Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков  и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
На вашето внимание предлагам проект за програма за работата на Народното събрание за периода 12-14 февруари 2003 г.
1. Второ четене на законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
7. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона задълженията и договорите.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова:
11. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Национална електрическа компания" ЕАД за финансиране на проект "Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2". Вносител - Министерският съвет.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител -Министерският съвет.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител - Министерският съвет.
14. Първо четене на законопроекта за радиото и телевизията. Вносители - Милена Милотинова и група народни представители.
15. Първо четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител – Министерският съвет.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство. Вносители - Валери Димитров и Константин Пенчев.
17. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет.
18. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – продължение.
19. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Вносител – Министерският съвет.
20. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносители - Владимир Дончев и група народни представители.
21. Законопроект за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република. Вносител – Министерският съвет.
22. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване така представената програма за работата на Народното събрание.
Гласували 155 народни представители: за 109, против 22, въздържали се 24.
Програмата е приета.
Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов на основание чл. 40, ал. 3 от правилника в дневния ред да бъде включен и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за включване на този законопроект в дневния ред на тази седмица.
Гласували 149 народни представители: за 71, против 57, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване, вероятно, господин Корнезов? Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение за прегласуване, колеги. Всъщност за 11-и път предлагам и то не толкова от мое име, а от името на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да се включи като точка от дневния ред този закон, за да намерим едно по-справедливо разрешение. Голяма част от народните представители, предполагам са получили, както и аз, цяла подписка против затварянето на глава "Съдебна система" във връзка с чл. 7. Вече има събрани стотици подписи против този несправедлив текст. Граждани също разпращат листовки и вие сте ги получили. В Европа – да, но вече чл. 7. Има 11 заведени дела в Страсбург. Вероятно България ще бъде осъдена, докато ние се двоумим да включим или не този законопроект.
Обръщам се към всички народни представители: нека да включим този законопроект в дневния ред и когато дойде точката, и при разискванията, да търсим едно действително справедливо разрешение за стотиците граждани, които нямат никаква вина, но в края на краищата се изхвърлят от жилищата им.
Обръщам се още веднъж с молба към всички вас: нека да включим тази точка в дневния ред! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на прегласуване предложението за включване на законопроекта в дневния ред.
Гласували 188 народни представители: за 79, против 92, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 5-11 февруари 2003 г. са следните:
Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Вносител е Съветът за електронни медии.
Законопроект за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и Насърчителна банка АД и Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е оттеглен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен на 27 ноември 2002 г. от Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков.
Уведомявам ви и за заявленията, които са представени на председателя на Народното събрание от Никола Николов, Пламен Кенаров, Марианна Асенова, Мария Гигова и Иван Козовски на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - писмено заявление, че напускат Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
В тази връзка, госпожо Асенова, ще Ви помоля да заемете мястото си при независимите народни представители, а не на реда, на който седите в момента.
Марианна Асенова (независим, от място): Добре, ще го заема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Асенова, ако обичате да заемете мястото си при независимите народни представители – на реда зад Вас.
Марианна Асенова (независим, от място): Добре, ще го заема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Мястото на независимите народни представители е на реда зад Вас. Има пултове и можете да заемете мястото си там.
Марианна Асенова (независим от място): Добре, ще го заема. (Народният представител Марианна Асенова продължава да стои на мястото си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Асенова, отправям за четвърти път молбата да заемете мястото си. Все пак сте длъжна да изпълните това. В очакване съм. (Народният представител Марианна Асенова продължава да стои на мястото си.) В противен случай, при положение, че не изпълнявате все пак нещо, което се отправя от Председателството на Народното събрание, би трябвало да Ви отстраня от заседанието. (Народният представител Марианна Асенова продължава да стои на мястото си.)
Марианна Асенова (независим, от място): Добре, ще го заема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Асенова, отстранена сте от заседанието.
Моля, напуснете пленарната зала. (Ръкопляскания от независимите народни представители.)


Започваме работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2003 ГОДИНА.
Господин Моллов, моля да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра Нихат Кабил във връзка с разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение господин Кабил да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 131 народни представители: за 117, против 9, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Моллов, докладвайте доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Позволете ми да направя още едно процедурно предложение. Във връзка с това, че този законопроект беше приет в комисията с абсолютно единодушие и всички предложения, които са правени по него, са приети по принцип и промените са отразени в доклада на комисията, позволявам си на основание чл. 69, ал. 1 да направя процедурно предложение да гласуваме този законопроект на второ четене по глави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това не подлежи на гласуване в този смисъл. Ще гласуваме по глави.
Моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:

“Д О К Л А Д
за второ гласуване относно законопроект за
преброяване на земеделските стопанства в Република
България през 2003 г., № 302-01-1, внесен от
Министерския съвет на 2 януари 2003 г.

З А К О Н
за преброяване на земеделските стопанства в
Република България през 2003 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля народните представители да гласуват заглавието на закона.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Има предложение на народния представител Стоян Кушлев, което е прието по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) С този закон се уреждат подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2003 г., наричани по-нататък “преброяването”.
(2) Преброяването се извършва с цел:
- установяване структурата на земеделските стопанства в страната;
- усъвършенстване на държавното регулиране;
- осъвременяване на статистическите методи;
- осигуряване съвместимост и сравнимост с аграрната статистика на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Член 2 гласи:
“Чл. 2. Преброяването по чл. 1 се извършва чрез:
1. подготовка, включваща съставянето на изчерпателен списък на земеделските стопанства;
2. анкетиране на място на всяко земеделско стопанство от списъка по т. 1 чрез статистически въпросник, включващ въпроси, отнасящи се до специфични характеристики на земеделските стопанства;
3. обобщаване и разпространение на данните.”
По чл. 3 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Анкетирането на земеделските стопанства започва в 8,00 ч. на 1 юли 2003 г. и приключва в 20,00 ч. на 30 ноември 2003 г.
(2) По предложение на Централната комисия по преброяването срокът по ал. 1 може да бъде продължен със заповед на министъра на земеделието и горите, но с не повече от 2 месеца.
(3) Контролът за изчерпателност на събираната информация и за точност при отразяване на данните започва на 2 юли 2003 г. и завършва 3 месеца след края на анкетирането по ал. 1, съответно ал. 2.
(4) При преброяването се събират данни за земеделските стопанства за стопанската 2002-2003 г., а за характеристиките по т. 7 от приложението към чл. 5 – към момента на анкетирането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Подлагам на гласуване цялата глава първа “Общи положения”, като включим в нея окончателните редакции, предложени от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Глава първа се приема.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “Глава втора – Обект на наблюдение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, който гласи:
“Чл. 4. Обект на наблюдение при преброяването са земеделските стопанства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, който гласи:
“Чл. 5. При преброяването на земеделските стопанства се събират данни за тях по характеристиките съгласно приложението.”
По чл. 6 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) За съставяне на списъка по чл. 2, т. 1 Националният статистически институт предоставя на органа по статистика в Министерството на земеделието и горите поименна информация от преброителната карта за земеделските стопанства от извършеното преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства към 1 март 2001 г. и от всички съществуващи регистри съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за статистиката.
(2) Структурните звена на Министерството на земеделието и горите и браншовите организации на земеделски производители и преработватели предоставят информацията и регистрите, с които разполагат, за съставяне на списъка по чл. 2, т. 1 на органа по статистика в Министерството на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля народните представители да гласуват глава втора “Обект на наблюдение”.
Гласували 128 народни представители: за 125, против 2, въздържал се 1.
Глава втора се приема.

ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “Глава трета – Органи на преброяването”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
Тя подкрепя и текста на вносителя за чл. 7, който гласи:
“Чл. 7. Министърът на земеделието и горите съвместно с областните управители и кметовете на общините организира и ръководи преброяването на земеделските стопанства.”
По чл. 8 има направено предложение от народния преставител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, и предложение от народния представител Владислав Костов – също подкрепено от комисията, която предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. Органи на преброяването са:
1. органът по статистика в Министерство на земеделието и горите;
2. областните дирекции “Земеделие и гори”;
3. централна комисия по преброяването;
4. областни комисии по преброяването;
5. местни комисии за подготовка на преброяването;
6. контрольори;
7. анкетьори.”
По чл. 9 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, и народния представител Стоян Кушлев, подкрепено от комисията по принцип. То е отразено на систематичното му място в Глава трета А с наименование “Финансиране на преброяването”.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
“Чл. 9. Министърът на земеделието и горите:
1. утвърждава статистическия въпросник по чл. 2, т. 2 и методики за попълването му и за воденето на документите, необходими за преброяването;
2. съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика определя възнагражденията на лицата, които извършват преброяването;
3. внася в Министерския съвет доклад за приключване на преброяването и за основните резултати от него.”
Комисията предлага да се създаде чл. 9а. Следващите членове се преномерират съответно.
“Чл. 9а. Органът по статистика в Министерството на земеделието и горите:
1. осигурява общата координация и методологическото ръководство при подготовката и провеждането на преброяването във всички административно-териториални единици на страната;
2. разработва програма на преброяването на земеделските стопанства към 1 юли 2003 г., наричана по-нататък “Програмата на преброяването”, в съответствие с българското законодателство и законодателство на Европейския съюз;
3. ръководи и осъществява дейността за популяризиране сред населението на целите и задачите на преброяването;
4. събира информация за земеделските стопанства и съставя предварителни списъци на стопанствата;
5. одобрява разпределението на земеделските стопанства по преброителни участъци и контролни райони;
6. организира и ръководи обучението на органите по преброяването;
7. определя земеделските стопанства, в които се осъществява контрол на събраната информация;
8. обработва и разпространява резултатите от преброяването;
По чл. 10 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, и тя предлага следната редакция на чл. 10:
“Чл. 10. Областните дирекции “Земеделие и гори”:
1. осъществяват общо методическо ръководство на преброяването по места;
2. предлагат на органа по статистика в Министерството на земеделието и горите районирането на земеделските стопанства по преброителни участъци и контролни райони;
3. осъществяват проверки по земеделски стопанства и в общините за хода на преброяването и за извършената работа;
4. организират съвместно с областните комисии по преброяването и органите на местното самоуправление разяснителна работа сред населението за целите и задачите на преброяването;
5. разпределят преброителните материали, необходими за преброяването, по общини и населени места;
6. провеждат обучението на органите по преброяването в областта, общините и населените места;
7. приемат преброителните материали от контрольорите и проверяват комплектоването на преброителните материали;
8. организират кодиринето на статистическите въпросници, въвеждането на индивидуалните данни на технически носители и изпращането им в Министерство на земеделието и горите.”
По чл. 11 е направено предложение от народния представител Стоян Кушлев, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Централната комисия по преброяването е временен орган, състоящ се от председател – представител на Министерство на земеделието и горите, заместник-председател – представител на Националния статистически институт, секретар и 16 членове, определени от министъра на земеделието и горите. В състава на централната комисия по преброяването се включват представители на Министерство на вътрешните работи и на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Централната комисия по преброяването се назначава и освобождава от министъра на земеделието и горите. Министърът на земеделието и горите назначава централната комисия в едномесечен срок от влизането в сила на закона.
(3) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.
(4) Централната комисия по преброяването:
1. обсъжда и дава становища по програмата на преброяването и останалите документи за оганизацията, подготовката и провеждането на преброяването;
2. обсъжда и предлага мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, извършващи преброяването;
3. приема и оценява резултатите от преброяването и оповестява приключването му;
4. изготвя доклад до министъра на земеделието и горите и до председателя на Националния статистически институт за изпълнението на задачите на преброяването и за основните резултати от него.”
По чл. 12 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, което предлага следната редакция:
“Чл. 12. (1) В 10-дневен срок от назначаването на Централната комисия по преброяването във всяка област се създава областна комисия по преброяването.
(2) Областните комисии по преброяването имат от 5 до 9 членове и се назначават и освобождават от председателя на Централната комисия по преброяването.
(3) В състава на областните комисии по преброяването се включват експерти по агростатистика от областните дирекции “Земеделие и гори”, специалисти от териториалните статистически бюра, служители от областните и общинските администрации, служители от регионалните дирекции на вътрешните работи и служители на териториалните звена на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване”.
(4) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.
(5) Областната комисия по преброяване:
1. следи за правилното провеждане на преброяването в областта в съответствие с програмата на преброяването и с методиките, утвърдени от министъра на земеделието и горите;
2. предприема мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, извършващи преброяването в областта;
3. информира Министерството на земеделието и горите за подготовката и провеждането на преброяването в областта;
4. изготвя доклад до Централната комисия по преброяването за получаването на преброителните материали в областната дирекция “Земеделие и гори” и за проведеното преброяване на територията на областта.”
По чл. 13 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“Чл. 13. (1) В 15-дневен срок от влизането в сила на закона в населените места се създават местни комисии за подготовка на преброяването. Местните комисии проверяват и при необходимост коригират предварителните списъци на земеделските стопанства, които ще се анкетират. Проверените и коригирани списъци се представят на органа по статистика в Министерството на земеделието и горите чрез областните комисии по преброяването за изготвяне на окончателен списък.
(2) Местната комисия за подготовката на преброяването се назначава от директора на съответната областна дирекция “Земеделие и гори” след съгласуване с кмета или с кметския наместник и включва от 5 до 11 членове. В състава й се включват и представители на съответната общинска служба по земеделие и гори към Министерството на земеделието и горите.”
По чл. 14 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“Чл. 14. Министърът на земеделието и горите по предложение на областните комисии по преброяване определя със заповед анкетьорите и контрольорите.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Контрольорът ръководи, контролира и подпомага анкетьорите от своя район. Той отговаря за пълнотата на данните, вписани в статистическите въпросници от анкетьорите.
(2) Контрольорът в своята дейност се ръководи от методиките за попълване на статистическите въпросници, а при възникване на проблеми иска съдействие от председателя на областната комисия по преброяването.
(3) Контрольорът събира преброителните документи от анкетьорите и съставя обобщена таблица с данни за контролния район по предварителен график, изготвен от областната дирекция “Земеделие и гори” и одобрен от органа по статистика в Министерството на земеделието и горите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 15. Той гласи:
“Чл. 15. (1) Анкетьорът извършва непосредственото попълване на статистическите въпросници. При събирането на персоналните данни анкетьорът се ръководи от методиките за попълване на статистическите въпросници, от указанията на контрольора и на председателя на областната комисия по преброяването.
(2) При необходимост в населените места с особени местни условия, в които анкетьорите имат затруднения в дейността си, кметовете определят придружители. Придружителите подпомагат анкетьорите и изпълняват техните указания.
(3) Министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на правосъдието след съгласуване с министъра на земеделието и горите определят анкетьори за преброяване на земеделските стопанства към техните ведомства.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 17:
“Чл. 17. Лицата, определени за анкетьори и контрольори, преминават курсове на обучение, организирани от областните дирекции “Земеделие и гори”.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля, гласувайте глава трета с направените и приети от комисията редакции.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Глава трета е приета.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага да се създаде глава трета "А" с наименование "Финансиране на преброяването" и с членове 17а и 17б:

"Глава трета "А"
Финансиране на преброяването
Чл. 17а. (1) Средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет по бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(2) Средствата по ал. 1 се одобряват от министъра на финансите по предварително изготвена план-сметка.
Чл. 17б. Министърът на земеделието и горите подготвя и представя в Министерството на финансите отчет за изразходваните средства по подготовката, провеждането, обработката и публикуването на резултатите от преброяването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля, гласувайте глава трета "А" "Финансиране на преброяването".
Гласували 118 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма.
Глава трета "А" се приема.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По глава четвърта комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието й: "Ред и начин на провеждане на преброяването".
Комисията предлага следната редакция на чл. 18:
"Чл. 18. (1) Министърът на земеделието и горите със съдействието на областните управители и кметовете на общините организира пробно преброяване като първи етап на преброяването. Целта на пробното преброяване е да се експериментират организацията, провеждането и инструментариумът на преброяването.
(2) Министърът на земеделието и горите определя населените места, в които се провежда пробното преброяване.
(3) Пробното преброяване се провежда в периода от 1 март до 1 май 2003 г.
(4) Резултатите и изводите от пробното преброяване се вземат предвид при организацията, провеждането и инструментариума на преброяването."
По чл. 19 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 19:
"Чл. 19. (1) При изпълнението на задълженията си по време на преброяването анкетьорите и придружителите посещават земеделските стопанства в своя преброителен участък всеки календарен ден от 8,00 до 20,00 ч. Анкетираният може да поиска посещението да се извърши в други часове, като посочи причините за това.
(2) Земеделските стопани и ръководителите на земеделските стопанства са длъжни да осигурят на органите по преброяването достъп до офиса и/или стопанските сгради в часовете по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който гласи:
"Чл. 20.Органите по преброяването получават данни за земеделските стопанства лично от стопанина, от ръководителя на стопанството или от писмено упълномощено от него лице."
Комисията предлага следната редакция на чл. 21:
"Чл. 21. (1) За провеждане на преброяването Министерството на земеделието и горите може да привлича лица по граждански договор.
(2) Директорите на областните дирекции "Земеделие и гори" след възлагане от министъра на земеделието и горите сключват договори по ал. 1 с анкетьорите, контрольорите и придружителите.
(3) На всеки анкетьор, контрольор и придружител се издава служебна карта, съдържаща неговите имена, единен граждански номер, срок на валидност и снимка. Образецът на служебната карта се разгласява чрез средствата за масово осведомяване. След приключване на преброяването служебните карти се връщат в областните дирекции "Земеделие и гори" заедно с преброителните материали.
(4) Лицата по ал. 3 са длъжни при посещенията си в земеделските стопанства да се легитимират със служебната карта."
Комисията предлага следната редакция на чл. 22:
"Чл. 22. Земеделските стопанства се анкетират чрез статистически въпросник за данните по Приложението към чл. 5."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който гласи:
"Чл. 23. При извършване на контролни изследвания се използват анкетни карти за:
1. проверка на точността на регистрираните данни;
2. проверка на пълнотата на списъка на земеделските стопанства."
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на членове 23а и 23б, което е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага да се създадат чл. 23а и чл. 23б със следното съдържание:
"Чл. 23а. Органът по статистика в Министерството на земеделието и горите обобщава получените от областните дирекции "Земеделие и гори" данни по чл. 10, т. 8.
Чл. 23б. (1) Министърът на земеделието и горите, въз основа на обобщените данни по чл. 23а, внася в Министерския съвет доклад за приключване на преброяване и за основните резултати от него.
(2) Резултатите от преброяването, включени в доклада по ал. 1, се публикуват в специални издания на Министерството на земеделието и горите и в интернет-страницата на министерството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля, гласувайте цялата глава четвърта така, както беше докладвана от председателя на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Глава четвърта се приема.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета – "Поверителност на данните и опазване на тайната".
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 24:
"Чл. 24. (1) Статистическата информация, получена след обработката на статистическите въпросници, се използва само за статистически цели.
(2) Забранява се разпространяването по какъвто и да е начин на персонални данни, получени по време на преброяването."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който гласи:
"Чл. 25. (1) Получените при преброяването персонални данни се защитават съгласно изискванията на този закон и Закона за статистиката.
(2) Персоналните данни, получени при преброяването, не могат да се ползват като доказателство пред органите на изпълнителната и на съдебната власт."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който гласи:
"Чл. 26. (1) Забранява се на лицата, които събират, контролират, въвеждат и обработват данните от преброяването, да ги разгласяват или да предоставят на други лица и организации персонални или обобщени данни, получени по време на преброяването.
(2) Забраната по ал. 1 се прилага и след прекратяването на работата с данните."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27 със следното съдържание:
"Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите е длъжен да осигури опазване на персоналните данни, като предприеме необходимите организационни и технически мерки и допуска до работа с данните само лица, подписали клетвени декларации за опазване на тайната.
(2) Анкетьорите, контрольорите и придружителите подписват клетвени декларации при получаване на служебните си карти по чл. 21, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28 със следното съдържание:
"Чл. 28. (1) Попълнените по време на преброяването статистически въпросници се унищожават след изтичането на три години от датата на приключване на преброяването.
(2) Редът и начинът за унищожаване на статистическите въпросници се определят със заповед на министъра на земеделието и горите."
Направено е предложение от народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя по принцип. То е отразено на систематичното му място в глава трета "А".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля, гласувайте глава пета от закона.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Глава пета се приема.
Заповядайте, господин Моллов, да докладвате по глава шеста.

ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста “Административно-наказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който гласи:
“Чл. 29. Лице, което не предостави на анкетьорите данни по чл. 5 или предостави неверни данни, се наказва с глоба до 300 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30 със следното съдържание:
“Чл. 30. Анкетьор, контрольор или друго длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 250 до 500 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който гласи:
“Чл. 31. Длъжностно лице, което има достъп до персонални данни и ги предостави или използва за други цели, освен посочените в чл. 24 или наруши забраната по чл. 26, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
По чл. 32 има направено предложение от народния представител Стоян Кушлев, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32 със следното съдържание:
“Чл. 32. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и горите.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на земеделието и горите или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Подлагам на гласуване глава шеста.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Глава шеста се приема.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за това наименование.
По § 1 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Земеделско стопанство” е самостоятелна технико-икономическа единица, подчинена на едно управление, произвеждаща земеделска продукция и отговаряща поне на един от следните критерии:
а) обработва (стопанисва) най-малко:
аа) 5 дка използвана земеделска площ;
бб) 3 дка обработваема земя;
вв) 2 дка естествени ливади;
гг) 1 дка овощни насаждения (чиста култура);
дд) 1 дка лозя;
ее) 1 дка специализирани култури (зеленчуци, хмел, тютюн, подправки, етерично-маслени култури, цветя, декоративни растения, ягодоплодни, гъби, разсадници и др.);
жж) 0,5 дка оранжерии;
б) отглежда най-малко един от следните видове или категории животни:
аа) 1 крава;
бб) 1 биволица;
вв) 2 говеда;
гг) 2 бивола;
дд) 1 женска за разплод (еднокопитни);
ее) 2 работни животни (еднокопитни);
жж) 5 прасета;
зз) 1 свиня-майка;
ии) 5 овце-майки;
кк) 2 кози-майки;
лл) 50 кокошки-носачки;
мм) 100 пилета за угояване;
нн) 10 продуктивни пчелни семейства;
оо) 10 зайкини;
пп) 1 репродуктивно мъжко животно, използвано за естествено покриване – бик, жребец, нерез;
рр) специални видове животни – 1000 пъдпъдъка, 30 други птици (пуйки, гъски, патици и др.), щрауси, ангорски кози, ангорски зайци, норки, нутрии, буби и др.
2. “Земеделски стопанин” е физическо или юридическо лице – собственик, наемател или ползвател на стопанството, от името на което и/или за сметка на което стопанството извършва дейността си. Той носи юридическата и икономическата отговорност за дейността на стопанството и поема стопанския риск.
3. “Ръководител на земеделско стопанство” е физическо лице, което осъществява непосредственото ежедневно управление на стопанството.
4. “Стопанска година” е периодът от 1 октомври до 30 септември на следващата година или до прибиране на реколтата.
5. “Преброителен участък” е територията, определена за преброяване от един анкетьор.
6. “Персонални данни” са получените за статистически цели индивидуални данни, които могат да се отнасят за стопански или друг субект, осъществяващ дейност на територията на Република България.
7. “Инструментариум” е съвкупност от всички документи и технически средства, необходими за подготовката, организацията и провеждането на преброяването.
8. “Резултати от преброяването” е сборната информация от обработените данни за земеделските стопанства и извършените въз основа на тях анализи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Моллов.
Моля да гласувате по Допълнителната разпоредба на закона.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба се приема.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието “Заключителна разпоредба”.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.”
Към доклада на комисията има направено приложение по чл. 5 – “Списък на основните характеристики, които ще се наблюдават при провеждане на преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2003 г.”, който е приложен към доклада. (Списъкът се прилага към протокола.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Моллов.
Моля да гласувате Заключителната разпоредба.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 3.
Заключителната разпоредба се приема, а с това и целият Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2003 г.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Докладът на водещата комисия е представен. Представени са становищата и на другите комисии.
Министърът също е изложил мотивите на правителството да внесе този законопроект. Направени са и изказвания.
Имате думата за изказвания по реда за първо четене.
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за животновъдството безусловно е резултат на процесите, които протичат в реалния живот и това е една реакция, свързана с усъвършенстване на правната уредба на обществените отношения в тази сфера, както и промените на директивите на Европейския съюз. Предложенията в голяма степен отговарят на реалните потребности. Заедно с това в законопроекта има няколко съществени пропуска, които са принципни и които не мога да не отбележа.
На първо място, като че ли с този законопроект се отрича възможността специфични сфери в обществените отношения за една страна да бъдат уредени със свои закони, а не да се следва сляпо законодателството на Европейския съюз. Това е сферата на пчеларството – сфера, в която ние имаме отдавна регламентирани обществени отношения, с един от най-старите закони в България – Закона за пчеларството.
В момента със Закона за животновъдството се предвижда Законът за пчеларството да бъде отменен и с няколко най-общи принципни текста тази материя да бъде уредена, като пчелите се приравняват, най-грубо казано, към животните, без специфичните проблеми в тази сфера да бъдат уредени, без да се има предвид, че това е подотрасъл, в който, освен че имаме традиции, имаме огромни шансове да запазим и разширим присъствието си на европейския пазар.
Искам да ви напомня, че още в самото начало на работата на парламента през 2001 г. беше внесен законопроект за пчеларството, който, за съжаление, беше единодушно отхвърлен от мнозинството, въпреки че решаваше точно тези проблеми по един нов и модерен начин. Очевидно тази потребност продължава да съществува, но в никакъв случай този проблем не се решава със Закона за животновъдството, затова този текст категорично трябва да отпадне.
Втори проблем, който не е решен в законопроекта принципно, това е проблемът за стимулиране на биологичното животновъдство – сфера, в която ние имаме огромни шансове чрез поощряването на това направление в животновъдството да разширим присъствието си на европейския пазар и да дадем шанс на нашите животновъди да развиват едно ефективно производство с добра реализация. Тук отново имаме декларативни текстове без никакви механизми за стимулиране на биологичното животновъдство.
И третият съществен проблем е отново текст, който е доста общо формулиран, но с възможни много негативни последици. Това е текстът за генно модифицираните животни – отново сфера, която е изключително чувствителна, сфера в която трябва да бъдем много предпазливи. Неслучайно днес се предлага на комисиите, които имат отношение към този проблем, да чуят аргументите в областта на генно модифицираните организми. Но тук текстът е изключително общ и дава огромни възможности съвсем непозволително тази материя да се третира в много разширен план и да допуснем на нашия пазар и в производството, свързано с животновъдството, да има присъствие на генно модифицирани животни.
Това са изключително принципни сфери в този законопроект, които трябва категорично още на първо четене да бъдат уредени, а да не се надяваме, че между първо и второ четене тези принципни въпроси могат да бъдат решени. Те просто трябва да бъдат обсъдени и отразени. Затова аз имам съществени и сериозни резерви по отношение на закона в този му вид именно заради тези три много важни проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, проф. Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, тъй като участвах в обсъждането му и в Комисията по околната среда и водите и там направих изказване по някои негови основни достойнства, а също така и по някои моменти, които трябва да бъдат усъвършенствани.
На първо място, този законопроект отчита променените условия в страната от гледна точка на системата на животновъдството в народното стопанство.
Второ, той е съобразен с цяла серия от регламенти на Европейския съюз по този проблем. Тези регламенти са изброени и са инкорпорирани в отделните членове и положения. Факт е, че 97 на сто от животните вече се отглеждат в частния сектор и това трябва да бъде регламентирано по нов начин и с нови норми.
Тук искам да кажа по повод на това, което каза госпожа Евдокия Манева, че е недостатък отменянето на предишния Закон за пчеларството. Всъщност тук има формулировки от най-общо естество, но доколкото може би и тя вече е видяла, в Комисията по околната среда и водите ще бъде разгледан законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, който ще разгърне тази материя от гледна точка на нейната специфика. По същия начин стои и въпросът за генно модифицираните организми.
Аз мисля, че в законопроекта има достойнства, че той дава както системата за управление на животновъдството със съответните развъдни асоциации, така също и формулиране на условията за отглеждането на животни и също възможностите за стимулиране на тази дейност. Факт е, че в този законопроект се разглежда животновъдството в неговия най-широк спектър като дейност по отглеждане на такива животни, които са от типа – именно това е второто царство. Като кажем, че растенията са автотропни, животните са хетеротропни, тоест използват готови продукти и това не е само едрият и дребният рогат добитък, а са и рибите, и рибовъдството, пчеларството, бубовъдството, птицевъдството и т.н.
Смятам, че може да се мисли за стимулиране в този закон, който е призван да определи държавната политика в тази сфера. Може да се мисли за положения, след като разглеждахме и Закона за кооперациите, тук да се намерят такива текстове и може би това ще стане между първото и второто четене - да се помисли за стимулирането на тази дейност. След като вече имаме и преброяване на земеделските стопанства, да се стимулира дейността в кооперации от типа на европейските кооперации, при които си остава частната собственост и индивидуалното занимание с определената дейност, но всичките тези производители са организирани в съответни кооперации, които са по-мощни и имат възможности да излизат на пазара, да се конкурират и да представят една качествена стока.
Аз не искам да се разпростирам по другите положения, където става въпрос за качество на продукцията и за формите на селекцията на животните, които също са решени в този закон. Мисля, че при едно добросъвестно оглеждане от Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите би могло да се направят някои прецизни подобрения между първото и второто четене, които ще усъвършенстват текста и ще го обогатят като една програма за управление на този отрасъл на народното стопанство.
Аз ви призовавам за подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Ганчев.
Заповядайте, господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Господин председател, уважаеми колеги!
Както е известно, през 2000 г. бе приет Закон за животновъдството и прилагането му в изминалия период показа, че в резултат на настъпилите икономически проблеми и поставените изисквания от Европейския съюз, законът се нуждае от актуализация.
Налице са и редица пропуски, които следва да бъдат преодолени.
От тази позиция и в съответствие с европейското законодателство е разработен и прилаганият законопроект и ние го разглеждаме точно в този смисъл. Наред с това е потърсено и решение на такива въпроси като въвеждането на правила за селекция и производство на разплодния материал, опазването, възпроизводството и съхраняването на националния генофонд, което за мен е изключително важно, развитие на животновъдството на пасищна основа, въвеждането на изискванията на Европейския съюз при окачествяване на животинската продукция за консумация и репродукция, по-пълен обхват на различните сектори в животновъдството – бубарство, пчеларство, рибовъдство.
И аз тук в отличие от казаното преди мен мисля, че това е достойнство, именно това е достойнството на закона, че той обхваща цялата материя на животновъдството и третира всички въпроси, които са свързани с животновъдството в страната.
Естествено, законът има и някои недостатъци и несъвършенства. Той от нас беше критикуван и лично аз направих няколко предложения за подобряване на редакциите и за неговата по-голяма пълнота, но съм абсолютно категорично съгласен с това, което се каза преди мен, че тези допълнения и редакции са изпълнени при второ четене в законопроекта като, например, въпросът за стимулиране разнообразието на формите за развитие и отглеждане на животновъдството. Мисля, че в този смисъл могат да бъдат решени между двете четения тези въпроси.
В тази връзка аз предлагам също законопроектът да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
Гласували 123 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 31.
Законопроектът се приема на първо четене.

Приключваме по този начин точка втора и преминаваме към трета точка от програмата за тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Моля председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов да докладва.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Моля да се произнесете по това процедурно предложение.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Моля, поканете заместник-министъра.
Д-р Адемов, бихте ли изчакали малко, тъй като сме пропуснали да гласуваме едно процедурно предложение по предишната точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател, че дадохте възможност да коригирам пропуска, който допуснах.
Правя процедурно предложение във връзка с това, че има някои текстове, които изискват допълнително уточняване по Закона за животновъдството, за удължаване на срока между първо и второ четене с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Който е за това да се удължи срока, моля да гласува.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, д-р Адемов, за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно второ гласуване на законопроект за изменение и
допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, № 202-01-57 от 9 септември 2002 г.,
внесен от Министерски съвет

Уважаеми господин председател, на свои заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Министерски съвет, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В чл. 2, ал. 2 думите “Гражданската защита” се заменят с “Държавната агенция “Гражданска защита”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложение на народния представител Хасан Адемов за създаване на § 1а. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на § 1а:
“§ 1а. В чл. 8, ал. 3 се изменя така:
“(3) Работното оборудване се пуска на пазара и/или се пуска в действие и използва, само ако отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове”.”
“§ 2. В чл. 10 ал. 3 се отменя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
“§ 3. В чл. 15 след думата “декларират” се добавя “в 30-дневен срок от началната дата на настъпване на събитието”, а думите “районна инспекция по труда” се заменят с “Дирекция “Областна инспекция по труда”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Предложение на комисията за създаване на § 3а:
“§ 3а. В чл. 16, ал. 1, т. 3 думата “трудоспособност” се заменя с “работоспособност”.”
Комисията подкрепя предложението.
“§ 4. В чл. 20, ал. 2 думите “началника на Управление “Гражданска защита” при Министерство на отбраната” се заменят с “председателя на Държавна агенция “Гражданска защита”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Адемов.
Моля да гласувате по наименованието на закона и параграфи от 1 до § 4, включително.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.

ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 5. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 2 думата “трудоспособността” се заменя с “работоспособността”.
2. В ал. 4 думите “със здравно заведение, което изпълнява функциите по смисъла на разпоредбите на този член” се заменят със “с регистрирана служба по трудова медицина”.
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Функциите и задачите на службите по трудова медицина, изискванията за състава и квалификацията на персонала, за организацията на дейността, за добрата практика и за качеството на дейността, условията и редът за регистриране и заличаване на регистрацията се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.”
Има предложение на народния представител Росица Тоткова:
“В § 5, т. 3, ал. 5 изразът “за организацията на дейността” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, ще защитите ли Вашето предложение? Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, службите за трудова медицина бяха създадени със Закона за здравословни и безопасни условия на труд, приет през 1997 г. Тяхната функция е предимно превантивна. Те трябва да консултират работодателите и работниците по отношение на планирането, организирането и изпълнението на задълженията им, свързани с осигуряване и поддържане на безопасни и здравословни условия на труд, укрепване здравето на хората, които работят в съответните предприятия. Задължение на всеки работодател в България е да използва услугите на такива служби по трудова медицина, които имат много специфични функции. Те нямат функциите на здравно заведение, което да лекува хората. Техните функции се изразяват в това, че трябва да правят оценка на професионалния риск, съществуващ на работното място, и оценка на въздействието на условията на труд върху здравето на хората. Затова службите по трудова медицина би трябвало да имат съществено отражение върху условията на труд, при които работят българските граждани, които са твърде рискови и оказват силно въздействие върху здравето на хората. Поради това е редно и нормално с подзаконов акт да се определят някои от параметрите на работа на тези служби по трудова медицина, като например условията и редът за обслужване на хората в съответните предприятия, техните функции и задачи, квалификацията на работещите в тях, за да има необходимият минимум от специалисти в съответните области, които да отговарят за оценката на риска в предприятията, за качеството на дейността и т.н.
Смятам обаче за твърде прекалена намесата на държавата в това тя да приема с подзаконов нормативен акт организацията на дейността на фирмите. Това е тяхна работа. Те трябва да намерят тази организация, която е оптимална за съответната фирма. Службите за трудова медицина са регистрирани по Търговския закон и трябва да отговарят на изискванията за видовете специалисти, които трябва да имат, за квалификацията, която трябва да имат тези специалисти. Смятам обаче за недопустимо да се намесваме в организацията на дейността на тези служби за трудова медицина. Важно е те да изпълнят предназначението, което им дава законът, а именно да консултират работодателите и работниците по отношение на планирането и организирането на дейността, свързана с оценката и въздействието на условията на труд. От това законът няма да загуби. Напротив, ще запазим възможността на самите служби по трудова медицина сами да организират дейността си, без да допускаме намеса на държавата в такава дейност, която е право преди всичко на хората, които работят в нея, и на нейното управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля да гласувате предложението на госпожа Тоткова.
Гласували 119 народни представители: за 49, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 5, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 100, против 20, въздържали се 2.
Параграф 5 се приема.
Господин Адемов, моля да представите параграфите от 6 до 13 включително.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 6. В чл. 28, ал. 1 думите “по-малко от 50 работници и служители” се заменят с “персонал до 50 работници и служители включително”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
За § 7 има текст, представен отделно в допълнителен доклад, след прегласуване в Комисията по труда и социалната политика.
Предложение на комисията за § 7:
“§ 7. Член 32 се изменя така:
“Чл. 32. (1) В кооперации с членски състав с 50 и повече кооператори, а и в кооперации със състав до 50 кооператори, се изгражда съответно комитет или група по условия на труд.
(2) Представителите в комитетите или групите по условия на труд се избират от общото събрание на кооперацията. Председател на комитета или групата по условия на труд е председателят на кооперацията.”
“§ 8. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Навсякъде в текста думата “Министерството” се заменя с “Министърът”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. самостоятелно или с други министри издава нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, организира и координира разработването на нормативни актове в тази област, когато са от компетентността на други министри, и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;”.
3. Точка 5 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
“§ 9. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думата “Министерството” се заменя с “Министърът”.
2. Създава се т. 6:
“6. осъществява контрол върху дейността на службите по трудова медицина чрез органите на Държавния санитарен контрол.”
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думата “Министерството” се заменя с “Министърът”.
2. В т. 2 думата “трудоспособността” се заменя с “работоспособността”.
3. Създава се т. 6:
“6. осъществява контрол върху дейността на службите по трудова медицина чрез органите на Държавния санитарен контрол.”

"§ 10. В чл. 39, ал. 2 т. 5 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
"§ 11. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "към Министерството" се заменят с "- второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Фонд "Условия на труд" е юридическо лице със седалище София."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
"§ 12. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "като извънбюджетни средства" се заменят с "по бюджета на Министерството на труда и социалната политика".
2. В ал. 2:
а) т. 2 се изменя така:
"2. суми от Фонд "Трудова злополука и професионална болест" на Държавното обществено осигуряване, предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за намаляване на честотата и тежестта на осигурените социални рискове "трудова злополука и професионална болест";"
б) т. 4 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
По § 13 има предложение на народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение и на народния представител Валери Цеков, също подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 13:
"§ 13. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 2:
"2. участие във финансирането на проекти за подобряване условията на труд в отделни предприятия с конкретна практическа приложимост и висок социален ефект на резултатите на ниво бранш. Финансовото участие е в размер до 20 на сто от стойността на проекта."
2. Досегашните т. 2, 3, 4 и 5 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.
3. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се предоставят безвъзмездно при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Росица Тоткова (ПСОДС от място): Искам да взема отношение по § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ама Вие нямате предложение по § 13, госпожо Тоткова, и по правилник не е редно да се изкажете. Нямате предложение просто.
Росица Тоткова (ПСОДС от място): Как да имам предложение по него, след като той е внесен между първо и второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Добре, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! Аз нямах възможност да направя предложение по този параграф, просто защото той не съществуваше в проекта на Министерския съвет. Този параграф се появи между първо и второ четене.
Аз си позволявам да занимавам колегите народни представители с този параграф, защото тук става въпрос за нарушаване на един принцип. Принципът е свързан с това, че става въпрос за средства, които се набират от работодателите, средства, които представляват всъщност осигурителни вноски, които работодателите плащат за всяко работещо при тях осигурено лице във Фонд "Трудова злополука и професионална болест". Тези средства, съгласно Кодекса за задължителното обществено осигуряване, се използват не само за изплащане на обезщетенията на работници поради това, че те са претърпели трудови злополуки или са получили инвалидност, или са заболели от професионална болест. Те се използват и за редица други мероприятия, които би трябвало Националният осигурителен институт да реализира, за да може именно да се извършва превенция, тоест да може да се предприемат действия, с които да се предотвратява рискът от трудови злополуки и заболявания.
С този параграф, който се въвежда сега, всъщност тези средства, които се събират солидарно от всички работодатели, ще могат да се използват от конкретни предприятия, от конкретни фирми, което всъщност ще създаде неравнопоставеност между работодателите.
Аз си спомням, че имаше много сериозна съпротива срещу това във Фонд "Професионална квалификация и безработица", както се казваше тогава, преди да бъде приет Законът за насърчаване на заетостта, че със средствата на всички работодатели се повишава квалификацията на работещите в отделни предприятия. И всъщност това, вместо да подобрява икономическата среда за всички, създава условия за изоставане в конкурентоспособността на отделни работодатели, които имат принос в този процес.
Това, между другото, уважаеми колеги, и вие, колеги, от Комисията по труда и социалната политика, също го отчетохте, когато се прие предложението на Министерския съвет, много справедливо, впрочем, за това средствата от Фонд "Безработица" да се използват единствено и само за обезщетение. И отпадна задължението на работодателите да финансират такива действия, които биха били полезни за отделните лица.
Задължение и право на работодателите е да влагат средства за повишаване на квалификацията; задължение и право е на всеки отделен човек да участва в такива курсове за квалификация, а задължение и право има държавата да подпомага хората, особено тези в неравностойно положение.
Така че ние вече сме дискутирали такъв принцип и тогава постигнахме съгласие по него. Затова тук сега ние се връщаме отново в тази хипотеза, която съществуваше в Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта във Фонд "Професионална квалификация и безработица".
Аз смятам, че ние трябва да положим всички усилия така, че условията в предприятията да се подобряват, а не да отлагаме срока, в който работодателите са длъжни да осигурят такива здравословни и безопасни условия на труд. Още повече, че по силата на самия закон задължение на всеки работодател е, или както тук е записано, "юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работници и служители и т. н., са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд". Всъщност, това е философията на този закон – че той вменява отговорност на работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд. И при тази много висока осигурителна тежест в България – защото, ако данъците се движат около 20-22 процента средно, осигурителната тежест всъщност е 40 процента и то за трета категория труд – вместо да търсим възможности за намаляване на осигурителната тежест, ние всъщност търсим възможности за използване на средствата от тези фондове и то не в посоката, в която би трябвало те да се използват и да имат ефект за всички, които имат участие и принос в този осигурителен процес.
Най-важната характеристика на осигурителния процес е солидарността. И тази солидарност, за да бъде приета, преди това хората трябва да бъдат убедени, че има справедливост.
Господин председателю, искам да направя процедурно предложение. (Реплика на народния представител Владимир Дончев.) Господин Дончев, имам такова право по правилник.
Правя процедурно предложение § 13 да отпадне, независимо от това, че в хода на дискусията, ако Вие четете доклада за второ четене, предложението на вносителите претърпя съществени промени, защото все пак много голяма част от това, което казах пред тях, беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на госпожа Тоткова.
Аз имам следния избор – да гласуваме параграфите от 6 до 12 включително. (Реплика на народния представител Владимир Дончев.)
Господин Дончев, моля Ви, ще Ви обясня точно за какво става дума, тъй като текстът е направен в редакция на комисията. В правилника чл. 70 предвижда само по чл. 70 да се обсъждат предложенията на народните представители. Затова госпожа Тоткова има право да направи своите възражения по § 13 и по тази причина тя казва той да отпадне. Ето това е причината. Тъй като тя пропусна да направи своето предложение, затова я върнах.
Така че добре е да се справяме с правилника. Аз също имах проблем по този § 13.
Подлагам на гласуване параграфи от 6 до 12 включително.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграфи от 6 до 12 включително са приети.
Има предложение на госпожа Тоткова § 13 да отпадне.
Заповядайте, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, всъщност това, което комисията възприе след един продължителен дебат по § 13, представлява една възможност, която фиксираме в закона. Искам само с няколко думи да обясня на уважаемите колеги какъв е проблемът и как ние смятаме, че по този начин проблемът ще бъде частично решен.
Създаването на безопасни условия на труд изисква инвестиции. Тези инвестиции по принцип е възприето работодателят да прави сам. В този текст обаче ние визираме възможност във фонда, който съществува и в който се правят отчисления именно за безопасни условия на труд – трудова злополука и професионална болест, а това са рискове, които са свързани именно с условията на труд, ние даваме възможност да се правят пилотни проекти, които фондът да съфинансира в размер на 20 на сто от инвестицията за отделни предприятия. Но забележете – “с конкретна практическа приложимост и висок социален ефект на резултатите на ниво бранш”, тоест това да бъдат пилотни проекти, които фондът да съфинансира, от чието приложение да се направят изводи, да се наберат конкретни практически знания и тези мерки, които се внедряват в това предприятие, след това да могат да бъдат използвани от предприятията в целия бранш. Това е идеята на този текст. И аз смятам, че този текст ще даде възможност именно с такива пилотни проекти постепенно във всички браншове да се пристъпи към разработването и постигането на по-добри условия на труд.
Според мен опасенията, които изрази госпожа Тоткова, нямат сериозно основание. Тук не става въпрос за това, че фондът ще преразпределя някакви пари и ще ги дава на едни фирми, а на други няма да ги дава, че фирмите, които получат пари от фонда, ще си подобрят рязко условията на труд и ще имат по-добра конкурентоспособност. Не става въпрос за това. Пак казвам: тук става дума да се подпомогнат работодателите там, където има качествени, годни проекти, тези проекти да бъдат реализирани в едно предприятие, но само тогава, когато проектът може да бъде използван в целия бранш, за да може при реализацията на този пилотен проект работодателите да бъдат убедени, че това е една работеща система, която действително подобрява условията на труд в конкретния бранш.
Така че според мен няма основание за никакво притеснение, най-малко пък за това, че работодателите ще бъдат поставени при някакви преференциални условия – тези, които разработват съответните проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Цеков.
Реплика на госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Цеков, при всичките Ви опити да изложите някакви аргументи, които биха подкрепили Вашата теза, че може да се наруши принципът, който е приет, искам да Ви кажа, че това е безуспешно. Защото принципът затова е принцип, за да бъде валиден за всички. Още повече, че в чл. 24 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, където са формулирани разходите от фонд “Трудова злополука”, в т. 3 е записано “мероприятия за предотвратяване на трудова злополука и професионална болест”. Най-накрая ние наистина трябва да разберем, че осигурителните вноски, които отиват в този фонд, не са средства, които се използват само за изплащане на обезщетения за трудови злополуки и професионална болест, че трябва да се провеждат и други действия, които биха подобрили условията на труд. Но това не означава, че един работодател трябва да финансира друг работодател. За това става дума. Изобщо не говорим за пилотен проект, а за конкретни проекти.
Освен това аз искам да информирам колегите народни представители, че най-тежките думи по този параграф бяха казани от Ваш колега, който заяви, че всъщност този текст създава условия за корупционна среда. Казвам го, само за да насоча вниманието ви, че не само ние от Обединените демократични сили имаме възражение срещу този текст, а ваши колеги имаха възражения срещу този текст. И тъй като аз винаги съм казвала, че е много хубаво, че Народното събрание е публична институция и всичко се пише, можете да го проверите.
Освен това у себе си имам мнението на Русенската стопанска камара на работодателите, която е най-голямата в България. Тяхното мнение е също отрицателно.
Така че, уважаеми колеги, просто става въпрос за това ние да се научим да спазваме принципите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Цеков, заповядайте, имате думата за дуплика.
Валери Цеков (НДСВ): Аз нямам становището на Русенската камара, но доколкото знам, в тристранния съвет този въпрос е обсъждан и принципът единодушно е подкрепен от работодателите. Нали в този фонд вноските ги правят работодателите? Те отчисляват своите пари. И те приемат този текст, който според вас щял да постави някои от работодателите в преференциално положение, други не. След като хората, които дават парите в този фонд, са съгласни този текст да работи, защото те много добре знаят, че първият проект, който се реализира, е най-скъп, щом те са съгласни, госпожо Тоткова, аз не виждам какво против можем да имаме ние в Народното събрание, тъй като става дума за изразходване на пари на самите работодатели. В тристранния съвет има категорична солидарна подкрепа за този текст. Не знам дали представители на Русенската стопанска камара са били там, явно вие имате някакви по-специални връзки с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Цеков.
Има ли други изказвания по този чл. 13? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова § 13 да отпадне.
Гласували 133 народни представители: за 52, против 75, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега ще гласуваме § 13 така, както е предложен от комисията в новата му редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 85, против 31, въздържали се 4.
Параграф 13 се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 14. В чл. 47, ал. 3, думите “Националният съвет по здравословни и безопасни условия на труд” се заменят с “Националният съвет по условия на труд”.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Тоткова, ще вземете ли думата?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожа Тоткова оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване § 14, подкрепен от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграф 14 се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 15 има направено предложение от народния представител Хасан Адемов т. 6 да се измени така:
“6. одобрява проекти и програми за финансиране със средства на фонда и сключва договорите с изпълнителите на получилите финансиране проекти и програми.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова – в § 15, т. 3 се изменя така:
“3. фонд “Условия на труд” административно се обслужва от Министерството на труда и социалната политика.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 15:
“§ 15. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите “годишната план-сметка” се заменят с “бюджета”.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика бюджета на фонда;”
3. Точка 6 се изменя така:
“6. одобрява проекти и програми за финансиране със средства на фонда и сключва договорите с изпълнителите на получилите финансиране програми и проекти.”
4. Създава се т. 7:
“7. предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика структурата и щата на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Тоткова, имате предложение. Ще го защитите ли? Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Когато приемахме бюджета на Република България председателят на Комисията по финанси в Народното събрание два пъти заяви много категорично от трибуната на Народното събрание, че административният персонал в министерствата няма да се увеличава. С приемането на бюджета всъщност се отделиха от средствата на българските данъкоплатци пари за 2700 чиновника. Ето сега отново в този закон съвсем невинно в едни промени, които общо взето са козметични, се вкарва текст, с който се създават работни места. Може би това е политиката на правителството – по този начин да решава проблемите със заетостта на своите поддръжници и членове, но се създават работни места за хора, които ще обслужват фонд “Условия на труд”.
Аз мисля, че след като Министерството на труда и социалната политика получи 120 бройки допълнителен щатен персонал…
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Осемдесет.
Росица Тоткова: Не е вярно! Защото не сте чели доклада на министъра на финансите! Не искам да ме прекъсвате, защото аз, общо взето се придържам към истината.
Министерството на социалната политика получи 120 допълнителни бройки към тези 2700. От тези 120 бройки биха могли да се отделят няколко, за да изпълняват и тези функции. Моето предложение е всъщност фонд “Условия на труд” да се обслужва от персонала на Министерството на труда и социалната политика. Отново, уважаеми колеги, ние с лека ръка се разпореждаме с чужди средства. Тук не става въпрос за средства, които принадлежат на хазната, тук става въпрос за средства, които принадлежат на фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Това са обществени средства, тези средства се управляват по съвсем различен начин. Те не се управляват от министъра на финансите, те се управляват на трипартитен принцип, именно защото в конкретния случай, за фонд “Трудова злополука”, работодателите са тези субекти, които правят вноски в този фонд. Така че ние много лесно даваме тези пари. Преди малко тук колегата ме убеждаваше, че с 1 млн. 200 хил. и някакви си там 10 проекта през годината ние ще подобрим условията на труд в България, а сега от тези оскъдни средства – 1 млн. 200 хил., колкото има фонд “Условия на труд”, ние ще трябва всъщност да издържаме нови чиновници в нашата държава. Аз мисля, че Министерството на труда и социалната политика има необходимия брой, има необходимия капацитет, има необходимите специалисти, които биха могли да се включат в обслужването на този фонд.
Може би трябва да направим връзка между това, което преди малко вие гласувахте, тоест участието в проекти, макар и с един много редуциран, господин Цеков, от Вашето първоначално предложение принос на фонд “Условия на труд” и тези нови чиновници, на които вероятно вече им знаете имената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на госпожа Тоткова.
Давам думата на господин Апостолов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложението, което направи народният представител госпожа Тоткова, поради простата причина, че администрацията на този фонд не може да бъде администрация на Министерството на труда и социалната политика. Както по-рано вие гласувахте, фондът е самостоятелно юридическо лице. Юридическите лица не са в състава на администрацията на Министерството на труда. Наистина Министерството на труда има увеличен персонал, но този увеличен персонал, госпожо Тоткова, е във връзка с новите функции, които има министерството и които вие много добре знаете – вече има Национална служба за социално подпомагане, нещо, което се управлява изцяло от министерството и се създаде от министерството за управление. Няма никакви допълнителни бройки в който и да е ресор извън тази служба “Социално подпомагане”, която премина към министерството.
Не е възможно фондът да бъде администрация на министерството. Възможно е да бъде изпълнителна агенция или с ранг на изпълнителна агенция, но въпреки това той пак не може да бъде с щат в министерството. Може да бъде единствено и само със самостоятелен щат. Той, както Вие казахте, се управлява трипартитно и именно затова не може министерството да управлява фонда, в който решенията се взимат от социалните партньори. И е по-редно фондът да си има самостоятелна администрация за изпълнението на тези проекти, за които вие преди това говорихте.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Говоря за обслужването на фонда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Именно обслужването на фонда ще бъде за сметка на самия фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
По § 15 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 15, против 97, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 15 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 97, против 12, въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 16 има предложение от народния представител Росица Тоткова – в § 16 т. 1 и 5 да отпаднат.
Предложението за отпадане на т. 1 е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 5.
Предложение от народния представител Атанас Василев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 16:
“§ 16. Създава се чл. 48а:
“Чл. 48а. Управителят на Фонд “Условия на труд”:
1. организира дейността и ръководи заседанията на управителния съвет;
2. представлява фонда;
3. назначава и освобождава служителите на фонда;
4. има право да се разпорежда със суми до 3 хил. лева месечно в рамките на средствата за текущи разходи, утвърдени с годишния бюджет на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В този чл. 48а са регламентирани правата и задълженията на управителя на Фонд “Условия на труд”. Този чл. 48 претърпя известни промени и то съвсем естествено, защото тук отново вносителят имаше опит да си вмени правото да управлява самостоятелно обществените средства, за които става въпрос през цялото време. Сега обаче в предложението на комисията остана т. 4, че управителят на фонда има право да се разпорежда със суми до 3 хил. лева месечно в рамките на средствата за текущите разходи, утвърдени с годишния бюджет на фонда.
Този въпрос беше поставен на продължителна дискусия в Комисията по труда и социалната политика. Тогава вносителите се опитваха да ни убедят, че тези 3 хил. лева били точно за тези чиновници, за техните заплати, за листа, за химикалки и т .н. Всъщност, уважаеми колеги, това което в края на краищата предложиха като текст, защото се споразумяхме те да направят предложение именно в този дух, е това, което преди малко ви прочетох. Тоест управителят на фонда има право самостоятелно, по свое усмотрение да се разпорежда с чужди пари.
Аз не знам в друг закон, който ние сме гледали и който е бил приеман преди това, който изобщо да е в действие в България, някой да има такова право. Ние му даваме 3 хил. лева и му казваме: прави каквото си искаш с тях в рамките на текущите разходи.
Аз мисля, че този трети пример за това как се посяга върху обществените средства и колко ние не държим на това да утвърждаваме точно трипартитното управление, да уважаваме собствеността, тук най-вече се затвърждава.
И аз се обръщам и към председателя на комисията, и към заместник-министъра да призоват колегите да не подкрепят такъв текст, защото така все едно му даваме в портфейла 3 хил. лева и той да си прави каквито иска разходи с тези пари.
Аз знам, че вие ще кажете, че те ще бъдат изразходвани много целенасочено и т.н. Няма никаква гаранция. И самият факт, че текстът е толкова прозрачен не дава възможност да си мислим, че има гаранция за изразходването на тези средства. Това е достатъчно показателно, отново ще кажа, за вашето отношение, към обществените средства. Още повече, че заместник-министърът, който има и политически опит, има и опит на ръководител се опитва тук да ни заблуждава, че управлението и обслужването било едно и също. Ами вие ако така ще обслужвате фонда като му харчите само парите и замазвате с някакви малки проекти, защото те няма как да са големи, просто защото този фонд не разполага с много пари, резултатът ще бъде именно такъв – да се харчат парите за каквото реши администрацията и в края на краищата непрекъснато ще отлагаме срока, в който работодателите трябва да привеждат действията си в съответствие със закона.
Може би уважаемият управител на фонда ще издаде и той такова писмо до службите за социално подпомагане. Впрочем, уважаеми господин Валери Апостолов, ако това бяха хората, които се присъединяват към Министерството на труда и социалната политика, ако тези служби са само по 10 души в община, щяха да бъдат 2600. Тук става въпрос за нещо съвсем различно.
Въпросът ми е, че тези 3 хил. лева месечно, отново ще повторя, може би той ще използва за това да изпрати писмо, както е изпратил тук един служител от министерството, ето, с грифа на Министерството на труда и социалната политика (показва писмото), социалните служби в България да се абонират за в. “Новинар” и за в. “Пари”. Значи 262 общински служби с областните служби, всички те ще се абонират и ще четат единствено и само в. “Новинар”, единствено и само в. “Пари”. Ето, за това нещо става дума. Даже за улеснение сте им дали, уважаеми колеги, и банковите сметки да не би пък някой да се обърка и да не спази разпореждането.
Аз мисля, че ние трябва да уважаваме усилията най-вече на българските работодатели за това да се стремят да спазват законите, да имат европейско отношение към своите работещи и това се изразява именно в отношението ни към парите, които те внасят във фондовете на Държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте, господин Апостолов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Господин председател, дами и господа! Благодаря на госпожа Тоткова за емоционалното изказване, което макар и не по същество, не можа да очертае пред вас кръга на въпросите, които има да решава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Въздържайте се от квалификации. Говорете по същество, ако обичате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Искам да кажа, че този текст на чл. 48а е чисто нов. Такъв текст нямаше и старият текст не даваше по никакъв начин забрана на управителя да се разпорежда до какъвто и да било размер на средствата. Тоест ние искаме да лимитираме определен обем от средства, с които той може да се разпорежда, но не както каза госпожата народен представител, безконтролно за текущи разходи, защото изречението продължава със запетая и е казано “утвърдени с годишния бюджет на фонда”.
Искам да ви припомня, че този годишен бюджет на фонда се предлага от управителния съвет, който е съставен на трипартитен принцип и се утвърждава от Национален съвет по условия на труд. Така че тези средства са определени, за да може да се изплащат необходимите средства за администриране на фонда. Казано е “до 3 хил. лева”. В настоящия момент фондът има шест служителя персонал и всички проекти, които се подготвят за социалните партньори за всички фондове, за всички областни съвети по условия на труд са за сметка на фонда. Размножаването на тези доклади, на тези проекти до всички общини се извършва от фонда. Сами разбирате, че сумата “до 3 хил. лева” не е толкова голяма в национален мащаб, с която да разполага управителят на фонда. Защото в противен случай, ако той е използвал за част от закупуване на техниката, за която има средства – принтери, тонер, касети, ще излиза, че трябва да свиква управителен съвет, за да изплати заплатите или ако не достигне за заплатите да изплати Държавното обществено осигуряване. Така че сумата е съвсем малка.
Искам да подчертая, че когато беше приеман законът такава сума не беше лимитирана и предишният управител на фонда е разполагал без ограничение с всякаква сума. Сега искаме да бъде въведен ред. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин заместник-министър.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова в § 16, т. 5 да отпадне.
Гласували 98 народни представители: за 18, против 70, въздържали се 10.
Предложението на госпожа Тоткова не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за окончателна редакция на § 16.
Гласували 111 народни представители: за 92, против 18, въздържал се 1.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
“Заключителни разпоредби
§ 17. В Кодекса на труда (обн. ДВ. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 288 се отменя.
2. В чл. 303 се създава ал. 4:
“(4) Условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, както и за разрешение за работа на лица, ненавършили 16 години, се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
1. В чл. 304 ал. 2 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Предложение на народния представител Хасан Адемов:
В заключителната разпоредба да се създаде § 18:
“§18. Параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ. …) се отменя.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на § 18:
“§ 18. Параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите се отменя.”
Предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 19. Това предложение госпожа Тоткова вероятно ще го оттегли, защото вече приехме § 7 със същото съдържание.
Предложение на народния представител Атанас Василев за създаване на нов § 19, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на § 19:
“§ 19. Издадените до влизането в сила на този закон наредби, правилници, правила и норми по безопасността и хигиената на труда се прилагат, доколкото не противоречат на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Адемов.
Енергичното кимане на госпожа Тоткова разбирам като оттегляне на предложението.
В такъв случай ще подложа на гласуване Заключителните разпоредби, така както бяха прочетени в окончателната им редакция, с добавките от председателя на комисията господин Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Заключителните разпоредби се приемат, а с това се приема и Законът за здравословни и безопасни условия на труд.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Заседанието продължава.

Уважаеми народни представители, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации да представи доклада на първо четене.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Олег Златарски – директор на Дирекция “Пощенска политика” в Министерството на транспорта и съобщенията, и госпожа Стана Христова – изпълнителен директор на “Български пощи” – ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има предложение за допускане в залата. Не виждам противоположно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
пощенските услуги № 302-01-4, внесен от Министерския
съвет на 2 януари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. На заседанието присъстваха господин Олег Златарски – директор на Дирекция “Пощенска политика” в Министерството на транспорта и съобщенията, госпожа Стана Христова - изпълнителен директор на “Български пощи”, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правно регламентирани международни правни норми” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Промените, предлагани със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги са обусловени от цялостното развитие на пощенските дейности в България и от налагащото се усъвършенстване на правната уредба на този сектор. Основните моменти в проекта на закона са свързани с разширяване обхвата на пощенските пратки и универсалната пощенска услуга с добавяне услугата “пряка пощенска реклама”, като в Допълнителните разпоредби се дава и определението на този нов вид пратка. Допълнението се налага от широко разпространеното използване на тази услуга в практиката, която създава необходимост от законовото й регламентиране. Законопроектът предвижда разработване от страна на Комисията за регулиране на съобщенията на редица допълнителни актове, свързани с механизмите на извършване на универсална пощенска услуга и компенсиране на дефицита от предлагането й при икономически неизгодни условия.
Предлаганите промени са свързани с премахване на неравнопоставеността между основния пощенски оператор и евентуални други оператори на универсална пощенска услуга. Премахването на тази неравнопоставеност цели насърчаване появата на нови търговски субекти на пазара на универсалната пощенска услуга и създаване на условия за конкурентоспособност в тази област. Детайлно са регламентирани процедурите по издаване на индивидуални лицензии за извършване на универсална пощенска услуга и по осъществяване на регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги, както и по възможността за отказ от регистрация и за промяна на регистрация по чл. 59, 59а и 59б.
Поради изтичащия на 31 декември 2002 г. държавен монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга, предоставена на основния пощенски оператор по § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия сега закон, се предвижда продължаване на неговото действие до 31.12.2005 г. при спазване на сегашния му обхват. Удължаването на срока на монопола е уредено в разпоредбите по чл. 1, ал. 1 на Директива 2002/39 на Европейския съюз, която предвижда продължаването му за периода до 2009 г. при поетапно намаляване на обхвата. Продължаването на установения монопол е свързано и с необходимостта за осигуряване на по-продължителен период на финансово стабилизиране, адаптиране към работата в конкурентна среда и организационно преустройство на основния пощенски оператор, предоставящ универсална пощенска услуга като задължение. Продължаването на действащия монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга в перспектива за 2006-2009 г. е практика, използвана както от страните-членки на Европейския съюз, така и от страните-кандидатки за присъединяване.
Законопроектът предвижда и някои редакционни поправки, резултат на установените несъвършенства при прилагането на досегашния закон.
В хода на проведената дискусия бяха изразени мнения във връзка с предлаганите промени, като се подчерта, че проектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги не предвижда съществена промяна в правната рамка на регулиране на обществените отношения в тази област. Изтъкнато беше съответствието му с принципите, заложени в действащия закон, секторната пощенска политика на Република България и международните актове, по които Република България е страна или чието приемане предстои.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги № 302-01-4, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
От името на вносителите накратко ще представи законопроекта господин Олег Златарски – директор на Дирекция “Пощенска политика” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Заповядайте.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложният на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, както беше подчертано в доклада на проф. Мирчев, съдържа не твърде съществени изменения. Аз искам да се спра само на една част от тези изменения, която е така важна и която е дискусионна. Това са мотивите за удължаване на монопола върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга. В международен и европейски план въвеждането на този монопол върху малка част от услугите е основно средство, допустимо от европейското право за пощенските услуги, което цели финансовото стабилизиране на задължителната пощенска услуга, в частност на пощенския оператор, на който е възложено нейното изпълнение. Възможностите за въвеждане на такъв монопол са строго определени граници за тегло и цена и са регламентирани с чл. 7 на Директива 97/67 на Европейския съюз.
Правно основание за удължаване на този монопол след 1 януари 2003 г. в перспектива 2006 г. се съдържа в чл. 1 на Директива 2002/39, която влиза в сила от 1 януари 2003 г. В този смисъл едно решение за удължаване на ограничения монопол върху част от универсалната пощенска услуга, няма да предизвика никакви проблеми на евроинтеграцията или по отношение на пощенските услуги. Напротив, решението за удължаване на монопола е не само право на българската държава, а е изпълнение на поетите ангажименти по Глава деветнадесет “Телекомуникации и информационни технологии”. То може да се възприеме и като акт за хармонизиране с правилата, въведени от законодателството на Европейския съюз. Въвеждането на този вид монопол, както и неговото удължаване след 1 януари 2003 г. е мярка за финансовото стабилизиране на предоставящия тази услуга в условията на либерализиращия се пощенски пазар у нас. Това е методика, която се прилага от всички страни-членки на Европейския съюз и е използвана от законодателствата на редица страни като Словакия, Полша и Чехия.
Във вътрешен план удължаването на монопола се регламентира с това, че сега действащият закон действа от м. август 2000 г. Реалното му прилагане започна след изготвяне до средата на 2001 г. на регулаторната рамка, която произтича от закона. В крайна сметка монополът действа реално малко повече от една година в смисъл от средата на 2001 г., което е крайно недостатъчен период, за да създаде каквато и да е количествена оценка за резултатите от неговото действие. Поради тази причина се оказа невъзможно осъществяването от Комисията за регулиране на съобщенията на предвидения в секторната политика анализ на резултатите от действието на този резервиран сектор.

На второ място, реален контрол върху спазване на монопола до момента няма поради липса на реално действащия регулаторен орган и съответно регулаторен контрол върху изпълнението на тази уредба. Както в други европейски страни, необходимо е да осигурим допълнително време за организационно преустройство и изграждане на необходимо вътрешно аналитично счетоводство, пълно въвеждане на система за разпределение на разходите, които ще доведат до финансовото стабилизиране на нашия основен пощенски оператор “Български пощи”.
Защо предлагаме до 2005 г.? Защото секторната ни политика е в сила до 31 декември 2004 г. През месец септември 2004 г. ще се проведе ХХIII конгрес на Всемирния пощенски съюз, който ще приеме новите актове на съюза, които след ратифициране от нашия парламент ще трябва да се въведат в националното законодателство със сила от 1 януари 2006 г. Преди евентуалната дата за присъединяване на България към Европейския съюз през 2007 г., т.е. през 2006 г., Законът за пощенските услуги ще бъде изменен така, че по отношение на монопола да се постигне пълно хармонизиране със съществуващото законодателство в Европейския съюз вече като страна-членка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Днес ние разглеждаме още едно изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Аз винаги съм бил противник на това, че трябва да бъдат често променяни законите, но този път внесеният законопроект е изцяло навременен и необходим, защото в края на 2002 г., в началото на 2003 г. изтича монополът, както беше споменато от господин Мирчев, на “Български пощи” върху част от универсалната услуга. Мотивите за промяна са монополът да бъде удължен до края на 2005 г. Аз искам да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България категорично ще подкрепи това предложение. Господин Златарски в защитата на законопроекта спомена както за причините, които не създават пречки за приемането на подобни текстове, свързани с приемането ни в Европейския съюз и преговорите с Европейския съюз, а също така и причините, свързани вътре в страната.
Аз искам още един път да кажа, че не само от Директива № 97/67 на Европейския съюз и допълнението с Директива № 2002/39 дават тази възможност да бъде удължен монополът, но той е необходим и погледнато от достъпността на услугата вътре в страната. Монополът ще продължи да гарантира достъпността на универсалната услуга и до най-малките отдалечени населени места в страната. Ние имаме сериозния опит от това, което се случи с БТК. Дори в момента сме изправени пред ситуация, в която ще продадем Българската телекомуникационна компания, по закона е премахнат монополът, но няма създадена чрез Закона за далекосъобщенията регулаторна рамка, която да защити всички останали от този махнат на книга, но в действителност съществуващ монопол на Българската телекомуникационна компания. Надявам се, че с удължаването на монопола на “Българските пощи” върху част от универсалната услуга, няма да позволим подобни гафове в страната.
Разбира се, законът има и нужда от конкретни промени на второ четене и то е свързано най-вече с финансирането и осигуряването на средства от българската държава, струва ми се, че беше по чл. 23а, за фактическо покриване на част от разходите и загубите на “Български пощи” за осигуряване на тази услуга, пак казвам, на места, където е необходим по-висок разход.
Необходимо е да се предвиди по какъв начин и кой ще има право да получава тези така наречени държавни субсидии – дали само “Български пощи” или всички останали лицензирани оператори, които могат да сключат съответно договор с “Български пощи”. Разбира се, нашето мнение е, че това трябва да става централизирано и единствено чрез “Българските пощи”. Не бива средствата да се отпускат така, както е предвидено в закона и на останалите оператори.
Разбира се, мнението ни е това, че трябва да остане задължението “Български пощи” в никакъв случай да не отказва сключване на договор за изпълнение на съвместна такава услуга. Но пак казвам, това трябва да стане единствено при изричното условие, че тези субсидии ще се получават единствено от “Български пощи”.
С конкретните промени се надявам, че ще има разбирателство между опозицията и управляващото мнозинство, така че да изработим един закон, който ще бъде в полза на целия български народ и наистина ще спомогне за запазване на тази така важна услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте, господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлаганият ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги на практика цели два основни момента. Първият основен момент е вдигане на монопола на държавния оператор. И вторият основен момент, който някак си беше пропуснат, е създаване на един компенсационен фонд за доказания дефицит от извършването на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни услуги, цитирам дословно изречението от мотивите.
Моят въпрос е следният: имаме ли налице разходно ориентиран модел за формиране на цените на услугите и съпътстващите цени и такси?
Универсалната пощенска услуга включва основно писмовни пратки, парични преводи и колети.
Тук имам един подвъпрос. Аз знам, че Националният осигурителен институт се разплаща за раздаване на пенсиите. Това за мен от чисто социална гледна точка е най-сериозният въпрос. Това влиза ли в параграфа "Паричен превод”? И как става разплащането между акционерното дружество и Националния осигурителен институт?
Ненапразно поставям въпроса за разходно-ориентиран модел, защото моля да ми обясните, уважаеми вносители, ако няма разходно-ориентиран модел по какъв начин изчислявате и формирате дефицита от извършването на универсалната пощенска услуга? Може да се окаже така, че, да речем, “Ди Ейч Ел”, който е мощен оператор на нашия пазар, да получава от този компенсационен фонд за това, че оперира на нашия пазар, средства, които включително формират и “Български пощи” АД.
И ако наистина няма разходно-ориентиран модел, тогава нещата стават доста абстрактни. Въпросът ми е как става изчисляването на този дефицит?
Отивам нататък. Ако има разходно-ориентиран модел, до каква степен това вдига цената на услугата, защото там се формира себестойност, процент върху печалбата и пр.? Тук за мен специално въпросът е неясен. Аз иначе нямам някакви съществени забележки по отношение вдигането на монопола. Разумно е да се вдигне монополът, още повече че тук е цитирана директива, която дава такива възможности, тоест няма някакъв сериозен конфликт. Това е Директива 2002/39.
Аз лично подкрепям идеята за вдигане на монопола. Ще гласувам “за” този законопроект, но при условието, че все пак тук се разяснят тези въпроси, които специално аз поставих. Мисля, че трябва да има отношение по тях.
Повтарям, как се формира дефицитът, има ли разходно-ориентиран модел? И ако има такъв, вдига ли той цената на услугите? И по отношение на разплащането между Националния осигурителен институт и “Български пощи” АД, което е социално значим проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата да отговори на повдигнатия от господин Димитров проблем госпожа Стана Христова – главен изпълнителен директор на “Български пощи” АД.
СТАНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа депутати! Бих искала да отговоря най-напред на въпроса, свързан с НОИ. Въпросът беше дали разплащането между Националния осигурителен институт с “Български пощи” за пенсиите се включва в услугата “пощенски записи”. В услугата “пощенски записи” се включват само тези записи, първите пенсионни записи, с които се изплаща първата пенсия на пенсионера. Останалото не е услуга “пощенски записи”. Втората, третата и т.н. пенсии се изплащат вече въз основа на пенсионен картон по специална организация, създадена между Националния осигурителен институт и “Български пощи”.
По отношение на втория въпрос – за системата за разпределение на разходите. Известно е, че създаването на една система, която трябва да разпредели всички видове разходи по конкретни видове услуги на конкретен етап от производствения процес, е една много сложна система. В тази връзка ние ползвахме опита на ФАР, ползвахме опита и на българска компания. В резултат в края на тази година системата за разпределение на разходите беше завършена. И като допълнение в отговора за господин Димитров, въз основа на тази система ще се определят и цените, защото ние винаги сме записвали, че цените трябва да бъдат разходо-ориентирани. След като определим разходите на базата на тази система по видове услуги, по етапи, ще определим и коректни цени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Поставеният от господин Благой Димитров въпрос е изключително важен, защото всъщност той е една много съществена част от модела, който ще създаде законопроекта в този вид, в който е предложен от Министерския съвет.
Аз обаче не можах да разбера от отговора на главния изпълнителен директор на “Български пощи” за коя първа пенсия става дума? Тази информация, която аз имам и съм сигурна, че тя е самата истина, не знам дали точно ще се вместя във вашите понятия, но Националният осигурителен институт на основата на договор, който е сключил с “Български пощи”, изплаща определен промил за това, че “Български пощи” извършват тази услуга. И не става въпрос единствено и само за пенсиите, а става въпрос за всички плащания, които се извършват чрез пощите на хората. Аз съм убедена, че това е така, защото освен пенсиите чрез “Български пощи” се изплащат и обезщетенията за безработица, които са от отделен фонд. И тъй като тези средства са предвидени в Националния осигурителен институт, аз искам Народното събрание да не остане в заблуждение, че само първата пенсия… Например тази година пенсионерите са се увеличили със 100 хил. души. Но от начина, по който Вие го казахте, излиза, че само за преводите на тези 100 хил. души се изплащат суми. Националният осигурителен институт, ползвайки услугите на “Български пощи”, всъщност заплаща тази услуга. И ако има някакво противоречие с това, което Вие казахте, моля да го изразите. Но аз мисля, че това е много съществен момент. Знаете, че бюджетът на Националния осигурителен институт е 3 млрд. 400 млн. лв. И ако промилът е същият, за който си мисля, че е 0,07, значи става въпрос за много средства, а отражението на тези средства аз предполагам, че това е голяма част от обема, от оборота на “Български пощи”, обемът, правилно оценен, ще даде възможност да се оцени този дефицит и дали този модел може да бъде приложен. По този начин и фондът, който се създава за компенсиране на дефицитите, да може да функционира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Заповядайте, госпожо Стана Христова – главен изпълнителен директор на “Български пощи”.
СТАНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, бих искала да внеса яснота за какво всъщност става дума. Ние говорим за универсалната пощенска услуга. Бих искала да отговоря най-напред на въпроса. Пенсионният запис, с който пенсионерът получава първата си пенсия, е част от универсалната услуга като пощенски запис. Това, за което стана дума – за отношенията ни с Националния осигурителен институт, е така и ние имаме договор с НОИ за изплащането на пенсии и за доставката на тези справки, които всички получихме, но това вече е неуниверсална пощенска услуга. За неуниверсалната пощенска услуга не се предвижда доказване на дефицит. Неуниверсалната пощенска услуга не се субсидира от бюджета.
Още веднъж искам да кажа, че говоря само за универсалната пощенска услуга и пенсионният запис като пощенски запис е част от тази услуга. Да, така е, имате основание, но всичко останало е на договор и ние имаме такива договори не само с Националния осигурителен институт, но и с други големи клиенти за неуниверсални услуги – така наречените контрактувани услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Иванов, заповядайте за изказвне.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Измененията в Закона за пощенските услуги безспорно се налагат и от промените, които бяха направени в Закона за далекосъобщенията и възлагане на допълнителни функции на Комисията за регулиране на съобщенията от една страна, а от друга страна, необходимостта от продължаване на така наречения монопол в определени случаи. Монополът, който е в другите страни-кандидатки за членство в Европейския съюз, очевидно и при нас постепенно ще бъде продължен до 2009 г. – един период, който е възприет в почти всички страни от Централна и Източна Европа.
Към представения ни законопроект за изменение и допълнение на закона аз обаче имам няколко забележки. Първата от тях касае преходните и заключителните разпоредби. Безспорно въпросът, който до голяма степен ще реши създаването на конкурентен пазар на пощенските услуги, е осъществяването на универсалната пощенска услуга и от други оператори, освен от “Български пощи” АД. В този смисъл, за да може да се извърши компенсиране на дефицита при извършването на такава услуга, е нужно да се разработи методиката, която е разписана в промените на закона. Но в § 57 от Преходните и заключителните разпоредби е отбелязано изрично, че тази методика и правилата за прилагането й няма да бъдат приложени за компенсиране на дефицита от извършване на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия за 2002 г. Реално това означава действително, че още една година ще липсва нормативната база за създаване на един относително конкурентен пазар на пощенски услуги, което според мене не е удачно.
Защо не е удачно? Защото след приемането на закона методиката трябва да бъде разработвана в рамките на следващите шест месеца. По такъв начин тя може да бъде разработена и да влезе в действие преди предвидения срок по промените в закона, който, ако не се лъжа, беше 30 септември на текущата година и в който се изчислява този дефицит от предшестващата година.
По принцип ние няма да можем тогава да използваме тази методика, разработена нормално до м. септември т.г., включително и през септември следващата година, когато трябва да се изчисли дефицитът за 2002 г. За мене е непонятно защо се дава една година, в която няма да функционира тази методика за изчисляване на дефицита от извършване на универсалната пощенска услуга. Това е първата ми забележка.
Втората ми забележка е свързана с лицензионните такси. Разпределението на лицензионните такси се извършва между Министерството на транспорта и съобщения и държавния бюджет. Смятам, че тази методика на разпределение трябва да бъде до голяма степен коригирана, като лицензионните такси, първо, е необходимо да бъдат разходоориентирани, защото това са изискванията в Европейския съюз, и второ, да бъдат на тази база използвани единствено за целите на Министерството на транспорта и съобщенията в частта на пощенските услуги.
За съжаление, в проекта за изменение аз виждам, че средствата, които се събират по този начин, ще бъдат насочени към една агенция, която извършва толкова разнообразни дейности, някои от тях много далече от пощенските услуги, че за мене това е абсолютно нецелесъобразно и подкрепям предишния начин на финансиране чрез подобни такси на инфраструктурните проекти на пощенската ни структура. Това именно ще допринесе за повишаване на качеството на пощенските услуги, качеството на обслужване в пощенските станции, подобряване на бързината и намаляване на излишното време, което губят гражданите, които търсят такива услуги.
Вместо това в проекта е представен един списък на повече от десет дейности, които ще бъдат финансирани от тази агенция, между които дейности подобряването на инфраструктурата в България, свързана с инфраструктурата на пощите, почти се губи. Това категорично не мога да приема и ще направя предложение по този повод между първо и второ четене.
Следващите ми две забележки носят по-общ характер. Като се има предвид, че измененията и допълненията на Закона за пощенските услуги до голяма степен са направени, за да отговорят на някои европейски директиви, би било добре преди да ни се предложат в Народното събрание, тези промени да бяха изпратени в Брюксел за становище от Европейската комисия и нейните специализирани органи. Смятам, че по отношение на разходоориентираните лицензионни такси от Брюксел щеше да се получи категорично възражение, както беше направено възражение по отношение на лицензионните такси в Закона за далекосъобщенията, за които там е заявено, че трябва да бъдат разходоориентирани - нещо, което не се спазва нито в Закона за далекосъобщенията, нито в Закона за пощенските услуги.
Последната забележка – обръщам се и към Вас, госпожо председател. Нормално е, когато в Народното събрание се разглеждат закони – нови или изменение и допълнение на действащи закони, от името на вносителя да участва представител на ръководството на съответното министерство - ако не министър, то ресорен заместник-министър. При цялото ми уважение към членовете на министерството, които са тук и експертно защитават законопроекта, необходимо е той да бъде защитаван от ниво заместник-министър.
Но проблемът в Министерството на транспорта и съобщенията е, че след като заместник-министър Николай Николов скочи директно от заместник-министерския пост на поста изпълнителен директор в “МобилТел” през лятото на 2002 г., ние действително се оказваме в една уникална ситуация, когато шест месеца няма ресорен заместник-министър, отговарящ за далекосъобщенията и за пощенските услуги – един случай, който е безпрецедентен поне в последната 13-годишна история на България. А това е точно периодът, в който се разглеждат и Законът за далекосъобщенията, и изменения на Закона за пощенските услуги – достатъчно важни, за да бъдат отстоявани и до голяма степен отговорност за тях да поеме ръководството на министерството чрез ресорен заместник-министър. Уви! Такъв и към момента няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика на господин Иванов има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Иванов, искам да Ви обърна внимание на една сериозна опасност, която вероятно трябва да обмислим между двете четения. Ако “Ди Ейч Ел” бъде лицензиран за универсалната пощенска услуга това означава, че той може да поеме изплащането, да речем, на пенсиите, при което директно, ето сега разбрах, че 8 промила, тоест на всеки 1000 лв. изплатени, 8 лв. взема оператора, и аз разбирам, че това е някъде от порядъка на 140 – 150 млн. лв. на месец се плащат. Това е един абонатен пазар, уважаеми вносители. Нали така? Правилно ли разсъждавам? Това е абонатен пазар.
Осем на 1000 означава, че “Български пощи” получават неколкостотин хиляди лева на месец. Ако нещо греша, вносителите да ме поправят, но тя е проста сметката.
И сега - трябва да има някакъв защитен механизъм. Трябва да помислим за това, държавната компания може ли да изгуби, примерно, един такъв приход? Защото аз непрекъснато чувам, че “Български пощи” АД са в тежко икономическо и финансово състояние. Аз твърдя, че само от изплащането на пенсиите от Националния осигурителен институт няма как да бъдат в толкова тежко положение, ако разбира се, ръководството не прави някакви излишни разхищения.
Това са нещата като числа. Когато говорим с числа няма някакви други абстрактни разсъждения. Това са числата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Искате ли думата за дуплика, господин Иванов? Не.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2003 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Вносители са Снежана Гроздилова и група народни представители и втори законопроект с вносител – Снежана Гроздилова.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Моля, господин Дурмишев, представете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям ви доклада на Комисията по образованието и науката относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 254-01-114, внесен от Снежана Гроздилова и група народни представители на 18 декември 2002 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Снежана Гроздилова на 21 януари 2003 г.
“На две редовни заседания, проведени съответно на 22 и на 29 януари 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Снежана Гроздилова и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Снежана Гроздилова на 21 януари 2003 г.
1. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 254-01-114, внесен от Снежана Гроздилова и група народни представители има за цел да синхронизира законовите и подзаконовите нормативни актове, уреждащи полагането на държавни зрелостни изпити от учениците, постъпили през учебната 1998/1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език и профилирани паралелки в гимназии, средно общообразователни училища, професионални гимназии и техникуми.
С въвеждането на новия учебен план чрез приетите през 1998 г. и 1999 г. нормативни актове се обуслови неравнопоставеността в обучението на съответните групи ученици в гимназиалния етап на образованието. Тази неравнопоставеност даде основание на Висшия административен съд да вземе Решение № 10271 от 18 ноември 2002 г., съгласно което учениците, постъпили през учебната 1998/1999 г. в клас с интензивно обучение на чужд език и профилирани паралелки в гимназии и в средните общообразователни училища да придобият средно образование по реда на действащите нормативни актове към момента на приемането им.
С цел да се преодолее фактическата неравнопоставеност за придобиване на средно образование за всички ученици, които завършват през 2003 г. и да се спази чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, се налагат предвидените промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Предложените изменения в Закона за народната просвета предвиждат:
- учениците, постъпили през учебната 1998/1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след седми клас на профилирани гимназии и профилирани паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след седми клас в професионалните гимназии и техникуми да завършват 12 клас през учебната 2002/2003 г. по реда на Закона за народната просвета;
- всички ученици, които завършват 12 клас през учебната 2002/2003 г. да не полагат държавни зрелостни изпити, както и зрелостни изпити, посочени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им;
- възможността учениците да държат държавни зрелостни изпити по свое желание;
- начинът и формата на провеждането на държавни зрелостни изпити, тоест обхваща се учебното съдържание, изучавано в задължителната подготовка;
- редът, по който се утвърждават учебно-изпитните програми на държавните зрелостни изпити, а именно с наредба на министъра на образованието и науката, а за училищата, финансирани от други ведомства и министерства – съгласувано с техните ръководители.
В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план се правят съответни изменения, с цел да се синхронизират новите предложения по текстовете на Закона за народната просвета.
2. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-2, внесен от Снежана Гроздилова, има за цел в съответствие с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България да бъдат регламентирани действията и услугите, за извършването на които Министерството на образованието и науката и Министерството на културата събират такси. Конкретният размер на таксите ще се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Предвидените изменения в Закона за народната просвета се отнасят за всички необходими актове, свързани с откриване и преобразуване на частни детски градини и училища, съответно на тези с чуждестранно участие или чуждестранни такива; за легализиране на документи, отразяващи завършен етап на училищно обучение, степен на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави; за всички дейности, свързани с процедурата за одобряване на учебници и учебни помагала по реда на Закона за народната просвета.
След проведена дискусия членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното
РЕШЕНИЕ:
1. С 14 гласа “за”, “против” – няма и 3 гласа “въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 254-01-114, внесен от Снежана Гроздилова и група народни представители на 18 декември 2002 г.
2. С 12 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-2, внесен от Снежана Гроздилова на 21 януари 2003 г.”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Има още два доклада – на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството и на Комисията по културата.
Заповядайте, господин Данаилов, щом сте готов. Имате думата, за да представите доклада на Комисията по културата.

ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов:

"ДОКЛАД
на Комисията по култура относно законопроект за
изменение и допълнение на Закона за
народната просвета № 354-01-2,
внесен от Снежана Гроздилова на 21 януари 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 12 февруари 2003 г., Комисията по култура обсъди на първо четене внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 354-01-2 от Снежана Гроздилова на 21 януари 2003 г.
Комисията по култура приема за основателни мотивите за предложените промени в Закона за народната просвета. По време на обсъждането членовете на комисията се обединиха около становището за неговата актуалност и съответствие с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Предложените изменения и допълнения отговарят на променените обществено-икономически отношения и са в синхрон с европейското законодателство и практика.
В Комисията по култура бяха направени бележки за изясняване и прецизиране на някои текстове в предложения законопроект.
Една от тях визира предложението по § 6а, т. 5 и § 6б, където Министерството на образованието и науката събира такси за "издаване на заповед за одобряване на учебник или учебно помагало за системата на народната просвета по реда на § 1, ал. 3 и 4 от този закон, включваща разходите за подготовката й". Като подкрепя принципно правомерната дължимост на такси, включващи разходите за действията на държавната администрация по § 1 и § 2 от законопроекта, при обсъждането бе отбелязано, че издаването на заповед от министъра на образованието и науката или от министъра на културата е административен акт и не би трябвало да се заплащат такси за фактическото изпълнение на това право на ресорния министър. Предлагаме текстът да уточни, че полагащата се такса е за действията, предшестващи и даващи основание за издаване заповедта на министъра на образованието и науката или на министъра на културата. В действащия Закон за народната просвета е възприет терминът "искане", а не "молба" и за прецизност е добре редакционно да се уеднакви.
Поради това предлагаме § 1 от законопроекта да придобие следната редакция:
"§ 1. Параграф 6а от Допълнителните разпоредби се изменя така:
"§ 6а, т. 1. след израза "разглеждане на" думата "молба" се заменя с думата "искане"."
Ние си позволихме да бъдем по-конкретни, защото ценността на това наше предложение ни дава възможност да бъдем по-обширни. Това ще бъде предложено от депутати и от самия мен между първо и второ четене.
"Точка 2 на същия параграф да се измени така:
"2. за издаване разрешение за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище, и промените в тях, определени в зависимост от вида училище или детска градина, и включваща разходите за подготовката им;"
В т. 5 на същия параграф да отпадне изразът "за издаване на заповед" и текстът да се измени така:
"5. за одобряване на учебник или учебно помагало за системата на народната просвета по реда на § 1, ал. 3 от този закон, включващо разходите за подготовката й."
В тази връзка е необходима редакционна поправка и на новосъздадения § 6б, където след израза "За извършване на действия" предлагаме да отпадне изразът "и издаване на заповеди".
Направените предложения са в духа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от народния представител Снежана Гроздилова.
Комисията по култура прие с 9 гласа "за", нула "против" и "въздържали се" становище, че мотивите на вносителите са основателни и предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тук ли е председателят на комисията? Няма го. Заместник-председател? Няма. Член на комисията? Не виждам.
Становището на комисията е, че със 7 гласа "за", нула гласа "против" и 2 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание внесеният законопроект да бъде приет на първо гласуване.
Госпожо Гроздилова, имате думата в качеството си на вносител на двата законопроекта да ги представите.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Благодаря, госпожо председател.
Позволете ми да направя процедурното предложение да допуснем в залата заместник-министър Наков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Наков да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Наков, заповядайте.
Госпожо Гроздилова, имате думата да представите законопроектите.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по законопроекта, за който имаше становище от Комисията по култура, за обстоятелственото представяне на което благодаря, господин Данаилов, няма кой знае какво да се каже, освен това, че тези текстове уреждат чисто технологично една конституционна норма, която трябва да бъде спазена. Така че се регламентира спазването на точната норма, залегнала в чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Затова предлагам този законопроект да бъде подкрепен от моите колеги.
Що се касае до първия законопроект, в който предлагаме текстове, които допълват сега действащия Закон за народната просвета, уреждащ начина на завършване на випуск 2002/2003, бих искала да допълня председателя на Комисията по образованието и науката господин Дурмишев с това, че те са постъпили след завършен 7-и клас в учебната 1998/1999 г., а Законът за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план е бил приет от Народното събрание през лятото на 1999 г. Същата тази година са направени изменения и допълнения в Закона за народната просвета. Така че разбирате откъде се получава разминаването след това и липсата на синхрон във всички издавани подзаконови нормативни актове, които уреждат обучението на децата и начина на завършването им.
Затова си позволихме да внесем тези предложения в законопроекта, защото се притесняваме от създаване на двойни режими, от създаване на предпоставки за различия в документа за завършено средно образование специално за този випуск.
Бих искала още веднъж да акцентирам на основните принципи. В предложенията, които правим, са залегнали принципите за равнопоставеност на всички ученици, независимо от вида на училището, в което те са обучавани 4 или 5 години, както и равнопоставеност на самите държавни зрелостни изпити. В държавния зрелостен изпит по български език и литература са въведени две нива. Ние тук регламентираме и тяхната равнопоставеност. С това целим да избегнем двойния режим на завършване на учениците.
Защо даваме възможност на тези зрелостници, които желаят да се явят по желание на държавен зрелостен изпит? Вие ще видите, а и особено колегите, които се интересуват по същество от законопроекта, че ние предлагаме в този законопроект за завършването на средно образование от випуск 2002/2003 г. за ученици, постъпили след завършен 7-и клас в учебната 1998/1999 г., да завършат по сега действащия закон. В чл. 24 от този закон е уреден начинът на завършване, но без да полагат държавни зрелостни изпити. Разбира се, има текст, който не ги връща към стария учебен план съгласно решението на Върховния административен съд.

Защо? Защото те са обучавани по този учебен план само една учебна година – 1998-1999 г., след което, с влизане в сила на новите законови разпоредби и издадените по-късно нормативни актове, те са продължили своето обучение в гимназиалната степен по новия учебен план. Сами разбирате за какво разминаване става дума.
Затова сега ние уреждаме завършването им без полагане на зрелостни изпити – подчертавам, зрелостни изпити, не само държавни – но даваме възможност на тези от тях, които желаят, да положат вече държавни зрелостни изпити по учебно-изпитни програми, които ще бъдат одобрявани с наредба на министъра на образованието и културата. Тези учебни програми обаче ще включват учебното съдържание от задължителната подготовка в курса на обучение.
Тази оценка, която ще получат на държавния зрелостен изпит, ако те се явят по желание, няма да се отрази на общия успех на дипломата за завършено средно образование. Тя обаче може да послужи за вход в тези университети, където вече има заявени такива изисквания, или поне отвореност на някои академични съвети на вузове да признават резултата от положен държавен зрелостен изпит като вход за ВУЗ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване – заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вносителката спомена преди малко в своето изложение тук чл. 60, по-точно ал. 1 от Конституцията, и че нейният законопроект бил в изпълнение именно на тази конституционна разпоредба. Това го пише и в мотивите, това го пише и в становището на някои от комисиите. Пише, ама не е вярно.
Какво казва Конституцията? Чета чл. 60, ал. 1: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон". Следователно и таксите, и данъците се определят със закон – тоест, закон, приет от Народното събрание, а не с подзаконови нормативни актове.
Какво пише в законопроекта? "§ 6а в Допълнителните разпоредби се изменя така: "Министерството на образованието и науката събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет". Откога Министерският съвет стана законодателен орган?
Следователно, Министерският съвет ще определя размера на таксите, които Министерството на образованието и науката, а в последния текст и Министерството на културата ще събират.
Е, това ли е в съответствие с Конституцията, госпожо Гроздилова? Не, разбира се. Не може Министерският съвет с тарифа, тя ще бъде с постановление, тоест подзаконов нормативен акт, да определя таксата. Не може, разбира се!
Четете чл. 60 от Конституцията. Това трябва да бъде със закон. Законът може да дава от – до, някакви рамки и т. н., но това не може да стане без закон.
Следователно, този Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, вторият поред, който е внесен на 21 януари 2003 г., въобще не трябва да бъде поставян на гласуване в Народното събрание, защото противоречи на чл. 60, ал. 1, въпреки че се позовава на неговата уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Камбуров.
Димитър Камбуров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
С решение на Върховния административен съд се отмени като несъобразно указание втората част за организиране дейностите на общообразователните, специалните и профилирани училища през учебната 1999-2000 г. на министъра на образованието и науката в раздел втори. От данните по делото се установява, че указанието не е обнародвано, с което министърът на образованието и науката не е изпълнил законно установената процедура, а това е основание за отмяна на акта.
Обжалваният текст е в противоречие с разпоредбите на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план и в чл. 20, в редакцията му от 27 юли 1999 г., е залегнал принципът, че всеки ученик има право да завърши определен етап от образованието си по учебния план, по който е започнал обучението си в същото училище. Обучението на приетите в училищата след завършен седми клас през учебната 1998-1999 г. е провеждано по учебен план, изготвен съобразно действащите нормативни уредби. Следователно, по този учебен план следва да бъде завършено обучението в съответните училища и учениците да получат диплом за завършено средно образование при условията, утвърдени в момента на приема им в училищата през 1998 г.
Безспорно е, че предложението на комисията и предлаганият законопроект е във връзка със синхронизирането на законовите и подзаконовите нормативни актове и уреждане полагането на държавни зрелостни изпити на учениците с интензивно изучаване на чужд език и профилирани паралелки в гимназии и средни образователни училища на учебната 1998-1999 г., поради което необходимостта е безспорна. Но в заседание на комисията ние имахме възражение заедно с доц. Иванов по чл. 24, ал. 3 и 4 – "Държавният зрелостен изпит по български език и литература се провежда по учебно-изпитни програми за два равностойни изпитни варианта, разработени върху учебно съдържание – подчертавам - изучавано в задължителната подготовка съгласно учебния план".
Същото касае и втория държавен зрелостен изпит. Когато говорим за равнопоставеност и за синхрон между вижданията на академичните съвети в университетите и в тази равнопоставеност на дипломите, ние не сме съгласни да се приеме изучаването само на задължителната подготовка. В матурите трябва да залегне и задължително избирателната подготовка, защото процентът и съотношението между задължителната подготовка съгласно учебния план прогресивно с годините на обучение до 12-и клас се намалява и стига до около 48 процента, тоест на границата на минималното. Затова ние ще предложим на второ четене корекция на текста. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Камбуров.
Реплика – госпожа Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми професор Камбуров! В ръцете си държа становище на висшите училища относно приемането на оценките от държавните зрелостни изпити вместо конкурсен изпит и като балообразуваща оценка. Ще бъда кратка.
Първо, конкурсните изпити във висшите училища се провеждат върху материала от задължителната подготовка и не включват материала от задължително избираемата подготовка. Останалото ще изглаждаме – и аз ви казах на заседанието на комисията – ще изглаждаме, за да стане възможно най-добрият вариант.
Сега няма да чета повече от становището на комисията, но нека колегите да чуят, че това е официално становище от висшите училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Реплика на госпожа Гроздилова? Няма
Искате ли дуплика, господин Камбуров? Не.
Изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, на заседанието на Комисията по образованието и науката народните представители от Коалиция за България подкрепиха този законопроект, първо, защото дава възможност на учениците да завършат учебната година при равни условия, на второ място, ще даде възможност и най-вече още един шанс на Министерството на народната просвета да подготви нормативната база за въвеждането на държавните изпити в по-дългосрочен план и много по-ясно и разбираемо за учениците, за учителите и за цялото общество. Както е известно, при приемането на измененията в Закона за народната просвета през м. септември ние се придържахме точно към такъв плавен подход за въвеждането на държавните изпити и сегашното изменение, което се внася от група народни представители от НДСВ, съвпада и с нашите виждания по този въпрос.
Но явно с днешните изменения проблемът със завършването на випуск 2002-2003 няма да свършат и според нас са необходими спешни промени в поднормативните документи за завършването на учебната година, тъй като на много от срещите с избирателите в отделни декларации на ученици, на учители, в становища на училища се поставя въпросът какъв документ ще получат завършващите от випуск 2002-2003, как ще бъдат оформени оценките по отделните предмети и много други проблеми, които не са намерили решение в поднормативната база.
Същевременно измененията в този законопроект дават възможност и на тези ученици, които желаят, да положат държавен зрелостен изпит. Според нас този въпрос трябва да се стимулира и ученикът би следвало да има правото, ако се яви на държавен зрелостен изпит, да избере каква оценка да бъде положена в завършващия документ. Ето защо смятам, че срокът между първо и второ четене трябва да бъде възможно най-малкият, три дни. Нашето становище е колкото може по-бързо да бъдат приети поднормативните актове, които произтичат от този законопроект, тъй като напрежението в обществото е голямо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Танков.
За реплика – госпожа Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател! Аз искам да обърна внимание на господин Танков и да акцентирам върху нещо, което той вече каза. Господин Танков, именно това е основната разлика между позицията, която Вие отстоявахте при предишното изменение на Закона за народната просвета, и предложението, което разглеждаме в момента. Вие настоявахте изцяло да отпадне идеята за организиране на държавен зрелостен изпит и за випуск 2002-2003, докато в нашето предложение, както и Вие сам казахте, тази възможност остава – учениците от випуск 2002-2003, които са мотивирани, по желание да могат да положат държавен зрелостен изпит. Според мен това е доста важно уточнение в аспекта на това, че няма отклонение от позицията, че държавните зрелостни изпити са този необходим механизъм за повишаване на качеството на средното образование.
Що се отнася до останалата част от Вашето изказване, абсолютно съм съгласна с това – може би заместник-министър Наков има по-точна информация, но имаме уверенията на Министерството на образованието за окончателно приключване на работата по изготвяне на тези подзаконови нормативни документи, които регламентират завършването на випуск 2003. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение само по този въпрос, че с предлагания законопроект се въвежда плащането на няколко вида такси. Очевидно Народното събрание ще реши дали и в кои случаи трябва да се заплащат тези такси, но на мен лично не ми направи добро впечатление становището на Комисията по културата, изнесено от господин Стефан Данаилов, който без да вземе отношение дали трябва да се плащат тези такси или не, каза, че комисията предлага как да стане така, че тези такси да изглеждат по в рамките на закона, тоест, че таксите не се плащат за заповедта, която е крайният акт, защото има опасност този акт да бъде наречен административен по своя характер, а има практика на Върховния административен съд, че за административен акт, който се изисква да бъде издаден по силата на закон, не се дължат и не могат да се дължат такси по простата причина, че такси се дължат само за направена услуга.
Но искам да изкажа несъгласие с тезата, която господин Любен Корнезов разви. Той се позова на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, който гласи: “Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество”. Когато обаче тълкуваме този текст, трябва да изхождаме от главата, в която той се намира в нашата Конституция. Тази глава е “Основни права и задължения на гражданите”. Текстът несъмнено визира, че когато имаме данъци или такси, установени със закон, гражданите са длъжни да ги плащат, но тук се имат предвид данъци и такси от особен характер, защото те трябва да са съобразени с доходите и имуществото на гражданите. Тук не става дума за такива такси, а става дума за такси от съвсем друг характер. Че това е така – а това, доколкото ми е известно, е и практика на Конституционния съд – може да се види и от текста на чл. 84, т. 3 от Конституцията. Той е в глава трета “Народно събрание”. И когато чл. 84 определя правомощията на Народното събрание, казва така: “Народното събрание установява данъците и определя техния размер”. Тоест Народното събрание единствено има право да определя данъците. Няма друг орган, друг законодателен орган в системата на нашата Конституция, който да е републикански, с изключение на общинските съвети. Но те не могат да определят данъците. И когато Народното събрание установи един данък, той трябва да определи и неговия размер. Тоест Народното събрание не може да определи само, че ще се плаща даден вид данък, а някакъв друг орган с подзаконов нормативен акт да определя размера. Това е практиката и на Конституционния съд. Но съгласно този текст и съгласно другите текстове, никъде не е казано, че Народното събрание определя таксите. Както е редактиран чл. 84, в правомощията на Народното събрание не влиза правомощието да определя таксите.

На второ място, ако се определят такси, техният размер не може да става с акта на Народното събрание. Така че на мен ми се струва, че в законопроекта, ако разбира се, се приеме, че тези такси трябва да се плащат, очевидно не Народното събрание е оправомощено и може да определя техния размер, а това ще стане от друг орган – може да е и Министерският съвет, може да е съответно министерство с подзаконов нормативен акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. В своето изказване съвсем умишлено бях по-рязък, за да възбудя, доколкото е възможно, една дискусия по този въпрос. И тук напълно правилно господин Соколов поставя въпроса. На мен ми е напълно ясно и известно, че огромна част от таксите, събирани по един или друг повод не само в областта на образованието, се определят с тарифи от Министерския съвет. И това е повсеместно – такава е била практиката и сега е така.
Много добре ми е известно, че е изключително трудно Народното събрание, тоест със закон да се определят десетките хиляди или хилядите такси, които се събират от държавните органи. Но не съм съгласен с тълкуването, което ни даде тук господин Соколов. Позовавайки се на чл. 84, той каза: със закон само данъците. Нали така да го разбирам? Таксите Народното събрание няма право да ги определя, те ще се определят с подзаконов нормативен акт.
Мисля, че едно такова тълкуване е доста разширително. След като в чл. 60, независимо че в глава “Права и задължения на гражданите” се определя, че тези задължения на гражданите, които са длъжни да плащат данъци и такси, тези данъци и такси трябва да бъдат определени със закон. Иначе законодателят нямаше да употреби закона. Тоест в чл. 60 се определя видът на нормативния акт, а Народното събрание е единственият законодателен орган у нас. Следователно, оттук трябва да се направи изводът, че Народното събрание трябва да определя поне рамките на тези такси. В противен случай, както е направено и с този законопроект, а и не само с този законопроект, всъщност ние делегираме права, Народното събрание делегира права на Министерския съвет да определя тези такси. Една такава делегация за мен е конституционно недопустима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов, по втората част от Вашето изказване нямаме различия. Този, който има по-голямото право, има и по-малкото. След като Народното събрание има право да определя със закон данъците и само то може да определя със закон данъците, аз приемам също, че Народното събрание може да определя и такси. Но не е задължено да определя със закон размера на таксите, докато размерът на данъците може да бъде определен само със закон. И затова, когато ние тук разглеждаме този законопроект, в който със силата на този закон, когато той влезе в сила, ще бъдат определени такси, които ще се заплащат, очевидно е, че техният размер трябва и може да стане единствено с подзаконов нормативен акт и в това отношение проектозаконът според мен не противоречи на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Соколов.
Заповядайте за изказване, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз малко ще разширя въпроса. Нямам нищо против внесените законопроекти. Те са един типичен пример за това толкова много често срещано тук в дейността ни – мислене и работа на парче. В това няма нищо лошо. От друга страна, не виждам и чак толкова нещо хубаво.
Защо? Защото има по-важни въпроси, които трябва да се решат не от една комисия и не от 1-2 души. Ако сте склонни да се събудите за 2 минути от дрямката си, просто бих ви обърнал внимание върху следното.
Положението в образованието е много по-сериозно, отколкото някои добавки към законите могат да решат и оправят. Не говоря за твърдоглавието на министерството, за това, че го осъдиха, за това, че правихме опити да беседваме, да диалогизираме и пр., прескачам всички тия въпроси. Но мисля, че освен чисто юридически и процедурни въпроси би трябвало да се говори понякога в този парламент и по същество. Затова ви обръщам внимание върху няколко въпроса.
Първо, отпадащият огромен брой ученици, за които не се взимат никакви мерки като някаква форма на мотировка и стимулация за тяхното задържане в училище. Второ, вярно, че строим капитализъм, вярно, че вървим към социално неравенство със сериозна скорост, но това създава определени проблеми в училищата. Никой не мисли за това, че училищата, и то средните училища, са първото място, в което ученикът се сблъсква със социалното неравенство, и не се взимат никакви мерки някак си да се тушира това или да се намерят форми за неговото намаляване. Това се отнася и до компютризацията, и до всички онези заеми, които държавата прави от чужди банки, но които не водят до никакви реални резултати за училищата, а по-скоро се дават пари за всякакви експерти, които да идват тук да ни дават акъл и да ни поучават как се дои крава и т.н.
Много моля, от време на време да обръщаме внимание на тези реални проблеми на образованието. Уважавам юридическите хватки, но мисля, че освен тях има и някакви реални проблеми, на които трябва да обръщаме внимание. И проблемът не е в тези добавки. Естествено, че трябва да се гласуват подобни неща, за да се облекчи работата. Но освен това би трябвало да помислим и по същество за някои по-важни работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Сапарев.
Имате думата за изказване, господин Иванов.


ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност ние разглеждаме два проекта на закони за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Ще започна от втория, защото тук се разгоря един действително дълъг спор между господата Соколов и Корнезов, който опря до Конституцията. При цялото ми уважение към господин Корнезов, който е и бивш конституционен съдия, считам, че действително чл. 60, ал. 1, съпоставен и с чл. 84, т. 3, изрично постановява, че Народното събрание трябва да определи като характер и като размер данъците, които гражданите трябва да плащат. Но що се касае до таксите, няма изрично задължение на Народното събрание и по принцип не е практика на Народното събрание да определя размера на таксите. Дори в закони, по които аз съм взимал отношение тук, в пленарната зала, включително в Закона за висшето образование, където е определена семестриална такса, която заплащат студентите редовно и задочно обучение, е записан текст, който само определя необходимостта от заплащане на такава такса, но нейният размер се изменя в зависимост от инфлация, доходи и т.н. И това става впоследствие от Министерския съвет.
Смятам, че ние се намираме в същото положение и по отношение на втория закон, подписан единствено от госпожа Гроздилова. Там са разписани шест дейности, за които трябва да се заплащат такси. Аз напълно подкрепям предложението, което е и съвсем целесъобразно, не да се запише, че се заплащат такси за административен акт, а такси за извършване на дейност. Мисля, че между първо и второ четене този текст може да се изчисти.
Тук обаче имам две допълнения. Не като нов вид такси, а, първо, след като ние разписваме, че се заплащат такси, чиито размер ще бъде определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет, няма съмнение, че трябва да има ясен срок, в рамките на който Министерството на образованието и науката да подготви предложение за тарифа, която да бъде гласувана от Министерския съвет. И ако това стане в рамките на следващите 3 месеца, това ще даде възможност включително и преди новата учебна година част от тези такси, които се събират за издаване на учебници и учебни помагала, да бъдат събирани.
Второто, което смятам също за особено важно, така, както са разписани шестте вида такси, които ще събира Министерството на образованието и науката, те постъпват в бюджета на министерството. Смятам, че след като половината от тях са свързани с издаването на учебници и учебни помагала, в различни фази, разбира се, на този процес, но половината, трите позиции са в тази област, би трябвало да се потърси начин целево тези такси да бъдат използвани за свързана дейност, а именно осигуряване с безплатни учебници на някои социални групи ученици – инвалиди, социално слаби, сираци и т.н. Това е една дейност, която, ако успеем да я обезпечим по този начин финансово, ние ще изпълним един дълг към децата, към които съдбата не е била благосклонна. Смятам, че можем да направим това при гласуването на законопроекта на второ четене.
Това бяха моите две забележки по отношение на втория законопроект.
Минавам към първия законопроект, който по същество можем да разгледаме в две части. Едната част е основно § 1, защото същинската част на законопроекта е в два параграфа, останалото са Преходни и заключителни разпоредби, които ще коментирам след малко. Що се касае до § 2, който постановява, че задължителните зрелостни изпити влизат в сила за следващата учебна година 2003-2004, макар и с дълбоко вътрешно недоволство, аз приемам този текст. Защото в противен случай, ако задължителните зрелостни изпити бяха въведени през 2003 г., т.е. само след 5 месеца, те нямаше да изпълнят основното си предназначение да бъдат една форма на национална проверка на знанието на българските ученици при завършване на средното образование. Нещо повече, поради отпадане от този списък на някои училища, например математическите и езиковите гимназии, средната оценка, която би се получила при една такава проверка, би била действително отдалечена от реалните знания, които получават българските ученици.
Така че по отношение на § 2 аз приемам текста и го считам за необходим, за да бъде приложен своевременно.
Що се отнася до § 1, аз ще застъпя отново становището, което изразих и в комисията по отношение на втория държавен зрелостен изпит, за който е записано, че се провежда по учебно-изпитни програми, разработени върху учебното съдържание, изучавано в задължителната подготовка съгласно учебния план. Ако ние оставим този текст, до голяма степен изучаването на задължително избираемата подготовка, която се явява важна надстроечна част на обучението на българските ученици, ще се обезсмисли. Освен това, ако разгърнем Закона за учебния план, ще констатираме, че процентът на часовете в рамките на следващата програма, по която се извършва задължителната подготовка, намалява по отношение на задължително избираемата. Дори представителите на министерството при разискванията в комисията казаха, че в 12 клас по някои от тези предмети, като биология, химия, история задължителната подготовка е не повече от 7-8 от общо 30 учебни часа. Това означава, че останалите часове са задължително избираема подготовка. Ако ние въведем и текст, че матурата ще бъде само върху задължителната подготовка, това значи, че останалите часове до голяма степен се обезсмислят. Средствата, които Министерството на образованието и науката разходва, за да може да повиши нивото на подготовка на българските ученици чрез задължително избираемата подготовка, се обезсмислят. До голяма степен и самите ученици се демотивират да работят върху тази голяма част от учебната програма, а именно задължително избираемата подготовка.
Поради това смятам за напълно необходимо при разглеждането на второ четене да се направят промени, като задължително избираемата подготовка се включи редом със задължителната подготовка като програма, върху която се държи вторият държавен зрелостен изпит.
Тук беше цитирано становище на Съвета на ректорите, че приемните изпити са само върху задължителната подготовка на учениците.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Не на Съвета на ректорите, а на висшите училища.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Според мен ректорите подписват становищата на висшите училища, другите нямат това право.
При всички положения аз възприемам този текст единствено като уверение, че всяко висше училище дава възможност на всеки български зрелостник да продължи образованието си там. Но, ако се разгледат темите и задачите, които се задават, много лесно ще се види, че има материал, който се изучава именно в задължително избираемата подготовка, а не само в задължителната подготовка. И аз ще се постарая да намеря такива примери.
Преди да завърша, искам да отбележа, че между първо и второ четене ще направя допълнение към така предложените текстове в двата закона, допълнение, което е предизвикано от един текст, който беше прегласуван от Народното събрание и свързан с изискването да има три учебника за една учебна година. Ако текстът остане само такъв, се оказва неработещ, първо, защото трите учебника не са за една учебна година, а те са по-скоро за вид подготовка за всеки клас. Защото, ако се каже за една учебна година, учебникът по математика не е естествено от 1 до 12 клас, а ще трябва да се запише, че е за всеки клас. На второ място, по отношение на учебниците, които се издават за професионалните училища, там има учебници, които обхващат четири последователни класа, например учебникът по електротехника. Там очевидно ще трябва да има някакъв допълнителен текст.
Аз бях поначало против въвеждането на това ограничение, което ще установим, че не е добро впоследствие, но трябва с допълнителни текстове, които аз ще предложа на комисията и след това пленарната зала ще реши дали да ги приеме, да въведем един действително работещ механизъм. В противен случай ще се създадат изключителни проблеми. Така както е записано, излиза, че всяка година министерството трябва да утвърди три учебника. Аз питам: учебниците, които са утвърдени предната година, след като носят щемпела, че са утвърдени от министерството, какво, хвърляме ги в боклука ли? Десетки хиляди са! Не е понятно! Обратно, ако се фиксира някакъв срок, да приемем, 3 години, а представете си, че през тези 3 години се появят по-качествени учебници, върху тях мораториум ли ще съществува, какво?
В интерес на нашето образование е всички тези въпроси ние да ги разискваме и да гласуваме текстове, които да изчерпят тази материя по начин, че да бъдат действително приложими. Защото останалото е просто робуване на едно мнение, че едва ли не учебниците и техният брой съсипват българското образование. Определено смятам, че ние трябва да формираме обществените нагласи, а не да вървим след тях. Надявам се, че ще бъда подкрепен от моите колеги при едно такова разискване в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика – госпожа Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колега Иванов, аз си представях, че тук няма така детайлно да задълбаваме. По отношение на Вашето предложение, което е извън текстовете на този, настоящия законопроект, ще говорим в комисията.
Повечето от мотивите по предложените текстове в този законопроект аз също приемам, но като гражданин, а чисто професионално не мога да приема. Бих Ви попитала: Вие бяхте в Тридесет и осмото Народно събрание, защо тогава допуснахте такова разминаване в нормативните актове на Министерството на образованието и науката, когато се създаваха блокове А, В и С? Защо допуснахте да не се създаде оптималния вариант на учебен обем, учебно време във всички училища? Знам откъде са Ви били затрудненията - от професионалните училища са Ви били затрудненията, когато в Закона за степен на образование и общообразователен минимум е посочено, че този общ образователен минимум трябва да бъде еднакъв за всички ученици. Затрудненията са Ви били оттам. Но защо Вие, като добър професионалист, допуснахте да изтече такъв голям обем учебно време към блок “В” – задължително избираема подготовка?
Аз съм готова, открити сме всички колеги в комисията да дискутираме този въпрос. Това не е измислено становище. Вземете една учебно-изпитна програма за конкурсен изпит във ВУЗ. Вие сте преподавател във ВУЗ и кажете на колегите, че аз не лъжа, а е така. Наистина учебното съдържание, което е залегнало в учебно-изпитните програми за конкурсен изпит във ВУЗ, е върху задължителната подготовка. Кажете го, признайте го тук.
Отворена съм към всички вас. Но за да не страда този випуск, нека направим така: да хармонизираме подзаконовата нормативна уредба, да прехвърлим част от блок В към блок А, така че децата да бъдат и равнопоставени като зрелостници. Ние много държим на тези принципи. И ние, и вие, нали така? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След назидателната реплика на госпожа Гроздилова…
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Не е назидателна, приятелска е.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: … бих желал да заявя нещо, което колегите, които са и от предишни мандати в Народното събрание, го знаят добре: че законодателството е един непрекъснат процес. Няма оптимален закон, защото винаги след това следват изменения и допълнения, които имат за цел да усъвършенстват този закон.
Вие ме питате за Тридесет и осмото Народно събрание. Аз по същия начин ще Ви запитам: след като вече близо две години заседава Тридесет и деветото Народно събрание, защо тези изменения вие не ги направихте още преди година и половина? Защо тогава не констатирахте, че има тези несъответствия, а трябваше да минат година и половина?
Първо, когато се гласува един закон, не могат да бъдат изчерпани всички хипотези как той ще бъде приложен.
И второ, практиката често пъти показва някои недостатъци на законите, поради което е и Народното събрание, за да ги коригира. Иначе, ако се гласуваха, както Вие казахте, оптимални или идеални закони, то трябваше след това Народно събрание, което искате да гласува такива закони, да се закрие Народното събрание като институция. Ще установи това законодателство, което съществува само в идеалното общество на Жан Жак Русо.
Затова, госпожо Гроздилова, връщайки се отново на материята, аз искам да заявя съвсем ясно, Вие го знаете от комисията, че, когато съм правил предложение, съм мислил по начин как да се усъвършенства един закон, независимо в кое Народно събрание той е гласуван. Основното е да бъде в интерес на българското образование, както междупрочем, надявам се, вършат колегите и в другите комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други изказвания по законопроекта има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект № 254-01-114, внесен от Снежана Гроздилова на 18.12.2002 г.
Гласували 117 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване следващия законопроект № 354-01-2 от 21 януари 2003 г. с вносител Снежана Гроздилова.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Вносители се Татяна Калканова и Снежана Гроздилова.
Моля, господин Дурмишев, да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по образованието и науката относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-6, внесен от Татяна Калканова и Снежана Гроздилова на 27 януари 2003 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-6, внесен от Татяна Калканова и Снежана Гроздилова.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение цели да се синхронизират законовите и подзаконовите актове, регламентиращи придобиването на професионална квалификация от учениците от випуск 2003 г., а така също и от лицата с прием след завършено средно образование. В законопроекта се съдържат изменения и допълнения, които уреждат придобиването на професионална квалификация за две групи ученици от випуск 2003 г.
В първата група са ученици, които през учебната 1998/1999 г. са постъпили в l курс или 8 клас, с прием след 7 клас с интензивно изучаване на чужд език в техникуми, средни професионално-технически училища, професионални гимназии и в паралелки за придобиване на професионална квалификация в СОУ и професионални гимназии. В началото на учебната 1999/2000 г. за тази група ученици е въведен нов типов учебен план, според който срокът на обучението се удължава до 13 клас, а придобиването на професионално образование става чрез държавни изпити по теория и практика на професията, въз основа на национални изпитни програми, съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Това обуславя необходимостта от настоящите изменения, а именно: предвижда се за тази група ученици срокът на обучението да бъде до 13 клас; начинът на придобиване на професионална квалификация да бъде в съответствие с учебния план, по който учениците са приети, тоест те да полагат изпит по теория по обобщен конспект или защита на диплома работа и изпит по практика, дава се възможност за придобиване на втора и/или трета степен на професионална квалификация.
Втората група обхваща учениците, постъпили през учебната 1999/2000 г. в IХ клас, с прием след основно образование в техникуми, средно професионално-технически училища, професионални гимназии или в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни училища, гимназии и специални училища. Тази група ученици е започнала обучението си при условията на типови учебни планове, според които обучението им е 4 или 5 години, а за СПТУ – 3 години. Според тези типови учебни планове професионална квалификация за учениците от СПТУ се придобива с изпит по обобщен конспект и изпит по практика, а за учениците от техникумите – с изпит по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа и изпит по практика.
В началото на учебната 1999/2000 г. за тази група ученици са въведени нови типови учебни планове, в които не е посочен точният начин на завършване. С предлаганото изменение в законопроекта се предвижда придобиването на професионална квалификация да стане, както следва:
- за учениците от СПТУ – изпит по обобщен конспект и изпит по практика;
- за учениците от техникуми – изпит по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа и изпит по практика.
С тези изменения се постига равнопоставеност в начина на придобиване на квалификация от двете групи ученици от випуск 2003 г.
В законопроекта се регламентира и начинът на придобиване на професионална квалификация от онези лица, които завършват през учебната 2002/2003 г. професионалното си обучение, но са били с прием след завършено средно образование. И тук се отстоява равнопоставеността, поради което придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация става чрез изпит по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа и по практика, съгласно задание, определено от училището.
След обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение:
С 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-6, внесен от Татяна Калканова и Снежана Гроздилова на 27 януари 2003 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Госпожо Калканова, заповядайте от името на вносителите да представите законопроекта.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател! Аз ще бъда съвсем кратка. Основните идеи, чието постигане се цели с този законопроект, са, на първо място, да се реализира равнопоставеност в начина на придобиване на квалификация от групите ученици от випуск 2003 г. от професионалните училища, които респективно през учебната 1998/1999 г. са приети след 7 клас, а в учебната 1999/2000 г. – в 9 клас след завършено основно образование.
Другата цел на предложения законопроект е да се постигне хармонизиране с вече дискутираните и току-що приети на първо четене промени в Закона за народната просвета, регламентиращи завършването на випуск 2003 г. и провеждането на държавни зрелостни изпити в зависимост от желанието на завършващите ученици.
И другата цел на този законопроект е да регламентира начина на придобиване на професионална квалификация от онези лица, които завършват през учебната 2002/2003 г. професионалното си обучение, но са били приети след завършено средно образование.
С други думи, целта е да бъде наложена равнопоставеност в начина на завършване на учениците от випуск 2003 г., независимо от вида на училището, което завършват, както и регламентирането на полагането на държавните зрелостни изпити.
Аз лично не очаквам никакво противодействие, а и нямаше такова при дискутирането на този законопроект в Комисията по образованието и науката, защото той трябва да хармонизира вече приети разпоредби на Закона за народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Калканова.
Имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз нямам изказване, което да противоречи на духа на законопроекта ни най-малко, но поради твърде важни причини не присъствах на заседанието на комисията, затова искам тук да направя по-скоро едно допълнение, което ще се постарая да внеса между първо и второ четене, което според мен е необходимо.
Ако съпоставим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който е внесен от госпожа Гроздилова и група народни представители, осем на брой, има един текст, който в сега разглеждания Закон за професионалното образование и обучение отсъства, а той е, че след като изрично в § 7а, ал. 1 и 2 се изтъква, че тези ученици от професионално-техническите училища, професионалните гимназии, техникуми или паралелки за придобиване на професионална квалификация в средните общообразователни училища и гимназии завършат образованието си, без да полагат държавни изпити по чл. 26, ал. 1, ние все пак трябва да дадем същата възможност за равнопоставеност с останалите ученици. Смятам, че е необходимо да има една последна алинея, след всичките алинеи дотук, която да гласи, че учениците от изброените ал. 1 и 2 по свое желание имат право да положат държавни зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1. Защото това ще им даде възможност, ако кандидатстват за висше училище, където се признават зрелостните изпити като вход във висшето училище, те да могат да реализират тази възможност.
С останалите текстове на предложения законопроект съм съгласен и ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания по законопроекта има ли? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение с вносители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение думата има господин Дурмишев.
Асен Дурмишев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за двата законопроекта, които разгледахме, по чл. 71 срокът за подаване на предложения за поправки да бъде една седмица, тъй като имаше едно предложение от господин Панков за 3 дни, но аз предлагам да бъде една седмица, за да има достатъчно време всички да направят своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Думата има господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност ние имаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Съгласно Правилника на Народното събрание комисията съвместно с вносителите изработват общ законопроект. При внасянето в пленарната зала, за което председателят известява народното представителство, се прави предложение за срок за подаване на предложения между първо и второ четене. Иначе напълно съм съгласен с този едноседмичен срок, но той не тече от днес, а от момента, в който се даде общият законопроект. Тогава започва да тече този срок, господин Дурмишев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Дурмишев оттегля своето процедурно предложение.
Моля да гласуваме процедурно предложение, направено от господин Иванов.
Предложението е: след представяне на общия законопроект започва да тече 7-дневният срок за представяне на предложения между първо и второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ – второ четене.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на комисията за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, “Доклад на Комисията по правни въпроси относно второ четене на законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите”.
Комисията е подкрепила предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по наименованието на законопроекта няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, преди т. 1 комисията има предложение за § 1:
“§ 1. След Особената част се създава нова част “Приложимо право към договори с международен елемент” със следното съдържание:
“Приложимо право към договори с международен елемент”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тази нова част? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нова част след Особената част на закона със съответното заглавие, както беше представено.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, тъй като става дума за един параграф и нямаше предложения между първо и второ четене, а това са предложенията на комисията за подреждането на точките в параграфа, моля да ги прочета ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“1. Избор на приложимо право.
Чл. 437. (1) Договорите с международен елемент се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
(2) Страните могат да направят избора на приложимото право за целия договор или за част от него.
(3) Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Формата на договора и правата на трети лица не се засягат от промените в приложимото право, настъпили след сключването на договора.
(4) Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с правото на една и съща държава, изборът на чуждестранно право не засяга прилагането на повелителните норми на тази държава.
(5) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на членове 440-442.”
По т. 2 комисията предлага т. 2 и чл. 438 да станат т. 8 и съдържание на чл. 446 със следната редакция:
“8. Обхват на приложимото право.
Чл. 446. (1) Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на настоящата част, урежда неговото тълкуване, изпълнението на възникналите задължения, последиците от пълно или частично неизпълнение на тези задължения, включително и определянето на вредите, различните основания за погасяване на задълженията, последиците от недействителността на договора, погасителната давност и последиците от изтичането на един срок.
(2) По отношение на начина на изпълнение и действията, които кредиторът може да извърши при неизпълнението, съдът може да приложи изцяло или отчасти правото по местоизпълнението на договора.”
По т. 3 комисията предлага тази точка да отпадне, а съдържанието на чл. 439 да се включи към т. 8 и да стане чл. 447 със следната редакция:
“Чл. 447. Когато дадена държава се състои от повече от една териториални единици, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно разпоредбите на тази част.”
По т. 4 комисията предлага т. 4 да стане т. 2 и чл. 440 да стане чл. 438:
“2. Приложимо право при липса на избор.
Чл. 438. (1) Когато страните не са уговорили приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, към нея може да се прилага по изключение правото на другата държава.
(2) Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която страната, която трябва да изпълнява характерното задължение, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
(3) Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на тази страна, се предполага, че той е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако уговореното местоизпълнение е различно от основното място на дейност, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, чрез което се осъществява изпълнението.
(4) Разпоредбите на алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
(5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която се намира недвижимата вещ.
(6) Разпоредбите на алинеи 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора при условие, че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване, или
2. мястото на разтоварване, или
3. основното място на дейност на товародателя.
Разпоредбата се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, чийто основен предмет е подчинен на превоза на товари.
(7) Разпоредбите на алинеи 2, 3, 5 и 6 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е по-тясно свързан с друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.”

Комисията предлага т. 5 да стане т. 4, като чл. 441 става чл. 440:
“4. Действителност на договорите
Чл. 440. (1) Сключването и действието на договора или на отделна негова разпоредба се уреждат от правото на държавата, което според правилата на тази част би било приложимо, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.
(2) За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата по договора е видно, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят според правото по ал. 1.”
Комисията предлага нова т. 5 и редакция на чл. 442:
“5. Форма на договорите
Чл. 442. (1) За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази част или съгласно правото на държавата по местосключването на договора.
(2) Когато към момента на сключването на договора страните са се намирали в различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази част или от правото на една от тези държави.
(3) Когато договорът е сключен от представител, при прилагането на ал. 1 и 2 трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят.
(4) За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази част се прилага или би се прилагало към договора, или на правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.
(5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, е необходимо да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, където се намира недвижимата вещ, доколкото според правото на тази държава те трябва да бъдат приложени, независимо от местосключването на договора и приложимото към него право.”
Комисията предлага заглавието на т. 6 да се измени така:
“6. Суброгация, прехвърляне на вземания.”
Комисията предлага чл. 443 да стане чл. 441 в т. 4:
“Чл. 441. Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическото лице, което е дееспособно съгласно правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна по договора е знаела за тази недееспособност или не е знаела поради своята небрежност.”
Комисията предлага чл. 444 от т. 6 със следната редакция:
“Чл. 444. (1) Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази част се прилага към договора за прехвърляне на вземането.
(2) Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника."
Комисията предлага чл. 445 да стане чл. 443 от т. 6 със следната редакция:
“Чл. 443. (1) Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни напълно или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.
(2) Предходната ал. 1 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора.”
Комисията предлага нова т. 7 “Доказателства”, в която да се включи чл. 446 от т. 6 на вносителя и да стане чл. 445 със следната редакция:
“7. Доказателства
Чл. 445. (1) Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на тази част, е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта за доказване.
(2) Договорът или едностранното волеизявление се доказват с всички доказателствени средства, допустими според правото на съда или според правото, определено по чл. 440, съгласно което формата е спазена.”
По т. 7 комисията предлага тя да стане т. 3 и чл. 447 да стане чл. 439 със следната редакция:
“3. Особени повелителни норми
Чл. 439. (1) Разпоредбите на настоящата част не засягат прилагането на нормите на българското право, които повелително уреждат случая, независимо от приложимото към договора право.
(2) Независимо от приложимото към договора право, съдът може да приложи повелителните норми на друга държава, с която договорът има тясна връзка, като вземе предвид тяхното естество, предмет, последиците от тяхното прилагане или неприлагане.”
По т. 8 комисията предлага тя да стане т. 9 и чл. 448 със следната редакция:
“9. Изключване на препращането
Чл. 448. По смисъла на тази част под приложимо право на една държава трябва да се разбират правните норми, действащи в тази държава, с изключение на стълкновителните норми на нейното международно частно право.”
По т. 9 на вносителя комисията предлага тя да стане т. 10 и чл. 449 със следната редакция:
“10. Обществен ред
Чл. 449. Разпоредбите на чуждо право не се прилагат, само ако резултатите от тяхното приложение са явно несъвместими с българския обществен ред.”
Това е по § 1, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. За протокола все пак трябва да останат едно или две изречения.
Законът за задълженията и договорите е класически закон. Той действително е едно изкуство в правото, както казваха римляните. Законът за задълженията и договорите е правен от старите майстори – къде-къде да ги настигнем.
И сега какво правим? Да, така е. Сега правим една нова глава, една кръпка към това изкуство ЗЗД. И тази кръпка не е в хармония със самата структура на Закона за задълженията и договорите.
Вижте текстовете – това, което ни се предлага. Всеки текст има заглавие. От тази гледна точка е добре, но това не е в хармония с цялото законодателно тяло на ЗЗД. Във всички други стотици текстове там няма нито един текст със заглавие. Защо разваляме нещо, което е класическо за българското право? Това е може би най-хубавият закон в нашето право и сега с тази кръпка, право да ви кажа, ми горчи. Аз знам, че това са мъртвородени текстове, поне на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За реплика – госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин Корнезов, искрено се учудвам на Вашето изказване, защото то е изказване за първо четене на законопроекта, което Вие чудесно би трябвало да знаете. Много добре си спомняте, че тази промяна беше сътворена след три плътни заседания на комисията до 18,00 ч., за да извлечем максимума от това, което предлага вносителят, и за да можем да направим необходимото да бъде в съответствие все пак по съдържание тази част на закона със смисъла, който искаме да вложим в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 от законопроекта.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.

Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по културата ще заседава на 13 февруари от 11,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава в четвъртък от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще заседава на 12 февруари от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 13 февруари от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по земеделието и горите ще проведе семинар на 12 февруари, сряда, от 14,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 12 февруари от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 12 февруари от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 12 февруари от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 13 февруари от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 12 февруари от 17,00 ч. в зала 142.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,18 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева