Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-27

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи 
Секретари: Силвия Нейчева и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание.
Искам да поканя господин Никола Янков – заместник-министър на икономиката, да представи законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛА ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще представя накратко мотивите на Министерския съвет към законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, така както в момента е работното заглавие на законопроекта.
Този законопроект има за предмет създаването на общи систематизирани правила за осъществяване и съответно за ограничаване на административните структури, регулиране и контрол върху стопанската дейност. Целта е със спазването на тези правила да се ограничи необоснованата намеса на държавата и на органите на местно самоуправление в дейността на търговците и другите лица, извършващи стопанска дейност. Приемането на такъв закон се налага поради изобилието от лицензионни, разрешителни, регистрационни и други регулативни административни режими, които съпровождат и сериозно обременяват започването и осъществяването на бизнес в страната. Тези режими се въвеждат, прилагат и контролират от множество централни и местни органи. Административните режими често се въвеждат, прилагат и контролират без да се основават на ясно формулиран публичен интерес, който да се нуждае от защита, както и без да се държи сметка за това как те се отразяват на ефективността на стопанската дейност.
Очевидно е, че е необходимо със закон да се уредят принципно както границите, така и формите на намеса на държавата и местната власт в стопанската дейност. В действащото право материята на законопроекта има общо с материята на Закона за нормативните актове, Закона за административното производство и Закона за административните услуги на физически и юридически лица. Основната цел на законопроекта е именно облекчаване условията за бизнес чрез ограничаване административната намеса на държавните и местните органи. Това произтича от самата същност на модерната демократична държава в условията на пазарна икономика, като ограничена държава, като държава, която не разширява своеволно и безконтролно своята власт.
Законопроектът цели да ограничи административното регулиране и административния контрол върху деловата активност, като уреди преди всичко ясни и принципни правила за тяхното въвеждане в действие и осъществяване. Законопроектът ясно определя своя предмет, като дефинира понятията “стопанска дейност”, “административно регулиране” и “административен контрол”.
Конституционните основания, съобразени в законопроекта, се съдържат в чл. 18 и чл. 19 от Конституцията на Република България и свързаните с тях решения на Конституционния съд. С действащата Конституция Република България дава израз на стремежа си да изгради пазарно стопанство, основано на частна собственост и това ясно личи от чл. 19, ал. 1, където се посочва, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. Това също се съдържа в Решение № 19 на Конституционния съд от 1993 г. Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол върху стопанската дейност. Конституцията предоставя на законодателя правото да уреди, съответно да ограничи, свободата на стопанската инициатива по законодателен ред. Такива са хипотезите на чл. 18 относно държавната собственост и държавния монопол или на чл. 19, ал. 2 от Конституцията – съответно за предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция и защита на потребителя. Свободната стопанска инициатива може да бъде ограничавана и в хипотезите на чл. 57, ал. 2 и 3 от Конституцията.
Основното съдържание на законопроекта съответства на разбирането, че правата и свободата са принцип, а тяхното ограничаване е изключение – разбиране, многократно утвърждавано от Конституционния съд. Социалнополитическата, а и правно-нормативната логика изисква изключението от принципа да бъде уреждано, тълкувано и прилагано ограничително, а не разширително. С оглед на това, както и въз основа на анализа на многобройните административни режими, законопроектът установява изчерпателно възможните цели на административното регулиране и контрол върху стопанската дейност, свързани с осигуряване и защита на обществения интерес. Законопроектът урежда като защитени блага националната сигурност и обществения ред, личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица и на околната среда.
Съответно с тази принципна позиция се урежда правилото, че установяването на по-тежкия лицензионен режим се свързва с повишения риск за тези блага, а регистрационния режим като по-лек – само с наличието на риск. Тези два рискови текста са приложени съответно и при установяването на разрешителен режим за извършване на отделни сделки или действия и при издаването на удостоверения за тях.
Ограничението за администрацията, което се въвежда в законопроекта и което също е особено характерно за модерното административно право на Европейския съюз, е принципът на легитимните очаквания и на предвидимостта в действията на административните органи. Този принцип изисква администрацията, която упражнява оперативна самостоятелност, да бъде открита, последователна и предвидима в действията си, за да отговаря на легитимните очаквания на адресатите на нейните актове.
Законопроектът беше обсъден детайлно в Съвета по законодателство, както и в Комисията по икономическата политика. Бяха направени редица забележки, които, надявам се, ще бъдат изчистени и инкорпорирани в текста между първо и второ четене. С това завършвам и ще ви помоля за вашата подкрепа на първо четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Откривам дискусията по законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност на първо четене.
Има думата народният представител Атанас Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Законопроектът беше разгледан изключително подробно и внимателно в Комисията по икономическата политика, тъй като административното регулиране и административният контрол върху стопанската дейност имат отношение към най-важните аспекти на икономическата политика на страната. С тях е свързана конкурентоспособността на българската икономика, реалните възможности в страната да се развива пазарна икономика, реалните възможности да могат ефективните фирми да произвеждат, да се развиват и да създават нови работни места. Освен това с това е свързано и нивото на чуждите инвестиции. Огромните бюрократични пречки и несигурната икономическа среда са този проблем, който задържа чуждите инвестиции в страната и направо ги намали два пъти през миналата година. Очевидно правителството не постигна никакъв напредък в ограничаването на лицензионните регистрационни режими през миналата година и това се отрази на желанието на чуждите инвеститори да се ангажират с България и с българската икономика. Начинът, обаче, по който се предлага сега да се реши този проблем с непрозрачната стопанска среда, с неефективната администрация, с корупцията в администрацията далеч не решава тези проблеми. Вместо конкретен анализ на разрешителните режими, който се прави между другото вече за четвърта година – започна при предишното правителство и до момента не е завършил и не са ограничени режимите, се говори за определени ограничения, но тези на лицензионните режими се заменят веднага с нови режими. Вместо конкретна работа за прозрачност на икономическата среда ни се предлага един рамков закон, който за съжаление не решава основните проблеми, свързани с произвола на администрацията. Напротив, всички тези предложения, правени от неправителствени организации, които са свързани с въвеждането например на мълчаливото съгласие с необходимостта от критерии по отношение на издаването на разрешения, не са били одобрени от Министерския съвет, очевидно защото министрите държат администрацията да може да решава каквото си пожелае. Разбира се, далеч съм от мисълта, че министрите имат желание да дадат възможност за корупционни практики, напротив – те имат желание да решават всичко и да влияят на икономиката, но очевидно техните подчинени използват това тяхно желание за развитие и утвърждаване на корупционните практики, създаване на нови и нови пречки пред деловите среди и пред стопанската дейност. Така че законът е в изключително суров вид и този рамков вид на закона ми дава основание да считам, че това ще бъде пореден прах в очите на избирателите и фирмите – прах, който обаче няма да скрие реалната истина, че нищо не се прави за промяна на бизнес средата в България, че не се помага за развитие на стопанската дейност, че не се създават условия за нови работни места и за реална конкуренция между фирмите в България.
Напротив, отново се запазват всички възможности администрацията, министрите да влияят върху стопанската среда и в зависимост от целите на едно или друго правителство това влияние да се извършва в полза на една или друга групировка или в полза на една или друга политическа сила. Прави особено впечатление, че критерият “национална сигурност” се разпространява и в този закон практически върху всички решения, които могат да се взимат във връзка с прилагането на разрешителни режими. Изключително интересно е това, че стопанската дейност става предмет на няколко вида режими – разрешителен, регистрационен и свободен. По този начин се слага изцяло край на тази философия, с която започна преходът на България – че всичко, което не е забранено, може да се осъществява свободно в областта на стопанската дейност. Сега фактически се предлага нов принцип – може да се прави само това, което е разрешено, и то след една дълга процедура или по един такъв полуавтоматичен начин, ако са представени необходимите документи. Този подход няма да доведе до развитие на стопанската инициатива.
Що се отнася до конкретните сделки, също се въвеждат отново разрешителни режими, без да е ясно тези режими на какви критерии в крайна сметка ще отговарят. Очевидно критериите ще бъдат формулирани във всеки отделен закон и във всеки един подзаконов акт. Това, че се изброяват 39 огромни кръга от дейности съвсем не означава, че по някакъв начин се ограничават възможностите за въвеждане на нови режими. Сред тези дейности има така широко формулирани области, че на практика всичко, свързано със съответната дейност, може да бъде предмет на лицензионен режим. Има и конкретно формулирани дейности, като примерно производство на компактдискове или матрици. Интересно защо това трябва да подлежи на специален разрешителен решим? Това буди доста сериозно съмнение, още повече, че ако България иска да развива високотехнологични дейности, то тези дейности едва ли трябва да подлежат на такива сложни режими. Но най-странното е, че законът предвижда последващ контрол върху стопанската дейност, но не и върху цялата стопанска дейност, а само върху тази, която подлежи на разрешителни и регистрационни режими. Това е много странно, тъй като стопанската дейност трябва да подлежи на общи правила и те трябва постоянно да се прилагат, а не в такъв смисъл да се създава специална форма на контрол върху дейността. Нормално е да бъдат под съответен контрол отделните сделки, за които се издава някакъв режим, а стопанската дейност трябва да подлежи на контрол по общия ред за спазването на законите и действащите правила в страната. Така че такава специална глава, която може би изключва контрола на другата стопанска дейност, не мога да разбера защо има такова заглавие, буди много сериозно съмнение.

Като цяло законът не може да реши проблемите, пред които е изправена страната във връзка с огромната маса от лицензионни и разрешителни режими, дава възможност на администрацията да въвежда нови такива режими, създава законово основание за разширяване на произвола при вземане на решение и е една добра основа за развитие на корупционната практика.
Така че в този вид законът, според мен, не е полезен, а е вреден. Макар да е имало добри намерения, начинът, по който те са изпълнени, показва, че сегашната администрация умело е способна да обърне на 180 градуса всички добри решения и добри идеи на управляващото мнозинство, като постави такива вратички и бомби със закъснител в законите, които да доведат точно до обратните резултати на намеренията на мнозинството.
Затова, господин председател, не мога да подкрепя този закон и смятам, че следва сериозно да бъде доработен, поне за да не нанася вреди и може би да създаде условия и в някои отделни случаи да бъде основа за опростяване на режимите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Реплика – господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, изказването на господин Папаризов наистина е образец на неаргументирана и популистка критика на този закон. Просто някои неща предизвикват истинско недоумение и смях. Например, как може, казва, да няма административен контрол върху стопански дейности, които не подлежат на лицензиране? Ами, няма, такъв контрол, уважаеми колеги! Стопанската и търговската дейност в България се извършват свободно по принцип и това е принципът “без контрол”, без административен контрол на държавни органи, по режима на Търговския закон. Там единственият орган, който ви пуска на изхода, е съдът. И след това вие сте свободни, никой не ви контролира.
Последващият контрол, уважаеми колеги, това са азбучни истини, които, за съжаление, вие не познавате, е именно там, където има лицензионен режим. Не можеш да имаш лицензионен режим, не можеш да имаш регистрационен режим, тоест режим на изхода, да пуснеш някого да извършва определена дейност и след това да не го контролираш. Това е азбучна истина, проверете който и да е специален закон, който урежда лицензионния режим, и ще видите, че там винаги има последващ контрол.
Незнанието на тези азбучни истини явно показва равнището на аргументацията, явно показва равнището на критиката. Аз не бих се спирал на тези аргументи, тъй като те всъщност не са аргументи, а са само твърдения и лозунги, които се хвърлят тук, от трибуната.
Уважаеми колеги, единственото сериозно нещо, което искам да отбележа, което засегна и господин Папаризов, е принципът на мълчаливото съгласие. За този принцип настоява цялата професионална бизнес общност. Аз съм твърдо убеден, че ние трябва да го въведем. Разбира се, трябва да помислим сериозно за неговото приложно поле, но то е изключително необходимо.
Искам да кажа, че по време на дебатите законът беше подкрепен изцяло от цялата бизнес общност. Така че ние тук не приемаме недоносени неща, напротив, внимателно обмислени неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Втора реплика – господин Механдов. Заповядайте, имате думата.
Христо Механдов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, просто недоумявам от това, което чух от устата на господин Папаризов. То бива бива демагогия, ама чак пък толкоз!
Единственото, което може да се обяснява като някаква причина и предтекст за това изказване, това е, че БСП е изостанала и не е автор на този закон. Иначе просто няма логика.
Господин Папаризов, Вие превръщате икономиката в политика. Вярно е, че има политика в икономиката, но тя е много по-различна от това, което Вие лансирате пред залата.
Неудобно ми беше да слушам един уважаван от мен икономист, не знам колко години пребивавате в тази зала, но явно е, че, сте се откъснали толкова много от реалния живот, от хората, от това, което иска бизнесът, че когато Вие говорите за бизнес, това е по-лошо, отколкото дяволът чете Евангелието. И ако това се случи наистина, аз просто се страхувам какво ще стане при едно управление на БСП. Щом и за този закон намирате, че той е едва ли не вреден и ще доведе до това, че ще ограничи бизнеса. Ами, как ще стане аджаба тази работа, като от 300, примерно, остават 39 разрешителни и лицензионни режима? Как ще стане, когато искаме да въведем обслужването на едно гише и мълчаливото съгласие, което наистина не влезе в този вариант на закона, но аз ви уверявам, че нашата парламентарна група има воля и ще го предложи между първо и второ четене, ще предложи по-ясно разписан принцип на обслужване на едно гише, ще въведе и санкции и ще даде свобода и въздух на бизнеса. Явно Българската социалистическа партия не иска и не е мръднала на йота от това, което е защитавала като позиция през 1990 г. И през целия този период от 12 години стоим на едно и също място.
Съжалявам, че правя политическо изказване. Очаквах да чуя нещо като аргумент защо не Ви харесва този закон. Вие сте човек, който може да предложи много, за да се промени законът, но да говорите, че законът едва ли не е вреден, че ще въведе корупционни практики, уважаеми господин Папаризов, законът ще се опита да ги ограничи, най-малкото заради това, защото страшно намалява възможността за корупция.
Времето изтече, но аз ще взема думата за едно изказване после и ще се опитам малко по-обстойно да ви изложа аргументите, заради които ще подкрепя закона. Мисля, че той е консенсусен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, благодаря Ви много, господин Механдов. Ще имате възможност да вземете думата.
Господин Папаризов, имате думата за дуплика.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с репликата на господин Димитров, че бизнесът приветства предвиждания от закона контрол, ще прочета само чл. 19 и 20:
“Последващ контрол се упражнява върху стопанската дейност, за чието извършване се изисква лицензия или регистрация. Контролиращият орган извършва проверка по документи, като изисква еднократно или периодично представяне на писмени отчети и други писмени уведомления и документи по ред, определен със закон”. Значи с друг закон.
“С подзаконов акт могат да се установяват изисквания за сроковете и съдържанието на предявените отчети, уведомления и документи, след като те произтичат пряко от изискванията по ал. 1 и не противоречат на чл. 3, ал. 3”.
Мисля, че този текст добре отговаря и на господин Механдов. Благодаря.
Валери Димитров (НДСВ, от място): Не сте го разбрали добре, господин Папаризов. Не знаете за какво става дума изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Искате думата за изказване?
Заповядайте, господин Механдов.
Христо Механдов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се извинявам, че преди малко запалих моторетката, но наистина ми дойде много.
Любен Корнезов (КБ, от място): А сега я загасете.
Христо Механдов: Да, сега ще я загася, господин Корнезов. Но ми дойде много от това, което чух, уверявам Ви. Защото просто аз вярвам и смятам, че този закон наистина може да покаже едно консенсусно мислене на парламента по отношение на неща, които нямат нищо общо с политиката, а става въпрос за икономическа среда, среда за бизнес, такава, каквато в България през тези 13 години, уверявам ви, няма. Няма добра среда за бизнес, не знам кой е виновен, но при всички случаи за това най-малко вина има управляващото мнозинство.
Вярно е, че законът закъсня, трябваше да влезе по-рано, вярно е, че в закона, който се предлага, лично мен и много колеги от групата не ни удовлетворяват някои неща, които липсват, и аз ще кажа какво мисля. Между първо и второ четене заедно можем да добавим в него, и тук вече ще бъде много трудно някой да намери аргументи, ако успеем ясно да разпишем обслужването на едно гише като принцип с време, срокове и санкция за неизпълнението от държавната и общинската администрация, ако успеем ясно да приемем принципа на мълчаливото съгласие като принцип на работата на администрацията, ако направим така, че контактите на общинската и държавната администрация винаги да бъдат официални и да няма частни контакти, ако успеем ясно да прегледаме този списък от лицензионни режими, който по предложение на закона остава, смятам, че в тези 39 лицензионни режима има какво да бъде променено или ограничено. Защото в практиката на други страни, които вече са членки на Европейския съюз или са в първата вълна, която ще бъде приета следващата година, режимите са доста по-малко – от 16 до 26 и т.н.
Но дори и да не успеем да го променим, да намерим аргументи, защото ние сме в един период, в който има логика да останат 39, самото рязко сваляне на числото на тези режими далеч либерализира средата. И в момента аз смятам и призовавам колегите от Обединените демократични сили, от Коалиция за България и нашия коалиционен партньор заедно да направим предложения по този законопроект и да проявим воля да ги отстоим между първо и второ четене така, че законът наистина да развърже ръцете и да даде глътка въздух и то чист въздух на българския бизнес.
По конкретни текстове на законопроекта аз няма да говоря сега.
Смятам, че още в заглавието си законопроектът може да бъде променен. Вместо "Закон за административно регулиране" да стане "Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност". Това е тема, по която се надявам, че всички колеги в тази зала ще дадат своите предложения. Уверявам Ви, че те ще бъдат разгледани от Комисията по икономическата политика най-сериозно и в един нормален срок, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде продължен на две или три седмици, да намерим точно смисловите и ясно разписани решения, с които текстове в закона ние да отрежем крадливите ръце на ниския и на средния ешелон. Има го момента на корупция. Аз се надявам, че това предложение ще подкрепят целият парламент и правителство. Тук говорим не за корупция на "белите якички", а за корупция на средния ешелон, тази, която е масовата и която задушава бизнеса в страната.
В това отношение примерите са много. Не искам тук да споделям за какво става въпрос, но когато непрекъснато индексът на страната, по-точно кредитният й рейтинг се вдига, никой не отчита сериозно какво става с рейтинга за бизнес среда в България, какво е положението за започване на бизнес, какво струва стартът за бизнес като такси, като разход на средства, какво се получава, когато тръгнеш да сменяш предназначение на обекти или да започнеш нов бизнес, нова сграда и т.н.
Мисля, че всичко това може да бъде разписано. И самият факт, че правителството намери сили и воля да вкара този законопроект, като засегна и ще засегне основно неговото радикализиране, за което аз ви призовавам, засегна много интереси. Никой не би могъл според мен да намери истински смислени аргументи, които да се изкажат, за да бъде отхвърлен този законопроект. Тук ме възмути изказването на господин Папаризов, който априори, без да отчете, че законопроектът е на първо четене, без да отчете и това, което беше казано в комисията, ако си спомня дебатите там, направи предложение. Управляващото мнозинство изяви волята за тези неща, за които говорих – да ги разпише ясно, да ги разпише така, че текстовете да не бъдат пожелателни, защото има такива. Например, бизнесът да бъде обслужван на едно място. Какво значи това – да не бъде обслужван на едно място?
Тук сигурно ще бъдат дадени примери, че и сега има обслужване на едно гише, както вече се каза в дебата. Но, уважаеми колеги, това обслужване на едно гише, което съществува в някои общини, е просто още едно гише, което трябва да бъде преодоляно, за да стигнеш и да получиш истинската услуга. Това е обслужването на едно гише. И то няма нищо общо с обслужването, което очаква бизнесът.
Тук се чуха много аргументи, че принципът на мълчаливото съгласие, защото нямаме електронно правителство и нямаме друга система, но има много други начини, заради които няма нужда да направим всичко това, че тогава да бъдат въведени тези принципи. Сега трябва да направим това. Защото при нас условията за бизнес - и за малкия прохождащ бизнес, микробизнеса, и за макробизнеса, доколкото го има, големите компании - средата за бизнес е една и съща. За да стигне човек до желаната цел, за да започне бизнес, трябва да преодолее едни и същи прегради. Но искам да ви кажа, че понякога те са укрепени бункери и превземането им е свързано почти винаги с корупция, връзки, контакти, влияние и т.н. - все порочни неща, опорочили достатъчно много климата за бизнес в България.
Затова аз ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите на първо четене законопроекта. И всички заедно да поработим. Да намерим мястото на тези промени в закона, така че този законопроект да стане наистина една нова конституция за бизнеса в страната.
Уверявам ви, че това е изключително достойно предизвикателство. И ако ние го разпишем, съм сигурен, че ще постигнем консенсус при неговото приемане. Дано да не се окажа прекалено голям оптимист, но аз вярвам в това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Механдов.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Имате думата господин Иван Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, това наистина е един важен законопроект. Както вече сте разбрали, това е законопроект, разработен от експерти от Агенцията за малките и средните предприятия, от Българската стопанска камара, от Института за пазарна икономика и от независими експерти по административно право по договор с британското Министерство за международно развитие.
Идеята в законопроекта наистина е похвална. Тя е добра. Но във вида, в който е представен законопроектът, аз не съм убеден, че целите, за които се създава законопроектът, ще бъдат изпълнени и дали наистина ще се ограничи административният произвол върху стопанската дейност на икономическите субекти.
По същество в общественото пространство се дискутираха три законопроекта. На 22 ноември 2002 г. Министерският съвет внесе, излезе с решение и прие законопроект, който по същество отмени, ако мога така да се изразя, едни от най-важните съществени части в този законопроект.
Какви бяха целите на този законопроект в самото начало, които фактически бяха лансирани и от независимите експерти, които участваха активно в работата по неговото създаване?
На първо място, този законопроект трябваше трайно да уреди приложението на чл. 19 от Конституцията на Република България, а именно случаите, в които се допуска ограничаване на гарантираната свобода за стопанска инициатива на икономическите субекти в нашата страна.
На следващо място, трябваше да бъдат определени както границите на намесата, така и начините, по които държавата ще регулира стопанската дейност; видовете режими; границите на приложение; задължителните процедури за получаване на разрешение; отказ и обжалване на решения.
И на следващо място, не на последно по важност, разписване на правомощията на администрацията и ограничаване в ясни рамки на административната целесъобразност и административния произвол.
След като Министерският съвет внесе законопроекта през м. ноември 2002 г., по същество отпаднаха някои от най-съществените разпоредби на този законопроект.
На първо място, отпадна институтът за мълчаливото съгласие, което според нас съществено олекотява този законопроект, защото ние виждаме в института за мълчаливото съгласие възможност това наистина да промени качеството на администрацията. Това би ускорило процедурата и би ускорило наистина нормализацията за бизнеса в страната.
На следващо място, е задължението на администрацията да прави служебна проверка относно факти и обстоятелства, вече вписани в публичния регистър. Това също отпадна от законопроекта.
Това по същество би прехвърлило разходите по прилагане на режима от частния сектор върху администрацията. Наистина по този начин това би стимулирало администрацията наистина да си върши качествено работата в тази посока.
За да има съществено подобрение в бизнес средата обаче този закон, уважаеми колеги, трябва да следва първоначалната цел и философията, с която бе създаден като общ стремеж наистина за промяна в бизнес климата. Той не трябва да се нагажда с действащите норми и процедури. Напротив, те трябва да се променят и да се съобразяват с него. И това, според мен, е един от основните недостатъци на този законопроект. Той не трябва да се съобразява с възможностите на администрацията да прилага сега действащите режими по сега действащите процедури, а именно да намали режимите и да промени процедурите. По-конкретно законопроектът следва да предвижда и въвежда института за мълчаливото съгласие, трябва да бъде възстановен първоначалният вариант за цялата част за уведомителния режим, рязко разграничаване между отделните видове режими и правомощията на прилагащите ги органи. И не на последно място – изискване за съобразяване на действащите закони и принципи, заложени в настоящия проект. За съжаление, представеният законопроект в този вид няма да изпълни целите, за които се създава, а именно подобряване на бизнес климата в страната.
Нашите народни представители в комисията изискаха от министъра на икономиката да бъде представен цялостен списък на всички разрешителни, регистрационни и лицензионни режими, но за съжаление това не беше направено, а добре би било, когато се обсъжда този законопроект, народните представители да имат представа в нашата икономика какви режими действат. А те са наистина многобройни. Много от тях задължително трябва да бъдат премахнати и тези лицензионни режими да останат само в някои сфери като национална сигурност, опазване здравето на хората, търговия с оръжие и в някои други сфери.
Ние, народните представители от Обединените демократични сили, предлагаме между първо и второ четене да бъде предвидено повече време, за да можем наистина много внимателно да направим своите предложения и да направим законът по-ефективен и наистина той да обслужва бизнеса. Ние ще направим нашите предложения и се надявам наистина този срок да бъде удължен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика има думата господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам правото си на реплика, за да мога да дам един нагледен пример в този смисъл, в който говори и господин Иванов – колко различен е внесеният от правителството законопроект от първоначалните идеи за това. Преди малко цитирах чл. 19, който изключително разширява контрола върху стопанската дейност. Да ви прочета все пак първоначалния проект на този член, който ви прочетох: “Последващ контрол” – пише сега в закона – “се упражнява върху стопанската дейност, за чието извършване се изисква лиценз и регистрация.” Изключително широк текст. Ето ви първоначалния проект: “Административните органи упражняват надзор върху стопанската дейност и контрол за спазването на установените изисквания при извършването на отделни действия или сделки в предвидените от закона случаи." Ето един прекрасен пример как добрата идея е тотално опорочена чрез закона, внесен пред нас с доброто участие, предполагам, на администрацията на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Няма дуплика.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Има думата народният представител Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, иска ми се да направя една ретроспекция на развитието на нашия стопански живот от 1989 г. насам. Тогава може би наистина ще можем да реализираме и какво се цели да се постигне с този законопроект и колко е трудно да се постигне това? Помня онези далечни години на Указ 56 – първият нормативен акт, който разкрепости тази стопанска система, когато само държавата имаше право да участва. Няма да забравя тези еднолични фирми – тогава така се наричаха – за продажба на кебапчета и на кюфтета, на бира-скара, на семки и фастъци, как всички едни такива документи, представени в съда, бяха посрещнати с ужас, с недоумение от съдиите, макар че имаше Указ 56: “Възможно ли е това – частник да продава семки и да продава кюфтета?”. И самата съдебна система започна да измисля едни изисквания, където ги нямаше никъде в Указ 56: представи от ХЕИ документ, че не си болен, че не си заразно болен, че имаш право да отговаряш на изискванията за готвач. Тоест, разкрепостяването на нашата стопанска система тръгна от едно закостеняло мислене, че частникът е нещо лошо, че трябва да има много, много разрешения, много голям контрол от държавата този частник да не прави нещо още по-лошо. И от тази стартова база, тя не е толкова далеч във времето, 13-14 години, трябваше да изминем много дълъг път ако щете нашата нагласа, ако щете и законодателството, за да стигнем до днес.
И какво се установява? Има огромен брой лицензионни режими, аз дори не съм убеден, че Министерството на икономиката знае колко са, огромен брой лицензионни режими, лицензионни разрешителни и всякакви други на държавно, на общинско, на законово и на подзаконово ниво. Самият стопански субект – чужденец, ако иска да дойде да инвестира в България, той не знае, няма кой да му каже ако иска да направи еди-какъв си хотел и еди-какво си предприятие какви документи трябват. Едва ли някой може да му каже изчерпателно.
Какво правим ние в момента? Правим един опит да сложим край, да спрем процеса на лицензиране лавинообразно, да сложим ясни правила и оттук нататък в момента действащото законодателство да го приведем в онези рамки, които новият закон ще наложи. А това е много трудно, защото в България, имал съм поводи тук да го кажа, в България няма конституционни закони, както в някои правни системи. Тоест закон с малко по-голяма сила от останалите закони – между Конституцията и законите. Такива закони в България няма и ние не можем с този закон да кажем: щом той действа, законът от 1970 и не знам коя година вече не действа, който въвежда лиценз. Не, затова този закон поставя рамките, поставя изискванията и казва: оттук нататък законодателят трябва да има воля да отмени всички тези режими, които са въведени с други закони, които са равни по сила на този закон. Този закон обаче прави нещо друго – той въвежда правилото, че не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат лицензии. Всички лицензии, въведени с такива актове, по силата на този закон вече не действат и всяка една заинтересована страна може да сезира Върховния административен съд да отмени съответната наредба или постановление, което въвежда някакъв режим. Това е вече нещо ново.
Господин Папаризов каза: законът в първия вид беше много добър, а в този му вид вече не е добър, вече не действа. Това значи ли, че не трябва да подкрепим закона по принцип, идеята? Защото законът, това е идеята. Дали ще бъде приет в този му вид на второ четене или в онзи първи вид, това зависи от нас, народните представители, с нашите предложения между първо и второ четене.
Така че аз не виждам логика. Аз съм “за” тези принципи, но тъй като те не са добре уредени в този закон, ще гласувам “против”. В това няма логика. Аз ще гласувам “за” и ще направя всичко възможно между първо и второ четене да отстраним и тези недостатъци, да направим закона колкото се може по-действащ и по-радикален.

И аз се присъединявам към призива на господин Иван Иванов срокът да бъде три седмици. Да, това е максималният срок. Няма какво да бързаме. Този закон беше забавен във времето. Ние имахме волята да го внесем, но и ние се забавихме. Три седмици няма да променят нещата. Дайте да го обмислим.
Аз съм "за" и аз ще подкрепя всяко едно предложение, независимо от кого изхожда – дали от управляващите или от опозицията, всяко едно радикално предложение, колкото се може по-радикално, за да можем наистина да направим нещо.
Мълчаливо съгласие – ами, разбира се. Мълчалив отказ беше въведен през 1973 г., ако не ме лъже паметта, със Закона за административното производство. И беше някаква революция, че все пак администрацията, като мълчи безкрайно, може гражданинът да си потърси правата в съда. Е, да, но вече ние не сме 1973 г., а сме 2003 г. В случая е очевидно, че трябва някаква по-революционна форма да приемем. Да, мълчаливо съгласие.
Ама, щяло да има злоупотреби с това. Ами, за който злоупотребява си има съд, прокуратура, има си начин.
Аз съм и за това, което каза господин Механдов – наистина да разпишем ясни правила за обслужването на едно гише и с ясни санкции, защото иначе тези правила няма да действат.
Аз отново искам да кажа, че смятам, че началото е добро, макар че е много трудно. И аз съм абсолютно съгласен с това, че този закон ще покаже във времето още колко много неща трябва да се променят, как не може да действа така, както на нас ни се иска – бързо, ефективно, но това е едно добро начало. Това е едно необходимо начало, това е едно нужно начало.
Аз така разбрах и изказването на господин Иван Иванов и аз смятам, че ОДС ще подкрепи този закон. Надявам се и Коалиция за България да го подкрепи, защото аз не знам да има човек, да има политик в България, който да не желае да има една действаща пазарна икономика. А действаща пазарна икономика без такъв закон няма да се случи, няма да има.
Затова аз още един път призовавам всички колеги да подкрепим този закон и пак ви казвам – аз приемам ангажимента между първо и второ четене да подкрепя всяко едно предложение, което води към задълбочаване, към по-нататъшно развитие на тази идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За реплика има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев!
Аз съм напълно съгласен с Вас и както вчера в своето изказване подчертах – такъв закон е необходим, но във Вашето изказване имаше едно противоречие. Вие сам заявихте, че дори в министерството не знаят колко разрешителни режима съществуват в България и в кои законови актове, в подзаконови актове, те са регламентирани.
Ние поискахме в комисията да има такава яснота. Ако ние направим един законопроект, ако ние приемем принципа и оттам нататък тръгваме да ремонтираме, аз задавам въпроса – докога Народното събрание ще ремонтира една продукция, която е полуфабрикат, внесен от съответното министерство? Нали точно министерството трябва да свърши тази работа, която е необходима за създаване на едно перфектно законодателство? И тук фактически ние да дебатираме дори върху детайлите. Сега фактически вие ни предлагате една много интересна схема – ние да приемем принципа, срещу което никой не е против, а фактически да свършим работата на изпълнителната власт при условие, че и самите ние няма да имаме информация, вършейки тази работа, давайки своите предложения къде и как ще настъпим един или друг нормативен акт и къде или как ще влезем в противоречие. В такъв случай ние ще създадем нещо подобно на онзи перфектен закон за приватизацията, който в момента създава доста трудности и на самата изпълнителна власт, която много му ръкопляскаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пенчев! За съжаление, сравнявайки двата текста – на работения от експертите закон и на внесения от правителството, във всяко изречение се вижда намесата на този, който желае да се остави пълна свобода и администрацията да прави, каквото си пожелае. И много трудно ще бъде дори при вашето добро желание ние в комисията да обърнем закона на практика на 180 градуса, за да се обезпечат тези принципи на прозрачност, на ясни критерии, когато може да се вземат решения от администрацията по целесъобразност.
Ето и тук ще ви дам пример – случайно ли е според вас, когато се говори за лицензионни режими, че е отпаднала ал. 2 от текста, предлаган от експертите? Тук се казва, че лицензионен е режимът, при който лицензиращият орган е овластен да прецени по целесъобразност кои кандидати могат да извършват съответната дейност.
Следващият параграф, предлаган от вносителите на експертно ниво, отпада: законът, установяващ лицензионния режим, определя границите, в които може да се преценява по целесъобразност. Случайно ли тук е отпаднало едно такова важно изискване – да има граници за решенията, които се вземат по целесъобразност? И това е в текста на всеки член.
И ако вие сте готов сериозно да разглеждате предложенията, разбира се, че и ние ще ги направим, но не можем да подкрепим закона в този му вид, защото, сравнявайки двата проекта, господин Пенчев, уверявам Ви, всеки, дори и най-добронамерено мислещ човек, ще види, че законът е обърнат наопаки – от доброто намерение да се въведат правила, се създава една възможност за вратички за пълен произвол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Само няколко факта ще дам, уважаеми колеги, във връзка с работата на междуведомствената група, която се занимава с лицензионните, разрешителните и други регулативни режими. Над 360 са лицензионните и разрешителните режими, като от тях вече над 100 са облекчени, тоест са премахнати лицензионни или разрешителни режими, или са преминали в по-лека категория режими. Значи, 74 лицензионни и разрешителни режими са изцяло премахнати, а над 120 режима са облекчени, тоест преминали са в по-лек режим, където обременяването за бизнеса е по-малко.
Искам да обърна внимание, уважаеми колеги, на това, че подробни данни за това можете да намерите на сайта на Агенцията за малки и средни предприятия, тъй като тази агенция е координатор на работата по облекчаването на тези режими, така че това са данните към момента, колеги. Тази работа продължава. Тя е паралелна с приемането на този закон, така че това е картината към момента.
Очевидно е, че управляващото мнозинство проявява ясна воля за подобряване на бизнес средата в България. Колкото до предложенията, които даде господин Папаризов, аз мисля, че той трябва да прочете много по-внимателно мотивите на закона, преди да се изказва по такива все пак изключително сложни и тежки въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за дуплика господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съвсем конкретно ще отговоря на повдигнатите в репликите въпроси.
Господин Нихризов каза: ами, щом самото министерство не знае колко са лицензионните режими, ние, каквито и закони да направим, трябва да се преборим с другите закони, които съществуват.
Първо, аз казвам така: ние трябва все пак да започнем отнякъде. Не знам чия работа е да намери всички лицензионни режими или да не ги намери. Моята работа като народен представител е да приемам закони. И аз смятам, че когато ние приемем такъв закон, който дава една добра основа, едно начало най-вече, ние сме си изпълнили нашата работа. А, уверявам ви, заинтересованите страни, заинтересованите бизнесмени, те сами ще посочват кои са тези закони, които трябва да бъдат изменяни. Те сами ще сезират компетентните органи. Вие им дайте свобода на действие и ще видите каква активност ще се развие.
Господин Папаризов, аз съм съгласен, че законопроектът, внесен от Министерския съвет, се различава съществено от този, който беше подготвен и от експерти, или с участието на някои депутати. Това е така и това е нормално. Това е условният рефлекс на чиновника, който е свикнал да има лицензи и който, като му кажеш, че махаш лиценза, той просто казва: да, бе, това е правилно, обаче нещо отвътре не му се иска. Това е нормално и аз затова искам да погледнем нещата от другата им страна – все пак този Министерски съвет, този!, е първият от 13 години насам, който намери воля да внесе такъв закон. Може да е малко орязан, може да не е точно това, което на вас ви се иска, но той все пак внесе в Народното събрание такъв закон и даде възможност между първо и второ четене да внесем такива поправки, каквито на нас ни харесват и да направим нещо съвсем ново и съвсем радикално. Това трябва да се отчете.
Затова отново заявявам, че аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител - Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 102, против 30, въздържали се 26.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, в доклада на Комисията по икономическата политика е посочено, но аз държа да направя това процедурно предложение. Такъв беше и тонът в изказванията на колегите – нека срокът за предложенията между първо и второ четене да бъде удължен с две седмици или общо да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Значи срокът между първо и второ четене на закона, който току-що приехме, предлагате да бъде не една, а три седмици.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за продължаване на срока от една на три седмици.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието – времето за внасяне на предложения е удължено с две седмици.

Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Съгласно справката, която стои пред мен, предстои докладването на § 3.
Заповядайте, господин Наим.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допусната и госпожа Петя Доганова – началник на отдел “Социална защита”. Вчера гласувахме за госпожа Христина Христова и госпожа Ширин Местан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Посочените дами да заемат отредените за тях места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Продължаваме с § 3:
“§ 3. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. настаняване в специализирана институция;
6. полицейска закрила;
7. специализирана закрила на обществени места.
(2) Единните минимални изисквания за обществената грижа за деца и условията и редът за прилагане на мерките по ал. 1, точки 2, 4 и 5 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
По § 3 е постъпило предложение от народния представител Четин Казак, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Евгения Живкова – в § 3, чл. 4, ал. 1 се създават нови точки 8, 9, 10 и 11:
“8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
9. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
10. осигуряване на правна помощ от държавата;
11. специални грижи за децата с физически и психически увреждания.”
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Мария Ангелиева – в § 3 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, точки 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков – в § 3, в новата ал. 2 на чл. 4 накрая се добавя изразът “след съгласуване с председателя на Държавната агенция за закрила на детето”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване съгласно Семейния кодекс;
4. настаняване в приемно семейство;
5. настаняване в специализирана институция;
6. полицейска закрила;
7. специализирана закрила на обществени места;
8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
9. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
10. осигуряване на правна помощ от държавата;
11. специални грижи за децата с физически и психически увреждания.
(2) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, точки 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Наим.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 3 и по направените предложения между първо и второ четене?
Господин Панайот Ляков има направено предложение, което не се подкрепя от комисията. Другите предложения са инкорпорирани в окончателната редакция на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 20, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 3 така, както беше докладвана от заместник-председателя на комисията господин Наим.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 в новата му редакция е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: “§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) Условията и редът за осъществяване на превенция и реинтеграция на деца в риск се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(3) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на образованието и науката.
(4) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
По § 4 е постъпило предложение от народния представител Четин Казак:
“В § 4, в текстовете на ал. 2, 3 и 4 на чл. 5 в края се добавя “и председателя на Държавната агенция за закрила на детето”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Евгения Живкова:
“В § 4, чл. 5 ал. 3 се променя така:
“(3) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата съвместно подготвят Национална програма за издирване и обучение на даровити деца, включваща:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в специализирани училища;
3. финансово подпомагане и стимулиране на органите по закрила на детето, чрез стипендии и специализирани образователни програми.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В § 4, в новите ал. 2, 3 и 4 на чл. 5 навсякъде в края на текстовете се добавя: “след съгласуване с председателя на Държавната агенция за закрила на детето”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) Условията и редът за осъществяване на превенция и реинтеграция на деца в риск се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(3) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, в която да бъдат предвидени мерки и за:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в специализирани училища;
3. финансово подпомагане и стимулиране, чрез стипендии и специализирани образователни програми.
(4) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Наим.
Има думата народният представител Евгения Живкова.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Има една техническа грешка в предложението по чл. 5, ал. 3. Точка 2 – “осигуряване на възможности и условия за постъпване в специализирани училища;” – трябва да бъде заменена със “спортни училища и училища по изкуства”, тъй като в чл. 26, ал. 9 и 10 от Закона за народната просвета са изредени видовете училища и този вид специализирани училища са училищата по изкуства и спортните училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожа Живкова, не Ви разбрах. В окончателния текст, който беше прочетен сега, ли правите промени?
Евгения Живкова: Да, господин председател, в § 4, чл. 5, ал. 3, т. 2 – “осигуряване на възможности и условия за постъпване в специализирани училища;”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие какво предлагате?
Евгения Живкова: Думите “специализирани училища” да бъдат заменени с “училища по изкуства и спортни училища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Какво е становището на Комисията по младежта и спорта по това предложение?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разумно е да подкрепим текста, защото той е синхронизиран със Закона за народната просвета, където няма “специализирани училища”, а по видове са училища по изкуства и по спорта. Правим техническа редакция. Моля колегите да подкрепим предложението на госпожа Живкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Четин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина имам направено предложение за изменение в § 4. Моето предложение се отнася до следното. В § 4, в ал. 2, 3 и 4 на чл. 5 се предвижда изработването на подзаконови нормативни актове и наредби, приети от Министерския съвет, за осъществяване на някои от мерките за закрила на детето и за доусъвършенстване на нормативната уредба за провеждането на държавната политика в областта на закрилата на детето, а именно условията и реда за осъществяване на превенция и реинтеграция на деца в риск, закрила на децата с изявени дарби и специализираната закрила на деца на обществени места.


Моето предложение е в подготовката и внасянето на тези подзаконови нормативни актове в Министерския съвет да участва и председателят на Държавната агенция за закрила на детето. Обосновката ми е следната. Както всички знаете, по Закона за администрацията държавните агенции са органи на изпълнителната власт, които осъществяват правомощия, които не са поверени на друго министерство. Тоест, на тях са поверени специфични правомощия и задължения по осъществяването на държавната политика и политиката на изпълнителната власт в определена област. За изпълнението на тези си задължения държавните агенции би следвало да разполагат и с необходимите правомощия. Що се отнася до Държавната агенция за закрила на детето, както вече споменах и при първото си изказване, това е специализираният държавен орган, който е определен да осъществява и да координира държавната политика в областта на закрилата на детето. Както вече стана ясно, ще видите по-нататък, че тя де факто ще разработва в сътрудничество с други заинтересовани министерства тези подзаконови нормативни актове, критериите и стандартите за закрила на детето и т.н.
Считам, че е редно и на Агенцията за закрила на детето да се предостави възможност да участва заедно с другите заинтересовани министерства в процеса на предлагане на крайния вариант на тези подзаконови нормативни актове. В Министерския съвет вече има такива прецеденти с други закони и считам, че от тази гледна точка моето предложение е напълно приемливо.
Вярно е, че в Устройствения правилник на Министерския съвет има разпоредби, които биха довели до мисълта, че точки в дневния ред на Министерския съвет могат да бъдат внасяни единствено и само от министъра, но това не противоречи на моето предложение, тъй като председателите на държавни агенции и специално председателят на Държавната агенция за закрила на детето ще внася също заедно със съответните министри тези проекти на подзаконови нормативни актове.
Искам да призова народните представители да се уважаваме като институция и да имаме предвид, че един закон има преимущество пред един подзаконов нормативен акт, било то и устройствен правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Ляков, имате думата.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, моето предложение е при подготовката на тези наредби, две от които ще бъдат правени от Министерството на труда и социалната политика и една – от Министерството на образованието и науката, да бъде регламентирано участието на Държавната агенция за закрила на детето. Аз, разбира се, не смятам, че когато се подготвят наредбите, Държавната агенция ще бъде изключена от този процес, но тъй като всяка администрация винаги се стреми да завоюва колкото се може повече собствена територия, собствен периметър на действие, е хубаво, когато се подготвят наредбите, в текстовете да има регламентирано участие на Държавната агенция за закрила на детето. Председателят на агенцията не е член на Министерския съвет, той не участва в заседанията на Министерския съвет, където ще се обсъждат и приемат наредбите, и е хубаво още в подготвителния период всички спорни моменти да бъдат изчиствани и да се вземе предвид становището на Държавната агенция чрез нейния председател. Тоест, всеки текст от тези наредби и окончателният им вариант да бъдат съгласувани с председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Затова аз ви призовавам да подкрепите моето предложение. Не смятам, че то по някакъв начин изменя същността на предложените промени. Просто искам да защитя, че държавната политика, която ще се води от тази агенция и от нейния председател, ще намери пълно отражение и ще бъде защитена в текстовете на наредбите, а няма да бъде по някакъв начин подменена чрез опитите на администрацията да пригоди наредбите, както са най-подходящи за нея, а не за закрилата на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ляков.
За реплика има думата господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ляков, напълно подкрепям Вашите мотиви и се солидаризирам с тях по отношение на Вашето предложение. Единственото нещо, за което бих искал да Ви призова, е да се обединим около предложението, което съм направил аз, тъй като считам, че то е юридически по-издържано и по-пълноценно ще отговори на онези мотиви и на онзи смисъл, който ние заедно влагаме в едно такова предложение. Съгласно Вашето предложение тези нормативни актове ще се приемат след съгласуване. Както знаете, всички проекти на подзаконови нормативни актове, които се приемат от Министерския съвет, задължително минават през съгласуване от всички министерства и заинтересовани ведомства. Така че с един такъв запис ние няма да запишем нищо ново. Напротив, когато председателят на Държавната агенция участва не само в изработването, но и в крайния вариант на предложение за включване в дневния ред на Министерския съвет на проект на наредба, мисля, че по този начин ние ще сме изпълнили по-адекватно нашата основна цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Казак.
За втора реплика има думата господин Клингов.
Величко Клингов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, смисълът на предложението на господин Казак е ясен. Чисто логично аз разбирам неговите аргументи. Тези предложения, включително и предложението на господин Ляков, бяха много сериозно обсъждани в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и искам да кажа, че неслучайно те са отхвърлени.
Става въпрос за следното. По предложение на господин Казак ние вече приехме един текст в § 1, че държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет.

Вярно е също така, че имаме критики от Европейския съюз, че Държавната агенция за закрила на детето няма необходимия административен капацитет и опит, но също така е вярно, че не можем да задължаваме, а ние ще направим точно това, ако приемем предложенията, съответния министър задължително да внася с председателя на Държавната агенция или да съгласува, както е по предложението на господин Ляков. Репликата ми е и към господин Казак, и към господин Ляков. Повече от ясно е, че Държавната агенция ще участва в изработването на всички тези програми, наредби и всичко, което се прави в политиката за закрила на детето. Но на мен ми се струва, че едно е да участваш в изработването, а съвсем друго е да го внасяш в Министерския съвет. Вярно е, че има прецеденти, но според мен не е редно да разширяваме много броя на прецедентите.
Личното ми мнение е, че не трябва да подкрепим такива текстове и ви призовавам към това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Клингов.
Господин Ляков, имате думата за дуплика.
Панайот Ляков (ПСОДС): Мисля, че нашите схващания с господин Казак напълно съвпадат. В момента се двоумя коя от двете формулировки е за предпочитане, затова няма да изтегля предложението си, нека да дадем по-голяма свобода на предпочитанията към единия или другия вариант. Но смисълът и на двата варианта за мен е един и същи. Това, което искаме с господин Казак, е едно и също – да има по-голяма защита на ролята на Държавната агенция за закрила на детето, на нейния председател, да дадем повече гаранции, че тази държавна политика ще намери пълно отражение в текстовете на наредбите.
Затова нека колегите да преценят кой от двата текста е по-подходящ. Призовавам ви да подкрепим или текста, който съм предложил аз, или текста, който е предложил господин Казак, защото така ще дадем по-големи и по-сигурни гаранции, че няма по какъвто и да е начин да се стигне до това, което бихме искали да избегнем. Казвам ви, всяка администрация прави законите така, че да са най-удобни за нея. От тази опасност трябва да избягаме, като дадем необходимите гаранции за ролята – тази, която съществува по закон, изключително важната роля на Държавната агенция за закрила на детето. Аз уважавам изключително много и високо ценя нейната дейност и я смятам за една от най-важните в държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Наим, заповядайте за изказване.
Наим Наим (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по предложението на господин Казак. Бих си позволил да припомня на уважаемите колеги, че в сега действащия закон в чл. 19 във функциите на Държавната агенция за закрила на детето е предвидено, че тя предлага на Министерския съвет и участва в обсъждането на проекти за нормативни актове в областта на образованието. Това е по сега действащия закон. В законопроекта, който обсъждаме в момента, ние предлгаме един друг текст в същия смисъл, а той е, че председателят на Държавната агенция е орган за разработване на държавната политика за закрила на детето и контрол по спазване на правата на детето и стандартите за обществена грижа и е предвидено, че председателят разработва проекти на нормативни актове в областта на закрилата на детето. Уважаемият господин Клингов сам каза, че ние, меко казано, имаме критики не само от Европейската комисия, а и от Световната банка по отношение на статута на Държавната агенция за закрила на детето, където в ясен текст е казано, че агенцията следва да придобие по-голяма оперативна самостоятелност. Още повече, че Народното събрание вчера гласува в § 2, че Министерският съвет приема Национална план-програма по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция. Според мен това е основният документ, който по-нататък ще начертае плановете за развитието и за дейността на агенцията. Така че мисля не е никакъв прецедент председателят на Държавната агенция да участва в изработването на тези нормативни актове и съвместно да ги внася в Министерския съвет. Още повече, че това не е изключение, има такава практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Наим.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст?
Искам да отправя един въпрос към вносителите. В окончателния текст на § 4, ал. 2, предложен от комисията, се казва: “Условията и редът за осъществяване на превенция и реинтеграция на деца…” Ако можете да ми обясните какво значи “превенция на деца”, ще ви бъда много благодарен. Заповядайте да ми дадете обяснение, защото аз не мога да си представя какво значи “превенция на деца”. Не го разбирам!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо на въпроса на господин председателя какво е превенция и какво е реинтеграция. Превенция е такава система от дейности и услуги, насочени към това детето да не напуска семейната среда и най-вече да не попада в институция – това, което е новото понятие за съществуващото у нас понятие “социални заведения за деца”, заведения, в които детето живее откъснато от семейната среда и за което ние наистина получаваме най-сериозни критики от Европейския съюз. Това е превенцията. А реинтеграцията е да предприемем всички …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Реинтеграция знаем чували сме тази дума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Превенцията е да не се допуска детето да напусне семейната среда, включително ако се наложи, да отиде в семейство на родственици, да отиде в приемно семейство, да бъде осиновено, но да не се допуска да живее в институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз ви съветвам да направите друга редакция на текста и да го направите грамотен, защото той в този вид е неграмотен. Превенция на деца нищо не означава!
Иван Искров (НДСВ, от място): Превенция на поведение на деца или нещо подобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, това може. Но превенция нищо не означава. Така че много ви моля, нека в Народното събрание да не се приемат неграмотни текстове, а не да ги защитавате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Те са заимствани от Конвенцията за защита правата на детето. Но може би сте прав, че би могло нещо да се подобри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще ви помоля да дадете по-добра редакция на ал. 2 преди да подложа текста на гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Позволявате ли да кажа няколко думи по предложението на господин Казак и да изразя мнението на вносителя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Всички текстове, които са предложили господата Казак и Ляков, са напълно състоятелни. Но аз мисля, че предложението на комисията е много правилно, защото въпросите са уредени в Закона за администрацията на Република България, чл. 19, ал. 4, който препраща към чл. 58 на Устройствения правилник на Министерския съвет. Доколкото прочетох, в две конституции преди това – и когато е било Царство България, и когато е Република България – Министерският съвет се състои от членове, които са министрите. Единствено те са реалните вносители на текстове, те са задължени по Закона за администрацията да съгласуват с шефове на агенции и с всички други, които са длъжни да правят поднормативни документи. Така че това е един механизъм, който с нищо няма да допринесе, ако бъде записан в текста. Министърът внася, а той може да покани всеки, който съгласува с него или подготвя документа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, ако има готовност за нова редакция на ал. 2, би било добре, иначе не бихме могли в този вид да гласуваме текста.
Господин Наим, имате ли предложение?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, Вие наистина сте прав. Мисля, че става въпрос за израза “превенция на деца в риск”, защото разбирането за понятието “превенция” включва не само поведението на децата, но поведението и на други хора, които поставят децата в риск. Ако приемете, мисля, че по-удачен ще бъде текстът: “Условията и редът за осъществяване на превенция на деца в риск и реинтеграция на деца се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Това не ме удовлетворява. Въпросът действително е редакционен, но все пак е важен.
Господин Местан, заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Господин председател, правя процедурно предложение тази алинея да бъде отложена. Защото, макар да звучи разумно предложението на моя колега Наим Наим, “превенция на деца в риск” също не върши работа, защото смисълът на превенцията е да предотврати попадането на децата в рискова ситуация. Не можем да говорим за превенция, когато детето вече е в риск. Това е превенция, ако например кажем “превенция на изоставянето на деца”, но явно е, че смисълът е друг, превенция въобще – и на изостяването, и на насилието, и на редица други рискове, пред които децата биха били изправени.
Затова, макар да изглежда дребничък проблемът, в момента аз се затруднявам да предложа работеща редакционна поправка, господин председател, нека да помислим и тогава да се върнем към разглеждането на тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан. Аз намирам за много разумно това процедурно предложение, защото “превенция” значи “предотвратяване”. Не можем да предотвратяваме деца. Какво значи “предотвратяване на деца”?
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане приемането на ал. 2 на § 4, докато се намери по-добра редакция.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията, така както бяха предложени и защитени.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Четин Казак, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 138 народни представители: за 31, против 88, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Преди да подложа на гласуване § 4, виждам, че има една редакционна корекция, тя е възприета предполагам, защото действително е равностойно, в т. 2 на ал. 3: “училища на изкуството и спорта”, вместо “специализирани училища”.
Моля, гласувайте този текст с тази корекция, без ал. 2, която ще претърпи нова редакция.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Моля на основание на чл. 70, ал. 1 от правилника срокът за предложения между първо и второ гласуване по представения общ проект за изменение в Търговския закон да бъде две седмици, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Има ли желаещи за други изказвания по § 4, предложения за редакция?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, ако позволите да се върнем на § 4, ал. 2, който бяхме отложили. Текстът, който предлагаме сега, е следният:
“(2) Условията и редът за осъществяване на превантивни мерки за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Наим.
Господин Милушев също имаше някакво редакционно предложение за ал. 2.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже на мен също ми направиха впечатление думите “превенция” и “реинтеграция” си позволих да направя редакция, която да предложа на вашето внимание, защото според мен превенцията и реинтеграцията са различни действия с различни цели. Затова предлагам следната редакция:
“(2) По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет определя с наредба условията и реда за осъществяване на:
1. средства за закрила на детето в рискова семейна среда с цел предотвратяване на изоставяне и настаняване в специализирани заведения;
2. мерки за трайно връщане и реинтеграция (защото реинтеграцията е процес след връщането му в семейната среда) на детето от места за настаняване извън семейството по чл. 4, точки 2, 4 и 5 в неговото биологично семейство или за неговото осиновяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Наим, ще изразите ли някакво отношение по редакцията, предложена от господин Милушев?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаема госпожо председател, мисля, че предложението на господин Милушев е малко по-добро, но е по-разширено и описва конкретно реда и условията. Нека залата да прецени. Мисля, че и в неговото предложение има положителни моменти.
Явор Милушев (НДСВ, от място): В закона се казва, че наредбата определя условията, следователно трябва да знаем за какво става въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има две предложения за редакцията на ал. 2 на § 4.
Има ли други съображения?
Господин Милушев, най-добре унифицирайте двете предложения.
Явор Милушев (НДСВ, от място): Условията и редът са за прилагане на средства, не са за нещо имагинерно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има две предложения.
Има ли други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, направено от господин Наим.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 17, въздържали се няма.
Предложението се приема.
В такъв случай няма да подложа на гласуване следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В § 5, чл. 6, т. 1 се изменя така:
“1. председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;”
Постъпило е предложение на народния представител Евгения Живкова:
В § 5, чл. 6 се създават нови точки 3 и 4:
“3. юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на детето;
4. Министерство на вътрешните работи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, както следва:
“Член 6, т. 1 се изменя така:
“1. председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 5? Заповядайте, госпожо Живкова.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като в този параграф става въпрос за органите за закрила на детето смятам, че е необходимо структурите на гражданското общество да станат регламентиран орган по защита на правата на децата и да работят прозрачно по тяхната закрила, да имат определен статут и да бъдат контролирани, да имат определени права за финансиране. В тази връзка смятам, че е необходимо юридическите лица да влязат като орган за закрила на децата в т. 4.
Също така предложението предвижда и Министерството на вътрешните работи, по-специално министърът на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на правомощията му, да влезе като орган за закрила на децата, тъй като Министерството на вътрешните работи така или иначе има регламентирани дейности по закрилата на децата в чл. 37 от сега действащия закон. Смятам, че присъствието на Министерството на вътрешните работи с цялата си структура би могло да осъществява незабавни действия по отношение защитата на децата. Конкретно бих ви дала примери с децата, които ежедневно срещаме по магистралите, които проституират. В такива случаи за съжаление никой не може да се намеси. Агенцията едва ли ще може и в бъдеще да осъществява такъв контрол и да може да реагира бързо. Затова смятам, че е наложително Министерството на вътрешните работи да влезе като орган за закрила и ви призовавам да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Заповядайте за изказване, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не съм член на тази комисия, но си направих труда да прочета протоколите от заседанията й, когато е обсъждан този член. Затова искам за колегите в залата да припомня факта, че при първо гледане предложението, което е направено от госпожа Евгения Живкова, е било подкрепено от комисията. На следващото заседание е било предложено прегласуването на това предложение и тогава не се е приело, но отново комисията не е била единна, а е имало различни мнения.

Основният аргумент да се атакува това предложение е разбирането, което и аз споделям, че основната функция на Министерство на вътрешните работи е редът, сигурността и борбата с изключително нарасналата престъпност. Но аз не мога да приема, че МВР продължава да е един репресивен орган, който трябва да отговаря само за законоопазване, за законоприлагане и закононалагане в случаите, когато се води битката с престъпността. Това министерство има и определени обществени и социални функции. Поне в демократичния свят е така. И ако сме имали основание да гледаме на МВР като на репресираща институция в миналото, днес, когато искаме да изграждаме демократично общество, наше задължение е да разпишем на това министерство функциите, които то наистина трябва да изпълнява.
И отново подчертавам, освен тези изредени функции, това са и общественополезни, и социални функции, които Министерство на вътрешните работи има да играе.
Ще ви дам само един пример. В Съединените американски щати, давам пример с Щатите не защото са новият ни голям брат, а защото просто имам дълга практика в тази държава и си спомням, в началото на 80-те години, когато започна една много сериозна обществена кампания, насочена именно към утвърждаване на социалните и общественополезните функции на полицейската институция. И тогава беше издигнат лозунгът: “Вашият приятел полицаят”. В американската полиция полицаите минават курсове по израждане на бебета, което няма нищо общо с борбата с престъпността, но те са тези, които в много случаи са първи на мястото, където трябва да се окаже помощ.
Шестдесет процента от натоварването на американския полицай по официални статистически данни е свързано именно с тези социални и обществени полезни функции и 40 процента са отдадени на това, което се възприема, че е основното. Разбира се, това е основното, но то не значи, не трябва да отказваме и другата функция на Министерството на вътрешните работи.
Ще ви дам още един пример, който касае нашето ежедневие. Сигурно повечето от вас се дразнят, когато на кръстовищата се изправят невръстни деца – момченца и момиченца, за да мият стъклата на колите. Сигурно всеки един съжалява, че децата са докарани дотам, че по този начин да си купят геврека, за да не са гладни целия ден. Но може би много от вас не знаят, че зад ъгъла седи дебеловратият, който експлоатира тези деца и който им прибира всичките стотинки, изкарвани по този начин. Този феномен не трябва да съществува! Кой ще поведе борбата, ако не полицията, която е на място?
Затова много сериозно ви призовавам да подкрепите предложението, направено от госпожа Евгения Живкова, защото то утвърждава новите функции на Министерство на вътрешните работи. А конкретно какво ще поеме, как ще го изпълнява, това ще се реши със социалния министър, това ще се реши в правилниците и т.н.
Не бива да продължаваме с инерцията и да гледаме на Министерство на вътрешните работи като на репресивен орган. Това е необходим орган. Фактът, че общественото мнение в момента и рейтингът на двете силови министерства - Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, е единственият може би рейтинг, който се повишава, ни задължава днес да му дадем възможността да изпълнява и тази функция, която е характерна за това ведомство в демократичното общество.
По повод на другото предложение, след като сме на път да създаваме гражданско общество, мисля, че има абсолютен резон да го подкрепим – и юридическите лица с идеална цел, гражданските организации, образувания и структури да имат също така функции, разписани в този закон, най-малкото тяхното упоменаване тук.
Това е, което исках да кажа и се надявам, че днес в пленарна зала ще подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в никакъв случай не искам да дублирам това, което беше казано от госпожа Живкова и от господин Бояджиев, но така или иначе много ми се иска още малко да поразсъждаваме в тази насока, по текста, за който не мога да разбера аргументите, поради които комисията го е отхвърлила и не го е приела.
И аз ще започна с юридическите лица с нестопанска цел, които така или иначе се занимават с такъв предмет на дейност. Ние правим всичко необходимо 12-13 години, за да може неправителствените организации да ги направим съпричастни към реалното решаване на проблемите, решавани от държавните институции в Република България.
И тъй като тук става въпрос за органи за закрила, не виждам никаква логика в това. По-нататък се дават лицензии на такива юридически лица с нестопанска цел, които предоставят социални услуги за деца, а тук на тях не им се дава правото да бъдат органи, които закрилят децата. Така че, ако има някаква неточност в текста, аз, госпожо председател, бих предложила, предвид по-нататъшните текстове, които са предложени и подкрепени от комисията, тук т. 3 да стане: "юридически лица с нестопанска цел, лицензирани…”, които по-нататък са лицензирани в тази дейност, сега не мога да формулирам точно текста, и да бъде прието. Защото няма логика да искаме да има неправителствени организации, които да се занимават с проблемите на възрастните хора, които да се занимават с проблемите на социално слабите и които да не могат да бъдат в статута на органи за закрила на децата. Това е от една страна.
От друга страна, що се отнася до това, което надълго и нашироко говори моя колега Бояджиев, във връзка с това, че не искаме да приемем, че орган за закрила на децата е Министерство на вътрешните работи. В никакъв случай не мога да приема, че Министерство на вътрешните работи, видите ли, има много функции и няма какво да му вменяваме още една такава функция. Ако Министерство на вътрешните работи не е основният орган, който ще се грижи и ще прави необходимото за закрила не само на децата, а и, как да кажа, за възпитание в тази насока, индиректно, разбира се, те няма да се занимават конкретно с това и няма да дублират това, което прави Агенцията за закрила на децата, той кой друг тогава?
Господин Тодор Бояджиев много надълго и нашироко даде определени примери, но аз искам да ви попитам и нещо друго: винаги ли Министерство на вътрешните работи ще бъде нещото, с което ще плашим децата? Тоест ще ги плашим, че, видите ли, полицаят ще направи това? Не е ли по-добре точно обратното? Децата да разчитат на полицая, да бъдат сигурни, че тяхното спокойствие ще бъде гарантирано, да не навлизам в подробности за това, което децата биха искали.
Значи много точно е, че именно Министерство на вътрешните работи може, предвид неговите функции и задачи, да бъде един от основните органи, който защитава децата. В никакъв случай не мога да приема, че това министерство ще отпадне.
Разбирам, че Министерство на труда и социалната политика ще се грижи по своите канали, но то има съвършено други функции, а Министерство на вътрешните работи – други. И ако зад цялото това отхвърляне се прозира, примерно, пренасочване на средства по програми и т.н., не е коректно. Просто не е коректно и нека да си го кажем от тази трибуна. Както Министерство на труда и социалната политика ще използва средства по програми в тази насока, по същия начин такива средства трябва да се дават и на Министерство на вътрешните работи, защото там има просто специфична дейност, специфични функции, специфични задачи.
Трябва да ви кажа, че лично аз много остро бих критикувала това, че в органите за закрила на детето Министерство на вътрешните работи е елиминирано. Че Министерство на вътрешните работи само с онези хора с дебелите вратове ли ще се занимава? А децата, които проституират, децата, които се дрогират, дисциплината, редът? Ами, че това е елемент от дейността на Министерство на вътрешните работи.
Така че просто ви моля, действително да редактираме първия текст за юридическите лица с нестопанска цел, просто не съм готова да кажа точна редакция, и същевременно да се гласуват двата предложени текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други изказвания? Няма.
Сега как да подложа на гласуване предложението на госпожа Живкова по т. 3, като нямаме ясна редакция? Или първо да гласуваме предложението, и, ако се приеме, да…
Заповядайте, госпожо Живкова, за редакция. Няма да го приема като изказване, а просто като редакция на предложението Ви.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Предлагам редакцията по т. 3 да остане: “Юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата и са лицензирани от Държавната агенция за закрила на детето”.
И по т. 4 редакцията трябва да бъде променена с оглед на предложението по т. 1 на вносителя: “Министърът на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Живкова.
Господин Наим, ще изразите ли отношение от името на комисията по така предложената редакция?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз лично споделям разбиранията и притесненията на колегите. Този въпрос ние го обсъждахме доста нашироко в комисията. Може би бъркам, но не може юридически лица с нестопанска цел да бъдат органи за закрила. Това означава ли, че ги правим държавни органи? Не, моля ви, просто такъв въпрос си задавам!
Вие сама казахте, че по-нататък даваме възможност, първа възможност на организациите от сферата на гражданското общество реално да участват като партньор на държавата в областта на закрилата на детето. Аз така го разбирам: държавата не може да я върши тази работа, дайте да дадем това право на нестопанските организации.
По отношение на Министерството на вътрешните работи. Много пъти се каза, че тази функция е описана в Закона за МВР. Иначе погледнато, няма нищо лошо да се впише като функция, но по тази логика би следвало да впишем и Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, общините. Едва ли има държавна институция, която да няма отношение към закрилата на децата.
По тази логика се въздържаме да подкрепим това предложение. Иначе напълно споделяме разбиранията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика – госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще си позволя да репликирам колегата, въпреки че той казва, че подкрепя нашите доводи, но реално, фактически много организации се занимават с това. Те реално правят това.
Аз искам да ви попитам: имате ли представа, че неправителствени организации, юридически лица с нестопанска цел в момента създават домове за насилени жени? Те имат правото да приберат насилени и малтретирани жени! Това са неправителствени организации. Закрилят ли ги за определен период от време? Закрилят ги, докато съдът, докато МВР изяснят обстоятелствата. Значи след като едни институции също неправителствени, могат да правят това, кое пречи на хората, които се занимават с тези проблеми, когато видят, че, примерно, нещо става с едно дете, временно да го приберат, тоест да го съхранят, докато се намесят онези органи, които имат съответните правомощия съобразно техните функции като държавни органи? Значи просто не смесвайте нещата, че, видите ли, държавата не може да се справи и затова пращаме… Ами, когато не може, затова работят държава и граждански структури, гражданско общество. За да могат нещата да се решат по-добре, по-пълноценно. Така че това реално съществува. Само че не в Закона за детето, а в другите закони. Тези неща ги има и не мога да разбера защо не искате да го има и за децата. Това е още една допълнителна гаранция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Госпожо председател, отново по отношение на предложението за визирането на МВР в тази т. 4 или т. 3 в чл. 6 на § 5.
Вярно е, че цялото общество има задължение и е в дълг към децата, вярно е, че Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката и т.н. Но законът е за закрила на децата. И доколкото Министерство на вътрешните работи е институцията, която отговаря за гражданите на Република България, то по подразбиране ще ми кажете: те включват и децата. Но приемаме конкретен закон и аз отново ви казвам: държа, за да има това демократично отношение към министерството, за да подчертаем неговите социални и общественополезни функции, а не само функциите му на репресии и на налагане, да го запишем.
За мен, отново ви казвам, с текста или без текста сигурно това ще се прави, но има символично и знаково значение да покажем отношението на Народното събрание именно към тази страна от дейността на Министерство на вътрешните работи – неговата общественополезна дейност, неговата социална функция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бояджиев.
Дуплика – господин Наим.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, ние говорим на един и същ език, но явно не искаме да се чуваме.
Това, което Вие казвате, е вярно. Има неправителствени организации, които този закон с лицензирането ги прави равнопоставен партньор на държавата. Досега това не беше така.
Това, което Вие дадохте като пример, става под закрилата на органа. В един момент тази неправителствена организация може да реши, че отсега нататък няма да се занимава с такава дейност и не е длъжна да се занимава. Но органът по закрила е длъжен по закон да закриля детето. Там е разликата.
За МВР, господин Бояджиев, без да се повтарям, но ако едно дете е болно и родителите не полагат грижи за него, то също е в опасност. Как МВР да предпази това дете? И затова трябва ли да вкараме и Министерство на здравеопазването? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Наим.
Процедурно предложение – госпожа Ангелиева.
Тодор Бояджиев (КБ, от място): В такива случаи в демократичните държави полицаят е този, който вика “Бърза помощ”.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да направя следното процедурно предложение, продиктувано от разговорите, които се водят в залата между колегите.
Явно е, че трета и четвърта точка касаят съвършено различни възможности за създаване на определени органи по този закон и с тази цел, за да може всеки от депутатите да изрази своето мнение и по едната, и по другата точка, сега предлагам да подложите на гласуване по отделно т. 3 и т. 4. С оглед на това, че някои от колегите може би ще дадат своята подкрепа за една от тях, а други ще имат възможност да подкрепят друга. И всеки ще прецени как да постъпи според съвестта си и разбиранията си. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Разумно е това.
Има направено процедурно предложение от госпожа Ангелиева – поотделно да бъдат подложени на гласуване предложенията на госпожа Живкова по точки 3 и 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.
Господин Юсеин има второ процедурно предложение. Заповядайте.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Много моля председателството да осигури председателя на тази комисия. Страшно неудобно е да има два или три проекта от една комисия, а председателят да го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В момента ми е трудно да осъществя това действие по осигуряване на председателя, господин Юсеин.
Продължаваме нататък. Има ли други изказвания по § 5? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Живкова по т. 3, а именно: "Юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на детето и са лицензирани от Държавната агенция за закрила на детето;". Това е редакцията.
Гласували 135 народни представители: за 62, против 73, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Госпожа Живкова, заповядайте за предложение по прегласуване.
Евгения Живкова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да бъде поставено на прегласуване предложението за юридическите лица с нестопанска цел да влязат като орган за закрила. Мисля, че достатъчно мотиви бяха изложени от колегите. Ако искаме наистина да регламентираме по някакъв начин дейността на тези неправителствени организации, да прекратим продажбата на деца, която е незаконна, и да дадем повече правомощия по отношение на реалната защита на децата от неправителствените организации, би трябвало те да влязат като органи за закрила. Така или иначе, те осъществяват тези функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване, направено от госпожа Живкова.
Гласували 162 народни представители: за 53, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение по т. 4, направено от госпожа Живкова.
Гласували 154 народни представители: за 115, против 35, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията, предложена от вносителя, с тази добавка, която току-що беше гласувана в залата по предложение на госпожа Живкова.
Гласували 140 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
Моля да докладвате § 6, господин Наим.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря.
"§ 6. В чл. 7 се създава ал. 3:
"(3) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени да оказват съдействие и да предоставят информация на общинските служби за социално подпомагане при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни."
По § 6 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков.
"§ 6. В чл. 7, ал. 3, след думата "задължение" се добавя "своевременно", а след израза "информация на" се добавя "Държавната агенция за закрила на детето"."
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Евгения Живкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Наим, ако предложението е подкрепено, моля да не го изчитате.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Предложение на народния представител Евгения Живкова, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
"§ 6. В чл. 7 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекциите "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Наим.
Има ли изказвания по § 6? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6 в подобрената редакция на комисията, направен въз основа на приетите предложения по този параграф.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Моля да докладвате § 6а.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Постъпило е предложение от народните представители Татяна Калканова, Юлиана Дончева и Светослав Спасов, за създаване на § 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 6а, който става § 7:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Родителите са длъжни да осигурят постоянен надзор от пълнолетен дееспособен възрастен за децата си до 14-годишна възраст”.
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Наим.
Госпожо Калканова, заповядайте.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да направя предложение за една редакция, която ще съвмести нашата мотивация за това да има осигурен постоянен надзор на възрастни за деца до 10-годишна възраст, както и мотивацията по време на дискусиите в комисията, с която аз се запознах и заради която те са приели като краен вариант “до 14-годишна възраст”.
Ние като вносители искахме в тази алинея да бъдат обхванати случаите за осигуряване на постоянен надзор на деца в семейна среда, докато в комисията повишаването на възрастта идва от тяхното разбиране това да се отнася за случаите, когато децата се намират на обществени места.
Затова предлагам следния окончателен вариант на тези алини:
Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Родителите са длъжни да осигурят постоянен надзор в семейна среда от пълнолетни дееспособни лица за деца до 10-годишна възраст.”
Както и да се създаде нова ал. 4:
“(4) Родителите са длъжни да осигурят пълнолетни способни лица за придружители на деца до 14-годишна възраст на обществени места.”
И досегашните ал. 3 и 4 да станат съответно ал. 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря за разграничението, което се прави за семейна среда или не.
Има ли изказвания по § 7?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние сме изправени пред едно предложение, което е ясно от какво е продиктувано, по-специално от какви трагични събития. Касае се за повишаване на ангажираността на родителите по отношение упражняването на надзор върху техните деца, което е едно от основните задължения на всеки родител. Предложенията са направени в тази връзка и аз се радвам, че госпожа Калканова сега направи това разграничение от една страна между упражняването на надзор в семейна среда и упражняването на такъв надзор извън семейната среда, тоест на обществени места.
Аз подкрепям по принцип, разбира се и смятам, че всички ние подкрепяме едно предложение, което върви точно в тази посока – законово да се задължат родителите, които не упражняват достатъчен контрол и надзор върху своите деца, да се съобразяват с това задължение, за да не довежда до това техните деца да изпадат до такива опасности и не дай Боже трагични инциденти. Но, от друга страна, колеги, нека да се замислим относно практическата приложимост на една такава разпоредба, особено по отношение на второто предложение – за осигуряване абсолютно винаги на дееспособно пълнолетно лице, което да придружава навсякъде едно дете до 14-годишна възраст. То звучи хубаво, но нека все пак да погледнем и от практическа гледна точка дали това наистина е приложимо и осъществимо в действителност. Нека да не забравяме, че в края на закона сме предвидили и наказателни санкции за тези, които не изпълняват тези разпоредби. Аз съм раздвоен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
За реплика – госпожа Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Да, ние като вносители сме напълно наясно, че това е нещо ново, нещо, за което трябва да се разработят нови мерки за приложение и контрол на изпълнение на това изискване. От друга страна, всички знаем, че такава практика има в много страни по света. Има механизми да бъде упражняван такъв контрол. Аз лично смятам, че след като по принцип сме съгласни и има консенсус около това, че това е една необходима добра идея с оглед наистина на трагичните събития, които станаха и които продължават да стават. Ние с госпожа Дончева поискахме една статистика от МВР за трагични случаи с деца, които не биха се случили, ако имаше контрол в семейната им среда. Лично аз смятам, че след като има консенсус около тази идея, заслужава тя да бъде подкрепена. А има механизми, които да помогнат за нейната реализация. Благодаря.
Огнян Сапарев (КБ, от място): Наясно ли сте, че няма да стане това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика – госпожа Живкова.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на госпожа Калканова и смятам, че разграничаването във възрастта е необходимо и наложително. Освен това всички знаем, че законите имат и превантивна функция. Не смятам, че в момента трябва да мислим за това дали реално би могъл да бъде осъществен този контрол. Така или иначе в закона са предвидени административни санкции и всички ние би трябвало да се постараем законът да бъде спазван.
Предлагам да подкрепим предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика, госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искала да подкрепя безрезервно предложението на госпожа Калканова, като искам да добавя и следното. Не винаги трябва да считаме, че единствено санкцията, заложена в един закон, е онова, което ще провокира тези, които трябва да го съблюдават. Може би трябва да помислим преди всичко за това, че гражданите в едно общество трябва, прочитайки закона и осмисляйки неговото съдържание, без да е необходимо в него непременно да е заложена санкция, да смятат, че те са длъжни да го изпълняват. Така че нека в един такъв момент да не говорим единствено за санкции и за контрол, а да помислим, че действително в тази държава живеят и такива граждани, които се опитват да спазват законите съвсем добросъвестно, стриктно и без да е необходимо да ги санкционираме непрекъснато.
Междупрочем не съм съвсем съгласна с това, че все употребяваме думата “контрол над децата”. Тук не става въпрос само за контрол. Тук става въпрос за една помощ, която родителите оказват на децата си. Родителите не са надзиратели, те са родители. Родителството е нещо много комплексно и то не съдържа в себе си само контрол и надзор. Така че смятам, че предложението на госпожа Калканова е много уместно. Това е предложение, което е почерпено и от световната практика и смятам, че е нещо много добро, което ние би следвало да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз още един път повтарям, убеден съм, че всички ние сме съгласни, че чрез закона наистина трябва да се създадат по-адекватни механизми за осигуряване на закрилата на децата от страна на родителите, за пълноценното упражняване на техните родителски грижи и задължения, които един родител така или иначе е длъжен да полага. Но още един път повтарям – нека юристите да се изкажат, да не пишем и създаваме разпоредби, които де факто са неприложими.
Михаил Миков (КБ, от място): Те някои са приложими, но тогава ще станат още по-големи ядове.
Четин Казак: А още повече пък, ако са приложими и когато са напълно противоречиви с реалностите, с всяка една реалност. Ако ние напишем такава разпоредба, това ще означава, че утре, ако на улицата срещнем две деца на 13 г., ние ще можем да санкционираме техните родители, защото те се разхождат сами по улиците. Нека да си даваме сметка за реалностите и просто да не пишем така лековато такива разпоредби, които, още един път повтарям, че те са продиктувани от положителни подбуди, но все пак законодателят трябва да има и разум, освен всичко, както каза господин Корнезов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
За изказване, заповядайте, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на всеки колега от нас му се е случвало да отиде да види някоя дрешка, която стои много добре на витрината на магазина и да я купи с наивната надежда, че като я облече, ще му стои по същия добър, хубав начин, по който виси на витрината или на манекена.
Тук непрекъснато приемаме едни такива закони, които са точно като тези дрешки в магазина – много добре изглеждат на витрината, обаче са абсолютно нефункционални и неработещи.
Разбира се, че е великолепно на всяка дискотека бабата да придружава внучката си. Великолепно е до училище да я води нейният дядо. Великолепно е следобед в съответния компютърен клуб да я води чичо й и да я пази. Просто мислите ли изобщо, малко в главата хрумва ли ви една мисъл кой ще го прави и как ще стане на практика тази работа? И това на фона на дискотеки и всякакви други нощни заведения, в които никой не проверява, в които се сервира алкохол, в които се продават наркотици. И всичко това при наличието на сумати постановления, които задължават съответните идиоти в тези дискотеки да пазят и да контролират. Някой да е проверил? Всички проверки установяват, че изобщо не се спазват никакви правила.
Непрекъснато по улиците сноват някакви странни субекти, които от името на някакви детски организации искат пари. И се оказа, че много странно потъват тези пари. Някой да проверява тези, които се занимават и общуват с децата, дали не са педофили? Някой да проверява и да контролира тези многобройни организации, които доброволно са се заели да помагат на децата с цел да измъкнат пари за своя собствена консумация? И всичко това - в един абсолютно разграден двор, какъвто е България.
Вихрят се едни такива странни грижи за децата. Организациите, които са длъжни да правят това, не го правят, а вие сега искате да санкционирате нещастната баба или нещастния родител, който трябва да работи и не може да си води децата насам-натам.
Вярно е, че има един куп родители, които си свиркат и оставят децата си по нощите в съответните клубове до 2-3 часа и прочее и не се интересуват от това къде са и какво правят. Да, трябва да има за такива санкции, но просто така го формулирайте закона, че наистина да работи. Така просто той няма да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Сапарев.
Госпожа Калканова има думата за реплика.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Сапарев, благодаря за Вашето изказване, защото в него аз открих нови мотиви в подкрепа на нашето предложение.
Всички сме съгласни с философията държавата да се грижи за всички и кой знае защо опонираме на философията пък и ние да си поемем нашите грижи така, както са ни предопределени.
Няма никакъв проблем и ние, колеги, току-що гласувахме Министерството на вътрешните работи да бъде орган по закрилата на детето. Тук няма никой, който да се противопостави на факта, че е задължение на МВР да ходи и да проверява по заведенията какво се сервира на децата и какво се прави, а пък има опозиция срещу предложението и родителите да изпълняват по-съвестно своите задължения и на първо място те да се интересуват къде пускат децата си и съответно да осъзнаят факта, че не трябва да ги пускат там.
Още веднъж ще кажа, че Вашето изказване, според мен, внася нови мотиви в подкрепа на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Друга реплика на изказването на господин Сапарев няма.
Огнян Сапарев (КБ): Доколкото си спомням със склеротичната си памет, на първо четене обикновено се дискутира философията на един закон, а на второ четене вече става дума за разни подробности, даже технически.
Искам да попитам какво ще стане с нещастните многодетни семейства и как ще се осъществи всичко това на практика.
Отново казвам – не искам да поощрявам абдикирането, което е факт, на много български родители от грижата за децата им, но при положение, че държавата отдавна е абдикирала от грижите за своите граждани, обяснимо е защо много родители са абдикирали от грижите за децата си. Нещата са много равностойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване, заповядайте, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина темата е много интересна и ми се струва, че би могло в комисията между първо и второ четене по-обосновано и по-конкретно да бъде предложен един такъв текст, защото аз разбирам, че в Съединените американски щати дете без надзор, държавата го отнема. И на кино сме го гледали, и от мои приятели го знам. Въпросът е това от пожелателен характер ли ще бъде?
В същото време тревожно е положението на улицата с това, което става с децата по отношение на наркотици. Това го знаем всички. Редно е да има такъв текст, но той да бъде само пожелателен – не го разбирам, защото винаги ще се намерят аргументи кой да ги води, как да ги води.
Аз бих отишъл на дискотека. Жена ми няма да отиде с внуците, но в същото време, нали знаете каква ненавист ще застане между мен и внуците ми, че ще им вися там и ще гледам какво правят. Но едно дете на 14 години, извинявайте, излезте на улицата и ги вижте къде са. Ако е до 10 години, разбирам.
По такъв член трябва да носят отговорност родителите, децата да не се чувстват затворени и да чувстват консервативни забрани, а родителите да носят отговорността, иначе защо ни е да бъде написано и да кажат: тези приятели от Тридесет и деветото Народно събрание, понеже, нали знаете, че всички ще вземат да четат закона още утре, което не е много прието пред народа ни, но въпросът е какво да бъде …
Нека това наистина да респектира родителите, които с много лека ръка забравят да видят където е детето между 9 и 10 часа вечерта. И не говоря за дете на 7 години или на 8. Сигурно са редки такива случаи, каквито и опасности да стават, а говоря за тази възрастова граница, която вие сте поставили и която е най-опасна и най-леко податлива на всякакви влияния.
Не знам дали не можем да отложим този член и да помислите за още нещо по-конкретно, което да респектира родителите, за което медиите, като го разпространят този текст, да се знае, че тук става нещо по-сериозно. Иначе е пожелателно, много хубаво е и ние сме решили да се грижим за това, без да има някаква конкретна, казвате, не е санкция... Ами, няма ли санкция?!…
Но е нещо, как да ви кажа, много е красиво и нефункционално. Мисли се за това, а не е доведено докрай. Това бих искал да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Процедурно предложение има във Вашето изказване - да отложим гласуването.
Може би първо да дам думата за реплика, а след това да гласуваме процедурното предложение…
Имате думата за противно процедурно предложение.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Може би наистина в комисията и тези, които участвахме досега в обсъждането на закона, не обяснихме достатъчно добре на колегите си. Идеята е наистина задълженията на родителите и на децата да бъдат разпространени в кодекс от Държавната агенция за закрила на децата, популярно, на обществото, чрез училищната мрежа или по други механизми и там да бъдат обосновани най-популярните мерки, които предвижда законът. Защото в закона се говори предимно за права на децата и на родителите, но никъде не се говори за задълженията на тези хора, които трябва да знаят как да възпитават своите деца.
Затова аз предлагам обратна процедура – да преминем към гласуване на текста.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В изказването на господин Данаилов се съдържаше процедурно предложение за отлагане на гласуването. Имаше и противно процедурно предложение – да не се отлага гласуването.
Моля, гласувайте първото процедурно предложение на господин Данаилов за отлагане на гласуването на този текст.
Гласували 137 народни представители: за 46, против 83, въздържали се 8.
Процедурното предложение не се приема.
Има думата за изказване господин Наим.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложението на госпожа Калканова – да има отделна алинея за санкция за семейна и за обществена среда има резон, но бих искал да помислим. Текстът, който е предложила комисията, не е добър. Що се отнася до санкцията в семейна среда, мисля, че ще сбъркаме. Юристите ще се произнесат, но отношенията, правата и задълженията между родителите и децата са уредени в Семейния кодекс. Мисля, че мястото на предложението, засягащо семейната среда, не е в този закон. Ако има воля, смятам, че в ал. 3 можем да приемем предложението за постоянен надзор в обществена среда. Повтарям, закрилата в семейна среда смятам, че трябва да се уреди в Семейния кодекс.
Второто ми предложение е изразът “пълнолетен, дееспособен, възрастен” да се замени с понятието “пълнолетно лице”, както е по Закона за лицата и семейството.
Ако в закона приемем текста за децата до 14 години, за малолетните деца, искам да напомня, че деянието е инкриминирано в Наказателния кодекс. Това не е мъртъв текст, така че има логика да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги, аз решително подкрепям предложението на госпожа Калканова и на госпожа Дончева. Воден от убеждението, че каквито и механизми на закрила на детето да създаваме със закони или подзаконови нормативни актове, абсолютно нищо не може да замени родителската отговорност. Независимо, че в Наказателния кодекс има достатъчно ясни текстове, които дефинират отговорността на родителите, в това число и наказателната им отговорност, мисля, че в специалния Закон за закрила на детето има място това да се повтори.
Предвид спора, който тече, предлагам по-радикално решение, което е в съответствие с определението за дете в Конвенцията за правата на детето на ООН – “Дете е всяко лице, което не е навършило 18 години”. Така гласи Конвенцията. В този смисъл нека да отпадне изразът “до 14-годишна възраст на децата си”. Това е предложението ми. Да се гласува.
Любен Корнезов (КБ, от място): Това е нов текст.
Лютви Местан: Не е нов текст. Редакционно предлагам отпадането на израза “до 14-годишна възраст”.
“Пълнолетен и дееспособен” – тоже. “Родителите са длъжни да осигурят постоянен надзор на децата си”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Значи предлагате ал. 3 да бъде в тази редакция.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Госпожо председател, позволете ми да се обърна към колегите-народни представители мъже в тази зала. Този текст ни предлагат нашите дами-народни представителки, майки, родили и отглеждали деца. Нека поне сега да бъдем кавалери и да гласуваме това, което ни предлагат госпожа Калканова и другите народни представители. Все пак има разум в този текст. Нека да гласуваме заедно и уважим нашите дами. (Ръкопляскания.)
Накрая правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата за реплика господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Корнезов, уважението към дамите е нещо чудесно и прекрасно, а сериозното законодателство е друга работа. Не може да се приемат текстове и да се правим на по-големи католици от папата, след като преди няколко месеца същото това Народно събрание прие за нормални хомосексуалните отношения на 14-годишна възраст. Сега тръгваме с друг закон да залитаме в друга политика. Нека да подхождаме по-разумно.
Уважаеми господин Местан, има някои автори, които в свои изследвания смятат, че младежката възраст е до 27-годишна възраст, включително и детската. Има 14 години, 16 години – устойчиви законодателни понятия. Има “дееспособност, правоспособност”. Представете си дете и баба му върви с него. Има абсурди. Доброто желание е едно, а това, което се предлага, няма нищо общо. Ако тези изисквания се ограничат и вкарат в ясни параметри, за криминогенни ситуации, да. Иначе уважението към дамите не може да бъде аргумент за приемане на закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата за втора реплика господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Правя втора реплика на господин Корнезов. Господин Корнезов, кавалерството е добра добродетел, но нека не забравяме, че не само дами стоят зад това предложение. Там има и един народен представител. Да не вземе да се обиди. (Приятно оживление в залата.)
Уважаеми колеги, предлагам да подкрепим предложението на господин Местан, за да излезем от задънената улица. Предлагам да се запази текстът, но да отпадне придружаването от пълнолетен дееспособен възрастен човек. Нека да се вмени на родителите да упражняват родителски надзор върху децата си, без да упоменаваме възраст. Така ще излезем от безизходицата, от неприложимостта и нереализуемостта на задължението да осигуряваме постоянно възрастен, който да ги придружава навсякъде. Нека това да бъде задължение на родителите, които да са информирани и да упражняват родителски надзор върху децата си, без да навлизаме в детайли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата за трета реплика господин Местан.

Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже разбрах, че е възможно под формата на реплика към един колега да се обърна към втори такъв в тази зала, затова се възползвам от процедурната възможност да отправя реплика към господин Корнезов, но да се обърна към господин Миков.
Господин Миков, възможно е да намерите и автори теоретици, които да обявят за дете и 106-годишната Айше от Родопите, защото има една такава баба столетница. Но нас това не ни интересува. Това е парламент и той като такъв може да се интересува единствено от международни договори, с които България се е задължила. Един такъв международен договор е Конвенцията за правата на детето на ООН. Там има ясна дефиниция за дете: “Всяко лице, което не е навършило 18 години, е дете”.
Предлагам оттук нататък да не търсим някаква възрастова диференциация в рамките на тези 18 години и подновявам предложението си, ако се подкрепя от вносителите Калканова и Дончева, да гласуваме в тази редакция, която се повтори от господин Четин Казак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Дуплика - господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Обръщам се към господин Местан. Знам, че по формулировката дете е до 18 години. Но в живота е нещо друго – има хиляди майки, които са между 14, 15, 16, 17 години, които имат по няколко деца. Плюс това по нашето право в Семейния кодекс може да се сключи граждански брак над 16 години. Значи, има брак, тя е родила деца и пак е дете. Разбирате ли?
Този текст има предвид задължението на родителите към децата. Аз знам, че това предложение е направено официално не само от госпожа Калканова и Юлияна Дончева, но и от господин Светослав Спасов. Аз го познавам, заедно работим, в една комисия сме и знам, че той е кавалер. И ви призовавам още веднъж: нека да гласуваме и да се доверим на разума на това, което ни предлагат. Аз знам, че този текст няма автоматично да проработи, но един текст има и превантивно значение. Ние даваме като Народно събрание нашата визия чрез една такава правна норма. Защо да не го подкрепим? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожа Калканова искаше да направи процедурно предложение, но Вие го направихте, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията по този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 125, против 5, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, което беше защитено в залата от госпожа Калканова, госпожа Живкова, госпожа Ангелиева за редакция на ал. 3 и 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 118, против 23, въздържали се 13.
Това предложение се приема и обезсмисля гласуването на останалите редакционни предложения, които бяха направени в залата.
Моля да докладвате § 7.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаема госпожо председател, мисля, че трябва да сме на § 6б, ако не греша. Не сме гласували § 6б.
Комисията предлага да се създаде § 6б, който става § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 10, ал. 2 накрая се добавя “или наличия на увреждане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По този параграф има ли бележки? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 7 на вносителя комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
“§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и в присъствието на друг подходящ специалист.”
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не е във висшия интерес на детето.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
“(6) При всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Дирекция “Социално подпомагане” изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.”
4. Досегашните алинеи 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
Параграф 8 на вносителя – комисията подкрепя текста, който става § 10:
“§ 10. В чл. 16 се създава ал. 3:
“(3) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По тези два параграфа има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 9 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков.
1. В § 9 т. 1 и 2 да отпаднат.
2. Текстът на чл. 17, ал. 1 става:
“(1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрила на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето, наричана по-нататък “агенцията”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
“§ 11. Член 17 се изменя така:

“Председател на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17. (1) Орган за разработване на държавната политика за закрила на детето и контрол по спазване на правата на детето и на критериите и стандартите по чл. 4, ал. 2 е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Държавната агенция за закрила на детето, наричана по-нататък “агенцията”, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.
(4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.
(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник на Министерския съвет по предложение на председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по § 11?
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще взема отношение и по трите параграфа, за да не взимам пак думата, понеже те са свързани – параграфи 9, 10 и 11.
Точка 1 на § 9, която аз предлагам да отпадне, предвижда всъщност отмяна на ал. 1 на чл. 17 от Закона за закрила на детето, който урежда същността на държавната агенция като специализиран орган към Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето. Според мен това предложение е предложение за промяна на статута на агенцията, като същата идея според мен я има и в предложенията по § 10.
Новият чл. 17а, който се предлага, ограничава правомощията на председателя на агенцията относно ръководството, координацията и контрола до: съвместна разработка, контрол върху националните и регионалните програми за осъществяване на закрилата на детето, както и на правомощията по точки 11, 12 и 13. Затова всъщност неслучайно беше изключено и съгласуването с Държавната агенция за закрила на детето и издаването на подзаконовите нормативни актове, за което говорихме преди време. Всъщност съпоставката на текстовете на чл. 17 и предложената конкретизация на правомощията в новия чл. 17а на пръв поглед създава илюзията, че тези правомощия са разширени. Тази конкретизация обаче изключва останалите възможности за контрол.
Затова предложението, което аз съм направил за чл. 19, но всъщност в края на изказването си аз ще го преформулирам, е редакция на чл. 17а, все едно моя редакция на чл. 17а, която ще предложа да се гласува вместо редакцията, която се предлага от вносителите.
Вижте как са дадени в моята редакция правомощията на председателя на агенцията в точки 6 и 7. Това е предложението ми за създаването на нов тест на чл. 19, който аз ще насоча към § 10, т.е. към чл. 17а:
“6. упражнява контрол върху дейностите, имащи отношение към закрилата на детето и осъществявани от всички държавни органи, в т.ч. от техните териториални структури, от специализирани институции за отглеждане на деца, от държавни, общински, частни училища и т.н. Този контрол не изключва контролът, който различните ведомства упражняват по силата на закона;
7. дава задължителни предписания относно спазването на правата на детето, а когато констатира несъответствие на нормативен акт с този закон, своевременно предлага на Министерския съвет в рамките на неговата компетентност да коригира акта си, да възложи да бъде коригиран или да упражни правото си на законодателна инициатива пред Народното събрание за изменение и допълнение на закона.”
Това вече отговаря на сериозните правомощия за осъществяване на държавната политика, а не текстовете в чл. 17а, които са сведени, примерно по отношение на проверките и контрола, че: “организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини, ясли, обслужващи звена и т.н.”. Вижте каква съществена разлика има между двата текста. Затова казвам, че има уж разширени правомощия, а всъщност отнемане на изключително важни пълномощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Завършвам с това, че териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институти за деца не са задължени да оказват съдействие и да предоставят своевременно информация на агенцията. Агенцията може да черпи информация от тези органи единствено чрез националния съвет, а по структура и организация той не е орган за оперативна и своевременна организация и дейност. Запушването на тези информационни канали на агенцията я поставят по принцип в невъзможност да координира дейността на различните ведомства в областта на закрила на детето. Това е изключително важно. Всъщност тези несъответствия много ясно проличаха още с влизането на закона в сила и не би трябвало да продължат да действат, трябва да бъдат отстранени.
Опитът да се излезе от тази ситуация намери израз в сключването на Меморандум за сътрудничество между председателя на Държавната агенция за закрила на детето и част от министрите, но всъщност този акт няма правна сила и по тази причина не се схваща като задължение от представителите на централната администрация, да не говорим за териториалната администрация на изпълнителната власт. Имам предвид местната власт. Липсва каквото и да е задължение на кметовете и техните администрации, въпреки че съгласно чл. 22 от Закона за закрила на детето общинската служба за социално подпомагане трябва да работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство, а той, съгласно Семейния кодекс, е кметът на общината.
Така че, уважаеми колеги, в заключение искам да кажа, че поддържам предложението си за отпадане на т. 1 на § 9. Оттеглям предложението си за отпадане на § 10 и предлагам моят текст за чл. 19 да бъде гласуван като заместващ текст на чл. 17а, защото е по-ясен, по-точен и отговаря на истинските пълномощия, които трябва да притежава Държавната агенция за закрила на детето, по-специално нейният председател, за да може да изпълнява тази функция на координация на държавната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Тези неща ще ги гласуваме, когато му дойде времето.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам две редакционни предложения по така направеното предложение за § 11.
Първо, в чл. 17, ал. 1 в началото на изречението да се добави думата “специализиран”, както това е направено в сега действащия закон. Това е и редакцията в сегашния чл. 17, ал. 1. Смятам, че никой не се съмнява в това, че Държавната агенция за закрила на детето е държавният орган, който е специализиран в тази област и който въобще разработва държавната политика за закрила на детето и ще упражнява останалите правомощия по контрола, спазването и т.н.

Второто ми предложение. Смятам, че е допусната една грешка в редакцията на ал. 5, записано е “дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник на Министерския съвет”. Това е неправилно като редакция, трябва да бъде с правилник, приет от Министерския съвет, както е в сега действащия закон, ал. 5. Това е просто една редакционна грешка, която трябва да се поправи, за да сме изрядни.
А що се отнася до предложенията на господин Ляков, аз предлагам те да бъдат подложени на гласуване поотделно всяко едно от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други бележки? Госпожа Тоткова, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз ще се спра на промените в чл. 17, по-специално на ал. 1, които се предлагат от комисията. Смятам, че с така предложения текст на комисията наистина се променя статутът на Държавната агенция за закрила на детето. И това според мен може да доведе до много сериозни последици, които ние едва ли сега си даваме сметка какви могат да бъдат. Това, което се предлага, е този специализиран орган на Министерския съвет, а именно Държавната агенция за закрила на детето, да има две основни функции. Едната е да разработва държавната политика за закрила на детето, тоест да подготвя една стратегия и политика, която би имала държавата за закрила на децата. Втората функция, която й се възлага, е контролът по изпълнението на този закон. Отнемането от Държавната агенция за закрила на детето на такива важни функции, които предшестват контрола, а именно ръководството на дейността в областта на закрилата на детето и координиране дейността в областта на закрилата на детето, всъщност влизат в противоречие с чл. 1 от този закон, който определя предмета на закона. И аз ще го прочета: “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности.” И след като Държавната агенция за закрила на детето няма функции за координиране на дейността на всички органи, в това число и Министерството на вътрешните работи, което беше добавено тук като част от тези функции на държавата за закрила на децата да упражнява функцията ръководство на дейностите по закрила на детето, аз се питам кой тогава ще го прави? И защо този специализиран орган ще се превърне единствено и само в контролен орган? Функцията по закрила на децата не се изчерпва единствено и само с контрол. Аз мисля, че това е последното нещо, което ние искаме от този закон. Ние искаме с този закон да се създадат възможности всички органи, които имат отношение към този въпрос, да изпълняват именно тези функции на превенция – дума, която ни смущава, но която всъщност означава, че най-важното е ние да предпазваме децата от изпадането им в риск и да ги предпазваме от този риск. Мисля, че отпадането на тези функции всъщност ще обезсмисли всички дебати, които се водят тук за това дали да има надзор, дали да имат родителите задължение с този закон за надзор върху децата – друг е въпросът дали тази дума е най-точната, която може да се използва в закона – но ще обезмисли всички тези мерки. Защото най-важното е ние да можем да обединим и по този начин да усилим ресурса на държавата, за да си изпълни тя функциите заедно, разбира се, с родителите преди да тръгнем да осъществяваме контрол.
Затова аз подкрепям предложението. Впрочем така е и в сега действащия закон, чл. 17, ал. 1. Смятам, че това задължително трябва да остане като функция на агенцията. В противен случай ще се наложи да се създава някакъв орган, каквито вероятно се създават много често, но много често те не си изпълняват функциите, между представители на различни министерства. Винаги може да има нужда и възможност за участие на такива консултативни органи, но държавният специализиран орган трябва да има тези задължения да координира и ръководи и след това да контролира дейността по опазване правата и защита правата на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други бележки? За реплика – заповядайте.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Тоткова, позволявам си да направя една съвсем кратка реплика към Вашето изказване. Не само контрол е възложен на Държавната агенция за закрила на детето. Напротив, упоменато е в чл. 17, ал. 1, че Държавната агенция за закрила на детето е орган за разработване на държавната политика на закрилата на децата. Аз смятам, че в тези думи се съдържа нещо много по-конкретно, отколкото в думата “ръководство”. Смятам, че тази формулировка е много по-подходяща от предишната в Закона за закрила на детето, която изменяме. И по този начин, още повече при наличието на такава формулировка, не смятам, че е уместно да твърдите, че единственото, което сме вменили на Държавната агенция за закрила на детето, е да контролира. Няма такова нещо. Действително функцията по координиране отпада в приетия от комисията текст. И това е така, защото имаше много сериозни дебати в комисията, точно отнасящи се до възможностите за координиране от страна на Държавната агенция върху дейността на различните министерства. Именно този спор предизвика отпадането при гласуването на това предложение.
Така че съвсем не се изчерпват функциите и съвсем не се изчерпва по този начин основното съдържание, което сме вложили във функциите на Държавната агенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За дуплика – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм сигурна, че вие слушахте внимателно първите думите, които казах във връзка с чл. 17, ал. 1. Аз казах, че две са функциите, които се възлагат на агенцията – едната функция е разработване на държавната политика за закрила на детето. Разработването на държавната политика означава, че на тази агенция наистина се възлага изключително важна функция. Но тази държавна политика, която вероятно ще бъде оформена в някакъв документ, който ще представлява или стратегия, или някаква програма – не мога да кажа точно какъв ще бъде този документ – тя трябва да бъде формулирана по някакъв начин. И тя във всички случаи ще трябва да се приеме от Министерския съвет. Още повече, след като се разработва такъв документ, в който да има ясна воля за това каква е държавната политика на България в областта на закрилата на децата, специализираният орган на държавата ще трябва да има още повече функции за координиране и за ръководство именно на дейностите по реализиране на тази държавна политика.
Защото участието в разработването не значи априори възлагане на функции за това да се извършва ръководство на дейностите по тази политика, която ще се разработва. Вие на практика отнемате тези дейности. След като те не са записани в закона, тоест няма ги там, където е формулирано какво ще прави Агенцията по закрила на детето, значи тя няма правно основание да извършва тези дейности.
Още повече, аз ви казах, че вие влизате в противоречие с чл. 1. В чл. 1 е записано какъв е предметът на този закон. Аз го прочетох и няма смисъл да го чета втори път. В тази политика са включени много органи. Освен родителите, включени са много органи, които имат по-пряко, пряко или косвено или по-малко косвено отношение към реализирането на тези въпроси. Трябва да има някой орган, който да бъде отговорен. Отговорността не се свежда единствено и само до контрола. Това е накрая като действие. Аз пак искам да кажа, че много е важно преди това да има някой, който да координира усилията и по този начин да усилва тези усилия, и някой, който да ръководи всички тези усилия.
Аз мисля, че успях да кажа това, което изключително много ме притеснява. Най-голямото ми притеснение е, че ние се опитваме с някакви невинни обяснения, като отпадат две много съществени думи в чл. 17, ал. 1, да отнемем най-важните функции на агенцията и просто да я превърнем в един контролен орган, който ще ходи по улиците и ще вижда децата сами ли са или не са сами. Ако са сами, ще пита: къде са тези възрастни, които трябва да ви придружават. Не това е функцията на закона. Ние трябва много ясно да си даваме сметка за това.
Аз ви моля още веднъж да помислите, защото това, което ние пишем сега, след това ще искаме от тази агенция резултати и тя ще казва: да, направихме 100 проверки, установихме 100 деца, които не са придружавани от родителите. И какво от това? Важното е превантивната функция, а тя се осъществява от първите две функции, които трябва да изпълнява агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Имаше предложение поотделно да се гласуват предложенията на господин Ляков.
Най-напред предложението за отпадане на т. 1 и 2 от § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Ляков е текстът на чл. 17, ал. 1 да се измени така, както беше докладван тук. В него се включва и корекцията на господин Четин Казак за специализиран орган.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 81, против 32, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване съдържанието на чл. 17, в който се прие ново съдържание, включващо и предложението на господин Казак за специализиран орган и с изменението в ал. 5: пред думите “Министерския съвет” вместо “на” да бъде “приет от”.
Това е редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Има възражение. Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, за да не допуснем някакъв пропуск, искам специално да се отбележи в протокола, че ние гласувахме ал. 1 на чл. 17 и когато гласуваме целия текст на чл. 17, да се има предвид, че ал. 1 вече е гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз казах това.
Росица Тоткова: Добре. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Гласуваме целия чл. 17 с вече новия гласуван текст на ал. 1 и с редакционното изменение, което господин Казак направи в ал. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 93, против 22, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 10 на вносителя има предложение от народния представител Четин Казак:
1. В § 10, чл. 17а, ал. 2 се създава нова т. 3а със следното съдържание:
“3а. разработва наредба за единните минимални критерии и стандарти за прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика за внасяне в Министерския съвет”.
2. В § 10, чл. 17а, ал. 2 се създава нова т. 3б със следното съдържание:
“3б. издава лиценз на физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години. Редът на лицензирането се определя от правилника за прилагане на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Евгения Живкова:
1. В § 10, чл. 17а, ал. 2, т. 7 се създава буква “е” със следното съдържание:
“е) деца, учащи в чужбина;”
2. Букви “е”, “ж”, “з” стават букви “ж”, “з”, “и”.
Народният представител Евгения Живкова е оттеглила предложението си.
Има предложение от народния представител Мария Ангелиева, което впоследствие е оттеглила по т. 2 и т. 3, а по т. 1 се подкрепя по принцип от комисията и намира своето място в § 11.
Предложението гласи:
1. В чл. 17а ал. 1 се изменя по следния начин:
“(1) Орган за разработване на държавната политика за закрила на детето и контрол по спазване правата на детето и на критериите и стандартите по чл. 4, ал. 2 е председателят на Държавната агенция за закрила на детето, подпомаган от неговата администрация при осъществяване на правомощията му.”

Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков, което беше оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
"§ 12. Създава се чл. 17а "Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето":
"Чл. 17а. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:
1. Разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето.
2. Разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето.
3. Наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето.
4. Разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика.
5. Издава лицензия на физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на Глава 4а.
6. Подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето.
7. Може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия.
8. Разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето.
9. Създава и поддържа национална информационна система за:
а) децата, които се нуждаят от специална закрила;
б) децата, които могат да бъдат осиновени;
в) осиновители и кандидат-осиновители;
г) специализирани институции за деца;
д) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
е) други данни от значение за закрилата на детето.
10. Подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето.
11. Организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето.
12. Разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет.
13. Организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета.
14. Организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето и при нарушаване на правата дава задължителни предписания лично или чрез упълномощено от него лице.
15. Извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и дава задължителни предписания.
16. Предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Понеже господин Ляков предложи съдържанието, което той предлага за чл. 19 да замести това, прочетете го и него, за да го гласуваме – предложението на господин Ляков за нов текст на чл. 19.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
“Чл. 19. (1) Председателят на агенцията:
1. Разработва, организира и координира осъществяването на държавната политика за закрила на детето съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към Министерския съвет и с управителя на Националното сдружение на общините в Република България.
2. Ръководи и организира дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета и разработва правилник за структурата, организацията и дейността му, който се приема от Министерския съвет.
3. Ръководи дирекциите за закрила на детето и разработва правилник за структурата, организацията и дейността им, който се приема от Министерския съвет.
4. Подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето.
5. Представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия.
6. Упражнява контрол върху дейностите, имащи отношение със закрилата на детето и осъществявани от всички държавни органи, в т.ч. от техните териториални структури, от специализирани институции за отглеждане на деца, от държавни, общински и частни училища, детски градини, ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, от юридически лица с нестопанска цел, от собственици, наематели и ползватели на търговски обекти и на театри и дискотеки, както и от други организатори на обществени прояви. Този контрол не изключва контрола, който различните ведомства упражняват по силата на закон.
7. Дава задължителни предписания относно спазването правата на детето, а когато констатира несъответствие на нормативен акт с този закон, своевременно предлага на Министерския съвет в рамките на неговата компетентност да коригира акта си, да възложи да бъде коригиран или да упражни правото си на законодателна инициатива пред Народното събрание за изменение и допълнение на закон.
8. Разработва и участва в обсъждането на проекти на нормативни актове в областта на закрилата на детето.
9. Разработва национални и регионални програми за закрила на детето и контролира осъществяването на такива от държавни органи и/или юридически лица с нестопанска цел.
10. Подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрилата на детето.
11. Организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето.
12. Създава и поддържа национална информационна система за:
а) децата, които се нуждаят от специална закрила;
б) децата, които могат да бъдат осиновени;
в) осиновители и кандидат-осиновители;
г) специализирани институции за деца;
д) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето.
13. Предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията и анализ и оценка за постигнатия напредък в областта на закрилата на детето.
(2) Председателят може да упълномощава служители от администрацията на агенцията за упражняване на негови правомощия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По този параграф предложенията на госпожа Ангелиева са приети или оттеглени.
Госпожа Живкова оттегля своите предложения.
Остава единствено заместващият текст, предложен от господин Ляков.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да отбележа, че едно валидно направено от мен предложение е включено като формулировка в доклада на комисията за второ четене, но всъщност не е отбелязано дали е подкрепено от комисията, дали е отхвърлено, изобщо няма индикация по този въпрос. Явно става въпрос за технически пропуск най-вероятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Включено ли е в доклада?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Да, включено е в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Щом е включено, значи е подкрепено.
Моля да се отбележи в протокола, че е подкрепено от комисията.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Нека да се отбележи, защото в доклада това предложение не е отбелязано.
Ще прочета предложението. То е пак във връзка с правомощията на Държавната агенция за закрила на детето:
“Осъществява контрол по спазването на критериите и стандартите при предоставянето на социалните услуги за деца.”
Правя предложение това да се инкорпорира в текста на т. 4 на чл. 17а, където се третира и въпросът за Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Този текст да следва след социалната политика?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Да, мисля че там е неговото място. Моля да бъде подложен на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения от председателя на комисията?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не, благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да подчертая, че напълно подкрепям това, което колежката Мария Ангелиева спомена преди малко. Наистина, нейното предложение незнайно защо е пропуснато при окончателното формулиране на текста, предложен от комисията.
Аз обаче искам да ви обърна внимание на още един пропуск, който сме допуснали в комисията, а това е едно от правомощията, които се съдържат в сега действащия Закон за закрила на детето, пълномощие на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Това е сегашната т. 4, в която се казва, че: “Държавната агенция за закрила на детето ръководи методически и контролира дирекциите “Социално подпомагане” в дейността им по закрила на детето.” Смятам, че тази точка е една от най-съществените, за да може специализираният държавен орган за закрила на детето реално да упражнява своите правомощия в цялата страна. В противен случай според сега записания текст ние имаме един държавен орган за закрила на детето, който разработва политика, контролира, координира и т.н., но без той да има реална възможност да осъществява методическа помощ, да контролира реалната дейност по закрила на детето по места, т.е. в общините, там, където вече има създадени специални отдели за закрила на детето към дирекциите “Социално подпомагане”, всички тези правомощия, както сме ги изписали, фактически няма да могат да бъдат осъществени в действителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Какво предлагате?
Четин Казак: Предлагам да се добави нова т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Или т. 4а?
Четин Казак: Не, или т. 3а, или т. 4, като останалите се преномерират. По-добре е т. 4, като останалите се преномерират.
Точката да гласи: “Ръководи методически и контролира отделите за закрила на детето към дирекциите “Социално подпомагане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Този текст има ли го някъде написан?
Четин Казак: Има го в сега действащия закон, т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да смятаме, че е пропуснато от комисията, ако комисията е съгласна. Съгласна ли е комисията?
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Съгласна е. (Реплики от залата.)
Четин Казак: Уважаеми господин председател, аз смятам, че тук не става въпрос дали комисията е съгласна или не е съгласна. По принцип тя е един колективен орган, който трябва да се изкаже колективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Казак, аз от любезност попитах комисията, въпреки че мога и въобще да не я попитам, тъй като този текст не е представен. Ако можете да го намерите някъде представен и да го извадите оттам, ще го гласуваме. Но смятам, че господин Ляков ще ни помогне в това отношение.
Четин Казак: Текстът се съдържа в сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз мога да Ви кажа, че се съдържа и в Библията, но е важно да се съдържа в предложение на народни представители!
Четин Казак: Аз предлагам като народен представител този текст да се включи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Вие предлагате този текст, но трябваше да го направите предварително писмено.
Аз смятам, че господин Ляков ще каже нещо, което ще реши въпроса.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да отложим гласуването на този текст със следните мотиви. След като приехте моята редакция на чл. 17, ал. 1, тя вече влиза в противоречие с редакцията на чл. 17а, предложен от вносителите. Редакцията на чл. 17а в моя вариант много по-добре е вързана с … Всъщност между чл. 17, ал. 1 и редакцията на чл. 17а в моя вариант има много по-тясна връзка. Между двата текста – предложения от вносителите и моя, има две-три разлики, които според мен обаче са много съществени. Те се отнасят до чл. 17а, т. 1, мои т. 6 и т. 7.
Затова аз предлагам двата текста да бъдат обединени, като се използват…
Всички останали текстове според мен се покриват с изключение на тези три текста. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, предложете.
Панайот Ляков: Предлагам, първо, да бъде отложено гласуването, като се направи обобщена редакция и се използва моят текст и конкретно ще кажа какво от текста на вносителите. От текста на вносителите има две точки, които ги няма в моя текст. Това са т. 4 и т. 5. Предлагам те да бъдат включени. От моя текст предлагам да отпадне т. 3, защото тези дирекции от варианта на вносителите преминават във варианта на комисията. И за да не вляза в противоречие двата текста, за да не се бият, предлагам да отпадне тази т. 3.
И с варианта, който съм дал на точки 6 и 7, се решава проблемът на господин Казак. Защото това, което той казва, се включва в пълномощията, които съм дал на председателя на Държавната агенция за закрила на детето с формулировката на точки 6 и 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Ляков, Вие най-напред предлагате да се опитаме да отложим този текст или да приемем този вариант?
Панайот Ляков: Нека да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: И аз смятам, че така е по–добре, защото иначе можем да направим някаква грешка при тази комбинация.
Има предложение за отлагане обсъждането и приемането на този текст.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте, това е за доброто на детето!
Гласували 140 народни представители: за 87, против 52, въздържал се 1.
Текстът се отлага.


ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 11 от текста на вносителя е постъпило предложение от народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов – в чл. 18, ал. 1 изразът “Държавна агенция за младежта и спорта” да се замени с “Министерство на младежта и спорта”.
Комисията подкрепя предложението и прави следната редакция на § 11, който става § 13:
“§ 13. В чл. 18, ал. 1 се изменя така:
“(1) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Паграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Параграф 12 на вносителя, който става § 14:
“§ 14. Член 19 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Това е и предложението на господин Ляков.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Предложението, което разгледахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Можем да гласуваме отпадането на чл. 19.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Да, това е и предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате предложението чл. 19 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 19 отпада.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 13 на вносителя e постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
“§ 15. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “към която се обособява” се заменят с “в която се създава”.
2. В ал. 2 думите “отделът по ал. 1” се заменят с “Дирекцията “Социално подпомагане”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По този параграф има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 14 на вносителя комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
“§ 16. Създава се чл. 20а:
“Комисия за закрила на детето
Чл. 20а. (1) Към Дирекцията “Социално подпомагане” се създава Комисия за закрила на детето с консултативни функции, в която участват представители на общинската администрация, Дирекция “Социално подпомагане”, регионалните звена на Национална служба “Полиция”, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е директорът на Дирекция “Социално подпомагане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 15 на вносителя е постъпило предложение от народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов:
1. В чл. 21 се добавя нова т. 3 със следното съдържание:
“3. извършва проверки, включително и по жалби и сигнали на граждани във връзка със спазването на чл. 8, ал. 3.”
2. Точки 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 се преномерират съответно в т. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
3. В чл. 21 се създава нова т. 11 по новата номерация със следното сдържание:
“11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и по случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;”
2. Досегашните т. 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 се преномерират съответно в т. 12, 13, 15, 16, 17 и 18.
Комисията приема предложението по т. 3 и 4 и не подкрепя предложението по т. 1 и т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 17:
“§ 17. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) По този закон Дирекция “Социално подпомагане”:
1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложение до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на детето и контролира изпълнението им;
3. извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им;
4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;
5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;
6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:
а) деца, нуждаещи се от специална закрила;
б) деца под полицейска закрила;
в) деца, които могат да бъдат осиновени;
г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;
д) деца, настанени в приемни семейства;
е) деца, настанени в специализирани институции;
ж) кандидати и утвърдени приемни семейства;
з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
и) осиновители и кандидат-осиновители.

7. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;
8. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително и на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;
9. организира обучение и консултации на приемни родители и осигурява техния подбор;
10. сигнализира при нужда в полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
12. прави предложение за назначаване на настойнически съвети и попечителя;
13. проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс, организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок една година от датата на осиновяването;
14. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;
15. в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища. Уведомлението трябва да съдържа предмета на производството, страните, които участват, конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искания от страна в производството, срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в Дирекция “Социално подпомагане”. Преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него.
(2) Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Госпожа Калканова ще защити ли предложението си по първа и втора точка? Оттегляте го, благодаря.
Тогава не остава нищо друго, освен да гласуваме съдържанието на параграфа, представен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.

Съобщения за парламентарен контрол на 28 март 2003 г. – петък.
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на питане от народния представител Сергей Станишев.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стойчо Кацаров, Георги Пирински и Сергей Станишев.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания от народните представители Тошо Пейков и Йордан Соколов.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Георги Пирински и на две питания от народните представители Димитър Йорданов, и Николай Николов и група народни представители.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стойко Танков, Янаки Стоилов и Андрей Пантев и на питане от народния представител Моньо Христов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос на народната представителка Емилия Масларова.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петков ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Министър Неждет Моллов ще отговори на два актуални въпроса на народните представители Тодор Бояджиев, Стойко Танков и Емилия Масларова, и на питане на народния представител Панайот Ляков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров и на питане от народните представители Росица Тоткова, Петър Жотев и Георги Станилов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на външните работи Соломон Паси на два актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева;
- министърът на младежта и спорта Васил Иванов на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Румяна Георгиева;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Николай Камов и Бойко Великов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представители от заседанието се отлагат отговорите на:
- питане от народните представители Екатерина Михайлова и Иво Цанев към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски;
- питане от народния представител Анели Чобанова към министъра на държавната администрация Димитър Калчев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на здравеопазването Божидар Финков.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Иво Цанев