Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-20

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работата на Народното събрание през седмицата следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател. Ако позволите, първо да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: господин Гати ал Джебури – заместник-министър на финансите, господин Николай Попов – главен данъчен директор и госпожа Людмила Елкова - директор “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има процедурно предложение за допускане в залата. Има ли противно на това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на господата Ал Джебури и Николай Попов и госпожа Людмила Елкова.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 2.
Приема се. Поканете господата в пленарната зала.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект № 302-01-11 за изменение и допълнение
на Данъчния процесуален кодекс, внесен от
Министерския съвет на 28 януари 2003 г.
На заседание, проведено на 13 февруари 2003 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури и Николай Попов – главен директор на Главна данъчна дирекция.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Гати ал Джебури, който изтъкна, че основните цели са:
- да се регламентират процедурите за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), за да се ограничи злоупотребата с облекчения режим на данъчно облагане, както и да се създават гаранции за данъчно задължените лица за законосъобразно прилагане на спогодбите;
- да се усъвършенстват някои разпоредби, касаещи работата на Агенцията за държавни вземания при осъществяване правомощията и по принудително събиране на публичните вземания.
Основните промени са следните:
1. Разширява се обхватът на лицата, имащи достъп до информация, представляваща служебна тайна по смисъла на чл. 12, като изрично се включват и публичните изпълнители.
2. Предложени са процедури за прилагане на материално-правните разпоредби на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Избран е подход, при който данъчно задължените лица следва да удостоверяват пред компетентните органи правото си за прилагане на СИДДО, а те от своя страна да контролират и преценяват законосъобразното прилагане на спогодбите. В случай, че не са доказани основанията за прилагане на СИДДО, се прилагат разпоредбите на българското вътрешно законодателство.
3. Предложени са промени, осигуряващи възможност на министъра на финансите да дава становища относно прилагането на данъчното законодателство.
4. Предвидени са промени, с които се разграничават правомощията за отмяна и замяна на обезпеченията на органа по принудителното изпълнение след образуване на изпълнителното дело в Агенцията за държавни вземания и органа, наложил обезпечението на предходен етап.
5. Предвиждат се промени, свързани с публичната продажба, целящи окончателна реализация на имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение и увеличаване постъпленията в държавния бюджет.
При обсъждане на законопроекта членовете на комисията поставиха следните въпроси:
1. Да се прецизира § 2, относно допълнение на чл. 24, като се определи видът на стоките и документите за доказване на собствеността им. Да се прецени систематичното място на тази норма предвид характера й.
2. Да отпаднат т. 2 и 3 от § 4, с които се предвижда промяна в чл. 68 и се запази сега действащата разпоредба, която дава правомощие на министъра на финансите да удължава срока на ревизия, тъй като същата е приета през 2002 г. след многократно дискутиране.
3. В § 9 да отпадне чл. 116е, който обвързва прякото прилагане на СИДДО с даването на разрешение от страна на данъчната администрация. Разпоредбата следва да се прецизира и да се включи в следващ законопроект за изменение и допълнение на данъчния процесуален кодекс.
4. Да се обмисли доколко са целесъобразни промените по отношение публичната продажба и провеждането на търгове, предвидени с § 25, 27 и 30, с оглед пресичане на възможностите за шиканиране на търговете и спадане на продажните цени до минимални.
5. Да се прецизира § 32 относно създаването на нова алинея в чл. 232, с която се дава право на министъра на финансите да изготвя становища по прилагане на данъчното законодателство. Да се обмисли въпросът за статута на становищата и възможността за публикуването им, за да стигне информацията до адресатите й.
6. Параграфи 36 и 39 да отпаднат, като предвидените с тях промени се включат в законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и Закона за митниците, които предстои да се разглеждат в Народното събрание.
На поставените въпроси изчерпателни отговори даде заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 8 народни представители, “въздържал се” 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.” Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Искров.
По този законопроект има становище и на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Станчева, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Даринка Станчева:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Данъчния процесуален кодекс № 302-01-11,
внесен от Министерския съвет на 28.01.2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс. На заседанието присъстваха господин Гати ал Джебури – заместник-министър на финансите и госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от госпожа Елкова.



Първо. Предложеният законопроект има за цел усъвършенстване на съществуващите данъчни производства и създаване на специален ред за прилагане на режима за избягване на двойното данъчно облагане. Създаването на процесуални норми за прилагане на такъв режим е задължение на държавите – страни по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
Второ. Основен принцип на правото на Европейския съюз е административните и процесуалните отношения да се уреждат от националния правов ред на страните-членки, поради което правната уредба на данъчните производства и процедурите за избягване на двойното данъчно облагане не е регламентирана с нарочни правни актове на институциите на Европейския съюз. Следователно не се налага преценка на съответствието на предложените промени с нормите на acquis communautaire.
Такава преценка би могла да бъде направена по отношение на политическите критерии за членство в Европейския съюз, доколкото всяка промяна на националното законодателство е обвързана със задължението за удовлетворяване на тези критерии, основно място сред които заема принципът на правовата държава. Същевременно държавите – членки на Европейския съюз са поели политически ангажимент да зачитат основните права така, както те са прокламирани в Хартата за основните права на Европейския съюз, което налага на държавите-кандидатки за членство да съобразяват своите законодателства с основните принципи, съдържащи се в този политически документ.
Разгледани в този общ контекст, някои от предложените изменения и допълнения поставят въпроси за несъответствие с политическите ангажименти на българската държава и налагат преосмисляне на заложените в тях идеи, а именно:
По отношение на § 4 от законопроекта.
Предлаганата промяна създава възможност за главния данъчен инспектор да продължава срока на данъчната проверка за неограничено време. Подобна регламентация създава правна несигурност и същевременно противоречи на чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз, който прогласява правото на добра администрация и на разглеждане на всеки спор в разумен срок. Следва да се обърне внимание и на препоръката на Европейската комисия в Редовния доклад за напредъка на България през 2002 г., отправена по отношение на общите ангажименти за утвърждаване на демократичните принципи на правовата държава. В раздел l.1. на този доклад е отбелязано изрично, че “нормативната уредба за административното управление и многобройните административни процедури трябва да се опростят и изяснят, за да се гарантира правната сигурност”.
Ето защо наложително е текстът на чл. 68 от Данъчния процесуален кодекс да се прецизира, като се установят максимални срокове за приключване на данъчната ревизия, които могат да бъдат разграничени според типа на данъчния субект или друг подходящ критерий.
По отношение на § 9 от законопроекта.
Същите аргументи на липса на достатъчна правна сигурност могат да бъдат изложени и по отношение на предложената процедура за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 116а от законопроекта въвежда принципа, че доходите на всяко чуждестранно лице, което е местно за държава, с която е подписана подобна спогодба, се декларират и облагат по условията и реда на съответния български данъчен закон. Режимът на избягването на двойното данъчно облагане е въведен като изключение от този принцип. Това правно положение несъмнено противоречи на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и нарушава чл. 5, ал. 4 от Конституцията, който дава приоритет на международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, пред нормите на вътрешното право, които им противоречат.
Спорно е и положението, установено в чл. 116е от законопроекта, според което едва след получаване на предварително становище в едномесечен срок, чуждестранното лице може да противопостави възражение за прилагане на съответната спогодба. Не е изяснена правната същност на подобно предварително становище и не са предвидени възможности за защита в случаите на укоримо бездействие на администрацията за представяне на това становище в указания едномесечен срок. През този едномесечен период от време за чуждестранното лице съществува правна несигурност по отношение на правата, произтичащи от съответната спогодба.
Не е предвиден механизъм за защита на добросъвестния данъчен субект, който вече е платил недължимия данък, в случаите на забава или отказ на данъчната администрация за възстановяване на разликата между платения и дължимия данък. Разпоредбата на чл. 116а, ал. 3 от законопроекта за превеждане на подлежащия на възстановяване данък по банкова сметка в България е по същество материално-правно ограничение, което също не е основано на сключените спогодби и противоречи на принципа за свободата на движение на капитали.
По отношение на § 32 от законопроекта.
Предлаганото ново правомощие на министъра на финансите да анализира, разяснява и изготвя становища по отношение на данъчното законодателство и данъчната практика на потенциални чуждестранни и местни инвеститори нарушава принципа на предвидимост и последователност в действията на администрацията. Текстът е неясен по отношение на правната същност на становищата, стабилността им и контрола върху тях, както и по отношение на субектите на правото да се иска подобно становище. Възможността за изразяване на становище по отношение на данъчното законодателство и данъчната практика от представител на правителството поставя въпроса за ролята на подобно становище в последващи инвестиционни процедури или административни спорове с участието на тези потенциални инвеститори. Съществува също и възможност тези анализи, разяснения и становища да бъдат противопоставени на данъчната администрация при последваща данъчна проверка.
От друга страна тези становища биха могли да се използват и прилагат от данъчната администрация и по този начин да внесат елемент на непредсказуемост в нейните действия или да доведат до промени в практиката по прилагане на данъчното законодателство. Възможността данъчният субект да оспори по съдебен ред данъчни актове, поставени в изпълнение на незаконосъобразно становище по чл. 232, не е достатъчна гаранция за защита срещу такова становище, тъй като съдебното решение би имало сила на присъдено нещо само между страните по спора и не би довело до обезсилване на становището.
В подкрепа на горното следва да се напомни правото на добра администрация, прогласено в чл. 41 от Хартата за правата на Европейския съюз, и следващото задължение за администрацията да мотивира своите актове. Не на последно място, в Стратегията за модернизиране на държавната администрация, приета от Министерския съвет с Решение № 465 от 9 юли 2002 г., е поет политически ангажимент за създаване на ефективна държавна администрация, способна да прилага предсказуемо българското законодателство и законодателството на Европейския съюз, както и да елиминира произволни действия на администрацията. Следва да се обърне внимание, че изпълнението на тази стратегия е предмет на внимателна преценка във всеки редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване. Това налага стриктно съблюдаване на основните принципи на тази стратегия.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс № 302-01-11, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2003 г., като препоръчва на водещата комисия да вземе под внимание направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.
Председател на Комисията по европейска интеграция – Даниел Вълчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Станчева.
Искам да поканя заместник-министъра Гати Ал Джебури да представи накратко законопроекта. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви проект за Закон за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс. Предложени са промени, касаещи ревизионното производство, с цел да се предотвратят нерегламентирани търговски взаимоотношения или сделки, които не се отразяват счетоводно, за да не се заплащат данъчни задължения, както и с оглед подобряване на мерките на администрацията в борбата със сивата икономика. Разширява се обхватът на лицата, имащи достъп до информация, представляваща служебна тайна по смисъла на чл. 12, като изрично се включват и публичните изпълнители за целите на принудителната продажба и обезпечението.
Предлагат се конкретни мерки в сферата на администриране на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, мерки, които са съобразени с практиката в останалите европейски държави, които и днес в една или друга степен се прилагат от данъчната администрация, но за първи път днес ние ги залагаме в законодателството, за да има пълна прозрачност и яснота относно прилагането им в абсолютно всички случаи. Ключовият момент тук е, че, както в повечето европейски държави, данъкът ще се заплаща в бюджета и след поискване на възстановяване и потвърждение, че се дължи такова възстановяване, той да бъде възстановен. В случаите, когато чуждестранното лице предварително заяви желание да не бъде удържан този данък и потвърди своето право в съответствие със спогодбата, такова потвърждение ще бъде давано в срок не по-дълъг от един месец от данъчната администрация.
Втората ключова промяна е в сферата на даването на предварителни тълкувания от министъра на финансите относно прилагането на данъчното ни законодателство. Ключова цел на нашето правителство и на управляващото мнозинство е подобряването на инвестиционния климат в страната ни. Много инвеститори са се обръщали именно към този момент с желанието да имат абсолютна яснота относно това как техният инвестиционен проект, как тяхната дейност ще бъде обложена в съответствие с българското данъчно законодателство. Тези изменения дават възможност на министъра на финансите, съгласувано и съвместно с данъчната администрация, да дава ясни обяснения как тяхната дейност ще бъде облагана в страната ни.
Другите промени са свързани с подобряване работата на Агенцията за държавни вземания и ефективността за събиране на вземанията в тази агенция, които ще доведат до повишаване на приходите, събрани от Агенцията за държавни вземания.
Всички предложени промени са с цел подобряване на инвестиционния климат и увеличаване прозрачността на работата на данъчната администрация и на всички други приходни администрации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Пред нас е един законопроект, който има претенцията да подобри взаимоотношенията между данъчната администрация и данъчните субекти, един законопроект, който има претенцията да усъвършенства Данъчно-процесуалния кодекс. Само по себе си това намерение е добро, защото всеки един нормативен акт във времето трябва да бъде усъвършенстван или пък, ако бъдат забелязани пропуски или слабости в неговото съдържание, те да бъдат отстранявани. Това е нормална и, бих казал, задължителна практика за всяка една администрация.
Осъществява ли тези замисли предложеният законопроект? Според мен, той не успява да се справи с тази амбициозна задача. Това, което ни е предложено, е твърде различно и далеч от оценката, че тези предложения усъвършенстват Данъчно-процесуалния кодекс и го правят по-добър от предишния. Явно, по много от въпросите, които са предложени тук да бъдат преуредени, не е било мислено достатъчно дълго, не е било мислено достатъчно комплексно. И това, което чухме преди малко като доклад от Комисията по евроинтеграцията, само потвърждава това мое предварително убеждение.
Какво имам предвид? Да започна и аз, както и господин Ал Джебури, с най-съществените моменти, които се променят там, а не по хронологията на членовете. Става дума за въвеждането на една нова глава в ДПК, която урежда или по-скоро прави опит да регламентира част от взаимоотношенията по изпълнението на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане - СИДДО. Сама по себе си тази мисъл е похвална, защото тези наредби са твърде разнообразни, много различни една от друга спрямо държавите, за които се отнасят, и тяхното законодателство в целия свят.
Похвално е намерението да се направи опит на базата на някаква нормативна основа да се канализира взаимоотношението на България с всички тези различни страни по отношение избягване на двойното данъчно облагане. Постига ли тази цел този документ? За да можем да бъдем сигурни, че я постига, трябва да знаем едно нещо преди това. Трябва да има един анализ, направен от Финансовото министерство, на всички проблеми, на всички слабости, на всички онези трудни или неприложими части от досега съществуващите наредби, те да бъдат обединени като проблеми, да бъдат сервирани на вниманието на народните представители и след това този анализ да бъде съпоставен с предложенията, които ние виждаме тук.
Такъв анализ, първо, няма. Тези предложения, които виждаме тук, са твърде спорни. Както чухме от Комисията по евроинтеграция, една голяма част от тях нямат нищо общо с традицията в Евросъюза, въпреки че точно тази материя е оставена на отделните държави да я решават съгласно вътрешното си законодателство. Но има един дух, за който преди малко говори и представителят на Комисията по евроинтеграция, който в някои моменти много сериозно се различава от тези пунктове.
Какво означава на фона на нашето намерение да привличаме сериозни, големи чуждестранни инвеститори, които идват не само с парите си, но и с ноу-хауто си, с пазарите си, ако щете, какво означава този инвеститор да го накараме по силата на този първи член от този допълнителен раздел да си плати, първо, данъците все едно, че е българско юридическо лице и след време да доказва дали е или не е чуждестранно и дали попада под някоя от тези вече сключени спогодби? Най-малкото това е едно допълнително, при това сериозно, затрудняване на инвеститорския интерес на тези хора. Това просто е безспорно. Аз не знам как някой ще се наеме да защитава тезата, че едновременно с подобряване на инвестиционния климат, или намерение за подобно подобряване, вкарваме в един закон текст, с който го приравняваме с българския данъкоплатец, плаща си данъците и след това, ако установим еди-какво си, връщаме обратно данъка.
Разбирам изцяло притесненията на фиска. Споделям това, че трябва да има контрол. Споделям това, че всяко чуждестранно юридическо лице, идвайки в България, трябва съобразно Спогодбата да плати на България своите данъци. Но това ли е най-добрият начин? Този начин във всички случаи, пак казвам, ще има негативно, много солидно негативно отражение върху инвестиционните намерения на чуждестранните инвеститори, първо.

Второ, направен е един опит, според мен много неудачен опит, да се елиминира този проблем, като се дава така нареченото предварително становище. Значи чуждестранното лице, което попада под някаква такава спогодба, има правото по силата на същия този член да предяви своите претенции пред данъчните органи, те да разгледат доказателствата, които са необходими да бъдат представени, и да решат, че той има или няма качеството на юридическо лице, което попада под някакъв режим на освобождаване от данъци или на редуциране на данъчните му задължения в България. Дотук – добре.
Но има два въпроса. Първо, данъчната администрация следва да се произнесе в едномесечен срок. Толкова е казано в закона. Значи данъчната администрация може да приеме, може и да не приеме тези доказателства. Така ли е? Няма трети случай. В рамките на месеца тя казва: "да". Ако каже "да", чудесно. Тя казва обаче "не". Има ли право това лице да обжалва това "не"? Къде е правото му и по какъв начин това лице ще обжалва отказа на данъчната администрация, която може по някакви причини да е отказала и то да не може да възразява срещу този отказ? Това не е решено в закона.
Следващият момент е още по-любопитен. Данъчната администрация казва: да, това лице не внася данъци, то е в сферата на действие на съответната международна спогодба – работи, има определена дейност, приключва годината, не внася данъци. На следващата година му пристига данъчна ревизия, която проверява – забележете, има внесена отделна алинея, че тя проверява това лице сякаш то не е имало това качество, което вече му е признала предварително. Какво става тогава, когато тази данъчна администрация реши след тази проверка, че неправилно то не е внесло данъците? Къде отива изобщо функцията на това предварително съгласие, че еди кое си лице еди какво си? Някой от авторите задава ли си този въпрос? Поставя ли се някой от авторите на мястото на това юридическо чуждестранно лице, което е дошло в България, което инвестира милиони долари и тръгне по пътеката на това ново законодателство? Затова казвам, че не е домислено. Затова казвам, че ако има добра идея, то тя трябва да бъде облечена с подходящи текстове, които да помагат, а не да пречат, както според мен този текст пречи.
По-нататък. Приберем му парите и после решим да му ги върнем. Казваме обаче, че ще му ги върнем в банкова сметка в България. Това пък защо е необходимо? Защо му е нужна на него тази сума в България, например? Защо да не е някъде другаде? Нали знаете, че имаме подписани споразумения с Европейския съюз? Там има едно нещо, което се нарича свободно движение на капитали. Че ние сме приели да спазваме този регламент. Това не е ли най-прякото нарушение на този ангажимент на България – свободно движение на капитали? Не – тук, не където кажеш ти. Това е по този въпрос. Според мен тази част трябва много внимателно и много отговорно да бъде преработена цялостно. Добър замисъл – много несериозно изпълнение.
Другите промени, например чл. 12 – в него се разширява кръгът на лицата, които имат достъп до информация, представляваща служебна тайна. Вие знаете колко са чувствителни особено международните институции и чуждестранните инвеститори по отношение на служебната тайна. Сега ние увеличаваме кръга на лицата, които имат право да искат сведения и да разкриват такава тайна и с публичните изпълнители. При това е казано с две изречения. Ама това, че този кръг на негови интереси трябва да бъде затворен само в определени тесни граници, които имат отношение единствено към въпроса, свързан с издължаване на тези задължения, това го няма никъде. Той може да иска всичко – 100 процента информация и цялата тази служебна информация да бъде разкрита по силата на този текст. Аз казвам, че това не бива да става. Трябва ясно да се стесни обхватът на разкриване само на онази служебна тайна, която е свързана единствено със случая, който се проверява и за който публичният изпълнител е влязъл в някакви взаимоотношения с това лице. Толкова. Ако го направите така, тогава смисълът ще бъде ясен.
След това има една нова т. 5 в чл. 24, ал. 1, която доказва, че наистина съвсем не е мислено. Казва се: "Данъчният субект е длъжен да осигурява придружаването на стоки при превоз и представянето на документ, удостоверяващ собствеността им." Значи, ако товарът е без фактура или документ за собственост, той трябва да бъде конфискуван. Аз разбирам смисъла: да, добре, хубаво е да има такова нещо, но кажете за кои случаи става дума. Онзи човечец там си е натоварил каруцата с тикви, които е обрал от собствения си бостан, и го спират на пътя и му ги конфискуват, защото няма издадена фактура. Нали разбирате за какво става дума? Замисълът – добър, прeнасят се контрабандни стоки в цялата страна по най-различни трасета, по най-различни въздухоплавателни и пътнопридвижващи се транспортни средства. Има го това нещо. Винаги го е имало. Но намерете начин да го обозначим, за тях да става дума, а не за хората, които возят собствения си товар или някаква голяма вещ, която може да има дори търговска стойност, примерно си носи багажа от една къща в друга. И този багаж могат да му приберат. Това, за което говоря, е абсурд, но така написано, нищо не пречи да се случи такова абсурдно събитие. Мисля, че съм ясен. Да, добре – изпълнението под всякаква критика.
По-нататък, този прословут срок за данъчните ревизии. Преди няколко месеца часове наред загубихме да доказваме, че не може тези срокове да бъдат удължавани в един такъв безподобен порядък. Даже си спомням, че тогава дадох един малко неприличен пример за една касиерка: данъчната ревизия влиза в предприятието, касиерката забременява, излиза в отпуска по майчинство, данъчната ревизия продължава първо 6 месеца, после още 3 месеца, после още не знам колко бяха, женицата ражда, връща се отново на работа, инспекторите още там. Подобни неща трябва да не се случват. Не бива да се случват такива неща. Не може да отиваме в Европа с една такава невероятна незащита на производствени и търговски субекти и такава невероятна власт на един административен орган. Това е абсурдно. И отново сега да ни се поставя за разглеждане същият въпрос след категоричното мнение на всички народни представители тогава, това най-малкото е нахалство. Мога да кажа и по-точно определение от нахалство.
Как е уреден случаят към момента? Разкрива се данъчна ревизия, която има 3-месечна продължителност. Не може да завърши по някакви причини – още 1 месец с разрешение на териториалния данъчен инспектор. В някои отделни случаи тя пак не може да приключи и в този 1 месец. Тогава вече процедурата за удължаване е стръмно усложнена. Тогава вече главният данъчен директор ще провери всички причини за това, което се е случило, и ако намери, че е нужно и целесъобразно, ще отнесе въпроса до министъра на финансите и той ще разреши удължаване на срока колкото желае. Само че един министър не може да удължи срока до безсъзнание, защото той е много публична фигура и всяко негово действие е под прожектора на обществото. Затова той ще поиска сметка и на главния данъчен директор, и на службите под него за това удължаване, ако то е по някакви субективни причини, което е честа практика.
Сега променяме този начин. Как? Отрязваме санкцията на финансовия министър и оставяме удължаването, при това без ограничение, на срока на ревизията с три плюс един месеца в ръцете на главния данъчен директор. Ами той е началникът на това ведомство, той е много тясно заинтересовано лице! Той по-лесно би могъл да удължи срока, без да има необходимите обективни условия за това. Така че аз тук изразявам остър протест срещу опита още един път Народното събрание да бъде подведено.
Това, което господин Ал Джебури каза, че било вторият сериозен принос на тези предложения – на министъра на финансите се дава правото да анализира, разяснява и изготвя становища по отношение на данъчното законодателство и обобщена данъчна практика на потенциални чуждестранни и местни инвеститори. Сиреч, това, което правят големите международни консултантски къщи в страната, да му дадем това право той да го върши, да стане международен консултант от най-високо ниво, от най-висш порядък, който, написвайки нещо, то означава нормативен акт. Тук пак не е мислено или е мислено не с онова, с което трябва. Аз бих задал въпроса какво право се дава, по какъв начин се дава? Ако погледнем това, което днес действа, финансовият министър и днес има това право. Кой му е забранил правото да дава становища? Точно обратното, за щяло и не щяло той подписва различни становища. Пишат писма съответни търговски, граждански или държавни институции до него, неговата администрация подготвя съответния отговор и той го подписва. Това е то консултацията – еди-кой си казус при еди-кой си случай се решава по този начин. И аз съм подписвал стотици хиляди такива писма. Той това право си го има. И аз питам: новото, което сега даваме, право ли е или е задължение? Има разлика. Ако това е право, нищо ново не даваме, защото той си го има и сега. Значи това би трябвало да е задължение.
Поставям следващия въпрос. Добре, той е задължен да го направи. Не е ли абсурдно това? Някой, който е писал нещо, чака да дойде отговорът и дотогава животът спира, спираме часовника, както обича често да прави мнозинството. Така ли е или не е така? Няма отговор. В този текст, който е написан тук, отговор няма. Дайте да го направим задължение, да му дадем статута на една международна консултантска къща и въпросът приключва. Съвсем друго обаче е данъчната администрация, нейното ръководство, нейните отдели и служби да дадат тълкувание по един или друг казус. Това тълкувание, което е възникнало в резултат на определена яснота в някакъв закон, да се прилага в цялата страна по един и същи начин. Възникне ли втори път такъв казус, отговорът е ясен: така, както са решили еди-къде си, еди-кога си. И това еди-къде си не може да бъде в Ловеч или в Плевен, или в Бургас, то може да бъде единствено в София. Всеки един казус се решава в София, този казус отива до онзи, който е предизвикал това решаване, но отива и до всички останали данъчни служби и те знаят, че ако възникне въпрос от такъв характер, решението е еди-какво си. Това – да, но това и днес става. Това е практика вече от три години в данъчната администрация. Всеки един въпрос, решен в резултат на питане по едно или друго данъчно събитие, се унифицира в цялата страна. И това е едно много добро нещо, това е едно чудесно нещо, след като преди бяхме свидетели на най-различни решения на съдилищата – един и същи казус в един съд е решен така, в друг съд е решен точно обратното. Това беше практика преди 4-5 години и от това най-много патеше бизнесът. Сега това според мен вече е преустановено като практика.
Михаил Миков (КБ, от място): Не съвсем!
Муравей Радев: А че не се изпълнява в момента както трябва, е друг въпрос. Но беше въведено и такава практика имаше.
Така че, аз пак казвам, нека се обмислят тези неща както трябва: ще задължим ли финансовия министър да го прави или го прави на доброволни начала; ако го прави на доброволни начала, за кого може и за кого не може; какъв е ефектът в крайна сметка от това, което той прави; ами той дава едно становище писмено, казва еди-какво си, следващият момент данъчната администрация на място казва “ами това не е така, законът е еди-какъв си!”; има противоречие между становище на министъра, подписано от него, и становище на данъчната администрация, която прилага закона, какво правим тогава, кой акт ще вземем предвид.
Според мен този закон трябва да бъде върнат, да бъде обмислен внимателно от вносителя, всички тези неща, които ще чуете днес не само от мен, а и от моите колеги, да бъдат взети под внимание, основно да бъде преработен, след което го внесете тук и няма никакви проблеми за неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Радев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата единствено като член на Комисията по европейска интеграция. Не зная дали изслушахте внимателно становището на нашата комисия, но там има изключително много и изключително сериозни забележки. В становището е казано, че някои от предложените изменения и допълнения поставят въпроси на несъответствие с политическите ангажименти на българската държава. Параграф 4 на предложения законопроект влиза в противоречие с чл. 41 на Хартата за основните права на Европейския съюз, който прогласява правото на добра администрация. Текстът на § 9 влиза в противоречие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Параграф 32 също противоречи на Хартата за правата на Европейския съюз. Ние всички знаем, че преди няколко месеца Министерският съвет прие стратегия за модернизация на държавната администрация, с която се задължава да осигури ефективна държавна администрация и предсказуемо законодателство на Република България. Ние всички много добре знаем, че в редовните доклади за напредъка на страната особено внимание се отделя на ефективността на държавната администрация и на предсказуемото законодателство.
Когато вчера течеше дебатът в Комисията по европейска интеграция, представителят на вносителя в лицето на госпожа Елкова не прие забележките, направени от нашата комисия. Тя каза, че е склонна да се направи редакция единствено на § 32. Но тези забележки са изключително сериозни и затова аз от трибуната настоявам господин Джебури като заместник-министър – тъй като той вчера закъсня и бяхме приключили вече обсъждането на законопроекта – да изрази отношение по тези така сериозни забележки и да поеме ангажимент пред пленарната зала тези несъответствия, които биха могли да създадат условия за сериозна критика в годишния доклад, да бъдат отстранени преди законопроектът да се гледа в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Други желаещи?
Господин Пирински, заповядайте.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, както споменаха и колегите, изказали се преди мен, по този законопроект се направиха, а сигурен съм и други колеги в пленарната зала могат да направят аргументация на тези принципни възражения срещу предложените текстове. И що се отнася до предложението за процедура за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, и въпроса за срока на данъчните ревизии, и много спорната идея за нормативно закрепване на, не е ясно задължение или право на министъра на финансите да обобщава, тълкува и дава становища по законодателството и данъчната практика и т. н.
Аз не бих искал да отнемам време в пленарната зала, за да развия и своите аргументи в подкрепа на тезите, които прозвучаха. Но въпросът ми е към Вас, а и към господин Ал Джебури, господин председателю. В своето представяне господин Ал Джебури не направи и най-малък опит нито да отговори на въпросите, които бяха поставени в заседанието на Бюджетната комисия и които господин Искров коректно представи в доклада на комисията, нито пък въпросите, които и госпожа Андреева току-що спомена, които са принципни възражения от гледна точка именно на европейската практика, европейския нормативен режим и по-общите основни документи на правоотношенията в Европейския съюз, каквато е да речем Хартата на правата в Европейския съюз.
Господин Ал Джебури повтори от трибуната, че намерението е да се привличат чуждестранни инвестиции, намерението е да се въведе по-добър ред. Това са мотиви, които се съдържат и в самия законопроект. Но, господин председателю, сигурен съм, че и Вие сте се убедил и от предварителното запознаване с материалите и от онова, което беше казано от трибуната, че така предложените текстове просто не постигат тези цели. Нещо повече, те задълбочават възможността и то сериозно я задълбочават от разминаване с целта нормализиране на правния режим, създаване на ясни процедури, както е казано в мотивите - ред и законност. Създават се възможности за субективизъм и произвол с всички произтичащи оттам вече крайно нежелателни практики и последици.
И аз си задавам въпроса: защо все пак се върви и по-нататък в защитата на този законопроект, който след малко ще поставим на гласуване, където мнозинството отново ще упражни своето право на мнозинство просто без да се вникне, че тези текстове не бива да бъдат приемани просто така?
Най-малкото отново възниква въпросът защо в залата не е министърът на финансите? Ние тук се каним да му даваме право да обобщава, тълкува и разяснява, а него го няма. И не знам по какъв начин той ще упражнява едно подобно правомощие без да е наясно със самите въпроси, възникнали при приемането или отклоняването на едни или други норми. Все пак ще си позволя да добавя по същество, към изразените съмнения по тези принципни въпроси, още няколко допълнителни съображения.
По отношение правото на главния данъчен директор по предложение на данъчния орган да разрешава допълнителен срок над трите месеца за извършване на данъчната ревизия. И господин Радев каза, без съмнение това е едно бланково разширяване на възможността да се дава такова продължение по преценка на Данъчна дирекция. И тук принципният спор и онова, с което не съм напълно съгласен с господин Радев, е следното – и по отношение на сроковете на ревизията, и по отношение на евентуалните тълкувания, това не трябва да е правомощие на Данъчната дирекция, защото тя действително е една от пряко заинтересованите страни. А срокът на ревизията, тълкуванията трябва да търсят баланс между безспорната необходимост фискът да е осигурен и също така безспорното право на данъчния субект да не бъде подложен на произволни процедури и в случая със срока на ревизията, и в случая с тълкуванията, при положение че отидем към вариант Данъчната дирекция да тълкува или пък министърът. Това си е право изключително на едната страна да тълкува така, както й изнася на нея. Това по принцип е не неприемливо, а противоречащо на смисъла на една правова държава, в която има различни интереси, които се съчетават на базата на общоприемлива норма, а не диктат на едната страна и произволна практика.
Що се отнася до спогодбите за двойно данъчно облагане. Тук беше казано: подменя се самият принцип. Спогодбата е изключение от принципа за приложението на местното данъчно законодателство и това е смисълът на прякото приложение на тези спогодби. В самите мотиви вносителите се мотивират с това, че чуждестранните лица многократно се обръщат към министерството с искане да се изясни порядъкът или редът за прякото прилагане на тези спогодби. И какво прави министерството? Анулира този принцип и казва: не, ще се прилага непряко. Първо ще си платиш данъка, после ще вървиш да си го търсиш, или първо ще се освидетелстваш, че си правоспособен да се прилага тая спогодба спрямо теб и след това нямаш проблеми. Това е подмяна на принципи и ще бъде атакувана много сериозно. И Министерството на финансите дължи отговор.
Всичките тези аргументи на две-три страници в мотивите, че това е съобразено с европейската практика, че това е по искане на самите инвеститори, че това е, което е необходимо за ред и законност. Както видяхме, самата Европейска комисия на парламента дава точно обратното становище. Министерството не счита за нужно, доколкото разбрах, даже да присъства на заседанието на комисията, нито пък днес в пленарната зала да каже две думи, да оспори това становище на Европейската комисия. Пита се защо се събират тия комисии, защо се хаби цялото това време, пари и средства, ако работим по този начин? Смисълът на една такава дискусия и в комисиите, и в пленарната зала е да се намери все пак работещият вариант.
Господин председателю, без да минавам и по другите въпроси – има нужни неща, свързани с обезпечаване на държавните вземания, принудителното им изпълнение, има въпроси, свързани с участието в търговете, имам предвид търговете за реализация на вземания при вещи, които подлежат на едно или друго изпълнение.
Предлагам едно от двете неща – или министерството да оттегли този законопроект на това заседание и да се създаде една организация, която да позволи да се изработят приемливи текстове, или пленарната зала да гласува "въздържали се" или "против" приемането на този законопроект, ако отговорно изпълняваме задълженията си и седим в тази зала не просто, за да гласуваме механично, а да преценяваме кое може да се приеме и кое - не.
Господин Искров каза, че имало един въздържал се в комисията. Аз се въздържах в комисията след всичко, което чухме, и онова, което и Комисията по европейска интеграция е констатирала, за мен е напълно оправдано и гласуването "против".
Ето защо, господин председателю, оставям въпроса във Вашите ръце как бихте насочили заседанието и, разбира се, към Министерството на финансите най-малкото да се опита да отклони тези възражения и противни становища, които прозвучаха и в комисиите, и в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за реплика, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, репликата ми е по процедура. Протестирам за сетен път срещу внушенията, които се правят от тази трибуна, разбира се, не само от Вас, че мнозинството механично гласува без да влиза в проблематиката.
Господин Пирински, аз много внимателно наблюдавам дискусията, аз съм част от мнозинството. Направи ми впечатление, че господин Манов много внимателно наблюдава дискусията и тепърва ще чуете и нашето мнение по законопроекта. Колегите много внимателно наблюдават дискусията. Нека да не внушаваме, че мнозинството просто ей така, механично, гласува всичко, което се предлага от правителството.
Любен Корнезов (КБ от място): Така е, така е.
Иван Искров: Това не е така. Нека да не внушаваме, че мнозинството няма съответните експертни познания. Не отговаря на истината, най-малкото поради представителността в тази зала. От сто тридесет и няколко човека, от които повечето идват преди година и половина непосредствено от професионалния живот и повечето не са търкали банки, далеч от професионалния живот и да се занимават тук само с политика, все пак се предполага, че има доста повече експерти, които се занимават с конкретната материя.
Михаил Миков (КБ от място): Лъжете го.
Иван Искров: Нека да не се внушава това нещо.
Иначе по-късно ще чуете също от мен, както и в становището на Бюджетната комисия, но аз мисля, че по много неща сме категорично съгласни. Но нека не се внушават тези неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Искров, въпросът ми към Вас е следният: ако не бях поставил въпроса по този начин, който Ви стимулира да направите тази реплика, председателят на Народното събрание неколкократно се обърна към залата за изказвания, изказвания нямаше, смятате ли, че щеше да е по-различна по-нататъшната развръзка на заседанието, освен да се постави на гласуване законопроектът и да бъде гласуван с гласовете на мнозинството? Ако наистина мнозинството и вносителят имаха намерението да влязат в сериозна дискусия, да възразят, да спорят, имаше достатъчно време, достатъчно сериозно поставени въпроси и в изказването на господин Радев, и в изказването на госпожа Андреева във връзка със заседанието на комисията. Нищо подобно не се случи.
Ето защо аз не оспорвам нито професионализма, нито капацитета на народните представители от мнозинството, но има понякога едно малко криворазбрано разбиране, че трябва да се подкрепи нашето правителство – криво или право. Затова поставям по този начин въпроса, без да го изострям, без да го поставям по провокативен начин. ДПК е една от темите, по които не бива да става дума за политическо доверие към правителството в момента, а напротив, самото мнозинство да е най-взискателно неговото правителство да не внася съмнителни, спорни и очевидно недообмислени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Йордан Соколов има думата за изказване.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм насърчен от репликата на господин Искров. Аз лично не мога да подкрепя законопроекта. Ако наистина мнозинството не гласува автоматично и се съобразява със своите експерти, то също не би трябвало да го подкрепи.
Аз искам да се спра на няколко чисто правни аспекта в този законопроект.
Първо, аз не мога да приема основната философия, съгласно която навсякъде правомощията и действията на министъра на финансите всъщност се заместват с правомощия и действия на главния данъчен директор. Просто в целия законопроект има едно сваляне на нивото на съответните държавни органи, които действат в областта на данъчното право – нещо, което не е в полза на другата страна по едно данъчно правоотношение – на данъчните субекти. Защото какви ще бъдат правомощията на министъра? Освен това, че той е министър, че той наистина трябва да изпълнява една функция често пъти на арбитър, неговите актове подлежат на друг вид атакуване или обжалване, отколкото актовете на един по-нисш негов подчинен. Там, където имаме съдебно обжалване, актът на министъра ще подлежи на атакуване пред Върховния административен съд. Акт на един данъчен служител, който подлежи на съдебно атакуване, ще подлежи на обжалване пред по-нисш съд.
На второ място, наистина се разширяват правомощията на данъчните органи за сметка на правата на данъчните субекти. Аз смятам, че всички ние сме за това данъчните задължения да бъдат изпълнявани и държавата да си събира в пълен размер своите данъци, но това може да става и при един добър баланс по отношение на правата на данъчните органи, които действат, и на насрещната страна по това правоотношение – данъчния субект.
Аз съвсем накратко ще се спра на няколко текста, които не мога да приема, които често пъти са доста невинни по съдържание, но наистина много чувствително засягат правата на едната страна по данъчното правоотношение.
Вижте например § 3. В чл. 48 ал. 5 се изменя така: “Съобщение, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана – съвсем правилно – или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението” – това също го приемам. Когато се връчва едно данъчно съобщение на едно лице, то откаже да го приеме, въпреки това то да се счита редовно връчено. Но вижте след това: “В останалите случаи – без да се казва кои са тези останали случаи – съобщението се счита за редовно връчено на датата на връщане на обратната разписка при подателя.”
Първо, връщането на обратната разписка при подателя не е никакъв момент, който може да има отношение към едно връчване на едно съобщение, което се връчва не на подателя, а на насрещната страна.
Второ, какво значи “останали”? Кои са останалите случаи? Останалите случаи ще бъдат всичките, в които всъщност съобщението не е било връчено. И ако съответният пощенски клон върне обратната разписка на подателя, който е изпратил съобщението, без то да е връчено, изведнъж тук законът казва: въпреки това то се счита връчено. Това е абсурдно.
В § 4 беше засегнат този въпрос. Абсурдно е, когато в Данъчно-процесуалния кодекс има срок за извършване на една данъчна ревизия, този срок се окаже недостатъчен, макар че много често той може да се окаже недостатъчен именно защото ревизорът не си върши добре работата, той да бъде продължен, забележете, не от министъра, а пак от главния данъчен директор след мотивирано предложение на органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт вече безсрочно. Може ли да приемем такъв текст в един закон? Има срок за една данъчна ревизия, органът, който трябва да спази този срок, не е успял да го спази и ние му даваме индулгенция вече безсрочно да провежда данъчна ревизия – не три месеца, не един месец, както е по сега действащия кодекс, а години и да казва: аз не съм си привършил данъчната ревизия.
В § 9 беше също засегнат този въпрос. Той съществува и в становището на Комисията по европейска интеграция. Вижте наистина абсурда.
“Чл. 116а. Доходите на чуждестранно лице (забележете, чуждестранно лице), което е местно на държава, с която България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се декларират и облагат при условията и по реда на съответния български данъчен закон.”
Този текст ще противоречи направо на Конституцията. Ако ние нямаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, този текст може да съществува. Но когато ние имаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, трябва да стане това, което се предвижда в тази спогодба. Защото това е текстът на Конституцията. Приоритет пред вътрешното право имат поетите от нашата държава задължения по двустранни международни договори. Представете си една спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предвижда в този случай облагането да става по другия закон, ние с текст в Данъчно-процесуалния кодекс казваме: не, ще се облага по българския закон. Това също е абсурдно.
В § 19 се предвижда: “В случаите, когато мерките по чл. 145, ал. 8, т. 2 и ал. 10 не са поискани от съответния взискател, органът по принудително изпълнение може, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение, да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напуска страната, да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница.”
И сега т. 2: “Да уведомят всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.”

За всички лицензии или разрешения, за чието издаване се изисква да се удостовери, че няма задължения към държавата, съответният молител, който иска да му бъде издаден лиценз или разрешение, представя удостоверение, че не дължи данъци. Защо вместо или наред с това, което всеки лицензиращ орган трябва да изисква, задължаваме всички органи, които издават лицензии или разрешения, да бъдат уведомявани, че данъчният субект Х има данъчно задължение? Давате ли си сметка каква бюрокрация е това? За да се дублира едно нещо, което си съществува и което си действа. Кой има интерес от това?
Подкрепям и доста от другите бележки, не бих искал да ги повтарям и затова смятам, че е по-разумно да бъде изтеглен този законопроект, да се видят направените бележки при дискусията, становищата на водещата комисия, на Комисията по правна евроинтеграция и да се внесе един законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс, който всички ние бихме могли да подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов.
Продължаваме дискусията по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение? Понеже не виждам, искам да помоля заместник-министъра господин Гати ал Джебури да вземе отношение по поставените сериозни критични бележки от господин Муравей Радев, от господин Йордан Соколов и от господин Георги Пирински. Има по какво да се вземе отношение.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина много забележки бяха направени спрямо нашия законопроект. Ще си позволя да кажа, че редица от тях не са приемани от нас и не смятаме, че са правилно насочени спрямо този законопроект. Не бива да забравяме, че всеки един законопроект, включително и този, се изготвя от едно министерство, след това минава на съгласувателна процедура през всички министерства, включително и през министъра за евроинтеграция, които дават своите становища и те са отбелязани преди законопроектът да влезе в Министерския съвет.
Забележките, които бяха отправени, особено от гледна точка на евроинтеграционния процес, не бяха включени в забележките от страна на министъра, отговарящ за евроинтеграцията и смятам, че те не са правилни. Ще дам конкретен отговор защо смятам, че не са правилни, а не само да се каже, че не съответстват на европейското законодателство.
Наистина европейското законодателство изисква да има добра практика в адмнистрацията, включително и в данъчната, но никъде в европейското законодателство не се казва, че под добра практика се разбират кратки срокове или въобще някакви срокове. Въпреки че изменението в закона няма нищо общо със сроковете, бих искал да кажа следното: в цяла Европа, с изключение на Франция, въобще няма срокове за данъчни ревизии. Единствено във Франция има препоръчителен срок от 3 до 12 месеца максимум. Не смятам, че във всички останали страни-членки на Европейския съюз има лоша данъчна практика, дори напротив – обратното.
Факт е, че има много какво да учим и да подобряваме в работата на нашата администрация, най-вече на данъчната администрация, но нека да говорим сериозно и конкретно за нещата, по които правим предложенията.
Параграф 4 не говори за срокове! Сроковете, върху които и в Комисията по бюджет и финанси, абсолютно е прав господин Радев, имаше дълги спорове, не се изменят. Параграф 4 говори единствено и само за това кой дава окончателното разрешение за последното удължаване на срока на ревизиите. Заложеното в миналото министърът на финансите да бъде де факто като арбитър има много логика и ние подкрепяме този подход. Но все пак трябва да си зададем въпроса - министърът на финансите като какъв субект и с какво право излиза с това решение за удължаване? Затова съм съгласен да приемем забележките в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по евроинтеграция и да търсим някакъв компромисен вариант, където главният данъчен директор, съгласувано с министъра на финансите прави последното удължаване, но органът, който законово има право да удължава, това е данъчната администрация и директорът на Главна данъчна дирекция.
Затова между първо и второ четене ще водим разговори с народните представители в Комисията по бюджет и финанси, за да намерим този компромисен вариант, но, пак повтарям, тук не става въпрос за удължаване или изменение на сроковете така, както вече са гласувани от народните представители и залегнали в законодателството.
СИДДО – избягване на двойното данъчно облагане. С това, което сме представили като изменение и допълнение на ДПК, не сме открили колелото, просто сме използвали най-добрата практика в света, която се прилага. Бих си позволил да кажа, че не съм напълно съгласен с това, че тези предложения противоречат на нашата Конституция. Безспорен е фактът, че спогодбите стоят над българското законодателство, но всички спогодби, господин Соколов, казват къде се облагат доходите на чуждестранните лица. С други думи, длъжни сме и отдавна сме закъснели с излизането със законова рамка как ще бъдат облагани тези доходи. Спогодбите само казват къде – в България или в страната, където чуждестранното лице е регистрирано или е резидент. Ако не приемем подобни на тези текстове, които сега се предлагат в измененията на ДПК, ще трябва да влезем в Народното събрание с предложение за 51 законопроекта за прилагане на всяка една от 51 спогодби, които са подписани в страната – нещо, което мисля, че не е най-добрият начин за използване на времето и ресурсите на Народното събрание.
Затова тези текстове, които предлагаме, повтарям, са изцяло съобразени с добрата практика в Европа. Ще бъда по-конкретен, не само да казвам, че това съответства или понякога не съответства на законодателството. Прилагането на СИДДО в различните държави е организирано по различен начин. В повечето държави – Германия, Гърция, Белгия, Франция, Великобритания, Дания, страни, подобни на нашата – Русия, Румъния, по отношение прилагането на СИДДО са предвидени специални разпоредби, меморандуми, указания и други в своето вътрешно законодателство, касаещи процедурата за прилагане на СИДДО по отношение на чуждестранни лица, реализиращи доходи от източник в съответната държава. И какви са тези подходи? Това са два различни подхода. В Дания, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, от 2002 г. и в Австрия и в редица други държави се прилага системата на възстановяване на данъка или така наречената “рифан система”.
Това означава, че данъкът се заплаща в съответствие с местното законодателство, след това чуждестранното лице предявява пред данъчната администрация иск да бъде приложена спогодбата и данъчната администрация преценява дали този данък да бъде възстановен.
В някои държави се прилага и системата на удържане на данък по съответната спогодба, така наречената “ри тейн”-система. Това се прави във Великобритания, отново обаче е важно да се констатира, че единствено и само ако английските данъчни органи преценят, че молбата е основателна, упълномощават платеца да удържи или не данък, така както е предвидено по спогодбата.
Това, което е залегнало в чл. 116е на нашето ДПК, в Англия работи и точно така се прилага. И това е по-модерният начин, това е по-добрият начин, за да можем да улесним чуждестранните лица, не да трябва да си възстановяват данъка, а чрез една стандартна процедура, ограничена в срок, в нашия пример – един месец, данъчната администрация да дава отговор дали може да се прилага или не.
Господин Радев, това, което ние правим в момента, с нищо не се различава от това, което данъчната администрация редица години вече го е правила и го прилага. Ние не сменяме начина на работа. Ние просто го правим по-прозрачен и по-ясен, като вкарваме текстове в самия Данъчно-процесуален кодекс.
Аз познавам много хора, които са се занимавали с инвестиции в страната ни и които са прилагали спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Тези хора имат регламент, влизали са в данъчната администрация, най-вече в големи данъкоплатци, и са постигали именно такива предварителни разяснения, в които данъчната администрация потвърждава, че те могат да прилагат спогодбата и съответно данъкът да не се заплаща, а след това да трябва да бъде възстановяван. Разликата между миналото и днес е, че ние го регламентираме ясно в закон – точно тази процедура, и има яснота как тя ще бъде прилагана, от кого и кога.
Вие зададохте един може би добър въпрос относно това как може да приемем чл. 116е, да дадем предварително съгласие, след това обаче да влезем в ревизия и да отнемем това право.
Изцяло подкрепям този подход и ще обясня защо. Когато се дава предварително съгласие, това значи, че самата инвестиция, самото действие и самият доход не е реализиран. След като той не е реализиран, правят се някакви презумпции, някакви предположения относно точно какво ще стане. На базата на тези предположения, на базата на тази информация, предадена от чуждестранното данъчно лице, данъчната администрация дава или не дава разрешение. Разбира се, че данъчната администрация трябва да има право да отмени своето решение, когато направи проверка, след като вече е извършено плащането и транзакцията. Защото нищо не гарантира, че извършването на сделката ще бъде на 100 процента така, както е било обяснено по време на получаването на разрешението. Или с други думи, ако се получи предварително разрешение и след това бъде извършена сделката, инвестицията и плащанията 100 процента в съответствие с информацията, подадена по време на искането на предварително разрешение, няма спор и няма база за отнемане на това разрешение. Но ако те направят друга сделка, ако бъде направено друго плащане, данъчната администрация трябва да има правото да отмени това предварително решение и да събере неправомерно вече, те наистина са неправомерни, неплатените данъци към бюджета.
По въпроса за министъра на финансите и това дали той ще стане международен консултант или не. В Министерство на финансите ние не претендираме, че откриваме новите неща днес и за първи път в България и в нашето министерство. Ние се възползваме от добрата практика в света, прилагаме я в съответствие с нашата реалност, нашите нужди и изисквания и залегналите в данъчната политика на правителството идеи и принципи, когато правим предложение за изменение на законодателството.
В една Швейцария аз лично съм участвал, когато съм работил за бившия си работодател, в преговори с данъчната администрация, за да се договорим как ще бъде обложен нашият бизнес, каква данъчна ставка ще плащаме, колко работни места ще създаваме.
Тук не става въпрос за това. Тук става въпрос министърът на финансите на Република България да казва какво ще бъде данъчното облагане в съответствие с нашето законодателство. Не да го сменя, не да го променя в определен казус така или иначе, а просто да обяснява как то ще бъде прилагано. Има държави, в които министърът на финансите, както дадох примера с Швейцария, не само че казва как ще бъде прилагано, той води преговори, за да постигне най-доброто за държавата си и да привлече инвеститорите в своята държава, а не в друга.
В много други европейски държави, включая и в Англия, когато се извършва една ревизия, с данъчната администрация и с министъра на финансите се водят преговори, за да има яснота как ще бъде облаган този бизнес и тази дейност.
Това, което ние предлагаме в ДПК, е да дадем възможност ясно и прозрачно в законодателството да бъде казано министърът на финансите как, какви тълкувания и относно кое законодателство ще дава, за да може всеки един инвеститор, независимо дали е чуждестранен или местен, да може да направи своите планове, своите разчети и да знае, че инвестирайки в България, неговите приходи ще бъдат обложени по определен начин, а не днес се облагат по един, а утре се облагат по друг начин. Не днес се облагат по един начин в едно данъчно поделение, друг път се облагат по друг начин в друго.
Приемам, че ние можем да говорим с народните представители в Комисията по бюджет и финанси и да търсим най-добрите начини как тези желания да бъдат изразени. В никакъв случай не приемам обаче изказванията тук, че законопроектът трябва да бъде оттеглен и не възнамеряваме да го оттегляме.
Законопроектът е добър, в него са залегнали принципни неща, които са важни за България и за подобряване на инвестиционния климат, и въобще на икономическия климат в страната ни. Ние ще работим, както и в миналото, това не е нищо ново, това не е специфичен нов подход спрямо този законопроект, заедно с всички народни представители, за да направим законопроекта максимално добър и ясен за всички. Смятаме, че така залегналите текстове вече дават тази възможност, но никога не бихме се отказали от препоръките на народните представители законопроектът да бъде подобрен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Черкезов.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Зам.-министър Ал Джебури според нас не даде отговор на текста на § 9. Ако ние имаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и тя предвижда в случаите на чл. 116а, както е представен, това да става по чуждия данъчен закон, предлаганият текст няма ли да противоречи на Конституцията е първият ми въпрос.
Второ, господин Ал Джебури заяви, че всички спогодби за избягване на двойното данъчно облагане посочват къде ще се плащат данъците, подчертавам – къде, а не как, тоест по кой закон? Как си представя господин Ал Джебури, че един данък, който трябва да бъде платен в Англия, ще бъде платен при условията и по реда на съответния български данъчен закон, както предвижда чл. 116а?
Това са моите въпроси и чакам отговор на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Черкезов.
За реплика има думата господин Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Черкезов, Вие задавате въпроси на господин Ал Джебури, а той преди малко много ясно каза, че не приема. Малко се е объркал господин Ал Джебури. Не сте президент на Република България, за да казвате приемате ли или не. Единствено президентът може да се произнесе по един акт на Народното събрание. Вие нямате качеството да казвате: “В това Народно събрание аз не приемам категорично вашите становища.”
Нашата работа е да обсъждаме тези неща, а не Вие да ги приемате или не. Има кой да го направи. Запомнете тези азбучни истини!
Господин Черкезов, не само къде и как. Господин Джебури Ви казва как, но не само това, което аз казах, а и моите колеги, бихме казали, че това “как” е калпаво. И това калпаво “как” трябва да се промени в по-читаво! За това става дума.
Господин Ал Джебури ви каза преди малко, че данъчната ревизия трябва да отиде, независимо че предварително е дадено някакво становище. Само че изпусна да каже да отиде, за да провери дали онези факти, онези неща, които са били като аргументи и доказателства, че еди-кое си лице има това качество, са се сбъднали или не. Това да го проверява, разбира се, но не да прави данъчна ревизия отново по реда, както за всеки друг субект. Това е малката разлика, на която той не благоволи да отговори. И най-вече за правото на министъра да дава или не становища – не се отговори на въпроса право ли му е или задължение. Аз твърдя, че той има това право и днес. Ако го направите като задължение, регламентирайте го по-точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Няма да давам право на дуплика на господин Черкезов, тъй като това не беше реплика към него, макар да беше под такава форма. Господин Радев майсторски се опита да използва правото на реплика, сръчно го направи, но все пак си пролича.
За изказване има думата господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Аз искам да взема съвсем кратко отношение по § 32 на законопроекта, свързан с правомощието на министъра на финансите: “да анализира, разяснява и изготвя становища по отношение на данъчното законодателство и обобщената данъчна практика”.
Аз мисля, уважаеми колеги, че това поначало е една стъпка в правилна посока. Идеята е добра. Очевидно се цели повишаване на предвидимостта в действията на данъчната администрация, създаване на една по-голяма сигурност пред инвеститорите. Само че в този му вид, в този словесен израз разпоредбата според мен е несъвършена и се нуждае от сериозни корекции.
По-скоро аз мисля, че казаното тук е недостатъчно. Много е важно повишаването на предвидимостта в действията на данъчната администрация да се осигури чрез публикуването на данъчната практика, на практиката на данъчните органи, включително и на указанията, които се дават от по-висшестоящите данъчни органи по тълкуване и прилагане на данъчното законодателство към по-долустоящите данъчни органи.
Уважаеми колеги, цялата тази данъчна практика трябва да бъде направена публично достояние, тъй като това е изключително важно, за да може да се знае какво могат да очакват адресатите на актовете на данъчната администрация от нея. Аз мисля, че в Данъчно-процесуалния кодекс трябва да се предвиди специално задължение на данъчната администрация да публикува своята практика. И тогава наистина становището, тези становища и анализи на министъра на финансите ще намерят своето нормално място, ще се впишат в рамките на тази данъчна практика.
Тук има още един проблем, на които искам да обърна внимание. Тези изявления на министъра на финансите, тези волеизявления поне засега според законопроекта нямат ясен правен статус. Поставя се въпросът те имат ли статус на административни актове и какво ще стане, ако те бъдат оспорени по съдебен ред евентуално? И какво ще стане, ако те бъдат отменени? Тук също има неща, които трябва да се дообмислят и по мое мнение трябва евентуално да се коригират.
С други думи, аз мисля, че между първо и второ четене тези предложения по § 32 относно правомощията на министъра на финансите трябва да се усъвършенстват, да се дообмислят и да се направи една много по-разгърната уредба, целта на която по мое мнение е да бъде това – да повиши предвидимостта, предсказуемостта в действията на данъчната администрация, което е нещо изключително важно за инвестиционния климат в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, репликата ми към Вас е по отношение на Вашата теза, че по принцип тази идея е добра. Нека да се вгледаме коя е тази идея. Идеята е министърът на финансите да “анализира, разяснява и изготвя становищата по данъчното законодателство и обобщената данъчна практика”. Дали министърът на финансите трябва да е този орган, който да извършва тези две функции – тълкуване на законодателството и на обобщената данъчна практика?
Аз смятам, че това не е добра идея по много причини. И онова, което каза господин Ал Джебури, стараейки се да отговори на предишните изказвания и критики, по никакъв начин не убеждава. Вие казахте, че това е и досегашна практика. За съжаление, досегашната практика е точно тази, която трябва да бъде отменена, защото тя създава субективизма, промените и непредсказуемостта, тъй като не знаем един или друг министър как преценява, не знаем в един или друг случай как се оформя неговото мнение. Ако искате, даже обстоятелството, че чуждестранни инвестиции не постъпват, говори, не че трябва да кодифицираме тази практика, както казвате, това, което досега се е правило, да го запишем в закон, а тъкмо обратното – да видим, че целият този процес на тълкуване и изясняване на приложението на законодателството не може да е с някакъв акт – задължителен или не – на министъра на финансите. Това е практика в страни, които нямат изградени процедури за анализиране, тълкуване и усъвършенстване на законодателството. Там се разчита на изпълнителния орган да се ангажира с някакво становище и въз основа на това инвеститорът да счита, че е гарантиран. Не това е гаранцията, която работи в съвременния свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пирински.
Има ли други желаещи народни представители за изказване?
Господин Иван Искров, заповядайте.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да поема от добрия тон, който постави господин Валери Димитров, и да призова да не се драматизира при това обсъждане на законопроекта. Действително някои от преждеговорившите каза, че това е законопроект, от който не могат да се извличат някакви политически дивиденти, така че нека да бъдем по-спокойни и малко по-експертно насочени.
От тази гледна точка аз не приемам също призива да бъде оттеглен законопроектът. Мисля, че господин Радев в самото начало даде едно по-добро предложение – да се вземат предвид всички тези препоръки и думите му буквално бяха: “Тогава без проблеми да бъде подкрепен този законопроект”.

Искам да обърна внимание, че съм съгласен с голяма част от казаното. И неслучайно и в становището на Комисията по бюджет и финанси доста подробно са дадени тревогите, които са изразени по време на заседанието. Казвам още веднъж: съгласен съм – да ме прости господин Ал Джебури – с голяма част от казаното от колегите от опозицията. Очевидно се налага, уважаеми колеги, много внимателно да се прегледа отново новият раздел или глава, който урежда процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като, доколкото разбрах от господин Ал Джебури, касае 51 случая на такива спогодби, които по различен начин уреждат тази материя. И никой – нито отляво, нито отдясно, нито от центъра има интерес чрез някаква недогледана разпоредба да наруши инвестиционния климат. Така че, след като се твърди, че е обобщена най-добрата световна практика, моето предложение е това да бъде доказано между първо и второ четене и в Комисията по бюджет и финанси преди да бъдат подкрепени текстовете за второ четене. Ако не може да се докаже това от вносителя - Министерство на финансите – просто ще помоля действително тези текстове, които будят основателни опасения и в господин Пирински, и в господин Соколов, и в господин Радев, и в госпожа Кина Андреева, да бъдат оставени за едно следващо изменение. Доколкото знам, през юни или юли ще влезе ново изменение на НПК във връзка със задачите, които има да решава пред себе си Националната агенция по приходите. Така че няма защо да бързаме.
По отношение на няколко пъти дискутираното тук правомощие на министъра на финансите да издава указания или по-точно казано: “Анализира, разяснява и изготвя становища по отношение на данъчното законодателство и обобщената данъчна практика на потенциални чуждестранни и местни инвеститори” – действително като че ли текстът в случая не е много коректен. И то най-малко поради две причини. Едната причина – безспорно добър е стремежът на вносителя да търси някакво уеднаквяване на практиката. Но, от една страна, аз не съм юрист, но тук действително не се даде отговор на въпроса това право ли е или задължение. И това става ли някакъв административен акт, тъй като това ще е някакво становище със силата на някаква наредба, на пояснение. И какво става утре, ако веднъж сте дали на една голяма мултинационална компания такова становище и се е ангажирал лично министърът на финансите, ако утре данъчната администрация в ревизионен акт или по някакъв друг начин констатира друго. И трето, ако по трети начин се произнесе административният съд. Кое ангажира страната, тъй като едно такова становище пряко може да ангажира страната като страна по тази спогодба, откъдето идва тази компания. И кой поема ангажиментите?
И второ, министърът на финансите, уважаеми колеги, е юридическото лице. През министъра на финансите – който и да е той, нямам предвид сегашния, бъдещия или миналия, който и да е министър на финансите – през него минават няколко папки на ден и той подписва стотици документи на седмица. Дали пък измествайки това правомощие от ГДД, тъй като, както тук обясни господин Радев, ГДД и сега има такава практика да пуска окръжни, с които да решава такива казуси, дали пък по този начин не може да се застраши прозрачността? И кой поема после отговорност за изготвянето на съответното становище? Казвам лично мнение, то не е на Комисията по бюджет и финанси, но аз предпочитам тази отговорност да си я има главният данъчен директор, тъй като той познава практиката, той обобщава и няма нужда – който и да е той, нямам предвид господин Попов – да се крие зад министъра на финансите. Има си Интернет, има бюлетини на Министерство на финансите, има достатъчно начини, по които Главната данъчна дирекция трябва да прави предсказуемост в своите действия, да допринася за тази предсказуемост. С което тя би могло да обобщава практиката. Така че идеята е интересна, но според мен би трябвало да бъде прецизирана и тук също подкрепям колегите.
Има много добри текстове, разбира се, затова ще подкрепя този законопроект и ще пледирам и колегите да подкрепят законопроекта, но има и други текстове, които действително най-малкото предизвикват въпросителни. Искам тук да кажа едно мое собствено виждане по отношение на разширяване на правомощията на данъчната администрация.
Уважаеми колеги, през последните няколко години, може би от 2000 г., това продължи и през мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, постоянно се разширяват правомощията на данъчната администрация. Аз тук не казвам това добро ли е или лошо. Но моето твърдо убеждение е, че продължаване на правомощията и удължаване, разширяване на правомощията следва да има тогава, когато данъчната администрация, която и да е тя, покаже, че достатъчно добре използва и сегашните си правомощия. Този дебат го водим тук вече доста месеци. Това беше дебатът за глобите. Как така ще се увеличават глобите, а в същото време пада събираемостта, например?
По същия начин ви давам тук конкретен пример за § 16. Какво се казва в него? “Длъжникът е длъжен да оказва съдействие на органа по принудително изпълнение и при упражняване на правомощията му, като му предоставя информация относно имуществото и доходите си и осигурява достъп до помещенията, в които се намират вещите, срещу които е насочено принудителното изпълнение в предвидените в този кодекс случаи”. Питам кому е нужен този текст? Защо се предлага? И в момента, ако длъжникът не изпълни доброволно искането от публичния изпълнител, има достатъчно правомощия по чл. 241 за претърсване, за изземване и т.н. Кому са нужни такива декларативни текстове, които просто дразнят инвеститорите, дразнят данъкоплатците? Мисля, че при обсъждането в комисията някой каза, че този текст е едва ли не да поискаш от осъдения да си купи въжето и да си сложи примката.
Действително има текстове, които биха могли да бъдат подобрени, други да отпаднат, но като цяло законопроектът, според мен, твърдо би следвало да бъде подкрепен.
Това, с което искам да завърша, е казаното от няколко от преждеговорившите колеги. Дразнещо е, колеги, когато текстове, които са обсъждани тук в продължение на часове, обсъждани в Комисията по бюджет и финанси или в която и да е друга комисия, отново се предлагат. Прословутият § 4 с ревизиите. Действително, господин Ал Джебури, Вие не предлагате удължаване на сроковете. Вие предлагате просто снижаване на отговорността. Това е смисълът на казаното от Муравей Радев. Той също не твърди, че предлагате да се вдигне от 4 на 6 месеца. Но това предполага, че се създава възможност на по-ниско ниво, ако щете чисто на колегиален принцип, тъй като това са колеги – главният данъчен директор, неговите заместници, другите чиновници около него – се създава възможност за едно удължаване на тези срокове. Именно затова въведохме тук този принцип – отговорността за дълги ревизии, за възможност за тормозене на ревизираното лице да бъде поемана от публичното лице. А публичното лице е министърът на финансите. И той, когато подписва такива щекотливи документи, би трябвало много внимателно да пита главния данъчен директор или съответния ресорен заместник-министър защо се предлага, кое налага ревизията да бъде удължена с още седем месеца. Не че няма това право. Това е смисълът и по тази причина е дискутирано часове наред в Народното събрание. Предлагаме този параграф да отпадне. И няма защо да търсим някакво междинно решение, каквото вие предлагате – да било от главния данъчен директор, но съгласувано с министъра. Това е пак същото. Тоест да се търси гърба на министъра, подкрепата на министъра и в същото време да се сваля компетенцията на по-ниско ниво.
Останалите текстове, уважаеми колеги, напълно споделям и подкрепям и смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен. Ако желаете, бихме могли да удължим срока за предложенията с още една седмица или колкото пожелаете между първо и второ четене, за да намерим най-добрите решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Предстои първото гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс с вносител Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
Моля, гласувайте!
Гласували 172 народни представители: за 87, против 58, въздържали се 27.
Законопроектът се приема.
Господин Радев, заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Аз смятам, че голяма част от народните представители съзнават добрата воля на опозицията да направим добър закон – закон, който да помогне за присъствието на по-сериозни чуждестранни инвеститори. Затова смятам, че е необходимо да прегласуваме това решение и да дадем възможност на вносителя.
Не е възможно кърпене между двете четения. Тук става дума за философия. Тази философия и замисълът, който е добър, са облечени по един безподобен начин. Нека вносителят да помисли малко по-задълбочено и да ни предложи в Комисията по бюджет и финанси – там, където се разглеждат експертно тези неща, да приемем един по-добър модел и да го гласуваме после без никаква съпротива в пленарната зала.
Официално правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване на законопроекта.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
Моля, гласувайте!
Гласували 206 народни представители: за 105, против 89, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение – господин Иван Искров.
Иван Искров (НДСВ): Господин председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По удължаването на срока за предложения между първо и второ четене с една седмица има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение за удължаване на срока!
Гласували 184 народни представители: за 160, против 11, въздържали се 13.
Приема се.
С това приключихме разглеждането на тази точка от дневния ред.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС с вносители Министерският съвет и народният представител Бойко Рашков.
Госпожо Мингова, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДИК Анелия Мингова: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо ще направя едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Приема се. Поканете заместник-министър Марио Димитров в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “На редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет и от Бойко Рашков.
На заседанието присъстваха господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, господин Железчев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Раймундов и доц. Никола Манев от Върховната касационна прокуратура, господин Камен Михов и господин Кирил Иванов от Апелативна прокуратура – София, господин Румен Георгиев от Националната следствена служба, господин Румен Ненков – заместник-председател на Върховния касационен съд, госпожа Капка Костова – председател на Съюза на съдиите в България, господин Христо Странджански – председател на Военно-апелативния съд – София, проф. Екатерина Трендафилова от Консултативния съвет по законодателството и госпожа Даниела Доковска от Софийския адвокатски съвет.
От името на вносителя – Министерския съвет, господин Марио Димитров изложи основните положения от предлагания законопроект.
На първо място беше обоснована обществената необходимост от приемането на изменения и допълнения в действащия НПК. Предлаганите изменения и допълнения се налагат от противоречията в действащия закон, най-вече породени от прибързаните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, гласувани и приети в края на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание. Несъответствията създадоха противоречива съдебна практика. От друга страна някои от направените промени доведоха до изключително забавяне на процесуалното развитие, което противоречи на изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи за приключване на делото в разумен срок и намалява ефективността на производството. Забавянето в някои случаи е до степен да бъде обезсмислено напълно осъществяването на наказателната отговорност поради създадената законова възможност да изтече тъй наречената абсолютна давност.
Основните промени, предлагани със законопроекта, са:
- промените, свързани с възстановяването на нормалното развитие на наказателното производство, като при това се гарантират правата на участниците в него. С оглед постигане на процесуална бързина се предвижда някои престъпления от общ характер с по-ниска степен на обществена опасност, съответно по-леко наказуеми, да се преследват по тъжба на пострадалия до прокуратурата, като обаче образуваното производство е от общ характер и не може да бъде прекратено по искане на тъжителя;
- осигуряване на разумен срок на наказателното производство по смисъла на Европейската конвенция, като законопроектът предвижда възможност за обвиняемия да поиска от съответния първоинстанционен съд делото му да бъде разгледано от съда, ако от повдигането на обвинението за тежко престъпление са изминали три години, а в останалите случаи – две години;
- на следващо място, възстановяване на някои отменени разпоредби, като например невъзможността да се атакуват по касационен ред определенията на въззивния съд по мерките за неотклонение в досъдебното производство;
- отмяна на измененията в полицейското производство, които го формализираха излишно и създадоха предпоставки за допускане на нарушения и с това го забавиха;
- на следващо място, провеждане на разпит на служител от Министерството на вътрешните работи, който непосредствено ръководи друг служител, работещ под прикритие;
- отпадане на възможността за предявяване на граждански иск в досъдебната фаза на наказателното производство;
- предвид спецификата на предвидените в Наказателния кодекс компютърни престъпления, се налага и в НПК да се предвидят специални правила за разкриването и разследването;
- в разделите “Предаване на лица, извършили престъпление” и “Правна помощ по наказателни дела” се правят допълнения, насочени към създаване на вътрешноправен механизъм за предаване на лица и оказване на правна помощ на международни наказателни съдилища, чиято юрисдикция е призната от Република България.
Народният представител Бойко Рашков представи основните моменти, мотивирали го да внесе законопроект за изменение и допълнение на НПК. Сред тях като най-важни той открои отсъствието на правни норми, които обективно да водят до ускоряване на наказателното производство и неговото по-бързо приключване. Същевременно той изрази някои несъгласия относно законопроекта на Министерския свет, в който са предвидени правни норми, които ще имат негативни последици според него в правната действителност и в практиката. Стоят нерешени редица проблеми в Наказателно-процесуалния кодекс, които имат отношение и с регламентиране на съдебните органи в Закона за съдебната власт. Според господин Рашков в проекта на Министерския съвет не е направен опит да се приведе в съответствие НПК в неговите особени правила с измененията и допълненията в Закона за отбраната и въоръжените сили. С внесения от него законопроект е направен опит да се съкратят доколкото е възможно някои срокове за произнасяне на органите на съдебната власт, като е помислено за времето, което изтича от момента на постановяването на решението от първоинстанционния съд до обжалването в апелативна инстанция и по-късно – в касационния съд.
В последвалата дискусия изказвания за принципната подкрепа на представените законопроекти направиха господата Ненков, Железчев, Странджански, Иванов, Манев, Георгиев, госпожа Костова, госпожа Доковска и госпожа Трендафилова. Госпожа Доковска изрично подчерта, че правителственият законопроект заслужава специални адмирации за много от текстовете си. Те способстват за ускоряване на производството, като премахват излишни и вредни норми, приети в последните дни от действието на предходния парламент. Този закон, който беше подготвен и приет като изменение в НПК през 1999 г., като промените влязоха в сила през 2000 г., на два пъти получи одобрението на Венецианската комисия и беше постигнато синхронизиране на нашия НПК в най-голяма степен със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
В тази насока например са представените в законопроекта предложения за опростяването на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, създаване на възможност за ограничаване на неразумната продължителност на досъдебната фаза на процеса, намаляване на излишния формализъм на полицейското производство. Изрази се подкрепа на почти всички предложени промени в законопроекта на Министерския съвет. Това са промените в чл. 237 и 344, промените в чл. 409 и следващите. Това, което също безусловно се подкрепя, са промените в института на споразумението. С промените от 2001 г. значително намаляха възможностите за постигане на споразумение, а това беше един институт, който за около година и половина съществуване се доказа като добър начин за приключване на голям брой наказателни производства.
Подкрепи се също създаването на така нареченото производство от публично-частен характер, като се изказа становище, че е добре да се помисли този вид производство да се приложи по отношение и на други състави от Наказателния кодекс.
По-голямата част от участниците в дискусията изразиха подкрепа за разпоредбата на предложения чл. 239а, тоест за възможността обвиняемият да поиска делото му да бъде внесено в съда за разглеждане след изтичане на предвидения срок. Същевременно се изказаха опасения за възможни действия на органите на досъдебното производство, целящи заобикаляне на закона и практическото му неприложение. Подкрепа получи и премахването на възможността да се предявява граждански иск от пострадалия в досъдебното производство. Не на последно място се подкрепи и идеята от правителствения законопроект за отмяна на чл. 185 от НПК със съображения, че всъщност по този начин се регламентира една превантивна дейност на прокуратурата. А както е известно, наказателният процес е вид държавна дейност, следваща извършено престъпление, тоест трябва да е извършено едно престъпление, за разкриването на което, за разобличаване на виновния и неговото наказание започва наказателният процес.
Бяха направени и някои забележки по представените законопроекти.
Бележки относно внесения проект от Министерския съвет:
- относно промяната в подсъдността на военизираните служители на Министерството на вътрешните работи;
- относно разпита на свидетел под прикритие. По това предложение се изразиха много сериозни съмнения в посока посегателство по отношение на основни принципи на доказателственото право на наказателния процес. Тази процесуална уредба поставя редица проблеми относно допустимостта, достоверността и доказателствената стойност на събраните по този ред данни. От друга страна се изрази опасение, че се нарушава и принципът за непосредственост в наказателното производство. Не е ясно как съдът ще извършва преценка на допустимост на свидетелски показания на ръководителя на този агент, след като няма да разполага с дадените от последния писмени сведения. Беше подчертано, че ако вносителят държи на тази идея, би трябвало да направи много по-прецизна регламентация, значително да се стесни приложното поле на този институт, като при това бъде ясно регламентирано в закона за кои престъпления и по какъв ред то ще се прилага.
Възрази се също и срещу предложението за отмяна на разпитите пред съдия в досъдебното производство.
Едно друго съществено възражение е относно промяната и предложението за отмяна на съдебния контрол по чл. 108 при връщане на веществените доказателства.
Основните бележки по законопроекта, внесени от народния представител Бойко Рашков, бяха следните:
Неприемлива изглежда идеята наказателният процес да се движи, без да е задължително да се явява подсъдимият, тъй като трябва да се осигури присъствието на обвиняемия с оглед разкриването на истината. Освен това, личността на подсъдимия също е предмет на доказване, което не може да бъде пренебрегнато.
Възражение се представи и относно предложението на господин Рашков за премахване на досъдебния разпит пред съдия; относно промяната в чл. 152а и 152б. Българският законодател, следвайки прецизния регламент в Европейската конвенция, възпроизвежда тези два различни института на съдебен контрол. Затова е недопустима някаква симбиоза между два различни по своята същност видове съдебен контрол. Различни са предпоставките, различни са и последиците на тези два института на съдебен контрол. Ако би се възприело предложението на господин Рашков, биха се нарушили изискванията на Европейската конвенция.
Някои от участниците в дискусията изразиха по-различни становища от преобладаващите. Така например господин Железчев, като заместник-министър на вътрешните работи, подчерта, че подкрепя по-голямата част от направените предложения, изразявайки подкрепа за критикуваните текстове за разпит на агент под прикритие и за девоенизацията. Същевременно той възрази срещу направеното предложение за възможност да се прекрати наказателното производство, представено в § 339 от законопроекта на Министерския съвет.
Принципни възражения срещу представените законопроекти направи господин Раймундов, който намира, че има явно несъответствие между декларираните намерения в мотивите и това, което е отразено в текстовете. Става въпрос за нормите, които изключват участието на пострадалия в досъдебното производство, нормите, които възлагат на прокурора да изменя мярката от задържане под стража в по-лека, тъй като според европейското законодателство прокурорът не може да изпълнява съдебни функции. Основно възражение господин Раймундов посочи срещу предлагания чл. 239а, тъй като това създава възможност за едно формално приключване на процеса, от което никой няма интерес, с изключение на подсъдимия.
Господин Раймундов изрази резерви и спрямо промяната на чл. 146, ал. 2, която предвижда, че мярката за неотклонение задържане под стража може да се вземе едва тогава, когато бъде издирен обвиняемият. Това е в противоречие с Европейската конвенция за екстрадиция, където е казано, че без заповед за законен арест екстрадиращата страна не може да издирва и не може да екстрадира никого.
Нееднозначна оценка от участниците в дискусията беше дадена и относно предложението за отпадане на разпита пред съдия в досъдебната фаза, тъй като практиката до този момент сочи, че тези разпити са чисто формални. В същия смисъл беше и изказването на господин Манев. Той посочи и друга неблагоприятна последица от въвеждането им през 1999 г. Обвиняемият или защитникът не могат еднозначно да инициират извършване на разпит пред съдия. По този начин се оказва, че това е предоставено като възможност на обвинението в лицето на прокурора и следователя, но не е еднозначно предоставено на обвиняемия и неговия защитник.
Народният представител Йордан Соколов в последвалата дискусия изрази становището на народните представители от ОДС, което се свеждаше до това, че те няма да подкрепят нито един от двата предложени законопроекта. Според господин Соколов и двата законопроекта остават само в сферата на добрите намерения, без те да са залегнали в законопроектите в конкретните им разпоредби. Господин Соколов сподели, че изказаните интересни и критични бележки от присъстващите на заседанието не могат да бъдат съобразени между първо и второ гласуване, тъй като те излизат извън обхвата на предложените законопроекти. По отношение, обаче, на отправените конкретни бележки той изрази съгласие – според него те са основателни – като например опитът да се промени подсъдността по отношение на военизирани все още органи на Министерството на вътрешните работи. Господин Соколов изказа сериозни резерви спрямо предлаганата правна фигура за разпит на началника на агент под прикритие. Спорен е също според него и § 44 – разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия в сроковете, предвидени в този параграф. Според него такива срокове трябва да има, но това предполага конституционни промени.
Народният представител Дончева от името на Коалиция за България изрази становището, че подкрепя по принцип и двата законопроекта, като същевременно се съгласи с всички критични бележки, изказани в хода на дискусията. Според нея няма пречка да се направят допълнителни предложения в предлаганите законопроекти, което само ще допринесе за тяхното подобряване.
Народният представител Ралчев подчерта, че конструктивният подход към предлаганите законопроекти е абсолютната предпоставка за постигане на целите на бързо и ефикасно наказателно правораздаване. Промяната на един закон изисква три условия, които в случая са налице: обществена и законова необходимост и наличието на политическа воля. Тенденциите, които са заложени в законопроекта, следва да бъдат подкрепени, като същевременно е очевидно, че могат да бъдат направени корекции между първо и второ гласуване.
Народният представител Мингова изрази становище в подкрепа на двата законопроекта, като подчерта, че отчетените в хода на дискусията слабости ще бъдат взети предвид при обсъждането и приемането на законопроектите, особено като се има предвид изискването в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за обединяването им в един общ законопроект.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 12 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет и от народния представител Бойко Рашков.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция. Кой ще представи това становище? Господин Даниел Вълчев – председател на комисията, го няма.
Госпожа Мария Ангелиева – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Наказателно-процесуалния кодекс, № 202-01-76,
внесен от Министерския съвет на 06.11.2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12.02.2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. На заседанието присъстваха господин Марио Димитров - заместник-министър на правосъдието, госпожа Юлия Митева и госпожа Юлия Меранзова, експерти в Министерството на правосъдието. Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров.
Първо, предлаганите изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс имат за цел усъвършенстването на нормативната уредба на наказателния процес и привеждането му в по-пълно съответствие с европейските стандарти в наказателното производство. Някои от промените са наложени и от необходимостта от изпълнение на задължения, произтичащи за българската държава от международни договори, подписани или ратифицирани след последните изменения на НПК – Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, приета от Народното събрание на първо гласуване на 01.10.2002 г. и Римския статут на Международния наказателен съд, обн., ДВ, бр. 31 от 2002 г.
Второ, правната уредба на отношенията, свързани с реда, по който се осъществява наказателното производство, не е регламентирана с нарочни правни актове на институциите на Европейския съюз, следователно не се налага преценка на съответствието на предложените промени с нормите на acquis communautaire.
Такава преценка следва да се направи само по отношение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, доколкото всяка промяна на националното законодателство е обвързана със задължението за удовлетворяване на политическите критерии за членство в Европейския съюз, основно място сред които заема спазването на правата на човека. Същевременно чл. 6, ал. 2 от Договора за Европейския съюз посочва, че Европейският съюз зачита основните права така, както те са гарантирани в Конвенцията и както те произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки, като общи принципи на правото на Общността.
Значителна част от промените са насочени към спазване на задължението за гледане на делото в разумен срок, произтичащо от чл. 6, ал. 1 от Конвенцията. Такива са например промените, които водят до отпадане на възможността за предявяване на граждански иск в досъдебното производство и за спиране на наказателното производство от прокурора при продължително отсъствие на свидетел извън пределите на страната. Към същия правен ефект са наложени и разпоредбите, с които се възстановяват някои правни положения в регламентацията на полицейското производство, дознанието и споразумението, съществували до изменението на НПК от 2001 г.
Редица промени в частта за съдебното производство целят да внесат по-голяма точност и яснота на някои разпоредби, приложението на които е довело до противоречиво тълкуване и спорна съдебна практика. Същият извод може да бъде направен и по отношение на регламентацията на съдебния контрол върху мярката за неотклонение “задържане под стража” както в досъдебното, така и в съдебното производство. По този начин се отговаря на изискването на Конвенцията за определено качество на закона, изразяващо се в яснота, точност и достъпност.
Въпреки високата степен на съответствие с европейските стандарти за наказателното производство, някои от предложените текстове налагат преосмисляне на заложените в тях идеи.
По отношение на § 15 от законопроекта.
Предлаганата нова правна фигура на “служител под прикритие” влиза в противоречие с два основни принципа на справедливия процес, закрепени в чл. 6, ал. 1 и ал. 3, буква “d” от Конвенцията, а именно съдът лично и непосредствено да възприеме доказателствения материал по делото и обвиняемият да участва в разпита на свидетели, даващи показания срещу него.
Европейският съд по правата на човека е приел в редица свои решения, че използването на показания на служители под прикритие е позволено само доколкото отговаря на някои изисквания. Такива са изискванията на обвиняемия да бъде предоставена адекватна и подходяща възможност да зададе въпроси на този свидетел по времето, когато последният депозира показанията си или в един по-късен етап от процеса. Друго изискване е националният съд да има възможност да провери надеждността и достоверността на анонимните показания. В този смисъл са решенията на съда по делата Костовски срещу Холандия от 20 ноември 1989 г., Виндиш срещу Австрия от 27 септември 1990 г., Луди срещу Швейцария от 26 май 1992 г., делото Дорсън от 26 март 1996 г. и други.
В решението си по делото Ван Мехелен срещу Холандия, постановено на 23 април 1997 г., съдът в Страсбург е приел, че използването на показанията на полицейски служители под прикритие трябва да се ограничи само при наличието на изключителни обстоятелства. Съдът е обърнал внимание, че положението на тези служители е по-различно от това на незаинтересувания свидетели или пострадалото лице, тъй като те носят общо задължение да се подчиняват на държавните органи и обикновено имат връзка с обвинителната власт.
По отношение на § 18 от законопроекта.
Законопроектът предвижда отмяна на съдебния контрол върху отказа на прокурора да върне веществено доказателство преди приключване на наказателното производство.
Конвенцията гарантира на всяко лице достъп до съд за защита на неговите граждански права и интереси. Изземването на веществените доказателства до приключване на наказателното производство съставлява посегателство върху правото на собственост, гарантирано от чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията. Ето защо гражданите следва да имат достъп до съд, който да прецени дали наложената ограничителна мярка по отношение на индивидуалното право на собственост се балансира от значимостта на обществените интереси, които защитава.
По отношение на § 52 от законопроекта.
Произнасянето на съдията-докладчик по исканията относно всички мерки за неотклонение в открито заседание надхвърля изискванията на Конвенцията. За да бъдат удовлетворени критериите на чл. 5, ал. 4 от същата, достатъчно би било такава процедура да бъде предвидена само по отношение на мярката за неотклонение “задържане под стража”. Въпросът за целесъобразността на подобна промяна подлежи на преценка от водещата комисия.
По отношение на § 53 от законопроекта.
Предлаганата разпоредба съдържа процесуални гаранции за упражняване на правото на съдебен контрол върху мярката за неотклонение в съдебната фаза на процеса.
За разлика от останалите мерки за неотклонение, съдебният контрол върху най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража” следва да бъде подчинен на изискванията на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията и да съдържа адекватни гаранции за състезателност на процеса. Като е разгледал българските процедури за осъществяване на такъв контрол върху мярката за неотклонение “задържане под стража” в решението си по делото Илийков срещу България, постановено на 26 юли 2001 г., съдът в Страсбург е обърнал внимание, че произнасянето на българския съд в закрито съдебно заседание не осигурява достатъчна равнопоставеност на прокурора и обвиняемия и нарушава Конвенцията.
С оглед съблюдаване на тези изисквания националният съд трябва да се произнесе по въпроса за мярката за неотклонение “задържане под стража” в открито съдебно заседание с участието на прокурора, подсъдимия и неговия защитник и това трябва да бъде посочено изрично в предлагания текст на чл. 268а.

Законопроектът създава вътрешноправен механизъм за изпълнение на задължения, произтичащи за българската държава от два международни договора, подписани или ратифицирани след последните изменения на Наказателно-процесуалния кодекс:
Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, приета от Народното събрание на първо гласуване на 1 октомври 2002 г. Глава втора на конвенцията съдържа процесуално-правни задължения за държавите – страни по нея, изразяващи се в създаване на правомощия и производства, необходими за разследване на компютърните престъпления. Законопроектът постига изпълнение на тези задължения, като предвижда специални правила за разследване на този нов вид престъпления и регламентира правния режим на нови видове веществени доказателствени средства, необходими за тяхното разкриване и доказване.
Същевременно чл. 16 от същия международен договор изисква предприемане на мерки, които да задължат лицата да запазят и съхранят неприкосновеността на компютърните данни при съответно разпореждане на компетентните органи. Предлаганият текст на чл. 133а от законопроекта създава задължение за запазване на такива данни, но не съдържа процесуални гаранции за неговото спазване.
Това частично несъответствие с конвенцията би могло да бъде отстранено, като се предвидят подходящи санкционни мерки на процесуална принуда, например глоба.
Римският статут на Международния наказателен съд, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 31 от 26 март 2002 г. Част девета на Римския статут създава общо задължение за държавите – страни по статута да оказват пълно сътрудничество на Международния наказателен съд при разследването и наказателното преследване на престъпленията от негова компетентност. Законопроектът постига изпълнение на задължението за сътрудничество, като създава вътрешноправен механизъм за предаване на лица и оказване на правна помощ на Международния наказателен съд.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2002 г., като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Вносителите желаят ли да вземат думата? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Реформата в наказателно-процесуалната система е съществена и неотменима част от цялостната и успешна реформа на съдебната система. Действащият Наказателно-процесуален кодекс от 1974 г. е предмет на многократни изменения и допълнения, като особено интензивна е законотворческата дейност след промените в България от 1989 г. Наказателно-процесуалният кодекс бе един от първите закони, който още в началото на 1990 г. беше изменен и допълнен. Последваха редица други промени – в 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2001 г. Като правило те бяха спорадични, често противоречиви или взаимно изключващи се, което породи дисхармония в наказателно-процесуалната система като цяло. В определени случаи законодателят се колебаеше между крайно противоположни идеи, без да постига балансирано решение на проблемите.
С предлаганите сега изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс се прави поредната крачка към изграждане на такава наказателно-процесуална система, която да е съобразена с новото място на България в международната общност и да е адекватна на променената структура и състояние на престъпността.
Предложените изменения и допълнения се налагат преди всичко от противоречията в действащия закон, които се породиха от прибързани промени в НПК, гласувани и приети от Тридесет и осмото Народно събрание в последното му заседание без задълбочен дебат. Несъответствията доведоха и до противоречива съдебна практика. От друга страна, редица от направените промени доведоха до изключително забавяне на процесуалното развитие, което противоречи на изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи за приключване на делото в разумен срок и намаляване на ефективността на производството. Забавянето в някои случаи е до степен да бъде обезсмислено напълно осъществяването на наказателната отговорност поради създадената законова възможност да изтече така наречената абсолютна давност. Ето защо промените, свързани с възстановяване на нормалното развитие на наказателното производство и неговото ускоряване, като при това се гарантират правата на участниците в него, са особено наложителни. Допълненията и измененията, които ще допринесат за ускоряване на производството, са в следните посоки.
Първо. С оглед постигане на процесуална бързина и икономия и облекчаване дейността на прокуратурата в съответствие с вече действащите от 1 октомври 2002 г. промени в Наказателния кодекс се предвижда някои престъпления от общ характер с по-ниска степен на обществена опасност, респективно по-леко наказуеми, да се преследват по тъжба на пострадалия до прокуратурата, като обаче образуваното производство е от общ характер и не може да бъде прекратявано по негово искане, в смисъл, на подателя на молбата. Този частно-публичен по своя характер институт е традиционно познат на българския наказателен процес още след Освобождението.
Второ. За осигуряване на разумен срок на наказателното производство по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи законопроектът предвижда възможност за обвиняемия да поиска от съответния първоинстанционен съд делото му да бъде разгледано от съда, ако от повдигане на обвинението за тежко престъпление са изминали 3 години и 2 години във всички останали случаи.
Трето. Пестеливата уредба на някои нови решения на законодателя създаде неяснота за правоприлагащите органи и породи противоречива практика. Това обосновава необходимостта от възстановяване на някои отменени разпоредби, като например невъзможността да се атакуват по касационен ред определенията на въззивния съд по мерките за неотклонение в досъдебното производство.
Четвърто. Предлага се отмяна на разпоредби, които блокираха доказали своята полезност институти като например споразумението. Споразумението беше въведено като важна крачка на законодателя към разтоварване на системата и бързо решение на материално-правното отношение между държавата и извършителя.
Пето. Измененията в полицейското производство го формализираха излишно, създадоха предпоставки за допускане на нарушения и с това го забавиха, което противоречи и на традиционното разбиране на българския законодател за регламентиране на бързо и резултатно полицейско разследване. Това налага те да бъдат отменени.
Шесто. Предлагат се и някои промени, които са наложени от практиката по наказателни дела. В тази посока най-същественото предложение е за отпадане на възможността за предявяване на граждански иск в досъдебната фаза на наказателното производство. Запазва се обаче правото да се иска и допуска от съответния първоинстанционен съд обезпечение по реда на Гражданско-процесуалния кодекс за евентуален бъдещ иск в наказателното производство.
Втората голяма група главни допълнения се налагат от задълженията на Република България във връзка с редица конвенции и международни договори, вече ратифицирани или чиято ратификация предстои.
В изпълнение на Конвенцията за престъпления в киберпространството в Наказателния кодекс е въведена специална нова глава “Компютърни престъпления”. Предвид спецификата на тези престъпления се налага в Наказателно-процесуалния кодекс да се предвидят специални правила за разкриването, разследването и доказването им. Предлаганите допълнения са свързани, на първо място, с признаването на записите върху носител на компютърни информационни данни за веществени доказателствени средства при фиксирано приложно поле на допустимостта им, бързото запазване и съхранение на компютърни информационни данни и данни за трафика на преминаващи през компютърната система съобщения по искане на органите на досъдебното производство и от съда, претърсването и изземването на тези данни при законоустановен съдебен контрол.
На следващо място, във връзка с втория Допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси се предлага провеждане на разпит на служител от Министерството на вътрешните работи, който непосредствено ръководи друг служител, работещ под прикритие, относно факти и обстоятелства от съществено значение за делото, които не могат да бъдат доказани по друг начин. Този разпит се предвижда като допълнителна възможност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс да се установят тези факти и обстоятелства.
В разделите “Предаване на лица, извършили престъпление” и “Правна помощ по наказателни дела” на глава двадесет и втора се правят допълнения, насочени към създаване на вътрешноправен механизъм за предаване на лица и оказване на правна помощ на международни наказателни съдилища, чиято юрисдикция е призната от Република България. Задълженията за съдебно сътрудничество с посочените международни юрисдикции произтичат по силата на Римския статут на Международния наказателен съд и Резолюция № 827 от 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН.
Във връзка с предстоящата девоенизация на служители на МВР се предлага и промяна в подсъдността на престъпления, извършени от тези служители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър. Да знаете, че този, който стои на този стол, се нарича председател.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Моля за извинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не става въпрос за мен, но и други сядат на този стол. Просто за сведение, защото някои казват “председателствуващ”. Съгласно правилника тук е “председател” или “госпожо председател”. Тъй като ми направиха знак от залата, когато стана този инцидент, бях длъжен да кажа.
Заповядайте, господин Рашков.
Бойко Рашков (КБ): Сега ще поправим управляващите.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Както стана ясно на народното представителство, има внесени два проекта – на Министерския съвет и от Парламентарната група на Коалиция за България. Очевидно е за тези, които познават и двата проекта, че няма конфликт по основните проблеми, които се поставят, и целите, които имат и двата проекта, поради което и Комисията по правни въпроси съвсем естествено и разумно реши, че те трябва да се разгледат заедно в пленарната зала.
Предложенията и на Министерския съвет, и на нашата парламентарна група, както казах, имат за цел: усъвършенстването на някои процесуални институти; отстраняването на недостатъци, резултат от прибързано, недобре огледано законодателство при предходни изменения в НПК; ускоряване на процеса дотолкова, доколкото е възможно – такива разпоредби съдържа и проектът на Министерския съвет, и на нашата парламентарна група, и, разбира се въвеждането на някои нови институти, за колегите, които се изказаха и представиха проекта на Министерския съвет, обърнаха достатъчно внимание, както и министърът на правосъдието.
Особено интересен и от чисто професионална гледна точка е въвеждането на новия институт на наказателни дела от частно-публичен характер, които съдържат както елементи от делата от общ характер, така и сегашните дела от частен характер. Тоест, става дума за дела, които по инициатива започват от пострадалия, но след това не могат да бъдат прекратени при оттегляне на тъжбата от пострадалия.
Естествено е въвеждането на нови процесуални правила във връзка с разкриването, разследването и доказването на така наречените престъпления в кибер пространството, предвид и основанията, които колегите изтъкнаха, - Конвенцията за борба с престъпленията в кибер пространството. Тази конвенция естествено трябваше да намери отражение и в нашия Наказателнопроцесуален кодекс и да се предвидят някои особени правила предвид трудностите, които по принцип се срещат в живота и практиката при доказване на тази престъпност от нов вид.
Разбира се, абсолютно задължително трябваше да се предвидят и онези изменения в НПК, касаещи глава двадесет и втора, раздели “Предаване на лица, извършили престъпления”, както и “Правна помощ на наказателните дела” предвид и международните актове, които са ратифицирани от България, включително и римският статут на Международния наказателен съд.
Аз ще обърна накратко внимание върху проекта, който е внесла Парламентарната група на Коалиция за България. Например тук се въвеждат и някои нови основания за спиране на производствата, каквито в момента липсват в НПК и които затрудняват практиката години наред, несъобразени например със Закона за избор на народни представители и т.н., както и някои други правни норми.
Освен това са предложени и някои изменения и допълнения във връзка с промените, които се извършиха миналата година в Закона за съдебната власт и които не са обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Има се предвид главно възстановената структура на следствените органи в нашата страна и създаването на Националната следствена служба, което обективно налага да се съобразят и процесуалните норми във връзка с правомощията на ръководните длъжностни лица във връзка с дейността на отделните структурни звена по системата.
В тази посока са направени няколко предложения във връзка с изглаждането на взаимоотношенията, процесуалните взаимодействия между следствените органи, органите за разследване и прокурора - няма да изпадам в детайли.
Същевременно се предлагат норми, с които да се отстранят допуснати, както вече споменах, нелогично дублиране на норми в различни части от Наказателния кодекс – имам предвид общата част и специалната част, по-конкретно правомощията на главния прокурор във връзка с отмяната на някои актове на органите на досъдебното производство. Ако някой обърне внимание, ще види, че там има дублиране и никой не може да обясни защо се е допуснало. В тези норми се предвиждат едни и същи неща.
Това не е само отстраняване на формални недостатъци в закона между другото, защото тук се предлага и изобщо отпадането на този институт, затова защото главна цел общо на проекта е да се ускори производството, да съкратим сроковете за приключване на наказателните дела. Съгласете се, не може един-единствен субект, ръководещ процеса в страната, намиращ се в столицата, да е компетентен да отменя обвинителни постановления на органи на досъдебното производство, намиращи се в Силистра, Кърджали и други краища на страната. Това движение на делата от там до тук и обратно пряко касае проблема бързина в производството, поради което аз смятам, че е напълно логично тези правомощия, които бяха създадени преди няколко години по не знам какви съображения, да отпаднат.
Аз изразих моето мнение и по въпроса за мярката за неотклонение “задържане под стража” - процедурата и реда, по който тя се взема, по сега действащия Наказателнопроцесуален кодекс. Разбира се, аз съм направил необходимото да взема мнението и становището и на други колеги и не претендирам за авторство по отношение на предложението тази процедура да се опрости. Стана дума на заседанието на Комисията по правни въпроси от някои колеги – тези експерти, които очевидно са работили по проекта на Министерския съвет, че по такъв начин се нарушавали европейски правила. Държа да отбележа още сега, а ние подробно ще се занимаваме и ще изтъкваме аргументи “за” или "против" това предложение на второ четене, но искам още отсега да ви запозная и да насоча вашето внимание, че тук целта не е отпадане на съдебния контрол върху мярката “задържане под стража”. Целта тук е да се предотврати възможността, която в момента има обвиняемият в процеса, по негова инициатива да сезира съответни съдебни инстанции и непрекъснато във времето и то, за жалост, достатъчно продължително във времето, за да се шиканира процесът. И съдебните инстанции – първоинстанционният и въззивният съд, да се занимават месеци наред само с този въпрос. Имаме време до второто четене и всички можем да помислим за това дали наистина се нарушават европейски правила или сега, когато се предлага да се въведе нов институт за прекратяване на делата на формално основание с изтичане на някакви срокове, за които сега ще стане дума. Ако ние свържем тези два института ще видим, че те ще ползват подсъдимият, обвиняемият, а не разкриването на истината в процеса. Така че нещата не са чак толкова прости, както се изложиха преди малко – нарушавали се европейски правила и точка. И ние сме преценявали дали е в съответствие с европейските норми или не това, което се предлага. Уверявам ви в това.

Още едно предложение, свързано с ускоряването на процеса, бързината на процеса. Въпреки че разглеждането на проектите в Комисията по правни въпроси естествено беше под лозунга първо четене и не се предвиждаше конкретно да се разглеждат отделни норми, обърна се внимание на въпроса дали е удачно или не е удачно, дали е съобразено или не е съобразено с други правни норми, това дали подсъдимият трябва задължително да присъства на съдебното заседание. Сега чух и от тази трибуна тук, въпреки че аз съвсем частично посочих някои от аргументите само, тъй като тогава не беше време, но и сега тук се насочва например вниманието на народното представителство в неправилна посока, че едва ли не, ако ние предвидим такава възможност, няма да може да се установи личността на подсъдимия, което е предмет на доказване.
Ако ние ще установяваме, първо, самоличността или личността като елемент от предмета на доказване на подсъдимия в съдебната зала с неговото явяване, когато е известна самоличността му и много други факти са предмет на доказване в досъдебното производство, струва ми се този аргумент за твърде формален и насочен с лека ръка към отхвърляне на предложението на Парламентарната група на Коалиция за България. Но по-подробно, разбира се, аргументи в тази посока ще изтъкнем, а и аз лично, на второ четене, защото въпросът изобщо не трябва да се пренебрегва. Тук има сериозни резерви за ускоряване на процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Рашков, можете да използвате времето на групата.
Бойко Рашков: Благодаря Ви, господин предател!
Тук се съдържат сериозни резерви, повтарям, за ускоряване на процеса, защото в момента в практиката и в живота се наблюдават успешни опити за шиканиране движението на процеса – било с отсъствието на подсъдимия по разни причини от съдебното заседание, а следващия път, когато е насрочено, от неговия защитник.
И, второ, ние ще трябва да поставим при равни условия, специално по въпроса, присъствие в съдебно заседание както подсъдимият, така и другите страни в процеса. Тъй като, забележете, когато е обсъждано и записано това предложение специално за присъствието на подсъдимия е съобразено какво предвижда НПК и по отношение на останалите страни, заинтересовани, които участват в процеса – гражданският ищец, гражданският ответник, частният обвинител и техните повереници. Ако отгърнете НПК, ще видите, че там режимът за тях е точно този.
И накрая, за да приключа, този институт има развитие, той не е от днес. Господин Рашков не е написал нещо, което във времето назад не е имало някакво развитие и не е мислено. Ние няма да откриваме тук тези институти. Преди няколко години само се предвиждаше задължително при всяко дело от общ характер задължително присъствие на обвиняемия в съдебното заседание. Питам: значи, ние трябва да сме най-умните тогава от всички предшестващи, ако сметнем, че изменението, което сега се предлага, не съответства на начина на мислене на развитието на този институт, след като преди 5-6 години са предвидили, че само по обвинения в тежки престъпления присъствието на обвиняемия е задължително в съдебното заседание.
Очевидно това е направено, уважаеми колеги, защото има вътрешно противоречие в закона. В общата част на НПК се казва, че обвиняемият има право да участва в производството, а ние по чл. 268 - това, което се третира в това предложение, го задължаваме да присъства. До тук.
Бързина в процеса би се постигнала, а това е също сериозна резерва, ако ние внимателно огледаме онези предложения, които сме направили, във връзка с разпоредбите на чл. 318, 321 и 324, които касаят процедурата, по която се обжалват, атакуват актовете на първоинстанционния съд и се пренасят делата за разглеждане от въззивната инстанция. Тук има съжителство между стари норми отпреди въвеждането на триинстанционното производство, които обективно не могат да сработят с новите норми от триинстанционното разглеждане на делата.
Какъв е основният аргумент? Щом като въззивната инстанция представлява втора, първа инстанция, тоест инстанция по същество, защо ние все още търпим правомощия на първоинстанционния съд - той да събира жалбите, да изпраща копия, преписи от противните страни, пък там текат срокове и се удължава процесът на престой на делото в първоинстанционния съд, който повече нищо не може да реши, той се е произнесъл. И какъв е смисълът да стоят тези разтегнати във времето срокове, когато самите разпоредби в НПК предвиждат, че заинтересованият до даване ход на делото има право да прави искания за допускане на нови доказателства? Това е още една резерва. Аз смятам, че в Комисията по правни въпроси ще изчистим и този въпрос и ще предложим още по-прецизни текстове, ако някъде сме сгрешили, разбира се.
Още нещо. Преди няколко години се въведоха допълнителни форми за досъдебно производство, между които, разбира се, и полицейското производство. Едното е бързо, а другото е дознание. Едното приключва за 7 дни, а другото за 1 месец. Забележете, прокурорът се произнася по сега действащия НПК без значение каква е формата на досъдебното производство, в едни и същи срокове и за двете форми на полицейското разследване, а така също и след приключването на предварителното производство. Очевидно не могат да останат еднакви сроковете за произнасяне на прокурора, когато става дума за полицейско дознание, състоящо се от три листа, и същият срок за произнасяне по материали, които са от 10, 20, 100 или 200 тома предварително производство. Сроковете поне за дознанието можем да съкратим, без да засягаме каквито и да е права и правомощия.
И още нещо във връзка с някои от основните моменти. Прие се съвсем наскоро Закон за отбраната и Въоръжените сили и НПК очевидно не е съобразен с тези разпоредби. Направени са няколко предложения в тази връзка, касаещи особените разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с мерките за процесуална принуда спрямо военнослужещите. В този смисъл смятам, че сега, ако това се приеме от Народното събрание, ще постигнем една по-добра прецизност. Разбира се, този въпрос ще трябва да се решава съвместно с проблема въобще за компетентността на органите на военното правораздаване, ако мога така по-общо да се изразя – военно следствие, прокуратура и военен съд. В проекта на Министерския съвет се предвижда, сега ще обърна специално внимание на това, практически ликвидирането на тези органи и ще обясня защо.
Същевременно искам да изразя моята и на някои други колеги тревога от някои положения, които съдържат предложенията на Министерския съвет.
Първо, в около десет параграфа от проекта на Министерския съвет се предвижда ликвидиране възможността на пострадалия от престъплението да участва активно в досъдебното производство. Аз не зная това с какви международни, европейски или азиатски правни норми ще се оправдае.
Михаил Миков (КБ от място): Или по-скоро адвокатски.
Бойко Рашков: Или по-скоро адвокатски. Аргументът – облекчава се процесът и по такъв начин търсим неговата бързина. Това не може да става за сметка защита на правата, засегнати с престъпното деяние. Казах го и в Комисията по правни въпроси, а ми се иска и вашето внимание да засиля по този въпрос. Основният закон – Конституцията, предвижда, че всеки има право на защита във всички стадии на процеса. Аз изобщо не виждам как се съгласува това предложение от Министерския съвет с тази конституционна разпоредба при положение, че нито в теорията, нито в практиката има някакво колебание, има или няма стадий в досъдебното предварително производство.
Освен това, аз не знам как ще обясним на българските граждани – стотици и хиляди пострадали от престъпления, че те няма да участват в досъдебното производство, а там ще участва само обвиняемият. Само той ще упражнява там правото на защита, а потърпевшият, пострадалият от престъплението няма да има право да участва там. Защо? Защото някой иска да опростява определена процедура, без да го интересува това, че гражданинът има право да защити своите накърнени с престъплението интереси и права.
Искам действително да се изтъкнат едни реални аргументи в тази посока, защото на всички ни е известно колко са чувствителни гражданите тогава, когато започнат да сравняват правата на обвиняемия, респективно подсъдимия в процеса и правата на потърпевшия. Нима не е известно и за неюристите в тази зала и извън нея това, че гражданите не са доволни от факта, че обвиняемият, подсъдимият в нашето производство има огромни права, от които се възползва ефективно, а гражданинът няма такива възможности, а сега ще го лишим напълно от това. Проблемът има и други аспекти, но не искам да спекулирам с вашето внимание и с времето на парламентарната ми група, затова преминавам към втория проблем.
Не получих отговора от колегата Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, когато докладва проекта на Министерския съвет. По този въпрос не чух никакви аргументи, не сериозни, и от така наречените “експерти”, които присъстваха там, вероятно са внедрили тази нова разпоредба в нашия Наказателно-процесуален кодекс при обсъждането на първо четене в Комисията по правни въпроси. Тук въпросът е: има ли или няма противоконституционност?
Второ, предлага се чл. 98а, който касае точно тези секретни сътрудници, внедрени в престъпни групи – въпрос, който не получи подкрепа сред колегите от Комисията по правни въпроси, не получи подкрепа и от експертите, които присъстваха там. Но същевременно в мотивите, с които е внесен проектът на Министерския съвет, това се изнася като някаква новост, която трябва да се подкрепи! Значи едно се пише в мотивите от Министерския съвет, друго се обсъжда после и се взема като решение в парламентарната група. Може би това е естествено и нормално? Но тук в залата трябва да е ясно какви опасности крие разпита на ръководителя на внедрения в престъпната група, трябва да се даде ясен отговор на въпроса защо не се използва и тук института на защитения свидетел или да се въведе подобен институт. Излиза така, че гражданинът, когато почувства, че е застрашен животът му, имуществото му или на неговите близки, може да иска само това – да му бъде осигурена охрана или да му бъде запазена в тайна самоличността, за да се предпази от тези опасности. А внедреният в престъпната група, спрямо когото има същите опасности, изобщо няма да посочим на съда дали съществува въобще като личност и човек в действителността. Питам, не поставяме ли капан на обективната истина в нашия процес по такъв начин? Тогава ще изискваме ли от съда да произнася справедливи присъди? Какво ще ни бъде основанието, ако присъдите се основават на такива показания, дадени от един, ама той ги научил от друг?
След като в цял свят практиката на внедряване предвижда легендиране на внедрения и той се явява навсякъде в публичното пространство с тази своя легенда, какво пречи да се яви с нея и пред съда? Такива експерименти са много опасни, не съветвам никого от колегите в Тридесет и деветото Народно събрание да поема такива рискове. Това утре ще ви тежи на съвестта, тъй като и не е аргументирано както трябва, не получихме сериозни аргументи от представителя на Министерството на вътрешните работи.
Тревога предизвиква и друго предложение за нововъведение в нашия процес. Какво е то? Разпоредбата на чл. 239а, към която имам изключително сериозни резерви. Тя предвижда възможности за прекратяване на производството, когато обвиняемият поиска съдът да разгледа делото, когато пък от обвинението срещу него са изминали съответно три годни при тежко обвинение и две години при обвинение в нетежко престъпление. От това предложение юристите могат да имат основание за колебание да останат ли в залата като народни представители или веднага да станат адвокати, ако тази норма се приеме, веднага! Тоест, тази норма е в пълно противоречие с основните начала и конституционния принцип на разкриване на обективната истина. Тази норма не се съобразява с необходимостта да се разкрие истината в процеса, а иска да се прекратяват делата, ако са изтекли формално определени срокове. При наличието на това предложение, ако то стане закон, делата няма да се гледат по същество, а ще се следи и контролира само изтекли ли са дадени срокове или не. Отново ли това целим?
Първо, внедрен сътрудник, чиито показания не можем да проверим по никакъв начин, не можем да търсим отговорност и от неговия ръководител, който може да лъжесвидетелства, а сега друга разпоредба – прекратяваме производства, защото са изтекли формални срокове. Да, съгласен съм с нещо друго – трябва да търсим посоките, възможностите да ускорим процеса, своевременно да се наказват извършилите престъпления, да отговорим на принципите на Европейската конвенция за приключване на делата в разумен срок. Но не бих желал тук да подкрепя онези, които спекулират с Европейската конвенция по отношение на сроковете. В нито един случай Европейският съд по правата на човека не е казал какви са сроковете, за да ги измисляме ние тук! Ако има действително основание, а такива основания има, да вземаме мерки за ускоряване на производството, не трябва да ги търсим само на плоскостта на наказателно-процесуалното право и кодекса. Ако причините за бавене на делата са субективни – да ги търсим чрез съответни промени в Закона за съдебната власт! Там е мястото за тези мерки, ако някой не си е свършил работата – следовател, прокурор или съдия и делото не е приключено в разумен срок по Европейската конвенция, а не тук! А ако са обективни причините? За субективните е ясно, ако обаче са обективни? Искат органите и на МВР, и на следствието, и на прокуратурата, и на съда да си свършат съвестно работата, но съществуват обективни пречки.
Давам ви един пример, да стане ясно, да не говорим много теоретично. През 1998 г., уважаеми колеги, е повдигнато обвинение срещу лицето Иван Миронов – известният банкер. Това е преди пет години. Но той се е самопоставил в неизвестност оттогава допреди три – четири месеца, когато беше задържан по съответния ред в съседна Македония. Ако тази норма влезе в сила сега, това би означавало, че той ще поиска от съда незабавно да разгледа делото и тъй като то е доста обемно и след неговото екстрадиране тук има да се извършват десетки действия, за едномесечния срок, който ще се даде на тези държавни органи – на следствието и прокуратурата, те не биха могли да приключат разследването, разследващият орган не би могъл да изготви заключително постановление и прокурорът да изготви обвинителен акт! Това е ясно на всички практикуващи юристи, които познават процедурата! Тогава се питам – какво се цели с въвеждането на този така наречен “нов институт на чл. 239”? Цели се отново да се охраняват интересите на обвиняемия, а не да се защитят интересите, които са накърнени с престъпното деяние. Това е налагащият се извод, не е мое субективно мнение. Това ще ви го каже всеки разумен човек, който работи в практиката.
Освен това, след като става дума за прекратяване на производството – съдията еднолично казва в закрито заседание “прекратявам производството”! Защо е текст с номерация 239? Тогава да отиде в чл. 237, там се говори за прекратяване, да стане ясно на всички, че търсим възможности не да осъдим, не да търсим истината, а да прекратяваме!
И накрая още нещо. Проектът съдържа едно ново старо предложение в подкрепа на което аз, а и други колеги не чухме сериозни аргументи. Това е изземване на компетенции по разследване и разглеждане на наказателни дела от военните правораздавателни органи – следствие, прокуратура, съд и прехвърлянето им към гражданските прокуратура, следствие, съд.
През 1992 – 1993 г., затова казвам че е ново старо предложение, това нещо се въведе. Това вече го е имало и за близо две – две и половина години в нашата страна имаше двама полицейски служители, осъдени за извършени от тях престъпления.
Това е показателно, защото в следващите години – от 1995 до ден-днешен, когато искаме отново да изземем тази компетентност и да я сложим там, където не й е мястото, са десетки осъдените за престъпления, извършени от полицейски органи – било военнослужещи, било други.
Ако ние желаем резултатът да бъде такъв, какъвто е бил тогава – един-двама осъдени за престъпления, добре, разбира се, приемете го. Но интересно защо във всички останали предложения, които се правят, се казва така: цели се да се ускори производството, да се направи то по-качествено, което аз възприемам. А защо тук, при тази промяна, не се иска това? Защото отговорът е много прост. В дейността на военните правораздавателни органи такъв проблем не съществува – забавяне на дела. И въпреки че при тях дейността е относително много добра като качество и като бързина, ние искаме да им отнемем компетентността. Двойният стандарт и двойните аргументи, които се прилагат за едно или друго предложение, сами по себе си говорят, така че ще спра дотук.
А натрупаният опит от тези органи къде ще отиде? И в крайна сметка защо органите на МВР, които настояваха и в Комисията по правни въпроси за приемането на тези изменения, се страхуват от военното правораздаване – от военното следствие и прокуратура? Това го каза адвокат Доковска, цитирам я. Това не е мое мнение.
Но, разбира се, при второто четене аз ще бъда много доволен, ако и другите колеги, вече имайки обща представа за проектите, се включат активно, за да можем действително да направим изменения и допълнения, които ще съдействат на практиката, и да постигнем целта, която сме си поставили - ускорено и по-качествено правораздаване, да постигнем тази цел по-добре, отколкото колегите ни от предишните парламенти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Рашков.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Народният представител Бойко Рашков говори 20 мин. от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Много му благодаря, всичко беше много интересно.
Заповядайте, господин Милтенов.
Валентин Милтенов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по предложените ни законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет и от колегата Рашков.
На заседанието на Комисията по правни въпроси подкрепих и двата законопроекта и имам моите основания за това, поради което искам да ги изложа.
На първо място, смятам, че правителственият законопроект е част от стратегията за реформа в съдебната система, и по-специално в наказателно-процесуалната система.
Накратко в какво се изразяват те? Тъй като вече стана ясно в много подробното изложение както на председателя на комисията, така и на колегата Рашков, бяха изложени всички съображения и становища по двата законопроекта, затова не смятам да навлизам в детайли и подробности.
Както беше казано, промените са свързани преди всичко с ускоряването на съдебното производство, деформализирането на полицейското производство и повишаване на дисциплината на процесуалните субекти, които участват в самото наказателно производство.
Смятам, че в дебата в комисията бяха изтъкнати много интересни и съществени позиции и тези, за които смятам на първо място да обърна внимание, за промените, свързани с възстановяването на нормалното развитие на наказателното производство, като при това се гарантират правата на участниците в наказателния процес.
На следващо място, искам да се спра на това, което се предвижда за някои престъпления от общ характер с по-ниска степен на обществена опасност, съответно по-леко наказуеми, да се преследват по тъжба на пострадалия до прокуратурата, като обаче образуваното производство е от общ характер и не може да бъде прекратено по негово искане.
От друга страна, с тях се осигурява един разумен срок на наказателното производство. Законопроектът предвижда възможност за обвиняемия да поиска от съответния първоинстанционен съд делото му да бъде разгледано от съда, а от повдигането на обвинението за тежко престъпление да са изминали три, а в останалите случаи - и две години.
Предлага се да се отменят разпоредби, които блокираха доказали своята полезност институти, като споразумението. Аз лично съм практикувал такива дела, по които наистина се вижда, че се постига голяма процесуална икономия от страна на всички участници в самия процес.
Също така искам да обърна внимание на така щекотливите въпроси, за които вече стана въпрос, по отношение въвеждането на разпит на служители от Министерство на вътрешните работи. Наистина смятам, че тук има възможност да се направи по-прецизна редакция на тези текстове, както и за изложеното от господин Рашков за подсъдността на служители от МВР. Ние виждаме какви са тенденциите и общо взето в процесите на присъединяване на България към европейските структури там ясно са залегнали тези директиви. Смятам, че те наистина трябва да намерят място във вътрешното ни законодателство.
На следващо място, нещо, което на мен ми прави силно впечатление и за което подкрепям идеите на законопроекта, е опростяването на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Наистина абсолютно недопустимо е да продължава триинстанционният съдебен контрол върху постановяването на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Също така в общи линии подкрепям и създаването и ограничаването на неразумната продължителност на досъдебната фаза на процеса, чрез предизвиканата от обвиняемия съдебна намеса. Подкрепям също така и излишния формализъм на полицейското производство, както вече стана въпрос.
В заключение искам да подчертая, че може би няма човек в тази зала, който да не е убеден в необходимостта от реформа на съдебната система, и по-специално в съдебното съдопроизводство, което да е в унисон с европейските критерии и стандарти. Също така това трябва да бъде полезно не само за органите на съдебната власт и държавните институции, но това трябва да е в полза на обществото, тоест всеки български гражданин да усети, че има реално действаща съдебна система и може да получи едно справедливо правосъдие.
Ето защо апелирам към вас да подкрепите на първо четене представените законопроекти, като се надявам, че между двете четения ще бъдат предложени конструктивни предложения за избягването на тези недостатъци, които бяха споменати преди това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Мелтенов.
Други желаещи?
Има ли желаещи или да преминем към гласуване?
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На нашето внимание са представени два законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. В мотивите и на двата е изтъкнато, че предлаганите изменения са насочени към подобряване бързината на наказателния процес и към постигане на по-висока ефективност в тази дейност – неща, с които всеки един от нас трябва да се съгласи, защото наистина, ако нашето правораздаване страда от недостатъци, то на първо място е неговата бавност в сравнение с това, което дори и в нашата страна е било в по-предишни години, и особено в сравнение с нормите и изискванията на страните от Европейския съюз, а и с другите законодателства от англосаксонската система.
На второ място, наистина колкото по-ефективен става нашият наказателен процес, толкова повече това означава гаранция, че хората, които са пристъпили закона, които са извършили престъпления, ще получат едно заслужено възмездие.
При обсъждането на двата законопроекта бяха отправени доста критични бележки и аз ще се спра предимно на такива бележки, от такъв характер, защото повечето от тях посочваха, че като че ли именно тази цел, която самите вносители на законопроектите са си поставили, не се постига. А в редица случаи, без да се постига тази цел, се отива към едно съществено накърняване на права и то забележете – не само на правата на обвиняемите или подсъдимите, но и на права на пострадалите от извършеното престъпление.
Когато се обсъждаше законопроектът, внесен от Министерския съвет, с изключение на представителите на Министерството на вътрешните работи, никой от представителите на присъстващите съдебни ведомства - Върховният касационен съд и прокуратурите, не подкрепи § 2 – промяната на подсъдността по отношение на извършени престъпления от общ характер от офицери, лица от сержантския и редовия състав, да не чета до края, от МВР. Беше изтъкнато, че такова положение, каквото сега се предлага – тази променена подсъдност е съществувала през 1993 г. и част от 1994 г. и опитът е бил неуспешен. Както беше припомнено, точно тогава е имало извършени престъпления от страна на служители на Министерството на вътрешните работи, които не са били преследвани, или тяхното преследване е било много затруднено по простата причина, че гражданският съд наистина действа по-неефективно, по-неефикасно в сравнение с военните съдилища. Беше даден пример с т.нар. “ювелирна акция” в ж.к. “Белите брези”, където знаем, че бяха загинали двама военнослужещи от състава на МВР.
На второ място, за да се приеме това предложение, се изтъкваше, че е необходимо МВР да бъде девоенизирано. Докато това не е станало няма оправдания да се променят подсъдността по отношение на тези служители от състава на Министерството на вътрешните работи. На мен ми се струва, че това е решаващо.
Много сериозни критики бяха отправени към § 15. Аз почти не чух нито един глас, който да подкрепи това предложение, което ще бъде уникално може би в световната процесуална система – един свидетел, който е под прикритие, не той да бъде разпитван, а негов началник да изнася пред съда това, което неговият подчинен, който е под прикритие, му бил споделил. Такава правна фигура би противоречала и на нашата Конституция, би противоречала и на всички основни начала и принципи на наказателния процес, и на принципа за непосредственост, и на принципа за равнопоставеност на страните, защото не може в един процес някой да преразказва това, което друг е казал, без да се знае кой е този друг, без да може да се провери достоверността на неговите показания. Ние знаем, че по нашето наказателно право съществува отговорността за лъжесвидетелстването. В този случай кой ще носи тази отговорност? – Началникът, който препредава това, което е чул от своя подчинен на прикритие, подчиненият на прикритие, който никой не го знае – имам предвид съдът и страните в процеса, или просто никой няма да носи такава отговорност, предвидена в Наказателния кодекс? Това е нещо много опасно, защото тогава вече може да се стигне наистина до едни нежелателни последици – някой да бъде осъден въз основа на показания на лице, което не се знае кое е, съществува ли и всъщност какви факти то е изнесло. Това е нещо, което застрашава просто целия наказателен процес, ако такава възможност бъде допусната.
По отношение на § 5. Лично аз имах бележки, защото ми се струва, че когато се дава определение в чл. 48, ал. 2, която се изменя, че “дознателите са служители на Министерството на вътрешните работи”, дали не е тук мястото да се каже: “тези служители на Министерството на вътрешните работи, които са определени със заповед на министъра” какви качества трябва да притежават, включително и образователен ценз.
Когато се въведе от предишния парламент тази форма на досъдебни действия - полицейското дознание, извършено от дознатели, тогава идеята беше около 700 души, които бяха лица с правно образование, висше правно образование, които бяха помощник-следователи, да минат от следствието към Министерството на вътрешните работи и всъщност те да извършват дознанията. Всъщност това са лица, които с оглед на своите познания биха могли наистина да гарантират спазването на всичките права на участниците в това полицейско дознание.
За съжаление и тогава с една заповед на министъра бяха определени огромен брой служители от Министерството на вътрешните работи. Сочеше се някаква цифра едва ли не всеки полицейски служител да стане дознател – цифра от близо 11 хиляди. Първо, това затрудни работата, и то оперативната работа на полицията. И второ, дознатели станаха служители на Министерството на вътрешните работи, които може да имат много други качества, но не се оказаха най-подходящите лица, които да извършват едно полицейско дознание. С оглед на това и тук ми се струва, че трябва да се помисли и да се направи необходимото, ако ние наистина целим да стане по-ефективен, по-бърз и по-качествен нашият наказателен процес.
Наистина, в редица текстове на предложения законопроект се отива към ограничаване правата на пострадалите като права, каквито в момента те притежават – да участват в досъдебната фаза; да следят за движението; когато са недоволни, да имат право на обжалване пред по-горестоящ орган. Сега тези права им се отнемат. Това може да доведе до бързина или до по-голяма бързина, но ми се струва, че това не трябва да става с цената на ограничаване на други участници в наказателния процес и то особено когато те са пострадали.

Виждаме, че в редица други текстове се предвиждат неща, за които – аз имам предвид изказванията на хората от практиката, от съда и прокуратурата – те не са убедени, че ще доведат до бързина. Примерно, връщането за доразследване, което вече не е ограничено по брой случаи. Както бяха изказани опасения, може по-горната инстанция да връща за доразследване вече неограничен брой пъти, което също няма да доведе до бързина, а ще има точно обратния резултат.
Много дискусионен беше наистина и текстът на чл. 239а. Лично аз смятам, че едни срокове, които да мотивират и дори да задължават участниците в наказателния процес от страна на държавните органи, на дознателите, на следователите, на прокуратурата, а защо не и на съда, са полезни, ако ние търсим бързина. Но трябва да си даваме сметка, че както е предложен текстът на чл. 239а, наистина в редица и то значими случаи, ще доведе до един нежелан резултат. Тук беше изтъкнат като пример случаят с банкера Иван Миронов, но не е само той. Приемем ли този текст, ще има много голям брой процеси, в които самият обвиняем има интерес да каже: започнете процеса – с ясното съзнание, че обвинението не е готово.
Готови ли сме да поемем тази отговорност да започнат значими процеси за извършени наистина в голям размер и тежки престъпления, защото това са обикновено случаите на забавяне, при риска, когато цялата общественост очаква извършилият престъплението – обвиняемият или подсъдимият, да получи една справедлива присъда, изобщо да не се стигне до никаква присъда?
Възражения повдигат наистина и тези облекчения по отношение на споразумението, което обвинителната власт може да постигне с обвиняемия или подсъдимия. Когато се въведе тази правна фигура с предишни промени на НПК, това беше една съвсем нова за нашия наказателен процес правна фигура. Тя съществува в много други страни. Още тогава нашата общественост доста предпазливо я прие, най-меко казано, защото много хора смятаха, че това може да доведе до корупция, че тогава, когато обвинението постигне едно споразумение с подсъдимия или с неговата защита, на какво се дължи това: дали споразумението няма да крие нещо, което е не по-малко общественоопасно от самото престъпление?
Но тук освен това, което вече ние сме приели и според мен, както поне аз имам сведения, то действа, се предвижда пък едно много силно ограничение на пострадалите от престъплението. Аз не знам наистина как ще се приеме от нашата общественост тогава, когато зад гърба на пострадалия обвинението и подсъдимият или неговата защита постигнат едно споразумение. Дали няма да се приеме като нещо несправедливо, като нещо отново извършено на тъмно и увреждащо интересите, а често пъти и законни права на лице, което е пострадало и което не само че не трябва да бъде неглижирано в наказателния процес, а трябва да помислим за една добра и ефективна негова защита?
Наистина тези и други бележки, които бяха направени, намаляват стойността на законопроекта на Министерския съвет, правят го доста противоречив.
Що се отнася до другия законопроект, лично ние - представителите на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, които се въздържахме по отношение на правителствения законопроект, гласувахме против, защото отново едни добри намерения, поне така, както са обявени в мотивите от вносителя господин Бойко Рашков, ние приехме, че не се постигат като цел. Отново се засягат съществени конституционно гарантирани права. Отново се правят предложения, които могат да бъдат мотивирани, но те не подобряват характера на нашия наказателен процес. Например, чл. 152, ал. 1 до 12, озаглавен “Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство” се заличава. Много спорно е присъствието на подсъдимия в съдебно заседание да не е задължително. Това означава един подсъдим никога да не е задължен да се яви пред съда. Той може да напусне страната и какво става тогава с определената мярка за неотклонение? Ще се заменя ли с по-тежка, защото ако законът му дава тази възможност като негово право, никаква реакция не може да има като санкция?
С оглед на това ние не можем да подкрепим втория законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и по отношение на него ще гласуваме против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря на господин Йордан Соколов.
Народният представител Бойко Рашков има думата за реплика.
Бойко Рашков (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя реплика по отношение на изказването на колегата Соколов най-напред по това, заради което те няма да подкрепят проекта, който ние сме внесли.
Бих казал, че преди да бъде окончателно внесен проектът във връзка с промените по отношение на съдебния контрол върху мярката за неотклонение задържане под стража, ние обменихме мисли с представители от тяхната парламентарна група и тогава срещнахме разбиране по въпроса за опростяване на възможностите на обвиняемия да шиканира процеса. И тук очевидно има някакви вероятно други причини, за да се каже: ние няма да подкрепим. Разбира се, това е ваше право, но на мен ми се струва, че измененията, които са предложени, просто не се разбират. На тази база тук се изказват мнения, които биха формирали погрешно мнение у всички народни представители по отношение целта на тези промени, които се предлагат в този проект.

Когато се взема мярка “задържане под стража”, прокурорът прави предложение пред съда. Когато тя се вземе от първоинстанционния съд, обвиняемият има право да обжалва пред въззивния съд. Въззивният съд се произнася и неговото решение влиза в сила. Точка по въпроса! Ако в процеса на прилагането на мярката “задържане под стража” възникват основания за ревизия на тази мярка, предизвикани примерно от влошено здравословно състояние, те могат да се претендират и преди изтичането на два месеца, но е оставена възможността на обвиняемия да поиска ревизия на мярката след двата месеца. Не виждам нещо неразбираемо и да се накърняват нечии права и интереси.
Второ, не се разбира очевидно институтът на присъствие или неприсъствие на подсъдимия. Когато в процеса се налага да се извършат съдебно-следствени действия с участието на подсъдимия, например очна ставка с оглед да бъде разпознат, а може и в някои други случаи, естествено е, че той ще бъде призован. Но как ще синхронизирате нормата на чл. 51, ал. 1, където се казва, че той има право да участва, със задължението, което ние създаваме в чл. 268 – във всички случаи той да присъства? Аз казах няколко думи по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли друг да желае думата за реплика? Не виждам.
Господин Соколов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Рашков, когато НПК казва, че подсъдимият има право да присъства, това е негово право, за да не може процесът да бъде гледан в негово отсъствие. Същевременно трябва да съществува възможността неговото право да бъде и негово задължение. Едното не изключва другото. Кога ще се знае дали редица действия налагат присъствието и кога не? Щом кажем, че неговото присъствие не е задължително, съдът не може да го задължи. Тогава най-малкото формулировката трябва да бъде друга, примерно: “съдът по своя преценка може да задължи подсъдимия да присъства”. Но ако ние кажем като правило, както вие предлагате – “присъствие на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително”, аз не мога да приема, че някой, включително и съдът може да го задължи да прави нещо, за което законът казва, че не е задължен да го прави.
Бойко Рашков (КБ, от място): И сега има такова положение в закона. Прочетете го този закон!
Йордан Соколов: Както предлагате, това ще се получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Соколов.
Има думата министър Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин Рашков, уважаеми господин Соколов, дами и господа народни представители, бих искал накратко отново да ви върна върху нашите предложения по чл. 239а от Наказателно-процесуалния кодекс. Знаете, че от момента, в който едно лице бъде привлечено като обвиняем, спрямо него могат да бъдат упражнени всички мерки на процесуална принуда. НПК в чл. 207 е посочил кога спрямо едно лице може да бъде повдигнато обвинение – когато бъдат събрани достатъчно доказателства за виновността. В НПК липсва механизъм да се контролира тази възможност. Мисля, че това е правилно. С предложението, което ние внасяме, целим точно това – прокуратурата и следствието да са убедени, че когато едно лице е привлечено като обвиняем, то доказателствата срещу него вече са достатъчни, тоест от този момент нататък има всички основания спрямо него да бъде упражнявана в пълния си обем държаната репресия по мерките за неотклонение и процесуална принуда.
На следващо място бих искал да кажа, че нашето предложение трябва да се вижда и в дълбочина. В чл. 362 от Наказателно-процесуалния кодекс, ал. 1, т. 3 конкретно посочва кога са налице основания за възобновяване на едно наказателно производство. Такива основания са новооткрити доказателства чрез разследване. На всички трябва да е ясно, че прекратяването на наказателното производство не означава десезиране на държавата от това има ли извършено престъпление или не. Разследването може да продължи и след това. (Неразбираема реплика от господин Любен Корнезов.)
Да, господин Корнезов, може да се разследва срещу неизвестен извършител.
Опитвам се да обясня философията и да ви кажа, че всъщност това е една стимулираща норма към органите в досъдебната фаза.
Последно ще си позволя да кажа, че имаме случаи, в които едно лице е със статута на обвиняем повече от десет години. Това е недопустимо. Знаете колко бизнесинтереси са решавани по този начин - с налагане на забрана за пътуване, с другите ограничителни мерки. Мисля, че прогласеният в Конституцията принцип, че едно лице е невиновно до доказване на противното, също следва да бъде законово гарантиран. Такава е била нашата цел.
Що се отнася до ограничаването според вас на правата на пострадалия да участва в наказателния процес, това не е така. Само в една от фазите – досъдебната, ние предвиждаме ограничаване на тази възможност, която е, подчертавам, гарантирана с възможността да бъде обезпечен бъдещият граждански иск. Нашето виждане е, че съдебната фаза е централната фаза на наказателното производство и там трябва да се събират доказателствата.
Михаил Миков (КБ, от място): При споразумението гледате…
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Що се отнася до споразумението, прокурорът е представител на държавата. Той е онзи, който трябва да гарантира правата на обвиняемия при сключването на споразумението. Мисля, че не следва наказателното производство да бъде разглеждано като частно производство, където търсим частния интерес. Мисля, че прокурорът има възможност при споразумението да гарантира и правата на обвиняемия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за изказване народният представител Димитър Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет, има претенциите да преодолее съществуващите противоречия в сега действащия кодекс и да продължи реформата за ускоряване на процеса, да стане по-ефективно досъдебното производство. Макар в законопроекта да съществуват и добри идеи, включително и по отношение на ограничаване на възможностите за връщане на делата за доразследване, включително и за събирането на доказателства по новите компютърни престъпления, аз считам, както беше казано и от господин Соколов, че има редица текстове, които не само че не подобряват кодекса, но внасят още по-големи противоречия оттук нататък в неговото приложение, поради което не считам, че трябва да се спираме отново подробно върху законопроекта. Нашите възражения бяха достатъчно ясно разяснени от господин Соколов, поради което ние ще се въздържим, но ще запазим правото си на второ четене да подкрепим онези текстове, които считаме, че са полезни за развитието на процеса.
Считаме, че не се изчерпват възможностите с това да се внесат необходимите промени в рамките на сега действащия кодекс. Споделяме идеята, че преди сериозните промени, свързани с промени в Конституцията, е възможно в рамките на сега действащия процес да се направят редица подобрения, които да бъдат полезни. Очевидно е, че ще трябва да се работи за нов кодекс, но така или иначе трябва да се съобразяваме с реалностите. Заради това между първо и второ четене ще направим конкретни предложения в няколко посоки:
На първо място, да се ограничи възможността за провеждане на предварителна проверка в досъдебното производство не само тогава, когато има бързо полицейско производство. Практиката, според нас, доказва, че в редица случаи предварителната проверка се използва срещу правата на гражданите, а не за защита на тези права. В същото време ще предложим конкретни механизми за подобряване на възможностите да се използват положителните резултати, събрани от бързите неотложни действия, които извършва полицията, включително и при оглед, претърсване и изземване.
Във връзка със зачестилите случаи за безконтролно използване на специални разузнавателни средства ще предложим подобрение на правилата за тяхното използване и то в рамките само на образувано предварително производство.
Ще предложим опростяване и ускоряване на полицейското разследване и разширяване на предпоставките за прилагането на полицейско разследване, включително и за възможността то да се продължава, когато се спира поради неизвестен извършител.
Ще предложим и ускоряване и повишаване на ефективността на съдебната фаза, включително конкретни и нови правила за подобряване на процесуалната дисциплина на страните.
Ще предложим също така неспазването на процесуалните срокове във всички фази, включително и от следователи, и от прокурори, и от съдии, да се превърнат за първи път в основание за налагане и на дисциплинарни наказания, с което според мен за първи път ще дадем възможност наистина неспазването на срокове да се превърне в част от процесуалната дисциплина и на магистратите.
Ние ще се въздържим от предложения законопроект и ще направим тези предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛТЮФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има думата народният представител Татяна Дончева за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Депутатите от нашата парламентарна група подкрепиха на първо четене в комисията и двата законопроекта не защото считаме всеки един от текстовете за безспорен, но защото намираме за доста нелепа позицията: “Ще ви депозираме един чувал изменения, вие ще видите какви, поради което се въздържаме”.
Считам, че достойнство на законопроекта на Министерския съвет е, че този път е положено усилие измененията да се направят с фината отвертка. По време на предишното правителство и мнозинство бяха направени няколко съществени промени на няколко пъти. Първите по-глобални промени на НПК вече дават някакви практически резултати, които подлежат на анализ кое е било позитивно, кое е било негативно.
Смея да твърдя като депутат от предишния парламент и като практикуващ юрист, че онези нощни промени, правени в последния ден на предишното Народно събрание, бяха грешка, бяха плод на бързане, на недомислица и на напън от една част от юридическото лоби да се постигнат определени изменения. Смятам, че СДС си даде сметка какво щеше да стане, ако тогавашната опозиция беше пуснала всичко, което те бяха намислили да приемат.
Едната част, съществена част от сегашните промени на практика връщат нещата в по-начален вид. Иначе замислите и проектът бяха на предишното мнозинство. Смятам, че онова, което е било полезно в него, практиката го е утвърдила.
Това, което е съществено като промени, обхваща реда за прекратяване и оптимизирането на този процес и приемането вече на една разумна процедура, която хем да дава гаранции, че няма да бъдат прекратявани неоснователно дела, но и не създава едни излишни формални пречки и излишно движение на дела, които са за прекратяване по съдебните инстанции.
По реда за прекратяване не чух нито един колега – нито от комисията, нито тук, в залата, да възразява.
Втората съществена промяна е военните съдилища спрямо МВР. Ние също считаме, че това е промяна, която беше доста нахално пробутана от МВР и за която не бяха дадени сериозни доводи. Наистина, има аргументи, посочени от всички части на залата, че когато е имало военни съдилища и те са работили спрямо МВР, и степента на законосъобразна дейност на МВР е била по-висока.
Другата съществена промяна касае участието на пострадалите в споразуменията и техните наследници. Аз ще си позволя една по-различна гледна точка именно в подкрепа на решението, което дава сегашният законопроект.
Пострадалият и неговите наследници нямат думата в наказателния процес по виновността на подсъдимия и по вида и размера на наказанието, което му се налага. Щом това е така, те няма да имат тази дума и по време на споразумението. Чисто житейски преведено, не познавате един пострадал, който да не желае обвиняемият, който му е причинил нещо, да не бъде обесен. С такъв човек споразумение не може да постигнете нито спрямо общата наказателна практика, нито спрямо конкретния случай. Не виждам да се застрашават интереси на пострадалия. Когато става дума за произнасяне по граждански искове, по обезщетения, там също знаете, че в общия процес гражданският ищец иска едно, пък съдът присъжда друго.
Спорните два § 15 и 44:
По § 15 ние изразихме и в комисията категорично отрицателно становище. Смятам, че неслучайно не се забеляза напън от представителите на Министерството на правосъдието и от магистратурите да защитават текста. Той е безумен и отразява нечии прекомерни щения в Министерството на вътрешните работи. Понеже неведнъж тук се е случвало да става колизия между правосъдието и Министерството на вътрешните работи и тези колизии обикновено са завършвали в полза на по-силното ведомство и са си приемали какви ли не неща, които после практиката е плащала, ние ще внесем предложение § 15 да отпадне, а именно да не може да доказват обвинения срещу никого по свидетелство на началника на един внедрен агент, който да предаде на съда онова, което е чул, без да е ясно то вярно ли е и ако не е вярно, кой носи отговорност за това.
По § 44 бих искала да изразя обаче едно мнение, обратно на това на моя колега Рашков. В нашето правосъдие се създаде един проблем, който аз наричам рекет чрез правосъдието - когато бизнес интереси се бранят, ако си намираш подходящо лоби било то в оперативните служби, било то в следствието или в прокуратурата, задължително в прокуратурата обаче, където срещу теб неограничен брой години да има, под предлог, че има обществен интерес, едно незавършващо обвинение. Има дела, започнали от 1990 г., в които повече от 10 години лица стоят със статут на обвиняеми, с мерки за неотклонение, без някой да върши каквито и да било процесуално-следствени действия по тези дела. Мисля, че тези дела станаха прекалено много и че тази практика трябва да бъде преустановена.
За да не четем текста на фрагменти, аз ще ви прочета пасажи от отделните алинеи, за да се постарая да убедя залата, че текстът не започва с ал. 5:
“Ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли 3 години за тежко престъпление и повече от 2 - за останалите случаи, “от повдигане на обвинението” не означава “от образуване на делото”.”
Едно дело може да стои образувано, да се разследва и повече от три години, и повече от пет, сроковете започват да текат от привличане на лицето в качеството му на обвиняем, когато се предполага, че това привличане в качеството на обвиняем ще стане, защото в момента има достатъчно много събрани доказателства срещу лицето. И никакъв Иван Миронов, Петров и Иванов няма да са ни извинение. Когато имаме достатъчно доказателства срещу Миронов, Петров или Иванов, ние го привличаме и приключваме делото, а не започваме тепърва да се упражняваме в разследване.
Когато са изтекли тези срокове, обвиняемият, така привлечен, може да поиска делото му да бъде разгледано – не да бъде прекратено, а да бъде разгледано. Не може да искаме от обвиняемия да се грижи за обвинението. Колко дела, които са продължили неограничен брой години, са завършили с някакъв що-годе сносен и аргументиран съдебен акт, независимо какъв е той? Когато едно дело се точи и се вършат процесуално-следствени действия на част по лъжичка не, ами на година по лъжичка, и сто години да се разследва, обществото не знам какви очаквания да има, резултатът ще бъде все никакъв. Обвиняемият може да подаде молба до първоинстанционния съд, който да изиска делото. Съдът се произнася по молбата в 7-дневен срок и когато установи основанията, тоест че сроковете са изтекли, връща делото на прокурора и му дава възможност в едномесечен срок да внесе обвинителен акт или да прекрати делото. Ако до изтичане на едномесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си, съдът изисква делото и го прекратява, но това означава, че самият прокурор не желае да си свърши работата. И когато прокурорът осъществи правомощията си, но в доседебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът еднолично прекратява делото, но – забележете – не прекратява поради липса на престъпление, а връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в нов едномесечен срок. Според мен такава разпоредба е необходима. Ако някой има опасения, които могат да се породят от практическия му опит, нека да ги разгледаме. Но да допускаме рекет чрез правосъдие, да допускаме една част от правосъдието откровено да шиканира с безконечни дела, смятам, че е вредно. И не е достатъчно да предвидим само дисциплинарни мерки в Закона за съдебната власт, да им кажем в какви срокове да си решават делата, когато те не могат да ги решават в такива срокове. Когато прокурорът неоснователно е забавил делото и не желае да внесе обвинителен акт, има включително наказателна отговорност за това. И аз не се притеснявам от един такъв текст. Ние вече имаме проблем в самата правосъдна система с тези затлачени стари дела. Част от проблема с бързината е количеството дела, които се падат на един магистрат. Но тези количества дела, за да бъдат нормални като натоварване, се изисква съответно да бъдат решавани дела и регулярно, а не да натрупваш стари дела и новата работа отгоре, като накрая казваш, че не можеш да решиш вече тези дела. Така няма да стане. Аз смятам, че това е един необходим и дисциплиниращ текст.
Що се отнася до това дали сме готови да поемем риска значими процеси да завършат по начин, който обществото не приема и не очаква, правосъдието си е правосъдие и то трябва да произнася присъди на базата на фактите и на закона. И ако не са събрани факти или законът не сочи престъпление, ще има и оправдателни присъди. Аз виждам, че напоследък има няколко, които общественото мнение счита за изненадващи, юристите обаче не ги считат за изненадващи, защото смятат, че когато искаш да осъдиш някого, обаче не си се подсигурил, това е закономерен резултат. Аз смятам, че живеем вече достатъчно много след 1990 година, за да бъдем слепи роби на общественото мнение. А това, че понякога подхранваме общественото мнение по други причини и водени от други съображения, си е наш проблем.
Така че аз ще подкрепя измененията, както и измененията, които предлага колегата Рашков. Там има един съществен спор, това е облекчаването на предварителното разследване от разпити пред съдия. Само че тази работа не може да се реши в полза на леснината, защото, ако се реши в полза на леснината, ще трябва да изключим доказателствата от приложимост по време на съдебната фаза, което също не е в интерес на бързината и на обективната истина.
Но аз ви предлагам да подкрепим и двата законопроекта. Има няколко тънки въпроса с разлики, смятам, че при правенето на общ законопроект за второ четене ще можем да доизчистим нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Соколов, имате думата за реплика.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, искам да Ви отправя реплика по § 44. Наистина е добре да има срокове, които да се спазват от всички магистрати, но на мен ми се струва, че докато съществува конституционното положение за несменяемост на магистратите дори при тежки дисциплинарни нарушения, просто този текст няма да заработи. Защото и досега има срокове и много магистрати за съжаление си позволяват да не ги спазват. И аз се страхувам, че наистина може да се стигне дотам при значими дела с много голям обществен интерес един магистрат да си позволи да не си изпълни задълженията, независимо че ще му бъде даден срок.
И на второ място, като по-компетентен юрист в тази материя, аз бих искал да ми обясните ал. 7 на чл. 239а. Защото Вие наистина обяснихте какво означава някой да е обвиняем, откога започва обвинението, но изведнъж има ал. 7, която казва: "Правилата по алинеи 1 до 6 се прилагат и за уличения", тоест не само за този, който вече е обвинен и му е предявено обвинение, тоест от този момент вече се смята, че наистина има събрани доказателства, за да бъде обвинен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Соколов.
Госпожо Дончева, заповядайте, имате думата за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, мисля, че съдебната система се нуждае от по-генерално реформиране от това, което предлагате от известно време, стигащо до несменяемост и имунитет. И Ви предлагам, ако наистина сериозно мислим по тези въпроси, да се откажете от идеята за Велико Народно събрание, което на практика означава отказ от промени, и в рамките на политическите сили да постигнем споразумение още в този парламент. Няма никаква пречка да бъде осъден и един магистрат за престъпления по служба и по сегашния Наказателен закон – и с несменяемост, и без несменяемост. Тук става дума за неща по прекратяване на дела или по внасяне на обвинителни актове, които вече имат и формални изисквания и не биха били такъв проблем за доказване и въпрос на съдийска съвест, за което съдиите несъмнено имат пълна свобода за произнасяне.
Що се отнася до ал. 7 на § 44, аз подкрепям идеята на параграфа. Ако трябва, ще махнем ал. 7. Но това е в рамките на онези няколко практически спора, за които ви казах, че при правенето на общия законопроект и при работата за второ четене трябва да се прецизират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има думата за изказване народният представител Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре! Нямаше да вземам думата, но бях провокиран от изказването на народния представител Татяна Дончева във връзка с промените, свързани със съдебното споразумение. Аз мисля, че ние като народни представители не бива винаги, във всички случаи да мислим за удобството на правораздавателната система.
Споразумението беше въведено преди 3-4 години като един чужд на европейското право англо-саксонски елемент. То беше въведено в неговата крайност за такива престъпления, като грабеж, изнудване, измама. Това, което беше направено като изменение преди година–две и вкарването в тази процедура на пострадалия, беше опит да се ограничи злоупотребата с института. Аз бих бил съгласен това споразумение като институт да се прилага за някои по-леки престъпления, но съгласете се, че когато от една страна се говори за реформа в правораздавателната система, затягат се мерките, вдигат се наказанията, от другата страна се пробива с едни институти, които се правят за удобство на съдилищата, за удобство на прокуратурата. Казваме бързина в процеса – хората искат необратимост на наказанията. За съжаление в система, която не е реформирана, в система, в която има съмнения за корупция, това не се постига с норми примерно при условията на чл. 55, представете си за един грабеж. Тоест самото приложно поле на споразумението е прекалено разширен. И именно заради това беше вкаран пострадалият. Това беше една втора кръпка, господин министре, за да се намали малко злоупотребата с този институт. Представете си какво означава съдебно споразумение за престъплението грабеж! Нека да изключим, да намалим вида престъпления, по отношение на които има споразумение. Аз съм съгласен тогава този институт да бъде по-мек и да може да се прилага без мнението на пострадалия.
Това са големите въпроси на споразумението. По този въпрос ние водим с госпожа Дончева дискусия много отдавна, становищата ни са противоположни. И в същото време виждате какво става, въвежда се друг институт – тъжба до прокурора. Някои престъпления стават публично частни. И казваме защо участва пострадалият? Ами той участва, защото наказателното право с тези институти отива вече към частното право, характерно за англо-саксонската система, а не от публичен характер. Спомняте си измененията в Наказателния кодекс, въвеждането сега и тук в процеса на този институт. Няма единна философия на развитието на тези мерки. Ние вземаме един институт от зад океана, вземаме един институт от Централна Европа, пришиваме го като кръпка. В същото време говорим, че искаме строги и твърди мерки и най-вече еднакво приложение на закона и неотвратимост на санкцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Иван Искров.
Любен Корнезов (КБ, от място): А! Какво ще кажеш?
Иван Искров (НДСВ): Господин председател, някои колеги от залата се чудят какво ли общо имам, та се изказвам. Общото, което имам с този законопроект, уважаеми дами и господа народни представители, и заради което аз ще подкрепя много силно законопроекта на Министерския съвет, разбира се, и на господин Бойко Рашков, е, че действително с новите промени, които се предлагат в § 44, се подобрява бизнессредата в България. Това е един определено антикорупционен текст. Всичко казано от госпожа Дончева го споделям. Съжалявам, че тя по-добре го защити и като че ли малко аз позакъснях с моето изказване. Всеки един от нас, който е работил директно в бизнеса, знае, че най-дразнещи са процедурите в досъдебното производство, процедурите, които са при следствието, процедурите, които са при прокуратурата. Много често се обвинява и съдът за несвършена работа именно на тези досъдебни органи. Аз се извинявам, ако някъде използвам неточни термини, казвам, не съм юрист, но съм човек, който наблюдава бизнеса и пряко участва в него. Знаете, че обикновено в такива случаи проблемът с бавенето на делата е или от недобра документална обоснованост, или от утежнената процедура, която има в чисто процесуалните закони. Изключителен рецидив е възможността за отваряне и затваряне на безкраен брой пъти на делата.
Михаил Миков (КБ, от място): Прав си, Иване.
Иван Искров: Уважаеми колеги, работил съм и в контролния сектор, работил съм и в подконтролния сектор, а от година и половина съм в парламента. Трябва да ви кажа, че това е един бич. И много често хора, които са неудобни по различни причини - госпожа Дончева тук каза за бизнес рекет, но има и политически рекет някой път, и друг рекет – много често хора, които са неудобни, се държат на къс повод, на верижка. И делата се отварят точно тогава, когато започнат да стават неудобни или пък трябва някъде да отчетат някаква своя лепта.
Един от големите проблеми е липсата на тези крайни срокове, за които говори преди мен уважаемата колежка Дончева и които са наречени от вносителя в неговите мотиви “разумен срок за наказателно производство”. Поради тази причина аз силно ще подкрепя този законопроект. Радвам се, че има такива текстове и с група народни представители също ще подготвим предложения между първо и второ четене в смисъла, в който говореше госпожа Дончева, а също така и за съкращаване на сроковете. Радвам се, че се ограничават сроковете на 2-3 години, но те също са доста големи.
Госпожо Дончева, Вие казахте нещо много правилно, което аз напълно подкрепям. Ще образува производство, ще привлече човека като обвиняем или бизнесмена тогава, когато има достатъчно данни, че той е престъпник.
Михаил Миков (КБ, от място): Ами като не можеш да го разпиташ, как?
Иван Искров: Аз имам в своята практика на работодател случай, в който перфектен специалист печели конкурс. Той поради други причини е разследван три, четири, пет години. И когато го проверяваме, тъй като знаете, че една сериозна институция проверява кандидатите си, се оказва, че в НСБОП, не знам си кое следствие, не знам си коя служба на правораздавателната система или силовите ведомства е бил разследван по някакви причини. Ама разследван втора, трета, четвърта, пета година.
Така че аз абсолютно споделям казаното от колежката Дончева. Ще се откриват производства тогава, когато имаш достатъчно доказателства да ги откриеш, а не просто ей така. И да трупаш и да се оплакваш пред правосъдния министър и пред общите събрания на съответните колеги, че си имал по 800 дела.
Освен промяната от гледна точка на привличане на обвиняемия, а не просто когато има вече дело, смятам, че срокът би могъл да се намали още, да не е две или три години, а съответно да се мисли от порядъка на шест месеца, една година. Има професии, уважаеми колеги, особено хайтек професиите, при които ако вас ви извадят от бизнеса, ако ви извадят от вашата професия за година, две, три, след това вие вече сте аутсайдер в своята професия. Затова можем да помислим и за по-къси срокове. Разбира се, юристите трябва да имат думата преди всичко, за да не отидем пък до други крайни решения.
Аз пледирам за подкрепа на закона на правителството и на господин Рашков. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Искров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата на първо четене по двата законопроекта? Не виждам.
Премиваме към гласуване на първо четене на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2002 г.
Гласували 195 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Бойко Рашков, внесен на 22 ноември 2002 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 196 народни представители: за 150, против 46, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващата точка от дневния ред, колеги, е първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските документи.
Има внесени три законопроекта – на Константин Пенчев, има втори законопроект с вносител Ремзи Осман и трети – на Министерския съвет.
Уважаеми колеги, тъй като имаме 6 минути до края на заседанието, а имам да направя и няколко съобщения, считам за целесъобразно утре сутринта да започнем работа с т. 6 от дневния ред.
Моля за вашето внимание, за да ви информирам за парламентарния контрол:
- заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на две питания от народните представители Росица Тоткова и Валери Цеков;
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса и питане от народните представители Евдокия Манева, Васил Калинов, Росица Тоткова и Елиана Масева;
- министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос и на питане от народните представители Сергей Станишев и Стойко Танков и Кина Андреева и Иван Николаев Иванов;
- министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос и питане от народните представители Иван Иванов и Васил Калинов;
- министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане на народния представител Николай Камов;
- министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на четири актуални въпроса и на питане от народните представители Георги Божинов, Бойко Великов, Любомир Пантелеев, Евдокия Манева и Благой Димитров;
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос и на питане от народните представители Марина Дикова и Снежана Гроздилова и Иво Цанев, Теодора Гайдова и Димитър Абаджиев;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос и на питане от народните представители Ваня Цветкова и Христо Кирчев.
Съобщения:
На 20 февруари 2003 г. е постъпил Указ № 62 на президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 7 февруари 2003 г. и мотивите към указа.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законът е разпределен на Комисията по икономическата политика.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание днес, 20 февруари 2003 г., от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 13,55 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи


Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева