Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2004-06-25

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят  Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, позволявам си на основание ал. 5 на чл. 40 да предложа като точка в дневния ред днес да влезе един въпрос, отдавна отлаган – промени в състава и числеността на постоянните комисии на Народното събрание. Тази точка би могла да бъде веднага, след като си довършим работата от вчера, а именно, да довършим решението за удължаване на срока на действието на Временната анкетна комисия "Петролгейт" с избора на останалите членове, ако, разбира се, парламентарните групи имат готовност за това.
Моля, гласувайте предложението като точка от дневния ред за днес да влязат промените в състава и числеността на постоянните комисии.
Гласували 159 народни представители: за 154, против 2, въздържали се 3.
Това предложение е прието.
Преди да започнем деловата част, имам да ви направя две съобщения.
Първото съобщение е подписано от Теодора Константинова – заместник-председател на Парламентарната група на ОДС. На основание чл. 75, ал. 6 от правилника тя оттегля внесения проект за решение от 22 юни 2004 г.
Второто съобщение е подписано от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев, с което той ме уведомява, че съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 от нашия правилник с решение на общото събрание Парламентарната група на Коалиция за България от 24 юни 2004 г. е приела за свой член госпожа Марианна Борисова Асенова, считано от 24 юни т.г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да се обърна към Коалиция за България, към Движението за права и свободи, към Народен съюз, дали имате готовност с имената за попълване състава на комисията?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Щом нямате готовност, следователно не бихме могли сега да го направим.

Тогава преминаваме към точката от дневния ред, която обявих преди малко:
РЕШЕНИЕ ЗА НОВО ОПРЕДЕЛЯНЕ ЧИСЛЕНОСТТА НА СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да помоля вносителя – заместник-председателя на Парламентарната група на НДСВ госпожа Татяна Калканова, да представи проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ДОКЛАДЧИК Татяна Калканова: Благодаря, господин председател.


"Р Е Ш Е Н И Е:
за ново определяне числеността на съставите на
постоянните комисии на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Комисията по икономическата политика се състои от 26 народни представители, от които: 11 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 2 от Парламентарната група "Новото време" и 1 от Парламентарната група на "Народен съюз".
2. Комисията по бюджет и финанси се състои от 26 народни представители, от които 11 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 2 от Парламентарната група "Новото време" и 1 от Парламентарната група "Народен съюз".
3. Комисията по правни въпроси се състои от 24 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група "Новото време", 1 от Парламентарната група на "Народен съюз" и 1 независим народен представител.
4. Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство се състои от 26 народни представители, от които: 11 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 2 от Парламентарната група "Новото време" и 2 от Парламентарната група на "Народен съюз".
5. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност се състои от 28 народни представители, от които: 12 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 6 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 2 от Парламентарната група "Новото време" и 1 от Парламентарната група на "Народен съюз".
6. Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред се състои от 23 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група "Новото време" и 2 от Парламентарната група на "Народен съюз".
7. Комисията по земеделието и горите се състои от 23 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група "Новото време" и 2 от Парламентарната група на "Народен съюз".
8. Комисията по труда и социалната политика се състои от 22 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група "Новото време" и 1 от Парламентарната група на "Народен съюз".





9. Комисията по образованието и науката се състои от 23 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време” и 1 от Парламентарната група на “Народен съюз”.
10. Комисията по здравеопазването се състои от 25 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 4 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време” и 2 от Парламентарната група на “Народен съюз”.
11. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта се състои от 20 народни представители, от които: 7 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време”, 2 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
12. Комисията по околната среда и водите се състои от 20 народни представители, от които: 9 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време” и 1 от Парламентарната група на “Народен съюз”.
13. Комисията по енергетика се състои от 19 народни представители, от които: 8 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и 1 от Парламентарната група “Новото време”.
14. Комисията по културата се състои от 20 народни представители, от които: 7 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време”, 1 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
15. Комисията по медиите се състои от 18 народни представители, от които: 7 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време” и 1 от Парламентарната група на “Народен съюз”.
16. Комисията по правата на човека и вероизповеданията се състои от 20 народни представители, от които: 8 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време”, 1 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
17. Комисията по жалбите и петициите на гражданите се състои от 17 народни представители, от които: 7 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 3 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 1 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време”, 1 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
18. Комисията по европейска интеграция се състои от 26 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 2 от Парламентарната група “Новото време”, 1 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
19. Комисията по транспорт и телекомуникации се състои от 21 народни представители, от които: 9 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 4 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и 1 от Парламентарната група “Новото време”.
20. Комисията по въпросите на гражданското общество се състои от 17 народни представители, от които: 6 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 3 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време”, 1 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
21. Комисията за борба с корупцията се състои от 25 народни представители, от които: 10 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 4 от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 1 от Парламентарната група “Новото време”, 1 от Парламентарната група на “Народен съюз” и 1 независим народен представител.
22. Това решение отменя т. 1 от Решението за избиране на Комисия по икономическата политика, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по бюджет и финанси, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по правни въпроси, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по външна политика, отбрана и сигурност, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по земеделието и горите, т. 1 от решението за избиране на Комисия по труда и социалната политика, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по образованието и науката, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по здравеопазването, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по околната среда и водите, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по енергетика, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по културата, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по медиите, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по правата на човека и вероизповеданията, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по жалбите и петициите на гражданите, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по европейска интеграция, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по транспорт и телекомуникации, т. 1 от Решението за избиране на Комисия по въпросите на гражданското общество, т. 1 от Решението за избиране на Комисия за борба с корупцията и Решение за увеличаване числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Имате думата за изказване по този проект за решение.
Заповядайте, госпожо Пангарова.
Надка Пангарова (независим): Благодаря, госпожо председател.
С ясното съзнание, че това квотно разпределение по всяка вероятност не може да се промени, аз все пак трябва да ви кажа, че то не отговаря на реалната ситуация в Народното събрание. Ние разбрахме, че представители на всички парламентарни групи са водили преговори и можеше поне от коректност да поканите един от независимите, защото така или иначе ни има.
Първо, в разпределението, което е дадено на парламентарните групи, народните представители са представени като 8, а не 9. Факт е вече, че действително от днес са 8. По процентно разпределение ние не сме 0%, а сме 3,75%, което дава възможност, съобразявайки се поне с част от правилника, да кажем, да не участваме в по две комисии, може част от нас да участват в по две, да се увеличи квотното представяне на независимите народни представители в комисиите. Така че квотното разпределение е реално изчислено, въобще не отговаря на това, което е в Народното събрание. Това го казвам за протокола и ще предоставя на госпожа председателката едно копие от реалното квотно разпределение. Естествено, въпрос на коректно поведение е все пак представителите на политическите сили, ако имат желание, да коригират нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Така не може да ми го представите. Имаме проект за решение. Трябва да ми дадете редакционни корекции за точки от 1 до 22 на проекта за решение. Ако имате подобна редакционна промяна, моля дайте я, за да я гласуваме. Нямате.
Други изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен от неговия вносител госпожа Калканова.
Гласували 168 народни представители: за 166, против 1, въздържали се 1.
Проектът за решение се приема.
Има проекти за решение за промяна в Комисията по икономическа политика:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Иван Георгиев Иванов като член на Комисията по икономическата политика.
Избира Васил Христов Маринчев, Мария Иванова Ангелиева-Колева и Теодора Георгиева Дренска за членове на Комисията по икономическата политика.”
Изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля да го гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.


Проект за решение за промени в Комисията по бюджет и финанси:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Христо Йорданов Кирчев и Недялко Иванов Калъчев като членове на Комисията по бюджет и финанси.
Избира Петър Владимиров Димитров, Енчо Вълков Малев, Лиляна Калинова Кръстева, Весела Николова Караиванова-Начева и Росица Георгиева Тоткова като членове на Комисията по бюджет и финанси.”
Изказвания по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по правни въпроси:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Екатерина Иванова Михайлова като заместник-председател и Веселин Борисов Черкезов като член на Комисията по правни въпроси.
Избира Младен Петров Червеняков и Христо Йорданов Кирчев като членове и Елиана Стоименова Масева като заместник-председател на Комисията по правни въпроси.”
Изказвания по този проект? Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Борислав Бориславов Цеков и Георги Костов Станилов за членове на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
Изказвания? Няма желаещи
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Юлияна Дончева Петкова и Валери Димитров Цеков за членове на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.”
Изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Юлияна Дончева Петкова и Румяна Денева Георгиева като членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Избира Цонко Киров Киров и Стойчо Тодоров Кацаров за членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по земеделието и горите:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Цонко Киров Киров, Георги Костов Станилов и Евдокия Иванова Манева като членове на Комисията по земеделието и горите.
Избира Никола Джипов Николов, Мирослав Петров Севлиевски, Веселин Борисов Черкезов и Любомир Пенчев Пантелеев за членове на Комисията по земеделието и горите.”
Желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по труда и социалната политика:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Валери Димитров Цеков и Васил Христов Маринчев като членове на Комисията по труда и социалната политика.
Избира Димитър Енчев Камбуров и Недялко Иванов Калъчев за членове на Комисията по труда и социалната политика.”
Изказвания по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по образованието и науката:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Донка Стефанова Дончева и Александър Великов Маринов за членове на Комисията по образованието и науката.”
Изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
Решение за промени в Комисията по здравеопазването:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


Р Е Ш И:

Избира Ваня Крумова Цветкова, Димитър Станимиров Дойчинов и Николай Симеонов Николов за членове на Комисията по здравеопазването.”
Има ли желаещи за изказване по този проект за решение? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Решение за промени в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Мария Ангелиева Колева и Николай Симеонов Николов като членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Избира Атанаска Михайлова Тенева-Ганева, Кина Симеонова Андреева и Христо Ганчев Марков за членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по околната среда и водите:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Александър Великов Маринов като член на Комисията по околната среда и водите.
Избира Венцислав Василев Върбанов и Донка Стефанова Дончева за членове на Комисията по околната среда и водите.”
Изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисия по енергетиката:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Румяна Тенева Георгиева и Петър Стоилов Жотев за членове на Комисия по енергетиката.”
Желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по културата:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Христо Ганчев Марков, Емил Илиев Кошлуков, Мария Вердова Гигова и Марианна Борисова Асенова за членове на Комисията по културата.”
Изказвания по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по медиите:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Мария Вердова Гигова като член на Комисията по медиите.
Избира Михаил Рашков Михайлов и Марианна Борисова Асенова за членове на Комисията по медиите.”
Изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по правата на човека и вероизповеданията:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Васил Богданов Василев и Лиляна Калинова Кръстева като членове на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
Желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по жалбите и петициите на гражданите:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Иван Георгиев Иванов за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
Желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме проекта за решение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по европейска интеграция:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Васил Димитров Паница като член на Комисията по европейска интеграция.
Избира Валентин Илиев Василев, Юлияна Дончева Петкова и Георги Георгиев Пирински за членове на Комисията по европейска интеграция.”
Желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по транспорт и телекомуникации:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


РЕШИ:

Избира Евдокия Иванова Манева за член на Комисията по транспорт и телекомуникации.”
Желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме проекта за решение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията по въпросите на гражданското общество:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Ваня Крумова Цветкова като член на Комисията по въпросите на гражданското общество.”
Изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме проекта за решение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Решение за промени в Комисията за борба с корупцията:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Васил Богданов Василев за член на Комисията за борба с корупцията.”
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.



Парламентарната група на Новото време е подла предложение за членове на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин.
Имат ли от Коалиция за България и от Народен съюз готовност да посочат членове за попълване състава на комисията?
Заповядайте, господин Станилов.
Георги Станилов (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението на Парламентарната група на Народен съюз е: господин Моньо Христов, господин Пламен Кенаров и господин Владимир Джаферов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Предложението на Парламентарната група на Новото време е за: Мирослав Севлиевски, Радослав Коев и Величко Клингов.
Моля да гласувате направените предложения от Парламентарната група на Новото време и от Парламентарната група на Народен съюз за попълване състава на комисията с тяхната квота.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
С тези членове се попълва съставът на комисията.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта".
По § 1 има предложение на народния представител Нина Радева. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: "Разрешения и ограничения".
2. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
"(1) Организирането и провеждането на хазартни игри, производството на игрални съоръжения за хазартни игри, вносът или сделките със съоръжения за хазартни игри на територията на Република България се осъществяват само с разрешение на Държавната комисия по хазарта.
(2) Разрешение за организиране и провеждане се издава само за изрично посочените в този закон хазартни игри или дейности.
(3) Разршението по ал. 2 не може да се прехвърля."
3. Създават се алинеи 5 и 6:
"(5) Забранява се:
1. държането в игрални зали, казина и прилежащите към тях търговски и складови помещения на игрални съоръжения за хазартни игри, за които не е получено разрешение по този закон, освен в случаите на декларирани помещения с установен административен контрол върху тях;
2. държането в обекти, които не са посочени в издаденото разрешение от Държавната комисия по хазарта, на игрални съоръжения за хазартни игри, включително неработещи, освен в случаите на декларирани помещения с установен административен контрол върху тях;
3. използването в игрални зали и казина на игрални съоръжения, които не отговарят на изискванията на този закон;
4. организирането и провеждането на хазартни игри чрез телекомуникационни средства, без тези по чл. 12, при които участникът в играта осъществява залога, като използва за връзка с организатора на хазартната игра Интернет или друга телекомуникационна връзка, освен в случаите по Глава трета, Раздел ХІ.
(6) Задължителните технически изисквания за организиране и провеждане на хазартни игри чрез Интернет или други телекомуникационни средства се определят с наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 1 от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието и § 1 от законопроекта.
Гласували 78 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Нихат Зия – заместник-министър на финансите и господин Методи Киров – председател на Държавната комисия по хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 2 също има предложение на народния представител Нина Радева.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 2:
"§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и за извършване на сервизна дейност" се заличават.
2. В ал. 3 думите "чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3" се заменят с "чл. 6, ал. 1, точки 1-5".
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато лицата по алинеи 1, 2 и 3 са включени в списъка на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма."



4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “чл. 6 ал. 1, т. 2” се заменят с “чл. 6, ал. 1, т. 3”, думите “чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3” се заменят с “чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5” и думите “чл. 17, ал. 2” се заменят с “чл. 17”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
6. Създават се ал. 7, 8, 9 и 10:
“(7) Държавната комисия по хазарта чрез Министерството на външните работи извършва проверка на документите, фактите и обстоятелствата по ал. 6, когато са свързани с лица и учреждения, които се намират извън територията на Република България, освен ако е предвидено друго в договор за правна помощ. Министерският съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на външните работи приема наредба за реда и начина на взаимодействие между Държавната комисия по хазарта и Министерството на външните работи за получаване на информация, по отношение на лицата по ал. 1-3.
(8) При започнато производство за проверките по ал. 7 сроковете за произнасяне по този закон спират да текат от изпращането на искането до Министерството на външните работи до получаването на необходимите документи.
(9) Условията и изискванията за представяне на документи, за издаване на разрешения и осъществяване на дейностите по този закон по отношение на чуждестранни лица, включително и търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, са на основата на взаимност и по реда на чл. 303, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(10) Удостоверяването на съществуващата регистрация по местния закон на свързани лица, съответствието им с този закон, размера и структурата на капитала, както и на наличието или липсата на задължителните изисквания за издаването на разрешение за организиране и провеждане на хазартна дейност по този закон и актовете по прилагането му, се декларират и удостоверяват от местния регулаторен орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 2? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 3 има предложение на Нина Радева.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, отговарящи на изискванията на този закон;”
2. Създава се нова т. 2:
“2. търговски дружества, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз – чрез учредяване и ръководене на филиал или клон, отговарящи на изискванията на този закон;”
3. Досегашната т. 2 става т. 3.
4. Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
“4. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел – в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;”
5. Създава се т. 5:
“5. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз – чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност – в случаите, предвидени в този закон;”
6. Досегашната т. 4 става т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 3. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.
“(2) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, или са граждани на такава държава.”
Комисията подкрепя предложението за § 4.
“§ 5. В чл. 8, ал. 1 думите “Сдруженията с нестопанска цел и фондациите” се заменят с “Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 4 и 5”.”
Комисията подкрепя предложението за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4 и 5 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 6 има предложение на народния представител Владимир Дончев.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за § 6:
“§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създават изречения трето и четвърто:
“Предприятията могат да участват в други дружества или да осъществяват съвместно с други дружества игрите по ал. 1, след получаване на разрешение по този закон. Съответният министър разрешава участието и определя условията за осъществяване на съвместната дейност.”
2. В ал. 3, т. 2 думите “по чл. 6, ал. 1, т. 4” се заменят с “по чл. 6, ал. 1, т. 5”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Държавните предприятия могат да организират и провеждат игрите по ал. 1 или техни специализирани тиражи с цел подпомагане на хора с увреждания и други благотворителни и социални цели. В тези случаи съответният министър може да утвърди използването на приходите, след данъчно облагане и приспадане на разходите, да се разпределят в полза на подпомаганите лица, като намали съответно размера на наградния фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 6?
Господин Пирински, заповядайте. Имате думата.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Госпожо председател, по този текст - § 6 – и при подготовката на доклада за второ четене се състоя известно обсъждане по следния въпрос. Моля Ви и Вие да обърнете внимание.
В сега действащия закон чл. 9 третира случаите, когато хазартни игри се организират от държавата. В ал. 1 на действащия чл. 9 е казано, че държавата може да организира само определен вид лотарийни тото или лото игри и залагания върху резултати от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и тотализатора към Държавната агенция за младежта и спорта.
Очевиден е замисълът на този текст и смисълът му, че държавата по изключение се занимава с подобна дейност – хазартни игри от определен вид – и то изключително чрез специфична форма на стопански единици – държавни предприятия, които очевидно са с особен статут.
В предлаганата редакция на изречение трето и четвърто на ал. 2 фактически се променя режимът и правомощията както на тези предприятия, така и режимът на извършване на този род хазартни игри. Тоест, изключителната сфера на държавата за тяхното осъществяване се премахва с тези изречения трето и четвърто, тъй като се дава правото на тези специализирани държавни предприятия вече да осъществяват тази, която се счита според закона за изключителна държавна дейност и в съдружие с други предприятия без по никакъв начин да се дефинира какви са тези други предприятия. Тоест, режимът от ясно регламентиран в закона се прехвърля в разрешителен, дискреционен режим по преценка на министъра на финансите, съответно министъра на младежта и спорта.
И господин Дончев като защитник на идеята, и други колеги, които подкрепиха това решение, го обосноваха с възможността тези държавни предприятия да получат възможност за реализация на дейности, които носят съществени приходи, в съдружие с онова, което тук е наречено “други предприятия” и по такъв начин да се реализира и допълнителен ефект за държавата, да се развият тези държавни предприятия и т.н., и т.н.
Това са поначало мотиви, които са защитими, но според мен, госпожо председател, начинът, по който е решен този въпрос, сменя пропорциите, ако щете, между ясно изписани нормативни правила и дискреционни правомощия на един или друг министър.
Ето защо аз не подкрепих този текст в комисията. Няма да го подкрепя и сега. Ако прецени господин Дончев или представителите на Министерството на финансите да защитят отново тези свои предложения, биха могли да го направят. Но за мен те остават спорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обоснова своето предложение по чл. 9 от Закона за хазарта.
Развитието и ефективността на Държаната парично-предметна лотария, както и на Българския спортен тотализатор във връзка с осъществяването на техните цели, подпомагането на физическото възпитание и спорта и подпомагане на културата, здравеопазването, образованието и социалното дело може да бъде осъществено чрез обновяване и усъвършенстване както на материалната база, включително сгради и съоръжения, привличане на софтуер и хардуер, закупуване на прилагани съвременни технологии, комуникационни връзки. Това изисква значителни средства, значителни инвестиции, които могат да бъдат осъществени на базата на конкретни съвместни проекти и без инвестиране от бюджета на държавата.
С участието на предприятията в нови дружества, които включват инвеститори и чрез договори за съвместна дейност, което се предвижда чрез предложението, което се прави, ще се постигне по-добро ниво на организиране и провеждане на тези игри. Естествено, това е възможно при спазване изискването принципалът, съответният министър на финансите или на младежта и спорта, да даде разрешение за осъществяването на такива проекти, което би допринесло за повишаване на приходите от дейността на държавните предприятия. И това беше единственият мотив за това предложение, като по този начин се дава възможност за реализиране на такива конкретни проекти.
Заедно с това в този текст има и второ предложение, което аз моля да ми дадете възможност да обоснова, което е свързано с предоставянето на възможността на държавните хазартни предприятия да осъществяват своите функции по подпомагане на хората с увреждания, да осъществяват подпомагане на социалното дело, културата и здравеопазването.
С предложението се дава възможност почти цялата част от приходите от игрите след приспадане на необходимите разходи да постъпят за благотворителна цел, а не само 50%, както е в досегашния режим на разпределение. С това се постига реално подпомагане, а не чрез създаване на нови държавни хазартни предприятия, особено към други министерства.
Освен това съгласно справка на министъра на финансите за постъпленията на Държавната парично-предметна лотария съгласно изричната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от Закона за хазарта за подпомагането на здравеопазването, образованието и културата и за подпомагане на социалното дело са разпределени 538 895 лв. по реда, който е утвърден от министъра. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дончев, моята реплика е по-скоро въпрос, който бих искал да изясним.
Дали другите дружества, в които ще участват предприятията или съвместно с които те ще провеждат тези игри, ще бъдат контролирани от закона? Защото това не става много ясно от Вашето предложение. Иначе описаният механизъм и декларираните от Вас цели, с които сте направили това предложение, са достойни за уважение. Но въпросът е как се контролират тези дружества, съвместно с които се организират игрите, и дружествата, които участват в съответното предприятие. Защото това е изключително важен въпрос.
Моля Ви да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли друга реплика към господин Дончев? Ако искат представителите на Министерството на финансите или Комисията по хазарта да вземат отношение, да заповядат.
Има думата за дуплика господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми колега Николов, на първо място, в посочения текст виждате, че съответният министър, съответно министърът на младежта и спорта разрешава участието и определя конкретните условия и реда за осъществяване на съвместната дейност.
Заедно с това естествено, че тези дружества трябва да отговарят на условията на закона. Имайте предвид, че при осъществяването на подобни проекти, а те са строго специфични, съответният министър чрез уреждането на правилата за участие ще защити всъщност държавния интерес. Естествено, предварително не могат да бъдат уредени тези условия, тъй като става дума за сложни проекти, всеки от които естествено, че има своята специфика.
Така че недейте да очаквате предварително да бъдат разписани правилата именно в закона. Те ще бъдат записани естествено в съответния подзаконов акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Николов. Заповядайте.
Никола Николов (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, зададох този въпрос, защото се притеснявам от възможността чрез много обтекаемия текст, записан в това предложение, да бъде организирано нещо и игри, печалбата от които се разпределя по усмотрение извън рамките и ограниченията на този закон. Това според мен е притеснително и би следвало силно да притеснява народните представители.
Ясно е, че целесъобразността, законосъобразността ще бъдат заложени като идея, но става дума очевидно за частни инвестиции, защото по друг начин това не може да се случи. И това беше и тезата на колегата, който предлага този текст. Очевидно там ще се търси печалба, защото няма как да инвестираш нещо, за да дадеш цялата си печалба за благотворителност, защото просто недей инвестира, дай това, което желаеш да дадеш за благотворителност и ще бъдеш пряко уважаван. В този случай ти ползваш държавното предприятие, заедно с него провеждаш съответната игра с някаква цел, а печалбата се разпределя вече не по силата на този закон. Не по силата и ненаблюдавано от съответната нормативна уредба.
Това е моето притеснение и аз ви моля да го разсеете. Надявам се, че това са притесненията и на господин Пирински, защото той постави въпроса, и на всички колеги, които са в залата. Защото иначе ще направим така, ще даваме възможност под формата на благотворителни инициативи наистина да се разпределя печалба от игрите, които сега са държавни, с участието на частни акционери, в смисъл съдружници, защото тук е казано, че ще бъдат организирани съвместно, без това да бъде контролирано от закона. За такова предложение, естествено, не бих могъл да гласувам. Така че ви моля, дайте по-ясен отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дончев, заповядайте за реплика.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, явно не стана ясно от предишното ми изказване, че тези дружества трябва да имат съответното разрешение по този закон. Освен това тук става едно смесване между първата и втората алинея, всъщност променените алинеи ал. 2 и ал. 4, защото второто предложение е във връзка с предоставянето на възможност на държавните хазартни предприятия да осъществяват своите благотворителни функции, специфични функции чрез едно преразпределение на печалбата, което сега е фиксирано 50:50.
Дава се възможност на съответния министър да направи едно подобно преразпределение, при което всъщност се намалява наградният фонд и по този начин се постигат съответните социални цели. Но това не трябва да бъде свързвано с предишната алинея, където е дадена възможността просто да бъдат създавани такива съвместни дружества или сключване на договори за съвместна дейност за конкретни проекти. Това са съвсем различни текстове.
При всички положения при осъществяването на тези проекти, дружествата, които участват, трябва да имат съответното разрешение по Закона за хазарта от министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да кажа, че всъщност този текст възникна във връзка с обсъждането на първо четене на едно друго предложение и законопроект, за това да бъде създадена специална лотария към Министерството на труда и социалната политика за инвалиди. Тъй като това се счете, че е нецелесъобразно и че не е необходимо да създаваме нова администрация, ние все пак потърсихме възможност, този тип за провеждане на благотворителни и лотарийни игри с цел подпомагане на социално слаби или инвалиди да бъде подпомогнат в рамките на действащите структури на агенцията и Министерството на финансите.
За голямо съжаление, господин Николов, в досегашната практика всички такива благотворителни мисии, ако мога да кажа, са завършили с голяма загуба за организациите, които са ги организирали. Така че, тук изобщо да се обсъжда, че е възможно да се акумулира печалба, която да бъде в интерес на организатора под маската на благотворителност, са нелогични.
Ние просто се опитахме, само за определена ситуация и само във връзка с определена обществена мащабна инициатива за благотворителност, да дадем възможност на министъра да отдели по свое усмотрение повече от 50% от приходите за такава благотворителност. Разбира се, след приспадане на разходите и на данъчните задължения върху тези обороти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, господин Николов.
Никола Николов (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Радева, може би не е логично това, което съм казал, но съвсем нелогично ми се струва, ако Вие твърдите, че благотворителните акции досега на държавните предприятия са завършвали със загуба. Как ще привлечете частен инвеститор, пък и той да завърши със загуба? Нали това е съвсем нелогично?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Правите смесване за т. 2.
Никола Николов: Може би го правя, но убедете и залата, че аз не съм прав, а Вие сте права и тогава ще се види, кой ги смесва нещата.
Колкото до т. 1 в това предложение, твърдя, че предприятията, които реализират съответните игри са много строго контролирани. Дружествата, които ще участват и ще осъществяват заедно с тези предприятия игрите по ал. 1 по никакъв начин не са контролирани. И твърдя, че това е проблемът – не разрешението от министъра, не реализацията на играта по съответния закон, а проблемът е, че дружествата, които ще правят съвместно с това предприятия игрите по ал. 1, не са контролирани от закона и съответно са предпоставка за риск. Това е моето твърдение.
Може би, чисто редакционно можете да оправите този текст, като запишете, че другите дружества както тук са отбелязани, може би в Преходни и заключителни разпоредби трябва да отговарят на изискванията на Закона за хазарта. И тогава вече става ясно.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Такъв е замисълът.
Никола Николов: Щом замисълът е такъв, дайте да го запишем. Много лесно ще стане и тогава бих се съгласил с Вашата логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Николов.
Госпожо Радева, заповядайте за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Действително такъв е замисълът, господин Николов, и то е изрично записано. Смятам, че имаме текстове, които това нещо го регламентират. Те също ще изпълняват своята функция в рамките след изричните разрешения, необходими по закона. Просто ако е необходимо да направим допълнителни записи – преходни и заключителни, но според нас това е вече установено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Чауш, заповядайте за изказване.
Хюсеин Чауш (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, този параграф наистина когато го разглеждахме в комисията, доста се дебатира и в зала, според мен, не се чувства яснотата на мотивите по предложението. Моето предложение е повече процедурно.
Бих желал Министерството на финансите в лицето на заместник-министъра да вземе отношение по този параграф и да чуем и мотивите, и мнението на Министерство на финансите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Зия, ще вземете ли отношение? Вие не сте вносител на това предложение, но все пак.
Госпожо Матова, заповядайте.
Нонка Матова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът е изключително неясен. Нещо повече, не е ясна и същината на механизма на тези предприятия. Българският спортен тотализатор е създаден през 1957 г. с една-единствена цел, а именно създаване и поддържане на спортната материална част и база, на която нашите деца, нашите работещи, гражданите на Република България да спортуват. Но за една държавна материална спортна част и база. Държавните средства от Министерството на спорта не биха могли да се преливат освен по договорен начин за изпълнение на конкретна цел, която е свързана с целите, задачите, механизмите и реализацията в спортно направление със съответните федерации, спортни дружества и спортни клубове.
Залата се подвежда с един изключително неясен механизъм да предприеме нещо, което би могло в бъдеще да доведе до приватизацията включително на Българския спортен тотализатор. Да не говорим за другите механизми, които поддържат спорта.
При това положение аз категорично поддържам колегата Чауш и правя предложение тези текстове да бъдат отложени за допълнително разглеждане. А ако не се приеме това предложение, ще направя предложение текстовете да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожа Матова направи процедурно предложение да се отложи разглеждането на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 71, против 51, въздържали се няма.
Предложението се приема, § 6 се отлага.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 7 има предложение на Нина Радева.
Комисията подкрепя предложението и предлага следния окончателен текст на § 7:
“§ 7. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 3 се изменя така:
“3. дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители, вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартни игри;”
б) Точка 7 се изменя така:
“7. утвърждава списък на одобрените от Държавната агенция за метрология и технически надзор:
а) типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната;
б) лаборатории по чл. 79, ал. 2;”
в) В т. 8 накрая се добавя “които не са ценни книги и не се издават и отпечатват от държавата; образците на удостоверителните знаци за участие в хазартни игри, които са ценни книги и се издават и отпечатват от държавата, се одобряват след съгласуването им с Министерството на финансите; когато за отделните хазартни игри от Министерството на финансите са одобрени образци на талони за участие, които са ценни книги и се отпечатват от държавната печатница, се представят само отпечатаните вече талони за съответната хазартна игра.”
г) В т. 9 накрая се добавя “включително образец на документа за изплащане на печалби, парични или предметни награди, който образец, след утвърждаването му от министъра на финансите, се обнародва в “Държавен вестник”.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) За организаторите на хазартни игри, които продават собствените си игрални съоръжения за хазартни игри, вписани в издадените им разрешения, на лица, получили разрешения по този закон, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея запетаята след думата “вносителите” се заменя с “и на”, а думите “и сервизните организации по поддръжката и ремонта” се заличават.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Пирински, заповядайте за изказване по този параграф.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, става дума за предложенията за промени в ал. 1 на сега действащия чл. 18 и по-специално на т. 3 от ал. 1. Промяната се състои в следното, госпожо председател. Сега действащият текст на т. 3 предвижда Държавната комисия по хазарта да дава, да отказва и да отнема разрешения в следните случаи: на производители на съоръжения, на вносители и разпространители на такива съоръжения и на сервизните организации по ремонта и поддръжката на тези съоръжения. Както в този текст, така и в някои предходни, а мисля и в следващи текстове в сега предлагания законопроект отпада разрешителният режим за сервизната дейност и съответно за сервизните организации по ремонт и поддръжка.
Аз не можах да получа достатъчно убедително обяснение защо сервизната дейност за ремонт и поддръжка на игрални автомати се вади от този разрешителен режим. Виждам в залата колегата Христо Кирчев, който в заседанията на комисията, ползвайки своя задграничен опит и личните си познания за функционирането на Лас Вегас и други такива места, много основателно според мен обръщаше внимание на изключителната тънкост на функционирането на тези съоръжения и на възможността резултатът от участието в такива игри да бъде повлиян от леката им пренастройка, което навярно би могло да става и в хода на така нареченото сервизиране.
Ето защо за мен остава непонятно защо сервизът се вади от разрешенията. Може би този път представителите на Министерството на финансите ще решат да вземат думата, а не да останат мълчаливи свидетели на дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Кирчев, заповядайте.

Христо Кирчев (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На първото четене на този законопроект аз поставих много остро въпроса за контрола на съоръженията, игралните автомати, които се ползват за хазарт. Прави ми впечатление, че в предложенията, които тук са приети от комисията, съжалявам, че бях зает и не присъствах на второто четене, съвсем не са регламентирани условията, при които да се извършва този контрол. Споменава се само, че се дават разрешения от Държавния технически надзор, тук наименованието е сменено – Държавна агенция за метрология и технически надзор. Това дава една много голяма свобода за повреждане на софтуера на тези игрални автомати. Никъде не е описана тази възвръщаемост, да речем, от игралните автомати, да се лимитира, а също така до голяма степен е оставено министър да се разпорежда с дейности.
Мисля, че тази т. 7 трябва да се отложи и да се преразгледа. Правя това предложение – да се преразгледа и предложенията да станат много по-добри с оглед контрола на хазартната дейност, най-вече техните съоръжения. Това е един изключително сложен технологически процес – направата на тези съоръжения. Понеже в тази насока познанията в България са много малки, няма опит, всичко е затворено, притворено, трябва да ви кажа, че в зависимост от това как се поддържа софтуерът и самите игрални автомати печалбите стават безконтролни и в края на краищата това си остава в ръцете на тези, на които е даден лиценз за хазартна дейност, а ние знаем, че в България те са един-двама. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има предложение за отлагане на § 7.
За противно процедурно предложение думата има госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратното процедурно предложение. Съжалявам, че времето напредна и господин Киров няма възможност да изложи в пленарната зала това, което обясни в комисията, а именно, че има специална наредба, която много детайлно определя всички технически изисквания, въз основа на което се контролира начинът, по който ще се осъществява сервизната дейност. Това не е нужно изрично да бъде записано като утежняващ текст в закона. Мисля, че комисията в най-голяма степен е заинтересована от това да има контрол върху сервизната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме процедурното предложение на господин Кирчев за отлагане на гласуването на § 7.
Гласували 117 народни представители: за 80, против 34, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
С това прекратявам разглеждането на законопроекта.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
От името на парламентарна група има думата госпожа Михайлова.
Надежда Михайлова (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През последните дни в Република България се случват събития, които не бива да оставят безучастен никой от нас. Ставаме свидетели на скандални посещения на ръководството на БСП при началника на Генералния щаб, на недопустими политически изявления на генерал Колев, показващи желание за намеса в политиката, пряко инспирирани от левицата, на възмутителни разкрития на връзки на Националната служба за охрана с хора от престъпния свят, на безпрецедентни изявления на висши партийни функционери от БСП, че ще решат проблемите на престъпността, като се договорят с мутрите за легализиране на мръсните им пари. С тези си действия БСП показва какво може да очаква България от едно ляво управление – налагане на силови и недемократични практики от времето на Варшавския договор.
На базата на тези факти СДС прави следните изводи:
1. Една година преди парламентарните избори БСП се опитва да заеме ключови позиции в системата за национална сигурност.
2. Правителството не успява да се справи с институционалната криза в службите за сигурност и в силовите министерства.
3. Парламентарното мнозинство няма воля да потърси законодателен отговор на тази криза, която води до срастване на мафиотски структури със структурите за сигурност.
Ето защо СДС предупреждава за демонстративна намеса на БСП в управлението. Продължаващото мълчание на НДСВ и ДПС ще ги направи съучастници в опитите на БСП да използват ресурсите и информацията в сферата на националната сигурност за теснопартийни интереси. СДС предупреждава, че БСП заиграва с Българската армия и търси отново генералско политическо говорене, както през 1992 г. България няма да забрави случая “Бригадир Аспарухов”. СДС вярва, че българските офицери няма да жертват своето достойнство и воинска чест в полза на партийни интереси. Всякакви прояви на политическа ангажираност и пристрастие на военното командване са недопустими в една демократична държава.
Още в началото на 2003 г. СДС предложи програма от мерки за достойно членство в НАТО, очертаваща цялостна реформа в сектора за сигурност. Тази програма бе внесена в Консултативния съвет по национална сигурност и Народното събрание. Нашата инициатива беше посрещната с бездействие от управляващото мнозинство.
СДС предлага шест стъпки за преодоляване на кризата в сектора за сигурност:
1. Законодателно уреждане на сектора за сигурност, включително и институционализиране на Съвета по сигурност към министър-председателя и неговите отговорности в тази област до края на зимната сесия на Народното събрание.
2. Незабавно стартиране на радикална реформа на Националната разузнавателна служба, Служба “Военна информация”, Националната служба за сигурност, Военното контраразузнаване, Националната служба за борба с организираната престъпност и Националната служба за охрана, както и техническите служби за специални връзки и наблюдения.
3. Изграждане на ефективна система за модернизация и превъоръжаване на сектора за сигурност в сътрудничество с Агенцията по отбраната на Европейския съюз и командването по трансформация на НАТО чрез национална агенция и специална подкомисия в Народното събрание преди стартиране на приоритетните 11 проекта за модернизация на Въоръжените сили, приети с Постановление на Министерския съвет от 27 май т.г.
4. Приемане до края на лятната сесия на решение на Народното събрание за числеността на Въоръжените сили, заедно с конкретна програма за пълна професионализация на Българската армия не по-късно от 2008 г.
5. Представяне в парламента до края на юли 2004 г. на план за приложение на резултатите от стратегическия преглед на отбраната с механизъм за изпълнение в администрацията и наблюдение и оценка в правителството и парламента.
6. Провеждане в следващите шест месеца на цялостен стратегически преглед на сектора за сигурност и представяне на план за реализация на препоръките му в Народното събрание не по-късно от март 2005 г. Тази криза може да бъде преодоляна с решителни политически действия и ефективен граждански парламентарен контрол, а не с недопустими политически изявления с началника на Генералния щаб, които във всяка демократична страна биха довели до незабавното му освобождаване.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГСДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Това изказване беше от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Виждам, че подобно желание има и Коалиция за България.
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България с известно притеснение, че отново ще поставя на вниманието ви един въпрос, който отдавна е изпразнен от съдържание. Но след вчерашните три часа, през които вие вместо да приемате Закона за здравето решихте да ни занимавате отново с измислиците на в. “Ал Мада”, притеснението ми изчезва.
Какво стана вчера? Разбира се, не стана дума за истината около Българската социалистическа партия и т.нар. “иракски петрол”. Нея всички вие отдавна я знаете, както я знаят всички българи. Тя е много ясна - Българската социалистическа партия няма нищо общо нито с Ирак, нито с БААС, нито със Саддам, нито с иракския петрол! (Оживление в ПГСДС и ПГОДС.)
Тя беше много ясно потвърдена и от работата на комисията. Ръководителите на пет държавни ведомства - Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба, Агенцията за финансово разузнаване, Агенция “Военна информация” и Военното контраразузнаване бяха категорични и лаконични – няма данни, не доказващи, а просто няма данни за подобни връзки. Тези данни не са получени и от специалните служби на САЩ и Великобритания и от други страни, от които са искани.
Представилите се пред комисията бизнесмени – Самсарев, Василев и Захариев категорично отрекоха каквото и да било участие на политически партии в бизнеса им. Когато стана ясно, че от петрола няма да излезе нищо, от Министерството на външните работи услужливо подхвърлиха на Тошо Пейков нотата на английското правителство и новият балон беше веднага надут – нелегална търговия с оръжие. Той, разбира се, гръмна още по-бързо. От Националната служба за сигурност категорично заявиха, че направените проверки не са констатирали нарушения на законите на страната и международното право. Поради тази причина всички разработки по случая – т.нар. “асистенти”, “кантори” и т.н., и т.н., са пратени в архив, уважаеми дами и господа, при това не от кой да е, а от генерал Атанас Атанасов – същият генерал Атанасов, който под ръководството на Иван Костов възраждаше политическата полиция в България. (Оживление в ПГОДС.)
Какво ви оставаше в тази ситуация - единствено президентът. И какво искате да питате президента – дали има кореспонденция между БСП и БААС, дали ако има такава кореспонденция, тя съдържа искане за подпомагане на БСП, дали е упълномощавал някой да преговаря от името на БСП. При това не ви интересуват отговорите, вие питате и отговор не искате. Защото президентът отговори публично и отговорите са изпратени в писмен вид в комисията, който искаше, можеше да ги прочете. Отговори и Висшият съвет на БСП – кореспонденция между БСП и БААС няма и не е имало, не са искани помощи и никой не е упълномощаван да ги иска.

Защо ви е тогава президентът, уважаеми дами и господа? Очевидно защо: за да злепоставите отново България пред целия свят, гонейки дребните си партийни и лични интереси.
Всеки разумен българин в тази ситуация би се запитал: добре, но защо го правят? За Тошо Пейков всичко е ясно. Сега е в ролята на прелъстената, скоро ще бъде в ролята на изоставената. Всеки сам избира как да бъде употребен.
Защо го прави остатъчното и със затихващи функции СДС? Лекомислено се заблуждава, че по този начин дискредитира Българската социалистическа партия и президента. Опитва се да създаде кауза, около която да консолидира топящия се син електорат.
По-интересен е въпросът защо го прави НДСВ или това, което е останало от него. Тук вече, господа управляващи, ми се струва, че надминахте себе си. За пръв път Народното събрание на Република България се използва за груб политически рекет. Чрез безсмисленото и вредно продължаване на срока на така наречената комисия “Петролгейт”, чрез безпрецедентната промяна на състава на комисията вие се опитвате да принудите Българската социалистическа партия и Коалиция за България да изтеглят внесения законопроект за мораториум върху така наречените “царски имоти” и предложението за анкетна комисия, която да разследва действията и бездействията на длъжностни лица, направили възможно облагодетелстването на министър-председателя.
Аз не знам, уважаеми господин министър-председател, дали Вие сте наясно какво Ви спретнаха вчера Вашите верноподаници тук, в тази зала?
Това, че с верноподаническото си поведение правите българския парламент и въобще демократическия процес в България заложник на личните интереси на едно лице не ме изненадва. Това, че вече сформирахте коалиция на бившите и настоящи грабители на национално богатство – от бившите Костови братовчеди и днешни придворни, също едва ли ще изненада някого – "Гарван-гарвану око не вади".
Изненадва нахалството, с което си мислите, че наистина можете да ни рекетирате. Истината за злоупотребата с власт в България ще излезе наяве. Опитът ви да избягате от тази комисия и от Закона за мораториума само по себе си е доказателство, че има от какво да се страхувате. А с “Петролгейт” и измислените ви комисии можете да продължавате да хабите парламентарното време и парите на данъкоплатеца. Българската социалистическа партия и Коалиция за България няма нищо общо с това. Няма да замирише на петрол, уважаеми господин Пейков, но вече все по-силно мирише на изсечени борови гори и все по-силно духа високопланинският вятър, при това от най-високия връх на България.
И ако вие, господа управляващи, си мислите, че ще издържите на поривите му с помощта, с подкрепата на собственици на гаражи, на кипърски офшорки, на африкански ловци и кредитни милионери, дълбоко се заблуждавате. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ, смях в ДСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили, заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
“Позиция на Обединените демократични сили, Демократи за силна България и БСДП относно кризата в сектора за сигурност и смените в ръководството на НСО и НСБОП.
Кризата в сектора за сигурността на Република България се задълбочава. Началото й постави началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Колев, отправяйки заплахи за намеса на войската в политическия живот на страната. Заплахите бяха политически защитени от негова страна с ръководството на Българската социалистическа партия.
Парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност поиска оставката на началника на НСО ген. Владимиров, която веднага бе поискана и от президента. Правителството пенсионира началника на НСБОП ген. Миланов след неговите “забележителни” успехи, с които управляващите непрекъснато се хвалеха. За неговото място се прокарва отявлена кандидатура на БСП.
Кризата доведе до следното: без да е печелила избори БСП разширява властта си в Министерство на отбраната и МВР и сега вече напълно контролира основните институции в сектора за сигурност: военното ръководство на Българската армия, полицията, специалните служби във и извън системата на МВР и политическото ръководство на това министерство. По този начин БСП вече управлява най-важните институции на Република България – тези в сектора за сигурност. Цялата вина за това носи лично министър-председателят Симеон Сакскобургготски, тъй като по Конституция той отговаря за сигурността в страната.
Нашите политически изводи са:
Първо, че с помощта на НДСВ и министър-председателя Симеон Сакскобургготски без избори БСП пое управлението на сигурността на Република България с цел да влияе на резултатите от следващите парламентарни избори.
Второ, скандалът, предизвикан от ген. Колев, не само отслабва националната сигурност на България, но води до нарочно компрометиране и дискредитиране името на България като член на НАТО.
И накрая, това, което се случи тази седмица в Народното събрание, показа две неща:
Първо, отказът на управляващото мнозинство да зачете принципите на правовата парламентарна държава и да бъдат изслушани тук, в пленарна зала, както министър-председателят, така и министърът на отбраната, така и началникът на Генералния щаб, а също така да бъде поканен и президентът на страната, за да дадат информация и да се преодолее кризата в сектора за сигурност.
Второто нещо, което се случи и за което говори преди малко господин Овчаров, е нещо, за което обаче искам да дам нашия прочит.
С удължаване срока на Временната комисия “Петролгейт” и промяна на състава на тази комисия ние настояваме тя да стигне до истината и да разкрие какво представлява Българската социалистическа партия. Да стане ясно, че мазното петролно петно, което се лепна върху България, не е за България, а само за партия, свързана с миналото.
Затова ние настояваме тази комисия да стигне докрай, да изнесе истината и цялото арогантно поведение, което демонстрира в последните дни Социалистическата партия, да бъде разкрито пред българските граждани с факти, които да бъдат изнесени от тази временна комисия.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Новопостъпили питания в периода 18 юни – 24 юни 2004 г.:
- питане от народния представител Донка Дончева към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно осигуряване на нормални условия за провеждане на учебен процес през 2004-2005 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юли;
- питане от народните представители Васил Василев, Иван Георгиев Иванов и Александър Маринов към Димитър Калчев – министър на държавната администрация, относно намеренията на правителството за отдаване на почивните бази на Министерския съвет на концесия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юли;
- питане от народния представител Георги Станилов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно неправомерно актуване на частна и кооперативна селскостопанска земя за държавна собственост и неправомерно й внасяне в имуществото на “Хелио-тур-С” АД – Созопол. Следва да се отговори писмено до 7 юли;
- питане от народния представител Георги Станилов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно включване стойността на земята в стойността на предприятие “Хелио-тур-С” АД – Созопол, като цяло при определяне цената на продадения пакет акции, възлизащ на 40% от капитала на дружеството. Следва да се отговори писмено до 7 юли;
- питане от народния представител Панайот Ляков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в българските предприятия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 юли.
Постъпили са за връчване писмени отговори от:
- министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова;
- министъра на външните работи Соломон Паси – на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова – на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов; заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева; министър Мехмед Дикме - все на питания от народния представител Евдокия Манева;
- заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- министър Филиз Хюсменова – на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов – на питане от народния представител Кръстьо Петков;
- министъра на труда и социалната политика Христина Христова – на питане от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос от народния представител Александър Маринов;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева;
- заместник министър-председателя и министъра на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Йордан Димов.
Уважаеми народни представители, преминаваме към актуалните въпроси и питания.
Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България ще отговори на актуален въпрос от народните представители Пламен Кенаров и Борислав Китов относно назначаването на Олег Хинков за заместник-министър на здравеопазването.
Господин Кенаров, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 мин. пленарно време.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Нашият актуален въпрос към министър-председателя е за назначаването на Олег Хинков като заместник-министър на здравеопазването.
Уважаеми господин министър-председателю! Със заповед от 5 май 2004 г., подписана лично от Вас, беше назначен Олег Хинков за заместник-министър на здравеопазването. Професор Хинков заема тази длъжност, изпълнявана преди това от зам.-министър Славчо Богоев, сега министър на здравеопазването.
Известно ли Ви беше, че по време на назначаването и проучването, което правиха Вашите служби, господин Хинков е бил разследван от Апелативна прокуратура на гр. София за незаконосъобразни действия, злоупотреба със служебно положение и съмнения за корупционна практика, довели до финансови загуби на управляваната от него през този период като прокурист “Александровска” болница. По Търговския закон прокуристът има ограничени правомощия при изпълнението на чисто управленските задачи, тъй като той не е изпълнителен директор. По това време председател на борда на директорите е господин Славчо Богоев в качеството си на заместник-министър и председател на борд, който оторизира прокуриста за вземането на търговски решения при покупката на стоки, на материали, лекарства и услуги от тази болница.
Най-общо схемата, която е била развита, е следната. Провежда се конкурс по Закона за обществените поръчки. В допълнение към конкурсната документация се изисква този, който ще участва в конкурса, да бъде оторизиран като т. 5.1. към изискванията, публикувани към конкурсната документация. Това обаче е в грубо нарушение със Закона за конкуренцията, тъй като само един оторизиран търговец на едро, явявайки се на конкурса, печелейки го, ще бъде с по-висока цена, отколкото всички останали търговци на едро, които предлагат по-ниска цена. Оказва се, че зад тази форма е застанала фирмата “Магинет”, която впоследствие фалира и която е получавала достъпа да бъде класирана на първо място, макар че преди това има процедура, при която тя е отхвърлена заради нередовни документи, предлагайки между 25 и 30% по-висока цена от следващите фирми в търга. По този начин, ако приемем обема на извършената поръчка, разликата е в стотици хиляди лева загуби само за една болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Времето Ви свърши, господин Кенаров.
Пламен Кенаров: Впоследствие тази практика, уважаеми господин министър-председателю, започва да се налага чрез оторизация и в останалите болници, тъй като това беше прецедент, а сега тя се налага и в Министерството на здравеопазването.
В тази връзка нашият въпрос беше: смятате ли, че е морално назначаването за заместник-министър на човек, който тогава беше разследван, а в момента има нови сигнали от нови фирми, които в Софийска прокуратура отново представят своите възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля, господин Кенаров, времето Ви изтече.
Благодаря Ви. Много ви моля да се съобразявате с отреденото време.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалните въпроси от народните представители Пламен Кенаров и Борислав Китов. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри, уважаеми господин Кенаров, уважаеми господин Китов!
Вашият актуален въпрос е свързан с назначаването на господин Олег Хинков за заместник-министър на здравеопазването и с евентуалните нарушения на процедурата за обществена поръчка и доставка на лекарствени продукти за “Александровска” болница през 2002 г.
Вие твърдите, че по време на назначаването на проф. Хинков, който е безспорен и доказан професионалист, той бил разследван от Апелативната прокуратура и питате дали това назначение е морално, като дори давате оценки за злоупотреба със служебно положение, довели до ощетяване бюджета на болницата и на Министерство на здравеопазването. Това е едно тежко обвинение.
Както добре знаят всички в тази зала, органът, който по закон е правомощен да повдига обвинения, е прокуратурата. В този смисъл още веднъж искам да подчертая, че следва всички да се съобразяват с проверките и решенията на органите на прокуратурата, защото всяко едно обвинение трябва да бъде доказано.
За случая, за който говорим, е имало подадена жалба срещу процедурата за обществената поръчка. След извършената от Софийска градска прокуратура проверка по преписката има издадено постановление за отказ за образуване на наказателно производство. В мотивите е посочено, че, цитирам: “Проверката не е установила нарушения или неизпълнение на служебни задължения и превишаване на права от длъжностни лица. Не са настъпили съставомерни с оглед чл. 219, чл. 220 и чл. 282 от Наказателния кодекс вредни последици”.
Що се отнася до това как оценявам действията на министъра на здравеопазването господин Богоев, който е одобрил съответната процедура в тогавашното си качество на председател на борда на директорите на Многопрофилна болница за активно лечение “Александровска”, мисля отново да се придържаме към фактите и да не търсим зад всяко нещо скандал, още повече, когато компетентните органи вече са се произнесли и както вече цитирах, “липсват данни за неправомерни действия по случая”. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Китов, заповядайте. Имате право на реплика в рамките на две минути.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Преди три години, когато Националното движение Симеон Втори дойде на власт, Вие обещахте, че ще се борите с корупцията и станахте гарант на тази борба. Преди няколко месеца няколко депутати от БЗНС - Народен съюз дойдохме при Вас, за да Ви запознаем с корупционни схеми и фирми, които участват в източването на зърното от държавния резерв. Това обаче тогава имаше отношение към хляба на българския народ. След няколко месеца стана ясно, че ние съвсем добронамерено, без да търсим никакъв скандал, сме искали да Ви алармираме.
Сега, уважаеми господин премиер, ние Ви алармираме, че има корупционни схеми, които източват средства от държавата, касаещи здравето и живота на българските граждани. Тези хора и тези схеми от болниците прехвърлят в министерството и при един по-внимателен прочит ще видите, че, макар и законосъобразно на пръв поглед, има ясно ощетяване на държавата и на българските граждани като потребители на лекарства.
Бих искал да Ви кажа и следното: ако внимателно проследите нещата, ще видите, че господин Богоев, когото Вие препоръчахте като добър мениджър, не само че не мениджира добре българското здравеопазване, по-скоро той се опитва да мениджира пазара на лекарства. Именно това води до ощетяване на държавата. Не само че не търсим скандал, още веднъж Ви обръщаме внимание, за да може наистина да изпълните ролята си на гарант на борбата с корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин премиер, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не, благодаря.
Преминаваме към питане от народните представители Любен Петров, Андрей Пантев, Александър Паунов и Огнян Сапарев относно политиката на правителството по иракската криза.
Господин Петров, Вие ли ще развиете питането в рамките на пет минути пленарно време? Заповядайте.
Любен Петров (КБ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри!
Уважаеми господин председател на Народното събрание, Вие на два пъти в нарушение на закона, на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Конституцията на Република България отклонихте наше питане към министър-председателя на Република България.
Вие, уважаеми господин министър-председател, на два пъти отложихте да отговаряте на третото наше питане. Най-накрая аз изразявам удовлетворението ни, че все пак нашето питане стигна до пленарната зала. Вие сте тук, надявам се да проведем един откровен разговор и да получим чакания отговор.
Уважаеми господин министър-председател, по Ваше предложение на 29 май 2003 г. Народното събрание прие решение за изпращането на боен пехотен батальон за разполагане на територията на Ирак. Подчертавам този момент, затова защото той е изключително важен, с историческо значение за България и съдбовен акт на Народното събрание. С този акт България беше включена във войната в Ирак на страната на коалиционните окупационни сили, начело със Съединените американски щати. Вие останахте верен на гибелната традиция на българските управляващи да не се съобразяват с националните интереси на страната, въвличайки България в тази война. Вие много добре знаете, че тази война е в нарушение на международното право. На практика това е едностранен акт на Съединените американски щати, без санкциите на Съвета за сигурност на ООН – единственият легитимен орган, имащ право да санкционира употребата на военна сила при разрешаването на военни конфликти, след като са изчерпани всички останали политически, дипломатически, социални, хуманитарни и т.н. мерки. Без широката международна подкрепа. Без подкрепата на Европейския съюз и НАТО. Началото на войната беше посрещнато с масови протести както в Европа, така в САЩ, в Канада, в Австралия и в различни точки на света. Но Съединените щати следваха неотклонно своя интерес в този район на света и започнаха военната авантюра под лицемерното оправдание за борба с тероризма.
След като причиниха десетки хиляди жертви на невинни граждани; жертви дадоха, разбира се, и окупаторите, жертви дадоха и други страни; и се нанесоха маса разрушения на инфраструктурата на Ирак; в т.ч. бяха разрушени болници, училища, административни сгради и други комуникационни възли; на 1 май 2003 г. Буш прекрати активните бойни действия. Това обаче на практика продължи и на 22 май 2004 г. с Резолюция 1483 Съветът за сигурност обяви Съединените американски щати и Великобритания за окупационни сили и призова страните, които имат възможност, да се включат с хуманитарни дейности, изразяващи се в продоволствие, в медикаменти, ресурси по възстановяване инфраструктурата на Ирак. Но, забележете, след военно възстановяване и стабилизиране на Ирак. Аз повтарям още един път, че такова нещо нямаше и няма. Българският батальон беше настанен в най-взривоопасната зона, която беше отказана от другите коалиционни сили. Дотолкова, доколкото той участва на страната на окупаторите, беше обявен за противник номер едно (сигнал от председателя господин Огнян Герджиков за изтичане на времето) и атаките от иракските съпротивителни сили срещу база “Индия”, в която беше разположен нашият батальон, бяха непрекъснати и се стигна до неотразимата атака на 27 декември, когато ние дадохме първите жертви и десетки ранени, уважаеми господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Времето Ви, господин Петров.
Любен Петров: Да, благодаря. Приключвам вече.
Уважаеми господин министър-председател, аз няма да характеризирам последствията на тази война и участието ни там, но тя влачи много тежки последствия за България. Преди всичко накърнява нашите бъдещи отношения с арабския свят, Вие това много добре го знаете. На фона на една много тежка мизерия в България ние заделяме немалко средства по издръжката на нашия батальон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Петров, много Ви моля!
Любен Петров: Тези средства са много недостатъчни, но ако те се заделят за животоспасяващи средства, аз мисля, че това ще бъде много по-разумно, уважаеми господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля Ви!
Любен Петров: Извинявам се.
Нашето питане към Вас беше отправено на 27 май: какви са Вашите намерения по политиката по иракската криза на фона на подготвената резолюция от Съединените американски щати и Великобритания? Тя е вече факт. Аз Ви моля да отговорите все пак на фона на тази резолюция, която препотвърждава Резолюция 1483, какви са Вашите намерения по-нататък? Смятате ли да направите един анализ на обстановката в Ирак, какви заплахи съществуват за националната сигурност на България, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля, злоупотребявате, господин Петров!
Любен Петров: … тъй като военните действия в Ирак…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Отнемам Ви думата. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Не може да злоупотребявате с правото си, господин Петров. Правя Ви официална забележка, при продължаване ще Ви отстраня от залата. Седем минути са минали! Аз бях така добър да Ви отпусна допълнително, но нека да не злоупотребявате толкова много. Ако обичате, напуснете трибуната! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на зададеното питане. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 10 минути пленарно време.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Уважаеми господин Петров, господин Пантев, господин Сапарев, господин Паунов, възползвам се от случая да изкажа извинението, че програмата ми ме възпрепятства да отговоря по-рано, но това са неща, които са извън моята воля или добро желание и мисля, че всички тук, в Камарата, ще го разберат.
Новата резолюция на Съвета за сигурност на ООН по Ирак е вече факт и, както знаете, тя бе приета единодушно на 8 юни, в това число и от основни страни-членки на Европейския съюз и положи началото на нов етап на възстановяването на страната и изпрати силно послание към иракския народ за подкрепата на международната общност. През целия период след възникване на иракската криза, българското правителство придаваше особено значение на единството в този най-важен орган на Обединените нации. Сега с удовлетворение бихме могли да кажем, че със своята конструктивна и последователна позиция и дипломатическите ни усилия, нашата страна даде конкретен принос за приемането на новата резолюция по Ирак, макар и вече не като член на Съвета за сигурност. България активно участва в процеса на политически консултации със своите партньори от коалицията. Нашите становища, които често съдържат критични елементи и предлагат алтернативи, се възприемат и отчитат от съюзниците ни. Пример за това е участието ни в разширените политически консултации от 20 май във Вашингтон, където поставихме редица въпроси и визирахме евентуални опасности, които бяха приети с голямо внимание.
Тук следва да подчертаем, че именно България поставя нееднократно въпроса за необходимостта от подобряване на механизма на политическите и военните консултации в рамките на коалицията и нашите предложения бяха отчетени и възприети. Сега например всяка седмица във Вашингтон се провежда редовен брифинг-консултация с коалиционните сили, на които се обсъждат всички актуални въпроси и се извършва обмен на информация.
Предложенията на българската страна в рамките на тези консултации получиха добра оценка от страна на всички наши партньори. Нещо повече, сега и с чувство на задоволство констатираме, че новоприетата резолюция съдържа основните моменти на последователно защитаваната от нашата страна позиция. Във връзка с това бих искал да подчертая по-важните елементи от позицията на правителството по тази резолюция.
Повод за задоволство е ключовата роля, отредена на ООН в преходния период. Резолюцията постановява разпускане на временната коалиционна власт и преход към пълен суверенитет. Тя е предпоставка и гаранция за успешния политически преход и дава международно признание на временното правителство. България бе сред първите изразили категорична подкрепа за новото иракско ръководство. Също така е предвиден конкретен график за политическия преход с крайна цел избиране на конституционно иракско правителство за 2005 г. Потвърден е мандатът на Многонационалните сили в Ирак, който се прекратява на 31 декември 2005 г. или по-рано и да се надяваме, че така ще бъде по решение на временното правителство. Новата резолюция е добра основа за координация и сътрудничество между временното правителство и Многонационалните сили. Надяваме се това да се отрази благоприятно на сигурността и на българските военнослужещи в Ирак и да им помогне да изпълняват успешно задачите си.
Резолюция № 1546 създава условия други страни и регионални организации да изпратят свои контингенти в Ирак. В този контекст резолюцията дава възможност да се очертае и една по-сериозна роля на НАТО в подготовката и обучението на иракските сили за сигурност.
Накратко, бих искал да се спра върху някои аспекти от дейността на българското правителство по-понататъшно участие на България във възстановяването на Ирак и отношенията ни с тази страна.
Предприемаме конкретни мерки по възстановяването на българското дипломатическо представителство в Ирак. Както знаете, посолският комплекс бе разграбен по време на войната. България поставя важен акцент върху участието ни в следвоенното възстановяване на Ирак. След отмяната на ембаргото са налице добри възможности за сътрудничество в различни сфери, като вече са предприети някои позитивни стъпки. Открити са и възможности за нашия военнопромишлен комплекс, който също така мисля, че е една интересна алтернатива.
По изпълнение на договорите, вече е изпратена българска екипировка и оборудване в Ирак. След категоричните изявления на иракския премиер, че новото правителство ще предприеме твърди мерки за смазване на тероризма сме обнадеждени, че положението, макар и бавно, ще се стабилизира.
От организационно-административна гледна точка правителството прави всичко необходимо, за да подпомогне българските делови среди в този процес. С решение на Министерския съвет от 25 май т.г. е назначен нов координатор в лицето на господин Марио ал Джебури на дейностите, свързани с участието ни в следвоенното възстановяване на Ирак, като техният периметър бе разширен и оптимизиран. Самите делови среди обаче следва също да проявят инициативност, както и средите на някои други страни, а също и находчивост, тъй като без усилия от тяхна страна едва ли ще бъдат отбелязани значителни резултати само чрез усилията на нашето правителство.
В заключение, дами и господа, бих желал да подчертая, че политиката ни по отношение на Ирак изцяло се основава на нашето дълбоко убеждение в необходимостта от оказване на подкрепа на иракския народ в този труден преходен момент. Тя се вписа и в нашия стремеж България да съдейства за положителните тенденции в целия арабски и мюсюлмански свят. Тази политика е в синхрон и с приноса на нашата страна в борбата с международния тероризъм, за укрепване на мира и сигурността в регионален и ако е възможно също и в световен мащаб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Имате възможност за уточняващи въпроси в рамките на две минути.
Господин Сапарев, заповядайте.

Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми господин премиер, през последните няколко десетилетия и в частност през последните няколко години Вие сериозно доказахте, че имате далновидно мислене, т.е. умеете да изчаквате и да организирате процесите така, че да доведат до желания от Вас резултат. Това е факт, с който мисля, че всички сме съгласни.
На този фон прави странно впечатление първо – включването на България в една доста безперспективна и обречена военна авантюра, и второ – което е по-важно, подценяването на мините, които залагаме за близко бъдеще. Все пак нашите рейнджъри не стрелят с халосни патрони там, както всички знаем.
И в този смисъл бих искал да попитам: какви по-конкретни мерки би взело правителството и Вие лично за предотвратяването на някои опасности за България и нейните граждани, защото рейнджърите там знаят за какво са отишли, пълнолетни са и са добре въоръжени. А виждаме какво става в Турция, да не коментираме.
Второ, не е ли малко прекален външнополитически лукс хвърлянето на може би към 200 милиона вече при положение, че част от българското население е в доста мизерно състояние и няма пари за лекарства за безнадеждно болни деца.
И накрая, ако позволите не вече като въпрос, а като коментар – Вие дойдохте в България и бяхте посрещнат ентусиазирано от 2 милиона души, които гласуваха за Вас. Вашето правителство обаче в продължение на три години основно се грижи за десетина процента богати хора в България. Не подценявам, разбира се, тяхната значимост за нашата икономика. Мисля, че би трябвало да се помисли и за другите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Сапарев.
Господин премиер, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин Сапарев, Вие повдигнахте въпроса за включването на България. Сигурно сте добре запознат с обстоятелствата, когато тогава в един много тежък момент България беше член на Съвета за сигурност. Това включване буквално се случи или стана поради твърдото желание на България – смея да кажа личното ми желание – да настояваме до последния момент за една втора резолюция с надеждата да се предотврати цялата тази криза. Но всички знаем това, което се случи впоследствие.
Мисля, че всички в тази зала споделяме Вашето виждане, че пари, които се влагат във военни или защитни цели, биха могли да имат – смея да кажа – далеч по-положителен социален ефект. По това съм напълно на едно мнение с вас. Но реалностите на света, на историята и на страни, които не са от най-големите и които могат да решават, понякога са други.
Все още се надявам, че с тази нова резолюция, с включването на Обединените нации и с възстановяването на суверенитета на иракската държава, и по възможност също да се подобри положението в Палестина, което е много важно, надявам се, че ще можем да опазим не само нашите военнослужещи в Ирак, но и да се радваме всички на завръщането им, може би дори и предсрочно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Ще изразите ли отношението си към отговора?
Заповядайте, господин Пантев.
Ще Ви помоля да не превишавате предвидените две минути.
Андрей Пантев (КБ): Господин председателю, почитаеми господин министър-председателю! Вие ще се съгласите с мен, че никога, поне в тази зала, едно толкова остро и принципно възражение не е изразявано по този цивилизован, а в известна степен и почитателен начин. Това е защото ние изпитваме тревога, това е защото ние изпитваме и надежда заедно с тази тревога.
Тук беше споменато за резолюция. Смея ли да напомня, че това питане беше депозирано преди тази резолюция и че политика е принцип, а не резолюция. И аз не намирам какво толкова след тази резолюция, която нанесе лек гримиран щрих на политическото положение в Ирак, но в никакъв случай не на фактическото, може да промени изобщо нашия поглед и нашата логика да присъстваме там.
Трябва да бъде казана, господа, на тези зрители, които са имали дързостта и може би глупостта да ни слушат, една логическа истина: нашето присъствие в Ирак не е изпълнение на съюзнически дълг, дори и към тази военна организация, към която аз имам резерви като причини за съществуване. Дори и само в тази точка, в момента то е само израз на нашето безсмъртно престараване, което може да има и други имена. “Безсмъртно” – прочуто е поне.
В този смисъл и в този план аз Ви умолявам да направите една храбра стъпка, за чието осъществяване трябва малко повече мъжество, отколкото да спечелиш едни избори. Вие спечелихте триумфално изборите, Вие влязохте в историята като монарх, спечелил граждански избори. Това Ви прави чест. Обаче много повече ще бъдете заобичан като един премиер, който е тръгнал заедно с народа си, измъквайки българското знаме от тази пустиня. Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пантев.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно наредба на Министерския съвет по прилагане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Заповядайте, господин Иванов. Разполагате с три минути, за да развиете Вашия актуален въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър-председател! На 13 февруари т.г. влязоха в сила измененията на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съгласно § 7 на Преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон Министерският съвет бе длъжен в 3-месечен срок да приеме наредба по прилагането на чл. 4, който регламентира размера, реда и правото на обезщетение. На 13 май, когато изтече тримесечният срок, такава наредба нямаше. Днес, на 25 юни такава наредба все още не е публикувана, за да влезе в сила.
Господин министър-председател, за да разберете същността на поставения от мен въпрос, ще Ви обясня за какви хора става дума. В закона се говори за репресираните лица от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., заради техния произход, заради политическите и религиозните им убеждения. Аз не харесвам думата “репресирани”, защото има много хубава българска дума – “поборници”. Това, господин министър-председателю, са поборници за българската свобода и за българската демокрация. Тези хора лежаха в затворите, минаха през трудово-възпитателните общежития и през лагерите, защото чрез слово и чрез дела защитиха каузата на българската свобода и демокрация.
Едни от тях загинаха в затворите и лагерите, други като Димитър Пешев например починаха безшумно по време на комунистическия режим. Трети като Илия Минев например си отидоха от този свят в годините на прехода, без да получат дължимото и без да бъдат оценени по достойнство.
Една твърде малка част от тези хора доживяха изменителния закон от 13 февруари, с който държавата под формата на една твърде малка компенсация поема ангажимент да увеличи техните пенсии.
Именно тези хора, господин министър-председател, по-голямата част от тях възпитаници на военните училища преди Девети септември, ме повикаха на разговор и те инициират моя актуален въпрос към Вас, който е следният.
Ръководеният от Вас, господин министър-председател, Министерски съвет на Република България прие ли в указания тримесечен срок наредбата по прилагане на чл. 4 от закона? Ако не е, кои са причините този важен акт да не бъде приет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Иван Иванов.
Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми господин Иванов, искам да Ви благодаря за въпроса и да Ви информирам, че на 17 юни т.г. наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица беше разгледана и приета на заседанието на Министерския съвет.
След приемането на закона от Народното събрание правителството своевременно създаде необходимата организация и изработи подзаконовата нормативна база, за да бъде възможно прилагането на закона.
В наредбата е предвидено исканията за изплащане на обезщетения да се подават пред съответния областен управител по последното местожителство на репресираното лице или на поборника, както казахте Вие, което е много по-хубава дума.
Забавянето на издаването на наредбата се наложи поради необходимостта да бъде обсъдена с по-широк кръг организации като например НОИ, Агенцията за социално подпомагане, както и с организациите на самите репресирани, които са пряко заинтересовани.
Поради приемането на закона след началото на настоящата бюджетна година в Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. не са предвидени средства за изпълнението на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Средствата за обезщетение ще бъдат изплащани от наличните евентуални финансови възможности в края на бюджетната година – в края на бюджетната година, повтарям – при осъществени икономии от разходи с отчитане на общия брой на правоимащите лица.
Искам също да ви уверя, че правителството ще направи всичко възможно тези хора да получат това обезщетение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Иванов, имате право на реплика в рамките на 2 мин. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин министър-председател, да, днес наредбата вече е приета от Министерския съвет. Но Вие знаете, че такъв акт можем да считаме, че влиза в сила, едва когато бъде публикувана. Затова аз казах, че и до ден-днешен тя не е публикувана.
Аз се блазня от мисълта, че може би моят актуален въпрос, зададен преди около три седмици, е допринесъл за ускоряване на приемането на наредбата. Но в крайна сметка аз не съм убеден в причините за забавянето на тази наредба. Защото, господин министър-председател, хората, които дойдоха при мен, бяха убедени, че Вашите министри и Вашите чиновници по никакъв начин няма да ускорят и спешно да приемат тази наредба. Извинете, но те с безразличие наблюдават факта, че мъчителите – физически и морални мъчители – на тези хора, получават пенсии, които са два-три пъти по-големи, отколкото на самите репресирани лица. Това е срамен факт в България. Но тези хора разчитаха на Вас, господин министър-председател. Те, бих казал, наивно вярваха, че Вие ще се разпоредите не за три месеца, а за един месец тази наредба да бъде изготвена и да влезе в сила.
Днес тези хора, наистина носители на най-уважаваните български добродетели, са безкрайно разочаровани и огорчени.
Господин министър-председател, намерете сили от трибуната на Народното събрание да им се извините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър-председател, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Да. Заповядайте.
Ще Ви помоля в рамките на 2 мин. пленарно време да сторите това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин Иванов! Благодаря Ви за препоръките и за Вашата загриженост, която споделям. Ние всички знаем също трудностите, които срещаме понякога в известна мудност в нашата – казвам нашата – обща администрация. Едва ли има нещо, което да е целенасочено или умишлено да се прави против тези хора.
Както знаете, аз съм живял в Испания и съм свидетел на това, което се случи след Гражданската война и на начина, по който се справи Испания и испанският народ, който е не по-малко достоен от нашия с близкото си минало.
Не бих искал да навлизам в някакви субективни съображения. Вие сте много по-млад от мен. Помня какво е било и може би като 7-8-годишно дете са ми се случили неща, които не се забравят. Мисля, че справедливостта е християнска добродетел. Желанието е едно, а понякога невъзможността – административна или друга – е нещо, с което ще се постараем да се справим.
Но нека тези хора, които са говорили с Вас и които са идвали и при мен, да знаят, че този министър-председател ще положи необходимите усилия. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Преминаваме към питане от народния представител Борислав Цеков относно общата политика на правителството за преодоляване на информационния дефицит около конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Заповядайте, господин Цеков, да развиете Вашето питане за 5 мин.
Борислав Цеков (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Според установения координационен механизъм за европейска интеграция Министерският съвет определя и осъществява политиката на Република България към Европейския съюз, подготовката за членство, провеждането на преговорите за присъединяване и, разбира се, решава политическите въпроси, свързани с интеграционния процес.
Сред най-важните политически въпроси на интеграцията на България в Европейския съюз е наличието на обща и ефективна – неслучайно подчертавам, ефективна – обща правителствена политика, насочена към пълноценно и своевременно информиране на българските граждани и бизнеса за поетите от правителството конкретни ангажименти в хода на преговорите за присъединяване на България.
Тези ангажименти, поемани от името на Република България, предопределят развитието на цели сектори от икономиката за години напред. Тяхното изчерпателно познаване обуславя възможността на българските предприемачи, на българските селскостопански производители да планират дългосрочно развитието на своята икономическа активност, да се подготвят за посрещането на конкретни изисквания и европейски стандарти и въобще да имат яснота за предизвикателствата, пред които ще бъдат изправяни в условията на острата конкурентна среда на Европейския съюз.

Същевременно нараства недоволството сред различни обществени среди от бюрократично-чиновническия подход при воденето на преговорите, който понякога не отчита реалните национални интереси на страната, както и от неумението, а на моменти и на демонстративното нежелание на правителството и неговата администрация да информира конкретно и своевременно обществото за поетите ангажименти.
Днес няма трезва оценка, според която българските граждани, българските предприемачи, българските селскостопански производители да познават това, което България е договорила в различните икономически сектори и което ще предопредели тяхното развитие за години напред. Наред с това в хода на преговорите, а това ще има продължение, разбира се, и след тяхното техническото приключване, и занапред при участието и формирането на българските позиции в рамките на Европейския съюз като пълноправен член се забеляза един тежък проблем, наред с този за информационния дефицит, а именно – лошата комуникация между Народното събрание и правителството по тази тема.
Тази комуникация, вместо да се полагат усилия за подобряването й, откакто вицепремиер с ресор координация на европейската интеграция стана Пламен Панайотов, се влоши изключително. Затвърди се един процес на свръхцентрализация и монополизация на информацията в ръцете на този вицепремиер, свързана с европреговорите. Затвърди се тенденция за лишаване на ресорния министър по европейските въпроси от пълноценна комуникация с Народното събрание, стигащо дотам, благодарение на позоваване на подзаконови актове в рамките на изпълнителната власт министърът по европейските въпроси да бъде лишен, забележете, не от конституционното си право, а от конституционното си задължение да информира Народното събрание за това какво се случва в рамките на неговия ресор.
Фактически Съветът по европейска интеграция като структура на изпълнителната власт, състояща се от министри, с едно изключение – главният секретар на Министерския съвет, е изведена от сферата на парламентарния контрол. Нещо, което дори и за неизкушените от конституционната тематика е ясно, че в рамките на едно парламентарно управление е недопустимо, защото правителството е отчетно за всичко, включително за всеки детайл, свързан с европреговорите. Вярно е, че те бяха технически приключени, но просто допитването ми датира отпреди това. Ако тази тенденция продължи и занапред, когато България вече бъде пълноправен член, дай Боже, към датата 1 януари 2007 г., тази липса на координация, тази самоизолация на Министерския съвет от страна на парламента няма да има добри последствия.
Ето защо моето конкретно питане е такова: какви са реално измеримите резултати от дейността на правителството по информиране на обществото за конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване и какви са мерките, които правителството предвижда за преодоляване на съществуващия информационен дефицит, включително за предоставяне на Народното събрание на пълна и всестранна информация за политиката по европейска интеграция на правителството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Борислав Цеков. Разполагате с 10 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, министри, уважаеми господин Цеков! Преди всичко бих искал да споделя, че българското правителство изпълни една от своите главни цели: приключване на преговорите за членство в Европейския съюз по време на ирландското председателство.
В началото на тази година обявих, че ако обединим усилията си за реализирането на националните приоритети 2004 г. може да стане годината на България. Приключването на преговорите е поредната стъпка към постигането на тази цел.
Европейският съвет реши да започне подготовката на договора за присъединяване на България, който правителството ще подпише в началото на следващата година. Възползвам се от възможността да поздравя всички български граждани, представителите на трите власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, както и цялата българска администрация и неправителствения сектор с успешното завършване на тези преговори. Понеже всички по един или друг начин са допринесли за този успех.
Бих искал специално да поднеса своята благодарност и на народните представители, които в това, както и в предишните народни събрания са действали в тази посока. През изминалите години те направиха необходимото и не пожалиха сили и готовност да подкрепят усилията на България в преговорите с Европейския съюз.
Народното събрание беше изключително ефективно в хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Това е ярък пример за напредъка, който може да бъде осъществен, когато парламентарно представените сили се обединяват около общи цели.
Благодаря на всички народни представители и за плодотворната, открита, когато е необходимо и критична позиция по въпросите на европейската интеграция. Това ни даде възможност да провеждаме конструктивен диалог по преодоляване на възникналите трудности и проблеми.
Този успех обаче е само етап от пътя до пълноправно членство. Той ни задължава да продължим все така неуморно да работим до пълното присъединяване на България през 2007 г. Задължава ни да докажем, че страната ни е надежден и предсказуем партньор и ще изпълнява поетите си ангажименти.
На второ място, но не и по важност, ни задължава да подготвим българските граждани за пълноправно членство в съюза, както и Вие казахте.
Още в самото начало на своя мандат българското правителство предприе конкретни стъпки за приобщаването на българския гражданин към процеса на евроинтеграция. През м. януари 2002 г. беше приета комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Основните цели на стратегията са информирането на гражданите и бизнеса, както и за ползите от предстоящото членство на България в Европейския съюз, така и за изискванията и задълженията, които са свързани с него.
В Съвета по европейска комуникация наред с представителите на държавните институции участват, както знаете, представители на местните и регионалните власти, неправителствените организации, академични среди, браншовите организации. С приемането на плана за действие по стратегията стартираха и конкретните инициативи, в които активно бяха включени представители на обществеността. За резултатите от реализирането на комуникационната стратегия по-подробно ще ви информират министърът по европейските въпроси и министърът на външните работи.
В процеса на преговорите информация за текущото състояние, поетите ангажименти и достигнатите договорености се предоставяше и разпространяваше от министерствата и ведомствата, отговорни за преговорите по съответните глави.
Днес, след окончателното приключване на преговорите, смятаме, че необходимостта от информиране на всеки отделен гражданин по въпроси на Европейския съюз е все така голяма. И нашето общество се нуждае именно от една пояснителна кампания, за да бъдем добре подготвени за 2007 г.
Правителството си постави за цел да продължи обществената дискусия и с още теми, свързани с европейската интеграция и присъединяването на България към Европейския съюз, така че, този процес да стане изцяло прозрачен и разбираем за нашите съграждани.
Бих желал да ви информирам за някои от първите мерки, предприети в тази насока. След като междуправителствената конференция по присъединяването на България на 15 юни т.г. потвърди закриването на последните пет преговорни глави, беше публично предоставена пълната информация за съдържанието на всички български позиции по преговорите.
На електронен носител информацията е предоставена на народните представители, на медиите, на всички областни и общински администрации. В отделни ресори тази информация е публикувана и на електронните страници на съответните министерства, като предстои да бъде отпечатана и изпратена на библиотеки, читалища и университети.
Занапред усилията ни следва да се фокусират върху анализирането и разясняването на информацията за българските позиции. В тази връзка вече стартира работата по изготвянето на аналитичен преглед на целия преговорен процес, който, както знаете, е извънредно обемист и дълъг текст.
Уважаеми дами и господа, предложих на вашето внимание някои от първите мерки на правителството след приключването на преговорите за гарантиране на прозрачност на процеса на евроинтеграция. Както и досега, изключително ще разчитаме и на подкрепата и участието на народните представители. Това ще ни даде възможност да реализираме волята на Народното събрание, изразена в Декларацията от 17 юни 2004 г., България своевременно и компетентно да бъде подготвена за успешното си членство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Цеков, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте.
Борислав Цеков (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! Проблемът е, че тази информация е предоставена на Народното събрание постфактум. Като човек, който уважава институциите и конституционния ред, аз съм убеден, че Вие добре знаете, че в една парламентарна държава най-малкото е недипломатично Народното събрание да научава за това какво прави правителството едновременно с широката общественост, а не предварително.
Този проблем до голяма степен се корени и в действащото постановление за организация на подготовката на Република България – Постановление № 33 на Министерския съвет от 2002 г., прието от кабинета. В този подзаконов акт има общо 23 разпоредби, в които дори не е спомената дума за някакъв механизъм за взаимодействие с Народното събрание – нещо, което практиката показа, че е наложително да съществува.
Ето защо първият ми уточняващ въпрос е дали предвиждате с оглед практическите проблеми, които възникнаха при взаимодействието между Народното събрание и правителството по темата европейска интеграция, да се въведат промени в Постановление № 33 от 2001 г. на Министерския съвет за координация на подготовката на България към Европейския съюз.
Вторият ми уточняващ въпрос е свързан с това, което изтъкнах в началото на моето питане – за централизацията на информацията в ръцете на вицепремиера, който отговаря за евроинтеграцията. Какви мерки ще вземете като министър-председател, за да се прекрати недопустимата практика вицепремиерът, в случая това е Пламен Панайотов, да ограничава комуникацията между ресорните министри и Народното събрание и да не допуска предоставяне на информация в рамките на парламентарния контрол относно политикана на европейска интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господни Цеков.
Господин премиер, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси от народния представител Борислав Цеков в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин Цеков, както знаете, информацията е нещо, което трябва да върви в двете посоки. Мисля, че вчера вече са били предоставени дискети с немалко уточнения, с около 4-5 хиляди страници, които едва ли някой ще прояви интерес да прочете изцяло. Но мисля, че там може да се намери всякаква информация, която да докаже, че се полагат усилия съобразно с упълномощенията, които имат нашите преговорни лица или екипи. Да се координират усилията не значи да се централизират и още по-малко да се персонифицират. Мисля, че трябва да гледаме на нещата по един обективен начин и преди всичко да се поздравим, че сме постигнали това преди края на ирландското председателство, тъй като от малкия опит, който имам, от само три години, усещам, че с разширения състав от 25 страни и имайки предвид също вътрешнополитическите проблеми, които някои държави или правителства изпитват, фактът, че сме приключили сега, а не по време на холандското или люксембургското председателство е нещо положително, за което аз лично поне дължа да благодаря на нашия екип. Благодаря много! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Цеков, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър-председателя. Разполагате с две минути.
Борислав Цеков (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председателю, въпреки че не получих конкретен отговор на уточняващите въпроси, аз Ви благодаря като цяло за изразената позиция. Аз вярвам, че Вие полагате като министър-председател необходимите усилия в посоката, за която говорим. Но тук проблемът не е за персонификация, а за механизми на взаимодействие, които практиката показа, че скърцат. В този смисъл трябва да се намерят достатъчно добри решения. Когато тук преди около седмица се обсъждаше декларацията на Народното събрание във връзка с приключването на преговорите, аз си позволих да спомена нещо, което се обсъди след това и в Конституционната комисия като свое лично виждане, което е виждане и на много колеги, че както в повечето новоприсъединяващи се държави, така и в нашата страна би трябвало на конституционно ниво изрично да се закрепи механизъм за информиране от страна на правителството, и то предварително, относно позициите и проектите, които се внасят и отстояват на равнище институции на Европейския съюз.
Гласът на България няма да бъде толкова силен като член на Европейския съюз, колкото вярвам на всички ни се иска да бъде, ако този глас не е обединеният глас на българските институции. В Европейския съюз не влиза нито правителството, нито Народното събрание, нито която и да е друга държавна институция поотделно. Влизаме всички ние като нация и държава. И затова колкото по-добри механизми за взаимодействие между институциите за начина, по който България ще прави занапред своята европейска политика, имаме, толкова по-успешна ще бъде тази политика и толкова по-силен ще бъде гласът на България в рамките на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
Министърът на европейските въпроси госпожа Меглена Кунева има готовност да отговори на питане от народните представители Ирина Бокова, Евгени Кирилов и Атанас Папаризов относно поетите ангажименти от България в преговорите по присъединяването й към Европейския съюз и работата по тяхното огласяване и изпълнение.
Заповядайте, господин Папаризов, да развиете Вашето питане в рамките на пет минути пленарно време.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Аз мислех, че нашето питане след предишното питане би загубило смисъл, защото отговорите ще бъдат получени от министър-председателя. Оказа се обаче, че той не даде нито един конкретен отговор на продължаващите да стоят открити въпроси. И може би на тези въпроси действително трябва да отговори госпожа Кунева, която отговаря за практическото предоставяне на информация и информиране на обществото за резултатите от преговорите.
Дори с тази дискета или този диск, който ние получихме, все още народните представители не разполагат с информацията за преговорите. Обърнете внимание, това е информация само за позицията на българската страна. В нея дори е цензурирано това, което Министерството на външните работи публикува на своя сайт, което аз мога да ползвам като български гражданин. Там е дадена и позицията на Европейския съюз. От този диск тя е извадена. Разбира се, че аз мога да разбера какво сме договорили по Глава двадесет и седма, като прочета и позицията на Европейския съюз.
Странно е, че по отношение на Министерството на финансите в раздадения диск съществува само позицията, представена от предишното правителство 2001 г., и другите две информации са само потвърждение на това, че България иска да има финансова помощ за първите две години, когато ще се нуждае да изплаща предварително помощите за селското стопанство.
Така че, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо Кунева, в момента не разполагаме с информация за хода на преговорите, която да можем да доведем до знанието на обществото. Може би тези органи, за които говори министър-председателят, за комуникационни стратегии и т.н., могат да си свършат работа само ако имат информация по същество.
Може би някой ще ми каже, както преди малко в коридора ми каза министър Паси, че господин Ферхойген не искал да се публикува общата позиция на Европейския съюз. Но той никъде не е казал, че не може да се публикува нейното съдържание. Разбира се, че всяко министерство трябва да направи това, както частично направи Министерството на земеделието и горите, благодарение на настояването на Комисията по земеделието и горите и на господин Моллов. В Комисията по земеделието и горите се разгледа конкретният ход на преговорите и аз мога да Ви представя не формалната дискета, а материалите, които е подготвило Министерството на земеделието и горите на 60 страници с анализ на позицията на Европейския съюз, с анализ на всички етапи на преговорите – какво е прието и какво не, и може би това е по-лесно за Министерството на земеделието и горите, защото там има конкретни цифри. Тук тепърва трябва да се обяснят директивите, които са приети. Това е една първа стъпка, но това е първа стъпка, направена само от едно министерство.
Аз мисля, че Вие сте длъжни да представите пред народните представители механизма как тези комуникационни стратегии и съвети ще се изпълнят със съдържание. Аз се надявам, че Вие сега имате пълното право за това, когато информацията вече не се крие от народните представители, когато единственият източник за нас беше “Eвроактив”, както ни препоръчваха европейските посланици, но този сайт на Европейския съюз се обновяваше само до 31 декември м.г. Така че в останалото време на тази година ние не можехме да следим преговорите дори и чрез европейски източници.
Сега Ви моля, когато вече преговорите са приключили, действително да направите усилия и да представите на народните представители и на цялото общество пълната информация с общата позиция на Европейския съюз, която ние приемаме в отделните преговори, за да не изпадаме в това положение да четем от тази дискета за Министерството на финансите какво е предлагало правителството на Иван Костов и да не знаем въобще какво беше договорено след това. Тук приемахме закони, правихме промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, но това нещо го няма в прословутия документ, който ни раздадохте в кутиите.
Моля Ви, госпожо министър, да ни информирате какъв реален механизъм предвиждате, да информирате обществото по същество, а не само да ни казвате колко стратегии са написани и колко много органи за комуникации са създадени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов, и за това, че се вместихте перфектно във времето.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колега министър! По първата част на въпроса на господин министър-председателя в достатъчна степен се очерта правителствената политика за информираност на обществото в европейската перспектива на България. Единствено ще си позволя да добавя, че в рамките на координационния механизъм за преговорите с Европейския съюз и по-специално в работните групи, ръководени от водещото по материята ведомство, активно участват независимите институции с отношение към сектора и представители на неправителствени организации. Тези представители не само имат информация, а и участват в експертната работа по преговорите с Европейския съюз. Убедена съм, че така участието на гражданското общество е било гарантирано, то не е било страничен наблюдател, а е поело своята роля в преговорите и съответно отговорността за информирането на българските граждани.
От друга страна, на всеки шест месеца правителството приема план за действие за изпълнение на стратегията за ускоряване на преговорите с Европейския съюз, одобрена от Народното събрание, и законодателна програма, включваща всички планирани евроинтеграционни закони. Тези закони се предоставят на съответните комисии в Народното събрание, придружени с мотиви и таблици за съответствие с актове на Европейския съюз. При обсъжданията в парламентарните комисии участват представители на вносителя - Министерския съвет, които отговарят на поставените от народните представители въпроси.
Изключително важна е темата за равното третиране на България с останалите 10 страни, което е поставено писмено във Вашето питане, господин Папаризов, и аз ще мина към тази част от отговора.
Ще си позволя да започна с един пример. По различни поводи представители на всички институции на българското общество са подчертавали, че трябва да се създават ясни и точни правила, които да важат за всички и да се спазват от всички. Именно тук, в Народното събрание, се изработва нормативна рамка и се залагат еднакви правила за всички, без дискриминация и без предпочитания. Това е гаранция за равното третиране на всички български граждани. Принципът е основополагащ и в Европейския съюз – всички първични и вторични актове на общността са валидни еднакво за всички страни-членки и за всички европейски граждани без изключение. За да се гарантира единен подход към страните, кандидатстващи за членство, Европейският съюз на срещата на върха в Копенхаген 1993 г. изработи и прие за първи път политически, икономически и хармонизиращи критерии за членство.
Когато Европейският съюз прецени, че една страна е изпълнила и е в състояние да изпълнява тези критерии, комисията препоръчва приключване на преговорите. Един от основните принципи в Европейския съюз при преговорите е всяка страна да се оценява според собствените й достижения.
Приключването на преговорите с България на 15 юни 2004 г. е показателно за неговото спазване. Мисля, че няма по-убедително доказателство за това, че всички страни от петото разширяване са третирани по един и същи начин, включително България и Румъния.
Говорейки по темата за поетите ангажименти, бих искала да припомня, че с подаването на молба за членство една страна вече поема ангажимент. Неведнъж съм казвала и припомням, че ангажиментите в преговорите с Европейския съюз се делят основно на три.
Първо, въвеждане на европейското законодателство, като в този ангажимент се включва и приемане на нормативната база за изпълнение на политическите и икономически критерии и за постигане на европейските стандарти и най-добрите практики. Европейският съюз предоставя на всяка страна сама да определи по какъв начин ще извърши тази хармонизация, защото, както самата Европейска комисия е записала в своето становище за кандидатурата на България за членство в Европейския съюз от 1997 г., една от целите на Европейския съюз е да задълбочи солидарността между своите граждани, като съблюдава тяхната история, тяхната култура и техните традиции.

Второ, административен капацитет за изпълнение на европейското законодателство – една от гаранциите за точното и правилно прилагане на европейското законодателство.
Трето, правоприлагане.
Това е начинът, по който се изпълнява и прилага на практика законодателството на Европейския съюз, инкорпорирано в националното.
Нека заедно да си припомним още нещо, свързано с преговорите с Европейския съюз по същество. По-голяма част от вас със сигурност са запознати с особеностите на преговорите, защото това не е процес, започнал вчера. Съответната страна подава молба за членство в Европейския съюз и последицата от тази заявка е, че тази държава експлицитно изразява, позволете ми да цитирам посоченото по-горе становище на комисията: “Присъединявайки се към Европейския съюз, страните-кандидатки приемат без резерви договора за Европейския съюз и всички негови цели, всички решения, взети от момента на влизане в сила на договора за създаване на европейските общности и договора за Европейския съюз и възможностите за развитие и укрепване на тези общности в съюза. Присъединяването към Европейския съюз включва признаването на обвързващата природа на тези правила, спазването на които е необходимо за гарантирането на ефективността и единството на общностното право.” Следователно, преговорите с Европейския съюз не са поставени на плоскостта на някакво пазарене, в което единият предлага висока цена, другият – ниска и след дълги спорове се срещат някъде по средата. Преговорите с Европейския съюз не се характеризират с въпроса дали да се приемат или не правилата на съюза, а в какъв срок и по какъв начин.
Позволих си да припомня това, за да стане по-ясно понятието “ангажименти”, които, по един или друг начин след приключване на преговорите се оказаха голяма изненада за някои.
България, както и всички останали кандидатки, а сега и по-голямата част от тях – членки, са поели идентични ангажименти, защото критериите и условията в Европейския съюз са идентични за всички. Що се отнася до това, в какви срокове и как ще бъдат изпълнени – зависи от степента на подготовка на съответната страна както при започване, така и в процеса на преговорите.
Нека да дефинираме какво означава равно третиране, а не механично да се сравняваме с една или друга страна и да се цупим, че на някои са дали по-голяма или по-шарена играчка. По-скоро бих предложила да използваме сравнението с изпит или конкурс, в който всички имат еднакви възможности. В определени случаи по една или друга причина не е възможно определени стандарти да се постигнат в еднакво време във всички страни. Тогава имаме възможност да се възползваме от т.нар. “преходни периоди”, от време и условия, ограничени така, че да не се нарушават правилата за конкуренция.
Искам да дам няколко примера, получени от страните-кандидатки за преходни периоди, които сами говорят за начина на третиране на България – по Глава “Свободно движение на хора”, в областта на получаване на пълен достъп до пазара на труда на страните-членки от Европейския съюз, 15-те поискаха 7-годишен преходен период за всички кандидати, с изключение на Малта и Кипър, свободно движение на капитали – няколко страни са поискали и са получили преходен период за право на чужденци да инвестират свободно в недвижима собственост. България е договорила 5-годишен преходен период за придобиване на втори жилищен имот. Това не важи за гражданите на европейското икономическо пространство. Седемгодишен преходен период е договорен за придобиване на земеделски земи и горски площи, това не важи за хората, чийто основен поминък е селското стопанство без наемане на постоянна работна ръка. Същите преходни периоди са договорени от Чехия, Унгария и Румъния. Всички страни от петото разширяване са постигнали 7-годишни преходни периоди за придобиване на земеделски земи и горски площи, като единствено за Полша този период е 12-годишен.
Само за илюстрация бих споменала, че петгодишен преходен период за придобиване на втори жилищен имот са имали и Финландия и Австрия.
Социална политика и заетост. Преходни периоди по прилагане на някои директиви са договорени само с няколко страни – България по директивата за максимално съдържание на катран в цигарите – 4 години, единствено за нас, Полша – година и половина по една директива до 2005 г. за безопасност за здравето при работа, Словения – 1,5 години по четири директиви, свързани с безопасност и здраве при работа.
Енергетика. България е договорила най-продължителния преходен период от всички страни за нарастване на нефтените запаси до необходимото ниво до края на 2012 г.
Телекомуникации и информационни технологии, пощенски услуги. По тази глава преходни периоди са договорени само от България – 2 години и Полша – 3 години за прилагане на определени директиви.
Няма да продължавам с изброяването по-нататък за главите, но ще ви кажа за финансовия пакет по преговорите.
Атанас Папаризов (КБ, от място): И за околната среда!
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, за околната среда.
Всички държави са договорили преходен период по 6-10 директиви, България е договорила по 8 директиви, в процес на преговори сме по две нови директиви, които са се появили след приключване на преговорите по Глава “Околна среда”.
Финансовият пакет за преговорите е приет на 22 март 2004 г. Съветът на министрите на външните работи на страните-членки изцяло се основава на същите принципи и методология както и страните от Лаакенската група. Повярвайте ми, това не беше лесно да се извоюва.
За периода 2007-2009 г. България ще получи 4,5 млрд. евро, което е по 570 евро на човек от населението, което е по-добро от средното ниво на този показател за десетте нови страни-членки, които получават 525 евро на глава от населението.
По отношение на брутния вътрешен продукт през 2009 г. в края на преходния период България ще получи финансова подкрепа от ЕСА, която е в размер на 7,1 от брутния вътрешен продукт. За сравнение за десетте страни този показател за 2006 г. е средно само 3,3 от брутния вътрешен продукт.
В заключение бих искала да изразя за пореден път благодарността си към вас, уважаеми господа народни представители, за проявената съпричастност, включително и за дебата днес по начина, по който ще направим всички съпричастни към европейската интеграция.
Убедена съм, господин Папаризов, че това, което дадохте като пример с Министерството на земеделието, е начинът, по който трябва да работи комуникационната стратегия. Или нека да го кажем с по-прости думи – начинът, по който ще се информира обществеността. Няма енциклопедисти.
Изброих ви неща, които зная от хода на преговорите, но не бих могла да ви обясня по-убедително от министъра на земеделието или от министъра на околната среда или от министъра на икономиката, или от министъра на финансите защо едно или друго решение е въведено точно по този начин. Тъкмо това прави всеки един европейски министър в своята област. Ще продължа да координирам този процес и да упражнявам мониторинг, съжалявам за чуждиците, върху ангажиментите, които са добре известни и които самите вие, надявам се, като народни представители, да продължите да координирате и да наблюдавате, да изисквате отговорност в тези случаи от изпълнителната власт, когато ние забавяме добре известните ни ангажименти.
Ще направя последна препратка към пътната карта, на която за съжаление беше обърнато много малко внимание в края на 2002 г., която съдържа разписаните ангажименти до 2007 г. за България към “Партньорство за присъединяване”.
Ако на вас малко ви е интересно, ще предоставя на всяка една от парламентарните групи едно чудесно издание на Информационния център на делегацията “Европа в Интернет”. Там има много подробна справка за това къде, какво и как може да се намира. Нека обаче да не се опитваме да отчаем хората, казвайки, че няма информация. Информация има и тя, слава Богу, не зависи само от администрацията и от изпълнителната власт. Тя е достъпна. Това, което трябва да се направи, е да се окуражат хората да я търсят и всички да я четат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Кунева.
Господин Папаризов, заповядайте, да зададете допълнителни въпроси.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър! Все пак не чух отговор на основния въпрос – кога ние, поне народните представители, ще имаме по всички глави информацията за резултатите от преговорите, които да включват в съответния вид, който е приемлив за Европейския съюз, и общата позиция на Европейския съюз? Повярвайте ми, без тази позиция няма как да разберем какво е договорено, защото във всяка област най-накрая се приема като резултат от преговорите и не съществува никаква забрана съдържанието й да се публикува. Просто документът като документ може би не трябва да се публикува с неговия гриф, но съдържанието е публично. Ние трябва да знаем това съдържание, за да можем да информираме избирателите кое е договорено в европейския процес. Настоявам да ни отговорите кога ще имаме пълната информация за резултатите от преговорите, а не само за преговорните позиции, за позициите, които е представила българската страна в тях, за да можем действително да анализираме резултатите.
Щях да Ви задам като допълнителен въпрос въпросът за равноправното третиране с другите страни. Вие обаче ми кажете как с това, което сте постигнали, ще решаваме проблемите с разходите, необходими на бюджета през 2007 г., според проекта за меморандум с Международния валутен фонд те се равняват на 1,5 процента от брутния ни продукт тогава – около 7-800 млн. лв., за членски внос и за съфинансиране на проектите на Европейския съюз, като е договорена една допълнителна финансова помощ само от 130 млн. екю, като разбирам, че първите 80 млн. могат да се изхарчат през 2007 г.
Освен тези 160 млн. лв., откъде правителството ще намери още 500, за да плати през тази година договорните помощи за селските стопани например, как ще стане това без да имаме бюджетен дефицит? Бихте ли ми отговорили на този конкретен пример и равноправното третиране с другите страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Папаризов, изглежда не ме чухте – в отговора на първата част на въпроса Ви казах, че тази изключително богата област, която наричаме с общото име “европейска интеграция”, не е за любители. Няма да успеете да ме поставите в позицията на любител да Ви отговарям вместо министъра на финансите. Мога да ви кажа обаче, че именно благодарение на европейската интеграция в България вече започна многогодишното планиране на бюджета. То започна от тази година. В някои от министерствата, като например в Министерството на околната среда, то е доведено докрай и това ще бъде първи проект, с който ще започне бюджетната процедура на националния бюджет.
Ако искате да получите информация точно за състоянието на бюджета, за дефицита, знаете към кого трябва да се обърнете. Това по никакъв начин не е главният преговарящ. Вашият въпрос надхвърля в пъти това, което мога да Ви дам като информация. Изобщо правило е, за да получите отговор, а не просто да чуете въпроса си публично, което за един политик е доста атрактивно, да го зададете към този, към когото трябва.
А дали ще бъдат публикувани позициите на Европейския съюз? Този въпрос беше поставен в разговора с господин президента и с министъра на външните работи като тема на разговор с комисаря Ферхойген, който каза, че Европейската комисия не е собственик на тези позиции по същия начин, по който аз не съм собственик на позициите на министерствата. И аз не мога да предоставя позицията на Министерството на финансите, те сами качиха в Интернет всичките си преговорни глави, нито позицията на моя уважаван колега министър Паси по Глава “Обща външна политика и политика на сигурност”. Това той направи на страниците на Министерство на външните работи.
Моля Ви, прочетете още веднъж моите правомощия и вижте, че аз действам под мандат. Аз не съм собственик на позициите на нито едно министерство. Междупрочем това каза и комисарят Ферхойген: комисията не е интелектуален собственик на позициите, защото те са позиции на 26 страни.
Това, което аз направих още в началото на работата си, е да направя един европортал, това е Интернет-страница към Министерство на външните работи, в който всяка една от позициите е разказана точно така, както Вие предлагате. И там са разказани и преходните периоди, и какво е становището на Европейската комисия, вече на Европейския съюз, когато финализираме преговорите при тяхното приключване.
Така че всичко това е преразказано като преходни периоди, като условия, като актове, които могат да бъдат ползвани. Сега междупрочем ви препоръчвам, “Юнайтинг Юръп” не работи от миналата година, “Юроактив” работи, можете и сега да се ползвате от него. Това, което Ви препоръчвам, е да използвате и сайта на Министерския съвет, който се нарича “Юросмаг” и където за цялата тази година ангажиментите са подробно разписани, заедно с номера от селекса и към коя глава се числят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Кунева.
Господин Папаризов, имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра.
Атанас Папаризов (КБ): Да, благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да коментирам отговора, ще предоставя на госпожа Кунева извадката отпреди половин минута на “Юроактив”, където състоянието на преговорите в България е дадено към 31 декември 2003 г.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Но той продължава да работи, нали?
Атанас Папаризов: Но няма информация след 31 декември 2003 г.
Тъй като очевидно няма вече този интерес в европейските страни, другите 10 не участват, и България не е достатъчно атрактивна, за да се дава от Европейския съюз информация за нея. България сама за себе си трябва да дава информация, госпожо Кунева, ако искаме да имаме успешни резултати в преговорите.
Очевидно от Вашия отговор е ясно, че Вие имате твърде ограничени пълномощия, след като не можете да организирате всички министерства по един и същи начин да предоставят информацията и очаквате от всеки министър сам да прецени как да ни я предостави. И за такива кардинални въпроси като това как резултатите от преговорите ще се отразят на държавния бюджет Вие твърдите, че с тези въпроси се занимава не правителството, а само министърът на финансите.
Ясно е, че отговорите, които получихме днес, които бяха много общи и неясни, налагат ние да проведем една много подробна дискусия по това как ще бъде информирано българското общество и да предложим на Народното събрание решение действително за начина как това да стане, за да не получаваме такива общи отговори като днес.
Затова, уважаема госпожо председател, на основание чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание молим да насрочите разисквания по отправеното питане към госпожа Меглена Кунева – министър по европейските въпроси и главен преговарящ с Европейския съюз, зададен от Ирина Бокова, Евгени Кирилов и Атанас Папаризов, относно поетите ангажименти от България в преговорите по присъединяването й към Европейския съюз и работата по тяхното разгласяване.
Тази подписка е подкрепена и от колегите, които зададоха предишния въпрос, но получиха същия абстрактен отговор. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подписано ли е от една пета от народните представители?
Атанас Папаризов: Подписано е от изискваните една пета от народните представители, дори за всеки случай от един повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Папаризов заедно с една пета от народните представители прави предложение за следващото пленарно заседание да се насрочи разискване по това питане. В писмена форма е, подписано е от необходимия изискуем от правилника брой народни представители, така че за парламентарния контрол в края на следващата седмица от 11,00 ч. насрочвам разискване по това питане.
Актуален въпрос към министър Соломон Паси е отправил народният представител Йордан Памуков относно информацията, която правителството е предоставило на обществото в преговорния процес с Европейския съюз по Комуникационната стратегия.
Господин Памуков, имате думата.
Йордан Памуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми господин Паси! Моят въпрос е кратък, но е важен. Това се потвърждава и от факта, че подобни въпроси бяха зададени към премиера и към госпожа Кунева.
Преди седмица от парламентарната трибуна правителството беше силно критикувано, че е водило преговорите с Европейския съюз едва ли не на тъмно. Колеги народни представители заявиха, че през различните стратегии на правителството и конкретно с комуникационната стратегия си правят собствен PR. Преговорите с Европейския съюз приключиха успешно и навреме, за което използвам случая да Ви поздравя – Вас и преговорния екип.
Бихте ли отговорили тази комуникационна стратегия, която явно мнозина не познават, по какъв начин беше полезна, за да се информира българското общество? Смятате ли, че има видими резултати от нея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Памуков.
Министър Паси, имате думата за отговор на актуалния въпрос, отправен към Вас.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, най-напред, тъй като това е първата ми поява след приключването на преговорите, и аз искам да се присъединя към министър-председателя и всички останали, които поздравиха Народното събрание и благодариха за самоотвержения труд на народните представители по преговорния процес.
Резултатите от приключването на преговорите не закъсняха. Вероятно сте разбрали, че вчера отново е повишен кредитният рейтинг на България по една от агенциите, за което ни информира министърът на финансите. Това означава нови инвестиции в България, нови инвестиции в икономиката, в туризма, в бизнеса. Както виждате, резултатите от преговорите с Европейския съюз съвсем не са абстрактни.
Господин Папаризов, който преди малко задаваше въпроса кога ще бъдат научени всички преговорни позиции, трябва да знае, че всички преговорни позиции не само ще бъдат дадени за информация на Народното събрание, нещо повече, те ще бъдат дадени на Народното събрание, за да може то да се произнесе по тях, и това ще стане чрез договора за присъединяване, който започваме да подготвяме от този месец. Договорът за присъединяване към Европейския съюз е един документ, който ще подготвим и ще предложим на Народното събрание не само за информация, а и за ратификация. Там наистина ще има възможност да се запознаем много подробно с всички договорни задължения и права, за които сме се споразумели с Европейския съюз.

Днес чухме критики към правителството за това, че обществото не е информирано за хода на преговорите с Европейския съюз и за това какво точно сме постигнали. Подобен въпрос на въпроса, зададен от господин Памуков, е зададен и от народния представител Ирина Бокова. Съжалявам, че тя не е в залата, за да чуе отговора на същия този въпрос, но аз лично ще имам грижата да й изпратя стенограмата от днешния разговор, от днешното питане, за да може и тя да се запознае.
Това, което се говореше сега тук, в пленарната зала, и преди седмица, че няма информация, не е коректно най-малко към младите български граждани, които отдавна вече работят по правилата на Европейския съюз. Не е коректно например към производителите по САПАРД, които ползват нейни средства. Има фирми, от чието производство близо 60% е за износ в страните от Европа. Очевидно хората са информирани и вече черпят резултатите от своя труд и своята информираност.
Бих добавил също така и студентите, които ще имат европейско приложение на дипломите си, и банките, които гарантират влоговете на клиентите – всички тези правила се намират в българските закони, както спомена министър Кунева.
Чухме министър-председателят и госпожа Кунева да се позовават на комуникационната стратегия. Днес, две години след нейното приемане, мога уверено да кажа, че тя беше създадена, за да стане общуването между българските граждани и Европа по-близко, по-разбираемо и да може информацията да стига до колкото се може повече хора в България. Можем да отбележим, че това се е случило и ще продължи да се случва. Водещият политически орган по изпълнение на комуникационната стратегия е Съветът по европейска интеграция, който осъществява стратегическото планиране на комуникационните дейности.
Не твърдя, че посланията от комуникационната стратегия са достигнали до всички, които искат да знаят какво означава членството на България в Европейския съюз. Това е процес, в чието начало ние се намираме. Но смятам, че е намерен правилният подход и в тази комуникация с обществото ние получаваме необходимите резултати.
Обърнали сме се изцяло към потребностите на различни социални и професионални групи. Бих могъл да изредя поредица от семинари, срещи, кръгли маси и т.н., организирани в изпълнение на тази стратегия. Но не бих искал да говоря за това, което сме направили, а по-скоро бих искал да се спра на това до кого са достигнали тези послания.
Бих искал да цитирам пред вас одобрените проекти по програма САПАРД на 11 ноември 2003 г. Ще чуете няколко фирми и вида на инвестициите, които те са осигурили:
- ЕТ "Градус – Иван Ангелов-55" – за купуване на земеделска техника и окопен култиватор;
- "Делта-Г" ООД – за ремонт и оборудване на свинарник;
- "Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест" – за реконструкция и оборудване на сгради за отглеждане на свине;
- ЗКПУ "Наша земя" – за създаване на 217 дка черешово насаждение;
- "Алтея Груп" ООД – за създаване на 160 дка насаждение от казанлъшка маслодайна роза;
- "Агро Семена" ЕООД – за купуване на земеделска техника;
- "Есуват" ЕООД – за създаване на оранжериен комплекс;
- Същото се отнася за "Емаем" ЕООД и "Аклер" ЕООД;
- ЕТ "Деян Танев-Агроплод", ОППК "Производствено-потребителска кооперация – Успех", "Садина Агро" ООД, Универсал-НВГ" ООД, "ТИВА-1" ЕООД, ЕТ "Ийст-Стефко Димитров", ЗКПУ "Триумф", ЕТ "Дайма-Данка Матеева", ЕТ "Розита-98-Росица Йорданова" – всички те за купуване на земеделска техника;
- "Домейн Бойар" АД – за купуване на специализирано оборудване за производство на вино;
- РИКОМ" – ЕООД – за разширение на винарска изба;
- Джем и Джем" ООД – за модернизация на цех за производство на плодово-захарни храни;
- АГРОФРУКТ" ООД – за машини и предприятия за преработка на плодове и зеленчуци;
- "Старс къмпани" ООД – за изграждане на фабрика за млекопреработка;
- "АДЛ" ООД – за преустройство и оборудване на млекопреработвателно предприятие;
- "МИЗИЯ МИЛК" ООД – за разширение на млекопреработвателно предприятие;
- ЕТ "Зоро-91-Димитър Зоров" – за изграждане на хладилно-складова, експедиционна и административна база и за купуване на оборудване за подобряване на качеството на продуктите.
По-нататък следват фирмите:
- "ПЛЕВЕН-МЕС" ООД – за купуване на оборудване и хладилен транспорт за месопреработвателно предприятие;
- ЕТ "ПЕТЪР ПЪРВАНОВ-ДЕМЕТРА" – за изграждане на предприятие за месопреработка;
- "Родопа мийт" ЕООД – за закупуване на оборудване за производство на нови продукти и съвременно пакетиране.
По-нататък следват фирми със закупено оборудване за месопреработвателно предприятие; за колбасарски цех; за изграждане на семеен хотел с механа и лоби-бар; за изграждане на хотел за селски туризъм; семеен хотел с бистро; за хотел и семеен пансион; за преустройство, реконструкция и обзавеждане на хотел; семеен хотел и т.н., и т.н.
Стойчо Кацаров (ПГОДС, от място): Дайте ги всичките!
МИНИСТЪР Соломон Паси: Както знаете, скоро беше отбелязан хилядният проект по САПАРД и в отговор на гласа от залата да произнеса всички имена, не бих могъл, защото това са хиляди, десетки хиляди българи, които печелят пари по САПАРД.
Разберете ме, уважаеми депутати от опозицията, че парламентарното време не би стигнало, за да изброя имената на всички българи, които печелят по програмата САПАРД и които са добре информирани, защото те нямаше да получат своите семейни комплекси, семейни хотели, свинекомплекси и комплекси за производство на вино, ако не знаеха как да получат тази информация. Очевидно българските граждани се ползват от информацията, която предоставяме, и това, което прочетох досега, е само една илюстрация на този факт.
Искам само специално да подчертая, че комуникационната стратегия тепърва ще придобива характер на масова информационна кампания. В периода на интензивно водене на преговорите, който за нас току-що приключи, основното внимание съвсем естествено е насочено към работата в дълбочина с определени целеви групи с оглед на задълженията, които те ще имат и след приемането ни в Европейския съюз. Искам да подчертая, че нито една от новоприетите страни-членки на Европейския съюз, не е провеждала масова кампания две и половина-три години преди пълноправното си членство така, както ние започнахме. В момента по самооценка за информираността на българите по отношение на Европейския съюз, България се нарежда близо до страни като Естония и Унгария, които са много по-напред в процеса на присъединяване. По данни на "Евробарометър" от втората половина на 2003 г. България се нарежда редом до Естония и Унгария. Най-информираната страна е Малта, но там комуникацията е чувствително улеснена, заради територията и броя на населението на тази страна.
Смятам, че ние сме на един изключително прав път по отношение информацията на българските граждани. Разбира се, това не е основание ние да се самоуспокояваме и да кажем, че трябва да спрем дотук, а точно обратното. Информационната кампания трябва да продължава с всичка сила. И сега, след като приключихме активната фаза по преговорните глави, редом с подготовката на договора за присъединяване, ние наистина следва да съсредоточим усилията си изцяло и върху най-широката информираност на най-широките слоеве от българското общество за това какви са истинските и големите изгоди от това, че България ще стане член на Европейския съюз.
Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря Ви, уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паси, за отговора.
Господин Памуков, имате право на реплика. Заповядайте.
Йордан Памуков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По-скоро няма да репликирам господин министъра, а ще го попитам дали смята за необходимо провеждането на референдум за европейската Конституция. Това би изисквало провеждането на информационна кампания, от която ще се покаже доколко българинът се е информирал и познава Европейския съюз така, че да поиска категорично да заживее сред развитите общества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Памуков! Искрено Ви благодаря за въпроса за европейската Конституция, тъй като на фона на успешно приключилите преговори и поздравленията, които цяла Европа отправи към България и към нашия министър-председател в Брюксел, наистина като че ли остана в сянка този изключително важен въпрос за току-що приетата Конституция на Европейския съюз. В изработването на тази Конституция имахме честта да участваме и ние, българите, първо, чрез нашите представители в Конвента, а след това и чрез нашето участие в Междуправителствената конференция.
Тази Конституция е един забележителен документ, който за пръв път в 6000-годишната история на човечеството дава общи политически, икономически, социални и хуманитарни измерения на на живота на 25, а впоследствие на 27 и 28 държави. Това е уникална стъпка в развитието на Европа и на света. Смятам, че това е един изключително важен въпрос и точно сега, господин Памуков, е моментът да го разискваме, след като е приета тази Конституция. Наистина всякакви разговори преди това биха били ненавременни.

Сега мога да кажа следното: вярно е, тук искам да призная, че аз бях един от онези български политици, които се отнасяха много скептично към възможността за провеждане на национални референдуми, особено относно въпроси, свързани с членството в Европейския съюз, но смятам, че приемането на тази нова конституция дава една съвършено нова картина. Освен всичко друго, виждам и, че желанието на средностатистическия българин, гражданина на нашата република, да знае повече – силно нараства. Виждам, че много хора искат лично да участват в проучването на това какво означава тази конституция и много хора искат да се произнесат какво тя означава за нас, да кажат своето мнение. Така че аз започвам да си мисля, че може би не непременно съм бил прав, когато съм пледирал за това да няма референдуми. Много внимателно трябва да проведем един такъв анализ. Искам да претегля всички аргументи, преди да си съставя собствено мнение. Като първа реакция на това, което ме питате, казвам ви, че по принцип съм склонен на преоценка на една такава позиция. Смятам, че Европейската конституция заслужава вниманието, и то най-широкото внимание на българската общественост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Паси.
Актуален въпрос от народния представител Радослав Илиевски е отправен към министъра на здравеопазването Славчо Богоев относно спазване на Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването за хигиенни изисквания за здравна защита на селищните места.
Господин Илиевски, имате думата.
Радослав Илиевски (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа! В избирателния ми 15.Плевенски многомандатен район е постъпила жалба от живущите в бл. 315 и бл. 316 на жк “Дружба” – гр. Плевен във връзка със строителството в опасна близост на газозарядна станция. Създадени са лоши санитарно-хигиенни условия на живот. Аз лично посетих на място обекта и се уверих в достоверността на възникналия проблем. Повече от година и половина живеещите в тези блокове, господин министре, около 200 човека се борят да докажат правото си на сигурен и спокоен живот в собствените си домове. Но уви, всички техни действия са безрезултатни, защото добре смазаната бюрократична машина обслужва едностранно интереса на инвеститора, изградил това съоръжение.
Фактите са наистина обезпокоителни. Отстоянието на резервоара и колонката за зареждане на газ от жилищния блок е само 23 м. Розата на ветровете също не облекчава, а утежнява цялостната екологична обстановка на тази площадка и то във вреда на живущите.
Вследствие митарстванията и борбата за нормален живот на тези 200 граждани, се стига и до Окръжната прокуратура в гр. Плевен, която съвсем добросъвестно извършва проверка и установява, цитирам: “Строителството на газостанцията не е отговаряло на необходимите изисквания за отстояние – минимум 50 м съгласно т. 391 от Приложение № 1 към чл. 4 и чл. 6 на Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването, поради което ХЕИ– Плевен, забележете – ХЕИ – Плевен, е отказало да съгласува местоположението на този обект. Такова съгласуване обаче е било направено от Министерството на здравеопазването с писмо № 4722 –ПСК–0011 от 21 януари 2003 г.” Това е дало основание на Окръжна прокуратура да откаже образуването на предварително производство по чл. 282 от Наказателния кодекс. Това писмо е дало основание и на други институции да откажат съдействие на тези 200 забравени от Господа граждани при разрешаването на жизненоважния за тяхното здраве проблем.
Моят актуален въпрос е: на какво основание Министерство на здравеопазването е съгласувало изграждането на този обект и какви мерки са предприети за пресичането на корупционната практика по изготвянето на екологичноздравната оценка на месторазположението на този конфликтен обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илиевски.
Заповядайте за отговор, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Във връзка с въпроса, който Вие зададохте, относно спазване разпоредбите на Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, бих искал да Ви информирам за следното:
С наредбата се определят задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и редът за определяне на хигиенно-защитни зони. За обектите, които са разположени в жилищната зона на населените места, хигиенно-защитната зона е територията между източника на вредност в околната среда и конкретния обект, подлежащ на здравна защита. Разпоредбите на чл. 4 от наредбата дават възможност на Министерството на здравеопазването да намали или увеличи хигиенно-защитната зона въз основа на изготвена от независим експерт екологична експертиза, изясняваща здравно-хигиенните аспекти на местоположението на обекта.
В конкретния случай инвеститорът на обект газостанция в урегулирания поземлен имот, находящ се в кв. “Дружба” – гр. Плевен, е представил на Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене документация, окомплектована с необходимите материали и молба за съгласуване на площадката при намалена хигиенно-защитна зона. Към преписката са приложени териториална скица с виза за проектиране от община Плевен, предложение за застрояване и разполагане на газостанцията по реда на чл. 56 от Закона за устройство на територията, становище от Хигиенно-епидемиологичната инспекция, план за организация на движението, както и екологично здравна оценка, изготвена от независим експерт.
След разглеждане и анализ на документацията и на база на съществуващия вече опит по предварителния санитарен контрол, се установи, че експлоатацията на газостанцията няма да окаже въздействие върху околната среда. Отделяните количества замърсители на атмосферния въздух ще са незначителни и няма да представляват здравен риск за населението в района. Не се очаква недопустимо замърсяване на подпочвените и повърхностни води и на жизнената среда с твърди битови отпадъци. Шумът, създаван от дейността на газостанцията, е в значително по-малка степен от този, дължащ се на автомобилния трафик по намиращата се в близост оживена пътна артерия.
Съответно с писмо от 9 януари 2003 г. на Министерство на здравеопазването е съгласувано местоположението на газостанцията при намалена хигиенно-защитна зона. Към момента обектът газостанция в кв. “Дружба” – гр. Плевен, не е въведен в експлоатация. За въвеждане в експлоатация ХЕИ – Плевен ще издаде хигиенно становище въз основа на резултати от проведените измервания на конкретните хигиенни показатели за работа и околна среда, които ще се извършат по време на 72-часовата пробна експлоатация. Ако при измерванията се установи отклонение от нормативно определените пределно допустими стойности, Хигиенно-епидемиологичната инспекция ще задължи инвеститора да извърши допълнителни мероприятия за постигане и гарантиране на съществуващото състояние на компонентите на околната среда. Окончателното хигиенно становище, даващо разрешение за дейност, ще се издаде само при доказана ефективност на тези мероприятия.
В заключение бих искал да кажа, че хигиенни неблагополучия и здравен риск за живущите в близост до обекта няма да има, независимо от това, че хигиенно-защитната зона е намалена, в случай, че се спазят всички изисквания при изграждането и въвеждане в експлоатация на газостанцията, както и при нейното функциониране впоследствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, господин Илиевски.
Радослав Илиевски (КБ): И аз Ви благодаря, господин министре, че оставихте отворена вратичка за действия в интерес на гражданите, живущи в тези блокове. Все пак, не стана ясно по какъв начин е определен независимият експерт и защо така е игнорирано първоначалното становище на ХЕИ – Плевен. Тук биха се породили много въпроси и тези въпроси бият все в една точка – обслужване на едностранни интереси, игнорирайки реалността и интересите на гражданите, които живеят там.
Тук се натъкваме на някои неща, които будят най-малкото недоумение. Не може независим експерт под друго фамилно име, който е служител в ХЕИ – Плевен и който в едното му качество дава едно становище, в другото си качество дава друго становище – ако това не е корупционна практика или скалъпен модел на прескачане на определени разпоредби и законови бариери, и удовлетворяване потребностите на тези, които имат дебели портфейли, неинтересуващи се от онова, което се случва с масовия гражданин, здраве му кажете.

Аз Ви моля, господин министре, да разпоредите, не да чакате да се завърши обектът и тепърва да правим изследвания, защото розата на ветровете там е такава, че подветрената стена атакува живущите, а не ги облекчава. Ще Ви помоля да разпоредите нова експертиза и то наистина от независими експерти, определени от Вас, които под една или друга форма не са местно свързани лица. В крайна сметка истината трябва да възтържествува и ние трябва да се грижим за здравето на хората, а не да го поставяме като разменна монета на нечии бизнес интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате право на дуплика, министър Богоев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин Илиевски, ще извърша проверка в светлината на това, което Вие казахте преди малко. Разбира се това не променя същността, че ако при 72-часовата проба и при проверка по време на експлоатацията се установят емисии на шум, на вредни вещества или други фактори, които нарушават околната среда ХЕИ Плевен ще влезе в своята функция и няма да даде разрешение на обекта да функционира. В случай, че в практиката този обект функционира така, че да не нарушава комфорта на живущите и тяхното здраве, не виждам причина да теоретизираме. Практиката ще покаже това.
По отношение на тази проверка, за която Вие помолихте, аз ще я извърша и ще Ви информирам лично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на министър Богоев.
Питане към министъра на здравеопазването са отправили народните представители Мирослав Севлиевски, Юлияна Дончева и Величко Клингов относно дейността на Министерството на здравеопазването за предприемане на превантивни мерки за борба срещу наркоманията и организацията за лекуване на наркозависимите лица.
Госпожо Дончева, имате думата.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, господин министър! Като народни представители винаги сме вярвали, че в България здравеопазването трябва да е достъпно за всички граждани. В последно време се създаде сериозно обществено напрежение и се повдигнаха множество въпроси за това къде могат да се лекуват наркозависимите и какви грижи полага държавата за тях като болни хора. Смятаме, че Вие като министър на здравеопазването сте човекът, който може и трябва да даде отговор на тези тревоги.
Във връзка с това следва да отговорите на питането ни за създадената от Вас организация за лекуване на наркозависимите лица във връзка с изпълнение на програмата с наркоманията. Във Вашия отговор моля да засегнете следните въпроси: каква организация е създадена в Министерството на здравеопазването за приемане на превантивни мерки в борбата срещу наркоманията? Какъв е официалният брой на зависимите лица по отделните видове наркотици и с настоящия си капацитет държавата на колко лица годишно може да осигури лечение? Какъв е размерът на средствата, които всяка година държавата отделя за лечение и рехабилитация на наркозависимите и в какви насоки се разпределят и разходват? Към коя държавна институция, лечебно заведение може да се насочи днес едно наркозависимо лице, което иска да получи лечение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за отговор на питането, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Севлиевски, госпожо Дончева, господин Клингов, в резултат на широката дискусия, която бе проведена в обществото по темата наркомании и в частност лечението на наркозависимите лица, направих анализ на дейността на Министерството на здравеопазването в тази сфера, за което благодаря на народните представители. Всеки гражданин има право на свободен достъп до всички държавни програми и право на профилактика, лечение и рехабилитация при зависимост или употреба на наркотични вещества. За лица, които са зависими или злоупотребяват с наркотични вещества, се прилагат долечебни или рехабилитационни програми, които се изпълняват на национално и на местно ниво. Координацията и методическото ръководство на дейността по превенцията на злоупотребата с наркотични вещества, лечение на зависими, както специализирания надзор на лечебната дейност, се извършват от Националния център по наркомания към Министерство на здравеопазването. По всички въпроси, които вие зададохте, ще отговоря последователно.
По въпроса за организацията в Министерството на здравеопазването за предприемане на нормативни мерки за борба с наркоманиите. В изпълнение на Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркомании в България до 2005 г., през 2003 г. се създадоха общински съвети по наркотични вещества. Към тях се изградиха превантивно информационни центрове. Финансирането се осъществява от бюджета на Националната програма. Тя е пилотна програма в шест общини – София, Пловдив, Варна, Плевен, Благоевград и Пазарджик. Разработиха се стратегически планове за действие в областта на превенцията и лечението на общинско ниво. Предвижда се въвличането на още 10 нови общини в този процес. Тук основната идея е да се децентрализира този процес и той да въвлече и местните власти, които са съпричастни към местното население.
През 2003 г. общото финансиране на Националната програма по наркомании бе в размер на 200 149 лв., които са използвани за следните дейности: провеждане на изследвания за употреба на алкохол, цигари и наркотици сред учениците от средните училища; закупуване на количеството метадол, необходимо за функционирането на програмата за всяка отделна година; подпомагане създаването и развитието на общинските съвети по наркотични вещества като основна форма на осигуряване на необходимите дейности по превенция, лечение и рехабилитация; обучителна методическа дейност, информационно осигуряване.
Провеждаме и превантивни мерки в борбата с наркомании, съвместно с Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта. Те са в следните насоки: въвеждане на системно здравно осигуряване в сферата на здравното образование, както и разработване на програми за спорт и туризъм за децата и младите хора. Ние разглеждаме това като алтернатива за ангажиране на свободното време.
В изпълнение на националната стратегия за борба с наркотици отбелязваме няколко постижения. Повиши се контролът върху дейността на наркотични вещества и техните препарати и координация на дейността на страната, ангажирани с контрола; регламентирани са съвместни действия със специализираните служби по наркотици на Министерство на вътрешните работи плюс осъществяване на контрол върху дейности с наркотични вещества за медицински цели.
Дейностите по превенция на зависимостите се извършват и в хигиенно-епидемиологичните инспекции на страната, като те са насочени основно към групата на учениците между ІV и ХІІ клас. Общо за ХЕИ са проведени 477 обучителни мероприятия. Това са семинари, курсове, лекции, беседи; 1018 видеопоказа в ХЕИ или в училищата на място и т.н. с над 13 хил. ученика. Указано е организационно-методическа помощ в общо 1766 детски и учебни лечебни заведения. Извършени са редица проучвания и изследвания. Има издадени и информационни обучителни материали. За цялата тази дейност освен средствата, отделени от бюджета на ХЕИ в размер на 3300 лв., в инспекцията са получили и допълнително финансиране от министерството в размер на над 5 хил. лв.
По въпроса относно официалния брой на зависимите лица в отделни видове наркотици и капацитета на държавата за осигуряване на лечението, съгласно експертните оценки не може да бъде направено точна и официална оценка на броя на зависимите лица. Това е клинична диагноза, която може да бъде поставена само след лично полагано клинично интервю лице в лице. Поради тази причина в специализираната литература се използват оценки за броя на редовно или проблемно употребяващите.
В този смисъл официално представената информация от Националния център по наркомания за броя на редовно злоупотребяващите лица в България, е следната: героин – между 20 и 30 хил. човека; кокаин – между 1000 и 2500; канабис – 25 хил. – 35 хил. Както виждате, има известен диапазон, който се основава на тази методология. Основно за лечение по повод сериозна злоупотреба и независимост към наркотичните вещества се обръщат хора, които имат проблем с хероин. Това представляват около 90% от лекуванията в Националния център по наркомания. В тази статистика не се включват тези, които употребяват рядко или епизодично и които при някои вещества, като например канабиса, са многократно повече от проблемните.

Психиатричната помощ, в обхвата на която се включват и зависимостите в България, се осъществява в 11 държавни психиатрични болници, 12 психиатрични диспансера, 11 отделения към многопрофилните болници за активно лечение и 4 психиатрични клиники към университетските болници в страната. Общият брой легла е 5439. От тях структурирани специално за зависими са 201, което не ограничава приема на болните със зависимост при необходимост над тази бройка.
В момента под диспансерно наблюдение са следният брой пациенти: с диагноза наркотична зависимост – 1047 пациенти; с диагноза злоупотреба с наркотици без проява на зависимост 220 пациенти. Освен това в страната функционират две официално разрешени терапевтични общности, известни като комуни, като форма на дългосрочно лечение и рехабилитация – къща “Феникс” – с. Бракьовци и терапевтична общност в с. Дебелец с общ брой резиденти около 40. Осъществяват се общо 4 поддържащи метадонови програми – в София и Варна. Метадонът се осигурява с целеви средства по Националната програма по наркомании от министерството, като общият брой на местата е около 670 при реално попълнени около 400. С предвидените средства за тази година биха могли да се включат по програми до 1000 зависими лица.
По отношение на размера на средствата, които всяка година държавата отделя, средствата за текущи разходи по години са съответно: за 2002 г. – 182 896 лв.; за 2003 г. – 200 149 лв. По бюджет 2004 е предвиден ръст от 50 000 лв. – т.е. 250 000 лв., с които основно ще захраним метадоновата програма. За тази година ще се осигурят средства за текущи разходи по националната програма за изпълнение на плана за действие на националната стратегия за борба с наркотиците, които са в размер на около 200 000 лв. Отделно от тези средства годишният бюджет на Националния център по наркомании е 700 000 лв.
Относно лечебните заведения, към които могат да се обръщат наркозависимите лица, най-често при интоксикации, лечението се поема от центровете по спешна медицинска помощ. Оттам при необходимост се насочват към отделения по токсикология или към други болнични отделения според диагнозата. По официални данни обслужените по повод наркоманна зависимост лица от центровете за спешна медицинска помощ през 2003 г. са 3749. Съгласно действащата нормативна уредба общопрактикуващият лекар осъществява превенция и откриване на зависимостите, след което ако има показания, насочва пациента за специализирано лечение към психиатър. Зависимостите се изучават в специалността “Психиатрия”. По тази причина включените здравни дейности в пакета на специалиста психиатър от извънболничната помощ касаят изцяло и пациентите със зависимост. Лечение и диспансеризация се провеждат в 12 психиатрични диспансера. Всички те разполагат със стационари с леглови фонд от 1574 легла и с обособени наркологични кабинети. Изброените лечебни заведения работят с различни програми за лечение на доболнични, рехабилитационни програми, програми тип “дневни грижи”, тип “дневен център”, психотерапевтична фамилна терапия, групова и т.н. Съществуват дългосрочни програми, които включват защитени жилища, комуни, дневни центрове, които полагат социални грижи. Освен споменатите структури пациентите винаги могат да бъдат насочени към специализирани лечебни заведения и специалисти в системата на здравеопазването.
В заключение отново ще обобщя: през изминалата година създадохме шест общински съвета по наркотични вещества и се предвижда откриването на още десет. Дейността им се финансира от Националната програма по наркомании. Предстои системно въвеждане на здравно образование в училищата. Психиатричната помощ за редовно употребяващите се извършва в държавните психиатрични болници, които са 11, диспансерите – 12, и отделенията към многопрофилните болници за активно лечение, както и двете комуни.
Считам, въпреки че въпросите са много, че успях концентрирано да дам информация за дейността на министерството в тази насока. Пак бих искал да обърна внимание, че тази тема е изключително голяма. По различен начин и с различен ефект тя се решава на практика във всяка европейска страна. Сигурен съм, че по пътя на дискусиите някои неща биха могли да се решат и по по-благоприятен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Клингов, заповядайте, за да зададете уточняващи въпроси към министъра.
Величко Клингов (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, най-напред да Ви благодаря, че отговорихте така подробно на зададените от нас въпроси, макар и късно, но по независещи от Вас причини.
Вземайки повод от последните Ви думи за нуждата от дискусия и сложността на проблема, и от проведената среща миналия месец с Вас и Вашия екип в Министерството на здравеопазването, имам към Вас следните два въпроса:
След срещата, която проведохме в министерството, има ли нещо ново, което да се е случило във връзка с Вашите намерения за справянето с този проблем, в това число имам предвид най-вече средствата, които ще бъдат заделени за следващата година, тъй като в момента е в ход бюджетната процедура?
Вторият ми въпрос е свързан преди всичко с превенцията на подрастващото поколение, тъй като е ясно, че първите проби започват още в ученическа възраст. Знаем за Вашата идея, която ние адмирираме. Какво става с нея – а именно в училищата да бъде въведен час по здраве, регламентиран със закон и воден от специалисти по различните видове проблеми, в т. ч. наркотици, полова култура и т.н.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Клингов.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, господин Клингов.
По отношение на първия въпрос – какво се случи след нашата среща, която беше отразена в медиите, и какви мерки предприе Министерството на здравеопазването във връзка с проведените разговори и предоставената информация. Ние активирахме дейността на работната група, която извършва преглед на нормативната уредба. Нейният доклад е една от точките, които ще се разгледат следващата седмица, понеделник, на редовния съвет на Националния съвет по наркотичните вещества. На практика там ще се проведе разговор-дискусия във връзка с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба. Това беше нещо, което ние дискутирахме на миналата среща.
По отношение на бюджета на министерството за следващата година. Смятаме да увеличим метадоновите програми. Разбира се, те не са панацея. Те са един от елементите на лечение на зависимите от наркотици. Както казах, до момента ние осигуряваме за 600-670 човека. Ще имаме възможност да осигурим до 1000.
Издръжката на Националния център по наркомании е между 700 и 800 000 лв. Предполагаме, че в спешната медицинска помощ дейността по оказване на помощ на зависими лица, които се намират в безпомощно състояние, ще бъде съпоставима с миналата година. Предвидили сме превизорно около 150 000 лв., за Националната програма – около 200 000 лв.
Нещо ново, което се явява за първи път през 2005 г. – ще започне реалното изпълнение на един от компонентите на програмата, която се финансира от Глобалния фонд за превенция срещу СПИН, туберкулоза и малария в размер около 400 000 долара, които ще осигурят компонент за интервенозни наркомани, тъй като има връзка между разпространението на СПИН и употребата на наркотици, когато се извършва по този път, които ще осигурят два мобилни кабинета и безплатно изследване за СПИН, хепатит и сифилис на тези общности, както и създаване на 5-дневни центрове и за работата на 10 неправителствени организации сред общността. Имат се предвид 10 областни центрове, които са особено засегнати – големите индустриални зони, пристанищата.
Общо за следващата година – разбира се, това ще зависи от Закона за държавния бюджет – ние очакваме над 2 милиона лева да бъдат насочени в тази дейност.
Също така по отношение на втория въпрос и като следствие от повдигнатата дискусия започнахме кореспонденция с Министерството на образованието и науката за въвеждане на час по здраве. Това, разбира се, не е нова идея, но тя става все по-актуална. Тук не става дума само за зависимите от наркотици. На практика часът по здраве ще бъде спътник на децата по време на цялото им обучение, започвайки примерно от първи клас – разяснения на хигиенните навици за миене на ръцете, за микробите, за хигиената, по-късно през сексуално възпитание и по отношение на наркотиците, което смятаме, че е изключително важно, тъй като не би могла борбата по отношение на правилното разбиране и ограмотяването на младото подрастващо поколение по отношение на този проблем да се води извън училището. Тя трябва да бъде системна и трябва да бъде в училището.
Ние започнахме такава кореспонденция и очакваме скоро да има резултат във вид на разработени учебни програми по отношение на часа по здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Богоев.
Господин Клингов, Вие ли ще изразите своето отношение към отговора на министъра? Заповядайте.
Величко Клингов (ПГНВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Новото време и в частност колегите, задали този въпрос, сме доволни от отговора, който давате, и най-вече сме доволни от Вашите думи, че Министерството на здравеопазването осъзнава колко е сложен проблемът и колко още трябва да се направи за неговото решаване.
Искам да заявя позицията на Новото време, че за всички тези мерки, които Вие предвиждате и които ние одобряваме, в наше лице ще намерите поддръжник, ако се нуждаят от законодателна промяна, и си запазваме правото като народни представители да следим дали тази програма, която е предвидена и която Вие споменахте във Вашия отговор, че ще бъде спазвана, и със следващи наши действия да се опитаме заедно и с Вас, и с колегите народни представители да се опитаме да помогнем за разрешаването на този проблем.
Още един път Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Клингов.
Следващият актуален въпрос към министър Богоев е отправен от народния представител Димитър Дойчинов относно състоянието на Пернишката болница “Рахила Ангелова”.
Заповядайте, господин Дойчинов.
Димитър Дойчинов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не става дума за опозиционна буря в чаша с вода. Внесеният актуален въпрос относно състоянието на Пернишката болница тревожи не само мен като народен представител. Нещо повече, гражданите на гр. Перник, както и на цялата Пернишка област са силно разтревожени и дълбоко обезпокоени за съдбата на Пернишката болница.
В същото време в най-неблагоприятна ситуация е персоналът на здравното заведение. Лекарите, медицинските сестри и обслужващият персонал са принудени в условията на пълна неизвестност за съдбата на работните си места, без да получават заплащане на труда си от месеци, полугладни да осъществяват качествено обслужване и лечение на болните.
Възниква въпросът: пернишкият медицински персонал в условията на война ли работи?
Ще Ви помоля, господин министър, когато анализирате състоянието на Пернишката болница, да имате предвид и общата икономическа картина в Пернишкия край. Болницата в Перник е на път да фалира на фона на изчезналото производство на цимент, ябълки, въглища и т.н.
В този смисъл на всички перничани далеч не им е безразлично ще оцелее ли Пернишката болница при дългове от порядъка на 2 млн. 200 хил. лв. за 2002 г. и 1 млн. 800 хил. лв. за 2003 г. и т.н.
Изключително важно е къде се крият причините за това страдалческо състояние на болницата. Може би вината е в управителното тяло и ако е така, Вие трябва да го заявите тук. Може би вината е в проведената акредитация. Но ако е така, Вие трябва да го заявите това нещо. Може би вината е във фирмите-доставчици на лекарства. Какво се крие зад “Магинет” ООД? Защо задължението е прехвърлено на “Балканфарма холдинг”? Какво в крайна сметка топли хората от гледна точка на това, че Агенцията за държавни вземания и митниците са в тежка кореспонденция? Може би наистина цените на лекарствата са прекалено високи? Може би проблемът се корени в обърканата собственост? Възможно е част от проблема да се нарича “забравеният нов хирургически блок”?
Но най-важният въпрос е какви мерки се предприемат от Министерството на здравеопазването за излизането от тежката криза на здравното заведение. Няма място за никакви илюзии, че ако фалира Пернишката болница, лечението на пациентите от Перник ще поемат столичните здравни заведения, защото до Перник София наистина е много близо.
Но нека да не забравяме, че за хората от Земен, Трън, Ковачевци, Брезник и останалите населени места и билетите за транспорт са твърде скъпи, а какво остава за цялостното лечение в столицата?
Вероятно без много неща може да остане Перник. Но Пернишката болница е потребна и трябва да оцелее, да се съхрани за гражданите на областта, за пациентите сега и в бъдеще.
Ако целта е да се работи без заплати, за да се засили корупционният натиск върху пациентите, то тази цел е постигната. Ако целта е да се лекуват перничани без доктори и без лекарства, то и тази цел е на път да се сбъдне. Но ако това са Вашите цели, включително и да се работи без възнаграждение, те се превръщат в доказателство за собствената Ви излишност.
На този фон приеманите текстове в Закона за здравето са само едни добри пожелания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Заповядайте за отговор, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. от началото на годината министерството субсидира всички държавни и общински болници в страната. Редът на единната методика, правилата и критериите на субсидирането са еднакви както за болниците с държавно участие, така и за тези, които са общински. Няма изключения и по отношение на финансирането на областната болница в Перник.
Резултатите от първото тримесечие на годината потвърждават, че с прилагането на новата методика е постигнато обвързване на размера на субсидията с обема на извършената дейност от лечебните заведения. Тоест, парите са отишли там, където пациентите са посетили болниците.
Анализът за тримесечния период на данните за областната болница в Перник сочи, че е налице влошаване на основни показатели, които характеризират дейността на лечебното заведение.
Независимо от намаления брой извършени дейности разходите на болницата за първото тримесечие на 2004 г. спрямо първото тримесечие на предишната година са нараснали със 155 432 лв. или с близо 10%. За същия период общият размер на приходите за първото тримесечие на настоящата година е 1 млн. 228 хил., докато в същия период на миналата година приходите са били 1 млн. 550 хил. или общото намаление на приходите е около 30 000 лв. или 20% от сумата.
В резултат на всичко това за периода от началото на 2001 г. до настоящия момент характерна черта на финансовото състояние на лечебното заведение е поддържането на високо ниво на задлъжнялост.
Тези изводи относно общото състояние на дружеството и интензитета на медицинските дейности в болницата са направени от извършената в лечебното заведение проверка за м. август 2003 г. Препоръчват се редица мерки – преструктуриране на легловия фонд, привеждане числеността на персонала в съответствие с конкретните потребности от медицинска помощ на населението в района, прецизиране и контрол на провежданата лекарствена политика, подобряване на финансовия мениджмънт на дружеството с цел увеличаване на приходите, както и оптимизиране на структурата и равнището на разходите.
Освен това има и още една препоръка – преструктуриране на амортизирания сграден фонд и използване на всички възможности за оптимално използване на инсталациите и съоръженията, които водят до енергийни и други загуби.
Голяма част от дълга на практика е дълг по отношение на отоплението на една изключително голяма сграда, която има огромно топлоотделяне.
В този смисъл са направени конкретни предложения пред Съвета на директорите, които са свързани с редуцирането на легловия фонд в два варианта: с 30% или с 45%, както и съответното преструктуриране на легловия фонд на отделенията при базиране на ДКЦ, сектора по съдебна медицина, ТЕЛК и някои стационарни отделения.
Няма да изпадам в подробности, но има подробен план по отношение на преструктуриране на болницата.
Независимо от усилията на министерството и привежданите през годината допълнителни средства за постепенно преодоляване на проблема с дълговете, ръководството на областната болница не успя да оптимизира структурата и равнището на разходите, като едновременно с това поема и нови финансови ангажименти. В края на 2003 г. задълженията са били 1 млн. 800 хил., на 31 март 2004 г. размерът на задълженията към доставчиците е 2 млн. 270 хил. Следва да се има предвид, че в края на миналата година ние положихме усилия за редуциране на дълга, който е формиран през цялата минала година. Поддържането на тази висока задлъжнялост неминуемо създава трудности в търговските отношения на болницата с нейните контрагенти.
Проблемът с поетите от ръководството на заведението дългове се задълбочи още повече с образуваното изпълнително дело от Агенцията за държавни вземания срещу “Магинет”, към която фирма областната болница има задължения в размер на 550 хил. лв. и свързания с това наложен запор върху банковите сметки на болницата. В резултат на всичко това се постига забавяне изплащането заплатите на персонала за месеците февруари и март, което от своя страна естествено създава напрежение в болницата.
След проведените разговори с Министерството на финансите по отношение на болницата в Перник постигнахме договореност и Агенцията за държавни вземания освободи частично сметките на болницата. С освободения финансов ресурс са изплатени заплатите за февруари в лечебното заведение, изплатени са и 450 хил. лв. от дължимите суми към Агенцията за държавни вземания.
Със субсидията, която бе преведена в началото на м. юни ще бъде изплатен и остатъкът от задължението към “Магинет”, за да започне регулярното изплащане на заплатите в лечебното заведение.
Държа да уточня, че Съветът на директорите на болницата и на изпълнителния директор провеждат финансова политика на дружеството и в т.ч. определят числеността, както и средствата за заплати на персонала. В компетенциите на Министерството на здравеопазването е прилагането на административни мерки. След извършената проверка са дадени предписания за оптимизиране на управлението. Считам, че затрудненията на болницата са преодолими при осъществяване на строга финансова дисциплина от страна на ръководството на болницата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Дойчинов, заповядайте, имате право на реплика.
Димитър Дойчинов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, наистина в анализа на данните не се различаваме, защото аз разполагам със същите данни, с които Вие боравите. Надявах се да се различаваме в мерките, които се предприемат и в темпа, с който ще се решават проблемите. Мисля, че реалното недоволство на хората в момента е твърде силно, за да се отлага процесът плавно във времето.
Струва ми се, че тук прекалено бавно се действа, прекалено изчаквателно, след като развитието на финансовите разходи на болницата видимо отива на много лош край, според мен. И изчакването заплащането на хората да бъде последно, мисля, че това е необективен, несправедлив процес. Мисля, че персоналът на болницата не заслужава подобно отношение и от тази гледна точка, струва ми се, че мерките от страна на министерството трябва да бъдат доста по-категорични. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дойчинов.
Още един актуален въпрос в рамките на този парламентарен контрол на господин Паница относно заплатите на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична помощ.
Заповядайте, господин Паница.
Васил Паница (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, на 5 април 2004 г. Министерството на здравеопазването публикува Инструкция № 1 за образуване средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50% държавно и общинско участие. На практика, това са всички болници в страната, с изключение на около 20 частни.
Според инструкцията лечебните заведения, приключили 2003 г. с балансова печалба, имат положителен финансов резултат за 2004 г. с натрупване в края на съответното тримесечие и нямат просрочени задължения. Образуват средствата си за работна заплата в съответствие с финансовото и икономическо състояние и получените приходи.
Общоизвестна истина е, че заплатите на медицинския персонал в болниците са меко казано, мизерни. Вероятно знаете, че заплатата на чистачка в много голямо предприятие е по-голяма от тази на лекар-специалист с 30-годишна практика. Въпреки това медиците работят съвестно.
Преди около година и половина Вашето правителство обяви стратегия за преструктуриране на болничната помощ. Там Вие откровено заявявате, че преструктурирането е свързано с непопулярни мерки. Безспорно е, че Вие вече изпълнявате тези непопулярни мерки, като стартирахте закриването на болници и нови методики при формирането на заплатите в болничните заведения.
Господин министър, сред медицинския персонал съществува една напрегнатост в очакване на бъдещото, което не изглежда никак оптимистично. Моят въпрос е: каква е политиката на Министерството на здравеопазването във връзка с формирането на заплатите на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно и общинско участие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паница.
Имате думата за отговор, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми д-р Паница! Политиката на Министерството на здравеопазването в сферата на заетостта и доходите е съобразена с общите принципи и цели на правителствената стратегия за реформиране системата на болничната помощ. Основен приоритет е усъвършенстване на моделът на финансиране на болниците и принципите за определяне заплатите на персонала.
Погледнато в исторически план преди 1990 г. държавата нормативно определяше равнището, структурата и динамиката на заплатите във всички отрасли на страната. По-късно, със структурирането на частния сектор регулативните механизми в сферата на заплащане се запазиха само за отраслите и дейностите с държавно участие. Със стартирането на реформата в здравеопазването и формирането на институциите на първичната и специализирана извънболнична помощ в периода 1998-1999 г. заплатите на персонала, зает в тази дейност, се определят изцяло на пазарен принцип.
За болниците първоначално като бюджетни организации, а след 2000 г. преобразувани в търговски дружества с държавно и общинско участие се запазиха някои нормативни регулатори за нарастване на заплащането. До 2001 г. това нарастване беше обвързано с числеността на персонала, финансовото състояние, печалба или загуба и наличието на дългове. Очевидно е, че болниците като бюджетно финансирани структури, нито могат да формират печалба, нито могат да допускат дългове. Това ограничаваше възможността за увеличаване на заплатите.
През 2002 г. следвайки увеличения дял на финансиране от Националната здравноосигурителна каса се възприе нов подход, съгласно него 40% от приходите по клинични пътеки се добавиха като допълнително възнаграждение на персонала, което доведе до известен ръст на заплащането.
От началото на настоящата 2004 г. се пристъпи към ново либерализиране на модела на формиране на заплатите като нарастването им е обвързано единствено с ръста на приходите. Запази се участието на дела на приходите от Здравната каса, заделян за заплати – 40%, и се премахна определянето на т.нар. разчетна численост на персонала и ограничението за увеличаването на заплатата при наличие на дългове. Логично е, че болниците като търговски дружества нямат печалба, а имат дългове.
Някои нови регулативни механизми за първи път цялата маса на средствата от публичните фондове, които болницата получава се определят по едни ясни и предварително определени правила и критерии.
Министерството на здравеопазването финансира всички държавни и общински болници по договори за реално извършена дейност. От своя страна Националната здравноосигурителна каса плаща на база на сключени договори за клинични пътеки, т.е. също така по дейност.
С изключение на образуване на средствата за работна заплата държавните и общински болници с тази инструкция се определят общи, трети правила, независимо от източника на финансиране. Дали е за дейност от държавата субсидия или за дейност на Националната здравноосигурителна каса. Този модел за определяне на средствата за заплати в болниците през тази година е значително по-либерален в сравнение с прилагания в предходните години. Лечебните заведения, които са приключили с положителни финансови резултати към съответното тримесечие и нямат просрочени задължения могат да формират средства без каквито и да е ограничения.
Тук искам да уточня, че в определените по този начин средства за работни заплати се включват и не по-малко от 40% от размера на приходите, реализирани по договор с Националната здравноосигурителна каса.

Така болниците с по-висок дял на приходи от клинични пътеки могат да разпределят за възнаграждение и по-голяма част от средствата за заплати на персонала с оглед да се осигури необходимият прираст на възнагражденията на целия персонал, а не само на тези, които работят по клинични пътеки.
През настоящата година с договорите за финансиране вече не се определя така наречената разчетна численост на персонала и разчетна брутна работна заплата. Изцяло в правомощията на ръководствата на болниците е да определя числеността на персонала и структурата на основните и допълнителни възнаграждения. Тоест, това не се извършва нормативно или административно, а е въпрос на политика на Съвета на директорите и на съответните директори на лечебните заведения.
Средствата, изплатени за възнаграждения и осигуровки за една година са увеличени с 40 млн. лв. или 23%. Средната месечна брутна работна заплата за държавните болници през миналата година е 354 лв. при 265 през 2002 г., като за една година е увеличена с 89 лв. месечно или 34%. Разходите за заплати и осигуровки на персонала в държавните и областни болници през първото тримесечие на тази година са с размер 54 млн. лв., като в сравнение с първото тримесечие на миналата година са увеличени с 10 млн. лв. или 22%. Формирането на тази база на средна брутна месечна работна заплата за първото тримесечие на годината в държавните и областни болници е 361 лв., като при съпоставима годишна база за същия период на миналата година е била 291 лв. Или налице е увеличение от 80 лв., което представлява 24%. Средната месечна брутна работна заплата в многопрофилните и специализирани медицински болници за първото тримесечие на 2004 г. е 308 лв. Тук увеличението в сравнение с миналата година е между 15 и 25 лв. в зависимост от конкретната болница. По-същественото е, че диференциацията между средната работна заплата между университетските и областните болници, в които делът на висококвалифицирания персонал е значително по-висок, и средната заплата в общинските болници е само 53 лв. или около 20%.
Системен план. Както вече казах, наблюдаваме устойчива тенденция на увеличаване на равнището на средствата за заплати. Подобрена е и структурата на заплащане на медицинския персонал на болници с увеличаване на дела на динамичната част на възнаграждението, която зависи от обема и качеството на лекаря. Аз смятам, че с новата инструкция ние следваме една политика, която беше заложена още от самото начало на прехода, а това е политика на либерализация по отношение на определяне равнището и нивото на работните заплати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате правото на реплика, господин Паница. Заповядайте
Васил Паница (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Естествено, господин министър, не съм доволен от отговора Ви на моя въпрос. Вие говорите за 366 лв. средна работна заплата, което означава, цитирам точно, 266 лв. нетна заплата. Всеки в България знае какво значи 266 лв. заплата.
Вие определено реализирате вашата стратегия за преструктуриране на болничната помощ на гърба на лекарите, медицинските сестри и санитарите – целия болничен персонал. Инструкция № 1 на Министерството на здравеопазването има за цел точно това – да реализирате вашите икономии от разходи за заплати, което е фиксирано във вашата стратегия за преструктуриране на болничната помощ.
Вие говорите за балансова печалба за 2003 г. и положителен финансов резултат за 2004 г. Как, когато в момента задълженията на болниците са над 90 млн. лв. – Вие сте го цитирали и сте цитирали още, че няма да издължите 100% в края на годината тези задължения? По Търговския закон и по Закона за корпоративното подоходно облагане болниците трябва да платят данък печалба и, ако имат такава, дивидент на собственика. Тогава откъде ще дойдат заплатите на лекарите?
Много пъти в тази зала и на мой въпрос сте отговаряли, че финансовата дейност на болниците не може да бъде след намеса от министерството, тъй като те са самостоятелни търговски дружества. Сега може да има намеса, когато трябва да се ограничат заплатите. Това е един вид административно вмешателство и Вие го знаете. И най-интересното е, че според чл. 6, ал. 2 тези условия за формиране на работни заплати – забележете – не се отнасят до изпълнителните директори, членовете на Съвета на директорите, търговските управители и контрольорите. А в най-голяма степен финансовата печалба зависи от тези хора. Целият медицински персонал го знае, а и аз лично предричам, че с тази инструкция ще има загуба за тези хора, в смисъл намаляване на техните реални работни заплати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Аз Ви благодаря за този въпрос. И като допълнение към Вашата забележка мога да кажа, че вече измина около половин година от 2004 г. и като изключим някои проблемни болници, където има специфичен проблем, какъвто е случаят с болницата в Перник и нейното голямо ниво на задлъжнялост към фирма “Магинет”, съответно разчетните взаимоотношения с Агенцията за държавните вземания, няма болница, която да е изплатила по-ниски заплати или това, за което Вие говорите, да се е случило. Така че, ако Вие имате предвид нещо, което предстои да се случи в бъдещето, това е съвсем различно. За момента и финансирането, и изпълнението на държавния бюджет, и формирането на работните заплати е съгласно общата схема на увеличаване на работната заплата, което е факт.
Росица Тоткова (ПГОДС, от място): Но д-р Паница Ви говори за нетните заплати!
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: При всички случаи – нетни или брутни, неизплатени заплати няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Съобщения:
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе своето заседание на 28 юни, понеделник, от 15,30 ч. в сградата на Областната управа на гр. Велико Търново.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 30 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 126.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч. – извънредно заседание с предварително обявен дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов