Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-05

Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Величко Клингов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав програмата за работата на Народното събрание за 5-7 февруари 2003 г. Има две предложения, постъпили на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Първото предложение е от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили – първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация. Вносители са Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов.
Второто предложение е от Парламентарната група на Коалиция за България – проект за решение относно процедурата за приватизация на БТК. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Предложението за програма извън тези две точки, които влизат автоматично в работата на Народното събрание, са:
1. Второ четене на законопроекта за мерките срещу финансирането на тероризма – приет на първо четене.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи – също приет на първо четене.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител: Министерският съвет, от 5 ноември 2001 г.; Министерският съвет, от 1 октомври 2002 г.
5. Първо четене на законопроекта за радиото и телевизията. Вносители: Милена Милотинова и група народни представители.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
8. Първо четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител е Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”. Вносител е Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство и за иновации, и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство. Вносител е Министерският съвет.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: По дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По дневния ред не може да се изказвате. Дневният ред се гласува без обсъждане на предложенията.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА КБ: Има предложения. (Шум и други реплики в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедура по дневния ред също няма. (Шум и реплики в опозицията.)
Моля, гласувайте така направеното предложение.
Предложенията по дневния ред се гласуват, без да се обсъждат. Има изричен императивен текст в правилника, записан по този начин.
Гласували 170 народни представители: за 101, против 66, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Обяснение на отрицателен вот от господин Сендов.
Благовест Сендов (КБ): Уважаема госпожо председател! Длъжен съм да заявя, като използвам процедурата за отрицателен вот, че невключването на парламентарен контрол днес предизвиква много въпроси. Искам да запиша в стенограмата на Народното събрание това си заявление, тъй като сигурно скоро ще се наложи да го цитирам.
Когато една парламентарна сила започне да мачка другите сили в парламента, без да се замисля, че един ден ще дойде на тяхното място, дните са преброени. Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на КБ и на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Гласуването на дневния ред на Народното събрание за тази седмица е просто безпрецедентно по начина, по който беше поднесено и отказано изобщо да се обсъди от народните представители.
В програмата няма парламентарен контрол. Няма никакво обяснение защо го няма парламентарният контрол. Ако вие смятате, че оттук нататък ще отнемете конституционното право на народните представители и на самото Народно събрание, където една от основните функции, записана в Конституцията, е, че упражнява парламентарен контрол, това е скандално, недопустимо за една демократична държава. Знаете, че има изключително важни въпроси, които чакат тук своя отговор. Ние искаме да дойдат министри и да отговарят. Три седмици чакам отговор на въпроса защо не е готов правителственият доклад за това как България изпълнява Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства. Ако вие смятате, че такъв въпрос е маловажен, тежко и горко на България. И особено при тези събития, които назряват, вие да лишите народните представители от присъствието на министрите, които са длъжни да бъдат тук и да дават актуална информация, вие нарушавате просто устоите на демократичната държава и на парламентаризма.
Аз остро протестирам срещу такъв акт на незачитане на демократизма на Република България и на парламентаризма, който е провъзгласен в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От името на парламентарна група – господин Атанасов, имате думата.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Рейтингът на Народното събрание не може да не вълнува всеки един от нас. Вчера беше внесен един законопроект, в който се предвижда намаляване на президентската квота в Съвета за електронни медии с мотива, че България е парламентарна, а не президентска република. Но какъв е рейтингът на парламента? Той е един от най-ниските не спрямо другите институции на демокрацията, но и спрямо досегашните мандати на Народното събрание.
Защо е нисък рейтингът на Народното събрание? Една от причините е, че ние научаваме в последния момент дневния ред, идваме тук неподготвени, ставаме смешни и събуждаме негодуванието на зрителя и на слушателя, на хората, които са ни избрали.

Като парламентарна група ние неколкократно се опитваме да намерим съгласие по този въпрос с управляващото мнозинство и да направим така, че да идваме с яснота по дневния ред в тази зала и да идваме подготвени по отделните точки, които са приети, за да можем да имаме конструктивни и ползотворни дебати, а не да гласуваме механично според цветовете, които ни разделят в случая, а не ни обединяват.
Няколко пъти на председателски съвет поставяме въпроса да имаме яснота по дневния ред още в петък, а не във вторник вечерта в 18,00 ч., за да може действително да има ефективни дискусии в Народното събрание и да се вземат най-разумните решения. Това не беше направено и тази седмица.
Нещо повече, виждаме, че парламентарният контрол е изваден от програмата за настоящата седмица. Това става в нарушение на чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който пише, че парламентарният контрол е всеки петък, освен ако събранието не реши друго. Събранието не е решило друго, този въпрос дори не е поставян за решаване. Не може тихомълком да се демонтира парламентарният контрол от дневния ред на едно Народно събрание.
Внесена е една т. 5 за разглеждане на законопроекта за радиото и телевизията – един много обемист проект от 47 страници, раздаден късно снощи. Той още не е минал през комисията и вече фигурира в дневния ред на Народното събрание. Смятам, че трябва да се даде време на народните представители този законопроект да се щудира, защото смятам, че това не е възможно да стане до петък, освен ако някой от вас не излезе на тази трибуна и не потвърди, че е гений. Смятам, че не е възможно за един нормален човек да щудира толкова обемист законопроект, за да бъде включен в дневния ред за тази седмица. Беше обяснено, че с новия Закон за радиото и телевизията се бърза, защото има спрени 30 радио- и телевизионни станции и предстои спирането на още 30 други. През юни миналата година с колегата Любомир Пантелеев внесохме законопроект, който решава положението на спрените радио- и телевизионни станции и на онези, които ще бъдат спрени. Този законопроект е приет на първо четене от пленарната зала и това е законопроект, който решава проблема. Но повече от половин година той не може да намери достъп до пленарната зала, за да бъде приет и на второ четене. Ако вие излизате с такива аргументи, за да ни мотивирате да разглеждаме една или друга точка в дневния ред, още в началото ви казваме, че съвършено не ви вярваме. Защото по ваша причина този въпрос не се решава повече от половин година.
И в края на краищата господин Герджиков призна, че има конфликт между госпожа Милена Милотинова, като председател на Комисията по медиите, и господин Кирил Гоцев, като генерален директор на Българската национална телевизия, но този конфликт е на личностна основа. След като председателят на Народното събрание смята, че имаме един личен конфликт, аз ви питам: нима ние сме изпратени тук, за да ковем от личните си конфликти закони? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: На основание чл. 40, ал. 3 от правилника като предложение за точка от дневния ред е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с вносители Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте тази точка от дневния ред да влезе или не в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 187 народни представители: за 57, против 106, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Правя процедурно предложение за прегласуване.
Колеги, отлагайки вече почти година приемането на този закон, разберете, в Страсбург има десетки дела срещу България. България ще бъде осъдена именно за този несправедлив закон. Затова, госпожо председател, без да мотивирам предложението си, това е прословутият закон за запетайката, включете го в дневния ред. Нека парламентарното мнозинство да го анализира, включително и от финансова гледна точка, но не можем да оставим една несправедливост в закона да продължава вече повече от десет години.
Затова правя процедурно предложение за прегласуване и изразявам остър протест затова, че парламентарният контрол не е включен в седмичната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за прегласуване на предложението на господин Корнезов за включване на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти в дневния ред за тази седмица.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 65, против 103, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, приветствам намерението Ви да проведете началото на това заседание достатъчно спокойно, в разумен тон и без излишни емоции, ето защо се обръщам към Вашия разум, към Вашето чувство за законност и необходимостта да се спазват нормите на правилата, които ръководят нашата работа тук.
Аз помолих да ми дадете думата за процедурен въпрос преди гласуването на дневния ред въз основа на чл. 42 от нашия правилник, който изисква думата да ми бъде дадена веднага, освен ако има искане за реплика, дуплика или обяснение на отрицателен вот. В тази ал. 1 няма ограничение, че думата не може да се даде по процедурен въпрос, когато се гласува дневният ред.
Второ, процедурата, която исках да предложа, е отлагане на гласуването, която е предвидена в т. 5 на ал. 2 от същия член. И искам да мотивирам защо предлагам да се отложи гласуването на дневния ред – именно поради отсъствието на парламентарния контрол в него. Както изтъкна и господин Атанасов в своето изложение от името на нашата парламентарна група, чл. 88, ал. 1 от правилника изисква Народното събрание всеки петък да изслушва актуалните въпроси и отговорите на министрите – обърнете внимание – “освен ако реши друго”. Не може, госпожо председател, друго решение да се вземе тихомълком, просто с отсъствието на точката “Парламентарен контрол” в дневния ред. Ако вносителите, мнозинството, правят предложение този петък да няма парламентарен контрол, те би трябвало да мотивират това свое предложение и да кажат кога ще има парламентарен контрол – дали предлагат още утре следобед, в четвъртък, да направим този парламентарен контрол, или пък да има извънредно заседание във вторник, тъй като аз не мога да допусна, че мнозинството има намерение оттук нататък в Народното събрание да няма парламентарен контрол. Но ние оставаме в пълна неизвестност защо в този дневен ред, който вие подложихте на гласуване, отсъства точката "Парламентарен контрол”.
Имайте предвид, госпожо председател, че в чл. 62 на Конституцията на България е записано, че Народното събрание е орган, който приема закони и упражнява парламентарен контрол. Ето защо мнозинството трябва много ясно да си даде сметка, че в случая действа в разрез с Конституцията.
Предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване включване в седмичната програма на т. 11 – “Парламентарен контрол”.
Моля, госпожо председател, предложението ми да бъде подложено на гласуване незабавно. Приканвам всички народни представители да гласуват “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не мога да подложа на гласуване подобно предложение. Знаете как се прави програмата за работата на Народното събрание за седмицата.
Георги Пирински (КБ, встрани от микрофоните): Видяхме как се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Народното събрание взе решение да няма парламентарен контрол с гласуване, с мнозинство в пленарната зала.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Няма такова нещо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ, внесен от Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов на 14 юни 2002 г.
По този законопроект няма становище нито на водещата комисия, която е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, нито на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Вносителите желаят ли да представят законопроекта?
Заповядайте, господин Бакалов.
Йордан Бакалов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да представя пред вас мотивите за внасянето на поправките в Закона за защита на класифицираната информация, въпреки че този закон беше приет миналата година и нашите поправки са внесени миналата година месец юни.
“МОТИВИ
към Закона за защита на класифицираната информация

Приетият през месец април 2002 г. Закон за защита на класифицираната информация не създаде правилата за съхранението и използването на документите на тайните служби на тоталитарната държава. По силата на Конституцията си от 1971 г. Народна република България бе част от системата на тоталитарните държави в Източна Европа. След демократичните промени в нашата страна и приемането на новата ни Конституцията България излезе от семейството на тоталитарните държави и по примера на бившите социалистически държави би следвало рязко да се разграничи от миналото си. Това разграничение не се направи с приемането на Закона за защита на класифицираната информация, дори се сложи знак за равенство между тайните служби на БКП и съвременните специални служби.
С приетия закон се отмени Закона за достъп до документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб и по този начин се дава възможност за достъп до информацията на НАТО и на бившите служители на ДС, поради факта, че няма изрично изискване в новоприетия закон, членовете на Държавната комисия за сигурност на информацията да не са били служители на бившите тайни служби.
Поправянето на този недостатък е задължение на Тридесет и деветото Народно събрание. Предстоящото влизане на Република България в системата на Евроатлантическата система “Сигурност” не може да бъде основание за укриване или унищожаване на документи на тайните служби на Íàðîäíà ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ до 1991 г.
Българските държавни институции и българската общественост познават отрицателното влияние върху нашето развитие от унищожаването на такъв тип документи. Ако законът не бъде приет в тази част той ще бъде причина и за нови бъдещи проблеми на нашето общество и държавно развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Цанев, ако искате да представите законопроекта? Заповядайте.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което искам да споделя с вас, е, че този законопроект бе направен в периода веднага след приемането на Закона за защита на класифицираната информация. Както вие сами виждате, законопроектът е внесен на 14 юни м.г. и все още не е намерил място в дневния ред на нашата комисия и на другите комисии, които би следвало да го разгледат от гледна точка както на законосъобразност, така и на целесъобразност.
За нас приемането на Закона за защита на класифицираната информация и особено § 37, в който параграф се отмени изцяло действието на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, направи така, че затвори тази страница в нашата страна, затвори възможността хората, обществото да разберат кой от кандидатите за публични длъжности е бил сътрудник на Държавна сигурност, било то щатен или нещатен, и съответно тези хора, които избират и нас, и другите публични длъжности, да преценят дали да гласуват за тях или не.
Тази връзка между Държавна сигурност и хора от нашето общество и публични длъжности, продължаваме да твърдим, че би трябвало да бъде скъсана веднъж завинаги, защото много често се получава така, че в определени моменти зависимостта на тези хора, които са избрани на публични длъжности, се появява в един много негативен ефект, когато те трябва да защитават интересите на обществото. И вместо да ги защитават точно така, както би следвало да направят, те просто заемат позиции, които не са адекватни и които са в интерес на определен кръг хора, свързани с бившите държавни служби.
Предложението ни за промени в закона включва дори известни лустрационни текстове и възможността да се направи така, че хората, които ще работят с класифицирана информация, да бъдат проверявани и да не заемат длъжности, които да им дават възможност да придобият тази класифицирана информация и съответно да я разпространят.
Основният проблем в нашата държава, както виждаме напоследък, е че изтича информация, независимо натовска или наша секретна информация, и тази секретна информация изтича поради факта, че, на първо място, доскоро нямаше закон; на второ място – поднормативната уредба все още не е готова; на трето място – Държавната комисия за сигурност на информацията все още не е окомплектована, все още не работи с пълния си капацитет; и не на последно място, защото в специалните служби достъп до класифицирана информация продължават да имат хора, които по една или друга причина дълго време са работили и с КГБ, и с други специални служби на бившите тоталитарни държави.
Ето защо и във връзка с всички призиви, които се правят от нашите партньори от НАТО, особено през последната седмица, включително и призивът на председателя на Държавната комисия за сигурност на информацията - госпожа Цвета Маркова, че е крайно наложително да се направи така, че класифицираната информация да не може да се придобива от хора, свързани с бившите тоталитарни служби, ние смятаме, че настоящият законопроект, който отлежава близо една година в Народното събрание, е много актуален, особено на фона на бъдещите ни съюзнически действия със Съединените американски щати и с натовските държави в една операция в Ирак.
Искам пак да повторя, че ние си даваме сметка, че някои от текстовете не са направени така, че да издържат евентуален натиск или по-скоро евентуално мнение от страна на Конституционния съд по отношение на лустрацията, но също така си даваме сметка, че ако този закон не бъде приет на първо четене днес, по никакъв начин не можем да го преработим между първо и второ четене, не може да бъде приет, а смятаме, че е изключително важен за бъдещата евроатлантическа ориентация на нашата страна и за бъдещия ратификационен процес в страните-членки на НАТО.

Затова аз ви призовавам днес законопроектът да бъде приет на първо четене и много бързо след това с всички усилия на всички парламентарни групи, така както има консенсус по отношение на евроатлантическата ни ориентация, така да имаме консенсус и по отношение на това, че е крайно време да скъсаме веднъж завинаги връзката между настоящите специални служби на нашата Република България и тоталитарните специални служби, като Държавна сигурност на бившата БКП и на бившата тоталитарна държава Народна република България. Тази връзка може да бъде скъсана само и по един-единствен начин, като се приемат настоящите наши предложения и като не дадем възможност на хора, които са работили за бившата тоталитарна Държавна сигурност, да имат възможност да работят с класифицирана информация от настоящия тип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цанев.
Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз приветствам усилията на нашите колеги от ОДС в посока усъвършенстване Закона за защита на класифицираната информация. Действително това е една изключително чувствителна материя, която до голяма степен е в основата на този процес, който стои във връзка с ратификацията на договора ни за присъединяване към НАТО.
Сега в момента темата за класифицираната информация е изключително модерна. Но, както колегата ми Цанев и колегата ми Бакалов ще признаят, това е тема, която до този момент е била обсъждана преди всичко в един тесен експертен състав. За съжаление това е тема, която не може да бъде нито популяризирана, нито профанизирана, и всеки текст в тази материя трябва много внимателно да бъде обмислен и пипан.
Предложенията, които сега са направени от моите колеги, до голяма степен явно са обмислени и те отговарят на някои политически виждания по болни теми на нашето общество, свързани по-скоро с миналото. Но на мен ми се струва, че Законът за защита на класифицираната информация се нуждае от едно задълбочено внимание с оглед и проверките, които предстоят в момента в нашата страна за нашата готовност за присъединяване към НАТО.
Известно е, че Държавната комисия по сигурността на информацията вече действа, въпреки съпротивата на някои отделни лица, не казвам политически сили, а някои отделни лица да задържат нейната дейност с всякакви методи. Но именно в този процес на работа на Държавната комисия по сигурността на информацията и на контактите със съответните комисии и служби от нашите западни бъдещи съюзници се установи, че в Закона за защита на класифицираната информация има много текстове, които тепърва трябва да бъдат доразработвани с Правилника за приложение на закона, който вече е приет, и с петте наредби, които тепърва предстои да бъдат приети от Министерския съвет. Заедно с това се установи също, че има текстове, по които действително може да тече дискусия, да тече известен спор. От друга страна, обаче, аз искам да изразя пред уважаемата публика, че в случая промените, които са представени пред нас, имат повече политически оттенък, отколкото някакъв ясен прагматичен смисъл – нещо, което и моят колега Иво Цанев призна в своето изказване преди мен, че в този закон има и откровено лустрационни текстове.
Ние смятаме, че с оглед на по-ранни решения на Конституционния съд това би създало проблем във връзка с конституционосъобразността на закона. Заедно с това този закон беше внесен по специален ред за разглеждане в пленарна зала, без да бъде разгледан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Още един път искам да кажа, че този закон действително се нуждае от един експертен поглед, от една експертна поддръжка, за да бъде той преработен по съответния начин и действително да бъде полезен за нашата страна.
Аз лично мога да поема ангажимента този закон да бъде внесен за подробно разглеждане в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с оглед на изглаждането на тези противоконституционни текстове, които сега съществуват в него, и да се получи една промяна, която действително е полезна за страната. Именно поради това аз предлагам да отложим разглеждането на този законопроект, който да бъде внесен в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за съответното му обсъждане, за да бъде внесен в Народното събрание един законопроект, който действително ще служи на интересите на националната сигурност на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Процедурно предложение се съдържаше в изказването – да се отложи разискването на този законопроект по съображенията, които господин Дончев изтъкна.
Противно процедурно предложение може да направите в момента. Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласно нашия правилник не може да се прави противно процедурно предложение, а може да се изкаже противно мнение по направеното процедурно предложение и това аз искам да направя в момента.
Аз съм против това да бъде отложено разглеждането на този законопроект, който е внесен по реда на чл. 40, ал. 7, като нашата парламентарна група използва даденото й от правилника право да внася първия пленарен ден на месеца своя точка в дневния ред. Не мога да приема за основателни мотивите на господин Дончев и се учудвам как може председателят на водещата комисия, която е определена за такава с разпореждане на председателя на Народното събрание още на 18 юни 2002 г., който не е внесъл в дневния ред на комисията разглеждането на този законопроект, макар че правилникът го задължава да направи това в двумесечен срок, а вече тече осми месец, сега да казва, че това е много сложен законопроект, който трябвало да бъде задълбочено обсъден, нуждаел се от експертна оценка едва ли не.
Ние приехме основния Закон за защита на класифицираната информация. С този законопроект се предлагат конкретни промени в този приет вече и действащ закон. Аз смятам, че Народното събрание в пълния си състав е абсолютно в състояние да се ориентира и да гласува правилно по този предложен законопроект.
Ето защо ви моля да не подкрепяте направеното предложение за отлагане разглеждането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение на господин Дончев е да се отложи разискването на този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 98, против 42, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БТК – продължение, с вносител Сергей Станишев и група народни представители.
Дискусията по този проект за решение е започната, в настоящото пленарно заседание трябва да има продължение.
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние внесохме този проект за решение за Българската телекомуникационна компания, защото считаме, че не е достатъчно за една такава важна приватизационна сделка само на основата на еднократно разглеждана в парламента стратегия, да бъдат завършени преговорите и да бъде финализирана сделката, без парламентът да се е произнесъл по нейните параметри. Решението, което на два пъти започваме да обсъждаме именно във времето, когато нашата парламентарна група има право да внесе за разглеждане законопроект и решение, е особено актуално, защото в момента тече финалната фаза на процедурата по приватизацията на БТК. В същото време в парламента е внесен закон, с който се изисква, макар и по друга, а не по предлаганата от нас процедура във връзка със стратегиите, сделки като БТК да бъдат не само еднократно формално разглеждани от парламента, но да бъдат разглеждани и на финалната фаза. Именно затова искам още веднъж да настоя пред вас да се вгледате в проекта за решение, който ви предлагаме, защото в него отбелязваме необходимостта от основните параметри на стратегията, които следва да бъдат постигнати и допълнително бъдат конкретизирани, за да може БТК да бъде приватизирана не по-зле и не на по-лоши условия от другите телекомуникационни компании в Централна и Източна Европа.
Смятам, че на този етап по-сериозно ще разгледате нашето предложение, защото, макар и с други мотиви може би, и самото мнозинство в пленарната зала счете за необходимо, когато на първо четене разглеждахме новия проект за изменение на Закона за приватизацията, да вземе отношение по тази сделка. Нашият проект за решение е този конкретен повод, с който мнозинството ще докаже, че не внася новия проект за приватизация само заради едно предприятие, а заради всички тези предприятия, включени в списъка към него, и че няма намерение по отношение на тези предприятия да действа като гумен печат.
Ето затова предлагаме, подкрепяйки нашия проект за решение, вие да подкрепите логиката парламентът да разглежда приватизационните сделки не само от гледна точка на това кой ще купи дадена компания, но и от гледна точка на параметрите на тези сделки. Това е смисълът на проекта и ние се надяваме, че именно днес, когато разглеждаме този проект за решение – 2 дни преди финализирането на предложения от вас Закон за приватизация, вие ще погледнете отговорно на въпроса за БТК и ще дадете вашето съгласие сделката за БТК да бъде разгледана в детайли в парламента, да бъде разгледана от гледна точка на Стратегията за приватизацията, а също така и от гледна точка на сравнителен анализ между тази сделка и приватизацията в другите централно- и източноевропейски страни. Затова се надявам, че в течение на дискусията проектът за решение ще получи нужната подкрепа и ние ще го приемем.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Папаризов. Това беше като изказване - част от дискусията.
Мога ли да Ви помоля като заместник-председател на Комисията по икономическата политика да представите доклада на комисията, тъй като мислех, че искате думата по процедурен въпрос?
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Прощавайте, госпожо председател.
Понеже вносителят е говорил, ìислех, че на миналото заседание е прочетено становището на комисията.


“С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение № 254-02-72 от 25 октомври 2002 г.
относно процедурата за приватизация на Българската
телекомуникационна компания, внесен от Сергей Станишев
и група народни представители и проект за решение
№ 254-02-74 от 31 октомври 2002 г. относно приватизацията
на Българската телекомуникационна компания, внесен от
Надежда Михайлова

На заседанието, проведено на 13 ноември 2002 г., с участието на представители на вносителите и на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика обсъди проекта за решение относно процедурата за приватизация на Българската телекомуникационна компания, внесен от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков и проекта за решение относно приватизацията на БТК, внесен от народния представител Надежда Михайлова.
В проекта за решение, внесен от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков, се иска Народното събрание да реши Министерският съвет да не допуска сключване на договор за приватизация на БТК, докато не се постигне продажна цена, равна на реалната оценка на материалните активи и размера на вложените инвестиции за модернизация през последните години на компанията, докато не се осигурят гаранции за социалната справедливост на телекомуникационните услуги и запазване на услугите в малките и отдалечените места, и поддържане на заетостта, докато не се договори модернизацията да се извършва за сметка на собствените инвестиции на купувача, и не се постигнат параметри, които да не са по-лоши от постигнатите при приватизацията на сравними с аналогични компании в региона.
В проекторешението се предвижда също, че ако изложените условия не се спазят, процедурата за приватизация на БТК следва да се прекрати.
Министерският съвет трябва да информира Народното събрание за предприетите от него действия по изпълнение на решението.
В проекта за решение, внесен от народния представител Надежда Михайлова, се иска Министерският съвет да обсъди и одобри резултатите на проведената процедура за приватизация на БТК съобразно Стратегията за приватизация на БТК, да приеме програма за пренасочване на освободените от БТК служители вследствие на преструктурирането, както и да разработи и докладва на Народното събрание механизмите за гарантиране, поддръжката и модернизацията на обектите, предмет на приватизацията, свързани с отбраната и сигурността на страната.
След направеното обсъждане и в резултат на проведеното гласуване – 7 гласа “за”, 6 - “против” и 5 – “въздържали се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме решение относно процедурата за приватизация на Българската телекомуникационна компания със съдържание, внесено от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов, Петър Димитров и Михаил Миков.
След направеното обсъждане и в резултат на проведеното гласуване – 9 гласа “за”, 6 – “против” и 4 – “въздържали се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме решение относно приватизацията на БТК със съдържание, внесен от народния представител Надежда Михайлова."
Очевидно това становище на Комисията по икономическата политика е вече доста остаряло във времето. Надявам се, че това гласуване, което беше почти наполовина, ще даде основание на колегите да преосмислят въпроса към настоящия момент. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по транспорт и телекомуникации също разгледа предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители, и предложението на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, касаещи един и същ въпрос – процедурата за приватизация на БТК.
Становището на комисията е, че този въпрос се счита за целесъобразно да не се разглежда и комисията реши той да не се разглежда в Народното събрание, още повече, че връщайки се назад, мисля, че това, което предстои по-нататък да се разглежда в седмичната програма на Народното събрание за тази седмица, а именно второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, точно в 100 процента покрива и процедурата за приватизация на БТК.
Именно поради тази причина аз смятам, че трябва да прекратим разискванията и да дадем възможност този въпрос подробно да бъде разгледан днес в Комисията по икономическа политика и евентуално тази седмица - при второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В този закон се дава една нова философия на процедурата за приватизация на БТК и някои други дружества и по тази причина предлагам да не се приеме.
Любен Корнезов (КБ, от място): Никаква нова! Има § 7!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение – да се отложи разискването.
Противно процедурно мнение, както каза господин Соколов. Следвам неговото указание.
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам само да отбележа, че законът, така както е внесен от мнозинството, ако бъде приет в този му вид, на практика означава да не се разглежда от парламента, тъй като там има един § 7, който по същество изключва БТК от разглеждането в парламента, дори ако законът се приеме в този вид.
С господин Овчаров и с господин Петър Димитров сме внесли предложение за второ четене, с което този § 7 да отпадне. Надявам се, че мнозинството няма да се раздвои – веднъж тук да гласува против обсъждането и след това в комисията да гласува за запазване на § 7. Иначе доста некоректно би било предложението на господин Мирчев.
Затова предлагам да си проведем тук дискусията, тъй като в момента законопроектът на правителството по същество изключва Българската телекомуникационна компания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Папаризов.
Има две процедурни предложения. Едното – от господин Мирчев – да се прекратят разискванията.
Другото – от господин Папаризов – да се продължат разискванията по проекта за решение.
Подлагам на гласуване първото процедурно предложение, направено от господин Мирчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 88, против 72, въздържали се 2.
Румен Овчаров (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение за прегласуване. Господин Овчаров, заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, само преди една седмица изслушахме тук порой от тиради за това, че Народното събрание трябва да разглежда определени сделки, че Народното събрание трябва да вземе решение за определени сделки и че една от тези сделки е Българската телекомуникационна компания, тъй като тя е дружество от значение за сигурността на България. Имаше прекалено много напомняния и от страна на Движението за права и свободи, и от страна на Национално движение Симеон Втори как Българската социалистическа партия била предлагала подобно изслушване и по-добро разглеждане и след това се била отказала.
Сега искам да ви попитам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство: защо сега отказвате разглеждането точно на тази сделка? Въобще мотивът на господин Мирчев е безсъдържателен. С § 7 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията БТК се изключва от разглеждане в Народното събрание. Толкова ли бързо променихте мнението си? Изминаха не повече от 7 дни, 6 дни, и вие вече мислите по друг начин. Така ли конюнктурно ще решаваме проблемите? Когато ни отърва – така, на другия ден – не ни отърва, с точно обратните мотиви – обратно.
Много ви моля, помислете кога бяхте искрени и честни и пред себе си, и пред избирателите си. Дали преди една седмица, когато твърдяхте, че тези ключови за България сделки трябва да минат през Народното събрание, или сега, когато, мълчейки, гузно просто гласувате това, което ви предлагат?
И естествено, процедурното ми предложение е за прегласуване на току-що обявеното процедурно предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение, направено от господин Мирчев, за отлагане на разискванията по проекта за решение.
Гласували 191 народни представители: за 101, против 87, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е..
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение – господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, очевидно сме в поредния капан, в който много често изпада мнозинството. Виждаме, че в залата от мнозинството има около 40 души. Ето защо, предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: А, не! (Смях и оживление в мнозинството.)
Любомир Пантелеев: Не може ли повече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Второ прегласуване е трудна работа.
Любомир Пантелеев: В такъв случай предлагам преброяване на кворума.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): От името на парламентарна група ли?
Любомир Пантелеев: Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие не сте заместник-председател на парламентарна група.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Госпожо председател, имат си заместник-председател.
Георги Божинов (КБ, от място): Упълномощен е от групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преброяване. Моля парламентарните секретари на съответните парламентарни групи да направят преброяване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в пленарна зала. (Реплики от КБ: “Защо да влизат? Нали 190 гласуваха?”)
Могат да влизат, могат и да излизат, както добре знаете. Нали? Не можем да затворим залата, така че… (Силен шум и реплики от КБ.) Поради отсъствие на парламентарни секретари в момента започваме да се броим поименно. (Председателят Камелия Касабова започва поименна проверка.)
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Госпожо председател, няма направено искане от парламентарна група. Да си го направят по съответния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Станишев, като най-големия шеф на парламентарната група, моля, направете искането за поименна проверка от името на парламентарна група, тъй като господин Пантелеев не е заместник-председател.
Георги Божинов (КБ): Нали разбирате, че няма никакъв проблем? Щом е необходимо, изпълнявам тази формална процедура, а тя е следната: от името на Парламентарната група на Коалиция за България искаме поименна проверка на кворума.
(Председателят Камелия Касабова продължава поименната проверка. Списъкът се прилага към протокола.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има кворум. Точната цифра ще ви я съобщя по-късно.
Заповядайте, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Бойко Коцев – заместник-министър от Министерството на вътрешните работи и Васил Киров – директор на Агенцията “Бюро за финансово разузнаване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Закон за мерките срещу финансирането на тероризма”.
По чл. 1 няма предложения. Ако позволите, да прочета и него.
По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 1. С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма, както и редът и контролът за тяхното прилагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта и по чл. 1? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и чл. 1, подкрепени от комисията по текста на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 2 е постъпило предложение от народния представител Тодор Бояджиев.
Комисията подкрепя предложението. То всъщност е отразено във всички текстове по-нататък, тъй като касае не само чл. 2.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и разкриване на действия на физически лица, юридически лица, групи и организации, насочени към финансиране на тероризма.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и по следващия чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.
(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 2 и 3. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Ако позволите, госпожо председател, в чл. 3, т. 1 моля да синхронизираме и да се чете “друго имущество”, както е казано и по-надолу:
“1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, моля, гласувайте ан блок с тази редакционна бележка окончателната редакция на чл. 2 и 3, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Комисията предлага чл. 4 да отпадне по обясними причини. Ще прочета текста:
“Чл. 4. Мерките по този закон са задължителни за всички български и чуждестранни физически и юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 4? Няма.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 4 по предложение на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 5 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев. Той предлага чл. 5 да се измени така:
“Чл. 5. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, съхранява и използва в Министерството на вътрешните работи и се предоставя по определен в Правилника за прилагане на закона ред.”
Комисията не подкрепя предложението.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Бояджиев, предлагаме накрая да отпадне въобще нуждата от правилник по този закон и поради тази причина не го подкрепяме. Това е и по причина, че и сега работят такива регистри.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 5, който става чл. 4:
“Чл. 4. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, анализира, съхранява, използва и предоставя от Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 5?
Заповядайте, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да взема отношение по конкретния текст, ще си позволя да кажа само две думи. На първо четене аз направих обстойно изказване. Нямам намерение да го повтарям днес, още повече сме на второ четене. Но тогава предложих между първо и второ четене да удължим с една седмица срока, в който да се правят предложения, именно отчитайки важността на този проектозакон. Тогава председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров настоя да оттегля предложението си, предвид на важността, спешността и срочността на закона. Всичко това беше през месец октомври миналата година. В името именно на тези мотиви, че законът е важен, че е достатъчно закъснял и че трябва бързо да се приеме, аз оттеглих предложението си. Виждате кога влиза законът на второ четене.
Междувременно, имаше един опит двете комисии - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по бюджет и финанси - да започнат заедно да четат закона. И въпреки че това беше един хубав опит, още на първото заседание се оказа, че на ръководствата не харесва този начин и законът остана да се гледа във водещата комисия, а поддържащата комисия – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – получи правото до края на деня да направи писмени предложения, които успяхме да направим само аз и господин Муравей Радев.
Казвам всичко това, защото това за мен е още един пример за недостатъчно ефективна работа по законите.


По конкретния чл. 5. Защо предлагам тази промяна? Защото абсолютно всичко се дава, предписва, упълномощава Министерство на вътрешните работи. А Министерство на вътрешните работи не е единственият орган, който ще трябва да води борбата против финансиране на тероризма.
Финансовото разузнаване, което е към Министерство на финансите, по силата на този член, като че ли се обезличава. На него му се отказва правото да събира, да обработва и най-важното да анализира информация. Аз не мисля, че приоритетът трябва да е само на Министерство на вътрешните работи и затова предложих в този текст да отпадне поне “анализира” като прерогатив единствено на Министерството на вътрешните работи, отчитайки че такъв анализ ще се прави и на други места. И че събраната информация от Министерство на вътрешните работи, след като предостави по определен ред и се съпостави с допълнителна информация, би могла да се анализира и другаде. Тук със закона ние като че предрешаваме въпроса, даваме правото единствено на министерството да я събира, да я обработва, да я систематизира, съхранява, използва, анализира и т.н. И не казваме по какъв ред ще се предоставя.
Лично аз съм на мнение, че необходимостта от един ясен правилник, утвърден от Министерския съвет, а не вътрешен правилник на Министерството на вътрешните работи, има място към този член и наистина да се остави възможността и другите органи, които ще водят тази отговорна борба, да бъдат равнопоставени с Министерство на вътрешните работи и да имат тези прерогативи, както и самото министерство. Разбира се, МВР ще има водеща сила, ще има водещи функции, но имаме НРС, което не е в МВР, а то също трябва да събира такава информация. На практика много често то осъществява международния обмен по тези въпроси, получава информация и трябва само да я предаде на МВР. Така излиза от проекта на този текст. Затова предлагам наистина отново да помислим и да оставим възможността, без да я изписваме може би конкретно, но да оставим възможността тази дейност да се извършва и от другите компетентни органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Господин Пантелеев, след преброяването в залата имаше 163 души, колкото и странно да Ви звучи.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Сериозно? В залата имаше около 65 човека. Как стана това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания по чл. 5?
Има думата господин Киров – директор на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”.
ВАСИЛ КИРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз съм съгласен с онова, което каза като идея господин Бояджиев, само че мисля, че идеята, която е заложена в закона, не е в насоката, в която я интерпретира господин Бояджиев. Тоест идеята не е била финансовото разузнаване и другите институции да бъдат изключени от процеса на събиране, анализиране, обработване на такава информация. И ако погледнем по-нататък самия закон, ние ще видим, че има специални разпоредби, които предоставят такива функции на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”. Тоест в това отношение този текст не монополизира дейността по анализ, обработване, съхраняване на информацията в Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи обаче е водещата институция в този процес и това е искал да подчертае този текст. Поне така сме го замислили тогава, когато съставяхме този законопроект.
Що се отнася до правилника за прилагане на закона, нашето становище е, че не би следвало да бъде регламентирана една такава важна материя в подзаконов нормативен акт, тъй ато все пак става въпрос за един закон, който излиза извън общоприетата рамка и всички правила би трябвало да бъдат разписани или в този закон, или в друг закон.
Що се касае до обработката на самата класифицирана информация, начините за съхраняване и начините за предоставянето й, то това е уредено в специалния Закон за защита на класифицираната информация. Структурата, процедирането в рамките на Министерство на вътрешните работи, са уредени в Закона за МВР, а по отношение дейността на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” се прави привръзка със Закона за мерките срещу изпирането на пари, който детайлно регламентира всички предпоставки, при които може да бъде съхранявана, събирана, анализирана и предоставена подобна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Киров. Има ли други изказвания по чл. 5? Няма.
Гласуваме предложението на господин Бояджиев по чл. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 28, против 63, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 5 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 6 е постъпило предложение на господин Бояджиев, което не е подкрепено от комисията. Господин Бояджиев предлага в чл. 6, ал. 2 като нова т. 4 да се включи съдържанието на ал. 3 и досегашната ал. 3 да отпадне. Тоест предлага окончателен текст на ал. 3:
“(3) Не подлежи на публикуване имената и други данни за лицата, посочени от компетентните органи на друга държава, Европейския съюз или друга международна правителствена организация, ако предоставящата страна изрично е поискала това.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 5.
Колеги, поради гласуваното отпадане на чл. 4, оттук нататък се преномерират всички членове.
“Чл. 5. (1) По предложение на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление за извършване на тероризъм, и явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник” незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
(6) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внасят предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.

(7) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(8) Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте за изказване, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Предложението за промяна на текста, който беше в проектозакона при първо четене, направих воден единствено от експертни и оперативни съображения. Твърде често оперативната практика изисква някои неща да се запазят в тайна в интерес на водене на разработката или на разследването и когато му дойде времето, тогава да бъдат обявени и да станат достояние на една по-широка аудитория
Гледайки новата редакция, виждам възможност тези съображения да бъдат спазени. Доколкото по предложение на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор Министерският съвет взема решение, министърът съответно може да прецени, че по оперативни съображения нещо не трябва да се предлага на Министерския съвет или му даваме правото все пак той да реши кое да се предложи и кое да не се предложи.
Имах предвид, че по линия на обмена твърде често постъпва информация с данни за такива групи или лица, които участват във финансиране на терористична дейност при изричното условие това да не се прави публично достояние. Това беше втората причина да предложа в текста да се има предвид и този случай, когато изрично е казано.
На практика в редакцията, която сега комисията предлага, отново в ал. 3 е казано, че в списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз. Както могат, така могат и да не бъдат включени, очевидно, ако има такова условие.
Лично аз предпочитах да има по-голяма категоричност и вместо “могат”, да се каже в кои случаи не се включва, но доколкото тази възможност съществува – да се съобразим с конкретни условия и министърът или главният прокурор да не включи в предложението си до Министерския съвет, аз съм готов да приема редакцията на комисията в този вид, в който е направена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И да не гласуваме Вашето предложение?
Тодор Бояджиев: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по чл. 6? Няма.
Гласуваме чл. 6 в редакцията, подкрепена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 7, 8 и 9 не са постъпили предложения между първото и второто четене. Комисията подкрепя текстовете на вносителя с определена редакция. Ще ги прочета наведнъж.
Член 7 става чл. 6:
“Чл. 6. (1) Блокират се всички парични средства, финансови активи и имущество – собственост на лицата, посочени в списъка по чл. 5, независимо в чие владение се намират, както и всички парични средства, финансови активи и друго имущество, намиращи се във владение или държани от лицата, посочени в списъка по чл. 5, с изключение на вещите и правата, срещу които не може да се насочва принудително изпълнение.
(2) Мярката по ал. 1 се прилага и за парични средства, финансови активи и друго имущество, придобити след обнародването на списъка по чл. 5.
(3) Изпълнението на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от блокираните парични средства, финансови активи и друго имущество, като всичко новопридобито също се блокира.
(4) Министърът на финансите може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните парични средства, финансови активи и друго имущество, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, чието имущество е блокирано, или на член на неговото семейство;
2. плащане на задължения към държавата;
3. плащане на възнаграждения за положен труд;
4. задължително обществено осигуряване;
5. задоволяване на текущи нужди на физическите лица, включени в списъка по чл. 5 и членовете на техните семейства.
(5) Разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересуваното лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата – и по инициатива на министъра на финансите. Министърът на финансите се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.
(6) Отказът на министъра на финансите да даде разрешение по ал. 4 може да се обжалва пред Върховния административен съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и по следващия чл. 8, който става чл. 7.
“Чл. 7. (1) Забранява се на физическите и юридическите лица да предоставят парични средства, финансови активи или друго имущество, както и финансови услуги на лица, включени в списъка по чл. 5, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася до обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на физическото лице, включено в списъка по чл. 5, или на членовете на неговото семейство.”
По чл. 9 няма постъпили предложения. Чета окончателния текст на чл. 9, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) Забраняват се сделките с блокирани парични средства, финансови активи и друго имущество на лица, включени в списъка по чл. 5, както и сделките по предоставянето на парични средства, финансови активи и друго имущество на такива лица.
(2) Даденото от страните по сделка, извършена в нарушение на ал. 1, се отнема в полза на държавата.
(3) Искът по ал. 2 се предявява от министъра на финансите по местонахождението на имота или по местоизпълнението на сделката. Ако местоизпълнението на сделката е в чужбина, искът се предявява пред Софийския градски съд.
(4) Ако подлежащите на отнемане парични средства, финансови активи или друго имущество липсват, присъжда се тяхната равностойност.
(5) Третите добросъвестни лица, които претендират самостоятелни права върху блокирани парични средства, финансови активи и друго имущество, могат да предявят претенциите си по исков ред в шестмесечен срок от обнародването в “Държавен вестник” на решението на Министерския съвет за приемане, допълване или изменение на списъка по чл. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Имате думата за изказвания по тези три текста от законопроекта.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Какви са тези дребни сделки?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Това е юридически термин. Действително комисията загуби най-много време в дискусия по тази терминология – плодове от труда и дребни сделки, но това са утвърдени термини в съдебната практика и се използват, за да има унифицирано правораздаване навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме чл. 7, 8 и 9 ан блок в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 10 е постъпило предложение от народния представител Муравей Радев, което частично е подкрепено и частично не е. Ще прочета цялото му предложение, защото сега не мога да преценя кое беше подкрепено.
Господин Радев предлага в чл. 10:
“1. В ал. 1 думите “министъра на вътрешните работи” да се заменят със “специалното звено, създадено в системата на МВР”.
2. Да се създадат нови алинеи 5, 6 и 7:
“(5) При запитване от специалното звено на МВР относно âúçíèêíàëî ñúìíåíèå за финансиране на тероризъм, Агенция “Бюро за финансово разузнаване” отправя запитвания до чуждестранни финансово-разузнавателни звена по реда на чл. 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(6) Лицата, които съзнателно използват уведомяването по ал. 1 за накърняване на интересите на физически и юридически лица, се наказват по реда на чл. 16 и 17, ако деянието не представлява престъпление.
(7) МВР разработва система от критерии за разпознаване на операции и сделки, насочени към финансиране на тероризма, задължителни за лицата, предлагащи финансови услуги, по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на закона.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и по т. 2 относно новите ал. 5 и 6, а подкрепя по принцип предложението по т. 2 за нова ал. 7, като ал. 4 от окончателния текст на чл. 10.
Чета окончателния текст на чл. 10, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да осведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) Когато при изпълнение на функциите на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенция “Бюро за финансово разузнаване”. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по членове 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(5) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания по чл. 10. Желаещи? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев по т. 1 и т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 29, против 72, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 10 в редакцията, предложена от комисията, който става чл. 9.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 7, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 11 е постъпило предложение от народния представител Муравей Радев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 11, който става чл. 10:
“Чл. 10. (1) Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на този закон, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили.
(2) Информацията, събирана по реда на този закон, се използва само за целите на закона или за противодействие на престъпността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по чл. 11? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 11 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 12 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Бояджиев, което не е подкрепено от комисията:
“Да се предвиди срок за уведомяване на лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, както и лицата, обект на съответната заповед.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 12, който става чл. 11:
“Чл. 11. (1) В случаите по чл. 9, алинеи 1, 2 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество за срок до 45 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(3) Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(5) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 12. Заповядайте, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По всяка вероятност изказването ми по тази точка за някои от колегите ще прозвучи парадоксално – един бивш главен секретар на МВР се опитва да защити правата на тези, които са попаднали под подозрението, че възнамеряват да извършат терористичен акт.
Какво имам предвид? Всичко е казано много добре. Предвижда се възможност за обжалване, но никъде в този член не е предвиден механизъм, по който попадналият под подозрение, на когото всички имущества и т.н. министърът на вътрешните работи е поставил под запрещение за 45 дена, ще бъде уведомен за това решение на министъра на вътрешните работи.
Разбира се - отново ви казвам като човек, на когото почти целият му живот е минал в тази сфера - не храня особени симпатии към тези, които са под подозрение, особено когато това подозрение е достатъчно силно. Но те не са осъдени, подозрението не е доказано и според мен не е резонно да им отнемаме възможността достатъчно навреме да бъдат информирани за предприетите действия срещу тях, за да се опитат по законов ред да защитят своите права.
В Закона за пране на пари и в промените, които се правят, има подобен механизъм, който отново не дава отговор на този въпрос. Но това, че можем да се позовем на един друг закон, който има утвърден механизъм, на базата на това, че досега е нямало такива случаи, а могат да се появят, или е нямало такива случаи и затова да не предвиждаме норма, според мен, не е резонно.
За съжаление – връщам се пак към първото обсъждане в двете комисии – възможността да направим конкретни предложения тогава беше ограничена само до няколко часа и направих своите предложения по факса, за да мога да вляза в рамките на допълнително определения срок от двете комисии. По тая точка не успях да дам своя конкретен текст, а предложих комисията да помисли, когато разглежда за второ четене документа. Очевидно е, че или не достатъчно ясно съм изложил това съображение, или по някаква друга причина не е било взето предвид. Но отново мисля, че това е празнота в закона, че поставя в абсолютно неравностойно положение хората, които са попаднали под подозрение. Може да се окаже, че това подозрение е нерезонно към хората, по отношение на които е взето решение със заповед на министъра на вътрешните работи, и в крайна сметка това да доведе и до материални, и до морални, и до редица други щети, без те да са уведомени.
Не пледирам за това те да могат да спрат изпълнението на заповедта само на базата на това, че имат правото да се жалват във Върховния административен съд. Постановката законът или решението, или заповедта на министъра на вътрешните работи да действа независимо от оспорването му е правилна и е вярна. Но липсва, отново казвам, механизмът за уведомяването на лицата, чието имущество, финанси и т.н. ще бъде поставено под запрещение и то не само за три дена, а и с възможност за поставянето му под запрещение 45 дена.
Затова в момента, за съжаление нямам готовия текст, който да предложа, но мисля, че би могло тук да помислим и, разчитайки на помощта на колегата Искров, да намерим отговора на този въпрос в коя от алинеите на чл. 12 да предвидим и уведомяването на тези лица, без това да носи допълнителни права или да спира изпълнението на заповедта на министъра на вътрешните работи. Иначе опцията, че те могат да обжалват пред Върховния административен съд силно се накърнява, тъй като те не знаят, не са уведомени за това, че срещу тях са предприети такива действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бояджиев.
Заповядайте, господин Искров, за уточнение.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Аз ще се опитам, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, да обясня мотивите на комисията, за да не подкрепи предложенията на господин Бояджиев, като ще помоля и представителите на вносителите, ако има още въпроси, и те да вземат после отношение.
Уведомленията, които се предлагат от господин Бояджиев, са към два вида лица. Едното е към лицата, които трябва да изпълнят съответните заповеди на министъра на вътрешните работи. Това е уредено по-долу в ал. 4. Там се казва, че се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
Другото обаче – да уведомяваш предварително лицата, които са терористи или се подозира да бъдат терористи и са обект на съответната заповед, както казва народният представител Бояджиев, просто има еднозначен отговор. Аз се чудя как би постъпило едно такова лице, ако го уведомят предварително. Тъй като има много начини – с грешен вальор, грешен в кавички, казвам, и с други методи лицето, когато знае, че ще му блокират средствата - особено това касае по-ликвидни средства – има начини да си ги преведе на друго място, което е доста по-безопасно от гледна точка на санкциите на този закон и би обезсмислило заповедта на министъра на вътрешните работи.
Във връзка със защитата все пак на правата на тези хора. Тук господин Бояджиев е абсолютно прав, че става въпрос не за всички терористи, за хората от списъка, а за лицата, за които се подозира. Това е разликата. Неслучайно поради това се предвижда навсякъде веднага да бъде уведомен върховният орган за законност в страната, за надзор върху законността – това е прокуратурата – незабавно да бъде уведомен, както и една много бърза процедура във ВАС в рамките на 24 часа. Това също е консултирано с ръководството на този съд и те имат такава възможност, потвърдили са, че има такива прецеденти, имат такава възможност бързо да се произнасят по такива въпроси, които касаят имуществото на гражданите на страната и не само на гражданите на страната.
Ако се приеме другото, господин Бояджиев, действително би затруднило много работата на министъра на вътрешните работи. И госпожа Георгиева се е занимавала с такава материя, аз също съм изпълнявал задължения по Закона за мерките срещу изпирането на пари като действащ банков ръководител навремето и ви казвам, че наистина може доста да се затрудни блокирането на такива средства, ако лицето бъде уведомено веднага. То така или иначе разбира в момента, в който поиска да тегли, да превежда, да нарежда някакви разпоредителни действия с тези средства.
Дано да съм бил достатъчно изчерпателен. Ще моля, ако имат желание господин Бояджиев и някои от вносителите, да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Не е продължение на изказването, а просто е едно пояснение.
Аз не пледирам за това заповедта на министъра да влезе в сила, след като е уведомено лицето. Заповедта на министъра, ясно е казано, влиза в сила на следващия ден. Той я подписва, заповедта отива в банката, отива в прокуратурата и там, където трябва, и тя влиза в сила. Но лицето, което е под удара на тази заповед, на практика евентуално ще получи информация, ако реши да извърши някаква банкова операция или някаква операция със своето имущество, което вече е под запрещение. Това за мен определено крие опасност нашата държава при подобни случаи да бъде осъдена в Европейския съд, защото не е уведомила по съответния ред този, който е обект на подозрение, а след това се доказва, че е нямало защо да бъде под подозрение.
И затова отново казвам: на мен ми се ще не текст, който спира заповедта, а текст, който предвижда, както се информира банката, както се информира прокуратурата, по определен начин и по определен ред и този, който така или иначе – господин Искров го каза – при първата операция разбира, че средствата му са блокирани. Защо да го разбере, когато влезе в банката, а държавата да не си изпълни задължението и да го уведоми, че по една или друга причина неговите разпоредителни функции с негово имущество, с негови финанси са блокирани за 45 дена? За това става дума. Но бих чул с интерес или зам.-министъра, или директора на финансовото разузнаване, които предполагам, че ще могат да ми обяснят по-точно и съответно да оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бояджиев.
Има думата господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние не подкрепихме предложението по две основни причини. Първата причина е, че предложението, което беше направено – “лица, обект на съответната заповед”, не е съвсем точно. При тази формулировка по силата на заповедта се блокира имущество, а не лицето. Самата заповед на министъра на вътрешните работи може да се обжалва. Ние сме приели процедурата, която съществува по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Съгласно този закон процедурата в такива случаи, когато се налага спиране или запор, е съответно задължените лица или финансовите институции да уведомяват своите клиенти по надлежния ред. Ако не могат да ги открият на известен адрес, то тези лица научават на първия ден, когато искат да извършват някакви операции.
Ние считаме, че не трябва да се предвижда специален режим за уведомяването на лицата, които са заподозрени в тероризъм, различен от вече установения и приетия в нашата законодателна практика и съществуващ в рамките на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за изказване.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че е ясна целта на предлагания чл. 12, който става чл. 11, но трябва да се доогледа.
Първо, господин Искров, не става дума за предварително уведомяване, а след като министърът на вътрешните работи издаде своята заповед за блокиране на парични средства, финансови активи или имущество на дадено лице. При положение, че в проекта съществува второто изречение на ал. 3, че обжалването не спира изпълнението, на никакъв риск не е подложено лицето заради това, че то ще бъде уведомено, след като вече има заповед на министъра. Иначе не мен ми се струва, че е безсмислено да се уведомява прокуратурата. Защото вижте как е подреден законът. Алинея 2 завършва с това, чета, че: “Незабавно уведомява прокуратурата и предоставя цялата необходима информация”. За какво се уведомява прокуратурата? Следващата алинея казва: “Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд”. Прокуратурата ли ще обжалва в полза на дадено лице? Аз разбирам да се уведомява прокуратурата, ако не е издадена заповед от министъра, а той откаже да издаде заповед. Тогава прокуратурата да има право да обжалва отказа на министъра. Но така, както е редактиран текстът, аз не виждам смисъл прокуратурата да обжалва самата заповед, с която се блокират всички тези парични средства, финансови активи или имущество. Тя ще застане в позиция на защитник на гражданите ли, на това лице, на което е блокирано имуществото? Това е абсурдно.
И второ, абсурдно е да се каже “Заповедите на министъра на вътрешните работи могат да се обжалват пред Върховния административен съд”. В какъв срок? Винаги ли? Ние виждаме тук основателно едно бързо производство, че Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок от 24 часа от постъпването й, а няма срок за обжалването й. Това е една непълнота.
И това, което казва господин Коцев, че процедурата, която е по другия закон, по Закона за мерките срещу изпирането на пари - по нищо не личи, че това е същата процедура. Тук има едно общо обжалване пред Върховния административен съд, което ще се движи по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд с единственото изключение, че съдът трябва да се произнесе в един определен срок. Всичко друго ще си е по другите законови процедури. Няма никакво препращане към Закона за мерките срещу изпирането на пари.
И понеже вече и времето напредна, аз правя процедурно предложение да се отложи този текст, който да се огледа в почивката, за да приемем един качествен текст, който да не съдържа вътрешни противоречия и да постигне целта, която законодателят иска да бъде осъществена с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Искров, заповядайте за противно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин Соколов, доста гледахме тези текстове и аз в рамките на процедурата по аналогия с Вашето изказване, под формата на процедура, ще се постарая да Ви отговоря.
Казвате, че нямало срок за обжалване, както било по други нормативни актове. Именно заради неуведомяването на лицето, за да му бъдат защитени правата, този срок не е предвиден. Тъй като, ако уведомяваме лицето примерно в еднодневен, двудневен или тридневен срок, тогава вече можем да пишем, че в 7-дневен или не знам си какъв си срок може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Но при положение, че ние не уведомяваме лицето по причини, които аз вече изложих тук, също и господин Коцев, в такъв случай ние точно по този начин защитаваме правата на съответното лице дори след 10, след 20, след 30 дни да може да обжалва това решение пред Върховния административен съд. Тук редът, за който става въпрос, е по-особен.
Действително не става въпрос за предварително уведомяване. Може би не съм разбран правилно. Но аз ще ви дам един типичен пример от банковата практика. Ако министърът на вътрешните работи изпрати три уведомления: едното, както изисква законът, до органа по чл. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, примерно до банката Хикс, той го изпраща, разбира се, до изпълнителните директори в Централното управление. Второто, което го задължава законът, е незабавно да изпрати уведомление до прокуратурата, която следи за законността. Вече има и практика в това отношение. Прокуратурата наистина следи за правата на гражданите и някой път е отменяла решение на агенцията. И ако изпраща трето уведомление, както се предлага от ген. Бояджиев, подкрепено от вас, до засегнатото лице, до обекта на съответната заповед, ако мога да използвам този термин, има реална опасност мярката да не бъде приложена по простата причина, че никое лице не си държи средствата от примерно 100 000 лв. в Централното управление, а ги държи в някакъв клон. Кой тогава ще каже защо платежното нареждане за превод на сумата на това лице е постъпило в 12,15 ч. на 5 февруари, примерно, а другото уведомление, до изпълнителните директори, е заведено примерно в 18,14 ч. в същия ден?
Така че, ако предвидим тези изменения, действително се блокира дейността на министъра. Поради това правя насрещно процедурно предложение – да си гласуваме чл. 11 така, както е обсъден и предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Соколов, да се отложи гласуването на чл. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 38, против 71, въздържал се 1.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Бояджиев, много ми е трудно да подложа на гласуване Вашето предложение, защото то няма редакция, то е по-скоро идейно.
Тодор Бояджиев (КБ, от място): Предложението на господин Соколов беше резонно – да помислим в почивката за редакцията на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на господин Бояджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 70, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 12, който става чл. 11 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 28.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По членове 13, 14 и 15 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 13, който става чл. 12, със следната окончателна редакция:
“Чл. 12. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват от деня, следващ деня на обнародването в “Държавен вестник” на решението на Министерския съвет, с което физическото или юридическото лице, групи и организации са заличени от списъка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13, със следния окончателен текст:
“Чл. 13. Министърът на вътрешните работи обменя информация за целите на предотвратяването и разкриването на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма, с компетентните органи на други държави и на международни организации.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14:
“Чл. 14. Агенция “Бюро за финансово разузнаване” по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни договори или при условията на взаимност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване членове 13, 14 и 15 на вносителя, подкрепени от комисията, ан блок.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: “Административно-наказателни разпоредби”.
Няма постъпили предложения по чл. 16.
Комисията предлага малко по-ниски глоби.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 16, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лева.”
Окончателна редакция на чл. 17, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези разпоредби. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване членове 16 и 17 ан блок.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя само дефинирането на “Финансови услуги” и предлага следната окончателна редакция на § 1 от Допълнителната разпоредба:
“§ 1. “Финансови услуги” по смисъла на този закон са: извършване на сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, ñâúðçàíè ñ îïèñàíèòå ïо-горе финансови услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 1 от Допълнителната разпоредба? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 1 от Допълнителната разпоредба в редакция, предложена от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Ако позволите, госпожо председател, всичките да ги изчета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, от Заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Предложението на комисията е:
1. Заглавието да се измени така:
"Преходни и заключителни разпоредби".
2. Създават се нови параграфи 2 и 3:
"§ 2. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок 4 месеца от влизането на този закон в сила допълват вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма и ги изпращат на директора на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" за утвърждаване.
§ 3. В § 21 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. ал. 1 и 2 се отменят."
Предложение на комисията:
Параграф 2 - по номерация на вносителя - да стане § 4 със следния текст:
"§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите."
Може би § 3 отделно да го гласуваме, тъй като комисията предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Моля, гласувайте наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфите 2, 3 и 4.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Предложението на комисията е § 3 - по номерация на вносителя - да отпадне.
Той гласи:
"§ 3. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема парвилник за прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 3 на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 отпада.
Законът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Позволете ми, госпожо председател, да благодаря на всички колеги в пленарната зала, които участваха в дискусиите и гласуването на този закон.
Сега отговарям донякъде и на въпросите на господин Бояджиев защо точно днес се гласува и защо беше забавен. Този закон има символично значение. Знаете колко важен е днешният ден и какви решения се обсъждат в една голяма държава в световната организация. Така че благодаря на всички. С този закон ние действително доказваме за сетен път пълното си единодушие по отношение на това, че България действително принадлежи към демократичните държави, принадлежи към световната антитерористична коалиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Искров.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Заповядайте, господин Дончев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако ми разрешите, преди това да направя едно процедурно предложение.
Моля да гласуваме да бъдат допуснати в залата господата Тоньо Железчев – заместник-министър на вътрешните работи, Валентин Чутурков – заместник-директор на Дирекция “Човешки ресурси” – МВР и Мая Добровска – началник на отдел “Нормотворческа дейност” – МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:

“Д О К Л А Д
на второто гласуване относно законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за Министерството
на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет
на 27 юни 2002 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е приет на първо гласуване от Народното събрание на 1 август 2002 г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от двама народни представители.
На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на 13 свои заседания.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния "Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи".
Становището на комисията е, че приема наименованието на закона, предложен от вносителя.
“§ 1. В чл. 7 се правят следните допълнения:
1. В т. 11 след думите “изграждане на информационни фондове” се добавя “проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи”.
2. В т. 12 след думата “информация” се поставя запетая и се добавя “включително обработване на лични данни”.”
Има предложение на Владимир Дончев, което впоследствие е оттеглено.
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата по заглавието на законопроекта и § 1. Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на законопроекта и на § 1 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 4, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По § 2, чл. 9 има предложения за изменение и допълнение.
Има предложение на народния представител Йордан Соколов - в чл. 9 ал. 2 (нова) да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Становището на комисията е, че приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В МВР се създава функционално звено за контакт за целите на международното оперативно полицейско сътрудничество на подчинение на главния секретар на МВР. То действа, когато то е предвидено по силата на международен договор, по който Република България е страна. Организацията и структурата на функционалното звено за контакт се уреждат от министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 2.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение за отпадане на ал. 2 беше мотивирано от предлагания от вносителя текст – да се създава национално звено в системата на МВР – една структура, която би противоречала на цялата философия на Закона за МВР, в който структурата е изградена по друг начин, с общи и териториални служби, с дирекции, с наличието на Дирекция “Международно сътрудничество”. На второ място, предвиждаше се това национално звено да не бъде подчинено на главния секретар, макар че по силата на другите текстове на Закона за МВР, които с този проектозакон не търпят промяна, международната дейност е подчинена на главния секретар. След разискванията в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се стигна до тази нова редакция, че се създава функционално звено – нещо, което аз приемам, както и че то след като ще има за задача контакт за целите на международното оперативно полицейско сътрудничество – нещо, което е в ресора на главния секретар.
Приемам предлагания и приет от комисията текст и оттеглям моето предложение за отпадането на ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли желаещи за други изказвания по § 2? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
“§ 3. В чл. 13 т. 4 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се отменя.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. центровете за специализация и професионална подготовка.”
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната подобрена редакция:
“§ 5. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 в края се добавя “както и с неправителствени организации, свързани с дейността на министерството”.
2. Точка 6 се изменя така:
“6. Разпределя бюджета на МВР, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в структурите на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Гласуваме текстовете на § 3, 4 и 5 ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили ще представя декларация пред Народното събрание:

“Д Е К Л А Р А Ц И Я

Разоръжаването на режима на Саддам Хюсеин е условие за сигурността на свободния свят, към който Република България принадлежи. Нека не си правим илюзии – който използва бактериологично и химическо оръжие срещу собствения си народ, не би се поколебал да стори това и срещу други. България доказа привързаността си към защитата на човешките права и международната сигурност по време на кризата в Косово и операцията “Трайна свобода” в Афганистан. Едновременно с това България предвиди и неутрализира рисковете за своята национална сигурност.
Днес сме изправени пред ново предизвикателство – да защитим своя международен авторитет, чрез който се отстояват дългосрочните ни политически и икономически интереси. Днес обаче българският народ чувства драматично отсъствие на водачество. Президентът на републиката и министър-председателят мълчат. Вместо тях говорят назначени чиновници. Настояваме министър-председателят да се яви незабавно пред Народното събрание, за да осведоми българското общество какви действия ще предприеме България оттук нататък, за да потвърди своя ценностен избор. Настояваме президентът и върховен главнокомандващ в лично обръщение към нацията още тази вечер да изрази своето ясно отношение към искането на нашите партньори – Съединените американски щати. Очакваме в най-кратки срокове правителството да внесе в Народното събрание проект за решение, с което да му се даде мандат за преговори по конкретните измерения на българския отговор, отчитащ националния интерес и сигурност на страната.” Благодаря ви. (Ръкопляскания.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От името на парламентарна група – господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не нося пред себе си предварително подготвен текст и то именно поради причината, че предложението от Министерския съвет все още не е внесено в Народното събрание. Поради òàçè причина и Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори се въздържа да излезе с декларация, именно от уважение към Народното събрание. Ще изчакаме, естествено, съответната процедура. Знаете, че в момента тя се обсъжда.
В тази връзка искам да напомня на колегите, че заради това беше направено нашето предложение на Председателски съвет да няма парламентарен контрол в петък, за да може Народното събрание колкото се може по-скоро да се занимае с този изключително важен за нашата страна въпрос.
В този смисъл се надявам, че ние отговаряме на въпросите и на опозицията отляво, и на опозицията отдясно. Така че в случая става дума за едно чукане на отворена врата. Смятаме, че съвсем скоро всички единодушно в рамките на поетите ангажименти и по Резолюция 1373, и по плана за противодействие на тероризма, който нашата страна последователно изпълнява, ще се справим с този въпрос. Разчитам на вашето съдействие. (Единични ръкопляскания.)
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Министър- председателят да го каже това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към § 6, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 6. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Органи за управление на центровете за специализация и професионална подготовка са директорите и учебните съвети.”
2. В ал. 2:
“а) думите “училищата и” се заличават;
б) в т. 3 думите “изпитните сесии” се заменят с “изпитите”.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Съставът на учебните съвети се определя от ректора на Академията на МВР по предложение на директорите по ал. 1.”
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя и предлага в т. 1, ал. 1 да се създаде второ изречение:
“Центърът за бойна подготовка и спорт се ръководи от началник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 6? Няма.
Гласуваме § 6 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията приема предложенията на народния представител Владимир Дончев и предлага да се създаде § 6а със следната редакция:
“§ 6а. В чл. 50, ал. 1, т. 5 в края се добавя “при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме параграфа, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Ще Ви моля, господин Дончев, от § 7 до § 14 да ги представите заедно, защото няма предложения по тях и се приема текстът на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Да, госпожо председател.
“§ 7. В чл. 60, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и организира извършването на регистрация на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;”
Тук има предложение на Владимир Дончев, което е оттеглено.
“2. В т. 18 след думата “престъпления” се добавя “и други правонарушения”.
3. Създава се т. 20 и 21:
“20. съвместно с органите на местната власт участва в създаването, функционирането и охраната на специални домове за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително извеждане от страната;
21. осъществява международно полицейско сътрудничество.”
Комисията приема текста на вносителя, като предлага следната редакция на т. 20:
“20. съвместно с органите на местната власт участва в създаването, функционирането и охраната на специални домове за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границите на Република България или на експулсиране;”
Параграф 8 се приема в редакцията, която се предлага от комисията:
“§ 8. Член 66 се изменя така:
“Чл. 66. (1) Полицейските органи регистрират лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното преследване, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на регистрацията полицейските органи:
1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. 1-20 от Закона за българските документи за самоличност;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК-профил на лицата, когато това е необходимо.”
“§ 9. В чл. 67 се създава ал. 3:
“(3) В първи случай призоваването може да се извършва по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверяват писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма – с известие за доставянето й, а по телекса – с писменото потвърждаване за полученото съобщение.”
Комисията приема текста на вносителя.
По § 10 комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 10. В чл. 69, ал. 1 се създава т. 3:
“3. чужденци, търсещи закрила по Закона за убежището и бежанците, са влезли не по законоустановения ред или са незаконно пребиваващи в Република България.”
По § 11 комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 11. В чл. 70, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. за които има данни, че са извършили престъпление;”
2. Създава се нова т. 7:
“7. обявени за международно издирване по искане на друга държава във връзка с тяхната екстрадиция;”
3. Досегашната т. 7 става т. 8.”
“§ 12. В чл. 78, ал. 2 думите “гумени и електрошокови” се заменят с “каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 13. В чл. 80, ал. 1, т. 4 след думата “характер” се поставя запетая и се добавя “ако то оказва съпротива или се опитва да избяга”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 14. Създава се чл. 80а:
“Чл. 80а. (1) Физическите и юридическите лица са длъжни при поискване от полицейските органи да им предоставят за временно ползване превозни или съобщителни средства, когато това е необходимо за изпълнение на неотложни съдебни задачи.
(2) В случаите по ал. 1, когато е последвала повреда или погиване на съобщителното или превозното средство, се дължи обезщетение съобразно гражданите закони.”
Направени са две предложения – от народния представител Йордан Соколов и предложение от народния представител Владимир Дончев.
След направените подробни разисквания по този текст представителите на МВР от името на вносителя оттеглиха § 14.
Комисията предлага § 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези параграфи.
Господин Бояджиев, заповядайте.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Фактът, че толкова бързо тръгна гледането на второ четене на Закона за изменение и допълнение на важния Закон за МВР, за хората, които са нямали пряко участие в работата по проекта, може да създаде погрешната илюзия, че е имало един идеален проект и че този проект ще мине без никакъв проблем в пленарна зала. Но това просто не е така.
Изчистеният текст е плод на една изключително интензивна и плодотворна работа в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Само текстът за полицейската регистрация, който се оказа, че в предишния закон просто влиза в нарушение на Конституцията на Република България, отне няколко заседания. В крайна сметка се стигна до едни изчистени текстове, до един абсолютно разумен компромис между вносителите, между народните представители и наистина днес комисията внася един доста изчистен текст.





Веднага искам да направя обаче уговорката, че консенсусът се постигаше сравнително лесно, поради това, че приехме, че много скоро трябва да има цялостен нов Закон за МВР. И ние наистина очакваме да се организира неговата подготовка по един такъв начин, че с малко трудности да мине през пленарната зала.
Единственото по всички тези параграфи, което искам да предложа, няма да прозвучи за първи път в пленарната зала. Обсъждали сме го и друг път и мисля, че рано или късно ще се наложи да вземем решение, което да отговаря на новите технологии и новите възможности, с които разполага обществото.
В § 9, в чл. 67 се предлага да се създаде ал. 3, която гласи:
"Ал. 3. В бързи случаи призоваването може да се извършва по телефона, телекса, факса или с телеграма."
Тук предлагам нещо, по което сме дебатирали, но отново мисля, че има защо да се замислим. Да добавим "и чрез електронна поща".
И веднага давам разяснения. Далеч по-несигурно е уведомяването или призоваването по телефона, телекса или факса, отколкото чрез електронната поща, защото в нея има няколко задължителни атрибута, от които не може да се избяга. Личи електронният адрес, откъдето се изпраща съобщението или откъдето се извършва призоваването. Ако това не е електронният адрес на съда или на органите, които имат право да призоват, това е ясна индикация за получаващия съобщението, че някой се опитва да го манипулира. Ако се окаже, че стои адресът на съда, но това е извършено неправомерно, тогава опираме до другия случай, когато има злоупотреба със служебно положение – някой е допуснал от компютъра на съда да се призове лице, без да има основания за това.
Второто нещо е, че при всяко едно съобщение по електронната поща има опцията и тя може да се заложи програмно и във всеки един случай може да се прилага – да се получи обратна разписка. Или този, който призовава, на своя имейл да получи потвърждение, че е изтеглено от сървъра на този, от чийто адрес е изпратено. С други думи, една такава възможност, отново казвам, е далеч по-документирана, отколкото обаждане по телефона и отбелязване от обаждащия се, че на тази дата той е извършил обаждането, телефонното позвъняване и е предал еди какво си. Но кой е бил от другата страна, кое е било лицето, което трябва да се призове – няма никакви доказателства.
Затова предлагам – нека да бъдем в крак с технологиите. Нека да го вкараме тук, независимо че досега не сме го вкарали в други закони, но това ще се разпростре по всяка вероятност върху действието и на други закони при техните ЗИД-ове в бъдеще.
Така че предлагам конкретно в § 9, чл. 67, в предлаганата нова ал. 3 да добавим като възможност за бързо призоваване и възможностите за призоваване чрез електронната поща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Заповядайте, господин Дончев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаема госпожо председател! Вземам думата по тази тема, която беше обсъждана в комисията, поради това, че тогава действително се застъпи това становище от ген. Бояджиев. Но като цяло комисията се обедини около мнението, че в момента няма точно създадена практика при изпращането на електронно съобщение на имейл технически да може да се удостовери не само получаването, но и отварянето на този имейл. Ние смятаме, че действително това е въпрос на техническа възможност и на съответен програмист, съгласен съм с Вас, господин Бояджиев, които невинаги присъстват в полицейските органи и се притежават от тях в момента. И това е една работа, която действително трябва да бъде свършена.
В този смисъл предложението на комисията е да помислим за този текст, но в рамките на цялостния Закон за МВР, който предстои да бъде разработен и внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по тези текстове?
Заповядайте за реплика, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Госпожо председател, просто мисля, че подходът на отхвърлянето не е модерен. Да чакаме да имаме нещо навсякъде, гарантирано и т. н. и тогава да го въведем, според мен не е стимул за техническия прогрес. Тази възможност в момента я има на много места. В България 1 млн. и 200 хил. българи имат електронни адреси. Нека да го запишем като възможност. Това не е задължение непременно да се прави и по този начин. Но нека да го маркираме, че такава възможност има. И когато има техническите средства, и когато имейлът на призоваваното лице е известен, да може от полицейския участък или от съда да бъде призовано и по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за процедура.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние губим време да разглеждаме предложение, което изобщо не е направено. Имаме правилник, имаше срок, в който можеха да се правят предложения. Наистина, на заседанието на комисията господин Бояджиев предложи тази добавка, но комисията я отхвърли.
Аз смятам, че сега изобщо няма възможност ние да разглеждаме това сега направено предложение. То не е нито предложение от редакционен характер, защото се предвижда добавяне на един нов способ, и то спорен способ на призоваване, нито предложение за отпадане на даден текст, каквито единствено можем да разглеждаме в пленарната зала, когато не са подадени в срока по нашия правилник.
Така че ми се струва, че не трябва да губим време за подобна процедура в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Аз Ви благодаря, господин Соколов. Напълно прав сте с тази констатация.
Други изказвания по други текстове, ако има желаещи? Няма.
Моля, гласувайте текстовете от § 7 до § 13 включително ан блок.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте отпадането на § 14 по предложение на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Параграфът отпада.

ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 15. В чл. 81а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За охрана на обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) За охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи може да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) За охрана на полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер могат да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.
(4) За осигуряване на дейността по ал. 1 в рамките на утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на договора.”
4. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите “по ал. 1” се заменят с “по ал. 1, 2 и 3”.
Становище на комисията – комисията приема текста на вносителя, като предлага следната редакция на т. 4:
“4. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите “дейността по ал. 1” се заменят с “дейностите по ал. 1, 2 и 3”.
“§ 16. В чл. 81б се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в т. 5 думите “специализиран за целта институт” се заменят със “специализирани за целта институции”;
б) в т. 6 думата “печалби” се заличава, а думите “данъчнооблагателен акт” се заменят с “данъчен ревизионен акт”.
2. В ал. 3, т. 1 думата “доходи” се заменя с “печалби”, а думите “данъчнооблагателен акт” се заменят с “данъчен ревизионен акт”.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
“§ 16. В чл. 81б се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в т. 5 думите “специализиран за целта институт” се заменят със “специализирани за целта институции”;
б) в т. 6 думата “печалби” се заличава, а думите “данъчнооблагателен акт” се заменят с “данъчен акт”.
2. В ал. 3, т. 1 думата “доходи” се заменя с “печалби”, а думите “данъчнооблагателен акт” се заменят с “данъчен акт”.”
“Чл. 17. В чл. 82 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Заведенията за отрезвяване се създават по реда на Закона за народното здраве.
(4) Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Гласуваме ан блок § 15, 16 и 17 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По § 18 комисията приема по принцип предложението, направено от народния представител Йордан Соколов и предлага следната редакция на § 18:
“§ 18. По чл. 90, ал. 1, т. 1 – 10 се изменят така:
“1. Собствеността, митническия режим, паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи;
2. терористични действия;
3. корупция;
4. незаконен трафик на хора;
5. незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, наркотични вещества и прекурсори и техните аналози;
6. незаконен трафик на взривни вещества, огнестрелни, химически, биологически или ядрени оръжия или боеприпаси, на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения, токсични и химически вещества и техните прекурсори, на биологични агенти и токсини, както и на акцизни стоки и на стоки и технологии с възможна двойна употреба;
7. компютърни престъпления;
8. интелектуалната собственост;
9. участие в престъпна организация или в група, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги;
10. организиране или участие в хазартни игри.”
По чл. 19 комисията приема текста на вносителя и предложението на народния представител Дончев и предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. В чл. 92, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думата “дейност” се добавя “на местни и транснационални престъпни структури”.
2. Създава се т. 7:
“7. Получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет.”
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 20. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.”
И предложението на комисията:
“2. Създава се ал. 2:
“(2) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам само един въпрос по отношение на т. 8 от окончателната редакция на комисията за § 18. Не зная какъв е текстът на чл. 90, ал. 1, но, както виждам, във всички останали точки са изброени престъпления. Дали е формулирана добре т. 8, където пише само “интелектуална собственост”? Не трябва ли да бъде “престъпления срещу интелектуалната собственост”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Основният текст на чл. 90, ал. 1 от закона, е както следва:
“В изпълнение на задачите по чл. 89 Националната служба “Борба с организираната престъпност” извършва самостоятелно или съвместно с други специализирани органи оперативно-издирвателни, информационни и организационни дейности за противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с:” и мисля, че тук съответният текст е издържан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок § 18, 19 и 20 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 21. В чл. 112 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 4 се отменя;
б) в т. 5 се създава изречение второ: “Сертификат се издава само при промяна на функционалното предназначение на обекта, за което по Закона за устройство на територията не се изисква разрешение за ползване;”;
в) точка 7 се изменя така:
“7. контрол за физическо съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други със същественото изискване за пожарна и аварийна безопасност;”;
г) в т. 8 думата “лиценз” се заменя с “разрешение” и думите “издаден лицензът” се заменят с “издадено разрешението”.
2. Създава се ал. 2:
“2. за определяне на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност при проектирането, строителството, реконструкцията, модернизацията и експлоатацията на обектите и населените места и на извънселищните територии, министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредби.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага в т. 1, буква “в” следната редакция на т. 7:
“7. контрол за съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и др. с изискванията за пожарна и аварийна безопасност;”.
§ 22. В чл. 113 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
“4. определяне и изследване на пожарната характеристика на веществата;”
2. В т. 8 думите “стандартизационни документи” се заменят с “проекти на стандарти”.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага в т. 1 следната редакция на т. 4:
“4. изследване и определяне на пожарната характеристика на веществата;”.
“§ 23. В чл. 114, т. 6 предлогът “за” след думата “информация” се заменя с “от извършващия държавен противопожарен контрол от”.”
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 24. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея точки 11 и 12 се изменят така:
“11. дават писмено съгласие за разрешаване ползването на строежите при условията на чл. 177 от Закона за устройство на територията;
12. извършват контрол на влаганите в обектите продукти, инсталации и други за съответствието им с изискванията за пожарна и аварийна безопасност;”
2. Създава се ал. 2:
“(2) За издаваните сертификати и писмени съгласия се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага в т. 12 думата “продукти” да се замени с “материали”.
Комисията предлага да се създаде § 24а със следната редакция:
“§ 24а. Създава се чл. 117а:
“Чл. 117а. Органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” не осъществяват:
1. пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в обектите на подземната минна промишленост;
2. държавен противопожарен контрол в обектите на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната и на транспортните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Гласуваме § 21-24а ан блок в редакция на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По § 25 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:

“§ 25. След чл. 119 се създава нов раздел:
“Раздел III
Осъществяване на дейност по осигуряване на
пожарната и аварийната безопасност по договори
и от субекти извън органите на Национална служба
“Пожарна и аварийна безопасност”

Чл. 120а. (1) За осигуряване на пожарната и аварийната безопасност на обекти от органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” могат да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.
(2) За осигуряване на пожарната и аварийната безопасност на масови прояви, както на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер от органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, могат да се сключват договори между МВР и заинтересуваните лица.
(3) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в рамките на утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на договора.
(4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.
Чл. 120б. (1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица издават или отнемат разрешения на търговци за осъществяване на дейности по пожарна и аварийна безопасност.
(2) Лицата, непосредствено осъществяващи дейност на търговеца по пожарна и аварийна безопасност, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да притежават необходимата професионална квалификация;
2. да не са осъждани за извършено умишлено престъпление от общ характер по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава трета, раздел IV, глава пета, глава шеста, раздели Iа и III, глава седма, глава осма, глава десета или глава единадесета от Особената част на Наказателния кодекс, освен ако не са реабилитирани;
3. да не страдат от психическо заболяване.
(3) Издаденото разрешение за осъществяване на дейности по ал. 1 се отнема в случаите, когато:
1. в тримесечен срок от получаване на разрешението търговецът не осигури необходимия минимум от технически средства или личен състав за осъществяване на дейностите по пожарна и аварийна безопасност;
2. при осъществяване на дейността търговецът не поддържа необходимия минимум от технически средства или личен състав, или държи на работа лице в нарушение на изискванията по ал. 2 и в едномесечен срок от получаване на отправеното писмено предупреждение не отстрани констатираните несъответствия.
(4) Редът за осъществяване на дейности по пожарна и аварийна безопасност, за установяване на необходимата професионална квалификация, както и минимумът от технически средства и личен състав се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(5) За издаване на разрешенията по ал. 1 се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.
Чл. 120в. След получаване на разрешенията по чл. 120б, ал. 1 търговците могат да сключват договори с Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, Столична дирекция на вътрешните работи или регионалните дирекции на вътрешните работи за:
1. противопожарно обследване на обектите;
2. подбор и обучение на лицата, непосредствено осъществяващи дейностите по пожарна и аварийна безопасност;
3. методическа помощ при организиране на противопожарната охрана на обектите.
Чл. 120г. По ред, определен от Министерския съвет, на територията на населените места и общините могат да се създават доброволни формирования за подпомагане органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” за:
1. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на пожари;
2. ограничаване и ликвидиране на последиците от природни бедствия, аварии и катастрофи;
3. спасяване на хора и имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 25.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, имам предложение четенето на текстовете да става нормално. Ако искате да ги четете по-бързо, може да използвате стари грамофони, които могат да бъдат ускорявани до 78 оборота. Така просто никой няма да чуе нищо.
Става дума за промяна на Закона за МВР. Не знам колко души от залата, които не са членове на комисията и не са работили дълги месеци по тоя закон, разбраха, че с току-що прочетените текстове се създава частна пожарна. Дълго време комисията мисли какви проблеми би решило това действие и какви би създало.
Взех думата не за да оспорвам текстовете, които комисията е изработила. Аз имам за себе си притесненията, тъй като законът вървя трудно в комисията, че може би ние не сме догледали съвсем всичко и защото смятам, че има два закона само във всеки парламент, от които наистина всички разбират. Те са преамбюлът на Избирателния закон и Медийният закон.
Моля ви, ако има някаква свръхамбиция и свръхчувствителност към Медийния закон и свръхнапор той да бъде прокаран до утре на обяд, това да не става за сметка на бясно четене на Закона за МВР, защото, признавам чистосърдечно, изпитвам притеснение като член на комисията, че в бързините можем да направим някоя тъпа грешка просто от недоглеждане и от недопреценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 25? Няма.
Моля, гласуваме § 25 в редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 97, против 6, въздържали се 6.
Параграф 25 е приет.
Господин Дончев, моля да представите параграфи от 26 до 29 бавно и разбираемо за залата.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря, госпожо председател. Аз ще чета с различно темпо и ще моля да ме поправите, ако евентуално забързам.
“§ 26. В чл. 123, т. 6 думите след съюза “и” до края се заменят с “услуги от лицензираните далекосъобщителни оператори”.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
“§ 26. В чл. 123 т. 6 се изменя така:
“6. организира наемането на съоръжения и услуги от лицензираните далекосъобщителни оператори;”
“§ 27. В чл. 125а се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “заповедите” се заменят с “актовете”.
2. Създава се т. 4:
“4. осъществява контрол и методическа помощ в работата на националните и териториалните служби за предотвратяване прояви на корупция в системата на МВР.”
Комисията приема текста на вносителя, като в новосъздадената т. 4 след думите “контрол и” се добавя “оказва”.
“§ 28. В чл. 125б се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя “за което се събират такси в размер, определен от Министерския съвет”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Архивният фонд на министерството се съхранява в Дирекция “Информация и архив” и в регионалните дирекции на вътрешните работи.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията приема текста на вносителя, като в т. 1 в началото след предлога “в” се добавя “ал. 1”.


“§ 29. В чл. 125в, т. 6 се създава изречение второ: “Юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет”.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Гласуваме от § 26 до § 29 ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 30. Член 125г се изменя така:
“Чл. 125г. Дирекция “Бойна и мобилизационна готовност”:
1. разработва и поддържа в готовност за изпълнение плана за привеждане на МВР от мирно на военно положение, плана за мобилизация и военновременния план на министерството;
2. планира участието на МВР в териториалната отбрана на страната;
3. организира изграждането и експлоатацията на системата от пунктове за управление на министерството и поддържането й в оперативна и техническа готовност за използване;
4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове, съобразно функциите на МВР във военно време;
5. организира и контролира създаването и поддържането на военновременни запаси на МВР;
6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;
7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждане от мирно на военно положение и в кризисни ситуации;
8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризисни ситуации;
9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;
10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане от мирно на военно положение и при кризисни ситуации;
11. планира, организира, ръководи и контролира оперативно-бойната подготовка на структурните звена на МВР за военно време и за действие при кризисни ситуации;
12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на военновременното планиране, оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и готовност;
13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа във военно време и при кризисни ситуации;
14. при привеждане от мирно на военно положение, изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана”.
По-нататък има предложения, които са направени от мен, които комисията приема заедно с текста на вносителя и предлага следната редакция на т. 7, 8, 10, 11 и 13:
“7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждане от мирно на военно положение и при друго извънредно положение;
8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при военно или друго извънредно положение;
10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане от мирно на военно положение и при друго извънредно положение;
11. планира, организира, ръководи и контролира оперативно-бойната подготовка на структурните звена на МВР за военно време и за действие при друго извънредно положение;
13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа във военно време и при друго извънредно положение;”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 30 няма.
Гласуваме § 30 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По § 31 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
“§ 31. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) По разпореждане на министъра на вътрешните работи или на упълномощено от него длъжностно лице Дирекция “Ревизионна” извършва финансов контрол и контрол върху дейността на материалноотговорните лица във всички структури на МВР”.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3”.
“§ 32. В чл. 144, ал. 1, т. 2 думата “офицери” се заменя с “държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица от МВР”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 33. В чл. 145, ал. 1 след думите “и получават” се добавя “униформено облекло и”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 34. В чл. 146 ал. 2 се изменя така:
“(2) Отстранените от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност, възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. Същите разходи се възстановяват и от освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред преди да са изслужили срока по ал. 1, пропорционално на времето на неизпълнение”.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Член 137 - § 31, се отнася до Дирекция “Ревизионна”. Досегашната конструкция на текста описва в ал. 1 функциите, в ал. 2 – на какво имат право органите на Дирекция “Ревизионна”.
Това, което сега се предлага, е вмъкването в ал. 2 на това, че по разпореждане на министъра на вътрешните работи или на упълномощено от него длъжностно лице Дирекция “Ревизионна” извършва финансов контрол и контрол върху дейността на материалноотговорните лица във всички структури. Ако министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица не разпоредят, защото, за да разпореди министърът ще бъде необходима някаква конкретика за точно определени ревизии, питам и вносителите на последния ред, ако министърът, един хипотетичен министър на вътрешните работи, не издаде разпореждане за ревизии, може ли да се изправим пред ситуацията, в която Дирекция “Ревизионна” няма да прави нищо до смяна на въпросния министър?
Ако имате идея дирекцията да не действа абсолютно произволно и на базата на собствено планиране, това не следва от текста. От текста така, както е написана ал. 2, следва, че само по разпореждане на министъра на вътрешните работи или упълномощено длъжностно лице може да се правят ревизии, финансов контрол и контрол върху дейността на МОЛ-те.
Значи, представям си, че Дирекцията “Ревизионна” се създава за това в Министерството на вътрешните работи, за да се занимава само с такава дейност. Но, този текст в този вид, според мен, е излишен и, ако не бъде премахнат, така както е написан, ще излезе, че тази дирекция без разпореждане на министъра не може да прави проверки. Ерго, че министърът ще каже кои МОЛ-е да се проверяват, кои да не се проверяват.
Знам, че беше възникнал някакъв спор във връзка с дирекциите по материално-техническото снабдяване – по петрола, по канцеларските материали и другите неща. Това беше спор между министър и главен секретар. Ако това е бил спорът, кажете, но така, както е написано, от него излиза, че без такова разпореждане не могат да се правят ревизии и моля колегите юристи от министерството също да кажат какво мислят за този текст.

Ако Ревизионната дирекция има данни за някакви нарушения, които налагат ревизия или специфични действия по финансов контрол, да речем на дирекцията в Разград, Шумен или Бургас, обаче вътрешният министър не желае те да бъдат проверявани, защото са му близки, той просто няма да издаде такъв акт, независимо от сигналите. Смисълът на различните звена в системата на МВР е не само единоначалие и поръчка от страна на министъра за всяка тяхна стъпка. Те се създават функционално, защото има необходимост от такива звена. Да, те са под общия контрол на министъра, но останалото, което е конкретика и организация на техния труд, не може да бъде работа на министъра. Още по-малко пък да напишем в закона нещо, което да създаде предпоставки те да спрат да работят, защото това е важна контролна система.
Моля Ви се, ето Ви основния текст, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Ами, прочети го!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “(1) Дирекция “Ревизионна” проверява…
(2) По разпореждане на министъра на вътрешните работи… дирекция “Ревизионна” извършва…”.
Щом се извършва по разпореждане на министъра, значи не може да се извършва без разпореждане на министъра.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: А предишните текстове?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Какво като е написано в ал. 1?! Щом в ал. 2 е написано, че се извършва само по разпореждане на министъра, значи става само по разпореждане. Иначе ще махнете ал. 2. Тя е излишна, защото създава двусмислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Дончева.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Господин Железчев, имате ли желание да вземете отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, с новата ал. 2 не се създава нов ред. Дирекция “Ревизионна” действа винаги въз основа на планове, които в началото на годината се утвърждават от министъра, респективно от ресорния заместник-министър. В началото на всяка година дирекция “Ревизионна” прави план за ревизията на всички структури и действа по него. По разпореждане на министъра или на ресорния заместник-министър може да направи и извънредна проверка. Това е практиката. Нищо ново не въвеждаме.
Тук този текст изрично е вкаран, ако забелязвате, за материалноотговорните лица – по един спор, който съществува с Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол, дали нашата ревизионна дирекция може да ги проверява. За да изчистим това противоречие, ние въвеждаме изричен текст. Така няма да има противоречие в практиката. Това е смисълът на ал. 2.
Призовавам ви да подкрепите текста така, както е предложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Железчев.
Други изказвания по тези текстове? Няма.
Госпожо Дончева, да гласуваме ли отпадане на ал. 2 по Ваше предложение, или Вашето беше само изказване?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да, предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението, направено от госпожа Дончева в залата – новата ал. 2, която се създава в чл. 137, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 35, против 72, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме параграфи от 31 до 34 включително ан блок в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Дончев, моля да представите параграфи от 35 до 44.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 35. Член 147 се изменя така:
“Чл. 147. (1) Към Академията на МВР и националните служби на министерството може да се създават центрове за специализация и професионална подготовка.
Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка се определят от министъра на вътрешните работи.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 36. Член 148 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 37. Член 149 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 38. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Условията и редът за приемане на обучаващи се в учебните заведения на МВР се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи.”
2. Досегашният текст става ал. 2.”
“§ 39. В чл. 152 се създава т. 9:
“9. медицинско освидетелстване на кандидатите за постъпване на служба в МВР.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 40. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато за извършването на експертиза е определен експерт от институтите по чл. 153, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 41. В чл. 162, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 16 след думата “доставки” се добавя “и покупки”.
2. Създава се т. 18:
“18. контрол на радиочестотния спектър.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 42. В чл. 164 се създава ал. 4:
“(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда, прокуратурата и следствието само след писмено съгласие на лицата.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 43. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон основните структурни звена по чл. 9 могат да събират и лични данни.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 44. В чл. 176, т. 10 думите “събирането, съхранението, използването и предоставянето им” се заменят с “тяхното обработване”.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания. Желаещи? Няма.
Гласуваме параграфи от 35 до 44 включително ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По § 45 комисията приема предложението на народния представител Владимир Дончев и предлага следната редакция на § 45:
“§ 45. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
По § 46 комисията приема предложението на народния представител Владимир Дончев и предлага следната редакция:
“§ 46. Член 179 се изменя така:
“Чл. 179. Сведенията и данните в документалните носители имат нива на класификация за сигурност на информацията, установени при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”
“§ 47. В чл. 181 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8:
“(2) В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработването на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, органите на МВР:
1. не искат съгласието на физическото лице;
2. не информират съответното физическо лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. не предоставят лични данни на трети лица;
4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(3) В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават.
(4) При изграждането на информационния фонд и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.
(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако повече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитиране или изтичане срока на давност.
(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело.
(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по силата на сключен международен договор.”
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 6 думата “реабилитиране” да се замени с “реабилитация” и в ал. 8 накрая да се добави “по който Република България е страна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи за изказване.
Гласуваме чл. 45, 46 и 47 ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията предлага следната редакция на § 48:
“§ 48. Създава се чл. 181а:
“Чл. 181а. (1) Данните от полицейската регистрация на лицата се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.
(2) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на упълномощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:
1. е извършена в нарушение на закона;
2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 21, ал. 3 от НПК;
3. е влязла в сила оправдателна присъда;
4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;
5. лицето е починало. В този случай искането може да се направи от неговите наследници.”
Параграф 49 – комисията предлага следната редакция на параграфа:
“§ 49. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, събирани без негово знание.”
2. Създават се ал. 5, 6, 7 и 8:
“(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
(7) Органите на МВР отказват пълно или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР.
(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се счита и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 9 и се изменя така:
“(9) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.”
“§ 50. Член 184 се изменя така:
“Чл. 184. (1) Администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица.”
Комисията приема текста на вносителя за ал. 1, а за ал. 2 предлага следната редакция:
“(2) Редът за обработка на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези три параграфа?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз отново имам един въпрос по отношение на § 49 и по-специално на ал. 7 към чл. 182, където са регламентирани случаите, когато органите на МВР могат да откажат на лицата достъп до отнасящи се за тях лични данни.
Искам да попитам, понеже не съм член на комисията: има ли възможност за обжалване на този отказ? Предвидено ли е в закона това нещо и ако не е предвидено, на какво основание не е предвидено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дончев!
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Отговорът на този въпрос може да получите от самия текст, който прочетохте, колега Казак. Отказването на пълно или частично предоставяне на данни имаме, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, както и за опазването на информацията, която е класифицирана за държавна или служебна тайна, както и разкриването на съответни източници на информация. Именно тук основанието е националната сигурност. А знаете, че това е и основание за отказ от съдебен контрол в тези случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
Гласуваме ан блок § 48, 49 и 50 в редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията предлага § 51 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 51, съображения по неговото отпадане? Няма.
Гласуваме отпадането на § 51 по предложение на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Параграф 51 отпада.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията приема предложението на народния представител Владимир Дончев и предлага да се създаде § 51а, с който се създава чл. 185а:
"Чл. 185а. Контролът по защитата на физическите лица при обработването на лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условия и по ред, определени със Закона за защита на личните данни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Това, което предлагаха вносителите, е чл. 185 да се измени. Член 185 в досегашната редакция на закона съдържа три алинеи. Ако този текст остава, той гласи следното:
"Чл. 185. (1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.
(3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона."
Това, което предлагаха вносителите, е тези три алинеи да бъдат заменени с редакция от една алинея, което ние преди малко гласувахме да отпадне.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Не е така.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако § 51 на комисията отпадне, трябва да остане основният текст на чл. 185.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Той си остава.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Плюс този текст? Добре, при това положение всичко е точно.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: "§ 52. В чл. 192 ал. 3 се изменя така:
"(3) Възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на държавните служители – граждански лица в МВР, се уреждат от този закон, а за неуредените случаи се прилага Законът за държавния служител."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 53. В чл. 193 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавни служители".
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Не се приемат за държавни служители лица:
1. които не са отбили наборна военна служба – за мъжете, кандидатстващи за офицерски или сержантски длъжности;
2. осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от последвалата реабилитация, както и освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. срещу които има повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. които биха се оказали в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
5. които са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, търговски представители (прокуристи);
6. които са народни представители или кметове;
7. които работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висши училища.
(3) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и по-висока."
Комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция на т. 3 от ал. 2:
"3. срещу които има започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;"
Една редакционна бележка. В § 53, ал. 2, т. 5 след "търговски пълномощници" предлагам да сложим запетая и думата "прокуристи", а след това "търговски представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, защото, както е написано, излиза, че търговският представител е прокурист, което е нонсенс.
Има ли изказвания по членове 51а, 52 и 53?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Малко ме смущава т. 4 на ал. 2 в § 53 – "не се приемат за държавни служители лица, които биха се оказали в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително". Вярно е, че в МВР има такъв проблем с роднините. В МВР и в църквата са само роднини. Обаче това дословно преписване от Закона за държавния служител ли е? Какво ще правим тогава със заварените случаи? Занапред – добре, но аз мисля, че поне десет години в МВР ще има мегдан да си работят живи роднини. Не знам, струва ми се, че МВР ще има практически проблеми да прилага текста.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Въпрос на тълкуване е какво представлява "йерархическа връзка".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, не е въпрос на тълкувание. Става въпрос, че след приемането на закона какво ще правите с хората, които са в роднински връзки? Ще има статукво. Текстът ще мине, а после какво ще правите? Защото в МВР наистина по традиция от десетилетия насам са роднини. Въпросът не е в процедурата, а има ли проблем или няма проблем. Те са взели текста от Закона за държавния служител и са го сложили – юридическият въпрос е решен, девоенизираме ги, махаме термина "офицери и сержанти" от МВР и слагаме "държавни служители и граждански лица". Обаче в МВР те са си така, те сега са си така. И става дума за десетки хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Представителите от министерството желаят ли да вземат отношение към въпроса или пък Вие, господин Дончев? Няма желаещи за изказване.
Гласуваме параграфи 51а, 52 и 53 в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 64, против 17, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.

ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
“§ 54. В чл. 196 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.
2. В ал. 3 думите “Държавните служители – граждански лица, и” се заличават.”
Комисията приема текста на вносителя.
По § 55 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55:
“§ 55. В чл. 199 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Предложенията за назначаване се изготвят:
1. от главния секретар на МВР – за служителите по ал. 1, т. 1;
2. от органите по чл. 200, ал. 1 – за лицата по ал. 1, т. 4.
§ 56. В чл. 200а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “от тях” се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. Създава се ал. 3:
“(3) При преназначаване на офицерска или сержантска длъжност държавните служители – граждански лица, запазват званията си, ако са им присвоявани такива по този закон или по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. При присвояване на званието се взема предвид и служебният стаж като държавен служител – гражданско лице.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 57. В чл. 203 се създават ал. 4 и 5:
“(4) На държавните служители – граждански лица в МВР, се присъждат рангове от органа по назначаване.
(5) Повишаването в ранг се извършва от органа по назначаване периодично на всеки три години въз основа на оценка на служебната дейност при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 58. В чл. 205 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “веднъж по време на службата”.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Предложенията за предназначаване се изготвят:
1. от Министерския съвет – за главния секретар на МВР и за директорите по чл. 30;
2. от главния секретар на МВР – за служителите по чл. 199, ал. 1, т. 1;
3. от органите по чл. 200, ал. 1 – за ръководните служители по чл. 195, т. 2;
4. от ръководните служители – за изпълнителския състав по чл. 195, т. 3.
(4) Предложенията за преназначаване на служители за началници на структурните звена по чл. 11, ал. 5 се изготвят от директорите на териториалните служби и се съгласуват с директорите на съответните национални служби по направления на дейности.”
3. В ал. 5 цифрата “3” се заменя с “4”.”
Комисията приема текста на вносителя.
По § 58а комисията приема предложението на народния представител Йордан Соколов и предлага да се създаде § 58а:
“§ 58а. В чл. 206 ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване от § 54 до § 58а включително ан блок, в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 59. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители в МВР”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Министърът на вътрешните работи определя категориите служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел, реда за предоставянето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на служителите, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурните звена на МВР.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 60. Член 212 се изменя така:
“Чл. 212. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа. Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
(4) За държавните служители в МВР, без тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата над редовното работно време се компенсира с:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за държавните служители по ал. 3.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Министърът на вътрешните работи определя реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители над редовното работно време.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 61. В чл. 213 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавният служител:
1. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист);
2. извършва търговска дейност, освен в случаите на участие в приватизацията и в кооперации – със земеделски земи с възстановено право на собственост;
3. работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;
4. участва в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това му е възложено служебно.
(4) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавният служител е избран за народен представител или кмет.”
Комисията приема текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде § 61а със следната редакция:
“§ 61а. В чл. 214 ал. 2 се отменя.
§ 62. В чл. 215 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на държавните служители в МВР се извършват в учебните заведения на министерството, във военни академии и училища и в граждански учебни заведения.
(2) Специализирано обучение на служителите, осъществяващи експертна дейност, се извършва и в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология."
2. В ал. 3 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Служителите в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.

“§ 63. В чл. 216 думите “офицерските и сержантските длъжности” се заменят с “длъжностите на държавните служители от МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 64. Член 217 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 65. В чл. 218а, ал. 3 се създава т. 7:
“7. за работа по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – в размер, определен от министъра на вътрешните работи.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 66. В чл. 219, ал. 2, т. 1 числото “1,35” се заменя с “1,5”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 67. Създава се чл. 222а:
“Чл. 222а. Служителите имат право на допълнително възнаграждение за заместване по ред и в размери, определени от министъра на вътрешните работи.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 68. В чл. 223 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 и 4 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”.
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея цифрата “4” се заменя с “5”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 69. Създава се чл. 223а:
“Чл. 223а. При смърт на държавен служител разноските за погребението се поемат от МВР.”
Тук аз съм имал предложение, което съм го оттеглил, този член да отпадне.
Комисията е приела следната редакция на § 69:
“§ 69. Създава се чл. 223а:
“Чл. 223а. При смърт на държавен служител – офицер или сержант, разноските за погребението се поемат от МВР.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Редакционната бележка в § 61, ал. 3, т. 1 е ясна – да се махнат скобите от думата “прокурист”.
Аз имам притеснение обаче за т. 2. В досегашната редакция на текста е било дейности, несъвместими със службата в МВР, за извършване на търговска дейност. Ясно и просто. Сега какво сме добавили – “освен в случаите на участие в приватизацията и в кооперации – със земеделски земи с възстановено право на собственост”.
Това, което вероятно сме искали да кажем е, че, ако човекът има върнати земи по Закона за земята и той с тях участва в кооперация, това да не се брои като търговска дейност. Но вижте какво е излязло:
“2. извършва търговска дейност, освен в случаите на участие в …”
Значи, в тези случаи на участие и търговска дейност да извършва не е несъвместимо. Това – първо.
Второ, ако участва в приватизацията, една хипотеза, и да извършва търговска дейност, не е несъвместимо. Втора хипотеза: ако участва в кооперации със земеделски земи с възстановено право на собственост, не е забранено. Ами даже, ако участва в земеделска кооперация със земи, които са му възстановени, но не е просто член-кооператор с тези земи, а си прави пар екселанс търговска дейност в тази кооперация, това няма ли да е несъвместимо?
Аз мисля, че идеята на вносителите е била само да не бъдат преследвани служителите на МВР, които имат върнати земи по Закона за земята и са ги вложили в кооперации. Обаче така, както е редакцията на текста, тя дава възможности за произволни тълкувания.
Аз ви предлагам да отложим гласуването по § 61, тъй като е 13,55 ч., и да прецизираме текста на т. 2, за да е ясно, че службата в МВР е несъвместима с извършване на търговска дейност.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Да го направим сега.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да не го правим на коляно, тъй като има една минута. За един параграф няма да бъде фатално, дай ще го направим и утре ще си мине.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Аз мога да го направя сега.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Е, можеш. Не знам дали можеш, защото щом сме го минали без предложения и без задълбочаване в комисията, значи не е било толкова просто.
Аз предлагам: или го оставяме “извършва търговска дейност”, защото търговска дейност ли е членството в кооперацията на един притежател на земи? Аз предлагам чл. 213 да го отложим, да го редактираме и да го гласуваме утре, ако искате и целия § 61. Останалите да гласуваме сега.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Според теб как трябва да се редактира?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Според мен редакцията трябва да бъде само в една посока: забранено е на служителите на МВР да извършват търговска дейност. Никакви свободни тълкувания.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: А тези, които имат земи, какво да ги правим?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Търговска дейност ли е да си член-кооператор?
РЕПЛИКИ: Не.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава за какво е сложено? А участието в приватизацията? Как да не е търговска дейност участието в приватизацията? Защо ще толерираме ние служителите на МВР да влязат в приватизацията, примерно в едно РМД или в каквото и да е?
За мен чистият текст е “извършва търговска дейност” и край.
Сега да не сме импровизатори, затова ви предлагам да отложим § 61 и да гласуваме останалите седем параграфа.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Да отложим т. 2 на ал. 3 на § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Целия параграф, сега да не го гласуваме по точки.
Моля, гласувайте отлагане на гласуването на § 61.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § от 59 до 69 включително ан блок, без отложения току-що § 61.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Величко Клингов

Георги Анастасов