Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-11

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание.
Преди да ви припомня приетия дневен ред, ми позволете, макар и задочно, да поздравя господин Гиньо Ганев, който само преди броени часове беше отличен с най-голямото държавно отличие – орден “Стара планина” I степен. (Ръкопляскания.) Така че нека да му бъде честита заслужената награда! Съжалявам, че в момента не е в пленарната зала.
Също така ми позволете да поздравя и госпожа Стела Банкова, която днес има рожден ден. Нека да бъде жива и здрава! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, съгласно приетия от петък дневен ред, следва да разгледаме:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България – продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството й на попечител на Прототипния въглероден фонд, вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа – “ЕВРОФИШ”, вносител – Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, знаете, че от 15,00 ч. следва тържествената част от нашето заседание, което трябва да бъде посветено на Холокоста.
Отсега искам да ви обърна внимание, че самата тържествена част би могла да започне в 15,08 ч., тъй като едва тогава бихме могли да включим Българското национално радио и Българската национална телевизия. Става дума за това, че имаме международен ангажимент за предаване нивото на р. Дунав, което приключва в 15,08 ч., а преди това не би следвало да задължаваме Националната телевизия да излъчва пряко заседанието на българския парламент. Затова бих очаквал междувременно и процедурното предложение за прякото предаване на тази тържествена част от нашето заседание, което се надявам, че ще получа.
Междувременно, уважаеми народни представители, искам да ви обърна внимание, че тези три ратификационни законопроекта са твърде важни и днес трябва да бъдат приети. Затова ми позволете да направя едно разместване в дневния ред, тъй като се опасявам, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили може да отнеме повече време и да не можем до 15,00 ч. да приемем ратификационните закони.
Затова подлагам на гласуване това разместване на дневния ред – отпред да минат трите ратификационни закона.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
Заповядайте, господин Дончев, надявам се, че ще направите процедурно предложение.
Владимир Дончев (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за пряко предаване на тържественото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, благодаря Ви.
Предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио на тържествената част от днешното заседание.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Приема се направеното предложение за прякото излъчване на тази част от днешното пленарно заседание.

Уважаеми народни представители, започваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРОТИПНИЯ ВЪГЛЕРОДЕН ФОНД И ДЪРЖАВА-ДОМАКИН МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ СВОЕ ИМЕ И В КАЧЕСТВОТО Й НА ПОПЕЧИТЕЛ НА ПРОТОТИПНИЯ ВЪГЛЕРОДЕН ФОНД.
Има доклад от Комисията по околната среда и водите. Искам да поканя председателя на комисията господин Джевдет Чакъров, но не го виждам в залата. Затова искам да поканя заместник-председателя на комисията доц. Борислав Великов, който да представи доклада на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, доц. Великов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за ратифициране на
Рамковото споразумение на Протитипния въглероден фонд
и държава-домакин между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие от
свое име и в качеството й на попечител на
Прототипния въглероден фонд, № 302-02-8,
внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое има и в качеството й на попечител на Прототипния въглероден фонд, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2003 г.

“На заседанието присъстваха госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите, както и експерти от Министерството на околната среда и водите.
Госпожа Фатме Илияз представи законопроекта от името на вносителя, като запозна членовете на комисията със създаването, същността и участниците в Прототипния въглероден фонд, с набраните по него средства и възможностите за тяхното използване, от които България може да се възползва, ратифицирайки настоящото споразумение.
Въз основа на това споразумение с Прототипния въглероден фонд ще могат да се изпълняват проекти, чрез които ще се реализират целенасочени инвестиции във високотехнологично и екологично оборудване. В замяна страната ни се задължава да прехвърли на инвеститора определени количества редуцирани емисии, като за всеки отделен проект те се договарят. В момента се водят преговори за стартиране на два проекта към това споразумение, свързани с предприятията “Свилоза” и “Топлофикация”, София.
Една от целите на споразумението и на изпълнението на проектите по него е да покаже, че практическото приложение на залегналите в Протокола от Киото механизми за транзакции на редуцирани емисии на парникови газове, ще допринесе за устойчивото развитие на страните в преход към пазарна икономика, каквато е България, като същевременно ще се подпомогне разрешаването на глобалните екологични проблеми в сътрудничество с частния сектор.
Беше повдигнат въпросът за контрола върху преотстъпването на редуцираните емисии с оглед на това да не се стигне до изчерпването на свободните емисии, без да остане резерв за развитието на българската икономика. От предоставената от Министерството на околната среда и водите информация стана ясно, че според проучванията, които са направени по изготвянето на Третото национално съобщение, в момента страната ни разполага с достатъчни количества. Освен това редуцираните емисии, които ще се прехвърлят, ще бъдат действително реализирани в резултат на изпълнението на проектите, а няма да са за сметка на свободните редуцирани емисии, с които България разполага. Търговията с последните ще стартира чак през 2008 г., а дотогава България трябва да изпълни редица условия, за да може да участва в нея. Печалбата от продажбите ще се акумулира в специален фонд, който предстои да бъде създаден.
За по-ефективен контрол и по-голяма прозрачност, както и в изпълнение на изискванията на Протокола от Киото, се предвижда следващата година да бъде създаден регистър, в който да се записват както количеството, с което разполага страната, така и всички трансфери, които ще се извършват.
След проведените разисквания, комисията подкрепи единодушно законопроекта със 17 гласа “за” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, доц. Великов.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Искам да помоля председателя на комисията господин Станимир Илчев да представи доклада по този законопроект. Заповядайте, господин Илчев.

ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 302-02-8 за ратифициране
на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден
фонд и държава-домакин между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие от свое
име и в качеството щ на попечител на
Прототипния въглероден фонд, внесен от
Министерския съвет на 4 февруари 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд, сключено на 3 декември 2002 г.
Становището бе прието с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Има ли желаещи за изказване по него? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд, № 302-02-8.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте този законопроект.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам този законопроект да бъде гласуван и на второ четене днес, тъй като той е ясен и ползите за страната също са очевидни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Великов.
Има предложение да се премине към второ гласуване на този законопроект.
Има ли друго предложение “против”? Няма.
Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на ратификационния законопроект.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Уважаеми господин Великов, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов:

“ З А К О Н
за ратифициране на Рамковото споразумение
на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на
попечител на Прототипния въглероден фонд

Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд, сключено на 3 декември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, предполагам, че нямате някакви възражения или желания за изказване по този текст.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение на Прототипния въглероден фонд и държава-домакин между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и в качеството щ на попечител на Прототипния въглероден фонд.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет. Благодаря ви.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЧЕТВЪРТИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да помоля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 302-02-13 за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2003 г.

На извънредно заседание, проведено на 28 февруари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан от министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа по време на срещата им на 11 декември 2002 г. в Рим, Италия.
Целта на протокола е да се приведе използваната терминология в съответствие с възприетата в НАТО и също така да бъде отразена възможността за разширяване на инициативата на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Протоколът е неразделна част от Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписано в Скопие през 1998 г. между седем държави – Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция, ратифицирано със закон от Народното събрание през 1999 г., с което се създава Бригадата Югоизточна Европа, декларирана в ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Като цел на протокола – привеждане на използваната терминология в съответствие с възприетата в НАТО, а също така да бъде отразена и възможността за разширяване на инициативата на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и като се регламентира въпросът за даване на статут на “страна-наблюдател” и се въведе облекчен ред за вземане на решение чрез изменение на структурата и състава на Щаба на Бригадата и на Щабното ядро.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 11 декември 2002 г. в Рим.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Има ли желаещи? Няма.
Това ми дава основание да подложа на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект, уважаеми народни представители.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо четене.
Господин Илчев, заповядайте. Предполагам, че имате процедурно предложение.
Станимир Илчев (НДСВ): Господин председател, моето процедурно предложение е да разгледаме и на второ четене този законопроект с оглед на заложените в него графици, което би довело до облекчаване на действията на субекта, в случая Министерство на отбраната и Министерство на външните работи на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за преминаваме към второ четене на ратификационния законопроект, тъй като отговаря на изискванията на нашия правилник.
Моля, гласувайте!
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Приема се това предложение.
Преминаваме към второто четене.
Господин Илчев, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:
“ЗАКОН
за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили
в Югоизточна Европа

Член единствен. Ратифицира Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 11 декември 2002 г. в Рим.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата, уважаеми народни представители, по второто четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване преди гласуването на второ четене? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред от днешното извънредно заседание на Народното събрание, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА РИБАРСТВОТО В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА “ЕВРОФИШ”.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Моллов, имате думата да представите доклада на Комисията по земеделието и горите като водеща комисия.



ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за ратифициране на Споразумението
за създаване на Международна организация за развитие на
рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”,
№ 302-02-12, внесен от Министерския съвет на
19 февруари 2003 г.

На свое заседание на 26 февруари 2003 г. Комисията по земеделието и горите обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Ерман Занков – изпълнителен директор на Агенцията по рибарство и аквакултури.
Целта на предложението за ратифициране на Международното споразумение за присъединяване на Република България към международната организация е да се развие рибарство в Централна и Източна Европа, което се казва “ЕВРОФИШ”.
Друг основен момент е определяне на изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и горите за официален представител на Република България в “ЕВРОФИШ” и възлагане на плащането на членския внос на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Организацията “ЕВРОФИШ” е създадена по инициатива на генералния директор на ФАО. Целта на тази организация е да подпомага търговията и международното сътрудничество в областта на рибната индустрия. Основните усилия на организацията са насочени към насърчаване на икономическите контакти между страните-членки, разработване на проекти от страна на държавите-членки със стабилна икономика, които да бъдат реализирани в страните-кандидатки за членство в Европейския съюз.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2003 г.
Това становище бе гласувано с 12 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Станимир Илчев ще бъде така любезен да ни запознае с доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Имате думата, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:

“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-12, за ратифициране на
Споразумението за създаване на Международна организация
за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа
“ЕВРОФИШ”, внесен от Министерския съвет на
19 февруари 2003 г.

На 28 февруари 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ” и прие следното


СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Илчев.
Отварям дискусията по закона за ратификация на това споразумение.
Има думата проф. Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние понякога към ратификацията на различни международни споразумения подхождаме в известен смисъл рутинно, но зад всеки отделен случай се крият, както и зад тази ратификация, твърде важни както икономически, така и държавни интереси. И ми се струва, че понякога се налага тези интереси да бъдат изразени тук, в залата, при ратифицирането на международните споразумения, защото именно тогава става ясно на народното представителство, което чрез своя вот одобрява тази ратификация и фактически я прави част от вътрешното наше право като я ратифицира и я приема в своето вътрешно право, и второ, е необходимо онези институции, които ще работят по реализацията на дадено международно споразумение ясно да знаят волята на Народното събрание като орган, който ратифицира международните споразумения единствен страната.
Действително, касае се за присъединяване към една международна структура, която е създадена от организацията на ООН по прехрана и земеделие – ФАО. Тя е доразвитие на инициативата на генералния секретар на ФАО за развитие на рибарството в Източна Европа, т.нар. Програма “ИСТ-ФИШ” и като един втори етап в развитието на този проблем се стигна до създаването на “ЕВРОФИШ” като организация за сътрудничество на страните в областта на рибарството на страните от Централна и Източна Европа.
Необходимо е да подчертаем един особен момент, за който всеки един от нас трябва да си дава сметка, че в тази организация за международно сътрудничество в областта на рибарството влизат развити страни и то силно развити страни в областта на рибарството и страни, които са в преход, т.е. страни, които сега, в момента, са кандидатски за членство в Европейския съюз. Много е ясно още при самата постановка на този проблем, че голямата полза и изгода е по-скоро за втората категория страни, т.е. за страните, които са в преход. Защо? Защото, по този начин - първо, те ще получат информация относно рибния пласмент в целия европейски регион. Една от задачите на “ЕВРОФИШ” е насърчаване на инвестициите и особено в частния рибен сектор.
Ако ние погледнем в момента развитието на рибовъдството в България, ние ще констатираме една тенденция, която трябва да бъде насърчавана, а именно особено отглеждането на ценните видове риби, включително и на зарибителния материал, което се извършва в частния рибен сектор. Отглеждането на есетровите риби се извършва само от един-двама частни производители на този изключително ценен зарибителен материал. И именно насърчаването на инвестициите в частния сектор ще ни подпомогне да доразвием тези риборазвъдни центрове в страната, защото съгласно определени наши международни споразумения, ние сме задължени да зарибяваме с ценни есетрови риби нашия участък на р. Дунав, съобразно квотата, която ние ловим от тези риби в този участък.
С тази организация оказват съдействие на страните-членки при усвояването на нови рибни ресурси. Особено е важно оказването на съдействие при модернизирането на рибната индустрия и нейното технологично преоборудване, а именно от това се нуждае в настоящия момент рибната индустрия на нашата страна, защото тя е поизостанала в технологично отношение. Ние чрез “ЕВРОФИШ” ще можем да разработим проекти за модернизацията и съответно с нейна помощ да кандидатстваме пред световните и европейски финансови институции за технологичното преоборудване на нашата рибна индустрия. Без такова преоборудване не можем да вървим напред.
От голямо значение ще бъде и включването ни в единната информационна система на страните-членки на Европейския съюз, защото въпреки, че тя е регионална за Централна и Източна Европа, по отношение на информацията включва Европейския съюз, т.е. всички страни, които са членове на Европейския съюз. По този начин ние ще получаваме информация, която е на европейско равнище и ще можем да се съобразяваме с конюнктурата и с тенденциите, които се очертават в европейския рибен пазар.
Освен това членството в тази организация ще ни даде възможност не само да контактуваме по-лесно с ФАО, с Международната организация за прехрана и земеделие, но ще ни даде възможност да контактуваме с други организации, регионални организации в тази сфера, които са членове на ФАО или са членове на “ЕВРОФИШ”.

Аз ще ви дам един пример за такава организация. Това е организацията на страните около Адриатика – Италия, Словения, Хърватско, които са създали своя собствена рибарска организация на страните – производителки на риба, и имат свои интереси. Ние чрез членството в “ЕВРОФИШ” бихме могли да контактуваме директно с тях като членове на “ЕВРОФИШ” и, разбира се, чрез контакти помежду си.
Искам да кажа още няколко думи, които са интересни, и аз смятам, че всички вас ще ви интересуват. Тази организация е създадена на напълно демократични принципи. Всяка страна-членка, има право на един делегат и един глас. Тоест, принципът на равнопоставеност на страните е абсолютно гарантиран в нейните правила.
Освен това, при конструирането на нейните органи всяка страна получава място в управителния съвет със самото й приемане като член. Но процедурните правила за работата на управителния съвет, финансовите правила, по които се разпределят средствата, се приемат с три четвърти мнозинство, а понякога се желае и консенсус. Но изрично в устава на тази организация е записано, че основните проблеми се решават с мнозинство от три четвърти. Виждате на какви демократични принципи е построена тази организация.
Освен това, всяка страна, която влиза в нея, получава определен имунитет и привилегии, които са характерни за страните – членки на Световната организация за прехрана и земеделие.
Ние наскоро ще гледаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Това ще бъдат фактически изменения и допълнения в много голям мащаб. Аз бих казал, че ние основно ще преработим закона. Едно наше членство преди гледането на закона в тази важна международна структура ще даде и една нова отправна точка и един нов поглед в нашата работа върху закона тогава, когато ще уреждаме международното сътрудничество в областта на рибовъдството. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Кушлев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта за ратификацията?
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че ние трябва да подкрепим законопроекта за ратифициране на споразумението, тъй като това регионално сътрудничество, което е в основата на това споразумение, ще бъде полезно за нашата страна и по-конкретно за едно устойчиво развитие на този важен сектор от нашата икономика.
Ние в Комисията по околната среда и водите не сме разглеждали специално този законопроект, но и с д-р Чакъров, и с другите колеги сме си говорили, че ние го подкрепяме, тъй като в това споразумение са взети предвид и други конвенции, които защитават различните видове от дивата фауна и флора, например Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от Вашингтон и други конвенции. Поради което смятаме, че и въпросът, свързан с аспекта на опазване на околната среда и биоразнообразието също тук е съобразен. В този смисъл това споразумение също може да се каже, че ще бъде полезно за едно устойчиво развитие и опазване на околната среда.
Освен това част от целите на “ЕВРОФИШ” са да може да се използва максимално потенциалът на различните страни, които те имат, включително и България. Знаем, че в много региони, включително и в нашия избирателен район – Монтана, също се развиват рибарството и аквакултурите и по този начин повече хора могат да подобрят своя поминък, като се възползват от тази техническа помощ, която ще се осигури по “ЕВРОФИШ”, и осигуряване на различните проекти по развитието на инфраструктурата, по контрола на качеството на продуктите и на средата, в която обитават рибните видове и аквакултурите. Имам предвид и качеството на водата. Естествено, качеството трябва да бъде на едно добро ниво, тъй като знаем, че дори минимални концентрации от някои ингредиенти могат да причинят дори летален изход на рибите, примерно наличието на амониеви йони или при по-високо PH на амоняк, което разбира се вече излиза малко извън конкретния законопроект, но е свързано с качеството на водата и на околната среда, в която естествено рибите могат да намерят много по-добра среда за развитие.
Така че да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Великов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате предложение, предполагам. Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за гласуване и на второ четене на законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за второто четене на законопроекта. Изискванията на нашия правилник са налице.
Моля ви, гласувайте за преминаване към второ четене.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към второ четене на законопроекта.
Искам да помоля господин Пламен Моллов да представи законопроекта за второ четене – член единствен.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа “ЕВРОФИШ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По второто четене има ли евентуално някакви бележки? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
С това законът е приет окончателно и на второ четене.


Уважаеми народни представители, по нашата приета програма следва да преминем към продължението на първо четене на Закона за отбраната и Въоръжените сили, продължение от предишния път. Искам да припомня, че НДСВ е изразходвало 5 мин., ОДС – 10 мин., Коалиция за България – 13 мин., ДПС и новосформираната Парламентарна група “НИЕ”, както и независимите, не са ползвали пленарно време.
Уважаеми народни представители, тъй като вече е 15,00 ч., струва ми се, че не е удачно да продължим с деловата част на нашето заседание, тъй като предстои тържествената част. Но искам да обърна внимание, че това, което гласувахме в началото на днешното заседание, а именно пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио, може да бъде осъществено едва в 15,08 ч. поради хидробюлетина, който се излъчва всеки ден по силата на международни задължения на България от 15,00 до 15,08 часа.
Затова, уважаеми народни представители, ми позволете да дам само няколко минути почивка, която може да бъде използвана и на място, преди да помолим включване на Националната телевизия и Националното радио, за да продължим днешното заседание с тържествената част.

(Почивка.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Часът е 15:08, моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и на Българското национално радио.
Уважаеми господин президент на Републиката, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, Ваши Превъзходителства, драги гости от Израел и от други приятелски страни!
Откривам тържествената част от заседанието на Народното събрание, посветено на Деня на жертвите на Холокоста и 60-годишнината от спасяването на българските евреи.
Историческите събития, които отбелязваме на 10 март, са изпълнени с дълбоко съдържание, значимо за нашето минало, настояще и бъдеще. Десети март е ден на почит към жертвите на Холокоста, ужасяващ геноцид, дело на хитлеризма и фашизма, погубил повече от шест милиона евреи.
Десети март е за нас, българите, и ден на законна национална гордост за спасяването на българските евреи. Ние днес отдаваме почит на тези наши предци, дали своя принос в това достойно дело на българския народ.
Десети март е и призив за решителна борба против всички прояви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм, един от чиито източници е тоталитаризмът.
На днешното тържествено заседание, уважаеми госпожи и господа, ще изслушаме словото на президента на Република България господин Георги Първанов, почетен председател на Националния инициативен комитет за отбелязване на Деня на Холокоста и на 60-годишнината от спасяването на българските евреи. След това парламентарните групи ще могат да вземат отношение към раздадения ви проект за декларация на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа, давам думата на почетния председател на Инициативния комитет за отбелязване на Деня на жертвите на Холокоста и на 60-годишнината от спасяването на българските евреи президентът на Република България господин Георги Първанов. (Народните представители стават прави и посрещат с ръкопляскания господин Първанов.)
Заповядайте, господин Първанов.
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Георги Първанов: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин президент Навон, уважаеми госпожи и господа министри и народни представители, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, скъпи сънародници, драги гости! Преди една година на 10 март ние поставихме началото на отбелязването на Деня на жертвите от Холокоста и спасяването на българските евреи. През настоящата година, като развитие на тази идея и в съответствие с препоръките на Съвета на Европа, Министерският съвет взе решение да включи тази дата в календара на официалните празници на Република България.
През последните дни в рамките на годишнината, на събитията по отбелязването на тези 60 години ръководителите на религиозните общности в България произнесоха обща молитва за Отечеството.
Пак в рамките на годишнината по решение на Министерството на образованието в много български училища беше проведен възпоменателен урок по история и в памет на жертвите от Холокоста и във връзка със събитията в България от 1943 г.
Всички тези събития, уважаеми госпожи и господа, се сливат в един голям общонационален урок по история, един урок, който ни задължава преди всичко ние с вас, заедно с всички наши сънародници, да почетем паметта на онези 6 милиона жертви на фашизма от еврейската общност и да изразим за пореден път своята признателност към нашите предци, към онези наши сънародници, към онези храбри български мъже и жени, които направиха всичко възможно, за да спасят българските евреи.
В един такъв ден, в един такъв миг ние изпитваме законна национална гордост от факта, че България в лицето на своите държавници, политици, общественици, граждани успя да спаси над 48 хиляди български евреи.

Тъкмо заради това днес ние коленичим пред паметника, пред паметта на Димитър Пешев – народния представител, заместник-председателя на тогавашния парламент, чийто забележителен подвиг днес ние тачим. Защото Димитър Пешев показа, че е истински патриот и демократ, че е истински праведник на народите в едно трудно време – времето на тежкото противопоставяне в годините на Втората световна война.
Заедно с това днес ние ще изразим своята признателност към дейците на тогавашната легална опозиция в лицето на проф. Петко Стайнов, на Никола Мушанов и други, към дейците на онези партии и организации, които намериха сили, които дръзнаха да се противопоставят на депортирането.
Ще сведем чело, за да уважим и онези представители на художествената, на творческата интелигенция, на съюзите, които бяха сред основните двигатели на всенародния протест.
Разбира се, преди всичко ние ще отбележим с особен респект категоричната, твърдата позиция на Светия синод на Българската православна църква, чиято изключителна роля за спасяването на българските евреи е оценена и у нас, и в чужбина. Оценена е и от Института “Яд Вашем” преди една година, който обяви патриарх Кирил и митрополит Стефан за праведници на народите, разбира се, и като признание за техния личен принос, но преди всичко като една оценка за ролята на Българската православна църква, може би единствената християнска църква, която като цяло, не чрез действията на отделни нейни свещеници, твърдо и последователно се бореше в защита на онеправданото и преследвано еврейско малцинство. (Ръкопляскания.)
Тези дни, уважаеми госпожи и господа, ние си даваме сметка, че спасяването на българските евреи е една от най-ярките прояви на българския народ в годините на Втората световна война. Ярка, но не единствена, не епизодична, не фрагментарна и изолирана, защото този акт е част, елемент, той е израз на вековната политика на толерантност, на взаимно зачитане, на разбирателство между различните религиозни и етнически общности по българските земи.
Може би най-добре тази ситуация е схванал тогавашният посланик на хитлеристкия режим в България Бекерле, който пише в свой доклад, цитирам: “Аз съм твърдо убеден, че министър-председателят и правителството желаят и се стремят към окончателното и безвъзвратно решаване на еврейския въпрос. Обаче те са свързани с манталитета на българския народ, комуто липсва идеологическата яснота, която ние имаме. Израсъл заедно с арменци, гърци, цигани” - а аз бих добавил и българските турци – “българинът не намира у евреите никакви доказателства, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.” Край на цитата.
Когато изразяваме своята основателна гордост от подвига на българския народ, уважаеми госпожи и господа, от това, че беше предотвратена смъртта на няколко десетки хиляди български евреи, ние не бива да забравяме, че по това време съществуваше антисемитско законодателство, не бива да забравяме, че евреите бяха гонени, бяха лишавани от своето имущество, бяха натикани в тогавашните гета. Практически огромната част от тях бяха поставени извън закона. Законът за защита на нацията и съпътстващите го нормативни документи бяха в основата на една политика на ограничаване правата на евреите, на тяхното преследване от тогавашната администрация и преди всичко от така нареченото Комисарство по еврейските въпроси. В такъв ден като днешния не бива да бягаме и от темата за отговорността на тогавашното правителство за съдбата на онези 11 343 български евреи от Македония и Тракия, които бяха лишени от поданство и бяха депортирани в лагерите на смъртта.
Казвам всичко това, защото ние сме длъжни, уважаеми госпожи и господа, в ден като днешния ясно да кажем и, което е по-важно, да докажем, че нищо не е забравено и никой не е забравен.
В България няма място за антисемитизъм, това показва историята. Разбира се, това не означава, че днес ние с вас можем да си затворим очите дори и за някои дребни прояви, да пренебрегнем опасността от това, че с някои издания или чрез отделни действия определени среди търсят реабилитацията на онази политика на расово, етническо, религиозно разделение, противопоставяне и преследване. И в това е смисълът на дни като днешния. Защото не е достатъчно просто да сведем глави в памет на загиналите милиони евреи, в това число и български евреи. Не е достатъчно само да изразим своята гордост от това, че се намериха достойни българи, че българската нация беше на висотата на очакванията и защити своите евреи. Важно е в такъв един момент да можем добре да четем историята, но да не оставаме в миналото. Много важно е да успеем да намерим съвременните проекции на тази етническа толерантност, която сме наследили през вековете. И аз смятам, че съвременните български политици и граждани успяха да го направят чрез формирането и утвърждаването на един етнополитически модел, с който основателно днес нашата страна се гордее. Време е и, разбира се, струва си, да намерим начини, за да изразим, за да формираме, ако щете, една друга традиция, с която да подчертаем своята почит и уважение към всички етноси, които в различни периоди от нашата сложна история са били предмет на натиск, преследване и репресии.
Необходима ни е политика на уважение към религиозната и етническа идентичност на отделните общности за по-пълното им интегриране в съвременното гражданско общество.
Необходимо е подвигът на българската нация да бъде пренесен чрез достойни действия в следващите години и десетилетия. Благодаря ви. (Ръкопляскания в парламентарните групи на НДСВ, КБ, ДПС и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин президент.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви представя проекта за декларация от името на парламентарните групи.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Тридесет и деветото Народно събрание на
Република България

Днес Народното събрание на България отбелязва 60-годишнината от спасяването на българските евреи и отдава своята почит към жертвите на Холокоста.
Българският народ с право може да се гордее с достойното и хуманно поведение на нашите предци, които единствени в Европа защитиха и запазиха своите евреи през годините на Втората световна война. Тези действия бяха проява на традиционната българска толерантност към етнически и религиозни малцинства. Примерът на България в защита на преследваните евреи надхвърля тесните национални и времеви граници.
Като отдаваме своята почит към милионите невинни жертви на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и антисемитизма, нека да си припомним, че Холокоста е история, урок и предупреждение на миналото към бъдещето.
Въпреки поуките на Холокоста, човечеството все още не се е освободило от проявите на нетърпимост. Днес все повече нараства тревогата от задълбочаването на пропастта, която разделя демократичните народи от терористичните режими.
Като изразяваме дълбоката си почит към всички жертви на Холокоста и голямата си признателност към онези достойни българи, които предотвратиха депортирането на българските евреи, ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, решително осъждаме и се присъединяваме към световната съпротива срещу проявите на ксенофобия, антисемитизъм, религиозни и етнически предразсъдъци и към борбата срещу световния тероризъм като заплаха за устоите на демократичното гражданско общество и човешкия морал.”
Уважаеми народни представители, давам думата за изказване по Декларацията, първо, на председателя на Парламентарната група на Националното движение Симеон втори господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители, министри, уважаеми гости!
Отбелязването на 60-ата годишнина от спасението на българските евреи и отдаването на почит към жертвите на Холокоста е проява на волята, с която съвременната българска общественост се присъединява към световната съпротива срещу проявите на ксенофобия, антисемитизъм, религиозни, расови и етнически предразсъдъци. Днес ние свързваме спасението на българските евреи със силата на духа и категоричността на българския народ, със съпричастността на Българската православна църква, българския парламент и лично на Цар Борис III. (Ръкопляскания от мнозинството.)
През тези 60 години огромен брой историци и изследователи са дали своя принос за разкриването на всички факти от трагедията на Холокоста и последиците, които той нанесе на цялата световна общественост. Но днес, а и през предходните години 48 хил. български евреи разказват на своите внуци историята на своето спасение. През предходните години и днес България има 48 хил. посланици по целия свят, които си спомнят за героизма на българския народ и които предават любовта към България и на своите потомци. И аз вярвам, че тяхното живо свидетелство е по-силно от всички дебели книги и летописи.
Да, България спаси своите евреи. Спаси ги въпреки всички исторически и политически трудности, доказвайки, че в кошмара на Втората световна война нашият народ бе носител на ценностите на свободата, справедливостта, толерантността и хуманизма. Нашият народ се превърна в пазител на ценностите, около които се изгради следвоенна обединена и демократична Европа. И затова не е случаен фактът, че днес нашият народ очаква да заеме своето достойно място в семейството на европейските държави - Европейския съюз.
Спасението на българските евреи преди 60 години като проява на традиционната, вековна българска толерантност към всички етноси и вероизповедания, населяващи българските земи, е нашият главен аргумент, че българският народ отдавна отговаря на най-важния критерий за принадлежност към всяка демократична общност – критерият за човечност. Със своето достойно поведение той доказа, че и в най-трудните и мрачни години има избор, има изход и надежда, ако се отстояват принципите на справедливостта, свободата и демокрацията.
Уважаеми госпожи и господа, българският етно-политически модел, изграден на основата на толерантност и интеграция на малцинствата, днес е успешна управленска форма. Днес, когато все повече нараства тревогата от задълбочаването на пропастта, разделяща демократичните народи от терористичните режими, управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС има категоричната политическа воля да отстоява принципите и достиженията на свободата и демокрацията. Всичко това ние правим в перспективата на предстоящото членство на България в Европейския съюз и НАТО.
Аз съм уверен, че тази кауза може да обедини представителите на всички политически сили в българския парламент, така както преди 60 години каузата за спасението на българските евреи обедини цялата българска общественост. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството и единични – от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Давам думата на заместник-председателя на Парламентарната група на ОДС господин Димитър Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваши Преосвещенства, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа!
В ден като днешния България празнува 60-годишнината от спасяването на около 50 хил. наши съграждани от еврейски произход в годините на Втората световна война. В европейски план това е прецедент, който може да ни изпълва с гордост и национално самочувствие. Една малка страна в години на жестокост и масово погазване на човешките права е успяла да защити живота и здравето на хиляди свои граждани без оглед на пол, изповедание и занятие.
Далеч съм от мисълта да нарека живота на българските евреи по това време добър и спокоен. Не са забравени обидата, чувството на непълноценност и ежедневните мъки, които често бяха налагани на тези хора. Носенето на отличителни знаци, изземването на собственост, лишаване от право на труд, въдворяването в трудови лагери са само част от белезите на онези срамни за човечеството дни. Но колкото и страшен да изглежда в наши дни споменът за годините на изпитания на българските евреи те бяха спасени, за разлика от милионите евреи в Европа, които бяха подложени на целенасочено унищожение. В България, фактически съюзник на нацистка Германия със засилено германско присъствие, това спасение е много повече от физическо оцеляване. Това е национален подвиг. А всъщност подвигът на българите се състоеше в това, че те не се съгласиха да престанат да бъдат нормални. Защото няма нищо по-нормално и естествено от това да защитаваш другите човешки същества, над които е надвиснала опасност от етническо прочистване и унищожение.
За съжаление, България не успя да спре депортирането на евреите от Македония и Беломорска Тракия, където въпреки наличието на българска войска, полиция и администрация, Германският Райх никога не разреши политиката му по еврейския въпрос да бъде провалена. Така над 11 хил. евреи от Вардарска Македония и Беломорието намериха гибелта си в лагерите на смъртта. Въпреки обстоятелството, че тези хора не бяха български граждани, съвременна България ги споменава като мъченици на нацизма заедно с милионите други унищожени евреи в Европа.
Уважаеми дами и господа, чествайки такъв знаменателен ден като днешния, ние сме длъжни да почетем паметта на онези, чрез които победиха човечността и гражданската съвест – държавници, народни представители, архиереи, обикновени българи. Мнозина от тях много скоро сами поеха по мъченическите пътеки на един друг човеконенавистен режим – комунистическия, който е част също от историята.
Съвсем естествено е тези личности да бъдат изтъквани, защото едно истинско общество се състои от личности. Но едва ли победата на едно национално усилие може да се постигне от 5 или 50 светли имена. България спаси своите евреи. България, това беше българския дух, нацията с нейните традиционни нагласи, институциите, успели да съхранят на фона на случващото се в Европа своя авторитет и, разбира се, достойните мъже и жени, осмелили се да се противопоставят на Хитлеровото безумие.

Защото нито едно от отделните лични усилия не би дало плод без естествената човещина на мнозина безименни граждани, които останаха имунизирани срещу расизма, антисемитизма и етноцентризма. Няколко десетилетия по-рано те бяха приели арменците, давайки им без колебание възможността след всички страдания и гонения да се почувстват в България като в собствен дом. Няколко десетилетия по-късно те успяха да устоят на гьобелсовия тип антитурска пропаганда, на комунистическия режим и вместо трайна вражда към съседа си създадоха демократична опозиция срещу гоненията. За тези безименни български граждани евреите продължаваха да бъдат просто съграждани, съседи, приятели. Беше нормално да продължат да общуват с тях, да си помагат и независимо от жълтите звезди да вървят хванати под ръка с тях по улиците. Без естественото нормално отношение на тези хора към съгражданите им евреи спасяването би било немислимо, но и без авторитета на институциите и парламентаризма. В продължение на 45 години на комунистическия режим да се споменава за авторитета на институциите и парламента беше забранено. Но ако за този нечовешки режим това се счита нормално, то днес не трябва да забравяме нито за миг, че съхраняването на авторитета на Народното събрание и на институциите е въпрос на национално достойнство, което единствено може да ни даде сили да постигнем нещо значимо.
Нека само да си припомним знаменателния момент, описан прекрасно в книгата на проф. Майкъл Барзоар “Извън хватката на Хитлер” за посещението на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев при вътрешния министър Габровски. Той влиза сам в кабинета на най-силния министър, комуто служи огромен апарат, който се опира на изискването на Райха и няма нужда да се съобразява с нищо, влиза въоръжен само с авторитета на институцията, която представлява, първата, която всеки диктаторски режим превръща в обикновено чучело и чиято съдба почти цяла Европа в този момент е незавидна. Зад единия е огромната машина на Хитлер, зад другия – общественото мнение и една формално суспендирана Конституция. Победата на Пешев не е лична. Тя е комай едничката такава победа на окаляната и охулена демокрация над опитите да се погазва човешкият живот и свободата. Времето е най-страшният период на Втората световна война, мястото е България, залогът са 50 хил. човешки съдби и нормалността на нацията.
Уважаеми дами и господа, поуките от тези исторически моменти трябва да са в сърцата ни, защото и днешният ден ни изправя пред много въпроси за защита на човешките права, на свободата, на правото на достоен живот, на глобалната сигурност, заплашени от световния тероризъм, подпомаган от все още съществуващи тоталитарни режими – въпроси, които българските политици трябва да решават по съвест, без разлика на вяра, интерес и други съображения. Нека не забравяме, че толерантността трябва да се проявява към човешките същества, а не към диктаторските режими, които поругават тяхното достойнство. Нека днес и утре, изправени пред нови предизвикателства, не забравяме, че и малките, но силни по дух, нации могат да се противопоставят на нетолерантността и заплахата на човешката сигурност и да се окажем на висотата на един от най-достойните моменти от нашата история – спасяването на българските евреи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Давам думата на господин Гиньо Ганев – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председателю, господин президент на Република България, господин Навон – наш скъп гост от държавата Израел, заедно с цялата делегация, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, дами и господа! Когато онзи ден се откриваше програмата за тези дни, казах, че естественото място за това е наистина Софийската Синагога, където се бяхме събрали. Само че веднага след това, на следващия ден, по свой ритуал и на своите места много религии изпяха или прочетоха молитви – православните християни, мюсюлманите, католиците, евангелистите, баптистите, арменската църква и т.н. Ето че днес, според мен, храмът на демокрацията и на държавността Народното събрание на свой ред не само реално, но и символично събира чувствата и вълненията, плача и покаянието, доблестта и самочувствието на цялата страна. Защото отбелязването на жертвите на Холокоста и спасяването на българските евреи не се отнасят до една отделна личност, а до цялото общество в неговия вертикален и хоризонтален разрез.
Ние отбелязваме тези дни години наред и не го правим днес, защото имало едно решение или препоръка на Съвета на Европа. За нас, българите, тези дни завинаги ще носят едно двойно значение: първо, отрицание на един чудовищен режим, въвел една антисемитска политика, доктрина в практическа политика; и второ, това е чувството за национална гордост на всички ни, че българските евреи от старите предели на страната бяха спасени от смърт.
Тази война, колко пъти е говорено вече, наброява 50 млн. жертви, но между тях особено се откроява с ужаса си унищожението на тези 6 млн. евреи, почти една трета от еврейското население на света тогава. И си мисля, че тук не може да става дума за престъпления, свързани с войната, по нейните фронтове, а за един преднамерен и системен геноцид в изпълнение именно на доктрина, превърната в политика на Третия германски Райх. Този пример беше последван доброволно или пък принудително от всички държави в Европа, които Германия окупира, или пък се съюзиха с нея. Въпреки всичко, ясно да кажем: с изключение на България! Защото тук не загина нито един евреин по своя кръвен произход и заради факта, че е евреин. А всички реални предпоставки съществуваха тук, нали? Тогавашният режим обвърза България тогава с тази така наречена тристранна ос, около която се завъртяха национални нещастия и всъщност смъртната заплаха за българското еврейство. България се оказа в орбитата на Третия Райх, но не позволи българските евреи да влязат в неговата центрофуга.
Мисля си още, че отговорът на този въпрос, така многократно разискван, все пак след години проучвания, а и свидетелски показания, е ясен, той не е покрит с тайнство – един толерантен народ, който не понася неравноправието, и изведнъж воля да защитава човешкото достойнство, въпреки расови, верски и други предразсъдъци и противоречия вътре в самото общество.
Усилията не трябва да се омаловажават. Днес се чува едно или друго тук и там. Усилията на българската общественост не са инцидентни, те са много продължителни, изключително тежки, но и неотстъпни. Тук стои многообразието на различните социални слоеве. Най-добрите представители на българската интелигенция се издигат до морални висоти. Защо забравяме нелегалната българска антифашистка съпротива? Нима тя не даде тон на много места именно на тези борби против гоненията на българското еврейство?
Фактологията е дълга, това е една безкрайна летопис. Тя се и напомня и непрекъснато, особено тези дни, но все пак започва от 1940 г. и то тук, в тази зала, когато се приема, толкова рано, дявол да го вземе, още не сме станали съюзници на хитлеристка Германия и бързаме да приемем нашия собствен Закон за защита на нацията – страшният противоеврейски закон. И тогава тук гърмят гласовете на адвокати, художници, жители на села и градове, невероятно достойни народни представители. Да кажа ли пак, както миналата година – и Петко Стайнов, и Никола Мушанов, и Любен Дюкмеджиев, и Тодор Поляков, и Иван Петров, и д-р Сакарев, и т.н.
Разбира се, законът се приема, става факт, но тези гласове ще прогърмят малко по-късно, когато, господин председателю, пак тук, в тази зала, се гласува един друг закон. Знаете ли какъв е той? Да се възложи на правителството делегирано законодателство – да решава всички въпроси, които произтичат от Закона за защита на нацията, без да ги отнася до българското Народно събрание. Тук са жълтите звезди, отнемане на права на жилища, на служба, лишаване на децата на евреите от правото да учат в училище и т.н. Но мнозинството го приема. Ах, тези мнозинства, господин председателю! (Смях и ръкопляскания от блока на КБ.)
Всъщност в този летопис подпредседател е Димитър Пешев – проявил един невероятен граждански героизъм, избран от мнозинството, гласувал Закона за защита на нацията. Той застава начело на един изключителен протест. Четиридесет и двама народни представители от мнозинството се подписват, защото това би могло да направи впечатление. Но скоро ще се заговори за още 16, имената на които се знаят, но не са взети предвид, просто защото принадлежат на опозицията. Но те заедно правят както тогава, така и сега, българският парламент.
Мисля си, че когато говорим за Народното събрание, трябва да мислим една стъпка по-напред. Когато през януари 1942 г. в Берлин на ул. “Ван Зее” се е състояла невероятно тежката нацистка конференция, която програмира изтреблението на всичките 11 млн. евреи, в България се сключва едно тайно споразумение, ратифицирано и подписано от правителството след това, с което се предвижда 48-те хил. евреи от старите предели на България последователно да бъдат депортирани в хитлеристките лагери на смъртта. Първата партида е от тези 20 000 души. Те почти се натоварват на така наречените “ешелони на смъртта” – вагоните. Тогава отново се проявява този протест и тази общественост, и в последния момент се спира пътят на тези ешелони. Тук е и Пешев, и Българската православна църква… Но искам да кажа на висок глас: в този момент определяща е волята на цар Борис III. (Ръкопляскания.) Без неговия акт на съгласие не е възможно това да стане, защото държавата е така устроена, тя е лична и всичко от горе до долу се решава в края на краищата от този монархически център.
Българската православна църква изпълнява своя дълг по голямо достойнство. Пълният състав на Светия синод ще напише не само протоколи, а златни страници в тази борба. Затова патриарх Кирил и екзарх Стефан са обявени от Яд Вашем за праведници на народите, които днес стоят не само по пощенските марки, а и в съзнанието на историята редом с Димитър Пешев.
Е, има гласове и сега, че българските евреи били спасени не непременно от персонални усилия, ами поради обстоятелствата. Защото наистина събитията по фронтовете се развиват, идва Курската дъга, разгромът на Германия е предначертан, но просто усилията на обществеността са преди това. Те подготвят условията така, че да се почакат тези обективни обстоятелства, за да се стигне до победата на съпротивата и спасяването на българските евреи докрай.
Всички сега говорим и искам да призова към едно смирение и мълчание при тези 11 343 души евреи от Беломорска Тракия и Македония, присъединени към България земи. Може да има спорове и днес, знам ги. Но в края на краищата там България има само администрация; истинската власт кой я упражнява? И въпреки това държавата ни нито миг и тогава, и днес не може да бъде оневинена. Тя носи своята тежка вина за тези, които не можаха да бъдат спасени. Тази вина е наша, доколкото олицетворяваме пролонгацията на държавния живот. Мисля си, че както Холокостът, така и героичната съпротива срещу него в България са голям урок по човеколюбие. В този инициативен комитет написахме едно кратко мото: “Доброто може да победи силите на злото, само когато се защитава от най-широки сили и среди и то неотклонно, и то неотстъпно, и то с голямо търпение, което носи рискове”. Един двуединен смисъл има всичкото това, за което говорим днес. Спасявайки своите евреи, българското общество спаси самото себе си от участие в еврейски геноцид. Мисля, че това е нещо много по-голямо, отколкото да правим аритметични сметки за това кой, къде и колко евреи е спасил и колко не е можал да спаси.
Коалиция за България ще подкрепи проекта за декларация така, както господин председателят го прочете, защото, както е казано там, нараства не само тревогата, а пропастта между демократичните народи и терористичните режими.
Мисля, че отбелязването на 60-годишнината от спасяването на евреите сега е всъщност израз на същата тази воля, която само преди дни ни направи участници в общата съпротива на всякакви прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозни и етнически предразсъдъци.
Ще кажа: чест прави на България днешният етнически модел. Мисля, че тази воля обуславя, това е последното ми изречение, и убеденото участие на България в новата световна коалиция за борба с международния тероризъм, форма на която е всичко това, което стана преди 60 години. Поклон и смирение пред паметта на жертвите на Холокоста и един призив: нека както можем, но дано да можем, да живеем така, че да не допуснем Холокоста да възкръсне нито веднъж, нито многократно, никога и в никаква форма.
Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Давам думата на заместник-председателя на Парламентарната група на ДПС господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин Навон, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, Ваши Високопреосвещенства, Ваши Превъзходителства!
Днес отбелязваме Холокоста – избиването на шест милиона евреи по време на Втората световна война, безспорно най-страшната и ужасна трагедия в човешката история.
За нашата страна – България, този ден има още едно малко по-особено измерение, защото ние, българските граждани, от една страна, почитаме смъртта на милионите жертви, но, от друга страна, с чувство на законна гордост честваме 60-годишнината от спасяването на над 48 хил. българските евреи. За нас, за България, днешният ден е едновременно ден на смъртта и на оцеляването, ден на омразата, която роди тази смърт, но и ден на толерантността, спасила хиляди планети, събрани в хилядите спасени човешки души.
Уважаеми госпожи и господа, българският народ има право да се гордее със своя исторически подвиг. Днес е лесно да се говори за история, но едва ли е достатъчно. Защото уроците на историята имат смисъл само тогава, когато сме в състояние да осъзнаем съвременните им измерения. Затова, струва ми се, следва да отправим поглед и към днешните измерения на историческото отбелязване, защото ако спасяването на евреите не е прецедент, а осмислен акт на един народ, който е осъзнал етническото и религиозно многообразие, другостта като висша необходимост и ценност на съвременната цивилизация, следва да проявим решимостта и нетърпимостта към омразата от преди 60 години и днес, когато за съжаление, сме свидетели на отделни прояви, които могат и да петнят името на демократична България по пътя й към обединена Европа.
Говоря за това и със съжаление, уважаеми госпожи и господа, че и тази година дните на Холокоста не бяха подминати от свастиките, с които бяха поругани еврейските паметници и гробове. Тези прояви, наред с оскверняването със същите символи на връх Пасха и за ужас на малките деца от еврейското училище в София, разбира се, не са определящи за отношението на толерантния български народ към своите малцинства. Той е толерантен и ще остане такъв, но това не бива и не следва да ни успокоява.
Нямаме морални и политически основания да отминем с безразличие и мълчание и факта, че само на 1 км оттук, на най-големия книжен пазар в София вече години наред се разпространяват необезпокоявано книгите на Адолф Хитлер, на Бенито Муслини и други, които родиха идеологията на антисемитизма и се стигна до идеята за “кристалната нощ” и окончателното решение на еврейския въпрос, стигна се до концентрационните лагери в Аушвиц и Треблинка, стигна се до милионите избити жени, мъже, старци и деца.
Предполагам, че за пореден път ще се чуят гласове за подценяване на това явление, затова, че то не е типично българско, че е по-скоро подражаване на модели от Европа. Дори да е така, България като страна на уникалния за Балканите и Европа етнически модел, като една от европейските столици на толерантността не може да го допусне. Твърде малки сме, но и твърде важни, за да си позволяваме грешките на другите. Отговорност на всички нас в тази зала е съхраняването и развитието на нашия етнически модел, защото именно с него ще дадем своя принос за Европа, с него именно ще обогатим базовата ценностна система на стария континент.
Парламентарната група на Движението за права и свободи естествено ще подкрепи общата декларация на българския парламент, но, струва ми се, е важно да подчертаем, че днес не е достатъчно декларативното осъждане на антисемитизма, на ксенофобията, на всички възможни прояви на етническа и религиозна нетърпимост. Днес е необходимо да имаме общата, консенсусна политическа воля за такива законодателни инициативи, които ще направят невъзможно и занапред повтарянето на подобни човешки трагедии. Днес е необходимо да противостоим на омразата с любов и толерантност. Дължим го не само на паметта на избитите, но и на бъдещите поколения. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Давам думата на председателя на Парламентарната група НИЕ господин Никола Николов.
Господин Николов, заповядайте.
Никола Николов (НИЕ): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми гости! В историята на човечеството и на всяка отделна нация има моменти и периоди, които трябва да се помнят. Част от тези моменти са неразумни, част от моментите са източник на гордост.
Една държава, един народ с 1322-годишна история неминуемо ще намери в страниците си и аналите си много светли и тъмни моменти от нея. Всички нас са ни учили на ползите от познаването на историята, на смисъла от преподаването й. Уроците по история ни обогатяват с поуките от миналото, които ни дават възможност да се учим от грешките, за да не ги повтаряме.
Една от божите заповеди казва: “Не убивай!”. Човек би могъл да помисли, че такава заповед въобще не е необходима, дотолкова е в противоречие с човешката същност. И въпреки това историята продължава да ни показва колко къса е човешката памет и колко трудно понякога се разчитат символите на миналото, или по-скоро как тези символи често се разчитат конюнктурно, в зависимост от конкретно време или конкретни цели.
Всебщата декларация за правата на човека и конституцията на всяка съвременна страна формулира стандарти за ненакърнимото право на живот, лична свобода и сигурност и за равното упражняване на основните права и свободи, без каквито и да е било разделителни критерии за това между различните хора. Никой не може да лишава друго човешко същество от живота или от правата му, или да го поставя в неравностойно положение спрямо себе си, само защото цветът на кожата, езикът, религията, полът или общественото им положение са различни. Истината в това правило е дотолкова очевидна, че всеки нормален човек би се запитал каква е нуждата тя да бъде изказвана.
Истина е поводът, който ни събира днес. На 10 март всяка година ние честваме и ще честваме спасяването на живота на 50 хил. човешки същества, както и признаването на факта, че други хиляди човешки същества не са имали щастието животът им да бъде спасен.
Изразяваме гордостта си като българи от това, че други българи преди 60 години са били на висотата да защитят най-основните човешки ценности – живот, свобода, равноправие. Изразяваме смирението си да поискаме прошка за живота и свободата на хиляди невинни жертви, които предците ни не са успели да опазят от мелницата на войната.
Красив е символът на съвпадението на деня на християнската Прошка и честването на 60-годишнината от спасяването на българските евреи от депортиране. Този символ за пореден път ни дава шанс да се обединим и да бъдем наистина равноправни поне в отношенията си към най-основните човешки ценности. Защото това е най-естествената база за обединяване на мисълта и действието ни за бъдещето на страната и сънародниците ни, независимо дали те са евреи, християни, мохамедани, арменци, гърци, власи, роми или други. Всички те са българи и всички те имат правото да бъдат наши морални съдници, точно както преди 60 години съдбата на българските евреи е била моралният съдник на ценностните устои и единството на българското общество да ги отстоява.


Днес ние нямаме нужда от пореден най-авторитетен прочит на историята, защото историята ни е една и е на всички ни. Хубаво би било в ден като днешния, в който отдаваме почит на невинните жертви на човешкото безумие и на достойните си предци, да потърсим обединителното в поуките от историята, а не да ги опорочаваме, като присвояваме някаква си своя частна истина. И не бих казал, че най-важното в случая е да се реши дали българските евреи са спасени или са оцелели. Повдигането на въпроса дали българските евреи са спасени или са оцелели е нелеп на фона на наистина оцелелите евреи в останалата част на Европа.
Несъмнено българското общество никога не трябва да забравя Закона за защита на нацията, приет през 1941 г., в който има 2769 думи, ограничаващи правата на българските евреи. Не трябва да забравяме 11 343-те евреи от администрираните от България територии през Втората световна война, на които съгласно чл. 21 от същия закон им е отказано българско гражданство и са изпратени в лагерите на смъртта. Не бива да забравяме и нотите на българското Министерство на външните работи и вероизповеданията, с които се предават на германските власти 171 български евреи, живеещи във Франция. Не бива да забравяме и възникналите фашистки обществени организации, които са истински повод за национален срам.
Съвместното съществуване на българите и на българските евреи е факт вече пет века, откакто кралица Изабела провежда гонения над испанските евреи в края на ХV век и немалка част от тях се заселват по нашите земи. През тези 500 години е създадено едно толерантно и взаимноуважаващо се общество. Българските евреи недвусмислено и всеотдайно са подкрепяли революционната борба за освобождаването на България от турско робство. Малко известен факт е, че през Балканската и през Първата световна война под български знамена са загинали 960 българи от еврейски произход, включително 82-ма офицери и подофицери. Несъмнена е ролята на българските евреи в развитието на търговията, промишлеността и особено на изкуството. Това дълго, мирно и ползотворно съвместно съществуване е една от многото причини, поради които нацията е останала единна в един толкова труден исторически момент.
Въпреки законовите основания обществото не позволи масов терор и унижаване на еврейската диаспора у нас.
Не бива да забравяме и героите на това време: цар Борис III, който въпреки външнополитическата ситуация и ангажиментите, поети към Третия Райх, остава единен с народа си и не позволява депортирането на българските евреи; ръководителите на Българската православна църква в лицето на патриарх Кирил и неговите митрополити; заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев, който заедно с 42-ма наши колеги надигна вълна на протест срещу депортацията.
Но трябва също така да припомним и да се прекланяме пред гражданското общество в България, което във време на война е имало силата да се противопостави достатъчно рязко на подготвените под фашистко влияние престъпления против човечеството и против българското общество.
В обществото битува въпросът дали България да се извини на еврейските жертви в администрираните през войната територии. Да, един народ, на чийто календар пише 5763 г., който е преживял безброй гонения и е оцелял, той заслужава това.
Не искам да мисля, че дори и в отношението си към темата за Холокоста ще допуснем да бъдем разделени, както за безброй други ежедневни неща.
Бих искал да завърша, като припомня още веднъж за Деня на прошка. Не е неморално човек да изтъква достойните си дела, както не е унизително да признае грешките си и да поиска опрощението им. Съдбата на българските евреи ни дава възможност и за едното, и за другото, но най-вече единното ни отношение към нея дава възможност да преодолеем собственото си разделение, за да потърсим по-добра съдба за бъдещето ни. А по-добрата съдба за всички нас като един народ, като единна нация, е нашето национално обединение. И е крайно време да престанем да се държим като отделни части от цялото, защото страданията на нашия народ са в необмислените и егоистични битки помежду ни. И точно тук, в тази зала, ние сме хората, които трябва на всяка цена да се постараем да надмогнем партийните си пристрастия и да обърнем очи към един нов стил на политически взаимоотношения. Оттук, от тази трибуна, ние – Парламентарната група на Националния идеал за единство, подкрепяме декларацията и призоваваме всички политически сили да създадем заедно онзи идеал на политическа култура, за който жадува цялото ни общество, идеалът за националното ни обединение, който единствено може да спаси нацията ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на НИЕ и единични ръкопляскания от КБ и ПС на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Сега с удоволствие давам думата на проф. Андрей Пантев. Заповядайте, господин Пантев.
Андрей Пантев (КБ): Високи гости, господа, почитаемо представителство! На този ден ние оплакваме едно мащабно мъченичество, което завинаги ще остане в природата, сърцето и болезнената чувствителност на децата на Израил. Това, трябва да кажа, трябва да бъде повтаряно непрекъснато. И всякакви опити за рецидиви, за метастази, за пулсации, за възпроизвеждания на този отвратителен за цялата човешка история акт и прецедент следва да бъдат непрекъснато пресичани и отричани.
В същото време ние честваме едно достойно, мъжествено, гражданско поведение на българите, които независимо от условните граници и разпространения на това историческо постижение и на тази конкретна историческа заслуга, показаха на света едно различие – безпрецедентно или слабо наподобяващо други случаи в Европа и в света. Ако трябва да употребим думата “единствено”, единствено се отнася само за Българската православна църква, която единствена в целия християнски свят имаше дързостта да каже “не” на една инерция, на една униформеност, на едно общоприето усещане. Не си въобразявайте, че по това време не е имало порядъчни хора, които наистина сериозно са смятали, че евреите са злото на човечеството. Да, имало е и такива хора и в това се състои мъжеството на църквата, мъжеството на онзи български политически, интелектуален и църковен елит, който каза “не”. И това е особеността, която бележим, честваме и пред която се покланяме днес.
В същото време тази мегаломанска идея да се представи това като някаква епична, непозната, гигантска, мащабна акция води онзи скепсис, “благодарение” на който нашите исторически заслуги все още не са познати в света. Въпросът е защо? Самото обстоятелство, че всеки се опитваше да присвои тази историческа заслуга, избягвам думата подвиг, защото подвигът е инцидентно състояние, тази историческа заслуга свидетелства за неговата и за нейната стойност. Не е вярно, че не се е писало за спасяването на евреите. Драмата беше, че всеки елегантно или просташки си присвояваше единствено заслугите за това състояние и постижение.
Именно поради това, ако днес ние успеем да изведем това събитие, явление вън от контекста на 1943-1944 г., а като резултат, продукция, продължение и възпроизвеждане на онзи особен, толерантен климат в нашия скромен, патриархален български свят, където децата на Израил бяха гледани даже със завист, че знаят езици, че са интелигентни, че са красиви, че са особени, където нямаше никаква комшийска ненавист, никакво квартално противопоставяне, където в Учредителното събрание имаше евреи, винаги имаше евреи, едва тогава ние можем да разберем чудото на спасяването, на оцеляването, наречете го, както искате.
Има и нещо друго, разбира се, когато говорим за тези 11 000 души. Няма защо да подминаваме този мъчителен момент за нашата иначе основателна гордост днес.
Ще ви дам само един кратък пример, понеже обещах на господин председателя да бъда кратък. Ако на някой полинезийски остров са заселени ескимоси и те имат българска администрация, и те са пратени в газовите камери, отговорността за унищожаването на тези ескимоси носят българите. Това също трябва да бъде казано, за да разбере светът къде са позитивите и къде са мрачните, тъмните негативи от онези времена, които завинаги са си отишли от нас и завинаги са останали.

Има и още нещо друго. С минимално историческо въображение ние можем да си представим какво щеше да стане, ако все пак евреите бяха депортирани. Нямаше да има гражданска война. Нямаше да има барикадни сражения. Може би екзарх Стефан единствен, както им е обещал, щеше да тръгне с тях в техния мъченически път, но не знам докъде и докога. Нямаше да има свирепи граждански стълкновения. Единственото, което щяхме да направим тогава за потомците на евреите, представени днес – може би щяхме да им устроим едно чудесно погребение.
Има и още нещо. Когато говорим за спасение, когато говорим за мъжество, когато говорим за доблест – доблест е точната дума, нима можем да се правим на разсеяни, на неглижиращи един велик исторически акт? Най-значимата сила, фактор и двигателна същност на спасението на онези евреи, които още не бяха в газовите камери, беше онази мащабна повсеместна антифашистка, антинацистка …
Георги Панев (ПСОДС, от място): Стига бе! Това е безобразие!
Андрей Пантев: Кое е безобразие, господа? (Шум и реплики от ПСОДС.)
Онази велика битка, в която всички бяха съюзници на Англия и Америка, а вашите потомци не бяха (единични ръкопляскания от КБ), благодарение на което истински беше счупен черепът на немския фашизъм, нацизъм, мрак и нощ. Това също трябва да бъде казвано непрекъснато, независимо какво е последвало после, господа. За после не говорим. (Оживление в ПСОДС.) Говорим за тогава.
Днес ние бележим един исторически факт, една историческа реалност. Иначе не можете да ми обясните защо върху нас са падали бомбите. Вероятно е трябвало да ни пускат портокали и банани, защото сме им обявили война… (Оживление.) Така че става дума за нещо друго.
Ние се прекланяме дълбоко с почит, с преклонение към онези, които са имали тази доблест. Ние оплакваме отново жертвите на Холокоста. Мисля, че ние можем да кажем едно-единствено нещо: тези, които днес честваме ние, в най-мрачната нощ са решили, че има избор. Помислете си върху това. Те са отхвърлили еднаквостта, униформеността, течението, силните на деня. Те са били различни. Те са търсили другояче. Ето затова си помислете също.
Зная, че няма да ми ръкопляскате (обръща се към ПСОДС) след края на тази скромна реч. Зная, че няма да ми ръкопляскате. Но ако трябва да ръкопляскате и ако в суетна тръпка си помисля, че може да ми ръкопляскате, не го приемам за комплимент, обаче ви умолявам да ръкопляскате на онези, които са дали живот, може би и кръв, ум, достойнство, за да честваме тази дата. Ръкопляскайте, моля ви, може би някой ви гледа от небето! (“Браво!” и ръкопляскания от КБ, ръкопляскания от НДСВ, ДПС и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пантев. Вие може би оставихте картата си за спомен, за да тече времето под Вашето име. Видяхме, че сте въодушевен.
Уважаеми народни представители, дали има други желаещи за изказване? Искам да обърна внимание, че ни предстои да приемем текста на декларацията, която аз прочетох в началото.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване декларацията на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България. Моля, гласувайте!
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма. (Бурни ръкопляскания.)
Декларацията е приета единодушно.
Благодаря ви за това, уважаеми дами и господа.
Това ми дава основание да закрия днешното извънредно заседание.
Следващото заседание на парламента е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,20 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Юнал Лютфи



Секретари:
Ралица Агайн

Георги Анастасов