Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-01-30

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.

Съгласно приетата програма за работата през седмицата предстои:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2003 Г.
Искам да поканя председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да представи доклада за първо гласуване на този законопроект.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на земеделието и горите господин Бойко Боев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има направено процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министър Боев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:

“Д О К Л А Д
относно законопроект за преброяване на земеделските
стопанства в Република България през 2003 г.
№ 302-01-1, внесен от Министерския съвет на
2 януари 2003 г.

Комисията по земеделието и горите на заседание, проведено на 16 януари 2003 г., обсъди законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г., внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Нихад Кабил и експерти.
Законопроектът бе представен от господин Кабил. Проектозаконът е разработен въз основа на европейското законодателство, което включва консолидирана версия на Регламент № 571-88 и последвалите изменения относно организирането на европейски анкети за определяне структурата на земеделските стопанства. Основната цел след реализиране на преброяването на земеделските стопанства е свързана с проследяване на тенденциите в развитието на земеделските структури. След приключване на преброяването на базата на получените резултати ще се даде възможност за пълно хармонизиране на земеделската статистика като типология, съизмеримост и обхват на показателите. Модернизирането на българското земеделие ще бъде възможно, при условие че има сравними статистически данни с останалите европейски страни. Освен това събраната статистическа информация е необходима за направляване на земеделската политика на България от страна на Министерството на земеделието и горите по време на преговорите за присъединяване на страната ни към Европейския съюз, а също и за всички заинтересувани потребители. Такива данни са нужни и на Европейския съюз за реализиране на общата земеделска политика в бъдеще.
Проектът за закон урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства през 2003 г. Уточнени са: обектите за наблюдение, начинът на създаване и редът за работа на всички органи по преброяването, централна комисия, областни комисии, местни комисии, анкетьори и контрольори.
С предложения законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. се прави поредната крачка към ускоряване на процеса на въвеждане на европейското законодателство в областта на аграрната статистика.
Народният представител Васил Калинов постави на обсъждане въпроси във връзка с органите по преброяване на областно ниво, както и за ролята на местната власт в организацията по преброяването на земеделските стопанства.
Народните представители Радослав Илиевски, Стоян Кушлев, Владислав Костов, Евдокия Манева, Венцислав Върбанов, Георги Юруков и Ангел Тюркеджиев, като изразиха принципната си подкрепа към законопроекта, се обединиха в мненията си, че същият се нуждае от редакционни поправки, които те ще имат възможност да направят в периода между двете гласувания.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.
Това становище е прието с 14 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Моллов.
Искам да поканя господин Ремзи Осман – председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да представи становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за преброяване на земеделските
стопанства в Република България през 2003 г.,
№ 302-01-1, внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое заседание, проведено на 22 януари 2003 г., обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на земеделието и горите.
В предлагания законопроект се регламентира подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. Уточнени са обектите за наблюдение, начинът за създаване и редът за работа на отделните звена по преброяването. Статистическата информация, получена в резултат на прилагането на закона, ще осигури добра база за определянето на земеделската политика на България по време на провеждането на преговорите за присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
С предложения законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. се прави поредна стъпка към ускоряване на процеса на въвеждане на европейското законодателство в областта на земеделската статистика.
Комисията счита, че законопроектът за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. предлага принципно приемливи нормативни решения, които следва да бъдат подкрепени.
Народните представители се обединиха в мненията си, че внесеният законопроект се нуждае от редица правно-технически промени. Необходимо е неговите разпоредби да се синхронизират със Закона за администрацията и другите действащи правни актове. По-точно, трябва да се конкретизира съставът на Централната, областните и местните комисии по преброяването. Определени разпоредби, притежаващи инструктивен характер и срокове не следва да бъдат предмет на правна регламентация.
След станалите разисквания Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 13 гласа “за”, нула гласа “против” и нула гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание внесеният законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Становището на Комисията по европейска интеграция ще представи господин Четин Казак.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак:

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция относно проект на
Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република
България през 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г., внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.
На заседанието присъстваха господин Бойко Боев, заместник-министър на земеделието и горите, госпожа Живка Станева, началник на отдел в Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет, експерти от Министерството на земеделието и горите.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Бойко Боев.
1. Систематичното място на материята, уредена с настоящия законопроект се намира в Глава № 7 “Селско стопанство”, открита за преговори на 21 март 2002 г. и Глава № 12 “Стаститика”, предварително затворена на 20 ноември 2000 г. В позициите по Глава № 7 “Селско стопанство” и Глава № 12 “Статистика” Република България е поела ангажимент да проведе преброяване на земеделските стопанства през 2003 г. Преброяването е необходимо също така и с оглед на поетия от страната ангажимент да въведе счетоводната система за земеделските стопанства на Европейската общност.
Необходимостта от приемането на специален закон за провеждане на такова преброяване произтича и от чл. 18 от Закона за статистиката, съгласно който изчерпателните преброявания се извършват по силата на отделен закон.
Законопроектът е разработен въз основа на Регламент № 571/88 от 29 февруари 1988 г. и последвалите изменения относно организирането на европейски анкети за определяне на структурата на земеделските стопанства.
Законопроектът създава правната рамка за пълното преброяване на земеделските стопанства, както и предпоставките за провеждане на преброяването в съответствие с Анекса към посочения регламент и в съответствие с Решение на Европейската комисия 2000/115/ЕС относно дефинициите на характеристиките, списъка на селскостопанските продукти, изключенията от дефинициите и районите и областите, свързани с наблюдението на структурата на земеделските стопанства, като се вземат предвид и специфичните особености на структурата на българското земеделие.
В приложение към чл. 5 от законопроекта са изброени основните характеристики, които ще бъдат наблюдавани при преброяването на земеделските стопанства. Посочените характеристики са в съответствие с Анекса към Регламент № 571/88. Предвидените в Допълнителна разпоредба към законопроекта понятия съответстват на дефинициите, подробно изложени в Анекса към Решение на Комисията 2000/115/ЕС.
Провеждането на преброяването съобразно характеристиките, посочени в европейското законодателство и въвеждането на европейските дефиниции е необходимо с оглед възможността за извършване на сравнения на статистическите данни за българските земеделски стопанства и за земеделските стопанства на държавите-членки на Европейския съюз. Наличието на данни, събрани в съответствие с изискванията на европейското законодателство е нужно на Европейската комисия за реализиране в бъдеще на Общата селскостопанска политика.
Провеждането на преброяването има за основна цел проследяване на тенденциите в развитието на земеделските структури и като следствие от това – определяне на аграрната политика на страната с оглед на общата аграрна политика на Европейския съюз. Получените резултати ще предоставят възможност за пълно хармонизиране на земеделската статистика като типология, съизмеримост и обхват на показателите, периодичност на провеждане на задължителните наблюдения.
Следва да бъде отбелязано, че при предстоящото преброяване ще бъде проследявана само структурата на земеделските стопанства с оглед на бъдещото селскостопанско производство, без да се изследват финансово-счетоводните въпроси.
2. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че проектът на Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. е в съответствие с изискванията на актовете на Европейската общност в областта на земеделската статистика.
Провеждането на преброяване на земеделските стопанства ще осигури на Министерството на земеделието и горите статистическа информация, съобразно изискванията на Европейската общност, необходима за провеждането на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по Глава “Селско стопанство” и за управлението на земеделската политика на България.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Бих искал да помоля заместник-министъра на земеделието и горите да представи накратко законопроекта от името на вносителя.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първото статистическо преброяване на поземлената собственост в България е проведено в далечната 1897 г. Частични преброявания на земеделските култури и трайните насаждения се провежда до началото на 90-те години като последното преброяване на селскостопанските животни е проведено към 1 януари 1995 г.
Пълно селскостопанско преброяване в България, по смисъла на европейското законодателство, досега не е провеждано.
Провеждането на общо селскостопанско преброяване е задължително в страните-членки на Европейския съюз. То представлява основен източник на информация за състоянието и тенденцията за развитие на аграрния сектор във всяка от страните-членки и предоставя на Европейската комисия необходимите данни за провеждане на Общата селскостопанска политика. Пълни селскостопански преброявания в Европейския съюз се провеждат на всеки 10 години в съответствие с Регламент № 571/88/ЕИО на Съвета и Директива 85/377/ЕИО.
С оглед на настоящите преговори на Република България за присъединяване към Европейския съюз, е наложително провеждането на пълно селскостопанско преброяване в страната през 2003 г. Преброяването се осъществява в съответствие с Регламенти 571/88/ЕИО, 143/2002 и 1444/2002 на Съвета, уреждащи организацията и провеждането на регулярните анкети за наблюдение на структурата на земеделските стопанства в страните-членки на Европейския съюз. Единното методическо ръководство на това преброяване в България ще се извършва от органа по статистика в Министерството на земеделието и горите, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за статистиката.
Селскостопанското преброяване е изчерпателна статистическа анкета, която се провежда върху цялата територия на страната и обхваща всички земеделски стопанства, отговарящи на определени критерии. Съгласно чл. 5 и чл. 6 на Регламент 571/88 на Съвета, понятието “земеделско стопанство”, използвано в тази статистика, се дефинира като производствена икономическа единица, която отговаря едновременно на три условия: произвежда селскостопански продукти; достига или надвишава определен размер по отношение на обработваните от стопанската единица площи, брой отглеждани животни и обем на произведената селскостопанска продукция и е подчинена на едно-единствено управление.
Обект на предстоящото селскостопанско преброяване са земеделските стопанства в България, които отговарят на поне едно от условията, посочени в дефиницията.
Във въпросника са включени приложимите за България характеристики и дефиниции на Регламенти № 143/2002 и № 1444/2002 на Съвета.
Анализът на състоянието на структурите от това преброяване ще даде възможност да се определени аграрната политика на нашата страна, имайки предвид и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Селскостопанското преброяване позволява да се получи актуална информация на ниски географски нива за земеделските структури в страната – за площите на отглежданите култури, за наличието и използването на напоителни съоръжения, за броя на селскостопанските животни, наличието и използването на специализирана селскостопанска техника, използваната работна сила в стопанствата, възраст и образование на ръководителите на стопанствата.
Обработената информация от преброяването ще се използва от държавните институции, браншовите организации, научните институти и други заинтересовани потребители, с цел проследяване на тенденциите в селскостопанския сектор и вземане на най-добрите решения за развитието му. Това ще спомогне за по-добро усвояване на средствата по програма САПАРД на Европейския съюз и националите схеми на Държавен фонд “Земеделие”, както и за разработване на специализирани програми за подпомагане на нуждаещите се сектори и райони.
Провеждането на преброяването е най-важният етап в процеса на хармонизиране на земеделската статистика с изискванията на Европейския съюз, като типология, съизмеримост и обхват на показателите, периодичност на провеждане на задължителните наблюдения. Получените данни ще бъдат основа за всички анкети в областта на земеделието в периода до 2010 г.
Развитието на българското земеделие и превръщането му в модерно европейско, ще е възможно само, ако има сравними статистически данни с останалите европейски страни.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам още веднъж да подчертая, че статистическа информация по хармонизирани показатели, отговаряща на изискванията за високо качество, е необходима за управление на земеделската политика в България, на Министерството на земеделието и горите по време на провеждане на преговорите за присъединяване на нашата страна към Европейския съюз. Имайки предвид, че България ще стане пълноправен член на Европейското семейство през 2007 г., наличието на такива данни е необходимо и на самия Европейски съюз за реализиране на Общата селскостопанска политика в бъдеще.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние започваме обсъждането на първо четене на един законопроект, който ще има ограничено действие във времето. Всеки от нас си дава ясна сметка за това, но този законопроект е крайно необходим. Неговото приемане е наложително. Това се вижда от постигнатия рядко в тази зала пълен консенсус между парламентарно представените политически сили. Бих казал, че този консенсус е налице не толкова защото преброяването на земеделските стопанства се налага и от приключването на преговорите по глава седем по проблемите на земеделието, а от нашите национални интереси при формирането на земеделската политика. Ние завършихме възстановяването на земята, реституцията на земята. Крайно необходимо е след като този процес е приключил, да знаем каква структура съществува в земеделските стопанства в нашата страна, какви тенденции се очертават в развитието на земеделските структури у нас и на основата на една пълна и обективна картина на състоянието на българското земеделие ние да можем да изградим нашите следващи решения в областта на аграрната политика.
В този смисъл законът е крайно необходим и наложителен. Бих даже поставил и проблема дали не сме позакъснели с неговото приемане. Според мен с получаването на поканата от Европейския съюз, което стана по време на мандата на миналото правителство, този въпрос се е поставял с актуалност пред българското общество и българските политици. Ние тук обсъждахме в залата проблемите на нашата национална стратегия в областта на земеделието, проблемите на нашата стратегия по водене на преговорите и сега не бихме могли да изградим по-нататъшните управленски решения и нашата политика, без да имаме ясна и точна представа за състоянието на българското земеделие, за неговата структура и възможности. В тази насока всеки един от нас е убеден, а това се вижда и от докладите, в необходимостта от приемането на този закон.
Бих искал да подчертая, че законът е добре подготвен, добре структуриран и след малки подобрения, които могат да бъдат направени между първо и второ четене, той може да изиграе онази роля, която му възлагат всички парламентарно представени политически сили.
Моите бележки, които направих и в комисията, се отнасят не толкова до структурата, колкото до известно подобряване на отделни текстове и попълване на определени пропуски. Според мен (което не се сподели от някои членове на комисията) пропуск в закона е непоказването на целта и задачите, които си поставя законът. Това би могло да стане в една втора алинея на чл. 2, защото не само проблемите по присъединяването ни към Европейския съюз и приключването на преговорите, но за нас е особено важно да усъвършенстваме управлението на земеделските стопанства, да подобрим земеделската статистика като основа за вземане на управленски решения. Ето, това е основната цел на закона, която според мен между първо и второ четене следва да бъде посочена в чл. 1, ал. 2.
Друг проблем, по който има известна неяснота и неточност в закона и който би могъл да породи смущения, главно в органите на местното самоуправление, на местната власт, е въпросът за разходите, за разноските, за финансирането на провежданото мероприятие, тъй като в чл. 9, ал. 2 е казано “съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика се определят възнагражденията на лицата, които извършват преброяването”. Според мен ясно и категорично трябва да се каже, че преброяването се извършва за сметка на републиканския бюджет. Това е задължение на държавата. Тя го поема както в организационно, така и във финансово отношение. Това ще породи излишни спорове и съмнения в местните органи на власт и онези структури от тях, на които ние със закона ще възложим определени задължения.
Разбира се, това е само едно съобразяване на закона с времето, с текущия момент, но редица срокове, предвидени в него, бих казал, че в този момент са изтекли. Явно е, че вносителите на законопроекта са имали предвид да го внесат по-рано и досега той да е минал през първо и второ четене и да е влязъл в сила. Затова е необходимо тези срокове да бъдат съобразени с движението и развитието оттук нататък на законопроекта от пленарната зала до влизането му в сила, тоест сроковете трябва да бъдат променени.
Една последна бележка, която имам към законопроекта, се отнася до чл. 32 – административно-наказателните разпоредби, където е казано, че нарушенията се констатират с актове, съставени от длъжностно лице, определено от министъра. Законът трябва да определи категорично лицата, които ще констатират нарушенията, защото това е специална функция, която те могат да изпълнят само когато законът им я е възложил. Ето защо в този текст е необходимо изчерпателно изброяване на онези длъжностни лица, които ще имат право да констатират нарушенията и прилагат наказанията по-нататък.
Този закон безспорно ще бъде от голямо значение за нашето земеделие не само като отправна база за вземане на управленски решения в бъдеще в областта на селското стопанство, но той ще бъде и един момент на сравнимост на развитието на нашето земеделие в бъдеще, защото след 10 години ще можем да съпоставим, когато направим ново преброяване, къде сме, като се съпоставим с днешния момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Заповядайте, господин Юруков.
Георги Юруков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи този законопроект на първо четене, като преди това искам да изложа нашите бележки, които бяха изложени на заседанието на Комисията по земеделието и горите.
Като се присъединявам към позицията, която беше изразена от водещата комисия и от другите комисии, и от изказването на господин Кошлуков, за необходимостта от този законопроект за преброяване на земеделските стопанства, искам да подчертая, че той действително е закъснял.
Към неговата обективна цел – да се направи една картина какво е състоянието на земеделското стопанство в страната, бих прибавил и още една – какво остана от българското земеделие след тъй наречената демократична реформа в него, след европейските ориентири, които бяха положени през 1991 г. Всички знаем за какво става дума.

В хода на разискванията в комисията се установи, че такова преброяване в Република България не е извършвано точно 21 години. Последното преброяване е през 1982 г. и после по силата на съществуващите аграрно-промишлени комплекси и текезесета, на база на събираната информация от тях чрез земеделските стопанства, е изградена една картина. Но оттогава досега няма яснота какво е състоянието в българската държава.
Наред с тези бележки, които бяха изтъкнати в заседание на комисията, ние имаме своето отношение и по по-ясно дефиниране на правомощията на органите и кои са й органите, тъй като в сегашния законопроект има едно смесване на органите, които са ангажирани и са оторизирани по закон да изпълняват тази дейност, и физическите лица, които фактически ще извършат това преброяване. Преброители и контрольори са отразени в една глава, което е неправилно.
Второ. Считаме, че в Заключителните разпоредби трябва да има по-точно дефиниране на понятието “земеделско стопанство” с оглед възможността и отделни земеделски стопанства, и отделни физически лица, които извършват тази дейност, да попаднат в тази категория.
Трето. Тук не беше споменато конкретно, но трябва да се направи ясна равносметка за това, което каза и господин Кушлев, че тази дейност е държавна дейност, тя трябва да бъде финансирана от държавния бюджет и изрично упомената в законопроекта.
И малко извън темата. В комисията стана дума дали тези средства са предвидени и осигурени – едно различие, което съществуваше в самата комисия.
Четвърто. Между първо и второ четене в законопроекта трябва по-ясно да бъдат разграничени ангажиментите на местната власт и на органите, които ще бъдат определени със заповед на министъра на земеделието, както и използване на получените данни. Те в никаква степен не трябва да бъдат ползвани в нарушаване интересите и правата на земеделските производители.
С оглед на тези бележки, пак подчертавам, нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юруков.
Има ли други желаещи, които да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект е един доста консенсусен законопроект. Осъзнава се от всички народни представители, които са работили по него в комисиите, че това е един абсолютно необходим акт и информацията ще бъде много полезна на България.
Основните бележки по законопроекта са от редакционно естество и малки организационни бележки предвид на това, че по този законопроект предстои доста техническа работа в рамките на Министерството на земеделието и горите по съставянето на съответните преброителни комисии. С оглед на предстоящите избори през есента и това, че тази процедура трябва да протече преди изборите за местна власт наесен, необходимо е този законопроект да мине по една по-ускорена процедура, ако, разбира се, това се приеме от народните представители.
В този смисъл правя процедурно предложение на базата на чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да съкратим срока между първо и второ четене, доколкото има висока степен на готовност с предложенията за корекции в закона, в смисъла на това, което казаха колегите, и срокът да бъде съкратен на три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Моллов. Но това процедурно предложение мога да го подложа на гласуване, едва след като законопроектът бъде приет на първо четене. Сега просто е рано за него. А след това ще видим дали то ще бъде прието или не.
Уважаеми народни представители, дали има още желаещи, които да вземат отношение по същество?
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Наистина този закон е закъснял, като се има предвид състоянието на нашето селско стопанство.
Това, което съобщи господин Юруков, че 21 години не е извършвано преброяване, според мен звучи малко абсурдно и, меко казано, учудващо. Ние не можем да бъдем в състояние да правим каквито и да било анализи, не можем да взимаме каквито и да било управленски решения, ако нямаме ясна картина в какво състояние се намира нашето селско стопанство, особено през последните 12 години.
Ние ще подкрепим, разбира се, този закон. Аз се солидаризирам с предложенията, че законът трябва да бъде прецизиран в някои точки. Трябва да бъдат дефинирани по-ясно някои понятия. Трябва да бъде дефинирана по-ясно процедурата по преброяването. Трябва да бъдат ангажирани и в по-голяма степен органите на Националната статистика, които имат много богат опит в подобна дейност. Главно прецизирането трябва да бъде по отношение на програмата за преброяването, уточняването на обекта, целите и задачите – това, което споменаха преждеговорившите – особено сроковете за преброяването.
Аз мисля, че така дефинираните срокове трябва да бъдат съобразени със сроковете по преговорите по глава “Земеделие”. Не зная дали това е направено, но мен лично ме смущават малко тези срокове. Тук е записано, че преброяването започва на 1 юли 2003 г. и приключва в 20,00 ч. на 30 ноември 2003 г. Освен това, предвиден е един период за контрол за изчерпателност на информацията, който обхваща някъде около три месеца след преброяването.
Без да се извърши този контрол, без да се гарантира достоверността, точността и сигурността на информацията, тя не може да отиде на процеса на преговарянето. Тези, които ще искат да преговарят по глава “Земеделие”, трябва да бъдат абсолютно сигурни, че информацията за състоянието на българското земеделие е ясна, точна и не подлежи на никакви съмнения.
Струва ми се, че в някои текстове трябва да се направят корекции, свързани с дублиране съдържанието на тези текстове, свързани с ясните формулировки на отделните текстове. Например в т. 1 на чл. 2 е записано, че “преброяването се извършва, като започва с подготовка, включваща съставянето на изчерпателен списък на земеделските стопанства”. Това не е първата стъпка на преброяването. Това е само част от първата стъпка на преброяването. Първата стъпка на преброяването включва създаването на една подробна и конкретна програма, по която трябва да се извърши този процес.
Освен това трябва да се има предвид моментът на регистрацията на данните. Моментът на регистрацията и моментът на анкетирането са две различни неща. Моментът на регистрацията трябва да бъде съгласуван с принципите на Евростат. Не е все едно дали ще броим прасетата преди или след Коледа и дали тези данни са съпоставими с другите страни. Тези конкретни неща трябва да се имат предвид при самото преброяване и при подготовката на програмата за преброяването.
По отношение на конфиденциалността на информацията. При подобни дейности изключително важно е какви хора ще отидат при земеделските стопанства и ще искат информация за тяхното състояние. Те са много чувствителни към тази информация и винаги съществува риск за предубеденост, че тази информация ще бъде използвана за други цели. Трябва да бъдат взети конкретни и ефективни мерки земеделските стопани да дават обективна информация и да бъдат убедени, че тази информация няма да бъде използвана за други цели, освен за статистически цели и цели, свързани с анализа на състоянието на селското стопанство.
С тези поправки, които би трябвало да бъдат извършени между първо и второ четене, законопроектът трябва да бъде приет, за да стартира тази изключително необходима и полезна процедура, свързана със състоянието на нашето селско стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Манов.
Както стана ясно, този закон е закъснял и дали няма да направим по-добре, ако не бавим гласуването на закона? Дали има други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Напомням, че господин Пламен Моллов направи процедурно предложение за съкращаване на срока на възможния минимум от три дни.
Вероятно има противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, народни представители! Видно от таблото, нашата парламентарна група също подкрепи законопроекта. Считаме, че той е изключително важен, но успоредно с това считаме, че е необходимо да се направят и важни корекции в него – нещо, за което говориха всички оратори. Затова смятам, че важността на този закон и мащабността на поправките, които трябва да се направят, изключват този срок от три дни.
Предлагам не да удължаваме срока, но да се вместим в предвидения по правилника 7-дневен срок, което ще даде възможност действително да приемем един добър закон, който да е и работещ едновременно и да задоволява всички изисквания. Защото знаем, че бързата работа дава и много брак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за съкращаване на срока на три дни и противно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за съкращаване на срока.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 107, против 37, въздържали се 5.
Предложението за съкращаване на срока е прието.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
За процедурно предложение има думата господин Димитров. Заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Господин председател, на заседанието на Комисията по икономическата политика Коалиция за България поиска безспорни доказателства, че "Табако кепитъл партнерс" е 100 процента собственост на Дойче банк. Вицепремиерът обеща да ни бъдат предоставени такива доказателства и те действително бяха представени в Комисията по икономическата политика. От това, което ни се дава, се вижда, че четиримата български адвокати, които са били собственици, са прехвърлили акциите си на Дойче банк, Лондон, но няма никакви следи Дойче банк, Лондон, да е приела тези акции. Мога да представя доказателствата, те са тук, няма подпис нито на временните удостоверения, че са получени при джиросването, няма подпис в книгата на акционерите. Разбирате, че става въпрос не за нещо дребно, става въпрос за един отрасъл на България. Ако Дойче банк, Лондон, е толкова заинтересована да купи този отрасъл на България, поне да си направят труда да се качат на самолета и да дойдат до България да подпишат документите или обратното, някой от България да отиде до Лондон. В този си вид нещата не изглеждат сериозни.
Всички разбираме, че законът се прави преди всичко за продажбата на "Булгартабак". Затова съвсем доброжетално поставям въпроса от името на Коалиция за България: дайте да не хвърляме отново и парламента, и държавата си в гърчове, да отложим приемането на закона. Нека се появят тези доказателства. Нека видим черно на бяло, че Дойче банк, този финансов инвеститор действително е свършил това, което трябва.
Валери Димитров (НДСВ от място): Виж, ето го джирото!
Петър Димитров: Друго беше представено в Комисията по икономическата политика. Много се извинявам, има и гръб на удостоверенията, покажете ми какво пише на гърба.
Затова аз смятам, че е в интерес на България, в интерес на мнозинството да спрем да работим от скандал на скандал, да направим нещата достатъчно ясни, достатъчно прозрачни и най-после да разберем кой иска да купи този отрасъл на България. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за отлагане на разискванията.
Заповядайте, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Правя насрещно процедурно предложение – законът да не бъда отлаган, а както сме гласували дневния ред, да вървим по него.
Уважаеми колеги, има безспорни доказателства, че акционерите в "Табако кепитъл партнерс" са прехвърлили своите акции на "Дойче банк" АГ, Лондон, дружество, учредено и съществуващо по законите на Федерална република Германия, със седалище ул. "Грейт Уинчестър" № 1, Лондон, ЕС2NDB Обединено Кралство.
Колеги, механизмът за прехвърляне става чрез едностранна сделка, наречена джиро. Тя не подлежи на приемане. За всеки, който разбира от търговско право, е ясно, че с джирото се прехвърлят акциите, няма нужда от никакво волеизявление за приемане. Това са азбучни истини от търговското право, в което едва ли има нужда да се убеждаваме.
Иван Искров (НДСВ, от място): Това се учи още във втори курс!
Валери Димитров: Актът на прехвърлянето е факт. Това не става с договор, а става с едностранна сделка. Много Ви моля, консултирайте се с юристите във вашата група, които разбират от търговско право, те да Ви пояснят за какво става дума. Аз мога да покажа джирото пред камерите, за да видите за какво става дума. Ето: "Асен Александров Джингов, ЕГН 6504296446, притежател на лична карта номер еди-кой си, с настоящото прехвърля представените от това временни удостоверение акции на "Дойче банк" АГ, Лондон, и т.н.". Отдолу има подпис и това е напълно достатъчно. Той ги прехвърля в качеството си на юридическо лице, няма нужда от печат. Важна е датата е волеизявлението, подписът. Това е всичко. Безспорно е, че няма никакъв скандал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване преждевременно направеното процедурно предложение, защото не са представени становищата, но така или иначе то е направено, за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.;
Гласували 179 народни представители: за 82, против 93, въздържали се 4.
Не се приема предложението.
За нова процедура има думата господин Овчаров.
Заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Ние, господин Димитров, когато не знаем нещо, питаме. И аз преди малко Ви казах, че няма абсолютно никакво съмнение в юридическата правомерност на акцията. Проблемът, който ние с вас днес трябва да изясним, е на кого прехвърляме тези акции, знае ли този, на когото прехвърляме, че ние сме му ги прехвърлили, наистина ли е ангажирана "Дойче банк", Лондон, или "Дойче банк", Франкфурт, с тази сделка? Бихте ли ни показали един-единствен документ, който да демонстрира точно тази обвързаност?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Ти не вярваш ли в това?
Румен Овчаров: Господин Дончев, не е въпросът дали аз вярвам, въпросът е какви са вашите доказателства, че се опитвате да прехвърлите един от ключовите сектори на България на Дойче банк.


Сигурно си спомняте, че и по времето на заседанията в парламентарната комисия, и по време на ясно изразената позиция на нашата парламентарна група ние казахме, че сме готови да търсим законодателно решение на въпроса, но ако става дума за Дойче банк. Къде тук става дума за Дойче банк? Покажете ми документа, с който Дойче банк се е обвързала по тази сделка! Най-коректно ви молим, нека Дойче банк да изпрати документ, че е упълномощила тези и тези хора или еди-кой си, или се е ангажирала с нещо. Нямате такъв документ.
Иван Искров (НДСВ, от място): Тук не става дума за енергетика, седни си!
Румен Овчаров: Ще седна, уважаеми господин Искров, тогава, когато ми изтече времето, а не когато Вие ми кажете.
Господин председател, правя процедурно предложение да прегласуваме да отложим ли разискванията по този въпрос до момента, в който получим доказателства за случая. След което ние сме готови да участваме в дискусия. Всичко останало е пълна безсмислица. На кого прехвърляте и какво прехвърляте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Поставям отново на гласуване предложението за отлагане на разискванията. Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 97, против 101, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията по този законопроект.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-01-10 от 23.01.2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет

На извънредно заседание, проведено на 28 януари 2003 г. с участие на министъра на икономиката, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се създава нова глава осма “Приватизация на търговски дружества от значение за сигурността на Република България”, която урежда приватизацията на дружества със структуроопределящо значение за икономиката и сигурността на страната.
Приватизацията на тези дружества се извършва по общия ред – чрез публично оповестен конкурс като офертите се класират по обективни критерии. Законопроектът предвижда Министерският съвет да разглежда предложенията и да избере участника, спечелил конкурса. По този начин се декларира волята на правителството да поеме политическата отговорност за приватизацията на стратегическите приватизационни сделки. Решенията на Министерския съвет се одобряват от Народното събрание, което е гаранция за прозрачност и законосъобразност на приватизационния процес.
Предлаганите изменения и допълнения са съобразени с Конституцията на Република България и практиката на Конституционния съд.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроса за съдържанието на понятието “национална сигурност”, за съотношението между представения законопроект и другите внесени в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и със законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, за защитата интересите на инвеститорите при липса на съдебен контрол и за възможността да се актуализира списъкът в “Приложение № 2” за правомощията на Агенцията за приватизация, за необходимост от стратегии за приватизация на дружествата, включени в списъка в “Приложение № 2”, за парламентарния контрол върху приватизационните сделки и за опита на други държави в подобни приватизационни процедури.
Към предложения законопроект бяха направени и редица критични бележки по отношение възможността на Народното събрание да приеме информирано решение, както и опасения за съответствието на законопроекта с Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното гласуване – 11 “за” и 6 “против” – Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да поканя вицепремиера и министър на икономиката господин Николай Василев да представи законопроекта.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за приватизация и следприватизационен контрол, приет от мнозинството през 2002 г., отвори нова страница в историята на българската приватизация – без работническо-мениджърски дружества, без преговори с потенциални купувачи, които са били източник на корупция, а само с прозрачни публични търгове и конкурси.
Уважаеми дами и господа народни представители, през последната година няма доказани сигнали за корупция в българската приватизация. Бяха сключени стотици сделки на обща стойност неколкостотин милиона лева без проблеми и скандали.
Защо има проблеми и псевдоскандали около двете големи сделки? Първо, в приватизацията се намесиха по безпрецедентен начин мощни икономически интереси, които защитават и националната сигурност. Второ, опозицията, и по-точно същите тези хора, които не успяха да приватизират тези две дружества, сега ни обявиха за престъпници за това, че успешно приватизираме. (Смях в ПСОДС.)
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Чуваш ли се какво говориш?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: С това те прикриват както своята престъпна безотговорност от миналото, така и безотговорно се опитват да провалят правителството, което модернизира страната и я води към Европа.
В отговор на тези предизвикателства управляващото мнозинство и Министерският съвет заявиха своята ясна политическа воля да завършат приватизацията по прозрачен, бърз и икономически ефективен начин.
През тази година предстои продажбата на големи структуроопределящи дружества с особено значение за националната сигурност и за националните интереси на България. Най-прозрачният и националноотговорен начин за тази приватизация е решенията за нея да се вземат от Министерския съвет и от Народното събрание. Едва ли има народен представител, който не се интересува от избора на купувач за тези структуроопределящи дружества. Инвеститорът, бизнесът и българското общество прекрасно разбират създалата се ситуация и твърдо подкрепят усилията на мнозинството. С този закон изпълнителната власт и законодателната власт ще понесат своя кръст и ще поемат политическата отговорност за успешната приватизация и за европейското бъдеще на България. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по първото четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол. Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи или да подлагам законопроекта на гласуване? Поглеждам в ляво – не виждам желаещи, в средата – също не виждам, в дясно – не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. (Обръща се към народния представител Кръстьо Петков, който иска думата.) Защо сега вдигате ръка, господин Петков?
Любен Корнезов (КБ, от място): Нали трябва мнозинството да се обоснове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Какво значи да се обоснове? Представен е докладът на водещата комисия, представен е законопроектът от вносителя. Попитах има ли желаещи да вземат думата – никой не вдигна ръка. Какво да направя?
Кръстьо Петков (КБ, от място): Аз вдигнах ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Кога сте вдигнали ръка? Два пъти обиколих с поглед залата, никой не вдигаше ръка. След това, когато подложих законопроекта на гласуване, се сетихте че имате изказване по въпроса.
Заповядайте, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател, за това, че ми дадохте думата. Съжалявам, че се получи малко недоразумение, но всички ние се нуждаем от спокойна атмосфера и добър тон, защото ставаме свидетели и участници в един прецедент в работата на Народното събрание. Аз се надявам, че при второ четене ще има значително повече и конкретни изказвания, но тъй като в представянето, което чухме от вицепремиера Николай Василев, се съдържат твърдения от по-общ, в това число и политически характер, засягащи ролята и мястото на парламента, в моето изказване по философията на този извънреден закон искам да взема отношение към казаното от него. Ще се опитам максимално да се въздържа от коментари на недоказани неща, появили се в медиите и на други публични места.
Най-напред, ние никак, ама никак не можем да избегнем въпроса, и то не от чисто юридическата му страна, дали институцията “Дойче банк”, което значи най-мощната институция на Германия, което значи един стратегически инвеститор, се ангажира и как се ангажира с тази сделка? Защото едно е да се джиросат акции, друго е да се заяви стратегически икономически интерес. Народното събрание няма информация по този въпрос. Нямаме ясно казана дума на водещия политик от изпълнителната власт. Не вицепремиерът, премиерът господин Сакскобургготски, с целия си авторитет, трябва да каже иска или не иска “Дойче банк”, а това значи една мощна държава и мощна икономика, да влезе със стратегически инвестиции в България в един отрасъл. (Неразбираеми реплики от НДСВ.)
Аз не искам превод от довчерашни банкери на исканията на Германия. Искам думата на премиера, на отговорен политик, защото става дума за мегасделка, която ще оформи релефа на българската икономика и заетостта за десетки години напред. При това се стремя да мисля позитивно, защото, ако работата опре до гласуване в парламента, то няма да е само законодателно, то ще е политическо и стратегическо. Едно е да гласувам за партньорите или за новоскалъпени формации, друго е да гласувам за стратегически инвеститор. Аз нямам такава информация. Улеснете ме в моето гласуване.
Второ. Ако господин Василев си прегледа бележките или поиска стенограмите от наши дискусии и питания по повод на стратегията, ще види, че тогава ни убеждаваше в обратното. Когато предложихме да има още един етап – сделката да се върне в Народното събрание и да получи неговото одобрение, отговорът беше: “Няма такава процедура”.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Сега ще има.
Кръстьо Петков: Сега ще има – благодаря за репликата от място, но искам да знам защо преди шест месеца не можеше, а сега ще има? И ако ще има сега санкция на парламента, аджеба кой носи отговорност за това? Защо ни разигравате в рамките на една година? Веднъж блестяща, нова, внесена от “Лондон Сити” технология, втори път се връщаме към нещо, което скромният български парламент предлагаше още преди една година. Можеше да избегнем загубата на време.
Димитър Пейчев (НДСВ, от място): Дойде му времето.
Кръстьо Петков: Дошло му времето. Аз вашето разбиране за времето нещо не мога да го проумея, защото времето си има пълнеж.
Третият ми въпрос към вносителите на закона е следният. В стратегията беше казано ясно, че трябва да се разработи стратегия за развитие на тютюнопроизводството. В т. 3 от решението на Народното събрание изрично е вменено в дълг на правителството да има такава стратегия, да е официално разработена и приета от Министерския съвет и от Народното събрание преди, забележете, преди да се финализира сделката. Днес никой не проронва и дума има или няма такава стратегия. Доколкото знам Министерството на земеделието и горите трябваше да я подготви, но тя трябваше да стане стратегия на Министерския съвет като цяло.
Е, сега след като правите стратегически завой, не е ли времето и мястото да се върнем и да огледаме внимателно всичко, за да се направи най-добрият вариант за излизане от това положение? Изходът е само един – нов закон. И при всички положения той ще е извънреден закон, ако искаме да има сделка в близко време, ние разбираме това, но не вкаран между другото закон без да са опипани всички неща и без да сме се поучили от грешките, които бяха допуснати, и нещо, което е много важно, без отговорниците за грешките да си понесат отговорността. Не може един, който ни е довел до тази задънена улица, сега изведнъж, в момент на просветление, да ни предлага съвършено друга стратегия, все едно, че нищо не се е случило. Ако получа отговор на тези въпроси аз съм склонен, като дойде времето, да гласуваме за стратегически инвеститор, но това време, според мен, още не е дошло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги, апелирам към народните представители от Национално движение Симеон Втори да коригират собственото си виждане относно поправката на този закон за приватизацията. Това, което става в момента в държавата, е нещо скандално. Аз лично не мога да разбера и не мога да си отговоря на въпроса кога и кой наложи на нашето управляващо мнозинство да промени на 360о собствената си позиция? Точно преди един месец на заседание на Парламентарната група на Национално движение Симеон втори ние взехме решение, че е изключително политическа грешка да правим поправки в Закона за приватизацията.
Лично аз няма да участвам в тази политическа грешка и се гордея, че съм член на това Народно събрание, българин, който не би следвало да позволи подобно национално предателство. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господа министри, твърде странни са обстановката и мълчанието, и тактическите изчаквания от различните парламентарни групи по един въпрос, по който българското общество е доста притеснено отпреди Нова година. С тактика на парламентарния дебат, без същностни отговори на някои от въпросите, които всички българи си задават, трудно ще дадeм убедителен отговор, че днес е необходим такъв закон.
Първият и принципният въпрос е: защо днес парламентарната процедура започва с тоя закон, след като има приет, уважаеми господин Димитров, на първо четене Ваш и на господин Пенчев закон, за който аз не чух до момента да е изтеглен с акт? Къде отиде оня закон, за който губехме по 6-7 часа на комисията, със същия жар, с който ни убеждавате сега в правителствения законопроект, да ни убеждавате, че това е решението за приватизацията? Най-малкото Вие дължите уважение на колегите си от вашата парламентарна група какво е станало с този закон и защо в рамките на тая процедура той не е сложен на масата?
Валери Димитров (НДСВ, от място): Отговор ли искаш? Добре, ще ти го дам.

Михаил Миков: Защо сега идва този закон? Защото управляващото мнозинство много упорито не се вслуша в мотивите на опозицията, когато се приемаше Законът за приватизация и следприватизационен контрол през пролетта. Със същата упоритост по дебатите, свързани с президентското вето върху този закон, звучаха хвалебствени изявления, че този закон е почти съвършен и нито една запетая в него не трябва да бъде променяна.
Валери Димитров (НДСВ, от място): Това никой не го е казал.
Михаил Миков: Това го каза господин Николай Василев от тази трибуна. Вие може би точно тогава сте отсъствали.
По същия начин твърдоглавието на мнозинството съпровождаше дебатите и гласуването във връзка с двете стратегии – стратегии, които не можаха да осигурят прозрачност и ефективност на тези две изключително важни сделки. И днес правителството прави поредния законодателен заход, за да реши едни прости проблеми, свързани с две сделки, проблеми, на които в крайна сметка пак се търси решаване, но не така, както ще бъде полезно и за страната, и за мнозинството, и за правителството. Знам, че сигурно ще съберете гласове да приемете този закон, но аз се страхувам, че този закон пак ще ви създаде много проблеми по пътя на приватизацията. Тези проблеми ще дойдат от това, че не може да има закон за една сделка.
На вас, които сте от Комисията по икономическата политика, много добре ви е ясно, че примерно Българската телекомуникационна компания е включена в този списък не заради да мине по тази процедура, а единствено и само за да се избегне евентуален съдебен контрол върху определени административни актове, които са порочни. И отношенията ви към актовете на съдебната система в крайна сметка, вместо да доведат до корекции в поведението на приватизиращите органи - и Агенцията за приватизация, и Министерски съвет, водят до премахване на съдебния контрол. Голяма и груба грешка. Вместо след първото решение на съда да се потърси спазване на процедурата, която самите органи са приели за тази сделка, вие търсите обяснение пред обществото, че едва ли не съдилищата в България се произнасяли по нейната целесъобразност и по въпроса за цената. Това е една илюзия, която доста силно беше тиражирана напоследък в медиите.
Уважаеми дами и господа, принципният въпрос е, че с това изменение, с тази поправка при този Закон за приватизация, който е максимално обтекаем в тълкуването на отделните текстове, се концентрира както при един друг закон, пак върнат с вето преди десетина дни и прегласуван, вземането на решенията, правотворчеството, писането на правилата и правораздаването в изпълнителната власт. Едва ли има толкова наивни народни представители, за да смятат, че след като гласуват тук едно решение, без то да е съпроводено с договора, със същностните клаузи на сделката, Народното събрание ще осъществява кой знае какъв контрол.
Но има един друг принципен въпрос: по какъв начин е изготвен този списък. Ще отворя една скоба и ще кажа, че списъците винаги са били доста погрешен подход в приватизацията. Такъв опит имат и предишни правителства, и предишни мнозинства. Защо са сключени тук и кои са критериите, по които точно тези предприятия представляват определен интерес за сигурността. Не казвам националната сигурност, защото вие говорите за сигурността на Република България. В края на краищата ще говоря общо за сигурността, както обща сигурно е представата за нея в главите на вносителя. Защо примерно тук отсъстват такива важни инфраструктури, като пристанищата на България? Защо отсъства такава инфраструктура, като Българските държавни железници? Има много предприятия, включени в забранителния списък, които несъмнено са свързани много повече с националната ни сигурност, отколкото тютюнопроизводството в България. Не е ясно защо такъв отговор няма.
Има и един друг принципен въпрос: кога се сети правителството, че тези сделки са свързани с националната сигурност? И има ли то философия и политика да погледне назад и да види какво стана в процеса на приватизация с военновременните запаси, които в стотици, да не кажа хиляди, предприятия бяха премахнати, бяха нарушени тези изисквания? Господин Василев, включително в мотивите на ветото мисля беше поставен този въпрос, а той до момента няма свое решение. Как се постига осигуряване на военновременните запаси и мобилизационната готовност в процеса на приватизация? Мисля, че това е доста по-важен въпрос, свързан с националната ни сигурност, защото пак четохме по вестниците за противогазите, за скривалищата и за всички тези неща. Ние обикновено се сещаме за нещата, когато вече е късно да се сещаме. Не, в този закон няма такива решения. Има единствено решение как под понятието "сигурност" да реализираме тези няколко сделки. Закон за няколко сделки!
В крайна сметка този закон няма да убеди никого, нито обществото, нито чуждите инвеститори, че след приемането му в България е възможна друга приватизация, освен приватизацията, свързана с изключителната близост до правителството и политическите кръгове. Такова законодателно решение отваря редица въпроси, свързани с нашата ефективна работа. Защото сега казвате: ще включим още сделки в този списък.
Уважаеми дами и господа, представяте ли си какво значи дебатите по конкретни сделки да се пренесат в тези пленарна зала? А представяте ли си времето, което ще отиде за тези приватизационни сделки? Парламентарното време, което ще отиде, време, което ни е невероятно необходимо за други по-полезни нужни на страната решения? Разбира се, всеки има право сам да разбира нещата такива, каквито са.
Големият въпрос, който няма своето решение в този законопроект, са проблемите в Закона за приватизация, които възникнаха в този му препис, който се появи през май – проблеми, свързани с неяснота на разпоредбите, проблеми, даващи прекалено много власт на Агенцията за приватизация, на Министерския съвет да регулират процесите. Защото, ако законът беше по-ясен, да променя, ако щете, и практиката си по прилагане на закона, да тълкува закона, някакво изключение в посока на съдебния контрол, да речем, би било допустимо. В тази ситуация при такъв закон, при тази концентрация на права, това ще означава абсолютно беззаконие и то беззаконие, за което не е необходимо човек много да наблюдава, то се вижда.
В крайна сметка отговорността за този закон ще я носите вие от мнозинството. Всякакви усвоени медийни похвати, че парламентът приел това, че парламентът приел онова, смятам, че този път няма да имат никакъв ефект. За всички ще е ясно, че мнозинството, партията и правителството вземат тези решения за сключването на определени сделки.
На мен много ми се ще с вашето гласуване, уважаеми дами и господа от мнозинството, да опровергаете тези съмнения на опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика думата има господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин Миков, ще бъда съвсем кратък. Ще ви помоля да излагате по-смислени аргументи. Очевидно се налага главите на мнозинството да бъдат твърди понякога, тъй като все пак, когато равнището на аргументацията е, как да кажа, чрез нечленоразделни междуметия и емоционални възклицания… Много ви моля, излагайте смислени аргументи. Досега не сме чули нито един смислен аргумент срещу този законопроект.
Същото беше и в Комисията по икономическата политика.
Имам процедурно предложение, господин председател, в залата да бъдат допуснати изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов и членовете на Надзорния съвет Петко Николов, Теодор Стоев, Руси Механджиев, Неджем Али, Димитър Христов, Никола Койчев и Димитър Бъчваров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Това беше съчетание на реплика и процедурно предложение.
Втора реплика – господин Юсеин. Господин Миков, ще изчакате за Вашата дуплика.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Народът е казал “На чужд гръб и 100 тояги са малко”.
Аз ви се чудя, когато от тези 17-18 предприятия, които бяха цветущи, са останали само три и се мъчим като някоя стара таратайка “Лада” да я дадем на някой да я купи, а вие леете тук крокодилски сълзи в момента. Не мога да го проумея! (Шум и реплики в опозицията.) Не мога да го проумея! Просто не мога да го проумея!
Виждате как в момента се изкупува тютюнът, кои изкупуват, как изкупуват, какво е положението на “Булгартабак”. Аз не мога да разбера защо не протестирахте, когато проблемът беше спрян от съда. Просто не знам. Тогава се действаше по закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Юсеин.
Трета реплика – господин Клингов.
Величко Клингов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Миков, аз много се радвам, че най-накрая и Вие сте прочели законопроекта, защото обикновено се изказвате, без да четете законопроектите на Комисията по икономическата политика. (Възгласи: “Е-е-е!”, шум и реплики в опозицията.)
Искам да кажа само две неща във връзка с вашите обвинения, че ние носим отговорност. Да, ние ясно и категорично заявяваме, че мнозинството ще носи своята политическа отговорност.
И искам да ви питам също така: кога бяхте искрени - когато казвахте, че при стария закон договорите и сделките се крият от Народното събрание, и сега, когато ние предлагаме те да се одобряват и обсъждат в Народното събрание, на вас изведнъж ви стана жал за пленарното време, което ще загубим. В крайна сметка решете какво искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Клингов.
Господин Миков, дойде време за Вашата дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Клингов! Ние бяхме искрени и тогава, когато предишното мнозинство искаше да премахне административния контрол върху приватизацията, и по наше искане Конституционният съд отмени това. И тогава, и сега ние сме искрени.
По отношение на репликата на господин Ахмед Юсеин. Уважаеми господин Юсеин, лошото управление на “Булгартабак” е проблем на мнозинството и правителството. И ако водите още приятели на господин министъра, които ги описват по вестниците как са управлявали и какво са управлявали, сигурно българските предприятия ще станат още по-големи таратайки, на които и гумите ще паднат. (Шум и реплики в залата.)
Господин Валери Димитров не бих искал да го коментирам. Трудно е, господин Димитров, да нямаш аргументи и да си служиш с квалификации.
Валери Димитров (НДСВ, от място): Разбира се, по-смислено говорете!
Михаил Миков: В крайна сметка въпросът, който Вие поставяте, е въпросът на Висоцки. Той казва, че всеки сам разбира степента на собствената си интелигентност. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Миков.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на господин Апостол Апостолов и другите господа, които бяха представени от господин Валери Димитров.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 139, против 19, въздържали се 4.
Приема се. Моля, поканете господата в пленарната зала.
Продължаваме дебата.
Има думата за процедурен въпрос господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, понеже пропуснах с дупликата да съчетая и процедурата, като господин Димитров, правя процедурно предложение, мисля, съвсем в унисон с правилника, да бъде разглеждан и другият законопроект - на господата Валери Димитров и Константин Пенчев. Не знам защо този законопроект, приет от комисията, по същия закон, в момента не е подложен на обсъждане в дебатите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Миков.
Това не бих могъл да го подлагам на гласуване, тъй като има пречки в нашия правилник. Това е известно, така че продължаваме нататък с дебата, уважаеми народни представители. Имате думата.
Михаил Миков (КБ, от място): Каква пречка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Пречката е в правилника. Вижте си правилника, уважаеми господа, питайте опитни парламентаристи.
Заповядайте, продължаваме дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Имате думата.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Представители на Национално движение Симеон Втори, както знаете, по време на предизборната кампания обещаваха, че БТК и “Булгартабак холдинг” ще бъдат приватизирани до края на месец септември 2001 г., в най-лошия случай – до края на 2001 г. И то ще бъдат приватизирани бързо и ефективно. Уважаеми колеги, вече сме 2003 г.
Проблемът е, че правителството използва като основно средство лъжата, демагогията и популизма при правенето на своята политика през последната година и половина.
Гордостта на господин Николай Василев бе досега действащият Закон за приватизаця и следприватизационен контрол. И той го каза и преди малко – че това е нова страница при осъществяването на приватизационния процес в нашата страна.
Уважаеми колеги, този закон забави приватизацията и генерираше непрекъснато скандали. За чл. 2 на този закон, господин Димитров, Вие много добре знаете, ще стане дума малко по-късно и за него. Този закон не способстваше за привличането на чуждестранни инвеститори, не способстваше за нормализиране на бизнес климата в нашата страна.
Обикновено в условията на икономическа рецесия страните разширяваха формите, разширяваха методите за приватизация и привличането на чуждестранни инвеститори. В България се случи точно обратното. Парламентарното мнозинство стесни тези форми за приватизация. Беше премахната една от основните форми – преговори с потенциален купувач. По този начин бе отрязан пътят на приватизиращите органи да водят сложни преговори с потенциалните инвеститори, особено за големите сделки – БТК и “Булгартабак холдинг”. Тези сделки изискваха сложни преговори, изискваха да се договарят стотици показатели, които бяха свързани непосредствено със защитата на обществения интерес.
Въпреки че с приетата по-късно Наредба за конкурсите по същество се заобикаляше Законът за приватизация и следприватизационен контрол, въпреки че по същество конкурсът беше някаква модифицирана форма за преговори с потенциални купувачи, приватизацията, така както беше регламентирана, не можеше да защити мащабите на тези сделки, да отговори на тези изисквания, и, от друга страна, не можеше да защити обществения интерес.
И за непрофесионалистите е видно, че през последната година и половина в България приватизацията се извършва скандално, неефективно и непрофесионално. Приватизацията е непоследователна. Само през последните дни и седмици ние сме свидетели, че отделните представители на парламентарното мнозинство вкараха в Народното събрание няколко законопроекта, които взаимно се изключваха. Тоест липсва ясна философия, липсват ясни правила за осъществяване на приватизационния процес в нашата страна.
Искам да ви припомня и още нещо. Вие обещахте цялата приватизация да приключи до края на 2002 г. Междупрочем, тези предприятия, които са в списъка към Приложение № 2, във вашата собствена програма вие трябваше да ги приватизирате до лятото на 2002 г. В собствената ви програма!
Законопроектът, който днес обсъждаме, уважаеми колеги, за наше най-голямо учудване беше представен от министъра на вътрешните работи, вместо от ресорния вицепремиер господин Николай Василев. Притеснително е, че дори и в момента като водещи фигури на представяне на този законопроект са силови министри – господин Петканов – министър на вътрешните работи и господин Свинаров – министър на отбраната, а липсват ресорни отраслеви министри като министърът на транспорта и съобщенията, министърът на земеделието. Това наистина е притеснително и България наистина заприличва на тоталитарна държава. (Неразбираема реплика от място на народния представител Владимир Дончев.)
Не само, че не се случи голямата приватизация, уважаеми колеги. През последните дни и седмици се случиха няколко неща, които показаха пълния хаос в приватизационния процес. Тези поправки целят преди всичко и трябва да си го кажем откровено и това представителите на парламентарното мнозинство много добре го знаят, целят да спасят кожата на господин Николай Василев. Той носи цялата политическа отговорност за скандалите и проблемите в приватизацията в нашата страна.
Вие загубихте, уважаеми колеги, година и половина в лутане и непоследователност.
Бих искал да кажа, че ние не сме против начина, по който се предлага. Добре е Народното събрание да участва при вземането на крайното решение, защото наистина Народното събрание е най-публичната институция в страната. (Неразбираема реплика от място на народния представител Владимир Дончев.) Ние винаги сме били последователни в това отношение. Ние сме за процедура, която е максимално прозрачна.
Надяваме се, че зад прикритието за сигурността на Република България дебатите в Народно събрание, когато се обсъждат конкретно тези сделки, няма да бъдат закрити, а открити, пред очите на всички.
Проектозаконът за приватизация и следприватизационен контрол прилича на закон за извънредните мерки, без да са налице някакви форсмажорни обстоятелства. Предвижда се специален ред за приватизация на 12 търговски дружества, които са структуроопределящи наистина. По този начин центърът на тежестта се премества от компетентния орган – Агенцията по приватизация, може би към най-некомпетентния – Народното събрание. Истината е, че може би само 10 процента от народните представители разбираме нещо от приватизация. Това е истината. Това не може да не създаде проблеми.
В настоящия законопроект, който вие представяте, няма достатъчно гаранции, че ще бъде представена най-добрата, най-ефективната оферта. Няма такива гаранции. Напротив, може да бъде представена най-неефективната и политически най-изгодната оферта – така, както е представено.
Ние сме против в средата на пътя да се променя философията на приватизацията.
В законопроекта няма ясни критерии за определяне на тези предприятия. Защо например дружества като ВиК, БДЖ-дружества не фигурират в списъка?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Предложете ги вие!
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Липсата на ясни критерии и правила е лош сигнал към потенциалните инвеститори.
В законопроекта има бъркане на понятията “сигурност” и “обществен интерес”. Например “Булгартабак холдинг” е в сферата на обществения интерес, а не в сферата на националната сигурност. Това се отнася впрочем и за други предприятия, които фигурират в списъка към Приложение № 2.
Логичен е въпросът с този списък ли се изчерпват всички предприятия, които засягат сигурността на нашата страна? И ние искаме отговор на този въпрос.
ОДС не може да се съгласи националната сигурност да се използва като параван за изваждането на приватизацията от сферата на съдебния контрол. Това нарушава директно принципите на правовата държава. Защо в една правова държава изпълнителната власт се страхува от съдебния контрол? По този начин се създават условия за корупция и административен произвол. Никой сериозен чуждестранен инвеститор при тези условия няма да дойде в България, уважаеми колеги. Парите отиват там, където има сигурност, където има ред, където има правила и където има възможност за защита.
В заключение, бих искал да ви кажа една много хубава мисъл на Монтен, която много ми хареса, която завчера прочетох в един наш ежедневник по повод на вашия законопроект. Цитатът отразява много точно това, което вие в момента правите и това което сте правили през последната година и половина. Той е следният: “Твърдоглавието и разпаленото отстояване на мнения са най-сигурното доказателство за глупост.” Монтен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика има думата господин Владимир Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин Иванов, преди малко Вие казахте, че дори за непрофесионалистите било видно, че приватизацията се извършва непрофесионално. Според мен за професионалистите е видно, че приватизацията се извършва професионално. Аз Ви моля Вие да решите към коя категория се причислявате.
Именно в тази връзка искам да цитирам и нещо друго, което Вие казахте – липсата на ясни правила. Какво по-ясно правило от това – контролът на Народното събрание? Кой смятате, че трябва да контролира тази сделка, за да бъде ясно на всички какво всъщност се прави с тази приватизация? (Неразбираеми реплики от място на народния представител Любен Корнезов.) Смятате, че чиновническият контрол стои по-високо от контрола на Народното събрание ли? И защо причислявате тази сделка в сферата на обществения интерес, а не в сферата на националната сигурност? (Неразбираеми реплики от място на народния представител Любен Корнезов и други народни представители от Демократичната левица.)
Уважаеми господин председател, имам молба да направите забележка на господин Корнезов да не ме прекъсва по време на изказването. (Неразбираеми реплики от място на народния представител Росица Тоткова. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля, не се обаждайте от място, ако обичате!
Госпожо Тоткова, правя Ви забележка.
Владимир Дончев: Ако си бяхте направили труда да прочетете концепцията за национална сигурност, щяхте да видите определението за национална сигурност и щяхте да видите, че в това определение един от елементите е липсата на икономическа принуда за страната. И ако Вие ми кажете, че изборът на купувачи не представлява елемент от националната сигурност за страната, то тогава аз ще Ви предложа тази сделка да се извършва не по реда, който ние сме предложили, а, да кажем, в някоя провинциална общинска агенция за приватизация, щом смятате, че това е по-добрият начин за приватизация на “Булгартабак”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Дончев.
За втора реплика има думата госпожа Чипева.

Снежина Чипева (НДСВ): Искам да репликирам по три пункта.
Едното е: защо не било “други стратегически дружества” в списъка? Изброихте няколко.
Ами, много просто, защото са в момента в забранителен списък за приватизацията.
Второто нещо. Казвате: защо Народното събрание ще се произнася по въпроси, по които 10% били компетентни?
Ами, аз мисля, че тук се приемат такъв широк кръг закони, с толкова разнородна материя, че почти винаги 10% от нас имат отношение като експерти. Просто тук ние сме в различно качество.
И третото – вие плачете за формата “преговори с потенциален купувач”.
Наистина, приватизацията у нас започна в четири форми. Сега ние премахнахме тази форма, но защо? Премахнахме я, защото вие по време на вашето управление компрометирахте тази форма. Тя беше единствената, към която прибягвахте, когато приватизирахте. Няма случай да се проведе един търг или конкурс. Защо не приватизирахте с една открита процедура външнотърговските предприятия? Другите бивши страни от лагера въшнотърговските си предприятия няма случай да не са приватизирали чрез търг или конкурс.
И тази форма: “преговори с потенциален купувач” именно беше, за да се извършва прикрито приватизацията. Няма случай при тази форма да не е спечелил третият участник. А също така бяхме принудени да премахнем и впоследствие предоговаряне – поради променени обстоятелства да се освобождава закупилия предприятието от задължения, които поема – било за инвестиции, било за работни места. Защото, спечелилия трети след това беше освобождаван от задълженията, които поема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Чипева.
За трета реплика има думата госпожа Дикова.
Марина Дикова (НДСВ): Уважаеми господин Иванов, не мога да приема като обективно цялото Ви изказване, но искам да се концентрирам конкретно върху три въпроса към вас.
Вие казахте, че този законопроект, който прие този закон, който прие това Народно събрание – за приватизация и следприватизационен контрол, не създаде ясни правила и не можа да стимулира чуждестранните инвеститори да инвестират в България.
Аз питам: вашият закон ли, този, който отменихме с приетия от този парламент закон стимулира чуждестранните инвеститори и създаде ясните правила? Този закон ли, благодарение на който се извърши една разбойническа приватизация и партийна приватизация, оцветена в син цвят?
И още нещо, господин Иванов. Искам да Ви попитам – лесно ли е да се критикува, когато съсипахте приватизацията, опорочихте раздържавяването? Лесно ли е да се критикува когато едно мнозинство се опитва не само да създаде ясни правила, а и с внесения в този момент законопроект, който разглеждаме сега в залата, се опитва да ги доразвие, за да може да се приватизират изключително важните за определени отрасли предприятия, определено свързани с националната сигурност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин Иван Иванов, предполагам, че ще се възползвате от правото си на дуплика? Заповядайте.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Благодаря на колегите, които ме репликираха.
Господин Дончев, аз не твърдя, че съм голям специалист в сферата на националната сигурност. Не съм го твърдял никога. Не съм такъв специалист. Явно, че Вие сте голям специалист, но бих искал да Ви цитирам един уважаван от всички юрист, който днес каза много ясно нещо. Бившият главен прокурор Иван Татарчев, който е много по-голям специалист от голяма част от нас, които сме тук, в тази зала каза, че мотивът за национална сигурност е за дебили, уважаеми колеги! Това го каза Иван Татарчев, не го казвам аз! И знаете много добре какво е неговото отношение към нас.
Що се отнася до репликата на госпожа Чипева, аз смятам изобщо да не я коментирам, тъй като тя е много ясен израз на непрофесионализъм и нямам намерение да коментирам.
Госпожа Дикова, искам да Ви кажа няколко думи. Нека да кажа едно число, което много ясно показва дали този закон и дали вашето парламентарно мнозинство и излъченото от вас правителство стимулират чуждестранните инвеститори.
Четин Казак (ДПС, от място): Кажи и нещо за “Химко”!
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: За третото тримесечие на 2002 г. чуждестранните инвестиции в България са само 70 млн. лв., уважаеми колеги! Аз смятам, че това число не се нуждае от коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Иванов.
Давам думата на господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Защо? Защото днес дебатът не е за това дали Дойче банк е изкупил акциите на “Табако кепитъл партнърс”, така както започна дебатът. Не, не е за това днес дебатът!
Днес дебатът е за икономическите приоритети на държавата, за това с какъв ресурс българската икономика ще се включи в общоевропейското пазарно пространство. Дебатът е за това дали ще можем да модернизираме българската икономика и дали за това са достатъчни вътрешните ресурси. Не са достатъчни!
Отговорът на тези въпроси е в успешната приватизация и който е против приватизацията определено работи и против интересите на страната си.
Мисля, че е на място един друг въпрос – защо предишните правителства не дръзнаха, не се осмелиха да продадат БТК и “Булгартабак”? Защо не се осмелиха?
Много и интересни отговори дава този въпрос. Той ще ни води и към съображението за национална сигурност. Вие не се осмелихте и влезнахме в режима на забавената приватизация, за която се знае, че е лоша приватизация.
Аз ще си послужа с няколко примера само. Ще отрече ли някой, че по времето на Жан Виденов БТК можеше да се продаде за над 1 млрд. долара? Няма да го отрече, защото това е факт! (Шум и реплики на недоволство от ляво.)
Болят, болят истините! По времето на Тодор Живков нямаше приватизация, господин Овчаров! (Шум и реплики в залата.)
По времето на Иван Костов БТК можеше да се продаде за минимум 600 млн. долара. Май, че имаше и такива оферти?!
Сега БТК струва 240 млн. долара, независимо, че на мен ми се ще да струва 2 млрд. 400 млн. Но, ако продължаваме с тези игрички, ако с процедурни хватки забавим приватизацията, догодина вероятно ще струва 100 млн., а след още три години вероятно ще сме готови да дадем 240 млн. долара на някого, само и само да ни купи БТК, защото времето е по-динамично от нашите дребни политически страсти!
Светът се развива по посока на технологичното обновление. Даже страни, които не са от нашата черга, а са малко по-назад в процеса на своята европейска и евроатлантическа интеграция, каквато например е Хърватска, вече са успели да цифровизират над 80% от своята телефонна мрежа, а без надеждни комуникации, без модерни комуникации няма чуждестранни инвестиции, уважаеми колеги.
Затова приватизацията, успешната приватизация ще има като неизбежен ефект и отпушването на чуждестранните инвестиции. Именно от тази гледна точка това правителство по-скоро следва да бъде поздравено, че дръзна да постави на дневен ред приватизацията на такива ключови, структуроопределящи държавни предприятия като “Булгартабак” и БТК.
Аз няма да споря за конституционните основания на съображенията за национална сигурност, защото те са ясни и юристите отляво и отдясно много ясно съзнават това. А тези отдясно, нещо повече – на това основание дадоха право не на колективен орган на изпълнителната власт, какъвто е Министерският съвет, а на отделни органи на държавата да издават индивидуални актове, които бяха извадени от съдебен контрол. Вие знаете за какво говоря. Камо ли това ще се откаже на един колективен орган на изпълнителната власт, какъвто е Министерският съвет, който при това не взема крайното решение, а го предлага за одобрение от Народното събрание.
Приватизацията на “Булгартабак” безспорно засяга обществения интерес, господин Иванов. Аз съм съгласен с Вас. Но приватизацията на “Булгартабак” определено засяга и националната сигурност. Аз няма да се спирам в подробности на този въпрос, който ще бъде разгърнат и от други мои колеги, но ще ви кажа само, че от стабилността на този отрасъл – тютюнопроизводството, пряко зависи стабилността на етнополитическия модел в България, който е може би най-важният елемент на националната сигурност, особено в балканския контекст. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Не мога да приема по никакъв начин обвиненията, че със специалния ред, който се въвежда с този нов Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизацията, се създават условия за непрозрачна приватизация. Тъкмо обратното е, уважаеми колеги. Първо, защото конкурсното начало се запазва. Състезанието между участниците в приватизацията е налице. Има една допълнителна процедура за проверка от съображения за национална сигурност и, забележете, най-накрая решението на Министерския съвет за определянето на купувача се одобрява от Народното събрание. Доколкото ми е известно, в Министерския съвет нямате свои представители. Имате такива на ниво заместник-министри – отляво и отдясно, но участници в Министерския съвет на ниво министри нямате. Докато в този парламент, който е възможно най-публичната и най-прозрачната държавна власт, пред очите на целия български народ ще можете да осъществите функциите си на коректив и да се произнесете по всяка конкретна сделка. Каква по-голяма прозрачност от това?!
Затова в заключение ще кажа, че е важно още веднъж ясно да дефинираме дебата днес. Става въпрос за икономическите приоритети на държавата. Става въпрос за приватизацията като най-важен икономически приоритет на държавата.
И не бих приел именно тези, които или не се осмелиха да осъществят приватизацията, или го направиха по един престъпен начин и откровено се провалиха, да бъдат наши съдници. Няма да приема да бъдат наши съдници хората, които осъществяваха приватизацията по модела например на “Балкан”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Има думата за реплика господин Йордан Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Местан, много просто ще се опитам да Ви обясня защо толкова евтино се продават тези важни предприятия – “Булгартабак” и БТК. Защото ги продавате вие. (Смях в блока на НДСВ и ДПС.) Помните ли, че в бюджета за 2002 г. заложихте, че от приватизацията на БТК ще се получат 200 млн. лв.? Вие, вашето мнозинство! Помните ли как се управляваше “Булгартабак” с този “изключителен икономист” Георги Попов, който за една година се оказа, че е получил 190 хил. лв. заплата в различни форми. Това е горе-долу месечната заплата на 240 народни представители. За първото тримесечие, през което той управляваше “Булгартабак”, печалбите са с 29 млн. лв. по-малко при 40 процента увеличение на цените на цигарите. Забравихте ли, че предварително и по двете сделки бяха обявени купувачите – че “Булгартабак” ще го купи “Табако кепитъл партнерс”, а БТК – “Вива Венчърс”. И когато съдът ви удари през ръцете, през тези ръце, които престъпно се протягат към тези предприятия, вие искате сега нов закон, за да няма съдебен контрол. Ето затова се проваля вашата приватизация, защото тя е съпроводена с мръсни икономически интереси на определени ваши кръгове. Благодаря. (Шум в блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
За втора реплика – господин Гиньо Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Местан, вземам повод от изречението Ви, че сте много спокоен относно конституционните основания, върху които е построен този законопроект. Това не е вярно.
Първо, Народното събрание е единственият законодателен орган, вярно е. То избира правителство, но не е негов орган. Този законопроект с искането Народното събрание да одобрява решенията на Министерския съвет, превръща парламента в орган на самото правителство.
Второ – националната сигурност. Аз не знам пределите на тази дефиниция, нейния обем, но все пак ако имаме някакви основания да бъдем юристи тук, освен парламентаристи, нека да си спомним, че има т.нар. принципи на Сиракуза и там още от 84 г. ясно е казано, че за да ограничиш правата с мотив, че се накърнява националната сигурност, трябва да кръжим около следните три идеи: първо, оцеляване на самата нация; второ – нарушаване на нейната териториална цялост; и трето, забележете, политическа независимост срещу употребата на сила или заплаха от употребата на сила. Нека си помислим сериозно така ли лесно можем да говорим, че тук се накърнява националната сигурност, а даже законът си позволява, както ми напомня господин Корнезов, да не говоря за национална сигурност, ами въобще за сигурност.
Трето, съдебният контрол е по-висш от контрола на Народното събрание и тук хората трябва да знаят това. Парламентът не се занимава с въпросите на законността. Неговите актове се контролират от Конституционния съд. Така че да освободим тази категория сделки от съдебен контрол, означава да газим върху принципа на разделението на властите. Това е толкова ясно!
И накрая, въпреки настойчивото ви напомняне на микрофона, господин председателю, ще кажа едно последно изречение. Аз имам чувство, че се налага режим на колективен авторитаризъм. За десети път ще кажа: правителство и мнозинство започват да се люлеят в обща парламентарна люлка, да правят кръвосмешение и да искат от всички други да ръкопляскаме на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля, господин Ганев, времето изтече.
Гиньо Ганев: Последната ми дума: имаше един тук – водач на мнозинството, който каза, че сега се създава нов тип консенсус – консенсус около управляващото мнозинство. Не можем да принадлежим на такъв консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Трета реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Понеже господин Местан каза, че днес дебатите са за икономически приоритети и за Европа. Уважаеми господин Местан, Европа каза, че “Държавата трябва да управлява, да предприема действия в един широк кръг от различни ситуации, но същевременно да бъде наясно, че нейните действия засягат физически и юридически лица и на нея е вменена отговорност да не нарушава техните права. Съдебният контрол е средство за проверка на законосъобразността на административните действия и трябва да бъде отворен и достъпен за всеки, който намира, че неговите права са нарушени, защото спорната власт, властта, упражнявана тайно и без подобаваща отчетност, или властта, собственост на тези, които управляват, вече не се разглежда като легитимен израз на правомощия”.
И това го казват от Европа. Така че влизане в Европа с такъв закон не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Миков.
Господин Местан – дуплика. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Соколов! Въпросът не е какво е взел Попов или Михайловски (смях и ръкопляскания в блока на мнозинството), защото именно заради това трябва да се приватизират тези предприятия – за да не се случва това.
Второ. Вие все пак коментирате едни бъдещи намерения във връзка с приватизацията на тези важни предприятия. А аз в изказването си говорих за начина, по който вие осъществихте приватизацията, където имаме 87 процента брак по официална статистика. Осемдесет и седем процента от приватизираните от вас предприятия са в режим на ликвидация или фалит. Това е факт. Коментарът е излишен.
Що се отнася до онова, което дотук приватизира това правителство, “Биохим” е абсолютният антоним на “Балкан” - това също е факт – по начина, по който се приватизира.
Що се отнася до много интересната реплика на господин Гиньо Ганев, отговорът на въпроса защо с това изменение на закона ние предвиждаме парламентът да одобри решението на Министерския съвет, може би той ще го получи от своите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, защото само преди няколко месеца те имаха същото предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, минава 11,00 ч. Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол на първо четене.
Господин Димитров, имате думата.
Петър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, господа народни представители! Макар че виждам, че министър Василев се е оттеглил някъде, ще започна с неговите думи. Той каза, че това са политически атаки. Господин Василев, не знам какви други атаки очаквате в парламента на Република България. Ако става въпрос за бастуни, както се прави в някои парламенти, едва ли ще стигнем дотам. Това е инструментът, с който се работи във всеки парламент.
Смятам, че днес дебатът можеше да мине по много интелигентен начин, ако вие се бяхте вслушали в нашето предложение и ние да получим доказателства, че специално за “Булгартабак” инвеститорът ако не е стратегически, то поне да е финансов инвеститор. Мисля, че тогава нещата щяха да протекат по друг начин. За съжаление това не стана.
Вижте, има много емоции, особено от страна на господин Валери Димитров. От месец юни върви процедурата за приватизация на “Булгартабак”. От месец юни ни се обяснява как ние имаме финансов инвеститор в лицето на Дойче банк. От месец юни съществува едно дружество, чието име аз научих чак вчера. То се казва "Тъбако кепитъл партнърс". Това е истинското име на дружеството и собствениците на това дружество са Асен Чингов, Георги Гугински, Стефан Кючуков и Мариус Величков. Това са четиримата “стратегически” инвеститори, които в продължение на осем месеца се готвеха да купят “Булгартабак”. Сега се лансира тезата, че тези четиримата са си прехвърлили собствеността на Дойче банк или, че Дойче банк е изкупила, дала пари, за да им изкупи дяловете. Вижте, примерно аз искам да дам 50 лева на господин Василев, някъде записвам, че съм му ги дал и си ги прибирам обратно в джоба. Никъде в документите няма следа, че Дойче банк, Лондон, ги е получила. Ето тук (показва документа) има специално място. В книгата на акционерите би трябвало да се подпише онзи, който е получил акциите. Няма такова нещо. Отзад на временните удостоверения получателят трябваше да се подпише, че ги е получил. Тоест тези 50 лева не са отишли при онзи, на когото искам да ги дам. Ето това е срамната картинка. И защо непрекъснато трябва да вкарваме парламента в една такава срамна картинка?
Аз съм изцяло съгласен с това, което каза господин Местан, че големият проблем на България е да доведем стратегически инвеститор. Това е големият проблем. И ако имахме стратегически инвеститор, нямаше да има какво да дебатираме.
В Комисията по икономическата политика зададох въпрос на министър Василев кои стратегически инвеститори той лично, българското правителство, Агенцията за приватизация са канили, за да купят “Булгартабак” и БТК, да ги изброи. Министър Василев очевидно не чу въпроса ми, затова днес му го повтарям. Ако трябва, ще му го повторя и трети път, за да чуем тези стратегически инвеститори. Тези четиримата ли са стратегическите инвеститори, които са били поканени?
И вижте какво правим днес, а ни обвинявате нас в противоречивост. Погледнато формално се вдига завесата и сделките ще влизат в парламента. Да, ама не, както казваше онзи журналист. Сделката за “Булгартабак” и сделката за БТК няма да влизат в парламента. Така, от една страна, обезсилваме решението на съда по сделката за “Булгартабак” и отстраняването на въпросните партньори, от друга страна, казваме, че приватизацията ще си върви по стария закон. Утре в същата тази книга същите тези юнаци могат да запишат нещо друго и собственик на техните временни удостоверения да стане някой друг. И парламентът няма да има никакви лостове, с които да провери това. Съдебната система няма да има никакви лостове, с които да провери това. Така че дайте да наричаме нещата с истинските им имена, а не да ги изкривяваме.
Господин Валери Димитров ме поразява. Аз си признавам, че се възхищавам примерно от позицията на господин Герджиков, който в редица ситуации има доблестта да каже: това влиза в противоречие с моята лична и професионална етика. Господин Валери Димитров преди Коледа ни съсипа, за да приемем един текст в комисията. След като го приехме, той се сети и каза: вие знаете ли, че този текст е сбъркан, дайте да приемем друг текст. И тръгна да го обосновава. Приехме и другия текст. Сега забравихме всички тези текстове и със същия жар и плам господин Димитров в комисията започна да обосновава новите тези. Аз не знам просто кой ви показа тезите, господин Димитров, но съм убеден, че каквото и да Ви бъде поднесено, Вие ще тръгнете да го обосновавате. Това е унижение за парламента. Това е недопустима ситуация.
Много ми се ще да кажа две думи за промените, които правим в закона. Какво ще одобрява Народното събрание? Ако Народното събрание има възможност да види договора за приватизация, да оцени този договор, да види клаузите му, да види отговаря ли на националните интереси, сигурно щеше да бъде добре, че влиза в Народното събрание. Но този договор ние няма да го видим. Нещо повече, аз ви гарантирам, че той ще бъде обявен за тайна. Значи ще влезе решението на правителството и Народното събрание ще одобри това решение. Върху какво ще се опрем? Тоест ние ще играем ролята, както сполучливо се изрази един народен представител, на гумен печат и каквото излезе от Министерския съвет, ние ще го подпечатваме. Какъв е смисълът на тази процедура? Аз мисля, че без договора няма смисъл да се занимаваме с тези неща. Освен ако някои от приватизаторите са се стреснали и смятат, че съдебната система може да ги преследва персонално и искат с решението на Народното събрание тяхната отговорност да се размие.
Много е интересно премахването на съдебния контрол върху приватизацията. Че аз не съм фен на съдебната система не като идея, а като реализация. Съгласен съм, че в редица случаи тя спъва, забавя процеса на приватизация и не само на приватизация. Трябва да се намери решение. Това решение засяга действително цялото общество. Но вижте какво правите: съдебната система ни пречи, ще я махнем, ще я игнорираме. Няма съдебна система. Махате един вид власт. Ами ако слушаме господин Бойко Борисов, утре трябва да махнем съдебната система и от другите проблеми, тъй като тя му пречи. Много е малка крачката да стигнем и до другото, че парламентът в този си състав или в друг състав също пречи и да го отстраним.
Скъпи колеги, пътят, на който сте стъпили, води към нещо много страшно. Ами тук се създават законите. Дайте да ги променим така, че съдебната система да работи, не да спира, не да играе ролята на спирачка, не да участва в пазарлъка и тя да получи нещо от приватизацията. Но тук трябва да се направят. Вместо това вие тръгвате по най-лесния път – няма да има съдебна система.
Погледнете какво сте записали в законопроекта. Правите един списък на предприятия, които ще се приватизират. Това са най-важните и най-сладките предприятия. Тръгва електроразпределението. Всички разбирате, че електроразпределението е монопол. Без ток не може да се живее. Без всичко друго може, но токът е, както беше казано, като слънцето и въздуха. Не може без ток. И този ток ще го дадем в ръцете на някой. На кого да го дадем, ще решат Агенцията за приватизация и Министерският съвет.

Вижте какво слагаме? Не може да се обжалва определянето на участници, не може да се обжалва неразглеждането и недопускането на оферта до оценяване и класиране. Някой кандидатства, Агенцията за приватизация казва: ти не си ми интересен, махни се! Той не може да се оплаче никъде. Какво правим? Какъв сигнал даваме на инвеститорите? Казваме на инвеститорите от цял свят следното: първо, вие трябва да сте си осигурили подкрепата на Агенцията за приватизация. Ако вие не сте решили корупционните проблеми, изобщо не се появявайте в тази приватизация. Второ, ако вие се появите, без да сте решили тези проблеми, просто ще бъдете отрязани и не можете да се жалвате дори в Арменската църква.
Ето това са нещата, които, признавам си, ме тревожат в тази схема. Затова, завършвайки, искам да припомня думите на Айнщайн, тъй като философията, която се залага, е точно такава. Айнщайн казва, че когато правите нещо, трябва да го направите по възможно най-простия начини. Това е най-ефективният начин – най-простият начин. Но да не се прави по-просто. А тук се прави и просто, и арогантно. Ще поеме политическата отговорност, но това са необратими икономически процеси, те не могат да се върнат назад. И България рискува да изпадне в икономическо робство, от което да не може да излезе. Ако идваше един стратегически инвеститор да купи "Булгартабак", аз щях да съм спокоен. Нещо повече, аз щях да ратувам за това да му го дадем без пари. Ако трябва, да направим така, както направихме с "Балкан" – да бръкнем в резерва и да дадем дори малко пари, но да знаем, че този отрасъл ще го има в България. Вместо това ние даваме на финансови посредници, за да могат да спечелят от тези сделки. Ами ако Агенцията за приватизация не може да свърши работата на финансов посредник, защо ни е тази Агенция за приватизация? Тя би трябвало да намери онзи стратегически инвеститор, който да бъде финалният купувач. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Реплика – господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Това изглежда се превръща в стил на представителите на Коалиция за България – когато се изказват по икономически и юридически въпроси, изключително многословно, напоително и крайно неубедително да говорят. Аз забелязах още в Комисията по икономическата политика, господин Димитров, Вие поставяте наистина много важния въпрос кой е стратегически и кой е финансов инвеститор. Аз забелязах, че всички ваши представители в Икономическата комисия имат много сериозни проблеми, те не знаят нито едното какво представлява, нито другото. Образователен проблем.
Последното, което искам да кажа, е, че Вашите оценки за моята професионална съвест и квалификация не ме интересуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Искате ли дуплика, господин Димитров?
Петър Димитров (КБ): Да, разбира се.
Господин Димитров, аз съм съгласен да се явя в часовете Ви за консултации да ми обясните разликата между стратегически и финансов инвеститор и да ми обясните по какъв начин тези четирима адвокати са стратегически или финансов инвеститор. Къде ги намерихте, откъде ги изкопахте? И защо осем месеца се опитвате да убедите България, че това е стратегическият или финансовият инвеститор? Това са спекулативните инвеститори на част от НДСВ! (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване има думата министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие зададохте конкретни въпроси и аз бих искал накратко да Ви отговоря.
По първия Ви въпрос. В този законопроект на Министерския съвет никъде не са написани имена на купувачи. Ние в момента защитаваме принципи. Освен това ние не сме адвокати на никоя банка и на никой купувач, за да даваме отговори от тяхно име. Но, както видяхте, Агенцията за приватизация има достатъчни доказателства за това кой е собственик на съответното дружество. Ако искате, попитайте тях.
Петър Димитров (КБ от място): Кажете ни ги!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По втория въпрос. Не знам защо Вие имате съмнения дали всички документи, параметри или договори ще бъдат предоставени на народните представители. Всъщност в България информация не може да бъде скрита по никакъв начин от народните представители и всички тези документи вие винаги бихте могли да ги получите. Разбира се, ако има клаузи, които са свързани с националната сигурност и са секретни, има секретно деловодство на Народното събрание, както и закрити заседания на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Щерев има думата за изказване.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес ние ще приемем един изключително важен закон за развитието на страната, закон, който е изключително важен наистина за националната сигурност на нашата страна. Именно затова аз искам да ви призова да гласувате за този закон. Защото става въпрос за нещо изключително важно, става въпрос за смяна на собствеността, става въпрос за подкрепа на един процес, който продължава вече десет години – процеса на приватизация.
Смяната на собствеността, която е започнала от 9 септември 1944 г., продължава с национализация десет години с политическо насилие и с изключително драматични борби. Смяната на собствеността, която започна от 1990-1992 г. в България за приватизация, отново е с драматични борби и отново на преден фронт са други, които не искат да стане приватизацията. Защото, когато започна приватизацията, вместо да се даде собствеността на хората по селата, стана разграбване на собствеността на текезесетата, стана пълна криминална история. И това всеки в България го знае.
В един по-късен етап на приватизацията започна приватизация на предприятия, като някои от тях, струващи стотици милиони долари, бяха продадени за стойността на един апартамент в централната част на София. Приватизацията се криминализира изцяло.
Нашето управляващо мнозинство се опитва да прави прозрачна приватизация и да я продължи, да продължим смяната на собствеността. И сега се смесват поне три въпроса. В медиите непрекъснато се чуват въпросите трябва ли въобще да приватизираме. Как да приватизираме, кога да приватизираме? Управляващото мнозинство отговаря на този въпрос: трябва да се приватизира. Трябва да се приватизира – как? – прозрачно. И трябва да се приватизира – кога? – сега! Ето това е отговорът на въпросите.
Искам да кажа, че когато имаме прозрачна приватизация, контролирана от парламента, не може да се говори за непрозрачност. Защото във всеки орган на парламента участва и опозицията и ние наистина сме законова държава, а законова държава означава върховенство на закона и в никакъв случай върховенство на една от властите в страната. Затова ние сме законова, а не съдебна държава. Затова сме парламентарна република. Защото върховенството на закона трябва да бъде на първо място и оценка за нас ще дадат отново избирателите в едни избори.
Няма по-прозрачна приватизация от промените, които ще станат с този закон.
Искам да кажа и друго по отношение на националната сигурност. Разбира се, че е изключително важно за оценката от страна на потенциалните инвеститори ние ще продължим ли приватизацията и ще я правим ли прозрачна. И всеки от стратегическите инвеститори ще си направи сметка дали да внесе парите си тук, в България. Именно затова продължаването на приватизацията е от изключително значение.
Господин Местан беше казал вече за този етнополитически модел, който разбира се, че би могъл да бъде взривен стъпка по стъпка с необмислени постъпки и ако спре приватизацията. Затова, защото въпросите на националната сигурност са: да, териториалната цялост на страната, икономическата стабилност и оцеляването на нацията. Но как ще оцелява нацията в тези условия, ако нямаме постъпленията от приватизацията? Как ще попълним социалните плащания, как ще се увеличи раждаемостта, как ще платим на хората, които са безработни и които са социално слаби, ако се наруши икономическата стабилност на страната? Именно затова, по силата на своята отговорност, министрите Петканов и Свинаров са тук, за да могат да дадат своята подкрепа и да удостоверят, че със силата и волята на цялото правителство и на парламентарното мнозинство ще бъде запазена и гарантирана националната сигурност на нашата страна.
Обръщам се към представителите на ОДС, тъй като вие сте хора, които сте “за” приватизацията. Именно затова ви призовавам: гласувайте за тази поправка на Закона за приватизацията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Щерев.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Щерев, Вие засегнахте темата за приватизацията като политически акт и тук аз ще се съглася с Вас. Тя е политически акт, обаче като философия. Ние споделяме тази философия, и тук сте прав. Когато обаче приватизацията в нейната част – техническа, технологическа, се опитате да я направите политически акт, това няма да доведе до нищо добро, защото ще изкриви условията, при които равнопоставени инвеститори искат да участват. Това е азбучна истина. Още повече, че тя в момента е поверена в ръцете на господин Василев, който доказа едно нещо – че има интерес да обслужва своите приятелски лични кръгове, от една страна, и, от друга страна, най-големият успех на неговата приватизационна дейност е да продаде едно голямо държавно предприятие на друго също така голямо държавно предприятие. Това е неговият приватизационен успех за година и половина.
Господин Щерев, този законопроект е провал на днешното ваше мнозинство. Той е обида за българския парламент по простата причина, че обслужва личните интереси на малък кръг от хора, от една страна, и, от друга страна, превръща Народното събрание в един придатък дори не на Министерския съвет, а го превръща в отдел на Агенцията за приватизация, което е позорно за българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! След тая патетична реч на доц. Щерев, ако беше в началото на работата на Тридесет и деветото Народно събрание, сигурно щяха да се чуят бурни ръкопляскания, само че аз не чух в залата никой да ръкопляска. Защо? Защото има прости неща, доц. Щерев – когато човек говори, трябва да е свършил нещо. Какво стои зад Вашия гръб като народен представител, като председател на Комисията по здравеопазването в графата “Приватизация”? Нула. Нула!
Вие спряхте приватизацията на лечебните заведения с обещанието, че ще имаме нов закон. В тази връзка искам да Ви питам защо сега не включите в този списък на предприятията, които предлагате за продажба, и лечебните заведения? Нима здравеопазването не е част от националната сигурност на страната? Нима не е част от националната сигурност? Ами естествено, че е част в тоя смисъл, в който Вие разбирате и тълкувате всичко. Щом “Булгартабак” със своите 500 хил. души служители е въпрос на национална сигурност, колко са болните в България? Осем милиона. Тогава положението на тия 8 млн. е още по-тежко и те са по-застрашени, и трябва да бъдат включени. Такава демагогия, каквато лъха винаги от Вашите слова, е само когато светнат прожекторите и за хората, които Ви чуват за пръв път.
Аз пак Ви повтарям: Вие не сте направили нищо в Тридесет и деветото Народно събрание. Напротив, защитавахте си едни интереси с един проектозакон, който беше отхвърлен от Вашата парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси. Затова не мога да остана равнодушен към такъв тип речи, които с абсолютно нищо не допринасят, а хвърлят прах в очите. Обаче на кого? На баламите. Само че баламите в България просто свършват. Те свършват и няма кой да Ви повярва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, аз пак ще повторя: каква по-добра трибуна от парламентарната за прозрачност? Ако имате каквито и да е съмнения по-нататък по отношение на тези сделки, каквито и да е съмнения по отношение на някакви неправомерни действия от страна на министър Василев, тук е мястото, където пред целия български народ можете да ги кажете и е естествено тази трибуна да бъде гаранция за това, че по-нататък всичко ще бъде прозрачно.
Що се отнася до репликата на господин Игнатов. Искам да кажа, че когато дойдох да говоря, тогава светнаха прожекторите, господин Игнатов. Защото сред вас може да има хора, които идват да говорят, когато светят прожекторите, но аз не съм от тях. Приватизацията на лечебните заведения също ще стане факт и пак ще стане по един прозрачен начин без РМД-та и без фалшификации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Тасим.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам преди всичко съвсем откровено да заявя, че участвам с голяма неохота в този пореден дебат за приватизационния процес в България. Искам да ви напомня, че понятието приватизация в икономическия живот на страната има десетгодишна история. Днес, за съжаление, тя е тема номер едно не само в икономическите среди, но и в обществото като цяло. Дълбокото ми убеждение е, че последният сериозен дебат на тази тема трябваше да бъде през 1996 г. Преди да се обоснова искам да изразя пред вас едно мое лично верую.
Аз смятам, че скоростта на мислене и съответно поведение е право пропорционално на подготвеността и на интелигентността на всеки човек. Смятам, че същото важи и за политическата класа, като трябва да се добави и любовта към България. Ако този процес беше приключил в основната си част преди 6-7 години, днес нямаше да говорим за ниска или обидно ниска цена, които са емоционални категории, а не икономически понятия. Понятието корупция нямаше да има нито това звучене, нито това съдържание.
Един пример: През 1992 г. Словения продаде единственото си фармацевтично предприятие, съизмеримо с нашите в България, за 1 млрд. 200 млн. долара. Тази сделка беше обявена за сделка номер едно в Европа. Приватизационният процес, в основната си част, приключи преди петилетка и половина, уважаеми господа от БСП. Днес средната работна заплата в Словения е 1150 долара, а в България - под 150 долара. Днес Словения се занимава с по-сериозни проблеми, основно интеграцията на икономиката им в европейската икономика. И при тях има леви, десни и центристки партии. По отношение на икономиката държавните им мъже гледат в една посока.
В България лявото политическо пространство измисли така наречената масова приватизация. Незнайно за мен те не получиха Нобелова награда по икономика. В резултат се сдобихме с петдесетина много богати хора, а близо 1500 фирми тръгнаха към своя безславен край.
СДС стигна по-далеч – те предложиха други методи за приватизация, така наречените “преговори с потенциални купувачи” и РМД-приватизация. Не смятам, че имат принос в икономическата теория, но пък съзряха далаверата. В резултат се роди едно животно, което живее само в България – собственик източва собственото си предприятие. Има две сметки – едната на собственика, а другата – на фирмата му. Не искам да говоря за състоянието на двете сметки. На всички е ясно за какво става въпрос. За съжаление и те не получиха Нобелова награда – този път за биология.
За новото мнозинство не оставаше нищо друго освен да създаде нов закон, който вече е факт. Законите не са свещени крави и днес обсъждаме поредната му промяна. Шумът е изключително голям, но аргументите против законопроекта ги намирам за слаби. На моменти имам усещането, че воденият дебат е за законопроекта от края на миналата година, а не за настоящия. За предпоследния трябва да си признаем, че опозицията имаше конструктивно отношение. Ние от управляващото мнозинство се държахме като ощипани госпожици, защото един състав на ВАС каза, че не харесва цената за “Булгартабак”, а друг състав – купувача. Цифром и словом осем души върховни съдии дадоха две различни мнения. Сделката замря.
В този законопроект ние ясно казваме, че не осем души, а близо 280 ще кажат мнението си по определени сделки. Тези хора не са сборна формация. Те са най-високопоставените държавни люде на страната ни, които се отчитат пред върховния суверен – народа. С този законопроект ние ясно изразяваме политическата си воля да доведем до успешен край приватизационния процес в България.
Големият въпрос, който постави опозицията, е: всички ли дружества от списъка имат отношение към националната сигурност, ще се допълва ли списъка и най-вече какво общо има “Булгартабак” с националната сигурност на страната?
Уважаеми колеги, тютюнът винаги е бил политика в България. Тук не става въпрос само за съдбата на над 450 хиляди души. Става въпрос за това, че това население не е равномерно разпределено из цялата страна. Те са концентрирани в няколко области. Това са области с монокултурно земеделие, тоест тютюнът е единственият им поминък. Сега близо 4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната идва от този отрасъл. Над 700 млн. влизат в държавната хазна. За сравнение ще дам само една друга цифра: разходната част на Националната здравноосигурителна каса за тази година е само 661 млн. лв.
Накрая ми се иска да признаем, че всъщност идеята за такъв подход за тези сделки не е на управляващото мнозинство. Когато приехме стратегиите за приватизация на “Булгартабак” и БТК, опозицията гласува “против” с основния аргумент, че тези сделки трябва да се одобряват от парламента. Грешно сме смятали, че така ще загубим цял пленарен ден. Вярвайки във вашата последователност като начин на мислене и поведение, очакваме мощна подкрепа от вас за вашата идея, облечена в законопроект от нас. Благодаря ви. (Ръкопляскане от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тасим.
Господин Папаризов, заповядайте за изказване.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Последните думи на господин Тасим ме карат да започна именно от това, за което говори господин Корнезов, когато вие представихте закона, без дори народните представители да са имали възможност да го видят. Парламентарната група на мнозинството още веднъж ни заяви, че е намерено най-доброто решение на приватизацията, че е поета политическата отговорност. Господин Дончев ни информира за това миналия петък.
Ако Вие, господин Тасим, бяхте разговаряли с всички парламентарни групи за търсене на политическо решение на задънената улица, в която изпадна мнозинството, благодарение на закона, който ние ви казахме, че няма да проработи, благодарение на това, че отхвърлихте ветото на президента, благодарение на това, че не се вслушахте в нашите предложения, когато вече четири месеца обсъждахме един проект за изменение на Закона за приватизацията, сигурно нямаше да се води тази дискусия тук – кой какво е правил вчера и онзи ден. Защото за всички хора, които мислят отговорно, и това беше заявено от нашата парламентарна група, въпросът за “Булгартабак”, за БТК изисква при създалата се ситуация политическо решение, но изисква такъв закон, който да не превръща парламента в гумен печат и който да не заобикаля съдебната система. Ние бяхме и все още сме готови да разговаряме за такъв закон, който да се основе именно на това, което вие ни припомнихте, на истинска роля на парламента в оценка на изпълнението на стратегията за приватизация. Защото не е редно да има стратегия за приватизация, която еднократно се обсъжда тук чисто формално, и след това правителството чрез агенцията действа така, както намери за добре. Този ваш подход очевидно се провали. Но законът, който вие предлагате, не е това.
Аз ви приканвам да не повтаряме още веднъж това, което правим пет месеца. На 24 септември беше внесено предишното предложение на правителството. В него дори се отменяха влезли в сила съдебни решения. Това ние го говорихме четири месеца. Въпреки всичко, докладът с отменянето на влезли в сила съдебни решения се раздаде тук на народните представители на 17 януари. Едва след това и вие схванахте, че пет месеца е правено нещо, което не става за нищо, по един такъв важен въпрос.
Днес отново внасяте закон, който, преди да го обсъдим, го прогласихте тук за панацея. Отново в този закон има за съжаление нарушение на основни принципи на правовата държава.
Аз бих искал да кажа: дайте, ако искате наистина да работим сериозно, да видим как може да се осигурят равни условия за всички стратегически инвеститори, да видим докъде е изпълнена стратегията за приватизация на “Булгартабак”и на БТК, да видим нужно ли е да се допълни например действащият закон в чл. 3, където в ал. 7 се казва, че се приема такава стратегия и не се казва какво се прави след това. Да се намери такава процедура, която да гарантира на всички участници равни права, а да не отиваме от една крайност в друга крайност, за да правим законодателни решения, които да облекат в законност едно или друго предложение на правителството. Надявам се, ако това бъде подходът на по-нататъшните изказвания, особено на представителите на вашата парламентарна група, тъй като представлявате повечето от хората, които са засегнати от този закон, то тогава би имало смисъл. Иначе отново ще загубим един парламентарен ден, отново ще имаме една процедура в Конституционния съд и отново сделката за “Булгартабак” ще остане някъде в бъдещето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Папаризов.
Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Честно трябва да си призная, че напоследък се изказвам с изключително неудоволствие. Имам чувството, че говоря на някаква стена, която предварително е решила какво и как трябва да направи.
За съжаление, уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, смислените аргументи на една група млади хора вече дълго време ви карат да вземате крайно несмислени решения. Сега слушаме тук дълги пледоарии по отношение на това, че националната сигурност, “Булгартабак” и етническият модел са изключително важни. Ами, когато говорихме тези неща преди осем месеца и искахме в Националната стратегия точно тази приватизационна сделка да мине през Народното събрание, тези аргументи не бяха ли важни? Когато няколко месеца по-късно отново ви предлагахме да влязат тук тези сделки, тези аргументи тогава не съществуваха ли? Когато преди само два месеца ви казахме, че няма да стане нищо с онзи закон, тогава чухте ли ни какво ви казваме? Сега отново ви казвахме, че вървите по най-неправилния път.
Аз много се радвам, че господин Владимир Дончев най-после е намерил време да прочете Концепцията за национална сигурност. Но той там аргументи няма да намери, защото там става дума за национална сигурност, а вашият закон е за сигурността на България – нещо, което е коренно различно и което го няма никъде. Вие затова сте довели тук и двамата си министри, които ще трябва да ви обяснят какво е това. Аз разбирам тяхното затруднение и то е ясно защо не вземат думата, защото те трудно могат да намерят аргументи. В крайна сметка унижението си е за тях.
Но едно трябва да е ясно, уважаеми дами и господа: този закон не се прави заради националната сигурност на България, той не се прави и заради сигурността на България. Той се прави с една-единствена цел.
Аз няма да се спирам на списъка на тези 12 предприятия. Те могат да бъдат и 20, могат да бъдат и 5. Въпросът е, че той се прави с една-единствена цел. Ние искаме да решим проблема с приватизацията на “Булгартабак”. Ние искаме да изчистим проблемите, които самото правителство създаде с тази приватизация, и в които проблеми вкара и вас - народните представители. Правителството фактически иска от вас да станете параван, вие да направите индулгенция за неговите грешки. Вие можете да направите тази индулгенция, вие сте излъчили правителството, вие не смеете да му потърсите отговорност. Но ние не можем да станем параван на тази дейност на вашето управляващо мнозинство.
И много ви моля, не се крийте зад Народното събрание. Този закон не предвижда дебати в Народното събрание. Прочетете члена, който предвижда внасянето в Народното събрание. Решенията на Министерския съвет се одобряват от Народното събрание. На вас ще ви бъде внесено тук само решението. Даже подготвеният договор, който ще бъде разгледан от Министерския съвет, няма да бъде внесен. Вие няма да го видите, вие отново ще трябва простичко да прогласувате нещо. Ето, за това става дума: закон за една сделка, закон за един купувач! Народното събрание като параван за управляващото мнозинство и правителството, Народното събрание като печат, Народното събрание с една унизителна роля. Вие сами решете докога можете да участвате в този и подобни циркове.
Любен Корнезов (КБ, от място): Бутафория!
Румен Овчаров: И накрая искам да кажа нещо, за което вече няколко пъти говорим от тази трибуна. Ние разбираме, че правителството влезе в изключително тежка ситуация по отношение на приватизацията на “Булгартабак”. Ние разбираме, че няма изход от тази ситуация без законодателно решение. Ние разбираме, че трябва да се търси максимален консенсус, ако искаме да привлечем стратегически инвеститор. Но и днес ви питаме: кой е този стратегически инвеститор? По какъв начин доказахте, че Дойче банк е ангажирана в тази сделка? Напротив, цялата тази работа по прехвърлянето на акциите се оказва нещо, което най-малкото е странно, не смешно.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да завърша с това, с което започнах. Помислете дали можете да продължавате със смислените аргументи на една група млади хора, които сами не знаят вече какво правят.
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): Знаем!
Румен Овчаров: Които до такава степен се объркаха да казват: обратно, кръгом, и пак напред, и после пак кръгом, пак напред, че вече просто те самите не знаят накъде отиват. Преценете сами дали искате повече да вървите след тях. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Овчаров.
Три реплики – господин Димитров, господин Севлиевски и господин Дончев.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин Овчаров, искам да кажа, че когато тази процедура се разгърне тук, ние няма да се произнасяме въз основа на ограничена документация. Няма да се произнесем само по представения ни за одобрение акт на правителството. Ще изискаме цялата документация и мисля, че това е нормално, тъй като, казвам го с пълната си убеденост, това е форма на парламентарен контрол – подобно одобрение на актове на изпълнителната власт. И ние ще разполагаме с цялата информация, включително и с договора. Така че, бъдете спокойни, и в комисията, и в пленарната зала ще обсъдим цялата налична документация.
Любен Корнезов (КБ, от място): Защо го пише в закона?
Валери Димитров: Вижте, извинете, но законът не е инструкция. Законът си е закон. Така че ние прилагаме закона и ще го приложим по максимално добросъвестния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика – господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Овчаров, тъй като явно освен по Концепцията за национална сигурност сте специалист и по Правилника на Народното събрание, искам да Ви припомня нещо, което явно Ви е убягнало – че решенията на Народното събрание, а предполагам не оспорвате, че именно с решение Народното събрание ще одобри решението на Министерския съвет, или смятате може би, че съществува някакъв друг акт, но ако е така, решенията на Народното събрание, декларациите и обръщенията се обсъждат и гласуват съобразно чл. 75, ал. 4 от правилника. Следователно това не изключва дебат. Това е малка поправка, надявам се, че ще прочетете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Трета реплика – господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Аз съм изключително благодарен на господин Овчаров, че за сетен път доказа разликата между старите партии и новите партии.
Когато той говореше за младите хора, искам само да Ви припомня факта, че преди 2 дни един такъв млад човек, който е член на днешния български кабинет, получи световно признание и беше избран за един от 100-те световни лидери на Световния икономически форум в Давос.
Аз искрено желая на вашата партия да намери и да излъчи такъв млад човек, който, както министър Велчев, да получи такъв сертификат. Наистина ви го желая и ще ви ръкопляскам с всичка сила вътре и вън от българския парламент. (Неразбираема реплика.) И вън съм пляскал доста добре и вие си спомняте. Нали? И няма драма. За други е драма да бъдат отвън, но както и да е.
Извинявайте, господин Овчаров, защото репликата беше към Вас.
Румен Овчаров (КБ, от място): Говорете си, говорете си, господин Севлиевски!
Мирослав Севлиевски: Това, което казах за министър Велчев, не е изолиран прецедент. Министър Велчев получи същото признание от форума на “Евро мъни”. Господин Овчаров, българското правителство, българският млад икономически екип има днес олимпийски шампион. Аз истински ви желая и вие да излъчите такъв олимпийски шампион. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Да са ви живи и здрави шампионите, господин Севлиевски! Колкото повече, толкова по-добре за България. Още повече да са олимпийски. Само че господин Милен Велчев не е олимпийски шампион. Той стана шампион на един форум на инвеститорите, чиито интереси той много успешно защити и с двете си сделки по преструктуриране на външния дълг.
Що се отнася до законите, господин Димитров, когато има текст в закона, аз чета какво пише там. Господин Дончев, там е казано така: “Решението на Министерския съвет по чл. 35в, ал. 2 се одобрява от Народното събрание.”
Ре-ше-ни-е-то!
Валери Димитров (НДСВ, от място): За да го одобри.
Румен Овчаров: Няма да има договори! Няма да има информация! Ще има решение с кратки мотиви. И вие много добре го знаете.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Ратификация ще има.
Румен Овчаров: Ще има. Ето, точно така: кратка ратификация на дадения проблем. Тоест, вие отново ще бъдете поставени в ролята, в която сте сега: да гласувате, без да знаете защо гласувате. Но това в крайна сметка си е ваш избор, а не мой. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, дами и господа! Аз предлагам един много прагматичен подход. Хайде да видим за какво става въпрос! Става въпрос за две групи въпроси. Едната е направеното предложение за изменение на закона е ли конституционно, е ли такова, което влиза в рамките на нормалната парламентарна практика? Въпрос първи. Член 120, ал. 2 от Конституцията дава утвърдителен отговор.
Втората група въпроси, които толкова дълго дискутираме, касаят въпроса за това тази процедура, която е засегната, по същество дали ще доведе дотам да има една правилна преценка с оглед на този тъй важен проблем, наричан приватизация. Това означава де факто, че влизаме в пряката ни функция на парламентарно представени политически сили, което означава, че сме на плоскостта на политиката.

Политиката има много ясно точно измерение и то е отношението към приватизацията. Последните 12 години показаха, че упражнение на тази тема проведоха различни политически сили. Резултатът – отрицателен! Ако някой смята, че законодателството е един фиксиран процес и след като се създаде една норма не може да има развитие на този процес, то очевидно сериозните хора, които разбират от тази работа, не могат да споделят един такъв възглед.
И какво ви се предлага? На вас, уважаваното Народно събрание и депутатство, ви се предлага да имате право на преценка върху всяка една от сделките. И тук един многоуважаван колега си позволи да обяви себе си като неграмотник и всички останали 90%. Нямам никакво намерение да бъда включен нито към 10-те процента, които са суперспециалисти в тази област, но и в никакъв случай не мога да приема, че депутатството е една организация от 90% неграмотни хора, защото не бяха направени изключения нито за дясната, нито за лявата страна, защото и двете страни покриват повече от 10%. И ако някой обявява себе си за човек, който не разбира, нека да си направи собствените изводи за това защо седи в тази зала и какви са неговите отговорности.
А ако някой си прави сметката, че всеки един народен представител трябва да разбира от всичко, всякога и по всякакъв повод, то аз не съм от тази категория. И затуй си има хора, които разбират от тази работа, които трябва да бъдат внимателно слушани и анализирани техните изводи.
Уважаеми колеги, нека да имаме едно себеуважение, което да отговаря на длъжността, която сме поели да изпълняваме. Какво означава това някой да ни оприличава на канарчета, които знаете каква гълтателна функция имат? Само им се подава просото и се натиска гръклянчето, за да гълтат! Аз отказвам да бъда канарче. (Смях и ръкопляскания от НДСВ.) Съвсем ясно и точно! И ако някой си прави сметката, че може едно решение на Министерския съвет, един отговорен държавен орган, да бъде по някакъв начин снето за знание и изпълнение от народното представителство, то аз не съм от тази категория. Познавам много хора и отляво, и отдясно – достойни хора, които смятам, че ще вземат пряко отношение към всяка една сделка.
Уважаеми колеги, в крайна сметка не мога да разбера логиката на отрицателното отношение. На вас ви се предлага не ан блок, а за всяка една сделка да имате право на глас, на преценка и на изказ, преди да гласувате. И вие отказвате?! Що за логика!? Няма логика в това! Нека всеки да си поеме отговорностите за всичко това, което е наше задължение, и да бъде достоен за длъжността, която изпълнява.
Апропо, само една малка реплика. Струва ми се, че всичко идва с времето си. И едни хора могат да бъдат изградени и на 30, и на 35 години, а има други, които и на 80 години ще си останат на онова детско ниво. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще бъда максимално кратък. Господин Ралчев, Вие започнахте Вашето изказване, че няма конституционни проблеми и се позовахте на чл. 120, ал. 2 на Конституцията. Но явно, господин Ралчев, не Ви е известно Решение № 8 от 12 май 1999 г. на Конституционния съд именно по Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия по абсолютно същия казус. В този Закон за преобразуването и приватизацията беше изключен съдебният контрол и Конституционният съд казва: “Съдът намира, че конституционно е недопустимо законодателят на основание чл. 120, ал. 2 да изключи съдебното обжалване не на изрично посочените административни актове” и т.н.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): А на всички административни актове.
Любен Корнезов: “Това изключение е недопустимо, когато това би накърнило основните принципи на правовата държава и защитата от Конституцията на основните права.” (Председателят Камелия Касабова дава сигнал със звънеца.) Приключвам. Така че този закон, който вие предлагате тук, тангира към противоконституционност. И най-вероятно Конституционният съд ще го обяви за противоконституционен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Корнезов, нямахте право на изказване. Моя беше грешката. Няма да се повтори. (Реплики от място на народния представител Любен Корнезов.)
За втора реплика има думата госпожа Масева.
ИЛИЯНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз разбирам, че в тази зала витае духът на драмата, защото ние и до ден днешен не можем да разберем кой е истинският закон и каква е истинската политика на мнозинството и на правителството. Ние тук се раздираме от противоречия между срамежливия текст на чл. 2, новия законопроект, срещу проекта, който отрича напълно актовете на прокуратурата и съда, и някакви нови идеи, които се преразказват тук по този закон, и те не са автентични, господин Ралчев.
Искам да Ви кажа, че Вие прекалявате с насаждането на чувството, че това е върхът на демокрацията, това, че Народното събрание ще одобри едно решение за определяне на кандидат-купувач. Много по-важно е, господин Ралчев, ако Народното събрание участва, каквито бяха предложенията на опозицията, да определи параметрите, пак срамежливото Ви предложение по чл. 3, ал. 7. Къде е тази стратегия, в която Народното събрание трябва да каже как, при какви условия и за колко? И това, господин Петканов, е точно националната сигурност! И тя трябва да се определи тук!
Какво казва Народното събрание? “Това ще е купувачът.” Оттам нататък сделката се връща в Агенцията за приватизация. Продължават преговори. Отива в Надзорния съвет. След това отива отново в Министерския съвет. И всичко това – една поредица от над 15 акта остават извън съдебен контрол! По тези актове никой не може да каже дали има справедливост в един състезателен съдебен процес.
Колкото и да не вярвате на съдебната власт, господин Ралчев, това е една от гаранциите, че тя може да послужи като коректив. Затова не ни внушавайте, че този закон е добрият закон. Напротив, ние с трепет очакваме да чуем, да усетим от вас някаква промяна в концепцията ви, защото този разнобой между икономически ефективна и политическа приватизация на тезгяха на правителството е очевиден! (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Сега искам да обърна внимание, че решението на Конституционния съд, там се визира именно недопустимостта да се ограничава съдебното обжалване не на изрично посочени административни актове, а на всички административни актове на широк кръг административни органи. Изцяло е спазено това в нашия законопроект, тъй като са изчерпателно изброени актове на изпълнителната власт, които се отнасят до ограничен кръг сделки. От тази гледна точка решението е напълно конституционносъобразно.
Но, за да се прекратят всякакви спекулации за противоконституционност на закона, ще си позволя да цитирам критерии, изработени от Конституционния съд. “Конституционният съд счита, че законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административни актове, само когато това изключение не накърнява конституционнопризнати основни права и свободи на гражданите.” Участието в приватизационно процедура не е конституционнозащитено право на гражданите, уважаеми господа. Няма такова нещо! “Или когато друга по-висша или изрично конституционнопрогласена ценност…” (Шум и реплики от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Реплика прави на господин Ралчев.
Валери Димитров: “… изрично конституционно-прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена.” Такава е националната сигурност!
Значи, проблемът за конституционността, уважаеми колеги, господин Ралчев я засегна, аз я репликирам по този повод, този закон е напълно конституционен и то, съобразно критерий, изработен от самия Конституционен съд. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Ралчев, заповядайте за дуплика.

Борислав Ралчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов!
Знаете, че юриспруденцията се дели на две – процесуална такава и материалноправна такава.
Ние изключително много внимание и време отделяме на процедурите и като че ли забравяме за какво сме се събрали и кой е важният, водещият момент. Процедурата е тази, която трябва да обслужи материалния момент. Материалният момент е ясен и точен – правим ли приватизация, каква приватизация – бърза или не, и какво тя обхваща.
Очевидно е, че в правото винаги може да се направи контрадовод и вие много добре знаете, защото не за първи път коментираме Решение № 8, че там има точно такава теза, каквато уважаемият господин Димитров изложи, така че нека да бъдем малко по-внимателни в цитирането на решенията на съответните съдилища, независимо от това кои са те.
И пак искам да ви помоля да помислим по съществото на нещата. Ако има тук, в залата, хора, които се обявяват за недостойни, нека да бъдат така добри да го обявят. Ако има в залата хора, които се обявяват за отговорни за този изключително важен проблем, който е седял на вниманието всичките тези 12 години на правителствата, които са били на власт, и на мнозинствата, съответно, нека да си поемем съответната отговорност.
И така, имате възможност сделка по сделка, по най-аналитичния начин да вземате становище и да се аргументирате. Вие се отказвате от това. Не мога да разбера това. Отказвам да приема тази логика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ралчев.
Има ли други изказвания?
За изказване заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! На нашето внимание е поставен един проектозакон, който наистина е от поредицата скандални проектозакони, с които ще се запомни, за съжаление, това Народно събрание – проектозакони, които се внасят, за да решат по определен начин определени интереси.
Ние бяхме свидетели, че това Народно събрание започна своята работа със Закона за хазарта – много важен закон за българските граждани, за да можем днес да четем в пресата, че Васил Божков е вече вторият по богатство човек в България.
Беше внесен закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, за да отпадне отговорността на банкерите, които бяха дали необезпечени кредити. Резултатът беше – на следващия ден след приемането на този закон сам се предаде банкерът Христо Александров, който година и половина не можеше да бъде намерен.
Непрекъснато приемаме закони, за да обслужим един или друг човек, една или друга икономическа групировка.
Има ли народен представител в това Тридесет и девето Народно събрание, който да не е наясно коя е причината за приемането на този законопроект? Резултатът от конкурса за “Булгартабак” и то не само затова защото с едно влязло в сила решение Върховният административен съд отмени определения за купувач “Тобако кепитъл партнерс”, но защото със същото това решение, с което бяха посочени многобройни нарушения на закона, съдът заяви, че повече този участник не може да участва в конкурса. А това е участникът, който правителството или може би отделни негови членове, свързани с него, мнозинството или може би отделни негови членове, свързани с него, иска да купи “Булгартабак”.
Аз съм готов да се обзаложа с всеки един от вас, включително и с Вас, господин Василев, че когато приключи приватизацията на “Булгартабак” купувач ще бъде “Тобако кепитъл партнерс”. Вие готов ли сте за това? Мога да се обзаложа на каквото Вие кажете, че това ще бъде купувачът. (Шум и реплики в залата.)
Аз не искам нищо, искам да бъде законен купувачът, не този, за който съдът казва, че не може да участва и да приемем ние един закон, за да може да участва.
Поднася ни се един законопроект политически вреден, защото наистина това е политика, която не привлича чуждестранни инвеститори.
Ами, можем ли ние да продължаваме да бъдем наивни като вярваме, че ще идват тук чуждестранни инвеститори, стратегически инвеститори тогава, когато им се предлагат условия, каквито четем в този законопроект?
Господин вицепремиер, Вие търсите стратегически инвеститор за “Булгартабак”. Ами, Вие забравихте ли, че “Американ тобако”напусна България? Аз предполагам, че той е по-стратегически инвеститор от “Джингов и Сие”, които Вие размахвате и казвате, че били джиросали акциите си, господин Димитров. Колко са акциите? Вие знаете ли колко е капиталът на това новообразувано дружество? Капиталът е 50 хиляди! Спокойно може да се заложат и да се загубят даже тези акции, когато става дума за 200 милиона!
Аз ли да Ви уча на тези неща – Вие, който сте специалист наистина в тази област? Но, за съжаление, не за първи път оставам с впечатление, че Вашите знания си ги използвате доста целенасочено и по начин, по който аз не смятам, че това прави на Вас чест и на Народното събрание, от което Вие сте народен представител.
Твърди се, че тук се изброяват търговски дружества, които имат значение за сигурността. Няма да засягам този въпрос – какво е национална сигурност, какво е това тихичко промъкнало се понятие само “сигурност”, затова защото “национална сигурност” вече е определена в редица нормативни актове, докато “сигурността” всеки може да си я тълкува така, както иска.
Какво е отношението наистина на “Булгартабак” към сигурността на България? С важността на производството ли, с важността на хората, които се занимават с тютюнопроизводство ли, с износа ли?
Ами, може би влезли в тази пленарна зала не сте прочели днешните вестници, че за м. ноември с три четвърти е намалял износът на тютюн, българският износ на тютюн! Ето до това води вашата политика. И това неминуемо ще рефлектира върху всички хора и най-вече върху хората, които произвеждат тютюна.
Какво е отношението към сигурността на електроразпределението, забележете, не електропроизводството, а точно тези търговски дружества, които ще бъдат пълни и сега са пълни с пари, защото са монополисти и ще останат такива монополисти, нищо че са разхвърляни из страната, в които е най-високата средна работна заплата в България? Може би връзката със сигурността е тази, че в “Електроразпределение”, София-област, ЕАД, уважаеми господин Петканов, член на борда на директорите е един от Вашите заместник-министри. Ами, защо тогава не сложите навсякъде Вашите заместник-министри в тези предприятия, щом такова значение имат те за сигурността на България.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): А вие слагахте навсякъде партийни активисти.
Йордан Соколов: Господин Дончев, много обичате от място да се обаждате. Елате тук, ще Ви чуем. За съжаление, не винаги Ви и чуваме, защото това, което казвате не е на достатъчна висота.

Свършвам с политическата част, за да премина към юридическата. Предлагат се норми, които са правно несъстоятелни. Позволете да ви прочета чл. 35а:
“(1) По реда на тази глава се осъществява приватизацията на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.” Ясно. Да видим какво казва ал. 2:
“(2) Разпоредбите на тази глава се прилагат при приватизация на повече от 50 на сто държавно участие в капитала на дружеството”. Това не е ли пълно повторение? Това ли е великият, съвършеният закон, внесен може би без да се чете? Дано аз да греша, но наясно ли са какво по-нататък се предлага правно в този законопроект?
Илюзия е, че Народното събрание ще одобрява, макар че това го пише. Нека да видим какво ще одобрява Народното събрание. Първо, има предложение на Агенцията за приватизация. Внася се в Министерския съвет. То засяга участника, спечелил конкурса. Определя се участникът, спечелил конкурса, горе-долу преди да има конкурс – точно това, към което за съжаление авторите на този законопроект се стремят да направят. Първо – да се определи кой печели конкурса, пък след това да видим какво крие този конкурс. Това е текстът на закона. Агенцията за приватизация решава и предлага кой да е спечелилият участник, Министерският съвет одобрява или не одобрява това решение. Ако го одобри, внася се в Народното събрание, Народното събрание одобрява или не одобрява това решение. Ако го одобри, вижте по-нататък какво става: връща се в Агенцията за приватизация. Тя “провежда преговори с участника, спечелил конкурса. При преговорите се уточняват клаузите на проекта на договор, приложен към правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса”. Какво одобрява Народното събрание?! Ние няма да знаем нито една клауза от този договор, с който ще бъде приватизирано всяко едно от тези 12 предприятия. Това остава извън контрола на Народното събрание.
Произнася се Агенцията за приватизацията, след това – одобрение от Надзорния съвет на Агенцията за приватизацията и проект на договор се внася за одобрение от Министерския съвет. Нещата спират дотук. Няма никакво Народно събрание.
Именно затова идват следващите текстове – да няма съдебен контрол. Ние правова държава ли ще бъдем или все повече с гласувани от вашето мнозинство закони ще подриваме основите на правовата държава? Както стана със Закона за Комисията за финансов надзор – да няма съдебен контрол. Кой се страхува от съдебния контрол? Само този, който предварително не иска да зачита и да спазва законите. Защото съдебният контрол, забележете, е контрол за законосъобразност, а не за целесъобразност. Вижте какво не подлежи на съдебен контрол: “Искане на разяснение и за отстраняване на нередности в предварителните оферти”. Значи ще се яви кандидат за купувач, ще участва в конкурса, ще участва с нередности, но това няма да може да бъде отстранено. Липсва съдебният контрол.
След това, точка 2: “Определяне на участниците, които се допускат до участие в заключителния етап на конкурса и утвърждаване на правила за провеждане на заключителния етап”. Точно правилата няма да подлежат на съдебен контрол.
Точка 3: “Искане на разяснение и за отстраняване на нередностите в офертите”.
Точка 4: “Неразглеждане и недопускане на оферта за дооценяване и класиране”. Значи ще ви яви купувач (за хората, които имат икономически интереси в дадена приватизационна сделка), ще поиска да участва, може да е готов да плати много повече, може да е наистина стратегически инвеститор, но на този човек спокойно ще се каже “ти не можеш да участваш”. И това не подлежи на никакъв контрол. Че къде отиваме ние?! В продължение на години беше изграждана една ясна философия, стройна система, да бъде прозрачна, да бъде бърза. Сега приватизацията нито ще бъде прозрачна, нито ще бъде бърза. Тук имате четири отделни акта на отделни органи и след това още три, общо седем, вместо да имате ясната процедура на решение на Агенцията за приватизация и съдебния контрол върху нейното решение. Всичко това се прави с ясната политическа цел наистина приватизацията от икономически процес да се превърне в политически процес – да няма съдебен контрол, да няма друг контрол, да се решават въпросите политически.
Смятам, че ако това Народно събрание гласува такъв законопроект и той стане закон, това наистина ще бъде позор за него! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Времето, което остава: Национално движение Симеон Втори – 14 мин., ДПС – 24 мин., ОДС – около 7 мин., Коалиция за България изчерпи времето си.
Имате думата за изказвания.
Обединените демократични сили желаят ли да ползват остатъка от времето си?
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Разбира се, че ще го ползваме, но когато му дойде времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Винаги когато прекратя дебатите, правите скандал след това. Затова изрично се обърнах да Ви помоля за изказване. Добре, в процес на изчакване сме.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, съжалявам, че загубих време, но се надявах, че ще има изказвания, които да защитят закона.
Моето изказване е провокирано от факта, че се направиха поне две спекулации за поведението на Обединените демократични сили.
Първата е, че ние не сме за приватизация. Искам ясно да декларирам, че ние сме за приватизация. Така бяхме устроили процеса на приватизация на предприятията, които по същество са монополи, а предоставят обществени услуги, в закона, приет през 2000 г., че сегашният закон прилича на една лоша реплика на онази уредба, която направихме тогава.
Има още една спекулация, че чрез бламирането на този закон ние даваме възможност на хора, изгонени от държавата за нарушаване или съмнение за нарушаване на националната сигурност, да имат възможност чрез съдебната власт да закупят “Булгартабак”. Искам да разсея това, като припомня на колегите, че вероятно ние няма да гледаме второ четене на законопроекта, който е внесен вече в Народното събрание – за приватизация и следприватизационен контрол. Там седем колеги от Обединените демократични сили предложиха текстове да не е възможно участието в приватизацията на застрашили националната сигурност и именно поради тази причина искам да разсея спекулациите, които бяха направени.

Обединените демократични сили са единствената политическа сила, ясно изразила своята позиция по тези два въпроса и ясно я е защитавала и то последователно в годините със своето парламентарно поведение.
Мисля си, че стана ясно, че този законопроект практически предвижда една възможност да бъде одобрявана от Министерския съвет, респективно по-късно от Народното събрание, само на избрания купувач. Това, което считаме, че е правилно – и такава беше уредбата в предишния закон – е ние да одобряваме сделки именно с предприятия, които касаят националната сигурност, но чрез своето монополно положение при предоставянето на обществени услуги, защото тогава Народното събрание е приело стратегия за приватизация. Когато си приел стратегия за приватизация, съвсем нормално е да можеш да одобриш сделката, дали тя отговаря или не отговаря на стратегията за приватизация. Струва ми се, че господин Ралчев говори в тази посока, само че това не е записано в законопроекта, за съжаление. Разбира се, че между първо и второ четене, може да се запише такава уредба на този процес. За съжаление обаче в законопроекта е предвидено само и единствено да бъде одобрен купувачът. Това по същество създава чувството, че изборът на купувача е политическият момент, а не сключването на договора или приватизацията на големите монополи, предоставящи обществени услуги.
Аз разбирам трудностите, с които се сблъсква мнозинството - под натиска на вицепремиера Василев да приеме законопроект, който хем по никакъв начин да не кореспондира с действащия преди закон, защото той твърдеше, че това е най-лошо устроената приватизация, а в същото време да му развърже ръцете да извърши приватизация, която по същество представлява преговори с потенциални купувачи.
Защо това е така искам да докажа с текста в чл. 35д, ал. 1, където е записано, че “Агенцията за приватизация провежда преговори с участника, спечелил конкурса – което означава след одобрението на Народното събрание – и при преговорите се уточняват клаузи на проекта на договор, приложен към правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса”.
Колеги, по същество това е една процедура на преговори с потенциални купувачи. Вярно е, че преди това вероятно е била и опорочавана тази практика, но без практика на преговори с потенциални купувачи, без практика на поемане на ясна политическа отговорност много трудно могат да бъдат приватизирани много важните за българската икономика предприятия, част от които вие сте изброили в този списък.
Затова според мен нашата позиция ще бъде, че ние не можем да подкрепим законопроекта, предложен от мнозинството. Подчертавам, той е лоша реплика на онази уредба, която, първо, съществуваше в закона от 2000 г.; второ, ние, колеги от Икономическата комисия, многократно сме правили предложения, които са отхвърляни от мнозинството и в Икономическата комисия, и в залата. Практически цялата тази уредба я има като наше предложение във внесения доклад за второ четене на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Просто, ако вие бяхте приели нашите предложения в този закон, който е в зала, нямаше да има нужда тази поправка на закона да бъде приемана сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Николов.
За реплика – заповядайте.
Рамадан Аталай (ДПС): Уважаема госпожо председател, благодаря Ви.
Уважаеми колеги! Вече дълги часове слушаме как наши колеги и отляво, и отдясно, които в Комисията по икономическата политика предлагаха същите тези текстове, само че с по-различни изречения, днес, заставайки на тази трибуна, с ярост отхвърлят собствените си предложения. Дори господин Николов преди малко сам каза, че в Комисията по икономическа политика от името на ОДС имаше същото предложение. От страна на БСП не в Комисията по икономическа политика, но в процеса на развитие на Закона за приватизацията също имаше предложения, че такива монополни и предприятия с национално значение трябва да минават през парламента. Тогава, забележете, не можехме да убедим част от някои наши министри, които дори бяха против надзорния съвет, а днес нашите министри заедно с надзорния съвет и това мнозинство не можем да убедим тези хора, които тогава бяха убедени, че тези сделки трябва да минават по този начин.
Учудвам се защо продължаваме все още дебатите. Учудвам се, че не може да намерите аргументи, господин Николов, против това, което се предлага днес, да се приеме от мнозинството. Разбира се, и отляво също нямат аргументи. Затова, колеги, нека да спрем с политическите изказвания и да се обединим. Аз смятам, че парламентът е в състояние днес общо с около 200 и няколко гласа да подкрепи промените, защото цялото Народно събрание това искаше. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Дуплика – господин Николов.
Никола Николов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Колега Аталай, аз специално отбелязах, че просто текстовете на закона са лоша реплика на онова, което ние бяхме предвидили. И ако вие тогава в Комисията по икономическа политика бяхте подкрепили нашите предложения, сега нямаше да се налага този закон да бъде приеман. Повярвайте ми, вземете го, има го доклада за второ четене, може да сравните текстовете и ще видите, че ние сме предлагали за предприятията с монополно положение – регионални монополи, предоставящи обществени услуги, за които е приета стратегия, самият договор да бъде одобряван от Народното събрание, което е правилната технология според мен. И ако между първо и второ четене се направят такива предложения, аз ще подкрепя такива предложения.
Но тук чета нещо съвсем различно – Народното събрание одобрява избора на купувач, а агенцията променя договора и води преговори оттук нататък с избрания купувач. Нали говорим, че процесът на приватизация наистина е политически процес? Но не е политически процес изборът на купувач. Просто това трябва да се разбере. Изборът на купувач е икономически. Така е заложено и в закона. В чл. 2, ал. 2 пише “икономически ефективна приватизация”, което означава, че изборът на купувач се подчинява на този принцип. А приватизацията е политическият процес.
Повярвайте ми, тези текстове пак няма да работят, пак има възможност за съдебно обжалване, защото вие държите и не променяте текстовете на чл. 2. Даже и с този текст пак нищо не правите, само спасявате две сделки, от които според мен едната е приключила, а другата можеше да приключи пет пъти досега, ако ни бяхте послушали, ако бяхте прекратили процедурата или бяхте започнали наново. Вярвайте ми, и този текст няма да работи. Затова ние сме против – не защото сме против приватизацията или защото не сме против участието на перачи на пари в българската приватизация. Обратното, ние сме против, но текстовете не го гарантират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Желаещи за изказвания?
Господин Искров, заповядайте.
Иван Искров (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от останалото време на Парламентарната група на НДСВ, тъй като първоначално не бях заявил при колегите желание за изказване, но съм провокиран от дискусията, която се води вече повече от три часа. Провокиран съм от очевидно плитки внушения, които се правят тук, внушения, които се правеха и в събота, и в неделя по радиата, в медиите. А те са: едното – че бил противоконституционен този закон, тук имаше юристи, които блестящо отговориха на този въпрос, и второто - че бил против принципите за прозрачност, принципите за феър плей, принципите на честната игра.
Аз също участвах в едно предаване и от представител на ОДС, който се включи по телефона, също бяха отправени подобни обвинения. Аз тогава го попитах дали е феър плей произнасяне по целесъобразност от съдебен орган по стратегически сделки, от което господин Местан много ясно каза, че зависи, ако щете, и етническият мир на страната, от което зависят до голяма степен бюджетните приходи, от което зависи съдбата на голяма част от населението на страната. Феър плей ли е да се обосновавате с международни счетоводни стандарти, които, забележете, са факт в българското право едва от днес, 30 януари 2003 г., с приетото преди малко постановление на Министерския съвет, както ние ги задължихме със Закона за счетоводството?
Господин Соколов постави тук един въпрос, който е много важен и на който ние си отговорихме преди да решим дали да подкрепим този закон или не – дали не се нарушава бизнес климатът, дали с този закон няма да отблъснем чуждестранните инвеститори. Считаме, че именно с такъв закон, който цели да отпуши процеса на приватизация, който беше запушен не без участието на опозицията, а именно чрез този закон ние показваме решимостта пред чуждестранните инвеститори да се играе честно и според правилата. Не може да бягате на 100 м с препятствия, а именно подавайки своите оферти, да победите и най-накрая да ви кажат: не, върнете се и започнете отначало, тъй като останалите двама, трима или петима в състезанието при второто надбягване ще покажат по-добри резултати. Не това е целта. Тук ясно прозира влиянието на една политическа сила, която моделираше съдебната система през 1992 г. Ясно прозира нейното влияние и при този процес на приватизация.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес, гласувайки този законопроект, ние всъщност не трябва да се разконцентрираме от това дали той е в противоречие с чл. 120, ал. 2 на Конституцията или не. Днес ние трябва да дадем отговор на следното – ще съумее ли правителството и управляващото мнозинство въпреки цуг цванга, в който бяхме поставени и с участието на опозицията, главно на една част от тази опозиция, да намерим верния изход. И аз мисля, че именно с този законопроект ние можем да развържем гордиевия възел, в който бяхме натикани донякъде, и да намерим един добър изход от положението.
Неправилно, уважаеми дами и господа, и против инвеститорите е – връщам ви в управлението на предишното правителство, когато водещ депутат, отговорен за съдебната реформа, въздействайки върху Сливенския съд, ако не се лъжа, се оказа, че може миноритарен акционер да изгони стратегически американски акционер само чрез влияние върху местния 3-членен, 5-членен или 18-членен състав на съда.
Използвам случая да отговоря и на господин Соколов по повод някои обвинения, които той хвърли към управляващото мнозинство. СДС прилага принципът на повторение на лъжата, принципът, че колкото повече пъти повтори една лъжа, тя в крайна сметка ще се възприеме от обществото, че е истина. Господин Соколов, говорейки, че Законът за хазарта бил изменен заради Божков или не знам си кого, искам да Ви обърна внимание, че този Закон за хазарта Вие явно не го познавате, той беше изменен единствено, за да прекратим едно безумие, което господин Радев преди това причини – чрез изменението на Закона за пране на мръсни пари той обедини контрола върху хазарта с контрола върху една нямаща нищо общо с хазарта дейност, каквато е застраховането. Това беше целта, това беше и увеличението на тогавашните глоби. По този въпрос, между другото, вашата тогавашна лидерка госпожа Екатерина Михайлова би трябвало да се извини, тъй като пак използва Закона за хазарта по време на първия вот на недоверие към правителството и обясни, че сме били намалили някакви данъци. Аз поисках да се извини от тази трибуна, тя не го направи, тъй като не са намалени никакви данъци.
Защо БАТ напуснал България? Това не е “Америкън табако”, а е “Бритиш америкън табако”. БАТ напусна България, защото БАТ и някои други световноизвестни инвеститори – тук аз ще помоля и господин Василев да напомни – не желаеха да се приватизира “Булгартабак” по този начин – като цяло предприятие, което да запази лидерските си позиции. И “Глаксо”, и други инвеститори още по време на вашето управление желаеха да купят отделна избрана част от тортата. Един желаеше да купи "Благоевград БТ”, друг – “София БТ” и т.н. И тогава никой не можеше да гарантира, че останалите фабрики няма да бъдат затворени.
Така че, когато говорите от тази трибуна, аз пледирам за повече разум и, като заключение, пледирам да подкрепите закона. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за реплика.
Ахмед Юсеин (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Искров, от тази сутрин говорим за националната сигурност, свързана с “Булгартабак”. Някои политически формации в настоящия парламент мислят, че националната сигурност е заплашена след удара на американците в Ирак, особено с 12-те процента мюсюлмани в България. Така че няма защо да им обяснявате. А ние от името на ДПС благодарим на тези, които пишат тези неща и разсъждават по такъв начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други реплики към господин Искров? Няма.
Господин Искров, заповядайте, имате думата за дуплика.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря за репликата на господин Юсеин, тъй като това ми дава възможност за дуплика, която не влиза във времето. Аз трябваше да спестя малко време, за да се доизкажа. Когато се критикува от тази трибуна, все пак трябва да гледаме и миналото, и всеки да си погледне първо в неговия двор. Нека да излязат критиците на тази трибуна и да кажат какво успешно са направили в приватизацията през всичките тези 12 години. Едните подариха 40 процента от собствеността, от народната собственост, на така наречените приватизационни фондове. Колко от тях стигнаха до българина? Нула, колеги, посредством способите на увеличение на капитала народът остана с пръст в устата – с доброто участие на тогава управляващата Българска социалистическа партия. Каква успешна приватизация успя да направи правителството на СДС? Единственото, което успяха да направят успешно, беше реституцията. Но малко са примерите, при които не е имало случаи да изместват месни конкуренти, близки до властта, да изместват големи чуждестранни инвеститори.
Искам да отговоря по повод твърдението на господин Соколов, че чрез този закон приватизацията ставала от икономическа - политическа, да ви отговоря с твърдението на ваш водещ експерт. И аз уважавам този експерт в качеството му на експерт – господин Божков. Именно той твърди, твърдял е в преки изказвания, твърдял е и в медиите, че процесът на приватизация е политически. Какво друго, ако не политическо е да изисквате запазването на брой предприятия, запазването на брой работни места, да изисквате допълнителни инвестиции, които да развият тези предприятия? Това е именно политическата отговорност, която трябва да се поеме от този, който приватизира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Хубенов, заповядайте за изказване. Обединените демократични сили имат още 3 минути.
Георги Хубенов (ПСОДС): Уважаеми народни представители, колеги, господа министри! Тук се говори за това, че този закон ще направи по-добра приватизация, че тя ще бъде полезна за българската икономика. Нищо подобно, истината за днешния дебат, за поправките в Закона за приватизация е повече от ясна и тя се казва Николай Василев. Днес се прави последен и отчаят опит не да се помогне на българската приватизация, а да се спаси провалилият се вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев и неговият екип. Месеци наред ние сме свидетели на това как, опитвайки се да приватизира, господин Николай Василев създаваше проблеми и скандали в българската икономика и приватизацията. Той доведе Георги Попов и от тази трибуна каза, че е национално богатство. След като го уволни, Георги Попов емигрира в Канада. Сега обсъждаме поправки на един закон. На кой закон? На Закона за приватизация, който министър Николай Василев внесе в парламента. Той беше разгледан и приет. В края на миналата година бяха притиснати 92 колеги от мнозинството да внесат поправки, и то доста скандални, в парламента, които и сега отлежават в Деловодството и не знам защо не влизат.
Днес Министерският съвет прави последен опит да спаси Николай Василев и екипа му с тази поправка в закона. На всички е ясно едно: Николай Василев доказа, че не може да приватизира със собствения си закон. Нещо повече и то е, че ако днес този закон бъде приет с тази поправка, мнозинството ще гарантира само едно – безпрепятствена предопределена приватизация за някого в българската икономика. Нищо повече! И тази поправка, която вие смятате да приемете, няма да разсее съмненията за непрозрачна, предопределена и скрита приватизация, а само ще ги затвърди. Това е истината.
Аз искам да се обърна към Вас и с още нещо. То звучи така: колко инвеститори бяха доведени в България от тази приватизация и от тези действия на министъра на икономиката досега? На него или му пречи съдът, или има тъмни сили, или му се появяват скелети в гардероба. Не е проблемът в Закона за приватизация, колеги, проблемът е някъде другаде. И всички вие тук ще гласувате освен по морал и по съвест, и по лична отговорност към себе си.
И аз казвам: не трябва да се поправя Законът за приватизация, не трябва да се приема такава поправка. Проблемът е следният: сменете министъра на икономиката и приватизацията в България ще тръгне. Благодаря. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм изключително доволен от днешната дискусия, тъй като не чух нито един сериозен аргумент против този законопроект.
Господин Хубенов, когато Вие за пръв път от тази трибуна преди около година започнахте да ме атакувате, аз тогава още не познавах Вашия стил. Оттогава Вие сте го правили около десет пъти с едни и същи думи и много ми е интересно някога ще чуя ли от Вас нещо ново. Защото единственото нещо, което чувам от Вас, е, че съм бил най-скандалният министър и трябвало да си ходя. Благодаря ви много, това не е Ваш проблем! (Ръкопляскания в мнозинството.)
С промените в този законопроект никога не съм отричал достойнствата на досегашния Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Ние не отхвърляме стария закон и не го ремонтираме изцяло, ние създаваме една нова глава осма, която да отговори на новата ситуация в България, свързана с националната сигурност. Може ли някой да уточни от трибуната на Народното събрание има ли грешки на изпълнителната власт в приватизацията и да каже точно кои са те? Кажете точно кои са те! Защото ако не кажете, по-скоро вие знаете отговорът.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Варненската корабостроителница.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин Радев не прави разлика между приватизация и процедура по несъстоятелност. След четири години като министър на финансите трябваше да го разберете, господин Радев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не се обаждайте от място, господин Радев, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ако има проблеми, уважаеми дами и господа, в приватизацията, не ги търсете в изпълнителната власт. Те са някъде другаде и вие много добре знаете къде са.
Имаше въпрос от опозицията дали “Булгартабак” сега се управлява добре или лошо. Аз имам следното твърдение. “Булгартабак” в момента изкупува с около 50 процента повече тютюн, отколкото преди няколко години. Колко тютюн изкупувахте вие навремето, например през 1999 г.? Колко тютюн има сега в складовете на “Булгартабак”? И защо има на склад тютюн, останал от 1997 г.?
Не мога да разбера смешния плач на господин Иван Иванов за така наречените преговори с потенциални купувачи или, както народният фолклор ги нарича, преговори с потенциални крадци. При колко от тези преговори печелеше третият, както казаха нашите депутати?
Ще ви спомена шест български предприятия, списъкът е още по-дълъг: “Балкан”, “Кремиковци”, “Химко”…
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Какво знаеш ти за тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Радев, ако се обадите още веднъж, ще Ви направя забележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: “Бургаски мелници”, “Камбана” – Бургас…
Уважаеми господин Радев, аз зная за тях три неща. Първо, че те са приватизирани от правителството на ОДС, второ, че са приватизирани чрез преговори с потенциални купувачи, които привлякоха стратегически инвеститори, и трето, че и шестте предприятия сега са в “блестящо”, “цветущо” финансово състояние.
Уважаеми господин Соколов! Не зная с колко е намалял износът на тютюн, не е с толкова, колкото казвате. Годината 2002 беше една добра година за “Булгартабак”. Ще ви напомня 2000 г., която е последната от вашето управление, когато по т. нар. Международни счетоводни стандарти, които вашето правителство никога не въведе, които стандарти бяха цитирани от съответната съдебна инстанция, загубатата на “Булгартабак холдинг” през 2000 г. беше 150 млн. лв. Да си спомня ли кой беше тогава председател на Съвета на директорите?
Говорейки с юридически аргументи, къде бяхте Вие през 1999 г., когато вашето мнозинство промени Закона за приватизация?
Говорейки за скоростта на приватизацията, в края на миналата година, през м. декември, ОДС даде своя екзотичен принос за повишаване скоростта на приватизацията в България, като преди два месеца сезира прокуратурата за това, че петима министри ще извършат престъпление - както във филма “Специален доклад” с Том Круз. Макар че още няма сключена приватизационна сделка. След два загубени месеца за българската приватизация съдебните институции доказаха безумието на вашите твърдения. Моят въпрос е кой е отговорен за тези загубени два месеца и за прогонването на чуждестранни инвестиции от България?
Кой ще се върне в 1999 г., за да обясни защо не продаде БТК за повече от 600 млн. долара? Кой ще обясни защо за десет години в България БТК не беше цифровизирана? Отговорът е: вие не цифровизирахте БТК, а само своите банкови сметки! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на министър Василев.
Имате думата за изказвания.
Господин Севлиевски, заповядайте.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз ползвам повода от репликата на госпожа Тоткова за любимата ми тема за хладилника на българина. Смятам, че в тази зала няма нито един човек, който да не вярва, че хладилникът на българина трябва да бъде напълнен.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не “трябва”, а трябваше!
Мирослав Севлиевски: Трябва, нали? Мисля, че няма нито един човек в тази зала, който не вярва, че приватизацията е един от инструментите за пълненето на този хладилник. Аз не вярвам, че госпожа Михайлова, не вярвам, че господин Радев, нито господин Соколов, нито господин Абаджиев, както и не вярвам, че господин Овчаров са противници на приватизацията. Аз не вярвам, че след десет години дискусии трябва ли или не трябва да има приватизация вече има такива, които се колебаят.
Днешният български дебат на първо четене на предложения законопроект е, според мен, уважаеми колеги, готово ли е днешното Народно събрание, готови ли са парламентарно представените политически сили да носят политическата отговорност, за която ние всички сме изпратени тук в тази зала от българския избирател? Днес въпросът е има ли народни представители, които се чувстват достатъчно подготвени и достатъчно отговорни, за да решат проблемите със структуроопределящите български предприятия и тяхната приватизация?
Михаил Миков (КБ, от място): А министри има ли?

Мирослав Севлиевски: Днес българските министри подадоха топката на българското Народно събрание…
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Не топката, а парещия картоф.
Мирослав Севлиевски: Топката, ако беше лесна за държане, вашите правителства щяха да приватизират и БТК, и “Булгартабак”. (Ръкопляскания от НДСВ.) Вашите правителства щяха да решат проблемите, свързани с националната сигурност в БТК. Вие много добре си спомняте, че бяхте сложили начело една девойка журналистка да води преговорите по приватизацията на БТК, нали? Има ли някой в тази зала, който не го помни? Има ли някой в тази зала, който не знае… (Шум и реплики.) Но, както и да е, да не се връщаме към миналото.
Уважаеми дами и господа, истинският въпрос днес е: кой от нас всички е готов да носи отговорност? Кой от нас всички е готов да участва в дискусиите по проблемите на българската национална сигурност, по проблемите на хиляди заетите в структуроопределящите предприятия, изредени 12 на списък в предложения законопроект? Днес в гласуването ще видим има ли такива, които могат да носят отговорност и има ли такива, които не могат, не знаят и бягат от отговорност. Това е истинският въпрос, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания от НДСВ.) Другото се нарича политика на мрънкане и р-ъткане. Това е голямата истина. И тази политика на мрънкането и р-ъткането ни докара дотук. (Весело оживление, ръкопляскания от НДСВ.)
Искам да ви кажа, че пред България има много сценарии не само с Ирак, а и извън Ирак. Не знам дали са 6 или 16, но пред България има един единствен печеливш изход или сценарий и той се нарича поемане на политическа отговорност. И в България има партии които могат, и които не могат да носят политическа отговорност. (Ръкопляскания от НДСВ.) В България има партии, има политици, които искат и които не искат да носят политическа отговорност. Другото остава политиката на мрънкането и на празния хладилник. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Обединените демократични сили имат половин минута. Ако желаят, ги приканвам да я ползват, ако не – минаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2003 г.
Гласували 218 народни представители: за 113, против 97, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаема госпожо председател, искам да направя предложение срокът между първо и второ четене за предложения да бъде пет дни, т.е. той ще изтече във вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Димитров.
Гласували 202 народни представители: за 116, против 84, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ.
Вносител на проекта за решение е народният представител Пламен Панайотов и група народни представители.
Има думата господин Валери Димитров да представи проекта за решение от името на вносителите.

ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия по искането на главния
прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно
преследване срещу народния представител
Никола Джипов Николов

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Създава Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Никола Джипов Николов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител.
2. Комисията се състои от 12 народни представители, от които: 6 – от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори; 2 – от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили; 2 – от Парламентарната група на Коалиция за България и 2 – от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
3. Избира комисия в състав:”
Тук вече са съответните предложения на парламентарните групи.
“4. Временната комисия се избира за срок от един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по проекта за решение, както и за вашите предложения за състав на комисията.
Аз ще подложа на отделно гласуване проекта за решение и ако той се приеме - състава на комисията. Това е нормалната парламентарна практика.
Има ли желаещи за изказване по съдържанието на проекта за решение? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен от председателя на Комисията по икономическата политика Валери Димитров.
Гласували 159 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 2.
Решението е прието.
Моля за вашите предложения за състав на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.

Валери Димитров (НДСВ): Предложението на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори е следното: господин Борислав Ралчев, госпожа Весела Драганова, проф. Стоян Кушлев, господин Христо Механдов, господин Камен Влахов и господин Никола Николов.
За председател предложението е да бъде избран господин Борислав Ралчев, с оглед на това, че той е юрист с много сериозни познания в наказателното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли предложения от останалите парламентарни групи? Има объркване в предложението на НДСВ. Моля Ви, господин Дончев, още веднъж предложението.
Владимир Дончев (НДСВ): Искам да дам възможност на господин Димитров да прочете отново предложението, защото имаме избран с един член повече. По броя на гласовете и така, както ги изчете, всъщност не са това нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви, господин Димитров, още веднъж предложението на Национално движение Симеон Втори за състав на комисията – членове и председател.
Валери Димитров (НДСВ): Ще прочета отново предложението на Национално движение Симеон Втори: Борислав Ралчев, Весела Драганова, Стоян Кушлев, Христо Механдов, Нина Радева и Никола Николов.
За председател на комисията предлагаме господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили предлагаме за членове на комисията госпожа Елиана Масева и господин Иван Георгиев Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Абаджиев.
Коалиция за България ще прави ли предложение за членове на комисията?
Любен Корнезов (КБ): Госпожо председател, Коалиция за България утре ще предложи на вниманието на народните представители двама за членове на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Днес трябва да гласуваме.
Любен Корнезов: Правили сме го и друг път, не е проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Корнезов, трябва да се направи процедурно предложение, иначе няма как да изляза от тази ситуация.
Любен Корнезов: Правили сме го и друг път. Няма никакъв проблем, ако сега желаете да се изберат 10 от 12, заедно с председателя, а утре допълнително да се изберат двама члена. Това не е никакъв проблем. Ако искате, отложете го, утре като точка първа би могло да мине и 12 едновременно да бъдат избрани. Мисля, че това не е никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предпочитам този вариант – отлагане на гласуването по този проект за решение – попълване на състава на комисията утре да бъде първа точка от дневния ред. Тогава ще гласуваме изцяло състава на комисията.
Господин Местан има думата да направи предложението за членове от Движението за права и свободи.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам в състава на Временната анкетна комисия да бъдат включени народните представители Рамадан Аталай и Хюсеин Чауш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Възможни са две хипотези: гласуваме сега този състав, а утре допълнително членовете, предложени от Коалиция за България, или да отложим гласуването. Но вече процедурно предложение за отлагане на гласуването беше направено.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 115, против 24, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема.
Утре първа точка от дневния ред ще бъде гласуване на състава на комисията.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Проектът за решение е внесен от Владимир Дончев и група народни представители.
Моля Ви, господин Дончев, да представите проекта за решение на пленарна зала.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаема госпожо председател!
“Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за изготвяне на
Правилник за устройството и дейността на администрацията
на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 във връзка с § 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание.
2. Комисията се състои от 9 народни представители, от които 4 – от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 2 – от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, 2 от Парламентарната група на Коалиция за България и 1 – от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
3. Избира председател и членове на Временната комисия, както следва:
Председател: ………………………..
Членове: …………………………….
4. Временната комисия се създава за срок от един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по съдържанието на проекта за решение. Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение, след което чакам предложения за членове на Временната комисия и председател.
Моля, гласувайте проекта за решение като съдържание.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Моля Ви, господин Дончев, да представите имената на четири народни представители от НДСВ за членове на комисията и председател.
Владимир Дончев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложенията за членове на комисията от наша страна са: Константин Пенчев, Камелия Касабова, Анели Чобанова и Борислав Цеков, като за председател се предлага Константин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложение от Обединените демократични сили.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Обединените демократични сили предлагат за представители в тази комисия своите членове госпожа Елиана Масева и господин Марио Тагарински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля предложенията за членове на временната комисия от Коалиция за България.
Любен Корнезов (КБ): Коалиция за България предлага Стойко Танков и Димитър Димитров да бъдат членове на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Местан, моля за вашите предложения.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението на Движението за права и свободи за член на комисията е господин Четин Казак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване направените предложения за членове на комисията и неин председател ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Проектът за решение и съставът на комисията са приети.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Можем да приемем заглавието и два текста от него.
Моля, господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата във връзка с тематиката на предстоящия за гледане законопроект на началника на Управление по горите господин Илия Симеонов и началник на дирекция, свързана с тази материя в Министерството на земеделието и горите, господин Бюрхан Абазов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение господин Симеонов и господин Абазов да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Заглавието на законопроекта гласи: "Закон за изменение и допълнение на Закона за горите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 1 има предложение от народния представител Пламен Моллов за отпадане на § 1, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 1? Няма.
Гласуваме отпадането на § 1, подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 2 има направени предложения от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов – неподкрепени от комисията, предложение на народния представител Пламен Моллов – подкрепено от комисията, и на народния представител Теодора Литрова – неподкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "над" се заменя с "не по-малко от".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по Закона за устройство на територията, както и земеделските земи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 2? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Костов и Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 26, против 45, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 2 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 4, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 3 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
"§ 2. В чл. 3 се създава ал. 3:
"(3) Управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите по чл. 2, ал. 1 се извършва по реда на този закон и на Закона за защитените територии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 3? Няма.
Гласуваме § 3 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 4 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, предложение от народния представител Васил Калинов, което е оттеглено, и предложение от народния представител Теодора Литрова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
"§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 2 след думите "зоната на горната граница на гората" се добавя "клековите насаждения";
б) в т. 3 думата "полезащитни" се заменя със "защитни";
в) точки 4 и 5 се изменят така:
"4. рекреационни – курортни гори и местности, пещери, горски паркове и зелени зони извън урбанизираните територии (населени места и селищни образувания);
5. други – семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; географски култури; дендрариуми; гори, попадащи в териториалния обхват на единични и групови паметници на културата и техните охранителни зони; научноизследователски и учебно-опитни гори; токовища; до 200 м около туристическите хижи и манастирите; буферните зони на резерватите; бази за интензивно развъждане на дивеча.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Гори в защитени територии са горите и земите от горския фонд, попадащи в защитените територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и в защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф няма.
Моля, гласувайте § 4, който става § 3, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 4а, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 4а, който става § 4, със следното съдържание:
“§ 4. Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. Министърът на земеделието и горите ежегодно внася доклад в Народното събрание за състоянието, възпроизводството, ползването и опазването на земите и горите от горския фонд”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 4а има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 4а, който става § 4, подкрепен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 5 има предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Пламен Моллов, също подкрепено от комисията.
Предложение от народната представителка Теодора Литрова, неподкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Категоризирането и прекатегоризирането на горите и на земите от горския фонд се извършват от началника на Националното управление по горите по предложение на ведомства, общини, юридически и физически лица след съгласуване с ръководителите на заинтересованите централни и териториални органи и със съгласието на собствениците.
(2) Условията и редът за категоризирането и прекатегоризирането на горите и на земите от горския фонд се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 10, против 77, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
Съобщения за парламентарен контрол утре, 31 януари 2003 г.:
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Цанев и Йордан Бакалов и Петър Мутафчиев и на питане от народните представители Иван Иванов и Елиана Масева.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на питане от народните представители Кръстьо Петков и Бойко Радоев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Георги Божинов, Румен Петков, Бойко Радоев и Радослав Илиевски, Панайот Ляков, Кръстьо Петков, Никола Николов, Петър Мутафчиев и Пламен Кенаров, Румяна Георгиева и Емил Кушлуков, Георги Юруков, Васил Василев и Петър Димитров и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания от народните представители Тошо Пейков и Петър Димитров.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Марина Дикова и Снежана Гроздилова.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 31 януари 2003 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Ралица Агайн

Несрин Узун