Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2004-06-17

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес е 17 юни. Точно преди три години на днешния ден се конституира нашето Тридесет и девето Народно събрание. Искам да ви поздравя с рождения ден на това Народно събрание и да благодаря на всички вас, особено на вас, които сте в пленарната зала, които изпълнявате съвестно задълженията си, тази част от задълженията си за работата в пленарната зала.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
Предстои докладването на чл. 7.
Искам да поканя председателя на Комисията по околната среда и водите господин Джевдет Чакъров да заеме мястото си на трибуната, за да продължим работата по този законопроект.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължаваме с чл. 7.
Има постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено в първия пункт. Във втория пункт предложението му не е подкрепено, а именно: в чл. 7, ал. 5 текстът “без право на глас” се замества с “по право и” и се добавя нова т. 8 със следния текст: “Българска академия на науките”. По третия пункт предложението му е подкрепено по принцип.
Има предложение на Димитър Пейчев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов не е подкрепено:
“В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “15 хабилитирани учени” се заменят с думите “25 хабилитирани учени”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Министрите на науката и образованието, на околната среда и водите, на земеделието и горите и на здравеопазването предлагат за членове на комисията по двама хабилитирани учени, които се избират на общо заседание на ръководствата на БАН, НЦАН, СУ и Медицинския университет – София.”
3. В ал. 5 се създават нови точки 8 и 9:
“8. Стопанската камара;
9. представители на Светия синод и Главното мюфтийство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Евдокия Манева по първия пункт е изцяло подкрепено, във втори и трети пункт е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Теодора Литрова не е подкрепено. То гласи:
“1. Член 7, ал. 1 се изменя, както следва:
“Чл. 7. (1) Комисията за ГМО се състои от 30 члена:
1. двама представители на БАН;
2. двама представители на НЦАН;
3. двама представители на социалните науки;
4. двама представители на хуманитарните науки (образователните науки);
5. двама представители на природните науки;
6. един представител на медицинските науки;
7. един представител на ветеринарните науки;
8. по един представител от всеки от научните съвети по чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3;
9. двама представители на неправителствени организации, работещи в областта на опазването на околната среда и по един представител на НПО, работещи в областта на защита на потребителите и здравеопазването;
10. по един представител на Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата;
11. трима представители на земеделски браншови организации;
12. по един представител на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на икономиката, на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерството на образованието и науката и на Комисията по търговия и защита на потребителите.
2. Член 7, ал. 2 и 5 се заличават.
3. Член. 7, ал. 6 се изменя, както следва:
“(6) Членовете на комисията се определят от министър-председателя на Република България по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации за членовете по точки 1, 2 и 12 и по предложение на министъра на околната среда и водите за останалите членове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 7. (1) Комисията се състои от 15 хабилитирани учени в областта на молекулярната генетика, молекулярната биология, екологията и опазването на околната среда, съвременните биотехнологии, агрономството, животновъдството, биологията и медицината и други, свързани с тях научни области, представители на БАН и други научни организации.
(2) Министърът на образованието и науката, министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите предлагат за членове на комисията по четирима хабилитирани учени, а министърът на здравеопазването предлага трима хабилитирани учени.
(3) Членовете на комисията се назначават със заповед на министъра на околната среда и водите за срок 4 години.
(4) На първото си заседание комисията избира за председател един от своите членове.
(5) В работата на комисията участват без право на глас:
1. по един представител от:
а) Министерството на околната среда и водите;
б) Министерството на земеделието и горите;
в) Министерството на здравеопазването;
г) Министерството на икономиката;
д) Министерството на транспорта и съобщенията;
е) Министерството на образованието и науката;
ж) Комисията по търговия и защита на потребителите;
2. трима представители на неправителствените екологични организации, номинирани по утвърдена от тях процедура.
(6) Представителите по ал. 5 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации по ал. 5.
(7) По решение на членовете на комисията в нейната работа могат да участват експерти от списъка на експерти по протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията по биологично разнообразие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 7. Има ли желаещи? Не виждам.

Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Лъчезар Тошев в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 25, против 55, въздържали се 36.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлин Белчилов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 23, против 52, въздържали се 53.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 28, против 52, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 24.
Член 7 се приема.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: "Чл. 8. Председателят на комисията:
1. организира и ръководи дейността на комисията;
2. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
3. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
По чл. 9 има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Евдокия Манева също е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Теодора Литрова е подкрепено изцяло.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 9. (1) Член на комисията не може да бъде лице, което е:
1. заинтересовано от предлагането на ГМО на пазара, както и от вноса и/или износа на ГМО;
2. свързано лице по смисъла на Търговския закон с някое от лицата по чл. 16 и чл. 41.
(2) Членовете на комисията представят декларация за обстоятелствата по ал. 1."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 10. (1) Членовете на комисията се освобождават предсрочно:
1. по тяхно писмено искане, отправено до министъра на околната среда и водите;
2. при прекратяване на служебните или на трудовите правоотношения с органа по назначаване или с работодателя, а при сключен граждански договор – при прекратяването му или неподновяването му след изтичането на срока, за който е сключен;
3. при влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
5. при груби или системни нарушения на този закон;
6. при смърт.
(2) В едномесечен срок от предсрочното освобождаване на член на комисията министърът на околната среда и водите назначава по реда на чл. 7 на негово място нов член за срок до края на мандата на освободения член.
Чл. 11. (1) Членовете на комисията по чл. 7, ал. 1 получават за всяко участие в заседанията й по една минимална работна заплата, определена за съответната година с постановление на Министерския съвет.
(2) Представителите по чл. 7, ал. 5 не получават възнаграждение за участията си в заседанията на комисията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да се изкажат по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 8, 9, 10 и 11 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 3.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 12 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев, което комисията подкрепя по принцип и което ще намери своето систематично място в Глава седма "Контрол".
Предложението на народния представител Светлин Белчилов също е подкрепено по принцип и е намерило вече своето място в чл. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 12. Дейността на комисията се обслужва от структурно звено от специализираната администрация на Министерството на околната среда и водите."
По чл. 13 има постъпило предложение на народния представител Светлин Белчилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 26.
Предложението на народния представител Евдокия Манева в първите три пункта е подкрепено изцяло, а в четвъртия пункт е подкрепено по принцип, като вече е отразено в чл. 6.
Предложението на народния представител Теодора Литрова също е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 13. (1) Комисията приема правилник за дейността си, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите.
(2) При осъществяване на своята дейност членовете на комисията са независими и се ръководят единствено от научно-техническите достижения. Заседанията на комисията са публични.
(3) Членовете на комисията представят писмени становища по всеки от обсъжданите въпроси.
(4) Комисията задължително води протокол от своите заседания.
(5) Документите от заседанията на комисията се съхраняват в продължение на 20 години."
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип, като то е отразено в чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Има ли изказвания по чл. 13?
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително текстовете, които се предлагат, са подкрепени от комисията и са достатъчно ясно разписани. Бих искал да кажа допълнително пред уважаемите народни представители и пред цялата общественост с оглед на сериозната дискусия, която се води, и големия обществен интерес, който има, най-вече свързан с работата на комисията. Смятам, че текстовете, които се предвиждат за създаването, за конструкцията на комисията, за начина на работата на комисията, са достатъчно ясно разписани, особено текстът на чл. 13, от който се вижда, че работата на комисията ще бъде изключително прозрачна. Аз лично се радвам, че членовете на нашата комисия се обединиха и имаме консенсус относно начина на работа на комисията. Много важно е това, което е написано например в ал. 3, че всеки от членовете на комисията представя в писмен вид становища, които ще предлага на вниманието на комисията като цяло и тази документация ще се съхранява в срок от 20 години.
Това предполага ясна позиция на всеки един от членовете и субектност на отговорност за това, което изразява като позиция, а съхраняването на документацията до 20 години също подсилва елемента на отговорност. Считаме, че конструкцията и начинът в методологията на работата на комисията по този начин ще подсигури една прозрачност и отговорност, взимането на възможно най-прецизните и правилни решения с оглед на нашите национални и държавни интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на подобрената редакция на членове 12 и 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 8.
Членове 12 и 13 са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 15 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено по принцип от комисията, като е отразено на различни места с оглед на систематиката в закона по първия пункт. По втория пункт неговото предложение не е подкрепено:
В чл. 14, ал. 1 се добавя следният текст:
“В случай, че тази информация попада под разпоредбите на чл. 20 от Закона за опазване на околната среда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Димитър Пейчев и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 14. (1) Членовете на комисията, длъжностните лица от специализираната администрация по чл. 12, лицата по чл. 7, ал. 5, експертите по чл. 7, ал. 7, длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност. Те подписват декларация за нейното неразгласяване.
(2) До три години след прекратяване или изтичане на мандата им членовете на комисията са длъжни да не разгласяват информацията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По чл. 14 има ли изказвания? Няма.
Предложенията на господин Тошев по принцип са подкрепени и намират определено място в текстовете на закона.
Има един текст, който не е подкрепен от комисията – т. 2 в чл. 14.
Лъчезар Тошев (ПГСДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Тошев.
Предложението на Димитър Пейчев се подкрепя.
Гласуваме новата редакция на чл. 14.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Има предложение на народния представител Теодора Литрова за създаване на нов чл. 14а:
“Чл. 14а. (1) Съветът за работа с ГМО в контролирани условия се състои от 7 души научни работници и експерти в областта на микробиологията, молекулярната генетика, медицината, биохимията, молекулярната биология, фармацията, биотехнологиите.
(2) Членовете се избират от Министерския съвет по предложения на Министерството на образованието и науката, след предварително одобрение на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение за създаване на нов чл. 14б.:
“Чл. 14б. (1) Съветът за работа с ГМО в свободни условия се състои от 9 души научни работници и експерти в областта на микробиологията, молекулярната генетика, опазване на околната среда и водите, екология, земеделието, медицината, биохимията, биологията, ветеринарните науки.
(2) Членовете се избират от Министерския съвет по предложения на Министерството на околната среда и водите с предварително одобрение на Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение за създаване на нов чл. 14в:
“Чл. 14в. (1) Съветите за работа с ГМО в контролирани условия и за работа с ГМО в свободни условия:
1. осигуряват експертни мнения за използването ГМО чрез официални становища;
2. предлагат становища и предложения при подготовката на свързани със Закона за ГМО законови разпоредби;
3. предлагат становища и предложения до държавните органи, свързани със Закона за ГМО;
4. сътрудничат със сродни органи в чужбина за обмяна на опит и информация.
(2) Съветите докладват ежегодно на Министерския съвет за своята дейност и докладите се публикуват по достъпен за обществото начин.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение за създаване на нов чл. 14г:
“Чл. 14г. Данните за използването на ГМО в контролирани условия, освобождаването на ГМО в околната среда, търговията и данните за процедурите, извършени от МОСВ и другите държавни институции, занимаващи се с ГМО, са публични съгласно този закон и разпоредбите към него.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на различни места в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложените от мен текстове за създаване на съвети, които да работят към комисията, която ще има ангажимент да дава разрешенията или, както се прие в тази пленарна зала, становищата, с които министърът на околната среда и водите или министърът на земеделието и горите да вземат решение, трябва да бъде подпомаган от органи, които да работят постоянно, които да притежават необходимата компетенция, които трябва, ако видите какви са последващите текстове в закона, да се справят с огромно количество специализирана информация, за която се изисква дълъг период от време, а текстовете, които са разписани в нашия закон в съответствие с текстовете в Европейската директива, изискват тази информация да бъде разгледана в специализирани съвети, да бъде представена съответно на комисията, даваща официалното становище за вземане на решение от съответния министър. Поради тази причина съм направила предложение, в което създадените съвети за работа с генетично модифицирани организми в една страна в контролирани условия и съвет, който да отговаря за условията на генетично модифицираните организми, които се освобождават в околната среда или се допускат до пазара е необходимо, за да може да ни се гарантира, че няма да бъдат допуснати генетично модифицирани организми в природата, на пазара. Още повече, тези комисии трябва да дават и становища за лекарствените средства, както ще се предвиди в Закона за лекарствените средства, в Закона за храните и в Закона за ветеринарномедицинските препарати.

Просто искам да обърна внимание на уважаемото народно представителство, че комисията, която гласувахте по чл. 7 и която се състои от 15 човека, няма да може да се справи с невероятно големия обем материал, без да може да бъде подпомогната от специализирани съвети, които да разглеждат тази многостранна документация, тази информация, която задължително по-нататък сме постановили в чл. 49 и чл. 51, за да могат да вземат правилното решение.
Смятам, че направеното предложение по никакъв начин не противоречи на отхвърления от залата текст, който казва, че не приема създаването на съвети към комисията, защото тези нови членове – 14а и 14б, които разписват правомощията на такива съвети, могат да бъдат гласувани в залата точно по начина, по който са предложени, с одобрението на Министерския съвет, по предложение на Министерството на образованието и науката, след предварително одобрение на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите в частта за работа в контролирани условия, както и в частта за работа в свободни условия.
Мисля, че въпреки че нарушихме Закона за администрацията, като вменихме само двама министри да осъществяват държавната политика в областта на генетично модифицираните организми, при условие, че с тази политика са ангажирани в по-нататъшните текстове още 4-5 други министерства и около 11 агенции, в случая Министерският съвет наистина може да одобри предложените от съответните министри експерти, които да подсигуряват с необходимата научна и експертна документация и експертно становище работата за генетично модифицираните организми както в контролирани условия, така и по отношение на освобождаването им в околната среда и допускането им до пазара на храни, лекарства и ветеринарномедицински препарати.
Затова мисля, че предложеният текст е коректен. Това е в посока на сигурността на човешкото здраве, минимизиране на рисковете, които съпътстват допускането на такива храни и организми до околната среда, до пазара, до трапезата на всеки български гражданин, така че осигуряването по законодателен път на становища от експерти, работещи в конкретни области, ще даде гаранция за сигурност на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Чухте аргументите на госпожа Литрова за нейните три предложения за създаване на нови членове 14а, 14б и 14в. Член 14д се подкрепя от комисията.
Имате думата за реплика. Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Литрова! Това, което казвате, наистина е така и аз виждам, че се прави по-скоро от подбуди за по-голяма прецизност, но това, което казвате, е уредба на ниво Европейски съюз. От справката и проучването, което направихме в почти всички страни-членки на Европейския съюз, уредбата е такава, каквато е предвидена и в нашия закон.
А що се отнася до това, че в закона предвиждаме права и отговорности на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите, то е в частта, която е предмет на дейността и обхвата на този закон.
Също така не бива да изпускаме, че министърът на здравеопазването е отговорен за храните и хранителните съставки. Всичко що се отнася до тази материя е в правата и отговорностите на министъра на здравеопазването. Така че по този начин ние смятаме, че се изчерпват обхватът, правата и отговорностите за уреждането на материята с генетично модифицираните организми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за дуплика, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Вярно е, че европейското законодателство в областта на генетично модифицираните организми тепърва прохожда. Вярно е, че в различните страни има различна уредба, но мисля, че не можете да посочите примери за това, че в определени страни няма експертни съвети, които да подпомагат комисията, които в много от страните дори вземат решенията, а не съответните министри.
Така че предложението, което правим в момента, е в подкрепа на сигурността на българските граждани по отношение на здравния риск и околната среда. Тези съвети могат само да подпомогнат работата, а не да навредят. Така че какво по-хубаво от това ние да дадем един модел на европейските страни за ефективна работа в областта на генетично модифицираните организми?
Мисля, че дискусиите и в комисията, защото, както на всички е известно, разглеждането на законопроекта за генетично модифицираните организми в Комисията по околната среда и водите не е приключило, потвърждават всеки ден необходимостта от експертни съвети, които да подпомагат при вземането на решение и на становище комисията, призвана да съветва съответните министри и на базата на тяхното становище министърът може да вземе решение, само ако това становище е положително.
Така че направеното предложение по никакъв начин не противоречи на духа на закона. Нещо повече, само ще помогне законът да бъде една гаранция за сигурност на човешкото здраве. Още повече, че министърът на здравеопазването в съответните закони, които съществуват, също ще трябва да се обръща към тази комисия по отношение на храните, които ще се допускат за консумация от българските граждани. Така че и в Закона за храните ще има препратки към тази комисия.
Затова мисля, че е логично да подкрепим предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата заместник-министър Фатма Илияз.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФАТМА ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да взема отношение от името на Министерството на околната среда и водите във връзка с дискусията по чл. 14 и предложенията на народния представител госпожа Теодора Литрова.
Уважаеми народни представители, законопроектът е приет от Министерския съвет с приложена към него финансова обосновка върху утвърден състав на орган от 15 члена, който е комисията. Не е обосновано създаването на три консултативни структури.
Аргументите в тази посока, част от които бяха изтъкнати от председателя на Комисията по околната среда и водите д-р Чакъров, са следните.

Преобладаващата европейска практика е да съществува само един научен орган, например така е във: Великобритания, Полша, Унгария, Холандия, Германия, Белгия, Ирландия и т.н.
Вторият аргумент е, че естеството на работа и на извършваните проверки са идентични и затова не е необходимо създаването на три консултативни органа, а методологията за проверка на оценката на риска също е аналогична.
Третият аргумент в тази посока е, че обемът на работа не предполага поддържането на три органа. По Правилника за разпространение на генетично изменени растения, създадени чрез рекомбинативна ДНК-технология досега са подавани средно между 8 и 11 заявления годишно, съответно през 1998 г. и 2000 г., а Съветът по безопасност се е събирал средно шест пъти в годината. При условие, че един орган може да изпълнява тези функции, не е целесъобразно и от финансова гледна точка поддържането на три органа.
Що се касае до храните и лекарствените средства, вие вече гласувахте, че те са извън обхвата на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата по повод на това, че преди малко с направеното изказване за аргументация на предложенията се изтъкна, че по този начин биха могли да се привлекат повече експертни мнения, повече експерти, с което работата да стане по-прецизна – и на комисията, и на съвета, които евентуално би се създал според това, който изложи госпожа Литрова.
Бих искал да изложа пред уважаемите народни представители в пленарната зала, а също да стане достояние и на обществеността, че по време на дискусията се изрази становище, че такава възможност за привличане на експерти, на експертни мнения и становища в случая също е налице. В конструкцията на закона и въобще в работата на съответните звена на комисията и на специализираното структурно звено в министерството такава възможност има. Ние я поддържаме и бихме искали това да се случва. Тази възможност е налице. Тя не ограничава привличането на експерти. Това може да стане от членовете на комисията, както вече посочих, и от представителите на съответните министерства. С оглед уреждането на една действително специфична материя във всички случаи е необходимо техните заключения и становища да се опират на такива експертни мнения.
Отново бих искал да повторя, тази възможност действително е налице. Не бива да имаме такива опасения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Заповядайте за реплика, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Дами и господа народни представители, аз смятам, че не е логичен аргумент, който казва, че в бюджета са разчетени средства, които ще стигнат само за едната комисия, а няма да стигнат за съветите, които ще консултират.
Освен това обемът на работата е толкова голям, че неминуемо в съответните министерства ще трябва да бъдат назначени компетентни хора, които да се занимават с тази материя, които да предоставят необходимата документация на хабилитираните учени, за които ние казахме с решение на Народното събрание, че ще получават една минимална работна заплата. Ако тези учени започнат да събират документация, да я разглеждат и дискутират, това означава, че заседанията им ще бъдат ежедневни и многократно ще надхвърлят разчетения бюджет на министерствата, направили това предложение.
Мисля, че създаването на съвети, които ще пазят дори и тайната по отношение на генетично модифицираните организми и в които ще участват определен брой отговорни лица, притежаващи необходимите компетенции, е нещо много по-добро, отколкото броенето на малкото стотинки или левове, за да дадем тези суми и подсигурим гаранцията за минимален здравен риск на българските граждани. Този аргумент не може да устои нито в тази зала, нито където и да било другаде.
Следващото, което искам да кажа, е, че не мога да разбера защо отново не присъстват представители на Министерството на здравеопазването. Защо всъщност се прехвърляме към Закона за храните, Закона за лекарствените средства, когато комисията, която ние гласувахме, ще взема решения в частта за генетично модифицираните храни по този закон? В Закона за храните ще има само няколко текста, но решения и становища ще бъдат давани от тези комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика.
Милена Михайлова-Янакиева (НДСВ): Колеги, ние коментираме една административна уредба, т.е. как ще функционира комисията и как ще взема своите решения. Въпросът е на административна уредба и на финансово осигуряване. Чисто административно, предложението на колежката Литрова искам да го подкрепя. Смятам, че то е много актуално, защото един от начините едно министерство, а в случая като консултанти са ангажирани редица министерства по редица специфични въпроси, е именно този – да излъчат свои представители, които да участват в тези съвети. За това участие на тях не им се заплаща допълнително, тъй като са на щат в съответното ведомство. От друга страна обаче съответният ръководител на ведомство може да прецизира хората, изпращани в дадения съвет, както и те да имат съответните отговорности – да спазват тайната, която преди малко гласувахме. Съответният министър може да прецизира и съответните специалисти по отношение на техните лични интереси, интересите на семействата им, както и обвързаността им с фирми, имащи интереси по отношение на генетично модифицираните организми. Вероятността да има държавни служители, имащи такива интереси, е много по-малка, отколкото ако говорим за външни експерти въобще.
Аз считам предложението на колежката Литрова за много актуално. В противен случай наистина ще се наложи комисията да заседава всеки ден и да се викат експерти от едно, второ или трето ведомство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване текстовете на членове 14а, 14б и 14в, предложени от народния представител Теодора Литрова. Чухте аргументите и дискусията в лицето на колеги народни представители и заместник-министъра на екологията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова.
Гласували 98 народни представители: за 51, против 46, въздържал се 1.
Предложението на госпожа Литрова за създаване на членове 14а, 14б и 14в е прието.
Господин Великов, имате думата за процедура. Заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаеми господин председател, предлагам прегласуване на текста, тъй като в комисията ние дълго обсъждахме този въпрос и комисията в крайна сметка не го подкрепи по причини, които бяха изложени от председателя й д-р Чакъров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направено процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте повторно предложението на госпожа Литрова.
Гласували 113 народни представители: за 51, против 61, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): В залата няма 113 души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Банкова, много Ви моля! Правя Ви забележка.
Госпожо Банкова, заповядайте, искате ли нещо да кажете? Знаете от правилника как става това.
Госпожо Георгиева, искате думата? Заповядайте.
Румяна Георгиева (ПГНВ): Много моля от името на Парламентарната група на Новото време да се направи поименна проверка за присъствието в залата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предложението е направено коректно.
Преминаваме към поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - тук
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

Имаме необходимия кворум. Сто тридесет и седем народни представители се намират в пленарната зала.


Продължаваме нашата работа оттам, откъдето бяхме я прекъснали.
Доктор Чакъров, това беше чл. 14.
Минаха гласуванията на предложенията на народния представител Теодора Литрова, които не бяха приети от пленарна зала. Сега четем окончателния текст на чл. 14, така както беше докладван от комисията.
Член 14г е подкрепен от комисията, ето защо аз не го подлагам на гласуване. Това е също предложение на госпожа Литрова; записано е, че комисията подкрепя предложението, следователно то е инкорпорирано в текста на комисията.
Преминаваме към гласуване на окончателната редакция на чл. 14, така както беше представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 68, против 2, въздържали се 8.
Член 14 е приет.
Минаваме към чл. 15, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 15:
"Чл. 15. Размерът на таксите, събирани по този закон, се утвърждава с тарифа на Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте чл. 15. Няма предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл. 15 – това е текстът на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Член 15 е приет.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, "Глава трета – Работа с ГМО в контролирани условия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на Раздел I на Глава трета и предлага следната окончателна редакция:
"Раздел I – Оценка на риска за човешкото здраве и околната среда от работата с ГМО в контролирани условия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Няма изказвания.
Подлагам на гласуване последователно наименованието на Глава трета "Работа с ГМО в контролирани условия" и наименованието на Раздел I, така както беше представено от председателя на комисията. Гласуваме двата текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Наименованията на Глава трета и Раздел I от Глава трета са приети.
Преминаваме по-нататък – чл. 16.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви.
По чл. 16 има постъпили предложения.
Народният представител Лъчезар Тошев е оттеглил предложението си в първи пункт, във втори пункт предложението му е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Великов и Чакъров е оттеглено.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
"Чл. 16 се изменя така:
1. В ал. 1 думите "от търговци" се заличават.
2. В ал. 2 след думите "са длъжни" се добавят думите "в съответствие с европейските документи по чл. 1а"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 16. (1) Работа с ГМО в контролирани условия се извършва от физически и юридически лица, научни институти и висши училища, получили разрешение по реда на тази глава.
(2) Преди започване на работа с ГМО в контролирани условия лицата по ал. 1 са длъжни да извършат оценка на риска относно:
1. потенциалните неблагоприятни последици от ГМО за човешкото здраве и околната среда;
2. характера на работата в контролирани условия;
3. вероятността да настъпят потенциалните неблагоприятни последици;
4. въздействието на потенциалните неблагоприятни последици.
(3) Оценката на риска се документира и съхранява от лицата по ал. 1 и се предоставя на Министерството на околната среда и водите и на контролните органи при поискване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте текста на чл. 16.
Има предложение на д-р Белчилов, което не се подкрепя от комисията.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Белчилов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 23, против 36, въздържали се 28.
Предложението на д-р Белчилов не се подкрепя.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Член 16 е приет.
Имате думата, д-р Чакъров, за чл. 17.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители за чл. 17 е оттеглено.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 17. Въз основа на оценката на риска лицата по чл. 16, ал. 1 класифицират работата в контролирани условия с ГМО, както следва:
1. клас 1 – безрискови дейности или дейности с минимален риск, за които е подходящо прилагането на първо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда;
2. клас 2 – дейности с ниска степен на риск, за които е подходящо прилагането на второ ниво на защита на човешкото здраве и околната среда;

3. клас 3 – рискови дейности, за които е подходящо прилагането на трето ниво на защита на човешкото здраве и околната среда;
4. клас 4 – високорискови дейности, за които е подходящо прилагането на четвърто ниво на защита на човешкото здраве и околната среда."
Има предложение на комисията за създаване на нови членове 17а и 17б, като останалите членове се преномерират съответно:
"Чл. 17а. (1) Работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия се класифицира като клас 1, когато:
1. не съществуват данни реципиентът или родителският микроорганизъм да причинят заболяване у хората, животните или растенията;
2. природата на вектора и на внесения генетичен материал е такава, че полученият генетично модифициран микроорганизъм е малко вероятно да причини заболяване у хората, животните или растенията или да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда при попадане в резултат на авария.
(2) Работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия се класифицира като клас 2, когато:
1. реципиентът или родителският микроорганизъм могат да причинят заболяване у хората, животните или растенията, което не е вероятно да се разпространи и съществува ефективна профилактика или средства за лечение и е малко вероятно да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда при попадане в резултат на авария;
2. природата на вектора и на внесения генетичен материал е такава, че полученият генетично модифициран микроорганизъм може пряко, чрез хоризонтален трансфер на генетичен материал или по друг начин да причини заболяване у хората, животните или растенията, което не е вероятно да се разпространи, но за което съществува ефективна профилактика или средства за лечение и е малко вероятно да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда при попадане в резултат на авария.
(3) Работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия се класифицира като клас 3, когато:
1. реципиентът или родителският микроорганизъм могат да причинят заболяване у хората, животните или растенията, което е вероятно да се разпространи, но за което съществува ефективна профилактика или средства за лечение и е малко вероятно да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда при попадане в резултат на авария;
2. природата на вектора и на включения генетичен материал е такава, че полученият генетично модифициран микроорганизъм може пряко, чрез хоризонтален трансфер на генетичен материал или по друг начин да причини заболяване у хората, животните или растенията, което е вероятно да се разпространи, но съществува ефективна профилактика или средства за лечение и е малко вероятно да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда, при попадане в резултат на авария.
(4) Работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия се класифицира като клас 4, когато:
1. реципиентът или родителският микроорганизъм могат пряко, чрез хоризонтален трансфер или по друг начин да причинят заболяване у хората, животните или растенията, което е вероятно да се разпространи и не съществува ефективна профилактика или средства за лечение или могат да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда при попадане в резултат на авария;
2. природата на вектора и на включения генетичен материал е такава, че полученият генетично модифициран микроорганизъм причинява заболяване у хората, животните или растенията, което е вероятно да се разпространи и няма ефективна профилактика или средства за лечение или могат да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда, при попадане в резултат на авария.
(5) За определяне патогенността на донорния и реципиентния микроорганизъм се използва класификацията по Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (обн. ДВ, бр. 105 от 2002 г.).
Чл. 17б. (1) Работата с генетично модифицирани растения в контролирани условия се класифицира в 2 класа.
(2) Работата с генетично модифицирани растения в контролирани условия се класифицира като клас 1, когато:
1. генетично модифицираните растения притежават ограничени възможности за трансфер на генетичен материал към местни растителни видове поради липса на половосъвместими видове или поради характера на трансформацията, обуславящ липса или понижен трансфер на полена;
2. използваните в трансформацията растителни патогени са от нежизнеспособен щам.
(3) Работата с генетично модифицирани растения в контролирани условия се класифицира като клас 2, когато:
1. генетично модифицираните растения притежават възможности за трансфер на генетичен материал към местни растителни видове;
2. генетично модифицираните растения са потенциални вредители;
3. използваните в трансформацията растителни патогени са от жизнеспособен щам;
4. е възможен хоризонтален трансфер на генетичен материал от генетично модифицирани растения към други видове, в резултат на който да настъпят неблагоприятни последици."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте предложенията на комисията за създаването на два нови члена – 17а и 17б.
Има думата народният представител Лъчезар Тошев.
Лъчезар Тошев (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да ви обърна вниманието върху факта, че чл. 17а се отнася до генетично модифицирани микроорганизми и чл. 17б до генетично модифицирани растения, но липсва текст за генетично модифицирани животни. Липсата на текст за генетично модифицирани животни, който беше предвиден от вносителя, отпадна според мен поради някакво недоразумение в комисията, тъй като липсата на този текст не означава, че се забранява работата с генетично модифицирани животни, да се модифицират животни, тъй като няма забраняващ текст. Това означава, че липсата на този текст ще позволи без никакви условия да се работи за модифициране на животни. Смятам, че това не е приемливо.
Трябва да има регулация, която да урежда или алтернативно да има мораториум, ако смятаме, че не трябва да става. Но липсата на текст е нещо, което не е приемливо, защото то по никакъв начин не урежда материята. А е известно, че когато нещо не е забранено в закона, то е позволено. Ето защо аз предлагам да излезем от тази ситуация, като правя предложение да се отложи гласуването по чл. 17б. Да приемем чл. 17а, а да отложим чл. 17б, за да можем след това в комисията да помислим как да формулираме текст, който да се отнася до проблема с модификация и на животни, или мораториум за модификация на животни. Но трябва да има някаква нормативна уредба по този въпрос. Липсата на текст е абсолютно неприемливо. Отваряме една голяма врата, оставяме отворена една голяма врата без никаква регулация.
Ето защо, господин председателю, правя предложение да приемем чл. 17а, но да отложим гласуването по чл. 17б и да върнем текста в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз правя противно процедурно предложение – да бъде подложен на гласуване и предложения нов чл. 17б. Действително в комисията имаше обсъждане с оглед на това, което се изрази в обхвата на този закон – да бъде предвидена и уредба за генетично модифицирани животни, господин Тошев, но уважаемите членове на комисията се обединиха около становището в обхвата на този закон към настоящия момент, с оглед на това, че няма такъв императив и с оглед на това, че в повечето европейски страни, само в единици е уредена тази материя по тази начин. Все още, както знаят и членовете на комисията, и уважаемите народни представители, продължава разглеждането на законопроекта на второ четене. То не е приключило в комисията. Ние разглеждаме внесения доклад само в първата част. Този въпрос може да бъде обсъден в комисията и с оглед на това, но по-скоро посоката е да не бъде предвидена уредба към настоящия момент, най-вероятно в Допълнителните разпоредби ще бъде предложено това да бъде изключено от обхвата на този закон. Тогава, когато има такива реалности и потребности да бъде предвидена такава уредба.
Така че аз предлагам да бъде подложен на гласуване и чл. 17б. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Чухме и противоположно предложение.
Има думата за изказване д-р Белчилов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение съвпада с предложението на господин Чакъров за гласуване на текста, който беше предложен от комисията.
Ще припомня на господин Тошев, че в този закон, когато говорим за генетично модифицирани организми, имаме предвид само микроорганизми. Така е! Това ще ви кажат и хората, които синхронизират закона с европейското законодателство. Никъде няма в момента животни. Мисля, че се разбрахме вече веднъж на едно петъчно заседание, което беше преди няколко седмици, че този текст “и животни” ще отпадне. Това беше предложение на господин Чакъров.
Аз подкрепям процедурното предложение на господин Чакъров, обратното на господин Тошев, да се гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Предлагате чл. 17б да се гласува.
Госпожо Литрова, желаете ли думата за изказване? (Шум и реплики в залата.)
Господин Тошев, досега нямаше реплики. Това беше процедурно – потвърждава се желанието да бъде гласуван чл. 17б.
Госпожо Литрова, имате думата за изказване.
Теодора Литрова (НДСВ): Господин председател, аз мислех, че колегите Чакъров и Белчилов правят реплика на господин Тошев, но се оказа, че влязохме в процедура.
Аз бих искала да потвърдя информацията, която е записана в чл. 3 на Европейската директива – какво означава “организъм”. По смисъла на този закон, организъм е всяка биологична единица способна да възпроизвежда и да предава генетичен материал, а генетично модифициран организъм означава организъм с изключение на хората, в които генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване или естествено рекомбинация.
Логично погледнато и животните спадат в обекта на организми, които могат да бъдат модифицирани, но аз ще дам приоритет на предложението на господин Чакъров ние да гласуваме членовете 17а и 17б и ще добавя само, че е необходимо да въведем забрана за генна модификация на животни на територията на България, защото всъщност ще бъдем първите, които ще направят стъпки в тази посока.
В смисъла на това ще приемем текстовете, които класифицират рисковете по тези два члена – 17а и 17б, и можем, както каза и господин Чакъров, да работим в комисията по отношение на забраната на генетично модифицирани животни – нещо, което все пак имаме възможност да направим.
Но тъй като аз в момента правя изказване по същество бих искала да предложа на уважаемото народно представителство една малка промяна в чл. 17, където е казано в клас 1, че обхваща безрискови дейности или дейности с минимален риск. Искам да кажа, че няма безрискови дейности, когато се работи с генетично модифицирани организми, така че правя процедурно предложение думите “безрискови дейности или” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, бихте ли повторили!
Теодора Литрова: В чл. 17, ал. 1, т. 1, където в текста “клас 1” думите “безрискови дейности или” да отпаднат и като клас 1 текстът да се чете: “Дейности с минимален риск, за които е подходящо прилагането на първо ниво на защита”.
Множество са доказателствата за големите рискове, но когато се работи с една такава материя и още повече, след като уважаемото народно представителство изслуша какво може да се случи по текстовете, които се предложиха в чл. 17а и чл. 17б, с пълната отговорност могат да разберат какви значителни рискове предстоят за човешкото здраве и за българската природа. Дори се поставя въпросът за човешкото оцеляване. Така че мисля, че уважаемото представителство, когато гласува последващите текстове винаги трябва да обръща на страниците с членове 17а и 17б, за да види какво пише там и колко голяма е заплахата за генетично модифицирани организми, които могат да предизвикат необратими процеси в околната среда, в здравето на хората, в наследствената генетика и т.н.
Нашата основна цел като народно представителство е да съхраним българския народ, българския генов фон, да съхраним природата, в която живеем, за да можем да продължим живота тук, в България, а не да правим експерименти на никому ненужни.
Уважаеми господин председател, струва ми се, че предложението, което беше направено за поименна проверка беше едно много ценно предложение, за да присъстват в залата народните представители, когато се разглежда може би първият и основен закон за живота! В този смисъл приемането на текстове с четиридесет и няколко присъстващи далеч се разминава с моралните ангажименти, които е поел всеки един народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Правилно! Споделям последната Ви мисъл!
Имате думата за реплика на изказването на госпожа Литрова, господин Тошев. Заповядайте.
Лъчезар Тошев (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Литрова, първо, не е вярно, че никъде не се модифицират животни. Модифицират се. Има генетично модифицирана сьомга, например. Тя се продава вече на пазара, така че ние трябва да предвидим някаква регулация. Ако решим, че в България няма да има такива генетично модифицирани животни, тогава трябва да се запише именно в чл. 17а, а не след това. И ако веднъж гласуваме и то в момента, няма да има процедурна възможност да се върнем обратно след решение на комисията, взето на по-късен етап.
Затова аз предлагам, за да си развържем ръцете и за да можем да решим този въпрос независимо по какъв начин – дали по начин, по който Вие предлагате или по друг, но все пак, за да имаме тази възможност процедурно, затова предложих да се отложи чл. 17б, за да има възможност комисията да преразгледа текста.
И, второ, безрискови дейности - записано е и в самата директива, че не всички дейности около генетичната модификация са рискови. Например, има някои съпътстващи дейности, които не съдържат риск – например, да се приготвят някакви лабораторни условия, съдове и т.н. Това са дейности, които ако се правят в определено помещение, в това не се съдържа никакъв риск. Не става въпрос само за риск от генетично модифицирания организъм, а от дейности, които могат да бъдат съпътстващи. И затова е записано така. Предполагам, че това са имали предвид, когато са създавали тази Европейска директива, която записва този текст.
Аз съм съгласен, че не може априори да се каже, че има безрискови генетично модифицирани организми, но може да се каже, че има дейности, които са безрискови, които са съпътстващи и несвързани пряко със самата генетична модификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛИТФИ: Имате думата за дуплика, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин Тошев, аз разглеждах предложението на народния представител Чакъров, че в последващите текстове от забранителния списък ние можем да включим забраната за генетична модификация на животни. Това, че някъде вече има някое животно, в случая – риба, което е в резултат на генна модификация още повече доказва, че ние в този закон можем да направим една забранителна норма и по този начин да не позволим поне на този етап на територията на България да се модифицират животни. Мисля, че има много подходящи места в последващите текстове, където можем да направим това успешно.
По отношение на Вашето изказване за това, че има съпътстващи дейности, които са безрискови, искам да кажа, че всяка работа с генетично модифициран организъм е рискова работа. Тя би трябвало да даде и тази социална подплата, която ще има за всеки един работещ в тази сфера, когато се е класифицирала определена степен на риск, той да получи съответно и необходимото заплащане, след като е подложил на риск своя собствен живот. Това, че всъщност някой като съпътстваща дейност може да измие няколко колби и епруветки, това също по никакъв начин не означава, че при определени условия, които досега не са доказани, че са безрискови, може да настъпи риск за неговото здраве.
От тези съображения беше и моето предложение този текст да отпадне в чл. 17. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Започваме с гласуване на предложението за отпадане на отделни думи от чл. 17.
Има предложение на народния представител Теодора Литрова в чл. 17, ал. 1, т. 1 думите “безрискови дейности или” да отпаднат и т. 1 да започне с думите “дейности с минимален риск”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 42, против 35, въздържали се 6.
Предложението се приема.
За процедурно предложение думата има господин Великов.

Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам прегласуване, не защото смятам, че в предложението на колежката Литрова няма смисъл, но тук даже чисто формално правно погледнато с израза “безрискови дейности или дейности с минимален риск” се предполага, че оценката трябва така да се извърши, че да бъде съвсем ясно дали няма някакъв, макар и минимален риск. Така че мисля, че тези думи спокойно могат да останат така, както комисията е решила във връзка и с предложението, разбира се, на вносителя.
Така че, господин председател, предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предлагате прегласуване.
Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Литрова, а именно в чл. 17, т. 1 думите “безрискови дейности или” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 58, против 50, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има процедурно предложение, направено от народния представител Лъчезар Тошев, което се състои в следното:
Новият чл. 17б, предложен от комисията, да не се гласува на това заседание, да бъде отложен и върнат за доизработване в комисията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 17 и новите членове 17а и 17б.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 73, против 12, въздържали се 2.
Текстовете на членове 17, 17а и 17б са приети.
Преминаваме, д-р Чакъров, към чл. 18. Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
“Чл. 18. Условията и редът за извършване на оценката на риска от работата с ГМО в контролирани условия се определят с наредбата по чл. 2, ал. 3.”
Има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено по принцип и е отразено в чл. 20 по първия пункт.
По втория пункт се предлага в чл. 18 да се добави следния текст:
“С наредба на Министерството на образованието и науката се определят критериите, на които трябва да отговарят експертите, извършващи оценка на риска за работа с ГМО. Предоставянето и отнемането на този лиценз се извършва от министъра на образованието и науката в съответствие с изискванията на тази наредба.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров е оттеглено.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е:
“Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. Условията и редът за извършване на оценката на риска от работата с ГМО в контролирани условия се определят с наредбата по чл. 13 в съответствие с европейските документи по чл. 1а.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Тошев, имате думата за изказване.
Лъчезар Тошев (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател!
Предложението, което не е подкрепено от комисията, изисква да има критерии, на които да отговорят експертите, които извършват оценка на риска за работа с генетично модифицирани организми. Не всеки учен, който е хабилитиран, има необходимата квалификация, за да извърши такава оценка. Това е необходимо според мен, за да се уточни от каква точно специалност следва да бъдат тези експерти, което ще гарантира, че експертизата, която те ще направят, ще има стойност и ще бъде достоверна. Ако има различни учени в други области, които също са хабилитирани лица, но ако те не са специалисти в тясната област в мулекулярната биология, мулекулярната генетика, може да не са в състояние да направят точната оценка.
Ето защо аз смятам за нормално да се въведат някакви критерии. Не съм ги посочил като предложения в самия закон, но предлагам министърът на образованието и науката с една наредба да извърши това и съгласно тази наредба да се указва в определения случай, че това са учените, които от наша страна са извършили оценката, те отговарят на съответните критерии и имат необходимата квалификация, така че тяхната оценка може да бъде приета за достоверна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания?
Господин Белчилов, Вие имате едно предложение, което не се подкрепя от комисията.
Госпожо Литрова, имате думата. Дискусията е по чл. 18 на второ четене. Заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Искам да подкрепя предложението на колегата Тошев, защото в този случай се вменяват отговорности и на едно друго министерство, което по своята същност и по уредбата на българското законодателство дава възможност да преценява и да издава наредби, които касаят компетенцията на определени учени.
В този случай определянето на критерии, по които да бъдат избирани за всеки отделен и специфичен случай при даване на разрешение за генетично модифициран организъм или генетично модифицирана храна е необходимо да има различни учени, с различна компетентност.
Точно в тази наредба ще бъдат посочени основните изисквания, които са задължителни, за да бъде направен този избор.
Предложеният текст на вносителите също е коректен в основната си част, защото ни препраща към чл. 2, където при изготвянето на наредба тя трябва да бъде одобрена от Министерския съвет.
Така че, добавяйки текста на колегата Тошев, ние можем да координираме действията на тези министерства – в случая и Министерството на образованието и науката, за изготвяне на наредба за критерии за избор на експерти, които да дават оценка.
Затова призовавам народното представителство да се отнесе с разбиране към предложението на колегата Тошев - нещо, което е направено с цел подобряването на закона. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуванията на направените предложения, които не се подкрепят от комисията. Това е второто предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Вие чухте мотивите, поради които той прави това предложение. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 40, против 55, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Лъчезар Тошев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител д-р Светлин Белчилов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 28, против 51, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 18, това е текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Член 18 е приет.
Доктор Чакъров, заповядайте. Преминаваме към чл. 19.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 19. Оценката на риска от работата с ГМО в контролирани условия и прилаганите предпазни мерки се преразглеждат и актуализират от заявителя на всеки две години или когато:
1. предпазните мерки вече не отговарят на определения клас на риска;
2. определеният клас не съответства на степента на риска;
3. оценката на риска не е актуална с оглед на нова научна или техническа информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи народни представители, които да вземат думата по чл. 19? Няма.
Преминаваме към гласуване на окончателната редакция на чл. 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Член 19 е приет.
Заповядайте, д-р Чакъров, преминаваме към Раздел II, чл. 20.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Раздел II - Регистриране на помещенията за работа с ГМО в контролирани условия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел II на Глава трета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ll. Комисията подкрепя това наименование на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ll е прието.
Заповядайте, господин Чакъров, да представите чл. 20.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев по чл. 20, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов - в чл. 20, ал. 2 думите “наредбата по чл. 2, ал. 3” се заменят с “наредбата по чл. 13”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 20. (1) Работата с ГМО в контролирани условия се извършва в помещения, които са регистрирани в Министерството на околната среда и водите.
(2) Помещения се регистрират при условие, че лицата по чл. 16 са осигурили в тях предпазните и защитните мерки, определени с наредбата по чл. 2, ал. 3 за съответния клас работа с ГМО, с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в помещенията и предотвратяване излагането на околната среда на въздействието на ГМО.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По чл. 20 има направени две предложения, които не се подкрепят от комисията.
Господин Белчилов, заповядайте.
Светлин Белчилов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, мисля, че предложението на комисията е по-пълно, затова оттеглям моето предложение във връзка с чл. 20. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Оттегляте Вашето предложение, така ли?
Гласуваме текста с подобрената редакция на чл. 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 4.
Текстът на чл. 20 в новата му редакция е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както беше съобщено, предстои Народното събрание да приеме декларация за подкрепа на членството на България в Европейския съюз.
Искам да дам думата на господин Илчев.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИЛ ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Предлагам да разрешите прякото предаване на обсъждането на проекта за декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, има предложение за пряко предаване на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Уважаеми народни представители, ще ми позволите аз да представя декларацията на Народното събрание за подкрепа на членството на България в Европейския съюз.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нямаме текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Разпоредено е текстът да се разпространи. Има ли готовност да се разпространи текстът? Трябва да е раздаден по групи.
Поради невъзможност в момента да работим по тази точка преминаваме към законопроекта за генномодифицираните храни. След като има готовност, тогава ще преминем към декларацията.
Моля да се изключат камерите на телевизията и микрофоните на радиото.
Господин Жотев, заповядайте за процедура.
Петър Жотев (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Обръщам се към Вас, господин председател, и Ви моля да не взимате еднолични решения. Ако имахте правото да вземате такива еднолични решения, можеше спокойно да наредите на камерите и микрофоните, съответно на телевизията и на радиото да се включват и изключват, когато на Вас Ви скимне. Прощавайте за израза. Преди малко Вие ни предложихте и ние гласувахме единодушно това да се случи. Сега Вие еднолично решавате те да бъдат изключени. Защо изобщо не ни отнемете картите и си решавайте каквото искате!
Моля Ви процедурно да подложите на гласуване това, което току-що сме решили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Жотев, след като нямаме възможност в момента да разглеждаме тази точка от дневния ред, решение ли трябва да бъде взето, че нямаме възможност? Затова аз предложих да продължим с точката от дневния ред, която си върви. За другото просто нямаме готовност в момента. Така че това са неща, които се разбират от само себе си и не подлежат на гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, принуден съм да възразя на тълкуванието, което дадохте по повод възражението на господин Жотев. Да, Вие сте прав, очевидно е, че пленарната зала няма готовност да обсъжда текста на декларацията, тъй като той не е раздаден. Но, господин председателю, означава ли това, че предаването трябва да бъде прекъснато? Защо трябва да се крие от обществеността, че се оказва, че мнозинството предлага да се пристъпи към един така важен въпрос, без народните представители да имат пред себе си текста на съответния документ? И е много интересно всеки гражданин да проследи кога ще се появи този текст в пленарната зала и как ще се процедира нататък.
Така че аз предлагам да не се изключват камерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За противно процедурно предложение заповядайте, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Основанието за противното процедурно предложение се състои точно във въпроса, който Вие отправихте в пленарна зала – по точка еди-коя си и по еди-кой си въпрос да бъдат включени камерите. След като няма възможност за дискусия по този въпрос, за декларация по този въпрос, то от само себе си се разбира, че камерите трябва да бъдат изключени. Ако има претенции от страна на залата да бъдат включени с оглед публичността на следващата точка от дневния ред, е съвсем отделен въпрос. Но това просто се разбира от само себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Ако няма други предварителни въпроси, които да целят спирането на процеса на нашата работа, искам да помоля господин Джевдет Чакъров да продължим нашата работа.

ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По чл. 21 има постъпило предложение от Димитър Пейчев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложението на Наим Наим и група народни представители е оттеглено.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов – в чл. 21, ал. 2, след думата “съдържа” се добавят думите “данни, изисквани според европейските документи по чл. 1а, от които основни са:”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 21:
1. В ал. 2, т. 1 думата “управление” да се замени с “организация”;
2. В ал. 2, т. 8, да отпадне текстът “изискват се, когато е определен клас I на работа с ГМО”;
3. Текстът на ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 21. (1) Лицата по чл. 16, наричани по-нататък заявители, подават до министъра на околната среда и водите писмено заявление за регистриране на помещението, в което за първи път ще се извършва работа с ГМО в контролирани условия.
(2) Заявлението съдържа:
1. идентификация на заявителя: име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица или наименование, седалище и адрес на управление, регистрация по БУЛСТАД – за едноличните търговци и юридическите лица;
2. местонахождение и описание на помещението, в което ще се извършва работата с ГМО в контролирани условия;
3. имената и постоянния адрес на физическите лица, които са отговорни за надзора и безопасността на работа с ГМО в контролирани условия;
4. информация за обучението и квалификацията на лицата по т. 3;
5. информация относно създадените от заявителя комитети и групи по биобезопасност, които извършват дейностите, посочени в наредбата по чл. 2, ал. 3;
6. описание на вида на дейностите, които ще бъдат извършвани;
7. определения клас по чл. 17;
8. резюме на оценката на риска и информация относно управлението на отпадъците; изискват се, когато е определен клас I на работа с ГМО.
(3) Към заявлението се прилагат удостоверения за актуално състояние на заявителя и документ за платена такса за кандидатстване за регистрация на помещенията за работа с ГМО в контролирани условия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания по текстовете. Госпожо Манева, заповядайте.
Евдокия Манева (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да се опитам да защитя едно от своите предложения – това е предложението по ал. 2, т. 8 на чл. 22, искам да напомня на всички, че още на първо четене на този закон ние поехме ангажимент да бъдем максимално стриктни, записвайки текстове, които да бъдат такива, че да изключват всякакви рискове, свързани с работа с генетично модифицирани организми.
За какво става дума в този член? В чл. 21 са описани процедурата и съдържанието на заявлението, с което се регистрират помещенията, в които се работи при контролирани условия. Едно от най-важните неща за регистрация на едно помещение е да има оценка на риска. Какво обаче записваме ние в т. 8 на ал. 2? Ние казваме, че към заявлението всеки трябва да представи резюме от оценката на риска и информация относно управлението на отпадъците. Това е много важно. Но тези документи се изискват само когато се работи в помещение от клас I. Вероятно се разчита на чл. 16, ал. 3, в която е казано, че за всички останали случаи се разработва подробна оценка на риска, но тя остава при заявителя и се изисква само когато комисията прецени това. Аз смятам, че всяко заявление, независимо за какъв клас помещение става дума трябва да има оценка на риска и непременно трябва да има информация за определение на отпадъците. В чл. 16 не става дума за управление на отпадъците, т.е. ако залата приеме моето предложение, което много прилича на редакционна корекция – в т. 8 текстът “когато е определен клас I на работа с ГМО”, да отпадне, тоест да остане задължението при всички помещения от всички класове да се изисква към документацията резюме за оценка на риска и информация за управление на отпадъците, тогава в комисията ще пристигне цялата информация, ще бъде като архив през цялото време и когато е необходимо да се изиска пълната информация, няма никаква пречка комисията да изиска тази пълна информация. Ако ние приемем текста така, както е, ще направим огромна грешка, защото даже да остава възможността да се изисква пълната оценка на риска, то информация за управлението на отпадъците няма да има.
Затова аз моля залата, когато гласуваме предложенията, да бъде подкрепено второто предложение по т. 8. Оттеглям предложенията си по точки 1 и 3, но ще рискуваме много, ако не приемем предложението по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания или реплика на госпожа Манева? Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С оглед на аргументите, които изложи госпожа Манева, в подкрепа на нейното предложение считам, че има логика и с оглед на по-голяма стриктност и прецизност, следва да бъде подкрепено във вида, в който тя го предлага.
Така че аз предлагам на уважаемите колеги да подкрепим предложението на госпожа Манева. Правя това предложение, след като се консултирах с колегите и с експертите. Предложението е разумно и предлагам то да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чакъров.
Други изказвания по текстовете? Господин Белчилов, заповядайте.

Светлин Белчилов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, предлагам предложението на госпожа Евдокия Манева да бъде подкрепено в ал. 2, тъй като относно информацията за управлението на отпадъците в т. 8 е записано: “само когато е определен клас № I за работа с ГМО”.
Клас № 1, ще припомня на всички, е класът за дейности с минимален риск. Даваме информация за отпадъците в една сфера, които са с минимален риск, а другите, които са по-тежки като последствия, отпадат.
Изцяло поддържам и предполагам, че всички останали народни представители ще подкрепят предложението на госпожа Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: А своето предложение оттегляте ли го?
Моля, кажете го от микрофона.
Светлин Белчилов: По принцип оттеглям моето предложение, тъй като не беше възприето от народните представители да бъде приет нов чл. 1а, още в началото на разглеждането на този закон. Това се повтаря до края, така че няма смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева, което беше подкрепено от председателя на комисията:
В ал. 2, т. 8 да отпадне текстът “изискват се, когато е определен клас I на работа с ГМО”.
Гласували 125 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 21 с гласуваната редакция в ал. 2, т. 8.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: За чл. 22 има постъпило предложение от народния представител Светлин Белчилов:
В чл. 22, ал. 4 думата “становище” се заменя с думата “решение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 22:
“Чл. 22. (1) При констатирани непълноти и/или неточности, заявителят се уведомява в 7-дневен срок от постъпване на заявлението.
(2) Заявителят е длъжен да отстрани констатираните непълноти и/или неточности.
(3) Комисията проверява достоверността и пълнотата на информацията, съдържаща се в подаденото заявление, точността на извършената оценка на риска и на определения клас на работа в контролирани условия и адекватността на предпазните мерки.
(4) В 30-дневен срок от подаване на заявлението комисията изготвя становище и го представя на министъра на околната среда и водите.
(5) Срокът по ал. 4 спира да тече до отстраняване на непълнотите и неточностите в заявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Господин Белчилов, поддържате ли това предложение? Оттегляте го. Благодаря Ви.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 22.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 23 има постъпило предложение от Джевдет Чакъров и група народни представители, което комисията подкрепя.
Предложението на господин Белчилов е оттеглено.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 23:
“Чл. 23. (1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за вписване на помещението в регистър на помещенията за работа с ГМО в контролирани условия или прави мотивиран отказ в 15-дневен срок от получаване на становището на комисията.
(2) Министърът на околната среда и водите издава на заявителя удостоверение за регистрация на помещението.
(3) Министърът на околната среда и водите отказва регистрацията на помещението, когато то не отговаря на условията по чл. 20.
(4) Министерството на околната среда и водите уведомява заявителя за отказа на министъра на околната среда и водите в 7-дневен срок от неговото издаване.
(5) Отказът за регистриране на помещението подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
По чл. 24 има постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено от комисията.
По принцип са подкрепени предложенията на Джевдет Чакъров и група народни представители, на Наим Наим и група народни представители, на народния представител Светлин Белчилов, на народния представител Евдокия Манева и народния представител Теодора Литрова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 24. (1) В Министерството на околната среда и водите се създава и поддържа в електронен вид публичен регистър за помещенията за работа с ГМО в контролирани условия.
(2) Публичният регистър по ал. 1 е част от информационната система по чл. 4, ал. 2.
(3) На вписване в регистъра подлежат данните и обстоятелствата по чл. 21, ал. 2.
(4) При промяна на данните и обстоятелствата по ал. 3 лицата, получили удостоверение за регистрация, са длъжни да уведомят в 7-дневен срок министъра на околната среда и водите. Новите обстоятелства се вписват в регистъра.
(5) Министърът на околната среда и водите заличава от регистъра помещенията:
1. по писмено искане на лицето, което е получило удостоверение за регистрация на помещението;
2. когато в резултат на контрол по Глава седма е установено, че помещението не отговаря на условията по чл. 20.”
“Чл. 25. За регистрацията по този раздел Министерството на околната среда и водите събира такса.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези три текста? Няма.
Моля да гласуваме членове 23, 24 и 25 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Раздел lll – Условия и ред за работа с ГМО в контролирани условия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III на Глава трета.
За чл. 26 има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
В пункт 1 неговото предложение е подкрепено по принцип.
По пункт 2 предложението е следното:
“В чл. 26 се добавя нова ал. 4:
“(4) Не се разрешава работа със следните видове:
а) тютюн;
б) лоза;
в) маслодайна роза”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 26:
“Чл. 26. (1) Работа с ГМО в контролирани условия се извършва от лицата по чл. 16, получили разрешение от министъра на околната среда и водите в помещения, които са регистрирани съгласно Раздел II от тази глава.
(2) Разрешенията се издават за всеки отделен случай на работа с ГМО в контролирани условия и за всеки отделен клас на работа с ГМО, когато има положително становище на комисията.
(3) Ръководители на лаборатории или производства, в които се работи с ГМО, са лица, които притежават висше образование и трудов стаж не по-малко от пет години в подобна лаборатория или производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Искам само да дам едно пояснение във връзка с предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което тук сме отбелязали, че комисията не подкрепя и бихме могли така да гласуваме след малко. Но ще отбележа, че във връзка с мое и на д-р Чакъров предложение към чл. 2 за включване на специфични за България културни растения в забранителен списък по отношение на генетично модифицираните организми, комисията прие и има един нов чл. 40а, до който днес може би няма да стигнем, но там всъщност се третира тази материя – да се забрани работата с генетично модифицирани организми по отношение освобождаване в околната среда и предлагане на пазара на такива типични за България култури като тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни културни, което всъщност може да се каже, че в известен смисъл инкорпорира и предложението на Лъчезар Тошев.
Това е разяснението, което исках да направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Тошев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 25, против 48, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел lll и текста на чл. 26 в редакция на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: За чл. 27 има постъпило предложение на Наим Наим и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров е оттеглено.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е оттеглено. То автоматично отпада.
Предложение на народния представител Евдокия Манева:
“В чл. 27:
1. В ал. 2 думата “управление” да се замени с “организацията”.
Комисията не подкрепя предложението.
2. В ал. 5 думите “документ за платена такса” да отпаднат.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 27. (1) Лицата, по чл. 16, които желаят да извършват работа в контролирани условия с ГМО, подават писмено заявление до министъра на околната среда и водите.
(2) Заявлението съдържа:
1. идентификация на заявителя: име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица, или наименование, седалище и адрес на управление, регистрация по БУЛСТАТ – за едноличните търговци и юридическите лица;
2. регистрационния номер на помещението за работа;
3. имената на физическите лица, отговорни за надзора и безопасността при работа с ГМО в контролирани условия;
4. информацията за обучението и квалификацията на лицата по т. 3.;
5. реципиент, донор и/или родителски организъм, които са използвани, като се посочи системата гостоприемник – вектор;
6. източник/източници и посочване на функциите на генетичния материал, използвани при модификацията;
7. идентификация и характеристики на ГМО;
8. цел на работата в контролирани условия, включително очакваните резултати;
9. приблизителен обем на културата, която ще бъде използвана;
10. описание на работата в контролирани условия, включително информация за управлението на отпадъците относно тяхната обработка, крайна форма и местоназначение;
11. срока, за който ще се извършва работата с ГМО в контролирани условия;
12. резюме на оценката на риска за класове 1 и 2 или копие от оценката на риска за класове 3 и 4;
13. информация, необходима на комисията за оценка на плана за спешни действия по чл. 28, ал. 4.
(3) Към заявлението по ал. 2 за работа с ГМО в контролирани условия от класове 3 и 4 се прилагат и планове за предотвратяване на аварии и за спешни действия при аварии, които съдържат данни за:
1. специфичните рискове, произхождащи от местоположението на инсталацията;
2. прилаганите предпазни мерки като безопасно оборудване, алармени системи и методи за защита;
3. процедурите и плановете за проверка на ефективността на предпазните мерки;
4. описанието на информацията, предоставена на лицата, които работят с ГМО при контролирани условия.
(4) Заявлението се подава на български език и на английски език. Заявлението може да се подаде и по електронен път.
(5) Към заявлението по ал. 2 се прилагат удостоверение за актуално състояние на заявителя и документ за платена такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания по този текст.
Госпожо Манева, Вие поддържате ли предложението си? Оттегляте го. Благодаря.
Изказвания няма.
Моля да гласуваме чл. 27 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За чл. 28 има постъпило предложение на Димитър Пейчев и група народни представители.
В чл. 28, ал. 6 вместо израза “въз основа на становище” да се изпише “по предложение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Наим Наим и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 28:
“Чл. 28. (1) При констатирани непълноти и/или неточности, заявителят се уведомява в 7-дневен срок от постъпване на заявлението.
(2) Заявителят е длъжен да отстрани непълнотите и неточностите в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1.
(3) Комисията проверява достоверността и пълнотата на информацията, съдържаща се в подаденото заявление, точността на извършената оценка на риска и на определения клас на работа в контролирани условия, адекватността на предпазните мерки, управлението на отпадъците и мерките за спешни действия при аварии.
(4) Комисията проверява:
1. разработения план за спешни действия при аварии и при работа с ГМО в контролирани условия от класове 3 и 4 в случаите, в които нарушаването на предпазните мерки може да доведе до сериозна опасност за хората извън помещенията и/или за околната среда;
2. дали информацията за плана по т. 1 и за подходящите предпазни мерки, които ще се приложат, е предоставена на лицата, които могат да бъдат засегнати от аварии.
(5) Информацията по ал. 4, т. 2 е общественодостъпна и периодично се актуализира.
(6) След приключване на проверките по алинеи 1-4 министърът на околната среда и водите въз основа на становище на комисията може да:
1. поиска от заявителя да:
а) представи допълнителна информация;
б) промени условията на предложената работа в контролирани условия;
в) промени определения клас на риск на работа в контролирани условия;
2. ограничи времето, за което работата в контролирани условия може да се проведе или да определи допълнителни условия за работа.
(7) В 30-дневен срок от подаване на заявлението комисията изготвя становище и го предоставя на министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по чл. 28?
Госпожо Литрова, заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
В този конкретен текст искам да се изкажа в подкрепа предложението на колегата Наим Наим, който предлага условия за разработване на план за спешни действия при аварии при работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, но само за класовете 3 и 4. Искам да кажа, че в другите европейски законодателства, в случая мога да цитирам чешкото законодателство, такъв авариен план се разработва и се внася с документите за всички случаи и се актуализира на всеки три години. Законодателят в тези страни е предвидил гаранция в случай на авария да има план, по който с първи стъпки да се опитат да бъдат предотвратени съответно неблагоприятните въздействия върху околната среда или сериозни рискове за човешкото здраве. Рискът може да не е толкова сериозен, но да е съществуващ такъв.
Правя процедурно предложение текстът да звучи така:
“Разработен план за спешни действия при аварии при работа с ГМО в контролирани условия” и да отпадне текстът “класове 3 и 4”, а да бъдат обхванати всички класове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Пейчев, което не е подкрепено от комисията.
Има думата за процедурно предложение господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаема госпожо председател, в качеството си на съвносител оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В такъв случай, моля, гласувайте предложението на госпожа Литрова, направено в пленарната зала, в ал. 4, т. 1 на чл. 28 думите “от класове 3 и 4” да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 71, против 13, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 28 в редакцията на комисията с току-що гласуваната редакционна поправка в т. 1 на ал. 4.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров:
“Чл. 29. (1) Въз основа на становището на комисията и след съгласуване с министъра на земеделието и горите министърът на околната среда и водите издава разрешение за работа с ГМО от клас 2 в срок 45 дни от подаване на заявлението, когато помещението за работа не е било използвано за работа с ГМО от клас 2 или от по-висок клас. С разрешение на министъра на околната среда и водите работата може да започне преди изтичането на срока от 45 дни въз основа на мотивирано искане от заявителя.
(2) Заявителят може да започне работа от клас 2 веднага след подаване на заявлението, преди да бъде издадено разрешение от министъра на околната среда и водите, когато помещението е било използвано за работа с ГМО от клас 2 или от по-висок клас и извършената работа е била в съответствие с издаденото от министъра на околната среда и водите разрешение.
(3) Срокът по ал. 1 спира да тече:
1. до отстраняване на непълнотите и неточностите в заявлението;
2. докато заявителят предостави допълнителна информация по чл. 28, ал. 6, т. 1, буква “а”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 29 и предлага той да отпадне. Предлага се останалите членове да се преномерират съответно.
С оглед на това не чета постъпилите предложения по този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искала да мотивирам пред уважаемото народно представителство решението на комисията да не подкрепи предложението на вносителя, тъй като е недопустимо да съществуват норми и възможности, които да позволят да се работи в лаборатории, които имат рисков клас 1 и 2, веднага, без получаване на необходимите разрешения и по този начин да бъде заплашено здравето на хората, които работят в тези лаборатории и да се вземат мерки едва след като се установи впоследствие какви са евентуалните вреди.
Мога да цитирам само чл. 17 по отношение на рисков клас 2. Там се казва:
“Реципиентът или родителският микроорганизъм могат да причинят заболявания у хората, животните или растенията.”
При съществуването на такава възможност и при възможност за случаи на аварии дори от клас 2 – да се даде правото да се започне работа в лаборатория, която не е получила необходимата сертификация от отговорните за това органи в България, е недопустимо. Това бяха основните съображения, с които Комисията по опазване на околната среда и водите отхвърли предложението на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на чл. 29.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Има процедурно предложение.

Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Моето процедурно предложение е да преустановим разглеждането на този законопроект, за да преминем към декларацията на Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като вече няма никакви пречки да я разгледаме и приемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение за преустановяване разглеждането на законопроекта и преминаване към следващата точка – проект за декларация на Народното събрание.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Тъй като гласувахме процедурното предложение за пряко излъчване на тази точка от дневния ред по Българската национална телевизия и Българското национално радио, моля камерите да бъдат включени.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ 1 ЯНУАРИ 2007 ГОДИНА.
Моля вносителя – господин Герджиков, да представи проекта за декларация.
Заповядайте.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.


“Проект!

ДЕКЛАРАЦИЯ
на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България за
подкрепа на членството на България в Европейския съюз
от 1 януари 2007 г.

Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание на Република България,
Потвърждавайки отново, че безусловен стратегически приоритет на Република България е членството в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.;
Отчитайки съдбовността на направения избор и необходимостта от завършване на реалните реформи в страната, свързани с членството в Европейския съюз;
Като приветстваме приключването на преговорите с Европейския съюз, предшествани от подаването на молба за членство през 1995 г. от правителството на Демократичната левица, започнати и водени от правителството на ОДС и завършили при правителството на НДСВ и ДПС, и като подчертаваме увереността в собствените ни сили на общество, способно да формулира, отстоява и довежда до успешен край общонационални стратегически приоритети, за което са полагали усилия всички български институции;
Като осъзнаваме необходимостта от продължаване на реформите в страната с цел постигане на европейските стандарти;
Отчитайки силата на общата ни воля и решимост да доведем докрай подготовката на страната за членство в Европейския съюз в интерес на добруването на всички българи;
И на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България


ДЕКЛАРИРАМЕ:

1. Ръководени от интересите на България и отговорността ни като народни избраници да продължим дейността, насочена към неотклонното изпълнение на поетия пред българските граждани ангажимент, в срок да приемем цялото необходимо законодателство, въвеждащо постиженията на правото на Европейския съюз в националния правен ред.
2. Като продължение на подкрепата от всички политически сили за промени в Конституцията на Република България от септември 2003 г. и съобразявайки се изцяло и единствено с обществения интерес, да ускорим реформата в съдебната система за достигане на най-добрите практики в страните-членки на Европейския съюз и с Европейската конвенция за правата на човека.
3. Призоваваме правителството да засили подготовката на страната за членство в Европейския съюз и да информира Народното събрание за осъществяването й, за да може България своевременно и компетентно да бъде подготвена за успешно членство.
Убедени сме, че България се намира в края на един дълъг път. Решени сме да извървим и последните стъпки от този път и от 1 януари 2007 г. да тръгнем като равноправни партньори на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия и Швеция за изграждане на силна и благоденстваща Европа и достойно място на България в нея.”
Любомир Пантелеев (КБ, от място): А Румъния няма ли да я споменем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по проекта за декларация.
Господин Пантелеев, искате ли да вземете думата от микрофона и да изразите Вашето съображение, или само от място приказвате?
Имате думата за изказвания.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Представител на правителството да обясни всичко, което е станало, за да се появи декларацията. Друго е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Ганев, искате ли думата?
Заповядайте, господин Василев.
Валентин Василев (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Още преди 15 години при своето създаване Съюзът на демократичните сили обяви своите два основни външнополитически приоритети – присъединяването на България към Европейския съюз и към НАТО. Оттогава досега Съюзът на демократичните сили, за разлика от други политически сили, независимо дали е бил управляващ или в опозиция, не се е отклонявал от тези две външнополитически цели. Ето защо ние приветстваме приключването на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
В тази декларация, която се предлага, се прави опит да се отдаде заслуженото на хора и правителства, които са работили в тази насока. Тук обаче не са споменати много политици, институции, екипи, които наистина имат принос. Едва ли в тази декларация можем да опишем всички тях, но извън това ние сме длъжни да ги поздравим и отдадем заслуженото.
Искам да напомня, че първото правителство на Съюза на демократичните сили подготви почти изцяло Споразумението за асоцииране на България към Европейския съюз и стана възможно България да стане асоцииран член, да бъде една от първите асоциирани членки на Европейския съюз.
Искам да напомня също така, че през тези години работиха много екипи от много министерства, на които също трябва да отдадем заслуженото. През цялото това време България получаваше подкрепата на всички страни-членки на Европейския съюз и на техните посланици в София, за което ние също сме им благодарни. Защото без тяхната подкрепа ние трудно щяхме да стигнем до това споразумение.

Правилно се казва в декларацията, че по време на правителството на Обединените демократични сили беше извършена огромната работа, за да приключат преговорите и наистина това правителство, което тук липсва, а трябваше да бъде в тази зала, приключи в срок тези преговори. Не бива да забравяме обаче, че през всичките тези години в България имаше и евроскептици, и отявлени противници на европейската интеграция.
Аз искам да напомня, че тези хора, които произлизаха от средите най-вече на бившата Комунистическа партия, правеха всичко възможно да забавят процесите на българската интеграция. Те бяха най-силни по времето на правителствата на Беров и на Виденов, когато България от една от първите страни асоциирани членки забави своето приемане в Европейския съюз поне с 4-5 години. Независимо от това и по това време имаше хора, които работеха за европейската интеграция. Понеже госпожа Бокова ме гледа, казвам, че имаше дори по това време хора, които работеха… Тези неща ние не трябва да забравяме, защото и вчера, и днес отново се чуват скептични гласове – гласове, които говорят, че вече ни е надянат хомотът и т.н. Нашата задача е да направим така, че да опровергаем всички тези гласове и да направим членството на България достойно и полезно за българските хора.
След като приключихме преговорите, на България й остава да измине втората, значително по-трудна част от своя път. През следващите две години и половина, дай Боже, това наше приемане да стане на 1 януари 2007 г., а не на 1 януари 2008 г. съгласно предпазната клауза, ние трябва, от една страна, да изпълним всички изисквания, които сме поели, и второ, да направим така, че членството ни да бъде достойно, активно и да спестим много трудности на българското общество, на българските хора и на българските фирми за тези две години. Затова е необходимо, първо, най-напред честно да кажем на хората какви ангажименти сме поели и какво ни очаква. Да кажем както доброто, така и лошото.
Второ, трябва решително да ускорим икономическия растеж, за да се доближим поне малко до тези икономики, към които сме тръгнали. Трябва да помогнем на малките и средните фирми на България да оцелеят при това присъединяване. Трябва да повишим конкурентоспособността на българските стоки, защото в голямата си част те не са конкурентоспособни. Трябва да помогнем на селскостопанските производители да се справят с високите изисквания, които им поставяме както по отношение на санитарно-хигиенните условия, така и по отношение на вида на тяхната продукция. Рязко трябва да подобрим образованието, здравеоопазването и стандарта на живот и да намалим престъпността в тази страна. Само така ние можем наистина да минем този преход по-леко и да станем едни достойни и активни членове на Европейския съюз, които да будят доверие в нашите партньори.
Съюзът на демократичните сили ще продължи да настоява за промени в Конституцията, които са свързани както с присъединяването ни в Европейския съюз, така и с устройството на държавата, което считаме, че може да бъде по-добро – в интерес на всички граждани: с по-добра съдебна система, с по-голямо местно самоуправление, с второ ниво на местната власт. СДС ще продължи да подкрепя всички стъпки, които ще ни направят пълноправни членове на Европейския съюз. В същото време ние като опозиционна сила ще засилим нашия контрол над правителството, за да могат всички тези ангажименти да бъдат изпълнени, да няма забавяне на нашето членство и българският народ да направи този преход възможно с най-малко жертви. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Василев.
Реплика ли искате? Да, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, тъй като не приемам това важно начинание само като един тържествен акт, а като една от съществените стъпки на България към членството в Европейския съюз, съм длъжен да репликирам господин Василев по два въпроса. (Неразбираеми реплики на народния представител Лъчезар Тошев.)
Първият е, че може би госпожа Надежда Михайлова правилно отсъства от тази зала и може би за това той се изказва от името на СДС, защото именно ръководството на предишното правителство направи така, че силно влоши позициите на България в защита на част от националните интереси – в частта по отношение на защитата на АЕЦ “Козлодуй”. (Реплики от блока на ОДС.)
Втората ми бележка е, че би трябвало да се говори по-точно по такива теми, освен това господин Василев е бил министър в едно от тези правителства и не знам за какво асоциирано членство на България говори в Европейския съюз. Все пак би трябвало хората, които на най-високо ниво отговарят по такива държавни въпроси, да са осведомени за това, което ние правим, и за статута, който има България в този процес и в неговото бъдеще.
Затова аз се надявам, че този текст днес ще бъде приет от всички народни представители като израз на нашата принципна готовност да бъдем членове на Европейския съюз и така да се развива България. Нека да освободим тези дискусии от една помпозност, от една фалшивост, защото само по този начин ние можем да намалим и увеличаването на евроскептицизма, защото хората искат от нас реални резултати, а не просто една фасада, зад която да се крият проблемите. Това е един мой апел към всички управляващи – сегашни и бъдещи - и към всички политически сили: реално и открито да поставят проблемите, които има България в хода на присъединяването, и да не изпуснем последните възможности за защита на някои от най-важните национални интереси, които отбелязах. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Дуплика искате ли, господин Василев? (Реплики.)
Моля Ви, не от името – изказване по проект за декларация. Знаете, че процедурата е както разглеждане на законопроект на първо четене. Така че не мога да не дам думата на господин Стоилов за реплика.
Друга реплика има ли? Други изказвания?
Господин Овчаров, заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Първо бих искал да отбележа крещящото отсъствие на членовете на Министерския съвет, които по необясними за мен причини отсъстват от това заседание. Очевидно те също имат определени съмнения по резултатите от това, което са – технически затворени. Коалиция за България приема като успех факта на техническото приключване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. Успех, откриващ реалната възможност в обозрим период от време България да финализира един от стратегическите си национални приоритети – пълноправно членство на страната в Европейския съюз. Приоритет, за реализацията на който Българската социалистическа партия и левицата са работили последователно и в опозиция, и като управляващи, и в парламента (смях и реплики в блоковете на СДС и ОДС), и в правителството на левицата, и в обществото. Приоритет, формалната реализация на който започва с решение на Министерския съвет на Република България от 30 ноември 1995 г., подкрепено от решение на Народното събрание от 1 декември 1995 г., и финализирано от тогавашния министър на външните работи на Република България Георги Пирински и неговия заместник Ирина Бокова на 16 декември 1995 г., официално представяйки това искане пред министъра на външните работи на Испания Хавиер Солана.
Аз бях написал тук думи на благодарност към всички народни представители, към всички представители на парламентарните групи, които биха направили консенсусно приемането на този текст на декларацията, без която и да било парламентарна група да се опитва да си присвои заслугите за тази важна стъпка по посока на реализацията на един ключов за страната ни приоритет. Очевидно още не сме изживели политическото си детинство. По-скоро някои от нас не са го изживели.
Коалиция за България ще подкрепи предложения текст за декларация на Народното събрание, въпреки някои негови текстови несъвършенства. Подкрепяме декларацията с ясното съзнание, че приключването на преговорите съвсем не означава реално членство, а още по-малко моментално социално-икономическо развитие и условия на живот, както в европейските страни. Часът за празнуване не е дошъл.
Струва си и ние да чуем отрезвяващите думи на чешкия президент Вацлав Клаус. Той казва така на 1 май: “Сега ние сме членове на Европейския съюз и искам да ви пожелая “добре дошли”, от една страна, и да ви предупредя, че рискувате да загубите илюзиите си. Трябва да работим здраво и да имаме сила.” Ако това е вярно за Чехия, то очевидно е два пъти по-вярно за България. Трудното тепърва предстои. Тепърва ще ни се налага да се освободим от разбирането си, че Европейският съюз е детска ясла, където ни чакат, за да ни отглеждат. Тепърва ще откриваме изненадите, които се крият във вече затворените преговорни глави; ангажиментите, поети от правителството в процес на тайни преговори, имащи като че ли една единствена цел – по-бързото и на всяка цена приключване на преговорите точно от това правителство. Не можем да бъдем доволни от очевидно пострадалото за сметка на скоростта качество на преговорния процес. Ключови преговорни глави бяха затворени, без ясно формулиран и категорично защитен национален интерес. Не можем да приемем явния отказ на правителството да се съобрази с предоставения му от Народното събрание мандат да защити националните интереси на страната. Правителството постави под въпрос легитимността на целия ход на преговорния процес, отказвайки да изпълни решението на Върховния административен съд. Това високомерно пренебрегване от страна на управляващите на законите и процедурите на страната продължи до самия край на преговорите.
Министърът на външните работи отново превиши пълномощията си, отново прие условия, които никой не го е упълномощавал да приеме. Нито една друга страна досега не е приела условията на засиления мониторинг, възможността за отлагане с една година на приемането си в Европейския съюз. Не го приема и нашият доскорошен партньор – Румъния, чрез думите на външния си министър Мирча Джоана.
И страшното в случая е не, че сме свидетели на поредното екстравагантно изпълнение на българския външен министър. На тях отдавна сме свикнали. Страшното е, че този министър си позволява да поема ангажименти от името на България, без самото правителство да знае за какво точно става дума.
Глава 31 “Други”, уважаеми дами и господа, е затворена без официална позиция на българското правителство, без решение на Министерския съвет за затварянето й. Ето този прибързан и безотговорен подход ние считаме за неприемлив. Това е подходът, който остави не само политиците от опозицията, а целия български народ безучастен и все по-скептично настроен към процеса на присъединяване.
Българите не станаха ваши съюзници, господа управляващи! Те така и не разбраха какво отваряте и какво затваряте, и какви ангажименти поемате от тяхно име, кой ще ги изпълнява и какви ще са последствията от това. Никой не успя да обясни и защо доказано безопасни блокове в АЕЦ “Козлодуй” трябва да бъдат спрени. Защо не се опитахте да ги защитите?
Уважаеми дами и господа, многократно в годините на прехода управляващите са бъркали стратегическите национални интереси със своите конюнктурни политически интереси, използвали са едните за сметка на другите. Очевидно и вие, господа управляващи, се поддавате на същото изкушение. Стратегическият национален приоритет за членство в Европейския съюз стана елемент от предизборната ви тактика, част от водопада от добри новини, които от месеци заливат България. Затова преговорите трябва да приключат сега. Затова договорът трябва да бъде подписан преди изборите. А какво пише в него, кой ще изпълнява поетите от вас ангажименти? За това нека мислят следващите управляващи.
За вас сега като че ли са по-важни PR-ефектите, етикетът – министър-председателят, който подписа договора, министърът на външните работи, който приключи преговорите. Това е вредна за България и опасна за вас самите тактика! Историята, най-близката ни история го доказва, затова искам да ви помоля – бъдете разумни! Оставете настрана суетата, славолюбието и политическите амбиции. Нека заедно защитим националните интереси на страната, както го направиха другите страни, преговаряйки до последния момент и преговаряйки успешно! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Станимир Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Господин Овчаров, бих Ви предложил да изгледате отново филма “Бяг”. Вчера ви цитирах реплика от този филм. Вие се зачудихте откъде знам толкова добре руски. Учил съм от 4 до 12 клас! Гледайте филма “Бяг”! Има един епизод, където обикновен войник казва истината в очите на генерал Хлудов. Генералът го слуша търпеливо и накрая той му казва: “Войнико, започна добре, но свърши зле. Обесете го!”.
Вие започнахте добре…
РЕПЛИКА ОТ БСП: Вие в ролята на генерала ли сте? (Оживление в залата.)
Станимир Илчев: Не, в ролята на реплекьор!
Започнахте с вид на човек, който говори и честно, и смело. Не се съмнявам, че говорихте честно. Накрая се усъмних, че ще завършите смело и познах. Съберете смелост и призовете от тази трибуна колегите си да не подкрепят тази декларация.
Иначе, това одумване на правителството, половината от което между другото е в Брюксел, не се е върнало, а другата му половина сега се готви да отиде там, това одумване на усилията на хората, които доведоха до този момент – да затворим технически преговорите, не е достойно. Не е достойно това спекулиране с АЕЦ “Козлодуй”, което вие няма да спрете и на десетата година след пълното членство на България в Европейския съюз, това плашене на хората, че в главите те ще открият изненади. Аз им пожелавам всяка глава всеки ден да ги изненадва! Аз пожелавам на хората, които орат с магарета сега, да се изненадат, че след три години ще орат с трактор! (Оживление в залата.) Аз пожелавам на хората, които сега не могат да мръднат доникъде, след две години да обикалят Европа! Аз им пожелавам тези изненади!
Пожелайте обаче Вие на вашата група да гласува против тази декларация, за да стане ясно на всички кой какъв е и за какво се е не само борил, както Вие казвате, но и за какво се бори в момента! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
За втора реплика думата има господин Младенов.
Николай Младенов (ПГСДС): Господин председател, позволете първо да Ви поздравя като председател на Народното събрание с това, че България приключи преговорите с Европейския съюз! (Ръкопляскания.) Да пожелая на всички в това Народно събрание в най-скоро време, без значение кой седи на този стол тук, България да бъде член на Европейския съюз!
Искам да започна с поклон към Българската социалистическа партия. Дълбок поклон, уважаеми социалисти! (Покланя се.)
Преди време разбрахме, че без вас нямаше да влезем тази година в НАТО. Днес разбираме, че без вас тази година нямаше да приключим преговорите с Европейския съюз. Абсолютно сте прави, затова дълбок поклон към вас! (Покланя се.)
Можеше много по-големи бели да направите и наистина тази година да не влезем в Европейския съюз. Можеше много по-големи бели да направите и наистина да не можем да приключим преговорите с Европейския съюз. Наистина заслужавате голяма благодарност за това, че българският народ ви свали два пъти от власт, защото го доведохте до национална катастрофа! (Реплики от КБ.)
Нека да кажа и още нещо като конкретна реплика към господин Овчаров.
Господин Овчаров, аз винаги съм си мислил особено в деня, в който станах народен представител, че има нещо, което е много по-голямо от индивидуалната амбиция на всеки един в тази зала да седне на един от столовете тук, в Министерския съвет.
Надявах се, че в това Народно събрание във всяка една политическа сила има хора, които си дават сметка, че техният личен интерес може понякога да не съвпада с националния интерес и трябва да сложат личния си в джоба, да стиснат зъби и да работят за България поне по някои по-ключови въпроси, които са важни за всички нас.
Вие обаче днес, за съжаление, много ме разочаровахте и ме разколебахте в тази моя дълбока вяра, че в това Народно събрание има такива хора. Вие доказахте, че вашият личен интерес и вашата лична амбиция е за едно постоянно оплюване, постоянно критикарстване абсолютно безпочвено, без да има някакво основание, нещо конкретно. Да се хванете за нещо конкретно – хубаво, но вие няма за какво да се хванете.
Това поставяте на първо място, а забравяте целта, с която ние всички сме избрани тук, която е да работим за България!
България има интерес да приключи преговорите бързо. България има интерес да стане член на Европейския съюз по-бързо, колкото се може по-скоро и за съжаление – това е, с което приключвам вече наистина – че с Вашето изказване стана ясно защо наистина имаме нужда от защитната клауза в договора си, защо имаме нужда от мониторинг. Докато политически сили като Вашата седят в Народното събрание и поставят под въпрос националните постижения, наистина имаме нужда не от мониторинг, а от политически борд! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За трета реплика на господин Овчаров думата има господин Сергей Станишев.

Сергей Станишев (КБ): Господин Овчаров, с голям интерес изслушах Вашето изказване. В него имаше много важни неща и относно необходимостта от консенсус между политическите партии и институциите за успешното приключване и подготовката на страната ни за предизвикателствата на Европейския съюз. Според мен имаше в недостатъчна степен критика към правителството за това какво те не са свършили при предоговаряне на различните глави и по отношение на недостатъчната прозрачност на процеса на преговори, което става още по-наложително сега.
Но тъй като днес в известна степен се упражняваме и в познаване на литературата, което блестящо демонстрира господин Илчев на основата на един великолепен роман на Михаил Болгаков, бих Ви помолил, отговаряйки на неговия въпрос, тъй като той очевидно се вживява в ролята на ген. Хлудов, който заповядал да се обеси един войник, в дадения случай очевидно се визира лявата част на залата, да ми припомните с какво приключва романа “Бяг” на Михаил Болгаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Овчаров, имате думата за дуплика.
Румен Овчаров (КБ): Обикновено, когато господин Илчев се изказва тук, той започва изказванията си изключително драматично и накрая ги завършва като някакъв фарс. По подобен начин завърши и сега.
Що се отнася до опелото на господин Николай Младенов, опелото над собствената му политическа сила, просто нямам намерение да го коментирам.
А ген. Хлудов, господин Илчев, спомняте ли си как завършва? Той се завръща и се разкайва за това, което е направил.
Може би идва времето и Вие да станете тук и да се разкаете за грешките, които направихте. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Цеков, имате думата за изказване.
Борислав Цеков (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина едва ли има прецедент поне в новоприсъединяващите се към Европейския съюз държави една такава парламентарна дискусия, свързана с техническото приключване на преговорите за присъединяване, да започва и да се води в отсъствието на правителството или поне на вицепремиера Панайотов, за когото се предполага, че работи по проблемите на евроинтеграцията, доколкото знам. Би трябвало да е в България.
Но ние се нагледахме на много странности и на много изкривено разбиране на парламентарния характер на нашата Република. Разбира се, че тържествените нотки трябва да ги има, когато говорим за приключването на преговорите. Заедно с това не бива да си затваряме очите и за реалните проблеми и предизвикателства.
Новото време като парламентарна група ще подкрепи предложения проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание в подкрепа членството на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., защото наистина с приключване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз най-после всички заедно – граждани, политици, институции – съборихме стените на крепостта, в която България беше затворена след Втората световна война. И днес, и занапред от камъните на тези стени трябва да изградим модерна България.
Ще подкрепим проекта за декларация, защото в него е залегнала една философия, която е и наше дълбоко разбиране като политическа формация, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, нито пък рог на изобилието. Там трябва да си заслужиш мястото и да си изработиш парите. Там няма мандат и не може да чакаме как едни ще се провалят, та да дойдат други. В Европейския съюз не влиза нито правителството, нито пък парламентът. Влиза цялата нация, всички българи като равностойни граждани на Европа и ние, народните представители, министрите, политиците въобще сме длъжни да работим за създаването именно на такива условия в България, така че нашите български граждани да се чувствам равноправни и достойни граждани на Европа.
Нека, все още говорейки в по-тържествената тоналност, днес да си припомним, че величието на една страна не е проста аритметика на нейните жители, територия или пък днешното й положение. То е в утрешните възможности, които историята на нашия народ може да развие. Наш дълг сега е да напишем правилата, които се спазват в модерния свят, свят, от който част е и трябва да бъде модерна България. И то не да седнем да ги опишем, а да ги направим дух и практика на нашето обществено и политическо поведение. Това са правилата, които ще увеличат възможностите за всеки българин. Защото няма българин, който да не е работил и живял така през последните години, че тези преговори да завършат успешно.
Трябва да имаме ясно съзнание обаче, че лесно се затварят преговорни глави. Трудно се защитава национален интерес, трудно се превръщат ангажиментите, поети от една държава, от едно правителство, в реална политическа и управленска практика. И това днес и занапред ще бъде голямото предизвикателство за България.
Изключителен проблем е тежкият, дълбокият информационен дефицит, свързан с преговорите за присъединяване. Българският гражданин, българският предприемач, българският земеделски производител, обществото като цяло трябваше вече да знае в числа и дати какви са конкретните изисквания, стандарти, условия, на които трябва да отговори нашата държава в различните икономически сектори. Защото тези ангажименти, поети от името на правителството, по-точно от името на Република България, ще предопределят развитието на цели отрасли от икономиката за години напред.
Днес няма реалистична и трезва оценка, която да твърди, че българските граждани, българският бизнес, българските селскостопански производители знаят какво ги очаква и на тази основа могат да се подготвят за острата конкурентна среда, в която България ще се включи към датата на своето присъединяване към Европейския съюз.
За да се преодолее този тежък информационен дефицит, е нужна цялостна стратегия и обща политика на правителството, насочена към разясняване на тези ангажименти. Такава, за съжаление, има най-вече на хартия. И това трябва да го кажем ясно. Останалото е лицемерие. Много често – казвам го със съжаление, а не като някаква безпринципна критика или като упрек към кабинета – много често, когато говорим за комуникационна стратегия, свързана с европреговорите, конкретните дейности в рамките на тази стратегия се свеждат до личен пиар на един или друг министър, а не до реално разясняване на онова, което чака България и българския бизнес през следващите години.
Друг тежък проблем, който се прояви в годините на водене на преговорите, особено в последните две години, е бюрократично-чиновническият подход. Време е, особено, когато България се присъедини вече към Европейския съюз, българското правителство да представлява и защитава националните интереси на България в рамките на Европейския съюз така, както го правят правителствата на останалите страни-членки, а не да се държат като чиновници в Брюкселските институции на Европейския съюз. Имаме, за съжаление, много конкретни примери в това отношение - бодящото, по пионерски рецитиране на възприетите безусловно изисквания от страна на Европейския съюз. Това не са преговори. Това просто е едностранно приемане на условия. Но за съжаление, преговорите технически приключиха и това трябва да са поуки занапред.
Нужно е да се регламентира на конституционно ниво така, както е в много държави и от новоприсъединяващите се, и от старите членки на Европейския съюз, че правителството информира предварително парламента за своите позиции, за своите проекти, които внася в Европейския съюз. В българската Конституция трябва да има такъв текст, въпреки че за всеки, дори и за неизкушените от конституционната тематика, е ясно, че в рамките на едно парламентарно управление правителството е отчетно за всичко пред Народното събрание, включително и за това, което осъществява като преговорна дейност с Европейския съюз. За всичко!





















Но за съжаление слушахме тук вицепремиера Панайотов, който отговаря за евроинтеграцията, да обяснява, че не било работа на парламента и парламентът нямало да разбере какво се случвало в европреговорите. Интересно той откога се научи и откога разбра?
Този подход трябва да намери своето решение и, пак казвам, подобно на останалите европейски държави ние трябва да го фиксираме на конституционно ниво, за да няма изкушения изпълнителната власт да монополизира процеса на участие на България в общия европейски дом, да монополизира информацията, както разбрахме, че не можело да се дава информация на Народното събрание относно европреговорите без височайшето разрешение на вицепремиера Пламен Панайотов.
Интересно как парламентът ще осъществява конституционното си правомощие да контролира и да иска отчет от останалите министри, които са ресорни – по външни работи, европейски въпроси? Защо правителството лишава тях от възможността да комуникират пряко с българския парламент по тези въпроси?
Казвам тези неща, защото това са част от големите поуки, които ние всички трябва съвсем реалистично, трезво, конструктивно да извадим от приключилия вече преговорен процес. Защото ако не превърнем тези поуки в реални решения, ако не променим маниера, по който правим своята европейска политика, то България няма да има силния глас, който всички бихме искали да има в рамките на Европейския съюз.
И накрая, за да завършим все пак отново тържествено, Парламентарната група на Новото време честити на всички – и граждани, и политици, и представители на институции, и неправителствени организации, и медии, които през годините дадоха своя принос - и с критичния поглед, и с рационалните предложения, и с ясната визия за това България да се подготви за своето пълноправно членство в Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цеков.
Давам думата за изказване на господин Юнал Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги, както и да погледнем, днес е един тържествен момент, един изключително важен исторически момент от най-новата история на страната. Слушах много внимателно изказванията на досега изказалите се народни представители от различни парламентарни групи и мисля, че с техните изказвания или по-точно с критичните бележки, които се съдържат по отношение на правителството, което постигна приключването на преговорния процес с Европейския съюз, най-малкото не е основателно.
Наистина България е пред финала, пред изпълнението на един от своите стратегически приоритети – членството в Европейския съюз. Само преди два дни тази новина дойде от Люксембург на заседанието на външните министри на страните-членки на Европейския съюз и на страните кандидат-членки на Европейския съюз.
Чий е този успех? Слушах много внимателно, изброени са три правителства в проекта за декларация. Тук имаше иронични изказвания по отношение на една или друга политическа сила. Аз искам с чувство на гордост да кажа, че Движението за права и свободи от 15 години, от Великото Народно събрание, тук, в тази зала, винаги е отстоявало политиката и позицията, че мястото на Република България е в НАТО и в Европейския съюз.
Българските политици през тези пет парламента и многото правителства, които минаха от тогава до сега, работиха наистина сериозно, без колебания, без забавяне на евроатлантическото приближаване на страната ни към тези две стратегически цели на страната и днес ние можем да се поздравим с този успех.
Аз знам, че на опозицията в лицето на Коалиция за България, на колегите от СДС и от ОДС много им се искаше може би по времето на техните правителства да приключи този преговорен процес, но така се случи, че това стана именно през коалиционното управление на НДСВ и Движението за права и свободи. Именно от правителството, ръководено от Симеон Сакскобургготски.
И въпреки всичко, този успех нямаше да бъде толкова значим, ако наистина в основата на този успех, и тук е мястото да го подчертаем, не стоеше консенсусът, постигнат особено през последните три години в изпълнението на членството на България в НАТО и днес с приключването на преговорите с Европейския съюз.
Тук това трябва да се подчертае, уважаеми народни представители, успехът е на цялото българско общество, успехът е на всички парламенти досега, на всички държавни институции – президент, парламент, правителство.
Разбира се, и това трябва да подчертая съвсем сериозно, че през всичките тези три години народните представители от всички парламентарни групи на Тридесет и деветото Народно събрание бяха на висотата на предизвикателствата, които никак не бяха леки по пътя именно за приключване на преговорите за членство в Европейския съюз.
Тук не може да не отдадем значимо място на волята и на усилията на министъра на външните работи, на министър Меглена Кунева, защото ние всички в този парламент ги подкрепяхме със своите решения, със своите декларации. Подкрепяхме правителството и усилията на персонално отговорните за преговорите с Европейския съюз, но е необходимо умение да се свърши този преговорен процес.
Така че смятам, уважаеми народни представители, дотук добре, но по-трудното наистина предстои. Кое е то? Остават две години и няколко месеца. Това са години, през които България ще бъде под мониторинг, ще бъде под контрол, за да доизпълни онова, което е необходимо както в областта на икономиката, така и в областта на законодателството по отношение на хармонизацията на българското законодателство с това на Европейския съюз. И особено, което е важно, ние наистина реално през тези две години трябва да покажем на българското общество, на българския гражданин, че той ще започне да живее по-добре и то не само след 2007 г. Процесите на подобряване на икономическото състояние на българина трябва да започнат сега.
И коя е ролята на нашия парламент в тези година и няколко месеца, които остават до края на настоящия мандат? Трябва да контролираме правителството, то да актуализира своята програма, своя план за ускорена стратегия за водене на преговорите с Европейския съюз. Защото приетият план за ускоряване на тази стратегия вече не е актуален. Той трябва да се актуализира съобразно изискванията и критериите, които са залегнали в отделните 30 глави.

Това значи по-високи темпове на икономическо развитие. Това значи, че ние, народните представители, трябва да изискваме, да контролираме борбата срещу корупцията и срещу престъпността да бъде по-ефективна. Ние трябва да правим всичко това заедно, а не гледайки отстрани и изтъквайки една или друга допусната грешка от страна на правителството.
Накрая, аз мисля, че българският парламент и българското правителство, не казвам мнозинството в парламента, защото тук има консенсус, имаме волята и следва да работим така, че България на 1 януари 2007 г. да се поздрави като пълноправен член на Европейския съюз.
Приключването на преговорите, уважаеми дами и господа, скъпи колеги, на преговорите с Европейския съюз по всички глави още веднъж показа, че България и българското общество, мобилизирайки своя политически и институционален потенциал, може да постигне високи резултати, отстоявайки своя национален приоритет – членството на Република България в Европейския съюз. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Лютфи.
За реплика има думата господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Лютфи, много ми допадна стила на Вашата реч и общата й постройка, нейната архитектоника, но понеже Вие сте съуправляващи и носите на равна основа отговорността и защитихте правителството, и добре направихте, че го защитихте, защото тези хора са положили усилия, може ли да Ви задам два въпроса?
След като приемаме декларация, в която няма нито дума какво ще стане с 500 хил. българи, които работят в Западна Европа сезонна и временна работа и ще бъдат лишени от пълни права за работни визи и достъп до социалноосигурителните системи, като една немалка част от тях са хора от турската етническа общност, как ние да гласуваме и да дадем добра оценка на правителството като не са защитили интересите на тези наши сънародници?
Второ, как да сме доволни от правителството, когато то за пореден път остава всички столове празни? В това аз виждам поредно доказателство за пренебрежение към системата на парламентаризма в България. Кажете ми поне едно друго правителство от тези десет, което в деня на тържествения момент на приемането на декларацията отсъства цялото во главе с неговия титуляр и накрая с неговия говорител? Значи ние тук ще си говорим празни приказки и задочно ще се хвалим.
А иначе чест Ви прави, че имахте такъв балансиран, разумен език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, заповядайте, имате думата за изказване.
Екатерина Михайлова (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Дебатът днес е във връзка с приемане на декларация във връзка с приключването на преговорите между България и Европейския съюз и е редно той да бъде точно в тази посока.
На 15 юни т.г. преговорите приключиха, но обективността изисква да се отбележи и как се стигна до този момент. Вярно е, че България подава молба за членство през 1995 г. Приблизително по същото време го правят и останалите страни от бившия социалистически блок. Страната ни обаче изостана в европейския си път и не бе сред останалите десет други страни, които станаха пълноправни членове на 1 май т.г. Причината е забавянето на реформите от страна на правителствата на Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.
Преговорите между България и Европейския съюз започват на 10 декември 1999 г. от правителството на Обединените демократични сили с министър-председател Иван Костов. Това правителство отваря 22 от всички глави. Дванадесет от тях затваря и по 26 изработва позициите на експертните екипи. Нека да отдадем заслуженото на администрацията, която подпомогна този процес. Нека да отдадем заслуженото на институциите и на българските граждани, които отстояха този процес.
Настоящото правителство на НДСВ и ДПС продължи договорния процес. Това е приносът му, който никой не може да отрече.
Нашата сериозна критика относно начина на провеждането му е основно в две посоки: липсата на прозрачност за българските граждани и синхрона между институциите. Къде виждаме липсата на прозрачност?
Първо, процесът се затвори само в рамките на администрацията.
Второ, дори чрез средствата на парламентарния контрол не се получаваха отговорите от страна на правителството на питанията на народните представители.
Трето, неяснота за позициите, които са договорени между България и Европейския съюз и неподготвеност за предизвикателствата за българските граждани, фирми и институции.
Липсата на синхрон се изразява в следното. Пренебрегване от страна на правителството на съгласуване на позиции с институции като Народното събрание, Президента, съдебната власт, както и с неправителствения сектор. Ярка илюстрация в това отношение е пренебрегването на решението на Народното събрание относно затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, което не се отчете при договореността в Глава “Енергетика”, поставяйки под съмнение принципите на правовата държава.
От приключването на преговорите между България и Европейския съюз следват два важни извода.
Първо, европейската перспектива става все по-реална за България. Процесът на интеграция към цивилизования свят и прехода за България са към своя край. Поради това не приемаме желанието на Българската социалистическа партия да предизвика референдум за АЕЦ “Козлодуй” след приключването на преговорния процес. Ако последното се случи, това би означавало отлагане с години приемането на България в Европейския съюз.
Вторият извод е, че България трябва да се подготви за пълноправно членство в Европейския съюз. Затова Парламентарната група на Обединените демократични сили настоява да се изпълняват, но и да се обясняват поетите ангажименти от страна на институциите. Българските граждани трябва да знаят какво им предстои. Това означава да бъде подготвена мащабна информационна и организационна кампания от страна на правителството, за да влязат нашите граждани в Европа като конкурентоспособни на европейските граждани.
Настояваме да се приемат промените в Конституцията на Република България, изискващи пълноправното ни членство, като държим особено на разпоредбата за контрол върху дейността на правителството, което и да е то, чрез предварително информиране на националния парламент за поети европейски ангажименти.
И трето, настояваме в рамките на следващата една година, в която страната ни ще бъде под контрола на Европейския съюз, да се предприемат действия от страна на правителството в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, които да не доведат до забавянето на процеса за пълноправното ни членство през 2007 г.
Приключването на преговорния процес още не означава пълноправно членство в Европейския съюз, нито, че се решават всичките ни проблеми. Етапът, в който се намираме, не трябва да служи за раздаване на неоправдани очаквания и предизборни фанфари. Обезпокоително е, че днес вече се правят отново обещания, че ще станем богати, чакайки само парите на Европейския съюз. Чухме обещания, че заплатите ще станат 1000 лв. Дори и днес в залата прозвучаха гласове в тази посока. Възможно е българските граждани да станат заможни, но това може да стане само ако предоставените ни възможности се реализират от нас на основата на предприемчивост, трудолюбие и продуктивен труд със силни и отговорни институции. Ние разглеждаме членството си в Европейския съюз не просто като цел, а като средство за повече сигурност, по-добро бъдеще и по-голямо благосъстояние.
Нашата мечта е да изградим Европа в България, а не просто да отидем там. Знаем, че Европейският съюз няма да реши нашите български проблеми – организираната престъпност, корупцията, миграционния натиск, нестабилни и криминализирани институции. Влизането ни в Европейския съюз, напротив, създава нови задължения, поставя пред нас нови изпитания и изисква допълнителни усилия. От нас зависи дали ще градим достойното си бъдеще. Не бива да чакаме някой да ни го подари. Нашата сила е в нас самите.
Когато през 1998 г. правителството на Обединените демократични сили прие стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз, сроковете, които залага, са следните: 2004 г. приключване на преговорите; през 2007 г. – пълноправно членство. Тогава този проект звучеше невероятно. Никой не вярваше, че това ще се случи. Само че това се случи – в 2004 г. България затвори преговорите. Надявам се, че в 2007 г. България ще стане пълноправен член на Европейския съюз.
Затова, за да бъде силна България в обединена Европа, усилията ни не бива да спират дотук. Трябва да продължим напред, отстоявайки националните интереси, традиции и място на България в съвременния свят.
Ние от Парламентарната група на Обединените демократични сили и Демократи за силна България заявяваме: знаем, че ни предстои дълъг път и сме готови да го извървим. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС и част от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Михайлова.
За реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, аз искам на първо място да приветствам факта, че Вие отбелязахте наред със заслугите на всички институции – парламент, всички правителства досега – заслугата на българската администрация за успешното провеждане и приключване на преговорите. Факт, който често се забравя, когато стават политически риторики тук от тази трибуна. Аз се присъединявам към тези приветствия и тази благодарност към стотиците и хиляди анонимни български държавни служители, членове на работните групи по отделните преговорни глави, които положиха немалък труд досега за това България успешно да отстои своите позиции и да приключи навреме преговорите с Европейския съюз.
Наред с това не мога да се съглася с упрека, който отправихте за липсата на прозрачност във воденето на преговорите, имайки предвид, на първо място, факта от коя политическа сила излизат тези упреци. Аз не мога да си спомня кога имаше прозрачност по времето на правителството на ОДС, когато започнаха преговорите, когато бяха открити главите, когато, както казахте Вие, бяха подготвени позиции по 24 глави. Каква прозрачност имаше тогава за българското общество, какви позиции представя България? Каква прозрачност имаше, когато в 1999 г. се подписа Меморандумът с еврокомисаря Ферхойген по отношение на 3-и и 4-и блок? Кога узна българското общество точно какво пишеше в този Меморандум? Кога имаше по-голяма прозрачност от сега, когато във всеки един момент всеки един ход на българското правителство ставаше достояние на цялото българско общество чрез медиите, чрез изказвания на опозицията и т.н.?
Така че, нека да бъдем малко по-обективни в тези оценки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
За втора реплика – заповядайте, господин Чакъров.
Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, считам, че е съвсем коректно в текста на декларацията да се посочи приносът на всички политически сили, включително и на вашата политическа сила.
По отношение на приноса на Движението за права и свободи, така както беше изказано от господин Юнал Лютфи, считам, че повече няма какво да се добави. Това е и оценката на цялата общественост, на всички граждани и на международната общност относно нашата ориентация още от първите дни по отношение на ориентацията на нашата страна към НАТО и към Евросъюза. Считам, че няма човек, който да не знае каква позиция винаги сме отстоявали, и то не само на думи, не само декларативно, а и в решения и в последователна реализация.
Тук е мястото да посочим един определен нюанс във вашия подход - в качеството ви на управляващи, когато сте отстоявали евроинтеграцията, и сега, когато сте в опозиция. Определено има такава разлика. Това е най-меко казано.
Аз ще си позволя да Ви задам един въпрос. На заседанието на Европейския парламент през м. ноември в Страсбург, което беше последното заседание преди срещата на Върха в Копенхаген страната ни да получи дата, докладчикът от Европейската народна партия господин Брок не беше предвидил дата за България. Който иска, може да види докладите и да направи справка. В интерес на истината, по време на заседанието ние имахме разговори и срещи, даже и с колегите от НДСВ, които вече имаха тази либерална ориентация, да се направи предложение по време на самото заседание на Европарламента. И в аспект на коректност трябва да признаем, че госпожа Ирина Бокова и колегите й от БСП успяха преди нас чрез ПЕС да предложат и това предложение за получаване на дата като препоръка беше гласувано от Европейския парламент. Каква беше Вашата позиция с Вашите колеги от Европейската народна партия, за да имаме този исторически шанс, който впоследствие се реализира?
А нотките Ви по отношение на евроскептицизма са един от поредните подходи в подхода на новата ви партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще отговоря на всички въпроси.
Каква беше позицията ми при посещението на българската делегация в Европейския парламент, вие я чухте в пленарната зала. Аз не мога да отговарям нито за действията, нито за думите на европейските парламентаристи, все още не съм, може и да стана и тогава, ако ми зададете такъв въпрос, ще ви отговоря каква позиция съм заела в Европейския парламент.
Второ. Разбирам, че има някакво жегване от страна на представителите на Движението за права и свободи. Но аз ще говоря само с факти. Когато казвам, че България изостана в своя европейски път и не стана пълноправен член на Европейския съюз на 1 май 2004 г. поради това, че е забавена от правителствата на БСП и на ДПС, имам предвид правителството на Любен Беров с мандат на Движенето за права и свободи.
Второто, което съвсем конкретно ще Ви отговоря. Питате за Меморандума, каква е била прозрачността, когато е сключен Меморандумът между България и Европейския съюз. Господин Казак, Меморандумът се сключи въз основа на мандат, даден от българското Народно събрание. Първо беше гласувано решение и, за разлика от настоящото правителство, това решение беше пренесено в Меморандума, който беше постигнат между България и европейските ни партньори.
Трето. Може би не си спомняте точно какво се е случило в парламента, но за дейността на администрацията би трябвало добре да си спомняте как е работила по времето на правителството на ОДС с премиер Иван Костов, защото Вие, както и Вашият брат, бяхте част от хората, които работеха в администрацията, и то във връзка с подготовката на България за членство в Европейския съюз и подготовка на преговорите! Затова некоректно звучи от Ваша страна подобно обвинение, защото Вие сте били в кухнята, може би обаче не сте виждали отстрани всичко, което се случва в Народното събрание и публичните действия на правителството.
Относно прозрачността, още нещо, съвсем конкретно, когато ме питате каква е разликата. Преди около месец и половина зададохме, и то писмено, за да не злепоставяме България към края на преговорите, въпроси във всички сектори, в които се водеха преговори или бяха приключили, към министри от правителството на Сакскобругготски. Искахме писмено да научим какво е договорено. Отговорите, които получихме всички народни представители, в това число и аз, бяха, че не може да ни се даде тази информация. Ако това не е липса на прозрачност, аз не зная какво е. Ако народните представители не могат да получат информация и то по най-деликатния начин, по който може да се подходи към правителството, просто не зная друго какво бих могла да кажа.
Това е моят отговор на всичките Ви въпроси.
И последно – за това кой кога какво е правил. Аз пак ще напомня, днешният дебат е за преговорите. Преговорите започнаха по време на управлението на нашето правителство. Вярно е, че завършват по време на управление на правителството на НДСВ и ДПС. Големите, стратегически цели на България не се постигат в рамките на едно управление и това е добрата перспектива за България. (Ръкопляскания в ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване – господин Пирински, заповядайте.

Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По мое мнение смисълът на тази дискусия, която водим, е да помогнем на българските граждани да си отговорят на един въпрос с два аспекта: какво се е случило на 15-и в преговорите с Европейския съюз, какъв е смисълът на приключването на преговорите и какво предстои? От една страна, отчитаме края на един процес, но едновременно с това даваме оценка за началото на следващия.
Подхождам към текста на представената ни декларация от гледна точка на опита да отговорим на този въпрос. Струва ми се, че насоката, която взе дискусията – кой къде е сгрешил, кой къде се е провалил и кой какво е направил, е още един лош пример, че се занимаваме със себе си и си даваме оценки помежду си, а не адресираме въпросите, които си задават онези, които сега ни гледат. Защото в края на краищата те наистина се питат какво е политическото значение на приключването на преговорите по тези тридесет и една глави и каква е практическата страна на развитието на членството на България в Европейския съюз оттук нататък. Нека няма съмнение – политическото значение на факта на приключването на преговорите от всичките 31 глави е първостепенно, можем да кажем “историческо” по простата причина, че по такъв начин се променя мястото на България на политическата карта на света. Който се съмнява в това наистина първостепенно значение, наистина не разбира за какво става дума.
Но в декларацията, госпожо председател, а и по принцип във връзка с това приключване се третират три въпроса. Първият е как се е стигнало до това приключване, кои са били участията, стъпките, правени от предходни правителства и парламенти за стигането на този момент.
Вторият въпрос е какви са задачите на този парламент оттук нататък и това е мнозинството от текстовете, които се съдържат в декларацията.
Но има и един трети кръг въпроси, които много бегло са маркирани в тази декларация, но които са със същото значение, както първия и втория, а това са въпросите за оценка на правителството, тоест, какво точно е свършило то в този преговорен процес, тъй като то пое съзнателно с отворени очи цялата отговорност и настояваше да договори условията за това членство и нееднократно отхвърляше претенцията на парламента най-малкото да бъде информирано дори с абсурдния аргумент, че нямало да разбере за какво става дума.
По първия кръг въпроси, госпожо председател, смятам, че е уместно в четвърти абзац от преамбюла да бъде маркиран позитивният принос на всяка от политическите сили в досегашния ход на този процес. В скоби бих искал да отбележа, че това, което е споменато за дейността на правителството на Демократичната левица, е вярно. Ние подадохме молбата за членство, но, уважаеми колеги, това далеч не беше единственият акт на нашето правителство, нито най-важният, тъй като в края на краищата това е една процедура. Имайте предвид, че на 1 февруари 1995 г. влезе в сила европейското споразумение за асоцииране на България, не като член, а като страна, асоциирана към Европейския съюз. Едно споразумение, което беше подписано от предходно правителство, за което също трябва да му се отдаде заслуженото, но което предполагаше много сериозни задължения за България. И правителството на Демократичната левица се постара да създаде организация и да пристъпи към изпълнението на тези ангажименти с цялата отговорност.
Второ, след подаването на молбата от Европейския съюз, от комисията ни беше предоставен един списък с около 1000 въпроса и правителството се организира да може да обработи този първи набор от питания – след като искаме да сме членове, как си представяме това членство. В Министерския съвет беше създаден Комитет по евроинтеграция с участието на основните министри под председателството на министър-председателя. В Министерския съвет беше изграден много сериозен апарат под ръководството на госпожа Бокова и усилието беше наистина да се осмисли интеграционният процес не като чисто дипломатически или външнополитически въпрос, а като акт, който ще ангажира ежедневието на всеки български гражданин, на всяка българска фирма, на всяка българска институция, на всяка българска община.
Не пледирам да пишем подробни признания за това, кой какво е правил и т.н., нито мисля, че е уместно в този момент прекалено да хвърляме вниманието си върху несвършеното, върху пропуснатото, проваленото, тъй като не това е смисълът на днешната дискусия.
На следващо място, госпожо председател, стигайки до диспозитива за това, какво се договаряме да правим оттук нататък, смятам, че са основателни и постановките, които предвиждат продължаване на изпълнението на ангажиментите в срок да приемем необходимото законодателство, да подкрепим промени в Конституцията, така че да имаме една работеща съдебна система за най-добрите практики в страните-членки на Европейския съюз и т.н. Онова, което кореспондира на тези диспозитиви в преамбюла – признаването на стратегическата, безусловната цел, която сме преследвали, волята да продължим в тази насока, са напълно уместни текстове и аз ги приемам без резерви.
Къде започва моето разминаване с този текст? То е по третия въпрос, госпожо председател, по въпроса за правителството. В текста, който имаме, има една срамежлива фраза в преамбюла и една трета точка в диспозитива. Коя е срамежливата фраза?
В абзац четвърти началото звучи така: “Като приветстваме приключването на преговорите”. В един от първоначалните варианти, който беше разглеждан в кулоарите вчера, имаше едно по-друго звучене: “Като оценяваме високо резултатите, постигнати при затварянето на всяка една от преговорните глави” и е съвършено очевидно, че замисълът зад тези няколко думи “приветстваме приключването” е да се даде една безусловно позитивна оценка на всяко едно условие, договорено в тези 31 глави. Тук виждаме един стил и почерк на мнозинството, който не се прилага за първи път, който не ни учудва, но който все така за мен продължава да бъде категорично неприемлив и защото се бяга от отговорност, но не само затова, а преди всичко, защото по този начин обществото остава неподготвено за онова, което предстои.

Госпожо председател, тези дни се коментират резултатите от изборите за Европарламент, състояли се преди седмица, където с голямо удивление беше констатирано, че в новоприетите десет страни-членки са гласували 20-25% от избирателите.
Право да ви кажа аз не знам защо толкова се учудват в Европейския съюз от този факт, тъй като и те би трябвало да наблюдават как вървят дебатите в парламента, как върви дискусията в обществото в тези страни, по тези въпроси. Не мисля, че са чак толкова различни от това, което се случва тук, у нас.
Хайде, кажете ми кой от тези хора, които сега слушат дискусията, утре ще отиде да гласува на избори за Европарламент. След като всичко е решило едно правителство, което даже не намира за необходимо да дойде тук и да присъства макар. Камо ли да даде отговор на редицата принципни и сериозни въпроси, които звучат извън тази зала. И за тази засилена клауза за наблюдение, и за онова, което спомена господин Овчаров, с какъв мандат е затворена една или друга глава и т.н. Какво приобщаване на гражданина към процеса на членство може да има едно формално приемане на такъв документ? Не само нулево, а с отрицателен знак. Особено пък ако ударим на това кой какви книги е чел, кой какви оригинални заходи може да измисли, изказвайки се от тази трибуна.
Ето защо, госпожо председател, бих Ви помолил да приемете две редакционни предложения, които правя по този текст.
Първо, в същия този - четвърти абзац, предлагам да отпадне изразът “като приветстваме приключването на преговорите”, и вместо това да звучи “отбелязвайки” или “припомняйки подаването на молба за членство през 1995 г. от Демократичната левица, започването и воденето на преговорите от правителството на ОДС” и т.н. по текста. Тоест маркирайки, отбелязвайки, отдавайки значимото на тези факти.
И другото ми предложение е: въпросната т. 3 да започнем така:
“3. Задължава правителството в едноседмичен срок да внесе подробна информация и отчет за затварянето на 31 преговорни глави и да представи конкретни предложения за засилена подготовка на страната”.
Точка 3 сега звучи: “Призоваваме правителството да засили подготовката…”
Няма какво да се занимаваме с призиви. Това е органът, който възлага на правителството. Ето защо, след като то не се е сетило да дойде и да се отчете, ние трябва да го задължим да се отчете – и то писмено, и то в едноседмичен срок. Не само да се отчете, а да представи конкретните си предложения за засилване на подготовката на страната за членство.
Госпожо председател, поемам ангажимента в следващите 1-2 мин., докато се изказват колегите, да дам писмено тези предложения за промени в текста. Ако те не бъдат приети, искам да е ясно, че аз не съм в състояние да подкрепя този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Реплика – господин Герджиков. Заповядайте.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пирински! Искам да ви обърна внимание, че ние разискваме декларация на Тридесет и деветото Народно събрание, а не някакъв друг акт, който има задължителна нормативна сила. Затова в т. 3 не бихме могли да задължаваме Министерския съвет с този акт. Точно това е невъзможно да стане в една декларация.
Така че това е моята реплика към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика има ли? Няма.
За дуплика – господин Пирински. По редакцията на т. 3.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Герджиков! Приемам Вашата реплика. Вие действително сте прав. Една декларация очевидно не може да съдържа такова понятие за задължаване.
Ето защо в отговор на Вашата реплика и стараейки се да бъда верен на вида на акта, който приемаме, бих коригирал предложението си и бих предложил т. 3 да звучи така:
“3. Намира за недопустимо липсата на всякакъв отчет и информация от страна на Министерския съвет за приключването на преговорите и очаква в броени дни правителството да представи своите мерки за засилване на подготовката”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Ще очаквам редакцията, господин Пирински.
Има думата госпожа Анастасова – в рамките на 5 мин.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпреки всички критики, които се изказаха от тази трибуна, и всички похвали, мисля, че заслужаваме да се поздравим с приключването на преговорите и да благодарим на народа си за подкрепата, която ни даде.
Иска ми се да ви призова и да се научим да гледаме напред, в едни нови по-европейски мащаби.
И след като всички вече заявиха подкрепата си за декларацията, искам да ви обърна внимание в чисто редакционен план върху нейния текст. Явно в бързината са допуснати някои грешки, които смятам, че трябва да коригираме преди да гласуваме текста, защото това все пак е официален документ и той не бива да излиза в този вид.
На първо място, в първия абзац след думата “ние” трябва да бъде поставена запетая: “Ние, народните представители…”.
В трети абзац трябва да отпадне членът “те” в думата “свързаните” – “свързаните с членството на Европейския съюз”, както правилно го прочете председателят, без този член.
След това трябва да отпаднат кавичките, както отново отбеляза проф. Герджиков.
И в четвъртия абзац “българските институции” да бъдат записани с двойно “и”.
По т. 3 корекциите ми са малко по-сериозни и смятам, че за по-голяма прецизност и коректност на текста е необходимо да добавим някои думи, така че т. 3 да звучи по следния начин:
“3. Призоваваме правителството да засили подготовката на страната за равноправно членство в Европейския съюз и да информира своевременно Народното събрание, цялата българска общественост за осъществяването й, за да може България реално и компетентно да бъде подготвена за успешно членство”.
И накрая, в заключителната част, още една редакционна забележка, която трябва да бъде отбелязана, тъй като липсва глаголът и смисълът не е ясен.
В последния ред преди “достойно място на България в нея” да се добави запетая и да се запише: “в която България да заеме своето достойно място”. Защото иначе текстът остава малко незавършен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще Ви помоля, госпожо Анастасова, да ми го дадете писмено.
Елка Анастасова: Да, ще Ви го дам. Аз тук съм подготвила един вариант.
Струва ми се, че наистина в преговорния процес и по пътя ни към Европа цялата българска общественост трябва да бъде в течение, за да няма след това неприятни изненади и цялото общество да бъде привлечено към подготовката за новото ни статукво на членове на Европейския съюз. Нека българите не бъдат пасивни зрители. Нека ги направим участници в този процес. И те да бъдат наясно не само с позитивите, но и с отговорностите и жертвите, които ще се очакват от нас по този нелек път.
Моля тези корекции да бъдат вписани, и ако е необходимо, да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, тези, които са редакционни, ще ги гласуваме.
Процедурно предложение – господин Великов.

Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да удължим времето до приключване на разискванията и приемане на декларацията, тъй като виждаме, че има още желаещи, а не би трябвало да ограничаваме колегите народни представители. И да приемем една декларация, която да е в унисон с този тържествен момент за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на тази точка от дневния ред и приемане на декларацията.
Гласували 118 народни представители: за 100, против 11, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Господин Пейков, заповядайте за изказване.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, подкрепям декларацията на Тридесет и деветото Народно събрание. В нея съвсем справедливо е казано “съдбовен избор направи България”. България приключи преговорите по време на ирландското председателство, по време на управлението на Национално движение Симеон Втори. Да признаем заслугите и на правителството на СДС, което започна преговорите в края на 1999 г. Не се сбъднаха прокобите от 2001 г., че правителството на Симеон Втори ще забави или дори че ще спре преговорния процес.
Аз не съм от големите фенове на господин Пламен Панайотов, но не мога да не спомена визитната картичка, дадена от него пред в. “Труд” на успешното управление на НДСВ. Преди всичко, казва вицепремиерът, това е българският лъв, около него звездите на Европейския съюз, знакът на НАТО и това, което наричаме просперитет. Благодаря на господин Панайотов, че е нарисувал символите на Движение за национално възраждане “Оборище”, което е в основата на мандата на това управление, изобразени на знамето на нашето движение. Съжалявам, че господин Панайотов е пропуснал короната върху лъвската глава.
Три години ние стискахме със зъби, за да дочакаме днешния исторически момент. Изтърпяхме какви ли не унижения, но с мандата и на Движение за национално възраждане “Оборище”, при управлението на Симеон Втори България стана член на НАТО, председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, член на Съвета за сигурност на ООН и приключи преговорите за Европейския съюз. Изпитанието си заслужаваше. На нетърпеливите, на неблагодарните, на злопаметните предлагам да прочетат историята на България, която историците ще напишат през 2010 г., за да видят имената на кои партии, на кои министър-председатели, на кои политици ще останат там. Има думата историята.
Благодаря на историка проф. Андрей Пантев за неговата научна обективност. Ето какво каза той вчера за столичен всекидневник с окото на историк. На въпроса “Как си обяснявате факта, че Симеон Сакскобургготски няма алтернатива като премиер?” проф. Пантев отговаря: “Симеон успя да експонира едно поведение, което няма никой друг. Той беше подиграван, иронизиран, гледан със снизхождение. Оказа се, че именно едно такова поведение, когато можеш да контролираш емоциите си, когато можеш да не избухнеш, когато можеш да не отговориш на дебелашка закачка, има една по-далечна перспектива”. На въпроса “Смятате ли, че той ще съумее да достигне положението на баща си Цар Борис III, който е бил много уважаван от народа?”, проф. Пантев отговаря: “На времето в една статия написах, че Симеон няма грешен ход. Тогава бях обект на шеги и подигравки, обаче май натам върви работата. Аз съм в друга партийна формация, но това е реален факт. Симеон показа, че умее да контролира чувствата си и в същото време той забрани да се мрази. Това не могат да му простят много хора”.
И още няколко думи, казани от историка проф. Пантев: “Имам чувството, че него въобще не го интересува какъв му е рейтингът. Той има друг подход. Половината от тези, които днес яростно се гневят за АЕЦ “Козлодуй” имат собствен принос за тази разсипия. Аз се подписах под искането за референдум, но аз съм човек, който не може да контролира чувствата си. Не ставам за водач. Повечето хора са такива” – казва справедливо проф. Пантев. Благодаря му за неговата историческа обективност.
България приключи преговорите. Има думата историята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едва ли някой има съмнение, че политическата сила, която аз представлявам, някога не е била както за Европейския съюз, така и за НАТО. Разбира се обаче аз си задавам въпроса какъв е смисълът на днешната декларация? И ако отговорът е да се похвали някой с приключването на преговорите, или да се впише участието на други в този процес, аз не възразявам. Няма нищо лошо в това. Не намирам обаче, че дискусията е да се правят дитирамби на този или на онзи, а да говорим наистина по същество. Защото, уважаеми колеги, ако всеки е искрен и честен пред съвестта си, на въпроса: “Вие знаете ли какво е договорено?” аз мисля, че почти всички, за да не кажа всички, няма да искат да отговорят. Защото приключването на преговорите лимитира страната. И би било много добре, ако с приключването ние всички бяхме убедени, че интересът на България и на българските граждани е защитен в онези възможности които все пак позволява Европейският съюз. Тук не става въпрос да се надскача сянката. Защото, уважаеми дами и господа, ние никога не сме разглеждали Европейския съюз като някаква самоцел, а като начин и възможност да достигнем онези стандарти, които наистина да ни направят такива, каквито искаме да бъдем, да приличаме на европейци.
Истината е, че със завършване на преговорите аз бих искал да бъда убеден, да бъда сигурен и щях да бъда двойно по-доволен, ако бях наистина убеден, че за дълги години България е успяла да отстои максималното, пак казвам, във възможностите, които предлага и би предложил Европейският съюз. Ето защо съвсем спокойно и честно ви питам: как искате аз да приветствам приключването на нещо, което не знам как е приключило? Как вие го приветствате?
Ние разбрахме от медиите, че ще бъдат предоставени на всяка една парламентарна група касети със сключените договорености. Така поне се изказа господин вицепремиерът Панайотов. Няма такава и до ден днешен.
Другата страна на въпроса е как ние да убедим нашите избиратели, че наистина утре, веднага, влизайки в Европейския съюз, те ще получат това, за което те си мислят. Защото е абсолютен факт, уважаеми дами и господа, че България не е готова за приемане в Европейския съюз. И ако така продължи и в 2007 г., България трудно би могла да бъде готова. Аз бих искал да се лъжа в момента.

В момента има комисия, която разследва как се усвояват фондовете. В пресата пише, че има отклонения на други фондове. Ние оттук насетне говорим, че ще има много фондове, милиарди левове – как да убедим българските граждани, че те ще отидат по предназначение? Няма как да ги убедим. Ние дори не можем да им кажем, дори ние като народни представители не можем да им кажем какво точно, ясно е договорено. Аз не отричам пътя, който изминаха всички политически сили в този процес. Не отричам и приноса, защото в крайна сметка политическите сили и народните представители в тази зала и в другите парламенти са били представители на българския народ, те са идвали с тези обещания. Е, това, че в Европейския съюз няма да минем през Босфора, е друга работа, но всеки греши по някой път.
Идва реч – за какво я правим тази декларация, след като ние и по т. 1, и по т. 2 многократно сме изказали своето съгласие, за да дойде една т. 3, която наистина е много неясна и в която ние се опитваме да предупредим може би българските избиратели, че нито им е ясно какво точно е договорено, нито им е ясно какво точно ще се случи. Ние призоваваме да има по-голяма информация, призоваваме страната да бъде по-подготвена. Истината е, че не сме подготвени за Европейския съюз. Истината е, че бързането на преговорите, което безспорно е един успех като време, но това е свързано и с отстъпката, която беше направена по отношение на лимита на нашите интереси. Иначе няма как да стане, защото аз бих искал някой от вас да излезе и да каже, че ако 2007 г. завари така българското земеделие - в момента, то много трудно ще бъде конкурентоспособно.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Защо се кара?
Борислав Китов: Не се карам, никой не обвинявам. Аз говоря съвсем спокойно и влагам една емоция на съмнение, и си задавам въпроса – защо е тази декларация? Ако въпросът е да кажем – правителството направи всичко възможно, за да приключи –това е истина. Истина е, че ние не знаем какво е договорено; истина е, че не можем да бъдем сигурни дали са защитени националните интереси. Истина е, че вие сами разбирате, че трябва да има много по-голяма информационна система, която да запознава не нас, а българското общество какво е необходимо да стане, за да може да влезе горе-долу подготвено в Европейския съюз.
Позволете ми да завърша, уважаеми колеги, в крайна сметка влизането в Европейския съюз, влизането в Европа, на която ние принадлежим по географско местонахождение, по дух, в крайна сметка не може и не бива да влизаме като втора категория хора. Бързането по някой път навежда на онази стара българска поговорка за бързата кучка и сляпото котило. (Единични ръкопляскания от ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов. Реплика има ли?
Заповядайте.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От цялото поведение на залата днес си давам сметка, че както в исторически план, така и в настоящ, няма ненаказано добро! Искам да ви кажа, колеги, нека да престанем да превръщаме парламента в провинциален самодеен театър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване има думата господин Кръстьо Петков.
Имате шест минути, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако целта на проекта за декларация беше да изтъкнем българския успех и да посочим кои имат заслуги, да ги посрещнем с адмирации, да се поставят добре и политическите акценти за това кой с кое правителство е допринесъл за приключването на преговорите, аз мисля, че тази цел вече е постигната. В стенограмите на българския парламент ще остане записано, тъй като ми се видя, че има доста висока степен на съгласие, че всички имат – някои повече, други по-малко, определена заслуга за това.
На мен ми се струва, че днес обсъждаме и приемаме документ, който трябва да ни каже какво прави България, нейното правителство, икономическите и социалните агенти и специализираните институции оттук нататък – до 2007 г. и първите години след приемането. Ако това е така, тази декларация не е полезна, тя не върши тази работа. Аз лично смятам, че тя не е полезна и на българското правителство и не мога да я подкрепя.
Тъй като може да възникнат някои недоразумения, тук искам да кажа, че оттук нататък говоря в качеството си на депутат, избран в 4. многомандатен Великотърновски район, не ангажирам моята парламентарна група, и в качеството си на съпредседател на Българския републикански блок.
Ние имаме две съществени процедурни нарушения, госпожо председател, поради които българският парламент не бива да приема подобна декларация. Първата е преднамерената, демонстративна липса, аз бих казал отказ да се поднесе информация по съществени детайли на преговорния процес и на затворените глави. Как да вземем решение, как индивидуално аз да си изработя моето решение в условията на информационна неосведоменост? Аз не мога да оформя такова решение.
Второ, как да го направим в отсъствието на поне един отговорен представител на българското правителство? То отсъства тук не просто технически. Ние днес регистрираме политическо и парламентарно отсъствие на българското правителство – нещо, което става традиция, стил на това правителство и не се е случвало, ако се върнем няколко мандата назад.
Затова аз предлагам да преустановим дебатите и да не приемаме този документ, а като парламент да възложим на правителството да подготви стратегическо решение, което е ориентирано и фокусирано към изпълнение на поетите ангажименти: минимизиране на възможните загуби за България и максимизиране на евентуални изгоди, които могат да се реализират през оставащите няколко години.
Какво да съдържа този документ? На първо място, той трябва да изгради система за информиране на парламента, на гражданите, на производителите, на социалните партньори по всички процедурни, финансови, икономически и други условия на преговорите, особено по ключовите глави “Земеделие”, “Конкуренция”, “Енергетика”, “Екология”. Без това страната ни няма да бъде готова да действа в следващите години и ще изпаднем в още по-тежки позиции. Неслучайно нас ни предупреждават да се разделим с илюзиите. Днес политиците не се делят на евроскептици и еврооптимисти. Най-важно е да бъдеш еврореалист, а това значи да отстояваш своите национални икономически и социални интереси.

На второ място, ние трябва да задължим правителството да даде отговор и да има реакция за това как ще действаме след 2008 г. в условията на въвеждане на ограничителен режим за българските работници в европейските страни. Още веднъж повтарям, става дума за около 500 000 души, които вече са се изнесли, някои от тях със семействата си, и няма как да се върнат след 2008 г. в България.
На трето място трябва да проучим опита на другите страни, които вече са приети и срещат първите трудности с цените на имотите и доходите в Чехия, с продажбата на захарта в Латвия, с проблемите на полското земеделие, преди да казваме “ура!” и да ръкопляскаме.
На следващо място, аз се питам и питам икономистите, особено макроикономистите в тази зала – след няколко седмици, ако се подпише Меморандумът с Международния валутен фонд в този му вид как ще изпълняваме поети ангажименти в главите, които засягат икономическите и социалните въпроси в България, когато Меморандумът ни тласка в друга посока, а ние оказваме на правителството една подкрепа – безкритични и без да му помагаме като парламент да заеме една по-твърда, по-сериозна и по-отговорна позиция?
И накрая, в едно такова решение би трябвало да залегне ангажимента за референдум преди приемането ни в Европейския съюз, така както предложи българският президент. И тогава ще бъдем отговорна и сериозна нация – партньор на Европейския съюз. Иначе всички сме “за”. И аз съм “за”, но нека да го направим така както го направиха десетте страни, влезли преди нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Петков.
Да приема ли, че в изказването Ви имаше и процедурно предложение за отлагане на гласуването? Добре.
Подлагам на гласуване процедурното предложение направено от господин Петков за отлагане на гласуването на тази декларация.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 162 народни представители: за 20, против 128, въздържали се 14.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Младенов, заповядайте за изказване.
Николай Младенов (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя декларацията на 39-ото Народно събрание във вида, в който е внесена от председателя на събранието, но аз ще направя това с една лека неудовлетвореност. Въпреки своя глас за тази декларация аз смятам, че днес беше моментът, в който българският парламент трябваше да започне един по-съществен дебат по това какъв тип общество искаме да бъде България, когато влезе в Европейския съюз, на какви ценности искаме това общество да бъде изградено, с какви институции искаме това общество да работи, каква политика да отстоява спрямо останалите страни-членки, спрямо своите граждани и т.н.
Искаше ми се някак си тези въпроси да бъдат включени в декларацията на Народното събрание, но все пак явно няма способност в това събрание тези въпроси да бъдат разгледани по същество и все пак от благоприличие нека да се придържаме и към някаква степен на тържественост на днешния момент.
Важно е обаче днес поне да направим нещо друго – нека поне да разсеем няколко мита, които по много учудващ начин намериха своето място и в самия дебат до този момент. Митове, които в българското общество се поддържат именно от онези сили, от онези хора, които не искат България да бъде член на Европейския съюз, защото виждат страха от правилата, защото виждат страха от това, че техният сив бизнес ще трябва да излезе на светло и няма как това да стане, че техните скрити интереси и политически влияния в една или друга част на същата тази зала ще трябва да се прекратят, че няма да могат да спят на работа или ще трябва да отиват в 9,00 ч. сутринта, а не в 10,00 ч., че трябва да пият по-малко кафета и ще трябва да вършат повече работа, когато са на работа и съответно за това да получават съответното възнаграждение.
Никога в България няма отговорен политик, който да е говорил, че с присъединяването към Европейския съюз ще потече мед и масло. Няма да потече мед и масло на 1 януари 2007 г.! Дай Боже тогава да станем член на Европейския съюз! Защото България и българската икономика отдавна вече живеят в условията на конкуренция с европейската икономика, отдавна вече българските икономически субекти се състезават на нашия собствен пазар с европейските, изграждат своите механизми, с които да се защитават срещу конкуренцията и начинът, по който да подобряват своята продукция. Така че да се говори от трибуната на Народното събрание, че България не е готова за членство в Европейския съюз за мен е най-малкото учудващо, най-многото притеснително с оглед на нашите партньори, с които току-що приключихме да преговаряме.
Как да не е готова България за членството в Европейския съюз? Какво, тези преговори, които толкова години са се водили, всичките тези дейности, които са извършени в подготовка на страната ни, те какво – са били на хартия ли? Може би тук има хора в тази зала, които ще зачеркнат в настоящото си битие на народни представители в предходното си битие на народни представители в миналото Народно събрание, всичката работа, която са свършили? Нали именно на базата на тази работа България може да приключи преговорите с Европейския съюз – на базата на законите, които българските парламентаристи са приемали, на базата на разпоредбите, които Министерският съвет и всичките министерства са изработвали, на базата на работата, която е извършена от неправителствените организации, от синдикатите, от асоциациите на работодателите?
Можем ли да зачеркнем всичко това и да кажем, че България не е готова? Можем да говорим за това дали България можеше да бъде по-готова, дали България през следващите години има да изпълнява още допълнителни предизвикателства пред себе си, които трябва да реализира, за да се почувства наистина един достоен член на Европейския съюз, но да кажем, че тя не е готова – моля ви, нека да си дадем сметка за какво говорим!
С присъединяването ни обаче наистина ще има една разделителна линия и това ще бъде разделителната линия на безвремието в българската съвременна история. Надявам се най-искрено, именно за това през всичкото това време съм подкрепял членството на България в Европейския съюз, че с деня, в който ние ще влезем в Европейския съюз ще се сложи край на това наистина безвремие, в което голяма част от нашата страна съществува и в момента. Ще дойде времето, в което отговорността – от индивидуалната и колективната, ще бъдат издигнати в по-голяма ценност, отколкото са в момента. Ще дойде времето, когато солидарността като обществена ценност наистина няма да бъде само на хартия в един или друг документ, а ще е нещо, което всички ние ще споделяме в отношенията си един между друг, така и в политическите си, така и в икономическите си отношения.
Постигайки тази стратегическа цел – присъединяването към Европейския съюз и наближавайки към тази дата следва да си отговорим и на още няколко въпроса, свързани с политиката, която ние ще имаме към останалите страни, които до този момент не са се присъединили към Европейския съюз, към нашия регион, в който живеем. Задължително е оттук нататък България да осъществява активна политика в подкрепа на Румъния, в подкрепа на приключването на преговорите на Румъния с Европейския съюз, с всички екипи, с всички знания, с целия опит, който ние имаме.
Ние трябва да помогнем и на останалите страни от западните Балкани – на първо място на Хърватия, която сега тръгва по своя европейски път, разбира се, на Македония, която също й предстои да тръгне по този път на присъединяване към Европейския съюз. Да им помогнем, защото България е в Европейския съюз. Без Балкани в Европейския съюз няма да постигне тази цел на стратегически стабилност, която всички искаме да видим в Югоизточна Европа и няма да опровергаем веднъж завинаги митът за барутния погреб на Европа. Затова нашата политика трябва да бъде насочена много активно към тези страни.
Стратегически приоритет на България трябва да бъде и членството на Турция в Европейския съюз. Турция има да извърви много дълъг път, много дълги преговори, но Турция е започнала много активно своята подготовка, върви с много бързи темпове в процеса на своята модернизация и заслужава да бъде подкрепена от всички страни, които искат да видят стабилността и мира да възтържествува на нашия континент и в неговата периферия.

Приключвайки, искам да кажа, че днес в един столичен вестник прочетох една удивителна статия, която говореше за това, че с присъединяването си към Европейския съюз сме си натегнали поредния хомот на главата. Много интересно е, че наистина все още има хора в България, които не искат да си признаят, че въпросът за членството на нашата страна в Европейския съюз не е въпрос на натягане на някакъв хомот, а е въпрос на стратегически избор, който обществото вече е направило само. Когато това общество, българското общество, е избрало да се присъедини и да работи за присъединяването си към Европейския съюз и към НАТО, то е казало какъв тип иска да бъде. Време е и българските политици, време е и българските писачи по вестниците да си дадат сметка, че може би този народ, който от време на време обичаме да хулим, като че ли е на много по-високо и на много по-достойно място и много по-ясно разбира стратегическите цели на нашата страна. Много повече от всеки един, който казва днес, че България не била готова или че си надявала хомот или че ще настъпи някакъв ужас с присъединяването ни към Европейския съюз.
За съжаление Народното събрание днес – поне в дебата до този момент, а и не вярвам това да се промени драматично оттук нататък – не беше като че ли на нивото на очакванията, които българският народ има към своите народни представители – наистина да дискутират сериозно темите, които са важни за стратегическото развитие на България, да се откъснат от ежедневното политиканстване, да си дадат сметка, че са народни представители заради нещо повече от личната си амбиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Младенов.
За реплика има думата господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Младенов, въпреки че споделям една голяма част от тезите, които Вие споделихте, има и някои неща, които аз не мога да споделя и затова ще се възползвам от възможността да направя следващата реплика.
Господин Младенов, България може и да е готова от нашата камбанария, от нашите виждания. Но българските граждани дали са готови за предизвикателствата, които им предстоят при присъединяването на страната ни към Европейския съюз? Това е големият въпрос, на който трябва да си отговорим.
Точно затова ние, като критикуваме проведените набързо преговори и при пълно информационно затъмнение, критикуваме от тази позиция. Знаят ли българските граждани какво ги очаква в утрешния ден и каква е цената на бързо проведените преговори? Аз съм сигурен, че по-голямата част от народните представители не знаят това, камо ли българските граждани.
Да вземем в частност Глава “Земеделие”. Знаем ли ние какво точно се договори? Не знаем! Къде са обещаните резултати от преговорите? Вицепремиерът Пламен Панайотов каза преди два дни, че всеки един председател на парламентарна група е получил дискета с резултатите от преговорите. Аз поне не знам да има такава дискета и въпреки, че се опитахме да получим тази информация, не сме я получили. Какво ли остава да знае чичо на село какво го очаква през 2007 г. и какво трябва да прави през този период, за да се подготви за конкурентния сблъсък с фермерите от Европейския съюз.
Така че, уважаеми колеги, нека да приберем фанфарите и да кажем истината такава, каквато е. Защото, ако не кажем истината сега, в утрешния ден нашите избиратели няма да ни го простят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за друга реплика? Има ли желаещи за изказване?
Господин Илчев, заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще се опитам да бъда по-кратък, тъй като действително времето напредна и се уморихме.
Първо, искам да споделя с всички, че фактът на създаването на тази декларация като текст прави така или иначе чест на политическите сили от Тридесет и деветото Народно събрание, които, първо, изпратиха за консултациите по текста едни от най-добрите си представители.
Второ, проявиха коректност и търпение, защото последните редакции на този текст бяха правени снощи в почивката между двата мача и след последния мач. А тази сутрин в 8,20 ч. представителите на политическите сили се срещнаха отново в стая 16, за да санкционират положително този текст така, както беше предоставен днес, макар и с известно закъснение.
На следващо място, четвъртият абзац от преамбюлната част на проекта за декларация също би могъл да се приеме за повод за удовлетворение от всички нас, тъй като в първоначалния си вариант той не отразяваше действителната хроника на събитията и онази вътрешна логика, която е съществувала в цялостния процес на интегриране в Европейския съюз, независимо от това кое правителство и коя партия са били субекти на процеса.
Мисля, че с това изброяване на партиите и правителствата, които от 1995 г. до днес са носили отговорността за развиването на процеса, ние сме коректни, ние сме се издължили на последните години от българската история.
На трето място, естествено декларацията, която в превод на български означава “заявление” според мен и нищо повече от заявление, няма как да съдържа прескрипцията, предписанието за нещо конкретно, което правителството да извърши, т.е. да представи програма, или график, или стратегия, или каквото и да било друго.
Затова критиката в тази част от текста не може според мен да се смята за достатъчно основателна. Ако ние в следващите дни, седмици или месеци решим да задължим правителството на Република България с това да излезе с една актуализирана стратегия – било то информационна, било то технологична – за следващите две години, то това ще бъде съвсем друг тип действие.
Мисля също така, че е малка, но доста интересна придобивка това, което в други декларации не се е случвало, защото не е имало такива поводи – да се изброят поименно тези 25 държави от Европа, към които ние се присъединяваме. Дори, ако имаше време, аз щях да ви предложа на глас да ги прочетем една по една, защото изричането на имената на най-развитите и модерни европейски демокрации, на най-силните и динамични европейски икономики всъщност са отговор на въпроса какво ще стане с нас утре или вдруги ден.
Тук искам да заявя моето дълбоко лично убеждение, че, първо, няма да стане нищо катастрофално. Ние не влизаме като държава в неясна агломерация от евразийски тип, където стандартът на живот в едната държава се различава от стандарта на живот в другата държава със светлинни години. Ние не влизаме в конгломерат от субекти, където действат различни по същество законодателства. Ние влизаме в Европейския съюз, който е една модерна система скачени съдове с, горе-долу, изравнени нива. И това, което следва да стане, е да положим усилията, за да изравним нивото в българския национален съд към равнището на другите компоненти на тази система от скачени съдове.
Ако разсъждаваме в обратна посока и то публично, както днес го направихме, ние рискуваме да създадем условия за избуяването на нова по тип фобия, масова фобия сред българското гражданство.
Тук се задаваше въпросът: знае ли човекът какво го очаква?
Мисля да не подценяваме българите. Българинът дори, когато малко знае какво го очаква, тръгва със 100 долара в джоба отвъд океана или продава къщата, за да купи нива или обратното. Защото българинът, както много пъти заклинателно сме казвали, всъщност е европеец. И въпросът “Откога?” никога не е имал смисъл. От момента, в който великият хан е решил да направи две безпрецедентни неща. При тогавашните военни ресурси да форсира голяма водна преграда и да продължи не на Запад, което би направило по-лесно приемането ни в Европейския съюз през 1992 г., а да кривне на Югозапад. И второ, да основа държава не в унгарските равнини, а в подножието на голяма и силна все още империя – Византийската.
След като тогавашният българин е рискувал така, не без да се замисли, а обмисляйки срещу риска какво ще постигне, как няма днешният българин да не преодолее малките, далеч по-малките рискове, които се появяват пред него. А такива естествено има и ние ги знаем много добре. Затова се мъчим всеки ден да създаваме нови и нови законопроекти.
Дълго стана изказването ми, извинявам се.
Завършвам с прословутата мониторингова клауза или както я наричат още – клауза, защитна клауза. Тази уж клауза, която като хватката бодичек в хокея ще ни изкара извън полето на играта, ако направим и най-малкото погрешно движение, не е вярна. Разбра се, че тази клауза е налагана и на другите 10 държави. Разбра се, че тя е налагана след приемането им в Европейския съюз, но затова пък е имала трайност от три години. Разбра се и друго – че това няма да бъде умишленият момент, в който България се игнорира, защото само при драстично и продължително отклоняване от поетите ангажименти, при драстично и недопустимо нарушаване на приети условия в продължителен период България би могла да получи санкциониращия негативен сигнал.
Аз мисля, че като Народно събрание, което има още цяла година до края на мандата си, и едно следващо Народно събрание няма да допуснем да се задейства онова, което предписва мониторинговата клауза за следващия период до пълноправното ни членство. Мисля, че с тази декларация, ако не друго, ще дадем ясен сигнал в тази посока за това, че 39-ият парламент на България е готов да продължи работата. Казано е и как – с по-висок темп. Казано е и, че това трябва да стане в условията на информиране на обществото и на самото Народно събрание, когато се засягат действия на правителството. По този начин мисля, че декларацията казва, ако не всичко, то достатъчно.
Призовавам ви да я гласуваме положително. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Христов, за изказване.
Моньо Христов (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден е за България, че наистина приключи преговорите и най-накрая, като нация, народ и държава ще бъде съпричастна към Европейския съюз, към народите, към ценностите, към всичко това, което стремежът на всеки един народ и на отделната личност е бил за свободно общество, за свободни хора и за тяхното движение.
Аз приветствам този ден като народен представител и съм доволен, че зад гърба на нашата нация остават онези тежки моменти, в които сме се чувствали, от една страна, васали на други държави, от друга страна, неможейки да развием достатъчно своя интелект, своя труд и като личности да дадем това, на което сме способни.
Въпросът обаче, който стои оттук нататък, е каква държава и какъв партньор наистина ще бъде България в Европейския съюз? Започвам с оная част в декларацията, където е записано, че България ще бъде равностоен партньор и са изредени останалите членки на Европейския съюз.
Сигурни ли сте, дами и господа народни представители, че България ще бъде наистина равностоен партньор в Европейския съюз? Сигурни ли сте, че нашата икономика има оная конкурентност, оная зрялост, онази достатъчност, за да бъде не само конкурентоспособна, но и да бъде партньор?
Сигурно много от вас тайно в себе си казват: не сме сигурни. И аз съм един от тези, които считат, че България въпреки положените усилия на няколко правителства, на няколко парламента, към днешния ден не можем да кажем: да, ние ще бъдем равностоен партньор на Дания, ще бъдем равностоен партньор на Германия и т.н.
Защо говоря за равностоен, а не за равноправен? Защото равноправният партньор се изразява по правата, които той получава като член на Европейския съюз. А този, който е равностоен, е този, който може да покаже силата и възможностите си в обществото на европейските народи.
Водейки тези преговори обаче, България в голяма част е поставена като пасивен партньор на Европейския съюз и на тези останали държави. Пасивен, имам предвид, като територия, имам предвид и като икономика, имам предвид и като индивидуалисти, хора, които могат да свършат нещо в страната си.
Вторият момент, който най-много ме тревожи, и предлагам да бъде променена декларацията, е отношението на българския парламент към правителството. В декларацията е казано, че Народното събрание призовава правителството да го запознае и да информира Народното събрание относно бъдещите проблеми и т.н., и т.н. Аз не го приемам този текст.
Аз приемам текста, че Народното събрание задължава правителството – задължава правителството! - да информира постоянно Народното събрание за това, което предстои да се случи. Тъй като това правителство, извинявайте колеги, малко ще се отклоня, но това правителство е излъчено от вас, от двете политически сили – НДСВ и ДПС, ако вие само искате то да ви разказва разни приказки, това е друг въпрос. Но ние от опозицията искаме това правителство да защитава националните интереси.
И тук ще се отклоня малко, като кажа две думи за водените досега преговори и сравнението с другите вече членки на Европейския съюз.
Един поляк ми каза, че когато са водили преговорите с Европейския съюз, преговарящите от страна на Полша се изпотявали до кръста. Но преговарящите от страна на Европейския съюз се изпотявали чак до дъно. Аз се питам: как са се изпотявали нашите преговарящи, когато са защитавали националните интереси, и как са се изпотявали преговарящите от страна на Европейския съюз?
Гледайки резултатите от затворените глави, разбирам, че разговорите и преговорите са били свързани повече със съгласието, мълчаливото съгласие и мекушавата позиция на българската страна, отколкото някой от Европейския съюз или от българската страна да се е изпотил.
И тук вие трябва да споделите тревогата именно от страна на това, което ни предстои. Досега не съм чул от представител на правителството, от представител на мнозинството да даде онази прогноза, да очертае онази перспектива на това, което ще бъде като структура в нашата икономика - какви ще бъдат нашите приоритети след 2007 г., какъв ще бъде темпът ни на растеж след 2007 г. Чувам само някакви големи хвалби и големи приказки за над 1000 евро заплати и други неща. Лесен начин за популизъм и залъгване на хора, които не разбират за какво става дума. Но сериозният разговор, сериозната тема, перспективата на Република България в Европейския съюз не съм я чул досега от правителството.
Трябва да посоча и още нещо. Правителството в целия този период сякаш отдели повече внимание, повече сили и повече информация за тревогата на българите и на българското общество около случая с българските медици в Либия, отколкото да говори за преговорите с Европейския съюз. Тази тенденция не е добра. Това говори, че това правителство и това мнозинство, отивайки в Европа, работят с ниски, ориенталски цели и маниери. Защото няма друга държава, в която да се крие преговорният процес. Това става обикновено в държави, в които има шейхове, емири и където имаме, най-точно казано, диктатура.
Ако вие приемате, че сте едни обикновени пионки и марионетки в българския парламент, аз искам да заявя, че от страна на нашата парламентарна група не можем да приемем за нормално такова поведение, че българският парламентарист не е тук само да натиска картите, да гласува с тези карти и да се съгласява, а българският парламентарист, както е записано в декларацията, иска да направи нещо за доброто на българския народ.
Затова, господа от НДСВ и ДПС, приключвайки този тежък преговорен процес, на вас в рамките на една година ви остава нещо много важно – да представите истинската картина пред обществото, пред парламента, пред всички заинтересувани, за да може те да бъдат наясно какво ни очаква и за да може следващите, които ще управляват България, да направят картината ясна, прозрачна и точна и хората да могат да си правят плановете. Иначе България ще остане пасивна територия. Ако е пасивна територия, тя не може да бъде равностоен партньор.
Ето защо в заключение казвам следното: дами и господа, ние постигнахме голямо средство за подобряване благоденствието на българския народ, но ни предстои това да бъде осъзнато и възприето от всички като чувство както на дълг на българските парламентаристи, така и от правителството като дълг и защита на българските интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Христов, ако имате предложение за редакция на т. 3, ще Ви помоля да ми го дадете писмено, както го направиха всички останали.
За реплика има думата господин Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, аз не обичам да се повтарям, но в случая се налага да се повторя, за да чуете и Вие. За Вас го правя. Ние обсъждаме приемането на декларация на Народното събрание, а с декларация на Народното събрание не можем никого за нищо да задължим. Смятам, че Вие като опитен парламентарист би трябвало да си давате сметка, че декларацията няма правно-нормативна сила. Така че Вашето предложениео по т. 3, където вместо да призоваваме искате да задължаваме някого, няма как да стане.
Искам да използвам случая да призова и аз на свой ред народните представители да се опитаме да приключим вече тази дискусия, за да можем все пак да приемем декларацията преди приемането ни за пълноправни членки в Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Христов, като предлагате редакция на т. 3, все пак се съобразете с това уточнение, което беше направено току-що за нормативния характер на декларацията.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще започна с гласуване на предложенията, направени от господин Пирински.
Първото му предложение беше в четвъртия абзац на преамбюла на декларацията текстът да стане така: “Отбелязвайки подаването на молба за членство през 1995 г. от правителството на Демократичната левица, започването и воденето на преговорите от правителството на ОДС и завършването им от правителството на НДСВ и ДПС…”
Моля да гласуваме тази редакция на абзац четвърти от преамбюла на декларацията.
Гласували 175 народни представители: за 40, против 124, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Пирински за т. 3 – “Намира за недопустимо това, че Министерският съвет не информира Народното събрание за приключването на преговорите и очаква в близките дни Министерският съвет да внесе в парламента отчет и актуализиран план за засилване на подготовката на страната за членство в Европейския съюз…”
Моля да гласуваме тази редакция за т. 3 на господин Пирински.
Гласували 186 народни представители: за 70, против 106, въздържали се 10.
Не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Елка Анастасова, редакционно, т. 3 да добие следната редакция: “Призоваваме правителството да засили подготовката на страната за равноправно членство в Европейския съюз и да информира своевременно Народното събрание и цялата българска общественост за осъществяването й, за да може България реално и компетентно да бъде подготвена за успешно членство.”
Моля, гласувайте тази редакция на т. 3.
Гласували 180 народни представители: за 83, против 67, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
Елка Анастасова (независим): Уважаеми колеги, аз мисля, че нещо не сте разбрали. Поправките са основно редакционни, за да бъдат изчистени онези неясноти и неточности, които съществуват в така записания текст.
Моля прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Редакцията, която госпожа Анастасова дава по т. 3, действително е по-скоро редакционна, отколкото смислова.
Моля, подлагам на прегласуване това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 89, против 61, въздържали се 39.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване следващото предложение на госпожа Анастасова – в заключителните думи на декларацията след думата “Европа” да се добави запетая и да се запишат думите “в която България да заеме своето достойно място”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 73 народни представители: за 110, против 25, въздържали се 38.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Моньо Христов – в т. 3 думите “Призоваваме правителството да засили подготовката на страната…” да се заменят с “Необходимо е правителството да засили подготовката…”.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 69, против 91, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на декларацията, така както беше представен в началото от нейния вносител заедно с току-що гласуваната корекция в заключителните думи, предложена от госпожа Анастасова и приета от залата.
Моля, гласувайте текста на декларацията.
Гласували 206 народни представители: за 201, против 3, въздържали се 2.
Декларацията е приета. (Единични ръкопляскания в мнозинството.)
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Съобщения:
Комисията за подготовка на промени в Конституцията ще проведе заседание на 22 юни, вторник, от 10,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 17 юни от 15,00 ч. в зала 134.
Временната комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 1999 – май 2004 г., ще проведе заседание днес в зала 238.
Съобщенията за парламентарен контрол са ви раздадени.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,55 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов