Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-13

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно дневния ред продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Искам да припомня, че на второ четене са приети заглавието и § 1 включително. Предстои докладване на § 2.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, комисията предлага § 2 със следната редакция:
“Заключителни разпоредби
§ 2. В Закона за защита на потребителите и за правата за търговия се създава чл. 37а:
“Чл. 37а. (1) Договорът с международен елемент, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимото право не трябва да води до лишаване на потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато:
1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или
2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или
3. договорът се отнася до продажба на стоки и продавачът, с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки, е организирал пътуване на потребителя в друга държава, където е направил поръчката.
(2) При липса на избор на приложимо право договорите, сключени при посочените в ал. 1 обстоятелства, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване.
(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 не се прилагат към договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване.
(4) За действителността на договорите, сключвани с потребител и посочените в ал. 1 обстоятелства е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени в правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 2.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 150 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага т. 1 на § 3 да стане ал. 2 на чл. 437 със следното съдържание:
“(2) Ако не е уговорено друго, се смята, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия”.
Останалите алинеи на чл. 437 се преномерират.
По т. 2 на § 3 комисията предлага следната редакция:
“В Търговския закон чл. 283 и членове от 605 до 606е се отменят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 3 има и желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 8.
Параграф 3 се приема, с което се приема и целият закон.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ .
Госпожо Мингова, съвършено правилно заставате до трибуната, защото пак сте Вие. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно: "Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози".
Комисията е подкрепила текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По заглавието на закона смятам, че няма проблем.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, тъй като няма предложения на народни представители и комисията е подкрепила текстовете на вносителя, дали бих могла ан блок да прочета и да обсъдим ан блок параграфите от 1 до 11?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви.
“§ 1. В чл. 3, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя: “Както и на права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топология на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
“§ 2. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
“4. права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топология на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни”.
2. Досегашната т. 4 става т. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
“§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Заложният кредитор въз основа на извлечения от регистъра за вписано обезпечение има право да получава от държавните органи и третите лица, които държат, съхраняват или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна за залогодателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
“§ 4. В чл. 15, ал. 1 се създава изречение второ: “Същите права има и лице, на което е предоставен залог върху вещ или право за обезпечаване на предоставен от него заем за придобиване на вещта или правото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който е следният:
“§ 5. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “по чл. 10, точки 1 и 2” се заменят с “по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2”.
2. В ал. 3 думите “по чл. 10, т. 3” се заменят с “по чл. 10, ал. 1, т. 3”.

§ 6. Създава се чл. 19а:
“Залог върху индустриална собственост
Чл. 19а. Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залога на имущество по чл. 4, ал. 1, т. 4 се вписват в регистрите на патентното ведомство на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по този параграф.
“§ 7. В чл. 32, ал. 4 се изменя така:
“(4) С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 комисията също е подкрепила текста на вносителя и той е следният:
“§ 8. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
“3. да иска от държавните органи, които водят на отчет заложеното имущество, да отразят неговото преминаване в разпореждане на заложния кредитор;”.
2. Досегашната т. 3 става т. 4.”
“§ 9. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, изречение първо, думите “по чл. 10” се заменят с “по чл. 10, ал. 1”.
2. В ал. 4, изречение първо, думите “по чл. 10, т. 3” се заменят с “по чл. 10, ал. 1, т. 3”."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 10. В чл. 36, ал. 1 се изменя така:
“(1) В производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 250 – 255 от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
И § 11 също е подкрепен от комисията:
“§ 11. В чл. 37, ал. 1, изречение първо, след думите “има право да продаде” се добавя “от свое име и за сметка на залогодателя”."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези единадесет параграфа има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте параграфи от 1 до 11 ан блок, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 12. Създава се чл. 52:
“Продажба на кораби, въздухоплавателни средства
и недвижими имоти
Чл. 52. Продажбата на кораби, въздухоплавателни средства и недвижими имоти при условията на чл. 46, ал. 2 се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от съответните регистри за вписано обезпечение и за пристъпване към изпълнение.”
Комисията предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Правилно предлага комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 12.
Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 12.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Приема се § 12 и с това и целият закон.
С това темпо, както вървим, можем да изпълним годишната си програма тази сутрин. (Оживление.)

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Комисията подкрепя предложението за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Някакви съмнения да има по заглавието? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 1 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев: в чл. 2, ал. 1, изречение първо да се измени така:
“Нотариусът е лице, което отговаря на условията по чл. 8 и на което държавата възлага извършване на предвидените в закона нотариални действия.”
Комисията не приема предложението и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. В чл. 2, ал. 1, изречение второ се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има и текст на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 1 текстът на вносителя всъщност е приет по принцип – с отпадане на изречение второ. Аз затова не го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Мингова.
Желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Госпожо Мингова, Вие поддържате ли Вашето предложение?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Не, няма да го защитавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не го поддържате, което ме облекчава, а също така и залата, която би се раздвоила сериозно.
Затова подлагам на гласуване § 1 според редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 1.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приема се този параграф.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 2 има предложения на народните представители Мингова и Пенчев в две букви. Предложението по буква “а” е прието, по буква “б” беше оттеглено и затова си позволявам да не го чета.
Комисията, като подкрепя текста на вносителя по принцип, предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. В чл. 4 се създават ал. 3 и 4:
“(3) За подпомагане дейността на Нотариалната камара и на нотариусите в съдебния район на всеки апелативен съд се създават нотариални колегии. За София-град се създава отделна колегия.
(4) Статутът и функциите на нотариалните колегии се определят в Устава на Нотариалната камара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Желаещи да се изкажат по § 2? Не виждам.
Господин Корнезов, имате ли да кажете нещо?
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Сега да кажете, че е по Ваше предложение.
Любен Корнезов (КБ): Предложението е общо, госпожо Мингова.
За да бъде ясно: Нотариалната камара е юридическо лице. Сега създаваме колегии, на базата на апелативните съдилища - на територията, а за София – за града, но тези колегии не са юридически лица. Мисля, че това трябва да ни е ясно, за да няма спорове утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, благодаря Ви. Това е полезно при тълкуването на този закон един ден. Като се извадят стенографските протоколи и ще стане ясно.
Благодаря, господин Корнезов.
Други желаещи? Не виждам.
Моля Ви, гласувайте § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 3 има предложения на народните представители Мингова и Пенчев, подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"§ 3. Създава се чл. 7а:
"Принципи на нотариалната дейност
Чл.7а. Нотариалната дейност се осъществява въз основа на принципите за законност, независимост, самостоятелност, безпристрастност, довереност, неприкосновеност на служебния архив, юридическа отговорност за неправомерни действия, професионална етика и контрол над дейността на нотариуса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 3 има ли желаещи за изказване?
Любен Корнезов (КБ от място): Абсолютно излишен текст, излишна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Бих казал, че е излишно да се казва, че има юридическа отговорност за неправомерни действия. Юридическата отговорност си е според правилата на отговорността.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, аз правя процедурното предложение да отпадне този нов текст – чл. 7а. Всъщност, досега нямаше такъв текст.
Създава се един нов текст, който абсолютно нищо не значи – принципи на нотариалната дейност. Та принципите се извеждат от системата от правни норми. Вие можете да декларирате един принцип или не в нормата, но когато този принцип не се осъществява в живота, респективно в системата от правни норми, той просто е излишен.
Освен това е много спорно какъв принцип, примерно, е неприкосновеността на служебния архив?! Принцип за нотариална дейност?! Ако има някакви данни за престъпление и т. н., не може ли да се влезе в архива на нотариуса и да се види, как е извършено определението по делото? Може.
Или юридическа отговорност? Нали всички отговаряме юридически и граждански?
Тези принципи, както са подредени, не са и принципи. Абсолютно излишен е такъв текст.
Затова правя процедурно предложение този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Корнезов.
Има ли други желаещи?
И аз, ако съм честен, ми се струва в малко повече този текст.
Не виждам други желаещи.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на § 3.
ГЛАСОВЕ ОТ НДСВ: Комисията подкрепя ли предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Комисията си има свое становище.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията си е казала становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 82, против 44, въздържали се 2.
Това предложение на господин Корнезов се приема и параграф 3 отпада.
Иван Искров (НДСВ, от място): Тук хората не разбраха за какво гласуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това няма никакво значение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Няма значение, затова и аз не искам прегласуване и продължаваме нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е, горе-долу, да кажем: "Да живей, живей трудът!". (Оживление в залата.)
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 4 има предложения на народните представители Мингова и Пенчев, подкрепени от комисията.
Има предложение на народния представител Ремзи Осман, също подкрепено от комисията.
Текстът на вносителя, колеги, неподкрепен изцяло от комисията, е следният:
"§ 4. В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 2 и 3 се изменят така:
"2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. има 5-годишен стаж;".
2. Създава се нова т. 8:
"8. не се води на отчет в психо-неврологичен диспансер;"
3. Създава се т. 9:
"9. не е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател по чл. 131, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за съдебната власт;"
4. Досегашната т. 8 става т. 10."
Комисията предлага следната редакция за § 4:
"§ 4. В чл. 8, ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
"2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. има 3-годишен стаж;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 4 има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, господин председателю.
Може би за мнозина тази материя е скучна, но така или иначе, всеки един от нас допира до нотариуса. Така че законът има широко приложение. Искам да обясня за какво е този нов текст.
Член 8 казва кой може да бъде нотариус. И единствената промяна, която се предлага тук от комисията, е, че досега нотариус може да бъде лице, юрист, завършил юридическото си образование и т. н., който има 2-годишен стаж. Сега стажът се увеличава на 3 години. Питам се защо?
Аз съм работил като нотариус в началото, тогава бяхме и съдии, и нотариуси. Познавам нотариалната длъжност, тъй като съм работил с години. Тук има юристи в залата, които знаят, че даже по време на стажа си след 6-те месеца изпълнявахме нотариална дейност, бяхме нотариуси. Аз не казвам, че нотариалната дейност е елементарна, ни най-малко! Но значи ти можеш да бъдеш съдия и да решаваш съдбини и спорове, а не можеш да бъдеш нотариус, ако нямаш 3-годишен стаж? Кому е необходимо това, питам се? Нотариусът не решава никакви спорове, той само съдейства – да завериш едно пълномощно или да изповядаш една сделка.
Според мен не е разумно да качваме и да слагаме нови и нови прагове пред юристите, за да могат да стават нотариуси. Двегодишният стаж е напълно нормален и естествен!
Затова предлагам, господин председателю, т. 3 да отпадне.
Междупрочем, и т. 2 абсолютно нищо не казва. Тя няма никаква разлика от досега съществуващата т. 2.
Правя предложение т. 3 да отпадне, тоест да си остане сегашното положение – юрист, който има минимум 2-годишен стаж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на т. 3.
То е за отпадане на 3-годишния стаж и да остане старата т. 3 – за 2 години. Това е предложението му. Лично на мен то ми се струва разумно.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 58, против 55, въздържали се 10.
Предложението за малко не се прие, господин Корнезов!
Моля, гласувайте текста на § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 16.
Параграф 4 е приет.





ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 5 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев за обединяването му с § 6, което е подкрепено от комисията.
Ще докладвам и предложенията по § 6.
По § 6 има предложение от народния представител Коста Костов за отпадане на т. 1.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ремзи Осман за отпадане на т. 1 и 3 от § 6.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което е подкрепено в комисията в два пункта и не е подкрепено относно предложението в т. 2 да отпадне буква “в”.
Комисията предлага следната окончателна редакция за този параграф, който обединява предложенията на вносителите за § 5 и 6.
Очевидно с отпадането от предходното гласуване номерацията трябва да се промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това става автоматично.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз ще чета номерата на параграфите по доклада.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 5:
“§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието се създава изречение второ: “Насрочване на конкурс”.
2. В ал. 2:
а) изречение първо се изменя така: “Вакантните места за нотариуси се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието.”;
б) в изречение второ думите “7-дневен” се заменят с “14-дневен”;
в) създава се изречение трето: “Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на нотариусите.”
3. Създава се ал. 5:
“(5) Министърът на правосъдието разрешава преместване на вписан в регистъра на Нотариалната камара нотариус в друг съдебен район.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по този параграф?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние днес разглеждаме Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Виждате, че има 59 параграфа. Всъщност всички други параграфи са излишни, цялата работа е в чл. 10. Заради този чл. 10, ал. 1, се прави цялото уж някакво изменение и реформа на Закона за нотариусите. Това текстът, за който се прави всичко това.
Къде е интересът? В момента на 10 хил. жители има един нотариус. Това е нормата. Аз няма да се спирам на това, че в началото, когато се прие този закон, нормата беше на 25 хил. жители един нотариус. А в предишния парламент тази норма падна и стана един нотариус на 10 хил. жители. И в края на краищата интересът тук сега е да вдигнем летвата на 20 хил., тоест да има по-малко нотариуси.
Какво е положението в момента? Аз няма да ви казвам, вие преценявайте.
Въз основа на тази норма – на 10 хил. жители един нотариус, България трябва да има около 950 до 1000 нотариуси. В момента половината от щатните бройки на базата на тази норма не са заети или имаме около 450 нотариуси. Половината не са заети. За съжаление няма представител на Министерство на правосъдието, за да го запитаме защо в продължение на повече от една година не обявяват конкурси за свободни места за нотариуси. Но положението не е еднакво за цялата страна. Примерно в София трябва да има около 100 нотариуса и всъщност има само едно свободно място. Практически местата в София са заети. Но в Пловдив не е така. В Пловдив са заети само половината от бройките на базата на тази норма – на 10 хил. жители един нотариус. А има съдебни райони, включително и в моя Ямболски край, примерно съдебният район на Елхово, където няма нито един нотариус. И не се обявява от Министерство на правосъдието конкурс за тях. Ако ние вдигнем летвата – извинявайте за този израз – над 20 хил., което в края на краищата е и целта на целия закон, това означава, че общата бройка на нотариусите ще бъде около 450, тоест колкото са сега. Ако останем обаче на сегашното положение – на 10 хил. жители един, тоест Министерство на правосъдието трябва да си обяви конкурса и незаетите щатни бройки за нотариуси да бъдат заети. Пак казвам, тук не става въпрос за София, защото в София практически са заети всички бройки.
Вижте, цялата работа е до парите. Защото нотариалната дейност е един обем. Дали ще се раздели на 400 нотариуса или на 800, разбирате, че интересът на сега действащите нотариуси – и аз ги разбирам, това е интерес – е да останат в сегашното си положение, да няма нови назначения. И затова летвата се вдига на 20 хил. Преценете дали трябва, тук виждам господин Костов, който е направил предложение за отпадане, виждам, че и комисията се е ориентирала към това, това постоянно местене от 25 на 10 хил., на 20 хил., утре на някой ще му скимне – извинявайте за този израз – да направи 15 хил. Това надали е за една стабилна и нормално функционираща нотариална дейност, извършвана от нотариусите. И аз лично мисля, че би следвало да остане текстът както е сега, както е и предложено от Комисията по правни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Костов.
Коста Костов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Корнезов, Вие много дълго говорихте и в крайна сметка разбрах, че Вие подкрепяте сегашната норма от 10 хил. души да остане като правна норма. Всъщност за това говорим. Комисията го е подкрепила. Остава само да го гласуваме. Ясно е, че всичко останало е интерес и корист. Благодаря ви.
Любен Корнезов (КБ, от място): Трябва да е ясно какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване редакцията на § 5 според комисията.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 9, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 7 има предложение на Анелия Мингова и Константин Пенчев за отпадане на т. 2, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 6:
“§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) В едномесечен срок от обнародването на заповедта по чл. 10, ал. 2 кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса. Заявлението съдържа името, единния граждански номер, адреса и упражняваната професия, както и поредността на съдебните райони, за които кандидатства. В един конкурс кандидатът може да посочва до 3 съдебни района.”
2. В ал. 3, изречение първо думата “открити” се заличава.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря ви.
По § 6 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 8 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7, със следното съдържание:
"§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят с "министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите".
2. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:
"(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател – представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.
(3) Комисията по ал. 2 изпраща протокола с резултатите от конкурса на министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат.
(4) Заповедта по ал. 3 се обявява на кандидатите за съответния район и на Съвета на нотариусите и може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 8 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 според редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По следващите три параграфа няма предложения и комисията е подкрепила текста на вносителите със съответна преномерация.
Параграф 9, който става § 8:
"§ 8. В чл. 13 ал. 2 и 3 се изменят така:
"(2) Нотариалната кантора представлява две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив.
(3) Нотариусът може да има само една нотариална кантора в своя район на действие. Кантората трябва да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на нотариуса."
Параграф 10 става § 9 със следната редакция:
"§ 9. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
"3. да се посочи адресът на нотариалната кантора и да са изпълнени изискванията на чл.13, ал. 2 и 3;"
2. В ал. 4, изречение първо думата "едномесечен" се заменя с "двумесечен" и изречение трето се отменя.
3. Създава се ал. 5:
"(5) В едномесечен срок от постъпване на искането за вписване в регистъра Съветът на нотариусите извършва проверка на нотариалната кантора на кандидата с оглед спазване изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3. За констатациите от проверката се съставя протокол, който се прилага служебно към искането."
Параграф 11 става § 10:
"§ 10. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 след думата "застрахователя" се поставя запетая и се добавя "както и размера на застрахователната сума";
б) създава се т. 6:
"6. обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46".
2. В ал. 2 след думите "длъжни" се добавят "в 7-дневен срок"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези три параграфа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Имате думата проф. Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Четейки тези текстове, аз се замислям. Параграф 9 – Нотариалната кантора представлява две или повече функционално свързани помещения… Да отъждествяваме кантората на помещения никак не ми се струва, че е резонно.
Няма никакво съмнение, че една нотариална кантора трябва да има освен материалния субстрат – помещения, които са две или повече, трябва да има и персонален субстрат – хора, нотариуси, които извършват тази дейност. Затова не можем да казваме, че кантората са помещения. Защо тогава казваме, че е нотариална кантора? Всяко помещение ли може да бъде нотариална кантора?
Трябва да включим именно тези лица, които извършват нотариалната дейност и затова аз бих предложил редакционно текстът да стане: "Нотариалната кантора трябва да има две или повече функционално свързани помещения…" Това е всъщност материалният субстрат на нотариалната кантора и вътре работят нотариусите, така че аз правя това процедурно предложение за редакция в началото на ал. 2.
Любен Корнезов (КБ от място): Вместо "представлява"?
Огнян Герджиков: "Трябва да има". Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Колеги, моля ви да подкрепите текста с редакцията, направена от председателя Герджиков, защото е уместна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други желаещи за изказване?
Господин Пантелеев, заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): По отношение на материалния и интелектуалния субстрат аз няма да кажа нищо, но ако искаме да задължим нотариусите – поне аз така разбирам нещата – да имат две помещения, от които едното да е служебен архив, а другото да се ползва за текуща работа, нека да го кажем ясно, защото две свързани функционално помещения могат да бъдат както коридорът, така и сервизните помещения заедно с тази канцелария, в която се извършва общата дейност.
Пак повтарям: аз оставам с впечатление, че са записани две помещения като някакъв изискуем минимум за обитаване. Нека да кажем точно какво искаме, тъй като текстът е твърде разтеглив по начина, по който е записан и за две помещения може да мине всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Какво предлагате?
Любомир Пантелеев: Трудно ми е да предложа редакция, тъй като и фоайето, и коридорът са помещения. Всичко, което има четири стени, е помещение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други желаещи? Всеки, който е ходил при нотариус, знае, че в едната стая стои нотариусът, а в другата стая стои секретарката, която завежда делата и която не трябва да присъства при разговора с нотариуса.
Госпожо Мингова, ще предложите ли окончателен текст, който ще приемем за редакция?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност, господин председател, само в ал. 2 на чл. 13 е предложена редакция и аз ще я прочета, защото там се съдържаше корекцията на господин председателя Герджиков:
"(2) Нотариалната кантора трябва да има две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив."
Любомир Пантелеев (КБ от място): Да се запише, че трябва да има служебно помещение за архива.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин Пантелеев, аз уважавам Вашата забележка, но коридорът, сервизните помещения и тоалетната едва ли в закона трябва да посочим, че не са включени в кантората на нотариуса, така че разумното тълкуване всеки може да го направи. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Според мен, ще си позволя да отбележа, че Нотариалната кантора трябва да има поне две помещения, в едно от които задължително се помещава канцеларията на нотариуса, а в другото – служебният му архив.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, доколкото разбирам искате да включим думичката “поне”, обаче в юридическия език, когато се каже “две или повече” това означава, че не може да бъде по-малко от две. Думата “поне” ми се струва излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз не казах “или повече”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ама, то го има в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз казах “поне две”. Когато се каже “поне две” значи “две или повече”. Това е на математически език. Но нищо, ще използваме юридическия език. Добре.
Моля да прочетете окончателния текст и да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това е чл. 13, ал. 2:
“(2) Нотариалната кантора трябва да има две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив”.
Останалият текст е протоколиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате § 9 така, както беше предложен.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграфи 9, 10 и 11, които стават параграфи 8, 9 и 10 по номерацията от доклада.
Сега следва § 12 по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да, гласувахме параграфи 9, 10 и 11 и сега преминаваме към § 12.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 12 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, подкрепено от комисията. Тя подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 11:
“§ 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съвета на нотариусите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте § 11 в редакцията на комисията.
Гласувайте по-решително, уважаеми колеги!
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя. Той става § 12:
“§ 12. В чл. 19 думите “както и да иска преписи от книжа и да получава сведения с предимство” се заменят с “както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 13 по номерацията на вносителя не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте параграфа, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 14 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев за отпадане на точки 1 и 2, като другите алинеи се преномерират.
Комисията е подкрепила предложението и предлага следната редакция за § 14, който става § 13:
“§ 13. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Актовете, подлежащи на вписване в друг съдебен район, се изпращат в службите по вписванията служебно от съдията по вписванията. Разходите по изпращането им са за сметка на страните”.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
3. Създава се ал. 6:
“(6) При извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф желаещи за изказване не виждам.
Моля ви, гласувайте параграфа в редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 15, който става § 14, комисията предлага следната редакция, като подкрепя текста на вносителя:
“§ 14. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите “министъра на правосъдието и правната евроинтеграция” се заменят с “министъра на правосъдието, след съгласуване със Съвета на нотариусите”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Служебният архив съдържа:
1. нотариални регистри и книги;
2. нотариални дела;
3. други документи;
4. печат на нотариуса”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Изнасянето на дела и документи от служебния архив на нотариуса извън нотариалната кантора се извършват само въз основа на писмено разпореждане (определение, разпореждане, заповед) на съдия или прокурор. Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице”.
4. Създават се алинеи 4 и 5:
“(4) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив документи могат да се изнасят извън нотариалната кантора в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 лично от нотариуса, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.
(5) Печатът на нотариуса може да бъде изземван или запечатване на кантората може да се извърши само, ако нотариусът е загубил правоспособност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф господин Корнезов има някакви колебания или що? (Народният представител Любен Корнезов говори от място.)
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: А ако извърши престъпление си има мерки, които се вземат с оглед на това, че е извършил престъпление. Сега да го направим като нещо специално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако може, така помежду си да обсъдите също нещата, но господин Стефан Данаилов казва да вървим напред.
Ако няма желаещи за изказване, моля, уважаеми народни представители, гласувайте този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Не знам дали единият “въздържал се” не е господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ, от място): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Текстът е приет, благодаря.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 16 има предложения на народните представители Мингова и Пенчев, които са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15 със следната редакция:


“§ 15. Създава се чл. 28а:
“Нотариални регистри и книги
Чл. 28а. (1) Всеки нотариус води:
1. общ регистър;
2. азбучен указател;
3. регистър за вписване на предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхраняване документи и книжа;
4. книга, образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване;
5. книга, образувана от нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;
6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;
7. разносна книга.
(2) Общият регистър по ал. 1, т. 1 и книгите по ал. 1, т. 6 и 7 се пазят 10 години, като при изтичането на срока подлежат на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив.
(3) Азбучният указател по ал. 1, т. 2, регистърът по ал. 1, т. 3 и книгите по ал. 1, т. 4 и 5 се пазят 100 години, като при изтичането на срока подлежат на предаване за постоянно съхраняване в съответния държавен архив.
(4) Справки по нотариалните дела се дават само на страните, на техните правоприемници, както и на представителите им по закон или по упълномощаване. Пълномощник, който не е адвокат, трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имам питане към госпожа Мингова за финала, последното изречение: “Пълномощник, който не е адвокат…”. Не е ли по-добре “Пълномощникът, ако не е адвокат…”?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Или “Когато пълномощникът не е адвокат…”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, това е смисълът. За да няма превратно тълкуване, предлагам: “Когато пълномощникът не е адвокат…”.
Любен Корнезов (КБ, от място): Да, така е по-добре.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Приемам редакцията: “Когато пълномощникът не е адвокат, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Соколов, дали сте съгласен? Да? Добре, благодаря.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Напълно споделям направеното от Вас предложение за второто изречение на ал. 4, но мисля, че проблемът е в първото изречение на тази алинея: “Справки по нотариалните дела се дават само на страните по нотариалното производство, респективно на техните правоприемници или пълномощници…”. Значи само на страните. Работил съм тази нотариална дейност и сега у мен възникна въпросът – примерно искам да направя справка за имот, как е извършена сделката, което може да е било преди 20, 30, 50 годни. Нотариалните документи и книги се съхраняват 100 години. Защо да не мога да направя тази справка? Постоянно се правят справки. Ама, не съм страна! Как да се докаже, че съм страна? Примерно може да имам интерес – купувам жилище или извършвам някаква дейност. Убеден съм, че тези нотариални книги и документи трябва да са достъпни за всеки. С текста “Справки по нотариалните дела се дават само на страните…” няма ли да скъсим твърде много възможността на всеки гражданин, който има интерес, да установи съответното нотариално действие?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Става дума за делата, а не за другите…
Любен Корнезов: Но нотариалното дело е една молба. Нали ще има пълномощно? Как ще мога да установя дали е било реално и действително упълномощаването на лицето, което е подписало нотариалния акт? Нали трябва да видя нотариалното дело, ако водя иск за разваляне на договора?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Иск за разваляне на договор може да предяви само страна, не друг.
Любен Корнезов: Може да има правен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Какво значи “да има правен интерес”?
Любен Корнезов: Давам го само като пример.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Искам да отбележа, че в ал. 2 на приетия вече чл. 28 е посочено какво съдържа служебният архив. Там е записано: “Нотариални регистри и книги; нотариални дела; други документи”. Тук говорим само за делата. Само страните ще имат възможност да искат справки по тези дела. Този тесен смисъл следва от предходните текстове на закона, освен по смисъл. Делото не означава всички други книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Корнезов вече е убеден. Благодаря.
Някакви други въпроси поражда ли текстът? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста с тази редакционна поправка, която си позволих.
Моля, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16:
“§ 16. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Нотариусът е длъжен в 7-дневен срок от сключването на договора по ал. 1 да представи в Нотариалната камара копие от застрахователната полица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи за изказване по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфа, както е подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да се обедини с § 19, по който има предложение от народните представители Мингова и Пенчев, прието от комисията. В крайна сметка по двата параграфа комисията предлага следната редакция, като параграфът става § 18 със следното съдържание:
“§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Професионална етика и квалификация”.
2. В ал. 1 накрая се добавя “съгласно Устава на Нотариалната камара”.
3. В ал. 2 думите “стажант-нотариуса” се заменят с “както”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля ви, гласувайте параграфа така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 19:
“§ 19. В чл. 34а изречение второ се изменя така:
“В тези случаи нотариусите водят самостоятелен архив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте параграфа така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 21 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за параграфа, който става § 20:
“§ 20. Създава се чл. 34б:

“Преместване на нотариус
Чл. 34б. (1) Нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10.
(2) Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1. Заповедта се съобщава на нотариуса и на Съвета на нотариусите по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Заповедта за преместване може да се обжалва от Съвета на нотариусите по реда на Закона за Върховния административен съд, ако преместването е станало в нарушение на законовите изисквания. Отказът за преместване може да се обжалва от нотариуса по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) При преместването на нотариус се прилагат чл. 13, 14, 16, 36 и 38.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 21 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 22, който става § 21, комисията предлага следната редакция:
“§ 21. В чл. 35 се създава т. 4:
“4. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4.”
По § 23, който става § 22, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 22. В чл. 36, ал. 3 думите “министъра на правосъдието и правната евроинтеграция” се заменят с “министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите”.”
По § 24 има оттеглено предложение, така че комисията също е подкрепила текста на вносителя. Този параграф става § 23 със следното съдържание:
“§ 23. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думата “прекратяване” се заменя със “загубване”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Съветът на нотариусите в 3-дневен срок от заличаването уведомява министъра на правосъдието, който може да насрочи конкурс, ако са налице предпоставките по чл. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези три параграфа някакви съмнения? Не виждам.
Моля ви, гласувайте трите параграфа, подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 25 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за параграфа, който става § 24:
“§ 24. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност, с изключение на:
1. актовете, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;
2. актовете, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. актовете за нотариално завещание и за отмяна на нотариално завещание;
4. актовете, с които се учредяват или заличават ипотеки.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса се уреждат с договор.”
И, ако ми позволите, по следващия параграф, който е подкрепен от комисията - § 26, който става § 25:
“§ 25. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “или повече помощник-нотариуси” се заменят с “помощник-нотариус”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Министърът на правосъдието издава заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара въз основа на писмено заявление от нотариуса, приподписано от кандидата. Към заявлението се прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението може да се посочи и срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези два параграфа?
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви.
Съвсем накратко. До този момент всеки помощник-нотариус може да извършва всички нотариални действия в компетентността на нотариуса, стига нотариусът да го е упълномощил. Нали това е текстът на сегашния чл. 40? А помощник-нотариусът е юрист. Даже може да има и по-голям стаж от самия нотариус.
Не знам защо и какъв проблем има ние всъщност да кажем: помощник-нотариусът нищо не може да прави, освен да заверява подписи. Практически е това – само подписи. Това е толкова техническа работа, че даже не е необходимо и да си с образование. Разбирате ли?
И се питам: кому е необходимо да ограничаваме толкова компетентността, правомощията, възможностите на един помощник-нотариус? Защото един нотариус може да бъде дълго време, примерно, болен, да отсъства от страната, да бъде в отпуск, а кантората му трябва да действа и може би помощник-нотариусът именно ще го замества. Но след като ние му връзваме ръцете да заверява само едни пълномощни, практически го лишаваме от възможността за оптимално функциониране и обслужване на своята клиентела.
Така че за мен този текст е излишен и предлагам, така и така станах, да отпадне, т.е. да си остане сегашното положение. Нотариусът сам ще прецени, като даде указания и има съответното доверие, какво може да извършва помощник-нотариусът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не разбрах точно кой текст да отпадне, господин Корнезов?
Любен Корнезов: Целият чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Пенчев има думата.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз рискувам да не се съглася с предложението на господин Корнезов, когото много уважавам, защото, доколкото си спомням, самите вносители и представителите на Нотариалната камара обясниха необходимостта от този текст по следния начин: ако помощник-нотариуса може да върши всичко, което може да върши нотариусът, тогава защо е помощник, каква е разликата. И те обясниха, че се е установила една порочна практика едва ли не нотариусите да не вършат нищо и цялата работа да възлагат на помощник-нотариусите. Наистина трябва да има някакво разграничение в компетенциите, иначе думата “помощник” губи своя смисъл.
Затова аз смятам, че този текст трябва да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че текстът трябва да остане. Подкрепям редакцията на комисията. Всъщност обикновено помощник-нотариусът е юрист, който няма изискуемия състав и затова е помощник-нотариус. Ако той отговаря на всички условия да бъде нотариус, да се яви на конкурс и да стане нотариус. Вие знаете, че все пак има ограничение на бройката на нотариусите – един нотариус на 10 хил. души. Не може сега по пътя на създаването или съществуването на тази правна фигура на помощник-нотариуса той да се превръща в нотариус. Един нотариус може да има двама, трима или пет помощника. Това означава, че ако ние им дадем същите правомощия, които има самият нотариус, те ще се превърнат в нотариуси. И тогава ще станат пет нотариуса, макар че се наричат помощник-нотариуси.
Затова с оглед и на важността на актовете, които само нотариусът трябва да може да извършва, текстът е добър и трябва да остане. Аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Корнезов оттегля предложението си.
Това ми дава възможност да гласуваме двата параграфа ан блок в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 27 има предложение за обединяването му с § 28, което не е подкрепено от комисията.
Аз оттеглям това предложение, а също и господин Пенчев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26 със следната редакция:
“§ 26. В глава втора “Нотариус” раздел V “Стажант нотариус и членове 43-45 се отменят.”
По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да се обедини с § 29, като става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа не виждам нищо притеснително.
Моля, гласувайте двата параграфа, както са подкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, струва ми се, че трябва да прочета последния параграф, по който има предложение, което е подкрепено от комисията, има и друго предложение, което е оттеглено.
В крайна сметка текстът на § 27 е в следната редакция:
“§ 27. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието се създава изречение второ:
“Придобиване на правоспособност за заместване.”
2. В ал. 1, изречение първо, думите “по чл. 8, ал. 2” се заменят с “по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит”.
3. Създава се нова ал. 2:
“(2) Нотариусът и кандидатът за помощник-нотариус по заместване подават писмено заявление до министъра на правосъдието, като прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението се посочва срокът на заместването, който не може да бъде по-дълъг от две години, считано от вписването в регистъра.”
4. Създават се алинеи 3, 4, 5 и 6:
“(3) Кандидатът за помощник-нотариус по заместване полага изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.
(4) Изпитът по ал. 3 се провежда от комисия в състав: представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, един нотариус и един инспектор нотариус, определени от Съвета на нотариусите.
(5) Комисията по ал. 4 представя протокола с резултата от изпита на министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара.
(6) Заповедта по ал. 5 се обявява на кандидата и на Съвета на нотариусите и може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.”
5. Досегашната ал. 2 става ал. 7.”
По § 30, който става § 28, комисията подкрепя текста на вносителя:
“В чл. 47 се създава ал. 4:
“(4) Срокът на заместването по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от две години, считано от сключването на договора.”
По § 31, който става § 29, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 31. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите “по чл. 30” се заменят с “по чл. 30, ал. 1”.
2. Създава се нова т. 10:
“10. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;”
3. Досегашната т. 10 става т. 11.”
По § 32, който става § 30, комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 32. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато при избор по чл. 57, т. 2 се премине към следващо гласуване, за избрани се считат кандидатите, които са получили най-много гласове. При равенство на гласовете за избран се счита кандидатът с по-голям юридически стаж по чл. 8, ал. 2.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
По § 33, който става § 31, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 33. В чл. 62 ал. 3 се изменя така:
“(3) За член на Съвета на нотариусите може да бъде избран член на Нотариалната камара, който:
1. има най-малко 2 години стаж като нотариус;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.”
По § 34, който става 32, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 34. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 7 се отменя, а в т. 9 думите “стажанти и служители” се заменят с “както и служители”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Съветът на нотариусите уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 8.”
По § 35, който става § 33, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 35. В чл. 67, ал. 2, т. 2 думите “стопанисва и се разпорежда с” се заменят с “и стопанисва”.”
По § 36, който става § 34, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 36. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея изречение второ се отменя.
2. Създава се ал. 2:
“(2) За член на Контролния съвет може да бъде избиран член на Нотариалната камара, който:
1. има най-малко 2 години стаж като нотариус;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.”
По § 37, който става § 35, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 37. В чл. 71 ал. 2 се изменя така:
“(2) За член на Дисциплинарната комисия може да бъде избиран член на Нотариалната камара, който:
1. има най-малко 2-годишен стаж като нотариус;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.”



Параграф 38, който става § 36, е подкрепен от комисията:
"§ 36. В чл. 74 ал. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: До § 38 по номерацията на вносителя има ли желаещи? Струва ми се безспорно това, което представи госпожа Мингова. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте до § 38 включително по номерацията на вносителя така както са подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 39 има предложение на народните представители Анелия Мингова и Константин Пенчев, което частично е подкрепено, а в останалата му част не го поддържаме.
Комисията предлага следната редакция на § 39, който става § 37:
"§ 37. Член 75 се изменя така:
"Дисциплинарни наказания
Чл. 75. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. глоба от 100 до 1000 лв.;
3. предупреждение за лишаване от правоспособност;
4. лишаване от правоспособност за срок от 3 месеца до 5 години.
(2) Глобата по ал. 1, т. 2, се събира в полза на Нотариалната камара."
Параграф 40, който става § 38, е подкрепен от комисията:
"§ 38. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "не по-късно от 1 година" се заменят с "не по-късно от 2 години".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Дисциплинарното нарушение се счита за открито от момента, в който органът по чл. 77, ал. 1 е узнал за нарушението. В случай, че узнаването е станало по повод на подадена жалба или сигнал, органът по чл. 77, ал. 1 е длъжен в 3-месечен срок да образува дисциплинарно производство, ако прецени, че е налице дисциплинарно нарушение."
Параграф 41, който става § 39, е подкрепен от комисията, с малка редакция:
"§ 39. В чл. 77, ал. 1, думите "по искане" се заменят с "по предложение"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: До § 41 по номерацията на вносителя? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези три параграфа така както са подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Приемат се параграфите.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 42 на вносителя, който става § 40, е подкрепен от комисията:
"§ 40. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Решението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4 се взема с мнозинство от две трети от членовете на Дисциплинарната комисия. При липса на квалифицирано мнозинство решението се взема по реда на ал. 2."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "Дисциплинарният състав" се заменят с "Дисциплинарната комисия".
3. Създава се ал. 5:
"(5) Решението по ал. 2 се съобщава на нотариуса, на Съвета на нотариусите и на министъра на правосъдието по реда на Гражданския процесуален кодекс. Министърът на правосъдието определя със заповед служебното лице, което да удостоверява връчването или получаването на съобщението."
По § 43 има предложение на народните представители Анелия Мингова и Константин Пенчев, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на параграфа, който става § 41:
"§ 41. Член 80 се изменя така:
"Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 80. (1) Решението на Дисциплинарната комисия може да се обжалва от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от съобщението.
(2) Министърът на правосъдието може да обжалва решението на Дисциплинарната комисия и когато дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите.
(3) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии. Решението подлежи на касационно обжалване пред 5-членен състав."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези два параграфа има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 42 и 43 по номерацията на вносителя в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 44 комисията, подкрепяйки принципно текста, предлага следната редакция, като параграфът става 42:
"§ 42. Създава се чл. 80а:
"Заличаване на дисциплинарното наказание
Чл. 80а. Дисциплинарното наказание се заличава, ако от налагането му са изтекли:
1. една година – за наказанието по чл. 75, ал. 1, т. 1;
2. две години, считано от плащането или принудителното събиране на глобата по чл. 75, ал. 1, т. 2;
3. три години, считано от налагане на наказанието по чл. 75, ал. 1, т. 3;
4. пет години, считано от изтичане на срока на наказанието по чл. 75, ал. 1, т. 4."
Комисията предлага параграфи 45 и 46 да се обединят и да станат § 43 със следната редакция:
"§ 43. Създава се Глава пета "а" със заглавие "Контрол върху дейността на нотариуса" и членове 80б и 80в:
"Форми на контрол
Чл. 80б. (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки нотариус за изпълнение на закона и устава на Нотариалната камара.
(2) Проверка на дейността по ал. 1 се назначава със заповед на министъра на правосъдието по служебен почин, по повод на сигнал или жалба на заинтересувано лице, както и по предложение на Съвета на нотариусите. Заповедта не подлежи на обжалване.
(3) За констатациите от проверките по ал. 2 се съставя протокол, като копие от него се изпраща на Съвета на нотариусите.
Статут на инспектор-нотариусите
Чл. 80в. (1) За осъществяване на своите правомощия по чл. 80б министърът на правосъдието се подпомага от инспектор-нотариуси по списък, предложен от регионалните нотариални колегии и утвърден от Съвета на нотариусите.
(2) За инспектор-нотариуси се предлагат членове на Нотариалната камара с повече от 10 години общ юридически стаж, от които 3 години като нотариус.
(3) Инспектор-нотариусите по ал. 2 се избират от общото събрание на регионалната нотариална колегия за срок 3 години. Решението се взема с мнозинство от повече от половината от присъстващите членове. Общият брой на инспектор-нотариусите не може да бъде по-малък от 10.
(4) След избора по ал. 3 Съветът на нотариусите изготвя списъка на инспектор-нотариусите и го представя на министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези параграфи има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване двата параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 47, който става § 44, комисията предлага следната редакция:
“§ 44. Член 83 се изменя така:
“Органи на местната администрация
Чл. 83. Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 45:
“§ 45. В чл. 84 се създава изречение второ:
“Подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 46:
“§ 46. В чл. 89 се създава ал. 4:
“(4) При погрешно определен материален интерес и събрани такси действително дължимите такси се събират на основание на подписана от нотариуса сметка, изготвена в срок 7 дни от откриването на грешката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 47:
“§ 50. В чл. 96, ал. 1 след думата “прехвърляне” се добавя “и удостоверяване на”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По текстовете от § 47 до 50 има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Става дума за чл. 83. Той съществува и в сегашния текст. Целият проблем е в това, че в населените места, където има кметски наместници, а това са хиляди села, тези кметски наместници сега, в момента, нямат възможност да заверят един документ и това крайно утежнява хората. Разумно е тези кметски наместници да имат, а са ги имали, тези нотариални компетенции.
Въпросът е: какви? В момента чл. 83, който дава възможност на кметовете, където няма районен съд, не само да правят заверка на подпис, но и: “както и верността на преписи и извлечения от документи”. Тоест, подписват документи, което е също една елементарна дейност – имате оригинала, виждате дали е вярно копието и го заверявате. Също има “заверка на дата” и т.н. Аз се питам защо е отпаднало това и кому е необходимо? Даже не е направено и предложение.
С други думи, считам сегашната редакция на текста, където има възможност за нотариална заверка и на подпис, и на документи, и на дати да си остане, като само включим и кметският наместник. Не знам защо се е получило така. Може би е техническа грешка?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Не е така. Държаха непременно да бъдат едностранни актовете.
Любен Корнезов: Добре, но и едностранни актове, това е заверка на подпис, както искате да го кажете. Защо да не може един кмет да завери препис от документ? Какво има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Трябва да е крайно неграмотен, за да не може да го направи.
Любен Корнезов: Досега не е имало никакъв проблем. Защо трябва да отпадне? Ще създадем проблеми на хората обикновено от селата, които ще трябва да отидат до града за един препис, което е елементарна работа – може да е някакъв документ, може да е диплома, някакво удостоверение, какъвто и да е документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вашето предложение ми се струва много разумно.
Любен Корнезов: Предлагам след думата “вписване” да се постави запетая и да се добави “както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа”. Тоест, използвам абсолютно същата редакция, която е в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Корнезов. Вашето предложение ми се струва изключително уместно.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Ние също ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли някой против това?
Госпожо Мингова, моля да изчетете окончателно текста на чл. 83.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Текстът на чл. 83 ще стане:
“Чл. 83. Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Това е допълнението, което е съвършено коректно и разумно.
Ако нямате нищо против, ще подложа на гласуване параграфите от 47 до 50 включително в редакцията, която беше представена в момента.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 51. В § 2 изречение второ от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“Удостоверяваният материален интерес при сделки и удостоверявания на вещни права върху недвижими имоти и при сделки с превозни средства се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.”
Комисията предлага отпадането на § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 51.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема. Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 52, който става § 48, комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 48. Навсякъде в закона думите “министърът на правосъдието и правната евроинтеграция”, “министъра на правосъдието и правната евроинтеграция” и “Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция” се заменят съответно с “министърът на правосъдието”, “министъра на правосъдието” и “Министерството на правосъдието”.”
По § 53, който става § 49, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 49. Навсякъде в закона думите “стажант-нотариус”, “или стажант-нотариус”, “стажант-нотариуса”,“стажант-нотариусите”, “и на стажант-нотариусите”, и “и на стажант-нотариуса” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това са очевидно чисто технически корекции.
Подлагам на гласуване тези два параграфа, както бяха представени.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Преходни и заключителни разпоредби.
По § 54, който става § 50, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 50. Органите на Нотариалната камара извършват дейността си до следващото редовно изборно Общо събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 51:
“§ 51. Заварените стажант-нотариуси довършват стажа си и полагат теоретико-практически изпит по досегашния ред, като при прослужени три месеца имат право да се явят на теоретико-практически изпит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Не виждам.

Подлагам на гласуване § 54 и 55, както бяха представени от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 56. Места за нотариуси, които са били заети до влизането в сила на закона, се считат открити при условията на чл. 10, ал. 4.”
Има предложение на господин Осман за отпадането на § 56, което е подкрепено от комисията. Тя предлага § 56 да отпадне. Това е свързано с нашето предходно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Именно, не би трябвало да има спор. Но така или иначе съм длъжен да подложа на гласуване предложенията на комисията за отпадането на § 56.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 57 има предложение – мое и на господин Пенчев, което комисията е подкрепила и предлага следната редакция за параграфа, който става § 52:
“§ 52. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона нотариусите са длъжни да изпълнят изискванията на чл. 41, ал. 1, като прекратяват договорните отношения с помощник-нотариусите с 30-дневно предизвестие.
(2) В случаите по ал. 1 нотариусът уведомява Съвета на нотариусите. За заличаването на помощник-нотариусите се прилага съответно чл. 42, ал. 2.”
Параграф 58 става § 53:
“§ 53. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона нотариусите са длъжни да приведат нотариалната си кантора в съответствие с изискванията на чл. 13.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте двата параграфа, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 59. Разпоредбите на § 14, т. 1 и 2 влизат в сила в едногодишен срок от обнародването на закона.”
Има предложение на Анелия Мингова и Константин Пенчев за отпадането на този параграф, което е подкрепено от комисията, тъй като комисията не прие тези части на § 14 и съответно залата не ги гласува на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи по този последен параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на последния параграф.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Госпожо Мингова, с това изпълнихме още една важна задача.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря, колеги. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, преди да ударя звънеца за 30 минути почивка, искам да обърна внимание, че следващият законопроект, който ще гледаме, е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Това ще стане след 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Има два законопроекта, като вносител на първия е Стефан Данаилов, а на втория – Министерският съвет.
По законопроектите са постъпили доклади на Комисията по културата, на Комисията по местното самоуправление и на Комисията по образованието и науката.
Господин Данаилов, заповядайте да представите доклада на Комисията по културата по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов:
“ДОКЛАД
Относно: 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 250-01-62 от 17.07.2002 г., внесен от Стефан Данаилов и група народни представители.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 2.09.2002 г.
На заседанието си от 22 октомври 2002 г. Комисията по култура като водеща комисия обсъди и прие доклад на първо гласуване по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища - № 250-01-62, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 17 юли 2002 г., и № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 2.09.2002 г. Заседанието е отразено в стенографски протокол на Комисията по култура № 34 от 22 октомври 2002 г.
l. По законопроект № 250-01-62, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 17.07.2002 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен със законодателната инициатива на народния представител по чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, отразява целия спектър в промяната на обстоятелствата и условията за работата на народните читалища след приемането на закона през 1996 г.
Законопроектът е разработен и внесен след допитване до дейците на читалищното дело в страната, заинтересовани субекти на публичната власт, неправителствени и обществени организации.
По силата на чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят на комисията е изискал становище и от министъра на културата преди внасянето на законопроекта в Народното събрание.
В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища са разписани нови текстове за взаимоотношенията с местните органи на власт по местонахождението на читалищата, нови техни функции и дейности. Определени са възможности за финансиране чрез допълнителна стопанска дейност, културно-просветни инициативи, вписването им в туристическия и международен културен обмен. Изведени са формите на сдружения, изграждането на читалищни съюзи и национален читалищен съюз. Записани са по-конкретни текстове за защитата, подпомагането и подкрепата на читалищното дело и читалищата. Нови са правните норми, свързани с постъпващите валутни средства за народните читалища по донорските програми и контрола по прозрачността на обявените и защитени проекти, както и по разходването на тези средства по заявените в уставите и закона цели.
Законопроектът е синхронизиран с българското законодателство по отношение развитието на читалищното дело. Подобрени са устройствени правни норми, несъответстващи на приложното поле на закона, изведена е институцията на читалищния секретар и Националната комисия по читалищно дело като помощно консултативен орган към Министерство на културата.
Актуализирани са текстовете за ползването и собствеността на народните читалища, преференциалния данъчен режим и финансирането. Запазен е публичният финансов контрол и надзорът на министъра на културата.
В Преходните и заключителните разпоредби са разписани нови текстове, които уреждат променените обстоятелства в развитието на читалищното дело.
За подобряването на законопроекта трябва да се прегледа правното изписване на текстовете. Синхронизацията със Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, Закона за общинската собственост, Закона за местните данъци и такси и др., е непълна. От прецизиране се нуждаят текстовете за данъчните преференции в § 9 от законопроекта. Алинея 4 от предлаганото с § 21 на законопроекта изменение в чл. 23 трябва да бъде заличена. Дискусионни са и предлаганите норми по собствеността и ползването, финансирането и взаимоотношенията с органите на местното самоуправление.
Проектозаконът внася по-голяма възможност за развитието на читалищното дело в условията на гражданското общество, очертана е границата на зависимостта и юридическата самостоятелност и самоуправление на народните читалища.
ll. По законопроект № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 2.09.2002 г.
Законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народните читалища въвежда нормативна база за по-друго уреждане на статута на народните читалища. Те са определени като културно-просветни граждански сдружения в населените места. Въведени са нови глави по надзора върху дейността на народните читалища от общинските органи за местно самоуправление и административно-наказателни разпоредби за длъжностни лица в народните читалища. Променени са текстовете на чл. 4 от действащия закон с текстове на новопредлаган чл. 4, където “читалищните съюзи” и “читалищен съюз” са заменени със “сдружения” и “сдружението”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища е по-пестелив в промяната на текстовете от действащия закон. При финансирането, надзора, контрола върху дейността на народните читалища, собствеността и ползването е въведен нов субект на взаимоотношения и взаимодействие с Министерството на културата – общините и Националното сдружение на общините. Очертани са правни възможности народните читалища да извършват допълнителни дейности, с приходите от които да развиват читалищното дело.

Законопроектът се нуждае от обсъждане на нововъведената административно-наказателна част и противоречието със записаното в чл. 1, ал. 1, и фактическото състояние на народните читалища като самостоятелни юридически субекти. В чл. 4 на действащия и в проектозакона с друга форма се изписва едно и също.
Проектозаконът предвижда публична отчетност на публични средства, които са предмет и на публичен финансов контрол по действащия закон. Донорските програми за народните читалища не са отразени в законопроекта.
Правнодискусионен е надзорът на общинските органи за местно самоуправление и народните читалища като самоуправляващи се организации. Същото е и с чл. 32, алинеи 1 и 2 от проектозакона.
В членове 26а и 26б са изведени норми за планиране от общинските съвети по места на дейността на народните читалища.
Някои глаголни форми в чл. 26б, ал. 3, § 2, ал. 4, т. 2, нямат аналог в историята на законодателството за народните читалища.
В Глава седма понятието “длъжностно лице” по смисъла на закона се нуждае от изясняване. Читалищният секретар не е изведен като институция.
Нерегистрираните в Министерството на културата читалища и настоящият статус на тяхната собственост и имущество не са вписани в правомощията на Министерството на културата и общините.
Народните представители от комисията се запознаха и със становището по двата законопроекта на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 250-01-62 за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 17 юли 2002 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 202-01-54 за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2002 г.
Гласуването протече, както следва: по т. 1 – 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма; по т. 2 – 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Има ли в залата заместник-председател или член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство? Няма.
Представено е становище на комисията:
“След проведените дебати комисията с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване и двата законопроекта.
Господин Дурмишев, моля да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви:
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката

На свое редовно заседание, проведено на 23 октомври 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 254-01-62, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 17 юли 2002 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2002 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители, цели да актуализира законовата база, върху която читалищата осъществяват своята дейност. Народните читалища като действащи културно-просветни организации, осъществяващи държавната политика в областта на културата в цялата страна, се нуждаят от регламентиране на дейността им при използването на нови технологии, а така също и при участие в международния културен обмен. Предложена е нова концепция за читалищните съюзи и Националния читалищен съюз като работещ експертно-консултативен орган по читалищно дело към министъра на културата. В законопроекта се конкретизират статутът и функциите на общото събрание на читалищата, на читалищния секретар, съставът и дейността на Националния съвет по читалищно дело. Въведени са нови правни формулировки на смесеното финансиране, усвояването на допълнителни средства чрез защитени проекти и други. Регламентирано е ползването и поддържането на сградния читалищен фонд и движимото имущество, формите на отдаването им под наем с цел придобиване на допълнителни приходи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Министерския съвет, предлага промени в досега действащия Закона за народните читалища с цел създаване на нормативна рамка, регулираща взаимоотношенията община – читалище.
Във финансирането, надзора и контрола върху дейността на народните читалища по отношение на собствеността и ползването й е въведен нов субект на взаимоотношение и взаимодействие с Министерството на културата – общините и Националното сдружение на общините. Очертани са правни възможности народните читалища да извършват допълнителни дейности, с приходите от които да развиват читалищно дело.
Направените предложения за промени целят регламентиране на отчитането на читалищата пред местните власти както по отношение разходването на предоставените им средства от държавния и общинските бюджети, така също и за изпълнението на предвидените от закона задачи.
След задълбочена и обстойна дискусия членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение:
1. С 15 гласа “за”, “против” и “въздържал се” няма, предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 254-01-62, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 17 юли 2002 г.
2. С 14 гласа “за”, “против” – няма, “въздържал се” – 1, предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2002 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Господин Данаилов, моля Ви в качеството Ви на вносител на законопроекта да го представите пред пленарна зала.
Стефан Данаилов (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, първо аз искам да благодаря за сериозните обсъждания на двете комисии, които застанаха зад нашите предложения.
Искам да споделя само, че това засега е първият и може би единственият закон, около който се обединиха всички представени политически сили, имайки предвид днешното състояние на българските читалища. Предполагам, че всеки един от вас се е докосвал до тази много българска и много проблемна все още част от българската култура.
Какво наложи подготовката на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища? Промените в обстоятелствата и условията на функционирането на народните читалища след 1996 г. и след либералната насока на действащия дотогава Закон за народните читалища. Аз ще посоча някои от нещата, които са залегнали: уреждане на взаимоотношенията с местните органи на властта, по местонахождението на читалищата, както и нови техни функции и дейности. Това е един основен проблем. Повечето от вас знаят, че винаги има едно напрежение между общинските ръководства, кмета и читалищните ръководства.
Определяне на възможности за финансиране чрез допълнителна стопанска дейност на културно-просветните инициативи, вписването на читалищата в туристическия или международния културен обмен на страната. Това ми се струва също нещо много важно, особено след приемането на Закона за туризма през миналата година.
Възможности за сдружаване на народните читалища за защита на своите интереси, диалог с публичната власт и осъществяване на национални инициативи и културни прояви, въвеждане на сдружения, читалищни съюзи и Национален читалищен съюз.

Друго нещо е разписване на правните норми за постъпващите недържавни средства по дарителски програми, прозрачността на обявяваните, одобрявани и защитени проекти, както и разходването на средствата от тях по поставените в уставите и закона цели. Подобряване на устройствените правни норми, несъответстващи на приложното поле на закона. Нещо ново – извеждане институцията на читалищния секретар, който в действащия закон не съществува. Подобряване работата на Националния съвет по читалищно дело като помощно-консултативен орган на Министерството на културата. Актуализиране на текстовете за ползването и собствеността на данъчния режим и финансирането. Запазване на публичния финансов контрол и надзора на министъра на културата. Въвеждане на нови текстове в Преходните и заключителни разпоредби. Очертаване ясна граница между зависимостта и юридическата самостоятелност и самоуправление на народните читалища.
Уважаеми колеги, законът няма аналог в световната законодателна практика, няма откъде да се преписва, затова комисията се обърна за помощ към областните администрациите, дейците на читалищното дело и културата, неправителствени и граждански организации и сдружения. И това, което искам да ви кажа, е, че това беше един дълъг процес на обсъждане на предложения. Читалищни дейци от цялата страна бяха поканени в зала “София” още пролетта на миналата година, направени бяха много обсъждания. В това време дойдоха и нови предложения. Така че в полагаемия срок, за който аз ще помоля ако бъде приет законът за второ четене, бих помолил да бъде удължен, за да могат да влязат и новите предложения, разбира се, очакват се и предложения от народните представители, нечленове на Комисията по културата.
Позволявам си да благодаря на ръководството на парламента, че пусна и двата закона, тъй като това е един въпрос, който вълнува много голяма част от нашето общество и читалищните дейци в страната.
За съжаление по втория проект господин Абрашев е болен, ресорният министър пък не е в страната. Ако депутатите пожелаят, мога да прочета мотивите, които са представени със законопроекта, но той беше раздаден много, много отдавна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Ще ви помоля след като приемем законопроекта на първо четене да направите процедурното предложение за удължаване срока за предложенията.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, аз ще бъда кратък, за да бъда по-убедителен. А това е така, защото според мен каузата на народните читалища не се оспорва в обществото. Добре напомни господин Данаилов, че законът от 1996 г., сравнително нов, парадоксално, в добрия смисъл на думата, е един справедлив, съвременен и в същото време традиционен закон. Става дума за традициите, наречени ценности на народните читалища в Република България. И всъщност идеята за изменение и допълнение на съществуващия закон не е водена от намерението той да бъде променян като същностни отношения между държавата и читалищата, а да бъде подобрен. И затова и аз ще подкрепя идеята на комисиите двата законопроекта да бъдат приети на първо четене и да се създадат условия с една много търпелива и умна работа да се направи един общ законопроект - нещо, което е много трудно.
Знаете ли, госпожо председател, защо е много трудно това? Защото читалищното дело е вековечно. То винаги е съществувало под закрилата на държавата и с нейна помощ. И това е така не поради възрожденски сантимент, а защото и в чл. 1 на закона се казва ясно, че читалищата като са самобитни, автономни и т.н. сдружения на граждани, има един съюз “и” – изпълняват и част от държавната политика в областта на културата и образованието. Тъкмо затова на читалищата винаги са се дължали и сега още повече субсидии от страна на държавата, тоест на самото общество. И затова те, без да бъдат на издръжка на държавните органи, и като имат право да извършват и собствена допълнителна, стопанска и т.н. дейност, трябва да бъдат и занапред подкрепени много ясно и убедително от страна на нашата държава. Казвам това с малко повече банална страст, защото в един от проектите – този на Министерския съвет, опитвам се да намеря деликатния израз – се прави опит грижата на Министерството на културата, тоест на държавата, да бъде намалена. Не искам да произнеса чуждия термин – държавата да абдикира от грижа за своите народни читалища. Това не е възможно. Но това на второто четене надявам се …
Вижте, главното, което в стария закон не беше реализирано на практика, това е отношението община – читалище. И сега, вместо законът, поне единият от тях, да развие тази идея и да нормира с по-ясни думи и с един законодателен императив тези взаимоотношения, казва се в проекта на Министерския съвет, че не Министерството на културата, както досега, а изведнъж общинските съвети – чуйте думата – ще упражняват надзор над читалищата. Това не е възможно. Това не е възможно, защото ние сме пред местни избори, а вие познавате общините и сега. В една община настроението, тоест съотношението на политическите сили е едно, в друга – друго. И ако това стане един законодателен факт – дано да не стане – читалищата да зависят от волята на общинските съвети, тогава ние се питаме коя е тази единна държавна политика във връзка с тяхната вековечност и с тяхната и съвременна, а не само традиционна воля.
На мен ми се струва, че в проекта на групата народни представители този въпрос е разрешен много по-ясно и спрямо миналото и бъдещето на читалищата много по-почтено. Не може надзорът на читалищата да принадлежи на общинските съвети и изобщо на местните органи на власт поради тяхната хетерогенност, която пък зависи от резултатите на едни местни избори – днес едни, утре други.
Съществува и досега в закона един Национален съвет по читалищно дело. Той се подчертава и в двата проекта. Но в проекта на Министерския съвет се казва, че той ще бъде, разбира се, експертно-консултативен, че в Министерството на културата ще има задължителен регистър, че ако едно читалище не се регистрира в този регистър, няма да има право на субсидия. Изведнъж, господин Корнезов, кметовете правят актове за нарушения на автономните читалища, а министърът на културата издава наказателно постановление. И в същото време не се грижат за тях. Това е един правен релеф, който се нарича безпорядък. Но за това по-нататък.
Искам да помоля народните представители наистина с едно чувство за дълг да подкрепим и двата проекта не за гонене на респект към Министерския съвет, защото той бил вносител на единия, но защото и там има идеи, които си струва да бъдат видени внимателно. Макар че той с една много безцеремонна норма премахва изобщо съществуването на Съюза на народните читалища в България, който съществува от 1911 г. Той не иска да бъде дан сам в свободата на сдружаване на хората, но иска читалищата да има една защита и едно представителство от един център. Нека да се смени ръководството на този съюз един, два, три пъти, но неговата грижа да не отпада.
Ето това са теми, които ще бъдат разисквани, надявам се, допълнително. Аз не разбрах дали господин Данаилов изказа това намерение, но сигурно е нужно между първото и второто четене да има един по-спокоен срок, да се натрупат много предложения към тези, които са правени досега и наистина нашата общественост да може да се поздрави с един добър, подобрен Закон за народните читалища.
И накрая това, което трябваше да кажа в началото. Понеже ние на читалищата започнахме да гледаме като на някакво сдружение или фондация, трябваше пак отвън, пак от Европа, от Съвета на Европа, а след това от ООН да кажат: българското народно читалище е уникален израз на гражданското общество. То е предтеча на гражданското общество в България и тепърва ще има да играе една невероятно голяма роля като такова средище – не само на култура и на образование, а средище за възпитаване на участието на гражданите в управлението на държавата и в собственото си самоуправление.
И аз искам да завърша тези мои думи с философията на този закон: Назад към бъдещето на народните читалища! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ганев.
За изказване – господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Гиньо Ганев на практика говори по същество, затова аз ще бъда съвсем кратък и ще започна от последните думи на неговото изказване, тъй като съм един от вносителите на другия законопроект, който в никакъв случай не може да се каже, че е алтернативен на правителствения законопроект. Но това, което не мога да не кажа е, че и нашият, вторият законопроект, само допълва правителствения законопроект. Не, нашият законопроект обогатява правителствения законопроект. Защо мисля така?
Безспорно българските читалища са нещо уникално в европейската културна практика и те са тези, които съхраниха във времето българската духовност. Днес, в началото на ХХI век, ние трябва да си отговорим можем ли да осъвременим българските читалища и да гарантираме тяхното развитие в бъдеще време или ще гледаме на тях като на едни архаични институции.
Вие знаете, когато ходите при вашите избиратели, а и аз също, че читалищата са празни, не се ползват книги, няма кой да влезе, салоните са запечатани, няма никакви средства за поддръжка, хората изнемогват. И въпреки това намират сили, намират духовна енергия да поддържат, колкото и да е скромна, една читалищна дейност.
Както правителственият законопроект, така и законопроектът, внесен от групата народни представители, според мен дава шанс на българските читалища, а те са хиляди, да се развиват и през нашия век, така че не само по места, а общо в своята съвкупност те да помагат и да актуализират в днешно време българската духовност.
Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, подкрепете и двата законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Милушев.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, пред нас са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища – на закона, приет през 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание и докладван в тази зала от моя милост като председател на тогавашната Комисия по културата. Един съвсем либерален закон, дори прекалено либерален за законодателен орган с ляво мнозинство, какъвто беше тогавашният парламент. Един закон, който днешното мнозинство реши да коригира не с един, а с два законопроекта, макар те да уреждат един и същи предмет, материя и обществени отношения.
В изказването си няма да разглеждам обстойно единия законопроект – този, под който съм се подписал. Той е естествено продължение на действащия закон. В него някои от правните норми са актуализирани, други са написани наново и всичко това е продиктувано от условията и обстоятелствата, при които функционират народните читалища след 1996 г.
Другият законопроект, чрез който група чиновници са осъществили законодателната инициатива на Министерския съвет, е повод за тъжни размисли и не по-весели политически изводи. Двата заедно може да са допустими по законодателна технология, но като успоредно упражняване на права те будят недоумение. Още повече, че от името на Министерския съвет като вносител се е подписал не премиерът, а вицепремиерът Николай Василев, който може би смята, че вече е раздържавил всичко и му е време да се захване с читалищата.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от група народни представители, е създаден след широко допитване до всички дейци на читалищното дело и културата, до неправителствени граждански организации и сдружения. Посъветвахме се и защото уважаваме труда и мнението на тези дейци, и защото няма откъде другаде да се почерпи опит. В Европа и света народни читалища просто няма.
Анелия Атанасова (НДСВ, от място): Има, има.
Иво Атанасов: Ще бъда любопитен да чуя от Вас, госпожо Атанасова, когато вземете думата след малко.
Работната група в подготовката на законопроекта на народните представители е отделила и всички предложения, които не са включени в нашия законопроект, но са предложени при обсъжданията по места. Предполагам, че те ще бъдат внесени по установения ред от народните представители и включени в работния доклад за работата на комисията при второто гласуване на законопроекта. Целта е наново да се обсъдят всички общи и по-далечни нюанси на включените в законопроекта текстове.
Изключително ценна беше помощта на областните администрации по провеждането и обобщаването на текстовете на законопроекта. Това е автентичен български опит, ценен и надявам се ценéн, по взаимодействието на законодателната и изпълнителната власт в законотворческия процес. Изпробван е през 1995-1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание.
Както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по културата поиска становище от Министерството на културата преди законопроектът да бъде внесен за работа в Народното събрание. Не само поиска, но и се съобрази с всички предложени от министерството текстове.
Вторият законопроект, внесен от Министерския съвет, няма нищо общо със становището по първия законопроект, подписано от министъра на културата. Остава открит и въпросът защо при регистриран законопроект от група народни представители, придружен със становище на Министерството на културата, същото това министерство изработва и придвижва нов законопроект, с който противопоставя народното представителство на Министерския съвет. За мен е любопитно откъде произлизат и кой е предложил на Министерството на културата текстовете, включени в законопроекта на Министерския съвет. Какви променени обстоятелства и условия за народните читалища след 1996 г. отразяват те и какви обществени отношения уреждат? Защо парите, които разпределят държавата и общините за народните читалища, са подложени на тотален финансов, административен и вътрешен контрол от проверителни комисии, общински съвети, Държавен финансов контрол? Какво означава в ХХI век написаното в чл. 26б на законопроекта на Министерския съвет, че читалищата могат да участват при обсъждането на своите отчети в общинските съвети? Очевидно се допуска, че може и да не присъстват, може и да не участват.
Какво е въведеното в чл. 2, ал. 1 от същия законопроект определение, че народните читалища са културно-просветни сдружения, както и написаното в целия чл. 4, че народните читалища могат да образуват за защита на интересите си сдружения?
Защо се заличават читалищните съюзи като традиционна форма на съюзяване от създаването на народните читалища до днес? Защо се въвежда сдружението? И за кое сдружение става дума? Такава структурна единица няма, а може би въвеждате сдружението от районирането, извършено от Министерството на културата по така наречените "донорски програми"? Но, в законопроекта на Министерския съвет няма и една дума за проектите по тези програми, даже има заклинания, че ако ги споменем донорите, нарочно не употребявам българската дума "дарители", щели да се разсърдят и да спрат тези пари.
Как става така, че тези 20 млн. държавни лева средногодишно сме стегнали в контролни обръчи, а онези около 5 млн. лв. в 3-годишен транш не може или по-скоро не бива да контролира нито държавата, нито неправителствените организации?
В предлаганите изменения с § 2, в ал. 4 на чл. 3 законопроектът на Министерския съвет допуска възможността в собствено или предоставено им за ползване имущество в народните читалища регистрирани вероизповедания да извършват религиозна или религиозно-просветна дейност. Въвежда се регистрация на сдруженията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - § 3, ал. 6 на чл. 4, докато в другия законопроект това става само по Закона за народните читалища.
С въведените нови административно-наказателни разпоредби се създават предпоставки за неразрешими казуси в съдебната практика. Нарушенията на длъжностно лице в читалище се установяват от кмета на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. Наказателното постановление издава министърът на културата. Каква е субординацията между констатиращия и санкциониращия орган? Възможно ли е министърът да откаже да издаде наказателно постановление? Съществува ли хипотезата, че при съдебен арбитраж лицето, констатирало нарушението, може да не е същото, а наследилото го в резултат на нови избори лице? То може ли да откаже да потвърди нарушението? Какво става със съдебната практика тогава? Вникнете в чл. 32 от проектозакона на Министерския съвет и ако можете, отговорете.
В законопроекта, внесен от група народни представители, е въведена институцията на читалищния секретар. Той е субектът, който всекидневно упражнява оперативното ръководство на дейността на народните читалища, осъществява и представителни функции, разходва парични средства по решение на ръководните читалищни органи. В същото време от него се изискват нови познания за съвременното управление на културно-просветната институция. Той трябва да владее съвременния мениджмънт. В законопроекта на Министерския съвет читалищният секретар го няма, а и защо ли им е?
Тревожна е неангажираността на Министерството на културата към закритите или недействащи народни читалища. В законопроекта стръвно са записани административнонаказателни разпоредби, но никъде отговорности на общински ръководства и министерството по издирването и възстановяването на, така да ги наречем, "изчезналите читалища". През 1996 г. читалищата бяха над 4500, а сега броят им е около 3000. Къде са библиотечните им фондове, носиите и костюмите на любителските им състави, музикалните инструменти, техниката и другото имущество?
Чести са оплакванията, че българската култура е затруднена от липсата на средства. Тогава защо средства, които са били налични, са разпилени без всякакъв контрол?
Със законопроекта си министерството се е освободило от партньорски контролни функции, прехвърлило ги е на общините, а за себе си е оставило по нещо за сплашване на читалищата, както и бирнически набори за санкции чрез препратките към Закона за закрила и развитие на културата, където парите се включват в общи пари, а не в пари за народните читалища.
Притеснителни за нас са и обявените от Столичната община обекти за приватизация по изискванията на Закона за приватизация и следприватизационния контрол. С решение на Столичния общински съвет, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 66 от 9 юли 2002 г. над 70 народни читалища, почти всичките на територията на гр. София, са обявени за приватизация.
Председателят на Комисията по културата Стефан Данаилов положи изключителни усилия да бъде заличено това недоразумение - организира срещи със Столичната община и Столичната агенция за приватизация, осъществи преписка с Министерството на икономиката и областната администрация.
От едното място уверяват комисията, че никой няма намерение да приватизира народни читалища, а от Министерството на икономиката, че няма необходимост от изменения в Закона за приватизация и следприватизационния контрол, насочени към изваждането на народните читалища от списъците на обектите за приватизация с простичкия аргумент, че те не могат да бъдат приватизирани.
След всичките усилия, посочените над 70 народни читалища в гр. София стоят още в "Държавен вестник", стоят и текстовете в закона. Всеки момент купувач може да прояви интерес към ползвана от народно читалище публична или частна общинска собственост и да поиска да я закупи. За нарушени вещни права ще се заточат съдебни процеси, през времето на които нито читалището ще бъде читалище, нито купувачът – собственик в близко време на спорното нещо.
Всички читалища в София разполагат с актове на общините, столичните райони, за отдаването им за ползване на собствеността. Столичната община ги обявява за приватизация обаче с актовете по строителното им предназначение. Повечето подблокови пространства по време на строителството са търговски или социални обекти, така формално няма обявени за приватизация народни читалища, но който може, нека "верва". Истината е, че тече кампания, не знам дали организирана, за ликвидиране на народни читалища.
Министърът на културата уверява комисията на Народното събрание и нейния председател, че работи безконфликтно с общините, че ще направи необходимото за изменения в текстовете на Закона за приватизация и следприватизационния контрол. Добре би било уважаемият министър Абрашев да прочете отново всичко, което е подписал за народните читалища от началото на мандата си.
На 23 януари 2003 г. в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Какво направи министерството, за да бъдат променени онези текстове в него, които позволяват приватизация и на народни читалища?
Известно ли е, че в страната масово собствеността, създадена от българския народ за народните читалища, се преобразува от публична в частна общинска собственост? Знае ли се, че през миналата финансова година по-голямата част от парите за читалищата, разпределени чрез държавния бюджет, не са стигнали в народните читалища? Запознат ли е министърът с това, че негови и общински чиновници в нарушение на действащия закон са определяли бройките на читалищата, а те, читалищата, и до настоящия момент не са запознати със своите щатове? Кой си е позволил да се разпорежда с техни права извън собствените им органи за управление, както трябва да е по закон?
Никак не е случайно, че читалища се обявяват за приватизация, че се включват текстове в законопроект на държавен орган за въвеждане на сдружения и заличаване на традиционния читалищен съюз, че се създават административнонаказателни разпоредби за страх и подчинение сред дейците на читалищното дело, че Министерството на културата, както беше казано, макар и в по-завоалирана форма и в други изказвания, абдикира от отговорностите си и националните интереси.
Уважаеми дами и господа, за изминалите повече от шест години от действието на закона можем да направим извода, че народните читалища са свързани вече и с много интереси, но нашата задача, ако наистина сме представители на народа, е да защитим интересите на българското читалище.
С оглед на това е неразбираемо защо след като законопроектите са внесени за първо гласуване в пленарната зала на 29 октомври 2002 г., се пускат на работа едва сега. Но както и да е.
В израз на желанието си да се намери най-доброто решение, Коалиция за България ще подкрепи и двата законопроекта и се надявам, че това ще стори народното представителство, за да може законодателните промени да поемат към хората, които ги очакват. За нас, политиците, трябва да останат анализите и изводите. Народните читалища са значима част от културата и душевността на българина. Те са преживели и радостни, и драматични дни и ще ни надживеят и нас. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, изслушах коментарите на колегите с много голямо внимание и уважавам всичко, казано от тях дотук. Аз ще подкрепя на първо четене двата законопроекта за народните читалища. Няма да бъда толкова многословна. Искам само да кажа, че много отблизо познавам процеса “народно читалище” в съвременните измерения.
Контролът върху народното читалище е абсолютно задължителен от всички онези, които дават пари то да се развива. Ще кажа защо. Защото през цялото ми пребиваване в местната власт съм се занимавала с работата на народните читалища. Там, в големия град, съм срещнала много безотговорност, много самочувствие у читалищните секретари, без всякакво покритие, и чувството за безнаказаност. Гледала съм как се пилеят библиотечните фондове и как някой решава, че общината му е длъжна да му плаща заплатата, защото той стои и бездейства.
Читалището е наистина нещо уникално за България. Читалището трябва да го има. То е феномен, родил се във Възраждането, феномен, който трябва да запазим като наш, български.
За малкото населено място читалището трябва да бъде с особена закрила и с особена почит, защото това е единственото средище, единственият културен институт, където човек може да му отвори вратата и да се почувства в друга обстановка, освен в дома си.
За големия град аз моля законът да бъде наистина безпощаден към тези, които решават с лека ръка да засенчат святото име “читалище”, и то “народно читалище”. Няма да ви давам примери какво представляват големите читалища в моя избирателен район. Няма да излизам с тази статистика, защото ме е срам. Благодаря.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Браво! (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Атанасова.
Госпожо Андреева, заповядайте за изказване.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм доволна от дискусията, която днес тече в пленарната зала, защото това показва, че всички сме загрижени за бъдещото на тази толкова типична българска институция, която винаги е била източник на духовността в българската история.
Двата законопроекта, които днес разглеждаме, много ясно демонстрират два различни подхода.
Единият подход е този, който комисията възприе. Радвам се, че това беше направено при пълно съгласие на всички народни представители. Това беше подходът чрез консултации с читалищните дейци, хората, които работят с тази материя, които прилагат Закона за народните читалища във формата, в която той действаше досега, да се постигнат подобрения на онези недостатъци, които те са открили в процеса на действие на закона през тези 6 или 7 години. Това е верният подход. Винаги съм твърдяла, че ако искаме да бъдем добри законодатели, винаги трябва да се съобразяваме с мнението на онези, за които законите са предназначени – експерти и потърпевши. За съжаление много често в това Народно събрание наблюдаваме пренебрегване на волята на подобни хора.
Какво беше основното, което се опитахме да решим с този законопроект? Основното е читалищата да придобият по-пълно съответствие на новата демократизираща се среда, на новата среда, свързана с развитие на технологиите, на информационното общество.
Другият много важен аспект е свързан с възможността читалището много по-пълно да осъществява функциите си на самоуправляваща се институция и да получи право да развива стопанска дейност при положение, че в законопроекта е записано, че приходите от тази стопанска дейност се използват единствено за целите и дейността на читалището, посочени в устава на съответното читалище.
Другият много важен елемент от законопроекта е свързан с проблема за собствеността. Всеки, който се е занимавал с читалища, знае, че след 1996 г. възникнаха сериозни проблеми, свързани със собствеността. Някои институции успяха да докажат своята приемственост и да регистрират собственост, други не успяха и по този начин са в много неравнопоставено положение.
Въпросът, който повдигна господин Атанасов – за приватизацията на читалищата в София – това беше грешка на Народното събрание, защото ние, тоест мнозинството гласува този Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Така че нищо не пречи да се упражни законодателна инициатива и читалищата да бъдат извадени от този списък.
В основни линии това са най-важните елементи на предложения законопроект от членовете на Комисията по култура.
Другият законопроект демонстрира друг подход и това е бюрократично-чиновническият подход към една духовна институция. За мен остава необяснимо как е създаден този подход. Министерството на културата започна да превръща това в своя практика и никога да не се знае работната група, която стои зад даден законопроект. В случая нещата отново стоят така.
Няма да се спирам и да повтарям онези напълно безсмислени разпоредби, които се съдържат в законопроекта. Той по никакъв начин не подобрява действащия сега закон. Той се опитва да сложи един административен ярем върху самостоятелността на читалищата, като по този начин влиза в противоречие с описаното в един от членовете на Закона за народните читалища право на самоуправление на тази институция.
Вече бяха цитирани конкретните текстове. Смятам, че надзор не бива да се упражнява по този начин и в тази форма, в която е предвидено в законопроекта на Министерството на културата.
Да, министърът на културата и по сега действащия закон има право да упражнява контрол върху читалищата.
Има много бюрократични текстове, които са свързани с начина на регистриране на читалищата – веднъж, втори път, трети път.
Има текстове, които са напълно излишни. Ето, например, ще ви цитирам § 14, според който чл. 22 се изменя така: “Предложения за годишната субсидия на читалищата, нормативите и механизмът за нейното определяне и разпределяне се разработват от Министерството на културата, съгласувано с Националното сдружение на общините”.
Аз ще кажа: и какво от това? Те и сега се разработиха. Прие се там едно хубаво решение на Министерския съвет за финансирането на държавните и общинските дейности, обаче бюджетът отпусна 50 процента от субсидията и сега читалищата са изправени пред възможността месец юни да прекратят своето съществуване. Така че какъв е смисълът от подобни текстове в закона, когато те не могат да решат наистина проблемите на читалищата? Решава, в крайна сметка, Министерството на финансите. И когато Министерството на културата не си е на мястото, какъвто е случаят, и не се бори, за да извоюва това, което самият Министерски съвет е решил, сме изправени пред ситуация като днешната.
Затова в заключение аз искам да кажа следното. Смятам, че Народното събрание трябва да подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от представителите на Комисията по културата, и да не подкрепя другия законопроект, защото той с нищо не подобрява сега действащия Закон за народните читалища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Други изказвания по законопроектите?
Заповядайте, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което се каза в тази доста дълга дискусия, макар че тя беше общо взето в един план, беше какво да направим, за да стане по-добре на читалищата.
Проблемът, който госпожа Власова разказа тук, е голям. Само до мен са пристигнали жалби от читалища по отношение на кметове и общински управи. Да не броя колко са жалбите от кметове и общински управи по отношение на читалищата.
Истината е, че до голяма степен има читалища, които функционират умряло и се очаква само, така да се каже, заплатата; има читалища, които функционират истински, опитват се да придобиват и възможни доходи от това, което дават като читалищна площ, и го инвестират в развитие на читалището. В същото време наистина има и много големи читалища, които в своята безотчетност не могат да оправдаят или да съобщят къде отиват средствата от наеми от отдадени помещения в сградата, които получават. Това е един много особен проблем и, разбира се, в работата ни в следващите дни предстои именно това. Все пак това е – как да кажа – един умерен и възможен контрол, тъй като и досегашният закон дава възможност и задължава читалищните управи да отчитат средствата, които получават от общините. Има проблем със средствата, които се получават от наеми, и други средства, които се получават от базите, които имат читалищата.
В такъв смисъл аз благодаря и на колегите. Имахме доста разговори и спорове по втория закон, но пак искам да предложа да приемем и двата законопроекта и в следващите две седмици, тъй като ние ще влезем в нова процедура, да предложим на народното представителство един цялостен закон, по който вече да дойдат и по-различни, може би и други предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 17 юли 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 170, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 130, против 28, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение преди малко от господин Данаилов, срокът за писмените предложения по двата законопроекта да бъде две седмици. Нали така, господин Данаилов?
Стефан Данаилов (КБ): По чл. 68, ал. 2, за две седмици ние ще подготвим цялостния вариант на един закон, натам отиваме, който ще бъде предоставен на народното представителство. Но тогава ще помоля за по-дълъг период – от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В такъв смисъл – след обединяването на двата законопроекта срокът за писмените предложения да бъде две седмици.
Стефан Данаилов: Може и две да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не, кажете.
Стефан Данаилов: Нека да бъдат три седмици, за да могат да участват повече депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Три седмици.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Данаилов – след обединението на двата законопроекта срокът за писмени предложения по консолидирания законопроект да бъде три седмици.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.






Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “РЕХАБИЛИТАЦИЯ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА – ЕНЕРГИЯ 2”.
Вносител е Министерският съвет.
Представен е доклад на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по енергетиката, на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Манов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Минев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Манов, за доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
“ДОКЛАД
по законопроект № 302-02-3/14.01.2003 г.
за ратифициране на Финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка
и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката - Енергия 2”, вносител Министерският съвет
На заседание, проведено на 30 януари 2003 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, подписан на 20 ноември 2002 г. в София.
На заседанието присъстваха Венислав Цанов – директор на Дирекция “Икономика и финанси” в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Екатерина Стефанова – началник на Финансовия отдел в Националната електрическа компания, които представиха законопроекта.
Финансирането на енергетиката чрез заеми започва през 1992-1993 г. Настоящият проект “Енергия 2” е вторият етап от първоначално получилият държавна гаранция заем за НЕК, наречен “Енергия 1”, който вече е усвоен и по него е започнало изплащането на лихви и главници.
Проект “Енергия 2” включва три източника на финансиране. Общата стойност на проекта възлиза на 153 млн. евро, от които 41 млн. евро вече са договорени с Европейската банка за възстановяване и развитие и сумата е отпусната. По нея вече има гаранция, дадена от Народното събрание през миналата година. Останалите 52 млн. евро, които са около 30 на сто от общата сума, ще бъдат финансирани със собствени средства на електропреносната компания.
Настоящият финансов договор предвижда 60 млн. евро да бъде кофинансирани на базата на финансово споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка. Този договор е постигнат въз основа на дадения от Народното събрание през миналата година мандат за водене на преговори с банката, на базата на който в продължение на 9 - 10 месеца са водени съответните преговори и в края на миналата година министърът на финансите, министърът на енергетиката и заместник-директорът на Европейската инвестиционна банка подписват настоящия договор.
Предлаганите финансово-икономически параметри съответстват на параметрите, заложени от мандата, даден от Народното събрание през пролетта на миналата година.
Основните цели на проекта са:
- Подобряване сигурността на функциониране на електрическата мрежа с високо напрежение.
- Подобряване измерването на електрическата енергия в електропреносната мрежа.
- Оптимизиране на управлението на процеса и трансформацията на електрическата енергия между европейските енергийни системи.
- Осъществяване работата в Република България в паралелен режим с европейските енергийни системи, като се внедри диспечерско управление в териториалните центрове такива, че те да отговарят на стандартите.
- Внедряване на модерна телекомуникационна мрежа, която да отговаря на специфичните изисквания на всички потребители на НЕК, а именно диспечерското управление, административното управление и стопанското управление на преносната компания.
Посочените цели не касаят ремонти, които водят до пряк и бърз икономически ефект и добър за възвращаемост на вложените средства, а се отнасят за мероприятия, които са изключително необходими за подобряване на качеството на изпълнение на преноса в страната. Това ще подпомогне обединението с европейските енергийни системи и е един критерий, по който Република България да се доближи до качеството на съответните преносни системи на Европейския съюз.
Икономическите параметри, заложени във финансовото споразумение са следните. Формата на държавна гаранция е съответният финансов договор. Размерът на заема е 60 млн. евро. Периодът на усвояване е пет години от момента на ратифицирането на държавната гаранция. Гратисният период съответства с периода на усвояване – пет години. Периодът на погасяване е 15 години след изтичане на гратисния период, или целият период на действие на договора е 20-годишен.
Лихвеният процент е възможно най-добрият в рамките на Европейския съюз. Европейската инвестиционна банка като инструмент на финансово подпомагане на инвестиционни проекти в рамките на Европейския съюз предоставя изключително благоприятни финансови условия. Конкретно има две опции, заложени в договора – едната е лихвеният процент да бъде променлив на базата на тримесечен евролибор с надбавка от 0,25 на сто или фиксиран – това е по желание на заемополучателя, - който процент е равен на пазарните нива, по които Европейската инвестиционна банка набира финансовите си ресурси. По този начин рискът се разпределя и се овладява от евентуални валутни проблеми.
Отпускането на заема става на осем транша, като в началото българската страна избира съответната опция за лихвата. Наказателната лихва за просрочие е променлива лихва, равна на тримесечен либор плюс 2%.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, подписан на 20 ноември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Манов.
Има ли в залата заместник-председател на Комисията по енергетика? Няма.
Комисията е представила становище и предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратификация за финансиране на проекта с 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Господин Илчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря Ви, госпожо председател!
“На редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”. В заседанието участваха представители на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и “Национална електрическа компания” ЕАД.
Целта на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2” е да се подпомогне развитието на пазарна основа на българския електроенергиен сектор в частта електропренос, както и подготовката на страната ни за присъединяване към Европейския съюз, съответно свързване на електроенергийната система на България към Обединените европейски електроенергийни системи. С осъществяването на проекта ще бъдат укрепени електроенергийната система на България, регионалните диспечерски центрове и комуникационната система. Ще се подпомогне нормалното функциониране и обособяване на Националната компания за пренос, както и подготовката на електроенергийната система за паралелна работа с Обединените европейски електроенергийни системи.
За финансирането на проекта “Национална електрическа компания” възнамерява да ползва заемни и собствени средства. Очакваната обща цена на проекта е 153 млн. евро – 52 млн. евро собствени средства, 41 млн. евро заеми на Европейската банка за възстановяване и развитие, с цел допълнително финансиране е поискан заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 60 млн. евро.
Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна дългосрочен заем в размер на 41,1 млн. евро за финансиране на част от проекта. Гаранционното споразумение е ратифицирано от Народното събрание на 25 април 2002 г.
С Решение № 715 на Министерския съвет от 2001 г. за одобряване списък на проектите, които ще се финансират с външни заеми с държавна гаранция през 2002 г., е одобрен и заемът за “Национална електрическа компания” ЕАД от Европейската инвестиционна банка в размер 60 млн. евро за съфинансиране на проекта.
На 1 август 2002 г. беше прието решение на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”.
Договореното финансиране от Европейската инвестиционна банка е предвидено за осъществяването на подпроекти “Рехабилитация на преносната система на “НЕК” ЕАД и “Развитие на телекомуникационната система на “НЕК” ЕАД.
След проведеното обсъждане относно целите, обхвата и очакваните резултати от проекта Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, подписан на 20 ноември 2002 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаема госпожо председател, законопроектът, който предстои да бъде гласуван, е един от най-важните, които парламентът в тази своя сесия има пред себе си – и поради това, че сумата на договора, 60 млн. евро, е достатъчно сериозна, но и поради обстоятелството, че той засяга цялостното преструктуриране на енергоразпределителната система в България, т.е. снабдяването с електроенергия за промишлени и домакински цели. Поради тази причина, поне на мен ми се струва, госпожо председател, че дискусията и в пленарната зала трябваше да е малко по-внимателно подготвена, да присъстват представители и на Министерството на финансите, тъй като двете министерства са страна от името на държавата в този тристранен договор. Но разбирам, че по редица причини не сме в такава кондиция днес към 13,00 ч. на обяд.
Искам да поставя само един въпрос, който не бих желал да стане повод и не бих предлагал да се отлага второто гласуване, каквото процедурно предложение вероятно ще направи господин Манов за гласуване и на второ четене на законопроекта, но се обръщам и към заместник-министъра на енергетиката, а и го поставям на вниманието на колегите от Енергийната комисия. Въпросът ми се отнася до обслужването на заема от крайния ползвател, от НЕК ЕАД. Както и в предходния заем с Банката за възстановяване и развитие, тъй като там има две споразумения – едното е Гаранционно споразумение между България и банката, а другото е Заемно споразумение между банката и НЕК, така и тук надлежното обслужване на падежите по заемите, а те са доста дългосрочни, госпожо председател – единият е 2014 г., другият отива до към 2019-2020 г., зависи от това как функционира Националната електрическа компания, в състояние ли е тя да реализира тези финансови параметри, които са заложени в договорите, за да може да обслужва на падежа съответните лихви и главници. А от своя страна тази способност, госпожо председател, зависи от много параметри на енергийната политика на държавата, която и ние разглеждаме в парламента периодично и от самото структуриране и функциониране на енергийния пазар във връзка с предстоящата приватизация на енергоразпределителни дружества, с общата либерализация на пазара, със създаване възможността за директни доставки и т.н., и не на последно място, с режима за формиране на таксите и цените. Всички тези въпроси са засегнати в мотивите, обяснено е, че разчетите са направени на базата на Националната енергийна стратегия, че са съобразени със Закона за енергетика и енергийна ефективност, че ценовите разчети са на базата на съответните наредби, приети с постановление на Министерския съвет, където се смята, че нетният ефект от промените в режима на функциониране на системата няма да влошат финансовите параметри на НЕК. Но въпросът, който аз поставям и бих бил благодарен, ако господин Минев прецени и вземе отношение, е до каква степен можем да сме спокойни ние за дългосрочния статут, въпреки че той си е дългосрочен, за 10, 15 до 20 години на Националната електрическа компания, като възелът, който ще осигурява безпроблемното функциониране на енергоснабдителната, разпределителната система и като онази национална структура, която ще осигурява издължаването на тези 110 млн. евро от общо 153-те млн. разходи? Очевидно те са и вътрешни заеми, така че и за вътрешните заеми трябва да мислим.
Поставям въпроса, тъй като, както знаем, около енергийния сектор в момента има повече неясноти отколкото ясноти – и във връзка с ядрените мощности, извеждането на едни или други мощности, пълноценното функциониране на 5-и и 6-и блок, перспективите за изграждане на втора ядрена електроцентрала. Освен това всички други въпроси, свързани със самото приватизиране както на разпределителни, така и на произвеждащи мощности, целият режим на топлоелектроцентралите от гледна точка и на екологичните параметри, отново свързани с преговорите и предстоящото затваряне на глави като тази за околната среда и т.н. Тоест тук има нужда от една много трезва преценка и на статуса на, най-общо казано, бизнес-плановете, които са в основата на тези разчети от гледна точка на актуализация на преценката на необходимите разходи за ефективно и екологосъобразно функциониране на енергийната система и за самата структура на пазара и неговото регулиране.
Има редица задължения, госпожо председател, както в този тристранен договор или споразумение, което е сега пред нас, така и в предходния гаранционен договор или споразумение, които пряко задължават българската държава и съответните министерства да дават определена автономност на Държавната агенция за регулиране по отношение на цените, които тя утвърждава. В предходния договор има един малко грубичък израз – гарантът, т.е. държавата, да не се меси в държавната комисия при корекциите на енергийните цени, които тя предприема. В това споразумение се предвижда ежегодно държавата да информира и очевидно съгласува своите инвестиционни и бизнес-планове за енергийния сектор с Европейската инвестиционна банка и т.н., с всички санкции и допълнителни утежнения, които произтичат при евентуално неиздължаване в срок и пълен обем на съответните падежи по обслужване на кредита.
Ето защо въпросът, който аз поставям и по който смятам, че трябва да се мисли, е как и със закон, и с допълнителни поднормативни актове да се осигури необходимата стабилност на функциониране на Националната електрическа компания и се създават нужните и икономически, и технологични условия за поемане от страна и на бюджета, ако щете, на трусове и рискове, които могат да възникнат за компанията през следващите години и десетилетия от гледна точка постигането на тези параметри, които сега са заложени. Струва ми се, че би имало място дори да се обсъжда възможността за приемане на закон за Националната електрическа компания като държавно дружество, който на достатъчно дългосрочна и стабилна основа да гарантира именно такова функциониране на НЕК щото да бъде и надежден снабдител на такива конкурентни цени на електроенергия за разпределителната система, и за износ. И едновременно с това, разбира се, да бъде достатъчно надежден платец на падежите на тези кредити, за да не възникнат допълнителни утежнения за валутните плащания на национално равнище.
Така че аз предлагам, макар и в този малко съкратен състав, Народното събрание да подкрепи този Закон за ратификация на Споразумението, но със съзнанието, че с това гласуване проблемите пред нас не отпадат, а аз бих казал, че стават още по-сериозни и ние поемаме част от отговорността за надлежното изпълнение на самите споразумения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Ще вземете ли отношение, господин заместник-министър? Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Добър ден, госпожо председател, господа народни представители!
Благодаря на господин Пирински, че повдигна въпроса за сложността и отговорността на държавата в сферата на енергоснабдяването. В момента Министерството на енергетиката подготвя новия Закон за енергетиката и там определено търсим механизъм, по който преносното предприятие, което е НЕК и което е бенефициент на заема, а не електроразпределителните дружества, не електроцентралите, самата преносна мрежа високо напрежение – НЕК е собственик единствено на преносна мрежа високо напрежение – как държавата да защити тази инфраструктура и как да не се допуска изпадане в несъстоятелност на това структуроопределящо и важно предприятие? Ние ще предложим на Народното събрание един особен механизъм за недопускане на изпадане в несъстоятелност на такива важни инфраструктурни предприятия. С това не искам да кажа, че пред НЕК съществуват някакви трудности по обслужване специално на този заем.
По изчисления, направени от банките, към момента обслужването на заема би съставлявало около 0,2 процента от оборота на Национална електрическа компания, а ако го отнесем само към собствените разходи на Национална електрическа компания, този процент ще нарасне до 0,7 процента. Тоест, заемът е обслужваем. И тъй като Националната електрическа компания ще бъде в забранителния списък за приватизация, не съществува проблем, свързан с необслужване на заема от самата компания.
Как ще се възстановяват тези разходи? На първо място, през международната система за трансгранична търговия. Тя действа вече в Западна и Централна Европа, а от момента, в който България бъде присъединена към западноевропейската енергийна система, за всяка единица транзитирана енергия през мрежата на България, ще бъде заплащана цена за пренос по една международно съгласувана методика. Цената за пренос покрива загубите по преноса и част от експлоатационните разходи, и част от инвестиционните разходи за поддържане на тази мрежа в работоспособно състояние. Мрежата на НЕК определено е изграждана и планирана за нуждите на българската енергийна система, но като част от единната европейска система, тя служи и за свободна търговия и свободна конкуренция между всички държави в региона. Затова ще бъде определена една справедлива цена за ползване на тази мрежа, в която и чрез която ще бъде възстановявана и една част от заема.
Втори приход за Националната електрическа компания това е цената за пренос, която ще плащат привилегированите потребители вътре в държавата, вътре в България. Към момента тази цена е 3 долара – 6,00 лв., за 1000 единици електроенергия. Тоест в рамките на тези 6,00 лв. се покрива цялата издръжка, инвестиционните нужди и експлоатационните разходи на мрежа високо напрежение.
От тази гледна точка плащанията по държавно гарантирания кредит са гарантирани от системата, от схемата на ценообразуване, тъй като ценообразуването в енергетиката е под държавна регулация – регулира се от Регулаторната комисия.
Може би да кажа само няколко думи защо се наложи взимането на този заем. Гръбнакът на енергийната мрежа е строен в годините 1965-1970 г. докъм 1990 г. Съоръженията се поддържат, те са в добро техническо състояние в момента, но огромна част от тях са производство на бившата Германска демократична република, на бившия Съветски съюз и за част от тях практически вече няма резервни части. Това налага, а и разбира се качеството, което искаме да получим като пренос, необходимостта да бъдем надежден партньор в момента, в който станем член на европейската енергийна система, да се подмени част от оборудването.
Надявам се, че с тези допълнителни разяснения съм разсеял опасенията на Народното събрание, че би възникнал момент, в който Националната електрическа компания не би могла да обслужва този кредит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Пейчев.
Димитър Пейчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Ще бъда съвсем кратък. Бих искал да призова всички колеги да подкрепят този законопроект, тъй като се изгражда едно много модерно съоръжение, което ще повиши енергопреносната стабилност на системата в страната. Като депутат от 17. многомандатен район, голяма част от електропровода ще премине през Пловдив област, а това е Златица-Пирдоп-Карлово-Пловдив. Ще бъде изградена допълнителна мрежа около гр. Пловдив. Ще бъдат захранени допълнителни обекти, ще има много по-малки загуби в енергопреноса.
Бих искал да призова колегите да подкрепят законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пейчев.
Други желаещи да изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроект № 302-02-3 за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2003 г.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение да бъде гласуван на второ четене обсъжданият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение в днешното пленарно заседание законопроектът да бъде приет на две гласувания.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна
банка и “Националната електрическа компания “ ЕАД
за финансиране на проект
“Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”

Член единствен. Ратифицира финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, подписан на 20 ноември 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Водеща комисия по законопроекта е Комисията по бюджет и финанси. Моля господин Манов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение във връзка с обсъждания законопроект в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите и господин Васил Киров – директор на Бюрото за финансово разузнаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за доклада на комисията, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за мерките срещу изпирането на пари
№ 202-01-65, внесен от Министерския съвет на
1.10.2002 г.
На заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Нахит Зия, Васил Киров – директор на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”.
Предложените изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари целят постигането на пълно съответствие на българската превантивно-правна уредба с основните правни актове на Европейския съюз, насочени срещу изпирането на пари (Директива на Съвета 91/308 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и Директива 2001/97 от 4 декември 2001 г., изменяща Директива 91/308 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари).
С изменението на чл. 3, ал. 2 се прецизира кръгът задължени да докладват лица. В съответствие с изричното изискване на Директива 2001/97 в този кръг са включени лицата, упражняващи свободна практика като юристи (адвокатите); посредниците в търговията с недвижими имоти; лицата, организиращи неофициални пазари на ценни книжа; лицата, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане; лицата, които извършват по занятие сделки с вещи с висока стойност, като благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, културно-исторически ценности; лицата, организиращи търгове за разпродажба на такива вещи, когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута.
В съответствие с посочената директива, в законопроекта се предвижда задължение за държавните органи, упражняващи общ надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 да предоставят информация на Агенцията за финансово разузнаване, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари.
Със законопроекта се прецизират редица текстове, регламентиращи идентифицирането на клиенти, събирането на информация и нейната защита.
С предложените изменения се създават условия за по-бърз и ефективен обмен на информация между Агенцията за финансово разузнаване и службите за сигурност и обществен ред.
Законопроектът предвижда създаване на контролен механизъм по отношение на дейността на финансовото разузнаване. Главният инспектор на финансовото разузнаване – заместник-министър на финансите, ще разполага с възможност да наблюдава и контролира дейността на агенцията, но не и да се намесва в нейната оперативна работа, за което е създадена законова гаранция. Създаването на такъв механизъм е препоръчано в хода на преговорите с Европейския съюз (Подкомитет № 8). По препоръка на Европейския съюз и с оглед постигане на функционална независимост, в законопроекта е регламентиран и правният статут на Директора на агенцията, за когото се предвижда 5-годишен мандат.
Следвайки уредбата на противодействието на изпирането на пари и имайки предвид положителния практически резултат в някои водещи страни като Италия и САЩ, както и в някои страни – кандидатки за членство в Европейския съюз, като Словения и Румъния, законопроектът предвижда установяване паралелно със съществуващия режим на докладване на съмнителни операции и на режим на докладване на операции в брой. Вторият режим е спомагателен. Той цели създаването на база от данни: докладваните операции подлежат само на регистрация. Информацията в регистрите ще се използва само когато и ако за съответното лице бъде получен доклад за съмнителна операция или сделка. Поради необходимостта от осъществяване на технически мероприятия по обезпечаване изпълнението на това задължение се предвижда съответната норма да влезе в сила от 1 януари 2004 г.
С оглед повишаване на информационната основа за осъществяване на аналитичната функция на Агенцията за финансово разузнаване е и задължението на Агенция “Митници” да й предоставя информация за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, събирана при условията и по реда на валутния закон.
Предвидено е взаимодействието между Агенцията за финансово разузнаване и Българската народна банка, службите за сигурност и обществен ред, Националната следствена служба и прокуратурата да се урежда с отделни инструкции на министъра на финансите, съответно на управителя на БНБ, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба, директора на Националната следствена служба и главния прокурор.
Отчитайки приоритетността на международния обмен на оперативно-финансово-разузнавателна информация по случаи, свързани със съмнения за изпиране на пари, е прецизирана и разширена съответната уредба в закона. Предвидено е информация да се обменя на принципа на реципрочността. На законово равнище е изведена компетентността на директора на агенцията да сключва международни договори при условията и по реда на Закона за международните договори на Република България, уредено досега в устройствения правилник на агенцията.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която широко се обсъдиха направените предложения за изменения и допълнения на законопроекта. По изказванията на народните представители и зададените въпроси от тях представителите на вносителя изнесоха допълнителна информация и дадоха изчерпателни отговори на всички зададени въпроси.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 11 народни представители, 1 "въздържал се", без "против".
Въз основа на гореизложеното и получените резултати от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Манов.
Господин Дончев, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 23 октомври 2002 г.
В заседанието взеха участие и представители на Министерството на финансите. Предложените изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари целят постигане на пълно съответствие с основните правни актове на Европейския съюз, насочени срещу изпирането на пари. При обсъждането на предлаганите промени в кръга на задължените да докладват по този закон лица народните представители обърнаха специално внимание на включването на фигурата на адвоката като задължено лице, като в този смисъл беше констатирано известно противоречие с разпоредбите на сега действащото българско законодателство – с Конституцията, с Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за адвокатурата. Народните представители се обединиха около становището, че е необходимо адвокатите да бъдат изключени от групата на задължените лица по този закон.
Със законопроекта се прецизират редица разпоредби, отнасящи се до идентифицирането на клиенти, събирането на информация и нейната защита.
Паралелно със съществуващия режим на докладване на съмнителни операции се въвежда и режим за докладване, когато плащането е извършено в брой. Този режим е спомагателен, като информацията от регистрите ще се използва, само когато и ако за съответното лице бъде получен доклад за съмнителна операция или сделка.
Предложени са промени в условията за избор и освобождаване на директора на Агенцията за финансово разузнаване. Поради недостатъчна яснота и вътрешна противоречивост на разпоредбите, народните представители се обединиха около необходимостта текстовете да се прецизират и да се приведат в съответствие със съществуващата правна уредба в тази област, отнасяща се до основанията за предсрочно освобождаване.
Законопроектът предвижда и създаване на контролен механизъм по отношение на дейността на финансовото разузнаване. Създадена е законова гаранция, че главният инспектор на финансовото разузнаване, който ще бъде заместник-министър на финансите и ще разполага с възможност да наблюдава и контролира дейността на агенцията, няма да може да се намесва в нейната работа.
С предложените изменения се създават условия за по-бърз и ефективен обмен на информация между Агенцията за финансово разузнаване и службите за сигурност и обществен ред. А това, от своя страна, ще доведе до бързо и резултатно разследване на случаи на изпиране на пари.
В хода на обсъжданията народните представители обърнаха внимание на зачестилата практика материя, която би следвало да бъде уредена с правилниците за прилагане на законите, да се урежда с акт на съответния ресорен министър. В тази връзка е необходимо редът, по който Агенция “Митници” ще предостави информация, събирана при условията и по реда на валутния закон, на Агенцията за финансово разузнаване, да бъде уреден в правилника за прилагане на закона.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 1.10.2002 г.
Становището на комисията е прието на 23.10.2002 г. с консенсус.”
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Господин Памуков, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция по законопроекта.

ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за мерките срещу изпирането на пари,
№ 202-01-65, внесен от Министерския съвет на
10 октомври 2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 октомври 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет. От страна на вносителя законопроектът беше представен от господин Нахит Зия - заместник-министър на финансите, и господин Васил Киров - директор на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари се правят предложения, имащи за цел привеждането на българското законодателство в съответствие с Директива 2001/97 от 4 декември 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета, за изменение и допълнение на Директива на Съвета 91/308 от 10 юни 1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Въвеждането на европейските стандарти за борба с прането на пари е ангажимент по чл. 87 от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и Република България, както и по глави № 24 “Правосъдие и вътрешни работи” (отворена на 27.06.2001 г.), № 4 “Свободно движение на капитали (затворена на 10.06.2002 г.) и глава № 3 “Свобода на предоставяне на услуги” (затворена на 30.03.2001 г.).
Основните изменения в общностното право, въведени с Директива 2001/97 са следните:
- разширяване обхвата на забраната за изпиране на пари – включване в определението за първоначално престъпление на организираната престъпна дейност и на незаконните дейности, увреждащи финансовите интереси на европейските общности;
- разширяване на кръга задължени лица – освен финансовите и кредитните институции се включват и посредниците при сделки с недвижими имоти, нотариуси, адвокати, данъчни консултанти, одитори, обменни бюра, казина и др.
Част от измененията, въведени с Директива 2001/97 се съдържат в действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Те бяха въведени в българското законодателство с измененията на закона от 1 януари 2001 г., когато директивата беше все още в проект. С предлаганите сега изменения и допълнения се въвеждат останалите изисквания на чл. 1, буква “а” и буква “б”, чл. 2а, чл. 3, чл. 9 и чл. 10 от Директива 91/308/ЕИО, изменена с Директива 2001/97/ЕО.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Памуков.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, същината на законопроекта, както и на самия закон, е колкото от сферата на бюджетно-финансовата проблематика, толкова и преди всичко правен въпрос, въпрос на правния режим на търговския оборот, на регламентирането на търговските операции и плащанията, свързани с тях.
Ето защо, струва ми се, че сериозно внимание трябва да бъде отдадено на онези въпроси и съображения, които прозвучаха и в прочетените становища, включително и в това на Комисията по евроинтеграция, където, ако обърнахте внимание, госпожо председател, цялата втора страница на това становище всъщност е отбелязване на онези текстове в законопроекта, които надхвърлят изискванията на съответните директиви на Европейския съюз.
Съвсем накратко, възникват поне два въпроса.
Единият е дали доброто намерение – да бъде затегнат режимът, да бъде изключена всяка възможност за злоупотреба с нормалните финансови операции, на практика се защитава чрез нормите на този законопроект.
Ако обърнете внимание, в мотивите на Комисията по бюджет и финанси са назовани поредица от инструкции, които трябва да издадат отделните министри – на вътрешните работи, на финансите, на правосъдието, ако не се лъжа, на отбраната, директорът на Националната разузнавателна служба, на Националната следствена служба, главният прокурор, за да задейства ефективно тази система на следене с помощта на отделните звена на държавната власт на тези опити за изпиране на пари.
Сериозни са въпросите, които възникват във връзка с нарушаването на необходимите параметри и норми на опазване на търговската тайна – не само по отношение на това какви да бъдат ангажиментите на адвокатите и другите агенти, но и на самата информация, която се предвижда, примерно, Агенция “Митници” да предоставя на Агенцията за финансово разузнаване за търговските кредити по вноса и износа, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, за вноса и износа в левове и чуждестранна валута в наличност. Това са, от една страна, много амбициозни текстове, а от друга страна, текстове, с които може да се създаде впечатление, че се създава една много разгърната и функционираща система, а на практика тя да не може да задейства по надлежния начин, а по-скоро да се превърне във възможност за субективни решения и за вътрешно блокиране.
Ето защо, без да поставям под въпрос необходимостта именно в съвременните условия да задейства достатъчно ефективна система, която да усили контрола, според мен би било по-полезно, ако имаме от съответните органи, които и досега прилагат закона, една по-ясна картина къде виждат те пробивите в досега действащия закон, къде виждат конкретните проблеми, които създават възможности за заобикаляне на нормите, а не да предлагат един такъв малко всеобхватен вариант на промени в закона, който според мен ще го направи трудно приложим, на много места спорен, може би свързан със съдебни процедури – дали е допустимо, дали е възможно, и т.н., и т.н. – знаем, че това се практикува, което да доведе на практика до блокирането на системата.
Ето защо, госпожо председател, аз, пък и колегите от парламентарната група, които се запознаха със закона, а и от другите комисии, не само от Комисията по бюджет и финанси, на този етап не можем да направим повече от това, освен да се въздържим за приемането на законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2002 г.
Гласували 99 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Водеща комисия по законопроекта е Комисията по бюджет и финанси.
Моля, господин Искров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници” и Александър Раков – заместник-директор на същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение господин Асен Асенов и господин Александър Раков да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

“Д О К Л А Д
по законопроект № 302-01-3 за изменение и допълнение
на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет
на 2 януари 2003 г.

На заседание, проведено на 30 януари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Асен Асенов – директор на Агенция “Митници” и Александър Раков – заместник-директор на Агенция “Митници”.
Директорът на Агенция “Митници” Асен Асенов представи законопроекта, като изтъкна, че основните цели са:
- да се продължи процесът на хармонизиране на българското митническо законодателство с правото на Европейската общност в тази област в изпълнение на поетите ангажименти с Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейските общности;
- промени в отделни разпоредби, регламентиращи митническата дейност, налагащи се от динамиката в обществено-икономическите отношения и от натрупаната практика в резултат на близо 4-годишното прилагане на закона;
- да се постигне по-висока степен на съответствие с Митническия кодекс на Европейските общности (Регламент № 2913/92 на Съвета на Европейските общности) и да се отразят промените в него, настъпили след приемането на Закона за митниците през 1998 г., както и за въвеждане на разпоредби, произтичащи от други регламенти на Европейските общности, залегнали в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейските общности в частта “Митнически съюз”.
Основните промени са следните:
1. Обхватът на Митническата тарифа на Република България се привежда в съответствие с този на Митническата тарифа на Европейските общности. Въвежда се Комбинирана номенклатура на Република България, съответстваща на Комбинираната номенклатура на Европейските общности като базова номенклатура, на която се основава Митническата тарифа на Република България.
2. В съответствие с разпоредбите на Регламент № 2658/87 на Съвета на Европейските общности относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа се определят правомощия на Министерския съвет да приема Комбинираната номенклатура на Република България и да определя ставките на конвенционалните мита за съответната година, съответстващи на обвързаните ставки на митата по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г., както и да приема автономни мерки за суспендиране, с които се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове.
3. Предлагат се промени в разпоредбите, регламентиращи митническите направления – режим транзит, митническите икономически режими и свободните зони и свободните складове. Тези промени съответстват на реформите в посочените области, въведени в Митническия кодекс на Европейските общности с Регламент № 955/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейските общности, установяващ базисни разпоредби за развитие и реализация на реформираната и информатизираната общностна транзитна система, и Регламент № 2700/2000 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейските общности, установяващ базисни разпоредби за осъществяване на реформата в митническите икономически режими и свободните зони и свободните складове.
4. Предлага се промяна в разпоредбите относно митническите икономически режими, като се въвеждат облекчения за разрешаване и ползване на режимите от икономическите оператори. В свободните зони и свободните складове се дава възможност във връзка с митническия надзор и контрол в определени от Министерския съвет зони да се прилагат формалностите за режим митническо складиране.
5. Отразени са промените в Митническия кодекс на Европейските общности, направени с посочените по-горе регламенти, в областта на декларирането за поставяне под митнически режим и митническото задължение.
6. Предвиждат се и промени, засягащи области, които подлежат на регламентация на национално равнище и които не са включени в общностното митническо право.
7. Проведени са допълнения в разпоредбите на закона, регламентиращи въпросите за митническата администрация. Въведени са допълнителни изисквания за митническите служители, отговарящи на изискванията по Закона за държавния служител с оглед всички лица, работещи в митническата администрация, да се подчиняват на общи изисквания, независимо дали са назначени по трудово или по служебно правоотношение.
8. В съответствие с програмните цели, залегнали в правителствената Програма за изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията и с оглед на европейските стандарти в тази област се предлага законодателно да се регламентира задължението на митническите служители ежегодно да декларират имотното си състояние, което досега се уреждаше с подзаконов нормативен акт, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца. Въведено е като основно задължение на митническите служители и спазването на утвърдените за митническата администрация етични норми на поведение, като за тяхното неизпълнение се носи дисциплинарна отговорност.
9. Предлага се въвеждане на специални разпоредби за налагане на обезпечителни мерки от митническите органи за събираните от тях митни сборове и други държавни вземания. Определени са обезпечителните мерки, условията, редът и митническите органи, които могат да ги налагат, като е предвидено субсидиарното прилагане на Данъчния процесуален кодекс, който урежда общите правила за обезпечаване на публичните държавни вземания.
10. Предвидени са изменения и допълнения в административно-наказателните разпоредби на закона.
11. Предложено е да се въведе института на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство по делата за митнически нарушения, което е мотивирано от ефективността на прилагане на аналогичния институт, регламентиран в Наказателно-процесуалния кодекс, както и от необходимостта за ускоряването и оптимизиране на резултатите от административно-наказателните производства. Такова споразумение е уредено в повечето от законодателствата на страните-членки на Европейските общности. То отразява новите тенденции в развитието на административното наказване във връзка с принципите на процесуална икономия, бързина и ефективност.
12. Разширява се кръгът на подлежащите на административно наказателна отговорност лица за митнически нарушения, като в него освен извършителите, подбудителите, помагачите и укривателите се включват и допустителите.
13. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидена правна норма, уреждаща някои последици от отменянето на чл. 17 от Закона за чуждестранните инвестиции през 1999 г. С нея се регламентира приключването на режим временен внос, допуснат по реда на отменения Закон за митниците, за стоки – обект на финансов лизинг, в условията на действащото от 1 януари 1999 г. ново митническо законодателство.
При обсъждане на законопроекта членовете на комисията поставиха следните въпроси:
1. Да се осмисли възможността в други закони да се предвидят разпоредби за увеличаване правомощията на митническите служители по отношение разследването и разузнаването.
2. Да се прецени доколко е целесъобразно въвеждането на Етичния кодекс да е административен акт на директора на Агенция “Митници”. Да се обмисли възможността Кодексът да се приема от сдружението на митническите служители или да се въвежда със заповед на министъра на финансите или решение на Министерския съвет.
3. Да се обмисля възможността за разширяване на кръга от нарушения, при които може да се постигне споразумение между нарушителя и административно-наказващия орган за прекратяване на административно-наказателното производство преди издаване на наказателното постановление. Да се посочи вида на акта, с който ще се оформя споразумението и дали ще подлежи на обжалване.
4. Да се предвиди срок, в който да се измени Правилникът за приложение на Закона за митниците в съответствие с промените в закона.
5. Как ще се утвърждава и какви правомощия ще се установяват с наредбата на Министерския съвет за условията и реда за въвеждане на автономни мерки за суспендиране, с които ще се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове за определени стоки.
6. Доколко е целесъобразна промяната в чл. 15, ал. 2, т. 5 за отпадане на задължението действията на митническите служители за предотвратяване и разкриване на митническите и валутни нарушения да са в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс.
7. В чл. 41 на законопроекта да се конкретизират думите “специфични случаи”.
8. Да се обмислят разпоредбите на чл. 78а и 78б, с които се увеличават правомощията на митническите органи за отлагане даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки, с оглед на това да се пресекат възможностите за злоупотреба с права.
9. Да се обмисли разпоредбата на чл. 206а относно обезпечителните мерки, които ще налагат митническите органи, с оглед на злоупотреба с права и нанасяне на щети на длъжника, както и възможността за възмездяване за същите.
На поставените въпроси изчерпателни отговори дадоха представителите на Агенция “Митници”.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Памуков, моля да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков:
“СТАНОВИЩЕ
относно проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 02.01.2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет, господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници”, и господин Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режими и процедури”. От страна на вносителя законопроектът бе представен от господин Асен Асенов.
В процеса на хармонизиране на законодателството и преговорите за присъединяване към Европейския съюз систематичното място на разглежданата материя е в Глава двадесет и пета “Митнически съюз”, преговорите по която са приключили и главата е предварително закрита на 29.07.2002 г.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения на действащия Закон за митниците могат да бъдат разделени на две групи: първо, промени, насочени към хармонизиране на българското митническо законодателство с правото на Европейските общности; второ, промени, подлежащи на регламентация на национално равнище и невключени в общностното митническо право.
В публикувания през октомври 2002 г. Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване е отчетено, че е достигната висока степен на законодателно съответствие и се препоръчват действия за по-нататъшното привеждане в съответствие с общностното митническо acquis.
Предложенията за изменение в Закона за митниците са съобразени с Митническия кодекс на Европейските общности – регламент № 2913/92 на Съвета на Европейските общности – и направените в него допълнения и изменения.
Предложенията в § 12 и § 13 за промяна на митническата тарифа на Република България е мотивирано с необходимостта от привеждане на обхвата и в съответствие с тази на митническата тарифа на Европейските общности и въвеждането в съответствието на Комбинираната номенклатура на Европейските общности, на която се основава митническата тарифа на Република България.

Предоставянето на правомощия на Министерския съвет да приема Комбинираната номенклатура и да определя ставките на конвенционалните мита за съответната година е в съответствие с Регламент № 2658/87 на Съвета на ЕО относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа.
Предложенията за промени в разпоредбите, регламентиращи режим транзит (§ 30-32), митническите икономически режими и свободните зони и свободните складове (§ 48-50) са в съответствие с промените, извършени в Митническия кодекс на ЕО с Регламент № 955/1999, установяващ базисни разпоредби за развитие и реализация на реформираната и информатизирана общностна транзитна система, и с Регламент № 2700/2000 установяващ базисни разпоредби за осъществяване на реформата в митническите икономически режими и свободните зони и свободните складове.
Част от предлаганите изменения и допълнения засягат материя, за която не съществуват задължителни правила на общностно равнище, но тяхната регламентация е в пряка връзка с поетите ангажименти в хода на преговорния процес за сериозни реформи в митническата администрация. Редовният доклад за 2002 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване съдържа изрична препоръка за развитието и укрепването на оперативния и административния капацитет.
С разглеждания законопроект се предвижда създаване на специални разпоредби (§ 60) за налагане на обезпечителни мерки от митническите органи за събираните митни сборове и други държавни вземания, разширяване на кръга на административно-наказателно отговорни лица за митнически нарушения (§ 63) и въвеждане на института на споразумението за прекратяване на производството по дела за митнически нарушения (§ 65). Тези предложения са насочени към подобряване на ефективното събиране на държавни вземания, противодействие на нарушенията и бързо и ефективно производство.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците съответства на правото на Европейските общности и представлява положителна стъпка в изпълнението на поетите в хода на преговорите ангажименти за привеждане на българското законодателство в съответствие с общностното митническо acquis и адаптирането на българската митническа администрация към изискванията на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Памуков.
Няма време да преминем към дискусията по законопроекта.
Съобщения:
На 13 февруари от 16,00 ч. в зала 142 ще се проведе заседание на Комисията по образованието и науката.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 13 февруари – четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 13 февруари от 15,00 ч. в зала “Запад”.
Съобщение за парламентарен контрол на 14 февруари 2003 г., петък.
- Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на четири актуални въпроса и на питане от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков; Георги Пирински; Емилия Масларова; Хюсеин Чауш; и Муравей Радев.
- Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Ваня Цветкова; Панайот Ляков; Кръстьо Петков, Никола Николов, Петър Мутафчиев и Пламен Кенаров; Румяна Георгиева и Емил Кошлуков; Георги Юруков; Васил Калинов и Петър Димитров.
- Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
- Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров.
- Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
- Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса и на питане от народните представители Евдокия Манева; Васил Калинов (2 въпроса); Росица Тоткова и Елиана Масева.
- Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
- Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
- Министърът на околната среда и водите Долорес Асенова ще отговори на 5 актуални въпроса и на питане от народните представители Георги Божинов; Бойко Великов; Любомир Пантелеев; Евдокия Манева; Мария Стоянова; и Благой Димитров.
- Заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на питане от народния представител Росица Тоткова.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов