Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-28

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, виждате на банките пред вас по една красива мартеница. Те са изработени с много любов специално за вас или по-точно за нас, народните представители, от децата на дома “Петко Славейков” в София. Искам от мое и от ваше име да благодаря на децата, да им пожелаем много радост и пролетно настроение, което да бъде и за тях, и за нас! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, преминаваме към деловата част на нашата работа.
Господин Искров, заповядайте за процедурно предложение.
Иван Искров (НДСВ): Уважаеми господин председател, с Ваше разпореждане е разпределен проект за Решение за избор на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за финансов надзор на Комисията по бюджет и финанси. Ние вероятно ще се съберем някъде около почивката, така че правя процедурно предложение точка тринадесета да бъде изместена след точка осемнадесета “Парламентарен контрол” и днес пленарното заседание да бъде удължено до провеждането на избор за Комисията по финансов надзор. Уважаеми колеги, ще свършим вероятно в рамките на половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 79, против 57, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.

Съгласно това наше решение започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Вносители на законопроекта са Джевдет Чакъров и Лютви Местан.
Искам да помоля председателя на Комисията по земеделието и горите да представи доклада за първо гласуване.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председателю.
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за тютюна и тютюневите изделия,
№ 354-01-9, внесен от Джевдет Ибрям Чакъров
и Лютви Ахмед Местан на 25 януари 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 26 февруари 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Джевдет Чакъров и Лютви Местан. В работата на комисията взеха участие изпълнителният директор на Фонд “Тютюн” господин Октай Ахмедов и експерти на Министерството на земеделието и горите.
Със законопроекта се предлага да се даде правомощие на министъра на земеделието и горите със своя заповед да удължава срока за изкупуване на тютюн за отделни райони на страната или за цялата страна в зависимост от конкретните климатични условия за съответната година. Народните представители, взели участие в дискусията, се присъединиха към мотивите на законопроекта.
По предложение на народния представител Моньо Христов Комисията по земеделието и горите прие редакционна промяна в текста в смисъл да бъде посочен срок за издаване на заповедта от министъра на земеделието и горите не по-късно от 31 март на съответната година.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 354-01-9, внесен от Джевдет Ибрям Чакъров и Лютви Ахмед Местан на 25 януари 2003 г. Това становище е гласувано с 12 гласа “за”, "против" и "въздържали се" няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Моллов.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Ако сте обърнали внимание, той се състои от един-единствен текст, едно-единствено изречение.
Има думата господин Местан, който да представи законопроекта от името на вносителите. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът е съвършено кратък. Аз мисля, че целите на законопроекта са повече от ясни. Ние считаме, че предоставянето на възможност министърът на земеделието и горите със своя заповед при необходимост да удължава срока за изкупуване на тютюните в определени райони на страната – като тук искам да внеса едно уточнение, че ние използваме термина “райони”, изхождайки от това, че има райониране на страната по отношение на производството на тютюни съобразно произходите тютюни, затова нямаме толкова предвид административно-териториалните единици, по-скоро районите съобразно произходите тютюни, които се произвеждат – а при необходимост да удължи срока и за цялата страна, защото смятаме, че крайният срок 28 февруари, който беше наложен с едно изменение на закона по време на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание, определено създава проблеми, особено когато климатичните условия на съответната година не са особено благоприятни. Така например по отношение на тютюни реколта 2002 г. се оказа, че кампанията по пастелиране и балиране започна с близо месец и половина закъснение, защото показателят “влажност” беше над допустимите норми и не беше възможно да се пристъпи към пастелиране и балиране на тютюните. По тази причина кампанията вместо да започне както е нормално – през втората половина на октомври или най-късно в началото на м. ноември, започна с около два месеца закъснение – някъде към 4-5 януари. При положение, че имаме и голямо производство на тютюни тази година, не беше възможно в продължение на два месеца лицензираните търговци да изпълнят ангажиментите си да изкупят цялото количество тютюни, поради което към днешна дата и по наши изчисления има немалко неизкупени тютюни. По наши изчисления това са 3-4 хил. тона. Търговците твърдят друго, те говорят за около 1000 т тютюни. Но даже да става въпрос само за 1000 т тютюни, искам да ви кажа, че това засяга съдбата на около 3 хил. семейства.
Ние бихме искали по преценка на министъра съобразно климатичните условия този срок да може да бъде удължаван.
Бързам да заявя, че съм благодарен на предложението, което направи господин Моньо Христов по време на заседание на комисията. Той каза, че този срок не може да бъде произволно дълъг, защото може да доведе до противоположни резултати – да демобилизира търговците и те, разчитайки на тази възможност, да не създават стриктна организация още от октомври-ноември. Поради това аз приемам тази редакционна бележка и ще моля Председателството да я приеме наистина като уточняваща редакционна бележка, а не като изменение и допълнение по същество, тоест срокът на изкупуване може да бъде удължаван за определени райони или за цялата страна със заповед на министъра на земеделието и горите, но не по-късно от 31 март на съответната година. Това са нашите мотиви.
В заключение ще кажа само това, че този законопроект има много ярки социални измерения. Освен, че той защитава интереса на тютюнопроизводителите, аз мисля, че той ще се посрещне и ви уверявам, че се посреща добре и от лицензираните търговци на тютюни. Благодаря за вниманието и ви моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Местан.
Има думата проф. Кушлев.

Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на пръв поглед някой може би ще помисли, че това изменение и допълнение е закъсняло, но аз мисля, че ние го приемаме точно навреме. Защото, ако ние бяхме променили срока на изкупуване на тютюна преди два или три месеца, с това щяхме да демотивираме фирмите, които изкупуват тютюна, да забавят този процес, който е от изключително значение за нашата икономика. Уважаемото народно представителство знае, че се касае не само за един традиционен, но един стратегически продукт на нашето земеделие, който е от голямо значение както за външнотърговския баланс, а освен това е свързан с важни икономически и социални интереси. Защото тютюнопроизводството и проблемът с изкупуването на тютюна засяга интересите на хиляди семейства в икономическо отношение от неразвити райони.
Ето защо тази поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия е навременна, обоснована и изразява в момента важна социална и държавна нужда. Древните римляни някога са казали, че държавните нужди променят законите. Ние сме изправени точно пред такава ситуация.
Смятам, че начинът, по който се предлага промяната в закона, е удачна и трябва да бъде одобрена от нас. Не бива, аз споделям това становище на вносителите, да променим датата въобще, т.е. да променим кардинално от 28 на 31 март, защото това в известен смисъл ще действа демотивиращо на фирмите, които изкупуват тютюна. Предлага се от комисията и от вносителите да се предостави възможност министърът на земеделието и горите, съобразно климатичните условия и други мотиви, които могат да бъдат набрани в хода на изкупуването на тютюна, а той това ще може да следи със своите органи, които съществуват в Министерството на земеделието и горите – главно органите на фонд “Тютюн” и други контролни органи – областните дирекции по земеделие, как върви кампанията и с оглед хода на кампанията всяка година ще може да реши да продължи или не срока за изкупуване на тютюна. Тогава, когато кампанията върви добре, такова продължаване на срока няма да бъде направено.
Ето защо аз ще подкрепя внесения законопроект като необходим и навременен. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Кушлев.
Заповядайте, господин Василев.
Валентин Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно този срок трябва да бъде удължен, тъй като много хора чакат да продадат своята реколта. Всички обаче знаем, че въпросът не е до срока, а до това, че години наред “Булгартабак” е изкупувал много повече, отколкото му е трябвало да произвежда цигари на така загубените български пазари, изпълнявал е социална функция. Доколкото ми е известно, в момента има над 40 000 т тютюн, който лежи в складовете на “Булгартабак”. Към него ще се прибавят и тези, които тепърва ще бъдат изкупени.
Ето защо ми се струва, че наред с удължаването на този срок Министерството на земеделието и горите и правителството, а може би и парламентарната комисия, която се занимава с тези въпроси, трябва да разгледат една бъдеща стратегия в тази насока, тъй като едва ли ние ще можем да поддържаме такива големи количества в страната. Става дума за преструктурирането на производствата в цели региони, става дума за намаляването на тютюнопушенето в света, това, че Гърция и Турция произвеждат все повече и повече тютюни, че има стагнация на международните пазари.
Ето защо аз мисля, че, ако тази година ние не направим една такава стратегия за тези региони, какво те ще произвеждат и какво те ще създадат, следващата година ще изпаднем в още по-тежко положение, в което залежалите тютюни ще са още повече, консумацията ще е още по-малко и парите, които ще трябва да отидат за субсидиране, ще бъдат още повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народните представители Джевдет Чакъров и Лютви Местан.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поради факта, първо, че нямаше нито един глас “против” и, второ, абсолютната необходимост този закон да бъде приет възможно най-скоро, тъй като днес изтича срокът по сега действащия Закон за изкупуване на тютюна, и тъй като нямаше и възражения по същество, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да разгледаме законопроекта и на второ четене сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене сега.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата председателят на комисията господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията по земеделието и горите приема предложението на вносителя за заглавие на законопроекта и предлага следната редакция на параграф единствен:


“З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за тютюна и
тютюневите изделия

Параграф единствен. В чл. 11, ал. 8 се добавя второ изречение със следното съдържание: “Срокът на изкупуване може да бъде удължаван за определени райони или за цялата страна със заповед на министъра на земеделието и горите, но не по-късно от 31 март на съответната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене, така както беше докладван от председателя на комисията господин Моллов.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия е приет.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от програмата за настоящата седмица:
второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Има думата председателят на комисията д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта за второ четене в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Радослав Бозаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът да заеме своето място.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
На проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с № 202-01-83 от 4 декември 2002 г., внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения от народните представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание следния текст на “Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 1. В чл. 1 т. 3 думите “информирани” се заличават.”
Има предложение на народния представител Росица Тоткова § 1 да отпадне, което комисията подкрепя.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Христо Петков и Димитър Димитров § 1 да отпадне, което комисията подкрепя.
Предложението на комисията е § 1 да отпадне. Следващите параграфи се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Приема се отпадането на § 1.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов чл. 1а със следното съдържание:
“Чл. 1а. Този закон цели да създаде условия за поддържане и защита на пазара на труда чрез насърчаване на производителната и свободно избрана заетост.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че един закон, който винаги започва с това, какво трябва да се постигне с него, какви обществени отношения урежда, трябва да отговори и на един друг въпрос – защо трябва да приемаме този закон, какви са целите му? Мисля, че липсата на цели в един закон го прави по-непълноценен, отколкото ако тези цели бъдат формулирани в закона. Още повече, че на такъв закон, като Закона за насърчаване на заетостта, се възлагат много големи надежди. Друг е въпросът дали те се оправдават или не и как жонглираме с числата.
Смятам, че е съвсем редно в закона да има един текст и то още в самото начало след неговия предмет, който да формулира целите.
Това, което ви предлагам е…
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Да остане старият закон!
Росица Тоткова: … именно формулиране на целите на закона.
Дали това е стар или нов текст, няма никакво значение. Единственото нещо, което има значение е, че това е закон, който трябва да постига определени цели, още повече, че средствата, които се използват за реализирането им, са средствата на българския данъкоплатец. Затова смятам, че няма никакво основание нито комисията, нито пленарната зала да отхвърлят текст, за да можем именно на базата на този текст да покажем какво всъщност целим с този закон. А целта е много проста и много ясна: да се повиши заетостта на българските граждани в България – проблем, който е най-сериозен, пред който е изправен целият българския народ и цялата наша българска държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за създаване на нов чл. 1а, направено от народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 28, против 63, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има направено предложение от народния представител Росица Тоткова по § 2, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което също е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Васил Маринчев § 2 да отпадне.

И предложение на комисията за окончателен текст на § 2, който става § 1:
"§ 1. В чл. 4 се създава ал. 3:
"(3) След съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта министърът на труда и социалната политика след изтичане на шестте месеца от финансовата година може да преразпределя неусвоени средства от едни региони и/или програми и мерки към други региони и/или програми и мерки, които могат да усвоят допълнително средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, взимам думата не толкова затова, че моето предложение не е прието, колкото за да изразя моето становище по така предложеното окончателно решение на комисията.
В досегашния вариант на закона не се предвиждаше по никакъв начин което и да било лице да има право да променя приетия от Министерския съвет план за насърчаване на заетостта. Сега се оказва, че след като Министерският съвет, съгласувано с партньорите, е приел някакъв план, друг на по-ниско ниво – министърът, а в един вариант беше даже и упълномощено от министъра лице, да може да промени този план.
Смятам това за съвсем неподходящо, съвсем неуместно и възразявам против такова едно решение. Дори не съм съгласен с предложението на колегите от Коалиция за България, което е отразено в окончателното предложение на комисията, макар че там има един оневиняващ текст, че е съгласувано с партньорите, тъй като все пак се нарушава принципът органът, който е приел този план, да го коригира по същия начин.
Така че аз държа да се гласува и моето предложение за отпадане на този параграф и евентуално, ако това не стане, тъй като предполагам, че няма да стане, то поддържам становището планът да се променя по реда, по който той е приет. Тоест, не от министъра на труда и социалната политика, макар и след изтичане на 6-месечен срок и съгласувано с останалите партньори, а от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има думата председателят на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
По този параграф и по тезата, която току-що изложи господин Маринчев, в комисията имаше доста сериозна дискусия. Текстът на вносителя, който ни беше предложен за обсъждане, имаше малко по-различен вид и след една сериозна дискусия в комисията стигнахме до този текст, който, според мен и според по-голямата част от комисията, е приемлив.
Нещо повече, позволих си да поискам по този параграф и по този текст становище от Националното сдружение на общините в Република България, тъй като този Национален план за заетост така или иначе се обсъжда на различни нива – освен на национално, на областно и на общинско ниво. Оттам ми отговориха, че категорично подкрепят идеята за създаването на правна възможност за преразпределение на неусвоени средства от едни региони и/или програми и мерки към други региони, и/или програми и мерки, което цели да направи по-гъвкава политиката по заетостта.
Ето защо предлагам на уважаемите народни представители да подкрепим текста, който ни предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! С внесения от Министерския съвет текст всъщност се прави поредният опит за елиминиране на социалния диалог. И аз трябва да кажа на всички народни представители това, че след много сериозен натиск и след много аргументи в Комисията по труда и социалната политика този текст на Министерския съвет всъщност беше отхвърлен. Вярно е, че трябва да се създава правна възможност за това, ако има неусвоени средства, да се търси възможност те да бъдат усвоени. И аз напълно съм съгласна с изразеното от Националното сдружение на общините в Република България становище и всеки би го подкрепил, но въпросът е как да се правят тези промени. Дали един човек, пък бил той и министърът на труда и социалната политика и вицепремиер на Република България, може да променя този текст, или, както беше заложено в предложението на Министерския съвет, вероятно от същия този министър, текст, че Националният план за действие по заетостта може да бъде променян от упълномощено от него лице без ясни критерии за това, без време, без за това да бъдат информирани социалните партньори .
И аз се питам тогава: защо изграждаме всичките тези нива на съгласуване, на обсъждане, точно тези нива, за които говори господин Адемов, за да можем да достигнем в края на краищата до един национален план, който да отразява реалните потребности и реалните обективни условия в различните региони в страната и по този начин да търсим възможност за решение на проблемите на един или друг регион в България?
Задавам си този въпрос, защото това е един от поредните опити за изключване на социалния диалог в нашата страна. Аз си спомням много добре каква битка се водеше тук за Кодекса на труда, когато беше предложен така важният елемент от работата на Тристранния съвет за сътрудничество, а именно обсъждане въпросите на жизненото равнище и това беше сведено само до доходите на населението. Тогава отново с много аргументи, с много натиск от всички страни, от всички, които имат отношение към социалните проблеми в страната, този текст беше променен. Но вчера беше изнесена информация от Тристранния съвет в българските вестници за това, че отново Министерският съвет и министърът на труда и социалната политика иска да сведе този социален диалог само до доходите на населението. Тоест това, което беше прието от Народното събрание, всъщност е един параван. Това е поредният опит Народното събрание да се използва за такъв параван, както впрочем и вчера тук се получи в пленарната зала - в отсъствие на народни представители да се използват техните гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По същество, по същество да говорим.
Росица Тоткова: Аз говоря точно по същество, господин председател, и няма нужда господин Адемов да Ви подсказва как да се отнасяте тук към това, което говоря. Точно по същество говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Говорите за вчерашния пленарен ден. Много Ви моля!
Росица Тоткова: Защото точно с нашите гласове беше приета промяна в Кодекса на труда и след това отново се опитва да се заобиколи този текст и по този начин да се върнем на изходната позиция. Че ние тогава защо изхабихме толкова много обществена енергия, толкова много средства, за да можем да постигнем този именно резултат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: На второ четене сме, госпожо Тоткова.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Може ли нещо да кажете по § 2?!
Росица Тоткова: Затова аз смятам, че по начина, по който се отнасяме към тези изключително важни въпроси, няма да постигнем резултатите, които очакваме, и целите, които вие отказахте да приемете да бъдат формулирани в закона.
Мисля че редът, по който трябва да се променя този Национален план за действие по заетостта, макар че би трябвало да имаме възражения и срещу това, но приемаме, че някой няма да оцени обективно всички условия или пък ситуацията може да се промени, така че да се налага преразпределение на средствата, това преразпределение да става по реда, по който те са приети. И това е единственото възможно и единственото коректно решение.
Аз бях склонна да приема предложението това да става след съгласуване с Тристранния съвет, но след като вчера беше изнесена такава информация, мисля, че това ще бъде поредният опит за заобикаляне на тези изключително важни органи, защото социалният мир се крепи не на лъжи или измами, а се крепи на истината, а тя – истината, е в диалога. Благодаря ви много. (Шум и реплики от ДПС.)
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Точно Вие ще говорите за това. Засрамете се малко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухме вълнуващото изказване на госпожа Тоткова.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към гласуване, колеги. (Шум и реплики в залата.) Моля ви за тишина! Моля ви, уважаеми колеги, дайте да си гледаме работата.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Васил Маринчев предложение § 2 да отпадне. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 24, против 64, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Васил Маринчев не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 2, който става § 1, така както беше представен в неговата редакция от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 71, против 18, въздържали се 7.
Параграф 2 в новата му редакция е приет.
Преминаваме по-нататък.

Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Можете ли да кажете с колко гласа трябва да се приеме едно предложение в зависимост от това колко народни представители са били регистрирани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте на трибуната. Искате думата по процедурен въпрос.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Моята процедура се свежда до това да дадете информация на народните представители колко са регистрирани при започване на заседанието и колко гласа са необходими за приемането на един законопроект, защото в този случай ние отново ще се изправим пред ситуацията, при която с измама се приемат решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Абсолютно сте права. Но думата измама?!
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Пет човека сте в зала, какво искате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, господин Юсеин! Колеги, има основание.
Кворумът, с който започна днешното заседание на Народното събрание е 159 народни представители. (Неразбираема реплика от място от народния представител Росица Тоткова.) За законното приемане на текста са необходими 80 гласа. Тук са гласували 96. (Народният представител Росица Тоткова продължава да говори от място.)
Този въпрос се следи много внимателно именно от председателя, който ръководи заседанието.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“§ 3. В чл. 7, ал. 1 думите “посредническа дейност по информиране и наемане на работа” се заменят с “посреднически уаслуги по заетостта”.
Предложение на народния представител Росица Тоткова – в § 3 се правят следните изменения:
В чл. 7, ал. 1 думите “посредническа дейност” се заменят с “посредничество по”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Маринчев: § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
По § 3 има предложение на народния представител Росица Тоткова. Желаете ли думата, госпожа Тоткова? Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, този израз “посредничество по намиране и наемане на работа” е израз, който се използва на няколко места в закона. Най-напред това е в глава първа – “Общи положения”, в която се урежда предмета на закона, а именно в чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения при …”
В т. 3: “посредничество по информиране и наемане на работа на българските граждани. Аз не смятам, че трябва да използваме нов израз – “посредническа дейност”, както е записано в чл. 7: “посредническа дейност по информиране и наемане на работа”, защото всъщност чл. 7 урежда задълженията на Агенцията по заетостта.
Освен това в чл. 17, в който са описани правата и задълженията на лицата, които търсят работа и на работодателите, е използван същият израз. В чл. 17, ал. 1, т. 3 е записано: “посредничество по информиране и наемане на работа”. Мисля, че е много логично да използваме една и същ терминология, с което няма да променим съдържанието на закона, а ще има единство в терминологията и няма да има разногласие в тълкуването на отделните текстове в закона. Това ще бъде единствено и само от полза за доброто състояние на закона и най-вече за неговото приложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Народният представител Васил Маринчев желае думата. Заповядайте.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също смятам, че тази основна функция по информирането на онези органи, които управляват заетостта, да отпадне и да се замени с един условен израз е неправилно. Търсещите работа лица действително се обръщат към бюрата по труда, за да видят има ли някъде работни места, какви са те, отговарят ли на тяхната квалификация, те самите как се преценяват – биха ли били подходящи лица. И това задължение на тези органи да информират търсещите работи по този начин – като отпадне думата “информирани” – се загубва. Те вече няма да имат задължение. Утре те спокойно могат да не обявяват, че някъде има работни места.
И това, което каза и госпожа Тоткова, че в този случай се предлага да отпадне, докато в чл. 17 остава, това води до разнобой.
Така че аз предлагам да отпадне целият параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Не виждам други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Росица Тоткова да се направят съответни изменения в § 3.
Гласували 86 народни представители: за 31, против 55, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Маринчев за отпадане на § 3.
Гласували 105 народни представители: за 41, против 62, въздържали се 2.
Предложението на господин Васил Маринчев не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 3, който става § 2, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
Започваме поименна проверка на кворума.
(Председателят започва поименна проверка на кворума. В залата влизат голяма група народни представители и председателят прекратява проверката.)
Имаме необходимия кворум. Продължаваме нашата работа. (Оживление.)
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 4. В чл. 15 т. 1 се изменя така:
“1. такси по чл. 28, ал. 6;”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов – да се създаде § 4а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 4а, който става § 4:
“§ 4. В чл. 16 т. 1 се изменя така:
“1. Програми и мерки за обучение за придобиване на професионална квалификация, мотивационно обучение и ограмотяване на безработни и заети лица;”.
“§ 5. В чл. 17, ал. 1, т. 3 думите “информиране и” се заличават.”
Предложение на народната представителка Росица Тоткова - § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Маринчев - § 5 да отпадне.
Комисията също подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 5:
“Параграф 5 отпада.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване текста на § 4, който е текста на вносителя. По него няма предложения и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте за § 4, който става § 3.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 4 е приет.
Има предложение от народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов да се създаде § 4а. Комисията подкрепя това предложение.
Има ли изказвания по текста на § 4а, предложен от двамата народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов за създаване на § 4а, текстът на който беше току-що прочетен от председателя на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4а е приет.
По § 5 има предложение от Росица Тоткова § 5 да отпадне. Комисията подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Росица Тоткова и Васил Маринчев за отпадане на § 5, което се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 3, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 5 е прието.
Имате думата за § 6.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 6. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 т. 3 се изменя така:
“3. лицата, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут;”
2. В ал. 5 думата “3-дневен” се заменя с “7-дневен”.;
Предложение на народния представител Васил Маринчев – т. 2 на § 6 да отпадне.
Предложението е оттеглено от вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
По § 6 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което е оттеглено.
Подлагам на гласуване § 6 – текста на вносителя, който се подкрепя от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “§ 7 в чл. 19, ал. 1 след думата “регистрирано” се добавя “безработно”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли изказвания за § 7? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Предложение на народния представител Стоян Гроздев – да се създаде § 7а:
“§ 7а. В чл. 19, ал. 2, т. 1 текстът да стане “безработните, регистрирани по постоянен или настоящ адрес – по т. 1-7”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по предложението за § 7а? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стилиян Гроздев за създаване на § 7а с текста, който току-що бе докладван от председателя на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 101 народни представители: за 25, против 67, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Стилиян Гроздев за създаване на § 7а не се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 8 има направени предложения на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова.
Комисията приема предложението по принцип.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров – предлагания текст от вносителя по § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 8, който става § 7:
“§ 7. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “посочените дати и час” се заменят с “посочената дата”.
2. В ал. 3:
а) след думата “работа” се добавя “безработни”;
б) точки 2, 3 и 4 се изменят така:
“2. не се явят на датата, посочена в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или не спазят определения им график за посещения;
3. откажат без уважителна причина да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в курс за професионална квалификация, и/или прекратят участието си в такъв курс
4. сменят адреса, по който е извършена регистрацията им, без да уведомят за това в 7-дневен срок поделението на Агенцията по заетостта;”
в) създават се нови точки 5 и 6:
“5. прекратят участието си в програми и мерки по този закон без уважителни причини;
6. постъпят на наборна военна или междувременна алтернативна служба;”
г) досегашната точка 5 става т. 7 и се изменя така:
“7. подадат молба за прекратяване на регистрацията си;”
д) досегашната т. 6 става т. 8;
е) създава се т. 9:
“9. не уведомят в срока по чл. 18, ал. 5 поделението на Агенцията по заетостта за промяната в декларираните от тях обстоятелства.”
3. В ал. 4 т. 3 се отменя.
4. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
“(5) При представяне на доказателства за наличие на уважителни причини прекратената на основание ал. 3, точки 1, 2, 4, 5 и 9 регистрация се възстановява.
(6) Регистрацията се спира по време на участие в програми и мерки за заетост и обучение и се продължава след изтичането на договорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има предложения за § 8, които се приемат по принцип, има и предложения, които не се приемат.
Госпожа Масларова, Вие имате предложения за отпадане на § 8. Искате ли думата? Заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с текста на този параграф. По този параграф се правят твърде много ограничения, въз основа на които в една или друга степен, в максимална степен ще бъде ограничена възможността за регистрация на безработните. Реално след една година ще се покажат чудеса от постижения в областта на заетостта и фактически това ще бъде една необективна оценка на реалното състояние на пазара на труда. Примерно, тук има няколко текста, в които се говори “по уважителни причини”. Кои са тези уважителни причини? Кой ще е факторът, който ще каже кои са уважителните причини? Твърде субективна става преценката и де факто действително няма да може да бъде реално да бъде отразено каква е реалната характеристика на пазара на труда. Затова ние сме предложили този текст да отпадне. В комисията коментирахме по тези въпроси, колегите не приеха да отпадне този текст. Естествено тук управляващото мнозинство и правителството имат своите намерения и своите виждания в тази насока. Ние все пак настояваме много внимателно и прецизирано да се огледа текстът, защото погледнете колко параметри има, които де факто не ви допускат да се включите в пазара на труда и де факто вие ставате една личност, една свободна валенция, която няма да бъде регистрирана и ще показва съвсем други параметри в една такава изключително важна сфера, каквато е заетостта.
Това са нашите мотиви, аз няма да влизам надълго и нашироко в тях, в комисията те бяха достатъчно дълго обосновавани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има думата проф. Кръстьо Петков.

Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, господин председател. Разбира се, ние както в комисията, така и тук, сочим своите аргументи във връзка с нашето простичко предложение да отпадне инициативата, искането на вносителите. Бихме могли да замълчим, но, уважаеми господин председател, искам да обърна внимание на Вас и на вносителите върху още нещо плюс това, което каза госпожа Масларова.
С чл. 8 и редица други членове на този закон не само се вкарват допълнителни ограничения. Ние отиваме към правене на странно законодателство, което ми прилича на наказателно законодателство. Няма значение каква е темата и какъв е предметът на закона. Не е ли време да спрем и не е ли време министерствата да седнат и помежду си да синхронизират нещата и да видят, да помислят, да преценят как се правят закони и как се управлява държава, в случая трудовата заетост? Трябва да има баланс между насърчения и забрани.
Вие като стесните входа на програмите и на мерките, които взимате, законът остава празен текст, който е сложен в папката. Хората не могат да влязат в тези програми поради безбройни ограничения. Когато вие им налагате маса санкции и когато това става с текстовете в закона, по този начин ги лишавате от инициатива и интерес. Те губят интерес и се стига до парадокса правителството да твърди, че има програми, че има финансиране на тези програми, а хората да казват: няма ги, нищо не се прави и т. н.
По повод на чл. 8 и по-нататък § 20, § 22 и т. н., нашата група се е опитала да направи промените по-семпли. Погледнете само колко е дебела папката с предложенията. Нали уж се договорихме, че законодателството ще се пипа внимателно? Ще се направят корекции, но няма да се прави нов закон, а по повод на Закона за насърчаване на заетостта, по повод на Кодекса за задължителното обществено осигуряване ние по същество гледаме два пъти по-големи по обем законопроекти.
Господин председател, предлагам независимо от мнението на комисията, да погледнем още веднъж и тук, и по-нататък и да опростим исканията. Ако Министерството на труда и социалната политика толкова настоява да има ясна регламентация, да прехвърли тоя пакет от мерки, който възнамерява да прилага, в наредбите, но да не кара народните представители да стават законотворци на наказателни кодекси. Честно казано, аз нямам интерес да се занимавам с такава материя.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Трябва да се прави разлика с регламент.
Кръстьо Петков: Регламент, но като казваш в регламента…
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Вие не говорите по текста, а говорите изобщо.
Кръстьо Петков: Ние сме предложили да отпадне и аз искам да кажа защо да отпадне. Деветдесет на сто от текста ви е: не може, забранява се, не става и т. н. Един закон трябва да има разрешителен режим, поощрителен режим. Аз така го разбирам.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Законът се казва за насърчаване на заетостта.
Кръстьо Петков: Точно така. Законът е за насърчаване на заетостта, а не за забраняване на заетостта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Законът съдържа и правилата същевременно, професоре.
По § 8 има думата народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Напълно споделям оценката, която беше дадена. Това е оценка не само за този закон, за съжаление. Изобщо социалното законодателство се превръща в репресивно законодателство и аз не казвам това за първи път. Вероятно ще ми давате възможност да го казвам и оттук нататък.
Тъй като предполагам, че вие няма да подкрепите предложението на колегите за отпадане на § 8, правя процедурното предложение на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отпадне т. 4 в ал. 2 на чл. 20. Точка 4 всъщност предвижда прекратяване на регистрацията на безработните лица, когато те сменят адреса, по който е извършена регистрацията им, без да уведомят за това в 7-дневен срок поделението на Агенцията по заетостта.
Искам да ви припомня, че такава санкция съществува и в сега действащия закон, където обаче не е предвиден този 7-дневен срок.
Защо аз съм против този административен срок, който да бъде включен в текста на закона и по силата на който след изтичане на 7 дни, когато лицето си смени адресната регистрация, да му бъде прекратена регистрацията и то да бъде отписано от регистрите в България, че съществува като безработно лице? Защо да смятам, че по този повод смяната на адресната регистрация, което впрочем е един от проблемите в така наречената гъвкавост на пазара на труда… Ние, българите, общо взето сме много тясно свързани с домовете си и със земята си и трудно се преселваме от едно на друго населено място, но все пак, когато животът принуждава хората, те го правят. Може да се явят уважителни причини, поради които лицето не може да уведоми в този 7-дневен срок. Тези уважителни причини, които са отбелязани в ал. 6, са само когато лицето не изпълнява препоръките на трудовия посредник или графиците, които са го задължавали да се явява в един или друг ден в бюрото по труда.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има го в ал. 5 – уважителни причини при представяне на доказателства.
Росица Тоткова: Уважаеми колеги, аз смятам, че е достатъчен текстът, който съществува в сега действащия закон. Той е приложим, защото работата на Агенцията по заетостта е организирана, така че всеки път, когато лицата са задължени да се явяват в бюрото по труда, те не само трябва да карат хората да се разписват, а и да проверяват данните, които те декларират, в това число и адресната регистрация. Смятам, че 7-дневният срок, който се предвижда в закона, е една административна принуда, която може да бъде използвана просто, за да може хората да бъдат отписвани от регистрите на бюрата по труда.
Мисля си, че от това никой няма да спечели. Смятам, че когато човекът го има в нашата страна, когато той е жив и ходи по българската земя, ние трябва да му даваме възможност той да използва всички възможности, които има за това да си намери работа. Най-малкото това трябва да бъде проблемът, че си е сменил адреса и трябва да уведоми точно и непременно в 7-дневен сред, от които 2 дни са почивни и ако има някой празник, кажете ми как този човек може да го направи? Освен това, както вече казах, самото преместване е добре...
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Това влиза в рубриката уважителни причини.
Росица Тоткова: Уважителните причини могат да не бъдат уважени, господин Адемов, защото тези уважителни причини могат да се подлагат на субективна преценка. Аз мисля, че законът е предвидил обективна преценка: когато лицето се яви в бюрото по труда и му бъде проверена адресната регистрация, то може да бъде пренасочено и да му бъде обяснено, че трябва да се регистрира в друго бюро по труда и по този начин без да се прекъсва неговата регистрация, ако то е безработно, да се прехвърли от едното място на друго и не виждам какъв проблем толкова се създава с това, че трябва да въвеждаме срок от 7 дни, в които лицето трябва да уведомява.
Мисля, че се пресилвате в известни моменти и затова събуждате нашето негодувание. Не се сърдете, не се обиждайте. Интересът е за хората. Не е интерес за мен, за вас или за някой друг. Със закона ние трябва да облекчаваме хората, да ги насърчаваме, да ги мотивираме, а не да ги подлагаме на стрес с непрекъснати санкции.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: И да регламентираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 8? Няма.
Започваме гласуването с направените предложения.
Има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров за отпадане на § 8.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 74, против 73, въздържал се 1.
Предложението… (Оживление.)
За процедура – господин Близнаков.
Веселин Близнаков (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, моля ви за внимание в залата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, които предлагат текстът на вносителя по § 8 да отпадне. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 188 народни представители: за 96, против 92, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 8 е прието. (Единични ръкопляскания.)
Имате думата, господин Адемов. Искате нещо да заявите ли? Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Когато са равни, предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не се приема, да.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Защо трябва да прегласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Защото поискаха процедура. Как? Моля ви. (Силен шум и реплики.) Имаше предложение от залата за прегласуване.
С § 8 въпросът е ясен. (Оживление.)
Половин час почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Заседанието продължава.
Уважаеми народни представители, в периода 21-27 февруари 2003 г. има новопостъпили питания:
Питане от народния представител Бойко Великов към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно осигуряване на необходимото финансиране на 4-те диспансера в град Велико Търново – Онкологичен, Пневмофизиатричен, Кожно-венерически и Психиатричен, което е драстично съкратено. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2003 г.
Питане от народния представител Кина Андреева към Божидар Абрашев – министър на културата, относно политиката на Министерството на културата в областта на цирковото изкуство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2003 г.
Питане от народния представител Янаки Стоилов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно спада на жизнения стандарт в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2003 г.
Питане от народния представител Николай Чуканов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно предстоящото райониране на военните окръжия в страната и мотивите на Министерството на отбраната за закриване на Военното окръжие в град Русе. Следва да се отговори писмено до 12 март 2003 г.
Питане от народните представители Кръстьо Петков и Николай Камов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно стратегията на правителството за развитие на тютюнопроизводството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2003 г.
Питане от народния представител Радослав Илиевски към Неждет Моллов – министър без портфейл, относно ликвидиране на последствията от стихийно бедствие в село Милковица, община Гуланци, област Плевен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2003 г.
Писмени отговори:
- от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Благой Димитров;
- от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев;
- от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Георги Анастасов;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Веселин Черкезов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Мария Стоянова;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Господин Абаджиев, заповядайте от името на парламентарна група.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, упълномощен съм от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да представя пред вас следната

“Д Е К Л А Р А Ц И Я

Вчера депутатите от Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи гласуваха отново по скандален начин скандалния Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Един извънреден закон, без да има извънредна ситуация в страната. Един закон, който доказва пълната неспособност на правителството да се справи с основни управленски отговорности. Един закон, който ще откаже и най-оптимистичните потенциални инвеститори дори да си помислят за България. Един закон, чрез който се прави опит безуспешно да се заличи и прикрие управленската немощ и безбройните гафове на един вицепремиер, чийто най-голям успех за една година и половина беше продажбата на едно държавно предприятие на друго държавно предприятие. Един обиден за Народното събрание закон, който превръща най-висшия държавен орган в административен отдел на Агенцията за приватизация и служи за законов параван на извършените до този момент тежки нарушения. Един закон, зад който стои лично министър-председателят Симеон Сакскобургготски, потъпкващ Конституцията, съдебната система и създаващ условия за безнаказани злоупотреби с неприватизираните големи държавни монополи. Къде остана новият морал, обявен патетично от същия този Симеон Сакскобургготски на 6 април 2001 г.?!
Начинът, по който беше отхвърлено вчера президентското вето и отново потвърден законът, е символ на неговата същност. Всички тук, а и цялото българско общество видя как по един безскрупулен и арогантен начин се гласува с чужди карти. Безсилието в политиката води до безсилно поведение, но за съжаление и до обезсилване на държавата.
Господин председател на Народното събрание, Вашето поведение от вчера показва, че вече сте стигнали на най-горното стъпало на стълбата от “Приказка за стълбата” на Смирненски, която Вие раздадохте в първия ден на това Народно събрание. Вече виждате всичко в розово, дори и вчерашния позор на парламента, за който Вие лично сте отговорен. От присъствието в залата, а и от разпечатката категорично се доказва измамата при гласуването. Няколко пъти, господин председател, публично се заричате да подадете оставка, ако не се преустанови гласуването с чужди карти. Очевидно това е било на някое от началните стъпала на стълбицата.
След вчерашния резил, който Вие допуснахте, нямате вече моралното право да ръководите българското Народно събрание. Но тъй като доказахте, че Ви липсва мъжество да изпълните обещанието си и да освободите поста “председател”, то Обединените демократични сили официално Ви искат оставката.
В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание започнахме подписка за това и приканваме всички народни представители, които все още са запазили достойнството си, да се присъединят към нея.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Присъединявам се към апела всички, които искат, да се подпишат под това искане за моята оставка.

Пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Божидар Финков – министър на здравеопазването, ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков относно забавяне на плащанията от Националната здравноосигурителна каса към аптеките за отпуснати вече безплатни и частично платени лекарствени средства.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашето питане към министър Финков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане беше внесено на 16 януари 2003 г. и макар че министърът ще ми отговори със закъснение от един месец, то не е загубило своята актуалност.
Уважаеми господин Финков, обръщам се към Вас след настойчива писмена молба от Управителния съвет на Съюза на фармацевтите в България. Тя изразява тревогата на членовете на съюза, които са над 3000 души магистър-фармацевти, работещи по договори с Националната здравноосигурителна каса чрез съответните районни здравноосигурителни каси в цялата страна. Според тях има много случаи на безпрецедентно забавяне на плащанията от страна на НЗОК към аптеките за отпуснати вече безплатни и частично заплатени лекарствени средства. В края на годината, особено на 2002 г., това забавяне включваше три периода още от 1 ноември до края на годината. Тези плащания бяха изчистени веднага след Нова година с голямо закъснение, но като цяло ситуацията и в момента не е съществено променена. Всички фармацевти са поставени пред значителни финансови затруднения. И в момента има забавяне, което традиционно е 15 дни, на плащанията от м. януари.
Съответните районни здравноосигурителни каси трябва да изплащат лихви по сега действащите договори. Затова е необяснимо поведението на ръководството на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването, които допускат преразходването на утвърдения бюджет за лекарствени средства поради неправилно създадени правила и контрол върху предписването на лекарствени средства, както и допускане на преструктуриране на лечението от ефикасни частично платени български лекарствени средства с напълно платени и заплащани директно на вносителя скъпоструващи лекарства. Вие знаете, че това е изключително сериозен проблем, който и в момента затруднява тези взаимоотношения между Здравноосигурителната каса и фармацевтите, които обслужват гражданите. Това застрашава ритмичното снабдяване на здравноосигурените лица с медикаменти, тъй като аптеките нямат необходимите средства да се разплащат с дистрибуторите на лекарства. Те преминават към дългосрочни плащания, губят от това и в крайна сметка проблемът, който представям пред Вас по молба на Съюза на фармацевтите, може да предизвика и по-сериозна криза в лекарствоснабдяването.
Затова Ви питам, господин министър: каква е причината за тези забавени плащания – тя в Националната здравноосигурителна каса ли е, в съответните районни здравноосигурителни каси или е в обслужващата банка и какви мерки ще предприемете чрез Вашите представители в Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, за да не допуснете криза в снабдяването с безплатни и частично платени лекарства? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането. Разполагате с 10 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. паричните средства за здравноосигурителни плащания за лекарства и консумативи за домашно лечение са на стойност 131 млн. лв. Касовата институция е отговорна за заплащането на лекарствените средства и консумативите и няма пряка възможност да влияе върху количествата и вида на лекарствата, предписвани от общопрактикуващите лекари. Общият размер на тези средства зависи от регистрираните случаи на остри заболявания през съответния период, броя на хронично болните лица, чието лечение изисква продължителен период на лечение, избраното лечение от страна на лекаря и редица други фактори.
С цел задоволяване потребностите на здравноосигурените лица и осигуряване на непрекъснат лечебен процес Управителният съвет на Касата, съобразно предоставените му от Закона за бюджета на Касата за 2002 г. правомощия, неколкократно в течение на годината е завишавал бюджетните стойностни показатели за лекарствени средства и консумативи за сметка на реализирани икономии от издръжката на Касата, предвидения размер на капиталови разходи и някои неусвоени средства от здравноосигурителни плащания в други елементи.
През 2002 г. Националната здравноосигурителна каса е изплатила 239 млн. лв. за лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение, покриващи заявените суми до 31 октомври 2002 г. Някои от основните причини за превишаването на заложените в бюджета средства за лекарства са следните:
Първо, разширяване списъка на заболяванията и увеличаване броя на лекарствата, които Касата напълно или частично заплаща.
Второ, по разчетни данни на Министерството на финансите за размера на средствата за заплащане на ДДС върху лекарствените продукти от 7 млн. лв. фактическите разходи за покриване на въведения ДДС по фактури, заплатени от Касата – база за сравнение 2002 г. – достигат в края на годината около 42 млн. лв.
Трета причина – включването на заплащането на глюкомери и тестленти, които преминаха към Касата в средата на годината.
Четвъртата основна причина е рязкото увеличаване на регистрираните хронично болни с рецептурни книжки, ползващи частично или напълно заплащани от Касата лекарствени средства - от 875 833 здравноосигурени лица към 31 декември 2001 г. до над 1 153 000 от същите лица в рамките на цялата 2002 г.
Следващата причина е повишената обръщаемост на населението към Националната здравноосигурителна каса, осигуряващи се, и в броя на предписаните и изпълнени рецепти.
Следващата причина – изписване на лекарствени средства в количества над необходимите, установено от редица проверки на контролните органи на Касата.
Следващата причина е едно решение на Управителния съвет, с което се приема, че Националната здравноосигурителна каса ще се придържа и през 2002 г. към списъка на заболяванията и заплащане на лекарства, които са включени през 2001 г., с оглед предотвратяване на потенциално социално напрежение при здравноосигурените лица, ползващи медицинска помощ.
Националната каса предприе редица ограничителни мерки с цел намаляване разходите на лекарства през годината, които се свеждат до следното: договаряне на по-ниски цени от регистрираните в страната; договаряне на разходоспестяващи условия с производители и търговци на едро; плащане на дистрибуторите, вместо на аптекарите.
В случай, че бяха запазени старите условия, Касата следваше да заплати за периода от май, когато влезе в сила Рамковият договор, до м. септември още 22 млн. лв., които бяха спестени от тези организационни мерки.
Следващата мярка – въвеждането на нова методика за определяне нивото на заплащане на лекарства, одобрена от Комисията по прозрачност, допринесе до сравнима средна стойност на една рецепта от порядъка на около 18 лв. през януари на 20 лв. през септември, както и средната стойност на диагнозите с най-голямо увеличение на броя на болните, обърнали се към системата. Това са психичните заболявания – от 63,36 лв. средно на 51,57 лв., и хипертоничната болест, чиято цена за лечение спада от 9,62 лв. на 8,96 лв.
Следващо мероприятие. В съответствие с чл. 80 от Националния рамков договор 2002 бяха разработени и въведени ясни и точни медицински критерии за отпускане на лекарства по програми за най-разходоемките заболявания, като например множествената склероза, въведе се задължително предиагностициране на пациентите по някои заболявания, например Паркинсоновата болест, с цел не само намаляване на разходите, но и запазване здравето на пациентите. Прецизира се нивото на компетентност при предписване на лекарства. Разработена бе методика за осъществяване на по-ефективен медицински и финансов контрол и бяха утвърдени строги финансови санкции към някои от аптеките, които правеха системни нарушения.
Поради изчерпване на паричните средства изплащането на заявените суми за м. ноември и декември не е било възможно без корекция от Народното събрание на Закона за бюджета на Касата за 2002 г. На 8 януари 2003 г. към Касата са преведени паричните средства за отпуснати лекарства за м. ноември 2002 г., а на 23 януари 2003 г. – и за отпуснати лекарства за м. декември 2002 г. Средствата, изплатени за лекарствени средства и консумативи за домашно лечение за двата последни месеца на предходната календарна година са изплатени от бюджета на Касата за 2003 г.
В заключение бих подчертал, че при разплащанията с изпълнителите на медицинска помощ и аптеките Националната здравноосигурителна каса спазва нормите и разпоредбите, свързани със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната календарна, респективно фискална година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате възможност за уточняващи въпроси в рамките на 2 минути.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, първият допълнителен въпрос, който ще Ви задам, се отнася за това дали има причина за забавянето в обслужващата банка. Става дума за големи средства от порядъка между 10-12 млн. месечно, които, ако престоят примерно 15 дена в банката или даже 1 седмица, банката ще спечели значителни средства от това, че тези пари са престояли в нея, а не са отишли там, където им е мястото. Това са пари на фармацевтите, на аптеките. И когато 15 дена примерно те се задържат в обслужващата “Росексимбанк”, значи вие отнемате печалба от частни лица за сметка на друга частна институция, позволявайки й да прави това. Това е първият ми въпрос – дали това е така или не е така. Защото има съмнения, че една от причините за забавяне на плащанията е, че парите се държат в обслужващата банка.
Вторият въпрос. Аз разбирам, че има сериозни проблеми при обслужване на населението и вие сега правите промени в списъците, даже знам, че действа нов списък от 16 февруари, ще има по-строг контрол, дали все пак Националната здравноосигурителна каса чрез своите поделения ще спазва този договор, който е подписала с аптеките? Тоест, след 15 дни от предаване на рецептите ще получават съответните суми.
И двата ми допълнителни въпроса са много ясни и Ви моля да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, заповядайте в рамките на 5 минути да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Панайот Ляков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, благодаря за допълнителните въпроси.
По отношение на обслужващата банка аз сега разбирам, че това е “Росексимбанк”, така че едва ли е възможно да Ви отговоря в момента, понеже трябва да направя специално запитване към ръководството на касата тъкмо по този въпрос. А иначе механизмът, който споменахте, е напълно възможно да действа. На този етап обаче нито мога да го отрека, нито мога да го допусна. Може би в писмен отговор или, ако желаете, пак устно ще се подготвя специално по този въпрос. В момента не мога да дам изчерпателен отговор.
По отношение на списъците, както знаете, има Комисия по прозрачността, чиято основна цел е да контролира реинбурсния списък на касата. С промените в Закона за здравното осигуряване се въведоха допълнителни механизми, които да повишат прозрачността и да повишат участието на редица други контактни към лекарстворазпространението и лечението медикаменти и консумативи във връзка с тяхното частично или пълно реинбурсиране от касата. В този смисъл аз съм дълбоко убеден, че в следващата година, а даже и в тази, след сключването на Националния рамков договор, ще има по-голяма яснота по отношение на самите медикаменти – кои ще бъдат те и в каква част ще бъдат реинбурсирани. А в каква част ще бъдат реинбурсирани те зависи от това доколко ще могат да бъдат съгласувани становищата на Лекарския съюз и касата, тъй като има нов играч при оценка на процента реинбурсиране, това е Лекарският съюз и това е новото. Това е според мен изключително позитивен елемент в изграждане на реинбурсната листа. Така нареченият Временен ограничителен списък на лекарства, който е въведен от страна на ръководството на Касата от 16 февруари, действително преразглежда степента на реинбурсиране на редица медикаменти, без – по впечатление на специалисти от касата – това рязко да засяга здравословното състояние на населението. Така или иначе, това е една временна мярка, която ще бъде в сила до сключване на новия рамков договор, когато влиза новият бюджет на Касата и когато ще бъде изградена новата реинбурсна политика на Касата.
Договорите с аптеките е напълно възможно някъде да се изпълняват неритмично по отношение на финансовите взаимоотношения. Разбира се, отговорните и компетентни лица по тази материя така или иначе се намират в системата на здравноосигурителната каса и в частност в районните каси, тъй като те практически извършват финансовите операции с аптеките. Знам само, че има една тенденция, която смущава собствениците на аптеки и това е, че касата през последната година предприе практиката да заплаща голяма част от медикаментите директно на дистрибутора с цел да избегне широко огласяваните в пресата злоупотреби от страна на лекари и аптекари при документооборота с рецепти, които се заплащат. Тази мярка, според специалисти от касата, доведе до сериозни икономии. Това показа, че действително е имало злоупотреби и много такива са констатирани и санкционирани от страна на Касата. Вероятно тази тактика, въведена от касата, е създала впечатлението в голяма част от собствениците на аптеки, че мярката е насочена срещу тях. Тази мярка всъщност не е насочена срещу аптеките, а е насрочена срещу злоупотребите в аптеките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате възможност за 2 минути да изразите отношението си към отговора на министър Финков.

Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз ще Ви бъда много благодарен, ако ми изпратите писмено продължение на Вашия отговор за този механизъм, който може би съществува, може би не, но все пак да имаме яснота за това. Разбира се, Националната здравноосигурителна каса трябва да предприема всички мерки, за които Вие говорихте, но ми се струва, че чрез Вашите представители трябва действително да установите много по-строг контрол върху това как се изпълняват договорите. Предполагам, че никой няма да има против това, че част от лекарствата ще бъдат заплащани на дистрибутори, щом по този начин могат да се пестят средства и това е една превантивна мярка, но би трябвало Вие чрез Вашите представители да гарантирате изпълнението на тези договори.
Както Ви казах, това не е само в края на миналата година, където беше констатирано драстично закъснение, но и сега в момента продължава да има закъснение при изпълнение на плащанията, за да могат съответно собствениците на аптеки да си провеждат своята политика, да могат редовно да си зареждат аптеките и когато дойдат при тях болните хора, да разполагат с всички необходими лекарства. Това всъщност е смисълът на моето питане: да няма субективни фактори, които да влияят върху този процес за нормално снабдяване на болните граждани с лекарства, с всичко, което им е необходимо. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
От името на парламентарна група давам думата на господин Сергей Станишев – председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! За последните три седмици председателят на Народното събрание върна два пъти питане и актуален въпрос, отправени към министър-председателя. Питане и актуален въпрос, свързани с проблемите около позициите и поведението на България по кризата с Ирак.
Първия път ние попитахме: кога и с какво решение преди 6 февруари, когато парламентът гласува искането на Съединените щати за оказване на подкрепа, за планиране и евентуално провеждане на операция срещу Ирак, е формирана българската позиция, представляваща основа за действията на правителството и дипломацията и към какво се стреми България като страна – непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН?
Втория път народните представители от Коалиция за България попитаха: за какво министър-председателят се договаря във Вашингтон, провеждат ли се необходимите консултации със страните от Европейския съюз и НАТО, какви са гаранциите и търсенето на гаранции за Република България и нейните граждани с дадените условия за устойчиво развитие на политическите и икономическите отношения с арабските и ислямските държави?
Господин Герджиков демонстрира парадоксално, бих казал, поведение, несъвместимо с отговорностите му като председател на Народното събрание. Стремежът му да предпази министър-председателя от парламентарния контрол доведе, за мен, до комични аргументи за отклоняване на депутатските въпроси. Първия път председателят ни отговаря, че парламентът вече е отговорил положително на искането на САЩ и нещата били ясни. Втория път ни се заявява, че посещението на господин Сакскобургготски в Щатите още не е приключило и затова нямало нужда той да бъде питан за резултатите.
Депутатите от Коалиция за България все още се надяват, че премиерът ще откликне на призива им да се яви на днешното извънредно заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Интересно ми е с какви аргументи ще им бъде обяснено отсъствието му, с каквото той най-вероятно ще блесне и този път.
Подозирам също така, че и до момента на решаващото гласуване за Ирак в Съвета за сигурност, което предстои, няма да сме наясно каква позиция ще отстоява българското правителство и с какви аргументи, а после вероятно ще ни заявят, че вече е късно да питаме, защото гласуването е минало.
Само в интерес на парламентарната история споменавам факта, а той е неоспорим, че от началото на дейността на това Народно събрание Огнян Герджиков с всевъзможни резолюции е отклонил 49 въпроса и питания на народни представители към министър-председателя. От тях 15 са от Коалиция за България. Господин Герджиков трябва да знае, че поставя под въпрос не само авторитета си като председател на Народното събрание, но и своята репутация като юрист. Какво друго може да означава недопускането на парламентарния контрол, освен желание за пелена от непрозрачност и липса на парламентарна култура, страх от политическа, медийна и обществена реакция. Подобно поведение само задълбочава представата за неадекватност и безотговорност.
Днес в много по-голяма степен, отколкото преди, трябва да бъдат преодолени разноезичието, противоречивите изявления и поводите за иронични коментарии в позицията и поведението на България. Не просто е необходимо, задължително е министър-председателят и да отговаря на въпросите, и да информира народните представители и българското общество за политиката, която следва правителството за целите и приоритетите, които си поставя и отстоява пред нашите външни политически партньори. Днешната ситуация изисква от всички политически формации и държавни институции максимални усилия за формиране на единна позиция и поведение, изисква активен диалог. И вместо той да бъде иницииран от правителството и управляващото мнозинство, ние ставаме свидетели на отказ от същинска дискусия по жизнено важни въпроси, като войната и мира, гаранциите за националната сигурност, всъщност по проблеми, които в момента вълнуват над 90 на сто от българските граждани. Подобно политическо поведение оставя съмнение за неискреност при заявените декларации за балансираност и стремеж за постигане на мирно решение и обща позиция в Съвета за сигурност на ООН.
Свръхактивността на постоянния представител на България в Съвета за сигурност, липсата на активни контакти и диалог с водещи европейски партньори по кризата около Ирак доведе на практика до разминаване на позицията на българското правителство с общата позиция на Европейския съюз, а това от своя страна би могло да отдалечи европейското бъдеще на България.
Само посещението във Вашингтон и проведените разговори повдигат десетки въпроси, в т.ч. и за последните изявления на министъра на отбраната за разполагане на военни бази в България. Абсурдно е тази тема да се подхвърля по лековатия начин, демонстриран от господин Свинаров. За съжаление това се превръща в установена практика на сегашното правителство. Съчетанието с грубото погазване на Конституцията, пренебрегването на парламентарните принципи, демонстрирани във вчерашния ден, постоянните примери за социална нечувствителност будят в мен сериозна тревога и очертават поредица от изпитания за България и българското общество.
Какво е нашето разбиране за позицията и поведението на българското правителство и българската дипломация в тази изключително остра и сложна международна ситуация?
На първо място, умереност, диалог и стремеж за търсене на решение в рамките на Съвета за сигурност на ООН. Всяко друго решение би поставило под съмнение не само евроатлантическото сътрудничество, но ще доведе и до непредсказуеми последици за международния мир и сигурност.
Второ, в светлината на новата ситуация правителството трябва изключително внимателно да анализира отделните позиции и да не избързва с категорични оценки и становища. И най-малката възможност за намиране на мирно решение на кризата трябва да бъде водеща при всяко действие и при всяко изказано становище от страна на българското правителство, включително и, ако е необходимо, удължаване на мандата и увеличаване на екипите на международните инспектори.
Трето, ние нямаме и най-малкото съмнение, че режимът в Ирак трябва да бъде разоръжен или да бъдат предоставени категорични неопровержими доказателства, че не притежава оръжие за масово унищожение. Ние напълно споделяме тезата, че наличие на такова оръжие в ръцете на диктатори са една от основните заплахи за мира и сигурността.
Четвърто, крайно време е правителството да представи така необходимия анализ за рисковете, заплахите и последиците от конфликта около Ирак за националната сигурност в цялата им пълнота – във външнополитически, икономически, социални и военни, както и, надявам се, предприетите действия, средствата за тяхното неутрализиране. Това е основно задължение на всяка една отговорна власт към народа. В противен случай можем да стигнем до извода, че изпълнителната власт живее в мъглата на своята самодостатъчност, но очевидно става все повече дълбоко непотребна за обществото. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Васил Паница относно масово уволнение на служители от Районната здравноосигурителна каса в Пловдив.
Заповядайте, господин Паница, да развиете Вашето питане. Разполагате с 5 мин.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, на 27 януари 2003 г. в рамките на 30 мин. на осем служители от Районната здравноосигурителна каса в Пловдив са връчени заповеди за прекратяване на трудовото им правоотношение. Уволнени са следните служители, нарочно ги изброявам, за да видят всички дали тази каса може да функционира, тъй като един месец след това никоя от тези длъжности не е заета: заместник-директорът д-р Дойчин Бояджиев, двамата юрисконсулти – главен юрисконсулт Димитър Мелев и старши юрисконсулт Благовеста Узунова, главен експерт "Жалби" – Рада Кътева, началник сектор "Финансов контрол на болничната помощ" – Катя Атлева, старши експерт в сектор "Контрол в първична извънболнична медицинска помощ" – Савка Плачкова, младши експерт в сектор "Контрол на първична извънболнична стоматологична помощ" – Надежда Харалампиева, експертът в отдел "Контрол, лекарства и аптеки" Дора Лесинска. Наред с тях са понижени в длъжност още петима служители.
Господин министър, чрез вашата дирекция "Здравноосигурителен надзор" моля да ми отговорите каква е причината за това масирано уволнение на служители от Районната здравноосигурителна каса – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паница.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането в рамките на 10 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Паница! В Националната здравноосигурителна каса е получено писмо от трима уволнени служители на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив, д-р Дойчин Бояджиев, Димитър Мелев и Благовеста Узунова. Със Заповед № РД 10-17 от 7 февруари 2003 г. изпълняващият длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса – д-р Комитов, е назначил комисия, която да извърши проверка в Районната здравноосигурителна каса – Пловдив. Ползвам данните от комисията. Проверката е извършена на 7 февруари 2003 г. От доклада на комисията и от приложените към него документи се установява следното.
С докладна записка от 29 декември 2002 г. директорът на Районната каса – Пловдив, е представил за утвърждаване от директора на Националната здравноосигурителна каса длъжностното разписание на персонала на Районната каса – Пловдив, за м. януари 2003 г. На 23 януари 2003 г. това длъжностно разписание е утвърдено. С него са извършени промени в изискванията за образователна степен на някои длъжности. Впоследствие директорът на Районната каса – Пловдив, извършва и промени в длъжностните характеристики за заемането на някои от длъжностите в касата. Тези действия на директора на Районната каса – Пловдив, са в съответствие с т. 2 от Приложение 5 към Постановление на Министерския съвет № 22 от 2002 г. за работна заплата в бюджетните организации и дейности. Съгласно този текст изискванията за вида на образованието и специалността, както и за трудовия стаж, правоспособността и други, се определят от работодателя, като страна по трудовия договор с длъжностно разписание или с длъжностните характеристики, освен ако за това има задължителни разпоредби, утвърдени с нормативен акт. Прекратени са трудовите договори с осем даже, а не със седем служители, а именно: със Заповед № 00-53 от 27 януари на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда е прекратен трудовият договор със заместник-директора д-р Дойчин Бояджиев във връзка с ново изискване за образователно-квалификационна степен "магистър по икономика". Доктор Бояджиев е отказал да подпише представената му нова длъжностна характеристика и заповедта за прекратяване на трудовия договор, което е удостоверено от главния счетоводител – началника на сектор "Човешки ресурси".
Второ, със Заповед № 00-52 от 27 същия ден, на основание на същия член, но т. 11 от Кодекса на труда е прекратен трудовия договор с главния юрисконсулт Димитър Мелев във връзка с въведеното изискване за трудов стаж не по-малко от 6 години по специалността. Той е подписал представената му нова длъжностна характеристика и заповедта за прекратяване на трудовия договор. Димитър Мелев има стаж като юрист 4 години, 5 месеца и 26 дни, от които 1 година – законноустановеният стаж.
Трето, със Заповед № 00-51 от същата дата – 27 януари 2003 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда, е прекратен трудовият договор с Благовеста Узунова – старши юрисконсулт, във връзка с въведено изискване за трудов стаж не по-малко от 5 години. Госпожа Узунова е подписала новата длъжностна характеристика и заповедта за прекратяване на трудовия договор. Тя има стаж като юрист 3 години, 8 месеца и 25 дни.
Четвърто, със Заповед № 00-50 от същия ден – 27 януари 2003 г., на основание същия член, алинея и точка от Кодекса на труда, които досега цитирах, е прекратен трудовият договор с Екатерина Атлева – началник сектор в отдел "Контрол на болничната помощ" във връзка с въведеното изискване за трудов стаж 10 години в бюджетна организация, от които поне 5 години – в системата на здравеопазването, на което тя не отговаря. Екатерина Атлева е подписала новата длъжностна характеристика и заповедта за прекратяването на трудовия договор.
Пето, със Заповед № 00-55 от същия ден – 27 януари 2003 г., на основание чл. 321, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда е прекратен трудовият договор с Рада Кътева – главен експерт "Жалби", във връзка с въведеното ново изискване за образователно-квалификационна степен "магистър по медицина". Рада Кътева притежава образователно-квалификационна степен "бакалавър" и е подписала новата длъжностна характеристика, както и заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Изброените по-горе уволнения от формална гледна точка са законосъобразни, тъй като работодателят е упражнил правото си по целесъобразност да взима решения за нови изисквания за образователно-квалификационни степени и за трудов стаж.
Шесто, трудовите договори с останалите трима служители са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, тоест поради съкращения в щата. В действителност не е налице такова реално съкращение, изразяващо се в намаляване с три щатни бройки числеността на персонала. От тази гледна точка не може да се приеме, че безспорно е спазен законовият ред за прекратяване на тези три трудови договора. Във връзка с това е предложено на директора на Районната здравноосигурителна каса в Пловдив да преразгледа тези заповеди на основание чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда.
Това мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Паница, имате възможност за уточняващи въпроси. Заповядайте.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не съм доволен от отговора Ви. Един самозабравил се директор дерибейства, уволнявайки осем души на отговорни постове в една каса, а Вие ми отговаряте, че формално е спазен законът. Да, формално е спазен, не оспорвам законовото право на всеки работодател да определя длъжностните характеристики с оглед оптимизиране дейността на Районната здравноосигурителна каса. Но в случая мотивите нямат нищо общо с оптимизиране дейността на касата. Тук става дума за уреждане на лични отношения. За уволнения заместник-директор д-р Бояджиев изискването в новата длъжност е да бъде икономист. Никъде няма нормативен документ, който да изисква това нещо.

Освен това Вие споменахте, ще цитирам дословно, че “д-р Бояджиев е отказал да подпише представената му нова длъжностна характеристика, което е удостоверено от главния счетоводител и началник сектор “Човешки ресурси”, което не е вярно. Затова сега ще Ви връча заповедта, от която е видно, че подписи на главния счетоводител и на началник сектор “Човешки ресурси” Палчина липсват.
През 2002 г., тоест миналата година, д-р Бояджиев е допуснат от Националната здравноосигурителна каса до конкурс за директор на тази Каса, а сега изведнъж не може да бъде заместник-директор. Това е човек с 3 години и 8 месеца стаж от началото на Касата, който разбира прекрасно проблемите на тази каса.
Как един новоназначен икономист може да го замести? Отговорът е: по никакъв начин! В момента не е назначен човек на неговата длъжност и Касата страда вече над месец. С уволнението на двамата юристи се ликвидира цялото юридическо звено, защото няколко месеца преди това е уволнен и младши юристът. Поставени са абсолютно абсурдни изисквания за длъжностна характеристика в тези длъжности – 6 години и 5 години юридически стаж. Абсурдно е това нещо!
Искам да задам два допълнителни въпроса към Вас:
Първо, има ли връзка уволнението на тези 8 служители от Районната здравноосигурителна каса в Пловдив с дисциплинарното уволнение на сегашния директор през 2000 г.?
И второ, как ще се отрази уволнението на тези служители върху работата на районната здравноосигурителна каса в Пловдив?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паница. Прескочихте времето, но Ви дадох възможност да зададете въпросите си.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на уточняващите въпроси в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доц. Паница! Аз още в самото начало на моето изложение споменах, че данните, които представих, са почерпени от проверката, която е извършена в районната здравноосигурителна каса на 7.02.2002 г. по нареждане на временно изпълняващия длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса доктор Комитов. Аз други данни нямам.
Вие поставихте четири въпроса всъщност, аз обезателно искам да взема отношение, че напълно е възможно да има лични отношения в Пловдивската здравноосигурителна каса. Личните отношения не са ни чужди, особено в медицинските среди. Ние и двамата много добре знаем това, че някой път хора стават жертва, направо казано, на лични отношения. Дано в Пловдив не е така, защото не мога да отговоря на този въпрос. Сигурен съм, че Вие много по-добре знаете какво имахте предвид, когато казахте “лични отношения”. Аз наистина не знам.
Формално законът е спазен. От гледна точка на формалното спазване на закона, както казах, е така и го поддържам, тъй като съм направил правен анализ чрез Правния отдел на министерството. Законът е спазен с изключение на последните три случая, в които ние смятаме, че формално не са спазени изискванията на закона. Но все пак това е проблем на Касата да ги реши. Министерство на здравеопазването няма никакви механизми, с които да въздейства върху администрацията на Здравноосигурителната каса.
И в този смисъл, пак казвам, едва ли мога да дам някакви изчерпателни отговори на следващите два въпроса: има ли връзка дисциплинарното уволнение на сегашния директор на Касата, доколкото разбирам, през 2000 г. със сегашното му назначаване и с действията му като такъв? Ами, като имам предвид първата част, отговора на първия въпрос - за лично отношение, не е изключено да има. Щом ми задавате въпроса, Вие очевидно смятате, че има, но аз не мога да го потвърдя и не мога да го отрека.
По четвъртия реален въпрос – това няма ли да се отрази на работата на Здравноосигурителната каса? Разбира се, всички големи и сериозни промени в администрацията на което и да е учреждение безспорно се отразяват върху работата на това учреждение по изпълнение на ангажиментите и задачите, което то има. В този смисъл работата на Касата в Пловдив може да се подобри, може и да се влоши и аз предлагам да проявим известно търпение може би и двамата и да опитаме да отговорим на този въпрос след два-три месеца, когато Касата заработи и съберем достатъчно аргументи в полза на двете потенциално вероятни тези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Паница, имате 2 мин. да изразите отношението си към отговора на министър Финков.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз се чудя защо трябва да чакаме още два-три месеца Касата да заработи, след като тя до момента работеше.
Искам да ви кажа, че когато един директор иска да постави неизпълними условия в длъжностните характеристики, той може да вложи условия човек да е летял на совалка.
Неслучайно Ви зададох този въпрос, защото сегашният директор на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, в случая изпълняващ ролята на масовчик-уволнител, е уволнен дисциплинарно през 2000 г. Юристите, които сега са уволнени, са “виновни” за това, че са изпълнявали служебните си задължения, представлявайки Касата в делото срещу сегашния директор. По същия начин се обяснява и уволнението на д-р Бояджиев, защото продължението на делото във Върховния касационен съд е по време, когато последният е бил изпълняващ длъжността директор на Касата. Уволнението пък на г-жа Атлиева и г-жа Кътева е затова, че техните доклади през 2000 г. са причина за дисциплинарното уволнение на сегашния директор, който тогава е бил началник отдел “Контрол”.
Мога да продължа и с други примери, но смятам, че тези са предостатъчни.
Неговите предложения за длъжностните характеристики поначало са сбъркани. Не може да се изискват 15 години трудов стаж за началник-сектор и 5 години трудов стаж – за заместник-директор! Затова Вие трябва и може да повлияете.
Господин министър, уволнението на тези осем служители от отговорни постове и понижението на поне още четири, ще подейства крайно негативно върху работата на Районната здравноосигурителна каса в Пловдив. До момента, вече един месец, няма назначени на тези длъжности. Има назначена юристка, която, забележете, има няколко месеца трудов стаж.
Господин министър, защо хората трябва да обират негативите от личните крамоли на Вашите директори, тоест на директорите в Националната здравноосигурителна каса? Този стил и метод на работа е обичайната Ви практика в цялата страна и трябва да Ви кажа, че той ще Ви отведе дотам, откъдето дойдохте – до нищото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паница.
Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова и Николай Камов относно ситуацията в болницата в гр. Девин, област Смолянска.
Господин Камов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос. Знаете, че разполагате с 3 мин. пленарно време.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Господин министър Финков, по различни канали до госпожа Масларова и до мен достигна информация за напрежение в болницата в гр. Девин. Аз научих за тези проблеми от среща с избирателите в района преди две седмици, а госпожа Масларова е получила писмо в Комисията по здравеопазване.
Нашият общ въпрос към Вас е свързан с това дали министерството е информирано за тези проблеми. Гражданите твърдят, че скъпи дарения, направени включително от известния пианист Юри Буков, са в неизвестност, това е скъпа апаратура, както и дали Вие преценявате, подобно на гражданите на гр. Девин, за неправомерни и противозаконни действията на ръководството на тази болница.
С нетърпение очаквам отговора на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Камов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос в рамките на 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Камов! Многопрофилна болница за активно лечение “Девин” е лечебно заведение за болнична помощ, търговско дружество с едноличен собственик на капитала община Девин. Община Девин също така управлява болницата чрез назначаване на всички ръководни длъжности в нея. Лечебното заведение е преобразувано по смисъла на Закона за лечебните заведения и смисъла на Търговския закон и поема активите и пасивите на Общинска болница, град Девин към датата на своето преобразуване 21 юли 2000 г. Ясно е, че правата на собственост на общината се упражняват от общинския съвет. Управлението на лечебното заведение тогава е възложено на д-р Татяна Пампулова чрез договор за възлагане на управление, подновен от 15 септември 2002 г. след проведен конкурс по реда на Закона за лечебните заведения.
Болницата разполага със 125 легла и има статут на бившите районни болници. Тя обслужва населението на три общини – Девинска, Доспатска и Боринска с население близо 30 000 души от 27 населени места.
През месец юли 2002 г. е осъществена акредитация на цялостната дейност на болницата от Акредитационната комисия към Министерството на здравеопазването, като са акредитирани функционално обособените структури в болницата, в резултат на което на лечебното заведение е присъдена добра акредитационна оценка за срок от две години. Сравнителен анализ на обемните и на качествените показатели за дейността на болницата през последните три години показва тенденция за запазване на относително постоянния брой на преминали болни при намаление на средния престой. В същото време остава трайно ниска използваемостта на легловия фонд, което недвусмислено сочи необходимостта от неговото намаляване и евентуално преструктуриране на болницата и съответните структури към нея.
Възрастовата и квалификационната структура на персонала са сравнително благоприятни и дават основание да се заключи, че кадровата политика в болницата се провежда в съответствие с целите, задачите и приоритетите, които си е поставило лечебното заведение.
Косвени показатели за качеството на лечебната дейност са и стойностите на някои икономически показатели, като например лекарстводенят нараства от 2,68 лв. през 1999 г. на 7,65 лв. през 2001 г., както и на един храноден от 0,47 лв. през 1999 г. на 1,44 лв. през 2001 г. Фактическите разходи, извършени от лечебното заведение през 2000 г., са били в размер на 675 хил. лв., а получената субсидия от община Девин е била в размер на 584 хил. лв.
Последната 2002 г. лечебното заведение приключва със счетоводна печалба от 23 хил. 913 лв., а получените приходи са в размер на 935 хил. лв., като по договор с общината са постъпили 674 хил. лв., а приходите по договора с Националната здравноосигурителна каса са нараснали близо 3 пъти и са в размер на 226 хил. лв. Има приходи от дарения – 8300 лв. Всичките извършени разходи на болницата за отчетения период са 911 хил. 566 лв., от които капиталови разходи – 17 хил. 380 лв.
През последните 2 години в болницата е закупена нова животоспасяваща и животоподдържаща апаратура: дефибрилатор, два ехокардиографа, ларингоскоп, оксиметър, биохиимичен анализатор за клиничната лаборатория, дооборудвана е и аспирационна уредба и т.н.
По повод на постъпилата на 5 февруари 2003 г. чрез Комисията по здравеопазването към Народното събрание жалба от госпожа Ани Асенова от град Девин, относно начина на управление на болницата от страна на управителя на лечебното заведение, Районният център по здравеопазване извърши проверка по изнесеното. Междувременно, в края на месец януари 2003 г., по повод на постъпила жалба от електросдружение “Силивряк”, комисия под ръководството на директора на Районния център по здравеопазване в Смолян е извършила проверка на болницата и е изслушала мнението на членовете на Медицинския съвет. В предоставения им протокол от проверката няма констатирани неправомерни действия от страна на ръководството на болницата и не са отразени сериозни пропуски по отношение на санитарно-хигиенното състояние - отопление, болничен вид и хранене. Изнесеното в жалбата се преценява от тази комисия като силно преувеличено.
В заключение, считам, че представените данни не са в подкрепа на тезата за умишлена ликвидация на лечебното заведение чрез действията на неговия управител. За решаване на проблемите от морално-етичен характер, както и за евентуалните междуличностни конфликти намирам за уместно да бъде потърсено съдействието на Районната колегия на Българския лекарски съюз, както и на общинския съвет, който всъщност упражнява правата на собственик на капитала на лечебното заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Камов, имате право на реплика от 2 минути. Заповядайте.
Николай Камов (КБ): Господин министър, благодаря Ви и от името на госпожа Масларова за този изчерпателен отговор. По-интересната част от отговора за нас беше, разбира се, втората част, тъй като това беше проблемът, по който ние отправихме към Вас нашия въпрос. Като депутат от Смолянския избирателен район аз ще имам грижата този отговор да стигне до заинтересуваните граждани.
Между другото, кметът на града още по време на самата среща пое ангажимент в рамките на правомощията на общината по отношение на болницата да вземе съответните мерки.
Ако действително преценката на комисията е вярна, че създалото се напрежение не представлява нарушение от страна на ръководството на болницата, това би било най-добрият случай. Надявам се, че по този начин ще се успокои и обществеността. Но уверявам Ви, ако това не е така, отново ще Ви отправим въпрос. И надявам се, че намесата на министерството при такава ситуация ще бъде много ясна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Камов.
Господин министър, имате ли потребност от дуплика? Не, благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Гергана Грънчарова относно прехвърляне на имот на община Асеновград.
Госпожо Грънчарова, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на 5 минути пленарно време.
Гергана Грънчарова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, позволявам си да повдигна към Вас едно питане по въпрос, който вече, макар и частично, е бил засегнат от мой колега поради изключителната важност на конкретния случай, както и заради една група от близо 500 човека – симпатични, добре образовани и истински ентусиазирани да направят нещо за своето родно място.
Става дума за курорта Нареченски бани, който е балнеолечебен център от национално значение.
От годините на моето детство си спомням Наречен като един китен, прекрасен курорт, с много туристи през цялата година. За съжаление, сега ситуацията изглежда драматично променена. Сега Нареченски бани не е самостоятелна община. Младите хора прогресивно го напускат. Има един обслужващ лекар, който живее на 20 км от града. Има полицейска охрана, която се осъществява от един човек, който за съжаление наскоро почина. Няма нито един градинар, не се поддържа нито един квадратен метър зелена площ.
Неслучайно Ви излагам картината в такива подробности. Такова е положението от 10 години насам. Но хората в града възлагат изключителни надежди на това правителство, което си постави като основен приоритет ограничаването на безработицата и развитието на туризма – две на пръв поглед различни теми, но които специално в Нареченски бани са неизменно свързани. Там развитието на туризма и балнеолечението са в пряка връзка със заетостта на населението.
С Постановление на Министерския съвет от 1965 г. се изгражда санаторно-курортно управление на стопанска сметка, към което преминава наличният сграден фонд като балнеолечебници, почивни станции. Изгражда се една здравно-курортна служба и поликлиника.
С Постановление № 154 от 1999 г. за преобразуване на публичните здравни заведения в системата на здравеопазването Министерският съвет постанови, че преобразува здравната служба към санитарно-курортен комплекс в амбулаторно-поликлинично заведение на издръжка на общинския бюджет. Към настоящия момент горното постановление все още не е приведено изцяло в изпълнение и не е осъществявано прехвърляне на никакво имущество.
Няма да навлизам в детайли в хронологията, която изглежда суха и неразбираема за онези 500 човека от Нареченски бани, които може би в момента стоят пред телевизора и ни слушат със засилено внимание и надежди. Затова ще премина директно към моето питане.
Господин министър, има ли възможност сградният фонд, заведен по баланса на санитарно-курортния комплекс, но неизползван по предназначение, да бъде прехвърлен на община Асеновград? Сградният фонд включва следните компоненти: водоналивен павилион, бани, поликлиника и административна сграда.
Прехвърлянето дори на част от този сграден фонд ще даде възможност сградите да бъдат използвани по предназначение и в тях биха могли да се осъществяват дейности, които могат да бъдат от съществено значение за курорта.
Трябва да отбележа, че Общинският съвет в Асеновград е взел решение и сега всичко е в ръцете на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народната представителка Гергана Грънчарова в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Грънчарова, с преобразуването на специализирани болници за рехабилитация на Национален комплекс – еднолично акционерно дружество, по реда на Закона за лечебните заведения, посочените от Вас сгради са станали собственост на търговско дружество - филиал “Нареченски минерални бани”, към въпросния Национален комплекс. В настоящия момент трите обекта – “Водоналивен павилион”, “Централна балнеолечебница с поликлиника” и “Административна сграда”, не се използват по предназначение, тъй като е необходим скъпоструващ ремонт, какъвто лечебното заведение не може да си позволи. Административната сграда е построена през 1932 г. Тя е силно амортизирана и за да бъде използвана се нуждае от цялостна реконструкция. Обектът “Централна балнеолечебница с поликлиника” е в малко по-добро състояние, но с амортизирана ВиК-инсталация и отоплителна система и не работи по предназначение от близо 8 години.
Обектът “Водоналивен павилион” не работи по предназначение повече от 30 г. Към настоящия момент има сключен договор за наем с местно юридическо лице за осъществяване на търговска дейност в тези обекти.
Лишаването на специализирани болници за рехабилитация -национален комплекс, от такива имоти не би нарушило осъществяване на дейността на филиала “Нареченски минерални бани”. Правната възможност за предоставянето на гореописаните имоти, включени в имота на специализирани болници за рехабилитация на национален комплекс е Министерският съвет да вземе решение да бъде намален капиталът на лечебното заведение със стойността на правото на собственост на гореописаните сгради и на основание чл. 54 от Закона за държавната собственост те да бъдат прехвърлени на община Асеновград.
Във връзка с горното и въз основа на взетото решение Общинският съвет – Асеновград, следва да направи мотивирано искане до Министерство на здравеопазването – такова още не е направено, въпреки че Вие казвате, че воля има – за да могат да се предприемат последващи действия по прехвърляне собствеността на община Асеновград. Пречки няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
Гергана Грънчарова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз съм удовлетворена от отговора. Фактическата обстановка – такава, каквато Вие я описахте – е добре известна и на мен и на Общински съвет – Асеновград, и на хората в Наречен. Вземам правото за реплика, само за да кажа, че действително разчитаме на това Министерство на здравеопазването и Министерският съвет да предприемат съответните процедурни мерки тогава, когато такова мотивирано искане бъде направено. Аз ще имам грижата да уведомя Общинския съвет в Асеновград и да Ви благодаря от собствено име и от името на хората, които са непосредствено заинтересовани от това този въпрос да получи някакво разрешение. А такова се търси действително в продължение на повече от 6 или 7 години. И обектите, за които вече стана въпрос, да заработят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
С това приключваме въпросите и питанията към министъра на здравеопазването.
Преминаваме към питането от народния представител Николай Георгиев Камов относно проблемите със сградата на Родопския драматичен театър в Смолян към министъра на културата господин Божидар Абрашев.
Заповядайте, господин Камов.
Николай Камов (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Сградата на Родопския драматичен театър е уникална със своята архитектура. Още при построяването е отличена с наградата на Американския съюз на архитектите. Тя е средище на богат културен живот, както това е добре известно в цялата страна. От години обаче построеното с много труд и средства е оставено на произвола на съдбата и постепенно се руши. Парното отопление е в трагично състояние, сградата е строена с хвостов пясък и в момента тръбите, които са вградени в стените, гният. При авария не е възможно да се източи водата от парната инсталация, за да се избегнат по-големи щети при ниските зимни температури. Водата от абонатната станция не е с необходимата температура, вентилаторите, които нагнетяват въздуха в залата за представления, вместо да я затоплят я изстудяват. Необходим е основен ремонт на парната инсталация, какъвто не е правен от нейното създаване.
Голям проблем на сградата на Родопския драматичен театър в Смолян е витражът на сградата. Изгнили са уплътнителите, водата свободно прониква в сградата, дори и при най-незначителни валежи. Колоните, на които са закрепени стъклопакетите, започват да корозират и има опасност да не издържат тежестта.
Сцената на Родопския драматичен театър е монтирана на обикновено строително скеле и е на повече от 20 години. От голямата влажност е започнало корозиране на самото скеле. Периодично се притягат сглобките, но въпреки всички усилия има опасност от срутване на основната сцена.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е съвсем ясен – какво ще направи Министерството на културата и Вие лично за спасяването на Родопския драматичен театър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Камов.
Господин министър, заповядайте, разполагате с 10 минути, за да отговорите на това питане.
МИНИСТЪР Божидар Абрашев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Сградата на Родопския драматичен театър в гр. Смолян е въведена в експлоатация през 1984 г. Както и Вие съвършено правилно отбелязахте в писменото си експозе към Вашия въпрос, проектът и реализацията са отличени с наградата на Американския институт за архитектура на Третото световно бианале в София през 1985 г. Министерството на културата и лично аз сме запознати с проблемите, свързани с материално-техническата база на Родопския драматичен театър, но държа да отбележа, че подобни проблеми имат още 43 драматични и куклени театри на територията на цялата страна, за които Министерство на културата има задължението да полага грижи. Голяма част от тях изнасят своите представления в сгради, които имат статута на паметници на културата.
Но да се върна към въпроса, който Вие конкретно поставяте. В момента ремонтните дейности, които трябва да се извършат в Родопския драматичен театър, могат да се разделят в три групи. Първа група – проблеми с отоплителната инсталация. Ремонтът би струвал по експертни оценки около 200 хил. лв. Втора група – проблеми с хидроизолацията на покрива на витража на фасадата. Предполагаема стойност на ремонтните работи – около 150 хил. лв. И трета група – проблеми с долната сценична механизация. Същата не е изготвена и доставена. Стойността й би възлизала на около 500 хил. лв.
Както много добре знаете, бюджетът за 2003 г. на Министерство на културата за капиталови разходи, възлизащ общо на 1 милион или по-точно казано на 800 хил. лв. при 88 на сто обезпечаване на републикански бюджет, е крайно ограничен. Необходими са спешни мерки по поддържане на амортизирана материална база на всички 110, повтарям 110 културни института, към които министерството има задължение. Исканите от тях средства за ремонт до този момент надхвърлят 5 милиона, значи повече от 5 пъти от отпуснатата сума.
В проекторазпределението на капиталовите разходи са предвидени и средства за най-приоритетни работи. Изброявам ги накратко: осигуряване и строителна адаптация на сградата на Средното художествено училище по приложни изкуства в София; изпълнение на държавната задача по опазване на недвижимите паметници на културата; реконструкция на Народния театър “Иван Вазов” във връзка с неговата 100-годишнина; спешни аварийни ремонти на места за масово събиране на хора, театри, училища, опери и концертни зали по предписание на служба “Противоаварийна безопасност” и ХЕИ; продължаване на реставрацията на храм-паметник “Св. Александър Невски” и изпълнение на ангажименти по вече сключени договори за строителни ремонти от миналата година.

Уважаеми господин Камов, държа да отбележа, че от 2000-2002 г., когато бюджетът за капиталови разходи е бил 4,5 и 3,2 млн. лева, това е първото, повтарям, първото официално искане на Родопския драматичен театър за отпускане на средства за въпросните ремонти.
На базата на описаната финансова ситуация при разпределяне на капиталовите разходи през 2003 г. са предвидени суми за ремонтни и строителни работи на 13 театрални сгради, в т.ч. и 15 хил. лева, отпуснати по приоритетния проблем за укрепване на сцената на театъра в град Смолян. С това, разбира се, не се решават всички нужди на сградата, но очакваме и ръководството на театъра да потърси и други източници на финансиране чрез проекти на европейските програми и фондации, за изготвянето на които Министерството на културата би могло да предостави експерти и препоръки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Камов, имате възможност за уточняващи въпроси.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин министър, държа да уточня, че моят въпрос беше за Родопския драматичен театър, а не за Народния театър “Иван Вазов”. Аз разбирам затрудненията общо на страната, но едва ли е необходимо тъкмо на Вас да казвам, че един културен институт в Родопите, където и без това всички ограничения на времето, в което живеем, са наложили и са лишили фактически населението от района от почти всякакъв културен живот, има своята приоритетност и би следвало като министър Вие да се борите за това.
Държа също така да Ви информирам, че при обсъждането на бюджета за тази година аз съм внесъл обосновани предложения с посочване на източниците на финансиране за община Смолян, както и за други общини в района, които биха позволили освен бюджета на министерството, да се привлекат и други средства в решаването на тези проблеми. Но всички тези предложения бяха отхвърлени от мнозинството. Надявам се, че Вие като министър би следвало на първо място да се борите за това тези приоритни въпроси да получат своето решение.
Също така държа да кажа и две неща от принципен характер. Не знам защо избрахте тази форма на отговор, защото е известно, че в изречение, на което втората част започва с “но”, първата няма значение. И второ, че отпращането на колектива или ръководството на театъра към европейските фондове може да стане с прякото съдействие на министерството и министерството да има грижата да намери тези източници, а не да остави те да се оправят сами. Въпреки това аз имам уверенията на директора и на колектива, с който се срещнах неотдавна, че те ще направят тези усилия.
Затова повторно задавам лично към Вас въпроса: Вие като министър ще съдействате или една наистина уникална в архитектурно отношение сграда и неоценима като роля в културния живот на целия район да не бъде оставена да се разруши и какво точно ще направите за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР Божидар Абрашев: Уважаеми господин Камов, приветствам Ви за това, че се грижите за такъв важен културен обект, какъвто е Родопският театър. Напълно си давам сметка, че той е много важен, тъй като покрива много съществена област в България, където нещата са доста сложни, да не навлизам в подробности, но където българската духовност трябва да се пази. Напълно си давам сметка за това.
От данните, които Ви прочетох, разбирате, че нашите възможности са много малки, но в никакъв случай не би следвало да смятаме, че се изчерпват със средствата, които държавата отпуска. Няма държава в света – и много по-богати от България, където всички средства, необходими за културата, да бъдат предоставени само по държавен път. Следователно, ние трябва да потърсим международни фондове. Аз не само не отказвам, но приветствам точно разговорите и търсенето на такива средства с международни фондове. Много съжалявам, че бюджетът не е бил в тази форма, в която и аз бих искал, но в края на краищата ние живеем в една държава и трябва да се съобразяваме с онова, което е възможно да стане в нейните предели – това, което е обективно, това, което е възможно.
Що се отнася до международни фондове, Министерството на културата ще окаже помощ мигновено, обещавам Ви, и ще реагира на такива неща. Аз направо Ви приканвам да ускорите този процес и да започнем разговорите на тази база, като напълно осъзнавам важността на обекта, който Вие защитавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Камов, заповядайте.
Николай Камов (КБ): Господин министър, приемам Вашето предложение и Ви предлагам при първа възможност в самия театър в Смолян, когато имате тази възможност, заповядайте и там на място да обсъдим всички възможности, включително и бюджетните, за следващата бюджетна година.
МИНИСТЪР Божидар Абрашев: Приемам напълно.
Николай Камов: Чудесно, благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Камов.
С това приключват питанията и въпросите към министъра на културата.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на околната среда и водите.
Следва актуален въпрос от народния представител Георги Божинов относно разрешение за водоползване от р. Искър в района на община Мездра за производство на електроенергия.
Заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Община Мездра си е поставила задача да съдейства активно за изграждането на малки водноелектрически централи по поречието на р. Искър в границите на общината. За целта е изградено дружество, в което общината участва със земята, необходима за изграждането на централите. Съгласно сега действащия Закон за водите с писмо, чийто номер съм посочил в своя въпрос, до съответните институции “Нови енергии” ООД, сформирано за целта дружество, заяви желанието си за получаване на право за водоползване за 10 малки водноелектрически централи, като за целта бе представена нужната документация съгласно разпорежданията на закона.
До този момент все още не е получено право за водоползване за заявените малки водноелектрически централи. Поради това дружеството загуби потенциален инвеститор от Германия и редица други възможности за осигуряване на финансирането на проекта.
В момента има заявен интерес от нов сериозен инвеститор и въпросът е дали отново ще бъде пропусната възможността този инвеститор, превръщайки се в мажоритарен собственик на дружеството, да осигури средствата за изграждането на тези 10 малки водноелектрически централи.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаема госпожо министър, е какви са причините за такова голямо 12-месечно забавяне на отговора и в края на краищата ще бъде ли получено разрешение за водоползване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър.

МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Министерство на околната среда и водите осъществява управлението на водите на територията на Република България, съгласно действащото законодателство.
Компетентни органи да издават разрешителни за водоползване или алтернативно ползване по смисъла на Закона за водите са министъра на околната среда и водите и директорите на четирите басейнови дирекции.
Река Искър попада в Дунавския регион за управление на водите с център Плевен, поради това компетентният орган за издаване на разрешително за водоползване или ползване по Закона за водите е директорът на Басейнова дирекция – Плевен.
За съжаление, в действащата нормативна уредба не са регламентирани точни и ясни критерии за преценка на заявленията за разрешителни за водоползване за добив на електрическа енергия. Ето защо въпросът, свързан с използването на водите на р. Искър за целите на хидроенергетиката е поставен на обсъждане и е разгледан на 14 декември 2001 г. на първото заседание на Висшия консултативен съвет по водите, който е консултативен орган, подпомагащ управлението на водите на национално ниво и включва представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, “Гражданска защита”, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Българската академия на науките, общините и неправителствени организации, имащи пряко отношение към водите.
Висшият консултативен съвет по водите изрази становище, с което предложи на министъра на околната среда и водите временно, до изготвяне на концепция за разрешаване на водоползване за производство на електроенергия чрез малки водноелектрически централи, да замрази процедурите за издаване на разрешителни за водоползване с цел използване на енергия на водата. За становището на Висшия консултативен съвет по водите са уведомени регионалните инспекции по околна среда и води, провеждащи и процедурите за издаване на разрешителни.
Тези обстоятелства, както и осигуряването на екологосъобразното използване на водната енергия доведе до необходимостта Министерство на околната среда и водите да предприеме следните действия:
Първо, със съвместна заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 и от 15 май 2002 г. създадохме работна група, която да предложи адекватни мерки за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, а именно – стимулиране на сътрудничеството в областта на ефективното и екологосъобразно използване на възобновяемите енергийни източници, координиране устойчивото развитие на разпределението и потреблението на повърхностните води за добив на електроенергия, създаване на рамкови условия, съответстващи на пълното отразяване на екологичните разходи и ползи, които да подтикват производителите и потребителите да ползват водната енергия възможно най-икономично.
Второ, предложихме промени в Закона за водите, които да сведат до минимум субективния фактор при преценка на заявленията за предоставяне право на водоползване и които да осигурят окологосъобразното използване на водната енергия.
Трето, предстои създаване на междуведомствена комисия с участието на експерти от Министерство на околната среда и водите, на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Агенцията по енергийна ефективност, областните администрации на София-област и област Враца, както и на Басейновата дирекция с център Плевен. Целта на тази комисия е до създаването на план за управление на басейна на р. Искър да разглежда постъпилите искания за издаване на разрешителни за водоползване от р. Искър за производство на електроенергия чрез изграждането на малки водноелектрически централи и да предлага решения за екологосъобразно използване на енергийния й потенциал.
Уважаеми господин Божинов, Министерство на околната среда и водите подкрепя инвестиционните намерения на всички стопански субекти в страната, но при условие, че е намерен разумният баланс между стопанските интереси и устойчивото развитие на околната среда и водите.
Уверявам Ви, че в оперативен порядък ще предприемем всички необходими действия за стартиране на забавените процедури с цел осигуряването на екологосъобразното използване на водната енергия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Божинов, имате право на реплика в рамките на две минути.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо министър, трябва да призная, че съм сериозно обезпокоен.
Като условие за доброто решение на този въпрос Вие посочихте това, че трябва да има план за управление на басейните, трябва да се създаде междуведомствена комисия, някой трябва да изгради концепция, тази концепция да я докладва на някакъв съвет. Споменахте и Закона за водите. Той е в едно ужасно състояние, от което няма изход. Там трябва да се пише нов закон. Тоест, намираме се в омагьосани кръгове.
Това е бедата не само за използването на възобновяемите източници, а за нерешаването на много други належащи въпроси, за които няма добро решение или по-точно – добро обяснение на липсата на решение.
Един умен човек беше казал, че омагьосаните кръгове трябва да се разсичат. Имате ли воля да разсечете този кръг, защото няма как да го обясним на хората, че трябва да се случи всичко това, за което говорихте, та да се разреши водоползването за малки ВЕЦ-ове, когато затваряме с лекота ядрените си реактори?
Не съм удовлетворен не от отговора, а от ситуацията, в която Вие се намирате и изходът, който сочите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика министъра на околната среда и водите.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Божинов, благодаря Ви за уважението към едното и притесненията за другото, което изказахте. Именно, за да излезем от този омагьосан кръг ние сме предприели тези процедури, които вече нарекохте “някакви” и считаме, че това е най-целесъобразното и бързо решаване за изход от ситуацията, в която сме поставени към настоящия момент, но въпреки това искам да Ви кажа, че и по разрешенията, които са дадени за водоползване и за изграждане на малки ВЕЦ-ове по други реки извън течението на р. Искър, които са доста на брой – 91, инвеститорите до настоящия момент са успели да усвоят само 34% от това, което държавата им е предоставила като възможност, така че “някакви неща”, които правим считам, че ще ускорят в значителна степен процедурата за даване на разрешение за водоползване и по р. Искър. Силно обезпокоена, че даже и да пристъпим във възможно най-кратки срокове и да реализираме тази процедура, в която аз съм напълно убедена, щом го казвам и оттук, притеснението ми е в това, че разрешенията, които ще дадем на тези предприемачи в сферата, която сега коментираме, отново ще доведе до същото забавяне, което е довело и на всичките тези…
Георги Божинов (КБ, от място): Няма кой да ни чака! Те няма да се върнат!
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Има доста голямо желание именно по р. Искър да бъдат изграждани такива малки водноелектрически централи, така че тези инвеститори дори да загубят интерес, ние даже и при най-голямо желание да бихме искали да удовлетворим желанието на всички, които са подали молби до настоящия момент, не бихме могли, защото р. Искър е една, има определена дълбочина, дължина и съответен воден отток, така че не бива да имате притеснения. Желания за инвестиции там има големи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Следва актуален въпрос от народния представител Бойко Стефанов Великов относно Заповед № РД 11-36 от 22 ноември 2002 г. за заличаване на историческите места във Великотърновска област.
Заповядайте, господин Великов.
Бойко Великов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, актуалният ми въпрос е от преди повече от месец, но считам, че не е загубил актуалността си в това време, защото с Вашата Заповед № РД 11-36 от 22 ноември 2002 г. Вие заличавате исторически места във Великотърновска област, както и в някои други области.
Ясно е, че през 1998 г. със Закона за защитените територии се въвежда нова, съвременна категоризация, която е съобразена с класификацията на Международния съюз за опазване на природата. Ясно е също така, че Вашата аргументация ще бъде точно тази – хармонизация с европейското законодателство.
Защо обаче през 1998 г. беше приет законът точно в този му вариант от тогавашното мнозинство? Това е разбираемо. Една от целите е била чисто политическа – да бъдат заличени исторически места, свързани преди всичко с антифашистката борба в България и списъците бяха надлежно подготвени от служителите на министерството още тогава, но дори Вашата предшественичка не посмя да сложи подписа си под подобен акт.
Едва сега, пет години по-късно, Вие решавате да подпишете тази първа серия от заповеди с основна форма – заличаване. Докога с тези действия на ликвидация, на унищожаване, а сега на заличаване? И въобще възможно ли тези исторически места да бъдат заличени? За какво всъщност става дума? Ето някои примери.


“37. “Паметниците" – гр. Свищов”, местност, в която се намират разкопките на стария римски град Нове, местност, от която се слага началото на Руско-турската освободителна война на 27 юни 1877 г., известна още като Текир дере. Там дебаркират руските войски. Изграждането на комплекса паметници започва през 1878 г. и в него има братска могила с костите на загиналите руски и български войни и обелиск с техните имена, паметник на първия загинал български щабкапитан Петрович, пирамидален обелиск на цар Иван-Александър II – Освободител.
През 1969 г. с решение на Комитета за изкуство и култура се обявява за исторически резерват. Всяка година признателното поколение 125 години вече отдава дължимото на своите освободители.
Предполагам, че знаете за решението на Общинския съвет в Свищов с предложение и искане за отмяна на Вашата заповед или в нейната част по отношение на паметниците.
Списъкът с исторически местности би могъл да бъде продължен с местности, които не предизвикват политическа конфронтация и противопоставяния. Ще посоча само някои от тях:
Местността "Потока" при с. Коевци. В тази местност е имало кале от римско време и скривалище на поп Мартин – съратник на Бачо Киро. Местността "Дирименджик" – също в с. Коевци, открити са галерии от керамика, оттам са взети материалите за двореца "Плиска". Бачо Киро е провеждал тайни сбирки в тази местност. Местността "Кърваво дере" – с. Вишовград, община Павликени – през юни 1868 г. Хаджи Димитър и Стефан Караджа водят ожесточени сражения, с много жертви, откъдето идва и наименованието на местността.
Бих могъл да продължа този списък. В него, разбира се, има и голяма част исторически местности, свързани с антифашистката борба: Иванов рът, Гинкина поляна, Кирова поляна, които представляват също един мотив според мен за Вашата заповед.
Моят конкретен актуален въпрос е: какви са основанията за тази заповед и считате ли, че тя е свързана единствено и само с въвеждането на новата съвременна категоризация и хармонизацията с европейското законодателство? Няма ли други мотиви, които стоят зад тази заповед и възможно ли е според Вас да бъдат заличени тези исторически места по този начин? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Великов.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Великов, преди да отговаря конкретно на въпроса Ви за историческите места във Великотърновска област, бих искала да Ви запозная с причините относно действията на Министерството на околната среда и водите по отношение на тъй наречените исторически места. В Закона за защита на природата от 1967 г., който бе отменен в частта за защитените природни обекти с приемането на новия Закон за защитените територии през 1998 г., фигурираха пет категории защитени обекти: народни паркове, резервати, защитени местности, природни забележителности и исторически места. Със заповеди на ръководителите на ведомства, които са провеждали държавната политика по опазване на околната среда, през изминалите години за исторически места са обявявани територии, свързани с различни събития от антифашисткото движение, като лобни места, партизански землянки и други, територии, свързани със събития от движението срещу турското присъствие, територии, свързани със събития или обекти от далечната ни история като райони около манастири, райони около крепостни стени и други археологически обекти, предмет на защита по Закона за паметниците на културата и музеите.
Така до 1989 г. в България като защитени природни обекти са обявени 972 исторически места с обща площ 12 139 ха, което представлява едва 2,5 процента от площта на националната мрежа от защитени територии. Единственият критерий за обявяване на историческите места и поставянето им под закрилата на Закона за защита на природата е било наличието на историческо събитие, независимо от неговия характер.
С приемането през 1998 г. на Закона за защитените територии настъпва промяна относно категорията "историческо място". Със закона се въвежда съвременна категоризация на защитените територии, а именно: национални паркове, природни паркове, резервати, поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности. За всяка от тези категории законът определя ясни и само природозащитни критерии за подбор, предназначение и цели на управление. Тези параметри са логически свързани с присъщите за едно Министерство на околната среда отговорности в сектор "Защита на природата".
В изпълнение на Закона за защитените територии от 1998 г. до 2001 г. беше извършена оценка за съответствието на съществуващите по регистър исторически места с въведените от закона нови критерии и цели на защитените територии. Така в Министерството на околната среда и водите бяха получени предложения от регионалните инспекции по околната среда и водите за заличаване на част от историческите места в случаите, когато обектите не отговарят на въведените със Закона за защитените територии изисквания, тоест те нямат и не изпълняват природозащитно предназначение и в този смисъл не могат да бъдат прекатегоризирани в някои от новите категории по закона.
Заедно с това искам да ви уведомя, че до момента 127 исторически места с обща площ 6200 ха – 48 процента от общата площ на историческите места, са с установено съответствие с постановките на новия закон и тези места са в процес на прекатегоризация в някои от категориите – "защитена местност" или "природна забележителност". Показателно е обстоятелството, че близо половината от общата площ на бившите исторически места, където са установени елементи на дивата природа, представляващи природозащитен интерес, ще останат под природозащитен статус. Сигурна съм, че този показател ще се увеличи след прегледа на все още необработените предложения.
Освен това трябва да се отбележи, че с актовете за формално заличаване на историческите места от регистъра на защитените територии, отпада единствено техният природозащитен статус по смисъла на Закона за защитените територии. Тяхното стопанисване и използване и занапред ще се подчинява на изискванията на съответните закони – Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за паметниците на културата и музеите и още други нормативни актове. Изложените дотук принципни положения, произтичащи от закона, са напълно валидни и по отношение на заличаването на исторически места във Великотърновска област.
По-конкретно относно историческото място "Паметниците", за което е поставен и Вашият въпрос. Същото представлява благоустроен крайградски парк, с изкуствено създадени иглолистни насаждения, насаждения от акация, тополи и други. Този обект съгласно Закона за защитените територии не изпълнява предназначение, свързано с опазване на местообитания на застрашени видове или забележителни ландшафти, каквито са критериите за защитена местност. Още по-малко обектът може да се свърже с изискванията на някои от другите категории по закона, а именно национален или природен парк, резерват или природна забележителност. Това обаче, уважаеми господин Великов, не означава, че се заличава историческият факт, че на това място са слезли руските освободителни войски и че едва ли не се забраняват съответните чествания. Подобен е случаят и с останалите исторически места, посочени в цитираната от Вас заповед от 2002 г., подписана от мен. Тези обекти не притежават природни характеристики съгласно изискванията на Закона за защитените територии и затова също подлежат на отнемане на природния им статус. Например: исторически места "Бялата пръст" – Свищовско, "Родопски окоп" – община Елена, са свързани със събития от антифашистката съпротива, обаче те представляват обикновена земеделска земя, без никакво природозащитно предназначение и безспорно не могат да бъдат прекатегоризирани в нито една от новите категории защитени територии.
Уважаеми господин Великов, без да се спирам на други конкретни обекти, Ви уверявам, че в преценките и за останалите исторически места във Великотърновска област подхождаме обективно, както и за останалите обекти в страната съобразно изискванията на закона.
Освен това искам да Ви уведомя, че в "Държавен вестник" бр. 7 от 2003 г. са публикувани няколко мои заповеди за прекатегоризация на исторически места в района на Великотърновска област, където са установени елементи от природата, даваща основание за запазване на природозащитния статус на съответните територии.
В заключение, считам, че довеждането докрай на този процес, стартирал още през 1998 г. с приемането на Закона за защитените територии, ще бъде принос за привеждане в качествено отношение на системата от защитени територии в съответствие с международновъзприетите природозащитни принципи, критерии и практики. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Великов, разполагате с 2 мин. за реплика.

Бойко Великов (КБ): Уважаема госпожо министър! Аз предполагах какъв ще бъде Вашият отговор и се опитах в самото начало да заявя каква ще бъде Вашата аргументация. Но ясно е, че под тази заповед се използва като форма точно, цитирам, “заличаване на исторически места”. Точно това е формулата, която Вие използвате в Заповед № 1136, която касае част от исторически местности във Велико Търново.
Колкото до точността на Вашата заповед, ще Ви дам само един пример. Той е свързан с местността “Триградие”, село Арбанаси – Велико Търново. Такава местност няма. Наименованието “Триградие” се използва с цел да се обединят трите града – Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, което е една теория, която има една по-стара дата. Но по същество местност “Триградие”, така както е написана във Вашата заповед, няма. Но проблемът не е в неточностите и във фрапиращите недоразумения във Вашата заповед. Проблемът е, че Вие всъщност се опитвате да заличите исторически местности чрез нея, които не могат да бъдат заличени от народната памет със заповеди, пък било то и от министър. Няма сериозни аргументи и не може да има аргументи за заличаване на наименования на исторически местности, защото няма реални възможности да се заличи историческата памет на хората. А мисля, че всички добре знаем, че народ, който няма памет, няма и бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Имате 2 минути за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Великов, в своето експозе като отговор на Вашия актуален въпрос ясно и категорично обясних какво се въвежда с новия закон и какво се отменя от стария закон, и каква е целта на новия закон.
Това, което Вие продължавате да развивате във възможността, която Ви се дава, ме навежда на мисълта, че трябва да Ви кажа и следното. Аз не съм дошла да управлявам с лозунга “Да живее БКП!”, не съм дошла да управлявам и с другия – “Долу БКП!”.
Георги Божинов (КБ, от място): Затова много скоро ще си отидете. Така не се говори.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Така че на няколко пъти имах възможност и обясних каква е целта на това, което се прави към настоящия момент. Стъпките са няколко, процедурата е тръгнала от 1999 г. със статус на защитените територии. Регионалните инспекции по околната среда и водите са свършили своята работа в много тясно сътрудничество с Министерството на земеделието и горите, Министерството на културата… (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
Господин Божинов, благодаря Ви за уважението…
Георги Божинов (КБ, от място): За какво БКП говорите Вие?
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Така че, когато става въпрос за заличаване, много ясно и категорично Ви обясних, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз моля народните представители – извинете, госпожо министър, - да не влизат в пререкания между редиците, тъй като слушаме отговора на министъра на околната среда и водите. Моля да се разберат, ако имат някакви спорове, навън.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Така че всички процедури са извършени перфектно още от началото на създаването на този закон. И това, което казвате, че моята предшественичка не е имала куража, бих искала да Ви кажа, че тук не става въпрос за кураж, става въпрос за процедура, която е приключила до края на 2001 г. и която процедура аз изпълнявам и до настоящия момент. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Любомир Пантелеев, който отсъства.
Затова преминаваме към питането на народния представител Благой Димитров относно реакция на Министерството на околната среда и водите срещу нарушения на фирми за улов на есетрови риби и износ на хайвер.
Заповядайте, господин Димитров. Разполагате с 5 минути да развиете своето питане.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър! В Комисията за борба с корупцията – тема, която е изключително актуална, постъпи сигнал от народни представители от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили във връзка с разпределението на квотите за улов на есетрови риби и хайвер. Останах изненадан от раздвоението, което забелязвам във Вашите действия и в действията на мнозинството в комисията.
Какво имам предвид? През месец април миналата година Вие издавате заповед за разпределение на квоти за улов на есетрови риби и незнайно защо спирате действието на тази заповед. Междувременно стана ясно в комисията на базата на този сигнал от колегите, че акционерното дружество “Белуга” не може да получи такава квота, тъй като няма разрешителни за цеховете си за преработка на тези есетрови риби. Но пускате втора заповед, която обаче се оказва, че е 4 месеца, след като акционерното дружество “Белуга” получава такава квота без, разбира се, да има законово основание за това. Нещо повече, втората Ви заповед на практика узаконява действията на тази фирма. Тоест, постфактум пускате тази заповед.
Уважаема госпожо министър, имам информация, че хора от тази фирма са си позволили да заплашват и журналисти със саморазправа. Става прецедент в държавата включително и народни представители, и журналисти да бъдат заплашвани от такива криминогенни елементи, в кавички казвам, бизнесмени.
Вероятно Вие ще изясните оказван ли Ви е някакъв натиск отнякъде или от хора от администрацията Ви. Аз не допускам, че лично Вие имате някакви интереси във връзка с дейността на тази фирма, но това всъщност трябва да бъде изяснено пред обществеността.
За какво говоря? Като говоря, че има раздвояване в действията, аз констатирам, че мнозинството в Комисията за борба с корупцията отхвърля този сигнал на колегите. Не мога да разбера защо.
В същото време Вие, както стана ясно в комисията, сезирате прокуратурата за действията на тази фирма. И сега се получава един парадокс – Вие сезирате прокуратурата за действията на тази фирма, а фирмата оперира на пазара.
Аз ще Ви помоля, изяснете този проблем, защото не е ясно в момента каква протекция имат тези хора, как могат те да си позволяват да заплашват журналисти, оказва ли се някакъв натиск на Вашата администрация, какви са Ви мотивите да оттеглите заповедта си и после да издадете нова заповед постфактум по отношение на дейността на тази фирма на пазара. Става дума за изключително сериозен проблем, тъй като есетровите риби са застрашен вид. България получава квоти по отношение на този ограничен ресурс, а в края на краищата това е уронване на международния престиж на държавата.
Оказва се, уважаема госпожо министър, че с тези неадекватни действия от страна на висшата администрация държавата абдикира от регулаторните си функции. На практика това е – абдикирате от регулаторните си функции. Тоест, фирма, която още няма съответните разрешителни, оперира на пазара, не е ясно защо е спряна заповед, пуска се нова заповед постфактум и прочие.
Аз ще Ви помоля, изяснете на българската общественост и на Народното събрание какви са Ви мотивите да сезирате прокуратурата за действията на акционерното дружество “Белуга”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо министър, имате 10 минути, за да отговорите на питането.

МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви, че ми давате възможност още веднъж да коментирам пред българския народ тази тема. Надявам се, да не ги отегчим значително и се надявам това, което сега ще кажа и което Вие ще доразвиете след това, да даде пълна яснота и прозрачност относно това какво се е случило досега, какви са нашите намерения за в бъдеще и в крайна сметка какво искаме да направим с всички тези действия – аз, като представител на изпълнителната власт и Вие, като представител на законодателната власт.
По тази тема вече имах възможност да отговоря по време на парламентарен контрол на представители на вашата парламентарна група на въпроси, свързани именно с разпределение на квотите за износ на черен хайвер от моруна и руска есетра, регулирани от Конвенцията “Сайтес”. Много подробно обясних за актовете, които са издавани и кое е наложило отмяната на един и издаването на друг. Така че, ако позволите, да не коментирам отново подробно тази тема, защото считам, че ще отегчим присъстващите.
Както го споделихте в изложението си, известно Ви е, че група народни представители от парламентарната група, в която членувате, сезира Комисията за борба с корупцията при Тридесет и деветото Народно събрание с твърдение за нарушение на нормативни актове, регламентиращи процедурите по усвояване на квотите за износ на хайвер от есетрови риби. Убедена съм, че сте осведомен и за решението на тази комисия, в което се приема категорично, че липсва корупционна практика при разпределението на квотите за износ на хайвер.
В тази връзка, още един път искам да подчертая, че процедурите, свързани с разпределение и предоставяне на квоти за износ на хайвер, не са изрично регламентирани с нормативен акт. Определянето на конкретните условия е предоставено на така наречената оперативна самостоятелност на компетентния административен орган министъра на околната среда и водите, който да ръководи и да се ръководи единствено от съображения за законосъобразност на процедурата, от процесуална страна, както и от стремеж за максимално съхраняване на биологичното разнообразие.
Относно конкретния Ви въпрос за мотивите, поради което съм сезирала прокуратурата с материали, свързани със зарибяване на р. Дунав с есетрови риби, ви уведомявам следното. Съгласно т. 13 от Заповед № РД-588/2.07.2002 г. на министъра на околната среда и водите за разпределение на квотата за 2002 г. за износ на хайвер от моруна и руска есетра, разрешително “Сайтес” за износ на хайвер за получените от фирмите квоти може да бъде издадено само след представяне на протокол, удостоверяващ извършено зарибяване. В министерството постъпи такъв протокол, съставен на 26 септември 2002 г. и подписан от участвалите в зарибяването длъжностни лица: представители на община Димово, Института по зоология към Българската академия на науките, Биологическия факултет на Софийския университет, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, фирма “Белуга” АД и Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана, удостоверяващи извършено зарибяване от фирма “Белуга”. Към протокола бяха представени още: ветеринарномедицинско свидетелство № 1341827 на Регионалната ветеринарномедицинска служба, гр. Монтана, удостоверяващо, че екземплярите са клинично здрави, както и протокол за вида на зарибителния материал, а именно руска есетра, подписан от доц. д-р Галерида Райкова, д-р н.с. l степен Милен Василев, ст. инспектор Стоимен Йочев, Димитър Попов, Борислав Бишков, изпълнителен директор на “Белуга”АД и Симо Симеонов, също представител на “Белуга”.
На 2 октомври 2002 г. в Министерството на околната среда и водите е постъпила жалба с вх. № 26-00-14-87 от “Пърпен Чобанов” ООД, представлявано от Атанас Ангелов Чобанов, в която същият оспорва извършеното от акционерно дружество “Белуга” зарибяване, твърдейки, че такова не е имало. По възраженията на господин Чобанов е била извършена проверка от Националната служба сигурност към Министерството на вътрешните работи, за което е изготвена съответна справка, в която са изложени факти, свързани със самото зарибяване. Справката не съдържа констатации и квалификации, тъй като те са от компетентността на други органи.
Междувременно по повод изпълнение на условията за износ на черен хайвер от моруна и руска есетра, регламентирани със заповед РД-588/2.07.2002 г. на министъра на околната среда и водите, в публичното медийно пространство също бяха изнесени твърдения за невярно отразени в официален документ обстоятелства от страна на длъжностни лица. В обстоятелствата част на Вашето питане Вие също се позовавате отново на квалификацията в сигнала до Комисията за борба с корупцията за допуснати груби нарушения на търговското дружество “Белуга”.
Следва да подчертая, че твърденията за нарушение от страна на “Белуга”, изложени в жалбата на господин Чобанов, касаеха единствено и само така нареченото зарибяване, респективно протокола на комисията, чиито членове са присъствали на това зарибяване. Споменатото дружество не участваше пряко в процеса на проведения конкурс за разпределение на квотите. На практика се оспорваше съдържанието на официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от Наказателния кодекс, какъвто безспорно е протоколът от 26 септември 2002 г. на комисията. Този протокол съдържа всички необходими реквизити: състав на комисията, констатации, дата на съставяне и подпис на длъжностните лица. Оспорване съдържанието на такъв документ е свързано с извършване на проверка по същество на фактите, отразени в него, с оглед преценка за наличието и липсата на достатъчно данни, обосноваващи изводи за отразени неверни обстоятелства. Министерството на околната среда и водите определено не е компетентен орган, оправомощен да извърши предварителни проверки с цел събиране на достатъчно данни за извършено престъпление. От друга страна, наведените твърдения и съмнения по отношение верността на фактите, отразени в протокола, следваше да бъдат проверени от компетентния орган.
Ръководена от горните съображения, със свое писмо № 11006482 от 22 ноември 2002 г. сезирах главния прокурор на Република България с молба да разпореди извършване на предварителна проверка на основание чл. 191, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Заключението за наличие или липса на данни за извършено престъпление от общ характер естествено се прави от прокурора, на когото преписката е възложена за решаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Димитров, имате 2 мин. за уточняващи въпроси, които също трябва да бъдат два.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаема госпожо министър, наистина мотивът на парламентарната Комисия за борба с корупцията е липса на корупционна практика. Това обаче, което чувам от Вас като мотиви да сезирате главния прокурор за извършване на предварителна проверка, ме навежда на друга мисъл. Аз отново твърдя, че тази фирма оперира на пазара. Вие това нещо го знаете. Тоест, ако наистина имате мотиви, на базата на които сте сезирали главния прокурор, интересно ми е защо Комисията за борба с корупцията отхвърля този сигнал. Това е раздвояване на действията или вероятно раздвояване на личността.
Пред мен е Ваша проектозаповед по същата тема – “Режим и условия за опазване и регулиране на есетровите видове риби във връзка с квотите”. Внимателно прочетох проектозаповедта Ви. Тя вероятно не е в окончателен вид, но от тази заповед – проектодокумент – е видно, че същата фирма отново може да бъде допусната да оперира на пазара на есетровите риби и хайвер. И ако това стане, във връзка с това, че Вие сте дали на главния прокурор такъв сигнал, има някакъв конфликт по отношение на мотивите Ви да дадете на прокурора за предварително разследване и тази заповед. Тази заповед още няма съответно номер от 2003 г. – подчертавам, че това е един проектодокумент – дава възможност на същата фирма да влезе на пазара.
Аз Ви уверявам, уважаема госпожо министър, че много внимателно ще проследим оттук насетне как ще бъдат дадени квотите, да не се допусне да има някакво договаряме между фирмите, защото това на практика е бягане на държавата от регулаторните й функции.
Ще Ви помоля да отговорите на допълнителния ми въпрос: в тази проектозаповед, или когато бъде подписана от Вас в окончателен вид, ще има ли механизми, които да спрат фирми като акционерно дружество “Белуга” от това те да могат да оперират на пазара?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо министър, разполагате с 5 мин., за да отговорите на допълнителните уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! За съжаление в експозето, което направихте, като че ли не се оформи нещо конкретно преди окончателния Ви въпрос към мен, но аз пак ще Ви напомня причината, която е породила у Министерството на околната среда и водите необходимостта да сигнализира прокуратурата. Мотивът, пак Ви казвам, е жалбата, постъпила от господин Чобанов, ръководител на ООД “Перпен Чобанов”, във връзка с което са и публикациите в медиите. Така че Министерството на околната среда и водите прецени, че казусът е достатъчен и необходим, за да сигнализира главния прокурор на Република България, който от своя страна по компетентност да разпредели преписката на съответната прокуратура.
От друга страна, във връзка с проектозаповедта, която е във Вас в момента, бих искала да подчертая, че Министерството на околната среда и водите, съвместно с Министерството на земеделието и горите, Института по рибарство и аквакултури и Българската академия на науките, се е постарало, изхождайки от правилата, които чертае Конвенцията Сайтес относно българското законодателство, което регламентира отношенията, касаещи съответната проблематика, и процесуалните правила, които нашето законодателство има, да направи най-доброто, така че да се даде възможност на всички, които искат да инвестират в улова, опазването и износа на хайвер, риби и части от тях на външния пазар, да бъде съчетано с едно устойчиво ползване на този ресурс, изхождайки от основната грижа на Министерството на околната среда и водите, а именно опазване и възпроизводство на биологичните видове.
Аз съм убедена, че ако сте направили един задълбочен прочит, сте останали убеден в това нещо. И, както правилно подчертахте, това е проектозаповед на двамата министри, която от своя страна следва да бъде съгласувана с всички браншови организации, и всички, които се интересуват от темата, могат да дадат своите конкретни предложения. На един съвет между всички тези субекти от този сектор на икономиката и управлението да може да се постигне едно окончателно решение, което да бъде регламентирано с окончателна заповед, положително санкционирана с подписите на двамата министри – на околната среда и водите и на земеделието и горите. При един внимателен прочит ще останете с убеждението, че тези, които са творили тази заповед, са били с ясното съзнание и с единственото намерение да има ясни, прозрачни правила, един регламент, който в условията на равноправна конкуренция, да дава възможност на всички, които искат да престират икономически дивиденти в тази област и искат да получават такива съответно в ненарушаване на българското и европейското законодателство, да имат възможност да участват.
От друга страна, дали една или друга фирма ще участва, ние на този предварителен разговор не бихме могли да дадем конкретен отговор. Още повече, че и сигналът, който аз съм пуснала до Главна прокуратура, не е приключил с окончателно решение. Така че на този етап да говорим дали има установена виновност или не, какви правила оттук нататък ще има евентуално за такива участници е твърде рано да се говори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате право на реакция по този отговор, господин Димитров, в рамките на 2 минути.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо министър, директно с главния Ви секретар и с началника на Вашия кабинет комуникират хората от акционерно дружество “Белуга”, което не е регламентирано, а Вие носите лична отговорност за това, което става на пазара.
Не съм доволен от Вашия отговор, защото не може всички, които желаят да влязат, да оперират с един ограничен природен ресурс. Могат да оперират само тези, които отговарят на стриктни условия. Това е ролята на държавата, регулаторните функции на държавата са това.
Аз не съм доволен, защото оставам с впечатление от тези обтекаеми фрази, които чувам от Вас, че на практика няма яснота в тази проектозаповед, тъй като аз внимателно прочетох проектозаповедта, и останах с впечатление, че тази фирма отново може да бъде допусната до пазара, тази фирма, която си позволява да плаши журналисти, изнасяйки факти от тази криминална история в пресата.
Аз Ви умолявам, като министър, да заемете ясна позиция, категорична позиция, да отстоявате държавните интереси и да участвате активно в регулирането на пазара. Ако има някакъв дефицит по отношение на законодателството, Вие може да излезете със законодателна инициатива или да се разпишат подзаконови актове, но не може, когато има ограничен природен ресурс, който е достояние на практика на всички дунавски държави, да излизаме с обтекаеми фрази и да казваме, че всички, които могат, ще участват на пазара и прочие.
Призовавам Ви наистина от висотата на министър да излезете с ясна и категорична позиция, облечена в нормативни документи, за да може държавата да изиграе ролята си на регулатор на пазара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва актуален въпрос от народния представител Мария Иванова Спасова – Стоянова относно разпределение на квотите за износ на хайвер за 2003 г.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз ще започна с едно допълнение към казаното от колегата Благой Димитров, защото същият въпрос задавам и аз. Не само са заплашвани представители на законодателната власт и на медиите, но е заплашван и един от собствениците на най-голямото рибовъдно стопанство в България. Затова има вестник, там има съобщение, че същата фирма заплашва този човек с взривяване на язовира.
Започвам своя въпрос: госпожо министър, хората все още очакват от Вас, разбира се, една честна процедура и в името на това аз апелирам да се опитате да упражните своето право, за да се възстанови законността, независимо от въздействието, което Ви се оказва от различни представители на заинтересовани структури.
Призовавам Ви да защитите обещанията си за нов морал в управлението и да предвидите стимули и поощрения, които да се насочат към фирмите, които изграждат рибовъдни стопанства за отглеждане на есетрови риби, материал за зарибяване, да спомогнете за провеждането на успешно и реално зарибяване и това да резултира в насищането на пазара с есетрови риби и хайвер, чрез което да се подтисне дейността на бракониерите и всякакви възможности да пласират своя улов, което ще даде един голям шанс на дивата популация и нейното запазване. На тези фирми, които отглеждат есетрови риби, Вие дължите стимули, които да заложите в заповедта, която предстои да издадете, защото износителите на черен хайвер в България са единствените, които действително зарибяват и отглеждат есетрови риби.
Призовавам Ви, госпожо министър, да защитите тези хора, техните инвестиции, с което ще защитите завоювания национален престиж.
За съжаление, в проекта на заповед, който се готвите да издадете след съгласуване, както обяснявате, отново привилегировате фирми, които са свързани с прословутото фалшиво зарибяване и е съвсем явен стремежът Ви да узаконите и протежирате беззаконието и корупцията в този бранш. Все още се надявам, че няма да допуснете за участие фирми, които са активно замесени в криминалното зарибяване на р. Дунав, организирано от фирма "Белуга". Важна причина за това е и това, което току що чухме – че тази фирма се разследва по наш сигнал и по ваше искане. Все още се надявам, че процедурата, която ще предвидите, ще гарантира максимално честно и прозрачно участие на фирми, които почтено се занимават с този бизнес, които са вложили сериозни финансови средства, за да изградят рибостопанства, риболюпилни и цехове за преработка на черен хайвер-тези фирми, които със своите инвестиции спомагат да се поддържа извоюваният вече международен авторитет на България и днес тя заема трето място в Европа след Италия и Франция, а ако вървят нещата добре има тенденция следващата година ние да заемем дори първо място, което е в пряка връзка с Вашите правомощия и политика, която се опитвате да провеждате.
В днешната проектозаповед забелязвам много несъответствия, но за някои от тях предвиждаме да се обърнем за международна експертиза. Там, в т. 15, ал. 1 Вие предвиждате зарибителният материал на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Разполагате с 3 мин., госпожо Стоянова, затова си позволих да натисна звънеца.
Заповядайте, госпожо министър, Вие разполагате с 5 мин.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! В текста на поставения от Вас въпрос използвате, така преценяваме, абстрактни категории, като "прозрачност", "справедливост", "честност", "поощрения", "сериозно инвестиране". Както по друг повод вече сте информирани, процесът на разпределение на квотите за износ на хайвер, определени от Секретариата на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна – САЙТАС, не е подчинен на нормативно регламентирани и материално-правни, и процесуално-правни норми.
Относно първия въпрос – какви критерии и условия предвиждаме при разпределение на квотите за износ на черен хайвер за 2003 г., за да осигурим справедлива и честна конкуренция, Ви информирам за следното.
Разпределението на квотите ще се осъществи при стриктно спазване на условията, регламентирани в Закона за биологичното разнообразие. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 41, ал. 2, т. 4 и 5 от този закон, в зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове под режим на опазване и регулирано ползване от природата, каквито са есетровите риби, се въвеждат режими и условия чрез заповеди на министъра на земеделието и горите и на околната среда и водите. Тези заповеди се обнародват в "Държавен вестник".
Със Заповед № РД-64 от 29 януари 2003 г. разпоредих създаването на 15-членна работна група, включваща експерти от Министерството на околната среда и водите, която да изготви проект на документ, регламентиращ реда и условията за определяне квота за улов от дивата природа, разпределянето на квота за износ на месо и хайвер, изкупуването, продажбата, притежаването, изнасянето зад граница на екземпляри или части от есетрови риби, както и реда за издаване на разрешителни и за износ съгласно Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна САЙТАС. Искам изрично да подчертая, че от второто полугодие на 2001 г. насам издадените от мен в качеството ми на министър на околната среда и водите административни актове, регламентиращи реда и условията за разпределение на квоти и осъществяване на износ на хайвер за първи път осигуряват еднакви, ясни и прозрачни условия за това. В същото време си давам сметка, че практически е невъзможно с административен акт да бъдат удовлетворени изцяло и едновременно интересите на всички гражданскоправни субекти. Именно поради това – стремейки се да осигурим прозрачност, справедливост, честност при определяне на реда и условията, действията ни са насочени преди всичко към гарантиране на законосъобразността на тези процедури. Разработеният първоначален проект на заповед бе разгледан на съвместни заседания на представители на двете министерства, както вече имах възможност да спомена при предишния си отговор. Изготвен е окончателен проект на административния акт. Съгласно изискването на чл. 43 от Закона за биологичното разнообразие, този проект ще бъде съгласуван, както вече обясних, с обществени и браншови организации на производители и търговци на хайвер, а вече и сред цялата българска общественост, след като представихте проектозаповедта на вниманието на всички българи. Техните предложения допълнително ще бъдат взети предвид от експертите и евентуално ще бъдат включени в заповедта, ако отговарят на изискванията на закона.
Не се съмнявам, че окончателният вариант на съвместната заповед ще продължи съществуващата практика на осигуряване на яснота, конкретност, прозрачност, справедливост и честна конкуренция при определяне на квотите и износа на есетрови риби или части от тях, особено през цялата половина на 2002 г.
Уважаема госпожо Стоянова, във връзка с втория Ви въпрос – относно това дали се предвиждат стимули и поощрения за фирмите, които сериозно инвестират в областта на рибовъдството, искам да Ви уведомя, че министерството провежда целенасочена политика за стимулиране на дейности, които водят до подобряване компонентите на околната среда. Опазването на биологичното разнообразие, в това число на защитените видове от дивата фауна, каквито са есетровите риби, е приоритетно. Считаме, че по този начин ще бъде намален натискът върху техните естествени популации и ще бъде запазен и обогатен генетичният потенциал. Интересът към есетровите риби в България е оправдан, защото нашата страна има изключителни благоприятни условия за развъждането им. В световен мащаб броят на есетровите популации бързо намалява и ние може да се превърнем в център за тяхното опазване и предоставяне на генетичен материал.
Уважаема госпожо Стоянова, стремежът ни да осигурим провеждането на законосъобразна процедура включва и задължението за гарантиране на равни условия за всички кандидати. В този смисъл смятам, че е недопустимо с административния акт, който регулира процеса за износ на хайвер, да се въвеждат привилегии за отделни кандидати. Това би дало основание за възникване на съмнения, които трудно могат да бъдат разяснени. Уверявам Ви, че нашите цели не са насочени в тази посока. Чрез Националния фонд за опазване на околната среда досега са отпускани множество безлихвени кредити за изграждане на рибовъдни стопанства за създаване на плантации от лечебни растения, които са под ограничителен режим, за развитие на семейни пчелини, за отглеждане на редки породи домашни животни, за създаване на овощни градини и други дейности, развитието на които води до намаляване ползването на ресурси от дивата природа. През 2003 г. предстои да бъде разгледан и утвърден план за действие, уважаема госпожо Стоянова, за опазване на тези есетрови риби. В зависимост от състоянието на популацията и препоръките, които ще бъдат направени в плана, Министерството на околната среда и водите, ще предприеме съответни действия за опазване и устойчиво ползване, и възстановяване на есетровите популации в р. Дунав. Основен момент в плана за действие ще бъде подпомагане на изкуственото развъждане на есетровите риби, което е естествена тенденция. Фирмите, които в момента сериозно инвестират в областта на рибовъдството, както и фирмите, които сега започват да влагат средства в това начинание, не са много, ще бъдат подпомагани по определени механизми и при точно регламентирани условия.
Уважаема госпожо Стоянова, в заключение искам да подчертая, че настоящия отговор Ви дава възможно най-изчерпателната информация как Министерството на околната среда и водите в настоящия му състав провежда политиката за опазване на биологичното разнообразие в страната и конкретно в областта на опазване на устойчивото ползване на есетровите популации.
Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имам една молба към Вас и към Вашите сътрудници – да се съобразяват с времето за отговори на актуални въпроси, за да не Ви принуждават да четете така бързо. (Неразбираема реплика от министър Арсенова.)
Не, Вие влязохте, но става въпрос за това, че това Ви принуждава да се измъчвате да четете бързо, а това пък прави неразбираемо всичко това, което се дискутира в тази зала. Боя се, че повечето от народните представители изпитваха известно напрежение, за да разберат тази скоропоговорка, която не е по Ваша вина. Просто трябва да помолите Вашите сътрудници да бъдат по-прецизни в определянето на времето. Благодаря Ви много. Виждах, че и Вие се задъхвате да четете така бързо.
Надявам се госпожа Стоянова да е разбрала всичко от отговора и й давам 2 мин. за нейната реплика.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Господин председател, аз ще прочета стенограмата. Дано стенографът да е успял.
Това, което исках и не успях да кажа, е, че в заповедта фигурират рибки с тегло 5 г, които са толкова мънички, очевидно с това тегло, бивайки толкова дребни и приличайки на личинки, предвижвайки се бавно, стават плячка за хищните риби и това означава, че всъщност не зарибяваме, а узаконяваме една фалшива заповед, за която Вие сама знаете кой я подписа, как я подписа и при какви обстоятелства.
В проекта на заповед сте направили едни подобрения, но те изобщо не променят философията на тази заповед. За съжаление там не става дума за каквото и да е разгласяване на това мероприятие по зарибяването и никакъв обществен контрол.
Ще предизвикаме международна експертиза по въпроса за петте грама, защото е просто един цинизъм от ваша страна да заложите това в заповедта.
Госпожо министър, важното е не как сте влезли в управлението, а как ще излезете от него. Защото достойнството на министър в действията си, които оттук нататък ще предприемете и ще защитите клетвата, която сте положили в името на България и защитата на националните интереси, зависи от заповедите, които оттук нататък ще подпишете и дали ще съдействате за това, за което се ангажирате за кой ли път пред българския народ, пред народните представители и всеки път обещавате и никога не изпълнявате, боя се да кажа "лъжете".
Надявам се да нямам право, защото тази заповед я очакват не само производителите, не само хората, които са инвестирали, а ние всички, които се интересуваме, и хората, които ни пишат, сме в процедура на строг контрол и не само решението на прокуратурата, но и Вашите действия са онова, което ще докаже, че действията, които обещавате да предприемете, са законосъобразни.
Пожелавам Ви успехи и ако направите нещо добро, лично ще Ви благодаря от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Госпожо министър, имате възможност за дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Стоянова, благодаря Ви за сърдечността, с която завършихте. Убедена съм, че ще намерим повод да изразим личната си благодарност двустранно, още повече, че и госпожа Андреева ми обеща в едно свое предишно изказване и мисля, че сега, като се видяхме в коридора, тя подкрепя своята положителност в тази посока. Така че, надявам се, и с Вас да имаме възможност някой ден да си кажем добри думи по повод на темата, с която наистина дадохме възможност на всички българи да се запознаят подробно.
Аз обаче малко се притеснявам, че може би не сте имали време да се задълбочите в това, което нашите колеги са искали да кажат в тази проектозаповед. Направи ми впечатление това, което казвате, че няма да има разгласяване на зарибяванията. Ако обърнете внимание, ще има много широко разгласяване – процедура, колко дни преди това, откъде се взимат, къде ще се закарат, кои ще участват, как точно ще се извърши това зарибяване. Също така това не е окончателният вариант и имаме възможност да обсъдим ваши предложения, предложения, на всички, които са в рамките на закона и разумния морал, да бъдат възприети и да намерят рецепция в окончателната заповед, която, искам да подчертая, че не бива и да бавим кой знае колко във времето с оглед спазване пък и на други неща, които трябва да се извършат в тази сфера.
Направи ми впечатление и другото, което казахте – за 5-грамовите рибки. Много съм доволна, пак казвам, че сигурно няма българин, който да не знае за заповедта, която сега държите, и очаквам отвсякъде да постъпят предложения от всички, които се интересуват, за да можем, когато се съберем окончателно, вече след като са изслушани всички, да знаем, че наистина това е най-доброто.
Та за тези 5 г, ако сте обърнали внимание, се казва: “минимум 5”, т.е. не може да се слиза под 5, и “максимум 50 г”, т.е. не могат да бъдат над 50 г. Така че в рамките на 5 и 50 г предлагаме, ние само предлагаме, да бъде този зарибителен материал.
А защо го предлагаме? Защото в тази комисия са участвали представители на Българската академия на науките, Института по социология, Агенцията по аквакултури и още други видни българи и учени, които са дали такова становище. Това не е наше становище, защото нашата експертност не достига дотам – да знаем точно 5-грамова или 50-грамова рибка е най-доброто. Ние се консултираме, получаваме предложения за това и във връзка с него сме се съобразили.
Още веднъж Ви благодаря, че имате желание всичко, което е свързано с устойчивото ползване на есетровите риби, да бъде наистина в посока на доброто за българската икономика и в посока на доброто за опазване и възпроизводство на биологичното разнообразие. Убедена съм, че начинът, по който подхождаме заедно - парламентарна и изпълнителна власт, обществеността, представители на бизнеса в тази посока, ще доведе най-накрая до най-добрите резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Следва актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева относно участието на български фирми в изпълнение на обекти, финансирани от програмите ИСПА и ФАР.
Заповядайте, госпожо Манева. Разполагате с 3 минути да развиете своя актуален въпрос.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Преди да започна по темата на моя въпрос ще Ви уверя, че ние ще Ви дадем писмени предложения по заповедта. Аз съм Ви благодарна, че ни я предоставихте, чувствителни сме към тази тема и наистина ще продължаваме да следим развитието на конфликта около хайвера и есетровите риби.
И така, моят въпрос е свързан с усвояване на средства от предприсъединителните програми.
Въпреки огромното закъснение, почти 2 години, вече приключиха търговете по одобрените през 2000 г. инвестиционни обекти, финансирани по Програма ИСПА на Европейския съюз. Това са основно пречиствателни станции и 6 депа. Надявам се, че няма да има повече пречки и това лято, дай Боже, да започне изпълнението на самите обекти.
За съжаление обаче, в тръжните условия не фигурират изисквания, които да осигуряват участието на български фирми в този процес. Тяхното участие в момента е възможно в качеството им на подизпълнители или участници в консорциум, което е доста рядко явление, и обикновено в тези случаи не се контролира начинът, по който могат да се защитят правата на българските фирми. Тези условия зависят изцяло от този, който е спечелил търга.
И тъй като предстоят нови търгове, и тъй като ще се усвояват значителни средства по тази линия, а тези средства имат две основни предназначения, на първо място – да гарантират постигането на екологичните стандарти, на второ място – не по-малко по значение, да изиграят позитивна роля за активизиране на икономическите процеси в България, затова аз Ви питам и лично се обръщам към Вас, тъй като зная формалния отговор на този въпрос, но зная също колко много зависи от министъра: какво ще предприемете Вие като министър, за да извоювате чрез Европейската комисия определени възможности чрез тръжните условия да се гарантира присъствието на български фирми в усвояването на тези средства? Това е изключително важен въпрос.
Възможности за решение съществуват, надявам се, че Вие вече сте осведомена за това какви са възможностите, какво може да се направи и аз очаквам от Вас един ангажимент в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева. Но много Ви моля, разполагате с не повече от 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Правилата и процедурите за избор на изпълнител на проекти, финансирани със средства от европейските предприсъединителни програми ФАР, са създадени, знаете, през 1990 г., когато е създадена и Програма ФАР. Тези правила бяха утвърдени в един наръчник за децентрализирана система за прилагане на процедурите на Европейската комисия, в сила до края на 2000 г. и заменен от 1 януари 2001 г. с Наръчник за прилагане на ФАР, ИСПА и САПАРД.
Критериите, които се прилагат към фирмите, кандидатстващи в международните търгове, не са изменяни съществено от 1990 г. насам.
Съгласно правилата за прилагане на процедури на Европейската комисия, залегнали в този наръчник, заменен впоследствие с новия, се провеждат международни търгове, финансирани от европейските фондове. Обяви за търгове се публикуват в официалния вестник на Европейската комисия “Офишъл джърнъл”. Всички фирми, които са със седалище, регистрирано в страната-членка на Европейския съюз, страна в процес на присъединяване, както и Малта, Кипър или Турция, имат право да участват в търговете за изпълнение.
Участниците трябва да са поставени при равни условия и нито една страна не може да въвежда критерии, които по един или друг начин да облагодетелстват някои от кандидатите.
Търговете за избор на изпълнител на услуги са двустепенни – предварителна квалификация на фирмите, проявили интерес към изпълнението, и същински търг за избор на изпълнител. Офертите, подадени на етап “избор на изпълнител”, се оценяват по три критерия – административни, технически и финансови.
Бих искала да подчертая, че за избор на изпълнител на строителните работи търговете са открити и офертите също се оценяват по тези три критерия – административен, технически и финансов, като административната и техническата оценка на офертите се прави въз основа на таблиците с оценителните критерии, публикувани в тръжното досие, и се използва само “да” или “не” за всеки критерий. Не се поставят точки, а първо се проверява съответствие с административните критерии, след това - с техническите. Несъответствие с което и да било изискване води до декласиране на офертата. А печели в крайна сметка офертата, която отговаря на всички административни и технически изисквания и предлага най-ниска цена.
В допълнение към по-гореказаното бих желала да подчертая, че при провеждане на търгове за избор на изпълнител, задължително условие за допускане на фирми в търга е липсата на конфликт на интереси, тоест доказана независимост на възложителя и потенциалните изпълнители.
В тази връзка искам да ви кажа, че Министерството на околната среда и водите не е принципал на търговски дружества и в този смисъл не възникват ограничения за българските фирми, които кандидатстват за изпълнение на проекти за околна среда самостоятелно или като партньори на чужди фирми.
Госпожо Манева, при въвеждането на критерии за избор на изпълнител на проекти министерството, в качеството му на възложител по договора, се ръководи от принципа за най-ефективно използване на финансовите ресурси, предоставени като безвъзмездна помощ на България и тези, осигурени като национално съфинансиране от републиканския бюджет, което на практика означава избор на качествен изпълнител за най-ниска предложена цена.
Както става ясно от изложеното по-горе, България няма право да въвежда критерии за избор на изпълнител, които да дават предимство на български фирми или кандидати с български партньори. Същевременно ние не въвеждаме пък завишени критерии, които от своя страна да биха затруднили участието на български фирми. Трябва да се подчертае, ако не възразявате, че практиката на всички страни-кандидатки, включително и у нас показва, че конкурентноспособни по финансови критерии са местни фирми или кандидати, които използват местни партньори.
Опитът на Министерството на околната среда и водите показва, че над 85 процента от представените оферти при провеждане на търгове за избор на изпълнител на строителни работи за екологични проекти, финансирани от ФАР и ИСПА, са с български партньори. В процеса самото строителство обикновено се използва местна работна ръка, материали и оборудване. При договори за изпълнение на услуги процентът на кандидатстващите фирми, използващи български партньори е по-нисък, но обикновено голяма част от екипа за изпълнение на проекта се състои от български експерти.
За да осигури добра информираност на обществеността и бизнеса за предстоящи търгове веднага след официалната публикация на обявите, министерството – нашето – ги публикува на електронната си страница, и уведомява пресата за събитието. Допълнително е осигурена постоянна връзка с електронната страница на Европейската комисия, където се публикуват и тръжните обяви на всички проекти с финансиране от Европейския съюз. По този начин на българските лица и организации се осигурява актуална информация за провежданите не само в България, но и във всички останали страни търгове.
В личностен аспект бих искала да кажа, че съм провела редица разговори в посока, на която Вие индикирате и моето внимание, и вниманието на всички тук – е ли би било възможно да фигурират такива правила в тръжната документация, които да дават преференциални условия на български фирми. Мои заместник-министри също са водили такива разговори. За съжаление, отговорът към настоящия момент е, че Европейската комисия определя правилата, които правила ние стриктно трябва да спазваме без да въвеждаме ограничения или поощрения за каквото и да било. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо министър. Включихте се точно във времето.
Госпожо Манева, имате право на реплика. Заповядайте.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Очаквах този отговор.
Техническите подробности са известни. Става дума за определени условия, които в момента изхвърлят, както българските фирми, така и не само български, а и румънски, а мога и да спомена практически почти всички страни, които в момента кандидатстват за членство в Европейския съюз от пряко участие на български фирми, защото условията са такива, при които тези фирми не могат сами да участват в търговете.
Вярно е, че са такива условията, но вярно е и това, че във всички страни съществува едно мнение, че тези ограничения трябва да се преодолеят и това се преодолява на политическо равнище.
Аз ще се опитам да ви препоръчам нещо, което ние се опитвахме да направим и всъщност тогава преговорите вървяха доста обнадеждаващи. Имаше координация между всички министри на околната среда от страните – кандидатстващи с едни и същи искания, с едно желание наистина да има по-справедливи условия – такива, че да не се толерират отделни фирми, но да се гарантира достойно място за българските фирми. И затова аз искам да ви предложа една по-голяма активност в това отношение, координация с вашите колеги от другите страни по този въпрос и да продължавате да воювате наистина условията да бъдат такива, че да осигуряват присъствието на българските фирми в търговете не като подизпълнители. Разбира се, че ще се използва българска работна ръка, защото е по-евтина, но условията да бъдат такива, че да бъдат стимулиращи за фирмите. И вие много добре знаете, че българските фирми в областта на строителството в момента не са доволни от условията, при които участват при изпълнението на тези обекти.
Надявам се на една по-активна позиция от Ваша страна в тази насока. Мисля, че това, че вече са публикувани определени технически изисквания, това не е пречка. Това е временно решение. Можете да продължите в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате право на дуплика от 2 мин., госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо Манева, във връзка с предложенията, които ми отправихте за водене на целенасочен и конструктивен диалог с колегите, който да доведе до желаните от всички нас страни– кандидатки резултати, искам да Ви кажа, че както и преди се е обсъждало, и тази година на редовната среща на министрите на страните-кандидатки също беше поставен този въпрос за разглеждане. Много коментари имаше по него, защото, както Вие, както аз, както всички, които присъстват тук, искаме от това, което получаваме като помощ или като заеми да имат възможност наши фирми да вземат участие и съответно в България да се плащат данъците, българска работна ръка да работи и т.н., но до този момент, има, разбира се, някакви постижения, които са регламентирани от тръжната документация, но има и още какво много да се желае. Но, както и Вие самата казахте, това са правила за всички страни, които спазва и българската страна, така че работата, която вършат министрите на околната среда от страните-кандидатки е именно в тази посока.
Надяваме се в течение на този конструктивен диалог, който се води, да са по-големи облекченията за местните фирми, които кандидатстват и участват в тези търгове и да могат те самостоятелно, а не само в консорциум и не само като подизпълнители да участват, както Вие казахте.
От друга страна искам да ви уверя, че и на двустранни срещи участваме с двустранни проекти. Стремим се да разширяваме помощта, която идва за България и за съседните страни, а именно да се поставят едни по-облекчени правила и процедури за провеждане на търговете. Засега, до настоящия момент положението е такова. Стремежът ни е в посоката, която и вие искате да се развиват нещата.
Аз знаех, че са част от отговора, който ще Ви предложа, Вие сте запозната с него. Водили сте и разговори в тази посока и се радвам, че мислим положително и в една посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо министър.
Неждет Моллов – министър без портфейл, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков относно създаването на Държавна агенция за малцинствата.
Заповядайте, господин Ляков, за да развиете своя актуален въпрос в рамките на 3 мин.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Моллов, изглежда Вие влизате в ролята на министър-председател в сянка, защото всички мои въпроси към министър-председателя се ориентират към Вас. Ето и сега – въпросът за Държавната агенция за малцинствата, която е на подчинение към Министерския съвет по Закона за администрацията, е насочен към Вас за отговор, но все едно, аз ще прочета въпроса така, както беше формулиран към министър-председателя и той гласи, че в раздел “Интеграция на малцинствата” на управленската програма на вашето правителство се формулира като приоритетна цел изграждане адекватен институционален механизъм, който да обхваща всички равнища на различните видове власти с ясно очертани отговорности и правомощия. И във връзка с това се поставя задача – да се създаде Държавна агенция за малцинствата като орган за осъществяване на държавната политика към малцинствата.
Тази задача не е изпълнена досега. Всъщност, трябва да се смени Националният съвет по етнически и демографски въпроси, на който Вие сте председател, в който участват десет министерства, четири други ведомства, агенции и 35 неправителствените организации и който всъщност има консултантска и координираща роля за изясняване на политиката по отношение на малцинствата.
След като е анализирана дейността на този Национален съвет, аз споделям мнение, че той няма достатъчно висок статут, има доста неясни пълномощия, трудно взима решения и за това, за да има много ясна формулирана държавна политика по отношение на малцинствата, това единствено може да стане чрез създаването на държавна агенция.
Затова въпросът ми, уважаеми господин министър, е ще създадете ли тази агенция и кога ще стане това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Панайот Ляков в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР НЕДЖЕТ МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Според управленската програма на българското правителство хората са богатството на България. Раздел “Интеграция на малцинствата” действително предвижда изграждане на адекватен институционален механизъм, който да обхваща всички равнища на различните видове власти с ясно очертани отговорности и правомощия.
За реализацията на тази цел програмата предвижда създаване на звена, занимаващи се с проблемите на малцинствата в централната, областната и общинската администрации, а в средносрочен план и създаване на държавна агенция за малцинствата като орган за осъществяване на държавната политика към малцинствата.
Националният съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет е създаден през 1998 г. като държавно обществен орган за консултации, диалог и сътрудничество между държавните органи, от една страна, и неправителствените организации на традиционните малцинства в България, от друга страна, в процеса на изработването и провеждането на държавната политика по етническите въпроси и интеграцията на малцинствата в българското общество.
В почти всички областни центрове са създадени и работят областни съвети по етническите и демографските въпроси, където участват представители на регионалните подразделения на министерствата и местни неправителствени организации на малцинствата. Дейността на тези областни съвети се организира от областни експерти по етническите въпроси в областните администрации и се осъществява с методическото съдействие на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет.
В настоящия си вид Националния съвет на практика не притежава достатъчно правомощия, както и съответен административен и финансов капацитет, за да изпълнява успешно ролята си на държавен орган за работа с малцинствата, което се констатира от управленската програма на правителството, а в последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяването й към Европейския съюз ясно се препоръчва административно укрепване на Съвета.
С оглед на това и в изпълнение на раздел “Интеграция на малцинствата” от управленската програма на правителството в началото на м. декември 2002 г. беше разработен проект на постановление за създаване на Държавна агенция за малцинствата към Министерския съвет, както и на проект за устройствен правилник на агенцията като специализиран орган за ръководство, координиране и контрол на дейностите по провеждането на държавната политика по етническите въпроси и интеграцията на малцинствата.
Нашето виждане е, че единствено държавен орган с ясен и достатъчно висок статут ще притежава необходимия потенциал – човешки и финансов, за да прилага на практика ангажиментите на Република България, поети чрез подписването и ратифицирането на международни документи, както и да работи за реално провеждане на държавната политика за интеграция на малцинствата.
Друг съществен аргумент за създаване на подобен орган произтича от присъединяването на Република България към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Рамковата конвенция, чл. 4, ал. 2 задължава страните да приемат, ако е необходимо подходящи мерки за утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национални малцинства и тези от мнозинството.
Наличието на специализиран орган, който да разработва и координира дейностите по провеждането на държавната политика за малцинствата е особено важно. Този орган би следвало да има правомощия да работи за създаване на условията, необходими за ефективно участие на лицата от малцинствата в културния, социалния и икономическия живот на страната, както и за гарантиране на предвидените в Конституцията на Република България и в Рамковата конвенция права и свободи.
С оглед на всичко това ние изпратихме разработен проект на постановление за съгласуване във всички министерства, съгласно изискванията на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и получихме конкретни бележки и становища от тях. На този етап анализираме и обобщаваме тези становища и съобразявайки се с тях в най-скоро време ще предложим на вниманието на Министерския съвет едно адекватно и подходящо институционално решение за създаване на орган с достатъчно правомощия, административен и финансов капацитет, който да отговаря в максимална степен на изискванията към правителството и обществото като цяло, свързани с реализирането на реална и ефективна държавна политика към малцинствата в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Моллов и за това, че се вместихте великолепно във времето.
Господин Панайот Ляков, имате право на реплика. Заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз се радвам, че процедурата по създаването на агенцията е в ход. Хубаво е, че сте съгласували статута на тази агенция с различните министерства, дано сте го направили и с неправителствените организации, които участват в Националния съвет по етническите и демографските въпроси.
Препоръчвам Ви, ако не сте го направили, да го направите, защото е много важно тази агенция независимо от това, че ще има вече много по-висок статут, да се радва и на подкрепата на тези неправителствени организации, защото тя ще работи непрекъснато с тях. Те ще й бъдат партньори по отношение политиката към малцинствата, която, знаете, че е приоритетна политика на Република България, особено що се отнася до нейното безпроблемно присъединяване към Европейския съюз, където знаете, че на тази ярко изявена антидискриминационна политика се гледа с добро око и винаги страните, където има нарушения, съответно биват санкционирани по определен начин.
Надявам се обаче, че създаването на тази агенция няма да се забави дълго във времето, защото, пак повтарям, много е важно тя да бъде създадена колкото се може по-скоро, да заработи и да провежда политиката, от която имат нужда всички малцинства в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Моллов, имате право на дуплика и за две минути да вземете отношение по репликата на народния представител Панайот Ляков.
МИНИСТЪР НЕДЖЕТ МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ляков, ние наистина тясно си сътрудничим с неправителствените организации, защото виждаме, че тогава постигаме определен успех, защото според нас те са най-близки до тези проблеми и всеки техен съвет е добре дошъл за нас.
Аз виждам в съвсем близкото бъдеще, но наистина в краткото, в близко бъдеще, че и тази институция ще бъде оформена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, искам да обърна внимание на това, че часът е 14,58 ч. Ние имахме решение да продължим пленарното заседание с оглед на това да разгледаме проекта за решение за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за финансов надзор, но, както стана ясно, няма готовност за разглеждане на тази точка от дневния ред.
И понеже приключва времето за парламентарен контрол, само ще си позволя да направя няколко съобщения, които се налагат, а именно – първо, за отлагане на отговори със седем дни на основание чл. 78, ал. 3 от правилника. Такова отлагане са поискали:
- министърът на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- министърът на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков;
- министърът на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов, и на актуален въпрос с писмен отговор от народните представители Димитър Игнатов, Борислав Китов и Стойчо Кацаров;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски - на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министърът на вътрешните работи Георги Петканов - на актуален въпрос от народния представител Георги Панев.
И поради отсъствие от страната на заместник министър-председателя и министъра на труда и социалната политика Лидия Шулева се отлага отговорът на актуалния въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Освен това имам да ви направя още няколко съобщения.
Първото от тях гласи, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има редовно заседание в сряда, 5 март, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по култура ще заседава на 4 март, вторник, от 14,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще има заседание днес, петък, 28 февруари от 14,30 ч. в зала 238 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Уважаеми народни представители, часът е 14,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде сряда, 5 март, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун