Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-01-15

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, откривам новата сесия на българското Народно събрание и искам още в самото начало да ви поздравя сърдечно с новата 2003 г.! Нека тази година да бъде успешна за Народното събрание, което ще означава успешна и за България! Нека да работим всеотдайно за постигане на тази основна наша цел!
Искам да използвам случая и да благодаря на всички народни представители, които ме поздравиха по случай Коледа и Новата година.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектопрограмата за работата на парламента за 15-17 януари 2003 г.
Първо са предложенията по ал. 7 на чл. 40 от нашия правилник, които влизат по право:
първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта;
първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация;
първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Следват предложенията по ал. 3 на чл. 40, които подлежат на гласуване:
1. Полагане на клетва от Мима Петрова Ненкова-Запрянова, избрана за народен представител с решение на ЦИК.
2. Проект за решение за прекратяване на пълномощията на Петя Илиева Гегова, народен представител от Парламентарната група на НДСВ.
3. Проект за решение за промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
4. Проект за решение за промяна в състава на Комисията по бюджет и финанси.
5. Второ четене на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
6. Второ четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
9. Първо четене на законопроекта за управление на отпадъците.
10. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
16. Ново обсъждане на Закона за Комисията за финансов надзор, приет от Народното събрание на 5.12.2002 г. и върнат с Указ № 416 на Президента на Републиката.
17. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов.
18. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте предложения дневен ред.
Гласували 193 народни представители: за 185, против няма, въздържали се 8.
Дневният ред за седмицата е приет.
Процедурно предложение от народния представител господин Владимир Дончев. Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, господа министри, колеги, процедурното ми предложение е за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио откриването на настоящата сесия и изказването на министър-председателя и политическите сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има процедурно предложение за пряко предаване откриването на сесията по Националната телевизия и Националното радио.
Моля ви, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 205 народни представители: за 198, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио могат да бъдат включени за прякото излъчване на откриването на новата сесия на българското Народно събрание.
Уважаеми народни представители, давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски. Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, преди всичко бих искал да ви поздравя с Новата година и да ви пожелая здраве, успех на семействата ви и на всички българи!
Ще започна с това, че изминалата година бе наистина важна и позитивна за България. Постигнатите резултати са солидна основа за по-нататъшното развитие на страната и превръщането й в конкурентоспособна държава – членка на Европейския съюз.
Главният ангажимент на управляващото мнозинство беше повишаването на жизнения стандарт на българските граждани и борбата с бедността.
Средство за реализирането на тази цел беше създаването на модерна пазарна икономика и постигането на стабилен икономически растеж, който въпреки рецесията в световен мащаб в изтеклата година е от 4,5 на сто.
През 2002 г. безработицата спадна под 17 на сто – най-ниското ниво от три години насам. Приложихме нова стратегия и философия за социална политика, която намали безработните с 10 на сто от началото на 2000 г. Този нов подход прехвърли акцента от пасивното социално подпомагане към активна политика на пазара на труда чрез осигуряване на заетост и разкриване на нови работни места, стимулиране трудолюбието и инициативността на българина. И резултатите са налице.
Специално ще отбележа, че за тяхното постигане голяма роля има отговорното отношение на профсъюзите и поддържаният през целия период социален диалог. Особено внимание отделихме на безработните сред младите хора. Стартираха редица програми и проекти за увеличаване на възможностите за започване на собствен бизнес и за интегриране на квалифицирани млади специалисти в държавната администрация.
Една от основните цели на нашето управление е да създадем перспектива пред младите хора за реализацията им в страната.
Специални усилия положихме за развитието на малкия и семеен бизнес, предоставяйки ефективни схеми за акредитиране. Защитихме коректните данъкоплатци, прилагайки пакет от мерки срещу сивата икономика.
Показателен е фактът, че кредитният рейтинг на страната неколкократно бе повишен от авторитетните международни агенции. В резултат на последователната политика, провеждана от управляващото мнозинство през 2002 г., България бе призната за страна с функционираща пазарна икономика в редовния годишен доклад на Европейската комисия. Вече можем да кажем, че изградихме необходимата макрорамка за пълноценната подготовка на страната ни за членство в Европейския съюз.
Принос за формирането на пазарна икономика имаха резултатите от противодействието на престъпността и корупцията. Координираните действия на законодателната и изпълнителната власт доведоха до реално намаляване на престъпността спрямо предходните години, а постиженията в борбата с корупцията бяха оценени положително от нашите партньори от Европейския съюз и от НАТО.

Уважаеми госпожи и господа! Резултатите, които постигнахме през 2002 г., значително ни приближиха до реализирането на големите национални приоритети – европейската и евроатлантическата ни интеграция. Получената през ноември в Прага покана за членство в НАТО е категорично признание, че България върви необратимо по пътя на демокрацията.
Подготовката за членство в НАТО бе свързана с усилена законодателна дейност и с прилагането на някои непопулярни мерки, произтичащи от ангажиментите ни за модернизиране на Българската армия. Бих споменал само съкращенията в личния състав на Въоръжените сили и унищожаването на ракетите “Скът” и “СС-23”. Това породи сериозно изпитание пред нас ясно да мотивираме и аргументираме пред обществеността действията си, да съхраним категоричната национална подкрепа за стратегическия избор, който страната ни направи, – присъединяването към Алианса. Изпълнихме в срок поетите ангажименти, като гарантирахме безопасността на българските граждани и опазването на околната среда. Успоредно с това реализирахме проекти за преквалификация и социална интеграция на освободените военнослужещи. Подготвихме законодателната база, необходима за опазването на квалифицираната информация и за контрола върху военната продукция. С това доказахме на нашите партньори, че сме надежден съюзник.
Поканата за членство в Алианса дойде след упорита и целенасочена работа, която трябва да продължим с неотстъпващо темпо. Доказахме, че сме надежден партньор както в борбата с тероризма, така и при миротворческите и мироопазващите операции на нашите съюзници. Същевременно принадлежността към НАТО е и сериозно предизвикателство пред страната ни да бъде един от гарантите и защитниците на демократичните постижения на съвременния свят.
Уважаеми дами и господа! Показаната от управляващото мнозинство политическа воля и последователност наред с усилията, които положихме за ускоряване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, доведоха до резултатите от Срещата в Копенхаген през декември. България получи дата за членство 2007 г. За кратък период успяхме да компенсираме изоставането ни от първите десет страни при сегашното разширение на Европейския съюз и да продължим да бъдем неразделна част от него. Получихме нова пътна карта, гарантираща равното третиране на България с останалите страни-кандидатки и отчитаща индивидуалните постижения на страната в процеса на присъединяване.
Бих искал да подчертая, че финансовата подкрепа от предприсъединителните фондове бе увеличена с 40 на сто. За получаването на тази подкрепа от Европейския съюз бе необходимо да проявим политическа воля и да изпълним договорените от страната ни ангажименти по присъединяването, включително и поетите от предходните правителства. Едно от големите предизвикателства бе успешното затваряне на глава “Енергетика” в рамките на датското председателство. Управляващото мнозинство беше поставено в сложна ситуация да ускори темпото на преговорите, за да гарантира стратегическите национални приоритети. Съзнавайки значението на атомната енергетика за развитието на българската икономика, успяхме да договорим извършването на партньорска проверка за ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Това е безпрецедентно в досегашната практика на преговорите и подчертава сериозната оценка на страните от Европейския съюз към принципната позиция на България. От дискусиите по този въпрос, които се проведоха в Народното събрание при двата вота на недоверие, внесени от опозицията, българското общество имаше още една възможност да се убеди, че националният интерес е защитен. Партньорите ни от Европейския съюз разбраха, че приоритетите на България остават неизменни.
През тази година трябва да положим всички усилия за финализиране на преговорите за членство в Европейския съюз. В този контекст изключително важно е да развиваме конкурентоспособността на българската икономика предвид включването й в Общия европейски пазар. От това как ще използваме предприсъединителния период за подготовка зависи степента на адаптация на българския бизнес и реализацията – личностна и професионална, на всеки един българин като бъдещ гражданин на 500-милионна Обединена Европа.
Основните икономически приоритети пред страната са свързани с реализирането на големите стратегически проекти, като изграждането на “Дунав мост – 2”, инфраструктурните проекти по “Коридор № 8”, петролопровода “Бургас – Александруполис”, АЕЦ “Белене”, инфраструктурните проекти и модернизацията на летище София и други.
Ще продължим започнатата финансова децентрализация. Всеки от регионите ще има възможност съобразно специфичните дадености да структурира икономическите си приоритети. Това ще позволи оптималното усвояване на средствата от предприсъединителните фондове, насочени към регионални проекти.
Особено внимание отделяме на привличането на инвестиции в районите с висок процент на безработица чрез специални данъчни преференции. За пръв път държавният бюджет е съобразен с инвестиционната и социалната политика на управляващото мнозинство. Това ще позволи допълнителното разкриване на поне още 100 000 работни места през тази година.
Уважаеми госпожи и господа! Развитието на проспериращата пазарна икономика изисква да бъде завършена приватизацията на структуроопределящите предприятия. Стремежът на управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС е приватизацията в България да се осъществява на основата на ясни и прозрачни правила и да не бъде средство за ограбване на държавата. Ние имаме политическата воля да осъществим докрай този процес с всички законни действия.
Присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО изисква приемането на стандарта на развитите държави-членки от тези общности. За успешното интегриране на всяка страна-кандидат е необходимо пълноценно функциониране и добра координация на съответните национални институции. Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС е първото, което прояви политическата решимост да започне реформите в съдебната система. Те са необходими, за да могат гражданите да разчитат на бързо, ефективно и справедливо правораздаване. Функциониращата съдебна система гарантира – излишно е да го кажа – и повече чуждестранни инвестиции.
Реформата в съдебната система се основава на принципите и постиженията на правораздаването в Европейския съюз. България е поела категорични ангажименти, потвърдени в заключителните документи на срещите в Прага и Копенхаген, които определят съдебната система като ключова сфера при провежданите реформи. Този въпрос е достатъчно важен и не бива да бъде свеждан само до персонални рокади. От това как ще модернизираме институциите в България зависи скорошното ни приемане в Европейския съюз и пълноправното членство в НАТО.
Въпреки трудностите, които срещаме при реформирането на съдебната система, няма да намалим усилията си и да проявим колебание. Нашата политическа воля е да включим представители на опозицията, както и на неправителствени организации, съпричастни към необходимостта от законодателни промени в тази сфера, за да постигнем консенсус и да осигурим подкрепа на българската общественост при решаването на този важен проблем. Чрез широка публична дискусия ще бъдат обсъдени и подготвени предложенията за промяна в Конституцията. НДСВ вече инициира създаването на временна парламентарна комисия по този въпрос.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Всичко, което постигнахме през изминалата година, е резултат от упорит труд, често пъти съпроводен от множество препятствия. Въпреки това защитавахме националните интереси. Във важните моменти на изпитание правителството получаваше категоричната подкрепа на парламентарното мнозинство. Работата, която ни предстои през тази година, няма да бъде нито по-малко, нито по-лека. Залогът за нашия успех е във важните моменти да бъдем обединени и водени от националните интереси и ценностите, които защитаваме – свобода, човешки права, върховенство на правосъдието, на закона и демокрацията.
И накрая искам да подчертая, че ние българите се нуждаем от повече увереност в себе си. През тази година трябва да покажем своята предприемчивост, ангажирани, открити, съзидателни и с воля да вземаме смели решения. Нека всички работим усилено за просперираща и модернизираща се България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
От името на Парламентарния съюз на ОДС има думата госпожа Надежда Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги депутати! Преди всичко позволете ми от мое име и от името на Обединените демократични сили също да ви поздравя за Новата година и с изминалите празници и да ви пожелая успех в защита на националните приоритети на България.
При откриване на новата сесия на Тридесет и деветото Народно събрание искам съвсем накратко да оценя изминалата година на България. 2002 г. категорично потвърди нуждата от радикални реформи, започнати през 1997 г. Защото след 1997 г. беше преструктурирана икономиката, беше извършено връщането на земята и на недвижимите имоти, извършена беше смела приватизация. Така частният сектор стана преобладаващ в българската икономика, беше неин основен двигател и през миналата година. Шеста година поред продължи състоянието на финансова стабилност. Закономерно, като резултат от натрупаните през годините макроикономически резултати дойде и признанието на Европейския съюз, че България има функционираща пазарна икономика. Разбира се, през изминалата година трябва да се поздравим и с поканата за НАТО, както и с датата за присъединяване към Европейския съюз, плод също на усилията на няколко правителства.
В същото време обаче поредица от грешки и провали доведоха до безпрецедентен спад на доверието в българския парламент и българското правителство. И днес, в първия ден на новата година, трябва да си отговорим на въпроса защо се случи това. Защото управляващите погазват Конституцията на Република България. През последните 13 години няма българско правителство, което да си е позволило по такъв арогантен начин да не спазва основния закон и волята на Народното събрание. Вместо много пъти обещаваният морал и консенсус, систематично не се спазват законите на страната, подслушват се министри, политици и журналисти, противопоставят се трите власти и се руши авторитетът на държавните институции. Обещаната промяна на политическата система всъщност стана агресивно рушене на многопартийната демокрация, на правовия ред и върховенството на закона. Рядко в годините на демокрацията управляващите са били толкова безцеремонни по отношение на опозицията и толкова безсилни пред държавните проблеми. (Възгласи на несъгласие от КБ, НДСВ и ДПС.)
Народното събрание стана място за прокарване на интереси на организираната престъпност. Това се знае и от чуждестранните инвеститори, които казаха, че тази престъпност в България е твърде видима и твърде организирана. Знае се обаче – което е по-опасно – и от българските институции.
Правителството проваля добрите идеи и инициативи за разумни и належащи реформи. Цените на лекарствата бяха повишени двойно, медицинската помощ стана по-скъпа, труднодостъпна и неефективна. Не бе продължена и завършена реформата в бюджетната сфера и държавните субсидии.
За първи път след постигането на финансовата стабилизация българско правителство предложи законопроект за бюджета, в който наруши принципа на разделение на властите, грубо се намеси в независимата съдебна власт и се превърна в бюджетен произвол над общините.
Правителството прояви изумителна неспособност да усвоява средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, както и заемите за развитието на инфраструктурата. Вместо незабавно и несимволично увеличение на доходите, тежестта на прехода се разпределя несправедливо между българските граждани. Богатите получиха своите данъчни облекчения, а в същото време българите станаха най-големите песимисти в света. Плодовете на развитието се концентрират във все по-малко ръце. Малкият и среден семеен бизнес, самонаетите хора със свободни професии и потребителите като цяло посрещнаха бремето на още по-тежки данъци, акцизи, такси, патенти, както и непосилните цени на електроенергията и топлоенергията. Безработицата стана много висока. Вместо обещаните инвестиции, които да създадат трайна заетост, е регистриран най-големият спад на чуждестранни инвестиции.
Много сериозното безпокойство на Съюза на демократичните сили през 2003 г. е продиктувано от тази безпомощност, защото България е изправена пред изключително сериозни задачи и проблеми. Поканата за членство в НАТО поставя пред България през цялата 2003 г. тежка програма от мерки, които да гарантират ратификацията на Вашингтонския договор за членство. Още преди началото на парламентарната сесия СДС заяви на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на републиката необходимостта от нов парламентарен и обществен консенсус за подкрепа на програма от мерки за достойно членство на България в НАТО.
Именно затова още в първия ден на новата сесия СДС предлага да бъде създадена временна комисия на Тридесет и деветото Народно събрание за членство в НАТО. Тази комисия трябва да подкрепя и контролира изпълнението на мерките, а също и преговорите за членство. Временната комисия ще трябва да предизвика мерки за предотвратяване на незаконната търговия с оръжия, като провери дейността на Междуведомствения съвет по военнопромишления комплекс и Междуведомствената комисия за лицензиране на сделки с оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба. Тази комисия ще контролира как правителството изпълнява задълженията си, за да превърне границите на България в непреодолима бариера за организираната престъпност. Комисията ще задължи министъра на вътрешните работи и ръководителите на специалните служби да предприемат широк кръг от мерки за ограничаване на достъпа до класифицираната информация на лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на политическите тайни служби. Парламентарните комисии по вътрешна сигурност и обществен ред и по външна политика, отбрана и сигурност ще трябва да направят необходимото за въвеждане на пълен и ефективен граждански контрол върху МВР и специалните служби. Народното събрание трябва през 2003 г. да приеме Закон за националната сигурност. Това от своя страна изисква разглеждане на ред други закони, за да бъде ускорен планът за членство във военната структура на НАТО.
През новата сесия и през цялата 2003 г. Народното събрание трябва да продължи да развива и ускорява реформата в съдебната система. След очакваното решение на Конституционния съд Обединените демократични сили разчитат на сериозни и широки консултации за необходимите стъпки в тази посока.
Две хиляди и трета година е година на местните избори и заради това трябва да бъдат подготвени законите, които ще осигурят нормалното им демократично протичане, както и внасянето на някои нови елементи, например за засилване на мажоритарния елемент.
Всичко това би трябвало да стане до Великденската ваканция на Народното събрание.
Уважаеми колеги, Тридесет и деветото Народно събрание е в началото на изключително отговорен политически сезон. Анализът на обстановката в страната ясно и недвусмислено показва криза, която може да бъде преодоляна само с ясно изразена воля на институциите. Нека в днешния ден си пожелаем политическа воля, за да бъде преодоляна тази криза! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Коалиция за България давам думата на нейния председател господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Виждаме се за първи път през новата година, затова искам да започна с едно общо адресирано пожелание за успешна работа на Народното събрание, за повишаване на доверието в българския парламент и за ефективна законодателна дейност!
Начинът, по който завърши старата година, а и скандалите, които продължават да възбуждат политическите страсти, ме подтикват да отправя още едно пожелание: нека кабинетът не забравя по чия воля е излъчен от този парламент и в името на какво. Нека правителството помни, че е положило клетва да спазва Конституцията и законите на страната, за да не се стига отново до присъди над неговите действия и решения. От този политически сезон гражданите на страната очакват светлина в тунела, малко от малко решаване на техните наболели ежедневни проблеми. Събитията от края на миналата година и началото на новата, ежедневните прояви на насилие, на институционални конфликти в съдебната система и между нея и кабинета нагнетяват в съзнанието на хората чувството за несигурност и нарастващ хаос, чувството, че държавата я няма в делника на обикновения човек. Българинът вижда, че правителството не само не управлява нормално, но вече всяко следващо негово решение създава нови проблеми и увеличава социалната безнадеждност.
Далеч съм от мисълта, че идеите и тезите на Коалиция за България за съдбата на АЕЦ “Козлодуй” са единствено верни и правилни само защото ние оспорихме решението на правителството и съдът го осъди. Тази присъда е такава, защото ние сме прави и защото правителството на Симеон Сакскобургготски наруши Конституцията. Видяхме, че дори когато разполага с неоспорими технически и убедителни политически аргументи, тази власт не може да отстоява достойно място на страната ни в Европейския съюз, върви по посока на най-малката съпротива, поема ангажименти, без да прави разчети за въздействието им върху цели сектори от икономиката. А това плаши. Защото една лекомисленост, допусната днес, ще бъде платена от всички нас утре.
Ето защо в началото на този парламентарен сезон в контекста на очевидната неспособност на този кабинет да владее ефективно и полезно за България преговорния процес с Европейския съюз, ние поставяме въпроса за принципите и начините, по които оттук нататък ще се прави политика изобщо. Правителството забрави, че преговорите за европейското бъдеще на България се водят в две посоки: освен външната, която има предимно количествени успехи, има и друга, по-важна – че правителството на НДСВ загърби, образно казано, преговорите с народа. В тях за повече от година и половина не затворена, нито една глава така и не бе отворена. Това е големият въпрос на новия политически сезон за Коалиция за България. Затова ние ще продължим да настояваме, с риск отново във вашите очи да бъдем вреден дразнител, за разглеждане и приемане на законопроектите ни за защита на пациента, за военноинвалидите и военно пострадалите, ще продължим да ви натискаме да промените омразната точкова система за пенсионерите, ще настояваме да не подминавате и предложенията ни за промени в Закона за народните читалища и в Закона за семейните помощи за деца. Ще изискваме да въведете ред в Националния осигурителен институт и в Здравната каса, превърнати и с вашето мълчаливо съгласие в обикновени чиновнически звена, командвани от министерствата.
Новата година започна с ясни сигнали за дефицит на държавност. Събирането на данъчните задължения по патентите показва ясен факт: по-малко от половината от данъчно задължените са внесли своите данъци. Хората или не желаят да плащат, защото са притиснати от икономическите условия и нямат с какво, или са загубили и капката си уважение към институциите и властта. От Брегово до Малко Търново хиляди са безработните, които вие разочаровахте с помпозно провъзгласената програма “От социални помощи – към заетост”. Отчаяхте ги със забавения старт, с неудачите, с некадърната организация на прословутите социални мерки на Новото време. Разберете, няма начин да присъедините правителството на България към Европа без самата България. Шепа министри се натовариха на европейския влак, но забравиха, че в този влак трябва да има места и за хората. Един жалел и въздишал по неотпуснатия му джип, на друг му било мъчно за учителите, като в същото време е заместник-министър на образованието и трябва нещо да прави. На заместник-министъра на отбраната и 45-хилядна армия му била много. На четвърти му се мержелее правителството на Виденов, което от осем години не е на власт!
В тази зала, а и извън нея, често са звучали обвинения към опозицията – за обструкция, за неразбиране на националните интереси и за теснопартийна дребнавост. Ние дори и сега сме готови да откликнем на призива на управляващото мнозинство за постигане на парламентарен консенсус за реформата в съдебната система, в службите за сигурност, в подготовката на страната ни за членство в НАТО. Но основното, от което хората се нуждаят, е чувството, че държавата, институциите и политическите сили могат да постигнат консенсус и за решаването на ежедневните им проблеми.
И още нещо ще кажа. Съгласие не се постига чрез диктат. Няма да приемем да се обръщат към нас с призиви за конструктивност, само когато мнозинството е в ъгъла. Напоследък обаче правителственият тон добавя нови адреси за критиките си и мишени стават съдебната система, свободните медии и прочие. Депутат от мнозинството тези дни публично лансира тезата, че би било много полезно партиите да се забранят за определено време. Редуват се ту идеи за Велико Народно събрание, ту за кръгла маса. Само дето полицейски час или военно положение още не са предложени. Може би защото почти не остана армия.
Какво излиза? Че правителството е заобиколено от врагове и диверсанти, пречат му всички, но най-вече демокрацията. Нека си дадем сметка като народни представители колко опасни всъщност са изказванията на членове на кабинета, оспорващи правото на парламента или съда да контролират изпълнителната власт. Опозицията пречи, медиите злословят, съдът саботира, народът е крив. Не можете ли да предположите, господа управляващи, че нещо сбъркано има във вашето поведение? Може би в следващия парламент ще бъдете по-добра и по-конструктивна опозиция, отколкото сме ние, най-малкото, в това предстои да се убедим. Друг народ обаче няма откъде да ви намерим, за да ви създадем по-голям уют и по-благоприятни условия, за да си вършите работата. Вършете я така, че в крайна сметка да остане какво да присъединявате към Европа по предсрочно и безусловно закриваните от вас глави в преговорите. Дано и това предупреждение не сметнете за дребнаво! Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата заместник-председателят господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.

Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изминалата 2002 г. е белязана със знака на исторически важни за страната ни събития, които закономерно би следвало да ни заредят с малко повече политическа отговорност, а защо не и с оптимизъм за бъдещето. Но уви! Ако слушаме опозицията и ако може да й се вярва, то Прага и Копенхаген сякаш не са се случвали. Разбира се, независимо от неистовия стремеж да се отрече и ако ли не да се омаловажи максимално всичко положително, има факти, които не сте в състояние да замените с някаква желана от вас виртуална реалност. Тактиката на подценяване и дискредитиране вероятно има основание в теснопартиен интерес и за целта е задействана машина за изграждане на нови политически митологеми – срив на управлението, суспендиране на Конституцията, разпад на държавността, невъзможност ефективно да се управлява страната и тем подобни псевдопослания, от които се очаква да засенчат успехите и които, нека го кажа направо, нямат нищо общо с действителността.
Обяснимо е защо легионът от професионални творци на митологеми се задейства именно след получаването на покана за НАТО и подробна пътна карта и дата за членство в Европейския съюз – внушаването на чувство за провал, за хаос, за липса на действено управление, за начало на криза, които обаче не са в състояние да подменят безспорния факт, че Прага и Копенхаген се случиха не просто по време на нашето управление, а и заради добрата и успешна политика на коалиционния кабинет и мнозинството в Тридесет и деветото Народно събрание.
Разбира се, уважаеми колеги, поканата за членство и пътната карта все още не означават реално членство, затова и не мога да приема тезата, че след Прага и Копенхаген вече няма консолидиращи политическата класа ориентири. Напротив, НАТО и Европейският съюз и занапред ще бъдат основните стожери, чрез които ще се осмисля вътрешната и външна политика на държавата и цялостният процес на демократизиране на обществото ни. И ако е вярно, че естественото състояние на опозицията е да критикува, да бъде коректив, а това на мнозинството да управлява в съответствие с мандата, получен от българските избиратели, за нас много по-важно е да очертаем политическите приоритети за 2003 г.
Уверявам ви, ние сме открити за градивната ви критика, но нямаме време да слушаме воя ви по загубения пай на паднали от власт политици, чиято безпринципност и жажда за власт доведе до безпрецедентния и уникален в европейската и световна практика съюз между политическите полюси. Да, и това е част от наследството на отминалата 2002 г.
Що се отнася до 2003 г., основното предизвикателство и грижа е жизненият стандарт на българските граждани. Това е приоритетът на приоритетите и на него ще бъдат подчинени и социалната, и фискалната, и данъчната, и икономическата политика в тяхната единна неделима интегрална цел. И това е във философията на Бюджет 2003 г.
Значителна част от предпоставките са налице, освен тези, за които стана дума, следва да се подчертае, че България вече е призната страна с функционираща пазарна икономика. Не чухме това признание от опозицията, но то се получи от европейските ни партньори. С потенциал за конкурентоспособност в близка перспектива зад гърба ни е един успешно изпълнен бюджет за 2002 г., благодарение на което покрихме и стари борчове на общините и 2003 г. е първата от последните няколко, в която те навлизат без сериозни задължения и дефицит. Кредитният рейтинг на страната расте, за да стигне до определението "положителен”, съгласно последната класация на Агенция “Муудис” – резултати от повишена прозрачност на управлението и респективно намаляла корупция. Ще се съглася обаче с твърдението, че всичко това още не се е отразило на трапезата на българските граждани. Да, това е вярно. За да се случи това обаче, е необходимо преди всичко Министерският съвет и управляващото мнозинство да акутализират икономическата си програма. Очаквам икономическият екип да разгърне потенциала си и да разработи ясна стратегия за инвестиции до 2007 г.
Румен Овчаров (КБ, от място): Не сте ли в това правителство?
Лютви Местан: Разбира се, но аз говоря като парламентарист към колегите от Министерския съвет.
Практиката показва, че когато стратегиите се пишат не с цел да останат на книга, когато съдържат реално приложими елементи, те дават резултати. Например стратегията, предложена на Министерския съвет от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, която стратегия по-късно бе предложена от Министерския съвет на българското Народно събрание.
Това, че поканата за членство в НАТО намалява инвестиционния риск с 50 на сто все още не е достатъчно. Има и редица други вътрешни ресурси, които трябва да се задействат, като продължаване политиката на данъчно поощряване на инвестициите. Първите стъпки вече са направени с приетите данъчни закони към края на миналата година. Имам предвид нулевия данък върху печалбата за инвестиции в критичните региони, приключване на започналия процес на облекчаване на лицензионните режими, конкретизиране на идеята за изграждане на свободни икономически зони и най-вече държавата трябва да премине от режим на пасивно чакане на инвестиции, от чакане на Годо, за когото се знае, че никога не идва, в режим на проектна готовност за усвояване на инвестиции – вътрешни и външни. Това очакваме да бъдат основните елементи на една правителствена стратегия за инвестиции.
Защото всички тези въпроси с особена важност стоят и за българското земеделие и животновъдство. Неслучайно в законодателната програма на Министерския съвет цели осем закона засягат този приоритетен, важен, ключов отрасъл за българската икономика. Нашата амбиция е и чрез тези закони, и чрез цялостната дейност на Министерството на земеделието и горите, и на кабинета като цяло до края на годината да приключим преговорния процес по глава “Земеделие”.
Уважаеми колеги, 2003 г. ще бъде повратна и в реализирането на една нова стратегия в социалната политика с мото “От социални помощи към заетост”. Аз съм убеден, че това ще се случи, първо, защото в Бюджет 2003 г. е предвиден необходимият финансов ресурс и, второ, това вече в българските условия е революция в социалната политика: изпълнителната власт заявява политическа готовност да се оттегли доброволно, подчертавам доброволно, от редица територии. Това не означава абдикиране от задълженията, защото, напротив, държавата ще продължава да финансира социалните дейности, но тя доброволно отваря възможност предоставянето на социалните услуги да се извършва от специализираните граждански сдружения. Това наистина е революция в социалната политика, защото по този начин принципът на субсидиарността се разгръща и се увеличават възможностите за пряко участие на неправителствените организации в процеса на предоставяне на обществени услуги.


Това е един от съществените елементи на цялостния процес на модернизиране на страната. Но и най-добрите намерения ще останат на книга, ако не се подобри взаимодействието между властите и по-специално състоянието на съдебната система.
Понеже времето ми свършва, ще заявя категоричната позиция на парламентарната ни група, че за промени в съдебната система не е необходимо свикването на Велико Народно събрание. Ако желанието ви да работим, за да се промени съдебната система, е искрено, то достатъчни са ресурсите на обикновено Народно събрание, защото България няма време, загуби достатъчно историческо време в процеса на прехода, за да си позволим още две години загуба на време.
В заключение, уважаеми колеги, според Парламентарната група на Движението за права и свободи, не търпят отлагане и редица законопроекти, внесени от нас, най-вече поставяме акцент на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност и, разбира се, считаме, че през следващата сесия парламентът трябва да разгледа и да приеме и Закона за предотвратяване на дискриминацията.
Уважаеми госпожи и господа, в заключение, към пожеланието ми за успешна нова година, в която пожелавам здраве и добруване на всички, ще отправя още едно: да спрем да се оглеждаме в криво огледало и да ви уверя, че на деструктивната ви критика ще отговорим с градивни управленски подходи, а на крайния ви песимизъм - с умерен оптимизъм, който се базира на анализа на възможностите на българската държава и на нейните граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, с това открихме парламентарната сесия на Народното събрание. Бих помолил камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да прекратят директното излъчване, тъй като пристъпваме към нашата делова работа.
Преди да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 18 декември 2002 г. до 15 януари 2003 г., позволете ми най-сърдечно да поздравя госпожа Мария Ангелиева от Националното движение Симеон Втори, която днес има рожден ден. Нека да бъде жива и здрава! Госпожо Ангелиева, за Вас са поздравите на народните представители! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Атанас Додов, разпределен на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносител Снежана Гроздилова и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България с вносител Владимир Дончев и група народни представители. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности, с вносител Димитър Абаджиев и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за адвокатурата с вносител Борислав Ралчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия по въпроса за подслушване на политическите лидери от опозицията, конституционни съдии, висши магистрати, водещи журналисти на частни и национални медии в нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
Проект за решение във връзка с Коледната ваканция на Народното събрание за 2002-2003 г. с вносител Владимир Дончев. То е прието.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейската общност и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, определящ търговските договорености за риба и рибни продукти с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи са Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване увеличаването на личния състав на охранителната рота от Българската армия в стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН под командването на НАТО с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Отчет на Българската народна банка за първото шестмесечие на 2002 г. с вносител Българската народна банка, разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагащи са Комисията по здравеопазването, Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са комисиите по икономическата политика и по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагаща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и европейските общности за присъединяване на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаване на европейско научноизследователско пространство и за иновации 2002-2006 г. и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания, допринасяща за създаването на европейско научноизследователско пространство 2002-2006 г. с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката, подпомагащи са Комисията по енергетика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното производство с вносители Валери Димитров и Константин Пенчев. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решение за изпълняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси с вносител Пламен Панайотов.
Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за разрешаване на възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов с вносител Пламен Панайотов и група народни представители.
Проект за решение за промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с вносител Пламен Панайотов.
Законопроект за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2” с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по енергетика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Искане от главния прокурор на Република България за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов с вносител главният прокурор на Република България.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя едно съобщение, внесено от народния представител Борислав Ралчев: на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание той оттегля законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, внесен от него на 9 ноември 2001 г. и разпределен с разпореждане на председателя на Комисията по правни въпроси като водеща комисия. Този законопроект е оттеглен.

Уважаеми народни представители, сега вече можем да започнем с нашия дневен ред.
Искам да ви направя едно съобщение. На Председателски съвет днес беше постигнато съгласие преди да започнем с дневния ред, така както е приет, да дадем възможност да решим няколко технически въпроса, свързани с полагане клетвата на Мима Петрова Ненкова-Запрянова, избрана за народен представител с решение на ЦИК, за да има възможност тя да упражнява своите правомощия, както и проект за решение за прекратяване на пълномощията на Петя Илиева Гегова – народен представител от Национално движение Симеон Втори, и проект за решение за промени в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, тъй като днес нашето Народно събрание трябва да попълни своята квота.

И така, уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ МИМА ПЕТРОВА НЕНКОВА-ЗАПРЯНОВА, ИЗБРАНА ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ С РЕШЕНИЕ НА ЦИК.
Моля да поканите госпожа Мима Петрова Ненкова-Запрянова в пленарната зала, за да положи клетвата, предвидена в Българската конституция.
Госпожо Запрянова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
МИМА ПЕТРОВА НЕНКОВА-ЗАПРЯНОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕГОВА, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НДСВ.
Постъпила е молба от Петя Илиева Гегова – народен представител от 23.избирателен район София-1, в която се иска тя да бъде освободена като народен представител на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България поради назначаването й за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, считано от 13 януари т. г.
Във връзка с тази молба е изготвен проект за решение за прекратяване пълномощията на народния представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Петя Илиева Гегова – народен представител от 23. многомандатен избирателен район – София".
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този проект за решение.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието. То вече е факт. Благодаря ви.

И следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Вносител е Пламен Панайотов и искам да го помоля да представи проекта за решение по тази точка.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"Проект за решение за промени в състава на
Постоянната делегация на Народното събрание в
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Съобразно решение от 12 март миналата година на Парламентарната група на НДСВ Парламентарната група на НДСВ по право предлага:
Първо, освобождаване на госпожа Елка Панчова Анастасова като основен представител и на Константин Любенов Пенчев като заместващ представител в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Второ, предлага да бъдат избрани: Константин Любенов Пенчев - за основен представител, и Иван Павлов Павлов - за заместващ представител, в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панайотов.
По този проект за решение?
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак се прави една промяна в една от комисиите. Би било добре, ако господин Панайотов и парламентарното мнозинство биха могли да ни обяснят мотивите за извършване на тази смяна и това къде се пренасочват част от народните представители, които така или иначе са равнопоставени с всички нас.
Добре, вие имате право да правите такива промени, но същевременно ние имаме право да попитаме кое налага тази промяна и в крайна сметка къде отива народният представител Елка Анастасова, в коя комисия, какви други дейности й се предлагат и има ли някакви нарушения в нейната дейност до този момент или нарушенията са свързани единствено и само с това, че тя е напуснала Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Даниел Вълчев ще мотивира предложението.
Даниел Вълчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам просто да изтъкна две основания.
На първо място, Националното движение Симеон Втори е групата с най-голямо представителство в тази зала и не вярвам да има някакво съмнение, че тя има право да има свой представител в съответната делегация. Такъв представител в момента ние нямаме.
На второ място, няма такъв прецедент, госпожо Масларова, друга парламентарна група да се вмесва в правото на парламентарна група кой свой народен представител да излъчи. Ето, за това става въпрос.
Така че аз ще моля да не се драматизира този въпрос. Това е една рутинна смяна. Представител на Национално движение Симеон Втори трябва да има в тази делегация и нашето предложение е това да бъде господин Константин Пенчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Затова си позволявам да подложа на гласуване проекта за решение, както беше представен от господин Пламен Панайотов.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 171 народни представители: за 107, против 62, въздържали се 2.
Решението е прието. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, това ни дава възможност да преминем към предложенията по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като първа точка от дневния ред за днес е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА. Вносител – Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов да представи доклада на комисията по този законопроект. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да прочета доклада на комисията, правя процедурно предложение във връзка с обсъждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Радослав Бозаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има процедурно предложение за покана в залата на заместник-министъра.
Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Заповядайте, господин Адемов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:

“Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за насърчаване на заетостта
№ 202-01-83 от 4 декември 2002 г., внесен от
Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 декември 2002 г., разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Радослав Бозаджиев – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Тотю Младенов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Радослав Бозаджиев – заместник-министър на труда и социалната политика. Беше подчертана философията на предлаганите в закона промени, която не променя философията на закона и разпоредбите с доказана ефективност. Целта е да се осигури разширяване развитието на пазара на труда, повишаване на неговата гъвкавост и осигуряване на постоянна работа на безработните лица. Важна част от промените представляват онези, които са насочени към опростяване на съществуващите лицензионни и разрешителни режими, което е във връзка с цялостната политика на правителството за намаляване на лицензиите и либерализиране на условията за развитие на бизнеса в България. Предвижда се преминаване към регистрационен режим за фирмите, които се занимават с посредничество при набиране на работа на български граждани в чужбина, което естествено ще доведе до осигуряване възможността на повече фирми да участват в този сегмент от пазара на труда.
Второ основно направление на промените е даване на законова възможност за различни видове стимули за работодатели. Това се отнася до онези, които наемат лица в неравностойно положение и др. Текстовете, които изчерпателно изброяват видовете и начините за стимулиране на работодателите, наемащи лица в неравностойно положение, са заменени с по-общи, като по този начин се дава възможност на правителството да прилага по-гъвкави форми и да използва по-ефективно ресурсите, с които разполага. Предлагат се няколко вида основни стимулиращи мерки за работодателите, които да бъдат специфицирани в Националния план за действие по заетостта.
С предлаганите промени ще се даде една по-голяма възможност за оперативно вземане на решение, което ще бъде представяно пред Съвета за тристранно сътрудничество и Съвета за насърчаване на заетостта, за да се оптимизира дейността по прилагане на всички мерки за стимулиране фиксираните в закона режими. Насърчават се работодателите и за разкриване на нови работни места, като се въвежда изискването те да бъдат над средносписъчната численост на персонала, за да се избегне уволнение на досега работещи и наемане на такива от съответната група, за която има стимули и др.
По насърчаване на безработните и в частност на онези, които се занимават със земеделие, целта на промените е да бъдат подпомогнати за определен период от време, който е един производствен земеделски цикъл. След това те ще имат възможност за достъп до системата за подпомагане на регистрираните земеделски производители. За целта се предвижда да бъдат заделени средства от активните мерки на пазара на труда, като разчетите на предвижданите разходи са съгласно установените норми на фонд “Земеделие”.
След представяне на законопроекта в проведените разисквания заместник-министър Бозаджиев изясни, че Националният план за действие по заетостта е изпълнен в целия си обем, ефективен е според Министерството на труда и социалната политика, но окончателната оценка на предприетите действия предстои да бъде направена.
Бяха поставени въпроси и дадени отговори и относно: достъпа до системата на заетостта; регистрацията на безработните, които са на социално подпомагане, но без право на обезщетение; прекратяване регистрацията при отказ за включване в програми и мерки за заетост; прекратяване регистрацията на безработни, които не я поддържат и нямат желание да ползват услугите на структурите на Агенцията по заетостта; връзката с Националния осигурителен институт към момента на разделяне на системата за регистриране и обезщетенията и др.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати “за” – 11 гласа, “против” – няма, “въздържал се” – 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Адемов.
Искам да поканя министър Шулева да представи законопроекта от името на вносителя. Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да представя мотивите за промените в Закона за насърчаване на заетостта.
Законът за насърчаване на заетостта е в сила от 1 януари 2002 г., но в този, макар и кратък срок на действие, се откроиха някои непълноти и възможности за подобряване в духа на новата стратегия за социална политика.
В тази връзка Министерството на труда и социалната политика разработи проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Предложенията за изменения и допълнения не изменят философията на закона и разпоредбите с доказана в практиката ефективност. С предложения закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта ще се постигне: по-голяма целенасоченост и гъвкавост на политиката по заетостта; повишаване на нейната ефективност; разнообразяване на програмите и мерките и включване на нови групи в неравностойно положение в пазара на труда; по-добра защита на заетостта; по-улеснен достъп до посреднически услуги; разширяване обхвата на субсидираните работодатели; улесняване ползването на насърчителните режими и обслужването на работодателите и безработните лица.
За целта в Закона за насърчаване на заетостта са направени следните изменения и допълнения.
В духа на стремежа на правителството да сведе до минимум лицензионните режими за бизнеса и да създаде по-благоприятна бизнес среда, режимът за оказване на посреднически услуги по заетостта от посредници ще бъде облекчен от разрешителен на регистрационен. В същото време обаче контролът върху дейността им ще се засили чрез увеличение на някои от санкциите по закона. В момента глобите за неспазване на разпоредбите са до 10 хил. лв. Предложението е новият им размер да бъде до 20 хил. лв.
С промените в закона ще се разнообразят и вариантите за провеждане на субсидирана заетост. В момента държавата заплаща на работодатели заплати и осигуровки при наемане на безработни от рисковите групи. Новият закон предвижда да бъдат субсидирани както заплати и осигуровки, така и поотделно – или заплати, или осигуровки на наетите безработни лица.
Важно предложение за промяна в закона е в насърчителните режими, които предлагат преференции на пазара на труда, да бъдат включени нови рискови групи. Това са лицата в предпенсионна възраст – над 50-годишна възраст, на които до момента не се обръщаше необходимото внимание, заетите със земеделска дейност, които би следвало да бъдат по-активно стимулирани, както и предприемачите с намалена работоспособност.
2003 г. е обявена за европейска година на хората с увреждания и правителството е решено да сложи начало на ново отношение към тази рискова социална група, предлагайки конкретни стъпки за подобряване на благосъстоянието им.
Законът ще въведе санкции за лицата, отказали работа по програмите на Министерството на труда и социалната политика. В случай на отказ те няма да могат да ползват подобни предложения в срок от една година.
Това предложение за промяна е в унисон с новата социална политика и стремежът системата да се освободи от хора, които реално нямат нужда от подкрепата на държавата. В цяла Европа за безработни се считат лицата, които активно търсят работа. В България това понятие е все още чуждо и се смята, че държавата е длъжна на всеки, останал без работа, а той от своя страна няма задължения. Това трябва да се промени!
Истински активно търсещият работа човек не би трябвало да отказва предложените от държавата възможности, при положение че сам не е успял да намери нещо по-добро.

Пълна данъчна и осигурителна изрядност ще се изисква и от работодателите, кандидатстващи за ползване на преференции по закона. Смятаме да прекратим порочната практика на фирми “абонирани” за програми и мерки на държавата. От тях трябва да се ползват само перфектните работодатели, които създават реална и ефективна заетост.
Предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта, са неразделна част от десетте преференции за бизнеса, които Министерството на труда и социалната политика, в унисон с политиката на правителството в това отношение, предприема с цел стимулиране създаването и запазването на работни места в икономиката. Освен освобождаването от данък печалба на фирмите, които инвестират в райони с висока безработица и намаляването на дължимия данък-печалба за фирмите, които наемат дългосрочни безработни, безработни с намалена трудоспособност и безработни над 50-годишна възраст, Министерството на труда и социалната политика предлага и следните допълнителни преференции за работодателите.
Работодателят да си спестява разходите за осигуровки, ако разкрие работно място на първичния пазар на труда за безработни младежи до 29-годишна възраст, хора с увреждания, самотни майки, лица, излежали присъди, продължително безработни и други групи в неравностойно положение на пазара на труда. Минималният срок за наемане е една година, разходите по осигуровки се поемат от държавата.
Работодателят да си спестява разходите за заплати и осигуровки за наетите по национални програми, създаващи субсидирана заетост – от социални помощи към осигуряване на заетост, помощ при пенсиониране и други. Заплащането на минималната работна заплата за страната и осигуровките към нея се поемат от държавата.
Работодателите да получат финансиране при разкриване на работни места за стажанти и чираци. Финансирането е за срок до шест месеца. Конкретният размер се определя с Националния план за действие по заетостта 2003 г.
Да се възстановят разходите по одобрен бизнеспроект за семена, посадъчен материал, торове, препарати за растителна защита при стартиране на земеделска дейност от безработни лица, които се регистрират като земеделски производители.
Да се възстановяват разходите за ползвани външни консултантски услуги по одобрен бизнеспроект за безработни, стартиращи собствен бизнес с получените обезщетения. Предоставя се и кредит за квалификация по предмета на бъдещата стопанска дейност, както и средства за наемане на втори безработен член от семейството.
От 200 на 450 лв. да се увеличат средствата за професионално обучение на едно лице, които държавата ще предостави на обучителните организации за квалификация и преквалификация на работната сила. Промяната ще бъде заложена в Националния план по заетостта 2003 г. Увеличават се и средствата за стипендии, пътни и квартирни разходи.
Всички изброени мерки ще доведат до реално стимулиране създаването на заетости и укрепване процеса на намаляване на безработицата в страната. Те са в унисон с препоръките на Европейския съюз по отношение на развитието на социалната политика. Правителството разчита на подкрепата на народните представители за предложените изменения на Закона за насърчаване на заетостта и вярва, че те ще доведат до подобряване на бизнесклимата и до по-добри възможности за развитието на пазара на труда в страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми народни представители, откривам дебатите по този законопроект, който е представен на първо четене.
Има думата господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, госпожо вицепремиер и министър! Искам да поставя един въпрос, който мисля, че е ключов за целия законопроект и който ще заинтересува най-много хората, които могат да се възползват от измененията, които предлагате. В него се залага възможност правителството да заплаща възнагражденията на определени категории лица, ако те бъдат наети от работодателите. Това е една мярка, която се използва и в някои други европейски страни. Вероятно Вие сте правили такива сравнителни проучвания. Аз смятам, че тя е подходяща и може да стимулира заетостта както на млади хора, така и на хора, на които не достигат определени години за трудов стаж и за пенсиониране. Но доколкото се запознах с проекта, в него липсва една гаранция, която може да промени смисъла на този закон.
За какво става дума? Тази мярка, според мен, ще бъде много полезна, ако тя се прилага по отношение на работодатели, които запазват сегашното ниво на заетост и допълнително наемат лица. Но в законопроекта аз не виждам напълно гаранции, че няма да се получи просто едно преструктуриране на сега заетите и да се окаже, че те ще се освободят от едно свое задължение, ще разчитат правителството за определен период да им осигури тези средства и по този начин може да се окаже, че броят на заетите лица е останал приблизително на равнището, на което се намира и в момента. И затова моят въпрос е по какъв начин практически ще се осъществява контролът? Не е ли необходимо да се предвидят допълнителни изисквания, гаранции в закона, за да може той да се превърне в средство за повишаване на заетостта чрез наемане на тези допълнителни категории лица със средствата, които вие сте отделили. Ако това се получи, смятам, че то ще бъде почувствано и от адресатите, от хората, за които се отнася. Иначе този риск е много реален. И аз бих искал в хода на дискусията да намерите начин да се спрете на този, според мен, възлов въпрос за ефективността на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо министър, да вземете отношение по зададения въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви, че веднага ми дадохте думата.
Благодаря Ви, господин Стоилов, за въпроса. Въпросът Ви е изключително актуален, уместен, не мога да намеря по-добри думи за този въпрос, тъй като състоянието, което заварихме, за съжаление, при прилагане и на закона за насърчаване на заетостта в стария му вариант, а и от началото на тази година съществуващото положение беше, както ако сте обърнали внимание в моето изложение, състояние на абонамент на определени фирми към бюрата по труда. Една изключително порочна практика, която ние още през тази година пресякохме. Това, за което Вие говорите, са мерки, които Министерството на труда вече е предприело. Аз лично съм издала заповед за критерии за подбор на работодатели при предоставяне на правата по закона. В един от тези критерии има абсолютно задължение, неотменимо, да се запазва средната численост на персонала за една година такава, каквато е била и поддържането й с увеличението по мерките и програмите, които се ползват от закона за следващия период, през който той действа.
Тази наша разпоредба предизвика доста “неудобства” за много фирми, които бяха свикнали на верижно назначаване и уволняване на едни и същи хора и въртене по фирми на едни и същи хора, с цел ползване на преференциите по закона. Искам да ви уверя, че тази практика е прекратена още през изминалата 2002 г. и има абсолютно всички гаранции на базата на издадените подзаконови нормативни документи, че тя ще бъде продължена със същата настойчивост, както досега. Това е абсолютно задължително условие при ползване на преференциите – запазване на средната численост на персонала. Нещо повече, с промените в този закон ние отиваме и по-далеч – за времето, в което държавата субсидира дадено работно място, ще изискваме работодателят след това още толкова самият той да го поддържа. Съответно има предвидени санкции ако това не се случи. Това също беше една мярка, която беше отменена в предишния закон и имаше основание за това.
Поради това, че отново сте ми дали възможност да обясня някои неща, искам да кажа, че много от предишните преференции, които се даваха на работодателите, не действаха, защото, примерно, той можеше да наеме един човек за една година и да ползва преференции. Ако този човек обаче по някаква причина в хода на изпълнение на работата не отговори на условията – квалификация, дисциплина и т.н., ако той биваше уволнен, работодателят трябваше да възстанови сумите, които е получил, след което губеше право за нови преференции, тъй като не можеше да задържи на работа същия човек. Това превърна тази норма в мъртва и работодателите изобщо не искаха да я ползват. Това, което ние сега ще правим, е да дадем възможност да се наемат работници, да се проверяват в хода на този срок, през който държавата субсидира, да се избере най-подходящия работник. Но въпросът тук не е за конкретния работник, а за работното място. Тоест работодателят може да направи подбор в този срок, да избере един от няколко работника и него да задържи, примерно, още една година за изпълнение на тази работа, плащайки му от средствата на своето предприятие. В хода на приложението на закона се опитахме да направим доста неща работещи, като от една страна затваряме кранчето на недобросъвестни работодатели, които се опитваха да използват системата само за подкрепа на собствения си бизнес, без да създават реална заетост, и от друга страна, да създадем реални преференции за тези, които искат да разкриват нови работни места. Така че искам да ви уверя, че това, което казвате, е вече факт и ние със същата настойчивост ще продължаваме да го изпълняваме и през следващата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо министър. Надявам се, че господин Стоилов е удовлетворен от това, което чу от министър Шулева.
Имате думата по законопроекта, уважаеми народни представители.
Заповядайте, проф. Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Господин председател, надявам се, че ще има изказвания, защото някак си между другото в края на годината влезе проектът за промени в Закона за насърчаване на заетостта, който е доста съществен. Мисля, че по него би трябвало да се изкажат достатъчно колеги, особено тези, които са ангажирани със социалните и трудовите въпроси.
Ще започна моето изказване с доста ясна позиция на подкрепа на тези предложения в по-голямата им част и като философия, и като конкретни редакции. Ние разбираме, че е направен един добър преглед на действащото законодателство и вносителите са се опитали да направят корекции там, където законодателството или практиката не са дали резултат или са дали лоши резултати.
Това, което на мене ми допада, е фактът, че се въвеждат две целеви групи – госпожа Шулева ги нарече рискови. Това са безработните до 29 години и тези, които са над 50 години; стремежът да се опростят лицензионните режими и да се засилят насърчителните елементи в тях, фактът, че се обръща особено внимание на земеделското производство и на особеностите на сезонната, на стопанската заетост в този сектор. Лично аз искам да потвърдя и да обърна внимание върху стремежа да се намери по-добро решение за заетостта на хора с увредено здраве и т.н.
Това са достатъчно основания, за да може на първо четене да се даде подкрепа и аз не се съмнявам, че както в комисията, така и тук колегите от нашата група ще подкрепят предложените промени.
Говорейки обаче за закона като концепция и ако го разгледаме във връзка с други нормативни актове, които сме обсъждали и приемали и които съществуват и регулират заетостта в България, аз бих искал да обърна внимание върху няколко открити спорни и ненамерили добро решение според мен в законопроекта въпроси.
Най-напред искам да се върна към изчерпателния отговор на госпожа Шулева на въпроса, който зададе колегата Янаки Стоилов. Това е добро решение – да се въведе по-добър контрол кой как ползва субсидиите, тъй като това са субсидии за назначените на работа до 12 месеца във фирмите – главно частни фирми. На мен ми се струва обаче, че в контекста на концепцията за засилване на регулиращата, мотивиращата роля на структурите на държавните институции по заетостта в центъра и в регионите, би трябвало да се направи още една крачка напред. Като партньор при назначаването на безработни, особено в посочените целеви групи, да се виждат не само съществуващите предприятия, но и проекти за нови предприятия. Нещо, което според мен е дори по-ценно, независимо че изглежда по-рисково.
Какво пречи, например, осигуровките да се плащат и другите насърчителните решения да се дават на хора, на юридическите лица, които стартират нов проект и започват ново предприятие – малко или средно предприятие? Това е още по-голяма помощ. Според мен крайният ефект, който търси вносителят, който търси правителството – инжектиране на средства и улесняване на работата по активизиране на бизнеса за назначаване на нови работни места, може да бъде постигнат по-добре. Най-вероятно по този въпрос ние ще дадем съответното предложение за второто четене.
Следващият момент, върху който искам да обърна внимание, засяга съотношението между двете направления, в които правителството търси смекчаването, туширането на въпроса за високата безработица. Едното е чрез регулирането на съществуващата заетост на пазара на труда, който действа, а другото е чрез трансформация на социалните помощи в заетост и в работни заплати. Едва, когато този закон беше предоставен на нашето внимание, мисля за доста хора, в това число и за мен, стана ясно нещо, което преди това стоеше доста мъгляво в публичните изказвания на отговорни функционери от това правителство. А то е, че наред със стоте хиляди души, които ще преминат от социални помощи към заетост, ще има още 100 хил. души, които ще намерят работа през 2003 г.
Аз се питах доста пъти откъде ще дойдат тези 100 хил. работни места. Сега, ако не бъркам – може да ме поправят представителите на правителството – разбирам, че това е основният механизъм, на който се разчита. Но като гледаме разрешенията, които са дадени, става ясно, че и в двата случая говорим за заетост, но по отношение на прехода от социални помощи към заетост. Всъщност това е една малко изкуствена или замаскирана форма на заетост, малко силово наложена форма на заетост. Тук преди време госпожа Шулева я нарече именно така – изкуствена заетост, не много нормален вариант. Но каква е моята мисъл и на какво искам да обърна внимание?
Ако на тези 100 хил. души социално слаби граждани им се каже, че ги насочват към дейности, които са включени в класификатора, към райони, към зони и т.н. с цел да облекчат тяхното социално положение или да повишат малко социалните помощи като търсят някакви насърчителни мотиви, това е един вариант.
Но на мен ми се струва, че когато започнахме дискусиите по концепцията на правителството, свързана с политиката на заетост, ясно беше казано, че ролята на тази първа програма за преход от социални помощи към заетост е да подготви една част от хората за преход към трайна заетост, да ги подготви за професии или да ги насочи към работни места и да мотивира потенциални работодатели да направят това след изтичането на 12-те месеца.
Сега разбирам, че материята, свързана с програмата “От социални помощи - към заетост” щяла да бъде уредена с наредба. Тя няма да има ранг на закон. Исках да попитам госпожа Шулева какво означава това, но тя излезе. Това означава, че ще имаме два вида, две нива на програми: едната – регулирана със закон, а другата – нещо като второ качество, която ще се регулира с наредба.
Ако правителството има траен ангажимент, ако и през 2004 и 2005 г. се върви към субсидирана форма на заетост – преход от социални помощи към заплати и осигуровки, не може ли тази материя също да бъде в рамките на закона и да се създаде една перспектива, една трайност в поведението и очакванията на хората, които са засегнати?
И в заключение искам да кажа – не съм сигурен, но четейки текстовете, ми се струва, че на някои места прекалено много права се дават на държавната администрация при регулирането на този процес. Аз разбирам опасенията, че от работата досега са направени няколко извода и единият от тях е, че фирмите – тук се визираха главно частни фирми – злоупотребяват с част от законовите разрешения в своя полза и във вреда на други фирми.
Само един пример искам да дам – защо, според мен, е дадена възможност в § 2, ал. 3 не само министърът на труда и социалната политика, но и упълномощени от него лица да правят преразпределение на отпуснатите средства? Кое е това упълномощено от него лице?
Аз мисля, че въпросът е толкова отговорен, защото в него има не само финансови, но и политически, стратегически съображения и той не може и не бива да се прехвърля на други длъжностни лица. Бюрокрацията не си е отишла от трудовата администрация в България. Не си е отишла! Тя още стои, така че не е лошо да се прегледат текстовете и да се види дали не се слага повече държавен бюрократичен елемент в тези промени.
Аз, например, бих искал да попитам господин Бозаджиев какво става със сдруженията за заетост – тези 22 сдружения, които бяха направени? Аз не ги виждам тук като институция – посредническа или някаква друга.
Фактът, че бяха направени от предишното правителство още не значи, че това е лошо решение. Преди време получихме уверения, че сдруженията за заетост ще бъдат включени в програмите за пренасочване. Аз не съм ги видял и затова питам. Може би ще чуем обяснения. Ако не, между първо и второ четене, а може би и след това при парламентарен контрол, при всички случаи ще се заинтересуваме какво става с тези сдружения, в които бяха вложени ресурси, беше отделено време, за да се изградят, ако не се лъжа, в 22 общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Адемов, заповядайте. Имате думата за изказване.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес на нашето внимание е поставен за обсъждане и гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Този закон всъщност беше приет в края на 2001 г. и на практика той действа от 1 януари 2002 г. Неговата философия е продължение на философията на действащия дотогава Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Сега практиката по приложението на този Закон за насърчаване на заетостта показва, че наред с добрите му страни има и някои въпроси, които изискват доусъвършенстване и адаптиране към бързо променящите се условия на пазара на труда.
Очевидно е, наложително е промените в закона да бъдат адаптирани към промените в основните конкуренти на пазара на труда, които са една динамична величина и в крайна сметка тези промени са призвани да отговорят на тези предизвикателства.
Какви са целите, които си поставя на практика законопроектът? Те могат да бъдат дефинирани в няколко направления.
На първо място – по-голяма целенесоченост и гъвкавост на политиката на заетостта. За да може да се изпълни тази цел, очевидно е, че трябва да бъде структурирана безработицата в нейните отделни компоненти, да могат да бъдат дефинирани по един коректен начин целевите групи безработни, за да могат мерките и програмите за заетост да бъдат насочени именно към тези отделни групи.
На второ място – разнообразяване на програмите и мерките, както и повишаване на ефективността на политиката по заетостта.
На следващо място – разширява се обхватът на субсидираните работодатели. Както преди малко госпожа Шулева заяви – абонираните досега работодатели няма да бъдат единствено и само тези, които ще се възползват от преференциите, които се дават в този законопроект. Към тези работодатели и към субекта на мерките, които са предвидени в законопроекта са дефинирани и са прецизирани критерии, на които те трябва да отговарят, за да могат те да се възползват от тези мерки.
Тези цели се предлага да бъдат постигнати чрез няколко мерки и на първо място – разнообразяване на варианти за субсидиране на заетостта чрез изплащане на средства за трудови възнаграждения и социални осигуровки – в едната форма. В другата форма – чрез осигуряване само на социални осигуровки или чрез средства само за възнаграждения.
По този начин чрез тези гъвкави методи се дава възможност на работодателите да се възползват от различни по вид преференции в зависимост от целите, които си поставя съответната програма в съответния регион и към съответната рискова група на пазара на труда.
На второ място – включване на нови насърчителни режими за рисковите категории на пазара на труда.
За първи път се говори за програми, които да бъдат насочени за жени над 50-годишна възраст и за мъже над 55-годишна възраст, преференции и насърчителни режими за лица с увреждания и за заети със земеделска дейност за един земеделски цикъл. Разбира се, земеделските производители трябва да бъдат регистрирани като такива по съответния ред.
Въвежда се изискване за данъчна изрядност на работодателите, кандидатстващи за преференции по закона. Става въпрос за това субектите, които кандидатстват за преференции по мерките, предвидени в закона, да нямат изискуеми задължения към данъчните служби и по този начин да могат да бъдат изрядни данъкоплатци и в резултат на това да могат да кандидатстват за мерките, предвидени в закона.
На следващо място – унифициране и повишаване продължителността на периодите, за които се субсидира заетостта по мерките, предвидени в закона. В досега действащия закон имаше няколко срока. Имаше 6-месечен срок, една година, година и половина, 2 години… С новите мерки се предвижда унифициране на този срок. Става въпрос за 12- и 18-месечен срок, за да може по-лесно да се контролира в крайна сметка приложението на закона.
На следващо място – съществуващите лицензионни и разрешителни режими се заменят с регистрационни за фирми, които се занимават с посредническа дейност. Това е в унисон с приетата от правителството идея за улесняване и заменяне на лицензионните и разрешителни режими с регистрационни такива.
На следващо място – насърчават се работодателите и за разкриване на нови работни места, като се въвежда изискването те да бъдат над средносписъчната численост на персонала – това, за което стана въпрос.
В крайна сметка мерките и насърчителните режими в рамките на този закон задължително трябва да бъдат съобразени и синхронизирани с приеманата в началото на всяка календарна година национална програма за заетост и финансов ресурс, който е приет със съответния бюджет.
В заключение ми се иска да заявя, че с усилията на народните представители и предимно с усилията и предложенията на тези от Комисията по труда и социалната политика, с помощта на нашите експерти, с помощта на Консултативния съвет по законодателство ще се постараем да подобрим някои от текстовете, които са предложени от вносителя и в крайна сметка да получим един добър Закон за насърчаване на заетостта.
В този смисъл заявявам, че аз и нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект. Призовавам и останалите колеги да подкрепят предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Госпожа Росица Тоткова, заповядайте за изказване. След Вашето изказване вероятно ще има почивка.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, всеки социален закон се посреща с изключително голям интерес от българските граждани, защото всяка една група граждани търси начин и възможност да се припознае в мерките, които се предвиждат в този закон.
Когато разглеждах закона и това, което ни предлага правителството, аз се опитах да погледна с очите на различни групи и различни общности за това какво законът дава на тези групи, на тези общности. Бяха казани добри неща и аз ще се съглася с това, че в закона има и добри решения.
Но искам да започна с въпроса, който постави господин Кръстьо Петков. Аз ще го поставя от малко по-различен ъгъл – какво социалните партньори в България – работодателите и синдикатите, могат да очакват от този законопроект? Всъщност този законопроект продължава политиката на правителството за неглижиране на социалния диалог, за създаване на условия за неговото заобикаляне, за създаване на условия за неговото осакатяване. Защото, уважаеми колеги, в Закона за насърчаване на заетостта се създава специален орган, наречен Национален съвет за насърчаване на заетостта, който е изграден на трипартитен принцип и този орган има огромната обществена функция и обществено очакване да защитава обществения интерес, като участва в обсъждането и в подготовката на различните програми и мерки, на размера на средствата, които се отделят за тези програми и мерки, и за планирането на т.нар. Национален план за действие по заетостта.
Всъщност Националният план за действие по заетостта се превръща в основния нормативен документ. В закона няма почти нищо конкретно, освен изброяване на различните рискови групи. Всички останали елементи на тези програми и мерки, а именно редът и начинът на тяхното предоставяне, както и размерът на средствата, които се отделят за възнаграждения, за осигуряване, за стипендии, за пътуване и т.н. – всичко това вече се изважда дори от Правилника за прилагане на закона и отива в този Национален план за действие по заетостта, който се превръща всъщност в действащ инструмент за прилагане на закона. Този документ се приема с решение на Министерския съвет, обаче в § 3 от предложения ни закон е предвидена възможност този документ, този Национален план, който се приема с акт на Министерския съвет и който е плод на продължителни дискусии по цялата верига от общинско, областно и национално равнище, да може да се променя в хода на годината и да се променя от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него лице, което може да вземе решение за пренасочване на средства от един регион в друг, от една група в друга, от един вид субсидия в друг вид субсидия, тоест да промени целия план, цялата изработена стратегия по политиката на заетостта през годината.
Аз мисля, че не е възможно ние да си позволим едно лице да добие власт, която може да подмени волята на Народното събрание, може да подмени и волята на самото правителство. Според мен това е пълен абсурд, защото едно лице не може от името на правителството да променя нормативните документи, понеже то или някой друг е решил, че това е най-добро за държавата. Това означава или че в началото на годината не е направен достатъчно състоятелен и аргументиран анализ, бих казала даже отговорен анализ, или че просто се отваря една врата, за да може да се създадат условия за пълна непрозрачност при изразходване на средствата на българския данъкоплатец. Защото никой няма възможност да упражнява този контрол и по този начин т.нар. гъвкавост, която правителството привижда в тези текстове, да се превърне в една възможност за заобикаляне на закона, за злоупотреба с тази възможност, която дава законът, и в крайна сметка – за обективизъм, за липса на прозрачност, която винаги поражда съмнения, винаги ще поражда напрежение и винаги ще ни кара да си задаваме въпроси защо е предприето едно действие или защо не е предприето.
Смятам, че социалният диалог в България има традиции. Социалният диалог е този, който дава възможност на всяко управление да търси подкрепа в социалните си партньори, за да може едно или друго решение да намери най-доброто приложение.
Какво този закон ще даде на търсещите работа лица или на т.нар. активно търсещи работа лица, които са регистрирани в бюрата по труда като безработни или като такива търсещи, които искат да сменят работата си? Мисля, че в закона се отнемат много от правата на гражданите. Може би това е добре и би било добре, а и аз бих го подкрепила, ако срещу тези права има и по-големи възможности, които се предоставят на българските граждани – по-големи задължения на гражданите и по-големи възможности, които те да имат в резултат на приеманите от нас промени в закона.
Първото право, което отнемаме с този закон, е правото на информиране на активно търсещите работа като основно средство за подпомагане и посредничество при наемане на работа. Най-важното е тези хора, тези български чиновници, които работят в структурите на Агенцията по заетостта, да могат да намерят най-доброто решение за всеки човек. Неслучайно в закона е записано, че за всеки трябва да бъде направен план за действие – дали е необходимо да има нова квалификация, дали е необходимо да има преквалификация, дали мотивиране за започване на работа и т.н. Всъщност това отпада и аз не мога да си отговоря на въпроса защо. Защото в края на краищата един човек да приеме едно предложение, той трябва да получи информация. Най-важното е, че законът трябва да подпомага лицето при започване на работа, а достъпът до информация, достъпът до всичките тези възможности, които дават работодателите и които дава законът, всъщност е истинското подпомагане на хората за наемане на работа.
Второ, безработните лица трябва да знаят, а и не само те, всички ние трябва да знаем, че подходяща работа вече не съществува. Няма такова понятие “подходяща работа”. Подходящата работа е въведена неслучайно. Но аз исках да ви цитирам един служител на Министерството на труда и социалната политика, който си позволи да каже следното: “Работа според квалификацията и професията е доста аристократична възможност за нашите условия”. Какво означава това, уважаеми колеги?! Означава, че вие, български деца, можете да си учите, може да се стремите да отивате във висши училища, може да се стремите да получавате квалификация, Бюрото по труда може да ви натиска да влизате в курсове за квалификация и преквалификация, но в края на краищата сте длъжни да приемете работата, която ви се предлага. Разбира се, че работата е много важна, но ние не можем да отнемаме правото на хората на избор и срещу това да ги подлагаме на различни санкции. Ние можем да приложим санкция да не бъдат включвани в различни програми и мерки и т.н. (аз тук съм съгласна), но да им отнемаме правото на регистрация и по този начин правото изобщо на достъп до тази система, аз мисля, че това е недопустимо. Смятам, че този чиновник, който си позволи да каже това нещо, да отиде да бъде портиер или да отиде да мете улиците, или да ги почиства от снега и да бъде доволен от това, че неговата квалификация, в която държавата е вложила много, и неговите родители и той самият са вложили много, може да служи за далеч по-прости неща.
Постигането на квалификация, постигането на висока степен на професионализъм е стремеж на всеки човек. И държавата трябва да бъде част от тази система, за да мотивира, да подпомага хората, за да искат още повече и още повече именно такъв по-висок професионализъм.
Какво трябва да очакват работодателите от този закон? Казвате: унифициране. “Унифициране”, преведено на езика на този закон, разбирайте намаляване на възможностите. И това е вярно. Аз ще ви изброя всички конкретни случаи, в които се намалява срокът. Може би имате основание, но аз бих искала вие да го наричате с истинското му име. Всъщност “унифициране на условията” означава намаляване на срока на ползване на тези субсидии…
Хасан Адемов (ДПС, от място): Не означава това.
Росица Тоткова: И няма как да бъде другояче, защото средствата тази година са много по-малко, защото по-голямата част от средствата всъщност отидоха в тъй наречената програма “От социални помощи - към заетост”.
Освен това, работодателите трябва да осигуряват още толкова заетост, за колкото време са получавали субсидии. Това се нарича защита на заетостта. И ако някой не изпълни, ние какво правим? Санкционираме го, като го караме да върне средствата, които държавата му е дала под формата на субсидия, със законната лихва.
Аз мисля, че това, което беше и е в досега действащия закон, не е средството на санкция, а средството на стимул, което ще даде много по-добър резултат. Защото, уважаеми колеги, в досега действащия закон работодатели, които запазват заетостта, получават макар и много по-малки, но все пак получават стимули за това, че те са запазили заетостта. И по този начин ние можем да очакваме по-добър резултат. Само със санкции няма да можем да постигнем това, което очакваме.
Аз забелязвам една тревожна тенденция. Увеличаваме глобите. Добре! Увеличаваме санкциите. Добре! Но в края на краищата, уважаеми колеги, какъв е резултатът? По-висока безработица, по-малка заетост.
И още един момент, който трябва да знаем всички ние. Работодателите и в този закон са две групи. Едната група това са държавните органи и всички органи, които са на бюджетна издръжка. За тях е предвиден специален текст в чл. 30в, в който се казва, че “Държавните органи и другите бюджетни организации могат да сключват извън утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочени по програми и мерки”. Извън утвърдената им численост! И всички останали – това, за което пита и господин Стоилов и за което аз трябва да се отклоня малко и да направя една корекция. Откакто съществува Законът за защита при безработица, откакто съществува Законът за насърчаване на заетостта, винаги, за да ползва един работодател преференция, е имало изискване наетите хора да бъдат над средносписъчния състав. Винаги! Това е било задължително условие и това условие е било записано така, както и сега е записано в закона.
Значи ние ще разрешаваме на държавните органи, без да са си попълнили щата, да наемат извън списъчния си състав хора по програми, защото бюджетните организации - Министерството на труда и социалната политика, нямат пари, Министерският съвет няма достатъчно пари, а общините, видите ли, те имали много пари, защото сме им дали само 50 процента. Или пък работодателят има пари, той трябва да поддържа средносписъчната заетост и ако той не го прави, за него санкция, а за държавния орган, който не си е попълнил щата, за него може да се включват такива хора. По този начин ние всъщност поставяме работодателите в два вида, те са неравнопоставени. Това впрочем беше направено и в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, когато работодателите, разбирайте частните работодатели, трябва да плащат всички осигуровки, а ако не плащат, просто жална им майка, а държавата може да облекчи себе си от един вид осигуряване. Ето това е неравнопоставеност, уважаеми колеги.
И второто, което мен ме смущава. Държавата си взема пари от себе си, но те не са нейните пари, а това са парите на българския данъкоплатец, и си финансира сама себе си.
Затова смятам, уважаеми колеги, че трябва да имаме еднакви стандарти, еднакъв принцип, еднакъв подход както по отношение на контрола, така и по отношение на възможностите, които се дават.
Аз не възразявам срещу това, макар че то е много спорно, но все пак бих го приела, да може и в такива държавни, общински и други такива бюджетни организации да се включват хора, за да може те по този начин да получат шанса не само чрез субсидирана заетост, а след това чрез постоянна заетост, но във всички случаи трябва да има еднакъв режим.
Какво да очаква българското общество от този закон, а и ние в това число като български народни представители какво можем да очакваме от този закон? Това, което би трябвало да очакват хората, е законосъобразно изразходване на средствата. Аз никак не мога да се съглася с тезата, че, видите ли, някой се бил абонирал за нещо, за някаква преференция, че работодателите са престъпниците в нашата държава.
Кажете ми, уважаеми колеги, тези нарушения биха ли могли да станат, ако Бюрото по труда, ако служителите в това Бюро по труда са си на мястото? Нима те не познават работодателите в своя район? Нима те за първи път се срещат с работодателите в своя район? И ако такива крайни отклонения, крайни нарушения са допуснати, например в Ихтиман, това по никакъв начин не може да стане без служителите от Бюрото по труда. Защото прехвърлянето на човек от фирма във фирма, освобождаването му и наемането му след това е въпрос, който може да бъде реализиран единствено и само със съгласието, не със знанието дори, а със съгласието на служителя от съответното Бюро по труда.
Обществото очаква законосъобразно разпределение на средствата, които събира от своите данъци, и затова трябва да има контрол. Не санкциите са тези, които най-много ще решат въпроса, а трябва да има контрол. И в досега действащия закон, и в този, който се предлага, контролът е символичен. Този пример, който аз ви дадох - не искам да ви цитирам точно какви са нарушенията, защото предполагам, че вие също четете информацията, която дава Министерството на труда и социалната политика - тези нарушения са възможни, именно защото няма система за контрол.
В Националната служба по заетостта, или сега Агенцията по заетостта, аз не виждам такава система за контрол. Щом са възможни тези драстични нарушения, това не е просто един човек да не го осигуряват, за което той не е платил примерно на 100 лв. 30 лв. Това са средства, минимална работна заплата, както беше досега, за 24 месеца, за осигуряването за тези месеци. Вие сами направете съпоставка за какво изтичане на средства чрез превъртането на хората става дума.
Какво още да очаква обществото от този закон? От този закон, според представителите на министерството, трябва да очакваме нови работни места – 80 хил., които после станаха 40 хил. работни места. Но все пак 40 хил. е едно доста внушително число от работни места.
Аз мисля, уважаеми колеги, че когато поемате ангажименти, трябва много добре да преценявате, защото всичко, което става в Народното събрание и в неговите комисии, се записва. Може би затова хората са най-критични към нас – именно защото ние сме най-публичната институция, публична не само за себе си, за това, че можем да имаме достъп до всякакъв документ, а публична преди всичко за това, че всички хора могат да наблюдават тези дебати, всички хора могат да имат достъп до тази информация и по този начин да си сверяват часовника, да видят дали някой, който е поемал ангажимент, го е изпълнявал. И след като толкова много ангажименти поехте, а не ги изпълнихте, аз мисля, че сега просто не е коректно, за да не използвам по-други и по-силни изрази, вие да поемате още такива ангажименти. На коледното приветствие Симеон Сакскобургготски каза, че са разкрити 100 хил. работни места. Но безработицата не е спаднала. И това е факт. Аз ще ви кажа, че ние ви оставихме безработицата на 16,83 процента, а вие я направихте за една година, за същото време, 17,64.
Така че, уважаеми колеги, цифрите са безпощадни. Те са безпощадни към всички - и към нас като управляващи в предишния парламент. Ще бъдат безпощадни и са безпощадни и към вас. Ще бъдат безпощадни и към останалите.

Затова нека да поемаме ангажименти, които можем да изпълним. Защото, както скочи обезщетението за безработица от 70 на 70 лв. и това беше широко рекламирано, защото както от тази година се въведе половината патентен данък за лицата с 50 процента работоспособност, а това е въведено още през 1999 г., дори миналата година в прокта на Министерския съвет имаше запис да отпадне тази преференция, сега изведнъж ние въвеждаме нещо ново. С такива похвати не може да се спечели доверие. С такива похвати ние можем да намалим безработните само до известна степен. Но с такива похвати наетите ще продължават да спадат.
И аз днес отново ще задам въпроса, на който искам да получа отговор: защо наетите по трудов договор в България катастрофално намаляват, след като Сакскобургготски каза в Коледното си приветствие, че нови 100 хил. души са започнали работа? Днес чух, че вие сте намалили безработицата с 10 процента. Защо заетите спаднаха от 1 млн. 938 хил. на 1 млн. 635 хил.? Защо, в резултат на мерките ли? В резултат на какви действия и кой ще носи отговорност за това? Ако тези мерки за една година ще доведат до това заетите да се намалят с 300 хил., тогава няма да се учудваме на заглавия в българския печат, че 200 хил. души изкарват хляба си и си харчат парите в Гърция. И те сигурно догодина ще стават много повече.
Аз искам, когато правим нещо, да имаме ясното съзнание, че ние се стремим да направим добро. Тъй като не виждам достатъчно основания в този закон за това, че се прави нещо добро, за това, че се осигурява заетост на хората, а по-скоро обратното, че работата, заетостта по-скоро се превръщат в трудовата повинност, аз не намирам достатъчно аргументи в себе си да подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Давам почивка от половин час. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата за изказвания по законопроекта за насърчаване на заетостта на първо четене.
Госпожо Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз се присъединявам към всички онези становища на колегите, които се изказаха в края на предишната парламентарна сесия и в началото на тази, че изключително важни, значими и много чувствителни за гражданите в България социални закони за съжаление бяха гледани в последните минути на парламентарната сесия. И ето сега стартираме в началото на сесията пак с такива закони. В това, че стартираме с тях, няма нищо лошо, но неприятното е, че голяма част от народното представителство е ангажирано може би повече да дава интервюта за началото на парламентарната сесия, да се радваме един на друг, че не сме се виждали отдавна и много по-малко да дебатираме по тези изключително важни и значими за всеки българин, а и за всяка една парламентарно представена политическа сила законопроект. В случая имам предвид предложените ни изменения и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта от Министерския съвет.
Всяка една стъпка, насочена към усъвършенстване на проблемите, касаещи в голяма степен преодоляване на безработицата и насърчаване на заетостта, заслужава да бъде адмирирана. Всеки един опит, независимо от коя страна на политическото пространство се прави с цел да се създадат повече работни места, да се стимулира създаването на работни места, да се ангажират гражданите в страната, да не стоят те на опашките на “Социални грижи” и да не висят в социалните параметри, винаги е бил по мое дълбоко убеждение заслужаващ особено голямо внимание. Тези проблеми са чувствителни, защото се променя законодателството, по което доста сме спорили и което е показало в последните 12 години, че има нужда от съобразяване с много критерии и то най-вече с нашенските си, български критерии, с нашенските си, български условия и с развитието на българския икономически потенциал.
Приветствам голяма част от направените предложения тук за промяната на закона и в същото време не мога да не се солидаризирам с направените преди мен остри критични бележки. Защото когато се прави нещо бързо, когато се опитва да се променя логиката в една сериозна сфера, в която, пак повтарям, България няма традиции, защото ние пазар на труда нямахме преди 12 години, защото ние борса на труда нямахме до 1990 г., защото ние безработица реално, каквато сега я виждаме, нямахме до 1990 г., всичко това ще породи дискусии, ще породи съмнения. Разбира се, ще си кажем и нашите становища. Аз много бих искала моето изказване и изказванията на колегите от опозицията да не се считат от колегите от управляващото мнозинство като неща, които казваме, за да сложим прът в колелото. Точно обратното, да направим нещо, с което не да казваме, че ще се разкрият нови 100 000 места, защото това фактически не е вярно. И защото когато се говорят и се съобщават такива огромни суми, трябва да се знае реално, че едно трайно работно място струва минимум 10 – 15 хил. лв. Минимум! Така че сами разбирате за какъв ресурс от средства става реч. Но тъй като преди Нова година шумно се рекламираше програмата “От социални помощи - към заетост”, тук става въпрос за нещо друго. Беше огласено намерението на правителството да се даде шанс да се стимулират работодателите за наемане на работа на определен контингент от хора. Това е чудесно. Младите хора, които напускат висшите учебни заведения, които напускат казармата или училището, хората, които са в онази критична граница след 50 години и са попаднали в капана на Кодекса за задължително обществено осигуряване и реално нямат шанс да се класират в системата, наречена “Социално осигуряване”, също имат нужда от подпомагане. С този законопроект се прави една сериозна стъпка и се дава възможност да започне, ако мога така да кажа, една субсидирана от държавата заетост. Казвам, би могло да се каже така. Казвам го с цялото съзнание, че това е добре. И в същото време, слушайки днес и изказванията в началото на парламентарната сесия, които в по-голяма степен са с политически оттенък, но те не могат да пренебрегнат и реалностите в страната, ние всички много шумно прокламираме работещата пазарна икономика. Но работещата пазарна икономика не значи едно засилено администриране от страна на държавата. И тези добри намерения за разкриване на близо 100 000 работни места биха били чудесни, ако ние сме сигурни, че работодателите имат желанието да разкрият тези работни места и да наемат тези хора. Ами ако този работодател български, който е притиснат от икономическата ситуация в страната, няма икономическата възможност да заплати 100 – 120 – 150 лв. работна заплата, какво от това, че някой с най-добри чувства, в случая правителството, управляващото мнозинство, иска да гарантира заплащането на осигуровките? Той просто няма възможност!
Уважаеми колеги, аз имах възможност да се срещна само преди три дни с кмета на Чирпан, който каза: да, чудесно е, госпожа Шулева каза, че не 130 работни места по програмата “От социални помощи - към заетост” ще ни дадат, а 500 ще ни дадат, тъй като имаме висока безработица. Но аз – казва той – няма къде да ги сложа, нямам пари за дейност! Тоест това, което ние говорихме тук - едно е намерението, друго е възможността. Аз приемам доводите на госпожа Тоткова що се касае до това, че дори когато става въпрос за неусвоени средства, не би трябвало те да се разпределят от министъра на труда и социалната политика. Именно защото неусвоени средства ще има в големи количества, защото работодателите просто няма да наемат хора, въпреки че има много по-добър режим за стимулиране и много по-добър режим за контрол. Значи ли това, че в онзи вариант тези неусвоени средства в периода юни – юли – август – септември по решение на министъра на труда и социалната политика ще се насочват там, където се прецени? Нали разбирате, че това не би било съвсем коректно нито от гледна точка на регионите, в които има безработица, нито от гледна точка на работодателите, още по-малко, от гледна точка на конюнктурата и начина, по който ще се разпределят тези средства.
На следващо място, за нас никак не е без значение и това, след като винаги е имало определени изисквания за списъчния състав и надсписъчния състав, защо именно държавните структури, които получават пари от бюджета, тоест от всеки български данъкоплатец, а не на базата на свършената работа в частния сектор и реализиране на определен обем работа, там няма да се спазват тези изисквания и за тях няма да важат тези параметри. Ето виждате, че има неща, които трябва да ги изясним, трябва да ги изчистим, за да не будят най-малко подозрение, най-малко за да не се създават прецеденти, в които един, двама или пет човека, или определен контингент от хора без санкциите на върховенството на институциите в България ще могат да реализират една или друга дейност, говоря за средства, които средства се дават от бюджета на Република България.
Уважаеми колеги, аз бих поставила и един друг такъв въпрос. Напълно съзнавам, че тук заместник-министърът господин Бозаджиев едва ли би могъл да отговори на този въпрос или би могъл да поеме ангажимент, но аз искам да попитам: защо Националната програма по заетостта не може да се гледа поне в Комисията по труда и социалната политика? Там става въпрос, колеги, за пари, за много пари. Струва ми се, че е коректно и че е редно законодателният орган също да бъде запознат, да бъде в течение с всички онези изменения, параметри, детайли, промени, които се налагат, защото вие виждате, че с поднормативни актове ще се решават много проблеми.
Националният план за заетостта не е план, който касае само една институция. Аз съм убедена, че всеки един от нас най-добронамерено ще обърне внимание на този план и ще иска да помогне. Никой от нас не е заинтересован в България да има малко заети и много безработни. За никого това не е позитивно. Недейте да мислите, че когато ние поставяме някакви въпроси и искаме те да се решат конкретно или по-добре, то е за да дестабилизираме системата. Тази дестабилизирана система дестабилизира цялата държава, дестабилизира нас самите, тези, които сме законотворци. Никъде не казват в публичното пространство НДСВ, Коалиция за България или СДС, или ДПС направиха закон. Те казват Народното събрание. Това е авторитетът на всеки един, който стои тук, независимо от коя страна на залата.
Така че, приемайки по принцип добрите намерения, които са заложени в направените предложения на Министерския съвет, аз определено считам, че между първо и второ четене ние трябва много сериозно да направим анализ и на бележките, които се дават от страна на специалистите в регионалните структури по заетостта, на дружествата по заетост, както, разбира се, и на конкретните въпроси, които в една или друга степен дават много повече свобода не на Тристранния съвет за сътрудничество, не консолидация на проблемите и консултации, а администриране и налагане на решения само на единия от участниците в Тристранния съвет.
Така че моля действително да приемете част от бележките, които сме направили и които ще направим между първо и второ четене, да бъдат сериозно и аргументирано обсъдени. Аз се надявам, че ние в комисията ще имаме възможност да се запознаем и с Националния план по заетостта и, разбира се, да бъдем канени тогава, когато се обсъждат тези важни и стратегически въпроси, които въпроси касаят по принцип политиката за заетостта. Още повече, че там има твърде много и методологически проблеми, които ние заедно трябва да решаваме - заедно в Народното събрание, заедно с Министерския съвет, ако щете, даже и с институциите, които дават различна информация в тази насока, която виждате, че не е съвсем точна и не винаги е достатъчно прецизна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря госпожо Масларова.
За реплика думата има господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател!
Госпожо Масларова, за много години! Тази година не сме се поздравили.
Емилия Масларова (КБ, от място): Да си жив и здрав!
Валери Цеков: Вие също!
Аз бих искал да взема отношение по някои от нещата, които Вие споменахте във Вашето изказване.
Първо, прави Ви чест, че отчитате достойнствата на този закон, защото аз смятам, че това е един закон, изпълнен с много достойнства, в него има много елементи, които имат за цел и според мен те със сигурност ще изпълнят задачата на закона, а именно да се подобри дейността по насърчаване на заетостта в Република България.
Но една от забележките ми направи впечатление и тя е забележка, която и госпожа Тоткова спомена, но с която аз не мога да се съглася. Искам да направя едно разяснение за колегите, които слушат в залата.
Не мога да се съглася със забележката, че не е точна или може би не би трябвало да има възможност министърът на труда и социалната политика да извърши преразпределяне на средствата, предвидени по програмите по заетостта от региони, където те не се усвояват достатъчно, към региони, където те биха могли да бъдат усвоени. Сама разбирате, че целта на този закон не е да се пречи на усвояването на средствата, предвидени по мерките за насърчаване на заетостта, а напротив, те да бъдат усвоявани адекватно, за да може по-голяма част от населението, от хората, които са регистрирани като безработни, да се възползват от мерките, които предлага правителството. В този смисъл изключено е да не дадем или отнемем възможността, поне по мое виждане, на министъра на труда и социалната политика да наблюдава как текат процесите по райони и как се изразходват предвидените средства за насърчаване на заетостта и когато забележи, че има райони, в които тези средства не се абсорбират, утилизират или се усвояват както трябва, съответно пък в други райони тези средства се усвояват, което означава, че се предлагат достатъчно услуги и достатъчно качество на услугите, той да не може да преразпредели тези средства с оглед по-доброто им усвояване.
Така че за мен тази промяна в закона, която е предвидена в § 2, касаеща чл. 4 на закона, е съвсем на място и тя именно е в смисъл да се даде възможност за оперативна реакция от страна на министъра на труда и социалната политика, когато забележи, че има места, където средствата не се усвояват правилно. Така че аз не се съгласявам с това Ваше твърдение.
Бих искал да направя и една друга забележка. Вие пледирате Националният план за заетостта да бъде гледан в Комисията по труда и социалната политика. Лошо няма, проблемът обаче е, че аз виждам нещата по друг начин. Комисията по труда и социалната политика би могла да окаже контрол върху това как се изпълнява този план.
Емилия Масларова (КБ, от място): Ние не сме го видели.
Валери Цеков: Ние ще видим плана, но когато засечем, че има неизпълнение по този план, смисълът на Комисията по труда и социалната политика е да контролира дейността на министъра на труда и социалната политика и да контролира как се провежда тази политика. Така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това изказване ли е, господин Цеков?
Валери Цеков: Не, това е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Реплика, ама вече четири минути говорите. Ако искате, направете го като изказване.
Валери Цеков: Благодаря Ви, аз ще продължа в изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика думата има госпожа Масларова.

Емилия Масларова (КБ): Това е оригинален начин за честитене на Новата година, така че още веднъж на всички: Честита Нова година!
Ще започна отзад напред. Можем да контролираме нещо, което познаваме, господин Цеков! Апелирам Комисията по социална политика да се запознае и да бъде в течение, нищо повече. Вие казвате: министърът на труда да разпределя средствата. Законът е закон, с който ние стимулираме работодателите. Ако в дадени региони работодателите нямат икономическата възможност да разкрият тези работни места и да плащат работна заплата, а правителството плаща само осигуровките, то е не защото министерството е активната страна, а защото икономическата ситуация в страната не позволява едно или друго. Така че как министърът на труда ще реши да ги изпрати примерно от Кюстендилско в Хасковско, ако и там няма работодатели, които да искат да вземат тези пари, защото нямат възможност? Там се кандидатират работодателите, те са активната страна, а не министърът на труда! Тук става въпрос за администриране на средства, за възможности, за които законът казва: при тези и тези условия работодателите имат право и държавата им дава възможност. Държавата с това си свършва работата. А вие казвате, че имаме функционираща пазарна икономика. Къде е тази функционираща пазарна икономика, след като за всяко нещо министърът на труда ще администрира? Даваме правата, но така или иначе аз съм работодателят “Х” на предприятието “У”, но нямам възможност. За мен това е много хубаво като санкция, но нямам икономическата възможност да плащам работни заплати, независимо, че вие ще ми осигурите осигуровките за тези хора. За това говоря. Разбира се, че ние ще искаме да се осъществи това преразпределение при определени програми на пари от министъра на труда и социалната политика в регионите, където има по-голяма безработица, да дадем повече стимули! Разбира се, никой не възразява срещу това! Но не може министърът еднолично да решава тези въпроси! В крайна сметка политиката по заетостта се прави … (Неразбираема реплика.)
Как кое се решава?
Затова искаме да видим Националния план по заетостта, да чуем становищата на другите институции, които участват в този процес и тогава да се разпределят парите. Защото не съм съгласна с начина, по който се разпределиха парите за общините в края на годината. (Неразбираема реплика.)
Не е друг въпрос, това е същият въпрос, защото на края на годината ще кажете, че има останали пари, ще наближат избори за местни органи на властта и ще кажете: законът ни позволя да разпределяме парите! Не съм съгласна. Тук трябва да има ясни и точни критерии. Критерият е икономическата активност на работодателите. Работодателят казва: имам възможност, наемам, използвам правата по тази програма. Но ако няма тази възможност, извинявайте, как така ще разпределяме пари? Ще решим там, където искаме, в по-голяма степен да наливаме средства, както на някои общини дадохме без всякакви критерии много повече пари, отколкото на други. И отново има едно неправомерно разпределение на средствата. Благодаря. Извинявайте, че просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко честитя Новата година на всички и дано да е спорна и щастлива за всички!
В началото на изказването си най-напред бих искал да приветствам Министерския съвет за това, че толкова своевременно реагира на несъвършенствата на един закон, който приехме преди малко повече от година и успя да отстрани доста сериозни пречки към ефективното осъществяване на заетост. Намирам, че такива средства, включително материализацията на идеята “От социални помощи - към заетост”, която беше охарактеризирана тук, струва ми се от проф. Петков, като твърде изкуствена, в най-общи линии, не съдържа нищо изкуствено. Защото смятам, че вместо да си получава социални помощи, за едно лице е по-достойно да се заеме с труд, да материализира някъде своята работна сила, а не да седи и да чака на опашката за социални помощи, да ходи да доказва колко е беден и т.н. Това като първо.
Емилия Масларова (КБ, от място): То и сега трябва да се доказва!
Атанас Василев: Е, доказва се, ама не е чак… Той като си започне работа… Чакай де, имаш време за реплика!
На второ място, то способства за съхраняване или, ако щете, за възстановяване, защото има много дълговременни безработни, на техните трудови навици, квалификацията и поддържането й. Защото на опашката пред бюрото за социалните помощи няма никакъв ефект и освен това за доста хора то е малко унизително. Не трябва да се забравя също така, че тази програма обхваща и една категория граждани, които сега, без тези специални мерки, които се предвиждат с изменението на закона, не биха могли да добият осигурителен стаж, който им е нужен, за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако седят и получават за социални помощи! Това време не се зачита за трудов стаж. Кога ще им дойде ред да се пенсионират? Така че не бива да се подминават тези конкретни достойнства.
На трето място, не знам защо ни прави впечатление тази разгърната система от мерки за стимулиране на работодателите към осигуряване на заетост. Вземете чл. 30а и ще видите колко много мерки са предвидени – заплащане на основни и допълнителни трудови възнаграждения; осигурителни вноски; обучение; финансиране на обучение при необходимост от една или друга квалификация; на стипендии; транспортни разходи; лихви по кредити, отпуснати по гаранционните схеми на Министерството на труда и т.н. Вижте текста и ще видите каква широка гама от мерки за стимулиране на работодателите се предвижда в сегашното изменение на закона.
Госпожа Тоткова възрази срещу това, че връщането на неусвоените суми от работодателите, които не са си изпълнили поетите задължения, било санкция. Първо, в юридически смисъл това не е санкция, а връщане на неоснователно полученото в резултат в крайна сметка на едно неоснователно обогатяване. Връщане на нещо недължимо платено. Неоснователно е получено, а след като работодателят получава субсидията, за да свърши определена работа, да разкрие места и не ги разкрива, какво да ги прави тези пари – да ги държи ли?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не си разбрал!
Атанас Василев: А, не съм разбрал… Както и да е. Във всеки случай юридическата квалификация е много далеч от понятието за санкция. Това не е санкция. А във връзка с това, малко изпреварващо, бих одобрил и повишаването на истинските санкции, на размерите на глобите, в случаите на неизпълнение на закона.
Също така със закона се утвърждава, това е пак в противоречие със становището на госпожа Тоткова, социалният диалог в тази конкретна сфера на осигуряването на трудова заетост, тъй като този Тристранен съвет по заетостта също се състои от представители на социалните партньори на правителството, синдикатите и работодателите. Защо смятате, че сегашната уредба, която се предлага, е в противоречие с идеята за социалния диалог? Бих казал, че е обратното – то е нейното утвърждаване в тази конкретна плоскост, макар че не знам дали практически няма да се получи известен паралелизъм между работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество и този Национален тристранен съвет по заетостта, но бъдещето ще покаже. При тази своевременна реакция, която вече правителството доказа, може би ще се намерят механизми за координация.
Националният план по заетостта повдига няколко въпроса. Не знам защо той се схваща като подзаконов нормативен акт, въпреки че се приема от Министерския съвет. Мисля, че той по-скоро има еднократно действие. Смята се, че той дори не толкова изпразва от съдържание, а измества самия закон. Това не е вярно! Това е един акт по изпълнението на закона, правителствен акт, с който законът се изпълнява. По-скоро съм склонен да го квалифицирам като индивидуален, а не като нормативен акт. Заради това и механизмът за неговото изменение е така приготвен, че да гарантира една по-голяма гъвкавост. Такъв план не може да стане част от закона. Не можем да направим програмите в закона.
Другият проблем, който постави и госпожа Масларова във връзка с този план – да се предостави на комисията. Никаква пречка няма да се предостави на комисията, но питам се, каква ще бъде функцията на комисията? Добре – предоставя се. Какво друго може да направи комисията, освен да си го прочете? На какво основание би могла да упражнява контрол, освен парламентарен контрол, какъвто може да упражнява всеки един народен представител? Не виждам смисъл. Какъв е евристичният смисъл? Предоставя се на комисията, на нея й се предоставят всякакви доклади от разни други места. Какво прави комисията? Тя няма законодателна инициатива, само я поема.
За мен е малко непонятно. Нямам нищо против, но не е нужно да се предвижда в закона, че министърът на труда, да речем, или Министерският съвет, като утвърди Националния план по заетостта, трябва да го предостави на комисията. Ами, комисията винаги може да си поиска и аз в никакъв случай не мога да приема или да споделя опасение, че министерството или Министерският съвет няма да го предостави. Няма такива случаи.
И последно имам една забележка, понеже не използвах правото си на реплика. Относно тълкуването на госпожа Тоткова или нейното мнение, че изискването за подходяща работа било отпаднало от изискванията на закона. Такова нещо няма, тъй като то е вградено – изискването за подходяща работа, в самото понятие за безработица. То е негов конститутивен признак, както активното търсене на работа, което периодически се манифестира с декларации пред бюрата по труда.
И по този повод отпадането на думата “информиране” по т. 3 на чл. 1 не означава, че безработните се лишават от информация. Нещо повече, те се стимулират да търсят тази информация, с активното търсене на работа. Ами, така е. Стимулират се точно това да правят: да се явяват периодически в Бюрото по труда, да преглеждат списъците и да търсят.
Така че да се смята, че подходящата работа е отпаднала от конститутивните белези на самото понятие за безработица – било по смисъла на този закон, било по смисъла на осигурителното право, ми се струва неоснователно.
Така че в резултат на това, което изложих, не исках да повтарям всичките други акценти и новости, които приемам в закона и които бяха изложени и от министър Шулева, и от д-р Адемов, но заявявам, че аз лично ще подкрепя този законопроект на първо четене и се надявам, че колегите от Парламентарната група на НДСВ също ще го подкрепят, като, разбира се, всякога остава открита възможността между двете четения да се шлифоват текстовете, да се съгласуват помежду си, за да се избегнат несъответствията и той да се направи по-приложим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Василев.
Реплика – господин Кръстьо Петков. След това госпожа Тоткова - втора реплика.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми проф. Василев, когато казах, че Програмата за преминаване от социални помощи към заетост е изкуствена, аз цитирах вицепремиера Лидия Шулева, която го каза тук. В това няма нищо лошо междупрочем. Държавата, притисната от високата безработица, предприема специални мерки и програми, които са познати по света. Друг е въпросът какъв ще бъде крайният ефект – дали ще се постигне 100-процентов резултат или резултатът ще бъде по-нисък от очакваното.
Що се отнася обаче до това, което Вие казахте по повод на становищата, застъпени от нас, в това число и от лявата и от дясната страна, нашата критика за това да не допуснем прекалено администриране и прекалена намеса на държавата, аз съм на доста по-различно мнение, да не кажа на коренно различно мнение.
В света няма успешни чисто държавни програми, с изключение на тези по време на голямата депресия. Най-успешните са онези програми, при които има баланс на участието на интересите между държавата, бизнеса, респективно работодателите и синдикатите. И когато се иска по-активна тяхна роля, се има предвид не просто да бъдат консултирани и информирани. Те трябва да участват. Вие сега поемате един голям залък. Миналото правителство каза, че ще създаде 250 хил. работни места, Вие казахте, че ще има като резултат 200 хил. работни места за една година. Дай Боже, всички се радват. Но сами не можете да го направите, ако не разширите правомощията и възможностите за участие на социалните партньори.
И за да приключа, искам да ви кажа, аз вече говорих с представителите на министерството, че по предложението, което направих, насърчение да има и за новия бизнес, а не само за съществуващите предприятия, работодателите са готови да участват и да дадат повече пари от държавата, стига да се открие такава възможност.
Ето, това са нашите съображения, а не нещо друго, примерно, да се опитаме да омаловажим усилията и добрите намерения на сегашното правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Петков.
Втора реплика – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Василев! Аз не знам как вие утвърждавате социалния диалог, когато един документ, който е съставен, консултиран, приет след обсъждания със социалните партньори, и който е приет от Министерския съвет, след това може да бъде променен не само и единствено дори от министъра на труда, а от някакво упълномощено от него лице. Освен аргументите, които колегите тук изложиха, аз имам и друг принципен аргумент срещу такова поведение на мнозинството. Защото не може един документ, който е приет с решение на Министерския съвет, с акт на Министерския съвет, да се променя от някакво лице. Че мога ли аз да променя закона, който се приема в Народното събрание, нищо, че съм депутат?! Мога, когато участвам в дискусията, когато давам аргументи, защитавам, докато достигна до момент, в който да ви убедя. А вие с това, което наричате социален диалог, всъщност правите социалният диалог един формален разговор, който още на другия ден може да бъде променен. Още повече, че чух тук една реплика, не искам да казвам името на колегата, когато госпожа Масларова каза, че така ще разпределяте парите и той каза: “Ами, да, разбира се. Ами как?”.
Ами, това е другата опасност. Значи вие го залагате не защото не разбирате, а точно защото много добре разбирате какво искате.
Друго, което искам да Ви възразя във връзка с това, което казахте. Вие очевидно изобщо не сте прочели закона, защото говорите, че тук, с този закон, се въвежда възможност за субсидии, за възнаграждения, за осигуровки, за стипендии, за пътуване. Извинете, обаче Вие даже и като преподавател трябва да знаете тези неща, защото те бяха заложени и не са променяни като такава възможност още в Закона за насърчаване на заетостта и в Закона за защита при безработица.
Това, което е новото тук, е създаването на възможност Агенцията по заетостта да бъде посредник при реализиране на икономически проекти и подпомагане на земеделските стопани. Това е новото качество, което, разбира се, може да бъде и оспорено.
И накрая, за санкциите на работодателя. Точно санкции, уважаеми господин Василев, защото нека да не забравяме как се казва законът. Законът се казва: Закон за насърчаване на заетостта. Значи, ако ние сме субсидирали работодателя една година да осигури работното място, на него да има човек, който да работи смислена работа, а не да брули листата и да ги мете, на този работодател, ако го задържи още една година, трябва да му дадем, макар и малък стимул, а не да го санкционираме. Ето, за това става дума.
И като казвате, че приветствате правителството за това, че променя закона, за да отстрани несъвършенствата на закон, приет преди една година, искам това нещо следваща година да не го казвате. Следващата година да направим закона такъв, че да не се налага още в първия работен ден да го променим, за да може да приемете така наречения Национален план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Василев.

Атанас Василев (НДСВ): Не съм го чел, защото съм го писал. (Неразбираема реплика от народния представител Благой Димитров.) Вашата работа е като една съдийка едно време…
Професор Петков настоя на това дали тази система "От социално подпомагане към трудова заетост" е изкуствена или не, че не било важно, било важно какъв ще бъде резултатът от нея. Засега всички надежди са този резултат да е положителен. Но, нали знаете, има една английска пословица: "За да се увериш, че пудингът е хубав, трябва да го опиташ". Преди това няма как да стане.
Що се отнася до социалното партньорство, тъй като тук репликите на господин Петков и госпожа Тоткова малко се покриват. Социалното партньорство опира до изработването на програма. Социалните партньори на държавата не са изпълнители на тази програма. Изпълнител е държавата. И тъкмо заради това е предвидено правомощието на министъра на труда. И то не може да стане на следващия ден да преразпределя средства и не може да стане и на следващия ден, както твърди госпожа Тоткова. Там има една важна думичка, която изглежда, че се подминава. Става дума за неусвоени средства – средства, които… А в същото време на друго място са нужни, има кандидати, които искат да ги получат, но техният бюджет или ресурс е изчерпан. Това е смисълът на тази разпоредба, ако трябва да се търси разумът в закона, а не непременно да смятате, че тук става дума за администриране на програмата. Не става дума за такова нещо. Програмата си е програма. Тя се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика и когато в хода на изпълнението й министърът установи, че на места има излишъци, а на други има недостиг, аз не виждам защо да не ги преразпределя? Трябва да се направи ново изменение на програмата ли, да се събира Министерският съвет ли? Нещо не ми се връзва! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди да започна своето изказване, бих искала да се присъединя към колегите, които говориха преди мен, и да ви поздравя с настъпилата Нова година. Дано тя за всички нас и за целия наш народ да бъде ползотворна и здрава!
Може би моето изказване ще прозвучи малко по-встрани от обсъжданата тук тема, тъй като аз не съм била пряк участник в разискванията, произтекли в Комисията по труда и социалната политика, но така или иначе имам своите наблюдения като участник в обществения процес, тогава, когато съм посещавала значими за региона си социални институции и заведения. Какъв е бил отзвукът за приемането на този закон и някои негови текстове сред нашата общественост?
Аз бих изложила своето становище пред вас по отношение на този закон. Безспорно, като юрист мога предварително да заявя, че като всеки закон и този не е съвършен. Като всяко човешко творение никое не е било съвършено. Но така или иначе ние сме тук с вас, за да усъвършенстваме постепенно, в процеса на работата, виждайки каква е практическата предпоставка, която примерно предизвиква тези несъвършенства, да поправяме постепенно тези несъвършенства в процеса на работата.
Законът за насърчаване на заетостта според мен поставя на една съвършено различна и нова основа отношенията на държавата ни към онази част от нашето общество, която има нужда от определено стимулиране. Какво имам предвид, когато говоря за стимулиране? За мен стимулите, които са заложени тук, в този закон, са няколко.
На първо място, това е социалният стимул. Под "социален стимул" аз бих предложила да се разбира интеграцията на безработния индивид към работещата част на обществото ни. Какво искам да кажа с това? Понастоящем съществува голям процент безработица и този процент е едно наследство, което ние заварихме от доста дълго време. Това наследство не говори в полза на българския народ. И всъщност, ако трябва да разширя своята мисъл, бих казала, че не прави добър имидж на България пред света.
Наскоро имах възможност да разговарям по тези въпроси с една чуждестранна делегация от Англия. И когато споделих, че в моя регион безработицата е около 23 на сто, те, да не кажа грубо, почти паднаха от изненада. Те споделиха на свой ред, че при тях има 3 процента безработица и се борят за намаляване на този процент.
Какво означава това? Това означава, че ние респективно трябва да направим същото в нашата страна. И аз мисля, че точно този законопроект прави възможното да се намали до известна степен, но не и да се реши категорично и радикално този проблем. Това е именно частта към социалния стимул, който наистина дава възможност безработният, който толкова дълго време не е могъл да намери своето приложение в обществения живот, да се интегрира в един момент, макар и за кратък период от време, да се интегрира към работещата част от нашето общество.
Какво се постига с това? Постига се, естествено, едно повдигане на самочувствието на самия безработен. Той вече не е на опашката за безработни, където среща други такива, които се оплакват от своя социален статус. Не, той вече е интегриран в една по-различна част и има съвсем други задължения към това общество. Той вече работи за това общество, той е част от това общество и има своята задача и е част от тази машина, която е държавната машина.
На второ място, стимулът като морален стимул. Постига се едно съпричастие на този индивид към общата кауза, както вече споменах. По този начин, вместо съответният безработен да получава социалните придобивки, които му се даваха досега безвъзмездно или срещу някакви фиктивни задължения насреща, примерно полагане на 5-дневен труд, при който всичко едва ли е било така, както е записано в закона, тоест невинаги ставаше така, че безработният полагаше тези 5 дни труд, за да получи социалната помощ, вече няма такава ситуация. Този човек отива и е назначен на трудов договор. Той има самочувствието на един работещ човек.
На трето място, материалният стимул. Естествено, това е най-разбираемият стимул. Срещу положения труд той получава съответното възнаграждение.
И не на последно място, той получава и съответните социални придобивки. През това време той се води на работа, на него му тече трудовият стаж, съответно той може да повиши своя социален статус и по-нататък, когато кандидатства след време за пенсия, тоест точките за пенсия по така наречената "точкова система", но тя е друга тема за разговор, той получава в това време и своите осигуровки.
И не на последно място, отзвукът тук е и външнополитически, тъй като вече отчитаме едно реално спадане на безработицата в нашата страна. Създадоха се десетки хиляди работни места, които, така или иначе, пак казвам, макар и временни, те ще създадат едно самочувствие на нашия народ, на нашия безработен.
Що се касае до социалната политика на нашето правителство, аз бих искала да изтъкна, че този законопроект е една солидна крачка в цялостната социална стратегия на нашето правителство. Тя е солидна крачка, защото досега се наблюдаваше една спорадична грижа, една грижа само по отношение на гарантирания минимален доход на хората, на гарантираната минимална пенсия или пък даване на определени социални помощи. Тук вече се наблюдава една цялостна социална линия и мисля, че Законът за насърчаване на заетостта е точно първото стъпало в тази верига от закони в социалната сфера.
И тъй като смятам, че това е вече една активна политика, а не пасивна – такава, каквато беше до настоящия момент, бих искала да ви призова, въпреки забелязаните несъвършенства, нека да подкрепим тази наша инициатива и този закон, а по-нататък да пристъпим към неговото усъвършенстване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Чобанова.
Имате думата за реплика, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Чобанова, изненадвам се защо изобщо говорим за програмата “От социални помощи - към заетост”. Вие очевидно сте пропуснали, че тази програма беше обект на друг закон, той вече е приет, влезе в сила, започна да работи. Този закон няма нищо общо с това, за което Вие говорите. Тук става въпрос за нещо съвсем различно. Но очевидно Вие просто не можете да го разберете. Ние сме го приели. Поне като слушате, трябва да знаете какво сме приели и какво не сме приели. Тук говорим за стимул на работодателя. Няма значение дали човекът брули листата или ги мете, както каза вашият говорител на Министерския съвет: “Няма значение брули ли листата или ги мете”. Това е социалната програма, така наречената гордост на министър Шулева. Ако Вие ми намерите едно изречение, един израз, една част от изречение, в която да има нещо такова, аз ще Ви се извиня. Прочетете си нещата и тогава говорете.
След това, намалили сте безработицата, защото сега 90 хил. станали работните места. Ние вече съвсем се объркахме, не знаем с колко сте увеличили работните места. Аз отново ще питам: как заетите намаляха с 333 хил. души за една година по отчети на вашето правителство? Прочетете в отчета на бюджета на Държавното обществено осигуряване на стр. 4 от 7.11.2002 г. Там ще видите, че 1 млн. 635 хил. души са наетите по трудов договор. А същият институт в доклада на бюджета на Държавното обществено осигуряване за изпълнението за 2001 г. от 17.09.2002 г. е записано, че те са 1 млн. 938 хил. Значи 2002 г. са били 1 млн. 635 хил., а в 2001 г. са били 1 млн. 938 хил. Е, къде са тези 333 хил. души? Вие сте ги осигурили ли? Тях ги няма в тези, които се осигуряват, няма ги в заетите. Знаете ли ги къде са? Всички знаем къде са – те са в чужбина. Там са. И ако ние изчисляваме реалното измерение на степента на безработица, защото безработицата означава безработни към икономически активно население в страната, ще видите, че не са 23, както е във Вашия регион, а сигурно ще станат 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Аз няма да се впускам в пространна дуплика, но бих искала да кажа, че наистина това, което казвате, е истината. Но в резултат на тези изменения аз мисля, че… Чела съм програмата, разбира се. Прочела съм я. Известно ми е всичко това.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Я не им отговаряй!
Анели Чобанова: Да, добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедурно предложение – господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на НДСВ правя искане за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Цеков, заповядайте.
Валери Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и колежки! Аз няма да се впускам в детайлно разглеждане на основните промени, които се предлагат с изменението на Закона за насърчаване на заетостта, още повече, че голяма част от тях вече бяха достатъчно надълго и нашироко коментирани. Все пак смятам, че бих могъл да се спра на някои отделни елементи, които останаха може би встрани от дебатите – елементи, които смятам за достойнства на предложените промени по този закон.
От една година вече законът е в действие, а една година е достатъчно време, за да се направи една ретроспекция и да се уловят както достойнствата на закона, така и слабостите при неговото прилагане. В този смисъл предлаганите промени в закона според мен имат точно такава цел: да подобрят слабите места в закона, да подобрят неговото прилагане, да подобрят контрола над предлаганите услуги и предлаганите по силата на този закон средства, като се оптимизира дейността по предлагане на посредническите услуги при предлагане на работни места.
Едно от много важните достойнства на този закон, което непременно искам да подчертая е, че всъщност с този закон се изминават още няколко крачки напред в посока засилване на социалния диалог, засилване ролята на социалните партньори в дейността на правителството, както това става и в законодателната дейност на Народното събрание. Това става главно чрез разписването на по-широки критерии в закона по отношение на предлагането, разработването и обхвата на програмите, по които се предлагат мерките за насърчаване на заетостта, а именно чрез даване на по-голяма възможност конкретните детайли при разработването на програмите по този закон да бъдат въвеждани и изработвани при изготвянето на Националния план за насърчаване на заетостта.
Бих искал да припомня на колегите, че всъщност Националният план за насърчаване на заетостта се изработва на принципа на тристранното сътрудничество, че всъщност този план се разработва с активното съдействие на работодателите и синдикатите в специализираните комисии към Националния съвет по насърчаване на заетостта. Този механизъм не е случаен. Той е въведен именно, защото се разчита на активността на работодателите и на синдикатите да подпомогнат работодателите да се включат по проблемите за насърчаване на заетостта, като те предварително заявят от какви програми имат нужда, в кои региони на страната нуждите са най-големи и в кои региони на страната тези програми най-лесно биха могли да бъдат реализирани.
Неслучайно изработването на Националния план за насърчаване на заетостта минава през едно предварително одобрение от Националния съвет за насърчаване на заетостта, предлага се на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който е висшият форум за тристранно сътрудничество в страната ни и чак тогава този Национален план бива предложен и съответно одобрен от Министерския съвет. За всички е ясно, че смисълът на тази система при изработването на Националния план за насърчаване на заетостта е именно да се даде възможност за пряко участие на социалните партньори при предоставянето на тези услуги от страна на правителството. За мен това е ясен символ, още повече с тези промени, които сега са представени на нашето внимание за това, че правителството има воля да чуе мнението на социалните партньори и има воля да работи в тясно сътрудничество с тях при решаването на този толкова сериозен проблем, какъвто е безработицата.
Според мен това достойнство на предложения законопроект за промени в Закона за насърчаване на заетостта е още една стъпка, както казах в началото, към задълбочаване на този социален диалог, към засилване ролята на социалните партньори при управленските решения, които се взимат от нашето правителство.
Някои конкретни елементи, които ми направиха сериозно впечатление при разглеждането на този законопроект: разписани са по-ясни мерки и по-ясни механизми за осъществяване на контрол върху организациите и фирмите, които ще се ползват, а, разбира се, и хората, които ще се ползват от услугите, предоставяни чрез този закон. Много по-ясно са разписани правилата за регистрация на фирмите и лицата, които ще осъществяват посреднически услуги по силата на този закон. Неслучайно като посредник при предлагане и реализиране на програмите за заетост се въвеждат и физически, и юридически лица с повече от 50 на сто българско участие. Аз винаги съм твърдял, че формите на гражданското общество, а и самите частни фирми и юридически лица трябва да имат по-голяма роля като посредници при предоставяне на услуги от страна на администрацията, така че в това отношение този закон действително прави една решителна стъпка напред.
За отбелязване е, разбира се, и една друга норма, която се визира и която се създава с този закон, а именно, че вече няма да се изискват разрешения за работа на чужденците, които вече са придобили статут на постоянно пребиваващи, които имат статут на бежанец или хуманитарен статут в нашата република. Това е една стъпка, която допълнително премахва някои от старите разпоредби, съществуващи в страната ни и в нашето законодателство, които би могло да бъдат обявени като дискриминационни.
Достойнството на този закон е в създаването в Допълнителните разпоредби на групи в неравностойно положение на пазара на труда.
Смисълът на това предложение e ясен – безработните лица да бъдат обобщени в групи според тяхната конкурентоспособност на пазара. Това е за мен още един елемент, който прави законът и прилагането на мерките за насърчаване на заетостта по-гъвкави и насочени към конкретните потребности на различните групи безработни.
Според мен по този начин се създава възможност да бъдат предложени и предприети различни мерки за насърчаване, както и различни програми към хората, които имат определен или конкретен вид проблеми при реализацията си на пазара на труда. Имам предвид младежите до 29-годишна възраст, имам предвид безработните младежи с трайно намалена работоспособност, имам предвид продължително безработните лица, които с течение на времето губят своята способност да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, губят донякъде своите трудови навици. Имам предвид самотните родители, самотните майки, майки с деца до 3-годишна възраст, за които знаем, че те имат сериозен проблем да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда предвид необходимостта да се грижат и за своите деца, а едновременно с това и да работят. Имам предвид лицата, които са изтърпели наказание с лишаване от свобода - лица, които определено мога да кажа, че срещат огромни затруднения при реализацията си на пазара на труда. Разбира се, не на последно място това са и хората над 50 и 55-годишна възраст, които по известни на всички нас причини от дълго време са безработни и, които, за съжаление, много трудно намират реализация на пазара на труда в днешните условия.
Не мога да не изкажа своето задоволство от създаването на такава възможност – мерките по насърчаване на заетостта и програмите, с които те се осъществяват, да бъдат насочени по различен начин и по различна методика към всяка една от тези различни групи.
Според мен, с предложения законопроект за изменение на Закона за насърчаване на заетостта правителството значително ще подобри, бих казал, в огромна степен ще облекчи и ще даде възможност програмите и мерките, които се разработват всяка година и се приемат от Министерския съвет, да добият по-голяма популярност, да станат по-достъпни за безработните ни съграждани и поради тази причина аз горещо адмирирам този законопроект. Разбира се, с удоволствие ще гласувам за неговото приемане, към което приканвам и всички останали мои колеги. Защото в крайна сметка един от огромните приоритети пред всички политически сили, независимо от тяхното представяне в парламента, независимо от това колко големи са техните членски маси, безспорно е борбата с безработицата, даване на възможност на безработните ни съграждани да се ресоциализират, да възстановят своите трудови навици и достойно да заработват своето възнаграждение и да отглеждат своите семейства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Изразявайки подкрепата си към закона, предложен на първо четене, аз, без да преповтарям казаното дотук, искам да поставя акцента на своето изказване по повод нашето поведение тук, в пленарната зала.
Наистина работата на Комисията по труда и социалната политика както през изминалите месеци, така и за в бъдеще ще преминава в една упорита дискусия за търсене на най-оптималните, най-точните параметри на изразяването, за да направим един наистина добър, здрав закон, който да е един от най-важните за бъдещето и за програмата на нашето правителство.
Тук искам да поставя акцента върху политическото поведение на нашите колеги от опозицията без да пренебрегвам качеството на познанията им, без да пренебрегвам качеството на изказа им и да отправя апела си за по-малко политика, за по-малко политическо опониране и повече задълбоченост и признаване на това, което иска да направи нашето правителство.
От друга страна, нека да не забравяме, нека да не пренебрегваме и онези моменти в политическото управление на политическите сили, управлявали до появата на НДСВ като политическа сила в пространството. Нека да направим дълбока самопреценка на това кое роди безработицата, кое създаде условията и кое кара сега да се преосмислят наново законите, за да се попълва вакуумът, създаден преди нашето управление.
Госпожо Тоткова, най-голямото ми уважение към Вас! Винаги Ви слушам с голямо внимание, признавам Вашите качества като специалист и като колега, но аз Ви моля – българският народ от нас чака наистина здрави закони и по-малко политиканстване.
Това е, което исках да споделя. И пожелавам на закона "На добър път!". И, наистина, ползотворна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по законопроекта?
Господин Бозаджиев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДОСЛАВ БОЗАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще се опитам в своето изложение да отговоря на повечето от въпросите, които с основание възникват у вас. Ще се опитам да изясня логиката, която стои зад предлаганите промени.
Преди да започна с конкретните отговори бих искал да ви запозная с конкретни данни, с конкретни цифри за състоянието на безработицата към момента, тъй като фриволното боравене с цифри много рядко води до вземането на правилни управленски решения.
В края на м. декември 2002 г. безработицата в България достигна най-ниското си равнище от м. ноември 1999 г. насам. За сравнение – през м. януари безработните в страната са 687 805 души, а в края на годината техният брой намалява с 85 281 души.
Фактически регистрираните безработни в бюрата по труда към 31 декември 2002 г. са 602 524 души.
В рамките на 12-те месеца в процентно отношение броят на безработните намалява с 12,4 на сто, а равнището на безработица – с 2,3 пункта и достига 16,27 процента.
Безработните с право на обезщетение са 116 328 души.
През м. декември 2002 г. спрямо м. януари 2002 г. те намаляват с 49 147 души.
Основна причина за намалението са затихващите процеси на преструктуриране в икономиката и ликвидация на предприятията.
Безработните без право на обезщетение през м. декември 2002 г. са 486 196 души, като спрямо м. януари 2002 г. те също намаляват с 36 134 души. От тях 304 349 души са без работа над една година, които спрямо м. януари 2002 г., намаляват с 34 234 души.

Намалението на последните две групи от безработни лица се дължи основно на включването им в програми за заетост, най-вече в програмата “От социални помощи - към осигуряване на заетост”.
Източници на информация за безработицата в страната са административната статистика на Агенцията за заетостта и наблюдението на работната сила, провеждано от Националния статистически институт. Макар тези два източника да покриват едни и същи показатели, те не са идентични и взаимно се допълват. Агенцията по заетостта отчита лицата в трудоспособна възраст от 16 до 56,5 г. за жените и до 61,5 години за мъжете през 2002 г., регистрирани в бюрата по труда, които декларират, че са безработни, търсят активно работа и са на разположение да започнат подходяща работа или да бъдат включени в курс за професионална квалификация.
Данните от наблюдението на работната сила дават по-обширна информация, отнасяща се за лица, които търсят работа не само чрез бюрата по труда, а и чрез установяване на директна връзка с работодатели, съдействие на роднини и познати, а също така и чрез други източници. Наблюдението на работната сила дава информация за търсещите работа в по-широк възрастов диапазон – лица над 15 години, които се самоопределят като безработни.
С наблюдението на работната сила се отчита и т.нар. ефект на обезкуражени работници, тоест лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа, тъй като предполагат, че не е възможно да намерят такава.
Според данните от наблюдението на работната сила, проведено през м. септември 2002 г. от Националния статистически институт, броят на лицата, самоопределили се като безработни, е 584 хил. 500 души. В същото време административната статистика на Агенцията по заетостта отчита 644 хил. 700 души, регистрирани в бюрата по труда през септември 2002 г. Разликата от 60 хил. души, които са регистрирани в бюрата по труда, но не се самоопределят като безработни, може да се дължи на различни причини – работещи в сивата икономика или сезонно заети и поддържащи регистрацията си, за да ползват възможностите, предоставени от Агенцията по заетостта за намиране на по-добра работа или включване в програмите и мерките на агенцията, или получаване на социални помощи. На фона на големия брой безработни лица само 4260 души са отказали да се включат в програми и мерки за заетост през 2002 г.
Данните от наблюдението на работната сила на Националния статистически институт за броя на лицата, самоопределили се като безработни, дава възможност за сравнение в международен мащаб, тъй като изследванията се правят по международно призната методика. Поради това те се приемат като индикатор за динамиката на пазара на труда в макроикономически контекст. Въпреки това тук играе роля субективният елемент, даващ възможност на пенсионери и учащи се на възраст от 15 до 70 години да се самоопределят като безработни. Също така в числеността на безработните не се включва един голям контингент от фактически безработни лица, които не са търсили активно работа през последните четири седмици, или категорията на обезкуражените лица, която наброява 377 хил. души през септември 2002 г. Тенденцията на намаляване на безработните е в синхрон с процесите на нарастване на заетостта, отчетени чрез наблюдение на работната сила от Националния статистически институт през годината, както и в сравнение с предходната година.
Според данните на Националния статистически институт за първите три наблюдения на работната сила през 2002 г., заетите са се увеличили средно с около 30 хил. души спрямо аналогичните изследвания през 2001 г. Заявените места в бюрата по труда от началото на годината са 256 457 или с 12,9 процента повече от предходната година. На първичния пазар са обявени 151 594 работни места, като спрямо миналата година те нарастват с 1 процент. От тях 107 046 места са от частния сектор, което е с 9,5 процента повече от 2001 г.
За ползване на преференции по Закона за насърчаване на заетостта са заявени 22 978 места или с 62 процента повече в сравнение с 2001 г. Заявените места по програми за насърчаване на заетостта са 104 863 или с 36,3 процента повече от 2001 г. Тези данни обуславят пазарния дял на бюрата по труда в посредническата дейност между безработните и работодателите. През 2002 г. чрез Агенцията по заетостта са устроени на работа 209 хил. безработни лица или 10 пъти повече от функциониращите на пазара частни посредници.
Като имаме предвид тази информация, която сега ви изнесох, се надявам да разберете усилията, които полага нашето правителство в социалната област и най-вече в помощта, която е оказана на безработните лица при намирането на работа. Тоест в този контекст Агенцията по заетостта като част от структурата на Министерството на труда и социалната политика започва да печели по-голяма репутация като посредник, който дава наистина добри и качествени услуги на лицата, които имат нужда от тях.
Сега ще се опитам да отговоря на някои от въпросите, които бяха поставени при дискусиите.
Първо, на господин Петков по отношение на дружествата за заетост, за които беше повдигнат въпросът – не предлагаме някакви съществени изменения в нормативната уредба, тъй като тя е достатъчно добре уредена и не се нуждае от по-нататъшни корекции. Естествено е дружествата за заетост да имат своето място при прилагането на всички програми и мерки на правителството и на Министерството на труда и социалната политика в частност, като за тях ще бъдат заделени, както и миналата година – в Националния план за действие по заетостта, съответни средства. Очакваме тяхното активно участие по прилагането на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Съответно и за това сме разчели средства.
Мисля, че това, което обединяваше всички изказвания, беше възможността която законът ще даде на министъра на труда и социалната политика да преразпределя неусвоени средства в различни програми и мерки, които са визирани в Националния план за действие по заетостта. В никакъв случай тук не става дума за даване на изключителни правомощия на едно лице да се разпорежда със средства, които са одобрени от социалните партньори и впоследствие от Министерския съвет.
Информацията за състоянието и дейностите на Националния план за действие по заетостта е изнесена в сайта на министерството. От нея дори през настоящата година е видно, че са извършвани множество корекции, за което дава основание Правилникът за прилагане на закона, със санкции на министъра на труда и социалната политика, но те винаги са се извършвали след консултация със социалните партньори в Националния съвет за насърчаване на заетостта, за което има съответните доказателства. Тоест тук не можем да очакваме, че една законова делегация, която ще даде възможност на министъра да прехвърли на друго лице упражняването на тези негови права, които той вече ги има, ще наруши по какъвто и да е начин социалния диалог или ще доведе до някакви неправомерни действия, които не биха били подконтролни на съответните институции.
Що се отнася до въпросите, които бяха свързани с някои технически корекции, най-вече по въпроса за информираността на гражданите, искам да подчертая, че ние не предлагаме промени в този член на закона. Единственото място, където думата “информиране” отпада, е т. 4 на чл. 17 от сега действащия закон. Всички останали точки на закона остават да действат. Тук се включва, че Агенцията по заетостта ще предоставя информация за обявени свободни работни места, информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта, професионално информиране, консултиране и ориентиране, професионално и мотивационно обучение, включване в програми и мерки за заетост и т.н. Тоест единствената точка, от която думата “информиране” отпада, е т. 4 на чл. 17. Това е една техническа редакция.
По отношение на подходяща работа и правото на лицата за регистрация искам да подчертая, че лицата имат право да се регистрират, дори и да не са безработни, което е видно и от изнесената от мен информация. Тоест всяко едно лице има право да се регистрира в Агенцията по заетостта, за да ползва услугите й – дали да си търси по-добре платена работа или да ползва безплатна информация за мерки и програми. Ние по никакъв начин не ограничаваме свободата на лицето да търси нещо по-добро за себе си.

Подходящата работа е нещо, което и в момента предизвиква доста критики по отношение на субективизма при прилагането. Бих дал един пример. Ако вие сте работодател и Агенцията по заетостта ви посочи лице, което има образование, да речем, за телефонен техник, има необходимата квалификация и образование, но от 10 години не е работило, бихте ли го взели на работа, да работи по специалността си? Аз лично се съмнявам, че това ще бъде направено от вас в качеството ви на работодател.
От тази гледна точка има сериозно разминаване между квалификацията и образованието на лицата, които са регистрирани в Агенцията по заетостта. В тази връзка посочването на подходяща работа като основание лица да се откажат от включване в мерки и програми, които правителството осигурява за подобни лица, е една от пречките при прилагането на тези програми. По този начин мисля, че ние ще можем да дадем една по-голяма оперативност в работата на службите по заетостта.
Беше отправен един сериозен упрек към дейността на цялата администрация, в частност на Министерството на труда и социалната политика, по отношение на контрола върху изразходваните средства. Бих искал да кажа, че в момента нашето правителство е това, което за първи път въведе критерии за оценка на работодателите, тоест критерии, на които работодателите трябва да отговарят, за да ползват преференциите по закона; критерии, на които трябва да отговарят лицата, за да бъдат включени в съответните мерки; критерии, на които трябва да отговарят обучителните организации, за да могат да дават такива услуги по професионално обучение и квалификация.
А това, което госпожа Тоткова визира като проблем на цялата система, е частен случай, който е открит при рутинна проверка именно благодарение на въвеждането на критериите от нашето правителство. Това са стари нарушения – не ги квалифицирам по-силно, тъй като все още няма решение на компетентните органи – това са стари нарушения отпреди повече от три години.
Мисля с това да завърша и, ако приемете моето чувство за хумор, както и аз приемам вашите забележки по отношение на социалната програма, която прилагаме, мисля, че е по-добре безработните да не лежат под сянката на листата, които първо ще обрулят, а после ще съберат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Бозаджиев.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 202-01-83 от 4 декември 2002 г., с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 155, против 26, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение срокът за предложения за второ четене да бъде удължен със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Тоткова срокът за писмените предложения по законопроекта да бъде удължен със 7 дни.
Гласували 182 народни представители: за 71, против 108, въздържали се 3.
Процедурното предложение не се приема.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 16 януари от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по енергетика ще проведе заседание на 22 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала № 238.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 16 януари в зала № 356 от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание днес, 15 януари, от 15,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 15 януари от 14,30 ч. в зала № 134.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 15 януари от 14,30 ч. в зала № 232.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 15 януари от 15,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 16 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов

Иво Цанев