Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2004-07-07

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание от 7 до 9 юли 2004 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”).
2. Второ четене на законопроекта за здравето.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
5. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
6. Проект за решение за определяне на комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия - Европа” (2003-2006).
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC and Electricite de France.
10. Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме така представената програма.
Гласували 136 народни представители: за 95, против 20, въздържали се 21.
Проектът за програмата е приет.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Народен съюз – проект за решение за създаване на анкетна комисия за проверка на Споразумението на експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” - Виена, Австрия.
Господин Китов, заповядайте да обосновете предложението си за този проект за решение. Заповядайте.
Борислав Китов (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Проектът за построяване на нова педиатрична болница в последно време разбуни духовете в страната и в медицинските среди. От вносителите, между които са и Обединените демократични сили, трябва да отбележим, че според нас има най-малкото съмнение за известна незаконосъобразност на този договор. Така например е нарушен Законът за обществените поръчки, като министърът на здравеопазването е подписал договор за 42 млн. евро с чуждестранна фирма без обявяване на тръжна процедура. Избрана е банка кредитор без търг или конкурс, като договорните условия по кредита са по-лоши от предлаганите от другите банки. Нарушен е Законът за устройство на държавния бюджет до 2004 г. в частта му, определяща капиталовите разходи, където не е отразено строителството на нова болница. Сключен е договор за кредитиране и договор за построяване на болницата без съществуващ, одобрен работен проект.
По целесъобразността на договора също има известни съображения, които ни карат да настояваме да бъде разследвано или по-скоро да бъдат проучени от парламента следните неща: не е направен анализ на състоянието както на националното детско здравеопазване, така и анализ на съществуващите детски лечебни заведения в София; няма предложение какво ще стане със започналото строителство и изграден корпус на детска болница на територията на бивша Медицинска академия; с половината от средствата от заема могат да бъдат реконструирани, модернизирани и оборудвани всички съществуващи детски болници и отделения в България; не е целесъобразно изграждането на информационна система за 4,5 млн. евро за 150 детски болнични легла, която я прави по-скъпа, дори от тази на Националната здравноосигурителна каса; нецелесъобразно е изразходването на една пета от заема – около 7,7 млн. евро за проектиране и управление на една малка болница.
Ето защо, уважаеми колеги, считаме, че проучването на детайлите около този договор ще може да покаже, има ли, или не нарушение и по този начин да бъдат успокоени една голяма част от духовете и медицинската общественост в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Моля да гласуваме предложението на господин Китов този проект за решение да влезе в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 185 народни представители: за 96, против 74, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Предложение за прегласуване – господин Цеков, заповядайте.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моля да прегласуваме това предложение. Има твърде много документи, които мотивираха необходимостта, довела до сключването на такъв договор. Но има нещо, което, господин Китов, искам да Ви напомня, и нещо, за което говорихме и в Здравната комисия. Този договор ще бъде факт тогава, когато бъде ратифициран от Народното събрание. Дотогава такъв договор не съществува. Дотогава ще се окажем пред необходимостта да създадем комисия, която да разследва нещо, което не съществува в правния мир, господин Китов. (Шум и реплики в залата.)
Това е прецедентът, пред който е изправена залата в момента. Договорът не е в сила и не може да бъде в сила преди да е ратифициран от Народното събрание. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата!
Валери Цеков: Така че, уважаеми колеги, нека не създаваме смешни прецеденти в работата на това Народно събрание. Затова именно искам да прегласуваме този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте, предложението за прегласуване, този проект за решение да влезе в програмата на Народното събрание.
Гласували 195 народни представители: за 92, против 82, въздържали се 21.
Предложението не се приема.

Следващите предложения, които ще подложа поотделно на гласуване, са направени от господин Севлиевски за четири законопроекта. (Силен шум и реплики в залата.)
Предложение за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, приет на първо четене. Такова предложение прави господин Севлиевски, господин Янаки Стоилов и господин Кошлуков. Тъй като става въпрос за един и същи законопроект, моля един от тримата да го обоснове. Разберете се помежду си кой да бъде.
Господин Кошлуков, Вие сте по-напорист, заповядайте.
Емил Кошлуков (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, искам само да известя уважаемите колеги, че предложенията, които бяха направени в залата най-вече от господин Станимир Илчев и госпожа Екатерина Михайлова, комисията ги разгледа и ги прие единодушно. Те вече фигурират в окончателния доклад, така че можем да продължим разглеждането на законопроекта с направените забележки в залата, които са приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме предложението законопроектът за допитване до народа да влезе в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 114 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 19.
Предложението се приема.
Следващото предложение на господин Севлиевски е направено и от госпожа Георгиева – в програмата да влезе второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 55, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване също предложението, направено от госпожица Агайн, в програмата да влезе първо четене на законопроекта за независимите оценители.
Заповядайте, госпожо Агайн.
Ралица Агайн (ПГНВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този законопроект беше приет с единодушие на заседанието на Икономическата комисия, има пълната подкрепа и се очаква с голямо нетърпение на всички асоциации на независимите оценители в България.
Оценителската дейност има отношение не само към управлението на държавната и общинската собственост, но също така има значение за цялата икономическа дейност в страната. В момента липсва адекватна регламентация за извършването на тази дейност. Затова ви моля този законопроект да получи вашата подкрепа да бъде разгледан тази сесия, защото през есенната съвсем няма да има време, а по-следващата сесия едва ли ще ни стигне времето да бъде разгледан на първо и второ четене.
Затова ви моля, въпреки че не е предвиден в програмата на нашето правителство, да бъде предвиден в програмата на нашия парламент за разглеждане в това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме предложението законопроектът за независимите оценители да влезе в програмата.
Гласували 144 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Борислав Цеков – в програмата да бъде включено второ четене на проекта за Избирателен кодекс. Господин Цеков, искате ли думата? Не.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 25, против 52, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е с вносител народният представител Кръстьо Петков – в програмата да бъде включен законопроектът за закрила на пациента.
Заповядайте, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С госпожа Масларова предлагаме този законопроект да бъде гледан поради една очевидна и важна причина. Надявам се, че днес или другата седмица ще приключим с приемането на последните текстове от Закона за здравето. Всички, които бяха в залата и следяха внимателно тези текстове, вероятно са си направили извода, че в Закона за здравето ограничената, подтиснатата, на редица места липсващата правна материя засяга правата на пациентите. За съжаление ще излезе така, че ние приемаме Закон за здравето, а той ще бъде Закон за лекарите. Без да упреквам в каквото и да било тази високоуважавана гилдия. Затова би било добре успоредно с този закон Народното събрание да обсъди и да одобри Закона за закрила на правата на пациентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петков.
Моля да гласуваме предложението на господин Петков.
Гласували 180 народни представители: за 51, против 79, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Има и предложение в програмата да влезе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител народния представител Емилия Масларова.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете предложението.

Петър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Ние сме малко удивени, тъй като предложението е направено на 28 април, сега сме края на парламентарната сесия, а то дори не е обсъдено от Комисията по бюджет и финанси. Вие знаете, че управляващото мнозинство преди три години и половина пое ангажимент да въведе семейно подоходно облагане. На последния вот министър Велчев също категорично се ангажира, че мнозинството ще гласува такъв закон. Всички познаваме технологията на приемане на бюджета. Работи се вече с числата на новия бюджет. За да може в този бюджет да е отчетен такъв начин на облагане на доходите на семействата, очевидно то трябва да се приеме навреме. Аз не знам дали с числата, които бяха излъчени в публичното пространство, мнозинството е отчело семейно подоходно облагане, но не виждам процедура в парламента да се вкара такъв механизъм. Затова смятам, че е редно това да се направи.
Знаете, че семейното планиране не съвпада с цикъла на бюджетното планиране и ако искаме от 1 януари следващата година да повлияем някак на раждаемостта в България, трябва да го направим навреме, за да предупредим младите хора, че за тях ще има съответни стимули и те да вземат необходимите мерки. Затова ви призовавам да влезе в дневния ред на парламента, да го обсъдим. Ние не твърдим, че това е най-доброто, което може да се предложи, но искаме тук да има конкуренция, не върви само да се конкурираме със ставката на данък печалба и да казваме, че растежът трябва да е 5-6%, а в същото време българите да намаляват.
От тази гледна точка смятам, че е добре да влезе в дневния ред на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 67, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от господин Миков – в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Имате думата, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Над 30-и път вече предлагаме на вниманието на Народното събрание Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени недвижими имоти в частта му, свързана със случаите, подписани със запетая. Смятаме, че този закон касае десетки хиляди граждани, изключително важен е и би бил един акт на Народното събрание, който показва, че народните представители освен тесногрупови и други частни интереси могат да защитават и интереси на по-голям кръг обикновени граждани.
Така че, надявам се, че този път ще подкрепите внесеното от нас предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 52, против 73, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Любомир Пантелеев за включване в програмата на проект на Закон за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семейството на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Сагата с така наречените царски имоти, реституирани в нарушение на закона от министър-председателя Симеон Сакскобургготски, пък и от неговите роднини, се точи от доста време, както се точеше и локумът за 800-те дни, които щяха да преобразят България. При всеки опит да се вдигне завесата НДСВ самоотвержено брани своя лидер, водено очевидно от инстинкта за политическо самосъхранение или от някаква криворазбрана признателност към човека, на когото на практика дължат парламентарната си кариера.
Повярвайте ми, уважаеми колеги, това е недалновидно поведение, което няма да спаси управляващата партия от собствената й абревиатура, както няма да спаси втората половина на абревиатурата от възмездието на закона. Още по-малко ще се намери възможност да бъде заглушено общественото недоволство от развилата се безпрецедентна, безпардонна и порочна приватизация.
Коалиция за България ви предлага да наложим временна забрана за разпореждане с имотите на бившите царе и ние се надяваме вие да ни подкрепите. Това, между другото, е единственият начин да предотвратим заедно по-нататъшното падение на премиера и да пресечем мазния слугинаж на подшефното му чиновничество. Това е и единственият начин за реанимиране поне за секунди предизборния лозунг на вашия патрон, който, припомням, гласеше: “Почтеност във всичко!”. Ние, разбира се, не сме маниакални моралисти и не искаме почтеност във всичко и всякога. Не настояваме дори за почтеност от време на време, когато се обръщаме към вас. Достатъчно би било да проявите почтеност сега и да гласуваме заедно за влизането на проекта в пленарната зала. Незаконно придобитите имоти трябва час по-скоро да бъдат върнати на законния собственик – държавата, и днешното гласуване е стъпка към това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев, за изказването.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 201 народни представители: за 96, против 96, въздържали се 9.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми колеги, очевидно сме на прага да вземем едно разумно решение, което е в интерес на всички нас и би възстановило или допринесло за възстановяване на достойнството на българския парламент. Ето защо ви призовавам да гласуваме отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Прегласуваме предложението на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 98, против 107, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме едно процедурно предложение, което е свързано с посещението и предстоящото изказване на председателя на Европейския парламент господин Паткрик Кокс в 10,30 ч. в пленарната зала. Изказването му ще се излъчва пряко и в Брюксел чрез сателитна връзка с един от най-големите европейски сателитни предаватели, така че моля ви да гласуваме процедурното предложение, за да не го гласуваме, когато той влезе в залата, неговото изказване да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 178 народни представители: за 174, против 3, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Господин Стоилов, заповядайте за процедурно предложение.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! След като бяха приети точките в седмичната програма правя предложение да уточним разположението на тези, които допълнително се гласуваха. Предлагам второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа да бъде втора точка, непосредствено след предвидената ратификация в т. 1.
Моите мотиви за това предложение са вече не толкова подкрепата на закона в този вид, тъй като това не е законът като цяло, който смятам, че може значително да промени днешната ситуация. Защото от него отпаднаха редица важни въпроси като теми за референдум, други се прехвърлиха от задължителен към консултативен референдум и се създадоха твърде високи прагове дори само за инициативата за организиране на референдум.
За мен ще бъде много интересно гласуването на този законопроект да продължи докрай и да видим дали от него ще отпадне и последната важна промяна, а именно възможността гражданите пряко със своето решение да предизвикват референдум, т.е., да задължават Народното събрание да приеме такова решение. Ако и това не стане, то тогава днешното Народно събрание би дало сполучлив пример как могат да бъдат направени много промени в един закон, без почти нищо в него да се промени. След като около три месеца правихме усилие той да се приеме, може би в съответствие с пословицата “По-добре късно, отколкото никога”, аз се питам дали днес не сме изправени пред ситуацията на нейното преобразуване в принципа “По-добре късно, отколкото по-добре”.
Затова призовавам всички народни представители да гласуват по този въпрос, за да се определи тяхната воля и да се разбере дали наистина ще имаме само нови текстове или ще имаме нещо ново в сега действащия Закон за референдумите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Моля да гласуваме процедурното предложение Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа да заеме второ място в програмата за тази седмица.
Гласували 162 народни представители: за 55, против 70, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Господин Севлиевски, заповядайте.
Мирослав Севлиевски (ПГНВ): Уважаеми колеги, ще бъде чест и достойнство за това Народно събрание, ако тази седмица продължи гледането на Законопроекта за допитване до народа. И не е важно дали ще е интересно за господин Стоилов, а важното е да бъде полезно за българските избиратели. Аз вярвам, че текстовете, които са в обединения законопроект, са полезни за българските избиратели.
Моля ви да подкрепите той да бъде включен в програмата като т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде включен като т. 3 в законодателната програма.
Гласували 146 народни представители: за 40, против 61, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
За следващо предложение думата има господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Кажете коя точка да го включим? Ако искаме да мине и да не правим само цирк, той трябва да влезе. Ако е четвърта – четвърта, ако е пета – пета, но това е позор, който се разиграва. (Реплика от народния представител Станимир Илчев.)
Става вече трети месец, господин Илчев, извинявайте, че пряко отговарям от трибуната, но никога не стигаме до разглеждане. Всичко това, което пожелае НДСВ и мнозинството, е включено, одобрено и влязло в комисията. Това, което пожелае Екатерина Михайлова, е включено, одобрено и влязло в доклада. Този закон вече става необходим. Видяхте публичната реакция. Не виждам причина да разиграваме този цирк.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): На 14-и започваме с него. Сега програмата е готова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме предложението този законопроект да бъде включен като четвърта точка в дневния ред.
Гласували 140 народни представители: за 43, против 49, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за създаване на анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт. Вносители са Пламен Кенаров и група народни представители.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по въпросите на гражданското общество. Вносители са Елка Анастасова и група народни представители.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по културата. Вносители са Елка Анастасова и група народни представители.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Вносители са Елка Анастасова и група народни представители.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейска интеграция. Вносители са Елка Анастасова и група народни представители.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносители са Елка Анастасова и група народни представители.
Проект за решение за промени в съставите на постоянните комисии на Народното събрание. Вносител е народният представител Татяна Калканова.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител е народният представител Теодора Константинова.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Индия. Водеща е Комисията по правни въпроси.

Първата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НОМЕР ЕДНО НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР, СКЛЮЧЕН МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ”).
Комисията по бюджет и финанси е водеща комисия.
Заповядайте, господин Имамов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо председател.
Преди да представя доклада на Комисията по бюджет и финанси, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната заместник-министър Петя Гегова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме госпожа Гегова да бъде допусната в пленарната зала.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 7, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Господин Имамов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
“Д О К Л А Д
по Законопроект № 402-02-39 за ратифициране на Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), внесен от Министерския съвет
на 25 май 2004 г.

На заседание, проведено на 18 юни 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), подписано на 5 март 2004 г.
Споразумението за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка бе подписано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, министъра на финансите и Европейската инвестиционна банка на 5 март 2004 г.
Поради забавяне изпълнението на проекта в периода 2000-2002 г. на 28 юли 2003 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отправило молба до Европейската инвестиционна банка за удължаване на крайните срокове при отпускане и превеждане на траншове.
На 23 септември 2003 г. в отговор на молбата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове Европейската инвестиционна банка даде съгласието си за изменение на Финансовия договор и за удължаване на срока за усвояване на финансовите средства до 31 декември 2006 г. чрез споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор.
След дискусията по законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”, подписано на 5 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има доклад на Комисията по външната политика, отбрана и сигурност.
Кой ще представи доклада? Има ли някой представител на комисията?
А, членовете на комисията са в зала “Изток”. Ще прочета доклада, той е съвсем кратък:
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за Изменение № 1 на Финансовия договор.”
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратификация.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение обсъжданият законопроект да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля, господин Имамов, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси")

Член единствен. Ратифицира Споразумението за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), подписано на 5 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам го на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО, продължение.
Вчера стигнахме до чл. 174. Имаше изказвания по него и предложения за редакции на ал. 6.
За процедурно предложение има думата господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като процедура бих искал да Ви уведомя, че министър Богоев в момента изпълнява задължения по изпращане на делегация. В 10,00 ч. ще бъде тук, в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 174.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване по този член, защото Вие имате предложение по него.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 174 гласи следното: “Към изискваните документи да се приложи удостоверение, че лицето е вписано в регистър на съответната организация по определените методи в чл. 170.”
Такива удостоверения, за които споменавам, се издават в САЩ , Великобритания и другаде след полагане на изпит по дадения алтернативен метод. По всички методи, изброени в чл. 170, има създадени такива организации. Те най-точно могат да преценят професионалните качества на тези лица. Мисля, че е абсолютно необходимо да зачетем волята на съответните организации.
В допълнение, бих искала да споделя впечатлението си от стенограмата от заседанието в Комисията по здравеопазването. Прави впечатление, че представителите от Министерство на здравеопазването са присъствали почти символично в дебата. Да оставим настрана, че липсва позицията на министъра, както вчера. Да оставим настрана това, че вчера министърът на здравеопазването умишлено демонстрира арогантно пренебрежение към парламента.
Но това, което ми прави впечатление в стенограмата, е, че заместник-министър Петко Салчев почти символично участва в дебата. Само в началото на заседанието няколко пъти символично взима участие с по едно-две изречения и към края на заседанието обявява участието си само с една-две реплики: “Не приемам предложението”, “Не приемам”, “Не приемам”.
Какъв е този дебат? Какъв закон приемаме ние, след като представители на Министерство на здравеопазването не могат или не желаят да мотивират своята позиция?
Аз моля и призовавам, когато управляващите отхвърлят дадена теза, нека да се мотивират защо се отхвърля дадено предложение. Иначе оставаме с впечатлението, че нещата са предрешени или са решени извън парламентарната зала, а това говори за много лош имидж на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Банкова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 21, против 44, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Шестдесет души приемат законите на Република България – това е срам и позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедура има думата господин Кенаров.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател. Явно не беше обяснено достатъчно добре. На заседанието на Комисията по здравеопазването не обърнах достатъчно внимание, уважаеми колеги, върху предложението на госпожа Стела Банкова. Истината е, че тя дава възможност на гражданското общество чрез регистрите на професионалните организации, дали ще бъдат врачки, екстрасенси или по друга медицина, да имат създадени публични организации, които да имат регистри и те да се водят в тези регистри.
Мисля, че нейното предложение е разумно. Мисля, господин председател на комисията, че ако се замислите върху това, което казвам, можем да се съгласим по това предложение на Стела Банкова. Моля за прегласуване. Това са обществени институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедура за прегласуване предложението на госпожа Банкова.
Моля, гласувайте повторно предложението й.
Гласували 83 народни представители: за 25, против 47, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Цеков в ал. 5 целият текст след “в нарушение на” да се замени с “нормативните изисквания”. Останалата част от изречението да отпадне.
Гласували 67 народни представители: за 58, против 1, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля да предложите редакционната корекция, господин Щерев, макар че тя следва автоматично, но все пак трябва да се гласува.

ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, моля да се гласува в чл. 174, ал. 1 и навсякъде преди и след това в текстовете в цялата глава вместо “алтернативни методи” да бъде “неконвенционални методи”, което беше прието като заглавие на Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме тази редакционна корекция, която автоматично следва от гласувано преди това съдържание на законопроекта.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме чл. 174 с току-що гласуваните в него промени.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, комисията приема по принцип предложението на вносителя по чл. 175 и предлага следната окончателна редакция за чл. 175, който става чл. 173:
“Чл. 173. (1) Регионалният център по здравеопазване създава и поддържа регистър на лицата, които практикуват алтернативни методи. Регистърът е публичен и съдържа:
1. пореден номер;
2. дата на издаване на удостоверението за регистрация на алтернативната практика;
3. данни за лицето, което практикува алтернативни методи – име, ЕГН и постоянен адрес;
4. описание на алтернативния метод, който лицето практикува;
5. регистрационен номер на книгата за посещение по чл. 175;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
7. промени в обстоятелствата по точки 1-6;
8. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния регионален център по здравеопазване за всички промени по извършената регистрация на алтернативната практика в 7-дневен срок от настъпването им.”
“Чл. 176. (1) Регистрацията се заличава:
1. по искане на лицето, регистрирало алтернативна практика;
2. при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение;
3. при установено представяне на неверни данни в документите по чл. 174, ал. 1;
4. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация;
5. при установяване на неблагоприятни последици за човешкото здраве в резултат на прилаганите от регистрираното лице алтернативни методи.
(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на регионалния център по здравеопазване.
(3) Заповедите по ал. 1, точки 3, 4 и 5 подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 176, който става чл. 174.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 175 и 176, подкрепени от комисията, които придобиват нова номерация.
Гласували 67 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, по чл. 177 има предложение на народния представител Атанас Додов.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 177, който става чл. 175:
“Чл. 175. (1) Всяко лице, което практикува алтернативни методи, е длъжно да вписва в книгата на посещенията данните за всяко лице, потърсило неговата помощ, както следва:
1. дата на всяко посещение;
2. пореден номер на всяко посещение;
3. трите имена, ЕГН и постоянен адрес;
4. оплаквания, съобщени по време на посещението;
5. извършените алтернативни дейности.
(2) Книгата за посещенията се прошнурова, подпечатва и регистрира от регионалния център по здравеопазване, издал регистрацията.
(3) Лицата, които практикуват алтернативни методи, са длъжни да съхраняват книгата за посещенията 10 години след нейното приключване, както и да я предоставят при поискване от контролните органи.”
Тъй като беше прието при председателството на господин Лютфи, че предложенията на Марина Василева ще се разглеждат към чл. 175, позволете да ги прочета. Това са сборни предложения, които не са приети от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие поддържате ли ги, госпожо Василева?
Марина Василева (НДСВ, от място): Поддържам ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Поддържате ги.
Нека тогава, тъй като не са подкрепени, да ги представите след като гласуваме този текст.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Това означава, че те няма да имат смисъл след това, защото никъде не могат да влязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре, представете ги.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Предложение на народния представител Марина Василева:
“1. За алтернативни методи да се считат всички такива, имащи отношение към природосъобразния и балансиран начин на живот, активиращ самооздравителните сили на човешкия организъм. Те могат да имат цялостно (холистично) профилактико-терапевтично въздействие, както и целенасочено такова към конкретна нозологична единица (заболяване). Това касае и медицинските средства, използвани от съответните методи за тяхното изпълнение.
2. За имащи право да практикуват тези методи да се считат хора със специално медицинско образование (рехабилитация или кинезитерапия), както и такива, завършили цикъл на обучение по програми, одобрени от съответните министерства (Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката).
3. Специалисти с медицинско образование (рехабилитация или кинезитерапия), с професионална насоченост към алтернативните имат правото да организират кабинети или профилактико-терапевтични заведения с такава насоченост. В тези обособени звена те могат да ръководят работата на практикантите с немедицинско (рехабилитацията по начин на въздействие и принципно, стои най-близо до алтернативните методи, което дава реална възможност на специалистите рехабилитатори да оценяват адекватно приоритетите на алтернативните методи и да ги адаптират към основен принцип в медицината – да не вредят).
4. Практикантите с немедицинско образование могат да прилагат придобитите си умения само в областта на профилактиката, козметиката и антистресови програми под контрола на съответните медицински специалисти. В терапевтичен аспект на медицинските специалисти могат да работят след минимум три години стаж в областта на профилактиката и издържана сесия от изпити в областта на патологията и начините на приложение на алтернативните методи върху определени заболявания. Това ще позволи адекватна реакция от тяхна страна. Този процес е нужно да бъде контролиран от медицински лица, имащи дългогодишен стаж в тази област.
5. Квалификацията на специалистите по алтернативна медицина се определя от програми на оторизирани институции (организация) с идеална цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и одобрение от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. Тези програми трябва да включват както фундаментални медицини, така и тясноспециализирани методики, като за всяка една програмна организация се дава съответната обосновка. В процеса на повишаване на квалификационното ниво да се представят семинарни програми, които да се провеждат извън основния курс на обучение.
6. Програмите на институциите да включват хорариум от минимум 60 часа анатомия и физиология, както и основни програми по всички алтернативни методи, адаптирани към основните медицински принципи в съвременната рехабилитация. Общият минимум от програмните часове да не е под 500 часа общо.”

Комисията по здравеопазването разгледа тези предложения и смята, че са изключително важни, полезни, обаче те не се вписват изобщо в логиката на този закон. Това означава, че всеки един член на тази Глава "Нетрадиционни методи за повлияване на индивидуалното здраве" трябва да бъде променен. И то да се промени изцяло философията. Освен това предложенията са направени значително описателно и според Консултативния съвет по законодателство не биха могли да се използват като допълнение на настоящите членове. Именно с тези мотиви Комисията по здравеопазването не приема предложенията, които прави народният представител Марина Василева и призовава да ги оттегли. Защото, пак повтарям, те могат да бъдат обсъждани обаче в рамките на цялостна реконструкция на един закон, който ще бъде евентуално в бъдеще за алтернативни методи за повлияване на индивидуалното здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Василева, което не се приема от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 11, против 47, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 177, който става чл. 175.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Глава седма – чл. 178.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, "Глава седма – Медицинско образование, медицинска професия, медицински научни изследвания върху хора, медицинска наука".
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава седма.
"Раздел първи – Медицинско образование".
Комисията приема предложението за наименование на Раздел І.
"Чл. 178. (1) Медицинското образование осигурява и гарантира обема и качеството на подготовка на медицинските специалисти, както и на немедицинските специалисти, работещи в националната система за здравеопазване.
(2) Основни принципи при провеждане на медицинското образование са:
1. продължителност и високо качество на преподаването с усвояване на гарантиран обем теоретични знания и практически умения;
2. етапност и непрекъсваемост на обучението;
3. право за избор на специалност."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 178, който става чл. 176.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава седма, Раздел І и чл. 178, подкрепен от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Госпожо председател, по чл. 179, освен предложението на вносителя, има предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Алинея 3 се изменя, както следва:
"(3) Подготовката на лица за придобиване на образователната и научна степен "доктор" по научни специалности от професионална област "Здравеопазване" се осъществява във висшите медицински училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 179, който става чл. 177:
"Чл. 177. (1) Подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен "магистър" по специалности от професионални направления "Медицина", "Стоматология", "Фармация" и "Обществено здраве" се организира и провежда във факултети на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.
(2) Подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен "бакалавър" по специалности от професионално направление "Обществено здраве" се организира и провежда във факултети на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.
(3) Подготовката и придобиването на образователно-квалификационна степен "специалист" по специалности от професионални направления "Стоматология", "Фармация" и "Обществено здраве" се организира и провежда в колежи, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.
(4) Подготовката на лица за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по научни специалности в областта на здравеопазването се осъществява във висши училища, Българската академия на науките, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказвания – господин Камбуров, заповядайте.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
В текста към ал. 3 оспорвам конкретно "и други научни организации". Имам предвид, че по Закона за висшето образование разкриването на процедура за доктор може да стане от научен съвет, който има две трети хабилитирани преподаватели на постоянен трудов договор. Нашата практика показва, че в момента в България в точния текст "и други научни институти" такава възможност няма. Повече от една трета са хабилитирани преподаватели на непостоянен трудов договор. При това положение аз предлагам да отпаднат "и други научни организации" и да останат само "Българската академия на науките, националните центрове по проблемите на общественото здраве и висшите училища в България". Те нямат право при липса на две трети хабилитирани преподаватели на постоянен трудов договор да разкриват докторанти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Камбуров за редакция на ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 42, против 46, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Камбуров от ал. 4 на чл. 179 да отпаднат думите "и други научни организации".
Гласували 96 народни представители: за 40, против 48, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 179, който става чл. 177.
Гласували 69 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Имате думата за процедурно предложение, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, моля пленарната зала да гласува отлагане на разглеждането на текстовете на членове 180, 190, 191, 198 и 199 по вносител във връзка с предложените промени след направените технически консултации с Европейския съюз по Глава втора "Свободно движение на хора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложението е да се отложи разглеждането на членове 180, 190, 191, 198 и 199.
Моля да гласуваме отлагането на разглеждането на тези текстове.
Гласували 72 народни представители: за 70, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към следващия текст, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, следващият член е 181 по вносител.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 181, който става чл. 179:
"Чл. 179. Министерският съвет приема единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални направления "Медицина", "Стоматология", "Фармация", "Обществено здраве" по предложение на министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме чл. 181, който става чл. 179 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"Чл. 182. (1) Следдипломното обучение е право на всички лица с образователно-квалификационна степен "доктор", "магистър", "бакалавър" и "специалист", които работят в националната система за здравеопазване.
(2) Следдипломното обучение включва:
1. обучение за придобиване на специалност в здравеопазването;
2. продължаващо обучение по съответната специалност.
(3) Министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата."
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
В чл. 182 ал. 3 се изменя, както следва:
"(3) Броят на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата, е постоянен за отделните бази и се определя с решение на Висшия медицински съвет."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов:
В чл. 182 ал. 3 се изменя така:
"(3) Висшият медицински съвет определя постоянния брой на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 182, ал. 3, в края на изречението след думата "държавата" се добавя "в съответствие с целите и приоритетите на Националната здравна стратегия".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 182, който става чл. 180:
"Чл. 180. (1) Следдипломното обучение е право на всички лица с образователно-квалификационна степен "доктор", "магистър", "бакалавър" и "специалист", които работят в националната система за здравеопазване.
(2) Следдипломното обучение включва:
1. обучение за придобиване на специалност в здравеопазването;
2. продължаващо обучение по съответната специалност.
(3) Министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на Националната здравна стратегия."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Камбуров има думата.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще ми позволите да изложа някои становища във връзка със специализацията на лекарите и квалификацията им в България.
Уважаеми народни представители, в България в момента специалистите по медицина са 82% - един уникален случай и пример за качество на специалистите в България. В нормалните страни този процент се движи между 40 и 42%.
С оглед на това аз искам да обърна внимание и на един документ, излязъл преди 21 дни в Министерството на здравеопазването, който е с дата 16 юни. В него се създава за първи път както във всички европейски страни и Америка т.нар. продължаващо медицинско образование.
По същество предлагам в ал. 2 не да бъде “продължаващо обучение по съответната специалност”, а да бъде в унисон с това, което собственото ни министерство представя – т.нар. “продължаващо медицинско образование”, което включва образованието на хора, получили специалност в България.
Първо, във връзка с някои проблеми на нашето образование, имам предвид след получаването на специалност. За съжаление в нашия закон, който не е координиран с министерството, въпреки че то е вносител, няма единство по някои съществени въпроси.
Първият въпрос е формата на образованието – какви форми на образование ще има, тъй като това е един доброволен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Камбуров, ще Ви помоля да прекъснете.
(В пленарната зала влизат председателят на Народното събрание на Република България Огнян Герджиков и председателят на Европейския парламент Патрик Кокс. Всички стават прави. Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Надявам се, че камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио са включени.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа!
Скъп гост на Народното събрание е председателят на Европейския парламент, Негово превъзходителство г-н Патрик Кокс. (Ръкопляскания.)
В лицето на г-н Кокс ние приветстваме Европейския парламент, институцията на Европейския съюз, чиято подкрепа беше особено ценна за нас още от началото на преговорния процес за членството на България в съюза. В негово лице ние приветстваме председателя, по време на чийто мандат и с чиято неотклонна поддръжка България направи най-важните крачки по пътя към Европейския съюз.
Уважаеми господин Кокс, Вие идвате в България в края на един мандат, който по общо признание е един от най-успешните в развитието на парламентарното крило на Европейския съюз.
Редом със Съвета на Европейския съюз и с Европейската комисия, Европейският парламент се утвърди като ключов актьор в институционната структура на съюза и по-специално при осъществяването на неговите законодателни функции. Конституцията на Европейския съюз, за чието създаване и приемане Европейският парламент изигра важна роля, още повече укрепи ролята на парламента в рамките на съюза и засили сътрудничеството с националните парламенти.
Особено голям е приносът на Европейския парламент за успешното осъществяване на петото, най-мащабното разширяване в историята на Европейския съюз. С тесните си връзки с парламентите на страните-кандидати той помогна за ускоряване на необходимите реформи в тези страни.
България е особено задължена на Европейския парламент и на неговия председател за успешното техническо приключване на преговорите за членство, обявено миналия месец. За това много допринесе авторитетното мнение на Европейския парламент, изразено от нейната Комисия по външна политика и от Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз. На Европейския съвет в Брюксел миналия месец бе потвърдено, че България е част от петото разширяване на Европейския съюз на основата на общите принципи и оценка на собствените постижения. Ние сме решени да положим всички необходими усилия, за да изпълним поетите в хода на преговорите ангажименти с оглед Договорът за присъединяване да бъде подписан възможно най-скоро в началото на 2005 г. Със задоволство констатираме, че за постигането на тази цел процедурата по изготвяне на Договора ще започне да тече още през този месец.
Уважаеми господин Кокс, днес, при тази наша прощална среща, ние с благодарност си припомняме, че по време на Вашия мандат начело на Европейския парламент Вие останахте верни на обещанията, които ни дадохте от тази трибуна в словото си от 12 ноември 2002 г. Израз на нашата признателност е удостояването Ви от президента на републиката с най-високото ни отличие - ордена "Стара планина" първа степен. (Ръкопляскания.)
В едно Ваше скорошно изказване изтъквате, че Европа е Вашият политически живот и че ще бъдете щастливи да продължите да й служите. Убедени сме, че съдбата ще Ви предостави тази възможност и че и в бъдеще ще можем да разчитаме на приятелството и на подкрепата Ви за България в общото европейско семейство. Вие винаги ще бъдете добре дошли в приятелска и признателна България.
А сега предоставям думата на председателя на Европейския парламент, Негово Превъзходителство г-н Патрик Кокс.
Заповядайте, господин Кокс. (Ръкопляскания.)
ПАТРИК КОКС: Господин президент, уважаеми депутати, дами и господа, скъпи европейци! (Ръкопляскания.) Аз наистина мисля, че за мен е голяма чест днес да мога за втори път да говоря пред вас в пленарната зала като част от моето председателство на Европейския парламент.
През м. ноември 2002 г. аз пак говорих в пленарната зала и тогава казах нещо, в което още съм убеден – а именно, че вие сте част от петото разширение на Европейския съюз и този процес е необратим. Тъй като Европейският съюз и България са сключили един морален и политически договор, това е благодарение на работата, която вие извършвате тук, за да отговорите на стандартите и изискванията към вас да влезете в Европейския съюз на възможно най-ранна дата.
От 2002 г. насам се случиха много положителни неща. Първата вълна на петото разширение беше успешно завършена и отпразнувана през май 2004 г. Освен това през м. юни беше отбелязано на срещата на Съвета, че всички глави – в случая на България – вече са затворени. Вашият парламент и вашите представители наистина положиха неимоверни усилия, за да могат да внедрят европейското законодателство. Затова днес искам да ви кажа, че ви благодаря за работата, която сте свършили, и да отчета качеството на тази работа, както и приноса, който сте направили.
Знам, че преговорите не бяха лесни, но също така смятам, че те бяха успешни. Този успех се дължи до голяма степен на ръководството на парламента и правителството на България и умението на българските преговарящи.

Вярвам, че пакетът, който е договорен, е добър за Европейския съюз и също така добър за България. Вярвам, че изпълнението на реформите, които все още трябва да се направят, както вие добре знаете, ще бъде успешно и че те ще бъдат изпълнени до вашето влизане в Европейския съюз.
Нека да кажа няколко думи за начина на работа в Европейския съюз въз основа на 15-годишния си опит в Европейския парламент. Аз съм работил в три последователни комисии, работил съм с множество последователни председателства на Европейския съюз, участвал съм в много референдуми и в собствената ми страна – Ирландия, и в други държави-членки на Европейския съюз.
По принцип ангажиментът към Европейския съюз е един стратегически национален ангажимент. Това не е проект на едно отделно правителство. По-скоро това е проект на цялото общество, на всички заинтересовани лица. Защото договореностите тук трябва да покриват не цикъла на живот на това правителство, а трябва да имат дългосрочен характер.
Второто нещо, което ми идва наум, е, че моята собствена страна – Ирландия, беше една бедна страна. Тя стана член на Европейската икономическа общност преди 31 години. Но урокът, който можем да научим от Ирландия, е как се постига успех в усвояването на фондовете на Европейския съюз. Така че урокът е: ако знаете как да усвоявате фондовете, ще успеете и в Европейския съюз.
Затова много е важно да има не само добри правителства, но важно е и да има много добра публична администрация. Така че всички отдели на тази администрация, както и регионалната администрация да могат да работят заедно, да работят в единство, да усвояват фондове и да показват резултати.
Аз ще се върна на фондовете за солидарност на Европейския съюз, тъй като това е солидарност, проявявана към всяка нова държава и тази солидарност става възможна, но това са възможности на хартия. А вече от държавната администрация зависи тези възможности на хартия да се превърнат в истински възможности и истински резултати.
Мисля, че точно на този етап се намира и България в момента, а именно трябва да се извърши тази трансформация, тази модернизация на администрацията, която да позволи постигането на реални възможности.
Европейската солидарност се прави в името на общото благо, а не в името на интересите на отделни групи или каузи.
Ние всички знаем, че всеки иска да запази собствената си територия. Естествено е да се търсят някакви малки империи, да се търси разделението, вместо единението. Но мисля, че това, което вие трябва да направите през следващите месеци и 1-2 години, е да работите по посока на висока ефективност при усвояването на европейските фондове.
Бих ви дал един съвет, свързан с това как ще се ръководи работата на администрацията. Спомням си думите на Кенеди, те са много известни и всеки ги знае. Той казва: не питайте какво страната ви може да направи за вас, а питайте какво вие можете да направите за страната си.
Ето, този принцип трябва да се прилага и спрямо публичната администрация, за да се увеличат максимално вашите възможности при присъединяването към Европа.
Нека да ви кажа, че България ще получи от Европейския съюз средства, които възлизат на 7% от брутния вътрешен продукт, на третата година след присъединяването. Никоя друга държава никога в цялата история на европейската общност не е получила толкова много в относителен мащаб. Нито Ирландия, нито Гърция, нито Испания, нито Португалия! И така, можем да кажем, че в относително измерение това е най-големият принос към брутния вътрешен продукт на страната. Такова решение се взе, защото се отчете, че България има много да наваксва. Но пак ще повторя. Това са средства, които съществуват на хартия. Изключително важно е да се модернизира публичната администрация, за да може това, което е договорено, да се превърне в реално социално и икономическо развитие на страната.
Нека да кажа и нещо от общ характер. Вие сте поколението политици, които извършват трансформацията. Вие извършихте прехода от комунизма към плуралистичната демокрация, от планираната икономика и фиска към конкурентното пазарно стопанство. Освен това обаче ви предстои още един преход. Сега трябва да се подготвите за самия Европейски съюз.
Според мен си струва да помислите за постигнатото през последните години. Преди по-малко от 10 години почти всичко тук принадлежеше на държавата. Освен това вие участвахте в системата на СИВ, а сега повече от половината от търговския стокообмен е насочен към Европейския съюз и той работи по един конкурентен принцип. Преди по-малко от 10 години се наблюдаваше стагнация, висока безработица, липса на растеж, липса на възможности, стигна се дори до момент, когато имаше купони за храната, електричеството непрекъснато се спираше и т.н. Сега обаче вие имате функционираща пазарна икономика. Вярно е, безработицата все още е висока, но нивата на безработица намаляват. Има едно стабилно ниво на инфлацията, има добър растеж – над 5%. Има и много добри възможности за преки чуждестранни инвестиции, които да ускорят икономическия растеж.
Преди по-малко от 10 години преките чуждестранни инвестиции възлизаха на по-малко от 1% от националния приход, докато сега това съотношение е много по-голямо и този растеж трябва да продължава и да се интензифицира.
Мога да кажа, че тези 10 години бяха наистина единствени по рода си. Успехът беше постигнат благодарение на няколко правителства и на едно много решимо водачество. Но за мен този успех е много важен, тъй като правителствата се сменят, нещата се променят и ние невинаги отчитаме по-голямата картина. А това, което е голямата картина, е вашият принос и големите промени, които са извършени в страната.
Има и нещо друго, което искам да ви кажа. Вие сте поколението на трансформацията, поколение, което е минало през много трудности, но поколение, което ще остави след себе си важна следа.
Когато бях в Ирландия, когато бях малко момче, си спомням, че баща ми почина още когато ходех на училище. Дори не си и представях какви възможности ще имаме един ден в Ирландия. Самият аз също не съм си мечтал даже за възможностите, които сега имат моите деца. Като мост към всички тези възможности беше именно участието ни в европейската общност.
Ето защо политиците, обществото могат да участват при изграждането на такива мостове и да постигнат това, което постигна и Ирландия – да се постигне и за сравнително кратко време.
Искам да се възползвам от възможността, господи председател, да кажа още нещо. Да кажа, че този велик национален проект, този европейски проект е проект, който принадлежи на всички и за който всеки трябва да поеме своята отговорност. Това е нещо много важно, тъй като, когато се присъедините към Европейския съюз, независимо от това кой ще бъде на власт, вие вече сте част от Европейския съюз.
В тази връзка искам да благодаря специално на Комисията по европейска интеграция, тъй като тази комисия даде много добър тон. Тя като че ли разруши естествената политическа логика на конкуренцията, която ние много добре знаем, че е част от професията ни. Именно тази комисия намери един нов модел на работа по въпросите, за които отговаря – един модел, който не се основава на поляризацията, нещо много важно за европейския дебат.
Знам, че тук се говори много за това дали ще се проведе референдум, ако се проведе, кога ще се проведе. Това обаче е ваш въпрос, вие трябва да си го решите, тъй като никоя европейска институция не може да каже на българите как да си проведат референдума за присъединяването им към Европа или кога да го проведат. Това е ваш избор. Но аз имам опит с референдумите и ще ви кажа следното. Ако проведете референдум, не бива да забравяте, че каквото посееш, това ще пожънеш. С други думи, ако не подготвите предварително обществеността – знам, че тук обществеността е настроена много положително към европейския проект, но въпреки това, - ако не ги подготвите предварително, поемате голям риск.
Ще ви кажа нещо въз основа на собствения си опит. Много добре разбирам, че не всеки ще бъде съгласен с мен нито в Европейския парламент, нито в Ирландия, нито в тази зала, но ще ви кажа следното. Имам 15 години опит в европейските структури и вече съм скептик по отношение на скептиците. Ще ви обясня защо. Казвам това, защото скептиците имат една традиционна реплика и тя е следната: “Аз вярвам в Европейския съюз, аз вярвам в България, вярвам в Полша, вярвам в Ирландия и т.н.”. Аз бих казал: да, на всичко, но! Ето, именно моделът “да – но” е формулата на скептика. С други думи скептикът казва: вярвам в този проект, той ми харесва, обаче ако аз отговарях за него, щях да го направя много по-добре. Обикновено скептиците в собствената ми страна казват, че те са настроени проевропейски, но някак си Европейският съюз не отговаря на това, което те очакват, че трябва да има по-добра Европа.
Казвам всичко това, за да го имате предвид, ако сте решили да правите референдум. Трябва да знаете какво послание искате да излъчите.
И още нещо. Трябва да мислите за дългосрочната перспектива на България в Европа. България ще донесе стабилност на Европа. Именно в този контекст всеки един от вас ще се случи и в управление, и в опозиция, тъй като говорим за един дългосрочен период. Но в интерес на България е да се стигне до единомислие.
Позволете ми освен това да кажа, че Европейската комисия, Европейският парламент – между другото, вие това го знаете, не казвам нещо ново – коментираха по много начини вашето развитие. Аз бих искал да подчертая този коментар. Европейската комисия в нейния редовен доклад от миналата година, който бе одобрен, разбира се, от Европейския парламент, казва измежду много други неща, цитирам, че “България продължава да изпълнява Копенхагенските политически критерии, има напредък и в прилагането на стратегията за модернизация на държавната администрация, но са необходими постоянни усилия за изпълняване на целта на България да има квалифицирана държавна администрация в средносрочен план”. Това, което мога да кажа, без да изпитвам фаталистични чувства или по някакъв начин да изглеждам като наблюдател, който ви поучава, казвам, вие го знаете, това е много важна част от вашето развитие. Моята малка страна използва тази възможност много добре. Може би няма да спечелим медали на Олимпиадата в Атина, но трябва да ви кажа, че нашата държавна администрация всяка година спечелва златни медали с това, че има прекрасни възможности, които превръща в проекти, които разработва. Ето това трябва да направите и вие – трябва да разработвате тези възможности, за да можете да се развивате по-добре. Казвам ви го чисто приятелски, за да можете да се възползвате от възможностите като нас.
Докладът на комисията освен това казва, че корупцията все още си остава проблем и България трябва постоянно да полага усилия за прилагане на мерки в това отношение. От друга страна, говорил съм с много от вас, които твърдят, че всичко това е свързано и с имиджа на страната. Но това, което трябва да кажа, е, че тези, които са най-заинтересовани да се реши този проблем, сте вие българите. Защото ако, както споменах по-рано, погледнете общността, която инвестира по цял свят, трябва да видите, че те трябва да вярват, за да влязат във вашата страна, трябва да вярват, че вашата полиция, вашата съдебна система, вашата администрация работят добре и работят според принципите на доброто управление. Такъв вид доверие ще ви се изплати стотици пъти що се отнася до възможностите за инвестиране в страната. Това, което всъщност казва Европейската комисия, е да ви посочи възможностите за развитие. И вие трябва да си дадете този подарък. Вие трябва сами да се дарите с този дар.
Бих искал да подчертая нещо, свързано с Европейския съюз. Виждал съм го в кампаниите за референдуми в други държави от Централна и Източна Европа. Европейският съюз не е Съветският съюз. Брюксел няма да ви каже как да правите нещата. Той не е Москва. Бъдещият Брюксел не е вчерашната Москва. Европейският съюз се гради със свободната воля на свободните народи. Никой няма да ви изпрати тук, ако кажете по някакъв начин “не” на Европейския съюз. Не, вие притежавате собственото си мнение като суверенен народ, който решава да даде съгласието си или да не го даде. В Европейския съюз няма Гулаг за тези, които не са съгласни с него. Това е една отворена, плуралистична демокрация за всички хора, всички народи, включително и хората, които не споделят европейското мнение. Защото такива сме ние.
Казвам ви всичко това, защото вие сте тези, които ще направите бъдещето на България различно. Не аз, не Европейската комисия. Вие самите. Всичко това, което казах за съдебната система, за корупцията, за администрацията, е част от дара, който можете да дадете сами на себе си и на България.
Искам да ви дам още един малък пример, съвсем като бележка. Собствената ми страна, както казах, се разви много добре с помощта на Европа. Но това, което беше най-могъщото условие, беше желанието на други да инвестират в нашата страна. В моята малка република чуждестранните инвестиции бяха 4,7 млрд. долара. Това е над два пъти и половина в сравнение с това, което американските фирми са инвестирали в Китай миналата година. Защо става това? Защото има доверие. Доверието е нещо, на което вие сте авторите и собствениците. Затова стройте това доверие!
И накрая, господин председател и господа парламентаристи, трябва да ви кажа, че вчера имах голямата чест да бъда награден с най-високия ви орден “Стара планина”, за което наистина съм много благодарен. За мен е голяма привилегия не само като човек, но по този начин вие признавате ангажимента на Европейския парламент към разширяването на Европейския съюз и към българската му връзка. Лично трябва да кажа, че също го признавам за голяма чест, защото ме признава един народ, народът на България, чиято история датира от 681 г. Вие сте допринесли много за духовното, културното и артистичното наследство на Европа. Трябва да ви кажа, че вие сте по-големи от ирландците като държава и сте повече на брой, разбира се.
Трябва да се гордеете с това кои сте, когато се присъединявате към Европейския съюз. Бъдете български европейци, но бъдете и българи! Имате много богато наследство и история, донесете ги със себе си. Донесете езика си, донесете гледната си точка и съответната гордост, която върви с тях! Да бъдете в Европейския съюз не значи да бъдете по-малко българи, но ви дава възможност по-ефикасно да бъдете българи в съвременния свят.
Нека да кажа, господин председател, още веднъж, че вашият напредък е забележителен. Това, което все още трябва да направите, е известно на самите вас. Няма нужда някой външен да дойде да ви го казва.
Това, което ви чака в Европейския съюз, не е раят на земята. Защото такова нещо не съществува и няма да съществува дори и в Европейския съюз. Това, което обаче ви чака, е една жизнена, стабилна котва за вашето бъдеще, за бъдещето на този регион и за цяла Европа. Един свободен избор на един свободен народ!
Смятам, господин председател, дами и господа парламентаристи, че вие сега се намирате на прага на нова себереализация на това, което бихте могли да бъдете като народ. Имате необходимото лидерство, имате месеци и години, ще имате възможността да имате нова и положително развиваща се България. Благодаря ви за високата чест! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Сърдечно благодаря, господин Патрик Кокс, за високата оценка, която дадохте на България, за хубавите думи, които казахте, за надеждата, която дадохте на всички нас!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Господин Камбуров, извинете, че беше прекъснато изказването Ви. Заповядайте да продължите.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Господин професор, приемам извиненията Ви.
Ще се изкажа първо като бивш ректор, като депутат и като дългогодишен член на Комисия за специалисти, които сме имали възможност да оценяваме по достойнство. Ще се спра на чл. 182 и ще разгледам неговите две точки на § 2: обучение за придобиване на специалност в здравеопазването и второ, продължаващо обучение по съответната специалност.
Казах, че в България специалистите са около 82%, което е едно невероятно нещо. Първо, това се дължи на факта, че ние не можахме да овладеем тази ситуация и всичко, което ще ви кажа днес, е съгласувано с академичните среди, с ректори, с декани на университетите, които в България са в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен.
Първото, което ние не направихме, безспорно е, че не създадохме граници. Въпреки че във всички случаи получаването на специалност е един доброволен акт.
В момента, уважаеми депутати, в университетските клиники в страната, които са основни бази за специализация, в една клиника има по 10-12 души. Ние не можем да ги обхванем, особено в хирургичните специалности. При това, заимствайки опита на западните страни, в нашето предложение се съдържа фиксиране на бройката. Събира се Висшият медицински съвет в София и решава да има по гастроентерология трима във Варна, осем в София и т.н. Когато един от тях вземе специалност неговото място се заема, тъй наречената кръгова система в Запада. И когато двама души вземат специалност, двама влизат на техните места в клиниката и т.н.
Още по-парадоксално е, уважаеми госпожи и господа, че в момента в България една група заплащат своята специализация. Това са завършилите студенти по медицина. Студентът завършва през октомври и през месец януари влиза в клиниката, за да получи специалност срещу 600 лв. на година, 50 лв. на месец или по 2 лв. на ден, колкото две кифли. Това е недопустимо. Той още няма изграден манталитет, не може да влезе в клиниката, а на втория месец след завършването си, той влиза и специализира и завършва на 29 години със специалност по хирургия.
Така че, желанието, което изразяваме, е да бъде на доброволен принцип, но да има известна преграда. Във всички случаи в Пловдив да знаят в нефрологията, че има 4 души на специализация. И когато двама от тях вземат специалност техните места се заемат от други двама, но не безразборно, както в момента се прави това.
Вторият въпрос, който ще повдигна, е въпросът, за така нареченото продължаващо медицинско образование. В Закона няма нищо по този въпрос, а както е известно, на 16 юни миналия месец излезе заповед на министъра, който вече регламентира и стартира този процес. Още от първия месец, ще бъде трудно тази заповед да се реализира, защото има някои смущаващи фактори относно правилното провеждане на легитимността на продължаващото медицинско образование. Липсва законова рамка на този процес, не е регламентирано защо се дават кредитни точки. Какво би мотивирало лекарите за следмедицинско образование и какви отговорности ще понесат тези, които нямат необходимия кредитен рейтинг?
Второто нещо, което смятаме, е, че кредитната оценка като лицензиране и прелицензиране на лекарите-специалисти следва да се извършва от една академична комисия, в която влизат представители на министерството, на университетите, на Съюза на научните медицински дружества, а също така в нея трябва да влезе и Българския лекарски съюз.
Завършвайки, искам да споделя, че предлагам в т. 2, както казах, от § 2, вместо “продължаващо обучение по съответната специалност” да се спазва приетото в тези случаи точно определение, “продължаващо медицинско образование”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Щерев, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Камбуров, позволявам си да Ви направя реплика, защото спорът тук, за разлика от предишния спор с моите колеги – д-р Игнатов и д-р Кацаров, е по същество. Смятам, че Вие не сте прав за нещата, които казахте, поначало за специалностите и за Вашите предложения, които сте направили заедно с други колеги. Затова защото в България има определена традиция по отношение на посещаемостта на пациентите, на гражданите към лекар и те търсят директно специалиста. Разбира се, че те не могат да го намерят директно, затова защото посещението при специалист на практика, това е най-скъпото здравеопазване.
Ограничаването обаче на специализацията на лекарите би било груба грешка, независимо от процента, който дадохте, че 82% от лекарите били специалисти. Според мен Вие правите грешка, като в бъдеще отъждествявате специалистите с болничните лекари. Да, лекарите в болницата трябва да намалеят драстично, тези, които стоят в болниците, но броят на специалистите трябва непрекъснато да се увеличава. Това са тенденциите в световната медицина.
Що се отнася до това “продължаващо медицинско обучение” съгласен съм да се нарича така: “продължаващо медицинско обучение или образование”, но в никакъв случай такава някаква административна комисия, която да дава тези точки, не съм съгласен да се включва във всичко това. Това е разписано много добре в чл. 186, който става чл. 184. Това е задължение на съсловната организация на лекари и стоматолози и трябва да бъде точно по този начин, защото в европейските страни и в Съединените американски щати точно съсловните организации са тези, които поддържат продължаващото медицинско обучение или квалификация. Всъщност от вашите предложения аз поддържам само: “продължаващо медицинско обучение” в т. 2, ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Камбуров, заповядайте за дуплика.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Доцент Щерев, Вие правилно подчертахте, че това е една дискусия с Вас, във връзка с този член, бих казал на професионално ниво. Не мога да се съглася с Вас, след като изпитваните са пред очите ми, че качеството на специалистите в България се увеличава с всяка изминала година. Точно обратното показват нашите резултати. Качеството на хората, които изпитваме в държавните комисии за придобиване на специалност, спада с всеки изминал ден. Ще ви дам един пример, когато ние приемахме 1150 души медици в България през 1990 г. в петте университета в страната и паднахме до 240 следващите години, нивото на завършващите медици се повиши много. Това е много лесно обяснимо. Колкото до кредитирането, трябва да ви кажа, че ние не можем да изоставаме от европейските стандарти, в това число и тези, които са заинтересовани да продължат медицинското си образование, тъй нареченото продължаващо медицинско образование.

Аз трябва да ви кажа, че 85% от тези, на които даваме специалност, повече не ги интересува нищо, да посетят по-нататък един курс. Това не може да продължава в края на краищата. А тези, които отиват в чужбина, отиват на конгреси, в които участват, репрезентират България и себе си. За участие те получават 3 точки, да речем, за включен доклад 10 точки, за участващ в дискусия на международен конгрес – 20 точки и т.н. И когато той събере този рейтинг, на него ще му падне и данъкът, който трябва да дава на държавата, защото държавата уважава неговото представителство, в този случай и представителство на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедурно предложение думата има госпожа Георгиева.
Румяна Георгиева (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не знам днес и няколко дни на какво сме подложени от страна на министър Богоев, за да не се явява в тази зала. Първо, това е неуважение към Вас, госпожо председател, и към всички нас. Обсъждаме въпроси, които са много важни. Ако не може да се докара министър Богоев, дайте поне две врачки да дойдат, да му баят на черната магия, която сигурно е обхванала краката му и акъла му. Или, ако трябва, да дойдат и да обяснят какво гласуваме и какви решения се вземат за здравеопазването в нашата страна.
Много моля, ако не може да дойде министър Богоев, за което имаме решение, по-добре врачките да дойдат тук, да има рога, копита и не знам какво и да приземят някои от лекарите, които предлагат някакви безумни неща.
Вчера не получихме никакъв отговор и от заместник-министъра. Дали трябва да подложим и българския народ на всичко това, което става? Смятам, че не можем да гледаме този закон без присъствието на министъра. Ако той се подиграва с Народното събрание, това просто е непристойно и към Вас, госпожо председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Съгласна съм с Вас изцяло, госпожо Георгиева, но нямам никаква друга процедурна възможност да действам. Народното събрание е гласувало решение, той е поканен многократно – и вчера, и днес.
Заповядайте да вземете отношение, господин Салчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В момента министърът на здравеопазването води двустранна среща. Той е председател на комисията България – Мароко и е на среща с мароканската делегация. Именно затова по покана на парламента аз съм тук и съм готов да отговарям на всички ваши въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 182 на вносителя.
Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Димитър Камбуров по ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 25, против 37, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За процедура думата има госпожа Василева.
Марина Василева (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моята процедура не е във връзка със Закона за здравето, моля да ме извините, че го прекъсвам, но тъй като днес изтича срокът за внасяне на предложения за изменение и допълнение на Закона за Национален дарителски фонд “13 века България”, моля да се удължи срокът с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, но можехте това предложение да го направите като приключим с гласуването.
Моля, гласувайте предложението за удължаване срока на предложенията с една седмица за второ четене на Закона за Национален дарителски фонд “13 века България”.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов по ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 39, против 53, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Паница.
Васил Паница (ПГОДС): Нямаме желание за прегласуване, а имаме желание да осъществите една проверка, тъй като в залата присъстват не повече от тридесетина души. Ако няма процедура, поради която можем да докараме тук здравния министър, поне имаме процедура да направим проверка и да видим как може с тридесетина души да приемаме такъв важен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, дайте ми списък.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - отсъства
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

В залата има 147 души. Продължаваме нашата работа.

Моля да гласуваме предложението на господин Камбуров в чл. 180, ал. 2, т. 2 да добие следната редакция: “продължаващо медицинско образование”.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме чл. 182, който става чл. 180, заедно с току-що гласуваното изменение в т. 2.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“Чл. 183. Министърът на здравеопазването планира и координира дейностите по провеждане на следдипломно обучение за придобиване на специалност от медицинските специалисти, както и на немедицинските специалисти с немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 183, който става чл. 181.
По чл. 184 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за члена, който става чл. 182:
“Чл. 184. (1) Теоретичното обучение по чл. 180, ал. 2, т. 1 се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредатиционна оценка по Закона за висшето образование и Военномедицинска академия;
2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.
(2) Практическото обучение по чл. 180, ал. 2, т. 1 се провежда в:
1. заведенията по ал. 1;
2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти.
(3) Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.”
По чл. 185 има предложение на народния представител Атанас Додов, който комисията приема.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 185, който става чл. 183:
“Чл. 185. (1) Номенклатурата на основните и профилни специалности в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.
(2) Финансирането на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването се определя в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия.”
По чл. 186 има предложение на народния представител Атанас Додов, което комисията приема по принцип.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 186, който става чл. 184:
“Чл. 186. (1) Съсловните организации на лекарите и стоматолозите организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско образование на лекарите и стоматолозите при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и Военномедицинска академия.
(2) Висшите медицински училища, Военномедицинска академия, медицинските колежи, Българският Червен кръст и други сдружения на работещите в здравеопазването провеждат продължаващото медицинско образование на специалистите в системата на здравеопазването извън посочените в ал. 1 при условия и по ред, определени в договори с базите за следдипломно обучение.
(3) Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да участват в провеждането на продължаващото медицинско образование на лекари и стоматолози при условия и по ред, определени в договори с Българския лекарски съюз и със Съюза на стоматолозите в България.
(4) Контролът на дейностите по предходните алинеи се осъществява по ред, определен от министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По тези членове няма изказвания.
Моля, гласувайте чл. 183 до 186, които придобиват нова номерация.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“Раздел ІІ – Медицинска професия”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
“Чл. 187. Медицинска професия се упражнява от лица, придобили медицинска правоспособност.”
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 187, който става чл. 185.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и чл. 187.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: По чл. 188, уважаема госпожо председател, има предложение на народния представител Димитър Камбуров – ал. 1 се изменя, както следва:
(1) Лицата, завършили висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи”, придобиват медицинска правоспособност след провеждане на практически стаж и полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от ректора на висшето медицинско училище и защита на теза за придобиване на магистърска степен по медицина”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев – в ал. 2 изразът “медицинско свидетелство” да отпадне.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 188, който става чл. 186:
“Чл. 186. (1) Лицата, завършили висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”, придобиват медицинска правоспособност след провеждане на практически стаж и полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването.
(2) За явяване на държавен изпит за придобиване на правоспособност лицата по ал. 1 представят диплома за завършено висше образование и документ за проведен стаж.
(3) Министърът на здравеопазването издава удостоверение за правоспособност на лицата, успешно положили държавния изпит.
(4) Условията и редът на провеждане на практическия стаж и полагане на държавния изпит за придобиване на правоспособност се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по този текст?
Господин Камбуров, заповядайте.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съм доволен, че ние постигнахме единомислие по въпроса за единен държавен изпит, защото, уважаеми колеги, както ви е известно, досега всички медици, които завършваха семестриално, се явяваха и преповтаряха семестриалния изпит съответно по вътрешни болести, хирургия, детски болести, акушерство и гинекология и хигиена. Сега те ще държат единен държавен изпит, в който ще влязат всички изброени от мен по-горе специалности плюс неврология, плюс дерматология, плюс отоларингология, плюс офталмология, плюс патоанатомия, плюс микробиология и т.н. Това е държавен изпит, единен държавен изпит.
Но аз предлагам и защита на теза, както е на Запад, по определена нозологична единица, за да видим неговата цялостна подготовка, по какъв начин той защитава своята теза, как се развива по-нататък и т.н. Това е моето предложение. Аз смятам, че то може да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика - господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми проф. Камбуров, Вашето предложение има и друга теза. Това е полагането на единен държавен изпит да бъде пред комисия, назначена от ректора на висшето медицинско училище. Това нещо е неприемливо и затова част от Вашето предложение е влязло в текста на комисията, но това нещо не може да се приеме, защото то променя въобще смисъла. Едното е единен държавен изпит от министъра, което означава всеки един ВУЗ, докато другото означава вътре във факултета да се прави изпитът, което е неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Оттегляте ли предложението?
Димитър Камбуров: Оттеглям го, но за магистърската степен остава.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: В такъв случай може да се направи така – от Вашето предложение остава това, което поддържате: “защита на теза за придобиване на магистърска степен по медицина”.
Тогава текстът би трябвало да стане:
“(1) Лицата, завършили висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”, придобиват медицинска правоспособност след провеждане на практическия стаж, защита на теза за придобиване на магистърска степен по медицина и единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването.”
Димитър Камбуров (ПГОДС, от място): Точно така. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Приемате ли тази редакция?
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Ако залата я приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е редакцията на господин Камбуров за ал. 1?
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре.
Заповядайте, господин Кенаров.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Доцент Щерев, проф. Камбуров! Приемам тезата, която беше формулирана току-що с една малка добавка, тъй като по Закона за висшето образование имаме три степени висше образование – бакалавър, магистър и доктор. Вие добавихте и теза за магистър така, както предлага и проф. Камбуров. Би трябвало да се добави “теза за магистър и доктор”, тъй като това са двете степени на висшето образование. Всяка една докторска получаваме на база на защитена теза, която е много по-голяма. Това го има в Закона за висшето образование. Това ние го записваме тук, за да има съответствие.
Просто преценете дали бихме могли, тъй като тезата на доктора представлява неговата докторска работа, кандидатските дисертации, това е също писмена теза. Магистърът ще защити по определена нозологична единица, както предложихте. Правилно. Той ще трябва да даде писмена теза. Ако приемете, че има разлика в двете тези, да има съответствие между Закона за висшето образование и този закон, това би звучало логично. Ако приемете това мое допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кенаров.
Имате думата за реплика.

ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми д-р Кенаров, тезата, която предлагате, е много примамлива и много добра, обаче това ще ощети другите специалности във висшето образование, защото тезата още не значи дисертация. Аз си мисля, че ще задълбаем много надълго и нашироко дискусията, ако тръгнем по този начин да приемаме. Аз ви моля да приемем това, което предлага проф. Камбуров, това е една идеална възможност в медицината да се върнат порядките, които са били тогава, когато Медицинският факултет е бил в рамките на Софийския университет; имало е традиция, основана от руски, немски професори, които са били у нас, и нека да продължим тази традиция. Това, което предлага проф. Камбуров, е изключително важно, лесно приемливо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Професор Камбуров, Вие не възразявате срещу това – нямате дуплика.
Доктор Додов, заповядайте.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, приемам редакцията на проф. Камбуров, но доц. Щерев също каза, че приема редакцията на проф. Камбуров и изчете, че след полагане на практическия изпит е защитата на тезата за придобиване на магистърска степен по медицина и стоматология. Според мен защитата на тезата трябва да бъде след полагането на единния държавен изпит пред комисията. Значи само това е, което трябва да обсъдим. Защитата на тезата за придобиване на магистърска степен би трябвало да бъде след като лицето е положило единния държавен изпит. То е демонстрирало и показало минимум знания пред тази държавна комисия, след което се осъществява тази защита на единния държавен изпит.
Моето предложение е текстът да придобие следния вид:
“Лицата, завършили висше образование по специалности от професионално направление “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” придобиват медицинска правоспособност след провеждане на практически стаж, полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването, и защита на теза за придобиване на магистърска степен по медицина, стоматология и фармация”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Реплика ли?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми д-р Додов, аз приемам напълно – много добри са предложенията и чувството към това предложение, обаче искам да предпазя нещата, доколкото е възможно – аз така разсъждавам – от колизии по-нататък. Представете си, че ако тази теза за придобиване на магистърска степен по медицина с тази държавна комисия се прави, това пак отличава останалите специалности. Наша работа в медицината е до полагането на държавен изпит. Затова аз ви предлагам по-простото – нека това по-простото да направим днес, а утре може да се промени. По-простото е това: този медик да завърши семестриално обучение, да направи стажа и да направи тази теза. Това е работа вътре в учебното заведение. Никой не може да му разпореди нещо друго. Докато после да се направи държавен изпит и министърът като висш държавен чиновник да му даде с подписа си вече лиценза за осъществяване по-нататък на дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Това беше реплика.
Господин Додов, ще се възползвате ли от правото на дуплика или не? Няма да се възползвате.
Поддържате ли Вашето предложение?
Атанас Додов (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегляте го. Благодаря. Това ме облекчава.
Доктор Калъчев, заповядайте, имате думата.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, проф. Камбуров, доц. Щерев! Аз съм съгласен с вас, само си мисля, че за да бъде ясен текстът, би трябвало да го разделим. Може би неправилно съм Ви разбрал, но аз Ви разбрах така – лицето завършва семестриално, след което защитава теза, както в другите специалности – да, стаж и теза. Това е във ВУЗ-а, тоест във факултета, след което, когато то реши, когато е готово и когато има комисия, се явява за правоспособност. Тоест, завършването на образованието е етап А, а получаването на правоспособност пред тази централна комисия, назначена от министъра, е етап Б. Просто за да стане текстът ясен, трябва да го разделим. Ако само го слеем механично, няма да може да стане ясен.
Затова предлагам – нека да продължим нататък и през това време да се направи една редакция, която да се върнем да гласуваме, защото има очевидно съгласие в залата – да бъдем по-прецизни в текста. Това ми е предложението – в рамките на пленарното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение засега да отложим този текст, докато се намери точната редакция, за да се получи.
Ако междувременно няма друг, бих искал да помоля д-р Салчев да изрази становището на вносителя по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя малко уточнение. Тези лица, които се явяват на единен държавен изпит за правоспособност, вече са магистри по медицина. Полагането на изпитите, тезите и т.н. са работа на висшите медицински училища. Този ред се урежда в Закона за висшето образование и той е в предния член, където висшите училища организират цялата тази дейност. Този член всъщност е във връзка с регулираните професии – независимо, че сте завършили висше медицинско училище, Вие имате висше медицинско образование, Вие сте магистър, но правоспособност да упражнявате тази професия на територията на България трябва да придобиете чрез единен държавен изпит.
Професор Камбуров, аз уважавам тезата, че трябва да има теза, защитавана във висшето медицинско училище, където могат да бъдат избрани двата подхода: или държавен изпит, или теза. Не може да бъде натоварено – двете едно върху друго. Тук се касае специално за правоспособност. В самия Закон за висшето образование, когато се получава магистърската степен, се дава възможност, ако няма твърдо определение, на самия завършващ училището да избере подхода – да се яви на изпит или да защити теза. Всъщност в този член не се касае за придобиване на магистърската степен, защото тя вече е придобита, а се касае за придобиването на възможността за правоспособност. И колегите от Лекарския съюз винаги са твърдели, че трябва не само да си завършил училището и веднага да те признаят, че може да практикуваш професията, а да придобиеш и съответната правоспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Доктор Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Салчев! От предложението на Недялко Калъчев ще се опитам да разделя ал. 1 на две алинеи, обаче искам да Ви кажа, че без единен държавен изпит, както беше предложено, и без да се ангажира държавата, министерството да се ангажира с това, има опасност, както е сега практиката, някои висши медицински училища да издават дипломи, които постепенно вървят към постепенна инфлация – тези дипломи.

Не е все едно и също да се издават дипломи от Софийския медицински университет и от един друг факултет, затова защото редовна практика е в последните години студентите по медицина да отидат да се обучават някъде другаде и да завършват в последната година в Софийския медицински университет или в друг, да речем, Пловдивски или Варненски университет. Тази практика трябва да бъде спряна. Изискванията трябва да бъдат единни.
Във връзка с това, което казахте и това, което говорихме с проф. Камбуров и което предложи Недялко Калъчев, предлагам следните поправки, като ал. 1 се раздели на две:
“(1) Лицата завършват висше образование по специалност и професионални направления “медицина”, “стоматология”, “фармация”, “обществено здраве” след провеждане на практически стаж и защита на теза за придобиване на магистърска степен по медицина.
(2) Лицата по ал. 1 придобиват медицинска правоспособност след полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването.”
Тогава той си става магистър, но правоспособността, както казва д-р Салчев, му се дава след провеждане на единен държавен изпит. И не е редно, д-р Салчев, да даваме възможност да се избира – който иска теза, който иска държавен изпит. Изискванията на обществото към тези специалности са извънредно големи и затова хората, които завършват, да бъдат така добри да изпълнят тези изисквания. Затова трябва да има и стаж, и теза, а накрая и за правоспособност – единен държавен изпит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Доктор Игнатов има думата.
Димитър Игнатов (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз искам да разсъждавам на глас.
Завършвайки семестриално пети курс, той магистър ли е? Да, така е по сегашния закон. Така е. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Завършването на курс не прави никого магистър.
Димитър Игнатов: Така е. Тогава остава тази теза, която развива Щерев, че след това следва една година практическо обучение задължително, което им липсва на тях и то много целенасочено, завършващо с теза. Тезата обаче каква ще бъде? Тезата ще бъде по една от специалностите, която той си избира. Тя е свободно избираема, след което следва един период, за който законът не казва колко време е, и той трябва да се яви вече на тази държавна комисия. Иначе, образно казано, може да работи като висококвалифициран фелдшер, т.е. не може да извършва самостоятелно тази медицинска дейност. Чак след явяването на този единен държавен изпит, който не е теза, той ще съдържа фактически цялото обучение, което се минава, ще се разбере този човек стойностен ли е, бил ли е в първи и пети курс. Такова разделение оправя нещата, както беше прочетено сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Господин Камбуров, имате думата.
Много се надявам да се стигне до съгласие по една най-разумна редакция.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ние постигнахме това съгласие. Само на д-р Салчев да кажа, че по изискванията на Английската кралска академия в Европа са признати три университета по медицина – София, Пловдив и Варна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Доктор Кенаров има думата.
Пламен Кенаров (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
След направените разяснения от д-р Салчев вече разбирам какво е имал предвид вносителят, когато ни е предлагал този текст.
Погледнете много внимателно текста, затова и господин Щерев го раздели на две алинеи.
Член 186, ал. 1 звучи точно така: “лицата, завършили”, т.е. те вече са завършили висше образование по изброените специалности. Те са завършили. Те са магистри, след което придобиват правоспособност. Тук не става въпрос за Закона за висшето образование, който преди малко дискутирахме – бакалаври, магистри, доктори. Става дума за магистрите, за хора, вече завършили висше образование, които трябва да положат единен държавен изпит, плюс защита на теза.
Дипломата я дава висшето училище. Ректорът на висшето училище подписва диплома за лекар, т.е. за магистър. Тази диплома трябва да притежава лекар, стоматолог или фармацевт, подписана от ректора на висшето училище, след което трябва да придобие правоспособност по тези дисциплини. Така излиза.
Ако така излиза, всички ние след пети курс правим т.нар. практичен стаж от една година. Излиза, че в една и съща теза, в една и съща алинея се обединяват две различни принципни положения – при едното имаме вече завършили лекари, стоматолози или фармацевти, които са изкарали своя практичен стаж, които са получили диплома, подписана от ректора на висшето училище по Закона за висшето образование и след това тук се казва, че те придобиват правоспособност. Правоспособност – за какво? Като лекари или като специалисти – не сме го уточнили добре.
Разсъждавайки над тази теза, доц. Щерев реши да я разграничим, да я разделим на две части. Може би предложението беше на Недялко Калъчев.
Аз приемам, че трябва да имаме наистина пълно разделяне, но още повече трябва да конкретизираме, доц. Щерев, и по отношение на тезата, и по отношение на единния държавен изпит, но за какво? Ако аз получа дипломата си за лекар с подписа от ректора на висшето училище, след това трябва да придобия право да упражнявам професията си на лекар, а не на специалист. Правото да придобия упражняването си на професия като лекар независимо от това, че нямам специалност, ще бъде след единен държавен нов изпит и защита на теза… (Реплики.)
Тъй като нещата отиват и още по-надълбоко – говорим за нашите специалисти. Те след четири или петгодишна практика придобиват правото на специалисти по определена специалност, за да могат да упражняват професията вече като специалисти хирурзи или други. Така е, вярно е. Не го коментираме, но не става ясно от текста. Има двусмислие.
След като ректорът е издал дипломата, какъв нов единен държавен изпит ще бъде правен, както и теза, когато той вече притежава диплома за магистър по медицина, стоматология или фармация? Защото ректорът издава тази диплома. На мен това не ми става ясно, колеги.
След като чух изказването на д-р Салчев, си мисля, че идеята на вносителя е коренно различна от тази, която ние в момента защитаваме. Вие го разграничихте веднага с двете алинеи и бих желал наистина и проф. Камбуров като ректор да каже – когато получиш дипломата си за лекар, която е подписана от ректора, какво следва оттук нататък? Какво следва оттук нататък? Имаш диплома за завършено висше образование, колеги. Ректорът ти е подписал тази диплома за лекар. Отново ли се явяваш на единен държавен изпит или първо си се явил във висшето училище на петте държавни изпита? (Реплики.)
Един е, но след като си получил дипломата от ректора, защото тук министърът определя това. Вгледайте се добре в текста! Погледнете: “лицата, завършили висше образование по специалности от професионалните направления”. Те са завършили. Ректорът им е издал дипломата. Няма правоспособност, разбирам го. (Реплики от залата.)
Но, той не завършва пети курс с магистър. Искам това да разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Кенаров, отдавна Ви изтече времето. Бях прекалено щедър към Вас. И в правото е така, така че аз се учудвам защо вие помежду си не можете да се разберете. Едно е да се завърши, а друго е да се придобие правоспособност, за което е необходим съответен следващ акт.
Много ви моля, уважаеми лекари! Разберете се помежду си! (Шум и реплики в залата.)
Има думата проф. Камбуров.
Димитър Камбуров (ПГОДС): Доцент Кенаров и д-р Салчев, въобще не трябва да намесваме въпроса за стажа. Тук пред мен е един уважаван юрист, който ще ви каже, че ние се борим 15 години стажът на медиците да се счита за трудов стаж. В такъв случай те вече могат да работят, за разлика от юристите, при които се признава стажът на завършилите като те работят или в кантора, или в съда. Ние не можахме да постигнем това нещо, така че да изключим стажа.
А колкото до това – в Германия той завършва като доктор по ортопедия, но когато защити теза, той става “д-р мерц”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, смятам, че можем да преминем към гласуване. Вярно ли е, господин Щерев? Можем!
Много ви моля, гласуваме редакцията на д-р Щерев, която всъщност се опира на идеята на господин Камбуров, подкрепена от господин Недялко Калъчев, който даде добра идея. Струва ми се, че можем да се обединим около нея и, ако е така, моля уважаемите народни представители да подкрепят тази редакция.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.

Сега гласуваме целия текст в останалата му част.
Моля, гласувайте текста в останалата му част.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Приема се.
Направихме още една стъпка напред.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: По чл. 189 има предложение на вносителя и предложение на народния представител Димитър Камбуров, което се приема от комисията.
Има предложение на Щерев, което също се приема от комисията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 189, който става чл. 187:
“Чл. 187. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа публичен регистър за лицата, придобили медицинска правоспособност в Република България.
(2) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена, гражданството, ЕГН (личният номер на чужденеца) и постоянният адрес;
2. наименование на професионалното направление и специалност – номер, дата на дипломата за завършено висше образование и наименование на висшето училище, издало документа;
3. номер и дата на удостоверението за придобита правоспособност.
(3) Редът за вписване на обстоятелства в регистъра, както и редът за неговото ползване се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Данните от регистъра са достъпни за ползване от всички лица при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.”
Уважаеми господин председател, позволете ми да прескоча чл. 190 и чл. 191, което вече беше гласувано от залата – че можем да ги прескочим, и да отида на чл. 192:
“Чл. 192. Министърът на здравеопазването издава наредби за професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалностите “Психология”, “Кинезитерапия и рехабилитация”, “Биология”, “Биохимия”, “Микробиология” и “Молекулярна биология”.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 192, който става чл. 190.
По чл. 193 има предложение на Щерев, което се приема от комисията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 193, който става чл. 191:
“Чл. 191. Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези текстове, които изглеждат безспорни, в залата не виждам смущения.
Моля, гласувайте текстовете в окончателните редакции, представени от д-р Щерев.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Тези текстове се приемат.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев:
“Чл. 194. (1) Лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действие и решение съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика.
(2) Медицинските специалисти, както и лечебните заведения не могат да използват за своята дейност търговска реклама.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 194, който става чл. 192.
“Чл. 195. (1) Медицински специалист, който в продължение на повече от пет години не е заемал длъжност или не е извършвал дейност, за която се изисква медицинска правоспособност, губи правото да упражнява медицинска професия.
(2) Лицата по ал. 1 възстановяват правата си след полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 188, ал. 4.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 195, който става чл. 193.
“Чл. 196. (1) Медицинските специалисти не могат да упражняват професията си, ако страдат от заболявания, които застрашават здравето и живота на пациентите.
(2) Списъкът на заболяванията по ал. 1 се определя от министъра на здравеопазването.
(3) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването издава заповед, с която заличава медицинския специалист от регистъра по чл. 189.
(4) Заповедта на министъра на здравеопазването подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Комисията приема предложението за вносителя за чл. 196, който става чл. 194.
По чл. 197 има предложение на Атанас Додов, което комисията приема.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 197, който става чл. 195:
“Чл. 195. (1) Министърът на здравеопазването може със заповед да отнеме правото на едно лице да упражнява медицинска професия в Република България за срок от шест месеца до две години в случаи на:
1. нарушаване на утвърдените медицински стандарти;
2. нарушаване на принципите и реда за извършване на експертизата на работоспособността.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези текстове има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, д-р Калъчев.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че текстът на вносителя по отношение на чл. 197 е по-коректен. Ще помоля колегата Додов да оттегли предложението си. Ще се мотивирам така:
Представете си, че по една или друга причина сте в конфликт с изпълнителната власт и има някакъв неразрешим личен проблем. Един болничен лист, издаден от Вас, не съдържа определени атрибути. Формално той може да бъде отменен. Съгласно т. 2 на ал. 1, когато думичката “системни” отпадне, това значи, че е нарушаване на принципите и реда за извършване на експертиза на работоспособността. Ще влезете в един безкраен конфликт, ще се съдите с министъра защо ви е взел дипломата и т.н. Във всички такива административни нарушения и наказания се иска някакво повторение на деянието.
Мисля, че би било разумно, ако оттеглите Вашето предложение и си остане това, което вносителят е предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Додов.

Атанас Додов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колеги, уважаеми д-р Калъчев! Когато съм правил моите предложения, предложението на вносителя е било: “системни нарушения”. Думата “нарушение” е в множествено число, което означава, че лекарят е извършил минимум две нарушения. Аз тогава предложих “системни” да отпадне, като съм имал предвид, че и в т. 1, и в т. 2 става въпрос за нарушения в множествено число.
След това обаче в предложението на комисията думата “нарушения” се замени с думата “нарушаване”. Ако остане предложението на вносителя с “нарушения”, всичко си остава според мен на мястото.
Не можем да очакваме от един лекар, който поне два пъти е нарушил медицински стандарти, че третият път ще се поправи или два пъти е издал неточен болничен лист и третият път ще се поправи. Моите впечатления от 25-годишния ми стаж е, че който в началото си прави системните нарушения, той продължава да ги прави до края.
Затова е по-редно думата “системни” да я няма и “нарушения” да си остане в множествено число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, но в текста на комисията е написано “нарушаване”.
Атанас Додов: Аз съм правил предложението, преди да го има предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ясно, разбирам. Благодаря Ви.
Това беше реплика към д-р Калъчев.
Ако няма желаещи за втора реплика, заповядайте, д-р Калъчев.
Недялко Калъчев (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател. Под формата на дуплика, д-р Додов, ако сте съгласен, тогава да бъде не “нарушаване”, а да бъде “в случай на поне двукратно”. Да не бъде за веднъж – заради един болничен лист да се налага такава санкция. Това ми се струва прекалено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Доктор Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да отправя един призив към вас, към лекарите, които са в тази зала. Наистина не можем да злоупотребяваме с търпението на всички колеги народни представители в залата. Ние в комисията спорихме по тези неща, имахме “за” и “против”. Разбирам поне “двукратно”. Какво значи двукратно? Това значи, че толерираме нарушението първия път. Това значи, че всеки един лекар може по веднъж да направи каквато и да е магария. Не може да стане тази работа. Това нещо многократно беше дискутирано.
Много ви моля, лекарите, които са тук в залата, да уважават това, което е взела като решение комисията. Комисията с ваше участие го е взела. Нека да не възбуждаме дискусии тука, които нямат край, защото могат да се разглеждат от професионална, от морална, от правна, от каквато си искате гледна точка. Сигурно всеки един от изказващите се има право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Аз споделям Вашето изказване.
Имате думата, д-р Игнатов, с надеждата, че ще бъдете конструктивен, както обикновено.
Димитър Игнатов (ПГОДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, ние говорим тук за отнемане на правоспособност от министъра, не говорим изобщо за наказания. Обезателно трябва да се каже, че отнемането на правоспособността от министъра става след кое явление? След първото или след второто? Това е смисълът.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Да остане “системно”.
Димитър Игнатов: “Системно” министърът може да го разтегля. Системни са едно, две, три, поредица. Ние искаме второто да бъде тежко санкционирано. Това е смисълът на този член. Но дайте идеята как да го напишем. Когато решим, че един път може да се допусне тази грешка, която се наказва по други членове – по административен ред и пр., и пр., но когато втори път го направи, тогава министърът може да му отнеме правоспособността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Има ли други изказвания, след като има ясни текстове, приети от комисията?
Преминаваме към гласуване, първо, на текстовете от чл. 194 по вносител, който става чл. 192, и следващия, който става чл. 193.
Това са текстове, които са безспорни. По тях нямаше никакви спорове.
Моля, гласувайте безспорните текстове.
Гласували 106 народни представители: за 91, против 15, въздържали се няма.
Приемат се тези членове.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текста на чл. 197, който става чл. 195, в редакцията на комисията.
Момент.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Господин председател, аз мисля, че е коректно да подложите на гласуване предложението на господин Димитър Игнатов, който всъщност казва в т. 1 и т. 2 на ал. 1 преди думата “нарушаване” да се сложи думата “повторно”. На двете места да се сложи думата “повторно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване направеното предложение, подкрепено от д-р Щерев – преди т. 1 и т. 2 на ал. 1 да бъде поставена думата “повторно”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 6.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване целия текст в останалата му част.
Моля, гласувайте последния текст.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 17, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! “Раздел ІІІ – Признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация”.
Има предложение на Щерев, което се приема от комисията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за наименование на Раздел ІІІ: “Раздел ІІІ – Признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Никакво съмнение, че това е по-доброто решение, по-добрият текст.
Има ли желаещи за изказване по наименованието на Раздел ІІІ? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІІ в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Наименованието се приема.
Господин Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, позволете ми да премина гласуваните от залата членове 198 и 199, които ще се отложат във връзка с Комисията по европейска интеграция. Това вече е гласувано.
Отиваме на чл. 200 по вносител:
“Чл. 200. Извън случаите по чл. 199 специалност в областта на здравеопазването може да бъде призната при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго доказателство за официална квалификация и когато отговаря на изискванията на този закон.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 200, който става чл. 198.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Само че не “официална”, а ще бъде “професионална”. Това е тази корекция, която си върви от вчера и е приета.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 200 с корекцията, която се налага от предишното гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател! Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел VІ: "Медицински научни изследвания върху хора. Медицинска наука".
"Чл. 201. (1) Министерството на здравеопазването организира и контролира провеждането на медицински научни изследвания върху хора.
(2) Медицинско научно изследване по смисъла на този закон е всеки опит върху хора, който се извършва с цел повишаване на медицинското познание.
(3) Изследваното лице има всички права на пациент.
(4) Медицинското научно изследване се осъществява при осигуряване на максимална безопасност за здравето на изследваното лице и запазване тайната на личните му данни.
(5) Интересите на изследваното лице са по-важни от научните и финансовите интереси на изследователя във всеки етап на медицинското изследване."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 201, който става чл. 199.
"Чл. 202. (1) Медицински научни изследвания върху хора не се извършват, когато:
1. противоречат на закона или на медицинската етика;
2. не са представени доказателства за тяхната безопасност;
3. не са представени доказателства за очакваните научни ползи;
4. не съответстват на поставената научна цел и на плана за провеждане на научното изследване;
5. съществува повишен риск за здравето и живота на изследваното лице.
(2) Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с химически субстанции и физични източници на лъчение, които могат да предизвикат изменения в човешкия геном.
(3) Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с продукти на генното инженерство, които могат да доведат до предаване на нови признаци в потомството."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 202, който става чл. 200.
"Чл. 203. (1) Медицински научни изследвания се извършват само върху лица, които са изразили писмено информирано съгласие след писмено уведомяване от ръководителя на изследването за същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от изследването.
(2) Съгласие за участие в медицинско научно изследване се дава само от дееспособно лице, което разбира същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от клиничното изпитване.
(3) Съгласието се дава лично в писмена форма. То може да бъде оттеглено по всяко време."
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 203, който става чл. 201.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Желаещи за изказване по текстове 201, 202 и 203? Изглеждат безспорни.
Моля, гласувайте текстовете, подкрепени от комисията, и заглавието.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател!
Има предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1, т.2 да отпадне;
2. алинея 3 да отпадне.
Комисията приема предложението по отношение на т. 2 и не приема по отношение на т. 1.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 204, който става чл. 202:
"Чл. 202. (1) Медицински научни изследвания не се извършват върху недееспособни лица.
(2) Когато не се очакват значителни ползи за здравето, на медицински научни изследвания не се подлагат:
1. бременни и кърмачки;
2. лица, лишени от свобода;
3. военнослужещи на наборна военна служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Тук има едни повторения. В чл. 203 пише, че се извършват само по отношение на дееспособни лица, след това пак се повтаря, че не се извършват върху недееспособни лица. Едно и също да се каже два пъти по различен начин.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, следващият текст е чл. 205.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев. Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 205, който става чл. 203:
"Чл. 203. (1) Всички лица, върху които се провеждат медицински научни изследвания, се застраховат за случаи на увреждания на здравето или смърт.
(2) Общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия, редът и срокът за извършване на застраховането по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 206, който става чл. 204:
"Чл. 204. (1) Ръководителят на медицинското изследване е лекар/стоматолог с призната медицинска специалност и отговаря за планирането и провеждането на изследванията.
(2) Медицински научни изследвания върху хора се провеждат само от квалифицирани специалисти с висше образование в областта на медицината, стоматологията, фармацията, биологията, биохимията.
(3) Медицински научни изследвания могат да се провеждат от чуждестранни лица само въз основа на договор, съгласуван с министъра на здравеопазването."
"Чл. 207. (1) Медицински научни изследвания се провеждат след положително становище от местна комисия по етика, учредена в лечебното или здравното заведение или в научната организация, в които се извършват медицински научни изследвания.
(2) Съставът на комисията по ал. 1 се определя от ръководителя на заведението или организацията.
(3) Специалисти, които участват в подготовката, организацията и провеждането на научното изследване, не могат да участват в комисията по ал. 1.


(4) Местната комисия по етика дава становище в срок до 30 дни от постъпване на искането от ръководителя на изследването.
(5) Местната комисия по етика упражнява контрол върху провеждането на медицинските научни изследвания върху хора, за които е изразила положително становище.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 207, който става чл. 205.
“Чл. 208. При завършване на медицинското научно изследване върху хора в срок до 30 дни ръководителят на изследването информира за това местната комисия по етика.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 208, който става чл. 206.
“Чл. 209. (1) Медицинското научно изследване може да бъде преустановено във всеки етап от провеждането му:
1. при оттегляне на съгласието на изследваното лице;
2. по предложение на ръководителя на изследването;
3. по предложение на председателя на Етичната комисия към лечебното или здравното заведение при доказани пропуски и нарушения в процеса на извършването му.
(2) При прекратяване на медицинското научно изследване по ал. 1, точки 1 и 2 ръководителят на изследването информира в срок до 15 дни местната комисия по етика.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 209, който става чл. 207.
“Чл. 210. Условията и редът за провеждане на медицинските научни изследвания се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл.210, който става чл. 208.
“Чл. 211. Министърът на здравеопазването ежегодно определя научни проекти по държавните научни приоритети в областта на медицината по предложение на ректорите на висшите училища, директорите на националните центрове за обществено здраве, ръководители на научни организации и други юридически лица и след становище на Висшия медицински съвет.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 211, който става чл. 209.
По чл. 212 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов. Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 212, който става чл. 210:
“Чл. 210. (1) Министърът на здравеопазването обявява конкурс за избор на изпълнители на научни проекти по определените научни приоритети.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурса и изискванията към кандидатите се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката.
(3) Научните проекти се финансират чрез държавни субсидии и други източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По тези текстове, които поне външно изглеждат безспорни? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текстовете от чл. 205, който става чл. 203, до чл. 212, който става чл. 210.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Господин председател, започвам да докладвам Глава осма – “Административнонаказателни разпоредби” с особен страх. Дано да са разписани добре текстовете.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Глава осма.
По чл. 213 има предложение на народния представител Атанас Додов – в ал. 1 думата “който” да се замени с “който, след като лично е уведомен”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 213, който става чл. 211.
“Чл. 213. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване – от 100 до 200 лева.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация.
(3) Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По заглавието и този текст? Заповядайте, господин Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да защитя това, което съм предложил. Стори ми се, че комисията с лека ръка отхвърли предложението, без да вникне в него. Как някой ще се яви на задължителен преглед? Естествено и единствено ако бъде уведомен! Има ли случай някой да е отишъл на задължителен профилактичен преглед, просто минавайки край поликлиниката?
Затова моето предложение е “след като лично е уведомен”. Личният лекар уведомява пациентите си, че трябва да се явят на задължителен профилактичен преглед. Уведомлението е нещо задължително, за да може после да му се наложи санкция – при първо нарушение 100 лв., при второ нарушение 200 лв. и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Додов.
За реплика – господин Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми колеги, уважаеми д-р Додов! Първо, Вие не сте прав по същество, това в комисията сме го обсъждали. Не може личният лекар да провежда телефонни разговори и да изпраща съобщения на всяко едно лице, защото това е смисълът на Вашето предложение, всеки един да бъде уведомен. След като го няма вкъщи, лекарят трябва да звъни втори и трети път? Ние не можем да задължим лекарите за такова нещо. Има достатъчно ясни указания за това кога едни прегледи са задължителни с този закон и как всеки един би трябвало да се яви на този задължителен преглед.
И втората ми забележка, извинявайте, че ще я направя, аз, както и вие, имам около стотина забележки по този закон, но не се чувствам длъжен да ставам да ги защитавам, след като са обсъждани в комисията. Много Ви моля! Има решение на комисията, бих желал да го следваме, ако, разбира се, се съгласите с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Господин Додов, имате думата за дуплика. Аз бих Ви препоръчал, господин Додов, да се откажете от “лично”, да стане просто “който, след като е уведомен”. Това е едно мое предложение към Вас.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
При сегашното положение пред кабинета на личните лекари излизат едни списъци и е въпрос на случайност някой, ако минава край кабинета, да прочете, че има такъв списък за задължителен преглед. Би трябвало пациентът по здравната си книжка или по някакъв начин да бъде уведомен, че му предстои такъв преглед. Не може без да е уведомен, да налагаме наказания по 100 и по 200 лв.!
Това, което казва уважаемият господин председател, е така. Може да отпадне “лично”, важно е да остане думата “уведомен”, според мен. Няма значение по какъв начин е уведомлението, но да бъде уведомен, че му предстои такъв преглед. А след това здравеопазната система да го санкционира, че той не спазва този задължителен преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Профилактиката е много хубаво нещо и това, което се предлага – също. Не знам господин Додов и господин Щерев дали ходят на лични лекари. Личният лекар, при който аз съм се записала, има 2500 човека. Искам да ви кажа, че досега личният лекар не е могъл да ме приеме със записване на часове. Господин Щерев и господин Додов, обяснете ми при сега съществуващата система на лични лекари как ще стане всичко като процедура? Лично на мен не ми е ясно. И няма да стане ясно и на българските граждани. Пак казвам, над 2500 човека са записани при моя личен лекар. Досега един път съм поискала да отида при личния си лекар със записан час и не можах, защото имаше 30 човека преди мен – за мерене на кръвно, за някакви рецепти, болнични и т.н. Кажете как ще стане чисто практически, за да можем да обясним и на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За реплика – господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаема госпожо Георгиева, колкото и да е важна темата, която разисквате, аз искам да напомня, че разискваме административнонаказателни разпоредби. Тук въобще не става въпрос как се уреждат профилактичните прегледи и личните лекари. Въобще не става въпрос за това нещо! Тук става въпрос за това на какви санкции подлежат тези, които не се явяват на профилактични прегледи.

От друга страна, когато говорим за медицина, въобще за здравеопазване, ние знаем и го повтаряме непрекъснато, че профилактичната медицина е именно за бедните хора. Затова защото колкото по-рано откриеш едно заболяване, толкова по-добре за този, който е заболял, и толкова по-добре за тези, които дават парите – данъкоплатците. Тоест, интересите на обществото и интересите на хората, които работят в здравеопазването, са едни и същи. Ние трябва да го използваме и трябва да правим профилактични прегледи и те да бъдат задължителни. Защото този, който е решил да уврежда своето здраве, после трябва да си плати за това нещо, след като не отива на профилактични прегледи. Ние искаме в ранен стадий неговото заболяване да се улови.
От друга страна, ние не обсъждаме този въпрос тук. Тук става въпрос за административно-наказателни разпоредби. Ако трябва да обсъждаме профилактичните дейности, трябва да се върнем към първите десет члена на този закон. Там става въпрос за тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (ПГНВ): Уважаеми д-р Щерев, аз казах, че подкрепям това да има профилактика. Искам да ми кажете процедурата, защото най-лесно е да санкционираме българските граждани. Как ще бъдат уведомени, защото от тези 2500 човека, пак казвам, при моята практикуваща лекарка ходят не повече от 200. В същото време най-лесно е аз или който и да е тук да получи 100 лв. – 200 лв. наказание. Откъде ще ги извадят хората на село? Кажете откъде – при пенсия 50 лв.? Как ще стигне информацията до тях за всичко това, което се случва, като знаете за практикуващите лекари в селата. Те трябва да отидат до най-близкия център, защото обикновено в селата почти няма и фелдшер.
Много моля, в тази България се оказва, че е най-лесно да санкционираме българския гражданин. Или ще им създадем условия, така както трябва, и тогава ще ги санкционираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Атанас Додов (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегляте го? Благодаря.
Моля, гласувайте заглавието на Глава осма и редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте този текст със заглавието.
Гласували 95 народни представители: за 58, против 33, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 214, който става чл. 212:
“Чл. 212. (1) Който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 9000 лв.
(3) Ако нарушението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 6000 до 12 000 лв.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 215, който става чл. 213:
“Чл. 213. (1) Който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на РИОКОЗ, се наказва глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 9000 лв., а при повторно нарушение – от 9000 до 15 000 лв.
(3) Ако нарушението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 216, който става чл. 214:
“Чл. 214. (1) Който отказва или препятства извършването на държавен здравен контрол или вземането на проби от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 1000 до 1500 лв.
(2) Който не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 1000 до 1500 лв.
(3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1500 лв.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 217, който става чл. 215:
“Чл. 215. (1) Който не изпълни заповед за спиране на обекти или на части от тях или наруши забрана за реализация на продукти и стоки, разпоредена от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 3000 до 9000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 10 000 до 30 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., а при повторно нарушение – от 6000 до 12 000 лв.
(3) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 15 000 до 300 000 лв.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 218, който става чл. 216:
“Чл. 216. (1) Който извършва дейности по разрушаване или демонтаж на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби без разрешение, се наказва с глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 5000 лв.
(3) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 6000 лв.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 219, който става чл. 217:
“Чл. 217. Болен от заразна болест, посочена в чл. 63, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ.”
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 220, който става чл. 218:
“Чл. 218. Медицински специалист, който наруши реда за регистрация, съобщаване и отчет, както и реда за изолация, изследване и диспансеризация на болни, преболедували, заразоносители и контактни лица, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от шест месеца до една година.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 221, който става чл. 219:
“Чл. 219. (1) Който извършва дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в нарушение на установените изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.
(3) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 5000 лв.”

По чл. 222 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция за чл. 222, който става чл. 220:
“Чл. 220. (1) Който наруши чл. 55 или чл. 57, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 100 до 300 лв.
(2) За нарушение по чл. 55, извършено от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение от 3000 до 10 000 лв.
(3) Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 56, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 5000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.
(5) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице, имуществената санкция е от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на мен ми прави впечатление, че тук някои текстове не са формулирани еднакво чисто правно технически. В смисъл, ако гледаме чл. 212 и чл. 213, ал. 2 и 3 започват с “ако нарушението е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице”.
В чл. 215, обаче, пише: “за нарушение по ал. 1, извършено…”, вероятно тук трябва да бъде “от едноличен търговец…” и т.н. Тоест текстовете не са съвсем изчистени.
Бих предложил, ако юристите са съгласни, да гласуваме навсякъде да се приеме онзи вариант, който от юридическа гледна точка е по-издържан – или навсякъде да бъде “ако нарушението е извършено от едноличен търговец”, или навсякъде да бъде “за нарушения по съответната алинея, извършени от едноличен търговец”.
Освен това, не знам, вероятно в бързината на няколко места, например в чл. 213, има две втори алинеи. Вероятно втората трябва да бъде ал. 3. Така е и в чл. 215, и в чл. 216 от новите текстове, тези, които са с по-тъмен шрифт.
И друга техническа грешка. В новия чл. 215, стар чл. 217, във втората алинея 2, която ще стане ал. 3, вероятно е допуснато едно повторение, което трябва да се изчисти, и да стане така: “За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция”. Тоест изразът “или едноличен търговец” тук трябва да отпадне, тъй като очевидно структурата е във вторите алинеи да се говори за нарушения от еднолични търговци, а в третите – за нарушения, извършени от юридически лица. Така че тук очевидно чл. 215 нов, стар чл. 217, думите “или едноличен търговец” в ал. 3, бивша втора ал. 2, трябва да отпаднат.
Това са някои бележки, които са наистина технически, но все пак трябва да се имат предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте за реплика, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Великов, аз лично съм съгласен с направените от Вас забележки. Те са по същество и се отнасят за всички прочетени текстове. Там, където ал. 3 е отбелязана като ал. 2, това е техническа грешка и ще бъде поправена.
Що се отнася до нарушенията и обявените санкции, то ал. 1 е “в нарушение на здравните изисквания и прилагането”, ал. 2 е “от едноличен търговец” и ал. 3 е “от юридическо лице”.
Тоест това е принципът, който се спазва и съвсем правилно доц. Великов отбеляза, че на някои места се смесва. По този начин се спазва една справедливост и градация при наложените наказания.
Така че, ако залата приеме този принцип, той ще бъде спазен навсякъде, във всички членове, които прочетох. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря. Това е наистина разумна бележка.
Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване направените от доц. Великов предложения, подкрепени от доц. Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 68, против 12, въздържали се 6.
Текстовете се приемат.
И сега подлагам на гласуване текстовете в окончателните редакции, представени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, има предложение на народния представител Атанас Додов, оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 223, който става чл. 221, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 221. (1) Който осъществява дейности с източници на йонизиращи лъчения в нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 15 000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(3) Когато нарушението е извършено от юридическо лице, имуществената санкция е от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 15 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст, който изглежда безспорен, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте чл. 223, който става чл. 221 в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Не знам дали да продължим, защото по този текст вероятно ще има спор. Обръщам се към вносителите на предложението: дали ще има спорове или лесно ще го минем?
Господин Щерев, представете текста.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, по чл. 224 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов – в ал. 2 след края на текста да се добави "с изключение на случаи, касаещи животоспасяващи действия".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 224, който става чл. 222:
"Чл. 224. (1) Длъжностно лице, което не информира пациента относно обстоятелствата по чл. 89, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.
(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.
(3) Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън условията и реда на този закон и актовете по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 6000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст не виждам желаещи отляво, отдясно и по средата.
Моля, гласувайте първо предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 12, против 52, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
И последното гласуване за деня е на текста на чл. 224, който става чл. 222 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този член.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 2.
Приема се.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да ударя звънеца ми позволете да направя няколко съобщения:
Комисията по здравеопазването ще проведе днес, сряда, от 14,30 ч. заседание в сградата на пл. "Ал. Батенберг" в зала 130.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание днес, 7 юли, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по медиите – днес от 15,00 ч., в зала 456.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – днес от 15,00 ч., в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите – днес от 14,30 ч., в зала 356.
Комисията по правни въпроси – днес от 14,30 ч., в зала 132.
Комисията по земеделието и горите – днес от 16,30 ч., в зала 142.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в 13,59 ч. слагам край на днешното пленарно заседание.
Следващият пленарен ден е утре от 9,00 ч.
Благодаря ви за търпението. (Звъни.)




(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов