в държавните пристанища, които са твърде изостанали.
В ал. 4, която смущава господин Миков, не става въпрос за нищо друго, освен за регистрация – видът и предназначението, както и промените във вида, се регистрират от Националната компания. А на какви изисквания трябва да отговори всяко пристанище е писано в отделни текстове.
Така че аз не виждам нищо смущаващо и предлагам текстът да бъде приет така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други реплики към изказването на народния представител Михаил Миков? Няма.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Минков, тя частната инициатива влезе в българските пристанища и върлува там 10 години. И камък върху камък не остана. Както влезе и в други сфери на нашата икономика такъв тип – през задната врата. Не състезателно и конкурентно, не чрез концесии, което е най-разумното. Аз така и не получих никакъв аргумент защо държавата не приеме, че наистина ресурсът за пристанища е ограничен? Най-добре е този ограничен ресурс да бъде ползван под формата на концесия. Има състезателни процедури, идват инвеститорите, кандидатстват, получават пристанища на концесия. Това е най-логичното.
Вие казвате, че сте специалисти и да ви оставим. Така оставихме някои специалисти в земеделието. Те направиха една реформа преди десетина години и сега всички казват: вай, вай, какво стана. Да изброявам ли и други сфери?
Основният проблем е, че и в самата Конституция, когато е писана, е оценено от онези хора преди 13-14 години, че България има ограничен ресурс, който става за пристанища, и изключителните права върху този ресурс не бива да се дават на отделни частни лица извън фигурите на концесия. Ето това е логиката и на Конституцията. И всички тези гимнастики за узаконяване на беззакония, настъпили в процеса на приватизация, са просто противоконституционни. Затова става въпрос. Другата логика е летищата, пристанищата, всичко – дайте да приключим, да теглим катанеца на държавата и довиждане за Мадрид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Виждам, че представителят на министерството желае да вземе думата, но нека да чуем народните представители първо, за да имате възможност да отговорите на всички поставени от тях въпроси.
Давам думата на народния представител господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, и господин Минков заяви, че идеята в тези текстове е в пристанищата да влезе частната инициатива, както той се изрази, за да се направят тези модернизации и подобрения, които от години са невъзможни поради липса на ресурси. Преди всичко нека все пак, уважаеми колеги, да се уточним за понятията, с които работим. Частна инициатива не означава частна собственост. Текстовете, които разглеждаме в момента, предвиждат въвеждането на различни режими на собственост в пристанищата, включително и собственост на физически лица, на частни юридически лица, на държавата и т.н. Тоест, текстовете третират режима на собственост върху пристанищата, а не експлоатацията на пристанищата. И оттук започват сериозните, принципните въпроси, господин председателю, и Вие вероятно най-добре разбирате като конституционалист, като юрист, че става дума за съответствието на тези текстове на предлагания чл. 106 и сега разглеждания чл. 112, още в неговата ал. 1, със съответните текстове на Конституцията, по-специално чл. 18, ал. 1, където е казано, че определен набор от обекти на територията на страната, включително крайбрежната плажна ивица, когато са с национално значение, са изключителна държавна собственост. И оттук очевидно тръгва философията на ал. 1 на чл. 106, където се прави това разграничение между пристанищата с национално значение, които са публична държавна собственост, и вече за всички останали, които са с регионално значение и в следващата Глава “Други пристанища”, т.е. рибарските, яхтените и специалните, където се допускат тези различни форми на собственост, а именно държавна, общинска, физически и юридически лица.
Преценете сам, господин председателю. Вземете, да речем, чл. 109 - специалните пристанища. В тях са включени пристанищата, където са базирани специализирани крайбрежни предприятия за хидротехнически проучвания, строителство, буксировка, спасяване, опазване на околната среда и т.н. Дори само този набор, а ако погледнем и списъка на пристанищата с регионално значение, господин Минков, в приложението към закона, където е включено и пристанището на АЕЦ “Козлодуй”, където навярно се обработват товари с възможно най-висока степен на риск, каквото е ядреното гориво - и свежото, и отработеното, и където по никой начин не можете да твърдите, че има регионално значение, то има не само национално, а и международно значение и в същия този момент вие допускате то да бъде закупено като пристанище от физическо лице. Знаейки как се извършват тези транзакции днес у нас, знаейки каква степен на качественост имат някои от физическите лица, придобиващи някои от първостепенните обекти в страната, можете ли с чиста съвест да защитите тези текстове?
Аз съм доста смутен от това, което се получи по ал. 3 на чл. 106 от представителите на Министерството на транспорта и съобщенията, констатацията, че навярно е станала техническа грешка с този текст и той трябва да се погледне още веднъж и т.н. Третираме норми, които са от първостепенно национално значение, не можем да си позволим да ги приемем на основата на общо съждение за необходимостта от частна инициатива и амбицията да защитим текста, който сме внесли. Струва ми се, господин председателю, че единственият разумен начин да се процедира е да се отложи гласуването и на чл. 112 заедно с чл. 106, да бъдат разгледани много отговорно с участието на министъра на транспорта и съобщенията, ако трябва, още веднъж в комисията и да се въведе принципът, за който пледира и господин Миков. Няма никакъв проблем, господин Минков, да се създаде достатъчно работещ концесионен режим. Ако са необходими специализирани норми в този закон, които да конкретизират условията и нормите на концесиониране, така че да са достатъчно спокойни инвеститорите, че те няма да бъдат подложени на произвола на едно правителство, което идва след друго и казва, че ще промени цялата тази работа, да има достатъчно гаранции за дългосрочно инвестиране, за печелившо експлоатиране и т.н., без обаче да се предава правото на собственост от страна на държавата. Защото смисълът на държавната собственост е да има все пак защита на основни национални интереси, свързани с националната сигурност и с първостепенни икономически интереси. И ние нямаме право с лека ръка да зачертаваме тези основни изисквания към всеки закон.
Ето защо, господин председателю, предлагам Ви, ако трябва, подложете на гласуване, ако не, сам поемете отговорността за отлагане на гласуването на чл. 112 и разглеждането му заедно с чл. 106 и непременното участие на министъра на транспорта в тези дискусии и внасянето на следващ етап на коригирани текстове по тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За противно процедурно предложение – заповядайте, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Правя противно процедурно предложение с мотива, че това, за което говори господин Пирински, е точно така. Ние говорим за концесии в пристанища за обществен транспорт, които са изцяло държавни както територия, така и акватория.
Михаил Миков (КБ, от място): А другите?
Стефан Минков: Аз не говоря ни най-малко за онези пристанища около Видин и където и да е, за които едно друго правителство и един друг парламент е приемал различни работи. Аз говоря за онези основни пристанища за обществен транспорт на Република България, през които минават над 15 млн. тона годишно, които са държавни, които предстои да отдадем на концесия, но не можем, защото не можем да приемем този закон.
Много ви моля, нека да гледаме на голямото, да не правим изводи от дребни неща, които се случват по р. Дунав. Говорим за основните и национални пристанища на Република България. И аз ви моля да продължим гледането на закона, защото той е изключително необходим. Благодаря.
Михаил Миков (КБ, от място): За какво ви е необходим? За да узаконите беззаконието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Парламентът гласува преди повече от 30 минути министър Николай Василев да се яви в пленарната зала. Два пъти вече е предупреждаван да дойде в пленарната зала. Въз основа на чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България министърът е длъжен да се яви. Ако министърът не дойде до 10 минути в пленарната зала, ще прекратя заседанието, докато той не се ÿâè.
Второ, направено е процедурно предложение от народния представител Георги Пирински зà отлагане на гласуването на § 36. Това предложение е на основание чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 48, против 78, въздържали се 2.
Това процедурно предложение за отлагане на гласуването на § 36, направено от народния представител Георги Пирински, не се приема.
За процедура – заповядайте, господин Пантелеев.


Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми колеги, минимумът, който може да направим, е да отложим този батак. Ще тежи на всички ни. Това, което се прави, е една инвазия върху държавния интерес. Тук не става дума за това дали да бъдат уважени или неуважени тези, които са придобили така или иначе собственост върху пристанище. Този въпрос е решен в една или друга степен. Ние им отваряме нови врати, което е съвършено излишно и вредно – към това, което така или иначе са придобили, да могат да получат и още, и още. Това е истинската философия на закона.
Затова ви моля да отложим до идването на министъра, ако трябва ще заседаваме още веднъж в комисията, за да намерим едно добре балансирано решение в тази посока. Моля да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение за прегласуване на § 36, всъщност за отлагане гласуването на този параграф.
Моля да прегласувате отлагането на гласуването на този параграф.
Гласували 120 народни представители: за 58, против 57, въздържали се 5.
Това процедурно предложение и при прегласуването не се приема.
Давам думата на заместник-министъра Красимира Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да погледнете внимателно предложението по чл. 112, ал. 2, което е направил вносителят, и предложението на господин Пантелеев. Единствената разлика, която се въвежда в предложението, е ограничение по отношение на онези рибарски и яхтени пристанища, които не могат да бъдат функционално и технически обособени.
Какво означава това? Точно обратното, уважаеми дами и господа, в тълкуванието, което се изразява. Предложението на вносителя означава, че в зоните на пристанищата с национално значение, които казахме, че са публична собственост, ако има рибарски и яхтени, независимо от това, че те по този закон могат да бъдат частни, ако има такива вътре в територията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, те също са публична собственост.
Предложението на господин Пантелеев е по-либерално. То казва: само когато не са обособени, тогава са публична, а ако са обособени, означава, че в територията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение ще има територии – частни яхтени и рибарски. Всъщност предложението е много по-либерално от това, което е направил вносителят.
Ето защо категорично не мога да се съглася с направените изявления тук, че държавата не знае какво точно иска да направи с пристанищата. Тъкмо обратното, държавата предлага този законопроект именно поради обстоятелството, че отношенията в пристанищния сектор са изключително комплицирани на база на това, че имаме придобити права на собственост преди 2000 г., когато законът е обявил собствеността за публична, и тези собствености не могат да не бъдат уважавани, тъй като самата Конституция прогласява това. Именно това е причината да дадем толкова усложнени текстове.
Предложението, което се предлага от господин Пантелеев, е по-фриволно, по-свободно и дава повече права на частните собственици на такива пристанища, отколкото предложението на вносителя, което казва, че в територията на публичните пристанища дори и да има обособени територии с характер на рибарско и яхтено също ще си останат с публичен характер. Тоест, много по-защитен е националният интерес, ако мога така да кажа, както беше репликирано, в предложението на вносителя, отколкото в предложението на господин Пантелеев.
Поради това не трябва да считате, че в текстовете има някакъв по-дълбок замисъл или по-различен контекст от това. Разбира се, за министър Василев ще бъде чест да бъде пред вас, но при все големите му ангажименти, аз тук искам да кажа, че в предходния текст се касае очевидно за една техническа грешка, а в този текст смятаме, че по-правилно е да се приеме текстът на вносителя, който е по-строг по отношение на частните собственици и не ги допуска вътре в територията на публичните пристанища, отколкото направеното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 36?
Преди малко ми беше докладвано, че министърът пътува към парламента. Нормално е да изчакаме министъра по този важен текст лично да вземе отношение, тъй като се поставят и конституционни проблеми.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Аз съм готов да оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Пантелеев, знаете, че тези изявления се правят от трибуната на Народното събрание и се стенографират.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този § 36?
Защото, госпожо Мартинова, поставя се въпросът не само за ал. 2, но и за ал. 4, и въобще за целия текст.
За процедура думата има господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): За да избегнем споровете по второстепенни проблеми и моменти в закона и необходимостта да се правят на второ четене някои тактически предложения, аз оттеглям моето предложение и оставаме на големия принципен спор – “за” или “против” разширяването на възможностите, които и без друго са придобили частните собственици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбирам, че Вие оттегляте предложението си, господин Пантелеев.
Следователно остават две възможности – едната е за отпадане на целия § 36, предложена от господин Михаил Миков, и другата е предложението на комисията.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този спорен текст?
Давам 10 минути почивка. След 10 минути продължаваме с присъствието на министър Василев, който се надяваме всеки момент да дойде. Официалната почивка ще бъде от 11,30 ч.
Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Възобновявам заседанието.
Министър Василев е тук. За да го ориентираме, ще кажа, че разискваме § 36 – чл. 112. Има предложение за отпадането му, има и предложение на комисията за приемането на този член с шест алинеи.
Господин министър, ако желаете, можете да вземете отношение. По текста взе отношение и заместник-министър Мартинова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да благодаря за поканата да присъствам лично на това заседание.
Бих искал да ви уведомя, че току-що излязох от заседание на Министерския съвет, където прокарах своята точка – изключително важна за модернизацията на пристанище Бургас, за която ще имам възможност да ви информирам в бъдеще. Тя е изключително близко свързана с текстовете по този законопроект.
Уважаеми господин председател, аз ще взема отношение по всички важни въпроси и особено по въпроса за създаването на Националната компания. Тук съм, на разположение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 36?
Давам думата за процедура на народния представител Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, процедурното ми предложение е към Вас, но хубаво е и господин министърът да обърне внимание. Тъй като съм се изказал по този параграф, не мога да го направя пак, но моля да въведете министър Василев в същината на спора – и по § 36, и по предходния § 28, които бяха отложени, господин министър, във връзка с това, че бяха поставени въпроси във връзка със съответствието на текстовете в тези параграфи с Конституцията. Има се предвид третирането на режима на собственост на пристанищата, някои от които са класирани като пристанища с общинско значение, но се счита, че имат подчертано национално значение – да речем пристанището на АЕЦ "Козлодуй", и текстовете на Конституцията, които предвиждат, че в такива случаи държавата има изключителни права на собственост. Част от спора беше свързана с това - частната инициатива, която се предполага да навлиза в пристанищната дейност, дали непременно означава частна собственост, и то от страна на физически лица, както се регламентира в текстовете сега, както го предвижда законопроектът? Това е същината на спора. Той е и конституционен, и практически. Около него се водеше дебатът.
Така че молбата ми е, ако господин председателят намери за необходимо, допълнително да изясни същината на спора, за да можете да вземете отношение по него, тъй като това е възелът на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Пирински, Вие знаете, че столът, на който съм в момента, не ми позволява да правя коментар по същество, но бих информирал министъра, че по чл. 106 беше направено процедурно предложение за отлагане и то беше прието от парламента. Макар и двата текста да са свързани, сега не разискваме чл. 106, защото е отложен.
Народни представители, които взеха отношение по § 36, поставиха и конституционни проблеми около собствеността на пристанищата.
Господин министър, ако желаете, бихте могли да вземете отношение по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: След това, заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре. Можете да се консултирате с госпожа Мартинова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 36?
Има думата народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре, на страници 76 и 77 има две приложения. Няма да стане така! Ако искате, да направим следното: да Ви дадем десет минути и госпожа Мартинова да Ви въведе. (Заместник министър-председателят Николай Василев прави знак, че после ще вземе думата.)
На страници 76 и 77 има две приложения. На стр. 76 е Приложение № 1 – "Пристанища за обществен транспорт с национално значение". На стр. 77 е Приложение № 2 – "Пристанища за обществен транспорт с регионално значение". На каква база сте направили това разделение? И как ще решим проблема, създаден, разбира се, от предишното правителство, но съществуващ към днешна дата? Извършени са приватизационни сделки по време на предишното правителство и тези пристанища на практика са вкарани под формата на желязо, тухли и всякакви други неща в активите на приватизирани обекти – незаконно.
По вашия законопроект позволявате узаконяването на така придобито имущество, и то придобито фактически като пристанища, които са съвсем различен обект от тухли, керемиди, желязо и т.н. Твърдим, че с вашия законопроект, макар да не сте вие приватизаторите на един куп изключително важни държавни активи, давате възможност да бъде узаконено подаряването от предишното правителство на реални пристанища, които са вкарани в активи на по-рано приватизирани обекти, без да са давани на концесия, без да са давани на каквото и да било друго и че по неизвестни и вероятно по не най-полезни и рационални критерии е направено това разделяне на пристанищата на страници 76 и 77. (Народният представител Стефан Минков тръгва към трибуната.)
Господин Минков, моля Ви, правя това уточнение за господин министъра. Вашето виждане се вижда тук. Смея да кажа на залата, че Вашето виждане е следното: България се е интересувала от пет пристанища и че трябвало да направим цялата уредба заради тях. Да, вероятно големите, генерални разсъждения ще трябва да направим заради тях, но недейте да изпускате от подробности десетки други, с които да узаконявате нещо, което е въпиющо незаконно! Моето уточнение е за министъра, а не за Вас, господин Минков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Минков, ще Ви дам думата за реплика, разбира се, но думата се взема от място, вдига се ръка. Щом желаете, имате право на реплика. Заповядайте.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, направили сме този списък единствено и само, за да въведем ред в тези пристанища, които аз не наричам пристанища. Ако прочетете внимателно целия закон, ще видите, че те не са пристанища до онзи момент, докато не отговорят на изискванията за тези пристанища. До момента те работят без всякакъв ред. Създадени са по някакъв начин. Аз не знам как. Но ние искаме да въведем изисквания за всички пристанища, както е писано в закона, включително и към тези пристанища, които някой по някакъв начин е заградил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика към народния представител Татяна Дончева? Няма.
Давам думата на народния представител Татяна Дончева за дуплика.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колега, нямаме никаква разлика в разбирането, че трябва да се въведе ред и затова не искаме да ви пречим. Но искаме да се въведе ред, а не да подарите или да узаконите едно предишно дарение. Да, това сигурно не са юридически пристанища, но те са фактически такива. И ако го направим по начина, по който Âèå ïðåäëàãàòå, означава да се осигури този подарък, даден дотук. Това, което ние искаме и което сте отхвърлили, е министърът да въведе правила.
Това, което вие правите в момента, не е само и просто да се въведе ред, а под тази форма да се подари фактически собствеността на фактически съществуващи пристанища. Хубавото е да има ред, хубавото е законът да каже кой ще го въвежда и е хубаво, ако някой иска собственост, да не се намъква през задната врата с един подарък.
И затова ви дадоха идея – концесия ли ще си въвеждат, но тези, които фактически са получили пристанището, да платят нещичко на тази държава като за пристанище, а не като за тухли, керемиди, желязо и т.н.
Смятам, че в това отношение няма причина да имаме разлика помежду си.
И ако твърдите, че няма причина, дайте на министъра да обясни, и ако трябва, да се въведат няколко действия с фина отвертка върху текстовете, които да накарат получилите подаръците нещичко да платят на държавата. Нямаме загуба от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя на Република България и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Всъщност Вие добре познавате ситуацията и знаете, че нещата, които казвате, са принципно верни със следните няколко уточнения.
Наистина при приватизирането на множество индустриални предприятия в активите на някои от тях са попаднали неща, които приличат на пристанищата.
Михаил Миков (КБ, от място): Нарочно, не са попаднали, включени са.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Попитахте ме за съдържанието на приложение № 1 и приложение № 2. Наистина бихме могли да дискутираме тези пет пристанища, които са в приложение 1 ли са най-важните, за да бъдат с национално значение. И трябва да ви кажа, че ако погледнем внимателно списъка, аз лично съм спокоен. Примерно, ако ми бяха казали, че пристанище Варна, Бургас, Лом и другите са в регионалния списък, а примерно трите пристанища в Силистра и пристанището в Сомовит са в националния списък, аз щях да бъда силно обезпокоен.
Михаил Миков (КБ, от място): На АЕЦ "Козлодуй" го има в списъка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: АЕЦ "Козлодуй" не обслужва цялата страна и другите предприятия не си возят през това пристанище за обществен транспорт всички останали товари.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Но даваме право да бъде частно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Според мен няма нищо лошо в това.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Това искахме да чуем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие всъщност сте прави, вие констатирате един проблем и правилно казвате, че той не е от тази година, нито е от миналата година. Но всъщност какво бихте направили на наше място? Бихте ли национализирали тези няколко десетки пристанища? Аз мисля, че не. Това не е необходимо, не е възможно и не е правилно.
Обаче, госпожо Дончева, Вие сте абсолютно права в другата част на Вашето изказване, че не е правилно някои от петте големи пристанища сега да се концесионират, а малките пристанища да не плащат нищо на държавата. Затова ние въвеждаме така наречените концесионни такси за концесионираните пристанища, а другите ще плащат акваториална такса, която кръстете квазиконцесионна такса, и на практика държавата ще си получава такси и от едните, и от другите видове пристанища, независимо в кое приложение са и как се казват точно. Смятам, че това е един балансиран подход, който е обсъждан в продължение на две години в Министерството на транспорта и съобщенията, и смятам, че той е правилен.
Ако позволите, господин председателю, само една кратка бележка по чл. 106, който Вие споменахте и който е отложен. Моето мнение е, че освен територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт с национално значение да са публична държавна собственост, няма нищо лошо например складове или други зони за съхраняване на товари там да могат да бъдат и частна собственост. В противен случай никой няма да дойде и да построи нови складове. Нищо лошо няма. Затова тук по-скоро юристите трябва да кажат как да сглобим ал. 1 и ал. 3. Един вариант например би бил да се махне ал. 3, но да се продължи текстът на ал. 1 чрез запетая "с изключение на складове и зони за съхраняване на товари, които могат да бъдат и друга собственост". Това е един вид синтактично решение, а може и друг вид да се намери. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за процедура народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Благодаря, господин министър.
Въз основа на Вашето изявление правя процедурно предложение за отлагане приемането на текста и за ново събиране на Комисията по транспорт.
Става дума за следното. Ако и министърът на транспорта е готов за малка корекция на текста, не виждам защо пленарната зала възразява. Спорът не е дали те могат да бъдат частни, като израз на някакво разбиране, че държавната собственост е свещена и неприкосновена и че сме против приватизацията или против всякаква форма на трансформация от държавна в частна собственост.
Става дума да се обсъди дали този ограничен ресурс не е по-добре да се дава за някаква продължителност години – 20-30-50, дали можем да решим въпроса с дребната поправка в текста с концесионна или с квазиконцесионна такса. Тези, които са получили вече, не бих казала собствеността, но са получили собствеността върху фактически съществуващи пристанища в нарушение на Конституцията, да ги накарате нещо да платят за това. И те да платят. Вие твърдите, че с тази квазиконцесионна такса това ще се получи с малка корекция в текста. Добре, тогава нека да отложим гласуването по текста. Да се продължи със следващите текстове, защото това няма да затрудни гледането на закона в пленарната зала и следобед ще има заседание на комисията. Това може да стане.
Така че правя процедурно предложение за отлагане на гласуването по текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Дончева, нека да обясним. Отлагането на гласуването по чл. 42, ал. 2 беше направено преди това от господин Пирински, даже прегласувано и беше отхвърлено. Така че не мога да поставя на гласуване Вашето процедурно предложение за отлагане на гласуването. Но ако Вие правите, така поне го разбирам, предложение за отлагане на разискванията по текста, с аргументите, които чухме, мога да го поставя на гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да, защото и министърът е съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение?
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Говорим за чл. 112.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Става дума за § 36, чл. 112. Той е предмет на разискванията.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Äîáðå. Имате право да изразите обратно процедурно предложение.
Рамадан Аталай (ДПС): Да, за обратно процедурно предложение. Благодаря, господин председател.
Колеги, вече може би повече от половин час дебатираме по този въпрос. Чакахме близо половин час и министъра, министърът дойде и също се изказа по този въпрос с мнение, че не е необходимо отлагането на текста и разясни оттук по какъв начин онези пристанища, които досега са придобити, както казвате вие, противоконституционно, да бъдат узаконени. Не виждам оттук нататък какво да отлагаме и какво да разискваме в Комисията по транспорт, защото поне аз, доколкото съм запознат като член на тази комисия, този законопроект вече близо година го разглеждаме в комисията.
Моля, правя обратно процедурно предложение, да не се отлага и да прегласуваме текста на чл. 112.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Нали трябва да се формулира текстът? (Шум и реплики от КБ.)
Рамадан Аталай: Господин Ганев, формулиран е точно и ясно. Аз уважавам моите колеги юристи от лявата страна, които четат определен член, и излизайки тук с юридически аргументи, се опитват да оборят един закон, който има много предишни и следващи членове.
Ще помоля госпожа Дончева и господин Миков, които много уважавам, да седнат и прочетат целия законопроект от началото до края и тогава да седнем и да дебатираме. Но така – да се дебатира по отделни членове и отделни алинеи, според мен се излиза извън контекста и извън философията на законопроекта. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Татяна Дончева – въз основа на чл. 42, ал. 2, т. 4 да се отложат разискванията по § 36, който е всъщност за промени в чл. 112.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 79, въздържали се 15.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф?
Господин Ганев, заповядайте за процедурно предложение.
Гиньо Ганев (КБ): Предлагам да се прегласува, и то небанално. Защото бил казал министърът, било ясно! Комисията да се събере и да напише текста със запетайките. Уважавайте законодателството, което правите тук, не се позовавайте на традиции и на спомени. Надявам се да се прегласува с други резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Татяна Дончева, направено на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 за отлагане гласуването на този параграф.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 47, против 87, въздържали се 12.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този спорен параграф? Ако няма такива, ще преминем към гласуване на параграфа. Не виждам желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на целия § 36.
Гласували 132 народни представители: за 40, против 84, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 36 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 36, който всъщност е чл. 112, така както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 84, против 35, въздържали се 7.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По Раздел ІV комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздела и предлага да се създаде нов § 37:
“§ 37. След чл. 112 се създава нов Раздел ІV “Изграждане на нови пристанища, разширение, реконструкция и рехабилитация на пристанища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по § 37? Няма.
Моля, гласувайте за § 37.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 112а има предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
В чл. 112а ал. 5 се изменя така:
“(5) Приетият генерален план по ал. 3 се одобрява от министъра на транспорта и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112а, като предлага да се създаде нов § 38:
“§ 38. Създава се чл. 112а:
“Чл. 112а. (1) Решение за разширяване на съществуващо и за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение се взема от министъра на транспорта и съобщенията в съответствие с одобрената от Министерския съвет национална програма по чл. 103а, ал. 2. Решението се предхожда от проучване и изработен на негова основа проект на генерален план за развитието на пристанището.
(2) Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и определя:
1. функционалното зониране съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището;
2. терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а;
3. комуникационно-транспортната мрежа и другите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на пристанището, както и съоръженията на пристанището.
(3) Генералният план за развитие на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) В междуведомствения експертен съвет задължително се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт и експерти от Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересовани ведомства.
(5) Приетият генерален план по ал. 3 се одобрява и изменя от министъра на транспорта и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за обхвата и съдържанието на генералните планове за развитие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
(7) Одобреният по реда на ал. 5 генерален план е опорен план по смисъла на Закона за устройството на територията.
(8) Подробният устройствен план на пристанището за обществен транспорт с национално значение се одобрява като план за регулация, с който се определя регулацията на пътните комуникации и обособените територии за застрояване.
(9) Генералният план и действащият подробен устройствен план на пристанището са основа за издаване на виза за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по § 38.
Давам думата на народния представител Любомир Пантелеев, който има и предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пространно написано моето предложение на практика се свежда до едно – да забраним на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството да нанасят и да изменят генералните планове когато и както им хрумне. Те затова са назначили експертен съвет, в него участват не знам си какви хора и след това изведнъж им даваме възможност не просто да одобрят или не одобрят. Съвсем нормално е да не одобрят, нека да не одобрят и да върнат в експертния съвет целия план. Но те после, вземайки химикалка в ръка, да започнат да го изменят както намерят за добре и без той отново да минава през експертния съвет ми се струва, че това правомощие на министъра е голямо. И затова ви предлагам два варианта – или да подкрепите моето предложение, или от окончателния текст на ал. 5 да отпаднат думите “и изменя”. Тези неща са идентични. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност Вие правите процедурно предложение от ал. 5 да отпаднат думите “и изменя”?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, което се покрива с моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Кое да гласуваме? Вашето предложение ли? Или, ако го отделите, да гласуваме предложението за ал. 5? Може би да гласуваме и Вашето предложение и предложението за ал. 5?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: То е едно и също, така че за мен няма особено значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз съм длъжен да подложа на гласуване това, което Вие предлагате.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз казвам, че текстът, който съм предложил тук, фактически изключва думите “и изменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, тогава ще гласуваме Вашето предложение.
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което ще направя и което се вписва изцяло в правомощията, които имаме като народни представители при второто четене на закона, съвпада с това на колегата Пантелеев. Ако се проследи логиката на чл. 112а, съвсем ясно проличава, че генералният план за развитие се изработва от един достатъчно представителен междуведомствен експертен съвет, в който има както представители на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и на други министерства, сред които Министерството на финансите, Министерството на отбраната и пр.
При това положение аз смятам, че така изработеният генерален план може единствено или да бъде приет от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството или да бъде върнат за преработване, ако има възражения по него.
Но ал. 5, която изведнъж, без никаква мотивировка, вменява правото на двамата министри и да изменят генералния план – това променя изобщо духа и характера на целия чл. 112а. Затова енергично пледирам от ал. 5 да отпаднат думите “и изменя”. Това съвпада с предложението на колегата Пантелеев, защото предложението, което той прави, съдържа именно текст, в който са отпаднали тези две думи. Останалото действително би било абсолютно неправомерно и по смисъла на този член даване права на двамата министри да правят изменения, които дори не са фиксирани по никакъв начин. Министрите единствено могат да го приемат или да върнат за преработка генералния план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по § 38? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев за съдържанието на чл. 112, ал. 5 така, както беше докладвана тук от председателя и обоснована от народния представител.
Моля да гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 61, против 51, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев за ал. 5 е прието.
Имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам прегласуване по следните мотиви.
По ал. 5, генералният план се одобрява или изменя от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, изрично е казано по ал. 3. Алинея 3 е, че генералният план за развитие на пристанищния и обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от двамата министри. Няма никакви основания да се съмняваме, че министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството ще го променят по своя воля. Това така или иначе ще мине пак по ал. 3. Именно в ал. 5 е казано: “приет генерален план по ал. 3”. И трябва да спазваме процедурата. Затова предлагам прегласуване. Тоест, отново ще мине през междуведомствения съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване. Длъжен съм да поставя отново на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев за чл. 112а, ал. 5.
Моля да гласувате.
Гласували 145 народни представители: за 70, против 71, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Искате да гласуваме и Вашето предложение за отпадане на думите “и изменя”?
Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председател, независимо от гласуваното предложение на народния представител Любомир Пантелеев, аз Ви моля да подложите на гласуване направеното от мен предложение в ал. 5 да отпаднат думите “и изменя”. Аргументите, които каза господин Мирчев, са абсолютно несъстоятелни. Тук съвсем ясно е записано, че двамата министри могат да изменят приет генерален план. Той твърди, че ще се върнат в междуведомствения съвет, което изобщо не е вярно и не съответства на текста. Затова апелирам към уважаемите колеги народни представители да приемат моето предложение за отпадане на думите “и изменя”, за да се фиксират ясно правомощията на междуведомствения съвет, в който ще има представители не само на двамата министри, а и на Министерство на финансите, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на околната среда и водите, а министрите да имат единствено правомощията да одобрят или да върнат за преработка този генерален план. Останалото означава на двамата министри да се дадат неконтролирани права да променят един вече одобрен, приет генерален план от съответната експертна комисия, от междуведомствения съвет.
Апелирам да подкрепите моето предложение за отпадане на думите “и изменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване направеното предложение от народния представител Иван Иванов в чл. 212а, ал. 5 думите “и изменя” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 84, против 52, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на думите “и изменя” в ал. 5 се приема.
Поставям на гласуване § 38 с който се създава чл. 112а със съдържанието, предложено от комисията и, разбира се, с отпадането на думите “и изменя” в ал. 5, което вече беше гласувано.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 2.
Параграф 38 е приет.
Давам почивка до 12,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Откривам втората част на днешното пленарно заседание. Продължаваме нашата работа.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложенията по § 39 - чл. 112б и 112в са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112б, като предлага да се създаде § 39:
“§ 39. Създава се чл. 112б:
“Чл. 112б. (1) Физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които имат инвестиционна инициатива за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение или негов терминал върху или извън територията на съществуващо пристанище, подават заявление пред Национална компания “Пристанища”.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. технологична и финансова обосновка на инвестиционната инициатива;
2. инвестиционна програма и данни за финансовата обезпеченост на нейната реализация;
3. индивидуализация на територията, върху която може да се изгради пристанището, заедно с предварителни проучвания за наличието на подходящи географски, хидроложки, хидрогеоложки и други условия и на възможностите за свързването му с пътната мрежа и с железопътната инфраструктура;
4. проект на генерален план, съответно изменение на действащ генерален план – при разширение на съществуващо пристанище;
5. проучване относно трафика на съответния тип товари;
6. необходимостта и размера на публичните инвестиции за отчуждаване на поземлени имоти, за изграждане на пътни връзки, на части от общата техническа инфраструктура на пристанището, а в случаите, когато на пристанището ще се обслужват кораби от международно плаване – и на зона за граничен контролно-пропускателен режим.
(3) Национална компания “Пристанища” анализира представената в заявлението инвестиционна инициатива и възможността за влагане на необходимите публични инвестиции, както и съответствието й с одобрената национална програма по чл. 103а, ал. 2.
(4) Национална компания “Пристанища” представя пред министъра на транспорта и съобщенията мотивирано становище заедно с резултатите от анализа и проверката и със заявлението в срок до три месеца от постъпване на заявлението.
(5) Министърът на транспорта и съобщенията, вземайки предвид становището по ал. 4:
1. предприема действия за одобряване на предложения проект на генерален план и за подготовка на изискващите се от закона документи за обявяване на процедура за предоставяне на концесия за изграждане или разширение на пристанището във връзка с предоставяне на заявените с инвестиционното намерение пристанищни услуги
или
2. отказва предприемането на действия за одобряване проекта на генерален план и за подготовка на изискващите се от закона документи за обявяване на процедура за предоставяне на концесия.”
Предложението на народния представител Иван Иванов по чл. 112в е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112в със следната подобрена редакция и предлага да се създаде нов § 40:
“§ 40. Създава се чл. 112в:
“Чл. 112в. (1) Решение за реконструкция и рехабилитация на цяло или на част от съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение се приема от управителния съвет на Национална компания “Пристанища”.
(2) Инвестиционното проектиране за изграждане на ново или за разширение, реконструкция и рехабилитация на съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение се възлага от Национална компания “Пристанища” или от концесионера – в случаите, когато с договора за концесия изграждането, разширението, реконструкцията или рехабилитацията се извършват със средства на концесионера.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията е длъжен в срок до три месеца от въвеждането в експлоатация на пристанището да внесе в Министерския съвет проект на закон за допълнение на приложение № 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте, уважаеми народни представители, текстовете на чл. 112б от § 39 и чл. 112в от новия § 40.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 39, чл. 112б. Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 57, против няма, въздържали се 9.
Параграф 39, чл. 112б е приет.
Поставям на гласуване новия § 40 и новия текст на чл. 112в.
Гласували 68 народни представители: за 56, против няма, въздържали се 12.
Параграф 40 и чл. 112в са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 112г има предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
“б) Създава се т. 3:
“3. решение на съответния общински съвет за изграждане на новото или разширение на съществуващото пристанище;”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
“2. В ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова т. 1 със следното съдържание:
“1. процедурата за изграждане на ново и за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение включва всички елементи на аналогичната процедура за пристанище с обществен транспорт с национално значение;”.
б) Досегашните точки 1 и 2 стават съответно точки 2 и 3 и се изменят така:
“1. съгласува одобряването на предложения проект на генерален план за изграждане или разширение на пристанището във връзка с предоставянето на заявените с инвестиционното намерение пристанищни услуги, или
2. отказва съгласуването на проекта за генерален план”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква “а” и не подкрепя по буква “б” и по т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112 г със следната подобрена редакция:
“§ 41. Създава се чл. 112г:
“Чл. 112г. (1) Физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които имат инвестиционна инициатива за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение, подават заявление пред Национална компания “Пристанища”.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. документите по чл. 112б, ал. 2, точки 1, 2, 3 и 4;
2. документи, удостоверяващи правата на лицето върху територията, върху която ще се изгражда пристанището.
(3) В срок до 1 месец от получаване на заявлението Национална компания “Пристанища” извършва проверка относно съответствието на инвестиционната инициатива с програмата по чл. 103а, ал. 2 и представя на министъра на транспорта и съобщенията резултатите от проверката, както и мотивирано становище.
(4) Лицата по ал. 1 могат да поискат от генералния директор на Национална компания “Пристанища” предварително становище за съответствие на инвестиционната им инициатива с програмата по чл. 103а, ал. 2. Становището се прилага към заявлението по ал. 2.
(5) Откриването на процедурата за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение се извършва по реда на чл. 112б, ал. 3 и 4 като, вземайки пред вид мотивираното становище на Национална компания “Пристанища”, министърът на транспорта и съобщенията:
1. предприема действия за одобряване на предложения проект на генерален план за изграждане или разширение на пристанището във връзка с предоставянето на заявените с инвестиционното намерение пристанищни услуги или
2. отказва предприемането на действия за одобряване проекта на генерален план.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията е длъжен в срок до 3 месеца от въвеждането в експлоатация на пристанището да внесе в Министерския съвет проект на Закон за допълнение на Приложение № 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текста на § 41.
Има думата господин Любомир Пантелеев като вносител на предложение, което не е прието от комисията.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре е, че комисията прие една част от това, което бях предложил след консултация с експерти.
Аз няма да се спирам на останалите членове и поправки, които съм предложил, с изключение на тази, която предлагам – с решение на съответния общински съвет за изграждане, разширение или съществуване на такова пристанище.
Вие сами разбирате, че след като следваме логиката на този закон, която в редица свои пунктове не е приемлива, сме дали възможност да има и общински пристанища, то няма нищо по-нормално от това, след като едно пристанище, независимо от това дали ще бъде общинско, държавно или някакъв друг вид, на територията на съответната община ние да се съобразяваме, когато ще правим такова пристанище или ще разширяваме съществуващото, с мнението на общинския съвет. И би било крайно неразумно ние да се откажем от тази възможност и да пренебрегнем правата на местните власти като зачеркнем статута, с който сме издигнали сами местното самоуправление, и да дадем възможност на правителството еднолично да решава къде и какво да прави без да чуе думата на местните хора.
Ето защо аз настоявам да подкрепим поне т. 3, която гласи: “решение на съответния общински съвет за изграждане на новото или разширение на съществуващото пристанище”.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
По § 41 – чл. 112 г имам две забележки и мисля, че ще направя предложения, които се вписват в правилата за разглеждане на законопроект на второ четене.
Първата забележка се отнася към ал. 6. Поначало чл. 112г разглежда две хипотези – едната е за изграждане на ново пристанище, а втората – за разширяване на съществуващо пристанище. Това си личи още от ал. 1 и това намира отражение във всички следващи алинеи на чл. 112г.
Погледнете сега ал. 6, в която се казва, че министърът на транспорта и съобщенията е длъжен в срок до 3 месеца от въвеждането в експлоатация на пристанището да внесе в Министерския съвет проект на Закон за допълнение на Приложение № 2. Когато се каже “въвеждане в експлоатация на пристанище” се има предвид или ново пристанище, или пристанище, което е разширено и трябва да се въведе с решение в експлоатация.
В същото време тази ал. 6 може да има реален смисъл само, ако е построено ново пристанище, защото промяната на Приложение № 2 е промяна на списъка на пристанищата, тоест въвежда се ново пристанище, а не е разширение, поради което правя предложение, което може да се счита за редакционно, но е абсолютно необходимо, защото иначе се получава ненужно двусмислие и безсмисленост в една от двете хипотези, а именно да се запише: министърът на транспорта и съобщенията е длъжен в срок до 3 месеца от въвеждането в експлоатация на ново пристанище да внесе в Министерски съвет проект на Закон за допълнение на Приложение № 2. Тогава текстът съответства именно на случаите, когато е построено ново пристанище и така построеното ново пристанище трябва да бъде узаконено чрез предложение, което министърът е длъжен в срок до 3 месеца да внесе в Министерски съвет като проект на Закон за допълнение на Приложение № 2.
Господин председател, обобщено да кажа, че с първото си предложение предлагам да се добави думата “ново” пред “пристанище” като “пристанището” няма да е членувано и да стане “ново пристанище”.
Второто ми предложение е за отпадане на ал. 4. Това предложение считам за особено важно, защото то е свързано с избягване на корупционна практика, която може да се породи с текста. В останалите шест алинеи съвсем ясно е разписана процедурата, по която трябва да преминат физическите и юридическите лица, за да се стигне до изграждане на ново или разширяване на съществуващото пристанище.
Включително в ал. 3 се казва, че след като бъдат подадени съответните документи – заявлението по ал. 2, в срок до 1 месец се извършва проверка от Национална компания “Пристанища” за съответствие на инвестиционната инициатива и се представя на министъра резултатът от проверката и становището. И изведнъж в ал. 4, бих казал – ни в клин, ни в ръкав, се казва, че тези лица по ал. 1 – физически и юридически, могат да поискат от генералния директор на Национална компания “Пристанища” предварително становище. Извинявайте, но генералният директор е част от екипа на Национална компания “Пристанища”, която ще трябва да се произнесе в едномесечен срок.
Питам: какво значи “предварително становище”? Ами ако това предварително становище е купено с положително становище чрез съответен материален вносител? Самият генерален директор като докладва на министъра, може да даде положително становище за един негоден проект. Откъде накъде в ал. 4 вносителят ще дава такава възможност?! За мен това е текст, на който абсолютно не трябва да му се позволи да мине през пленарната зала. Такава практика не би трябвало да съществува. В случай, че генералният директор има някакво становище, той го изразява в рамките на ръководството на Национална компания “Пристанища”. Ако становището е отрицателно, проектът се връща за преработка, доработка и видоизменение и отново се внася. Какви са тези предварителни становища, които – отново повтарям, ще доведат до корупционна практика?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има логика в това, което каза народният представител Иван Иванов.
Има ли народен представител или представител на изпълнителната власт, който да вземе отношение по това важно предложение? Според господин Иванов се създават предпоставки за корупция. Господин Мирчев или господин вицепремиерът ще вземе думата?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Нека председателят на комисията да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да отпадне ли ал. 4?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че можем да подкрепим предложението на господин Иван Иванов: в ал. 6 изразът “въвеждането в експлоатация на пристанището” да стане “въвеждането в експлоатация на ново пристанище”, защото по същество положение № 2 е списък на пристанища, а тези, които се разширяват, така или иначе ги има.
Може би ще трябва да се върнем и в предишния член – ал. 3, където говорихме за пристанища с национално значение. Текстовете са идентични. Философията е една и съща. Може би там също трябва да прегласуваме добавката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това ще се постави на гласуване, но има предложение за отпадането на ал. 4 в чл. 112г.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Изразявам свое мнение, но смятам, че ал. 4 може да отпадне, защото в ал. 3 по същество се решава този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Точно така, защото генералният директор е част от ръководството.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване първо предложението на господин Любомир Пантелеев – в ал. 2 да се създаде т. 3:
“3. решение на съответния общински съвет.”
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 35, против 51, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми колеги, предложението, което направих, е следното. За да има инвестиционна инициатива за изграждане на ново пристанище или разширение на съществуващо, което може да е рибарско, яхтено, техническо, може да е регионално или национално пристанище, това предполага да има определен набор от документи, които трябва да бъдат предоставени, за да се даде ход на процедурата. Това, което аз предлагам, е към този набор от документи да има решение на съответния общински съвет. Не може който и да е пряко волята на местните власти да реши да обновява пристанище, да го разширява или да строи ново. Няма нищо ненормално към този пакет от документи за въпросната инвестиционна инициатива да се приложи и решение на съответния общински съвет.
Ето защо ви моля да прегласувате този текст в полза на направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Поставям на прегласуване предложението на господин Любомир Пантелеев. Той отново разясни за какво става дума.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 43, против 44, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на направените ад хок предложения от народния представител Иван Николаев Иванов:
В § 41 – в чл. 112г да отпадне ал. 4.
Моля, гласувайте предложението за отпадането на ал. 4 от чл. 112г.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на ал. 4 от чл. 112г на § 41 е прието.
Преминаваме към гласуване на редакционната поправка, която не е само редакционна, но и съдържателна – ал. 6 да гласи така:
“(6) Министърът на транспорта и съобщенията е длъжен в срок до три месеца от въвеждането в експлоатация на ново пристанище да внесе…” и по-нататък текстът продължава.
Моля, гласувайте предложението думата “пристанището” да бъде заменена с “ново пристанище”.
Гласували 81 народни представители: за 73, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Гласуваме целия текст на чл. 112г от § 41 в новата му редакция със съответните поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 64, против 11, въздържали се 7.
Новата редакция на чл. 112г - § 41, е приета.
Давам думата на господин Михаил Миков за обяснение на отрицателен вот.

Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах “против”, защото отново има сблъсък с това, което е философията на закона. От една страна, се приема, че се дава относителна свобода на частната собственост върху пристанищата.
От друга страна, беше отхвърлено предложението на Пантелеев в тези процедури да участват и общинските власти, които несъмнено имат отношение към изграждане на подходите, на връзките, на мястото, включително и по отношение на собствеността. Защото има спорове за собственост, които продължават дълги години, и държавата се бореше да не предостави на общините собственост, свързана с пристанищата и инфраструктурите.
Господин министър, искам да го чуете, не знам дали сте чували този казус. Държавата се бореше и не даваше на общините правото на собственост върху тези земи и прилежащи територии. Сега държавата ги предоставя на частни лица. Тоест, за общините не може, а за частни лица – може. Общинските власти са изключени от този процес. Нали си представяте как пък общината ще се грижи за инфраструктурата след пристанището, когато Вие с решението тотално я игнорирате и я изтегляте само на държавно равнище? Коя е тази община, която ще предвиди асфалтиране на подходите към пристанището? Ще кажат: хубаво, нека частникът да си прави пристанището, той си е съгласувал инвестиционните намерения в София, нека да дойдат от София да асфалтират и да направят по-нататъшните връзки с това пристанище.
Изключването на местните власти от процеса е изключително погрешно. То ще пречи на развитието на този тип инфраструктура и ще затруднява дейността на тези, които я изграждат. Защото общината тотално я изключихте от участие в разработването на тези планове. Ето това стана. И не може да искате от тях те да съдействат, а да ги изключвате, дори да нямат отношение към тези инвестиционни намерения – как те се вписват в цялостната общинска инфраструктура, как се вписват в цялостния вид на общината. Ще имате врагове в лицето на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Вижте какво направихме сега, вие гласувахте преди това да има общински или частни пристанища и сега отнехте правото на общините да вземат решение по въпроса какво да правят със собствените си пристанища. Сега излиза, че кметът еднолично трябва да вземе решение дали да разширява пристанището или да го подновява. Отнехте това право на общинските съвети, които да имат отношение към тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Ясно. Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз предлагам да прегласуваме ал. 3 на § 40 в духа на това, което предложи господин Иванов за Приложение 2, тоест: “Министърът на транспорта и съобщенията е длъжен в срок от три месеца от въвеждането в експлоатация на ново пристанище...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, моля да се върнем към § 40 – чл. 112в, ал. 3.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин председател, аз Ви моля да не подлагате на гласуване направеното предложение, защото това е в противоречие с правилника. Има приет текст и след него гласуван друг текст. Подиграваме се с правилника и това води до сериозни съмнения в чистотата на приемания текст. Имало е достатъчно време и различни процедури. Правилникът е дал възможност за всичко това. Утре някой ще се сети, че нещо трябва да се променя от по-предните параграфи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По принцип сте прав, господин Миков, ако гледаме буквата на правилника, но ние още сме в тези параграфи. Ние сме в § 40-41. И не е ли по-добре още сега, докато обсъждаме тези два параграфа, които имат логическа връзка, да коригираме този текст, за да има синхрон и еднаквост?
Така че въпреки това, което вие казвате, аз ще подложа на прегласуване текста с пълното съзнание, че в случая има нарушение на правилника, но ако трябва да бъдем добри законодатели, би трябвало да го подложа на гласуване.
Подлагам на прегласуване ал. 3 на § 40, втория ред – “в експлоатация на ново пристанище”. Това е новият текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 65 народни представители: за 57, против 2, въздържали се 6.
Редакционната поправка в § 40 – чл. 112в, ал. 3, е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 112д има предложение на народния представител Любомир Пантелеев: чл. 112д се изменя така:
“Чл. 112д. Отреждането на територия и акватория за извършване на строителство на пристанища по чл. 107-109, се извършва с подробен устройствен план след решение на съответния общински съвет по местонахождение на пристанището. Планът се съгласува с министъра на транспорта и съобщенията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112д, като предлага да се създаде нов § 42:
“§ 42. Създава се чл. 112д:
“Чл. 112д. Отреждането на територия и акватория за извършване на строителство на пристанища по чл. 107-109 се извършва с подробен устройствен план. Планът се съгласува с министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Тук тезата е абсолютно същата. След като се отрежда територия за строителство с подробен устройствен план, няма нищо по-нормално от това да има решение на съответния общински съвет. Още повече, че става дума – пак повтарям – за яхтени, за рибарски и за пристанища със специално предназначение. Не говорим за пристанища с национално значение, даже с регионално, а за една група малки пристанища, яхтените и рибарските, които имат единствено и само общинско значение. Няма нищо по-нормално от това съответният общински съвет да се произнесе по този въпрос.
Още веднъж ви моля да проявим благоразумие и да дадем властта на тези, които реално трябва да я имат в решаването на такъв тип въпроси. Едно пристанище, на което ще пристават 20-30 лодки и няколко гемии или малки моторни съдове, на негова територия ще могат да се извършват всевъзможни дейности, то може да е и общинска собственост, а ние няма да искаме решение на общинския съвет, и това ще става по някаква процедура, която засяга единствено и само министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Миков.

Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър! Започвам изказването си по същество с редакционно предложение "територия" да се замени със "земи", а "акватория" да отпадне. И текстът да стане: "Отреждането на земи за извършване на строителство в пристанища се извършва…". Защо? Одеве се опитах да обясня на народното представителство, че не може да се отрежда територия. Отреждат се земи, уважаеми дами и господа! Територията е термин от международното право, има териториален принцип и там влиза и въздушен стълб и не е съотносима към понятието земи. Отреждат се земи, може да са земеделски, може да са всякакви, но това са земи, върху които се изграждат съоръженията. Аз не знам каква е тази дуракоустойчивост на това Народно събрание! Отреждат се земи, не може да се отрежда територия.
По-нататък. Акватория не може да се отрежда. Акваторията по силата на Конституцията, бидейки изключителна държавна собственост, не може да се отрежда. Акваторията си е акватория, тук става въпрос за правата на ползване на тези води. Акваторията не е нищо друго, освен води. Отреждат се земи за изграждане на пристанището и се отрежда някакво ползване на води, които по Конституцията са изключителна държавна собственост. А акваторията е понятие от мореплаването на прилежаща зона води, водна зона на едно пристанище и тя не може да се отрежда. Предлагам да стане "Отреждането на земи за извършване на строителство на пристанища…". Въпросът по отношение на плуването във водите, прилежащи към това пристанище, е съвсем друга тема. Но не може да се отрежда акватория, това би било в крайна сметка и противоконституционно. Защото това са води!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Приемаме.
Михаил Миков: Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за реплика господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моята реплика е чисто техническа. Искам да помоля юристите да чуят това, което казвам. Много често и най-разпространеният способ за строителство на пристанища е чрез усвояване на водни площи. Това е технологията, най-нормално развита в цял свят. Тоест с усвояване на водни площи се прави територията на пристанищата. Така че аз моля да се има предвид и това в по-нататъшните разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За втора реплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, при цялото ми уважение към господин Миков, аз считам, че той няма основание да настоява единствено да бъде записано "територия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Той предлага "земи".
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Основното беше, че господин Миков възразява срещу включването на акваторията. В същото време, ако той отгърне на стр. 64 в Допълнителните разпоредби, т. 27, съвсем ясно е записано, че акваторията е прилежаща на пристанището територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, което притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране. Очевидно, че за да се създадат условията за защита от вълни и затлачване, трябва да се извърши определено строителство и то е именно в прилежащата на пристанището акватория.
На второ място, за да се създадат условия пристанището да бъде функционално за определен разчетен кораб за дадено пристанище, е също необходимо да се извърши определено строителство. Само в рамките на определението за акватория, което е дефинирано в закона, аз считам, че текстът е напълно коректен. Така както говори господин Миков, излиза, че едва ли не ще започнат да се строят хотели и изкуствени басейни в рамките на акваторията. Напротив, по закона е дефинирано какво е акватория на пристанището и в съответствие с тази дефиниция считам за абсолютно коректно чл. 112д да третира едновременно отреждането и на територия, и на акватория за извършване на строителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
За дуплика – заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Иванов, хотели в морето се строят единствено от арабските шейхове поради наличие на много пари и единствено във вашите фантазии в България. Това не съм имал предвид. Но погледнете текста на закона, който е приело вашето мнозинство в предишния парламент. Вие сте един примерен народен представител, но си четете само една книжка, другите не ги четете. А трябва да се четат. Там, в т. 11 е казано "прилежаща водна площ е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акустиране на кораби". Тази прилежаща водна площ, кореспондираща с термина на Конституцията, където е казано "водите", е напълно достатъчно. Какво сте направили във вашата въздушно-морско-железничарска комисия? Вкарали сте ново понятие "акватория". И, забележете, как дефинирате "акватория"! Пак ви казвам, прочетете книгите по международно право. Там има територия и акватория, другото са терени. В предишния закон вашето мнозинство е казало: "Пристанищни съоръжения са елементи на инфраструктурата, трайно прикрепени към терена". Към терена, а не към територията! По-глупави ли сте били вие в предишния кабинет и предишното мнозинство? Текстовете са по-добри, разберете! А сега в комисията сте писали: "Акватория на пристанище е прилежащата на пристанищната територия водна площ – пак водна площ, същото, което е в закона – с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване". И прочее, и прочее. Много по-добро е прилежащата необходима водна площ. Защото вълноломите не са акватория, не включвайте вълноломите, вие тук постигате друг трик. Акваторията е само водна площ и нищо повече. Другото са съоръжения, прикрепени към терена. Освен ако във вашата глава няма идея за висящи съоръжения върху прилежащите водни площи. Може и това да измислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо искам да отправя един апел към господин Миков да се държи по-коректно. Има постоянна комисия, която не е железничарско-въздушно-водна! Ако във Вашата глава има такава комисия, справете се с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правя Ви много коректно забележката. И освен това не отправяйте обиди към колегите! Какви конструкции в чия глава има, господин Миков, това са Ваши разсъждения.
Да се концентрираме какво в момента обсъждаме. Обсъждаме предложението на господин Пантелеев по чл. 112д. Нали така, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Точно така.
Благой Димитров: И Вие в момента тръгвате и водите философски размисли на тема дефиниция по отношение на акваторията. Има конкретен текст – текстът, който предлага господин Пантелеев, е във връзка с това общинският съвет да утвърждава мастер план, който общо взето се апробира и от министъра. Отворете чл. 109 да видите какво е разписано. Как може примерно община Бургас, господин Пантелеев, да събира Общинския съвет и да решава проблемите на проекта на разширението на пристанище Бургас? Чувате ли за какво говорите? Това, което предлагате, това означава. Член 109 се отнася до специални пристанища, които са свързани с територии, свързани с корабостроителници и пр., тоест, става дума за индустриална част.
Аз не съм съгласен, когато говорим за акватория, която е публична държавна собственост, да даваме правомощия на общинския съвет. Това е принципен въпрос. Без да обиждам никого, не мога да подкрепя текста. Аз си мисля, че чл. 112д на вносителя е добър. Вероятно имате определено основание за рибарските пристанища, но и там също е спорна тезата. Аз ще ви кажа, че знам какво означава един колективен орган да взима такива решения. Например един общински съвет - на практика такова решение няма да бъде взето. Ако искате да блокирате този процес, много по-лесно е за група рибари, които искат да си отредят някаква територия за рибарско пристанище, да се обърнат към министъра по съответния ред, отколкото да тръгнат в дебрите на един общински съвет – един колективен орган, който не е ясно как ще вземе решение. Аз ви казвам технологически как стоят нещата. Аз знам какви решения взимат – през постоянни комисии, чака се сесия, не е ясно председателят на общинския съвет и кметът дали ще вкарат в общинския съвет точка от дневния ред, и може да не се случи такова събитие.
Така че аз си мисля, че текстът на вносителя е добър. Да се концентрираме във връзка с това, което се предлага, а не да водим конституционални разговори и разговори във връзка с това що е акватория и такива дефиниции около нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Готов съм да оттегля термина "акватория", който според мен е напълно излишен тук, но аз съм следвал логиката на направеното предложение и затова съм записал и "акватория".
Не става дума за мастер план или Господ знае какво имахте предвид с тези думи, а за отреждане на територия. И като се отрежда територия на територията на общината, няма нищо по-нормално от това общинският съвет да каже "да" или "не", още повече, че в два от трите случая става дума за яхтени и за рибарски пристанища. А пък и да става дума за специализирани пристанища, това с нищо не променя нещата. Специализираните пристанища не са нито пристанища за регионален обществен транспорт, още по-малко са пристанища за обществен транспорт с национално значение. Така че общината би трябвало да може да си каже думата, съблюдавайки своите права и по други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Димитров, никого не обиждам, но не знам защо Вие не погледнете – в правото има устойчива терминология. Разберете, че и територията, и акваторията са мисловни понятия. Те не могат да бъдат пипнати, не могат да бъдат продавани, не могат да бъдат отреждани. Това са абстракции. В правото територията включва въздушния стълб включително. За разлика от тях, земите и терените в нашето право – с тях могат да се вършат тези действия, които Вие искате. Те могат да се отреждат, земите могат да се продават, могат да се отчуждават и върху тях могат да се изграждат съоръжения. И понеже никой закон не действа сам за себе си, аз се извинявам, затова Ви казвам, че просто не сте догледали терминологията.
По въпроса за акваторията съм безкрайно доволен, че Вие потвърдихте, че тя е изключителна държавна собственост. Акваторията не може да бъде отреждана. Може да бъде регулирано ползването на тези прилежащи води, необходими за функционирането на пристанищата. Акваторията също е мисловно понятие. А иначе това са води, физическото му нещо, което можеш да го пипнеш и да си топнеш ръката.
На господин Иванов да се извиня за тези хотели, които спомена, но смятам, че сме далеч от темата и затова си послужих с формулата за тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за дуплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми господин Пантелеев, ако общинският съвет вземе решение, както предлагате, във връзка с устройствен план – чл. 112д на вносителя и Вашето предложение – това означава, че той трябва да има и определени контролиращи функции. Примерно за съответно пристанище взима решение и какво следва от това? Държавата ли ще осъществява контролните функции?
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Да.
Благой Димитров: Да, така наречената агенция, т.е. няма логика в това, което казвате.
Сега към господин Миков. В момента водим дебат общинският съвет ли да взема решения или не. Това е дебатът. Тоест, в момента няма смисъл да приплъзваме дебата. Аз това имах предвид.
Михаил Миков (КБ, от място): Какъв дебат, има предложение за отпадане.
Благой Димитров: Има предложение на господин Пантелеев, което инкорпорира само израза "след решение на съответния общински съвет" и по нищо друго не се различава от предложението на вносителя. Няма друго.
Михаил Миков (КБ, от място): Има предложение – едното е редакционно, а другото е за отпадане.
Благой Димитров: Вашето предложение не е разписано и ако спазваме правилника, нямате право да правите такова предложение.
Михаил Миков (КБ, от място): То е редакционно.
Благой Димитров: Не е редакционно, а е смислово. Тоест, ако спазваме правилника, Вие сте юрист, когото уважавам, спазвайте правилника, защото пледирате, нямате право да правите такива предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Добре е, че се състоя интересна дискусия по този § 42, чл. 112д. Ще се опитам да систематизирам направените предложения, по които имаше колеги, които се изказаха "за", а други - "против".
Първо подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Любомир Пантелеев. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 34, против 46, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Моят пулт не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Щом не работи Вашият пулт тогава 35 са "за", което води до промяна и на общо гласувалите – 96.
Преминаваме към гласуване на направените предложения ад хок. Те бяха дефинирани като редакционни. Аз съжалявам, че водя заседанието, иначе щях да взема думата и да Ви кажа, че не сте съвсем прав, но нямам право.
Господин Миков предлага чл. 112д да гласи, както следва:
"Отреждането на земи и водни площи за извършване на строителство на пристанища по чл. 107-109 се извършва с подробен устройствен план. Планът се съгласува с министъра на транспорта и съобщенията."
Това ли е Вашето предложение?
Благой Димитров (ПСДОС, от място): Няма право да го предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Той казва, че това са редакционни бележки.
Благой Димитров (ПСДОС, от място): Не са редакционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Те не са редакционни, те имат друго наименование, господин Миков.
Въпреки всичко, аз ще го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте: вместо "територия" – на български да бъде "земи"; вместо "акватория" – на български да бъде "водни площи".
За това става дума, колеги.
Гласували 110 народни представители: за 47, против 57, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 42, чл. 112д така, както е предложен от вносителя и докладван от председателя на комисията проф. Мирчев.
Ãëàñóâàëè 96 народни представители: за 51, против 38, въздържали се 7.
Текстът на § 42, чл. 112д е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 43:
“§ 43. Досегашният Раздел IV с наименование “Пристанищна администрация” и с чл. 113-115 става Раздел V.”
В него ще включим чл. 113-115 от действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания?
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 43 с текста, който чухме от председателя на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 47, против 25, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Продължаваме нашата работа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По Раздел V има предложение от народния представител Любомир Пантелеев – Раздел V “Национална компания “Пристанища” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Анели Чобанова е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 44:
“§ 44. Създава се Раздел VI с наименование “Национална компания “Пристанища”.”
Тук има предложение на народния представител Стефан Минков, който го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тогава остава само предложението на господин Пантелеев. Вие предлагате Раздел V да отпадне. Заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, аз не съм категорично против създаването дори на Национална компания “Пристанища”, но съм против две неща, които са ме накарали да направя това предложение.
Първо, не мисля, че би трябвало Националната компания да съчетава както търговски, така и функции на държавна администрация.
Второ, тя има един куп други функции, които ще попречат на нейното съществуване и функциониране, както и на замисъла, който по многократните изявления на представителите на министерството е делегиран в създаването на тази компания.
Аз съм противник на това тя да изпълнява функциите на държавна власт, на държавна администрация. С това добре се справя и досегашната Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”. Затова съм предложил този раздел да отпадне, надявайки се единствено и само на вашия здрав разум и на възможността да преразгледаме тези решения и обособим две структури – една стопанска и една – на държавна администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбрах Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин заместник министър-председател. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата в този момент, тъй като считам, че новият Раздел VI с наименование “Национална компания “Пристанища” е един от най-съществените в този законопроект. Убеден съм, че всички народни представители, които са запознати със съдържанието на този законопроект и които са съпричастни към проблемите на транспорта, ще подкрепят създаването на този раздел и на тази компания.
Бих искал да илюстрирам това с няколко числа, които според мен са изключително съществени. През 2003 г. според отчета за изпълнението на държавния бюджет . събраните пристанищни такси са, над 23 млн. лв., които са влени в държавния бюджет. Най-грубо, от тях под 10 млн. лв. са събрани от пристанище Бургас, под 10 млн. лв. – от пристанище Варна, и около 4 млн. лв. – от всички останали пристанища, взети заедно. В същото време в Закона за бюджета за 2003 г., приет в края на 2002 г., за капиталови разходи за Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” са били отделени само 761 хил. лв., тоест по-малко от 4% от събраните такси или 25 пъти по-малко от събраните такси.
Ясно е, че за нуждите на пристанищната администрация не са достатъчни нито 760 хил. лв., нито дори 23 млн. лв. Според мен хроничната липса на инвестиции през последните повече от 10 години е довела до наличието на изключително остаряла – морално и физически – инфраструктура, която не отговаря на изискванията на съвременната икономика и на очакванията през ХХI век.
Единият вариант е да се каже: “Нека чрез следващия държавен бюджет да осигурим повече пари за Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”.” На практика обаче знаем, че както не е ставало през нито една от миналите години, така няма и да стане през нито една от следващите години, тъй като просто приоритетите на държавата са много и всичките – много важни.
В края на годината чрез преразпределение на вътрешните разходи в моето министерство и чрез извършени спестявания успях да увелича в края на 2003 г. разходния таван, по-точно капиталовите разходи за “Пристанищна администрация” с още 3,1 млн. лв. и те достигнаха почти 4 млн. лв. За тази година имаме значително увеличение – близо 4 пъти – на капиталовите разходи за “Пристанищна администрация” до 2,5 млн. лв. Но това е абсолютно недостатъчно.
Затова предлагаме създаване на Национална компания “Пристанища” по подобие например на Национална компания “Железопътна инфраструктура”. Паралелът е очевиден. Активите ще бъдат публична държавна собственост, а таксите от транспорт не е редно да се отнемат от цялата система на транспорта, а е необходимо и е логично да бъдат инвестирани обратно в системата на транспорта с пълното съзнание, че дори и те няма да бъдат достатъчни.

Като един паралел за илюстрация – все едно да кажем, че всички приходи на АЕЦ “Козлодуй” влизат в държавния бюджет, а ако държавата намери пари – да си прави съответните разходи, и тя няма да намери пари и да ги направи.
Има и една друга практическа разлика, която е много съществена – всички неизразходвани средства за капиталови разходи в изпълнителните агенции се връщат в края на годината в държавния бюджет и не е разрешен преходен остатък. Този проблем се решава чрез създаването на националната компания като вид държавно предприятие.
Не считам, че има противоречие между търговски и държавни функции, тъй като считам, че част от функциите на държавата по контрола, които все още са в Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, ще могат по един естествен начин да бъдат прехвърлени на оставащата Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Моята молба е да не създаваме нови още по-сложни структури, още повече на брой и с по-голяма администрация. Просто след 2005 г. ще останем с една Изпълнителна агенция “Морска администрация” и с Национална компания “Пристанища”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, за тези разяснения.
Има думата господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев! Защо съм против това предложение за смесване на административни и стопански функции? Защото смятам, че не е абсолютно огледален случаят с ж.п. инфраструктурата. Да не говорим за резултатите, които се постигнаха с тази компания. Когато парите не стигат, както и да правиш размествания на бюрата и на столовете, парите пак няма да стигнат.
Правителството е решило, че пристанищата не са приоритет и затова не е отпуснало тези средства. Това е толкова просто и ясно. Затова не ги е предложило в бюджета. Оттам да се черпи аргумент… Такава е била политиката.
Абсолютно съм несъгласен с Вас, че казвате, че държавата има много приоритети. Значи това не са приоритети! Приоритет могат да бъдат едно, две до три неща за тази година, догодина – други, при друго правителство – трети. Не може да има много приоритети. Но има поне няколко въпроса, които стоят. Примерно, държавата е осигурила за разширяване на пристанище Бургас 120 млн. кредит – защо не ги смятате тези пари? Може би това е било съображението и на министър-председателя и на министъра на финансите – че са дали достатъчно на пристанищата, за да кажат тези такси.
Не може компания да събира такси, таксите се събират от административните органи. Не може да се смесват стопански с административни функции. Като тръгнем от актовете, съдебния контрол и всичко това – другото какво означава – че редица административни структури у нас можем да ги направим частни компании.
И последният въпрос, свързан с пристанищата. Какво се случва при тази структура с всички онези международни споразумения, съгласувано ли е това, примерно, с Дунавската конвенция или редица други? Специално в областта на морското право има редица международни договори, публични международни договори, които възлагат определени задължения за страните – държавите като власт и подчинение, а не като стопанска дейност. Ето това са и притесненията и на народния представител Любомир Пантелеев и моите притеснения. Нямаше никаква пречка стопанската дейност да си остане отделно и да си има една административна структура. Смесването им ще доведе до редица проблеми, за които ви говорих.
Иначе сигурно имате мнозинството да си го приемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Считам, че действително трябва да приемем тази форма за управление на пристанищата, формулирана в днешните предложения за изменение – национална компания.
Първо, в продължение на това, което министър Василев каза, искам дебело да подчертая, че години наред тези такси, събирани в пристанищата, сега наречени в нашия закон “цени”, за което ще стане по-късно дума, са събирани в държавния бюджет и са отивали неправомерно. Затова българските пристанища и като инфраструктура са в това състояние. Не знам знаят ли колегите от Бургас и София, че Варненският вълнолом години наред стои наполовина укрепен, защото трябват 1 млн. лв. да се довърши. (Неразбираема реплика от народния представител Михаил Миков.)
Искам да помоля господин председателя да продължа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, прощавайте.
Стефан Минков: Наред с всичко това, казахме за цените, които трябва да получават пристанищата за вливане в инфраструктурата. Искам дебело да подчертая философията, която мисля, че не се разбира.
Първо, националната компания не извършва стопанска дейност и това никъде не е записано. Покажете ми в кой текст от закона го има!
Второ, националната компания не събира такси, а извършва услуги, за които получава цена.
Михаил Миков (КБ, от място): Това е стопанска дейност!
Стефан Минков: Това не е стопанска дейност, това е услуга.
Затова моля да се вникне във философията на това, което предлагаме за изменение, което касае единствено и само това, което министър Василев каза – най-после тези такси, които се събират, да отиват там, където им е мястото.
Не знам дали уважаемите колеги от София знаят, че за Варненското и Бургаското пристанища ежегодно отиват значителни средства за поддържане на дълбочини. Това са също пари, които трябва да бъдат отправяни.
Искам да ви разкажа още нещо, което става в българските пристанища в продължение на 20 години, за което вие вероятно не знаете, това, което някои сега се опитват да предлагат.
В продължение на 20 години българските пристанища, от т.нар. “комплекси” в Бургас, Варна и Русе – едната структура работи, другата - не, а всички заедно събират парите и си ги делят. И тези, които работят, и тези, които не работят, получават еднакво. Мисля, че е крайно време това да приключи, защото българските пристанища, тези, които работят, се нуждаят горещо от технологично обновление - незабавно технологично обновление.
Моля ви, колеги, недейте спира този процес! Той трябва да стане. Може би ще има някои неща, които няма да са най-правилни, може би следващото Народно събрание ще приеме значително по-добри изменения, но дайте възможност утре да започнем да работим по това, което господин Миков каза – да влязат концесионерите, пристанищата да си получат онова, което е необходимо като технологично обновление, да можем да строим складове, за което стана дума. Казано най-общо, да можем да работим под друга формула, по която всички се стремим да работим – с активно участие на частния капитал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми господин Минков! Не ви е пречило нито това, нито предишните, нито по-предишните правителства в тези администрации да си вършат работата. Не казвайте “дайте ни възможност”, като че ли досега някой ви е спирал.
Тук стои обаче принципен въпрос по отношение на тази компания. Става въпрос за това, че в нейните активи ще влезе изключителна държавна собственост, господин министре! Да не стане така, че чрез тази кампания да се заобикалят процедурите по концесиониране. Да не стане така, защото ако някой си мисли, че чрез тази компания ще успее да приватизира, пак ви казвам – това ще е противоконституционно.

Иначе другият въпрос: колко пари отиват за пристанищата? Ама, това е въпрос на бюджет, дами и господа. И това правителство, и предишни правителства казваха: строим пристанище Бургас, което ни е приоритет тази година, взимаме от японците еди-колко си стотици милиони заем и държавата го гарантира. Другата година строим “Кремиковци”. Е, няма да има за пристанище Бургас.
Защото иначе какво става? Ние във Видинско имаме три митнически пункта и да кажем: понеже там пътищата са разбити, всичко е унищожено, митата се събират тук, дайте ни ги на нас във Видинско. Това е логиката. Вие това казахте преди малко. Там се събират таксите, пък отивали в бюджета. Ама, разбира се, а колко е вложено в тези пристанища от държавата през годините, колко ще се влага и за в бъдеще? Ето, и министърът се грижи за тези неща.
Така че тази логика просто не издържа. И пак ви казвам, аз не получих задоволителен отговор как държавата ще функционира като контролиращ орган в тия места за спазване на законите, за администриране на тази дейност, и как в същото време тази компания ще оказва услуги, срещу които ще получава пари и съответно ще реализира печалби. Или тази компания ще бъде нон профит? Не съм чул за такива компании по света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Минков, имате право на дуплика.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Искам да изясня, че това, което казва господин Миков, аз го поддържам. И то е в контекста на онова, което казах, че тези пари не са нужни единствено и само за ново строителство. Те са нужни, за да поддържаме това, което държавата е направила, а ние не можем да го поддържаме. Именно затова са тези пари.
А компанията не извършва дейност. Компанията не извършва дейност, прочетете закона, и разбира се, че няма профит и не е необходимо да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданата материя? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев “Раздел V – “Национална компания “Пристанища” да отпадне. Това е предложението на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 24, против 69, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименование на Раздел VI.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 58, против 1, въздържали се 20.
Наименованието на Раздел VI е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 113 предложението на народния представител Иван Иванов е прието.
Предложение на народния представител Любомир Пантелеев: в чл. 113 се правят следните промени:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Образува се Национална компания “Пристанища” със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридическо лице със седалище Бургас и с клонове…”.
Предложението не се приема от комисията.
Следващото предложение е прието.
Предложение на народния представител Анели Чобанова. Предложението по ал. 1 и ал. 2 е оттеглено, а по ал. 3 не е подкрепено:
“(3) Изпълнителна агенция “Пристанищна администра-ция” управлява дълготрайните активи – публична държавна собственост, върху които начислява амортизация в съответствие с чл. 15, ал. 1 от Закона за счетоводството. Когато дълготрайните активи са изградени със средства на концесионера, право да начислява амортизация има единствено самият концесионер. При извършени подобрения на активи – публична държавна собственост, за сметка на концесионерà, òå ñå третират като нематериални активи и амортизациите се начисляват от концесионера.”
Комисията предлага да се създаде нов § 45, като членът става съответно чл. 115а:
“Чл. 115а. (1) Образува се Национална компания “Пристанища” със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридическо лице със седалище София и с клонове – териториални поделения, както следва:
1. пристанище Варна с район на действие от географския паралел на българо-румънската граница до географския паралел на нос Емине;
2. пристанище Бургас с район на действие от географския паралел на нос Емине до географския паралел на българо-турската граница;
3. пристанище Русе с район на действие от километър 374,100 до километър 645 от българския участък на р. Дунав;
4. пристанище Лом с район на действие от километър 645 до километър 845,650 от българския участък на р. Дунав.
(2) Национална компания “Пристанища” изпълнява функциите на пристанищна власт и има правомощията по този закон по отношение на пристанищната инфраструктура на всички пристанища, с изключение на военните.
(3) Държавата предоставя на Национална компания “Пристанища” имущество – публична и частна държавна собственост, определена с решение на Министерския съвет, за изпълнението на предмета й на дейност.
(4) Национална компания “Пристанища” управлява предоставените дълготрайни активи – публична държавна собственост, на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
(5) За дълготрайните активи - публична държавна собственост, Национална компания “Пристанища” начислява амортизация в съответствие с чл. 15, ал. 1 от Закона за счетоводството, с изключение на изградените със средства на концесионера, за които амортизациите се начисляват от концесионера. При извършени подобрения на активи - публична държавна собственост, за сметка на концесионера, те се третират като нематериални активи и амортизациите се начисляват от концесионера.
(6) Срещу имуществото - публична държавна собственост, предоставено на Национална компания “Пристанища”, не може да се насочва принудително изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да уточним все пак. Комисията предлага да се създаде нов чл. 115а. Направени са предложения по чл. 113.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 113 остава в сега действащия закон и затова предлагаме да бъде под нов номер 115а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре. Но така или иначе ще трябва да гласуваме предложенията, които не са приети, или ако се поддържат. Добре.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Иванов, виждам, че Вие имате желание.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Моите предложения са приети, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ама само от комисията.
Господин Пантелеев, предполагам, искате да защитите честта на Бургас. Заповядайте.

Любомир Пантелеев (КБ): Аз искам да защитя честта ни като законодателен орган. Въобще това предложение, което съм направил, за седалище в Бургас не е продиктувано от местен патриотизъм, а от желанието да спасим създаването на една национална компания, която е с функции, както вече казах, които ще създадат големи проблеми – това съчетание на функциите на търговеца, на държавна администрация и огромните права, които й даваме оттам насетне да управлява директно дейността във всяко едно пристанище. Ако все пак такава структура бъде създадена, няма нищо по-естествено от това управлението да отиде там, където е дейността. Затова съм предложил Бургас да бъде седалище на въпросната компания, тъй като и преди, и сега, и за в бъдеще с оглед на големите разширения, които се правят там, това ще е най-голямото пристанище в страната. Би било много по-икономично и много по-функционално, и управленски издържано тази национална компания, след като веднъж е създадена, да функционира там, където е предметът на дейността й. Също така бих отишъл и по-нататък, макар че сега не се третира въпросната материя: съвсем естествено е Изпълнителна агенция “Морска администрация” да бъде със седалище Варна например, както Изпълнителна агенция “Поддържане на река Дунав” е със седалище Русе, а не някъде другаде.
Така че, уважаеми колеги, смисълът на моето предложение е един-единствен: да направим така, че каквито и да са дефектите и недостатъците в създаването на тази национална компания, това управленско тяло да бъде поставено там, където е самата дейност и където би могло да бъде контролирано, там, където са специалистите. В София има достатъчно много подобни органи и това предложение седалището на новата компания да е на територията на София е в противоречие с многократно рекламираната политика на децентрализация в управлението. Ето защо настоявам още веднъж да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Господин Иванов, все пак се решихте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително моите две предложения са приети, за което аз съм доволен, тъй като те имаха важно значение, особено по ал. 6.
Но в ал. 2 има текст, който считам, че без сътресение може да бъде изчистен. Той е: “Национална компания “Пристанища” изпълнява функциите на пристанищна власт и има правомощията по този закон по отношение на пристанищната инфраструктура на всички пристанища, с изключение на военните”. Със самото определение, че изпълнява функциите на пристанищна власт, е съвсем ясно какво всъщност изпълнява Национална компания “Пристанища”. Когато се каже “и има правомощията по този закон”, тук вече се поставя въпрос: какви – контролни, управленски и т.н.
Затова, ако ми позволите, ще направя процедурно предложение ал. 2, за да има по-изчистен вид, да бъде записана така:
“Национална компания “Пристанища” изпълнява функциите на пристанищна власт по отношение на пристанищната инфраструктура на всички пристанища, с изключение на военните.” Тоест, да отпаднат думите “и има правомощията по този закон”.
Михаил Миков (КБ, от място): Не си го внесъл писмено.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тъй като господин Миков ме репликира, че не съм го внесъл писмено, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господин Миков, Вие знаете, че на второ гласуване от трибуната могат да бъдат направени два вида предложения: или редакционни поправки, или предложения за отпадане на текст. В случая аз правя точно предложение за отпадане на текста “и има правомощията по този закон”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, Вие желаете изказване или реплика?
Заповядайте за реплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Иванов, Вашето предложение просто не е редакционно. Вие давате определени правомощия на компанията - на пристанищна власт. Нещо, което го няма нито във философията на закона, нито е предложено за второ четене. Това не е редакционно предложение. Иначе аз по същество съм съгласен, че Вие сте много прав.
Друг е въпросът дали може на частна компания, макар и с държавно имущество, защото тя е частен субект на правото, да се предоставят правомощия на пристанищна власт. Това са големите проблеми, за които и аз говорих, че не са изчистени с този закон. Те ще се отворят по отношение на конвенционални ангажименти на България, в областта на мореплаването редица неща се уреждат на международно равнище, ама да сте ги чели преди това тези конвенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Редакционни трябва да бъдат предложенията, които са направени за изменение на текст или за включване на допълнителен текст, но, когато се прави предложение за отпадане на текст, по никакъв начин тези предложения не могат да бъдат обвързани с хипотезата, че те трябва да бъдат редакционни. Прави се предложение за отпадане на текст, включително по същество, когато се счита, че с отпадане на този текст законът има по-чиста форма и отговаря на духа, който му се възлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Има ли желаещи? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от народния представител Любомир Пантелеев, така както беше докладвано от председателя на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 56, против 65, въздържали се 7.
Предложението, направено от народния представител Любомир Пантелеев, не се приема.
Няма друго процедурно предложение.
Преминаваме към предложението на народния представител Анели Чобанова, относно неприетата ал. 3, така както беше докладвана от председателя на комисията. Моля, гласувайте.
Анели Чобанова (НДСВ, от място): Оттеглям я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Прекъснете гласуването.
Моля в стенографския протокол да се отбележи: народният представител Анели Чобанова оттегля предложението си по ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Процедурно предложение, господин председател.
Благодаря, господин председател.
Преди да гласуваме окончателния текст, който предложих за създаването на § 45, чл. 115а, предлагам да отложим гласуването само на ал. 5 от този текст, тъй като преди законът да влезе в пленарна зала, министърът на финансите и председателят на Комисията по бюджет и финанси направиха възражение по тази ал. 5. Госпожа Нина Радева в момента отсъства. Да гласуваме само ал. 1, 2, 3, 4 и 6, а ал. 5 да отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение за отлагане гласуването на ал. 5.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Въз основа на чл. 42, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставям на гласуване предложението за отлагане гласуването на ал. 5, както беше направено от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители, за 83, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема. Следователно ал. 5 няма да бъде гласувана.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, направено тук, в залата, в чл. 155а, ал. 2 думите “и има правомощие по този закон” да отпаднат.
Не възприемам репликата, направена от народния представител Михаил Миков, защото се отнася до отпадането на определени думи от един текст, което е възможно да бъде направено и в залата. Това е традиция в българския парламентаризъм.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 15, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на думите “и има правомощие по този закон” в ал. 2, се приема.
Поставям на гласуване § 45, с който се създава чл. 115а с всички пет алинеи без ал. 5, с гласуваното вече изменение.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 65, против 25, въздържал се 1.
Параграф 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 114 има предложение на народния представител Любомир Пантелеев.
Комисията подкрепя предложенията по т. 1 относно редакцията на т. 4, а за т. 10 го подкрепя по принцип. Предложенията по т. 2 и 3 не се подкрепят, а те са със следното сдържание:
“2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Национална компания “Пристанища” не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Национална компания “Пристанища” не може да участва в търговски дружества, включително и такива, които по занятие извършват пристанищна услуга по чл. 116б, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.
Предложението на народния представител Анели Чобанова беше оттеглено с изключение на ал. 1, т. 1, която се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 46:
“§ 46. Създава се чл. 115б:
“Чл. 115б. (1) Предметът на дейност на Национална компания “Пристанища” е:
1. управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение;
2. изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение;
3. събиране и предоставяне на министъра на транспорта и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационната годност на пристанищата;
4. водене регистрите на пристанищата и на пристанищните оператори в Република България;
5. осигуряване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение;
6. създаване на условия за изпълнение на разпоредбите по обезпечаване на сигурността, отбраната и гражданската защита в пристанищата.
(2) За изпълнение на предмета си на дейност Национална компания “Пристанища”:
1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължение на държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;
2. събира и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата;
3. извършва дейности по изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, освен в случаите, когато това е възложено на концесионер или на еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала;
4. поддържа съществуващите и изгражда нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение;
5. поддържа средствата за навигационно осигуряване в случаите, при които това е от нейна компетеност;
6. събира и разходва приходите от цените за достъп до пристанищата;
7. включва и контролира изпълнението на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1;
8. подпомага министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;
9. прави предложение до министъра на транспорта и съобщенията за преустановяване на дейността или за ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанища, които не отговарят на изискванията на този закон;
10. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни на обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създава специализирани карти, регистри и информационни системи;
11. организира управлението на собствеността върху обектите, свързани с изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 6;
12. извършва други дейности, определени в закон или в подзаконов нормативен акт.
(3) Национална компания “Пристанища” не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 освен при предсрочно прекратяване на договор с пристанищен оператор до сключването на нов договор по предвидения в закона ред.
(4) Национална компания “Пристанища” не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват пристанищна услуга по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Най-вероятно с този текст ще приключим днешното си заседание.
Народният представител Любомир Пантелеев отново е направил предложение, част от което е прието.
Любомир Пантелеев (КБ): Аз с благодарност се обръщам към комисията, която прие част от направеното от мен предложение.
Искам да направя няколко други предложения, които са за отпадане.
В ал. 1 на чл. 115б, т. 1 ние сме записали, че Национална компания “Пристанища” управлява собствеността и организацията на работа в пристанищата за обществен транспорт с национално значение. На практика съществуването и наличието на ръководствата на пристанище Варна, на пристанище Бургас и останалите четири големи клона напълно се обезсмисля. След като Националната компания ще управлява както собствеността, така и организацията на работата, тези хора там, които сега управляват пристанищата, са абсолютно излишни. Как ще ги управлява Националната компания, която казахме, че се създава единствено и само, за да пренасочи едни пари, които иначе щяха да останат в бюджета и щяха да се разпределят – Господ знае къде, а сега ще отидат за рехабилитация и реконструкция? Сега тази компания я натоварваме с управленски функции, които ще осъществява от сърцето на столицата, които не виждам как би могла да изпълнява освен ако не дублира, ако не пречи или не въведе някакъв нов ред, който да е в ущърб на ръководството и въобще на ефективността на управление на пристанищата.
Ето защо на мен ми се струва, че т. 1 в ал. 1, която, пак казвам, че дава правомощия на въпросната национална компания, вече новосъздадена, директно да управлява не само собствеността – каквото и да значи това, но и организацията на работа в отделните пристанища, е едно правомощие, което е прекалено силно и на практика абсолютно излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Само за момент ме извинете, господин Пантелеев. Вие правите предложение да отпадне т. 1 ли?
Любомир Пантелеев: Именно.
В ал. 3 сме записали, че Национална компания “Пристанища” не може да извършва пристанищни услуги по съответните точки на чл. 116, освен при предсрочно прекратяване на договор с пристанищен оператор до сключването на нов договор по предвидения в закона ред.
Защо Националната компания трябва да извършва пристанищни услуги? Нали беше създадена единствено и само за пренасочване – повтарям за n-ти път, на някакви пари. Тя може да прекрати този договор когато си пожелае, защото това е нейно правомощие, и да задържа сключването на нов договор за неограничено време, като на практика може да извършва пристанищни услуги колкото и както си иска по въпросния чл. 116.
Сигурно дебатираме шести час по този закон, но никой не пожела да вникне каква "абракадабра" и какъв "франкенщайн" създаваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извинявайте, господин Пантелеев, но какво предложение правите в момента, защото трябва да го отразим?
Любомир Пантелеев: Ще направя предложенията накрая.
В ал. 4 е записано, че Националната компания не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват пристанищна услуга по чл. 116, но във всякакви други търговски дружества тя може да участва съвсем спокойно. Утре може да се включи в производството на кабърчета и да използва скрап, който се намира на територията на пристанището, като по този начин да създаде условия за източване на компанията – за същите милиони, за които тук се говори.
Правя следните предложения:
В ал. 3 категорично да запишем, че Националната компания не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, точки 2 и 3 и да спрем дотук. Останалият текст – "освен при предсрочно прекратяване…" да отпадне.
Ние сме предвидили членове и алинеи, които забраняват принудителното изпълнение, за това в ал. 4 да запишем, че Националната компания, доколкото работи с публична държавна собственост, а не с каквато и да е друга, не може да участва въобще в други търговски дружества, тъй като това би създало възможности за източване на компанията и тези милиони, за които тук се ратува, да отидат някъде другаде. Затова предлагам в ал. 4 текстът след думата "дружества" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз искам да се спра върху ал. 3 на новия чл. 115б, по която говори в част от своето изложение и народният представител Любомир Пантелеев. Считам, че в закона не трябва да оставяме каквато и да е врата за извършване на пристанищните услуги по ал. 2, точки 2 и 3 на чл. 116 от Националната компания "Пристанища". Това са обработка на товари и поща – товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари, вътрешнопристанищен превоз на товари и поща и др.; и пътнически услуги. Всичко това трябва да се извършва от пристанищните оператори. Ако се стигне до прекратяване на договор с пристанищен оператор, то трябва да има спешна процедура за провеждане отново на възлагане за извършването на тези услуги от пристанищен оператор. Откъде накъде Националната компания "Пристанища" ще извършва тези пристанищни услуги?! Означава ли това, че Националната компания ще трябва да има персонал, който чака само да се прекрати някакъв договор с пристанищен оператор и веднага като Бърза помощ отива и извършва някакви услуги?! При това тогава няма никаква гаранция колко време ще продължи този период между прекратяването на договора с пристанищния оператор и сключването на нов договор по предвидения по закона ред. Това не би трябвало по никакъв начин да остане записано в закона. То отваря врата за злоупотреби с нормалното функциониране на Националната компания "Пристанища". След като приехме Националната компания "Пристанища" да бъде конституирана, трябва във всички текстове да я поставим в рамките, които разписахме в самото начало. Не би трябвало по никакъв начин ал. 3 да мине през пленарната зала, защото това е в интерес на прозрачността. И не само това. Това ще означава, че ние действително отговаряме на Директива 2001/47 на Европейската комисия, която третира равнопоставения достъп до пазара на пристанищни услуги. С тази ал. 3 вносителят е в състояние да разбие конкурентността на пристанищните оператори, равнопоставеността им и извежда Националната компания "Пристанища" в позиция, която тя може да играе в пазара на пристанищните услуги по абсолютно нелоялен начин спрямо пристанищните оператори.
Затова, уважаеми колеги, а се обръщам и към Вас, господин председател, правя формалното предложение да подложите на гласуване отпадането на ал. 3, при което ще се изчисти текстът на предложения член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, аз поне разбрах Вашето предложение да отпаднат точки 2 и 3 на ал. 2 в чл. 116.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, може и цялата ал. 3 да отпадне, защото по-нататък в закона изрично е описано, че единствено по чл. 116, ал. 2 т. 1 Националната компания "Пристанища" може да извършва морско-технически услуги, което е различно.
По принцип може да се запише този изричен забранителен текст. С други думи, след цифрата "3" може да се постави точка и останалият текст да отпадне. Тогава ал. 3 на чл. 115б ще придобие вида:
"(3) Национална компания "Пристанища" не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3."
Приемам, че това върши същата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, това, което преди малко чух, абсолютно съвпада с онова, което направи като предложение народният представител Любомир Пантелеев. Така ли да разбирам?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Значи има съвпадение между двете предложения.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Така е. Приемам го напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Заповядайте, господин министър, винаги имате възможност да вземете отношение. Макар и да остават три минути, ще гласуваме текста.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност не мога да разбера какъв е точно проблемът. Имам следния практически въпрос: отдаваме пристанище Лом на концесия. Знаете, че пристанище Лом обслужва изключително важни предприятия в България, например "Кремиковци". Концесионерът нарушава сериозни клаузи и договорът с него е прекратен. Дори за 24 часа, да не говоря за пет месеца или за две години, докато намерим нов оператор, кой ще извършва товаро-разтоварната дейност? Ако ми кажете, ще се съглася да не е Националната компания "Пристанища". Но то няма друг кой! Така че въпросът просто е ясен. Според мен това е абсолютно ненужно предложение. Според мен въпросът е кристално прозрачен. Няма друг кой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Съответните пристанища ще се заемат с тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Пантелеев, не можете да правите реплика на министъра. Вие се изказахте и нямам възможност да Ви дам втори път думата по този текст.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване направеното писмено предложение на народния представител Любомир Пантелеев в частта му, където не е прието. Предложенията му по точки 2 и 3 не се подкрепят. Следователно това предложение на народния представител трябва да бъде гласувано.
Моля, гласувайте писменото предложение на народния представител Любомир Пантелеев.
Гласували 119 народни представители: за 47, против 69, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение на народния представител Любомир Пантелеев, направено в залата, за отпадане на т. 1 от ал. 1 на чл. 115б.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 77, въздържали се 2.
И това предложение на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Следващото предложение е също на народния представител Любомир Пантелеев, подкрепено и аргументирано и от народния представител Иван Иванов, в ал. 3 думите “освен при предсрочно прекратяване на договора с пристанищния оператор до сключване на новия договор по предвидения в закона ред” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 31, против 61, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата за процедура.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване с ясни мотиви. Първо искам да съобщя, че Съветът по законодателство към Народното събрание също е изтъкнал това несъответствие между този текст и Директива 47 от 2001 г. на Европейския съюз.
На второ място, този казус, за който говори и господин министърът, реално не би трябвало да съществува, ако се спазва директивата. Защото съгласно тази директива е необходимо компетентният орган, тоест Национална компания “Пристанища”, да упълномощи поне двама пристанищни оператори за всяка категория обработка на товари, които да са напълно независими един от друг. Е, тогава аз питам както господин Василев, така и заместник-министър Мартинова, като се прекрати договорът с единия от двамата, очевидно веднага Национална компания “Пристанища” може, както те казват за 24 часа, да си обработи товарите и да го възложи на другия пристанищен оператор. За мен това е алогично. Тоест, счита се, че ще се възложи извършването на пристанищните услуги само на един пристанищен оператор, което е, първо, нарушение на директивата и след това при прекратяване на договора с него действително няма да има кой да извършва пристанищните услуги.
Аз ви казвам, че, ако се спазва директивата, Европейският съюз е предвидил достатъчно ясна процедура това да не се случва. Услугите винаги се възлагат на двама независими един от друг пристанищни оператори за всеки вид услуга. Прекратяването на договора с единия от тях означава, че Национална компания “Пристанища” възлага временно, до провеждането на процедура за избор на втори пристанищен оператор, извършването на другия пристанищен оператор. Останалото означава Национална компания “Пристанища” да има специален състав, който ще извършва услугите по ал. 2, точки 2 и 3.
Уважаеми господин председателю, моля да подложите на прегласуване направеното предложение. И считам, че народните представители ще ме подкрепят, защото по-ясно от това не мога да изразя несъответствието на този текст с европейската директива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Любомир Пантелеев, подкрепено от народния представител Иван Иванов, в ал. 3 думите “освен при предсрочно прекратяване на договора с пристанищния оператор, до сключване на нов договор в предвидения от закона ред” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 49, против 68, въздържали се 4.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев относно ал. 4 – думите “които по занятие извършват пристанищна услуга по чл. 116, ал. 2, точки 2 и 3” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 31, против 73, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване § 46, с който се създава чл. 115б, както се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 79, против 20, въздържали се 12.
Член 115б е приет.
Няколко съобщения:
Днес ще заседават Комисията по труда и социалната политика, Комисията по транспорт и телекомуникации, Комисията по околната среда и водите, Комисията по икономическата политика и Правната комисия.
Съобщението за парламентарния контрол е депозирано в парламентарните групи, така че всеки един народен представител може да се запознае с него. Ще отговарят министър-председателят, министърът на финансите, включително и на въпрос на господин Ляков.
Закривам днешното заседание на парламента.
Утре в 9,00 ч. ще продължим своята работа. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева