Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-01-23

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите  Камелия Касабова,  Юнал Лютфи и Благовест Сендов 
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, предстои ни да разгледаме точка дванадесета от програмата за работата на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ВИСШИЯ ИНСТИТУТ ПО ХРАНИТЕЛНА И ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ – ПЛОВДИВ, В УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ПЛОВДИВ.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев да представи доклада на комисията по тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно проект за решение за преобразуване на Висшия
институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив,
в Университет по хранителни технологии със седалище
Пловдив, № 202-03-50, внесен от Министерския съвет
на 9 септември 2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 октомври 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект на решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив, № 202-03-50, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2002 г.
На заседанието присъстваха господин Атанас Герджиков - заместник-министър на образованието и науката и доц. Хаджикинов – ректор на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив.
Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че проектът за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив, е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с изискванията на чл. 15, ал. 1 и 2, чл. 16 и за конкретния случай – чл. 17, ал. 3 от Закона за висшето образование.
Целите, респективно предметът на дейност на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост е да подготвя инженерни кадри за всички направления на хранителната и вкусовата промишленост, да провежда научни и приложни изследвания в областта на хранителните технологии, биотехнологии и техника.
Основните специалности за обучение в института са следните: технология на храните; технология на напитките; технология на ароматно-вкусовите продукти; технология на ферментиционните продукти (с обучение на френски език); биотехнологии; туризъм; инудстриален мениджмънт; машиностроене и уредостроене; топлотехника; автоматика; информационна и управляваща техника; компютърни системи и технологии.
В института ежегодно се обучават в редовна и задочна форма към 3600 студенти по изброените 11 специалности за придобиване на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и на образователната и научна степен “доктор”. Институтът осъществява дългосрочни и краткосрочни специализации и курсове за квалификация и преквалификация.
В института е внедрена кредитната система (ECTS) в отговор на изискванията на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион.
От учебната 1997/1998 г. обучението по специалността “Технология на ферментационните продукти” е на френски език по учебен план в съответствие с държавните образователни изисквания, който е съгласуван с Международната франкофонска организация за висше образование и наука, както и с Консорциума на франкофонските университети. Студентската мобилност се осъществява и чрез участие в програмата “Сократ/Еразмус”.
Структурата на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост се състои от два факултета: технологичен – с 15 катедри, и технически – с 8 катедри. В института има учебно-методични, учебноизследователски и научноизследователски звена, а именно: пет центъра за: франкофонско обучение; повишаване на квалификацията; компютърни технологии и комуникации; опаковане и енергийна ефективност и пет научноизследователски лаборатории за: екологични и функционални храни; инструментални методи за анализ; физико-химични измервания и стандартни образци; винарство; автоматика. Към всяка катедра има и учебни лаборатории.
Учебният процес се провежда от 199 преподаватели, от които: професори – 10, доценти – 89, главни асистенти – 70, старши асистенти – 10, асистенти – 8, старши преподаватели – 10 и преподаватели – 2. Кадровото развитие е един от приоритетите в дейността на института. С цел да се обновява академичния състав през последните две години на работа в института са постъпили 12 млади преподаватели.
Институтът е не само образователен, но и основен научен център в областта на хранителните технологии и биотехнологии. Научно-преподавателският състав участва в разработването на технологии във връзка с качеството на хранителните продукти.
Висшият институт по хранителна и вкусова промишленост участва в конкурси на Националния фонд за научни изследвания и ежегодно провежда научни сесии и конференции на национално и международно равнище. Той сътрудничи с редица висши училища от страната, а така също и с известни западноевропейски университети и участва в разработването на международни програми и проекти. Създадени са трайни професионални контакти с 8 висши училища в страната по проект JEP 11027 от 1996 г. На основата на този проект е изградено ползотворно взаимодействие между института и големи фирми на хранителната и вкусовата промишленост. С участието си в проекти по програмите “Темпус” и “Коперникус” значителен брой преподаватели и докторанти на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост провеждат краткосрочни или дългосрочни специализации в европейски университети.



Международната дейност на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост е ориентирана към формиране на отворена академична система и приобщаването й към европейската академична общност. Институтът е представен в Международния справочник на университетите, издание на Международната асоциация на университетите със седалище Лондон. От януари 1997 г. институтът е асоцииран член и на Финската асоциация за инженерно образование и участва с представителна информация в тяхното издание “Инженерно-техническо образование в Европа”.
Органи за управление на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост са Общото събрание, Академичният съвет, ректорът. Те работят в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование и принципите на академичната автономия. В института са избрани Контролен съвет и Студентски съвет.
Институтът разполага с добра материална база за учебна и научноизследователска дейност: с достатъчно аули, учебни зали, лаборатории и технологични бази, всички разположени в четири корпуса с чиста площ 17 000 кв. м. Библиотеката е най-голямата техническа библиотека в Южна България, с модерни информационни средства и богат библиотечен фонд. В инфраструктурата на института има спортен комплекс със закрит плувен басейн, тенискортове, тренировъчни зали, игрища и други спортни съоръжения, пет общежития с над 1600 легла, стол и спортно-оздравителен лагер на язовир “Батак”.
Националната агенция по оценяване и акредитация с Протокол № 16 от 3 май 2001 г. на основание на добра оценка дава институционална акредитация за срок от пет години на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – град Пловдив, със статут на висше училище по чл. 17, ал. 3 от Закона за висшето образование. И тъй като цялостната дейност на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост е в отговор и на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 2 – 8, то той е получил акредитация за преобразуване в университет с наименование, отразяващо спецификата му. Националната агенция по оценяване и акредитация е направила някои препоръки, с които Висшият институт по хранителна и вкусова промишленост се е съобразил.
След задълбочено обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката с 16 “за”, без “против” и “въздържали се” взе следното решение:
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии, със седалище Пловдив, № 202-03-50, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2002 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, проф. Дурмишев.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред.
Господин Пламен Моллов има думата.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чувствам известно морално задължение към колегите от този институт да кажа няколко думи в подкрепа на предложението на Комисията по образованието и науката за преименуването му в Университет по хранителни технологии и не само защото съм прекарал почти 25 години от съзнателния си живот, свързан с този институт, но защото това е едно учебно заведение с доста голям международен авторитет, с изключителен авторитет и в България. Възпитаници на това висше училище са повече от 15 000 студенти и няма бранш на хранително-вкусовата промишленост, в който на възловите постове да не са кадри на този институт. Както по отношение на своята материална база, така и на научния и образователния потенциал това висше училище във всички случаи заслужава този статут, който евентуално с днешното гласуване можем да му отредим. Това ще бъде един много добър знак по повод и на 50-годишнината, която висшето училище ще празнува през лятото на тази година.
Ето защо, колеги, аз ви призовавам с вота си да подкрепите предложението на Комисията по образованието и науката за преименуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в Университет по хранителни технологии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Моллов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Станилов.
Георги Станилов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би направи впечатление на всички, че по един много категоричен начин в комисията беше подкрепено това предложение, което беше плод на една много сериозна и мотивирана аргументация от господин ректора, който присъства на дебатите в комисията.
Безспорно това предложение ще бъде подкрепено, но аз искам да споделя с вас нещо друго. Може би в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание досега са били отправени около десет такива предложения, по памет цитирам, за различни преименувания на висши учебни заведения и университети и в повече от случаите у мен е оставало едно съмнение, че не е доизказано всичко – в смисъл някъде е имало проблеми с материална база, някъде с хабилитирани преподаватели, някъде с трудовите договори на тези преподаватели, някъде с финансирането. Смело мога да твърдя, че в това предложение, което гледаме днес, няма никакви забележки от този характер. Организацията и авторитетът, който има висшето учебно заведение, са перфектни, затова аз също призовавам всички колеги да подкрепим това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станилов.
Други желаещи има ли? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии – седалище Пловдив. Съдържанието на проекта за решение беше представено от проф. Дурмишев.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 146 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, ОТНАСЯЩА СЕ ЗА ГОДИШНИЯ ПЛАТЕН ОТПУСК НА МОРЯЦИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател!
“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 146 на
Международната организация на труда, отнасяща се за
годишния платен отпуск на моряците, № 202-02-56 от
26 ноември 2002 г., внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 4 декември 2002 г., разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова – заместник-министър на труда и социалната политика и господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика.
Конвенцията за годишния платен отпуск на моряците е приета на 29 октомври 1976 г. от Общата конференция на Международната организация на труда. Конвенцията се отнася за всички лица, работещи като моряци, като е дадено определение на моряшката професия. Конвенцията изключва работещите на военни кораби и на кораби, занимаващи се с риболов и дейностите, свързани с него. Предвижда се след консултиране със съответните организации на корабопритежателите и моряците в националното законодателство да се определи кои плавателни съдове се считат за морски кораби. Страните, ратифицирали конвенцията, може да разширяват нейното приложение с включване на лицата, които са извън дефиницията на професията “моряк”, след консултации с организациите на работодателите и работниците от тази професия. Определя се правото на всеки моряк на годишен платен отпуск с определено времетраене, което всяка страна трябва да определи в декларация, която се прилага към Конвенцията.
Според чл. 3 на конвенцията, платеният годишен отпуск не може да бъде по-малко от 30 календарни дни за една година служба. На работилите по-малко време от изискваното за пълния размер отпуск той се определя пропорционално на времетраенето на неговата служба. За част от времетраенето на службата може да бъде прието отсъствието от работа поради посещаване на одобрен морски курс за обучение, по причини, извън контрола на съответния моряк, като заболяване, физическо увреждане или майчинство. От минималния годишен платен отпуск са изключени официалните или традиционни празници, приети от страната, под чийто флаг пътува плавателният съд, периодите на нетрудоспособност, временните отпуски със слизане на брега по време на служба, компенсациите при определени условия от компетентния орган или от съответните механизми на всяка страна. Допуска се разделянето на платения годишен отпуск на части или неговото натрупване, а когато това не е визирано в споразумение, се счита, че той има непрекъснато времетраене и други.
Националното законодателство не противоречи на разпоредбите на конвенцията. Конституцията на Република България (чл. 48, ал. 5) прогласява правото на работниците и служителите на почивка и отпуск. Кодексът на труда в множество разпоредби конкретизира реализирането на правото на платен годишен отпуск (в това число за бременност и раждане за жените, работещи като моряци). С измененията и допълненията на Кодекса на търговското мореплаване се предвижда създаване на нова подзаконова нормативна уредба и в частност привеждането на платения годишен отпуск на моряците към изискването на конвенцията.
Ратифицирането на конвенцията за годишния платен отпуск на моряците е поредната стъпка в хармонизиране на българското законодателство с основни международни стандарти по отношение на моряците и към законодателството на Европейския съюз.
След проведени разисквания и гласуване, с резултати "за" – 12 гласа, "против" и "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Подкрепя законопроект № 202-02-56 от 26 ноември 2002 г. с мотивите към него, внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците, със следната декларация съгласно чл. 3, ал. 2 от конвенцията:
"Република България декларира, че съгласно българското законодателство всеки работник или служител, който има най-малко осем месеца трудов стаж, придобива правото на платен годишен отпуск, който е не по-малко от 20 работни дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, доктор Адемов.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Йордан Мирчев да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на
Конвенция № 146 на Международната организация на труда,
отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците

На свое редовно заседание, проведено на 5 декември 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект № 202-02-56, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция № 146.
Конвенцията дефинира понятието "моряк" и се прилага спрямо всички лица, наети като моряци, като държавата – членка, която я ратифицира, си запазва правото след провеждане на консултации с представителните организации на работодателите и на работниците да разшири сферата на прилагане на конвенцията със съответните промени, свързани със специфичните условия за всеки бранш, по отношение на лицата, които са изключени от определението за моряци, или по отношение на определени категории от тях. Конвенцията предвижда възможността на всяка държава – членка чрез декларация до генералния директор на Международното бюро по труда да разширява сферата на нейното прилагане по отношение и на категории извън уточнените по време на ратификацията. Според разпоредбите на конвенцията продължителността на платения отпуск на всеки моряк не трябва да бъде по-малка от 30 календарни дни за една година работа. Разпоредбите на конвенцията не противоречат на действащото българско законодателство в тази област. Конституцията на Република България провъзгласява като едно от основните права на гражданите правото на почивка и отпуск. Кодексът на труда доразвива тази разпоредба, като регламентира правото на платен годишен отпуск на всеки работник и служител не по-малко от 20 работни дни, като за придобиването му е необходим най-малко 8-месечен трудов стаж.
Комисията по транспорт и телекомуникации приема мотивите на правителството за ратифициране на Конвенция № 146 и единодушно със 7 гласа реши:
Предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Мирчев.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев да прочете доклада на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: "На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците, приета на 62-ата сесия на Международната конференция на труда на 29 октомври 1976 г., със следната декларация съгласно чл. 3, ал. 2 от конвенцията:
"Република България декларира, че съгласно българското законодателство всеки работник или служител, който има най-малко осем месеца трудов стаж, придобива правото на платен годишен отпуск, който е не по-малко от 20 работни дни."
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доктор Адемов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Конвенция № 146 на Международната организация на труда да бъде приет на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате предложението на д-р Адемов.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля д-р Адемов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
"З А К О Н
за ратифициране на Конвенция № 146 на
Международната организация на труда, отнасяща се
за годишния платен отпуск на моряците

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците, приета на 62-ата сесия на Международната конференция на труда на 29 октомври 1976 г., със следната декларация съгласно чл. 3, ал. 2 от конвенцията:
"Република България декларира, че съгласно българското законодателство всеки работник или служител, който има най-малко осем месеца трудов стаж, придобива правото на платен годишен отпуск, който е не по-малко от 20 работни дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 179 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, ОТНАСЯЩА СЕ ЗА НАБИРАНЕТО И НАЗНАЧАВАНЕТО НА МОРЯЦИ. Вносител е Министерският съвет.
Има думата д-р Адемов да докладва решението на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 179 на
МОТ, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 4 декември 2002 г., разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, № 202-02-57/26.11.2002 г., внесен от Министерския съвет.
Конвенцията за набирането и назначаването на моряци е приета на 84-та сесия на Международната организация на труда през 1996 г. Дефинирани са основните понятия “компетентен орган”, “служба по набирането и назначаването”, “корабопритежател” и “моряк”. Изключени са от обсега на последното понятие работещите на държавни кораби и на кораби, използвани за военни или нетърговски цели. Определят се изискванията за частните служби за набиране и назначаване на моряци. Те трябва да функционират на територията на съответния член на Конвенцията в рамките на съществуващата в страната нормативна уредба. Създаването, поддържането или промяната на тези служби може да бъде само след провеждане на консултации с представителните организации на притежателите на кораби и на моряците. Конвенцията не ограничава правото на който и да е неин член да прилага своите законови или подзаконови актове към плавателни съдове под собствения му флаг по отношение на дейността. Регламентирани са поредица от задължения на страната-член посредством националните законови и подзаконови нормативни актове да определи: да не се заплащат от моряците такси или други възнаграждения за предоставяне на работа; за определяне на условията, при които службите за набиране и назначаване могат да набират моряци за чужбина; условията за съхраняване на личните данни на моряците; условията, при които съответните служби по набиране и назначаване на моряци функционират, както и при които може да се прекрати или отмени техният лиценз.
Предвидено е страните-членки на Конвенцията да поемат поредица от гаранции относно контрол върху квалификацията на работещите и по дейността на службите по набиране и назначаване на моряците; по спазване от тяхна страна на националното законодателство; изискване от тях да предприемат мерки по гаранциите, че работодателят разполага със средства да защити моряците да не бъдат изоставени в чуждо пристанище и др.
Ратифицирането на Конвенцията за набирането и назначаването на моряците е поредна стъпка в хармонизирането на българското законодателство с основните международни стандарти по отношение на моряците и към законодателството на Европейския съюз.
След проведени разисквания и гласуване с резултати “за” – 12 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Подкрепя законопроект № 202-02-57/26.11.2002 г. с мотивите към него, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, приета на 84-та сесия на Международната организация на труда на 22 октомври 1996 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, д-р Адемов.
Има думата проф. Мирчев да докладва становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Конвенция № 179
на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, № 202-02-57, внесен от Министерския съвет на 26.11.2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 5 декември 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда. Конвенцията се прилага по отношение на всеки моряк, отговарящ на условията за наемане или ангажиране за дадена служба на борда на морски кораб. Извън обхвата на Конвенцията са определени кораби като тези, използвани за военни или нетърговски цели.
Конвенцията регламентира изрично изискване относно службите за наемане и назначаване на работа на моряците. Те трябва да поддържат регистър на всички моряци, наети чрез тях на кораба и да гарантират за тях, че притежават необходимата квалификация, както и че трудовите договори съответстват на приложимите закони и моряците са информирани за правата си и задълженията си по тях.
Разпоредбите на Конвенцията не противоречат на действащото българско законодателство. Законът за насърчаване на заетостта урежда правата и задълженията и на лицата, търсещи работа, и на работодателите, регламентира посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чужди граждани в Република България, наемането на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България и начина за упражняване на контрол. В подготвяния проект за нова Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на български граждани, в частта моряшки труд са залегнали разпоредбите и предписанията на Конвенцията.
Приемайки изцяло мотивите на вносителя и смятайки, че ратифицирането на Конвенцията ще допринесе в по-голяма степен за хармонизиране на нашето законодателство с европейското, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно

Р Е Ш И:

Предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, № 202-02-57, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, приета на 84-та сесия на Международната конференция на труда на 22 октомври 1996 г.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доктор Адемов, заповядайте за процедурно предложение.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте предложението на д-р Адемов.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля д-р Адемов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, приета на 84-та сесия на Международната конференция на труда на 22 октомври 1996 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, с вносител Министерски съвет.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – господин Илчев, за да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 12 декември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации.
Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН) определя основните условия, при които Програмата за развитие на Организацията на обединените нации оказва помощ на правителството на Република България при изпълнение на негови проекти за целите на развитието.
В споразумението се посочват формите на подпомагане, което Програмата за развитие на Организацията на обединените нации оказва на България: извършване на консултации и експертизи, организиране на семинари, програми за обучение и работни групи, предоставяне на оборудване и материали, както и всяка друга форма на подпомагане, която бъде договорена между страните.
Уредени са също така и редът за взаимно предоставяне на информация, участието и приноса на Република България в изпълнението на проекти, подпомагани от Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, предоставянето на привилегии и имунитети на ПРООН, уреждането на спорове между страните.
Като отчита, че с ратифицирането на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации ще се улесни дейността на ПРООН в страната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, подписано на 20 август 1992 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Илчев.
Имате думата по този законопроект. Не виждам желаещи за изказване.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илчев, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Господин председател, процедурното ми предложение е законопроектът да мине и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на господин Илчев.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Илчев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, подписано на 20 август 1992 г. в Ню Йорк”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, с вносител Министерски съвет.
Има становище на Комисията по икономическата политика.
Господин Механдов, заповядайте, за да представите становището.
ДОКЛАДЧИК Христо Механдов:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-02-61 от 9.12.2002 г. за ратифициране
на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 януари 2003 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия, подписано на 16 октомври 2002 г. в Рига.
Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия бе подписано на 16 октомври 2002 г. в съответствие с Есенската декларация на Европейския съюз от м. декември 1994 г. за регионално интегриране и либерализация на търговията между асоциираните страни.
Стокообменът с Латвия представлява 38 на сто от общия стокообмен на Република България с трите Прибалтийски републики. От 1994 г. насам България реализира положително търговско салдо, което за периода от 1998 г. до момента съставлява 95 на сто от целия стокообмен.
Прилагането на споразумението ще допринесе за нарастване на стокообмена между двете страни и разнообразяване на стоковата структура, подобряване на търговско-икономическите отношения, осигуряване на преференциален достъп на български стоки до 2,4-милионния пазар на Латвия.
Споразумението предвижда либерализиране на взаимната търговия с промишлени стоки без преходен период.
В областта на търговията със селскостопански стоки страните запазват правото си да прилагат мерки в изпълнение на селскостопанските си политики, включително мерки, произтичащи от Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация и договореностите по пазарния достъп, приети при присъединяване.
Освен разпоредбите относно премахването на митата и количествените ограничения в търговията с промишлени стоки и концесиите във взаимната търговия със селскостопански стоки, споразумението регламентира правото на страните да прилага защитни мерки, санитарни и фитосанитарни мерки, антидъмпингови и изравнителни мита, мерки, свързани с преструктуриране на определени производства, мерки при реекспорт и сериозен недостиг на стоки, мерки свързани със затруднения в платежния баланс при спазване на съответна предвидена процедура за взаимно уведомяване на съществуващите затруднения и провеждане на консултации с оглед намирането на взаимно приемливо решение.
Със споразумението изрично се уреждат съответните правила и задължения на страните относно поддържането на държавни монополи с търговски характер, плащанията, конкуренцията между предприятията, държавните поръчки, защитата на интелектуалната собственост и възможностите за прилагане от страните на държавни помощи.
Дава се възможност за използване на суровини и материали с произход от Латвия при производството на български стоки, които след това ще бъдат изнасяни при преференциални условия за другите страни от зоната на Паневропейската комулация на произхода.
Предвижда се създаването на смесен комитет, който да следи за прилагането на договореностите и който приема решения в предвидените в споразумението случаи.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Механдов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – господин Станимир Илчев, за да прочете становището на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 12 декември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия, подписано на 16 октомври 2002 г. в Рига.
Становището беше прието с консенсус.”



ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Механдов за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Христо Механдов: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ четене съгласно нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Механдов да преминем към второ четене на същия законопроект.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Механдов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Христо Механдов: Благодаря Ви, господин председател.
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за
свободна търговия между Република България и
Република Латвия

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Латвия, подписано на 16 октомври 2002 г. в Рига."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"Д О К Л А Д
по законопроект № 202-02-64 от 14 декември 2002 г.
за ратифициране на Споразумението за удължаване на
срока на действие на Рамковото споразумение за
прилагане на компенсационен механизъм за
изплащане дълга на Минералбанк посредством
конвертирането му в участие на инвеститори в
приватизация на български държавни предприятия,
вносител Министерският съвет

На заседание, проведено на 16 януари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид.
Проектът има за цел удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Чрез този механизъм част от дълга на Република България се изплаща посредством участието на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Към днешна дата по този начин са изплатени около 20 млн. щатски долара от дълга към испанската държава.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 10 народни представители, "въздържали се" – 2, без "против".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Искров.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: "На 17 януари 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
Рамковото споразумение е сключено през м. септември 1998 г. в изпълнение на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България от 3 декември 1997 г.
Към момента чрез прилагането на компенсационния механизъм – предмет на рамковото споразумение, са изплатени около 20 млн. щатски долара от дълга към испанската страна.
На основание чл. 13 от рамковото споразумение чрез размяна на писма е постигнато съгласие за удължаване срока на действието му с още една година, от 20 октомври 2002 г. до 19 октомври 2003 г. Това ще даде възможност остатъкът от задълженията към испанската страна в размер на около 9 млн. щатски долара да бъде изплатен чрез прилагането на компенсационния механизъм, в противен случай този дълг ще се трансформира в пряк държавен дълг при неблагоприятни условия.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението, сключено чрез размяна на писма от 15 октомври 2002 г. и 11 ноември 2002 г. за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид, ратифицирано със закон, публикуван в "Държавен вестник" бр. 121 от 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 113 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Искров за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, правя процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме на второ четене законопроекта за ратификация в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Искров.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Моля, господин Искров, да докладвате законопроекта на второ четене.




ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за удължаване срока
на действие на Рамковото споразумение за прилагане на
компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие
на инвеститори в приватизацията на български държавни
предприятия

Член единствен. Ратифицира Споразумението, сключено чрез размяна на писма от 15 октомври 2002 г. и 11 ноември 2002 г. за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид, ратифицирано със закон (ДВ, бр. 121 от 1998 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по второто четене на законопроекта? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 108 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет окончателно и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ТОПЛОФИКАЦИЯТА НА ГРАД СОФИЯ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект № 202-02-62 от 12 декември 2002 г. за
ратифициране на Гаранционното споразумение
(проект за рехабилитация на топлофикацията на град София)
между Република България и Европейската банка за
възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 16 януари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на град София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 август 2002 г. в София.
Заместник-министърът на енергетиката и енергийните ресурси Илко Йоцев представи законопроекта.
Кредитът е част от проекта на “Топлофикация – София” ЕАД за рехабилитация и модернизация на топлопреносната система. За финансирането му ще бъдат използвани заемни и собствени средства. Като част от заемните средства Европейската банка за възстановяване и развитие се е съгласила да отпусне дългосрочен кредит в размер на 30 млн. евро.
Изпълнението на проекта ще даде възможност за повишаване ефективността на централизираното топлоснабдяване в София.
Положителните резултати от проекта са:
1. икономически – намаляване разхода на гориво, електрическа енергия и експлоатационни разходи;
2. положителен фискален ефект – намаляване на годишните субсидии от държавата, като през 2005 г. се очаква да бъде преустановена подкрепата от републиканския бюджет;
3. социален ефект – намаляване количеството на потребената топлинна енергия за отопление на отделните домакинства и създаване на предпоставки за включване на нови потребители към централизираното топлоснабдяване;
4. институционална промяна – въвеждане на частния сектор под формата на управленски договор, което е разплащателно условие на Европейската банка за възстановяване и развитие;
5. енергийна ефективност – налице са технически предпоставки битовите консуматори да управляват и намаляват потреблението си;
6. защита на околната среда – намаление на вредни вещества, изпускани в атмосферата, като азотни окиси, въглероден окис и въглероден двуокис.
По предварителна експертна оценка стойността на проекта възлиза на 114 млн. евро, финансирани от: Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро; Световната банка – 26 млн. евро; грант от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” – 30 млн. евро; средства по програмата ФАР за техническа помощ – 1,6 млн. евро, и “Топлофикация – София” ЕАД – 26,3 млн. евро.
За подкрепените от Европейската банка за възстановяване и развитие рехабилитационни мерки се предвижда следният план за финансиране:
2002 г. – 1,35 млн. евро за около 200 абонатни станции;
2003 г. – 17,1 млн. евро за 1700 абонатни станции и 15 км топлопроводи;
2004 г. – 7,1 млн. евро за 1000 абонатни станции;
2005 г. – 4,5 млн. евро за 620 абонатни станции.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на град София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 август 2002 г. в София, по Заемното спразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на град София) в размер до 30 млн. евро между “Топлофикация – София” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по енергетиката. Не виждам в залата председателя на комисията господин Веселин Близнаков.
Заместник-председателят господин Мазнев? Господин Овчаров? Господин Аталай? И тримата отсъстват.
Преминаваме към обикновени членове. Александър Паунов? Анели Чобанова?
Вие ли ще прочетете доклада? Заповядайте, господин Пейчев.
ДОКЛАДЧИК Димитър Пейчев: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно законопроект за
ратифициране на Гаранционното споразумение (проект за
рехабилитация на топлофикацията на град София)
между Република България и Европейската банка за
възстановяване и развитие, № 202-02-62, внесен от
Министерския съвет на 12 декември 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 декември 2002 г., Комисията по енергетика обсъди законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация-София” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация и модернизация на “Топлофикация-София” ЕАД”.
На заседанието присъстваха: Илко Йоцев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, Иванка Диловска – директор на дирекция в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Валентин Димитров – изпълнителен директор на “Топлофикация-София” ЕАД, Дончо Станев, Емил Антонов, Стефан Сотиров, Цветана Атанасова – Министерство на финансите, Иван Гечев – заместник-кмет на Столична община, Лили Маутнер – Столична община.
Проектът беше представен от господин Илко Йоцев, заместник-министър в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
За решаване на основните задачи в Стратегията за развитие на централизираното топлоснабдяване за периода 2000-2005 г. “Топлофикация-София” ЕАД включи като приоритетен проект в инвестиционната си програма рехабилитацията и модернизацията на топлопреносната система.
По предварителна експертна оценка стойността на проекта възлиза на 114 млн. евро, финансирани от: Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро; Световната банка – 26 млн. евро; грант от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” – 30 млн. евро; средства от Програмата ФАР за техническа помощ – 1,6 млн. евро и “Топлофикация-София” ЕАД – 26,3 млн. евро (от които 17,6 млн. евро, мита и такси за ДДС).
С изпълнението на проекта се очаква:
- подмяна на 60 км стари тръбопроводи;
- подмяна на 7940 амортизирани абонатни станции с нови компактни абонатни станции, от които 3520 със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие;
- подмяна на топлинната изолация на 14 км топлопроводи, положени на открито;
- подмяна на салникови компенсатори с линзови в около 2500 камери от топлопреносната мрежа;
- модернизиране на около 30 помпи за работа с променлив дебит и възможност за неговото управление.
След реализирането на проекта се очаква направените подобрения да дадат следните положителни резултати:
- спестявания в гориво с около 85 млн. куб. м природен газ годишно от 2006 г.;
- средното годишно потребление на топлинна енергия от едно жилище ще се намали от 11,7 на 10,2 мгвт/ч;
- относителният дял на загубите на преноса на топлинна енергия ще се намали от 16,54 на 12,38 на сто;
- количеството добавъчна вода за компенсиране на загубите от пропуски при преноса на топлинна енергия ще се намали с 12,7 на сто;
- разходът на електрическа енергия от помпите в топлоизточниците за 1 мгвт/ч произведена топлинна енергия ще се намали от 18,57 на 14,62 квтч.
Ползите от проекта по отношение на околната среда ще възникнат от намалените годишни емисии на вредни вещества от 2006 г., изпускани в атмосферата в следните количества: азотни окиси – до 167 т; въглероден окис – до 57 т; въглероден двуокис – до 155 хил. т.
Изложените положителни оценки на проекта са послужили като основание Народното събрание на Република България с решение, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 77 от 09.08.2002 г., да даде съгласие за провеждане на преговори за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация и модернизация на “Топлофикация – София” ЕАД.
Като допълнителни условия по гаранционното споразумение са предвидени:
1. Сключване на договор за погасителен план между “Топлофикация – София” ЕАД и “Булгаргаз” ЕАД.
2. Споразумение за подкрепа между гр. София (община София) и Европейската банка за възстановяване и развитие.
3. Рамково споразумение между правителството на Република България, Столична община и “Топлофикация – София” ЕАД.
Към настоящия момент договорът с “Булгаргаз” е в ход и с изключение на т. 5.2 по него останалите подусловия се изпълняват. По т. 5.2 е даден ход на процедура по погасяване на дълга с продажба на активи и се очаква да не се появят непреодолими трудности. Рамковото споразумение също е в ход на изпълнение и само моментната натовареност на Министерството на финансите задържа финансирането.
Въз основа на представения материал и проведеното обсъждане Комисията по енергетика към Тридесет и деветото Народното събрание реши:
1. Подкрепя текста на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, изготвен и приет от Министерския съвет с Решение № 827 и внесен в Народното събрание на Република България на 12.12.2002 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на гр. София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 202-02-62, внесен от Министерския съвет на 12.12.2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Пейчев.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 19 декември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на гр. София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. В заседанието участваха представители на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Столична община и “Топлофикация – София” ЕАД.
Приоритетен проект в инвестиционната програма на “Топлофикация – София” ЕАД е рехабилитацията и модернизацията на топлопреносната система. За финансирането на проекта дружеството възнамерява да ползва заемни и собствени средства. По предварителна експертна оценка стойността на проекта възлиза на 114 млн. евро, част от които ще бъдат осигурени с дългосрочен кредит, отпуснат от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 30 млн. евро. Проектът и заемът се одобрени от Комисията по операциите на Европейската банка за възстановяване и развитие на ниво окончателен преглед.
След проведеното обсъждане относно техническата, икономическата и финансовата обосновка на проекта Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на гр. София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 август 2002 г. в София.
Становището беше прието с 9 гласа “за”, 0 "против" и 1 "въздържал се".”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Илчев.
Господин Искров, имате думата за процедурно предложение. Не, извинявайте, още не сме гласували.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Явно днес в пленарната зала скука е налегнала народните представители и преди малко щяхме да минем направо на второ гласуване, преди да сме обсъждали този законопроект. Но не да разсея скуката, а искам да обърна внимание на този законопроект, който отново минаваме формално под формата на ратификация.
Ако обърнете внимание, господа народни представители, от тези 114 млн. евро е записано: “Гранд от фонд “Изваждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” – 30 млн. евро”. Нека тук колегите специалисти в тази област, включително господин Искров, да ни обяснят какво означава това. Ние даваме някакво гаранционно споразумение за “Топлофикация – София”, а вземаме 30 млн. евро от гранда – пари за АЕЦ “Козлодуй”. Защо? На мен ми е известно, господа народни представители, както и на вас, че през м. август ние дадохме разрешение за водене на тези преговори за сключване на този заем. Това решение е публикувано в “Държавен вестник”. И тогава нашата парламентарна група не подкрепи това разрешение именно с основния аргумент, че, вземайки пари от фонда за АЕЦ “Козлодуй” и изразходвайки парите за други цели, практически по косвен начин до известна степен предрешаваме съдбата на 1-и и 2-и, този въпрос вече е приключил, а сега и за 3 и 4 енергоблок, тяхното спиране. Защото в края на краищата за нашите партньори в Европа, за тези банки, след като сте си взели парите и ги изразходвате, следователно вие по косвен начин се съгласявате и предрешавате въпроса с 3 и 4 енергоблок на АЕЦ “Козлодуй”.
Затова поне лично аз не бих могъл да подкрепя това споразумение, този законопроект, ако не ми се изтъкнат достатъчно аргументи защо 30 млн. евро се вземат от гранда, от заема за спиране на АЕЦ “Козлодуй”. Какво ще спираме в АЕЦ “Козлодуй”? Кога ще го спираме, след като вече имаме и решение на Върховния административен съд, че действията на правителството са незаконосъобразни, а аз ще кажа: противоконституционни, националнобезотговорни?


И второ. Тези средства се изразходват за “Топлофикация – София”. Разбира се, че “Топлофикация – София” има нужда от тези средства. София има нужда от тези средства. И това не е първото споразумение, когато държавата става гарант за кредити, които са за София. И, разбира се, че София е столица на България. Но София не е цяла България. Аз искам да обърна внимание на господа народните представители не само от това Народно събрание, а и от предните, че досега за нито един друг български град или община – нито Пловдив, нито моят роден Ямбол, нито Сливен или Бургас, да не говорим за Видин – държавата не е заставала зад общината, за да я подпомогне при сключването на заем. Единствената привилегия е само за София. Нека не се противопоставяме на София, аз не бих искал това. И знам деликатното положение на народните представители, избрани от Софийския избирателен район. Знам и го разбирам. Но не може да се създават привилегии и то постоянно само за столичани за сметка на провинцията. Нека да аргументират защо това е така и то стана вече повсеместна практика. В края на краищата всеки е български гражданин, независимо дали живее в София, във Видин, в Малко Търново или в Благоевград.
Не ангажирам моята парламентарна група, ангажирам само себе си, но аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата по този законопроект?
Господин Искров, заповядайте.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Корнезов много коректно напомни, че през август всъщност беше голямата дискусия и тогава обсъждахме предварителното разрешение, с което дадохме мандат на правителството да води преговорите с Международната банка за възстановяване и развитие по така наречения заем за “Топлофикация – София”. Дискусията продължи 4 часа тогава, беше много гореща и водачът на опозицията в дискусията беше господин Румен Овчаров. Казахме, че се нуждаем от тази дискусия, тъй като тя пък ще ни спести време в бъдеще, когато ще се обсъждат съответно 26 млн. от Световната банка и т.н.
Аз не смятам да се връщам обратно към всички аргументи, които бяха изложени тук и от мен, и от председателя на Комисията по икономическата политика, и от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Тук беше и министърът на енергетиката и енергийните ресурси с неговия заместник. Но така или иначе, искам да отговоря на двата въпроса, които постави господин Корнезов.
Ще започна отзад напред. Действително става въпрос за “Топлофикация – София”, но тук не става въпрос за кредит от държавата, а става въпрос за кредитно споразумение, за гаранция, което е вид кредит, но изцяло обезпечен с възвръщаемостта на средствата от “Топлофикация – София”. Възвръщаемост, която се осигурява от продажбите на топлоенергия и електроенергия. Така че това е една от малките гаранции, която след намесата на парламента и едномесечен дебат между комисиите и Министерството на финансите и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, беше обезпечена с всички вземания на “Топлофикация – София”, както и с част от нейните материални активи.
Любен Корнезов (КБ, от място): Кой ще плати тези пари, ако “Топлофикация – София” не ги даде? Държавата, бюджетът!
Иван Искров: Не ги плаща бюджетът, а бюджетът се обезпечава, господин Корнезов, с вземанията на “Топлофикация – София” от 1 млн. 200 хил. столичани, както и от няколкостотин хиляди перничани, тъй като касае и “Топлофикация – Перник”. Ако не знаете, да ви го кажа, те са свързани в този проект. Аз нямам нищо против, господин Корнезов, да подкрепим и “Топлофикация – Ямбол”, но нека бъдат така добри кметството и общината на Ямбол да направят един добър проект, да докажат, че “Топлофикация – Ямбол” има нужда да бъде подкрепена, нейният трибун в парламента Любен Корнезов да защити този проект и аз ще ви подкрепя с две ръце.
И предишния път беше поставен въпросът, че се протежират едни общини за сметка на други. Аз казвам, че държавата – въобще това е принцип в обществото и държавата и трябва да бъде принцип – трябва да подпомага тези, които могат, които мислят, които работят. Държавата няма просто да помага и да налива пари там, където не е ефективно. Това може да стане и за Враца, и за Варна, навсякъде, където пожелаят. Въпросът обаче е да направите проекти, които да са банкируеми. Многократно беше доказано и в комисиите, и тук, че проектът за “Топлофикация – София” е банкируем проект. Нещо повече, повтарям, проектът за “Топлофикация – София” е проект и гаранцията е една от малкото гаранции, обезпечени по всички правила на банкирането, които дори не са типични за държавните гаранции, а са типични по-скоро за търговското банкиране.
В дискусията тогава стана ясно, че това от гледна точка на бюджета е изключително полезно и по втора причина, тъй като бюджетът ежегодно в продължение на много години субсидира “Топлофикация – София”, защото “Топлофикация – София” захранва огромната част от населението на държавата, което е съсредоточено тук в столицата, захранва всички държавни институции, захранва всички международни институции, захранва всички дипломатически представителства. Нека не сравняваме все пак административния център София с административния център Ямбол. Казвам го само като пример, тъй като, господин Корнезов, ако не се лъжа, сте от Ямбол, към чиято кметица и колегите съм с най-добри чувства.
Нещо повече, “Топлофикация – София” харчи около половината от доставките от продажбите на “Булгаргаз”, цитирам по памет. Това е третата санираща мярка. В резултат на този проект се постигна влизането на държавата чрез “Булгаргаз” като собственик в капитала на “Топлофикация – София” за един по-добър контрол, влизане на държавата като мениджмънт по линия на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в “Топлофикация – София” и съответно контрол от страна на държавата. Не знам друга гаранция, която да е съпътствана с толкова много превантивни мерки, които да редуцират рисковете.
По първия въпрос – за 30 млн. евро, ще бъда много кратък. Мениджърът на фонд “Козлодуй” е Европейската банка за възстановяване и развитие. Тогава на въпрос на господин Овчаров много ясно отговори министърът на енергетиката и енергийните ресурси, че тези 30 млн. в никакъв случай не ощетяват рехабилитационните дейности по затваряне по-късно на тези реактори.
Любен Корнезов (КБ, от място): Кои реактори? Кои реактори?
Иван Искров: В никакъв случай не пречат на тези реактори. Още повече, мениджърът и в двата случая – и тук за “Топлофикация”, и там – е Европейската банка за възстановяване и развитие, която носи пряка отговорност и се отчита пред донорите на тези средства, които са от Европейския съюз.
А иначе за тази лесна продаваемост в обществото аз мисля, че след тези диспути и особено след решението на Върховния административен съд, от което вие самите се почувствахте неудобно, нещата са доста по-ясни. Ако имате повече въпроси, може би господин Илчев би могъл да вземе отношение.
Затова аз пледирам, уважаеми колеги, този добър проект да бъде подкрепен. Още повече, благодарение на предварителното съгласие започнаха рехабилитационните дейности, които към момента, доколкото ми е известно, вече вървят - една голяма част от топлопроводите се подмениха през лятото, в момента се подменят абонатни станции и т.н.
Любен Корнезов (КБ, от място): И цената се качва…
Иван Искров: Не смятам, че поради политически причини тук трябва да спираме един добър проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Искров, чувствам как ескалира управляващото нахалство. Ищците, които са спечелили делото, се срамуват от това, че са го спечелили. Това звучи малко весело, да не кажа тъжно. Въобще не се срамуваме, господин Искров, трябва да сте много наясно.
Сега Вие трябва много добре да обясните на аудиторията и не знам защо бягате от това – Европейската банка, други институции и прочие. Парите се дават от тях на България за определена цел. Отклоняват се от тази цел, а за онази цел ще трябва някой да плати. Кой ще плати? Целокупният български народ. Ето, това е въпросът и по тоя въпрос трябва да има някакъв отговор. Защото правилно казва народният представител Корнезов – примерно във Видинско ние се греем с дърва и въглища и никой не ни субсидира, подпомага и прочие. Само че и ние ще плащаме за тия 30 млн., които явно са необходими, за извеждането от експлоатация. Това е въпросът за тая несправедливост, която в крайна сметка не подхожда на Народното събрание. На тоя въпрос трябва да отговорите по-ясно – защо целокупният гражданин на България ще плаща за нещо, което вие сте решили в момента да насочите на едно място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли желаещи за други реплики?
Господин Искров, искате ли дуплика? Заповядайте.
Иван Искров (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Миков, аз дълбоко уважавам Вашето родолюбиво чувство и всеки път тук пледирате за по-голяма справедливост спрямо Видин, Макреш и цялата околност.
Михаил Миков (КБ, от място): Не само за Видин, а и за Ямбол, и за Бургас.
Иван Искров: Все пак искам да Ви обърна внимание, че тези 30 млн. са от т.нар “Ядрен фонд “Козлодуй”, който е попълнен изцяло от международни донори и целокупният български народ печели. И печели, защото има разумни политици, които не се конфронтират с 15-те, това, което Вие искате, и затова тия 15 дават тези пари. Така че няма да плаща целокупният български народ, а за АЕЦ “Козлодуй”, за рехабилитация, за модернизиране на блокове, за извеждане на блокове, съгласно договорености, парите идват преди всичко от ядрените фондове, които съгласно Закона за ядрената безопасност, ако не се лъжа беше, се съхраняват в Българската народна банка.
Михаил Миков (КБ, от място): Там откъде се събират – от тока?
Иван Искров: Контролират се от министъра на финансите и министъра на енергетиката.
Михаил Миков (КБ, от място): Откъде се събират тия пари?
Иван Искров: Те са като отчисления от печалбите – ако някой от енергетиците иска може да ме коригира тук, но мисля, че съм прав, от печалбите на АЕЦ “Козлодуй” и от донорите от страните-членки на Европейския съюз.
Аз няма да се изказвам и да репликирам повече, но искам да ви обърна внимание, че както винаги ни плашите със съда. Тогава господин Овчаров каза, че когато се ратифицира разрешението ще помолите президента да го върне. Имате право да помолите президента, имате право да съберете 48 подписа за Конституционния съд. Националното движение Симеон Втори, ДПС и, доколкото си спомням от предварителното решение, ОДС най-вероятно ще подкрепим тази ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата народният представител Димитър Пейчев.
Димитър Пейчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз вземам думата, за да обясня и на господин Миков, и на господин Корнезов някои неща, които може би са били забравени във времето, тъй като мина известно време от разглеждането в пленарна зала на предложението за това гаранционно споразумение. Тук става въпрос, че държавата точно в случая разсъждава социално. Осемдесет процента от общата субсидия за парно отопление идва за град София, почти 80% - може би да греша с половин процент – 79,5 или 80,5, тази цифра ми е в главата, но сега просто стана въпрос. Така че ние, ако подкрепим гаранционно споразумение, очакваме 2005 – 2006 г., след като бъдат извършени тези действия по рехабилитацията на абонатни станции, на довеждащи тръпоброводи от страна на държавата да имаме субсидия нула за топлофикация. Тоест ние вече няма да даваме тези 80% за топлофикация в София. Във всичките си действия ние отиваме към облекчаване на целия български народ, който в момента субсидира “Топлофикация-София”.
Един много добър проект, който е за “Топлофикация-Бургас”, може би господин Танков знае, който предстои да влезе и който е изключително грамотен проект, и мисля, че всички ще го подкрепим, предстои да бъде разгледан, но не знам дали ще бъде разгледан в пленарната зала или само в комисията и в Министерството на енергетиката. В Пловдив започна подмяна на част от топлофикационната мрежа, защото се оказва, че загубите от довеждащите тръпопроводи са над 60%. Ако ние обаче не предприемем тази рехабилитация, какво ни очаква? Тръбопроводите са стари, не са изградени никакви защити, ограбени са външните алуминиеви обвивки, които са върху изолиращата вата, и са започнали корозионни процеси. Представете си в зимния сезон, когато е натоварено, ако един или два такива магистрални тръбопровода избият. А те са вече на границата, дори някои от тях са подминали гаранционния си срок. Тогава населението моментално ще премине на отопление с електричество, а съществуващите трафопостове не са пригодени за електричество, тъй като няма да имат достатъчна мощност да поемат това натоварване. Съответно блоковете не са оборудвани с комини, за да може хората да започнат да се отопляват на твърдо гориво. Тогава ние ще направим един срив на енергийната система. Така че напълно навреме е този ремонт, който се предвижда, и аз бих ви призовал да го подкрепите.
По другият въпрос не вземам отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Заповядайте за реплика, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз по принцип съм съгласен с това, което каза Димитър Пейчев, и най-малкото аз като член на Комисията по енергетика би следвало да подкрепя тази ратификация, но искам да спомена какво казаха експертите в Комисията по енергетика, когато се разглеждаше този проект. Тяхното мнение беше, че този проект е изцяло губещ – говоря за финансовата, а не за техническата или енергийната страна, защото според изложението, което дадоха експертите на общината, а и самият кмет Софиянски присъства на това заседание, се спестяват 40 млн., а са необходими 100 млн. за тази рехабилитация. Това означава, че донякъде това е една скрита форма на субсидиране. И ако имаме инвестиция от Републиканския бюджет, ще имаме само вътрешни разходи, докато сега, тъй като това е външен заем, се получава така, че трябва да има и външни разходи по обслужване на допълнителни разходи, обслужването на лихвите и т.н. Освен това се подменят само 60 км от всичките 860 км инсталации, които са в цялата топлофикация на страната.
Според мен проектът е губещ, заемът е неизгоден. Лично аз не бих го подкрепил, но все пак става въпрос за топлофикация, нека и колегите да решат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Не виждам други желаещи за реплика. Господин Пейчев също не желае да вземе думата за дуплика.
Позволявам си да подложа на гласуване на първо четене Закона за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на град София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Гласували 159 народни представители: за 127, против 24, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля Законът за ратификация на Гаранционното споразумение да бъде гласуван в едно заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
За противно процедурно предложение думата има господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Правя противно предложение - да бъде по нормалната процедура. Тук се чуха аргументи от финансов характер, че не е толкова изгодно сключването на това споразумение. Напротив, то е финансово неизгодно. За това се чуха аргументи. Плюс това и технически е неизгодно, тъй като 1/10 само от тръбопроводната мрежа се подменя, а не цялата. Плюс това не чух никакви аргументи защо се вземат 30 млн. евро от АЕЦ “Козлодуй” и се прехвърлят в Топлофикация “София”.
Така че мисля, че тези проблеми, тези въпроси трябва да се обсъдят спокойно в комисията и тогава да преминем и на второ гласуване в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от Иван Исков, за преминаване към второ четене, като се има предвид, че има и противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 107, против 37, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Искров, представете законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

“ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект
за рехабилитация и топлофикация на град София) между
Република България и Европейската банка за възстановяване
и развитие

Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение (проект за рехабилитация на топлофикацията на град София) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 август 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Виждате член единствен, който нищо друго не казва, освен повтаряне на заглавието на закона. И все пак имате думата по този член единствен, ако имате възражения по него. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение, както беше представен в неговия член единствен.
Гласували 147 народни представители: за 120, против 25, въздържали се 2.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Искам да припомня, че на второ четене са приети заглавието и § 1 включително. Докладван е § 2 и предложенията към него. Проведени са разисквания и сега предстои приключване на разискванията по § 2 и гласуване.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Воденичаров - заместник-председател на Централния кооперативен съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за допускане в залата на заместник-председателя на ЦКС господин Александър Воденичаров. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 99, против 17, въздържали се няма.
Моля да поканите господин Воденичаров в пленарна зала.
Уважаеми народни представители, припомням, че се разглежда § 2. По него е имало разисквания в предишен пленарен ден. Разискванията не са приключили. Има ли желаещи по § 2?
Заповядайте, господин Костов, с надеждата, че не сте взели отношение по този параграф в предишния ден, когато се е обсъждал.
Владислав Костов (ПСОДС): Не, не съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Радвам се, така и предполагах.
Владислав Костов: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Текстът на вносителя, очевидно е подразнил комисията затова е сложена така малко кокетно думата “може”. Първоначалният текст беше императивен “подпомага и насърчава кооперациите чрез данъчни, митнически и други икономически облекчения”. След това в същия текст е прибавена думата “може” и става: “може да подпомага”.
Текстът сам по себе си, като законов текст, няма никаква стойност – може, не може, какво може, доколко може – този закон не определя. Дори накрая е прибавено, че с определени специални закони ще се третира тази материя. Аз не мога да разбера защо това място е тук. С кого се кокетничи? Законът място ли е за кокетничене с такива текстове, които са чисто популистки? Ако държавата има желание действително да подпомага и насърчава кооперациите, то има съответен път –чрез Министерския съвет, ако държавата иска да подпомага, или като използва правото на други народни представители да предложи на Народното събрание промени в конкретни текстове в съответните данъчни или други специални закони и те да бъдат една реалност. С това нищо не се подпомага, освен един, пак повтарям, популизъм. Абсолютно съм убеден, че този текст е напълно излишен и с нищо не обогатява законопроекта.
Затова моето предложение е той да отпадне. Между другото, това е направено и по редовния ред в комисията между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моньо Христов има думата.

Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Мислех да не взимам отношение по този текст, но ще се изкажа понеже Комисията по правни въпроси направи едни големи завои, само и само някак си текстът да мине, а пък аз съм подразнен от това, че моят текст, който е по-напред и който е свързан именно с развитието на кооперативното движение в България във всички области, като започнем от трудово-кооперативната дейност, медицинската, изследователската, брокерската, банковата и т. н., фактически е отхвърлен. А този текст може да бъде приет, ако беше приет моят текст отпред. Тогава щеше да стане ясно, че дадени кооперации със специални закони ще получават определени преференции. Но сега не става ясно как така кооперациите ще развиват социална дейност. Има други учреждения, които се занимават с дейност, насочена към здравеопазването и социалната сфера, но изведнъж, понеже кооперациите започват да се развиват, затова ние ще ги освобождаваме…
Ето защо, за да няма двоен стандарт или трябва да се върнем в § 1 и да се приеме моят текст, който говори за развитие в много области на кооперациите, или този текст трябва да отпадне, защото наистина създава двоен стандарт. Мисля, че тук са длъжни да се изкажат и представителите на Комисията по бюджет и финанси, да чуя тяхното становище, може би господин Искров трябва да каже нещо по този въпрос, как ще станат тези митнически, данъчни, кредитно-лихвени и други финансови, икономически облекчения и за кого – да, и за кого – не.
Но за да няма спорове, най-доброто, което мисля, че трябва да се направи, е да отпадне текстът, както каза господин Костов и както е разписано и в самата Конституция… Между другото, този текст отчасти дублира един текст в Конституцията – точно за насърчаване на кооперативното дело. Мисля, че той повтаря този текст и няма смисъл да съществува в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам като основен вносител на този законопроект да изкажа моето становище по параграфа, който разискваме. Смятам, че аргументите, които идват по линия на колегите от ОДС за отпадане на този член, са съвсем състоятелни. Моята основна идея, когато съм станал вносител на този законопроект, беше кооперациите нито да са неглижирани, нито да имат някакви особени преференции. Независимо че съществува такъв текст в Конституцията, текстът, който в момента предлага Правната комисия, е възможен. Предлагам да се съобразим със становището този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Искам да подкрепя текста, който е предложила Комисията по правни въпроси, защото според мен той постига най-добър баланс между първоначалното предложение на вносителя, което е по-категорично и някои от направените възражения по отношение на възможностите за стопанска дейност, които се създават на кооперациите. Искам да обърна внимание, че възможността държавата да подпомага и насърчава кооперациите с предвидените финансово-икономически инструменти не е дадена въобще за това, че те са кооперации като един вид стопански и юридически субекти и ще се ползват с правен режим, който е различен от този за другите търговци, от тези, които осъществяват стопанска дейност по занятие. Забележете, че създаването на такива облекчения се обвързва с изискването кооперациите да осъществяват дейност, която служи за постигане на определени социални цели. Защото има случаи, характерни за редица от кооперациите, когато при тях значението на икономическата дейност е същото, както и социалните резултати, които те преследват. Вземете например кооперации на инвалидите. Защо да не ползват някакво облекчение и по този начин да преодоляват неравностойното положение, в което се намират хората, които са заети в тях? И това винаги ще става по ред, който е определен със закона. Давам си сметка, че този текст и да го приемем, и да не го приемем, сам по себе си не променя въпроса, който днес разискваме. Но все пак е важна стъпка, за да създаде основание и за да предвиди тази възможност, която да стимулира законодателя по-нататък, когато разглежда специалните закони, главно финансовите, да се поставя въпросът обосновано ли е в някои случаи да се специфицира правният режим, при който действат кооперациите, когато осъществяват посочените социални цели. Иначе, според мен, отиваме към някакво унифициране на правния режим, което, вместо да води до фактическо равенство, ще закрепва увеличаването на неравенството между различните субекти на стопанската дейност.
Идеята на Конституцията е да се създават равноправни условия на всички субекти от гледна точка на крайния резултат за тяхната дейност. Така че тук няма проблем и апелирам този текст да бъде подкрепен. Твърде съм изненадан от господин Моллов, който някак си се дистанцира от самия себе си като вносител, защото неговият първоначален текст е дори по-категоричен от текста, който е предложила Комисията по правните въпроси. Затова смятам, че по отношение на гласуването на този текст до голяма степен може да се направят разграниченията кой как възприема кооперациите и въобще кооперативното движение с неговите възможности за социална дейност. Не искам да се впускам в други примери, макар че на отделни места в страната има случаи, където хората не могат да получават хляб, ако той не бъде доставен от някои потребителски кооперации, защото няма транспорт.
Трябва да се създадат облекчения. Ако в момента някои от кооперациите не вършат тази дейност, просто никой няма да я върши, тъй като тя е общо взето неизгодна или в най-добрия случай покрива разходите с минимална печалба на този, който я извършва. Нека да запазим тази възможност.
Затова апелирам да се уважи предложението на Комисията по правни въпроси. Там бяха подробно разисквани различните аргументи. Мисля, че в основателната част са отчетени много от претенциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Много силно се надявам да няма повече желаещи по този текст, тъй като това, уважаеми народни представители, е буря в чаша вода. Тази идея е закрепена конституционно в норма, която съществува в нашата действаща конституция, и това дали ще го има в този закон или не, не води до нищо различно, единствено от систематична гледна точка, но това не е решаващо.
Уважаеми народни представители, в 11,00 ч. ще се проведе извънредно заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в зала "Изток". Затова моля членовете на тази комисия да се отправят към зала "Изток".
Давам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, във връзка с предложението, което е направила Комисията по правни въпроси за редакция на § 2, тоест на чл. 1а, преди почивката прозвучаха аргументи, че не е нужно отново да се записва една по-обща принципна постановка, която е залегнала и в текста на Конституцията в чл. 19, ал. 4.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: В чл. 60, ал. 2.
Георги Пирински: От Конституцията ли?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, там са данъчните облекчения.
Георги Пирински: Но в чл. 19, ал. 4 е записано, че “Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък”. Аз поне така разбрах аргументите на колегите, които обосноваваха тезата, че няма нужда отново да се пише подобен текст сега в измененията на Закона за кооперациите. Така разбрах аргумента. Дори господин Моллов сякаш оттегли предложението си.
Аз бих помолил колегите си отново да премислят този въпрос в самото начало на законопроекта и да подкрепим предложенията на Комисията по правни въпроси, тоест редакцията, която предлагат колегите, да остане.
Какви аргументи бих посочил?
Госпожо председател, в сегашния етап от развитието и на селското стопанство, и на другите отрасли, в които кооперативната форма се прилага по традиция в България, настъпват много дълбоки изменения на структурите. Дребните производители, дребните търговци са поставени в една изключителна остро конкурентна пазарна среда и от местни производители и доставчици и, разбира се, от внос. Има определена логика може би даже в някои от финансовите инструменти, които сега започват да се прилагат по-мащабно по линия и на предприсъединителните фондове. Онези, които евентуално ще могат да ползват средства по тези фондове, да докажат, че са конкурентни производители, да имат един минимум от производствен капацитет, на мащаб на операциите, който да ги направи утре конкурентни участници в единния европейски пазар, производители и търговци, които могат успешно да устояват на конкурентния натиск на пазара, което е едно от основните изисквания.
Но не е ли редно - задавам въпрос и към Вас, и към залата, ние да предвидим хипотезата именно чрез кооперирането, а не непременно чрез разоряването на многото дребни производители сега и създаването на няколко крупни да речем арендни стопанства или масово изкупуване на земя да се формират такива едри конкурентоспособни производствени и търговски единици? Мисля, че в условията на днешната българска икономика, когато ние не преживяваме индустриален растеж, който да създава много нови работни места, да речем в индустриални отрасли, които могат да поемат онези освобождаващи се от земеделието, от търговски и други услуги и дейности, десетки и стотици хиляди производители да намерят работа в новоразкриващи се дейности, още по-необходимо става да бъдат подпомогнати кооперациите по начин, който да ги направи жизнеспособни производители в съвременните условия.
Един пример. Сега много хора гледат по две крави. Мъчат се да продадат млякото им. Имат и някое друго дребно производство, което дава продукция, която поначало се търси на пазара. И те са изправени пред дилемата по какъв начин да намерят средства, за да развият производство, да речем, до 20 глави добитък, или да фалират. Много е трудно за еднолични производители, които в момента едва свързват двата края, изведнъж да увеличат десетократно своето производство. (Председателят Камелия Касабова дава сигнал за просрочено време.)
Извинявам се, госпожо председател, не съобразих, че имам лимит от 5 мин.
С една дума, преценете и тази дейност на Агенцията по държавните вземания, която подхожда към кооперациите като към едно редово търговско дружество и върви да си събира дълговете така, както към всяко друго дружество.
С две думи, аргументът ми е следният и привършвам, госпожо председател. Очевидно е, че в чл. 19 на Конституцията законодателят е предвидил наред с общите равни условия за всички търговски дружества един по-особен режим за кооперациите. И забележете, госпожо председател, не само за социален, но и за стопански напредък.
Сега в този Закон за кооперациите, където ние дооформяме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, господин Пирински, говорите вече 1 минута повече.
Георги Пирински: … Да, приключвам. В този Закон за кооперациите, където ние дооформяме режима на кооперативната дейност, апелирам към пленарната зала най-обективно да прецени и да подкрепи текста, който предлага Комисията по правни въпроси и като конституционосъобразен и като особено необходим в сегашния момент от реформата в икономиката на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С моята реплика ще дам възможност още 2 мин. господин Пирински да не казва, че днес е сряда!
Георги Пирински (КБ, от място): За което съм Ви благодарен.
Владислав Костов: Никой не оспорва това, че в Конституцията е записан такъв текст и че е важно определение и стопански единици да получат някаква подкрепа.
Спорно е, че именно този закон не създава такова нещо. Това е един излишен, паразитен текст, а специалните закони, данъчните закони ще осъществят съответните данъчни преференции, митническите закони ще осъществят съответната митническа преференция и т.н.
Следователно този закон не знам защо БСП така се е хванала за този текст, който самият Пламен Моллов видя, че е паразитен и че с нищо не обогатява текста, а именно държавата, щом има правото, конституционното право да извършва това нещо, тя трябва да го направи, но не с този закон, защото този закон нищо не прави по този текст, а със специалните закони, където Министерският съвет има право на законодателна инициатива, както и отделните народни представители. И сигурно ако господин Пирински предложи такъв законопроект, то по съответния ред той ще бъде внимателно разгледан.
Така че аз отново подкрепям моето и на други колеги предложение – този текст да отпадне. Не че това е най-важното. И да го има, и да го няма – все тая, както се казва. Но от гледна точка на честта, на правилното законотворчество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Станилов, за втора реплика.
Георги Станилов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Какво според Вас трябва да бъде отношението на Агенцията за държавни вземания към кооперациите? Бихте ли развили тази Ваша теза, защото е безспорно, че там, в голямата си степен отиват фалирали стопанства, фалирали кооперации с изключително лоши стопански показатели и с много съмнителни, бих казал, операции, така че ако може да конкретизирате по това какво да бъде отношението им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика няма.
За дуплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател. (Шум и реплики в залата.)
Първо, все пак искам колегата да може да ме чуе.
Моето разбиране е, че, първо, разбира се, не бива да се толерират единици, които злоупотребяват с кооперативната форма. И там трябва не Агенцията по държавните вземания, а финансовите, контролните органи просто да направят съответната ревизия и да изискват съответната отговорност. Говорим за онези кооперации, които имат договори, имат производство, имат неиздължени суми и на които в момента, в който те работят активно, идва някой и им казва: продайте си комбайна, продайте си трактора, защото трябва да си върнете кредита до еди коя си дата.
И не да им се отписват задълженията, но при тях би трябвало да има една малко по-голяма толерантност от държавата. Да съставят, да речем, график за погасяване на задълженията такъв, какъвто, да речем, не биха дали на едно дружество, което иначе е в едно доста добро търговско състояние. (Шум и реплики в залата.)
Тук по-общият въпрос е и на господин Костов. Господин Костов, Вие сте прав, че ако се прилагаше на практика този конституционен принцип, ми се струва, че наистина нямаше защо да пишем този текст сега, но, забележете, на първо четене този законопроект беше приет в средата на миналата година. След това приехме всички данъчни изменения, приехме Закона за бюджета за 2003 г. с всичките му допълнителни параграфи, които създаваха едни или други улеснения и чак сега се връщаме на Закона за кооперациите разбирайки, че нищо не сме направили, за да ги улесним поне малко.
Предлага се този текст в уводния раздел “Общи положения” на Закона за кооперациите, тоест – определения. Казва се в самия чл. 1, че кооперацията е доброволно сдружение за взаимопомощ и е юридическо лице.
В § 1а трябва да добавим, че това юридическо лице, осъществяващо стопанска дейност, има право на тези допълнителни привилегии. И когато една кооперация се обърне към Агенцията за държавни вземания и каже: бъдете любезни, дайте ни малко отсрочка, да може да се позове и на този текст като каже: ето, вижте, законодателят в сегашното Народно събрание е потвърдил, че аз поначало имам право без да сте задължени като агенция, защото думата “може”, на която обърна внимание господин Костов, не създава изрично задължение, Вие сте прав, но създава една опция, която онзи, който е заинтересован да я ползва трябва да я обоснове, че има законно основание да я ползва, а държавата да прецени в крайна сметка основателно ли е или не.
Помъчих се, госпожо председател, да отговоря.
Моля колегите, гласувайки, да подкрепят текста на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата проф. Воденичаров, заместник-председател на ЦКС. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволявам си да подкрепя становището и предложението на Комисията по правни въпроси на Народното събрание.
Единственото, което бих могъл да кажа като юрист е, че това становище е вярно и точно формулирано.
Струва ми се, че спорът, който се води тук по този текст, е преди всичко от вложеното различно тълкуване на този въпрос.
Разпоредбата, която се предлага в § 1а има декларативен характер. Реално тя възпроизвежда принципа, който е заложен в чл. 19 на Конституцията на Република България. От нея не произтичат никакви непосредствени юридически последици, тоест правният ефект от нея е нулев, но за сметка на това тя отразява отношението на държавата по този въпрос, отразява визията на законодателния орган в тази важна сфера на стопанската дейност. Именно чрез тази точка се дава пример за това как този принцип би намерил отражение в текущото законодателство.
Възпроизвеждането на такива принципи е обичайна практика на законодателния орган. Самите вие сте приели в тази законодателна сесия на това Народно събрание девет закона, които вече действат като законови актове и в които под различна форма са възпроизведени текстове на Конституцията.
И, за да не бъда голословен и да спестя време, аз ще си позволя да цитирам само чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, приет през 2000 г. Вижте какво казва чл. 4:
“Чл. 4. Държавата може да подпомага и насърчава юридическите лица с нестопанска цел чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания, при условия и по ред, определени в съответните специални закони”.
Този текст, колеги, е гласуван и е влязъл в сила.
Още в осем такива законови актове същият този текст съществува. Сега, когато в нов законов акт се реципират тези норми, забележете, тук без никаква промяна е рецепцията, се поставя въпрос необходимо ли е или не. Тоест, това е обичайна практика.
Аз бих искал само, ако ми позволите, с една дума да кажа, че това е обичайна законодателна практика и в законодателните органи и на другите страни. Ето, например, преди два месеца френското народно събрание Асамбле насионал, прие закон, където възпроизведе някои текстове по отношение на местното самоуправление.
Искам да отбележа само три момента за по една минута.
Първо, правно-историческият обзор на кооперативното законодателство показва, че от 1907 г. са приети 12 закона и с изключение на закона от 1999 г. в тях такива разпоредби има.
Второ, тази разпоредба е съобразена с европейското законодателство. В резолюцията на ООН за ролята на кооперациите в съвременния свят, приета на 54-та сесия на 23 декември 1998 г. има точно този текст.
И на трето място – от настоящите социално-икономически и политически реалности в страната.
И, за да се постигне консенсус, аз бих предложил, госпожо председател, една редакционна поправка, която е приета да се извърши…
Владислав Костов (ПСОДС, от място): Но, Вие нямате право да правите предложения в залата!
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Нищо, аз да си изкажа думата, господин Костов. Тъй като Вие навремето предлагахте лично като председател на Комисията по земеделието тази формулировка, бих желал да прочета нея. Може да не е предложение, но е мнение.
Да бъде: държавата може да подпомага и насърчава кооперациите, когато тяхната дейност служи за постигане на определени социални цели при условия и по ред, определени в съответните специални закони.
С други думи: “съответните облекчения, които и други” – отпадат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Воденичаров.
Вие нямате право да правите редакционни поправки, така че някой друг от Ваше име, ако го направи в залата, ще може да се обсъди.
Господин Пенчев, заповядайте, имате думата.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз правя предложение в чл. 1а да отпаднат: “чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения”. И да остане: “Държавата може да подпомага и насърчава кооперациите, когато тяхната дейност служи за постигане на определени институционални цели при условия и по ред, определени в съответните специални закони”.
Тоест, отпада една част от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дискусията, която се разгоря по този текст, не е случайна. В никакъв случай проблемът не бива да бъде подценяван. Той следва да се реши принципно съобразно общите насоки на политиката на нашата държава спрямо определени стопански субекти и традициите, които са залегнали в нашето законодателство.
Мисля, че този спор има и определена юридическа страна. Той е до съотношението между конституционните принципи и действащите закони. Аз не мога да се съглася с тезата, изказана от някои колеги, че ако определен принцип на насърчаване на дадена категория стопански субекти е закрепен в Конституцията, независимо от прякото действие на нейни текстове, той не следва да бъде доразвиван в законодателството. Напротив, за мен Конституцията установява този принцип в чл. 19, ал. 4, но проектозаконът в този текст представлява доразвитие на този принцип и бих казал, законодателен израз на определена държавна политика. Едно е закрепен конституционен принцип, друго е държавна политика, закрепена в определен закон. Това е вече съотношение между основен закон и действащи закони. Така виждам нещата. Законът се нуждае от този текст, който да изрази отношението на държавата към кооперациите.
Не мога да споделя определени опасения на някои колеги, които виждат политически реминисценции от натикването в определен тип кооперации при неспазване на доброволността в минало време. Това време отдавна и безвъзвратно е минало и няма нищо общо със съвременната действителност. Ние трябва да подготвим закон, който да отговаря на изискванията на нашия стопански живот и на международните норми и стандарти. В Европейския съюз насърчаването на кооперациите в политиката на европейските държави е основно правило. Не можем да си представим френската винена индустрия без лозарските кооперации във Франция, които получават редица насърчения. Нека гледаме и европейския опит.
Нека видим и 120-годишната традиция в България. Първата кооперация е основана през 1882 г. в с. Мирково. Сто и двадесет години история, в която държавата през цялото време е насърчавала тази форма на стопанска солидарност. Определени проблеми са решени в нашата история именно благодарение на насърчаването на кооперациите през 30-те години, ако погледнем историята.
Ето защо смятам, че предложението, което направи господин Пенчев, което изчиства определени опасения и определена конкретизация на текста и закрепва общия принцип на насърчаване от държавата на тези стопански субекти, ние можем да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има думата за реплика господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Професор Кушлев, радвам се, че се връщате назад в историята. Вие имате добри познания в тази история, но винаги трябва да отчитате, че когато говорим за кооперации, говорим за доброволно сдружаване на субекти, личности, обединени от общи интереси. Когато имат общи интереси, те имат своето добро взаимодействие и се подпомагат. Тези обаче личности в тези години, които цитирате, са първо собственици, производители, занаятчии, имат дадено производство, сдружили са се и работят заедно в общите си интереси, в смисъл на обслужване, търговия и т. н.
Така че когато говорим за кооперациите, трябва да разберем за какъв тип кооперации говорим. Когато аз говоря за кооперация, разбирам такива кооператори, било фермери, било занаятчии, било дори доктори или други, които имат своя занаят и своята професионална възможност да работят. Ако вие разбирате кооператори-наемници, които членуват в една кооперация само за да работят, това вече е нещо друго. Може би оттук следват и нашите различия, за които говоря, и най-добре е още сега да си изясним кой за какви кооперации говори. Когато Вие говорите за кооперативно дело, когато господин Воденичаров говори за кооперативно дело, отпреди 120 години в целия свят и сега, там, където има нормални кооперации, това са именно кооперациите от този тип. Ние не разглеждаме в никакъв случай производствените кооперации, наложени по време на социализма и комунизма в България и типа колхози в Русия.
Нашата идея и това, което излагаме, е именно в тази рамка. Ние ще подкрепим всичко в закона, когато разглеждаме кооператорите от тази гледна точка – като лица, които доброволно се сдружават, защото имат общи интереси да се подпомогнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кушлев, вземам думата, за да изкажа своята позиция. Никой от досега изказващите се колеги не изрази противно мнение, че по някакъв начин трябва да се подпомагат кооперациите. Става въпрос, че този текст просто е неработещ.
Колеги, искам да заостря вниманието ви върху нещо друго. Нека да си отговорим на въпроса какво ще се случи, когато приемем закона с този текст и когато всички, които прочетат измененията в новия закон, си помислят, че наистина започва някакво стимулиране на кооперациите. Мога да ви кажа, че всички измамници ще си регистрират кооперация.
Иван Искров (НДСВ, от място, шеговито): И аз съм сигурен в това.
Венцислав Върбанов: Вие ще видите в регистрите, че за много кратък срок ще започнат да се регистрират кооперации с цел да се търсят облекчения. Нека да си помислим сериозно по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма друга реплика.
Имате думата за дуплика, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, уважаеми господин Върбанов, аз смятам, че в моето изказване (а и в други изказвания, които съм правил), никога не съм разглеждал кооперациите по друг начин, освен като форма на стопанско сдружаване на хора, които имат стопански интереси върху принципа на доброволността. Така че в тази насока ние не се различаваме. Мисля, че страхът и привидението от едно минало не бива да ни пречат сега, за да създадем един действително насърчаващ режим на кооперативното движение, защото в определени региони на страната, в селските райони те са основната икономическа структура, която функционира и която освен стопанско има и друго социално и културно значение. Ние не можем да минем без такава политика, която ще се различава от онзи период, за който Вие напомняте, и ще почива върху други принципи, където принципът на доброволността ще бъде свещен и никога няма да бъде нарушаван, и никой няма да бъде натикван насила в определени структури.
Именно затова аз поддържам, че е необходимо в закона да има такъв текст, който да изразява позицията на държавата да подпомага това движение, да бъде законодателен израз на тази политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кушлев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Смятам за свой дълг също да взема отношение по този параграф и по създаващия се член “а”, който е одобрен от Комисията по правни въпроси, и да изкажа категорично подкрепата си за тази редакция, която предложи народният представител Константин Пенчев.
Мисля, че когато ставаме тук и говорим за кооперациите, ние имаме предвид не тези насила създадени бюрократични и други административни структури, които функционираха до 1990 г. и в някои отношения продължават още да съществуват по същия тертип, а именно за свободно сдружили се стопани, които имат общи стопански интереси, имат общи интереси по различни направления на своята стопанска дейност.
Мисля, че ако се върнем към историята, ще видим, че до 1939 г., по данните, които дават статистиците, България е на първо място в Европа по кооперации - не само производствени, трудови и търговски, а и пласментни, и образователни, и на всякакви видове дейности, а също така и кредитни. Мисля, че това е формата, която трябва да бъде подкрепена. И това е направено в Конституцията. Тук трябва да го има този насърчаващ момент, този член, защото стана ясно фиаското на идеята за фермерство в нашето земеделие, което доведе до това състояние селското ни стопанство. Става ясно, че тези перспективи за уедряване и за съсредоточаване на селскостопанската земя на земеделските производители няма скоро да се реализират в този вид, в който на някои им се иска, а трябва да се съобразим с реалностите.
Аз не искам да говоря, че когато ние правим своето законодателство, трябва стриктно и с доверие да се опираме не само на своята историческа традиция, а и да гледаме тенденциите в Европа. Само ще спомена някои данни. Да кажем, от една 8-милионна Швеция, колкото е България – 8 млн. и 200 хил., 3 млн. и 14 хил. по данни от миналата година са кооператори, в различни форми на кооперации. Да не говорим, че различните форми на кооперациите в Холандия, в Дания и т.н. са доминиращи в селскостопанското и друго производство.
Аз мисля, че приемайки европейския опит и формите на европейската традиция и стопански организирани управления, ние трябва да заложим този член и в този Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите и да се надяваме, че в скоро време ще бъде предложен един цялостен закон, който ще урежда тези положения в нашето законодателство.
Аз ще подкрепя редакцията на господин Константин Пенчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ганчев.
Има ли други изказвания по този параграф?
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз наистина ще призова да пристъпим към гласуване, но тъй като дебатът беше достатъчно дълъг, няколкото изречения, които искам да кажа, едва ли ще утежнят дискусията повече, отколкото тя вече беше усложнена.
Искам само да обясня защо Комисията по правни въпроси се обедини около становището да има такъв текст и в Закона за кооперациите. В правото има един принцип или едно правило за правна симетрия. Съгласно Закона за нормативните актове, когато се прилага един текст в един закон, той не бива да влиза в противоречие не само с Конституцията, но и с действащи, съществуващи законови разпоредби в други закони. Такива аналогични разпоредби в други закони има. Като пример ще дам Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за занаятите.
Ако ние изключим в Закона за кооперациите подобен текст с подобно съдържание, това означава, че нарушаваме, първо, правната симетрия с оглед предвиждането на еднакви условия за различни правни субекти и, второ, че нарушаваме конституционния принцип за равенство на правните субекти.
Обърнете внимание, че текстът, който предлагаме, визира държавата да подпомага и насърчава кооперациите, когато това е свързано с осъществявана от тях социална дейност – нещо, което вие вече гласувахте в § 1 на този закон. Имайки и такава социална дейност, тя се доближава изключително до юридическите лица с нестопанска цел. А аз вече посочих, че такъв текст в този закон има. Той е действащ и никой от приемащите го не е гласувал против неговото въвеждане, когато се е приемал.
Следователно, ако изключим текст с подобно съдържание в Закона за кооперациите, създаваме възможност за законодателя да постави в различно правно положение кооперациите при тяхната социална дейност в сравнение с другите юридически лица, които имат такава дейност.
Аз като юрист не мога да приема една такава постановка. Затова бих ви призовала, ако приемете предложението, което господин Пенчев направи… Между другото това, което той предлага, дори създава по-големи възможности за държавата, колеги, защото тя може да разшири възможностите си за подпомагане и насърчаване и извън тези данъчни или други облекчения. Така че аз съм съгласна да изключим тази част от текста, която създава само общата възможност държавата да има подобно отношение, което е в съответствие с Конституцията, а бих добавила не само в чл. 19, ал. 5, а и чл. 60, ал. 2, която тя може да си позволи да приложи чрез специално законодателство и по отношение на кооперациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Реплика на госпожа Мингова? Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Изслушвайки Ви по повод предложението на господин Пенчев, аз бих казал, че във връзка със законодателството, което има в момента, трябва да отпадне за специалните закони. Ако остане само “за социална дейност”, това означава, че ще трябва да премахнем някои преференции, които кооперациите имат в момента.
Така че трябва да отпадне и “за социална дейност” и да остане само, че държавата насърчава чрез специалните си закони. Иначе, ако остане “социална”, ще трябва да правим и други промени. В момента и държавата дава подкрепа на кооперациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Мингова! Не е ли редно в такъв случай да отпадне и думата “може”, защото думата “може” има толкова пожелателен характер, че държавата в такъв случай може и да може, може и да не може?
Ако се приеме редакцията на господин Пенчев, би следвало да отпадне и думичката “може” и тогава държавата подпомага. В противен случай - ако иска или ако не иска. Получава се също една неравнопоставеност. Ако искаме да имаме по-императивен характер на Вашата редакция, би следвало да отпадне и думичката “може”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Пенчев, като вносител на тази редакция съгласен ли сте с редакцията на господин Китов и така да я подложа на гласуване? Да. Става въпрос да отпадне от текста думата “може”.
Господин Пенчев, моля Ви още веднъж да представите окончателната редакция на текста, за да пристъпим към гласуване.
Преди това – трета реплика. Заповядайте, господин Костов.

Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз слушах с внимание това, което се представя. Мога и да се съглася с това да има такъв текст, но по-скоро съм съгласен с текста, който предложи господин Пенчев: “може да…”, защото той не променя всъщност текста на предложението на комисията, а само е коригирано редакционно от господин Пенчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Госпожа Мингова има думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз благодаря на господин Костов. Всъщност аз бих подкрепила това, което Вие направихте в репликата си в противоречие с това, което предложи господин Христов. Не можем да изпуснем глагола “може”. Това беше обсъждано и в Комисията по правни въпроси, предложено от господин Соколов. Аз имам пред себе си протоколите. Не можем да задължим държавата, ние можем само да й дадем възможност да използва това, което Конституцията вече й е предоставила. Така че за мен юридически е по-точна думата “може”, защото изразява именно правната възможност държавата със специални закони да предвижда едно или друго облекчение, насърчение, изобщо да урежда режими за насърчение.
Понеже не правя предложение, а вземам само отношение към направено предложение, аз бих подкрепила да отпадне епитетът “социална”. Това създава по-големи възможности при преценка. Защо да бъде само социална? Може да е културна, може да е друга дейност. Доколкото в Конституцията – чл. 19, ал. 5, пише и за стопанска, и за социална дейност, аз не мисля, че бихме влезли в противоречие с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване има думата господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз предлагам повече да не пипаме този текст и да го гласуваме така, както го формулира господин Пенчев, тъй като в противен случай рискуваме да напишем нещо, което после или да се окаже противоконституционно, или неработещо, или да създаде допълнителни проблеми. Нека да си остане думата "може", за да не задължаваме. Аз не мога да разбера представителите на БЗНС, част от ОДС, които два часа се изказваха против закона и че не трябва да се задължава държавата да дава облекчения, а сега изведнъж предлага да отпадне думата “може”, т.е. да задължим държавата. Нека да бъдем последователни. Аз не мога да разбера тази позиция. Нека да си остане “може”, за да има възможност законодателят да прецени дали в данъчен закон, дали в Закона за социално подпомагане, когато става въпрос за кооперации на инвалиди и т.н., ако прецени някакво облекчение, да го предвиди в съответния закон. Но да не я задължаваме.
И второ, наистина е добре, а и в Конституцията е записано в ал. 4 на чл. 19, че законът създава условия за коопериране за социални дейности. Тоест нека това “социални” наистина да си остане, както е предвидено и в други закони, специално в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където не всички юридически лица с нестопанска цел се ползват от някакви облекчения, само тези, които извършват обществено полезна дейност. Така че и в този случай нека да ограничим възможностите на държавата да подпомага по някакъв начин само тогава, когато кооперациите извършват наистина някаква обществено полезна дейност.
Нека да гласуваме текста така, както го предложи господин Пенчев. Господин Иван Искров неформално се съгласи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Искров има думата за реплика.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Казак, не говорете от мое име, ако обичате.
Уважаеми колеги, искам да ви запозная, както ви обещах миналия път, със становището на Комисията по бюджет и финанси, която на свое заседание - господин Пирински е много редовен и сигурно е бил на това заседание – разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите: “По § 2 се предвижда създаването на чл. 1а за подпомагане на кооперациите от страна на държавата чрез данъчни, митнически и други облекчения. В тази връзка се изразиха становища за отпадане на този член, тъй като текстът е много общ и освен това данъчни облекчения могат да се предвиждат само в материалните данъчни закони. Според действащия Закон за корпоративното подоходно облагане е предоставено облекчение на кооперациите, членуващи в национални кооперативни съюзи, изразяващо се в преотстъпване на данъка върху печалбата за срок до края на 2005 г. Съществува допълнително данъчно облекчение за член-кооператорите под формата на освобождаване от данъци на получените от тях потребителски дивиденти”, пак по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Ако остане тази формулировка, която предложи господин Пенчев, тя е компромисна, но пък трябва да отпадне думата “социална”. Съгласен съм с колегите от ОДС, това означава да се върнем и да променяме Закона за корпоративното подоходно облагане. Или трябва да отпадне целият чл. 8 и въпросният параграф. Някой тук каза, че безвъзвратно било отминало времето на тези стари кооперации, мисля, че беше проф. Кушлев, но не е отминало времето на мошениците. Създадем ли възможности да се заобикаля закона, връщаме нещата в изходна позиция от 1991 г., когато се намери един силов финансов министър, който прекрати тази процедура. По-късно бяха затворени още доста кранчета. Разберете, миналата година на базата на този текст, за който говореше госпожа Мингова, от Закона за лицата с нестопанска цел предложихте изменение в Закона за ДДС. Само като чуха, че ще има такива изменения, се опитаха да вкарат 1000 тона пилешко, 2000 тона кафе и т.н. Нека да не създаваме такива вратички.
Моето предложение е или да отпадне чл. 8, или да бъде редактиран, както се предлага от господин Пенчев, но да отпадне думата “социални”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател! Господин Казак, моля Ви да обърнете внимание, че Конституцията говори не само за социални цели за подпомагане на кооперациите, а в ал. 4 буквалният израз е “за постигане на стопански и социален напредък”. В този смисъл аз съм съгласен и с господин Моньо Христов, и с господин Искров, че или трябва да отпадне думата “социален” или да се добави и “стопански”. И може би е по-добре да отпадне думата “социален”, ако така е разбирането и на господин Пенчев. Аз го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания? Не виждам.
Господин Пенчев, моля Ви за редакция, която да гласуваме и евентуално от нея да гласуваме отпадане, ако бъде приета тя, на определени думи.

Константин Пенчев (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги, аз приемам забележките на господин Христов, на господин Искров и на господин Пирински и предлагам следната редакция:
“Държавата може да подпомага и насърчава кооперациите в тяхната дейност при условия и по ред, определени в съответните специални закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на Владислав Костов и Светослав Лучников, което е идентично по съдържание с предложението на Панайот Ляков, Моньо Христов и Георги Станилов - § 2 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на § 2.
Гласували 176 народни представители: за 55, против 116, въздържали се 5.
Предложението не се приема. Параграф 2 не отпада.
Гласуваме предложението на комисията в редакцията, която господин Пенчев направи в залата.
Гласували 187 народни представители: за 176, против 1, въздържали се 10.
Поправката “Пенчев” е приета.
Господин Китов, да гласуваме ли отпадането на “може”?
Борислав Китов (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 3 има предложение на господин Ляков - § 3 да отпадне. Предложението не е подкрепено от комисията.
Предложение на господата Христов и Станилов за отпадане на т. 1 и 2 от § 3, което също не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Малев за добавяне към § 3 нова т. 4, а именно: “В чл. 2, ал. 4, думата “могат” да отпадне.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3:
“§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ, след думата “избира” се добавя “председател на кооперацията”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3:
а) в т. 3 думата “правомощия” се заменя с “права и задължения”;
б) създава се т. 5а:
“5а. реда за предоставяне на земеделска земя за обработване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания.
Господин Ляков, заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
По това изменение аз имам две възражения. Първото е свързано с въвеждането на фигурата на председател на кооперацията. С въвеждането на тази фигура веднага се променя равнопоставеността на кооперацията като търговско дружество все пак, тъй като според мен основната дейност на кооперацията е търговската. Защото, ако не е тя, това доброволно сдружение на отделни лица би трябвало да бъде регистрирано по друг закон, примерно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. А вие знаете, че във всяко търговско дружество общото събрание избира управителен съвет, съответно ако има двустепенна система, и надзорен съвет, но тук говорим само за управителен съвет или съвет на директорите. След това той си избира председател на Управителния съвет, който председател за по-добро оперативно управление или ако не се справя със задълженията си, по всяко време може да бъде сменен от управителния съвет. Давайки този статут на председателя на кооперацията да бъде избран от общото събрание, вие не позволявате оттук нататък каквито и да са промени в управителния съвет при смяна на председателя на управителния съвет. Като прибавя към това и изключително големите му правомощия, които давате в чл. 26, който изцяло променяте, вие превръщате този председател на кооперацията в човек, който еднолично ще управлява кооперацията. Аз смятам, че това е абсолютно погрешно, много вредно, ще донесе изключително големи негативи и ще позволи на мошениците, за които говориха моите колеги, моментално да се ориентират и да овладеят голяма част от кооперациите. Гарантирам ви, че това ще стане. Защото този човек, заедно с другите изменения, които правите, след това ви уверявам, че няма как да го махнете от този пост. После ще ви кажа как ще става това, за самия механизъм.
Второто ми възражение е по т. 5а – че в устава трябва да е посочен редът за предоставяне на земеделска земя за обработване. Нали говорихме, че уреждаме тук изобщо кооперацията, а не говорим за земеделски кооперации. Вкарвайки този текст, вие моментално казвате, че под “кооперация” разбирате само земеделска кооперация. Всички промени, които сте направили в закона, са насочени само към земеделските кооперации. Абсолютно погрешна теза, която категорично не може да се приеме! Защото, ако се говори за най-слабия тип кооперация, най-вредния, най-безперспективния, това е точно неоткезесето, което продължава да си живее и да си съществува в българското село. Не е вярно, че го няма, не е вярно, че е умряло, не е вярно, че няма връщане на старите модели. С този текст и с въвеждането на фигурата на председателя, всъщност вие показвате, че просто искате да възкресите текезесетата, нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ляков.
Други изказвания по този текст?
Господин Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа по този текст, защото с него действително се прави една доста принципна промяна – въвежда се фигурата на председател на кооперацията. Кооперацията е търговец съгласно Търговския закон, но кооперацията не е търговско дружество, от което идва и основната разлика между режима на кооперацията и режима примерно на ООД-та, акционерните дружества и т.н. Това не трябва да се забравя. Кооперацията има своите традиции, има своята регламентация много преди да е приет и първият Търговски закон и да са регламентирани търговските дружества. Кооперацията не е била търговско дружество и преди Девети септември и материята за кооперациите също е била регламентирана в отделен закон. Така че аз не виждам нищо лошо в това да няма управителен съвет, както в едно ООД или пък съвет на директорите, а да има два отделни органа – председател на кооперацията, който се избира от общото събрание, и управителен съвет, който също се избира от общото събрание. И както общото събрание може да освободи управителния съвет, така може да освободи и председателя. Така че аз не виждам никаква драма и опасност председателят да стане несменяем. Не, той е сменяем от общото събрание, от органа, който го избира. При управление на кооперацията от един колективен орган – Управителния съвет – знаете, че отговорността се размива. По традиция кооперацията винаги има председател, който е орган, който я представлява. Защото, когато един колективен орган представлява кооперацията, е много по-трудно. По-добре е едно лице да я представлява и да осъществява оперативно управление на дейността й.
Що се отнася до т. 5а, очевидно е, че редът за предоставяне на земеделска земя за обработване е важно нещо и трябва да бъде регламентирано в устава на земеделските кооперации. Ясно е, че в устава на някоя друга кооперация този въпрос няма да бъде третиран. Това не значи, че ние сме имали предвид само земеделските кооперации, просто за този вид кооперации този въпрос е много важен и законодателят изрично посочва, че този въпрос трябва да бъде уреден в устава, за да знае общото събрание, приемайки устава, какъв е този ред, какво е прието по този толкова важен въпрос.
Затова аз ви призовавам да гласувате промените, предложени от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика – господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, аз знам, че кооперацията не е търговско дружество, но тя трябва да се държи като търговско дружество и трябва да се управлява като търговско дружество, защото ако не го прави, тя няма да бъде конкурентоспособна. Вие знаете много добре, че до голяма степен и от начина, по който се управлява едно търговско дружество, зависи дали то е конкурентоспособно или не. При добро управление – да, при лошо – не. Слагате един председател, избран на Общо събрание, той започва да краде, да продава имуществото, да върши какви ли не злоупотреби и вие една година, според тази промяна, не можете да го махнете.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Преди как беше? Пак не можеше да го махнеш.
Панайот Ляков: Не е така, защото Управителният съвет може да махне председателя на Управителния съвет и да го замени с друг по всяко време.
Освен това Вие си противоречите. Казвате, че в устава за друга кооперация ще бъде записано друго. Вие щом запишете в закона, че трябва да се упомене точно реда за земеделските земи оттам нататък веднага, с тази промяна, ориентирате, че имате предвид основно земеделски кооперации. Откъде накъде след цялото многообразие от кооперации, какви ли не, с каква ли не дейност, точно реда за ползването на земеделските земи трябва да го има в закона? Няма никаква логика.
Вие сте решили вече да въведете статута, но поне махнете това за земеделските земи. Просто е смешно да се говори, че това е Закон за кооперациите, след като ще посочим в самия устав, че става дума за земеделски кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма желаещи за друга реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Очевидна е тенденцията, която проличава и от сегашния текст на закона, който не е променян от миналото Народно събрание, да се обезличи кооперацията, да се направи търговско дружество. Това е тенденцията. Не е търговско дружество, защото ако беше търговско, щеше да бъде описано в Търговския закон с ООД-та и АД-та. Това, че кооперацията трябва да се управлява като добре управлявано търговско дружество – да. Вие сам казахте, че има и търговски дружества, които са зле управлявани. Безспорно кооперацията трябва да се управлява добре. Всеки иска това. Но не виждам защо трябва да я приравняваме на търговско дружество. Дайте тогава да има двустепенен начин на управление. Да сложим тогава надзорен съвет на кооперацията и Управителен съвет като в акционерното дружество. Аз не виждам защо трябва да взимаме формите от един закон и да ги слагаме в друг закон.
А що се отнася до това, че председателят може да източва кооперацията, това може да го прави и Управителният съвет. Няма никаква пречка да бъде сменен. Аз не виждам никакъв сериозен аргумент да приравняваме, пак казвам, да обезличаваме кооперацията в своеобразен търговец и да я приравняваме на търговско дружество, и да слагаме непременно колективен орган. Това е моята дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз съм предложил отпадането на този текст преди всичко като съм се ръководил от това, което говорих в една от репликите. Става дума за доброволност, става дума и за равнопоставеност на кооператорите. Господин Пенчев, в една кооперация всеки кооператор има един глас независимо от неговия дялов капитал - имуществен или встъпителна вноска. Така че кооперациите въобще не могат да бъдат търговско дружество в смисъла, за който говорите Вие, защото вземането на решенията в търговските дружества става по друг начин. И след като всички са равнопоставени и имат един глас защо трябва да сложим един да бъде избран от Общото събрание и да ръководи всички тия и той да бъде и над Управителния съвет и в продължение на няколко години ще ръководи кооперацията, изтъквайки и мотивите, които спомена тук господин Ляков, когато се развива в отрицателен аспект. Защо, когато всички са равни?
Какво се получава на практика с Вашето предложение, възстановявайки статута “председател на кооперацията”? Вие въвеждате това, което е в политическата система в България – мажоритарен избор на президент и Народно събрание по пропорционална листа. Горе-долу е почти същото, само че президентът в нашата Конституция няма почти никакви правомощия, а обратно, на председателя Вие давате всички правомощия да представлява кооперацията, да я ръководи като Управителният съвет само ще подсмърча покрай него. Така че, когато трябва да се види какъв статут, кое е доброто за една кооперация – наистина, това което беше досега в закона е работещо, че Управителният съвет при недобро финансово състояние, неотговорност, слаба работа на един председател, пасивен, неактивен, неконкурентен, винаги може да бъде сменен от Управителния съвет. На всичко отгоре премахвате по-нататък в текстовете и длъжността “изпълнителен директор”. Тоест възможността на Управителния съвет да избере изпълнителен директор, тоест председателят изцяло поема всички функции по договаряне, по сделки и т.н. Мисля, че мнозинството трябва да се замисли сериозно за тази провокация, която е записана в този член. Тази провокация не е случайна. Тя олицетворява именно миналото, което е било в ТКЗС-та, АПК-та и т.н. Нещата трябва да се разглеждат също и от тази гледна точка.
Затова се обръщам съм Вас да запазим стария текст, в който председателят се избира от Уравителния съвет, за да може да бъдат наистина равнопоставени, а не един човек да бъде над всички, както е при нас тук, в Народното събрание, всички сме равни и има само един пръв между равните. Това горе-долу е същото.
Второто, което също искам да отбележа – това, за което говори господин Ляков. Наистина като погледнем и по-нататък основните текстове, основните промени, които се насочват в този закон, са свързани със земеделските кооперации. Тук-таме има някои свързани текстове, но това - за председателя, пак е свързано със земеделските кооперации.
Знаете ли какво ще се получи с тоя текст? Понеже тези правила ще се разпишат в устава и голяма част - в закона, точно членове на кооперации ще напуснат кооперациите със земите си, защото някой друг ще им урежда правилата, а не те да решават как да бъдат правилата и да го решават на Общо събрание. За това става дума. Така че е по-добре да го няма, да се даде възможност на самите кооператори да решават тези правила, отколкото да ги разписвате вие, тоест ние. А правилата са ясни по цял свят – има два начина на ползване – или под аренда, или под наем, или сам я обработваш. Така че няма смисъл от тези родилни мъки тук на представители на БСП, защото голяма част от вносителите на тези текстове сте вие, да се мъчите как да вкарате тези текстове именно, за да закрепостите хората, обаче ще получите обратен ефект – ще ги изгоните от кооперациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте за реплика, господин Илиевски.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам защо толкова ревниво господин Христов отстоява позицията, че председателите на кооперациите трябва да бъдат избирани от управителните съвети. Практиката в България показа, че тази форма не само че е неработеща, че тя е порочна, но и че тя генерира корупция и ликвидация на кооперациите. Ако натовариш един председател с отговорностите на член-кооператорите и му дадеш същевременно някаква степен на сигурност и свобода да действа, мисля, че резултатите биха били далеч по-добри. В момента те са заложници на 4 – 5 или 7 членове на управителните съвети, които знаем как лобират, какво правят и загърбват интересите на обикновените член-кооператори. Председателят трябва да бъде отговорен пред член-кооператорите, а не пред членовете на управителния съвет.
И като поема ангажименти, господин Христов, трябва да ги отчита, а не безславно да напуска кораба по всяко време на денонощието, да се крие зад колективната безотговорност на управителния съвет и в крайна сметка член-кооператорите да бъдат ощетени и т.н.
Аз не зная защо Вие, всъщност зная защо така ревниво отстоявате тази позиция, но времето и практиката в българските условия показаха точно обратното. Ако ние искаме кооперациите да бъдат устойчиви структури, трябва да заложим този текст и да го подкрепим, както е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илиевски.
За дуплика има господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Уважаеми господин Илиевски, признавам, че в системата на кооперативното дело в света ги има и двата начина на управление. Признавам го, защото тази система има вече 100-годишна нормална традиция, нормална, демократична, работеща и функционираща на принципа именно на отговорност и развитие на кооперативното дело и на самата кооперация.
Тук примерите, които дадохте, са напълно неудачни, защото аз ги дадох в обратната насока – обсебването на кооперацията от един председател и той не може да бъде сменен. Той по този начин, по който вие разписвате, ще си остане вечният председател на тази кооперация. Защото по този начин той ще си провежда събранията, ще си разпише и протоколите, ще си направи всичко с една клика от хора и т.н., докато един управителен съвет, вярно е, в него има винаги хора, които може би имат различни интереси, но тези интереси ги карат да има състояние на спорове и други и не могат да допуснат състояние, в което един човек да решава нещата. Тоест, един човек не може много лесно да краде, а седем е по-лесно да откраднат.
Така че, господин Илиевски, няма логика в това, което изразихте.
Аз мисля, че това, което отстоявам за нашия етап от време, след като нямаме все още нормални, функциониращи и разбиращи голяма част кооператори, говоря като субекти, е по-добре да остане това: общото събрание да избира управителния съвет, а управителният съвет – председателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Думата има господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми колеги, само искам да изразя съжалението си, че комисията и вносителите не са успели да намерят решение на този сложен ребус - как трябва да се избира председател на кооперацията и по какъв начин да бъде надлежно контролиран. Старият вариант, който защитават господин Христов и господин Ляков, съдържа почти същите недостатъци, каквито вероятно ще има и новият. Де факто общото събрание е един бездиханен орган, който изключително трудно може да бъде събран. Това е така. Начините на взимане на решения в рамките на управителния съвет, когато една тясна група също успяваше в повечето случаи да се договори помежду си, в тази посока също има безкрайно много рецидиви.
В закона, независимо коя формула ще се приеме, трябваше да се предвидят по-добри възможности за контрол над управителното тяло и в частност на председателя. Сегашните възможности за контрол върху тяхната дейност – както над управителния съвет, така и над избрания от общото събрание председател, остават достатъчно малки. Аз съм сигурен, че като става дума за злоупотреби в тази посока, те ще продължат в същия мащаб и размер, в който са били и досега. Аз не виждам какво бихме могли да направим разумно на този етап, до който сме стигнали, освен ако има идеи в тази посока за засилване на контролни функции, да отложим този член. Ако госпожа Мингова не възразява, и Вие, разбира се, да помислим още малко, тъй като наистина проблемите със злоупотребата с власт в кооперациите са добре известни на всички ни, които малко или много по някакъв повод сме се спирали в кооперациите.
Така че аз правя формално предложение, без да съм сигурен, че такова решение може да бъде намерено, да отложим този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За противно процедурно предложение думата има госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, аз бих направила обратното процедурно предложение – да продължим разискванията. Текстовете повече от половин година се обсъждат на първо, между първо и второ четене в Комисията по правни въпроси. Остава механизмът за контрола на контролния съвет. На мен ми се струва, че изборът от един орган на два други органа – на председателя на кооперацията и на управителния съвет, сам по себе си създава механизъм за взаимен контрол помежду им в тяхната дейност. Не бих могла сега да предложа или не виждам възможност да се намери някаква друга система за органи на управление извън тези възможни варианти.
Така че предлагам да продължим разискванията по текста и го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Пантелеев да се отложи гласуването на § 3.
Гласували 150 народни представители: за 65, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
За изказване думата има господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми колеги, мисля, че беше хубаво, че господин Пантелеев направи предложението този текст да се отложи. Аз и моите колеги гласувахме за това предложение, тъй като този текст не е коректен, разберете ме!
Надявам се, че по-голямата част от тук присъстващите познават състоянието на тези кооперации. В момента с тези текстове вкарваме още по-големи проблеми в кооперациите. По данни на Съюза на кооперациите, от съществуващите сега кооперации 600 или 700 са направо фалирали; около 1500 са на ръба на фалита, а само около 6-700, говоря за земеделски кооперации, са в някакво по-добро положение от това на останалите. С този текст създаваме действително опасен прецедент управителният съвет да няма председател. Точно това се маха, господин Пенчев – управителният съвет няма председател! И какво става? Председателят на кооперацията е де факто и председател на управителния съвет. И какво става на практика? Все едно министър-председателят да дойде тук и да замени председателя на Народното събрание! Горе-долу е така! Разбира се, много вулгарно и обикновено е това, което казвам, но фигуративно казано е така. Председателят изпълнява решенията на общото събрание и на управителния съвет, той е изпълнителният орган! Как ще бъде и законодателен, и изпълнителен орган?!
Ако се приеме този текст, отива от зле към по-зле. Разберете ме, колеги! Отива от зле към по-зле! Да не говорим за това, че са нарушени естествени субординации в едно сдружение, в което има такива, които взимат решения, и такива, които ги изпълняват.
Смесването им създава изключително… Да ви кажа един пример: имам един приятел, за съжаление господин Малев го няма, за да чуе, защото и той сигурно ще се съгласи с мен, който е житар. Той купува и препродава след това зърно за износ или за вътрешния пазар. Той ми каза: “Господин Костов, аз не купувам от арендатори зърно, те си знаят цената и си я държат, купувам само от кооперации”. Помислете си, защо казва това! Ако няма орган, който защитава правата на този член-кооператор, този, който крета с по една кравичка и с някаква мизерна пенсия от 40 лв., да има отгоре един безконтролен орган, който да му виси на шията, както става и сега… Разберете какъв закон правите! Съвсем прав е господин Христов, когато ви обръща внимание на това, съвсем прав е и господин Пантелеев, на когото му прави чест, че ви обърна внимание.
Предлагам, щом не приехте да се отложи приемането, това вече се гласува, то поддържам предложението на онези колеги, които поради неточност, некоректност и неправилност на тези текстове и създаване на опасни прецеденти по-нататък в развитието на определен тип кооперации, да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Има ли желаещи за други изказвания? Заповядайте, господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също споделям мнението на колегата Пантелеев, че с този законопроект няма да подобрим състоянието на кооперациите. Дори смятам, че с приемането на този текст ще създадем възможност злоупотребите да продължат и да се задълбочат.
Какво наложи да бъде променена традицията? Защото тук някои колеги казаха – имало е традиции в кооперативното движение. Да, наистина е имало традиции, но през 1997 г. министерството беше залято с оплаквания и с данни за нарушения на председатели, които бяха станали абсолютно недосегаеми. Точно затова при промените на закона се премина към един друг вариант и се даде възможност за по-голям контрол, който да се упражнява в дейността на председателите, а именно председателят да се избира от управителния съвет и по този начин имаше възможност, ако наистина има злоупотреби, нарушения, член-кооператорите да се отнесат към управителния съвет и той да може оперативно да смени председателя, който не работи в интерес на член-кооператорите.
Сега обаче връщаме старото положение, ако, разбира се, се приеме § 2, и отново ще се даде една много голяма власт на председателите на кооперации, и отново ще започнат да се задълбочават тези проблеми. Смятам, че състоянието на кооперациите в момента е доста, бих казал, трагично. Колегите споделиха тревогата си, че една голяма част от тях ще фалират и че са дадени на Агенцията за държавни вземания. Ами да – след като са били управлявани лошо, след като са натрупали задължения, много ясно, че държавата в един момент ще си потърси задълженията. Тя не може да си прибере парите, това е най-жалкото! Не може да си прибере парите, но ще разпродава имущество, за да има все пак някакви постъпления, една част от тези пари да бъдат събрани.
Призовавам ви да подходите много сериозно при гласуването на § 2, за да не стане така, че само след една година да се налага да правим промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Върбанов.
Има ли желаещи за други изказвания по § 3? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков, подкрепено от господин Костов в залата, § 3 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 48, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Моньо Христов и Георги Станилов в § 3 точки 1 и 2 да отпаднат.
Гласували 134 народни представители: за 49, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Енчо Малев в § 3 да се добави нова т. 4.
Моля, гласувайте. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 16, против 101, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 3 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 104, против 48, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 4 има предложения за отпадането му на народните представители Ляков, Христов и Станилов, които не са подкрепени от комисията.
Има предложение на Венцислав Върбанов за отпадане в чл. 3, ал. 1 на т. 3, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Гиньо Ганев, което е подкрепено от комисията.
В крайна сметка, комисията, подкрепяйки текста на вносителя за § 4, предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думите “Управителния съвет” се заменят с ”кооперацията”;
б) в т. 4 след думата “съдимост” се добавя “на председателя й”.
2. В ал. 2:
а) в текста думите “и т. 7” се заличават;
б) в т. 1 думите “на Управителния съвет” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз вземам думата, не за да защитавам своето предложение, а да направя едно ново предложение – в редактирания текст, който се предлага от комисията, предлагам в т. 2, ал. 2, т. “а” да отпадне. Думите “и т. 7” се заличават.
Бих желал да прочета от сега действащия закон за кой текст става точно дума.
Става въпрос за вписването в регистъра на окръжния съд. Точка 7 е видовете фондове, дивиденти и начинът за определяне на техния размер.
Всички сме свидетели, че в момента една голяма част от член-кооператорите не получават нищо от кооперацията. И ако този текст отпадне, всъщност в регистъра няма да се запише какво те трябва да получават. Тогава аз съм сигурен, че на практика ще се наложи абсолютно и ръководствата на кооперациите ще възприемат да не дават нищо.
Моето предложение е самият текст на точка “а”, който е предложен от комисията, да отпадне. И да си остане действащият текст в закона.
Ако трябва, да прочета още един път сега действащия текст на закона.
“2. На вписване в регистъра подлежат данните по чл. 2, ал. 3 и т. 7.
7. Видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се противопоставям на предложението на господин Върбанов, защото това какво се вписва в регистъра към един окръжен съд, тези неща са изяснени и с Гражданско-процесуалния кодекс, и с Търговския закон. И ние не можем в този регистър да вписваме всякакви подробности – кой какви дивиденти ще получава, кой няма да получава дивиденти и какво ще прави. За тази работа има устав. Ако кооператорът иска да знае за какво става дума и какви дивиденти ще получава, като гласува устава, нека да бъде любезен да се снабди с препис от него. Не е работа на съда да вписва какви фондове ще образува кооперацията и да е обременен регистърът с такива ненужни данни. Регистърът на съдебната система има съвсем друго предназначение. Той има предназначение за публичност на третите лица, а не за член-кооператорите. Ако член-кооператорът не знае какви дивиденти трябва да получи, то си е за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по § 4?
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, спорът е за това за какво се създава тази кооперация. Аз не смятам, че кооперациите се създават за благотворителна цел и те не са благотворително дружество! Дружество, което по някакъв начин трябва да печели, да задоволява интересите на тези лица – на член-кооператорите, които доброволно са се сдружили, да се управлява компетентно в тяхна полза и т.н.
Може ли да не се знае това дружество ще даде ли някакви средства за фондове, тези фондове как ще се изразходват, да се знае начинът, по който ще се разпределят дивидентите? А не, както каза господин Пенчев – на кого ще се дават дивиденти.
Господин Пенчев, нали уставът се регистрира в съда?
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Не в регистъра, а по делото.
Панайот Ляков: Но се регистрира в съда. А Вие искате да се махне от устава това нещо и да не се регистрира?
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Няма такова нещо.
Панайот Ляков: Как не?
Ако смятате да правите такива призрачни, фантастични кооперации, които само Бог знае какви идеални цели имат, при положение че давате извънредни правомощия на председателите им, аз не зная всъщност какво целите с тези промени?! Разберете, че тази кооперация работи в реална, конкурентна пазарна среда. Не можете да я извадите от тази среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания?
За реплика на господин Пенчев има думата господин Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Господин Пенчев, съгласно Закона за кооперациите, в него има едно заглавие, в което пише “Фондове на кооперацията”. Чета чл. 34:
“Кооперацията образува задължително фонд “Резервен”. Тя може да образува и други фондове по решение на общото събрание.”
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Безспорно.
Моньо Христов: След като в закона задължително е разписано, че трябва да има фонд “Резервен”, защо Вие не искате да се впише този фонд? Няма логика!
Второ, има и съдебни отношения по някой път между кооперациите и даден кооператор. И става дума именно в момент на ликвидация или в момент, когато кооператорът счита, че му е нанесена щета, той да предяви съответния иск срещу кооперацията. Но, след като той предяви този иск, какво означава той, без да е вписана в регистъра неговата вноска, нито са вписани фондовете, какво знае той за тази кооперация?
Мисля, не зная защо Гиньо Ганев е направил това предложение, то е негово предложение, но просто мисля, че е объркал текстовете, когато го е внасял. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, имам чувството, че се получава едно неразбиране. Никой не спори, че кооперациите трябва да заделят фонд “Резервен”, че могат да имат други фондове. Никой не спори, че тези неща, разбира се, трябва да бъдат регламентирани в устава на кооперацията.
Аз ще се опитам да ви обясня простичко как изглежда едно съдебно дело в съда, защото с това съм се занимавал. По това съдебно дело имаме заявлението за регистрацията, имаме устава на кооперацията или търговското дружество, няма значение какво е, уставът стои там, в делото. Но извън фирменото дело има един регистър, една тетрадка, един тефтер, в който се вписват определени данни. И господин Ганев предлага, и ние подкрепихме неговото предложение, че не е необходимо този регистър да се обременява с данни от устава. Уставът не се преписва в регистъра. В регистъра се слагат строго определени неща, които характеризират кооперацията или съответното търговско дружество. Такава е идеята.
Никой не иска да скрие фондовете, никой не иска да няма фондове! Просто смятаме, че ненужно се обременява съдът да вписва в регистъра данни, които не са характерни за тези данни, за които Гражданско-процесуалният кодекс предвижда вписване и Търговският закон. Затова казваме, че това допълнително вписване със Закона за кооперациите е ненужно. То не помага никому. Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Моньо Христов има думата.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да прочета целия текст по фонд “Резервен”, за да стане ясно за какво става дума.
Вижте какво пише: кооперацията образува задължително фонд “Резервен”. Тя може да образува и други фондове по решение на Общото събрание. Размерът на фонд “Резервен” не може да бъде по-малък от 20 на сто от размера на дяловия капитал. Конкретният размер се определя от Общото събрание. Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя я покрива по решение на Общото събрание на кооперацията със средства от фонд “Резервен” или я оставя за погасяване за следващите години.
Вижте, господин Пенчев – изрично е разписан текст: “Не по-малко от 20 процента”. Това означава, че изрично във вписванията трябва да се разпише този фонд. Просто трябва да го разберете, че не може да не се впише, защото този фонд, както виждате по-нататък, по решение на Общото събрание има съответната функция за погасяване на загуби и т.н.
Аз искам да Ви попитам при другите дружества не се ли вписват фондове? Не? И точно затова, защото не се вписват, тук това трябва да стане, защото кооперацията е доброволна и от тази гледна точка трябва да се знае за какво служат тези фондове. Затова трябва да се вписват! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Думата има за реплика господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, аз се извинявам, че съм толкова активен на трибуната. Но, разберете, когато на мен, фирменият съдия, ми се обяснява какво се вписва и какво не се вписва, явно е, че не мога да издържа!
Господин Христов, ако вие сте кооперация и внесете в съда документи за регистрация и във вашия устав вие сте предвидили, че няма да имате фонд “Резервен” или не сте предвидили фонд “Резервен”, или сте предвидили фонд “Резервен” под 20 процента, съдът няма да ви впише. Това ще стане – съдът ще откаже да ви впише, защото имате нередовни документи, защото уставът ви е нередовен. Тоест, съдът проверява тези обстоятелства, които ги има в закона, но не е задължително да ги впише в регистър. Това са две различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това беше реплика на господин Христов.
Друга реплика на господин Христов иска ли някой да направи? Не.
За дуплика иска думата господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Значи, Вие точно това, което аз казвам, това повторихте фактически. Значи, след като няма фонд “Резервен”, няма да бъде вписано. Нали така? Е, тогава защо да не бъде вписан в самия регистър този фонд?
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Кому е нужно това?
Моньо Христов: Защо да не е нужно?
Просто, щом в закона го има, значи би следвало този фонд да е задължителен и значи то е задължително да се регистрира. Така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Имам чувството, че по този законопроект ще вървим бавно, но по-добре бавно да вървим, отколкото бързо и лошо.
Затова бих препоръчал всички да запазим спокойствие и да намерим едни подходящи текстове, които действително да работят.
Обаче съм дълбоко обезпокоен от досегашното развитие. Разберете ме – аз се занимавам със земеделие повече от 40 години. Бил съм и на макрониво, и на микрониво. Познавам добре темата. Тези текстове създават изключително опасни камъни в развитието на пазарното стопанство, което е в момента. Тези текстове направо може да се каже, че под формата на това, че помагат на кооперациите, ще сложат кръст на кооперациите.
И аз в този смисъл бих направил и една реплика към господин Пенчев. Не го виждам, той май излезе от залата, но този закон е работил от 1999 г. И той като е бил съдия по вписванията би трябвало да вписва всички кооперации, които са по този закон. Там изрично е записано - в текста на този закон, който все още действа, който не е изменен оттогава, че на вписване в регистъра подлежат еди-кои си данни и т.7, за която става въпрос.
Очевидно законодателят тогава е имал нещо предвид, защото този текст са го правили юристи, които са не по-лоши от тези, които сега присъстват в залата. И покойният господин Лучников е участвал, и други. Имали са предвид именно това какво представляват в момента кооперациите и че този текст е необходим. Може би той ще стане не необходим след определено число години, но в момента, когато кооперациите действително не са в добро състояние, този текст е необходим.
Затова аз подкрепям предложението да се заличи текстът, че не е необходимо да се вписва, тоест т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков § 4 да отпадне. Идентични са предложенията на Моньо Христов и Георги Станилов, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте отпадането на § 4.
Гласували 122 народни представители: за 46, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Венцислав Върбанов в чл. 3, ал. 1, т. 3 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 41, против 84, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за окончателна редакция на § 4.
Гласували 131 народни представители: за 107, против 24, въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема като редакция.
Подлагам на гласуване предложението, което господин Върбанов направи в залата, след като този текст вече е приет. В този текст в ал. 2 да отпаднат думите “и т. 7 се заличава”.
Моля, гласувайте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласували 124 народни представители: за 35, против 89, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Венцислав Върбанов не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 4.
Гласували 112 народни представители: за 90, против 22, въздържали се няма.
Параграф 4 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 5 има предложение на господата Христов и Станилов за отпадане в чл. 8 на т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Нихризов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
“§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Членството в кооперацията възниква от решението на Управителния съвет. То подлежи на утвърждаване от Общото събрание. При неутвърждаване на решението, членството се прекратява от деня на решението на Общото събрание.”
2. В ал. 5 след думите “членството му” се добавя “основанията за прекратяване, както вида и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има направено предложение от народните представители Моньо Христов и Георги Станилов – в § 5, чл. 8, т. 2 да отпадне.
Желае ли някой да защити това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Георги Станилов за отпадане на т. 2 от чл. 8 в § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 28, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Нихризов е прието.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 5, чл. 8, ал. 2, както го докладва госпожа Мингова, председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Параграф 5 в новата му окончателна редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 6 има предложение на господата Христов и Станилов за цялостното му отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Има и предложение на господин Върбанов за отпадане на т. 2 от параграфа, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Панайот Ляков, което е подкрепено само по т. 2, а в неподкрепената му част се отнася до отпадане в § 6 на т. 1б.
Има предложение на господата Костов и Лучников, което не е подкрепено от комисията:
“1. В § 6 т. 7 от ал. 1 на чл. 9 да отпадне.
2. Новата ал. 3 към чл. 9 да получи следната редакция:
“Членът на кооперацията, предоставил земеделска земя за обработване, запазва пълната си собственост върху нея в реалните граници, в каквито я е предоставил. Той има право:
1. да я обработва сам;
2. да я отдава под наем на кооперацията или на други физически или юридически лица;
3. да получава част от наема или от трудовото си възнаграждение от кооперацията в натура като земеделска продукция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
“§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 накрая се добавят думите “и в органите на кооперативните съюзи”;
б) в т. 7 думите “дела си” се заменят с “дяловата си вноска”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Член на кооперацията, предоставил с договор земеделска земя за ползване:
1. запазва собствеността си върху земята в реални граници;
2. получава рента;
3. получава част от рентата в натура като земеделска продукция, ако това е записано в договора с кооперацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Ляков, заповядайте. Вие имате предложение.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, след фигурата на председателя на кооперацията, това ще бъде вторият голям спор в предложения законопроект. Не знам дали ще съумея така образно и силно да представя разликата между дял и дялова вноска, както го правеше покойният господин Лучников. Все пак ще се опитам. Надявам се, че никой в тази зала не е сложил знак на равенство между тези две понятия.
За да бъда по-убедителен, бих дал следния пример:
Разглеждайки кооперацията не като земеделска кооперация, както са я разглеждали вносителите на закона, представете си, че дяловата вноска на един от член-кооператорите е регистрирана търговска марка, която е оценена (примерно в един от следващите членове пише, че е оценена на еди колко си левове, евро или долари). Тази марка се използва от кооперацията за търговска дейност. Кооперацията може да спечели от използването й или да загуби. В първия вариант, когато тя печели, примерно след пет години с тези пари, които ги инвестира, купува имущество и т.н., делът на този член-кооператор няма да бъде равен на стойността на регистрираната марка. Ако той излезе от кооперацията и получи дяловата си вноска (марката или стойността й в левове), той ще бъде ощетен. При вариант обаче, че тази марка не даде никакви търговски предимства на кооперацията, тоест тя не развие никаква дейност, не изкара продукта, не го оползотвори, загуби от него, направи вложения, то ако той излезе от кооперацията и си получи дяловата вноска, ще бъде ощетена кооперацията.

Ето ви един реален пример, който може да се случи, ако разбира се вие имате предвид такива кооперации – кооперации, които няма да се занимават само с обработване земите на бедните стари хора, останали самотни по селата. Защото това е истинският смисъл на развитието на кооперациите – когато навлязат и в тази сфера на дейност.
Оттук става ясно, че не може да има знак на равенство между “дял” и “дялова вноска” и вие да ощетявате или кооператора, или кооперацията, независимо кой от двете. Няма да има справедливост, заменяйки стария текст, където е много ясен делът на член-кооператора, който трябва да получи, и то императивно, а не че има право да го получи при напускане на кооперацията, и дяловата вноска. Защото това показва, че вие не разглеждате кооперацията като дружество, създадено да печели. Някаква застинала форма, която не се променя с годините.
Затова аз ви моля просто, не правете още една крачка към влошаване на режима на работа на кооперациите. В крайна сметка, ако се ощети кооперацията, всъщност ще бъдат ощетени и останалите член-кооператори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има направени още няколко предложения. Ако ги няма народните представители, които са направили тези предложения, за да ги защитят, или не желаят да ги защитят от трибуната на парламента, аз ще ги подложа на гласуване последователно.
Народният представител Владислав Костов иска думата.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 9 има много съществено значение в закона. Той дефинира правата на члена на кооперацията.
С направеното предложение от вносителя и от комисията по т. 7 на ал. 1 думите “дела си” се заменят с “деловата си вноска”. Това наглед дребно изменение води до много сериозни последици, защото по този начин имуществените права на кооператорите се ограничават. С други думи, той се ограничава само в рамките на деловата си вноска, а не и на имуществото на кооперацията, което е създадено с негово участие от деня на постъпването му и в което той има непосредствен дял, в края на краищата, в създаваните активи, в придобитите активи на кооперацията. Затова и по-нататък в текстовете на законопроекта, следвайки горното посегателство върху правата на кооператора, се заличава и принципът на правото му на имуществен дял от създаденото имущество на кооперацията.
В действащия Закон за кооперацията е въведен като един основен принцип именно имущественият дял на членовете, които сборно образуват дяловия капитал на кооперацията. Това сега се отхвърля от законопроекта, няма имуществен дял. Това е най-малкото неправилно. А по-силното е, че не може да се отнема правото на имуществен дял на член-кооператорите. Това, бих казал, е и противоконституционно.
Аз апелирам към народното представителство да не приема предложенията на вносителя за изменение на този член.
Нашето предложение е предложеното изменение в § 6, т. 7, ал. 1 на чл. 9 да отпадне.
Що се касае до втората част на предложението, ние предлагаме текст, с който да се запази пълната собственост върху предоставената земя за обработване на кооперацията в действителните граници, в каквито я е представил член-кооператорът.
Сегашният текст говори само за реални граници. Но те могат да бъдат не в тези граници, в които е предоставил земята, а в някакви други реални граници, някъде в някой хендек, някъде извън блока, извън всичкото, което води до ощетяване правата на гражданите, в случая на кооператора.
Освен това всеизвестно е, че правото на собственост включва в себе си и правото на разпореждане, и правото на ползване. И тук му е мястото именно, когато говорим за правата, да отбележим и това, което ние сме написали. Защото никой не може да отнеме конституционното право на кооператора да запази собствеността си. А собствеността му значи и право на ползване, и право на разпореждане, а именно да я обработва сам, ако реши, да я отдава под наем или под аренда на кооперацията или на други физически или юридически лица и, трето, да получава част от наема или от трудовото си възнаграждение и т.н., което е предмет на нашето предложение.
Затова аз предлагам да не бъде допуснато от народното представителство да се приемат такива текстове, които ограничават правата на гражданина и които очевидно имат и неконституционен характер, а да приеме нашето предложение, което отново ще повторя. То е прочетено тук от госпожа Мингова.
Нашето предложение е в две точки:
1. В § 6 на чл. 9, ал. 1, т. 7 да отпадне.
2. Да се получи една нова редакция на ал. 3 към чл. 9 – членът на кооперацията, предоставил земеделска земя за обработване, запазва пълната си собственост върху нея в реалните граници, в които я е предоставил, и той има право, първо, да я обработва сам, второ, да я отдава под наем на кооперация или други лица и, трето, да получава част от наема или от трудовото си възнаграждение от кооперацията в натура като земеделска продукция.
Това са нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев. Репликата е две минути.
Любомир Пантелеев (КБ): Аз не мога да се съглася с аргументите на господин Ляков и господин Костов, тъй като и по примера, който сам господин Ляков даде, не съществуват, първо, сериозни възможности да се оцени приносът на онова, което е внесено в по-нататъшното развитие на имуществото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По правилник репликата трябва да бъде на току-що говорилия.
Любомир Пантелеев: Тъй като те защитаваха една и съща теза на практика, но в първата реплика имаше и пример.
Първо, не съществуват надеждни механизми, по които да изчислим какъв е приносът на онова, което е внесъл в началото, за да го получи обратно след това или някаква част от него.
Второ, това, което е постигнато, е постигнато с усилията на всички, а не с индивидуалните усилия на вносителя, в края на краищата. Ако той би могъл да експлоатира търговската марка, нека да я експлоатира самостоятелно. Но той очевидно не е могъл и затова я е предоставил като вноска. И там с цената на усилията на ръководството, на всички органи на кооперацията са постигнали тези резултати. В този смисъл аз не намирам за неразумна промяната, която предлага вносителят и комисията.
Също така не считам, че след като някой веднъж е влязъл в кооперацията, трябва самостоятелно да решава дали да обработва сам земята или не. Смисълът на влизането му в кооперацията е тъкмо този – че предоставя част от правата си на самата кооперация. И оттук нататък, съхранявайки това си право, той може да блокира цялата дейност на кооперацията, защото, Господ знае, да речем, като става дума за земи, тъй като за това се говори, какви са неговите земи. С желанието си да обработва сам той може да прекрати маса други практики, които се провеждат в общия масив. Тоест, той ще получи едни извънредно големи пълномощия, които могат да блокират дейността на кооперацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Имате думата за дуплика, господин Костов.

Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин Пантелеев, именно затова е имущественият дял, за да може да се определи на всеки един член-кооператор имущественият дял. И той не се определя с това половин крава или четвърт крава, а се определя в стойностни показатели. Остойностяването става навсякъде и се казва, че той притежава такъв и такъв имуществен дял, който е остойностен. Не си представяйте, че половин бюро или четвърт редосеялка ще бъдат дял на отделния кооператор, а само тяхната стойност.
Но по-важно е другото, което Вие казахте във второто си изречение, че когато собственикът влезе в кооперация, той губи собствеността си върху земята. Ето срещу това ние реагираме. Не губи собствеността си, господин Пантелеев! Собствеността това е и ползване, и разпореждане. Той има право да я отдаде под наем или под аренда на кооперацията, което е заложено в другите текстове на проекта, които Вие може би не сте прочели внимателно. Но Вие така разсъждавате: влизайки в кооперацията, той вече става текезесар и не може да се разпорежда със земята си по-нататък. А той има право да се разпорежда и по смисъла на този законопроект, който сега разглеждаме. Нищо ново не се казва в този текст.
Но тук му е мястото да се сложат правата на собственика. Той може и сам да си обработва земята и да не е съгласен с условията на арендата, но може и да я предостави на кооперацията под аренда или под наем. Това е подход на мислене, на философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Дончев, имате думата.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не взимам думата, за да искам удължаване на нашето пленарно заседание до приемане на закона, защото както се вижда, неговото приемане ще продължи още дълго време.
Предложението ми е свързано с утрешното пленарно заседание и парламентарния контрол. От справката, която беше направена с Правния отдел се установи, че утрешният парламентарен контрол съдържа само пет въпроса, което ни дава възможност да вземем решение за съкращаване на времето на парламентарния контрол, за да имаме повече време да работим по този и следващите закони.
Поради това аз правя предложение парламентарният контрол утре да започне от 12,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното току-що процедурно предложение от народния представител Владимир Дончев.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 8, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Има думата народният представител Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм изненадан, че вносителите на законопроекта почти ги няма в залата. Това означава, че толкова е и подкрепата им за този законопроект или те не желаят да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тука е заместник-председателят на ЦКС. Вие визирате правителството ли?
Моньо Христов: Не съм видял този заместник-председател да се е разписал върху законопроекта, визирам народните представители.
Моето предложение и това на колегата Станилов е този текст да отпадне. Това е свързано със следното. Относно имуществения дял няма да повтарям колегите, няма да го обяснявам. Отивам на втората точка – това, което казах преди малко, защо този закон за кооперациите става Закон за земеделските кооперации? Защото представителите на БСП така искат. Какво е написано тук? “Член-кооператорът предоставя земята си на кооперацията”. На коя кооперация? Ами ако съм член-кооператор на няколко кооперации? Ако съм член-кооператор на РКС? Ако съм член-кооператор на занаятчийската кооперация в селото? Ако съм член-кооператор на млечната кооперация в селото или на още пет кооперации? На коя? Отдолу някой се обажда, че на която си искам. Но защо трябва да я предоставям? Може и да не я предоставям, нали? При това положение фактически този текст ограничава собствениците на земя, заедно със своите съсобственици – говоря за наследниците, да вземат нормално решение, тези, които не са извършили делби. Тези наследници, ако не са извършили доброволната делба, ще бъдат изправени пред така наречения факт да се чудят какво да правят и най-вече земята им никъде няма да бъде внесена. Изненадан съм и от другия текст. Досега беше свободно договаряне между член-кооператора при аренда или наем дали да бъде в натура цялото количество рента, а сега вече говорим за част от рентата. С това предложение де факто се нанася удар на член-кооператорите, които, когато получават рента - говоря за земеделските кооперации, - не плащат ДДС. А след като ще получават вече само част от рентата в натура, означава, че следващата част, която получат, говоря за някои култури като пшеница и зърно в случая, самият член-кооператор ще трябва да заплати ДДС, защото това се разглежда като сделка.
В началото, проф. Кушлев, а и някои други, говорехте и претендирахте за социалност, за други неща, свързани с кооперацията, а изведнъж с тези текстове вие отнемате едни социални привилегии на член-кооператорите, които сега ги има в други закони. Може би на някои, които са внесли тези текстове, не им е било ясно. И аз затова виждам, че вносителите си траят и се натискат на седалките. Но това не означава, че ние трябва да приемаме всичко, което те са внесли.
Така че смятам, че § 6 трябва да отпадне. Този параграф вече обръща закона. Да го кръстим Закон за земеделските кооперации и оттук нататък вече няма смисъл да говорим за някакъв общ Закон за кооперациите.
Колеги, още един път се обръщам към вас. Съжалявам, че господин Искров се оттегли и не е тук, но все пак сигурно има и други представители от Комисията по бюджет и финанси, които да потвърдят тези мои думи. Нанасяте щета на сегашните кооператори, на тези мили хора за вас, които само заблуждавате, господин Илиевски, като тенденция, че ще направите нещо за тях, а фактически вие им отнемате и малкото, което получават от кооперациите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми колеги, преди да закрия днешното пленарно заседание бих желал да ви информирам за 5-те министри, които ще отговорят на наши питания и актуални въпроси, а те са, както следва:
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на питане от народния представител Владимир Джаферов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Николай Бучков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Радослав Илиевски и на питане от народния представител Васил Василев.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим