Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2004-05-26

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов 
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание за 26-28 май 2004 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела.
4. Законопроект за ратифициране на Договора за между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела.
6. Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
8. Второ четене на законопроекта за здравето.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
10. Първо четене на законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
11. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за дневен ред.
Гласували 168 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 16.
Приема се.
Освен това има редица предложения по ал. 3 на чл. 40:
Първото от тях е с вносител Бойко Великов – на основание на чл. 40, ал. 3 от правилника той предлага като точка от дневния ред за седмицата да се включи “Формиране на Временна анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим”.
Господин Великов, заповядайте да обосновете предложението си.
Бойко Великов (КБ): Господин председател, моето предложение е ако тази точка бъде приета от Народното събрание, да бъде девета, с оглед да приключат консултациите между политическите сили, тъй като все още не са постъпили предложения от някои от парламентарните групи. Предлагам да бъде т. 9, за да можем в петък да гледаме създаването на временната анкетна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на господин Велико за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 159 народни представители: за 105, против 29, въздържали се 25.
Прието е да бъде включена в дневния ред с разчет в петък да влезе в пленарната зала.
Следващата група предложения са направени от народните представители Емил Кошлуков, от заместник-председателя на “Новото време” Борислав Цеков и от Янаки Стоилов, в които предложения влиза второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. В предложението на господин Кошлуков се визира това да бъде т. 2, но дали да бъде т. 2 – ще бъде подложено отделно на гласуване.
Сега подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на Закона за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители, радвам се, че има и друга инициатива за включване на второто четене на законопроекта за допитване до народа. Направил съм това предложение, тъй като тази седмица се навършват четири месеца откакто законопроектът е подготвен от Комисията по гражданското общество. През това време през пленарната зала преминаха множество законопроекти, част от тях, убеден съм, а предполагам и вие, с много по-малка степен на значителност, отколкото един от най-важните закони, които засягат цялото българско общество и от които зависи развитието на демокрацията.
Когато говорим за демокрацията, следва да се запитаме дали тя въобще е възможна без частта си за пряката демокрация. Ако някой оспорва този факт, нека да го заяви открито и да се противопостави, въпреки че тази дискусия, смятам, беше почти изчерпана още с приемането по принцип на трите законопроекта с голямо мнозинство.
Надявам се това предложение да намери вашата подкрепа не само за да влезе в седмичната програма, а през тази седмица този законопроект наистина да бъде разгледан и окончателно приет. В противен случай ще се налага той да бъде постоянна част от инициативите за дневния ред, а надявам се, че тези инициативи освен парламентарни ще бъдат и обществени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на Закона за допитване до народа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 188 народни представители: за 108, против 29, въздържали се 51.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Кошлуков тази приета точка от дневния ред да бъде т. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 171 народни представители: за 64, против 55, въздържали се 52.
Това предложение не се приема.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, аз предлагам тази точка да бъде т. 8 от програмата за работата на Народното събрание през седмицата, тъй като могат да минат днес всички ратификации и второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, което е спешно и което би позволило реално да разглеждаме през тази седмица като т. 8 от програмата законопроекта за допитване до народа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение законопроектът за допитване до народа да влезе като т. 8.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 68, против 41, въздържали се 49.
Не се приема направеното предложение.
За процедура има думата господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател. На същите основания, на които колегата Янаки Стоилов изнесе тук, аз предлагам в дневния ред на Народното събрание за тази седмица да бъде включена т. 9 – Закон за референдумите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение Законът за допитване до народа да бъде т. 9 от програмата.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 86, против 32, въздържали се 57.
Не се приема направеното предложение.
Предложение за прегласуване ще обоснове господин Севлиевски от парламентарната трибуна.
Заповядайте, господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля да прегласуваме това предложение по много причини и те са видни в тази зала. Само една дума ще допълня. Няма по-важен закон от този, който дава повече власт в ръцете на хората. Ако има такива, които искат да стискат властта – да не казвам между кое – нека да подкрепят законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение Законът за допитване до народа да влезе в програмата като т. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 104, против 29, въздържали се 41.
Това предложение се приема.
Така че като т. 9 влиза законопроектът за допитване до народа.
Следващото предложение е по ал. 3.
От Парламентарната група на Коалиция за България се предлага да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за участието на Република България в четвъртата фаза на операцията на ООН за стабилизиране и възстановяване на Ирак. Вносител е Сергей Станишев, но тук всъщност подписът е на господин Ангел Найденов.
Господин Найденов иска да мотивира направеното предложение.
Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председател, дами и господа народни представители! Формалното основание да поискам думата е направеното предложение да се включи в дневния ред за тази седмица проектът за решение, внесен от името на парламентарната група относно участието на България в следвоенното развитие на Ирак.
Неформалното ми основание е моето желание и на парламентарната група да ви убедим в необходимостта, първо, да подкрепите възможността за дискусия, която се отваря с внесения проект за решение и, разбира се, второ, да подкрепите самото решение, по което може да има възражения и корекции, но може да представлява една добра основа за бъдещи действия и на Народното събрание, и на изпълнителната власт.
Отношението към това гласуване, дами и господа народни представители, очертава нашето разбиране за отговорността, която поехме на 29 май 2003 г. с решението за изпращането на български военен контингент в четвъртата фаза по стабилизиране и възстановяване на Ирак. И това е отговорност, която не се изчерпва само с избора на бутона – "за" или "против" участие на България изобщо – не се изчерпва само с решението за подкрепа или неподкрепа на изпращането на български военнослужещи с въоръжение и бойна техника извън границите на България. Това е едно решение, което ангажира България като държава с всичките плюсове и минуси във външен и вътрешнополитически план. Ангажира нас самите с грижата за българските военнослужещи, които при непрекъснато напрежение ежедневно изпълняват задачи при огромен риск за техния живот. Най-после ни ангажира и с десетки милиони разходи, които биха могли да бъдат насочени в далеч по-крещящи като необходимост обществени и социални сфери.
Затова, дами и господа, призовавам ви да подкрепите този проект за решение и съответно включването му в дневния ред за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред проекта за решение за участието на Република България в четвъртата фаза на операцията за Ирак.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 179 народни представители: за 56, против 91, въздържали се 32.
Не се приема това предложение.
Прегласуване ли ще искате, господин Найденов?
Заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение за прегласуване. Искам да подчертая, че проектът за решение е внесен на 11 май. Той е разпределен от председателя на Народното събрание на 12 май. И доколкото разбрах от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, проектът за решение ще бъде разгледан на редовното заседание в четвъртък. Тоест има всички процедурни основания точката да бъде включена в дневния ред на Народното събрание за тази седмица, в това число и след произнасяне на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка от дневния ред.
Гласували 182 народни представители: за 59, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото направено предложение, подписано от народния представител Димитър Дойчинов, като точка от дневния ред да бъде включен проектът за решение за създаване на Временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин Дойчинов.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това остана най-симпатичната точка от дневния ред. Аз нямам нищо против тази най-симпатична точка да влезе като последна точка в дневния ред. За n-ти път внасям предложението. Мисля, че, обръщайки се към мнозинството, бих казал следното: ако сте силно мнозинство, да направим анкетната комисия само от опозицията; ако сте слабо болшинство, да направим анкетната комисия само от НДСВ. В същото време нека не забравяме какво казват по този въпрос хората с минимална заплата. Нека не забравяме какво казват хората с минимална пенсия. Нека си помислим как се чувстват безработните на фона на тази огромна диференциация. Затова мисля, че днес можем да направим нещо, защото бездействието по тази тема не е политика. Настоявам да влезе като точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение от господин Дойчинов за тази точка от дневния ред.
Гласували 194 народни представители: за 83, против 99, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, с това дневният ред е приет.
Сега ще ви представя постъпилите проекторешения и законопроекти за периода 19-25 май.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на управлението на държавната собственост в Министерството на младежта и спорта и в Министерството на културата за периода юли 2001-2004 г. с вносител Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Проект за решение по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажба на хлебно и държавно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейността по контрола на наличните запаси от зърно от страна на държавните органи. Вносител е Пламен Моллов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол с вносител Михаил Миков. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка – проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагащи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви направя едно съобщение, подписано от Апостол Апостолов, председател на Комисията по финансов надзор.
“На основание чл. 29, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор приложено Ви представям:
1. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2003 г.
2. Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2003 г.
3. Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2003 г.”
Уважаеми госпожи и господа народни представители, до мен е постъпила молба от Борислав Михайлов Борисов, народен представител от 17.Многомандатен избирателен район – Пловдив област, в която се казва: “На основание чл. 82, ал. 1, т. 1 подавам оставка като народен представител и моля пълномощията ми да бъдат прекратени”.
По повод на това искане има проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Борислав Михайлов Борисов, народен представител от 17.Многомандатен избирателен район Пловдивски.”
Уважаеми народни представители, надявам се да нямате възражения да подложа на гласуване този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието.

Уважаеми народни представители, ако няма предварителни въпроси, преминаваме към приетия дневен ред.
Първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ.
Искам да помоля председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Йордан Мирчев да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между
Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози, № 402-02-28,
внесен от Министерския съвет на 19 април 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 29 април 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на транспорта и съобщенията Красимира Мартинова, директорът на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова, Николай Точев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, и Христина Велинова – експерт от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”.
Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози е разработена във връзка с необходимостта от създаването на нова нормативна база за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа със страните-членки на Европейския съюз.
Целта на тази спогодба е да допринесе за положителното и хармоничното развитие на икономическите отношения в областта на транспорта.
Спогодбата е парафирана на заседание на Смесената българо-холандска комисия по автомобилен транспорт на 15-16 май 2003 г. На 25 ноември 2003 г. в София тя бе подписана от българска страна от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев и от холандска страна – от извънредния и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в София Баронеса Хенриет ван Линден. Разпоредбата дава определения за превозвач, превозно средство, видове автомобилни превози, територия на договарящите страни, страна на регистрация и др. Дефинирани са видовете пътнически товарни превози, подчинени на разрешителен режим, и случаите, при които не се изисква разрешение за извършване на превози. Уточнени са и необходимите контролни документи за извършване на пътническите и товарните превози. С нея се урежда и статутът на Смесената българо-холандска комисия по автомобилен транспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1, с която страните взаимно се освобождават от данъци и такси, налагани върху движението и притежаването на превозни средства, спогодбата подлежи на ратификация, тъй като съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България данъчни облекчения се установяват със закон.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите, единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на проф. Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-28 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози, внесен
от Министерския съвет на 19 април 2004 г.

На заседание, проведено на 28 април 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози, подписана на 25 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение - проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и телекомуникации предлага законът да бъде гласуван днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля, проф. Мирчев, докладвайте текста на закона
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози, подписана на 25 ноември 2003 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене Закона за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ИСПАНИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ ЗА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ.
Проф. Мирчев, имате думата да представите становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.



ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между
Република България и Кралство Испания за международни
автомобилни превози на пътници и товари, № 402-02-23,
внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 29 април 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията, господин Николай Точев – изпълнителен директор на изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, и госпожа Христина Велинова – експерт в изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари е съобразена със законите, разпоредбите и техническите стандарти за международни автомобилни превози и опазване на околната среда, които се прилагат от страните-членки на Европейския съюз. В нея се дават определения за превозвач, превозно средство, видове автомобилни превози, територия на договарящите страни, страна на регистрация и др. Дефинирани са видовете пътнически товарни превози, подчинени на разрешителен решим, както и случаите, при които не се изисква разрешение за извършване на превози. Уточнени са и необходимите контролни документи за извършване на пътнически и товарни превози. Урежда се и статутът на Смесената българо-испанска комисия по автомобилен транспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1, с която страните взаимно се освобождават от данъци и такси, налагани върху движението и притежаването на превозни средства, спогодбата подлежи на ратификация, тъй като съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България данъчни облекчения се установяват със закон.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите, единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля проф. Венко Александров да изложи становището на водената от него Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-23 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Кралство Испания за
международни автомобилни превози на пътници и товари,
внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На заседание, проведено на 28 април 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 1 септември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Моля квесторите да поканят все пак народните представители да влязат в пленарната зала, за да ни избавят от неудобството, което изпитваме ние, които сме вътре в залата.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Професор Мирчев, моля, докладвайте закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Кралство Испания за международни автомобилни превози
на пътници и товари

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 1 септември 2003 г. в София.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И УЗБЕКИСТАН ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси проф. Анелия Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела, внесен от Министерския съвет.
“Законопроектът беше разгледан на редовно заседание, проведено на 29 април 2004 г.
На заседанието присъства госпожа Румяна Бичева – дирекция “Международноправно сътрудничество” на Министерство на правосъдието, която от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
С ратифицирането на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Узбекистан ще се разшири нормативната основа за правно сътрудничество и правна помощ в наказателноправната област между двете страни. Този акт ще разшири обхвата на провежданите мерки на двустранна основа и ще засили сътрудничеството между правосъдните органи на двете държави за обединяване на усилията им за по-ефикасно провеждане на съвместни действия в борбата с нарастващата в международен мащаб престъпност.
Договорът регламентира осъществяването на правна помощ в наказателната материя, като: задължението и предпоставките за оказване на правна помощ; формите на правна помощ; случаите на отказ; приложимото право при изпълнение на искането за оказване на правна помощ; специфичните й форми – връчване, предаване на книжа, документи и предмети; явяването на лица на територията на молещата и замолената страна; имунитет; размяна на присъди и извлечения от бюлетини за съдимост; предоставяне на правна информация и др.
След проведената дискусия и гласуване комисията единодушно предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Давам думата на проф. Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност за становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-19 за ратифициране на
Договора между Република България и Република Узбекистан
за правна помощ по наказателни дела, внесен от
Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела, подписан на 24.11.2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата, уважаеми дами и господа, за изказвания по първо четене на този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Мингова, заповядайте за процедурно предложение.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на второ гласуване на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Мингова, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

“З А К О Н
за ратифициране на Договора между Република България и
Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела, подписан на 24 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Пристъпваме към четвърта точка по дневния ред:
4. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ.
Имате думата, проф. Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, представям ви:

“Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси
относно законопроект за ратифициране на Договора
между Република България и Република Узбекистан
за екстрадиция от редовното заседание на комисията
на 29 април 2004 г.

С ратифицирането на Договора за екстрадиция двете страни ще регламентират двустранно прилагането на института на екстрадицията с цел да улеснят взаимното преследване на извършили престъпление лица, които са се отклонили от наказателно преследване или от изпълнение на наказанието, което им е наложено с влязла в сила присъда. Клаузите на договора съдържат разпоредби относно: задължението за екстрадиране; деянията, даващи основание за това; условията за отказ; непредаването при опасност от налагане на смъртно наказание; пределите на наказателното преследване спрямо екстрадираното лице; разрешаването на спорове; отношението към други международни договори; влизането в сила; измененията и допълненията и прекратяването на действието на договора и др.
С ратифицирането на този договор ще се разшири нормативната основа за правно сътрудничество и правна помощ в наказателноправната област между двете републики и ще се улеснят връзките между гражданите и институциите на двете държави. След проведената дискусия и гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря ви, госпожо Мингова.
Проф. Александров, моля да докладвате становището на ръководената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-25 за ратифициране на
Договора между Република България и Република Узбекистан
за екстрадиция, внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция, подписан на 24.11.2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Процедурното ми предложение е законопроектът да бъде приет и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Проф. Мингова, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:


“З А К О Н
за ратифициране на Договора между Република България
и Република Узбекистан за екстрадиция

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция, подписан на 24 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
5. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА.
Проф. Мингова, моля да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, представям ви:
“Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за
ратифициране на Договора между Република България и
Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела,
внесен от Министерския съвет

На заседанието от 29 април 2004 г. законопроектът беше представен от госпожа Румяна Бичева от Дирекция “Международно правно сътрудничество” в Министерство на правосъдието.
С ратифицирането на Договора за правна помощ по граждански дела между двете страни ще се разшири нормативната основа за правно сътрудничество и помощ в гражданскоправната област и ще се улеснят връзките между гражданите и институциите на двете държави.
Ратифицирането ще допринесе за улесняването на гражданския и търговския обмен и ще засили връзките между правосъдните органи на двете държави и съответните администрации.
След проведената дискусия и гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела, внесен от Министерския съвет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Давам думата на проф. Венко Александров за становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-20 за ратифициране
на Договора между Република България и
Република Узбекистан за правна помощ по
граждански дела, внесен от Министерския съвет
на 6 април 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела, подписан на 24 ноември 2003 г. в София."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата проф. Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Процедурното предложение се отнася до възможността да разгледаме този законопроект в това заседание и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвате законопроекта, проф. Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

"ЗАКОН
за ратифициране на
Договора между Република България и
Република Узбекистан за правна помощ по
граждански дела

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела, подписан на 24 ноември 2003 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА И ДОПЪЛНЕНИЯТА НА КОНСТИТУЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ И НА КОНВЕНЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ.
Има думата проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.


"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроект за ратифициране на
измененията и допълненията на Конституцията на
Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията
на Международния съюз по далекосъобщения, внесен от
Министерския съвет

На заседание на 13 май 2004 г. Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта, който беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Конституцията и Конвенцията са основните актове, които регламентират дейността на Международния съюз по далекосъобщения. Те са приети през 1992 г. в Женева и са ратифицирани със закон на 20 юли 1994 г. от Тридесет и шестото Народно събрание. Досега са претърпели две изменения и допълнения – на редовните конференции на пълномощните представители през 1994 г. в Киото и през 1988 г. в Минеаполис, ратифицирани съответно със закони на 21 октомври 1998 г. от Тридесет и осмото Народно събрание и на 7 ноември 2001 г. от Тридесет и деветото Народно събрание.
На последната среща на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения, състояла се през 2002 г. в Маракеш, Кралство Мароко са приети нови изменения и допълнения на основните актове на съюза. Тяхната цел е да се усъвършенестват структурата и цялостната дейност на съюза и с по-голяма яснота да определят правата и задълженията на държавите-членки и членовете на секторите на Международния съюз по далекосъобщения.
Основните цели на измененията и допълненията в разпоредбите на Конституцията са свързани главно с насърчаване участието на други организации в дейността на съюза, като се създава възможност за по-широко сътрудничество с международни организации със сродни интереси и дейности. Прецизират се разпоредбите, регламентиращи финансовите разходи, свързани с организиране и провеждане на регионални конференции и се уреждат по-ясно принципите за избор на ръководни органи на съюза. Разширяват се задълженията на конференциите на пълномощните представители, като едновременно с това се разширяват правомощията на Съвета – ръководния орган на Международния съюз по далекосъобщения.
Измененията и допълненията в конвенцията са свързани пряко с функционирането на съюза като цяло и в частност на неговите структури.
Приетите изменения и допълнения на Конституцията и Конвенцията не увеличават задълженията на Република България като държава-членка на Международния съюз по далекосъобщения. Те са необходими за усъвършенстване на функциите, правилата и процедурите за работа и статута на Международния съюз по далекосъобщения.
След дискусията Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 8 гласа предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Давам думата на проф. Венко Александров да докладва становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-26 за ратифициране
измененията и допълненията на Конституцията на
Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията
на Международния съюз по далекосъобщения, внесен от
Министерския съвет на 13 април 2004 г.

На заседание, проведено на 28 април 2004 г Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за закон за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, приети на Конференцията на пълномощните представители на 18 октомври 2002 г. в Маракеш."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, проф. Александров.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата проф. Мирчев за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението е на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, проф. Мирчев.





ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“З А К О Н
за ратифициране на измененията и допълненията на
Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения,
№ 402-02-26, внесен от Министерския съвет на 13.04.2004 г.

Член единствен. Ратифицира измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, приети на конференцията на пълномощните представители на 18 октомври 2002 г. в Маракеш.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте закона на второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
И този закон е приет на второ четене.
Досега приехме шест законопроекта на първо и на второ четене – ратификации.

Преминаваме към седма точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, господин Ценков.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Благодаря Ви, господин председател.
“Д О К Л А Д
за второ четене на Комисията по здравеопазване
относно общ законопроект за здравното осигуряване, въз
основа на приетите на първо четене на 31.03.2004 г. от
Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-15, внесен от
Росица Тоткова и група народни представители и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване, № 402-01-10, внесен от Министерския
съвет на 16.02.2004 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Сега – заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля народните представители да гласуват наименованието на закона, тъй като няма други предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция за § 1:
“§ 1. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 1, б. “б” се изменя така:
“б) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.”
б) Точка 2 има нова редакция от допълнителния доклад на комисията, която е следната:
“2. едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители се осигуряват върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.”
2. В ал. 4 след думите “не по-малък от” се добавя “половината от” и се създава изречение трето със следното съдържание:
“Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дотук. По § 1, така както беше докладван, има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Професор Петков, заповядайте.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаеми господин председател, Вие за пореден път в отсъствието на министъра и достатъчно отговорни лица от институциите, в т.ч. не виждам и председателя на Комисията по здравеопазването, кърпим и кърпим, и кърпим калпавия Закон за здравното осигуряване, който беше сътворен, ремонтиран почти 90 процента преди година и половина. Аз се опасявам, че с поредния кърпеж само ще усложним работата по събиране на здравните вноски и ще предизвикаме ново недоволство, за да може след обществен публичен медиен натиск след два-три месеца да се върнем към същата материя.
Аз имам един прост въпрос към д-р Ценков, въпреки че той не е сред основните инициатори на тези кърпежи: знаете ли, д-р Ценков, колко хора в България принудително ги изпращат в неплатен отпуск? Най-вероятно не знаете. Флуктуацията е сезонна. Някога са десетки хиляди, в минали години стигаше и повече. Ако правилно съм Ви разбрал, Вие искате те да си плащат здравните вноски.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Не си разбрал правилно.
Кръстьо Петков: Хубаво, нека да ми обясни какво става. От това, което чух, правя този извод. Защото много лесно може да се даде формулировка, че поради производствени и други причини те са в отпуск. Да не стане така, че да поощрим една нова форма на прехвърляне на здравноосигурителни тежести от некоректни работодатели към хора, които не са в състояние да плащат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, доктор Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Петков, Вие освен че не присъствахте на заседанието, когато обсъждахме този текст, сега в момента в залата не сте прочели и текста, който се предлага от комисията. Казвам – за съжаление, защото текстът там е категоричен и диференциран: “когато неплатеният отпуск е по негово желание и за сметка на работодателя, когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой”. В текста е казано много ясно. Предполагам, че става дума за някакво недоразумение. Може би Вие се позовавате на първия текст на вносителите.
Така че в окончателната редакция на текста на § 1 това, за което Вие говорите, просто не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Няма.
Имате право на дуплика. Отказвате ли се? Добре.
Народният представител Росица Тоткова е желаеща да вземе отношение по § 1.
Докато дойде на трибуната, ще съобщя, че за шест години 22 пъти сме изменяли този закон.
Росица Тоткова (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, всяка промяна си струва тогава, когато е продиктувана не само от опита, но и от стремежа да се намерят онези най-добри решения, които биха били в интерес на българските граждани. Мисля, че тези промени, без да изчерпват цялата проблематика на Закона за здравното осигуряване, са именно намиране на такива решения. Затова не приемам упреците, че тези решения били кърпеж, който ще доведе до задълбочаване на проблемите в здравното осигуряване. Точно обратното, очакваме, че тези промени ще дадат възможност да се създаде по-справедлив режим на осигуряване за медицински грижи на българските граждани.
По първата точка – за неплатения отпуск, аз приемам предложението на комисията, защото то отразява идеята, която бяхме вложили в нашия законопроект. Затова смятам, че в търсенето на тази справедливост и разпределението на тежестите между работодателите и работещите, е съвсем естествено когато лицата излизат в неплатен отпуск по собствено желание, плащането на осигурителните вноски да бъде за сметка на работещите. Това е в техен интерес, защото те могат да имат нужди, които законът да не предвижда. Така ще могат да ползват неплатен отпуск по свое желание. Иначе работодателят няма да ги пусне в неплатен отпуск, защото ще трябва да им плаща вноските, без те да имат принос към предприятието, към продукта, който произвежда това предприятие, т.е. те няма да са участвали в производствената дейност.
Ще отбележа, че когато лицата са в неплатен отпуск и не получават доходи, независимо дали са в отпуск по свое желание и ще плащат сами вноските, дали това е поради престой и производствена необходимост или отпуск за отглеждане на дете, когато вноските ще се плащат от работодателя, размерът на вноските ще се определя като за лица, които не получават доходи. Това е регламентирано изрично в този текст. Смятам, че е съвсем естествено, защото не стига че работещите не получават доходи, а по текста, който досега съществуваше, те трябва да се осигуряват на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за една значителна част от българските граждани е по-голям от размера на самата заплата. Така че решението е в интерес на всички участници в здравното осигуряване и в интерес на Здравноосигурителната каса, защото по този начин ще се гарантира приход на средства под формата на осигурителни вноски в Здравната каса.
По т. 2 искам да кажа, че срещнахме известни затруднения, но смятам, че с усилията на много колеги и експерти намерихме онзи текст, който да изразява волята, заложена в законопроекта, а именно регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите да се осигуряват за здравно осигуряване по същите принципи и правила, залегнали в Кодекса за социално осигуряване. Защото няма логична причина, която да дели осигуряването в зависимост от осигурителния риск, който се покрива. Смятам, че заложеният тук ред е в интерес на българските граждани, в интерес на тази част от тях, които са поели една много отговорна задача – да бъдат земеделски производители и тютюнопроизводители.
Смятам, че тези промени са в интерес на самата система, в интерес на българските граждани. Мисля, че сме намерили точния израз на една воля, заложена в тях. Затова се обръщам към всички колеги – да подкрепят предложените текстове от Комисията по здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1?
Заповядайте, д-р Китов.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към казаното от преждеговорившите. Абсолютно правилна беше забележката на д-р Адемов, че комисията промени текстове. Бих искал да добавя в плюс на казаното досега следното.
По-рано, когато работодателите трябваше да плащат осигурителните вноски на тези, които излизаха в неплатен отпуск, тогава ставаха пропуските във внасянето на вноските, защото когато не им плащаха заплата, те не им внасяха и вноски. По този начин имаше много хора, които за определени моменти не бяха осигурени. Сега това се прехвърля на хората, които са най-заинтересовани. Мисля, че това ще намали бройката на онези, които макар и временно бяха неосигурени.
Мисля, че това, което се предлага за земеделските производители, е справедливо решение, защото поради сезонното естество на работа на тези хора е много трудно да се определя постоянно минималният размер на техните доходи. Освен това, тъй като те поне засега са освободени от данъци, трудно е и не биваше в края на годината да се осигуряват, да изравняват доходите си. Мисля, че това е крачка напред в българското законодателство.
Както казахте Вие, господин председател, макар и много често да се променят такива важни неща, но когато е за добро, мисля, че си заслужава. Затова ще подкрепя с удоволствие този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, д-р Китов. Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1? Няма.
Поставям на гласуване § 1, както беше докладван в пленарната зала.
Казвам на комисията, но има и допълнителен доклад. Затова уточнявам кое гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: По § 2 комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. В § 19а, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби след думите “за членовете на семействата си” се добавя “в срок до 30 септември 2004 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По този параграф има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Действително предишният текст е добавен, така че той става много по-коректен, независимо че излизането в неплатен отпуск по желание често пъти е форма – продължавам да твърдя – за принуждаване на заетите да облекчат състоянието на предприятието.
Що се отнася до новото предложение, което беше направено, ние даваме поредна отсрочка до 30 септември 2004 г. Аз продължавам да твърдя, че тази отсрочка не е достатъчна и като цяло текстът по § 19 остава неработещ, бих казал. Защо? Какво се случи през този период, докато се отлагаше от 30 април за 30 септември и т.н.?
През този период ние трябваше да получим най-важното – пълна и прецизна информация колко и какви лица не си плащат и не са в състояние да си плащат здравните вноски. Аз не зная до днес да има такава обективна и пълна информация.
Затова според мен с този текст ние ще стреляме отново напосоки в тъмното. По-добре е срокът да бъде такъв, какъвто го предложих в моя вариант, за съжаление, отхвърлен от комисията – 30 декември 2004 г.
Ако е възможно и ако това не противоречи на правилника, аз съм направил това предложение след първото четене, предлагам да бъде вместо “срок до 30 септември”, да стане “в срок до 30 декември”. Но и тогава – това вече е извън нашата пряка дейност – НОИ и Министерството на здравеопазването, както и Националната здравноосигурителна каса трябва да направят така, че да сложат в пълен ред информационната система. Иначе ще правим закон, който върви по следите на събитията и гадае колко хора могат и колко не могат да си плащат здравните осигуровки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение?
За реплика има думата господин Борислав Китов.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаеми господин председател! Моята реплика е под формата на един въпрос. По принцип и до 30 декември няма да стане информационната система и вие го знаете.
Вторият ми въпрос, който е по-скоро като реплика, е следният. Ако се отиде към 30 декември, то тази календарна година просто се губи. Докато, ако е към 30 септември евентуално, въпреки че аз съм съгласен с това, че сроковете може би са къси и няма да се получи нужният ефект, но дотогава може би тази календарна година ще започнат да се изплащат. В противен случай календарната 2004 г. просто се губи. Ефектът няма да се получи.
Аз бих искал тук и колегата Адемов от Комисията по труда и социалната политика да даде малко разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това беше по-скоро не реплика, а обяснение.
Има ли желание за друга реплика?
Има думата господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Използвам процедурната възможност за реплика, за да поясня някои от идеите, които са заложени в този текст.
Става въпрос за подаване на заявление в Националния осигурителен институт за разсрочване на дължимите, но неизплатени здравноосигурителни вноски.
Идеята на този текст е до 30 септември тези, които дължат здравноосигурителни вноски, да могат да подадат заявление за разсрочване. Това е един достатъчно дълъг срок, тъй като срокът, който беше заложен преди това в Закона за здравното осигуряване, даде възможност на една голяма част от българските граждани да разсрочат своите дължими здравноосигурителни вноски.
При положение, че удължаваме безкрайно този срок, има опасност да демотивираме тези, които са коректни платци. На практика можем да противопоставим тези, които подават заявлението до 30 септември, на всички останали, които плащат коректно своите здравноосигурителни вноски.
Като имаме предвид другия срок, който е до края на 2004 г. – за изплащане на разсрочените здравноосигурителните вноски – при Вашето предложение на практика се изправяме пред хипотезата на 30 декември да попълним заявлението за разсрочване и на 31-и да платим това, което дължим, което на практика на мен ми се струва като нещо трудно изпълнимо.
Точно затова, пък и практиката на НОИ показва, че колкото е по-къс този срок, толкова той действа по-мобилизиращо за тези, които имат намерение на уредят своите здравноосигурителни вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желание за трета реплика?
Заповядайте, госпожо Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Този текст по принцип има за цел да уреди техническия въпрос с тези, които не плащат.
Но искам да е абсолютно ясно, а и от дебатите, които водихме в комисията, се видя, че нито членовете на комисията, а едва ли и хората в този парламент биха предприели стъпки, които да са в посока на опрощаване на задълженията. Защото това поначало би въвело някаква съвсем нова практика в държавата, би било абсолютно демотивиращо не само по отношение на здравноосигурителните плащания, но и към всички други видове задължения на гражданите на държавата.
Този текст няма нищо общо с въпроса за възможността да платят или да не платят, тъй като здравното осигуряване в България е задължително. Тук не става въпрос изобщо за това дали някои хора са решили, че имат възможност да си платят. Щом са членове на това общество и на тази държава, те спазват законите на тази държава и на никого по никакъв начин не мисля, че би му хрумнало да въвежда такива промени в закона, където да освобождава определени групи от граждани от техните задължения.
Освен това, знаете много добре, че отсрочката от 30 април на 30 септември се налага и поради факта, че плащанията в момента се извършват по стария рамков договор. До момента към тази дата, която е предложена – 30 април – няма подписан нов рамков договор. Следователно тези плащания не биха могли да се извършват и от здравно неосигурени лица към днешна дата, ако срокът приключи до 30 април при условие, че не е подписан нов рамков договор и изплащанията се извършват по стария.
Следователно и с цел да се удължи максимално срокът, в който все пак хората, които по някаква причина не са платили, трябва да сторят това, мисля, че парламентът дава достатъчно сериозен сигнал на цялото общество за толерантност. Но това не означава, че ние даваме сигнал за безотговорност.
Именно поради тази причина всяка толерантност трябва да има някакъв край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За дуплика има думата народният представител Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаема д-р Първанова! Аз Ви предлагам да станете депутат в холандския парламент и там да направите Вашето предложение. В България, за разлика от Холандия, ситуацията е съвсем друга, но и в Англия, където сте специализирала, има друга система. Знаете го много добре. Днес обаче ние не спорим по този въпрос. Спорът е кой е реалистичният срок. Аз ви казвам, че 30 септември е абсолютно нереалистичен срок и пак за срам на парламента ще ни накарате да гласуваме ново предложение, първо, защото знаете много добре, че Националният рамков договор не предстои да бъде подписан в близките седмици и месеци. Второ, защото все още не е избран нов управител на НОИ, а това води до паузи, сътресения и колебания в тази институция. И трето, защото информационната система не е готова и наполовина. И като слагаме нереалистични срокове, ние упражняваме тормоз над гражданите.
Аз апелирам да не се приема този срок. Не искам утре да кажат, че съм гласувал един срок, който кара 200-300 хил. души да се чудят, как да си платят вноските, при положение че не е уредена системата как да става това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се обръщам към вас, уважаеми колеги, да не обсъждаме този параграф по спомени, защото в Закона за здравното осигуряване няма друг срок освен 31 декември. Вярно е, че се обсъждаха различни срокове. Вярно е, че първоначално предложеният срок беше 31 март. Но парламентът прие този срок за разсрочване на дължимите задължения за здравни вноски към Националната здравноосигурителна каса да бъде 31 декември.
Същевременно с това крайният срок за изплащане на дължимите вноски също е 31 декември. Тоест, Вие, уважаеми господин професоре, с Вашето предложение не правите нищо различно от това, което сега е записано в закона. Ако прочетете § 19а, ал. 1 – няма аз да Ви я чета – ще видите, че всъщност няма такъв срок за разсрочване освен 31 декември 2004 г.
Затова мисля, че когато се правят предложения, трябва да се чете това, което е приел парламентът, а не това, което сме искали, дискутирали, някой е предлагал едни или други срокове и т.н., още повече, че този текст беше приет в края на годината на много високи обороти, да не кажа – безотговорни обороти. Затова може би е останало някакво впечатление, че е приет друг срок.
Аз също трябва да си призная, че имах такива съмнения, че срокът е 31 март. Но когато прочетох, за да се убедя точно какво пише в закона, всъщност срокът си е 31 декември.
Защо срокът трябва да бъде преди 31 декември, тоест едно тримесечие преди това? Защото тогава ще има смисъл самото разсрочване. Защото иначе всички тези алинеи, които са написани след това, просто нямат смисъл. Те нямат приложение, след като срокът е 31 декември.
Аз смятам, че е много справедливо да се постави такъв срок за разсрочване на задълженията, които могат да бъдат изплатени до 31 декември. Защото по този начин ще се стимулира волята на хората да покажат готовност за това, че те искат да си платят осигурителните вноски. А защо всеки трябва да си плати осигурителните вноски или за всеки да бъдат платени осигурителните вноски, тъй като това е задължение на работодателите, а не само на тези, които дължат лично вноските, а и на работодателите, които не са ги внесли? Защото законът определя правилата и на тези правила трябва да се подчиняват всички.
Именно, за да може да се облекчи режимът на внасяне на вноските на хора, които нямат доходи, ние приехме предходните параграфи. Точно, за да могат хората да се осигурят на поносими и приемливи за тях размери, а не, когато нямат доходи, ние да ги караме да се осигуряват на някакъв доход, който е за занаятчии, за еднолични търговци и други хора, които извършват дейност. Това е съчетанието на двата механизма, за да може наистина да се гарантира солидарност в осигурителната система. Солидарност може да има, когато има принос от всеки. Как иначе ще има солидарност? В противен случай ще има подпомагане.
Осигурителната система не е система за подпомагане. Осигурителната система е солидарна система, в която всеки внася относително равни вноски. По абсолютна стойност тя е различна, но всеки внася по 6 процента. Но на 1000 лв. 6% е едно, а на 100 лв. 6% са 10 пъти по-малко. Това е едната страна.
Другата страна е, когато има потребление, тоест този, който има нужда, да ползва от солидарната система, в която внасят всички. Ако има хора, а има такива в България и те не са малко, които не могат да имат принос в тази солидарна система, тогава държавата им внася вноски. Внася вноски в осигурителните фондове. Без вноски в осигурителните фондове не може да има права. И това най-накрая трябва да се разбере от всички. Друг е въпросът кога държавата поема закрилата и в какъв размер тя поема тази закрила. Аз съм за закрила на хората, които не могат сами да се осигуряват. Но когато се ползват средства от осигурителните фондове, трябва всеки да има такъв принос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика ли искате думата, проф. Петков?
Има думата проф. Кръстьо Петков за първа реплика.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаема госпожо Тоткова, сега вече членоразделно трябва да Ви кажа. Предлагам до 31 декември да бъде разсрочването за подаване на документите, а плащането – имаше, ако не се лъжа, такова предложение от д-р Калъчев – да стане три или шест месеца по-късно. Оттук нататък започват нашите различия. Но виждам, че те са принципни и не могат да се поместят в една дуплика. Защото вие заложихте този хаос и сега се чуди този парламент как да кърпи системата, която не подлежи на кърпене.
Аз ви казвам, че дори и държавата да плаща, както, надявам се, плаща, не всички общини плащат на тези, които не могат да си направят вноските, пак има една група хора – около 200 хил. души – между официално признатите за бедни и действително бедните, които посмъртно няма да платят. Вие искате ние да ги накажем?! В европейските държави солидарността се разбира така. За такива хора – отделен пакет, по-малък, но не можеш да изхвърлиш този човек от системата изобщо. Аз такъв грях на душата си не мога да поема. Съжалявам, че дебатът тръгна в тази посока. Ние в момента спорим за реалистичния срок. А той е 31 декември за подаване на документите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика има думата д-р Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Госпожо Тоткова, аз адмирирам Вашия стил да обясните така подробно на пленарна зала. Това очевидно се налага дори с образователна цел да се разясни терминологията.
Все пак искам да поясня. Вие говорехте за разсрочването до 31 декември. Още веднъж повтарям от тази трибуна, че срокът за подаване на заявление е 30 септември, а за разсрочване – 31 декември. И тъй като годината приключва на 31 декември, очевидно, че срокът не може да се разсрочи до 32 декември, не може и до 31 декември да се разсрочи за подаване на заявления и в същия ден да бъде и самото плащане. Това е очевидно. Няколко пъти ви го каза и д-р Адемов.
Тук обаче продължава да се измества темата. Тук този текст касае срока за подаване на заявления. Не става въпрос дали някои граждани трябва да бъдат освободени, защото те имали собствен критерий за бедност и решили, че задълженията не се отнасят за тях и няма да плащат. Тук става въпрос за мярка, която касае срока за подаване на заявления. Това, че имало информационна система или нямало информационна система, от това не зависи колко души имат намерение да си платят или ще си платят. Тук става въпрос кога трябва да се подадат заявлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Народният представител Росица Тоткова има право на дуплика. След това ще дам думата за процедурно предложение с надеждата до почивката да приемем все пак законопроекта.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПГОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Петков, Вие сте съвършено прав, че ние имаме принципно различно отношение. Вие неведнъж сте поставяли под съмнение основните принципи на осигурителната система в България.
Кръстьо Петков (КБ, от място): Не е така.
Росица Тоткова: Напротив, точно това казвате и в момента – поставяте под съмнение! А поставянето под съмнение на основните принципи на осигурителната система е нещо, което може да доведе до много сериозни проблеми и тези проблеми са, че даже и да си плащаш вноската, няма да има пари в осигурителните системи, с които да се покриват социалните рискове. Това е същественият въпрос. Защото по този начин, ако се правят такива промени, каквито Вие предлагате, и то многократно сте ги предлагали, за промяна в принципите на осигурителните системи, тогава очакването е такова. Може да е песимистично, но смятам, че е реалистично.
Кръстьо Петков (КБ, от място): Това е Вашата теза.
Росица Тоткова: И след като Вие казвате, че законът трябва да гарантира справедливост – Вие го казахте по друг начин – да поема част от задълженията на хората, които имат затруднения, аз тогава Ви моля да проверите стенограмите от обсъждането на този законопроект, който аз внесох заедно с моите колеги, в Комисията по здравеопазването и в Народното събрание, за да видите, че там Вие не подкрепихте този закон. Тоест, Вие не подкрепихте справедливостта, Вие не подкрепихте на хора, които нямат доходи, да им се намали размерът, който трябва да плащат. Вие това направихте. А в същото време казвате, че някой трябва да им плаща. Аз смятам, че когато разглеждаме такива въпроси, трябва да бъдем първо безкрайно честни към себе си, защото това ще гарантира честност и към хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За процедура – заповядайте, господин Цанков.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Благодаря, господин председател. Понеже дебатираме § 2, който е предложен от Министерския съвет, а отвън чака заместник-министър Петко Салчев, моля да подложите на гласуване допускането му в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на заместник-министър Салчев в залата.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министър Петко Салчев в залата.
Кръстьо Петков (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имам чувството, че тази процедура няма да е точно процедура, но, заповядайте, проф. Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Все пак в дух на прецизност нека да правим изказвания по същество за текстовете, които са заложени тук. На госпожа Тоткова, понеже е дама, няма да й кажа силни думи, но Вие преди малко излъгахте. Ние гласувахме току-що Вашите два текста, а сега спорим по друг текст. Ние сме за облекчаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Петков, ако се считате засегнат, имате право за лично обяснение в края на заседанието. Моля Ви, това не е процедура!
За изказване има думата доц. Китов.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен, че трябва да се говори по същество. Бих искал обаче да кажа някои мои съображения.
Абсолютно убеден съм, че нито след 30 септември, нито след 30 декември ще се получи нужният ефект. И този ефект няма да се получи по няколко съображения. Първо, мисля, че на Националния осигурителен институт не е ясно точно кои са тези, които не плащат. Второ, една част от самите хора също не са наясно, че трябва да плащат. И колкото и да е правилно да искаме да им дадем една възможност да заявят желание, за да започнат да плащат, защото аз също не поставям под съмнение принципите на солидарност, мисля, че това е основата на нещата, не считам, че ще се получи желаният ефект, който всички гоним.
Съгласен съм, че прецизирането на тези, които не плащат, защото може би ще има една категория хора, за които ще трябва да се търси пак някакъв начин солидарно през държавата да им помогнем, проф. Петков, но в крайна сметка не считам, че самата здрравноосигурителна система е виновна. По-скоро няма нужното иформационно обезпечаване към населението, което да създаде навиците, да накара хората сами да се интересуват за тези неща. В тази връзка аз бих подкрепил едно увеличаване на срока, както се предлага, но и безкрайното увеличаване или пък да им се опростят дълговете, без да се прецизират категориите хора, които не плащат, мисля, че не е радно. След като това стане, проф. Петков, ние бихме могли да помислим дали солидарно през държавата да не им помогнем. Но след като не знаем какви са, мисля, че нямаме право. И бъдете сигурен, че и до 30 декември да се увеличи срокът, ефектът ще е горе-долу един и същи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков в § 2 вместо "30 септември" да бъде записано "31 декември".
Росица Тоткова (ПГОДС, от място): Може ли да прочетете цялата алинея, защото то няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е предложение и аз съм длъжен да го поставя на гласуване – "в срок до 30 септември 2004 г." да стане "В срок до 31 декември 2004 г.". Това е предолжението, направено от народния представител Кръстьо Петков.
Росица Тоткова (ПГОДС, от място): Искам да ми дадете думата по това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но Вие се изказахте! Направено е предложение, залата ще гласува и ще го приеме или отхвърли.
Росица Тоткова (ПГОДС, от място): Прочетете § 19а!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз не съм четец тук. Има направено предложение и аз го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кръстьо Петков.
Гласували 113 народни представители: за 33, против 70, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 2, така както е предложен и докладван от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 17.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: По § 3 има предложение на народния представител Атанас Додов, което е оттеглено.
Предложението на комисията за създаване на Заключителните разпоредби в параграфи 3, 4 и 5 е следното:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Навсякъде в закона думите "Кодекса за задължително обществено осигуряване" се заменят с "Кодекса за социално осигуряване".
§ 4. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер за осигурителен доход за тази дейност за 2004 г.
§ 5. Параграф 1 влиза в сила от 1 януари 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате ли желание да вземете отношение по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.

Тези три параграфа са приети, а с това и изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.

Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни.): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО - продължение.
Заповядайте, господин Ценков, да докладвате законопроекта. Стигнахме до чл. 70 по вносител.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: По чл. 70 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов – ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 70, който става чл. 69:
“Чл. 69. (1) Не се извършва медицинско облъчване с йонизиращи лъчения на бременни жени, освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им. При извършване на облъчване с йонизиращи лъчения на жена в репродуктивна възраст медицинските специалисти са длъжни да се осведомят дали тя не е бременна.
(2) При оказване на медицинска помощ при спешни състояния, когато възможността за бременност не може да бъде изключена, се вземат мерки за защита на здравето на бременната жена и плода.
(3) Медицинско облъчване на жена-кърмачка за диагностика и/или лечение с методите на нуклеарната медицина се допуска само в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов за отпадане на ал. 2, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 35, против 63, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване чл. 70 в редакция на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 93, против 11, въздържали се 6.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Комисията приема предложението на вносителя за чл. 71, който става чл. 70.
“Чл. 70. Когато при лечение или след диагностика с радиоактивни вещества пациентът се намира в домашни условия, медицинският специалист, отговорен за лечението или диагностиката, е длъжен да предостави на пациента, а ако той е недееспособен – на неговия родител, настойник или попечител, писмена инструкция за ограничаване облъчването на членовете от семейството или на лицата, които се грижат непосредствено за него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това, което чух, не ми харесва. Недееспособният не може да има попечител, няма откъде да го вземе. Очевидно този текст не е съгласуван с юристи. Ако се имат предвид лица, които не са навършили 18-годишна възраст или са поставени под пълно или ограничено запрещение, т.е. или са напълно недееспособни, или са с частична дееспособност, т.е. ограничено недееспособни, тогава вече може да има настойник или попечител. Ако имате предвид само изцяло недееспособни лица, това са лица до 14 години. Те тогава, ако нямат родители, имат настойник. Аз не знам каква е философията, какъв е замисълът.
Така че предлагам текстът да се отложи до изясняване на замисъла, защото не е редно по този начин да се изясняват нещата и аз да вземам позиция, председателствайки заседанието.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване отлагането на чл. 71.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Комисията приема предложението на вносителя за чл. 72, който става чл. 71:
“Чл. 71. (1) За спасяване на човешки живот или за предотвратяване на по-голямо облъчване при радиационна авария органите на държавния здравен контрол могат да разрешат по изключение извършването на дейности от доброволци при превишаване на установените граници на облъчване. Ефективната доза за едно лице не трябва да бъде повече от 50 милисиверта за една отделна година и повече от 200 милисиверта общо за 10 години.
(2) Лицата по ал. 1 подлежат на незабавно медицинско изследване и наблюдение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли възражения по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 72 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков:
“Чл. 73. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа регистър на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Условията и редът за регистрация, обработка и съхраняване на данните по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
Има предложение на народния представител Веселин Близнаков:
“В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 точката се заличава и се добавя “и регистър на източниците на йонизиращи лъчения за медицински цели”.
2. В ал. 2 думата “наредба” се заменя с думата “наредби”.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Веселин Близнаков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 9, против 58, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 74, който става чл. 73:
“Чл. 73. (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с източници на йонизиращи лъчения, са длъжни:
1. да допускат до работа персонал от външни организации след представяне на медицинско заключение за определяне годността на работника или служителя за работа в среда на йонизиращи лъчения;
2. да извършват радиационен мониторинг и осигурят медицинско наблюдение на тези лица по време на работа в обекта;
3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на работодателя на външната организация.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на здравеопазването за отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на съоръженията, които могат да доведат до облъчване на гражданите.
(3) Държавните органи, които извършват мониторинг на радиационните параметри на жизнената среда, предоставят на министъра на здравеопазването периодично данни, необходими за извършване оценка на здравния риск.”
Комисията приема предложението на народния представител Веселин Близнаков в чл. 73, ал. 1, т. 2 след съюза “и” се добавя думата “осигурят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: То е отразено в окончателната редакция. Съобщава се, че има предложение и от окончателния текст се представя, както стана.
По този текст има ли възражения? Освен това, че в законодателството вече приемаме чужди термини, които трябва да избягваме категорично, но не можем да го направим, поради неспособност да се справим с този проблем.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте окончателния текст на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: “Раздел Vll – Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел Vll.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 75, който става чл. 74:
“Чл. 74. (1) Дейностите по разрушаване или демонтаж на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби се извършва след получаване на разрешение от директора на РИОКОЗ, на чиято територия се извършват.
(2) За получаване на разрешение заинтересованото лице подава в РИОКОЗ заявление, към което прилага план за работата по разрушаване или демонтаж и списък на ангажираните работещи.
(3) В плана за работа се определят мерките, които са необходими за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, като се предвижда и демонтиране на азбеста и/или азбестосъдържащите материали преди прилагането на техники за разрушаване навсякъде, където е практически възможно, и осигуряване на лични предпазни средства, където е необходимо. Планът включва характеристиките на използваното оборудване за защита на персонала, който извършва работа с азбест, за защита на други лица, които са на мястото на извършваната работа или са в близост до него, и за отстраняване на замърсяването с азбестов прах.
(4) В плана за работа се посочват мястото на извършване, видът и очакваната продължителност на дейностите, работните процеси, които включват работа с азбест или азбестосъдържащи материали, и предвидените мероприятия за опазване на околната среда.
(5) Разрешение не се изисква при извършване на аварийно-спасителни дейности.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 76, който става чл. 75:
“Чл. 75. (1) В 10-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РИОКОЗ изпраща по служебен път документите по чл. 75, ал. 2 за становище от регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира обектът за разрушаване или демонтаж на азбест или азбестосъдържащи материали.
(2) Регионалната инспекция по околната среда и водите дава становище в 14-дневен срок от датата на получаване на документите. В случай че в определения срок в РИОКОЗ не постъпи становище, счита се, че регионалната инспекция по околната среда и водите съгласува представените документи без забележки.
(3) Директорът на РИОКОЗ уведомява заявителя относно препоръките на РИОКОЗ и/или регионалната инспекция по околната среда и водите за промени в плана за работа. В съответствие с препоръките в срок не по-късно от един месец от уведомяването му заявителят е длъжен да представи коригирания план за работа в съответствие с препоръките.
(4) Разрешението за разрушаване или демонтаж на азбест или азбестосъдържащи материали се издава от директора на РИОКОЗ в срок 5 дни от получаване на положително становище на регионалната инспекция по околната среда и водите или от получаване на коригирания план за работа.
(5) В случаите на неизпълнение на препоръките директорът на РИОКОЗ прави мотивиран отказ за издаване на разрешение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел Vll и текстовете в окончателната редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: “Раздел Vlll – Курортни ресурси и курорти”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел Vlll.
“Чл. 77. (1) Курортни ресурси са минералните води, лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия.
(2) Лечебни пелоиди са лиманно-лагунните тини, изворните тини, торфът и бентонитовите глини.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 77, който става чл. 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел Vlll и чл. 77, който става чл. 76, подкрепен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Комисията приема предложението на вносителя за чл. 78, който става чл. 77. В хода на дискусията предложението на народния представител Валери Димитров бе оттеглено.
"Чл. 77. (1) Териториите с категоризирани курортни ресурси и възможности за изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за профилактика, лечение, рехабилитация, отдих и туризъм на населението се обявяват за курорт.
(2) Курортите с национално значение се обявяват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на икономиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Курортите от местно значение се обявяват със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на съответния общински съвет и областния управител. Предложението се съгласува с министъра на икономиката, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) С решението на Министерския съвет, съответно със заповедта на министъра на здравеопазването, се определят още границите и условията за развитие на курорта. Тези актове подлежат на обнародване в "Държавен вестник".
(5) Условията, на които трябва да отговарят курортите с национално или с местно значение, както и редът за обявяване на курорт от национално или местно значение се определят с наредба на Министерския съвет."
Предложението по чл. 79, който става чл. 78, е прието от комисията.
В хода на дискусията предложението на народния представител Валери Димитров бе оттеглено.
Член 78 има следната редакция:
"Чл. 78. Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра на околната среда и водите определят с наредби условията и реда за:
1. категоризирането, използването и опазването на минералните води, лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия, както и за определяне капацитета на крайбрежната плажна ивица и на местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия;
2. утвърждаването на охранителни зони и охранителен режим за опазване на находищата на лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия;
3. утвърждаването на експлоатационните запаси и използването на лечебните калонаходища;
4. експлоатацията на плажовете по черноморското крайбрежие."
Комисията приема по принцип предложението на народния представител Светлин Балчилов чл. 80, регламентиращ безвъзмездното използване на минералните води от лечебните заведения, да отпадне.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 79:
"Чл. 79. (1) Лечебните заведения за болнична помощ ползват възмездно необходимите им количества минерални води и лечебна кал за осъществяване на своята лечебна дейност, включително в случаите, когато тези курортни ресурси се отдават по реда на Закона за концесиите.
(2) Редът за ползване на курортните ресурси по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет.
(3) Количествата минерална вода по ал. 1 се определят ежегодно по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата.
Господин Калъчев, заповядайте.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се връщаме отново на текстовете, които бяха в Закона за туризма, и същият запис се появява в Закона за здравето.
Специално чл. 78 по вносител, ал. 2 казва, че “курортите с национално значение се обявяват с решение на Министерския съвет по предложение…" и т.н.
Отново няма критерий кое се обявява и, второ, защо се обявява. Аз много бих желал да разбера, като се обяви един курорт за национален какво следва от това, и ако е регионален, какво следва от това.
Мисля, че е разумно и при положение, че и председателят на Комисията по икономическата политика не е в залата, а доколкото знам не е и в страната, а неговото предложение е оттеглено, правя процедурно предложение чл. 78 да бъде отложен и да бъде преразгледан, включително и да се вземе мнението на Икономическата комисия дали е разумно отхвърлени в залата само преди две-три седмици членове в Закона за туризма, сега през Закона за здравето да влизат обратно в залата със същия смисъл и значение, което, пак казвам, на мен ми е малко непонятно. Не става ясно какво значи национален курорт, какви са критериите, за да бъде обявен, и второ, не става ясно кой и защо, на базата на какви критерии, определени някъде, го определя за национален. А и какво се случва след това с него.
Така че, колеги, пак казвам, предлагам чл. 78 да бъде отложен, да се вземе мнението на Комисията по икономическата политика, и чак тогава да бъде внесен в пленарна зала, още повече, че законът има достатъчно членове, това може да се случи относително бързо, преди законът да бъде приет окончателно в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Калъчев.
Други желаещи? Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаеми господин председателю! Искам да подкрепя предложението на д-р Калъчев, то ми се струва уместно, като добавя няколко аргумента. Както в сферата на туризма, така и в сферата на курортите настъпва едно преструктуриране, като курортните зони са далеч по-назад – около 5-6 години, в това преструктуриране. На нас като законодатели, а предполагам и на вносителя не му е ясно какво ще стане със спатуризма и лечението в подобни зони след време. Затова нека да чуем и мнението на Комисията по икономическата политика, защото някои си правят изводите така: сега правителството е наше, чрез него ще прокараме едно или друго решение, което е изгодно за даден курорт, но този курорт няма ресурси и няма възможност в близките години да стане такъв, какъвто е решило едно правителство, един Министерски съвет. Това става с доказване и с перспектива в развитието на българската курортна система. Нека да не бързаме с този толкова важен въпрос.
Лично за мен вариантът на господин Валери Димитров ми се струва по-добър, но е редно да чуем и становището на Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Ако няма, искам да помоля заместник-министър Салчев да вземе отношение и да осветли проблема.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че трябва да се подкрепят предложенията на вносителя, защото, първо, курортните ресурси са ясно разписани в предишния член и има критерии за определяне какво съдържа един курорт.
Освен това условията, на които ще отговарят курортите – ал. 5 на чл. 78, се определят чрез наредба на Министерския съвет. Така че не е оставено висящо определянето на условията, редът и критериите за местни национални курорти. Смятам, че трябва да се вземе становище и да се реши този проблем, иначе оставяме без ангажимент държавата за управление на така наречените курортни ресурси.

И последното, за да приключа, аз предлагам в чл. 80 да се подкрепи редакцията на вносителя за безвъзмездно ползване на лечебните минерални води и лечебната кал, защото всяко възмездяване на природен ресурс, който е общ за всички, противоречи, първо, на общото благо на гражданите, от една страна, и от втора страна, ще оскъпи здравната услуга на хората, които се нуждаят от рехабилитация и лечение в продължителен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
За изказване има думата господин Калъчев. Заповядайте господин Калъчев.
Преди малко какво направихте, господин Калъчев?
Недялко Калъчев (ПГНВ, от място): Това беше процедура за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте.
Това беше изказване, в което направихте и процедурно предложение, но заповядайте, за да не се чувствате ощетен от мен.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз много държах да чуем обяснението на уважаемия заместник-министър и затова си позволих да направя тази процедурна хватка, господин председател, за да използвам правото си, за да репликирам.
Проблемът е точно тук, където каза и господин Салчев. Въпросът е, че не в закон, а в някаква наредба, постановление или не знам какво друго решение на изпълнителната власт отново ще се вземат решения, които ще са не само с регионално значение и с които отново парламентът ще бъде заобикалян.
Пак казвам, колеги, това беше основният проблем в Закона за туризма. Това беше така нареченият член “антишулева”, който тук дружно се гласува и който сега се е промъкнал в Закона за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Николов, заповядайте.
Никола Николов (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че решението на този въпрос е съвсем ясно. Тези текстове влязоха в Закона за здравето само и защото бяха предвидени в Закона за туризма. И сега няма никакъв смисъл да гласуваме тези текстове, защото ги няма в Закона за туризма.
Така че гласуването по този въпрос е съвсем формално – да приемем предложението на господин Валери Димитров. Текстовете бяха допълващи и се изискваше да влязат в Закона за здравето по силата на приемането им в Закона за туризма. След като тук дискусията беше съдържателна, очевидно убедителна и беше отхвърлено предложението на Комисията по икономическата политика, според мен ни предстои само едно-единствено гласуване и то против това в Закона за здравето да има текстове, които нямат никаква основа в Закона за туризма. Така че този въпрос според мен се решава автоматично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаеми колеги! Аз бих искала да подкрепя предложението на вносителя, тъй като все пак става дума за природни ресурси, каквито са минералните води и лечебната кал. Така, както сме я подкарали – те да бъдат възмездно ползване, можем да сложим един ден цени и на въздуха при климатолечението, и на морската вода, и на плажовете, които се концесионират. Все пак, трябва да има някакви разумни граници.
Представете си едно голямо калонаходище, каквото има в моя избирателен район. Тези, които са в лечебното заведение и се мажат, ще плащат определена цена, а другите, които се мажат отстрани сами, ще се мажат безплатно!
И минералната вода, която си тече, има определен лимит и се ползва от лечебното заведение срещу пари, а от останалите – без пари!
Според мен това е едно много странно предложение. Струва ми се, че най-резонното в случая е да се спрем и да подкрепим предложението на вносителя, вместо да изпадаме в такива ситуации, в които да започнем да продаваме и въздуха на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
За реплика има думата господин Калъчев.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Госпожо Първанова, аз ще репликирам само Вашето искане да се върнем към текста на вносителя по повод на това, че там е казано, че “лечебните заведения ползват минералните води безвъзмездно”. Обаче по Закона за минералните води, който е приет преди 2-3 години, тези ресурси се отдават на концесия. Те са обект на немалък икономически интерес. Аз не мисля, че е разумно да въвеждаме два режима – единия, концесионен режим, когато става дума за бутилиране на вода за пиене, и другия – безвъзмезден, неконцесионен или нулево концесионен, когато става дума за вода за топене.
Аз не мога да разбера логиката защо, когато гражданите ще пият минерална вода, това има определена цена и бутилиращата фирма или компания заплаща за тази дейност, а когато гражданите ще се топнат в басейна, се оказва, че това няма цена. Вие много добре знаете, че то пак ще има цена, но лечебното заведение, най-вероятно частно такова, няма да прави никакви отчисления към бюджета.
Аз ви моля да подкрепим редакцията на комисията в случая, специално за минералните води, защото тя е по-прецизна. Няма логика, пиейки горнобанска вода, да плащаш за нещо – че пиеш горнобанска вода, а топейки се в горнобанска вода, да не плащаш! Това предложение ми се струва алогично, още повече че множеството от лечебните води са свързани и с пиене. Това означава ли, че ако минералните води на Вършец са за пиене, но в лечебното заведение, това няма да бъде обект на възмездност, освен ако са бутилирани и тогава това ще бъде нещо различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Мирослав Севлиевски (ПГНВ, от място): Ние се отклонихме от чл. 80. По кой член говорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Говорим по няколко текста.
Заповядайте за реплика на госпожа Първанова, господин Николов.
Никола Николов (ПГСДС): Уважаеми господин председателю! Аз също подкрепям предложението да се подкрепи текста на комисията, защото той е по-прецизен, още повече че управляващото мнозинство прие промени в Закона за концесиите, където включително в предприятия – 100% държавна собственост, се дава концесия, когато в техния предмет на дейност се използва такъв природен ресурс. Това е и по силата на Конституцията. Така че няма никаква логика да бъде на друг режим. Когато е частно лечебно заведение, държавно или общинско, концесионната такса просто ще бъде нула. Тогава нищо не се плаща. Така че предложеният от комисията текст е по-прецизен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Първанова, имате право на дуплика. Заповядайте.
Антония Първанова (НДСВ): Много трудно мога да се съглася, че възмездната такса, бидейки нула, е все пак възмездна.
Освен това ми се струва изключително неоснователно да правим паралел между търговските предприятия и лечебните заведения.
Освен това за част от тези лечебни заведения самият минерален извор се намира там. И ако ние сега в момента се опитваме да прокараме текст, който да лобира в полза на концесионерите, на които лечебните заведения да плащат, това е друга тема. Но мисля, че нашият приоритет в случая е интересът на гражданите, а не интересът на концесионерите. Нека нещата да станат ясни и да не се опитваме да ги смесваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Доктор Ценков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Благодаря Ви, господин председател. Аз също искам да добавя, че и според мен текстът на комисията е коректен, още повече че регулацията в законите, които съществуват в момента, поставя лечебните заведения по Търговския закон, които са така регистрирани, като юридически субекти, които имат приходи и разходи.
Как ще обясним ние на обществото, ако един концесионер е взел част от плажна ивица, било конкретен минерален извор на територията на страната, и след пет години там се появи лечебно заведение – било общинско, държавно или частно, в какви взаимоотношения ще попаднат хората? Това, което казаха д-р Калъчев и господин Николов, мисля, че е коректно. Ние трябва да подкрепим текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, доктор Ценков.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Въпреки че тук се отстояват две противоположни мнения по въпроса, всяко едно от тях има своето основание. И мисля, че този парадокс се получава поради това, че текстът е несполучливо обърнат към лечебните заведения, а не към ползвателите на минералната вода и на лечебната кал. Затова аз мисля, че от тази ситуация може да се излезе само ако текстът отново бъде обсъден в комисията, защото ние трябва да се постараем да осигурим безвъзмездното ползване при съответните лекарски предписания на минералната вода и на лечебната кал от пациентите на тези заведения. И оттам нататък вече да преценим кой режим би гарантирал в по-голяма степен постигането на тази цел – дали чрез безплатно получаване на концесията или чрез нейното възмездно получаване. Защото лечебното заведение може да получи безвъзмездно ползването на тези източници, а да го направи възмездно за крайните ползватели, които са пациентите. И тогава една такава мярка би била социално неоправдана.
Ако безвъзмездното ползване от лечебните заведения наистина би гарантирало по-широк достъп на пациентите до тези услуги, то тогава това би имало смисъл. Но смятам, че от тази ситуация може да се излезе след допълнителна дискусия в комисията и ако се прецени една друга редакция, която да ни обърне към реалния проблем - проблема как да се гарантира на пациентите по-широкия и по възможност безвъзмезден достъп до ползването на тези национални блага.
Така че аз поддържам предложението за отлагане след като приключи дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Реплика от господин Пламен Кенаров.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика към Янаки Стоилов е следната. Приемам по принцип тезата, че крайният потребител на природните ресурси е българският гражданин и за него трябва да осигурим по възможност като Народно събрание условия, при които той да получи минералната вода, и лечебната кал, и лугата, и т.н. Само че преди това в законите е оформено, че природните ресурси, които са минерални води, те са дадени на концесия, лечебната луга, дадена на концесия, има собственици-концесионери, които плащат концесионните такси.
Представете си лечебното заведение ИСУЛ, което разполага с добра физиотерапия и там се провеждаше лечение с лечебна кал преди години. Имаше вани, в които пациентите се поставяха в лечебна кал във физиотерапията, във физиотерапевтичния комплекс. ИСУЛ в момента е еднолично акционерно дружество, той е търговско дружество. Като търговско дружество той трябва да получи по текста, който преди това беше внесен, безвъзмездно лечебната кал, докарана от Поморие от концесионера – транспортни разходи, производствени разходи, получаването на тази кал и т.н. Или нещо подобно – да кажем, че безвъзмездно лечебното заведение ще получи лекарствата, защото рехабилитацията е част от лечението, от фирмите-производители. Онова, което е оформено в текста, че трябва възмездно да бъдат ползвани тези ресурси според мен е по-правилното становище, което комисията взе. Нормално е, ако е така, Националната здравноосигурителна каса в целия комплекс от физиотерапевтични процедури да приеме текстове, с които да се заплаща на лечебното заведение онова, което то е ползвало, или поне частично онова, което е ползвало. Така че текстът на комисията, който приехме, Вие тогава се противопоставихте, е по-коректен от текста на вносителя.
Аз съм за така нареченото възмездно ползване на тези природни ресурси от лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика към господин Стоилов? Не виждам.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): Този пример, който давате, господин Кенаров, е едната възможна хипотеза – когато лечебното заведение разчита, че ще получи от концесионера на съответния източник необходимите му лечебни материали за осъществяване на своята дейност. Но има и друга категория случаи. Това са случаите, когато има съвпадение между концесионер и ползвател на минералната вода и на лечебната кал. И този случай мисля, че би бил по-сполучлив, защото тогава може безвъзмездното ползване на концесията да гарантира осъществяване на лечебната дейност. Защото аз се опасявам, че в тези категории случаи, за които Вие говорите, просто лечебното заведение няма да получи нищо, каквото и да запишем в закона, защото няма закон, който да задължи концесионера на минералната вода или на лечебната кал да доставя на лечебното заведение количествата, които то поиска. Най-малкото от него ще поискат то да се плати транспорта, добива, а самата суровина да ползва безплатно.
Тези разсъждения, които направихте, според мен подсилват основанието да се върнем на този въпрос и наистина той да бъде видян във всичките му разновидности, за да се гарантират по-добри възможности за пациентите и с оглед на това да се реши различните лечебни заведения, които са концесионери или които разчитат да ползват добитите минерални източници от концесионера, как ще ги ползват. Защото аз съм съгласен, че в някои случаи безвъзмездно това може да стане по-добре, ако лечебното заведение приема условието то да инвестира в добива на тези източници, да ги разработи и по-нататък да ги ползва за своята лечебна дейност при условие обаче, че това го прави безвъзмездно и за пациентите. Защото иначе, пак казвам, няма смисъл ние да гарантираме нещо безвъзмездно на търговското дружество, а то да е напълно възмездно за ползвателите на самата медицинска услуга, тоест за лечението.
Аз се надявам да подкрепите предложението за отлагане. Нека наистина да се направят и други изказвания, ако могат да се предложат аргументи в едната или в другата посока, за да постигнем целта, която би трябвало да преследва този текст, а не само да се уредят отношения било то по търговски начин или безвъзмездно между концесионера и лечебното заведение, което предлага тази услуга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Ралица Агайн – за изказване.
Ралица Агайн (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
По текста на чл. 80 бих искала да обърна внимание, че даденото позволение на лечебни заведения за болнична помощ да ползват безвъзмездно минерални води и лечебна кал представляват държавна помощ. И в този смисъл е необходимо да се прецени дали този вид държавна помощ е допустима. Тоест следва да има становище на Комисията за защита на конкуренцията дали такава възможност може да се прилага на практика, тъй като в противен случай ще се изпадне в ситуация, при която Министерство на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са задължени по този закон да предоставят безвъзмездно концесиите на източниците, а в същото време Комисията за защита на конкуренцията ще трябва да налага санкции в случай, че тази помощ не е допустима. Няма да е допустима, ако не се прилага за всички видове лечебни заведения, независимо дали те са търговски, дали са частни дружества или държавни дружества.
Също така въпросът дали в крайна сметка се ползва от крайните потребители, тоест от хората, които се лекуват, дали се ползва безплатно също не е толкова хуманен въпрос. Той има съвсем търговски измерения, тъй като дори безплатното ползване на тези източници от крайните потребители може да се счита за държавна помощ, ако не е равномерно разпределена между всички предоставящи компании или посредници тази услуга.
Също така бих искала да се върна на текста на чл. 78, за който също беше направено предложение за отлагане. Този въпрос вече веднъж беше разгледан, многократно беше разглеждан и тук, и в Икономическата комисия. В този случай става въпрос за един изключително икономически въпрос, който има малко общо със здравеопазването и поради тази причина на мен ми се струва най-малкото неуместно при положение, че е бил отхвърлен в Закона за туризма, който е очевидно законът, който трябва да регулира въпросите с националните курорти, да бъде гласуван още веднъж в Закона за здравето. Още повече, че при него също един от основните въпроси е изкривяването на конкуренцията и липсата на достатъчно ясни механизми, които да предотвратят държавна намеса в един конкурентен пазар. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Уважаеми народни представители, смятам, че вече можем да преминем към гласуване. Не виждам повече желаещи за изказване.
Първо подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Недялко Калъчев и Кръстьо Петков за отлагане на разискването и гласуването на чл. 78.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 80, против 40, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отлагане на чл. 80.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов.
Гласували 126 народни представители: за 62, против 50, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Аз предлагам да се прегласува текстът поне от тези, които търсят реално, разумно решение на въпроса. Защото в тази дилема, пред която сме поставени така, както е формулиран текстът, според мен много трудно могат да се намерят категорични мотиви за подкрепата на едното или на другото предложение. Пак ви казвам – неговата реална социална цел едва ли ще бъде постигната, ако не се обсъди как да се осигури безвъзмездното ползване на минералната вода и лечебната кал от пациентите. И с оглед на това да се уредят режимите по принцип, които по-нататък да бъдат развити в наредбата, която се предвижда.
Затова ви призовавам да гласуваме да отложим този текст, за да се намери най-сполучливото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов за отлагане текста на чл. 80.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 79, против 55, въздържали се 14.
Предложението се приема. Текстът на чл. 80 се отлага.
Остава да гласуваме единствено чл. 79 по номерацията на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦАНКО ЦЕНКОВ: "Глава трета - Медицинско обслужване".
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на глава трета.
"Раздел I – Достъп и качество на медицинската помощ".
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на наименование на Раздел I: "Достъпност и качество на медицинската помощ".
"Чл. 81. (1) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
(2) Методи за профилактика, диагностика и лечение, ненамерили още всеобщо приложение, могат да се използват само в интерес на болния по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 81, който става чл. 80.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 82, който става чл. 81:
"Чл. 81. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и правилата за Добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста?
Господин Кацаров, заповядайте.
Стойчо Кацаров (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Имам категорично възражение срещу ал. 2 на чл. 81. Не може методи за профилактика, диагностика и лечение да се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Това е пълен абсурд. Методите за профилактика, диагностика и лечение се определят само и единствено от медицинската наука и практика. Те не могат да бъдат определяни в наредба. За мен този текст е абсурден, независимо дали министърът е лекар или не е.
Затова предлагам ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кацаров.
Има ли други изказвания по тези два текста, които бяха представени? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кацаров ал. 2 на чл. 81 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 64, против 33, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Предложение за прегласуване – господин Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, предлагам прегласуване на току-що гласуваното предложение методите за профилактика, диагностика и лечение да не се определят с наредба. За много неща, които са в утвърдената медицинска практика, се изработват наредби, по които хронологически и системно се използва това, което е в наредбата. Няма логика в някои неща, примерно как се извършват профилактичните прегледи на деца, да има наредба, а как се извършват упоменатите дейности по принцип – за методика, профилактика, диагностика и лечение, да няма наредба. (Реплики от ПГОДС.)
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложение за прегласуване на предложението на господин Кацаров чл. 80, ал. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 51, против 39, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета и Раздел I и текстовете на членове 81 и 82, които респективно стават членове членове 80 и 81, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 68, против 14, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
За обяснение на отрицателен вот – господин Янаки Стоилов.

Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз гласувах против тези текстове заради приетото предложение на господин Кацаров да отпадне ал. 2 от чл. 81. Искам да ви припомня, че тази алинея предвиждаше методи за профилактика, диагностика и лечение, които не са намерили всеобщо приложение, да се използват само в интерес на болния по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.
Сега задавам въпроса: отпадането на тази алинея какво означава? Че такива методи, които не са утвърдени, няма да се прилагат и развитието на медицината ще бъде спряно или пък, че всеки ще може да ги прилага, както намери за добре, без зачитане на правата и интересите на пациента? (Неразбираеми реплики на народния представител Стойчо Кацаров.) Така че Вие не обяснихте Вашите мотиви и е добре да използвате някое от следващите си изказвания, за да кажете как този проблем ще бъде решаван на практика. Така че, заповядайте тук и обяснете Вашето становище. Аз очаквам и представителите на Министерство на здравеопазването да реагират, тъй като това е един реален практически въпрос, който е свързан както с развитието на медицината, така и със защита на правата на пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Ценков, моля Ви да представите чл. 83 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Цветан Ценков: Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 83, който става чл. 82:
“Чл. 82. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и Закона за здравното осигуряване.
(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при спазване на следните принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;
4. спазване правата на пациента.
(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Всяко лице има право на свободен достъп до лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, без да е необходима преценка на лекар от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 83.
Заповядайте, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не знам защо колегите, които са направили предложение в чл. 83 ал. 4 да отпадне, не искат да аргументират своето предложение или може би малко по-късно ще го аргументират. За мен това е най-опасният текст в този закон. Приемането на ал. 4 на практика означава създаване на условия за фалиране на Националната здравноосигурителна каса. Има много спорни и много безспорни текстове в този закон, но това е предложението, което – пак повтарям - създава условия за фалит на Националната здравноосигурителна каса.
Защо си позволявам тези достатъчно силни думи? Защото когато говорим за пазар на медицински услуги, никога не бива да забравяме, че това не е 100 процента либерализиран пазар. Това е най-регулираният пазар, който може да съществува изобщо. Защото, ако ние позволим на всички лица да посещават специалисти без направление от общопрактикуващи лекари, това означава, че приетите обеми и цени, които са в рамките на един бюджет на Националната здравноосигурителна каса, много бързо могат да бъдат изчерпани, много бързо може да се злоупотреби с нерегламентирани прегледи и по този начин в средата на годината да стане така, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за специализираната помощ да бъде изчерпан.
Аз горещо ви призовавам, уважаеми колеги, колкото и малко да сте в залата, да подкрепите отпадането на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Адемов.
Реплика - господин Кацаров, заповядайте.
Стойчо Кацаров (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Адемов, аз ще Ви помоля да уточните, защото не стана много ясно – поне за мен не стана ясно. Вие призовавате да се подкрепи предложението на опозицията или предложението на председателя на комисията Щерев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Дуплика – господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви за репликата, д-р Кацаров. Независимо от това, че Вие се опитвате да иронизирате и да създадете условия за противопоставяне, аз съм от Движението за права и свободи и винаги съм защитавал позицията такава, каквато сметна за необходимо че трябва да защитавам. Изобщо не ме интересува кой е направил предложението – дали министърът на здравеопазването, дали Стойчо Кацаров или председателят на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът, по който се разисква в момента, до голяма степен е кардинален за цялата реформа в здравеопазването. Има два типа системи и аз бих искал да бъда много ясен. Единият път е когато част от средствата се плащат за дейности, съвсем друг е капитационният принцип, който ние избрахме. В момента именно общопрактикуващите лекари играят ролята на пазачи на входа, които в крайна сметка са онова сито, което гарантира сравнително правилен поток на болните и правилно изразходване на средствата.
В същото време, уважаеми колеги, във Франция, където медицината безспорно е на много високо ниво, се плаща за дейности. Там имат в момента 12 млрд. евро дефицит и са в много тежко състояние. С това се занимава френската държава. Но те са богати, нека да ги оставим.
Ако този абсолютно либерален текст остане, има вероятност Касата да фалира, защото не е подготвена – няма ресурс и информационна система. Има обаче и една още по-голяма опасност, която д-р Адемов не спомена. Категорията “домашен лекар”, “личен лекар” става излишна. Този текст е дискриминационен по отношение на по-голямата част от българското население, което няма възможности, включително и да пътува на разстояние, за да ползва тези преференции.
Другата страна на въпроса беше хората да имат такива възможности, но да бъде ясно регламентирано, че когато искам аз и си прескачам институцията, това да ми коства плащане по начин, който и досега го има в момента.
По-нататък. Дори и да се приеме част от нещата да бъдат заплащани, трябва ясно да се каже, че ако избраният лекар е сключил договор с Касата, цената на неговия преглед да бъде равна на онова, което плаща Касата. И обратно – ако той не е сключил договор с Касата, тогава вече той сам си определя цената.
Абсолютно прав е господин Адемов и аз го подкрепям, че няма чисто либерален механизъм в здравеопазването. Затова има системи – защото то малко или много е регулирано. Колеги, в Европейския съюз въпреки някои препоръки на Европейската комисия за унифициране, в крайна сметка това никога няма да стане, защото всяка държава малко или много регулира тези процеси.
Стойчо Кацаров (ПГОДС, от място): А не трябва!
Борислав Китов: Не трябва. Така, както е направен текстът на комисията за ал. 4, аз ви гарантирам, че ако той се приеме, това ще бъде един от най-тежките удари на реформата в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Калъчев.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми доцент Китов, този текст е пиронът на закона. Всички, които четат закона в тази зала – десетина човека, го знаем. Въпросът е как да обясним на колегите си, така щото да разберат кое мнение да подкрепят.
Ще ви репликирам от другата гледна точка. В Преходните и заключителните разпоредби – мисля, че това е на стр. 124 на раздадения на народните представители вариант за второ четене – е описан механизъм, който ограничава възможността за безконтролен достъп и въвежда финансова санкция. Ако отворите, ще видите, че в чл. 45 на Закона за здравното осигуряване се създава ал. 7, където се казва, че 50% от цената на прегледа се заплаща от Националната здравноосигурителна каса. Останалата част се заплаща от пациента, който е прескочил личния си лекар.
Предлагам да направим крачка напред, защото за мен опасността от преразход на средства действително стои. Тук съм съгласен с д-р Адемов, че има такава опасност. Но си мисля, че финансовата санкция, която се въвежда в Преходните и заключителните разпоредби, не е малка.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Това е превилегия, а не санкция.
Недялко Калъчев: Образно казано. Колеги, това е въпрос на политическа гледна точка. За мен това е санкция, за вас може да е привилегия.
Така че предлагам да направим крачка напред в реформата и да подкрепим това предложение, още повече, че то е подкрепено и от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли друга реплика на господин Китов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми д-р Калъчев, аз в личен разговор Ви казах няколко пъти: едно е да бъде записано “има право на”, друго е “може при условията на”. Става въпрос за следното. Аз също считам, че когато човек иска, при определени условия да може да си го направи. Тогава да има санкция. Но когато казваш “има право на свободен достъп” и след това му налагаш санкция, за мен няма смисъл. Всеки би могъл да има своето право при условия, но когато казваш “имаш право” и му даваш санкция, това разбива смисъла на самата система. И вие много добре го разбирате.
Завършвам: не бива да се гледа само от собствената камбанария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Салчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Твърде дълъг беше дебатът в Комисията по здравеопазване по този член. Призовавам ви да гласувате текста по вносител, защото той е ясен и определя точно категорията граждани, които са специална категория – това са нашите деца – да имат право за достъп и до други специалисти, освен до общопрактикуващия лекар. Ние не разширяваме изобщо правата на всички граждани, а даваме право на една много специфична група, за здравето на която се вълнуваме всички ние, да получи това право за допълнителен достъп.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Защо само на децата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Защото това е приоритетна група на България. Ще кажа защо това е така. Защото всеки от нас се стреми да осигури най-доброто на нашите деца. Миналата година в Националния рамков договор – аз разказвам историята на този проблем – беше включено правото на децата извън общопрактикуващия лекар да ползват и педиатър, което беше отхвърлено от съда поради това, че не е вписано в закона. Затова като вносители предложихме то да бъде отбелязано в специален закон. Ето защо виждате, че в този закон има няколко приоритетни групи. Това са децата, бременните и майките, които имат “привилегии”, за да можем да осигуряваме тяхното здраве.
Затова призовавам съответният член да се гласува по вносител, където посочваме лицата до 18 години да ползват това право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Салчев.
Доста интересен е резултатът по този текст.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, добре е, че заместник-министър Салчев взе думата и представи мотивите. Наистина ал. 4 в чл. 83 до някаква степен замества липсата на друго гарантирано право за възможността непълнолетните лица да могат да се ползват и от педиатър. Това щеше да бъде по-сполучливото и принципно решение на въпроса, без да се променя начинът, по който се осигурява достъпът до различните видове доболнична помощ, но при липсата на изрично записано такова право според закона, аз подкрепям ал. 4.
Освен това тя е известен пробив в досегашната система. Ще кажа кое е положителното, тъй като тук се казаха някои възражения от финансова гледна точка.

Би трябвало този подход да се разшири и по отношение на лицата с трайни, хронични заболявания. Този тормоз, който сега те изживяват със заболявания, които вероятно ще ги съпътстват до края на живота им, винаги да ходят при своя общопрактикуващ лекар, той да им дава направление за специализираната помощ е напълно излишен и в това отношение връща здравната система назад от едно ниво, което беше постигнала в предишни години. Следователно този принцип, макар и внимателно, трябва да бъде ревизиран с определени изключения за тези категории лица, които не се нуждаят винаги от общия ред, който се запазва като принцип. Така че децата, като една от тези приоритетни групи, макар и с рисковете, които се посочиха, трябва да получат това право, което е предложено от вносителя и което е подкрепено от комисията.
Така че всяко едно предложение, което има по-голям социален ефект, ще бъде подкрепено от нас в закона, както сме го правили и досега. И, госпожо председател, ако ми позволите, тъй като няма как да взема думата втори път, искам да предложа само две редакционни корекции. Мисля, че те ще бъдат приети от д-р Ценков, който докладва закона от името на комисията. Те са по-прецизни в правно-техническо отношение.
В ал. 2 – правото на достъпна медицинска помощ се осъществява вместо “при спазване” – “при прилагане” на следните принципи.
И в т. 4 вместо “спазване” трябва да бъде “при зачитане” правата на пациента.
Така че мисля, че тези редакционни бележки, ако се приемат, могат да бъдат гласувани заедно с текста. А принципиалният спор и различията са по ал. 4 и по нея, естествено, ще се произнесат народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Кацаров, заповядайте за реплика.
Стойчо Кацаров (ПГОДС): Уважаеми господин Янаки Стоилов, от това, което чух, разбрах и ще го повторя, за да се запише в стенограмата, че Социалистическата партия застава зад идеята за копеймънт, т.е. децата и хронично болните, които Вие определихте като група, да трябва да плащат по 6 лв. за преглед при специалисти. Вие преди малко защитихте точно тази позиция. И правя тази реплика, за да Ви помоля да го повторите още веднъж, за да стане ясно наистина ли социалистите застават зад тази позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Адемов, заповядайте за втора реплика.
Хасан Адемов (ДПС): Уважаеми господин Стоилов, много е примамлив текстът децата до 18-годишна възраст да се възползват от тази привилегия. Но при положение, че за една категория от българските граждани създадем такава възможност за свободен достъп за специализирана помощ, колкото и приоритетна да е тази група, веднага Вие трябва да отговорите на следващия въпрос – защо в тази група не са включени бременните, защо не са включени майките с деца до 3-годишна възраст, защо не са включени психично болните, защо не са включени болните със злокачествени заболявания.
За да не изпаднем в ситуацията ние да подбираме между приоритетните групи най-приоритетната, моето предложение е това предложение да не се приема. Защото в момента, в който направим едно изключение, веднага на вратата на този текст ще почукат всички останали и ние ще бъдем принудени да преминем към свободния пазар, за който говорихме в предната алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Адемов, правилни са допълненията Ви и най-добре щеше да бъде, ако законът изброява всички тези групи. Така че вносителите на закона биха могли да продължат тази идея и да въведат и други специализирани групи, което аз бих подкрепил, ако те са налице в закона. Но отнякъде трябва да се започне. Това, че ние в момента предлагаме една приоритетна група, не означава, че не трябва да се прояви внимание и към другите групи пациенти вече според характера на заболяванията, от които те страдат и за които аз споменах. Така че не оспорвам правото на нито една от тези групи, които споменахте, да намери такова приоритетно обслужване, тоест облекчен достъп до специализирана извънболнична помощ.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Срещу това трябва да има бюджет!
Янаки Стоилов: Вие казвате, че това е един либерален принцип. Да, от гледна точка на избора и достъпа той е либерален, но от гледна точка на преследвания ефект по отношение на здравето той е много социален. Така че аз подкрепям всичко либерално във финансово отношение, което прави действителността по-социална в човешко измерение. Така че тук няма някакво противоречие и ние трябва да се вторачваме не в това дали едно средство е либерално или социално, а дали ефектът, който се постига с него, е социален или антисоциален. За мен ориентирът на този текст е много ясен.
А по отношение репликата на господин Кацаров, както и друг път, той прави спекулативно изказване, използвайки един друг мотив, който мисля, че господин Калъчев изложи. Не става дума за никакво допълнително заплащане, казано на по-разбираем език, тъй като законът предвижда едно право. Следователно тези лица до 18 години не са в отклонение на установения ред, те ползват едно свое право и в този случай не става дума да бъдат натоварени със задължение за допълнително заплащане, а това, че ще се ползват от законово предвиденото право за свободен достъп до лечебните заведения със специализирана извънболнична помощ. Така че не заблуждавайте и не това е Вашият мотив, за да оспорвате предложението, което се съдържа в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Кенаров, заповядайте, имате думата за изказване.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще взема отношение по чл. 83, тъй като той беше един от широко обсъжданите в комисията, предизвика изключително сериозен дебат. Член 83 определя правото на достъпна медицинска помощ, както е записано в чл. 52 на Конституцията на нашата страна. Там е записано, цитирам: “Имат право на здравно осигуряване, което им гарантира достъпна медицинска помощ и право на безплатно ползване на медицински услуги по условия и ред, определени в закона”. Това е коректният текст на ал. 1 на чл. 52 от българската Конституция.
В чл. 83, ал. 2, т. 1 има добавка, “която е направена своевременно, с достатъчност и качество на медицинската помощ”. Това са правилата или правата, които даваме за достъпната медицинска помощ. Аз не вярвам, че в залата има човек, който може да определи какво значи достатъчност на медицинската помощ. В Конституцията това го няма. И мисля, че навремето умишлено е избегната думата “достатъчност”.
Ако погледнем основния пакет от дейности, които бяха разписани преди две години, сегашният финансов ресурс е крайно недостатъчен, за да има достатъчност на медицинската помощ, която се извършва в България, и необходимостта, от която се нуждаят българските граждани. Достатъчност е разтегливо понятие. Когато имаш по-голяма достатъчност, ще имаш по-малка достъпност. Така че това са нонсенс понятия.
Затова аз ви предлагам редакционна поправка, уважаеми колеги, “достатъчност” да отпадне, тъй като тя е и в противоречие с конституционните ни норми.
Приемам по принцип някои редакционни бележки, които бяха направени от Янаки Стоилов в чисто правен смисъл.
Не мога обаче да се съглася с господин Стоилов по ал. 4. Причината да не се съглася не е защото не съм хуманист и не е защото нямам отношение към българските деца. Най-добре е наистина да има свободен достъп на всички български граждани до специализираната помощ. Никой от нас не би се възпротивил на такъв свободен достъп. Истината е, че не съществува възможност за контрол върху такъв свободен достъп и той скоро няма да съществува, уважаеми колеги. Скоро няма да го имаме, независимо от това кой какви напъни ще прави. Като информационно интегрирана система това скоро няма да можем да го направим. Не го виждам да стане поне в близките 2-3 години.
Но успоредно със свободния достъп до лечебните заведения на специализираната помощ има един нонсенс като литературно понятие в ал. 4. От една страна, са дадени права по Конституция на нашите деца до лечебни заведения за извънболнична помощ, без да е необходима преценка на лекар от лечебно заведение за първична извънболнична помощ. След като си дал права за свободен достъп, защо трябва да имаш нужда. Това повторение противоречи на първата част на изречението.
Добре е да има такъв текст за лицата до 18-годишна възраст, макар че това е антиконституционен текст – само на децата под 18-годишна възраст. Ами ако е на 18 години и 1 ден или на 18 години и 5 дни, какво ще правим с това дете?
Да, хубаво е да дадем тези права, но защо ги караме да плащат 59%? Трябва да кажем от трибуната на Народното събрание на българските граждани, че този текст не е даване на права на всички деца под 18-годишна възраст, тъй като в Преходните и заключителните разпоредби е разписан текст, в който, давайки му права и прескачайки първичната помощ – общопрактикуващия лекар – то ще отиде на специалист, но ще трябва да плати допълнително, тъй като Касата плаща по-малко, една част от този преглед. Тук имаме, можем да го наречем без свенливост, демагогия с децата на България. И на всички това трябва да ни е ясно – и леви, и десни, и центристи, независимо от кои политически партии сме, всички имаме деца. Хем им даваме право, хем даваме свобода на българските деца, хем караме родителите им да плащат. Това свобода ли? Право на достъп ли е?
Колеги, предлагам ви този текст да отпадне или да бъде отложено гласуването му, за да можем да го огледаме по-подробно в Комисията по здравеопазване и в Министерството по здравеопазването. Защото този текст ще ни създаде доста по-големи противоречия. Още повече, че окончателната редакция на текста, предложена от комисията, дава право на всички български граждани на свободен достъп. Кое ще приемем – текста на вносителя или текста на комисията от народни представители от различни политически сили? Създаваме сериозен прецедент по отношение и на Конституцията. Съгласен съм с това, което каза д-р Адемов – би трябвало да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Додов, заповядайте.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, много трудно бихме могли да намерим правилното решение при тази бъркотия, която се получи по този член на закона. Единственото правилно решение според мен е общопрактикуващите лекари да бъдат разделени на две – общопрактикуващи за възрастни и общопрактикуващи за деца. Така отпадат всички проблеми и със смесване на финансирането, отпадат и проблемите за достъп на децата до специализирана помощ. Всичко си отива на мястото. В България има 1400 специалисти по детски болести, а децата се преглеждат от общопрактикуващи лекари без специалност по детски болести. Има ли нещо лошо със закон да насочим децата към лекарите, които имат призната специалност по детски болести? Никаква пречка няма – нито ще струва пари, нито ще размести някакви пластове в здравноосигурителната система. И затова в Преходните и заключителните разпоредби аз съм предложил две поправки.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Но те не са приети.
Атанас Додов: Те не са приети от комисията, но не бяха приети при съмнителни обстоятелства, биха могли да бъдат приети от Народното събрание. Поправката е, че за деца до 18 години за личен лекар се избира лекар с призната специалност по педиатрия. И всичко си остава на мястото, няма нужда от тази достъпност, от 50% заплащане, от смесване на финансовите потоци, от болнична и доболнична помощ. Но за да взема отношение какво да направим по тази точка, трябва да знам какво е отношението на Народното събрание към това, което съм предложил в Преходните и заключителните разпоредби.
Стойчо Кацаров (ПГОДС, от място): Тогава първо да гласуваме тях.
Атанас Додов: Може би така трябва да направим. Да се реши въпросът какъв ще бъде достъпът на децата. Всичко друго според мен е малко на пясъчна основа и ще сбъркаме. Във всички тези предложения, които въртим в момента, има голяма доза добронамереност, но ако се приеме примерно свободен достъп на всички лица, това е срив на здравноосигурителната система. Аз не съм чул някъде в света да има система, в която пациентът да решава при какъв лекар да отиде. Примерно, боли го рамото, пациентът не е лекар, за да знае дали го боли костта, дали болката ерадира от сърцето, дали е на неврологична основа. Понякога е трудно и лекар да се ориентира на какъв специалист да изпрати пациента, а ние сега искаме да вменим пациентът толкова свободно да ходи, че да ходи където си иска. Боли го ухото – дали от главата го боли, дали болката ерадира от зъб, дали е от окото, дали е от ухото, много е трудно да се определи. Тук малко лицемерно предлагаме достъп на лица до 18 години до специализирана помощ. Ние ги лишаваме от педиатрите, които са готови, произведени са в България, 1400 са, а може и повече.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Защо ги лишаваме?
Атанас Додов: Лишаваме ги, защото не сме разделили. Ако има общопрактикуващи за възрастни и общопрактикуващи за деца, няма никакъв проблем. Децата ще ходят при педиатрите, възрастните ще си ходят както досега при общопрактикуващите лекари. Който има нужда от специализирана помощ, ще бъде насочен от личния лекар. Според мен оттук можем да развържем възела – достъп на децата до педиатрите. Така проблемите от тази точка ще отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За първа реплика – господин Кенаров.
Пламен Кенаров (ПГНС): По отношение на Преходните и заключителните разпоредби, в които дадохте Вашите предложения, господин Додов, имам по принцип съгласие и становище по тях и Ви подкрепям. Но говорим за текста за общопрактикуващия лекар. Моля Ви да си оттеглите становището и да не поставяте пленарната зала в положение да създаване нов принцип на джипи в света, защото ще вземем да се прочуем – джипи за деца и джипи за възрастни. Ще вземат нашия челен опит да го ползват онези, които са създали джипи-системата преди 200 години. Идеята, че може да имаме джипи за деца е по принцип погрешна. Моля Ви, оттеглете това, което направихте като предложение, защото такова чудо в света няма. Вие съгласни ли сте да разделим стоматолозите на стоматолог за децата и стоматолог само за възрастните? Или специалист само за деца, специалист само за възрастни? Макар че имаме специалност детска стоматология. Така че, моля Ви, оттеглете това предложение, което направихте пред нас, защото то е нонсенс предложение и ще обърка народните представители, ще помислят, че има джипи за жени, джипи за мъже, джипи за деца, джипи за новородено, ситуацията ще стане много сложна. Нека да следваме практиката, която е била наложена, и да гледаме реално текстовете, без да има нови предложния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика – заповядайте, господин Китов.

Борислав Китов (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не е съвсем прав и Кенаров. Има си такива. Но въпросът е следният. За един педиатър, който е решил да стане общопрактикуващ лекар, няма никакъв проблем. Тогава вече него ще го избират само деца. В закона не можем да говорим, че трябва да има такива и онакива. Проблемът е, че педиатрите, хора със специалност, не желаят да станат общопрактикуващи лекари. Те имат възможност и сега и никой не им пречи. Аз познавам такива хора, на които пациентите са преди всичко деца.
Не смесвайте начина на заплащането. Когато говорите за свободен достъп, при единия педиатър се плаща за дейност, а на онзи се плаща на капитация.
Господин Додов, ако Вашето предложение стане под формата на закон, ще има много селища, в които няма да има такива лекари. Законът в момента им дава тези права. Който педиатър иска да стане общопрактикуващ лекар и да го търсят децата, да заповяда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
За трета реплика думата има господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! И тримата, които говориха преди мен, не са прави. По тази логика, която беше изведена, възникват няколко въпроса. Ако лекарите ще карат по тази логика, дайте и стоматолозите да карат по тази логика. Да направим стоматолози за деца и стоматолози за възрастни.
Отивам още по-нататък. Има специалисти и при лекарите, но тук говорим за обща медицина. Защо в закона говорим само за специализираната извънболнична помощ, а не говорим за болниците? В крайна сметка драмата е там. Проблемът не е в извънболничната помощ. Защото всички, които говориха тук преди това, говориха за специализирана извънболнична помощ, но никой не отваря дума за достъпа на деца до 18 години, за които всички са толкова загрижени, как влизат в болница. Значи те там ще продължат да влизат по стария ред, по който са влизали досега.
Така че, както казват – “Ако е гарка, нека да е рошава”, дайте да го направим да влизат в болница, без да ходят на общопрактикуващ лекар, без да ходят на специалист. Логиката е абсолютно същата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми доцент Кенаров, бих искал да Ви кажа, че това, което казахте за джипи-системата, че в света няма общопрактикуващи за деца и за възрастни, сте прав. Но никога в света не е създавана здравноосигурителна система – първо, да е развита, с традиции десетилетия специализирана доболнична помощ, както беше в България, и след това да бъде джипи-система. Обикновено е било продължение на ниско ниво на здравно осигуряване и тогава на здравноосигурителна система, и тогава джипи-система. В България се тръгна от силно развита специализирана помощ. Знаете, че допреди 3-4 години имаше педиатрични кабинети и терапевтични кабинети и с една заповед на министъра те станаха общопрактикуващи. Тоест, ние от специализирана минахме към неспециализирана и това всява малко недоумение, но само на пръв поглед.
Няма да донесе никакво разместване в пари или на пластове, а само едно пренасочване на деца към специалисти по детски болести. С това отговарям на въпроса на доц. Китов, че сега общопрактикуващи лекари със специалност по педиатрия има около 700 човека. Въпреки че здравеопазната система ги изхвърли от доболничната помощ, така бих казал, все още има 700 човека и тези 700 човека биха могли да обслужват огромна част от децата. Там, където няма, в моето предложение пише, че при невъзможност е възможно и от общопрактикуващия лекар, който е бил досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За процедурно предложение думата има господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, аз виждам, че сред управляващите са останали хора, които имат социално мислене, имам предвид преждеговорившия. Той дава един добър пример, че човек–стоматолог може да има по-мащабно мислене от останалите лекари по някои от въпросите на управлението и структурата на здравната система. Така че това, че България е имала по-високо ниво в своята дейност в някои области не трябва да води до някаква малодушие и до липса на самочувствие. Напротив, сегашната система трябва да възприеме най-доброто, което е достигнато в областта, за която се каза.
Целта на моето предложение е процедурна и включва два елемента.
Аз ясно подчертах, че подкрепям предложението за прекия достъп до специализирана извънболнична помощ на непълнолетните. От тази идея обаче комисията е направила нещо съвсем друго, зад което според мен се крият не медицински, а финансови мотиви – този свободен достъп да бъде за всички пациенти. Тук именно вече се е появила идея, която я нямаше, защото за децата се предвижда Касата да поема разхода за този свободен избор. Аз говоря за това, подкрепяйки тази идея. А председателят на комисията и други хора, водени от немедицински съображения, са направили, че всеки свободен достъп на половина се заплаща от пациентите.
Затова аз предлагам този текст да бъде отложен, защото е във връзка и с § 15 от Преходните и заключителните разпоредби и във връзка с предложението на господин Додов. Ако ние решим тези въпроси заедно, много лесно всички ще се ориентират, надявам се, как да гласуват по тях.
Ако това предложение не се възприеме от мнозинството, аз настоявам да се гласува за отпадане на ал. 4 на комисията и да се подкрепи текстът на вносителя по ал. 4.
Така че мисля, че тези две процедурни предложения са необходими, за да ориентират всички участници в дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За обратно процедурно предложение думата има господин Чакъров.
Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение – да не се отлага разглеждането на текста, да бъде подложено на гласуване и ще се мотивирам защо.
Правилно господин Янаки Стоилов посочи тук, че има корелации. Аз в голяма степен се учудвам и също щях да взема думата, затова поисках изказване, да насоча дебатите и към текста на комисията за ал. 4, защото там философията е съвсем друга.
Също така подкрепям визията, която има Янаки Стоилов, по отношение на ал. 4, защото има доста голяма разлика. Днес ние тук дебатираме дали да има достъп за лица до 18-годишна възраст, а в текста на комисията, който е вследствие на подкрепата на предложение на народен представител, в случая на председателя, се визира съвсем друга хипотеза. Това е една позиция, която може да доведе до сериозни проблеми в сферата на здравеопазването с всичките опасни последици – това, което визира д-р Адемов в неговото изказване.
Считам, че е уместно тук да бъде подложено на гласуване. Ако имам възможност, аз ще изложа и другите си аргументи и мотиви в подкрепа на това, което повечето колеги казаха, но считам, че е коректно първо да продължи разглеждането и гласуването на текстовете, след което ще взема повторно думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Много са желаещите за изказване.
Господин Чакъров, Вие направихте противно процедурно предложение, а се бяхте заявили и за изказване. Ще се изказвате ли сега? Заповядайте.
Джевдет Чакъров (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
От проведените дебати тук се видяха няколко тенденции. Първата е, че наистина няма никаква ясна регламентация относно либерализирането на този достъп, вследствие на което, както и преди малко казах, това може да има изключително сериозни последици спрямо Здравната каса.
Следващото, за което ще си позволя да цитирам д-р Адемов, е, че наистина това предложение на вносителя за ал. 4 е доста примамливо, с оглед на това, че тя визира осигуряване на достъп до специализирана медицинска помощ, прескачайки първичната извънболнична помощ на лица до 18-годишна възраст, но къде са другите групи, които той визира? Аз бих добавил и лицата в неравностойно положение, бременни и т.н.
Така че то покрива само част от една приоритетна група. Смятам, че днес е коректно да бъде подкрепено отпадането на ал. 4. До приключването на разглеждането на законопроекта на второ четене имаме още доста текстове. Заедно с вносителите и членовете на комисията, ако преценим, в синхрон с изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложим коректен текст, в който наистина, ако се прецени и се подкрепи, да бъдат приоритет децата и други групи от населението и това да бъде имплементирано в закона.
Но към настоящия момент при липсата на информационна система, при липсата на ясна регламентация в никакъв случай не е уместно този текст да бъде подкрепен. Аз си позволявам да взема отношение по текста на комисията по ал. 4. Смятам, че в никакъв случай този текст не трябва да бъде подкрепен, както и впоследствие допълнителните предложения, които бяха предложени и приети, още сега анонсирам към народните представители, за копеймънт. Смятам, че в абсолютен разрез с нашите виждания и позицията на парламентарната ни група, така както беше казано от д-р Адемов, повтарям и аз, е изразеното становище, а именно за отпадането на ал. 4 в този й вид.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чакъров.
За реплика – господин Китов.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаеми д-р Чакъров, с по-голямата част от казаното от Вас съм съгласен. Въпросът обаче е, че аз винаги съм смятал, че този, който иска да прескочи, би трябвало да може, като ясно знае, че ще си плати. Защото в момента той няма това право. Затова беше въпросът – ясно да се каже: ако някой иска да прескочи лекаря, плаща си сто процента. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Чакъров. Заповядайте.
Джевдет Чакъров (ДПС): Аз Ви благодаря за репликата, д-р Китов, защото наистина изцяло споделям Вашите съображения. Днес тази възможност е налице. Хората, които имат възможност и искат да идат на специалист без това да се случва през джипи,…
Борислав Китов (ПГНС, от място): Специалистът може да издава рецепти за безплатни лекарства.
Джевдет Чакъров: … в този случай пациентът или този, който отива на преглед, си поема изцяло стойността на прегледа и си заплаща. По този начин няма никакво отношение на Касата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Калъчев.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Госпожо председател, уважаеми колеги!
Имаме три възможности.
Първата възможност е да подкрепим отпадането на ал. 4. Какво се случва при нея? Нищо не се случва. Остава сегашният режим на достъп, определен със Закона за здравното осигуряване, и нещата вървят по същия начин.
Втората възможност е да подкрепим ал. 4, както е предложено от комисията, без да подкрепяме в Преходните и заключителните разпоредби рекулацията на копеймнът. Има такава възможност.
Какви са параметрите при нея? В момента от създаването на Националната здравноосигурителна каса, от старта на дейността й, средногодишно се извършват между 10 и 12 милиона прегледа. По оценка на експерти на Касата при отпадане на регулативната функция на общопрактикуващите лекари те очакват нарастване на годишния брой прегледи между 16 и 18 милиона за година, което значи, че при наличния финансов ресурс за специализирана извънболнична медицинска помощ цената на първичния преглед от 10 лв. би следвало да стане около 5 лв. Това е ситуацията при сегашната бюджетна рамка, ако удвоим, повтарям, ако удвоим броя прегледи, извършвани годишно в страната. Значи при база 11 милиона имаме 10 лв. първичен преглед. Ако кажем, че ще станат 22 милиона, без никаква регулативна функция на първичния лекар, на общопрактикуващия лекар, ако те се удвоят, естествено е, че при запазване бюджета на Касата цената на прегледа ще намалее наполовина.
И третата възможност е, ако подкрепим ал. 4 и едновременно с това в Преходните и заключителни разпоредби подкрепим § 17, а там се казва, че за тези изключения, т.е. за прескачането на общопрактикуващия лекар, се въвежда копеймънт. Тогава се очаква, че ще има не повече от 6, даже и по-малко милиона прегледи годишно, на тази база, което няма да влоши по никакъв начин параметрите в макрорамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, още повече, че тези около 6 милиона прегледа ще бъдат платени едва 50% от Касата.
Къде е проблемът? При вариант три, с въвеждане на копеймънт, ние даваме възможност на тези, които не са чак толкова зле социално, тоест на средната и по-високите класи, да платят на избран от тях специалист прегледа, като запазват привилегията си на здравноосигурено лице за по-нататъшното си движение по системата, а именно по отношение на медикодиагностичните дейности, приема в болница и т.н. Това определено има някакъв елемент на социален дискомфорт, защото по-бедните хора, на които би им било трудно да ползват този режим, ще трябва да се съобразят и да останат във варианта на сегашното движение по пътя на здравноосигуреното лице. Тоест, без възможност за избор на специалист, прескачайки мнението на общопрактикуващия си лекар.
Това, обяснявам, е една евентуална, хипотетична социална диспропорция при достъпа. Но тук само искам да отбележа, че в момента действащата система фактически е социално по-сегрегираща и ще ви дам следния пример. Ако сега един търсен специалист практически въобще не е в системата на здравното осигуряване, защото той даже не сключва договор с Касата, достъпът при него е изключително и само кешов, тези хора трябва да платят една относително доста по-висока цена, за да влязат при него. Тоест, ако кажем, че професорът Х има първичен преглед от 15 лв. и няма нищо общо със Здравноосигурителната каса, при един такъв режим на приета ал. 4 той би могъл да се замисли за договор с Касата и тогава неговият кешов преглед от 14 или 15 лв., ако запази същата цена на прегледа си и е високотърсен специалист, тежестта за пациента относително казано ще намалее с цели 6 лв. или колкото бъде там по Националния рамков договор, които Касата ще поеме. Реално достъпът от 15 лв. ще падне на 9 лв. за професора Х при запазване на неговото ниво на приходи.
Тук веднага може да има следваща реплика към мен, че по този начин ще бъдат облагодетелствани търсените специалисти. Да, така е. Действително в този случай търсените специалисти ще бъдат доста облагодетелствани.
В сегашната система, ако не приемем ал. 4, това също е вариант, можем да не приемам ал. 4, нещата остават в състоянието, в което са, но не мисля, че натрупаното обществено напрежение ни подсказва да правим такива ходове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Калъчев.
Реплика – господин Китов.

Борислав Китов (ПГНС):Уважаеми доктор Калъчев, съгласен съм с възможностите, които изброихте, но следващата крачка, която произтича от тази ал. 4, забележете, е, че всеки има право на избор на общопрактикуващ лекар. Следващата крачка е да няма такъв. Оттам насетне обаче страните, които подкрепят това, едната е Янаки Стоилов, има едно развитие, ти подкрепяш идея за второ развитие, което ще му дойде време да разискваме от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Адемов, имате думата за втора реплика.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми доктор Калъчев, това, което предлагате Вие, на пръв поглед изглежда много примамливо – всички да са добре. Веднъж говорихте за възможностите на тези, които имат възможност да си платят, да ползват свободен достъп и да отидат при специалист. Но Вие забравяте, че в първите текстове на този закон ние приехме съществуването и структурирахме така наречените здравни кабинети, за които досега не сме говорили, но те имат съществено значение към този проблем и те могат да бъдат част от хората, които направляват децата до 18 години по отношение на специализираната помощ.
Най-важният въпрос, на който Вие наблягате, според мен е да може специалистите, които са търсени от пациентите, да могат да се възползват от привилегията да изписват лекарствени средства при положение, че при тях отиват кешови пациенти. Това е основният замисъл на текста. Ако не си го кажем честно, няма да бъдем честни както към нас, така и към нашите пациенти. При положение, че ние въведем копеймън-а, допълнителното кешово финансиране, ние даваме възможност на платежоспособната част от населението да се възползва от специализираната помощ, което е вид дискриминация, както и Вие сам се изразихте.
Ако обаче ние приемем предложението на комисията за ал. 4, по този въпрос вече се разбрахме.
Това, което Вие предлагате, е проблем на следващите текстове, както каза доц. Китов преди малко. Нека се съсредоточим сега по ал. 4 и мисля, че по нея трябва да говорим в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Кенаров.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз в значителна степен се солидаризирам с направените преди мен две реплики от колегите.
Доктор Калъчев, може би в хода на тези мисли трябва да разгледаме не само ал. 4, което е предложение на вносителя, а успоредно с нея веднага да разгледаме и предложението на комисията. В момента ние се спряхме единствено върху предложението на вносителя, независимо че бяха направени и други две предложения, които бяха приети по принцип и накрая комисията излезе с едно общо становище. Ако ние сега приемем ал. 4, тя ще се бие с ал. 4 от текста на комисията.
В същото време обаче никой от нас не разглежда в Преходните и заключителните разпоредби случаите на чл. 82, които имат пряко отношение към тези текстове. Реално в момента става дума само за заплащане, става дума само за копеймън-а, на 50 на сто от Касата, а успоредно с това се дава възможност на база на този законов текст някои от специалистите, които ще бъдат избрани, да започнат да формират изписването на рецепти и изплащането на лекарства, т.е. отново се допираме до лекарствен пазар и то нарушавайки някои от принципите, заложени преди това в здравното осигуряване.
Поради това предлагам тази ал. 4, както и останалите колеги предложиха, предполагам, че сега д-р Калъчев ще ми направи дуплика, да бъде разгледана допълнително, както предложи и д-р Адемов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това вече се предложи. Моля, не повтаряйте процедурно предложение, за да не усложняваме повече нещата.
За дуплика има думата господин Калъчев.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Уважаеми колеги, аз просто очертах трите възможности. Не казвам, че нещо трябва да приемем или не или какво предлагам. Аз ще запазя правото си да гласувам по съвест. Казвам само какви са трите възможни ситуации.
Опитах се да дам една по-обобщена картина. Има предложение на комисията, има и предложение на вносителя. Имало е дебат в комисията. Оттук нататък тези три възможни случая, от тези три възможни ситуации трябва да избере в пленарна зала какво да направим. Това е цялата колизия. Възможни са и трите, и трите имат своите плюсове и минуси. Това, което аз се опитвам да кажа, е да изясня картината.
Искам също така да помоля, госпожо председател, при предстоящото гласуване, понеже хората в залата са малко, да призовете народните представители да влязат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще го направя, господин Калъчев.
Заповядайте за изказване.
Милена Михайлова-Янакиева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложението на д-р Адемов и на д-р Кенаров за отпадането на ал. 4, не само защото не са включени всички социални групи и защото въпросът до голяма степен е финансов, а защото тук не знам защо не се коментира една много съществена страна на въпроса за достъпа и за избора. Ние даваме възможност на всяко дете да отиде при специалист, който си е избрало. Но никой не си задава въпроса може ли това дете или неговите родители да направят правилния избор.
Аз искам да ви попитам, ако вие имате достатъчно знания, за да прецените за какво заболяване става въпрос, тогава вие ще ходите ли на лекар? Искам да попитам колко човека в тази зала, ако вашето дете го заболи корем, можете да прецените дали става въпрос за проблем от страна на гастроенетерологията, хирургията, гинекологията, урологията, нефрология и т.н.? Обстоятелството, че ние даваме възможност, не означава, че това право може наистина да се ползва, защото изборът на тесен специалист означава познание. Какво правим ние? Популизъм!
Дайте да работим върху текстове, които са действени! Ние даваме някакво право, някаква възможност, която на практика обаче не може да се ползва. Защо трябва да прескачаме лекаря, джипито? Ако ние наистина можем да се лекуваме, тогава няма да имаме нужда нито от джипи, нито от тесен специалист.
Много ви моля, когато коментирате алинеята, помислете си за възможността на обикновения гражданин да направи избора си. Алинея 4 има няколко измерения. Първо – възможността да направиш избор; второ – възможността да си платиш и трето – да си включен точно в тази графа, защото тя не обхваща всички групи, които би трябвало да имат защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата и когато тя се напълни достатъчно, тогава ще подложа текста на гласуване. Той е изключително сериозен. Ако се съберат 70 народни представители, ще го подложа на гласуване, иначе ще закрия заседанието.
Изказаха се много народни представители. Ясни са процедурните предложения по текста. Трябва да преминем директно към гласуване. (Реплики.)
Разискванията по този текст са прекратени. Утре сутринта няма да давам думата за повече разисквания, а ще пристъпим директно към гласуване.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,46 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим