Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-26

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова,  Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание програмата за работа на Народното събрание за периода 26-28 февруари 2003 г.:
1. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов. Вносител – Борислав Ралчев.
2. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание с вносител Константин Пенчев.
3. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права с вносител Министерски съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия с вносител Министерски съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия с вносител Министерски съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите с вносител Министерски съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината с вносител Министерски съвет.
8. Законопроект за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България с вносител Министерски съвет.
9. Законопроект за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народнодемократична република с вносител Министерски съвет.
10. Първо четене на законопроекта за пчеларството с вносители Коста Костов и Венцислав Върбанов.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, приет на първо четене.
12. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 7 февруари 2003 г. и върнат с Указ № 62 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията.
13. Проект за решение за избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за финансов надзор. Вносител – Иван Искров.
14. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители – Джевдет Чакъров и Лютви Местан.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, приет на първо четене.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство. Вносители – Валери Димитров и Константин Пенчев.
17. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносители – Владимир Дончев и група народни представители.
18. Парламентарен контрол.
Моля да гласувате така представената програма за работа на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 143 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 24.
Програмата е приета.
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение за включване в програмата на Народното събрание за тази седмица на законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с вносители Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте този законопроект да бъде включен в програмата за работа на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 156 народни представители: за 62, против 91, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване, колеги.
Всъщност за 12-и път правим опит да включим като точка в дневния ред този законопроект, който всъщност съдържа един-единствен текст. Вчера Комисията по жалбите и петициите на гражданите приемаше граждани. Част от тях идваха включително и при мен с оглед Народното събрание да помогне да се избегне тази крайна несправедливост – когато една държава в миналото е взела парите на гражданите и им е продала държавните жилища, сега ги гони от собствените им жилища, без да им връща тези средства. Един несправедлив закон не може да остане в правния мир толкова години и ние да чакаме България да бъде осъдена в Страсбург.
Призовавам ви поне 12-ия път да включим този законопроект в седмичната ни програма. Само това ще издигне авторитета на всеки един от нас и на Народното събрание като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте този законопроект за бъде включен в програмата на Народното събрание.
Гласували 176 народни представители: за 55, против 115, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 19-25 февруари са следните:
Законопроект за филмовата индустрия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “Еврофиш”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Вносител – Лъчезар Тошев и група народни представители.
Проект за решение за избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за финансов надзор. Вносител – Иван Искров.
Законопроект за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов. Вносител е Борислав Ралчев.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание. Вносител е Константин Пенчев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия. Вносител е Йордан Нихризов. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители са Джевдет Чакъров и Лютви Местан.

Първата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ.
Постъпил е проект за решение. Господин Ралчев е вносител на проекта за решение. В момента го няма в залата.
Ще ви представя проекта за решение:

“Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за удължаване срока на действие на Временната комисия
по искането на главния прокурор за разрешение за
възбуждане на наказателно преследване срещу
народния представител Никола Джипов Николов

Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов

Р Е Ш И:

Удължава до 30 април 2003 г. срока на действие на Временната комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов.”
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 138 народни представители: за 121, против 14, въздържали се 3.
Проектът за решение е приет.

Втората точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносител на проекта за решение е Константин Пенчев. Не го виждам в залата.
Представям ви проекта за решение:

“Проект!

Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание

Р Е Ш И:

Удължава до 31 март 2003 г. срока на действие на Временната комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание.”
Имате думата за изказвания по този проект за решение.
Заповядайте, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се учудвам защо удължаваме срока, след като в определения срок нито един път комисията не е събирана. Даже и не се познаваме. Беше гласувана и в рамките на този един месец поне това да бяхме направили. Би следвало вносителят да отговори на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз просто исках да взема думата, за да отговоря на колегата. Става въпрос за едно немного продължително удължаване, просто технологично, тъй като, ако до момента колегата не си е представил своето предложение, то ние, останалите, които сме членове на тази комисия, вече сме ги депозирали и вероятно през следващата седмица…
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: В НДСВ ли са депозирани?
Анели Чобанова: Не, при председателя на комисията са депозирани и вероятно през следващата седмица, доколкото разбрах, ще се направи среща на тази комисия, за да може да се стикова общата работа вече на всички, които са си депозирали предложенията. Това е именно целта на това удължаване, за което моля и предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Димитров.
Димитър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вероятно освен удължаване на срока трябва да направите корекция в състава на комисията, тъй като аз разбирам, че тази комисия се състои само от управляващото мнозинство. Представителите на Коалиция за България в тази комисия въобще не са уведомявани за събиране на комисията. Въобще не са обсъждани никакви предложения. Въобще не е разглеждан никакъв вариант на правилник. За какво става дума? Как се организира работата на подобни постоянни комисии? Или въведете някакъв ред в дейността на подобни комисии, или по-скоро си ги правете сами и обсъждайте проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров, но все пак да Ви прочета т. 2 от решението за създаване на временна комисия. Тя се състои от 9 народни представители, от които не само представляващи Национално движение Симеон Втори, а 4 – от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 2 – от Обединените демократични сили, 2 – от Коалиция за България, и 1 – от Движението за права и свободи.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен.
Гласували 149 народни представители: за 93, против 45, въздържали се 11.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! На редовно заседание, проведено на 30 януари 2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, внесен от Министерския съвет.
Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права е открита за подписване от страните-членки на Съвета на Европа, на 20 май 1980 г. в Люксембург и е подписана от Република България на 18 август 2002 г.
Основните цели на конвенцията са: признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителските права и възстановяване упражняването на родителските права при неправомерно прехвърляне на едно дете в друга държава.
Конвенцията гарантира упражняването на родителските права при международните условия и предвижда бърза и освободена от бюрократизъм безплатна помощ на централните органи, посочени от всяка държава, за да се открие и върне дете, което е било неправомерно прехвърлено.
Разпоредбите на конвенцията са групирани в 6 глави. Тя се прилага за деца, които не са навършили 16 години. Конвенцията не дава определение за понятията “националност” и “обичайно местопребиваване”. Тя съдържа легална дефиниция за понятия, като “дете” и “неправомерно прехвърляне”. Установяват се задължения за страните по конвенцията да определят централен орган за координиране на дейността, да оказват помощ на молителя, да осигуряват признаване или изпълняване на решението, засягащо упражняването на родителските права, както и да осигурят връщането на детето.
В съответствие с чл. 6, ал. 3 от Конвенцията Република България прави допустимата съгласно чл. 27, ал. 1 резерва, като декларира, че ще изисква превод на български език на всяка кореспонденция, предвидена в чл. 6, и всякакъв документ, предвиден в чл. 13, изхождащи от държавите, които се ползват от резервата и са изключили прилагането на чл. 6, ал. 1, буква “б” по отношение на двата официални езика на Съвета на Европа.
Република България също така прави и резервата съгласно чл. 17, ал. 1, във връзка с предвидените в чл. 8 и 9 случаи признаването и изпълнението на решенията, отнасящи се до упражняване на родителски права, да могат да бъдат отхвърлени поради основанията, предвидени в чл. 10, ал. 1.
След проведената дискусия и гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо четене законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Има доклад и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Не виждам председателя в залата.
Господин Милчев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Кирил Милчев:
“ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права № 302-022, внесен от Министерския съвет на 14.01.2003 г.

На своето редовно заседание на 23 януари 2003 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права. Като представители на вносителя присъстваха госпожа Надежда Тодорова и госпожа Офелия Киркорян от Министерството на правосъдието и госпожа Веселина Тодорова от Държавната агенция за закрила на детето.
Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права е открита за подписване от страните-членки на Съвета на Европа на 20 май 1980 г. в Брюксел и е подписана от Република България на 18 август 2002 г. Конвенцията има две основни цели: признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на едно дете в друга държава. Предимствата на тази конвенция са, че тя гарантира упражняването на родителските права при международни условия и предвижда бърза и освободена от бюрократизъм безплатна помощ на централните органи, посочени от всяка държава, за да се открие и върне дете, което е било прехвърлено неправомерно. В нея се съдържат определенията на някои понятия, като “дете”, “неправомерно прехвърляне” и т.н., както и задължението страните да определят централен орган за координиране на дейността, оказване помощ на молителя, осигуряване признаването и изпълнение на решението, засягащо упражняването на родителски права и осигуряване връщането на детето.
Република България прави декларация, с която за централен орган е определено Министерството на правосъдието. В съответствие с чл. 6, ал. 3 от Люксембургската конвенция Република България прави допустимата съгласно чл. 27, ал. 1 резерва, като декларира, че ще изисква превод на български език на всяка кореспонденция, предвидена от чл. 6, и всякакъв документ, предвиден в чл. 13, изхождащи от държавите, които се ползват от резервата и са изключили прилагането на чл. 6, ал. 1, буква “б” по отношение на двата официални езика на Съвета на Европа.
Република България също така прави резерва съгласно чл. 17, ал. 1, във връзка с предвидените в чл. 8 и 9 случаи признаването и изпълнението на решенията, отнасящи се до упражняване на родителски права, да могат да бъдат отхвърлени поради основанията, предвидени в чл. 10, ал. 1.
По време на дебатите се изтъкна необходимостта от ратифициране с оглед изпълнение на Националната програма за приемане на постиженията на правото на Европейския съюз. Проведе се гласуване със следните резултати: за законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция с мнозинство, въздържали се няма.
На основание на проведеното гласуване комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Милчев.
Постъпило е и становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Праматарски го няма в залата. Има ли заместник-председател или член на комисията? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права № 302-022 от 14 януари с вносител Министерският съвет

На свое редовно заседание, проведено на 30 януари, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права.
След приключване на дебатите и проведеното гласуване комисията предлага следното становище: с 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” комисията предлага да се подкрепи законопроектът на първо четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Колеги, на основание чл. 67, ал. 2 от правилника правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан в това заседание и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви.
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 20 май 1980 г., подписана от Република България на 18 август 2002 г. със следните декларации и резерви:
1. Декларация по чл. 1, буква “а”. В съответствие с чл. 1, буква “а” от Конвенцията Република България заявява, че под “обичайно местопребиваване” се разбира настоящият адрес на детето, тоест адресът, на който лицето е пребивавало през последните шест месеца.
2. Декларация по чл. 2. В съответствие с чл. 2 от Конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. “Славянска” № 1.
3. Резерва по чл. 6, ал. 1, буква “б”. В съответствие с чл. 6, ал. 3 от Конвенцията Република България декларира, че ще изисква превод на български език на всякаква кореспонденция, предвидена в чл. 6, и на всякакъв документ, предвиден в чл. 13, изхождащи от държавите, които се ползват от резервата и са изключили прилагането на чл. 6, ал. 1, буква “б” по отношение на двата официални езика на Съвета на Европа.
4. Резерва по чл. 17. В съответствие с чл. 17, ал. 1 от Конвенцията Република България декларира, че в предвидените в чл. 8 и 9 случаи признаването и изпълнението на решенията, отнасящи се до упражняването на родителските права, може да бъде отхвърлено поради основанията, предвидени в чл. 10, ал. 1.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Министърът на правосъдието да издаде наредба за определяне на условията и реда, по които централният орган ще изпълнява правомощията си по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Уважаеми дами и господа, всеки момент в пленарната зала ще влезе нашият уважаван гост – президентът на Република Финландия, госпожа Халонен. Затова изчакваме и не преминаваме към следващата точка от дневния ред. (Всички стават и с бурни ръкопляскания посрещат президента на Република Финландия госпожа Халонен, придружена от председателя на Народното събрание господин Огнян Герджиков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми господин президент на републиката, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа!
За мен е чест и удоволствие да приветствам от името на Народното събрание президента на Република Финландия Нейно Превъзходителство госпожа Таря Халонен. (Ръкопляскания.)
Уважаема госпожо президент, във Ваше лице България за пръв път приема държавния глава на Република Финландия - страна, чието приятелство високо ценим. С Финландия, която в представите на мнозина българи е страната на хилядите езера и на необятните гори и снежни простори, ни свързват както скъпи исторически спомени, така и здрави съвременни връзки.
Ние няма да забравим, че в Освободителната война през 1877-1878 г. в състава на руската армия се е сражавал и финландски доброволчески батальон. За това ни напомнят и днес скромните паметници с имената на загиналите финландци за свободата на България, издигнати в парка “Лавров” - край Плевен, и в Хелзинки. И тяхната памет ще бъде почетена след няколко дни на 3 март, националния празник на Република България, когато ще се чества 125-годишнината от освобождението на България.
Географските разстояния и европейската обстановка в миналото не благоприятстваха много за по-голяма интензивност на приятелските отношения между нашите народи. Нови хоризонти за нашите отношения се откриха от дълбоките промени, настъпили в Европа и в света в началото на 90-те години на миналия век.
Краят на студената война даде на Финландия възможност пълноценно да се включи в европейските интеграционни процеси. Демократичните промени в България я приобщиха към общочовешките и общоевропейските ценности, споделяни и от Финландия. България и Финландия си сътрудничат успешно в Организацията на Обединените нации, в Съвета на Европа, в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и в много други световни и европейски организации. България води преговори за присъединяване към Европейския съюз, като нейната кандидатура се подкрепя от Финландия, станала член на Съюза от 1995 г. България получи покана за членство в НАТО - организация, с която Финландия активно сътрудничи.
Нашите гледища по най-важните международни въпроси съвпадат или са много близки. Това се отнася и до кризата в Ирак. Еднакво подкрепяме резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, които повеляват Ирак да се разоръжи и да премахне оръжията за масово унищожение.
Не е чудно, че в съвременната обстановка двустранните отношения между България и Финландия са много добри и в тях няма открити въпроси. Като изразяваме удовлетворение от развитието на двустранния политически диалог, трябва същевременно да отбележим, че равнището на стокообмена и обемът на инвестициите не отговарят на потенциала на двете страни. Нашите търговско-икономически отношения се нуждаят от значително динамизиране, като по-пълноценно се използват съществуващите възможности.
По време на Вашето посещение, уважаема госпожо президент, Вие ще имате възможност да размените мисли по целия спектър на българо-финландското сътрудничество, включително и в областите, в които изоставаме. Но сега, когато гостувате на Народното събрание, искам особено да подчертая желанието и готовността на българските парламентаристи за още по-тясно сътрудничество с колегите от финландския парламент. Ние съзнаваме, че постиженията на финландското законодателство и практика в редица важни области на обществения живот могат да бъдат за нас източник на полезен опит. По-специално имам предвид осигуряването на достойно място на жената в обществото и на нейното равноправие с мъжа, борбата с бедността, елиминирането на корупцията, закрилата на природната среда, внедряването на високите технологии и технологични системи, хармонизирането на националното законодателство с европейското право. Пред нашите парламенти се откриват много възможности за сътрудничество, неизползвани досега.
Убеден съм, уважаема госпожо президент, че Вашето посещение в България ще даде нов тласък на приятелските отношения и на сътрудничеството между нашите два народа.
А сега, уважаеми госпожи и господа, имам удоволствието да предоставя думата на президента на Република Финландия Нейно Превъзходителство госпожа Таря Халонен.
Заповядайте, госпожо Халонен. (Бурни ръкопляскания.)
ТАРЯ ХАЛОНЕН: Уважаеми господин председател на парламента, уважаеми депутати, госпожи и господа! Разрешете ми като бивш депутат в нашия собствен парламент да кажа, че ние имаме стари и нови приятели в българския парламент. Въпреки че светът се променя, ние имаме своя исторически опит и своето географско положение, което става неизменно. Това написа преди десет години предшественикът на моя предшественик президентът на Финландия Мауно Коевисто, когато изглеждаше, че всичко в Европа необратимо се променя към по-добро. Студената война свърши и Европейският съюз се подготвяше за разширяване, в резултат на което Финландия през 1995 г. също стана член на Европейския съюз. Изглеждаше, че нищо не остава такова, каквото е било. Премахването на военната заплаха изглежда, че ни даваше безгранични възможности за мирно сътрудничество. Като своеобразно политическо завещание обаче Мауно Коевисто искаше да подчертае значението на историята и географията, за да не бъдем заслепени и да не загубим перспективи, когато гледаме към светлото бъдеще.
И така, драги приятели, географското обкръжение на Финландия, за което нищо не можем да направим, да го променим, е Северна Европа и Балтийско море. В хода на историята стремежите на великите сили често са се сблъсквали понякога с фатални последствия за малките народи в този район. Сега, във времето след студената война, положението на тези малки страни е по-добро и по-сигурно от когато и да било по-рано в историята на страните. Страните, граничещи с Балтийско море, с изключение на Русия, скоро ще станат всички членки на Европейския съюз. Това оказва решаващо влияние за засилване на стабилността и просперитета в целия регион. Разбира се, има проблеми и много от тях са свързани с търсенето на нов тип партньорство между Европейския съюз и Русия. И двете страни обаче се учат да решават проблемите по-добре. Най-важният аспект обаче е, че вече не съществува опасността някой от тези проблеми да завърши с военна конфронтация.
За вас, за България, географията исторически означава Балканите и Черноморския район. Този регион също в продължение на векове е бил разкъсван от вътрешни борби и конфликти на великите сили. Това във Финландия отдавна е известно, тъй като по време на войната между Русия и Турция през 1877/1878 г. Финландската гвардия взе участие в боевете, които впоследствие доведоха до освобождението на България.
Но да се върнем към настоящето. След края на студената война положението на Балканите не се разви така благоприятно, както в Северна Европа, и особено на териториите на бивша Югославия избухнаха военни конфликти, които разтърсиха стабилността на цяла Европа. След многото трагични събития огънят е потушен, но все още димят много спорове. Някои от тези кризи бяха решени с военни средства, при други решението бе постигнато чрез преговори, както беше случаят в Косово под ръководството на моя предшественик – президента Марти Ахтисари. Тези кризи доведоха до огромни страдания, загуби и големи разходи, свой дял от които ние също плащаме като участваме в операциите за управление на кризите в Босна и Косово.
През лятото на 1999 г., когато Финландия заемаше поста на председател на Европейския съюз, в Сараево се проведе историческата среща на високо равнище, на която бе сключен Пактът за стабилност в Югоизточна Европа. Целта беше с помощта на широко международно сътрудничество да се започне не само облекчаване на страданието на хората и възстановяване на опустошените райони, но и устойчиво изграждане на граждански общества и регионално сътрудничество. Задачата беше огромна и вече е постигнато много.

Постигнатите резултати обаче определено не отговарят на тези големи очаквания, които имахме в Сараево.
Работата трябва да продължи. Целта на Пакта за стабилност е да постигне с помощта на международната общественост регионално сътрудничество за решаване на проблемите, предизвикани от кризите.
В краткосрочен план това е действително от изключително значение, но трайните решения могат да бъдат намерени най-добре чрез европейската интеграция, привързаността към която насърчава всички ни да изграждаме такъв тип граждански общества, които се основават на общите европейски ценности – демокрация, спазване правата на човека и принципите на конституционната държава.
Вие вече познавате няколко от тези организации, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която скоро ще бъдете председатели, и Съвета на Европа, също така сте поканени да станете член на НАТО. Европейският съюз взе изключително важно решение по разширяването на своята среща на високо равнище в Копенхаген през декември миналата година. Сегашният процес на разширяване в много отношения е различен от по-раншните – той е, бих казала, исторически по своята същност.
1. Броят на новите страни-членки е по-голям от когато и да било преди. Има едно нарастване с две трети.
2. Икономическите различия са по-големи, отколкото при предишните разширявания, макар че цялостният процес сега беше много по-бърз.
3. Осем от тези нови страни-членки са известни като страни с икономики в преход. Само допреди 10 години те имаха комунистически политически и икономически системи. Почти всички от тях бяха във Варшавския договор.
Новите страни-членки винаги трябва да скачат в движещ се влак. Този път скокът обаче изисква повече. Повечето от дългогодишните страни-членки вече приеха общата валута – еврото, и са част от Шенгенската система. Освен това конвентът на Европейския съюз работи с бързи темпове. Фактът, че Европейският съюз е готов да отвори вратите си за тези страни, е важен сигнал не само за всички европейци, но и за останалия свят.
Съюзът е демонстрирал по много конкретен начин, че е отворена общност. Всички европейски държави, които искат да се присъединят и които отговарят на критериите за членство, могат да станат членки. Това се отнася и за България, която е следващата страна. Това е посочено ясно в заключенията на Съвета от Копенхаген от декември миналата година. Няма да го повтарям, вие вече вероятно го знаете наизуст. Финландия подкрепя България в нейните усилия. По-нататъшното развитие зависи от темповете, с които самата България е способна да доведе до приключване процеса на присъединяване.
Ние знаем, че вече 23 глави са временно затворени, но все още предмет на преговори остават 8 трудни глави. В същото време България трябва да е способна да извърши интензивна законодателна работа. Тя трябва също така да промени структурите на своята съдебна система, на администрацията, политиката на опазването на околната среда и на икономиката така, че прилагането и приемането на европейското законодателство да е възможно и практически. Задачата изисква много усилия. Убедена съм, че българите споделят това мнение, но също така вярвам, че желаят и могат да я изпълнят. Европейският съюз също така оказва икономическо и техническо сътрудничество по много начини.
Финландия предложи на България да използва нейния опит от преговорите за присъединяване преди 10 години, както и практическа подкрепа в различни сектори, като например развитието на регионалното управление и постигане на по-ефективна сигурност на границите.
По отношение подобряването на положението с малцинствата Финландия има дългогодишни традиции, особено в сферата на Съвета на Европа. Положението на ромското малцинство е пример на проблем, който е общ за всички европейски държави и по който трябва да можем да намерим общи решения.
През 1999 г. срещата на най-високо равнище на Европейския съюз в Хелзинки подчерта важността на равните права за всички лица. Специално внимание трябва да бъде обърнато на подобряването на положението на онези групи, които не са мнозинство в която и да е страна, включително и на положението на ромското население.
Дами и господа! До този момент Европа и нейните страни винаги са били в добри и лоши моменти много важна част от глобалния свят. Колониализмът приключи след Втората световна война. Европа се обърна навътре към себе си и започна да търси в интеграцията решение на икономическите си проблеми и на проблемите на идентичността си. В това отношение последните пет десетилетия наистина бяха пример за успех.
Днес натискът за интеграция идва и отвън и не се ограничава само в Европа. Културните, икономическите проблеми и проблемите, свързани със сигурността, са наистина глобални. Регионалните решения вече не са достатъчни. Обаче европейската интеграция може да е от полза и за нас, и за другите. Богатството на страните-членки на Европейския съюз и техният дял в световните инвестиции, търговия и помощ за развитие правят Европейския съюз влиятелен по целия свят. Влиянието обаче носи отговорност. Глобализацията, за съжаление, за много хора не представлява възможности, развиващите се страни не виждат глобализацията като една неограничена възможност за взаимодействие и увеличаване на благосъстоянието си, когато са освободени от оковите на географията. За тях тя по-скоро представлява експлоатация, основаваща се на наследството на една нова и дори по-несправедлива международна система. Тъй като вече няма връщане към миналото, единствената възможност е да се използва влияние и да се направи глобализацията по-човешка, да се изгради един нов свят с национални държави и гражданско общество, международни организации и прогресивни предприемачи. Тогава глобализацията ще бъде в състояние да повиши развитието, благосъстоянието, работната заетост, както и да намали бедността по целия свят. Нашият европейски опит може да бъде част от новия свят.
Международната организация на труда създаде Комисия за изучаването на социалните измерения на глобализацията и за предлагане на препоръки, за да стане глобализацията по-човешка и равнопоставена. Президентът на Танзания и аз сме съпредседатели на комисията, която включва 24 видни личности от различни части на света. Тези жени и мъже представляват изключително добре, по мое мнение, различните политически, икономически и културни отправни точки и перспективи на глобализацията. Работата ни следва да приключи следващата седмица.
Макар да не сме чудотворци, твърдо вярваме, че една личност може да повлияе развитието, даже да го промени. Самата Финландия е пример на страна, чието изолирано земеделско общество за много кратко време – за по-малко от 50 години, се приспособи успешно към развитието на глобализацията. Северното общество на благоденствието представлява основата на нашата работа.
В три неотдавна направени международни оценки от Световния икономически форум, Финландия бе класирана първа по конкурентоспособност, по развитието на информационните технологии и по устойчиво екологично развитие.
В друго международно сравнение Финландия бе класирана като най-некорумпираната страна. Това показва, че и тези въпроси могат да бъдат свързани, подобно на конкурентноспособността и наличието на едно общество на благоденствието.
Това се случва, както знаете, в една страна, в която климатът понякога е много суров, природните ресурси са недостатъчни, освен това тя се намира твърде далеч от основните световни центрове. Животът не е бил много благосклонен за нас, но аз мисля, че това може да даде надежда на всички, които вярват в по-добрата глобализация, защото, ако ние можахме да го направим, и други могат да го направят.
По време на световната война международната сигурност се основаваше в крайна сметка на световния баланс, на страха. Встъпвайки в новото хилядолетие откриваме, че краят на “студената война” беше нещо добро, но въпреки това не доведе автоматично до мир и разоръжаване.
Изправени сме пред нови видове глобални заплахи за сигурността, които дори се определят по-трудно, отколкото преди. Това трябва да ни научи на нова форма на глобално управление.
Макар Обединените нации да бяха създадени от победителите във Втората световна война, ООН се разви в истински универсална организация. ООН, нейният генерален секретар и Съветът за сигурност са единствените истински универсални институции, които имат предпоставките да постигнат безрезервното доверие на всички хора в усилията им да осигурят мир, сигурност и развитие в един променящ се свят.
Уважаеми господин председателю, уважаеми депутати, драги приятели! Вашата страна – България, е изправена пред година на големи предизвикателства. Като член на Съвета за сигурност на ООН тя има специална отговорност за международния мир. В преговорите по присъединяването към Европейския съюз предстои решителен етап, който изисква сътрудничеството и ангажираността и на членовете на българския парламент. Предстои ви много работа, но аз вярвам, че българите могат много да спечелят и много да допринесат в това дело. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо президент. (Всички народни представители стават и с ръкопляскания изпращат президента на Република Финландия госпожа Таря Халонен.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Продължаваме нашата работа.
Процедурно предложение - госпожа Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения по проекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс да бъде удължен с още една седмица, т.е. общо 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕ-НИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Моля господин Папаризов да представи доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 302-02-9 от 09.02.2003 г. за ратифициране
на Споразумението за присъединяване на Република
Хърватия към Централноевропейското споразумение за
свободна търговия, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 12 февруари 2003 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 5 декември 2002 г. в Загреб.
Споразумението между Република България и Република Хърватия е ратифицирано от Народното събрание на Република България със закон, ДВ, бр. 25 от 2002 г. От страна на Хървания все още не са изпълнени вътрешните процедури за влизането му в сила.
В съответствие със споразуменията за присъединяване на Република Хърватия към ЦЕФТА митата във взаимната търговия с промишлени стоки се премахват от датата на влизане в сила на споразумението, като само Румъния е договорила постепенно премахване на митата в рамките на двегодишен преходен период за ограничен кръг от промишлени изделия.
В протоколите към споразумението, съдържащи концесиите в търговията със селскостопански стоки, се запазват четирите списъка за селскостопански стоки, договорени и прилагани в рамките на ЦЕФТА, многостранно съгласуваните списъци А - нулеви мита, B - максимален размер на прилаганите мита, и С и D – съдържащи преференции под формата на намалени мита в рамките на квоти, предоставени на двустранна основа.
Българската страна е договорила увеличение на квотите за внос в Хърватия на пресни домати, замразени и консервирани зеленчуци, като в замяна предоставя нови концесии за внос на малки количества сладка, конфитюри и сладолед и увеличаване на квотите за внос в България на кисели млека, витаминната напитка на прах “Цедевита” и подправката “Вегета”.
Предвижда се Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към ЦЕФТА да влезе в сила от 1 март 2003 г.
Съгласуваният проект на Протокол 7а, относно правилата за произход на стоките и методите на административно сътрудничество предвижда кумулация на произхода в рамките на ЦЕФТА с едностранно разширяване към страните от зоната на паневропейската кумулация на произхода на стоките.
Протокол 7а ще се прилага в търговията между всяка от страните на ЦЕФТА и Хърватия, както и между страните от ЦЕФТА, ако в стоката са вложени материали с произход от Хърватия. Протокол 7а ще се прилага паралелно с Протокол 7 на ЦЕФТА до присъединяването на Хърватия към зоната за паневропейска кумулация.
Протокол 3 от Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия, относно взаимна помощ в митническата дейност, е включен в Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към ЦЕФТА под формата на Приложение 2 към чл. 7 от споразумението.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.”
Съжалявам, че ви отегчих с толкова технически подробности, но това е предметът на това споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Илчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: "На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 5 декември 2002 г. в Загреб.
Становището бе прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Папаризов.

ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за присъединяване
на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия

Член единствен. Ратифицира Споразумението за присъединяване на Република Хърватия към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 5 декември 2002 г. в Загреб."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на второ гласуване законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 12 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Постъпил е доклад на Комисията по икономическата политика.
Моля да го представите, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 302-02-10 от 5 февруари 2003 г.
за ратифициране на Допълнителен протокол № 12
към Централноевропейското споразумение за
свободна търговия, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 12 февруари 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 5 декември 2002 г. в Загреб.
Допълнителният протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) отразява постигнатите договорености между Република Словения, Чешката република и Словашката република за допълнителни концесии във взаимната търговия със селскостопански стоки. Възможността за промяна на двустранните договорености в Централноевропейското споразумение за свободна търговия бе одобрена на заседание на Смесения комитет на ЦЕФТА от 11 октомври 2001 г. в Букурещ. По този начин заинтересуваните страни могат да започнат двустранни преговори за подмяна на съществуващите двустранни протоколи, съдържащи концесиите, предоставени в селскостопанската търговия.
Първата стъпка в тази посока бе подписването на Допълнителен протокол № 10 към ЦЕФТА, в който се съдържат нови концесии в търговията със селскостопански стоки между Унгария, Чехия и Словакия. Той е подписан през м. ноември 2001 г. и е ратифициран от Народното събрание със закон на 23 май 2002 г.
Допълнителен протокол № 12 изменя прилаганите до момента договорености между страните, посочени в Приложения "С" и "Д" на Протокол № 11 на ЦЕФТА. Протоколите са неразделна част от ЦЕФТА, към която България се присъедини по силата на Споразумението за присъединяване на Република България към ЦЕФТА.
Съгласно разпоредбите на чл. 39 от ЦЕФТА измененията на споразумението следва да бъдат приети от всички страни от ЦЕФТА. Разпоредбите на Допълнителен протокол № 12 предвиждат възможността новите договорености между трите страни да се прилагат от 1 януари 2003 г.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Допълнителния протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия е приет на първо гласуване.
Господин Папаризов, имате думата за процедура.
Атанас Папаризов (КБ): Господин председател, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Папаризов, да докладвате на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 12 от Централноевропейското споразумение за свободна търговия.

ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:

“З А К О Н
за ратифициране на Допълнителен протокол № 12
към Централноевропейското споразумение за свободна
търговия

Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 5 декември 2002 г. в Загреб.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване Закон за ратифициране на Допълнителния протокол № 12 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Законът се приема на второ четене.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХАШЕМИТСКО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Моля, господин Папаризов, да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря, господин председател.


“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 302-02-6 от 20.01.2003 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България
и правителството на Хашемитско кралство Йордания за
взаимно насърчаване и защита на инвестициите,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 12 февруари 2003 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 7 август 2002 г. в Аман.
Договорът е част от международноправната основа за развитие и осъществяване на сътрудничество и партньорство между Република България и Кралство Йордания. Той създава възможности за развитието на нови форми и области на сътрудничество за стимулиране на деловите среди на двете страни към по-активни контакти и инвестиции. Разпоредбите на договора обхващат целия комплекс от отношения, свързани с процеса на осъществяването на инвестиции при пълно съблюдаване на изискванията на българското законодателство и отчитане на съвременната международна договорена практика. Съгласно разпоредбите на договора, всяка договаряща се страна предоставя на своята територия по отношение на инвестициите и приходите от тях на инвеститора от другата договаряща се страна третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите и приходите от тях на собствените инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това кое е по-благоприятно. Този договор не възпрепятства договарящата се страна в прилагането на мерки, необходими за поддържането на обществения ред, изпълнението на задължения във връзка с поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност или защита на своите национални интереси.
Настоящият договор подлежи на ратификация със закон, тъй като предвижда участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове и се отнася до действието на закона.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност има думата господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписано на 7 август 2002 г. в Аман.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите се приема на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Папаризов, моля да докладвате законопроекта и за второ четене.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:

“З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството
на Република България и правителството на
Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване
и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 7 август 2002 г. в Аман.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по второ четене на законопроекта. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът се приема.
Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА БИОЛОГИЯТА И МЕДИЦИНАТА: КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И БИОМЕДИЦИНАТА.
От името на Комисията по правата на човека и вероизповеданията има думата господин Лъчезар Тошев – председател на комисията, ще докладва по този законопроект.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председателю.
"На своето редовно заседание от 13 февруари 2003 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет на 4 февруари 2003 г. законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината. От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Стефка Иванова от Дирекция "Международно сътрудничество и европейска интеграция" на Министерството на здравеопазването, и господин Андрей Техов от отдел "Права на човека и международни хуманитарни организации" на Министерството на външните работи.
Конвенцията прокламира принципа за предимство на човешкото достойнство пред интереса на обществото и науката, зачитане на личното съгласие при осъществяване на научни изследвания и упражняване на медицински дейности, както и гарантира защитата на лицата, нямащи способност да дават съгласие и на лицата с психични смущения. Тя предвижда равенство при достъпа до здравни грижи и забранява всякаква дискриминация по повод на генетичната принадлежност.
Конвенцията третира също така въпросите, отнасящи се до вземане на тъкани и органи за присаждане, като поставя изричното условие това да става от жив донор само в интерес на получателя, ако не се разполага с подходящи такива от починало лице или ако не съществува друг алтернативен терапевтичен метод с подобна ефикасност. В случая следва да е дадено изрично съгласие в писмена форма или пред официална инстанция.
По време на дебатите се изтъкна, че действащото здравно законодателство у нас не противоречи на текстовете от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, както и че никой текст от конвенцията не ограничава възможността всяка страна да осигури по-широка защита на този кръг от права и принципи.
При проведеното гласуване законопроектът беше подкрепен единодушно с 13 "за".
На основание на проводеното гласуване комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината № 302-02-7 от 4 февруари 2003 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: И аз Ви благодаря, господин Тошев.
Председателят на Комисията по здравеопазването господин Атанас Щерев има думата да докладва становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2003 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи, представител на Управителния комитет по биоетика в Съвета на Европа, на пациентски организации и други.
Законопроектът беше представен от неговите вносители. Основен принцип, заложен в конвенцията, е предимството но човешкия интерес пред интереса на обществото и науката. Конвенцията има за цел да се гарантира равен достъп на всички граждани до здравни грижи. Тя урежда правото на достъп на пациента до информация за здравното му състояние, както и въпросите с конфиденциалността на тази информация. Осигурява се защита на лицата с психични смущения и такива, нямащи възможност да дадат своето съгласие. Конвенцията третира и редица сложни морално-етични въпроси във връзка с трансплантацията на тъкани и органи, генетичните изследвания, участието на хора в научни изследвания и други.
Изразено беше мнение, че разглеждането на конвенцията идва в много подходящ момент, когато предстои разглеждането на законопроекти на българското законодателство, третиращи подобни въпроси, а именно законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки и законопроекта за общественото здраве.
След дискусията с пълно единодушие членовете на комисията взеха следното решение:
Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2003 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Щерев.
Доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще представи нейният председател господин Илчев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: "На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината на Съвета на Европа, подписана на 31 май 2001 г.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината.
Гласували 82 народни представители: за 82, против въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
За процедура има думата господин Тошев.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Господин председателю, предлагам да приемем и на второ гласуване законопроекта в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Тошев.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председателю.
Текстът на закона е следният:
"Член единствен. Ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината на Съвета на Европа, подписана на 31 май 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Тошев.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към точка осма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВИ КРЕДИТНИ СПОРАЗУМЕНИЯ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА И “НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА” АД И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси или негов заместник да докладват за нейното становище. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК Коста Костов:

“ДОКЛАД
по законопроект № 302-02-11 от 10 февруари 2003 г. за
ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка”
АД и Република България, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 февруари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България, подписани на 2 януари 2003 г.
Параметрите на кредитната линия са следните:
- Кредитът е в размер на 15 млн. евро, които ще се използват за финансиране на производствени и инвестиционни проекти за малки и средни предприятия по програмите на “Насърчителна банка” АД – “Дългосрочно и инвестиционно финансиране на малки и средни предприятия” и “Повишаване конкурентоспособността на българското производство”;
- Срок за усвояване – 48 месеца на четири транша;
- Лихвен процент – плаващ, индивидуално определян за всеки от четирите транша, базиран на 3-месечния EURIBOR;
- Датата на предоставяне на средствата и срокът за погасяване ще се определят съвместно от “Насърчителна банка” АД и Банката за развитие към Съвета на Европа;
- Гратисен период – по избор от “Насърчителна банка” АД в зависимост от избрания от нея и договорения с Банката за развитие към Съвета на Европа, погасителен план за всеки от траншовете.
Участието в програмите ще укрепи дейността на българските малки и средни предприятия и ще им даде възможност да запазват и създават работни места, което е значителен фактор за социалното укрепване на страната ни.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, и 8 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България, подписани на 2 януари 2003 г. в София.”
Докладът е подписан от председателя на Комисията по бюджет и финанси Иван Искров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Костов.
От името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, нейният председател господин Илчев ще докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България и прие следното
СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Рамковото кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България за заем в размер на 10 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия, подписано на 2 януари 2003 г.
2. Рамковото кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България за заем в размер на 5 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия, подписано на 2 януари 2003 г.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България.
Моля, гласувайте!
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Искров, моля да направите процедурното си предложение.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на споразумението да мине и на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Искров.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Моля господин Искров да докладва на второ гласуване законопроекта за ратифициране на рамковите кредитни споразумения.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между
Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна
банка” АД и Република България

Чл. 1. Ратифицира Рамковото кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България за заем в размер на 10 млн. евро, подписано на 2 януари 2003 г.
Чл. 2. Ратифицира Рамковото кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България за заем в размер на 5 млн. евро, подписано на 2 януари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания.
Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на рамкови кредитни споразумения между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България.
Уважаеми народни представители, кворумът е 160, така че трябва да имаме поне 81 гласа, за да бъде приет този законопроект.
Приканвам всички народни представители да участват в гласуването!
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Очевидно, призивът дава резултат. С това законът е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖБА И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОРЕЙСКАТА НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА.
Моля господин Илчев председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република, с участието на господин Иван Стаматов – експерт в Дирекция “Азия, Австралия и Океания” в Министерството на външните работи.
Договорът за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република е загубил своята роля и значение както поради променените вътрешнополитически реалности в Република България, така и във връзка с процесите на привеждане на двустранните международни политически договори, по които Република България е страна, в съответствие с поетите ангажименти в преговорите с Европейския съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България, да прекрати със закон действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република, подписан на 17 юни 1984 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Илчев.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илчев, заповядайте по процедурен въпрос.
Станимир Илчев (НДСВ): Господин председател, предлагам този законопроект да бъде разгледан днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Илчев.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля господин Илчев – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да докладва за второ гласуване законопроекта за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:

“З А К О Н
за прекратяване действието на Договора за дружба и
сътрудничество между Народна република България и
Корейската народно-демократична република

Член единствен. Прекратява действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република, подписан на 17 юни 1984 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на второ гласуване Закона за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законът се приема.
Предлагам да оставим разглеждането на следващата точка от дневния ред след почивката. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО.
Вносители са Коста Костов и Венцислав Върбанов.
Моля, господин Моллов, да представите доклада на Комисията по земеделието и горите, която е водеща по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, госпожо председател.
"Д О К Л А Д
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за пчеларството,
№ 353-01-3, внесен от Коста Георгиев Костов
и Венцислав Василев Върбанов на 22 януари 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 19 февруари 2003 г., на което обсъди законопроекта за пчеларството, внесен от народните представители Коста Костов и Венцислав Върбанов. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, председателят на Българския пчеларски съюз господин Стефан Стефанов и експерти.
В Комисията по земеделието и горите са постъпили писмени становища по законопроекта от Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Националното сдружение на общините в Република България и от Българския пчеларски съюз. Като правят конкретни предложения за подобряване на някои от текстовете по законопроекта, изброените по-горе ведомства и сдружения не възразяват за приемане на законопроекта по принцип.
Заместник-министърът на земеделието и горите господин Боев също изрази принципната позиция на ръководството на министерството за подкрепа на внесения законопроект за пчеларството.
Законопроектът беше представен от вносителите.
Законопроектът урежда обществените отношения, свързани с: организацията и управлението на пчеларството, собствеността, регистрирането, идентифицирането и настаняването на пчелните семейства; условията за производство и търговия с пчелни майки, семейства и рояци; окачествяването на пчелните продукти и търговията с тях; условията и реда за извършване на складови сделки с пчелни продукти; условията за създаване и опазване на медоносната растителност; опазването на пчелите и ветеринарномедицинския контрол.
Със законопроекта се цели да се създадат условия за развитие на пчеларството и отглеждане на достатъчен брой пчелни семейства, за опрашване на диворастящите и културните растения, за постигане на екологично равновесие в природата и за производство на качествени пчелни продукти.
Народните представители Владислав Костов, Стоян Кушлев, Евдокия Манева, Радослав Илиевски, Васил Калинов, Ангел Тюркеджиев и Пламен Моллов се обединиха около становището, че такъв законопроект е необходим и че сега действащият Закон за пчеларството е остарял и не отговаря на променените обществено-икономически отношения.
Някои от народните представители, взели участие в дискусията, като изразиха принципната си подкрепа за законопроекта, направиха и препоръки за подобряване на определени текстове, за които ще направят предложения за изменения и допълнения в периода между двете четения на същия.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за пчеларството, № 353-01-3, внесен от Коста Георгиев Костов и Венцислав Василев Върбанов на 22 януари 2003 г.
Това становище е прието с 15 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по този законопроект.
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да бъда многословен в аргументацията си, защото, както прочете господин Моллов, в комисията всички ние подкрепихме този законопроект. Това ми дава повод да направя едно кратко изказване, с което да подкрепя на практика този законопроект и да препоръчам неговото гласуване със "за" от пленарната зала.
Няма да правя исторически ракурси. Пчеларството е един от най-древните занаяти по нашите земи. Такъв закон съществуваше още в миналото, преди около 70 години. Последният закон, който беше приет, е от 1983 г. Променените социално-икономически и политически взаимоотношения и реалности в нашата страна през този 20-годишен период налагат приемането и на една нова нормативна уредба.
Но защо ще е необходим такъв специален, отделен закон, който да допълва може би общия закон – Закона за животновъдството? Това е, защото Законът за животновъдството твърде пестеливо и в голяма степен недостатъчно третира материята, свързана с пчеларството. Тя е една много богата тематика, много богата материя със съответната специфика. Затова в Закона за животновъдството има направо едни бели петна в тази насока, които трябва да бъдат просто запълнени.
Пчеларството като отделен дял на животновъдството, както казах, коренно се различава от тези на останалите животновъдства и със своята отделна проблематика и практика се нуждае от отделна нормативна уредба, която уточнява и развива основните положения, залегнали в общия закон, и в този смисъл изразява една крещяща необходимост от един специален закон.


На второ място, това е значението на този раздел от животновъдството за селското стопанство в частност и общо за нашето национално стопанство. А това значение съвсем не е малко. Освен това изключително важно е и значението на пчеларството в цялостното земеделие, особено в овощарството, в ливадарството. То е един важен поминък на част от населението, източник на основни и допълнителни доходи. Пчелните продукти са един търсен артикул не само за вътрешния пазар, но и за износ и с изключително широко приложение не само като храна, но и в различни сектори на фармацевтиката и на други индустрии и практиката на различни промишлености. Което налага поддържането на високо ниво на качество, конкурентност и ефикасен контрол върху предлаганата продукция.
И не на последно място, пчеларството има огромна роля и по отношение на запазването на екологичния баланс в заобикалящата ни природна среда, което е един много голям проблем не само за нашата страна, а за почти всички индустриално развити страни.
В законопроекта, който ни се представя от вносителите господин Коста Костов и господин Венцислав Върбанов и подкрепен от комисията, са намерили място въпросите за организацията на пчеларството, изискванията към създаването и поддържането на пчелните семейства, поощряването от страна на държавата, регламентацията на пчелните продукти, осъществяването на контрола, документацията, отговорностите на производители и търговци и не на последно място създаването на един по-добър порядък по отношение на организацията на самите пчелари в техни браншови съюзи и ролята на тези доброволни неправителствени съюзи като непосредствен участник и активна страна в прилагането на закона, в контрола за спазването на необходимите изисквания и норми в пчеларството, производството и търговията с пчелни продукти.
Тук е намерила място и необходимостта от една дългосрочна стратегия за развитието на пчеларството. Разбира се, както аз, така сигурно и много от колегите – впрочем такава необходимост се изказа и в комисията – ще направим между двете четения предложения, които всеки един от нас смята за целесъобразни, за подобряване на текстовете на закона или за допълване на тези текстове, особено в областта на организацията и задачите на пчеларските съюзи, контрола и отговорностите при производството и търговията с пчелни продукти и пр.
Аз отново заявявам, че ние осъзнаваме необходимостта от един нов Закон за пчеларството, оценяваме предложения законопроект като една много добра основа за бъдещия вече закон, ако го приемем, и ще го подкрепим при гласуването. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
За процедурно предложение – господин Николов.
Никола Николов (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам на председателя на Народното събрание да прекрати заседанието, защото в залата има само 37 човека. Не смятам, че това е редовно заседание, което трябва да бъде провеждано. Още повече за такъв важен законопроект, какъвто е за пчеларството. Благодаря ви.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Не можеш да искаш прекратяване, а проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Той няма право да иска проверка на кворума. Така че приемаме това нещо като някакво процедурно изказване.
Госпожо Манева, имате думата.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също заставам на тази трибуна, за да изразя своята подкрепа за закона и да отбележа няколко важни неща в проекта, който ни се предлага.
Първо, законът отговаря на актуалните условия на развитието на този изключително важен подотрасъл на селското стопанство. Той отразява традицията и много категорично перспективите на този отрасъл, като специално се създават условия за едно по-сериозно навлизане на продукцията на този подотрасъл на международния пазар. Мисля, че при добра реклама, при добро организиране на приложение на нормите в този закон ние имаме добрите възможности чрез качеството на продукцията на този подотрасъл да покажем и изключителните природни дадености на страната ни за висококачествена продукция. Имам предвид за средните надморски височини с изключително богати пасища за пчелите с билки, което подчертава високото качество на продукцията на този подотрасъл.
Разбира се, кореспонденцията със Закона за животновъдството трябва да се уреди, но съвсем телеграфно. Мисля си, че за това има възможност, тъй като и двата закона се гледат в момента. От Закона за животновъдството да се извади материята, касаеща уреждането на някои страни от въпроса за пчеларството и цялата материя да се урежда еднозначно само в Закона за пчеларството.
Още веднъж повтарям, смятам, че законът е много добър и той следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Кушлев, заповядайте за изказване.
Стоян Кушлев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди повече от година, в началото на нашия мандат ние тук, в тази зала, разглеждахме един законопроект за пчеларството, който беше отклонен съвсем основателно от вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, поради редица недостатъци. Днес ние сме изправени пред едно, бих казал, ново положително явление в рамките на този парламент. Защото един от вносителите на законопроекта, който разглеждаме, е вносителят на отклонения законопроект. В никакъв случай не бива да мислим, че разглежданият законопроект е същият, който разгледахме тогава. Може би има едно съвпадение само по предмета на обхват, тоест проблемите, които са включени в сега разглеждания от нас законопроект, не могат да бъдат поне в две трети от обема на онези, които бяха включени в отклонения, но ние сме изправени пред един закон с нова структура, с нови принципни решения и един закон, който в правно-техническо отношение, което е много важно при писането и съставянето на закони, далеч го превъзхожда и е няколко нива над онзи, който ние тогава отклонихме. Но този положителен факт, че пленарната зала и комисиите на Народното събрание могат на един и същи вносител да отклонят един негов законопроект, когато не отговаря на изискванията, и втория път, когато той също е един от вносителите, да насърчат и то единодушно, с пълен консенсус в комисията, говори за една обективност в работата на настоящото Народно събрание. И този факт аз не мога да отмина с мълчание.

Вторият проблем, който е също принципен и важен и който ние тук, в пленарната зала, също трябва да оценим, е еволюцията в позицията на държавния орган, който провежда политиката в областта на земеделието и горите. При обсъждането на първия законопроект и доста дълго след това държавният орган заемаше една негативна позиция по отношение на самостоятелното уреждане на проблемите на пчеларството в отделен закон. Ние наблюдаваме една еволюция в становището на държавния орган и бих казал, че тя е принципна. Ние не можем да упрекнем държавния орган, че в миналото е постъпил погрешно, а сега застава на правилни позиции, защото през това време се промениха и обществено-икономическите условия в страната и нещо, което е много важно – в международната конюнктура и в международния пазар се промениха мястото и ролята на пчеларството и специално на пчелните продукти. Съобразявайки се именно с тези нови явления в международната конюнктура и в търговията с мед, тази еволюция на държавния орган е обяснима и разбираема за всеки един от нас.
След тези уводни бележки искам да подчертая, че предложеният законопроект както по структура, така и по основните принципни разрешения, които дава, следва да бъде защитен от нас и приет на първо четене.
Но аз имам някои съображения, които не мога да не споделя с вас тук, в пленарната зала, уважаеми дами и господа народни представители, както направих това и в комисията.
Първо, ние преминаваме – разбира се, тази тенденция се очертава в последните 20-30 години – към една всестранна уредба на проблемите на пчеларството и променяме традицията в тази насока. Това трябва да си го кажем ясно и точно. Колегите преди мен говориха, че е традиция у нас да се уреждат проблемите на пчеларството със закон, но това са били закони за насърчаване на пчеларството от страна на държавата и са съдържали само подобни насърчителни законодателни мерки, без пълна уредба на всички отношения в областта на пчеларството. Разбира се, този не е първият, преди това имаше друг закон, но ние сега отиваме към един друг подход на уреждане, тоест всестранно уреждане на обществените отношения в областта на пчеларството със закон. Тази тенденция трябва да бъде споделена, защото такива са основните насоки на развитие в европейската пчеларска политика. И в останалите европейски страни имаме такъв преход – от политика на насърчаване към всестранно уреждане на обществените отношения. Така че ми се струва, че и този проблем не бива да ни смущава.
Първият въпрос, който ще поставя на вашето внимание, е уредбата на обществените организации, специално на Пчеларския съюз, в настоящия закон, която има определени нюанси, които пораждат в мен известно съмнение. Ние нямаме закон за браншовите организации. Хубаво е да бъде приет такъв закон у нас, поне в рамките на нашия мандат. Това го изисква и нашият преход към Европейския съюз. Тук е дадена една подробна правна регламентация на правата и задълженията. Даден е един подробен статут, бих казал, донякъде даже и изчерпателен статут на браншовата организация – Българския пчеларски съюз, който ще изпълнява функциите на браншова организация.
Уважаеми колеги, мен ме смущават две неща за самия подход към правната уредба. Ако това беше държавна институция, аз напълно приемам този подход и го споделям. Държавната институция, държавният орган черпи своите правомощия, своите права и задължения от закона и от нищо друго. Но тогава, когато става въпрос за една неправителствена структура, за една доброволна организация, ми се струва, че основният принцип на правовата държава, където всичко е разрешено, освен това, което законът е забранил, следва да се приложи и в случая.
Ние трябва да осъществяваме държавен контрол върху браншовата организация, върху Пчеларския съюз, върху пчеларските организации относно качеството на меда, регистрацията на пчелните семейства, с оглед познаване развитието на пчеларското стопанство в България. Но ние трябва да развържем ръцете на тази неправителствена структура – нещо, което сторихме в другия закон – в Закона за животновъдството. Обърнете внимание, че в отделните направления на развъдната дейност предвидихме само правомощия по контрола и надзора на държавата, а на асоциациите им дадохме едно широко поле за самостоятелна работа. Бих казал, че в известна степен този подход ме смущава. Споделям това с вас, защото отиваме към пълна уредба на правата и задълженията на една неправителствена структура – нещо, което беше характерно за едно отминало време, когато само това, което е записано в закона, можеш да правиш и нищо повече. А точно обратен е принципът на правовата държава.
Това е първият проблем, който поставям и мисля, че той може да бъде решен между първо и второ четене, като се прегледат тези текстове и контролните и надзорни правомощия останат на държавата, а със закона да се открие широка възможност за развиване на стопанската инициатива от пчеларските организации и специално от браншовия съюз.
Другият проблем, който е принципен и ще поставя пред вас, това е абсолютната забрана за отглеждане на други породи пчели освен българска порода. Аз споделям тази теза. У нас опитът на пчеларите показа, че аклиматизацията на други видове пчели доведе до негативни процеси в българското пчеларство и бих казал доведе до разпространение на допълнителни болести, които бяха непознати у нас. Струва ми се обаче, че тази категоричност, която е казана в чл. 18 – "в България се отглежда само българска порода пчели", и след това виждаме в ал. 2 на чл. 20 редица изключения. Тоест един път имаме категорична забрана с думата "само", а след това въвеждаме изключения, които са доста на брой.
Според мен, ако отпадне думичката "само", а това е принципен въпрос – "в България се отглежда българска порода пчели". Въвежда се една правна норма, един императив. Не е нужно да се казва "само", след като ние след това правим няколко изключения. Това е принципът – в България се отглежда българска порода пчели. И след това, разбира се, тогава когато са допустими изключенията. Но да кажеш "само" и след това да правиш изключения, ми се струва, че се получава една доста неприемлива конструкция в правно-техническо отношение.
Другият проблем, който е много важен и трябва да подкрепим и е решен положително от закона – забраната за използване на антибиотици и сулфамиди при отглеждане на пчелите. Това е един от основните проблеми, уважаеми колеги, и именно това трябва да бъде едно от задълженията на неправителствената организация – на Българския пчеларски съюз. Защото това може да стане само чрез дейността и усилията на самите пчелари. Това, което компрометира нашия мед на международните пазари, е именно използването на антибиотици и на други неприемливи лекарствени препарати.
Защо е така? Защото, уважаеми колеги, никой не иска да яде мед от болни пчели. Това е абсолютно принципен въпрос. Щом медът съдържа тези антибиотици, значи той е събиран от болни пчели. Това е разбираемо и приемливо. И ми се струва, че този принцип трябва да бъде отстояван с цялата категоричност на закона, но той трябва да бъде вменен като едно от задълженията на браншовата организация – проблем, по който аз вече говорих.
Колеги, с тези мои допълнителни бележки, напълно споделям принципите, концепцията, която е залегнала в този законопроект. Бих искал пред вас да изкажа и моето задоволство от упоритата работа на двамата вносители – господин Коста Костов и господин Върбанов, които положиха големи усилия за подготовката на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Господин Моньо Христов, заповядайте за изказване.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз не искам да повтарям изказванията на моите колеги. Одобрявам законопроекта в голямата му част. Ще се спра на 2-3 момента, които досега не бяха засегнати.
Първият момент е свързан със законодателно уреждане - нормативно и законово, на един проблем, който е много съществен – настаняването на пчелните семейства. Когато говорим за този особен отрасъл в земеделието, трябва да знаем, че освен, че е отрасъл, който създава необходимите продукти и спомага за развитие на земеделието, той е отрасъл, който създава и проблеми във взаимоотношенията между хората. Имам предвид особено разположението на пчелни семейства в населени места и проблемите, които поражда между хората, които отглеждат пчелни семейства или пчелини, и хората, които имат проблеми с пчелата от гледище като насекомо, а не като животно.
Досегашната практика създаваше големи проблеми на кметовете на общини от гледище именно на тези взаимоотношения при разположението на пчелините. Именно това, което сега е заложено, мисля обаче, че още някои корекции трябва да се извършат в текстовете, особено за населено място, и да се запази разстоянието и отстоянието на разположението на пчелините от обществените сгради. Казвам, че трябва да се направят някои корекции, свързани именно със съседски взаимоотношения, които са база на други конфликти.
Вторият съществен проблем, на който искам да се спра, това са административно-наказателните нарушения, които извършват пчелари или други лица. Мисля, че тези административно-наказателни глоби, които са разписани в закона, са много ниски. Не може да се извършват нарушения, които засягат други хора, и те да бъдат за едно пчелно семейство, примерно мога да цитирам чл. 41 – за пчелни семейства, когато не са регистрирани или не е подадена информация, глобата да бъде между 50 и 100 лв. Или по-надолу, когато не са настанени правилно, глобата да бъде в рамките между 100 и 200 лв.
Значи, когато искаме да развиваме един отрасъл, този, който се занимава и който има взаимоотношения, има дейност, но тази дейност е свързана с взаимоотношения с други лица, трябва наистина да отговаря на необходимите изисквания, за да не пречи на другите, които са в околната среда. И понеже казвам “околна среда”, мисля, че най-важното, което трябва да отбележим и което е най-същественото в този законопроект, е уреждането на взаимоотношенията, свързани между отрасъла “Растениевъдство” и “Пчеларство”.
Аз си спомням преди години добрата организация, която имаше, и недопускането на ползване на пестициди и хербициди, и предупредителните действия както на агрономите в даденото населено място, така и на самите пчеларски дружества, които по този начин съответно вземаха мерки, за да предпазят при характерни защити при растениевъдството пчелините и пчелните семейства. Практиката в продължение на няколко години показва съвсем обратни неща. Практиката показва, че голяма част от обработващите земи са хора - арендатори или кооперации, които не са от това населено място. Пръсканията стават с машини или със самолети, като в повечето случаи не предупреждават собствениците на пчелините.
Тук още веднъж искам да поставя въпроса с административно-наказателните разпоредби, че в тази насока глобите също са ниски.
И третият момент, свързан пак с околната среда и пак с административно-наказателните разпоредби, които глоби считам, че са ниски, това е производството на мед. Преди малко и проф. Кушлев спомена, че пчеларите ползват антибиотици, захар и други елементи за увеличаване на добивите на мед. Наказателните дейности също трябва да бъдат големи.
Искам да ви кажа, че когато се открие, че един работодател няма сключен договор за едно място, съгласно Закона за насърчаване на заетостта, той се наказва с 1000 лв. глоба. Ако направим сравнение в различните дейности, ние трябва да бъдем относително еднакви в отношенията си във всички отрасли. От тази гледна точка основните неща, за които аз пледирам в този законопроект, са по-високи санкции както в дейността на самите пчелари, така и на другите, в случая говоря за арендатори и други, които извършват растителна защита, а също така и спазването на настаняването на семейства.
Законопроектът е специфичен закон. По принцип за животновъдството и растениевъдството ще се наложи да се приемат доста специфични за подотраслите на животновъдството и растениевъдството закони, които да регламентират нещата. Но така или иначе старата уредба, както споменах и започнах с това, не върши работа, така че този закон е необходим. Разбира се, тук има някои неща, свързани със собствеността и даване на големи правомощия от страна на ползване на общинска собственост, по които може да бъде спекулирано по отношение на това дали точно за пчелини или за друго се иска тази дейност след време, и дали ще бъдат пчелини след време, или ще бъде някоя двуетажна къща, или нещо второ, или трето, или четвърто.
Мисля, че тези текстове трябва да бъдат огледани от народните представители и съответно да се направят някои корекции. Одобрявам законопроекта и считам, че трябва да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Христов.
Думата има господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък. При обсъждането на законопроекта в комисията ние разсъждавахме дали е възможно да бъде разрешена част от проблематиката чрез усъвършенстване на сега действащия закон. Стигнахме до извода, че промените, които трябва да бъдат направени, за да отговори законът на новите обществени отношения, които има в страната, са толкова сериозни и принципни, че по-редното, по-стабилното, по-бързото и рационално е, ако се пристъпи към приемането на нов законопроект. В този смисъл беше подкрепен предложеният законопроект от господин Костов и господин Върбанов.
Аз мисля, че това, което казаха преждеговорившите колеги, е абсолютно вярно и точно. За съжаление не мога да не отбележа обаче един факт, че през последните години значителни поражения се нанесоха на пчеларската ни индустрия, ако мога така да се изразя, тъй като бяха ликвидирани или унищожени доста пчеларски предприятия, дори и специализирани такива, които бяха създадени, за производство на пчелни семейства и прочие. В този смисъл говори и проф. Кушлев – за запазване на българската порода и за създаване на един изчистен вид на пчелните семейства, които има в страната.







Мога да кажа, че уреждането на отношенията, според мен, в законопроекта е много по-сериозно, отговаря на реалното състояние, в което е отрасълът и, според мен, ще допринесе за стабилизирането и утвърждаването на пчеларството в страната. Ще се преодолеят с нормите, които се дават, в значителна степен съществуващите проблеми, за които говориха господин Христов и преждеговорившите, свързани, ако щете и с това, което поставя и Европейският съюз за използването на антибиотиците при лекуването на пчелните семейства и по някои други въпроси. Въпросът за браншовите организации, според мен, не е уреден достатъчно добре и може би ще бъде предмет на нашите обсъждания и търсене на по-добри решения за второ четене, също и въпросът за правата и отговорностите на държавните органи, на местната власт, някои въпроси, които касаят международните норми и спазването на международните изисквания, към които вече страната ни е заявила своите ангажименти.
Мисля, че всички тези въпроси е възможно да бъдат отстранени до второ четене, да се постигне един по-добър баланс по нормите, които коментирахме и обсъждахме в Закона за животновъдството, към който според мен трябва да гледаме като към по-общ закон и по-надолу да гледаме като специализиран закон Закона за пчеларството. В този смисъл при постигането на един такъв по-добър баланс ще се получи и един по-добър синхрон в цялото ни законодателство, третиращо развитието на селското ни стопанство.
Апелирам, уважаеми колеги, да подкрепим законопроекта на първо четене. Мисля, че това ще бъде принос в решаването на обществените отношения в земеделието в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Калинов.
Заповядайте, господин Костов, за изказване.
Коста Костов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаемо народно представителство, като заинтересован вносител изслушах внимателно всички изказващи се и съм особено удовлетворен от това, че няма никакво цветово деление и противопоставяне по един тясно специализиран закон – пълна подкрепа. Изразявам благодарност, че има такова отношение по този законопроект. Все пак ще кажа и аз няколко думи във връзка с това. Ще се постарая да бъда кратък.
Искам да подчертая пред колегите, че пчеларството е една високоспециализирана деятелност и относително малко хора са наясно с незаменимата полза, която този подотрасъл на народното стопанство има за природата и обществото. Общо взето, когато стане въпрос за пчеларство, всички го свързват с меда. А всъщност голямата полза от развитието на пчеларството е опазването на природата като цяло. Може да ви прозвучи като клише, но има една мисъл на Айнщайн, понеже е казана от него е много важна, че ако за четири години пчелите бъдат по някакъв начин унищожени, което е невъзможно, защото те са по-приспособими от хората, човечеството ще загине. Не знам колко е прав Айнщайн и едва ли аз трябва да преценя какво е казал, но личното ми впечатление е, че особената, огромната, важната полза от пчеларството е опазването на природата и екологията като цяло. И чак тогава на второ, но много важно място, е ползата от пчелните продукти, които са много. Хората обикновено знаят, че има пчелен мед, но освен това има и пчелен прашец, пчелен клей, пчелна отрова, пчелно млечице. Всичко, което е произведено от пчелите, се употребява като лекарство.
Почти всички колеги казаха и е обосновано защо трябва да има нов Закон за пчеларството. Няма да се спирам на това. Но преди да внесем този законопроект имаше един дълъг спор с определена група от противници на новия Закон за пчеларството. Ставаше въпрос за това, че дейностите по пчеларството трябва да бъдат регламентирани със Закона за животновъдството. Особено съм удовлетворен от това, че се прие да има самостоятелен закон най-малкото затова, защото досега в България в продължение на почти цяло столетие има такъв самостоятелен закон и второто нещо, че почти всеки американски щат си има специален закон, в Австрия всяка провинция си има специален закон за пчеларството, така че може би не биваше да откриваме водата. Много съм удовлетворен от това, че и ние отидохме към изработването на специален закон.
Между колегите от Комисията по околната среда и водите и колегите от Комисията по земеделието и горите се носи анекдотът: е ли животно пчелата, или не е? В крайна сметка от чисто биологическа гледна точка тя е животно, от гледна точка на пчеларската деятелност тя си е насекомо, едно неопитомено насекомо, което обаче допринася опитомени продукти и за опитоменото опазване на природата.
Искам да ви кажа още нещо, което е много важно. Преди около 10-ина години сме произвеждали около 10-12 хил. тона мед. Ако трябва да направим съизмерение, в момента произвеждаме 4-5 хил. тона мед. Има особено благоприятна перспектива в настоящия момент не само да стигнем 10-12 хил. тона, а да отидем и на по-голямо производство, защото за първи път от много години западноевропейският пазар е готов да приеме най-добрия мед под слънцето. На Балканския полуостров заради природните условия се произвежда най-добрият мед. Той служи за подобрител на другите големи производители на мед. Но в момента имаме възможност да изнасяме мед по две причини: първо, в цяла Западна Европа природата е отровена, а нашата природа според европейските изисквания е пригодна за екологично чисти продукти даже в центъра на големи градове, т.е. търговците от Западна Европа знаят, че нашият мед е екологично чист, но по-важното е, че почти навсякъде спират производството на мед. Германия, която е с население от 80 млн., в момента произвежда 10-12 хил. това мед и е трайна тенденцията да не произвежда нищо, защото заниманията с пчеларството там са относително нерентабилни, но при нас са жизнен стандарт. При нашите природни икономически условия трайно се очертава възможност тези 35-40 хил. души, които сега си изкарват прехраната с производство на мед и други пчелни продукти, да увеличат производството. При нашите условия е изгодно да изнасяме мед.
Китай е най-големият износител на мед, но китайският мед ще отсъства трайно от европейските пазари поне за 10 години, защото беше силно замърсен с антибиотици и с други “подобрители”, така че през този период от 10-ина години можем трайно да се настаним на европейския пазар.
Бях на Международното пчеларско изложение преди 10 дни в град Плевен. Понеже наистина в момента нашият мед се изнася и има цена за първи път от много години на едро над 3 лева за производителите, нещо, което не се случва много години наред, видях как хората, когато имат икономически стимул, трябваше да ги спира полицията да влязат в изложбената зала, защото нямаше място за всички. Бяха 1500-2000 души. Когато има икономически стимул има и желаещи да развиват тази дейност.

Онова, което колегите и аз особено държа да се подчертае, е, че за първи път със закон се решава въпросът и аз лично, като познавам тази дейност отблизо, смятам, че в никакъв случай не трябва да се употребяват антибиотици. Ние със закон го забраняваме и никой от изказалите се не изложи обратно становище – да няма забрана, макар че има много икономически интереси да се ползват антибиотиците като лекарство, но не е необходимо, за да можем и ние да отидем на западния пазар.
И последното, което ще кажа, госпожо председател, след което ще Ви помоля, ако ми разрешите, да отговоря и на няколко от въпросите съвсем накратко.
Пчеларската общност казва: в три парламента се мъчим да прокараме специален Закон за пчеларството, вие свършихте за нас нещо много полезно и сме ви благодарни. Вече има почти пълно съгласие, че законът ще мине на първо четене, а аз съм убеден, че няма как да не се споразумеем и за промяна на текстовете при второ четене, така че ако някой прочете специализираните вестници и списания след няколко дни ще види какъв фурор и какво удовлетворение има сред една голяма част от българските производители.
С това, госпожо председател, свършвам. Ще ми разрешите ли да отговоря на някои от въпросите, които бяха зададени? Да, благодаря Ви.
Господин Кушлев, ясно е, че пак става въпрос за интереси. Аз, както се каза, с Вашите камъни по Вашата глава. Законът за лова, ако не греша, е регламентирал в големи подробности, подобни на тези в пчеларството, аз там нямам никакви познания, но Вие сте добър специалист, и по същия начин на ловните стопанства и на неправителствената организация въпросът е решен аналогично. Така че темата е спорна, но тя не е абсолютно за отхвърляне. Възможно е да се намери и по този начин решение на въпроса, който Вие повдигнахте.
Другият въпрос, на който Вие държите – в България да се отглежда единствено българската порода пчели. Признавам, че това е становището на развъдната асоциация към Министерство на земеделието. Вярно е, че тази организация като заинтересована страна иска да се произвежда само българската порода пчели, аз смятам, че това е правилно и това, което Вие казахте като изключение, че може министърът на земеделието да разреши внос на пчели от други породи, но единствено за научни изследвания. Не става въпрос те да са в популация, за естествено отглеждане в нашите условия.
И на въпроса на господин Христов, не го виждам. Ние като вносители сме се стремили за пръв път да дадем преференции на една, нека така да се изразя, много обезправена, но голяма и значима икономическа категория хора в България. Така че противоречието на общинарите, противоречието на други интереси, ако щете, на лесничеите и т.н., трябва да бъде преодоляно, защото аз имам аргумент: и сега, в момента, пчелите са настанени незаконно на същите места, на които искаме да узаконим да бъдат настанени. Това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте за реплика, господин Кушлев. След това господин Пламен Моллов за изказване.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, в края на моето изказване аз заявих, че уважавам усилията, които положихте по този законопроект и Вашата компетентност като пчелар, но ще Ви помоля да ми позволите да отстоявам моето мнение и да Ви кажа, че аналогията, която направихте, или паралелът между Закона за лова и този закон не могат да бъдат споделени и не може да се направи такава аналогия, поради една принципна разлика: в Закона за лова уредихме правомощията на ловната организация върху дивеча, който е държавна собственост. Именно затова уреждаме правомощията на една неправителствена организация върху определено имущество, върху определени обекти, които са държавна собственост. Друг начин за уредба няма.
А тук пчеларят е собственик и на пчелите, и на пчелина, и на своята собствена дейност. Такава подробна регламентация на неговата дейност, която даже навлиза в някои технически подробности по упражняването на пчеларството, за мен в един закон не е желателна. Касае се за една обществена структура, какъвто е Съюзът не пчеларите, който трябва да бъде контролиран по отношение на качеството на меда и спазване на определени изисквания, за да се развива този отрасъл, но не бива правата и задълженията на браншовия съюз да бъдат подложени на такава подробна регламентация, каквато има в сегашния закон.
Нека се помисли още по този въпрос, аз вече заявих, че споделям това, което произтича от чл. 4 на Конституцията на правовата държава – свободата на индивида и свободата на неправителствените организации, тоест само онова, което законът ги задължава, те го спазват. За останалото имат право на свободна стопанска инициатива, каквато несъмнено ще има и пчеларският съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Господин Костов, искате ли дуплика? Не.
Има думата за изказване господин Пламен Моллов. Заповядайте.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Усещам по усмивките на някои колеги-депутати, че този закон за тях не представлява особен интерес, но си позволявам да взема думата, за да кажа няколко думи защо той е толкова важен и защо все пак ние в комисията претърпяхме една еволюция и съвсем целенасочено стигнахме до този законопроект, който днес разглеждаме, защо той е толкова стратегически за България.
Тук ще изложа една теза, която и друг път съм имал възможност да споделям, но искам да напомня на всички, че в общи линии законодателството в селскостопанския сектор, което обхваща над 20 закона, така нареченото хоризонтално законодателство, на практика е изградено и ние в рамките на работата на комисията в последната година практически прекроихме това законодателство. С малки изключения всички съвременни изисквания на обществото вече са залегнали в тези промени, които приехме в комисията, или които вече са факт с гласуваните закони.
Така или иначе дойде време да се започне по-интензивна работа и по така нареченото вертикално законодателство в аграрния сектор – това, което урежда малко по-подробен статут за определени дейности, свързани със стратегически продукти. А такива продукти за България са няколко и аз ще дам пример с виното, за което има такъв вертикален закон. Ще дам пример с розовото масло, за което също предстои да влезе такъв закон и да се гледа в залата. Медът е също такъв продукт, с който България има уникалния шанс да завоюва европейски и други пазари, защото има всички благоприятни условия, включително и традиции в този сектор.
Ето защо с този законопроект, който е предложен на вашето внимание, всъщност се уреждат едни абсолютно необходими, актуални в момента обществени отношения. Става дума за един качествено нов закон, тъй като и сега има Закон за пчеларството, но той вече не отговаря на съвременните условия, който закон на практика няма алтернатива.
Ето защо призовавам всички колеги, когато се разглежда този закон, много внимателно да взимат отношение и да имат предвид, че става дума за един наистина много сериозен от гледна точка на земеделския сектор закон.

Възниква и още един въпрос, свързан с разглеждания законопроект, който беше обект на дългомесечен спор в рамките на Министерство на земеделието и горите и в рамките на Комисията по земеделие и гори, свързан с това дали Законът за животновъдството всъщност не изземва всички онези неща, които са свързани с пчеларството и дали трябва да има такъв отделен вертикален закон, който би могъл да бъде всъщност и някакъв раздел от Закона за животновъдството. В известен смисъл това беше и една от причините ние в Закона за животновъдството да поискаме един по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене, за да имаме възможност междувременно да оформим нашето становище по този въпрос. Самият факт, че в комисията нямаше никаква разлика и гласуването протече абсолютно единодушно, подчертава, че всъщност народните представители са узрели за това, че трябва да има такъв закон, междупрочем, абсолютно необходим в момента, защото става дума за поминъка на поне 40 хил. души в България, които се занимават с пчеларство.
Няколко основни акцента има в този закон. Аз бих искал да се спра само на два от тях, които според мен са стратегически и изключително важни.
Първият акцент е определянето на статута на националния съюз, който ще обединява тази дейност. Става дума за Националния браншови пчеларски съюз. Текстовете в закона всъщност утвърждават демократичните принципи на сдружаване, утвърждават ясни регламенти на този професионален съюз, неговото участие в държавните функции и онова, което всъщност изисква той да бъде припознат като национален, тоест участието на поне 50 на сто от пчеларските структури или пчеларите в България.
И вторият момент, който според мен също е много важен, в този законопроект се говори за така наречената Национална дългосрочна програма за развитие на пчеларството. На всички е добре известно и от медиите, и от други места, че българският пчелен мед има много добри свойства, но благодарение на липсата на такава стратегия се стигна до провали на международните пазари, свързани с недобрия контрол върху тези продукти, свързани с възможността да се използват нерегламентирани практики в работата с меда, така че да се изнасят продукти, които съдържат антибиотици, други неразрешени препарати и т.н. В крайна сметка се стигна до отстъпление от завоюваните позиции.
Ето защо този закон много ясно регламентира и функциите на контрола, които естествено ще бъдат поети от Националната ветеринарномедицинска служба. Така или иначе, залегнали вече в един отделен закон със съответни регламенти, те дават възможност за една много по-ясна политика на държавата в този сектор, която да може да се осъществява в бъдеще.
С това, което казах, мисля, че се опитах да насоча вниманието върху най-важните акценти, защото трябва да е ясно, че ние правим един закон не за пчелите – и въпросът дали пчелата е животно или не не стои в момента според мен – ние правим закон за обществените отношения, свързани с пчелите и с техния продукт.
Аз призовавам всички колеги да подкрепят този законопроект единодушно, така както това стана и в комисията, тъй като по този начин ние най-добре ще отговорим на изискванията на обществото в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за пчеларството с вносител народните представители Коста Костов и Венцислав Върбанов.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този законопроект.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение за удължаване на срока на внасяне на предложения по този законопроект между първо и второ четене с две седмици, което съответства точно и на удължения срок на Закона за животновъдството с оглед на това, че в материята има близки текстове, които да има възможност да бъдат междувременно изчистени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока за даване на предложения между първо и второ четене с две седмици.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за 15 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз бих дал 20 мин. почивка.
Обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме с точка единадесета от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Моля Расим Муса – заместник-председател на Комисията по земеделието и горите, да започне доклада.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Най-напред искам да направя едно процедурно предложение.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля като представители на вносителя да бъдат допуснати в пленарната зала господин Иван Гайдаров – изпълнителен директор на “Контролно-технически инспекции” към Министерството на земеделието и горите, и госпожа Веселина Касапова – главен юрисконсулт на “Контролно-техническата инспекция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане на двамата представители на Министерството на земеделието и горите.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Уважаеми господин председател, още едно процедурно предложение. В законопроекта са обособени три части. Първата част е от § 1 до § 14, втората – Принудителни административни мерки, обхваща от § 15 до § 19, и трета част – Преходни и заключителни разпоредби, обхваща от § 20 до § 24. Тъй като в тези параграфи няма спорни текстове, аз моля обсъждането и гласуването да стане ан блок по тези три обособени части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тематично обособени части – това е правилно.
Който е съгласен с така направеното предложение законопроектът на второ четене да се разглежда по тези три обособени части, моля да гласува.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Муса.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли предложения за друго заглавие на закона? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с пускането на пазара, регистрирането, пускането в употреба, спирането от работа, контрола по техническото състояние на земеделската и горската техника и придобиването на правоспособност за работа с нея.”
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2:
“§ 2. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. Законът има за цел да осигури използване на безопасна земеделска и горска техника при работа с нея и при движение по пътищата.
§ 3. В чл. 3 след думата “техниката” се поставя точка и думите до края се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2, който става § 3.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Министърът на земеделието и горите осъществява контрол на дейностите по чл. 1 самостоятелно или съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Главна инспекция по труда и други ведомства или администрации, на които са възложени контролни функции по силата на закона.”
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
“§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В текста думата “звена” се заменя с “администрации”.
2. В т. 2 думите “акредитираните лаборатории” се заменят с “центровете за изпитване на земеделската, горската техника и резервни части в Русе и Пловдив”.
“§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Контролно-техническата инспекция осъществява контрол по техническото състояние и безопасността на техниката, пусната в употреба, и по придобиването на правоспособност за работа с нея.”
2. В ал. 4 след думата “техниката” се добавя “и на лицата, придобили правоспособност за работа с нея.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 7:
“§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “акредитираните лаборатории към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят с “центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части в Русе и Пловдив”.
2. В ал. 2 думите “акредитираните лаборатории” се заменят с “центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части в Русе и Пловдив”.”
“§ 6. Член 8 се отменя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
“§ 9. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. (1) Пускането на пазара, регистрацията или пускането в употреба на нови колесни трактори се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(2) Пускането на пазара или пускането в употреба на нови компоненти или системи за колесните трактори се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(3) Пускането на пазара, регистрацията или пускането в употреба на нова техника и компоненти за нея, извън случаите по ал. 1 и 2, се извършва при наличие на маркировка за съответствие и/или на издадена декларация за съответствие, съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, а за извънпътната техника – и въз основа на сертификат за одобрение на типа на дадения двигател или семейство двигатели при наличие на маркировка за съответствие с одобрения тип.
(4) Пускането на пазара на извънпътна техника с двигатели с вътрешно горене или на двигатели за извънпътна техника, се извършва въз основа на сертификат за одобрение на типа на дадения двигател или семейство двигатели, при наличие на маркировка за съответствие с одобрения тип.
(5) Регистрацията и пускането в употреба на техника, извън тази по ал. 1 и 3, стават след извършване на технически преглед.
(6) За нуждите на одобрението на типа колесните трактори се делят на следните категории, обозначени с латински букви:
1. категория Т1 – колесни трактори, чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 40 км/ч., с минимум една ос с минимална широчина на колеята не по-малка от 1150 мм, с допустима маса в ненатоварено състояние над 600 кг и с пътен просвет до 1000 мм;
2. категория Т2 – колесни трактори, чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 40 км/ч., с минимална широчина на колеята под 1150 мм, с допустима маса в ненатоварено състояние над 600 кг и с пътен просвет до 600 мм. Когато височината на центъра на тежестта на трактора (измерен от земята), разделена на средния минимален размер на колеята за всяка ос надхвърля 0,9, конструктивната максимална скорост е ограничена на 30 км/ч;
3. категория Т3 - колесни трактори, чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 40 км/ч. и с допустима маса в ненатоварено състояние до 600 кг;
4. категория Т4 – други колесни трактори, чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 40 км/ч.
(7) Колесните трактори може да бъдат съоръжени за превоз на товари и придружаващ персонал.
(8) Министърът на земеделието и горите определя с наредби условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори и на компоненти и системи за колесните трактори.
(9) Министърът на земеделието и горите определя с наредба реда и условията за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника.
(10) Сертификат за одобрение на типа по ал. 1, 2 и 4 се издава от министъра на земеделието и горите или от упълномощен от него орган.
(11) За издаване на сертификат, заявителят заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет”.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
“§10. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думата “звената” се заменя с “специализираните администрации”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Приходите по ал. 3 постъпват по бюджета на Министерството на земеделието и горите”.
Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 11:
“§11. Създава се чл. 10а:
“Чл.10а. Лицата, които работят с техника са длъжни да не изхвърлят, оставят или разпиляват предмети или материали, замърсяващи околната среда или създаващи опасност за произшествие с други лица или техника”.
“§9. В чл. 11, ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 квт, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в общината по постоянния си адрес – за физическите лица, или по адреса на съдебната регистрация – за юридическите лица.
(2) Регистрацията на техниката се извършва от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, което в 14-дневен срок от регистрирането предоставя на контролно-техническата инспекция служебна справка за извършената регистрация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
“§ 10. В чл. 12, изречение второ се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
“§ 14. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Придобиването и отнемането на правоспособност за работа с техника и регистрирането на учебни форми за обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника се извършват по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Свидетелствата за правоспособност за работа със земеделска или горска техника се издават и подменят от контролно-техническата инспекция, за което заявителят заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17, ал. 1”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Правоспособността на лицата за работа с техниката се дели на следните категории:
1. категория Твк – колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини;
2. категория Твк-3 – специализирана и специална самоходна земеделска техника;
3. категория Твк-г – специализирана и специална самоходна горска техника;
4. категория Твк-м – специализирана и специална самоходна мелиоративна техника”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) За управление на самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачите трябва да притежават и свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваната техника”.”
“§ 12. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Лицата при работа с техниката са длъжни да носят и представят при проверка:
1. свидетелство за правоспособност за работа със съответната техника;
2. свидетелство за регистрация на техниката;
3. документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за самоходната техника”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.

Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
“§ 16. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата “използват” се заменя с “работят с”.
2. Създава се т. 5:
“5. състоянието на материалната база в учебните форми за придобиване на правоспособност за работа с техниката.”
Комисията предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
“§ 17. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея, в изречение второ думите “прегледите се определят с правилника по чл. 6, ал. 3” се заменят с “техническите прегледи на техниката се определят с наредба на министъра на земеделието и горите”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Регистрираната техника подлежи на задължителен годишен преглед за проверка на техническата й изправност.
(3) Техниката по ал. 2 се представя на годишен преглед за проверка на техническата й изправност през месеца, определен в знака за технически преглед. При прегледа се представят следните документи:
1. свидетелство за регистрация на техниката;
2. застраховка “Гражданска отговорност” за самоходната техника.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Муса.
Уважаеми народни представители, чухте текстовете на параграфите от 1 до 14 включително. Има ли някой от народните представители, който желае да вземе отношение по тях в последната им редакция? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на параграфите от 1 до 14 включително в тяхната най-нова редакция така, както бяха докладвани от заместник-председателя на Комисията по земеделието и горите господин Расим Муса.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 4.
Параграфите от 1 до 14 включително са приети на второ четене.
Господин Муса, имате думата по § 15.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
“§ 18. В Глава шеста се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: “Принудителни административни мерки”.
2. В чл. 18:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Контролно-техническата инспекция спира временно от работа техниката, която:
1. не е регистрирана – до регистрирането й;
2. технически е неизправна или не е обезопасена – до отпадане на основанието за това;
3. не е преминала на годишен технически преглед – до преминаването й.”
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Контролно-техническата инспекция временно отнема свидетелството за правоспособност за работа с техника на водач, който работи с техника с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или е под въздействието на друго упойващо вещество, за срок от шест месеца. Редът за отнемане и съхранение на свидетелството за правоспособност се определя с наредбата по чл. 13, ал. 2.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “уврежда и” се заменят с “уврежда или”, а думите “продукцията и” се заменят с “продукцията или”.
3. Създава се чл. 18а:
“Чл. 18а. (1) Принудителните административни мерки по чл. 18, алинеи 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на регионалните служби на Контролно-техническата инспекция.
(2) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Закона за административното производство.
(3) Подадената жалба не спира изпълнението на наложената принудителна административна мярка.”
Комисията предлага да се създаде § 15а, който става § 19:
“§ 19. В чл. 19, ал. 2 след думите “юридическо лице” се добавя “или едноличен търговец”.”
Комисията предлага да се създаде § 15б, който става § 20:
“§ 20. В чл. 21, ал. 1 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.”
Комисията предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
“§ 21. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Който пуска на пазара техника в нарушение на чл. 9, алинеи 1, 2 и 4, се наказва с глоба от 250 до 1000 лева.”
2. В ал. 2 след думите “юридическо лице” се добавя “или едноличен търговец”.”
Комисията предлага следната редакция на § 17, който става § 22:
“§ 22. Създава се чл. 22а:
“Чл. 22а. (1) Наказва се с глоба в размер от 20 до 50 лева лице, което в нарушение на чл. 14, ал. 2 и чл. 10а при работа с техниката:
1. не носи свидетелство за правоспособност за работа с техниката, свидетелство за регистрация на техниката или документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”;
2. създава опасност за произшествие с други лица или техника.
(2) Когато нарушението е повторно, глобата е в размер от 50 до 100 лева.”
Комисията предлага да се създаде § 17а, който става § 23:
“§ 23. Създава се чл. 22б:
“Чл. 22б. (1) Наказва се с глоба в размер от 50 до 100 лева лице, което работи с техника:
1. без да притежава свидетелство за работа със съответната техника или то е отнето по реда на чл. 18, ал. 2;
2. която не е представена на задължителен годишен преглед за проверка на техническата изправност;
3. която е спряна от работа съгласно чл. 18, ал. 1;
4. в нарушение на чл. 10а изхвърля, оставя или разпилява предмети или материали, замърсяващи околната среда.
(2) Собственик, който не е представил техниката на технически преглед по реда на чл. 16, се наказва с глобата по ал. 1.”
Комисията предлага да се създаде § 17б, който става § 24:
“§ 24. Създава се чл. 22в:
“Чл. 22в. Наказва се с глоба в размер от 50 до 150 лева лице, което работи с техника, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000 или е под въздействието на друго упойващо вещество. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 100 до 250 лева и лишаване от право за работа със земеделска и горска техника от 6 месеца до 2 години. За възстановяване на правоспособността след изтичане на срока на наказанието лицето е длъжно да се яви на проверочен изпит.”

Комисията предлага да се създаде § 17в, който става § 25.
§ 25. Създава се чл. 22г:
“Чл. 22г. (1) Който провежда подготовка за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника в нарушение на чл. 13, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. Когато нарушението е повторно, глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.
(2) На юридическо лице или едноличен търговец, които извършат нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2500 лв. Когато нарушението е повторно, имуществената санкция е в размер от 2000 до 5000 лв.”
Комисията предлага да се създаде § 17г, който става § 26.
§ 26. Създава се чл. 22д:
“Чл. 22д. (1) Който пречи за извършване на проверка от служителите на Контролно-техническата инспекция при изпълнение на контролните им функции по чл. 15, се наказва с глоба от 50 до 200 лв. Когато нарушението е повторно, глобата е в размер от 100 до 500 лв.
(2) Който наруши или не изпълни законно разпореждане на служителите на Контролно-техническата инспекция във връзка с изпълнение на служебните им задължения, се наказва с глоба от 50 до 100 лв. Когато нарушението е повторно, глобата е в размер от 100 до 200 лв.
(3) Когато длъжностно лице, на което са възложени функции по изпълнението на този закон и на нормативните актове по прилагането му, откаже съдействие на служителите на Контролно-техническата инспекция, се наказва с глоба в размер 100 лв. Когато нарушението е повторно, глобата е в размер 200 лв.”
§ 18. В чл. 23 ал. 3 се изменя така:
“(3) Наложените по закона глоби и имуществени санкции се внасят по сметката на Държавен фонд “Земеделие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 27.
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 28.
“§ 28. В Допълнителната разпоредба § 1 се изменя така:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Валиден сертификат за съответствие” е документ, издаден от производителя или от неговия упълномощен представител, удостоверяващ пълното съответствие на трактора с одобрения тип.
2. “Земеделска и горска техника” са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите.
3. “Извънпътна техника” е всяка подвижна машина, подвижно (транспортируемо) промишлено оборудване или превозно средство със или без каросерия, които не са предназначени за превоз на пътници или товари по шосе, но са предназначени или пригодени за движение, или да бъдат придвижвани по земя, независимо от наличието или липсата на шосе и в които е монтиран или предвиден за монтиране двигател с вътрешно горене, работещ предимно с променливи, а не с постоянни обороти на принципа на самовъзпламеняване на горивото и ефективна мощност по-голяма от 10 квт, но по-малка или равна на 560 квт:
а) индустриални пробивни корпуси, компресори и аналогична на тях техника;
б) строителни машини;
в) транспортни машини;
г) мотокари и високоповдигачи;
д) машини за поддържане на пътищата в изправност;
е) снегорини, специализирани превозни средства за летища, подемни платформи;
ж) самоходни кранове;
з) самоходна техника по смисъла на т. 12, букви “б”, “в” и “г”.
4. “Колесен трактор” е моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост от 6 до 40 км/ч с пневматични гуми, с минимум 2 оси, чиято основна функция е неговата теглителна сила и което е специално конструирано да тегли, бута, транспортира или да задвижва определени работни органи, машини или ремаркета и е проектирано за употреба в селското и горското стопанство.
5. “Компонент” е устройство, за което има технически изисквания, предназначено е да бъде част от превозното средство и отделно от него може да бъде одобрен типът му.
6. “Маркировка за съответствие с одобрения тип” е обозначение съгласно изискванията, определени в Наредбата по чл. 9, ал. 9, което се поставя от производителя върху всеки двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, произведен в съответствие с одобрения тип.
7. “Нова техника” е техника, която предстои да премине от етапа на производство към етапа на пускане на пазара.
8. “Одобрен тип” е типът колесен трактор, компонент за колесен трактор или типът двигател (семейство двигатели) за извънпътна техника, преминали през процедура за одобряване на типа и притежаващи сертификат за одобрен тип.
9. “Одобрение на типа” е процедура за удостоверяване, че:
а) даден тип колесен трактор или компонент за колесен трактор отговаря на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 9, ал. 8;
б) даден тип двигател или семейство двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника отговарят на техническите изисквания, определени в наредбата по чл. 9, ал. 9.
10. “Пускане в употреба” е моментът, при който продуктът преминава в етап на първо ползване от крайния потребител.
11. “Пускане на пазара” е предоставянето на земеделска и горска техника или на системи или компоненти за тази техника, или на двигатели за извънпътна техника безплатно или срещу заплащане за първи път, при което те преминават от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или на използване.
12. “Самоходна техника” са:
а) колесни трактори;
б) верижни трактори;
в) специализирани самоходни машини;
г) всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.
13. “Семейство двигатели” е група от двигатели, обособена от производителя, които според проектната им специфика имат сходни емисионни характеристики, които са в съответствие с изискванията, определени в Наредбата по чл. 9, ал. 9.
14. “Система” е съвкупност от компоненти, за която има технически изисквания и на която може да бъде одобрен типът отделно от превозното средство.
15. “Тип двигател” са двигатели от една категория, които не се различават по съществените си характеристики, определени в Наредбата по чл. 9, ал. 9.
16. “Тип колесен трактор” са колесни трактори от една категория, които не се различават по съществените си характеристики.”
Това е втората обособена част, господин председател. Моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Муса.
Преминаваме към гласуване на параграфите от 14 до 19 включително съгласно новата номерация и новата редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 7, въздържали се няма.
Параграфите от 14 до 19 включително са приети.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.

ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
“§ 20. Навсякъде в закона думите “над 18 киловата” се заменят с “над 10 киловата”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да се обедини с § 21.
Комисията предлага следната редакция на § 21, който става § 29:
“§ 29. Навсякъде в закона:
1. Думите “над 18 киловата” се заменят с “над 10 киловата”.
2. Думите “министърът, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа” и “Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят съответно с “министърът, министъра на земеделието и горите” и “Министерството на земеделието и горите”.”
Комисията предлага § 22 да отпадне. Съдържанието му е отредено на систематичното си място в чл. 5 и 7.
Комисията предлага следната редакция на § 23, който става § 30:
“§ 30. Техниката с мощност от 10 киловата до 18 киловата, придобита преди влизането в сила на този закон се регистрира при условията на чл. 11 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията предлага следната редакция на § 24, който става § 31:
“§ 31. Член 9, ал. 1, 2 и 4 и чл. 22 влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
Има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 32:
“§ 32. В Преходните и заключителни разпоредби от Закона за движението по пътищата, обн. ДВ, бр. 20 от 1999 г. и доп. последно в бр. 16 от 2003 г. се създава § 7а:
“§ 7а. (1) Колесните трактори, теглени от тях ремаркета и самоходните шасита, придобити до 1999 г. при непълнота на документите за произход или собственост, или данни за техниката, както и когато данните са различни от установените върху техниката, се регистрират в срок до 30 септември 2004 г. след представяне от собственика на нотариално заверена декларация, съдържаща обстоятелствата по придобиването и причините за несъответствие на данните.
(2) При липса на номер на рамата, шасито се определя и нанася нов номер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Муса.
Имате думата, господин Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моето възражение е по последния текст. Първо, по датата 1999 г.
Иво Атанасов (КБ, от място): Това не е дата.
Моньо Христов: Не е ли дата? Защото няма дата, затова казвам, че е дата.
Хиляда деветстотин деветдесет и девета година е срок, в който преди това няма друг срок. Ако тълкуваме, че това е изменение на закона, който е приет 1998 г., това означава, че става дума за действия от 1998 г., когато е приет законът, за действия до 1999 г. Така трябва да го правим, тъй като този закон, който поправяме, е от 1998 г., бр. 79 на “Държавен вестник” – тогава е излязъл. Тогава това не решава никакъв въпрос, въпреки желанието на този, който го е внесъл, така че трябва да се отбележи откога започва и за какво става дума.
Второ, ако вземем друга презумпция, това би следвало да означава, че тази дата е някоя от миналия или по-миналия, или по-миналия век и т.н. Така че аз искам уточнение на нещата от вносителя – как точно ще приемем този текст, за да бъде ясно.
Другото, което искам да предложа, е да отпадне текстът в частта му “или на данни за техника, както и когато данните са различни от установените върху техниката” – в тази част, и после “и причините за несъответствие на данните” - в заключителната част на чл. 7а, ал. 1”.
Какво имам предвид? Приемам, че по непълнота на документи за произход и собственост може да се извърши и при попълване на декларация, може да се извърши регистрация. Но не приемам по данни на техниката, тоест, непълни по произход и собственост, приемам, че може да се извърши, но или по данни за техниката, които са някакви номера, да се извършва също регистрация. Това означава без дори да се знае някакъв документ по произхода на това средство или по собствеността му да се регистрират тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Минахме 14,00 часа. Няма предложение за удължаване на пленарното заседание, съгласно правилника.
Моньо Христов: Тогава ще продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Никой не е направил предложение. Съжалявам, просто нарушаваме правилника.
Моньо Христов: Утре пак ще се видим, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Съжалявам, че Ви прекъсвам. Народният представител Моньо Христов ще продължи изказването си утре.
Уважаеми колеги, преди да прекратим заседанието, ще направя няколко съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 27 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 26 февруари от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 27 февруари от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 26 февруари от 15,00 ч. в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 27 февруари 2003 г. от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по правните въпроси ще проведе заседание на 27 февруари, четвъртък, в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Иво Цанев