Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2004-10-13

Председателствали: заместник-председателите  Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание програмата за работата на Народното събрание за тази седмица:
1. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, 2001 г. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта. Вносител е Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море. Вносител е Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители са: Министерският съвет, народните представители Владимир Дончев и Татяна Дончева.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Вносител е Валери Димитров и група народни представители.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители са: Министерският съвет, народният представител Никола Джипов Николов.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване. Вносители са: Министерският съвет, народният представител Джевдет Чакъров.
17. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
18. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
19. Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме така предложената програма за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 170 народни представители: за 138, против 7, въздържали се 25.
Програмата е приета.
Постъпило е предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата да бъде включен и проект за решение за предсрочно освобождаване на народния представител Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването към Тридесет и деветото Народно събрание. Вносител на това предложение е господин Китов.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 194 народни представители: за 100, против 79, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, госпожо Костадинова.
Мариана Костадинова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да прегласуваме това предложение, тъй като този резултат на нас не ни харесва. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата.
Прегласуваме предложението за тази точка в дневния ред.
Гласували 203 народни представители: за 98, против 91, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение за включване в дневния ред на Законопроект за етичните норми в работата на народните представители. Вносител е Ралица Агайн.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 44, против 38, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Прегласуване – заповядайте, господин Цеков.
Борислав Цеков (ПГНВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът за етичните норми в работата на народния представител е един от малкото, да не кажа единственият законопроект, посочен поименно в доклада на Европейската комисия за напредъка на България по пътя към членството й в Европейския съюз, с критика, че той все още не е разгледан и приет. Да разбираме ли, че има само 44 гласа в подкрепа на европейската интеграция? Естествено, че не! Хайде да започнем далеч по-трезво и политически зряло да работим във връзка с нашата европейска интеграция и с онези критики, които Европейската комисия справедливо отправя, и за неприемането на Закона за етичните норми, така наречения "Етичен кодекс", и на Закона за партиите, и на Закона за лобизма.
Така че подкрепете доклада на Европейската комисия поне в тази му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване в дневния ред да влезе Законопроектът за етичните норми в работата на народните представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 72, против 30, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Румяна Георгиева да се включи в програмата първо четене на Законопроекта за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 32, против 34, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Недялко Калъчев за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 40, против 41, въздържали се 72.
Предложението не се приема.





















Предложение на народния представител Господин Чонков да бъде включено в програмата второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за радио и телевизия, приет на първо четене.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 17, против 45, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Мирослав Севлиевски да се включи в програмата второ четене на Законопроекта за политическите партии.
Моля да гласуваме това предложение на господин Севлиевски.
Гласували 158 народни представители: за 61, против 29, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване, господин Цеков, заповядайте.
Борислав Цеков (ПГНВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
И този резултат, както и резултатът за Етичния кодекс няма да се хареса на Европейската комисия. (Реплики.) Просто няма да се хареса. Там има много ясна критика относно неприемането на законови, прозрачни правила за финансирането на партиите и контрола върху тях. Този обобщен законопроект, основан на проекта на Новото време и на проекта на колеги от Коалиция за България съдържа точно такива правила и механизми. И отново се намира едно “мълчаливо мнозинство”, което смята, че всичко друго е приоритет, но не и това, което иска от България Европейската комисия. Извинявайте, но това е много глупаво правене на политика на дребно. Политиката на дребно няма да бъде наричана и приемана за европейска политика. Така че, направете така, че Европейската комисия да хареса резултата от това гласуване, защото няма значение дали един резултат се харесва на малцинството от НДСВ или на която и да е друга парламентарна група, а е важно как отеква той в Брюксел и в европейските институции. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложение за прегласуване.
Моля, гласуваме Законопроекта за политическите партии да бъде включен в програмата за тази седмица.
Гласували 179 народни представители: за 63, против 43, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Радослав Коев в програмата да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване на народа, второ четене.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 170 народни представители: за 50, против 33, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Народният представител Величко Клингов е направил предложение в програмата да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Няма да го гласуваме, защото ние вече гласувахме програмата, в която този законопроект е включен.
Народният представител Йордан Нихризов прави предложение в програмата да бъде включен Законопроектът за Инспекция по труда с вносител Росица Тоткова.
Заповядайте, госпожо Тоткова, да обосновете предложението.
Росица Тоткова (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние продължаваме да настояваме Народното събрание да разгледа и да приеме Закон за Инспекцията по труда, защото считаме, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и контролът върху работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е въпрос, който е от изключителна важност за всеки работещ български гражданин. И ако вие не искате да се вслушате в нашите аргументи, би било добре да чуете препоръките на Европейския съюз и да се вслушате в тези препоръки, в тяхната оценка. Защото най-категоричната оценка в редовния доклад на Европейската комисия в Глава 13 “Социална политика” е свързана именно с осигуряването на капацитет на Главната инспекция по труда по контрола и с проблемите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Ако вие не подкрепите влизането на този закон в дневния ред, това вероятно няма да се хареса на Европейската комисия. (Реплика отляво.)
Но аз мисля, че е много по-важно не дали ще се харесаме на някой отвън, а смятам, че е много по-важно да направим това, което е наше задължение към българските граждани. Защото неразглеждането на тези въпроси, изоставането в тази област със сигурност няма да се хареса на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложение на госпожа Тоткова Законопроектът за Инспекция по труда да бъде включен в програмата.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 48, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Предложение за включване в програмата на Законопроекта за политическите партии е направено и от народните представители Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков и Любен Корнезов, но вече го гласувахме.
Предложение от народния представител Петър Агов в програмата да бъде включен Законопроектът за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. Вносител - Сергей Станишев и група народни представители.
Заповядайте, господин Агов, да мотивирате своето предложение.

Петър Агов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, поставяме отново на дневен ред нашето предложение за приемане на Закон за забрана за разпореждането с царските имоти. Настояваме отново за този законопроект, тъй като той има особено и политическо, и морално значение. Политическо значение има по отношение на българската нация, морално значение има, защото засяга интересите на всеки български гражданин.
Искам да ви обърна внимание и върху факта, че подобни проблеми са решавани както в някои балкански страни, така и в редица европейски страни в този дух, който е заложен в нашия проект. По подобен начин са решени проблемите с наследствата на бившите монархически фамилии в Румъния, в Гърция, в Италия, в Испания и в Чехия. Освен това може би трябва да добавя, че и някои европейски съдебни институции са приемали решения с подобен характер. Надявам се, че вие осъзнавате своята отговорност и ще подкрепите този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване предложението на господин Агов за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 174 народни представители: за 62, против 85, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Агов.
Петър Агов (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване, не защото този резултат не ми харесва, както се изрази преди малко колежката Костадинова, а защото ми направи впечатление, че някои колеги от други парламентарни групи в предишни гласувания на същото предложение са го подкрепяли, а сега е непонятно защо са променили своята позиция.
Предлагам да гласуваме още веднъж и се надявам, че тези, които в предишни гласувания са подкрепяли законопроекта, ще преосмислят своето отношение сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на прегласуване предложението, направено от господин Агов.
Гласували 183 народни представители: за 83, против 86, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Необходимо е да направя съобщение, че на 11 октомври е постъпил Указ № 314 на президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане Законът за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г., и мотивите към указа.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законът е разпределен на Комисията по околната среда и водите и ще бъде разгледан в срок в пленарната зала.
Новопостъпилите законопроекти и проекторешения за периода 06 – 12 октомври 2004 г. са следните:
Проект за Решение относно констатациите в Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България за присъединяване към Европейския съюз и мерките, които следва да се предприемат. Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. (Конвенция FUND’92). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Васил Маринчев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за правата и задълженията на пациента. Вносители са Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Недялко Калъчев. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител е Кирил Милчев. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Отчет за дейността на Сметната палата за 2003 г. Вносител е Сметната палата.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Ваня Цветкова и Борислав Владимиров. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Доклад за резултатите от проведения одит на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г. Вносител е Христо Механдов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.

Преминаваме към програмата ни за тази седмица.
Първа точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ВРЕДНИТЕ ПРОТИВООБРАСТВАЩИ СИСТЕМИ НА КОРАБИТЕ.
Господин Чакъров, моля да представите доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова и на Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на вниманието ви:

“ДОКЛАД
относно Законопроекта за ратифициране на
Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите,
внесен от Министерския съвет на 03.08.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Петър Петров – главен експерт в Дирекция “Морска администрация и инспекционна дейност” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите е приета на 5 октомври 2001 г. на Международната дипломатическа конференция, състояла се в периода 1 – 5 октомври 2001 г. в Лондон. Към момента седем държави са се присъединили към този международен акт, сред които Норвегия, Дания, Япония, Швеция и така нататък.
Целта на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите е опазването на морската вода от замърсяване, което се предизвиква от използваните противообрастващи системи на бои за подводната част на корабните корпуси. Нуждата от използване на подобни материали е продиктувана с оглед предотвратяване обрастването на подводната част от корабния корпус с животински и растителни видове, които намаляват ефективността на корабоплавателната дейност и увеличават разхода на гориво. Използваните към момента бои са на базата на опасни за здравето на човека и околната среда елементи (мед, калай, олово, живак, арсен и др.). Последните се отделят в морската вода и имат силно активно биоцидно въздействие върху морската среда и организми.


Разпоредбите, ограничаващи или забраняващи използването на противообрастващи системи, съдържащи трибутилкалаени съединения, се отнасят за кораби, плаващи под знамето на държава-страна по Конвенцията, за кораби, които не плават под знамето на държава-страна по Конвенцията, но се експлоатират от лице в такава държава, както и за кораби, посещаващи пристанища, корабостроителни заводи, отдалечени от брега морски терминали, които са под юрисдикцията на държава-страна по Конвенцията. По отношение на кораби на държави, които не са страни по Конвенцията, договарящите страни ще прилагат изискванията на Конвенцията с цел да се гарантира, че такива кораби се третират по същия начин, по който и кораби на държави-страни по Конвенцията.
Влизането в сила на разглеждания международен акт и прилагането на неговите разпоредби от администрациите на държавите ще доведе до недопускане до пазара на транспортни услуги на корабите, които не отговарят на изискванията, посочени по-горе. С ратификацията на тази Конвенция страната ни ще предотврати задържането на кораби от морския ни флот или недопускането им в чужди пристанища на това основание.
Присъединяването на Република България към Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите ще спомогне за опазване на околната среда и ще има благоприятен ефект по отношение чистотата на водата в българските морски пространства. Присъединяването към тази Конвенция е необходимо и във връзка с поетия от страната ни ангажимент към Европейския съюз за присъединяване към всички конвенции на Международната морска организация, по които Република България не е страна.
Ратификацията по този международен договор няма да наложи промяна във вътрешното законодателство. Норми на законови и подзаконови актове са в съответствие с различни разпоредби на Конвенцията. Такива са Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България; Кодексът на търговското мореплаване; Наредбата за прегледите на корабите и корабопритежателите; Наредбата за прегледите по реда на държавния пристанищен контрол и други. Присъединяването на Република България към тази конвенция няма да породи задължения за държавния бюджет. Функциите по контрола на разпоредбите на Конвенцията ще се изпълняват от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, за което тя разполага с необходимите ресурси.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи Законопроекта за ратификация на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите.
Предвид гореизложеното Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите под № 402-02-60, внесен от Министерския съвет на 3 август 2004 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроекта за ратифициране на Международната
конвенция за контрол на вредните противообрастващи
системи на корабите, 2001 г., внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г. с присъствието на заместник-министъра – госпожа Красимира Мартинова, беше обсъден Законопроектът за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите.
Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите е международен акт, чиято цел е опазването на морската вода от замърсяването, предизвикано от противообрастващи системи от бои за подводната част на корабните корпуси и недопускане на използването на такива системи занапред.
Експлоатацията на корабите води до обрастване на тяхната подводна част с животински и растителни организми, което пък от своя страна води до увеличаване разхода на гориво. За предотвратяване и намаляване на това обрастване подводната част на корабните корпуси се боядисва със специални покрития, в чиято основа са суспензии на опасни компоненти като мед, калай, олово, живак и други, които се отделят в морската вода.
През 1989 г. Комитетът по опазване на морската среда прие резолюция, препоръчваща на страните да се предприемат мерки за забрана от 1 януари 2003 г. употребата на покрития, съдържащи трибутилкалаени съединения, като от 2008 г. се забранява изцяло наличието на такива системи по корабите. Фактът, че не всички страни предприеха необходимите мерки, наложи изработване и приемане на международни норми за контрол на вредното въздействие чрез прекратяване на употребата на противообрастващи системи с доказано силно токсично въздействие.
Влизането в сила на Конвенцията за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите и прилагането на нейните разпоредби ще доведе до недопускане на пазара на транспортни услуги на корабите, които не отговарят на нейните изисквания.
Приемайки изцяло мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 11 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-60 за ратифициране на
Международната конвенция за контрол на вредните
противообрастващи системи на корабите, внесен от
Министерския съвет на 3 август 2004 г.

На заседание, проведено на 2 септември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите.
Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите е приета на 5 октомври 2001 г. на Международна дипломатическа конференция – Лондон. Целта на Конвенцията е опазване на морската вода от замърсяването, което предизвикват използваните противообрастващи системи от бои за подводната част на корабите.
Чрез присъединяването на Република България към Конвенцията ще се постигне опазване на околната среда, чистота в българските морски пространства, ще се предотврати задържането на кораби от морския ни флот или недопускането им в чужди пристанища на това основание.
Присъединяването няма да породи задължения към държавния бюджет и не се налага промяна на националното законодателство.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите от 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Чакъров.


Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът за ратификация да бъде разгледан и на второ четене и съответно подложен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Направено е процедурно предложение от господин Чакъров в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Чакъров, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на вниманието ви:

“ЗАКОН
за ратифициране на Международната конвенция за
контрол на вредните и противообрастващи системи
на корабите от 2001 г.

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, приета на 5 октомври 2001 г. в Лондон.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по съдържанието на законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО ОТ КОРАБИ, 1973 Г., ИЗМЕНЕНА С ПРОТОКОЛ ОТ 1978 Г. И 1997 Г.
Моля, господин Чакъров, да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на Международната конвенция
за предотвратяване на замърсяването от кораби от
1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. и с
Протокол от 1997 г., внесен от Министерския съвет
на 19 юли 2004 г.

Законопроектът беше разгледан на заседание на Комисията по околната среда и водите и беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, заедно с Протокол І - “Разпоредби относно доклади за инциденти, включващи опасни вещества”, и Протокол ІІ - “Арбитраж” е приета от Международната морска организация през 1973 г. на Международната конференция за замърсяване на моретата и океаните. Предложената с настоящия законопроект конвенция е изменена два пъти – с протокол от 1978 г. и с протокол от 1997 г.
Протоколът от 1978 г. е приет на Международната конференция за безопасност на танкерите и предотвратяване на замърсяването. Той прибавя анекс към конвенцията. Последващото изменение на конвенцията през 1997 г. е направено с протокол, който е приет на Международната конференция на страните по конвенцията. Приет е и Анекс VІ към конвенцията относно правилата за предотвратяване на замърсяването на въздуха от кораби, който все още не е влязъл в сила.
Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби е основният международен акт, определящ нормите, които целят предотвратяване на замърсяването на Световния океан. Тя определя също така и техническите стандарти и изисквания към корабите и съоръженията за опазване на морската среда от замърсяване. С конвенцията се регламентират общите задължения на страните по конвенцията, мерките за разкриване на нарушения на изисквания на конвенцията и за осигуряване на изпълнението й; издаването на свидетелствата и специални правила при проверка на кораби; мерките относно необосновани задържания на корабите; разследването на корабни аварии, техническо сътрудничество, обмен на информация и други.
Шестте анекса към конвенцията съдържат правила, обхващащи различните източници на замърсяване от корабите (нефт, вредни течни вещества в наливно състояние, вредни вещества, превозвани по море в опаковано състояние, корабни отпадъци и отпадъчни води, твърди отпадъци от кораби и замърсяване на въздуха от кораби).
Отпадъците от кораби са един от основните замърсители на крайбрежните морски води и бреговата ивица. Поради тази причина е необходима координирана международна дейност, която да ограничи вредното въздействие на корабите върху морската среда.
Разпоредбите на предложената за ратификация с настоящия законопроект Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби са имплементирани в българското законодателство. Те са част от Кодекса на търговското мореплаване и от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България.
С ратифицирането на предложената конвенция ще се постигнат следните цели:
1. Подобряване качеството на морските води чрез опазването им от замърсяване от корабоплаването.
Въвеждането на повишени изисквания към техническото оборудване на корабите и изграждането на адекватни пристанищни приемни съоръжения за отпадъци, генерирани от корабите, ще допринесе за намаляване на замърсяването и на Световния океан.
2. Поддържане конкурентоспособността на Българския търговски флот. Морският транспорт е стратегически отрасъл в националната икономика и за да се достигне до необходимото конкурентно ниво следва корабите, плаващи под български флаг, да са оборудвани с изискуемите от конвенцията технически средства.
3. Подобряване на условията за устойчивото развитие в крайморските градове и общини. Чистотата на черноморските води има положителен ефект върху туризма, риболова и устойчивото развитие в крайморските градове и общини.
4. Съответствие на българското законодателство с европейското законодателство. Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби има отношение към преговорна Глава 9 “Транспортна политика”, сектор “Морска безопасност”. С ратифицирането на конвенцията ще се създадат предпоставки за пълното транспониране в националното законодателство на предвиденото в директивите на Европейския съюз относно опазването на околната среда от замърсяване на кораби. Последните са в съответствие с разпоредбите на предложената за ратификация конвенция и съпътстващите я анекси.

След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно Законопроекта за ратификация на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби – 1973 г ., изменена с Протокол от 1978 г. и от 1997 г. и изрази следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, внесена от Министерския съвет под № 402-02-55 на 19 юли 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чакъров.
Моля господин Мирчев да представи доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроект № 402-02-55, внесен от Министерския съвет на 19.07.2004 г., за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби – 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г.

На редовно заседание, проведено на 26.07.2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроекта, който беше представен от министъра на транспорта и съобщенията господин Николай Василев и от заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова.
Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., е основният международен акт, определящ нормите, целящи предотвратяване на замърсяването в различните части на Световния океан, както и техническите стандарти и изисквания към корабите и съоръженията за опазване на морската среда от замърсяване.
Стремежът за ограничаване на замърсяването на Световния океан от кораби намира все по-голяма подкрепа от страна на световната морска общественост и международните организации.
Конвенцията е приета от Международната морска организация през 1973 г. на Международната конференция за замърсяване на моретата и океаните. На конференцията са приети и два протокола – Протокол І – "Разпоредби относно доклади за инциденти, включващи опасни вещества", и Протокол ІІ - "Арбитраж".
През 1978 г. конвенцията е изменена с протокол, приет на Международната конференция за безопасност на танкерите и предотвратяването на замърсяването, с анекс към конвенцията. Последващото й изменение е през 1997 г. с протокол, приет на международната конференция на страните по конвенцията. С Протокола от 1997 г. е приет Анекс VІ, който ще влезе в сила 12 месеца след датата, на която не по-малко от 15 държави, чийто общ брутен тонаж на търговския флот представлява не по-малко от 50 процента от световния търговски флот. “
Тъй като в доклада се съдържат и неща, които бяха казани от председателя на Комисията по околната среда и водите, ще съкратя своя доклад, за да не се повтарям, и ще прочета заключението на комисията.
“След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации предлага на Народното събрание с 8 гласа “за” да приеме на първо гласуване Законопроекта, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Комисията по европейска интеграция има доклад по този законопроект.
Господин Вълчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви проект на становище на Комисията по европейска интеграция по Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби с вносител Министерският съвет.
“На свое редовно заседание, проведено на 8 април 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа предложения законопроект.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от страна на вносителя от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
І. Предложената за ратификация с настоящия законопроект Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, заедно с Протокол І и ІІ, е приета от Международната морска организация през 1973 г. на Международна конференция за замърсяване на моретата и океаните. През 1978 г. конвенцията е изменена с протокол, приет на Международната конференция за безопасност на танкерите и предотвратяване на замърсяването. През 1997 г. конвенцията е изменена с протокол, приет от Международната конференция на страните по нея, който добавя нов Анекс VІ към конвенцията относно правилата за предотвратяване замърсяването на въздуха от кораби. Последният протокол не е влязъл в сила към настоящия момент.
Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби заедно с протоколите към нея е основният международен акт, който определя норми относно предотвратяване на замърсяването на Световния океан, както и технически стандарти и изисквания към корабите и съоръженията, необходими за опазване на морската среда от замърсяване. С конвенцията се уреждат общи задължения за държавите – страни по нея, мерки за установяване на нарушения на изискванията й и за осигуряване на изпълнението й, издаване на свидетелства и специални правила при проверка на корабите, мерки относно необоснованите задържания на кораби, изготвяне на доклади за инциденти, свързани с изхвърляне на вредни вещества, разследване на аварии с кораби и др.
В анексите към конвенцията се съдържат правила за предотвратяване на замърсяването, причинени от кораби чрез отделните източници на замърсяване, в т.ч. нефт, вредни течни вещества в наливно състояние, вредни вещества в опаковано състояние, корабни и отпадъчни води, твърди отпадъци и замърсяване на въздуха.
ІІ. От гледна точка на преценката за необходимостта от приемането на определен нормативен акт с оглед ангажиментите, поети от Република България в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, следва да бъде отбелязано следното.
Предложеният Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби има отношение към преговорна Глава девета “Транспортна политика”, сектор “Морска безопасност”.
Законодателството на Европейския съюз в тази област се базира на конвенции на Международната морска организация. Страните-кандидатки за членство в Европейския съюз с морска граница и/или с корабен регистър трябва да се присъединят към всички действащи основни актове, приети под егидата на тази международна организация. Инструментите на общността допълват националното законодателство и предполагат съществуването на нормативна рамка в него относно безопасността на морското корабоплаване и опазването на морската среда.
Основните изисквания на конвенцията за предотвратяване на замърсяването от кораби са заложени в редица европейски директиви – за държавния пристанищен контрол, за пристанищните приемни съоръжения, за контрола на замърсяването на морето с въглеводороди, за минималните изисквания за кораби, посещаващи пристанищата в Европейския съюз и превозващи опасни или замърсяващи товари, рамковата директива за водите.
С ратифицирането на конвенцията ще се създадат предпоставки за пълно транспониране в националното законодателство на съответните на конвенцията изисквания, предвидени в директивите на Европейския съюз, относно опазването на околната среда от замърсяване от кораби.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че ратификацията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби допринася за въвеждане на правилата и стандартите за безопасност на корабите и за опазване на морската среда, възприети в Европейския съюз.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-55 за ратифициране
на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г.,
внесен от Министерския съвет на 19.07.2004 г.

На 22.07.2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. и с Протокол от 1997 г.
С обнародването на ратификацията от Народното събрание на конвенцията се отменя Решение № 122 на Бюрото на Министерския съвет от 1984 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект № 402-02-55 за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. и с Протокол от 1997 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Чакъров.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. и с Протокол от 1997 г., да бъде разгледан и подложен на второ гласуване в пленарната зала днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за гласуване на първо и второ четене на законопроекта в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, представете съдържанието на законопроекта, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на вниманието ви наименованието и съдържанието на закона:

”ЗАКОН
за ратифициране на Международната конвенция за
предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973,
изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и
с Протокол от 1997 г.

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратификация.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЛАНДШАФТА.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви:

”ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за ратифициране на
Европейската конвенция за ландшафта, № 402-02-41,
внесен от Министерския съвет на 31.05.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г., комисията разгледа законопроекта. Законопроектът беше представен от господин Николай Куюмджиев – заместник-министър на околната среда и водите.
І. Европейската конвенция за ландшафта е открита за подпис от страните-членки на Съвета на Европа, от Европейската общност и всяка друга европейска държава. Към настоящия момент тя е подписана от 28 държави-членки на Съвета на Европа и е ратифицирана от 14 държави-членки. Конвенцията е в сила от 1 март 2004 г. Република България е подписала конвенцията на 20 октомври 2000 г. във Флоренция.
Целта на конвенцията е да създаде адекватен механизъм, посветен изключително на опазването, устойчивото ползване и управление на всички ландшафти в Европа. Конвенцията предвижда включването на дейности по опазването на ландшафтите в рамките на териториалните и отрасловите планове и програми, отчитане на въпросите на ландшафтите при формиране на политиката за културно, земеделско, социално и икономическо развитие. С ратифицирането на този международен договор страните по него се задължават законово да определят ландшафта като съществен компонент от жизнената среда на хората, както и да установят и прилагат политики за ландшафта и процедури за участието на широката общественост при тяхното изпълнение.
При прилагането на Европейската конвенция за ландшафта страните по нея се задължават да осъществяват международно сътрудничество в сферата на научните изследвания, обмен на информация, трансфер на технологии, обучение на специалисти, както и мониторинг по прилагането на нейните разпоредби.
ІІ. Инициативата за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта от Република България е поета съвместно от министъра на околната среда и водите, министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на околната среда и водите има функции по опазване и управление на природните ландшафти. Опазването и управлението на културните ландшафти са вменени като задължение на Министерството на културата. Организацията, териториалното устройство на ландшафтите е част от дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всичко това подчертава важното културно, екологично и социално значение на ландшафта.





Дефинирането на ландшафта в смисъла, определен от конвенцията, се съдържа в Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда. Ратифицирането на Европейската конвенция за ландшафта ще създаде възможност за организирането и изпълнението на дейности, свързани с изпълнението на съвместни международни планове и програми за решаване на проблемите на ландшафта. Присъединяването на Република България като страна по предложения за ратификация международен договор не води до финансови задължения. Напротив, предоставя възможност за достъп и подкрепа от страна на международни донори като Европейския съюз, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други.
С оглед на гореизложеното, Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи Законопроекта за ратификация на Европейската конвенция за ландшафта и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта, № 402-02-41, внесен от Министерския съвет на 31 май 2004 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Кой ще представи доклада на Комисията по европейска интеграция по този законопроект?
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков:

"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на
Европейската конвенция за ландшафта, № 402-02-41,
внесен от Министерския съвет на 31 май 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 юни 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта с вносител Министерският съвет. На заседанието присъстваха госпожа Фатме Илияз, заместник-министър на околната среда и водите и господин Христо Божинов, директор на дирекция "Национална служба за защита на природата" в Министерство на околната среда и водите. Законопроектът беше представен от госпожа Илияз.
І. Европейската конвенция за ландшафта има за цел да подкрепи и популяризира опазването, управлението и планирането на ландшафта и да организира европейското сътрудничество по въпросите на ландшафта. Конвенцията предвижда предприемане на специфични мерки, насочени към опазване и управление на ландшафтите на национално ниво, които включват популяризиране на разбирането за важността за ландшафта като европейско природно и културно наследство, обучение и квалификация на специалисти по оценка и работа с ландшафта, организиране на квалификационни програми за професионалисти от частния и публичния сектор, провеждане на училищни и университетски курсове, които третират ценностите, свързани с ландшафта и др. При прилагането на този международен договор страните се задължават да осъществяват международно сътрудничество в сферата на научните изследвания, обмен на информация, трансфер на технологии, обучение и квалификация на специалисти. Мониторингът върху прилагането на конвенцията следва да се осъществява от експертни комитети на Съвета на Европа.
ІІ. Европейската конвенция за ландшафта е открита за подпис за страните-членки на Съвета на Европа, за Европейската общност и за всяка друга европейска държава.
Конвенцията е влязла в сила на 1 март 2004 г. Към настоящия момент тя е подписана от 28 държави-членки на Съвета на Европа и ратифицирана от 13 държави-членки. Република България е подписала конвенцията на 20 октомври 2000 г.
Конвенцията не е част от acquis communautaire. В преговорите по глава 22 "Околна среда" не са поемани ангажименти за подписването и ратифицирането й от България. Присъединяването към този международен договор би могло да се отчете като принос към европейското сътрудничество по въпросите на опазване на европейското природно и културно наследство и предпоставка за участието на България в дейности, свързани с изпълнението на международни планове и програми за решаване на проблемите на ландшафта. Ратифицирането на конвенцията би предоставило възможност за достъп и подкрепа от страна на международни донори като Европейския съюз, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други.
ІІІ. В заключение следва да се отбележи, че ратифицирането на Европейската конвенция за ландшафта би допринесло за пълноправно и пълноценно участие на България в европейското сътрудничество за решаването на проблемите на ландшафта в Европа, поради което следва да бъде подкрепено от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта, № 402-02-41, внесен от Министерския съвет на 31.05.2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаема госпожо председател!

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-41 за ратифициране
на Европейската конвенция за ландшафта, внесен от
Министерския съвет на 31 май 2004 г.

На 10 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за ландшафта, подписана на 20 октомври 2000 г. във Флоренция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта на първо четене? Няма.
Моля да го гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, предлагам ратифицирането на Европейската конвенция за ландшафта да бъде направено на второ гласуване днес на това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение за гласуване в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Великов, да представите съдържанието на законопроекта.


ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Благодаря, уважаема госпожо председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за ландшафта

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за ландшафта, подписана на 20 октомври 2000 г. във Флоренция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по съдържанието на законопроекта няма.
Моля да гласуваме – второ гласуване на Законопроекта за ратификация на Европейската конвенция за ландшафта.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО И ЛАНДШАФТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ.
Доклад на Комисията по околната среда и водите ще представи господин Великов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Благодаря, уважаема госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за ратифициране на
Протокола за опазване на биологичното и
ландшафтното разнообразие на Черно море към
Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, № 402-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, № 402-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.
Законопроектът беше представен от господин Николай Куюмджиев, заместник-министър на околната среда и водите.
Първо, Протоколът за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, влязла в сила за Република България на 15 януари 1994 г., е подписан на 14 юни 2002 г. Страни по конвенцията и по протокола са шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна.
Протоколът е резултат от международното сътрудничество в областта на защитата и устойчивото използване на природното, историческото, културното и естетическото богатство на Черноморския басейн. Неговата цел е да поддържа екосистемата на Черно море в добро екологично състояние и неговия ландшафт в благоприятни параметри, както и да защитава, опазва и управлява устойчиво неговото биологично и ландшафтно разнообразие. Протоколът служи като законов инструмент за разработване, хармонизиране и прилагане на необходимите екологични политики, стратегии и мерки за защитаване, опазване и устойчиво използване на природните, историческите, културните и естетически ресурси и наследство на черноморските държави за настоящите и бъдещите поколения.
За постигане на посочените в протокола цели страните по него се задължават да предприемат всички необходими мерки, включително осигуряване на подходящи правни механизми. Последните имат различна насоченост, например регламентиране на правила и процедури, свързани с отговорността, оценката и компенсациите на нанесени щети върху биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море; създаване и развиване на защитени територии със специален статут съобразно изискванията на Приложение 1 към протокола; сътрудничество и обмен на информация и научни данни, както и други дейности, свързани с предмета на този протокол. Протоколът предвижда всяка договаряща страна в съответствие с възможностите си и съгласно националните си планове, приоритети и програми да осигурява финансова подкрепа и стимулиране на дейностите, насочени към реализиране целите на протокола.
Второ, прилагането на Протокола за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие на Черно море се гарантира от редица нормативни актове в българското законодателство – Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите, Закона за опазване на околната среда, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за защитените територии и др.
България е постигнала сериозен напредък в областта на опазване на биологичното разнообразие в Черно море и влажните зони в крайбрежната зона. Страната е въвела критерии за оценка въздействието върху околната среда за всички обществени и частни проекти, свързани с възможен отрицателен ефект върху екосистемите в този район. Организиран е и се извършва мониторинг на състоянието на физикохимичните качества на водата, както и биологичен мониторинг.
Ратифицирането на протокола ще съответства на водената от българската държава активна политика в областта на опазването на околната среда и най-вече за упражняване на засилен контрол по отношение на замърсяването на Черно море, предотвратяване увреждането на живота в морето и живите ресурси, запазване на биологичното разнообразие, възстановяване и поддържане функциите на екосистемите.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно Законопроекта за ратификация на Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, № 402-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г. и изрази следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме проект на Протокола за опазване на биологичното и ландшафното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, № 402-02 -31, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.”
Становището е подписано от председателя на Комисията по околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект.
Господин Александров, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-31 за ратифициране на Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на
Черно море от замърсяване,
внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.

На 13 май 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписан на 14 юни 2002 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, предвид единодушието на пленарната зала по този законопроект, предлагам той да бъде приет днес и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за гласуване в едно пленарно заседание на първо и второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Великов, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за опазване на
биологичното и ландшафтното разнообразие на
Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море
от замърсяване

Член единствен. Ратифицира Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписан на 14 юни 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ПРЕВОЗ НА ЯДРЕНИ МАТЕРИАЛИ ПО МОРЕ (КОНВЕНЦИЯ NUCLEAR).
Има доклад на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията
относно гражданската отговорност при превоз на ядрени
материали по море (Конвенция NUCLEAR), № 402-02-71,
внесен от Министерския съвет на 4.10.2004 г.

На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море (Конвенция NUCLEAR), внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” и експерти от Министерството на транспорта и съобщенията.
Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море е основният международен акт, определящ нормите за гражданската отговорност при този вид превози. Тя допълва Парижката конвенция от 29 юли 1960 г. относно отговорността на трета страна в областта на ядрената енергия и допълнителния протокол към нея от 28 януари 1964 г. и Виенската конвенция за гражданската отговорност за ядрена вреда от 21 май 1963 г., по които България е страна.
Конвенцията определя отговорността за щети, причинени от ядрен инцидент, произтекъл по време на морски превоз на ядрен материал. В този случай отговорен е операторът на ядрена инсталация, което е в съответствие с предписаното в Парижката конвенция от 29 юли 1960 г. относно отговорността на трета страна в областта на ядрената енергия и допълнителния протокол към нея от 28 януари 1964 г. и във Виенската конвенция за гражданската отговорност за ядрена вреда от 21 май 1963 г. Конвенцията предвижда освобождаване от отговорност на лице, което по силата на международна конвенция или на националното си законодателство, приложени в областта на морския транспорт, би могло да бъде подведено под отговорност за щети, причинени от ядрен инцидент, в следните случаи:
1. Когато операторът на ядрената инсталация е отговорен за такива щети по силата на Парижката и Виенската конвенция.
2. Ако операторът на ядрената инсталация е отговорен за такива щети по силата на националното си законодателство, регулиращо отговорността за такива щети, при условие, че това законодателство във всички отношения е толкова благоприятно за лицата, които могат да претърпят щети, колкото която и да е от двете конвенции.
Посоченото освобождаване се прилага по отношение на щети, причинени от ядрен инцидент на самата ядрена инсталация или на всяко имущество на местоположението на такава инсталация, което се използва или ще се използва във връзка с тази инсталация, или на транспортните средства, върху които въпросният ядрен материал се е намирал по време на ядрения инцидент и за които операторът на ядрената инсталация не е отговорен поради освобождаването му от отговорност за такива щети съгласно разпоредбите на Парижката или Виенската конвенция или по силата на съответни равностойни разпоредби на националното законодателство.
Понастоящем в Република България не съществува специален режим, регламентиращ случаите на гражданска отговорност при превоз на ядрени материали по море. В случай на замърсяване се прилага общото гражданско законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
С ратифицирането на Конвенцията общият режим на отговорността за непозволено увреждане, уредена в националното законодателство, ще бъде дерогиран в частта му, отнасяща се до гражданска отговорност при превоз на ядрени материали по море, и ще бъде заменен от нов, хармонизиран на международно ниво ред, който ще уреди по-пълно тези специфични обществени отношения, предоставяйки по-добра възможност за защита в случай на замърсяване на морската среда при превоз на ядрени материали по море.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море (Конвенция NUCLEAR), № 402-02-71, внесен от Министерския съвет на 4.10.2004 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Мирчев.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Мирчев, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията относно гражданската
отговорност при превоз на ядрени материали по море
(Конвенция NUCLEAR), № 402-02-71, внесен от
Министерския съвет на 4.10.2004 г.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море (Конвенция NUCLEAR), приета на 17 декември 1971 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта?
Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на конвенцията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ОТНОСНО МОРСКОТО ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ В ЧЕРНО МОРЕ.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море, внесен от Министерския съвет, № 402-02-69

На редовно заседание, проведено на 7.10.2004 г., комисията разгледа законопроекта в присъствието на представители на Министерството на транспорта и съобщенията.
Задължението за оказване на помощ на изпаднали в беда хора в морето и за създаване на организация за такава дейност на крайбрежните държави се предвижда в редица международни конвенции в областта на морското право: Женевската конвенция за открито море от 1958 г., Международната конвенция за опазване на човешкия живот в морето, Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г. и Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.
В регионален мащаб Република България е страна по Споразумението за сътрудничество в морското търсене и спасяване между черноморските държави, подписано на 27 ноември 1998 г. в Анкара. Съгласно чл. 5, ал. 1 от това споразумение районите на търсене и спасяване между черноморските държави следва да се установят чрез двустранни или многостранни споразумения.
Подписаният на 8 май 1997 г. Протокол между Република България и Република Румъния установява границата на районите за търсене и спасяване между двете страни. В рамките на официалното посещение на министъра на външните работи в Република Турция на 26 май 2004 г. в Анкара бе подписано Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море.
Определянето на граница между двата района за провеждане на операции по търсене и спасяване не трябва да се разглежда като установяване на териториална държавна граница между двете страни. Границата в района на териториалното море, изключителната икономическа зона и континенталния шелф в Черно море между България и Турция е установена съгласно действащото споразумение между двете страни за определяне границата в района на устието на р. Резовска/Мутлудере и разграничаването на морските пространства между двете държави в Черно море (в сила от 4 ноември 1998 г.).
Фиксираната линия разграничава районите за търсене и спасяване и определя пределите, в които съответната държава осъществява обща координация на спасителните операции. Установената линия между двата района за търсене и спасяване не води до каквито и да е претенции относно характера и пределите на юрисдикцията на крайбрежните държави.


В съответствие с чл. 4 от споразумението в случай на молба за помощ по провеждане на операция по търсене и спасяване, отправена от спасително-координационен център на едната държава, спасително-координационният център, получил молбата, отговаря във възможно най-кратък срок дали помощта, която е поискана, може да бъде предоставена, и ако може – броят, видът и позивните знаци на спасителните единици, които ще бъдат изпратени. След получаване на информацията относно предлаганите спасителни единици, получаващият помощ спасително-координационен център следва да осигури всички необходими разрешения за влизането на спасителните единици в териториалното море или територия. Разрешението за влизане включва всички специални условия за влизане в пристанищата, летищата или зони за приземяване, които ще бъдат използвани.
След дискусията, комисията единодушно с 11 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Гласуваме процедурното предложение на господин Мирчев.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Моля, представете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Република Турция
за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в
Черно море, № 402-02-69,
внесен от Министерския съвет на 04.10.2004 г.

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море, подписано на 26 май 2004 г. в Анкара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация на това споразумение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Процедурно предложение - господин Цеков.
Валери Цеков (ПГНВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно процедурно предложение във връзка с разместване в програмата, която приехме, а именно т. 8 да мине на мястото на т. 7, тоест двете точки да си разменят местата, за да можем да гледаме сега Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Причината за това е спешен, неотложен ангажимент на ресорния заместник-министър на вътрешните работи господин Коцев след 12 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Процедурно предложение за разместване на двете точки в дневния ред: първо, след почивката да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи и след това - Законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществените прояви.
Моля, гласуваме процедурното предложение.
Гласували 103 народни представители: за 102, против и въздържал се 1.
Предложението се приема.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата законодателна дейност.

Съгласно приетото процедурно предложение продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Законопроектите са два. Eдиният е внесен от Владимир Дончев и Татяна Дончева, а другият е внесен от Министерския съвет.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, господин председателю.
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти на своето заседание на 15 септември 2004 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Общото между двата законопроекта е предлаганата промяна на правната регламентация на статута на териториалните структури на Национална служба "Сигурност" – МВР. Разработването на проектите е в отговор на препоръките на службата по сигурността на НАТО за подобряване на системата за защита на националната сигурност и повишаване на ефективността на контраразузнаването.
Съгласно сега действащия текст на чл. 11, ал. 5 от Закона за МВР регионалните звена "Сигурност" на Дирекцията на НСС са част от структурата на Столичната и на регионалните дирекции на вътрешните работи, като началниците на регионалните звена "Сигурност" са йерархически подчинени на директорите на СДВР и РДВР, а директорът на НСС упражнява единствено методическо ръководство спрямо тях.
Според предложените промени регионалните звена "Сигурност" се подчиняват пряко на дирекцията на НСС, като на централното й ръководство се предоставят функции по координация. Целта е създаването на работещ механизъм, който да гарантира единодействието на централната и териториалните структури на службата. Това, от своя страна, ще доведе до увеличаване ефективността и качеството на работата, поставяне на конкретни изисквания към ангажираните със съответната функционална компетентност органи и упражняване на пряк контрол върху изпълнението на поставените задачи.
Чрез така предложените изменения се създават гаранции за последователно прилагане на принципа за единство на контраразузнавателния процес чрез формиране на единна функционална организационна структура и щат и регламентиране правомощията на директора на Национална служба "Сигурност" за непосредствено и пряко ръководство, управление и контрол на дирекцията и териториалните й структури.
Вносителите и на двата законопроекта подчертаха, че новата регламентация ще повиши цялостно ефективността и качеството на работа, а също така ще позволи поставяне на конкретни изисквания към ангажираните със съответната дейност териториални органи на службата, както и упражняване на пряк контрол върху изпълнението на поставените им задачи.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, внесен от Министерския съвет, се предвижда и допълнение на чл. 70 от Закона за МВР, регламентиращ основанията и правилата за полицейското задържане. Допълнението се отнася до правото на задържаното лице, ако не владее български език, да бъде незабавно и в подробности информирано за причините за задържането му на разбираем за него език. Предложеният текст съответства на изискванията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
В хода на обсъжданията господин Йордан Соколов изказа опасението, че изваждането на регионалните звена "Сигурност" от структурата на регионалните дирекции ще доведе до поставянето на останалите звена в неравностойно положение и до нарушаване на досега съществуващата координация и взаимодействие.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Владимир Дончев и Татяна Дончева, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 15 септември 2004 г. с 12 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 "въздържал се"."
Благодаря Ви, господин председателю.
Ако разрешите, да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Процедурното ми предложение е да бъде допуснат в залата заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Поканете заместник-министъра да заеме определеното му в залата място.
Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще бъде представен от председателя на комисията господин Венко Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.


"ДОКЛАД
по Законопроект № 454-01-59 за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Владимир Михайлов Дончев и
Татяна Дончева Тотева на 22 юли 2004 г. и
Законопроект № 402-01-40 за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 3 август 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Владимир Михайлов Дончев и Татяна Дончева на 22 юли 2004 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 3 август 2004 г. Мотивите към законопроектите бяха представени от народния представител Татяна Дончева и представителя на Министерството на вътрешните работи. Двата законопроекта уреждат една и съща материя и по същество предлагат промяна на законовата регламентация на статута на териториалните структури на НСС и МВР с цел цялостно да бъде повишена ефективността на контраразузнавателната дейност за защита на националната сигурност.
С предложените промени регионалните звена "Сигурност" се подчиняват пряко на дирекцията на НСС, като на централното й ръководство се предоставят функциите по координация. Така ще бъде създаден работещ механизъм, който да гарантира единодействието на централната и териториалните структури на службата. Това ще доведе до увеличаване ефективността и качеството на работата, ще позволи поставянето на конкретни изисквания към ангажираните със съответната функционална компетентност органи и упражняването на пряк контрол върху изпълнението на поставените им задачи.
Създават се гаранции за последователно прилагане на принципа за единство на контраразузнавателния процес чрез формиране на единна функционално-организационна структура и щат на основата на сегашната Дирекция Национална служба “Сигурност” и регионалните звена “Сигурност” и регламентиране правомощията на директора на НСС за непосредствено и пряко ръководство, управление и контрол на дирекцията и на териториалните й структури.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет, е предвидено допълнение на чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи, регламентиращ основанията и правилата за полицейското задържане. Допълнението се отнася до правото на задържаното лице да бъде незабавно и в подробности информирано за причините за задържането му. Тази норма съответства на изискванията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 454-01-59 за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Владимир Михайлов Дончев и Татяна Дончева Тотева на 22 юли 2004 г. и Законопроект № 402-01-40 за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 3 август 2004 г.
Становището беше прието с 14 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Александров.
Преди да открием дискусията, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имат думата вносителите. По хронологичен ред пръв е постъпил законопроектът на Владимир Дончев и Татяна Дончева.
Уважаеми колеги, кой от двамата ще представи законопроекта?
Господин Дончев, заповядайте, имате думата да представите законопроекта в рамките на 10 минути.
Владимир Дончев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, както забелязахте, двата законопроекта си кореспондират – този с вносител Министерски съвет и естествено законопроектът, внесен от мен и колежката ми Татяна Дончева.
Нашите мотиви и съображения за внасянето на този законопроект, аз държа да се каже, че всъщност ние с колежката Дончева първи внесохме този законопроект, са свързани със стратегическите приоритети на Република България във връзка с изграждането на една законодателна и институционална база в областта на защитата на националната сигурност.
След терористичните актове от 11 септември 2001 г., след 11 март 2004 г. и при усложнената международна обстановка след края на войната в Ирак, особено внимание се отделя на практическото изпълнение на задачите за гарантиране на националната сигурност на територията на цялата страна. Новите заплахи за сигурността от световен мащаб предпоставят необходимостта от приобщаването на България към колективни системи за сигурност и икономическо развитие. В тази връзка е наложително привеждането на националното законодателство в областта на сигурността в съответствие със стандартите на Европейския съюз и НАТО.
Национална служба “Сигурност” – МВР изпълнява законовите си задачи в условията на повишен конфликтогенен потенциал на Балканите и някои прилежащи региони, които са източници на напрежение в Европа и в света, което създава сериозни рискове за националната сигурност на Република България.
Предлаганите със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи промени целят повишаване ефективността от работата на Национална служба “Сигурност” по изпълнение на поставените й от закона задачи. Проектът създава работещ механизъм, който гарантира единодействие на централната и териториалните структури на службата чрез прякото подчиняване на регионалните звена “Сигурност” на Дирекцията Национална служба “Сигурност”. На принципно нова основа се поставя субординационната зависимост между дирекцията и регионалните звена “Сигурност”, изчерпваща се до момента с упражняването на методическо ръководство от страна на дирекцията. Предоставянето на функции по координация на централното ръководство на службата дава възможност за увеличаване на ефективността и качеството на работата, за поставянето на конкретни изисквания към ангажираните със съответната функционална компетентност органи и за упражняване на пряк контрол върху изпълнението на поставените задачи.
Ние като вносители на този законопроект сме убедени, че действително той ще повиши ефективността на службата. Той се очаква с нетърпение от професионалното ръководство и служителите на Национална служба “Сигурност” и се посреща много добре и от нашите западни партньори, което сме установили в многократни разговори до този момент.
Считаме, че този законопроект е изцяло в интерес и на Национална служба “Сигурност”, и в интерес на укрепване на цялата система за сигурност на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Дончев.
Желае ли да вземе думата представителят на изпълнителната власт и да представи законопроекта на Министерския съвет?
Има думата заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи изцяло споделя изложените мотиви от господин Дончев.
Съвсем накратко ще кажа, че законопроектът, който се разглежда и е на вашето внимание, има за цел цялостното повишаване на ефективността от контраразузнавателната дейност в защита на националната сигурност. С този законопроект се създават гаранции за последователно прилагане на принципа за единство на контраразузнавателния процес чрез сформиране на единна функционално-организационна структура. Предлаганите изменения оптимизират действащата нормативна уредба и изцяло отговарят на изискванията и стандартите, произтичащи от членството на България в НАТО и в Европейския съюз.
В заключение ще кажа, че законопроектът предвижда и допълнение на чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи, регламентиращ основанията и правилата за полицейско задържане. Допълнението се отнася до правото на задържаното лице да бъде незабавно и в подробности информирано за причините за задържането му на разбираем за него език. Тази норма съответства на изискванията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Благодаря за вниманието.
Надявам се да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по законопроекта на първо четене.
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред аз гласувах “против” двата законопроекта. Почти няма разлика между тях.
Ние отново сме изправени пред едно явление, станало доста характерно за настоящето Тридесет и девето Народно събрание -отделни ведомства вместо да използват конституционно възможния ред за внасяне на законопроекти, засягащи ведомството, с вносител Министерски съвет, да търсят отделни народни представители, които да внесат изготвен от ведомството законопроект и така да се получават законопроекти, внесени от различни вносители, които си приличат като две капки вода.

Но не това е същественото. Предлага се една реформа, която има благовиден претекст: да се подобри дейността на Национална служба “Сигурност” – нещо, от което всички сме заинтересувани. И ако законопроектът целеше и водеше до този резултат, той следваше да бъде подкрепен. Всъщност обаче какво наблюдаваме с внесения законопроект? В мотивите на Министерския съвет е казано, това положение го има и в мотивите на законопроекта, внесен от народните представители, че той предвижда подчинение на регионалните звена пряко на Дирекцията на НСС – МВР. Това е така, макар че аз не съм съгласен, че по силата на действащия Закон за МВР досега директорът или Дирекцията Национална служба “Сигурност” по отношение на регионалните звена има само методическо ръководство. Винаги тези служби са имали и оперативно ръководство.
Ние може ли да поддържаме и да кажем, че Дирекцията Национална служба “Полиция” по отношение на службите “Полиция” в регионалните дирекции имат само методическо ръководство и никакви други права. Ами това просто не е вярно! Но аз не съм против това да се засили връзката между регионалните ръководства и, да го наречем, централното ръководство. Това може би наистина ще подобри дейността на тази служба, макар че ние тук сме изправени пред едно решение на парче. Отдавна се говори, още от първите дни на това Народното събрание, че трябва да има Закон за специалните служби, в който цялостно да се проведе една реформа, която да подобри тяхната дейност. Сега тук се предлага една промяна само с няколко текста. Проблемът е в друго: че подчинявайки напълно регионалните звена на Дирекцията Национална служба “Сигурност”, те се изваждат все едно от състава на регионалните дирекции. Просто това ще доведе до прекъсване на връзките между регионалните звена на службите за сигурност с останалите регионални служби, и особено със служба “Полиция”, служба “Борба с организираната престъпност”, каквито регионални звена има във всяка регионална дирекция. Това ще доведе до невъзможност директорът на регионалната дирекция да осъществява ефективен контрол и координация между тези служби.
Затова според мен и със скромния опит, който имам, това няма да подобри работата на Национална служба “Сигурност”. Напротив, ще разстрои координацията, взаимодействието между отделните служби на Министерството на вътрешните работи на ниво регионална дирекция.
И другата опасност, след като бяхме свидетели на едно възвръщане на много бивши служители на “Държавна сигурност” в системата на МВР, включително на ръководни длъжности, отново се предлага един модел, който беше характерен за времето на тоталитарния строй, когато “Държавна сигурност”, тогава когато беше в системата на МВР, беше нещо съвсем отделно и самостоятелно от всички други служби. Това се предлага сега. Просто едно затваряне на Национална служба “Сигурност” вътре в себе си без възможност на регионално ниво, където се извършва една огромна оперативна и информационна дейност, защото такива са задачите и функциите на Национална служба “Сигурност”, да може някой да контролира. Включително директорът на регионалната дирекция на МВР. Просто той вече няма да има такива правомощия.
Ето защо смятам, че ако е необходимо засилване на връзката, приемам, че това може да е така и дори приемам, че е така между регионалните звена на службите за сигурност с ръководството, с Дирекцията НСС, не по-малко необходима е връзката на регионалните звена за сигурност с другите звена в регионалната дирекция. Не по-малко необходим е контролът, ръководството и координацията на регионално ниво от страна на директора на регионалната дирекция.
Другото според мен няма да доведе до подобряване на дейността на Национална служба “Сигурност”, и това важи особено за регионалните нива. Затова този законопроект или тези еднакви законопроекти, които, от една страна, са насочени към подобряване на дейността на Национална служба “Сигурност”, от друга страна, преповтарят един отречен модел от миналото.
И на второ място, моите опасения са и моята сигурност е, че това ще доведе до влошаване на дейността не само на службите за сигурност по места, но и на общата дейност на регионалните дирекции на МВР в отделните региони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата народният представител Татяна Дончева – съвносител на един от проектите.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Не смятах да взимам думата, защото колегата Дончев представи законопроекта, но съм в някаква степен предизвикана от изказването на колегата Соколов, което току-що чухте.
Не става дума за внасяне на законопроект от двама народни представители в услуга на правителството. Става дума за една дискусия, продължила около една година в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, затова че трябва да бъдат направени някои корекции в организацията на работата на Министерството на вътрешните работи.
След като ние направихме три или четири изслушвания на ръководството на министерството и на ръководството на националните служби по тези въпроси, във връзка с изпълнение на препоръките на НАТО и във връзка с членството ни, преди няколко месеца стигнахме до извода, че трябва да се започне промяна в организацията на работата на МВР и че най-безболезнено е да се започне от Национална служба “Сигурност”.
Министерството на вътрешните работи прие идеята, отначало не безпроблемно, но след няколко месеца и след няколко изслушвания имаше обединение и на членовете на комисията, и на ръководството на министерството по този въпрос. То прие, че има разум да се направи такава промяна и се започна едно нескончаемо бюрократично съгласуване, на което накрая ние с колегата Дончев реагирахме преди ваканцията. Защото когато става дума за решения, които изглеждат прости и по които в общи линии сме постигнали едно голямо съгласие, поне на ниво професионален кръг и специализирани комисии, би трябвало да се придвижва по-оперативно и по-бързичко.
Така че внасянето от Министерския съвет на практика на аналогичен законопроект беше по-скоро стимулирано от това, че вече се появи такъв законопроект от депутати. Така че не става дума за никаква услуга. Ако за нещо е направена услуга, тя е членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да започнат една година преди това обсъждането на въпроса в комисията и изработването на практика на обща позиция от страна на законодателната и изпълнителната власт за наложителни промени.
Копира ли се тоталитарният модел? Извинете ме, господин Соколов, не вярвах депутат от ОДС да твърди, че НАТО е една тоталитарна организация. Слушала съм подобни твърдения в други аудитории, но не допусках, че точно от Обединените демократични сили и Демократи за силна България ще чуя, че НАТО е една тоталитарна организация. И спазвайки препоръки, които са ни направени във връзка с нашето членство там към нашите служби за сигурност ще бъдат така тълкувани. Надявам се да вземете думите си назад.
Моделът за службите за сигурност след 1990 г. беше променен по посока на една разумна децентрализация. И тя беше провеждана в продължение на много години, на практика до 1990 г., последователно и неотклонно от различни състави на ръководството на вътрешното министерство. Разбира се, че в една регионална дирекция може да има известни недоразумения на тема кой е по-голям началник. Но това е един естествен административен проблем, който се появява не само там. И за мен той е малката беда.
Промяната в посока на обезвластяване на регионалните звена на НСС и на други национални служби беше направена по времето на господин Бонев. И аз смятам, че неговата смяна като министър отразява и малко по-различното виждане на тогавашния премиер и сегашен лидер на Демократи за силна България по този въпрос. Промяната тогава по отношение на регионалните звена беше направена, за да може тогавашният вътрешен министър с по-голяма лекота да контролира регионалните дирекции. И той беше установил, че това може да стане по-лесно чрез регионалните директори, без да се конкурира с други шефове на национални служби.
Практическият опит от тези пет години показва, че това е по-лошият модел, отколкото старият. Да, не отричаме, че сигурно ще се появят някъде регионални директори, в които някой с някого ще иска да се съизмерва. Но смятаме, че това е по-малкият въпрос и че общата политика на министерството и отношенията между министъра, политическия му кабинет, директорите на национални служби може да неутрализират това в значителна степен.
Не е разумно всяка регионална служба за сигурност да си определя сама приоритети, задачи и да си влага собственото разбиране за национална сигурност. А това де факто става с досегашния модел. Има разлика между регионалните служби “Полиция”, които на практика имат регионално предназначение. Регионалните проблеми определят конкретиката на тяхната работа и службата “Сигурност”. Няма никаква логика всеки регион да си слага собственото разбиране в националната сигурност, да си работи по задачи, които той си определя, да не знаят в София кой върху какво работи и да не може в крайна сметка да има разумни инструменти оттук през регионите. Националната служба “Сигурност” е информационна и може да има и регионални ангажименти, но, извинете ме, нейното информационно предназначение в някаква степен се явява пречка за ангажиране на тези хора в политически мероприятия. Така че подходът към регионалните звена на полицията ще бъде един, защото са регионални проблемите там, защото има разум да има регионално ръководство и Дирекция на полицията да има само методическо ръководство, докато в звената “Сигурност” това не е така.
Това предизвика внасянето на законопроекта. Да, то е стъпка и към решаването на по-глобалния въпрос за цялостната структура на службите за сигурност, но аз мисля, че е по-хубаво вместо да правим един голям скок – скок, за който не сме подготвени даже технически, защото вие знаете, че става дума за информационните масиви на МВР, за работата с архивите, за използването на техническата инфраструктура, на този етап никоя от националните служби няма готовност за абсолютна автономност, но разумните стъпки трябва да бъдат направени. И аз се надявам да получим подкрепа и за двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Имате думата за реплика, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, Вие сте от хората, които са свикнали да говорят истината. Поне аз имам такова мнение за Вас. Затова недейте да твърдите, че двама вносители, всеки по собствен път, са стигнали до два законопроекта, в които няма разлика нито една дума, нито една точка, нито една запетайка. Нека да си казваме нещата така, както стоят.
Тук Вие се позовавате на НАТО, на стандартите на НАТО. Аз не знам доколко Вие самата сте запозната с тези стандарти, с тези изисквания. Аз отново повтарям, че не съм против това да се засили връзката, ако искате подчинеността на регионалните звена на службите за сигурност с ръководството, на Дирекция Национална служба “Сигурност”. Смятам, че това също може да бъде полезно. Но вие с вашия законопроект и с другия аналогичен законопроект правите една грешна стъпка – вие прекъсвате връзката между регионалните звена на службите за сигурност с останалите служби на МВР. А това са все служби в системата на МВР.
Защо няма да има близката връзка, да кажем, между службите за сигурност и регионалното звено на БОП, което по дефиниция се бори с тероризма? Нали във вашите мотиви казвате да се подобри работата и дейността срещу тероризма? Вие като прекъснете връзката между службата, която извършва оперативните действия срещу възможни терористични актове и участници в такива актове и службата, която има и трябва да подаде информация, от това печели ли нашата национална сигурност? За мен – не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Дончева, имате думата за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, идентичността на законопроектите е поради това, че се касае за промяна на четири думи в четири члена на закона. Правно-технически който и да прави тази поправка, на експерт да я поръчате, тя се изразява в това. Така че когато става дума за просто упражнение, то обикновено изглежда по един и същи начин, независимо кой го прави. Ако намеквате за срока за вокацио легиса, да, има съгласуване на този вокацио легис, който ние ще ви предложим живот и здраве да преразгледате за второ четене. Но смисълът на този вокацио легис беше, че когато се правят такива административни промени, е хубаво все пак да е ясно от коя календарна година – финансова и всякаква, ще се въвежда това, за да не стават други административни неразбории.
Радвам се, че поставихте въпроса за изискванията на НАТО. Тези изисквания изслушвахме на две или три заседания на комисията от заместник-министъра Коцев, който стои в залата, от директора на службата, от министъра и от други ръководни лица. И Вие присъствахте на тези заседания. Както Вие ги знаете от тях, така и аз ги знам от тях. И не ги поставям под съмнение, защото не виждам защо трябва да се съмнявам.
Вие не сте против засилването на функциите на Дирекция Национална служба “Сигурност” по отношение на регионалните звена. Това го има и в законопроекта. Досегашното “методическо ръководство” е сменено с “оперативно ръководство”. Никой не пречи на стоящите в съседни стаи в една регионална дирекция служители, едните от службата за сигурност, другите от борбата с организираната престъпност, да си сътрудничат. И аз не смятам, че директорите на службите ще се изпокарат и ще си преградят помещенията с “берлински стени” заради тази промяна в закона, че няма да имат “методическо”, а “оперативно” ръководство. Нищо от останалото не се променя. Задачите по операцията се дават от София и се координират от София.
Смятам, че коректността изисква, разбира се, да не подминаваме евентуалните рискове, които могат да се родят от междуличностни отношения, но тези междуличностни отношения могат да се родят и в рамките на една служба. Аз смятам, че след като ръководството на министерството приветства проекта и го съгласува с регионалните директори в продължение на доста дълго време, накрая и там има разбирането, че това е по-разумното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване народният представител Йордан Бакалов.

Йордан Бакалов (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Аз предварително искам да ви кажа, че ще подкрепя внесените промени в Закона за МВР. Преди това не мога да пропусна да отбележа факта, че действително промените, които се предлагат, са промени на парче. Досега за тези три години и два-три месеца от това управление, след като се постигна консенсус по въпроса за това, че трябва да се извършат реформи в службите за сигурност, не се постигна консенсус за начина на реформите. Точно това в момента може би е препъни-камъчето за някои мои колеги, които не приемат тези промени, които се извършват на парче.
Според мен с тези промени, които се предлагат от МВР и от моите колеги, се постига, така да се каже, изправяне на структурата на Национална служба “Сигурност”, като в същото време в чл. 48 се запазва и постоянният контакт и взаимодействие между НСС и регионалните дирекции. От тази гледна точка, лично аз не се притеснявам за липсата на контакт или за липсата на взаимодействие. По-скоро за мен беше притеснително на едно място в МВР да се намират полицейски служби, аналитични служби, та даже и пожарната. Това действително няма аналог в европейската практика, но така или иначе, бих казал, че това е първа стъпка в тази посока. Още повече, че виждането на СДС е много по-радикално с изготвянето на стратегия за националната сигурност и излизането на НСС от системата на МВР.
Уважаеми колеги, от гледна точка на взаимодействието мога да кажа, че в България има един друг парадокс. Парадоксът е, че оперативният архив е на подчинение на министъра и в МВР, а не в НСС. Нали се сещате, че всяка една аналитична служба общо взето не може да работи без този архив и това може би е другата препоръка, която според мен би трябвало да намери място тук, а именно разделянето на този архив, за да може действително НСС да си върши работата така, както трябва да си върши работата от гледна точка на контраразузнаване, от гледна точка особено на ситуацията с международния тероризъм.
От гледна точка на възстановяване на стари структури – лично аз нямам притеснение в тази посока по простата причина, че не бива да забравяме, че вече от над шест месеца ние сме членове на НАТО. Бидейки членове на НАТО, нормално е ние в момента да сме постоянно под погледа точно на нашите нови партньори – хора, които постоянно ни проверяват и даже бих казал, както е записано и в мотивите на Министерския съвет към самия законопроект – това са и техни предложения. Самите структури, самите контраразузнавателни служби на европейските държави работят по абсолютно същия начин. Така че и от тази гледна точка лично аз също нямам притеснения. По-скоро притесненията ми са, ако остане структурата на НСС в този вид.
Завършвайки, още един път искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект, но това е по-малката стъпка, която трябва да се извърши. Така или иначе, след тези три години и два-три месеца вече трябваше да имаме един Закон за националната сигурност, той да бъде приет с политическата воля и на управляващи, и на опозиция, за да може действително нашите специални служби да отговарят на стандартите преди всичко на НАТО и да изпълняваме нормално ангажиментите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики на изказването? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Рафайлов.
Наско Рафайлов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, достойнството на тази дискусия е това, че тя е двуполюсна, защото в края на краищата това е нейният смисъл. Малко изненадващо е, че тя се разгаря по едни текстове, които бяха консенсусни в комисията, с изключение на един глас. Нормално е в пленарната зала по този въпрос да има консенсус по няколко причини.
Преди това обаче искам да направя две уговорки – първата е, че Конституцията предвижда равнопоставена законодателна инициатива както на Министерския съвет, така и на народното представителство. И аз не виждам нищо необичайно в това, че колегата Владимир Дончев и колежката Татяна Дончева по няколкото думи, с които се обосновава необходимостта от промяната в закона са постигнали голяма близост в текстовете. Може би това е достойнство и няма нищо лошо в това стига да не е някакъв пряк, извинявам се за израза, слугинаж, какъвто аз в случая не виждам.
Второто нещо, което ми дава право да кажа няколко думи на тези микрофони и преди всичко за протокола, тъй като залата е оредяла много, е това, че далеч преди НАТО да направи препоръките за такава семпла реформа в службите за сигурност в състава на Министерството на вътрешните работи, аз, както ми е възложено от политическата сила, която представлявам в Народното събрание, подготвих един общ проект за реформа на специалните служби, не конкретен, който го опубличих на конференцията, която се проведе в Народното събрание. Това ми дава правото да считам, че днес имам независимо мнение, тъй като ще продължа да защитавам същото мнение, което съм изразил там.
Става въпрос за следното – тъй като не е целесъобразно аз да развивам цялостната концепция за развитието на специалните служби в България само и единствено поради времето, което би ангажирало това. Иначе, въпросът е толкова важен и толкова е свързан с тези текстове, че това би си заслужавало усилията.
Аз тогава развих тезата, че в края на краищата световният опит и ефективността, която са показали тези служби, е свързано с привеждането им във вертикална структура, в обединяване по признаци за териториалност и екстериториалност и по функции, които са разписани със закон. Това предвижда първа фаза. Разбира се, това законодателно трябва да се уреди с общ закон за националната сигурност и за всяка служба поотделно – устройствени и материални закони, които да са основа на техните права и задължения. Вътре в този процес стъпаловидно, тъй като това би било оптимистично, ако се извърши с един акт и би предизвикало хаос, стъпаловидно да започне привеждането на тези служби – контраразузнавателните в състава на Министерството на вътрешните работи, в състава на Военното министерство и разузнавателни, където се реши разузнавателната служба да попадне и военна информация, която е в състава на Военното министерство – по тези признаци да се доближават основно до потребителите на техния продукт.
Този систематичен подход към днешните няколко думи за промяна в Закона за МВР показва, че първо това, което ще направим, е много важна стъпка и ние трябва да решим доколко то е целесъобразно от гледна точка на тези съображения.
Аз не искам да погледна драматично към изложените две тези, тъй като те се сблъскаха във времето. Едната е за териториална подчиненост, за правомощие на териториалните структури и оторизирания за това директор на регионалната дирекция на вътрешните работи, а другата е за подчиненост на Националната служба за сигурност, засега в състава на Министерството на вътрешните работи. Става въпрос за две тези. Няма нужда те да се изострят, да се нажежават на червено, защото в определени периоди аз самият ви е известно, че съм предприемал изпълнителни действия по привеждане на системата на МВР към тези концепции и определено считам, че в определен период значително се беше подобрила дейността.
За координация на бива да говорим, защото де факто ние не успяхме да постигнем тази координация, която е желателна основно по информационен обем и по-рядко в оперативно сътрудничество при съвместни разработки на тези служби, но така или иначе, имаше освежаващ полъх на конкретизацията преди всичко при управление на субективния носител на правата и задълженията по закон на тези служби, това са служители. Основният процес беше да се подменят тези, които бяха закърмени от тоталитарните структури с определени знания, умения и привички, разбира се, преди всичко и ценности, със служители, които ще имат достатъчно опит по защита на националната сигурност и ще отговорят на духа на новите политически предизвикателства, към които се е запътила нашата страна и вече много успешно реализира две от тях – НАТО и приключване преговорния процес за Европейския съюз.


В този смисъл аз искам да подкрепя тезата, че онова, което колегите внесоха като законопроект, и идентичният му, внесен от Министерския съвет, представляват едно от стъпалата, за което аз авансово преди половин година говорих, че е необходима стъпка на държавата към реформиране на специалните служби. По тази проста причина аз ще подкрепя двата законопроекта, без да ги разграничавам.
Някак мимоходом се отмина още един текст, предложен за изменение и допълнение в Закона за МВР. Това са правата на полицейско задържаните лица – да бъдат пълно и своевременно информирани за законовите основания, на базата на които това е извършено. Мисля, че по достойнство трябва да отбележим и тези текстове и да ги подкрепим в пленарната зала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Има думата за изказване народният представител Ахмед Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, на нашето внимание са поднесени два проекта за изменение на Закона за МВР – от колегите Владимир Дончев и Татяна Дончева, и от Министерския съвет. В двата проекта главно се засяга статутът на службите “Сигурност”, които са към регионалните структури на МВР. Досега те са подчинени и се отчитат пред шефовете на РДВР и на СДВР, а в проектите тези регионални структури “Сигурност” е предвидено да се отчитат пред Националната служба за сигурност. Досега Националната служба за сигурност като орган е оказвала само методическа помощ.
Каква е целта? Първо – повишаване ефективността на работата; и второ – да се създаде работещ механизъм. Това се изисква от службите за сигурност към НАТО. Мисля, че по този проблем не трябва да имаме спорове.
Радващо е, че в проекта на Министерския съвет, както подчерта и колегата Рафайлов, има предложение за изменение на чл. 70. България е кръстовище на голям поток от хора, които преминават през нашата територия и не знаят български език. Освен това има и представители на малцинствата в България, които не знаят добре официалния език. Затова в чл. 70 се предлага незабавно да им се предостави възможност да разберат защо са задържани или да им се осигури преводач. Това е в хармония с Европейската конвенция за правата на човека и затова с тези промени, които се предлагат относно статута на служба “Сигурност” и с изменението, което се предлага в чл. 70, ние ще подкрепим двата законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене.
По реда на постъпване в деловодството на Народното събрание, ще преминем към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи под № 454-01-59, внесен от народните представители Владимир Дончев и Татяна Дончева.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи под № 402-01, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
И този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е приет.


Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И МЕРКИТЕ СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ, ИЗВЪРШЕНИ ПРЕДИ, ПО ВРЕМЕ И СЛЕД ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Моля председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Дончев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Първо ще направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Тоньо Железчев – заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Заместник-министърът Тоньо Железчев да заповяда в пленарната зала.
Господин Дончев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Законопроектът за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, внесен от Министерския съвет на 6 август 2003 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 29 април 2004 г.

В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от трима народни представители. На основание чл.70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на шест заседания.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния “Закон за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия”.
По това заглавие има предложение на народния представител Наско Рафайлов, което по принцип се подкрепя от комисията, като комисията дава следното становище:
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията предлага следното наименование:
“Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия”.
Доста по-опростено и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте предложението на комисията за поправка на заглавието на закона.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е “Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия”.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, господин председателю.
Бихте ли ми разрешили да прочета направо Глава първа, която е от два текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви.
“Глава първа - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.
(2) Законът се прилага и по отношение на български граждани, извършили нарушения в чужбина, за които не им е наложено наказание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Целите на закона са:
1. опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия;
2. предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви;
3. установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви;
4. осигуряване на сътрудничество между държавни органи и обществени организации за предотвратяване на всички форми на противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия;
5. осигуряване на взаимодействие и координация между държавните органи и чуждестранни или международни полицейски служби във връзка с организирането и провеждането на спортни мероприятия.”
Благодаря Ви, господин председателю. С това изчерпваме Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по чл. 1 и чл. 2 на Глава първа?
Господин Рафайлов, заповядайте. Имате думата.
Наско Рафайлов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Тъй като не само в тези членове, които господин Дончев поднесе на вниманието на народното представителство, но и по-нататък непрекъснато ще става дума за “преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия”, правя предложение да се заменят с израза “при спортни мероприятия”, както това беше прието вече в заглавието на закона. Искам да направя предложение за всички такива текстове да се счита, че са променени с тези думи – “при спортни мероприятия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, Вие правите принципно предложение.
Наско Рафайлов: Да, за да не го правя всеки път, правя го наведнъж.
Ако ми позволите, в тази връзка да направя подобно предложение. Тъй като навсякъде в текста не е еднаква терминологията, затова за уеднаквяване правя предложение да се възприеме изразът “нарушения по този закон”. В едни текстове е казано “нарушение”, в други “административно нарушение” и т.н. Правя това предложение за всички текстове, за да не го правя всеки път поотделно, което ще утежни процедурата.
И пак в същия дух правя предложение, където в текста има думите “наркотични вещества” да се замени с по-пълния изказ “алкохолни напитки, наркотични и други упойващи вещества”. Това съм го направил в комисията, просто го свеждам до знанието на народното представителство от доклада по закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Какво мисли комисията?
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Практически комисията го е измислила, господин председател, тъй като е възприела предложенията на господин Рафайлов, към което всъщност и аз се присъединявам. Както виждате в текста на доклада по-нататък, това предложение на народния представител Наско Рафайлов е подробно имплементирано във всички конкретни текстове. Тъй като ние сме на второ четене и трябва да гласуваме закона текст по текст, всъщност ще се наложи тези предложения да ги гласуваме. Това още в самото начало е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тоест, те вече фигурират в новата редакция на комисията и предстои да ги гласуваме. Въпреки всичко аз ще подложа на гласуване направените чисто редакционни текстове, предложени от народния представител Наско Рафайлов с оглед уеднаквяване на терминологията в законопроекта.
Моля, гласувайте предложенията, направени от народния представител Наско Рафайлов.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване чл. 1 и чл. 2 в новите им редакции от Глава първа – Общи положения на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 1 и чл. 2 в новите им редакции на Глава първа – Общи положения са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Ако ми разрешите, господин председател, да докладвам от Глава втора целия Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбира се. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, господин председател.
“Глава втора - НАЦИОНАЛЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР И ЕДИНЕН АВТОМАТИЗИРАН РЕГИСТЪР
Раздел І - Национален информационен център”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованията на Глава втора и на Раздел І.
“Чл. 3. (1) В Дирекцията на Национална служба “Полиция” (ДНСП) се създава постоянно действащ Национален информационен център (НИЦ).
(2) Министърът на вътрешните работи издава Правилник за организацията и дейността на Националния информационен център.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като предлага в ал. 1 думата “постоянно действащ” да отпадне, а в ал. 2 след думата “издава” да се добави “устройствен”.
Комисията подкрепя по принцип текстовете на вносителя за чл. 4 и чл. 5 и предлага те да се обединят в чл. 4 със следната редакция:
“Чл. 4. Националният информационен център:
1. оказва съдействие на органи и лица, чиято дейност е свързана с организирането и провеждането на спортни мероприятия, опазването на обществения ред и обезпечаването на сигурността на спортните обекти;
2. изготвя информация със справочен, аналитичен или прогностичен характер и ги предоставя на заинтересованите лица;
3. осъществява взаимодействие с чуждестранни или международни органи, които имат правомощия по организиране и провеждане на спортни мероприятия, както и за борба с противообществените прояви, извършени при спортни мероприятия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. При предстоящи международни спортни мероприятия Националният информационен център:
1. организира и координира международното полицейско сътрудничество;
2. получава и предоставя информация, включително съдържаща се в регистъра по Раздел ІІ относно лични данни за лица, чието поведение е заплаха за обществения ред при провеждането на спортни мероприятия;


3. предоставя по искане на чуждестранни информационни центрове информация за привържениците на спортни клубове и национални отбори, както и информация във връзка с пътуването и престоя им в съответната страна;
4. предоставя информация за български граждани, на които са наложени наказания и принудителни административни мерки по този закон, не по-късно от пет дни преди провеждането на спортното мероприятие."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложенията на вносителя за наименованията на Глава втора "Национален информационен център и Единен автоматизиран регистър" и Раздел І "Национален информационен център", подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, гласувайте новите редакции на чл. 3, 4 и 5.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Раздел първи с членове 3, 4 и 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: "Раздел ІІ – Единен автоматизиран регистър".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
"Чл. 6. (1) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа Единен автоматизиран регистър, който съдържа данни за:
1. физически и юридически лица, на които са наложени наказания, принудителни административни мерки или санкции по този закон;
2. лица, срещу които е започнало наказателно преследване за извършени умишлени престъпления от общ характер при провеждане на спортни мероприятия;
3. лица, осъдени с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, извършени при провеждане на спортни мероприятия;
4. за извършени противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия, предоставени от чужди държави или международни организации по силата на международни договори и споразумения, по които Република България е страна.
(2) За физическите лица по ал. 1 в регистъра се вписват:
1. име, единен граждански номер – ако лицето е български гражданин, постоянен адрес, гражданство, месторождение;
2. данни за извършеното нарушение или престъпление и за наложените наказания или принудителни административни мерки.
(3) За юридическите лица по ал. 1 в регистъра се вписват:
1. съдебна регистрация, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление;
2. данни за извършените нарушения и за наложените санкции или принудителни административни мерки.
(4) В Единния автоматизиран регистър могат да се използват и данни от други информационни фондове, установени със закон.
(5) Информацията от Единния автоматизиран регистър се използва само за осъществяване на целите по този закон и за предотвратяване, преустановяване, разкриване и разследване на престъпленията.
(6) Обработването на данните, съдържащи се в Единния автоматизиран регистър, се извършва по реда на Глава деветнадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи и в съответствие със Закона за защита на личните данни."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по Раздел ІІ? Няма.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Само с едно изречение искам да кажа, както пише и в самия текст, че този текст е изцяло съгласуван с разпоредбите на Закона за защита на личните данни. В случая, действително в този масив има концентриране на лични данни, но те са изрично по този закон, и то само с оглед постигане целите на този закон. Така че няма нарушаване на някакви лични права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това уточнение беше важно.
Гласуваме заглавието на Раздел ІІ и новата редакция на чл. 7, който по новата номерация става чл. 6.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Член 6 е приет, а с това цялата глава втора.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: "Глава трета - Мерки за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Раздел І - Задължения на собствениците, ползвателите на спортни обекти и организаторите на спортни мероприятия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованията на Глава трета и на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текстовете на вносителя за чл. 8 и чл. 9, като предлага те да се обединят в чл. 7 със следната редакция:
"Чл. 7. (1) Собствениците и ползвателите на спортни обекти, както и лицата, които организират провеждането на спортни мероприятия, предприемат всички необходими мерки за гарантиране на реда и сигурността при провеждане на спортни мероприятия.
(2) Лицата по ал. 1 взаимодействат със съответните държавни и общински органи за предотвратяване на противообществени прояви при провеждане на спортни мероприятия."
Комисията предлага да се създаде чл. 8 със следната редакция:
"Чл. 8. При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато не могат да се предприемат действия по предотвратяването или отстраняването й, организаторите отлагат спортното мероприятие."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване народният представител Любомир Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин председател, само по технологията на текста, който е записан в чл. 8, искам да попитам: кой констатира опасността. Очевидно тук има много субекти, които биха могли да констатират, включително и компетентните органи, опасността за живота и здравето на гражданите, но как всъщност става това, кой предлага това, по предложение на кого, тъй като не фигурира в предложението? На мен ми се иска да внесете малко яснота, защото очевидно някой трябва да даде предписание, което организаторите или ще изпълнят или няма да изпълнят, но трябва да има някакъв предварително описан ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Дончев, заповядайте, имате думата.


ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, господин председател.
Действително, напълно резонен е въпросът на колегата Пантелеев. Това беше обсъждано и в заседанието на комисията.
Първо, по чл. 8 се създава едно задължение на организаторите, всъщност те трябва да отложат спортното мероприятие, тъй като те носят съответната отговорност за него и те имат и правото да осъществят известна преценка за всеки конкретен случай. Понякога преценката просто се набива на очи, когато става дума примерно за изправности на спортното съоръжение – знаете, че имаше случаи, когато на един стадион рухна трибуната и т.н.
Заедно с това обаче в кореспонденция с ал. 2 на чл. 7 организаторите на спортното мероприятие всъщност трябва да си взаимодействат. Създава се едно задължение за взаимодействие със съответните държавни и общински органи за предотвратяване на всички противообществени прояви, а заедно с това и всякакви възможни кризи. При това взаимодействие естествено съответните държавни и общински органи – в различните случаи могат да бъдат органите на полицията, а в отделни случаи могат да бъдат примерно органите за строителен надзор, които според всеки конкретен случай могат да предпишат отлагането на подобно мероприятие. Дали в единия случай имаме техническа неизправност, а в другия – случаи на безредици или опасно струпване на хора, се преценява конкретно.
По този начин ние създаваме това задължение на организаторите, които в остри случаи на необходимост, когато действително трябва да се вземе бързо решение, те да вземат това решение на базата на закона и да отложат това спортно мероприятие.
Смятам, че създаваме една добра възможност за опазване на здравето, правата и интересите на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Аз казвам това, тъй като, бидейки свидетел на подобни ситуации, съм останал с впечатление, че често пъти организаторите имат едно мнение, а компетентните органи или други имат друго мнение по този въпрос. Вярно е, че в ал. 2 частично е решен въпросът, но ми се струва, че ако в ал. 2, ако е възможно, добавим, че това взаимодействие със съответните държавни органи за предотвратяване на противообществени прояви при провеждане на спортни мероприятия, в т.ч. и отлагането им – тоест взаимодействието им да обхваща и процедурата, свързана с отлагането, тъй като сега наистина нещата са оставени само и изцяло на преценката на организаторите, което, разбира се, трябва да е така. Но във всеки случай трябва да регламентираме взаимодействие и по отношение на отлагането с всички тези общински, компетентни или други органи.
Ето защо на мен ми се струва, че този въпрос би могъл да бъде решен в по-голяма степен в ал. 2, ако запишем – в момента не мога да предложа точно как – че това взаимодействие се отнася и когато съществува непосредствена опасност и се налага и отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Ако позволите, господин председателю, за да разсея съмненията и притесненията на колегата Пантелеев, бих искал да кажа, че всъщност тези предписания на органите на полицията са задължителни. Задълженията, от една страна, на органите на полицията да издават подобни предписания, произтичат от Закона за МВР, но по него всъщност произтичат и задълженията на организаторите на спортни мероприятия да ги изпълняват. Тоест аз считам, че в случая не е необходимо това уточнение, тъй като то съществува в друг закон и категорично подобни предписания са абсолютно задължителни за организаторите, на всичкото отгоре те знаят това.
А що се отнася до изпълнението на предписанията на съответните държавни органи – това, за което попитахте, господин Пантелеев. Задължението по чл. 8, което е предвидено тук, в този закон, е всъщност гарантирано с административно-наказателните разпоредби на закона, които ще видим малко по-нататък и които са доста сериозни. Това беше обмислено много сериозно в комисията. Те са доста сериозни по тежест, така че да бъде гарантирано изпълнението на тези задължения.
В този смисъл аз съвсем коректно искам да ви кажа, уважавайки вашето предложение, че след дискусията, която направихме с колегите в комисията, сметнахме, че това е възможно най-изчистеният текст. Ако сложим допълнението, което Вие предлагате в случая в ал. 2, което е разумно по принцип, ще има едно елементативно изброяване, но тогава може би трябва да изписваме и другите случаи на взаимодействие, а те са практически безброй.
Затова аз Ви моля след това уточнение да вземете предвид мотивите на комисията и да приемем този текст във вида, в който е предложен. Иначе, както ми подсказва господин Рафайлов, стесняваме приложното поле на самия закон, по тоя начин – и на съответната норма.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на представените вече текстове в новата им редакция.
Членове 8 и 9 се обединяват в чл. 7 и текстът е така, както беше предложен от председателя на комисията, както и новия чл. 8, предложен от комисията, и заглавието на Глава трета – “Мерки за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия”, и заглавието на Раздел І – “Задължения на собствениците, ползвателите на спортни обекти и организаторите на спортни мероприятия”.
Моля, гласувайте чл. 7 и 8 и заглавията на Глава трета и Раздел І, така както са предложени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По чл. 10 има две предложения.
Предложение на народния представител Юлиана Дончева – в чл. 10, ал. 2 думата “предприема” да се замести с думата “координира”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иво Атанасов:
“В чл. 10 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) В изпълнение на задълженията си по този закон отговорникът по сигурността може да назначава лица за извършване на действия по опазване на обществения ред по време на спортните мероприятия.”
В чл. 10 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Лицата по ал. 4 предприемат необходимите мерки за:
1. възпиране на привържениците от действия, които застрашават реда и сигурността в спортната зона и извън нея;
2. своевременното разпознаване и отстраняване на лица, които извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия."
В чл. 10 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) При изпълнение на задълженията си по този закон лицата по ал. 4 взаимодействат с полицейските органи.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Собствениците или ползвателите на спортни обекти назначават отговорник по сигурността на спортния обект.
(2) Отговорникът по сигурността предприема всички необходими действия за гарантиране на сигурността при провеждането на спортните мероприятия, включително и осигуряване на охрана в спортната зона.
(3) При установяване на извършено нарушение отговорникът по сигурността е длъжен незабавно да уведоми полицейските органи.
(4) При изпълнение на своите задължения отговорникът по сигурността си взаимодейства с полицейските органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по чл. 10. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Юлиана Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 11, против 47, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов по чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 10, против 49, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Пантелеев, за редакционни предложения по текста на комисията.
Любомир Пантелеев (КБ): Тук отговорникът по сигурността има задължения, не е ясно дали има някакви отговорности, но въпреки всичко в ал. 2 според мен не може да му вменим такива задължения, че трябва да предприеме всички необходими действия за гарантиране на сигурността. Не би могъл да предприеме всички необходими действия, нито пък службата към него с помощта на собствениците. Той би трябвало да изпълни някакви предписания, набор от препоръки, които биха могли да му бъдат дадени от компетентните органи във връзка с определен тип спортни мероприятия и с оглед на конкретната обстановка. Но всички необходими – човекът ще бъде потърпевш за всичко, което се случи, защото никой не знае кои са всички необходими действия. Има определен пакет от действия, които трябва да се предприемат, но те трябва да са регламентирани.
Пак казвам, не знам дали в закона по-назад пише какви отговорности носи отговорникът в случай, че не бъдат предприети всички необходими действия, но в никакъв случай не трябва с един такъв палиатив да му възлагаме задължения, които очевидно не може да изпълни. Той трябва да изпълни този пакет от препоръки, които имат съответните ведомства – дали общински, дали МВР, които се отнасят до такъв тип състезания и такъв тип спортен обект. Но за всички действия, които да гарантират безопасността и сигурността – никой не знае какви са тези действия. Винаги се случват инциденти на стадионите и винаги ще се окаже, че всички действия не са предприети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не разбрах кое все пак да отпадне от текста?
Любомир Пантелеев: Според мен е сложно да се каже как точно трябва да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Дали ще е “необходимите” или “всички необходими” няма голяма разлика.
Заповядайте за реплика, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Колеги, спецификата на този закон е, че действително голяма част от тези действия може и да не са разписани в закон или в друг акт, дори може да не са разписани като предписание. Става дума за организиране на сигурността при всички видове спортни мероприятия. Макар че този закон доби гражданственост като Закона за футболното хулиганство, той касае много широк кръг от спортни мероприятия. Един вид ще бъдат тези действия и задължения на организатора и на съответното състезание на отговорника по сигурността, когато се провежда състезание по футбол, съвсем други ще бъдат, когато се провежда едно рали, трети ще бъдат когато имаме състезание по плуване, много точен пример. Именно заради това смисълът на закона е, че не трябва да освобождаваме изцяло от отговорност организатора на съответното спортно мероприятие, собственика на съответния отбор, който в случая може да бъде и организатор на мероприятието или собственика на съоръжението, напротив – в случая отговорността трябва да бъде споделена между органите на сигурността и него, защото в крайна сметка черпи права от това спортно мероприятие, ще носи някаква отговорност за неположена дължима грижа.
Моля да се съобразим със спецификата на закона, той е доста особен. В случая изчерпателното изброяване или препращането към определени задължения и предписания само би стеснило неговото приложно поле. Целта на закона е друга – да обезпечи сигурността на гражданите, на зрителите на стадионите и спортните обекти. Именно заради това е налице и тази макар и по-широка формулировка, която дава възможност за конкретна преценка в конкретния случай за конкретния вид състезание и спорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
Владислав Костов (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Все пак един закон трябва да бъде ясен, точен и конкретен, за да могат да се търсят отговорности и да се знае към кого са отнесени, какви са неговите задължения, които трябва да изпълнява. В случая, както каза и господин Пантелеев, текстът не само нищо не говори с “всички необходими”, това е текст, който може да влезе в една инструкция, но не и в закон.
Една част от отговорностите на този отговорник по сигурността е в чл. 13, където е записано, че отговорникът по сигурността организира на всички входове на спортната зала контрол за еди-какво си и еди-какво си, ал. 2: “Не се допускат лица, които отказват да бъдат проверени, лица, в които се открият предмети, чието внасяне...”, да не го чета целия, всички го имате. Следователно, ако трябва да запишем нещо, макар че то може би не изчерпва всички отговорности и задължения на отговорника по сигурността, трябва да се позовем на чл. 13, където са изброени. Всичко това е много подробно изброено. Ако има някакви други задължения по сигурността към този отговорник – да се допишат. Затова моето предложение е или да се напише, че: “отговорникът... всички действия, предвидени в чл. 13”, или да се допълни този чл. 13 с останалите му задължения, ако комисията счете това. При това положение може би е целесъобразно, нека залата да прецени, а пък и господин Дончев, дали този текст не трябва да се пообмисли още малко в комисията, защото не е малко значението...
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Не е възможно да се случи.
Владислав Костов: Защо, имаме практика да отлагаме текстове, когато те не са...
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията е единодушна по този въпрос.
Владислав Костов: Какво ще е единодушна комисията, аз лично смятам, че това не може да предизвика единодушие – един текст, който поражда най-малко двоумение. Така ли е?
Затова предлагам или да се запише, че чл. 13 има своите алинеи и т.н., или да се допълни и чл. 13 с други задължения на този отговорник по сигурността и да се изчерпи въпросът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Останах с впечатлението, че се имат предвид мерки, действия, създадени от ситуацията, които не могат да бъдат конкретно разписани в закона, тъй като това са различни хипотези.
Заповядайте за реплика, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Господин Костов, репликата ми е насочена към примера, който дадохте с чл. 13. Той регулира контролно-пропускателния режим при входа на съответното спортно съоръжение. Освен това вътре в самото съоръжение – стадион, зала и т.н. според конкретната обстановка и спорт могат да възникнат съвсем различни ситуации, които застрашават живота, здравето и сигурността на гражданите, включително и на състезателите.
Не можем да го запишем! И аз ще ви дам един пример. Можете ли да запишете, че ако един хулиган свети с лазерно фенерче в очите на вратаря на гостуващия отбор, примерно, трябва да се намеси отговорникът по сигурността, за да предотврати подобни действия? Ами, не можем! И безброй подобни примери могат да бъдат дадени. Безброй подобни примери може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика – господин Костов.
Владислав Костов (ПГОДС): Разбира се, че в един закон няма да бъдат изброени всички, но те попадат в определена категория – че той отговаря за реда и сигурността в залата или в обекта. И с това се изчерпва. Затова смятам, че текстът трябва да се допълни. Но това си е ваше задължение, на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания?
Аз наистина съм затруднена сега, защото няма редакционно предложение и не можем да гласуваме някакво конкретно предложение за редакция. Или текстът на комисията, или предложение за отлагане и разглеждане в комисията.
Владислав Костов (ПГОДС, от място): Да считаме, че моето предложение е за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За отлагане и да се разгледа в комисията. Или ако имате някаква нова редакция… Господин Пантелеев, имате ли някакво становище?
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Това трябва да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре, значи приемаме, че има предложение за отлагане, тъй като нямаме предложение за конкретна редакция.
Имаме предложение за отлагане гласуването на чл. 10, защото стигнахме дотам. Преди това отхвърлихме предложенията по този текст, които не са приети от комисията.
Гласуваме процедурното предложение на господин Костов за отлагане гласуването на този текст.
Гласували 90 народни представители: за 20, против 63, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
В такъв случай гласуваме текста на комисията за чл. 10.
Гласували 77 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Моля представете следващите текстове, господин Дончев, до чл. 14 включително.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 8.
“Чл. 8. При наличие на условия, създаващи непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, при което не могат да се предприемат компенсационни мероприятия, организаторите отлагат спортното мероприятие до отстраняване на опасността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 10.
“Чл. 10. (1) Организаторите на спортни мероприятия определят ръководител на спортното мероприятие.
(2) Ръководителят на спортното мероприятие изпълнява разпорежданията на отговорника по сигурността и поддържа постоянна връзка с него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11:
“Чл. 11. (1) До територията на спортната зона в дните на спортни мероприятия се допускат само лица и превозни средства, които притежават право на достъп.
(2) Правото на достъп се удостоверява с:
1. входни билети;
2. служебни пропуски;
3. покани.
(3) Във входните билети, служебните пропуски и поканите се отбелязват секторът, блокът и мястото, както и датата и часът на провеждане на спортното мероприятие.
(4) Организаторите на спортни мероприятия вземат мерки за осигуряване защитата на удостоверителните знаци за право на достъп срещу подправяне или повторно ползване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 12 със следната редакция:
“Чл. 12. Продажбата на входни билети се организира така, че привържениците на различните отбори се настаняват в отделни сектори или блокове. При необходимост посетителите могат да бъдат насочени към сектори или блокове, различни от посочените в билетите им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Заповядайте за изказване по тези текстове, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С този член 12 вече решително не съм съгласен.
Не знам как, първо, различаваме привържениците на различните отбори и как някой може да ме застави да седна в сектора, в който, да речем, седят привържениците на ЦСКА. Оставям настрана, че има състезания, в които участват много повече от два отбора, макар че в момента говорим главно за футбол. И това нареждане просто не би могло да бъде изпълнено, нито би могъл да бъде идентифициран кой е привърженик на даден отбор.
Ако тук става дума за фенклубове, както са известни, това е друг въпрос. Но думата “привърженик” е много по-широко понятие. Значи аз съм привърженик на отбор, но никога не съм бил във фенклуб. И като отида там, ще ме питат привърженик на кой отбор съм?! Аз ще кажа и ще ми дадат билет не там, където искам, а някъде другаде!
Янаки Стоилов (КБ, от място): А при лекоатлетическите състезания как ще ги разпределят?
Любомир Пантелеев: При лекоатлетическите и плувните състезания, където участват много повече отбори, или пък при състезания по бокс или борба, ако щете, това пък е напълно възможно.
Ето защо сега или трябва да бъде направено някакво уточнение, ако българският език позволява да бъде записано, че става дума за привържениците на различните отбори в съответните фенклубове, които имат опознавателни или някакви други знаци, или пък да отложим този текст.
Аз разбирам здравия смисъл, това и сега се прави по стадионите - различните агитки се разполагат на различни места, но така записан текстът е абсолютно неприемлив, тъй като под думата или терминът “привърженици” се разбират всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика – господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Репликата ми всъщност не е насочена пряко срещу изказването на господин Пантелеев, но се възползвам от тази процедурна възможност да внеса едно уточнение, което ще ми се наложи многократно да внасям нататък при обсъждане текстовете на този закон.
Вероятно колегите, особено юристите в тази зала, са забелязали, че този закон е малко специфичен. Някои от нормите, които се съдържат в него, биха могли да се съдържат не точно в закон, а в наредба или в правилник.
В този смисъл смятам, че при обсъждането на някои от текстовете определено отношение трябва да вземе вносителят – дали това в случая ще бъде господин Железчев като представител на вносителите или някой друг, но така или иначе Министерство на вътрешните работи изключително много настояваше някои текстове да намерят своето място в този закон.
Ние като законодатели положихме огромни усилия в комисията, повтарям, огромни усилия, структурата на закона да бъде така направена, че той като цяло да бъде съвместим с останалото наше законодателство, действащо в този момент.

В този смисъл моля колегите да бъдат до известна степен снизходителни към вносителя, който е внесъл в текстовете на проектозакона някои текстове, които спокойно можеха да си намерят място и в други актове.
В този случай, когато колегите не могат да намерят точния и ясен смисъл на конкретния текст, аз моля да се обръщат не към председателя на комисията, а към представителя на вносителя.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Съгласен съм. Просто би могъл този текст да бъде поизчистен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Има ли други желаещи?
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Нека да отложим този текст, защото той наистина е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Искате да гласуваме предложение за отлагане ли?
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Рафайлов.
Наско Рафайлов (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Очевидно е, че обсъждането на този закон до края му ще бъде съпътствано с такива прекъсвания, отлагания и т.н. И ние трябва още в самото начало, както и господин Дончев попита, аз също попитах, да кажем, че в хода на закона не бива да правим непрекъснато едни и същи изказвания и предложения, а да ги афишираме още от самото начало, за да се имат предвид като направени по всички текстове.
В този смисъл аз не отричам правото за въвеждане в дискусията на въпроса кои са феновете, господин Пантелеев. Това е много дълга дискусия. Тя трябва да предхожда философията на закона. А сега, когато сме на второ четене, ми се струва, че това е закъсняло. Когато законопроектът е приет на първо четене, сега ние трябва да търсим конкретиката на текстовете и тяхната ефективност, каква превенция, какъв ефект и каква полза за обществото те ще предизвикат.
Имам предвид въпроса на господин Пантелеев кои са привърженици. Това е субективно усещане.
Сега, ако ми позволите, ще се прекъсна сам. Искам да направя декларация по смисъла на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че съм изключително заинтересован от приемането на текстовете на законопроекта в качеството ми на общественик в спорта. Няма да изброявам всички, ще маркирам само някои от посоките, за да ви е ясно, че съм заинтересован.
Ще започна с това, че съм почетен председател на дружеството ЖСК "Спартак" с 18 спорта. Прекъснах мандата си като директор в борда на директорите на футболния клуб "Спартак" с влизането ми в Народното събрание, тъй като нямам такова право като народен представител. Председател съм на "Стрелбата" във Варна, член на Управителния съвет на Българската федерация по стрелба. Имам още над десет такива ангажимента.
Така че всички тези текстове аз ги разглеждам и в тази ми компетентност. И имам, разбира се, заинтересованост в най-добрия смисъл, да бъдат приети.
Това, което искам още да декларирам, е, че по никакъв повод не съм получавал възнаграждение от една или повече стотинки за това, което съм вършил в областта на спорта и продължавам да върша.
Връщам се към основната си теза – усещането за привърженик на определен футболен спортист или футболна формация е много субективно. То е качество на личността, което може дори да се променя в рамките на едно първенство. Примерно, нека играят отборите на ЦСКА и "Левски" по волейбол или баскетбол. Какво пречи, ако ценностите на този спортен фен позволяват, той да прехвърли предпочитанията си в такъв случай от единия на другия отбор, възхищавайки му се, че играе добре. Очевидно тази дискусия е куха. Аз казах, че тя има основания, но тя ще е толкова дълга, че накрая ще се превърне в една куха лейка, при която ние ще даваме различни тези.
Затова нека да оставим вече сложилата се в страната практика, от една страна, а от друга страна, да оставим и на международния опит, че в спортния живот има ясно неразписани, но обявени правила за това кои са феновете, как се организират, които са привържениците, какви са техните прояви? И в края на краищата, кои организационни мерки ги събират най-добре на едно място. Разбира се, това винаги зависи от тяхната воля. Ти на никого не можеш да кажеш: "Ти си фен на "Спартак" и трябва да седнеш в този сектор!". Това трябва да е негово субективно решение.
Затова предлагам да не отлагаме текста, а да го гласуваме така, както бяха направените от мен бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика има думата господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Очевидно е, че кухостта на закона, чиято необходимост всички ние признаваме, поражда и елементи на кухост в изказванията.
В крайна сметка, признавам, че комисията е свършила много облагородителна работа във връзка с първоначалния текст на този закон.
Тук спорът е за това, че ние сме записали в този текст нещо безумно, смешно и нелепо – по-смешно, отколкото други текстове, които приехме. Би могло с малко повечко думи да насочим нещата в посока, по-разбираема и не така атакуема. Би могло да се напише, че става дума за "организираните привърженици на различните отбори, които носят свои опознавателни знаци, реликви или атрибути, от съответни агитки или фен-клубове". Няма никакъв проблем да се вмъкнат няколко такива думи от сленга, които ще определят нещата по-ясно. Става дума за тези организирани привърженици или съответните агитки, които носят опознавателни знаци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване под формата на редакция има думата господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително, когато става дума за продажба на входни билети за привърженици на различни отбори, това трябва да бъде идентифицирано по някакъв начин.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Те са организирани!
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Да.
В този смисъл съображенията на господин Пантелеев могат донякъде да бъдат имплементирани в текста.
Ние бихме предложили един текст, че когато става дума за продажбата на входни билети на клубовете на привържениците на различни отбори, става дума именно за организираните привърженици на различни отбори, за конкретна продажба. Мисля, че в случая колегата Рафайлов може би ще приеме това изменение.
Виждам, че представителят на вносителя иска думата по този текст.
Искам да формулирам предложението си: "Продажбата на входни билети на клубовете на привържениците на различни отбори" и по-нататък текстът продължава.
Що се отнася до второто изречение, аз настоявам то да остане. "При необходимост посетителите могат да бъдат насочени към сектори или блокове, различни от посочените в билетите им."
Това е по съображения за сигурност. Има всякакви подобни случаи, при които подобно насочване е необходимо – безредици, технически неизправности и т.н. Такава възможност трябва да има. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата господин Тоньо Железчев – заместник-министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Продажбата на билети на привърженици на различни отбори е изискване, което се спазва не само сега, защото е изискване и на Европейската конвенция. Когато гостува чужд отбор, има абсолютна забрана чужденците да са в един сектор с местните. Това е и в европейски документи, и в българската Наредба за сигурността.
Когато днес играят "Левски" и ЦСКА е домакин, той дава четири хиляди билета на "Левски". Не могат да ги настанят в сектора на ЦСКА. Тук се визират тези изисквания.
Съгласен съм редакционно да се добави "организираните привърженици", но не и клубовете, защото когато става дума за чужденци, за кои клубове става въпрос? Имат се предвид организирани привърженици. Имайте предвид, че при международни мачове това е абсолютно изискване – не само за отделен сектор, но има и изискване за буферна зона – да има свободен сектор и тогава да сядат другите привърженици, с цел да се избегнат безредиците.
Този текст трябва да остане, може би с добавката "организирани привърженици на различните отбори".
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Получава се тавтология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: "… се организира така, че организираните привърженици…".
Любомир Пантелеев (КБ, от място): "… се осъществява" или "се реализира".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Редакцията става:
"Чл. 14. Продажбата на входни билети се осъществява така, че организираните привърженици на различните отбори се настаняват в отделни сектори или блокове."
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Приемам тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте чл. 14 с тази редакция на изречение първо, която изчетох.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители за чл. 15, който става чл. 13 със следната редакция:
“Чл. 13. (1) Отговорникът по сигурността организира на всички входове на спортната зона контрол за:
1. правото на достъп;
2. носенето на предмети, чието внасяне е забранено;
3. внасянето на алкохолни напитки, наркотични или други упойващи вещества.
(2) Не се допускат на територията на спортната зона:
1. лица, които отказват да бъдат проверени;
2. лица, в които се откриват предмети, чието внасяне на територията на спортната зона е забранено;
3. лица в нетрезво състояние или под въздействието на наркотични или други упойващи вещества;
4. малолетни деца без пълнолетен придружител.
(3) Когато при проверката се открият оръжия, взривни вещества или други общоопасни средства, или наркотични вещества или други упойващи вещества, се вземат мерки по реда, установен в съответния нормативен акт.”
Комисията предлага да се създаде чл. 14 със следната редакция:
“Чл. 14. Организаторите на спортни мероприятия допускат използването на обемисти предмети, светещи тела, пиротехнически изделия, механично задвижвани предмети и съоръжения, които предизвикват шум по време на спортните мероприятия след предварително разрешение от полицейските органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Преди да дам думата за изказвания, тъй като бях обявила гласуване, което анулирах заради изказването на господин Рафайлов, след това пропуснах да подложа на гласуване текстовете на чл. 11 до чл. 13 включително, моля да ги гласуваме сега, след което ще преминем към изказвания по чл. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Имате думата за изказвания по чл. 15 и нов чл. 14. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за чл. 15, който става чл. 13, и за чл. 14.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Юлияна Дончева за чл. 16, който става чл. 15 със следната редакция:
“Чл. 15. Забранява се предлагането на алкохол в спортната зона в деня на спортното мероприятие и до три часа след неговото приключване.”
“Чл. 17. При извършване на нарушение организаторите са длъжни незабавно да уведомят полицейските органи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17, който е инкорпориран в чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста?
Заповядайте, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в чл. 15 мисля, че ако се отнася до времето три часа след приключване на самото спортно мероприятие, тогава текстът е някаква тавтология. Защото казваме, че се забранява продажбата в спортната зона в деня на спортното мероприятие и до три часа след неговото приключване. Ако мероприятието, например днешният мач, започва в 18,00 ч., значи на днешния ден - 13 октомври, се забранява продажбата на алкохол. Тези три часа след като завърши мача ли са или след 12,00 ч. през нощта?
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Състезанието може да е два дни.
Васил Маринчев: Тогава остава в двата дни на провеждането.
Затова мисля, че текстът “и до три часа след неговото приключване” е излишен и би могъл да отпадне. Правя такова предложение, ако това са имали предвид вносителите. Обръщам се към господин Железчев – денят на провеждане на състезанието, ако то продължава два дни, и двата дни няма да има продажба на алкохол. Но все пак трите часа ще влязат в деня. Затова предлагам текстът “и до три часа от неговото приключване” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Железчев, искате ли да вземете отношение?
Янаки Стоилов (КБ, от място): Ако състезанието завърши до 23,00 ч., тогава има смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Аз също се сетих, че като завършва в 23,00 ч. тези три часа изтичат на следващия ден. Така че и това е възможна хипотеза.
Господин Рафайлов, заповядайте.
Наско Рафайлов (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Всъщност госпожа Касабова отгатна това, за което аз се колебаех и то е очевидно. Денят приключва в 24,00 ч. Възможно е спортното мероприятие да приключи пет минути преди това, което означава, че се дават още три часа с оглед естествената емоционална възбуда, в която участниците – и спортисти и зрители - могат да изпаднат и под въздействието на алкохола по-късно да вилнеят, както ми подсказва господин Дончев.
Така аз ви предлагам да вложим това разбиране в този текст и да го гласуваме така, както е предложен от вносителя. Благодаря.
Васил Маринчев (ПГОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Рафайлов.
Господин Маринчев оттегли предложението си. Има ли други изказвания по тези два текста?
Янаки Стоилов (КБ, от място): Но по силата на друга разпоредба е забранена продажбата на алкохол през нощта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 16 и 17 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По чл. 18 има предложение на народния представител Юлияна Дончева – в чл. 18, ал. 2 изразът “най-късно в 3-месечен срок” се заменя с израза “в срок не по-рано от един и не по-късно от три месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 16 със следната редакция:
“Чл. 16. (1) Организаторите на спортни мероприятия уведомяват гражданите чрез информационни табла, поставени на видно място, или чрез озвучителни уредби за ползването на видеотехника при охраната на обекта, без да се уточнява нейното местоположение.
(2) Видеозаписите се унищожават не по рано от три месеца след изготвянето им, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено престъпление или нарушение по този закон. За унищожаването се съставя протокол от отговорника по сигурността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по този текст.
Господин Маринчев, заповядайте.

Васил Маринчев (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Виждам, че предложението на колежката Дончева не е прието и се учудвам защо. Ако нямаме долна граница на времето, през което трябва да съхраняваме видеозаписите за евентуалните нарушения, това означава потенциално, че веднага след завършване на спортното мероприятие можем да унищожим видеозаписите и оттам нататък - никакви следи. (Шум и реплики в залата.)
Тук пише: “не по-късно от три месеца”… Пише: “най-късно в тримесечен срок”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не, господин Маринчев! Погледнете редакцията на комисията.
Васил Маринчев: Моля да бъда извинен, аз гледам основния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Юлияна Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 17, против 55, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 18.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
По принцип комисията подкрепя текста на вносителя и предложението на народните представители Наско Рафайлов и Иво Атанасов за чл. 19, което става чл. 17, както следва:
“Чл. 17. (1) Организаторите на спортни мероприятия и представители на привържениците на спортния отбор определят за придружители на привържениците и техен отговорник лица, които се ползват с авторитет сред тях.
(2) Придружителите предприемат мерки за:
1. възпиране на привържениците от действия, които застрашават реда и сигурността в съответния сектор;
2. своевременно разпознаване и сигнализиране за лица, които подготвят или извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия.
(3) При изпълнение на задълженията си по ал. 2 придружителите:
1. запознават привържениците с правилата относно реда в спортния обект и в спортната зона;
2. грижат се за реда в съответния сектор и при необходимост сигнализират полицейските органи;
3. придружават привържениците по време на спортни мероприятия в страната и в чужбина;
4. популяризират сред привържениците спортните идеали и идеята за честна игра.
(4) Отговорникът на привържениците контролира и координира действията на придружителите.
(5) Преди провеждането на спортното мероприятие организаторите на спортни мероприятия провеждат среща с представители на привържениците на спортните отбори."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 19.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “Раздел ІІ – Задължения на посетителите на спортни мероприятия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Право на пребиваване в спортната зона имат само лицата с право на достъп.
(2) Лицата могат да се проверяват с помощта на технически средства за носенето на забранените предмети по чл. 20, ал. 1.
(3) Посетителят е длъжен да заеме определеното му в удостоверителния знак по чл. 11, ал. 2 място, освен в случаите по чл. 12, предложение второ.”
“Чл. 21. (1) Всеки посетител представя за проверка документа си за право на достъп при влизането в спортната зона.
(2) Органите на реда имат право да проверяват лицата с помощта на контролна техника за носенето на забранените предмети по чл. 23, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като чл. 21 се инкорпорира в чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 22, предложението на народния представител Юлияна Дончева и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 19:
“Чл. 19. При провеждането на спортни мероприятия всеки посетител е длъжен да не застрашава или вреди на околните посетители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три текста?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Имам редакционно предложение само – в чл. 18, ал. 3 в края се цитира “освен в случаите по чл. 12, предложение второ”. Предлагам вместо “предложение второ” да стане “изречение второ”. Мисля, че е по-добре, защото чл. 12 се състои от две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, разбира се, че е по-правилно “изречение второ”.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме членове 20, 21 и 22 в редакцията на комисията с редакционната бележка думата “предложение” да се замени с “изречение” в ал. 3 на чл. 18.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По текста на чл. 23 на вносителя има едно предложение, което не се приема, госпожо председател. Аз ще прочета това предложение по този текст:
“В чл. 23, ал. 1 т. 7 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Иво Атанасов се подкрепя по принцип от комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя, заедно с неговото предложение, като предлага следната редакция на чл. 23, което става чл. 20:
“Чл. 20. (1) На посетителите на спортни мероприятия се забранява внасянето на:
1. оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие;
2. спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества;
3. бутилки, включително пластмасови над 500 мл или предмети, произведени от чуплив или от особено твърд материал;
4. обемисти предмети като стълби, сандъци, куфари, столове и други;
5. сигнални ракети, светещи тела или пиротехнически изделия;
6. знамена и плакати с дръжки по-дълги от 1 м и с диаметър по-голям от 1 см с изключение на олекотени ПВЦ-тръби с размер до 2,5 см;
7. механично задвижвани предмети и съоръжения, които предизвикват шум;
8. алкохолни напитки, наркотични или други упойващи вещества;
9. животни.
(2) На посетителите се забранява:
1. преодоляването на конструкции, съоръжения или преградни приспособления, намиращи се в спортния обект или в спортната зона;
2. влизането в места, забранени за зрители;
3. паленето на огън, запалването и изстрелването на сигнални ракети;
4. писането, облепянето или рисуването по спортните обекти и конструкции или по сградите и пътищата, които водят към тях;
5. употребата на алкохолни напитки, наркотични или други упойващи вещества;
6. замърсяването на спортната зона.
(3) При установяване на нарушения по ал. 1 и 2 лицата се отстраняват от територията на спортната зона.”
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 23.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, не знам с какви мотиви е отхвърлено предложението на Юлиана Дончева за т. 7. Мисля, че или т. 7 трябва да остане, или да се допълни, че тази забрана не се отнася за музикални инструменти, тоест механично задвижвани предмети, които предизвикват шум, с изключение на музикални инструменти или нещо подобно, защото в противен случай ще забраним внасянето примерно на тъпани, което го виждаме по стадионите в много страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Но нали музикалните инструменти произвеждат шум?!
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Госпожо председател, под формата на реплика ще кажа, че текстът трябва да бъде преценяван в кореспонденция с чл. 14, който приехме по-рано и където се казва, че организаторите на спортни мероприятия допускат използването на обемисти предмети, светещи тела и т.н., механично задвижвани предмети и съоръжения, които предизвикват шум по време на спортните мероприятия след предварително разрешение от полицейските органи.
Конкретното предложение на колежката Юлиана Дончева има предвид индивидуално внасяне на подобни предмети. Фактически тук имаме двоен режим. Когато става дума за организирано внасяне на такива предмети след разрешение на полицията, това е възможно, но когато става дума за индивидуално внасяне от отделно лице, което не е съгласувано предварително, това не е възможно.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Защо трябва да се каже “особено твърди предмети”, когато е достатъчно само “твърди предмети”?
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Всички подобни въпроси отнасяйте към вносителя в дъното на залата, който упорито мълчи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Юлиана Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 12, против 42, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 23.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаема госпожо председател, аз предлагам да преустановим дотук разглеждането на закона за днес, тъй като следващите текстове трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка и да се приемат.
Преди приключването на днешния пленарен ден използвам възможността, че съм на трибуната, за да пожелая успех на нашия национален отбор в мача срещу Малта и да пожелаем националният стадион да бъде по-пълен от настоящата пленарна зала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите отлага насроченото за днес заседание.
Комисията по правата на човека ще има заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 14 октомври от 15,00 ч. в зала 132.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 15 октомври, петък, от 14,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има извънредно заседание днес, 13 октомври, от 15,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 13 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание днес, 13 октомври, от 14,30 ч. в зала № 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 13 октомври от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала № 232.
Комисията по медиите ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала № 456.
Комисията по околната среда и водите ще има редовно заседание на 14 октомври от 15,00 ч. в зала № 142.
Комисията по образование и наука ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 238.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян


Веселин Черкезов