Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-26

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи 
Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, откривам пленарната седмица – 26-28 март 2003 г.
Преди да пристъпим към нашата конкретна делова работа, позволете ми да поздравя от мое име и от името на всички вас рождените дни на нашите колеги проф. Андрей Пантев и Иван Искров. (Ръкопляскания.) Да им пожелаем много здраве и успехи в тяхната работа!
Преминаваме към приемане на нашия проект за програма, а той е както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за именуване на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”. Вносители са народният представител Борислав Ралчев и група народни представители.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България – продължение. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител е Министерският съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
7. Проект за решение за определяне наименование на висше училище. Вносител е народният представител Лютфи Местан.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Йордан Нихризов и Министерският съвет.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, приет на първо четене на 14 февруари 2003 г.
10. Второ четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
11. Второ четене на законопроекта за омбудсмана.
12. Проект за решение за определяне на комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г. Вносител е народният представител Иван Искров.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 148 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 31.
Програмата за седмицата е приета.
Преминаваме към следващите предложения за включване в дневния ред.
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за периода 26-28 март да бъде включен като точка в дневния ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Вносители: (п) Любен Корнезов и Михаил Миков”.
Моля, гласувайте за включване на това предложение в дневния ред на нашата програма.
Гласували 173 народни представители: за 54, против 105, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за периода 26-28 март 2003 г. да бъде включено като точка от дневния ред приемане на решение за прекратяване на процедурата за приватизация на “БТК” ЕАД.
Вносител: (п) Парламентарната група “Национален идеал за единство”.
Председател: (п) Никола Николов”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 170 народни представители: за 61, против 90, въздържали се 19.
Предложението не се приема.

Позволете ми, уважаеми народни представители, да ви запозная с две съобщения за оттегляне на внесени законопроекти:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните води, водни пътища и пристанища на Република България." Вносители са народният представител доц. Анелия Мингова и група народни представители от всички парламентарни групи.
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от мен на 20 март Закона за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. С уважение: Владимир Дончев."
Преминаваме към информацията за постъпили законопроекти и проекторешения за периода 19 – 25 март 2003 г.
Проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на БТА с вносител Кирил Станимиров Милчев.
Проект за решение за избиране на генерален директор на БТА с вносители Панайот Ляков и Благой Димитров.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарската конфедерация и Република Австрия относно създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика от 1 юни 1993 г., изменено и допълнено със Споразумението между Швейцарската конфедерация, Република Австрия и Република Унгария от 27 март 1996 г. и 26 април 1996 г.
Проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на БТА с вносители Димитър Илиев Димитров и Иван Павлов Павлов.
Проект за решение за прекратяване на процедурата за приватизация на БТК с вносители Никола Николов и група народни представители.
Проект за решение за определяне на Комисията за одитиране на годишния отчет за изпълнение на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата – вече са включени в програмата за тази седмица. Вносител е Иван Искров.
Проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция с вносител Емил Кошлуков.
Законопроект за частната охранителна дейност с вносител Министерският съвет.

Уважаеми колеги, преминаваме към нашата законодателна дейност с точка първа от приетата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОГРАМЕН ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Комисията по бюджет и финанси е водеща.
Заповядайте, господин Манов, да докладвате решението на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение във връзка с предстоящия за обсъждане законопроект в залата да бъдат поканени господин Красимир Катев, госпожа Зинаида Велева и госпожа Светла Панова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Моля, посочените от господин Манов лица да заемат своите места в залата.
Продължаваме с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Манов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
"ДОКЛАД
по законопроeкт № 302-02-17 от 18 март 2003 г.
за ратифициране на Заемното споразумение
(Програмен заем за преструктуриране) между Република
България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 20 март 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 февруари 2003 г. На заседанието присъстваха Милен Велчев – министър на финансите, Красимир Катев – заместник-министър на финансите, и Зинаида Велева – директор на дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" на Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Красимир Катев, който изтъкна следните основни моменти от мотивите на правителството по законопроекта.
С решение от 13 ноември 2002 г., обн. в "Държавен вестник" бр. 108/2002 г., Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемното споразумение за първи програмен заем за преструктуриране ПАЛ-1 между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 150 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга валута при условие за последваща ратификация. В изпълнение на посоченото решение от 21 февруари 2003 г. в София е подписано споразумение за първи програмен заем за преструктуриране ПАЛ-1 в размер на 151,2 млн. евро в подкрепа на Република България. Заемът ПАЛ-1 се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната. Основната му цел е подкрепа на усилията на правителството на Република България при изпълнение на средносрочната му стратегия за реформи, която цели по-нататъшното намаляване на бедността, поддържане на икономическия растеж и напредък на страната по пътя на присъединяване към Европейския съюз. В изпълнение на съгласуваната със Световната банка програма се цели: продължаване на структурните реформи в реалния сектор, съсредоточавайки усилията в преструктуриране на енергетиката, железопътния транспорт, телекомуникациите и водния сектор; укрепване на пазарните институции и развитие на пазарно ориентирана бизнес среда, съсредоточавайки усилията върху политиката за навлизане в бизнеса и излизане от пазара, регулативните разходи, предоставяне на държавни услуги, конкуренция и пазарни институции; засилване дейността на финансовата система, справяйки се с пречките пред повишаване нивото на кредитирането от страна на банковата система и развитието на финансовите пазари, подобряване на управлението, включително изпълнение на стратегия за борба с корупцията; укрепване на местните органи за самоуправление; реформа в съдебната власт и провеждане на административна реформа; инвестиране в човешкия капитал и укрепване на социалната защита, съсредоточавайки усилията върху образованието, здравеопазването, както и върху пенсионните реформи и ефективността на социалното подпомагане. Заемът е част от общия размер средства, отпускани на Република България от международните финансови институции за подпомагане на реформите в страната. Заемът ПАЛ-1 е в размер на 151,2 млн. евро, 16-годишен падеж, включително 6-годишен гратисен период по отношение на главницата. Съгласно Заемното споразумение заемополучателят поема задължението средствата по заема да не се използват за финансиране на разходи, подробно описани в Приложение № 1 към Споразумението, например: спиртни напитки, тютюн, радиоактивни и други свързани с тях материали, злато, скъпоценности и т. н.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: за 11 народни представители, без против и въздържали се.


Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за ратифициране на заемното споразумение Програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 151,2 млн. евро, подписано на 21 февруари 2003 г. в София”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, благодаря Ви, господин Манов.
Любен Корнезов (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, заповядайте за процедура, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както чухте и от доклада на Бюджетната комисия, става дума за заем, който има не толкова финансови, колкото сериозни икономически измерения и аспекти. Много странно е това, че председателят не е разпределил този законопроект на Комисията по икономическа политика, а, предполагам, и Комисията по социална политика би трябвало да разгледа този законопроект, тъй като ангажиментите, които държавата поема във връзка с него, имат важни икономически и социални аспекти.
Ето затова аз предлагам да отложим разглеждането на законопроекта, като междувременно, господин председател, Вие го разпределите и на другите две комисии. Комисията по икономическата политика днес има заседание и този законопроект спокойно би могъл да бъде разгледан отново в залата, например в петък, но не е редно толкова важен въпрос да минава без становище на Комисията по икономическа политика.
Не знам дали тук е Валери Димитров – председателят на нашата комисия, но той ще потвърди, че господин Воркинг също беше много учуден, че такъв въпрос не се обсъжда с икономистите в парламента, доколкото задълженията по заема имат специални икономически измерения. Той ни запозна с някои от въпросите на заема, но това едва ли е достатъчно, за да може да бъде взето необходимото решение, като се имат предвид именно тези най-важни факти и задължения, свързани със законопроекта.
Затова Ви моля още веднъж да отложите разглеждането и да имаме възможност в специализираните комисии да се запознаем с ангажиментите, които страната поема по този заем.
Господин председател, повечето такива документи със Световната банка не са просто някакви финансови ангажименти за страната. Те имат своите икономически или други измерения и моля да бъдат разпределяни на съответните комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение с изнесените аргументи за това законопроектът за ратификация да бъде разпределен и на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 152 народни представители: за 50, против 89, въздържали се 13.
Направеното процедурно предложение от народния представител Папаризов за отлагане на тази точка не се приема.
Бих искал да дам думата на заместник-министър Катев като представител на вносителите да вземе отношение по въпроса преди да открия дискусията.
Заповядайте, господин Катев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изложа пред вас някои неща, свързани с този заем. Преди всичко искам да напомня, че този заем в цялостния си пакет, който е предложен сега на вашето внимание, вече мина за мандат през м. ноември, мина и през Комисията по икономическа политика. Така че благодаря на уважаемите народни представители, че се съгласиха с приоритет да разгледат този въпрос.
Не бих искал да добавям прекалено много към казаното вече преди мен. Искам само да очертая някои общи положения. Този заем действително е за подкрепа на платежния баланс. Той влиза в една специална сметка в Народната банка, която подлежи на специален одит и има много строга регламентация относно това за какво може да бъде ползван заемът. Има един доста просторен списък от цели, дейности, стоки и предмети, за които този заем не може да бъде използван.
Освен това искам да напомня, че така договореният и приет заем ПАЛ-1 представлява и се базира на мерки, които вече са изпълнени от страна на правителството.
Що се отнася до следващите заеми – ПАЛ-2 и ПАЛ-3, тук има очертани общи направления, които могат да бъдат предоговаряни, а мерките могат да бъдат изчиствани, някои от тях могат да бъдат и премахвани. Остават само общите направления и общите стратегии. Например за ПАЛ-2, с който ще се занимаваме може би в по-късната част на тази година или в началото на следващата, за него най-важни са мерките по така наречения стълб 4 или подобряване на управлението в обществения сектор.
Като цяло искам да подчертая, че стигнахме дотук след като изминахме един дълъг път – над 10 или 12 сериозни мерки бяха изпълнени от правителството. Няма да ви отегчавам с конкретиката, тя ви е раздадена, но мерките включваха и конкретни макроикономически показатели, които трябваше да бъдат постигнати – фискален дефицит, инфлация, ниво на брутния вътрешен продукт и т.н. Включваха мерки по структурната реформа като приватизацията на “Биохим”, на ДЗИ, мерки по увеличение цените на електроенергията за битови потребители, приемане на закони като този за опазване на околната среда, мерки относно подобряване на бизнес климата и мерки относно подобряване на държавното управление.
Искам само да маркирам, че в следващите два заема – ПАЛ-2 и ПАЛ-3, които са част от този пакет от общо 450 млн. долара, акцентите съответно ще бъдат реформи в съдебната, административната система и мерки за борба срещу корупцията.
Така предложеният на вашето внимание заем е действително един изключително добре обмислен заем, който ще бъде доста полезен за страната ни, за платежния баланс в тези не така сигурни времена. Знаете много добре какво е международното положение в момента, финасовите пазари са доста вулатилни, колебливи, така че фактически усвояването на този заем ще ни позволи да имаме един сериозен щит срещу всякакви неблагоприятни макроикономически промени и във вътрешен, и в международен аспект.
Искам да ви кажа, че този заем беше приветстван от Борда на Световната банка. По принцип заеми от този тип са сравнително редки и в случая България се явява като пионер в Източна Европа.
При разработването на заема бяхме много внимателни също така да избягваме години с повишени падежи, тоест изплащането на главницата е структурирано така, че плащанията са в години, в които има доста олекотени плащания.
Мисля, че ви беше представено общото условие – изключително изгоден лихвен процент, половин процент над либора или така наречения фиксиран спред, фиксирана разлика, която не може да нараства; шест години гратисен период и гъвкава амортизационна структура, която избягва годините 2013 и 2015, а и някои други години, в които имаме плащания. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър, за разясненията, които дадохте от името на вносителите.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по законопроекта за ратифициране на Взаимното споразумение.
Чухме доклада на водещата комисия и на представител на вносителя.
Имате думата.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Господин председател, уважаеми колеги! Предстои ни да ратифицираме заем, да приемем закон за ратификация на заем, който е доста необичаен, както каза и господин Катев. Той спомена в своето представяне, че става дума за нещо като първи опит едва ли не в Източна Европа, нещо като първопроходческа дейност, пионерство. Това е така, защото средствата се отпускат целево за платежния баланс при най-малко две групи доста сериозни условия. Едните са ограниченията в едно от приложенията към заема за какво не могат да се използват средства от тази сметка и те са посочени конкретно.
И другото е, че към заема е прикрепена цяла програма за развитие на страната, не само на икономиката. Тя е документ, който обхваща пет направления. Заемът е изграден на пет стълба, както е казано в него – ни повече, ни по-малко продължаване на структурните реформи в реалния сектор; създаване на благоприятна пазарна и бизнес среда; усъвършенстване на финансовата система; подобряване на управлението – имат се предвид и администрацията, и другите публични власти; и инвестиране в човешкия капитал и укрепване на социалната защита. Вие разбирате, че това е заем, който обхваща целия набор от икономически, социални и управленски дейности на държавата.
Освен това това е първата крачка. Както каза господин Катев, има втори и трети етап. Става дума за един дългосрочен ангажимент, който ще се простира с години напред.
Господин Катев изтъкна, а и в мотивите, и в доклада на Комисията по бюджет и финанси е посочено, че този набор от ангажименти вече беше на вниманието на Народното събрание през м. ноември миналата година. И на 21 ноември миналата година Народното събрание, пленарната зала даде разрешение по този набор от ангажименти да се водят преговори за сключване на споразумението за този заем. Само че на практика и тогава, господин председателю, дискусията в пленарната зала не се състоя.
Аз гласувах тогава "против", не защото съм против по същество да бъде сключен такъв заем, разбира се, може да се спори за условията, а защото процедурата, по която работим при разглеждането на такъв тип документи, не отговаря на отговорностите на Народното събрание, които се поемат с тези задължения.
Сега отново имаме едно повторение на тази процедура. Самият проектозакон ни беше раздаден миналия четвъртък, на 19 март, ако не се лъжа. Същия ден ми се струва, че той беше гледан след обяда в Комисията по бюджет и финанси. Очевидно е, че запознаването с текста на практика е било невъзможно, защото това са десетки, ако не и стотици страници с доста ситен текст. И днес пристъпваме към ратификацията му.
Аз съжалявам, че не успях да участвам в заседанието на Комисията по бюджет и финанси миналия четвъртък, тъй като има, както разбирате, някои събития, които нарушават редовния график на ангажиментите ни. Но, господин председателю, аз ще се помъча да аргументирам пред Вас евентуално да приемем на първо четене законопроекта, но при всички случаи да не го гласуваме на второ четене, а той да бъде разгледан и в Комисията по икономическата политика, и в Комисията по правни въпроси, доколкото това е съмнителна процедура - да го приемем на първо, а да го отложим на второ четене.
В края на изказването си ще направя процедурно предложение. Нека все пак да не се пристъпва към гласуване на второ четене, а законопроектът да бъде насочен и в тези две комисии.
Отново повтарям, аз не бих пледирал за отхвърлянето на този законопроект. Но Народното събрание трябва да си даде много ясна сметка какви задължения произтичат за нас, господин председателю, от този закон.
Ще илюстрирам тезата си с три конкретни примера.
Първият е свързан с Приложение № 1, което спомена и господин Катев: “Разходи, включени в обхвата на заема”. В т. 3 се казва, че от средствата по заема няма да се използват ресурси за финансиране на една поредица от разходи, в т.ч. и разходи за стоки, включени в следните групи и подгрупи. Наред със спиртните напитки, радиоактивните материали, бижутата и златото, в този списък фигурират и тютюн непреработен, тютюневи отпадъци, тютюн преработен и тютюнопреработващи машини. За тези три групи стоки от този заем средства не могат да се ползват. Не могат да се ползват средства и за ядрени реактори, за части от тях, за горивни елементи, патрони, необлъчени за ядрени реактори. Трябва да сме наясно, че това са стоки, които фигурират в този забранителен списък и да сме с отворени очи за какво гласуваме.
Вторият пример е свързан с един от секторите на инфраструктурата, който се преструктурира по този заем – за железопътния транспорт. Обосновават се задълженията за поставянето на системата на железопътния транспорт на пазарни начала, вкарването на критериите за печелившост, за ефективност. Поемат се всички ангажименти, произтичащи от тези принципи, за ограничаване на загубите, за излизане на рентабилност на Националната компания по железопътната инфраструктура с всички произтичащи от това последици. Напоследък в Комисията по жалби и петиции на гражданите ние разглеждаме петиции от хиляди български граждани, които поставят въпроса за закриването на така наречените периферни или второстепенни, не знам как се наричат, железопътни линии, оставяйки цели райони без транспорт. Защото на много места в страната или не е развит автобусният транспорт, или той е недостъпен, тъй като 10 лв. не са 2 лв.! И хората не могат да си позволят да пътуват.
И едновременно с това вчера научаваме от пресата, че в Министерство на транспорта и съобщенията е утвърдена програма и се пристъпва към закупуването на 30-ина съвременни мотриси с по един-два вагона, които ще обслужват едни или други релации, за някои от тях даже се има предвид да бъдат предоставяни под договорна форма на съседни страни за експлоатация на линии, тоест търси се очевидно увеличаване на печелившостта. Но това по никакъв начин не решава въпроса на цели маси от населението, включително в такива крайгранични райони с компактно население, затруднено в материално положение. Даже от централната част на страната цели райони остават без връзка.

Приемайки този закон, едно правителство, което мисли освен как да изкара бюджета на нула, как и да обслужва, да оказва публичните услуги, които е длъжно да оказва по закон, не може просто да го даде на парламента и да каже: “Гласувайте!”. Трябва да сме наясно какви са изискванията на Световната банка, какви са претенциите, които поставя, и едновременно с това как ще работи тази държава.
И третият пример е свързан с реформата в съдебната система.
Господин председателю, реформата в съдебната система е включена в т.нар. четвърти стълб – подобряване на управлението в обществения сектор. В самия заем, в текста на писмото за политика на развитие в уводната част е казано, че това подобрение включва стратегия за борба с корупцията, укрепване на местните органи за самоуправление, реформа в съдебната власт и провеждане на административна реформа. В мотивите към самия закон, подписани от министър-председателя Симеон Сакскобургготски, са изброени тези пет стълба в същия вид - с пет тиренца, като второто е “укрепване на пазарните институции и развитие на пазарно ориентирана бизнес среда”, като краят на текста в това тиренце е редактиран именно така: “Предоставяне на държавни услуги, конкуренция и съдебна реформа.” Навярно разполагате пред себе си, господин председателю, с текста на законопроекта и можете да видите мотивите. Сега ви насочвам вниманието към доклада на Бюджетната комисия.
Докладът на Бюджетната комисия, господин председателю, повтаря, както се казва, дума по дума или мот а мо, мотивите на вносителя Министерският съвет с изключение на фразата “съдебна реформа”. Във второто тиренце на доклада на Бюджетната комисия, което започва с “укрепване на пазарните институции”, финалът звучи: “Предоставяне на държавни услуги, конкуренция и пазарни институции”, вместо “съдебна реформа”. Не вярвам подобни отклонения да са случайни, след като само в тази част има това разминаване. И ви привличам вниманието на този детайл, защото, от една страна, както каза господин Катев, изпълнението на този заем е поставено на особен отчет, следи се и ще се следи именно това, за което става дума, как се извършват отделните реформи. А от друга страна, сме свидетели на очевидни проблеми в приемането на промените в Закона за съдебната власт и в съгласуването даже на основните параметри на развитието на съдебната реформа между парламентарно представените политически сили в средите на правозащитниците, в професионалните среди на магистратите и т.н.
В самия закон в текстовете, които се отнасят до самата съдебна система, нещата са разпределени във времето на изпълнени действия, средносрочни действия и по-дългосрочни действия. Наистина в средносрочен план се предвижда приемане на промени в разпоредбите на Закона за съдебната система. Но и в тази част, която се пише “изпълнени действия”, първото, което трябва да се счита за изпълнено, е одобряването на програми и план за действие за провеждане на съдебната реформа, включваща компонента от националната стратегия за борба с корупцията в съдебната власт. Това трябва вече да сме го приели. Ето защо, господин председателю, даже и вчера, и днес сутринта в медиите звучат и упреци към Народното събрание от прокурори, които в часовете след прецедента с вчерашния атентат – бомбата в Софийската окръжна прокуратура – заявяват, че законодателите, т.е. ние с вас, сме поне отчасти виновни за това, че хората, които слагат бомби, гърмят, стрелят и т.н., не се чувстват особено притеснени. И една госпожа прокурор в ефир по телевизията заявява: Докога ще се допуска подобно безхаберие – думите са мои, смисълът е неин – в Народното събрание?
Така че, пак повтарям, пристъпвайки към гласуването на този закон, ние засягаме предстоящите дейности на изпълнителната власт, и нашата програма като Народно събрание по всички приоритетни въпроси, които стоят пред нас. Ето защо предложението на господин Папаризов най-малкото поне Икономическата комисия да погледне още веднъж за какво става дума и да си дадем ясна сметка какво правим, натискайки копчето, е повече от основателно.
Затова, господин председателю, процедурното ми предложение е да не пристъпваме към гласуване, да се даде възможност на Икономическата и Правната комисия да разгледат последиците на програмата на парламента за контрола върху изпълнителната власт, които произтичат от тези ангажименти и, разбира се, да го гласуваме до края на седмицата. Аз пак казвам – не пледирам той да бъде отхвърлен, но да гласуваме с отворени очи, а не с механично упражняване на натиск върху едно от копчетата пред нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Катев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да внеса някои разяснения на основа изказването на уважаемия господин народен представител Пирински.
Първо, по отношение на това доколко е нова тази програма. Да, действително, като комбинация, като комплекс от мерки и като пакет тя е сравнително нова, но като заем за подкрепа на платежния баланс, това не е никак ново. Знаете добре, че имахме вече два такива заема през 1999 г. и 2000 г., т.нар. заеми ФЕСАЛ, които бяха за подкрепа на платежния баланс, бяха по подобен, ако не и идентичен режим и бяха за подкрепа на структурната реформа и реформата на съдебната система. Така че този тип заеми не са нови. Нова е последователността, но е може би и пакетът дотолкова, доколкото той се състои от три заема, които по същество никак не са нови за България. Така че от тази гледна точка не бих твърдял, че става въпрос за нещо много експериментално или много ново.
Що се отнася до това, че действително има забрана за използването на средствата от заема за закупуване на определени стоки, да, това е съвсем нормално. Става въпрос не за инвестиционен заем, а става въпрос за заем точно за подкрепа на платежния баланс. Така че действително не могат да бъдат използвани тези средства за закупуване на резервни части за ядрени реактори или за машини за производство на тютюн и т.н. Да не забравяме, че тези средства ще станат част от фискалния резерв, като съответно във фискалния резерв има други средства, които могат да бъдат използвани евентуално точно за такива стоки и дейности, ако има такова намерение.

Искам да направя една обща забележка. В момента вие, уважаеми народни представители, сте на път да ратифицирате заем по който са изпълнени вече всички мерки, ние говорим за действия, които бяха изпълнени от правителството през последните 12 до 15 месеца. Всички други следващи заеми -ПАЛ-2, ПАЛ-3 и съответните, принадлежащи към тях мерки, ще бъдат надлежно представени пред вас и за мандат за одобрение, и за дискусия, и за ратификация, така че според мен няма смисъл да се фокусираме на това какви ще са мерките в ПАЛ-2 и ПАЛ-3. Тук става въпрос за една почти техническа процедура за ратификация. Изпълнили сме всички мерки и в момента трябва да усвоим тези свежи пари в тази, както знаете, несигурна обстановка.
Искам също така да подчертая, че тези стратегии за реформа в съдебната система и за модернизация на държавната администрация са действително приети. Те са в Приложение № 3. Това са точки 8 и 9, така че действително, ако те не бяха приети, Бордът на Световната банка не би одобрил този заем.
С това смятам да привърша и фактически още веднъж да подчертая, че относно мерките, залегнали в ПАЛ-2 и ПАЛ-3 ще имате достатъчно време и за обсъждане, и за мандат за предварителни преговори, и за последваща ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за процедура господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Народният представител Георги Пирински, господин председател, направи процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията, поне така разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не, той не направи това. Той предложи днес да не се гласува. Той направи конкретно предложение. Аз го слушах много внимателноq както винаги когато водя заседанието.
Любен Корнезов: Аз знам, че Вие винаги точно следите и внимателно слушате, но имаше направено процедурно предложение, което трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Повтарям, че той каза да има дискусия, но днес да не се гласува.
Любен Корнезов: Но няма да има възможност Комисията по икономическата политика, респективно и Комисията по правните въпроси, да се произнесат по въпроса, защото, само едно изречение ще кажа.
Господин Катев, когото уважавам, тук, преди минути, каза: “Това е техническо гласуване.” А, бе, хора, за над 150 млн. става дума! В края на краищата всички ще трябва да ги връщаме. Тази държава ще трябва да връща! Слепешката ли ще гласуваме?
Така че и аз правя своето и процедурно предложение – нека да има разисквания, но трябва и Комисията по икономическата политика, и Комисията по правните въпроси да седне и да обсъди нещата, а не така, на доверие, да натискаме само копчето, когато става дума за милиони, които в края на краищата ние, пък ако щете, и нашите наследници ще плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Муравей Радев има думата за изказване.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не споделям опасенията на представителите на Българската социалистическа партия. Даже доста учудващо е как от девет кладенеца вода търсят, за да отложат един заем, който определено е полезен за България.
Преди малко бе казано, че той е антипод, по-точно член на семейството на ФЕСАЛ, който беше някога ползван от България – заем, който като съдържание е достатъчно ясен. Това е заем за подкрепа на платежния баланс.
Аз си спомням някога, когато трябваше да сключим споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка имаше подобни обструкции пак от БСП, отново от БСП и то затова, че малка била помощта, малко били средствата, които Международният валутен фонд и Световната банка давали на България, тъй като дупката, която трябва да запуши платежния баланс е около 2 млрд. долара, пък те давали 900 хил.
Подобни съображения – един път така, другия път на 180, най-малкото издават някакви други намерения. Тези намерения, според мен, не са полезни за България, защото един заем, който подкрепя платежния баланс в ситуация на сложен, тежък преход, какъвто България извършва в момента, е добър. Ако някой си въобразява, че този преход вече е приключил, много жестоко се лъже. Не споделям такива оценки. Този преход още достатъчно дълго време ще тежи на България и на целия български народ. И затова една подкрепа на платежния баланс сега, в този момент, при значително сериозните отрицателни стойности на търговското салдо, на текущата сметка, е поначало добре дошъл за България.
Още по-добре дошъл е той, защото той не се дава въобще. Срещу него стоят конкретни мерки, които правителството трябва да направи в областта на пазарното развитие на икономиката. Не е въобще, не е така: вземете и ги харчете, защото нямате достатъчно добър платежен баланс. За да получиш тези пари, ти трябва да извършиш определени действия, при това сполучливо да ги извършиш.
И аз бих приветствал всеки един ангажимент на България като държава и като правителство, което управлява, насочен към регламентиране и изпълнение на определени стъпки. Те не са леки тези стъпки. Някои от тях са много болезнени. Някои от тях са непопулярни, ако щете, но те са добри и полезни за България и ние трябва да ги правим независимо от това, че не ни се иска понякога. И това, че някоя политическа сила може би счита, че точно този тип на преход не й е съвсем таман и тя има друго виждане за този преход, който да стане по друг начин, с други мерки, ами, има начин, по който това може да стане. И вие добре го знаете, само че не ви се ще. Аз се чудя защо не ви се ще. Ако искате нещо, направете го и носете отговорност.
Затова аз смятам, че ако трябва днес отговорно, държавнически да подходим към съдбата на България, утре този заем трябва да бъде ратифициран от Народното събрание и лично аз ще го подкрепя без никакви двоумения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин Радев! Репликата ми се състои в следното: първо, бих Ви предложил да излезем от този род разсъждения, че по политически причини левицата не желае да се сключват такива заеми и има и политически, и някакви други несвързани със заема цели.
По-скоро именно в светлината на това, което Вие казахте, че и предходните заеми, и този, регламентират реформи, които са много дълбоки, които са с висока степен на болезненост и които и досега, а и вие като управляваща сила отчетохте, не са обяснени на обществото, не са разбрани като същина, като поредица от действия, като баланс на лишения и предимства. Вие виждате, че когато отделни стъпки като закриване на една линия или като реформи в другите области се казва: ами, така иска Световната банка, какво да правим! Тук е вече нашата претенция към изпълнителната власт. Тя беше претенция и към вас, че не е нито докрай коректно, въпреки че философията на реформите в Световната банка предвижда примат, и то пълен, на пазарния принцип, но не е коректно и към обществото просто да се казва: няма какво да обсъждаме, това са нужните реформи, трябва да ги гласуваме, и трябва да ги проведем.
Ясно е, че е нужна подкрепа за платежния баланс, тъй като всички разбираме откъде идва тази нужда. Ясно е, че трябват структурни, управленски и т.н. реформи, но въпросът, първо, едно правителство, и тук ние бихме се различавали от вас, е по какъв начин провежда преговорите с банката или с фонда и до каква степен е в състояние да отстои едни или други баланси на решения. И можем да спорим тук, но не в момента.

Второто е това, което не може да се реши със заема. Едно правителство, което е отговорно пред избирателите, първо трябва да обясни какви са последиците от този заем, и второ – до каква степен то се мъчи, макар и частично, да компенсира част от отрицателните последици и да поддържа минимум на нормално живеене в особено засегнатите райони и социални групи – нещо, за което ви упреквахме през цялото време на миналия парламент, че не правите и не обръщате достатъчно внимание. Вие отвръщате, че ние говорим популистки, че не можем да го направим и т.н. Това е въпрос на дебат, на спор по едни или други предложения.
Пак повтарям, що се отнася до този текст сега и обясненията, които бяха дадени, че това е почти техническо оформяне на вече постигнати договорености, не го приемам, защото това е текстът, който е формулиран сега, това са окончателните задължения. Те изискват пълното необходимо внимание на парламента, на неговите комисии и ясно съзнание за последиците, които произтичат и преценка до каква степен правителството си е свършило работата, защитавайки интереса в текстовете, които се разписват, и допълнителните действия, които са необходими за адекватното извършване на реформите и за ограничаване на отрицателните последици от тях.
Репликата ми е в смисъл, че не приемам упрека за политизиране на дебата по никой начин, но оставам на мнението си, че има различни начини за реализирането на този заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вече почти 2 мин. говорите над определеното време.
Георги Пирински: Много Ви благодаря, господин председателю. Оценявам толерантността Ви и съм Ви благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за дуплика господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, не мога да приема Вашата реплика по простата причина, че тя вътрешно е изпълнена с огромно противоречие. На Вас не Ви ли стана ясно, че това, което днес ще се ратифицира, вече е изпълнено като ангажимент? То е минало. Ние не го коментираме. Не Ви ли стана ясно, че това, за което ще се говори по-нататък, тепърва ще влиза в комисиите и е свързано с предложение на Световната банка и резултати от някакви преговори на правителството и Световната банка. По него ще можете да кажете всичко онова, което днес използвате като аргументи. Затова казвам, че нямам друго усещане освен това, че искате да забавите и ако можете по-нататък да проточите този заем, или пък ако щете, имате друг поглед върху реформата, която трябва да става. Кажете, ако имате такъв друг поглед, мотивирайте го, ангажирайте политическата си сила с него. Можем да спорим с Вас, с когото желаете, но едва ли бихте могли да ме упрекнете в липса на опит в преговори със Световната банка или Международния валутен фонд. Трябва да Ви кажа, че не се преговаря лесно! Това са стериотипи. Това са определени световни канони. Не са измишльотина на някой си, ако ще той да се казва Андрю Воркинг.
Във връзка с това, което говоря, спомням си един случай – някога, въпреки натиска на Световната банка да се извършат определени реформи у нас, реформата в здравеопазването бе забавена с една година поради настояване на същата Световна банка, защото тя считаше, че не е достатъчно добре подготвена тази реформа. По нейно настояване започнахме реформата една година по-късно, след като тя се убеди, че България има достатъчен капацитет, за да я проведе.
Така че подобно отношение – не знаем за какво става дума, някой си друг е решил и сега трябва да разсъждаваме – има основание по отношение на бъдещите заеми. По отношение на сегашния обаче смятам, че няма абсолютно нито един разумен аргумент и довод това да се протака и да не се подписва по-нататък. Затова казвам, че смятам, че съм прав в онова, което твърдя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Радев.
Има думата за изказване доц. Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, Вие казахте, че не сте били на това заседание на Комисията по бюджет и финанси. Да си призная, аз също не съм бил на това заседание. Затова с огромно внимание слушах както Вас, така и господин Радев.
Струва ми се, че съвсем основателно и със сериозни аргументи може да се подкрепи онова, което каза господин Радев. Аз съм склонен да вярвам преди всичко на неговия опит в това отношение, склонен съм да вярвам на аргументите, които бяха изключително сериозни и бяха споделени тук, пред Народното събрание. За мен е изключително трудно да направя връзка между заема ПАЛ-1 и бомбите, за които вчера и днес вестниците пишат.
Разбира се, Вие прочетохте някои неща, които се съдържат в големия документ, свързан със споразумението, но според мен основният въпрос си остава следният: има ли нужда България от този заем. Очевидно на този етап България има нужда от този заем. Освен това трябва да се има предвид, че става дума за програмен заем за преструктуриране – една специфична форма, за която говори господин заместник-министърът, една форма, която изисква строго формулиране на целите и задачите, а те са показани в документа, цели и задачи, които тепърва предстои да бъдат обсъждани. Разбира се, тези цели и задачи не засягат пряко програмата на Народното събрание. Те засягат пряко програмата, стратегията, целите и задачите на правителството.
Смятам, че няма сериозни основания да се протака обсъждането и гласуването на този законопроект. Затова след малко ще предложа законопроектът да бъде обсъждан и гласуван и на второ четене на днешното заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря ви.
Има думата за реплика господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще се старая да не злоупотребявам този път с времето, но Вие ми дайте знак.
Господин Манов, не е добра логиката, че щом ни трябват парите, трябва да гласуваме, въпреки че можете наистина да оспорите, че чак до бомбата да се прави връзката със заема, може би е малко отвъд обхвата на дебата. Целият въпрос с този род заеми и политиката, заложена в тях, е, че по тях наистина се иска съгласие, което да е надпартийно. Въпросът е да не се политизира излишно.
Затова, господин председателю, аз отново отхвърлям обвинението, което господин Радев отправи – че по политически или други подмолни причини левицата не желае да има подобен тип реформи. В тази зала все пак помним времето от самото начало на реформите през 1990 г. Поне на два пъти, господин председателю, левицата предложи веднъж като мнозинство, веднъж като опозиция, да се работи съвместно. Първия път беше в края на 1990 г., когато в България дойде тогавашният директор на Международния валутен фонд господин Камдесю. Имаше една програма на тогавашното правителство, която точно в тази насока се мъчеше да формулира реформи, и тогавашната опозиция много рязко, много категорично и безапелационно отхвърли всякаква възможност даже за съвместно изслушване в пленарната зала на тогавашния управляващ директор. Той се впечатли от степента на разделение в обществото ни и даже добави няколко думи към подготвената си реч, че ако няма консенсус, реформата няма да има успех.
Втория път беше през 1997 г., след предсрочните избори, когато вече като опозиция тогавашният ръководител на парламентарната група господин Първанов предложи на министър-председателя да се включим в работата по новото споразумение с Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Времето Ви изтече, господин Пирински.
Георги Пирински: Отговорът бе: вие не успяхте, нямате думата, няма какво да обсъждаме.
За трети път се постъпва така сега. Резултатът от първите два опита ми се струва, че не удовлетворява обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Георги Пирински: Ето защо си позволявам отново да предложа да не го гласуваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин Пирински, аз не бих казал, че Вашите аргументи са политически, но бих казал, че те са неясни и по-скоро необосновани. Аз мисля, че днес никой не е ограничен, на никого не му е забранено да вземе конкретно, детайлно отношение към онова, което е представено в документа. Сега ще има възможност между първото и второто четене всеки да каже своето становище и да защити своите позиции.
Аз смятам, че в случая ние не сме в ситуация, видите ли, вие нямате думата, гласувайте и това е. Просто ситуацията е такава, че не позволява да се направи такова крайно заключение. Аз все още смятам, че това не е политическо заключение, но ние бихме желали да чуем повече аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Кръстю Петков.
КРЪСТЮ ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Не всеки ден и не всяка година в Народното събрание се гледат такива документи и такива предложения. Това става, както вече се каза от заместник-министъра, за трети път през последните четири-пет години. И затова призивите да бързаме да го обсъдим и да го гласуваме на първо и на второ четене не работят в полза на каузата, а и на намеренията на самите вносители. Става дума все пак за една сума, която е в размер на над 300 млн. лв., която при добра програма и стратегия и разумно изразходване може действително да тласне напред българската икономика и социалния сектор.
Частично в отговор и на изказани позиции преди мен искам да кажа, че няма никакви намерения, никакви аргументи от страна на левицата да бъде спрян или умишлено протакан този заем. Ние не сме обсъждали подобно нещо, нито имаме някакво официално становище по въпроса. А и не виждам логика, когато страната ни започва да прави реформи от второ поколение, ние да се противопоставяме на подобен ход. Но ние сме в правото си не само да задаваме въпроси, а и да правим предложения и да искаме от вносителите да дават конкретни отговори на тях. Защото аз не смятам, че Народното събрание е формално поканена институция, която трябва да гласува този обемист документ – закона, обосновките и т.н. От тази гледна точка искам да направя няколко предложения и да обърна внимание на вносителите върху тях, ако, разбира се, не е много късно.
Най-напред по петте стълба и по приоритетите така, както са заложени, а като имаме предвид и обосновките, можем да съдим и за очакваните ефекти. В първия стълб е записано върху кои отрасли ще се насочи главно ресурсът. Разбира се, вие може да прочетете и стенограмата, но изслушайте няколко мнения, няма да ви бъде излишно.
Моят въпрос към господин Катев, към вносителите е: като имаме предвид анализи и разработки на Световната банка за целия регион, в това число и за България, и когато има ясна и категорична оценка, че проблемът при второ поколение реформи не оставащите държавни сектори, а преструктурираните стари предприятия и новият частен сектор, защо при обосновката на заема, защо в първия стълб ударението не е поставено решително върху това, което бихме могли да наречем “нова икономика на България”? Защо фокусът е върху старата икономика на България? Естествено, тя не трябва да бъде загърбвана, но насочвайки по този начин дискусията, решенията, управлението, заема, ние се занимаваме с нещо, което е трябвало да бъде свършено през първото десетилетие. Това, между другото, има пряко отношение и към една от двете основни цели, които е заложило правителството. Едната е икономически растеж – траен и висок, втората е преодоляване на бедността.
Икономическият растеж няма да дойде от това, че на първо място поставяме преструктурирането на жп транспорта, инфраструктурата, енергетиката и т.н. Икономическият растеж може да дойде от активни мерки за преструктуриране и насърчаване на новата икономика, която в момента се задъхва. И оттук можем да си направим извода, че парите, които ще дойдат, в много голяма степен ще бъдат използвани по старата схема на ограничения, орязване, затриване, а не на една активна кредитна, инвестиционна и всякаква друга политика.
Второ, правителството, за моя изненада – аз съм приятно изненадан – в мотивите и особено в обосновката заделя много внимание на проблема за бедността. И говори, че част от средствата ще бъдат използвани за овластяване на бедните и социално слабите. Когато седнах да чета какво се разбира под “овластяване” и как чрез този заем и чрез други заеми с подобни политики ще бъдат извадени от състоянието на бедност, аз намирам едно общо пожелание – ще се инвестира в човешки капитал. Част от така наречения “човешки капитал” е деградирал до такава степен, че той трябва да бъде реанимиран най-напред и трябва да има много конкретни и точни прогнози и програми. Само два примера искам да дам. За какъв човешки капитал може да става дума при 95-процентната бедност на ромското население в България и 90-процентната им безработица? Как парите от този заем ще могат да бъдат ползвани, за да може поне частично да се реши този въпрос? В разработката на Световната банка се казва не просто “развитие на човешкия фактор”, а “хуманизация”, “хуманно развитие”.
Второ, аз не видях специален раздел в която и да е програма за преструктуриране и развитие на кризисните райони в България, на районите с голяма бедност. И се учудвам, че такъв специалист като проф. Арсо Манов казва, че сме готови да отидем на второ четене. И още 300 млн. лв. ще бъдат взети като заем и ще трябва да ги връщаме, без да знаем дали ще има 10, 15 или 20 общини и райони, които ще бъдат преструктурирани и които ще тръгнат напред, да не тежат на държавата и на платежния баланс след време.
По-нататък. Когато се поставят цели и се прави обосновка, и се споменават думи, всички ние, депутатите, всеки в своята област и в своята комисия знаем, че правителството няма готовност да направи това, което обещавате на Световната банка. Искам да ви дам няколко примера. Ще насочвате пари с приоритет в здравеопазването. Ами няма две стратегии, господин Катев, без които не можем да вървим напред, и то одобрени от Народното събрание в Стратегия за преструктуриране на болничните заведения. Има една хвърчаща програма, която е приета от Министерския съвет зад гърба на Народното събрание. Тя не е гледана тук. Няма стратегия за лекарствата и лекарствената политика, да не говоря за други неща.
Казвате, че ще подобрите работата във водния сектор. Във водния сектор проблемите, които се създадоха в Шумен и Варна – това, което сте написали в обосновката – проблемите, които се създадоха в редица общини с водните дружества и т.н., изискват стратегия за развитие на водния сектор и концесионирането, която да е готова в деня на внасянето на този документ. Моите сведения са, че до края на годината няма да бъдете готови с тази стратегия. Тогава за какво говорим?
И сега се връщам към позицията, която изрази господин Пирински. Аз го разбрах малко по-различно – не заради леви, бесепарски или някакви други уклони да се отложи и да се спре заемът, а въпросът е защо икономическата група, групата икономисти в комисията не са провели необходимата дискусия с привличане на широк експертен състав. Защото заемът, ако ще е заем за преструктуриране, не е бюджетен и финансов въпрос, той е преди всичко икономически, стратегически и управленски въпрос и после е финансов въпрос.
Какво лошо има в това ние да проведем такава дискусия, за да може Народното събрание с чиста съвест да подкрепи този заем?
Затова, ако след днешния дебат не се приеме предложението, аз Ви моля, господин председател, да не позволявате заем за над 300 млн. лв. да бъде обсъждан и приет за 45 мин. като проект на закон и проект на решение.
И второ, аз предлагам, защото предполагам, че няма да има автоматизъм в гласуването, ние да разширим проекта на решение на Министерския съвет. Освен тези две точки трябва да има още една точка, която да задължи правителството по петте стълба, по петте приоритета да вкара в Народното събрание за обсъждане и одобрение стратегии. Вярно е, че Световната банка има своите стандарти, своята матрица в подготовката на подобни документи, но Световната банка не е забранила на българското правителство и българския парламент да направи стратегии, да ги обсъди, да ги одобри и тогава да сключи заема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Петков. Ако добре съм Ви разбрал, Вие говорите за още един акт на парламента, касаещ този законопроект за ратификация. Това е решение на парламента, което може да задължи правителството, но това не е обект на днешната дискусия. Това е нещо съвсем различно, съвсем друго и извън правилника.
Така че Вашето предложение е днес да не се пристъпва към гласуване. Само така мога да приема Вашето предложение в края на Вашето изказване.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, господин Искров. Рожденикът Иван Искров, председател на Комисията по бюджет и финанси, иска думата.
Иван Искров (НДСВ): Уважаеми господин председател, първо искам да се извиня, че малко позакъснях, но имах телевизионни изяви. Искам сега да поканя всички, които имат възможност и желаят, в 17,30 ч. в 132 зала в сградата на "Ал. Батенберг" да се почерпим за здравето на рожденика.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда много кратък, тъй като и не можах да проследя цялата дискусия, тъй като преди малко влязох в залата. Това, за което говори господин Кръстьо Петков, вероятно е така, че трябвало да има стратегии, че трябвало нещо да се свърши. Вероятно и другите колеги от опозицията, доколкото разбрах от Коалиция за България, са споделили техни тревоги по отношение на структурната реформа. Само че аз искам да обърна внимание на следното: тези мерки са предприети, голяма част от тях са свършени. И този заем, господин Петков, не е като заема от 30 милиона за образование или заем от още толкова за здравеопазване, това е заем за подкрепа на платежния баланс – 151 млн. евро, които идват за 16 години с 6-годишен гратисен период, с малка надбавка над либора, ако не се лъжа 0,25, с възможности за отстъпка в зависимост от състоянието на пазарите. Нещо повече, идват като позитивен сигнал точно в момента, когато има огромно напрежение на световните финансови пазари. Всеки един, който има някаква изява по телевизията, сутринта слушах и господин Румен Овчаров, първият въпрос, който му се задава в тази обстановка, е какво отражение ще има върху икономиката, след това за всички хуманитарни последствия.
Така че, уважаеми дами и господа, аз пледирам единодушно да подкрепим заема за преструктуриране ПАЛ-1, тъй като другите мерки по ПАЛ-2 и ПАЛ-3 тепърва ще има възможност да ги обсъждаме като мерки, а тук – казвам още веднъж – мерките са извършени, те са дадени като приложение. И да демонстрираме именно в този момент пред света, че Световната банка като един от големите донори в световен мащаб има доверие на нашата страна и то именно в този момент. Да не говорим, че средствата ще влязат пряко във фискалния резерв на страната, който пък допълнително ще даде своето позитивно влияние. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Професор Петков, заповядайте, имате думата за реплика.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаеми господин Искров, най-напред: Честит рожден ден! Вие вероятно сте пропуснали началото на дискусията, където стана ясно, че принципни противници на заема няма, нито пък има парламентарни актьори, които го бавят съзнателно, за да може в тази ситуация да ни поставят в по-тежко положение. Но ние сме в правото си да изкажем мнения, да дадем предложения, да отправим критики и да предложим, ако всички, разбира се, решим, по-разумни варианти.
Аз искам да оспоря Вашето твърдение, че са взети мерки. Вземете в един от стълбовете обосновката на заема, която е заради мерки в областта на корупцията. Четете един след друг редовете и ще видите, че мерките са: създадена е комисия, направена администрация – всичко е в областта на администрирането и нулев резултат в областта на корупцията. А ние искаме да знаем с този заем какво ще се постигне по-нататък.
Второ, за подкрепа на административната реформа. Не искам да навлизам в дискусия по същество, обаче от пет години насам администрацията в България нарасна с 30 процента, само че се разпръсна между ведомства и изпълнителни агенции. Накъде отиваме ние – към икономична държава или към държава, която е претоварена с държавен апарат и администрация? Значи не са взети всички мерки. Има намерения. И понеже някои от областите са от изключително значение, ние правим това предложение. Иначе, дойде ли се до онзи момент, в който трябва да кажем или – или, аз ще гласувам, но ще бъда спокоен пред съвестта си, че съм направил предложения, които вие любезно сте отклонили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Искров, не сте прав, че в текстовете се съдържат само вече предприети мерки, извършени действия и приети закони. Във всеки от разделите има три фази – едната е изпълнени действия, втората фаза е по ПАЛ-2, която предстои, средносрочни действия, и една трета фаза ПАЛ-3, която са дългосрочни действия, където всичко предстои да стане.
Вземете стълб 1 – продължаване на структурните реформи. Значи става дума за средносрочни действия. ПАЛ-2 – приватизация или ликвидация на големите държавни предприятия и държавни банки, изброени в Приложение № 2. Тук може би сме отличници, но все пак е записано като предстоящо. Приватизация или ликвидация на 50 на сто от малките предприятия, останали държавни до 30 септември 2002 г. и т.н. Вземете модернизация на водния сектор - ПАЛ-2, приемане от Министерския съвет на стратегия за водния сектор. Защо от Министерския съвет, след като напоследък говорим как ще променяме Закона за водите, занимаваме се с най-различни казуси във водния сектор, Министерският съвет е предвидил да се приеме стратегия. Ако е правителство, което търси диалог, ще настоява парламентът да приеме стратегията и т.н.
Така че аргументът, че всичко е решено и сега да го одобрим, не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря на господин Пирински.
Господин Искров, заповядайте за дуплика.
Иван Искров (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че господин Пирински чрез репликата си отговори защо аз пледирам да не губим повече време и да подкрепим този законопроект. Всички мерки, господин Пирински, за които говорите от тази трибуна, сравнете с протокола, говорят за ПАЛ-2 и ПАЛ-3. Ние говорим за ратификация, за незабавно получаване на 151 млн. евро в нашата малка, красива страна в момента, когато на световните пазари всички се ослушват, извинявайте за израза, дали въобще да дават пари и на кого да ги дават.
Така че вероятно сте прав, господин Петков, но Вашите притеснения в случая не касаят ПАЛ-1 и получаването на 151 млн. долара. А той се дава – казвам още веднъж – не целево, той се дава в подкрепа на усилията на правителството за провеждане на реформите. Всичките ви примери бяха за ПАЛ-2 и ПАЛ-3, които, надявам се да имаме достатъчно време и главно в Комисията по икономическата политика да се обсъждат по същество, когато дойде времето за ПАЛ-2 и ПАЛ-3.
Уважаеми дами и господа, пледирам да подкрепим законопроекта на първо четене, а след малко ще направя процедурно предложение и за второ четене, тъй като моментът е изключително подходящ и е един позитивен сигнал от Световната банка и от страната ни към света за състоянието на нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Искров.
Не виждам повече желаещи за изказване.
Първо, ще подложа на гласуване процедурното предложение на народния представител Георги Пирински за отлагане на гласуването днес, на това заседание, на проектозакона за ратификация.
Гласували 169 народни представители: за 48, против 116, въздържали се 5.
Предложението за отлагане на гласуването, направено от народния представител Георги Пирински, не се приема.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Гласували 169 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 37.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, с мотивите, които изложих преди малко, правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Искров.
Има противно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Искров мотивира своето предложение и предишния път с това да дадем добър сигнал. Точно със същите мотиви аз обосновавам обратното предложение – да не гласуваме днес, да оставим време до петък комисиите да видят текстовете. Защото, господин Искров, от този род сигнализация, която даваме, все повече чуждестранни партньори и инвеститори се отчайват от нас. Когато ние аргументираме: “Дайте да приемем закона, защото той е най-добрият и трябва да дадем един сигнал!”, в резултат на тая сигнализация стигаме до пълен блокаж, както виждаме по “Булгартабак” – от многото сигнали, за да не огорчим този и онзи, стигаме до абсурдите, които сега вие изживявате и в които се мъчите да се оправите.
Казвам ви, и господин Папаризов спомена тук, един човек като Воркинг очаква парламентът да гласува такъв заем с отворени очи, знаейки какво пише, знаейки какво произтича за парламента. И ви уверявам, че ако кажете на представителите на Световната банка: “Отложихме второто четене с два дни, за да могат комисиите да си изяснят каква работа имат да вършат, и в петък ще го приемем единодушно”, сигналът ще е много по-сериозен, отколкото да повторим това гласуване от първото четене.
Аз се съмнявам дали ще гласувам въобще на второ четене, защото ви казвам, че каквито и да са ви аргументите, вие си действате с копчето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Иван Искров, за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 164 народни представители: за 118, против 38, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Господин Искров, заповядайте да представите законопроекта за второ четене.

ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение
(Програмен заем за преструктуриране) между
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 февруари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи за изказвания по второто четене на законопроекта? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4 .
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Моля председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Йордан Мирчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в залата да бъде допуснат Милчо Миланов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, отговарящ за въздушния транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи за противно на направеното предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на господин Милчо Миланов.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Поканете господин Миланов в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Спогодбата
между правителството на Република България и
правителството на Република Гърция за въздушни
съобщения между и отвъд техните съответни територии,
внесен от Министерския съвет под № 302-02-16 на
18 март 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 март 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Златолина Мукова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
На 1 ноември 2002 г. в изпълнение на Решение по протокол № 34 от заседание на Министерския съвет на 27 юли 1998 г. беше подписана Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.

Подписаната спогодба урежда на взаимноизгодна и реципрочна основа въпросите, предмет на този вид международни договори; правото на назначаване; правото на експлоатация; на представителство и продажби, достъп до пазарите; правата, задълженията и отговорностите на подписалите страни и назначените от тях превозвачи; решаване на споровете въпросите; свързани с авиационната безопасност и предоставяне на експлоатационни права на назначените от двете страни въздухоплавателни предприятия, както и техните задължения и отговорности; редът за разпределение на капацитета; подобряване на тарифите; откриване и поддържане на представителства на териториите на двете страни; превода на печалбите, освобождаването от митнически такси и сборове и други.
В спогодбата са отразени приложимите към момента препоръки и изисквания на международните организации за гражданско въздухоплаване, както и поетите от българска страна задължения по асоциирането ни към Европейския съюз. Заложени са необходимите нормативно-правни условия за експлоатация на редовни международни въздушни линии в условията на действие на съвременните стандарти и изисквания за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност. Постигнати са значително по-либерални елементи, касаещи достъпа на превозвачите до пазара на международни въздушно-транспортни услуги, които доближават Република България към европейската либерализация по отношение на въздушния транспорт.
Новата спогодба, като част от системата на двустранните икономически отношения ще допринесе в голяма степен за доразвиване и обогатяване на добрите двустранни отношения с Република Гърция в транспортната област.
В проведената дискусия бяха изразени мнения, че ратифицирането на спогодбата е от съществен интерес за страната ни, тъй като ще спомогне за развитие на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни и реализацията на съвместни инфраструктурни проекти.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът за ратифициране на спогодбата да бъде приет и на второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Противно предложение има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Република Гърция
за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни
територии
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 1 ноември 2002 г. в Атина.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на тази спогодба.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно.

Преминаваме към следващата точка, а именно:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИМЕНУВАНЕ НА ВАРНЕНСКИЯ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ВЪВ ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”.
Вносители са Борислав Ралчев и група народни представители.
Искам да поканя председателя на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев да представи доклада на комисията по това проекторешение.
Заповядайте, проф. Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на комисията относно проект за Решение за именуване на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” № 354-02-12, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители на 7 март 2003 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за именуване на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” № 354-02-12, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители на 7 март 2003 г. На заседанието присъстваха господин Анастас Герджиков – заместник-министър на образованието и науката, господин Яни Янев – областен управител на област Варна, господин Борислав Ралчев и господин Наско Рафайлов – представители на вносителите.
Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че проектът за решение за именуване на Варненския свободен университет с името “Черноризец Храбър” е в съответствие с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование.
Предложението е основателно поради следните аргументи:
Варненският свободен университет е получил статут на висше училище с решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 21.07.1995 г. Като частно висше училище Варненският свободен университет с Протокол № 13 на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е получил институционална акредитация с оценка “добра” и срок на валидна акредитация до 12 април 2006 г. Получил е и програмна акредитация на специалностите: “Стопанско управление”, “Социални дейности”, “Икономика”, “Международни икономически отношения” и “Публична администрация”.
В протокола на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация Варненският свободен университет е с наименованието “Черноризец Храбър”. Сред академичната колегия у нас и в чужбина Варненският свободен университет е познат с името “Черноризец Храбър”. С това име е записан като член на Черноморската университетска мрежа и на Европейската асоциация на университетите, като страна по договори за сътрудничество с университети от Великобритания, Германия, Португалия, Русия, Турция, включен е като легитимно висше училище в каталозите и регистрите на висшите училища в САЩ, Канада, Франция, Австрия и други страни. С името “Черноризец Храбър” Варненският свободен университет има получен и международен сертификат за качество ИСО 9001/1994 г., участва в Пета и Шеста рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие, в европейските програми “Ерзамус”, “Леонардо”, “Сократ” и др.
Следователно предложението за проект за решение за именуването на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” е въпрос за неговото официализиране.
След обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката с пълен консенсус – 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” взеха следното решение: Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за Решение за именуване на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” № 354-02-12, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители на 7 март 2003 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение.
Заповядайте, господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Няма да повтарям мотивите на комисията и на вносителя за именуването на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", само ще подчертая, че това е един от младите и много активно утвърждаващи се в българското образователно пространство частен университет, който намира собствени ниши в подготовката на кадри за България, има утвърдено име в европейското и световното научно и образователно пространство именно като "Черноризец Храбър". Този университет има една прекрасна материална база и много подготвени преподаватели. Аз самият съм преподавател там по международни отношения и мисля, че става дума не само за институционалната и програмна акредитация на тези специалности, но става дума и за акредитацията на тази специалност.
Мисля, че комисията беше абсолютно убедена в необходимостта да се официализира това име, което вече е получило признание в България и света и трябва да подкрепим предложението на вносителите и на Комисията по образованието и науката. Благодаря ви. Моля ви за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по това проекторешение? Не виждам.
Искам да поканя някой от вносителите да представи проекта за решение. Има ли някой от вносителите? Тогава ще помоля господин Дурмишев да представи проекта за решение, преди да го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря Ви, господин председател.

"РЕШЕНИЕ
за именуване на Варненския свободен университет
във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър"

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование реши:
Именува с името "Черноризец Храбър" Варненския свободен университет, учреден от Асоциация "Висши стопански училища" и получил статут на висше училище с решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 21 юли 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за решение за именуване на Варненския свободен университет във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър".
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това приключихме и тази точка от дневния ред.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет. Тази точка ще бъде разгледана след почивката.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
За да спечелим време след почивката, предлагам да гласуваме в пленарната зала да бъдат допуснати Пейчо Манолов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция "Правна" в Министерството на транспорта и съобщенията. В залата ще влязат и тези, за които в петък проведохме гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има процедурно предложение за допускане в залата.
Има ли желаещ да направи противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
А сега давам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Докладите по законопроекта са представени. Заседанието е приключило на етап дискусия. Има едно изказване от господин Димитров в рамките на 14 мин. и две реплики от НДСВ.
Имате думата за изказвания по законопроекта за морските пространства.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Не знам защо в Народното събрание много често обичаме да говорим за децентрализация и максимално се мъчим да централизираме цялото управление в България, да бъде то в София, в министерствата.
Със създаването на Национална компания “Пристанища” в Раздел V отново се изземва инициативата на местните пристанищни власти и се обезсмисля ръководството на тези пристанища на място, тъй като цялата дейност започва да бъде управлявана от София.
Къде е тогава мястото на регионалните власти, на областните управи, на общините? Къде е местната инициатива? Можем ли да си представим как ще се чувстват тези местни пристанищни власти след като цялата дейност по ръководството на пристанищата е в София? Кой ще бъде този мениджър на пристанище, който ще прояви инициатива, след като всички доходи и приходи ще отиват в София и ще бъдат преразпределяни от София? И кой е този мениджър, който ще си създаде толкова много главоболия? Защото в България всяко добро управление води до главоболия, конфронтирате се с хора, с оператори, с концесионери.
И аз се питам: каква е ползата от създаването на тази национална компания? Знам, че господин Минков, понеже така е разработена концепцията от министерството на господин Пламен Петров в София, ще каже: това са европейските норми. Ще започне тук да ни убеждава, че всичко едва ли не е много добре за местните пристанищни власти, но последния път, точно когато господин Димитров направи изказването си, той каза, че е било съгласувано с всички оператори и т.н.
При мен има едно писмо от Асоциацията на българските пристанища, операторите и концесионерите, с което изразяват острото си несъгласие със създаването на тази Национална компания. В него, искам да припомня на уважавания от мен народен представител господин Минков, искат да се създадат четири регионални пристанищни власти: Бургас, Варна, Русе и Лом.
Аз съм един от най-големите защитници на демократизиране на управленските процеси в България, защото само поемането на отговорност на място, на всеки ръководител на място, на всеки отговорен човек ще даде тласък на България. Какъвто и човек, какъвто и способен министър да ръководи едно ведомство, по места не се ли създаде инициатива, гледахме го поне 45 години, само с лозунги напред не се върви.
Ние се връщаме горе-долу пак на това време. По същия начин се разработва идеята за създаване на Национална летищна компания. Тогава какъв е смисълът от някакво местно самоуправление? Аз тук не искам да се връщам на баналната тема кметовете, бюджетите и т.н., да се занимават само с кучета, с мрънкане пред Министерство на финансите за по-големи средства.
Дайте да дадем възможност на хората по места да заработят и да тласнат нещата напред. Целият орган за ръководство на Национална компания “Пристанища”, а те са изброени тук в чл. 114а, като начело е министърът на транспорта, управителният съвет, генералният директор, се назначават от министъра на транспорта. Къде е тогава участието на местните хора, на местните власти, на местната инициатива?

Направи ми впечатление, когато се запознавах с проектозакона, че министърът на транспорта също така може да ограничава, може да закрива дейността в пристанища, да взима решение по разширение на пристанища, чл. 112а, без инициативата на местните хора. Аз много остро възразявам срещу това, защото, пак повтарям, отново и отново, отнемайки във всяка една насока инициативата на местните хора, те се демотивират и бавно и сигурно с нашите действия ние се връщаме към тоталитарната държава, без да проповядваме, че искаме да бъдем такава. Вървим към Комисия за централизиран финансов надзор, към летищните комплекси, към концесиите.
Накрая на закона виждам, че голямото преимущество на този законопроект, който ние трябва да приемем, е, че имало прозрачност. И вчера отварям и виждам в голямата прозрачност, че концесията на “Св. Константин и Елена” с решение на Министерския съвет се дава на “MG” за 20 хил. лв. годишно, в продължение на 20 години. Хубаво е, че получаваме такива бюлетини, за да видим колко е прозрачно всичко! Това е решение на Министерския съвет!
Така пак по решение на министерството се определя, много добре е записано, че всички търгове за концесионери се организират от министъра на транспорта, а Националната компания пък организира конкурса за операторите. И вие си представяте как от цяла България морски фирми се затичват към град София с куфарчета в ръка, носейки документи и други авоари, за да се преборят за своите концесии. Няма човек, който да ме убеди, че това се прави в името на една демократичност, в името на една прозрачност! Нещата са толкова прозрачни, че се тласкат към централизирана корупция… Не знам докога ние тук ще натискаме копчетата и бавно и сигурно наистина да превърнем България в Кралство България, а не в Република България! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам само да уточним откога е декларацията на частните пристанищни оператори. Ако тя е отпреди десет месеца, тя е взета под внимание в голямата си част. Самият председател на Асоциацията на частните оператори присъства на последното заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, където той не взе отношение, което означава, че той няма претенции по това, което разглеждахме.
С уважаемия господин Кирчев имаме едно различие, което се определя от фразата, че “министърът на транспорта разрешава и забранява дейност”. Министърът на транспорта не разрешава и не забранява дейност. Националната компания има отношение само по инфраструктурата, а разрешението или забраняването на пристанища – това е отделен въпрос.
Аз лично винаги съм уважавал местния шовинизъм на господин Кирчев. Даже от тази трибуна мога да заявя, че бих подкрепил едно предложение за позициониране на пристанищната администрация във Варна . Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Минков.
За втора реплика, заповядайте господин Мирчев. (Неразбираема реплика от място на господин Благой Димитров.)
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димитров, моля Ви!
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Той спекулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Кой спекулира? Не се обаждайте от място! Имате право на изказване! Много ви моля!
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин Кирчев, аз действително споделям Вашата загриженост от гледна точка на функционирането на пристанищата като търговски дружества, за да могат те самите да бъдат мотивирани, да привличат повече товари и да реализират приходи.
Мисля, че специално Варненското пристанище миналата година показа такива положителни действия, достигайки обем от 6 млн. тона, повече реализира дори от Пристанище Бургас. Но ако погледнем как се осигуряват средствата за развитие на пристанищната ни инфраструктура, Вие тук не казахте, че за тази година сумата за развитие на пристанищата е минимална. Именно това е новата философия в промените на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата – да осигурим финансиране на пристанищната инфраструктура. Миналия път, когато започна дискусията по този въпрос, аз казах, че тази сума от пристанищни такси, която се събира, е от порядъка на близо 20 млн. лв. годишно. Целта е с този закон тези средства да бъдат използвани 100% за модернизация на пристанищната ифраструктура, включително и при наличието на чуждестранни инвестиции, както има и за Пристанище Русе, Пристанище Лом и Пристанище Варна. А за Пристанище Бургас част от тези средства евентуално да бъдат използвани за местното участие в тези инфраструктурни проекти с международно участие.
В този законопроект не е важно създаването на Национална компания “Пристанища”. Аз по-скоро бих я нарекъл пристанищна инфраструктура. Целта е да осигурим средства, които засега не се осигуряват, тъй като пристанищните такси постъпват в бюджета и след това не се връщат обратно. Това е новата философия на закона, а не създаването на компанията. Благодаря ви.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Е, как да не е създаването на пристанища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика има думата господин Кирчев. Заповядайте.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев и господин Минков! Някак си безкрайно профанизираме разговора, когато говорим за местен шовинизъм. Ние сме малка държава. Аз никога не съм делил Варна, Бургас и т.н., въобще тези градчета. Видяхте, че последния път при питането си към министъра господин Василев говорих за създаване на икономически зони в цяла България, защото говорим за Сингапур, за Шанхай и т.н., но все си мислим по български. Не можем да излезем от тесните гащи, които сме си ушили, но това е друг въпрос.
Ние тук говорим за някакви 25 млн. как ще ги разпределяме, за национална компания и т.н.
Господин Минков, аз съжалявам, че през 1996 г., когато поведох една голяма делегация в Маями. Поведох я не за да се пече на слънце, а за да видят как се прави инфраструктура от местна инициатива. Пристанището е 3 млрд. долара и е строено от “Каунти”, Маями. Строено е от местната, регионална власт. Не са питали нито Вашингтон, нито министъра. Летището за 35 млн. пътника е строено върху тресавището “Евърглейт” също с пари на “Каунти”. Общината, местната власт вземат заеми, има местна инициатива, затова се борят хората. А не да приспивате този народ с началниците от София, да треперят надолу да не поемат някаква инициатива, за да не ги уволнят или да не би да не се харесат на някого. Защото с тази централизация ние това правим! Нали заради това имаше 10 ноември 1989 г.?! Да махнем перестройката и наистина да тръгнем по някакъв пазарен механизъм и да се развиваме. За това се борим.
Аз съм десен политик и затова настоявам – да не се делим на това или онова пристанище. Това са пристанища, в които като влязат пет лодки и ги задръстват! А онези хора могат да строят един остров в морето и да приемат всички пасажери в света, контейнери и т.н. А ние затворихме нашите пристанища тук благодарение на нашата местна схоластика. С такива национални компании и в София съсредоточено всичко никаква местна инициатива няма да се отвори, никакво местно самоуправление. И регионалният план за развитие, който сега се приема в момента, наникъде няма да мръдне. Пак чакаме от велика Европа да ни даде някакви пари, да се преборим за тях, кой къде да ги отклони! Няма я местната инициатива! На българина му е убита инициативата. С такива национални компании ние убиваме местната инициатива, а тя е основният мотор. Докато ние не задвижим всеки човек да тръгне и да мисли и действа пазарно, а не да чака на държавните помощи, доникъде няма да я докараме.
Това е моето пледиране тук, в Народното събрание – да дадем възможност на местните хора.
Сега ние ще затрием едни хубави власти. Видях, че тук в чл. 116 е записано, че “всички договори могат да бъдат преустановени с оглед новата дейност на Националната компания”. Какво ще стане с тези оператори? Не се знае! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кирчев.
Заповядайте за изказване, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Първото, което бих желал да кажа, е, че част от големите каши в тази сфера – в пристанищната дейност, бяха забъркани още в закона, приет през 2000 г. от тогавашното управляващо мнозинство. Тогава бяха създадени значителни затруднения за дейността на пристанищата. Така че в много отношения има належаща необходимост от промени. За съжаление, сегашният законопроект отлежава в Народното събрание от м. септември 2002 г., но този престой, въпреки прекрасните климатични условия тук, в парламента, и здравословната интелектуална атмосфера не го направиха по-годен за употреба.
Междувременно експертните и професионалната морски общности отправиха редица сериозни критики към него. Определени несъгласия, в т.ч. и от принципиален характер изразиха и част от народните представители на мнозинството, както и от всички парламентарни групи. За съжаление, по време на обсъждането в комисията, управляващите, верни на партийната дисциплина, предпочетоха да премълчат възраженията си. Като цяло законопроектът не отговаря на изискванията за точност и яснота на текстовете и влиза в известни противоречия с други закони от по-висок ранг и общия дух на българското законодателство.
По моя преценка законопроектът е изграден върху не едно и две изключения от добрата законодателна практика и се движи по реда на Закона за концесиите, Закона за държавната собственост и Закона за администрацията. Всичко това е много добре известно на Министерството на транспорта и съобщенията и най-разумният изход от създалата се ситуация би бил този закон да бъде изтеглен и коригиран съобразно предявените основателни претенции и отново внесен в Народното събрание. Но, както обикновено се случва в нашата Комисия по транспорт и телекомуникации, въпреки очевидните недостатъци и очертаващите се последствия, ние не проявихме необходимия характер и сега Народното събрание е изправено пред необходимостта да направи окончателен избор. В залата обаче, както виждам и както обикновено, когато става дума за закони, които нямат висока политическа тежест, има малко на брой народни представители, в т.ч. и от нашата комисия.
Искам да изложа още веднъж част от най-съществените недостатъци на предложения ни законопроект.
Първо, ликвидира се една нелошо работила след две години съществуване структура като Изпълнителна агенция на пристанищната администрация. Анализът показва, че агенцията е работила общо взето ефективно, особено в приходно-разходната част и по събираемостта на държавните такси се нарежда непосредствено след Агенция “Митници”, Агенция “Пътища”, доколкото тази информация, която имам, може да бъде надеждна. В този смисъл бих желал да кажа, че пристанищната администрация не носи сериозна отговорност за това, че от събраните за миналата година такси от 24-25 млн. лева за капиталови разходи, както подчертаха други народни представители, са изразходени около 500 хил. лева, а други пари са изхарчени за рехабилитация, аварийни ремонт и т.н., които са достатъчно много като част от тази сума. Така че вината за тази жалка възращаемост е на друго място.
Второ, законопроектът създава Национална компания “Пристанища”. Тук проблемът не е в това как тя ще се нарича, а в нейните функции. Като главен аргумент за образуването на тази нова структура, както посочиха представители на министерството, в т.ч. и госпожа Мартинова, се сочи необходимостта акумулираните от държавни такси средства да се използват по предназначение. Изглежда доста нелепо и на първи, и на втори поглед, ако винаги, когато в нарушение на законите определени финансови средства не се използват по предназначение, да се създава някаква нова крупна държавна структура. Вие не по-зле от мен знаете, че винаги съществува достатъчно голям брой възможности изпълнителната власт отново и след тази мащабна реорганизация да намери приемливи способи и да отклони тези средства в желаната от нея посока.
Странно е и обстоятелството, че Национална компания “Пристанища” получава статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Тоест тя се регистрира като търговец, на който същевременно са вменени властнически функции. Не че такава практика по света няма. В ръцете на компанията, респективно на нейното ръководство, се съсредоточават твърде много правомощия и възможности за разпореждане със значителни средства без надеждни механизми за контрол. Аз не бих се поколебал да твърдя, че в крайна сметка целенасочено или нецеленасочено се създават допълнителни условия за източване и корупция на пристанищата. Не че досега това не се е вършило. Но предлаганата законодателна уредба е едно сериозно предизвикателство, един откровен зов към всички, дори и към слабо изкушените, да се облагодетелстват от държавната трапеза.
Искам да подчертая, че този законопроект е един от “специалните” закони, към които напоследък се ориентира управляващото мнозинство и преди всичко неговото правителство, предназначен под формата на впечатляващи структурни преобразования и с помощта на някаква псевдоноваторска философия, в която, разбира се, има и рационални зърна, да трасира и поредния коловоз към поредната лапаница. В мотивите към законопроекта се твърди, че целта е да се освободи бюджетът “от неспецифични функции със стопански характер, да се осигури разходването на събраните средства за развитие на пристанищната структура”. Съществуват обаче доста по-опростени начини да се постигне тази цел и те са изцяло в ръцете на Министерството на финансите и на мнозинството. Ако те биха пожелали, би било фасулски проста работа постъпленията от такси да се върнат в пристанищата по предназначение.
Трето, кой знае защо въпросната национална компания ще бъде със седалище София. Този необуздан афинитет къде що има някаква жизнена стопанска структура тя да се базира в столицата е рецидив от времена и епохи, доста по-различни от логиката на модерния свят. Ние очевидно няма да можем да превърнем София в център на вселената и е напълно излишно да я правим и най-голямото българско пристанище. Ето защо предлагам да се откажем от този нов принос в набъбване на административно-управленското и бюрократично съсловие в столицата. София няма нужда от тези нови работни места или по-точно меки кресла, защото те и без друго са в повече, отколкото може да понесе днешна България.
Мястото на пристанищната администрация е на територията на големите пристанища в България. Ако все пак се реши, че трябва да има и Национална компания “Пристанища” със силно редуцирани или видоизменени функции, нейното седалище задължително трябва да бъде до морето. Няма нищо по-логично от това едната или другата структура да бъдат базирани и в градове като Бургас, където без съмнение днес и утре ще се намира най-голямото пристанище на България. За неговото източване през последната година и половина, разбира се, пълна отговорност носи сегашното правителство с безумните назначения, които бяха направени там, и с начина, по който бяха командвани и режисирани движенията на товаропотоците от министерството и подставените им лица в Бургаското пристанище. В полза на пристанище Варна, разбира се, нямам причини да негодувам за това, че Варненското пристанище е успяло да привлече и че товарите са отишли във Варна, докато Бургаското се управлява от София, пак повтарям, по един крайно порочен начин. Естествено, че така ще се случи.

Както вече казах, Национална компания "Пристанища" се регистрира по Търговския закон, като същевременно тя се явява и правоприемник на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", на нейните активи и пасиви, на нейните права и задължения. В този смисъл тя се превръща в един уникален хибрид, който няма прецедент в световната морска практика.
От една страна, тя ще упражнява стопанско-търговски функции, а от друга, ще бъде държавна администрация с контролно-управленски правомощия, които при това ще може да упражнява и на други конкурентни предприятия с частна собственост. И естествено е да се възползва от привилегированото си положение на пазара. Предполагам, че за всеки е ясно, че този нов Франкенщайн е напълно излишен и в много отношения – вреден.
Между другото, новото образувание някак много напомня и на някогашните отречени и анатемосани ДСО-та. За тези, които се забравили, ще кажа, че през 1976 г. беше създадено Стопанско обединение "Пристанища", което, слава Богу, не успя да просъществува. Няма никаква стопанска логика да повтаряме този глупав експеримент. Дейностите, които се извършват в различните пристанища, сигурно си приличат като две капки вода, но те не са взаимносвързани по никакъв начин, за да се налага да ги обединяваме в една мегакомпания със столичен адресат. Този тип централизация е в пряко противоречие с широко рекламираната политика на правителството за децентрализация на управлението. Тя свидетелства или за непростими дефицити в управленската култура, или за желание безконтролно да се борави с държавни средства.
Събирането на държавните такси за достъп или цени за достъп, както сега са преименувани възнагражденията от договори за пристанищни услуги, на концесионните възнаграждения, не бих казал, че е работа на търговска компания. Става дума за солидни суми и аз съм учуден как Министерството на финансите е дало съгласие за тази съмнителна операция, след като не е съгласно за същото, когато става дума за летищната компания.
Впрочем, аз бих бил учуден, ако не виждах, че и това управление издига злоупотребата с власт в основен начин на упражняване на властта.
Националната компания "Пристанища" придобива прекалено големи правомощия в областта на концесионирането. Заявленията за предоставяне на концесия се прави чрез нея. Тя осигурява изискващите се анализи, предлага на министъра проекти на мотивирано предложение и решение. Министърът на свой ред единствено ги внася в Министерския съвет. Нещо повече, конкурсът за избор на концесионер се прави от комисия, назначена от министъра, като самата процедура обаче се извършва и осигурява от търговската компания "Пристанища".
Същевременно законът дава възможност на националната компания да бъде, макар че това по принцип е забранено, и пристанищен оператор. Вярно е, че са посочени ограничителни условия при прекратяване на договор или до сключването на нов договор, и то когато става дума за обработка на товари, поща и пътнически услуги. Доколкото обаче никъде няма фиксирани срокове в закона, състоянието, в което компанията е пристанищен оператор, може да продължи произволно дълго.
Според закона министърът на транспорта се явява не просто принципал, а и орган на управление на Национална компания "Пристанища". Той е снабден с правото да разрешава участието на Национална компания "Пристанища" в търговски и граждански дружества. Дали става дума за дружества за производство на пчелен мед, на игли или на някаква друга дейност, примерно производство на шикалки, не е казано, но тези пълномощия той ги има и може да прави, каквото намери за добре.
Доколкото компанията борави с публична държавна собственост пък, от друга страна, към нея не се разрешава принудително изпълнение и законът също така забранява да се открива производство по несъстоятелност. Е, какво правим тогава?!
Възниква въпросът защо й е разрешено да участва във всевъзможни частни дружества, чийто предмет на дейност не е регламентиран въобще. Дали това няма да е една от следващите врати за източване на компанията, се питам аз?
Не разбирам защо много малките пристанища отново са включени в състава на големите териториални поделения, наречени, говоря за Бургас, Варна и останалите пристанища, за обществен транспорт с национално значение. Имам предвид малки пристанища, като Ахтопол, Царево, Приморско и редица други, които нямат не само национално, но и осезателно регионално значение и същевременно слабо или никак не отговарят на изискванията за пристанище с обществен транспорт, третирани в същия този законопроект. Те не разполагат с безопасни рейдове и кейове, железопътни и автомобилни подходи, оперативните им зони за товаро-разтоварни услуги са повече от скромни, ако въобще имат такива. И въобще не разполагат с организации и съоръжения за приемане и пречистване на твърди отпадъци и отпадъчни води от корабите, което е основно изискване за пристанищата за обществен транспорт, към които са включени и тези пристанищни цаци, за които говорим.
Ето защо аз считам, че те би трябвало след предварителни съгласувания и с общинските, и с други власти да бъдат извадени от пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Това, че има някаква процедура, която отваря такава възможност, още не решава проблема. С оглед на тяхната специализация те биха могли да бъдат третирани, разбира се, като рибарски, яхтени пристанища и в този смисъл могат да бъдат собственост и това е хубаво, не само на държавата, но и на общините, и в по-малка степен, според мен, разбира се, и на физически и юридически лица.
Законът има естествено и положителни страни, но и още много, много сериозни недостатъци, на които сега аз не желая да се спирам. За мен е ясно, че въпреки декларираната поларно добра воля на Министерството на транспорта и на някои колеги от мнозинството, този закон не може ефективно да бъде преработен между първо и второ четене. Ето защо Парламентарната група на Коалиция за България няма да го подкрепи на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
За реплика има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пантелеев! По принцип съм съгласен с нещата, които изложихте, с изключение на това, че с този закон е забъркана каша още по време на управлението на ОДС. Това не е така.
Идеологията на закона е ясна – публичната държавна собственост се отделя и отива на концесии. Има един административен капацитет, наречен "Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", който изпълнява регулаторни функции. Сега в момента управляващите обръщат тази идеология с краката нагоре или с главата надолу, както искате го кажете. Правят някаква компания, която ще оперира с тези такси и не знам защо господин Мирчев непрекъснато казва, че тези пари щели да се връщат за реинвестиция. Просто няма как да стане това нещо.
Нещо повече, във връзка с кофинансирането това управление във Вашия избирателен район, имам предвид японския кредит, усилено във връзка с това, че не можеше да се осигури кофинансиране, се саботираше японският проект. И пак по наше управление беше ратифициран от Народното събрание японският кредит. Тогава си спомням, че Петър Стоянов подписа този договор за разширение и модернизация на пристанище Бургас, така че идеологията е ясна. Аз разбирам, че вие политизирате, искате с политическа риторика да извлечете някакви дивиденти, но това не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли друга реплика? Няма.
За изказване има думата господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предоставеният на нашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата по същество представлява текстове, които са фиксирани в три области. Първо - разписана е процедурата за концесионирането; второ – либерализирането на достъпа да пристанищните услуги и трето – структурна промяна чрез трансформиране на Изпълнителната агенция “Пристанищна администрация” в Национална компания “Пристанища”.
Изказванията, които направиха моите колеги до момента, наистина бяха акцентирани върху същността, задачите и дейността на Националната компания “Пристанища”. Това не е случайно, независимо че тук беше казано от вносителите, че това е само един от елементите. По същество това е слабо място в предложения законопроект. Той противоречи на тенденцията за децентрализация на търговските и управленски дейности в държавата и дава по същество прекомерни права и централизиране на подобни дейности чрез създадената нова национална компания съгласно закона.
Аз не подкрепих закона в комисията. С не по-малко основание няма да го подкрепя и тук. Причината не е само в аргументите, които така убедително изложиха моите колеги. Те действително са от двата избирателни района, които имат изключително професионално отношение към проблема. Това са районите Варна и Бургас. Аз не съм оттам, но това не ми дава основание да погледна лековато на този закон, защото той ще има трайни последици, ако не бъде коригиран или бих казал бъде допуснат при първо гласуване от пленарната зала.
Защо? Госпожа Мартинова - заместник-министър, заяви в пленарната зала, че законопроектът не приравнява структурата на Национална компания “Пристанища” като модел по отношение на някои от страните от Европейския съюз. Да, това е така, макар че в комисията получих уверение, че италианският модел е най-близко до българския. Тя говореше за уникален български модел. Действително моделът е уникален, но той съдържа недостатъци, които го правят такъв. Ще се спра последователно на тях.
Съгласно чл. 113, алинеи 6 и 7, това, за което говори преди мен и колегата Благой Димитров - Национална компания “Пристанища” съгласно ал. 6 има изключителни права, защото срещу имуществото на компанията не може да се насочва принудително изпълнение, а съгласно ал. 7 срещу компанията не може да се открива производство по несъстоятелност. Това дава прекомерни права на ръководството на компанията, включително за незаконосъобразни действия, свързани с източване на компанията, тъй като е постановено, че тя не може да попадне в несъстоятелност и не може да има принудително изпълнение. В крайна сметка това създава корупционна среда в управлението на компанията.
Вторият аргумент срещу така създадената и разписана компания е обстоятелството, че тя се явява едновременно управляващ орган и оператор на пристанищни услуги. Наистина, само на част от пристанищни услуги, разписани в чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 1, а именно – морско-технически услуги. Когато един управляващ орган едновременно с това е и оператор, той съгласно изискванията на Директива 2001-47, която още не е влязла в сила, но ние би трябвало да се съгласим с нейните основни положения, то такова дружество би трябвало да има разделно счетоводство. Забележете, в закона е въведено изискването за разделно счетоводство за всички останали оператори, които извършват поне два вида пристанищни услуги, а за Националната компания “Пристанища” не се изисква разделно счетоводство, което за мен е грубо нарушение и което отново създава база за извършване на закононарушения.
Тъй като се говореше за това какъв е моделът в страните от Европейския съюз, аз се постарах да проуча решенията в две от признатите страни с много развита пристанищна дейност – Испания и Италия.
Ще цитирам, че в Испания има обществено предприятие “Държавни пристанища”, но забележете, то е създадено с цел единствено да провежда държавната пристанищна политика, като осъществява ефективен контрол и координация на пристанищната система. Те се издържат единствено от приходи, събирани от местните пристанищни власти и съфинансиране от държавния бюджет. По никакъв начин в Испания общественото предприятие “Държавни пристанища” не играе ролята и не изпълнява функциите на пристанищен оператор.
За Италия. В случая, който ми беше посочен като пример за сближаване на нашето законодателство, функциите на пристанищните власти, които по смисъла на закона ние възлагаме на Националната компания “Пристанища”, са да осъществяват единствено организация, координация и контрол на пристанищната дейност, но по никакъв начин те не играят ролята на оператори. В нашия закон Националната компания “Пристанища” се явява едновременно и управленски орган, и оператор – нещо, което по никакъв начин не мога да подкрепя.
На следващо място, отново по отношение на Националната компания “Пристанища”, което съществува и в европейското законодателство, има ограничение за допускане на оператори до пристанищна дейност при обществените пристанища. В този случай е необходимо да се разпишат критериите за недопускане, за ограничаване на такива оператори – нещо, което липсва в закона.
Следващото изключително важно нещо е компетентният орган, който ще се произнесе по отношение на спазване или неспазване на тези критерии. От закона се подразбира, че този компетентен орган трябва да бъде Националната компания “Пристанища”. Как да стане това, когато самата Национална компания “Пристанища” се явява и оператор? Нещо повече, този орган трябва да бъде категорично независим, за да не може по определен начин да взема зависими решения.
Следващо важно нещо – в закона няма гаранции за въвеждането на конкуренция в достъпа до осъществяването на пристанищни услуги. Изискването на Директива 2001-47 е за всеки вид пристанищна услуга да има поне два конкуриращи се оператори. Първо, те трябва да са независими един от друг и второ, трябва да бъдат упълномощени от съответния компетентен орган. Питам: ако това го върши Националната компания “Пристанища”, как тя ще играе ролята едновременно и на компетентен орган, и в същото време ще определи себе си за единия от операторите, които ще извършат морско-технически услуги?!
По-нататък, отново по недостатъците в текстовете, отнасящи се до Националната компания “Пристанища”. При предоставянето на възможност за извършване на пристанищни услуги, процедурата съгласно европейската директива трябва да бъде абсолютно прозрачна. В предложения законопроект тази прозрачност е гарантирана само при предоставянето на концесии. Но тогава, когато се касае за сключването на договор, при което се изисква публично да бъдат оповестени условията и да се даде необходимата публичност, включително която се изисква по Закона за обществените поръчки, това липсва като текстове в закона.
Следващият момент беше засегнат от изказващия се преди мен, но искам да се спра на него. Това е чл. 115, ал. 1, точки 1 и 2. В този член са разписани приходите, които Националната компания “Пристанища” получава или си формира. Забележете, в т. 2 на ал. 1 се говори за приходите, включително от извършване на пристанищни услуги, а след това в т. 3 – за приходи от собствена дейност. Питам коя е тази неразписана собствена дейност? Това е също врата за извършване на закононарушения и злоупотреби.
И накрая, в закона не са въведени процедури, които да гарантират правото на обжалване на решенията, които взема Националната компания “Пристанища”.

Всичките тези забележки показват, че текстовете, свързани с Национална компания “Пристанища”, са разписани по начин, че тя да получи прекомерни права, превишен статут по отношение на подобни компании в Европейския съюз и до голяма степен липса на контрол върху нейната дейност.
Ние не може да се осланяме единствено на това, че Директива 2001-47 не е влязла все още в действие, за да избегнем разпоредбите на тази директива. Мотивът, който многократно тук беше изтъкван от хората, които защитаваха законопроекта, беше, че е необходимо средствата, получени от таксите в пристанищата, да останат за инфраструктурата. Това може да се реши по много по-лек начин и ние предлагахме още в държавния бюджет за 2003 г. изменителен текст, който трябваше да реши този въпрос. Не е необходимо да се търси начин, в който се разписват права на една компания, която определено излиза извън рамките на законодателството на Европейския съюз, за да се стига до решаване на проблем, по отношение на който има други пътища за решаване.
Ето защо, уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя закона на първо четене и предлагам вие също да сторите това, защото е необходимо тези текстове за Национална компания “Пристанища”, преди всичко за нейните права и функции, да бъдат сериозно коригирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за други изказвания.
Господин Минков, заповядайте.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Сега разбирам защо 10-12 години в българските пристанища нищо не се случва. Защото явно, че всички онези неща, които хората долу чакат, просто тук не стават.
Тази сутрин си спомних една реплика на господин Агов по една телевизия. Той каза така: “Доста дълго време съм в политиката, за да бъда вече специалист по нещо”. Ако го цитирам грешно, да ме извини.
Аз ще се опитам да ви върна малко в една друга зала – тя е долу, на кея, където работят хората от пристанищата и където съм бил 20 години. Какво представляваха пристанищата до 2002 г., преди да влезе законът? Ако някой има търпение, ще ме слуша. Какво представляваха нашите пристанища до 2002 г., преди да влезе законът, чиято философия аз горещо подкрепям и го заявих и предния път? В пристанищата се формираха приходи от всички тези такси, които са изредени в закона – канални, светлинни, тонажни и кейови, плюс претоварните такси, и всички отиваха в пристанищата и се раздаваха за заплати, за премии и, ако нещо се случи, за поправки по инфраструктурата. Разбира се, затова състоянието на българските пристанища толкова години е точно такова.
Какво стана след 2002 г.? Създаде се един орган – Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, който пое събирането на онези такси, които касаят поддържането и обновяването на инфраструктурата. Тоест, всички онези такси, които са за влизане на корабите по канал, светлинните такси, кея, който ползват, и тонажната такса. И за да бъда по-ясен, искам да ви кажа, че за един среднотонажен кораб около 30 хил. т една такава такса се получава някъде около 40-50 хил. долара. Малко повече от това е претоварната дейност. Затова държавата реши – и правилно, затова такъв е и опитът и в другите европейски държави – тези такси да отиват в държавата, в някаква структура, наречена Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, за да могат те действително да се използват по същество.
Какво се случи след 2002 г.? Таксите отиват в държавата, но онези приходи от пристанищата, които са от претоварна дейност, отново се събират в едно голямо пристанище и се разпределят пак по принципа, по който реши директорът.
Какъв е смисълът на закона и измененията, които се предлагат? Смисълът е точно този – да се избегне тази централизация на разпределяне на средствата от претоварна дейност. И аз много моля колегите, които вземат отношение, нека да направят разлика, че когато става дума за оператори и за концесионери, тук става въпрос за приходи единствено и само от претоварна дейност, складова дейност или услуга, която би могла да се предложи в пристанището. Те нямат нищо общо. И тук, господин Кирчев, разбира се, че инициативата е на операторите в пристанищата по места. След като операторът си вземе лиценза, той вече е в правото си да кандидатства за всяко едно място.
Защо така активно тук се оспорва Националната компания по много пунктове? Националната компания не е нищо друго, освен едно държавно предприятие по смисъла на Търговския закон, чл. 62, и като такова държавно предприятие – тук отговарям на много спекулации защо то не може да фалира – не може да бъде обявено в несъстоятелност по чл. 612 от същия закон, защото то управлява и контролира държавна собственост. Все едно собствеността, която контролира, тоест инфраструктурата да бъде по някакъв начин обявена в несъстоятелност.
По състава и управлението. Аз искам добре да забележите, че до този момент пристанищата в България се управляват от изпълнителна агенция во главе с изпълнителен директор, подчинен на министъра. Е, в момента точно този изпълнителен директор е човекът, който разпределя били те и 400 хил. лв. пари.
Какво се предлага с националната компания? Предлага се да влезе още един орган между министъра и изпълнителния директор – управителният съвет от 7 души, където ще има още един контрол над тези средства. И лично аз си позволявам да кажа оттук, че състава на компанията си го представям така: от тези 7 души един ще бъде от пристанищната администрация във Варна, от Бургас, от Русе, може да бъде областен управител, заместник областен управител, кмет, като по този начин ще се решават най-точно и проблемите на местната власт, на онова, което е необходимо, което господин Кирчев каза и аз съм съгласен с него.
Защо тогава тази компания ни пречи и защо с нея се правят най-различни импровизации тук? Всичкото се върти около чл. 114, ал. 3, където се казва: “Националната компания не може да извършва пристанищни услуги по смисъла на чл. 116, освен при предсрочно прекратяване на договора с пристанищен оператор до сключването на друг”. Добре, аз съм съгласен тук да се внесе при второ четене някаква яснота, че и пристанищната компания отговаря до влизането на друг оператор. Но съгласете се, че едно или две кееви места, един терминал, когато по някакъв начин операторът си е заминал или не е изпълнявал условията, до провеждането на следващия конкурс нали трябва да работи? И не виждам какво смущаващо има тук и къде тук е дейността на пристанищната компания?
Още нещо. Участието в Национална компания “Пристанища” в търговски и граждански дружества, както и юридически лица, са с нестопанска цел. Тук не става въпрос за работа.
Аз просто на всяко едно от изказванията бих могъл да направя реплика, но мисля, че това не е необходимо и дълбоко се надявам, че при разглеждането на закона за второ четене в комисията всички тези неща ще ги изясним.
И връщайки се пак на кея, аз искам най-горещо да ви помоля да гласувате този закон. Той е необходим, защото само чрез неговото приложение в пристанищата в България ще влезе частният капитал, ще влязат частните оператори, ще влязат технологиите, които са безкрайно необходими, където сме далеч, далеч, години назад от европейските пристанища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Три реплики – господин Жотев, господин Соколов, господин Димитров.

Петър Жотев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Минков, твърдите, че промяната в закона е в духа на Търговския закон и се позовавате на него. Каква е логиката, господин Минков, да се запише, че срещу Националната компания "Пристанища" не може да се открива производство по несъстоятелност?
Второ, в ал. 6 на чл. 113 се казва, че срещу имуществото, предоставено на Националната компания "Пристанища", не може да се насочва принудително изпълнение. Логиката на Търговския закон е, че всяко дружество, регистрирано по Търговския закон, има права и задължения, за да носи отговорности и в крайна сметка при лоша дейност евентуално да попадне в процедура по несъстоятелност или ликвидация. Даваме възможност на един тесен кръг от хора начело с министъра и генералния директор да се разпореждат с имуществото, да превърнат една администрация, която досега работи типично като такава, на практика в едно предприятие, в една фирма, като същевременно го освобождаваме от отговорност при лоша дейност то да фалира. Ако това е в духа на Търговския закон, господин Минков, кажете Вие, след като идвате от практиката, каква е тази практика, при която Търговският закон в една своя дейност дава преференция на министъра и на неговия екип?
И накрая, господин Минков, не мога да разбера, след като имате идея в управителния съвет да се включат хора, като примерно един от Бургас, един от Варна, един от Русе и т.н., защо не сте го записали в закона? Нима мислите, че министърът на транспорта ще назначи по един човек от тези центрове, където има пристанища от хилядолетия? Защо не запишете това нещо и да задължите министъра? Много по-вероятно е в София да се концентрира един екип, който няма нищо общо с пристанищата, както е и в момента, разбира се, да се назначават хора, които нищо не разбират. Хората, които разбират от тази дейност, са в Бургас, във Варна, в Русе, само че те сега няма да тръгнат тепърва да стават чиновници в новото дружество, което ще бъде с център в София. Вие, човекът от практиката, как допускате тук да се запише, че централата ще бъде в София и в София ще бъдат експертите по тази дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Жотев.
Искам само да ви кажа, че с втората реплика било на господин Димитров, било на господин Соколов ще се изчерпи времето на ОДС, така че решете кой от двамата да вземе думата.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Минков, наистина Вашето изказване сочи само пълното объркване на това, което се прави. Създава се нещо, което е търговско дружество, само че за него няма да важат правилата на всяко търговско дружество. Какво е това търговско дружество – господин Жотев ме улесни, - което не може да бъде обявено в несъстоятелност, върху имуществото на което не може да се провежда принудително изпълнение? Това са правни абсурди. Започнахте с това, че този закон е срещу централизацията. Този закон въвежда именно централизацията със създаването на тази национална компания. И аз се учудвам, че човек като Вас, който е наистина от практиката, или няма представа от Търговския закон, или няма представа от това, което сега се предлага да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За трета реплика има думата господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Госпожо председател, господин Минков! Когато говорим за чл. 114а, т. 4, където е записано буквално, че министърът разрешава участието на Национална компания "Пристанища" в търговски и граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел, по всички правила на тълкуване на български език е ясно, че става дума за търговски и граждански дружества, а останалият текст – "както и юридически лица с нестопанска цел" е отделен. Министърът има право да разрешава такова участие – говоря за чл. 114б – на Национална компания "Пристанища" с всякакви търговски дружества. Би могъл да направи каквото му дойде на ум и по този начин да създаде условия и за източване на дружеството, което пък, от друга страна, не подлежи нито на принудително изпълнение, нито на обявяване в несъстоятелност.
Освен това в чл. 114в е записано, че управителният съвет се състои от седем членове, включително генералният директор, които се назначават от министъра на транспорта и съобщенията за срок до пет години. Въвеждаме някакъв мандат. Аз няма да обсъждам това дали е целесъобразно да има мандат или не е целесъобразно. Да речем, че е хубаво да има мандат, макар че кои са тези други търговски дружества, на които сме дали мандат на управителния съвет, и същевременно даваме правото в т. 4 по решение на министъра на транспорта и съобщенията с едномесечно предизвестие да уволнява тези хора.
И още нещо. Дали сме такива права на генералния директор, каквито никой друг генерален директор няма. Уж неговите правомощия са изброени и веднага след това в ал. 2 е написано, че извън тях той може да прави всичко след одобряване от управителния съвет, включително и ако решат да летят в Космоса, и това може да му разреши управителният съвет. Затова имаме закон и той трябва да се придържа в рамките на закона при своето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте за дуплика, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз не мога да вляза в юридически спор с юристите, след като по професия съм капитан, но аз исках от тази трибуна да бъда разбран по друг начин. Исках да ви кажа, че за последните 10-12 години нищо добро не се е случило на българските пристанища. И ако сега спрем възможността да влезе частният капитал и частната инициатива в българските пристанища, просто ние не сме им помогнали. Те ще продължават да бъдат крещящо назад в своята дейност. Защото този закон, който е от 2002 г., до този момент не вкара нито един частен концесионер, нито един частен оператор. Аз ви обясних как се работи в момента в българските пристанища.
Още веднъж горещо ви моля от тази трибуна: вероятно законът не е блестящ, вероятно той ще претърпи промени, но дайте възможност на частния капитал да влезе в пристанищата, дайте възможност българските пристанища да бъдат технологично обновени, за да могат по някакъв начин да вървят напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Минков.
От името на вносителя има думата господин Манолов.
ПЕЙЧО МАНОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Слушах с голямо внимание изказването на всички и оставам с впечатлението, че всички депутати са загрижени от парламента да излезе един добър закон. В същото време, не знам доколко имам възможност да обясня, но аз считам, че най-важното нещо, което е нужно да се знае, е дали реформата в пристанищата се прави просто за да се създаде една компания, или кой да събира таксите, или за да стане реформа. Аз казвам, че от 2000 г. със закона, приет от предишното Народно събрание, в нашите пристанища започна да се прави реформа, която не е довършена. Пристанищата са разкрачени в момента именно поради недостатъци на този закон, въпреки че философията му е да стане реформа в пристанищата. Нашата пристанищна структура и сега, която всички наричате оператор, е структурата, която остана от плановата икономика. В момента целта на закона е да даде възможност частният капитал да влезе в изграждането и поддържането на пристанищната инфраструкткура.
И понеже този проблем съществува във всички държави, а не само у нас – тук се споменава директивата - в този проект директивата, това което би могло да бъде полезно на сегашния етап, е използвано. И понеже тук всички изказващи се използваха думите “пристанищна власт”; “пристанищен оператор”, тъй като това нещо се прави като грешка и в другите пристанища, Европейската общност е дала дефиниции в директивата. Аз ще ви прочета внимателно думите “пристанищна власт”, които всички от вас използваха.
“Пристанищна власт” или управляващ орган означава орган, комуто е възложено управлението на пристанищната инфраструктура и координацията и контрола на дейностите на различните оператори.”
Различните оператори са бъдещите частни концесионери, а не сега държавният оператор, който е останал поради несъвършенство на закона. Представен е в пристанището или пристанищната система по силата на националния закон, който евентуално ще бъде приет, или наредба на администрацията. Той може да се състои от няколко отделни органа или да отговаря за повече от едно пристанище. Това не го казвам аз, а е от директивата на Европейската общност. Тук е казано всичко - какво представлява пристанищна услуга, какво представлява оператор.
Пристанищната национална компания, която е като име, което може да бъде всякакво друго, не е оператор. Той може да бъде оператор само тогава, когато завърши или по някаква причина концесионерът е излязъл или не отговаря на изискванията съгласно концесионния договор. Пак ви чета от директивата, за да се убедите, че това не е измислено от нас, че се дава такава възможност.
За да не бъда скучен, в директивата го има и всеки един от вас може да го намери. Това е т. 25 от директивата и е написано точно това, което го има и в нашия член – че само когато изтече договорът на концесионера, следващата процедура се извършва от пристанищната власт. Ние в България не можем да не го наречем “пристанищна власт”, това е истинското име в цяла Европа. Затова се измислят национални компании, защото казваме, че пристанищната власт при нас е само по Закона за държавната администрация.
Понеже се говори, че когато е правен законът, не е координирано това, което се спомена за пристанищните концесионери, господин Димитров, трябва да Ви кажа, че те вече не държат на това, което е във Вашите писма. Не държат, аз ги познавам. Това беше преди шест месеца и там се позовават на членове, които вече ги няма тук.
Ето ви списъка, (показва списък на народните представители) по който съм изпратил лично писма до тези организации, за да дадат своите мнения. Нашето писмо беше написано така: “Господа, от две години функционира Законът за морските пространства. Къде той ви е помагал и къде - пречил? Дайте вашите бележки!” И тук са всички тези бележки. Даже на много от тях, които са дадени на Вас, след това има други мнения и становища. Но същите тези хора тогава са били директори в нашите пристанища, сега не са и поради тази причина те дават друго мнение в момента. Но при мен са техните становища отпреди. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала за гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (Народният представител Благой Димитров иска думата за процедура.)
Вече сме в процедура на гласуване. Каква процедура, господин Димитров? Ще Ви дам думата, за да направите процедурното си предложение след като приключим с гласуването. Преди това изчаках 5 мин. Защо не си направихте процедурното предложение?
Гласували 203 народни представители: за 113, против 75, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля да подложите на прегласуване законопроекта. В залата виждам толкова малко хора, а се изписаха числа, които надхвърлят космически размери. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на прегласуване законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Гласували 197 народни представители: за 106, против 80, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам срокът между първо и второ гласуване да бъде удължен с две седмици – общо три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Общо три седмици.
Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Неведнъж ние сме апелирали за това, че Министерството на транспорта пуска закони, които не са на ниво, на което да бъдат приети дори на първо четене. Това е втори закон, за който председателят на комисията предлага срокът да бъде удължен три седмици. Три седмици е удължаване на срок, когато има и спорове, включително и в управляващото мнозинство. Като гледах това убедително гласуване със 106 гласа “за”, значи управляващото мнозинство е сигурно, че точно това е законът, който трябва да приемем.
Затова аз категорично се противопоставям и предлагам срокът да бъде една седмица, така както е по Правилника на Народното събрание. Ако вие имате съмнение, че този закон не става, то тогава гласувайте предложението на господин Мирчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мутафчиев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, от господин Мирчев – срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три седмици.
Гласували 161 народни представители: за 137, против 21, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Димитров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-01-85 от 9 декември 2002 г.
за административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 януари 2003 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, внесен от Министерския съвет.
Предлаганият законопроект има за предмет създаването на общи систематизирани правила за осъществяване и съответно за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. По този начин ясно се очертават границите, в рамките на които е допустима намесата на държавата и на органите за местното самоуправление в дейността на стопанските субекти, поставят се бариери пред подзаконовия произвол на администрацията и се дава ясен сигнал на българските и чуждестранните инвеститори за по-нататъшната либерализация на бизнес средата в страната.
Необходимостта от подобен законопроект произтича от наличието на множество лицензионни, разрешителни, регистрационни и други регулативни административни режими, които се въвеждат, прилагат и контролират, без да се основават на ясно формулиран публичен интерес и които сериозно обременяват започването и осъществяването на стопанската дейност. Като резултат от това по повод започването, извършването и прекратяването на стопанската дейност между стопанските субекти, от една страна, и административните органи и органите на местното самоуправление, от друга, възникват отношения, които често са уредени по противоречив и неясен начин. Тълкуването и прилагането на съществуващата уредба в доста случаи поражда напрежение както в администрацията, така и в адресатите на нейните актове. Нормативните актове, които уреждат регулативните режими не са добре съгласувани помежду си и е налице неяснота в регулативните понятия. Това прави процеса на ориентация и съобразяване със съществуващото в тази насока законодателство труден, отнемащ доста време, налагащ необосновани разходи и в крайна сметка намаляващ разполагаемия доход на стопанските субекти.
Основната цел на предлагания законопроект е да облекчи условията за бизнес, като ограничи административното регулиране и административния контрол върху деловата активност чрез уреждането на ясни, принципни правила за тяхното въвеждане в действие и осъществяване. Адресати на предлагания законопроект са държавните органи и органите на местно самоуправление, които имат нормотворческа компетентност. Идеята е още при създаването на съответния закон или подзаконов акт да се спазват установените с този законопроект общи принципи и правила. В случаите, когато съобразно спецификата на урежданите със специален закон обществени отношения се налага приемането на различни решения от установените тук, те трябва да бъдат мотивирани и при установяването им да е ползван тестът на съответните изисквания на Закона за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Със законопроекта се уреждат два режима на осъществяване на стопанска дейност, свързани с разрешителна компетентност на контролиращата администрация – лицензионен и регистрационен. По този начин се замества многообразието от легални понятия и термини и се ограничава възможността за вземане на решения по целесъобразност само до определен кръг дейност и по определени критерии. Законопроектът въвежда и няколко основни принципа, особено характерни както за административното право на отделните страни-членки, така и за общото право на Европейския съюз, а именно: принципа на оценка на разходите и ползите за възможните адресати на законовата уредба при нейното въвеждане и прилагане, който изисква внимателно съобразяване в икономически смисъл с цената на регулативните и контролни тежести; принципа на пропорционалността, който изисква всички регулативни и контролни тежести, които се налагат на стопанските субекти, да се подчиняват на целите на съответния закон, установяващ съответния защитен административен режим; принципа на легитмните очаквания и предвидимостта в действията на административните органи, който предполага администрацията, упражняваща оперативна самостоятелност, да бъде открита, последователна и предвидима в своите действия; принципа на законоустановеност на административното регулиране и административния контрол, съгласно който се забранява установяването на административен режим и на свързания с него административен контрол с подзаконов акт.
Предлаганият законопроект ще бъде общ закон за множество специални закони, които установяват действащото право или ще установяват в бъдеще административни режими и свързаните с тях режими на контрол. В това му качество той би следвало да се прилага субсидиарно за всички неуредени от специалните закони случаи. Всички регулативни режими, въведени с подзаконов акт, които нямат своето основание в специален закон, следва да бъдат отменени.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси, свързани със степента, в която процедурите за установяване на регулативни режими в България, са уеднаквени с тези в страните-членки на Европейския съюз; за броя на законите, въвеждащи такива режими, какви ще бъдат последствията за стопанската дейност, ако същите не бъдат променени в съответствие с предлагания законопроект; за механизма, по който ще бъде осъществено изискването за служебно набавяне на информация; за съответствието между разпоредбите на чл. 19 и устройството и дейността на контролните органи, уредени в специалните закони, както и дали предлаганият законопроект е съгласуван с работодателските организации в страната.
Бяха направени редица препоръки, отнасящи се до необходимостта в законопроекта да бъдат въведени принципът на мълчаливото съгласие и принципът на обслужване на едно гише; ясно да бъдат дефинирани критериите за прилагане на целесъобразността от страна на лицензиращия административен орган; да бъдат въведени разпоредби, които произтичат от възможностите, които дава Законът за електронния подпис; да бъде въведена санкция за длъжностните лица, които не спазват разпоредбите на чл. 23; да бъде прецизиран предложеният списък на лицензионните режими за стопански дейности, както и отделни текстове от предлагания законопроект. Предложена беше и промяна в наименованието на законопроекта – "Законопроект за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност".
В резултат на проведеното гласуване – 9 "за" и 2 "въздържали се", Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, внесен от Министерския съвет, като срокът за писмените предложения на народните представители за изменения и допълнения да бъде три седмици в съответствие с чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция по този законопроект.
Господин Памуков, заповядайте да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще прочета становището на Комисията по европейска интеграция относно законопроект за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност № 250-01-389, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2002 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от страна на вносителя от господин Никола Янков – заместник-министър на икономиката.
При обсъждането на законопроекта бяха взети предвид следните обстоятелства.
Внасянето на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е мотивирано с изобилието на лицензионни, разрешителни, регистрационни и други регулативни административни режими, които сериозно обременяват започването и осъществяването на стопанска дейност в страната. Критики и препоръки в тази насока за създаването на благоприятна и атрактивна за инвеститорите бизнес среда са отправени многократно в европейските институции в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.
В публикувания през м. октомври 2002 г. редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България отново фигурира констатацията, че влизането на пазара все още се възпрепятства от множество разрешителни процедури, които забавят създаването на нови предприятия и ангажират значителни ресурси.

На общностно ниво не съществува единна правна рамка, въвеждаща задължителни правила за регулиране намесата на държавата в дейността на стопанските субекти. Приети са редица актове с незадължителен характер, които съдържат предписания за подобряване на инвестиционния климат чрез опростяване на административните процедури и създаване на ясно регламентирани отношения между стопанските субекти и административните органи в съответните държави: резолюция на Съвета на Европейския съюз – 88Ц197-04 от 30 юни 1988 г. за подобряване на бизнес средата и подпомагане на развитието на стопанската дейност, Резолюция на Съвета на Европейския съюз 96Ц130-01 от 22 април 1996 г. за координация на действията на общността за подпомагане на малките и средните предприятия и занаятчийския сектор, Резолюция на Съвета на Европейския съюз 96Ц224-03 от 8 юли 1996 г. за опростяване на законодателството и административните процедури в областта на вътрешния пазар, Резолюция на Съвета на Европейския съюз 97Ц18-01 от 9 декември 1996 г. за реализация на потенциала на СМП чрез интегриран подход за подобряване на бизнес средата и стимулиране на мерките за подкрепа на стопанската дейност.
Най-пространна и конкретна по своето съдържание препоръка на Европейската комисия е 97-344 на Европейския съюз от 22 април 1997 г. за подобряване и опростяване на условията за започване на стопанска дейност.
Чрез идентифицирането на проблемите в страните – членки на Европейския съюз, и обобщаване на практиките в областта на административното регулиране, са изведени няколко основни принципа: повечето от тях са получили уредба във внесения законопроект за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, задължението за административните органи да осигуряват достъп до необходимите актове и формуляри, да предоставят информация за приложимите срокове и дължими такси, да оказват съдействие за попълването на документите, обслужването на едно гише – чл. 6, както и забраната за изискване за доказване на обстоятелства, освен с удостоверение, вече издадено от друг орган. В този смисъл е положителна декларацията със законопроекта – воля за регламентиране намесата на държавата при осъществяването на стопанската дейност в съответствие с препоръките на европейските институции и с добрите практики на страните – членки на Европейския съюз.
Заключенията от обсъждането на законопроекта са следните: няма acquis communautaire, регламентиращо административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност и въвеждането на задължителни правила за страните – членки на Европейския съюз в тази посока. Приетите актове на общността имат препоръчителен характер и дават насоки за основните принципи, които страните – членки на Европейския съюз следва да спазват с цел създаване на благоприятна среда за развитие на стопанската дейност. Предложенията за приемане на законопроект за административно регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и мотивите към него са в съответствие с тези препоръки.
В съответствие с принципа на субсидираността предприемането на законодателни и административни мерки за подпомагане на бизнеса и създаването на благоприятна инвестиционна среда е изцяло от компетенциите на страните-членки. Регламентацията на тези обществени отношения е въпрос на правна политика, който се решава по преценка на всяка държава в съответствие с вътрешния й правен ред.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушието на парламентарните групи се обедини около становището, че поради липсата на хармонизационни изисквания от страна на Европейския съюз относно административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност предложеният законопроект не подлежи на оценка за съответствие с acquis communautaire.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Памуков.
Заповядайте, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Господин председател, имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат като представител на вносителя господин Никола Янков – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за допускане в зала на заместник-министъра. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете господин Никола Янков да влезе в пленарна зала.
Уважаеми народни представители, понеже се очаква заместник-министърът всеки момент да влезе в пленарна зала, с ваше разрешение бих открил дебата по първото четене на законопроекта и след като влезе заместник-министърът да може от името на вносителя да представи законопроекта, за да не губим излишно време. Надявам се, че става въпрос за кратко време.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Нихризов, благодаря Ви, че откривате дебата.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като трябва да изчакаме вносителя, все пак някой трябва да открие дебата.
Пред нас е един законопроект от тези, които имат добри намерения да извършат нещо добро в нашето стопанство. Оттук нататък възниква въпросът: дали само добрите намерения са достатъчни и реализацията, която е постигната с текстовете на законопроекта, отговаря действително на това, което е желаел Министерският съвет. Оттук нататък започват и хилядите въпроси по текстовете. Никой не може да отрече, че в България в момента има множество лицензионни и разрешителни режими, дори когато въпросът се разглеждаше в комисията, нямаше човек, който да каже какво е тяхното количество, в кои законопроекти са внесени и колко от тях се намират в подзаконови нормативни актове.
Напълно съвестно бяха отразени забележките в доклада на комисията. Вярно е, че се търси премахване на всички онези ограничителни условия, които се слагат с подзаконови нормативни актове, но на практика това не е разписано ясно. Пред нас е един общ закон, който е видно, че няма да премахне с един замах всички онези лицензионни разрешителни режими, вкарани чрез специфичните закони. Какво имам предвид?
Основополагащият чл. 12 определя за в бъдеще как ще се строят законодателно режимите, които са свързани с лиценза и с разрешението. Вярно е, че в параграфите в Преходните и заключителните разпоредби е записано условието, че Министерският съвет в срок от шест месеца има задължението да внесе в Народното събрание всички корекции, които се изискват от този закон. Да, но воля на законодателя е да извърши съответните промени.

И тук първото “но”. Първото “но”, понеже никой в момента не се наема да каже колко са тези разрешителни и лицензионни режими и в кои нормативни актове те са отразени.
Връщаме се малко назад.
В чл. 9 е записан един текст, в който за пореден път е употребена думата “целесъобразност”. Оказва се, че при желание при издаването на лицензия административният орган е овластен, в рамките, определени със закона, да прецени и да реши по целесъобразност извършването на определена стопанска дейност.
Знаете колко добре звучи думата “целесъобразност” в ръцете на чиновника. Целесъобразно е за едни и нецелесъобразно – за други. Затова законодателят трябва да бъде перфектен в текстовете, за да не се окаже, че утре правим определената крачка в това направление, което всички говорихме, че трябва окончателно, завинаги да ликвидираме – управлението на корупционните режими в страната.
Следващият член – чл. 10, е свързан с лицензионните режими, които могат да бъдат установявани съобразно ал. 1 с условия, които застрашават националната сигурност, обществения ред в Република България, личните имуществени права на гражданите или правата на юридическите лица, както и околната среда, които са изброени в един списък.
Оттам нататък възниква въпрос: пълен ли е този списък, еднакви ли са тежестите на тридесет и деветте позиции, които са включени в списъка и не може ли в един определен момент някой да реши, видите ли, ние подобряваме списъка и да вкара нови рамки и нови разрешителни или лицензионни режими, които се базират само на едно частно виждане?
Друг много важен момент. В становището се говореше за проблема “обслужване на едно гише”. Но как е записано в чл. 6, т. 3?
“При упражняване на своите правомощия административните органи са длъжни: да организират дейността си така, че да обслужват заинтересованите лица на едно място.”
На едно място в един град, в една сграда, на един етаж?! Общото понятие “едно място” не дава никаква стъпка в идеята за обслужване на едно гише. Това, според мен, е просто подминаване на проблема или опит за неговото заобикаляне.
Да тръгнем и малко по-нататък, в момента, когато е разписан контролът върху стопанската дейност, свързан с контролиращия орган. Очевидно това ще бъде контролиращият орган във всеки от специалните закони, свързани с лицензионните режими.
Отиваме на чл. 23, където има един абсолютно пожелателен текст, както е написано и в становището на комисията: “Длъжностните лица са задължени да опазват търговската тайна и да не разгласяват данните от проверките преди тяхното приключване, както и да не се използва информацията от проверките извън предназначението им.” И точка.
Ами какво ще стане, ако тези длъжностни лица, въпреки всичко го направят? Няма нито дума в административните разпоредби каквато и да било санкция да бъде упражнена спрямо тях. Отново един текст, който е пълно пожелание.
Следващият текст беше много дискутиран, защото в следващия член – 24, вече правомощията се разширяват до спиране на стопанската дейност на субектите – един много опасен момент, в който определен административен орган получава правомощия, неконтролирани по никакъв начин, които могат да въздействат върху пряката стопанска дейност на субектите.
Това са само няколко от моментите, които показват, че текстът, който е написан с добри намерения, може да доведе и до обратни резултати. Имам предвид случките, които станаха с добрите намерения при въвеждането на новия Закон за приватизацията.
Не казвам, че законопроектът не може да се коригира между първо и второ четене и това беше чуто в комисията. Но възниква следният въпрос: дали действително всичко, което е заложено като схема в законопроекта, не се допира до извиване на ръцете с решаването на много важен проблем, с проблема за това, че в България съществуват твърде много ограничения, свързани с икономиката, с режимите, които са въведени? И дали всичко, което е написано в този законопроект, представлява реална възможност за изпълнение и няма ли то да има просто пожелателен характер, който не действа, или да заостря проблемите в икономиката, от което най-малко се нуждаем в този момент?
Аз бях един от двамата, които се въздържаха при гласуването. Въздържах се не защото не искам да има освобождаване на икономиката, а защото смятах, че този законопроект трябва да се преработи и идеите, които са включени в това той да бъде създаден, да бъдат реализирани на практика. Иначе ще имаме един полуматериал, който след няколко месеца ще трябва да поправяме отново. Иначе можем да имаме и материал, от който да се възползват единствено бюрократичните институции в една държава. А това в никакъв случай няма да даде следващата стъпка за свобода в икономиката и за доближаването ни до критериите на Обединена Европа.
Затова се въздържах от гласуване и смятам, че е редно този законопроект да бъде много внимателно огледан преди да се подкрепи и да се даде бъдеще на текстовете, включени в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Реплики? Не виждам.
За съжаление все още заместник-министър Янков не се е появил в пленарната зала, а господин Папаризов заяви, че иска да се изкаже след него, което е съвършено естествено и нормално. (Неразбираема реплика.)
Не, не можем да направим пауза, за съжаление, защото остава по-малко от 1 час до края на пленарния ден, а правилникът не позволява почивка преди това.
Затова ви моля, който има желание да се изкаже преди заместник-министър Янков, да го направи, за да спасим разглеждането на този законопроект. В противен случай трябва да го сваля от дневния ред.
Заповядайте, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Пред нас е един изключително важен и ключов законопроект, който ще има, според мен, доста дълготрайно значение, ако бъде превърнат в действащо право върху цялата ни правна система, тъй като той цели, образно казано, да сложи ред в хаоса от регулативни режими, които са установени в момента в действащото ни законодателство.
Става дума, уважаеми колеги, за натрупани в продължение на десетилетия лицензионни, регистрационни, най-различни уведомителни, удостоверителни и какви ли не други режими, които така или иначе, както на законово, така и на подзаконово равнище обременяват бизнеса в страната, създават му пречки и проблеми и общо взето допринасят много съществено нашата страна да придобие репутация на държава с лош бизнес климат, с лош и непредвидим бизнес климат. Това, което пъди чуждестранните инвеститори, в края на краищата един от основните фактори, е точно този.
Според мен, уважаеми колеги, този закон има много достойнства и аз искам да изтъкна само тези от тях, които наистина са най-съществените.
На първо място, колеги, той създава определени модели на административни режими, които в известна степен могат да бъдат следвани от всеки бъдещ законодател, когато се прецени, че определен вид стопанска дейност може и трябва да бъде поставена под такива режими.
В момента съществуват огромно количество нормативни актове, които въвеждат лицензионни и други подобни режими, които въвеждат неизброимо количество понятия, с множество препратки към подзаконови актове. И всичко това създава изключително напрежение за администрацията – както за прилагащата администрация, така и за адресатите на тези актове. Смисълът на този законопроект, колеги, е да въведе на първо място, единство в езика на законодателя. Това е нещо много важно. Както например Законът за административните актове, който беше приет през 1973 г., въведе едно единство в нормативните актове, които се издават от оправомощени държавни органи.
На второ място, искам да изтъкна изключителното значение на този законопроект по отношение на подзаконовата уредба. В момента няма никаква пречка отделните административни органи, които разполагат с нормотворческа компетентност, както и местните власти, органите за местно самоуправление, например общинските съвети, да въвеждат подобни режими. По този начин всеки, който извършва търговска дейност, е изправен в една среда, тотално непредвидима. Винаги неговият вид дейност може да бъде обременен с какъвто и да било режим и в края на краищата той да бъде принуден да се съобразява с такива режими, които пряко му дават отражение върху крайните резултати от неговата дейност. По изчисление на Института за пазарна икономика е налице съществено обременяване на бизнеса чрез квазиданъци, чрез плащане на повече пари, за да се съобразиш с тези регулативни тежести.
Целта на този законопроект, колеги, е да забрани чрез подзаконови актове да се въвеждат подобни режими. Принципът на законоустановеност на тези режими е нещо изключително важно. Но не само тези разпоредби на закона са от значение. Много по-важно е, че с изтичането на един определен срок, на един шестмесечен срок, установен в законопроекта, всички подзаконови режими, които нямат ясна законова опора, могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд. Смисълът на този законопроект е ние да дадем едно оръжие на бизнеса да се бори с подзаконовия произвол на администрацията. Наредбите примерно на органите на централната администрация или наредбите, тоест подзаконовите актове на органите на местното самоуправление могат да бъдат атакувани пред ВАС, именно поради противоречия с принципните положения на този закон, най-вече с принципа, че само със закон можеш да установяваш лицензионен или регистрационен режим за дейност, както и примерно удостоверителен и уведомителен режим за отделни сделки и действия. Така че аз мисля, че ние наистина създаваме едно сериозно средство за борба с подзаконовия произвол на администрацията.
На следващо място, колеги, този законопроект ще бъде един допълващ закон към всички специални закони, които сега се прилагат в сферата на стопанската дейност. Господин Нихризов спомена, че този законопроект не премахва с един замах съществуващите лицензионни режими. Няма такъв закон, господин Нихризов. Нито един закон не може да премахне с един замах съществуващите лицензионни, разрешителни и други режими. Те могат да бъдат отменяни само постепенно, тъй като това е неизбежно. Но този закон може да създаде една ясна основа за тяхната промяна, да допълва тези закони в определени отношения и така постепенно да подобряваме средата за бизнес в страната.
Искам тук да обърна внимание, че законопроектът съдържа списък от 39 изчерпателно изброени лицензионни режима. Този списък може да бъде променян в бъдеще, само ако бъде променян и този закон. Той може да бъде допълван, разширяван или стесняван само със закон, който да изменя този общ закон. Така че всеки може да види колко са лицензионните режими в страната.
Разбира се, уважаеми колеги, по конкретни текстове могат да бъдат правени забележки. Господин Нихризов посочи, че някои от текстовете имали просто пожелателен характер. Аз не бих казал, че например текстът за търговската тайна е текст с пожелателен характер. Подобни текстове има и в специалните закони.
Естествено, нарушаването на общия закон може да доведе до санкции за съответното длъжностно лице.
Обръщам внимание на това, уважаеми колеги, че този законопроект не може да съдържа много широк списък от административни наказания, които да бъдат налагани например на виновни длъжностни лица, които са нарушили изискванията на този закон, тъй като това е преди всичко работа на специалните закони, където се уреждат именно административните наказания.
Друго предимство на този законопроект е, че когато се създават най-тежките режими за дейност, лицензионният и регистрационният режим, се установяват ясни правила, ясни тестове, при които те могат да бъдат въведени. Лиценционният режим по смисъла на чл. 10 се установява само в изчерпателно посочени случаи, когато стопанската дейност е свързана със субекта, върху който държавата осъществява суверенни права съобразно Конституцията, или в случаи, когато съответната стопанска дейност създава повишен риск за националната сигурност или обществения ред в България, лични или имуществени права, както и за околната среда. Следователно, само при повишен риск можете да въвеждате подобен лицензионен режим.
Регистрационният режим е по-лек, тъй като при него, уважаеми колеги, не съществува изискването за повишен риск. Но искам да обърна внимание, че разликата между лицензионния и регистрационния режим е единствено в това, че в единия случай административният орган разполага с оперативна самостоятелност или с дискреция да издаде един или друг лицензионен акт, докато при регистрацията административният орган не разполага с такава преценка. Той е задължен да регистрира съответното лице, което ще извършва стопанската дейност, без да може да отказва по съображения за целесъобразност.
И сега, в момента искам да ви кажа, че наистина съществуват над 50 режима, при които административните органи могат да издават лицензии, основавайки се на тази целесъобразност. Въпросът е да стесним тези случаи, да ги направим оптимален брой, а не да бъдат разширявани необосновано, каквато е склонността на всяка една администрация.
Иначе и при двата случая, колеги, и при лицензионния, и при регистрационния режим, контролът за спазване на определени законови изисквания е много строг. Винаги се упражнява контрол.
Аз мисля, колеги, че като цяло този законопроект ще допринесе съществено за разрешаването на един много тежък и много сериозен проблем, който е заварен от предишните десетилетия, ще въведе ред и ще може на тази основа в близките месеци или до една-две години ние окончателно да решим проблема със заварените режими – тези, които сега в момента съществуват. Иначе, ако ние правим тази работа на парче, без ясна рамка, без ясна концепция, аз мисля, че ние винаги ще бъркаме, тъй като ще се движим опипом и слепешката и ще се блъскаме непрекъснато в препятствия, които сами си създаваме.
Затова, уважаеми колеги, аз мисля, че този законопроект трябва да бъде подкрепен. Разбира се, може да се дискутира например въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие. Този принцип първоначално беше заложен в законопроекта, но след това на заседанието на Министерския съвет той отпадна в окончателния вариант на законопроекта. Така или иначе, това е един дискусионен въпрос, който ние можем да дискутираме – дали да въведем принципа на мълчаливото съгласие или да видим, ако го въведем, с какво приложно поле той да бъде, в какви граници. Това също е дискусионен въпрос. Аз мисля, че цялата бизнес общност ще ни подкрепи, ако ние въведем принципа на мълчаливото съгласие, и то в колкото е възможно по-широко приложно поле.
Но при всички случаи, колеги, аз мисля, че независимо от това, този законопроект трябва да бъде приет, тъй като той поставя една наистина ясна основа за подобряване на бизнес средата в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате ли реплики? Не виждам.
За съжаление, не виждам и заместник-министър Янков, на когото интересно колко време му е необходимо, за да се придвижи от Министерския съвет до Народното събрание. Дали не е попаднал в черна дупка?
Има ли други желаещи да вземат думата, уважаеми народни представители, преди заместник-министърът да може да представи законопроекта от името на вносителя така, както всеки изисква.
Господин Димитров, имате ли информация?
Валери Димитров (НДСВ, от място): Тръгнал е за парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вероятно не знае пътя и се е объркал.
Любен Корнезов (КБ, от място): Целият парламент да чака?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз също смятам, господин Корнезов, че това е съвършено некоректно от страна на изпълнителната власт и когато трябва да бъде представител на вносителя в пленарна зала, той да не може да се придвижи от Министерския съвет дотук за повече от половин час.
Господин Нихризов, заповядайте за процедурен въпрос.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да излезем от неловкото положение и предвид количеството хора, които се намират в залата, предлагам да отложим тази точка и да преминем към следващата точка в дневния ред. След пристигането на господин заместник-министъра, който ще представи законопроекта, отново можем да се върнем към съответната точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
Има ли противоположно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Нихризов.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 3.
Това предложение е прието.
Благодаря Ви, господин Нихризов за разумното предложение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Законопроектът е приет на първо четене на 1 октомври 2002 г.
Господин Наим, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Христина Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Шерин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Процедурното предложение е за допускане в залата. Да се надяваме, че те са на разположение, не е като заместник-министър Янков.
Не виждам противоположно предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Христова и госпожа Местан в пленарната зала.
Господин Наим, заповядайте да представите доклада на комисията за второ четене.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря, господин председател.
“Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно законопроект № 202-01-42 от 25.07.2002 г. за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Наименование: “Закон за изменение и допълнение Закона за закрила на детето.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли възражения и бележки по наименованието на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет.
(3) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.”
В § 1 са постъпили предложения от народни представители:
Предложение на народния представител Четин Казак – в § 1, т. 2 текстът на предложенията по ал. 2 на чл. 1 се изменя така:
“(2) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет, който приема национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евгения Живкова:
1. В § 1, чл. 1 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.”
2. Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 1, т. 2 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
“(2) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
(3) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет.
(4) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Наим.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 1 от законопроекта.
Господин Казак, заповядайте.

Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм направил едно предложение за нова ал. 2 на чл. 1, в която се предвижда Министерският съвет освен ангажимента, освен задължението да определя държавната политика за закрила на детето, Министерският съвет, според мен, а и не само според мен, би следвало да приеме една Национална програма за закрила на детето, за да може наистина един такъв документ да постави ясните параметри, ясните принципи, по които оттук нататък ще се провежда тази държавна политика за закрила на детето.
Ако държавата няма ясно изградена програма, ясно изградени принципи, ясно изградена стратегия за това как тя ще работи, как нейните органи в тяхната съвкупност ще работят по проблемите за закрила на детето и за спазване на основните права на детето, аз силно се съмнявам, че една такава държавна политика би имала по-голям успех, отколкото тя има в момента.
И вторият аспект на моето предложение е тази Национална програма да се разработи от Държавната агенция за закрила на детето, разбира се в тясно сътрудничество с всички заинтересовани ведомства и министерства. На първо място министерството на труда и социалната политика, тъй като, уважаеми колеги и отляво, и отдясно, според мен, ние още сега, в началото на този законопроект, трябва ясно да решим един основен, кардинален проблем – ще създадем ли с промените в Закона за закрила на детето един наистина действащ, един напълно разполагащ с необходимите правомощия държавен орган, който ще се занимава със закрилата на детето, който наистина ще провежда държавната политика, ще координира държавната политика за закрила на детето, който ще отговори и на очакванията, които има и, от една страна, Европейската комисия, нашите европейски партньори, а от друга страна – неправителствените организации, които работят в тази област. Те са единодушни в едно – в момента Държавната агенция за закрила на детето като специализиран държавен орган за закрила на детето не разполага с необходимите правомощия, за да упражнява своята дейност и да изпълнява своите задължения такива, каквито те са й възложени и по сега действащия Закон за закрила на детето, и след неговите изменения, които предстои да приемем от днес. Напротив, Държавната агенция за закрила на детето в момента е поставена в едно състояние да работи без ясно изградени правомощия, почти откъсната от останалия държавен апарат, който специално работи в тази област и да бъде в едно подчинено състояние. Това състояние на Държавната агенция за закрила на детето нееднократно е ставало обект на критики от страна на Европейската комисия в нейните редовни доклади, в които изрично и ясно се посочва, че Държавната агенция за закрила на детето не разполага с необходимия капацитет и правомощия, за да изпълнява своите законови задължения.
Затова моето предложение предвижда именно Националната агенция да разработи в тясно сътрудничество с другите ангажирани ведомства една Национална програма за закрила на детето, за да може наистина да се постави началото на една ясна държавна политика в тази област и да се стъпи на ясни ангажименти от страна на държавата, които ще бъдат изпълнявани от всички нейни органи и институции. Затова аз приканвам уважаемите колеги да подкрепят моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други желаещи за изказване по § 1? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, предложението на народния представител Панайот Ляков, което е за отпадане на т. 2 на § 1.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 81, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което той обоснова преди малко. Моля, гласувайте предложението на господин Казак.
Гласували 98 народни представители: за 64, против 23, въздържали се 11.
Това предложение не се приема. (Шум и реплики в залата.)
Предложението се приема, прощавайте.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кворумът! Кворумът колко е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Кворумът е 133, уважаеми народни представители, което означава, аз правилно изчислих, че не се приема – не стигат три гласа, за да се приеме това предложение.
Господин Казак, заповядайте, имате думата.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване, като моля уважаемите народни представители да проявят по-голяма активност и наистина да подкрепят това предложение, което е много важно за цялото действие, за целия ефект, който ще има този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Казак.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 105 народни представители: за 75, против 23, въздържали се 7.
Това означава, че предложението на господин Казак се приема.
Затова преминавам към гласуването на предложението на комисията, разбира се с тази корекция, която се налага от приетото предложение на господин Казак.
Уважаеми народни представители, гласувайте предложението на комисията като алинеите съответно се преномерират. Това следва от само себе си.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК Наим Наим: “§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 8:
“8. незабавност на действията по закрила на детето;”
2. Досегашната т. 8 става т. 9.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя.
По § 2 е постъпило предложение на народния представител Евгения Живкова – в § 2, чл. 3 се създава нова т. 9 със следното съдържание:
“9. изграждане на Национална стратегия за детето.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 8 и т. 9:
“8. незабавност на действията по закрила на детето;
9. изграждане на Национална стратегия за детето.”
2. Досегашната т. 8 става т. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 2 има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Нека да се разберем още в началото. Аз ще подкрепя текста, но преди малко приехме предложението на господин Казак – Министерският съвет да приеме Национална програма за закрила на детето. Сега тук се предлага да се приеме Национална стратегия за детето. Не знам каква е разликата между програма и стратегия. Може би има някаква разлика. Но какво ще пишем в програмата, какво в стратегията? Моля колегите, които са работили, да ни кажат. Разбира се, не искам да спъвам работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Абсолютно сте точен, господин Корнезов. Очевидно е, че не бихме могли да приемем два текста, които до известна степен са в колизия. Това налага известно преосмисляне.
Бих помолил господин Наим да даде разяснение.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви, господин председател.
Позволявам си да репликирам господин Корнезов, че има разлика между стратегия и програма. Националната програма ще бъде изградена на база на националната стратегия.
Бих помолил госпожа Живкова като вносител да вземе отношение по точката. Изглежда е логично да отпадне тази точка след приемането на Националната програма. Тя се приема от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Живкова.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В чл. 1 става въпрос за предмет на закона, а в чл. 3 вече говорим за принципите на закрила. Смятам, че стратегията би трябвало да остане, защото според мен това означава национален надпартиен консенсус по отношение на закрилата на децата. Чрез изграждането на тази Национална стратегия ще се изведат основните права на националноотговорно ниво. Мисля, че би трябвало да остане в принципите на закрила като т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 2? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 2 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 7.
Параграф 2 е приет.
Уважаеми народни представители, позволете ми да преустановим разглеждането на този законопроект, за да ви направя няколко съобщения:
Първото съобщение е, че по случай рождения си ден господин Иван Искров има удоволствието да покани всички народни представители, които биха искали да отпразнуват заедно с него това приятно събитие, в зала 134 в сградата на Народното събрание на пл. “Батенберг”, днес, сряда, от 17,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание на 26 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 126 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 27 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 26 март, сряда, от 16,15 ч. в зала “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе свое редовно заседание на 27 март, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 42 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по европейска интеграция ще има редовно заседание на 26 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите отлага насроченото заседание за 26 март и го насрочва на 27 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 126 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 26 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 248 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще заседава на 27 март, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 456 в сградата на пл. “Батенберг”.
Следващото заседание на парламента ще бъде утре от 9,00 ч. в пленарната зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим