Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-06

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Господин Дончев – от името на парламентарна група. Заповядайте.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тринадесет години след падането на комунистическия режим и две години след протестите в Българското национално радио срещу цензурата от страна на управляващия тогава Съюз на демократичните сили сме свидетели на ново посегателство срещу свободата на словото, при това твърде грубо, направено от ефира на самото национално радио. Точно една седмица мина, откакто началникът на Информационния център на СДС Панайот Денев си позволи да кадрува в ефир, искайки уволнението на водещата Мариета Федосиева за “неправилен”, според СДС, преглед на печата.
Цяла седмица след тази случка няма позиция на СДС. Имаше позиция на работещите в радиото срещу грубото посегателство срещу журналистиката, но претендентът за защитник на тази свобода СДС не реагира, не се разграничи от искането на началника на информационния си център за уволнението на водещ журналист. Може би защото от декларацията на БНР става ясно, че наистина има опити за натиск и контрол върху тази национална институция, но те не идват от страна на управляващите, както господата от СДС твърдяха в Страсбург. Българското национално радио заяви, че няма правителствен натиск върху радиото. Но очевидно има друг натиск – от страна на бившите управляващи, които така са си свикнали.
Нека ви припомня, уважаеми дами и господа, кое предизвика кризата в БНР през пролетта на 2001 г. Същият този преглед на печата в сутрешния блок, който и тогава беше недолюбван от СДС. Затова трябваше или прегледът на печата да си иде, тъй като не можеше да си иде самият печат, или водещите на сутрешния блок да бъдат разместени и заменени от послушни такива. И след като тогавашното ръководство на БНР отказа това, то беше заменено с ново, чиито послушни говорители звучаха като в Советское информбюро, а познатите гласове от ефира не бяха допускани в сградата и протестираха отвън.
В Парламентарната асамблея на Съвета за Европа това беше повод за специална дискусия, ако си спомняте. Нека сега попитаме нашите колеги, защитници на свободата на словото, разграничава ли се СДС от опитите на началника на своя Информационен център господин Панайот Денев за груба намеса в БНР и кадруването в ефир или това е политика на Съюза на демократичните сили, независимо от това дали управлява или е в опозиция? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Започваме работата си с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – продължение.
Господин Дончев, ако обичате, продължаваме с второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаеми колеги, едно от последните ни гласувания вчера беше по § 61 от Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР. Там по предложение на колежката Татяна Дончева отложихме гласуването на този текст във връзка с необходимостта от някои допълнителни редакционни бележки, затова аз ще ви предложа окончателния текст, който беше изработен след консултациите с представителите на вносителите и с участието на колежката Дончева, както следва:
“§ 61. В чл. 213 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавният служител:
1. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител;
2. извършва търговска дейност;
3. работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;
4. участва в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това му е възложено служебно.
(4) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавният служител е избран за народен представител или кмет.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея изразът “т. 1” се заменя с “т. 2”."
Текстът на досегашната ал. 4 беше, че не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации – със земеделски земи с възстановено право на собственост. Ние възприемаме редакцията, която ни предложи колежката Татяна Дончева и в тази точка включваме извършването на търговска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по редакцията на § 61.
Няма желаещи.
Гласуваме § 61, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 12.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 70. В чл. 225 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 70? Няма.
Гласуваме параграфа в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 71. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”;
б) в т. 2 числото “20” се заменя с “10”;
в) създава се т. 8:
“8. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 212, ал. 5 – до 12 работни дни.”
2. В ал. 3 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители в МВР”.
3. В ал. 4 думите “точки 1 и 2” се заменят с “точки 1, 2 и 8”.
4. В ал. 5 думите “офицерите и сержантите, държавните служители – граждански лица” се заменят със “служителите на МВР”, а думите “и техните семейства” се заличават.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Гласуваме § 71 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 72. В чл. 230 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 72? Няма.
Гласуваме § 72 на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 73. Член 230а се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по този параграф за отмяна на чл. 230а? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 74. В чл. 235 ал. 1 се изменя така:
“(1) Държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина, се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 74? Няма.
Гласуваме § 74 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 75. В чл. 238 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “Офицерите и сержантите” се заменя с “Държавните служители”.
2. В т. 4 след думата “звание” се добавя “или в ранг за срок от шест месеца до една година”.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 75. Няма желаещи.
Гласуваме текста на вносителя на § 75, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията предлага следната нова редакция на § 76:
“§ 76. В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 точки 2 и 3 се изменят така:
“2. от органите по чл. 200 – за наказанията по чл. 238, точки 1-3, а за сержантите и държавните служители – граждански лица със средно образование – и по чл. 238, точки 4 и 5;
3. от ръководните служители – за наказанията по чл. 238, точки 1-3.”
2. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
“(3) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
(4) Органът по ал. 2 е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
(5) Органът по ал. 2 е длъжен да събере и оцени всички посочени доказателства, включително и събраните при ревизии или други вътрешноведомствени проверки.”
3. Създава се ал. 6:
“(6) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на държавния служител наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 76? Заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Аз имам само въпрос: що за зависещи причини са тези, които са описани тук в ал. 4? Текстът е добре замъглен и не е ясно за какво става дума – за отказ, за невъзможност или за нещо друго? От неговата воля ли зависи? Тоест, той е отказал? Нека да бъдем по-ясни.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Текстът е напълно ясен.
Любомир Пантелеев: Това го няма в предложението на вносителя, това е съчинение на комисията, поне аз така разбирам. Не мога да разбера произхода му. Какво значи “зависещи от него причини”? Това е един много странен термин. Някой отстрани трябва да оцени какво е зависело от мен и какво не и защо аз не съм представил своя рапорт или обяснение. Още повече, пак казвам, това го няма в текста на вносителя и най-вероятно ще създаде една доста странна ситуация. Вече имах възможност да изслушам хора, които работят в МВР и имат притеснения от този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Госпожо председател, по тези текстове има един принципен въпрос, който трябва да изясним при приемането на второ четене на законите – дали е възможно ние да извършваме някакви разяснения по тях сега в тази зала и по каква процедура. Ако има предложения за някакви редакционни промени, добре е те да бъдат направени. Във връзка с това очаквам колегата Пантелеев да даде своето предложение за една по-добра редакция, като виждам колегата Юруков, който е участвал в приемането на този текст, че седи до него и предполагам, че ще му го разясни. Но от самия текст, както го виждате, става дума за задължението преди налагане на дисциплинарното наказание административно наказващият орган да изслуша съответния държавния служител и да приеме неговите писмени обяснения. Това задължение фактически ще отпадне в случая, когато държавният служител по някаква причина, която зависи от самия него, а не от независещи от него причини не се е явил, за да даде тези обяснения. Мисля, че текстът е напълно ясен. Тоест налице е някаква воля от страна на държавния служител, която му е позволила той да не даде тези обяснения или нарочно го е направил, така че административно наказващият орган да не може да изпълни това свое задължение. Това е смисълът на текста.

Но аз още един път искам да изясним въпроса дали подобен род обяснения и разяснения биха могли да стават в рамките на това обсъждане в пленарната зала. Защото именно заради това предварително се раздава текстът, за да може всеки от народните представители, когато е между първо и второ четене, да направи своите предложения, а когато е при разглеждане в пленарната зала на второ четене, да си направи конкретните редакционни бележки и да ги предложи в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи за изказвания по § 76? Няма.
Подлагам на гласуване § 76 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
Параграф 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията предлага следната редакция на § 77:
“§ 77. В чл. 243 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.
2. В ал. 2, 3 и 4 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители в МВР”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 77. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 77 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 78. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.
2. В ал. 2 запетаята след думата “държавата” се заличава и думите “офицерите и сержантите” се заменят с “и държавните служители в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 79. В чл. 246, ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 80. В чл. 248, ал. 1, думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване ан блок § 78, 79 и 80 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 81. В чл. 253 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Държавните служители в МВР се освобождават от служба:
1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР като офицер или сержант – 55 години за жените и 60 години за мъжете;
2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по искане на служителя;
3. по здравословни причини;
4. по собствено желание;
5. по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения;
6. при съкращаване на щата;
7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
8. при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
9. при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за задължително обществено осигуряване по предложение на административния орган;
10. при преминаване на изборна длъжност;
11. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 81а или 120а.”
2. Алинея 3 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 82. Член 254 се изменя така:
“Чл. 254. Заповедите за освобождаване от служба на офицерите и държавните служители – граждански лица, назначени на длъжности, за които се изисква образователно-квалификационна степен “специалист по” и по-висока, се издават от министъра на вътрешните работи, а на сержантите и държавните служители – граждански лица, назначени на длъжности, за които се изисква средно образование – от органа по тяхното назначаване.”
Комисията приема текста на вносителя.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 81 и 82 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 83 комисията предлага нова редакция за ал. 1:
“§ 83. В чл. 255 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) При освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 3, 5, 6 и 9 органът по чл. 254 отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При освобождаване от служба, без да е отправено предизвестие или когато не е спазен срокът на предизвестието, на служителите се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.
(2) При освобождаване от служба по искане на служителя по чл. 253, ал. 1, т. 2 и 4 заповедта се издава в срока по ал. 1.”
2. В ал. 3 след думите “т. 1” се добавя “и т. 11”.”
Комисията приема текста на вносителя, заедно с редакцията по ал. 1, която прочетох.
“§ 84. В чл. 256, ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 85. В чл. 257, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “а в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 3, 7 и 10 – от датата на издаването й”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 86. В чл. 259 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР” и след думите “по реда на” се добавя “чл. 154 и”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 87. В чл. 260 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители в МВР”.”
Комисията приема текста на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване от § 83 до 87, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 88. В чл. 281, ал. 1 след думите “в местата по” се добавя “чл. 55, ал. 2 и” и думите “от 50” се заличават.”
“§ 89. В чл. 283 след думите “чл. 117” се добавя “ал. 1”.”
Комисията приема текста на вносителя.
Комисията приема текста на вносителя за § 90, като предлага нова редакция на ал. 1:
“§ 90. Член 284 се изменя така:
“Чл. 284. (1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 81б, 81в и 120б без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 хил. лв.
(2) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 хил. до 50 хил. лв.
(3) При повторност на нарушенията по ал. 1 лицата се наказват с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв., а по ал. 2 – с имуществена санкция в размер от 50 хил. до 100 хил. лв.
§ 91. В чл. 286 числото “500” се заменя с “2000”.”
Комисията приема текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 88 до 91 ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията предлага следната редакция на § 92:
“§ 92. Създава се чл. 289:
“Чл. 289. (1) За нарушение на § 1а от Допълнителните разпоредби на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5 хил. лв.
(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5 хил. до 20 хил. лв.
(3) Вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, се отнемат в полза на държавата.”
Смятам, че в ал. 1 след “Допълнителни разпоредби” трябва да добавим “на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по § 92? Няма желаещи.
Гласуваме § 92 на комисията с редакционното уточнение, направено в залата.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 93. Създава се чл. 290:
“Чл. 290. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.”
Комисията приема текста на вносителя, като предлага да се създаде ал. 3 със следната редакция:
“(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания”.
Комисията приема текста на вносителя за § 94, като предлага нова редакция на т. 1:
“§ 94. Заглавието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби” и в тях се правят следните допълнения:
1. В § 1 се създават т. 6 и 7:
“6. "снемане на полицейска регистрация” е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.
7. “повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение."
2. Създава се § 1а:
“§ 1а. На физически и юридически лица, неоправомощени със закон, се забранява използване на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР и показващи принадлежност към тези структури.”
Комисията предлага да се създаде § 94а със следната редакция:
“§ 94а. В § 5 думите “Комитета по пощи и далекосъобщения” да се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Гласуваме параграфи 93, 94 и 94а ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Комисията предлага следната редакция на § 95:
“§ 95. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г. и бр. 49 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1:
а) Точка 1 се изменя така:
“1. националните служби, с изключение на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” и териториалните служби на МВР;”
б) Точка 5 се изменя така:
“5. главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.”
2. В чл. 16 думата “службите” се заменя с “дирекциите по чл. 20, ал. 1”.
3. В чл. 18, ал. 3 думите “на оперативно-техническите служби” се заличават.
4. В чл. 20, ал. 1 думите “оперативно-технически служби” се заменят с “Дирекция “Оперативно-техническа информация”, Дирекция “Оперативно издирване” и Дирекция “Защита на средствата за връзка”.
5. В чл. 22, ал. 2 думите “службите по чл. 20, ал. 1” се заменят с “дирекциите по чл. 20, ал. 1”.
6. В чл. 23 думите “оперативно-технически служби” се заменят с “дирекции”.
7. В чл. 25 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите “оперативно-техническата служба” се заменят с “дирекцията по чл. 20, ал. 1”;
б) в ал. 5 думите “оперативно-техническата служба” се заменят с “дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
8. В чл. 26 думите “оперативно-техническата служба” се заменят с “дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
9. В чл. 27 думите “Оперативно-техническата служба” се заменят с “Дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
10. В чл. 28, ал. 1 думите “оперативно-техническата служба” се заменят с “дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
11. В чл. 29, ал. 2 думите “началник на оперативно-техническата служба” се заменят с “директор на дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
12. В чл. 31, ал. 3 думите “оперативно-техническата служба” се заменят с “дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
13. В чл. 34, ал. 2 думите “оперативно-техническите служби” се заменят с “дирекцията по чл. 20, ал. 1”.
14. В чл. 37, ал. 1 думите “началника на съответната оперативно-техническа служба” се заменят с “директора на съответната дирекция по чл. 20, ал. 1”.
15. Навсякъде в закона думите “секретар на министерството” се заменят със “заместник-министър”.”
Жалко, че в залата не присъства моята колежка Татяна Дончева, за да види колко ми е трудно да изчета около 20 пъти едни и същи думи - “оперативно-техническата служба”, с еднакво темпо. Надявам се, че това е удобно за публиката. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 95? Няма.
Гласуваме наименованието на раздела – “Преходни и заключителни разпоредби”, и съдържанието на § 95 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Госпожо председател, моля за извинение, но междувременно установихме, че в доклада е допусната техническа грешка. Тогава, когато е писан докладът, са сложени текстове, които са по-стари и тази редакция, която е в доклада в момента, не е редакцията на комисията. Затова Ви моля да ми дадете възможност да изчета автентичните текстове. В противен случай ще се получи нонсенс.
Имам ли думата за § 96?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Изчитам точните текстове на § 96 и 97:
“§ 96. В чл. 1 от Закона за патентите (обн. ДВ …) се създава ал. 3:
“(3) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на изобретения при полезни модели, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.”
И другият параграф, който претърпя корекция, е § 97. Автентичният му текст е в Закона за промишления дизайн:
“§ 97. В Закона за промишления дизайн се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2, която гласи:
“(2) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на промишлени дизайни, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.”
2. В чл. 11 се създава ал. 3:
“(3) При регистриране правото на авторство върху промишлен дизайн, свързан с отбраната и сигурността на страната, се изисква предварително писмено съгласуване с Министерството на отбраната или с Министерство на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме § 96 и 97 в редакцията, представена в залата, подкрепена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 98. В чл. 79 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в него думите “Министерството на търговията и туризма” се заменят с “Министерството на икономиката”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Контролът върху търговията с употребявани резервни части за моторни превозни средства се осъществява от Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация съвместно с органите на МВР.”
Комисията приема текста на вносителя.
Редакция на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за § 99:
“§ 99. Офицерите от Национална служба “Сигурност” и от Национална служба “Борба с организираната престъпност” при изпълнение на служебните си задължения и при доказана оперативна необходимост могат да заемат и длъжности в държавната администрация съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 98 и 99? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя ан блок, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
“§ 100. (1) Образуваните производства за търсене на дисциплинарна, административна или имуществена отговорност срещу държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица, се довършват по досегашния ред.
(2) Висящите спорове по отмяна на незаконосъобразно уволнение се довършват по досегашния ред.”
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 1 думата “административна” да отпадне.
Комисията предлага и да се създаде § 100а със следната редакция:
“§ 100а. В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон полицейските органи са длъжни да приведат в съответствие с изискванията на закона заварените полицейски регистрации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези два параграфа?
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Аз бих желал да кажа няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, заповядайте. (Неразбираема реплика на Любен Корнезов.)
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Не става дума за обяснения, господин Корнезов, но тъй като се чуха доста упреци по този закон, не от Вас, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дончев, по кой параграф искате думата?
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: По § 100.
Тъй като се чуха доста упреци по отношение на този закон, без да се вникне в същността на промените, които са направени, и като се съобразяваме с това, че действително става дума за една частична промяна на закона, следва да си дадем сметка обаче за сериозните промени, които той претърпя, и доброто законодателно решение при уреждането на правната материя за полицейската регистрация.
Уважаеми колеги, по този начин искам да поздравя нашия парламент, че с промените в този закон ние действително за първи път изрично уредихме случаите на полицейска регистрация, и то изчерпателно, както и приехме норми, които дават възможност да не се злоупотребява с полицейската регистрация. Аз се нядявам, че тези текстове, които приемаме сега, в момента, ще залегнат и в цялостния Закон за Министерство на вътрешните работи, който предстои да бъде внесен в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по § 100? Няма.
Гласуваме § 100 и 100а.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “§ 101. До приемането на актовете по чл. 112, ал. 2 се прилага досегашният ред.”
Комисията приема текста на вносителя.
По отношение на § 101а, който е предложен от комисията, и § 102 моето предложение е да отпаднат.
По отношение на § 101а е видно, че материята, предвидена в този текст, се урежда от друг закон, който междувременно вече е приет – от Закона за задължителното обществено осигуряване, а по отношение на разпоредбата на § 102, естествено, тя е нонсенс, тъй като в нея пише, че разпоредбите на конкретни параграфи влизат в сила от 1 януари 2003 г., поради което тези два текста трябва да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Гласуваме § 101, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
По предложение на господин Дончев гласуваме отпадането на § 101а и 102.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 3.
Двата параграфа отпадат и с това законът е приет.
Процедурно предложение – госпожа Мингова.

Анелия Мингова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Имам процедурно предложение за пренареждане на точките в дневния ред по следните съображения. Докладът по следващата точка от дневния ред - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол - още не е размножен и на този етап не е раздаден и не можем да започнем да го разглеждаме.
По т. 5 докладът е току-що раздаден, което означава, че трябва да минат 24 часа, за да разгледаме законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е т. 4, която Вие предлагате.
Анелия Мингова: Затова предлагам във времето до почивката по възможност ние да разгледаме т. 4 и 6. Тоест, до почивката, при условие, че приключим с т. 4, да продължим с т. 6 за запълване на пленарното време.
Любен Корнезов (КБ, от място): А след почивката с какво ще продължим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: До почивката да продължим с т. 4, а ако остане време – с т. 6.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 110 народни представители: за 85, против 20, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
За процедурно предложение има думата господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук има народни представители с по-дълъг стаж от мен, но съм сигурен, че и на тях за пръв път им се случва да получат такова становище. Току-що ни беше раздадено становището по законопроекта за радиото и телевизията, което вчера прие Комисията по медиите.
В това становище изобщо не са отразени критиките и острата дискусия по отделни членове на законопроекта. Няма нито дума за това. В становището просто законопроектът е преразказан и е отразена единствено позицията, и то с 2-3 думи, на вносителите.
Аз намирам, че това е недопустимо, защото за мен това е цензура върху народни представители и цензура върху мнението на опозицията. Как е възможно, как е възможно… (Реплики от ДПС.)
Не ме прекъсвайте! Как е възможно в становище на комисията да няма нито дума за дискусията, след като винаги, винаги в едно становище се дава какви членове от законопроекта са били атакувани, дискутирани, неприети и т.н.? Как колегите ще се ориентират кои са важните пунктове в законопроекта?
Аз Ви моля, госпожо председател, да не позволявате Народното събрание да се превръща в цензор. Да наредите в това становище да бъдат включени мненията на опозиционните депутати и да се даде поне накратко дискусията в комисията. От кумова срама винаги в едно становище поне с няколко изречения се казва: “Не бяха приети”, “Бяха обсъдени” и т.н. Но това е пълно безобразие!

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение заместник-министър Коцев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Коцев в пленарна зала.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Докладите на Комисията по правни въпроси са два от две различни заседания, тъй като става дума, както е и в дневния ред, за два различни законопроекта на Министерския съвет, свързани с промени в Закона за чужденците, които имат различен обхват и са постъпили в Народното събрание в различен период от време.
“Първият законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-16 от 5 ноември 2001 г. комисията е разгледала на заседание на 8 ноември 2001 г.
На това заседание присъства госпожа Делева – директор на Дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет. Тя изтъкна, че предложението за изменение на Закона за чужденците се налага в резултат на изискванията към нашата страна, поставени при провеждането на седмото заседание на Комитета за асоцииране на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз. По смисъла на чл. 45, ал. 2 от Европейското споразумение за асоцииране Република България се задължава да предостави на компании и граждани на общността третиране, не по-малко благоприятно от предоставеното на собствените й компании и граждани, а съгласно чл. 45, ал. 4 се задължава да не приема нови нормативни актове и мерки, които да установяват дискриминация по отношение на тези лица.
Предлаганото допълнение в законопроекта ще стимулира прилагането от органите на административния контрол на чужденците и ще допринесе за успешното приключване на преговорите по Глава трета “Свободно предоставяне на услуги”.
Законопроектът води до стабилизиране на съществуващия специален правен режим, създаден за гражданите на европейските страни, без да въвежда по изричен начин друго третиране за гражданите на тези страни. Същевременно с него се запазва антимиграционният характер на мярката, въведена в чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България.
След направеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно прие да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-16 от 5.11.2001 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Моля да представите и втория доклад.
И докладът на Комисията по правни въпроси по втория законопроект:
“На редовно заседание, проведено на 31 октомври 2002 г., комисията е разгледала законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България под № 202-01-66, внесен от Министерския съвет. На това заседание присъства господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, който представи законопроекта. Предлаганият законопроект е предвиден в Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство. Тези изменения и допълнения съответстват на поетите от страната ни ангажименти и в позицията за преговори с Европейския съюз по глава двадесет и четири “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”. Предлаганите изменения имат следните основни насоки:
Въвеждат се комплексни задължения за превозвачите, превозвали чужденци по въздух, вода или суша. Изпълнението на тези задължения от превозвачите е обезпечено с административнонаказателни разпоредби за налагане на имуществени санкции.
На следващо място – допълват се хипотезите за отказ от издаване на виза за чужденци; разширява се кръгът на хипотези за даване на разрешения за продължително пребиваване на чужденци в Република България.
Предлага се изменение на чл. 24а, ал. 1, чиято цел е коректното уреждане на изискванията към чужденците, които, извършвайки дейност на свободна практика, желаят да пребивават продължително в Република България с цел извършване дейност на свободна практика.
Чрез въвеждане на съвместно действие се постига прецизна регламентация, съобразена с Резолюция на Съвета от 4 декември 1997 г. за мерките, които трябва да се приемат за борба срещу браковете по сметка.
Уреждат се основните обществени отношения, свързани със създаване на специални домове за настаняване на чужденци с издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.
Създава се уредба за информационната дейност на службите за административен контрол на чужденците.
Изказаха се народните представители Миков и Мингова в подкрепа на законопроекта и неговата необходимост.
След провеждане на гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 202-01-66, внесен от Министерски съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедурно предложение – госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Аз взех думата по процедура, както я взе колегата Панайот Ляков, за да се изкажа извън дневния ред в днешното заседание по становището на Комисията по медиите по отношение на вчерашното заседание.
В отговор на това, което каза колегата Панайот Ляков, бих искала да кажа само, че съм учудена, че за толкова години не можаха да научат процедурите в това Народно събрание. Ако ние не ги знаем, за нас това е простено, защото сме млади депутати. Бих искала да кажа, че аргументите, че не е отразена дискусията текст по текст са несъстоятелни, тъй като на първо гласуване няма такава дискусия. Дискутира се общата философия на закона, което е отразено и в доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Вълчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, бих искал накратко да ви запозная с двете становища на Комисията по европейска интеграция относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците. И двата са с вносител Министерски съвет съответно от 5 ноември 2001 г. и от 1 октомври 2002 г.
Първото становище:
“На заседание, проведено на 21 ноември 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България с вносител Министерски съвет.
Разпоредбата на Закона за чужденците, която се предлага за промяна, в сегашната й редакция противоречи на задължението, поето от Република България по чл. 45, алинеи 2 и 4 от Европейското споразумение за асоцииране. Същевременно следва да се има предвид, че споразумението е част от вътрешното право на страната и по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията то следва да се прилага с предимство по отношение на законовите разпоредби, които му противоречат.
С приемането на предложения законопроект ще бъде постигнато съответствие с разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране и ще бъдат изпълнени изискванията, поставени към нашата страна при провеждане на Седмото заседание на Комитета за асоцииране и на междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект съответства на задълженията на България, произтичащи от европейското споразумение за асоцииране. С оглед на това комисията предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците с вносител Министерския съвет.”
И второто становище по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците с вносител Министерския съвет от 1 октомври 2002 г.:
“На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. С внесения от Министерския съвет законопроект се изпълняват поетите от България задължения по Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз и Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство. Някои от измененията и допълненията се предлагат и като отговор на отделни изисквания на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга.
Разглежданият законопроект се отнася към разглежданите глави двадесет и четири “Правосъдие и вътрешни работи” и втора “Свободно движение на хора”, втората предварително затворена на 10 юни 2002 г. Основната цел на предлаганите изменения и допълнения е по-пълното привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с така нареченото Шенгенско право.
В българското законодателство се въвеждат отделни норми и изисквания на Конвенцията за прилагане на споразуменията от Шенген, Директивата на Съвета № 51 от 2001 г., допълващи разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, Резолюция на Съвета от 4 декември 1997 г. за мерките, които трябва да се приемат за борбата срещу браковете по сметка.
В законопроекта се прецизира уреждането на отношенията, свързани с превозването на български или чужди граждани до и/или от България, с браковете по сметка, с издаването на разрешенията за продължително пребиваване в България, с влизането на чужденци на територията на Република България, с информационната дейност на службите за административен контрол на чужденците в Република България.
Комисията по европейска интеграция обръща внимание на водещата комисия, че допълнението на чл. 24, ал. 1, т. 2 – това е § 6 от законопроекта – не противоречи на европейското законодателство, но само по себе си е ненужна с оглед на следните съображения.
С предлаганото допълнение на чл. 24, ал. 1, т. 2 изискването за предоставяне на разрешение за продължително пребиваване на чужденци, а именно действаща търговска дейност в страната по законоустановения ред, в резултат на която са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, няма да се прилага в случаите, когато в многостранен международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, се предвижда друго.
Като аргумент за приемането на това допълнение вносителят посочва съобразяване на законовата уредба с поетия от Република България в чл. 45 от Европейското споразумение за асоцииране ангажимент да предостави на компаниите и гражданите на Европейския съюз във връзка с установяването третиране не по-малко благоприятно от предоставяното на българските граждани и компании.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е съобразен с изискванията на действащото европейско право в тази област.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България с вносител Министерският съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Ще има ли желаещи за изказване по този законопроект? Няма изказвания по законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет на 5.11.2001 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет на 1.10.2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Моля господин Моллов да представи доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Уважаема госпожо председател, правя процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Нихат Кабил във връзка с тематиката на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Процедурното предложение е прието.
Господин Моллов, моля да докладвате становището на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за животновъдството № 202-01-77,
внесен от Министерския съвет на 6.11.2002 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 декември 2002 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев и господин Костадин Желев – изпълнителен директор на Агенцията по селекция и репродукция на животновъдството при Министерството на земеделието и горите, а също така и експерти.
Заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев представи законопроекта. Той съобщи, че в процеса на действие на Закона за животновъдството за период повече от две години е установена необходимост от неговото актуализиране и разширяване на обсега му на действие.
С проекта се предлагат законови решения в областта на животновъдството, както следва:
- създаване, съхранение и усъвършенстване на популацията и селскостопанските животни, формиращи националния генофонд и регламентиране подпомагането им от държавата;
- регламентира се производството в преживното животновъдство чрез въвеждане изисквания за гарантиране оптимални количества земя за поддържане на екологичното равновесие между животни и околната среда, с цел рационално оползотворяване на биологичните отпадъци и осигуряване минимум производство на фуражи;
- стартира се изграждане на животновъдни ферми на пасищна основа при използване на държавни мери и пасища, съблюдавайки определени правила и норми, което ще допринесе за намаляване себестойността на продукцията и за производство на екологични суровини за преработвателната промишленост;
- създава се законово основание за въвеждане на основни правила за производство и търговия с чисто породен и хибриден разплоден материал при птици, пчели, зайци и буби;
- регламентира се правната рамка относно биологичното производство на животински продукти и храни от животински произход, като се въвежда изцяло Регламент № 2092 на Европейския съюз.
С предложените изменения и допълнения на Закона за животновъдството се очаква да се подпомогне процесът, свързан с изграждане и окрупняване на модерни, ефективни и екологосъобразни форми и стопанства, което ще допринесе за производството на висококачествени животни и животински продукти и суровини.
Народните представители Васил Калинов и Радослав Илиевски изразиха несъгласие с формулировките на някои от предложените текстове, които се отнасят за състоянието на развъдните асоциации, за генетичния материал, за контрола на продуктивните качества на селскостопанските животни, както и за размера на терените за отглеждане на животни и за оползотворяване на биологичните отпадъци.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2002 г.
Това становище е прието с 14 гласа “за”, “против” – няма, и 1 - “въздържал се”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Господин Вълчев, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството с вносител - Министерският съвет.
От страна на вносителя законопроектът беше представен от господин Бойко Боев, заместник-министър на земеделието и горите, и господин Костадин Желев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Селекция и репродукция в животновъдството”.
В процеса на хармонизиране на законодателството и преговорите за присъединяване към Европейския съюз систематичното място на разглежданата материя се намира в Глава 7 “Селско стопанство”.
Главата е открита за преговори на 21 май 2002 г. В допълнителна информация, представена от Република България, се поема ангажимент за изменение и допълнение на Закона за животновъдството до 31 декември 2002 г.
С разглеждания законопроект се въвеждат изменения и допълнения, които имат отношение към няколко от секторите, включени в Глава 7 “Селско стопанство”, а именно:
- обща организация на пазара по продукти – говеждо и телешко месо, овче и козе месо, свинско месо – класификация на кланичните трупове; маркетингови стандарти за месо от домашни птици и яйца;
- зоотехнически въпроси (селекция и репродукция) – дейност на развъдните асоциации, водене на родословни книги, търговия с разплодни животни и биологични продукти;
- биологично земеделие – биологично производство, преработка, търговия, означаване, контрол и внос на продукти, произведени по биологичен начин.
I. Организацията на Общия пазар по продукти (говеждо, телешко месо, овче, козе и свинско месо) включва мерки, определящи задължителни класификационни стандарти за търговията със заклани животни.
Законопроектът е съобразен с актовете, които регламентират изискванията на Европейската общност при окачествяване на кланични трупове. Пълно съответствие би следвало да се постигне след приемане на заложената в проекта подзаконова нормативна рамка.
По отношение на маркетинговите стандарти на Европейската общност за птиче месо и яйца следва да се отбележи, че с новия чл. 38ж от законопроекта се предлага промяна на правното основание и преиздаване на наредбите, които транспонират посочените регламенти. Понастоящем тези изисквания се съдържат в две наредби, издадени на основание чл. 5 и чл. 58 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
II. Във връзка с поетите по преговорната глава, сектор “Селекция и репродукция на животните” ангажименти, при приемането на действащия закон е създадена правната рамка за въвеждането на редица директиви относно зоотехническите изисквания към говеда и биволи, свине, овце и кози, коне, като изискванията на Европейската общност понастоящем са въведени с наредби.
По отношение на правилата за развъдната дейност в птицевъдството липсва зоотехническо законодателство на Европейската общност. Приета е една обща Директива 174 от 1991 г. относно зоотехническите и родословни изисквания за маркетинга на чистопородни животни, което се отнася за всички чистопородни животни, които не са обхванати от специални директиви.
С чл. 21а от настоящия законопроект се разширява приложното поле на разпоредбите на Глава “Селекция и репродукция” от закона, като в нейния обхват се включват птици, пчели и буби. По този начин се създава правната рамката за въвеждането на изискванията на Директива на Съвета 174 от 1991 г., което предстои да бъде извършено с наредба.
III. Правилата на Европейската общност относно биологичното производство на селскостопански продукти се съдържат в Регламент на Съвета № 2092 от 1991 г. за органичното производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни за човека, който е допълнен с Регламент на Съвета № 1804 от 1991 г. с цел включване на животните и продуктите от тях, и многократно изменян.
Разглежданият законопроект предлага нова, по-детайлна законова рамка за въвеждане на нормите на този регламент – съответно § 11 и 12 от Закона за изменение и допълнение. Въвеждат се изискванията за създаване на необходимата регулаторна рамка за означаване, контрол и надзор върху контролните органи.
Регламент 2092 от 1991 г. поставя детайлни изисквания относно отглеждането на животни, производството на продукти и храни по биологичен начин, както и условията и редът за означаване. Предвижда се тези въпроси да бъдат уредени с наредби на министъра на земеделието и горите. По тази причина оценка за съответствие на законопроекта с Регламент 2092 от 1991 г. не може да бъде извършена.
Следва да се отбележи обаче, че систематичното място на разпоредбите, посветени на биологичното производство, води до смесване на изискванията за биологично и конвенционално отглеждане на селскостопански животни и производство на животински продукти. Затова комисията предлага въпросите, свързани с биологичното животновъдство да бъдат прецизирани и изнесени в една самостоятелна, в отделна глава.
Не са достатъчно ясни и критериите, съгласно които е предпочетено въвеждането на едни нормативно установени изисквания със закон, а на други – с подзаконов нормативен акт. Така например, изискванията за достатъчна по площ земя, аналогични на въведените в новия чл. 14в, в Общностното право се поставят както във връзка с оползотворяването на биологичните отпадъци, така и във връзка с биологичното производство или с маркетинговите стандарти за яйца и т.н. Предлагаме в тази връзка чл. 14в да отпадне от текста на закона и материята да се уреди с подзаконов нормативен акт.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие на представените парламентарни групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството с вносител - Министерския съвет, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Госпожо Манева, като заместник-председател на Комисията по околната среда и водите, да Ви помоля да представите доклада на комисията по този законопроект.

ДОКЛАДЧИК Евдокия Манева:

“ДОКЛАД
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за животновъдството, внесен от Министерски съвет

На свое редовно заседание, проведено на 5 декември 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на околната среда и водите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Христина Цветкова – директор на Дирекция “Животновъдство” към Министерството на земеделието и горите.
Опитът от прилагането на приетия преди две години Закон за животновъдството показва необходимостта от някои промени, предложени с настоящия законопроект, които са свързани най-вече с:
- разширяване на обсега му по отношение на птицевъдството, яйцевъдството, пчеларството и бубарството;
- въвеждане на правила относно условията и реда за извършване на селекция и регламентиране на обектите за разплоден материал, които да дадат основата на рентабилно животновъдство;
- структурата, опазването, възпроизводството, съхраняването и финансовото подпомагане на Националния генофонд в животновъдството;
- създаване на условия за развитие на екологосъобразно животновъдство посредством поставянето на основните изисквания за необходимите площи, които да гарантират хармонията между животните и околната среда;
- отдаването на мери и пасища под аренда с цел стимулиране на животновъдството на пасищна основа, което да доведе до развитие на полупланинското и планинското преживно животновъдство;
- въвеждане на европейската система за окачествяване на животинската продукция EUROP, посредством която се очаква да се улесни търговията с месо, както и подобряване на неговото качество и понижаване на цената му.

Като цяло по време на обсъждането законопроектът беше подкрепен, като същевременно се повдигнаха редица въпроси, които комисията смята, че трябва да намерят своето разрешение между първо и второ гласуване.
Единият от тях е свързан с § 44, който предвижда отмяна на Закона за пчеларството. Комисията счита, че залегналите в настоящия законопроект текстове, свързани с пчеларството, не уреждат цялостно тази материя, поради което предлага Законът за пчеларството да не се отменя до приемането на нов, какъвто се разработва в момента. Специален нов Закон за пчеларството е необходимо да бъде приет предвид традициите и възможностите, които дава този подотрасъл за навлизане на европейските и световните пазари, както и ролята на пчелите като фактор за поддържане на биологичното разнообразие.
Беше поставена под съмнение необходимостта от разрешителен режим по отношение на органите, извършващи сертификация за биологично производство на животински продукти и храни от животински произход, след като са получили акредитация от международнопризнатия орган за тази дейност в България – Изпълнителната агенция “Българска служба по акредитация”. Предлага се към министъра на земеделието и горите да се води само регистър. Освен това е необосновано използването на две отделни понятия – “контрол” и “сертификация”, тъй като самата сертификация включва извършването на контрол за съответствието на дадения продукт с определени изисквания.
Необходимо е също така да се регламентира обозначаването на произведените по биологичен начин продукти от животински характер, като начинът за обозначаване се свърже с разпоредбите на Глава III от Закона за храните.
Беше отправена също така препоръка в § 20 да се прецизира текстът “генетично усъвършенстване на породи, линии и хибриди”, така че да се изключи възможността тук да попаднат генетично модифицираните организми, които ще бъдат предмет на специален закон.
След проведените разисквания и гласуване в подкрепа на законопроекта с 12 гласа “за” и 1 “въздържал се”, Комисията по околната среда и водите изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Вносителят желае ли да вземе отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, настъпилите структурни и икономически промени в страната, свързани с преминаването към пазарна икономика и създадените възможности за преминаване на над 97 на сто от животновъдството в частния сектор, доказват необходимостта от създаването на правила и норми за организиране на съвременно, модерно и адаптирано към европейските изисквания животновъдство.
Във връзка с това през 2000 г. бе разработен и приет Законът за животновъдството, регламентиращ основно две неща: първо – организацията, управлението и търговията в животновъдството; и второ – дейността на развъдните организации, свързана и съответстваща на европейското право и адаптирана към новите условия за поемане на дейностите по селекцията и репродукцията в животновъдството.
Прилагането на този закон в продължение на 2 години показа необходимостта от неговото актуализиране и разширяване на обсега му на действие. В този смисъл беше направен изводът за създаването на Национален животновъден съюз, който напълно да дублира изградените в европейските страни продуктови бордове, които следва да намерят място и в българското животновъдство и които имат по-широк обхват.
При изготвянето на сега действащия закон, ръководейки се от поетите ангажименти на правителството на Република България за хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз, в него бяха въведени актовете, съдържащи принципите и механизмите за правно регулиране в областта на селекцията и репродукцията в говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, коневъдството и свиневъдството, търговията с разплодни животни и биологичните продукти от тях. По този начин извън обсега на закона останаха изключително важните икономически и социални сектори, като птицевъдството, зайцевъдството, пчеларството и бубарството.
Изхождайки от спецификата им при производството, възпроизводството и селекцията по видове, породи и линии, необходимо беше въвеждането на правила, отразяващи условията и реда за извършване на селекция и регламентиране на обектите за производство на разплоден материал. Животни с доказан произход, отглеждани при подходящи технологични и зоохигиенни условия, могат да гарантират производството на качествена стокова продукция и да дадат основата за развитието на рентабилно животновъдство.
Изменението на действащия закон се налага и в насока регламентиране структурата на Националния генофонд в животновъдството, неговото опазване, възпроизводство, съхраняване и финансово подпомагане, което в момента не се прави в необходимите за това темпове, условия и резултати. Всяка развита страна, за да поддържа своя генетичен потенциал по видове и породи животни, имащи национално значение и определящи облика на животновъдството й, е необходимо да създаде условия и да гарантира неговото запазване и възпроизводство. Развитието на животновъдството през последните години и опитът на страни с висок стандарт на животновъдно производство като Дания, Франция, Холандия, Германия и др., показаха по безспорен начин, че ефективното и екологосъобразно животновъдство е немислимо без осигурена достатъчно земя за оползотворяване на торовата маса и гарантиране изхранването на животните.
Във връзка с това в Глава трета са формулирани основните изисквания за необходимите площи, гарантиращи хармонията между животните и околната среда и частично осигуряващи изхранването на животните с груби и сочни фуражи.
В действащия закон не са предвидени възможности за развитие на животновъдството на пасищна основа, използването на мерите и пасищата като основен източник за създаване на полупланинско и планинско преживно животно – един потенциал, който предстои оттук нататък да бъде използван. Страната ни разполага с неизползван потенциал и тяхното ефективно използване, подобряване и стопанисване ще допринесе за намаляване себестойността на продукцията и за производство на екологични суровини за преработвателната промишленост. Отдаването на мери и пасища под аренда и въвеждането на вещно право за ползването на засегната от плевелна растителност и храсти площи ще мотивира стопаните за увеличаване на производството и броя на животните.
В глава трета, раздел III – “Търговия”, се предлагат текстове за окачествяване на животинската продукция, даващи възможност за препратка към наредби, с които ще се регламентират изискванията на Европейския съюз при окачествяване на кланични трупове, птичи яйца и месо за консумация и разплод.
В преговорите по Глава седма - “Земеделие”, България има поети ангажименти за въвеждане до края на 2002 г. на европейската система за окачествяване EUROP чрез съответните законодателни промени. С въвеждането на системата ще се уеднакви класификацията и ще се улесни търговията с месо, като се създадат необходимите предпоставки за наблюдение на пазара.
И не на последно място, чрез прилагане на окачествяването, производителят на животни – свине, дребен и едър рогат добитък, ще бъде мотивиран да отглежда и предлага на пазара животни с по-добро качество и по-ниска цена. Месопреработвателят, съблюдавайки класификацията, ще заплаща не на база тегло, а според качествените показатели, определени от независим окачествител. В резултат на последователното прилагане на всички елементи на системата, крайният потребител ще консумира по-добър продукт.
Основните функции на окачествяването и класифицирането на кланични трупове като един от основните механизми на общата селскостопанска политика на Европейския съюз са: съпоставимост на цените в общността, установяване осреднена цена за кланичните трупове при изчисляването на референтната цена във връзка с интервенцията на пазара на месо, гарантиране на справедливо заплащане на производителите и улесняване точното наблюдение на пазарната ситуация в сектора. Събирането на данни за цените на кланичните трупове, на живите животни и животинската продукция е част от изграждането на системата за наблюдение на пазара, която е необходима във връзка с прилагането на законодателството на Европейския съюз. По този пункт неслучайно в годишния доклад на Европейската комисия беше отчетено, че по отношение на хармонизацията в областта на земеделието имаме успехи, но засега изоставаме в приложната част на всички нови закони и регламенти.
Текстовете на членовете от 38а до 38д са съобразени със следните регламенти от законодателството на Европейския съюз, които ще бъдат отразени в нормативните актове по прилагането на закона:
1. Регламент № 2137 от 1992 г. на Съвета относно Скалата на Общността за класификация на кланични трупове от дребен рогат добитък, определящ стандартното качество на Общността за пресни или охладени овчи кланични трупове и разширяващ Норматив № 33891;
2. Регламент № 461 от 1993 г. на Комисията, установяващ подробни правила за Скалата на Общността за класификация на кланични трупове от дребен рогат добитък;
3. Регламент № 315 от 2002 г. на Комисията за проучване на цените на пресни неохладени овчи кланични трупове на представителните пазари на Общността;
4. Регламент № 3220 от 1984 г. на Съвета, установяващ Скалата на Общността за окачествяване на кланични трупове от свине;
5. Регламент № 2967 от 1985 г. на Комисията, установяващ подробни правила за Скалата на Общността за класификация на кланични трупове от свине;
6. Регламент № 1208 от 1981 г. на Съвета, установяващ Скалата на Общността за окачествяване на кланични трупове от възрастни говеда;
7. Регламент № 344 от 1991 г. на Комисията, установяващ подробни правила за прилагане на Норматив № 1186 от 1990 г. за разширяване обхвата на Скалата на Общността за окачествяване на кланични трупове от възрастни говеда;
8. Регламент № 295 от 1996 г. на Комисията, установяващ подробни правила за прилагане на Норматив № 1892 от 1987 г. по отношение на докладването на пазарните цени на възрастни говеда на базата на Скалата на Общността за окачествяване на кланични трупове от възрастни говеда;
9. Регламент № 2705 от 1998 г. на Комисията за определянето на цените на възрастните говеда на представителните пазари на Общността за проучването на цените на едър рогат добитък в Общността;
10. Регламент № 572 от 1999 г. на Комисията относно реципрочното предаване на информация между държавите – членки, и Комисията по отношение на яйца и птиче месо и отменящ Норматив № 1527 от 1983 г.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството е съобразен не само с европейските регламенти и директиви, но и със спецификата и особеностите на животновъдството у нас. Очаква се новият закон да подобри организацията на производствената и търговската дейност в областта на животновъдството, отчитайки неговата специфика и въвеждайки изискванията на Европейския съюз.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, въз основа на изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кабил.
Имате думата за изказване, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С особено задоволство посрещнах внасянето на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството и свързания с него Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на Националната ветеринарно-медицинска служба. Казвам това, защото по мое мнение с тези два закона ние затваряме един кръг. За година и половина, по времето на нашия мандат, ние обновихме почти всички основни законодателни актове, които са в аграрния сектор. И неслучайно след тях ние ще разгледаме Закона за посевния и посадъчния материал. Това беше първият закон, с който Тридесет и деветото Народно събрание започна своята законодателна дейност в областта на аграрната политика. И ако ние след година и половина изменяме или допълваме този закон, в никакъв случай не означава, че зле сме си свършили работата – става въпрос за Закона за посевния и посадъчния материал - а само показва, че процесите, които протичат в аграрния сектор, в нашето земеделие, са толкова динамични, че се налага обновление на законодателството макар и в къси периоди, само показва, че тези процеси са направлявани от изпълнителната власт и от парламента чрез законодателството, което ние сме приели.
В тази връзка искам да отбележа още един факт. Няма съвършен закон, както няма абсолютна истина или абсолютна свобода. Ние се стремим към съвършенството и затова ще обновяваме и закони, които сме приели в началото на нашия мандат в аграрния сектор.
Но нека да се спра специално на този законопроект. С него ние целим две основни задачи: първо, да поставим селекцията и репродукцията в животновъдството на съвременни основи, да ги поставим върху постиженията на науката, която стигна твърде далеч през последните години, и, второ, да съобразим развитието на нашето животновъдство, постиженията, които имаме, с европейските директиви и препоръки, които са многобройни в тази област. Уважаемият господин заместник-министър ви изброи 10. Над 15 са европейските директиви, които са задължителни в областта на качеството и хигиената на месото.
Ние не можем да развиваме нашето животновъдство сега, на този етап, когато водим активни преговори за приключване на глава "Земеделие" и искаме в къси срокове да я приключим, без да съобразим нашето законодателство с тази твърде деликатна област. Защото основният, така да се каже, мотив в европейската аграрна политика в животновъдството е за контрол върху качеството на продукцията от фермата до трапезата на потребителя. Именно в тази насока в областта на животновъдството са и основните, бих казал, проблеми, които се решават с внесения законопроект.
Какво прави впечатление в него? Първо, че се доусъвършенства структурата от държавни органи, които ще гарантират изпълнението на тези задачи. Това са специалната Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животновъдството, Съветът по животновъдство, който ще бъде консултативен орган на министъра на земеделието при определяне на основните приоритети в нашата аграрна политика в този сектор, Комисията по биологично земеделие.
Аз бих казал, че в тази насока именно тук законопроектът може би малко се нуждае от подобрение – ясно и точно да бъдат разграничени в него между първо и второ четене компетенциите на тези органи, които се изграждат. Аз не бих казал, че има голямо припокриване на техните задачи, но това трябва да се направи и то е с оглед на подобряване на сега представения законопроект.
Друг един въпрос, който е решен с този законопроект, а той е твърде важен и е спорен в световната наука и практика, това е дали да се отделя и обозначава продукцията, която е получена по биологичен начин, от останалата продукция. Ние с този закон твърдо заставаме на европейския принцип, за разлика от друга група държави, водеща сред които са Съединените американски щати, при които не се приема разделянето на тази продукция. Тоест, тогава, когато купуваш продукта от магазина, не знаеш дали този продукт е получен по биологичен начин или е по екстензивен начин.
Ние заставаме твърдо на европейския принцип за разделно обозначаване на продукцията, която е получена по биологичен начин. Тук ние следваме тази линия, която ми се струва, че не бихме могли да не следваме, защото сме страна, която кандидатства за членка на Европейския съюз, а това е много голям въпрос в световната аграрна политика.
Друг един проблем, който тук е решен твърде сполучливо – аз бих казал, че основите бяха поставени в предишния закон – това е, че се дава възможност на развъдните асоциации, на неправителствени структури да извършват много широка дейност, изключително широка дейност в областта на животновъдството, на селекцията и репродукцията. Държавата, забележете, колеги, си запазва само контрола върху тази дейност. Цялата останала дейност по развъждането ще се извършва от развъдните асоциации. Тоест, законът развързва ръцете на инициативните хора в нашата страна, на инициативните животновъди да могат да правят бизнес, да развиват този сектор, а държавата само ще направлява този процес.
В това отношение, бих казал, нашият закон се доближава малко до американската практика, където също се оставя на неправителствени структури да развиват дейността в животновъдството или в растениевъдството, а държавата само чрез регулации определя рамките на тяхната дейност.
И само още няколко думи. Аз споделям изразеното становище от госпожа Манева, че ние се нуждаем от самостоятелен закон за насърчаване на пчеларството. Но тук, в този закон, когато се касае за селекцията и репродукцията, не можем да не предвидим и правила, които ще важат и по отношение на пчеларството, по-специално за регистрацията на пчелините, за репродукцията, за осигуряването на расови пчели в страната. Тоест, той ще бъде един вид общ закон по отношение на специалния закон, който трябва да се подготви и приеме, за развитие на пчеларството.
Аз ще подкрепя на първо четене този закон и смятам, че всеки един от нашите колеги, като има предвид голямото значение, което ще има за осъвременяване на нашето животновъдство с оглед на развитието му като един от основните отрасли на аграрната икономика, следва да го направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кушлев.
Господин Костов, заповядайте.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да скрия, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството предизвиква у мен до известна степен противоречиви оценки. От една страна, този закон правилно посочва някои изменения, които са необходими във връзка с текущата регламентация по отношение на регламентите на Европейския съюз и преговорите, които водим в момента по глава “Земеделие” с Европейската комисия.
От друга страна, някои недобре защитени идеи и текстове в този законопроект ме въздържат от положителна оценка.
Ще поясня за какво става въпрос.
С § 5 – чл. 5, т. 3 от законопроекта, отпада съществуването на Националния животновъден съюз като доброволна неправителствена организация, Съюза на развъдните организации и браншовите животновъдни организации. В приложените мотиви към закона се твърди, че Националният животновъден съюз напълно дублира изградените в европейските страни продуктови бордове, които следва да намерят място и в българското животновъдство. Този мотив сам по себе си можеше да бъде оправдан, ако вносителят предвиждаше създаването на такива продуктови бордове в самото тяло на закона, а не само да ги маркира като терминология. Никъде в законопроекта не може да се намери член или група от членове, отнасящи се до тяхната регламентация, до мястото им в структурата на животновъдството, условия и ред за възникването им. И бих казал, че в този законопроект има необходимост от една цяла глава за тези продуктови бордове. Това е празнота в законопроекта, защото чрез тези продуктови бордове се аргументира, че Националният животновъден съюз на практика се закрива. Не е редно обаче да има разминаване по този начин в закона. И смятам, че това е съществен пропуск.
На второ място, в същото време с § 3 на законопроекта се създава нова чиновническа къщичка – Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Досега нямаше такава агенция. Имаше една структура с друго название, но Държавна агенция по селекция и репродукция в животновъдството нямаше. Кое породи нуждата в нашата държава да има още едно такова бюрократично звено? И какво става на практика? Закрива се една неправителствена организация като Националния животновъден съюз и се създава на практика държавна агенция. Ето тази практика за реодържавяване на дейности аз не я възприемам като тенденция. А тя се прокрадва не само в този закон, а и в редица други закони. Както видяхме, тя се прокрадва и в Закона за горите, сигурно ще се появи и в други закони. Не мисля, че това е много правилна тенденция с оглед членството ни в Европейския съюз.
По силата на действащия Закон за животновъдството развъдните асоциации извършват селекционната дейност, водят зоотехническите книги и регистри, издават зоотехнически сертификати за чистопородни разплодни животни и за произведените биологични продукти от тях. Със законопроекта, който разглеждаме, дейностите по селекция, свързани с контрола на продуктовите качества при селскостопанските животни, ще се извършва от тази изпълнителна агенция, което досега, съгласно действащия закон, се предвиждаше да се извършва от развъдните асоциации. Има едно разминаване с европейската практика, където тази дейност се извършва именно от съществуващите развъдни асоциации, както междупрочем е предвидено в действащия закон и актовете по неговото прилагане.
Каква е всъщност целта на вносителя? Да раздържави ли тези дейности, както е в цяла Европа, или да ги държи в рамките на държавата и да утежнява бюджетната структура? Ето това е големият въпрос. Мисля, че второто не трябва да се допуска.
На трето място, за да бъдат пълноценни и работещи тези развъдни асоциации, които ги има и в сегашния закон, следваше да бъдат обезпечени от държавата и с имущество – помещения, технологично оборудване, както и неизползвани станции за изкуствено осеменяване. В държавата следваше да остане само контролът върху Националната генетична банка. Така е в цяла Европа. Там развъдните станции притежават станции за изкуствено осеменяване, а държавата само контролира тези дейности. В предложения законопроект, въпреки прокламираното синхронизиране с европейските правни норми, точно това не се извършва. Напротив, дейностите по изкуствено осеменяване се изземват на практика от държавната структура. Не е ясно също защо Министерството на земеделието и горите до този момент не е предоставило нито една станция за изкуствено осеменяване на нито една развъдна асоциация – поне такива са моите сведения, - въпреки че, както казах, е налице нормативна уредба за това. Каква е причината? Може би тук става въпрос за наличието на някои намерения за приватизация на тези станции. Но това са факти, за другото можем само да гадаем.
На четвърто място, необясним е и фактът защо според предложения законопроект селекцията и репродукцията, както и дейностите в центровете за изкуствено осеменяване, остават без контрол. Вижте какво контролира чл. 47, където се конкретизират контролните функции. В предложения § 34, господин Муса, т. 2 фактически агенцията ще контролира сама себе си, но няма да контролира селекцията и репродукцията. Там е записано точно това - за животни от вида птици, пчели, зайци и буби. Това не са ли животни? Естествено, че нито птиците, нито пчелите са растения, за да ги контролират в растителната област. Те са животни, значи те трябва да бъдат контролирани според този закон. Кой тогава ще осъществява този контрол?
Също така извън контрола на агенцията са и центровете за изкуствено осеменяване. Това е записано в § 34, т. 2. Защо? Отговорете ми защо. В закона не се казва защо. Изобщо при това положение аз мисля, че вносителят трябва да вникне в тези текстове, защото остават бели петна, които не са обхванати от закона.
Като общ недостатък на законопроекта може да се посочи и излишното натоварване на материята с норми, които по-удачно могат да бъдат регламентирани в подзаконов нормативен акт. Той започва вече да придобива форма на някаква инструкция и т.н., което може да отиде в подзаконови нормативни актове.
Съществуват и несъобразени помежду си текстове. Например в § 1 се предлага да отпаднат думите “животински продукти”, а след това в § 2 и 3 отново по същия повод буквално се въвеждат пак тези термини. Тоест § 2 и 3 отменят това, което сте отменили вече в § 1.
И на последно място ще взема отношение по нещо, за което говориха всички колеги досега. В § 44 се предлага да се отмени Законът за пчеларството, защото е достатъчен Законът за животновъдството. Категорично това не бива да става! Категорично! Спецификата на пчеларството няма нищо общо. Това е една особена животновъдна дейност, която има своя специфика и която трябва да е отразена в съответния закон, както е изобщо по света. Защото всички, които са изкушени в областта на земеделието, знаят, че пчеларството има изключително важна роля.
В заключение искам да кажа, че този законопроект, така както ви прочетох систематично моите бележки, би трябвало много сериозно да се преработи между двете четения. И аз не знам дали ще се стигне до текстове, които да могат да го подобрят. Затова, да ви кажа откровено, въпреки огромното ми желание да подкрепя този законопроект, аз имам доста големи съмнения, че той ще може да придобие между двете четения такъв вид, че да може действително да обслужва животновъдството така, както трябва. Затова ще ми позволите да кажа, че аз ще се въздържа. Дано след като го приемете, а аз се надявам, че ще го приемете, между двете четения се успее да се направи нещо по-добро от това, което е в момента. Защото този законопроект действително се нуждае от определени корекции и аз се надявам, че председателят на комисията господин Моллов или някой друг колега ще предложи удължаване на срока за даване на предложения. Защото, пак казвам, този законопроект изисква една по-сериозна кабинетна работа и повече консултации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Господин Муса, заповядайте.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Споделям напълно мотивите, които преди малко изтъкна пред нас заместник-министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил, за необходимостта от промени и допълнения на действащия Закон за животновъдството. Само две години след приемането му се налагат сериозни допълнения, а и промени, което е показател, както каза и проф. Кушлев, за динамичните процеси в областта на животновъдството, най-вече след откриването на Глава “Земеделие”. Особеностите на животновъдството у нас, но преди всичко европейските регламенти и директиви изискват конкретни ангажименти в подобряването и организацията на производствената и търговската дейност. Параграф 11, касаещ промените в чл. 14 и новите чл. 14а до 14и в § 12, са истински прелом в правилата за отглеждането на животните по биологичен начин у нас. Целият процес на биологичното производство на животинска продукция и храни е поставен под стриктен и ефективен контрол, като се гарантира производството на качествена продукция. Регламентирана е по прецизен начин дейността на развъдните организации, свързана и съответстваща на европейското право и адаптирана към сегашните условия по селекция и репродукция в животновъдството.
Законопроектът за изменение и допълнения включва и нови сектори, като птицевъдството, зайцевъдството, пчеларството и бубарството, като за всички сектори са посочени принципите и механизмите за правно регулиране в областта на селекцията, репродукцията и търговията с разплодни животни и биологични продукти от тях. Действащият закон създава определени противоречия поради нерегламентиране структурата на националния генофонд в животновъдството, неговото опазване, възпроизводство, съхранение и финансиране.
Предложените нови алинеи от 2 до 5 към чл. 18 и следващите параграфи 17 до 20 ще осигурят страната ни да поддържа своя генетичен потенциал по видове и по род и животни, имащи национално значение. Ако на този етап се отнемат правата на Изпълнителната агенция по селекция и репродукции в животновъдството – по този проблем господин Костов имаше друго мнение – да извършва селекция и репродукция, ще се прекрати нормалното развитие на животновъдството. Като последица би се влошил генетичният потенциал и репродуктивните качества на животните и ще се появи опасност от навлизане в страната на тежки и генетично обусловени заболявания. А преодоляването на тези поражения ще изисква десетки години. Ето защо създаването на нов § 42 в Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството за удължаване на срока за извършване на селекция и репродукция при животните от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството е наложително според нас.
В момента някои развъдни организации имат претенции, че по силата на сега действащия чл. 12 следва да им бъдат предоставени станциите за изкуствено осеменяване и станциите за трансфер на ембриони и наличните дози дълбоко замразен семенен материал в генетичната банка на Изпълнителната агенция. Всяка доза е с цена от 5 до 8 лв. Тази дейност досега е финансирана от бюджета на страната и приходите от продажбата по себестойност са основните приходи за бюджетната издръжка на агенцията. Отделно от това в световната практика няма случай за безвъзмездно предоставяне право на ползване и управление на станции за изкуствено осеменяване и станции на трансфер на ембриони и биологични продукти на съюзи или неправителствени организации.
Специално бих искал да подчертая значимостта на новия чл. 14и, който създава възможности за развитие на животновъдството на пасищна основа за създаване на полупланинско и планинско преживно животновъдство. Всеки от нас сигурно неведнъж се е възмущавал от много мери и пасища, които въобще не се използват. За първи път законово се намира пътят за тяхното ефективно използване. За Родопите и, разбира се, за цялата страна то ще даде възможност за реално изпълнение на планираните задачи от правителството по програмата за алтернативно земеделие.
Много важна е ал. 3 от същия член и според мен гарантира отприщване на инициативата на местното безимотно или малоимотно население за ангажиране с пасищното животновъдство в България. При определяне на площта на мерите и пасищата, които се предоставят по ал. 1 и 3 на чл. 14, се спазват изискванията за минимум необходими декари земя за даден вид порода животни. Този начин на действие показва изключително добри резултати от много десетилетия в страни като Холандия, Дания и т.н.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, оценявайки, че той ни доближава до европейските стандарти за ефективно животновъдство.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Расим Муса.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи доклада на комисията за второ четене.
Заповядайте за процедура, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, до почивката ние се намирахме в разглеждането на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Останаха няколко изказвания, за да приключим с този законопроект, след като направихме размествания на точките с решение на пленарната зала. Сега разбирам, че изведнъж, без решение на пленарната зала, отново се прави разместване на точките.
Не се ли намираме в процедурата да завършим със законопроекта за животновъдството и след това да продължим със Закона за приватизацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Доколкото съм наясно, гласуването в пленарната зала е било точно в този смисъл.
Заповядайте, господин Дончев, вероятно за противно процедурно предложение, за да стане ясно. Аз съм уведомен, че залата е гласувала точно това – до почивката да се разглежда законопроектът за животновъдството, а след почивката – законопроектът за приватизация.
Владимир Дончев (НДСВ): Искам да изясня това, господин председателю, тъй като до почивката заседанието се ръководеше от госпожа Касабова. Може би господин Костов не е забелязал, но имаме конкретно процедурно предложение и решение, което беше гласувано – тези точки да бъдат разглеждани до почивката. Тоест, ние въобще не сме в нарушение нито на решението на Народното събрание, нито на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дончев, за това разяснение.
Заповядайте, господин Димитров, за да докладвате законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:
“ДОКЛАД
по законопроект № 302-01-10 от 23 януари 2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, с вносител
Министерския съвет за второ четене
На заседанието, проведено на 5 февруари т.г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния: “Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
По наименованието на закона не би трябвало да има спор.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 3.
Наименованието на закона се приема.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Има предложение от народния представител Михаил Миков – навсякъде в текста на законопроекта думата “сигурността” да се замени с “националната сигурност”.
Комисията подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Димитър Игнатов, Борислав Китов, Теодора Константинов и Васил Паница – в чл. 1, ал. 4 се допълва така:
“…, с изключение на посочените в Глава осма, чл. 35а, ал. 2”.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези две предварителни предложения?
Заповядайте, госпожо Константинова, имате думата.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нашето предложение за отваряне на приватизацията на лечебните заведения е свързано с липсата на закон за приватизация на лечебните заведения вече повече от година и половина. Това пречи на структурната реформа в здравеопазването. В същото това време се трупат дългове на болниците, които държавата плаща. Харчат се излишни пари вместо да бъдат използвани за снабдяване със съвременна апаратура, за подобряване на битовите условия, за подобряване на хотелската част на лечебните заведения. Всичко това без преструктуриране, съвсем ясно е, че реформата в здравеопазването не може да продължи.
Това е причината да направим нашите предложения за промени в чл. 1 от новия закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Заповядайте, д-р Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин вицепремиер! Използвам случая да се изкажа по повод на това, че на някои хора може да им се струва странно, че предлагаме това отваряне на приватизацията в сферата по здравеопазването да премине към тази глава осма, с която допълваме общия Закон за приватизацията. Мотивите на моята колежка бяха ясни в смисъл, че в момента тя е спряна и пречи на структурната реформа, пречи и на вас, най-вече на управляващото мнозинство, но пречи и на цялото лекарско и зъболекарско съсловие, пречи и на българския народ.
От друга страна обаче използваме възможността тук да кажем просто и ясно. Не става въпрос за националната сигурност – дали тези лечебни заведения са или не са национална сигурност. Ако ние продължаваме да говорим за този казус “национална сигурност” и се забием в него, все едно да отидем към темата за кокошката и яйцето. Няма точно строго определение кое е национална сигурност, защото индивидуалната сигурност на гражданите на България, аз бих пледирал така, е част от общата сигурност на цялата страна. Така че един човек, като се разболее, този, който е несигурен получава дали национална, дали лична несигурност – много трудно е да се отсее и да се уреди. Затова няма смисъл да отиваме към тези дебати.
Но в предложението на моите колеги Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев и Иван Иванов по чл. 3, ал. 7 се казва: “Министерският съвет разработва стратегии за приватизация на предприятия с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи”.
Ето тук искам да кажа, че Комисията по икономическата политика, която не е приела нашето предложение, е права сама за себе си, защото разсъждава само в сферата на предприятията, засягащи икономиката. Обаче, ако сме решили да правим приватизация в цялата страна, в широкия смисъл на думата, не може да кажем, че здравеопазването ще бъде оставено извън пазарната схема! Тоест, и там ще има приватизация. Само че тя се различава до известна степен – според спецификата си, от общата приватизация на тези икономически предприятия. Това искам да го схванете и да подкрепите нашето предложение да отворим тази глава, защото на небосклона няма никакви нови законопроекти по отношение на приватизацията в здравеопазването. Няма такива! Дали не могат да се родят или нарочно се бавят, не искам да навлизам дълбоко и нашироко в тази тема. Въпросът е, че ги няма.
А в същото време – вижте какво писмо получаваме днес от министър-председателя на Република България – вашият лидер, който, силно обезпокоен от неефективно харчещите се средства в здравеопазването, се обръща към всички народни представители в Комисията по здравеопазване - спешно, в порядъка на 5 дни, да дадем нашите становища. Значи успяхме да активизираме министър-председателя на Република България да се заеме с тази тема и да я признае по този начин за един национален приоритет.
Затова много ви моля – помислете по въпроса. Не става дума за никаква политика или за някакъв натиск. Безспорно приемаме общата теза, че без контрола на съда изобщо няма какво да говорим за този Закон за приватизацията. Но дали да включим тази точка и да отворим приватизацията на определени болнични заведения, които ги пише в глава осма в допълненията, които сме направили по-нататък – мисля, че народните представители могат малко да размислят и да гласуват като отговорни политици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Заповядайте, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Призовавам ви да не приемате това предложение, което беше направено току-що! Защото, когато говорим за приватизация на лечебни заведения, то с тази поправка тръгваме по един ред, който поначало отричаме със Закона за приватизацията – това е със създаването на РМД-та. РМД-та, разбира се, са направени, чака се да се отвори приватизацията и с подставени лица да се вземат… Лекарите няма да вземат нищо и няма да имат никаква полза от тази приватизация, няма да имат полза и пациентите.
Ние вкарахме един Закон за приватизация на лечебните заведения, на който беше остро реагирано. Действително, след като се получи такава реакция, заедно с господин Кюркчиев изтеглихме този законопроект. В крайна сметка ще намерим форма, при която да бъдат защитени както интересите на гражданите, на болните, така и интересите на медицинските специалисти. Чак тогава Законът за приватизацията на лечебните заведения както в доболничната, така и в болничната помощ ще може да стане факт. В противен случай, ако сега започнем с тази приватизация…
Това, че министър-председателят е загрижен за работата на Националната здравноосигурителна каса – това е непрекъсната задача на министър-председателя за здравеопазването, за Касата, за всички финансови институции в страната и това не е някаква особена новина. Разбира се, че такива писма и загриженост се проявяват непрекъснато и в хода на дискусията бихме могли да намерим пътя, по който да върви НЗОК.
Отново ви призовавам да отхвърлите предложението на колегата Игнатов и останалите колеги от ОДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте за реплика, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Както обикновено, доц. Щерев е разбрал половината от туй, което сме написали в нашето предложение, а другата половина не я е прочел.
Ние отхвърляме вашата методика, предложена в законопроекта ви – да се направи стратегия, да мине през агенцията ли ще бъде, министерство ли ще бъде, ще се разберем допълнително… Тази приватизация ще мине през Министерския съвет. Защото на кои болници предлагаме да започнем приватизацията? Вижте в глава осма! Няма да повтарям тук и да обяснявам като в детска градина.
Второто нещо – да мине през парламента. Каква по-голяма прозрачност? Тоест, ние подкрепяме вашата процедура, като настояваме обаче, над тази процедура да има съд. Толкова! Това е нашата позиция! С какво се различава тя от вашата? Само по отношение на съда. Иначе приватизацията, която предлагате, я подкрепяме. Тоест, в момента, в който ние ви даваме коз за подкрепа на вашите идеи, вие отново действате тяснопартийно, понеже ви го казва някой друг от друга партия, дайте да не го гласуваме и да не го разискваме тук. Това е ваш проблем, вас ви гони! Но ние сме хора, които не могат да кажат с лека ръка: нека да си потъва НДСВ колкото си иска и заедно с него да потъва цялото българско здравеопазване! Защото преди всичко сме отговорни доктори, били сме отговорни в цялата си практика!
Затова ви казвам: помислете си добре и го решете. Може да го отхвърлите, може да го приемете. Приемете ли го, има един мост, по който можем да минем заедно. Не го ли приемете, вие сте сами!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, д-р Игнатов.
Това беше реплика.
Доктор Щерев, имате ли потребност от дуплика? Не. Благодаря.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков навсякъде в текста думата “сигурността” да се замени с “националната сигурност” – предложение, което е прието от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 32.
Приема се.
Следващото предложение е на народните представители Димитър Игнатов, Борислав Китов, Теодора Константинова и Васил Паница – предложение, което, както стана ясно, не е прието от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 39, против 105, въздържали се 10.
Не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Имам процедурно предложение, господин председател, във връзка с разглеждането на законопроекта в залата да бъдат допуснати господин Гати Ал Джебури – заместник-министър на финансите, както и господата: Петко Николов, Теодор Стоев, Руси Механджиев, Неджми Али, Димитър Христов, Никола Койчев и Димитър Бъчваров. Това са членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, както и господин Апостол Апостолов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 162 народни представители: за 157, против 3, въздържали се 2.
Прието е.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Предвид важността на закона, който ще разглеждаме сега, предлагам да подложите на гласуване процедура за пряко предаване на дебата по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за пряко предаване по националното радио и националната телевизия. (Неразбираема реплика на Весела Драганова.)
В това не се включва пряко предаване, госпожо Драганова. Много ви моля!
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване по националната телевизия и националното радио на дебата по второто четене на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 53, против 100, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По § 1 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който е:
"§ 1. В чл. 3, ал. 1 думите "списъка-приложение" се заменят с "приложение № 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 1 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 117, против 23, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Има предложение на народните представители Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев, Иван Георгиев Иванов, Валентин Василев и Иван Николаев Иванов:
1. В чл. 3 ал. 7 се изменя така:
"(7) Министерският съвет разработва стратегии за приватизация на предприятия с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи."
2. Създава се нов § 1а с нови ал. 3 и 4:
"(3) Не се допускат до участие в приватизацията физически лица, по отношение на които има наложени принудителни административни мерки на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 – 7, 10, 11, 13 и 14 от Закона за чужденците в Република България, както и юридически лица, в които те участват като членове на управителни или контролни органи, собственици, съсобственици или акционери.
(4) Участниците в приватизацията (кандидат купувачите) подават декларация, с която установяват обстоятелствата по ал. 3. Декларацията е неразделна част от задължителните документи, които се подават за участие в приватизацията. Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол изискват служебно информация за достоверността на обстоятелствата, декларирани от кандидат купувачите."
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1 и приема по принцип предложението по т. 2, като текстовете стават съответно ал. 3 и 4 на чл. 35а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата по това предложение, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Нашето предложение по същество е разделено на две части.
Първо, бих искал да кажа няколко думи за чл. 3, ал. 7.
В законопроекта, който предлага правителството, има едно понятие "сигурност", а впоследствие в становището на Комисията по икономическата политика се предлага понятието "национална сигурност".
Ние смятаме, че това понятие не изчерпва търговските дружества, които са посочени в Приложение № 2. Логично възниква въпросът: това ли са всички търговски дружества, с които е свързана националната сигурност на нашата страна? Безспорно отговорът е: не!
Явно зад паравана на националната сигурност се цели, а по-нататък ще стане ясно, да се извади приватизацията от сферата на съдебния контрол. Това, уважаеми колеги, във всички случаи ще създаде много сериозни предпоставки за увеличаване на корупцията и за административен произвол.
Заради това в нашето предложение ние предлагаме чисто икономически критерии за търговските дружества, които имат монополно положение в страната, за търговските дружества, които имат монополно положение на съответен географски пазар и които предлагат обществени услуги, и за търговски дружества, свързани със стратегически и инфраструктурни мрежи на нашата страна.
Още повече, че в Закона за конкуренцията тези понятия са ясни. Още повече, че този списък по същество, ако се приемат икономическите критерии, ще бъде разширен. Така че не виждам никакво основание колегите от мнозинството да отхвърлят това наше предложение.
Няколко думи за второто наше предложение, свързано с всички лица, които са изгонени от страната заради това, че са извършили някакви престъпления и застрашават националната сигурност, да не бъдат допускани в приватизационния процес в нашата страна. Още повече, че и парламентарното мнозинство, и всички политически сили говорят, че ние трябва да проявим политическа воля да спрем мръсните пари да навлизат в приватизационния процес. Надяваме се това наше предложение да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
То принципно е подкрепено от комисията, както става ясно, но въпросът е на гласуване в пленарна зала.
Заповядайте, господин Тасим.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Това предложение на колегите от ОДС не го подкрепих в комисията, няма да го направя и сега. Аз лично не съм го подкрепил.
По-конкретно ще говоря за т. 2 и 4. За т. 1 няма какво да говорим, мисля, че тази процедура вече мина, гласувахме я и приемаме общите идеи за национална сигурност. Така е, но под "географски пазар" може да се разбере и пазарът в "Красно село", а аз не смятам, че това има монополно отношение към икономиката.
Колеги, бях против и ще бъда против това, което се предлага от колегите от ОДС, защото на четири пъти в Комисията по икономическата политика сме разгледали този казус. Той е прекалено персонифициран, знае се за какво става въпрос. Още повече, че духът и философията на последната промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол включва тези ваши съображения. Звучи добре, но това не прави чест на Народното събрание – когато определени текстове имат и определено лице.
Така че, колеги, предлагам да не подкрепим това предложение на колегите от ОДС, при все че комисията гласува за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тасим.
Втора реплика – господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Уважаеми колеги, въпреки че предложението на колегите от Обединените демократични сили поначало е подкрепено по принцип от комисията, правя реплика на господин Тасим и предлагам да приемем неговото предложение – тези текстове да отпаднат, тоест да гласуваме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Димитров, така и на разбрах Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Подкрепям предложението на господин Тасим за т. 2, тоест да не подкрепим предложението на Никола Николов и група народни представители по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, господин Василев.
Васил Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, колеги! Взимам реплика, защото съм изненадан. Странна метаморфоза се получава след вчерашното заседание на Комисията по икономическата политика. Това предложение, което е направено от ОДС, беше подкрепено и днес то се сменя на 180 градуса. Дава се насока на цялата зала, че едва ли не това е маловажен текст. Колеги, цялата глава осма, която се вкарва в Закона за приватизация, е приватизация на обекти, значими за националната сигурност.

Следващото нещо, нали тези лица, които и да бъдат те в бъдеще, или бивши, които са екстрадирани от държавата или ще бъдат екстрадирани, е било, защото те заплашват националната сигурност. Как да се случи да им дадем право те да участват в приватизацията на държавата? Никой не е посочил никакви имена. Никой не цитира никого. Защо има такова притеснение в залата и такова настроение? Кой ще гарантира по този начин, че тези национално значими обекти ще бъдат приватизирани с прозрачни, с чисти, а не с мръсни пари и от лица, които са почтени към българската икономика и към българската приватизация? Хора, които са доказали или ще докажат в бъдеще, че са заплаха за националните интереси, ние ще им дадем възможност да участват в приватизацията на национално значими за българската икономика обекти – няма логика в тези неща. И аз съм изненадан от промяната, която се получава в мнозинството. Явно има причина за това. Поработено е снощи на тази тема.
Моля ви, нека да се гласува по подобаващ начин, както е предложено да се приватизират обектите за националната сигурност, така да бъдем националноотговорни и в приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми господин Тасим! Някак си вече маските започват да падат! И става ясно от Вашето изказване и особено от репликата на господин Валери Димитров, която не беше никаква реплика, а наистина инструкция за една променена позиция как да се гласува, че употребеното понятие “сигурност”, дори заменено с “национална сигурност” е само камуфлаж! Тези сделки, за които се създава цяла нова Глава осма с особен ред за приватизация, всъщност нямат никакво отношение нито към сигурността, нито към националната сигурност. Вие като че ли не си давате сметка, че е абсурдно най-важните приватизационни сделки, ако те наистина са свързани с нашата сигурност или с нашата национална сигурност, да могат да бъдат продавани на лица, които застрашават нашата национална сигурност. Защото наистина става дума за лица, които вече са изгонени от нашата страна, затова защото застрашават националната сигурност, или лица, които занапред, могат да се появят и други такива, ще бъдат екстрадирани пак на същото основание – защото застрашават националната сигурност.
С тази ваша позиция, че такива лица, застрашаващи националната сигурност – нещо, което е било преценено от оправомощените органи по нашата Конституция и по нашия Закон за МВР и съответните служби, да могат да купуват предприятията, свързани с националната сигурност, аз не знам дали си давате сметка колко е абсурдно и в какво смешно и жалко положение изпадате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов.
Господин Тасим, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаеми господин председател, аз благодаря на колегите Василев и Соколов, че ми дават възможност да кажа още по-ясно. Не бива да внушавате на колегите и обществото, че ние сме “за” мръсните пари, “за” конкретни личности и т.н. (Шум и смях от блока на ПСОДС.) Напротив, напротив, според нас не бива в закон не бива, от контекста да извадите и да впишете имена. А ние ясно и точно сме казали, че тези предприятия и дружества ще се приватизират след доклад на отделите за национална сигурност. (Шум от блока на ПСОДС.)
Затова смятам, че Министерският съвет и Народното събрание имат достатъчно възможност и няма как и този път да мине вашето персонифициране на този въпрос. Не разбирам вашите аргументи. Ние не сме “против”, а напротив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Тасим.
За изказване има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз най-напред ще се спра на неприетата от Комисията по икономическата политика първа част на нашето предложение.
Искам да заявя съвсем ясно, че ако ние дефинирахме това предложение, то беше, за да бъде изградена логически структурата, по която ще участват определени дружества по специален режим на приватизация. Това, което в момента съществува, господин Василев, е фактически в насипно състояние, 12, а утре могат да станат и 24 предприятия, по които по-скоро определени лобистки кръгове се стараят под егидата на национална сигурност или, както е записано, “сигурността на Република България”, да поставят предприятия, за които лобират.
Обратно, нашето предложение е съвсем ясно дефинирано, че това трябва да бъдат “предприятия с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятия, свързани с националната инфраструктура и мрежи” – това дефинира обсега, в който могат да попаднат предприятия в тази специална глава.
И второ, което е особено важно, че за всички тези предприятия трябва да бъде разработена стратегия за тяхната приватизация, защото това вече вменява отговорностите на Народното събрание. И Народното събрание след това може да контролира изпълнението на тази стратегия по време на самата приватизация на дружеството.
Що се касае до следващите две алинеи – 3 и 4, аз имам чувството, че тук се намирам в един театър на абсурда. И ще ви кажа защо. Вчера председателят на комисията ръководеше заседанието и с почти пълно единодушие Комисията по икономическата политика гласува за тези два члена. Това беше по причина, че в тях под разпоредбите на чл. 10, ал. 1, точки 1, 7, 10, 11, 13 и 14 от Закона за чужденците попадат именно лица, към които е наложена принудителна административна мярка поради “опасност за националната сигурност на страната”. Сега се оказва, че ние ще гласуваме цяла глава, но лицата, които са опасни за националната сигурност на страната, ще могат да участват в тези приватизационни сделки, защото няма забранителен текст.
На следващо място, много се иска на някои хора в залата да персонифицират тези две наши предложения. Аз зная, че те имат предвид лицата, които вече са попаднали под удара на тази административна мярка. Но в същото време един закон е за това, за да даде и за в бъдеще рамката, нормативната рамка за съответната приватизация, както е в случая.
На това основание искам да отговоря на клеветническите нападки. Когато съдебната система беше сезирана по определен начин по повод на големите приватизационни сделки, бяха отправени упреци към опозицията. Дори на мен в едно предаване директно ми беше заявено, не искам да цитирам човека, който ми го каза: “Какво искате, Чорни да се върне в страната ли?” Ето, че в крайна сметка депутатите от Обединените демократични сили строшиха зъба на клеветата! (Шум от мнозинството.)
Ние предлагаме, уважаеми колеги, един текст, с който да се възпрепятстват такива лица в миналото и в бъдещето да участват в тези приватизационни сделки. И гласуването, което днес ще бъде направено в пленарната зала, ще бъде един тест – тест за това дали действително ще бъде чиста приватизацията или в нея ще участват мръсни пари и мафиотски пари!
Но заедно с това аз се надявам, че господин Петков, който се е записал за изказване след мен, може би ще ни отговори защо толкова малко депутати от Коалиция за България са в залата по този изключително важен въпрос. Ако аз поставям този въпрос, то е, защото мисля, че всеки един от нас трябва да се чувства морално ангажиран със своя глас да заяви ясно пред обществото и пред избирателите си за какъв вид приватизация той гласува. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика - господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа!
Господин Иванов, смешни са тези изказвания по повод отношението на левицата. Вие много добре си спомняте вчера два текста, които предложих. Единият е в процедурата по приватизация да могат да участват само обикновени дружества изцяло с поименни акции и дружества с ограничена отговорност. Не се допуска пряко или косвено участие на търговски дружества, регистрирани в офшорни зони. И ОДС в комисията не подкрепи тези предложения, защото вие не искате прозрачност и чистота по принцип. Вие искате тези въпроси да са персонални – Чорни, пети, осми… Чакайте, бе! Вие търгувахте с него толкова години преди да го изгоните! (Смях в ДПС и КБ.) И сега изведнъж тук роните крокодилски сълзи и пак: “изгонените от нас лица” – за тях става въпрос. Ако трябва да има принципно решение, то трябва да е свързано с нещо друго – с честота и яснота и невъзможност да има анонимно участие в тези дружества, които са свързани с националната сигурност, да няма анонимност. Комисията го отхвърли и вие гласувахте. И вие не гласувахте за това. Така че е малко странно и смешно всичко, което отправяте като обвинение сега към левицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Миков, когато направих изказването си аз бях съвсем ясен и точен, че се касае за текстове, в които не се допускат до приватизацията лица, които застрашават националната сигурност на страната. В един момент, когато светът се изправя за борба срещу световния тероризъм, най-често този световен тероризъм е свързан с мафиотски кръгове, които поникват в приватизацията на Източна Европа, чрез Вашето изказване и така да се каже замазване на проблема, Вие по същество съдействате такива лица да влязат в България. Докажете, че нямате нищо общо с тях. Докажете с гласуването си. (Ръкопляскания от ПСОДС.) Докажете с това, че ще подкрепите предложението на тези народни представители от Обединените демократични сили, сред които съм и аз. Останалото ще покаже на обществото точно обратното. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата за изказване господин Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето изказване по тези текстове, а и по-нататък ще бъде от позициите на човек, който разбира, че се приема извънреден закон за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и въвеждане на извънредни правила. Затова ми се струва, че точно в тази част след второ четене в комисията трябва да обърнем внимание върху възможността, която ни се отдава, да подобрим по същество този извънреден закон.
Най-напред, не виждам логика в промененото мнение на комисията тук - от вчера до днес са минали по-малко от 24 часа – да се откаже подкрепа за т. 2, но на това ще се върна след малко. Честно казано, не виждам логика, а не виждам и далновидност предложението на комисията да се откаже подкрепа на текста в чл. 3, ал. 7, т. 7, както са го предложили колегите от Съюза на демократичните сили. И какво лошо има в това, след като ще се прави стратегическа приватизация, да се иска стратегия за всеки отделен стратегически обект, който ще се гледа в парламента? Ние вече гледахме две стратегии. Добре – зле, приехме ги и сега имаме критерии, от което можем да съдим дали изпълнителната власт, оттук нататък и Министерският съвет, са си свършили добре работата. Една от стратегиите е за развитие на тютюнопроизводството и до днес я няма, господин вицепремиер, и Вие непрекъснато бягате от отговора на въпроса защо ни слагате в списъка този обект без стратегията, която Ви поръчахме да направите. Затова би трябвало да се гледат стратегиите.
Второ, оставянето на този текст е актуален от гледна точка на променената международна инвестиционна среда. Вашето правителство за първи път се сблъска с един феномен след финансовата криза 1998 г., на бягство на стратегическите инвеститори от нашия район. В каква степен това влияе върху спада на постъпленията е друг въпрос, не искам да споря, но това засилва възможността съмнителни групировки да заемат опразненото място и да идват с капитали и дружества, които ние не знаем до каква степен отговарят на международните правила и българското законодателство.
И сега преминавам към следващата точка – предложението на господин Миков е да се деперсонализира подборът на купувачите и да спрем да говорим за личността Чорни, а да говорим за кандидат-купувачи и дружества. Няма значение кой попада в тази графа, господин Иванов, за да не създадем впечатление, че приемаме извънреден закон “Античорни”, от което следва улегване на работата.
Аз ви уверявам, че нашата група ще гласува не така, както вие очаквате. Първо, ще бъде тук. И второ, ще гласува така, както повеляват националните интереси.
Това са ми двете предложения – да подкрепим т. 7 и да останат текстовете така, както ги е приела комисията вчера с принципна подкрепа, но с редакционното допълнение на господин Миков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли реплики? Няма.
Има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Чудно ми е как стана метаморфозата само в разстояние на осем часа, когато мнозинството от НДСВ подкрепи този текст? Кои бяха против? Против бяха представителите на БСП. Много е лесно да се познае, че очевидно тук има някаква сделка, която беше сключена – сделката за участието на мръсните пари. И ще продължа нататък – тази сделка продължава със следващи текстове. Имайте предвид, че документът за произхода на парите се подава от утвърдения вече купувач едва след решението на Народното събрание. И това нещо вие, уважаеми дами и господа, го записахте в проекта и мнозинството го гласува. С тази отстъпка назад със сделката, която е свършена на базата действително изглежда на персонифицирани пари и на персони, които изглежда разбират, че парите им не са чист, на базата на тази сделка вие ще направите едно действително отстъпление от националната сигурност на България.
Но аз искам да се обърна към господин Василев. Господин Василев, аз много харесах, когато Вие казвате: “Нулева толерантност на корупцията!”. И аз бих искал да чуя Вашето мнение по този въпрос, защото не искам това да бъде деветата нула след единицата, която стои отпред и която може да сменя текстовете и мненията в Народното събрание за по-малко от 24 часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Имате думата за реплика, господин Миков.

Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министре, уважаеми господин Нихризов! Правителството, което Вие безрезервно подкрепяхте, допусна офшорната приватизация да се превърне в една от основните форми на участие на стратегически инвеститори. (Оживление.) Защо тогава вие не приехте тези правила за яснота в статута на купувача и кой стои зад него? Защото не е необходимо човек да е кой знае какъв юрист, за да разбере, че не е важно лицето и името му, а е важно търговското дружество да е ясно и чисто и оттам се вижда кой стои зад него.
В единия случай, когато става въпрос за определена персона, става въпрос за персонално отношение, което ще постави правителството и органите по приватизация в субективна преценка този е добър – този е лош. В другия случай законът съвсем еднозначно ще определи, че такъв тип търговски дружества, при които всеки гражданин като отиде в Търговския регистър и види кой е собственикът на акциите или дяловете, съответно… Ето за това става въпрос. И не знам защо вие обръщате персонално… Всъщност знам: става въпрос единствено за политическа атака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Миков.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Нихризов. Имате право на дуплика.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Миков! Става нещо много интересно. Когато се напише текст, обикновено лицата, които са свързани с определени икономически интереси, веднага си виждат икономическите интереси, вписани по един или друг начин.
Господин Миков, как познахте, че в момента въпросът се отнася за Чорни или за някой друг, ако нямахте пряка връзка с него? Ако парите, които докараха България до това положение, до разрухите, до тези, които изнесоха от България пари, не бяха свързани с персони, познати с Вас?
Аз благодаря за това, че в момента забравяте миналото. Това е много хубаво. Но не благодаря за това, че искате да пренесете това минало за в бъдеще и в България, която казвате, че също искате да върви по европейски път, да останат отново онези мръсни капитали. Защото тези мръсни капитали знаете отлично, че са вързани с тероризма. Тези мръсни капитали в момента се опитват да намерят спокойно място в света. Ако не искате да направите България страна, която не е за гледане, то бъдете принципни от началото до края. Иначе се оказва, че някои хора фактически намират приятелите си и защитават техните интереси от тази трибуна, след като толкова добре знаят за кого се отнася този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Госпожо Литрова, заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз имам само един конкретен въпрос.
Бих искала някой от Комисията по икономическата политика и от управляващото мнозинство преди да вдигне червения фулмастер срещу тези текстове, да обясни публично и да защити новата си теза: какво наложи тези текстове, които се предлагат днес, да отпаднат за гласуване, след като са приети от Комисията по икономическата политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Има ли други желаещи за изказване? От поканените в залата има ли желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Аз мисля, че днес председателят на Комисията по икономическата политика трябва да излезе пред Народното събрание с аргументи, както пред нас като представители на опозицията, така и пред своите колеги от парламентарната си група.
Много често слушам господин Валери Димитров да излиза и да дава оценка на изказвания – да казва колко междуметия и съюзи е имало в изказването на някой народен представител. Но много рядко го чувам като председател на Комисията по икономическата политика да излезе и да каже аргументи, с които да защитава една или друга теза. Днес той стана и в качеството си на инструктор даде нареждане на своите колеги.
Уважаеми господин Валери Димитров, Вие можете да ги уважите и да им дадете тези инструкции по много по-деликатен начин, но мисля, че най-добре е като ги уважите с аргументи. Всички ние очакваме да чуем защо Вие вчера сте гласували в подкрепа на тази поправка? Какви са били Вашите аргументи вчера? Какви са Вашите аргументи днес? А ние сме достатъчно умни, за да заключим какво се е случило през тази нощ в България, за да може Вие да си промените мнението.
Обръщам се към колегите, които са членове на Комисията по икономическата политика и които днес получиха това нареждане. Вие, уважаеми колеги, вчера съзнателно ли подкрепихте или несъзнателно? Или само се подчинявате на тези аргументи?
Аз искам да чуя и министъра на икономиката. Той да излезе и да каже какво е неговото отношение към този текст. Вие може би няма да отговорите нито на мене, нито на госпожа Литрова, нито на всички народни представители, но вие трябва да отговорите на българските граждани, на които вчера беше дадена информация как сте гласували в Комисията по икономическата политика. Българските граждани са тези, които ще ви поискат отговори – отговори, от които вие не можете да избягате.
И тъй като обикновено казвате, че отговора сте го получили на изборите, аз искам да ви кажа, че тези избори не са последни. Тези избори просто са предпоследните и се гответе в най-скоро време да давате отговори на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Димитров има думата за реплика на госпожа Тоткова.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Уважаема госпожо Тоткова, ще се опитам да отговоря без междуметия и възклицания. (Оживления.) Ще кажа само това и по този начин се надявам да отговоря и на въпроса на госпожа Литрова.
Целият режим, който се създава по Глава осма или сега седма “А”, както е в окончателния вариант, създава достатъчно гаранции, че в България няма да влязат мръсни пари. Погледнете само колко филтри има: Агенцията за приватизация, правителството и парламентът ще одобряват практически сделките. Цялата тази процедура ще се развива пред очите на всички. Самият този режим сам по себе си е достатъчен според мен като гаранция, че ние тук по никакъв начин не сме свързани с някакви икономически интереси, за каквито се говори. Казвам ви, че това са глупости.
Регулативното значение, уважаеми колеги, на този текст, който се предлага от колегите от ОДС, не е особено голямо. Тази забрана няма да има кой знае какво значение при наличието на този режим, така че целият този режим, който се предлага от правителството и който ние ще одобрим тук, е достатъчна гаранция, сам по себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви за репликата, господин Димитров.
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Господин Валери Димитров поне си отвори устата, за да каже нещо, от което ние разбрахме, че той от вчера до днес си е изяснил каква е процедурата на правителството. Аз мисля, че на него много отдавна му е било ясно какво предлага правителството.
Вие не можахте да отговорите на въпроса какво се случи, за да си промените мнението днес, защото това е отговор, който ще трябва да давате на всеки, който Ви пита.
Защото това са фактите! И, ако един горски стражар се разхожда днес в парламента и дава инструкции на място, аз мисля, че това не е отговор.
Просто се погледнете и вижте на какво приличате!
За мен е просто обиден начинът, по който ние разглеждаме такъв изключително сериозен въпрос. Аз винаги съм вземала отношение тогава, когато смятам, че мога да допринеса с нещо в дискусията. Това, което липсва днес са аргументите на мнозинството. За съжаление, те не липсват само днес Вие просто не се изказвате, защото по този начин с малкия, нищожен и липсващ опит, Вие ще се издадете - точно това, какво мислите, какво кроите или каквото сте чули някъде.
Станете и кажете позицията! Това е честното отношение към дебата в Народното събрание – всеки да излезе и да си каже позицията. Може и да не е прав, може и да греши, но това е доблестното поведение. Вие говорите за нов морал.
Горски стражари и инструктори няма да Ви изведат на добър край!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Тоткова.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да се даде обяснение кой е горски стражар! Кой е стражарят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако някой друг иска думата за изказване, има възможност. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако днес вие гласувате отпадането на текста, който предложи ОДС, вие ще увеличите венеца от текстове, които стимулират мръсните пари в България, за които ние много пъти сигнализирахме, но които вие продължавате да приемате в различни закони.
Текстът на е маловажен, господин Димитров! Ако той беше маловажен, нямаше да има такава тревога в залата! Нямаше Вие така нервно да се държите, нямаше половината от народните представители от мнозинството да се движат между редиците!
Текстът е критерий, той не е процедура. Той е изключително важен и днес наистина ще проличи моралната позиция на народните представители.
И аз ви призовавам да проявите съвест и наистина поне веднъж да не реагирате като папагали на цветовете, които ви се подават от тази трибуна! (Шум и реплики в залата.)
Да, това е обида, но в такива моменти трябва да приемете предизвикателството, да чуете истината такава, каквато е! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин Валери Димитров заявява кратко изказване.
Валери Димитров (НДСВ): Много се надявам, госпожо Тоткова, че ще ми купите униформа на горски стражар. Искрено се надявам на това! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За реплика има думата госпожа Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Председателят на Комисията по икономическата политика каза като свое становище едно просто изречение, но аз се питам как той се разпозна в ролята на горски стражар? Как се разпознахте Вие?! (Весело оживление в залата.)
Аз Вас Ви възпроизведох в длъжност “инструктор”, защото Вие застанахте тук и казахте: “Ние не трябва да подкрепяме предложението на Комисията по икономическата политика”.
Горският стражар е друг! Той има по-висок пост и по-високо влияние, защото той се разхожда и дава инструкции вместо да дойде тук, на трибуната, и като ръководител на това управляващо мнозинство да каже становището, да каже своето мнение или да защити политиката на цялото управляващо мнозинство! За това става дума.
Така че, уважаеми господин Валери Димитров, с едно просто изречение – не можете да обясните с кого и как сте преспали тази нощ! (Смях, весело оживление в залата. Господин Валери Димитров ръкопляска.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Димитров, имате право на дуплика. Ще се възползвате ли?
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Щерев има думата.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен с поправките в Закона за приватизацията става съвсем ясно, че правителството иска да даде ход на приватизацията.
Аз се мъча да си отговоря на следните въпроси, защото те непрекъснато се смесват в една дискусия – първо, необходимо ли е “Булгартабак” и БТК да бъдат продадени? Необходимо ли е да бъдат продадени сега? Необходимо ли е да бъдат продадени по сегашния Закон за приватизация? Всичко друго е надхитряне. Всичко друго, което депутатите от ОДС предлагат уж, за да можем да перем или да предпазваме хората от пране на мръсни пари с вкарването на един антиконституционен текст в закона, е отново опит да се спре приватизацията, да се спре тази поправка на Закона за приватизация. Това е въпрос на надхитряне и на нищо друго.
Ако вие искате да направим законодателство по отношение на мръсните пари, по отношение на спиране на вноса на пари или износа им от България по незаконен начин, това е отделен въпрос. Но не това е начинът, който е толкова плитък - да вкарваме това в един закон, за да може Конституционният съд да отхвърли този текст, оттам нататък да говорим въобще за противоконституционност на целия закон. Извинете, обаче толкова глупави пък чак не трябва да изкарвате народните представители!
Малко повече помислете. Същото е и предложението на господин Миков. Предлага тук някакви неща, които би трябвало да вкараме точно тук, точно в тази поправка на Закона за приватизация.
И аз отново ви повтарям кой е главният въпрос – трябва ли да направим приватизация на БТК и на “Булгартабак”? Затова защото това е приоритетна задача за правителството, защото с решаването на тази задача ние можем да имаме икономическа стабилност и по-нататъшен ход на икономиката на България. Затова ви призовавам да не подкрепяте тази поправка, която предлагат колегите от ОДС.
Ето, съвсем ясно ви завявам моята позиция. И ви заявявам защо желая да не се подкрепя вашата поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Кръстьо Петков има думата.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Щерев, основната дисциплина, с която се занимавате вероятно изисква прецизност, но правене на текстове по икономическа материя изисква не по-малко прецизност, затова не апелирайте така общо за някои неща и еди какво си. На второ четене сме. Дайте да видим същността на предложението на народния представител Михаил Миков. То не отменя вашите текстове. Той предлага тяхното подобряване и деперсонализиране. Вместо утре да ви обвиняват, че заради един или друг гражданин сме сътворили извънредно законодателство да се запише, че не могат да се явяват и да участват в приватизационата процедура тези, които идват от офшорни зони, а трябва да участват акционерни дружества, където има поименни акции и ООД-та. Дайте да спорим по същество, а не за стражари и по схемата “Дайте да дадем!”.

Господин председател, аз смятам, че прецизирането на текста в тази насока ще помогне да обединим мненията и на трите групи, няма значение кой го е предложил, особено ако двамата ключови министри, които от половин час насам дават указания по телефона, се концентрират върху текстовете и ни кажат това ли е, което искат (а то е много важно, господин Василев и господин Велчев), за да подобрим текстовете. Ако не искат, дайте си сигнал и си го гласувайте, както е, но ще имате много сериозни проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Ляков, заповядайте за втора реплика.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Щерев, главният въпрос е кой да купи "Булгартабак" и БТК. Според мен това вече е ясно. За да стане картината напълно ясна, аз ви предлагам към списъка на тези 15 дружества да сложите едно тире и на останалите 13 също да напишете купувачите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата за трета реплика, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Щерев, аз не знам дали Вие си давате сметка какво изявление направихте. Вие дословно заявихте, че не трябва да се приема поправката, предложена от група народни представители от ОДС, защото ще спре приватизацията. Това е поправка, насочена срещу лица, застрашили националната сигурност на България и срещу влизането на мръсни пари в българската приватизация. Значи ли това, че Вие искате такава приватизация – на хора, застрашаващи националната сигурност на България и на хора, имащи мръсните пари? Вие това казахте – "Приеме ли се тази поправка, ще спре приватизацията, и искаме ли ние да спре приватизацията?" Ние не искаме да спре приватизацията, но ние искаме това, което вие не искате – да не се извършва приватизацията от лица, застрашили или застрашаващи националната сигурност на България и да не се извършва приватизация с пране на мръсни пари. Ние оставаме с впечатлението, че точно такава приватизация искате да правите вие. Ето защо това предложение на народни представители от Парламентарния съюз на ОДС ви пречи, защото то наистина пречи на мръсната приватизация. Благодаря. (Единични ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов.
Имате думата господин Щерев за дуплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз благодаря на тези, които ме репликираха, но искам да кажа, че отново държа на моето предложение и ще ви кажа защо. Защото ако вие бяхте срещу приватизацията с мръсни пари, нямаше да правите четири години приватизация именно по този начин. (Силен шум в блока на ПСОДС.) Нямаше да правите приватизация именно по този начин!
Аз уважавам вашите парламентарни прийоми, с които искате да заблудите ако не цялото, то поне част от народното представителство. Уважавам и Вашия опит като адвокат и с Вашия език да изкарате нещо, което не съм казал.
Искам да повторя, за да бъде ясно: ние в момента правим закон за поправка на Закона за приватизацията, за да може по прозрачен начин да продължи приватизацията на "Булгартабак", на БТК и на всички други, свързани с националната сигурност обекти в Република България.
Затова моля моите колеги да отхвърлят това предложение на колегите народни представители Никола Николов и останалите. Благодаря. (Шум в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Щерев.
Имате думата господин Владимир Дончев за процедурно предложение.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, явно, че в дискусията кой с кого е спал снощи и кой какво е ял доста време ще мине. Затова моето предложение е да удължим настоящото пленарно заседание, за да можем да изясним всички въпроси, които бъдат поставени, до гласуването на закона.
Любен Корнезов (КБ от място): Не може до гласуването на закона! Не може повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за удължаване на заседанието, което се разбира, че не може да бъде повече от два часа, защото правилникът не го позволява. Значи до приключване на закона, стига да не е повече от два часа.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на закона, но не повече от два часа.
Гласували 180 народни представители: за 102, против 62, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема.
Има думата госпожа Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да взема отношение по предложените от нас текстове и да върна аудиторията, народното представителство към сериозната тема.
По отношение на предложените текстове от нас. Те са голямо изпитание. Днешното гласуване наистина ще покаже какво е отношението ни към приватизацията и каква е основната логика и основната политика, която това мнозинство и това управление следват.
Първото ни предложение, свързано с установяването на икономически критерии, което е съвсем обяснимо за един приватизационен процес, е отхвърлено. Продължавате да твърдите, че тази приватизация е много екзотична и изключителна заради това, че е свързана с националната сигурност. Понеже сте мнозинство и не можем да докажем противното, понеже не сме загубили вяра в това, че някои от вас няма да се подчинят на автоматизма, а ще вникнат в нашите предложения, затова използваме всичките си сили да изкажем съображенията си и да ви предпазим от грешки, които може да допуснете. Ако наистина това е специална глава в един закон за приватизацията и ако тя е свързана със сигурността, или както се допълва от господин Миков – с националната сигурност, тогава няма нищо по-естествено от това да приемете предложението по нашия § 1а във връзка с тези лица, които по силата на закон са извършили толкова сериозни нарушения срещу сигурността на една държава, че престоят им в Република България е прекратен, те са изгонени от нея, нямат право да влизат в нея или са експулсирани от териториалните и суверенните граници на нашата родина. Аз не мога да намеря нито един морален ангажимент на някой от стоящите тук, защото не вярвам да има такъв, който да застане срещу този текст и да каже: "Тези лица са изгонени, те наистина няма да се върнат, но те могат да придобиват собственост."
Уважаеми госпожи и господа, искам да ви кажа според моето лично и скромно мнение за какво става дума. Паниката, която ви е обзела от липсата на ясна формула, политика и позиция по отношение на приватизацията, ви доведе до използването на едно понятие, което вие изтършувахте от страниците и практиките на Конституционния съд, страхът ви от контрол, какъвто и да бил той, най-вече вашият върховен страх от съда. Тогава вие намерихте едно дело на Конституционния съд, в което забелязахте една фраза – че няма нищо по-ценно, по-свято от основните правила и правата и задълженията на гражданите по глава първа в Конституцията, освен националната сигурност. И пробутвате този термин в този закон само и само Конституционният съд да не забележи, че елиминирането на съдебния контрол се извършва с друга мотивация. А мотивацията всъщност е, че сделките трябва да бъдат безконтролни. Но ако вие сте искрени, че тези сделки са особено ценни за националната сигурност, тогава вашето променено мнение за изключване на тези лица, които са експулсирани и които за национално предателство нямат право да пристъпят границите на Република България, не е странно, то е нещо повече от странно. (Единични ръкопляскания в блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Реплики? Не виждам.
Има ли още изказвания? Поглеждам вдясно – няма; в средата – няма, вляво – няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев, Иван Г. Иванов, Валентин Василев и Иван Н. Иванов по т. 1 от тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 94, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Никола Николов и група народни представители по т. 2 – за създаването на нов § 1а.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 58, против 106, въздържали се 28.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Димитров, да докладвате § 2.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По § 2 има, първо, предложение от народния представител Любен Корнезов:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на глава осма се изменя така: “Приватизация на търговски дружества от съществено значение за икономиката на страната”.
2. В чл. 35а ал. 2 да отпадне.
3. В чл. 35г се създава нова ал. 2:
“(2) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта за решение заедно с цялата документация по приватизационната сделка.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Член 35е да отпадне.”
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението по т. 3 и не приема предложенията по т. 1, 2 и 4.
Има предложение на народния представител Муравей Радев:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието на глава осма думата “сигурността” се заменя с “националната сигурност”.
2. В чл. 35а:
а) в ал. 1 думата “сигурността” се заменя с “националната сигурност”;
б) създава се ал. 3:
“(3) За дружествата по ал. 1 Народното събрание приема стратегия за приватизация за всяко дружество по Приложение № 2, която предшества процедурата по приватизацията му.”
3. В чл. 35г, ал. 1 се изменя така:
“(1) Народното събрание разглежда решението на Министерския съвет и го одобрява, ако то съответства на приетата стратегия за приватизация.”
4. Член 35е да отпадне.”
Комисията приема предложението по т. 1 и по т. 2, буква “а”, приема по принцип предложението по т. 2, буква “б” и не приема предложенията по т. 3 и 4.
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов:
“В § 2 се правят следните изменения:
1. В заглавието на глава осма думите “от значение за сигурността на Република България” се заменят с “свързани с националната сигурност на Република България”.
2. В чл. 35а, ал. 1 думите “от значение за сигурността на Република България” се заменят със “свързани с националната сигурност на Република България”.
3. В чл. 35в:
а) в ал. 2, т. 2 да отпадне;
б) в ал. 3 думите “Сроковете по ал. 2 започват да текат” се заменят с “Срокът по ал. 2 започва да тече”.
4. Член 35е да отпадне.”
Комисията приема предложението по т. 1 и 2 и не приема предложението по т. 3 и 4.
Има предложение на народния представител Елка Анастасова:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35г, ал. 1 след думите “от Народното събрание” се добавя “с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители”.
2. Член 35е да отпадне.
3. Член 35ж става съответно чл. 35е.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35б:
а) в ал. 1 след думата “конкурс” се добавя “от Агенцията за приватизация”;
б) в ал. 2 след думата “критерии” се добавя “за участие и” и текстът продължава.
2. В чл. 35в, ал. 3 да отпадне и ал. 4 става ал. 3.
3. Член 35г да отпадне.
4. Член 35д става чл. 35г.
5. Член 35е да отпадне.
6. Член 35ж става чл. 35д.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков:
“1. В чл. 35а ал. 2 се изменя така:
“(2) Разпоредбите на тази глава се прилагат при приватизацията на повече от 25 на сто от държавното участие в капитала на дружествата по ал. 1, както и когато със съответната сделка държавното участие ще спадне под две трети от капитала на дружествата по ал. 1.”
2. Предлаганите нови членове – чл. 35в, чл. 35г и чл. 35д, да разменят поредността си и съответно номерацията си, като чл. 35в стане чл. 35г, чл. 35г стане чл. 35д, а чл. 35д стане чл. 35в, като след преномерацията тези текстове се изменят, както следва:
1. В чл. 35в:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) Агенцията за приватизация провежда преговори с класирания на първо място участник. При преговорите се уточняват клаузите на проекта на договор, приложен към правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса. В договора задължително се включват условията, при които е спечелен конкурсът, и се определят санкции за неизпълнение.”
б) ал. 4 да отпадне.
2. В чл. 35г:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) Предложението на Агенцията за приватизация по чл. 35б, ал. 2, заедно със съгласувания проект на приватизационен договор, се внася в Министерския съвет за предварително одобряване.”
б) в ал. 2, т. 2 и 3 да отпаднат, а ал. 2 да се измени така:
“(2) В тримесечен срок от постъпване на предложението по ал. 1 Министерският съвет с решение определя участника, спечелил конкурса, и предварително одобрява проекта на приватизационен договор или определя нов срок за договаряне с един или повече участници, и/или дава указания за изменение на проекта на приватизационен договор. При определен нов срок, след приключване на договарянето, Агенцията за приватизация отново внася в Министерския съвет предложение за определяне на участник, спечелил конкурса, и за предварително одобрение на проекта на приватизационен договор.”
в) ал. 3 да отпадне, а ал. 4 да стане ал. 3.
3. В чл. 35д:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) Решението на Министерския съвет по чл. 35г, ал. 2 се одобрява от Народното събрание. В едномесечен срок след решението на Народното събрание Агенцията за приватизация сключва договор с определения участник, спечелил конкурса.”
б) в ал. 2 думите “чл. 35в, ал. 2” се заменят с “чл. 35г, ал. 2”.
3. Член 35е да отпадне, а чл. 35ж да стане съответно чл. 35е.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Димитър Игнатов, Борислав Китов, Теодора Константинова и Васил Паница:
“В § 2, глава осма, чл. 35а, ал. 2 се допълва така:
“… както и на университетските болници и националните центрове към Министерството на здравеопазването.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев, Иван Георгиев Иванов, Валентин Василев и Иван Николаев Иванов:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на глава осма се изменя така:
“Приватизация на търговски дружества с приета от Народното събрание Стратегия за приватизация”.
2. В чл. 35а, ал. 1 се изменя така:
“(1) По реда на тази глава се осъществява приватизацията на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, за които има приета от Народното събрание Стратегия за приватизация по чл. 3, ал. 7 от закона.”
3. В чл. 35б:
а) алинея 2 се изменя така:
“(2) Агенцията за приватизация извършва класация на допуснатите до оценяване и класиране оферти, подадени на заключителния етап на конкурса, в съответствие с приетата от Народното събрание стратегия.”
б) създават се ал. 3, 4 и 5:
“(3) Агенцията за приватизация провежда преговори с участника, спечелил конкурса, и подготвя проекта за договор в съответствие с приетата от Народното събрание стратегия и условията, при които е спечелен конкурсът.
(4) Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява класацията по ал. 2 и проекта за приватизационен договор по ал. 3, към които са приложени декларациите по чл. 7, ал. 3 и § 1а, ал. 3 и ал. 4.
(5) Одобрената от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация по ал. 2 и ал. 3 се внасят за одобрение от Министерския съвет.”
4. В чл. 35в:
а) алинея 2 се изменя така:
“(2) Министерският съвет с решение определя участника, спечелил конкурса по чл. 35б, ал. 2 и одобрява договора по чл. 35б, ал. 3.”
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Ако Министерският съвет не одобри договора по ал. 2, процедурата за приватизация се прекратява.”
в) алинея 4 да отпадне.
5. Член 35д да отпадне.
6. В чл. 35е:
а) в ал. 1 думите “включени в списъка” да отпаднат, както и да отпаднат т. 2, 4 и 5;
б) алинея 2 да отпадне.”
Комисията приема по принцип предложението по т. 2 и 4 и не приема предложенията по т. 1, 3, 5 и 6.
Има предложение на народния представител Теодора Литрова:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 35в, ал. 3 да отпадне.
2. Член 35в, ал. 4 става чл. 35в, ал. 3.
3. Член 35г (по вносител) да отпадне.
4. В чл. 35д, ал. 1, 2 и 3 стават съответно ал. 1, 2 и 3 на чл. 35г.
5. В чл. 35г се създава нова ал. 4:
“(4) Одобреният с решение на Министерския съвет проект за договор се внася в Народното събрание за одобрение.”
6. Член 35г, ал. 4 става чл. 35г, ал. 5.
7. В чл. 35г се създава нова ал. 6:
“(6) Ако Народното събрание не одобри решението на Министерския съвет по чл. 35г, ал. 4, процедурата за приватизация се прекратява.”
8. Член 35е да отпадне.
9. Член 35ж става чл. 35д.”
Комисията приема по принцип предложението по т. 5 и 7 и не приема предложенията по т. 1, 2, 3, 4, 6, 8 и 9.
Има предложение на народните представители Анелия Мингова, Валери Димитров, Константин Пенчев и Юнал Тасим, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Соколов:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35а ал. 2 да отпадне.
2. В чл. 35б:
а) в ал. 1 се създава изречение второ:
“Критериите, по които ще се оценяват офертите на участниците в конкурса, задължително включват изискване на стратегически инвеститор за запазване на съществуващите работни места, както и задължение на купувача в определен срок да не продава дружеството на трети лица.”
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Участниците в конкурса подават декларация по чл. 7, ал. 3 пред Агенцията за приватизация.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Член 35е се изменя така:
“Чл. 35е. Решението на Министерския съвет подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство и на Закона за Върховния административен съд.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за окончателни текстове на законопроекта:
“§ 2. След чл. 35 се създава нова глава 7 “А” с чл. 35а-35ж:
“Глава 7 “А”
Приватизация на търговски дружества от значение
за националната сигурност на Република България

Чл. 35а. (1) Изискванията на тази глава се прилагат при приватизацията на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Република България, имат одобрени от Народното събрание стратегии за приватизация и са включени в Приложение № 2.
(2) Разпоредбите на тази глава се прилагат, когато предмет на продажба е повече от 50 на сто от капитала на дружествата по ал. 1.
(3) Не се допускат до участие в приватизацията физически лица, по отношение на които има наложени принудителни административни мерки на основание чл. 10, ал. 1, т. 1-7, 10, 11, 13 и 14 от Закона за чужденците в Република България, както и юридически лица, в които те участват пряко или косвено като членове, съдружници или акционери, или са членове на техни управителни или контролни органи.
(4) Участниците в приватизацията подават декларация, с която установяват обстоятелствата по ал. 3. Агенцията за приватизация уведомява служебно компетентните органи за представените декларации.”
Колеги, обръщам внимание, че тези текстове трябва да отпаднат съгласно гласуваното от нас предложение.
“Чл. 35б. (1) Приватизацията по чл. 35а се извършва чрез публично оповестен конкурс.
(2) Агенцията за приватизация изготвя мотивирано предложение за класация на допуснатите до оценяване и класиране оферти, подадени на заключителния етап на конкурса в съответствие с предварително обявените критерии за оценяване, след разглеждане на офертите, съответно на разясненията към тях. Мотивираното предложение съдържа и съществените условия на приватизационния договор.
Чл. 35в. (1) Предложението на Агенцията за приватизация по чл. 35б, ал. 2 се внася в Министерския съвет.
(2) Министерският съвет с мотивирано решение определя:
1. участника, спечелил конкурса;
2. срока за представяне на декларация по чл. 7, ал. 3;
3. срока за сключване на приватизационен договор;
4. съществените условия на приватизационния договор.
(3) Сроковете по ал. 2 започват да текат от датата на решението на Народното събрание по чл. 35г, ал. 1.
(4) Ако Министерският съвет не определи участник, спечелил конкурса, процедурата за приватизация се прекратява.
Чл. 35г. (1) Решението на Министерския съвет по чл. 35в, ал. 2 се одобрява от Народното събрание.
(2) Министерският съвет внася в Народното събрание решението си заедно с документацията по проведения конкурс.
(3) Ако Народното събрание не одобри решението на Министерския съвет по чл. 35в, ал. 2, процедурата за приватизация се прекратява.
Чл. 35д. (1) Агенцията за приватизация договаря с участника, спечелил конкурса, текста на приватизационния договор въз основа на проекта, приложен към правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса. В договора задължително се включват условията, при които е спечелен конкурсът, както и условията по чл. 35в, ал. 2, т. 4.
(2) Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява проекта на приватизационен договор след приключването на преговорите по ал. 1.
(3) Одобреният от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация проект на договор се внася за одобряване от Министерския съвет.
(4) Договорът се сключва в срока, определен с решението по чл. 35в, ал. 2.
Чл. 35е. (1) Не подлежат на обжалване и протест по реда на Закона за Върховния административен съд и Закона за административното производство решенията на Агенцията за приватизация за търговски дружества, включени в списъка по чл. 35а, ал. 1 за:
1. искане на разяснения и за отстраняване на нередности в предварителните оферти;
2. определяне на участниците, които се допускат до участие в заключителния етап на конкурса, и утвърждаване на правила за провеждане на заключителния етап;
3. искане на разяснения и за отстраняване на нередности в офертите;
4. неразглеждане и недопускане на оферта до оценяване и класиране;
5. класация на допуснатите до оценяване и класиране оферти.
(2) Решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация по чл. 35д, ал. 2, както и решенията на Министерския съвет по чл. 35в, ал. 2 и ал. 4 и чл. 35д, ал. 3, не подлежат на обжалване и протест по реда на Закона за Върховния административен съд и Закона за административното производство.
Чл. 35ж. В случай, че договорът за приватизация не бъде сключен в определения срок по вина на участника, спечелил конкурса, внесеният от него депозит не се връща.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Димитров, бих Ви помолил за едно уточнение по чл. 35а.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: В чл. 35а трябва да отпаднат алинеи 3 и 4, тъй като ние гласувахме по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По процедурен въпрос – заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моята процедура е във връзка с възможността да си спестим малко време и от тази гледна точка предлагам предложенията на народните представители Муравей Радев и Йордан Нихризов във връзка с § 2 и § 3 от този закон да не бъдат поставени на обсъждане и гласуване, не защото сме против тях, тъкмо обратното, абсолютно всички сме съгласни, в частта им за замяната на думата “сигурност” с израза “националната сигурност”. Именно защото всички сме съгласни с това.
Любен Корнезов (КБ, от място): Аз не съм съгласен.
Лютви Местан: Аз се извинявам, господин Корнезов, но Народното събрание вече прие тези предложения, гласувайки предложението на Вашия колега Миков, който предложи навсякъде в текста на закона думата “сигурност” да се замени с израза “национална сигурност”. Народното събрание с гласуване прие предложението на Вашия колега, което означава, че се считат за приети и предложенията на колегите Нихризов и Муравей Радев. Да си спестим малко време, да не правим излишни гласувания. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан. Ще имам предвид Вашето процедурно предложение.
За противно процедурно предложение има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, господин Местан! Предложението Ви просто противоречи на правилника и не може да бъде прието, тъй като предложенията са приети по т. 1 или по отделни точки, а има и неприети предложения. Така че аз благодаря за идеите, които са били приети, но, господин председател, аз смятам, че такова процедурно предложение не може да бъде направено, тъй като никой народен представител не може да бъде лишен от правото да изкаже своите становища и съображения по неприетите текстове, които той предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма никакво съмнение, че по неприетите текстове може да се развие и дебат, и те ще бъдат подложени на гласуване. Става въпрос само за тези части, които засягат националната сигурност.
Господин Корнезов, имате думата за изказване.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Всъщност председателят на Комисията по икономическата политика господин Димитров прочете де факто целия закон. Може би много по-целесъобразно е, господин председателю, да вървим текст по текст, тъй като материята е различна. Но аз ще се спра само на моите предложения, макар и да са по различни текстове.
Първо, за наименованието на тази глава. Вие виждате моето предложение, от моя гледна точка тази глава би следвало да носи наименованието “Приватизация на търговски дружества от съществено значение за икономиката на страната”. Това е и фактическото положение. Защо трябва да се крием зад някакви наименования – сигурност, национална сигурност и т.н.? Защо? Може ли някой да ми даде правно понятие за това? Разбира се, че не.
И, второ, обръщам внимание на колегите, които са гласували термина “национална сигурност”. Колеги, ако се приеме, че това е национална сигурност, това означава да влезе в действие чл. 7 от Закона за Върховния административен съд и актовете даже и без чл. 35е да не подлежат на съдебен контрол. Имайте предвид какво сте направили.
Правя предложение в чл. 35 ал. 2 да отпадне. Тази алинея, колеги, е излишна. Съдържанието на алинеи 1 и 2 се покрива. Следователно от правно-техническа гледна точка ал. 2 следва да отпадне.
Що се отнася до предложението, виждам, че то е прието, когато Министерският съвет внася в Народното събрание проекти за решения, задължително да внесе както параметрите на сделката, така и цялата документация по тази приватизационна сделка, тъй като в противен случай народните представители трябва да гласуват “на сляпо”, образно казано, едно решение. Нормално е и виждам, че това е прието, макар и с малко по-друга редакция, освен тази документация за всяка една от сделките или за отрасъла да има приета от Народното събрание стратегия.
Що се отнася до главния и за мен основен въпрос, съдебния контрол, виждате, че целият закон изключва какъвто и да е контрол, включително и съдебен. За мен е противоконституционно това изключване да има такъв широк обхват. Тук чувам, че така приватизацията щяла да бъде прозрачна. Няма такова нещо, тя ще бъде прозрачна безотговорност на много органи. Седем акта трябва да има, за да се извърши една приватизация.
И още нещо. Обърнете внимание, че можем да изпаднем в абсолютен парадокс. Народното събрание взема своето решение и определя купувача Х примерно за “Булгартабак”. Даже може да каже и какви параметри да има сделката. Добре, взели сме решение. След това какво казва чл. 35б? Агенцията за приватизация сключва договора, след това този договор с лицето Х се одобрява от Министерския съвет и т.н. Ами ако актът на Агенцията за приватизация противоречи на акта на парламента? Даже може да определи друго лице, при други сделки. И това ще бъде абсолютно безконтролно! Вие казвате, че не може да се контролира. Министерският съвет след това може да вземе коренно противоположно становище от решението на парламента. И то не може да се контролира!
Четин Казак (ДПС, от място): Как да не може?
Любен Корнезов: Ами не може! Подлежи ли на обжалване решението на Министерския съвет? Не подлежи! Не подлежи нито пред Върховния административен съд, нито пред Конституционния съд или някакъв друг орган. Ще направим груба грешка поне крайният акт, с който се одобрява една приватизационна сделка, да не се контролира от Върховния административен съд.
И аз се питам кой се страхува от съда? Ами този, който смята да нарушава закона! Няма друг извод. Затова, колеги, обръщам ви внимание: трябва да има съдебен контрол! Без съдебен контрол няма правова държава. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Местан, имате думата за изказване.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Аз няма да правя изказване по същество, а се възползвам от правото си на такова, за да обясня още веднъж процедурното си предложение. Изглежда господин Нихризов не ме е чул. Аз сведох предложението си само до онази част от неговите и на неговите колеги предложения, която се отнася до замяната на думата “сигурност” с израза “национална сигурност”. Опазил ме Господ да разпростра това си процедурно предложение и до онези предложения, които излизат от тази рамка, които, независимо дали са подкрепени или не, естествено могат да бъдат защитени от вносителите. Но понеже така или иначе не бях разбран, аз оттеглям предложението си. Ако искат колегите, моля, да заповядат да мотивират предложения, които вече са гласувани от Народното събрание, но смятам, че това е абсолютно излишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Други изказвания? Госпожо Анастасова, заповядайте.

Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се хвана за последните думи на господин Корнезов, тъй като моето второ предложение съвпада с неговото, що се отнася до съдебния контрол. Аз също смятам, че не може да има правова държава без съдебен контрол. А и мисля, че когато лишим третата власт, независимата, от подобна възможност, тогава се създават прокорупционни предпоставки и никой не би могъл да повярва, че такива не съществуват. Според мен, такъв ход не е от полза на самото мнозинство, защото безспорно би потвърдило подозренията, които и така се изнасят в публичното пространство, а по този начин, по моему, залага и нов капан, в който един ден могат да попаднат самите управляващи, като се нарушават демократичните принципи на управление, които по принцип не биха могли да изключат наличието на съдебен контрол.
Появява се опасността от налагане, а не от избор на купувача, което пък не гарантира на самите участници в конкурса, че този избор не е предопределен. Оттук възникват въпроси: кой инвеститор би се включил в състезанието, ако не е сигурен, че то се прави за него и че той ще спечели? Кой би участвал, ако не може да обжалва и да си търси правата? Това също са въпроси, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. Ако действително искаме да привличане инвеститори и те да участват в тези процеси, би трябвало те да имат сигурност, че могат да потърсят по-нататък правата си.
Що се отнася до първото ми предложение – аз ще прочета целия чл. 35г:
“Решението на Министерския съвет по чл. 35в, ал. 2 се одобрява от Народното събрание”. Предложението ми е след думите “от Народното събрание” да се добави “с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители”.
Струва ми се, че ако следваме логиката на вносителите за идеята им да внесат прозрачност в избора на купувач и то на крупно търговско дружество, което тук се представя като част от националната сигурност, то схемата, която се предлага дотук по закона – до намесата на Народното събрание в цялата процедура, ако остане, както е в този вид, и не се приеме предложението, което внасям, би означавало да се потвърди една порочна практика, при която управляващото мнозинство, което разполага с абсолютно мнозинство, може само да си решава всичко от името на целия парламент.
Все пак става дума за Народно събрание, в което участват народни представители с различни политически убеждения, и когато се касае до националната сигурност е необходим максимален консенсус, максимално съгласие и обединение около кандидатурата, която ще бъде подкрепена. От това би имало полза самото мнозинство. Защото именно такава широка подкрепа би доказала наличието на прозрачност в действителност, а също и на някаква гаранция пред българското общество за обективността на избора за това, че той би защитил наистина максимално българските интереси и не би обслужвал само определена част от обществото.
Ако все пак се приеме моето предложение, за което апелирам към всички колеги народни представители, преди всичко ще се избегне формализма на този акт, който те трябва да одобряват – решението на Министерския съвет. От друга страна, ще бъдат предотвратени евентуално скандали впоследствие, които биха се развили отново в публичното пространство след обикновено гласуване, в което само управляващото мнозинство да си подкрепя купувача. И не на последно място, съмненията за правилността на избора биха отпаднали. Тоест самото общество, самите управляващи имат полза да приемат това предложение. Това ще докаже дали наистина има воля у тях да вземат стратегически важни решения с консенсус, както са обявили в самото начало на управлението, което пък, от друга страна, би им позволило да работят по-спокойно и по-цивилизовано на тази база. Това би означавало, повтарям още веднъж, и по-голяма прозрачност на процедурата, както и би повишило безспорно стойността на решението на Народното събрание.
Благодаря ви и още веднъж, колеги, апелирам да подкрепите това предложение. То е принципно и не смятам, че има сериозни основания да бъде отхвърлено. То би било от полза и на самите управляващи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз благодаря за това, че все пак беше прието моето предложение, с което се разбира, че става дума за националната сигурност, а не за някакво имагинерно понятие на сигурност. Но искам да поставя въпроса за следващия етап в предложенията, които са направени от мен.
Първо, искам да подчертая, че алгоритъмът, който е представен от правителствения законопроект за последователност в действията, е напълно объркан, на отделни места зацикля и даже смесва прерогативите на властите. Но аз няма да се занимавам с този въпрос, тъй като колегите ми от ОДС са направили едно предложение за оправяне на нещата, което за съжаление не беше прието.
Ще върна темата към дебата по предходния параграф, тъй като в момента се предвижда Народното събрание да утвърди един срок, предложен от Министерския съвет, който иначе съществува в закона и който има пряко отношение към мръсните пари – отнася се за прословутата т. 2 от чл. 35в. Той касае сегашния чл. 7, където е написано: “В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица.
(3) Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията”.
Това всичко – добре, само че в момента в този проект, който стои пред нас, това действие се извършва след санкцията на Народното събрание. Народното събрание одобрява срока, който е поставен от Министерския съвет, забележете, “на спечелилия купувач да представи декларацията, която се изисква по закона”. И възникват доста въпроси: ами, ако този купувач не представи декларация; ами, ако този купувач представи декларация с невярно съдържание? Откъде произтича контролът? Контролът просто го няма. Контролът по чл. 35е, който се извършва от независимата съдебна власт, е премахнат, вследствие на което по този алгоритъм Народното събрание вкупом може да бъде вкарано в един процес, в който никой не желае да участва – процесът за саниране, за узаконяване на мръсни пари, които могат да пристигнат в страната. Защото ние ще утвърдим срока и оттам нататък някой си чиновник ще каже, че тази декларация е била в изправност, че всичко е наред, а може просто спечелилият купувач, понеже е спечелил, да не си направи дори труда да извърши подобни действия. От Агенцията за приватизация казаха: да, но фактически произходът на парите може да се получи едва, когато съответният купувач е спечелил – и досега е така. Вижда се, че целият ви алгоритъм на последователност на действията в момента смесва трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна, като едната – съдебната, просто се отстранява като контрол, а законодателната трябва да санира действия, за които изобщо няма да има информация.
Дали това нещо е полезно? Естествено, че за страната, за приватизационния процес – не, но този момент отваря въпроса: а защо беше онзи дебат, защо беше онова сключено споразумение, което стана в последните осем часа, и защо този начин на уреждане на сделките в момента ще продължи с текстовете? Може би сделката е била точно върху тези членове, за които говорим? Тоест, от една страна липсват представители на левицата в залата, няма необходимото гласуване “против”, макар то да е заявено; от другата страна се премахва дразнещияг параграф, с който се следят мръсните пари да не постъпят в българския приватизационен процес.
Така че, уважаеми дами и господа, като погледнете текста и предложението, което съм направил, много ви моля, преди да натиснете копчето, да помислите, че в утрешния момент вам ще се наложи да санирате действия, за които изобщо няма да имате информация и вие, без да искате, по този алгоритъм, който е построен, можете да се окажете съучастници в един процес, за който никога не сте желали да се сбъдне.
Затова ви моля: когато натискате копчето, помислете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов. Поставихте интересни въпроси.
Заповядайте за реплика, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нихризов! От Вашето изказване – в едната му част, залата остана с впечатление, че с този закон въвеждаме някакви нови правила – Декларацията за произхода на средствата да се подава, след като вече Народното събрание се е произнесло.
Искам само да Ви споделя дългогодишната практика на Агенцията за приватизация. Тя не е от нашето управление, тя е от по-минали управления. По съображения за целесъобразност Агенцията за приватизация изисква такава декларация за произхода на средствата по § 9 от миналия закон, чл. 7 от новия, тогава, когато вече е определен с влязло в сила решение купувач. Защо? Вчера представител на агенцията ни го обясни много разумно – имаме конкурс, имаме оферти – примерно аз правя оферта за 100 млн.; впоследствие обаче, когато бъда определен за купувач, подобрявам офертата, вдигам до 115-120 млн. Въпросът е в това, че когато подам декларация със самите документи за произхода на тези 100 млн., очевидно допълнително ще трябва да подам и декларация за тези 35 млн., с които подобрявам офертата. Тоест, отново няма да имам декларация за произхода на всички необходими средства, защото не знам колко са те.
Искам да ви подчертая, че и сега, за тези сделки, за които има съдебен контрол, съдът одобрявайки или не определената агенция-купувач, също не изследва въпроса, дали този купувач има чисти пари и откъде му произхождат средствата. Какво ще стане, ако този купувач, когото примерно съдът утвърди със съдебно решение, или Народното събрание утвърди по тази процедура, не може да докаже произхода на своите средства? Член 35ж: “В случай, че договорът за приватизация не бъде сключен в определения срок по вина на участника – той не представя всички документи – спечелил конкурса, внесеният от него депозит не се връща”. Договорът не се сключва и се задържа депозитът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пенчев.
Ако няма желаещи за втора реплика – заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев! Знаете, че искрено ценя Вашите виждания и особено Вашата юридическа практика. Не казвам, че създадената практика в момента в Агенцията за приватизация няма да доведе до един или друг резултат. Разглеждам начина, по който Вие изкарвате на преден план приватизирането на предприятия от значение за националната сигурност и това го подчертавате. Вие правите една нова процедура и в нея влагате органа Народно събрание, който да утвърждава определени обстоятелства. Четете, тъй като аз не съм го написал: “Сроковете по ал. 2 започват да текат от датата на решението на Народното събрание”. Народното събрание утвърждава срокове и те са свързани с произхода на средствата. Народното събрание не съществуваше във формулата на предния закон. Там имаше отношение между отделни елементи на изпълнителната власт.
Тъй като прочетохте и буква “ж” – там никъде не е написано, че ако подадеш декларация с невярно съдържание, не си изпълнил съответните условия, никой не контролира това – просто си го направил в срок. Този момент при мен създава съмнение за объркване на последователността, затова казах “алгоритъма”, който според мен е писан на коляно и не са предвидени тези неща, смесва властите, господин Пенчев. Колкото и да е неприятно, така е, дявол да го вземе, Вие разбирате, че се смесват властите и техните правомощия. Оттам нататък се гънете и се чудите как да се справите с това, което е в съвестта Ви, зная, че по принцип Вие сте честен човек, това, което са Ви притиснали да направите от страна на изпълнителната власт.
Затова Ви помолих, както и Вашите колеги, внимателно да прочетете какво е направено и какво е поставено като последователност на действията и да обърнете по-голямо внимание на предложението, което е направила Вашата колежка Масева, тъй като там част от алгоритъма, последователността, където има пропуски, се изглажда. Защото този метод може да доведе и до нови трудности в приватизацията. Пак да си спомним, че предвидих, че “перфектният” закон след 6 месеца ще създаде перфектни трудности, а в момента го изменяме по един “перфектен” начин по отношение на нашия правилник. Не задавам въпроса какво стана с онова, което е готово за второ четене, но не се знае кога ще влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Понеже са интересни въпросите за алгоритъма, затова искам да помоля господин Апостол Апостолов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, да внесе яснота, защото Агенцията за приватизация е органът, който ежедневно провежда приватизационния процес.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с поставения от господин Нихризов въпрос – практиката на агенцията не от тази година, а от 1995 г., когато е въведен принципът за изискване на декларация за поискване на средствата, е следната. Говорим за конкурс, за търг е още по-очевидно, но в този случай не се прилага, след като бъде избран купувач, с който трябва да бъдат уговорени клаузите по договора и преди внасяне на договора, одобрен от Надзорния съвет, Изпълнителният съвет дава срок. В него се казва, че купувачът има две седмици, в които трябва да представи декларация за произхода на средствата, т.е. да покаже дали тези средства са от собствени средства – балансови отчети, и дали е заемен капитал, съответно договорите за кредит. В този случай тази декларация може да бъде оформена, защото е ясно при каква точно цена и инвестиции става сделката. Всичко това се урежда с договора за кредит. Ако в някои случаи има съмнения за произхода на средствата, агенцията уведомява Бюрото за финансово разузнаване. Така че няма нищо сбъркано. В случая Народното събрание е върховният орган, който ще осъществява контрола върху този процес, така че е нормално то да определи срока, в който купувачът да предостави тази декларация.
Логически не може да се аргументира всички участници при стартирането на процеса да дадат такива декларации, защото не могат да конкретизират средствата, с които ще участват. Оттук идва необходимостта тази декларация да се предоставя само от избрания купувач. Как се уреждат тези неща? Законът за приватизация препраща към Наредбата за съдържание на декларацията по чл. 7 в настоящия момент, преди това беше § 9 – по стария закон, в който се казва, че ако тази декларация не бъде предоставена в определения срок от изпълнителния съвет или настоящия момент, ако се приеме този закон от Народното събрание, то този купувач отпада от класацията. Това е! Просто с него не се продължават преговорите или Надзорният съвет не одобрява договорите. Така че няма нищо обезпокояващо. Практиката на агенцията на ниво изпълнителен съвет, надзорен съвет и наредба за декларацията се пренася в правомощията на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Заповядайте, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Очевадно е за всички, че е безсмислено да поддържаме нашата теза, тъй като не приехте да се отвори възможността за приватизация чрез закона в глава първа, което значи, че забранителният режим остава. Няма да продължавам да пледирам, защото нито съм идиот, нито смятам, че насреща си имам подобни хора.
Искам още веднъж да използвам тази трибуна, да ви кажа нещо. Съжалявам, че в момента господин вицепремиерът го няма, той много добре разбра идеята, която е заложена в нашето предложение. Вие сте загубени в управлението на здравеопазването, ако не използвате най-силното оръжие в здравната реформа, което е приватизацията. Не си мислете, уважаеми колеги, обръщам се към тези, които не са доктори, че приватизацията е като да приватизираш фабрика! Има коренна разлика! Има специфика, която искаме да отчетем. За нея говорим толкова години. Освен сградния фонд, който може да се приватизира, терените и прочие, и прочие, важно е да се приватизират дейности. И сегашният закон позволява това, обаче някои нямат нито политическа, нито управленска смелост да направят това. В болниците има много дейности, които могат да приватизират, които са свързани индиректно с основната медицинска дейност, което е направено по целия свят, за да могат да се облекчат всички тези процедури по снабдяването с лекарства, храна, обслужване на болниците и прочие, и прочие, и т.н. Хората са измислили начин. Този начин е именно в приватизацията, в отдаването на дейности на търговски фирми, които, защитавайки своя интерес, помагат на болниците да харчат по-малко пари.
Затова пак завършвам с призив: след като се гласува този закон, който явно, както каза доц. Щерев, понеже той е човек, на който вътрешният изказ е много силен и казва даже неща, за които трябва да замълчи и да не казва, явно, че две неща в този закон са важните – БТК и “Булгартабак”. Това са двете важни неща.
Убеден съм, че вие много бавно ще тръгнете да правите другите процедури, защото ще видите какво ще стане в парламента. Когато се обсъждат тези сделки, ще се измести основната функция на парламента – да прави закони, а ние ще гледаме проекти за приватизация и реализацията им от агенцията и от Министерския съвет. Но това няма значение. Вие сами ще се убедите.
Въпросът е да се убедите в друго, за което говоря аз. Да се убедите, че час по-скоро трябва да се направи приватизация на лечебните заведения под каквато и да е форма може би, но колкото по-късно става и времето изтича, толкова знаете и кое изтича. Изтича и политическото време. Това не е добре обаче. И ако вие смятате оттук да си отидете, от парламента, с гордо вдигнати глави на изпълнен дълг, това ще ви тежи като воденичен камък до края на живота. Защото се касае за неща, свързани с всеки човешки живот.
Колеги, помислете трезво. Оставете тези, които искат да приватизират, те ще приватизират и без закон БТК. И без закон ще го приватизират, ако имат задни помисли. Ако са нормални хора, които работят за почтения и прозрачен начин на приватизацията, добре, всички ще кажем: няма значение какъв е бил законът, важното беше ползата за държавата, за българския народ. Но винаги ще има користни цели и вие ще се убедите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Но, моля Ви, недейте така да прескачате, господин Игнатов…
Димитър Игнатов: Затова мислете за по-сериозните неща в живота, каквото е здравето на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Тошо Пейков беше заявил желание за изказване. Заповядайте.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! В нарочна декларация Движението за национално възраждане “Оборище” изрази своето отношение към философията на обсъждания днес закон. Аз бих желал сега да кажа някои по-конкретни неща във връзка с прословутия чл. 35е и ви моля да изслушате моите аргументи.
Първо, предложението по чл. 35е, факт е вече, поляризира и парламента, и българското общество по отношение спазване на принципа за разделение на властите и по въпроса за това що е национална сигурност.
Второ, не са убедителни мотивите, че, цитирам: “в процеса ще бъдат ангажирани всички институции, имащи отношение към сигурността на страната”, като се има предвид - с изключение на съдебната институция.
От дебата в медиите остана впечатление, че съществува и необявен, скрит мотив, а той е: мафията е превзела съдебната власт, и за да отстраним влиянието на мафията като четвърта или пета скрита власт от приватизацията на дружествата, обявени като значими за националната сигурност, трябва да отстраним от процедурата съдебната власт. По-почтено би било да се каже, че съдебната власт е непредсказуема, такова е нейното поведение през последните години, консервативна и нереформирана, че е фатално изоставаща от изискванията към съдебния процес в една модернизираща се държава, че отделни съдии и съдебни състави в годините между 1990 и 1997 г. със свои неправомерни решения узакониха скритата приватизация на държавни банки и фирми, че участваха в криминализирането на процеса по приватизация, че отблъснаха от страната добронамерени почтени български и чужди инвеститори, че 40 важни дела престояват в архивите, а виновниците за краха на българската икономика и за нищетата на българския преход се разхождат с откраднатите пари в чужбина. И още други, и всичко това е вярно, но всичко това трябваше да се каже открито, за да мотивираме българския народ, да мотивираме народните представители и вносителят да получи тяхната подкрепа.
Вярно е, но не трябва и да се прекалява, защото нарушенията са големи, но в съдебната власт все пак не се разхожда Джак Изкормвача или Жоро Павето, както се опита да обвини държавния обвинител един обществен обвинител.
Вярно е, всяко едно мнозинство се опитваше да яхне съдебната власт през последните 12 години в полза на собственото си политическо социално моделиране, и за да си осигури в бъдеще безнаказаност, когато падне от власт, толерираше компромисите с реформата в съдебната система.
Вярно е, че опозицията се позовава на принципа за разделение на властите, но всъщност, когато бяха на власт и двете партии на неуспешния преход, те потъпкваха демократичния принцип и искаха цялата власт, неразделена, овладяваха чрез свои хора независимия съд и се намесваха грубо в неговата работа и резултатите са налице.
Вярно е, че представители на сегашната опозиция, тогава управляващи, дори и народни представители, се вмесваха в работата на съда, който отменяше по тяхно внушение сключени вече сделки. Налице са такива прецеденти, знаете, имаше такъв случай в Сливен, има такъв случай и във Враца, където е моят избирателен район, и т.н. Всичко това е вярно.
Вярно, опозицията твърди, че този закон е израз на политическа приватизация, но аз питам: коя приватизация не е политическа?
Двете партии на неуспешния преход приложиха всички идеологии и всички техники на приватизация, за да трансформират националния капитал в лично и в групово богатство, но на приближените до управляващата върхушка, контролирана от тях, лица и корпорации. По същество те реализираха договорен на тъмно консенсус по въпросите на приватизацията, а пред публика разиграваха различни идеологии и управленски практики.
НДСВ обаче не трябва да продължава с този стил и затова е и това мое изказване. Вярно е, че и сега се явиха същите известни ни от годините на прехода посредници. Но кога посредниците рибки-лоцманки, рибки-бананки, както казваше Красимир Стойчев, са били по-различни от днешните? Посредниците в приватизацията са с комунистически генезис, всички това го знаем много добре, независимо кого представляват те.
Затова е и нашето предупреждение към вносителите: не повтаряйте грешките, нарочните грешки, довели страната до огромни загуби на капитал, до обезценяване на работната сила, до нейното лумпенизиране, до лични съсловни и професионални трагедии.
Приканвам ви, колеги, да подкрепите внесения от госпожа Теодора Литрова проект за изменение и допълнение, който дава предимство за ратификация на сделките от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата за изказване господин Казак. Заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушах с голямо внимание изказването на преждеговорившия и трябва да призная, че наистина по-добра характеристика на причините, поради които е включен този прословут чл. 35е, не могат да бъдат изказани от тази трибуна. Аз благодаря на господин Тошо Пейков за това.
Искам само да добавя, понеже господин Корнезов е тук, че поради всичките тези причини, и не само поради тях, а и други, обяснения за които може би трябва да дадат колегите от дясно, повече от 2/3 от приватизационните сделки в България в момента се оказаха неуспешни. Ако погледнете доклада, който беше представен неотдавна от Агенцията за следприватизационен контрол, вие ще видите, че над 2/3 от сделките в момента са в полезрението и има констатация за драстични нарушения на поетите в приватизационния договор ангажименти. Това, първо.

И второ, с какво досегашният модел доказа, че е по-прозрачен и по-ефективен, след като допусна такива приватизационни сделки, каквито са приватизацията на “Балкан”, “Химко” – Враца, да не продължавам да изброявам, кой ще поеме тази политическа отговорност, уважаеми колеги, за приватизацията на “Балкан”? И до какво по-добро доведе контролът на съда, съдебният контрол за крайния резултат?
И понеже господин Корнезов е още в залата, искам да отправя специално едно обръщение към него. Когато Вие нарекохте трима съдии – тричленния състав на Върховния административен съд, който отмени решения за АЕЦ “Козлодуй”, и Вие ги нарекохте “герои”, според мен просто Вие допуснахте…
Любен Корнезов (КБ, от място): Не съм казал такава дума.
Четин Казак: Нарекохте ги “герои”, при условие, че тези съдии нарушиха собствения си устройствен закон, именно този чл. 7, т. 2 от собствения си закон – Законът за Върховния административен съд.
Оттам нататък коментарите са излишни. Докато не се реформира съдебната система, докато ние нямаме един истински, съвременен, модерен, безпристрастен съд, в който няма остатъци от политическото влияние и отляво, и отдясно, тази съдебна власт, тази съдебна система не може да се допусне тя да бъде фактор в политиката на страната, в нейните основни приоритети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата за реплика господин Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, през 2002 г. приватизацията се осъществяваше по новоприетия закон от вашето мнозинство. Той беше характеризиран с няколко неща, че той ще бъде бърз, прозрачен, ефективен и т.н. Попитайте господин Апостолов какво е изпълнението на Програмата за приватизация за 2002 г., за да ви каже какво е изпълнението. Ние ще го разглеждаме след време това изпълнение. Катастрофално е изпълнението на Програмата за приватизация!
И когато давате оценка, винаги бъдете така добър тя да почива на конкретни резултати. А конкретният резултат е отрицателен! Питайте вицепремиера какъв е спадът на чуждестранните инвестиции през 2002 г. Скоро той ще ни отговаря на този въпрос, това е наш спор от месец април, който ще довършим сега. В пъти са паднали инвестициите, благодарение пак на новия закон, който беше много хубав и т.н., и т.н.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДПС: В Пазарджик са увеличени.
Панайот Ляков: Така че недейте да говорите неща, изсмуквайки си ги от пръстите, които не почиват на конкретни факти. Ето ви два конкретни факта. Уж нов закон, хубав, прогресивен, модерен, но катастрофални резултати! Кой е виновен, отговорете си вие на този въпрос.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Законът не е виновен.
Панайот Ляков: Може законът да не е виновен, но вижте резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви господин председателю!
Господин Казак, Вие знаете личното ми уважение към Вас и като колеги, и като заедно работещи в Комисията по правни въпроси. Но тук бих искал да защитя и от тази трибуна, и в парламента достойнството на българските юристи и българските съдии. Не може така да се отнася едно Народно събрание към българския съд. Въпросът е, че почти от една година тенденцията е, включително и около проблема за АЕЦ “Козлодуй”, правителството да бяга от съдебния контрол. И не само с този закон. Вземете финансовия контрол, вземете и вашите възражения, които направихте тук, че имало чл. 7 и че Върховният административен съд не можел да разглежда актове на Министерския съвет.
Аз ще ви предоставя, написал съм 17 страници писмена защита и чест прави на тези съдии от Върховния административен съд, че приеха предизвикателството, а не си измиха ръцете като Пилат Понтийски и решиха делото по същество.
Така че аз още веднъж повтарям, че тези трима съдии, аз не съм ги нарекъл “герои”, но ги нарекох “достойни български юристи – върховни магистрати”. И мога да го повторя, и ще го повтарям винаги оттук. Така че не съдът пречи на приватизацията. Политическата некадърност блокира приватизацията и инвестициите.
И нека всички ние тук да не си умиваме съвестта и ръцете си с българския съд. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За трета последна реплика има думата господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин Казак! Слушайки Ви внимателно, имах чувството, че Вие изобщо не сте бил в България през последните две години. Та нима Вие не знаехте преди парламентарните избори какво обещаваше и господин Василев, и други представители на парламентарното мнозинство? Или след това? Нима Вие не знаехте? Или казаната от Вас дума не означава нищо?
Вие обещахте през 2002 г. да свършите с приватизацията, с цялата приватизация! Така ли е, господин Василев? Обещахте тези предприятия, които са включени в този списък по Приложение 2 във вашата управленска програма да ги приватизирате до лятото на 2002 г. Този закон вие го създадохте, за да приватизирате. Какво се получи обаче в действителност?
Опозицията ви пречи, съдебната система ви пречи! Къде бяхте преди парламентарните избори? Не сте ли чели Конституцията на нашата страна? Нима не знаете, че ние сме правова държава и че наистина има правов ред в тази държава? А това не мога да разбера!
Нима не знаете, че за 2002 г. чуждестранните инвестиции в страната се очертават да бъдат два пъти, два пъти по-малко от тези за 2001 г. и поне три пъти в сравнение с 2000 г.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това не е вярно!
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Тогава вземете и прочетете отчета на БНБ. Там пише!
Щом тръгнахме да се сравняваме с 1997 г., трето тримесечие, че се очертават преки чуждестранни инвестиции, малко повече от първо тримесечие на 1997 г.?! Четиридесет и шест милиона долара – това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Казак, имате възможност за дуплика на трите реплики. Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Аз също уважавам доблестните български съдии и българския съд. Само че аз не мога, не мога да приема, когато Народното събрание – не това, а онова, което навремето прие устройствените закони за тези два върховни съдебни органа в страната – и след като то е преценило какви са рамките, в които съдебната власт в лицето на нейните най-върховни представители и рамките, в които тя трябва да се помества, може, след като изрично в чл. 7 са посочени актове, които не само в България, но и в целия цивилизован свят съдебната власт не бива да се намесва, това са образно казано актове на държавното управление, на държавната политика, защото в противен случай, ако съдебната власт надмине тези граници, ние вече се превръщаме, аз вече го казах един път, от парламентарна в съдебна република – не е допустимо определени български съдии да прекрачват тези граници, поставени в собствения им устройствен закон. Това е единственото, което исках да кажа.
Искам също да отговоря и на другите неща, които бяха казани за инвестициите. Може би министърът ще отговори по-добре, но аз искам да кажа само да не се хвалите с броя на вашите инвестиции по време на дивата приватизация. Естествено, че по време на дивата приватизация като абсолютен брой имаше висок ръст на чуждестранни инвестиции. Но какъв е конкретният резултат – аз на това исках да наблегна и това личи от доклада на Агенцията за следприватизационен контрол.
Ако тези две сделки, за които Вие знаете, че тяхното осъществяване беше планирано до края на миналата година, бяха реализирани, цифрите, които Вие тук размахвате, и за които възнамерявате да зададете актуален въпрос, щяха да бъдат съвсем други.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Защо щяха?!
Четин Казак: Щяха да бъдат съвсем други! Така че нека да не играем с цифрите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Казак.
Има думата господин Валери Димитров за изказване.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да кажа няколко думи по въпроса за съдебния контрол. И тъй като тук, в тази зала, има страшно много хора, които тичат една крачка пред прогреса, нека се позамислят върху следното, което аз ще цитирам без коментар. Ще цитирам особеното мнение на съдията Любен Корнезов по конституционно дело № 13 от 1993 г:
“Ако застанем на позицията, която прозира в решението на Конституционния съд, че към настоящия момент всички актове на Министерския съвет подлежат на съдебен контрол от Върховния съд, би се получил ефект, засягащ държавността, устоите на гражданското общество и правата на гражданите. Да помислим реалистично: ако всеки гражданин или юридическо лице има право да обжалва пред Върховния съд всички актове на Министерския съвет и на министрите, практически ще се стигне до блокиране на изпълнителната власт, до блокиране на управлението на държавата, а оттам - и до възможността за разрушаване на държавността.
Всяко правителство има своите опоненти. Не е обективно възможно правителствените актове да удовлетворяват всички виждания, идеи и интереси на абсолютно всички граждани на държавата. Правителството приема стотици свои актове и ако те могат да се отнесат до съдебната власт от всеки гражданин и юридическо лице, ще се стигне до блокиране на изпълнителната власт, която е също толкова независима, колкото и съдебната, в рамките на своите компетенции. Следователно, трябва да се намери баланс между защитата на индивидуалните права и общодържавните интереси на обществото.”
Аз мисля, че след това практиката на Конституционния съд е съвсем ясна. Формиран е ясен критерий, на който аз няма да се спирам, защото при първото четене на закона аз прочетох решение на Конституционния съд, съдържащо този критерий.
Господин Корнезов е блестящ юрист и аз го поздравявам за тази изключително умела защита на изпълнителната власт, така че смятам, че няма какво да се добави. Край на цитата и край на епопеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
За реплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Сега се налага да защитя честта на Конституционния съд, в който съм работил. В края на краищата десетки години, животът ми е минал в съдебните зали.
Господин Димитров, Вие прочетохте част от мотивите, даже изразително ги прочетохте, но четете решението на Конституционния съд както Дяволът чете Евангелието. Извинявайте за този аналог, но е точно така.
Принципът е, и това е казал многократно Конституционният съд, включително и в решения, в които и аз съм участвал: съдебен контрол – чл. 120. Съдебен контрол на актовете на Министерския съвет, респективно на други административни актове. Изключението е само при определени случаи, когато засягат националната сигурност, външната политика и т.н., това да не може да се контролира от съдебната власт, защото тук много трудно се прави разлика между целесъобразност и законосъобразност. Но вашата политика, включително и с този закон, превръща изключението на ал. 2 на чл. 120 в правило. Затова това е противоконституционно.
Разбира се, аз от тази трибуна, след като, ако се приеме така – виждам настроението поне в по-голямата част от народните представители, ще помоля и ще напиша това искане до Конституционния съд и всеки един народен представител, който счита, че тази липса, забрана практически и безконтролна приватизация на тези 15 дружества е противоконституционна… И аз съм убеден, че българският Конституционен съд, стъпвайки на решението, което вие цитирахте, ще обяви закона за противоконституционен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Господин Корнезов, така е.
Да продължа с цитата: “Така, ако се застане на позицията, че абсолютно всички актове на Министерския съвет подлежат на контрол от Върховния съд, това означава, че решението на Министерския съвет да сезира Конституционния съд може да бъде обжалвано пред Върховния съд и той да го отмени. Умишлено давам този пример, за да се разбере правният абсурд на становището, че всички актове на Министерския съвет подлежат на съдебен контрол от Върховния съд.”
Край на цитата. Аз не искам да чета повече от становището на господин Корнезов.
Господин Корнезов, просто искам да кажа, че по мое дълбоко професионално убеждение – казвам го като юрист, законът е напълно конституционен, тъй като тук не става дума за широк кръг актове и Вие много добре го знаете. Става дума за ограничен кръг актове и това е изцяло в руслото на утвърдената практика на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване – господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз разбирам затруднението на комисията, която е трябвало да прегледа и отсее толкова много предложения, но след дискусията става ясно, че различията се концентрират върху няколко текста и аз искам да направя съответните предложения и да подкрепя онези уместни по мое мнение текстове, които за съжаление са отпаднали в последния вариант.
При обсъждането преди около час и половина не стигнаха 7 гласа, за да се приеме т. 7 - за приемане на стратегии, предложена от група депутати от ОДС в чл. 4, ал. 7. Не разбирам защо в предложението на народния представител Муравей Радев, където се казва: “За дружествата по ал. 1 Народното събрание приема стратегия за приватизация за всяко дружество по Приложение 2”, Комисията по икономическата политика не е приела едно такова разумно предложение.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Прието е – чл. 35а, ал. 1.
КРЪСТЪО ПЕТКОВ: Отдолу е казано: приема по принцип предложението и не приема предложението по т. 3 и 4. Аз така го разбирам.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Стратегии ще се приемат.
Кръстьо Петков: Ако сте го приели и ще има стратегия за всяко дружество, добре, оттеглям бележката. Благодаря.
Законът, който се приема, ще бъде без съмнение извънреден закон. Но защо трябва да се стеснява изборът на методи и техники за раздържавяване, като се има предвид голямото разнообразие от предприятия, които са сложени в този списък?
Сега в чл. 35б, ал. 1 е записано, че приватизацията по чл. 35 се извършва чрез публично оповестен конкурс. Предлагам да се сложи запетая и да се добави: “и чрез сключване на договор за управление с клауза за изкупуване”. Не става дума за РМД, а за “мениджмънт байаут”.
По-нататък е ясно, че цяла група депутати, при това от различни групи, се безпокоят от това да не се предложи на Народното събрание един формален акт за одобрение на базата на протоколно решение и документация. Аз предлагам да се върнем към текстовете, дадени от редица наши колеги – Михаил Миков по един начин, Теодора Литрова и някои други, проектът на договор да се внесе в Народното събрание за одобрение. Иначе действително ще се стигне до това, което някои колеги заявиха на първо четене, че нас ще ни ползват за един последен санкциониращ формален акт.
И накрая, по повод на ролята на съдебната система. Ако по другите предложения решението “за” или “против” може да направи закона, образно казано, по-мек и гъвкав, тоест да не бъде така форсмажорен и императивен, то, ако мнозинството наложи да остане сегашният текст към чл. 35е, който елиминира съдебната система, това изправя цялата зала, всички парламентарни групи пред една сложна дилема, пред една много неприятна дилема: да приемем закона, за да съкратим процедурата, като ампутираме функциите на съда или да не приемем закона и да удължим времето, а това ще постави под удар финализацията на сделките.
Понеже господин Казак, ако правилно разбрах – обърна внимание, че е недопустимо един съд да се намесва в стопанското управление…
Четин Казак (ДПС от място): Не в стопанското, а в държавното управление.
Кръстьо Петков: … в държавното управление, но тук става дума за икономика и стопанство. Добре, в държавното управление. Нека да си припомним как изпълнителната власт използваше фактора време, и как управляваше времето. Кой ви загуби повече време на вас, на управляващото мнозинство – съдът или останалите инстанции? Първо, проектозаконът закъсня с половин година. Ето тук е човекът, който трябваше да го внесе до края на 2001 г. и не го внесе. След това не взехте предвид разумни предложения, за да бъдат отразени преди президентското вето, загубихме още време. След това по време на стратегиите практически не взехте предвид нито едно разумно предложение на опозицията, за да минат по-гладко приватизационните процедури. Пак загубихме време. В крайна сметка процедурите стартираха с десет месеца закъснение. Съдът не е натрупал такова закъснение, не е толкова голям ударът, който идва от протакането на съдебните процедури. Не му вменявайте във вина нещо, за което съдът, съдебната институция не е виновна.
И в заключение едно лично впечатление, госпожо председател, казвам го с много голяма тревога. На днешното заседание уважавани юристи и уважавани от мен депутати казаха тежки думи за българските съдии, за българската съдебна система, като се опитаха да генерализират нещата. Недейте заради група съдии и прокурори да засилваме тенденцията в нашия парламент да приемаме извънредни закони и да не спазваме правата на институциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Госпожо председател, колеги, аз също искам да взема отношение по прословутия чл. 35е. Виждам тук предложенията от всички парламентарни групи, в това число и от НДСВ, е този член да отпадне. Тъй като сме политици, би трябвало да говорим за реалностите. Какви са реалностите?
Реалността показва, че съдебната система пречи на приватизацията. Съдебната система през миналия мандат беше сляпа. Ние от опозицията на няколко пъти марширувахме към главния прокурор, той обикновено не ни приемаше, приемаше ни някой от неговите заместници. Да кажем за сделката с "Балкан" носихме цяла купчина, говорихме за корабостроителница и т. н. И тогава съдебната система беше сляпа. Сега съдебната система си отвори очите. И виждайки, че съдебната система си е отворила очите, виждаме, че тя пречи. Ако вървим в тази посока, трябва да направим анализ кой пречи на скоростта на приватизацията. Пречи съдебната система, пречи парламентът. Утре ще върне закона, ще пречи президентът. След това ще се появи Конституционният съд – и той пречи. И вижте до какъв извод стига мнозинството – нещо като ни пречи, трябва да го махнем, за да не ни пречи. И аз ви задавам историческият въпрос – кво вадис, накъде вървим? По тази логика днес махаме съдебната система от контрола върху приватизацията, утре можем да махнем опозицията, вдругиден можем да махнем изобщо системата, която съществува. Затова, когато говорим, че се атакува Конституцията, това не са празни приказки. Вижте какво се отнема. Някой иска разяснение – нямаш право да искаш разяснение от Агенцията за приватизация. Не си допуснат за участие в приватизацията, искаш да ти обяснят защо – нямаш право да ти обяснят защо. Не си доволен от класирането – нямаш право да не си доволен от класиране. По-нагъл политически акт в този парламент ние не сме разглеждали.
Вижте, пречи тази прогледнала съдебна система. Ако не беше тази съдебна система, която се събуди и си отвори очите и аз нямаше да знам, че "Булгартабак" ще го купят Джинков, Гугински и съдружие. Абсурд, разбирате ли – не някой си стратегически инвеститор, а четирима наши млади адвокати, които участваха и при предишното управление във всички важни сделки. Къде ви е финансовият, къде ви е стратегическият инвеститор? Тук господин министърът, който очевидно сега си почива, размахваше решението на Върховния съд за "Вива венчърс". Ама то не е за размахване, то е срамно. Аз мога да ви прочета извадки от това решение. Там пише:
"Вярно е твърдението в протеста, че "Вива венчърс холдинг" ООД, гр. Виена е закупил информационен меморандум и е получил сертификат за участие в предварителния етап в нарушение на установените правила на конкурсната документация на стратегията." Това го каза Върховният административен съд.
Продължаваме: "Допуснатото за участие в заключителния етап на публично оповестения конкурс дружество "Вива венчърс" е подало оферта, която е в нарушение на правилата за провеждане на заключителния етап и т. н. Тоест същият този съд хем казва, че е така, хем казва, че не е така. Но това е доказателство, че съдът помага и на нас, на парламента да видим истината в очите.
Затова моят призив към колегите народни представители от мнозинството е да не унижаваме парламента с такъв текст. Дайте да не тръгваме по такъв път, тъй като краят на този път е страшен. И ако вие сега се изкушите да извървите този път, всеки след вас ще се изкушава. Но по тази логика вие виждате, че съдебната система не се оправя с криминалната престъпност, виждате, че сме се превърнали в бойно поле. Какво ще направим? Ще забраним и ще отидем към военна диктатура ли?
Аз не отричам, че проблемът е важен, проблемът е истински, но управлението е като онова отпреди 1989 г. Ако я нямаше тази съдебна система господин Александър Божков щеше действително да продаде всичко още първата година. Но благодарение на това, че има разделение на властите, такъв своеволен произвол на всеки политик, който се е докопал до властта, просто става невъзможен.
И завършвам с подкрепата си за една от отлъчените народни представителки – Илка Анастасова, която предлага да приемаме с две трети. Вижте, ако се приеме този текст, за какво става въпрос? Ние одобряваме само купувача, името на купувача. По този закон вие няма да ни пуснете да видим дори проекта за договор. Ами, не продаваме собственост на НДСВ, моля ви. Щом като продаваме собственост на България, дайте да търсим консенсус и с консенсус да вземаме решения. Това не е конституционен подход, както каза господин Димитров, това е национална собственост и продава нацията, а не НДСВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Правя тази реплика, за да напомня на господин Димитров, че в окончателния вариант, предложен от Комисията по икономическата политика, има много важна промяна. Изобщо не се одобрява бланково само продавачът. Цялата документация по приватизацията ще бъде на разположение на всички народни представители. Цялата документация. Ние приехме предложението на господин Корнезов.
Освен това Агенцията за приватизация ще предложи всички обществени условия на договора да бъдат одобрени от Министерския съвет, а той от своя страна ще ги предложи на Народното събрание. От тези одобрени, основни, принципни клаузи на договора не може да има отстъпление и след това в хода на преговорите без това да доведе до нарушаване на волята на парламента, това може да доведе и до упражняване на определени форми на парламентарен контрол и политическа отговорност по отношение на органи на изпълнителната власт.
Правя това уточнение, за щото не можем да кажем след предложенията на комисията, че сме превърнали едва ли не парламента в някакъв гумен печат на правителството. Това просто не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика по отношение на тази препоръка, която отправихте – "Недейте да тръгвате по тази плоскост" и т.н., по тази плоскост не се тръгва от днес. Ограничаване на съдебния контрол е имало винаги, още в Конституцията, вие знаете – чл. 120, ал. 2, края на изречението. И това е продиктувано от елементарната правна логика, от стриктното спазване на принципа на разделение на властите, след това преминава през Закона за Върховния административен съд, където в чл. 7 законодателят е дал правната рамка за възможностите на Върховния административен съд да контролира актовете на Министерския съвет и на изпълнителната власт, минава през Закона за чужденците, където тогавашното управляващо мнозинство въведе изключение от съдебен контрол за определени актове и то не на Министерския съвет, а на директора на Национална служба "Сигурност". Така че недейте да се опитвате да налагате мнение, че едва ли не това Народно събрание, това мнозинство започва опити за ограничаване на съдебната власт.
И второто нещо, което искам да ви кажа, е – недейте да сравнявате сегашната ситуация на сегашното мнозинство с онова, което беше в предния парламент.
Първо, по време на предишния мандат съдебната власт съвсем не гледаше със същото око, можете да питате госпожа Татяна Дончева защо тогава беше така. И правилно се възмущавате, че тогава съдебната власт си затваряше очите. Госпожа Татяна Дончева ще ви каже защо.
Няма нужда дори да питате госпожа Дончева защо пък президентът тогава не упражняваше докрай правомощията си и тогава, когато се опитваше да го прави, го привикваха в парламентарната група и имаше сълзи и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Казак.
Това бяха две реплики.
Господин Петър Димитров има думата.
Петър Димитров (КБ): Господин Казак, Вашата логика е вярна – не сте първите, няма да бъдете и последните, но ви напомням за онзи пълен англичанин, който беше казал, че демокрацията е лошо нещо, но няма по-добро от нея. Значи, в момента с тази поправка вие ограничавате демокрацията! И трябва да сте наясно, че го правите. И аз се радвам, че вие го разбирате и търсите оправдание в действията на тези преди вас, но съвременното човечество, примерно, не търси оправдание в крематориумите с това, което в момента се прави, така че да не прокарваме такива логически връзки. С ясно съзнание – с този акт вие ограничавате правата, ограничавате права, дадени от Конституцията на България. Не можете да излезете от тази хватка!
Що се отнася до контрола – това, което каза господин Валери Димитров, аз съм доволен, че тази поправка беше приета, но аз ви връщам към това, че няма да видим договора. Няма да го видим! Ще видим офертата, а досега сме свидетели на хиляди случаи, когато в офертата пише едно, а в окончателния договор пише друго. В това число – ето го историческият “Балкан”, дето трябваше да има милиони по ескроу-сметки. Всичко това не стана, така че едни добри намерения в една оферта могат да се облекат в един неизгоден за България договор и няма да има механизми за контрол върху този договор.
Та, от тази гледна точка аз се радвам, че комисията ги прие, не знам дали залата ще ги приеме, господин Димитров, дано това да стане, но все пак документът, който ангажира купувача, е договора, а не намеренията, които той е декларирал в офертата си. По тази логика “ЛОТЕ” щеше да бъде утвърден от българския парламент и ОТЕ след това нямаше да купи БТК. Значи, няма да има сделка. Така че, по тази схема всеки купувач, който не подпише един договор, ще поставя в много деликатно състояние парламента на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване думата има госпожа Теодора Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители!
Аз бих искала да ви призова да не се обръщаме към миналото и от двете страни на залата да има реплики кой колко по-лошо е направил приватизацията през изминалите години. Ясно е, че хората, които са управлявали България, и имат принос в този процес, днес не се гордеят с тази приватизация.
Вчера отговорен държавен чиновник съобщи, че 70 процента от приватизираните фирми са фалирали. Аз поне вчера това научих, така че бих искала ние да постигнем едно съгласие по отношение на приватизацията, която ще тече отсега нататък и особено приватизацията, която разглеждаме в тази глава – за предприятия, които имат изключително значение за националната и за социалната сигурност.
Аз приветствам мотивите, които има Министерски съвет – да предложи на българското народно представителство една изключително прозрачна процедура, която да ангажира институциите в нашата страна, включително и Народното събрание, с този толкова обществено важен въпрос.
Моето възражение в случая, а това съм го направила и под формата на предложение, е подредбата или по-точно мястото, където е поставено Народното събрание. Считам, че България като парламентарна република не може да си позволи да поставя Народното събрание да одобрява решение на Министерски съвет някъде по средата на процеса.
Както казаха сполучливо и колегите от Парламентарната група на Коалиция за България, както и други народни представители предлагат, би трябвало Народното събрание да одобрява проект за решение на проектодоговора с известните клаузи, които са застъпени в този договор, така че Народното събрание да изпълни своите функции като един вид ратификация така, както прави и по международните договори.
Струва ми се, че текста, който предлагам в чл. 35г, е предложението за решение на Министерски съвет с проектодоговора да постъпи в Народното събрание – един изключително точен текст, който е в унисон с предложенията, които прави Министерски съвет в случая. Така че опростено казано разместването на точките 35в, 35г и 35д ще представи на вашето внимание последователност - Агенцията за приватизация да вземе решение за купувача, спечелил конкурса; Министерският съвет одобрява този купувач с пунктовете, които са предложени от Министерския съвет, след това решението се връща обратно в Агенцията за приватизация. Тя договаря клаузите и предлага проектодоговор. Надзорният съвет одобрява този проект за договор. Министерският съвет отново одобрява сделката с купувача и в последната фаза Народното събрание ратифицира това предложение.
Смятам, че по този начин е изпълнена основната идея, която има законодателят, но тази, според мен, грешка, която е направена в бързината, всъщност поставя Народното събрание на мястото, което то не заслужава, така че аз смятам тази грешка да бъде поправена като правя разместването на тези текстове.
Смятам, че дружествата, които са изключително важни за националната сигурност заслужават такъв един подход, макар че моето лично мнение е, че не трябва да се раздържавява на всяка цена и особено за дружества, които имат милиони печалба, но това е една друга тема, която не касае точно разискванията.
Само бих искала да обърна внимание на всички колеги по вече толкова дискутирания текст – чл. 35е, където се елиминира съдебната система.
Управляващото мнозинство, предлагайки до този етап една прозрачна процедура, с този текст, тоест да елиминира съдебната система, всъщност атакува институцията, не хората, които работят в нея. Смятам, че това е една голяма грешка, която вместо да оцени другите достойнства на законопроекта, всъщност ще фокусира управляващото мнозинство в посоката на нарушаване на Конституцията.

Смятам, че най-важното нещо, което сме длъжни да направим, е да се съобразим с този законов текст, защото това е стълбът на модерната демокрация и както казват мои приятели – това е нещо като десетте божи заповеди – всеки ги нарушава, но никой не ги подлага на съмнение. Същото е и със съдебната власт в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожа Литрова.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Иван Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да защитя нашето предложение, защото то по същество предлага нова схема, нов алгоритъм за приватизацията на тези дружества, за които ще има приватизация чрез приета стратегия от Народното събрание.
По отношение на наименованието. Ние предлагаме да се промени наименованието на глава осма, което да придобие следния вид: “Приватизация на търговски дружества с приета от Народното събрание стратегия за приватизация”. Уважаеми колеги, така или иначе за тези дружества ще има приета стратегия за приватизация и те ще се приватизират така.
Не е издържан критерият “национална сигурност”, защото както си спомняте, до вчера предприятията, които бяха свързани с националната сигурност, бяха 12, днес се оказа, че са 15, утре ще се окаже, че са 100.
Питам: как може в този списък да не се включи примерно “Булгаргаз”? Вие много добре знаете какво предприятие е “Булгаргаз”.
Весела Драганова (НДСВ, от място): То е в забранителен списък.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: То притежава стратегическа инфраструктурна мрежа, която е свързана с националната сигурност. Как може “Булгаргаз” да не се включи в този списък?! Международната практика е, че който владее газопроводната мрежа, в една или друга степен той влияе върху националната сигурност. Аз не мога да разбера как се предлага този списък без абсолютно никакви сериозни аргументи.
Освен това искам да кажа няколко думи за схемата, която ние предлагаме. Правителственият законопроект предлага седем етапа за приватизация на тези дружества. Тази схема е тромава и няма да ускори приватизацията, а напротив, ще я забави. Ние предлагаме много по-опростена схема, която във всички случаи ще ускори този процес.
Освен това предлагаме и нещо много интересно във връзка със съдебния контрол. Предлагаме да има съдебен контрол само за най-важните актове на изпълнителната власт, свързани с тези търговски дружества, а за по-маловажните актове на изпълнителната власт – да няма такова обжалване. Това във всички случаи ще спести време. Но не може потенциалният инвеститор да се лишава от възможност за съдебен контрол.
Уважаеми колеги, никой няма да дойде да инвестира в България при така предложената схема, защото хората искат съдебна защита.
Бих искал да кажа и още нещо във връзка с едно мое конкретно предложение и във връзка с чл. 35в, т. 4 (по доклада на комисията): “4. съществените условия на приватизационния договор.” Министерският съвет с мотивирано решение определя по т. 4 съществените условия на приватизационния договор. А защо не целия договор? Нима в един договор има съществени и несъществени условия, господин Димитров? Има ли такива условия? Ние предлагаме да се одобрява целият приватизационен договор или условията по приватизационния договор, което е едно и също. Дайте пример за несъществени условия, например по договора за БТК! Кажете има ли такива несъществени условия? Знаете, че договорът изпълнява силата на закон. Както в закона няма съществени и несъществени условия, така и в един приватизационен договор не може да има съществени и несъществени условия. Затова предлагам нека да обмислим това предложение, защото както е посочено в т. 4, наистина е много неясно.
В заключение бих искал да кажа още нещо, което ни притеснява. В главата няма препращане към общите правила за вземане на решения от Агенцията за приватизация – например как агенцията класира, как договаря и т.н. Това означава ли, че по тази глава по този начин изпълнителните органи ще правят каквото си искат?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Кенаров.
Пламен Кенаров (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, аз няма да се спра върху проблемите на трудната приватизация и колко е затруднен Министерският съвет във връзка с провеждането на приватизацията в България.
Ще се спра единствено във връзка с конституционносъобразността на предлагания от нас закон. Досега всички вие разговаряхте и четохте решения във връзка с чл. 120, ал. 2 от глава шеста на Конституцията – съдебна власт. В нея ясно и точно беше дадено правото чрез изрично посочени със закон актове да не бъдат обжалваеми пред Върховния адмистративен съд. Искам да прочета точно какво гласи ал. 2: “Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочени в закон”.
Уважаеми колеги, това е така и чрез закон наистина юридическите лица, които ще са бъдещите потенциални участници в приватизацията, не биха могли да обжалват тези актове. Но тази ал. 2 на чл. 120 кореспондира много директно с чл. 125, ал. 2 на българската Конституция, в която е записано: “Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет”.
Уважаеми колеги, ако приемем, че не може да има подаване на жалба от юридическо лице срещу актове на Агенцията за приватизацията или на Министерския съвет, това означава, че се нарушава и чл. 125, ал. 2 на Конституцията поради това, че не може да се конституира спор по някакво дело, тоест Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актове на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон. Такъв спор обаче по принцип по чл. 125, ал. 2 не може да се конституира поради това, че ние сме отнели това право на юридическото лице. Това ме кара да се съмнявам, че наистина имаме изцяло изчистване във връзка с националната ни сигурност, тъй като в чл. 120, ал. 2 е отразено всичко онова, което Конституционният съд би приел. Така че имам сериозни смущения по отношение на чл. 125, ал. 2, а и до този момент това не беше обсъждано при нас в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Давам думата на господин Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Искам да Ви помоля за съвет. Тъй като аз имам пет предложения по различни членове на закона, с колко време разполагам – с 5 мин. за всичките предложения ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не ми е ясно как може по един параграф по 5 мин. за всички възможни предложения!
Панайот Ляков: Защото те са по различни членове. Добре, щом е по един параграф, значи с 5 мин. за всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не, не мога да приема подобно нещо. Съжалявам.
Панайот Ляков: Добре, добре. Исках да го уточним, за да няма спор по време на изказването ми. Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Първите две предложения са свързани с чл. 35б, ал. 1 и 2. Смятам, че е добре след “публично оповестения конкурс” да се каже, че той е от Агенцията за приватизация, защото вече имаме трикаскадна схема на вземане на решения. Тоест, не само Агенцията за приватизация взима решение и може да се мисли, че конкурсът би могъл да бъде обявен и от Министерския съвет, дори и от Народното събрание, което вече става страна в сделката. Това за яснота.
Също смятам, че в ал. 2 след критериите трябва да има също така и критериите, които са свързани с участието, тъй като в това предложение за класация според мен ще има и част, която засяга тези хора, които ще бъдат декласирани или няма да бъдат включени в последния етап на конкурса. Там трябва да има въз основа на какви критерии те не са допуснати. Тоест, трябва да се добави тази поправка, която аз предлагам.
Основното ми възражение е по чл. 35г, който аз предлагам да отпадне, тъй като смятам, че Народното събрание не може да бъде страна по една сделка.
Уважаеми колеги, когато разглеждате тези промени, които според мен са направени единствено с цел да бъдат продавани дружества на купувачи-фаворити…. Между другото, целият проблем на двете процедури досега е, че имаше предварително определени фаворити за купувачи. Затова процедурата, и съответно законът, не сработи. Ако те бяха проведени нормално, тоест, без фаворизиране на отделни фирми, процедурата щеше да си протече нормално и двете сделки щяха да бъдат сключени. С това вие въвеждате извънреден ред, извънредна схема, където слагате като страна в сделката Народното събрание.
В чл. 62 на Конституцията е казано, че “Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол”. Аз не мога да приема, че участието в една сделка – защото в крайна сметка с това решение Народното събрание става страна по сделката – е парламентарен контрол. Народното събрание може да одобрява стратегии и решения на Министерския съвет, но не и решения, които са свързани с приватизацията и са изцяло в пълномощията на Министерския съвет, тоест, в случая с вътрешната политика. Защото приватизацията е част от вътрешната политика на държавата.
Аз ви питам: когато дойде цялата тази документация, защото тя няма да бъде само документацията за купувача, тъй като ние искаме действително да вземем решение, или тези, които ще участват поне в гласуването, имам предвид мнозинството, те трябва да се запознаят и защо са били декласирани или класирани на второ място останалите претенденти. Тоест, да се убедят, че нямате фаворити-купувачи, и затова продавате БТК точно на тази фирма или на тази фирма продавате “Булгартабак” и т.н.
Вие представяте ли си какво значи един народен представител да прегледа цялата тази документация, да си състави мнение, да гласува? Нали по тоя начин се губи тази бързина, която вие определихте, че е едно от качествата на вашия закон? Абсолютно съм съгласен - тромава, бавна процедура чрез тази трикаскадна схема на приватизация. Ефективна ли е тя? Вие смятате, че като махнете съдебния контрол, тя ще стане ефективна.
Но основното ми възражение, уважаеми колеги, е, че в една търговска сделка Народното събрание не може да бъде страна. Просто по Конституция то не се занимава с такива работи. Как вие ще носите тази отговорност, която е изцяло отговорност на Министерския съвет? Утре каквото и да стане със сделката, помнете, че вие ще бъдете на пангара, тук ще идват хората да протестират. Каквото и да стане със сделката, както и да протече тя! Защото винаги в една сделка, особено при такива дружества, има много интереси, разнопосочни интереси, които ще атакуват сделката. Вие ще отговаряте пред тях, а това, според мен, по Конституция не е ваше задължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожа Чилова - процедурно предложение.
Нина Чилова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да прекратим дискусията по § 2 и да преминем към гласуване. Мотивите ми са следните. Считам, че достатъчно време отделихме на обсъждането на този параграф, чухме различни становища на нашите колеги от всички политически сили. Така че всеки един народен представител в тази зала е оформил своето вътрешно убеждение за гласуването на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Има процедурно предложение за преустановяване на дебата.
Противно процедурно предложение – господин Иван Иванов.
Има процедурно предложение! (Обръща се към народния представител Муравей Радев, който иска думата.)
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Не може да ми отнемете думата. Аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Какво значи “имам предложение”? По § 2 има 15 души изказали се, плюс 7 реплики, съответен брой дуплики.
Направете си обратното процедурно предложение, господин Иванов. Господин Иванов, ще направите ли противно процедурно предложение? Господин Иванов, отказахте ли се?
Процедурно предложение ли имате, господин Радев?
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Господин председател, аз съм вносител и съм предложил неща и Вие не можете с процедура да ми отнемете правото да ги обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз нищо не Ви отнемам. Има процедура, която аз съм длъжен да подложа на гласуване.
Муравей Радев (ПСОДС, встрани от микрофоните): Не може да я подложите, защото тя противоречи на правата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не противоречи.
Муравей Радев: Е, как? Аз как ще ги обоснова тези неща, ако гласувате тази процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля, един час и 20 мин. се дебатира по § 2!
Муравей Радев: Може и два часа. Никой не може да ми отнеме правото да обоснова собствените си предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вие сте го направили пред комисията. Много Ви моля, има процедурно предложение!
Муравей Радев: Не е вярно, тук ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има процедурно предложение, господин Радев, много съжалявам.
Муравей Радев: Това не е ООД, господин председател! Това е Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И акционерно дружество не е, това го знам.
Муравей Радев: Господин председател, аз Ви моля да дадете възможност да обоснова моите предложения и всяко едно друго нещо, което направихте в тази зала, само още веднъж ще подчертае неспазването изобщо на всякакъв ред. И това не е достойно за Вас. Моля Ви, направете възможното, за да мога да защитя моите неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има пленарна зала, която ще реши. Аз не мога вместо пленарната зала да решавам. Много Ви моля! Много Ви моля!
Муравей Радев: Вие нямате право да го подлагате на гласуване това нещо, след като аз не съм си го обосновал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За съжаление, имам право. Това е моето мнение. Много съжалявам!
Муравей Радев: Господин председател, никога повече няма да Ви кажа “Уважаеми господин председател”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, не ми казвайте.
Муравей Радев: И това е нещо, с което никога не бива да се гордеете – което сега правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Съжалявам.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Естествено, аз протестирам срещу това, че разискванията ще бъдат прекъснати по две основни причини. Първата, която, уви, господин Радев не можа да изрази пред микрофоните, е, че не всички вносители на предложения между първо и второ четене успяха да изразят своите мотиви пред пленарната зала. Но има един втори, друг съществен аргумент. Аз например като вносител неслучайто исках по-късно да се изкажа, защото очаквах, че вносителят на проекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а това е Министерският съвет в лицето на министър Николай Василев, би трябвало да вземе отношение към направените предложения между първо и второ четене. Министър Василев не взе отношение по направените предложения по § 1, когато дискусията беше бурна, и ние не разбрахме какво е мнението на вносителя – нещо, което е напълно нормално при такива разисквания, да знаем това мнение.
Той не взе отношение и сега. И фактически с преустановяването на разискванията, ако бъде прието предложението на госпожа Чилова, ние не можем да изразим становище по отношение на мнението на вносителя.
Ето защо, уважаеми господин председателю, моля да се има предвид от Вас и от Народното събрание категорична процедура против прекратяване на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за прекратяване на дебата по § 2 и има противното процедурно предложение, обосновано от господин Иван Иванов, за продължаване на дебата.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение за прекратяване на дебата.
Гласували 213 народни представители: за 114, против 97, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Уважаеми народни представители, това ми дава основание да започна подлагането на гласуване на отделните предложения от народните представители. Една част са приети в определени свои части, така че то ще важи само за неприетите части.
Започвам с предложението на народния представител Любен Корнезов в неприетите от комисията части.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 195 народни представители: за 83, против 108, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Процедурното ми предложение е за прегласуване, но използвам случая и да се обърна към Вас, господин председателю: не само моите предложения, но и предложенията на другите колеги са по различна материя – едното можеш да подкрепиш, с другото да не се съгласиш. Това са различни материи. Затова, ако искаме действително да направим едно гласуване, както повелява и нашият правилник, това трябва да стане член по член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Разумно е Вашето предложение господин Корнезов. Искам да се съобразя с него. Вярно, че ще стане по-бавно, но не това трябва да бъде решаващо.
Господин Корнезов, поддържате ли Вашето предложение да бъде прегласувано член по член?
Любен Корнезов (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: В такъв случай правя корекция.
Първо подлагам на гласуване т. 1 от предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 198 народни представители: за 87, против 108, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте по т. 2 от предложението на господин Корнезов.
Гласували 201 народни представители: за 92, против 107, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Точка 3 от предложението на господин Корнезов е приета.
Моля, гласувайте т. 4 на предложението на господин Корнезов.
Гласували 209 народни представители: за 98, против 109, въздържали се 2.
И това предложение не се подкрепя.
Преминавам към гласуването на предложенията на народния представител Муравей Радев. Гласуването ще бъде също по точки в тези части, които не са приети от комисията.
Точка 1 няма да я гласувам, защото тя е приета.
Точка 2 е подкрепена също в първата си част.
По т. 2, буква “б” е предложението за създаване на нова ал. 3.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Муравей Радев.
Гласували 206 народни представители: за 85, против 117, въздържали се 4.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Радев по т. 3.
Гласували 200 народни представители: за 86, против 112, въздържали се 2.
И това предложение не се приема.
Последното предложение на господин Радев няма да го подложа на гласуване, защото току-що беше гласувано да отпадне чл. 35е по предложение на господин Корнезов, но то не беше подкрепено.
Преминавам към предложенията на народния представител Йордан Нихризов.
Предложенията на господин Нихризов по точки 1 и 2 са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте т. 3 от неговото предложение.
Гласували 203 народни представители: за 190, против 111, въздържали се 2.
Не се приема предложението.
Точка 4 от предложението на господин Нихризов вече е отхвърлена.
Продължавам по-нататък с предложенията на народния представител Елка Анастасова. Всъщност става дума за точки 1 и 3, тъй като по т. 2 вече има решение.
Въпреки абсурдността на предложението по т. 1 на госпожа Анастасова, тъй като то е въпрос на Конституция, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 202 народни представители: за 71, против 111, въздържали се 20.
Не се приема предложението.

Преминавам към предложенията на народния представител Панайот Ляков, като подлагам на гласуване първо предложението му по т. 1. Моля, гласувайте предложението по т. 1 на господин Ляков.
Гласували 188 народни представители: за 75, против 111, въздържали се 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на господин Ляков. Моля, гласувайте!
Гласували 196 народни представители: за 71, против 111, въздържали се 4.
Не се приема.
Подлагам на гласуване т. 3 от предложението на господин Ляков. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 66, против 115, въздържали се 12.
Не се приема.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Другите няма нужда да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложенията на народния представител Михаил Миков.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков по първа точка. Моля, гласувайте!
Гласували 200 народни представители: за 86, против 111, въздържали се 3.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков по т. 2.
Гласували 189 народни представители: за 77, против 112, въздържали се няма.
Не се приема.
Господин Миков, приключихме с Вашите предложения.
Михаил Миков (КБ, от място): И то добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Преминавам към гласуване на предложението на народните представители Димитър Игнатов, Борислав Китов, Теодора Константинов и Васил Паница. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 201 народни представители: за 45, против 141, въздържали се 15.
Не се приема.
Преминавам към гласуване на предложенията на народните представители Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев и други.
За процедура – заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Правя напълно сериозно процедурно предложение знаците, които се дават към мнозинството как да гласува, да бъдат давани поне от председателя на Икономическата комисия, не от секретарката. Защото аз не знам дали вие съзнавате колко обидно е това. То говори за вашето ниво. Утре може би ще бъдем свидетели някой от обслужващия персонал на Народното събрание да дава знаци как да гласуват народните представители от мнозинството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов.
Продължавам с гласуването на предложението на народните представители Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев и други по т. 1 на § 2. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 76, против 115, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по т. 3, тъй като по т. 2 е прието. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 188 народни представители: за 71, против 144, въздържали се 3.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по т. 5. Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 81, против 111, въздържал се 1.
Не се приема.
И последно, моля гласувайте предложението на същите народни представители по т. 6.
Гласували 202 народни представители: за 88, против 113, въздържал се 1.
Не се приема това предложение.
Преминавам към предложенията на народния представител Теодора Литрова.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Литрова по т. 1.
Гласували 208 народни представители: за 97, против 111, въздържали се няма.
Не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова по т. 2.
Гласували 210 народни представители: за 97, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова по т. 3.
Гласували 202 народни представители: за 90, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова по т. 4.
Гласували 208 народни представители: за 95, против 113, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова по т. 6.
Гласували 203 народни представители: за 91, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова по т. 9.
Гласували 201 народни представители: за 88, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов по т. 1.
Гласували 199 народни представители: за 77, против 116, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов по т. 2.
Гласували 199 народни представители: за 84, против 111, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
По т. 3 предложението на народния представител Йордан Соколов не мога да подложа на гласуване, тъй като вече има решение по този въпрос.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за § 2, като обръщам внимание, че по ал. 3 и 4 всъщност вече има решение, така че те отпадат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 2 в останалата част.
Гласували 205 народни представители: за 115, против 90, въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, аз гласувах срещу този текст, защото днес мнозинството превърна във фарс пленарния ден и Вие имате специална заслуга за това, като отказахте възможността, която има всеки народен представител, поне да обоснове своите предложения. В българското Народно събрание това нещо не се е случвало от 13 години насам.
Вие, господин председател, имате особена заслуга за гласуването на първо четене на този законопроект, когато това мнозинство също с измама пробута закона на първо четене. Днес Вие продължихте в същия дух, господин председател, и аз заявявам пред всички тук, че никога повече няма да се обърна към Вас с прилагателното “уважаеми”. Никога повече! И дано Вие никога в живота си не се върнете към тези моменти, когато окончателно се опозорихте като председател на Народното събрание.
Аз гласувах против тази точка, защото вие като мнозинство се опитахте с една груба грешка да поправите една друга грешка – тази, първата грешка, наречена “Николай Василев и неговия Закон за приватизация” преди няколко месеца. Тази грешка вие днес отново, чрез още по-груба грешка, давайки възможността на този човек, доказал своята некадърност в приватизацията на Република България, давайки възможността на този човек без съдебен контрол да посочва кой да купи, какво да купи и за колко да купи България. (Тропане по банките от НДСВ, шум и неодобрителни реплики от НДСВ и ДПС.)
Никак не е приятно! Никак не е приятно, когато истината говори от тази трибуна, защото тя боде в очите и това е нещо, което утре вие, ако имате капка чест, ще се срамувате за него. (Шум и неодобрителни реплики от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има думата за обяснение на отрицателен вот народният представител Михаил Миков.

Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател! Гласувах "против" този опит на част от управляващото мнозинство, което реши и подкрепи правителствени кръгове да провеждат безконтролна приватизация, без контрол за нейната законност. Тази част от управляващото мнозинство гласува с ясното съзнание за противоконституционност на тези текстове и всъщност тяхната съдба ще продължи и нататък. Тя всъщност подкрепя твърде погрешна политика, провеждана от правителството, за приватизация, факт за което е и това, че същото правителство в продължение на около два-три месеца внася два законопроекта за изменение на иначе съвършения закон на министъра, който напуска залата. (Заместник министър-председателят Николай Василев напуска залата.)
Гласувах "против", и не на последно място, заради начина, по който упоритостта, а упоритостта е твърде лош съветник на всякакво мнозинство и на всяко управляващо мнозинство, реши да наложи в крайна сметка една воля, която е в противоречие на Конституцията на страната, в противоречие на искането на обществото за по-прозрачна, по-ясна и с по-малко корупция приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За трети отрицателен вот думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах "против", защото с приетите днес текстове се въвежда една нова форма на приватизация. Може би някой ще я нарече царска, а аз ще кажа разбойническа приватизация. (Смях и ръкопляскания от НДСВ.) Има три основания, за да кажа това.
На първо място, чрез гласуваните текстове се премахват всякакви ясни критерии и всякаква ясна рамка за дружествата, които ще бъдат приватизирани по специална процедура, и всъщност ще има битка на лобистки интереси за включване на такива дружества.
На второ място, защото чрез тези текстове Народното събрание ще бъде използвано единствено като параван, за да потвърждава едно решение на Министерския съвет, вместо, както би трябвало, да потвърди проекта за договор за приватизационната сделка.
И на трето място, което всъщност е най-важно, защото чрез гласуваните текстове се премахва възможността за съдебен контрол. Премахването на тази възможност всъщност нарушава Конституцията на Република България в частта на чл. 117, чл. 120, чл. 125 и чл. 127 и по такъв начин съдебната система се лишава от нейни правомощия, дадени от Конституцията. Заедно с това, съгласно чл. 19, стопанските субекти в страната, а те могат да бъдат граждани или юридически лица, чета Конституцията: "нямат равни условия за стопанска дейност, тъй като се ликвидира равнопоставеността им при приватизацията. Гражданите и юридическите лица няма да могат да търсят защита на погазените им от изпълнителната власт интереси в съда."
И накрая, чрез това, което гласувахме, ние всъщност погазихме Конституцията в чл. 4, който е твърде важен и който именно повелява, че страната се управлява в съответствие с тази Конституция.
Поради това гласувах категорично "против" и смятам, че тези, които подкрепиха тези текстове, носят отговорност пред своите избиратели, които няма да им я простят. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
За процедура думата има господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Уважаеми господин председател! Искам да направя процедурно предложение, след като се консултирах и с други колеги, не само от нашата парламентарна група, за чл. 35е. Действително, гласувайки текста на вносителя така, ние практически го отхвърляме отново. Имам предвид предложението на господин Соколов.
Ще бъде по-чисто, уважаеми господин председател, ако го гласуваме все пак, то не е подкрепено от комисията, за да няма спорове утре и с Правния отдел. Всичките други по-напред не сме гласували по аналогия, тъй като те предлагаха да отпадне чл. 35е, но тук господин Соколов предлага нов текст на чл. 35е.
Затова процедурното ми предложение е да гласуваме предложението на господин Соколов: "член 35е да се измени така…, което не е подкрепено. Това е т. 3 на с. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Има процедурно предложение, което аз съм склонен да уважа с оглед на изчистване, за да няма спорове. Така че Ви благодаря, господин Искров.
Подлагам на гласуване т. 3 от предложението на народния представител Йордан Соколов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 196 народни представители: за 83, против 109, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Има предложение на народните представители Анелия Мингова, Валери Димитров, Константин Пенчев и Юнал Тасим § 3 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Валери Димитров за нов параграф, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията:
"Създава се нов § 3:
"§ 3. В Преходните и заключителни разпоредби в § 17, ал. 6 думите "и публичноправни" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли някой желаещ да вземе отношение по предложението за отпадането на § 3, което се подкрепя от комисията?
Ако няма желаещи, подлагам на гласуване това предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 138, против 25, въздържал се1.
Приема се.
Има предложение за нов § 3 в редакцията на комисията.
Има ли по този текст желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте новия § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 148 народни представители: за 107, против 38, въздържали се 3.
Приема се.
За процедура думата има господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, не знам дали направи на някого впечатление, ние не гласувахме никак по този параграф. Първо, защото той не отразява духа на правителствения законопроект. Второ, цял ден тук седи министърът, седи господин Гати ал Джебури – да обяснят на народното представителство за какво се прокарва този текст.
Господин Ал Джебури, обяснете, за да си изразим и ние отношението. Защото изведнъж § 3 в редакцията на комисията засяга поне два други закона – Данъчно-процесуалния кодекс и § 6а. Ние не можем да разберем сега далавера ли някаква правите или искате да премахнете онова състояние, което съществува с § 6а от 2000 г. в онази му редакция, след тълкуването на Конституционния съд.
Това е въпросът. Излезте, ако обичате, да обясните този текст. Той не е фигурирал в началния законопроект, затова и не гласувах.
Моля Ви за прегласуване, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вие искате прегласуване?
Михаил Миков: Да, много бързо дадохте, преди да сме реагирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважавам процедурата за прегласуване.
Моля, отново гласувайте предложението на комисията за новия § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 158 народни представители: за 118, против 39, въздържал се 1.
Текстът на § 3 е приет.

ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Има предложение на Анелия Мингова, Валери Димитров, Константин Пенчев и Юнал Тасим, което е подкрепено от комисията, за отпадането на § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този § 4 има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте отпадането на § 4, така както е подкрепено от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 144, против 21, въздържали се 2.
Приема се, параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Има предложение на комисията за § 5, който става § 4:
“§ 4. Заглавието “Приложение към чл. 4, ал. 1” се заменя с “Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1” и в раздел I “Министерство на регионалното развитие и благоустройството” се създава т. 39:
“39. “Автомагистрали” ЕАД, София”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 127, против 26, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По § 6 има предложение на Никола Николов, Елиана Масева и друга група народни представители от ОДС за отпадането му.
Комисията не подкрепя предложението.
Аналогично е и предложението на народния представител Йордан Соколов:
“§ 6. В Приложение 2 към чл. 35а точки от 1 до 9 включително, да отпаднат.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов:
“В § 6, Приложение № 2 към чл. 35а думите “от значение за сигурността на Република България” се заменят със “свързани с националната сигурност на Република България”.”
Комисията е подкрепила това предложение.
Има предложение на народния представител Муравей Радев:
“В § 6, Приложение № 2 към чл. 35а първите две позиции да се заличат. Останалите да се преномерират.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Панайот Ляков:
“В § 6, Приложение № 2 към чл. 35а отпада от списъка т. 1 “Булгартабак холдинг” АД – София.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Йордан Мирчев, Стефан Минков, Анели Чобанова, Стилиян Грозев и Илчо Доганов:
“В § 6, Приложение № 2 към чл. 35а се създават точки 13, 14 и 15.”
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 6, който става § 5:
“§ 5. Създава се Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1:
“Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1

Списък на търговски дружества с повече от 50 на сто
държавно участие в капитала, които са от значение за
националната сигурност на Република България:
1. “Булгартабак холдинг” АД – София;
2. “Българска телекомуникационна компания” АД – София;
3. “Електроразпределение – Пловдив” АД – Пловдив;
4. “Електроразпределение – Горна Оряховица” АД – Горна Оряховица;
5. “Електроразпределение – Плевен” АД – Плевен;
6. “Електроразпределение – Стара Загора” ЕАД – Стара Загора;
7. “Електроразпределение – Столично” ЕАД – София;
8. “Електроразпределение – София-област” ЕАД – София;
9. “Електроразпределение – Варна” ЕАД – Варна;
10. “Кинтекс” АД – София;
11. “Тератон” ЕАД – София;
12. “Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот
13. “Параходство Български морски флот” ЕАД – Варна
14. “Параходство Българско речно плаване” ЕАД – Русе
15. “Балкан Ер тур” ЕАД – София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моето предложение е в Приложение № 2 да отпаднат предприятията от поредни номера от 1 до 9 включително.
Така както приехме в предишните текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, заменихме понятието “сигурност” с понятието “национална сигурност”. Понятието “национална сигурност” е значително по-определено откъм съдържание. То се среща и в решение на Конституционния съд. То засяга наистина териториалната цялост на България, нейната независимост, засяга държавното устройство на България. Нито едно от тези предприятия няма отношение към националната сигурност. “Булгартабак холдинг” може да има отношение към икономиката, към здравето на хората, но към националната сигурност няма никакво отношение. Още по-малко мога да приема, че електроразпределителни фирми – търговски дружества, могат да имат отношение към нашата национална сигурност. Бих могъл да направя концесия - да приема, че към нашата национална сигурност имат отношение и електропроизводителните търговски дружества. Има отношение АЕЦ “Козлодуй”, имат отношение другите производители на електроенергия. Но държавни фирми, които се занимават с електроразпределението между отделните региони на България, които могат по най-различен начин да бъдат конструирани и това неминуемо ще стане при една приватизация, не могат да имат отношение към нашата национална сигурност. Да приемем това означава да имаме съвсем изкривено понятие за нашата национална сигурност. Това е нещо, към което трябва да подхождаме достатъчно отговорно. Във всички наши нормативни актове съдържанието на това понятие трябва да бъде еднозначно. Ние не може да го нагласяме към един или друг текст, който стои на нашето внимание и съобразно една или друга цел, която се преследва от някой, включително и по чисто икономически интереси, да променяме съдържанието на това понятие.
Ето защо моето предложение е да останат само търговските дружества “Кинтекс” ЕАД – София, “Тератон” ЕАД – София и “Вазовските машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, така както е и предложението на вносителя. Тези предприятия наистина са част от нашата военна промишленост, които за мен имат отношение към нашата национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Дали има реплика към изказването на господин Соколов? Няма.
Понеже веднага се заявиха няколко изказвания, които записах, а сега е 15,59 часа, уважаеми народни представители, би било твърде силово да се опитаме да спрем времето, тъй като очаквам да има доста много изказвания, като съдя от предложенията на народните представители. Затова няма да продължа с този закон.
Ще ви прочета няколкото съобщения, които имам пред мен:
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще има днес от 16,45 ч. в зала “Запад” извънредно заседание.
Комисията по труда и социалната политика отменя своето заседание днес от 15,00 ч.
Отменя се и заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, насрочено за днес.
Записано е и заседание на Комисията по околната среда и водите от 14,30 ч., но сега е 16,00 ч.
По същия начин е записано, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има заседание от 14,30 ч., но сега е 16,00 ч.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще има заседание от 16,00 ч. в зала 456 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Записано е, че Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч., но сега е 16,00 ч.
Записано е, че Комисията по транспорт и телекомуникации ще има заседание от 14,30 ч., но сега е 16,00 ч.
За Комисията по правни въпроси е записано, че трябва да има заседание от 15,00 ч. в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг”, но сега е 16,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание от 16,30 ч. в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” в зала 238.
Закривам заседанието.
Утре продължаваме в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:

Светослав Спасов

Несрин Узун