Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-06

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, първо, искам да ви направя едно съобщение. Постъпило е заявление от народния представител Димитър Стефанов от Парламентарната група на НДСВ, в което се казва, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: “Заявявам, че напускам Парламентарната група на НДСВ.”
И второ писмо до мен, което е подписано от господин Никола Николов, в което се казва, че на 4 март 2003 г. бе проведено събрание на народните представители, което събрание взе решение и на основание чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасят решение за образуване на парламентарна група, която група се нарича “Национален идеал за единство”.
Искам да пожелая на новата парламентарна група да даде своя принос за успешната работа на българския парламент.
Заповядайте, господин Кенаров.
Пламен Кенаров (НИЕ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, Парламентарната група НИЕ се обръща към вас с чувство на достойнство и с чувство на желание и на протегната ръка към всяка една парламентарна група да работим съвместно в името на България, в името на нашите избиратели.
От тази най-висока трибуна на българския парламент заявяваме, че ще отстояваме нашите български национални идеали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кенаров.

Уважаеми народни представители, продължаваме с приетата програма за работата на Народното събрание от 5 до 7 март 2003 г. с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Вносители съответно са: Лъчезар Тошев, Йордан Нихризов и Росица Тоткова; Мирослав Севлиевски и Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по правни въпроси доц. Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, позволете едно процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието господин Севдалин Божиков и заместник-министъра на икономиката господин Никола Янков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има предложение за допускане в залата на двама заместник-министри.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете заместник-министрите в пленарната зала.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги!
“На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон, внесени съответно от Министерския съвет, народните представители Нихризов и Тоткова, народния представител Лъчезар Тошев и народния представител Мирослав Севлиевски.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от Севдалин Божиков – заместник-министър на правосъдието. Той изтъкна, че предложените изменения и допълнения на Търговския закон засягат главно уредбата на преобразуването на търговските дружества, правилата за корпоративно управление на търговските дружества, както и някои промени, насочени към усъвършенстване на производство по несъстоятелност. Наложителността на промените в уредбата на преобразуването на търговски дружества е продиктувана от задълженията на Република България по Европейското споразумение за асоцииране от 1995 г. за привеждане на националното ни законодателство и в частност на дружественото право в съответствие с правото на Европейския съюз.
Предлага се подробна уредба на процедурата по преобразуване на търговски дружества, дефиниция на формите на преобразуване и на техните правни последици, прецизно регламентирани средства за защита на кредиторите на преобразуващите се дружества и на малцинствените акционери. Запазени са досегашните форми на преобразуване, като са регламентирани и други, допуснати от европейските директиви в тази област, и познати на законодателната практика на останалите държави-членки и присъединяващи се държави.
Друга част от предложените изменения в Търговския закон обхваща правилата за корпоративно управление на търговските дружества. Предлаганите разпоредби се отнасят до три аспекта: свикването, провеждането и компетентността на общото събрание на акционерите, промени, отнасящи се до органите, които осъществяват оперативното управление на дружеството, и промени, отнасящи се до органите, които от името на акционерите упражняват надзор върху органите, натоварени с оперативното управление на дружеството. Най-общо и трите групи изменения и допълнения са насочени към осигуряване на по-ефективна и всестранна защита на интересите на притежателите на капитала.
Предлаганите промени в част четвърта относно несъстоятелността целят усъвършенстване на производството с оглед постигане на бързина, процесуална икономия и справедливо удовлетворяване на кредиторите. За постигане на посочените цели законопроектът предвижда първото събрание на кредиторите да определя приемането на оздравителен план, двуинстанционно разглеждане на делата по несъстоятелност във втора инстанция Върховен касационен съд. В случаите на приемане на оздравителен план събранието на кредиторите да избира надзорен орган, който да контролира изпълнението на оздравителния план, да дава съгласие за извършване на определени сделки от длъжника, както и да иска възобновяване на производството по несъстоятелност.
Предвидена е също така възможността синдик да бъде и юридическо лице. Повишават се изискванията към синдиците, наличие на теоретико-практически изпит, курсове за квалификация, изискване за извършване на ежегодна парична вноска. Подробно е уредена специална процедура по осребряване на масата на несъстоятелността, в това число предложения повторният търг да започва от начална цена 1 лв.

Народният представител Йордан Нихризов представи внесения от него и Росица Тоткова законопроект, като изтъкна, че той е продиктуван от социалната действителност в страната. Най-общо проектът предвижда промяна в установената поредност за удовлетворяване на кредиторите, като вземанията от трудови правоотношения минават в по-преден ред.
Законопроектът, внесен от Мирослав Севлиевски, беше представен от народния представител Пенчев. Този законопроект предвижда промяна на изискванията за включване на синдиците в списъка на министъра на правосъдието и въвеждане на правила за квалификация на синдиците.
В изказванията си народните представители Димитров, Пенчев, Стоилов, Соколов и Мингова подкрепиха представените законопроекти. По отношение на внесения от господин Тошев законопроект беше посочено, че той се базира на текст от отменения вече Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Народните представители Миков и Дончева изразиха възражения срещу предложението за възстановяване на фигурата синдик – юридическо лице.
Народният представител Пенчев предложи режимът на тези синдици да бъде по-подробно разработен и прецизиран.
Председателят на комисията подкрепи предложението за въвеждане на двуинстанционно разглеждане на производствата по несъстоятелност, като предложи актовете, с които първоинстанционният съд се произнася по спор, да подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, а охранителните актове на съда по несъстоятелността да се обжалват пред апелативните съдилища. Подлежащите на обжалване пред апелативния съд актове да се определят чрез изрично препращане.
Народният представител Соколов предложи да се предвиди срок за образуване на делото освен от апелативния и от Върховния касационен съд. Изтъкната бе юридическата невъзможност да бъде въведена предложената от народните представители Нихризов и Тоткова промяна досежно поредността на удовлетворяване на кредиторите. Изказани бяха резерви по отношение предложението първото събрание на кредиторите да решава дали ще има оздравителен план или не. Изразено бе и общото мнение, че редица текстове от законопроектите между първо и второ гласуване следва да бъдат редактирани и прецизирани.
В резултат на разискванията и проведените гласувания комисията подкрепи законопроектите, както следва: с 10 гласа "за" и 2 "въздържали се" - законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет; с 12 гласа "за" - законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народните представители Нихризов и Тоткова; с 10 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се" - и законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Севлиевски.
Комисията отхвърли с 4 гласа "за", 3 "против" и 6 "въздържали се" законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
В резултат на гласуването Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване три от обсъдените законопроекти – този на Министерския съвет, на народните представители Нихризов и Тоткова и на народния представител Севлиевски." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, законопроектите следва да бъдат представени от вносителите. За съжаление господин Лъчезар Тошев – вносител на първия законопроект, не е в пленарната зала.
Затова искам да поканя Йордан Нихризов и Росица Тоткова.
Господин Нихризов, заповядайте да представите вашия законопроект, който, както разбирам, е минал успешно през комисията.
Заповядайте, имате думата.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който внасяме заедно с колежката Росица Тоткова, третира един от важните проблеми на нашата действителност - въпроса за взиманията на работниците и служителите от предприятия, които се намират в несъстоятелност.
По експертни оценки в момента, в който внасяхме закона през лятото на миналата – 2002 г., взиманията на работниците и служителите от предприятия, които се намират в несъстоятелност, възлизат на над 120 млн. лв. Впоследствие се оказа, че по експертна оценка на Министерството на труда и социалната политика тази сума е неколкократно по-голяма, тъй като в нея не се включват всички взимания, които до този момент не са станали действителни. В Търговския закон в момента се предвижда удовлетворяването на взиманията да бъде на две места в приоритета в масата на несъстоятелността: на четвърто място - тези взимания, които са възникнали до една година от обявяване на несъстоятелността, и като осми приоритет – всички останали взимания.
По същество обаче се получава така, че разпоредбите на Търговския закон създават възможност на неизправните работодатели да се чувстват в една по-облекчена позиция.
Какво имам предвид?
Първото нещо, което в момента работодателите правят, когато имат трудности с финансите, със състоянието на предприятието, е спирането на изплащането на работната заплата.
Вторият момент, който също е важен, е, че работодателите започнаха една порочна практика на изплащане на аванси, като по този начин създават впечатление в работниците, че може би техните трудови възнаграждения ще бъдат удовлетворени. В практиката вече има доста примери, които говорят за трудностите работниците и служителите да получат своето полагащо се възнаграждение - много често единственият доход на семейството.
Аз ще дам само два от най-фрапиращите. Това е случаят с мини "Балканбас", където активите вече приключват, а фактически взиманията на работниците, свързани с тяхната трудова дейност, както и с обезщетенията за нанесените щети върху тяхното здравословно състояние, все още са далеч в схемата на обезпечение. Резултатът от това е създаване на едно социално напрежение.
Другият трагичен случай е предприятие "Ветимпекс". Там близо три години не са заплащани работни заплати и се оказва, че само 18 служители имат искове, които надхвърлят два пъти уставния капитал на дружеството. При тези условия се вижда колко е трудно на един работник да получи полагащото му се възнаграждение.
Нашето предложение, което правим с госпожа Тоткова, е съгласувано и разработено съвместно с Конфедерацията на независимите синдикати в България, на нейните експерти. То е от принципен характер – да се обединят взиманията, които са възникнали до една година, заедно с всички останали полагащи се възнаграждения, които се намират в момента на осмо място по приоритет в масата на несъстоятелността.
Мястото, което те трябва да заемат по приоритет, ще решите вие. Нашето предложение е да бъде на второ място, но Народното събрание ще е това, което може да каже действително възможностите, които има в законодателството, да бъдат удовлетворени исканията на работниците по справедливост.
Този закон е свързан и с една друга тема. България ратифицира Европейската социална харта. На България предстои и правителството е предвидило през м. април да ратифицира и да предложи за ратифициране Конвенция 173 на Международната организация на труда. Там именно се разглежда европейският начин за решаване на работническите взимания. В Народното събрание вече има внесен законопроект за гарантиране на взиманията на работниците и служителите. Но по този си път към Европа, при унифициране на законодателството с европейското ние фактически трябва да решаваме нещата не само в бъдеще време, но и да разгледаме въпросите такива, каквито те стоят в момента. А социално справедливо е работниците и служителите, които са полагали труд, да бъдат възнаградени, тъй като много често това са единствените доходи на семейството. Не бива да създаваме възможности, да създаваме впечатление у хората, че държавата получава всичко за себе си, а те са оставени единствено на произвола на съдбата.
Така че тази малка принципна поправка, която предлагаме в Търговския закон, ще даде една стъпка в европейското решаване на въпроса за получаване на вземанията от работниците и служителите на предприятия, обявени в несъстоятелност.
Затова, уважаеми колеги, като благодаря за разбирането, което прояви Комисията по правните въпроси, ви призовавам да подкрепите тези наши идеи и те да станат част от нашето законодателство, част по пътя към Европа и към европейските критерии, към които ние се стремим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За съжаление не виждам още един от вносителите на законопроекта - господин Мирослав Севлиевски, за да го представи.
Искам да помоля законопроектът на Министерския съвет да бъде представен от заместник-министъра господин Севдалин Божиков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите изменения и допълнения на Търговския закон могат да бъдат условно разделени на четири основни групи и аз ще се спра схематично на всяка една от тях.
С първата група промени, които се предлагат, се цели преди всичко усъвършенстване на действащия правен режим и съобразяване на нормите на Търговския закон с необходимостта, която наложи практиката във връзка с тяхното подобряване и усъвършенстване на режима, който те регламентират. В тази насока трябва да се отбележи, че промените са свързани със седалището на търговеца, с подобряване на режима на регистрацията на клона и естествено при тяхното усъвършенстване сме се съобразявали с европейските образци в тази насока.
Втората голяма група промени, която е и значително по-съществена, засяга подобряване на корпоративното управление на търговските дружества. Предлаганите изменения са породени от недостатъчно подробната и непрецизна уредба на някои аспекти на управлението на акционерните дружества и се основават на изискванията, съдържащи се в принципите за корпоративното управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и сравнително–правните разрешения, възприети в държавите-членки на Европейския съюз.
Предлаганите разпоредби обхващат три аспекта. С първата група изменения се предвиждат значителни гаранции за участие на акционерите в общото събрание: нови правила относно вземане на решения от общото събрание; разширяване на неговата компетентност с оглед засилване на ролята му при управление на дружеството и по-добра защита на интересите на притежателите на капитала; осигуряване на по-голяма информираност относно дружествените дела. Регламентира се правото на акционерите да включват въпроси в дневния ред на свиканото общо събрание при спазване на процедурата за това. Въвежда се изискване за кворум на общото събрание на акционерите при решаване на въпросите, които по закон изискват квалифицирано мнозинство. Същевременно е доразвита уредбата на защитата на правата на малцинствените акционери. Или първата група изменения касае подобряване на сегашния режим по свикване и провеждане на общите събрания на акционерите и защита преди всичко на интересите на миноритарния акционер.
Втората група изменения се отнася до органите, които осъществяват оперативното управление на дружеството - управителния съвет при двустепенната система на управление, съответно изпълнителните членове на Съвета на директорите - при едностепенната система. Дефинира се изрично изискване за полагане на дължимата грижа при упражняване на управленските функции. Предвижда се общо правило правомощията на тези органи да се упражняват в интерес на дружеството и на всички акционери. Прецизира се задължението за опазване на търговската тайна на дружеството и за неразгласяване на информация. За първи път в Търговския закон се въвеждат правила за въздържане от конкурентна дейност и за предотвратяване на конфликт на интересите на членовете на управителните съвети и на съветите на директорите. Изрично се дефинира като общо правило възможността уставът или надзорният съвет, съответно съветът на директорите да определи кръга от сделки, които се извършват само след негово разрешение, съответно с единодушие от съвета – при едностепенна система, както и категории отчуждителни сделки със значителна част от дружественото имущество, които да могат да се извършат единствено и само с решение на общото събрание, а не просто по решение на оперативно-управляващия орган, както е по досегашната уредба, и за съжаление каквито злоупотреби в тази насока има твърде много.
Законопроектът гарантира относителна независимост на членовете на съветите при осъществяване на функциите им по оперативно управление като допуска освобождаването им от назначаващия орган при наличие на важна причина – грубо нарушение или невъзможност за изпълнение на задълженията им.
Третата група изменения се отнасят до органите, които от името на акционерите упражняват надзор върху органите, натоварени с оперативното управление на дружеството, а именно надзорният съвет. Това е при двустепенната система за управление. Дефинира се като общо правило възможността уставът или надзорният съвет, съответно съветът на директорите да определи кръга от сделки, които се извършват само след негово разрешение, съответно с единодушие от съвета при едностепенна система. За ефективно упражняване на надзорните функции се създават подробни правила за съдържанието на текущите доклади на управителния съвет пред надзорния съвет. Предвиждат се мерки за осигуряване на повече информация за надзорния съвет за осъществяване на функциите му, изрично правило за достъп до всички документи и информация за дружествените работи.
Третата огромна група от промени, които предлагаме в Търговския закон, са свързани с преобразуването на търговските дружества. В тази насока нашата страна има задължения, произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране от 1995 г., което предвижда привеждане на националното ни законодателство, в частност дружественото право, в съответствие с правото на Европейската общност. Предвидените промени осигуряват пълното въвеждане във вътрешното ни право на изискванията на Трета директива за сливанията и на Шеста директива за разделянията на търговските дружества. С предлаганите в тази насока изменения се въвежда европейският стандарт на минимална закрила интересите на притежателите на капитала и на трети лица при реорганизация на търговските дружества. В сравнение с досегашната уредба на Глава шестнадесета, която предизвиква множество проблеми в икономическата и съдебната практика през последните 10 години, с новата редакция се предвижда значително доразвиване и усъвършенстване на търговското законодателство. Предлага се подробна и прецизна уредба на процедурата по преобразуване на търговските дружества; дефиниции за формите на преобразуване и на техните правни последици; прецизно регламентирани средства за защита на кредиторите на преобразуващите се дружества и на малцинствените акционери. Систематичното място на уредбата на преобразуването на търговските дружества в Търговския закон е запазено в Глава шестнадесета като по необходимост са използвани досегашните членове 261 и 265, номерирани с букви. Запазени са досегашните форми на преобразуване като са регламентирани и други, допуснати от двете европейски директиви и познати от законодателната практика на останалите държави-членки и присъединяващи се държави, а именно: отделяне и разделяне с придобиване, при което активи и пасиви на преобразуващото се дружество преминават не към новоучредено, а към съществуващо дружество; отделяне на еднолично търговско дружество, нова форма на преобразуване на еднолично търговско дружество чрез прехвърляне на имуществото му към едноличния собственик – физическо лице.


Логиката на предлаганите промени е да се допуснат максимален брой форми на преобразуване за всички видове търговски дружества без ограничение, като процедурата по преобразуване е свързана с достатъчно гаранции за притежателите на капитала и за трети лица.
Четвъртата голяма група промени е в раздела “Несъстоятелност” в Търговския закон. Предлаганите промени в част четвърта “Несъстоятелност” целят усъвършенстване на производството по несъстоятелност с оглед постигане бързина на производството, процесуална икономия и справедливо удовлетворяване на кредиторите. Бавното производство не е в интерес нито на длъжника, нито на кредиторите, нито на държавата. Загубата на време води до извършване на неоправдани разходи за разноски по несъстоятелността и до обезценяване имуществото на длъжника и не осигурява надеждна защита на изправната страна. За постигане на посочените цели законопроектът предвижда въвеждане на нова предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, а именно презумпцията за неплатежоспособност при неплащане в определен срок на парично задължение по търговска сделка. Въвеждането на такава презумпция ще доведе до невъзможност на длъжниците да бавят чрез шиканиране с процесуални права индивидуалното принудително изпълнение под заплахата да бъдат обявени в несъстоятелност, както и до невъзможност да бавят откриването на производството по несъстоятелност.
Въвеждането на изисквания за минимален срок от обнародването на призовки и покани до провеждане на заседания, съответно на събрания, в синхрон със сроковете, установени по Гражданскопроцесуалния кодекс гарантира правото на защита на страните в производството. Въвежда се като компетентност на първото събрание на кредиторите да определят дали за търговско дружество ще се приема оздравителен план или не. Въвежда се двуинстанционно разглеждане на делата по несъстоятелност. Предвижда се първото събрание на кредиторите да вземе решение дали за търговското дружество ще има оздравителен план. Предвижда се в случаите на приемане на оздравителен план събранието на кредиторите да избира надзорен орган, който да контролира изпълнението на оздравителния план, да дава съгласие за извършване на определени сделки от длъжника, както и да иска възобновяване на производството по несъстоятелност в случай на неизпълнение на оздравителния план. Предвижда се възможност синдик да може да бъде и юридическо лице, както и повишаване на изискванията към синдиците, а именно: полагане на теоретико-практически изпит, участие в курсове за квалификация и преквалификация, изискване за внасяне на ежегодна парична вноска. С оглед на стимулирането им за по-бърза и качествена работа се предвижда повишаване дела на окончателното възнаграждение за сметка на текущото. Разширяват се правомощията на събранието на кредиторите, като то приема оценка на имуществото на длъжника и определя реда и начина на неговото осребряване. В случаите на приет оздравителен план, то ще упражнява контрол върху изпълнението му чрез избран от него надзорен орган.
Осребряването на имуществото като процедура се урежда изцяло в законопроекта. Прилагането по аналогия на Гражданскопроцесуалния кодекс показа, че е неудачно до момента, защото за разлика от индивидуалното принудително изпълнение, в производството по несъстоятелност се продават вещи и имуществени права като цяло и като обособени части, което обуславя необходимостта им от отделна законодателна уредба. С оглед защитата на търговците от недобросъвестни кредитори се предвижда възможност за присъждане на обезщетение в случаите на отхвърляне на молба за несъстоятелност.
Накратко това са основните насоки на предлаганите от Министерския съвет изменения и допълнения в Търговския закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божиков.
Уважаеми народни представители, откривам дебатите по тези законопроекти. Имате думата.
Има ли желаещи?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте да защитите юридическата гилдия.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Моето изказване няма да бъде толкова юридическо, тъй като господин Божиков представи добре основните направления на промените, значителни по обем, в действащия Търговски закон. Искам да продължа една тема, която беше поставена и в комисията, беше засегната и от него. Тя именно се отнася към проблемите на корпоративното управление и по-добрите възможности за защита на правата на акционерите.
Този законопроект поставя редица въпроси, които могат да бъдат подкрепени с решенията, които предлагат, но смятам, че той все още не е поставил пръст в раната. Това го отправям като апел за по-нататъшна работа и за следващи изменения в Търговския закон.
Какво имам предвид? Търговското законодателство у нас в своите институти до голяма степен е заимствало разрешението от други страни с по-големи традиции. Но мисля, че то в недостатъчна степен отчита специфичните икономически условия, които съществуват днес в България. За какво става дума? В България, особено по пътя на масовата приватизация, и не само на нея, се създадоха хиляди, даже може би милиони акционери. Ясно е, че тези миноритарни акционери не могат да оказват решаващо влияние върху управлението на търговските дружества и едва ли трябва да се апелира към подобно нещо. Но у нас съществуват стотици, а може би и хиляди търговски дружества, които съвсем не осъществяват тази стопанска дейност и това стопанско развитие, което да води както към развитие на производството, така и към получаване на съответни дивиденти от акционерите. И ако в политическия ни живот съществуват около 300 партии, повечето от които напълно фиктивно, то това не засяга в голяма степен гражданите, освен в периоди на изборни кампании, когато това, вместо да концентрира тяхното внимание, го разсейва и създава понякога възможности за не толкова големи злоупотреби.
Не така обаче стоят нещата с тези търговски дружества, които имат определен капитал, но или развиват икономическа дейност, която има някакви затихващи функции, или се стремят да преразпределят някакво остатъчно имущество и в годините постепенно да приключат своята дейност в полза на няколко лица, които заемат място в тяхното управление. Затова аз предлагам по-нататък да се обмислят изисквания към търговските дружества за определен достатъчно продължителен период те или да разпределят печалба между своите акционери, която да не бъде по-ниска от основния лихвен процент в страната, или пък да могат по недвусмислен начин да докажат инвестиции, които са направили и които водят към развитие на производствената дейност. Ако едно от тези две условия липсва, то тогава трябва да се обмисли дали не е икономически обосновано след определен период да се образува производство по несъстоятелност и така да се достигне до оздравяване на икономическата среда в България и което е свързано с нея – до защита правата на акционерите. Смятам, че в тази посока трябва да се търсят решения. Може би това, което предлагам, не е най-сполучливото, но при всички случаи ние трябва да се съобразим с тази реалност, за която говоря.
И другият проблем, който е засегнат – един от множеството проблеми в закона – е за създаване на възможност синдици да бъдат не само физически, но и юридически лица. По този въпрос в Комисията по правни въпроси имаше дискусия. Изказаха се становища както в подкрепа на това разрешение, така и други, които го оспориха. Подобни разрешения съществуват в други страни. Те сами по себе си не създават някакви проблеми. Но трябва да имаме предвид, че в българските условия, след като твърде много вече се стесниха възможностите за упражняване на печеливш бизнес от управлението на търговски дружества с държавно участие, като че ли сега идва епохата на облагодетелстване на определени юридически, а оттам и физически лица чрез осъществяване на дейността на синдик. Затова без да отхвърлям възможността синдици да бъдат юридически лица, трябва да се помисли за някои допълнителни изисквания и гаранции, за да не се превърне това в една друга паралелна дейност, която е не толкова в интерес на кредиторите за управление на масата на несъстоятелността, колкото за определени юридически лица и участващите в тях специалисти, които могат да преследват и други интереси.
Смятам, че като цяло законопроектът предлага сполучливи разрешения, но по-нататъшните промени в търговското законодателство трябва да са съобразени в по-голяма степен с тези условия и с решаването на въпроси, които мисля, че до голяма степен продължават да бъдат открити. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Госпожо Мингова, имате думата вече в друго качество.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз няма да правя пространно изказване. Очевидно, щом няма други желаещи за изказване, законопроектите са достатъчно консенсусни или достатъчно добри, за да можем лесно да преминем по-нататък и към второто им гласуване. Затова няма да правя обстойно изказване за качествата на законопроектите, особено на законопроекта на Министерския съвет. Това пролича както от представения доклад, така и от представянето на господин Божиков.
Очевидно, особено в първата част на законопроекта и главно в материята на дружественото право с оглед преобразуване на дружествата, това е резултат на едни много задълбочени и дълги усилия и труд, които са положили Министерството на правосъдието и експертният екип. Там трудно биха могли да бъдат направени някакви по-съществени, освен по-скоро редакционни бележки.
Затова ще си позволя само в два пункта да изразя отношение към втората част на представения законопроект на Министерския съвет, а именно частта на промените, предлагани в част четвърта – “Несъстоятелност”.
Разбира се, няма да се спирам на тези бележки, които са свързани с по-доброто формулиране или прецизирането на предлаганите промени, а ще отбележа само два пункта. Единият, по който бих изразила по-скоро едно доста категорично несъгласие с предлаганите промени, макар и чудесно да съзнавам, че те са направени с оглед постигането на бързина в производството по несъстоятелност и лишаване от възможност да се шиканира това производство с приемането на безконечни и безкрайни оздравителни планове, които така или иначе не могат да се изпълняват.
Във връзка с това обаче това, което се предлага, ми се струва доста неудачно, смущаващо и юридически неиздържано. Имам предвид по-конкретно предлаганото в § 71 по отношение на чл. 672 от Търговския закон, който предвижда и предлага първото събрание на кредиторите да може да се произнася по въпроса дали да има, дали може да се приеме и да се одобри оздравителен план или не.
Това първо събрание на кредиторите се прави още преди да са предявени и одобрени вземанията, което очевидно означава, че ние нямаме ясна представа за кръга на кредиторите, така че да може едно тяхно общо събрание да решава подобен важен въпрос. Освен това, ако те стигнат до извод, че оздравителен план не следва да бъде приеман още на този етап, това очевидно води автоматично до решение за обявяване в несъстоятелност и до пристъпване към осребряване след този момент, а това не е възможно да стане преди да има уточняване на вземанията, преди тяхното предявяване и преди отново, пак повтарям, изясняване на кръга на кредиторите. Тоест, получава се нещо като поставяне на каруцата пред коня според народния израз и нещата не могат да вървят.
Във връзка с това е едно следващо предложение в § 72, по отношение на следващия текст – чл. 673, ал. 3. Това, което се предлага, отново с оглед бързина и уточняване на кръга на кредиторите с одобрени вземания, е да се изважда от събранието на кредиторите, т.е. да не се признава качеството на кредитор на лице, срещу което с оглед оспорване на негово вземане, е предявен отрицателен установителен иск. Освен че е възможно такова предявяване на отрицателен установителен иск да се прави нарочно с цел да бъде изключен един реален кредитор от това си качество и после от събранието на кредиторите, това води и до нещо друго, което е неприемливо – ако това изключване бъде направено със самото предявяване на иска, а не с неговите резултати, това обезсмисля изобщо материята, която визира съдебната преценка и проверка на вземанията.
Това всъщност са основните ми бележки по същество срещу някои от предлаганите промени. С един друг аспект на тези промени аз съм склонна да се съглася, макар че там през последните години се направиха доста промени, които са с различна посока, с противоположна посока. Става дума за текстовете на чл. 613а и чл. 613б, които визират главно материята, свързана с обжалваемост на актовете в производството по несъстоятелност. Няколко промени бяха направени в тази насока в последните години. По принцип аз приемам идеята, че може би е редно в това производство да бъде ограничен принципът на триинстанционност, който иначе, съгласно Закона за съдебната власт, е прогласен в неговия чл. 15 по отношение на делата и в частност гражданските дела, каквото е и производството по несъстоятелност откъм процесуалния му аспект. Затова съм склонна да приема предложението това производство вътре и обжалването на актовете в това производство да бъде двуинстанционно по принцип.
От това, което изказах като становище и при обсъждането в комисията смятам, че доста по-прецизно трябва да бъдат уточнени, определени конкретните актове, които ще подлежат на обжалване, от една страна, пред втора инстанция Върховния касационен съд, и от друга страна, тези, които ще имат за втора инстанция апелативните съдилища. Смятам, че едно такова разделение е уместно и Върховният касационен съд би следвало да бъде компетентната втора и последна инстанция при тези актове, които завършват в рамките на производството по несъстоятелност – спорните производства, тези, които разкриват някакъв двустранен спорен, включително и исков характер, тъй като там Върховният касационен съд като последна инстанция би могъл освен своите правосъдни функции да осъществява и неправосъдните си функции по уеднаквяване на практиката и по еднаквото тълкуване и прилагане на закона от първоинстанционните съдилища в случая.
Що се отнася до охранителните актове, струва ми се и те трябва да бъдат изрично визирани чрез препращане в рамките на чл. 613, за да е ясно и да няма съмнения по въпроса кои са те и кои са актовете със спорен характер.
По отношение на законопроекта на господин Нихризов и госпожа Тоткова изразих подкрепата си в комисията, но искам отново да подчертая и това да стане ясно в пленарната зала, че това, за което лично аз, а смятам и колегите изразиха подкрепа в комисията, включително и господин Нихризов, който присъства на заседанието, е една корекция в идеята за по-доброто удовлетворяване на вземанията на работниците, която според мен е единствената юридически възможна хипотеза. Това, което се предлага в този пункт на този законопроект, не би могло да бъде така буквално възприето. Ще обясня защо. Предлага се вземанията на работниците, както сега фигурират в ред четвърти от вземанията, да преминат в по-преден ред и предложението е това да е ред втори.
Но и в комисията аз посочих, че в редове първи и втори се предлагат, всъщност се визират, регламентират се, едни специални привилегии тогава, когато за вземанията има обезпечения. И тези конкретни обезпечения, ако бъдат пренебрегнати с преместване на общата привилегия на вземанията на работниците преди тях, това би довело до обезсмисляне изобщо на идеята за привилегии, визирана в точки 1 и 2 на чл. 722, ал. 1, което очевидно е юридически невъзможно. Това, което може да удовлетвори вземанията на работниците и всъщност те да се ползват с някаква привилегия, а не да попадат в последната т. 8, е ние да визираме, че не само до една година от възникване преди производството по несъстоятелност, а изобщо всички вземания на работещите, възникнали до този момент, подлежат на една обща привилегия, т.е. те да отидат в т. 4, да не попада никое от тези вземания в последната точка, която е извън всякакви други привилегии, така че това да бъде и смятам, че това е една реалистична възможност, която, надявам се, при успешно провеждане на осребряването, при протичане на производствата по несъстоятелност да доведе и до реално удовлетворяване, тъй като т. 4 е все пак почти веднага след специалните привилегии като изключим т. 3 за разноските, където е без съмнение, че те не могат за никое конкретно вземане да бъдат изместени на по-заден план.
Така че аз бих искала, тъй като и много време вече стана, да приключа дотук и да помоля колегите да подкрепят тези три законопроекта като се надявам с общи усилия до второ гласуване да намерим най-подходящото прецизиране на текстовете и там, където се налагат по-сериозни промени да разчитаме на срока за предложения, за да можем да направим един хубав законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не искам да ви отегчавам, но не мога да мълча, когато се приемат промени в един такъв важен закон и още повече в частта му за търговската несъстоятелност, която е моя слабост.
Ще кажа само няколко думи.
На първо място, приветствам законопроекта на Министерския съвет в частта му за преобразуването на търговските дружества. Ние знаем, че досега законодателят беше длъжник на обществото по тази материя. В два или три текста бяха уредени преобразуванията и в практиката имаше безброй въпроси, които останаха нерешени. Сега вече тази празнота е избегната и пак казвам, приветствам Министерския съвет за законопроекта в тази му част.
Що се отнася до поредните промени в частта за несъстоятелността аз, който поначало съм против честите изменения на законите смятам, че в тази част специално не можем да си спестяваме по-честите промени в закона, защото материята, самите отношения относно тази несъстоятелност са много динамични и практиката показва, че трябва да има все по-нови и нови законодателни разрешения.
В случая в законопроекта на Министерския съвет отново се прави опит да се ускори производството по несъстоятелност. Ние знаем, че такива опити са правени много пъти. И в Гражданско-процесуалния кодекс има някакви двуседмични срокове, в които Апелативният съд да разглежда делата. Знаем също, че тези срокове никой не ги спазва, че Софийският апелативен съд гледа делата по несъстоятелност в едно-двегодишен срок, но очевидно е, че трябва да се направи опит в тази насока.
Отново се въвежда двуинстанционно производство. Този път втората и последна инстанция е Върховният касационен съд. И това е правилното решение, защото бяхме свидетели преди години, когато в България имаше пет отделни практики, само че имаше пет отделни закона и даже имаше куриозни случаи, когато дружества сменяха седалището си, за да може производството по несъстоятелност да мине по една съдебна практика, а не по друга. С въвеждането на втора инстанция - Върховния касационен съд, това при всички положения ще се избегне и ще има една единна практика.
Мен ме притеснява обаче проекта на Министерския съвет и аз си мисля, че едва ли до второ четене този текст ще остане, че на първото събрание на кредиторите се дава правомощие да решава дали предприятието да се оздрави или да се премине към осребряване. Вие знаете, че този въпрос е най-важният в производството по несъстоятелност. И точно този най-важен въпрос да се решава от първото събрание на кредиторите, в което събрание участват само тези кредитори, които са вписани в счетоводните книги на длъжника и на което събрание всеки кредитор има един глас, защото това е нормално, защото още не се знае кой какви вземания има, и точно това събрание да реши този капитален въпрос за оздравяване или осребряване на мен ми се вижда неразумно. Аз лично в практиката си съм имал много случаи, когато това първо събрание на кредиторите посредством мними кредитори определя кой да бъде синдика, както и други важни въпроси. Ако можем по този начин – чрез мними кредитори, да определим дали да се оздрави длъжника или да се осребри имуществото му, това е, пак казвам, неразумно.
Освен това ние знаем, че в България все още счетоводството не е на ниво, най-вече на частните търговски дружества и обикновено най-големите длъжници – тези, които завеждат делата за несъстоятелност, не фигурират изобщо в книгите на длъжника, така че ние да се доверим на длъжника и на неговите книги, за да определим кръга на кредиторите, които да вземат такива капитални решения, това не би трябвало да го позволим.
Искам да кажа и още нещо по отношение на предвидената възможност синдикът да бъде и юридическо лице. Ние знаем, че навремето имаше такава възможност, имаше такива юридически лица. После, по-скоро по персонални съображения, отколкото на някакви принципни, законодателят реши, че синдици може да бъдат само физически лица.
Искам да ви кажа, понеже аз имам известен опит като синдик, че в 90% от случаите, когато един синдик влезе в едно предприятие, той не намира пари. Готови парични средства няма. Няма и ликвидно имущество. Освен това вие знаете, че в началото на производството, в първата му фаза, така да се каже, се обсъжда въпроса кой какви вземания има и ще има ли оздравяване или осребряване, т.е. никой няма право и да продава. Значи, и да има ликвидни имущества, той няма право да ги продава, да ги осребрява. И при това положение какво става с този синдик, който влиза в предприятието? Той трябва да назначи веднага охрана, защото той отговаря за опазването на имуществото, трябва да назначи веднага оценители, които да направят опис на имуществото. Има срок за опис на имуществото. Трябва да извърши куп други действия, които действия изискват парични средства. И този синдик – физическо лице, се вижда в невъзможност да осъществява своята дейност.
При едно специализирано юридическо лице, което има предмет на дейност точно това – да бъде синдик, това лице ще разполага първо с ресурси, със специалисти. То ще има специалисти счетоводители, оценители, юристи, хора, които работят при него не ден, не два, не ад хок, т.е. тези хора ще могат да свършат своята работа в дадено предприятие дори и без да получават конкретно заплата за това нещо или пък просто да си бъдат на възнаграждения на синдика-юридическо лице. И това помоему много ще улесни работата и аз не виждам защо се безпокоим, че щяла да се размива отговорността, че това юридическо лице можело да бъде свързано. Ами, той, синдикът – физическо лице, също може да бъде свързано с длъжника или с кредиторите. Тези неща се проверяват, подават се съответни декларации, има наказателна отговорност и не виждам никаква драма в това.
Тук между първо и второ четене само трябва да решим кои да бъдат тези юридически лица, защото има решение, че синдиците са в списъци на Министерството на правосъдието. Даже господин Севлиевски предлага да има списък в три министерства, да има едни тежки изпити, за което аз лично не възразявам, тъй като отговорността действително е голяма и трябва да се упражнява от едни квалифицирани специалисти. Трябва само да решим кои юридически лица и по какъв начин ще приемем, че това юридическо лице може да бъде оценител или не може.
С господин Божинов сме си говорили, че може би трябва да има изисквания съдружниците на това юридическо лице да бъдат само синдици от списъка или нещо подобно, но ще се намери механизъм. Мисля, че си струва да дадем тази възможност отново и юридическите лица да бъдат синдици.
По отношение на законопроекта на господин Нихризов и госпожа Тоткова, аз споделям съображенията на госпожа Анелия Мингова. Също го подкрепям и смятам, че тази една година назад, това ограничение е неразумно и ощетява работниците. То не е социално справедливо.

Подкрепям също законопроекта на господин Севлиевски, защото има изисквания за допълнителна проверка на способностите на синдиците, което също е добре.
По отношение законопроекта на господин Тошев госпожа Мингова обясни, че този закон ни препраща към закон, който вече е отменен. Няма пречка между първо и второ четене, ако подобен текст има в новия Закон за приватизацията, то съответният текст да бъде приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по четирите законопроекта? Не виждам.
Уважаеми народни представители, започваме гласуването по законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон. Ще ги подложа на гласуване по реда на постъпването им в парламента.
Първият законопроект е с вносител Лъчезар Тошев. Комисията по правни въпроси не е подкрепила този законопроект.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител Лъчезар Тошев.
Гласували 159 народни представители: за 44, против 101, въздържали се 14.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с вносители Йордан Нихризов и Росица Тоткова, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет почти единодушно.
Преминаваме към следващия законопроект с вносител Мирослав Севлиевски, който също е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 22.
Този законопроект също е приет.
Поставям на гласуване последния от серията законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител Министерският съвет, който също е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте законопроекта на Министерския съвет.
Гласували 148 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 4.
И този законопроект се приема. С най-голям успех обаче се ползва законопроектът на господин Нихризов и госпожа Тоткова.
Давам думата за процедурно предложение на госпожа Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаеми колеги, исках да предложа срокът между първо и второ четене по тези законопроекти да бъде три седмици. Тъй като трябваше първо да изготвим общия законопроект от тези законопроекти, то аз се ангажирам с това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз също смятам, че е разумно, но трите законопроекта трябва да бъдат обединени в един законопроект и тогава да подложим това процедурно предложение на гласуване.
Има ли други предложения? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ПРАВА НА ЛИЦАТА, КОИТО СА БИЛИ ПРЕЗИДЕНТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител – Министерският съвет.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси доц. д-р Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 27 февруари 2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи, която представи законопроекта, и госпожа Галя Маринска – директор на Дирекция "Правна" на Министерския съвет.
Проектът на Закон за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, има за цел да уреди правата на бившите президенти след приключване на техния мандат или при предсрочното му прекратяване съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията.
Държавата следва да има грижата бившите президенти да не живеят при обстоятелства, които биха били неприемливи с оглед на заеманото от тях преди това обществено положение. Дори след оттеглянето им те следва да поддържат приемлив за обществото начин на живот. Поради това се счита, че държавата трябва да им предостави пожизнен доход в достатъчен размер при определени условия.




При прегледа на законодателствата на други държави е видно, че най-често статутът на президентите след изтичане на мандата не е предмет на специална конституционна уредба. Съществуват в сравнителен план няколко подхода – или изрично предвиждане приемането на специален закон за уреждане на въпроси относно възнаграждението, или това да става с нарочно решение на парламента или със специален президентски указ.
По правило в повечето държави бившите президенти се ползват с определени такива възможности. Предоставя им се пожизнен доход, както и допълнителна издръжка за определен срок, с която да се покриват разходите, свързани с продължаващата дейност на президента в полза на обществото. Предвиждат се и различни видове свързани с тази дейност безплатни услуги – здравни, административни, транспорт, охрана.
В предложения законопроект от Министерския съвет предвидените права могат да бъдат обособени в две основни групи с оглед на основанията и целта на грижата, която следва да положи държавата за тези лица.
На първо място, в законопроекта се предвижда право на персонално пожизнено възнаграждение при определени условия, посочени в закона, в размер на 75 процента от основното месечно възнаграждение на действащия президент. Предвид специфичния характер на това персонално пожизнено възнаграждение и ограничения кръг на лицата, за които то ще се прилага, в законопроекта се предлага изрично да се уредят и въпросите, свързани с общественото и здравното осигуряване и с данъчното облагане, тъй като това не е предмет на друг специален закон. Предвидени са обаче и случаите, в които изплащането на персоналното пожизнено възнаграждение се преустановява – тогава, когато бившият президент е избран отново на някаква изборна длъжност, народен представител или кмет, или когато заеме държавна или общинска служба.
Вторият кръг предоставени възможности визира осигуряването на специален транспорт, помещение, офис оборудване и сътрудник, което дава възможност за пълноценно извършване на обществена дейност.
В Допълнителна разпоредба на законопроекта се предлага да бъдат уредени и правилата за определяне на основното месечно възнаграждение и на действащите президент и вицепрезидент, тъй като няма друга нормативна уредба, която да визира понастоящем този въпрос извън решение на Народното събрание.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители: Стоилов, Казак, Чипева, Миков, Рашков, Осман и Пенчев.
Народният представител Янаки Стоилов подчерта, че ще се въздържи от коментар на социалната страна на закона. От юридическа гледна точка според него основният недостатък на законопроекта е, че той въвежда относително голям списък от привилегии за този кръг лица, което според него противоречи на конституционната разпоредба на чл. 6, ал. 2. Същевременно господин Стоилов изтъкна, че на един последващ етап от общественото развитие, когато обществото би успяло да се придвижи към по-висок статус, може да се обсъжда целесъобразността на предлаганото в законопроекта.
Народният представител Рашков също подчерта, че съществува противоречие между наименованието на законопроекта и Преходните разпоредби, визиращи възнаграждението на действащия президент и вицепрезидент. Той също изтъкна, че не е допустимо разширяване на обсега от привилегии по отношение на възходящи, низходящи лица на бившите президенти.
Народният представител Пенчев подкрепи идеята на законопроекта, смятайки, че той не противоречи на конституционната разпоредба. Същевременно той изрази резерви спрямо предвидената възможност за поемане от страна на бюджета на социалното осигуряване, което би довело до допълнителна тежест за данъкоплатците.
Народният представител Казак подкрепи по принцип законопроекта. Според него следва да се приветства инициативата държавата със закон да уреди един нормален статус на определен кръг заслужили към нея лица.
Народният представител Чипева подчерта позицията си относно необходимостта от внасяне на този законопроект. От една страна, според нея такава инициатива би следвало да се приветства, доколкото чрез нея обществото изразява своето отношение към институцията на президента и лицата, които са я въплътявали. От друга страна, тя изрази известни резерви относно формата и конкретността на разпоредбите, с които това е направено.
Законопроектът беше подкрепен и от народния представител Ремзи Осман.
Народният представител Миков подчерта, че не са ясни бюджетните разходи, които следва да бъдат направени за практическото приложение на законопроекта.
След тази дискусия и изказаните становища Комисията по правни въпроси с 10 гласа “за”, 1 "против" и 7 "въздържали се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, който е внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, ако ми разрешите малко по-голяма свобода на действие, ще ви благодаря. Имам предвид, че всеки момент очаквам представител на вносителя да влезе в пленарната зала. Ако ми позволите, да започнем дискусията по този законопроект, след което ще имаме възможност да изслушаме и представянето на законопроекта от вносителя. Дали ще ми дадете тази възможност?
Не виждам залата да възроптава срещу това мое предложение, което ми дава надеждата, че можем да започнем с дебата.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Ползвам се от обсъжданата тема, за да изразя уважението си към президентската институция. Отношението ми към обсъждания днес въпрос не се определя от политическата принадлежност на избраните президенти, тъй като, ако този закон бъде факт, от него ще се ползват различни лица, които са заемали тази висока длъжност.
Моето становище към предлагания законопроект е категорично отрицателно. Аз гласувах против него в комисията. Така ще гласувам и днес при обсъждането му на първо четене в пленарния състав на Народното събрание.
Кои са аргументите, причините за това мое становище? Смятам, че във вида, в който той е представен, предизвиква противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, която гласи в частта, която в случая е приложима, следното: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на обществено положение”.
Питам аз: кое е правното основание за предлагането на този законопроект, ако не общественото положение, което тези лица са придобили в резултат на едно свое предишно длъжностно качество? И в резултат на това обществено положение се предвиждат определени възможности за тях, които в този смисъл наистина поставят въпроса дали те не са по-скоро привилегии, отколкото специални права в техния статус.
Вносителите в някаква степен изразяват признание за тази констатация, която направих, тъй като в своите мотиви те казват, че в много държави бившите президенти се ползват с определени привилегии. Следователно, самият Министерски съвет, обосновавайки това, което предвижда в диспозитивната част, сам определя създадените възможности като привилегии и използва аргументацията на аналогията за това, че в редица други държави се предвиждат подобни възможности.

Никой от нас не може да оспори, че в много страни съществуват по-големи или по-малки допълнителни права за лицата, които са заемали тази длъжност. Заедно с това обаче аз искам да покажем и другата страна, че в редица европейски страни, при това с дълбоки демократични републикански традиции, няма такива официални предимства. Следователно в случая е въпрос на избор как всяка една държава да подходи по този въпрос – дали по някакъв неофициален път да изрази своето отношение към лицата, които са заемали този най-висок пост, и да им осигури необходимото последващо достойнство и условия за живот, или пък това да бъде направено чрез въвеждането на определени законови и други юридически изисквания.
Аз дори не апелирам ние да постъпим като онзи пълководец в древността, на когото в пустинята поднесли вода и той казал: “След като няма за моите войници, не мога да приема и аз”. Така че това е може би един твърде силен пример и аз казвам, че в днешното прозаично време сигурно ще бъде пресилено и романтично ние да разглеждаме въпроса по този начин. Но все пак не е зле в почти всички случаи да се опитваме да не ни напуска чувството за солидарност в обществото и за относително равните условия, в които живеят българските граждани. Също така мисля, че не трябва да се примиряваме и с това държавният бюджет да поема понякога разходите за личните гости на министър-председателя и ред подобни случаи.
Така че, когато казваме, че наистина определени хора трябва да водят живот, достоен за тяхното положение и да им се създадат приемливи условия за такъв живот, ние не сме по-малко длъжни да се запитаме дали са приемливи условията за живот на повечето български граждани днес в България. И тази най-ниска социална категория, която вече е извън не само политическия живот, но извън всякакъв елементарен стандарт, дали тя не заслужава същото или дори по-голямо внимание от всички държавни институции.
Какви са условията на действие на законопроекта и неговият обхват? Член 97, ал. 1 предвижда, че той ще се отнася за лицата по т. 1 и 2. Става дума за това, че когато пълномощията на президента са прекратени при подаване на оставка или при трайна невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване, той също ще се ползва от това, което предвижда законопроектът, а не само в обичайните случаи на приключване на неговия мандат. Ако за т. 2 в общата логика на вносителя не възникват възражения, то се питам: може ли във всеки един случай на подаване на оставка от президента тя да бъде смятана като приемливо условие да произтекат всички други права, последици, които се предвиждат? Може да се окаже, че едно лице е било само няколко дни в тази длъжност, особено ако то е близо до най-ниската възраст, която законът предвижда, а ние да предвидим всички тези многобройни възможности за лица, които са малко над 40 години, които имат кратък стаж на тази длъжност и до края на своя живот ще получават следният каталог от права: пожизнено възнаграждение – при сегашния размер на възнаграждението на президента то би възлизало някъде над 1700 лв. на месец; заплата и осигурителни вноски за сътрудник, от който той може да се ползва; безплатно ползване на автомобил и шофьори; безплатен офис от 200 м2 и офис-оборудване; 50 000 лв. всяка година за обслужване на офиса и други права, които даже няма да коментирам, които ще ползват той и членовете на неговото семейство.
Досега България е имала двама пряко избрани президенти, които са приключили своя мандат. По най-груби сметки годишният разход за осигуряване на всички тези възможности ще възлиза на около 400 000 лв. Ако сметнем тези пари, които не са толкова много за държавния бюджет, все пак от гледна точка на отделния гражданин те означават, че ако годишно се увеличат с 80-100 лв. средствата за лекарства, от това ще могат да се ползват 4000-5000 души, или пък ако със същия размер се увеличат пенсиите на посочения брой лица.
На този широк кръг от блага, които се предвиждат, би завидял всеки от така наречения “пенсионер всесъюзного значения”, но този институт беше характерен, и то само в някои страни, за държавния социализъм. Държавният социализъм обаче рухна и не е почтено той да бъде запазен само за отбрани негови критици. В това се състои може би и иронията на прехода, без сега да анализирам неговите в голяма част негативни резултати, че той започна с патоса на борбата срещу привилегиите на номенклатурата и на 13-та - 14-та година ние се връщаме с този законопроект някъде по-далеч от изходната точка.
Този законопроект е и пореден пробив в осигурителната система на България. Първоначално тя предвиди за държавните служители, после за магистратите привилегията или правото те да бъдат освободени от плащане на лични осигурителни вноски върху своето възнаграждение. А тук вече се достига до изцяло освобождаване от обществено осигуряване на получаваното възнаграждение – както пенсионно, така и здравно.
Смятам, че този въпрос не би стоял толкова остро и дори може би щяха да надделеят не само за мен, но и у други хора в българското общество и аргументите за подкрепа на подобен законопроект, ако не беше толкова неподходящо времето. Не става дума за дни и седмици, а именно за условията, в които днес се намира България. Защото, наред с другото, смятам, че досегашните президенти на Република България, които приключиха своя мандат, не бяха на нивото на тежките проблеми и отговорности, когато управляваха. Казва се, че те олицетворяват нацията и я представляват. Но след като те я представляват, носят отговорност не само за постигнатото, но и за нестореното. И затова те в много голяма степен олицетворяват включително и продължителния и дълбок социално-икономически упадък, който продължава да изживява страната. В частност в предишния мандат на парламента, между другото се прие едно разрешение, когато в България действа подтискащият таван на пенсиите, т.е. хората не получават дори това, което им е определено и което те са заработили, да се приеме изключение за членовете на Конституционния съд, чиято пенсия няма да подлежи на тези ограничения. И до днес не са се намерили сили, които да атакуват пред Конституционния съд това разрешение.
Искам да припомня и обещанията на управляващото мнозинство от неговата предизборна програма. Те бяха насочени не към хората, които са имали статуса на президент, а към огромното мнозинство от българското общество и бяха водени от това да се създадат възможности за повишаване на стандарта на живот на българските граждани, като за някои групи от обществото това трябваше да стане незабавно и несимволично.
Освен това искам да припомня, че в рамките на това Народно събрание на три пъти се отхвърля предложение на левицата, насочено към облекчаване на условията за пенсиониране на десетки хиляди български граждани, които не могат при днешните условия да получат целия необходим трудов стаж и да могат да получават поне частичния размер на своите пенсии. Това предложение в течение на няколко години засяга стотици хиляди български граждани. Този въпрос остава нерешен, таванът на пенсиите продължава да действа, но Народното събрание решава, че за него е много важно да се занимае със законопроект, който засяга положението на няколко лица в държавата.
Затова аз смятам, че този законопроект е не само неподходящ, не само неприемлив за мен, но той е и проява на известна доза цинизъм по отношение на очакванията, които имат българските граждани, и на проблемите, с които се сблъскват в своето ежедневие. И тъй като някой от залата от десницата подвикна “А какво ще кажете за социалния президент?”, аз знам, че действащият президент е поставен в много деликатна ситуация. Той трябва да се произнесе по един закон, ако той бъде приет, в качеството си на държавен глава, да го върне или не на парламента. Така че това наистина е един труден избор.
Но заедно с това, с оглед именно на посланието, което той отправи за социален президент, аз мисля, че той има аргументи ако този закон бъде приет, да бъде върнат отново в парламента. Защото социалността се изразява и в това как се гледа на разпределението, как се поставят българските граждани в днешното общество.
Стана вече трайна практика и тя не е само от този парламент управляващите да пренебрегват мнението на своите избиратели. Българските граждани не могат да се произнасят по съдбата на АЕЦ “Козлодуй”, тяхното мнение за приближаващата война също няма значение, днес то няма значение и по повод предвижданите привилегии, които се обсъждат тук. И затова за съжаление хората започват да гледат на представителите в държавните институции не като хора, които застъпват техните възгледи и изразяват техните интереси, а като някаква класа или каста, която представя отделните клонове на властта, но не и гражданите на България.
Убеден съм, че авторитетът на властта в много малка степен зависи от това какви възможности представят законите за хората във властта и в много голяма степен, в определяща, от това, което властта е направила за хората, а не от привилегиите, които тя създава за себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Не виждам желаещи за реплика.
Заповядайте, господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз се бях подготвил да говоря по отделни моменти на този законопроект и с изненада констатирах, че много от това, което мислех, беше казано от господин Янаки Стоилов. Вероятно оценката на една позиция може да бъде от различни гледни точки, с различни подходи, но ако се гледа максимално обективно, ако се гледа максимално конкретно в съответствие със ситуацията, не може да не се констатира, че по-неподходящ момент от предлагането на такъв законопроект за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, не може да се намери. Аз мисля, че без да слагаме под съмнение възможностите, които съществуват в различни общества, по различен начин да уреждат тези права, ние трябва да се съобразим както с европейската си принадлежност, ориентация и традиция, така също и с конкретните реалности на българското общество. Факт е, че в тези 12 години, които предшестваха идването на власт на едно центристко, определено смятам центристко правителство в лицето на НДСВ и ДПС, а не дясно, както някои упорито се опитват да го утвърждават, целта е да се даде една вярна оценка на изминалия период. А не може да не се признае във връзка с това, че стотици милиарди лева основни фондове бяха разграбени и разрушени именно в този период. Именно в този период българският народ изпадна в една бедност, в която е бил преди повече от 50 години – и по-голяма, сравнително, за времето и за другите народи. Това е едно време на смазана интелигенция, която няма възможност да изразява своите основни виждания и роля към обществото.
Освен това, ако се погледне, че след десетилетия една сателитна външна политика, която беше следвана от България в орбитата на Съветския съюз, този период беше времето на една самостойна външна политика. За съжаление старите стереотипи отново си казаха думата и ние видяхме отново положението на България, стремяща се към нови орбити.
Искам да завърша с това, че в името на демократичните традиции на България и на социалната солидарност, която трябва да имаме към народа си, ние не трябва да подкрепим този законопроект и аз няма да направя това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Ако няма реплики, господин Лютви Местан има думата за изказване.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене обсъждания законопроект, защото изхожда от разбирането, че само условно можем да говорим за бивши президенти на Република България. От тази гледна точка определено прави чест на вносителите и, разбира се, на Тридесет и деветото Народно събрание, че поставя на обсъждане законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България.
Ние бихме апелирали дискусията да не влиза в една популистка ниша, защото от уреждането на някои специфични права на лицата, които са били президенти на Република България, българските пенсионери нито ще забогатеят, нито ще станат по-бедни. Ние смятаме, че това не е законопроект, с който евентуално биха се дали някакви привилегии на лицата, които са били президенти на Република България. Напротив, ние смятаме, че това е законопроект, с който ще се осигури екзистенц-минимумът за достойно съществуване на тези лица, защото и след приключване на мандата им те продължават да бъдат и си остават знакови фигури за България, в това число и участват активно в международните отношения. Нека не забравяме и това, че президентите на Република България продължават да служат на родината си и я представляват достойно. Защото нито един недостоен български гражданин не може да бъде президент на Република България.
Ние ще подкрепим единодушно и убедено законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, защото с този си вот ще изразим уважение към авторите на една от най-важните институции на България, от една страна, а, от друга страна – считаме, че с вота си Народното събрание ще издигне нивото и на държавността като цяло в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
А сега бих искал да помоля министър Калчев от името на вносителя да представи законопроекта. Започнахме дискусията, вие не се възпротивихте и това ми даде възможност да го направя.
Министър Калчев, заповядайте.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям изказването на господин Местан. Искам да ви кажа няколко думи по мотивите, които са довели до създаването на този Закон за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България.
Първо, държавата следва да има грижата бившите президенти да не преживеят при обстоятелства, които биха били неприемливи с оглед на заеманото преди това обществено положение. Такива случаи, за съжаление, вече не са чужди на нашата обществено-политическа действителност. Предполага се, че лицата, които са заемали поста президент, няма да могат да започнат веднага друга дейност и е малко вероятно да вземат активно участие в политиката с евентуална възможност да заемат друга изборна обществена длъжност. Дори и след оттеглянето им бившите президенти следва да поддържат приемлив за обществото начин на живот. Поради това считаме, че държавата трябва да им предостави пожизнен доход в достатъчен размер, при определени условия. Прегледът на законодателствата на други държави показва, че най-често статутът на президента, след изтичането на неговия мандат не е предмет на специална конституционална уредба.
Съществуват няколко подхода. В конституционната норма изрично да се предвижда приемането на специален закон за уреждане на разпоредби относно възнаграждението, според възнаграждението на действащия президент, което да става с нарочно решение на парламента или със специален президентски указ. В съседните на България страни също са уредени правата и статутът на бившите държавни глави: в Гърция; в Македония – Закон за правата на председателя на Република Македония, след прекратяване на функциите му от 1999 г.; в Румъния – Закон относно даване на права на лицата, упражнявали длъжността държавен глава на румънската държава от 2001 г., и в Турция, където в различни нормативни актове се посочват и правата за ползване на автомобил, шофьор, офис, охрана, паспорти и т.н.
По правило в повечето държави бившите президенти се ползват с определени привилегии – предоставя им се пожизнен доход, както и допълнителна издръжка за определен срок, с която да се покрият разходите, свързани с продължаващата дейност на президента в полза на обществото. Предвиждат се и различни видове, свързани с тази дейност, безплатни услуги – пощенски, здравни, административни, транспорт и охрана. В някои случаи доходът е фиксиран в определен размер. През последните години практиката е той да се определя като процент от заплатата на действащия президент.
В предложения законопроект предвидените права могат да бъдат обособени в две основни групи, с оглед на основанията и целта на грижата, която следва да се положи от държавата за лицата, които са заемали този изборен пост от такава величина.
На първо място, в законопроекта сме предвидили право на персонално пожизнено държавно възнаграждение при определени условия в размер на 75 процента от основното месечно възнаграждение на действащия президент. Като се има предвид, че дори и след приключване на мандата му, по отношение на бившите президенти, продължава да има определени обществени очаквания, законопроектът цели да създаде, доколкото е възможно и оправдано, условия за осъществяване на тяхната обществена дейност.
Предвид специфичния характер на това професионално пожизнено държавно възнаграждение и ограничения кръг от лица, за които то ще се прилага, в законопроекта се предлага изрично да се уредят въпросите, свързани с общественото и здравното осигуряване и с данъчното облагане, тъй като те не са предмет на специалните закони. Предвидени са също така и случаите, когато изплащането на персонално пожизнено възнаграждение се преустановява, когато бившият президент е избран отново за президент или вицепрезидент, народен представител или кмет, или когато заеме държавна или общинска служба.
Второ – осигуряване на специализиран транспорт, помещение, офис оборудване и на сътрудник, уредени в законопроекта, дава възможност за пълноценно извършване на тази обществена дейност и след приключване на мандата му.
Следва да се подчертае, че се създава правна възможност за бившите президенти да се ползват от посочените в закона привилегии без те да са задължителни при определени условия. Уредени са и възможности за ползване на почивни и лечебни бази при условията на служителите в администрацията на президента и в допълнителната разпоредба на законопроекта се предлага да бъдат уредени и правилата за определяне на основното месечно възнаграждение на действащия президент и вицепрезидент, тъй като досега няма такава законова уредба по този въпрос.
Предлагаме също законът да влезе в сила от 1 януари 2003 г., като искам да ви уведомя, че в републиканския бюджет за тази година са предвидени необходимите средства. Благодаря ви. Ще ви моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Калчев.
Заповядайте, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже имаше случаи, когато тук се приемаха закони за един човек, а сега все пак се приема закон за двама човека, това е прогрес, който трябва да бъде приветстван.
Събитието може да се коментира по различен начин. Може би народът ще го коментира в стил: "Всичкото Мара втасала" и пр., а читателите на Библията може би ще коментират в стил – там има един такъв пасаж: "Който има, ще му се даде, пък който няма – ще му се отнеме". Може да се остроумничи в най-различни насоки. Не бих искал да изпадам, както се каза тук, в популизъм. Още повече чухме нашия колега Лютви Местан каква доста любопитна представа има за екзистенц минимума. Дай Боже, всекиму такъв екзистенц минимум. Пожелавам го на всички тук присъстващи. Ясно е, че моментът е сложен, ясно е, че българинът много обича да гледа в чинията на ближния си, ясно е какъв ефект може да има всичко това. Няма защо да ви го обяснявам, мисля, че сте наясно. Ясно е също така, че далеч не всички страни имат подобни закони. В това отношение най-голяма грижа проявяват балканските ни братя и някои казахско-туркменски по-далечни наши братя и братовчеди.
Ако трябва да говорим сериозно, всъщност проблемът има две страни. Едната е, че действително не е хубаво бившият президент да рови по кофите. Не е добре от никаква гледна точка за авторитета на държавата. Нищо че поради съответните приети правила хората не могат да получат нормалната си пенсия и кой знае дали ще ги получат и от догодина, но така или иначе би трябвало да има някаква прилична пенсия. По въпроса мисля, че няма да има спор.
Но тук се добавят и един куп други точки, привилегии и добавки, за които може да се спори много сериозно. Всякакви съдии, които пращат хората на доживотен затвор, нямат бодигардове, а някои пък излизат от затвора и отиват там да си поговорят с тях в някои случаи. Възниква въпросът: за какъв дявол му е точно бодигард на бившия президент, ако той се е грижил за народа си и съответно хората нямат чак толкоз лоши чувства срещу него? За какъв дявол му е офис? Ами, ако той се е отвратил от политиката и не желае да се занимава с политика, трябва ли му обезателно офис? И много други неща – трябва ли на сина му до 18 г. дипломатически паспорт? Няма да се увличам в подробности. Мисля, че Янаки Стоилов доста добре засегна някои от тези моменти от правно гледище.
Според мен, има две страни и ако проблемът за самата пенсия до известна степен е проблем, който звучи по-приемливо, масово другите добавки просто са много съмнителни и скандални, в някаква степен цинични не само на фона на живота на средния български гражданин, а изобщо на фона на нашата законодателна дейност, на системната съпротива на мнозинството срещу някои поправки в Закона за пенсиите и по много други неща. Отново казвам, не искам да се заяждам с вас. Като му дойде времето, ще го направя.
Много моля да се замислим по този въпрос! Иначе много хубаво могат да се издигат едни такива хубави лозунги за това как е по света. Не е навсякъде по света. Различно е по света. Да, трябва да се грижим за нашите хора, защото добро-лошо, свършили са нещо. Разбира се, тук има допълнителни точки. Бих отворил скоба – примерно, ако еди кой си президент е бил едно добро американско слугинче и поради това са му дали съответните лекции и възнаграждения, това трябва ли да му се удържи от бъдещата пенсия и пр.? Отново казвам: не искам да се заяждам, но ако се наложи тук може да репликирам и тогава ще се наложи да се заям.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС от място): Тази дума въобще не се употребява вече.
Огнян Сапарев: Отново казвам, този въпрос има две страни и много моля втората да се гледа по-внимателно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Сапарев.
Заповядайте за реплика, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин Сапарев, в Парламентарната група на Коалиция за България има много сериозни международници. Ако ги попитате, ще Ви кажат, че подобен статут на бившите президенти или държавни глави е уреден не само в, как се изразихте Вие, татаро-казашките държави, а и в цивилизована Европа и къде ли не. Но аз Ви правя реплика не за това не дотам удачно заяждане, както Вие се изразихте, с татаро-казашките държави, едва ли е работа на българския парламент на такъв признак да дели държавите, а Ви правя реплика за това, че явно не сте разбрали основната цел на този законопроект. С този законопроект ние не просто изразяваме дължимото уважение към лицата, които са били президенти на Република България, но с тези допълнителни точки, които уреждат някои други права. От друга страна им казваме, че българският парламент продължава да очаква от тях те да работят за Родината си и да имат необходимите условия за това.
Ето това е истинската същност на законопроекта и всичко друго наистина е популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че когато гледаме такъв закон в българския парламент, закон, който урежда някои права на българските президенти, трябва да изхождаме от необоримата презумпция, че тези пряко избрани от народа български президенти са достойни хора. И да говорим за американски или руски слугинчета е просто недостойно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За трета реплика думата има господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В двете реплики преди малко се каза достатъчно, но според мен, ако ние се научим да уважаваме институциите, ще можем да погледнем и към личността на президента по такъв начин, че да ценим неговото достойнство. Ако ние приемем, че това е човек, избран достойно, мажоритарно от целия народ, ще разберем, че той е посветил живота си завинаги, не само по партийните принципи, по които е избран. Той е наш президент, той е президент завинаги, той олицетворява нас и винаги би работил в полза на народа, независимо коя политическа сила го е издигнала.
Аз мисля, че този закон ни дава възможност да проявим такава воля чрез оценката на достойнството на личността на президента да помогнем да се оценяват и институциите, в това число и Народното събрание. Изключително полезен закон и аз го приветствам. Това е моята реплика към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милушев.
Имате думата за дуплика, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми колеги, нашите славянски братя чехите имаха по едно време едно поучително движение с мото “Благодарим ви, вървете си!”
Значи, ако народът е бил ужасно доволен от един президент, вероятно би трябвало да го преизбере. Това, че не го е преизбрал, говори, че не е чак толкова ужасно доволен от него. Това, разбира се, не намалява стойността на един президент. Знаете, че често пъти трябва да се приемат и някои неудобни решения, както се казва, непопулистки.
Отново казвам, че трябва да се грижим за хората, които са представлявали държавата, които са били нейното лице в даден момент, добре или лошо е друг въпрос. Вероятно успоредно с този закон сигурно би трябвало да има и една добавка, че при наличието на много големи гафове би трябвало да им се търси някаква отговорност, а не само да им се дават привилегии. Но оставям този въпрос, както и редица съображения, които биха могли да се кажат по този въпрос. Отново казвам, че този въпрос има две страни. В манталитета на българина има такъв момент: или се дава много, или се взима всичко. Трябва по-умерено да се научим да правим тези работи. Като даваме, да даваме колкото трябва, а не прекалено, а като взимаме, да не взимаме пък всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Уважаеми народни представители, позволете ми да поздравя народния представител Моньо Христов, който виждам, че влиза в залата, от мое име и от ваше име по случай неговия рожден ден. Нека да бъде жив и здрав и да изкара пълен мандат! (Ръкопляскания.)
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с изказвания по законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България.
Заявки за изказвания имат господин Китов и госпожа Тоткова.
Господин Китов, заповядайте.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Солидализирам се с преждеговорившите, които разглеждат два аспекта на този въпрос. Безспорно той съществува и ние не можем да отречем, че българските президенти са част от българската история. Не можем да отречем, че държавният глава е една основна институция и мерилото за уважението на един народ към основните му институции се измерва именно с уважението му към тях.
В тази връзка бих искал да кажа, че подкрепям да се даде възможност на българския президент за едно наистина достойно съществуване, което да му даде възможност да продължи да служи на своята държава. Мисля, че дотук законопроектът е положителен.
Вторият аспект обаче е състоянието на българския народ, състоянието, в което се намира държавата. И ми се струва, че то също трябва да бъде отчитано. Нещата са и трябва да бъдат винаги съизмерими. В тази връзка мисля, че на българския държавен глава, когато вече не е такъв, трябва да има, да му бъдат създадени условия за съществуване, но в никакъв случай, аз съм убеден, нито един от българските президенти няма да иска да има привилегии. В тази му част законът създава известни привилегии, за които повечето от нас винаги са били против и това е недопустимо. Защото привилегиите пак разделят българското общество. Те не насаждат уважение, а ще насадят неуважение – нещо, което, ако законът се приеме в този му вид, ще се постигне.
Трето, бих искал да кажа, че може би трябва да има текст в този закон, изрично да получават това уважение, за което говорим, да го получават при изричното съгласие на българските президенти. Защото това е тяхно морално право.
Четвърто, извинявайте, но какво значи да му се даде офис, и то да се пише каква квадратура, да му се създадат условия, които може би той не желае, а може би не желае и да извършва такава дейност?
Пето, морално е наистина той да има доживотна пенсия, но не е ли морално, уважаеми колеги, нейният таван да бъде освободен заедно с тавана на пенсията на всички български граждани? Тогава неговата доживотна пенсия, когато таванът се освободи, пак ще достигне тези стойности, които сега се предлагат, но когато има таван за българските граждани, също за много уважавани български граждани, мисля, че не е редно. Тези неща трябва да стартират общо. Нека да са 75 на сто, но когато се освободи таванът и за българските граждани. Нека при заявено желание държавата да му предостави някакъв офис, но не за доживотно ползване, не да се говори, защото е обидно, какви мебели ще има, какви секретари и колко ще се плаща.
Забележете, в сегашния вид на закона ние насаждаме, повтарям, неуважение към българските президенти.
В заключение бих искал да кажа, че по принцип подкрепям твърдо идеята, че на българските държавни глави впоследствие, когато вече не са такива, трябва да им се осигури възможност да служат на Родината си и достойно да живеят. Това ще покаже нашето уважение. Но не мога да се съглася да им бъдат създадени привилегии от рода на това децата им да имат дипломатически паспорти извън времето на мандата им, да се лекуват в болници. И, съгласете се, от къде на къде, когато имаш едно такова възнаграждение, да не си плащаш и собствените здравни осигуровки! Няма логика, уважаеми колеги.
Ето защо, ако искаме да бъдем лоялни и да покажем уважение към институциите, нека да дадем едно възнаграждение, включително може би и едно еднократно възнаграждение, за да си оформи офис при изрично съгласие. Но оттам насетне нека възнаграждението, което получава, да няма таван, след като няма таван и за българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В продължение на това, което каза господин Борислав Китов, смятам, че днешната дискусия независимо от това какво мнение имаме, какво лично отношение имаме към този законопроект, трябва да бъде подчинена единствено и само на уважението към институцията и хората, които представляват тази институция. И не само тази, разбира се. Трябва да бъдем водени единствено и само от това уважение, което ние като народни представители, като върховен законодателен орган в нашата страна трябва да даваме като пример за отношенията в обществото – отношения както между нас, така и нашето отношение към институциите. Защото смятам, че уважението към институциите е това, което може да ни води в изграждането на нашето общество, в едни нормални, едни добри взаимоотношения както между хората в тяхната махала или техния квартал, така и между нас като народни представители, които изразяваме интересите им, които изразяваме и различни интереси.
В този смисъл смятам, че няма нищо лошо в това, че има различни мнения по въпроса и различно отношение, но си мисля, че трябва да бъдем много прецизни в изразите и в думите, които използваме, в речника, който използваме днес, защото този речник може да означава единствено и само нашето отношение към институцията. Не нашето отношение към законопроекта, а нашето отношение към институцията и към хората, които я представляват. Защото уважението се изразява не само в този закон, а се изразява и в много по-широко отношение към хората и към институциите. Защото смятам, че не само този закон изразява отношението към бившите президенти на Република България, а и нашето отношение към тях като бивши такива – дали ние можем да разчитаме на тях и дали искаме да разчитаме на тях при възлагане на различни мисии, в които те биха могли достойно да защитават и да представляват позицията на България.
Тъй като днес все пак става въпрос за един закон, който има материално изражение, искам да кажа, че с разпоредбите, които според моята преценка дават прекомерни права на тези хора, които са били държавен глава на България, ние подсказваме едно отношение на неуважение към тях. Защото смятам, че въпроса, който си задавам, трябва да го поставим и в пленарната зала: дали нашите бивши президенти искат тези права, дали те са готови да поемат отговорността да получат тези права?
И аз мисля, че това е въпрос, на който трябва да получим отговор, защото, както показва нашата история, на човек насила можеш да му вземеш, но на сила не можеш да му дадеш. Още повече, че става въпрос за права, които до известна степен дори ограничават техните лични свободи. И затова си мисля, че в това отношение ние трябва да получим отговор на този въпрос.

И другият въпрос, който аз си задавам, е: до каква степен трябва да даваме възможност на нашите президенти да имат достойно съществуване, защото е безспорно, че един президент много трудно може да се впише в социалната среда поради самия факт, че той е бил държавен глава, до каква степен? И аз мисля, че нашата мярка, нашето мерило трябва да бъде социалната поносимост на тези права, които се дават. Защото, за да бъде запазено достойнството на институцията, хората трябва да разчитат именно този знак на уважение към институцията. Когато в тези разпоредби те виждат едни прекомерни права, които те не могат да оценят по достойнство, защото те самите живеят много лошо, мисля си, че по този начин ние нанасяме черни петна върху авторитета на институциите, които са представлявали именно тези хора.
Затова смятам, че бихме могли да търсим възможност за намиране именно на тази социална поносимост, която би допринесла за повишаване на доверието и уважението към институциите. Мисля, че един от начините, по които можем да дадем отговор на тези въпроси, е тези хора да заявяват ежегодно желаят ли да ползват тези или част от тези, или тези, които Народното събрание прецени, права по този закон. Защото това е въпрос на личен избор. Смятам, че няма да бъде съвсем справедливо, ако тези хора имат доходи, които не влизат в правилата на законопроекта, т.е. те не са избрани за кмет, депутат или други изборни длъжности, но имат доходи и нямат нужда от тези средства, ние ще можем да им даваме всяка година възможност за това да кажат имат ли нужда от всичките тези права, които им дава законът.
Затова, уважаеми колеги, аз заедно с моите колеги от нашия Парламентарен съюз ще обмислим такива предложения, които именно да запазват достойнството и да дават възможност за избор, за да може по този начин да защитим честта на нашите бивши президенти, както беше вече казано това понятие.
Затова си мисля, че е редно, изказвайки всички тези съображения, да заявя и моята позиция. Аз ще се въздържа на първо четене при гледането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Тоткова.
Господин Милушев, заповядайте за реплика.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Според мен не е въпросът дали тези двама президенти, които досега имаме, искат да ползват тези права. Те са заявили това си желание още по време на изборите, когато те са декларирали, че са готови да посветят живота си в името на България, бидейки бъдещ президент.
Въпросът днес е ние искаме ли да им дадем такива права, че те да изпълняват своя дълг и за в бъдеще време, защото ние, когато сме ги избирали, сме им делегирали нашето доверие, облекли сме ги в нашето доверие не само за този мандат от 5 години, а завинаги.
Мисля, че този законопроект отговаря по-скоро на въпроса ние приемаме ли достойно тази институция, а на въпроса дали те искат това, те са отговорили още със самото си участие в избора. Те тепърва могат да бъдат полезни за България. И този закон дава възможност те да не живеят изолирани от обществото, а именно да се включат активно в полза на развитието на България. Това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колкото повече продължава този дебат, толкова повече си мисля, че никак не бих искал да бъда на мястото на бившите президенти на Република България. Има истинска опасност така да опорочим дебата, че да обезсмислим и самия законопроект.
Казвам тези думи не във връзка с наистина съдържателните и по моему много разумни предложения, които направи госпожа Тоткова.
Но репликата ми е към нея, защото аз мисля, че си заслужава да подкрепим законопроекта на първо четене, да подкрепим идеята – принципно да се реши въпросът със статута на бившите президенти на Република България. А между първо и второ четене наистина бихме могли така да коригираме текстовете, така да ги променим, без да излизаме от философията на законопроекта, че да постигнем и другата мяра – мярата на социалната поносимост.
Завършвам репликата си и тя вече не е към Вас, госпожо Тоткова, защото Вие не си позволихте подобно нещо.
Предлагам в изказванията занапред да се въздържим от обидни квалификации по адрес на, условно казано, бившите президенти на Република България, защото според нас бивши президенти няма. И нека да се замислим, че не става въпрос за привилегии, а става въпрос за създаване на необходимите условия, за да могат те да изпълняват своята мисия в полза на Родината си. Те продължават да си остават и ще бъдат знакови фигури за България. Ще се срещат и със свои колеги, бивши държавни глави на други държави и т.н., така както го правят и американските президенти. Знаете, че бившият президент на Съединените щати Джими Картър получи Нобелова награда за своите високохуманни мисии в различни части на света и т.н., и т.н.
Нека дискусията да бъде на плоскостта на българската държавност, а не на персоните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Местан за това, че той ме подкрепи, че в нашите изказвания трябва много внимателно да подбираме своите изрази и речника си, именно водени от разбирането, че отговорността е наша и че ние даваме тон за това как демонстрираме отношението си към институциите и към хората, които са представлявали тези институции.
Затова и моят апел беше към всички колеги. Повод ми дадоха някои от изказванията на колегите, които с неуважение и с неуместни шеги се опитваха да защитават някаква теза. Независимо от нашата позиция ние трябва да излезем оттук именно с такова разбиране, че ние всички сме хора, които уважаваме институциите и хората, които представляват тези институции.
Но аз не мога да се съглася с това, че един бивш президент ще поставя отношението си към България и ангажиментите, които той има към България, в зависимост от това дали ние ще приемем законопроекта или няма да го приемем. Защото един патриот, един родолюбец е такъв, защото той има такова отношение, защото той обича хората, обича гражданите, обича народа си, обича държавата си и с всички сили ще се стреми да защитава интересите на неговата държава, на нашата държава. И аз не смятам, че отношението на нашите бивши президенти и на бъдещи такива бивши президенти към техните отговорности в обществото, които те си избират да защитават или да се посветят на друго поприще, ще бъдат подчинени на правата, аз дори не смея да ги наричам привилегии, защото е още по-обидно, на правата, които им се дават с този закон. С този закон ние можем да създадем малки условия, но ние не можем да направим един човек патриот. Той е такъв, защото такъв се е родил, защото така са го възпитавали, защото е приел българската кауза като своя кауза на живота. И аз мисля, че ние такива хора избираме за президенти.
И затова смятам, че не трябва да поставяме тяхното отношение към интересите на българската държава в зависимост от този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще се съглася с някои от изложените аргументи, които отчитат, че този момент, който беше избран за разглеждането на този законопроект, не е много подходящ. Но в годините на прехода малко бяха моментите, от гледна точка на светостта на държавата, в които би могъл да бъде приет един такъв законопроект. Искам да кажа - би могъл да бъде приет по-лесно от общественото мнение. Сега ситуацията е по-лоша и от предходните години, така че стойността на тези аргументи не е без значение.
Аз, разбира се, не бих желал по никакъв начин да бъда тикан, включително и с изказвания от тази трибуна, към една от двете крайности. Аз не се числя нито към едната, нито към другата. В смисъл нито съм от хората, които искат да отнемат последния залък от устата на бедните, които без съмнение са безкрайно много, нито пък се числя към хората, които са готови с широки пръсти да харчат оскъдните пари, с които разполага българската държава, когато мнозина гладуват. Не приемам и презумпцията, че ние трябва да обсъждаме този закон в контекста на това, че някои от президентите, избрани веднъж, могат да се окажат хора, които не отговарят на нашите представи, меко казано, за президент. Биха могли да бъдат и продажни, и неморални, в общественото мнение се въртят и други определения, доста по-тежки.
За мен това, което е написан в законопроекта, е доста разточително с оглед на прокъсания в момента български джоб. И би трябвало авторите на законопроекта с една по-голяма мярка и вярна оценка за ситуацията да съчинят текстовете и членовете на този закон. Разбира се аз също си давам сметка, че има и много по-големи харчове, включително и в българския парламент. Сигурно не е трудно да се изброят поне десетина току-що проходили депутати, чиито разходи за командировки в чужбина през последната година многократно надхвърлят издръжката, командировките им в странство възлизат на суми доста по-големи от годишната издръжка, която е предвидена за някои от експрезидентите на страната.
Категорично не съм съгласен и с привилегиите, които са предвидени за фамилиите на бившите президенти. Вие знаете, че имаше един дълъг период, когато точно този тип привилегии веднага след 10 ноември бяха дълго и продължително анатемосвани в общественото мнение, често пъти и прекалено. И сега връщайки се към това, даже и за такава тясна категория хора, ние стъпваме на едно доста твърдо обществено мнение по този въпрос.
В заключение аз искам да кажа, че в този вид за мен законът е неприемлив, въпреки че аз бих желал по някакъв начин да не правим от нашите президенти не само безработни, но и храненици на някакви чужди интереси или въобще на някакви интереси, ако щете корпоративни.
Би могло да не се стига до този дебат, което в никакъв случай не би могъл да бъде тълкуван еднозначно, ако авторите, вносителите, в това число Министерският съвет, парламентарните групи на мнозинството си бяха направили труда по-сериозно и дълго да консултират в рамките на останалите парламентарни групи от опозицията този законопроект. И тогава вероятно бихме намерили едно златно сечение, което би било по-защитимо от гледна точка на обществените настроения. Благодаря.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Ще го намери между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте за реплика, господин Тасим.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пантелеев! Репликата ми е предизвикана от сравняването от Вас на две цифри – тази цифра, която назовахте за командировките на новите депутати, включвайки и Вас, и това, което този законопроект предвижда да се заделя като средства на бившите президенти. Ако е до цифри, аз питам следното: ако си зададем въпроса по-ясно и подскажем на хората или кажем направо на нашия избирател дали е готов на месец на задели 1,6 ст. или 20 ст. на година за бившите ни президенти? Това е въпросът. Аз лично съм готов. Ако питате и Вашите избиратели, сигурно биха се съгласили да отделят 20 ст. на година или за 5 години 1 лв. за бившите ни президенти. За това става въпрос. Не бива да се съпоставят цифри, които са несравними.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин Тасим, аз в заключението казах горе-долу същото. Ако нещата бяха добре подготвени, консултирани, включително придружени с една подходяща медийна компания, вероятно този разговор днес би бил излишен. Само че точно това не стана. И прочитайки за какво става дума, много обикновени, безкрайно обеднели хора ще реагират по начина, по който ние предполагаме, че ще реагират, защото вече такива реакции има. Аз в това упреквам мнозинството и в частност Министерския съвет, че не направи, ако щете и едно допитване по този начин, по който е моделно да се прави, не с референдум или с нещо друго. И аз мисля, че тогава щяхме да тушираме тези противоречия и недоволства, които евентуално ще възникнат при приемането на закона. И това е моят основен упрек към мнозинството и към Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
За изказване има думата господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние сме на първо четене на един законопроект, който поставя много въпроси относно устоите на държавността, моралните устои, това, което е достигнало нашето общество като съзнание за ролята и важността и на държавните институции, и на държавните мъже и жени, които представляват нашата страна и в страната, и в чужбина.
От тази гледна точка аз смятам, че ние не бива да се поддаваме на изкушенията, на популистките наклонности и с тях да хвърляме пръст върху основната идея, която се съдържа в един такъв закон, а именно най-после да се даде чрез някакъв нормативен акт гаранция за едно достойно съществуване, за едно достойно продължение на активната работа в полза на държавата, на бившите държавни глави, на бившите президенти на тази страна. И от тази гледна точка смятам, че е много показателно отношението, което имат някои други държави към техните бивши президенти. Ще ви дам само два примера. Джими Картър, бившият президент на САЩ, нееднократно участва и представлява САЩ, изпращан е на специални мисии в различни страни. Бившият френски президент Валери Жискар Д’Естен оглави Европейския конвент. Само тези два примера са достатъчни, за да покажат, че в развитите демократични общества уважението към бившите държавни глави, към бившите президенти е много по-високо от това, което ние се опитваме тук да демонстрираме с подобни популистки изказвания.

Разбира се, този закон, както правилно казаха някои колеги, може би не е докрай изпипан в конкретните разпоредби, в конкретните права, които предоставя. Надявам се, че ние заедно ще намерим най-адекватната формула. Дори бих предложил срокът за предложения между първото и второто четене да бъде удължен именно от тази гледна точка.
Уважаеми колеги, въздържанието да се подкрепи този законопроект сега и гласуването против ще означава, че ние наистина не уважаваме нашите президенти. Предложенията, които се правят за това, че едва ли не трябва да поставим всички тези права, които се предоставят, на една основа на предварително поискване от страна на съответните лица, наистина може да звучат много добре, но целта е една: тъй като знаем, че тези достойни мъже никога няма да се унижат да поискат нещо сами, по този начин ние да обезсмислим целия закон.
Затова аз ви призовавам, колеги, наистина да подкрепим този законопроект и нека всички, които изказаха конкретни бележки - аз също имам такива бележки и ги изказах по време на заседанието на Комисията по правни въпроси, да направят своите предложения и наистина на второ четене да излезе един по-балансиран законопроект и идеята, която се съдържа в него, наистина да бъде защитена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Казак.
За реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Казак! Мисля, че е крайно пресилено да се правят изводи от отношението ни към законопроекта за уважението ни към институциите – че въздържанието значело неуважение. Това е груба спекулация, която просто не върви.
Като ни давате примери с Валери Жискар Д'Естен, не можем да изберем наш бивш президент за председател на Европейския конвент. Не можем да го изберем. А това, че вашето правителство не включва в разни мисии бившите президенти, е въпрос, който си струва да поставите и на премиера, и на външния министър, и да започнат да включват нашите бивши президенти в различни отговорни мисии, за да се постигат резултати за републиката.
Гаранцията за достойното съществуване не бива да се измерва в офиси, коли и пари, защото много българи съществуват достойно и без това. Поставянето на въпроса на тази плоскост ни вкарва в една друга плоскост, от която много трудно може да се излезе. Достойнството е достойнство и то не се измерва в офиси, коли и пр.
И последният въпрос: вие говорите за идеи. Парламентът приема закони. И най-хубавата идея, когато се облече в лошо законодателно решение, започва да отрича самата себе си. Това е проблемът на внесения проект. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Казак! Обръщам се към Вас с молба да не давате квалификация на нашето отношение към бившите президенти, защото това, което Вие казахте, означава с простички думи, че всъщност нашето уважение се изразява чрез материалното отношение. Аз по никакъв начин не мога да се съглася с Вас. Може би този закон е една много малка, нищожна част от едно такова отношение, но нашето уважение е към хората, към човека, към неговите действия, към неговото поведение в обществото, а не към материалната страна. И нека все пак да си припомним, че материалното е важно, но все пак то не е определящо. Нека да покажем, че ние можем да се водим и от идеали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика – господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Господин Казак, аз по принцип споделям голяма част от аргументите, но все пак въпросът е социална помощ ли искаме да дадем днес на бившите президенти или искаме да им въздадем уважение? Ако въздаваме уважение, има други форми – бюст, улица, монумент, площад и т. н.
Освен това вижте какво говорите. Вие предполагате, че те са бедни и за да не ровят в кофите, трябва да им даваме достойни доходи. Ами ако не са бедни? Ако фамилията има много прилично богатство? Ако професията, която продължат да практикуват, носи сериозни доходи? Ако това, за което говорите – ако ще даваме социална помощ на бившите президенти, тогава трябва да сложим ограничения: ако материалното положение на бившия президент не го кара да бърка в кофата, тези привилегии не могат да се ползват и обратното.
Но уважение във вид на пари! Аз си задавам въпроса: кой президент на България ще иска България да му благодари с пари? На мен ми е непонятно. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, на колегите от Коалиция за България искам да кажа, че аз наистина не мога да разбера това заинатяване да не се отчитат конкретните реалности и конкретните мотиви за приемането на един такъв закон. Тези приказки за това, че уважението не се измерва в пари и т. н. … Разбира се, не е необходимо да издигаме монументи, още повече, че тези президенти все още са живи. Такива монументи се издигаха в един минал вече строй.
Емилия Масларова (КБ от място): В цял свят се издигат такива монументи. Стига сте говорили глупости.
Четин Казак: Докато са живи президентите, само Тодор Живков си издигна паметник. (Шум и реплики.)
Второ, един идеолог на социализма и комунизма беше казал, че битието определя съзнанието. Може би е добре все пак да не забравяте това.
Александър Паунов (КБ от място): Той е мислител на хилядолетието! (Реплики от КБ.)
Четин Казак: Това, че президентите е необходимо да продължат достойно да служат на страната си, не може да се сравнява по толкова елементарен начин с достойното съществуване на всеки български гражданин. Защото българският гражданин може да съществува достойно и със 100 лв., но един бивш президент трябва да продължи да служи на страната си по адекватен начин. От тази гледна точка не може да се поставят такива елементарни изисквания.
Аз още един път ви призовавам да не елементаризирате тези мотиви, които водят до приемането на един такъв закон. Ако имате толкова конкретни забележки, направете ги наистина между първото и второто четене, за да стане законът по-приемлив за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
Господин Пенчев, имате думата за изказване.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм учуден от този бурен дебат по един такъв по моему безпроблемен закон. Не бил подходящ моментът… Аз имам чувството, че ние вече сме закъснели. Тринадесет години сме закъснели с този закон. Не бих могъл да се съглася с твърдението на господин Пантелеев, че сега моментът е най-неподходящ, защото, видите ли, България сега е най-бедна. Не е така. Това са вече политически инсинуации. Тук се направиха доводи от международното положение, евентуална война в Ирак – това са смешни неща. (Шум и реплики от КБ.)
Искам да припомня на уважаемите народни представители, че има такъв прецедент в България. Има такъв прецедент. По Закона за Конституционния съд, госпожо Масларова, конституционните съдии получават пожизнена пенсия, след като им се прекрати мандатът. Питайте господин Корнезов и той ще Ви каже, че е така. Това е нормално и това за мен не е привилегия.

Да се говори, че получаването на възнаграждение от бившите президенти е привилегия, ме връща към онова време, когато миньорът получаваше повече от професора, защото неговата работа била по-тежка, видите ли. Отдолу под земята било много по-трудно, отколкото на професорската банка в университета. Към такова време мисля, че няма да се върнем вече! И не можем да говорим за привилегии, когато ние осигуряваме едно достойно съществуване на едни достойни хора, които народът ги е избрал за президенти.
Лично аз също имам възражения срещу много от текстовете на закона. Имам дори някои възражения относно правописа. Това е друг въпрос. И мисля, че между първо и второ четене тези несъответствия и тези грешки могат да бъдат поправени, но ние тук днес, приемайки закона на първо четене, трябва да отговорим на въпроса – необходим ли е такъв закон? Трябва ли бившите български президенти да получават едно внимание?
Да ме прощавате, госпожо Тоткова, уважение, уважение, ама само уважението не храни! Значи, те трябва да получават едно признание, да им се създадат едни условия, за да продължат своя живот.
Защо един конституционен съдия, а те са много повече от президентите, трябва да получава пенсия до края на живота си за това, защото бил конституционен съдия, а един президент да не може да получава пенсия? Това за мен не е привилегия. Това за мен е едно уважение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Думата има господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Аз не искам да коментирам нещата, които бяха казани. Тук бяха изразени различни мнения от колеги по отношение на размери, на рамка на привилегии и пр., но има нещо объркано в логиката на закона.
Съжалявам, че господин Калчев като представител на вносителите го няма. Вероятно, вносителите трябва да дадат отговор на няколко въпроса.
Моят въпрос е: защо и каква е логиката вицепрезидентът да не фигурира в този закон?
На избори се явява кандидат-президентска двойка. Тоест, логиката е, че както президентът е избран от народа – с пряк вот, така и вицепрезидентът е избран по същия начин. И трябва да се даде отговор от вносителите, вероятно от господин Калчев, защо вицепрезидентът не фигурира в този закон. Още повече, че има възможност, например при смърт на президента, вицепрезидентът да стане президент. Това е заложено като конституционен текст.
И още нещо – вицепрезидентът на практика има всички представителни функции на президента при негово отсъствие или при други обстоятелства, примерно, при болест и прочее неща. Тоест, този закон не дава отговор на тези въпроси.
Аз искам да ви дам един пример в този ред на мисли. Да допуснем, че президентът три дни преди изтичането на мандата си, да речем, че почине. Тоест, вицепрезидентът става президент само за три дни. На практика, според логиката на този закон, той също минава по Закона за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България.
Има и друг вариант, има няколко варианта в този ред на мисли.
Тук господин Местан, струва ми се, под формата на реплика даде пример с американския президент, но американският президент е в изпълнителната власт. Той назначава правителството, независимо че е с пряк избор от народа. Тоест, ако това е логиката и на вносителите, би трябвало и министър-председателите да влизат в този закон. Тоест, питам защо и по какво се различават министър-председателите на Република България, ако искате като отговорности, като морални измерения от президентите?
Тези въпроси трябва да получат отговор от вносителите, струва ми се. И вероятно господин Калчев ще даде отговор на тези въпроси.
Още веднъж споменавам – съжалявам, че господин Калчев го няма. Необходимо е да стане ясно на народното представителство точно каква е философията на закона.
Аз спирам дотук. Вероятно трябва да получим отговор на тези въпроси.
Разбира се, имам забележки и по отношение на формата на разпис на закона, на някои норми, на някои права на президента, но не това е най-важното. Аз си мисля, че ние трябва да получим отговора на концепцията, на философията на този закон, иначе, ако изключим вицепрезидента, някак си остава идеята, че законът е по отношение на уреждането само на президентите, като се изключат тези съображения, които споменах преди малко.
Аз съм изненадан от реакцията на левицата. Струва ми се, че до голяма степен левицата се мъчи да трупа дивиденти по един, според мен, популистичен начин, защото, ако наистина, уважаема госпожо Масларова, социалният президент, който действа в момента, има изключително негативно отношение по този въпрос така, както чуваме от вас, той може да наложи и вето на закона и според мен това също е отговор на поставените въпроси. (Реплики отляво.)
Аз също ще очаквам с интерес реакцията на действащия президент по отношение на закона. Ако наистина той има социално мислене и тезите, които вие развивате, че хората са социално слаби, бъркат в кофите, а това е наистина така, тогава би трябвало да има вето от действащия президент. Вероятно на базата на това, което поставям като въпроси, ще чакаме отговори от президента, ще чакаме отговори и от вносителите, в частност от господин Калчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване има думата господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Според мен законопроектът, който е внесен за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти, не е подготвен добре. От всички изказали се досега аз не чух нито един, който да е против по принцип идеята парламентът да уреди по някакъв начин достойно възнаграждение за тези, които са били президенти. Нито един нямаше, който да каже, че по никакъв начин не трябва да му се дава пенсия, примерно. По никакъв начин! Нищо да не му се дава! (Шум и реплики в залата.)
Законопроектът просто е подготвен лошо и аз съжалявам, че го няма министър Калчев, за да задам въпросите, които сега ще ги задам в негово отсъствие.
Защо този законопроект е за уреждане на някои права? Какво означава това, че после те ще ни бомбардира с други искания за други права? Откъде накъде: "за някои права"!
Второ, защо този законопроект говори само за двама или трима президенти? Защо не и за техните заместници? Защо не и за министър-председателите и т. н.? За главния прокурор – защо не?
Тук се каза: нека да подкрепим на първо четене този законопроект, защото концепцията му била добра. Нищо подобно! Идеята, хуманността, загрижеността за институцията е налице. (Реплики.)
Да, вицепремиерът не иска, защото според този законопроект трябва да има охрана. Няма нищо по-неприятно, по-досадно от това човек да ходи с охрана. И, въпреки съпротивата ми, когато бях министър, просто бях задължен да имам охрана. Ами, някой от тези двама президенти може да не иска. Може да иска да отиде на село и не му трябва тази охрана.
Този законопроект просто поставя началото на една тема, която безспорно трябва да бъде разработена, консултирана с обществеността, консултирана с президентите.
Аз много се надявам, че е извършена такава консултация, но много бих се притеснил, ако тази консултация е довела до това, че просто идеи на някои от президентите са довели до това въз основа на тях да са разписани такива привилегии. Тук става въпрос за привилегии и за неща, които просто са неприемливи.
Как всеки от нас ще отиде в съответния избирателен район, ще застане пред своите избиратели и ще каже: да, аз подкрепих това. Откъде накъде ще подкрепяме такива привилегии – охрана, автомобили?
На следващо място, искам да попитам господин Калчев, като е записал офис, който се полага на президента от 200 кв. м, ще кандише ли господин министърът на 190 кв. м? Или може би 100 кв. м? Това ли ще решаваме между първо и второ четене? Ще се пазарим ли колко квадратни метра офис ще дадем на президента?
Има загриженост за институцията. Убеден съм, че всички, които се изказаха, а и всички 240 депутати защитават институцията, независимо от орязаните й права, независимо, че натовареността и отговорността на българския президент не може да се мери с тази на американския президент, защото сме парламентарна, а не президентска република, както в САЩ. Въпреки всичко, каквито и да са качествата на нашите президенти – в миналото и сегашните, ние трябва да намерим начин да се погрижим за тях. Добре, но тук концепцията я няма. Тук има просто нахвърляни идеи, които според мен не са приемливи. Проблемът не е на парламента. Отново проблемът е на правителството, което готви некачествени закони. И откъде накъде ще продължава практиката в този парламент да приемаме каквото и да било, предложено от правителството на първо четене, и да го подобряваме до вид, който няма да има нищо общо с това, което е внесено?! Нищо подобно!
Аз ще се въздържа от гласуване. Бих бил против от гледна точка на качеството на този законопроект, но ще се въздържа, с което ще покажа уважението към проблема. И силно се надявам, че Министерският съвет ще го изтегли, ще го подобри, ще се консултира и ще подготви един документ, който по-лесно би могъл да бъде приет в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има думата за изказване госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, едва ли някой от вас би могъл да ме обвини като човек, който не уважава институциите в България. Нито веднъж не съм си позволявала нито срещу бивши, нито срещу настоящи висши представители на държавната власт и президенти да кажа каквото и да било на публично място.
Нещо друго. Понеже днес от тази трибуна се говори за уважение към институциите, спомням си еуфорията в една година, когато пред Президентството на Република България се палеха книгите и портретите на първия български демократично избран президент д-р Желю Желев. Ако някой от вас не си спомня, нека си го спомни. Спомням си много пъти от тази трибуна, а и от много други трибуни да са изричани много укорителни думи срещу българските президенти, независимо кои са били те. Тук не става реч за това. Става реч за нещо, което е внесено в Народното събрание под формата на законопроект (тук изцяло подкрепям господин Жотев), който е едно недоносче.
Уважаеми колеги, много внимателно слушах дебатите. Преди малко господин Лютви Местан каза, че ако подкрепим този законопроект, ние ще изразим своето уважение към държавната администрация, към висшите държавни органи в Република България. Скъпи колеги, за мен уважението към тези администрации, дори и към нас самите зависи от това какво ще свършим, а не кой какво ще получи. Така че в голяма степен уважението към институциите в Република България и към хората в тях зависи от дейността на тези институции и от поведението на хората в тези институции.
Правило в българския парламент и в комисиите на българския парламент е когато се внася един законопроект, който изисква отделяне на определен финансов ресурс, да се направи и такава справка. Доколкото ми е известно, в Комисията по правни въпроси е попитано за такава справка и не е даден отговор.
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Господин Калчев отговори днес.
Емилия Масларова: Независимо от този отговор, аз говоря за писмена справка, госпожо Мингова. Бих попитала: по чл. 8 колко би струвало това? Тук не става въпрос за парите. Не става въпрос за това, че българският президент, независимо кой е бил той или кой ще бъде, има право да бъде една уважавана личност от всички нас. Тук става въпрос в един момент, в който ситуацията в страната е такава, че ние всички декларираме, че ще имаме нов морал (мога да цитирам президента Стоянов, който казваше, че тежестите на реформата трябва да ги понесем всички), ние се опитваме точно на тези думи на тези хора да прилепваме едни привилегийки. Едва ли това е най-доброто, което може да се направи.
Изцяло съм съгласна с казаното от господин Казак, че френският президент е еди-къде си, че бившият американски президент е изпращан на специални мисии. Това можем да го правим и ние. Какво ни пречи президентът Петър Стоянов да отиде със специална мисия на правителството на Република България, за да свърши важна държавна задача?! Какво ни пречи президентът Желю Желев да отиде със специална мисия на парламента на Република България, за да представи страната ни на определено място, или пък да бъде със задача от президента на републиката?! Това няма нищо общо с варианта на законопроект, който ни се предлага.
Няма да се спирам дали моментът е подходящ или не. Не мога да коментирам как са отреагирали бившите и как ще реагира настоящият президент. Но от позицията на това, в което всички ние сме се заклели пред гражданите на Република България, и то в такъв момент, аз не мога да подкрепя този законопроект. Аз също като господин Жотев ще се въздържа, защото съм убедена, че трябва да уважаваме институциите, президентите, министър-председателите, главния прокурор на Република България, както и да уважаваме самите себе си. Защото, уважаеми колеги, с много от нашите дела ние правим така, че да сме най-неуважаваната институция в Република България! На нас ни се дава нещо от Министерския съвет и вкупом всички трябва да го приемем. Не се приемат никакви странични становища и мнения – нещо, което на нас не ни допада. И после се казва, че това е решение на парламента. Но аз не искам вкупом да бъда съгрешила с всичките. Аз имам свое мнение и си го казвам ясно и категорично. Вие сте в правото си на мнозинство да решите как да гласувате. Аз съм в правото си на човек, представляващ определен брой избиратели, да изкажа моето мнение. Но ако не знаете становището на българския избирател по този законопроект, уважаеми колеги, то е крайно негативно. Така че ако искаме да се съобразим и с мнението на нашите избиратели, би трябвало всички да помислим, преди да решим с кой бутон да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Масларова.
Има думата за реплика господин Пейчев.
Димитър Пейчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, позволявам си да направя една реплика към Вашето изказване. Ние тук даваме възможност, а не вменяваме задължения. Бих искал това да бъде разгледано. Ние даваме възможност, а право на бившите президенти е да приемат това, което ние им предлагаме, или да се откажат при наличието на възможност да поддържат този си стандарт и работата си като бивши президенти и ако решат да останат в политиката – да могат да ползват тези придобивки. Възможно е някой от тях, който има достатъчно имущество, да се откаже, но защо да не дадем възможност на всички останали, които може би нямат тези възможности по-нататък?!
По въпроса за съгрешаването. Разбирам, че Вие не искате заедно да грешим всички. Може би искате да грешите сама или с определени части от събранието. (Приятно оживление.) Но тук не става въпрос за грешки. Тук става въпрос за един ясно разписан регламент и възможност тези, които са били или ще бъдат президенти, да имат възможност след оттеглянето си да поддържат определено ниво.

Не всички президенти ще имат тази финансова възможност. Защо ние да предопределяме, че един човек, след като е бил президент и е работил преди това на заплата, да речем, 250 или 300 лева и ще получи пенсия от 60 лева… Този човек може ли да поддържа един офис, както казахте, дори от 190 квадрата, или ние трябва да го накараме този човек по някакъв начин да придобие такова имущество, за да може по-нататък да поддържа стандарта си? Извинете, това е една възможност, която ние даваме като Народно събрание на всички тези хора, които достатъчно добре са се развили, стояли са начело на страната, имат възможност, имат и ресурс и желаят да продължат да работят. Ако не желаят, могат да не го ползват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, нека вече да престанем да използваме изрази, като: “Точно в този момент ли?”, “Сега ли е точно моментът?” и т.н. В разговор с един наш уважаван колега, който седи точно до Вас, той ми каза: тази идея я имаше и в Тридесет и шестото, и в Тридесет и седмото, и в Тридесет и осмото Народно събрание. Обаче все се притесняваше, че сега не е моментът, че няма да се възприеме от обществото и т.н. Ако продължим да разсъждаваме така, това означава никога да не приемем подобен закон и никога да не уредим този казус и тази необходимост за осигуряване на едно достойно продължаване на служенето на тези хора на държавата.
Искам да използвам случая да отговоря и на зададените въпроси: защо вицепрезидентът не е, защо министър-председателят не е? Не може да се разширява безкрайно кръгът от лица. Именно затова мотивът, критерият е държавният глава. Бившият президент единствен е държавният глава, който представлява държавата. Вицепрезидентът никога не е бил и не може да бъде държавен глава, освен когато в определените случаи от Конституцията заеме мястото на президента. И тогава той ще има същите права, както и президентът, който е бил преди него. Така че на тази основа критерият е напълно ясен.
Накрая искам също да подчертая, че тук не се предоставят привилегии насила, госпожо Тоткова. Напротив, навсякъде е записано, че тези лица имат право на еди-какво си, при заявено желание, по тяхно искане – чл. 5, могат да получат право на безвъзмездно ползване на недвижим имот и т.н. Така че законът не е чак толкова недоносен, колкото Вие се опитвате да го представите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Казак.
Трета реплика - господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Масларова, не е добре да се прави популизъм от един закон, който влиза с уговорката, че няма бивши президенти. Така както Вие си спомняте кои от президентите какво са казали, аз си спомням как един президент каза: “Танковете да дойдат!”. Спомням си как един президент, преди да стане президент, непрекъснато развяваше един закон за студентското кредитиране. Какво стана с този закон? Защо в момента Вие не поемете инициативата по отношение на идеята на социалния президент за студентско кредитиране?
Ето, това е популизъм и аз мисля, че хората усещат, правят разлика между това какво е популизъм и кое е рационално, кое е разумно, кое е достойно. И аз си мисля, че трябва да вкараме дебата в тая рамка, а не с тези, които са или популистични, или са извадени от контекста на определени изказвания на президенти, и от трибуната на Народното събрание да си служим с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Масларова, за дуплика.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пейчев! Тежко на държава, която е избрала президент, който след това не може да бъде полезен на държавата си с опита, с международния си авторитет, със знанията си в полза на България. Тежко на такава държава, която е избрала такъв президент.
А що се касае до възможността, именно тази възможност може да му я дадем, като бившият президент бъде в полза на държавата с всичкия този петгодишен опит, контакти, връзки, всичко онова, което е натрупал, да бъде в полза на цялата страна. Така че аз го приемам. Нека това да развиваме. Аз там съм изцяло съгласна и бих подкрепила.
Не искам да коментирам това, което каза господин Казак, че не му е времето, че сега му е времето, че не е такова времето, че обществото никога няма да бъде готово. Аз искам тук друго да кажа – че в случая ние сме длъжни да се съобразяваме с всичко, защото ние сме в една общественоикономическа ситуация, господин Казак, която не е най-цветущата, не е нито френската, нито американската, нито швейцарската, нито дори, ако щете, чешката или унгарската. И затова нека ние да не попадаме в онази категория на “Ситият на гладния не вярва”. Моля Ви!
Господин Димитров, аз не знам защо се обидихте от това, че, цитирам президента Стоянов. Аз уважавам президента Стоянов и нищо лошо не съм казала. Казах го, за да подкрепя моята теза.
А що се касае до Закона за кредитиране на студентите, той е внасян шест пъти, след като е бил деклариран, но е отхвърлен от залата. Така че опитали сме се да продължим онова, което настоящият президент започна, преди да бъде президент. Но аз много Ви моля, никога не съм цитирала некоректно и не искам да прехвърлям топката от един президент на друг президент – ваш или наш. Президентът е президент на Република България. И неслучайно ви напомних срамния случай, когато се горяха плакатите на д-р Жельо Желев. (Шум и реплики в блока на ПСОДС.)
Не искам да влизам в реплики, подхвърлени отстрани, аз казвам моето мнение. Тук не става въпрос дали ще съгреша сама. Ако съгреша, ще съгреша сама. Но имам собствена съвест, пред която отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България, № 302-01-8, с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 81, против 14, въздържали се 68.
Предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Искане за прегласуване от името на Парламентарната група на НДСВ, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Прегласуваме първото гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 92, против 14, въздържали се 75.


Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Господин Адемов, заповядайте, бяхме стигнали до § 29 на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Госпожо председател, във връзка с обсъждането на законопроекта правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Радослав Бозаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ние вчера го гласувахме.
Продължете с § 29.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 29 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Предложението систематично се препраща към чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 33:
“§ 29. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “или парична помощ за безработица” се заличават.
2. В ал. 2 думите “или помощи за безработица” се заличават.
3. Алинея 3 се отменя.
4. В ал. 4 думите “или парична помощ, въз основа на плана по чл. 30, ал. 4 и 5 се предоставят допълнително средства” се заменят със “се предоставят допълнително средства съгласно чл. 30а, ал. 2”.”
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 34:
“§ 30. В чл. 48 думите “въз основа на плана по чл. 30, ал. 4 и 5” се заменят със “съгласно чл. 30а, ал. 2”.”
Има предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов за създаване на нов § 30а.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 30а, който става § 35:
“§ 35. Създава се чл. 48а:
“Чл. 48а. Лицата, получили кредит по проекта “Гаранционен фонд за микрокредитиране”, могат да ползват услуги за обучение за придобиване на професионална квалификация по ред, определен с Правилника за прилагане на този закон.”
По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 36:
“§ 31. В чл. 49 думите “въз основа на плана по чл. 30, ал. 4 и при условията и по реда на чл. 30, ал. 5” се заменят със “съгласно чл. 30а, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма.
Гласуваме § 29, 30 и 31, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 32 има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Стилиян Гроздев:
“В чл. 49а, ал. 1 след “на” да се добави думата “регистрирани”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров - § 32 да отпадне.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Валери Цеков, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 32, който става § 37:
“§ 37. Създава се чл. 49а:
“Чл. 49а. (1) На безработни лица след одобряване на бизнеспроект за земеделска дейност от поделенията на Агенцията по заетостта могат да се предоставят заложени в бизнеспроекта средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 14.
(2) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения проект от поделенията на Агенцията по заетостта на лицата по ал. 1 се предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2, т. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли изказвания по § 32? Няма.
Гласуваме предложението по този параграф на народния представител Стилиян Гроздев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 7, против 82, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 32 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 33 има предложение на народния представител Хасан Адемов – текстовете на чл. 50, 51, 52 и 53 да се разглеждат поотделно, като се създадат нови параграфи.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев по чл. 50, което е оттеглено по време на дискусията.
Има друго предложение на господин Маринчев по чл. 51, което също е оттеглено.
Има предложение по чл. 52 на същия народен представител, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение и по следващия чл. 53 на същия народен представител, което предложение също е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на комисията за § 38, § 39, § 40 и § 41:
“§ 38. Член 50 се изменя така:
“Чл. 50. На работодатели – микропредприятия, регистрирани по действащото законодателство, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок от 12 месеца за първите пет разкрити работни места, на които са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.”
§ 39. Член 51 се изменя така:
“Чл. 51. За всяко разкрито работно място, на което са наети на непълно работно време безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2, но за не повече от 12 месеца.”
§ 40. Член 52 се изменя така:
“Чл. 52. (1) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) За всяко разкрито работно място за наемане на временна, сезонна или почасова работа, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 6 месеца.”
§ 41. Член 53 се изменя така:
“Чл. 53. За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта за работа на пълно или непълно работно време, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има ли желаещи да се изкажат по § 33? Няма.
Гласуваме § 33 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 34 има предложение на народния представител Атанас Василев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 34, който става § 42:
“§ 42. Член 54 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да представите и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 35 има оттеглено предложение на народния представител Васил Маринчев и прието предложение на народните представители Анелия Атанасова и Марина Василева.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 35, който става § 43:
“§ 43. Член 55 се изменя така:
“Чл. 55. (1) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода” и насочени от поделенията на Агенцията по заетостта в срок до 12 месеца от освобождаването от мястото за изтърпяване на наказанието, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) Работодателят има право да проведе обучение за придобиване на професионална квалификация, като посочи обучаваща организация или сам извърши обучението в рамките на средствата по чл. 30а, ал. 1, т .5.”
По § 36 има оттеглено предложение в хода на дискусията от народния представител Васил Маринчев.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 36, който става § 44:
“§ 44. Създава се чл. 55а:
“Чл. 55а. За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни жени над 50-годишна възраст и мъже над 55-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Гласуваме § 34, 35 и 36 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 37 има предложение на народния представител Стилиян Гроздев, което не е подкрепено от комисията – в чл. 56, ал. 1 след думата “задължения” да се допълни с “официални документи, издадени от компетентните държавни органи” и в чл. 56, ал. 4 от текста да отпаднат чл. 36, 37, 53, 55 и 55а.
По този параграф има предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Росица Тоткова и Васил Маринчев:
1. В чл. 56 да се запази ал. 2 на досегашния текст.
2. В чл. 56, ал. 4, запетаята след числото “51” и числата “53”, “55” и “55а” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров:
В § 37, в чл. 56 от предлаганите изменения:
1. Член 56, ал. 4 след запетаята текстът да придобие вида:
“(4) …, ако в едногодишен срок до подаването на документите работник от този работодател не се е регистрирал в Агенцията по заетостта.”
2. В чл. 56 ал. 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 37, който става § 45:
“§ 45. Член 56 се изменя така:
“Чл. 56. (1) Насърчителните мерки по този закон може да ползва работодател, който няма изискуеми публични задължения.
(2) Работодателят ползва насърчителните мерки по чл. 36, чл. 37, чл. 43, чл. 50, чл. 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, чл. 54, чл. 55 и чл. 55а, ако осигурява заетост на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта за допълнителен период, равен на периода на субсидиране.
(3) На всяко разкрито работно място по чл. 36, чл. 37, чл. 43, чл. 50, чл. 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, чл. 55 и чл. 55а може да се назначават последователно повече от едно безработно лице, насочени от Агенцията по заетостта при условия и по ред, установени с Правилника за прилагане на закона.
(4) Разкриването на работни места по чл. 36, ал. 1, чл. 37, чл. 43, чл. 50, чл. 51, чл. 53, чл. 55 и чл. 55а се субсидира, ако се осигурява заетост над средносписъчната численост на персонала за последните 6 месеца.
(5) Работодател, който не е запазил работните места съгласно ал. 2, възстановява получените суми със законната лихва, с изключение на случаите, определени с Правилника за прилагане на закона.
(6) Трудовите и осигурителните отношения на наетите безработни лица от работодател, получил преференции по реализацията на програми и мерки за насърчаване на заетостта, се уреждат при условията на българското трудово и осигурително законодателство. Лицата се наемат по трудово правоотношение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Имате думата по § 37.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм направила предложение за промени по текста на вносителя в чл. 56. Член 56 всъщност се отнася за защитата и запазване на заетостта. Предложението, което съм направила, да отпадне ал. 2 по текста на комисията и по текста на вносителя, има много съществена промяна в тази алинея, защото по досегашния текст на закона работодател, който запазва заетостта на лицата в продължение на 9 месеца, както е записано в стария текст, след периода на наемане по чл. 34, 35 и т.н., където са насърчителните мерки, може да се изплатят допълнителни суми. Което означава, че законодателят е предвидил един механизъм на стимулиране на запазване на заетостта, т.е. мярката, която съответства на заглавието на закона. Това, което сега ни се предлага, е, ако работодателят, ползвайки тези насърчителни мерки по чл. 36, 37, 43, 50 и т.н., след това ще има задължението да запази тази заетост за същия период от време. И ако той това не го направи, ще трябва да възстановява всичките суми.
Аз разбирам логиката на вносителя, а и на представителите на мнозинството в Комисията по труда и социалната политика, но ми се струва, че с този механизъм ние ще намалим активността на работодателите и те все по-малко ще се включват в тези активни мерки. А, както вие виждате от ориентирането на средствата по активните мерки за защита и за насърчаване на заетостта, те са адресирани към съвсем специфични рискови групи, които са описани много подробно в закона.
Ние трябва да правим всичко възможно да мотивираме работодателите да вземат решение да запазват заетостта, а не да поставяме пред тях бариери, които ще ги карат да се оттеглят от тази активност. Аз мога да цитирам резултатите: за 2002 г. със 116 млн. лв. бяха субсидирани 15 хил. работни места в България, а за 2001 г. със 70 млн. лв., тоест с 46 млн. лв. по-малко, бяха субсидирани 11 хил. работни места. Разликата за едно работно място е над 2500 лв. Но не това е най-важното. Важното е, че ние даваме пари и казваме, че сме осигурили бюджет, но трябва да осигурим средата, за да могат да се ползват тези средства. Ако ние непрекъснато поставяме бариери пред работодателите, знайте, че догодина няма да ги има тези 15 хил., колкото и милиона лева да отделя бюджетът за тях. Така че много ви моля да преосмислите това, защото то е в интерес не толкова на работодателите, колкото на лицата, които могат да заемат такива работни места и по този начин да осигурят препитание за себе си и за своите семейства.
Второто ми предложение е свързано с отпадането на чл. 53, 55 и 56, в ал. 4 на чл. 56. За какво всъщност става дума? Субсидия по всички тези членове, които са изброени и няма да повтарям, се отпуска, ако се осигурява заетост над средносписъчната за предприятието. Аз подкрепям тази идея във всички случаи, но искам да дадем една възможност за едни, може да се каже, най-рисковите групи. Това са за работни места, които се субсидират, за самотни родители. Знаете колко е трудно отглеждането на децата в такива семейства. И аз мисля, че ние би трябвало да проявим една такава солидарност и точно за тези хора, които ще започнат на субсидирани места, които са самотни родители и сами отглеждат децата си или деца до 3-годишна възраст, да има специална преференция. По този начин ние ще им дадем една възможност. Другите са хората, които са изтърпели наказание “лишаване от свобода”. Няма да давам аргументи за това. И третата група, която е много важна, защото това е една много съществена част от програмата на правителството, а това са именно лицата в предпенсионната възраст. Знаете колко малко хора са заявили участие в тази програма. Ако ние сега искаме работодателите да ги наемат, само ако това е над средносписъчния състав за фирмата за предходната година, уверявам ви, че тази мярка просто няма да проработи.
Аз мисля, че това, което ви предлагам, е в интерес на закона, в интерес на неговото достигане до хората, до тези, които ще бъдат доволни и те най-добре ще разберат, че ние сме проявили такава солидарност. Много Ви благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Димитров.
Димитър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние имаме предложение по чл. 56, ал. 4. В основния текст, предложен от вносителя: “Разкриването на работни места се субсидира, ако се осигурява заетост над средносписъчната численост на персонала”. Фактически това е един текст, който не даваше ясни гаранции за незлоупотребяване, тъй като и терминът “средносписъчен състав” не е съвсем точен и ясен, а и в основния текст реално липсва срок, за който би трябвало да се запази заетостта на средносписъчната численост на персонала. Това бяха нашите аргументи, за да направим предложение по отношение на чл. 56, ал. 4.
В резултат на дискусията, която беше доста продължителна точно по отношение на ал. 4 на чл. 56, комисията стигна до един вариант, в който е фиксиран вече и срок за запазване на тази заетост, без, за съжаление, да изчистим другия термин – средносписъчната численост, тъй като не е съвсем ясно като термин. Но въпреки това считаме, че това е един по-добър вариант от основния и лично ние, като вносители на това предложение за ал. 4, подкрепяме окончателния вариант на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
При това положение ме облекчавате, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 37? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стилиян Гроздев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 20, против 64, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова и Васил Маринчев.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на § 37.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 3, въздържали се няма.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 38 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 46:
“§ 46. В чл. 57 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “въз основа на договора по чл. 30, ал. 6 и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса” се заменят със “съгласно чл. 30а, ал. 2”.
2. В ал. 2 думите “въз основа на договора по чл. 30, ал. 6 се изплащат разходите за обучение” се заменят със “се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2”.
3. В ал. 3 думата “пълния” се заменя с “максималния”.”
По § 39 има прието предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 39, който става § 47:
“§ 47. В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
“2. лицата по чл. 48 и чл. 48а;”.
2. В т. 3 числото “12” се заменя с “3”, а думите “малки и средни” се заменят с “микро- и малки”.”
По § 40 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 48:
“§ 48. В чл. 67, т. 1 думите “на чл. 27, ал. 3” се заменят с “на чл. 27, ал. 2”.”

По следващия § 41 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията е § 41 да отпадне.
По § 42 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 49:
“§ 49. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България или на чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, както и в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”
По § 43 има предложения от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 43, който става § 50:
“§ 50. В чл. 72 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За издаване и продължаване на разрешение за работа за чужденец местният работодател внася такса в размер 600 лева.”
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Таксата по ал. 3 внася и местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 5 става съответно ал. 6 и в нея след думите “поради загубване” се поставя запетая и се добавя “повреждане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване от § 38 до § 43 включително по номерацията на вносителя?
Госпожо Масларова, дали сте удовлетворена от приетото по принцип Ваше предложение?
Емилия Масларова (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване параграфи от 38 до 43 включително по номерацията на вносителя, така както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове се приемат.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 44 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което предложение е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 51:
“§ 51. В чл. 76, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. да изискват от проверяваните лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 52:
“§ 52. В чл. 78, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “като обжалването не спира изпълнението им”.”
По § 46 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 46, който става § 53:
“§ 53. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
“1. В ал. 1 думите “физически и юридически лица” се заменят с “физически и/или юридически лица”.
2. Създават се алинеи 3 и 4:
“(3) На длъжностно лице или работодател, който не изпълни принудителна административна мярка по чл. 78, ал. 1, т. 2 на контролните органи по този закон, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лева, а при всяко следващо неизпълнение – до 2000 лева.
(4) На длъжностно лице, което не прекрати регистрацията на безработно лице, при условие, че са налице основанията по чл. 20, ал. 3 и 4, се налага глоба в размер от 200 до 500 лева.”
По § 47 има предложение от народния представител Стилиян Гроздев, което е подкрепено по принцип от комисията.
По същия параграф има предложение и от народния представител Атанас Василев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за текста на § 47, който става § 54:
“§ 54. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер на 5000 лева, при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лева, и от 10 000 до 20 000 лева за всяко следващо нарушение.”
2. В ал. 2 думите “физически и” се заменят с “физически и/или“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези параграфи от 44 до 47 по номерацията на вносителя има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 44 до 47 включително според редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 48 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров - от предлагания текст да отпадне думата “командирован”, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 55:
“§ 55. Член 82 се изменя така:
“Чл. 82. На работодател, наел по трудово правоотношение чужденец без разрешение за работа, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 48 някой желае ли да се изкаже?
Димитър Димитров (КБ, от място): Оттегляме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, оттегля се предложението, което ме облекчава.
Моля, гласувайте § 48 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 49 няма предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 49, който става § 56:
“§ 56. В чл. 83 думите “по чл. 24, ал. 3” се заменят с “и преди изтичането на срока по чл. 24, ал. 1”.”
По § 50 има предложение от народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за § 50, който става § 57:
“§ 57. В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 след думите “обществен транспорт” се поставя запетая и се добавя “за периода от 12 месеца от датата на регистрацията му като безработно, а след този период е тази работа, която съответства на здравословното му състояние”.


2. Създава се т. 4а:
“4а. “Групи в неравностойно положение на пазара на труда” са групи от безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, в които се включват: безработни младежи; безработни младежи с трайно намалена работоспособност; безработни младежи от социални заведения, завършили образованието си; продължително безработни лица; безработни лица с трайно намалена работоспособност; безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”; безработни жени над 50-годишна възраст и мъже над 55-годишна възраст; други групи безработни лица.”
3. Точка 5 се изменя така:
“5. “Дейности от обществен интерес” или “общественополезни дейности” са дейностите по комунално-битово обслужване; благоустройство на населеното място и производствени зони, саниране на площи, индустриални райони, сгради и др.; поддържане и опазване на общинската и държавната собственост; опазване на околната среда; поддържане и опазване на паметници на културата и оказване на социални услуги.”
4. В т. 6 думите “професионални училища и професионални гимназии” се заменят с “професионални училища, професионални гимназии и професионални колежи”.
5. В т. 9 се правят следните изменения и допълнения:
а) думите “са уволнения” се заменят със “са уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от Кодекса на труда”;
б) в букви “а”, “б” и “в” думите “обикновено работят” се заменят със “списъчния състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е” и навсякъде след думата “работници” се добавя “и служители”.
6. В т. 27 думата “трудоспособност” се заменя с “работоспособност”, а след думата “норматив” се добавя “или когато условията на работа на обявеното работно място не отговарят на предписанието на здравния орган, извършил експертизата на работоспособността”.
7. Създава се т. 28:
“28. “Сезонна заетост” е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година и в зависимост от природно-климатичните дадености.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Адемов.
По тези два параграфа, които ми се струват безспорни, но госпожа Тоткова иска думата.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, в този § 57, който се отнася до § 1 от Допълнителните разпоредби, беше направено едно предложение от нашите колеги господин Валери Цеков и господин Хасан Адемов, което всъщност касае определението “подходяща работа”.
Искам да кажа, че съгласно сега действащия закон и законопроекта за изменение на сега действащия закон на вносителя – Министерски съвет, подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и пола, ако те са условия за изпълнението на работата, и ако тя се намира в същото населено място или е до 30 км извън него, при условие, че има подходящ обществен транспорт.
Уважаемите наши колеги направиха предложение това определение за подходяща работа, т.е. да съответства на образованието и квалификацията, на здравословното му състояние, на пола, на възрастта и на отдалечеността на населеното място, където ще работи лицето, да важи само 12 месеца. Значи, ако изтекат 12 месеца от регистрацията на лицето като безработно, за него единствено подходяща работа ще бъде тази, която съответства на здравословното му състояние.
Искам специално да отбележа, че тук не става въпрос за тези лица, които получават социални помощи и които ще бъдат насочвани по програмите за заетост. Тук става въпрос за всички останали лица. И аз не мога да си представя защо можем да приемем такъв текст, при който един човек, който е икономист, който е инженер, ще го накараме насила да отиде да мете улицата. Той не ползва от държавата никакви средства от така наречения социален бюджет. Той просто се е регистрирал в Бюрото по труда и с тази регистрация това, което държавата му предлага, е да посредничи при намиране на подходяща работа – определение, което беше прието в предходните членове.
И аз мисля и най-вече се обръщам към господин Адемов, тъй като господин Цеков го няма: много Ви моля, господин Адемов, нека да бъдем хора, които оценяват усилията на отделния човек, на цялата държава да влага средства в образованието и квалификацията, и да оттеглите предложението си.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Кое предложение?
Росица Тоткова: По т. 1 – т.е. подходящата работа да бъде определена по начина, по който е определена в т. 4 от досега действащия закон. Да отпадне това, че след 12 месеца подходяща работа ще бъде само тази работа, която се предлага на лицето и съответства на неговото здравословно състояние. Нека критериите да си бъдат образование и квалификация.
Отново ще повторя, тук не става въпрос за тази програма, за която толкова често вече сме говорили. Тя се урежда по друг ред и е за хора, които получават средства от държавата. А тези хора не получават средства от държавата.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Понеже програмите са със срок 12 месеца. Затова става въпрос.
Росица Тоткова: Не става въпрос изобщо за това. Става въпрос, че на основание на това предложение, което Вие правите, ако на един икономист му предложите утре да мете улиците и той откаже, вие ще го лишите от регистрация. Ерго, ще го лишите от това Бюрото по труда да посредничи за това той да си намери подходяща работа. (Неразбираема реплика.)
Моля Ви се, как да не сме го приели! Аз знам какво има в чл. 20. Въпросът е, че след като сега правите промяна в т. 4, Вие всъщност достигате дотам. Тоест, Вие сте на същото мнение. Аз знам това, но просто Ви моля да го кажете от трибуната.
Искам да Ви прочета нещо, което е от изказване на вицепремиера и министър на труда и социалната политика пред посланиците на страните-членки и страните - кандидат-членки за Европейския съюз, представители на международни институции и социални партньори, което е публикувано вчера на страницата на Министерството на труда и социалната политика.
В него се казва следното:
“Целта на правителството е чрез съгласуване на политиките – социална, икономическа и финансова, чувствително да се повиши заетостта в България през тази и следващата година. Големият ни проблем е ниското ниво на образованост и квалификация на безработните. През 2003 г. ние ще поставим нов акцент в политиката си по заетостта, а именно курсовете за квалификация и преквалификация, включително чрез обучение на работното място.”
Оценявам изключително точното и ясно формулиране на целта, която има огромно място в това хората да имат възможност за конкуренция на пазара на труда. Но аз си задавам въпрос: защо трябва да харчим пари за квалификация, когато утре тези хора ще ги принуждаваме да отиват на работно място, което няма нищо общо с тяхната квалификация? Или отново само ще изхарчим средства на данъкоплатците и по този начин няма да постигнем нужния резултат?
Господин Адемов, обръщам се към Вас с молба да оттеглите т. 1 на § 57. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Адемов, заповядайте, за да внесете яснота.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Господин председател, няма никакъв проблем. Аз не знам защо госпожа Тоткова по този начин разтълкува предложението, но единственият проблем е да се съобразим със срока от 12 месеца, който го има в целия закон. Затова става въпрос. За нищо друго.
А иначе за подходяща работа – това, което го казвате, в досегашния текст… Няма никакви проблеми да оттеглим предложението, но става въпрос за 12-те месеца.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Ама, след това Вие въвеждате…
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Програмите са за 12 и за 6 месеца. Унифицирани са всички срокове в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За реплика – госпожа Тоткова. Трябва все пак да има яснота какво точно е съдържанието на текста.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз се радвам, че мислим еднакво, само че се разбираме различно.
Значи този текст всъщност означава, господин Адемов, че на едно безработно лице може да му бъде прекратена регистрацията след 12 месеца. Не след участие в програма с 12 месеца, а след 12 месеца! Ако на него му бъде предложена работа, която съответства на здравословното му състояние, но не съответства на образованието и квалификацията, може да му бъде прекратена регистрацията в Бюрото по труда. И за държавата той става човек, който вече е зает и който ще го водим по някакви статистики.
Мисля си, че не можем да задължаваме хората да работят такава работа, каквато Бюрото по труда е преценило. Ако този човек обаче е включен в социалната мрежа и получава някакви средства от социалното подпомагане или от така наречения социален бюджет, да, аз съм съгласна. След като човекът е достигнал до там, че не може с помощта на семейството си да се изхранва сам и отива в “Социални грижи”, така както е отишъл в “Социални грижи”, така се върши и друга работа. Но тук не става въпрос за тези хора.
Тази програма е уредена на друго място и аз специално за трети път го казвам – това няма да навреди на хората. Аз я подкрепям тази програма. Но когато става дума за другия случай, извън тези 100 хил. души, ние не можем да ги задължаваме. Един професор не можем да го накараме да стане портиер!
Сутринта ние говорихме за достойнството на институцията. Но тя не е само президентът, вицепрезидентът, нито народният представител. Хората също имат достойнство и ние трябва да уважаваме това достойнство!
И аз искам не със силови мерки в закона да ги правим безработни – регистрирани или нерегистрирани. Искам да им дадем възможност Бюрото по труда, на което се възлагат нови надежди, защото мога да ви прочета и други пасажи от това изказване, да си изпълнява задълженията и да се стреми на човека да му се даде възможност да работи работа, за която той е квалифициран, още повече че ние ще харчим пари за квалификация, което е добре, и аз приветствам това като политика на правителството. Но тук трябва да имаме и реализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Виждам, че сте доста свързана с проблемите и затова Ви дадох възможност да си довършите мисълта.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Господин председател, това е един законопроект, в който бяха приети толкова предложения на колегите от опозицията, естествено, че те бяха градивни предложения и затова бяха приети, колкото не са приемани във всички социални закони от Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание. Направил съм си специално труда да прочета тези предложения.
Но това не означава, че е единственият аргумент да приема това предложение, за което пледира сега госпожа Тоткова. Действително в него има логика и аз оттеглям това предложение по т. 1 от Допълнителната разпоредба,… (Росица Тоткова ръкопляска от място: “Браво!”.) …не за да ми ръкопляскате, а за да се възползвам от възможността още веднъж да благодаря на всички колеги от комисията, които участваха активно в подготовката на този изключително важен и тежък законопроект, от една страна, а, от друга страна, искам да благодаря и на вносителите, ако ми позволите, господин председател, и на Консултативния съвет по законодателство, и на всички експерти към комисията, които помогнаха да приключим с този толкова важен за България закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Адемов.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 49 и 50 по номерацията на вносителя като се има предвид оттеглянето на т. 1, което заяви д-р Адемов.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно. Благодаря ви.
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, едно процедурно предложение, което пропуснах да направя при гласуването на предходния закон. Моля срокът за предложения между първо и второ четене по Закона за уреждане на някои права на лицата – бивши президенти на Република България, да бъде общо 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – срокът за предложения между двете четения по приетия законопроект да бъде 14 дни.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Срокът е 14 дни.


Преминаваме към следващата точка по дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” от Министерството на транспорта и съобщенията, госпожа Стана Христова – изпълнителен директор на “Български пощи” ЕАД, и господин Олег Златарски – директор на Дирекция “Пощенска политика”, като представители на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли противни предложения? Не виждам.
Моля ви, гласувайте процедурното предложение за допускане на тези лица в залата.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят споменатите лица в залата.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
За по-голяма ефективност ще предложа законопроектът да бъде гласуван по групи текстове, тъй като това е един законопроект, по който са приети всички предложения на народни представители с изключение на едно.
Ако разрешите, моля да докладвам от § 1 до § 20, по които всички предложения са приети.
“Доклад относно законопроект № 302-01-04, внесен от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г.)”
По § 1 има предложение на народния представител Иван Иванов - § 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага текстът на § 1 да се замени със следния текст:
“§ 1. В чл. 3, т. 1 думата “доставка” се заменя с “доставяне”.”
По § 2 предложението на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 6, ал. 2 след думата “секограми” се добавя “пряка пощенска реклама”.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа със следното съдържание:
“§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Секторната пощенска политика се актуализира на всеки 4 години или на по-кратки периоди, като актуализацията се извършва по реда на приемането й.”
По § 4 има предложение на народния представител Любен Петров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Исмет Саралийски, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Иван Иванов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 4 да придобие следната подобрена редакция:
“§ 4. Член 11 се изменя така:
“чл. 11.(1) Специална куриерска служба организира и извършва приемането, пренасянето и доставката на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация на органите на държавната власт и на местното самоуправление, както и на физически и юридически лица, получили разрешение за достъп до класифицирана информация и удостоверения за сигурност съгласно Закона за защита на класифицираната информация и правилника за прилагането му.
(2) Специалната куриерска служба е структура към министъра на транспорта и съобщенията.
(3) Организацията, структурата и функциите на специалната куриерска служба се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.”

По § 5 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 5 да придобие следната подобрена редакция:
“§ 5. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с компетентните органи определя условията и реда за използване на пощенските мрежи и извършване на пощенските услуги при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим “Военно положение”, режим “Положение на война” или режим “Извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
(2) Пощенските оператори оказват съдействие за осигуряване на пощенски услуги при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим “Военно положение”, режим “Положение на война” или режим “Извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
(3) Задълженията на пощенските оператори, изискванията и ограниченията, свързани със сигурността и отбраната на страната, както и при кризи от невоенен характер се определят в индивидуалните лицензии.”
По § 6 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 6 да придобие следната редакция:
“§ 6. Създава се чл. 13а:
“Чл. 13а. Преди издаване на наредбите по чл. 14 и чл. 76 министърът на транспорта и съобщенията публикува съобщение за разработените проекти в един национален ежедневник и публикува текста на разработените проекти в страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет. В срок 14 дни от датата на съобщението заинтересуваните лица могат да представят писмени становища по проектите. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и ги приема или мотивира решението си за неприемането им и го публикува в страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет.”
По § 7 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
И предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 7 да придобие следното съдържание:
“§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думите “предвидени в този закон” се заличават, а след думите “министъра на транспорта и съобщенията” се поставя запетая и се добавя “в предвидените от закона случаи”;
б) създават се точки 11, 12, 13, 14 и 15:
“11. разработва и приема критерии за определяне на трудна достъпност на районите в страната и селищата в тях;
12. разработва, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията, методика за доказване на дефицита от изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия. Методиката се приема от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията;
13. разработва и приема нормативи за определяне гъстотата на местата за достъп до пощенски мрежи, предназначени за предоставяне на универсалната пощенска услуга, така че да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите;
14. разработва методика за определяне достъпността на цената на универсалната пощенска услуга. Методиката се приема от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията;
15. съгласува цените на универсалната пощенска услуга, извършвана от пощенските оператори.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Комисията публикува решенията по ал. 1, точки 7, 8, 9, 11, 12 и 13 в информационния си бюлетин и в Интернет-страницата си.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в т. 4 от нея след думите “пощенска услуга” се добавя “и ефикасността на обслужване”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
По § 8 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 8 да придобие следната редакция:
“§ 8. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно изготвя и изпраща не по-късно от 30 юни на следващата година до Народното събрание, президента и Министерския съвет доклад за своята дейност в областта на пощенските услуги, който задължително съдържа:
1. анализ на предоставяната универсална пощенска услуга с оценка на качеството и ефикасността на предоставянето й, в състояние на резервирания сектор;
2. анализ и перспектива на развитие на пазара на пощенските услуги.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията публикува доклада по ал. 1 в информационния си бюлетин и в страницата си в Интернет.”
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 9. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. Пощенските оператори извършват пощенски услуги по този закон въз основа на:
1. индивидуална лицензия – за универсалната пощенска услуга или за част от нея;
2. регистрация – за неуниверсални пощенски услуги.”
По § 10 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Иван Иванов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 10 да придобие следната редакция:
“§ 10. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите “уреждащи сигурността на пощенските пратки” се заменят с “за пощенската сигурност”.
2. Точка 4 се изменя така:
“4. спазват изискванията за защита на класифицираната информация;”.
3. Създава се т. 7:
“7. спазват изискванията за опазване на околната среда, живота и здравето на хората.”
По § 11 има предложение, което е оттеглено от вносителите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 със следното съдържание:
“§ 11. В чл. 23 се създават алинеи 3, 4, 5 и 6:
“(3) При приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки от оператори, сключили договор за взаимен достъп до мрежите си, всеки от операторите носи отговорност пред другия оператор за извършването на услугата само за своята част от приемането, пренасянето и доставката на пратката.
(4) Пощенските оператори, предоставящи пощенски услуги чрез договор за взаимен достъп до мрежата си, отговарят солидарно пред потребителите за вредите или щетите, настъпили при приемането, пренасянето и доставката на пощенските пратки.
(5) В случай, че операторите по ал. 1 не постигнат съгласие за сключване на договор за взаимен достъп, всеки от тях може не по-рано от два месеца и не по-късно от три месеца от датата на предложението за сключване на договора да отправи искане пред Комисията за регулиране на съобщенията. Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение дава становище на операторите за условията и реда за взаимния достъп.
(6) Решението по ал. 5 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.”
По § 12 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 12 да придобие следното съдържание:
“§ 12. Създава се чл. 23а:
“Чл. 23а. (1) Пощенските оператори, задължени да извършват универсалната пощенска услуга или част от нея чрез организирана и управлявана от тях пощенска мрежа, получават компенсация от държавния бюджет за доказан от тях пред Комисията за регулиране на съобщенията и утвърден от нея дефицит от изпълнението на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия, при спазване на методиката по чл. 15, ал.1 т. 12 и аналитичното счетоводно отчитане на универсалната пощенска услуга.
(2) Размерът на средствата за компенсиране по ал. 1 се определя по реда на чл. 29 и чл. 29а и съгласно методиката по чл. 15, ал. 1, т. 12.
(3) Пощенските оператори по ал. 1 организират и осъществяват счетоводното отчитане както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за:
1. универсалната пощенска услуга;
2. неуниверсалните пощенски услуги в случай, че извършват такива;
3. други търговски дейности.”
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
“§ 13. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Основният пощенски оператор получава компенсация от държавния бюджет за доказани от него пред Комисията за регулиране на съобщенията и утвърден от нея дефицит от изпълнението на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия, при спазване на методиката по чл. 15, ал.1, т. 12 и аналитичното счетоводно отчитане на универсалната пощенска услуга.”
2. В ал. 2 думите “намалените преходи” се заменят с “доказания дефицит”.”
По § 14 има предложение, което е оттеглено.
Комисията предлага § 14 да придобие следното съдържание:
"§ 14. Създава се чл. 29а:
"Чл. 29а. (1) Основният пощенски оператор представя пред Комисията за регулиране на съобщенията заявление за компенсиране на дефицита от изпълнението на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия за следващата календарна година не по-късно от 30 юни на текущата година.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа размера на очаквания дефицит, който се определя въз основа на обемите, приходите и разходите по видове услуги и общо от осъществяване на универсалната пощенска услуга, съобразно методиката по чл. 15, ал. 1, т. 12.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска допълнително информация и/или доказателства от заявителя.
(4) В срок 7 дни от искането по ал. 3 заявителят представя изисканите допълнително информация и/или доказателства.
(5) В срок 45 дни от представяне на заявлението и доказателствата Комисията за регулиране на съобщенията се произнася с решение, с което утвърждава доказания дефицит. За решението заявителят се уведомява писмено.
(6) Решението по ал. 5, заедно с преписката към него, се изпраща в 7-дневен срок на министъра на финансите с искане за включване на размера на утвърдения дефицит в Закона за държавния бюджет за следващата година.
(7) Министърът на финансите внася заявлението по ал. 1, преписката по него, решението по ал. 5 и своето становище в Комисията за защита на конкуренцията като уведомление по чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните помощи, в срок не по-късно от 15 септември на текущата година.
(8) След решението на Комисията за защита на конкуренцията по ал. 7, с което тя разрешава предоставянето на държавната помощ, министърът на финансите включва размера на утвърдения дефицит от предоставянето на универсалната пощенска услуга в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Мирчев, предлагам Ви да спрем дотук и да подложим на гласуване текстовете до § 14 включително, а утре да продължим със закона по-нататък. Нали сте съгласни с това?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да. Аз ви казах, че всички предложения на всички народни представители по този закон са приети с изключение на едно, което ще докладвам отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Подлагам на второ гласуване от § 1 до § 14 включително, така както бяха докладвани от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети на второ гласуване.

Преминавам към съобщенията за парламентарен контрол на 7 март 2003 година:
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев от народните представители Марина Дикова и Снежана Гроздилова и Георги Панев и на питане от народните представители Иво Цанев, Теодора Константинова – Гайдова и Димитър Абаджиев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ваня Цветкова и Стефан Данаилов и на три питания от народните представители Тошо Пейков, Христо Кирчев, и Димитър Дъбов и Кръстьо Петков.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Янаки Стоилов, Тома Томов и Кръстьо Петков и Емилия Масларова и на питане от народния представител Янаки Стоилов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Евдокия Манева, Панайот Ляков и Асен Гагаузов и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Панев и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Евгени Чачев.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Министър Неждет Моллов ще отговори на питане от народния представител Радослав Илиевски.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
министърът на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос на народния представител Анели Чобанова;
министърът на културата Божидар Абрашев – на питане от народния представител Кина Андреева;
министърът на външните работи Соломон Паси – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Кръстьо Петков;
министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос на народния представител Стойко Танков и на питане от народните представители Кръстьо Петков и Николай Камов;
министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Стойко Танков;
министърът на здравеопазването Божидар Финков – на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Стойчо Кацаров и Димитър Игнатов, Борислав Китов и Стойчо Кацаров.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на здравеопазването Божидар Финков.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов



Секретари:

Ралица Агайн

Наим Наим