Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да ви пожелая една успешна и ползотворна пленарна седмица.
На вашето внимание е проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 12-14 март 2003 г.:
1. Проект за решение за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за финансов надзор.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
3. Първо четене на законопроекта за далекосъобщенията.
4. Проект за решение за избиране на заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
5. Решение на Народното събрание по Решение № 147 на Министерския съвет от 10 март 2003 г. за определяне на участник, спечелил конкурса за приватизация, представляващ 80 на сто от капитала на “Булгартабак холдинг” АД, София.
6. Второ четене на законопроекта за омбудсмана.
7. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте за тази проектопрограма.
Гласували 158 народни представители: за 102, против 39, въздържали се 17.
Програмата е приета.
Уважаеми народни представители, освен това има депозирано писмо-искане, подписано от народния представител Любен Корнезов, който моли на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание за периода 12-14 март 2003 г. да се включи като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Понеже досега господин Корнезов имаше възможност да обосновава това предложение, затова, уважаеми народни представители, моля ви да гласувате това предложение за включване като точка в дневния ред.
Гласували 165 народни представители: за 58, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение за прегласуване.
Всъщност, колеги, за 14-ти път поставяме искането за включване в дневния ред на закона за така наречената запетая. Не може чрез един закон държавата да ограбва своите граждани.
Затова ви призовавам, виждам тук и мисля, че колегите с усмивка ще гласуват със зеленото копче, да включим в седмичната програма този прословут чл. 7, ограбващ част от българските граждани.
Плюс това и програмата ни не е претоварена. Имаме само 6 точки по дневния ред и това дава възможност поне на първо четене този текст да мине. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на повторно гласуване предложението, направено от господин Любен Корнезов, за включване на точката в дневния ред.
Гласували 186 народни представители: за 63, против 114, въздържали се 9.
Предложението не се приема, въпреки че има известно подобрение на резултата. (Оживление.)
Има едно писмо от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Сергей Станишев. Той моли на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България Народното събрание да задължи министър-председателя Симеон Сакскобургготски да се яви в парламента и да отговори на въпроса за последователността на официалната българска позиция по Иракската криза, нейното съответствие с решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г., поведението на отделни министри и представители на българската дипломация във връзка с представянето щ пред Съвета за сигурност на ООН и световната общественост.
Уважаеми народни представители, за да упражни своето правомощие, Народното събрание трябва да изрази волята си дали да задължи министър-председателя да се яви пред Народното събрание, за да даде отговор на тези въпроси, поставени от господин Сергей Станишев.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това искане на господин Станишев.
Гласували 191 народни представители: за 95, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Колеги, чувствам, че сме много близко до пълния консенсус по една толкова важна не само за България, но и за целия свят тема.
Затова много моля за прегласуване на предложението на господин Станишев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Сергей Станишев.
Гласували 207 народни представители: за 102, против 98, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Съобщения:
Председателят на Парламентарната група на НИЕ моли за нашето разпореждане проектът за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Парламентарната група на НИЕ от 5 март 2003 г. да бъде оттеглен от разглеждане в пленарната зала поради необходимост от допълнения на предложения от тях вариант.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 5-11 март 2003 г.:
Проект за решение за именуване на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”. Вносител: Борислав Ралчев и група народни представители. Водеща комисия: Комисията по образованието и науката.
Решение № 147 на Министерския съвет от 2003 г. за определяне на участник, спечелил конкурса за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД, София. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение “Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми народни представители, преминаваме към първа точка от приетия дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по тази точка.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.
Преди да кажа няколко думи в качеството ми на вносител на проекта за решение, правя процедурно предложение преди избора да поканим в залата кандидатите: Апостол Апостолов, Бисер Петков, Димана Ранкова, Милчо Стоименов, Нуредин Кафелов, Румен Гълъбинов и Тенчо Тенев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение в залата да бъдат поканени кандидатите за тази комисия.
Има ли противоположни предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 4.
Поканете господата в пленарната зала.
Господин Искров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Преди това, ако позволите, господин председател, в качеството ми на вносител на проекта за решение бих желал да кажа няколко думи, с които да припомня стъпките, които бяха предприети, за да стигнем до този момент.
Уважаеми дами и господа народни представители, много се радвам, първо, че тук виждам хората от правителството, министрите, включително вицепремиера, които са отговорни за нормалното функциониране на финансовите пазари. Радвам се да видя и министър Церовски, който като наш колега – депутат от Националното движение Симеон Втори – е един от, образно казано, бащите на Закона за Комисията за финансов надзор.
Искам да ви обърна внимание, че в рамките на около месец в Комисията по бюджет и финанси бяха разгледани около 13 кандидатури. Тринадесет кандидатури – подчертавам – представени от всички парламентарно представени политически сили в Народното събрание. Знаете, че това, на което държахме, е да няма квотен принцип в състава на Комисията за финансов надзор. Това беше записано в закона и аз много се радвам, че след като обсъдихме тези тринадесет кандидатури, постъпили от всички парламентарно представени сили, се стигна до един цивилизационен, спокоен избор на членовете на бъдещата Комисия по финансов надзор.
Това, което ще представя след малко като доклад на Комисията за финансов надзор, уважаеми дами и господа, искам с удоволствие да подчертая, че е постигнато с единодушното решение на членовете на Комисията по финансов надзор, които заседаваха сутринта от 8,30 ч.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, Народното събрание избира председателя, заместник-председателите и членовете на Комисията за финансов надзор.
Уважаеми дами и господа, ще прочета, както каза и председателят проф. Огнян Герджиков, доклада на комисията, като няма да чета автобиографиите, тъй като те са представени като приложение към доклада в раздадените ви преди малко материали.
“ДОКЛАД
по проект за решение № 354-02-8 от 24 февруари 2003 г.
за избиране на председател, заместник-председатели и
членове на Комисията за финансов надзор, внесен от
народния представител Иван Искров.

На заседание, проведено на 12 март 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за финансов надзор, внесен от народния представител Иван Искров. Проектът за решение беше докладван от вносителя, който предложи и обоснова кандидатурите. Автобиографиите на кандидатите доказват, че лицата отговарят на изискванията на закона и могат да се кандидатират за посочените длъжности.
След дискусията се проведе гласуване, на което кандидатите бяха подкрепени единодушно.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ
за избиране на председател, заместник-председатели
и други членове на Комисията за финансов надзор

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и членове 3, 4 и 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
1. Избира Апостол Лъчезаров Апостолов за председател на Комисията за финансов надзор с мандат 6 години.
2. Избира заместник-председатели на Комисията за финансов надзор, както следва:
а) Димана Ангелова Ранкова – за заместник-председател, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” с мандат 6 години;
б) Румен Гълъбинов Гълъбинов – за заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор” с мандат 5 години;
в) Бисер Христов Петков – за заместник-председател, ръководещ управление “Осигурителен надзор” с мандат 4 години.
3. Избира други членове на Комисията за финансов надзор, както следва:
а) Тенчо Иванов Тенев – за член на комисията с мандат 4 години;
б) Милчо Райчев Стоименов – за член на комисията с мандат 5 години;
в) Нуредин Мусов Кафелов – за член на комисията с мандат 6 години.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Междувременно Вие използвахте да кажете няколко думи и в качеството си на вносител.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред, по този проект за решение на Народното събрание.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, като имам предвид водещия екипен принцип при тези комисии, аз ви предлагам гласуването да бъде ан блок.
Моля, уважаеми народни представители, да подкрепите това предложение за гласуване ан блок на Комисията за финансов надзор.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване решението за избиране на председател, заместник-председатели и други членове на Комисията за финансов надзор така, както беше представено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 168 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 15.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Искам да поканя новоизбраните председател, заместник-председатели и членовете на Комисията за финансов надзор да застанат на трибуната за полагане на клетвата.
Ще помоля да повтаряте след мен. (Всички народни представители стават.)
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, ДИМАНА РАНКОВА, РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ, БИСЕР ПЕТКОВ, ТЕНЧО ТЕНЕВ, МИЛЧО СТОИМЕНОВ, НУРЕДИН КАФЕЛОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Искам да ви поздравя и да ви пожелая “На добър час!”, да работите в името на България.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Искам да поканя отново господин Иван Искров – председател на Комисията по бюджет и финанси, за да представи доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:
“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Валутния закон, № 202-01-55, внесен от
Министерския съвет на 02.09.2002 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика, проведено на 6 март 2003 г., се разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Красимир Катев – заместник-министър на финансите, Димитър Ананиев – главен юрист на Българската народна банка, Здравко Бальозов – директор на Дирекция “Статистика” на Българската народна банка, Петър Андронов – главен директор в Управление “Банков надзор” на Българската народна банка и господин Калин Русев – председател на Националната асоциация на обменните бюра.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Красимир Катев.
В мотивите към законопроекта и експозето на господин Катев бе изтъкнато обстоятелството, че повод за внесения законопроект е поетия с преговорната позиция по Глава четвърта “Свободно движение на капитали” ангажимент към Европейския съюз за хармонизиране на валутното законодателство на Република България с правото на Европейския съюз.
Предложеният законопроект си поставя за цел да хармонизира Валутния закон с изискванията на чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност, който забранява ограничения върху движението на капитали и плащания между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни.
Едновременно с това, с чл. 58 на същия договор, се предоставя възможност разпоредбите на чл. 56 да не засягат правото на страните-членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване нарушенията на националното законодателство и подзаконовите актове, в частност в областта на данъчното облагане и на ефективния контрол върху финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на движението на капитал за целите на административната или статистическа информация, или да предприемат мерки, които се основават на съображенията за обществен ред или обществена сигурност.
Счита се, че на този етап ще се постигне хармонизиране на законодателството, ако се въведат промени в следните насоки:
Първо, отмяна на регистрационния режим по членове 4 и 5, съгласно които за редица сделки между местни и чуждестранни лица се предвижда регистрация в Българската народна банка преди тяхното извършване. Задължението за регистрация и възможността за отказ от регистрация се разглежда като ограничение по смисъла на европейското законодателство в областта на свободното движение на капитали. Със законопроекта се предвижда само деклариране на определени сделки за нуждите на статистиката на платежния баланс.
Второ, въвеждане задължения за местните лица за активите им в чужбина и при получаване на преводи от чужбина да предоставят необходимата информация за обслужване на статистиката на платежния баланс, като се определи съответен ред за това. Минималната стойност на подлежащите на вписване в съответните регистри сделки, плащания и преводи да се определя допълнително с наредба на Българската народна банка. С приемането на тези промени ще се създаде нова законова предпоставка съставяният от Българската народна банка платежен баланс да съответства на изискванията на Европейската комисия (Евростат) и на Европейската централна банка.
Трето, отмяна на разрешителния режим по чл. 11, съгласно който износът на левове и чуждестранна валута на стойност над 20 000 лв. в наличност да се извършва след разрешение на Българската народна банка. Предлага се декларативен режим и еднакви изисквания към местните и чуждестранните лица за предоставяне на информация относно размера и произхода на средствата. Смисълът на предложението е да се посочи източникът на средствата за суми, надхвърлящи 25 000 лв., с оглед контрола и борбата срещу прането на мръсни пари.
Размерът на подлежащата на деклариране местна и чуждестранна валута при внос и износ до 25 000 лв. в наличност да бъде определен с отделна наредба на министъра на финансите и на Българската народна банка.
Четвърто, въвежда се предварителна регистрация за извършване на сделки като обменно бюро и за добиване, преработване и сделки с благородни метали по занятие. Досега действащият режим предвижда регистрацията на тези лица да се извършва в 14-дневен срок от започването на дейността, което създава предпоставки за злоупотреби.
Пето, събиран на такси за регистрация на лицата за извършване на сделки като обменно бюро, на пункт за обмяна на валута и на лица, добиващи, преработващи и извършващи сделки с благородни метали по занятие.
Шесто, намаляване размера на санкциите в административно-наказателните разпоредби. В сега действащия Валутен закон санкциите, предвидени за нарушаване на закона или на актовете по неговото прилагане, са прекомерно високи и не отговарят на тежестта на извършваните нарушения. По тази причина те не се налагат, а наложените биват отменяни от съда.
Седмо, да се направят някои редакционни промени, които ще създадат по-голяма яснота и еднозначност на текстовете.
Предложеният законопроект е в съответствие с изискванията на правото на Европейската общност. В този смисъл е и оценката на Европейската комисия, изказана по време на проведените на 20 юни 2002 г. в Брюксел неформални консултации за обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон.
По внесения законопроект се проведе широка дискусия, по време на която народните представители задаваха въпроси за разясняване на целта и смисъла на предложените изменения и допълнения и направиха съществени предложения за неговото подобряване.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене Закона за изменение и допълнение на Валутния закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Ако позволите, господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати представители на вносителя – съвместен екип между БНБ и Министерството на финансите: господин Лъчезар Стефанов – началник на Управление в Министерството на финансите, господин Димитър Ананиев – главен юрист на Българската народна банка и господин Росен Грозев – началник на отдел към Дирекция “Правна” на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имам една препоръка – желателно е друг път да бъде поканен най-малкото заместник-министър на финансите.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата на лицата, които председателят на комисията предложи.
Моля, гласувайте!
Гласували 101 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят лицата да заемат отредените им места в залата.
Госпожо Кръстева, заповядайте, да прочетете становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Лиляна Кръстева:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-01-55 от 2 септември 2002 г.
за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен
от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 6 март 2003 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
Предлаганият законопроект е изготвен в съответствие с необходимостта от хармонизиране на българското валутно законодателство с правото на Европейския съюз и в него са отразени изискванията на чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност.
Законопроектът предвижда да бъде отменен досега съществуващият регистрационен режим, съгласно който за редица сделки между местни и чуждестранни лица се предвиждаше регистрация в БНБ преди тяхното извършване. Местните лица ще трябва само да декларират определени свои сметки за нуждите на статистиката на платежния баланс. Те се задължават да предоставят необходимата информация за обслужване на статистиката на платежния баланс при получаване на преводи от чужбина, както и да предоставят необходимата статистическа информация за активите си в чужбина по съответен ред.
Със законопроекта се отменя и съществуващият разрешителен режим, съгласно който износът на левове и чуждестранна валута на стойност над 20 хил. лв. в наличност се извършва след разрешение от Българската народна банка. Предвижда се декларативен режим за предоставяне на информация относно размера и произхода на средствата. Размерът на подлежащата на деклариране местна и чуждестранна валута при внос и износ до 25 хил. лв. в наличност ще бъде определена в отделна наредба на министъра на финансите и на Българската народна банка.
Въвежда се и предварителна регистрация за извършване на сделки като обменно бюро и за добиване, преработване и сделки с благородни метали по занятие, както и събирането на такси за регистрация на лица за извършване на сделки като обменно бюро, на пункт за обмяна на валута и на лица, добиващи, преработващи и извършващи сделки с благородни метали по занятия.
Намалява се размерът на санкциите в административно-наказателните разпоредби, като същият е съобразен с тежестта на нарушението.
В хода на обсъждането отделни народни представители изказаха мнение, че независимо от отмяната на съществуващия регистрационен режим така предложените изменения в чл. 7, ал. 6, 7 и 8 предвиждат една твърде усложнена процедура, която много наподобява на разрешителен режим. Изразено беше становище, че е проблематичен текстът на т. 2 на чл. 7, ал. 1, буква “в”, който предвижда за нуждите на статистическия баланс да се водят регистри за сделки от “други юридически лица, посочени в наредба на БНБ – за всяка сделка, или плащане между местно и чуждестранно лице”. В тази връзка беше направено предложение в законопроекта точно да се посочат юридическите лица, които ще имат това задължение, тъй като не е целесъобразно БНБ със свой акт да въвежда задължения за юридически лица да водят регистри, които не са посочени в закона. Беше изразено и мнение, че предвидената принудителна административна мярка “запечатване на обекта” – нова ал. 7 на чл. 18, изречение второ – ще доведе до фактическо предварително изпълнение на лишаването от право да се упражнява дейността. Законът за административните нарушения и наказания не предвижда такава възможност, защото тя би довела до презумпция за виновност на наказаното лице, което е недопустимо.
Бяха зададени и въпроси за митническия регистър и за достъпа до него, както и за новите размери на санкциите, предвидени в административно-наказателните разпоредби.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Комисията по европейска интеграция има също становище.
Има думата председателят на комисията народният представител Даниел Вълчев да представи становището.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря, уважаеми господин председател.
“На свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон с вносител Министерския съвет.
Целта на предложения законопроект е да се отстранят някои несъответствия в действащия валутен режим с правото на Европейската общност по отношение на свободното движение на капитали. В редовния доклад за 2001 г. на Комисията на Европейските общности за напредъка на България в процеса на присъединяване е посочено, че българската държава следва да предприеме допълнителни законодателни мерки, които да бъдат насочени към либерализиране на транзакциите, които са обект на предварителен регистрационен режим в Българската народна банка.
Приемането на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон е ангажимент на България по глава четвърта “Свободно движение на капитали”, затворена предварително на 27 юли 2001 г. Поетият ангажимент предвижда измененията във Валутния закон да бъдат приети от Народното събрание до края на 2002 г.
В законопроекта се правят предложения за изменение и допълнение, които привеждат вътрешното законодателство в съответствие главно с изискванията на чл. 56 и чл. 58 от глава четвърта от Договора за създаване на Европейската общност.
Европейските норми относно свободното движение на капитали, които според практиката на Съда на Европейските общности имат непосредствено действие, се съдържат в чл. 56-60 от Договора. С Договора се забранява всяко ограничаване на свободното движение на капитали и плащания между държавите-членки и държавите-членки и трети страни. Към по-пълно въвеждане на изискванията на чл. 56 от ДЕО са насочени предложената отмяна на чл. 4 и чл. 5 от Валутния закон, съответно замяна на регистрационния режим с декларативен, измененията в чл. 11, съответно премахване на разрешителния режим, общата тенденция за намаляване размера на предвидените глоби и имуществени санкции за нарушаване на разпоредбите на закона.
Задълженията за деклариране, както и останалите мерки, свързани с осигуряване захранването с информация на статистиката на платежния баланс, препятстване на нарушенията на данъчното законодателство и прането на пари, принципно се вместват в допустимите ограничения по чл. 58 от Договора. В тази насока са предлаганите изменения в чл. 1, 6, 7, 8, 10, 10а и 11.
Комисията по европейска интеграция принципно подкрепя предложените изменения във Валутния закон, като счита, че те са необходими за постигане на по-пълно съответствие с принципа на свободно движение на капитали и съответно изпълняване на поетите ангажименти по глава четвърта.
Независимо от това, в хода на обсъждането бяха разгледани въпроси, отнасящи се до съответствието на отделни текстове от предложения законопроект, както и някои по-общи съображения относно избрания механизъм за поетапна либерализация и съвместяване на различните обществени интереси. Между тях са:
На първо място, беше отбелязано, че предвидените прагове за възникване на задължението за деклариране са значително по-ниски от аналогичните в правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 6 от Регламент № 25-60 от 2001 г. за трансграничните плащания в евро, считано от 1 юли 2002 г., държавите-членки са задължени да премахнат изискването за деклариране за целите на статистиката на платежния баланс на трансгранични плащания на стойност под 12 хил. 500 евро. Българската позиция е, че това изискване ще бъде изпълнено към датата на присъединяване. Именно с тази цел проектът предвижда конкретният размер на подлежащата на деклариране местна и чуждестранна валута при превод или плащане между 5 хил. и 25 хил. лв. да бъде определен в наредбата по чл. 7.

Целта е постигане на по-голяма гъвкавост в уредбата на тази материя и поетапно въвеждане в българското законодателство на изискванията на правото на Европейския съюз в тази област. Аналогично е предлаганото решение по отношение на физическия внос и износ на валута по чл. 11. Макар стойностите да са снижени в сравнение с европейските изисквания, възложените с чл. 10а функции на митническите органи са в посока, аналогична на очакваното развитие в законодателството на Европейския съюз. Само да отбележа, че предстои приемането на регламент за предотвратяването на прането на пари чрез сътрудничество между митниците, с който ще се въведе общоевропейски механизъм за контролиране на паричния поток от и към Европейския съюз чрез задължения за деклариране пред митническите органи на вноса и износа на суми в брой или пътнически чекове на стойност над 15 хил. евро.
2. На второ място, беше посочено, че с предложения законопроект за пореден път не се преодолява практиката законът да предвижда приемането на изключително голям брой подзаконови нормативни актове по неговото прилагане. Това, от една страна, препятства извършването на оценка за съответствие с acquis communautaire от Народното събрание и не създава законова гаранция за изпълнение на поетите ангажименти, а от друга – влиза в известно противоречие с общи принципи на правото като предвидимост и предварителна установеност на правата и задълженията на адресатите на закона.
Като приема аргументите на вносителите относно невъзможността България да приеме изискванията на европейското право автоматично, комисията предлага да се обмислят възможностите за разписване в Преходните и заключителните разпоредби на закона на съответните прагови стойности и сроковете за тяхното въвеждане до датата на присъединяване.
3. Изказани бяха възражения и срещу твърде широко формулираните правомощия на БНБ в чл. 7, ал. 4-10, съответно това е § 6 от Закона за изменение и допълнение, чл. 8, съответно § 7 от Закона за изменение и допълнение и § 21 и 22 от Преходните и заключителните разпоредби. Подобряването на статистиката на платежния баланс е от важен обществен интерес, но административната тежест, която се възлага на задължените субекти, не бива да води до фактически отказ от принципа на свободно движение на капитали.
Така например, съществува реална опасност предлаганият нов чл. 20, засягащ отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението, комулирано с глоба, да влезе в противоречие с чл. 56 от договора за европейските общности и практиката на съда на европейските общности по неговото прилагане. Текстът на чл. 20 е общ и се отнася за всички нарушения на закона, включително нарушенията на задълженията за деклариране за нуждите на статистиката на платежния баланс. В практиката на комисията и на съда аналогични национални разпоредби се определят като противоречащи на свободното движение на капитали. Допълнителен аргумент се съдържа и в цитирания вече проект за регламент за предотвратяване на прането на пари чрез сътрудничество между митниците, който изрично предвижда, че глобата за неизпълнение на задължението за деклариране не може да надхвърля една четвърт от недекларираната сума.
Не по-малко спорни са и текстовете на новите ал. 6, 7 и 8 на чл. 7, съответно § 6 от Закона за изменение и допълнение, съгласно които изпълняването на нареждане за превод се предпоставя от представяне на документ, издаден от БНБ, удостоверяващ декларирането на наличието на банкова сметка в чужда банка. Отново санкцията за неизпълнение на задължения за деклариране за статистически цели на практика се превръща в отказ не само от свободното движение на капитали, но и на стоки и услуги.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие на представените парламентарни групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене Закона за изменение и допълнение на Валутния закон с вносител Министерски съвет, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Някой от вносителите на законопроекта желае ли да каже нещо? Не виждам.
Откривам дискусията за първо четене на законопроекта.
Има думата народният представител Хюсеин Чауш.
Хюсеин Чауш (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи споделя мотивите на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, които обстойно бяха разисквани в заседание на Комисията по бюджет и финанси. Новите икономически условия изискват един адекватен и действащ Валутен закон. Безспорно с развитието на икономическите отношения нормативната база, уреждаща съответната материя, също следва да бъде доразвита и усъвършенствана.
Предложените промени със законопроекта дават една по-голяма свобода на икономическите субекти. Като цяло досегашният рестриктивен режим се либерализира при съблюдаване на европейските изисквания за борба срещу прането на мръсни пари. В същото време следва да отчетем, че в определена степен някои ограничения и в настоящия законопроект се запазват под формата на деклариране на определени сделки за нуждите на статистиката. Според нас този режим, заложен в съответните текстове на § 6, трябва да се прецизира, защото ще предизвика сериозни затруднения за икономическите субекти със седалище и предмет на дейност извън столицата.
Отделно в § 21 текстът не дава ясен отговор за лицата с двойно гражданство. Считам, че между първо и второ четене тези текстове ще бъдат прецизирани.
В заключение, аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Чауш.
Има думата народният представител Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложеният законопроект от Министерския съвет е утвърден от правителството в средата на миналата година. Тогава са се провели и консултациите с Европейската комисия и оттогава датира и основният аргумент и заключение, който се предлага днес на Народното събрание, че е постигнат разумният баланс между изискванията на чл. 56 и чл. 58 от договора за създаване на европейската общност, именно, от една страна, либерализация на разплащанията и на движението на капитали, от друга страна, допустимите ограничения от гледна точка на спазване на националното законодателство – данъчно и друго, избягването на практики, застрашаващи националната сигурност.
Считам обаче, господин председателю, че и в трите доклада на комисии, които изслушахме, не на последно място в доклада на Комисията по европейска интеграция са повдигнати доста сериозни въпроси – дали действително тези промени, които се предлагат, на практика ще постигнат, от една страна, реално облекчаване и либерализиране на разплащанията по текущата сметка и на движението на средства, отразяващи се върху капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс, и едновременно с това едно по-добро контролиране на отклоненията от законовия режим, по-специално изискванията за избягване на прането на мръсни пари.

Аз не искам да навлизам в подробности по всеки от аргументите, господин председателю, защото съм облекчен и от това, което господин Вълчев изложи във втората част на становището на Комисията по европейска интеграция. Много от тези въпроси бяха повдигнати и на съвместното заседание на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси и от председателя на Икономическата комисия господин Димитров. Накратко става дума за следното.
Първият аргумент в мотивите е това, което е фиксирано като либерализация, отмяната на чл. 4 и чл. 5 от сега действащия закон и създаването на алтернативна регламентация – не регистриране, а деклариране на едни или други сделки. Трябва все пак да отчетем, господин председателю, че и в сега действащите текстове регистрационният режим не е общовалиден. В ал. 3 на чл. 4 е посочено, че онези, които са известни търговци, които са регистрирани, онези обекти на сделки, които са допуснати до регламентиран национален пазар, са извън необходимостта от регистрация. Тоест познатите, известните оператори на пазара и сега не страдат от ограниченията на регистрацията, регистрацията по-скоро се налага в онези случаи, когато се явяват нови участници в платежния оборот, засягащ местни лица.
Възникват съмнения по отношение на създавания сега регламент с предоставяне на дискрецията на БНБ да изисква освидетелстване на това, че сметките, по които се извършват трансферите, са предварително декларирани и регистрирани в БНБ. Основателно господин Димитров на заседанието на двете комисии постави редица въпроси дали на практика тук не се създава една още по-голяма неяснота, нерегламентираност на това в кои случаи се отказва и т.н. Въпросът се прехвърля за уреждане в наредба. Бяха изказани съображения, че законът страда от множество препращания към наредби и в сега действащия закон, а и с измененията тази практика се допълва, не е доброто решение.
На второ място, по разпоредбите, които са предвидени за статистиката на платежния баланс. Бяха изказани, включително и от колегата Чауш, доста сериозни смущения, че тези изисквания за деклариране създават също едно допълнително бреме за фирмите, което не е малко, не е пренебрежимо и също не е най-доброто решение от гледна точка и на сега съществуващата отчетност за едни или други сделки и възможността статистиката, включително банковата, да задоволява необходимостта да се състави един възможно най-точен платежен баланс без въвеждането на тази доста обременителна процедура.
В заседанието на двете комисии беше зададен въпросът и за митническия регистър, който се регламентира в част от новите текстове, по който според мен не беше разгледано достатъчно подробно как ще функционира той, какъв е неговият статут, какъв е достъпът до него, каква е неговата реална роля и предназначение.
Доста сериозни въпроси бяха поставени във връзка с промените в размерите на глобите. От вносителите се аргументира гледището, че е необходимо значително намаляване на размерите на тези глоби, тъй като сегашната съдебна практика фактически блокира възможността за налагане на по-сериозни глоби, отхвърляйки издадените постановления, актовете, с които те се налагат, като прекомерно големи спрямо извършените нарушения. От доста колеги в комисията, включително и от колеги от Обединените демократични сили, беше оспорен този подход, в смисъл че след като има проблеми със съдебната практика, би трябвало да се разгледа по-сериозно в какво се състои проблемът, а не просто да се отива на едно десетократно и повече намаляване на сега разписаните санкции. Може би в редица случаи те са наистина необосновано високи, но в други навярно са адекватни на сериозността на нарушението, имайки предвид обемите на операциите, за които става дума.
Внимание предизвика и в печата регламентирането на пренасянето на банкноти и изменението на размера за един или друг режим, прилаган към местни и чуждестранни лица, особено към местните, по-специално, премахването на регистрирането на такива операции над определен размер. В условията, в които сега се развиват и платежните, и движението на физическите лица, не знам доколко тази промяна се налага и до каква степен досегашният режим е представлявал реална бариера. Това е по-скоро като въпрос, тук нямам особено сериозно възражение.
И на последно място, важно значение в закона има въпросът за регламентирането на обменните бюра. Знаем, че и миналата година беше доста тревожно поставен въпросът за много грубите измами, които чрез недобросъвестни лица, злоупотребяващи с режима на обменните бюра, са извършили, ощетявайки чуждестранни лица, туристи, посещаващи страната, и недопустимостта на продължаването на подобна възможност. Но тук отново, господин председателю, в дискусията на двете комисии представителите на Асоциацията на обменните бюра посочиха, че и със сега предлаганите изменения не се пресичат предпоставките за злоупотреби, които и тази година имат доста широко разпространение. Беше казано, че забраната за регистрация може лесно да се заобиколи, като се извърши такава регистрация под друго име. Едновременно с това от самите представители на тази асоциация бяха поставени въпроси, че би било редно да се въведат изисквания за ценз на онези, които упражняват дейност чрез обменните бюра, да се въведе изискване за единственост на тази дейност от гледна точка на упражняването на стопанска дейност, изисквания за минимален капитал за откриване на такива бюра и една доста по-ясна регламентация на общите изисквания за функционирането им. Тук също по мое мнение ние създаваме впечатлението, че се прави режим, който ще пресече проблема, а на практика той остава нерешен.
Господин председателю, в становището, което изнесе пред вас господин Искров, в заключителната част е посочено, че при гласуването 11 са гласували “за”, без “против” и “въздържали се”. Това изразяваше не толкова едно формално гласуване, което не се състоя, но едно общо разбиране, че законът, макар и със сериозните възражения, които поражда, би могъл да бъде приет на първо четене, като се изпълнят всички пожелания, които чухме, между първо и второ четене да се организира едно сериозно доработване, а в някои случаи и преработване на текстовете.
Господин председателю, аз обаче съм малко обезкуражен от начина, по който гледаме закона днес, и от присъствието или по-скоро отсъствието на вносителя. Без ни най-малко да подценявам компетентността и отговорността на висшите служители от Министерството на финансите и от банката, които присъстват, съгласете се, че тук трябваше да присъства и да участва в дискусията не друг и не заместник-министър, а министърът на финансите. Защото говорим за валутен закон, за един действително основен нормативен акт, включен в разпоредбите на Глава четвърта, която е условно затворена и по която имаме ангажименти - този закон е трябвало да бъде коригиран до края на миналата година, пропуснали сме срока – и сега виждаме, че имаме един законопроект, който се нуждае от много сериозна доработка. Беше редно, както и Вие отбелязахте в самото начало, министърът най-малкото да чуе тези доста сериозни критики и да поеме ангажименти за взаимодействие с парламента между първо и второ четене, за да има едно пълноценно доработване, а не формално редактиране. Ето защо, господин председателю, аз ще гласувам “въздържал се” и смятам, че и Вие би трябвало да се постараете като член на ръководството на парламента да осигурите едно по-друго отношение между първо и второ четене, включително и на правителството. И може би трябва да се създаде една работна група с участието и на Комисията по европейска интеграция, защото тя изрази най-много забележки и то именно от гледна точка на правото на Европейския съюз, за да има парламентът на второ четене един наистина достатъчно добър законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Пирински. Споделям Вашите съображения, те са съвсем основателни. Наистина когато се обсъжда този закон, е необходимо присъствието на министъра или на неговия заместник, без също да подценявам авторитета и компетенциите на тук присъстващите трима представители на министерството и на банката.
Продължаваме нашата дискусия. Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме по-нататък по нашата програма за работата през тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА с вносител Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Мукова, господин Симеонов – директор на Дирекция “Политика в далекосъобщенията” към Министерството на транспорта и съобщенията и от Комисията за регулиране на съобщенията госпожа Зина Трифонова и господин Рендов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на лицата, които предлага председателят на комисията проф. Мирчев.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Моля дамите и господата да заемат своите места в пленарната зала.
Започваме с доклада на Вашата комисия, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Всеки миг в залата ще влезе и министърът на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров, като вносител на законопроекта.
“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за далекосъобщенията,
№ 202-01-64, внесен от Министерския съвет на
23 септември 2002 г.

На три свои редовни заседания, проведени на 17 октомври 2002 г., 16 януари 2003 г. и 6 март 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет.
На заседанията присъстваха господин Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, госпожа Златолина Мукова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Георги Александров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията и всички членове на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Божидар Симеонов – директор на Дирекция “Политика в далекосъобщенията” към Министерството на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията, и представители на неправителствени организации, работещи в областта на далекосъобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията.
Основната цел на проектозакона за далекосъобщенията е задоволяване потребностите на обществото с далекосъобщителни услуги при условия на либерализация на далекосъобщителния пазар, създаване на предпоставки за развитието на този пазар и насърчаване на конкуренцията, предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, защита интересите на потребителите, гарантиране на свободата и тайната на съобщенията, ефективно използване на ограничения ресурс, както и защита на обществения интерес и на националната сигурност и отбраната на страната.
Съвременната правна рамка за осъществяване на далекосъобщенията в Република България е създадена през 1998 г. Законопроектът се базира на волята на законодателя през 1998 г., изразяваща се в развитие на пазарните отношения в сектора при условията на пълна либерализация и реална конкуренция между далекосъобщителните оператори.
Новият проектозакон регламентира следните основни положения:
Държавният монопол на БТК по отношение на определени далекосъобщителни услуги отпадна в края на 2002 г. Това налага нов начин на уреждане на обществените отношения в сектора при условия на пълна либерализация по отношение на предоставянето на фиксираната гласова услуга, на линии под наем и на пресграничен пренос на глас.
Отразени са задълженията, които страната ни е поела към Европейската комисия, по-важните от които са свързани с обхвата и основните изисквания за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга; понятието “оператор със значително въздействие върху пазара” и критериите за определянето му, както и основните му задължения; правото на преминаване и критериите за операторите, които по силата на закона ще имат такива права; защитата на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията; въпросите, свързани с достъпа до мрежите; отношенията между операторите при взаимно свързване на мрежите, предоставяне на линии под наем; основните права на потребителите на далекосъобщителни услуги; принципите на ценообразуване и такси; публичност и други въпроси.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда определени разпоредби да имат отлагателно действие спрямо влизането на закона в сила. Преходните периоди са в съответствие с поетите ангажименти от България при преговорите с Европейския съюз и са свързани със степента на цифровизация на фиксираната далекосъобщителна мрежа и нейното технологично развитие, въвеждането на широколентови далекосъобщителни услуги, необходимостта от инвестиране и модернизиране на мрежата, включително достъп до крайните точки.
В проекта се предвижда прецизиране на режимите на регулиране, свързани с провежданата политика за облекчаване на лицензионните режими. Предвижда се механизъм за компенсиране при доказани нетни загуби от страна на обществените оператори по предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга. Средствата, предвидени за компенсиране на нетните загуби, се набират в Гаранционен фонд “Универсална далекосъобщителна услуга”.
Комисията за регулиране на съобщенията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и осъществява дейността си от приходи, набирани в изпълнение на дейностите по Закона за далекосъобщенията. През 2004 г. Комисията за регулиране на съобщенията трябва да премине към определяне на разходоориентирани такси, покриващи разходите на администрацията на регулатора по отношение дейностите по този закон. Към разходоориентираните такси не са включени тръжните цени и таксите за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър, номерационен капацитет, позициите на геостационарната орбита. В резултат на въвеждането на разходоориентираните такси се очаква приходите на Комисията за регулиране на съобщенията да намалеят, но това намаление да бъде компенсирано от повишаване на постъпленията от таксите за ограничен ресурс.

В хода на проведените дискусии бяха изразени конкретни становища и предложения за усъвършенстване на законопроекта. Заявено бе, че Комисията по транспорт и телекомуникации ще се съобрази със становището на Комисията по европейска интеграция и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Аз искам тук да изразя благодарност за изключително конкретните и точни предложения на двете комисии, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Комисията се ангажира в периода между първо и второ гласуване на законопроекта да бъдат отразени препоръките и забележките по отношение на прецизиране на текстовете и по-пълна синхронизация на проекта с европейското законодателство в тази област – бележки, които бяха получени от комисията в Брюксел.
Отбелязано също бе, че бележките на Комисията по европейска интеграция - тук благодаря и на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, които също дадоха много конкретни предложения, които ще бъдат взети под внимание, те са преодолими и са много полезни в посока усъвършенстване на законопроекта, което ще бъде направено между първо и второ четене.
След проведените дискусии и поетите ангажименти за усъвършенстване на законопроекта, Комисията по транспорт и телекомуникации с 9 гласа “за”, 6 “против” и без “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за далекосъобщенията № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 23 септември 2002 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Следва доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Има думата председателят на комисията господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, господин председателю!
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 23 октомври 2002 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Представеният за разглеждане проект на нов Закон за далекосъобщенията регламентира обществените отношения, свързани с осъществяването на далекосъобщения. Основна цел на закона е задоволяване потребностите на обществото с далекосъобщителни услуги при създаване на условия за либерализиране на далекосъобщителния пазар, осигуряване на предпоставки за неговото развитие и насърчаване на конкуренцията, предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, защита на интересите на потребителите, гарантиране на свободата и тайната на съобщенията, както и защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност на страната.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа предложените текстове в глава тринадесета “Осигуряване на условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред”. Разпоредбите на закона в тази му част целят привеждането на националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Съвета на Европейския съюз и по-специално Резолюция № 96/С329/01 на Съвета, с която се въвежда задължение за обществените далекосъобщителни оператори да осигуряват данните, свързани със защитата на националната сигурност и разследването на тежки престъпления. От друга страна, се постига равнопоставеност на всички обществени далекосъобщителни оператори, осъществяващи дейността си на територията на Република България.
Регламентирани са основните права и задължения на компетентния орган по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи – Дирекция “Оперативно-техническа информация” – и на обществените далекосъобщителни оператори. Това дава възможност за извършване на законно прихващане на далекосъобщения, както и за създаване на условия за изпълнение на функциите им, свързани със защитата на националната сигурност и разследването на тежките престъпления.
Народните представители изразиха своята загриженост, че с така предложените текстове не се създават достатъчно гаранции за спазване разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства и на Наказателнопроцесуалния кодекс, поради което се нуждаят от прецизиране между първо и второ четене.
В процеса на обсъждането бе обърнато внимание, че в чл. 74, ал. 1, т. 6-8, чл. 144, ал. 1, т. 1, глава дванадесета и т. 46 и 47 от Допълнителните разпоредби на законопроекта се въвеждат нови понятия като криза от невоенен характер, режим “военно положение”, режим “положение на война”, дава се и дефиниция на понятието “криза”. Народните представители се обединиха около становището, че е недопустимо и трябва да се ограничи практиката да се разработват и приемат нормативни актове, в които се въвеждат и определят нови понятия или се регулират дейности, свързани с елементи на управлението на кризи, преди приемането на концепция и закон по този въпрос.
Народните представители смятат, че между първо и второ четене цитираните текстове трябва да бъдат приведени в съответствие с понятията, с които борави Конституцията на Република България.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за далекосъобщенията № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 23 септември 2002 г.
Становището на комисията е прието на 23 октомври 2002 г. с 8 гласа “за”, без “против” и 6 гласа “въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Дончев.
Думата има господин Вълчев да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, господин председател!
“На свои редовни заседания, проведени на 22 януари, 5 февруари и 5 март 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет.
При изработване на внесения законопроект са взети под внимание следните актове на Европейския съюз:
1. Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2887/2000 г. за необвързания достъп до абонатния шлейф.
2. Директива на Комисията № 88/301 от 1988 г. за конкуренция на пазарите на крайни далекосъобщителни устройства.
3. Директива на Съвета № 387 от 1990 г. за формиране на вътрешния пазар на далекосъобщителните услуги чрез прилагане на принципа на отворените мрежи.
4. Директива на Комисията № 388 от 1990 г. за конкуренцията на пазара на далекосъобщителни услуги.
Повечето директиви са допълнително изменяни, но не ги чета, за да не обременявам.
5. Директива № 44 от 1992 г. относно прилагането на принципите за предотвратяване на отворени мрежи към линиите под наем.
6. Директива № 13 от 1997 г. на Европейския парламент и на Съвета за общата рамка на общите разрешения и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги и Анекс към Директивата за условията, които могат да бъдат приложени към разрешенията.
7. Директива № 33 от 1997 г. на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното свързване в далекосъобщенията във връзка с осигуряването на универсална услуга и интероперативност чрез прилагането на принципите на отворените мрежи.
8. Директива № 66 от 1997 г. на Европейския парламент и на Съвета относно обработката на личните данни и защита неприкосновеността на личния живот в далекосъобщителния сектор.
9. Директива № 10 от 1998 г. на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на подхода на отворената мрежа за гласова телефония и за универсалните услуги в далекосъобщенията при конкурентна среда.
10. Решение на Съвета от 28 януари 2002 г. относно принципите, приоритетите, междинните цели и условията на партньорство за присъединяване на Република България в частта, отнасяща се до телекомуникации и информационни технологии.
От 25 юли 2003 г., т.е. само след няколко месеца, в Европейския съюз влиза в сила нова регулаторна рамка в областта на електронните комуникационни мрежи и услуги, която включва следните основни актове: (предлагам да ги пропусна този път, те са пред вас).
Тези нови актове не са намерили отражение в предложения законопроект. В хода на обсъжданията бе изяснено, че към настоящия момент Регулаторна рамка 2002 е обективно неприложима поради невъзможността да бъдат покрити необходимите технически изисквания, например, степен на цифровизация.
В преговорната позиция по глава деветнадесета “Телекомуникации и информационни технологии”, която е предварително затворена на 26 октомври 2001 г., България е поела ангажимент да извърши промени в областта на законодателството, което регулира далекосъобщенията и да отрази възможно най-пълно изискванията на acquis communautaire, влязло в сила до края на 2000 г., известна като Регулаторна рамка 1998.
Актовете, приети след това, ще се въвеждат в българското законодателство постепенно, преди датата на присъединяване – 2007 г.
В редовния доклад за 2002 г. на Комисията за напредъка на България в процеса на присъединяване, по глава деветнадесета “Телекомуникации и информационни технологии” са направени следните препоръки:
“Българската държава следва да повиши капацитета на комисията по регулиране на съобщенията, за да може този орган да изпълнява регулативните си функции.”
Тази препоръка на комисията е отразена в проектозакона съответно в чл. 30, т. 14-16, чл. 40, ал. 1, т. 1 и в глава седма, раздел ll “Взаимно свързване”.
“България все още не е в състояние да изчисли икономическите последствия от пълното прилагане на актовете на общностното право в областта на универсалната услуга, така че да постигне достъпност и решението по този въпрос все още не е взето.”
Тази бележка от редовния доклад на комисията е отразена в редакцията на чл. от 109 до 113, където е предвидено създаване на Фонд за гарантиране предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга и е уреден неговия правен статут.
“България трябва да обърне внимание на определението за оператори със значително пазарно присъствие, прилагането на принципа за ориентация към себестойността, публикуване на Референтна карта за взаимна свързаност и конкурентен абонатен достъп.”
Тези препоръки на комисията са намерили отражение в предложения законопроект, но действието на редица важни разпоредби, транспониращи Общностното право, е възложено за един по-късен момент, например § 5 и 10 от Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона.
По принцип заложените и отлагателни срокове не съответстват на предвидените в “Регулаторна рамка 1998” правила и на възприетата в ЕС времева рамка за поетапна либерализация на далекосъобщенията. Така например разходоориентираните цени, публикуването на условията за взаимно свързване и др., съгласно Директива 19 от 1996 г., трябва да бъдат налице най-малко шест месеца преди определената дата за пълна либерализация.
Независимо от това, следва да се има предвид, че всички посочени отлагателни срокове са заложени в допълнителната информация по глава деветнадесета и в този смисъл предложеният законопроект не се отклонява от поетите ангажименти към ЕС.
lll. В хода на проведените заседания бяха обсъдени и редица други въпроси, свързани със съответствието на отделни текстове от законопроекта с директивите от Регулаторна рамка 98 на Европейския съюз, като бяха взети под внимание и неофициалните бележки на експерти от Европейската комисия.
Проверката на съответствието показва, че разглежданият законопроект за далекосъобщенията принципно съответства на действащото европейско законодателство в тази област. При съпоставката на законопроекта с всички текстове на директивите могат да бъдат констатирани някои неточности или непълно въвеждане на техните разпоредби. Най-често това се дължи на неизбежните различия в целта и приложното поле на съпоставяните актове, и съответно на използваната законодателна техника. Не във всички случаи непълното въвеждане води до противоречие на закона с изискванията на acquis communautaire. Трябва да се има предвид, че в голяма степен пълното съответствие ще зависи от съдържанието на подзаконовите нормативни актове и методики.
При проведените обсъждания бяха направените следните бележки по конкретни текстове в законопроекта:
1. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 се изключва от приложното поле на закона осъществяването на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на държавни органи. В текста обаче, наред с изричното посочване на такива органи, е включена и обща формулировка, която позволява неоправдано разширяване на обхвата на тази разпоредба и възможности за противоречивото й тълкуване. Текстът трябва да се прецизира в частта си “за нуждите на органите на изпълнителната власт за управлението на страната”.
2. За гарантиране на съответствието на законопроекта с чл. 4d от Директива 338 от 1990 г. е препоръчително чл. 30, т. 17 да отпадне с цел недопускане на възможността за субективна преценка от страна на КРС при определяне на операторите, които имат право на преминаване. Спазването на принципите на прозрачност и равнопоставеност да бъде гарантирано чрез изрична регламентация на критериите за право на преминаване в глава единадесета, раздел lll. Цитираната разпоредба на директивата има отношение и към чл. 178 и следващите. Предложеният текст “Право на ползване на инфраструктура се дава с разрешение на органите, които ги стопанисват” не дава достатъчно законови гаранции за спазване на принципа на равнопоставеност и отказ само при наличието на съществени изисквания, съгласно определението по чл. 1 от посочената директива. В проекта спазването на съществените изисквания е възложено на операторите. За избягване на противоречие с директивата би следвало да се предвиди реципрочно задължение за съответните държавни органи, а именно – да не могат да отказват право на ползване на основание, различно от съществените изисквания. Препоръчва се и прецизиране в тази насока на текстовете на раздел lV “Право на ползване” на техническата инфраструктура – публична собственост.
3. В чл. 35, ал. 2 трябва да се предостави възможност на операторите да изразят позициите си по причините за извършване на нарушението. Тази възможност, наред със заложеното в проекта незабавно изпълнение на решенията на КРС, ще доближи закона до предвиденото в “Регулаторна рамка 1998” правомощие на регулаторния орган да решава спорове между оператори (нещо, което в момента българската Конституция не разрешава).
4. Определението за оператор със значително въздействие върху пазара по директивите за отворени мрежи не е въведено коректно. В предложените текстове (от чл. 46 до 49 от проектозакона) е възприето определението на “Регулаторна рамка 2002”, което дава по-голяма свобода на преценка на регулаторния орган да преценява дали съответният пазар е достатъчно конкурентен и кои задължения да наложи. Следва да се има предвид, че Аcquis 2002 може да се приеме едва след като са били въведени и ефективно изпълнени всички изисквания на Аcquis 1998 и е постигната достатъчна степен на либерализация и конкурентност на пазара. В тази връзка е необходимо прередактиране на разпоредбите на чл. 46 и чл. 49 в съответствие с чл. 4 от Директива 33 от 1997 г.
5. По отношение на лицензионните режими, като общо съображение следва да се изтъкне необходимостта от възприемане на по-облекчени процедури и законови изисквания (заложено като принцип в Директива 13 от 1997 г.). Случаите, в които законът изисква издаване на индивидуална лицензия, надхвърлят допустимите по чл. 7, ал. 2 от Директива 13 от 1997 г., където изброяването е изчерпателно. Така например, предоставянето на линии под наем, уредени в чл. 51, ал. 2, т. 4 от проектозакона, не се включва в обхвата на чл. 7 от директивата и следва да се извършва при условията на обща, а не на индивидуална лицензия. Предоставянето на линии под наем обаче е задължително за операторите със значително въздействие върху пазара, за да се удовлетвори изискването на чл. 1 от Директива 44 от 1992 г. за покритие на услугата – линиите служат за изграждане на мрежи, които са част от инфраструктурата и следователно към предоставящия трябва да се поставят изисквания за качество. В този смисъл е наложително да се прецизира текстът, за да стане ясно, че на индивидуална лицензия са само операторите, които предоставят линии от свои собствени мрежи, а простото препродаване на правата върху наетата мрежа ще се извършва при условията на общата лицензия.
6. Член 53, ал. 1 от проектозакона въвежда допълнително основание за ограничаване броя на операторите, което противоречи на чл. 7 от Директива 13 от 1997 г. Условията, които са посочени в приложението към директивата относно лицензирането, са изчерпателни и следователно не могат да се предвиждат никакви други условия. За гарантиране на съответствието с директивата думите “ако в закон не е предвидено друго” следва да отпаднат.


7. Член 51, ал. 2, т. 2 от законопроекта във връзка с § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби предвижда, че предоставянето на гласова услуга се извършва на индивидуална лицензия. В случая е направена преценка по целесъобразност и е въведен по-рестриктивен режим, тъй като в чл. 7, ал. 2 от Директива 13 от 1997 г. това е предвидено само като възможност. Следва да се има предвид, че определението за “гласова услуга” води до съмнения за съответствието на предвидения режим със задължителното тълкуване на Европейската комисия, съгласно което интернет гласовите услуги следва да се предоставят въз основа на обща, а не на индивидуална лицензия. В тази връзка е препоръчително да бъде прередактиран § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби като се запише изрично, че не е гласова услуга, когато има пренос между компютър и компютър като крайни точки.
8. Препоръчително е чл. 119 по-детайлно да отрази изискванията на чл. 4 и 10 от Директивата за взаимното свързване.
9. В чл. 144, ал. 2 и 3 от законопроекта не са отразени правомощията на КРС, които той по-скоро би трябвало да има, според чл. 8, Директива 44 от 1992 г. Отказът за даване на линия под наем или налагането на временни ограничения трябва да става с предварителното разрешение на КРС, а не по преценка на оператора.
10. В чл. 96, ал. 2 думите “или на някои” следва да отпаднат. В чл. 110 думите “всички или някои” също създават впечатление за несъответствие, тъй като съдържанието на универсалната гласова услуга е определено в Директива 10 от 1998 г. и изключения не се допускат. В законопроекта универсалната гласова услуга включва всички елементи по чл. 96, ал. 1, но отделни оператори могат да имат задължения по отношение на предоставянето на отделни елементи от универсалната услуга. В тази връзка чл. 110 трябва да гарантира, че компенсации се дължат само за доказаните нетни загуби за тези елементи. За избягване на тази неяснота е препоръчително чл. 110 да се прередактира като текстът след запетаята да бъде заменен с текста “за услугите, за които е бил задължен”.
11. Член 189 дава на БТК специални права. По принцип всички въпроси, свързани със сигурността и отбраната на дадена държава, попадат извън обхвата на Общностното право. От гледна точка на съответствието сходно е мястото на тази разпоредба в Закона за далекосъобщенията, а не нейното съдържание.
12. В глава четиринадесета “Защита на личните данни” не са въведени всички разпоредби на Директива 66 от 1997 г., и по-специално чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 10 и чл. 12.
13. Препоръчително е прередактирането на § 10 от Преходните и заключителните разпоредби, като се избегне обвързването на определянето на оператор със значително въздействие върху пазара и възлагането на универсалната услуга. Според директивите това са две различни правни качества, с които се свързват различен комплекс права и задължения. В предложената редакция на § 10 се оставя впечатлението, че заложеният срок за определяне на БТК като оператор със значително въздействие върху пазара е 9 месеца след влизане в сила на закона, а това е отклонение от възприетия в Европейския съюз механизъм за поетапна либерализация в далекосъобщенията. За избягването на този вакуум в регулирането на далекосъобщителните услуги в началото на либерализацията БТК може временно да бъде определена от закона като оператор със значително въздействие върху пазара за фиксирани гласови услуги, взаимно свързване и линии под наем.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че след редактиране на текстовете в съответствие с направените бележки, констатираното неточно или непълно въвеждане на директивите може да бъде преодоляно и да бъде постигнато по-пълно съответствие на разглеждания проект на Закон за далекосъобщенията с действащото европейско законодателство в тази област.
В заключение, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи изразява подкрепа относно внесения законопроект при условие, че направените в становището бележки бъдат взети предвид от водещата Комисията по транспорт и телекомуникации при обсъждането на законопроекта за второ гласуване. В съответствие с така изразената позиция комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за далекосъобщенията, с вносител Министерския съвет.” Благодаря ви и извинявайте за дългото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Вълчев.
Преминаваме към доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Кой ще прочете доклада? Заповядайте, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно законопроект за далекосъобщенията, № 202-01-64,
внесен от Министерския съвет на 23 септември 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за далекосъобщенията. На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта и съобщенията.
Като основен мотив към законопроекта за далекосъобщенията вносителят посочи необходимостта от уреждането на обществените отношения в сектора на далекосъобщенията при условията на пълна либерализация по отношение на предоставянето на финансирана гласова услуга на линии под наем и осъществяването на презграничен пренос на глас поради отпадането от 31 декември 2002 г. на държавния монопол, предоставен на Българската телекомуникационна компания, по отношение на определени далекосъобщителни услуги и постепенно приближаване на законодателството към правото на Европейския съюз като част от процеса на присъединяване.
След проведеното обсъждане на законопроекта за далекосъобщенията Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет на 23 септември 2002 г.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Александров.
От името на вносителя има думата заместник-министър Мукова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТОЛИНА МУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, ще представя на вашето внимание от името на вносителите законопроекта за далекосъобщенията.
Целта на предлагания законопроект е установяване на пазарни отношения в сектора чрез либерализация и конкуренция, за повишаване на инвестициите и осигуряване на качествени услуги на потребителите и бизнеса. Тези цели могат да бъдат постигнати при задоволяване потребностите на обществото с далекосъобщителни услуги и създаване условия за либерализиране на далекосъобщителния пазар, при осигуряване на предпоставки за развитие на този пазар.
Други условия, които ще бъдат постигнати с този закон, са: насърчаване на конкуренцията, предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, защита на интересите на потребителите, гарантиране на свободата и тайната на съобщенията, ефективно използване на ограничените ресурси в областта на далекосъобщенията, както и защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност и отбрана на страната.
Предлаганият нов закон е естествено продължение и развитие на съществуващата към момента законова рамка от 1998 г. и гарантира плавно преминаване към различен начин на уреждане на обществените отношения в сектора.
Какви са основните причини за приемането на този закон?
Установеният на основание чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България държавен монопол, предоставен на Българската телекомуникационна компания по отношение на определени далекосъобщителни услуги, отпадна на 31 декември 2002 г. Това налага ново уреждане на обществените отношения в сектора.
В рамките на хармонизирането на законодателството със законодателството на Европейския съюз се отразяват ангажиментите, които Република България е поела и са залегнали в преговорната позиция по Глава деветнадесет в областта на далекосъобщенията.




Основните ангажименти са: обхват и основни изисквания за предоставяне на универсалната далекосъобщителна услуга и определяне на оператор, който има задължения за предоставянето й, както и механизъм за компенсиране на загубите при предоставяне на тази услуга на достъпни цени; концепция за оператор със значително въздействие върху пазара, критерии за неговото определяне и основните му задължения и регулиране на неговата дейност; защита на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията; отношенията между операторите при достъп до мрежата, специфичен достъп и достъп до абонатната мрежа, както и при взаимно свързване на мрежите; предоставяне на линии под наем и право на ползване върху далекосъобщителните мрежи и съоръжения; основните права на потребителите на далекосъобщителни услуги също са защитени.
Ново условие в закона е осигуряването на публичност и консултативност при подготовката на нормативни и административни актове. Това е съобразено и с другите постановки на българското законодателство.
Предвидените преходни периоди в законопроекта са в съответствие с ангажиментите на страната в преговорите с Европейския съюз и са свързани със степента на цифровизация на фиксираната далекосъобщителна мрежа, с нейното технологично развитие, както и с етапа на развитие на пазара, тоест – степента на конкурентност и либерализация.
Европейските страни в своята практика на либерализация на далекосъобщителния пазар също са се възползвали нееднократно от възможността за преходни периоди при въвеждането на определени изисквания на отделни видове услуги.
Важно е също да се отбележи, че със закона се прецизират и режимите на регулиране като се определят ясни и обективно определени критерии. Това е резултат от политиката, провеждана от правителството, за облекчаване на лицензионните режими, при която трябва да има ясно законово регламентиране на процедурите, условията и сроковете за издаване, изменение и допълнение, прекратяване, спиране, отнемане и продължаване на лицензията. В този дух са всички промени, свързани с дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, както и промените, свързани с финансиране на дейностите, които извършва КРС. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
С това приключихме изложението на докладите.
Преминаваме към обсъждане.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз много внимателно слушах становищата на четирите комисии, които са се занимавали с този важен законопроект. Дори като заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации искам да изразя благодарността си към Комисията по евроинтеграция, че толкова надълбоко е навлязла и в технологичните проблеми, не само в европроблемите, които създава новият проектозакон, предложен от Министерския съвет.
Тринадесет забележки от страна на Комисията по евроинтеграцията! Но въпреки това колегите са я подкрепили. Подкрепили са този законопроект като европейски. Честно казано, това ме учудва! Аз съм облекчен от тяхното становище за това, че в момента не е необходимо да се спирам с подробности върху недостатъците, и то технологичните недостатъци на закона.
Но преди да започна да говоря конкретно по проектозакона, бих искал да си отговоря или ако някой друг, който е тук, може да ми отговори на три въпроса, които са пряко свързани един с друг.
Първият въпрос е до каква степен законопроектът, който ни е предложен от Министерския съвет, е свързан с приватизацията на "Булгартабак", извинявайте, на БТК. (Смях и оживление.) Проблемите са близки, затова ме извинете, че ги обърках.
До голяма степен това е отговорът и не за друго, а затова защото първо трябва да се наложи една регулаторна рамка. Дотук добре. Но също така вероятно трябва да се наложат текстове, за които ще настоява и купувачът на БТК. Това лично ме смущава и ме кара да си задам втори въпрос: кой ще понесе отговорността от правителството, от министерството за това, че законопроектът не беше приет с регулаторната си рамка преди започването на процедура за приватизация на БТК? Тоест, когато купувачът дойде в България, ясно и категорично да знае на какъв закон ще се подчинява при отпадането на монопола на компанията, която ще купи. Защо не беше приет тогава законопроектът?
Имам и още един въпрос, свързан с този. Защо толкова време, след като сега вървим към неговото приемане, този законопроект отлежаваше в комисията, отлежаваше в Народното събрание и не се премина към неговото приемане? Нямаме отговор. Явно смущенията тук идват именно от това – сделката за приватизацията на БТК.
И в края на краищата, преди всички да гласуваме, трябва да си дадем ясен отговор: необходим ли ни беше един цялостен нов закон, след като има такива предстоящи изменения за 2003 г. в законодателството на страните от Европейския съюз, съобразено с новата регулаторна рамка, която се налага в Европейската комисия? За съжаление не можахме да получим ясен отговор от Министерството на транспорта и съобщенията. Можеше да се мине с някакви конкретни изменения, които да въведат тази регулаторна рамка, за която аз наистина съм категоричен, че трябва да я има, защото всички знаят, че по-лошо от държавния монопол е частният монопол. И това е най-вече, когато се касае за една услуга, която ползват всички български граждани – телефонната услуга, и цените, които могат да бъдат поголовно увеличени. Сега ни предстои държавата да ги увеличи с 18 на сто преди самата приватизация.
Аз категорично казах, че няма да се спирам на подробности, но искам да обърна внимание върху някои неща в законопроекта.
Първият въпрос е трябва ли да бъдат лицензирани интернет-операторите? С този въпрос е свързан още един – какви и доколко трябва да се плащат годишни лицензионни такси и съответно такса за лицензия на интернет-оператори. Някои казват: "Виждате ли, ние вече се договорихме, няма да ни лицензират.". Защо тогава тръгна този законопроект, който във философията си ясно казва точно това – всички оператори трябва да бъдат лицензирани, без значение дали те предоставят гласова услуга или не. Ние даваме ли си сметка размерът на таксите до каква степен може да повлияе на развитието на интернет-пазара като инвестиции и даване на една услуга на доста високо ниво и съответно до каква степен може да увеличи цената на ползваната интернет-услуга.
Когато говоря за някои от проблемите, искам категорично да кажа, че като че ли няма един много добър баланс на правата, които ние даваме на КРС. И аз съм убеден, че това го разбират и уважаемите представители на комисията, които са тук. И това тръгва не от друго, а от самото начало, което се поставя в законопроекта – начина на избиране на комисията и нейното финансиране. Първо, запазва се това, че парламентът трябва да избира четирима от членовете й. Ясна е политическата воля. Квотният принцип невинаги се спазва, пък и такъв не е заложен в закона, за да знаем, че ще има гаранции за равноправно участие на отделните политически сили, или, ако щете, на опозиция и управляващи, и един на президента. Това означава, че там може да се наложи сериозна политическа воля.
От друга страна, отпада принципът те да имат самостоятелно финансиране, така че да не са зависими от изпълнителната власт. Защо? За да може върху един независим орган, който всички желаем да създадем, и аз се радвам, че при досегашните си действия сегашното КРС доказа това, и в един момент покрай финансирането ще се опитаме да оказваме някакъв натиск?! Не съм бил в голямата политика, когато политическата сила, която представлявам, е управлявала, за да съм го почувствал лично аз, но съм убеден в това, че понякога властта изкушава да се оказва политически натиск върху подобни органи, от които зависят много неща в българската държава.
И когато говорим за техните правомощия, аз ще ви кажа само един парадокс и то сериозен парадокс. Мисля даже, че комисията желае да се занимава с подобна дейност. Ние разрешаваме в законопроекта: "КРС да извършва претърсване на офисите и да направи проверка на документите на оператор, при случай че има съмнение за административно нарушение".
Не зная до каква степен подобни мерки са в унисон с българската Конституция и спазват българската Конституция. Включително по отношение на контрола на качеството на Интернет-услугата се дава задължение за паролата за достъп до Интернет-оператора на служителя, който ще контролира качеството на услугата, да бъде предоставен безплатно, а вероятно и да се включи в дома му за непрекъснат контрол на услугата – безплатно свързване с Интернет-оператор. Смятам, че това не са нормални неща за една държава, която има претенциите да бъде член на Европейския съюз.
Ако разгърнем закона още в самото начало ще разберем, че отпада един основен принцип. И този принцип е принципът на равнопоставеността – чл. 2. Защо? Нали когато говорим за либерализиран модел на телекомуникациите в страната, това трябва да бъде един от основните принципи? Значи необходимо е там да се пипне и да се променят някои от нещата.
Добре е да помислим и по други въпроси, т.е. по какъв начин и как ще се налагат специфичните задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, съответно и по диференцирането на специфичните задължения в зависимост от категорията оператори със значително въздействие на пазара.
Много неща могат да се кажат по тези два сериозни проблема, но тук пак опираме до правата и ясните критерии, които ще наложим ние с този закон.
Уважаеми дами и господа, аз няма да се спирам на подробностите, това ще го направя с предложенията си за второ четене. Обаче, слизайки от трибуната, искам да ви кажа, че съм притеснен от подготвянето на доклада ни за второ четене. Причините ги разбрахте от моето изказване: първо, че предстои приватизацията и трябва добре да обмислим кога – след сключване на приватизационната сделка или преди сключването на приватизационната сделка, господин министър, трябва да приключим с второто четене на закона. Тоест, да си дадем срок и в българския парламент. Защото се притеснявам, че голяма част от предложенията ще имат и определен лобистки характер, в което няма и нищо лошо. Но самият закон, затова, че не е добре подготвен, ще породи много предложения, които ще бъдат противоречиви едно с друго в зависимост от разбиранията на народните представители и техните експерти, което ще създаде сериозни затруднения както на Комисията по транспорт и телекомуникации, така и на българския парламент.
Аз се надявам, че в бъдеще Министерството на транспорта и съобщенията ще подобри качеството на законите, които Министерският съвет ще предложи в българския парламент, господин министър, така че да облекчите и Вие нашата работа, а не да създаваме ситуации, в които включително мнозинството да се чуди чие предложение да подкрепи. Аз лично ще гласувам на първо четене против този закон, имайки предвид големите недостатъци, които той има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преди да обявя почивка, каня всички народни представители в Клуба на народния представител, където има изложба на група благоевградски художници.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз лично, предполагам и всички в залата, ще споделят това – се измъчих, когато слушах господин Даниел Вълчев да докладва становището на комисията, на която той е председател. Някъде около 20 минути господин Вълчев артикулираше с една специална материя, която разбира се е неприсъща за комисията, която той оглавява, но това, че четенето на това становище продължи 20 минути показва, че вероятно, ако се приеме на първо четене този законопроект, предложенията по него ще бъдат вероятно два пъти по-дебели, отколкото е тялото на закона – това, което е представено от Министерския съвет.
И още нещо – като че ли имам усещането, че се намираме в страната на лъжците. Вижда се, че становището на комисията е с препоръки, които се четат 20 минути и изведнъж на края на становището се казва, че комисията препоръчва законопроекта да бъде подкрепен на първо четене. Аз не мога да си обясня как може да има такова раздвояване на мнението.
Все пак искам да спомена, че в отговор на молба на Министерството на евроинтеграцията и Министерството на транспорта и съобщенията до Генерална дирекция “Информационно общество” съществуват едни коментари по отношение на законопроекта, които разбира се нямат претенцииите да бъдат официално становище на комисията, но тези коментари на практика са отразени в становищата на съответните комисии и това, разбира се, е основното, което беше казано от господин Даниел Вълчев като становище на комисията, която той оглавява. Макар че тези коментари нямат претенцията да бъдат официално становище на Европейската комисия, аз искам да кажа, че по същество това представлява една негативна експертиза, едни негативни коментари на законопроекта на Министерския съвет.
Даже аз лично, вероятно и другите колеги, във връзка с това, което чухме като становище от комисията, сме в значителна степен облекчени, защото аз на практика чух забележките по първо четене на законопроекта и разбира се, още веднъж подчертавам – на базата на тези забележки този законопроект просто не може да бъде приет на първо четене. И Парламентарният съюз на Обединените демократични сили на първо четене няма да подкрепи този законопроект, с оглед на това, което споменах преди малко.
Аз не виждам има ли смисъл от всичко това, което чухме, да се впусна в коментар по същество на законопроекта, но искам все пак да подчертая груби несъответствия в разписа на отделни текстове от законопроекта.
В чл. 2, например, се казва, че законопроектът гарантира свободата и тайната на съобщенията. Това беше казано и от госпожа Мукова, когато тя представи като вносител законопроекта.
Във връзка с това и във връзка с нашумелия случай “Гном”, искам да ви прочета чл. 190 на законопроекта на Министерския съвет във връзка с глава 13 “Осигуряване на условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред”. Какво казва чл. 190? Забележете: обществените оператори осигуряват възможност за прихващане на далекосъобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. В случай, че тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се представят на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи във възможно най-краткия срок след приключване на разговора.
Член 190 иска да ни каже, че обществените далекосъобщителни оператори в режим “Реално време” осъществяват непрекъснато наблюдение и разбира се, данни, свързани с дадено повикване. Данните, свързани с дадено повикване – това е началото като част на разговора, край на разговора и други данни. Това не е толкова важно, но аз се изумявам от възможността един далекосъобщителен оператор да има възможност да прави файлове по отношение на съобщения, които текат през неговата инфраструктура. Това дава възможност служител на далекосъобщителния оператор да рекетира всеки български гражданин на практика във връзка с негови разговори.
И аз не знам как Министерството на вътрешните работи, а тук се иска оставката на министъра на вътрешните работи точно във връзка с подслушвания, точно във връзка с нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства, е допуснал, вероятно е апробирано с тези текстове с Министерството на вътрешните работи, чухме и становище на комисията, в закона да съществува, да фигурира чл. 190, който според мен е противоконституционен. Той два възможност всеки български гражданин в реално време да бъде подслушван!
Аз даже бих отишъл по-нататък – един телефонен техник може да рекетира народен представител или пък, да речем, бизнесмен, на базата на това, което чета като текст на чл. 190. Той ви има съобщението. Това е изключително опасен текст по отношение на възможността за подслушване и аз смятам, че трябва или по някакъв начин да бъде поправен този текст редакционно, или въобще да не фигурира в законопроекта или в закона, когато бъде приет той в неговия окончателен вид.
Забележете, чл. 191: обществените оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса, от които прихванатите далекосъобщения могат да бъдат предадени към съоръженията по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Хора, които са експерти в министерството знаят, че такова нещо не може да има. Не може да се задължава далекосъобщителен оператор за своя сметка да осигурява съоръжения, които да прихващат такива съобщения. Това е в разрез, ако искате, и с европейските норми.
И аз се учудвам как може да мине такъв текст през Министерския съвет и сега тук председателят на комисията, който аз уважавам – господин Мирчев, да ме убеждава, да ме увещава, че този законопроект трябва да бъде приет на първо четене.
Ако тези коментари бъдат прочетени, които са отразени, още веднъж казвам, в становището на господин Даниел Вълчев, вие ще видите много сериозни, кардинални забележки по отношение на законопроекта, колкото и да не са официални тези коментари или да не могат да се интерпретират като негативна експертиза на комисията. Забележете, там фигурират такива забележки – казва се вътре в коментара, че съществуват препратки към държавни институции, които не са обект на този закон.
Аз не знам как между двете четения може това да се оправи. Някой от вносителите да стане и да ми каже как може между двете четения такива кардинални поправки да направим в закона, за да могат тези забележки на коментарите или на експертизата да бъдат поправени. Много ще ми бъде любопитно да стане някой от регулаторния орган или заместник-министър, а тук е и министърът, и да каже кои текстове поправяме с тази забележка как може между двете четения да бъдат поправени текстовете.
Или: “Има неяснота – се казва в тези коментари – по отношение на определението “значително въздействие на пазара”.” Много ще ми бъде любопитно някой от вносителите – госпожа Мукова или господин министърът – да стане и да даде обяснение кои текстове как трябва да бъдат поправени между двете четения, за да може да излезем от тази конфликтна ситуация – “значително въздействие от пазара” – и задълженията, произтичащи от това определение. Това е фундаментален въпрос.
Даже, ако искате, тук този въпрос има и друго измерение – в какви пазарни сектори се осъществява това присъствие. Може да бъде във фиксирана телефония, може да бъде в мобилни мрежи, в наети линии и пр.
Аз само маркирам нещата. Още веднъж казвам, много съм облекчен от това, което има като становище на комисията, защото там нещата ясно са посочени, включително и по конкретни текстове на законопроекта.
Или в експертизата в тези коментари се казва: “Има твърде тежки изисквания по отношение на индивидуалните лицензии. Даже нещо повече, казва експертът, индивидуални лицензии липсват в европейското право”. Е, каква синхронизация между двете четения ще стане, уважаема госпожо Мукова – това, което казахте и на комисията!? Как ще стане между двете четения и кой ще бъде вносителят на тези поправки; кои народни представители, примерно от Ваше име, ще внесат тези кардинални поправки?
По-нататък в коментарите в експертизата се казва: “Не са ясно определени правата на операторите по отношение на отказа за взаимно свързване”. Фундаментален пазарен проблем! Вносителите трябва да кажат кои текстове ще променим, как ще бъдат променени, кой ще ги внесе между двете четения, за да излезем от тази конфликтна точка. Не искам да се впускам в подробности кой член и пр.
На комисията аз поставих един друг въпрос, на който не получих удовлетворителен отговор. Вероятно с господин министъра по линия на парламентарния контрол ще разговаряме по този въпрос. Аз не знам кой излъга, че има цифровизация в държавата, на територията на Република България в размер на 14 процента, преди да стартира сделката за приватизация. Високопоставени служители от Министерството на транспорта и съобщенията така ни казаха. Тук, от тази трибуна, това е казвано на ниво заместник-министър. В това отношение, разбира се, към министъра нямам забележки, той такива лъжи не е коментирал, не е правил. А вчера чувам от комисарите, че четири месеца след това цифровизацията била 25 процента. Е, някой може ли да ми обясни как може 10 процента цифровизация да станат на територията на България в рамките на четири месеца? Имам питане към вносителите.
Михаил Миков (КБ, от място): В зимните месеци.
Благой Димитров: Един от комисарите ми спомена: това са илюстративни числа – примерно парите, които трябвало да отидат за цифровизация. Защото имайте предвид, че този закон е директно свързан, ако искате, и със степента на цифровизация, с регулаторната рамка във връзка с приватизацията на БТК. Защото аз знам, че голяма част от парите на БТК, включително и тази година, отиват като дивиденти в бюджета – господин Милен Велчев как ги разпределя не знам – а не отиват като инвестиционна програма и като реинвестиция за Българската телекомуникационна компания.
Михаил Миков (КБ, от място): Господин Гати Ал Джебури ги разпределя.
Благой Димитров: Или господин Ал Джебури. Той непрекъснато ни казва, че господин Ал Джебури в едни оптимистични изказвания заявява – той явно гледа позитивно на живота, повлиял му е министър-председателят - че степента на събираемост ще се увеличи. Ама не можем да говорим за това, че степента на събираемост ще се увеличи, като на една такава голяма компания във вид на дивиденти се взимат огромни суми. Аз говоря за стотици милиони левове или за десетки, които клонят към стотици. Не може да стане това нещо. И в същото време комисар от Комисията за регулиране на съобщенията ми казва, че 25 процента… И забележете докъде стига наглостта! Два процента, казва той, сме отгоре по отношение на степента на цифровизация. Нагло, нагло е това! Това е нагло. Не знам кой лъже.
И сега аз питам: кога излъгаха и комисарите, и членове на правителството – когато стартира сделката, като говореха, че е 14 процента, или оня ден в комисията, като казват, че цифровизацията е 25 процента? Ако тогава са излъгали, че е 14 процента, това значи, че има конфликт на интереси. Те са искали да заблудят българското общество, че е ниска степента на цифровизацията, тоест, офертата трябва да бъде с ниска цена. Ако сега лъжат, трябва да кажат. Сега лъжат, за да могат да заблудят народното представителство да подкрепи закона на първо четене.
Господин председателю, уважаеми дами и господа! Този закон не може да бъде подкрепен на първо четене, колкото и да ни убеждават от Комисията за регулиране на съобщенията и от Министерството на транспорта, че законът е поправим между първо и второ четене. Не може – и друг пък съм казвал – с ремонт от “Трабант” да направиш “Мерцедес” в рамките на две седмици. Няма как да стане. Няма нито технологично време, нито има възможност и ресурс за такава кардинална промяна на закона на базата на тези коментари от комисията.
Аз прочетох, има молба от Министерството на евроинтеграцията и от Министерството на транспорта и съобщенията до Генерална дирекция “Информационно общество” за тези коментари. Идват коментарите, законът събира прах месец и половина-два, колебаят се, не може да мине в комисията на господин Даниел Вълчев, намира се някаква пролука, наши колеги ги нямаше – госпожа Мария Стоянова не беше в България, тя е член на работната група по отношение на Закона за далекосъобщенията – и, разбира се, минава законът. И тук четат становище 20 мин. със забележки, забележете, на Комисията по евроинтеграция по отношение на определени членове. Аз се измъчих, когато слушах господин Даниел Вълчев. Явно материята му е чужда. Човекът сричаше тук. Не може такова нещо да има! И сега чувам, че нашият председател на Комисията по транспорт и телекомуникации ни призовава… Още веднъж казвам, с господин Мирчев работим много добре в комисията. Господин Мирчев, връзват Ви тенекия с този закон. Не може така!
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили няма да подкрепи на първо четене този законопроект с ясното съзнание, че между двете четения той е непоправим. Още веднъж казвам, че не може да се поправи и аз призовавам народните представители от мнозинството да не го подкрепят.
Уважаеми колеги, недейте да се оставяте непрекъснато да бъдете подвеждани – за “Булгартабак”, за БТК, за закони. Стигаме до абсурдната ситуация – аз не виждам господин Владимиров тук ли е – между двете четения да влизат корупционни текстове. Стигаме до абсурдната ситуация някой да ни убеждава, че между двете четения кардинално може да бъде променен закон. Има коментари от Европейската комисия, че законът е сбъркан по философия, по дух.
Благодаря Ви, господин председателю! Благодаря ви, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Пантелеев, заповядайте.

Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз съм съгласен изцяло с аргументите, които изложиха ораторите преди мен. Не бих искал да дискутирам потребността от този закон. Вярно е, че много от нещата, които днес гласуваме, вероятно след броени месеци ще се наложи да бъдат преработвани, по-важното е това, че в този си вид законът е далеч от онова, което би трябвало да представлява. Печално е, и това многократно се каза, че този закон отлежава повече от половин година в Комисията по транспорт и телекомуникации, въпреки че многобройните му недостатъци с различна тежест и с различна степен на поправимост или на непоправимост бяха констатирани отдавна и по безспорен начин както от експертната общност, така от участниците на пазара, също така от специалисти, ако щете от част от ръководството на Министерството на транспорта и съобщенията. За съжаление през цялото това време не беше направен ни най-малък опит те да бъдат отстранени. Част от тези недостатъци бяха сравнително пунктуално описани в становището на Комисията по европейска интеграция. За съжаление обаче министерството в обичаен – казвам го с голямо съжаление – стил пропиля времето и не пожела да оттегли този закон, за да го преработи.
Между другото, това става не за първи път. Многократно в Комисията по транспорт и телекомуникации постъпват закони, които, меко казано, са недодялани и калпави. Стигало се е дотам комисията изцяло да пренаписва и да преработва, губейки безкрайно много време, такива закони. Тази практика за съжаление продължава и до днес и ако, господин министър, Вие не вземете крути мерки, тя вероятно ще продължи и занапред. Не е нормално, не е естествено на комисията, в частност на Народното събрание, да бъдат пробутвани полуфабрикати с презумпцията, че ако това не ви харесва, вземете и го поправете, ако можете. Една от бедите е, че комисията, а и Народното събрание не са проявили характер, за да върнат поне един такъв закон още след първото обсъждане. Обикновено става тъкмо обратното – народните представители запретват ръкави, това е работата им, разбира се, но когато има такова широко съгласие относно недостатъците на един закон и когато истинските специалисти са в министерството или на негово разположение, работейки в други сфери, нещата би трябвало да протекат по друг начин. В крайна сметка нашето поведение издава липса на самоуважение и нежелание да защитим достойнството на българския парламент.
Аз също както и останалите не вярвам, че този закон може да бъде в достатъчна степен видоизменен и преправен във времето между първо и второ четене. И доколкото това не е първият закон, за който се поемат такива ангажименти, включително в комисията, как, видите ли, след като шест месеца нищо не е направено, ние за броени дни ще се хванем и ще се опитаме да усъвършенстваме нещата така, че те да станат сносни, на мен това ми звучи несериозно.
Ето защо нашата парламентарна група няма да подкрепи нито този подход, нито този маниер на работа, а също така ще гласува "против" или "въздържал се", когато трябва да приемем този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря на господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изискването за изготвяне на нов Закон за далекосъобщенията се налага поне от две важни съображения, които, междупрочем, вносителят дефинира съвсем ясно в мотивите.
Първото от тях е, че монополът, който Българската телекомуникационна компания притежава по отношение на определен пакет далекосъобщителни услуги и който е регламентиран в чл. 18, ал. 4 на Конституцията на Република България, отпада съгласно нашите ангажименти към Европейския съюз на 1 януари 2003 г., тоест още преди повече от два месеца. Това несъмнено изисква промяна на законовите положения, свързани с предоставянето на фиксираната гласова услуга, с предоставяне на линии под наем, както и с трансграничен превоз на глас.
Вторият аргумент, който също е изключителен важен, това е, че е необходимо хармонизирането на нашето законодателство в областта на далекосъобщенията с изискванията на Европейския съюз. По същество ние имаме изискване, поет ангажимент в преговорните позиции, че със Закона за далекосъобщенията, който трябваше да бъде гласуван до края на 2002 г., тоест преди премахването на монопола, ние трябва да извършим пълно съгласуване в тази област с acquis communautaire, които са влезли в действие в Европейския съюз в периода 1998-2000 г.
Има, разбира се, и други мотиви, които налагат приемането на нов закон, но за мен те не са така съществени, както тези два мотива.
И аз ще се спра специално на втория мотив, защото той и неговото неизпълнение от вносителите за мен е достатъчно основание да не подкрепя закона на първо четене, както ще направят и други народни представители в залата. Ще се спра на факта, че действително господин Даниел Вълчев, председател на парламентарната Комисия по европейска интеграция, изложи тринадесет съществени забележки на комисията към закона. В тези тринадесет съществени забележки беше по същество анализирано дали са отразени европейските изисквания от периода 1998-2000 г., което е свързано с поне 8 директиви, както и с други документи на Европейския парламент и Съвета. И ако внимателно сте слушали господин Вълчев, вие трябва да сте установили, че част от тези забележки по същество, за да бъдат отразени в закона, изискват съществена промяна в законопроекта, който ни е представен на първо четене.
Поради това уверенията, които бяха дадени, и апелите, които бяха отправени за промяна на текстове на закона между първо и второ четене, в известна степен могат да бъдат блокирани от разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по-специално чл. 71, ал. 2, които категорично налагат ограничителното условие, че между първо и второ четене не могат да бъдат разглеждани предложения, които противоречат на основните положения в приетия на първо четене закон. Това можеше да бъде избегнато, уважаеми колеги, ако беше внесен законопроектът със спазване на изискванията на правилника на Министерския съвет. Този правилник, който е създаден за да бъде спазван, изисква по всички закони, в които има елементи на хармонизация на законодателството с изискванията на правото на Европейския съюз, да има придружителна таблица за съгласуване или за хармонизация, в която да бъде отбелязано дали съответният европейски документ, най-често директива, е напълно отразен, дали е частично отразен и дали не е отразен и съответно мотивите, поради които такъв документ не е отразен. Тази таблица липсваше, когато законопроектът беше внесен в Народното събрание. Тя липсва и сега, шест месеца след този момент. Това, естествено, затруднява народните представители да направят една пълна картина на съответствието на законопроекта с изискванията на правото на Европейския съюз.

Нещо повече. България, която е кандидатка за член в Европейския съюз, е поела определени изисквания към датата на влизането си в Европейския съюз, да приемем, че това ще бъде 1 януари 2007 г., трябва към влизането си да отрази всички изисквания на правото на Европейския съюз, приети и влезли в сила към 1 септември 2002 г.
В ревизираната ни преговорна позиция част от сроковете, в които влизат в действие в България европейски документи, най-вече директиви, са отложени, т.е. въведени са допълнителни отлагателни срокове. Моята позиция, която изразих и в комисията, беше изцяло в следния дух – че вносителите трябваше да въведат възможно най-големия брой изисквания от действащите и предстоящи да влязат през лятото на 2003 г. директиви на Европейския съюз, дори ако в Преходните и заключителните разпоредби се въведат някои отлагателни срокове. Това ще даде възможност поне в по-голямата си част тези документи, постепенно влизайки в действие, да създадат двете основни изисквания, които се предявяват към България към датата на влизането щ в Европейския съюз, а именно създаване на административен капацитет за пълно приложение на правото на Европейския съюз и, второ, създаване на съответната практика по тези документи. Ние фактически скъсяваме сроковете, в които тези задачи трябва да бъдат изпълнени, а оттам естествено те не могат да бъдат изпълнени и качествено.
Така както сега е въведен законът, това означава, че за по-малко от година отново ще започнат да се правят промени в него. Искам да напомня, че само за година и половина в Тридесет и деветото Народно събрание бяха вкарани последователно 4 пъти изменения и допълнения на Закона за далекосъобщенията и сега се вкарва нов закон. Тази непрекъсната промяна в законодателната рамка създава определена несигурност както за ползването от заинтересуваните лица в страната, така и за чуждестранните инвеститори.
По отношение на забележките по същество. Ще се постарая да не повтарям това, което беше казано от изказалите се колеги преди мен, но не мога да не отбележа, уважаеми колеги, че, като се изключи изразеното становище от председателите на комисиите и изказванията, които бяха направени от депутати от ОДС и Коалиция за България, аз не видях на трибуната депутати от управляващото мнозинство, които да защитят закона и да отговорят на забележките, които ние отправяме. Вероятно това ще направи министърът, който присъства в залата, но аз смятам, че в крайна сметка нашият вот трябва да бъде мотивиран от нашите собствени становища по този законопроект, а не той да бъде в резултат на директно привнесено мнение от изпълнителната власт. Това е по принцип лош знак за разискванията в Народното събрание, включително и по други законопроекти.
Съвсем накратко основните забележки, такива каквито и аз съм ги видял в текстовете на законопроекта, но в същото време, които са отчетени в становището, изпратено от Европейската комисия, са преди всичко в областта на определянето на операторите със значително въздействие върху пазара и по отношение на техните права и задължения.
Второ, което е особено смущаващо, е утежнената процедура по отношение издаване на индивидуалните лицензии, което до голяма степен продължава да измества тежестта от пазарните механизми към административното налагане, дори административния диктат, когато прекалено много са административните спънки и изисквания за издаване на индивидуални лицензии.
На трето място – и това ще го отбележа специално – в текстовете, които са ни раздадени, по-специално в Допълнителните разпоредби, § 1, т. 14, както и чл. 51 от законопроекта, по отношение на гласовата услуга текстът трябва да се изчисти по начин, че без никакво тълкувание да е ясно, че що се касае до Интернет-гласовите услуги, те трябва да бъдат предоставени на базата на обща, а не на индивидуална лицензия. Нещо, което беше подчертано от тази трибуна и от господин Вълчев като становище на Комисията по европейска интеграция.
Има, разбира се, и други забележки, свързани с функциите на Комисията за регулиране на съобщенията, както и със защитата на личните данни, където независимо от уговорката, която са направили вносителите в едно свое становище, че съгласуването, съответствието с европейските изисквания трябва да бъде извършено до края на 2003 г., то по същество ние вече сме в третия месец от 2003 г. и тези изисквания трябва да бъдат отразени безапелационно в Закона за далекосъобщенията.
Аз ще завърша с тези накратко направени забележки по същество, освен общите ми заключения, за които говорих, като още веднъж ще подчертая, че в тези текстове, които в момента ни се предлагат, една немалка част от изискванията на правото на Европейския съюз, които трябваше да изпълним в този законопроект, не са отразени. Действително има уверение и в комисията беше заявено от вносителите, че голяма част от тези забележки по отношение на европейската интеграция в областта на правото ще бъдат отразени. Но, уважаеми колеги, аз питам: защо трябваше законопроектът в началото на месец септември да бъде внесен в този вид и да се твърди, че са отразени всички европейски директиви и сега да констатираме, че трябва да бъдат направени сериозни промени? И дали не би било много по-изчистено като процедура законопроектът да беше изтеглен още през декември, когато се знаеше какви са забележките от страна на Европейската комисия, тези забележки да бъдат отразени и да бъдат внесени текстовете в съответствие с направените забележки. За мен това беше много по-чисто като процедура. Защото само аз, като проследих предложенията, които ще направя, видях, че те са няколко десетки, може би 50 забележки и предложения по законопроекта между първо и второ четене. Сериозно се опасявам, че на базата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание някои от моите предложения ще бъдат отхвърлени чисто процедурно съгласно чл. 71, ал. 2.
В заключение ще заявя, че след като в началото на ХХI век най-важната задача, която едно демократично общество с изградени демократични институции трябва да реши в областта на своето технологично развитие въвеждането на високи технологии и като имам предвид, че далекосъобщенията са онзи неизменен и най-съществен компонент на въвеждането и използването на високите технологии, смятам, че законът има съществени недостатъци в своето съдържание, поради което в този му вид не мога да го подкрепя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи? Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз ще направя реплика.
Имаше един въпрос защо Комисията по транспорт и телекомуникации сега предлага закона. Мисля, че в комисията единодушно, както и в много други случаи решихме, че един нов закон, в който една от задачите е хармонизация с европейското законодателство, становището на Комисията по европейска интеграция да бъде изпреварващо. И аз мисля, че комисията изпълни това.
Второ. Нормално е по един нов закон и то закон, какъвто е Законът за далекосъобщенията, да има много предложения, защото този закон засяга и либерализацията на далекосъобщителните услуги, и специалните разузнавателни средства, и Интернет-услугите, и мобилните оператори, дори и Закона за радиото и телевизията и, разбира се, ликвидацията на монопола на БТК пред приватизацията. Така че тези предложения, които постъпиха от комисията и от неправителствените организации, ги приемам като нещо много нормално и даже много полезно.
И трето, ще направя една обобщаваща реплика, господин Иванов, към Вас, към господин Благой Димитров, господин Мутафчиев и господин Пантелеев. Аз наистина ви благодаря за много интересните конкретни предложения, които представихте и в комисията, и днес. Аз ценя именно тези предложения и за мен те са много по-важни и те са най-сериозното доказателство, че вие подкрепяте Закона за далекосъобщенията. За мен е формално какво копче ще натиснете днес, важното е, че вие участвахте активно и ще подкрепите закона в заключителната му фаза, когато тук ще бъде гласуван на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Аз съм съгласен, и това е действително факт, че Комисията по транспорт и телекомуникации прие законът да бъде разгледан едва след като имаше становище от Комисията по европейска интеграция. Но заедно с това ние бяхме взели и още едно второ решение, че този закон ще бъде разгледан съвместно в комисията със Закона за радиото и телевизията, тъй като те уреждат в частично препокриваща се материя и е необходимо текстовете и съответни глави да бъдат строго съгласувани. Но, вие знаете, след тези, бих казал, категорично изразени мнения от медийната общност, законът на четиримата народни представители до голяма степен забави своя ход. От вчера може би има друго развитие, но така или иначе второто изискване не беше изпълнено, което рискува ние да тръгнем по пътеката отпреди година и половина – госпожа Милотинова прави промени, ние търчим след нея, променяме Закона за далекосъобщенията. След това решава да прави други промени и ние отново вървим след нея. Това аз не бих приел и подкрепил в Комисията по транспорт и телекомуникации сега, повторно, при този закон.
Второ, по отношение на предложенията между първо и второ четене. Безспорно, когато има един нов закон, има и много предложения. Но, господин Мирчев, има много предложения от народните представители, а ние сме в ситуация, когато вносителите заявяват, че чрез народни представители те ще ни представят няколко десетки предложения. Вносителят, ако е имал воля да създаде определени текстове или да го изчисти, е трябвало да го направи до внасянето на законопроекта в пленарната зала.
Накрая, третата Ваша забележка беше по отношение на нашата подкрепа. Това, което ние ще подкрепим, не е законът, защото той има сериозни недостатъци. Ние обаче ще подкрепим всяко действие, което е в интерес на създаването на един такъв качествен закон. В това отношение ние ще се постараем да допринесем с наши предложения между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата във връзка с обсъждания законопроект като член на Комисията по европейска интеграция и искам да споделя с вас, че в нашата комисия ние наистина положихме много усилия, за да отговорим на очакванията към заключенията на нашата комисия, а именно съответствията с европейските изисквания.
Дължа да подчертая, че беше създадена работна група. Ние имахме няколко заседания с представители на министерството и постепенно вървяхме по всички препоръки и забележки, направени от експертите на Европейския съюз, от експертите към комисията в парламента, председателствана от господин Мръчков, и се опитвахме да синхронизираме.
За съжаление, аз отсъствах на гласуването на становището на комисията, но когато прочетох това становище, то ми приличаше на една медицинска експертиза, която констатира колко е болен пациентът и как почти безнадеждно е той да бъде възстановен. Заключението на комисията препоръчва между първо и второ четене да бъде избегнато всичко онова, което се отразява в становището.
Забележките са толкова много, те са толкова сериозни и касаят философията на Закона за далекосъобщенията. Аз дълбоко се съмнявам, признавам си, че всичко това би било постигнато между двете четения. Това, което казаха моите колеги – ние тръгваме отзад напред. Това, което трябва да направи вносителят, трябва да съобрази вносителят и трябва да има онова заключение за съответствие, което в предишното Народно събрание ние получавахме при важни законопроекти по главите за преговорите в едни таблични форми – "съответства", "не съответства", "приближава се" – в този законопроект липсва.
Това, което мен ме тревожи и което, предполагам, че тревожи много от вас, е тази бързина, с която се бърза сега и същевременно седем месеца не се предприемат никакви действия за промяна на съществуващия първоначален проект.
Забележете, че това е един от много важните закони, който същевременно, освен от Европейската комисия, се наблюдава и от Съвета на Европа. Този закон е залегнал и в препоръките ни и в мониторинга – вие знаете, че ние сме в една процедура на след наблюдение – и аз не мога да си представя, че има такава двойственост. Забележете, непрекъснато се твърди, че ние желаем да влезем в Европейския съюз – това е приоритет, и същевременно всичко, което ни се препоръчва от Европейския съюз, от експертите на Европейския съюз и на Съвета на Европа, се пренебрегва или се подценява, или понякога се крие, но никога не е ясно всъщност ние желаем ли да синхронизираме, желаем ли да съответстваме или само с мимикрия твърдим едно, а същевременно правим друго.
Безсмислено е да се убеждаваме, че законът е добър. Законът не е добър и това е очевидно. Никога досега ние не сме получавали подобно заключение и становище с толкова много забележки. И то бе дадено и е било дадено, защото е необходимо на другата комисия да стартира работата си. Но аз, ако бях председател на тази комисия, щях сериозно да се замисля при едно подобно становище, защото това становище е като един поименик с посочване на грешки и ние днес гледаме един закон, върху който, ако трябва да маркираме грешките или непълните, или подвеждащите текстове, то ще бъде изпъстрено с червено и отдолу учителят трябва да напише оценка "слаб".
Затова аз, уважаеми колеги, се тревожа и наистина се съмнявам в това, че на второ четене на нас ще ни се предложи проект, който ще отговаря на европейските изисквания.
Не знам чии интереси обслужва, не знам защо правим закони, които не са качествени, но знам, че във вашите ръце днес е да дадете своя глас дали сте съгласни с поредния некачествен закон.
Аз лично няма да подкрепя този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаема госпожо Стоянова, Вие споменахте, че експертизата Ви прилича на една медицинска експертиза за тежко болен човек. На мен ми прилича на експертиза от съдебна медицина за много отдавна починал човек.
Аз призовавам вносителите да погребат човека – да си приберат закона, да поработят малко, а не този труп осем месеца да трупа прах в комисията.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Може да възкръсне.
Благой Димитров: Не може да възкръсне, няма как да възкръсне между двете четения с аспирин. Просто такова нещо няма. Такова чудо не е виждано.
Тук чувам твърдения за това, че между двете четения евентуално ще участваме, което означавало, че сме подкрепяли закона. Господин Мирчев, такова нещо няма. Категорично не подкрепяме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Госпожо Стоянова, желаете ли думата за дуплика? Съгласна сте с това, така ли?
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Господин министър, желаете ли да кажете заключителни думи, които сигурно ще възбудят и други изказвания? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да кажа, че искрено завиждам на народните представители от опозицията за този изключителен талант, въртейки се около 13 забележки, да говорим около три часа.
Първо, нека обясня, че законопроектът, който сме предложили, беше оценен като най-добрия в региона, който Световна банка и експертите на Световна банка са виждали. Ако действително имахте интерес към съдържанието на закона и към оценките към него, бихте се поинтересували от мнението на господин Дейвид Стоуп от Световна банка, който се занимава конкретно с такова законодателство. Той може да ви даде ясна преценка за качеството на проекта.
По отношение на забележките, които споменавахте непрекъснато, това са уточняващи коментари. Това е един задълбочен анализ, който ние сами поискахме, за да бъде защитена българската държава от евентуални искания в течение на преговорите от потенциалния купувач на БТК, тоест за една допълнителна яснота. Така че аз ги възприемам като един задълбочен анализ, а не критика, който задълбочен анализ по никакъв начин не променя философията на законопроекта.
Ние би следвало да сме доволни, че експертите от Еврокомисията са похарчили това време и са положили тези усилия, за да ни помогнат с тези коментари и с тези анализи. Радвам се, че Комисията по евроинтеграция, след като се запозна с помощта на нашите експерти, знаете, че излъчихте група от комисията, която да може да навлезе в материала, в крайна сметка подкрепя законопроекта със съответни подобрения, които те предлагат.
Ще се опитам с няколко думи да отговоря и на някои от въпросите, които се повдигнаха.
Например от господин Мутафчиев: защо законът не е направен преди откриване на процедурата за приватизация? На много места, бих казал почти навсякъде, тъй като БТК е една от последните компании, която се приватизира, навсякъде тези процедури са извършени без съответния закон, съответстващ на изискванията при дерегулация на пазара. В Унгария през 1993 г. при продажбата на “Матаф” изобщо не е съществувал и намек за такъв закон, нито са били ясни съответните директиви на Еврокомисията. Същото важи и за други централноевропейски страни.
По отношение на срока за създаване на този законопроект, той за нас беше края на годината и предварителното създаване на закона се предполагаше, че ще помогне за по-бързото и успешно провеждане на преговорите с потенциалния купувач на БТК. Отделно от това обаче, като срок никакви отстъпки и никакви преимущества за кандидата не са намерили място в законопроекта. Засегнаха се и въпроси по отношение независимостта на КРС. Финансирането на Комитета за регулиране на съобщенията идва от съответните такси, които те сами събират. Така че това е един стимул и независимостта не се изразява само във финансовата независимост на регулатора. Начинът на конституиране на регулатора, правилата, които са създадени, създават тези възможности и оценките са изключително високи. Смята се, че ние сме напълно в рамките на очакванията на Еврокомисията. По отношение на независимостта на оператора, счита се, че той е един качествен оператор и аз се надявам да продължи по същия начин отговорно и качествено да изпълнява своите задължения.
Господин Димитров повдигна въпроса за мониторинга. Аз не смятам, че вашата парламентарна група е срещу мерките за борба с тероризма. Това всъщност е едно от средствата, които се ползват от всички органи за сигурност във всяка една държава, което особено в настоящия момент е изключително важно. Аз не смятам, че това, което е позволено на тези органи да извършват, е извън рамките на нормалното. Ако не сте разбрали, за прихващане може да се говори само на основание на съдебна заповед.
Така че мисля, че съвсем в рамките на нормалното и цивилизовано законодателство се намира темата “мониторинг”.
По отношение на цифровизацията се издигнаха тези, които не са верни. Цифрите, които бяха посочени, са точно такива. Може би се обърквате между инсталиран капацитет и оползотворен капацитет. Почти никога няма по дефиниция равенство между инсталиран и оползотворен капацитет, тъй като винаги има някаква бройка цифрови линии, на които не са свързани абонати.
По отношение на забележката на господин Пантелеев по качеството на нашите закони. Господин Пантелеев, аз мога да Ви кажа съвсем ясно, че глава деветнадесета е затворена. За да бъде тя затворена, е необходимо да има качествено законодателство, оценка на което качество би могло да се даде от нашия контрагент в преговорите ни по евроинтеграция.
Смятам, че по отношение на останалите закони, които предполагам, че също визирате, редно е да кажа от тази трибуна, че цялото законодателство, с изключение само на един закон, който също е готов, цялото ни законодателство, свързано с евроинтеграция, е изготвено или минало през Народното събрание, одобрено или предстои му разглеждане, но така или иначе нашата работа е приключила. Тя винаги е извършвана със съответните експерти от Еврокомисията, те са участвали в този процес. Законите са координирани, внимателно разглеждани от експерти на Еврокомисията и това е една от причините ние да успеем да стигнем до документ, който се издава и показва готовността на държавата да затвори съответната глава. Глава “Телекомуникации” вече е затворена. А по отношение на “Транспорт” има пълното одобрение на комисията по ред въпроси. Един от тях е законодателната рамка. Тоест, те напълно одобряват качеството на това, което ние сме изготвили.
Господин Иванов повдигна въпроса за таблицата за съответствие. Такава таблица имаше, господин Иванов. Ако сте пропуснали, ние можем да Ви я представим. Имаше такава таблица още при представянето и разглеждането на законопроекта в парламента. Това беше миналата есен, включително и при представянето на законопроекта в Министерския съвет. Тя е част от тази документация и съвсем лесно бихте могли да получите достъп до нея.
По отношение на Закона за радио и телевизия, аз разбирам, че няма никакво различие между изказванията. Аз също не смятам, че един закон трябва да се задържа до разглеждането на друг, освен ако се касае само за един или два текста, в които има съвместни задължения.
Няма да коментирам всички други изказвания по отношение на съдебната медицина, от която не разбирам, мисля, че и господин Димитров не е експерт, и дали отиваме от "Трабант" към "Мерцедес". Мисля, че това е несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Разбрах, че министърът изчака да минат всички изказвания и по един спекулативен начин се помъчи да направи една рецензия на нашите изказвания. Но при всички положения не мога да се съглася, че към определен момент няма как точно да се идентифицира степента на цифровизация, господин Искров. Това е много манипулативно и представлява изключителен опит за дезинформиране на народното представителство. Не може, уважаеми господин министър, преди четири месеца да бъдат обявени 14 процента… (Неразбираема реплика от блока на ДПС.)
Имам още време за процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Чакам, може би ще каже нещо.
Благой Димитров: Не може четири месеца след това да обявите 25 процента степен на цифровизация, включително от комисарите. Някой лъже и аз искам да знам кога, за какво и кой лъже.
Предлагам, господин председателю, уважаеми колеги, да отложим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Добре.
Благой Димитров: Тъй като считам, че има опити за дезинформация от страна на министъра и вносителите – народните представители от мнозинството, а това поставя сектора "Далекосъобщения" в изключително тежко положение, ако този закон бъде приет в този вид.
И другият ми мотив, свършвайки, господин председателю, още веднъж казвам – не може между двете четения да се сменя, даже ако искате и съгласно правилника, духът на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли някой да се изкаже против това процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласувате процедурното предложение на народния представител Благой Димитров за отлагане на гласуването.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 77, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате законопроекта за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет, на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 106, против 62, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВО.
Има предложение от председателя на Парламентарната група на НДСВ.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаеми колеги, ще ви представя проекта за решение за избиране на заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Избира Марина Борисова Дикова за заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Не виждам.
Моля, гласувайте предложеното решение.
Гласували 147 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 5.
Решението е прието.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, предложението ми е за смяна в дневния ред на т. 5 с т. 6, тоест да започнем гледането на второ четене на законопроекта за омбудсмана, тъй като, както знаете, Икономическата комисия не е готова със своето становище по проекта за решение на Народното събрание по решението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате това предложение да преминем към второто четене на законопроекта за омбудсмана.
Гласували 144 народни представители: за 117, против 24, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, правя процедурно предложение по повод на Закона за далекосъобщенията, чието разглеждане на първо четене приключи с гласуване. Имахме, междупрочем, решение в рамките на Комисията по транспорт и телекомуникации, но за съжаление председателят на комисията излезе от залата.
И така, правя процедурно предложение съгласно чл. 70, ал. 1 срокът за направа на предложения между първо и второ четене по Закона за далекосъобщенията да бъде удължен с две седмици, пак казвам – това е по решение на комисията, и общо срокът става три седмици, плюс едната седмица, която е регламентирана от правилника ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате удължаване на срока за законопроекта за далекосъобщенията за второ четене.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието. Срокът е удължен с две седмици.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОМБУДСМАНА.
Преминаваме към доклада на второ четене на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Тошев.


ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председателю.
Заглавието на законопроекта е: “Закон за омбудсмана”.
Предложение на народния представител Благовест Сендов – наименованието на закона да бъде: “Закон за националния комисар по правата на човека” и навсякъде в закона наименованието “омбудсман” да се замени с “национален комисар по правата на човека”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин – наименованието на закона да бъде: “Закон за обществения защитник”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков – наименованието на закона да бъде: “Закон за обществения застъпник (омбудсман)”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – да се приеме названието “граждански защитник”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев – наименованието на закона да бъде: “Закон за гражданския защитник”.
Комисията не подкрепя предложението.
Становището на комисията е: подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да се изкажат по този въпрос?
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мотивите, за да направя това предложение, бяха следните.
Разучих европейското законодателство относно този проблем и установих, че много страни не се подчиняват на идеята този орган да се казва “омбудсман”. Това е едно.
Второ, имайки предвид, че в България в момента много хора ходят на неделно училище или на курсове по ограмотяване – в “Столипиново”, във “Факултета” и т.н., просто да бъде ясно на българския гражданин, защото този човек, който не знае добре български език, как ще разбере наименованието на този орган?
И затова предложих този орган да се казва “обществен защитник”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тук са направени много предложения за промяна в наименованието на закона. По своите възгледи аз стоя по-близо до тези, които са предложили разбираемо наименование на закона. Наистина институтът на омбудсмана исторически възниква в Швеция, в скандинавските страни и оттам се разпространява към други страни, тоест наименованието на закона буквално е пренесено от неговия първоизточник.
Но съществува разнообразие от наименования в страните, които имат подобен институт – било като “граждански защитник”, “застъпник за правата”, “комисар по правата” и т.н.
Следователно всички тези наименования са взаимно заменими, макар че някои от тях по-точно изразяват идеята на института, но и с тези мотиви, които бяха изказани, смятам, че е добре да се ориентираме към наименование, което ще е разбираемо за хората, които трябва да се обръщат към тази институция, поне в първите една – две години от нейната дейност.
В случая това лице има посреднически функции, то няма решаващи компетенции и в този смисъл най-точно е наименованието “застъпник за правата”, защото то не може да ги защитава, както това се прави от административните и съдебните органи, тъй като актовете, които издава, нямат пряка разпоредителност и не променят правата или пък не осигуряват директна защита на тези права.
Затова предлагам, когато се ориентирате в многообразието от тези предложения, да дадете своите предпочитания на тези от тях, които по-точно изразяват идеята на института и са по-разбираеми за хората, които ще се обръщат към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Благодаря, господин председател.
Като председател на Комисията за култура, предполагам, ако тук беше и госпожа Милотинова, също щеше да потвърди, че много често идват писма от български граждани за безкрайната употреба на чуждици в медиите, в радиата, в телевизиите при положение, че има добри български думи.
Единствено от тази гледна точка, макар че това е по-друга материя, съжалявам, че не съм видял протоколите и защо комисията е защитила именно това наименование, което и на мен като актьор ми е трудно да изговоря, но ми се струва, че наистина по-сериозно трябва да се отнесем към заглавието – да бъде наистина нещо по-разбрано за тези, които ще го ползват. А тези, които ще ползват този закон, говорят български. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Господин Ляков, заповядайте. Вие сте вносител на едно, струва ми се, разумно предложение.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, според мен можем много дълго да дискутираме коя от българските думи най-добре съответства на функциите на тази институция, създадена преди много години в Швеция – 1710 г., дали е обществен посредник или обществен защитник, но, според мен, това не е толкова важно. Аз подкрепям аргументите, че трябва да има и българско обозначение на тази институция. Може да остане и наименованието “омбудсман” за по-ясна ориентация все пак, тъй като това понятие е придобило гражданственост, но нека да има и една подходяща българска дума и или едното, или другото да бъде поставено в скоби, за да могат все пак хората, които нямат такива дълбоки исторически познания, за пръв път ще се сблъскват с институцията, да разберат. Между другото има нужда от доста сериозно разяснение и обяснение за хората какво всъщност ще изпълнява тази много значима обществена фигура. Затова бих предложил, независимо какво ще предпочетат уважаемите колеги - защитник или посредник, да използваме в скоби или едното, или другото. Но освен наименованието “омбудсман” да има и българското наименование за институцията, просто като уважение към българския език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, господин председател, ще бъда максимално кратък. Според мен думата “омбудсман” не е чуждица в българския език, а по-скоро е заемка. И в случая предлагам да остане наименованието “Закон за омбудсмана”, защото трудно ще намерим български аналог, който точно да отразява функциите на този нов орган, който създаваме с този законопроект.
По отношение на предложението на господин Панайот Ляков – да се даде и българско наименование с израза “обществен застъпник”, бих казал само това, че този израз “обществен застъпник” не изчерпва съдържанието и функциите на омбудсмана. “Обществен застъпник” може да бъде всеки един общественик, който се застъпва за интереса на едни или други граждани. Тук става въпрос за орган, който се създава с акт на парламента. И ако искаме да включим и това, би трябвало наименованието да бъде: “Закон за парламентарния обществен застъпник”. И ще стане изключително дълъг израз, труден за употреба.
Едва ли аз мога да бъда обвинен като човек, който няма да се застъпи за чистотата на българския език. Но не е нужно по отношение на този законопроект и на това наименование ние да се превърнем в крайни пуристи от времето на Богоров.
Съжалявам, но трудно може да се измисли точен български аналог на думата “омбудсман”, която за мен не е чуждица, а заемка. Знаете, че разликата между чуждиците и заемките се свежда до това, че чуждиците имат точен български аналог и по тази причина са нежелани в българския език. Те наистина са нежелани в българския език, защото са в противоречие с принципа за запазването на чистотата на българския език.
Но по отношение на заемките режимът е съвършено друг. По-скоро тук говорим за обогатяване на българския език. В българския език вече са навлезли хиляди чужди заемки, без които езикът ни би бил съвършено беден и би се затруднила комуникацията особено в днешно време.
По същата логика езикът трябва да бъде изчистен от други хиляди заемки, за които вече трудно ще намерим точен български аналог.
Поради това аз лично ще гласувам за наименованието на законопроекта така, както е предложен от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Милчев, заповядайте.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина в Комисията по правата на човека и вероизповеданията имаше дълги спорове върху това как точно да бъде наименованието – дали да се използва българска дума, била тя “застъпник” или “защитник”, или все пак да удовлетворим същността на това, което правим като законопроект, а именно институцията “омбудсман”, защото тук не става дума само за един отделен човек, а за човек, който ще олицетворява тази институция.
Ето защо след дълги обсъждания и на базата на това, че все пак тази институция, създадена за първи път в Швеция, има дълга история, думата се знае и много бързо чрез медиите ще влезе в българска употреба и за да не стане объркване дали е “защитник”, тук господин Юсеин мисля, че беше прав, той не защитава нищо, тъй като той няма такива защитни функции, а доколко е застъпник и как ще бъде обяснено това понятие “застъпник” е друг въпрос, комисията се спря на становището законопроектът да се казва “законопроект за омбудсмана”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милчев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, току-що получих материала, който имаме от миналия мандат. Вижте как стоят нещата в други страни. В Австрия има “Федерален закон за омбудсманите”, в Аржентина – “народен защитник”, в Гърция – “Закон за омбудсмана”, в Испания – “народен защитник”, в Канада – “омбудсман”, в Коста Рика – “граждански защитник”, в Литва – “Закон за омбудсмана”, в Македония – “граждански защитник”, във Великобритания и Северна Ирландия – “Закон за парламентарния пълномощник”, в Полша – “Закон за пълномощника по правата на гражданите”, в Румъния - “адвокат на народа”, в Унгария – “парламентарен пълномощник” и в Швеция знаете, че е “омбудсман”.
От тази гледна точка предложих да бъде така, но не държа да бъде моето предложение, затова защото видях, че има и други разумни предложения. Когато се обсъждаха предложенията, аз бях в болнични и сега взимам по-дейно думата в тази насока.
Освен това в България сега има избрани омбудсмани или народни защитници, общински защитници и т.н. в някои градове. Например в София е възприето в общините той да се нарича “омбудсман”, защото капацитетът и знанията на софиянците са на друго ниво. В Севлиево се казва “граждански защитник” и това наименование се употребява традиционно от населението. Затова предложих това. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
За втора реплика има думата господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, аз използвам процедурата на реплика към господин Милчев, тъй като по същество в някаква степен възразявам на неговото изказване, но и за да мога да направя и едно предложение, което би могло да мине в рубриката “редакционни”, тъй като то е съчетание от наименования, които се намират във вече направените предложения.
Смятам, че най-точната идея, която не се оспори в никое от изказванията, е законопроектът да се нарича “Закон за парламентарния застъпник за правата”. Това наименование не е дълго, но то изразява почти цялата природа на институцията и мисля, че е обединяващо между повечето предложения и като съдържание, което има законопроектът, и като наименование, което е разбираемо за неговите адресати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Кошлуков, заповядайте.
Емил Кошлуков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Този дебат за заглавието и за наименованието, за термина е важен, но не е съществен. Важно е какъв закон ще направим. За да успокоя малко страстите по темата искам да ви кажа, както каза и уважаемият колега от ДПС господин Юсеин, че наистина има други наименования. От 105 държави, които приемат тази институция, в над 90 е “омбудсман”. Те така са приели. Международните органи се наричат “омбудсман”. Европейските органи и международните институции от областта, там, където ги има, и в ООН са “омбудсман”.
Така или иначе, когато ние разговаряме по тази тема, ще го наричаме “омбудсман”, защото за да превеждаме “обществен защитник” и да обясняваме, трябва да казваме, че това на английски означава “омбудсман”.
Разбира се, че чистота на българския език е много важна. Това е категорично. И разбира се, че в българския език има заемки, а не чуждици. Не искам да влизам в първи курс на специалността “Българска филология” от парламентарната трибуна. Ние използваме много такива думи и в други области.
Какво е предимството да запазим наименованието “омбудсман”?
Първо, че ще разговаряме на един език и ще разговаряме много лесно с всички останали.
Второ, в нашето право “обществен защитник”, “граждански защитник” вече имат друго гражданско понятие. Те са натоварени с друг смисъл. Някои от тях фигурират като правни термини, например “обществен защитник”. За да не се налага всеки път да разясняваме, че “омбудсман”-ът не е онзи обществен защитник от закона, който се явява съдът, а всъщност нова институция, по-добре да приемем “омбудсман”.
Това е нещо, което навлиза след 10 години. Но вие сте забравили, че и думата “кибрит” не е българска дума, но я ползвате спокойно.
Лютви Местан (ДПС, от място): Богоров иска да е “драсни-пални-клечица”.
Емил Кошлуков: Да, “драсни-пални-клечица” не се наложи, следователно да не навлизаме в този дебат, за който поне сме чели в литературата, а да използваме нещо, което е работно и полезно за нас.
Ще се налага да го наричаме омбудсман, така или иначе. А това, че вече в много градове има практика – това са пилотни проекти на неправителствени организации. Когато се изгради органът, той ще се казва, както ние решим в тази зала. Но традицията днес я ковем. Според мен по-добре да се концентрираме върху дебата какъв трябва да бъде този орган. Наименованието е съществено, но това е едно наименование, което вече съществува в практиката. И сърбите ползват подобни неща и чистят езика, както и други нации, но в този случай не зная дали сме пуристи в българския език или просто не вървим напред по темата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (НИЕ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, действително спорът може би изглежда не дотам смислен, но като преподавател и филолог по български език аз все пак смятам, че наименованието на закона не бива да ползва заемки. Има достатъчно думи, това което каза и колегата, за начина, по който може да бъде записано заглавието на закона така, че хората да го разбират, а не да остане за тях чуждо какво означава това омбудсман. Разбира се думата “омбудсман” вие можете да си я ползвате като работен термин, но да бъде записано така в заглавието и то да остане абсолютно неизвестно за хората какво значи, мисля, че не би било добре, защото няма да работи добре за самия закон. Ще има необходимост от разяснявания, ще има необходимост от цяла кампания, може би, да се обяснява що е то омбудсман. Така че, за да бъде работен и да действа по-добре, мисля, че трябва да използваме български термин.
И мисля, че някои от предложенията, които са направени, са съвсем добри – обществен застъпник, народен застъпник. Мисля, че това би било най-добре, защото, извинявайте, по същата логика Народното събрание би могло да се нарича сенат. Нали така?
Лютви Местан (ДПС, от място): А защо се казва парламент?
Елка Анастасова: “Парламент” е синоним на “Народно събрание”, нали?
Лютви Местан (ДПС, от място): Но е заемка.
Елка Анастасова: Но ние употребяваме основно “Народно събрание”. Значи омбудсман ще бъде синоним на обществен застъпник, народен защитник и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
За реплика – господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Искам не толкова, за да направя реплика, уважаеми господин председател, колкото за да стане ясно, че предложението “омбудсман”, което се дава от комисията и което беше обсъждано, е свързано с факта, че тук се касае не за един защитник, не за един застъпник, не за един парламентарен секретар, а се касае за институция. Ние правим орган. Нищо, че ще е един човек със заместници, все пак това е институция “омбудсман”, тя така съществува и в другите страни. Това е идеята, за да се запази заглавието “омбудсман” и наименованието “омбудсман”, тъй като то дава най-точен превод на това, което ще върши тази институция чрез този човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Кошлуков, заповядайте за втора реплика.
Емил Кошлуков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема колежке, както Ви е известно, тази институция се нарича Народно събрание и в други държави, примерно във Франция. Така че, когато имаме термин за институция, която съществува, ние го ползваме. Тази, която правим, не съществува, сега я изграждаме. Пак ви напомням – обществен защитник, народен защитник, народен застъпник, вече носи друга семантика. Тук те са натоварени със значение и понятие, те са използвани. Ще трябва всеки път да ги разграничаваме.
И отново казвам, ние изграждаме институцията днес. Тя няма прецедент, не е съществувала в България до този момент.
Не виждам проблем да използваме една дума, която, пак Ви казвам, използват 90 от 105-те държави, международните органи се наричат така. Все едно да ми предложите да наричам това, което ползвате в компютъра мишка-шофьор, защото “маус-двайвър” го ползвате и Вие ако ползвате тези неща. Просто не е сериозно да калкираме и да превеждаме. Калки се наричат, както знаете от практиката. В случая не е сериозно. Това е нещо, което е създадено. И ние се присъединяваме към семейството на омбудсманите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Кошлуков.
Искате ли дуплика, госпожо Анастасова? Не виждам да искте.
Има ли други желаещи?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми колеги, аз също се присъединявам към колегите, които се изказаха, за това, че най-добре е да си остане терминът “омбудсман”.
Първо, както вече стана ясно, така или иначе в българския език с развитие на обществените отношения, научно-техническия прогрес, на правните норми и т.н. влизат непрекъснато нови думи, особено когато става въпрос за нови форми и създания на човешката мисъл, или на човешката научно-техническа мисъл и т.н. От тази гледна точка у нас е пълно с чуждици, със заемки, но на никой вече не му прави впечатление. Нека да бъдем по-прагматични в този случай. И думата “омбудсман”, колкото и сега да изглежда странно, след десет години функциониране на тази институция никой няма да се сеща и няма да поставя подобен въпрос.
От друга страна, предложенията, които тук се правят, да се замени с някакво дълго словосъчетание и специално да се свърже с парламента, според мен са неоснователно. Парламентът или Народното събрание, както е конституционният му термин, избира много органи и институции. Последната институция или орган, който избрахме точно днес, беше Комисията за финансов надзор. На никого тук не му хрумна да нарече тази комисия парламентарна Комисия за финансов надзор, понеже се избира от парламента. Омбудсманът е една самостоятелна институция, която ще функционира независимо от това, че е избрана от парламента. Тя ще има своите правомощия и мисля, че не е хубаво гражданите да свързват тази институция с парламента още чрез наименованието на институцията. Така че аз апелирам да се запази името "“омбудсман”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Дали има още някой, който не се е изказал? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване. Искам да обърна внимание, че акад. Сендов оттегли своето предложение и затова преминаваме по реда на постъпилите предложения.
Първо, предложението на народния представител Ахмед Юсеин наименованието да бъде “Закон за обществения защитник”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 27, против 64, въздържали се 19.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към следващото предложение от народния представител Панайот Ляков, което е “Закон за обществения застъпник (омбудсман)”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 52, против 77, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и на народния представител Александър Арабаджиев – “Закон за гражданския защитник”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 83, въздържали се 10.
И това предложение не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Янаки Стоилов: “Закон за парламентарния застъпник по правата”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 35, против 80, въздържали се 6.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване становището на комисията, което подкрепя текста на вносителя: “Закон за омбудсмана”.
Моля, гласувайте това предложение. Ако и това предложение не се приеме, законът остава без заглавие.
Гласували 135 народни представители: за 99, против 19, въздържали се 17.
Все пак законът си има вече име… (Шум и реплики в залата.)
Гласувалите “за” при мен са 99. Така пише. (Шум и реплики в залата.)
Има някакво разминаване в компютърната система – на едното място пише: “за” – 105, а на другото: “за” – 99, но вярното е било “за” – 105, “против” – 17, “въздържали се” – 17…
Ако обичате, дайте гласуването по групи, но силно ме смущава това разминаване, защото трябва да знам какво да обявявам…
Преминаваме към глава първа.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председател.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
След това следва друго предложение, което не е свързано с наименованието на главата, така че предлагам да гласуваме първо наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По глава първа едва ли ще има възражения по наименованието “Общи положения”.
Моля, гласувайте наименованието на главата.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – да отпаднат заглавията на отделните членове.
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това предложение, което е подкрепено от комисията, го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте!
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: “Чл. 1. Този закон урежда организацията и дейността на институцията омбудсман”.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – да отпадне думата “институцията”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 1 след думата “урежда” да се добави “правното положение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
Член 1 да добие следната редакция:
“Чл. 1. Този закон урежда организацията, правомощията и дейността на омбудсмана”.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този чл. 1 имате думата, уважаеми народни представители. По него има няколко предложения, които не са приети от комисията.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Корнезов, имате думата.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Става дума за правна прецизност. Член 1 определя кръга на обществените отношения, които трябва да уредим с този закон или предмета на закона. И затова мисля, че предложенията и на господин Арабаджиев, а мисля и предложението на госпожа Михайлова и колегата Абаджиев, са точни.
Какво е институцията омбудсман? Ами, направо: “и дейността на омбудсмана”. Не е необходимо тази дума да натежи.
Що се отнася до това, което аз съм направил като предложение за чл. 1 да звучи така: “Този закон урежда правното положение, организацията и дейността на институцията омбудсман”, защото не е само до организацията и дейността на институцията, но както виждате, и текстовете дават правния статут, правата, правомощията на самия омбудсман, кой може да бъде омбудсман и т.н. Това е именно правният статут на омбудсмана и затова трябва тук да се сложи и това, което предлагам.
Разбира се, това няма да измени по същество закона, но поради тази правна прецизност, за която в края на краищата ние сме тук, трябва да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов. (Шум и реплики в залата.)
Ако искате, заповядайте, госпожо Мингова. Аз също бих го подкрепил, защото си е за подкрепяне!
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Вие всъщност ме изпреварихте в това, което исках да кажа като вземам думата.
Напълно основателно е предложението на господин Корнезов. Аз бих го подкрепила още повече, че в самия закон по-нататък първото нещо, което се урежда като предложение на комисията в глава втора е “Заемане на длъжност. Правно положение”. И преди да говорим за организация на институцията и т.н., основното е именно правното положение на лицата, които ще я заемат и които ще олицетворяват институцията, така че аз бих подкрепила това предложение, което, разбира се, не внася никакви затруднения сега, при гласуването, а именно това предложение на господин Корнезов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Аз също декларирах моята привързаност към тезата на господин Корнезов.
Господин Казак, имате думата.
Четин Казак (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз неслучайно попитах от място в коя част – дали изцяло подкрепяте, господин председател, предложението на господин Корнезов, защото аз също го подкрепям, но не изцяло. Тоест, в тази си част, в която то беше подкрепено и от госпожа Мингова, т.е. да се добави правното положение, го подкрепям, тъй като наистина има цяла глава и т.н., но в частта на предложението да се премахне институцията… (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев.
Четин Казак: Да, но той го подкрепи тук, от трибуната и затова аз поисках да разбера, да имам уточнението дали подкрепяте изцяло господин Корнезов, защото той подкрепи и това предложение, което аз не подкрепям, тъй като считам, че трябва да остане, особено в чл. 1 уточнението, че се касае за институция, а още повече новосъздаваща се, така че не може да си позволим на този етап да премахнем тази дума и просто да остане някаква несигурност за това що е то “омбудсман”, понеже е и чужда дума. Нека да се знае още от чл. 1, че се касае за една институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Изглежда се проявява стремеж към това законът да се усложнява, а не да се опростява до възможната степен. И със заглавието надделя едно такова предложение. Виждам, че такава дискусия се разразява и по чл. 1.
Думата “институция” не е необходимо да се запише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Абсолютно не е необходимо!
Янаки Стоилов: Не е необходимо, въпреки че аз съм се занимавал с институциите. Тук едва ли трябва да навлизаме в теоретичен дебат, но какво е институцията? Институцията се определя от правилата, които действат в нея и от организацията, за която се отнасят. Ако това не е организация, тогава как ще говорим за нейната организация. Ясно е, че не е някакво физическо лице, на което са възложени само длъжностни характеристики, така че това, което се предлага за правното положение, организацията и дейността на омбудсмана е напълно достатъчно и в него се съдържа идеята, че то е институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Стоилов.
Ще си позволя от място да подкрепя това, което каза господин Стоилов, и го правя.
Господин Казак има реплика.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, наистина Вие сте прав, че по принцип не е необходимо да се уточнява, когато става въпрос за създаването на дадена институция или на дадени органи, фактът, че те са органи или институции в чл. 1. Но това е валидно, според мен, когато се създава някакъв орган, който вече така или иначе, поне в неговата формулировка, е познат. Не е необходимо да се посочва например, когато се създава Комисия за финансов надзор, че това е институцията Комисия за финансов надзор. Но когато се създава някакъв съвсем нов орган с някакво съвсем ново наименование, което ние приехме, което още повече съдържа в себе си – някои колеги все пак владеят и английски – думата “mаn”, която на много езици означава именно човек, тоест личност, и за да се избегне това смесване на понятията и опасността да се създаде неправилното впечатление, че това е някакво физическо лице, на което се предоставят правомощия, трябва да се уточни, че това е институция “Омбудсман”. Може би след десет години вече може да отпадне, когато тази институция се утвърди…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Значи правите предложение отсега за изменение на закона след десет години да отпадне думата “институция”.
Четин Казак: Не, не правя предложение. Представям някаква теоретична вероятност да отпадне необходимостта от това прецизиране, но на настоящия етап считам, че е напълно необходимо то да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, може би сте прав наистина, но в този случай нещата са малко по-особени. Тук се касае до едно изясняване, което трябва да запишем още в началото, защото освен че ще е институция, омбудсманът ще е и конкретен човек. И след това, като избираме заместници на омбудсмана, трябва да знаем на кого избираме заместници – на институцията или на омбудсмана като човек.
Тоест, мисля, че това трябва да бъде ясно и затова след обсъждане в комисията взехме решение текстът да бъде подкрепен в тоя вид с, естествено, допълнението, което може да бъде дадено от господин Корнезов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Милчев.
Ако няма трета реплика, заповядайте, господин Стоилов, аз съм с Вас.
Янаки Стоилов (КБ): Аз мисля, че даже няма нужда да създаваме някаква юридическа коалиция, за да стигнем до здравия смисъл и до аргументацията на идеята.
По отношение на господин Казак – аз му благодаря, че той самоопроверга част от своите мотиви във връзка с дискусията по заглавието с това, което каза, именно защото наименованието “омбудсман” съвсем не навежда, че това е непременно някаква колективна цялост, защото то именно насочва към персоната, която олицетворява цялата институция.
А на господин Милчев искам да кажа – всъщност дупликата ми е адресирана и към двамата в тази част – че институцията може да бъде както еднолична, така и колективна. Тоест, вие не решавате този въпрос, който си поставяте, като казвате, че е институция и показвате, че тя има някаква организация.
Тук по аналогия може да се посочи примерът с президента – както има президент и Президентство, което отразява неговата администрация, която го подпомага, същото ще бъде положението и при омбудсмана. Независимо дали той ще има или няма да има заместници, те ще са негови заместници именно като един държавен орган, тъй като това е един особен държавен орган. И с наименованието, което се предлагаше, по което мисля, че част от нас поне стигнаха до общо съгласие, този въпрос напълно се решава без допълнителни думи, които не повишават точността на съдържанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Дали има още желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев да отпадне думата “институцията”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 45, против 55, въздържали се 4.
“Институцията” остава.
Заповядайте, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Имам процедурно предложение за прегласуване с аргументацията, че колегите вероятно не разбраха точно за какво гласуваме - отпадането на наименованието “институция. Чухме аргументацията до този момент във връзка с другото предложение на господин Корнезов, а всъщност аргументирайки него, което също изключва, както се разбра в залата, определянето на омбудсмана и като институция, което беше подкрепено в изказванията преди малко, на практика означава и следва подкрепа на предложението, което госпожа Михайлова е направила.
Така че мисля, че имаше някакъв автоматизъм в гласуването против това предложение. Затова процедурно предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Подлагам отново на гласуване предложението за отпадане на думата “институцията”.
Моля, гласувайте правилно!
Гласували 123 народни представители: за 104, против 18, въздържал се 1.
“Институцията” отпада.
Подлагам на гласуване следващото предложение, защитено от трибуната, на господин Любен Корнезов – в чл. 1 след думата “урежда” да се добавят думите “правното положение”, за да стане текстът: “Този закон урежда правното положение в организацията и дейността на омбудсмана.”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
И това предложение се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение – на народния представител Александър Арабаджиев. Не, него не мога да го подложа на гласуване.
Александър Арабаджиев (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, благодаря Ви. Оттегля се.
Също така не мога да подложа на гласуване и текста на вносителя, както е подкрепен от комисията, тъй като вече се приеха двете предложения. Така че текстът на чл. 1 вече е готов.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Господин председателю, трябва да гласуваме чл. 1 с нанесените корекции в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Той е гласуван на два пъти. Тези корекции си станаха автоматично и повече няма какво да му се прави на този текст.
Любен Корнезов (КБ, от място): Вие нали го прочетохте, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Аз останах с впечатлението, че гласувахме само поправките, но не и целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И двете поправки гласувахме и той вече доби своя физиономия. Мога да го прочета, ако Ви смущава.
Любен Корнезов (КБ, от място): Да, да, прочетете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: “Този закон урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана.”
Да го гласуваме като общ текст. Добре.
Моля ви, гласувайте този текст така, както аз го прочетох пред вас като окончателен текст на чл. 1.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Член 2, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: “Чл. 2. Омбудсманът защитава гражданите при/срещу нарушаване на техните права и свободи от държавната администрация, от органите на местната власт, както и от частните лица, на които е възложено осъществяване на публична функция.”
Предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
“В чл. 2 думите “при/срещу” да се заменят с думата “срещу”, а думите “от частни лица, на които е възложено осъществяването на публична функция” да се заменят с “от лицата, на които е възложено да осъществяват дейност в обществен интерес”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
В чл. 2 да отпаднат думите “както и от частни лица”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов.
В чл. 2 след думата “гражданите” да се добавят думите “чрез предвидените в този закон средства”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев:
Член 2 да се измени така:
“Чл. 2. Гражданският защитник гарантира зачитането на правата и свободите на гражданите и правата на юридическите лица от действията и бездействията на централната администрация, администрацията на съдебната власт, органите на местното самоуправление и лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
Член 2 да добие следната редакция:
“Чл. 2. Омбудсманът защитава гражданите и юридическите лица при нарушаване на техните права (и свободи) от държавната (централната) администрация, органите на местното самоуправление (администрацията на съдебната власт) и от лица, които предоставят обществени услуги, като предлага вземането на мерки:
а) за преустановяване накърняването на права;
б) за възстановяване на накърнени права и/или на причинени щети;
в) за създаване на условия за безпрепятствено и ефикасно осъществяване на правата и свободите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
Член 2 да добие следната редакция:
“Чл. 2. (1) Омбудсманът защитава гражданите и юридическите лица при/срещу нарушаването на техните права и свободи от държавната администрация, от органите на местната власт, администрацията на съдебната система, както и от частните лица, които осъществяват публична функция.
(2) Омбудсманът предлага и посредничи за вземането на мерки:
1. за преустановяване на накърняването на права;
2. за възстановяване на причинените щети;
3. за създаване на условия за безпрепятствено и ефикасно осъществяване на правата и свободите.”
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 2 да добие следната редакция:
“Чл. 2. (1) Омбудсманът защитава гражданите срещу нарушаване на техните права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
(2) Дейността на омбудсмана не обхваща Народното събрание, президента на Република България, Конституционния съд, органите на съдебната власт, както и отношенията, свързани с националната сигурност и външната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този текст.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Слаб текст. Много слаб текст. Не, че е фатален, но ми горчи като го чета.
Първо, на вносителите чл. 2 беше с една алинея. Откъде възникна ал. 2, която всъщност ограничава дейността на омбудсмана като институция? Аз не казвам, че дейността на омбудсмана може да контролира Народното събрание, Конституционния съд и съдебната власт. Разбира се, че не може, но съвсем не му е мястото тук и не да бъде дефинирано по този начин. Дейността на омбудсмана не обхваща Народното събрание, но Народното събрание е и една администрация, не са само 240 народни представители и могат да бъдат нарушени права примерно на служители или на трети лица, които трябва да бъдат защитени.
Така че мястото на ал. 2 не е тук и правя предложение тя да отпадне.
Що се отнася до ал. 1, по която вече съм направил предложение, омбудсманът защитава гражданите срещу нарушение на техните права и т.н. Но с какво ги защитава, чрез физическа охрана ли, чрез медицинско обслужване ли, чрез съдебна защита ли? Защото и адвокатите защитават правата на гражданите, адвокатурата е за това.
Затова непременно трябва да се каже – и това го правя като предложение, - че омбудсманът защитава гражданите чрез предвидените в този закон средства. А тези средства са много специфични. Омбудсманът няма власт да решава един или друг спор. Това е един изключително специфичен орган и той може само да защитава правата на гражданите чрез предвидените в този закон средства, не в други. И мисля, че трябва да бъде прецизни поне в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря, господин Корнезов.
Господин Казак, заповядайте, имате думата за реплика.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз наистина не мога да разбера Вашата критика специално по ал. 2. Вие казвате, че първо не й е мястото тук, а къде й е мястото? Къде е мястото й, когато точно се очертава обхватът на закона и правомощията на този орган, на тази институция, ако не тук?
Любен Корнезов (КБ, от място): Аз съм го написал.
Четин Казак: И второ, нали не си представяте, че омбудсманът ще тръгне например да се занимава с това защо Народното събрание не приема чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността, органът Народно събрание? Разбира се, администрацията е друго. И ако прочетете по-внимателно текста, ще видите, че е записано: “държавните и общински органи и техните администрации”, като в ал. 2 изрично се изключват кои държавни органи не могат да бъдат обект на действия на омбудсмана. Но това не означава, че техните администрации не биха могли да бъдат в обхвата на действие на омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Корнезов, имате право на дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Разбира се, че трябва да се очертаят компетенциите на тази институция – какво има право и докъде има право. С това съм напълно съгласен. Но това е чл. 17. Даже заглавието на текста е “Компетенции на омбудсмана” – на какво има право и къде няма право, разбра се, във външната политика и в законодателството. И тук трябва ясно да кажем това, но не в чл. 2 и то с някаква нововъзникнала и то непрецизно формулирана ал. 2. Така че мястото му е в чл. 17 и следващите, където трябва ясно и категорично да се каже.
И още едно изречение. Всъщност, колеги, законите за омбудсмана бяха три. Направи се един общ законопроект и по традиция, не само в този парламент, когато от няколко закона правим общ закон, този общ закон е по-слаб от своите първообрази. За съжаление и този път допуснахме това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имам само едно питане, ако ми позволи господин Тошев, дали Консултативният съвет по законодателство е видял текстовете?
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Да, господин председателю, както спомена господин Корнезов, този законопроект е направен на базата на трите законопроекта, приети на първо четене. След като той беше депозиран, вносителите, както се вижда и от доклада, са внесли отново своите предложения така, че да направят законопроекта близък до първоначалния на внесения от тях вид, а те се различават. След това имахме становище и на Съвета по законодателство. Накрая представители на Правния отдел на парламента дойдоха в комисията и заедно с проф. Друмева направихме този последен вариант на доклада, като смятам, че ако пленарната зала следва предложенията на комисията, законът ще бъде структуриран сравнително добре. Но това беше процедурата, която следвахме в комисията, това е и съгласно правилника. Друга процедура не бихме могли да приложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Любен Корнезов (КБ, от място): Вие не отговорихте на въпроса ми. Консултативният съвет по законодателство е дал становище относно законопроектите, които приехме на първо четене, а не спрямо това четвърто издание на законопроекта. Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Очевидно ми се струва, че няма, те не са имали и техническа възможност да го направят.
Заповядайте, господин Милчев.

Кирил Милчев (НДСВ): За да стане ясно на всички, процедурата е следната. След като бяха приети на първо четене трите законопроекта на тримата вносители, в комисията се направи експертна група, която заедно с експертите на вносителите и заедно с покана към самите вносители - някои от тях естествено не можеха да присъстват, изработи общия законопроект точка по точка. Там се работеше по принципа на консенсуса. Не се преминаваше към който и да е текст по-нататък преди всеки един от експертите на вносителите да се съгласи. След това в комисията се взеха допълнително становищата на Правния отдел и така беше направен законът. Един хубав закон. И за мое учудване всички онези експерти на всички законопроекти, които се съгласиха с обобщения законопроект, изведнъж отново вкараха всички невлезли членове. И се получи манджа с грозде. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милчев.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз искам да взема отношение по редакцията на чл. 2, тъй като явно експертите не са обърнали внимание на този въпрос. Моите уточнения са в две насоки. Първо, омбудсманът се намесва, когато са нарушени права на гражданите. Пита се обаче в състояние ли е той да защити правата на гражданите при тяхното нарушаване? Не знам какво са ви отговорили експертите и как са си отговорили членовете на комисията, тъй като отговорът е отрицателен – той не е в състояние и няма функция да защити правата на гражданите. Защото при нарушаване на правата се дава защита от определени органи и санкция на тези, които са нарушители. Точно в това се състои тънкостта в ролята на омбудсмана и защо се появява тази институция. Така се връщаме към една дискусия, която вече спорадично започна.
Затова аз предлагам да се говори за това, че омбудсманът се застъпва за правата и свободите на гражданите, но той се застъпва освен в случаите на тяхното нарушение и при още едно обстоятелство, което е много често срещано и то не е отразено в редакцията на текста – и в случаите на бездействие. Тъй като в много случаи не става дума за нарушение на правата, а просто за бездействие на органите, които трябва да издадат някакви актове, отнасящи се към техните правомощия. Предлагам редакцията на ал. 1 да бъде следната:
“(1) Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства при бездействие или при нарушаване на правата и свободите на гражданите от страна на държавните, общинските органи…” Нататък текстът си остава и не се налага да бъде променян.
По този начин наистина ще се отрази както спецификата на дейността на омбудсмана, така и ще се разшири полето на неговата дейност, и ще се знае, че то не се отнася само за случаите на нарушаване на правата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплика – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, аз съм склонен да споделя редакционните Ви поправки, но струва ми се, че малко виси думата “бездействие”. Защото това е не какво да е бездействие, а само онова бездействие, което нарушава правата. Аз мисля, че пак сме в хипотеза на нарушаване на права. Може би греша.
Бих Ви подкрепил, ако текстът е “с действие или бездействие се засягат права на гражданите”. Защото явно говорим за онова бездействие, което нарушава права на гражданите или най-малкото засяга техен интерес. Защото не всяко бездействие води до това. И в този смисъл не всяко бездействие следва да бъде обект на вниманието на омбудсмана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Местан.
Господин Стоилов, имате думата за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): Аз мисля, че мотивите ни са съвсем близки. В случая става дума за бездействие, което уврежда правата или законните интереси на лицата, но то не може да бъде квалифицирано буквално като правонарушение, с което по-нататък лицето може да претендира за защита на правото си. Мисля, че от текста се подразбира, става дума за бездействия, които засягат правата на лицата. А пък когато имаме нарушения на права, е без значение дали те са нарушени с действие или с бездействие. В повечето случаи за държавните органи това означава с действия, тъй като в техните компетенции е предвидено изрично какво да правят.
Така че, моля да приемете това разяснение. Ние нямаме различие с Вашата аргументация. Ако става дума за допълнително прецизиране на текста, ще го приема.
Лютви Местан (ДПС, от място): “…с действие или бездействие се засягат или нарушават правата на гражданите”.
Янаки Стоилов: Приемам това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, това предложение на господин Стоилов, прецизирано от господин Местан, аз лично го подкрепям. Но все пак нека да имаме писмено формулиран този текст. Иначе рискуваме да не можем да приемем текста на чл. 2.
Господин Арабаджиев, имате думата.
Александър Арабаджиев (КБ): Господин председател, тъй като аз имам предложение за изцяло друга редакция на чл. 2, правя заявление, че ако бъде приета редакцията, предложена от господин Стоилов, ще оттегля своето предложение.
Искам да обърна внимание върху един въпрос, който имплицитно се съдържа в чл. 2 – за обхвата на дейност, кои права, чии права защитава омбудсманът, дали само на граждани или и на юридически лица. По-нататък в текста на закона, в чл. 20 по номерацията на комисията изрично е посочено, че това са физически лица, навършили пълнолетие. Дотолкова доколкото чл. 2 е в главата “Общи положения”, струва ми се, че това трябва да бъде посочено и тук. Аз лично поддържам, че юридическите лица могат да бъдат носители на редица от правата, които подлежат на защита или на застъпничество от страна на омбудсмана. Нещо повече, някои права типично се упражняват именно от физически лица, да вземем колективното упражняване на правото на вероизповедание, на правото на собственост, на правата на разни медийни организации, чрез които се упражняват комуникационните права, и т.н.
Така че, ако трябва да сведа моето предложение до едно изречение, то е в редакцията, която сега се доработва от господата Местан и Стоилов, да се добави “и юридическите лица”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Давам думата на господин Корнезов за реплика.



Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Арабаджиев засегна един принципен въпрос, който сега трябва да решим. Омбудсманът ще съдейства или защитава, ако употребим този термин, правата на гражданите или на гражданите и юридическите лица?
Моето становище е - имам предвид състоянието, в което се намира обществото и държавата ни - че засега е целесъобразно да ограничим дейността на омбудсмана само в защита правата на гражданите – гражданите, гражданите, гражданите. Да, и комисията предлага така, докато в другите проекти, включително и на колегите от ОДС, предвиждаха и защита на юридически лица. И в някои държави има и защита на юридически лица. Но, пак казвам, в сегашното състояние на нещата, все пак едно юридическо лице има възможности за една реална защита, било то съдебна, чрез ангажиране на адвокати и т. н., и да се обърне към органи, които пряко ще защитават неговите евентуално нарушени права. И е много по-лесно, доколкото гражданинът, именно чрез омбудсмана, може да търси това съдействие за защита.
Затова, ако трябва да го решим тук, да го решим още сега, а не в следващи текстове отново да се поставя.
В този смисъл правя реплика на господин Арабаджиев. Ние многократно сме говорили, знам неговото становище, но тук бих искал да изразя ясно и другото виждане, което аз поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители по този чл. 2 има вече насърбани 9 предложения, от които 2 са в нови редакции, които не фигурират в доклада на господин Лъчезар Тошев.
Затова моята молба е следната: тези колеги, които бяха най-активни – господин Янаки Стоилов, господин Лютви Местан, господин Корнезов, господин Арабаджиев заедно с господин Тошев, да бъдете така любезни да направите един подходящ текст, който при следващото разглеждане на този закон, да бъде внесен, за да бъде изчистен.
Остават 4-5 мин. до 14,00 ч. Ако тръгна да подлагам всичко на гласуване, едва ли ще се стигне до най-добрата редакция. Това е моята молба, за да ми дадете възможност да прочета няколкото съобщения, които имам.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите няма да проведе заседание на 12 март.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 13 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 12 март, сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по правни въпроси ще проведе редовно заседание на 13 март, четвъртък, от 14,00 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по икономическата политика ще проведе редовно заседание на 12 март, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 12 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание на 12 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Благовест Сендов
Юнал Лютфи

Секретари:

Величко Клингов

Несрин Узун