Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-01-29

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна, ползотворна пленарна седмица.
На вашето внимание е проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 29-31 януари 2003 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
3. Първо четене на законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
5. Проект за решение за създаване на временна комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов.
6. Проект за решение за създаване на Временна комисия за изработване на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
13. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
16. Първо четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
17. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
18. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
19. Законопроект за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народнодемократична република.
20. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”.
21. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство и за иновации (2002-2006 г.) и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на европейско научноизследователско пространство.
22. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект за програма за работата на парламента през седмицата.
Гласували 138 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 26.
Тази програма е приета.
Освен нея има още постъпили предложения.
Първото от тях е подписано от господин Любен Корнезов, който предлага на основание ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник в програмата за работа на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, с вносители Любен Корнезов и Михаил Миков.
Господин Корнезов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще бъда максимално кратък.
За десети път вече предлагаме в седмичната програма да се включи този закон, известен в обществото и сред нас като проблемът със запетайките, когато нотариалните актове, респективно другите документи, които легитимират собствеността, са подписани не от титуляра на съответното ведомство, не от председателя на Окръжния народен съвет, а от заместник-председателя, и обявяват тези договори за нищожни, което е явно несправедливо и стотици хора по този начин бяха изхвърлени от жилищата, които те са закупили от държавата, заплатили са ги на държавата.
До всички народни представители е изпратена, защото и аз я намерих в кутията си, декларация от Съюза на жертвите на чл. 7. Вие сте я видели: “В Европа – да, но без чл. 7!”.
На всички ви е известно, че в Съда по правата на човека в Страсбург има заведени 11, а може би вече и повече дела, и най-вероятно България ще бъде осъдена от Международния съд и ще трябва да заплати немалки обезщетения, да оставим политическата и другата страна на въпроса.
В Комисията по жалбите и петициите на гражданите, виждам тук колеги, които ще ме подкрепят, имаме стотици жалби, идват хора и търсят помощ от парламента, за да разрешат този безспорно справедлив чл. 7.
И затова, господин председателю, обръщам се и към колегите. Ако ние поне тази седмица включим в седмичната си програма този законопроект, това ще бъде все пак един сигнал, че българският парламент търси едно по-справедливо разрешение за хората, които са засегнати от самата държава, която е нарушила или неизпълнила своите задължения в един минал период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов за включване като точка от дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 165 народни представители: за 72, против 71, въздържали се 22.
Не се приема.
Заповядайте, господин Корнезов. Ще искате прегласуване, вероятно?
Любен Корнезов (КБ): Моля за прегласуване.
Още веднъж се обръщам към колегите. Разберете, това е в полза за всички нас. Абстрахирайте се от това, че Любен Корнезов е направил предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново същото предложение за включване на точка по дневния ред.
Гласували 172 народни представители: за 58, против 87, въздържали се 27.
Предложението не се приема. Резултатът се влоши, господин Корнезов!
Следващото предложение е от народния представител Петър Мутафчиев. В него се казва, че на основание ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник се предлага в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проект на решение относно процедурата за приватизация на БТК.
Господин Мутафчиев, желаете ли да мотивирате Вашето предложение? Заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Една от най-шумните сделки по приватизацията е сделката на БТК. Излезна решение на съда и на прокуратурата, че българската агенция, която се занимава с приватизацията, в самата сделка не е заложила възможност за бъдещи престъпления по служба. И аз съм радостен, че излезе такова решение, не за друго, а затова, че се доказа, че тази агенция се опитва да работи честно.
Но има един въпрос, който нито съд, нито прокуратура може да реши – дали тази сделка в края на краищата е в интерес на българския народ, дали тази сделка е в интерес на българската държава?
По предварителните данни, които имаме за цената, за съкращенията, които ще бъдат извършени, е ясно, че този интерес не е защитен. Когато обсъждахме стратегията за приватизация на БТК, ние настоявахме да конкретизираме параметрите и за цена, и за купувач, и за социалната цена, и за гаранциите, че българските граждани ще получават услуга, която ще бъде на достъпни цени. За съжаление тогава вие като управляващо мнозинство дадохте една много по-широка рамка, при която сега, каквото и да прави Агенцията за приватизация, ние казваме: “Виждате ли, то влиза в параметрите на стратегията”.
Днес с това предложение аз апелирам към вас. Нека българският парламент да реши дали тази сделка отговаря на националния ни интерес. Това е изцяло в унисон, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, със закона, който вие предлагате за промени в Закона за приватизацията. И аз се надявам, слушайки снощи господин Тасим и господин Дончев, че ще подкрепите това наше предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на господин Мутафчиев да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение относно процедурата за приватизация на БТК.
Гласували 159 народни представители: за 44, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Мутафчиев, предполагам, че ще искате прегласуване.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство! Честно казано, аз не мога да ви разбера какво искате! От една страна, вие натискате опозицията да гласува един закон за промяна на Закона за приватизация за това, че, видите ли, за такива стратегически сделки трябва българският парламент да даде своето становище.
Днес слушах част от опозицията по телевизията, където нашите представители отляво и отдясно ясно и категорично казаха, че вие целите единствено да махнете съдебния надзор. И целта ви не е толкова българският парламент да утвърждава тези сделки. Явно, че тук има едно сериозно лицемерие.
И с днешното гласуване на нашето предложение вие отново се опитвате да докажете това, че не е воля това – да бъдат защитени интересите на българските граждани, а напротив – да бъде прокарана една определена политика на българското правителство, без значение дали отговаря на националните ни интереси или не.
Аз апелирам към вас, ако вие наистина сериозно мислите да защитавате България, да гласувате за това предложение.
Искам да ви кажа и друго. Ако вие днес отхвърлите това наше предложение, ние ще ползваме правото си на парламентарна група, за да го включим в дневния ред за следващия месец, независимо от това, господин председателю, че Вие за първи път внесохте инициативата да изземете на българската опозиция практиката първия ден от месеца да бъде единствено с техни законопроекти, а последните две седмици от месеца да бъдат внасяни законопроектите на управляващото мнозинство.
Надявам се обаче, че поне в началото на м. февруари тя ще мине като точка от дневния ред.
Затова апелирам към вас – нека с днешното си гласуване да приемем тази точка и да удовлетворим очакванията на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев за включване на точка в дневния ред.
Гласували 163 народни представители: за 47, против 109, въздържали се 7.
Тази точка не се приема.
Уважаеми народни представители, има още едно предложение по дневния ред. На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник е внесено предложение от председателя на Парламентарния съюз на ОДС госпожа Надежда Михайлова за включване като точка от дневния ред на Народното събрание през седмицата на законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Не виждам госпожа Михайлова.
Има думата господин Нихризов. Той ще мотивира направеното предложение, защото всъщност той е вносител на този законопроект. Заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Пред вас е един социален законопроект, който от името на Обединените демократични сили беше представен и в предишната седмица. За съжаление беше отхвърлен с малко с гласовете на мнозинството.
Това е един законопроект, който решава много важна тема в днешния ден на България – темата за вземанията, които имат работници и служители от предприятия, които се намират в несъстоятелност. Той е разработен по европейски критерии от специалисти на КНСБ и Българската социалдемократическа партия и вече осем месеца търка рафтовете на комисиите, без идеите му да бъдат приети или отхвърлени. Но, така или иначе, проблемът стои.
Миналия път аз ви дадох примера с “Балканбас” и с това, че хората не могат да получат своите взимания от фалиралото предприятие. Сега просто ще ви цитирам вчерашното заглавие на в. “Стандарт”: “Химко” фалира. Седемстотин души на улицата.” Това показва, че няма смисъл да си завираме главите като щрауси в земята и да казваме, че не съществува проблем, когато той е много важен за българското общество.

А този закон предвиждаше създаване на гаранционен фонд, който трябва да натрупа средствата, за което са необходими около 10 месеца. Този закон даваше възможност за получаване на вземанията, които имат работниците, алтернативно на чл. 722 от Търговския закон – един бавен метод, който в момента съществува. Този закон даваше едно европейско решение.
Затова аз ви моля, мои колеги от управляващото мнозинство, да погледнете сериозно на въпроса и да поставите проблемите за решаване, а не те да бъдат загърбвани. Защото когато се заобикалят социалните въпроси, те се връщат обратно като бумеранг в нашето общество и всичките думи, че някой е искал да разклати управлението, идват не от тези, които имат естествения протест и искането си да получат единствените си доходи за семейството, а от тези, които се правят, че не забелязват съществуването на проблема.
Колеги, моля ви тези въпроси най-после да бъдат вкарани в комисията, да бъдат на дневния ред на Народното събрание. Затова от името на Обединените демократични сили предлагам законопроектът да бъде вкаран в дневния ред на Народното събрание през тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на законопроект за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 58, против 85, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, едно съобщение, подписано от Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков, Ралица Агайн, Емил Кошлуков и други народни представители, в което се казва, че на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание те оттеглят законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 254-01-112, внесен на 13 декември 2002 г.
Уважаеми народни представители, постъпили законопроекти и проекторешения:
- законопроект за пчеларството, вносители Коста Костов и Венцислав Върбанов, водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по околната среда и водите;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, вносител Министерският съвет, водеща е Комисията по икономическата политика;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, вносител Светослав Спасов, водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, вносител Светослав Спасов, водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, вносители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова, водеща е Комисията по образованието и науката;
- проект за решение за създаване на Временна комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание, вносители Владимир Дончев и група народни представители;
- законопроект за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, вносител Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.

Уважаеми народни представители, преминаваме към първа точка от програмата за работата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ № 1 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И “ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗШИРЕНИЕ НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по този законопроект. Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, правя едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат господин Милчо Миланов – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 117, против 6, въздържали се 7.
Предложението се приема. Поканете заместник-министъра в пленарната залата.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:
“ДОКЛАД
по законопроект № 202-02-63 за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София, внесен от Министерския съвет на 14 декмеври 2002 г.

На заседание, проведено на 16 януари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на транспорта Милчо Миланов, Димитър Зоев – директор на Дирекция “Транспортна политика, инфраструктура и строителство” в Министерството на транспорта и съобщенията и Стефан Сотиров – началник на отдел в Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта Милчо Миланов.
Договорът предвижда Европейската инвестиционна банка да предостави 60 млн. евро за финансиране на проект за нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура – Лот Б1.
По време на мисията си от 2 до 5 септември 2002 г. в София Европейската инвестиционна банка поставя въпроса за извършване на задължителни изменения във финансовия договор, които да отразят следните основни елементи:
1. Техническото описание към финансовия договор следва да съответства на окончателните параметри след приключване на тръжната процедура.
2. В резултат на промени в българското законодателство от 1999 г., съгласно които пистата и пътническият терминал са публична държавна собственост, те са извадени от имуществото на “Летище София” ЕАД (чл. 43а във връзка с § 90 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване). Съответните летищни такси се събират от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (по силата на чл. 122в във връзка с чл. 120 от Закона за гражданското въздухохлаване). Това ново положение не е в съответствие с ратифицирания със закон международен договор и е наложително разпоредбата на чл. 6.08 от договора да бъде приведена в съответствие с чл. 43б и чл. 43д от Закона за гражданското въздухоплаване.
3. Необходимо е да се актуализира графикът за погасяване на заема по редица причини – проверка на генералния план за съответствие с международните стандарти, промяна на законодателството по време на проектирането, съдебни процедури срещу регулационния план и др.
Основните изменения и допълнения, които се въвеждат във финансовия договор чрез Споразумение № 1, са както следва:
1. Разпоредбата на чл. 6.08 от Финансовия договор с Европейската инвестиционна банка се привежда в съответствие с разпоредбите на чл. 43б и 43д от Закона за гражданското въздухоплаване, а именно:
В чл. 6.08 се добавя следният текст: “Докато заемът не бъде погасен, заемополучателят ще предостави на крайния бенефициент правото на ползване на всички активи на заемополучателя, които съставляват обекта, както и правото на ползване на всички, свързани с него активи на заемополучателя, в границите на летище София";
2. В чл. 6.09 се добавя ново второ изречение: "Докато заемът не бъде погасен, заемополучателят ще предостави на крайния бенефициент правото да събира и усвоява всички такси за кацане, паркиране и обслужване на пътниците, както и други такси на летище София."


Предвижданата разпоредба въвежда регламентация, различна от създадената с чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 122в от Закона за гражданското въздухоплаване. Изискването таксите да се събират и ползват от крайния бенефициент – “Летище София” ЕАД, е поставено като изключително условие от Европейската инвестиционна банка с цел максимално гарантиране възвръщаемостта на заема.
3. Техническото описание на проекта се коригира съобразно резултатите от тръжните процедури – Приложение А от споразумението.
4. Променя се графикът за изплащане на заема, като се удължава гратисният период до март 2006 г. и се запазва крайният срок за погасяване на заема – Приложение В.
5. Навсякъде в договора думата “екю” се заменя с думата “евро”.
6. В преамбюла на Финансовия договор се променя общата стойност на проекта 192 млн. евро по източници на финансиране, както следва: собствени средства на заемополучателя (крайния бенефициент) – 38 млн. евро; средства, принос на ФАР и ИСПА – 52 млн. евро; заем от Европейската инвестиционна банка – 60 млн. евро; заем от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие – 42 млн. евро.
Чрез въведените изменения и допълнения се постигат следните цели:
1. удовлетворяване изискванията на Финансовия договор с Европейската инвестиционна банка;
2. отпадане необходимостта от промяна на крайния бенефициент и свързаните с това съществени промени във Финансовия договор;
3. отпадане на необходимостта от промяна на финансовия меморандум по ИСПА;
4. отчитане на промените до технически допълнения, произтичащи от резултатите на тръжната процедура (графици, техническо описание и др.);
5. одобряване в кратък срок на тръжната процедура;
6. отпускане на първи транш и начало на строителството.
Съгласно решението на Министерския съвет, след провеждането на преговори, Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София е подписано на 20 ноември 2002 г.
По представения законопроект се проведе дискусия и се поставиха въпроси, на които отговор дадоха представителите на вносителя.
След дискусията се проведе гласуване, при което законопроектът бе подкрепен от всички народни представители с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да разгледа и приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София, подписано на 20 ноември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Следващият доклад е на Комисията по транспорт и телекомуникации. Не виждам председателя на комисията господин Йордан Мирчев.
Заповядайте, господин Саралийски, да представите доклада на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК Исмет Саралийски: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София, № 202-02-63, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2002 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София, № 202-02-63, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2002 г.
На заседанието присъстваха: господин Милчо Миланов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Димитър Зоев – директор на Дирекция “Транспортна политика, инфраструктура и финансиране от Европейския съюз”, и господин Стоил Пашкунов – изпълнителен директор на “Летище София” ЕАД.
Със свое решение от 24 октомври 2002 г. Министерският съвет на Република България упълномощи министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенеията съвместно с изпълнителния директор на “Летище София” ЕАД да проведат преговори и да подпишат Споразумение за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София при условие на последваща ратификация. На базата на проведените преговори е одобрен докладът на упълномощените да водят тези преговори лица относно необходимостта от допълнение и актуализиране на Финансовия договор, подписан през септември 1997 г. и ратифициран със закон от Народното събрание на 5 ноември 1997 г.
Измененията и допълненията във Финансовия договор имат следната цел: удовлетворяване изискванията на Европейската инвестиционна банка; отпадане необходимостта от промяна на крайния бенефициент и свързаните с това съществени промени в договора; отпадане на необходимостта от промяна на финансовия меморандум по ИСПА; отчитане на промените до технически допълнения, произтичащи от резултатите на тръжната процедура (графици, техническо описание и др.); одобряване в кратък срок на тръжната процедура; отпускане на първия транш и начало на строителството. Промените във Финансовия договор и приложенията към него ще доведат до успешна реализация на проекта и осъществяване на крайната му цел – ново модерно летище, отговарящо в пълна степен на съвременните изисквания на гражданското въздухоплаване.
Приемайки изцяло мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно, с 10 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме законопроект № 202-02-63, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2002 г., за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Саралийски.
Уважаеми народни представители, следва докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Не виждам председателя на комисията господин Станимир Илчев, но се надявам, че тази комисия е представена днес в пленарната зала.
Заповядайте, проф. Александров, да представите краткия, но съдържателен доклад на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател!

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 202-02-63 за ратифициране на
Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор
между Република България, Европейската инвестиционна
банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта
за реконструкция и разширение на летище София, внесен от
Министерския съвет на 14 декември 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2002 г., с участието на представители на Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София, подписано на 20 ноември 2002 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще се възползвам от това, че в залата има представител на Министерството на транспорта и съобщенията, за да получим евентуално някакви разяснения във връзка с това, че има технически допълнения, произтичащи от резултатите от тръжната процедура. В същото време се казва, че тръжната процедура трябва да се одобри в кратък срок. Все пак има действащ Закон за обществените поръчки.
И още нещо. Какво се има предвид като изискване за промяна на законодателството? Кои точно закони трябва да се променят и в какъв срок? В доклада на Комисията по бюджет и финанси стана дума за това. Просто да дадете някакво разяснение, за да можем при гласуването да имаме ориентация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин заместник-министър, в състояние ли сте да дадете отговор на поставения въпрос от народния представител Благой Димитров?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЧО МИЛАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Димитров, във връзка с въпроса Ви кое налага изменението в законодателството във връзка с подписването на споразумението, което е неразделна част от инвестиционния договор, подписан с Европейската банка, ще кажа следното: наличието на споразумението е от особена важност за стартиране процеса на реконструкция и модернизация на летище София. След провеждането на търга за изпълнител, който беше изцяло под контрола на Европейската комисия и който за първи път при разчетена сума от 125 млн. при прозрачност на търга ние успяхме да постигнем една сума от 115 млн. за цената, не ни остава нищо друго, освен да създадем условия тези средства да могат да бъдат усвоени от избрания при търга строител фирмата "Щрабак".
Всъщност нещата, които се описани в доклада на Комисията по бюджет и финанси, са свързани основно с промените в законодателството от 1999 г. и наложените в момента промени в новия Закон за гражданското въздухоплаване. Тогава от активите на летище София бяха извадени основните средства, каквато е полосата, и таксите се събираха от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". В момента с договор за възлагане по изискване на Европейската банка това нещо се възстановява в стария му вид, за да се изпълни задачата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! В първоначалния договор с Европейската инвестиционна банка имаше условия за решаване проблемите на населението във връзка с повишения шум и рисковете на летище София. Знаете, че това е проблем, който интересува голяма част от населението в кварталите от този район. Изменението засяга ли този проблем и кога ще бъде ускорено решаването на въпроса за обезшумяването и компенсирането на населението? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин Мутафчиев, заповядайте, а след това ще помоля господин заместник-министъра да вземе отново отношение по зададените въпроси.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От докладите на комисиите, които са разглеждали този сериозен въпрос за България, стана ясно едно, че най-сетне ремонтът, реконструкцията и модернизацията на софийското летище ще започнат - както на инфраструктурата, така и на терминала, че най-после правителството е подготвило едно споразумение, включително са определени строителите и това ще стане факт. Разбрахме и че летището ще бъде модерно, ще отговаря на всички съвременни изисквания на пътниците, но не разбрахме едно – това, което подхвана и госпожа Манева, реши ли се най-сетне екологичният въпрос на софиянци с плана на новата писта, която ще се изгради?
Проблемите са два – първо, близостта на летището до София, което е свързано и с шума. Вторият проблем е за това, че всички самолети – и това го знаят много добре експертите в министерството, - за да се приземят на летище София, летят над целия град, което създава сериозни опасности. Аз не знам, госпожо Манева, какви мерки може да предприеме министерството във връзка с шума и във връзка с този проблем, след като строителството започне. (Неразбираема реплика от народния представител Любомир Пантелеев.)
Господин Пантелеев, идеята Ви е добра, можете да я предложите от трибуната, но това можеше да стане единствено ако предварително се гледаше в перспектива. Ако целта ни е София да се превърне в едно базово летище на Балканския полуостров, връзка между Запада и Изтока, то трябваше предварително да се помисли по този въпрос. Разбира се, тук не можем да упрекнем само това правителство за проблема, който впоследствие вероятно ще изникне за софиянци, затова е виновно и предишното правителство, че не избърза и не реши този въпрос, включително и проблема с отчуждаването на земите…
Иван Искров (НДСВ, от място): И по-предишното правителство!
Петър Мутафчиев: Вероятно вина има и по-предишното правителство, но въпросът е, че ние сега ще дадем 190 млн., които ще изплаща българският народ. В един момент софиянци могат да се окажат подложени на сериозен шум и опасност от кацането на самолетите. Помислено ли е по този въпрос? И мисли ли министерството, че оттук нататък няма да има проблем? Не виждам да има народни представители, които да не са за това България да има едно модерно съвременно летище. Подобна теза поддържа и българската левица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Реплика от господин Благой Димитров на изказването на господин Мутафчиев.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми колеги! Всъщност ремонтът на летището върви не във връзка с този кредит, вече има изградени доста неща. Чрез репликата аз искам да поставя един друг въпрос. Става ясно, че министърът на транспорта има намерение да отдава на концесии летище София, летище Варна и летище Бургас. Нещата са изключително вързани и поставят редица проблеми във връзка с усвояването на този кредит. Аз не виждам каква е финансовата и технологичната възможност за летище София в най-кратък срок, каквито разбирам, че са намеренията на Министерството на транспорта и съобщенията, да се отвори процедура за концесиониране. Това даже е абсурдно. И аз си мисля, че този въпрос опира до едно изясняване. Може би министърът на транспорта или заместник-министърът трябва да осветли народните представители по въпроса. Иначе аз ще апелирам директно при първо и второ четене на този законопроект той да не се приема. Нека да има някакво технологично време, за да стане ясно на народните представители във връзка с този кредит попада ли летище София в намеренията на министерството за концесиониране. Това е изключително важен въпрос, още повече с оглед на тези клаузи по договора във връзка с ангажиментите на българската държава, на ЕАД "Летище София".
И още нещо. Как се връзва този кредит с намеренията на министерството да има българска летищна компания. Тъй като става един холдинг, аз питам какви ще бъдат последствията във връзка с този кредит? Ще моля да се изяснят тези неща, защото при това положение аз на второ четене не мога да натисна копчето. Възникват редица проблеми във връзка с този кредит и с условията по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Мутафчиев, ще упражните ли правото си на дуплика, ако считате, че репликата е към Вас?
Петър Мутафчиев (КБ): Аз наистина смятам, че това не беше пряка реплика към мен. Но въпросът, който поставя Благой Димитров, е много сериозен.
Господин Димитров, искам да Ви отговоря и дано правителството да чуе това, което ще кажа. Надявам се, че подобна, извинявайте за думата, господин председателю, щуротия, след като бъде сключено споразумение за кредитиране, финансиране на проекта, правителството няма да предприеме към софийското летище.
Това е правен абсурд. И ако това нещо стане, ще очакваме друг закон, който ще бъде за концесиониране на обекти с важно значение за България с решение на Народното събрание, за да наложи абсурдните и икономически, и законови свои решения.
Така че аз се надявам, включително и господин Милчо Миланов ще ни каже тук, че такава теза за летище София няма. Ние неведнъж сме изразявали нашата позиция, че, първо, за да бъде дадено едно летище на концесия, трябва да има една сериозна икономическа обосновка, че държавата ще печели повече от концесията, отколкото сега печели, и че е необходимо да има един генерален план, който генерален план ще бъде ангажимент на концесионера и по този начин ще се изградят съвременни летища, съвременна инфраструктура и терминали. Това е въпросът. И аз се надявам, че правителството ще подходи по този въпрос доста сериозно. Благодаря.
Иван Искров (НДСВ, от място): Роден си за министър на транспорта, да знаеш!
Петър Мутафчиев: Но никога във вашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Владислав Костов има думата за изказване.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Досега изслушахме няколко души, които са членове на комисията и пред които възникват въпроси, сякаш този проблем не е разглеждан или този проект за ратификация не е разглеждан в комисията и там недостатъчно са изяснени някои моменти. Затова се иска допълнително изясняване.
Към този кръг от въпроси аз ще добавя още един, на който бих помолил уважаемия господин заместник-министър, ако има възможност, да ни отговори, тъй като аз не съм в тази комисия и не зная дали е ставало въпрос за това. Разбира се, аз съм за едно такова финансиране, кредитиране, защото на България и на София е необходимо едно ново представително летище, което да може да поеме и бъдещия пътникопоток и да отговаря на всички съвременни изисквания. Но мен ме интересува един въпрос, господин заместник-министър: защо отново отиваме към старото място на летище София, където проучванията, а и наблюденията – не е необходимо човек да бъде кой знае какъв специалист, достатъчно е да бъде пътник – показват, че това място не е най-подходящото от гледна точка на отдалечеността му от града и, на второ място, от гледна точка на близостта му с р. Искър и мъглите, които причиняват много тежки проблеми на графика на полетите, отлагат се полети с часове, да не кажа, с дни, а понякога и със седмици, именно защото това е едно от най-мъгливите места в Софийското поле. Имаше идеи това летище да бъде преместено в Мусачево и т.н. Много бих искал една информация, за да бъда спокоен, когато натискам копчето, че съм информиран правилно за необходимостта от подкрепа на този законопроект за ратификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Дали има още желаещи, които да вземат отношение към този законопроект? Не виждам. Затова искам да помоля господин заместник-министъра да бъде така любезен да даде отговор на поставените въпроси от народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЧО МИЛАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, бих искал да се спра на втория въпрос на господин Мутафчиев, а и на господин Костов във връзка с отдаването на концесия на летището. Изрично изискване на Европейската инвестиционна банка е, че до 2017 г., докато не се възстанови кредитът, летището не може да бъде отдавано на концесия. Новите изменения в Закона за гражданското въздухоплаване и планирането на така наречената Национална летищна компания касаят останалите летища, които са с национално значение – Пловдив, Горна Оряховица, Варна и Бургас. По тях са основно и въпросите, свързани с концесионирането. Това мога да ви кажа по този въпрос и да ви уверя, че самата Европейска комисия няма да позволи да се инвестират средства, за да може след това нашето летище да се конкурира с летищата в Западна Европа.
По въпроса, свързан с екологията, бих искал да подчертая следното. В реконструкцията на летището е предвидено – и това беше едно от измененията – в новия проект да бъде изградена паралелна на съществуващата сега писта, изнесена на север от сега съществуващата, или успоредна на тази, която е в момента. Една от причините за това планиране е да се намали шумът при излитането на самолетите. В момента и сега, и в перспектива на летището се забраняват полетите между 23,00 и 6,00 ч. с изключение на полетите, свързани със сигурността, и самолетите се ориентират за кацане основно от изток. Като трябва да се вземе предвид, че проектите на летището са правени основно при руски самолети и в момента изискванията на Европейския съюз по отношение на шумовите качества на самолетите са значително по-високи и това отделно намалява влиянието на шума върху населението.
Във връзка с това бих желал да отговоря и на господин Костов за мястото на летището. Това е един компромис между новото летище и старото летище. Само за сравнение, новото летище в Атина, което е отдалечено 60-70 км от града, струва над 2,5 млрд. евро. Нашето струва около 210 млн. При това положение летището в Атина не може да се натовари поради липсата на инфраструктура. Изграждането на инфраструктурата на това летище ще коства почти същата сума. За да може да се използва съществуващата инфраструктура в София, като се вземе оптималният вариант за защита на екологичните интереси на населението, е наложен този проект, предложен от холандската фирма “Нако”. Той вече е утвърден и ние смятаме, че това е едно добро решение поне за следващите 50 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Дали има други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Не виждам желаещи. Това ми дава основание да ви помоля, ако в кулоарите на Народното събрание има народни представители, които желаят да упражнят правото си на глас, да влязат в пленарна зала, за да подложа на гласуване този законопроект.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този законопроект.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Владимир Дончев.

ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, процедурното ми предложение е на основание чл. 67, ал. 2 от правилника – законопроектът да бъде гледан на настоящото заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз предлагам между двете четения да оставим един срок, предвиден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по следните съображения. Неведнъж, поне в комисията, министърът на транспорта е споменавал, че ще бъде учредена една българска летищна компания, някакъв холдинг, в който ще бъдат обединени всички летища – София, Горна Оряховица, Бургас и Варна. Ако това стане, възникват няколко проблема. Тоест това, което каза заместник-министърът преди малко – че “Летище София” нямало да бъде давано на концесия, тъй като имало изискване от кредитодателя, а само, да речем, Варна, Бургас и Горна Оряховица. Вече възникват проблеми от това, че летищата ще бъдат в едно акционерно дружество или в една държавна компания – аз не знам какви точно са вижданията на министъра.
Ние подкрепихме на първо четене законопроекта – ясно е, трябва да се финансира, а да не се спъва. Но все пак министърът на транспорта да изрази пред народното представителство вижданията на министерството във връзка с учредяването на тази българска летищна компания, защото от правна гледна точка, ако се учреди тази компания, възникват проблеми по отношение на кредита.
Иван Искров (НДСВ, от място): Може ли да кажеш какви са проблемите?
Благой Димитров: Аз ги казах преди малко. Ако в едно дружество влязат всички летища на практика дружеството става правоприемник на “Летище София” ЕАД. Поне такива са вижданията на министъра. Аз не мога да кажа.
В тази връзка министърът на транспорта трябва да дойде да осветли какви са вижданията – ще бъде ли учреден такъв холдинг и пр., след което да минем на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Няма възможност за противно процедурно предложение, господин Искров, за преминаване към второ четене.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Владимир Дончев за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 142 народни представители: за 89, против 49, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Искров, за да представите законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на
Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД, за финасиране на проекта за реконструкция и разширение на “Летище София”

Член единствен. Ратифицира Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД, за финасиране на проекта за реконструкция и разширение на “Летище София”, подписано на 20 ноември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, имате думата, макар че този член единствен не казва нищо повече от заглавието. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Летище София” ЕАД, за финасиране на проект за реконструкция и разширение на “Летище София”.
Гласували 132 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 20.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ – продължение.
Предстои докладване на § 18 – по номерацията на вносителя, който е § 19 по номерацията на комисията.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по § 18 има предложения от народните представители Панайот Ляков, Моньо Христов и Георги Станилов за отпадане на параграфа.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на народния представител Владислав Костов – в предложеното изменение на чл. 26, ал. 2 т. 2 да има следния текст:
“2. организира изпълнението на решенията на Общото събрание и на Управителния съвет;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Владислав Костов и Светослав Лучников – в чл. 26, ал. 2 т. 4 да се измени така:
“4. сключва трудовите договори с работниците и служителите на кооперацията, включително с кооператорите, които се намират в трудовоправни отношения с нея. В тези договори договорената месечна работна заплата не може да бъде по-малка от минималната месечна работна заплата в страната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19 и има следното съдържание:
“§ 19. Член 26 се изменя така:
“Председател на кооперацията
Чл. 26. (1) Председателят на кооперацията се избира измежду членовете на кооперацията за срок от три години. Той е председател и на Управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас.
(2) Председателят на кооперацията:
1. представлява кооперацията;
2. организира изпълнението на решенията на Общото събрание, на Управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува;
3. ръководи текущата дейност на кооперацията;
4. сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения;
5. изпълнява и други функции, определени в Устава, съобразно закона.
(3) Председателят на кооперацията извършва сделки на разпореждане с имуществото на кооперацията въз основа на предварително решение на Управителния съвет, а в случаите по чл. 15, ал. 4, т. 10 – въз основа на предварително решение на Общото събрание.
(4) При напускане по негово желание председателят на кооперацията е длъжен да отправи предизвестие до Управителния съвет в срок най-малко от три месеца. В срока на предизвестието Управителният съвет свиква Общото събрание за избор на нов председател на кооперацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 18.
Заповядайте, господин Ляков.



Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато обсъждахме ролята на въведената от вас нова фигура – председател на кооперацията, с всичките права, които му давате в чл. 26, много ясно показват, че по този начин категорично може да се каже, че оттук нататък кооперацията ще се олицетворява само с нейния председател. Той има право да ръководи текущата дейност на кооперацията. Значи всичко, което засяга всекидневното оперативно управление, е в неговите правомощия: да сключва и прекратява трудови договори – значи целият персонал, който ще бъде нает и ще обслужва дейността на кооперацията, ще бъде под негов контрол, той ще определя трудовите възнаграждения, той ще ги награждава и т.н. Много опасно обаче е правото, което му давате, да извършва сделки и разпореждане с имуществото на кооперацията. Защо? Казано е, че: въз основа на предварителни решения на управителния съвет или на решения на общото събрание.
Същевременно обаче чл. 26а, новият член, който въвеждате и който се отнася до предсрочно прекратяване пълномощията на председателя на кооперацията, в т. 3 е казано: “когато системно не изпълнява или нарушава изискванията на закона и устава”. Значи председателят несистемно може да ги нарушава, т.е. може да извърши една такава сделка с имущество на кооперацията, че да я фалира, но от това не следва, че той ще бъде освободен и неговите пълномощия ще бъдат прекратени предсрочно. Тоест, този човек спокойно по промените, които направихте в закона, може да съсипе една кооперация, защото вие му давате такива права, правейки го човек, който не се контролира от управителния съвет, с всички опасности, за които ви казахме, за свикване на общото събрание, за възможността той да си свиква общо събрание в тесен приятелски кръг и да си се преизбира, невъзможността това да става през годината и т.н.
Аз ви предрекох, че с тези текстове, които вкарвате, и с това ретроградно връщане на дейността на кооперацията, превръщайки я отново в едно неотекезесе, вие ще отблъснете хората и ще ориентирате към управлението на кооперациите хора, които са с много комбинативни способности, откровени мошеници, които обаче никога няма да се грижат за интересите на член-кооператорите. Ще дадете възможност на много кооперации, които и без това са в критично състояние, окончателно да преминат от фазата на полусъществуване към явен фалит.
Затова аз ви призовавам да отхвърлите този член и да ограничите тези правомощия на председателя на кооперацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз бих подкрепил предложението на народния представител Панайот Ляков този параграф да отпадне, което е най-радикалното. Но лично аз в отделно предложение, а също така и съвместно с покойния наш колега Лучников предложих една компромисна корекция на предложения от вносителя текст. Аз искам в двата пункта на тези предложения да взема отношение.
Що се касае до моето самостоятелно предложение, отнасящо се до чл. 26, ал. 2, т. 2, аз имам следните съображения. Не може председателят на кооперацията да изпълнява решения на ръководен орган на друго юридическо лице автоматично. Всяко решение на ЦКС, както се визира, или на някакъв друг общ кооперативен съюз на земеделски или други кооперации, не може автоматично да се привежда в изпълнение от председателя на кооперацията, без съответното решение било на общото събрание или на управителния съвет. Тоест, председателят на кооперацията е председател на конкретна кооперация, има конкретен мандат и правомощия, съгласно устава на конкретната кооперация и изпълнява естествено решенията на управителните органи на тази кооперация – общо събрание и управителен съвет. Иначе не би могло и да бъде.
Затова аз предложих т. 2 в текста на вносителя да приключи до думите “управителния съвет”. Точка 2 на ал. 2 на чл. 26 да има следното съдържание:
“2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет.”
А управителният съвет си взима решение, което задължава да изпълнява председателя и конкретно решение на общия кооперативен съюз или на Централния кооперативен съюз, или на който и да било съюз, в който членува тази кооперация като цяло.
Що се касае до предложението ни с господин Лучников – то касае ал. 2, т. 4. Ние предлагаме текстът на вносителя да бъде коригиран в следния смисъл. Наказанието и награждаването, както и определянето на трудовите възнаграждения, не са дело на председателя като решение, като едноличен разпоредител и бих казал като едва ли не диктатор, който определя все и вся в тази, бих казал, нещастна кооперация, щом този закон върви към приемане. Защото на практика съвсем се обезличават общото събрание и управителния съвет. Ние му даваме, както каза и господин Ляков, такива правомощия, че управителният съвет абсолютно се обезсмисля или има някаква козметична функция.
И затова смятаме, че такъв закон дори и в тоталитарно време не можеше да бъде приет от тогавашното Народно събрание. Извинявайте, колеги, това е мое мнение, не съм бил народен представител в тоталитарното време, но съм достатъчно възрастен, за да съм следял по един или друг начин работата на Народното събрание.
Освен това, вярно е, че има установен минимум на работните заплати в държавата. Но ние с господин Лучников предлагаме във второто изречение на ал. 4 да бъде указано, че този минимален праг на работната заплата трябва да бъде указан и в закона. Приключвам.
Предлагаме ал. 4 да гласи така: “Сключва трудовите договори с работниците и служителите на кооперацията, включително с кооператорите, които се намират в трудовоправни отношения с нея. В тези договори договорената месечна работна заплата не може да бъде по-малка от минималната месечна работна заплата в страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли други желаещи да се изкажат по § 18? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на § 18. Първо е предложението на народните представители Панайот Ляков, Моньо Христов и Георги Станилов за отпадането на § 18, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 91, въздържали се 3.
Не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение от народния представител Владислав Костов, което той обоснова.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 91, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Владислав Костов и Светослав Лучников.
Гласували 127 народни представители: за 39, против 81, въздържали се 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 96, против 43, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 19 има предложение на народните представители Христов и Станилов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Костов и Лучников в новосъздадения чл. 26а в края на първото изречение след думата “предсрочно” да се добави “от управителния съвет”; в т. 3 на същия чл. 26а думата “системно” да отпадне и в т. 5 думата “значителни” да отпадне. Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20 със следната редакция:
“§ 20. Създава се чл. 26а:
“Предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя на кооперацията
Чл. 26а. Пълномощията на председателя на кооперацията се прекратяват предсрочно:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията си;
3. когато системно не изпълнява или нарушава изискванията на закона и устава;
4. когато злоупотребява с доверието и уронва доброто име на кооперацията;
5. при причинени вреди от неговите действия;
6. когато без съгласие на общото събрание извършва нелоялна конкуренция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Направихме предложения за малки изменения на предложения текст от комисията и по-специално от вносителя. Ще ви обърна внимание специално върху т. 3 на предложения нов чл. 26а, който казва, че се прекратяват пълномощията на председателя на кооперацията, “когато системно не изпълнява изискванията на закона и устава”. Нашето предложение е “системно” да отпадне. Той или изпълнява закона и устава или не го изпълнява. До каква степен това “системно” определя какви са последиците от едно-единично неизпълнение? Те могат да бъдат фатални! Затова моето предложение е думата “системно” да отпадне. Тя не е квалифицирана и не е сложена в Допълнителните разпоредби на закона какво означава по смисъла на този закон. Затова тук отваряме една вратичка за пълно беззаконие и безконтролност.
Забележете, че предложението да отпадне т. 6, не е включено в предложението, може би не е видяно от комисията или не е вникнато добре. Прекратяват се пълномощията на председателя на кооперацията, когато без съгласие на общото събрание извършва нелоялна конкуренция! Той не може да извършва нелоялна конкуренция по Закона за защита на конкуренцията, независимо дали има решение на управителния съвет или не! Той извършва един незаконен акт, ако допусне да извършва нелоялна конкуренция. Затова този противозаконен текст трябва да отпадне! С него фактически се разрешава извършването на нелоялна конкуренция, когато има решение на общото събрание. Не мога да разбера такъв текст! Как на една кооперация, субект в целия стопански живот на страната… Всички ще се подчиняват на Закона за защита на конкуренцията, а кооперацията, видите ли, може да извършва нелоялна конкуренция! Това е безсмислен текст, той трябва да отпадне! Обръщам вниманието Ви на това, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Ще го гласуваме. Господин Костов, Вашите предложения се свеждат до три неща…
Владислав Костов (ПСОДС): Не, две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Едното е взето предвид, защото в редакцията, която предлага комисията, “значителни” няма – “при причинени вреди”.
Владислав Костов (ПСОДС): Моите предложения са да отпадне думата “системно” и да отпадне т.6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други бележки?
Заповядайте, господин Пантелеев.

Любомир Пантелеев (КБ): Аз съм съгласен с господин Костов за последната точка, тъй като наистина странно звучи това, което е написано, но имам един по-общ въпрос, свързан със статута на председателя на кооперацията. В крайна сметка ние сме посочили само определен брой хипотези, по които мандатът му може да бъде прекратен предсрочно. И не мога да разбера откъде произтича необходимостта само при тези хипотези председателят на кооперацията да бъде сменен. В крайна сметка, след като общото събрание го е избрало да извършва стопанска дейност, не виждам какъв проблем би имало, ако същото това общо събрание, без да се позовава на конкретно посочени хипотези, реши да го смени. В противен случай ще се появят…
Значи цялото общо събрание иска да го смени, не попада точно в никаква хипотеза, създават се правни възможности, въпреки волята на член-кооператорите, той да остане на поста си, ами, той да не е кмет, та да му даваме толкова висок статут? Той управлява в крайна сметка една стопанска единица. И след като член-кооператорите желаят да го сменят, пък макар и да не влизат конкретно в която и да било хипотеза, макар че те може да са сравнително изчерпателни, те би трябвало да могат да го сменят.
Аз не виждам кому е нужна тази защита, при условие, че общото събрание, което го избира, разполага с правата и да го смени, а не след като е решило това нещо, нещата да тръгнат към обжалване и тям подобни. В края на краищата тези хора са го избрали, те са член-кооператори, те са носители и на имущество и ние изведнъж им създаваме препятствие, при условие, че има воля в тях да я реализират. Макар че разбирам, че е късно да се правят каквито и да било промени в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение? Да, заповядайте.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, с този текст фактически ние предвиждаме хипотезите, при които прекратяването на пълномощията на председателя може да се поиска от управителния съвет и, бих казал, от всеки член на кооперацията пред управителния съвет. Така че в това аз виждам смисъла на неговото съществуване, уважаеми господин Пантелеев.
Ако погледнем основанията за прекратяване, те са формулирани по такъв начин, че фактически можем да бъдем изправени пред хипотеза за поискване на неговата оставка при всяка една недобросъвестност и всяко едно нарушение, което той е извършил. И аз не виждам основание да се откажем и да искаме отпадането на този текст. Неговото съществуване, според мен, е една гаранция, първо, за управителния съвет и за членовете на кооперацията, че тогава, когато председателят попадне в, примерно, обективна невъзможност да изпълнява задълженията си или злоупотребява с доверието на кооперацията, да бъде поискано на основание на закона, а не само на устава, защото, както знаем, всяка кооперация има и свой устав, прекратяване на неговите правомощия. Тоест, този текст поражда право на определени правни субекти и той има място в закона.
Отделен е проблемът, че председателят може да бъде освободен и без тези правомощия, уважаеми господин Пантелеев. Тогава, когато общото събрание реши да го освободи по някаква стопанска или друга целесъобразност, той има тези права. То винаги може да го освободи. Но тук се пораждат права за определени правни субекти.
Що се отнася до предложението на уважаемия господин Костов за отпадането на термина “системно”, струва ми се, че ние ще отидем към една прекалена строгост, ако изключим този термин. За едно нарушение на устава, което може да бъде и съвсем дребно, със закон да предвиждаме пораждане на правно основание правните субекти да искат предсрочно прекратяване на неговите правомощия, ми се струва и прекалено строго, и нецелесъобразно, след като даваме един стабилен статут на председателя. Ние искаме той да бъде инициаторът, стопанската инициатива в кооперацията да се развива именно от него и историческият опит показва, че силни кооперации са били ония, които са имали инициативни, способни и кадърни председатели. Действително фигурата на председателя в кооперацията е основна. Без една широка стопанска инициативност и активност на тази фигура кооперацията не може да има успехи и, струва ми се, че определени призраци, които се мяркат на някои от колегите отдясно, като текезесе, са неоснователни. Ако ние погледнем статута на председателя на кооперацията в закона още от 1904 г. и следващите негови изменения, действително в стопанския живот на село, в стопанската история на България до Девети септември председателят на кооперацията има един стабилен и силен статут.
Ето защо аз ще подкрепя текста в този му вид, в който е предложен от комисията.
Що се отнася до последната т. 6, мисля, че господин Костов има основание и аз споделям неговото предложение този текст да отпадне. Недопустимо е председателят на кооперацията, след като му даваме такива широки права, да допуснем да извършва някаква нелоялна конкуренция в съгласие с общото събрание. Той въобще не може да мисли за подобна дейност.
Ето защо в това отношение подкрепям предложението на господин Костов за отпадане на т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Кушлев.
Други желаещи? Реплика?
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин Кушлев, аз дълбоко не мога да се съглася с Вас и затова Ви правя реплика по отношение думата “системно”. Представете си какво ще правим ние. Значи той може несистемно да нарушава закона?! Това пише тук! Моля Ви се, аз не си го измислям. Системно не може да нарушава, обаче несистемно – може да нарушава. Е, такъв закон аз поне не съм виждал. Аз не съм юрист, обаче тежко и горко на юристите, които тук, в тази зала, си мълчат. А, впрочем Вие сте юрист. (Неразбираеми реплики на Владимир Дончев.)
Моля Ви се, господин Дончев, заповядайте. Аз ще ви кажа друго нещо: ако има някакъв допуск, дайте да го изясним в Допълнителните разпоредби – какво значи “системно” по смисъла на този закон? Отсъства. Значи тук вратата е много широко отворена.
Освен това, аз твърде много се смущавам, когато даваме повече права на един човек и когато контролът поначало не е много ефективен. Стават лоши работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата господин Моньо Христов, който има предложение въобще целият параграф да отпадне. Заповядайте.
Реплика ли? А, реплика. Заповядайте.
Моньо Христов (ПСОДС): А може и да се изкажа, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Направете реплика, пък след това се и изкажете.
Моньо Христов: Професор Кушлев, аз искам да Ви репликирам в тази част, където Вие говорите за традиция и какво е било до 1904 г. През 1904 г. освен кооперации и някои други малки търговски дружества, друго не е имало. В смисъл, имало е физически лица - стопани, които са развивали някаква дейност. И е нормално в рамките на начеването на кооперативната дейност да е имало и такива случаи.
В момента обаче ние говорим за кооперации, които се намират в един сериозен конкурентен пазар. Няколко пъти повтарям това нещо. Вие обаче продължавате да разглеждате тези кооперации, като че ли върху тях няма да има други проблеми и просто слънцето само тях ще огрява! Затова аз Ви репликирам именно в тази част, свързана с тези големи правомощия на председателя.
Предложил съм да отпадне въобще, защото ние въобще не изповядваме този принцип. Затова съм го предложил. Не съм предложил текстове, свързани с правомощията на председателя. Но считам, че поне тези забележки, които моят колега Костов представя, трябва да се приемат. Иначе, кое е системното? Знаете ли кое е система? Един – два пъти, ако направи нарушение, не е система. През един път ли ще е системното, през два пъти ли? Говоря за нарушенията.
Нека да положим усилия. Виждам, че по това, което бях казал преди, вносителите по някакъв начин не взимат отношение. Те явно само са подписали закона и нямат никакво намерение да го защитават. Виждам, че други хора го защитават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, привършвайте. Времето за реплика приключи.
Моньо Христов: Моля поне, след като те не вземат отношение, нека тези, които вземаме отношение, да го коригираме така, че законът да бъде по-нормален. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За още една реплика има думата господин Пантелеев. Системни реплики! Това е системата.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин Кушлев, ние въвеждаме ограничение върху волята на общото събрание, събранието на собствениците. С каква цел и откъде накъде и на какво основание ние ще ограничаваме общото събрание и ще го вкарваме в някакви хипотези, които, както виждам, в някои отношения са доста стръмни, когато то реши изцяло да махне човека, който е избрало? Не виждам никакви основания. Десетки неща могат да се случат, включително и не в нарушение на този закон. Ако щете, може да има нарушения на морални норми, които не са приети в този край, ако става дума за земеделски кооперации и пр. И хората да имат обща воля да го махнат, всички кооператори, които са собственици. А ние ще ги вкарваме в различни хипотези и ще ограничаваме общото събрание! На какво основание? Това не е избор на някакъв кмет, на някакъв орган със специален статут. Няма такъв стопански орган – частен по същество или кооперативен, в който ние да ограничим собствениците и да не им дадем, когато веднъж са гласували за някой, после да го сменят, когато искат. Това е несериозно.
Ето защо правя и формално предложение. Мисля, че е достатъчно ясно. Моля да отложим този член и наистина да стигнем до някакво нормално решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Кушлев, имате право на дуплика.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз ще започна отзад напред – първо по репликата на уважаеми господин Пантелеев.
В моето изказване наведох на аргументи за необходимостта от такъв текст, който да регламентира правомощията на всеки един от кооператорите и на управителния съвет при определени условия да поиска предсрочно прекратяване на правомощията на председателя. Споменах, че това не ограничава волята на общото събрание, тогава когато по други причини, извън посочените в този текст, примерно стопанска целесъобразност, се налага освобождаване на председателя.
Но аз искам да посоча още едно значение на този текст – неговата превантивна роля, че с въвеждането му в закона той ще напомня на всеки един, който е заел този немалък стопански пост на село, той не е кмет, но аз, извинявайте, господин Пантелеев, от 1945-1946 г. помня кой беше председателят на кооперацията в моето село, защото той даваше безплатен обяд на кооперацията в училището, а не помня кой беше кметът. Така че наред с кмета, даскала и попа, както казва Елин Пелин, той е по-голяма фигура в селото от това време. Искам да ме разберете правилно, ако погледнем исторически. Така че нека този текст винаги да напомня на председателя и да бъде един вид морална обеца за него, че неговите правомощия могат да бъдат предсрочно прекратени и че всеки един член-кооператор и всеки един член на управителния съвет може да поиска това на основата на закона. Ето, в това аз виждам смисъла от съществуването на текста.
Що се отнася до възражението на уважавания от мен господин Костов, аз го моля да прояви в случая разбиране, защото ние имаме съвсем дребни нарушения на закона, за които се съставят актове за съвсем незначителна сума, които се санкционират по административен път със съвсем символични административни наказания. Ако ние изключим думата "системно", ние бихме допуснали и бих казал – обратно – ще бъде злоупотреба с право за всеки един правен субект на основата на такива дребни нарушения да се иска предсрочно освобождаване на председателя, прекратяване на неговите правомощия. Затова сме въвели в закона термина "системно", което означава не един или два пъти, а повече пъти от това. Такова е моето разбиране.
Моньо Христов (ПСОДС, от място): Пет-шест пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз искам да Ви обърна внимание върху предложенията, които правят народните представители Костов и Лучников, като прибавят към последното изречение в новосъздадения чл. 26 думите "предсрочно освобождаване от управителния съвет". До голяма степен това може би ще реши много от терзанията, които се чуха в тази зала, защото тук се предлага една норма председателят на кооперацията да бъде освободен от управителния съвет точно при тези случаи, които са посочени в чл. 19. Макар че колегите не са посочили кой ще изпълнява тези функции на председател, докато се насрочи ново събрание на кооперацията!
По отношение на текста, който дискутирахме и който включва думата "системно". Лично аз бих предложила един текст, който считам за по-изряден, а народното представителство ще реши: "Когато се нарушават изискванията на закона и системно не се изпълнява уставът". Според мен не е право на българското народно представителство да предлага законови текстове, които дори да допускат възможността за нарушаване на закона изобщо. Тази норма, която ние ще определим в този текст, може да бъде дискутирана или от управителния съвет, или от общото събрание на кооперацията и тя да реши дали да освободи председателя на кооперацията, ако е нарушил закона за някакво по-дребно административно нарушение. Но ние да слагаме законова норма, в която да се тълкува, че някой може да нарушава закона и това му е позволено с друг закон – Закона за кооперациите – ми се струва за недопустимо. Поради това предлагам този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Вашето предложение, госпожо Литрова е да отпадне кое?
Теодора Литрова: Моето предложение е в т. 3; "когато се нарушават изискванията на закона и системно не се изпълнява уставът на кооперацията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Но Вие не сте направили досега това предложение писмено?
Теодора Литрова: Аз правя редакционна бележка, която би могла да бъде приета. Смятам, че досега в Народното събрание е съществувала такава практика. Народните представители ще решат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Имаме следните предложения.
Най-напред е предложението на народните представители Моньо Христов и Георги Станилов, в което се иска отпадане.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 19, против 90, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има направени две редакционни бележки и искам председателят на комисията да каже дали приема това като редакционни бележки.
Госпожо Мингова, приемате ли за редакционни бележки предложението на господин Владислав Костов правомощията на председателя на кооперацията да се прекратяват предсрочно от управителния съвет?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз мисля, че комисията е изразила становище, неподкрепяйки това предложение. Не може управителният съвет да прекратява пълномощия на орган, избран от общото събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Костов, държите ли да гласуваме това нещо?
Владислав Костов (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Предложението на госпожа Литрова е редакционна бележка по т. 3 – вместо “когато системно не изпълнява или нарушава изискванията на закона и устава”, да стане “когато не изпълнява изискванията на закона и системно нарушава устава”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожа Литрова предложи “системно” да съществува само като изискване при неизпълнение на устава, а не и на закона. Мисля, че това не е редакционно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не е редакционно, не е направено писмено, няма да го гласуваме.
Преминаваме към гласувания, най-напред на предложението на народния представител Владислав Костов и народния представител Светослав Лучников – след изречението “Пълномощията на председателя на кооперацията се прекратяват предсрочно” се добавя “от управителния съвет”.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 24, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е в т. 3 думата “системно” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 44, против 63, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Последното предложение е да отпадне т. 6, което беше подкрепено и от господин Кушлев.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 71, против 27, въздържали се 7.
Точка 6 отпада.
Моля да гласувате предложението на комисията, без т. 6, която вече отпадна.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 12, въздържали се 4.
Параграф 19, който става § 20, е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде § 21 със следното съдържание:
“§ 21. В чл. 28, ал. 3 думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате § 21, предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 3, въздържал се 1.
Текстът на § 21 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 20 на вносителя става § 22.
Има предложение на господата Костов и Лучников, както и на Христов и Станилов - § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22 със следното съдържание:
“§ 22. В раздел ІV от глава втора, в заглавието думата “данъци” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Най-напред гласуваме предложението за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 77, въздържал се 1.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласувате предложението, направено от председателя на комисията за съдържание на § 22.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 3.
Параграф 22 е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

(Председателят Огнян Герджиков извършва поименна проверка на кворума.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Присъствието на 124 народни представители ми дава основание да възобновя заседанието.
Госпожо Мингова, стигнахме до § 21.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 21 има предложение на господата Костов, Лучников и Ляков за отпадането му, което не се подкрепя от комисията.
Предложение на народните представители Христов и Станилов – в сега действащия закон числото “3” да се замени с “2”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23 със следното съдържание:
“§ 23. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Алинеи 3 и 4 се отменят.
3. В ал. 5 думите “Имуществените дялове” се заменят с “Дяловите вноски”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 21.
Господин Костов, заповядайте.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че тук е направена една грешка, която се повтаря, а именно, че ние сме в § 20, който става § 22 в текста, а не § 21.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Сега сме на § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ние се ръководим по номерацията на вносителя.
Владислав Костов: Параграф 21 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Точно така.
Владислав Костов: Точно така, за да няма грешка.
Тук се прочете нашето предложение с господин Лучников, а то е този параграф да отпадне. Какви са съображнията ни за това?
С предложените от вносителя изменения по § 21, отнасящи се до чл. 29 от закона, на практика се ликвидира едно от най-големите достойнства на действащия закон, а именно уточняване и дефиниране на въпросите досежно имуществото на кооперациите, управлението на това имущество и въвеждането на понятието “имуществен дял” като съответна остойностена част, притежание на всеки един кооператор, от това имущество.
Ако се приеме от пленарната зала текстът на вносителя за изменение на чл. 29, това ще доведе по мое лично мнение до осакатяване на целия закон. Това ще бъде в ущърб на член-кооператорите, а също така ще бъде форма за възможно ограничаване на правата им по отношение на тяхното имущество.
По-скоро с този текст вносителят може би цели едно закрепостяване на кооператора в дадена кооперация. Ще допусне ли, питам се, пленарната зала един такъв текст, едно, бих казал, насилие над правата и волята на човека? Аз се надявам, че това няма да стане и затова нашето предложение е да отпадне този § 21, поради съображенията, които изложих дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф.
Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз не съм направил предложение да отпадне този текст, но сега мога да го направя в залата и съм съгласен, че трябва да отпадне. Няма да повтарям аргументите на господин Костов. Считам, че онзи баланс, който имаше в капитала на член-кооператорите, разделен на имуществен дял, дялова вноска, встъпителна вноска, даваше по-голяма яснота и при управлението на кооперацията, и за последствията за самата кооперация и за самите кооператори, независимо какви ще бъдат тези последствия – дали ще бъдат в полза или във вреда.
И тъй като предполагам, че този текст ще бъде приет, съм внесъл едно предложение към сега действащия закон – годините, в които член-кооператорите могат да получат своя дял, да не бъдат три, а да бъдат две. След като всичко се обединява в един общ дял, мисля, че член-кооператорите няма смисъл да чакат три години за този общ дял, за да напуснат кооперацията. Преди това беше три години за имуществения дял, а сега моето предложение е, след като се заличават двете алинеи, вече се отива в рамките на целия дял. Мисля, че текстовете по-надолу, които са свързани с възможностите на член-кооператорите особено относно земеделските кооперации, трябва да има начин, по който той наистина овреме да напусне кооперацията, когато вземе решение да отиде в друга кооперация или сам да обработва земята.
Така че, колеги, аз поддържам своето предложение в § 21, последната алинея, числото “3” да се замени с числото “2”. И по този начин да дадем възможност кооператорите сами да вземат решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател! Аз ще подкрепя текста на вносителя, защото предложенията за изменения, които се правят в чл. 29, логически следват от онези принципи, които ние приехме досега, и от онези понятия, които въведохме в този закон. Ние вече приехме, че имуществените дялове се заменят с дялови вноски. Това беше прието на минало пленарно заседание. И сега, когато е необходимо да приведем този текст в съответствие с приетите от нас останали текстове, това е абсолютно необходимо.
Що се отнася до срока на изплащане на дяловите вноски, няма основание да променяме този срок, какъвто е бил за имуществените дялове, защото и едните, и другите следва да бъдат изчислени на основата на индекс на инфлацията, на други икономически процеси, които текат в страната и в самата кооперация като икономически субект. Затова аз ще подкрепя този срок, който се предлага от вносителя. Предложението на колегите за отпадането на този текст не е в съгласие с това, което ние вече сме гласували дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложенията на народните представители Владислав Костов, Светослав Лучников и Панайот Ляков за отпадане на § 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Георги Станилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 26, против 119, въздържали се 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 147 народни представители: за 123, против 24, няма въздържали се.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 22 на вносителя има предложения на народните представители Панайот Ляков, Моньо Христов и Георги Станилов за отпадането му. Това е част и от предложението на господата Костов и Лучников.
Тези предложения не се подкрепят от комисията.
Същевременно има предложение на господата Костов и Лучников да се направят промени в действащия текст на чл. 31, които са следните:
В ал. 1 да се прибави като трето изречение предлаганото от вносителите трето изречение.
Към действащата ал. 4 да се направят следните промени:
Второто изречение се заменя с предлагания текст от вносителите, като в края на неговата т. 3 се прибавя “ако предоставянето не е за срок повече от 10 години”.
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Има предложение на господин Върбанов ал. 4 на чл. 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на господин Енчо Малев, което в едната си част е подкрепено, а в неподкрепената си част е: да отпаднат т. 1 и 2 от ал. 4 на чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24 със следната редакция:
“§ 24. Член 31 се изменя така:
“Вноски на членовете.
Чл. 31. (1) Всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, чийто размер, ред за внасяне и форма се определя в устава. В устава се определя минимален и/или максимален размер на дяловата вноска. Когато дяловата вноска е непарична, същата се оценява от три вещи лица, определени от управителния съвет на кооперацията.
(2) Сумата от дяловите вноски образува дяловия капитал на кооперацията.
(3) По решение на общото събрание членовете на кооперацията могат да правят допълнителни и целеви вноски, които не се отразяват на дяловите им вноски. В решението се определят целта и редът за внасяне, както и срокът за връщането им.
(4) Членът на кооперацията избира начина на ползване на своите земеделски земи, като ги:
1. отдава под аренда или под наем на кооперацията или на други физически или юридически лица;
2. обработва самостоятелно и ползва производствени услуги от кооперацията или други сдружения и физически лица;
3. предоставя за съвместно обработване с писмен договор на кооперацията, който не подлежи на нотариална заверка и вписване. Кооперацията може да предоставя земя за обработване на трети лица по общия ред.
(5) Дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения.
(6) Членовете на кооперацията могат да й предоставят средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски.
(7) Размерът на лихвите на заемите по ал. 6 се определя от общото събрание на кооперацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф.
Господин Костов, заповядайте.

Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Параграф 22 на вносителя подменя изцяло текстовете на чл. 31 на Закона за кооперациите, който действа в момента, с нови и тази подмяна в общи линии цели да се отменят основите на философията на действащия закон. В основни точки това са, първо, че сумата на дяловите вноски образува началния дялов капитал на кооперацията, второ, че имуществените дялове на членовете образуват дяловия капитал на кооперацията, и трето, че собственост и вещни права върху земеделска земя не могат да се внасят в имуществото на кооперацията или да се учредяват в нейна полза. Това са основополагащи моменти в действащия закон, които сега с един замах се ликвидират с предложените нови текстове на § 22. Тоест тези основополагащи текстове от закона лишават на практика кооператорите от исконните им права, защитаващи тяхната поземлена собственост и право на дял от имуществото на кооперацията.
Това е един опит пленарната зала да приеме текстове, които могат да доведат на практика в конкретни правни случаи до обезземляване на кооператорите, а в други случаи, когато той напуска, да му се предоставя не такава земя, каквато е внесъл в кооперацията, а в някакви други граници, които не съответстват на границите, в които земята е предоставена за ползване от кооперацията – нещо, за което ви обърнах внимание още в началото при разискванията на § 6 досежно измененията на чл. 9 от закона.
Препоръчвам на пленарната зала това да не се допуска. Обръщам се специално към народните представители от НДСВ: уважаеми колеги, не допускайте това да стане, защото именно по този начин не се защитават правата и интересите на гражданите, в името на които вие правихте декларации в своите предизборни обещания.
Подходът за възстановяване на една отживяла философия за изграждането на кооперациите смятам, че не бива да има място в тези изменения.
В този смисъл ние предлагаме да отпадне § 22 и към текстовете на чл. 31 от действащия закон да се направят следните допълнения и изменения, които ще си позволя да прочета за протокола точно как гласят.
В ал. 1 на чл. 31 към сега действащия закон да се създаде изречение 3 със следния текст: “Когато деловата вноска е непарична, същата се оценява от три вещи лица, определени от управителния съвет на кооперацията.” Това е текст, взет от предложението на вносителя.
Към ал. 4 на чл. 31 второто изречение на сега действащия закон да гласи така, както е ал. 4 на предложението на вносителя, а именно: “Членът на кооперацията избира начина на ползване на своите земеделски земи, като ги:
1. отдава под аренда или под наем на кооперацията или на други физически или юридически лица;
2. обработва самостоятелно и ползва производствени услуги от кооперацията или други сдружения или физически лица;
3. предоставя за съвместно обработване с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписване.”
И нашето предложение на края на т. 3 е да се добави текстът: “ако предоставянето не е в срок повече от 10 години”.
Моля за вашата подкрепа на горното предложение, което впрочем присъства и в доклада на комисията и създава една по-голяма възможност за съхраняване на имуществените права и интереси на кооперацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте, господин Христов, имате думата.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този текст наистина вече, както казах и миналата седмица за други текстове, е очевидна провокация на Българската социалистическа партия или поне на нейните членове Илиевски и други, които са вносители на законопроекта. Тези текстове започват да се разпореждат как член-кооператорът ще трябва да ползва своята земя, щом е член-кооператор. Те му разписват правата на ползване на земята му. На всяка една кооперация. Така звучат текстовете. И ако член-кооператорът е кооператор от производствена кооперация на едно място, сигурно производствените кооперации ТПК ще трябва да ги направим също земеделски. Или пък кооперациите на ЦКС също трябва да станат земеделски кооперации съгласно този текст. Защото този текст е напълно абсурден от тази гледна точка. Не може в един закон, в който ясно и категорично преди бяха регламентирани възможностите на собственика да реши на кого да предостави ползването на земята си, има си специален закон за арендата, има закон за наемните отношения, кому е нужно в този закон да описваме такива подробности? Защо за другите физически лица ще остане, когато сключват договор с различни собственици на земя, да правят нотариална заверка и да вписват в съда, а за тези – не? Защо? Тоест, ако е някаква преференция, аз не смятам, че е много добра от гледище на защита на собствеността на член-кооператорите.
Второ. Алинея 2 казва, че сумата от дяловите вноски образува дяловия капитал на кооперациите. По-нататък, в ал. 6 се казва, че дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение на неговите задължения. Какво става сега? Ако кооперацията кандидатства някъде, остава единствено встъпителната вноска, която фактически отива за обезпечение при кооператорите. По-нататък точно това ще се получи в текстовете. В стария текст само имущественият дял на кооператорите не подлежеше на запор или служеше за обезпечение. Сега обаче при този текст фактически дяловата вноска, като съберем дяловия капитал на кооперацията, не може да служи за обезпечение. Ето това е практиката. Вие обричате кооперациите въобще да не могат да работят с кредити. За това става дума. Накрая кооперациите просто няма да могат да работят с кредити и ще фалират. Дори с фонд “Земеделие” няма да могат да работят.
Така че, колеги, аз ви моля някои от тези текстове да отпаднат, които са свързани със запора, тъй като вие направихте този председател вечен, ама вие му връзвате ръцете от друга страна, не му давате никаква възможност да работи свободно на пазара. Замислете се и нека да отпаднат тези тестове. Даже моето предложение е да си остане изцяло старият текст. Разписаното в ал. 2 и ал. 6 връзва ръцете за управление на самата кооперация. Затова ние сме предложили изцяло да отпадне този параграф, но тъй като вече приехте един начин, докарали сте го донякъде, поне се замислете някои от тези текстове да бъдат коригирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата проф. Герджиков за реплика.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Моньо Христов, уважавам Вашата съпричастност към проблемите на кооперацията, но е очевидно, че част от Вашите аргументи показват, че не се ориентирате в материята, което не е най-доброто, защото Вие атакувате ал. 5, където се казва, че дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения, като смятате, че това е заплаха за самата кооперация, която по този начин не можела да взема кредити, тъй като липсвали обезпечения. Тук очевидно смесвате съвършено произволно различни субекти. Тук защитатата е на самия член-кооператор, който трябва да е сигурен, че това е една привилегия за него, че срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение специално за неговата дялова вноска. Това няма нищо общо с имуществото на кооперацията, което на общо основание служи за общо обезпечение на неговите кредитори и по този начин нищо не пречи на банките да отпускат кредити на кооперациите. Това са съвършено различни неща. Това е ясно за всеки юрист, но Ви моля да имате предвид, когато взимате отношение, да се консултирате с юристи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, професор Герджиков.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Христов, известна е Вашата любов към кооперативното движение, резултатите от която могат да се видят из цяла България. Аз не знам Вие срещате ли се с член-кооператори от предимно фалирали кооперации, защото с голяма част от тия текстове животът на кооперациите беше направен черен. Питате: защо да няма нотариална заверка? Вие направете сметка какви разходи отиват за нотариална заверка. Ходили сте във Видинско, знаете, че над 50 процента от земите просто пустеят, защото всячески са създадени затруднения за тяхното обработване.
По отношение на тия алтернативи, за които Вие питате: защо така се задължава? Не, в закона подробно са описани алтернативи и възможности за ползването на тая земя. В крайна сметка оставете хората да си избират. Това, че в закона те са изброени, е единствено поради Вашите опасения, за да ги няма и тях, че може да бъде злоупотребено и някой да им вземе земята. Затова така подробно са изброени тези различни алтернативи. Пак Ви казвам, текстът не е задължителен. Той описва и вече изборът ще си направи самият член-кооператор или пък самата кооперация. Не се притеснявайте, че една потребителна кооперация може да реши да обработва земя. Защото, ако има фурна, има мелница, най-естественото е чрез такава форма да обработва и земя, за да излезе по-евтино житото. Повече възможности, повече свобода – по-добри резултати.
Аз разбирам идеологическите затруднения от любовта Ви към кооперациите, но мисля, че и по отношение на тях има достатъчно отговори в закона, за да не се притеснявате толкова много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря.
Аз мисля, че трябва да прочетете по-нататък текстовете и тогава ще Ви стане ясно на Вас, професор Герджиков, за какво става дума. Прочетете целия закон и тогава ще го разберете. Това е моята дуплика към Вас.
Що се отнася до любовта ми към кооперациите, колега Миков, тя е свързана с това, че искам да направя необходимото едни кооперации да бъдат устойчиви, жилави и достатъчно конкурентни на пазара. А Вашето желание е насочено преди всичко и Вашата комунистическа любов пламти горещо и тупти, сърцето Ви ще се пръсне, от Кулата до Брегово за един добър червен текезесарски болшевишки бастион. Така че, когато говорим по тези въпроси, ясно става дума за принципните ни идеологически различия, колега Миков, с Вас, въпреки че Вие сте все още младо момче, но явно, че не търпите развитие. Помислете си върху това, все пак е нужно човек от време на време малко да надраства себе си, все пак и втори път сте в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители, аз поддържам текста, който е предложен от комисията, и ще го обоснова само в частта му, която се отнася до предоставянето на земя от членовете на кооперацията за обработване от нея. Това е една дискусия, която се води от миналия парламент, и мнозина тук си спомнят. Тогава ние имахме подобни предложения и сега се радвам, че най-после сигурно ще бъдат приети от Народното събрание. В миналия парламент, при тогавашното мнозинство, те бяха отхвърлени. Целта на действащия в момента текст, който се изменя, до голяма степен беше не друга, а да затрудни кооперациите в обработването на земята, която им е предоставена от техните членове. Затова беше създаден този утежнен ред.
Тук вече се каза, че той беше направен не толкова, за да се гарантират правата на кооператорите, а за да се затрудни тяхната дейност. И сега се предвижда договорите, които ще се сключват в писмена форма, да бъдат освободени от изискването за нотариална заверка. Това означава да се облекчат финансово членовете на кооперациите и което е не по-малко важно - да се облекчат хората в този процес, защото знаете, че с процеса на възстановяването на собствеността върху земята голяма част от собствениците не се намират там, където са техните земеделски земи. Следователно този път, по който те могат да предоставят своята земя за обработване от кооперацията, трябва да се съкрати.
Тук се насаждат някакви страхове, които не произтичат от текстовете, и не знам дали това се прави от неразбиране или тенденциозно - че, виждате ли, как хората щели да загубят земята си. Вие сигурно сте забравили текстовете, които бяха гласувани по-напред в закона и мисля, че общо взето те не предизвикаха някакви големи възражения.
Искам да посоча съдържанието на чл. 9 в неговата променена ал. 3, където се казва, че член на кооперацията, предоставил с договор земеделска земя за ползване, запазва собствеността си върху земята в реални граници и другите права, които той има. Така че за какви рискове, за какви страхове става дума? Дори, ако той реши да напуска кооперацията, да получи своята земя и то точно тази земя, която е внесъл в кооперацията? Нека тук да не се създават някакви заблуждения и да се формират притеснения.
Освен това, трябва да се има предвид, че когато самата кооперация предоставя земя на своите членове, на трети лица, това предоставяне ще става по общия ред и тогава вече договорът ще трябва да бъде нотариално заверен. Към него ще се предявяват всички изисквания. Защото и сега много от кооперациите не само получават земя от своите членове, но и отдават земя под наем и аренда на други производители, най-често на по-големи арендатори. Този договор вече трябва да има всички досегашни реквизити и той ще гарантира и интересите на другите лица, които имат финансови взаимоотношения с кооперацията.
Всички знаем какво е състоянието в момента на повечето от кооперациите. Диаметрално се различаваме по причините, но утежняването на финансово-икономическото състояние на кооперациите в някаква степен е безотносително към промените в тези текстове, защото самата среда, в която те работят, е такава, защото върху тях бяха нанесени множество удари и вместо да бъде увеличавано имуществото им, особено техниката, беше разпродавана и разпилявана. Това са големите въпроси, за които се обръщам и към Вас, тъй като те бяха направени също организирано и целенасочено.
Предлагам този текст да бъде подкрепен. Той не предизвиква юридически проблеми, единствено само може да облекчи и изясни процеса на предоставянето на земя от нейните собственици за обработването й от кооперацията във всички разновидности, които са дадени тук, и с всички произтичащи от това права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Кушлев, заповядайте.
Стоян Кушлев (НДСВ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други желаещи има ли? Няма.
Моля, гласувайте най-напред предложението на народните представители Владислав Костов, Светослав Лучников и Панайот Ляков този параграф да отпадне. Същото предложение имат и народните представители Моньо Христов и Георги Станилов.
Така че, моля ви да гласувате заедно това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 34, против 82, въздържали се няма.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Владислав Костов и Светослав Лучников, които бяха защитени, неподкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 28, против 75, въздържал се 1.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 18, против 91, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
От предложението на Енчо Малев едната точка е приета, а другата не е, а именно: да отпаднат т. 1 и 2.
Моля, гласувайте предложението да отпаднат т. 1 и 2 в ал. 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители, за 2, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 116, против 18, въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 23 на вносителя има предложение на народните представители Панайот Ляков, Моньо Христов и Георги Станилов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25 със следното съдържание:
“§ 25. В чл. 32, ал. 2 думите “имуществените си дялове” се заменят с “дяловите си вноски”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По предложението за отпадане някой желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Панайот Ляков, Моньо Христов и Георги Станилов параграфът, който беше представен, да отпадне.
Гласували 85 народни представители: за 22, против 63, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложения текст от вносителя, който става § 25.
Гласували 77 народни представители: за 65, против 12, въздържали се няма.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, господин председател, ан блок да докладвам следващите три параграфа, тъй като по тях няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 24 на вносителя, подкрепен от комисията, който става § 26 със следното съдържание:
“§ 26. В чл. 33, ал. 3, изречение второ, накрая се добавят думите “и за други цели, свързани с дейността на кооперацията”.”
Параграф 25, който става § 27, подкрепен от комисията:
“§ 27. В чл. 34 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо накрая се добавя “и фонд “Инвестиции”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Размерът на фонд “Инвестиции” не може да бъде по-малък от 10 на сто от размера на дяловия капитал. Конкретният размер и начините за формирането му се определят от общото събрание.”
Параграф 26, който става § 28, подкрепен от комисията:
“§ 28. В чл. 36, ал. 2 думите “на Министерския съвет” се заменят с “приет от общото събрание”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По тези три параграфа има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате заедно.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 5, въздържали се няма.
Параграфи 26, 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на господин Гиньо Ганев за създаване на § 26а със следното съдържание:
“§ 26а. В чл. 37 на Закона за кооперациите се създават нови ал. 3 и 4:
“(3) С решение на общото събрание кооперацията може да се преобразува в търговско дружество при спазване изискванията на Търговския закон за съответния вид дружество.
(4) При спазване на изискванията на Закона за кооперациите търговско дружество може да се преобразува в кооперация”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Ганев, желаете ли да защитите предложението си? (Неразбираема реплика от народния представител Гиньо Ганев.) Съгласен ли сте с предложенията на комисията?
Гиньо Ганев (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Значи го оттегляте?
Гиньо Ганев (КБ, от място): Съгласен съм с комисията. Оттегляне в този момент трудно се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да, оттегляте го. Благодаря. (Смях в залата.)
Все пак, за да изпълним процедурата, ще го поставя на гласуване. Не се подкрепя от комисията, даже от вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 74, въздържал се 1.
Предложението на господин Ганев не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 27, който става § 29, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 29. В чл. 38 след думата “разделила” се добавя “или отделила”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 3, въздържали се няма.
Този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 28. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “и обезпечаване на кредиторите” се заличават.
2. Алинеи 3 и 4 се отменят.”
Има предложение от народните представители Ляков, Христов, Станилов и Върбанов § 28 да отпадне, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 28 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народните представители Панайот Ляков, Моньо Христов, Георги Станилов и Венцислав Върбанов, които предлагат този параграф да отпадне и това се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 16, въздържали се няма.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 29. В чл. 42 се създава ал. 3:
“(3) Не се допускат отделни изпълнителни действия върху имуществото на кооперация, обявена в ликвидация.”
Има предложение на господин Панайот Ляков § 29 да отпадне, което комисията подкрепя, т.е. комисията предлага § 29 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, подкрепено от комисията – параграфът да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 3, въздържал се 1.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 30 има предложение на народните представители Костов, Лучников и Ляков за отпадането му, което не е подкрепено от комисията и предложение на господин Върбанов за отпадане на чл. 45, ал. 1, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30 и предлага следната редакция:
“§ 30. Член 45 се изменя така:
“Връщане на вноските
Чл. 45. Ликвидаторите изплащат на кооператорите дяловите, допълнителните и целевите вноски, направени по чл. 31, ал. 3 и предоставените средства по чл. 31, ал. 6, включително лихвите, които се връщат на кооператорите след изпълнение на останалите задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Панайот Ляков и Владислав Костов този параграф да отпадне. Този път то не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има по-малко предложение в този чл. 45 ал. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 16, против 71, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 8, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
По § 31 има предложение на народните представители Христов и Станилов: в чл. 47, ал. 3 думите “кооперативния съюз, в който тя членува” да се заменят с “общината, на чиято територия е кооперацията”.
Комисията не подкрепя предложението. Тя подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да има следната редакция:
“§ 31. В чл. 47, ал. 3 се създава изречение второ: “В същия срок ликвидаторите предават архива на заличената кооперация на кооперативния съюз, в който тя членува, с изключение на архива, който подлежи на предаване в Държавния архив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Моето предложение е свързано преди всичко със спазване на някакъв ред и порядък в членуването на кооперациите. Вярно е, че не всички членуват, примерно, на общински принцип. Териториалният принцип означава, че могат да бъдат и в няколко общини. Но все пак във всяка една община може да има между 10-20-30, а може би и повече кооперации. И затова съм заложил преди всичко текст, който е свързан с близостта, архивът да отиде в най-близката структурна единица след самата кооперация, това е териториалният принцип, а именно в общината, в която членува самата кооперация.
Така че смятам, че това е по-удачно, отколкото другият текст, който колегите са предложили, тъй като има кооперации, които са членове само на териториалния съюз, но не са членове на националния. Има най-различни възможности и затова предлагам да бъде в общината, на чиято територия е самата кооперация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Христов.
Други желаещи? Заповядайте, имате думата.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всичко това, което каза господин Христов, би било вярно, ако кооперациите бяха държавни или общински структури. Но те са, знаете, частни образувания и ние не можем да вменяваме някакви задължения на органите за местно самоуправление на държавни структури, да се разпореждат с техния архив, макар и след ликвидация. Така че, смятам, господин Христов, отново вкарваме държавното начало в едно чисто частно правно отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Илиевски.
Дуплика – господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Аз се радвам, че най-после чух гласа на единия от вносителите. Мислех, че са онемяли нещо, но те имали гласове все пак.
Разбирам Вашата загриженост и мисълта Ви в насока по-голяма демокрация, правов ред и частна собственост, но ако толкова много я уважавахте, нямаше да бъдете вносител на такива текстове, които минаха досега.
А що се отнася до архива, имал съм предвид близостта, когато този архив ще трябва за нечии нужди. Ако вземем ЦКС или някое РКС като пример, по-добре е да бъде в рамките на общината.
Така че става дума за възможността този архив да бъде по-близо до хората и тези, на които ще потрябва, отколкото да бъде в някакъв архив, който след това изчезва. Обикновено така се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Моньо Христов, което беше защитено, но не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 22, против 58, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията, за съдържание на § 31.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 32 има предложение на народните представители Христов и Станилов, за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32:
“§ 32. В чл. 49 думите “член 15, ал. 3, т. 2 и 3” се заменят с “чл. 15, ал. 4, т. 2, 2а и 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Христов няма да защити своето предложение.
Моля да го гласувате - § 32 да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 84, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 2, въздържали се няма.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 33 има предложение на господин Ляков – за отпадането му, което е подкрепено от комисията, и тя предлага § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Ляков, което се подкрепя от комисията - § 33 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 5.
Параграф 33 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 34 също са подкрепени предложенията за отпадането му – на народните представители Костов, Лучников, Ляков, Върбанов, Христов и Станилов. Така че комисията предлага § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Не виждам.
Моля да гласувате § 34 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Параграф 34 отпада.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.

Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! В момента в залата има 52 народни представители.
Кирил Милчев (НДСВ, от място): Не, 120 са.
Благой Димитров: Аз ще Ви помоля да призовете народното представителство да влезе в залата. Виждам хора, които буквално преди няколко дни в интервюта казаха, че няма да гласуват с други карти, но много бързо забравиха какво са декларирали пред хората.
Аз Ви моля да призовете депутатите да влязат в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз смятам, че това е формално предложение за проверка на кворума. Моля за списък на депутатите.
(Председателят Благовест Сендов прави поименна проверка на депутатите. Голяма група депутати влизат в залата.)
Статистически повече от половината народни представители са в залата. Продължаваме.
Благой Димитров, възразявате ли, че повече от половината са вътре в залата? Виждам ги, че са вътре.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Те влязоха много. Но не искам да се гласува с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Добре. Но благодаря за помощта да се съберат. Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 35 комисията подкрепя предложението на народните представители Костов, Лучников, Ляков, Върбанов, Христов и Станилов за отпадането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Комисията подкрепя предложението.
Моля, гласувайте § 35 да отпадне.
Гласували 136 народни представители: за 135, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Параграф 35 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 36 има предложения на народните представители Костов, Лучников, Ляков, Христов и Станилов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, тъй като § 36 придобива нова номерация:
“§ 33. В чл. 53, ал. 1, точката става запетая и се добавя: “или еднолично акционерно дружество”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение? Обръщам внимание, че може да се защити и текстът на вносителя. Не виждам.
Моля, гласувайте предложението този параграф да отпадне, въпреки че съдържанието му е изменено.
Гласували 147 народни представители: за 28, против 118, въздържал се 1.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте предложеният текст от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.



ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 37 на вносителя има предложение на народните представители Христов и Станилов – за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Ляков думата “седем” да се замени с “пет”, което не е подкрепено от комисията.
Има аналогично предложение на господин Върбанов, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 34 и е следният:
“§ 34. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “отраслови” се добавя “национални”.
2. В ал. 2 думата “три” се заменя със “седем”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Най-напред гласуваме предложението за отпадане на господин Моньо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 91, въздържали се 4.
Предложението за отпадане не се приема.
Предложенията на народните представители Ляков и Венцислав Върбанов съвпадат. Затова ще ги гласуваме заедно.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 22, против 93, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстът на параграфа е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 38 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов за отпадане на неговата т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Тя подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 35 и е следният:
“§ 35. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Костов.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Не се ли умори бе, Костов?
Владислав Костов (ПСОДС): Неуморим съм!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не мога да се изморя, когато не съм съгласен с нещо, когато то ме смущава, когато не мога да преодолея чувството, че се върши услуга на някого. Много от вас знаят за какво става въпрос. Затова няма да бъда по-конкретен.
Възразявам срещу текста “Кооперациите са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват”. Кооперативните съюзи не са органи на управлението на кооперациите. Съгласно закона и устава кооперацията има свои органи, които вземат решения и председателят на кооперацията съответно привежда тези решения в изпълнение. За мен това е опит да се създаде една холдингова структура, една мултиорганизация, която сама по себе си ще представлява организация, която няма място в нашите пазарни икономически отношения и демократични принципи на управлението на тези организации. Това става една мултиорганизация. Смятам, че това не бива да се допуска.
Предлагам ако не да отпадне целият текст, то поне думата “кооперации” да отпадне в ал. 2 на т. 2 и да остане, че кооперативните съюзи са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват. Кооперациите могат да изпълняват тези решения само ако са санкционирани от Управителния съвет или Общото събрание. Тогава възниква задължението на председателя на кооперацията да изпълни това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не е ли тавтология?
Владислав Костов: Е, те са го направили така. Има се предвид областните или териториалните кооперативни съюзи. И така текстът не е коректен, но да си го оправят по-нататък.
Моето предложение е ако не да отпадне целият текст, то поне изразът “кооперациите и”.
Благовест Сендов: Други бележки? Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Още в първоначалните текстове, когато имаше спорове какво е кооперацията – търговско дружество или друго юридическо лице, аз споменах една дума и казах, че законът отива да направи кооперациите един голям холдинг. С последните текстове, в които стават задължителни решенията, това се осъществява на практика. Само че дори да се запише този текст, оставяйки текстовете, които ги има - какви са функциите на кооперативните съюзи, а те са разписани какви са, то струва ми се, че този текст става абстрактен, защото след като Общото събрание на кооперацията се запознае с това, че се задължава да прави нещо по-различно от онова, което тя иска или кооперативният съюз я тласка в други задачи, а не във функциите, които има по право кооперативният съюз, тя би следвало да напусне самия кооперативен съюз.

Така че този текст, от една страна, ще бъде използван от някои териториални ръководства и национални кооперативни съюзи, но, от друга страна, работи срещу тях като бумеранг. Все пак по-добре е да го няма или - това, което предлага и колегата Венцислав Върбанов – поне да отпадне ал. 2, тоест точно този текст, и да си остане старият текст, който разписва функциите на кооперативните съюзи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Значи Вие подкрепяте предложението на господин Венцислав Върбанов.
Моньо Христов: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме най-напред предложението на народния представител Венцислав Върбанов, подкрепено от Моньо Христов, в § 38 да отпадне ал. 2.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 89, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Едно по-слабо предложение на господин Костов е да отпаднат само думите “кооперациите и”.
Моля да гласувате.
Гласували 91 народни представители: за 19, против 71, въздържал се 1.
И това предложение не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 3, въздържали се няма.
Параграф 38, който става § 35, е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 39 има предложение на господин Христов и господин Станилов:
“1. В ал. 1 да отпадне думата “председателят” и числото “4” да се замени с “3”.
2. Алинея 2 и 3 да отпаднат.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Ляков – в т. 1 да отпадне думата “председателят”; в т. 2 да се добави изречение второ със следния текст: “То се свиква веднъж на 3 години”.
И това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Върбанов – за отпадане на т. 3.
Предложение на господата Костов и Лучников – за отпадане на новата ал. 4.
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 36 със следната редакция:
“§ 36. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Органи на кооперативния съюз са: общото събрание, управителният съвет, председателят и контролният съвет. Членовете на управителния съвет, председателят и членовете на контролния съвет се избират от общото събрание за срок 4 години.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Общото събрание на кооперативните съюзи се състои от пълномощници, избрани от общите събрания на неговите членове по ред и условия, определени в устава му.”
3. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Общото събрание може да упълномощава управителния съвет да изпълнява определени негови правомощия, с изключение на правомощията по чл. 15, ал. 4, точки 1, 2, 2а и 16.
(5) Общото събрание на националните съюзи се свиква веднъж на 4 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Костов, заповядайте.
Владислав Костов (ПСОДС): Съвсем накратко искам да подкрепя нашето предложение за отпадането на ал. 4 на чл. 56. Това е, че общото събрание може да упълномощава управителния съвет да изпълнява определени негови правомощия, които по-нататък се определят.
Аз мисля, че това е член, който поставя в закона отказ от права, които има общото събрание, и това води до неговото обезличаване като върховен орган. Това лишава от смисъл върховенството на общото събрание по устав и води до други последици, които, най-общо бих казал, са твърде отрицателни в една такава деликатна област, каквато е управлението на кооперациите.
Ето защо аз и господин Лучников предлагаме в § 36 на чл. 56 ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Предложение на господата Моньо Христов и Георги Стоилов в ал. 1 да отпадне думата “председател” и числото “4” да се замени с “3”, и алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Предложението се покрива до голяма степен с предложението на народния представител Панайот Ляков – до голяма степен, което включва и 100 процента.
Моля да гласувате.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Владислав Костов да отпадне ал. 4 от чл. 56.
Моля да гласувате.
Гласували 88 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
И предложението на народния представител Венцислав Върбанов т. 3 в § 39 да отпадне, с което изчерпваме всички предложения за изменения.
Гласували 95 народни представители: за 9, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателно предложения текст от комисията за § 39, който става § 36.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 40 има предложение на народните представители Костов, Лучников, Христов и Станилов за отпадането му, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 37 със следното съдържание:
“§ 37. В чл. 57, ал. 2, изречение второ думите “членуващите в тях кооперации” се заменят с “членовете на съюза”.”


Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Владислав Костов, Светослав Лучников и Моньо Христов този параграф да отпадне.
Гласували 99 народни представители: за 16, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 9, няма въздържали се.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 41 има предложение за отпадането му от господата Ляков, Нихризов, Христов и Станилов, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате отпадането на този параграф.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 19, няма въздържали се.
Предложението е прието, параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 42 има предложение на господата Христов и Станилов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Ляков да отпадне думата “националните”, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Малев към новата ал. 2 да се добави второ изречение: “Такъв да се извършва задължително и при прекратяване или изтичане на мандата на председателя на управителния съвет на кооперацията”, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на господата Костов и Лучников към чл. 63 да се добави нова ал. 3:
“(3) Националните кооперативни съюзи се ревизират от органите на Държавния финансов контрол.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 38 със следната редакция:
“§ 38. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текста става ал. 1 и в нея накрая на изречението думите “кооперативните съюзи” се заменят с “националните кооперативни съюзи”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При осъществяване на контролна дейност по ал. 1 се прилага глава четвърта “Имуществена отговорност и мерки за отстраняване на нарушенията” от Закона за Държавния вътрешен финансов контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Моньо Христов, заповядайте.
Моньо Христов (ПСОДС): Аз съм предложил този текст да отпадне, но целият спор е дали ревизиите да се извършват от кооперативни съюзи или от национални кооперативни съюзи. Приемам ал. 2 от текста на комисията, която е добра в смисъл, че дава един ред по това да се спазва Законът за държавния вътрешен финансов контрол.
Но що се отнася до възможността този специален финансов и счетоводен контрол да се извършва само от националните съюзи, за мен това е доста тревожно. В момента има три национални съюза – единият е ЦКС, другият са потребителните кооперации и третият е Съюзът на кооперациите на Атанас Ганев. По тази логика това, което е разписано тук, ако хората не могат да учредят нови съюзи, това означава, че ние изпращаме всички кооперации на финансов надзор при тези три съюза или ги задължаваме да членуват там, за да може някой да им извършва проверката. Така стоят нещата. Мисля, че старият текст е по-коректен, защото той даваше възможност и на териториалните кооперативни съюзи да извършват тази дейност. Има редица териториални кооперативни съюзи, които не са към нито един от тези национални кооперативни съюзи. Ние тях вече ги задължаваме да влязат в някои от тези съюзи или да правят нов съюз.
Така че смятам, че тази поправка “национални съюзи”, която е внесена, е опит за облагодетелстване, да не казвам по-тежка дума, на определени съюзи в момента, опит, при който само определени национални ръководства на национални съюзи ще могат да извършват тази дейност. Ако това не е защитаване на определени интереси от вносителите на законопроекта и те не декларират… Между другото нито един от вносителите на законопроекта не става, за да декларира, че той няма някакъв личен интерес от внесените досега поправки. Напротив, продължавам да казвам, че стоят, мълчат и не проявяват никаква заинтересованост от този закон.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Отрицателните факти не подлежат на деклариране.
Моньо Христов: Аз не знам дали практиката в едно Народно събрание, за първи път ми се случва това нещо, е вносителите да са такива мълчаливци, не обелват нито една дума. И пак искам да повторя: какви лични интереси имат господа вносителите, за да слагат такива текстове, и кого целят да облагодетелстват? Защото вече има няколко точно такива текста, с които те създават презумпцията, че се търси облагодетелстване на едни лица, на едни органи спрямо други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на четирите предложения.
Най-напред гласуваме предложението на народните представители Моньо Христов и Георги Станилов - § 42 да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 63, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на Енчо Малев, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 8, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на Владислав Костов и Светослав Лучников, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 83, въздържали се 2.
И това предложение не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията за съдържание на § 38.
Гласували 117 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, като се съобразявам с желанието на част от колегите да постигнат един задълбочен дебат по темата, въпреки че остават само няколко параграфа, правя предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване и гласуване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Моля да гласувате процедурното предложение Народното събрание да продължи заседанието до приемането на този закон.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема. Заседанието ще бъде удължено до приемането на закона.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 43 има предложение от господата Христов, Станилов и Върбанов за отпадането му, което се подкрепя от комисията.
Предложение на господата Нихризов и Гроздев, идентично, което не е подкрепено от комисията. Предложението е за създаване на нови изречения второ и трето към Допълнителната разпоредба и нейната ал. 2 със следното съдържание:
“Трудово-производителните кооперации и техните кооперативни съюзи, които са били прекратени и заличени по силата на отменени и обезсилени нормативни актове съгласно Постановление № 192 на Министерския съвет от 1991 г., без да е извършена ликвидация, имат право да възстановят дейността си на възстановително събрание от най-малко 7 член-кооператори или две кооперации в същото населено място, със същото наименование и същия предмет на дейност, което подлежи на обнародване в “Държавен вестник”. Неучаствалите в това събрание членове могат в 3-месечен срок от обнародването да възстановят членството си, като подадат заявление до управителния съвет.”
Комисията не подкрепя тези предложения и предлага § 43 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по този параграф? Заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно във ваши ръце е решението на един много стар въпрос – въпроса за кооперативната реституция. Не са останали много хора в залата, затова нещата могат да бъдат поставени действително по разумен начин.
Проблемът тръгва още от времето на Великото Народно събрание, когато в Закона за кооперациите се появиха поредица от мъртви текстове с доброто желание да възстановят несправедливо отнетото кооперативно имущество. Но в края на краищата те създадоха повече проблеми, отколкото донесоха полза за създаване на едно действително кооперативно движение. Такива текстове, макар и преработени, съществуват и в сегашния закон в Допълнителните разпоредби. И още по-лошото е, че те създадоха противоречива съдебна практика, вследствие на което фактически кооперациите не можеха реално да възстановят своето имущество.
За какво идва реч? Става дума за това, че в периода на съществуването на така нареченото тоталитарно управление в България са издадени множество актове, някои от които представляват решения на окръжни комитети на партията, с които се ликвидират кооперациите без фактически юридическата им ликвидация и без да се заличат като такива, без да се извърши ликвидация. На практика с едно разпореждане се вземаше имуществото на кооперациите и се предаваше на държавни предприятия. На първо място това се отнася за трудовопроизводителните кооперации. С такива разпореждания, с актове, които сега са отменени, те преминаваха на разпореждане на дирекциите “Местна промишленост и битови услуги”. Сега, когато тези кооперации започват да възстановяват дейността си, най-трудно е да се реши въпросът за приемствеността. И оттук съдебната практика е противоречива.
Когато внесох предложението във формата на законопроект, пред нас беше поставен въпросът за справедливостта, да не бъдат ощетени или обогатени определени хора – както кооператорите, така и техните наследници. Аз напълно разбирам юристите, на които е много трудно да извършат един справедлив юридически акт, когато преди това са допуснати доста несправедливости, доста беззакония. Възстановяването в случая с перфектен от юридическа гледна точка акт е безкрайно трудно.
В същото време смятам, че е редно да разберем и темата за справедливостта, тъй като в продължение вече на 12 години никой не отрича, че има проблем, но никой не иска да се захване с неговото решаване. И когато първия път се говореше, че са нарушени правата на самите кооператори, сега вече се поставя вторият въпрос: да, ама защо в момента не включвате и техните наследници?
В крайна сметка, моето предложение и доколкото виждам на колегата Стоян Гроздев, се допират до един момент – това е, че кооперацията по закон се възстановява от 7 човека. Отлично знаем, че свикването на едно събрание с кворум при период от 10, 15, 20 години, когато хората са починали, когато някои са се изселили от страната, е твърде трудно. Затова и в текста ние предвиждахме възстановяването на тази кооперация, след което запазване на правата на хората, които са били член-кооператори, за да може да бъде възстановена справедливостта. Това се отнася в пълна степен и по отношение на техните наследници.
В оставащите двадесетина секунди аз ви призовавам да се замислите за пореден път, а и да отхвърлите това предложение, както е предложила комисията, с всичките му юридически аргументи, защото в края на краищата проблемът ще остане, мъртвите текстове ще съществуват, а хората, които ще чувстват себе си ощетени, няма да разберат това като акт на справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Гроздев.
Стилиян Гроздев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, като изказвам пълно съгласие с казаното от господин Нихризов, искам да дам и моите лични бележки, макар че общо взето нашите две предложения се препокриват.
Проблемът за възстановените кооперации засяга единствено и само трудовопроизводителните кооперации, тези кооперации, които през 70-те години са одържавени по силата на най-различни нормативни актове, в повечето случаи решение на партийни органи и то, забележете, в нарушение на тогава действащия Закон за кооперациите. ТПК са били прекратени без да е извършена ликвидация и без да са заличени в съда, като насилствено са включени в предприятия на стопанските дирекции “Местна промишленост и битови услуги”.
На основание на Допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите от 1991 г. тези кооперации са се възстановили и са поискали връщане на тяхното иззето и одържавено имущество. Поради несъвършената нормативна уредба, която не дава определение на понятието “възстановена кооперация” повече от десет години се мъчат и кооперации, и съдилища.
С влизане в сила на Закона за кооперациите през 2000 г. отпадна понятието “възстановена кооперация” и се замени с “възстановяване на дейност”. Разпоредбата става още по-неясна и противоречива. Резултатът е увеличаване на съдебните спорове относно легитимността на възстановените кооперации и отхвърляне на исковете им за връщане на тяхното иззето и одържавено имущество. Съдът приема, че правоприемник на кооперациите, които са били одържавени, са държавните предприятия, приели активите и пасивите им през 70-те години, и нямат право на връщане на създаденото от член-кооператорите със собствен труд и средства кооперативно имущество. За тези негативни резултати съдът посочва неясната и непълна нормативна уредба, касаеща кооперативната реституция за възстановените кооперации. По тези причини вече започва обратния процес – реституирано вече кооперативно имущество да се претендира от държавните предприятия. Несъвършената нормативна уредба определено проваля кооперативната реституция на ТПК, въпреки че целта на законодателя очевидно не е била такава.
Предвид горното, спешно и наложително е да се предприеме изменение и допълнение на Допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите, касаеща реда и начина на възстановяване на трудовопроизводителните кооперации, чието имущество е било иззето и одържавено, и подлежи на реституция. Така ще се възстанови и справедливостта по отношение на член-кооператорите, които с личен труд и средства са създали това имущество и което повече от десет години не могат да си възвърнат.
Държавата има интерес от стабилизиране на трудовопроизводителните кооперации, които създават работни места и осигуряват заетост на населението, в това число и на хората с увреждания и инвалиди.
В този смисъл моля да бъде подкрепено предложението, което правим и което е в посока на отпушване на кооперативната реституция и има за цел възстановяване на една справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Искам да изясня следното обстоятелство. Има предложение за отпадане на този параграф. Съгласно правилника най-напред се гласува предложението за отпадане. Ако параграфът отпадне, повече никакви гласувания по него не се правят, тъй като тези предложения не са направени като някакъв друг параграф. Този параграф повече не съществува.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! За първи път в Тридесет и деветото Народно събрание се поставя един текст в законопроекта, който разглеждаме днес, който поставя въпроса за реституцията. Знаем, че през изминалите 12-13 години бяха гласувани по един силно драматичен начин всички реституционни закони, но смятам, че в духа на нашето време е да възстановим и тази справедливост, която касае точно кооперативното движение, което толкова дълго беше защитавано от представителите отляво. А в последните години представителите отдясно, които искаха да възстановят една справедливост, пренебрегнаха точно справедливостта по отношение на кооперативното движение.
Аз се изказвам в подкрепа на текстовете на вносителя и бих помолила колегите, които са ги направили, да гласуват като вносители на тези текстове. Изказвам своята подкрепа и към предложението на господин Нихризов, макар че лично аз считам, че текстът на господин Стилиян Гроздев е много по-прецизен, тъй като там са описани и други начини за одържавяване на това имущество, извън тези, които са предложени от колегата Нихризов.
Предлагам народното представителство да възстанови една отнета справедливост, въпреки че предложените текстове едва ли ще получат реално приложение, като се има предвид колко години са минали от сроковете, в които са одържавени тези имущества, и трудно биха се намерили дори и седем член-кооператори, които да възстановят една такава кооперация или кооперативен съюз.
За да завършим реституционния цикъл или почти да завършим, предлагам да гласуваме тези текстове, защото това е една справедливост, която дължим на българския избирател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Вярно е, че колегите Нихризов и Гроздев са номерирали под един и същи параграф предложенията си, но текстовете са изключително различни. В единия случай имаме текстове на вносителя, които сме поискали да отпаднат, а в другия случай предложението на господин Гроздев е удачно, защото става дума за решаване на проблеми, които останаха при трудовопроизводителните кооперации.
Общо-взето през 1995 – 1996 г. другите кооперации почти решиха въпроса с имотите и реституцията на имотите. Трудовопроизводителните кооперации обаче не можаха да решат този въпрос. Мисля, че този конкретен текст дава тази възможност, от една страна, а от друга страна, текстът е доста добър, защото защитава и правата на тези член-кооператори, които към датата, когато се възстановява кооперацията, не могат да участват в събранието, и им се дава възможност, след като се види, че е обнародвано в “Държавен вестник”, да предявят своите претенции, тоест да се включат във възстановената имуществена кооперация.
Така че, господин председател, аз имам една молба към Вас: нека да разделим нещата на две - да гласуваме текста на вносителя, а отделно, дори да отпадне, да гласуваме двата текста. Бих казал, че текстът на господин Гроздев е по-добър. Ако господин Нихризов е съгласен, да гласуваме и смятам, че той може да бъде приет.
Наистина ще се избегне една несправедливост към една част от дейностите на кооперациите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Христов. Колкото и да уважавам Вашето предложение, то всъщност е призив да наруша правилника, което не мога да направя.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 43. Това е предложение и на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 84, против 24, въздържали се 6.
Параграфът отпадна.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя предложението на вносителя “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде § 39 със следната редакция:
“§ 39. (1) Възстановява се правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до деня на влизане на този закон в сила това имущество е държавна или общинска собственост.
(2) Налице е правоприемство на кооперативните съюзи, които са съществували към 1959 г. и които от 1960 г. са възстановили дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Имам предложение за редакционно изясняване на този текст на § 39. Предлагам към ал. 1 да се създаде ново изречение със следното съдържание: “Тази разпоредба не се прилага за висящите производства по § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите.”
С оглед на това, уважаеми колеги, да бъдат довършени по досегашния ред всички висящи производства за възстановяване на подобно имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Председателят на комисията приема ли това като редакционна бележка?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, ние уточнихме това. Бележката се налага за изясняване на текста на ал. 1. Така текстът правно и логически би бил по-издържан.
Така че аз предлагам да гласуваме текста, заедно с поправката, която направи господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласувате § 39 с редакционната поправка, направена от народния представител Валери Димитров.
Гласували 99 народни представители: за 70, против 12, въздържали се 17.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя § 44 на вносителя, който става § 40, със следното съдържание:
“§ 40. В срок от една година от влизането на този закон в сила кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да съобразят уставите си с неговите разпоредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По следващия параграф има предложение на господин Гиньо Ганев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага това да стане § 41 със следната редакция:
“§ 41. (1) В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 1 и 2 се отменят.
(2) Висящите производства по ал. 1 се прекратяват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Като се присъединявам към направеното предложение от народния представител Гиньо Ганев, подкрепено по дух на комисията, ми се ще да направя само едно редакционно допълнение.
В ал. 1 текстът да придобие следния вид: “В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 1, 2 и 3 се отменят.”
А в ал. 2 да стане: “Висящите производства по ал. 1 и 3 се прекратяват.”
Защото ние фактически отменяме основанието по ал. 1, а глобите, които са по ал. 3, остават висящите производства по тях, защото тези производства вече са започнали. Те са свързани – едната с другата. Всъщност комисията е подкрепила това предложение, само че при редактирането е пропуснато, а то е свързано – щом отменяме ал. 1, би трябвало и по ал. 3 висящите производства да се прекратяват.
Така че в първия и втория текст да стане: “Алинеи 1, 2 и 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Всъщност това е връщане към текста на господин Ганев.
Михаил Миков: Да, по-пълно отразяване на текста на господин Ганев, защото не върви да отменим ал. 1, а ал. 3 да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения? Госпожа Мингова е съгласна.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, гласувайте съдържанието на § 41 с тази редакционна поправка. Всъщност това е предложението на народния представител Гиньо Ганев.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на господин Ляков § 45 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Комисията се съгласява винаги с предложенията на господин Ляков за отпадане.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 9.
Този параграф отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 42:
"§ 42. Мандатът на членовете на управителните и контролните съвети, когато не е изтекъл, не се прекратява с влизането на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте последния параграф и с това окончателно приемаме законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет окончателно. (Ръкопляскания.)

Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 30 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, 29 януари, сряда, в зала 248.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание днес, сряда, от 14,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 30 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 29 януари в зала "Изток" от 14,00 ч. и на 30 януари, четвъртък, в зала 256 от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 236.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 29 февруари , сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по образованието и науката ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по енергетика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов