Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-07

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред на днешното заседание да бъде включен проект за решение за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на Република България на сили и личен състав на Съединените американски щати и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН.
Уважаеми народни представители, смятам, че не е необходимо изрично да се мотивира защо се налага да се включи извънредно като точка в дневния ред този проект за решение. Очаква се това да стане около 10 ч., когато ще имаме готово становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Очакват се тогава и членове на правителството и министър-председателят да дойдат в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 152, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
За процедурно предложение има думата господин Асен Агов.
Асен Агов (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера Комисията по външна политика, отбрана и сигурност не можа да вземе решение по внесения проект от правителството, тъй като настъпиха следните обстоятелства. По време на заседанието господин Станишев, лидерът на Парламентарната група на Коалиция за България, докладва, че идва от среща с министър-председателя, който е изразил положително отношение към една добавка в проекта за решение – да се вземе това решение въз основа на второ решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Тъй като вчера не можеше да има яснота по това дали позицията на премиера е онази, която се съдържа в проекта на правителството, или онази, която е споделена с господин Станишев, заседанието на комисията се отложи и беше насрочено за днес в 9,00 ч. И тъй като не може да има заседание на комисия, докато заседава парламентът, аз предлагам, господин председателю, да дадете почивка, докато се вземе съответното решение от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и след това да продължим по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Панайотов, заповядайте.
Пламен Панайотов (НДСВ): Аз си позволявам, господин председател, да направя обратно процедурно предложение. Първо, искам да заявя, че не ми е известно министър-председателят да е упълномощавал когото и да било, в това число и господин Сергей Станишев, да изразява негова позиция. Позицията на правителството е известна, тя е официална. Проектът за решение е внесен в Народното събрание. Министър-председателят ще има възможност да огласи своята позиция лично във връзка с дебата по този проект за решение. Очевидно обстоятелствата са такива, че трябва да се довърши работата на Комисията по външната политика, отбрана и сигурност. От страна на Парламентарната група на НДСВ ние нямаме възражения това заседание да приключи възможно най-бързо, докъм 9,30 ч. Междувременно предлагам да продължи работата на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Асен Агов за прекъсване на работата в пленарната зала. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 86, против 106, въздържали се 4.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Не става дума даже да се гласува. Вие нямате право да подложите на гласуване това предложение. Изричен е не само текстът на правилника, а и на всяка парламентарна система – когато има пленарно заседание, никоя комисия не може да заседава, защото се нанася ущърб на самото народно представителство, то не е в целостта си тук.
Така че аз искам да Ви предложа не да подложите на прегласуване, а по собствено усмотрение да прекратите това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – продължение.
Стигнахме до § 6. По § 6 изказване направи народният представител Йордан Соколов. Заявени са още две изказвания от вчера – на господин Васил Василев и госпожа Елиана Масева.
Господин Василев, заповядайте.
Васил Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Добре беше министърът на икономиката да е тук и днес, за да чуе тези неща. Аз не знам защо го няма. Той вчера пописа доста, но каква е файдата от това писане ще видим.
Няколко колеги сме направили предложение § 6 да отпадне, защото то е продиктувано от философията на нашите предложения, които бяха направени в цялата Глава осем, която се предлага като нова глава в Закона за приватизация. Всъщност това е продиктувано преди всичко от това, че така и не се даде ясно обяснение какво е национална сигурност и какви са критериите да бъдат включени тези предприятия в списъка за националната сигурност, т.е. да влязат в един специален режим на приватизация и да придобият един специален статут в този закон. Очаквах, че министърът на икономиката ще даде това обяснение тук, но предполагам, че някои от колегите от Комисията по икономическата политика ще го обяснят, и по-точно вносителите на така предложения закон.
Освен това, смущаващо е и другото, че в първоначалния вариант, който беше предложен в комисията, предприятията бяха 12. Днес виждаме, че след поредната нощувка тези предприятия са 15. Нашият въпрос е следният: ще има ли увеличаване на този списък, ще бъде ли той отворен и как, по какъв начин ще бъдат включвани тези предприятия? Защо в този списък не фигурира “Булгаргаз”? “Булгаргаз” е предприятие, което е изключително значимо за националната сигурност, да не говоря, че в международен мащаб има негласни споразумения, които съществуват относно трасетата на газопроводите. БДЖ не е вътре, ВиК, това са все значителни предприятия, които според така предложения критерий за национална сигурност излиза, че те са не по-малко значими, отколкото тук съществуващите. Има ли опасност, както за една нощ се смени мнението на управляващото мнозинство относно някои одобрени от комисията поправки в закона, този списък да бъде допълнен с нови предприятия според очакванията и потребностите на някой, ако той прецени, че за да приватизира едно предприятие, трябва да го вкарва в този специален режим на приватизация, наречен от управляващите “национална сигурност”.
Беше добре наистина министърът на икономиката да е тук, защото вчера ние не чухме неговото становище. Той се скри зад господин Валери Димитров, който докладваше закона като председател на Комисията по икономическата политика, за да каже своето становище и по отпадналия член, който отхвърли мнозинството, и по този въпрос за списъка, и да се даде ясното обяснение, философията “национална сигурност” и критериите, по които бяха приети тези предприятия. Защото много е лесно да се ходи по селските кметове и да им се обяснява как не могат да правят инвестиции в България и колко са корумпирани, но е доста трудно да се изправиш тук и да кажеш колко инвестиции ти си направил и другото – дали този закон не създава предпоставка за корупция и дали разсейва съмненията за една предопределена приватизация.
Но аз предполагам, че като отсъства министърът на икономиката, тук сигурно, пак повтарям, някой от колегите от управляващото мнозинство, от Комисията по икономическата политика ще даде обяснение на тези въпроси и най-вече дали този списък ще бъде окончателен и има ли опасност в него да бъдат включвани нови предприятия от българската икономика според потребностите на приватизаторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Масева, заповядайте.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашето предложение наистина е § 6 да отпадне, което означава, че списъкът на търговските дружества, както е приложен в материалите на комисията, няма съществено значение. Първо, това наше предложение беше свързано с идеята да има дефиниция, за да може изпълнителната власт да се ръководи от ясни правила, а не от списъци. Защото ние продължаваме да твърдим, че това не е закон за списъка, а закон за специален ред, за специални цели и за специални обществени интереси, поради което и при формулировката сега на чл. 35а не е нужно според нас да има такъв списък. Но затова наистина е необходимо тук да се дефинира “националната сигурност”, за да няма никакви колебания в тези, които правоприлагат закона. В много случаи ние търсим, когато има неясни правни норми, духа на законодателя. Тогава ровим в архива, в стенограмите, търсим мотивите, за да можем да съобразим едно или друго действие, свързано с правоприлагането.
Аз съжалявам, че вицепремиерът Николай Василев не е тук, но ви моля поне мнозинството да се ангажира или председателят на комисията с една дефиниция, която да бъде записана и която да бъде за нас критерий при прилагането на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин Радев, имате думата. Заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, може би на всички в тази зала става ясно защо мнозинството отхвърля тези достатъчно разумни предложения и отляво, и отдясно, които бяха направени в последните два дни, а и преди това в комисията. Защото няма логика, няма разум, който да не се съгласи, че тези предложения, които се правят, ако такъв закон наистина е необходим на България, за да отприщи приватизацията, то тези предложения във всички случаи подобряват онова, което беше писано на коляно от вицепремиера Василев. Едва ли има разумен човек, който да отхвърли това твърдение. Аз си обяснявам защо е така обаче. Не зная мнозинството дали си обяснява достатъчно добре, затова сега ще се опитам да му обясня аз защо това е така.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Защо викаш?
Муравей Радев: Защо това е така?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Защо викаш?
Муравей Радев: Защото самият вицепремиер даде много ясен отговор на този въпрос. Той каза, че някакви тъмни сили, някакви безумни такива сили, които атакували правителството и него самия… (Неразбираеми реплики от ДПС.)
Господине, тук не е обор. Това е Народно събрание, научете се да се държите като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много ви моля!
(Неразбираеми реплики от ДПС.)
Муравей Радев: Не бъркайте с обор парламента.

Самият вицепремиер каза, че този закон е отговор на онези тъмни сили, които, видите ли, се били изправили срещу приватизацията и лично срещу него. Ето го отговорът защо не приемате нищо разумно, защо този закон е недоносче, защо този закон е вреден и за мнозинството, и за България. Вашето упорство да не приемете нито едно разумно предложение само потвърждава тези мои думи. Защо е така? Казах ви, ако искате да докажете, че мислите разумно, че мислите отговорно, че има нещо в логиката, която изразявате тези 2 дни, казвайки, че този закон ще отприщи приватизацията и е полезен за България – докажете го! Махнете първите две предприятия, както съм предложил – “Булгартабак” и БТК, махнете ги, за да може да имате поне елемент на логика в тези ваши твърдения. Защо казвам това? Този закон е направен за тях и за утрешни подобни неща, когато някой реши по определен начин да се облагодетелства. Ето това е субективизмът! Един закон не може да се базира на субективизъм. Поради тази причина, ако наистина вярвате в това, което сега се каните да направите, ще гласувате за отпадането поне на тези две предприятия. Тогава би могло да има логика в списъка, който сте направили – за национална и отговорна политика, за предприятия, които са важни за икономиката на България, за нейната национална сигурност.
Бих казал още нещо. Основният аргумент на някои представители на мнозинството, че това дава допълнителна прозрачност, че минава през Министерския съвет, че се обсъжда и разглежда, след това и в парламента, тук отново се обсъжда и се разглежда, което дава допълнителна сигурност и прозрачност на приватизацията в България, е само един неумел опит да прикриете некадърността на вашия вицепремиер. Защо твърдя това? Може ли ад хок някой разумен човек да каже: “Съдебната система е корумпирана, администрацията не е корумпирана”?! Как става това? Как някой ще твърди, че една съдебна система, създадена да прилага правото в България, да наказва тези, които го нарушават, е корумпирана… Така излезе, вчера дори говорихте, че едва ли не тя е политизирана, някои казват, че била обрасла… Кой беше от вас, който каза, че била “завладяна от мафията”? Чувате ли, ваш човек го каза – “Мафията влезе в съдебната система и затова трябва да опазим приватизацията от мафията”! Има ли по-голямо безумие от това да бъде изречено подобно нещо в българския парламент? Докажете го, махнете тези две предприятия. Ще се съглася с вас, че някои от вас може наистина да мислят, че по този начин ще стартират по-бързо приватизацията.
Сега ще ви кажа още нещо и то много скоро ще стане ясно – този закон наистина е правен за определена цел и действие. Няма в България обществена структура, която да не осъди подаряването на “Булгартабак” на онзи, когото Агенцията за приватизация избра за негов купувач. То не бяха синдикати, не бяха работодатели, не бяха политически сили, не беше българска общественост… Всички казаха, че това не е приватизаторът. Той дори няма право по закон да участва в приватизацията, камо ли да я спечели. Хайде сега да видим това Народно събрание и това мнозинство, и това правителство утре като ви сервират същия този приватизатор, как ще гласувате тогава, да ви питам?
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Като “Балкан”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, напълно съм съгласен с това, което каза господин Радев. Всъщност нещата имат едно много просто измерение. Предлагам на всички ви да се потрудим малко и да намерим процесуалната форма, в която оттук нататък да извършваме приватизацията по един изпитан метод – РМД, преговори с потенциални купувачи. (Викове: “Браво!” и ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина, по този списък могат да се водят много спорове дали действително всички предприятия, които са посочени, имат отношение към националната сигурност и дали за всички тях могат да бъдат подготвени стратегии, които да бъдат одобрени от Народното събрание.
Искам да ви обърна внимание само върху първото предприятие. Знаете за тази изключително спорна сделка, която влезе в съда. По нея има и съдебно решение. С приемането на тези поправки ще отменим това съдебно решение и ще открием нова процедура за продажбата на “Булгартабак”. Вчера предупредих мнозинството, че не си дава достатъчно ясна сметка за това, че става страна в сделка, че в крайна сметка при продажбата на всяко едно от тези предприятия една от страните е Народното събрание. Когато утре фаворитът на правителството “Табако Кепитъл партнерс” купи “Булгартабак” – една фирма, която никога не се е занимавала с тютюнопроизводство, обработка и продажба на тютюн, и го преструктурира, това означава, че ще ликвидира голяма част от манипулационните предприятия и ще продаде двете перли – двете предприятия, които имат стойност в “Булгартабак” – фабриките в София и Благоевград, тютюнопроизводителите и голяма част от хората, които всъщност в момента се препитават от тази култура, останат измамени и излъгани, питам ви, какво ще им отговорите, когато дойдат пред парламента? Какво ще им отговорите, когато застанат пред вас и ви питат какво направихте с този отрасъл? Помислете за този момент, защото тогава ще отговаряте вие, а не правителството, което също трябва да носи отговорност. Казах ви, че отговорността за приватизацията е отговорност на правителството, а не на Народното събрание. Като се отхвърли от правителството поради това, че защитава определени интереси, вие ще станете мишена. Помислете още един път дали не е по-добре да извадите от списъка поне това предприятие и да оставите тази отговорност правителството да си я носи докрай. Щом си има фаворит купувач – да си я продаде на него, но след това да поеме всички последствия от сделката. Много е опасна тази игра, защото тук действително се касае за поминъка на много хора – истински отрудени, истински измъчени и работещи хора, не като псевдоземеделците на Яни Янев. Тези хора, когато тръгнат да протестират, гневът им ще бъде страшен. Има опасност това да се случи. Искам да ви предупредя: не поемайте тази отговорност, тя не е ваша! Това правителство, на което сте дали доверие, за което сте гласували, нека си изсърба кашата докрай! Или да направят една честна и почтена сделка и да намерят действително инвеститор, който ще опази отрасъла, може би в определени и допустими граници ще го реформира, ще съкрати част от производството, но няма да го даде на един чисто търговски посредник, който да има единствена цел да купи евтино “Булгартабак”, след това да го продаде скъпо. Казах ви каква е схемата за единствения начин това да стане – режеш това, което не става и продаваш това, което е ценно – с модерно оборудване, и си прибираш печалбата.
Когато нарушат приватизационния договор, питам ви Народното събрание ли ще съди тази фирма, която е купила “Булгартабак” и как ще стане това? Това са много сериозни въпроси, върху които си струва да помислите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Реплики – господин Тасим и господин Пенчев.
Предполагам, че господин Пенчев ще обясни как Народното събрание не може да бъде страна на приватизационния договор, защото то е много елементарно за всеки юрист.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ляков! От началото на мандата следя с голям интерес изявите на колегите от ОДС. Като гледам, на 100 процента всички разбират от икономика и най-вече от приватизация. Аз много трудно си обяснявах защо се получава всичко това, но в същото време поне две трети от вас говорят за тютюнопроизводство. Господин Ляков, ако днес Ви покажа една маруля и тютюн, ще можете ли да ги различите? (Възгласи: “Е-е-е! в ПСОДС.)
Аз помня преди три години тогавашният премиер на страната на площада в Джебел каза: “Аз съм Иван Костов, след шест дни ще реша проблема със заплащането на тютюна.” Още чакат това хубаво момче, черничкото, както му викат в Джебел.
Това е вашето разбиране за тютюна, това е вашата загриженост за тютюнопроизводителите.
Ако за вас преди години кучето на Йордан Соколов имаше отношение към националната сигурност и двама от НСО го пазеха, днес ние пазим националните интереси, като защитаваме половин милион хора, на които това е поминъкът. Това им е поминъкът. (Единични ръкопляскания в НДСВ. Неразбираеми реплики на Муравей Радев.)
Така е, господин Радев. Оттук ни ръкомахахте като министър на финансите, а Вие сте бивш и такъв ще си останете.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Какви глупости говорите? Това е Народно събрание. Може ли такива простотии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Тасим.
Господин Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Това, което ще кажа открито от трибуната е елементарно и всеки юрист го знае, но очевидно има необходимост в тази зала още един път да се обясни за какво става дума в този закон.
Вчера чухме отляво, че едва ли не Министерският съвет можел след одобрението на Народното събрание да избере друг купувач…
Любен Корнезов (КБ, от място): Може! А ако стане така? Ти кажи!
Константин Пенчев: Аз сега ще Ви обясня, господин Корнезов. Неудобно ми е на Вас да Ви обяснявам тия неща, но очевидно се налага.
Михаил Миков (КБ, от място): Налага се, налага се!
Константин Пенчев: Одобряването на купувач е елемент от цялата процедура на приватизация. Тя не е финалът. Вие много добре знаете, че съдебният контрол за нормалните сделки се отнася само до тази фаза – до определяне на купувача. След определяне на купувача, когато съдът, примерно, се произнесе и каже: този ще бъде купувач, Агенцията за приватизация продължава преговорите и подписва договора. Значи може ли агенцията да подпише договор с друг купувач, а не с този, който съдът е определил? Може, теоретично може. Но този договор ще бъде нищожен и всеки един правен субект може да го атакува в съда като нищожен договор. Така ли е? Така е.
Затова искам да ви кажа, че Народното събрание нито е страна по договора, нито ще подписва договора, нито ще го разваля. Народното събрание се произнася само по избора на купувач, само по този елемент. След това агенцията с последващ контрол на Министерския съвет сключва договора, уточнява вече несъществените елементи, тъй като съществените са утвърдени от Народното събрание и договорът се сключва. Ако договорът не се изпълни, господин Ляков, Агенцията за следприватизационен контрол ще го разваля. Ако агенцията сключи договор с друг купувач, а не с този, който е приет от Народното събрание, всеки може да го внесе в съда и да поиска договорът да бъде обявен за нищожен. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Не виждам трета реплика.
Господин Ляков, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Тасим, тонът на моята реплика не заслужаваше такова отношение и такъв отговор. Мисля, че аз съвсем добронамерено ви предупредих за една реална опасност, която може да се случи. Аз просто ви моля да помислите върху тази опасност, защото тя действително е реална.
Аз ви казвам: тази фирма никога няма да се занимава с такъв бизнес. Тя е фирма-прекупвач. Тя идва, купува и след това ще го препродаде. Изобщо не я интересуват нито вашите симпатизанти, нито тютюнопроизводители, нито тютюн, нито България. Това на нея изобщо не й е нито в ценностната система, нито в бизнес стратегия и т.н. Тя иска тук да си напазаруза и има хора, които ще й помогнат да го направи. Кой ще страда? Аз ви казвам кой ще страда. Просто, ако искате, вземете мерки, ако искате – не ги взимайте.
Сега няма да слизам на равнището и да ви обяснявам за прилика и разлика между маруля и тютюн, виждал съм достатъчно тютюн, познавам всички сортове и съм се срещал с достатъчно тютюнопроизводители. Бил съм и в много тютюневи предприятия, така че този отрасъл ми е познат.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Но не си спал на нивата, нали?
Панайот Ляков: На нивата не съм спал, да. Аз съм роден в град, но мисля, че познавам живота на село, както и селскостопанския труд, достатъчно добре.
Дали е страна Народното събрание или не, вие ще разберете след като подпишете тук първата сделка. Защото в промените Народното събрание не одобрява само купувача, а и съществените условия в този договор. Вие не можете да избягате от тази отговорност. Разберете, вие сте последните в сделката.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Не сме последните.
Панайот Ляков: Последните сте в сделката. И ще го разберете. Вие в крайна сметка финализирате сделката. Без вашето гласуване, без вашето решение няма сделка. Така ли е? Така е!
Затова, правете си сметката. Като направите първата сделка и когато започне нейната история, тогава ще видите дали съм бил прав или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата господин Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Втори ден гледаме текст по текст поправките в закона. Досега минахме две препятствия със силата на мнозинството и неговите гласове и лично моето мнение е, че оценката на нашата работа не е добра. С едното гласуване допуснахме да се хвърлят съмнения върху коректността на сделките и произхода на парите, а с другото – чл. 35е, даваме основание законът да бъде наречен антиконституционен. Сега спираме на най-важния текст: какво се продава, и от него следва - кому се продава и за колко?
Мисля, че целият закон е скроен заради този списък, който се тълкува така противоречиво и, общо взето, тук е заровено кучето.
Затова искам да изразя отношението си към предложението на комисията и да обърна внимание върху няколко целесъобразни предложения на колеги, които са били отхвърлени.
Най-напред трябва да имаме предвид, че ако се приеме списъкът в този вид и това са 15-те предприятия, които трябва да се продават, българският парламент трябва да вземе 15 решения и 15 пъти нашите съвести ще бъдат разпъвани на кръст. Не знам дали си давате сметка за това.
От тази гледна точка нека да видим какво е включено и какво не е включено в списъка. Аз, за разлика от доста колеги, приветствам включването на “Булгартабак” в списъка, ако ще има списък и парламентът ще решава. И приемам разширеното тълкуване на понятието “национална сигурност”, за което толкова много настояват колегите, особено от ДПС. Но дойде ли време да се гласува, аз бих гласувал “за” при наличието на две условия, които вероятно са известни още сега. Тъй като процедурата е на приключване, кой е стратегическият инвеститор, за да спрем споровете тук?
Ако не сега, при сделката ще каже ли господин премиерът, защото на него приляга, че това е стратегически инвеститор, наречен "Дойче банк" и какви са неговите стратегически намерения? И второ, ще гледаме ли Стратегията за развитието на тютюнопроизводството? Защото без такава стратегия не може да има стратегическа продажба.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Гледахме я.
Кръстьо Петков: Ние не сме я гледали. Има т. 3 от нашето решение, господин Дончев, че задължаваме правителството да направи такава стратегия. Но ние, аз поне, не сме я гледали.
Второ, защо се включват предприятията от енергоразпределението, а НЕК, енергоносителят, който действително има стратегически позиции, не е вътре? Аз предлагам вместо тях да влезе НЕК, "Булгаргаз" и четирите пристанища. Като ще е стратегия и ще продавате стратегически, да обхванем целия комплекс.
И накрая, откога тази нова въздушна компания стана стратегическа? Откъде се появи сега "Болкан Еър"? Тя може би в бъдеще ще стане, но сега е едно малко предприятие. Като му дойде времето, можете да го включите в някакъв списък.
Аз настоявам за тези промени, иначе у мен остава съмнението, че списъкът е писан някъде, където знаят кои са купувачите и кои са цените, и кои са другите части на сделката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господи Петков.
За реплика – господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петков! Моята реплика ще бъде много кратка. Аз ще отговоря на въпроса защо НЕК и "Булгаргаз" примерно не са в този списък. Защото те са в онзи, другия списък – Приложение № 1, за предприятия, които към този момент не подлежат на приватизация. Няма логика ние да казваме: ние няма да приватизираме НЕК, ама, ако ще го приватизираме, то ще бъде по този ред. Нека да вземем едно решение да извадим НЕК от онзи списък, да го извадим за приватизация и тогава ще обсъдим по кой ред ще приватизираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пенчев.
Не виждам желаещи за друга реплика.
Господин Петков, искате ли дуплика?
Заповядайте.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря.
Господин Пенчев, няма логика при това предложение, но Вие сам казахте каква е другата логика и тя също е много логична. След като коригираме стратегически неща, нищо не пречи и това, което казахте – НЕК и "Булгаргаз" да бъдат извадени. Хубаво, предложете го и тогава никой няма да го атакува. Тогава има обвързаност между всички части на списъка и някаква защита на предложения вариант на закона.
Весела Драганова (НДСВ, от място): Още не са за приватизация.
Кръстьо Петков: Вие сте мнозинството – ваша е волята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Стефан Мазнев, имате думата.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да припомня на уважаемите колеги народни представители, че когато разглеждахме енергийната стратегия на Република България миналата година, там нямаше глава "Приватизация" с уговорката, че раздел за приватизация в енергетиката ще бъде обособен като нова енергийна стратегия в областта на приватизацията. Сега изведнъж в § 6 виждаме, че всички електроразпределителни предприятия са включени в този закон. И аз искам да попитам – тва означава ли, че няма да има енергийна стратегия в областта на приватизацията, или просто това е един отказ от енергийна стратегия, или тези неща трябва да отпаднат от закона?
Затова, господин председател, правя официално предложение всички електроразпределителни предприятия да отпаднат от § 6 или в противен случай това означава, че Министерският съвет прави отказ от енергийна стратегия в областта на приватизацията. Нещо подобно се случи със Закона за енергетиката, който трябваше да бъде внесен и гласуван в Министерския съвет на 28 ноември, но досега нито е внесен, нито е гласуван. Правя официално предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли още желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направените предложения по § 6.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Елиана Масева, Васил Василев, Иван Иванов, Валентин Василев и Иван Николаев Иванов за отпадане на § 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 48, против 107, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов за отпадане на отделни позиции от § 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 177 народни представители: за 45, против 106, въздържали се 26.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване направеното в пленарната зала предложение от народния представител Стефан Мазнев за отпадането от списъка на електроразпределителните предприятия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 188 народни представители: за 82, против 105, въздържал се 1.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за отпадане на първите две позиции.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев.
Гласували 179 народни представители: за 48, против 112, въздържали се 19.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на "Булгартабак" от списъка.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 178 народни представители: за 41, против 120, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване списъка на търговските дружества така, както е представен от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 187 народни представители: за 110, против 52, въздържали се 25.
Параграф 6, който става параграф 5, се приема.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По § 7 има предложение на народния представител Любен Корнезов за неговото отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Аналогично е и предложението на Румен Овчаров, Петър Димитров и Атанас Папаризов, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Муравей Радев § 7 да се измени така:
“§ 7. За дружества, чиято приватизация е стартирала преди датата на влизането в сила на този закон, процедурите се довършват по досегашния ред.”
Комисията не приема предложението.
Има предложение на Никола Николов и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Михаил Миков в § 7, ал. 1 накрая думите “и чл. 35а – 35ж” да се заменят с “чл. 35а – 35е”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Йордан Соколов в § 7, ал. 1 думите “за избор на купувач” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Анелия Мингова, Валери Димитров, Константин Пенчев и Юнал Тасим, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика за § 7, който става § 6:
“§ 6. В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е взето решение за приватизация на дружество, за което са налице условията по чл. 35а, ал. 1 и 2 и е определен купувач, процедурите се довършват по досегашния ред. В останалите случаи по чл. 35а, ал. 1 и 2 Агенцията за приватизация изготвя предложение за класация на всички подадени в срок оферти и разясненията към тях, и процедурите се довършват по реда на глава седма “А”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз, пък и други народни представители, които предполагам, че ще се изкажат, сме направили предложение за отпадането на § 7. Всъщност § 7 иска да уреди, ако мога така да се изразя, висящите приватизационни сделки в зависимост до кой етап са стигнали: дали да минат по досегашния ред или по новата процедура.
Обръщам се тук и към председателя на комисията, защото за мене има един парадокс. Преди секунди гласувахме списъка на дружествата, които трябва да се приватизират по този специален ред – чрез Народното събрание и другата процедура. В т. 2 на този списък пише: “Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София. Следователно, както “Булгартабак”, така и БТК, така и другите дружества трябва да се приватизират по този специален ред, който вече толкова дни обсъждаме и обществото, както виждам, също има интерес към тази специална процедура.
Но с § 7 според мене отричаме списъка. И аз питам: БТК по кой ред ще се приватизира? По досегашния ли или по новия ред, който сега приемаме? И ако БТК се приватизира не по този ред, защо фигурира в списъка? Кого заблуждаваме? Правим списък, само за да фигурират мъртви души.
Затова моето предложение е да отпадне § 7. Хубаво или лошо, приехте списъка, приехте специалния ред. Имайте мъжество тези 15 дружества да ги приватизирате по този ред.
Затова още веднъж: гласувайте за отпадането на § 7 и нека мнозинството си носи отговорност за начина на приватизация на тези 15 дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Други желаещи? Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Към аргументите, които изложи господин Корнезов, аз искам да ви припомня, че само преди два дни, когато нашата парламентарна група, ползвайки правото си да постави в дневния ред въпрос, предложи да разгледаме приватизацията на БТК, да поискаме информация за изпълнението на приетата от Народното събрание стратегия и по същество да започнем процедурата, която се предвижда сега в закона като цяло, вие отложихте разискванията на този въпрос под предлог, че БТК ще бъде предмет на този закон, че Българската телекомуникационна компания ще бъде разглеждана от парламента. Тук господин Мирчев от името на съответната комисия на парламента като неин председател прикани всички нас да отложим разискването, да изчакаме приемането на закона и да може, разбира се, БТК да бъде обект на един много сериозен и задълбочен анализ. Това ние чухме в тази зала преди два дни.
Аз още тогава ви казах, че не очаквам мнозинството да приеме нашето предложение, което сме направили с господин Овчаров и господин Петър Димитров, а същото е направил и господин Корнезов – да отпадне § 7, за да може това, което господин Мирчев твърди, да стане действителност. Вие казахте: Не, ние ще разглеждаме БТК, тя е предмет на този закон.
Сега аз очаквам действително да подкрепите предложението за отпадане на § 7, защото иначе действително ще се намираме в едно положение на хора, които в тази зала не могат да поемат отговорност и в това положение ще се намираме не всички ние, а мнозинството, което отхвърли възможността да започне обсъждането на БТК въз основа на предложение, дадено от опозицията.
Аз ви приканвам, а също и председателя на Комисията по икономическата политика да застане зад тази позиция, зад която застана мнозинството, а не тук, в залата, във връзка със закона да се прави точно обратното. Защото, съгласете се, не звучи сериозно да се приеме този закон с много и много аргументи, които в крайна сметка търсят политическата отговорност, политическото решение и в същото време в Комисията по икономическата политика да се отхвърля предложението за § 7, защото там нямало съдебни проблеми.
Аз ще помоля всички вас да се запознаете със стенограмата на Комисията по икономическата политика. Действително аргументите против нашето предложение бяха свързани само с това, че съдът там е пуснал сделката и няма защо да влиза в този закон. Ако това е реално и точно така беше казано в комисията, господин Пенчев, аз затова помолих председателя да си оттегли тези думи, тъй като поставя под съмнение намерението на правителството и мнозинството действително да се приеме закон за най-важните предприятия за националната сигурност.
Тези думи не бяха оттеглени в комисията. Надявам се, че това ще стане сега. Иначе защо бяха тези усилия два дни да обсъждаме един закон, да видим дълбочината на проблемите, които той създава, тук дори да има едни образователно-правни дискусии, които се осъществяваха между част от юристите. Те за един икономист като мене бяха изключително полезни, разбира се, и аз вярвам, че ние можем да продължим тази дискусия, но все пак нека целта да бъде такава: всички тези предприятия, които включихме в списъка, да бъда предмет на обсъждане в парламента, на дискусия в пленарната зала. Иначе напразен ще бъде този закон, напразно ще бъде това, което ние научихме във връзка с правните норми, свързани с неговото прилагане.
Надявам се, господин председател, мнозинството тук да подкрепи нашето предложение, както преди два дни на основание именно на този закон, на основание на това, че Българската телекомуникационна компания ще влезе в списъка и реално ще бъде разгледана, отхвърли предложението, което ние имахме право като парламентарна група в първия ден от месеца: да обсъдим тази най-важна за нас приватизация – приватизацията на БТК, защото в БТК работят не по-малко хора от “Булгартабак”, те са на територията на цялата страна, през БТК минават връзките на всички наши специални военни подразделения и мисля, че БТК в по-голяма степен от “Булгартабак” е предмет на националната сигурност.
Господин председател, моля ви действително БТК да не бъде изключвана чрез § 7 от обхвата на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Папаризов.
За реплика – господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Папаризов, ние говорим за закон, а Вие непрекъснато говорите за отделни сделки. Непрекъснато! (Оживление и смях от КБ.)
Какво да ви кажа сега? Нека да застанем на позицията на закона.
Параграф 7, уважаеми колеги отляво, които толкова ви интересува съдбата на БТК, възпроизвежда едно принципно нормативно разрешение, което го има в сега действащия закон – в § 17, ал. 1. Трябва по някакъв начин да се уредят висящите отношения и се възприема същото нормативно решение, което е в цитираната от мен разпоредба. (Шум и реплики.)
Много Ви моля, господин Корнезов, оставете ме да се изкажа.
Дали този закон ще се приложи към БТК или не, зависи от това дали ще се появят основанията да се приложи принципното решение в § 7. Не е ясна съдбата още и как ще бъде процедурата. Аз ви го казвам. Можем да го разгледаме тук, може и сделката да бъде довършена по досегашния ред. Има висящи съдебни спорове по БТК все още.
Ако проучите по-внимателно процедурата ще видите, че законът не предопределя еднозначно нещата. Категорично ви го казвам. Проверете как стоят нещата. Значи, прилагаме един принципен критерий и независимо от това дали се прилага за БТК, “Булгартабак” или което и да е друго дружество.
Параграф 17, ал. 1 – моля Ви да го прочетете внимателно и да не правите тези спекулации. Явно не четете внимателно законите! (Шум и реплики на недоволство отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това беше реплика. Дали има втора реплика? Няма.
Господин Папаризов, имате право на дуплика.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Не можете да поставяте прилагането на закона в зависимост от хода на съдебните процедури. Ако това е Вашата идея БТК да стои така, като заплаха за съда, да слуша и да приема полезните за мнозинството решения, това не е най-удачната форма.
Освен това Вие цитирате некоректно § 17, ал. 1 на сегашния закон. Там ставаше дума за това, че с новия закон, а вие сега не приемате нов закон, се измениха органите, които извършват приватизацията и очевидно беше необходимо да се види кой ще приватизира в случаите, където има избран купувач, примерно, от министъра на икономиката, а сега вече същото предприятие трябва да се приватизира от Агенцията за приватизация. И автоматично да пренасяте този текст към случая с БТК и така да обосновавате сегашния § 7, ми се струва абсолютно неправомерно.
Още повече, че в крайна сметка ние включваме една нова глава в закона и ако параграфът, който цитирахте значеше това, то съвсем няма нужда от един нов, допълнителен § 7, така че мисля, че това кой чете внимателно законите е доста спорно. А дали законите трябва да се четат така, както дяволът чете Евангелието, е още по-спорно! Благодаря. (Оживление в залата, ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Михаил Миков има думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В известна степен съм и провокиран от доста самодоволното и подценяващо аудиторията на народното представителство изказване на председателя на Комисията по икономическата политика. (Реплики от НДСВ.)
Да, професорът!…Професор Димитров!…
Той доста самонадеяно каза, че ние не четем законите. Четем ги, господин Димитров, и много внимателно ги четем и четем доклада по Закона за приватизацията във връзка с едни други четири закона, които много странно защо управляващото мнозинство не предложи на вниманието на народното представителство заедно с този последен, решаващ, този пусти проблем за тези ваши партньори, закон!
И там Вие, господин Димитров, сте предложили друг аналогичен текст, който сега пък правителството е внесло, само че в друга форма, защото междувременно процесът се е развил – в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е налице висящ съдебен спор…
Тогава спорът висеше, господин министър, когато господин Димитров, Пенчев - от останалите народни представители само те двамата бяха тези камикадзета, внесоха преди около месец това. Мина първо четене, второ четене, две заседания, на които господин председателят на комисията така се обърка, че по 6 – 7 часа заседавахме! И изведнъж това е забравено. Сега този закон търкаляме и Вие имате високото самочувствие да кажете, че ние не четем законите.
Четем ги и разбираме всъщност какво искате и какво правите, но като отдавате такива по-скоро квалификации, отколкото аргументи, вие най-вече подценявате народните представители от мнозинството, защото в тази страна не останаха други хора, които да ви “верват”. Даже и представителите от мнозинството в редуциран състав ви “верват” и тази редукция ще продължава все повече, защото липсват аргументи, а се слагат на масата предимно квалификации.
Всъщност, истината е много проста. Вие искате това на финала на този закон и доказвате, че нямате, ама въобще никаква грижа за националната сигурност във връзка с тези сделки, защото простият въпрос е – ако наистина тези дружества са свързани с националната сигурност и заради тази национална сигурност се прави специална процедура, то всички тези дружества би трябвало да минат по тази процедура, за да се гарантира сигурността. Ако може по някаква причина да се извадят предприятия от този списък, то това значи, че процедурата е без значение за защитата на националната сигурност и нейното вкарване е само една димна завеса около вашите действителни намерения да уредите партньорите или “Вива Венчърс”, или някои други, трети, пети – бъдещ купувач, дошъл от лондонското Сити. (Шум и реплики в залата.)
В крайна сметка трябва да има и една законодателна коректност. И можехте да прекарате и тази една сделка, за която тук вече става въпрос по тази процедура, ако тя наистина вие смятате, че е свързана с националната сигурност. Нищо такова!
Ако вие приемете този текст доказвате единствено и само, че правите целия закон, целия списък, вкарвате този въпрос за националната сигурност единствено, за да си направите личната далавера. Ето това са простите неща! (Неразбираема реплика на министър Николай Василев.)
Господин министър, след това, ако обичате, можете да вземете отношение. Вчера се въздържахте. Днес смятам, че ще се изкажете.
Тоест, този текст е пълното доказателство, че това, заради което парламентът вчера и днес си изгуби времето, е единствено далаверата на правителството и неговите партньори. Дали те са Джингов, Гугински, дали са “Вива Венчърс” или някой друг, това всъщност е втори и маловажен въпрос.
Благодаря Ви, господин председател.
(В залата влизат министър-председателят и всички министри от кабинета.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Муравей Радев, имате думата. Искахте я преди малко, заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Миков сякаш откри Америка преди малко. Ами, това го говорим от два месеца насам. Той го концентрира така – с няколко прости изречения, за да стане ясно на всички какъв е смисълът от този закон и какво преследва той.
Този § 7 е концентриран израз на противоречията на закона и на неговия скрит смисъл, защото точно този скрит смисъл тук много ясно прозира. Не, че не е ясно. Всичко е ясно! Пределно ясно!
Защото, ако трябва да довършим процедурата на тези две сделки по досегашния път, какво трябва да направим? Елементарното е, че те нямат място в списъка. Какъв по-прост отговор от този? Те имат дори избран купувач, значи нямат място в този списък.
В същото време обаче мнозинството иска то да бъде вътре, в списъка. Защо трябва да бъде? Ами, много просто, защото не трябва да има съдебен контрол. В това е смисълът!
Господин Валери Димитров, бихте ли казали обратното, че те ще подлежат на съдебен контрол? Кажете това и няма да спорим.
Ето го смисълът какъв е и затова аз съм предложил нещо много ясно, много конкретно – за онези предприятия, за които вече е стартирала процедурата по раздържавяване и в някаква фаза вече има дори отворени предложения на съответните кандидат-купувачи, дори има класация в тези случаи по досегашния път да приключи тяхната приватизация. Включително и със съдебен контрол.
Не може вие – и тако, и вако! Хем така, хем иначе! Как така сега в списъка ще бъдат, по досегашната приватизационна процедура ще бъдат раздържавявани и изведнъж няма да влязат тук, в парламента, за да бъдат обсъждани, няма да бъдат разглеждани тук, няма мнозинството да поеме отговорност, но в същото време ще бъдат извадени от съдебен контрол? Ето разковничето, ето смисълът от целия този извънреден закон. И това, ако не е ясно на всеки българин, здраве му кажи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има думата за реплика господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Уважаеми господин Радев, искам да Ви помоля след този рецитал, все пак прочетете § 17, ал. 1. (Оживление в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има думата за дуплика господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, вместо да ми давате съвети какво да чета и какво не, отговорете на простичкия въпрос, който преди три минути ви зададох – тези две предприятия, след като фигурират в списъка, ще бъдат ли подложени на съдебен контрол или не? Това е въпросът! Нищо друго! Вие можете да си четете каквито искате членове, да спорите с когото желаете, но отговорете от тази трибуна на този простичък въпрос. Тогава всичко ще стане ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата по процедура господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да припомня, че в началото на пленарното заседание ние взехме едно процедурно решение – че в 10 ч. ще прекъснем тези разисквания, за да разглеждаме предложението на Министерския съвет, след приключване на заседанието на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Поддържам това предложение в момента.
Моля да прекратим разискванията, да ги прекъснем в момента и да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме прекратяване на разискванията по тази точка и преминаване към следващата точка, гласувана сутринта.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 142, против 13, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващата точка от гласувания дневен ред.
Има думата за процедура господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Точно преди три минути ни беше раздадено това становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Затова, госпожо председател, за да могат и народните представители да се запознаят със становището, а и парламентарните групи окончателно да изградят своята позиция, от името на Парламентарната група на Коалиция за България моля за половин час почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители! Съгласно приетия дневен ред за работата днес, предстои да разгледаме:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШВАНЕ НА ПРЕЛИТАНЕТО, ВРЕМЕННОТО ПРЕБИВАВАНЕ И ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ И НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СИЛИ И ЛИЧЕН СЪСТАВ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И ДРУГИ ДЪРЖАВИ ОТ КОАЛИЦИЯТА И ИЗПРАЩАНЕТО И РАЗПОЛАГАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ОТБРАНИТЕЛНИ ФОРМИРОВАНИЯ ЗА ЯДРЕНА, ХИМИЧЕСКА И БИОЛОГИЧЕСКА ЗАЩИТА ИЗВЪН СТРАНАТА В ПОДКРЕПА НА ПЛАНИРАНЕТО НА ЕВЕНТУАЛНА КОАЛИЦИОННА ОПЕРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕЗОЛЮЦИЯ 1441 НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.
Госпожо Гроздилова, заповядайте за процедурен въпрос.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, колеги! Правя предложение обсъждането на въпроса да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Има процедурно предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря. Могат да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Уважаеми народни представители, искам да поканя председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището на комисията.
Председателят отсъства.
Искам да помоля заместник-председател на комисията. Становището е подписано от заместник-председателя Юнал Лютфи.
Господин Лютфи, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК Юнал Лютфи:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 302-03-1 за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2003 г.

На редовно и извънредно заседания, проведени на 6 и 7 февруари 2003 г., в присъствието на министъра на отбраната г -н Николай Свинаров и зам. министъра на външните работи г-н Любомир Иванов, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Проект за решение за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН.
След проведените дискусии, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме предложения от Министерския съвет проект за решение:

“РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Като потвърждава принципната си позиция против разпространението на оръжия за масово унищожение и подчертава особената опасност, произтичаща от възможността те да станат средство в арсенала на международния тероризъм,
Като отчита хода на дискусиите в рамките на Съвета за сигурност на ООН и резултатите от предприетите от него в съответствие с Резолюция 1441 мерки, както и особената отговорност на Република България като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН,
Като потвърждава волята на Република България като страна, поканена за присъединяване, да действа като съюзник на НАТО и на САЩ в борбата срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение,
Като изразява дълбока загриженост във връзка с развитието на обстановката и установената от инспекторите недостатъчна степен на изпълнение от Ирак на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН,
Като потвърждава отново, че за Република България водещ приоритет остава намирането на все още възможното мирно решение, за което свой принос ще продължи да дава и Република България,
Като подчертава, че в интерес на запазването на шансовете за мирен изход от кризата е необходимо да продължи оказването на сериозен натиск върху режима в Багдад за изпълнение на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, включително като краен вариант чрез планиране на възможност за употреба на сила и разполагане на сили и средства за тази цел,
В съответствие с Декларацията на Народното събрание от 21 септември 2001 г. и в отговор на искането, отправено от правителството на САЩ за подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, за период от 6 месеца и в рамките на евентуална операция

РЕШИ:

1. Разрешава прелитането и транзитното преминаване през територията на Република България на сили и средства на САЩ и други държави от коалицията.
2. Разрешава пребиваването на до 18 поддържащи въздухоплавателни средства на Военновъздушните сили на САЩ с необходимия военен персонал със съответното военно снаряжение и базирането им на територията на Република България - летище Сарафово, както и свързаните с това дейности по логистичното им осигуряване.
3. Разрешава изпращането и разполагането в съседни на Ирак страни на отбранителни формирования от Българската армия за ядрена, химическа и биологическа защита в състав до две роти (150 души) с цел включване в спасителни и хуманитарни дейности в случай на използване или обосновано подозрение за използване на оръжия за масово поразяване срещу цивилното население или коалиционните части, както и за тяхното обезвреждане или за ликвидиране на замърсявания от инциденти.
4. Дава съгласие Министерският съвет чрез последващи договорености да уреди статута на контингентите по т. 1, 2 и 3, както и останалите условия от оперативен характер по изпълнението на това решение.”
Становището на комисията беше прието с 19 гласа “за”, “против” – няма и “въздържали се” – 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Лютфи.
От името на вносителя – Министерския съвет, ще има ли обосновка, господин премиер?…
Уважаеми народни представители, имате думата по проекторешението, представено от господин Юнал Лютфи.
Господин Пламен Панайотов, заповядайте.





Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители и министри! Днес Народното събрание на Република България трябва ясно да изрази своята категорична позиция в подкрепа на достиженията на съвременната цивилизация, свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и върховенството на закона. Предложеният проект за решение на Народното събрание отчита волята на страната ни за противодействие на тероризма и на разпространението на оръжие за масово унищожение. Ние продължаваме да бъдем съпричастни към усилията за търсене на мирен изход от кризата с Ирак при стриктно спазване на решенията на ООН, респективно на Резолюция № 1441 на Съвета за сигурност. Няма по-важна цел от мира и по-належаща задача от неговото гарантиране. Това се споделя както от България, така и от нашите съюзници. И ако бъде разбрано и от иракското правителство, няма причини да се стигне до военен конфликт.
Принадлежността на България към НАТО, като най-добрата система за колективна сигурност, е принадлежност и към отговорностите, които предстоящото членство изисква, а те са свързани най-вече с отстояване на ценностите, които държавите от Алианса изповядват – ценности, които изграждат по-доброто бъдеще и по-добрата перспектива и за България.
България трябва да подкрепи своите съюзници в усилията за противодействие на тероризма и на разпространението на оръжие за масово унищожение, защото след 11 септември 2001 г. предизвикателствата към съвременния свят не позволяват пасивност или неутралност. Всяка държава трябва ясно да заяви своята принадлежност към демокрацията. Категоричната решимост и единството на страните от антитерористичната коалиция може да се окаже нужният инструмент за оказване на натиск върху режима в Багдад за изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и за разоръжаване, а по този начин и за предотвратяване на военно решение на конфликта. Затова подкрепата на усилията на нашите съюзници е истинското миротворчество, а не изчакването, забавянето или отказът да се заеме ясна позиция.
Единството и консенсусът в позицията на българския парламент е от изключителна важност като доказателство за последователността на страната ни при реализиране на националните приоритети.
Защо България трябва да подкрепи това решение? Защото страната ни вече е част от онези държави, които водят последователна и решителна политика за отстояване на демократичните ценности и за противопоставяне на тероризма и потъпкването на човешките права.
Ще бъде ли защитена националната ни сигурност? Категорично! България ще получи всички гаранции от своите съюзници за пълна подкрепа при всяка евентуална заплаха.
Ще бъдат ли реализирани националните приоритети? Категорично! България ще завърши успешно своята европейска и евроатлантическа интеграция. България ще бъде модерна и просперираща страна, в която всички български граждани ще живеят по-сигурно и по-богато. Това е днешният дебат и около тази позиция трябва да се обединим, уважаеми дами и господа народни представители.
Затова призовавам и представителите на опозицията в името на по-доброто бъдеще на страната ни да покажат националноотговорно поведение и да подкрепят предложения проект за решение на Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панайотов.
За процедурен въпрос – господин Любен Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, господин председателю! Вчера точно в 17,47 ч. народният представител Сергей Станишев и председател на Коалиция за България е внесъл в Деловодството свое предложение за допълнение в проекта за решение на Министерския съвет и то по един изключително важен въпрос – относно нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН във връзка с кризата в Ирак или около Ирак.
Господин председателю, по силата на нашия правилник този проект за решение или допълнение на решението сте длъжни да раздадете на народните представители и народните представители да се запознаят с него, да изградят своето становище, защото именно по този проект на господин Станишев народното представителство трябва да се произнесе с гласуване.
Моето процедурно предложение, за да не спираме дебата, е: моля, оперативно се разпоредете предложението на господин Станишев за допълнение към правителственото решение да бъде раздадено на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Моля това предложение на господин Сергей Станишев да бъде размножено и раздадено на народните представители.
Продължаваме дебата.
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Предстои ни да вземем важно решение в Тридесет и деветото Народно събрание и аз лично, както и моите колеги от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили изразяваме надежда, че днешните разисквания ще бъдат отговорни, ще бъдат силни, аргументирани и ще доведат до единна позиция на българския парламент. Нашата воля и нашето желание е тези разисквания да доведат и до единна позиция на българските институции. Защото в тежки моменти българското общество има нужда точно от това – от единна позиция на своите институции, която да води размислите на българите в една обща посока.
Аз обаче искам да спра вниманието Ви, уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, госпожи и господа министри, колеги народни представители, върху няколко забележителни отсъствия във времето на подготовка на този дебат, във времето на подготовка на вземането на това решение.
Според Парламентарния съюз на Обединените демократични сили отсъства ясна оценка защо се предприема стъпка към вземането на това решение, какви са мотивите на българското правителство да предложи това решение, какви са вижданията на българското правителство – и тук веднага искам да добавя, – на българския президент, какви са оценките им за поведението на господин Саддам Хюсеин. Аз ще припомня, че господин Саддам Хюсеин има досие на два пъти агресор, санкциониран от международната общност и санкциониран от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Но ние не чуваме тази оценка от официалните български институции.
Ние не чуваме също така защо трябва да вземем това решение. Ние не се обръщаме към историята. В моето съзнание се е запечатал един исторически кадър на британския министър-председател Чембърлейн и на френския министър-председател Даладие, които, слизайки от самолета от Мюнхен, развяваха споразумението, подписано с Адолф Хитлер. (Единични ръкопляскания.) Аз си спомням всичко това, спомням си този документален кадър, в който виждах тържеството на техните лица, защото те казаха: ние постигнахме примирие. Но това примирие струваше свободата на Чехословакия, струваше аншлусът на Австрия и развърза ръцете на нацизма да завладее цяла Европа. Но ние не си спомняме тази историческа справка сега, когато трябва да вземем това решение.
Ние не си спомняме и друг исторически факт, случил се 40 години по-късно – когато Москва разполагаше своите ракети СС-20 в Чехословакия, Полша и Унгария и когато Северноатлантическият договор в отговор трябваше да разположи своите “Круз” и “Пършинг”, за да може да спре комунистическата заплаха към Западна Европа. Тогава президентът Роналд Рейгън обяви империята на злото. В Европа се подсмихнаха на тази дръзка фраза. Той беше подкрепен единствено от министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър. Но именно разполагането на тези ракети, именно тази позиция доведоха до сриването на комунизма. И днес всички в Европа триумфират за нейното ново обединение – и онези, които тогава бяха против тези фрази и против разполагането на тези ракети.
Припомням тези факти, защото справката с историята, уважаеми госпожи и господа, е изключително важна, когато се опитваме да оценяваме взимането на едно такова важно, бих го нарекъл, историческо решение в днешния ден.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Защо отсъства българската история в този анализ?
Асен Агов: България плати тежка цена за това, че беше въвлечена във Втората световна война, плати тежка цена за това, че беше изградена желязната завеса, защото България заедно с другите страни от Централна и Източна Европа беше спряна в своето развитие. Разликата в стандарта на западноевропейците и на българите и на другите централно- и източноевропейци е видима и до днес.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Днес е още по-голяма.
Асен Агов: В тази оценка, която правим днес и взимаме своето решение, ние не чуваме официалните власти да кажат какъв е резултатът от участието на българските контингенти в СФОР, какво е участието на българския контингент в КФОР, какво е участието на българския контингент в Афганистан. Ние не чуваме оценка също така за резултатите от позицията, които предишното Народното събрание и предишното правителство заеха по кризата в Косово. Тези оценки са необходими, за да можем днес да създадем вярната посока, когато се опитваме да консолидираме българските институции.
Уважаеми госпожи и господа! Аз твърдя, че има още едно отсъствие и това е мнението на моите колеги от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили – това е отсъствието на консолидирана българска позиция. Няма консолидирана българска позиция по това какво е отношението ни към всичко това, което се случва и в което България несъмнено играе своята роля. Ако ние днес излезем тук с единна позиция, вероятно ще можем да помогнем да се изгради такава консолидирана позиция. Но тази консолидирана позиция отсъства, защото я няма оценката и защото не се поема отговорността за тази оценка.
Аз мисля, че има и още едно отсъствие. То е видимо, то е физическо. Тази трибуна и тази ложа отсреща е празна. Ние днес взимаме важно решение. Президентът на републиката би трябвало да бъде тук с народните представители, когато се поема отговорност за толкова важни решения. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
Румен Овчаров (КБ, от място): Поканен ли е?
Асен Агов: И аз питам защо президентът на републиката, когото призоваваме от три дена насам да заеме активна позиция по всички тези въпроси, отсъства днес и не поема своята отговорност?
Румен Овчаров: Да не си паднал от Марс! Той изрази позицията си преди теб. (Шум и реплики в КБ.)
Асен Агов: Аз ще задам по-късно и друг въпрос на президента на републиката.
Но сега искам да се обърна към Вас, господин министър-председателю. Отсъствието на отговорност означава присъствието на водачите на нацията постоянно в общественото пространство. Постоянно, с тяхното мнение, с тяхната оценка и с тяхната позиция. Защото има редица въпроси, които стоят без отговор и чийто отговор би ни помогнал да имаме една много по-силна позиция днес в този парламент и които биха помогнали на българското общество да се успокои и да знае накъде върви.
Ако ние днес постигнем съгласие – и това е първият ми въпрос и отговорът трябва да бъде даден от Вас, господин министър-председателю - означава ли това, че България ще участва във военни действия? Изключително важен въпрос, който българите си задават, въпрос, който трябва да получи отговора си именно от Вас, господин министър-председателю, и от отсъстващия тук президент на републиката.
Следващият ми въпрос: това съгласие, което, надявам се, ще изградим днес тук и ще поемем своята отговорност за него, създава ли допълнителни рискове за България? И тук Вие трябва да отговорите, господин министър-председателю, какво предприема правителството, за да избегне тези рискове? Не да отговарят чиновниците от Гражданска защита, които си вършат работата, или директорът на Гранична полиция, който също си върши своята работа. Обществото очаква от Вас и от президента на републиката тези отговори. Обществото има нужда от тези отговори, за да бъде спокойно.
Още един въпрос, който във всички случаи гложди съзнанието на българското общество. Знаем позицията на Европа, знаем, че Европа не е единна. Чуваме за това какво е поведението на Германия, чуваме за поведението на Франция, чуваме какви позиции заемат нашите приятели от Испания, от Великобритания, от Холандия, от други европейски страни, нашите съмишленици от Вилнюската десетка. Но това не значи, че Европа има единна позиция. И въпросът, който си задават българите, е много ясен: ако ние вземем днес това решение, това ще попречи ли на нашия европейски интеграционен процес? Отговор, който се очаква също от Вас, господин министър-председателю.
Нас ни интересува какво прави правителството, за да може да предотврати тези рискове. Правителството трябва да отговори на тези тревоги на българското население. И аз не искам да стигам дотам, за да говоря за страховете от химически войни, от противогази, и т.н., и т.н. Това са обаче страхове, които също глождят всекидневието на българите. На Вас се пада отговорността и бремето по волята на избора на българските избиратели да отвърнете на тези страхове, да успокоите хората.
И тук искам да се обърна към нашите колеги от Движението за права и свободи. Те са част от управляващото мнозинство по същата воля на българския избирател. България изгради своя етнически мир благодарение на толерантността, защитата на човешките права и правовия ред.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Костов така ли мисли?
Асен Агов: Аз мисля, че особена отговорност носите вие сега да съхраним този етнически мир, да не позволите екстремизъм да може да овладее умовете на един или друг и в крайна сметка да подрони онова, което сме постигнали благодарение на демокрацията. (Шум и реплики в ПГ на ДПС.) Аз мисля, че това е особена отговорност в днешно време и аз ви призовавам наистина, тъй като това е вашият електорат, не допускайте екстремистки идеи по никакъв начин да завладеят неговото съзнание.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Само във вашите глави ги има тези идеи. (Шум и реплики в ПГ на ДПС.)
Накрая искам да подчертая, че Обединените демократични сили ще подкрепят внесения от правителството проект за решение. Защото ние смятаме, че той води до това да се продължат усилията, да се изчерпят всички мирни средства за разоръжаването на Ирак. Ние имаме принципна позиция и винаги сме отстоявали тази своя принципна позиция. Тя винаги е била в защита на международната сигурност, на свободата, на демокрацията, на правовия ред, на човешките права. И затова ние съвсем убедено и ясно ще гласуваме за този проект за решение.
Ние също така смятаме, че една нова резолюция на Съвета за сигурност може да подпомогне разоръжаването на Ирак, но тя трябва да подпомогне именно това разоръжаване.
Най-накрая искам да призова народното представителство към единна позиция на българските институции. Тя ни е особено необходима сега. И нека онези, които са се почувствали засегнати или може би недостатъчно съгласни с мнението на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, да се замислят и да решат дали тази единна позиция може да доведе до обединяване на българското общество. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС и част от ПГ на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Агов.
За реплика – господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Агов! Аз ще оставя без коментар недопустимите Ви опити да определяте задачите на ръководството на Движението за права и свободи. Но взех думата, за да заявя най-отговорно, че внушенията, които чухме и преди седмица от експремиера господин Иван Костов, които сега и Вие се опитвате да направите във Вашето изказване, че едва ли не във връзка с Иракската криза има някаква опасност от радикализиране на религиозни настроения на мюсюлманите в България, едва ли не има някакво специално предизвикателство и пред Движението за права и свободи, са абсолютно безпочвени и те са израз на дълбокото непознаване на истинската същност и на философията на българския етнически модел.

Заявявам най-отговорно, че този модел не е основан единствено върху принципа на идентичността, като религиозната такава е само един от елементите на този принцип, а по-скоро е основан на принципа на баланса между идентичност и интеграция около ценностите на демократичното гражданско общество. Нямайте притеснения за позицията на Движението за права и свободи. Проявете повече уважение към истинската същност, към духовната същност на мюсюлманите в Република България.
Ние, като Движение за права и свободи, вие след малко ще чуете нашата позиция, ще бъдем за пореден път на висотата на своите отговорности и ще заемем позиция, която ще съответства абсолютно на българския национален интерес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
За дуплика думата има господин Агов.
Асен Агов (ПСОДС): Господин Местан, Вие добре ме познавате и знаете, че едва ли ще си позволя, не е в характера ми да поучавам когото и да било. Аз изразявам притесненията на моите колеги, които би трябвало да бъдат казани. България има нужда от прозрачност и от истина и, ако ние не говорим тези неща тук помежду си, никога няма да можем да стигнем до обединението на българското общество.
А що се отнася до Вашите уверения, аз съм сигурен, че Вие искрено вярвате в тях и съм доволен да ги чуя днес от тази трибуна. Те успокояват и беше необходимо да бъдат казани именно от тази трибуна.
Затова аз съм благодарен, господин Лютви, на това, което Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Агов.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Изборът, пред който сме изправени днес, не е свързан само с ролята на нашата страна за разрешаване на Иракската криза. Той е от съществена важност за бъдещия успех в постигането на нашите стратегически цели – интеграция в европейските и евроатлантическите структури.
Вниманието на световната общност е насочено към намирането на благоприятен изход от кризата. Много усилия и работа вече бяха вложени в името на тази кауза. Деен участник в тях е и България. На 8 ноември миналата година, както всички знаете, с пълно единодушие в Съвета за сигурност на ООН бе приета Резолюция 1441. В нея ясно и еднозначно бяха определени мерките за окончателно и безусловно разоръжаване на Иракската страна. Неведнъж бе подчертавано, че резолюцията е последен шанс в търсенето на мирно разрешение на кризата.
Ние следим със загриженост развитието на процесите. Като непостоянен член на Съвета за сигурност вече дадохме и продължаваме да даваме своя принос за постигането на единство и съгласие между държавите за намиране на оптимални и ефикасни решения.
Българското правителство отчита като тревожен сигнал някои постановки в докладите на двамата инспектори на ООН Хан Бликс и Мохамед ал Барадей, представени на 27 януари. От тях стана видно, че Ирак все още не съумява да бъде на висотата на очакванията, които му се възлагат – да съдейства и допринася за ефективното и пълно прилагане на Резолюция 1441.
Повод за особено безспокойство са изнесените данни пред Съвета за сигурност от американския държавен секретар Колин Пауъл. Държа да подчертая, че и на този етап водещ приоритет за България остава намирането на мирен изход от създалата се обстановка. Въпреки тревожните сигнали от последните дни, за които споменах, убеден съм, че все още не са изчерпани дипломатическите средства. Тъкмо на тях ще продължаваме да разчитаме за гарантиране на желания от всички нас успешен край на кризата.
Действията за оказване на допълнителен натиск вече са в ход, а от нашата страна се очаква да сътрудничи според възможностите си за успешното им прилагане. Към нас е отправена молба за подкрепа при планирането на евентуална военна операция. Това е една операция, решение за чието привеждане в действие не е взето. На сегашния етап нейното планиране е само и единствено инструмент за упражняване на желаното влияние. А тъкмо ефективното упражняване на това влияние ще спомогне да не се стигне по-далеч. Формите на участие на страната ни няма да се различават по същество от онова, което вече е било правено и по време на Косовската криза, и в рамките на операция “Трайна свобода”, а и в рамките на разполагането на международните сили в Афганистан. То ще бъде поредният израз на солидарност с общите ценности на демокрацията, отстоявани от НАТО и ЕС.
От вас, дами и господа народни представители, се очаква да подкрепите даването на разрешение за прелитане, транзитно преминаване и временно разполагане на българска територия на средства и личен състав на членовете на коалицията. Ваша отговорност и право е да одобрите евентуалното изпращане на български контингент за ядрена, химическа и бактереологическа защита в региона около, повтарям, около Ирак. Мисията на този контингент ще бъде хуманитарна, в помощ на мирното население.
Уважаеми дами и господа, накрая искам да заявя, че правителството полага необходимите усилия за гарантиране на сигурността и спокойствието на всички български граждани и за защита на националните интереси.
Убеден съм, че вие, дами и господа, ще намерите политическа воля и далновидност да приемете това решение. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Давам думата на господин Юнал Лютфи.

Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Много ми се ще днес, по време на тези разисквания по един толкова важен въпрос относно решението на Министерския съвет, да бъдем на висотата на отговорността, която поемаме като страна–членка на антитерористичната коалиция, като страна–кандидат, получила покана за членство в НАТО, и като държава, която води активни преговори и през 2007 г. ще бъде член на Европейския съюз. Нека не търсим евтини политически дивиденти, господин Агов, от тази висока трибуна, когато правителството и парламентът на нашата страна за пореден път ще бъдат последователни в своите външнополитически приоритети и ще застанат на страната на онези страни, на онези държави, които искат веднъж завинаги да се ликвидират всички гнезда и потенциални възможности на световния тероризъм. Именно това доказа със своите доказателства държавният секретар Колин Пауъл на заседанието в сряда на Съвета за сигурност.
Мисля, че тук на всички ни е ясно какво трябва да се направи. Ясно и точно са формулирани целите на българското правителство и неговата политика. Нима някой може да отрече историческото решение на България и българския парламент, взето през пролетта на 1999 г. относно даване на въздушен коридор на ВВС на НАТО, и за афганистанската криза, когато именно от този парламент взехме важно политическо и стратегическо решение по отношение на това, че България ще бъде на страната именно на онези държави, които искат и желаят да съдействат за изграждане на мира и сигурността в целия свят? Нима днес тук няма да подкрепим това решение, което е именно в тази посока? И още нещо много важно. Господин Агов, правителството, начело с този министър-председател, провежда една ясна и последователна политика по отношение на иракската криза. Правителството ясно и точно заявява, че ние докрай ще се борим за търсене на мирно решение на иракската криза и в своето участие в Съвета за сигурност като непостоянен член, и със своите активни дипломатически разговори със страни – членки на НАТО и на Европейския съюз. България е суверенна държава и тя днес ще вземе именно това решение, с което ясно ще заяви още веднъж, че ние сме именно за това – веднъж завинаги да бъдат ликвидирани оръжията за масово унищожаване, защото действително те могат да попаднат в ръцете на терористи и да бъдат употребени за унищожаването на мирни граждани в мирни държави.
Ето защо, уважаеми дами и господа, няма да ви призова да подкрепите това проекторешение на правителството, защото знам, че всеки един от вас със съзнанието и сърцето си усеща, че мястото на България е именно там, където са и онези държави, които желаят мир и сигурност в света. Движението за права и свободи ще бъде на висотата на своята позиция, каквато е следвала непреклонно през последните 12 години и ние не само ще подкрепим това решение, но ще работим и за неговото реално приложение, и ще съдействаме с всичко това да стане и да бъде изпълнено от правителството на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Давам думата на господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Днес българският парламент действително е изправен пред много сериозно решение – решение, което изисква огромна отговорност, разсъждения с разум и вслушване в сърцето си от страна на всеки народен представител. Много се говореше досега и за национални интереси, и за европейска и евроатлантическа интеграция на страната. Какво е моето опасение? Опасението ми е, че зад отговорността пред нашите партньори, или по-точно пред част от тях, има опасност правителството и Народното събрание да загърбят своята отговорност пред българските граждани, пред тяхното мнение (ръкопляскания в КБ), защото всеки един от нас тук е избиран, за да ги представлява тях. Говоря за националните интереси. Смятам, че трябва да разберем ясно – най-големият национален интерес на България е нашата страна да остане в полето на международното право, за да се запази международният ред и водещата роля на Съвета за сигурност на Обединените нации. Труден е изборът днес пред всеки един народен представител, сложен е и от гледна точка на баланса на България между позициите на Съединените щати и Европейския съюз. Ние имаме постъпило искане от страна на наш важен, бих казал, водещ партньор – Съединените щати, които искат България да окаже подкрепа в подготовката и планирането на евентуална военна операция, в случай, че не се стигне до мирно политическо решаване на конфликта. Необходим ли е натиск със заплаха над режима на Саддам Хюсеин, за да изпълни Резолюция 1441 на Съвета за сигурност? Да, необходим е. И от тази гледна точка Народното събрание би могло да подкрепи искането на Съединените щати за оказване на логистична и друга подкрепа в подготовката на такава операция като инструмент за натиск, като показване на воля на международната общност, че не е изключено да се стигне и до военни действия, за да накарат режима на Ирак да се разоръжи от оръжия за масово унищожаване.
Но наред с това през последните дни имаме ясни свидетелства, че международната общност, отговорните страни – членки на Съвета за сигурност, се стремят всяко решение за кризата да се взима в рамките на легитимните международни органи в Съвета за сигурност на Обединените нации. Това е и консолидираната европейска позиция, господа управляващи. Мога да ви цитирам вчерашно изявление на върховния представител на Европейския съюз за обща външна политика и политика в областта на сигурността Хавиер Солана, който заявява, че европейските страни имат обща позиция по тези въпроси. Те искат процесът на решаване на конфликта, на кризата, да продължи в рамките на Съвета за сигурност на Обединените нации. Това, казва Солана, трябва да бъде мястото, където се взимат важните решения.
Какво е опасението на мен и, убеден съм, на огромна част от българските граждани във връзка с това решение, което ни е предложено?
Опасението ми е, че давайки съгласие в този му вид, където не става ясно, че съгласието се дава за подготовка на планирането на операцията, както са поискали от нас нашия партньор – Съединените щати, правителството и мнозинството залагат възможност с това решение България да бъде вкарана и във война, без решение на Съвета за сигурност. И никакви сладки приказки за това, че България ще продължава да се стреми към мирното решаване, не могат да заблудят българските избиратели за истинските подмолни намерения. (Шум и реплики в мнозинството.)
Резолюция 1441, много добре знаете, не дава право за автоматично използване на военна сила. И това е позицията на огромното мнозинство от международната общност, в това число на Европейския съюз, на Европейския парламент. И всяко решение в посока на използване на военна сила при започване на операцията, трябва да минава през Съвета за сигурност. Дори президентът на Съединените щати вчера следобед, късно вечерта българско време, заяви, че САЩ ще работят за нова резолюция. Именно затова вчера поисках спешна среща с министър-председателя – за да намерим нужния баланс между позициите на САЩ и Европейския съюз, за да покаже България, че е отговорен партньор не само на САЩ, но и на Европа, че ние ще търсим с всички усилия запазване на международния ред.
И ви казвам честно и отговорно, нека премиерът ме опровергае, че моите разсъждения и предложения бяха приети от него действително сериозно и като важен и положителен нюанс. Затова информирах и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание, която дискутираше проекторезолюцията. И имаше начини да се стигне до консолидирано мнение, гласуване на комисията. Нещо е станало миналата вечер и тази нощ, нещо, което кара мнозинството да втвърдява своята позиция и да се отказва от търсенето на съгласие в българския парламент. (Смях и ръкопляскания, оживление в НДСВ.)
Искам да ви кажа, можете да шумите колкото си поискате, няма да ми запушите устата, защото тези неща трябва да бъдат казани: че Коалиция за България се отнася с голяма отговорност към нашите партньори. Ние имаме желание да покажем конструктивност към тях, но ние се отнасяме отговорно и към българските избиратели и искаме да спим спокойно.
Искам да ви кажа, че в този му вид предложението, което вие внасяте, не може да бъде подкрепено от Коалиция за България. Призовавам ви за последен път да размислите, да подкрепите моето предложение, няма значение в каква редакция, в която да бъде записано, че за провеждане на операция, не за подготовка или планиране, е необходима санкция на Съвета за сигурност. В този вид ние ще отговорим положително и на искането на САЩ, и на позицията на Европейския съюз и ще запазим нашето достойнство. Запазете вашето достойнство, господа. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Реплика – господин Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа народни представители, господа министри! Не е леко за малките народи в дни на бури, на преселения, да се запазят, да се развия и да дадат шанс на своето племе. Не е леко на народите, но не е леко и на техните водачи. От историята на държавата ние знаем добре, че има един закон за социалната достатъчност. Този закон гласи, че за да запазят малките племена, малките народи рода, фратрията, своето съществувание и своето бъдеще, те трябва да се съюзят в дни на бури с външни съюзници. Именно такъв е днешният избор пред всички нас в Тридесет и деветото Народно събрание. Такъв избор стоеше и пред нашите колеги в предишните няколко народни събрания.
Не е лесно на господин Сергей Станишев, който може би не изразява своя истински вътрешен избор като модерен млад човек. (Смях и реплики в КБ.) Но все пак той е водач на една лява партия, разкъсвана от вътрешни противоречия между бедните и забогателите от тяхната бедност. (Ръкопляскания в НДСВ.) Все пак господин Сергей Станишев е роден в Съветския съюз, носи съветско име и това също е едно вътрешно противоречие. (Бурни ръкопляскания в НДСВ, възгласи “Браво!”)
Не е леко и на нашия премиер, който е роден в България, но е изгонен невръстен от нея и е отгледан и приет от една арабска страна. Не е лесно за него, който е приел ценностите на западната демокрация, но който се върна тук, за да изпълни своята мисия и в ролята си на водач заяви от тази трибуна своя избор.
Не е леко и на всички нас, които сме отгледани в дните на комунистическата диктатура и днес също трябва да направим своя избор. Но в полза на българския народ, господин Станишев, в полза на българския род аз ви приканвам да дадете шанс на племето на България, което трябва да се съюзи с истински съюзник, за да пази своята социална достатъчност. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пейков.
Втора реплика – господин Кемал Еюп. Трета реплика – господин Мирослав Севлиевски.
Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри и народни представители! Днес тук се взема много важно решение, което касае България. Уважаеми господин Станишев, мисля, че ще се съгласите, че тук сме, за да защитим една българска позиция, а не политическа позиция на дадена партия или коалиция.
Аз се извинявам, че не следя отблизо процесите в левицата, но Вие изтъкнахте логични аргументи в подкрепа на Вашата теза и Вашето предложение от името на Коалиция на България.
Иво Атанасов (КБ, от място): Ще ти възстановим членството.
КЕМАЛ ЕЮП: Не можете да ми възстановите членството, защото никога не съм бил, нито заявление съм подавал – както в БКП, така в БСП, така и в никоя лява или друга политическа партия, освен ДПС.
Преди една седмица, вие ще кажете от името на БСП ли беше или на Коалиция за България, на един семинар излезе становището на левицата, че ще подкрепи САЩ и коалицията, даже и да няма нова санкция на ООН.
Любен Корнезов (КБ, от място): Няма такова нещо!
КЕМАЛ ЕЮП: После леко се извъртяхте и днес защитавате една друга позиция.
Въпросът ми, репликата ми е: това, което изложихте, позиция на Коалиция за България ли е или позиция на БСП? Мисля, че няма спор, но все пак не би било излишно да потвърдите, че подкрепяте поне становището, което на 21 септември миналата година изразихме – да се включим в антитерористичната коалиция, когато направихме първата решаваща крачка, и сега правим втора решаваща крачка. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Еюп.
Трета реплика, господин Мирослав Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Господин Станишев, винаги е удоволствие да Ви правя реплики.
Искам да припомня едно мое изказване отпреди седмица тук, в тази зала. Тогава говорихме има ли партии в България, които могат да носят отговорност или няма партии в България, които са готови да носят отговорност.
Както каза господин Еюп, днес въпросът е каква е българската позиция и има ли българска позиция? Категорично Америка, Съединените американски щати са изразили своята позиция по отношение режима на Садам Хюсеин. Категорично Съединените щати полагат усилия да формират не антииракска коалиция, а антитерористична коалиция. Аз питам в тази зала господин Станишев – има ли някой, който не е готов да участва в антитерористична коалиция? Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос… (Неразбираема реплика от народния представител Румен Овчаров.)
Цяла Европа, господин Овчаров, все още няма обединено мнение. (Реплики от КБ.)
Вторият ми въпрос е по отношение на рисковете. В тази зала някой може ли да каже, че неутралитетът намалява рисковете пред България от терористични операции и нападения? Това е вторият ми въпрос.
И третият ми въпрос е: България ще шикалкави ли и ще продължава ли да има политика на мрънкане и на изчакване? Друга беше партията и други бяха времената, когато се снишавахме. Въпросът е не да се снишаваме, а да имаме мнение и да носим отговорност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Господин Станишев, заповядайте за дуплика.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми дами и господа, трудно ми е да отговоря на репликата на господин Пейков, защото не ми беше много ясно нейното съдържание. Но искам да кажа, че по-добре да имаме държава с достойнство, отколкото племе под патронаж. (Ръкопляскания от КБ.)
Господин Еюп, по Вашия въпрос искам да напомня, че Парламентарната група на Коалиция за България първа излезе с някакво становище по острокризисната ситуация, докато мнозинството, докато правителството мълчаха и се криеха. И ни лъгаха, че България работи с всички сили за постигане на мирно решение, докато вестниците в чужбина писаха как българският представител в ООН казва: “да” на исканията на Съединените щати, преди самите Съединените щати да са ги поставили. И България беше вкарана в групата на ястребите, докато българските вестници писаха, че се готвят "доброволци” за държавна сметка. Всичко това беше скривано от обществеността и от парламента.
Ние казахме, че не изключваме подкрепа на едностранни действия на Съединените щати при редица условия, които бяха ясно формулирани от нас. Но днес ние виждаме, че международната общност, Съветът за сигурност върви към намиране на нова резолюция на Съвета за сигурност по кризата в Ирак. Това го заяви и Тони Блеър, и Джордж Буш, и други държавни глави.
Ние не изключваме военни действия, ако Ирак откаже да сътрудничи на инспекторите, ако откаже да се разоръжи. Но това трябва да бъде действително крайна мярка, а не да се говори, че е крайна мярка, а всъщност да се върви към военни действия на всяка цена.
И, господин Севлиевски, относно отговорността – каква е отговорността на правителството и на народните представители от НДСВ и ДПС, когато на едно предложение на госпожа Бокова в комисията да бъде записан в преамбюла текст, че България ще работи за постигане на нова резолюция на Съвета за сигурност, то беше отхвърлено? (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Станишев.
Давам думата на госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа и дами министри, уважаеми колеги!
Аз ще започна с едно мое учудване, защото ние бяхме тук през последните дни и бях изненадана, когато господин Панайотов говореше за върховенството на закона точно, след като тези дни беше потъпкан и законът, и Конституцията на Република България в решенията, взети напоследък. Така че нека да говорим това, което е. Имам предвид Закона за приватизацията и някои други инициативи тук, които бяха показани.
Освен това и аз искам да напомня за някои много важни отсъствия тук, в тази зала, най-напред на президента, защото неговата роля в нашата външна политика е много голяма. Освен това и на министъра на външните работи и на председателя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Той е тук.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: А, той е дошъл. Не съм забелязала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, и председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е тук. (Оживление.)
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Знаете ли, причината за това е, че като сте влезли и не сте ми казали “Добър ден!”. Затова не съм ви видяла. (Смях.) Виждате ли, винаги има полза от малко учтивост, за да не стават такива неща. Но него го нямаше в началото, така че присъствието му тук е само добре дошло.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И Надежда Михайлова я няма!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Надежда Михайлова – да, но аз съм тук! (Смях и ръкопляскания.)
Също така искам да кажа, че не ме учудва и позицията на БСП, защото аз винаги съм се съмнявала в искреността на техните изявления за привързаност изведнъж към Северноатлантическия алианс. Винаги съм имала убеждението, че това не е дълбоко, не е искрено. И тези опити да се шикалкави само го показват, защото, както и за някои други хора винаги съм казвала, че за мен не са важни приказките, а вотът, който те правят по даден въпрос. Това е най-важното.
Не ни учудва, че и в днешната дискусия в Народното събрание консенсусът по един толкова важен за страната ни въпрос изглежда също под въпрос. Кризата около Ирак е първата проверка за демократичната евроатлантическа ориентация на България след поканата за членство в Прага и аз се страхувам, че липсата на собствена политика по този въпрос и обърканите сигнали, които излъчва властта, в никакъв случай не ни доближават до нашите партньори и тук искам да кажа, че ние, от Парламентарния съюз, бихме искали да чуем мнението на президента не след гласуването, а преди гласуването. И неговото отсъствие тук наистина е много странно.
Не е тайна, че след като светът се изправи пред злото на организирания тероризъм и след като международният тероризъм се ползва с подкрепата на някои режими, военните действия във всяка точка на света могат да имат непредвидими последствия и прояви навсякъде. Формулата на господин премиера, че ако сме малки и тихи никой няма да ни закача, вече не е валидна. Истината е, че такива страни, където човек спокойно може да си изкара старините, вече няма и проблемите в една точка на света са проблем на всички. И аз тук ще напомня отново това, което френският публицист, писател и т.н. Пол Валери е казал още в началото на миналия век, че ние живеем в един затворен свят и всичко, което става в дадена точка, има своето отражение във всички части на този свят, свързан с тези комуникации, които са вече налице, а сега са още по-големи. Именно затова ни безпокой толкова много ясно демонстрираната от правителството неспособност да вземе решение, да изпреварва събитията и да поема отговорност за това. Нека напомня, че ние само днес чухме едно изявление на господин министър-председателя, той трябваше да се обърне към нацията още когато беше получено това искане. И ако тази порочна политика върви във вътрешен план, където ще са нужни години, за да разберат хората всички поразии на днешното управление, то в световната политика подобни ходове не минават.

Много жалко е, че след като българското правителство надмина всички свои предшественици по броя на анекдотите по негов адрес, много от които за съжаление просто преразказват действителността, нашите управници излязоха и на международната виц-сцена. Българската външна политика никога не е ставала обект за световен смях и ако правителството има някакви постижения, това определено е едно от тях.
Непростимо е днес, когато думата “сигурност” присъства в изказванията на всички отговорни политици в демократичния свят, нашето правителство да представя истината пред нас “на час по лъжичка”. Непростимо и неконституционно е Народното събрание последно да научава от вестниците за отправените искания от съюзниците ни под претекст за някаква секретност. Струва ми се, че секретността служи единствено на правителството, за да крие липсата на ясно решение. Ненормално е да са секретни въпроси, на които много други страни – членки и нечленки на НАТО, отговориха преди месеци в световната преса.
Според мен причината за тази секретност е слабата и необоснована позиция на правителството – толкова слаба и толкова необоснована, че не е за пред хората. Никой от нашите управници не иска да ни каже, че в тази позиция няма никакви гаранции за националната ни сигурност, защото партньорството в една такава ситуация не е празна фраза. Достатъчно е правителството да прелисти страниците от стенограмите на заседанията на Народното събрание и на Министерския съвет, за да види как е обсъждан и решаван подобен, макар и неидентичен проблем, с войната и в бивша Югославия. Вярно е, че много от хората в правителството и мнозинството тогава наблюдаваха събитията от безопасно разстояние, някъде из Европа или зад океана, но за съжаление историята се повтаря и борбата за мир, свобода и демокрация по света не свършва за един ден.
Подобни предизвикателства ще има и в бъдеще. От действията на правителството днес и от способността му да поема отговорности и да води успешна българска политика зависи съдбата на демокрацията у нас. Ние нямаме съмнение за отношението ни към режима в Багдад и в нашата подкрепа за международната коалиция, която трябва да реши този проблем. Съмненията ни са по отношение на днешната българска позиция, формулирана от правителството.
Участието в такава една световна коалиция и в мащабната операция по разоръжаването на Саддам Хюсеин не може да няма цена. Цената на това разоръжаване на Саддам, цената на това дългосрочно партньорство е нашата национална сигурност – сигурността на България, на всеки един от нас и всяко наше действие трябва да бъде мотивирано от това. В този смисъл засекретеното объркване, което цари в българското правителство, е вредно за България и вече не е тайна нито за света, нито за нас. Затова ние от БЗНС-Народен съюз и от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили ще подкрепим силите и исканията на демокрацията в света и ще направим всичко възможно България да запази своето достойно място и своята принципна позиция. НАТО не е светски клуб, а е една организация, която защитава мира и демокрацията.
В същото време какво можем да направим за отстояването на националните интереси и гарантирането на нашата сигурност? В тази секретна обстановка можем само да се надяваме, че някой прави нещо за това. Знаейки обаче, че много хора, много институции, сред които Народното събрание и президентът, могат само да се надяват на същото.
Ние сме силно обезпокоени, че освен да бъде обект на международни подигравки, България може да понесе и други, много по-сериозни последствия, които никак няма да ни доведат до смях. Наистина остава не само да се надяваме, че това управление ще свърши по-скоро и страната ни ще излезе от летаргията и ще се завърне отново в руслото на нормалния политически живот. (Оживление в НДСВ.) Тогава и ориентирите ни ще са по-ясни, и рисковете – по-оправдани. Дотогава обаче ние трябва не само да говорим, а да работим за глобализация на демокрацията, защото само тя ще спаси света от подобни кризи и опасности. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
За реплика – господин Пламен Панайотов.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Госпожа Мозер най-напред заяви, че нямам право да говоря за ред и законност и за върховенство на закона, позовавайки се, че Законът за приватизацията, който е обект на разглеждане в момента, бил противоконституционен. Склонен съм, уважаеми дами и господа, все още да мисля, че не госпожа Мозер, а друг орган в една правова държава може да изрази становище по един закон дали е противоконституционен или не.
Що се отнася по принцип до възможността конкретно госпожа Мозер или Парламентарният съюз на ОДС да говорят за върховенство на Конституцията и законите, позволявам си да припомня, че едно предходно управление, от което част е госпожа Мозер, беше обект 36 пъти на отменени текстове от различни закони от Конституционния съд. (Реплики от ПСОДС.) Засега, госпожо Мозер, управляващото мнозинство има само по един закон няколко текста, така че, ако става въпрос за право, моето право е 36 пъти повече от вашето. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Второ, госпожо Мозер, Вие казвате, че българското правителство е неспособно да взема решения. Вие казвате също така, че България била обект на международни подигравки във връзка с вземаните решения.
Госпожо Мозер, питам Ви, ако Вие държите на думите си, наистина ли ще вземете пък да подкрепите след малко гласуването на предложеното тъкмо от това правителство решение? (Смях в залата.) То ще бъде чудо за нас, уважаема госпожо Мозер, защото ще излезе, че без да виждате никакви аргументи, Вие ще подкрепите това решение. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И на всичкото отгоре Вие искате да кажете, че Вие ще съдействате за това България да се излага по международному. (Смях в мнозинството.) Забележителна е Вашата логика, уважаема госпожо. Аз мисля, че именно благодарение на такава логика България може да бъде обект на подигравки. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панайотов.
За втора реплика – господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Уважаема госпожо Мозер, Вие построихте Вашето изказване на тезата за върховенството на правото и аз съм изцяло съгласен с тази Ваша постановка. И във връзка с това искам да Ви припомня текста на чл. 24 на Конституцията на Република България, който е от две алинеи:
“Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.”
И ние днес сме готови именно на тази основа в този парламент да гласуваме единна българска позиция по въпроса, който е пред нас, в съответствие с българската Конституция. Затова господин Станишев предложи това продължение на текста, че евентуалната операция, която се подготвя, може да бъде осъществена въз основа на допълнителна санкция на Съвета за сигурност. Ако наистина в този парламент имаше желание да се стигне до единна позиция, тя спокойно можеше да бъде постигната.
Госпожо Мозер, Ваша е отговорността - Вие, като представителка на една авторитетна парламентарна група, да търсите такова единство на опозицията заедно с всички други народни представители. Ето защо аз Ви призовавам да подкрепите предложението, което е направил господин Станишев и да излезем с единна позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика – господин Владимир Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председател, уважаеми колеги! Госпожо Мозер, в своето изказване преди малко Вие няколко пъти споменахте думите “ненужна секретност”. Останахме с впечатление, че правителството едва ли не се опитва да прикрие някаква информация от обществеността.
Вие също казахте, че НАТО не е светски клуб и аз съм съгласен с Вас. Действително НАТО не е светски клуб и затова надеждно пази своите тайни. И тази ненужна секретност, за която говорите, е именно изискване на НАТО.
Със своите адекватни действия правителството показа, че действително е един надежден съюзник на НАТО, защото неговите действия във връзка с постъпилото искане от страна на НАТО, са напълно съобразни със Закона за защита на класифицираната информация. (Реплики от Коалиция за България.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И Михаил Миков (КБ, от място): НАТО няма искане.
Владимир Дончев: Колежке Дончева, много Ви моля, не ме прекъсвайте. Много добре знаете за какво става дума.
Във връзка с постъпилото искане са напълно в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. И в този смисъл правителството по този начин показва именно, че може да опазва натовските тайни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дончев.
Госпожо Мозер, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Най-напред искам да отговоря на господин Панайотов. Той се учудва, че аз съм щяла да подкрепя днешното предложение за решение.
Господин Панайотов, становището на организацията, която аз представлявам и семейството, от което произхождам, отдавна е доказало своята привързаност към каузата на демокрацията. Точно тази демокрация, която някои сега едва осъзнаха къде е тя и какво е тя, защото то не е било нито на страната на хитлеристка Германия, нито на страната на комунистическата диктатура.
Затова не бива да Ви учудва. Напротив, това би било най-малко повод за Вас да Ви учудва, че това е моята позиция и това е позицията, разбира се, на демократичната общност, която ние представляваме. Затова проверете малко, както Ви посъветства и господин Асен Агов, историческите събития и историята в това отношение.
Колкото за другото, което Вие казахте, Вие сам знаете, защото сте юрист, но понеже доста рядко се появявате тук, в Народното събрание, може би не сте запознати с това, че само по един законопроект има отменени 44 текста, така че проверете и там какво е положението и нека не си говорим с факти, които не съществуват и които работят против нас.
Колкото за секретността, аз не знам какво се промени от искането до това, което ние четем напоследък, в което пред българския народ се каза какво точно е поискал североатлантическият Алианс. Защо тогава беше секретно изведнъж, а сега стана вече нещо, което беше казано на българския народ?
Аз мисля, че тук имаше само едно престъпно забавяне. Престъпно не бих казала, но едно много лошо забавяне, защото, ако някой може да внесе спокойствие в нашето общество – така става във всички други нормални държави, излиза президентът там, където това е неговата задача, или министър-председателят, който да каже на народа, че има подобен проблем, но в обществото трябва да има и спокойствие, никой да не се безспокои, защото тези приказки за войни и изкуствено създаване на напрежение, което ми напомня това, което стана по повод ракетите не толкова отдавна, не води до никакви добри заключения.
Искам да кажа и на господин Пирински. Господин Пирински, както е казано в това решение, то не изключва тази възможност. Това, че не е казано, абсолютно заявено на книга, не значи, че там не пише, че ние няма да се съобразим или няма да търсим подобно нещо. Това е в текста, който ни се предлага като възможност. Така че нека не бъдем толко упорити в своите опити и да пречим на това нещо, защото го има и от миналото вашето отношение и аз не искам да взимам повече от вашето време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
За процедурен въпрос – господин Румен Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Тъй като дебатът започва да влиза в нормалното русло на дебати с ясно и категорично политизиране и далечни спомени, бих искал, за да изясним за какво сме се събрали тук и какво гласуваме, ако може, господин министър-председател, да ни отговорите ясно и членоразделно първо, има ли каквото и да било искане от НАТО за участие на България във военна или подготвителна операция?
Второ, какво искат от нас Съединените американски щати? Участие в планирането на операция за оказване на натиск върху Ирак или участие във военна операция?
И трето, ако отговорът и на първия, и на втория въпрос не изисква сегашното ангажиране на България с участие във военна операция, кое налага българското правителство днес и българският парламент, управляващото мнозинство днес да гласуват без искане от Съединените щати, без искане от НАТО, без искане от Съвета за сигурност на практика решение за въвличане на България във военни действия? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Овчаров, това не беше точно процедурно предложение. Аз поне не го разбирам като процедурно предложение. По нашия правилник поне е така.
Продължаваме заседанието.
Давам думата на госпожа Елка Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, колеги! Въпроса, който разглеждаме тук и решението, което предстои да вземем, ми се струва, че изглеждат малко лесни за някои и опростенчески се свеждат до обвързаността ни със САЩ като съюзници в НАТО и в антитерористична коалиция. Струва ми се обаче, че ролята на съюзници и партньори не означава просто подчинение и послушание, а преди всичко диалог с партньора, постигане на съгласие без сянка на колебание.
Ние, колкото и да сме малки и незначителни, както обичаме да гледаме на себе си, трябва да използваме всички възможности, за да повлияем за мирното решаване на кризата, защото известно е, че силата на оръжието е доказателство за безсилие на дипломацията.
Тук, говорейки за това, че сме съюзници в НАТО, не е лошо да си спомним, че също така сме потенциални партньори и в Европейския съюз, а Европейският парламент неотдавна реши, че ще подкрепи военни действия срещу Ирак само, ако Съветът за сигурност на ООН излезе с резолюция за това.
Ние, пак повтарям, като евентуални съюзници на Европейския съюз, ще отхвърлим ли това решение на Европейския парламент? Можем ли да си позволим да не се съобразим с него и да подкрепим военна акция, ако Съветът за сигурност на ООН не излезе с решение за такава акция?
Лично аз бих подкрепила обвързването на това решение, което днес трябва да вземе българският парламент, наистина с такава резолюция от Съвета за сигурност, а също и с необходимите гаранции за националната сигурност на България, които не виждам записани в текста на решението.
Затова предлагам и призовавам парламентарните групи да се съберат и да допълнят текста на решението, което днес ни е предложено тук, с тези важни обстоятелства, след което да пристъпим към гласуването му. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Анастасова.
Следващото изказване е на Гергана Грънчарова. Заповядайте.

Гергана Грънчарова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги народни представители!
Опитах се, наблюдавайки дебата, да го анализирам с очите на безпристрастен и страничен наблюдател. Какво е това, което видях?
Това, което видях и това, което разбрах, е, че левицата се опитва да прави невъзможни пируети по една тема, която очевидно никога няма да се превърне в нейна любима тема. Първоначално изненада всички ни с една модерна, отговаряща на настоящите обстоятелства позиция. Впоследствие стана ясно, че не националният интерес е движещата сила за лявото пространство у нас, а интересът на тяснопартийния електорат.
Уважаеми колеги, за вас отдавна това не е битка за националния интерес. Това е битка за членовете на партийния електорат. (Реплики на недоволство отляво.)
Уважаеми колеги от ОДС, интересни са ни и вашите постоянни маневри, които целят някак си да остане незабелязано наличието на една модерна дясна опозиция поне така, както вие твърдите. Това понякога обаче, уверявам ви, е доста трудно доловимо.
Слушах с интерес изказванията и на госпожа Мозер, и на господин Агов, и трябва да призная, че част от историческите констатации са правилни, но контекстът, в който те се предават е тенденциозен. Аз твърдя, че точно с тази политическа демагогия и точно поради тази политическа демагогия години наред в Народното събрание не е успявано да се постигне национален консенсус или поне значително мнозинство по така важните въпроси, свързани с националния интерес.
Политиката не е просто дебат и едва ли аз трябва да съм човекът, който трябва да заяви това от тази трибуна. Тя не е дискусия, изпразнена от съдържание и натоварена с партийни нюанси. Тя изисква преди всичко вземането на добре аргументирани и националноотговорни позиции. Сега е точно такъв моментът и сега от тази трибуна ние трябва да се опитаме да говорим сериозно и да наричаме нещата с истинските им имена.
Смятам, че спекулативната тема “за” или “против” войната е тема, която е в интерес на всичко останало, но не и в интерес на една националноотговорна позиция в този момент.
От тази трибуна в момента, уверявам ви, аз говоря с пълно съзнание и с ясна представа за политическата отговорност, която всеки един от нас поема.
Аз ще подкрепя решението на моето правителство и ще го направя с пълното съзнание, че това е единствено верният политически ход в настоящата ситуация.
Струва ми се, че тези спекулации, тази опростенческа теза, която опозиционните партии се опитват да предложат на нашето внимание се отнася за малко по-други политически времена, за малко по-различни политици, за малко по-различен тип политическа дискусия.
Какво всъщност казваме, подкрепяйки решението на Министерския съвет в този момент?
Пред външния свят, смея да твърдя, излизаме с гордо вдигната глава и с ясна позиция, защото твърденията, че има единна европейска позиция са нищо повече от твърдения, които се опитват да напипат пулса в настоящия момент у нас. Няма единна европейска позиция. Позицията, изразена от Хавиер Солана снощи, е позиция, която смея да твърдя, отразява и правителствената позиция в този момент. Ние се борим и ще се борим за постигане на съгласие в рамките на Съвета за сигурност. Нима някой има съмнение по този въпрос?
Румен Овчаров (КБ, от място): А защо не го запишете?
Гергана Грънчарова: Ние се борим и ще се борим за изчерпване на всички възможности за мирно разрешение на конфликта, а това се записва в момента в протокола, господин Овчаров. Това е достатъчно. (Шум и реплики отляво.)
Необходим е обаче ясен и откровен дебат. Необходим е ясен и откровен диалог и между нас, и с българското общество. И това е първото правителство, което по един такъв важен въпрос застава смело пред нас в пълен състав и първото управляващо мнозинство, което поиска този дебат да се води пред очите на обществото по един напълно прозрачен начин. (Шум и реплики отляво.)
Госпожо Масларова, аз си направих усилието да прегледам стенографските протоколи от едно не по-малко интересно заседание отпреди няколко години и искам да Ви кажа, че изказванията на представители от вашата политическа сила, прочетени през призмата на историческия подход и в този момент будят, меко казано, недоумение. Нека оставим историята да реши дали това е една фатална позиция или е позиция, която единствено е правилна с оглед националния интерес на Република България.
Настоящото правителство, твърдя, има достойна позиция, изключително последователна, изключително добре защитена от самото начало. То не шикалкави и не се опитва да напипа почвата, търсейки различните нюанси в европейската, евроатлантическата позиция, защото интересът в случая не е на Съединените американски щати, не е на НАТО, не е на Европейския съюз. Интересът е нашият, национален, български!
За първи път като непостоянен член на Съвета за сигурност България има възможността и реално да участва в правенето на тази политика, да бъде фактор не само при формирането на своята лична позиция, но и на позицията на международната общност.
С настоящото си решение от вътрешнополитическа гледна точка ние казваме, че сме политици, които трезво оценяват настоящата ситуация, които трезво оценяват националния интерес и застават плътно зад него. В тази връзка ние трябва да преминем през единствения анализ на това какво точно представлява нашият национален интерес.
Защо позицията на правителството, която трябва да бъде подкрепена днес, тук, от българския парламент, отчита единствено националния интерес?
Първо, защото дори и да звучи парадоксално, в случая изразяването на националния интерес с това правителствено решение е равно на защита на националната сигурност на Република България. Участието ни в антитерористичната коалиция и участието ни в частност в операцията срещу Ирак или по-скоро в евентуална операция срещу Ирак, е гаранция за нашата собствена национална сигурност. Тя, освен това гарантира, че България е в процес на трайно установяване на определени последователно наложени стандарти на демокрация и активно се бори срещу всякакви форми на недемократично управление, защото утре, когато застанем пред нашите избиратели и трябва да дадем обяснение защо сме гласували по един или друг начин, ние трябва много внимателно да им обясним и кой е Саддам Хюсейн, той агресор ли е или той е просто жертва на някаква международна спекулация, каквото се опитвате да ни накарате да повярваме.
Румен Овчаров (КБ, от място): Кой и кога? Дръжте се сериозно!
Гергана Грънчарова: Той агресор ли е, след като има нарушени повече от 16 резолюции на Съвета за сигурност на ООН и това ли е международноправния ред, към който се стремим?
С настоящото си правителствено решение България става част и от активното политическо и дипломатическо усилие за оказване на натиск върху един недемократичен режим. Всеки заден ход, насочен срещу това решение на правителството, е ход срещу демокрацията.
С настоящото решение България защитава и своите икономически интереси и те са част от нашия национален интерес. И смея да твърдя, и не на последно място, че с това решение България защитава своята европейска и евроатлантическа ориентация. Всяко противопоставяне в момента на европейската и евроатлантическата ориентация на страната ни е опит да се фетишизира една тема, който би могъл да се обясни отчасти с неразбиране на самата тема, неучастие с търсене на възможности за спекулиране и възможности за използване на популистични тези в една твърде сериозна ситуация.
Оттук насетне всичко е в ръцете на българския парламент и аз съм убедена, че ние ще поставим прецедент във вземането на едно решение от такава важност с максимален консенсус. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Грънчарова.
За реплика заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо Грънчарова, уважавам Вашите аргументи и Вашата позиция, въпреки че не ги приемам. Не мога да приема и идеологизирането, което направихте – опита да префасонирате нашата позиция. Преди малко тук госпожа Мозер каза, че когато госпожа Михайлова я няма, тя равностойно я замества.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС от място): Не съм казала това.
ЛЮБОМОР ПАНТЕЛЕЕВ: Бих желал да Ви посъветвам да не влизате в ролята на госпожа Мозер, когато тя не е на трибуната. Това не е Вашето амплоа. (Частична ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика думата има господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители!
Уважаема госпожо Грънчарова, струва ми се, че не сте чули онова, което заяви председателят на Парламентарната група на Коалиция за България. Никой не е казал, че не е против решение на Народното събрание по даден въпрос по искането на Съединените американски щати.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Никой не е казал, че не е против, значи е против.
Георги Анастасов: В момента ние предлагаме единствено това решение да бъде съобразено с решенията на Съвета за сигурност и с една нова резолюция, която, бъдете сигурни, ще бъде приета, защото това е позицията на преобладаващата международна общност – спазването на международните закони. Това е позиция и на Социалистическия интернационал, който заявява, че трябва да се съобразяваме с решенията на ООН и Съвета за сигурност.
И още веднъж повтарям, ние ще подкрепим едно такова решение само при условие, че бъде заложен за приемане текст, който да регламентира новото приемане на нова резолюция от Съвета за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Анастасов.
За трета реплика давам думата на госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Първо искам да кажа на господин Пантелеев, че като филолог никак не обичам да ме цитират неправилно. Затова справяйте се с точните ми думи и не ми слагайте чужди думи в устата.
Искам да кажа на госпожа Грънчарова, че за нас да се говори за политическа демагогия, в този случай не би било справедливо, защото правителството на Обединените демократични сили в един много по-труден момент, когато левицата излизаше по улиците с антинатовски лозунги…
Емилия Масларова (КБ от място): По улиците, там вие сте специалисти!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: … правителството успя да вземе достойното решение и да защити българските интереси, въз основа на които решения и действия по онова време можеше да бъде продължена тази външна политика, която днес чуваме да бъде така защитавана и оттук. Затова в нашето решение нямаше никаква политическа демагогия. Напротив, правителството пое огромен риск в онези обстоятелства, но и да защити националните интереси както трябва – разумно и без всякакви заобикалки. Затова не мога да приема онова, което Вие казахте, защото то е налице. Това не са думи, това са факти, с които БСП не може да се похвали в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мозер.
Искате ли дуплика, госпожо Грънчарова? Не.
Давам думата за изказване на господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, дами и господа депутати! Винаги съм се учудвал когато се излиза на тази трибуна и когато някой, който се смята, че е професионален политик, защото много от вас са заявявали това, се изживява кто професионален политик само за това, защото може да скрие истината, да я преиначи или да се опита да каже със съвсем други думи част от истината. Не, това не е истинският политик.
С неточни "екскурзии" в миналото невинаги могат да се заблудят всички. Като говорим за комунистическа и фашистка диктатура, можем да говорим и за земеделска диктатура. (Шум в блока на ПСОДС.) Всичко е преживял българският народ. Преживял е какви ли не диктатури, но не там е работата.
Днес дебатираме за една ясно определена позиция на нашето правителство по отношение на проблем, създаден в света – по отношение на създаването на една антитерористична коалиция. И аз искам ясно и разбрано да изразя моето становище по този въпрос.
Първо като лекар искам да кажа, че няма да се намери лекар в света, който да призове за война, защото няма справедливи освободителни или поробителни войни, или империалистически войни. Има просто войни и всички войни са лоши! Когато едно време разглеждахме Корейската и Виетнамската война, виждахме само едната страна. Когато обаче видите и говорите с хората, които са преживели тази война – и от едната, и от другата страна, виждате една и съща истина. Войната винаги е лоша.
Затова аз приветствам позицията на нашето правителство в това решение, че трябва да се използват всички възможни мирни средства за отлагане на военните действия.
На второ място искам да говоря като член на НДСВ. Тук искам да заявя, че от 11 септември 2001 г. светът е във война – война без граници, война, която беше провокирана, война, в която ние трябва да заемем определено място: на страната на антитерористичната коалиция, или да бъдем неутрални, или, не дай Боже, да бъдем на страната на тези, които генерират тероризма. Ето това е въпросът! И на този ясен въпрос решението на правителството отново отговаря. Ние заставаме на страната на световната антитерористична коалиция. Ние заставаме на страната на цивилизования свят и това е ясно определено в решението на правителството.
И не можете, уважаеми господа отдясно, да избягате от тази ясна формулировка. Ето защо с вашето шикалкавене вие поставяте точно по този начин въпросите – полу "да" и полу "не", и затова няма да управлявате занапред, защото така не се управлява. Управлява се с ясна позиция, тази позиция, която представя нашето правителство. Трябва ясно да заявите подкрепяте ли тази позиция или не. (Викове в блока на НДСВ.)
И накрая, аз искам да заявя моята позиция като българин от гледна точка на националните интереси, от гледна точка обаче и на онези българи, един милион българи, които след падането на Желязната завеса избягаха в други страни, и то не избягаха в страни, които генерират тероризъм, а избягаха в страни, които са обект на тероризъм. Ние трябва да следим и за техните интереси. Това са нашите деца и внуци. Интересите на тези българи също трябва да имаме предвид, когато говорим за едно решение.
В това решение на правителството за изпращането на тези две роти за противоядрена, химическа и биологична защита аз намирам един хуманен акт. Това е една хуманна акция, която приемам напълно, одобрявам и именно затова ви призовавам поради ясната алтернатива, която е поставена с решението на правителството на НДСВ – да подкрепите и да гласувате точно това решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Щерев.
За реплика има думата господин Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Господин Щерев, аз не исках да Ви правя реплика, но …
Емилия Масларова (КБ, от място): Защото не си заслужава.
Моньо Христов: Да, не искам и това да казвам, но в края на краищата не бива в българското общество да остане дори и капчица от Вашето изказване като мисъл и като история, защото опитът Ви да съберете управлението в историята на България, диктатури от два типа, които са били, и режими на управление, които са свързани с демокрацията и развитието на България като демократична държава, е просто неуспешен.
Но аз искам да Ви кажа и нещо друго, господин Щерев. Който е на власт, той носи отговорността за стъпките, които трябва да извърви държавата. Той обаче е длъжен да обяснява на своя народ защо и как го прави.
В по-предния парламент аз тук говорех именно на БСП защо след 5 години старейшините в гр. Мъглиж са били свалени. Защото те позволили влакът да мине отдругаде, а не обяснили на хората, че влакът е хубаво нещо.
Вашата отговорност, господа министри и господин премиер, и това, което ние ви говорим, е свързано именно с това. Ние подкрепяме тези действия, но искаме от вас нормални стъпки на правителството и обяснение пред българския народ, яснота.
Това, което Вие, господин Щерев, наричате “яснота”, аз бих го нарекъл “полумрак”.
Ето това са нашите забележки към правителството. И аз се моля наистина, като ми направите дупликата, Вие да се извините за това, че казахте преди малко, че имало земеделска диктатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Искате ли дуплика, господин Щерев? Заповядайте.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да отговоря на това, че в нашата история не всички неща са осветлявани така, както трябва, и не всички истини са казани. И досега нашите деца не учат цялата истина. Защото, ако това е един спор тук, не искам да се измества този спор.
Но аз искам само две неща да кажа, като имам предвид “диктатура”: затова, защото между 1923 и 1925 г. са преследвани или са тероризирани точно от земеделци много нормално мислещи хора в България; затова, защото земеделците, заедно със своите съюзници, гласуваха така наречения “Народен съд”. Това нещо е историческа истина и не може да се забрави.
Когато говорим за вина и когато говорим за минало, нека да бъдем честни и нека да говорим истината отново! Благодаря ви. (Реплики на народния представител Анастасия Мозер.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля за тишина в залата, госпожо Мозер! Госпожо Мозер!
Господин Пантелеев, заповядайте за изказване.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин министър-председател! Искам да спра вниманието Ви върху т. 2 от предложения проект за решение. То, между другото, е точно копие на решението на Министерския съвет, което, подчертавам, вече беше взето.
В т. 2 буквално е записано: “Разрешава пребиваването на до 18 поддържащи въздухоплавателни средства на Военновъздушните сили на САЩ с необходимия военен персонал със съответното военно снаряжение и базирането им на територията на Република България – летище Сарафово, както и свързаните с това дейности по логистичното им осигуряване”.
Бих желал, уважаеми господин председателю, да ми отговорите какви мерки е взело правителството досега или какви действия извършва, за да гарантира сигурността и спокойствието на гражданите на Бургас и околните селища. Решението ще бъде взето сега. Надявам се да получа изчерпателен отговор ако не от Вас, то от Вашите министри. Бургаските граждани имат основателни тревоги. Аз много се надявам те да бъдат разсеяни още сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Желаещи за изказване?
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, господа народни представители! Днешната дискусия и предстоящото гласуване са по много сериозен за Република България въпрос. Затова аз ще се въздържа да коментирам направени досега изказвания и това, че според моето скромно мнение някои от тях не бяха в съответствие със сложността и важността на решението, което предстои да се гласува, включително и някои от тези, които най-често споменаваха думите “национален интерес” като критерий, от който се ръководим при формиране на своята позиция. Защото някои от тези, които толкова често в своята словесност се позоваваха на националните интереси, имам чувството, че говореха като хора, които са не избрани, а назначени и то не от гражданите на Република България или от някаква българска институция. В най-добрия случай някои се представяха като говорители от някакъв задграничен български избирателен район. А все пак повечето хора, които ще носят последиците от това решение, се намират в България, на нейната територия, без да подценявам някои косвени отражения и върху останалите български граждани.
Това, което категорично всички можем да заявим и беше вече заявено и в изказването от името на нашата парламентарна група, е, че ние всички сме за стриктно прилагане на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Ние също се опитваме да държим сметка за външнополитическата сложност на ситуацията, в която сме поставени, тъй като тя нито е еднозначна, нито е формирана окончателно към днешна дата. Заедно с това обаче за нас е много важно да бъдат отчетени не просто настроенията, а мненията, очакванията и притесненията на повечето от българските граждани. И във всички тези ориентири смятам, че излишната плакатност, която тук някои се опитват да ни демонстрират, само може да накърни авторитета на Народното събрание и да попречи на приемането на необходимото решение.
Според мен, ние трябва да се стремим към възможната откровеност, защото нашите гласове звучат и пред българските граждани, звучат и пред тези, които се интересуват от българската позиция в страната и извън нея. Но това не пречи да кажем, че в този изострящ се конфликт, който обсъждаме днес, много по-голяма е ролята и мотивацията на интересите така, както ги оценяват различните държави за себе си, отколкото на декларираните ценности, които мотивират техните действия.

Много повече може би гражданите са склонни да формират своята позиция от гледна точка на ценностите на своите впечатления, отколкото някои от тези, които твърде охотно мотивират извършени предстоящи дейности с една или друга ценностна система. Аз се опасявам, че международни наблюдатели, които упрекват България, имат немалко основания специално в това, че България чрез своите представители в правителството повече имитира търсенето на мирно решение, докато с някои свои действия тласка към предприемане на военни действия или обслужва такива намерения. Тези съмнения могат да бъдат разсеяни не с думи, а с ясна позиция и последователни действия, каквито липсват, за да защитят българската позиция като позиция, която е мотивирана преди всичко от стремежа да се защити международния мир, а оттам и българската сигурност.
Според мен съществуват няколко опасности и основни проблеми, които не са решени, а опасявам се, няма да бъдат решени и в предстоящите седмици и месеци.
На първо място между тях поставям това, че военните действия, независимо от тяхната оправданост или не, ще засилят ислямския фундаментализъм и арабския тероризъм. И това ще бъде независимо от изхода на войната, който не е трудно да бъде предвиден. Това трябва да се каже днес, защото само наивници или лицемери могат да твърдят, че има сигурни гаранции срещу политическия тероризъм. Ние можем да искаме и трябва да искаме гаранции, но те могат да имат някаква ефективност по отношение на класическите военни действия, които мисля, че не застрашават в голяма степен България. Но по отношение на тази все повече развиваща се заплаха, на която за първи път в своята история жертви могат да станат страни, които не познават това явление в последните десетилетия, трябва да обърнем основно внимание. У нас вече се вихри криминалният тероризъм, сега остава към него да се добави най-страшният като свое въздействие и последици – политически тероризъм. На този въпрос правителството няма отговор, а той не се постави и достатъчно категорично от водещите му представители.
Другата опасност е за нарушаване и дори дискредитиране на международния правов ред. Една малка страна, намираща се в невралгичен район, има много повече интерес от други държави да формира своята позиция с оглед на последователно придържане към международния правов ред и настояване това да бъде изпълнено от международните институции и от всички други държави, на които тя е готова да оказва партньорство. Ние не можем да приемем това, за което някои много често настояват във вътрешното управление, да спазваме принципите на правовата държава, а да не се стремим поне в известна степен да налагаме принципите на международното право. Защото никой не може да иска едновременно ролята на следовател, обвинител и съдия в международните отношения. Българската позиция може да каже това нещо и по този начин да потвърди и партньорските си отношения със страните от НАТО, и с водещите страни от тази коалиция.
Последният въпрос в тази поредица е как се отстояват българските икономически интереси. Ние вече имаме опит в ембаргото и в това да плащаме всички сметки за него. Знаем и първото иракско ембарго, и сръбското и мисля, че сегашното българско правителство трябва да се поучи от горчивия опит на своите предшественици, че в последното десетилетие никой не успя да договори дори не компенсации, а изпълнение на българските интереси в икономическата област заради това, че България стриктно се придържаше към решения, които бяха изисквани от нея.
Искам също да припомня на правителството нещо, което то много добре знае, но някак остава встрани, че дори организацията на Северноатлантическия пакт отложи окончателното приемане на решение, което да ангажира всички страни-членки, и тази дискусия ще продължи през следващата седмица. Искам да припомня не друго мнение, а авторитетно мнение от Съединените американски щати, изказано от бившия вицепрезидент Ал Гор, чийто смисъл е в това, че определени действия на американските власти по отношение на кризата в Ирак могат да застрашат лидиращата роля на Съединените щати в съвременния свят.
Завършвам с българската позиция към тези световни събития. Господин Станишев вече обоснова предложението, което беше внесено и в Комисията по външна политика, и в Народното събрание. В съответствие с това аз искам да предложа една нова точка в решението, в поредността четвърта вместо сегашната, която да стане последна, със следното съдържание:
“4. Решенията по т. 1, 2 и 3 не се отнасят за провеждането на военна операция срещу Ирак без решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.”
Смисълът на това предложение е ясно да посочи, че евентуалната българска подкрепа за разрешенията за преминаване и пребиваване на чужди военни части и за изпращане на български военни части в граничната зона на конфликта се отнася за подготовката на планирането на една операция, решението за която предстои да се вземе или да се отхвърли. Защото проектът, който ни предлага правителството, предвижда, първо, решението, което сега парламентът взема, да даде мандат не само за такива подготвителни действия, но и за участието на същите военни подразделения в самата военна операция. И второ, това означава, че българският парламент, ако приеме решение във вида, в който се предлага, няма да може да се произнесе по съществения въпрос дали България да се ангажира или не, макар и с косвено участие, в този конфликт.
В нашата лексика ние нямаме нужда от използване на думи, които смекчават същността на проблемите, защото в последните години се говори за удари, за операции, а става дума за една съвременна война, която има своите характеристики и своите последици.
Затова, когато днес се гласува, аз призовавам уважаемите народни представители да гласуват освен с оглед на другите си съображения и с това как те се произнасят в конкретната ситуация по въпроса за мира и по въпроса за войната и тяхното отражение върху България. Смятам, че господин Сакскобургготски има най-горчиви спомени в своята памет по разбираеми причини, когато България е обявявала символични войни, в резултат на което е понасяла жертви на свои граждани и материални разрушения. Не искам да правя аналогии, защото мисля, че те са доста далечни в тази ситуация, но така или иначе ние отново сме пред подобен проблем – каква да бъде българската позиция по отношение на един военен конфликт, който изглежда все по-трудно предотвратим и, ако се стигне до него, каква трябва да бъде позицията на България и как да се извърви този път.
Затова ви призовавам да подкрепите това решение. Аз съм удовлетворен, че в това Народно събрание има поне една парламентарна група, която, надявам се, ще изрази силно преобладаващите очаквания днес в българското общество по този въпрос, която държи сметка за сложността на проблема в международен аспект и която, надявам се, да повлияе сега и занапред върху българската позиция. Нека всеки един от вас да направи своята преценка не толкова и не само политически, а и лично като човек, който носи част от отговорностите за съдбата на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
За процедурно предложение – заповядайте, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя предложение за удължаване на работното време на днешното заседание до изчерпване на тази точка и приемане последната разпоредба от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание.
Гласували 158 народни представители: за 150, против 5, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Паси, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! Току-що се връщаме с господин Станимир Илчев от Вашингтон и Ню Йорк, където участвахме и в работата на заседанието на Съвета за сигурност, а във Вашингтон проведохме и редица консултации с наши колеги, в Ню Йорк – с други колеги както от Съединените американски щати, така и от Европа и от целия свят. Идваме в пленарната зала направо от летището, така че не успях да изслушам изцяло дебатите, които вече бяха започнали.
Смятам, че днес имаме едно изключително важно и отговорно заседание на българския парламент и като доказателство за това съм длъжен да ви информирам, че отмених свое отдавна планирано посещение в Латинска Америка, което трябваше да започне днес, а също така отмених и първата отпуска, която бях понечил да си взема от година и половина насам. Но смятам, че в момента мястото ми е тук, в българския парламент.
Преди всичко вярвам, че повечето от вас са слушали телевизия и радио и са информирани от пресата за това какви сведения изнесе държавният секретар на Съединените американски щати Колин Пауъл по време на заседанието на Съвета за сигурност. Двамата с господин Илчев имахме възможност предварително да се запознаем с голяма част от тези сведения и трябва да ви кажа, че това бяха едни изключително убедителни аргументи, бих казал, потресаващи сведения за програмата за военни, химически, бактериологически и ядрени оръжия, които се произвеждат в Ирак. Оръжията на Саддам, слава Богу, не достигат до територията на България, но, попаднали в ръцете на терористи, те могат да станат опасност за всяка една държава. Бяха изнесени сведения и за връзките с международния тероризъм, включително и с Ал Кайда. Бяха показани десетки, а има и стотици други сателитни снимки, записани телефонни разговори, които нееднозначно доказват, че сега режимът в Багдад няма никакво намерение да се съобразява с волята на международната общност.
В рамките на дебатите, които изслушах тук в нашия парламент, бяха повдигнати множество въпроси, част от които много сериозни. Разбира се, няма да се спирам на притесненията на господин Янаки Стоилов, който е загрижен за спасяване на водещата роля на Съединените американски щати, смятам, че те ще се оправят все някак, но един наистина много сериозен въпрос, който беше повдигнат тук от господин Станишев, това е въпросът за втора резолюция на Съвета за сигурност. Това е въпрос, който заслужава сериозно и задълбочено обсъждане, обмисляне от всяка една страна. Това не е никак прост въпрос. Лично аз съм един от най-големите привърженици на следваща резолюция на Съвета за сигурност и това нееднократно го заявих и сега по време на посещението си в Ню Йорк и във Вашингтон. Смятам, че именно новата резолюция на Съвета за сигурност би могла да стане подходящият терен за съгласие между Великите сили, между петте постоянни членски, в което съгласие се крие и консенсусът на Съвета за сигурност. Но военната сила, която в момента се композира около границите на Ирак, е елемент от дипломатическия натиск. И изричното искане за една нова резолюция при всички случаи ще отслаби ефекта от този дипломатически натиск. Точно затова смятам, че на този етап не е необходимо като решение на Народното събрание да бъде вписвана следващата резолюция на Съвета за сигурност. Тя, разбира се, следва да бъде елемент от нашата постоянна политика в тази област.
Ние наистина сме за мирното решение на кризата около Ирак и, както подчертах и в Ню Йорк, ние сме за удължаване на мисията на инспекторите. Чакахме вече 13 години, можем да почакаме още малко. Не се налага да започваме сега в момента военна операция и трябва да дадем още шанс на инспекторите. Нека да видим какво ще стане на 14 февруари при техния следващ доклад в Съвета за сигурност.
Тук беше повдигнат въпросът дали има молба, отправена към България. Естествено, че има молба. Има молба от правителството на Съединените американски щати за българско участие в подготвянето на операцията. Дискусиите с правителството на Съединените американски щати вървят вече 4 месеца, те вървят по различни канали – по дипломатически, по военни, официални, неофициални канали. И ние сме информирали на всеки един етап както Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така и президента, така и най-широката българска общественост чрез нашата преса. Аз съм ходил нееднократно в комисията – и с покана, и без покана. Чух тук оплаквания, че комисията или народното представителство не било информирано, но какво мога да направя аз, когато двамата лидери на опозицията систематично отсъстват от заседания на комисията. Не е моя работа да им пиша отсъствия, не е работа на министрите да контролират депутатите, но ако вашите парламентарни групи искат да бъдат добре информирани, нека да задължат своите лидери както отляво, така и отдясно да присъстват редовно на заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Там е мястото, където се информирате за какво става дума.
През септември 2001 г. българският парламент, българското правителство взеха ясни и категорични решения, че България ще действа като фактически съюзник и на НАТО, и на Съединените американски щати в борбата срещу международния тероризъм. Вследствие на тази наша ясна и категорична, тогава приета с консенсус, позиция, ние получихме едни много ясни гаранции, гаранциите, които ни предостави Северноатлантическият съвет на 4 октомври 2001 г. Северноатлантическият съвет нееднозначно заяви, че ще разпростре гаранциите, произтичащи от чл. 5 на Северноатлантическия договор както върху своите членове, така и върху всички останали държави, които са се включили в борбата срещу световния тероризъм, ако на това основание срещу тях възникне заплаха.
Така че по отношение на гаранциите, сегашното правителство се намира в доста по-комфортно състояние, отколкото беше предишното правителство по времето на Косовската криза, което трябваше успоредно с трудните решения, които трябваше да се взимат, да преговаря и по въпроса за гаранциите. Независимо от това, въпросът за гаранциите не е за подценяване и вчера в личния си пространен разговор с държавния секретар Колин Пауъл още един път съм го повдигнал.
В тази наша зала днес доста се говореше за историята. Не знам защо някак носталгично сме настроени. Но нека се сетим за най-близката история, историята от последните два-три месеца. След Прага, което беше преди два-три месеца, в момента сме изправени пред първия тест за съюзническа солидарност. А аз помня и по-далечната история, помня историята на този въпрос, въпроса с иракската криза от 13 години. Защото през 1990 г. м. септември аз бях депутатът, който от тази трибуна предложи България да се включи в международната коалиция в Персийския залив за освобождаването на Кувейт. Тогава като че ли беше по-лесно. Имаше неразбирателство и отляво, имаше неразбирателство и отдясно, но в края на краищата Великото Народно събрание произведе разбирателство. Много ми е чудно как така се връщаме назад! Тогава, когато от лявата страна седяха уважаемите Добри Джуров, Станко Тодоров, Андрей Луканов, мир на праха им, Александър Лилов, да е жив и здрав, взеха много по-лесно едно такова решение, отколкото днес колегите Станишев, Овчаров, Янаки Стоилов. Чудя се за 13 години ние назад ли се връщаме или напред вървим?
Янаки Стоилов (КБ, от място): Недей да елементаризираш нещата.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Някой зададе въпроса дали сме имали ясно и категорично поведение. Имаме. Аз специално имам вече 13 години ясно и категорично поведение. Преди 13 години казах, че трябва да свършим тази работа и сега казвам: трябва да довършим тази работа. (Ръкопляскания от мнозинството.) Трябва да участваме в международната коалиция. Преди 13 години малцина бяха и тогавашните ми приятели от СДС, които подкрепиха, и за чест на Иван Костов той беше един от тях.
Европейският съюз няма още обща позиция по въпроса за атаката срещу Ирак, ако такава се наложи. Обаче Вилнюската десятка има. Вилнюската десятка, част от която сме и ние, подписа решение на ниво външни министри, с което оказа много силна подкрепа, която подкрепа ще се материализира в единство на евроатлантическата общност. Тази наша позиция ще бъде от полза и за Европейския съюз. Смятам, че ние сме на прага на едно много важно решение. Много бих искал днес всеки от нас да се поучи както от своите, така и от грешките на колегите си от предишни народни събрания. Нека днес не съжаляваме за решението, което ще вземем, така както имат основание да съжаляват част от депутатите, които гласуваха погрешно за Косово.
И накрая искам съвсем лична бележка да направя към госпожа Мозер. Много моля, госпожо Мозер, да не подаквате на международната жълта преса с безвкусните й подхвърляния по адрес на България. С уважение към постоянния представител в ООН, едно от малкото отлични назначения, които аз наследих от вашето правителство, така че, много Ви моля, да не се спекулира с неговото име. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър!
Думата има господин Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам да не влагам емоции в това, което ще споделя с вас, колеги. По-скоро това ще бъде една покана за размисъл, имайки предвид и това, което току-що чухме от външния ни министър.
Започвам с това, че всъщност страните от Европейския съюз могат да имат, разбира се, разхождение по един или друг нюанс или аспект от тази позиция. Но господин Станишев ви прочете вчерашното изявление на Хавиер Солана, а то е, че важните решения по този въпрос трябва да се вземат чрез Съвета за сигурност. Това, което ние предложихме, е абсолютно същото. Ще се опитам с повече спокойствие и разум да ви убедя в това.
За какво става дума? Правилно министърът на външните работи спомена и нашето решение по отношение антитерористичната коалиция, правилно спомена и гаранциите, които са давали включително и НАТО. Проблемът е, че без такова решение на Съвета за сигурност, където трябва да се убедят не само членовете и да гласуват, естествено, и аз смятам, че това е абсолютно възможно, но да се убеди и самата общественост. Без това за съжаление няма антитерористична коалиция в този вид, за който ние говорихме. Втори път се събира Северноатлантическия пакт и също не взема решение, без да е изминат този път, за който говорихме.
За съжаление Резолюция 1441 не дава санкция за военни действия. Между другото, стигна се до единодушно гласуване на тази резолюция именно с договорката, че тя не дава санкции.
Тогава, господин министър, аз също смятам като Вас, че няма нужда да се вини господин Тафров, нашият постоянен представител. Той гласува според инструкциите. И в неговото изявление, и това, което говори не жълтата преса, “Зют дойче цайтунг” не е такава преса, се споменава именно за това, че ние говорим и трябва да се има предвид, че упоменаването на тази резолюция в документа, който е предложен, визира и това. Ние вчера изрично попитахме вашия представител, господин Паси, заместник-министър Иванов. Той каза, че българската позиция е, че може да се тръгне на военна операция и с тази резолюция. За това става дума. Става дума за сериозни неща и не за жълта преса.
Аз не случайно споменах, че въпреки, че заседанията на Съвета за сигурност са закрити, те все пак отразяват официалните позиции на страните. Значи, участниците в това заседание знаят позицията на България, която е заемана досега, а за съжаление ние нямаме достъп, при това чуждата преса ни осведомява каква е била официалната позиция на България.
Не става дума в момента правилно ли е това или не. Аз просто искам да ви информирам, колеги, че този документ, който днес ще гласуваме, предвижда именно това.
Защо са нашите вълнения? Във всички случаи и в този документ, и във всички наши документи, изразени в позицията и на парламентарната ни група, и на Висшия съвет на БСП, ние сме дали ясна оценка на ситуацията. Във всички случаи това, което прави режимът на този етап, е неудовлетворително, не съдейства напълно на инспекторите. Ние сме съгласни с това. Въпросът е, че този път, макар и ускорено вече, времето изтича, да, той трябва да се извърви. Защо е нужно и на Съединените щати, и защо е в техен интерес? Разбира се, техният интерес те самите ще си го решават. Защо е нужна тази нова резолюция и ние настояваме така много на нея?
Първо, защото тръгването по този път във всички случаи създава сериозен конфликт във всички тези организации, към които ние се стремим. Ние не сме заинтересовани да влезем в една или друга от тези организации и тя вече да е в едно състояние на разкол. Това също е в наш интерес. И поемането на такъв път нанася сериозен удар на международния правов ред. Това също не е в наш интерес и беше отбелязано. Не е само това.
На обсъждането, огромният дебат, който стана в Съвета на Европа миналата седмица, не друг, а водачът на английската делегация – лейбърист подчерта, че щетите от една такава едностранна акция за международния ред могат даже да се окажат по-големи отколкото щетите, които нанася на международната сигурност режимът на Багдад. Трябва да имаме предвид, когато се спрем на този дебат, че това е единствената, най-старата демократична организация в Европа, в която ние ефективно членуваме. Това, което се проведе там, създаде огромен интерес, тъй като докладчикът беше, господин премиер, не друг, а представител на Европейската народна партия от Испания. Ние с Испания, както виждаме, имаме доста сходни позиции. Резолюцията, която предложи той и която беше балансирана, даде съответно и нужния натиск върху режима на Багдад. От друга страна завърши със следното: “Призоваваме страните-членки, кандидат-членки и наблюдатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – ние сме колективен член, колегите от делегацията на Европа могат да потвърдят това, което казвам – да се въздържат от нанасяне на ущърб на международния правов ред и да не предприемат действия без резолюция на Съвета за сигурност.”
Тази резолюция беше приета, между другото тя е задължаваща за нас с гласуване в цялата пленарна зала. Представителите на абсолютно всички политически сили я подкрепиха, имаше само 7 “против” и 4 “въздържали се”. Това е реалната ситуация, за която исках да ви информирам. И нещо повече: дотолкова бяха сходни позициите на председателите на всички парламентарни групи – Либералната, Народната партия, Социалистическата група, че е невъзможно да не ги вземем предвид. Това е европейската позиция! Ако погледнем и сега как са реагирали по повод искането отделните парламенти, ще видим, че и тук ние ще направим изключение. Има страни, където комисията просто се консултира, но отговорите са били пак съобразени с решение на Съвета за сигурност. Чешкият парламент е този, който е в сходна позиция с нас. На 17-и са гласували първото решение, вчера, след изслушването на господин Пауъл и второто решение. Да, има еволюция за натиск, което предлагаме и ние да се направи. Но и в двете решения на чешкия парламент се споменава: мандат на ООН, изрично решение на Съвета за сигурност.
Да не говорим само за позицията на Европа, а за да вникнем в нещата трябва да знаем, че бяха съгласни да разделим подготовката, включително и да одобрим това искане. Но не е в наш интерес предварително да заявяваме нашата позиция, можем да я развием и после. В нашата позиция, включително и партийната, този въпрос съществува накрая – запазваме си правото, наблюдаваме ситуацията. Това е отговорният подход. При всички случаи това е отговорният подход. Искам да ви кажа, че ако нещата започнат без солидна международна подкрепа, тази операция може да се окаже много рискова. Нашето предоставяне на летище при една военна операция без международна подкрепа на дело е участие в операцията, не говоря за тези трите дребни неща, които решаваме. Във всички случаи трябва да помислим предварително за всичко това. Не може по друг начин да решаваме сега ангро. Можеше, разбира се, да разделим нещата – да гласуваме за подготовката и след това в рамките на едни консултации за взаимно доверие да вземем и другото решение.
Просто бих желал да обясня, колеги, че тук ако става дума за позиция, трябва да проявим една мъдрост, нищо повече! Това беше нашият ход в последния момент, който господин Станишев се опита да проведе в среща с премиера. Призовавам ви още веднъж да помислите по нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Искам да обърна внимание, че времето на Коалиция за България приключи, заедно с възможното допълнително от 1/3. Има ли други желаещи, уважаеми народни представители?
Иван Искров (НДСВ, от място): Какво е времето на другите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Националното движение Симеон Втори разполага с 13 минути, ОДС – 14 минути, КБ – няма, ДПС – 31, независими – 3 минути.
Това е времето, което остава. Имате думата, ако има желаещи. Не е задължително времето да се изчерпва.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Разполагате с 14 минути пленарно време.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя позицията на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили по този толкова важен въпрос, който днес дебатира българското Народно събрание. Искам да заявя, че Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще подкрепи решението, внесено от Министерския съвет. Ще го подкрепи по три причини. Първо, защото разоръжаването на режима на Садам Хюсеин е условие за сигурността на свободния свят, към който България принадлежи. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.) Второ, защото бяха дадени доказателства, че режимът в Ирак притежава опасни оръжия и има връзка с тероризма. Трето, защото тероризмът е заплаха за всяка държава и за всеки един гражданин, в т.ч. и българският. Именно поради тези три причини Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще подкрепи това решение.
В същото време, уважаеми дами и господа, искам да изразя нашите тревоги от това, което наблюдаваме в тези дни, в т.ч. и в днешния дебат.
Първото, което ни тревожи, е липсата на консолидирана позиция на българската държава. Защо? Имаме позиция на Министерския съвет и днес вече чухме и позицията на министър-председателя и тази позиция е за подкрепа на това решение, тъй като те са вносители. Ще имаме, може би, след минути или поне най-малкото в днешния ден, решение на Народното събрание, но то няма да е единно, поне заради това, което се чу днес от дебата в пленарна зала. Няма да е единно, защото БСП със същите аргументи, с които се противопоставяше на позицията на България относно кризата в Косово, днес ще се разграничи от единната, консолидирана българска позиция. Тогава водачът на опозицията и настоящият президент Георги Първанов се криеше със същите аргументи – с тезата за резолюция на Съвета за сигурност и не даваше ясната си позиция “за” или “против” международната общност, да бъдат подкрепени демокрацията и човешките права. Това са тревогите ни в днешния ден, защото виждаме, че БСП отново излиза от единната позиция.
Явно неслучайно излиза от единната позиция и президентът на Република България – бившият лидер на БСП. Той мълча преди да се вземе това решение, което предстои да се вземе. Нашите опасения са обаче, че след взимането на решение от Народното събрание президентът на България може да продължи да мълчи или нещо повече, което е още по-опасно – да се разграничи от решението, което ще вземе парламентът и Министерският съвет. Това са тревоги, които много ясно искам да изразя от името на Парламентарния съюз на ОДС. Изключително важно е, когато има да се решават важни неща в трудни моменти, политиците да бъдат на висотата на отговорностите си, да не се крият, да не мълчат, да обясняват.

Общественото мнение трябва да бъде успокоено и аз се обръщам към Вас лично, господин министър-председател. Това е Ваша отговорност. Българските граждани се плашат. Плашат се от думите, които идват отляво (шум и реплики от блока на КБ), плашат се от действия, които извършват едни или други чиновници. Плашат се от слухове, най-различни слухове вървят в страната, а знаете, че това крие големи рискове. За да имаме стабилна позиция, те трябва да чуват Вас, не Димитър Цонев. Димитър Цонев е служител, говорител на правителството, но Вие, Вие сте избраният. Вие трябва да говорите. И президентът, разбира се. Аз се обръщам и към него в днешния ден – да застане зад тази позиция, която две от важните институции, водещи в държавата, взеха, а именно: подкрепа на демократичната общност. Надявам се, че още днес и той ще се присъедини към това решение, което ще бъде взето от парламента. Това е нашата позиция, отговорна, добронамерена и постоянна. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата господин Станимир Илчев – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Разбира се, че, както каза господин Стоилов, международната обстановка е сложна и, разбира се, че никой няма да оспори тенденцията на нейното продължаващо усложняване. Всичките ни опити да открием абсолютен аналог на днешната ситуация, в която се намира светът, като търсим опорни точки в случаите с Косово и Югославия и преди това с войната в Залива, в началото на 90-те години, могат да ни подведат. И причините, и поводите, и целите, и параметрите на тези операции се различават от всичко онова, което сега експертите планират. А, повярвайте ми, планирането е толкова напреднало, че вече се говори за строга разграниченост на отделните фази.
И тук искам да направя първото принципиално, много важно и много отговорно пояснение, което естествено трябва да стигне до всеки пълнолетен български гражданин.
Няма такава магия на съвременната война, която отделя на разстояние този, който участва в една от фазите, и го съхранява, и го връща невредим при неговото семейство, от този, който участва в следващата. Това трябва да се изговори. Ние говорим за военни единици, предназначени да неутрализират употребата на оръжие за масово поразяване. Такива оръжия използва противник, който все още е съхранил своя потенциал. Аз днес очаквах тук да се изкажат и хора с военнополитически и военнотехнически опит. Очаквах да вземат думата ген. Петров и Иво Цанев. Ние не бива да си представяме, че става нещо изолирано от анонимен субект и тогава тези части се намесват, единствено за да ликвидират последствия върху околната среда. Аз говоря за рисковете, които неизменно съпровождат всички фази на една операция, включително и на нейната начална фаза. Това е ясно на всички, които влизат, вече са влезли или се готвят да влязат в коалицията.
Как чехите са решили този въпрос е наистина интересно и важно, господин Кирилов. Как са го решили словаците току-що, е още по-интересно и важно. Те, нашите братя по оръжие от бившия Варшавски договор, и очевидно нашите братя по оръжие и в НАТО, някои от тях наши братя-славяни, са го решили, като са снели от себе си скрупулите, илюзиите и колебанията.
В решението на словашкия парламент се казва, че изпращат единица от 75 души. Има, между другото, прелюбопитно аритметично съвпадение: два пъти по-малко от нас, тъй като са два пъти по-малко по население вероятно – 4 млн. към 8 млн.
Прескачам какво ще прави единицата там. Ще прави това, което ще правим и ние, но и нещо повече. Словашкият парламент дава своето съгласие за дейността на единицата в евентуални военни акции, наложени от съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН (шум и възгласи в КБ), не бързайте да ликувате, не бързайте да ликувате, на територията на Република Ирак.
Второ пояснение: ние не се ангажираме с акции, сиреч действия на територията на Република Ирак и затова нашата позиция е очевидно по-предпазливата от словашката.
Второ, тук не се говори за нова резолюция, защото тя би обезсмислила първата част на това решение, ако не дава санкция за военни акции, а словаците отиват да участват във военни акции на територията на Ирак без колебание, въоръжават и екипират 75 души.
Не ви призовавам да търсите разрушителното начало в душите си. И аз искам Саддам Хюсеин да избяга или да събере всичката машинария, за която го обвиняват, че я има, и да я покаже.
Стигаме до следващата любопитна теза, недокосната в България до този момент, но много популярна в западния свят и особено в Щатите, споделиха я с мен и с министър Пари онзи ден. Това е въпросът, който се задава на режима в Багдат и той не може да му отговори: ако сте унищожили всичко и сте го описали в 12 хил. страници, защо не поканихте 5 души? Ние унищожихме нашите ракети и бяхме готови да поканим целия свят, за да види как става това. Те, между другото, от началото на 90-те години бяха със заснети корпусни номера, разгледани, снимани и пипнати. Нарича се верификация.
Саддам бил унищожил всичко. Кога? Светът не знае. Как? Светът не научи. И затова презумпцията, че всичко е скрито и се мести, и дори този потенциал нараства, не е само презумпция.
В доклада на Колин Пауъл, който при бързо четене отнема два часа, има изобилен материал. По-интересни са слайдовете, които показват безспорни доказателства от сателитни снимки, че точно това се прави.
Но къде е голямата опасност? В декларацията си 8-те европейски държави всъщност направиха две неща: първо, припомниха, че солидарността между Европа и Съединените американски щати е функция на историята на Европа и Съединените американски щати.
И второ, казаха ясно, че не сам по себе си един авторитарен режим е опасен, не сами по себе си оръжията за масово поразяване са опасни, особено ако се съхраняват легитимно и старателно, а комбинацията между авторитарен режим и оръжия за масово поразяване. Това, естествено, засяга всички.
Нашият моряк, загинал във водите край Йемен, нашата съгражданка, загинала в театъра в Москва, и другият наш съгражданин, загинал в Израел – стопроцентови наши съграждани, не загинаха на територията на страната.
Стигаме до въпроса за защитата. Аз бих искал да има тотална защита на населението на моя роден град – Бургас, както и на моя избирателен район – Благоевград. И затова давам два диаметрално противоположни примера. Нито Бургас, нито Благоевград е в обсега на ракетите на Саддам Хюсеин. Но ако този човек не бъде лишен от възможността да произвежда ракети, след 3 години той ще има ракети, за да достигне Бургас и, навярно, Русе. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Приемам критиката за липсата на по-голяма и по-редовна информация, но ви питам: как си представяте този въпрос? Един от нашите царе навремето е наредил да набучат на копие договора на Теодор Комнин, за да види целият народ, че е нарушен от противника. В съвременния свят договорът с партньора, със съюзника, със съседа – на двустранна или на многостранна основа, не може да се покаже забит на копие от конник, който обхожда държавата от изгрев до залез слънце. Просто има степени на конфиденциалност.
И когато ние тук жонглирахме с всичките тези думи: има ли питане, ама не е ли това искане, постъпила ли е нота или това е писмо, или материализирани разговори между представители на съответното посолство и на Министерството на вътрешните работи, ние говорехме за едно и също, но не можехме да го изречем на глас, в едно и също време. Просто именно сложността на този процес изисква абсолютно съвпадане на целите по целесъобразност с фазите на самия процес. Спазвали сме вътрешната логика на тези фази, на този единен процес, за да стигнем днес тук, в залата на Народното събрание, до един очертаващ се финал.

Това, което БСП препоръчва, първоначално прилича на миротворчество и следва да се адмирира. При по-внимателно слушане то слуша на пацифизъм. И тук мненията очевидно се разделят. При още по-внимателен прочит то отива към изолационизъм. Вие ни предлагате да си припомним на добрия Дядо Славейков максимата, че "Преклонена главица сабя не я сече". Обаче съвременната сабя е по-различна и не прави разлика между главиците. Затова дадох пример с вече загиналите от ръката на тероризма наши съотечественици. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Няма логика в тази диференциация на понятията "натиск" или "удар", част от изказването на господин Овчаров, или "въвличане във военни действия". Това ме върна във времената на тесните социалисти, които понякога са били за натиск, за да не се разграничат от другите, които са били патриоти за постигането на националните цели. И са били против удар, защото са били в плен на утопията за Балканска федерация. Но, когато войните са се обявявали, тесните социалисти, заедно с широките социалисти, заедно с оранжевите, с червените и със сините, са отивали по фронтовете на България и са умирали заедно с тях. Вижте колко безполезна е тази игра на думи – натиск, или удар, или въвличане във военни действия.
Аз призовавам да се гласува предложеното решение без промени. Дори и безопасната добавка "да се работи" – чудно как България в сложните механизми на Съвета за сигурност и в тази голяма организация би могла да работи – за нова резолюция, но ако тази резолюция съдържа санкция за война, необходимо ли е да я чакаме? Ако тази резолюция не съдържа санкция за война, а коалицията започне да действа, ние в нея ли ще останем или ще излезем? Това е големият въпрос – дали с тази добавка ще си вържем ръцете и отново ще се събираме за ново решение, или оттук нататък ще следваме поведението на модерните държави. Те, впрочем, не са само Съединените американски щати и Великобритания. Те са осемте от Западна Европа, плюс Вилнюската десетка, плюс Турция. Има огромни различия в техния принос, в тяхното участие. Де да бяхме Исландия, която няма въоръжени сили. Някой ще каже, че и за Словакия е лесно, защото е по-далеч в Европа. Това са, извинете, провинциални разсъждения. На нас ни е необходим един подход, който, първо, да унифицира схващанията ни, ако това е възможно, да консолидира позицията ни около това решение, за да можем да действаме по-решително.
Преди няколко дни се появи интересна публикация и аз съм съгласен с нейния автор, който казва: "Част от несигурността в политиката произвежда ниски гаранции за националната сигурност. Другото е фикция. Нашите градове и нашето население ще бъдат защитени от нашите служби за сигурност, от ефективната и бърза размяна на разузнавателна информация. Ние можем да се борим - и сме поели този ангажимент с министър Паси - за писмо, в което да се появи думата "гаранция", думата "ангажимент", думата "солидарност". Но и то няма да бъде прототип на онова, което получихме от Солана в навечерието на войната в Югославия. Там се имаше предвид въздушните коридори като повод за действие във връзка със събитията. Тоест, визираше се евентуално действие на Милошевич в евентуална ситуация, при която той се осмелява да разплиска конфликта в съседните страни, за да се измъкне сух. Тук противникът не е наш пряк съсед. Тук използването на коридорите, което между другото е характеристика на участието на 25 държави в Европа, не може да застрашава само България. Или, ако я застрашава, застрашава и всички тях. Очевидно това, което трябва да очакваме, е доструктурирането, доразвитието на тези, които са лидери на коалицията. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
С това времето на Националното движение Симеон Втори се изчерпи.
Има ли още желаещи?
Заповядайте, господин Местан. Движението за права и свободи разполага с 31 минути.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Разбира се, че няма да говоря 31 минути. Взех думата, за да кажа, че според нас основната същност на дебата днес се свежда до отговорността на политическата класа в исторически важни за страната моменти. Спомняме си, че преди няколко години по време на косовската криза, съгласно социологически проучвания, близо 80 или даже над 80 процента от българските граждани бяха "против" или имаха резервирано отношение към военно решение на кризата в Косово. Тогава българската държава, в това число и българският парламент, бяха изправени пред две възможности – да вземат едно лесно, популярно, ако щете популистко решение да се противопоставят на военната намеса в Косово или да вземат едно крайно непопулярно тогава, помним протестите, които заливаха София и страната, твърде трудно решение. И ние, в това число и Движението за права и свободи, поехме своята политическа отговорност и избрахме непопулярното, трудното, но правилно решение.
Какво се получи като резултат от това? Обърнаха се историческите перспективи на нашата родина. България получи своята ясна европейска и евроатлантическа писта. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Определено смятам, уважаеми госпожи и господа, че днес също сме изправени пред подобен избор. Отчитам много ясно различната характеристика на ситуацията около Косово и около Багдад. Позволете ми да не се спра на тези различия, защото те са ясни за всички нас. Но по отношение на отговорността на политическата класа смея да твърдя, че ситуацията е сходна.
Днес ние отново можем да се съобразим с преобладаващи настроения, които се измериха с числото 75 процента, и да вземем по-лесното решение – да обвържем проекта за решение, който ни се предлага от Министерския съвет, с непременно изискване за допълнителна специална резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Да, можем да вземем това лесно решение, но аз не съм сигурен, далеч не съм убеден дали това е правилното решение на българския парламент. Решението да се подкрепи проектът на Министерския съвет, определено е отново по-малко популярното, да не кажа непопулярното, по-трудното, но тук вече съм убеден, че това е правилното решение. Или, ако преди няколко години вземането на едно трудно решение отвори перспективите на България за Европейския съюз и НАТО, то днешното решение ще създаде необходимата предпоставка за успешното приключване на европейския и евроатлантическия интеграционен процес на страната ни.
Затова призовавам и тези народни представители или политически сили, които се разграничиха от проекта за решение, да го подкрепят. Не ги моля да се откажат от своята позиция. Казвам нещо повече – аз считам, че проектът за решение на Министерския съвет е достатъчно отворен. Включва или най-малкото, уважаеми колеги отляво, не изключва възможността и за резолюция на Съвета за сигурност. Не изключва, но не превръща в императив, не превръща в ограничително условие позицията на българския парламент и на българската държава.
Аз ви призовавам да подкрепим един проект за решение, който съдържа в себе си отворени възможности, отколкото да се самоограничим с едно алтернативно решение, което вие предложихте. Апелът ми е към консенсус в името на стратегическия интерес на Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, дали мога да смятам, че изказванията са приключили и че няма да има повече дебати?
Това ми дава основание да премина към гласуване, но преди да направя това, ще си позволя още веднъж да прочета текста на проекторешението, което трябва да вземем.
Любен Корнезов (КБ от място): Най-напред трябва да се гласуват нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Започвам с направените предложения.
Предложение с вносител Сергей Станишев, което е раздадено на народните представители и в което се казва: "В края на изречението, в последния абзац на преамбюла, след думите "и провеждане на такава операция" да се добави текстът "въз основа на нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН".
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение на господин Сергей Станишев.
Гласували 195 народни представители: за 50, против 138, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Янаки Стоилов за нова т. 4, в която се казва: "Решенията по т. 1, 2 и 3 не се отнасят за провеждането на военна операция срещу Ирак без решение на Съвета за сигурност на ООН".
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 191 народни представители: за 45, против 143, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекторешението, което ще си позволя още веднъж да прочета:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Като потвърждава принципната си позиция против разпространението на оръжия за масово унищожение и подчертава особената опасност, произтичаща от възможността те да станат средство в арсенала на международния тероризъм,
Като отчита хода на дискусиите в рамките на Съвета за сигурност на ООН и резултатите от предприетите от него в съответствие с Резолюция 1441 мерки, както и особената отговорност на Република България като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН,
Като потвърждава волята на Република България като страна, поканена за присъединяване, да действа като съюзник на НАТО и на Съединените американски щати в борбата срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение,
Като изразява дълбока загриженост във връзка с развитието на обстановката и установената от инспекторите недостатъчна степен на изпълнение от Ирак на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН,
Като потвърждава отново, че за Република България водещ приоритет остава намирането на все още възможното мирно решение, за което свой принос ще продължи да дава и Република България,
Като подчертава, че в интерес на запазването на шансовете за мирен изход от кризата е необходимо да продължи оказването на сериозен натиск върху режима в Багдад за изпълнение на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, включително като краен вариант, чрез планиране на възможност за употреба на сила и разполагане на сили и средства за тази цел,
В съответствие с Декларацията на Народното събрание от 21 септември 2001 г. и в отговор на искането, отправено от правителството на САЩ за подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, за период от 6 месеца и в рамките на евентуална операция

Р Е Ш И:

1. Разрешава прелитането и транзитното преминаване през територията на Република България на сили и средства на САЩ и други държави от коалицията.
2. Разрешава пребиваването на до 18 поддържащи въздухоплавателни средства на Военновъздушните сили на САЩ с необходимия военен персонал със съответното военно снаряжение и базирането им на територията на Република България – летище Сарафово, както и свързаните с това дейности по логистичното им осигуряване.
3. Разрешава изпращането и разполагането в съседни на Ирак страни на отбранителни формирования от Българската армия за ядрена, химическа и биологическа защита в състав до две роти (150 души) с цел включване в спасителни и хуманитарни дейности в случай на използване или обосновано подозрение за използване на оръжия за масово поразяване срещу цивилното население или коалиционните части, както и за тяхното обезвреждане или за ликвидиране на замърсявания от инциденти.
4. Дава съгласие Министерският съвет чрез последващи договорености да уреди статута на контингентите по т. 1, 2 и 3, както и останалите условия от оперативен характер по изпълнението на това решение."
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте!
Гласували 213 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 48.
Решението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)




Уважаеми народни представители, моля за вашата санкция за известна промяна в днешния дневен ред. В програмата за седмицата по точка десет има една ратификация на Меморандума за разбирателството между Република България и Европейските общности за присъединяване на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност. Тя засяга усвояването на едни средства, за които, ако днес ние не вземем решение и да ратифицираме този законопроект, ние не бихме могли да ги усвоим. Затова моля, гласувайте, за да можем сега да включим в дневния ред тази точка, както и още един законопроект за ратифициране. Това е точка седем – ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте тази промяна в дневния ред.
Моля, преустановете излъчването от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 161 народни представители: за 155, против 4, въздържали се 2.
Тези промени се приемат.
Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Заседанието продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ШЕСТАТА РАМКОВА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ И ДЕМОНСТРАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ, ДОПРИНАСЯЩА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКО НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО И ЗА ИНОВАЦИИ (2002-2006) И КЪМ ШЕСТАТА РАМКОВА ПРОГРАМА НА ЕВРАТОМ ЗА ЯДРЕНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОБУЧЕНИЕ, ДОПРИНАСЯЩА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКО НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО (2002-2006).
Господин Дурмишев, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“Д О К Л А Д
относно законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Република България и Европейските
общности за присъединяването на България към Шестата
рамкова програма на Европейската общност за научни
изследвания, технологично развитие и демонстрационни
дейности, допринасяща за създаването на Европейско
научноизследователско пространство и за иновации
(2002-2006) и към Шестата рамкова програма на Евратом за
ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за
създаването на Европейско научноизследователско
пространство (2002-2006), № 302-02-1, внесен от Министерски
съвет на 7 януари 2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на европейско научноизследователско пространство и за иновации (2002-2006) и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство (2002-2006).
Предложеният за ратифициране законопроект е одобреният от Европейския съвет и подписан от Европейската комисия на 29 октомври 2002 г. в Брюксел Меморандум за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2002-2006).
В законопроекта за ратифициране на меморандума се включва присъединяването на България и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение.
Меморандумът е правният рамков документ, в който са определени еднаквите условия за участие в научноизследователски програми, финансовите ангажименти, правата върху интелектуалната собственост и координирането на съвместното сътрудничество за всички участници, включително и за страните – кандидатки за присъединяване към Европейския съюз.
За първи път се предоставят равни права и задължения за участие и за изграждане на съвместни консорциуми за развитие на науката на асоциираните страни. Тяхното участие ще стимулира интегрирането на националните науки в европейското научно пространство.
Меморандумът отразява правото на Европейския съюз в сектор “Наука и изследвания”, обхващаща актовете, регламентиращи рамковите програми на Европейската общност и Евратом за изследвания, технологично развитие, демонстрационни дейности, иновации, обучение и правилата за тях. Те са и основният инструмент на Европейския съюз за финансиране на научните изследвания в Европа.
За да подпомогне по-пълното интегриране на страните-кандидатки в процеса на присъединяване, Европейския съюз в своя документ “Партньорство за присъединяване” дава възможност за частично покриване на членския внос за участие в Шестата рамкова програма от националните програми ФАР.

На тази основа Министерският съвет с Решение № 10 от 7 януари 2003 г. дава съгласие 30 на сто от пълния размер на средствата за финансиране на българското участие в Шестата рамкова програма за 2003, 2004, 2005, 2006 г. да се осигурят от Националната програма ФАР.
Последователността на Българската държава за участие в програмите за научни изследвания на Европейската общност е присъединяването на България към Петата рамкова програма през 1999 г., с което фактически държавата ни възприе основните достижения на правото на Европейската общност и изпълни изискванията за членство в този сектор. Това участие благоприятства временното затваряне на Глава седемнадесета “Наука и изследвания” и така България пое отговорността да възприеме всички последващи актове на Европейския съюз.
Меморандумът съдържа пет члена, в които се регламентират: присъединяването на България към програмите на Европейската общност за научни изследвания; условията за присъединяване на страната към Рамковата програма на Европейската общност и Евратом, където изрично се подчертава равнопоставеността на правните субекти на България с правните субекти на държавите-членки на Европейската общност; финансовото участие на България в общия бюджет на Европейския съюз за всяка година, постоянното наблюдение за участие на България въз основа на принципа на партньорство между Комисията и държавата ни, както и възможността за автоматично продължаване на настоящия меморандум, при условие, че нито една страна не го денонсира.
Към меморандума има три приложения, чрез които се конкретизира съдържанието му.
В Приложение № 1 са посочени условията за участие на правните субекти от България в Шестата рамкова програма.
В Приложение № 2 са дадени принципите за предоставяне правата на интелектуалната собственост на базата на чл. 2 от Конвенцията за създаване на Световната организация за интелектуална собственост от 1967 г., а така също и съгласно релевантните международни конвенции, приложими в съответните страни – споразумението TRIPs, Бернската конвенция и Парижкото споразумение от 1971 г.
В Приложение № 3 са посочени правилата, определящи финансовото участие на България в Рамковата програма на Европейската общност и в Рамковата програма на Евратом.
Ратифицирането на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма ще даде тласък не само за по-нататъшното успешно интегриране на българската наука в европейското научно пространство, но ще е важна стъпка в цялостния процес на подготовка на България за пълноправното й членство в Европейския съюз.
Комисията по образованието и науката с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство и за иновации (2002-2006) и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство (2002-2006), № 302-02-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Господин Близнаков, заповядайте да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, представям ви:


“Д О К Л А Д
относно законопроект за ратифициране на Меморандума
за разбирателство между Република България и Европейските
общности за присъединяването на България към Шестата
рамкова програма на Европейската общност за научни
изследвания, технологично развитие и демонстрационни
дейности, допринасяща за създаването на Европейско
научноизследователско пространство и за иновации
(2002-2006 ) и към Шестата рамкова програма
на Евратом за ядрени научни изследвания и
обучение, допринасяща за създаването на
Европейско научноизследователско пространство
(2002-2006 ), № 302-02-1, внесен от
Министерския съвет на 7 януари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2003 г., Комисията по енергетика обсъди законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма.
На заседанието присъстваха: Игор Дамянов – заместник-министър на образованието и науката; Албена Вуцова – директор на Дирекция “Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра Игор Дамянов.
Правото на Европейския съюз в сектор “Наука и изследвания” обхваща главно актовете, регламентиращи рамковите програми на Европейската общност и Евратом за изследвания, технологично развитие, демонстрационни дейности, иновации и обучение и правилата за участие в тях. Присъединявайки се към Петата рамкова програма през 1999 г., България на практика възприе основните достижения на правото на Европейската общност и изпълни основните изисквания за членство в сектора.
През юни 2002 г. Европейският съвет и парламентът одобриха следващото поколение рамкови програми на Европейската общност и Евратом за поредния четиригодишен период – 2002-2006 г. Присъединяването към тези програми е акт на интегриране на асоциираните страни към Европейския съюз.
За да подпомогне по-пълното интегриране на страните-кандидатки в процеса на присъединяване, Европейският съюз в своя стратегически документ “Партньорство за присъединяване” предвижда възможността за частично покриване на членския внос за участие в тези програми от националните програми ФАР.
Участието на Република България в Шестата рамкова програма на Европейската общност и Евратом е одобрено с Протоколно решение на Министерския съвет от 17 януари 2002 г. и с Решение № 1 на Съвета по асоцииране с Европейския съюз – България, от 5 юни 2002 г., а проектът на Меморандум за разбирателство между Европейската комисия и Министерството на образованието и науката е одобрен от Министерския съвет с Протокол № 35 от 5 септември 2002 г.
Приложеният Меморандум за разбирателство е правният документ, регламентиращ условията за присъединяване към Шестата рамкова програма.
Присъединяването на България към Шестата рамкова програма ще има научно-технологичен, политически и икономически резонанс.
Съгласно чл. 3 от Меморандума, България внася ежегодно парична вноска, като част от финансовото участие може да бъде от външна помощ на Общността ( чл. 3, ал. 4) при заявена молба. Тази възможност се предлага да се реализира през 2003, 2004, 2005 и 2006 г., като 30 процента от пълната вноска се осигуряват от Националната програма ФАР.
След дискусия се проведе гласуване на окончателния текст на доклада, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители; “против” – няма, “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по енергетика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство и за иновации (2002-2006) и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство (2002-2006), подписан на 29 ноември 2002 г. в Брюксел.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Желаещи? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство и иновации (2002-2006) и към Шестата рамкова програма на Евратом за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство (2002-2006).
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Близнаков.
Веселин Близнаков (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение да гласуваме днес законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение в днешното пленарно заседание законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ разглеждане на законопроекта.
“Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяване на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на европейско научноизследователско пространство и за иновации (2002-2006), и към Шестата рамкова програма на ЕВРАТОМ за ядрени и научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на европейско научноизследователско пространство (2002-2006).”
Имате думата за изказвания по текста на законопроекта. Няма желаещи.
Поставям на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В “МЕХАНИЗЪМ НА ОБЩНОСТТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗАСИЛЕНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ГРАЖДАНСКАТА ЗАЩИТА”.
Законопроектът е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност като водеща комисия. Постъпил е доклад и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Становището е законопроектът да се подкрепи.
Господин Близнаков, заповядайте да докладвате становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Уважаеми колеги,
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 302-02-5 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”.
Мотивите към законопроекта бяха представени от господин Никола Николов, председател на Агенцията по гражданска защита.
Механизмът на Общността е създаден в отговор на новите предизвикателства пред сигурността на населението след събитията от 11 септември 2001 г. Целите на Механизма на Общността са насочени към улесняване на мобилизацията на спасителни отряди, експерти и други ресурси на базата на усъвършенствана структура за гражданска защита на Общността, състояща се от център за мониторинг и информация и обща аварийна комуникационна и информационна система. При недостатъчни средства и сили дадена държава да реагира при бедствия и аварии, правителството на тази държава може да се обръща за съдействие към останалите държави, участнички в Механизма.
В Меморандума се предвижда за участието в Механизма България да плаща годишен финансов дял към общия бюджет на Европейския съюз. Правилата за финансовия дял на България в Механизма бяха представени пред комисията така, както са заложени в Анекс 1 към Меморандума.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”, подписан на 29 ноември 2002 г. в Брюксел.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо разглеждане. Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на първо гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение, господин Близнаков – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде разгледан днес и на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
“Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в “Механизъм на Общността за подпомагане на засиленото сътрудничество в областта на гражданската защита”, подписан на 29 ноември 2002 г. в Брюксел.”
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Моля, гласуваме законопроекта.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Продължаваме с прекъснатия преди почивката
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Имате думата за изказвания по § 7.
Господин Радев, заповядайте, имате думата за процедурно предложение.


Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Умолявам Ви да приканите народните представители, най-вече от мнозинството, да влязат в залата, защото няма повече от 60 човека в момента. Ако продължим заседанието в този вид, ще бъда принуден да поискам поименно преброяване. Затова Ви моля да ги приканите да си заемат местата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Радев.
Приканвам всички народни представители, не само тези от мнозинството, да заемат местата си в пленарната зала. Моля, квесторите, да ми съдействате в този призив.
Има ли изказвания по § 7? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на § 7, което не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 46, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Муравей Радев по § 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 27, против 119, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков по § 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 34, против 107, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов по § 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 10, против 110, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическа политика за редакция на § 7, който става § 6. Моля, гласувайте предложението на комисията за § 7.
Гласували 144 народни представители: за 109, против 19, въздържали се 16.
Параграф 7 е приет.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева