Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-14

Председателствали: председателят Огнян Герджиков  и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, първо, едно съобщение. Вчера в 16,54 ч. в деловодството на Народното събрание е заведен общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че този общ проект е представен и моля да го имате предвид.
Любен Корнезов (КБ от място): Ама, той трябва да бъде раздаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Съобщавам просто, че е постъпил вчера в 16,54 ч. Оттук насетне каквото трябва – ще се направи.


Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Вчера са представени докладите на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция. Нямам сведения дали законопроектът е представен от името на вносителя.
Иван Искров (НДСВ, от място): Господин Асен Асенов – директор на Агенция "Митници" е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Сега да го представи?
Тогава искам да поканя господин Асен Асенов – директор на Агенция "Митници", накратко да представи законопроекта, след което ще започнем разискванията по него.
Господин Асенов, заповядайте.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на предлагания законопроект е хармонизиране на българското митническо законодателство с правото на Европейските общности в тази област, в изпълнение на поетите ангажименти по националната ни програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност.
Аз бих разделил предложенията на две големи групи. Едната е онази част от законопроекта, която изисква пълна хармонизация и която е направена с оглед на измененията, настъпили в Митническия кодекс на Европейския съюз и някои други регламенти на Европейската общност. И втората част - предложения, които са на национално ниво.
По отношение на първата част, предлаганите промени в Закона за митниците способстват за постигане на една по-висока степен на съответствие с Митническия кодекс на Европейската общност. Това е Регламент 2913 от 1992 г. на Съвета на Европейските общности.
Бих започнал с промените в областта на митническата тарифа на Република България. Те са насочени към постигане на едно по-пълно хармонизиране със съответните разпоредби на кодекса, като основната есенция в това предложение е въвеждането на комбинирана номенклатура на Република България, която съответства на комбинираната номенклатура на Европейските общности като базова номенклатура.
Какво означава това? Тъй като всяка една стока има своя тарифен номер, първите осем цифри от комбинираната номенклатура на България ще съвпадат с първите осем цифри от комбинираната номенклатура на Европейските общности за всеки един вид стока от Митническата тарифа на Република България.
В съответствие с разпоредбите на Регламент 2658 на Съвета на Европейските общности относно тарифната и статистическа номенклатура и общата митническа тарифа се определят и правомощията на Министерския съвет да приема комбинираната номенклатура на Република България и да определя ставките на конвенционалните мита за съответната година, съответстващи на обвързаните ставки на митата по списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г., както и да приема автономни мерки за суспендиране, с които се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове.
Към настоящия момент вече години наред Министерският съвет определя и одобрява Митническата тарифа на Република България. С това предложение се дава възможност всъщност да се създаде законово основание за тези действия, които до настоящия момент се извършват от Министерския съвет ежегодно.
По отношение на тарифното класиране със законопроекта се възлагат правомощия на министъра на финансите да определя допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие с използваните в Европейските общности инструменти. Това са така наречените обяснителни бележки към хармонизираната система, огромен обем от материали – повече от 6 тома, които за първи път имаме намерение да предложим на вниманието на търговските оператори в страната с оглед подпомагане на тарифното класиране на стоките при внос и износ на такива в и от територията на страната.
Предвидени са и промени в разпоредбите, регламентиращи митническите направления, това са режими транзит, митническите икономически режими и свободните зони и свободните складове. Тези промени съответстват на реформите в посочените области, въведени в Митническия кодекс на Европейската общност с Регламент 955 от 1999 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейските общности.
Другият регламент, с който се въвежда тази реформа на ниво европейско законодателство, е Регламент 2700 от 2000 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейските общности.
По отношение на режима транзит се въвеждат допълнителни критерии и условия за разрешаване използването на системата на общо обезпечение на транзитните операции. Въвеждат се и се дефинират отговорностите по изпълнение на формалностите, свързани със завършването и приключването на режима.
С промените в разпоредбите относно митническите икономически режими се въвеждат облекчения за разрешаване и ползване на режимите от икономическите оператори, а по отношение на свободните зони и свободните складове се дава възможност във връзка с митническия надзор и контрол в определени от Министерския съвет зони да се прилагат формалностите за режим митническо складиране.
В законопроекта са отразени и някои други промени в Митническия кодекс на Европейската общност, направени с посочените по-горе регламенти. В допълнение се създават разпоредби относно митническия контрол по отношение спазването на правилата за безопасност на продуктите и взаимодействието между митническите органи и органите по надзор на пазара, съответстващ на разпоредбите на Регламент 339 от 1993 г. на Съвета на Европейските общности.

По отношение на предложенията, които са на национално ниво, които не са включени директно в митническото право на Европейските общности, бих искал да обърна вашето внимание на някои предложения, които са свързани с изискванията за митническите служители, отговарящи на изискванията на Закона за държавния служител с оглед всички лица, работещи в митническата администрация, да се подчиняват на общи изисквания независимо дали са назначени по трудово или по служебно правоотношение. В съответствие с програмните цели, залегнали в правителствената програма за изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията и с оглед на европейските стандарти в тази област са и предложенията за законодателно регламентиране на задължението на митническите служители ежегодно да декларират имотното си състояние, което досега се уреждаше с подзаконов нормативен акт.
Със създаването на самостоятелен раздел в частта относно заплащане на митническото задължение са въведени и специални разпоредби за налагане на обезпечителни мерки от митническите органи за събираните от тях митни сборове и други държавни вземания. Определени са обезпечителни мерки, условията, редът и митническите органи, които могат да ги налагат, като е предвидено субсидиарното прилагане на НПК.
Предвидени са и изменения и допълнения в административно-наказателните разпоредби на закона. Предложението за въвеждане на института на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство по делата за митнически нарушения е мотивирано от ефективността на прилагане на аналогичния институт, регламентиран в НПК, както и от необходимостта за ускоряване и оптимизиране на резултатите от административно-наказателните производства. Такова споразумение е уредено в повечето от законодателствата на страните – членки на Европейските общности. То отразява новите тенденции в развитието на административното наказване във връзка с принципите на процесуална икономия, бързина и ефективност. Разширява се и кръгът на административно-наказателно отговорните лица за митнически нарушения, като в него освен извършителите, подбудителите, помагачите и укривателите се включват и допустителите. Това е в най-общ смисъл предложението на законопроекта. Ако има въпроси, с колегите сме готови да отговорим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Асенов.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по законопроекта за митниците.
Имате думата, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно законопроектът, който е пред нас, е от достатъчно голяма важност, за да привлече поне част от вниманието ни. Поначало, господин председател, доста е интересно, че темата митници в българското общество винаги се ползва с една повишена степен на интерес, на интрига, ако щете. И едновременно с това сухата материя на Закона за митниците, като че ли не може да привлече повече внимание.
Иван Искров (НДСВ, от място): Или предизвиква силно говорене по други въпроси.
Георги Пирински: Да, предизвиква говорене по различни теми, по различни насоки.
Но, за да не говорим много и да сме прагматични и делови, струва ми се, че наред с онзи поглед, който господин Асенов даде на законопроекта, а именно една част въпроси, които произтичат от задачата хармонизиране с европейското право и втора част, които произтичат от необходимост за усъвършенстване на практиката на прилагането на отделни норми, бих предложил, господин председателю, да погледнем на този законопроекта от гледна точка на основните функции на митниците така, както те са уредени в закона, в онази част, която третира функции и задачи на митническата администрация, особено на митническите органи. Те се свеждат до две основни функции, въпреки че точките в съответния текст са четири. Едната функция е събирането на митните сборове. Това е събирането на дължимите мита, разбира се и на другите дължими държавни вземания при внос, износ и транзит. Това е митническата, тарифната, сборната функция. И другата функция е защитната – защитата на пазара от нелоялна конкуренция от внос, създаването на защита срещу забранени, вредни, опасни стоки и т.н. И можем на трето място да поставим изискванията все пак митническите органи и администрация да вършат своите задължения по начин, който да не затруднява излишно стопанския оборот, да създава възможно най-добри условия за нормален бизнес, за облекчаване на операторите, грубо казано, на участниците в търговския оборот.
Ако погледнем така на нещата, господин председателю, този законопроект предлага редица съществени промени, изменения, развития на митническата практика, които заслужават да бъдат сериозно осъзнати от пленарната зала и проследени после в практиката на тяхното приложение. Преди всичко господин Асенов обърна внимание на законовото регламентиране на комбинираната митническа тарифа на Република България, която отразява и европейската, и общата хармонизирана система за класиране на стоките и си заслужава това да се осъзнае. Аз приветствам това, което той съобщи, че митниците имат намерение на помогнат на търговците да усвоят прилагането на тази номенклатура. Защото, както и Вие сам добре разбирате, първото условие за надлежно събиране на митните сборове е стоките да бъдат тарифирани, да бъдат класирани правилно там, където и е мястото, а не в друга подпозиция, която е с друга ставка и по този начин лекичко се заобикаля онова, което се дължи на държавата. Така че тарифирането е първата много съществена функция, в която се залага сериозно развитие в тарифирането на тази функция. Тук обаче бих насочил и вашето внимание, и на господин Асенов към записа за изменение на чл. 26, ако не се лъжа. Става дума за оня текст в § 13, чл. 26а, ал. 1 – новият, който се създава – където се казва, че ставките на митата се уреждат в съответствие с обвързаните ставки на митата на Република България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложени към Общото Споразумение по митата и търговията от 1994 г.
Господин председател, аз не зная, ако попитаме който и да е от народните представители днес тук, в залата, знаят ли за какъв списък със задълженията и отстъпките става дума, а и не само народните представители, много широк кръг, занимаващи се с търговско право и търговия хора, дали те ще могат да отговорят. Тъй като става дума фактически за договорените от нас кодифицирани, обвързани мита при включването на България в Общото споразумение по митата и търговията, тоест това, което е известно като ГАТТ 94, смятам, че тук правителството, държавата сме още в много голям дълг на търговската общност и на обществото като цяло. Защото, първо, става дума да бъдат не популяризирани, да бъде създадена достатъчно добра система за информиране на търговците за това какво представлява този списък, какъв е неговият статут. Първо, господин председателю, аз не съм сигурен дали има официален превод както на самото споразумение, така и на този списък. Тоест това приложение е на България към самото споразумение и цялата процедура по публикуването му в “Държавен вестник” по надлежен начин. Не искам да се разпростирам по тази тема, но предлагам, господин председателю, и на представителите на Агенция “Митници” и може би на колегите от Комисията по бюджет и финанси да помислим в Преходните разпоредби, където са определенията, да се запише и какво се има предвид под списъка на задълженията и отстъпките, да се даде едно разшифроване на това понятие, за да е ясно за какво става дума.

Георги Пирински: В Допълнителните разпоредби – извинявам се, прав сте от техническа гледна точка. Там, където са определенията за комбинирана номенклатура – става дума за § 68, за хармонизирана система, за митническо разузнаване, струва ми се, че трябва да поясним какво се има предвид под Списък на задълженията и отстъпките.
И оттук трябва да сме наясно, господин председателю, че предстои и на законодателния орган, и на изпълнителните органи на властта да развият както превода и приложението на основните инструменти, които са от системата на Световната търговска организация – тарифни и нетарифни, така и вътрешното законодателство, което регламентира тяхното прилагане в България – закони, постановления и подзаконови нормативни актове. Това е една огромна работа, която предстои да се извърши.
Господин председателю, по тази първа функция – събирането на дължимите мита, ако тук имаме едно сериозно развитие по единия елемент – тарифирането, т.е. класирането, записването на стоката там, където й е мястото, другата половина от упражнението е може би не по-малко сложна и в момента още по-проблемна. Това е определянето на реалната митническа стойност на внасяните или изнасяните стоки.
Допускам, че и Вие, а и много от хората тук и от тези, които ни слушат, сте наясно с това, че именно тук се пропуква като че ли една сериозна част от митническия контрол, едно нереално остойностяване на реалната стойност на внасяните и изнасяните стоки по много причини. Единственият текст, който е включен в този законопроект, отнасящ се до главата “Митническа стойност”, е последният текст от раздела – чл. 41 от законопроекта, където се третира въпросът за остойностяване на стоките за износ. Там е отпаднал изразът “за износ” и се говори за “специфичен случай”. Това беше дискутирано накратко и в Комисията по бюджет и финанси, но не това е същественият въпрос, тъй като става дума за редактирането на един текст.
Същественият въпрос е с приложението на предходните членове от този раздел и тук този законопроект не тръгва даже да третира този втори проблем на първата функция – събиране на дължимите мита. Очевидно тук предстои да се предприемат цял кръг доста сложни действия, за да се излезе от това състояние, но в Комисията по бюджет и финанси, включително и господин Искров, а и други колеги обърнаха внимание, че всички ние се натъкваме на тревогата на хората по райони от стоки, внесени с фиктивна, ниска стойност, които на вътрешния пазар упражняват нелоялна конкуренция спрямо местно производство и разстройват пазара.
И отново възниква въпросът не може ли да има ценници на митници, цени с реални равнища, знае се колко струват стоките и т.н. Обикновено възражението е, че това не се разрешава по споразуменията ни именно със същата Световна търговска организация. Но ние не сме изследвали сериозно и в дълбочина целия набор от инструменти, които, първо, позволяват реално остойностяване, и, второ, позволяват защита на пазара срещу нелоялна конкуренция с различните средства на търговската политика. Затова маркирам този втори въпрос като нещо, което предстои и което непременно трябва да реализираме.
Що се отнася по-общо до търговско-политическата функция, която митническите органи са задължени да реализират в рамките на своите компетентности, както е казал законът, господин председателю, тук тепърва предстои, както казах, да се изгради една по-стройна система на законодателни актове, които да дадат достатъчно сериозна опора на митническите органи да извършват своята функция, но в този закон, както каза и господин Асенов, са включени някои нови текстове, които дават правомощия на митническите органи да спират, да задържат стоки, които са опасни или не отговарят на едни или други изисквания, предписани за стоки, които да бъдат допуснати под режим внос. Така че тук е направена една немалка крачка.
Въпросът, който възникна, когато беше обсъждан този раздел от законопроекта, беше дали все пак не се създават възможности за известно субективно прилагане на тези забрани, тъй като кръгът митнически органи, както е записано в текста, е доста широк като обхват и това са няколко хиляди звена и служители, доколкото разбирам и има смущения, че тези норми и възможности за забрана и за задържане могат да се прилагат и по недокрай обективни причини. Така че тук може би Агенция “Митници” трябва да помисли за една процедура за наблюдение и за следене как се прилага тази практика, да има готовността да приеме сигнали за неправомерни действия или действия, които могат да накърнят неправомерно търговските интереси на едни или други оператори. Иначе по същество това са крачки, които са нужни и следва да се прилагат достатъчно сериозно, за да се защити пазарът от некачествени и вредни за здравето и за околната среда стоки.
Има някои конкретни въпроси, господин председателю, които възникнаха в хода на дискусията. Междупрочем, докладът на комисията, който беше представен вчера от господин Искров, според мен си заслужава да бъде отбелязан в пленарната зала. На онези колеги, които са го видели, би трябвало да им е направило впечатление, че той е по-различен. Той е доста по-подробен, по-аналитичен и отразява и самата дискусия в Комисията по бюджет и финанси, и основните въпроси, които възникнаха в тази дискусия. Тези въпроси са отразени във финалната част в няколко пункта и затова съм улеснен да не повтарям част от онова, което споменах и в хода на работата в комисията. Има редакционни и уточняващи текстове, които могат между първото и второто четене да бъдат дадени и аз ще го направя, но и на Вашето внимание, и на пленарната зала бих поставил два или три въпроса.
Господин председателю, единият е с това нововъведение за споразумяване между митническия орган и вносител или износител. Споразумяване преди налагането на административно-наказателна разпоредба на вносител или износител или стигането до други санкции. Както каза и господин Асенов, това поначало е позитивна и облекчаваща стъпка. Смущението, което възниква е, че така както е редактирано предложението, то предвижда споразумяване и по отношение на забранени за внос стоки, тъй като се включва ал. 2 на чл. 232, където се говори за забранени стоки.
И тук възниква смущението дали е допустимо споразумение тогава, когато става дума за забранени стоки. Ние знаем кои стоки са забранени. Това са наркотици, стоки с двойна употреба, рискови стоки и т.н., при които вече се предполага и наказателна отговорност, а не просто административна и там би трябвало да се помисли дали тази възможност за споразумяване да се разпростре и в тези случаи на ал. 2 на визирания член.
Има един текст, свързан с правомощието на Министерския съвет да регламентира суспендирането, както и в комисията се спряхме на тази дума с господин Асенов като отразяваща цялата сложност на функцията, скрита зад нея, на прилагането на едни или други тарифни и други митнически мерки спрямо определени стоки в определени случаи по решение на Министерския съвет за съответната година въз основа на наредба, която Министерският съвет ще приеме.
Суспендирането е деликатна работа, защото предполага диференцирано третиране.
Аз се затруднявам сега да видя по какъв начин законодателят може да осигури обективно и правомерно приложение на подобно суспендиране, но обръщам внимание на това, че тук би трябвало да има едно повишено внимание в това отношение.
И на последно място много същественото въведение за свободните складове и свободните зони. Както каза и господин Асенов, както е записано и в мотивите, режимът, който сега се предлага да се приложи, на митническо складиране, такова третиране да имат стоките в такива зони и складове, произтича пряко от регламентите на Европейския съюз и този Регламент 2700.
Най-накратко казано, има се предвид режимът на свободна зона да се прилага и без тя да е оградена, без да има контролно-пропускателен пункт, и без да има онзи специализиран митнически надзор и контрол, който обикновено се прилага в обособени свободни зони. Има се предвид режим на митнически склад, при който пак има документация, отчетност и т.н.
Струва ми се, че в днешните условия в България прилагането на този режим изисква засилено внимание и контрол и от Агенция “Митници”, и от другите държавни органи и органи на Министерството на финансите, за да не се злоупотреби с един такъв доста гъвкав режим. Той се прилага в европейските страни – членки на Европейския съюз при една много сериозно изградена система на финансов контрол, на отчетност, на одитиране и т.н. Ясно е, че ние сме още далеч от добре функционираща, нормално функционираща система.
Без да подлагам на въпрос целесъобразността да се въведе такъв по-гъвкав режим, нужно е Министерството на финансите и правителството да предприемат всички необходими допълнителни мерки, може би и в правилника за прилагане на закона, за да се избегнат злоупотреби с него.
И на последно място, господин председател, струва ми се, че Вие основателно все пак в началото на дискусията поставихте въпроса за присъствието на вносителя на законопроекта. По никой начин на оспорвам или омаловажавам участието на господин Асенов в днешното заседание. Благодарен съм му за разясненията, които даде, но Вие сам разбирате, че въпросът за митниците и за закона за тяхното функциониране трябва да е някъде в първата тройка на дневния ред на министъра на финансите, ако не най, най-важният и той не може да си позволи да отсъства от пленарната зала на Народното събрание, когато се дискутира този закон, тъй като това не е въпрос в края на краищата на митническа техника, на функциониране на едни или други органи, а на митническа политика и на търговска политика, която е от жизнено значение за икономиката на страната. Ето защо при всички случаи смятам това отсъствие за неприемливо, както се изразяват някои наши колеги.
Иначе законопроектът би могъл да бъде подкрепен на първо четене и аз ще го направя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Имате думата, уважаеми народни представители, след обстойното и задълбочено изказване на народния представител Георги Пирински.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Папаризов, имате думата.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да злоупотребявам с останалите 13 минути на групата, но искам да засегна само един въпрос, който засегна и господин Пирински, и по-скоро да Ви помоля Вас да намерим заедно решение на проблема, за който стана дума.
Действително Споразумението за присъединяване към Световната търговска организация е един доста огромен документ и доколкото разбирам, може би и с Ваше съгласие, той вече е публикуван в края на миналата година в 50-ина бройки обаче само и аз това снощи го разбрах. Оказва се, че дори ние, народните представители, които работим по тези въпроси на търговската политика, не сме били удостоени дори с един екземпляр. Самото Главно управление "Митници”, мисля, че разполага с един, така че Ви моля, господин председател, да направим възможното тази притурка към “Държавен вестник” да бъде издадена още веднъж. Това е документ, който е изключително нужен за всички, които се занимават с търговската политика. Преводът там е официален. Той е утвърден и би било полезно, господин председател, ако има такава възможност това издание, което е към “Държавен вестник”, действително да бъде направено достъпно за повече участници в търговската политика на страната. Само този въпрос бих искал да добавя.
И съответно с тази Допълнителна разпоредба, за която спомена господин Пирински, да се запише към кой “Държавен вестник” е приложение този документ, защото си струва действително като изпълняваме нашите задължения да публикуваме международните актове, към които сме се присъединили, да го правим по начин, по който да бъде достъпен за всички участници в търговията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Папаризов.
Проблемът ми е известен. Съображения финансови попречиха по-голяма бройка да се отпечата миналата година, но ще се опитам да направя необходимото, за да може от тази притурка да има повече екземпляри.
Георги Пирински (КБ, от място): Да помогне Министерството на финансите, ако имаме затруднения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви за този съвет.
Има ли още желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Ако няма, уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене, благодаря ви.
Уважаеми народни представители, според приетата програма за седмицата би следвало да се сложи на разглеждане законопроектът за радиото и телевизията, но струва ми се, че пленарната зала не е готова днес по този изключително важен законопроект да започне дебатите, затова, уважаеми народни представители, ще искам вашата санкция, за да преминем към първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. (Шум и реплики отляво.)
Става въпрос за територията на Република България, господин Корнезов! За другите територии няма да можем да вземем отношение. (Реплики.)
Този законопроект е в дневния ред след две точки.
Уважаеми народни представители, моля ви одобрете това разместване в дневния ред с вашия глас. Вие подкрепете предложението, пък дали е след две или три точки, няма значение.
Гласували 148 народни представители: за 119, против 24, въздържали се 5.
Приема се, благодаря.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Искам да поканя председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, искам да направя процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за допускане на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството в пленарната зала.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете заместник-министъра в пленарната зала. Заповядайте, господин Ковачев.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги,
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свои редовни заседания, проведени на 4 и 11 декември 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция за национален строителен контрол, Камара на архитектите в България, Съюз на архитектите в България и др.
Със законопроекта се цели усъвършенстване на правната уредба, свързана с устройството на територията и подобряване на инвестиционния климат в Република България чрез премахване или опростяване на съществуващи режими и процедури, свързани с разрешаване и реализиране на строителството. С предлаганите промени се предвижда конкретизиране на нормите на закона, визиращи статута и правомощията на органите на държавата и местната власт по устройство на територията. Предлага се известно редуциране на състава на общинските експертни съвети с цел повишаване оперативността и ефективността на работата им. Въвежда се конкретна правна уредба относно проектирането, финансирането и изграждането на обектите на техническата инфраструктура, каквато досега липсваше в действащия закон. Предлага се по-пълна регламентация на възлагането, изработването и съгласуването на устройствените планове, като и тук се преодоляват някои празноти в законодателството. Разумно се редуцира кръгът на заинтересованите лица при обявяване и съобщаване на подробните устройствени планове, като се предвижда и ускоряване на процедурите по тяхното обявяване. Отново се възприема принципът, че обжалването на подробните устройствени планове спира прилагането им само в частите, за които те се отнасят. Предлага се категоризиране на строежите в шест групи в зависимост от тяхната значимост и рисковете при експлоатацията им. Едновременно с това се въвежда облекчаване на процедурите по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и разрешаване на строителството за всички категории строежи. Съгласуването на инвестиционните проекти от държавните контролни органи се трансформира в оценяване на съответствието на проектната документация с нормативните изисквания към строежите от лица, притежаващи съответната компетентност и правоспособност – консултанти и проектанти в зависимост от категорията на строежа. Предлага се и облекчаване на процедурите по въвеждане в експлоатация на строежите. Възприет е принципът, че държавното приемане и разрешаване за въвеждане в експлоатация се изисква само за най-значимите категории строежи. За останалите строежи се предвижда издаване на удостоверения от кмета на общината. Конкретизирани и точно разпределени са правата и отговорностите на държавните и общинските органи по предотвратяване, констатиране и премахване на незаконното строителство. Дава се възможност някои съществени отклонения от одобрените строителни книжа да бъдат отстранени в процеса на строителството чрез предписания на общинските контролни служби, без допуснатите нарушения да се квалифицират като незаконно строителство. Със законопроекта се предвижда и значително увеличаване на глобите и санкциите за нарушаване разпоредбите на закона, както и диференциране на административно-наказателната отговорност.
Комисията е на мнение, че законопроектът предлага удачни решения по проблемите, свързани с устройството на територията. С приемането на закона ще се създадат предпоставки за чувствително съкращаване процеса на разрешаване и въвеждане в експлоатация на ново строителство, за повишаване качеството на инвестиционните проекти, за постигане на по-пълно съответствие на извършеното строителство с изискванията за надеждност на строителните конструкции, пожарните, санитарно-хигиенните, екологичните и други изисквания към строежите. В този смисъл предлаганите промени ще доведат до постигане на целите, които си е поставил вносителят на законопроекта.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 10 гласа “за”, нула гласа “против” и 4 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Искам да помоля заместник-министър Ковачев да представи накратко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, това е законопроект, нуждата от който е безспорна според вносителя, тъй като макар и малко време след влизането си в сила, Законът за устройство на територията показа редица несъвършенства, които се отразиха твърде отрицателно на инвестиционния климат в нашата страна. А нашата страна има безспорна нужна от благоприятен инвестиционен климат.
На първо място се оказа, че Законът за устройство на територията страда от една много сериозна слабост, а именно, че в него се съдържат два изключително тежки режима – единият е за одобряване на проекти и разрешаване на строителството, а другият е за приемане на готовите обекти, които в много голяма степен бяха свързани с намесата на редица държавни органи, които трябваше да издават документи по една дълга и тежка процедура. По този начин примерно срокът за разрешаване на строителството в нашата страна в някои случаи достигаше до повече от две години, а за приемането на обектите бяха необходими големи усилия от инвеститорите, което оказваше много отрицателно влияние върху финансовите резултати на инвеститорите, тъй като готови обекти не можеха да се въведат в действие за срок повече от една година.
Не е тайна, че всички процедури, свързани с недопускането и премахването на незаконното строителство в нашата страна, не бяха прагмагично и ефективно разписани и по тази причина ние не можем да отбележим чувствителен напредък, свързан с борбата с незаконното строителство.
Изхождайки от анализа на ситуацията, който правихме в продължение на една година – обстоен мониторинг на прилагането на Закона за устройство на територията, считам, че беше поставена ясна диагноза на “заболяването”, свързано с прилагането на закона. Мисля, че с предлагания законопроект се предлага, ако не идеално, то в голяма степен адекватно “лечение на заболяването”, което сме допуснали.
Кои са основните принципни моменти в законопроекта? На първо място, оптимизиране на дейността на органите, които най-често се занимават с дейности, свързани с устройството на територията. Това са общинските експертни съвети и главните архитекти на общините.
Освен това ние се постарахме и запълнихме празнота в закона, свързана с условията за разрешаване, изграждане и приемане на инфраструктурни обекти в нашата държава. Всички знаем в какво състояние е инфраструктурата на нашата страна, най-вече линейните обекти в държавата, колко трудно те се разрешават, какви вечни правни проблеми има, свързани с тяхното изграждане. По тази причина ние сме отделили особено голямо място на промените, свързани с изграждането на инфраструктурните обекти, за да можем ефективно да усвояваме средствата от предприсъединителните фондове на страната.
Най-важните, най-съществените изменения в Закона за устройство на територията са свързани с двата разрешителни режима по Закона за устройство на територията.
Първият режим е одобряване на инвестиционни проекти и разрешаване на строителството. Основна слабост на Закона за устройството на територията беше, че той не прави никаква диференциация в сегашния си вид в това дали ние ще разрешаваме строителството примерно на един гараж или на атомна електроцентрала. Тоест инвеститорът, независимо от вида на обекта, който иска да построи, трябва да мине една доста дълга и тромава процедура.

Това, което прави в момента Законът за устройството на територията, е, че предлага разделянето на обектите, на видовете строежи в страната на шест категории в зависимост от тяхната обществена значимост, сложност, степента на риск, който съществува при тяхната експлоатация, и в зависимост от това се прилага диференциран режим на разрешаване на строителството, а съответно после и за приемането на тези обекти.
Мога да ви уверя, че след внимателен анализ на съществуващото положение ние сме предложили такъв режим на разрешаване и приемане на обектите, че около 70 процента от обектите, които ще се строят в нашата страна, ще се строят при съвсем разумни изисквания и при съвсем разумни и по-кратки процедури за тяхното разрешаване и за тяхното приемане, в които много по-голямо участие ще взимат общините и независими органи в лицето на консултантската институция, чието създаване се предлага с въвеждането на закона, отколкото досегашните държавни органи, които в много случаи често неоправдано удължаваха времето за процедурите по разрешаване на строителството. Естествено, няма смисъл да ви убеждавам, че по този начин законът има и ярко изразен антикорупционен ефект.
На следващо място, процедурите по приемането на строителството може би ще бъдат съкратени два пъти, тъй като много голямата част от обектите, които ще желаят да строят хората, а това са най-вече жилищни обекти, ще минават изцяло в общините и няма да се налага намесата на институции като ДНСК, като ХЕИ, пожарна и т.н.
Не на последно място – нещо, за което ви уверявам, че сме намерили едно адекватно решение в закона, е предотвратяване на възможностите за широкомащабно незаконно строителство. До много малко хипотези са сведени възможностите за узаконяване вече на незаконно строителство. А аз трябва да ви кажа, че след един анализ, който направихме, не повече от 4-5 процента от незаконните строежи, които могат да бъдат построени на територията на страната, могат да бъдат узаконявани по реда, който се предвижда в законопроекта. Считам, че по този начин ще отпадне амнистията, и то, бих казал, една предварителна амнистия, една индулгенция, която Законът за устройство на територията понастоящем дава за незаконното строителство. А щом ние даваме една предварителна амнистия за незаконно строителство, как ще се борим ние с него? Това е една основна насока в законопроекта.
Имайки предвид това, което изложих пред вас, аз ви моля, госпожи и господа народни представители, да подкрепите на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията и ние ви уверяваме, че от името на вносителя ще окажем пълно съдействие на водещата Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, за да може този закон в разумни срокове и в един хубав вид да намери своето място в “Държавен вестник”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ковачев. И като студент бяхте такъв отличник.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по Закона за устройството на територията в онази част, с която този закон решава един много важен, изключително важен въпрос за изграждането на транспортната инфраструктура в България.
Знаем, че след 1998 г. в България започнаха преговори за изграждането на най-важните проекти. Това е “Дунав мост 2”, това е летище София, това е железопътната линия “Пловдив – Свиленград” със стойност над 1 млрд. евро.
Досегашната практика показва едно изоставане на усвояването на средствата както по ИСПА, така и от Европейската инвестиционна банка и от други източници на финансиране, от една страна, забавяне на проектите. А така, както е заложено в програмата на правителството, в периода до 2005-2007 г. всички тези проекти трябва да бъдат въведени в експлоатация, като се започне най-напред с летище София и по-нататък следват и другите инфраструктурни проекти.
Аз мисля, че този закон за първи път решава един изключително важен въпрос за нашата страна в три основни направления:
Първо, гарантира се усвояването на средствата от международните финансови институции. Неслучайно Европейската инвестиционна банка, а така също проектите, финансирани по програмите ИСПА и ФАР, навсякъде се поставя като първо и задължително условие приемането на Закон за устройство на територията, за да може да се реши един път завинаги въпросът с отчуждаването на земите, върху които ще се изгражда транспортната инфраструктура. Да вземем за пример летище София, където ще се изгражда една писта с дължина 3200 м. Този въпрос също стои на дневен ред, за да може този проект реално да стартира и да завърши в определените срокове.
Още по-значим е този въпрос за такива проекти, като железопътната линия “Пловдив – Свиленград”, която е на разстояние над 150 км. - там става дума за над 20 хил. собственици, на които трябва да бъде решен въпросът с отчуждаването - “Дунав мост 2” и т.н.
Второто значение на този проект се отнася до това, че ние ще преодолеем онова изоставане, което беше отбелязано през последните години по усвояването на средствата и преди всичко, което е най-важното за България, пускането в експлоатация на тези транспортни инфраструктурни проекти.
Същото се отнася и за автомагистралите “Марица”, “Хемус”, “Люлин”, “Струма” т.н.
И третият въпрос, който решава Законът за устройство на територията, е, че стартирането на проектите, усвояването на средствата ще даде една много по-голяма гаранция на чуждестранните инвеститори. И когато ние в момента подготвяме инфраструктурните проекти за периода 2005-2006 г. като схема на финансиране от международните финансови институции, това ще бъде гаранция България да получи по-голям дял от разпределението на средства от предприсъединителните фондове, за да може да изградим нашата транспортна инфраструктура, която е така жизненоважна във връзка с адаптирането на нашата транспортна система със стандартите на Европейската транспортна мрежа.
В тази връзка аз призовавам всички колеги да подкрепим този закон и с молба по-нататък, след първо и второ четене, максимално да ускорим този процес на приемането му, тъй като съществува една опасност някои от проектите, ако не стартират през тази година, изтичат така наречените гратисни периоди и може да доведе до някои проблеми. Аз се надявам, че ние ще приключим този закон до април, с което България ще покаже, че всички проекти, финансирани по ИСПА, ФАР, Европейската инвестиционна банка и другите финансови източници, са стартирали и ще бъдат изпълнени в установените срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Други желаещи по този законопроект има ли?
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за устройството на територията е от началото на 2001 г. За по-малко от две години предлаганото изменение е четвърто по ред. Две от предходните изменения бяха направени през миналата 2002 г. именно от нас, от настоящото Народно събрание. Според нас това са твърде чести промени в рамките на такъв кратък срок. А честите промени в закона показват недобрата предварителна подготовка на извършваните законодателни промени, щом като те се правят в една толкова трайна по предмета си на регулиране законова материя, каквато е територията на Република България. Това създава законова нестабилност и правна несигурност, които са несъвместими с принципа на правовата държава, който прогласява Конституцията на България в абзац пети от преамбюла и чл. 4, ал. 1.
Законът за устройството на територията не предвижда общ правилник за неговото прилагане. Към това разрешение се придържа и законопроектът за неговото изменение и допълнение. Вместо това както законът, така и законопроектът предвиждат от министъра на регионалното развитие и благоустройството издаването на множество наредби за неговото прилагане. С този подход се обяснява голямата хетерогенност на нормативното регулиране в Закона за устройството на територията, в който изобилстват норми с подзаконов и технически характер наред с тези, които регулират основни и поддаващи се на трайна уредба отношения. Това води до изобилие от подзаконови нормативни актове, издавани от министъра.
Предлагаме да се обсъди възможността от издаването на общ правилник за прилагане на закона, който да бъде приет обаче не от Министерството на регионалното развитие, а от Министерския съвет.
В законопроекта не е намерена мярката между основните въпроси, които трябва да се уреждат в закона, и останалите въпроси, които се уреждат в подзаконови нормативни актове. На много места в законопроекта се чувства рязък спад от законова уредба към материи, относими за наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като Министерският съвет не присъства в създаването на подзаконовата уредба по прилаганата материя, която е от изключителна важност за развитието на България.
Важна слабост на законопроекта, която следва да се открои специално, са многократно нарушаваните принципи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България за необжалваемостта пред съд на всички административни актове, с които се засягат права на граждани и юридически лица. Изключението за необжалваемост на административните актове, което допуска Конституцията, в законопроекта е превърнато в правило. Това законодателно разрешение не съответства на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Изобщо не може да бъде споделена общата линия, възприета както в други, така и в този законопроект, да се поставя законова преграда пред възможността за обжалване на административните актове от гражданите и юридическите лица по съдебен ред.
Също така законопроектът отстъпва от защитната позиция по отношение правата на гражданите и допуска на много места да им бъдат възлагани нови задължения и да бъдат принуждавани да поемат нови парични тежести. На много места законопроектът предвижда “условията и редът за осъществяване или защитата на едно право” да бъдат определяни в наредби, включително и в наредби, приемани от общинските съвети. Освен направената вече обща бележка относно законовите делегации, тук е необходимо да се настои върху разграничаването между условията и реда. Условията за осъществяване на едно субективно право е въпрос за неговата предпоставка и обем. Те трябва да бъдат уреждани в самия закон. В подзаконови нормативни актове може да се урежда само редът за упражняване на права.
В законопроекта на много места се използва неопределеното понятие “акт”, без да се конкретизира какъв по характера си е този акт. Законът трябва да определя вида на акта – нормативен или индивидуален административен акт, и ако е нормативен акт и неговият ранг – издаван от Министерския съвет или от съответния министър.
На много места в законопроекта се подменят едни термини с други, като например “инвеститор” с “възложител”, “скица” с “виза” или отпадане на атрибутното прилагано “урегулиран” отнесено към понятието “поземлен имот”. Потребността от нормативна икономия и по-голяма стегнатост на закона предполага в една обща норма да бъде въведена промяната с посочване, че тя се отнася за всички случаи на норми, в които е използван промененият термин.
Законопроектът се нуждае от сериозно правно-техническо подобрение. Редица текстове – не бих желал сега да ги изброявам – са тромави и обемисти с множество алинеи, точки и подточки. Понякога един член обхваща 7 – 8 и повече алинеи и се разпростира на повече от две страници. Това несъмнено ще затрудни прилагането на закона, тълкуването на неговите разпоредби и извличането на тяхното регулативно съдържание.
Може да се говори още много по предложения ни проект за изменение на Закона за устройството на територията, но мнението на Съюза на обединените демократични сили е, че законът се нуждае от сериозна доработка в комисиите, тъй като законопроектът е гледан само в една от комисиите, и след тази доработка да бъде внесен отново за обсъждане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте, госпожо Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС) Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След много подробното изказване на господин Чачев аз ще се спра съвсем кратко на някои важни елементи на този законопроект. Безспорно е, че през годините от 2001, когато законът е приет, досега той показва някои несъвършенства. Безспорно е това, че този закон има нужда от подобрения. Това, което обаче мога да кажа, е, че предложеният ни законопроект не решава точно тези проблеми, които хората, работещи със закона, очакват да бъдат решени.
Аз се запознах със становищата на много професионалисти, на много неправителствени организации. Ще изброя само някои от тях: първо, становище по този законопроект има преподавателите от Строителния факултет и от Инженерния факултет на Университета по архитектура, строителство и градоустройство, това са учените и професионалистите, които работят с тази материя; неправителствените организации като Съюза на архитектите, Камарата на архитектите, Строителната камара в България; Дирекция “Архитектура и градоустройство” при Столичната община. Всички те имат единно становище по този законопроект, а то е, че с него не се решават проблемите, които би трябвало да бъдат отстранени от Закона за устройството на територията. Нещо повече, вносителят каза, че този закон решава проблемите с незаконното строителство. Не е така. Той не решава проблемите с незаконното строителство. Районните кметове в София, които са от моя избирателен район и които също изразиха становище по законопроекта, очакваха в него да намерят решение на техните взаимоотношения с ДНСК, решение на пълномощията, които те имат във връзка с незаконното строителство. Но това липсва в закона.
Този закон не води до оптимизиране на дейността, защото с него се създават допълнително множество специализирани съвети, които ще бъдат на подчинение на министъра на отбраната и на министъра на регионалното развитие и благоустройството и които при своята дейност биха могли да стигнат до конфликт със съветите, съществуващи в общините. В края на краищата общината е тази, която води основно градоустройствените проблеми в даден район.
В главата за консултантите има един много сериозен проблем. Тук се каза, че по този начин вносителят се опитва да избегне корупционните практики. Аз бих казала точно обратното – с този закон се създават възможности за изключително голяма корупция. Защото лицето, което извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти, извършва и строителния надзор. Ако това не е възможност за корупция, аз не зная какъв друг текст може да бъде записан. Отделно условията, които са посочени тук за издаване на лицензии за консултантски фирми. Те са толкова общи и толкова субективни, че не биха могли да бъдат измерени и практически всеки би могъл да получи такъв лиценз. Няма да ги чета, за да не отегчавам залата. Всички, които са се запознали със законопроекта, знаят, че това е точно така. Опасявам се, че по този начин ще се стимулира корупцията в тази област.
В заключение бих искала да кажа само това. Лоша законодателна практика е, когато се внасят законопроекти, за които не е потърсено експертното становище на професионалистите и неправителствените организации, които работят в дадената област. За съжаление за това мнозинство това е вече утвърдена практика. И аз се присъединявам към призива на колегата Чачев този закон да бъде поправен, да бъде съгласуван с всички забележки, които имат инженерите, архитектите и тогава да бъде внесен и предложен за обсъждане в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има ли други желаещи да се изкажат по този законопроект?
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 105, против 50, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря.
По процедурен въпрос – заповядайте, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря, господин председател. Както спомена в своето изказване господин Пирински по предходния закон – за Закона за митниците, в Комисията по бюджет и финанси пожелахме да намерим възможности за ограничаване на нелоялния внос от страни от Далечния изток и по-близки страни. Поради тази причина имаме намерение, подкрепено от всички парламентарни сили, представени в Комисията по бюджет и финанси, да направим една дискусия с нашите производители с оглед тяхната защита.
Така че процедурното ми предложение, господин председател, е да удължим срока между двете четения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците с още 7 дни, т .е. да стане 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на срока с една седмица между двете четения на Закона за митниците.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Господин Ляков, заповядайте за следващото процедурно предложение.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Аз ще направя процедурно предложение да бъде удължен срокът за даване на предложения по приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с две седмици, тъй като има доста сериозни промени, освен това някои от тях са спорни. Нека да имат повече време народните представители да обмислят внимателно своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има предложение за удължаване с две седмици на срока между първо и второ четене на Закона за устройство на територията. Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 151 народни представители: за 139, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
Давам думата на господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, след гласуване на предложението на колегите остана отново да се редактира текстът на чл. 13, който става чл. 12.
Комисията предлага чл. 13 да стане чл. 12 със следната редакция:
“Чл. 12. (1) За вписване в списъците по чл. 6, т. 3, лицата подават заявление до съответната областна колегия по образец, утвърден от съответната камара.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат копия от документ за самоличност, съдържащо данни за ЕГН и постоянен адрес, свидетелство за съдимост, копие от диплома за завършено висше образование. Лицата по чл. 7, ал. 5 прилагат и доказателства за наличие на стаж по специалността не по-малко от 4 години.
(3) За признаване на пълна проектантска правоспособност по определена специалност лицата по чл. 7, ал. 3 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат завършено висше образование със съответната специалност;
2. да имат стаж по специалността не по-малко от 18 месеца при условията на чл. 7, ал. 2 или не по-малко от 3 години при условията на чл. 7, ал. 3;
3. да не работят в държавна или общинска администрация на основен трудов договор;
4. да не са собственици или служители във фирма с предмет на дейност “Строителство”, “Строително предприемачество” или “Търговия с недвижими имоти”;
5. да не са осъдени за умишлено престъпление от общ характер за срока на наказанието, освен ако не са реабилитирани.
(4) За вписване в регистрите по чл. 6, т. 1, лицата подават заявление до съответната областна колегия по образец, утвърден от съответната камара.
(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат:
1. копие от документ за самоличност, съдържащо данни за ЕГН и постоянен адрес;
2. копие от диплома за завършено висше образование;
3. доказателства за стаж по специалността;
4. свидетелство за съдимост;
5. декларация, че лицето не попада под ограниченията на ал. 3, т. 3 и 4;
6. други доказателства за професионални качества и опит на кандидата.
(6) Решението за вписване в съответния списък или регистър се взема от управителния съвет на съответната камара в двумесечен срок от подаване на заявлението.”
Това е предложението на комисията, след дискусията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Осман.
Уважаеми народни представители, имате думата по редакцията на този текст. Вие сте обсъдили всичко, така че да се надявам, че няма възражения. Ако е така, уважаеми народни представители, моля гласувайте чл. 12 в редакцията, която беше представена от господин Осман.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: "Чл. 14. При положително решение кандидатът се вписва в съответния регистър на камарата и получава удостоверение за пълна проектантска правоспособност."
Предложение на народния представител Кина Андреева – чл. 14 да придобие следната редакция:
"Чл. 14. (1) Решението за вписване в съответния регистър на лицата с пълна проектантска правоспособност се взема от управителния съвет на съответната камара в двумесечен срок от подаване на заявлението.
(2) При положително решение кандидатът се вписва в съответния регистър на камарата и получава удостоверение за пълна проектантска правоспособност."
Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложението за ал. 1 на чл. 14 е включено вече в предложената редакция на предишния член в ал. 6.
Предложение от народните представители Борислав Владимиров и Ваня Цветкова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 14 да стане чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение?
Госпожо Андреева, удовлетворена ли сте от начина, по който е възприето предложението Ви?
Кина Андреева (ПСОДС от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Това ме облекчава и ми дава възможност да подложа направо на гласуване текста така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 6, въздържал се 1.
Този текст е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: "Чл. 15. (1) Отказът за вписване в регистъра на камарата на лице, кандидатстващо за признаване на пълна проектантска правоспособност, подлежи на преразглеждане при подадена жалба от Комисията по професионална етика на съответната камара при условия и по ред, определени в нейния устав.
(2) Последващо кандидатстване на лице за признаване на пълна проектантска правоспособност е възможно след изпълнение и доказване изискванията на чл. 13, ал. 1.
(3) Кандидатът има право да обжалва отказите на управителния съвет за вписване в регистъра на съответната камара по реда на Закона за административното производство."
Предложение от народния представител Кина Андреева – чл. 15 да придобие следната редакция:
"Чл. 15. (1) Отказът за откриване на процедура по регистрация по чл. 13, ал. 3 и отказът от вписване в регистъра на камарата на лице, кандидатстващо за признаване на пълна проектантска правоспособност, подлежат на обжалване пред Комисията по професионална етика на съответната камара при условия и по ред, определени с нейния устав.
(2) Потвърденият от Комисията по професионална етика отказ за вписване подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Последващо кандидатстване се допуска след доказване изпълнението на изискванията на чл. 13, ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Колегите Борислав Владимиров и Ваня Цветкова оттеглиха своето предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 15 да стане чл. 14 със следната редакция:
"Чл. 14. (1) Отказът за вписване в регистъра на камарата на лице, кандидатстващо за признаване на пълна проектантска правоспособност, подлежи на преразглеждане при подадена жалба до Комисията по професионална етика на съответната камара при условия и по ред, определени в нейния устав.
(2) Последващо кандидатстване на лице за признаване на пълна проектантска правоспособност е възможно след изпълнение и доказване наличието на изискванията по чл. 12.
(3) Кандидатът може да обжалва отказите на управителния съвет за вписване в регистъра на съответната камара по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Кина Андреева (ПСОДС от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви за това. Това ми дава възможност веднага да подложа на гласуване текста на чл. 15, който става чл. 14, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 4.
Приема се.
Уважаеми народни представители, остават само 2 мин. до 10,30 ч. Предлагам да преустановим работата по законопроекта.
Кина Андреева (ПСОДС от място): Аз оттеглям предложението си за нов чл. 15а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожа Кина Андреева оттегля предложението си за нов чл. 15а.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: В този случай глава трета е приета и ще продължим с глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Всъщност стигаме до глава четвърта – "Органи и управление на камарите". Това е много добър повод, за да дам почивка до 11,00 ч. когато ще започне парламентарният контрол. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 7-13 февруари 2003 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Васил Паница към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно масово уволнение на служители от Районната здравноосигурителна каса в Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 февруари 2003 г.
Има много писмени отговори за връчване:
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на културата Божидар Абрашев на два актуални въпроса от народния представител Кина Андреева;
- от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на икономиката Николай Василев на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Васил Паница;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на външните работи Соломон Паси на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на културата Божидар Абрашев на питане от народния представител Иво Атанасов и
- от министър Неждет Моллов на питане от народния представител Иво Атанасов.
Първото питане от парламентарния контрол днес е отправено към министъра на финансите Милен Велчев от народния представител Муравей Радев относно касовото изпълнение на планираните бюджетни приходи от митническата администрация.
Имате думата, господин Радев, да отправите своето питане към министър Велчев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър! Повод за моето питане е едно друго питане, което преди няколко седмици услужливо Ви отправиха двама народни представители от ДПС, в резултат на което Вие отчетохте една дейност на митниците за миналата година в един пресилен, хвалебствен стил, като отчетохте едва ли не няколко рекорда, че според Вас дейността на митниците е чудесна, всичко е О'Кей и т. н.
Господин Велчев, тези самохвалства, които чух тогава, ме накараха да Ви задам днешното питане, защото дори Вашият предишен директор на митниците господин Емил Димитров, на който толкова много надежди възлагахте, не се стърпя и обори едно по едно всички тези Ваши хвалебствия. Стана ясно например, че за първи път миналата година българските митници не са изпълнили бюджета си. Бюджетът, който Вие самият сте съставили и предложили, е неизпълнен за първи път миналата година като приходи на митниците изцяло. Стана ясно, че онзи рекорд, за който говорихте, от събрани мита и такси всъщност е рекорд отзад напред. Защото всяка една предишна година митниците са събирали повече пари от тези 188 млн., които отчетохте миналата година. И накрая това Ваше самохвалство за 2 млрд. 700 млн. общо приходи от митниците за миналата година, за които казахте една много силна дума – били историческо постижение в българската митническа администрация, недостижимо, рекорд.
Господин Велчев, интересно е дали това твърдение, с което откривате Америка, е плод на някаква наивност или неосведоменост, или може би неграмотност, защото всяка една година през последните седем години българските митници са изпълнявали повече приходи от предходната година и всяка една година сама по себе си – това, което казвате, може да бъде отнесено към нея – това е нещо съвсем нормално и естествено. Само че на никой не му дойде на ум да представи този резултат като епохално историческо откритие.
Господин Велчев, митническите власти са длъжни, това е тяхно задължение, всяка година да събират повече приходи от миналата година – и по Закона за бюджета, и по правилата, които действат в митническата администрация.
Днес аз няма да Ви питам за онзи милиард долара, които Вие тържествено обещахте, че щом вземете властта, да съберете повече, като пресечете контрабандата на различни стоки. Спомням си как артистично размахвахте една кутия цигари "Давидоф", контрабанда кутия цигари, и пресичайки този внос, Вие ще обезпечите 1 млрд. долара повече в бюджета. Няма да Ви питам, защото повече от ясно е, че тези обещания, които щедро дадохте, въобще не сте в състояние да изпълните.
Днес ще Ви питам за нещо друго. Въпреки неизпълнението на бюджета за миналата година, отчетът на приходите в крайна сметка е с 220 млн. повече от предишната година. Тези 220 млн., господин Велчев, много ли са или са малко, или може би са тамън, както би казал господин Лютви Местан на Ваше място? Имайте предвид, че в 2000 г. преизпълнението на тези приходи беше 400 млн. преди вашето управление. Вие сега тръбите, че сте направили рекорд с 200 млн. И аз Ви питам: много или малко са тези 200 млн.? Отговорете ми на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Велчев.

МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Господин Радев, във Вашето вълнение очевидно сте забравил въпроса, който сте подал в писмен вид. Затова, за да стане ясно на българските избиратели и на целокупния българския народ, все пак ще прочета и писмения въпрос, за да знаем за какво става дума.
В него пише: “Уважаеми господин министър, какви са данните за касовото изпълнение на планираните приходи в републиканския бюджет от дейността на митническата администрация за 2002 г. – общо и по отделни елементи (мита и митнически такси, ДДС и акцизи) на приходите? Каква е Вашата оценка за постигнатите резултати?”.
Задаването на този въпрос означава, че или не сте присъствал на заседанието, в което отговарях на предишния въпрос на депутата Лютви Местан, или сте забравил какво отговорих, защото мога със същия отговор, който дадох на господин Местан, да отговоря и на този въпрос. Ще Ви кажа все пак, дано този път да запомните.
Като министър на финансите би трябвало да знаете, че в Закона за държавния бюджет на Република България, включително и за 2002 г., се посочват приходи по видове вземания, а не по администрации. Съгласно чл. 1 на посочения закон за 2002 г. по отношение на ДДС, акциз и пътни такси, и мита и митнически такси са фиксирани следните показатели: ДДС – 2 млрд. 779 млн. 816 хил. лева; акциз и пътни такси – 1 млрд. 379 млн. 721 хил. и 800 лева; мита и митнически такси – 100 млн. лева; глоби, санкции и наказателни лихви – 128 млрд. 790 мил. и 100 хил. лева. Също в качеството Ви на бивш министър на финансите би следвало да знаете, че от посочените вземания само митата и таксите се събират изцяло от митническата администрация. Изпълнението през 2002 г. е 188 млн. 212 хил. 955 лева, т.е. изпълнението е на ниво 188% от планираното.
По отношение на останалите вземания за бюджета от митническата администрация са осигурени както следва: ДДС при внос – 2 млрд. 405 млн. 245 хил. и 6 лева; акциз при внос – 104 млн. 928 хил. 316 лв.; глоби, санкции и наказателни лихви – 6 млн. 9 хил. 282 лева. Общо приходите за републиканския бюджет – говоря за нетно касово изпълнение – събрани в Агенция “Митници” през 2002 г. са в размера на 2 млрд. 704 млн. 395 хил. 558 лева. Повтарям, 2 млрд. 704 млн. 395 хил. За сравнение събраните през 2001 г. приходи в бюджета са в размер на 2 млрд. 482 млн. 7 хил. 868 лева, което означава, че през 2002 г. е реализиран ръст на приходите с над 222 млн. лева. Посоченият ръст с около 9% в сравнение с приходите за 2001 г. е постигнат при условията на спад на курса на щатския долар спрямо лева от нива от 2,20 – 2,30 на долар през 2001 г. на 1,93 – 1,95 през по-голямата част на 2002 г. и при относително еднакъв обем на вноса през 2002 г. спрямо 2001 г. Прави впечатление преизпълнението на заложеното в бюджета по отношение на митните сборове със 78%. В сравнение с 2001 г. през 2002 г. размерът на събрания акциз е в повече с над 34 млн. лева, а размерът на събрания ДДС е в повече със 195 млн. лева.
През 2002 г. е установена трайна тенденция на висока събираемост на приходите, което е видно от факта, че от март до декември включително, размерът на приходите ежемесечно е над 200 млн. лева. Изключителен резултат е постигнат през месец октомври 2002 г., когато за първи път е прескочена бариерата от 250 млн. лева – а именно 268,5 млн. лева. Своеобразен връх представлява и постигнатият резултат през месец декември – 263 млн. лева, където освен преминаването за втори път на границата от 250 млн. лева е постигнат и най-големият ръст в сравнение със същия период на 2001 г. с над 82 млн. лева за месец декември.
От изложеното може да се направи извод, че годината е успешна за митническата администрация, което е постигнато вследствие на подобрената ефективност в събирането на приходите и организацията на работата. Доказателство и признание за това е и успешното приключване през 2002 г. на преговорите с Европейската комисия по затварянето на Глава двадесет и пет “Митнически съюз”.
В заключение ще кажа, преди още да сме обявили данните за януари, че ще бъдете свидетели на много оптимистични данни за месец януари спрямо януари 2002 г. и, разбира се, януари 2001 г. Превишението е с десетки милиона лева спрямо месец януари 2002 г. и ни дава основание за още повече оптимизъм за близките месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Велчев.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Велчев, тъй като и миналия път, а и сега казахте, че резултатът на приходите е повлиян от рязкото понижаване курса на долара и тук говорите за разлика диференциал от 25, дори 40 стотинки, за да направите такъв извод, би трябвало да знаете някои неща.
Затова моят първи въпрос е: правите ли разлика между банков курс на долара и курс на долара за митнически цели? Знаете ли колко е курсът на долара за митнически цели през миналата и по-миналата година?
Второ, знаете ли колко точно е относителният дял на вноса в доларово изражение, тъй като една голяма част не е в доларово и затова това твърдение не се отнася за него – че има влошени приходи?
Трето, знаете ли колко е физическият обем на вноса през миналата и по-миналата година, тъй като изследвани показатели вече има и би трябвало да ги познавате?
Това е първият ми въпрос към Вас, за да може да се мотивирате, че сте ощетени в приходната част на събирането на приходи от митниците.
Вторият ми въпрос е за цигарите, за които преди малко говорех. Да сте чували скоро някъде да е осуетена контрабанда на вносни цигари, да е заловен някой тир или някоя пратка скоро да е била заловена, да не е влязла или да е била хваната на митницата на границата на България? Аз не съм чувал. Преди година и половина – две това беше ежедневие – месец през месец се осуетяваше вносът на такива контрабандни цигари. Настъпи подозрителна тишина от една година по този въпрос. Моят въпрос е: знаете ли, господин Велчев, на какво се дължи тази подозрителна тишина по този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря, госпожо председател.
Господин Радев, естествено, че мога да Ви дам конкретни отговори на въпросите, които зададохте. Те са от достатъчно технически експертен характер, за да мога в момента наизуст да Ви назова точните цифри. Сигурен съм, че курсът на долара, определен от митническата администрация, не се отличава съществено от курса в банката. Определя се от курса, определен от БНБ, разбира се, не всеки ден, а на периоди.
Обемът на вноса в долари, разбира се, че е по-висок през 2002 г. като цяло, тъй като много добре разбирате, че вносът се състои от два основни компонента: едната е в евро, другата е в долари. Ако допуснем константен обем на вноса във физически показатели, то изчислено в долари при падащия курс на долара, доларовата стойност на същия обем внос се увеличава, но левовата стойност, естествено, намалява.

Както ви казах, вносът през 2002 г. има несъществено увеличение във физически обем, много по-малко от деветте процента увеличение на приходите. В левов размер той е горе-долу същият, няма увеличение. Тоест в реално измерение, като отчетем и инфлацията, в левове той намалява, докато събраните приходи се увеличават, както казах с 9%.
По отношение на заловените цигари съм сигурен, че мога да ви предоставя информация и ще се радвам да ви я представя в писмен или устен вид, ако ми зададете конкретен въпрос в тази зала.
Но това, което искам да кажа, е, че успехът на митническата администрация не трябва да се измерва в брой заловени тирове, в брой разпечатани нелегални цигарени кутии и т.н., а трябва да се измерва в събрани приходи.
Събраните приходи недвусмислено показват, че сме на прав път. Разбира се, тук трябва да имаме предвид и приходите от акциз от тютюневи изделия като цяло в страната. Вие споменахте цифрата от 1 млрд., която между другото не си спомням да съм цитирал по време на предизборната кампания. Може би някой ви е накарал да мислите, че е имало такива конкретни ангажименти. Не, такива ангажименти не са поемани, но съдейки по резултатите от първата пълна година на работа на митническата администрация при правителството на НДСВ и първата година, изтекла от консултантския договор с “Краун ейджънтс”, и съдейки по това, че в условията на намален внос в реално изражение ние събираме с 9% повече приходи, и то този излишък на приходи се събират предимно в месеците от септември до декември, тенденциите за месец януари са подобни на тези месеци, аз имам много малко съмнение, че след като изтече 3-годишният срок на договора ни с “Краун ейджънтс” ние наистина ще можем да се похвалим с превишение на приходите близко до тези цифри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Вероятно ще изразите своето отношение към отговора на министър Велчев, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Велчев, тъй като твърдите нещо, без да можете да го облечете в цифри, аз ще Ви помогна.
Направих си труда и ще Ви дам някои числа за десетте месеца на миналата година и за по-миналата, за да не говорите повече, че външните фактори ви пречат.
Не с 20, 30 или 40 стотинки е паднал курсът на долара за митнически цели, с 9 стотинки от миналата година спрямо по-миналата, за тези десет месеца. Ето Ви я табличката, сега ще Ви я дам. Това е издание на Централната банка, на статистиката, можете да го проверите.
Отделно от това вносът в доларово изражение е само 40%, така че и да има някакво малко влияние, той е само върху тези 40%, а не върху всички. На всичко отгоре и физическият обем на вноса се е увеличил за тези 10 месеца с 4,4%.
Така че, ако съберете тези фактори, не само, че няма влошаващи външни фактори върху приходите или техния размер, а точно обратното – има слабо положително влияние спрямо по-миналата година.
Колкото до цигарите, в България, господин Велчев, ежегодно се пушат около 25 хил. т. цигари. Миналата година “Булгартабак” е произвел и продал на вътрешния пазар 3500 кг. по-малко цигари. Миналата и по-миналата година легалният внос на цигари е приблизително еднакъв, което означава само едно нещо: през миналата година нелегално през българската граница са внесени контрабанда 3500 кг. цигари. Защото българинът е изпушил пак толкова. И това става под носа на вашите вездесъщи “Агенти на короната”. Затова Ви питах по този въпрос.
В крайна сметка, господин Велчев, трябва да направим една малка рекапитулация. През 2000 г. без Вас, без Милен Велчев, без “Агенти на короната” – 400 млн. приходи повече в митниците и наистина световен рекорд по отношение на заловен хероин, България беше № 1 в света.
През 2002 г. с господин Милен Велчев и с “Агенти на короната” – два пъти по-малко приходи – 220, казвате Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтече Ви времето, господин Радев.
Муравей Радев: И 3500 кг. цигари контрабанда повече.
Благодаря Ви, господин Велчев. Нека, както се казва, публиката да си направи сама своите изводи.
Анелия Атанасова (НДСВ, от място): Нали всичко е за публиката?
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Публиката знае и за куфарчето. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е за извънредно заседание в понеделник от 14,00 ч. при дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Благодаря.
Иван Искров (НДСВ, от място): Обяснете защо?
Владимир Дончев: Уважаеми колеги, знаете, че предстои посещение в България на лорд Робъртсън. Обявяването на извънредното заседание с тези две точки от дневния ред ще ни даде възможност да изслушаме и обръщението на лорд Робъртсън пред парламента.
В този смисъл госпожа Касабова ме подкани да направя едно допълнително предложение – да включим като трета точка в дневния ред изслушването на лорд Робъртсън от българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това не се гласува, разбира се, но беше една информация за залата в такъв смисъл – да знаете, че това е поводът за извънредното заседание в понеделник.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за извънредно пленарно заседание в понеделник от 14,00 ч. при обявения в залата сега дневен ред.
Гласували 151 народни представители: за 123, против 14, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Георгиева, имате думата да отправите своя актуален въпрос, зададен от Вас и от господин Кошлуков, към министър Велчев относно изпълнение решение на Министерския съвет за м. декември, свързано с изискванията към представителите на държавата, участващи в надзорните и управителните органи на търговски дружества.
Имате думата.
Румяна Георгиева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През месец ноември двете парламентарни групи на НДСВ и на ДПС приеха политическо решение, което беше сведено до изпълнителната власт във връзка с ограничаване участието на представителите на изпълнителната власт в контролните, изпълнителните и управителните органи на търговските дружества с държавно участие.
Във връзка с това, господин министър, актуалния въпрос, който поставяме аз и колегата Кошлуков, е свързан с това, че Министерският съвет на 12 декември 2002 г. взе решение във връзка с политическото решение на двете парламентарни групи. Там беше посочена една дата – до 15 януари 2003 г., тези решения да бъдат изпълнени.
Във връзка с това Ви питам:
Първо, като министър на финансите приели ли сте изисквания, на които трябва да отговарят представителите на държавата, определени от Вас за участие в надзорните и управителните органи на търговските дружества, в които държавата има участие?
Второ, изпълнено ли е решението за ограничаване на участието на представителите на държавата в не повече от един надзорен или управителен орган в търговските дружества с държавно участие и определяне на възнаграждение до две минимални работни заплати?
Поставени ли са конкретни бизнес-задачи, чието изпълнение представителите на държавата в надзорните и управителните органи на търговските дружества следва да изпълнят – формата на отчет и контрол, която осъществявате Вие?
И във връзка с това, тъй като това решение трябва да бъде облечено в нормативна база или да има съответната правна регламентация, с промяна на така съществуващото досега, прието от 1994 г. постановление на Министерския съвет № 7, какви действия сте предприели Вие във връзка с промяната на постановлението на Министерския съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Имате думата за отговор, господин Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Георгиева! В отговор на поставените от Вас въпроси бих искал да Ви уведомя за следното.
По първия въпрос, относно приемане на изисквания, на които трябва да отговарят представителите на държавите, ще Ви кажа, че в сроковете, утвърдени с Протоколното решение на Министерския съвет са одобрени наистина изискванията към представителите на държавата в органите за управление и контрол на търговските дружества в системата на финансите, в които държавата има участие.
По втория въпрос, относно изпълнение на решението за ограничаване на участието в търговски дружества, след направения преглед на представителите на Министерството на финансите в контролните и управителните органи на търговските дружества се установи, че само десет от тях участват в два управителни органа на търговски дружества с държавно участие, никой не участва в повече от два. Предприети са действия тези представители да освободят заеманата от тях длъжност в едно от търговските дружества и освобождаването ще стане в най-кратки срокове съобразно законовите изисквания и процедури, като, разбира се, е необходимо и да намерим подходящи участници на тяхно място.
По другия въпрос – поставени ли са конкретни бизнес задачи, чието изпълнение представителите на държавата в надзорните и управителните органи на търговските дружества следва да изпълнят и формите на отчет и контрол, ще кажа следното. Министерството на финансите е мажоритарен собственик на пет дружества. Със заповеди за одобряване на годишните счетоводни отчети за 2001 г. са утвърдени бизнес задачите за 2002 г., както следва: "Свободна безмитна зона – Видин" ЕАД, "Свободна безмитна зона – Русе" АД, "Свободна безмитна зона – Свиленград" ЕАД, "Форма прит" ЕАД, "Информационно обслужване" АД, което има одобрена бизнес задача от Надзорния съвет на дружеството. Управителните органи осъществяват контрол върху дейността на търговските дружества, като приемат тримесечните счетоводни отчети и анализират финансовите резултати. Годишните счетоводни отчети, както и тримесечните, се представят и наблюдават в Дирекция "Финанси на търговските дружества и структурна реформа" на Министерството на финансите. В дирекцията се анализират получените данни и се подготвят предложенията за приемане на годишните отчети, бизнес плановете на дружествата и становища по други въпроси от финансов и административен характер.
И по третия въпрос – предприети действия за изменение и допълнение на правилника на Министерския съвет с реда за упражняване правата на собственост на държавата и в предприятията. От страна на Министерството на финансите не са предприемани действия за промяна на правилника на Министерския съвет за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, тъй като тези въпроси не са от нашата компетентност. По наша информация в Министерството на икономиката е подготвен проект за нов правилник, който предстои да бъде внесен за приемане в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Благодаря много за телеграфния отчет на това, което Вие сте направили, но аз имам към Вас два доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Това е актуален въпрос.
Румяна Георгиева: Нямам ли право на допълнителен въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие имате актуален въпрос, така че имате право на реплика към господин Велчев.
Румяна Георгиева: Добре.
Лично аз не съм удовлетворена от телеграфното представяне, защото считах, че Вие можете да кажете много повече за това как осъществявате и Вашите правомощия на контрол, особено след като се изнесе информация за болниците търговски дружества, които са на бюджетна издръжка и там се плаща невероятно възнаграждение за представителите в бордовете. Допускаме ли грешката, която беше допусната от предишните управления и може ли по някакъв начин на обществото да стане ясно и ние ли ще изхарчим 3 млрд. лв. за участниците в бордовете или това с новия морал ще бъде променено? По същия начин смятам, че можеше да дадете отговор за Вашето участие в Банковата консолидационна компания, където възнагражденията на петима заместник-министри и заместници са над 1500 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря, госпожо Георгиева. Ще Ви предоставя допълнителна информация за петте дружества от системата на Министерството на финансите.
Що се отнася до контрола върху заплатите в бордовете, разбира се, Министерството на финансите упражнява правомощията си, предписани от Закона за държавен финансов контрол и можете да сте сигурна, че там, където законът предвижда контрол по целесъобразност на размера на възнагражденията в търговските дружества, това се прави. Благодаря.
(Министър Милен Велчев дава документи на народния представител Румяна Георгиева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Пирински, моля да развиете своя актуален въпрос към министър Велчев относно таксите за детски ясли и детски градини.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Независимо че въпросът беше зададен преди близо месец, смятам, че той не е загубил нищо от своята актуалност. Така че, госпожо председател, с удоволствие ще го развия. Пред всички ще възпроизведа въпроса така, както съм го задал на господин министъра, тъй като държа винаги това, което съм попитал, да е ясно и на пленарната зала.
Уважаеми господин министър, както знаете, с измененията в Закона за местните данъци и такси бяха премахнати ограниченията за таксите, дължими за посещение на детските ясли и градини. Съгласно измененията след 1 януари, таксите следва да се установяват на общинско равнище въз основа на наредби, утвърдени от общинските съвети.
Господин министър, изисквали ли сте пълна информация за това колко детски градини и ясли в страната остават затворени след 1 януари т. г. и какви проблеми възникват на общинско равнище във връзка с новия режим на таксите? Намирате ли за необходимо да въведете система за пряко наблюдение и съдействие от страна на Министерството на финансите по въвеждането на финансовата децентрализация, така че да се запази и увеличава броят на децата, посещаващи детски градини и ясли и да не се допусне те да станат жертва на новата система на децентрализация?
Господин министър, да Ви обясня откъде дойде поводът за този въпрос. Преди месец имах разговор в община Дулово с кмета на общината, който сподели, че след 1 януари всички детски градини в общината си остават затворени, тъй като е студено. Нещо повече, кметът и общинското ръководство търсят възможност да минат от течно на твърдо гориво, да преустройват горелките в детските заведения и т. н. Както сам разбирате, едва ли проблемите в Дулово са изолирани до тази община, те биха могли да бъдат до всяка друга община – и на Силистренска област, и на Добричка, и на другите, където отоплението е с повишена сложност и студът е сериозен. В цялата страна има такива. И, разбира се, не става дума само за проблема отопление.
По-нататък, господин министър, открит е въпросът дали Вие сте установили наблюдение и т.н.
Първо, в самата концепция за децентрализация, утвърдена през м. август м.г. с Решение № 399, като един от основните принципи е заложена възможността централната власт да следи, да анализира, по-точно казано – да наблюдава и оценява процеса на децентрализация, как върви той, а пък с държавния бюджет – да завърша изречението си – законът, който приехме тази година, господин министър, в чл. 3, ал. 3, т. 3 задължава Министерския съвет да установи мониторинг върху въвеждането на финансовата децентрализация от гледна точка съдействие на процеса.
Ето защо, господин министър, вярвам, че отговорът, който ще дадете, ще отговори и на законовите, ако щете, и на конституционните изисквания държавата да полага особена грижа за децата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате право на отговор, господин министър, в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пирински!
Ще започна с това – да обърна вниманието Ви на изходящия номер на Вашето питане, на печата на Народното събрание – 22 януари 2003 г., тоест преди три седмици. Надявам се, че не ми се сърдите на мен, че едва три седмици по-късно отговарям на въпроса Ви, след като използвах първата седмица, за да подготвя отговора, а на следващата седмица нямаше парламентарен контрол.
В отговор на Вашия въпрос първо искам да подчертая, че промените по отношение на местните такси, направени в Закона за местните данъци и такси са изцяло съобразени с концепцията за финансова децентрализация на общините и не предвиждат министъра на финансите да ограничава решенията на общинските съвети.
Министерството на финансите наблюдава числеността на персонала в детските ясли и детските градини като осигурява възнагражденията и осигурителните плащания за тази численост.
Съгласно Решение № 612 на Министерския съвет от 12 септември 2002 г., тези възнаграждения и осигурителни плащания са включени в обхвата на държавните дейности, във връзка с което същите не следва да участват при калкулиране на таксите за детски ясли и детски градини. Това е пряко изпълнение на договореностите, постигнати с Националното сдружение на общините в Република България, така че не вярвам и кметът на Дулово, който също, доколкото знам, е член на Националното сдружение, и не вярвам той да съжалява за постигнатите договорености, за взетите решения от Националното сдружение.
С направените в закона промени са разширени и правомощията на общинските съвети при определяне на самостоятелна политика по отношение на размера на местните такси при съобразяване със заложените в чл. 8 на закона принципи, а именно – първо, възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; второ – създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество и, трето, постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Законът дава възможност размерът на таксата да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес, както е предвидена и възможност общинският съвет да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси. По този начин, съобразявайки се със спецификата и финансовите възможности на съответната община, общинските съвети ще могат да провеждат своята социална политика, респективно да носят отговорност пред своите избиратели в контекста на действията и решенията им като орган на местната власт.
В заключение искам да изразя своята увереност, че общинските съвети с най-отговорни решения и действия ще провеждат такава социална политика, която в най-голяма степен ще гарантира защитата на обществения интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър!
Първият петък след моя въпрос Вие не отговорихте, защото бяхте в Давос и бяхте излъчен за един от стоте водещи млади лидери.
Второ, от Вашия отговор аз разбирам, че Вие не следите колко детски градини и ясли са затворени и колко – не.
Трето, искам така откровено да Ви кажа, че Вие като човек с Вашия пост и, както стана дума тук, с това международно признание нямате право да дадете този отговор, който дадохте на този въпрос.
Имахме дълга дискусия – два дни в пленарната зала, за промените в закона. Не искам да ги възпроизвеждам, но защо нямате право?
Първо, защото основната цел на финансовата децентрализация така, както е фиксирана в документите, е предоставянето на публични услуги по количество, качество и цени, господин министър, съответстващи на потребностите и съобразени с възможностите на гражданите.
Потребност на потребностите е да се осигури 100-процентово обхващане на децата в детски градини. Сега то е горе-долу наполовината, като разликата е 10 процента между градове и села.
Вие добре знаете, че досегашните такси покриват една осма, една девета от реалните разходи за едно дете в целодневна детска градина. Примерно, в една община – Пазарджик, таксата, която събирате, е към 140 хил. лв., а се плащат някъде към 1 млн. 300 хил. лв.
Вие сам разбирате, че да поставяте така въпроса – имате си самостоятелността, наберете си средства, провеждайте социална политика и, както казахте, носете отговорност пред избирателите – Вашите съвети към общинските съветници са абсолютно бягство от отговорност на правителство, на Министерство на финансите, в една много деликатна, най-деликатна област, отговаряйки за един процес на финансова децентрализация, който от днес за утре не може да бъде въведен наведнъж.
Ето защо Ви предлагам, далеч съм от мисълта да Ви давам съвети, но установете система за следене по това колко детски градини се затварят и окажете пълно, пряко съдействие, за да не се закрие нито една или се обхванат 100 процента от децата в тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате право на дуплика.
Заповядайте, министър Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин Пирински, време е да се разбере, че права не могат да дойдат без отговорности. Финансовата децентрализация, за която толкова много се изписа и изговори, означава, че заедно със съответните права, общините трябва да поемат съответни отговорности.
Правителството не бяга от своите отговорности! Но, именно тази договореност с Националното сдружение на общините в Република България обуславя това кое е отговорност на общините, кое е отговорност на държавата. Държавата поема своите отговорности, но и общините трябва да поемат своите.
Надявам се, че Вие с направеното изказване не искате да агитирате, да ме посъветвате да нарушаваме законите като преразпределим средствата на данъкоплатците в полза на общини, на някои граждани, които са определени по произволен начин, за да нарушим с това Закона за държавния бюджет, както и всички останали закони, които се занимават с проблема на финансовата децентрализация.
Георги Пирински (КБ, от място): Но наблюдението е Ваше задължение!
МИНИСТЪР Милен Велчев: Да, и ние го изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Велчев.
Актуалният въпрос от госпожа Емилия Масларова към министър Велчев е отложен за днес.
Актуален въпрос, зададен към министър Велчев, от народния представител Хюсеин Чауш относно усвояване на средствата от Европейския съюз.
Господин Чауш, моля да развиете своя актуален въпрос.
Хюсеин Чауш (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Във връзка с подготовката на България за членство в Европейския съюз въпросът за изразходването на средствата от предприсъединителните фондове е изключително важен. Българската общественост проявява засилен интерес към реализацията на конкретните проекти по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД.
В тази връзка моля да информирате народните представители за мерките, предприети за усвояване на средствата от Европейския съюз, административната реформа във Вашето министерство и конкретните резултати в усвояването на споменатите средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чауш.
Заповядайте за отговор, министър Велчев.

МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Чауш, благодаря Ви за актуалния въпрос. По повод на въпроса Ви уведомявам за следното:
С Решение № 312 на Министерския съвет от месец май 2002 г. бе приета Стратегия за участие на Република България в структурите на Кохезионния фонд на Европейския съюз. В изпълнение на стратегията бяха предприети действия за прехвърляне на компетентностите на национален координатор на помощта и национален “ИСПА-координатор”, съответно от Министерството на външните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Министерството на финансите. На основание на Постановление № 173 на Министерския съвет от август 2002 г., с цел подпомагане на министъра на финансите при осъществяване на неговите правомощия в качеството на национален координатор по помощта бе създадена Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите, състояща се от 25 служители. Тя започна своята дейност през септември 2002 г. и в края на миналата година представители на Европейската комисия отчетоха постиженията на дирекцията или на Министерството на финансите като важен принос за подобряване на административния капацитет на страната за усвояване на средствата от Европейския съюз.
Относно усвояването на средствата към края на 2002 г. по Програма ФАР Ви уведомявам, че над 95 процента от средствата за 1998 и 1999 г. са договорени и над 80 процента от цялата сума са разплатени.
По Програма ФАР 2000 усвояването на средствата е в съответствие с предвидения график. Благодарение на усилията на структурите на националния координатор на помощта, в края на миналата година Европейската комисия удължи срока за договаряне на четири изключително важни за страната проекта в областта на икономическото и социално сближаване по Националната програма ФАР 2000, чието изпълнение до този момент беше забавено. В резултат на договореното с Европейската комисия удължаване на срока за изпълнение, средствата, предвидени по тези проекти, ще бъдат усвоени до края на 2005 г.
По-голямата част от проектите по Програма ФАР 2001 към настоящия момент са в етап на договаряне, което трябва да приключи до 30 ноември т. г.
Изпълнението на Националната програма ФАР 2002 стартира с подписването на 20 декември миналата година на Финансов меморандум между Европейската комисия и Република България за сумата 94,9 млн. евро. Националният координатор по помощта следи готовността на бенефициентите по проектите за незабавно стартиране на дейностите по конкретните проекти.
В края на миналата година стартира и подготовката за малки съвместни проекти между Република България и Турция, чието финансиране ще се извърши от Програма ФАР 2003. За целта в рамките на Националната програма е предвиден фонд от 1 млн. евро за безвъзмездна помощ. Една от конкретните стъпки, която националният координатор е предприел в тази насока, е проведената на 21 ноември 2002 г. в град Хасково първа успешна среща за запознаване на партньорите от двете страни с цел насърчаване на конкретни дейности от двете страни. На срещата са обсъдени възможностите за сътрудничество между местните и централните власти за стартиране на специална програма за трансгранично сътрудничество между България и Турция, както и готовността за изготвяне на съвместен програмен документ.
По програмата ИСПА. През 2000 и 2001 г. при предишното правителство са подписани девет финансови меморандума за реализация на пет проекта в сектор “Околна среда” и четири – в сектор “Транспорт”. Министерството на финансите успя да представи навреме и Управителният съвет на ИСПА през 2002 г. одобри за финансиране още седем проекта. На 21 януари 2003 г. в Министерството на финансите бяха подписани финансовите меморандуми за още един проект в областта на транспорта и шест – в околната среда, т.е. подготвили сме и сме подписали за по-малко от половин година вече седем проекта. Общата стойност на проектите в двата сектора до момента е 908 млн. евро. С подписването на новите финансови меморандуми през 2002 г. правителството на Република България е гарантирало усвояването за изминалите 3 години, които са половината от периода на работа на предприсъединителния инструмент ИСПА, около 75 процента от предвидените средства по програмата за целия 6-годишен период. Имаме още 3 години, в които трябва да договорим изпълнението на останалите 25 процента.
За седемте подписани меморандума за 2002 г., процентното разпределение на средствата за двата обслужвани сектора е съответно 62 процента за сектор “Транспорт” и 38 процента за сектор “Околна среда”. С тези показатели България за първи път от 3-те години досега се доближава най-близко до целта на ИСПА, която е балансирано разпределение на финансовия ресурс 50:50 процента между двата сектора.
В края на 2002 г. степента на усвояване на средствата по Програма ИСПА в България е 11 процента. За непосветените трябва да се отбележи, че усвояването на многогодишните проекти едва е започнало, т.е. 11 процента въобще не е лош показател. За сравнение мога да отбележа, че сред всичките страни от Централна и Източна Европа ние се нареждаме на трето място по най-висок процент на усвояване след Полша и Румъния.
В края на 2002 г. на Европейската комисия в Брюксел бяха изпратени предложения за проекти за съфинансиране по ИСПА през 2003 и 2004 г. Един от водещите критерии при инвестиционните проекти бе високата степен на готовност на проектите, така че при бъдещо одобрение за финансиране търговете за изпълнение в строителството могат да стартират максимално бързо.
Въпреки значителните успехи, постигнати до момента, все още предстои много работа по укрепването и ефективното функциониране на всички държавни институции, ангажирани в процесите на програмиране, мониторинг, оценка, финансово управление и контрол на помощта от предприсъединителните инструменти, които след присъединяването на Република България към Европейския съюз ще управляват средства, отпускани от Кохезионния и структурните фондове, които ще нараснат според очакванията спрямо днешните показатели. Нашата задача е тези структури да бъдат напълно установени и функциониращи до края на 2004 г. Министерството на финансите и държавната администрация са подготвени да посрещнат новите предизвикателства и бъдещите възможности при управлението на предприсъединителната помощ по ФАР и ИСПА, увеличена с приемането през декември 2002 г. на пътната карта за присъединяването на България към Европейския съюз.
В заключение, отново да Ви благодаря за въпроса и да подчертая, че този въпрос очевидно показва загрижеността на Вашата политическа сила за инвестиционните проекти, които се изпълняват в Република България. Мога да Ви уверя, че Министерството на финансите ще окаже пълно съдействие и ще изиграе водеща роля при увеличаването на инвестиционната активност в страната.
С това, от тази зала да ви пожелая успех на утрешната конференция! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Искате ли реплика, господин Чауш? Заповядайте.
Хюсеин Чауш (ДПС): Уважаеми господин министър, благодаря за детайлната информация, която представихте на нашето внимание. Пожелавам Ви през настоящата и следващите години да постигнете по-висока успеваемост в процеса на усвояване на средствата по предприсъединителните фондове. Още веднъж Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чауш.
Актуалният въпрос към министър Василев, зададен от Ваня Цветкова днес относно източването на “Механика” ООД – Кюстендил, е отложен.
Следващият актуален въпрос към министър Василев е зададен от народния представител Панайот Ляков относно реорганизиране на дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Имате думата, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Василев, въпреки Вашия оптимизъм, чуждите инвестиции в България през 2002 г. са рекордно ниски. По последни данни за 11-те месеца те са 428,7 млн. долара. За сведение – за 7-те месеца на 2001 г. те бяха 450 млн. долара. Сигурно затова беше сменен председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Николай Маринов, но резултатът от дейността едва ли е само негов личен провал. Тук искам да се върна на нашия спор през месец април, когато Ви казах, че имате сбъркана политика по отношение на чуждестранните инвеститори и за съжаление, искрено го казвам, се оказах прав, че има тенденция. Вие не анализирахте тази тенденция и не взехте мерки да я пречупите и смените.
Неблагоприятната инвестиционна среда има отблъскващ ефект и той се получава от различни негативни елементи като административните бариери, корупцията, слабата институционална подкрепа, лошата инфраструктура и т.н.
Има и още нещо. Бялата книга за бизнес климата в България през 2002 г. на Българската международна стопанска асоциация БИБА има категорична препоръка за промяна на държавния подход към инвестициите – от макро- към микроравнище. Вашите партньори предлагат и конкретни действия за стимулиране на проекти за малки и средни инвестиции, тоест, изграждане на малки и средни предприятия. Едно от тях е да се реорганизира дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции и да се превърне в генератор на бизнес идеи.
Затова Ви питам: ще има ли такава реорганизация и какво предвижда тя? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ляков.
Министър Василев, имате думата за отговор на поставения актуален въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, Вашият въпрос наистина включва две основни теми. Едната от тях е за организацията на Агенцията за чуждестранни инвестиции – за нейната структура и за нейната роля, а другата част е за състоянието на чуждестранните инвестиции в България. Аз ще се опитам да разпределя времето пропорционално между двете теми.
Съвсем накратко. В изпълнителната власт имаше преди известно време дискусия дали Агенцията за чуждестранни инвестиции да бъде слята или не, например с Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията. Тази дискусия течеше по две причини. Първата е заради общия стремеж на правителството и особено на моето министерство за намаляване на броя на административните структури и тяхната оптимизация. По-важната причина също беше заради това, че двете агенции имат донякъде сходна дейност и биха могли чрез сливането си да образуват една по-мощна, по-оперативна структура с доста енергични резултати или ефекти.
В крайна сметка, засега сме решили, че това не е необходимо на този етап. Една от причините е, че започна проектопрограма ФАР в рамките на икономическото развитие за укрепване на административния капацитет на Българската изпълнителна агенция за насърчаване на търговията. Проектът е за милион и половин евро за срок от година и половина. Той тече в момента, така че краткосрочно нямаме намерение да променяме тази агенция.
Независимо от това, след като беше назначен новият изпълнителен директор, сега той се подпомага пряко в дейността си от трима заместник-директори. Структурата беше подобрена. Има три дирекции. Едната от тях е по индустриални инвестиции с групи за енергетика и индустриални сектори. Другата дирекция е за потребителски инвестиции с групи по телекомуникации, медии и технологии, потребителски сектори и така наречените жизнени сектори, като здравеопазване, фармацевтика, хранителна промишленост и т.н. И третата дирекция е “Финанси, туризъм и недвижими имоти”.
Бих могъл да Ви информирам, разбира се, по-подробно за това, ако зададете допълнителен въпрос.
Що се отнася до цифровата част на Вашия въпрос, истината е, че Вие сте и прав, и не съвсем прав. Наистина, ако погледнете само тези цифри, те показват, че чуждестранните инвестиции за първите месеци – нямаме засега окончателните данни – на миналата година са по-ниски от очакваните и по-ниски от тези за предходни години.
В същото време, много по-важен от тези цифри е анализът на компонентите и откъде идва това. Затова нека да Ви кажа, че инвестиции по методиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции на БНБ идват по три линии. Едната от тях е инвестиции на зелено. В интерес на истината, второто тримесечие на 2002 г. беше второто най-добро тримесечие за последните шест години, за последните 24 тримесечия. Не се знае колко ще бъдат в края на годината инвестициите на зелено, а те са най-важната компонента на чуждестранните инвестиции. Това са дялови участия, акционерен капитал – с други думи, построяване на нови производствени мощности на зелено.
Очаква се инвестициите да бъдат приблизително на нивото на 2001 г. с малки разлики, в плюс или минус.
Ще Ви напомня, че в цяла Централна източна Европа, поради някои процеси в света, инвестициите през 1999 г. и 2000 г. бяха много по-високи, отколкото през 2002 г.
Втората причина, която е изключително съществена, това е темата за приватизацията. През 2002 г. чуждестранните инвестиции по линия на приватизацията са 136 млн. долара, а през 2001 г. са само 19 млн. долара. Ще ви напомня също така, че за последните 12 месеца на Вашето управление, което все пак беше набрало инерция и трябваше да доведе до конкретни резултати, нямаше нито една запомняща се приватизационна сделка.
Тези приватизационни приходи са много по-ниски от очакваните от самите нас и Вие много добре знаете причините за това. Спирането по независещи от изпълнителната власт причини на двете големи сделки – с Булгартабак и БТК – се оказа с негативен ефект върху чуждестранните инвестиции. Ако бяха завършили тези две сделки, както можеха да завършат през миналата година, те щяха да доведат още през миналата година 400 млн. долара допълнителни чуждестранни инвестиции, с което 2002 г. щеше да бъде почти най-добрата в историята по чуждестранни инвестиции. (Шум и реплики в блока на ОДС.)
Знаете много добре, особено ще се обърна към господата от дясната част на залата, кой и защо спря и забави приватизационните сделки в България.
Искам да ви попитам, дами и господа, как се чувствате в момента, след като забавихте излишно и напълно ненужно сделката с БТК? Как вие, сезирайки прокуратурата по един абсолютно безотговорен и безумен начин, допринесохте за привличане на чуждестранните инвестиции в България? (Шум и реплики в блока на ОДС.) Това беше Вашият екзотичен принос съм изгонването на чуждестранните инвестиции от България.
Продължавам, господин Ляков. Това е най-важната част от моето изказване. Третият начин, по който идват чуждестранни инвестиции в България, това са кредити от чуждестранни институции, особено междуфирмени кредити от фирмата-майка към фирмата, закупена в България, които са в следните мащаби. През 2000 г. има приток на такива кредити от 189 млн. долара. През 2001 г. има увеличение на цели 210 млн. долара. А, забележете, през 2002 г. има отлив на 88 млн. долара! Тоест, разликата между 2002 и 2001 г. е минус 298, или да ги закръглим на 300 млн. долара.
На какво се дължи това? По време на предишни години, поради все още недобре развитата банкова система и големия риск в България, българските дружества с чуждестранно участие, дъщерни на чуждестранни компании, са се финансирали основно или от западни финансови институции, западни банки, или от своите фирми-майки чрез вътрешнофирмено кредитиране, обикновено на високи лихвени проценти. Поради по-доброто развитие на българската финансова система, на банковата система, поради падащите лихви на българско и международно ниво, има замяна на тези кредити с български кредити през 2002 г. Тоест, колелото се завърта обратно – българската банкова система изтегли своите депозити от чуждите банки и кредитира българските индустриални предприятия, с които кредити те изплатиха своите чуждестранни кредити и ги рефинансираха при много по-добри условия.
Ако погледнем другите данни по платежния баланс, защото чуждестранните инвестиции са само един ред в него, то ще видите едно значително подобрение на всички нива на платежния баланс – както по текущата сметка, така и търговския баланс, така и общия платежен баланс.
Завършвам със следния извод. Да, Вие сте прав, господин Ляков. На повърхността изглежда, че чуждестранните инвестиции са по-малко. Когато се вгледаме в детайлите, получаваме една доста по-цветна картина, която показва доста положителни тенденции, както и някои притеснения.
Има допълнителни три аспекта, на които бих искал да ви обърна внимание. Първият от тях е темата за статистиката. Аз считам, че има възможност да се окаже след подробен анализ от новия изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции, че нашата статистика и методиката на БНБ не обхваща всички чуждестранни инвестиции в страната. Например, оказва се, че инвестициите на МобилТел, които би трябвало да са едни от най-големите в страната – те твърдят, че са инвестирали 400 млн. евро – по никакъв начин не фигурират сред списъка на чуждестранните инвеститори. Може би ако се подобри методиката или се изчистят данните и се допълнят с действителните резултати, защото статистиката не е перфектна, тогава картината би била много по-различна.
Второ, много важно. Ако има или няма намаление на чуждестранните инвестиции, то те в никакъв случай не са най-големите или най-важните инвестиции в страната. Не по-малко важни са нашите си, българските инвестиции. За последните две-три години българските инвестиции в българската икономика са се увеличили от малко над 2 млрд. лв. преди три години до над 5 млрд., може би между 5 и 5,5 млрд. лв., което е едно увеличение около два пъти, което не може да не ни радва. Разбира се, в бъдеще ние очакваме допълнително увеличение.
И последният аспект – по отношение на капиталовите пазари, вчера индексът на Българската фондова борса в София отбеляза нов рекорд от 216.03 пункта, което показва приблизително утрояване на индекса на капиталовия пазар за последната година и половина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, макар и с половин уста, Вие признахте, че съм прав. Не само на повърхността, аз Ви говоря за тенденция и за отрицателен ръст на чуждестранните инвестиции. А това, което казвате за вътрешните инвестиции, все пак трябва да се знае, че това са български пари, което е съвсем нормално при една действаща пазарна икономика. Ние говорим за това, че на България са й нужни стратегически инвеститори, които да вкарат свежи пари, които да модернизират икономиката, да вкарат нови технологии, ноу-хау, мениджмънт и т.н. Става дума за революционна промяна чрез идването на тези хора в България.
Разбрах, че няма да правите съществена реорганизация на Агенцията за чуждестранни инвестиции, т.е. тя остава в този си състав. Дано се съобразите с препоръката на БИБА. А от това, което чух от новия председател, той смята с две основни неща да промени дейността на агенцията – с агресивна реклама, което смятам, че е положително и може да бъде направено, макар че трябва да се знае с колко пари и, второ, с така наречената осет-политика. Срещу нея обаче всички експерти се изказаха доста противоречиво и отрицателно, като посочиха, че няма механизъм, че има опасност от политически решения, т.е. от непазарен контрол, че липсват достатъчно големи държавни поръчки, които да привлекат силни инвестиции, т.е. тя не може да стане основен генератор на инвестиции в България.
Има ли нещо друго като политика, което Вие ще направите, за да пречупите тази тенденция? И аз пак Ви повтарям: разберете, това е тенденция, която Вие трябва да анализирате, а не да излизате тук с полупризнания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Министър Василев, имате право на дуплика, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, все пак бих искал да Ви кажа, че от цифрите, които Ви изложих преди малко и особено от окончателните цифри, които ние ще получим за края на 2002 г., ще ги получим след няколко месеца, чуждестранните инвестиции в акционерен капитал и дялово участие в български дружества за 2002 г. ще бъдат повече, а не по-малко, отколкото през 2001 г.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Защо мислите така?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Защото аз знам, господин Радев, че ще бъдат повече.
Единственото намаление – пак ще повторя, особено за господин Радев – се дължи на отрицателния ефект от изплащането на кредитите към чуждестранни финансови институции и към чуждестранни дружества. А всъщност това само по себе си, господин Ляков, не е чак толкова негативна тенденция. Напротив, ние всички сме обезпокоени по принцип от високото ниво на дълга на България – както на частния сектор, така и на държавния сектор, към чуждите страни, както и от високото ниво на междуфирмена задлъжнялост.
Що се отнася до дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции, аз бих искал да отбележа, че никога, откакто съм станал министър, не съм поставял чуждестранните инвестиции на по-висок пиедестал, отколкото българските инвестиции. Обикновено моите словосъчетания са “български и чуждестранни инвеститори” или “български и чуждестранни инвестиции”. И двата вида инвестиции са изключително важни за бъдещето на националната икономика. А освен агресивната реклама има и други неща, които Агенцията за чуждестранни инвестиции прави.
По отношение на осет-политиката, аз не виждам как експерти биха могли да се изкажат отрицателно по този въпрос, след като тази политика още не е разработена и не е използвана на практика. А тя, между другото, е много ефективна в други страни. Но това в никакъв случай няма да бъде основният начин за привличане на чуждестранни инвестиции. Има други закони, които възнамерявам по-късно да внеса в Народното събрание, това биха били Законът за индустриалните зони и един по-общ закон – за насърчаване на инвестициите, в който също съм изпуснал словосъчетанието “чуждестранни” за инвестициите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Василев.
Актуален въпрос към министър Василев са задали народните представители Кръстьо Петков, Никола Николов, Петър Мутафчиев и Пламен Кенаров относно търговката марка “Кинтекс”.
Господин Петков ще развие актуалния въпрос от името на всички.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние, четиримата депутати, отправихме този въпрос със сигнална и контролна функция и предназначение. Да се надявам, че вече не е станало много късно, тъй като той беше актуален преди повече от месец.
Господин министър, ние получихме достоверна информация, а и медиите писаха, че през 1997 г. марката “Кинтекс” е патентована на името на физическо лице. Както личи от публичните изявления на компетентни членове на бившия кабинет, това е станало без знанието на правителството. Поне така се твърди. Случаят е безпрецедентен – една утвърдена и известна търговска марка на държавна фирма с широка мрежа от партньорски връзки по света е присвоена от частно лице.
Нашият актуален въпрос е: как държавата ще защити интересите си при вече откритата процедура за приватизация на “Кинтекс”, тъй като всички знаем, в цената се калкулира и това? Какви мерки се вземат за търсене на отговорност от длъжностните лица от Патентното ведомство, регистрирали търговската марка на една действаща държавна фирма на физическо лице? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петков.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Николов, господин Мутафчиев и господин Кенаров! Аз считам, че въпросът не е изгубил своята актуалност. Напротив, той продължава да бъде актуален.Ще се присъединя към Вашите констатации за това, че на 27 март 1997 г., т.е. преди почти 6 години, в Патентното ведомство са заявени от Александър Йосифов Александров марка “Кинтекс”, изписана на кирилица и латиница, за стоки от класове от Международната класификация на стоките и на услугите. Марките са регистрирани по-късно – на 10 декември, т.е. в края на 1997 г. в съответствие с действащия към тогавашния момент Закон за търговските марки и промишлените образци. Имайки предвид разпоредбите на този закон и указанията за оформяне, подаване и експертиза на заявки за търговски марки и марки за услуги, утвърдени на 18 юли 1995 г. от председателя на Патентното ведомство, се налага изводът, че регистрацията на тези две марки е законосъобразна, за съжаление.
Съгласно Закона за регистриране на марка се прави искане, което трябва да съдържа наименованието, адреса и други данни на организацията. В кореспондиращия текст от указанията е уточнено, че право да заявява марка има всяко физическо и юридическо лице. Докато за юридическите лица нормативната уредба изисква представяне на документи за законно съществуване и предмет на дейност на заявителя, то при физическите лица не съществуват никакви такива изисквания. Тъй като заявител на марките “Кинтекс” на кирилица и на латиница е било физическо лице, Патентното ведомство не е поискало представянето на никакви такива документи и след експертиза по чл. 4 от закона, марките са регистрирани тогава, преди 6 години. Регистрацията е извършена не поради грешка или пропуск на служител на Патентното ведомство, а поради проявена безотговорност и незаинтересованост от ръководството на търговското дружество към този момент – 1997 г., да получи правна закрила на фирменото си наименование.
Към момента, 2003 г., настоящото ръководство на “Кинтекс” ЕАД е подало в патентното ведомство искане за заличаване на регистрираната марка, както и заявление за регистриране на марки за стоки и услуги на името на сегашното търговско дружество “Кинтекс”. Наред с това съм разпоредил като принципал на “Кинтекс” ЕАД да се извърши проверка дали останалите еднолични търговски дружества с държавно имущество са предприели съответните действия за регистрацията на собствените си марки.
Бих искал да ви върна към историята на последното десетилетие и историята на последната година и половина. През 90-те години поради безотговорно отношение цели отрасли на националната икономика загубиха своите търговски марки, които бяха откраднати от физически лица или от юридически лица по подобна схема. Това се случи с търговските марки на фармацевтичната индустрия, основно марката “Фармахим”, и с търговските марки на тютюневата индустрия – “Булгартабак”, както и марки цигари и т.н.
През последната година има съществено развитие в положителна насока. Ние не само че не сме загубили нови търговски марки, което би било абсолютно безотговорно, но сме успели да решим някои от наследените проблеми. Например марката на “Булгартабак” в Русия. Налице е уведомление от патентния представител в Русия за това, че Патентното ведомство в Русия се е произнесло с решение името “Булгартабак” да се регистрира в руското Патентно ведомство. Ще ви напомня, че когато ние дойдохме в изпълнителната власт, между наследниците на “Фармахим” - “Балканфарма” и “Софарма” - имаше около 100 дела. Около 100 съдебни дела, с които те спориха в съда за наследството на отделните търговски марки. След намесата на моето министерство само няколко месеца по-късно фирмите решиха положително целия този спор и в момента нямат нито едно съдебно дело помежду си.
Същото се случи и с ДСК. Имаше недобросъвестен опит да бъде открадната марката на “ДСК” и регистрирана от друго лице. Но след активното съдействие – мое лично и на Министерството на икономиката – този въпрос беше решен в Патентното ведомство. Тоест ние защитихме и марката “ДСК”, особено с оглед на предстоящата приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин вицепремиер, за отговора. Доволен съм от една част от него – там, където заявявате, че предприемате активни мерки за възстановяване правата на държавата. Но Вие споменахте едно ключово изречение, че тогавашното ръководство на “Кинтекс” е имало безотговорно поведение и поради това са иззети правата. И казвате, че по закон това изглежда така и е било коректно. Моят въпрос е, след като законът е несъвършен, няма ли да го промените, за да не водите индивидуални битки. Иначе аз съм удивен от майсторството на хора да приватизират фирмите преди да приватизират предприятията. Аз утре ще поискам да си присвоя името “България”, но май че не може, или името “Царска Бистрица” и така ще си получавам дивиденти след време, като дойде актът на приватизацията. Моят въпрос е: за да не водите битки като Дон Кихот, какви мерки ще се вземат, за да се пресекат опитите в бъдеще? Все пак останаха доста привлекателни марки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Петков.
Имате право на дуплика, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, наистина законът позволява да се случват подобни неща. И смятам, че до известна степен е така по целия свят. Нашият закон е хармонизиран до голяма степен с европейското законодателство. Ако всяка една голяма световна фирма забрави да регистрира своята търговска марка, тогава някой би могъл да я открадне. И това се случва. Според нас правилното решение е при държавните дружества да се вземат всички мерки това да не се случва поради забравяне, поради безотговорност или дори поради престъпна безотговорност, тоест недобросъвестно забравяне да се регистрират тези търговски марки. Смятам, че с това, което ви казах преди малко, ние сме взели всички мерки това да не е така. При отрасъл “Фармацевтика” смятам, че въпросът е изчистен почти на 100% и вече изобщо не се споменава.
Кръстьо Петков (КБ, от място): А “Българска роза”?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: “Българска роза” е в отрасъл “Козметика”. Бихме могли да го обсъдим. При тютюневия отрасъл имаме напредък след едно тежко наследство. При “Кинтекс” смятам, че ще успеем да се справим. При ДСК успяхме да се справим. В момента ще проверим дали има други такива дружества. Но ние не сме загубили по наше време търговски марки поради безотговорност. Смятам, че такова трябва да е отношението и на всички други държавни дружества и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Василев.
От името на Парламентарния съюз на обединените демократични сили госпожа Михайлова иска думата за декларация.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В края на м. ноември представители на Парламентарния съюз на обединените демократични сили предупредиха на специална среща министър-председателя Симеон Сакскобургготски за незаконно подслушване на политици, журналисти и общественици. Три дни след това той отрече писмено и прикри действията на Министерството на вътрешните работи. След това в медиите се появи информация за подслушване на министър от сегашния кабинет, политици от опозицията, журналисти, бивш президент, председател на Върховния касационен съд. Министър-председателят и управляващите опровергаха, че има закононарушение. Според тях подслушването е било законно.
На заседание на Консултативния съвет по национална сигурност поставих остро въпроса пред президента на републиката, но той не предприе никакви действия и също направи опит да прикрие скандала.
Председателят на Българската социалистическа партия Сергей Станишев по време на лична среща с Георги Петканов в Министерството на вътрешните работи окачестви подслушването като политически спекулации на Съюза на демократичните сили.
На свой ред прокуратурата извърши светкавична проверки и обяви, че няма закононарушение.
По настояване на Обединените демократични сили се сформира работна група към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която на 13 февруари 2003 г. излезе със заключение, че има извършени следните по-важни закононарушения от страна на Министерството на вътрешните работи.
Първо. Извършено е незаконно подслушване на политик, журналист, кмет на областен център, на бивш шеф на НСС и на съпругата му.
Второ. Липсват изискваните от закона данни, за да бъде осъществено използване на специални разузнавателни средства.
Трето. Напълно несъстоятелен е мотивът на подслушването, а именно шпионаж в полза на английски и американски специални служби.
Четвърто. Министърът на вътрешните работи незаконно е разпоредил унищожаването на секретна информация, отнасяща се до подслушването.
Пето. С политическа цел са използвани специални разузнавателни средства и са записани разговори на лидери на опозицията.
Нашият политически извод е, че премиерът и президентът на страната направиха опит да прикрият извършените от министъра на вътрешните работи Георги Петканов престъпления по служба. Затова Парламентарният съюз на обединените демократични сили настоява министър-председателят да освободи министъра на вътрешните работи Георги Петканов. Президентът и министър-председателят да поемат лична отговорност и реагират незабавно на констатациите в доклада на парламентарната комисия. Главната прокуратура да се самосезира от решението и констатациите на парламентарната комисия и потърси наказателна отговорност от виновните лица.
Парламентарният съюз на ОДС ще продължи да търси политическа отговорност за скандала с подслушването. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
Петър Мутафчиев (КБ, от място): А искахте ли политическа отговорност, когато вие подслушвахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори има думата господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие доклада на специалната работна група, която беше излъчена от комисията във връзка с обстоятелствата, които бяха засегнати от преждеговорившата госпожа Михайлова.
Действително чухме доста силни думи и вече чувани от страна на опозицията обвинения.
РЕПЛИКА ОТ КБ: На дясната опозиция.
Владимир Дончев: Да, дясната.
Този изострен тон и тези персонални обвинения в случая рязко контрастират с духа на работната група, който беше изключително конструктивен и професионален. В това отношение бяха направени изключително задълбочени разисквания в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Смея да напомня на уважаемата госпожа Михайлова, че създаването на тази работна група беше направено с единодушното решение на всички членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и в този смисъл всякакви опити за обсебване по някакъв политически начин на решенията на тази работна група са абсолютно несъстоятелни.
Констатациите в доклада на работната група ще бъдат изпратени на компетентните лица, съобразно нейното решение, госпожо Михайлова. Ако има установени пропуски в работата на някои от оперативните работници, за съжаление може би донякъде санирани с разрешение на съда, а това е друг въпрос, който трябва да бъде обсъждан, те ще бъдат анализирани и надявам се ще бъдат основание за сериозен дебат за промяна на Закона за специалните разузнавателни средства.
Искам също да ви напомня, че при обсъжданията, които бяха направени в комисията, се установиха противоречия между два закона – Закона за защита на класифицираната информация и Закона за специалните разузнавателни средства.
Искам да напомня на колегите от ОДС, че предложението за създаване на постоянна подкомисия, свързана с използването на специалните разузнавателни средства, беше направено първо от нас – Национално движение Симеон Втори, именно от наш народен представител, народният представител Мирослав Севлиевски, който е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ние държим на тази подкомисия, госпожо Михайлова, защото смятаме, че тази подкомисия не трябва да се занимава с един или два случая в момента, които са избрани за постигане на конкретни политически цели, както разбрахме от вашата декларация, а тя трябва да се занимава именно с всички случаи на използване на специални разузнавателни средства в последните 10-12 години. Защото искам да ви напомня, че не ние използвахме политическата полиция. Че тези порядки бяха създадени в едно друго, предишно управление. За съжаление хората, които най-много се възползват от този така наречен “скандал”, са именно хората, които по някакъв начин го раздухаха.
Аз не мога да се съглася с това, че бяха случайно подхвърлени и намерени определени материали. Аз твърдя, че това беше някакво активно мероприятие, което беше използвано за политически цели. Всички ние обаче имаме интерес – целият народ и нашият парламент, действително тези неща да бъдат изяснени и веднъж завинаги да се сложи ред в използването на специалните разузнавателни средства.
В този смисъл аз смятам, че създаването на подкомисията именно по наше предложение ще направи необходимото да се избегне подобна практика. А що се отнася до това, че отделни политически сили искат да използват това за евтини политически дивиденти, аз оставям това на съвестта на хората и на нашите избиратели, които ще разберат от заключенията на тази подкомисия какво всъщност се е случвало в последните 12 години. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От името на парламентарна група, господин Овчаров, имате думата.
Румен Овчаров (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Искам да припомня на госпожа Михайлова, че снощният доклад на Комисията по вътрешна сигурност не е гласуван само с гласовете на народните представители от Обединените демократични сили. Този доклад стана възможен поради причина, че той беше подкрепен от народните представители от Коалиция за България. Тоест, госпожо Михайлова, всякакви инсинуации на тема Сергей Станишев, Българска социалистическа партия и Коалиция за България са просто несъстоятелни.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Ама са верни.
Румен Овчаров: Разбира се, за вас стана практика да говорите за хората тогава, когато ги няма в залата. Това си е вече въпрос на морал и на най-елементарно възпитание.
Искам също така да ви припомня, уважаеми господа от Съюза на демократичните сили, че президентът и министър-председателят на Република България бяха едно цяло преди две години. Сега те не са едно цяло. Искам също така да ви припомня, че президентът тогава се беше обявил за член на една партия и действаше като такъв член. Искам също така да ви припомня, че не сте вие политическата сила, която можете да държите отговорни за политическото си поведение Българската социалистическа партия или Коалиция за България. Защото, ако вие сте забравили, ние помним коя беше политическата сила – и тази сила е Съюз на демократичните сили, която си позволи да използва органите за сигурност за груби политически цели и този факт стана публичен. (Ръкопляскания от КБ.)
Затова, госпожо Михайлова, тогава когато излизате на трибуната и ни четете морал, и се правите на светена вода ненапита, просто не забравяйте, че българският народ също има памет. И ние помним, точно така както помнят и избирателите ви и те неминуемо ще ви припомнят това, което в момента се опитвате да покажете, че вие поне сте забравили. Няма как! Няма как Съюзът на демократичните сили, една структура, която само преди две години грубо използва службите за сигурност, грубо подслушваше даже главния прокурор на Републиката, сега тук да излезе и от тази трибуна да ни чете морал.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Не е вярно!
Румен Овчаров: Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ, възгласи: “Браво! Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Госпожо Георгиева, заповядайте да зададете въпроса към министър Василев от Вас и господин Кошлуков.
Румяна Георгиева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Аз ще се опитам все пак да задам някакъв по-земен въпрос, а не да правя политически изказвания.
Моят актуален въпрос към вицепремиера господин Василев е същият, който зададох преди малко и на министъра на финансите господин Милен Велчев. Той е свързан отново с изпълнение на решението на Министерския съвет от м. декември 2002 г. относно изискванията за участие на представителите на държавата, участващи в надзорни и управителни органи на търговски дружества с държавно участие.
Уважаеми господин вицепремиер, във връзка с изпълнение на решение на Министерския съвет от 12 декември 2002 г. относно изискванията към представителите на държавата, участващи в надзорните и управителните органи на търговските дружества, в които държавата има участие, Министерският съвет взе решение да се спази един срок - 15 януари 2003 г., във връзка с приемане изискванията, на които трябва да отговарят представителите на държавата, определени от Вас, за участие в надзорните и управителните органи на търговски дружества, в които държавата има участие.
Второ, изпълнение на решението за ограничаване участието на представители на държавата в не повече от един надзорен или управителен орган на търговските дружества.
Как са поставени конкретни бизнес задачи от Вас като министър към тези представители, за да защитават държавните интереси?
И тъй като досега от отговорите, които получихме с колегата, във връзка с това какви мерки са предприети от страна на министрите за изпълняване на това решение – ограничаване на възнагражденията до две минимални работни заплати – всички поставиха въпроса, че това не е в тяхна компетентност.
Предполагам, господин вицепремиер, че това е във Ваша компетентност и Вие сте предприели съответните мерки за промяна на Правилника на Министерския съвет за реда за упражняване правото на собственост на държавата в тези предприятия, или това е ПМС № 7. Предполагам, че Вашият отговор няма да бъде така телеграфичен, както беше от страна на министър Велчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, също и уважаеми господин Кошлуков, тъй като актуалният въпрос е зададен от двамата, аз наистина няма да ви отговарям телеграфично, защото имам много какво да ви кажа.
Най-напред ще започна оттам, че правителството започна своя мандат на 24 юли 2001 г. Още през м. август 2001 г., тоест след по-малко от месец, в Министерството на икономиката бяха създадени около 2 страници писмени правила, които показват как могат и трябва да участват представители на държавата в такива съвети на директорите. Тези правила съвсем накратко бяха следните:
Първо, никой не може да участва в повече от два борда, ако е член на политическия кабинет, или в повече от един, ако е друг служител на министерството, например директор на дирекция. Това правило беше нарушено само веднъж, по случайност, в рамките само на няколко дни през 2001 г., когато госпожа Качакова, тогава заместник-министър, излизаше от един съвет на директорите и влизаше в друг. Оттогава никога не е било нарушавано.
Второ правило. Тези, които са в два борда, не могат да бъдат председатели на повече от един от тях, т.е. не може един служител да бъде председател на повече от един борд, тъй като, разбира се, председателят на Съвета на директорите има особени задължения и отговорности. След това имаше в широк мащаб разписани правила, задължения и отговорности на тези служители и след малко ще имам възможност да ви покажа до какви финансови резултати са доведени тези дружества само 6 месеца по-късно или 18 месеца по-късно.
През тази година в рамките на определения срок от Министерския съвет са утвърдени т.нар. изисквания към представителите на държавата в органите за управление и контрол на търговските дружества от системата на Министерството на икономиката, в които държавата има участие. Те съдържат три основни раздела: първи раздел – образователни и професионални изисквания; втори раздел – задължения на представителите на държавата в органите за управление и контрол на търговски дружества с държавно участие; и трети – основание за незабавно освобождаване на представителите на държавата от органите за управление и т.н.
Най-напред пак ще напомня, че по дух тези правила са сходни с тези, които вече бяха валидни от 2001 г. По отношение на образователните и професионалните изисквания най-напред представителите на държавата трябва да притежават висше образование – бакалавърска или магистърска степен, което, разбира се, винаги е било вярно.
Второ, предимство при определяне на представителите на държавата е придобита допълнителна професионална квалификация, присъдена научна степен, владеене на чужди езици, много важно – опит в дейности, сходни с дейността на конкретното дружество и постигнати положителни резултати от търговски дружества за период, в който кандидатите са били членове на техните управителни или контролни органи.
Трето, за представители на държавата в органите за управление, които са със стратегическо значение за икономиката, това са структуроопределящи отрасли – такива, които трябва да бъдат преструктурирани или приватизирани, или по-добре управлявани, приоритетно се определят членове на политическите кабинети и отделни изявени ръководители и експерти от министерствата. Не защото те искат, а защото аз съм ги назначил, уважаема госпожо Георгиева. Ще Ви призная, че това не беше концерт по желание и те отиват там основно не за да получават пари, а да носят огромна отговорност.
Продължавам с втория раздел. По отношение на задълженията на представителите на държавата са определени пакет от изисквания, целящи ефективно изпълнение на функциите им и подобряване на контрола върху дейността на дружествата и техните органи за управление. Тъй като в Министерството на икономиката има все пак няколкостотин дружества, част от тях с мажоритарно държавно участие, няколкостотин от тях са с миноритарно държавно участие, за съжаление няколкостотин в ликвидация и несъстоятелност, някои от тях са в такава процедура от времето правителството на Беров, т.е. разбирайте преди колко години, и обикновено всички най-трудни дружества в най-тежко финансово състояние са при нас. Много от тези дружества, както след малко ще ви прочета конкретни цифри, са стабилизирани, някои от загуба са минали на печалба и агрегатният финансов резултат на всички дружества в моя ресор е значително подобрен.
В изпълнение на третия раздел – какви са изискванията към представителите и как те се освобождават – досега съм освободил или заменил много такива представители и продължавам да го правя, когато те не се справят.
След преглед и анализ на съответствието на притежаваните образование, квалификация, професионален опит и резултати от дейността на представителите на държавата в тези органи за управление с утвърдените в министерството нови изисквания, както и в изпълнение на решението на Министерския съвет от 15 януари за ограничаване на участието на представителите на държавата в не повече от един управителен или контролен орган на търговско дружество с държавно участие или по изключение в два при специални случаи, е взето решение за освобождаване или рокади, т.е. има размествания и промени на 26 представители на държавата. Нека да обясня какви са тези 26. Няколко от тях са членове на политическия кабинет на Министерството на икономиката, които намаляват своето участие от два в един борд; други са преместени от един в друг, благодарение на новите изисквания; трети са били в два борда, но много от тях не са получавали възнаграждение във втория борд, вследствие на нашите правила, и те са били там, само за да помогнат и да носят отговорност за изпълнение на конкретни задачи. В някои случаи те са били изпращани на най-тежките места в държавата. Например, един важен директор на дирекция в Надзорния съвет на “Кремиковци”. Вие знаете колко много наследени проблеми има това дружество, за които сме говорили от трибуната на Народното събрание. Много решават проблеми на дружества в процес на ликвидация. Петима от тях са освободени от тях с мои протоколни решения от преди 15 януари, защото като представител на държавата съм едноличен собственик в капитала на съответните дружества, когато те са ЕАД. Освободени са например:
госпожа Боянка Костадинова - като член на Съвета на директорите на Бургаски медни мини в с. Росен;
господин Иво Маринов – контрольор на “Търговия на едро” ЕООД, град Пазарджик;
господин Илиян Кузманов – директор на дирекция, член на Съвета на директорите на “Комсиг” ЕАД, град София;
госпожа Марияна Велкова – началник на отдел, контрольор на “Плод и зеленчук” ЕООД, град Габрово;
господин Палмиро Калчев – член на Съвета на директорите на “Дунарит” ЕАД, град Русе.
По отношение на останалите с нарочни писма от 15 януари съм изисквал от дружествата свикване на извънредни общи събрания с точка в дневния ред за освобождаване или смяна на представители на държавата от управителен или контролен орган на съответното дружество.
Има четири изключения в моето ведомство, госпожо Георгиева, и те са свързани със системата на “Булгартабак”, както холдинг, така и дъщерните дружества. Това са единствените случаи, в които четирима членове на политическия кабинет ще останат временно, подчертавам, съвсем временно в тези съвети на директорите до свикване на общите събрания. Надявам се това да бъде след евентуална приватизация на дружеството. Ако няма такава приватизация, това ще бъде направено съответно преди такава приватизация.
Смятам, че в момента, когато приватизацията е по средата, не е целесъобразно да се свикват 22, подчертавам, 22 общи събрания на цялата система на “Булгартабак холдинг” в страната, защото това допълнително би объркало системата, както, разбира се, и потенциалните инвеститори.
Със специални писма от 15 януари съм изискал свикване на извънредни общи събрания на акционерите или съдружниците на всички търговски дружества от системата на Министерството на икономиката в органите за управление или контрол, на които са включени представители на държавата с оглед определяне на възнаграждението на последните в съответствие с ограничението, произтичащо от решението на Министерския съвет, както казахте, две минимални работни заплати за страната.
Що се отнася до Вашия въпрос относно изпълнение на бизнес задачите, отчетността и контрола, имам доста информация, но нека да се концентрирам само върху най-съществените цифри, а останалата бих могъл да Ви представя писмено, тя е доста обемиста.
Отново ще ви напомня, че аз станах принципал на тези дружества след 24 юли 2001 г. Оказа се, че след мъдро управление за първите шест месеца на 2001 г. всички дружества в моя ресор имаха обща загуба от близо 26 млн. лева. Ще повторя: за шест месеца на последната година от предишното управление – обща загуба от 26 млн. лева. Под наше ръководство през втората половина на същата година същите тези дружества, управлявани може би малко по-ефективно, вече бяха на печалба от над 33 млн. лева, т.е. има едно обръщане – за шест месеца разликата е почти 60 млн. лева. Мисля, че цифрите са доста ясни, особено като се има предвид, че в моя ресор няма никакви монополи, няма големи дружества, обикновено има индустриални дружества в много тежко финансово състояние.
Ситуацията за 2002 г. е още по-добра. Засега имаме данни само за деветмесечието, а данните за 12 месеца ще получаваме от април нататък. За първите девет месеца имаме обща печалба на тези дружества от над 40 млн. лева, което е около три пъти по-добър показател от същия период за предходната година.

И нека да ви дам някои конкретни примери. "Булгартабак холдинг": към 30 септември 2002 г. групата на "Булгартабак холдинг" формира обща печалба в размер на 45 млн. 712 хил. лв. За предишната година е бил 29 млн. лв., тоест увеличен е с 57 процента. Значително е увеличена печалбата на "Слънчев бряг" АД. Тя бе от 381 хил. за 9-месечието на предходната година и е нараснала, забележете, до 25 млн. 300 хил. лв. – не съвсем, но почти 100 пъти. За същия период на друго дружество в гр. Плевен -"Проучване и добив на нефт и газ" ЕАД печалбата е увеличена от малко над 3 млн. до малко над 5 млн. лв., или с 62 процента. Над три пъти е подобрен финансовият резултат в "Св.Св. Константин и Елена", което доведе до една изключително успешна приватизация през предишния месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, концентрирайте отговора, господин Василев. Вече надскочихте два пъти времето.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Завършвам с едно изречение – в Министерството на икономиката напълно сме се съобразили с духа на Вашите предложения, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (НДСВ): Уважаеми господин Василев, наистина съм доволна от Вашия отговор, затова, че бяхте достатъчно обстоятелствен и предполагам, че на колегите им стана ясно, че по професионални, делови и еди какви си качества, които изброихте и които сте приели, съответно сте определили представители – Вашите заместник-министри в най-печеливши дружества. Защо не ги изпратихте, защо не развихте тази тема – да ги изпратите там, където има най-много проблеми, за да могат наистина да се справят и да подобрят още повече финансовите резултати? Днес от изказванията на един от Вашите заместници излезе, че неговото участие в приватизация на "Булгартабак" е страшно важно. Може би Вие сте го оценили като актив или пасив и служи в оценката и ако бъдат извадени от тези дружества, ще се намали оценката на "Булгартабак"?
Последното, което искам да посоча – от отговора не станаха ясни мерките, които сте предприели във връзка с промяната на Постановление № 7 за изпълнение на Решението за ограничаване до две минимални работни заплати. С това, което постоянно се казва, че трябва да се свикват общи събрания, когато съветите на директорите решават тези въпроси, по какъв начин Вие успявате, знаете как Вашите заместници работят добре и получават над 1600 лв. в други търговски дружества, които не са във Вашия ресор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Георгиева, всъщност не само в най-печелившите дружества са изпратени моите примерно заместник-министри или членове на политическия кабинет, или директори на дирекции. Изпращам ги там, където има най-големи проблеми. Считам, че и в печелившите дружества има огромни проблеми. Ако едно дружество е печелившо, не по-малко важно е то да стане още по-печелившо, отколкото дружества, които са губещи, да станат печеливши. Ще Ви дам един пример – ВМЗ "Сопот" почти фалира. Спомняте си социалното напрежение през зимата на 2001 г., а сега това дружество е в много по-добро финансово състояние. Това е може би най-тежкото дружество в моя ресор. Имам представители в "Кремиковци", което не бих нарекъл особено печелившо дружество.
Румяна Георгиева (НДСВ, от място): Беше с решение на Народното събрание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Абсолютно съм съгласен.
За "Булгартабак" зависи по кой аршин мерим. За 2000 г. ще ви напомня, че по международни счетоводните стандарти загубата на "Булгартабак холдинг" беше 150 млн. лв.
За последния Ви въпрос – пак ще поясня, взели сме мерки- там, където е ЕАД става по-бързо, където е акционерно дружество, според мен, това става или след акционерното събрание, или след промяната в ПМС № 7, която се готви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Юруков, задали сте актуален въпрос към министър Василев относно съществуващи проблеми в хода на изкупуване на тютюневата реколта 2002 г. от търговските дружества на "Булгартабак".
Имате думата.
Георги Юруков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въпросите, зададени от народните представители към министрите, се наричат актуални, тоест злободневни. Чрез трибуната на Народното събрание българската общественост и българските граждани трябва да чуят отговора по тези въпроси. Този въпрос е зададен преди около един месец към Вас, господин вицепремиер, струва ми се, че днес ще получим отговор, но той няма да е актуален. Защо? Ще ми позволите да развия своя въпрос.
В съответствие с разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия и правилника за неговото приложение и въз основа на сключени договори между тютюнопроизводители и търговски дружества на "Булгартабак", в началото на м. ноември 2002 г. отпочна изкупуването на произведения ориенталски тютюн в страната. За район Гоце Делчев и район Кърджали изкупуването се извършва от няколко търговски дружества, в това число и тези на "Булгартабак". В хода на изкупната кампания в района на гр.Гоце Делчев, гр. Кърджали, Джебел и други възникна напрежение, породено единствено и само от факта на определяне на изключително ниски изкупни цени от търговските дружества на "Булгартабак". Средната изкупна цена, по която изкупува "Булгартабак", е с 25-30 процента по-ниска от тази на другите търговски дружества, като подчертавам, че става въпрос за един и същ вид тютюн. Този факт доведе до изключително високо напрежение в тези райони, съпроводено с основателни протести от населението и предизвика основателно съмнение за поведението в политиката на "Булгартабак" към производителите, като се има предвид, че "Булгартабак" е единственото държавно дружество. В много населени места се организираха протести, стачки, както и временна блокада на пътни връзки – явление, непознато в последните 7-8 години при изкупуването на тютюневата реколта.
С оглед на това, господин министър, моят въпрос към Вас е следният: на какво се дължи определянето на по-ниски изкупни цени от "Булгартабак"?
Второ, свързано ли е това поведение с предстоящата приватизация на "Булгартабак" и избора на "стратегически" купувач?
Трето, какво ще направи Министерството на икономиката за решаването на въпроса с неизкупения тютюн след изтичане на законния срок, който е 28 февруари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Юруков.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми и господа народни представители, уважаеми господин Юруков! Все пак и за нашите зрители и слушатели ще поясня, че ми зададохте въпроса на 24 януари и бях готов да отговоря на 31 януари, но знаете, че беше прекратено заседанието и не можах да отговоря, а на 7 януари нямаше парламентарен контрол. Така че не съм отсъствал нито веднъж. Въпреки всичко съм съгласен с Вас, че въпросът продължава да е актуален. Ще завърша своя отговор с това, че той ще продължава да е актуален и през следващите години.
Бих искал да Ви дам следната информация. Вярно е, че на определени места в района на гр. Гоце Делчев, гр. Кърджали или района на гр. Смолян се създаде напрежение и се организираха протести, но те бяха не само срещу "Булгартабак", а общо срещу ниските изкупни цени на целия тютюн, породени, за съжаление, от ниското качество на тютюна от реколта 2002 г. Реколтата наистина е сравнително добра, но поради някои особености на климатичните условия беше много по-лоша като качество, отколкото през предходната година. Според мен, не отговаря на истината твърдението Ви, че "Булгартабак" в района на Гоце Делчев изкупува с 25-30 процента по-ниска цена от другите купувачи. Другите купувачи например са "Сокотаб" – 3,55 лв. на кг или "Даймон" – 3,37 лв., а средната цена на "Булгартабак" за района на Гоце Делчев или "Гоце Делчев БТ" е 3,46, тоест една съвсем средна цена на пазара през тази година.
Има обаче някои особености, които показват, че "Булгартабак" в никой случай не е в изгодно или привилегировано състояние. Докато частните фирми имат възможност при сключване на договори с тютюнопроизводителите да избират своите клиенти и да сключват договори само с такива, които традиционно произвеждат с по-добро качество, то, както самият Вие казахте, "Булгартабак" е единственото държавно дружество и ние го принуждаваме да сключва договори с всички свои клиенти, с всички, които чрез общините са получили квоти за производство на тютюн, включително и такива производители, чиято продукция не е особено качествена.
Така провежданата изкупна кампания е в рамките на нормалното за качеството на тазгодишната реколта и въобще не може да се обвързва с предстоящата приватизация на “Булгартабак” и неговия бъдещ купувач.
Средната изкупна цена за реколта 2001 г. беше 3,63 лв., но при едно много по-добро качество на тази реколта спрямо 2002 г. Дори в скоби бих могъл да кажа, че понякога “Булгартабак” плаща прекалено щедра цена за качеството, което получава.
Бих искал да ви върна малко в областта на цифрите за последните шест години, всъщност пет пълни и започваме шестата – от 1998 г. досега.
През 1998 г. от “Булгартабак” са изкупени в 16,5 хил. т, най-слабата година е 2000 г. – с малко над 11 хил. т, говоря за ориенталски тютюни, а през 2002 г. са около 19,5 хил. т. Тоест това е най-добрата година за последните пет години.
По отношение на цената в левово изражение тя се е движела сравнително плавно нагоре, но поради движенията на валутния курс на долара, а всъщност на международните пазари тютюнът обикновено се котира в долар на килограм, има най-високата доларова цена за последните пет години, най-високата в долари.
Що се отнася до изкупната цена за “Неврокоп” от района на град Гоце Делчев, отново цената в долари е най-високата за последните пет години.
Подобни са и цифрите за “Бърлей” - най-голямото количество през 2002 г. в сравнение с последните осем години, за които аз имам данни. А що се отнася до цената, тя е втората най-висока за последните осем години. Има само една година с два цента по-висока цена на килограм.
Продължавам със своята информация.
В момента бих искал да ви уведомя, че когато преди няколко седмици попитах колко е количеството тютюн в складовете на “Булгартабак-холдинг” научих, че, за съжаление, то е огромно, има запаси от 56 хил. т приблизително и продължават да се изкупуват нови, като някои от тези запаси датират още от 1997 г., тоест отпреди пет – шест години.
Ако “Булгартабак” продължава да е държавно дружество, то няма да може да си позволява изкупуване на такива количества, защото те просто не са му необходими и “Булгартабак” финансово ще бъде изключително затруднен.
Ако обаче се реализира приватизационна сделка, то всички кандидат-купувачи бяха се ангажирали да изкупуват средногодишно 47 хил. т, което е едно значително количество български тютюни, като за различните години отделните купувачи се ангажираха да купуват между 42 хил. и 62 хил. т.
Вие, господин Юруков, вероятно до голяма степен сте запознат със ситуацията в тютюнопроизводството в България и знаете колко добре би било за нашето селско стопанство, ако в страната ни се изкупува и се произвежда такова голямо количество тютюн към датата на приемането ни в Европейския съюз.
Ако, уважаеми господин Юруков, няма приватизация на “Булгартабак-холдинг”, Вие можете отсега да си приготвите актуалните въпроси за следващите няколко години, тъй като тогава изкупната кампания ще върви много по-зле отсега.
Що се отнася до мерките, които сме взели, Министерският съвет след среща с кметове на такива общини, с представители на двете парламентарни групи – на мнозинството, както между другото и с народни представители от ОДС и с някои производители, прие две спешни промени в Правилника за приложение на Закона за тютюна. Тези две промени бяха изключително в полза на тютюнопроизводителите в страната и се усетиха веднага в изкупната кампания.
Разрешава се наличието не само на две класи, а на повече, примерно три класи в една бала тютюн, и също се разреши друга пропорция: не е задължително вече преобладаващата класа да е с пропорция над 85%. Има още допълнителни мерки.
Към края на януари “Булгартабак” продължава да създава необходимата организация като брой комисии, над 120 за цялата страна тогава, и има готовност да организира нови, ако това е необходимо, както и след 15 февруари да пренасочи комисии от едни дружества или от едни региони към други.
Неизкупен тютюн след края на този месец може да има само в региони, където съществува заблуда, особено след недобросъвестната намеса на някои политически лидери, че правителството ще коригира минималните изкупни цени или ще нареди на купувачите да купуват извън Правилника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия и поради това става забавяне на подаването на тютюните в пунктовете на “Булгартабак” или на другите купувачи.
Друга възможност за наличие на неизкупен тютюн са количествата, които са върнати от купувачите, не само от “Булгартабак”, а и от другите купувачи, с висока над допустимите норми влага и тютюнопроизводителите не са предприели никакви мерки за тяхната преработка, за да могат да бъдат предложени отново за изкупуване.
Но аз ви уверявам, че “Булгартабак”, заедно с фонд “Тютюн”, правят всичко възможно да убедят тютюнопроизводителите, че всяко забавяне на предлагането или на подаването на готовия тютюн за оценка и изкупуване може да ги лиши от полагащите им се премии по чл. 18а от Закона, защото такива не се плащат за тютюните, изкупени след обявения в закона срок – 1 март.
И последно, вчера, на 13 февруари 2003 г. Министерският съвет прие решение за изкупните цени на тютюна от следващата реколта – 2003 г. Те са същите в левово изражение, но поради очаквания много по-нисък курс на щатския долар цените са доста по-високи и отново са най-високите в доларово изражение, което е една добра цена за българските производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте за реплика, господин Юруков.
Георги Юруков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Василев, благодаря Ви за изчерпателния отговор, като в същото време ще ми позволите да не се съглася с две неща.
Първо, средната цена в район Гоце Делчев не е 3,46 лв. Вие може би да сте получили от някого такава удобна информация, но моята информация е по-друга.
И второ, търговските дружества на “Булгартабак” не са тези, които се задължават непременно да сключват договори с тютюнопроизводителите. Това е по силата на Закона за тютюна и тютюневите изделия, правилникът, квотите, които се отпускат и т.н. Договорите са еднакви за всички търговски дружества и за всички тютюнопроизводители.
Но ще се съгласите ли със следното твърдение от моя страна: до 2002 г. във всяка изкупна кампания “Булгартабак” е винаги на първо място по средна изкупна цена. А тази година от 12 лицензирани търговски дружества ще се окаже, че “Булгартабак” е възможно да бъде на последно място. Имате ли такова впечатление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за дуплика, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юруков! Най-напред, нямам друг по-добър начин да разбера каква е средната изкупна цена, освен да попитам търговските дружества на “Булгартабак-холдинг” и дъщерните дружества. Те дават тези цени и на няколкото срещи с тютюнопроизводители, кметове на общини и народни представители предоставяхме сравнителни таблици с такива цени. Всъщност това показа, че на практика няма голяма разлика между изкупните цени на отделните дружества.
Но нека да ви кажа нещо друго. С оглед на предния ми отговор – на въпроса на госпожа Георгиева, аз би се притеснявал и като принципал на едно търговско дружество, ако пък “Булгартабак” има най-високите изкупни цени. Тогава Вие бихте ми задали обратния въпрос: да не би пък “Булгартабак” безотговорно и несправедливо да плаща прекалено високи цени? Защото това е едно търговско дружество и то по същия начин би трябвало да защитава своите търговски интереси. Аз твърдя, че е намерен един достатъчно добър, балансиран подход, който от една страна да защитава търговските интереси на “Булгартабак”, и което личи от неговите подобрени финансови резултати за последните 12 месеца.

От друга страна, цените на “Булгартабак” са отговорни. Те са пазарни и отговарят на ситуацията с тютюнопроизводството в момента.
Отново казвам обаче правителството и Фонд “Тютюн” са предприели не една и две мерки, за да стабилизират ситуацията и както виждате в момента изкупната кампания върви сравнително успешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос към министър Василев е зададен от народните представители Васил Калинов и Петър Димитров.
Заповядайте, господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, наскоро се проведе заседание на Осмата българо-руска правителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Същевременно, независимо от проведените заседания и срещи, данните от Министерство на икономиката сочат, че стокооборотът ни с Руската федерация през 2002 г. е намалял с повече от 23 процента спрямо 2001 г. За резултатите от проведеното заседание и от Вашето посещение в Русия в медиите се появиха частични информации и то само по отделни проблеми.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите какви конкретни договорености бяха постигнати на заседанието на Осмата българо-руска правителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и при Вашето посещение в Русия и какви практически действия предприема българското правителство за тяхната реализация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Калинов.
Имате думата за отговор, министър Василев. Моля да се съобразите с времето от 5 мин., с които разполагате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов, също и уважаеми господин Димитров, който също е задал този актуален въпрос, по отношение на българо-руските отношения и резултатите от сесията на междуправителствената комисия преди няколко седмици бих могъл да ви представя много информация. Тъй като в никакъв случай няма да са ми достатъчни минутите, ще ви предоставя всички тези страници писмено.
Най-напред, нека да видим дали бихме могли да бъдем повече оптимисти или повече песимисти по отношение на българо-руските отношения за последната година. В качеството ми на съпредседател на Междуправителствената комисия смея да ви убедя в следното, че когато ние започнахме нашите отношения с Русия, имам предвид това правителство в края на 2001 г., ние констатирахме, че в целия регион на север, започвайки от Прибалтийските републики, например Естония, през Полша, цяла Централна Европа, бивша Югославия, Балканите, Гърция, Турция и Израел, нямаше нито една държава, господин Калинов, с която Русия да имаше по-лоши политически и дипломатически отношения, отколкото с България. По думите на самите руски партньори нямаше такава държава. Аз твърдя, че днес ситуацията е горе-долу обратната. Смятам, че отношенията между България Русия бяха стигнали до точката на замръзване в началото на мандата на това правителство, а сега изобщо не е така. И само за няколко месеца или за една година ние сме успели да разрешим множество проблеми, които не са били разрешени за цели 12 години. Само един щрих – такъв проблем е уреждането на външния дълг на Русия към България, който изобщо не беше дискутиран толкова години, изобщо не беше уреден, а сега вече се урежда по план.
Нека да започна със статистическите данни. Вие сте прав, че ние в никакъв случай не можем да бъдем доволни от огромното търговско салдо на България към Русия. Все пак, то е намаляло през последната година с 300 млн. долара. Това е една колосална сума като търговско салдо. Триста милиона долара са 2 процента от брутния вътрешен дълг на България и се отнасят доста положително към подобряването на целия ни вътрешнотърговски баланс с чуждите страни. Този дисбаланс е намалял от 1,3 млрд. долара до само 1 млрд. долара. Това, разбира се, изобщо не може да ни успокоява. Защото въпреки някои положителни тенденции, например увеличаване на износа на вино от около 5 млн. долара до 10 млн. долара – това е слабо, но все пак има някакво увеличаване – увеличаване, примерно, на износа на някои консерви, арматура, някои видове козметика, кухненско обзавеждане, някои видове мотокари и хранителни стоки, има пък намаление и в някои други аспекти на износа. Освен това има големи разминавания между нашата статистика и руската митническа статистика. Според тях с десетки милиони е повече нашият износ, което вече не се отчита тук и по причини, които вие сами можете да си обясните. В изчислението на търговското салдо не се включват приходите от туризма, не се включват и приходите от транзит на природен газ и строителство с общ обем около 250 млн. долара. И макар и да ги включим, Вие сте прав, господин Калинов, има огромен дисбаланс в търговията основно поради вноса на енергоресурси.
Съвсем накратко имам възможност да маркирам какво сме направили за последната година. Имаше голям брой посещения на високо държавно ниво в двете посоки. Аз направих две посещения в Русия, в Москва и Санкт Петербург. Визитата ми върна колегата вицепремиер и министър на финансите Кудрин. През м. юни министър-председателят на България с делегация беше в Москва. Президентът няколко пъти беше в Русия, разменени бяха няколко посещения на други министри и други бизнес или държавни делегации. Отново ще напомня – постигнахме значителен успех в уреждането на руските сдружения към България.
Протоколът от сесията на Междуправителствената комисия показва множество дейности или свършена работа. Най-напред, съгласува неголям пакет от документи, които ще бъдат подписани при посещението на президента Путин в България само след няколко седмици. Списъкът е доста дълъг и няма да успея да ви го прочета, но ще спомена само един аспект, че след 10-годишно забавяне, преди 10 години подписахме договор за насърчаване и защита на инвестициите и след това никой не можа да го ратифицира от 1993 г. до 2003 г. След нашите усилия очакваме той да бъде ратифициран, той да бъде подписан отново при посещението на президента Путин. Освен това в областта на енергетиката, икономиката, споразумение за сътрудничество между Софийска и Ленинградска области, МВР и Данъчна полиция на Руската федерация, финансите, данъчното законодателство, научно-техническото сътрудничество има програма до 2003 г., споразумение за сътрудничество в междупромишлените палати и т.н.
Ще пропусна цели страници за енергетиката, тъй като темите са доста известни на българската общественост, ще пропусна плановете за организиране на множество бизнес делегации в двете посоки, обикновено с десетки или стотици фирми. При нас бяха и няколко губернатора на области в Руската федерация, заедно със своите бизнес делегации. Продължаваме да имаме проблеми, уважаеми господин Калинов, които възпрепятстват увеличаването на износа от България към Русия.
Първо, българският износ се състои, за съжаление, от отрасли, които имат сравнително висока митническа защита в Русия, цигари и тютюневи изделия, различни продукти на фармацевтичната промишленост, вино и т.н. – това обикновено са или акцизни, или силно защитени стоки. Имаме проблеми с руските сертификати за износ, сложните митнически процедури, високата цена на визите и сложността при тяхното издаване. Имаме обаче и пробиви. Постигнахме договореност “Госстандарт” да открие регионално представителство не само за България, а за Балканите и то да бъде открито в София. Много важно за нас е, че това се случва в София, а не в столицата на някои от съседните страни. Договорихме се за опростяване и ускоряване на митническата обработка. Имаме множество договорености в областта на транспорта, като например организиране на директни превози, комбинирани превози и т.н. Голям проблем са визите както за българските шофьори, така и за руските туристи към България. Беше получено разрешение от руската страна новият национален превозвач “Балкан ер тур” – това е заслуга на министър Петров, разбира се – да осъществява регулярни полети между България и Русия.
След спада през 2002 г. се надяваме през тази година да има увеличение на руските туристи между 10 и 30 хил. души на година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Василев.
Имате думата за реплика, господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Аз Ви благодаря и ще Ви бъда още по-благодарен, ако действително Вие ни предоставите тази допълнителна информация, която казахте, че можете да ни предоставите в писмен вид и като документи. Но Вие ще се съгласите с мен, че когато говорим за възстановяване на баланса в търговията с Русия, според нас най-бързият и най-ефективният път е реалното привличане на руски инвестиции в България и връщането на България на руския пазар. Но не на думи и бих казал ако щете компенсирайки голямото изоставане и големите проблеми, които създавахме толкова години. И тази констатация, която Вие правите за това, че няма страна в този пояс, за който споменахте, в по-лоши отношения в старта на вашите взаимоотношения както България и Русия, действително много жалка за нашата страна. Очевидно трябват много усилия и много конкретни действия от страна на правителството, за да може да се промени тази ситуация.

Аз мисля, че в отношението на управляващите – на вас като правителство – към Русия трябват още по-конкретни доказателства за трайната добронамереност, желание за наистина привлекателна инвестиционна среда и гаранция за защита от взаимен интерес на всички инвестиции и на всички търговски и промишлени дейности, които можем да извършваме с руската страна.
Вие ще се съгласите, че оттук нататък предстои доста сериозна работа. Вие изброихте намеренията за това какво ще предприемете, за да компенсирате изоставането и влошаването на ситуацията в отношенията с Руската федерация. Аз се надявам, че до посещението на господин Путин в България ще подготвите този пакет от документи в достатъчно сериозен вид, за да може да бъде подписан, и наистина това посещение да бъде много сериозен реален тласък за подобряване на цялостната политическа и икономическа среда на взаимоотношенията между двете държави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте за дуплика, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Съвсем накратко ще добавя, че наистина ние работим по документите, които ще бъдат готови за посещението на президента Путин. Отново ще Ви уверя, че в момента между нашите две правителства за пръв път от цяло десетилетие насам има топли, приятелски и коректни отношения. Аз лично поканих и при двете си посещения руски компании да участват както в приватизацията, така и с инвестиции в България. Надявам се това да се случи в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Василев.
Актуален въпрос към Николай Свинаров – министър на отбраната, е задал народният представител Ангел Найденов: относно унищожаване на ракетно гориво в с. Устрем, община Тополовград.
Имате думата, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! През м. декември 2002 г. в с. Устрем, община Тополовград, е доставено количество стартово гориво за ракетните комплекси Скъд, предвидено за унищожаване в бивш цех на “Арсенал”, понастоящем собственост на частна фирма. След намеса на кмета на селото и кмета на общината, настояли за яснота по процеса на унищожаване, са изпратени писма до областния управител и до Министерството на околната среда и водите. Поискана е и информация от Министерството на отбраната.
В началото на м. януари т.г. е осъществено изгаряне, което е било представено като пробно унищожаване, с цел извършване на замервания на нивото на отделните вредни вещества.
Във връзка с това, господин министър, моят актуален въпрос е: извършена ли е предварителна експертиза и какви са по-нататъшните намерения на Министерството на отбраната във връзка с унищожаването на останалото количество ракетно гориво?
Защо задавам този въпрос към Вас, господин министър?
Първо, защото съгласно Меморандума между правителствата на Република България и САЩ, Министерството на отбраната е ведомството, което трябва да избере метода на унищожаване и съответно да утвърди този метод. От пробното унищожаване разбирам, че става дума за метод на изгаряне.
Второ, защото този избор очевидно трябва да стане на базата на експертиза, тоест идентификация на опасните вещества като съдържание и съответно на оценка за въздействие върху околната среда и върху живота и здравето на населението, естествено.
От неофициална информация, която е представена в общината, става ясно, че замерванията са само по отношение на три компонента: серен двуокис, азотен двуокис и сероводород. Тук веднага изниква въпросът: само това ли са опасните вещества, които са идентифицирани като съдържание, и само това ли следва да бъде контролирано?
И трето, защото съгласно този меморандум окончателното разрешение за унищожаването трябва да бъде дадено от страна на Министерството на отбраната. Повече от месец след пробното унищожаване няма никаква информация – нито до местните власти, още по-малко до населението – какво ще бъде предприето от страна на Министерството на отбраната и какви са заключенията въз основа на направените замервания и съответно оценка.
Това са аргументите за моя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Найденов.
Имате думата за отговор, министър Свинаров.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Стартовото ракетно гориво на комплексите Скъд е остатъчен поделемент на оръжейните системи, които в съответствие с познатия меморандум трябва да бъдат унищожени на територията на страната чрез изгаряне. Колкото до другите два течни компонента на комплекса, а именно горивото и окислителят, искам да Ви информирам, че първият не подлежи на демилитаризиране, а вторият се унищожава извън територията на страната. Последното ще се извърши до края на м. февруари – в напреднала фаза сме. Умишлено уточнявам трите елемента, защото, видно от дискусиите и общественото мнение, трудно се прави разлика между трите компонента на ракетното гориво на системата Скъд.
Въпросът Ви е правилно зададен и ясно уточнява стартовото гориво. Връщайки се отново към него, искам да подчертая, че наистина е направена лабораторна проба на технологията в две независими лаборатории с цел установяване състава на всички възможни вредни емисии. Категоричното заключение във връзка с това относно безвредността на предлагания метод дава основание за оформяне на наши договорни отношения за изпълнение на тази задача.
В съответствие с договореностите сме постигнали взаимно съгласие относно метода, площадката за изгаряне, като подизпълнителят се задължава да извърши унищожаването при спазването на всички изисквания и препоръки, дадени от Министерството на околната среда и водите на Република България.
Приетата методика предвижда два основни елемента: първият, е смесване на това стартово гориво с леко котелно гориво в съотношение 1:1. Процесът е верифициран от българо-американски екип, с което се удостоверява, че ракетно гориво вече не съществува и остава горивна смес, която не представлява предмет на контрол от американска страна. Тоест, оттук нататък задълженията за законосъобразно извършване на унищожаването са български.
В началото на м. януари, както Вие правилно отбелязахте във Вашия въпрос, наистина е извършено контролно изгаряне на определено малко количество от сместа в промишлената установка, в която ще се извърши изгарянето на цялото количество. Процесът е контролиран от лаборатория на Министерството на околната среда и водите и в протоколите й е записано дословно следното:
“При проучване на представената ни документация за екологична оценка на утилизацията на ракетно стартово гориво “Самин” за ракетен комплекс Скъд по метода на смесването му с леко корабно гориво и последващо изгаряне в промишлен котел тип ПК 550, както и направените по време на експерименталната утилизация прахогазови анализи на отпадъчните газове от горецитирания котел или така наречения емисионен контрол, и на качеството на атмосферния въздух в района – имисионни анализи, не се констатираха превишения на нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от неподвижни източници и на нормите за серен диоксит, азотен диоксит, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух, и за пределно допустимите концентрации на всички вредни вещества, визирани в Наредба № 9 от 1999 г. и № 14 от 1997 г.”
В допълнение към експертизата на Министерството на околната среда и водите е отбелязано, че са необходими допълнителни условия по отношение спазване на съотношението на сместа, мощността на котела и осигуряването на неограничен достъп на специалисти от ведомството за контрол по време на изгарянето. За изпълнение на посочените критерии е това отлагане от м. януари досега. Ние се надяваме да продължим изпълнението на задачата още през следващата седмица.
Смятам, че с изложеното можете да бъдете убеден в безопасността на процеса на изгаряне, както и във факта, че в своята дейност по унищожаването на ракетните комплекси Министерството на отбраната винаги поставя водещата роля на безопасността, в това число екологичната, на процесите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Ще се възползвате от правото си на реплика, господин Найденов. Заповядайте.

Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря и за отговора, господин министър. Разбира се, развиването на въпроса и Вашият отговор са една възможност за жителите на Тополовградска община и още повече на Хасковска област да получат яснота по най-важните въпроси за съдържанието на вредни вещества и съответно безопасността на избрания метод.
В конкретния случай не е толкова важно дали аз ще бъда убеден за неговата безопасност, колкото по-важно е да бъдат убедени жителите и на с. Устрем, и на Тополовградска община, и местните власти, че това е един безопасен за техния живот и здраве метод на унищожаване и съответно за околната среда.
Казвате: “следващата седмица”, и аз искам да подчертая, че според мен Вие и Министерството на околната среда и водите дължите една поредица от срещи и информация – не Вие персонално, но ако това е възможно, разбира се, можете да го направите, но говоря за Министерството на отбраната.
Аз забелязвам, че за разлика от други случаи, в които могат да бъдат констатирани доста неумели и противоречиви изявления, което е част от аргументите за напрежение сред населението на съответните райони, тук Вие избрахте един по-друг, краен вариант – никаква информация, никакви срещи. И, разбира се, не можете да очаквате, че местната власт може да се превърне в говорител на министерството или съответно на фирмата-изпълнител и още по-малко пък в буфер между Вас и населението, запълвайки празнотата от липсата на информация, така че струва ми се, че е необходимо да направите съответните изявления за безопасност, за експертизата и за това, което се очаква да бъде предприето във връзка с процеса на унищожаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Найденов.
Питане към министър Петканов е отправил Петър Димитров относно разкриване на поръчкови престъпления, извършени на територията на РДВР – Варна.
Господин Димитров, заповядайте, за да отправите своето питане към министър Петканов.
Петър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, колеги!
Във Варна върви лавина от поръчкови престъпления. Поръчкови побои вървят, поръчкови палежи, поръчкови отвличания, поръчкови взривявания, разстрели и убийства.
На 18 декември 2002 г. беше извършено поредното поръчково убийство на варненския бизнесмен Каро Акопович. В тази връзка моето питане към Вас е:
Първо, разкрити ли са извършителите и поръчителите на убийството на Каро Акопович?
И, второ, кои от тежките поръчкови престъпления, свързани с побои, палежи, взривявания и убийства, извършени на територията на РДВР – Варна, за периода от август 2001 г. до края на 2002 г. са разкрити и предварителното разследване по тях е приключило?
Разбирам цялата дребнавост на питането ми. Докато правителството е заето с преследването на Ал Кайда и разоръжаването на Ирак, аз Ви занимавам с гангстерската война във Варна! Както се казва: “Всичко Мара втасала”…
В същото време съм силно обнадежден от решителността и бързината, с която правителството действа срещу международния тероризъм, и много се надявам, че днес Вие ще ме информирате за същата бързина и решителност в борбата с българския тероризъм!
Защото, според шефа на НСБОП ген. Румен Миланов в България действат 365 организирани престъпни групи – по една на ден – с 2105 бандити! НСБОП не е успяла да преброи, не да залови, а да преброи, босовете им, защото някои от тях били в чужбина!
През 2002 г. са станали 111 взрива, тоест всеки трети ден! Съгласете се, че това е истинска война и аз се надявам да ни информирате как я водите.
За да Ви е по-лесно да отговорите, ще Ви припомня някои от поръчковите престъпления във Варна:
На 9 юли 2001 г. варненският адвокат Николай Ташев е намушкан с нож. Ташев е адвокат на Лесли Форейкър, англичанин от Манчестър, живеещ във Варна. На него му се случва всичко, което можете да си представите – открадват му джип за 28 000 долара, пребиват го от бой – счупен крак, счупени ребра, рани по цялото тяло, обвиняват го, че дължи хиляди лева на човек, когото не е виждал, че е вадел нелегални визи на българи за Англия. Английското посолство изпраща официално запитване до министър Петканов за предприетите стъпки и резултати, но отговор в мисията не е получен!
На 6 август Галин Атанасов и Павел Ценов са простреляни с автомат.
На 10 август е разстрелян Лазар Анев и личният му бодигард Красимир Вълков.
На 28 септември е пребит Стелиян Севастиянов – председател на Общински съвет на Варна.
На 8 ноември е прострелян Георги Желязков – в непосредствена близост до сградата на РДВР – Варна.
На 7 декември е взривена дискотека “Тутурутка”.
На 22 януари 2002 г. е пребит бившият шеф на Митница – Варна, Стоян Стоянов.
На 19 март избухва бомба пред дома на Светломир Йорданов – известен майстор на коли.
На 28 април Димо Стоев – финансист № 1 на община Варна е нападнат пред дома му.
На същата дата е поставена бомба под колата на Пламен Иванов – бизнесмен.
На 10 май бомба избухва в къщата на надзирател от Варненския затвор.
На 19 май трима младежи са наръгани пред дискотека “Бонкърс”.
На 27 май шофьорът на Янко Станев – областен шеф на СДС, е нападнат и наръган с нож.
На 10 юни е убит зверски Димитър Кожухаров – лекар-гинеколог.
На 2 септември грузинецът Арушидзе Гурам е разстрелян показно в центъра на Варна.
На 22 септември в центъра на Варна показно е разстрелян македонецът Орце Коруноски. МВР твърди, че престъплението е разкрито. Дано доказателствата издържат в съда.
На 7 ноември край Приселци е нападнат и пребит изпълнителният директор и съсобственик на “Златни пясъци” АД Николай Недков. Според ген. Бойко Борисов, цитирам, полицията знае “кой би Николай Недков! Не трябва да се избързва. Чакаме ги да извършат друго престъпление, за да ги арестуваме. А те няма как да не извършат друго престъпление!”.
Спете спокойно, варненци! Биячите ще бъдат задържани след следващия бой! А сега се гответе за нов бой!
На 18 декември в Аксаково е разстрелян варненският бизнесмен Каро Акопович. Четиридесет дни след престъплението полицията не разполага със заподозрян. Няма и задържани за поръчковото убийство.
На 29 януари 2003 г. е нападнат и намушкан с нож току-що назначеният временно изпълняващ длъжността районен прокурор на Варна Георги Манасиев.
На 12 февруари, т.е. онзи ден, в дома му в Кабакум е нападнат и прострелян с два куршума в главата и два в тялото Бойко Ангелов, останал по чудо жив.
Извинявам се за мрачността на информацията, но, господин министър, разбирате, че тези хора никога вече няма да празнуват нито Свети Валентин, нито пък Трифон Зарезан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
Аз ще се опитам да се придържам към въпроса така, както в писмен вид ми беше зададен от Вас. Няма да се ръководя от статистиката, която изброихте днес.
Вие сте прегледали бюлетините на РДВР – Варна, от 1999 г. до сега и сте извадили всички неразкрити престъпления, на които аз сега в момента не съм в състояние да Ви отговоря.
Но, на поставения от Вас въпрос относно дейността на органите на МВР по разкриване извършителите на престъпленията на територията на РДВР – Варна, Ви предоставям следната информация:
Първият от зададените ми въпроси е във връзка с убийството на Каро Ербечан. На 18 декември м.г., около 20,30 ч. в частен дом на улица “Тракия”, 8, в с. Аксаково неизвестен извършител прострелва през прозореца на къщата българския гражданин от арменски произход Каро Акопович Ербечан. По случая е образувано следствено дело № 1286 от 2002 г. по описа на Окръжна следствена служба – Варна. За разкриване извършителя на престъплението се работи по три версии и се изпълняват конкретни оперативно-издирвателни мерки. Осъществява се активно взаимодействие с представители на Окръжна следствена служба и Окръжна прокуратура – гр. Варна.
За съжаление, към настоящия момент извършителят и поръчителят на убийството не са разкрити.

Вторият въпрос, който ми поставяте, засяга разкриваемостта въобще на поръчковите престъпления против личността и собствеността на гражданите за периода от август 2001 г. до декември 2002 г. За посочения период на територията на РДВР – Варна са извършени общо 27 умишлени убийства, от които, господин Димитров, 20 са разкрити. По едно от седемте неразкрити убийства, което се отнася за македонския гражданин Коруновски, са задържани две лица, а други двама са обявени за международно издирване.
През същия период от време на територията на РДВР – Варна, са регистрирани общо 279 тежки и средни телесни повреди. От тях 234 са разкрити, което представлява 83,9 на сто от регистрираните такива престъпления. По отношение на останалите неразкрити престъпления работата продължава и към настоящия момент.
За периода август 2001 г. – декември 2002 г. на територията на РДВР – Варна, са извършени общо 15 взривявания. Разкрити са пет от тях и един опит. Те са: по случая със задействаното през септември 2001 г. самоделно взривно устройство под лек автомобил “Мерцедес 190 Е” на ул. “Ангеларий” № 4А, са установени поръчителят и прекият извършител. Заведено е следствено дело по описа на Окръжна следствена служба.
Георги Божинов (КБ, от място): Няма да бъдат осъдени!
МИНИСТЪР Георги Петканов: На 15 септември 2002 г. е проведено съдебно заседание на Районен съд – Варна. По искане на защитата на подсъдимите делото е отложено за декември 2002 г. за призоваване и разпит на нови свидетели от страна на подсъдимите. През декември делото отново е отложено.
Второ. През 2001 г. са разкрити две взривявания и един опит за взривяване, извършени на територията на РДВР – Варна, срещу собственика на “Трансинс” – Варна. Установени са извършителите – Петър Николов Петров и Антон Николов Петров, осъдени съответно на 10 и 9 години лишаване от свобода.
Трето. Разкрити са извършителите, хвърлили ръчна граната в двор на къща на ул. “Соколска”. Осъдени са Димитър Марков Раев и съучастникът му Пламен Иванов Павлов. Към настоящия момент Раев обжалва присъдата пред Върховния касационен съд.
И накрая, събрани са доказателства, уличаващи поръчителя и извършителите на взривяването на ул. “Огоста” № 1 от 29 юли 2001 г. Образуваното по случая следствено дело по чл. 333 от НК към настоящия момент е възобновено.
Така в общи линии стоят нещата с извършените тежки престъпления на територията на РДВР – Варна в посочения период от август 2001 г. до декември 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Господин министър, за съжаление аз нямам достъп до оперативната сводка на МВР. Затова моите сътрудници във Варна направиха нещо по-просто – взеха вестниците и изписаха тези поръчкови престъпления. Прочетох Ви списъка на тези поръчкови престъпления. Тези, които аз прочетох, не са от 1999 г., а точно от изборите, когато дойде новият морал, новата власт, до края на годината. Това са престъпленията. По едно от тях – с македонеца Коруновски, има двама задържани. Това е целият резултат на значимите престъпления, разтърсили общественото мнение на Варна.
Но аз искам да Ви задам въпроса по друг начин. Тъй като и Вие намекнахте как се явяват в съда, как съдът отлага, как съдът ги пуска – да, това е точно така. И аз ви питам, господин министър: полицията на Република България, този страшен орган, на когото вече плащаме повече отколкото плащаме на Българската армия, как защитава магистратите, за да не се страхуват?
В тази връзка Ви задавам въпроса: преди три години във Варна бе извършено взривяване пред вратата на дома на прокурора от Окръжна прокуратура Уляна Савакова. Преди покушението Савакова е сигнализирала ръководен служител от РДВР – Варна, за отправени й анонимни закани по телефона. Въпреки това се стигна до взрив пред дома й. При тази фактология – разкрито ли е това дръзко престъпление и задържани ли са извършителите? Вярно ли е, господин министър, че в МВР съществуват данни за извършителите и поръчителите на това престъпление?
Второ, разкрито ли е нападението срещу прокурора Манасиев? Къде се систематизират оперативно-издирвателните мероприятия по разкриването на това дръзко престъпление? Открито ли е и води ли се оперативно дело за разкриване на неизвестния извършител, тъй като моята информация е в точно обратна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Това бяха уточняващи въпроси.
Господин Петканов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, според мен това не са уточняващи въпроси. Това са абсолютно нови въпроси за нови конкретни случаи, които задавате. Въпреки това ще се опитам да отговоря и на новите въпроси.
Преди това обаче, господин Димитров, Вие питате само за престъпленията, които не са разкрити. Защо не ми зададете въпроса за периода от време, за който вие се интересувате – във Варна са извършени 27 умишлени убийства и аз споменах, че 20 от тях са разкрити или 75 – 76%. Защо не ми зададете въпроса за разкритите престъпления? Резултатът от работата на РДВР – Варна, е, че 75 – 76% от умишлените убийства са разкрити.
Задавате въпроса за Уляна Савакова. В този случай се връщате назад във времето – 1999 г., а не 2001 – 2002 г., както казвате, че задавате въпроса. Случаят, за който питате, е от 11 декемврви 1999 г. По него бих могъл да ви кажа следното: на въпроса Ви “Вярно ли е, че в МВР съществуват данни за извършителите и поръчителите на това престъпление?”, отговарям отрицателно. Не, такива данни не съществуват. Към онзи момент (1999 г.) са били задържани пет лица, заподозрени в извършването на това престъпление, но тези първоначални данни не са потвърдени и лицата не привлечени към наказателна отговорност. Към онзи момент са били получени данни за шесто лице, което е съпричастно към извършването на това престъпление, които също не са потвърдени. Така че към момента РДВР – Варна, не разполага с други данни за извършителите и поръчителите на това престъпление.
По отношение на магистратите и в частност на прокурора Манасиев – искам да ви уверя най-отговорно, че РДВР – Варна, е предприела абсолютно всички необходими мерки за разкриване извършителите на това престъпление. Тук ви соча, че за целта са проверени 154 лица от криминалния контингент. С 8 от тези 154 лица е направено разпознаване, но резултат от това няма. Нито едно от тези 8 лица не е било разпознато като извършител на престъплението.
Проверени са четири оперативни сигнала, получени във връзка с това престъпление. Към настоящия момент се проверяват всички дела, по които е работил прокурорът Манасиев. Най-общо, към настоящия момент се работи по две версии. Първата е, че това нападение е резултат от прокурорската дейност на господин Манасиев и втората – че той е случайна жертва на криминално проявено лице.
По отношение на покушението срещу Бойко Ангелов. Такова е извършено. Произведени са пет изстрела, от които два са го засегнали. По този повод е образувано следствено дело № 1026 от 2003 г. По него има заподозрени 8 лица. Според мен голяма степен на вероятност е, че извършителите ще бъдат установени. Във връзка с тази стрелба е и последващият инцидент между брат му и журналистите, по повод на което има образувано бързо производство за телесна повреда по чл. 131 от НК и днес в 11,00 ч. Варненският съд би трябвало да се е произнесъл вече по този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще изразите ли своето отношение към отговора на министъра, господин Димитров? Имате думата.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, аз не съм неблагодарен гражданин. Само че тези 27 убийства ги няма дори и на вестниците във Варна, тъй като те не са обществено значими. Това са битовите престъпления, където напил се, тъщата, свакото и т.н. Значи, полицията се превръща в битова полиция, в регистратор. А сериозните престъпления, които Ви изброих, които са разтърсили варненци, ги няма. Няма разкриваемост! Това е големият въпрос.
По отношение на ефективността на варненската полиция. Цитирам самата полиция: Варна е обект на ограбване от 300 автокрадци от 15 различни бригади. През 2002 г. са откраднати 1250 автомобила, със 158 повече от предходната година, като откритите са 115. Това означава, господин министър, ефективност под 10 процента.
Цитирам Ви окръжния прокурор Добрилов: “Срам ме е да Ви кажа грамовете разкрити наркотици – заяви на 24 януари окръжният прокурор Добрилов. През миналата година са открити 130 г – грама, не килограми – хероин, 283 г канабис, 6 г хашиш и 1000 таблетки екстази”.
Ето, това е ефективността на полицията във Варна. Значи, Варна е изправена пред бандитска разправа, а полицията стои и в най-добрия случай регистрира статистически това, което става. Такава полиция, простете ни, просто не ни е необходима.
А разкритията, които направи самото РДВР, че нещата с втората печатница са провалени от къртица в РДВР, която все още е вътре, са страшни, господин министър! Значи, те поставят под съмнение цялото ръководство на РДВР. Нещо повече, медиите във Варна говорят, че печатницата продължава да действа, че имало три клишета и че са намерени две от тях, а с третото продължава да се печати.
Значи, Варна действително е станала някакъв своеобразен курортен център за престъпници и печатна база на международната престъпност. И в тази ситуация Вие да ми отговаряте с една средна статистика за разкритите битови престъпления просто не е сериозно.
И завършвам с магистратите. Какъв е проблемът? В цял свят, когато бъде посегнато на магистрат, цялата държавна машина се стоварва върху престъпния свят. Нападната е държавата. Както Америка реагира на нападението на Бен Ладен. При нас нападат магистрати, а ние под сурдинка казваме: той си го заслужава. Убиват висш магистрат като куче, ръгат като животно районен прокурор на Варна. Какво прави полицията? Да виждате някакво движение, да виждате някакво развитие?
Свършвам, госпожо председател. На нас ни трябва друга полиция, която действително да ни пази от бандитите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Пленарното време приключи.

Съобщения:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 19 февруари от 15,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде в понеделник от 14,00 ч. при предварително приет дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,00 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Ралица Агайн

Наим Наим