Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-07

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи  
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов


ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Откривам заседанието.

Днес е 7 март, петък, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера стигнахме до стр. 13 – създаването на нов § 14а. Тъй като от § 14а до § 34 всички предложения са приети, ще Ви помоля, господин председател, да прочета целия текст, за да може по-ефективно да протече гласуването и да икономисаме време, както процедирахме вчера.
Има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски за създаване на нов § 14а.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане нов § 15 със следното съдържание:
“§ 15. В чл. 32 след думата “услуга”, се добавят “е услуга, която”.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски по стария § 15 и предлага § 15 да стане § 16, като придобие следното съдържание:
“§ 16. В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. При обстоятелствата по чл. 12, ал. 2.
2. В т. 2 думите “основния пощенски оператор” се заменят с “пощенските оператори, извършващи универсална пощенска услуга”.”
По § 16 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията, и предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 16, който става § 17:
“§ 17. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Универсалната пощенска услуга включва следните услуги:
1. приемане, пренасяне и доставка на вътрешни и международни пощенски пратки, както следва:
а) кореспондентски пратки – до 2 кг;
б) малки пакети – до 2 кг;
в) пряка пощенска реклама – до 2 кг;
г) печатни произведения – до 5 кг;
д) секограми – до 7 кг;
2. приемане, пренасяне и доставка на вътрешни и международни пощенски колети до 10 кг;
3. пощенски парични преводи;
4. допълнителни услуги “препоръка” и “обявена стойност”.”
2. В ал. 2 думите “т. 1, буква “д” се заменят с “т. 2”.
3. В ал. 3 думите “букви “а”, “б”, “в” и “г” се заменят с букви “а”, “б”, “г” и “д”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18:
“§ 18. В чл. 35 след думите “т. 1” се добавя “и 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19:
“§ 19. В чл. 36, ал. 1 след думите “т. 1” се добавя “и 2”.”
Има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски за създаване на нов § 18а.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 20:
“§ 20. В чл. 40 думата “страната” се заменя с “цялата страна”.”
По § 19 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
“§ 21. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “заявление” се добавя “по образец”.
2. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
“1. заверени копия на съдебните решения по фирменото дело на заявителя;”.
б) в т. 2 пред думата “удостоверение” се добавя “съдебно”;
3. Създават се т. 7, 8 и 9:
“7. документи, издадени от съответните компетентни органи, за обстоятелствата по чл. 47, ал. 2, т. 4, букви “а”, “б” и “г”;
8. декларация за обстоятелството по чл. 47, ал. 2, т. 4, буква “в”;
9. документ за платена такса за разглеждане на заявлението в размер, определен с тарифата по чл. 63.”
4. Алинея 4 се отменя.”
По § 20 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 20 да стане § 22 със следната подобрена редакция:
“§ 22. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “комисията” се добавя “по чл. 44, ал. 1”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Ако комисията по чл. 44, ал. 1 констатира пропуски и недостатъци спрямо изискванията по чл. 43, тя уведомява заявителя с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) и му дава 10-дневен срок за отстраняването им, считано от датата на получаване на уведомлението.”
По § 21 комисията подкрепя предложението на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, и на народния представител Иван Иванов и предлага следната подобрена редакция на § 21, който става § 23:
“§ 23. Член 46 се изменя така:
“Чл. 46. В срок до 2 месеца от подаване на заявлението по чл. 43 комисията по чл. 44, ал. 1 проучва представената технология за предоставяне на универсалната пощенска услуга, схемата за броя и разположението на местата за достъп до пощенската мрежа и доказателствата за финансови възможности и предлага на Комисията за регулиране на съобщенията да издаде или да откаже издаването на лицензия.”
По § 22 има предложения на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, приети от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 22, който става § 24, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 24. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Комисията за регулиране на съобщенията в срок 14 дни от предложението на комисията по чл. 44, ал. 1 с решение издава или отказва да издаде лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга и в срок 3 дни от приемане на решението уведомява заявителя с писмо с известие за доставяне (обратна разписка), като в случай на отказ в срок 7 дни от приемане на решението му изпраща и копие от решението.”
2. В ал. 2:
а) думите “може да откаже” се заменят с “отказва”;
б) думата “кандидата” се заменя със “заявителя”;
в) в т. 3 след думата “услуга” се добавя “и/или приложената схема не съдържа местата за достъп до пощенската мрежа, които по брой и гъстота да отговарят на нуждите на потребителите съгласно нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 13”;
г) създава се т. 4:
“4. заявителят:
а) е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
б) се намира в ликвидация;
в) е лишен от правото да упражнява търговска дейност – за управителите или за членовете на управителните органи на заявителя;
г) има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.”
По § 23 има предложение на народния представител Иван Иванов, което впоследствие беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на § 23, който става § 25:
“§ 25. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Лицензиран оператор, който иска да прехвърли издадената му лицензия на трето лице, подава заявление до Комисията за регулиране на съобщенията. Към заявлението се прилага декларация от третото лице, с която то изразява съгласие за прехвърляне на лицензията. Към декларацията третото лице прилага документите по чл. 43, ал. 2.”
По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 26:
“§ 26. В чл. 49 ал. 2 се изменя така:
“(2) Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение отказва да прехвърли лицензията на трето лице в случаите по чл. 45, ал. 4 и чл. 47, ал. 2. Копия на решението се изпращат с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) на лицензирания и на третото лице в срок 3 дни от приемане на решението.”
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 27:
“§ 27. В чл. 51 пред думата “бюлетин” се добавя “информационния си”.”
По § 26 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията предлага текста на вносителя за § 26, който става § 28, със следното съдържание:
“§ 28. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея изречение второ се заличава.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
“(2) Срокът може да бъде продължен по искане на лицензирания от Комисията за регулиране на съобщенията, когато:
1. лицензираният отговаря на изискванията на действащото законодателство, включително изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната;
2. за срока на издадената лицензия на лицензирания не е отправяно писмено предупреждение за отнемане на лицензията;
3. за лицензирания не са налице обстоятелствата по чл. 47, ал. 2, т. 4.
(3) Общата продължителност на срока на лицензията не може да бъде повече от 35 години.
(4) След изтичане на общата продължителност на срока при кандидатстване за нова лицензия при равни други условия се предпочита лицето по ал. 2.”
По § 27 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 27 да стане § 29 със следната подобрена редакция:
“§ 29. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. изпълнение на нормативите за качество на услугата и ефикасността на обслужване;”.
2. В т. 5 след думата “среда” се поставя запетая и се добавя “живота и здравето на хората”.
3. В т. 12 думите “универсални пощенски услуги” се заменят с “универсална пощенска услуга”.
4. Създава се нова т. 13:
“13. задължително водене на аналитична и отделна счетоводна отчетност за универсалната пощенска услуга и конкретизиране на начина за доказване на дефицита от извършване на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия;”.
5. Досегашната т. 13 става т. 14 и се изменя така:
“14. изпълнения на задачи или ограничения за извършване на пощенски услуги при обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;”.
6. Досегашните точки 14, 15, 16 и 17 стават съответно точки 15, 16, 17 и 18.
7. Създава се т. 19:
“19. начална дата на извършване на универсалната пощенска услуга по лицензията.”
По § 28 народният представител Иван Иванов оттегли предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30:
“§ 30. В чл. 54 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите “и съгласувани” се заличават.
2. Точка 4 се изменя така:
“4. използване на пощенски марки за предплащане на определени пощенски услуги.”
По § 29 комисията приема текста на вносителя, който става § 31:
“§ 31. В чл. 55, ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;”.
По § 30 има предложение на народния представител Иван Иванов, което беше оттеглено.
Комисията предлага § 30, който става § 32, да придобие следната редакция:
“§ 32. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “три месеца” се заменят с “един месец”.
2. В ал. 2 след думата “услуга” се добавя “и/или да иска да му бъде прехвърлена лицензия”.”
По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 33, със следното съдържание:
“§ 33. В чл. 58 след думите “чл. 55, ал. 1” се поставя запетая и се добавя “чл. 56”.”
По § 32 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 32, който става § 34, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 34. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
“1. В ал. 1 след думата “заявление” се добавя “по образец”.
2. В ал. 2 се създават точки 4 и 5:
“4. документ за платена такса за разглеждане на заявлението за регистрация в размер, определен в тарифата по чл. 63;
5. документ за платена такса за регистрация; Таксата за регистрация се връща на заявителя в срок 3 дни от влизането в сила на решение на Комисията за регулиране на съобщенията, с което се отказва регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги;”
3. Алинея 3 и 4 се изменят така:
“(3) За разглеждане на постъпили заявления за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги, Комисията за регулиране на съобщенията в срок 7 дни от постъпване на заявлението назначава 3-членна специализирана комисия от администрацията си в състав двама специалисти по пощенски услуги и правоспособен юрист и определя двама резервни членове, от които един правоспособен юрист и един специалист по пощенски услуги, които при отсъствие на редовните членове ще ги заместват.
(4) Заседанията на специализираната комисия по ал. 3 са редовни, когато в тях участват всички членове.”

4. Създават се алинеи 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12:
"(5) Специализираната комисия по ал. 3 разглежда всяко заявление и приложенията към него в срок 15 дни от датата на подаването им.
(6) Когато специализираната комисия по ал. 3 констатира пропуски и недостатъци спрямо изискванията по ал. 1 и 2, тя уведомява заявителя с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) и му дава срок 5 дни за отстраняването им, считано от датата на получаване на уведомлението.
(7) В срок до 30 дни от подаване на заявлението по ал. 1 специализираната комисия по ал. 3 предлага на Комисията за регулиране на съобщенията да приеме решение за регистрация или за отказ за регистрация на заявителя.
(8) Комисията за регулиране на съобщенията в срок 7 дни от предложението по ал. 7 приема решение за регистрация или за отказ от регистрация на заявителя и в срок 3 дни от приемане на решението уведомява заявителя с писмо с известие за доставяне (обратна разписка), като в случай на отказ в срок 7 дни от приемане на решението му изпраща и копие от решението.
(9) Комисията за регулиране на съобщенията вписва незабавно решението за регистрация по ал. 8 в регистъра по ал. 12.
(10) За регистрацията Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверение в срок 7 дни от вписването по ал. 9, в което се посочват услугата или услугите, които пощенските оператори ще извършват.
(11) Правата за извършване на неуниверсални пощенски услуги възникват от момента на вписване на решението по ал. 8 в регистъра по ал. 12.
(12) Регистрираните лица се вписват в специален публичен регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги, който се публикува в страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в Интернет."
По § 33 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията, и предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 33, който става § 35, да придобие следната редакция:
"§ 35. Създава се чл. 59а:
"Чл. 59а. (1) Комисията за регулиране на съобщенията отказва с мотивирано решение регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги, когато:
1. заявителят не е отстранил допуснатите пропуски и недостатъци в срока по чл. 59, ал. 6;
2. регистрацията по чл. 59, ал. 8 е заличена на основание чл. 61, ал. 1, т. 4 и 5 и от заличаването не е изтекъл срок по-малък от 9 месеца.
(2) В срок 7 дни от приемане на решението по ал. 1, Комисията за регулиране на съобщенията изпраща копие от него на заявителя с писмо с известие за доставяне (обратна разписка).
(3) Решението по ал. 1 може да се обжалва пред Върховния административен съд."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36 със следното съдържание:
"§ 36. Създава се чл. 59б:
"Чл. 59б. (1) Когато настъпи промяна в данните по чл. 59, ал. 1, пощенският оператор в срок 10 дни уведомява Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията в срок 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 1 издава ново удостоверение за регистрация на оператора, в което отразява настъпилите промени.
(3) Операторът заплаща такса за издаване на удостоверението по ал. 2 в размер, определен с тарифата по чл. 63, но не по-голям от размера на таксата за разглеждане на заявлението за регистрация на неуниверсални пощенски услуги по чл. 59, ал. 2, т. 4.
(4) Условията по ал. 1, 2 и 3 се прилагат и в случай че пощенският оператор иска изменение и/или допълнение на извършваните от него по регистрацията пощенски услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте доклада на председателя на комисията със съответните предложения за изменение и допълнение, които в повечето случаи бяха приети от комисията. Чухте текстовете от §14а до § 34 включително.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете в новата им редакция от § 14а до § 34 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма въздържал се 1.
Параграфите са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 35 от текста на вносителя има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев по § 35, което не е подкрепено от комисията:
"В чл. 60 се създава нова т. 7:
"7. изпълнения на задачи или ограничения за извършване на пощенски услуги при обстоятелствата по чл. 12, ал. 2".
Комисията предлага § 35, който става § 37, да придобие следната редакция:
"§ 37. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя "живота и здравето на хората".
2. Създава се нова т. 7:
"7. да съдействат при осигуряване на пощенските услуги при настъпване на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви много, господин Мирчев.
Господин Мутафчиев го няма, но чухте неговото предложение, прочетено от председателя на комисията. Комисията не подкрепя предложението на народния представител Петър Мутафчиев, затова ще го поставя на гласуване.
Гласуваме текста, предложен от народния представител Петър Мутафчиев по § 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 26, против 74, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Петър Мутафчиев не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 35, както беше прочетена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 7.
Текстът на § 35 в новата му редакция е приет на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще ви предложа в пакет текстовете от § 36 до § 44, тъй като всички предложения по текстовете са приети. Това, което гласувахме, беше единственото неприето предложение по този законопроект.
Комисията предлага § 36, който става § 38, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 38. В чл. 61, ал. 1, думите “ал. 3” се заменят с “ал. 8”.”
По § 37 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията предлага текстът на вносителя за § 37, който става § 39 със следното съдържание:
“§ 39. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “регистриране” се заменя с “регистрация” и след нея се добавя “се събират от Комисията за регулиране на съобщенията и”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата по ал. 1, които постъпват в бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, се разходват от Агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии” за финансиране на: пощенски и далекосъобщителни проекти; научни изследвания и маркетингови дейности за целите на пощенските и далекосъобщителните услуги; проекти, свързани със сигурността и отбраната на страната в областта на пощенските и далекосъобщителните услуги; проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на пощенските и далекосъобщителните услуги, както и други разходи, свързани с организацията и реализирането на пощенските и далекосъобщителните проекти”.”
По § 38 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 38, който става § 40, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 40. Член 65 се изменя така:
“Чл. 65. (1) Цените на пощенските услуги се определят от пощенските оператори, съобразно търсенето и предлагането на пазара, с изключение на цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга.
(2) Цените на пощенските услуги, включени в универсалната пощенска услуга, се определят от пощенските оператори, съобразно методиката по чл. 15, ал. 1, т. 14 и при спазване изискванията на наредбата по чл. 66, ал. 1.
(3) Операторите на универсална пощенска услуга предоставят цените по ал. 2 на Комисията за регулиране на съобщенията за съгласуване в срок 30 дни преди влизането им в сила.
(4) Операторите на неуниверсални пощенски услуги предоставят цените по ал. 1 на Комисията за регулиране на съобщенията за сведение в срок 30 дни преди влизането им в сила.
(5) Комисията за регулиране на съобщенията с решение задължава пощенските оператори на универсална пощенска услуга да променят цените по ал. 2, в случай, че те не отговарят на изискванията на методиката по чл. 15, ал. 1, т. 14 и/или при тяхното определяне не са спазени изискванията на наредбата по чл. 66, ал. 1.
(6) Решението по ал. 5 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд”.”
По § 39 на вносителя комисията подкрепя текста, който става § 41:
“§ 41. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “извършвани от основния пощенски оператор” се заличават.
2. В ал. 3 думите “основният пощенски оператор може да договаря” се заменят с “операторите на универсална пощенска услуга могат да договарят” и накрая се поставя запетая и се добавя “при спазване на принципите на публичност и равнопоставеност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 42:
“§ 42. Член 67 се отменя.”
Параграф 41 е подкрепен от комисията и става § 43:
“§ 43. Член 70 се изменя така:
“Чл. 70. (1) Пощенската марка се използва като знак за платена цена за пощенски услуги, извършвани от основния пощенски оператор.
(2) Основният пощенски оператор определя видовете услуги, които се заплащат чрез пощенски марки и уведомява за това Комисията за регулиране на съобщенията”.”
Параграф 42 на вносителя е подкрепен от комисията и става § 44:
“§ 44. В чл. 73 думите “универсалната пощенска услуга, извършвана” се заменят с “пощенските услуги, извършвани”.”
По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 45:
“§ 45. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В срок 7 дни от издаването на заповедта по ал. 1 министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице уведомява Комисията за регулиране на съобщенията за пускането и изваждането от употреба на пощенски марки и пощенски продукти”.”
По § 44 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 44, който става § 46, да придобие следната редакция:
“§ 46. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думата “регистрират” се добавя “в специален регистър на отпечатъците на пощенските оператори на универсална пощенска услуга”.
2. В ал. 4 думите “основния пощенски оператор” се заменят с “пощенски оператори на универсална пощенска услуга”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 47 със следното съдържание:
“§ 47. В чл. 80, ал. 1 след думите “пощенски услуги” се добавят “от обхвата на универсалната пощенска услуга”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, чухте доклада на председателя по новата редакция на текстовете от § 35 до новия § 47.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете в новата им редакция от § 35 до § 47, включително.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на параграфи от 34 до 47, включително, съгласно новата номерация, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият пакет от съгласувани текстове е от § 45 до § 53, т.е. до Преходните и заключителни разпоредби, които ще ги оставя в отделна група текстове.
По § 45 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 48:
“§ 48. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “съгласно чл. 15, т. 4” се заменят с “определени с решението по чл. 15, т. 8”.
2. В ал. 2 думите “размерите на” се заличават.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се обявяват от пощенските оператори на публични и достъпни места в техните пощенски служби”.”
Текстът на § 46 е подкрепен от комисията и става § 49:
“§ 49. В чл. 86, ал. 4 след думата “отхвърлена” се добавя “изцяло или частично”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50:
“§ 50. Член 97 се отменя”.
Текстът на § 48 е подкрепен от комисията и става § 51:
“§ 51. В чл. 98 думите “и чл. 97, ал. 1” се заличават”.
Параграф 49 е подкрепен от комисията и става § 52:
“§ 52. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “доставяне” се заменя с “доставка”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Пощенски оператор, който с цел препращане на приети от него пощенски пратки ползва без договор по чл. 23 пощенската мрежа на пощенския оператор, предоставящ универсална пощенска услуга, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.”
Има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски за създаване на нов § 49а.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 53:
“§ 53. В чл. 104 думите “основния пощенски оператор” се заменят с “пощенските оператори”.”
По § 50 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 50, който става § 54:
“§ 54. Създава се чл. 105а:
“Чл. 105а. Пощенски оператор на универсална пощенска услуга, който не изпълни влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 23, ал. 5, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.”
Параграф 51, подкрепен от комисията, става § 55:
“§ 55. Създава се чл. 105б:
“Чл. 105б. За нарушение по този закон, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 50 до 500 лева.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 56:
“§ 56. В чл. 106 числото “105” се заменя със “105б”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57:
“§ 57. Създава се чл. 106а:
“Чл. 106а. (1) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила наказателни постановления постъпват по банковата сметка на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Двадесет на сто от наложените глоби и имуществени санкции, предвидени в тази глава, остават в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Осемдесет на сто от наложените глоби и имуществени санкции се превеждат в приход на републиканския бюджет.
(4) В наказателното постановление председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице определя срока за доброволно изпълнение.
(5) Несъбраните по реда на ал. 4 глоби и имуществени санкции подлежат на събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
По § 54 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Петър Мутафчиев, подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 54, който става § 58, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 58. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 в скобите след думата “писмо” се добавя “и пощенски карти”.
2. В т. 9 след думите “за изпращане” се добавя “чрез оператор на универсална пощенска услуга”.
3. Точка 18 се изменя така:
“18. “Куриерска услуга” е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Куриерската услуга гарантира освен по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставка на пратките лично на получателя и предоставянето на всички или някои от следните допълнителни услуги:
а) събиране от адреса на подателя;
б) доставка до определена дата;
в) възможност за смяна на направлението и получателя в движение;
г) уведомяване на подателя за получаването на пратката;
д) контролирано наблюдение и проследяване на пратките;
е) персонални услуги на потребителите и извършване на услугата “a la carte” (по избор) по необходимия начин и в необходимото време (“при поискване” и “по договор”).”
4. Създават се точки 22, 23 и 24:
“22. “Пряка пощенска реклама” е пощенска пратка, съдържаща съобщение, което цели единствено реклама или маркетинг. Съдържанието на съобщението е идентично с изключение на името, адреса и идентификационния номер на получателя, както и на други променливи данни, неизменящи естеството на съобщението. Съобщението се изпраща до значителен брой лица и се доставя на адреса, посочен от подателя върху самата пратка или върху нейната опаковка. Сметки, фактури, финансови извлечения и други несходни съобщения не се считат за пряка пощенска реклама. Пощенска пратка, която в една и съща опаковка включва пряка пощенска реклама и други пратки, не се счита за пряка пощенска реклама.
23. “Пощенска сигурност” е съвкупност от мерки и действия за охрана и опазване на пощенските пратки, паричните средства, имуществото на операторите, живота и здравето на служителите и потребители, гарантиране тайната на кореспонденцията и за съдействие за разкриване на нарушения, извършвани срещу или чрез пощенската мрежа. Тези мерки се осъществяват чрез съответните технически средства и квалифициран персонал.
24. “Криза от невоенен характер” е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешката дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му, която не включва кризите, изискващи въвеждането на режим “Военно положение” или режим “Положение на война”, съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.”
По § 55 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 55, който става § 59 да придобие следната редакция:
“§ 59. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
I. В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “2002” се заменя с “2005”, думите “универсалните пощенски услуги” се заменят с “универсалната пощенска услуга”, думата “пощенската” се заменя с “пощенска”, а думите “на основния пощенски оператор “Български пощи” – ЕАД” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Държавата предоставя изпълнението на услугите по ал. 1 с лицензия, издадена на “Български пощи” – ЕАД.”
3. Досегашните алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 3, 4, 5, 6 и 7.
II. В § 10 числото “2002” се заменя с “2005”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, чухме текстовете на параграфи от 45 до 55 включително в тяхната нова редакция.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете в новата им редакция от § 45 до § 55 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Текстовете от § 45 до § 55 в новата им редакция са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 56 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 60:
“§ 60. Предвидените в чл. 11, ал. 3, в чл. 15, ал. 1, точки 11, 12, 13 и 14 актове се приемат в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон.”
По § 57 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 57 на вносителя да отпадне.
По § 58 има предложение на народния представител Любен Петров, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Исмет Саралийски, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 58, който става § 61, да придобие следната редакция:
“§ 61. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 29 от 1998 г.; изм. и доп. бр. 70, 73 и 152 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., изм. и доп. бр. 17 от 2003 г.) в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби думите “Специалната куриерска служба при Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят със “структурата по чл. 11 от Закона за пощенските услуги.”

По § 59. Комисията предлага § 59, който става § 62, да придобие следното съдържание:
“§ 62. Този закон влиза в сила от 1 януари 2003 г. с изключение на § 62, ал. 2, § 53, 54 и 55.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение в раздела “Преходни и заключителни разпоредби” – от § 56 до § 59? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете от § 56 до § 59.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Преходните и заключителните разпоредби – от § 56 до § 59 в новата им редакция са приети на второ четене.
И така, целият Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – вносители Владимир Дончев и група народни представители.
Да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност има думата народният представител Цонко Киров.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

“ДОКЛАД
относно законопроект № 254-01-113 за изменение и
допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили
на Република България, внесен от Владимир Михайлов Дончев
и група народни представители на 18 декември 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 19 декември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Мотивите към законопроекта бяха представени от народните представители господин Цонко Киров, господин Николай Камов и господин Ангел Найденов. Народните представители – вносители на законопроекта, предлагат изменение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България с цел премахване на възрастовото ограничение за приемане на офицери на кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Включването на допълнение в § 58 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България ще даде възможност да се прави по-качествен подбор на служещи с богат социален и професионален опит и със специфични образователни квалификации в един преходен период от време, изрично посочен в Закона за отбраната и Въоръжените сили, до приемането на специален закон или закони за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Бяха изразени противоположни мнения и предложения да се запази действието на Закона за отбраната и Въоръжените сили в настоящия му вид до осъществяването на цялостната законодателна работа по реформата на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
След проведеното обсъждане относно целесъобразността за приемането на предложения законопроект към момента, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с 9 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Владимир Михайлов Дончев и група народни представители на 18 декември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви. Вие представихте доклада на комисията като неин член. Сега имате думата да представите законопроекта като негов съвносител.
Цонко Киров (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги народни представители, предложеният законопроект има за цел в процеса на промени, реформи и реорганизация на Българската армия, на Въоръжените сили и на Сектора за сигурност да бъде оптимизирана дейността на службите, които се изваждат от състава на Българската армия и Въоръжените сили и до момента, в който бъде приет специален закон за тях или специални отделни закони, те да подобрят дейността си и да имат по-добри условия за набиране на кадри.
Предлагат се поправки, защото за изпълнение на служебните задължения в Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се изискват специфични професионални квалификации и умения. Тези професионални качества и умения в процеса на преход стават все по-разнородни и необходимостта от специалисти в различните области става все по-голяма. Набирането на утвърдени специалисти ще бъде факт и необходимост по всяко време в процеса на реформиране, а утвърдените специалисти по принцип са във възраст над определената в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Така че с цел подобряване на дейността, условията за дейност и условията за подбор на кадри в Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана направихме това предложение. Смятам, че то е особено необходимо предвид новите условия и предстоящите процеси пред страната ни по пътя на присъединяване към НАТО и Европейския съюз. Планът за действие предвижда различни промени в законопроектите, свързани със службите за сигурност и Сектора за сигурност. Затова не бива да създаваме предварителни ограничения, а напротив, облекчения за дейността на тези служби до приемането на законите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Киров.
Чухме доклада на водещата комисия, чухме и един от съвносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Давам думата на народния представител Тодор Бояджиев.

Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Около този законопроект се появиха доста коментари в пресата, а някои от тях даже му сложиха едно малко име, което според мен беше определено несправедливо.
Около смяната на директора на Националната разузнавателна служба стана ясно напоследък поне, че едно нещо определено в тази служба не се прави, както трябва – нейното попълнение с кадри. Аз не бих отнесъл този пропуск като лична вина на директора, който беше доскоро. По-скоро това е резултат от едно нихилистично отношение към тези служби, започнало през 1990 г. и, за съжаление, продължаващо в една или друга степен и до ден-днешен.
Разузнаването и въобще специалните служби на един етап бяха обявени даже не като необходимо зло, а като ненужно зло и започна тяхното разграждане против националния интерес и на практика подкопавайки националния суверенитет. Времето обаче показа, че всяка една държава и особено демократичната държава има нужда от тези служби и от силно разузнаване. Ако България имаше силното разузнаване, което би трябвало да има, сигурно щеше да е далеч по-желан партньор в НАТО. За съжаление, ние докарахме нещата дотам, че в момента сме основно реципиенти на информация и неистински партньори в обмена на информация.
В тази връзка законът, който се предлага, колкото и ограничено действие да има, за мен е важен поне с една от своите компоненти. Той би показал волята на народните представители да се потърси решаване на един от големите проблеми на тези служби и специално на разузнаването – прекъсване на връзката между поколенията. Когато се прекъсне връзката с професионализма, за да се създаде нов професионализъм, без да има от какво да се учи и от какво да черпи опит, шансовете силно намаляват. Затова едно от нещата, които наистина трябва да се направят, е да се възстанови тази връзка.
Аз не виждам в законопроекта опит да се отворят вратите отново за преназначаване на всички стари кадри на разузнаването. Но между тези кадри, които напуснаха разузнаването, има много качествени професионалисти, млади хора със знанието на много езици, които са минали поне 4-5 години работа в българското разузнаване и които днес успешно биха помогнали. Те не могат да решат въпроса и не това е пътят, но биха помогнали с включването им отново в тази служба да се върне част от опита, да се възстанови това прекъсване между поколенията и да се отиде на граденето на един нов, сериозен професионализъм.
Разбира се, истинското решение ще намерим, когато приемем един нов закон за националната сигурност, в който да се интегрират и постановките, и законовите положения, които трябва да определят рамката на дейността, компетенциите и отговорностите на Националната разузнавателна служба.
Отново казвам, този закон, колкото и да е малък, колкото и да е ограничен, за мен има значимост именно с показването на желание и воля българското разузнаване да започне да се изгражда, да се възстановява, за да бъде истински партньор в рамките на евроатлантическата общност и в битката срещу общите противници, на първо място, разбира се, срещу международния тероризъм.
Без да съм между вносителите на законопроекта – тогава никой не ме покани, аз твърдо заставам зад този проект и призовавам колегите народни представители наистина да го приемем с консенсус и да го приемем бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Има думата народният представител Николай Камов.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Киров много коректно представи законопроекта от името на вносителите – наистина няма какво да се добави към това, което той каза – а пък ген. Бояджиев засегна много от въпросите, които бих искал да поставя. И все пак аз взимам думата с едно намерение за подкрепа на този законопроект, защото предстои гласуване, но и извън тази материя.
Очевидна е необходимостта да се преодолеят чисто формални пречки за набирането на кадри в специалните служби, които биха се отнесли само до строевата служба, каквато е например пригодността за такъв тип дейност и възрастовото ограничение.
Очевидно е също така, че това частично изменение на съществуващите правила не решава въпроса за покриване на стандартите, по които България като бъдещ член на НАТО и Европейския съюз би следвало да изгражда тази своя система от служби за сигурност. Но печално е, че по повод на тези предложения, както спомена ген. Бояджиев, се създаде ажиотаж и се лансираха тези, които наистина нямат нищо общо със самата идея. Идеята е съвсем принципна и както можем да видим сега, когато се обсъжда този законопроект, духовете са успокоени, защото има промени в службите и те не се отнасят до това, което ни беше внушено – едва ли не, че ние сме адресирали своето предложение.
Аз затова най-вече поисках думата при това обсъждане, за да предложа на вашето внимание, уважаеми колеги, едно принципно съображение за това как ние правим политика у нас. Би следвало правителството да е инициаторът на всички тези промени. И след като веднъж бъде инициатор на някаква позиция, оставям настрана, че тя е много закъсняла, да търси максимално възможната подкрепа за това.
Впрочем, българската позиция по Ирак е ярка илюстрация на неспособността да се прави политика в национален интерес и да се стигне до този български национален интерес като осъзната от всички система от ценности и конкретни стъпки, свързани с нея, и да се представи в отношенията извън България, нейните международни връзки, членства, интеграционни проекти и т. н.
Ето как е възможно по повод на нещо, което за мнозина представлява сензационен интерес – тайните служби винаги са били обект на всичко това – да се превърне в една елементарна политическа спекулация. Това е дребният проблем. Как е възможно по друга, много по-важна тема, когато целият свят в момента е разтърсен от събитията, свързани с кризата в Ирак, ние да не можем да достигнем до това национално решение или поне то да не засяга широкия кръг от парламентарно представените политически сили, но и далеч извън парламента фактори у нас?!
Уважаеми господин председател, с призива да гласуваме в подкрепа на този законопроект, защото той действително има принципен характер, мисля, че много може да се направи, надявам се, без особено отлагане в това, когато става дума за извънпартийни въпроси, именно правителството, именно управляващото мнозинство да бъдат инициатори на постигането на съгласие. Защото тези въпроси, ей Богу, нямат и никога не са имали в сериозните държави, в истинските, уважаващи себе си държави, партиен характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Камов.
Има думата господин Иво Цанев.
Заповядайте, господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Взимам думата като човек, който по стечение на обстоятелствата e работил известен период в системата на националната сигурност, и като човек, който му се иска наистина, както господин Камов каза преди малко, когато говорим за национална сигурност, политическите пристрастия да останат на заден план.
Но дали наистина този законопроект е точно такъв? За съжалени, последните години политическата класа като цяло не намери време да направи така, че да се изработи една цялостна концепция за работата на специалните служби, не направи така, че да се изработи един общ закон за националната сигурност и не направи така, че да се уреди законодателно въпросът със специалните служби, а именно въпросът с Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Защото, каквото и да говорим, предложеният на всички нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили не е нищо повече от това да се даде възможност на тези две служби най-вече да набират кадри, които са над 40 години и които кадри за съжаление трябва да бъдат назначени на кадрова военна служба, защото тези две служби все още се водят, съгласно Преходните и заключителни разпоредби, или по-скоро техните най-общи принципи на структуриране и действие се водят към Закона за отбраната и Въоръжените сили.
За съжаление, наистина имаше един много политически дебат относно това дали тези поправки са за едно лице или против това лице, или за това дали някой трябва да оглави Националната разузнавателна служба. И те неминуемо стояха на дневен ред, защото как по друг начин да си обясним, че този закон е внесен от колегите на 18 декември и на 19 декември, веднага на следващия ден, се гледа в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Гледайки го на 19 декември, приемайки го, разбира се, с гласовете на НДСВ и БСП – тук искам да изразя позицията на СДС, а тя е, че е против тези поправки, приемайки го на 19 декември, едва днес, на 7 март, влиза в пленарната зала. Това означава, че адски много се е бързало наистина с този закон. Поради различно стечение на обстоятелствата се оказва, че в един момент този закон не е нужен и 3 месеца по-късно влиза в залата от немай къде. Ако аз лично бях на мястото на вносителите, щях да го оттегля. И ще ви кажа защо. Защото наистина е голям проблемът относно това, че все още тези две служби не са уредени законодателно. Наистина голям е проблемът, че има кадри в нашата държава, които са над 40 години, и хора, които не са били на кадрова военна служба и които съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили не могат да бъдат назначени в специалните служби поради тези към настоящия момент приети текстове.
Също така искам риторично да задам един въпрос: преди внасянето на този законопроект направен ли е наистина анализ за това колко кандидати има за работа в специалните служби над 40 години и защо точно сега се прави тази поправка? Защото, ако наистина има кандидати – 20-30-50 души, които искат да работят в специалните служби, най-общо казано във Въоръжените сили, тогава съм съгласен да се бърза с този закон, защото тези хора наистина не могат да заемат постове във Въоръжените сили и в специалните служби поради ограничителните текстове.
Но аз съм абсолютно убеден, че наплив за работа в специалните ни служби няма – казвам го със съжаление, казвам го като човек, който работи в тази сфера – няма, защото ние не седнем да напишем един закон, да го предложим на пленарната зала, закон, който да регламентира наистина работата на специалните служби, и в този закон да се уточни веднъж завинаги е ли необходимо специално за НРС и НСО, не е ли крайно време тези две служби да излязат от Въоръжените сили, не е ли крайно време тези две служби да бъдат девоенизирани и да се водят по статута, по който се водят хората, които работят в МВР – по статута на Закона за държавния служител, но със специален статут, държавни служители със специален статут. Защото на парче днес могат да се направят няколко много съществени поправки, но те не са достатъчни, за да се уреди въпросът със специалните служби, изобщо с Въоръжените сили. Това е големият проблем, който стои на дневен ред. И независимо от това, че много пъти се вади тази тема, много пъти се коментира и в кулоарите, и в пленарната зала, че е крайно време да се започне да се работи по един общ Закон за националната сигурност, все още ние не намираме време, не намираме и воля да седнем и да направим така, че този закон да намери своето достойно място в пленарната зала.
В тази връзка ОДС предложи един комплекс от мерки, наречени Програма за достойно членство в НАТО, част от които мерки ние изрично написахме, че трябва да бъде и реформата в специалните служби. Под реформа се разбира именно това да се намери мястото на тези две служби – НРС и НСО, да се намери най-добрият статут за хората, които работят там, да им се осигури професионална защита от политически уволнения и назначения и да се направи така, че за нашата национална сигурност да има повече кандидати за работа. Това е големият проблем, за който аз смятам, че при условие, че към момента няма хора, няма толкова много хора, желаещи да влязат в тези служби, а то няма поради тези съображения, които изложих, смятам, че днешното гласуване на закона на първо четене е ненавременно, бих казал дори, че е излишно. Защото според мен нашата енергия и днешните дебати трябва да бъдат по една обща концептуална рамка за специалните служби, а не по това сега да вдигнем възрастта, да направим така, че НРС и НСО донякъде да излязат с този акт от възпиращите ги текстове от Закона за отбраната и Въоръжените сили, да направим някакви дребни поправки с някакви не знам точно какви цели.
Аз казах, че в началото законът оставяше смътното чувство, че е направен специално за един човек, добре, че не стана така, не е редно да продължаваме да правим поправки, текстове, да отнемаме парламентарно време, да отнемаме парите на данъкоплатците, за да гледаме закон с един текст при условие, че цялата тази материя има нужда от кардинална реформа. И смятам, че няма човек, който работи в тази сфера, и в двете комисии – в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, няма човек, аз съм сигурен, който да не подкрепя това, за което говоря. Абсолютно съм убеден, че всички колеги, които поне малко са се докоснали до тази материя, разбират, че тя не е направена така щото, от една страна, да защити нашата национална сигурност, от друга страна, да защити кадрите в тази национална сигурност, от трета страна, да се направи така, че веднъж завинаги да скъсаме с онова тоталитарно минало, което за съжаление направи така, че върна България назад.
В заключение аз искам да призова моите колеги днес да не гласуваме този закон и да седнем да работим върху един общ закон, който да регламентира цялата дейност на специалните служби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря на господин Цанев.
За реплика има думата господин Тодор Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Господин председател, доколкото знам, и Вие сте един от вносителите на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз съм съвносител, но за съжаление не мога да взема думата, защото няма кой да ме замести на председателското място.
Тодор Бояджиев: Колега Иво Цанев, почти с всичко във Вашето изказване аз се съгласявам. Споделям категорично мнението, че има нужда от нов закон, интегриран Закон за националната сигурност и като негова неразделна част да бъде законовата рамка за дейността на всички специални служби, включително НРС и НСО. Даже ще отида по-далеч, твърде много се говори, че се готви такъв закон. Аз нямам усещането, че конкретно се работи.

Един такъв закон в никакъв случай не може да бъде закон на една парламентарна група. Не може да има какъвто и да било политически нюанс. И друг път съм го казвал, и сега отново от тази трибуна призовавам: дайте да се обединим още в подготовката на закона, да не пишем проект на НДСВ, проект на БСП, проект на ОДС, а наистина сериозно да обединим усилията си, защото всички сме сигурни, че този закон може да има политически характер 0 процента. Трябва да е изцяло националноориентиран и ми се струва, че това можем да го направим.
Така че в тази част споделям вижданията на колегата Иво Цанев. Но една част от неговото изказване не мога да споделя – това е “дайте да гласуваме против този закон”, че този закон се е писал не знам си защо, че той е ненавременен, че няма желаещи да работят в тези служби, че е ненужен и т.н. Тази позиция малко ми напомня за народната поговорка “Булка искам, сега я искам!”. Закон за национална сигурност трябва, дайте сега да мислим за него и за нищо друго! Напротив, аз призовавам и Ви моля колега, Цанев, в дупликата, която ще направите, да приемете това, което предлагам. Не решава проблемите, но дава възможност на новото ръководство на НРС и на ръководството на НСО, които, да се надяваме, имат мандат от изпълнителната власт, да им дадем възможност да започнат да преодоляват един от големите проблеми на НРС - това е проблемът с кадровия състав.
Приключвайки, само искам да кажа, че в ЦРУ работят повече доктори на науките, отколкото във водещите интегрирани научни институти на Съединените американски щати. И българското разузнаване има нужда от такива кадри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за втора реплика господин Цонко Киров.
Цонко Киров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цанев, смятам, че в изказването си, засягайки проблема, че в момента не се разработва Концепция за националната сигурност, не сте прав докрай. Тя не е готова, но се разработва. И не бива, докато тя се разработва, ние да създаваме пречки или някакви затруднения пред дейността на тези служби. Трябва да бъдем последователни в действията си и в това, което говорим и правим. Не може да излагаме факти, че не се работи и не бива да се пречи, а в същото време поправка, която е необходима и която дори в момента, когато вие съвсем необосновано имахте съмненията, че този закон е насочен и обслужва само един човек – не знам на какво основание изказахте това мнение – тогава в комисията Вашата група беше разделена и гласува и “за”, и “против”, и “въздържал се”. Аз смятам, че една позиция трябва да бъде последователна, за да бъде ясна, точна и да бъде приемлива. Не виждам защо сега, когато самите Вие признавате, че законът е необходим, че поправката е необходима, че поправката е полезна, но, вярно, обслужва само един отделен елемент от подобряване дейността на тези служби, да апелирате към отказ и отхвърляне на тази поправка. Държа през цялото време да се изказват ясни и мотивирани позиции и те да бъдат последователни в процеса на обсъждането. Надявам се, че Вие в своята дуплика ще мотивирате промяната в поведението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Пейчев.
Димитър Пейчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цанев, във Вашето изказване Вие застъпихте коренно различни тези и си противоречахте доста сериозно. Бих искал да Ви кажа следното: ние не трябва да изпадаме в позицията на шопа, който казва, че ако една работа е спешна, някой друг ще я свърши. Какво сте свършили вие? Искате, след като е необходимо нещо да бъде свършено, ние да зарежем макар и минималните възможни подобрения в случая с тези промени, да ги оставим да висят в пространството и тези хора, които са липсващи в момента в състава, все повече да бъдат демотивирани, че никой не им обръща внимание, че никой не иска да се занимава с тях. Да ги оставим и да започнем един имагинерен закон, да го работим незнайно колко време.
Моят въпрос към Вас е: колко време Вие сте работили в службите и след като излязохте, какво направихте, за да се направи новият закон в Народното събрание? Това е моят въпрос и моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
За дуплика има думата господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз явно не съм бил разбран. Става въпрос за следното. Първо, това е поправка, мога да я нарека, съшита с бели конци. И аз не съм против закона, аз съм против поправката.
По отношение на репликата на колегата Киров. Не концепция за национална сигурност, която се оказа тук благодарение на моя въпрос към премиера, че се прави някаква нова концепция, Концепция за реформа в специалните служби. Защото преди да се направи закон, трябва да има концепция, политическа воля, да се разбере какво искаме ние от специалните служби най-общо казано, колко специални служби трябва да има в България, къде те трябва да бъдат. И оттам нататък се прави този закон, защото без политическа воля, съчетана с експертни оценки, това не може да стане.
Аз се радвам, че високоуважаваният от мен ген. Бояджиев взе реплика от моите думи, за да каже това, което и аз казах. Точно това е и моето мнение. И ако той не знае и аз не знам къде се работят тези закони, тогава кой знае? Ние сме колеги в една комисия, това е нашата работа, това е нашето призвание. Ние трябва да работим тук тези закони, а не някъде другаде. Явно се работят някъде, постоянно се лансира в медиите, че се работят, но никъде ги няма. Затова аз казвам, че не знам. Колегата Бояджиев също казва, че не знае. А кой и къде ги работи, това е друг въпрос. Лошото е, че наистина не излизат на дневен ред.
По отношение на репликата на господин Пейчев. Аз не знам защо той е останал с впечатление, че съм работил в специалните служби. Не съм работил в специалните служби, господин Пейчев. А що се отнася до това какво съм направил по време на моята работа и след това, можете да попитате всички колеги, с които работя. Можете да попитате моя наследник и съответно министър-председателя, архивът е там, да видите какво съм правил по време на моята работа, какви предложения съм дал в Министерския съвет. След като съм излязъл оттам работя тук, в комисията при господин Дончев, съжалявам, че го няма, попитайте него, ще разберете какво работя и какво не работя. Естествено, при условие че СДС е в опозиция и когато става въпрос за Закон за националната сигурност, аз смятам, че трябва да има обединение на цялата политическа експертна мисъл в България относно този закон, естествено е да не предлагам моя вариант, най-малкото, защото знам, че ще го отхвърлите. Затова предпочитам да го работим общо в комисията и да влезе общ законопроект, както днес, отколкото да си предлагам законопроекти, които после тук се отхвърлят и само да губим времето на колегите, на данъкоплатците и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има думата господин Рафайлов.
Наско Рафайлов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Бих искал да развия много кратко и ясно две тези. Първата от тях е тази, че тук, на тези микрофони, това, което ние колегиално и отговорно като народни представители, членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, дискутирахме помежду си, намери пълно отражение и в залата, което е абсолютно консенсусно. Необходимо е правно да се уреди материята "действия на специални служби" - тяхното изваждане от анахронични места, където не следва да бъдат; от анахронични подчинения; да се уреди законово тяхното взаимодействие и материята на тяхната дейност, за да може това да качи на ново стъпало националната сигурност на Република България.
Аз обаче мисля, че не това е темата днес, колкото и всичко, което се каза тук, да се вярно. Темата е много тривиална, много проста. Две служби имат проблем да бъдат комплектовани с кадри. Те така ни представиха и се надявам това да е коректно – да падне възрастовата граница, за да може хора със социален опит и специфични, подчертавам, професионални качества да попълнят недокомплекта в тези служби. За това става дума. Това е единственият мотив, поради който аз ще гласувам "за" тези поправки, за да може да се излезе от кризисната ситуация.
За съжаление, заседанието е открито и аз не мога да ви дам цифрата на недокомплекта на Националната разузнавателна служба, но мога спокойно да ви кажа, че тя е катастрофална. Затова аз ще подкрепя тези изменения и допълнения на закона, с оглед да позволим нормално комплектоване и функциониране на тези служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Рафайлов. Благодаря Ви за разбирането.
Преди да дам почивка, давам думата на народния представител Анелия Мингова по процедурен въпрос.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Сутринта бяха раздадени общите законопроекти по Наказателния процесуален кодекс и за промените в българските документи за самоличност. Аз имам две процедурни предложения на основание чл. 70, ал. 1 от нашия правилник.
Първото процедурно предложение е срокът за предложения преди второ гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния процесуален кодекс да бъде 14 дни, тоест да се удължи с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 138 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Заповядайте за второто процедурно предложение, доц. Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Второто ми предложение е на същото основание – срокът за предложения преди второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност да бъде три дни, тоест минимално възможният. Той е консенсусен и имам съгласуване с колегите по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение, направено от народния представител Анелия Мингова.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 18, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, следващата седмица ще продължим дискусията по първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, новопостъпили питания за периода 28 февруари – 7 март.
Постъпило е питане от народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева към Божидар Абрашев – министър на културата, относно мерките от страна на Министерството на културата за довършване на ремонта и реконструкцията на Народния театър на младежта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Йорданов към Милен Велчев – министър на финансите, относно недостига на средства за финансиране дейността на общинските болници и диспансери в област Велико Търново. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Постъпило е питане от народните представители Васил Калинов и Расим Сеидахмед към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно действията на правителството, свързани със защитата на българския производител на птиче месо и мляко. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Постъпило е питане от народните представители Никола Николов, Стела Банкова, Марианна Асенова, Сийка Димовска, Пламен Кенаров и Надка Пангарова към Милен Велчев – министър на финансите, относно масови уволнения в Агенция “Бюро за финансово разузнаване”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Игнатов към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно Националния рамков договор – 2003 г., по отношение профилактиката на най-разпространените социалнозначими болести, определящи високата смъртност в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Постъпило е питане от народните представители Екатерина Михайлова и Иво Цанев към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Постъпило е питане от народния представител Сергей Станишев към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно позицията на България по кризата с Ирак. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народния представител Николай Чуканов;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народните представители Теодора Гайдова и Иво Цанев;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Марина Дикова и Снежана Гроздилова относно предприемане на мерки за подобряване финансовото състояние на мина “Пирин” ЕАД - гр. Симитли, Благоевградска област.
Госпожо Дикова, разполагате с 3 минути пленарно време да развиете своя актуален въпрос. Заповядайте.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Мина “Пирин” ЕАД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитал е държавата, а правата на едноличния собственик се упражняват от министъра на енергетиката. В последните няколко години предприятието стигна до пълна катастрофа. Липсваше финансов ресурс за ремонт и модернизация на мината. Волно или неволно бе опожарен по-ефективният от двата рудника, които се експлоатират. Не е изключено тази “случайност” да е предизвикана с цел по-евтината приватизация на мината от учреденото за целта РМД, както се твърди от хората в региона. Сделката не бе осъществена само благодарение на победата на НДСВ на парламентарните избори.
През м. май 2002 г. ръководството на мината бе сменено и новият борд на директорите прие предприятието с над 10 млн. лв. задължения към различни кредитори. Своевременно бе изготвена и приета програма за частична ликвидация на мината и стабилизиране на финансовото й състояние. Програмата бе представена в министерството и незабавно започна да се изпълнява. Поради големите задължения на дружеството, въпреки неимоверните усилия на членовете на борда на директорите, затрудненията са огромни и с непредвидими социални последици, тъй като не се заплащат навреме и трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Господин министър, в мина “Пирин” работят около 900 човека, които разчитат на заплатите си, за да изхранят себе си и семействата си. С мината е свързано миналото и настоящето. Затова е необходимо ръководеното от Вас министерство да направи всичко възможно, за да осигури едно ясно и предсказуемо бъдеще. Ето защо Ви моля да отговорите на следните въпроси.
Какви мерки са предприети за финансовата стабилизация на мина “Пирин” и за подобряване на положението на работещите в предприятието? Реализират ли се тези мерки към настоящия момент? Какъв ефект се очаква от тях в кратки срокове? Каква е визията Ви за бъдещето на мина “Пирин”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос в рамките на 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дикова, уважаема госпожо Гроздилова! Благодаря за зададения ми въпрос и възможността да ви запозная накратко със състоянието на подземните въгледобивни дружества, използвайки в частност мина “Пирин”, и предприетите от нас действия за преодоляване на натрупаните проблеми.

Въгледобивният отрасъл и в частност подземният въгледобив са едни от най-тежките, с множество акумулирани с годините проблеми, както и Вие споменахте. Основните причини, довели до тежкото финансово-икономическо състояние на тези въгледобивни дружества са: ниска ефективност, технологична изостаналост, неблагоприятни природни дадености и пазарна среда, забавена структурна реформа в сектора и липса на воля за решаване на проблемите в дълбочина.
Определено може да се каже, че през последните десет години усилията за преодоляване на горните проблеми са насочени основно към решаването на последствията от тях, а не към решаването им по същество. Посочените причини за тежкото състояние на дружествата в подземния въгледобив се отнасят и за развитието на мина “Пирин”. То е с особена острота, тъй като доскоро не са били осъществявани никакви съществени организационни мерки за преодоляване на натрупалите се проблеми. Това в съчетание с възникналия през месец септември 2001 г. тежък минен пожар, както Вие споменахте, със съмнения за умишленост, в един от двата рудника на дружеството и не на последно място на слабото му ръководство доведе това дружество до изключително тежко икономическо състояние, до невъзможност да обслужва задълженията си към персонала, държавния бюджет, Националния осигурителен институт и доставчиците.
Това наложи предприемането на радикални мерки в началото на 2001 г., насочени основно към концентрация на добивните дейности в относително ефективни участъци, ликвидация на неефективните производствени мощности, продуктово преструктуриране, оптимизиране на управлението на дружеството и числения му състав. Тези мерки, залегнали в изготвената от новото ръководство на дружеството програма за преструктуриране и финансово оздравяване, която бе подкрепена и от работещите, и от техните синдикални организации, се изпълнява стриктно с разчет добивът на въглища през тази година да се повиши до оптималните нива и до средата на 2003 г. да се преустанови натрупването на нови задължения и дружеството да започне да обслужва текущите си и просрочени задължения.
За подпомагане изпълнението на програмата по оздравяване на мина “Пирин” и финансовото й осигуряване от страна на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси са предприети допълнителни мерки, а именно: осигурени са производствени субсидии от държавния бюджет; осигурени са средства от държавния бюджет за финансиране на ликвидацията на неефективните въгледобивни мощности. Предстои увеличаване на капитала на дружеството и продажба на някои негови несъщностни активи.
Изпълнението на тези мерки ни дава увереност, че състоянието на мина “Пирин” ще бъде стабилизирано и условието за работа и положението на работещите ще се подобрят. В тази връзка бих желал да подчертая, че изпълнението на тези мерки в значителна степен зависи от всички работещи в дружеството, не само от неговото ръководство, и те следва да поемат своите тежести и отговорности, за да запазят мината работеща.
Изключително важно в този план е това, че действително иновативният, съзидателният подход, който едно ръководство на мина може да предприеме, диалогът, който се води вътре в самото предприятие, за да могат всички работещи да са убедени в необходимостта от мерките, е от изключително значение за успеха на всяка една програма.
В заключение, искам да кажа, че както общата политика, която провежда Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, така и управлението на това дружество ни дават увереност, че тези задачи, първо, се изпълняват, второ, ще бъдат изпълнявани успешно в бъдеще и в крайна сметка ние сме уверени, че хората в района могат да разчитат и на бъдещето на тази мина. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Гроздилова, заповядайте за реплика. Разполагате с две минути.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Удовлетворени сме донякъде от отговора, който получихме в пленарна зала. Но тези граждани, които са пряко ангажирани с дейността на мина “Пирин” очакват стъпка по стъпка, конкретно изпълняване на поетите ангажименти от министерството.
Ние с госпожа Дикова Ви уверяваме, че много стриктно осъществяват контрол, следейки какви са конкретните резултати в предприятието от всяка приложена мярка.
Доволни сме да чуем и наистина да продължи в бъдеще стабилизирането на мината. За това се изисква осъществяване не само на тези мерки от Вашия ресорен заместник-министър, които разписахте, но и още нещо, което в динамиката на развитието на предприятието ще възникне.
Разчитаме, че Вие ще поемете изцяло ангажимент, защото бихме искали лично Вие да следите и ангажирано да подходите към друг проблем, който стои тази година пред ръководството на мината – изкупуването на въглища на квотен принцип от ТЕЦ “Бобовдол”, който е основен клиент на мина “Пирин”.
Надяваме се, че Вие ще осигурите абсолютна оптимизация за изкупуваните количества, за да може това да не се отрази както върху производството, върху количествата на произвежданите ежедневно, ежеседмично и ежемесечно въглища в мина “Пирин”, така и осигурената пълноценна работа на работещите там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Уважаеми господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика в рамките на две минути? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Гроздилова! Искам да Ви уверя, че ние действително очакваме от всяка една мярка измерими резултати. И внимателно следим развитието и приложението на тези мерки, защото всяка една от тях има своето значение за бъдещето на мината.
Това, което е важно за нас и което искам отново да повторя от тази трибуна, е, че в Западна България цялостният подземен и надземен въгледобив, неговото бъдеще ще зависи изключително много от неговата конкурентност, защото единственият източник, т.е. не единственият, защото ние успяхме да диверсифицираме потребителите на въглища, на продукта от тези мини, но основният потребител е ТЕЦ “Бобовдол”. ТЕЦ “Бобовдол” трябва да се знае, че все още е най-скъпата централа в енергийната система на България и че се нуждае с тенденциите към либерализиране на пазара и от оптимизиране на разходите. Това е задължение както на ръководството на ТЕЦ “Бобовдол”, така и на всички снабдители на ТЕЦ “Бобовдол” с енергийни въглища, в т.ч. и на мина “Пирин”.
Съобразявайки се с общата икономическа ситуация, ние трябва да имаме предвид, че не можем да толерираме извънредно една или друга централа, дотолкова доколкото в крайна сметка разходите за електроенергия се плащат от целия български народ.
Независимо от това тенденциите, мерките, които сме предприели, ни дават увереност, че въгледобивът в този район на България има своето бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питане от народните представители Иво Цанев, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев относно използване на алтернативно гориво в топлоелектрическите централи.
Заповядайте, госпожо Константинова, да развиете Вашето питане. Разполагате с пет минути.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В приемната на народните представители от ОДС постъпи изключително тревожен сигнал от русенската общественост, касаещ сключване на договор между “Топлофикация” – Русе и “Техенерго” – ЕАД, град София за експериментално внедряване на алтернативно гориво в ТЕЦ “Русе-изток”. Договорът е сключен на 11 февруари 2002 г. в изпълнение на решение на заседание на Съвета на директорите, цитирам: “опитно изгаряне на смес от костно брашно и въглищен прах в един от котлите на ТЕЦ “Русе-изток”.

От страна на ТЕЦ “Русе” част от ангажиментите са да предостави площадка за съоръжението за провеждане на експеримента, да предостави бункер за съхранение на внедряваното гориво, да приеме предоставените количества алтернативно гориво. Договорът включва обхватът на доставка местно производство и доставка от внос. Интересно е как ще се проследява качеството на състава и произходът на месокостното брашно, на вносното алтернативно гориво. С тревога се питаме българското производство на месокостно брашно ще покрива ли нуждите на ТЕЦ “България” или услужливо ще обезвреждаме високо и специфично рисковите отпадъци от животински произход, превръщайки нашите топлоелектрически централи в кошче за отпадъци, нежелано от някоя европейска страна. На тази мисъл ни навежда фактът, че сред документите, които ни бяха предоставени, е приложен сертификат от Държавна агенция по стандартизация за представения от тях енергопродукт: “Гориво твърдо, алтернативно” тип “PGI 2-B”, производство на “Privates Geotechnisches Institut GmbН – Kolbermoor” – Германия. Преди това на заседание на Междуведомствената експертна комисия е внесено предложение от “Техенерго” за преработка на българско месокостно брашно плюс енергийни добавки за получаване на краен продукт, който да се използва в ТЕЦ за енергийни нужди. Комисията учудващо не възразява да се експериментира използването на алтернативно “PGI” – гориво, като за целта се използва произвежданото в момента месокостно брашно. Не е посочено обаче къде – в България или в чужбина, нито е визирана необходимостта от разрешение от Министерството на околната среда и водите.
През октомври 2002 г. Министерството на околната среда и водите отговаря на писмо на “Топлофикация” – Русе, че е съгласно чл. 52а, т. 2 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда се забранява вносът на отпадъци с цел складиране, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане, а изгарянето им в индустриална ТЕЦ всъщност представлява обезвреждане на отпадъци. В наличните документи е посочено, че при експеримента ще се доказват параметрите на PGI-горива, ефективността по горенето и оценка на въздействието върху околната среда за срок от 6 месеца, както и окончателното разрешение на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Въз основа на гореизложеното, уважаеми господин министър, отправяме към Вас следното питане: какво е становището на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси относно използването на алтернативно гориво “PGI”, произведено на базата на третирано месокостно брашно в топлоелектрическите централи в България? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Константинова, уважаеми господин Цанев, уважаеми господин Абаджиев, уважаеми дами и господа народни представители!
Във връзка с поставеното от вас питане за становището на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси относно използването на алтернативно гориво, произведено на базата на третирано месокостно брашно в топлоелектрическите централи ви информирам за следното.
Преди да дам този отговор, първо, бих искал да се обърна към хората в Русе, които явно са били разтревожени, четох и някои публикации – такова изгаряне в България не е имало до момента. И това, че има договор за експериментални дейности, съвсем не означава, че това може да стане без необходимите разрешения от съответните държавни органи. Тоест, нека хората да спят спокойно.
А сега по същество. Първото предложение, получено в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, откакто аз съм министър, защото имам подозрения, че преди това също са получавали такива предложения и даже е изгаряно, но като че ли няма следи в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, не зная къде са следите, ще мина по същество за периода на моето управление. Първото предложение за изгаряне на “трупно” брашно, извършено още като “месокостно”, “животинско” и други, е от Франция и е от 2 октомври 2001 г. В предложението между другото се подчертава, че за страните, задължени от Европейската комисия да унищожат запасите си от трупно брашно, е предвидена финансова помощ от публичните власти. Тоест, при съгласие в български инсталации да се изгаря месокостно брашно, България може да поиска парична компенсация от 500 френски франка за тон.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси препрати цялата преписка по случая до търговските дружества – независими производители на електроенергия, до Министерството на околната среда и водите и до Министерството на здравеопазването за становище, съгласно законодателството. Като цяло търговските дружества са ни представили отрицателни становища, тъй като според тях има редица пречки, свързани с процеса на транспорт, съхранение, технология на изгаряне, влияние върху околната среда, въздействие върху общественото мнение от разпространението на болестта “луда крава” и т.н.
Мнението на Министерството на здравеопазването е, че изгарянето на трупно брашно в ТЕЦ е безопасно, а що се отнася до изискванията за внос, износ и транспорт на суровината, в отговора си те препращат към Министерството на околната среда и водите. Според Министерството на околната среда и водите трупното брашно следва да се третира като опасни отпадъци. В този случай, съгласно действащото българско законодателство, изгарянето му в действащи инсталации - ТЕЦ и други, се разрешава само след тяхното предварително преустройство, като проектът за преустройство им подлежи на предварителна оценка на въздействието върху околната среда. Освен това, с оглед действащата забрана за внос на отпадъци с цел складиране, депониране или унищожаване в страната, Министерството на околната среда и водите счита, че унищожаването на трупно брашно чрез изгаряне в български ТЕЦ е недопустимо, тъй като е в противоречие с българското законодателство.
На 16 ноември 2001 г. Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изпраща на иницииращата страна отговор, в който всички цитирани становища са отразени. Пояснено е също, че независимите производители на електрическа енергия са самостоятелни търговски дружества и за евентуална съвместна дейност е необходимо да се обръщат директно към тях.
Въпросът с изгарянето на алтернативно гориво – месокостно брашно, по-нататък придобива следното развитие. Постъпват и други предложения от фирми, регистрирани в различни страни на Западна Европа, които предлагат за изгаряне в българските ТЕЦ съответното брашно от различни краища на Европа. В тях се говори за заплащане от българската страна на месокостното брашно като гориво. Отговорът на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси на всички тези предложения е идентичен с цитирания току-що, като се уточнява допълнително, че редица законови нормативни изисквания, свързани с технологичните възможности за изгаряне, спазване на екологичните и ветеринарни изисквания за внос, транспорт, съхранение и опазване на околната среда, както и въздействие върху общественото мнение не са от компетентността на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
След това най-общо очертаване на развитието на въпроса с месокостното брашно през последните 2 години, ще си позволя да се спра по-конкретно на същността на изгаряне на такова алтернативно гориво. Това гориво е приготвено от 60 до 80 процента отпадъци от животински произход.
Първото предложение за изгаряне е от австрийската фирма “FG Import Export”. Постъпило е в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси на 1 март 2002 г. Предложената цена е 50 процента по-ниска от тази на вносните въглища. Даден е съответен отговор. Със съдържанието на отговорите вече ви запознах.
Второто е от 14 март 2002 г. от “Техенерго” София, които искат разрешение от МЕЕР за използване в български ТЕЦ на алтернативно гориво, произведено от месокостно брашно по технология на “PGI GmbН – Umweltehnik” – Германия. Отговорът е изпратен на 19 март 2002 г. Становището на МЕЕР е, че за разрешаване провеждането на експеримент с това гориво са налице редица законови нормативни изисквания, които не са от компетенциите на МЕЕР.
Тъй като през последните седмици въпросът с алтернативното гориво придоби известна публичност, особено във връзка с възможностите за изгарянето му в “Топлофикация” – Русе, ще си позволя да се спра по-подробно на този въпрос.
През 2002 г. ръководството на ТЕЦ “Русе-изток” в рамките на своите пълномощия е предприело следните стъпки за провеждане на експеримент с посоченото гориво:
По инициатива на “Техенерго” – град София, е предложено на ТЕЦ “Русе-изток” да се проведат експерименти за изгаряне на “гориво твърдо алтернативно” от производител от Германия.
След съгласуване с Националната ветеринарномедицинска служба този продукт е сертифициран от Държавната агенция по стандартизация и метрология. За целта са представени химически, физически и температурни анализи, изготвени в лаборатории в Бавария, “Техенерго” ЕАД – София и “Брамас-96” – Екарисаж, град Шумен.
Ръководството на ТЕЦ “Русе” предприема действия за проучване на възможността за изгаряне на това гориво и за целта е сключен договор за експериментално внедряване на горивото. Този договор не е влязъл в действие поради описаните по-горе обстоятелства.
До настоящия момент не е извършена никаква дейност по провеждане на експеримента и той остава в бъдещето след окончателно съгласуване с всички институции, имащи отношение към него.
В крайна сметка аз смятам, че когато се разглежда един такъв въпрос, преди да се възбужда общественото мнение, следва внимателно да се запознаем със същността, тъй като това обществено мнение може да се възбужда по различни корпоративни интереси - както интересите на тези, които предлагат такова алтернативно гориво, така и съгласно интересите на тези, които внасят основното гориво, а именно вносни въглища. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Имате ли уточняващи въпроси? Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, искам да кажа, че ние не възбуждаме общественото мнение, ние следваме общественото мнение. Тъй като Русе е една от най-горещите точки в екологично отношение и в продължение на години населението бе подложено на обгазяване с хлор и хлорни производни, в резултат на което белодробните заболявания, включително и рак на белия дроб, се повишиха изключително много, ние не можем да останем безучастни пред мисълта, че ще бъдем подложени отново на някакъв експеримент, изхода от който не знаем какъв ще бъде.
Бих искала да задам следните уточняващи въпроси:
Преди да се прави промишлен експеримент, би следвало да има лабораторни експерименти, чиито резултати относно запазване чистотата на околната среда да са достояние на обществеността. Разполагате ли с такива във връзка с използването на алтернативно PGI-гориво?
В България няма апаратура за измерване на емисиите на диоксини, фурани и други рискови за здравето вещества, които се отделят при изгаряне на органични отпадъци от животински произход. Експерименталното изгаряне на алтернативното гориво в ТЕЦ “Русе” в продължение на шест месеца ще подложи на изключително голяма опасност здравето на хората и би имало непредвидими последствия от замърсяване на околната среда. Ще позволи ли Министерството на енергетиката и енергийните ресурси да се проведе преработка на месокостно брашно в твърдо гориво на територията на някои от съществуващите екарисажи, което впоследствие да бъде изгаряно във въглищни електроцентрали без съгласието на Министерство на околната среда и водите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря за уточняващите въпроси.
Отговорът е прост – не! Не защото така e поставен въпросът. Това означава ние да нарушим българското законодателство, а ние не правим това. Тоест, не може да се съмнявате нито в работата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, нито в това, че ръководствата на държавните търговски дружества в системата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси нарушават закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Ще изразите ли отношение? Заповядайте, господин Цанев да изразите отношение към отговора на министър Милко Ковачев.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Ковачев, от Вашия отговор ние разбрахме следното: първо, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси няма да се намесва в отношенията между търговските дружества, т.е. тецове, топлофикации, които са държавна собственост, и разговорите, които те водят евентуално за унищожаване на подобно месокостно брашно, с чужди компании. Това за мен е неприемливо, защото все пак тези търговски дружества са държавни и при условие, че Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е техният принципал и вследствие на становищата от страна на Министерство на околната среда и водите и на други институции в България смята, че не трябва да се провежда този експеримент и това изгаряне, това означава, че според мен просто представителите на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в борда на директорите на търговските дружества непременно трябва да бъдат подготвени да отказват подобни разговори. И не само да отказват, включително и да развалят този договор, който е сключен в Русе, независимо от цената, която евентуално би могла да се плати, защото това, което имаме ние на разположение е, че в самия договор е заложена една клауза, която трябва да се има предвид по отношение на финансовите разходи.
Второ, не стана ясно защо точно ТЕЦ “Русе” на фона на големите екологични замърсявания в град Русе е избран за този експеримент. Не стана ясно защо без цялостна стратегия за използване на алтернативни източници – в България се подхожда на парче към този въпрос. Разбираме, че е по-евтин този вариант, но в края на краищата при условие, че Министерство на околната среда и водите казва, че това не може да стане съгласно нашето законодателство, защо днес Вие не казахте на всички – и на нас, и на русенци, че този договор ще се развали и че Министерството на енергетиката и енергийните ресурси поема ангажимент за приключване на подобни отношения?
Аз Ви моля да не допуснете на територията на страната да се получават такива екологични замърсявания и такива изгаряния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цанев.
С това приключи и този актуален въпрос.
За процедурно предложение, заповядайте.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. От името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори правя предложение за извънредно заседание във вторник, 11 март 2003 г. Знаете, че ще отбележим деня на жертвите на Холокоста и 60-годишнината от спасяването на българските евреи.
Аз бих искала да ви предложа, а това е и мнението на нашата парламентарна група, заседанието да започне от 14,00 ч. и да разгледаме:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството й на попечител на Прототипния въглероден фонд – вносител Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа – вносител Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ” - вносител Министерският съвет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Не знам кое налагаше толкова много задачи за вторник.
Снежана Гроздилова: Ратификации са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Може би само законопроектът беше достатъчен, но това е предложението на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, уважаеми народни представители: извънредно заседание във вторник, което да започне от 14,00 ч. Имайте предвид, че от 15,00 ч. ще бъде отбелязана годишнината от Холокоста.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 13.
Предложението за извънредно заседание във вторник е прието.
Продължаваме с актуален въпрос от народния представител Георги Панев относно изработването на билбордове по повод визитата на президента на Русия господин Владимир Путин. (Смях от КБ.)
Заповядайте, господин Панев, да развиете Вашия актуален въпрос.

Георги Панев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
По повод на визитата на президента на Русия господин Владимир Путин, бяха разпространени билбордове, оформени за случая. Пресата и електронните медии съобщиха, че изработката на билбордовете, на стойност 40 хил. лв., е изцяло финансирана от частни фирми. На билборда обаче наред с имената на частните фирми е изписано името на АЕЦ “Козлодуй”, което е държавно предприятие и на което Вие сте принципал.
Във връзка с това моля да отговорите на следните въпроси: участвал ли е АЕЦ “Козлодуй” във финансирането и изработката на билбордовете? Ако е участвал, тогава на какво основание едно държавно предприятие финансира проява, свързана с визитата на чуждестранен държавен глава? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панев.
Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Георги Панев. Ще Ви помоля да се вместите в рамките на 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Панев, уважаеми госпожи и господа народни представители! В отговор на Вашия актуален въпрос трябва да внеса, първо, във въпроса няколко уточнения.
Действително, такива билбордове се появиха и на тези билбордове пишеше не само “АЕЦ “Козлодуй”, но и “Булгаргаз”. За да не ми задавате и този въпрос след това, искам да отговоря едновременно и за двете дружества. И се учудвам, че Вие само за АЕЦ “Козлодуй” питате. Сигурно на “Булгаргаз” логото по-малко се вижда.
В отговор на Вашия въпрос трябва да кажа, че нито АЕЦ “Козлодуй”, нито “Булгаргаз” са участвали във финансирането и изработването на указаните от Вас билбордове.
Действително, към двете дружества са постъпили искания за спонсориране на съпътстващи мероприятия, свързани с посещението на президента на Русия. Искането е регистрирано на 20 февруари 2003 г. Съгласно устава на дружествата, всички решения за спонсорства се решават от съветите на директорите. От подаването на искането за спонсорство до появата и въобще издаването на тези неща, Съветът на директорите не е провеждал заседание и няма взето такова решение.
Същевременно, традиционно дружествата в енергетиката спонсорират културни мероприятия и тук имам даже справката за един по-ранен период. Те ще продължават да спонсорират такива културни мероприятия, включително Народния театър, включително гастроли на значими състави от чужбина.
В този смисъл отговорът на Вашия въпрос е: “Не, не е!”. И ние повдигнахме въпроса пред издателите на тези билбордове, тъй като същевременно в медиите някак си се появи, като че ли това посещение е частно и подкрепяно само от частни формирования. Правителството взе решение по този въпрос и има решение, свързано с организирането и финансирането на Дните на културата на Русия в България, което е ролята на правителството в тези междудържавни отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Господин Панев, имате право на реплика. Заповядайте.
Георги Панев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, формално аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Вие сте проследили как стоят нещата и след като уверявате представителството и тези, които ни слушат и гледат, че не е имало такова решение и не са спонсорирани, това трябва да е така.
Но бих искал да се произнеса относно Вашето тълкуване на темата, което е доста по-широко, в смисъл, че правителството, държавните органи могат да съфинансират, както и АЕЦ “Козлодуй” да финансира културни мероприятия. Това всъщност няма нищо общо с конкретния случай. Тук става въпрос за една визита на държавно ниво, за която визита отговорността и всички необходими процедури поема държавната администрация. Мисля, че не би трябвало да се смесват двете неща.
Това е, което мога да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Панев.
Господин министър, имате ли потребност от дуплика? Можете в рамките на 2 минути да го направите.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Панев, единственото нещо, което искам да кажа, е, че действително покрай това посещение на държавния глава на Руската федерация широко в медиите бяха разпространени доста тези, на много от които аз не намерих потвърждение, поне за себе си. Това е едно нормално държавно посещение и междудържавни връзки, а това, че някой някъде е написал, че би искал да приватизира тези връзки, това е негов проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключиха въпросите и питанията към министър Милко Ковачев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на питане от народния представител Христо Кирчев относно създаване на икономически зони в Република България.
Господин Кирчев, заповядайте, за да развиете Вашето питане. Както виждате, то е първо към министър Василев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри!
Напоследък усилено се коментират в медиите изказвания на господин вицепремиера Николай Василев за създаване на икономически зони в Република България. Това особено много интересува предприемчивите граждани на републиката, тъй като всички разбираме огромната нужда от инвестиции в страната. Обикновено те идват оттам, където се създават най-добри предпоставки за тези инвестиции.
Моят въпрос е към господин Николай Василев – да разясни пред уважаемите народни представители възможно ли е в България да бъдат създадени икономически зони, от какъв тип и особено ме интересува в частност във Варна може ли да бъде създадена такава икономическа зона? Местният печат поде след посещението на господин Василев тази дискусия за създаване на зоната. Не знам дали имате информация, господин Василев?
Изникнаха много “за-против”, “възможно-невъзможно”.
Доколкото аз съм информиран, в преговорите с Европейския съюз не е затворена Глава шеста “Политика на конкуренция”. Вие знаете, че тази Комисия по конкуренцията на господин Монте е с много големи изисквания. Не е затворена и Глава десета “Такси”.
Също така, ако можете да уведомите уважаемите народни представители дали са водени преговори в тази насока, защото на мен ми беше разяснено, че трябва да има преговори по тези глави, за да могат да бъдат разкрити и такива зони. Все още тези две глави са отворени, Вие знаете. Доколкото ми е известно, в Глава десета “Такси” само са уговорени ДДС и данъците, които трябва да се плащат за варенето на домашен алкохол и занижени данъци по повод цигареното производство.
Аз присъствах на някои семинари и членове на Комисията за защита на конкуренцията разясниха на тях, че в момента не могат да бъдат създавани такива зони. И аз знам, че целият български народ почти се интересува от този проблем, защото на всички ни е известно какво стана в Далечния Изток. В Европа в почти всяка държава са отворени такива икономически зони, но доколкото на мен ми е известно, те са били договорени с Европейския съюз и условията докога да съществуват, при какви условия, с какви отстъпки.
Ще Ви бъда много благодарен, ако най-сетне получим един точен отговор, защото този въпрос много вълнува обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на питането на народния представител Христо Кирчев. Ще Ви помоля да се съобразите с това, че разполагате с не повече от 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Аз Ви благодаря за това питане, тъй като то е напълно навременно и много актуално в момента не само в нашия град Варна, но по принцип и в цялата страна.
Наистина, става дума за идеята на настоящото правителство да създаде така наречените “индустриални зони”. Ние ги наричаме “индустриални” не толкова, защото в тях би могло да има предимно индустриални предприятия, това също е вярно, т.е. производствени мощности, но и просто го използваме като термин, който според нас е подходящ в момента за България.
От няколко месеца в Министерството на икономиката работим усилено по създаването на такъв законопроект. Вие вероятно знаете, че само преди няколко дни в Националния дворец на културата имаше много хубава работна дискусия с представители на бизнеса, с юристи и с представители на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на този законопроект. Моето впечатление засега е, че както сред бизнессредите, сред медиите и сред уважаемите народни представители има общо взето консенсус по идеята, че трябва да има такива индустриални зони, че те могат и трябва да бъдат създадени сега. Много по-добре беше те да бъдат създадени преди 10 години, но за съжаление това не се е случило. Считаме, че е по-добре късно, отколкото никога.
За сравнение – в Чехия към 2002 г. има създадени 58 индустриални зони. Там има различни и много подходящи облекчения, които са привлекли сериозни инвестиции. В Полша те са 15, а инвестициите са близо 2 млрд. долара и са разкрити 32 хил. нови работни места. В Унгария има 150 т.нар. индустриални паркове. В тях работят част от най-известните индустриални компании в света.
Ние сме безвъзратно закъснели в сравнение с тези страни, защото някои от преференциите, които се дават там, ще отпаднат с присъединяването на всичките тези страни към Европейския съюз. Някои от тези страни обаче са успели да договорят в преговорите с Европейския съюз клаузи, които им позволяват преходен период преди да се премахнат всички тези условия и преференции.
Нашата цел е в България да направим именно такъв закон, който от една страна да свърши работа, т.е. да привлече нови инвестиции и да се отворят нови работни места, а от друга страна да е напълно в синхрон с европейското право по конкуренцията и с българския Закон за държавните помощи. Разбира се, ограниченията на валутния борд, на нашата бюджетна политика и на други закони не ни дават възможност да използваме широко държавни субсидии за разкриване на нови работни места, за обучение на работници и т.н. Това обаче са мерки, които до известна степен при определени условия са съвместими с европейското право по конкуренцията.
В момента няма да изпадам в подробности какви са залегналите идеи в нашия законопроект за индустриалните зони, тъй като в момента той се съгласува в системата на Министерския съвет. Очаквам след няколко седмици, ако той бъде напълно съгласуван, да бъде приет от Министерския съвет и да бъде внесен за дискусия в Народното събрание. В този момент с всички народни представители и в рамките на Комисията по икономическата политика ние ще го обсъдим подробно. Много се надявам той да бъде широко подкрепен.
И Вие, и аз сме от Варна. Разбирам интереса на нашата общественост по отношение на създаването на подобна индустриална зона. Вярвам, че когато дойде този момент, ако има такъв закон, Вие ще подкрепите идеята за създаване на подобна индустриална зона във Варненския регион. Убеден съм, че ако се създаде такава зона, то няма да бъде само поради факта, че Вие и аз бихме лобирали в тази посока, а защото Варненският регион има подходящо географско положение, подходящи традиции, наличие на пет висши учебни заведения, много индустриални мощности – някои повече, а други по-малко използвани, добра инфраструктура във всичките й съставляващи части. Благодарение на активността и предприемчивостта на местните власти и предприемачи считам, че Варненският регион ще бъде едно от естествените места, където би се създала подобна индустриална зона.
Тъй като съм министър на икономиката на цялата страна, мисля, че мога да ви обещая да направя всичко възможно да бъдат създадени повече такива зони, и то точно в тези региони, където от една страна има най-голяма нужда от тях (примерно като наличие на инфраструктура, потенциал за работни места), и на второ място в такива региони, където ще има най-голям интерес от страна на българските и чуждестранните инвеститори. Защото в крайна сметка създаването на тези зони не е самоцелно, само за да кажем, че имаме зони, а да се привлекат сериозни инвеститори, техните проекти да се реализират бързо и да бъдат създадени добри работни места с добри доходи за населението в тези региони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Василев.
Господин Кирчев, имате ли уточняващи въпроси или направо ще изразите отношение?
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Василев, доколкото ми е известно, тези зони не са създадени поради европейското законодателство. Заради това исках представители на евроинтеграцията да ни дадат отговор възможно ли е това. Зоните, които Вие изредихте, са много на брой. Аз също ги имам като сведение. Те са били създадени преди създаването на Комисията за защита на конкуренцията, която аз имах щастието да посетя. Видях, че изискванията са много жестоки. Моите опасения са, че когато тиражираме идеята в обществото, очакването е огромно. Когато говорим в България за създаването на зони, в момента трябва да се направи такава зона, ако можем да я направим. Вие посетихте, доколкото знам, Шанхайската зона. Там за 10 години те вкараха над 300 млрд. долара. Разбира се, Шанхайската зона по население много, много пъти надвишава българското. Виждам, че въпросът сега вълнува моята колежка от Русе, моите колеги от Бургас, но ние си играем да създаваме зонички – Бургас, Варна и т.н. Трябва да направим България една зона като Сингапур, като Хонгконг. Наистина трябва да влязат сериозни инвестиции. По-добре е мащабно мислене, отколкото да заграждаме по няколко декара и да си говорим, че има Русенска безмитна зона, Бургаска безмитна зона, в които нищо не се случва.
Говоря за такова законодателство, което наистина да даде на България отваряне към света. Това възможно ли е? Доколкото знам, има обструкция от държавите наоколо, които ни обграждат, за създаването на една такава зона. Ако имате информация и можете да поясните, бих Ви помолил да бъде в такъв аспект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте, господин министър, да дадете отговор на уточняващия въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирчев, Вие сте абсолютно прав в подхода си към този проблем. От една страна бих искал да Ви уверя, че ние сме в ежедневни разговори с Комисията за защита на конкуренцията и други европейски институции в България, които се занимават с европейската интеграция. Уверявам Ви, че законопроектът, който ще изготвим и в крайна сметка ще достигне до Народното събрание, ще бъде съобразен с тези изисквания. По-скоро при нас въпросът е не дали да правим такъв законопроект, а как да го направим и колко бързо ще успеем да го сторим, за да отговаря на всички изисквания и да свърши работа.
Много ми хареса и втората Ви забележка, че най-добре е ако може цяла България да стане зона. Не бих искал да използвам думите Ви, че тя трябва да стане една зона, защото не знам точно какво означава това, но в цяла България трябва да има по-добра среда за правене на бизнес, за да може цяла България да получи повече инвестиции. Напълно съм съгласен с Вас и Ви уверявам, че всичко, което правим, е да движим страната в тази посока.
Без да съм изчерпателен, ще Ви дам няколко примера. Ние веднага от първата година на своето управление успяхме драстично да намалим преките данъци в страната и да ги направим едни от най-ниските в Европа. Продължаваме това да правим всяка следваща година. Вие го знаете много добре.
На второ място, прокарваме допълнителни закони, които един по един постепенно подобряват бизнессредата. Изключително съм доволен и благодарен на всички народни представители, че вчера на първо четене Търговският закон е получил такава силна подкрепа, защото това бе една от пречките за по-свободно правене на бизнес в страната.
Михаил Миков (КБ, от място): Търговският закон ли?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Точно така, Търговският закон. Защото процедурите по несъстоятелност в България продължават средно четири години в момента. Това според нас пречи и в зоните, и извън тях.
Приемам Вашите предложения и ще продължаваме да работим в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли да изразите отношение, господин Кирчев? Не. Приключихме с това питане.
Преминаваме към питане от народния представител Тошо Пейков относно приватизацията и следприватизационния контрол, осъществени от Министерството на икономиката в бившия Комбинат за целулоза и хартия – град Мизия.
Господин Пейков, заповядайте да развиете питането си в рамките на пет минути.

Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Известно е, че Северозападна България е роден край на талантливи, а също и на бележити българи. Според едно международно изследване от края на миналата година врачани са на второ място по образованост и предприемчивост в страната след софиянци, които са съсредоточени, известно е, от цялата страна и може би поради тази причина са първи.
Ние, народните представители от Национално движение Симеон Втори, дадохме красноречиви обещания в подкрепа на традиционното българско трудолюбие и предприемчивост, а те са доказани вече и научно за Враца.
Целите на приватизацията, а някъде и след ликвидация, целите на стабилизацията на икономиката бяха именно тези: осигуряване на заетост, подобряване условията на живот, модернизация, предприемчивост, просперитет. Резултатите от приватизацията и ликвидацията обаче са плачевни. Рев и скубане на косите предизвикват резултатите от приватизацията на обявени в несъстоятелност предприятия, като Комбината за целулоза и хартия в гр. Мизия, Врачанска област.
Моля Ви, господин вицепремиер, да разкажете историята на фалита, ликвидацията и последващото раздържавяване на Комбината за целулоза и хартия, кой е отговорен за това: кой, кога и кои хора назначи за синдици и ликвидатори; кой спечели комбината и отделни негови части и как бяха обявени и проведени публичните търгове; от кого бяха закупени основните сгради и основните мощности, на каква цена; какви бяха условията на договорите – работни места, модернизация, инвестиции, пазари; кога трябваше да завърши ликвидацията и да започне ново производство и реализация; как вашето министерство или друг орган осъществи следприватизационен контрол; за кои неустойки по договорите и кой какво заплати?
Искам да Ви припомня, господин вицепремиер, че доскоро комбинатът в несъстоятелност се състоеше от две части – Комбинат за целулоза и хартия - Мизия, с основна дейност заготовки за главното производство със синдик Красимир Иванов, и основно производство "Техар" АД със синдик Гошо Пешковски. Каква е тяхната роля?
Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Тошо Пейков в рамките на 10 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пейков, най-напред позволете ми да започна с това, че Ви благодаря за Вашия въпрос. Споделям казаното от Вас за съдбата на множество индустриални предприятия в Северозападна България. Аз самият за последната година и половина имах възможност четири пъти да посетя Северозападна България и да се запозная със ситуацията. Така че споделям виждането Ви, че въпреки добрите традиции, въпреки предприемчивостта на населението и големия потенциал, включително и географски, този потенциал изобщо не е използван и в момента регионът се намира в едно изключително затруднено положение. За съжаление, ние заварихме повечето от предприятията да не работят, макар че оттогава се опитваме да съживим едно по едно някои от тях. Съвсем в скоби ще Ви дам два примера: има шанс за втори живот на "Видахим" във Видин, има шанс за малко работни места в "Лом". Например един от българските заводи за специална продукция откри над сто работни места неотдавна там.
Конкретно. И ние като Вас сме загрижени за съдбата на Комбината за целулоза и хартия в гр. Мизия. Дружеството Комбинат за целулоза и хартия – гр. Мизия, е регистрирано като ЕООД през 1991 г. с предмет на дейност, както Вие знаете, изкупуване на слама, производство на целулоза, дървесинна маса, хартия, тетрадки, топло-, електроенергия, кислород, вътрешно- и външнотърговска дейност. По-късно, през 1994 г., е допълнен предметът на дейност с производство на сулфатна избелена сламена, целулозно-дървесинна маса, хартии, транспортни услуги, търговска дейност и т.н. Тук разполагам с доста информация по отношение на това кога е учредено дружеството, какъв е бил капиталът, кога той е увеличаван, намаляван и т. н.
Със заповед от 1994 г. на министъра на промишлеността тогава е изготвен разделителен протокол, чрез който Комбинатът за целулоза и хартия – Мизия, се разделя и от него се обособяват две самостоятелни дружества. Това са: Комбинат за целулоза и хартия – Мизия, и "Техарт" ЕООД – гр. Мизия. След това е бил увеличен капиталът на "Техарт" посредством безвъзмездно прехвърляне на дълготрайни материални активи от Комбината за целулоза и хартия и в резултат на това капиталът на последното дружество намалява, разбира се.
Намаляването на капитала на дружеството е извършено след подаване през 1993 г. на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитора "НЕК" ЕАД в гр. София. Към това искане се присъединяват и другите кредитори – "Каолин" от гр. Сеново, Русенска област, "Петрол" – София.
Врачанският окръжен съд обявява в неплатежоспособност Комбината за целулоза и хартия през 1992 г. и открива производство по несъстоятелност, без да се прекратява стопанската дейност на предприятието.
При така изложените факти е видно, че не можем да говорим за история на приватизацията, тъй като за това дружество приватизация никога не е започвала.
Отговорът на въпроса: "Кой, кога и при каква процедура взе решение за раздържавяване на Комбината за целулоза и хартия?" смятам, че се изчерпи с постановеното решение за откриване на производство по несъстоятелност.
В хода на това производство, с молба от 1996 г. управителят на Комбината за целулоза и хартия е поискал от съда да постанови решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване на неговата дейност. Към молбата е приложена и заповедта от 1996 г. на тогавашния министър на промишлеността господин Дачев.
С оглед на депозираната молба и предвид липсата на предложен оздравителен план до датата на определението на съда за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания съдът по несъстоятелност се е произнесъл с решение от 1996 г., с което е обявил длъжника в несъстоятелност и е преустановил неговата дейност.
Решението за обявяване в несъстоятелност има за последица лишаване на общото събрание и управителя на дружеството от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. В тези условия управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник се извършва от назначения синдик, който е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Контрол върху дейността на този синдик се упражнява само от съда по несъстоятелността, но не от държавните органи.
Вие зададохте и друг въпрос: "Кой спечели комбината и отделни негови части; какви бяха условията на договора като работни места, модернизация, инвестиции и пазари?". Отговорът е: никакви условия. Във връзка с дадените му от закона правомощия синдикът е пристъпил към превръщането в пари на недвижими и движими вещи като цяло или като обособени части. Тъй като Министерството на икономиката, или тогава Министерство на промишлеността, няма законови правомощия да упражни контрол върху действията на синдика, то по информацията, с която разполагаме, ни е известно, чe са проведени публични продажби по реда на чл. 717 от Търговския закон. Поради неявяване на купувачи са проведени преговори с потенциални купувачи по реда на чл. 718 и по този начин са осребрени недвижими имоти, жилища, машини и съоръжения, други активи, материали и химикали.
Обект на продажба са чисти активи, без никакви допълнителни ангажименти за работни места, модернизация, инвестиции и пазари. Към момента е осребрено почти цялото имущество на длъжника с изключение на полуразрушената сграда на ТЕЦ и още една сграда с прилежаща към нея земя. Последните активи за съжаление са предмет на реституционни претенции на трети лица по Закона за кооперациите.
Предвид на гореизложеното и законоустановените контролни функции на съда по несъстоятелността не бихме могли да осъществяваме никакъв следприватизационен контрол и не могат да се потърсят отговорности по приватизационен договор, тъй като никога не е имало такъв.
Аз, разбира се, отчитам високата степен на безработица и на социални проблеми във Вашия регион и социалното напрежение и затова Ви благодаря, господин Пейков, за този въпрос, като имам предвид, че тези обстоятелства и хронологията на събитията на това дружество не се отличават от общите тенденции, от общата картина на много други такива случаи във Вашия регион и в страната.
Бих искал да завърша с молба към Вас, както и към всички народни представители, да подкрепите сериозните промени в Търговския закон, които в момента са между първо и второ четене в Народното събрание, тъй като, както ви казах, това е още един пример как едно дружество е било обявено в несъстоятелност през 1996 г. и все още има активи, които не са продадени, има неща, които не са изяснени, и тази сага за това предприятие продължава вече 7 или по-скоро 12 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Имате ли уточняващи въпроси, господин Пейков? Заповядайте.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин вицепремиер, може би наивно звучаха твърденията на някои българи, които предупреждаваха, че добри държавни предприятия се водят умишлено към фалит, за да може след фалита те да разполагат с целите предприятия или с отделни техни части. Комбинатът в Мизия е типичен пример за това, че дори не се е стигнало до приватизация, а до ликвидация. Институции с благородна роля като съда играят ролята на погребални дружества, на домове за покойници, които трябва да погребат бисерите на българската икономика.
Аз с тревога се обръщам към Вас за това, че избирателите от Враца искат работа, искат по-добър живот, но искат преди всичко справедливост. И тъй като вашето министерство е било принципал на фалиралия Комбинат за целулоза и хартия, аз Ви моля все пак да вникнете малко по-дълбоко в историята на този фалит, в историята на това, как едно малко градче, една малка община остава без работа, остава без заетост, както стана междупрочем и с “Химко” – Враца, “Плама” – Плевен, и др., които попаднаха в ръцете на разсипници, а някои – в ръцете на крадци. Още през 1996 г. аз предупредих, че те искат да изнесат ъглошлайфовалките на скраб, а каквото е останало, да го осребрят. Затова аз Ви моля, приемете го като благодарност за отговора, който ми дадохте, и като обобщение, вникнете малко по-дълбоко в историята на фалита. Мисля, че този фалит може да бъде написан в учебник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, но аз не съзрях въпроси във Вашето изказване, то беше по-скоро отношение към отговора. Нали така, господин Пейков? Да, благодаря.
Преминаваме към питане от народните представители Димитър Дъбов и Кръстьо Петков относно приватизационния договор за “Мадара” АД, Шумен.
Заповядайте, господин Дъбов, да развиете Вашето питане.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер и министър на икономиката! Преди малко повече от месец Ви зададох актуален въпрос за съдбата на Комбината за товарни автомобили “Мадара”, Шумен. Оттогава не само че няма промяна, бих казал, че кризата се задълбочава. Собственикът е платил аванс за ноември и декември от порядъка на 100 лв., има само промяна в управителното тяло на предприятието, което обаче не води до промяна в ситуацията.
Купувачът на “Мадара” от самото начало се намира в ситуация на абсолютно неизпълнение на договора, особено в частта му към държавата. При дълг от 11 млн. лв. са погасени 3 млн., а същевременно са натрупани нови 7. Задълженията на “Мадара” сега вече надхвърлят 15 млн. лв. и това Вие го казахте в отговор на моя актуален въпрос. Растат задълженията към НЕК, НОИ, данъчните служби. Не е решен въпросът и с изпълнение на инвестиционната програма. Направени са инвестиции на стойност 530 хил. долара, а в договора е записано 800 хил. договора. Сумата 530 хил. долара, господин министър, я съобщихте Вие, дори под формата на леко преизпълнение. С анекс е сменена банковата гаранция от 200 хил. долара на 20 хил. долара. В анекса има и други условия, с които интересът на държавата не е защитен добре.
Уважаеми господин министър, от няколко месеца Вие сте информиран писмено от Агенцията за следприватизационен контрол за вариантите за разрешаване на спора по приватизацията на “Мадара” АД. Както Ви е известно, собствениците не изпълняват приватизационния договор, както и анексите към него. Мнението на агенцията е, че сделката трябва да се преразгледа, а предприятието или да мине към процедура на несъстоятелност, или договорът да бъде развален, тъй като вече банковата гаранция е усвоена, а тя е елемент от развалянето на договора. Така по-добре според нас ще се решат и проблемите на работещите в завода, ще се създадат условия за привличане на нови инвеститори – това, което отговорихте преди малко на моя колега. Протакането на правителственото решение засилва социалното напрежение в района и в града. Готвят се нови протести от синдикатите, създаден е граждански инициативен комитет и т.н.
Нашето питане е: първо, защо Министерството на икономиката бави своето становище по предложението на Агенцията за следприватизационен контрол и, второ, имате ли информация за нови чуждестранни инвеститори и какво е становището на ръководеното от Вас министерство като принципал за излизане от кризисната ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов и уважаеми проф. Петков, аз съм ви благодарен за това, че сте загрижени за съдбата на това предприятие, тъй като ще ви призная, че през последната половин година това е едно от няколкото предприятия, на които моето ведомство обръща изключително сериозно внимание. Шуменската общественост също е много добре запозната с факта, че тримата наши народни представители, това са госпожа Юлияна Дончева, господин Борислав Борисов и Светослав Спасов, повече от един път в месеца са на гости при нас в министерството, за да съберат нова информация, да предоставят нови факти и да обсъждат бъдещето на това предприятие.
Макар че споделям вашата грижа за това, че предприятието не е в много добро състояние, че има опасност за неговото бъдеще и на него сериозно трябва да му бъде помогнато, дай Боже някой ден да дойдат и нови инвеститори в Шуменския регион, оттам нататък аз не съм съгласен с нито един от фактите, които казахте.
Ще започна от края. Не съм съгласен, че има протакане на някакво правителствено решение. Напротив, правителството е заело една изключително активна и ежедневна позиция по решаването на проблемите в това предприятие. Дано Вашите думи да не се изтълкуват като някакво подстрекаване на социалното напрежение, защото то със сигурност няма да реши проблема. Малко съм учуден, че точно Вие като депутат от Коалиция за България предлагате дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. Със сигурност обаче това не трябва да става по стария Търговски закон. Защото Вие знаете, че ако това дружество е като останалите средностатистически дружества, ако сега бъде обявено в несъстоятелност, че няма да има хиляди нови работни места в Шумен, това е ясно, но и до 2007 г. то няма да може да излезе от процедурата. А дотогава не знам дали ще останат много машини една върху друга в предприятието. Напротив, точно обратното.

Смятам, че тенденциите са донякъде противоположни на това, което казахте. Нека да ви дам някои нови факти. За 2003 г. "Мадара Шумен" има подписани договори и протоколи за доставка на двигателни мостове и резервни части с водещи световни компании на стойност над 4 млн. евро и предстои подписването на други договори. Например на 21 февруари т. г. "Мадара" е подписал протокол от водени търговски преговори с "Камаз", гр. Москва, за производство на 1600 моста, вследствие на което в Шумен е осъществен контакт със специалисти за откриването на 140 нови работни места. Дано това да се случи. Ние твърдо подкрепяме тази сделка и откриването на тези работни места.
На второ място, "Мадара" разполага с подписан договор за тази година с БВВМ от Италия за 630 хил. евро, което би предположило откриването на още 20 работни места. През м. март и м. май предстои подписване на договори с "Роте", Италия, "Шмидс каргобул", Германия, и "Бошум", Швейцария. Дано наистина дружеството да успее да се справи с това.
Има подобрение и в динамиката на задълженията към персонала. През м. юни 2002 г., когато ние по-активно започнахме да се занимаваме с този въпрос, задълженията към персонала са били 2 млн. 273 хил. лв., а напоследък са останали само 190 хил. лв., тоест над 10 пъти по-малко. Те включват и 96 хил. лв. стари задължения от стари периоди към вече напуснали работници.
През м. април се пуска в работа нова високотехнологична линия за леене на метални изделия. Новоназначеното ръководство на "Мадара" води успешен диалог със синдикатите. Разбира се, ще следим внимателно това развитие и ще помагаме, ако е необходимо.
По отношение на приватизационния договор и на ангажиментите. Не съм съгласен, че има някакво неизпълнение. Напротив, информацията на Агенцията за следприватизационен контрол е следната. По отношение на минималния брой на заетите по трудов договор за 1999 и 2000 г. по договор трябва да бъдат 450, а на практика са били 631. През 2001 г. е трябвало да бъдат 500, а те са били 610. През 2002 г. е трябвало да бъдат 550, а те са били 573. Същата е ситуацията и с инвестиционната програма. През първите четири години е трябвало да бъдат 800 хил. долара, а на практика са били 884 хил. 733 долара, като има преизпълнение във всяка една от миналите години. Разбира се, аз съм съгласен с Вас, че с 800 хил. долара или с 900 хил. долара инвестиции голяма автомобилна промишленост не може да съществува.
Тук ще пропусна дългия списък от кредитори и фактите, че с всички кредитори на практика има подписани споразумения, има разсрочване на някои задължения, включително и данъчни задължения, и има погасяване. Тоест, няма явно неизпълнение нито към държавния бюджет, нито към НОИ, нито към "Електроразпределение" или ВАМОА "Дева", Варна, или пък към ОББ, която е един от големите кредитори, или пък към "Вода и канал" в Шумен.
Предвид на финансовите показатели на дружеството и посочените договорености за погасяване на задълженията към кредиторите и тенденциите в развитието на дружеството не са изпълнени условията за неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост по чл. 607а от Търговския закон.
Като се има предвид и поемането на ясни ангажименти от страна на ръководството на "Мадара" пред Министерството на икономиката в много разговори, включително и пред нашите трима народни представители, ние към днешна дата не подкрепяме идеята за откриване на производство по несъстоятелност. Разбира се, ако някой ден фактите се променят, ако се окаже, че нарастват задълженията към кредиторите или към персонала, тогава и нашето отношение би се променило.
Отново се обръщам към Вас, господин Дъбов, да подкрепите новия Търговски закон, който по принцип ще подобри и ще ускори процедурите по несъстоятелност, както и да подкрепите нашите усилия към запазването на това предприятие, а не към неговата ликвидация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Господин Дъбов, имате думата за уточняващи въпроси.
Димитър Дъбов (КБ): Господин министър, от няколкото месеца, в които вашето министерство има представител в Надзорния съвет на "Мадара", аз имам чувството, че при Вас идва неточна информация. Ще цитирам това, което Вие казахте преди месец, че инвестиционната програма на "Мадара" първата година е от 214 хил. долара, а във втората година е 350 хил. долара, като задължението е било за 300 хил., тоест изпълнени са 534 хил. долара инвестиции. Пред мен е договорът за покупко-продажба, където ясно и точно е записано, че инвестициите трябва да бъдат за 800 хил. долара. Ако случайно го нямате, бих могъл да Ви услужа с този договор. Това - първо.
Второ. Пред мен е едно становище на Агенцията за следприватизационен контрол, където ясно и точно се казва, че задълженията на "Мадара" към НЕК и към НОИ продължават да растат, в резултат на което при приватизацията "Мадара" има дълг от 10 млн. лв., а сега той е 15 млн. лв. Това го потвърждавате и Вие в отговора на моя актуален въпрос.
Пред мен е предложението на Агенцията за следприватизационен контрол, адресирано до Вас, в което Ви казват, че съгласно чл. 39 от договора продавачът може да го развали едностранно и Ви предлагат тези действия да бъдат извършени.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Откога е писмото?
Димитър Дъбов: Писмото е от края на м. октомври и Ви се предлага да бъде развален договорът с купувача. Нещо повече, те използват правото си да усвоят банковата гаранция, която е елемент от разваляне на договора. В раздела "Разваляне на договора" приватизационният договор за "Мадара" съдържа два момента, вторият от които е усвояване на гаранцията. Това означава, че процедурата по разваляне на договора вече е започнала и някой някъде спира тези действия.
Вторият момент, несъстоятелността. Аз не съм съгласен с Вас, без да пледирам за несъстоятелност, аз пледирам за разваляне на договора, тъй като фактически ние имаме категорично неизпълнение на договорните задължения и подмяна на банковата гаранция от 200 хил. на 20 хил. долара, и аз питам къде са отишли тези 180 хил. долара разлика в двете банкови гаранции? Несъстоятелността може да не премине по този начин и самата агенция ви подсказва това – че несъстоятелността би могла да премине по един значително по-елегантен начин, който не нарушава интересите и на работниците и предприятието може да живее чрез оздравителна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин министър, заповядайте да дадете отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов, Вие повдигнахте няколко въпроса. Най-напред, наистина Вие сте прав, че инвестиционната програма е за 800 хил. долара, но тя включва и 2002 г. И тъй като едва сега изтече 2002 г. и ние до края на март трябва да получим от чета в Агенцията за следприватизационен контрол от самото дружество и след това обикновено от 1 април нататък агенцията обработва данните в продължение на седмици и месеци, ние все пак разполагаме с данните и за края на 2002 г. преди 31 март, защото сме ги изискали. Вие сте прав, че за първите години, до края на 2001 г., аз ви казах, че е изпълнена инвестиционната програма от 564 хил. лв., но то е сравнено с 500 хил., които са задълженията за първите години. Като добавим още 300 хил. за 2002 г., тогава стават 800 хил. И вече изпълнението към края на 2002 г. е близо 900 хил., тоест няма нито една от тези години назад, когато или инвестиционната програма, или пък работните места да не са били изпълнени. Напротив, те изпълняват всичко досега.
Що се отнася до задълженията – да, някои задължения нарастват, други намаляват през годините. Наистина общото ниво се покачваше докъм 2002 г., а оттогава има известна стабилизация, дори намаляване. Аз не исках да изпадам в подробности, но все пак Ви казах, че задълженията към работниците са намалели десет пъти само за тези няколко месеца, в които ние сме се занимавали с този проблем. И това не е случайно.
Вие споменахте НОИ. Има решение на Управителния съвет на НОИ, съгласно което дружеството следва да погаси до средата на м. април т. г. новите задължения към НОИ и някои други данъчни задължения, така че засега те не са в неизпълнение на това споразумение. Същото важи и за електроенергетиката. Има договор между "Електроразпределение" – Варна, между ВАМО и между "Мадара". То е тристранно споразумение, което се изпълнява и засега нямаме обратна информация.
Отново Ви казвам, нашата цел в момента е да помогнем на това дружество, както и на други подобни дружества, да оцелее. Защото там работят неколкостотин души от Шуменския регион, те произвеждат, получават до голяма степен своите заплати и ако дружеството получи нови договори, направи нови инвестиции, някой ден, дай Боже, да дойде и някой нов, по-сериозен инвеститор, който да помогне, тогава това дружество ще бъде спасено. Ако ние, както Вие казвате, или използваме несъстоятелност, или пък развалим договор, за което основание няма, тогава не виждам как би се решил проблемът. Напротив, ще има една, две или повече години на замръзнало състояние, когато пак няма да има работни места, няма да има никакви договори и със сигурност няма да има никакви заплати. Мисля, че интересът на шуменския регион е това дружество да оцелее, ако е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Господин Дъбов, заповядайте да развиете отношението си към отговора на министър Василев.
Димитър Дъбов (КБ): Господин министър, аз мисля, че с “Дай Боже” нещата в КТА “Мадара” не могат да се оправят. Определено искам да кажа, че и сега продължава да не се дава ясен и точен отговор защо, след като банковата гаранция е усвоена и е започнала процедурата по разваляне на договора – не говоря за несъстоятелност – не се отива докрай? Ако Вие прочетете приватизационния договор на КТА “Мадара” ще видите, че развалянето на договора е от две точки като втората е усвоена на границата. Първата е свързана с действия по разваляне на договора. Така че процедурата вече е започнала, но някой някъде не желае тази процедура да бъде доведена докрай.
Второ, не получихме отговор на нашия въпрос има ли стратегически инвеститор или не? В докладната на Агенцията за следприватизационен контрол към Вас и Вашия заместник Калоян Нинов ясно и точно са посочени две италиански фирми, които проявяват инвеститорски интерес и следва и друг текст, който мисля, че не би трябвало да бъде огласяван, така или иначе той представлява фирмена тайна. Всичко това за мен подсказва и подчертава едно нежелание по най-краткия начин, тоест чрез разваляне на договора и търсене на друг стратегически инвеститор проблемите в КТА “Мадара” да отпаднат.
Що се отнася до другата част от въпроса – задълженията към НОИ, те растат, вече са 1 млн. 200 хил. лв. Над 700 хил. лв. – 750 хил. лв., са задълженията към енергетиката. Вие може би не знаете, но в “Мадара” има и режим – в определени моменти се налага да се работи вечер, а не денем, за по-евтина електроенергия. Така че аз нямам впечатление, че по някакъв начин нещата в “Мадара” се подобряват. Нещо повече, влошават се и главно за сметка на задълженията на собственика на КТА “Мадара” към държавата. Те растат с всеки изминал ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния артист, прощавайте, народния представител Стефан Данаилов относно подготовка за приватизация на Аудио-видeо “Орфей” и Филмово студио “Време”.
Заповядайте, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Благодаря Ви, господин председател, че ми възстановихте званието.
Тошо Пейков (НДСВ, от място): И парите.
Стефан Данаилов: Е, ако си спомняте, първо ни взеха званието, а оставиха парите, а след това - и парите, но, както и да е.
Уважаеми господин министър, след приемането от правителството на Стратегията за приватизация на “Бояна филм” ЕАД, Филмово студио “Време” и Аудио-видео “Орфей” са единствените структури, чрез които държавата може да провежда своята културна политика, повтарям, държавата да провежда своята културна политика в областта на филмовото и аудио-визуалното производство. Водени от обяснимия стремеж да реализират бърз положителен финансов резултат от проектите си, частните продуценти не се интересуват от производство на документални, научнопопулярни и образователни филми, както и от систематично документиране на събития, факти, известни личности и т.н. Загрижена за запазване на досегашния статут на Филмово студио “Време” и Аудио-видео “Орфей” филмовата общественост се вълнува за съдбата на интелектуалната собственост, която е създавана и се съхранява, реставрира и разпространява от двете търговски дружества на държавата. Знае се, че Филмово студио “Време” съхранява около 5 хил. научнопопулярни, документални, образователни, детски, поръчкови и игрални филми, в които е съпродуцент. Аудио-видео “Орфей” има 1200 филма и предавания с авторско право върху 380 от тях. Това са дългосрочни нематериални активи, които не могат да бъдат оценени и представляват национално богатство.
Постигнатият финансов резултат в предходната година осигурява рентабилност на приходите от продажбите и добър коефициент на ефективност от всеки лев, разходен от двете дружества. От началото на 2002 г. досега положителните резултати бележат непрекъснат ръст. Двете търговски дружества заделят съгласно действащите нормативи по 10 процента от приходите си към Национален фонд “Култура”, а той се формира от 50 процента държавна субсидия и останалата част е от тези отчисления. При оскъдния процент, определен от държавния бюджет за запазване, развитие и популяризиране на уникалната българска култура, приносът от дейността на двете търговски дружества е чувствителен. Не на последно място е фактът, че и при двете дружества има оспорено право на собственост върху имотите, формиращи капитала им. Това е предпоставка за съдебно отстраняване на евентуалните купувачи и отговорност на продавача след изясняване на собствеността.
Министерството на културата е единствената държавна структура, призвана пряко от Закона за закрила и развитие на културата да гарантира опита, традицията и високите естетически критерии, а действащата нормативна база не му дава необходимите регулаторни инструменти, в случай че евентуалните нови собственици не запазят предмета на дейност на дружеството или стеснят палитрата от услуги, свързани с тиражирането и разпространяването на българските игрални и документални филми и практическа подготовка например на студенти в киноспециалностите. (Председателят подава сигнал, че времето изтича.)
Това е само част от фактите, които ми дават основание да изкажа становище, че принципът на бърза приватизация не би следвало да се прилага идентично за всички търговски дружества с държавно участие в капитала без да се отчитат особеностите в предмета им на дейност и ролята, която играят в националната ни култура.
В тази връзка актуалният ми въпрос към Вас е: какви са мотивите Министерският съвет да подготвя раздържавяването на Аудио-видео “Орфей” и Филмово студио “Време” и защо въпреки обективните аргументи в изпратеното до Вас предложение на Министерството на културата те не са извадени от списъка за приватизация?
Извинявам се, че просрочих времето, господин председател, но това беше актуален въпрос, на който миналата седмица не можа да ми се отговори поради недостиг на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И той набъбна, с лихвите стана 4 минути вместо 3.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Стефан Данаилов в рамките на не повече от 5 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данаилов! Аз Ви благодаря най-напред за този въпрос, но ще Ви призная, че очаквах да ми го зададе и господин Явор Милушев, който много пъти беше при нас и с него сме обсъждали точно същите теми с приблизително същите аргументи. Сигурен съм, че Вие нямате никакво съмнение, че всички ние тук, а и аз лично обичаме българското кино. Аз съм живял малко десетки години, но през цялото време съм гледал с голяма любов български филми. В тази връзка ще Ви напомня, че съвсем скоро Министерският съвет прие и внесе в Народното събрание един законопроект, който има пряко отношение към Българската кинематография. Там ние единодушно подкрепихме няколко тези. Едната от тях е, че трябва да има защита на българските филми основно по отношение на това колко процента български филми трябва да има задължително в българските кина. Също така има и добри условия по отношение на финансирането.
Уверявам Ви, че никой от нас – нито министри, нито министърът на икономиката, нито проф. Абрашев, нито пък господин Милушев биха направили или позволили да бъде направено каквото и да е срещу българското кино – напротив.
Със своя отговор, уважаеми господин Данаилов, аз бих искал да Ви успокоя в няколко посоки. Първо, че Министерският съвет не подготвя нищо, както Вие казахте. Министерският съвет не е приватизиращият орган, но и Агенцията за приватизация изобщо не е стигнала да приватизира тези дружества, за които Вие говорите. Стигат й достатъчно другите проблеми. Напротив, въпросът е напълно дискусионен. Ние го обсъждаме с проф. Абрашев. Обсъждаме го в Комисията по икономическата политика и предполагам, че съвсем скоро ще влезе в пленарната зала, когато стигне своя ред за второ четене, законопроектът за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Живот и здраве, това няма да са последните промени. Този закон сигурно ще продължава да се подобрява и в бъдеще, но така или иначе въпросът е дискусионен.
Аз ще Ви спестя всички технически подробности, например за това как правителството още през миналата година е забранило извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи, сключване на договори за придобиване на дялово участие, наем, съвместни дейности и т.н., с цел да спаси тези активи и да спаси дружеството от евентуално разграбване или от някакви загуби. За момента тяхното състояние не е негативно.

Също така ще Ви уверя, че приватизацията при новото управление показва, че ние не сме съсипали дружествата, които са приватизирани, напротив, има много дружества със специфична дейност, които сме успели да приватизираме и тяхната дейност е запазена. Едно от тези дружества е приватизирано изключително успешно – това е "София филм", ако не греша, това са няколко киносалона в София, които продължават да работят.
Стефан Данаилов (КБ от място): Със салони не се произвежда! Разликата е много голяма.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Бих искал да ви успокоя отново, че в момента не съществува никакъв проблем и никаква опасност за тези дружества, никакви резки действия не са били предприети и можете да бъдете напълно спокоен, че тези дружества ще бъдат запазени.
В същото бих искал да уверя и уважаемия народен представител господин Милушев, който продължава да ми задава същите въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика. Дали ще се вместите в две минути, господин Данаилов?
Стефан Данаилов (КБ): Господин министър, не се съмнявам в това, че мислите! Всички мислим и процедурите си вървят.
Агенцията по приватизация е изпратила това писмо до всички, например до Студио "Време" – "Спирайте да действате!", в смисъл "Пътници сте!", в следващия момент Министерството на културата изпрати до мен много тревожно писмо. Защото, ако е само преизчисление и пререгистрация на капитала на дружествата, защо тази процедура не се извършва от принципала, в смисъл Министерството на културата, а се извършва от Агенцията по приватизация? Оттук започват и тревогите.
Освен това, въпреки настояването на Министерството на културата, този разговор отдавна се води, тези дружества все още не са извадени от списъка за приватизация и не са включени в списъка по чл. 3, ал. 1. Знаете какво стана с галерията!
Вие ми говорите за “София филм”– това са четири киносалона, това е песен да го приватизираш. Защо не се заинтересувате какво стана с "Балкан"? Къде отидоха тези прекрасни записи, които бяха там? Нищо не се случи. За това става въпрос и затова много ви моля, заявявайки оттук, че обичате и милеете за българското кино, дай Боже и за театъра, и въобще за българската култура, да имате предвид наистина, че не може държавното ръководство да не мисли за това как ще провежда своята културна политика, а това са два от инструментите, които могат да помогнат, защото моите опасения са, че постепенно по този начин ще бъде абсолютно ненужно и присъствието на Министерството на културата, а може да бъде агенция по култура, или както навремето беше комитет.
Много разчитам на това, което заявихте, дано да е така, за да имаме наистина култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Заповядайте, господин Василев. Имате право на дуплика за не повече от 2 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данаилов! Отново ще Ви уверя, че не нашето правителство е съсипало нито "Балкан", нито някои други дружества.
Стефан Данаилов (КБ от място): Не казвам, че сте вие, но то се случи!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Имаме прекрасен диалог с Министерството на културата и смятаме, че всички проблеми се решават. Считам, че както с усилията на всички бъдещи български правителства, с усилията на народните представители и особено с таланта и уменията на българските артисти и кинодейци, този бранш го очаква едно добро бъдеще. Така че наистина в момента няма за какво да се притеснявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Към госпожа Лидия Шулева – заместник-министър на труда и социалната политика, има актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов относно нарушенията на трудовото законодателство в търговско дружество ТЕССО – гр. Луковит.
Господин Стоилов, заповядайте да развиете своя актуален въпрос за 3 мин.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, госпожо заместник министър-председател!
На мнозина в страната е известно шивашкото предприятие "Панака" край гр. Луковит, което произвежда мъжка конфекция, успешно продавана в България и други страни преди години. Предприятието, както много други, е приватизирано, първоначално по реда на масовата приватизация, впоследствие е препродавано. Днес търговско дружество ТЕССО е собственост на либиеца с германско гражданство Абдул Рауф Бен Ал Амин и неговата съпруга. Не засягам търговската и производствената дейност на дружеството и неговите отношения с кредиторите.
Поставям пред Вас въпросите, които се отнасят до масовите нарушения на трудовото и осигурителното законодателство. Във фабриката на практика няма работно време. Напротив, има дори случаи, и това е парадокс, работният ден да е с продължителност по-голяма от тази на денонощието, разбира се, с кратки прекъсвания. Месеци наред вместо заплати, и то нередовни, се получават непълни възнаграждения. Към началото на тази година неиздължените суми към Националния осигурителен институт са около половин милион лева, и прочее нарушения.
Работещите в предприятието губят надежда, че държавата в лицето на своите служители ще прояви воля да защити техните права. На съдействие от местната власт едва ли могат да разчитат, след като в продължение на три години кметът на общината Петър Нинчев, в нарушение на закона, съвместява длъжността си с участието в борда на директорите на същото търговско дружество. Може би огласената информация за скандалната дейност на фирмата го е накарала да напусне управата й преди няколко дни.
Госпожо министър, какви действия, освен вече извършените, ще разпоредите да предприемат подчинените Ви служители, за да се отстранят нарушенията на трудовото и осигурителното законодателство за ТЕССО – Луковит?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Заповядайте, госпожо Шулева, да дадете отговор на актуалния въпрос от Янаки Стоилов в рамките на 5 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми господин Стоилов! Запознати сме със случая с предприятието за производство на облекло – ТЕССО – това е новото му име, в гр. Луковит.
На 5 март 2002 г. областната инспекция по труда е направила проверка и е установила, че е забавено изплащането на трудовото възнаграждение за м. януари. За отстраняване на нарушението е направено задължително предписание по смисъла на чл. 404 от Кодекса на труда. На 29 ноември 2002 г. отново е извършена специална проверка във връзка с изплащане на трудовите възнаграждения. Отново е констатирано, че не се изплащат ежемесечно според изискванията на Кодекса на труда, за което на работодателя е наложена глоба.
След като в областната инспекция по труда пак постъпват сигнали за нарушаване на трудовото законодателство със съдействието на Икономическата полиция в Луковит контролните органи извършват нови две проверки – на 6 февруари и на 26 февруари 2003 г. При прегледа на присъствените форми се установява, че на 8 януари 2003 г. част от работниците са положили 13 часа труд, което е нарушение на разпоредбите на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда, с което се определя максималната продължителност на работния ден при сумирано изчисляване на работното време на 12 часа. За констатираното нарушение работодателят е глобен.
Актовете на работодателя са съставени и за забавяне изплащането на трудовото възнаграждение за ноември и декември 2002 г., както и за допускане на работа на лица, на които работодателят не е връчил сключени трудови договори и заверени от НОИ удостоверения за тяхната регистрация. Въз основа на доклада на областната Инспекция по труда – Ловеч, изпълнителният директор на Главната инспекция по труда е запознал областния управител на Ловешка област с установените нарушения на трудовото законодателство в ТЕССО АД, гр. Луковит.
Поискано е условията на труд в предприятието да бъдат обсъдени на заседанието на Областния съвет по условията на труд, а същевременно проверките в ТЕССО АД, Луковит продължават.
Отделно от изброените проверки по спазването на трудовото законодателство през януари 2003 г. в предприятието е извършена финансова ревизия по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване и по приходите на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване.
Ревизията обхваща периода 1 май 2001 г. – 31 декември 2002 г. и установява следните задължения: по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване – задължение 412 хил.; по приходите на допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален фонд – 4100 лв.; по приходите на Националната здравноосигурителна каса – 72 хил.

След установяване на начета с банково бордеро от 17 февруари 2003 г. дружеството е внесло в Държавното обществено осигуряване 54 хил. лв. За събиране на останалите задължения са предприети следните действия: наложено е обезпечение по реда на чл. 146, ал. 4 от Данъчнопроцесуалния кодекс със запор върху движими вещи, в случая става дума за машини, и е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
От изнесените факти става ясно, че контролните органи са предприели всички предписани от закона мерки, за да преустановят нарушенията на трудовото и осигурително законодателство в ТЕССО – Луковит. Вече са налице положителни резултати от тези мерки. С писмо от 5 март т.г. изпълнителният директор на фирмата Виолета Димитрова уведомява областната инспекция по труда, че вече е започнало изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в ТЕССО – Луковит, за периода, отнасящ се за 2002 г. За м. януари 2003 г. е изплатен аванс на всички работници и служители на фирмата, като остатъкът ще бъде изплатен в срок до 14 март т.г.
Това, за което мога да Ви уверя, е, че като предприятие с проблеми по спазването на трудовото законодателство “ТЕССО” АД, ще бъде обект на засилена контролна дейност през цялата 2003 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Стоилов, имате право на реплика. Заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо министър, благодаря Ви за предприетите мерки. Действително датите, които цитирахте, са такива. Започнало е изплащане на възнагражденията и моето настояване е наистина наблюдението върху фирмата да продължи, за да не се получат рецидиви в тези нарушения. Или това, че засегнатите работници реагират по някакъв начин, срещу тях да бъдат предприети действия извън тези, които предвиждат Кодексът на труда и останалите закони.
По повод на въпроса обаче искам да отбележа и това, че в годините на упадък и деиндустриализация на страната шивашката промишленост е един от малкото сектори на икономиката, които заемат значително място в нея и продължават да се развиват. Това обаче не бива да става за сметка на погазването на трудовото и осигурителното законодателство, на неспазване на работното време, почивни дни, без да се получават редовно заплати и да се осигуряват работещите.
Моят въпрос не е насочен срещу тези собственици и управители, за които не се отнасят горните квалификации.
Наред със засилване на контрола е необходимо да се потърсят възможности социалните разходи за храна, медицинско обслужване, които се правят в някои предприятия от работодателите, да не се облагат както трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Затова аз едновременно апелирам към Вас за стимулиращи икономическата активност мерки и за решително противодействие на експлоататорския модел, наложил се в редица предприятия в шивашката промишленост и не само в нея, в Луковитската община, в Ловешка област, а и в цялата страна.
Така че връщането ни с десетилетия назад е нещо много лошо, което хората естествено не искат да приемат. Затова според мен ние трябва да положим общи усилия този примитивен модел, който действа в много сектори на икономиката, да бъде преодолян, за да може тя да работи, за да могат и хората достойно да полагат своя труд и да получават своите възнаграждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате ли потребност от дуплика? Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз Ви благодаря за направената реплика към отговора на моя въпрос, тъй като тя разширява обхвата на въпроса, но е изключително важна и затова си позволявам да кажа няколко думи.
Може би ще бъде интересно да поставите и такъв въпрос в някое от следващите заседания, свързан въобще с проблемите в шивашката промишленост, тъй като там наистина съществуват проблеми. Ние ги знаем и се опитваме да ги решаваме не само в това предприятие. Свидетели сме на различни публикации за драстични нарушения на трудовата дисциплина и на трудовото законодателство в нашата страна.
Мисля, че органите, с които ние разполагаме – Главна инспекция по труда, а това ще стане ясно по-късно и в отговора на следващия въпрос, който имам днес, правят всичко възможно, за да се спрат всички възможни рецидиви на нарушаване на трудовата дисциплина в страната. Още повече че за шивашката индустрия са характерни едни не особено ефективни форми на работа, свързани с така нареченото ишлеме, които намаляват ефективността на работата и производителността на труда и въобще печалбите на предприятията, което е свързано със значителни отклонения от нормалните норми на заплащане в този бранш.
Поставихте въпроса за социалните разходи. Не е нужно на Вас да казвам, че в ръцете на народните представители са данъчните закони. И най-малкото в средата на годината бихме могли да говорим по този въпрос. Но така или иначе, бюджетната процедура и данъчните закони за 2004 г. вече стартират, така че подобни въпроси, свързани със социалните разходи, които Министерството на труда и социалната политика подкрепя изцяло, са предмет на разглеждане в законодателството през следващата година.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Аз искам да заявите Вашата воля.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Нашата воля ние нееднократно сме я заявявали по отношение на социалните разходи. И няма как Министерството на труда и социалната политика да не подкрепя разходи, свързани със социални дейности. Въпрос е обаче на баланс на бюджета и на възможности на бюджета. Но нашата политика винаги е била насочена в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Предстои питане от народния представител Янаки Стоилов относно спада на жизнения стандарт в страната.
Господин Стоилов, разполагате с 5 минути, за да развиете Вашето питане към министър Шулева.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо заместник министър-председател, номиналното нарастване на размера на минималната и на средната заплата за 2003 г. е 10 на сто, а на социалната пенсия – малко над 6 процента от 1 юни, тоест около 3 процента за годината.
Заложената от правителството средногодишна инфлация е 3,5 процента, като покачването на цената на петрола и други фактори могат да доведат до нейното преминаване. Получената разлика между цитираните величини дава основание на правителството да твърди, че е налице ръст на реалните доходи, въпреки че за част от най-бедните, както се вижда от цитираните данни, такъв липсва.
Независимо от това за поредна година продължава спадът на жизнения стандарт на повечето български граждани. Основните причини за това са няколко. От средата на годината предстои ново значително увеличение на цените на електроенергията – с 30 на сто и на парното – с 20 на сто. От м. март отново се увеличават цените на телефонните услуги с около 10 на сто. Значително се увеличиха цените на повечето лекарства, а делът на частичното им заплащане от здравната каса е намален. В редица общини се увеличи цената на водата като за София това е с 15 на сто. И това не изчерпва този списък.
Приведените данни са показателни за продължаващото свличане по социалната стълбица за много от хората. Около 40 на сто от тях смятат, че през 2002 г. материалното им положение се е влошило. Над една пета от нашите съграждани – това е по представителни социологически изследвания, за една година не са си купували нито дрехи, нито обувки, нито книги, дори дезодорант или прословутите “плодове” на българската демокрация – банани. Не са ходили на фризьор и ресторант! Това са хора от дълбокото социално дъно, а с близките до него групи, които живеят в мизерия, те стават 40 на сто.
Далеч съм от мисълта, че това окаяно положение се дължи само на вашето управление. На втората година от него обаче е ясно, че тенденцията на прехода за задълбочаване на обедняването продължава. Все пак около 10 на сто от българските граждани успешно се вписват в пазарната среда. Тук се включват хората, които са си купили през последните 2 години сравнително нова кола или недвижима собственост, или са ходили на екскурзия в чужбина. Около една четвърт от хората просто живеят нормално за днешната българска действителност. Това означава, че за същия период те са си купили поне две от следните стоки за дълготрайна употреба: хладилник, пералня, печка, телевизор, компютър или са ходили на почивка в страната.
Следователно в социалното положение на поне две трети от българските граждани няма подобрение. Те продължават да живеят в бедност, а на около една втора от хората материалното положение продължава да се влошава.
Затова моето питане към Вас е ще предприеме ли правителството допълнителни действия и какви, за да намали продължаващия спад на жизнения стандарт в България за големи социални групи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Шулева, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Янаки Стоилов. Разполагате с 10 минути.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Благодаря Ви, господин Стоилов, за този въпрос. Като социален министър ежедневно съм ангажирана най-вече с проблемите на жизнения стандарт на българина. Оценката на тази категория обаче е нееднозначна и е изключително сложна. Затова ще си позволя едно отклонение от директния отговор на Вашия въпрос. Ние сме свикнали да сравняваме жизнения стандарт сега с жизнения стандарт през 1989 г. и твърдим категорично, че българинът е обеднял. Да, българинът понесе значителни загуби по време на прехода, но животът в началото на ХХI век е по-динамичен от традиционните представи. Резултатите от преброяването на населението през 2001 г. поставят някои сериозни въпроси. По отношение на категорията дълготрайни и относително скъпи предмети с културно и битово предназначение се оказва, че стандартът на живот е почти несравним. От общо 16 категории само 7 са сравними, а останалите 9 не са присъствали в България през 1985 г., когато е било предишното преброяване. Тук става дума за такива предмети, които ние сега смятаме за нещо съвсем обикновено като автоматични перални, цветни телевизори, мобилни телефони, видео, коли и други. Казвам това, само за да илюстрирам тезата, че качеството на живота на българина чувствително се е променило. Българските домакинства днес не само разполагат с пъти повече от тези предмети, но те са и значително по-качествени. Те формират и изискванията към потребителския стандарт на нашите граждани. Независимо от това голяма част от българите се самоопределят като по-бедни отпреди. Защото през 80-те и дори и началото на 90-те години обществото беше почти еднородно. Тогава понятието "средностатистически българин" имаше друго съдържание. В това понятие се вписваше мнозинството.
Какво показва днес структурата на обществото? Само за три години – от 1999 г. насам, групата на успешно вписалите се в пазарните отношения се е увеличила два пъти. Днес тя представлява около 20 на сто от обществото. Намаляла е и като обем групата на крайно бедните – тези, които са били на дъното. Въпреки това тази група, заедно с хората, които не са на дъното, но имат под средните доходи, са около 45 процента от населението. Около 35 на сто от останалите са междинни категории. Смятам, че тенденцията на увеличаване на броя на успешно вписалите се и намаляване дела на тези, които са били на дъното, е позитивна. Проблемът е, че много хора не искат да приемат обективните структурни промени в обществото, а още по-малко да се адаптират към тях. Те считат, че за загубили статус и се самоопределят като по-бедни.
При едно от посещенията ми в провинцията посетих едно семейство, в което мъжът – бивш главен счетоводител на голямо предприятие, сега има малък текстилен цех. Той издържа семейството си, но се счита за загубил от прехода, независимо че доходът му е по-висок, отколкото на счетоводител в предприятие. Той изживява предишния си статус като по-престижен.
На фона на същата или подобна самооценка на много хора да видим какво показват цифрите. Ще цитирам вестник "Труд" от 25 февруари 2003 г.: "В средата на 2001 г. с една минимална работна заплата е можело да се купят на месец 127 хляба и 28 кг сирене. В момента с една минимална работна заплата се купуват 171 хляба и 35 кг сирене." Както разбирате, говорим за покупателна стойност.
С 65 лв. се е увеличил средният доход на домакинствата през последното тримесечие на миналата година, спрямо същия период на 2001 г. и е достигнал 428 лв. Нека погледнем и данните за разходите на домакинствата. Според тях общият разход в края на 2002 г. е нараснал от 353 на 413 лв. на домакинство, което е по-малко в сравнение с темпа на нарастване на дохода. Според статистиката, средностатистическият българин е имал възможности за спестяване, макар и малки. Разбира се, то не е разпределено равномерно и не се отнася до всички. Това се доказва и от данните за влоговете на населението, които през 2002 г. са нараснали с 650 млн. лв. Българинът все повече започва да тегли кредити. Погрешно е тълкуването, че това е негативна тенденция. Напротив, това е положителен знак, защото, както знаем, човек може да изтегли кредит само ако отговаря на изискванията на банките за постоянен и стабилен доход. Основното изискване е да може да връща този кредит. Нарастването на кредитите за населението през миналата година е с над 400 млн. лв. – от 800 млн. през 2001 г. на 1 млрд. и 200 млн. през 2002 г., което посочва банковата статистика.
Според официални данни броят на личните леки автомобили за една година се е увеличил с над 100 хиляди. Двойно е нараснал броят на мобилните телефони, а 2 млн. и половина са пътуванията в чужбина за 9 месеца. Не 10 процента от населението, както Вие казахте, а 30 процента. Два милиона и половина пътувания зад граница сочи статистиката.
Емилия Масларова (КБ от място): Някои са пътували по 12 пъти.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не искам да кажа, че българинът живее много добре, но не съм съгласна, че обеднява. Разбира се, както вече споменах, има специфични групи на бедност, към които ние сме насочили цялото си внимание. В съответствие с промяната на структурата на обществото преминахме към диференциран подход в социалната политика. Затова повишихме от 50 до 100 процента гарантирания минимален доход на най-бедните. Разработихме и прилагаме национална програма за интегриране на трайно изолираните от пазара на труда. Разширихме обхвата на енергийното подпомагане и достъпа до семейни помощи за деца.
Уважаеми господин Стоилов, в отговор на Вашия въпрос за недостатъчна компенсация на евентуално повишение на цените на ток, парно и телефон в бъдеще, бих искала да кажа следното. Вярно е, че разходите за жилища, вода, електроенергия, отопление в бита нарастват с 15 лв. средномесечно на домакинство през 2002 г. в сравнение с предходната. Но те все пак представляват само 14,3 процента от общите разходи в края на годината, независимо от увеличенията на цените. За да внеса успокоение, ще кажа, че ако приемем за 2003 г. същите темпове на нарастване на общия доход на домакинствата и 15-процентно нарастване на тази група разходи, то техният относителен дял ще падне на 13,5 на сто.
За да разсея някои опасения и спекулации, ще посоча, че за м. декември 2002 г. домакинствата имат потребено количество електроенергия средно 254,7 киловатчаса или 24,50 лв. среден разход. При увеличение на цените на електроенергията средногодишно с 15 процента за 2003 г. разходът за същото количество енергия ще бъде 27,30 лв. А ако отчетем влиянието на цените на електроенергията и топлоенергията върху инфлацията, то тяхното повишение с 15 процента средногодишно би повишило инфлацията с 1,8 процента. Но през цялата 2002 г. и в момента темпът на нарастване на доходите изпреварва темпа на инфлация.
Някой тук може би ще каже: средно може и да е така, но за хората с най-ниски доходи тежестта на тези разходи е много по-голяма. Точно затова те имат право на енергийно подпомагане. За отоплителен сезон 2002-2003 г. до м. януари включително са подпомогнати по тази схема над 600 хил. семейства. И въпреки казаното дотук, преодоляването на бедността е и ще бъде приоритет в политиката на Министерството на труда и социалната политика до края на мандата. Отчитайки изключителната сложност при решаване на този проблем започнахме работа по разработване на стратегия и национален план за борба с бедността и социалната изолация. Първата стъпка беше стартиралият миналата година специален проект: проследяване, оценка и разработване на политика по въпросите на бедността със съдействието на Световната банка. Чрез него се определят границите на бедност, идентифицират се отделните групи бедност в съответствие с профила им и се изготвя карта на бедността на териториален принцип. Целта ни е да насочим усилията си по най-ефикасния начин към онези български граждани, които действително се намират в тежко положение, като се отчетат всички регионални, демографски, етнически и икономически характеристики.
Разработването и изпълнението на подобна програма е многостранен процес. Ето защо в нея са включени всички заинтересовани министерства – на финансите, икономиката, образованието и науката, здравеопазването и регионалното развитие и благоустройството. По този начин ще бъдат използвани всички механизми за борба с бедността и повишаване на доходите чрез данъчната политика, достъпът до качествено образование и здравеопазване, осигуряването на дом.
Повишаването на доходите не е административен механизъм. Този вид политика включва още поощряване на доходите от предприемачество, повишаване на квалификацията на работната сила, създаване на възможности за получаване на доходи от собственост и, разбира се, повишаване на производителността на труда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Стоилов, вероятно имате уточняващи въпроси. Заповядайте!
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо Шулева, моето съгласие с Вас е в първата част от отговора Ви, когато казахте, че сега хората живеят несравнимо по-бедно, отколкото в началото на прехода. Това е една от съществените отличителни характеристики на ситуацията в България и в повечето други източноевропейски страни. Също така съм съгласен, че у нас се съчетават различни тенденции. От една страна, имаме поразяваща и потискаща бедност и тя обхваща много по-голяма част от хората, а от друга страна, наистина у нас текат, макар и мъчително, модернизационните процеси, които характеризират напредналите страни.
Оттук нататък обаче имам повече възражения с казаното от Вас. Вярно е, че разходите за храна са намалели за една година от около 45 на 41-42 процента, но много повече в дела на разходите се е увеличило това, което хората дължат за услуги – за електричество, вода, транспорт, медицински услуги и прочие. Точно затова много от тях не могат да си позволят да ползват повечето от тези услуги.
За пътуванията и командировките все пак не бих искал в тях да включвате служителите, които пътуват в командировка или лицата, които са заминали в чужбина да си търсят работа. Аз говоря само за тези хора, за които пътуването в чужбина е някакъв лукс, т.е. част от задоволяване на техни потребности във връзка с техния отдих и културни интереси.
Моите допълнителни въпроси, въпреки че Вие засегнахте по отношение на енергийното подпомагане част от това, което искам да развия, са: какви са мерките, които предвиждате за хората с най-ниски доходи, които получават заплата около минималната, т.е. заплата, която не надхвърля 150-160 лв., хората, които получават социална пенсия и въобще пенсиите, които не надхвърлят 70-80 лв.?
Вторият ми въпрос е продължение на първия: какъв съвет бихте дали на тези хора? Как те могат да осигурят дори своята елементарна издръжка с тези доходи, т.е. да покрият минималните си жизнени потребности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Шулева, имате възможност да отговорите на поставените въпроси от народния представител Янаки Стоилов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Ще започна със справката от доклада на Световната банка, който показва, че бедността в България се е намалила с две трети от 1997 г. насам. Това е последният доклад на Световната банка и в него достатъчно ясно и категорично са посочени тези данни. Това проучване е национално представително и касае периода до април 2001 г., т.е. в този период не се включва 2002 г. Изводът на Световната банка на базата на това изследване, което е направено, е, че бедността спрямо 1997 г. през 2001 г. е спаднала с две трети. Това показват проучванията.
Разбира се, аз в отговора преди малко казах, че проблемът с бедността е основен и той стои на вниманието на нашето правителство. Неслучайно ние започваме разработване с помощта на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации на стратегия за преодоляване на бедността. Бедността не може да бъде преодоляна въобще с някакви общи мерки. За нейното преодоляване са необходими специфични мерки, разработване на специална карта на бедността, както казах – къде, в кои райони, за кои социални групи тя е най-силна и какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети за решаването на тези проблеми.
Аз мисля, че това, което ние издигнахме като наш основен принцип в новия модел за социалната политика, е диференцираният подход. Той е най-ефективен и ние ще приложим този подход и в работата си по преодоляване на бедността в нашата страна.
Естествено, ние сме поели ангажименти и с “Целите на хилядолетието”, които Организацията на обединените нации си поставя – за намаляване на бедността до 2010 г. в едни разумни и приемливи граници. Като правителство ще направим всичко възможно, за да се изпълнят тези цели.
По отношение на това, което Вие говорите за хората с най-ниски доходи, както винаги, монетата има две страни. Аз бих казала следното по отношение това на какво сме свидетели в момента. Осигуряваме се на 100 лв., защото така ни е по-изгодно, а искаме да получаваме пенсия 200 лв. Няма как да стане. Това просто няма как да стане! Няма как, когато цял живот се осигуряваш на минимална заплата или получаваш минимална заплата, да искаш да получаваш доход като пенсионер, по-висок от този, когато си на работа. Така или иначе трябва да се мисли по тези въпроси. (Реплики от КБ.)
Аз говоря за тези 1 млн. 200 хил. души, които в момента декларират минимална работна заплата, плащат осигуровки върху нея и в бъдеще ще имат претенции за високи пенсии. Те няма как да получат високи пенсии, при положение, че днес се осигуряват на 100 лв.
Също така няма как да приемем като основателни претенциите на хора, които са работили нискоквалифицирана работа и получават изключително ниски пенсии. Те и като работещи са имали ниски доходи. Няма как на един човек, който като работещ е имал нисък доход поради ниската си квалификация, по някакъв начин държавата да му осигури по-висок стандарт, когато той вече е пенсионер. Това трудно се случва.
Независимо от това, аз казах и ще повторя още веднъж: действително има социално уязвими групи в нашето общество, които са на ръба на оцеляването. Години наред минималният осигурителен доход за тези групи беше 40 лв. – една изключително ниска база. Това, което ние за тази година успяхме да направим, е да вдигнем този минимален гарантиран доход от 40 лв. на 68 лв. за хората с увреждания, от 40 лв. на 68 лв. на самотните родители и от 40 лв. на 80 лв. за самотните възрастни хора. Това е нещото, което успяхме да направим в рамките на тази година за най-уязвимите хора. Това са хора, които са имали доходи под 80 лв., под 68 лв.
Естествено, ако бюджетът за следващата година позволи, ние ще вдигнем този диференциран минимален доход на по-високо ниво. Но, съгласете се, че не говорим за традиционното 10-процентно повишаване на гарантирания минимален доход, на което сме свидетели от години. От години максималното увеличение на гарантирания минимален доход беше 10 процента. Ако и сега бяхме направили същото, той щеше да бъде 44 лв. и хората пак щяха да изпаднат извън тази граница на социална защита. Сега сме направили увеличение 50 и 100 процента, което е значително и което е чувствително.
Мисля, че нашето правителство прави всичко възможно, за да подпомогне най-уязвимите в момента групи. За енергийните помощи мисля, че говорих достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е следващ въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Стоилов, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговора на министър Шулева.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо министър, аз не оспорвам това, което правите, но смятам, че то е далеч недостатъчно от гледна точка на тежките проблеми, които има България. По отношение на цитираното изследване на Световната банка, че за около 5 години бедността в България е намаляла с две трети, аз се питам дали Световната банка не трябва да потърси по-надеждни методики и експерти, които да й дават информация за България. (Оживление.)
Мога да се позова на едно друго изследване, което е доста по-ново и смятам, че твърде точно отразява нещата и като представителност, и като улавяне на процесите, проведено от Фондация “Фридрих Еберт” и то показва дори, че част от хората, които принадлежат към средноживеещите, не можем да ги определим като същинска средна класа в България, носят дрехи втора употреба!
Проблемът е, че средната издръжка на живота е с около 30 процента по-висока от доходите, които получават хората и докато тази ножица не започне осезаемо да се затваря, проблемът с бедността ще стои със същата острота.
Освен това като представител на левицата аз не мога да не се смущавам от нарастващото неравенство. Това е един отделен проблем от този за бедността, но свързан с него. И докато преди около 15 години разликата в доходите и материалното положение на хората е била около 3 пъти и беше естествено в годините на прехода тя да нарасне, но днес България е една много по-неравностойна от гледна точка на социалното положение на гражданите си страна, тъй като тези неравенства между най-заможните 10 процента и най-бедните 10 процента от обществото вече са около 10 пъти! Тоест, ние се превръщаме в една страна, която е много далече от стандартите на Европейския съюз, но това вече засяга и проблемите на икономиката.
И аз искам да попитам цялото правителство, отговорът може да не получа и няма как сега да получа, каква ще бъде структурата на българската собственост и икономика и на коя европейска държава ще приличаме, след като изпълните своята програма за тотална приватизация? Как ще продължавате да решавате социалните проблеми?
Най-накрая изразявам съжаление, че изглежда приоритет за Вашето правителство не са доходите на мнозинството от българите, включително и най-бедните, а уреждането на няколко души с, като вчера гласувания, макар и с крехко мнозинство тук, законопроект за уреждане на някои права на бившите президенти, след като съществува таван на пенсиите и се ограбват доходите на хората? Ние не говорим за бъдещите пенсионери, а за тези, които са работили и за които предлагахме няколкократно законопроект, за да се облекчат условията поне за частично пенсиониране.
Ето това се разминава с вашите предизборни обещания и аз апелирам поне да се придържате, доколкото можете, към тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народните представители Тома Томов и Кръстьо Петков относно финансовите задължения на държавата по енергийните помощи.
Заповядайте, господин Томов, за да развиете Вашия актуален въпрос.
Тома Томов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Зимният сезон и кампанията за енергийните помощи са на приключване.
През тази година Министерството на труда и социалната политика приложи нова схема за финансиране и снабдяване с горива на социално слабите граждани. Имаше смущение в първоначално създадената организация. Появи се недостиг на дърва. Чуха се и възражения относно процедурата за избор на фирми, снабдяващи гражданите с горива. Предстои да се изплатят на тези фирми 80 процента от дължимите суми.
Нашият въпрос е: кога Министерството на труда и социалната политика ще се издължи на фирмите-снабдителки? Има ли неизправни фирми и кои са те? Как ще се процедира в случаите на злоупотреби с ваучерите, количеството на гориво, списъците на имащите право на помощ и т.н.? Изобщо, кой и как контролира последната фаза от изпълнението на Програмата за енергийни помощи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Томов.
Заповядайте, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми проф. Герджиков, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Томов и господин Петков! Него не го виждам, но и той е задал същия въпрос.
Данните относно кампанията за енергийно подпомагане на социално слаби граждани, която Министерството на труда и социалната политика провежда от 1 септември 2002 г., ми дават основание да ви уверя, че този процес като цяло върви към успешно приключване.
Ето и няколко числа в подкрепа на това твърдение: на 628 хил. 230 семейства на социално слаби граждани или над 1 млн. 200 хил. души е осигурено отоплението за зимния сезон с твърдо гориво, електрическа или топлинна енергия.
Бих искала да подчертая още нещо – преди тези семейства да бъдат осигурени с отопление за зимата, социалните работници в дирекциите “Социално подпомагане” са извършили огромна по обем работа, а именно приемане, обработка на документи, издаване на разрешения за ползване на енергийни помощи.
Към 4 март 2003 г. са подадени 574 372 молби за енергийни помощи за твърдо гориво, в това число 248 775 – за дърва. Издадени са 535 781 решения за отпускане на целеви помощи за твърдо гориво, като реализираните решения са 458 580, което представлява 86 процента от общия брой правоимащи.
Предвидените средства за целева енергийна защита за отоплителен сезон 1 ноември 2002 г. – 31 март 2003 г. са в размер на 110 млн. лв. До този момент са изразходвани общо 80 млн. 144 хил. лв., от които 63 млн. 107 хил. лв. – за отопление с твърдо гориво; 13 млн. 900 хил. лв. – за електрическа енергия и 3 млн. 100 хил. лв. – за топлинна енергия.
Механизмът за разплащане с фирмите-доставчици е уреден с Инструкция № 3 на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Сумите за разплащане се привеждат ритмично. Към 5 март 2003 г. са изплатени изцяло подадените заявки за твърдо гориво до 31 декември 2002 г. и 20 процента за месец януари 2003 г. Останалите 80 процента ще бъдат изплатени най-късно до месец април 2003 г.
Към настоящия момент целевите помощи за твърдо гориво се изплащат в пари на 73 850 семейства от 59 общини, където има затруднение в снабдяването. Тези семейства всеки месец получават месечна помощ от 30 лв., т.е. 20 на сто от полагащата се сума от 150 лв.
За 138 900 семейства, които се отопляват с електрическа енергия и 30 600 семейства, отопляващи се с парно, сумата от 45,38 лв. месечно, се привежда директно на електроразпределителните и топлофикационни дружества в страната.
Целевите помощи за отопление са изплатени до края на месец януари. До 10 март в Агенцията за социално подпомагане постъпват заявките за средствата за целеви помощи за месец февруари за разплащане с дистрибуторите, снабдили правоимащите граждани през изтеклия месец.
При снабдяването на гражданите с твърдо гориво не липсват и недобросъвестни дистрибутори. Фирма “Шпиц” от град Кула, “Кади” ООД от Аксаково, област Варна, ЕТ “Краси - Красимир Миленков” от Шумен, ЕТ “Серги - Сергей Димитров” от Угърчин, “Ай Си – Георгиеви и сие”. Най-често нарушенията на фирмите-дистрибутори са свързани с изземване на приемо-предавателните протоколи и решенията на гражданите, предимно възрастни хора и инвалиди, без да ги снабдяват с твърди горива, след което представят опис-заявка за изплащане на сумите.
След бързата намеса на дирекциите “Социално подпомагане” дистрибуторите снабдяваха правоимащите граждани с твърди горива. Нередовните документи на фирма “Шпиц” са анулирани и дейността с фирмата е прекратена.
Не липсват и недобросъвестни граждани, които не са използвали помощта по предназначение. Служителите на дирекция “Социално подпомагане” непрекъснато извършват проверки по домовете на гражданите за полученото твърдо гориво. В резултат на проверките са констатирани 1916 нарушители, които са санкционирани с лишаване от социални помощи за срок от една година, съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
Като цяло мога да обобщя, че служителите на Агенцията за социално подпомагане осъществяват системен контрол по изпълнение на Програмата за целева енергийна защита. Инспекторатът към агенцията е извършил 25 проверки в хода на кампанията и по постъпили сигнали и жалби на гражданите.
За своевременно решаване на всички възникнали проблеми и подадени сигнали по изпълнение на Програмата за целева енергийна защита в Агенцията за социално подпомагане е създадена специална комисия, която извършва ежедневен мониторинг и предлага конкретни решения за всеки отделен случай. Комисията ще действа до окончателното приключване на програмата.
В заключение бих искала да отбележа, че след приключване на отоплителния сезон ще бъде направен анализ и оценка на ефективността на Програмата за енергийни помощи, с оглед въвеждане на по-голяма справедливост и по-правилно насочване на целевите помощи за отопление, за да се възползват от нея истински нуждаещите се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Томов, имате право на реплика. Заповядайте. Нека това да стане в рамките на 2 минути.
Тома Томов (КБ): Уважаема госпожо Шулева, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Удовлетворени сме от това, което чухме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Преминаваме към последния въпрос към министър Шулева от народния представител Емилия Масларова относно дейността на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”.
Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете своя актуален въпрос.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шулева, аз съм доволна, че преди мен част от въпроса, който поставих, беше поставен от моя колега Янаки Стоилов. Той касае условията на труд, спазването на изискванията на трудовото законодателство в Република България и в тази връзка – дейността на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”.
Непрекъснатите срещи с работещите граждани в страната, госпожо Шулева, ми дават основание да поставя този въпрос, защото преди няколко години като че ли тази инспекция се занимаваше по-скоро да назначава и уволнява тези, които са богоугодни или по-небогоугодни, в случая партийноугодни или не толкова угодни. Аз имам уверението и по-скоро надеждата, че колегите в Главна инспекция по труда са започнали една доста по-сериозна дейност в тази насока. Позаинтересувах се от ръководството на инспекцията във връзка с резултатите, какво се прави, защото всички сме свидетели на драстично нарушаване през последните години на трудовите правила, на охраната на труда, на трудовото законодателство. Имайки предвид това, което министерството пое, за нас е изключително важно как се проследява контролът по Закона за насърчаване на заетостта, тъй като там се дават средства. Има ли наблюдение към преференциите, които се дават на работодателите и какви са резултатите от тези проверки? Изключително важно за мен е спазването на процедурата по масовите уволнения, тъй като е масова практиката на връщане на хората след съдебните решения.
Госпожо Шулева, искам да Ви попитам предприети ли са необходимите мерки за предотвратяване на тези драстични нарушения на условията и охраната на труда от страна на Главната инспекция по труда? Отделя ли се специално внимание на рисковите предприятия и ако сте в състояние, бихте ли дали информация какви са били резултатите за 2000, 2001 и 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожо министър, заповядайте в рамките на 5 минути да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Емилия Масларова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Масларова, благодаря Ви за този въпрос, който ми позволява да се спра върху една от най-важните насоки в нашата дейност – контрола върху спазването на трудовото законодателство.
Водени от убеждението, че само с координирани помежду си мерки можем да постигнем добри резултати, от 1 януари въведохме новите изисквания за задължителна регистрация на трудови договори и за минималните осигурителни прагове по браншове и професии. Същевременно предприехме редица стъпки за институционално укрепване на Главната инспекция по труда, която осъществява контрола по трудовото законодателство. Съчетаваме тези мерки с нови данъчни облекчения и стимули за коректните работодатели. Причината е, че не одобряваме досегашната традиция държавата да се отнася еднакво към нелоялните работодатели и към лоялните към нея работодатели, които своевременно и съвестно се издължават.
Най-често сигналите за нарушения идват от тъй наречената “сива” икономика, в която заобикалянето на правилата е практика. Некоректните работодатели се надяват на две неща – че държавата няма да им потърси сметка и че хората подценяват правата си. Затова, че надеждите на некоректните работодатели не се сбъдват, говори фактът, че за първите два месеца мярката по регистрацията на трудовите договори показа бързи и много добри резултати. Прогнозирахме 100 хил. души да бъдат извадени от “сивата” икономика. За първите два месеца на годината от общо 768 хил. регистрирани договора, 228 хил. са новите трудови договори. Анализите на Министерството на труда и социалната политика сочат, че по-голямата част от тях са договори на хора, работили доскоро без трудовоправна защита. Очакванията за минимум 100 хил. извадени от сферата на “сивия” сектор вече са изпълнени при положение, че остават още два месеца до крайния срок за регистрация на договорите.
Много добри са и първоначалните данни от въвеждането на минималните осигурителни прагове. Февруари 2003 г. е първият месец, в който са внасяни осигуровките върху новорегистрираните договори, както и върху новите прагове. Нарастването на приходите спрямо предходния м. януари е 27 млн. лв. Седем милиона лева повече са постъпили в Здравната каса. Естествено тези, които работят на черно, не плащат нито социални, нито здравни осигуровки. На практика това са средства, инвестирани в по-голяма социална и здравна сигурност на работещите. Тези цифри говорят само едно – положили сме добро начало и ще продължим с цялата си решителност да се борим със “сивата” икономика и с неспазването на трудовото и осигурителното законодателство.
Другата мярка, предприета в тази насока, беше да укрепим институционално Главната инспекция по труда. Препоръките в това отношение бяха за засилване капацитета на агенцията, за да има възможност за извършване на повече и по-качествени проверки по спазване на трудовото законодателство. С утвърдения през февруари т.г. нов устройствен правилник на Главната инспекция по труда щатът на агенцията е увеличен с 80 инспекторски бройки. В момента агенцията е структурирана в 31 дирекции, в това число 28 областни инспекции по труда. Общият числен състав е 550 души, като 83 процента са със статут на държавни служители.
Новото ръководство на Главната инспекция по труда полага големи усилия, за да увеличи ефекта от своята дейност. Интензивните срещи, разговори и дискусии на изпълнителния директор с целия личен състав на агенцията, с областните управители, с представители на синдикалните и работодателските организации на място в областните центрове, подписаните 7 споразумения между Главната инспекция по труда и другите контролни органи и правителствени институции доведоха до по-голяма ангажираност на широк кръг държавни институции и неправителствени организации в решаване на проблемите по спазване на трудовото законодателство.
Какво сочат резултатите от проверките на инспекцията? Само от началото на годината са извършени 5 хил. 137 проверки в 4 хил. 680 предприятия. Констатирани са 16 хил. 700 нарушения в трудовото законодателство. Установени са близо 800 лица, работещи без трудов договор, и всички те вече са законово защитени.
Статистиката от предходните години показва, че в резултат на ефективния контрол като цяло броят на констатираните нарушения намалява. През 2000 г. са констатирани 133 хил. нарушения, през 2001 г. – 112 хил., а през изтеклата 2002 г. – 104 хил. Същевременно обаче нараства броят на съставените актове. През 2000 г. са били съставени само 3700 акта за установени нарушения на трудовото законодателство, през 2001 г. – 4100, а през 2002 г. – 5100.
Сумата от глобите на влезлите в сила наказателни постановления също расте през този 3-годишен период. През 2000 г. глобите са били 452 хил. лв. за цялата година, през 2001 г. – 870 хил. лв., 2002 г. – 1,5 млн. лв. Само за първите два месеца на 2003 г. размерът на глобите е 500 хил. лв.
Главната инспекция по труда проявява специално внимание към рисковите предприятия. Съставен е регистър на всички рискови предприятия и той обхваща 1155 обекта. Мога да Ви дам и друга информация, но за съжаление времето не ми стига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така е, времето не стигна. Пресрочихте го.
Госпожо Масларова, имате право на реплика. Заповядайте.

Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Шулева, да видите колко е трудно, когато и на нас не ни стига времето, за да си зададем въпросите.
Уважаеми колеги, вие сами виждате, че действително става реч за една много интензивна дейност, свързана със спазването на трудовото законодателство. Току-що министър Шулева каза, че само за първите два месеца са направени над 5 хил. проверки, в които са констатирани 16 хил. нарушения. Тоест, горе-долу на всяка проверка има по три нарушения.
От тази гледна точка, госпожо Шулева, на мен много ми се иска, може би в следващи въпроси или при срещи, да се коментира и въпросът доколко хората в предприятията, дори ако щете и ръководителите на отделни фирми и предприятия, са запознати в детайли с изискванията на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, със Закона за насърчаване на заетостта и в тази връзка дейността на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да бъде насочена не единствено и само като проверяващи и санкциониращи, а и като хора, които имат една превенция или подготвят хората, поучават ги или ги информират в по-голям степен в областта на трудовото законодателство.
За мен са изключително важни например освен рутинните проверки и специалните проверки, които се правят, доколко се правят и последващи проверки. Защото съвсем естествено е, когато през едно предприятие мине проверка и се направи веднага последваща проверка, да се разкрият и други нарушения. Явно е, че през тези години са работили недостатъчно съвестно и се е считало, че трудовото законодателство е законодателство, което може да се скрие под масата и да не се спазва. Ние много малко говорeхме за безопасността и хигиената на условията на труд, което също е изключително важно. Това са пък фактори, които много сериозно влияят върху здравето на хората.
Ето, виждате, това са все неща, които са изключително важни. Аз съжалявам, че имаме действително толкова малко време, но си заслужава народното представителство в по-голяма степен да се интересува от дейността на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Имате възможност, госпожо Шулева, за две минути да вземете отношение по репликата на народния представител Емилия Масларова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Масларова! Ще се възползвам от репликата, за да довърша част от информацията, която бях приготвила за Вас.
Казах, че ние имаме специален регистър за всички рискови предприятия и той, както вече казах, обхваща 1155 обекта, в които се отчита високата степен на производствен риск и работа с морално остаряло и физически износено технологично оборудване. Регистърът е предоставен и на социалните партньори. Той е отворен, което означава, че в него винаги могат да бъдат включени нови обекти и да бъдат изключени онези, в които условията са приведени в съответствие с изискванията на закона. Така например се проверяват всички подземни рудници на всеки три месеца, откритите кариери и рудници – на всеки шест месеца. Шестдесет и седем производства и обекти в химическата и металургична промишленост се проверяват на шест месеца – 505 всяка година, а останалите на две години задължително. Специално внимание се отделя на използването на труда на непълнолетни, бременни жени, майки с деца.
Значителна дейност от времето на инспекторите заема решаването на жалби и сигнали, издаване на разрешения за постъпване на работа и т.н.
Искам да се спра тук на един друг въпрос, който Вие поставихте. ГИТ има изградени постоянни временни приемни, където се предоставят сведения и технически съвети на работодателите и работещите за най-ефективните методи за създаване на условия за спазване на трудовото законодателство. През 2002 г., обърнете внимание, са дадени над 40 хил. консултации и съвети в цялата страна. Тоест, Главна инспекция по труда не се занимава само със санкции и с контрол, а тя се стреми да бъде партньор както на работодателите, така и на работниците.
Сериозна и взискателна е работата на агенцията при разследване на причините за станалите трудови злополуки и предприемане на превантивни мерки за тяхното недопускане. Имам справка за тези дейности, но нямам време да ги прочета.
Искам с две думи да обърна внимание на проверките. Не само че правим повторни проверки, а правим проверки от страна на министерството и на служителите на Главна инспекция по труда, защото знаем сигналите за корупция, които въобще съществуват в нашата страна. Така че ние сме предприели мерки от страна на министерството за недопускане на такива случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева. Съжалявам, че Ви притеснявам, но такъв е регламентът, старая се да го спазвам.
Валентин Церовски - министър на регионалното развитие и благоустройството, ще отговори на питане от народния представител Тошо Пейков относно подобряване на водоснабдяването в населените места от Врачанска област чрез отстраняване на скритите течове на вода.
Заповядайте, господин Пейков, да развиете Вашето питане. Знаете, че разполагате с пет минути.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин Церовски! Като народен представител от Враца и Врачанско аз получих писмо от “Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца. В своето писмо управителят търси моето съдействие и съдействието на управляваното от Вас министерство за техническо осигуряване на едно по-качествено водоподаване в населените места на Врачанска област чрез по-прецизно обследване на мрежата за скрити течове.
Според анализа, който правят експертите, рентабилно ще бъде да се закупи нова съвременна апаратура – рентгенов скенер, собственост на Вашето министерство, същият да се предоставя под наем или под някаква друга форма на ВиК - дружествата в страната, ако те имат нужда от такъв рентгенов скенер за установяване на скритите течове на вода.
Моят въпрос е съвсем кратък: има ли намерение, има ли възможност ръководеното от Вас министерство да закупи такъв скенер? Въпросът съм Ви го задал на 5 февруари. Мисля, че сте имали достатъчно време да направите такъв анализ.
Съществува информация, че “Софийска вода” доста успешно използва в работата си по отстраняване на скритите течове подобно съоръжение. Има ли възможност министерството да подобри водоподаването чрез използване на такова съоръжение в дружествата, в които то има участие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Тошо Пейков. Разполагате с цели 10 минути пленарно време, но не е задължително да ги използвате всичките.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател. Ако ми позволите, наистина няма да използвам цялото време. Аз ще си позволя да спестя голяма част от написаното, което трябваше да прочета, с много цифри за течовете, увода. Но понеже въпросът е зададен много конкретно, ще отговоря много конкретно.
Не, министерството няма намерение да закупи такъв скенер, защото няма и право да направи това нещо. Това, което ще направи министерството, вече го прави, защото, както Вие забелязахте, от 5 февруари въпросът е зададен, за жалост Вас Ви нямаше, за да Ви отговоря веднага на следващата седмица, но използвахме трите седмици, докато се върнете, за да направим някои справки и да видим по какъв начин можем да използваме вече така закупена апаратура от други ВиК-дружества, да направим съответния анализ и да видим възможно ли е министерството да се яви като някакъв координатор, за да препоръча използването на тази апаратура да бъде по-добре уплътнено откъм време.
Такава апаратура има закупена в Бургас със средства от водния заем. За жалост обаче се оказа, че екипите, които обслужват подобна апаратура, закупена в страната от ВиК-дружествата, не са квалифицирани на необходимото ниво и ефективността на използване на тази апаратура е доста ниска. Това констатирахме.
Самото дружество “ВиК”- Враца, е закупило техника за локализиране на течове на обща стойност 227 хил. щ.д., включително и мобилна лаборатория. Така че аз лично съм учуден, че точно те задават този въпрос. Предполагам, че те го правят с най-добри намерения от гледна точка на това да се оптимизира работата – не всяко дружество да тръгва да купува такава скъпа апаратура. Аз по такъв начин приех въпроса и Ви отговарям точно и ясно: министерството няма да закупи такава апаратура, защото няма право, но министерството е в абсолютните си права да се помъчи да координира скъпо закупена техника и да препоръча на едно или друго ВиК по определена схема – на наемни отношения или договори за съвместни дейности – да бъде уплътнено ползването на тази апаратура.

Но това, което трябва да кажа отговорно, е, че ВиК-дружествата, които имат в своите активи такава апаратура, трябва още един път да обърнат внимание на преквалификацията на кадрите, които трябва да използват тази апаратура. Защото нашата констатация е, че кадрите по места не са добре обучени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Церовски.
Господин Пейков, имате ли уточняващи въпроси или направо ще изразите отношение към отговора?
Тошо Пейков (НДСВ): Господин председателю, аз направо ще изразя отношение към отговора. Известно е, че врачанки са хубави жени и аз се надявам министерството с действията, които обеща, че ще предприеме за координиране на съоръженията, с които разполагат ВиК-дружествата, да допринесе те да станат още по-хубави като използват повече вода, защото течащата вода във Враца и Врачанско е оскъдна. Благодаря, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пейков.
Актуален въпрос на народния представител Евдокия Манева относно водоснабдяване на град Трявна.
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Господин Пейков подхвана темата за красотата, аз ще я продължа. Известно е, че Трявна е красив и уютен град, град с възрожденска атмосфера, но град, който има хронически проблем с осигуряването на вода. Подчертавам този факт, защото именно даденостите в град Трявна създават възможност проблемът с безработицата в този град да се реши чрез стимулиране на туризма. Но какъв туризъм може да се развива, ако там както проблемът с количеството на водата, така и проблемът с качеството на водата от години е налице?
Особено тревожно е, че водата в Трявна, когато я има, се отклонява от санитарно-хигиенните норми. Аз ще приведа примери за миналата година. Шестдесет и шест процента от пробите на водата за пиене, които са правени, се отклоняват от стандартите по микробиологичните показатели и 15% от пробите – по химични показатели. Това показва, че наистина проблемът е изключително сериозен, още повече, че общината, кметът, ВиК вземат всички мерки, за да може водоизточниците, каптажите да отговарят на предписанията на контролните органи. Следователно от ръководствата на общината и на ВиК се прави всичко възможно при съществуващото положение водата да достига в най-добро качество, но виждате, че то съвсем не е добро.
Особено тревожно е, че когато водата се хлорира – това е методът в момента за привеждането й в нормите – и когато тя е богата на органична материя, се образуват канцерогенни вещества. Затова единственият изход е да се дострои пречиствателната станция за питейни води, която се строи от 1987 г.
Затова аз Ви питам: какви мерки ще предприемете, за да продължи строителството на тази пречиствателна станция и то да бъде завършено максимално бързо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева за водоснабдяването на град Трявна.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо Манева! Въпросът за водоснабдяването на град Трявна засяга изключително тежък проблем, чието разрешаване е започнало преди повече от 25 години. Още в далечната 1976 г. е изготвен проект за обекта “Водоснабдяване на град Трявна от яз. “Нейковци”. Първият етап от строителството включва изграждането на събирателни деривации – Самариненска и Плачковска, два водоема, както и пречиствателна станция за питейна вода. На втория етап е предвидено изграждането на яз. “Нейковци”. През 1983 г. са завършени и въведени в експлоатация двете деривации. Поради силно изразената сезонна неравномерност на оттока на реките в този регион през месеците на маловодие в град Трявна се въвеждат тежки режими за водоснабдяване. Водата често е замърсена значително над допустимото.
Строителството на двете основни съоръжения продължава повече от две десетилетия, съпътствано с хронична липса на достатъчно инвестиции. За довършването на пречиствателната станция са необходими около 5,5 млн. лева, а за язовирната стена и прилежащите й съоръжения – 15,5 млн. лева. Последната е включена в Програма за преодоляване на кризите за питейното водоснабдяване, приета с Решение № 43 от 30 януари 2001 г. на Министерския съвет, но още през същата година строителството е спряно поради липса на средства. За съжаление в това състояние се намират още десетки водоснабдителни обекти, чието завършване очаква намирането на значителни финансови средства.
Според стратегията за развитие на водоснабдяването и канализацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 2002 г. за довършването и въвеждането в експлоатация на тези обекти са необходими 1 млрд. 670 млн. лева. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предприе действия за осигуряване на инвестиции, с които цялостно да се решат водоснабдителните и канализационни проблеми на населените места. Особено важно е да се разработват и реализират проекти, които да обхващат целия воден цикъл – от водоизточника до отвеждането и пречистването на водите след използването им. Възможните финансови източници извън предвидените от бюджета са двустранните международни програми, средства от предприсъединителни фондове чрез Програма ФАР и ИСПА, както и създаването на условия за привличане на частни инвестиции за развитие на ВиК-сектора.
Предвид възможностите на града за развитие на туризма пречиствателната станция на град Трявна ще се включи за реализация към Програма ФАР “Икономическо и социално сближаване”, подпрограма “Решаване на водоснабдителните проблеми на селища с потенциални възможности за развитие на туризма”. И аз се надявам, че финансовият меморандум ще бъде сключен скоро.
През настоящата година сред приоритетите на ръководеното от мен ведомство са оценката за предложените проекти, одобрявани от Европейската комисия с цел през 2004 г. да се осигури финансирането им. В тази насока вече се полагат качествено нови услуги.
Това обаче, което искам да кажа във връзка с разговора, който проведохме с Вас преди да дам този отговор, е, че аз ще се помъча да видя какви са възможностите в момента, за да заделим определено количество средства и да се отнесем по-сериозно към проблема, като ще поставя задачата на една нарочна комисия да видим има ли някакви резерви, защото наистина не е приятно такъв красив град толкова време, както се вижда от справката, да стои в това състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате възможност за реплика към министър Валентин Церовски.
Евдокия Манева (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, Вие ми давате надежда, че проблемът ще бъде решен. Аз разбирам, че изведнъж такъв обем средства не може да бъде намерен, но поне трябва да бъдат положени усилия още тази година да продължат строителните работи и да завършат. Там сумата не е толкова голяма. По-голямата сума е за оборудването. И наистина може да се търси възможност чрез Програма ФАР тези средства да бъдат осигурени.
Става дума за 15 хил. души, които системно страдат от този проблем. И аз се надявам, че ние с Вас ще продължим диалога, докато не намерим решение на този въпрос. Надявам се също, че няма да следвате опита на Вашия предшественик, от който също бях получила обещание, че проблемът ще се реши. Даже имаше резолюция върху материалите, но те попаднаха в т.нар. кръгла папка, или в кошчето, без последици. Аз се надявам, и че няма да инструктирате Вашата секретарка да не ме допуска по-нататък за разговори. Аз искам да имам уверението, че ще продължим да говорим по проблемите за водоснабдяването на Трявна и ще намерим най-бързото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате ли потребност от дуплика, господин Церовски? Заповядайте.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Госпожо Манева, бих предпочел да не говорим, защото, ако не говорим, съм си свършил работата. Но с удоволствие бих разговарял и търсил всякакви начини заедно да намерим решение на проблема. Радвам се, че осъзнавате, че инвестицията е много крупна. И да се говори как изведнъж ще решим проблема, е несериозно. Но това, което Ви обещавам, е, че ще започна да придвижвам въпроса и ще направим всичко възможно към най-лесната част – завършване на строителството, да видим какви финансови ресурси можем да мобилизираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Няколко съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе свое редовно заседание на 13 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 12 март, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 12 март, сряда, от 16,30 ч. в зала 142.
Уважаеми народни представители, часът е 14,01 ч., следващото заседание ще бъде във вторник, 11 март – извънредно заседание – от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председател:
Юнал Лютфи



Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов