Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-03-28

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам едно малко разместване на дневния ред, а именно първа точка днес да бъде: проект за решение за определяне на комисия за одитиране на Годишния отчет за изпълнението на бюджета и Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г., като мотивът за това е, че днес изтича срокът, в който трябва да направим това. За да не просрочим това наше задължение, предлагам да изберем тази комисия, което няма да отнеме много време и след това ще продължим по приетата програма за седмицата.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Това предложение е прието.

Започваме работа с първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2002 Г.
Искам да помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по проекторешението.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по проект за Решение № 354-02-27 от 25 март 2003 г.
за определяне на комисия за одитиране на Годишния отчет
за изпълнението на бюджета и Годишния финансов отчет на
Сметната палата за 2002 г., внесен от народния представител
Иван Искров

На заседание, проведено на 27 март 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за определяне на комисия за одитиране на Годишния отчет за изпълнението на бюджета и Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г., внесен от народния представител Иван Искров. На заседанието присъства и председателят на Сметната палата Георги Николов. Председателят на Комисията по бюджет и финанси предложи членовете на комисията за одитиране, в която освен 6-членния състав, който бе избран с решение на Народното събрание от 29 март 2002 г., а именно: председател – Румяна Георгиева, и членове: Муравей Радев, Михаил Миков, Хюсеин Чауш, Иван Златков и Миглена Павлова, бе включен представител на новата Парламентарна група “Национален идеал за единство” – Димитър Стефанов.
След обсъждане на кандидатурите се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание следното

РЕШЕНИЕ
за определяне на комисия за одитиране на Годишния отчет
за изпълнението на бюджета и Годишния финансов отчет на
Сметната палата за 2002 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата реши:
1. Определя 7-членна комисия, която да одитира Годишния отчет за изпълнението на бюджета и Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.
2. Избира състав на комисията, както следва: председател Румяна Денева Георгиева – народен представител от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, членове: Муравей Георгиев Радев – народен представител от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, Михаил Райков Миков – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, Хюсеин Ниязид Чауш – народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи, Димитър Иванов Стефанов – народен представител от Парламентарната група “Национален идеал за единство”, Иван Владимиров Златков – дипломиран експерт счетоводител, Миглена Антонова Павлова – дипломиран експерт счетоводител.
3. Комисията да изготви доклад по отчетите по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 юни 2003 г. за разглеждане заедно с Отчета на дейността на Сметната палата за 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение. Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, смятам, че с оглед на екипния принцип е коректно да изберем състава на комисията ан блок. Има ли несъгласни с този подход? Не виждам. Затова, уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте 7-членната комисия, която да одитира Годишния отчет за изпълнението на бюджета и Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г. така, както беше представена от господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Приема се почти единодушно.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Продължаваме по-нататък по програмата с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Искам да припомня, че са приети параграфи от 3 до 9, както и от 11 до 15 включително, по номерацията на вносителя. Отложен е § 10. Предстои докладване на § 16, стр. 24 и 5 от комисията.
Заповядайте, господин Наим, да продължите с представянето на доклада.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По § 16 на вносителя е постъпило предложение от народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов:
В § 16, чл. 25, т.2 след израза “не полагат грижи за детето” се поставя запетая и се добавя текстът: “както и в случаите на нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението, а подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
“§ 18. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие или свидетел на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този § 16, уважаеми народни представители, има ли желаещи?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, народни представители! Имам само една забележка към този параграф и по-специално към редакцията на т. 4 от чл. 25, в която се казва, че може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие или свидетел на насилие в семейството. Както виждате, има разлика между текста на вносителя и окончателния текст на комисията.
В текста на вносителя е казано единствено, че детето може да бъде настанено извън семейството, когато е станало жертва на насилие в семейството, докато в комисията е добавена и хипотезата, когато детето е свидетел на насилие. Не съм присъствал на заседанието, когато е приета тази поправка, но според мен тя е неуместна, тъй като когато детето става свидетел на насилие, тоест, когато един от родителите явно упражнява насилие върху другия, не би трябвало детето да бъде наказано, като бъде изведено от семейството и бъде лишено от грижите и на този родител, който фактически е станал жертва на насилие. Според мен би трябвало по-скоро да се търси вариант (и това може да стане в подготвящия се проект за Закон за домашното насилие) детето да бъде отделено заедно с родителя, който е станал жертва на насилие от другия родител, отколкото то да бъде извеждано от семейството и да бъде лишавано от грижите и на двамата родители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Има предложение за отпадане на част от текста на т. 4.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително господин Казак не присъстваше на заседанието на комисията, на което се разгледа именно този въпрос, свързан с едно от основанията, а именно – случаите, когато детето е свидетел на насилие в дома. Всички членове на комисията подкрепиха това предложение. Имаше сериозна дискусия относно това основание и общото мнение на членовете на комисията беше да подкрепим това предложение. Вие знаете, че в България почти всеки ден сме свидетели на това как сериозни спорове в семействата, породени от начина на живот в тях, предпоставят децата да не могат да водят пълноценен живот в своите семейства и съответно след това и в обществото. Именно това беше аргументът, който надделя при вземането на решението на комисията. Аз съм за това. И предлагам и на народните представители да подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Калканова, поддържате ли Вашето предложение?
Татяна Калканова (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегляте го, благодаря. Това ще ме облекчи.
Няма други желаещи.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Четин Казак – в т. 4 на чл. 25 изразът “или свидетел на насилие” да отпадне.
Гласували 109 народни представители: за 56, против 41, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте текста на вносителя, по-точно редакцията на комисията с вече направената корекция.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 6.
Текстът се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз много съжалявам, че трябва да върна народното представителство към вчерашния ден, но все пак, когато човек преспи и помисли, преосмисля някои неща. Уважаеми господин председателю, аз предлагам да прегласуваме взетото вчера решение за § 7, в който се създава нова алинея:
“В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова ал. 3, която гласи:
“(3) Родителите са длъжни да осигурят постоянен надзор от пълнолетен, дееспособен възрастен за децата си до 14-годишна възраст.”
Вчера имаше бурни дебати по този въпрос, но така или иначе този текст беше гласуван.
Моето предложение е да се направи прегласуване, като аз ще ви дам и редакция, която предлагам: “Родителите са длъжни да осигурят постоянен надзор от пълнолетен, дееспособен възрастен за децата си до 14-годишна възраст след 21,00 ч."
Това е далеч по-свързано с нашите опасения относно сигурността на децата, относно контрола им по вечерните заведения и разбира се, че е във възможностите на родителите, отколкото от сутрин до вечер на децата до 14-годишна възраст до тях да има дееспособен родител. В такъв случай родителят на децата няма да е дееспособен. Той ще стои до децата си и няма да ходи да работи!
Затова много ви моля, колеги, нека да помислим сериозно, за да не станем за смях пред обществото. След 21,00 ч., да. Това са малки деца, те трябва да имат контрол. Но целодневно, от сутрин до вечер при тях да има родител, това просто е …
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Да добавим часа.
Емилия Масларова: Да, след 21,00 ч. Това предлагам.
Моля да прегласуваме текста с това допълнение: “след 21,00 ч.”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова. Изключително разумно по същество е Вашето предложение.
Госпожо Калканова, искате да вземете думата по въпроса. Заповядайте.
Татяна Калканова (НДСВ): Аз бих искала да се изкажа като един от вносителите на този текст. Действително, съдейки по отзвука на този текст от вчера, когато го гласувахме, съм убедена, че наистина трябва една по-добра редакция. Така че в този смисъл и аз искам да присъединя молбата си, разбира се, стига да имаме процедурната възможност да прегласуваме текста с тази добавка, която най-точно изразява мотивацията ни като вносители. Спомнете си вчерашната дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Уважаеми дами и господа народни представители, смятам, че с общото съгласие на пленарната зала можем да си позволим действително преосмислянето на този текст и прегласуването с тази редакционна и много важна по същество добавка, която направи госпожа Масларова.
Има ли някой против това да гласуваме отново?
Господин Жотев, Вие вероятно сте “против”? Заповядайте.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, опазил ме Бог да се пиша експерт по този законопроект, който вчера е обсъждан. Да си призная, нямаше ме тук. Тази материя стои доста далеч от мен. (Шум и реплики.)
Но аз се чудя, колеги, как сте приели такъв законопроект.
Моето обратно процедурно предложение е да не пристъпваме към прегласуване, а този текст изобщо да се извади. Защото госпожа Масларова, която аз много уважавам, е преспала една нощ и е намерила 21 часа като подходящ час. Но през лятно време в 22 ч. още грее слънце, имам предвид пролетното разписание.
Явно, че обществото няма да признае такъв текст. Как си представяте родителите да се занимават с този въпрос?
По същество може да се каже, че има нужда просто от преосмисляне на този текст. Но за 21 ч., с тази малка редакция, без да е внесено писмено предложение, това не е добре според мен.
Моето предложение е този въпрос изобщо да бъде отложен и когато комисията и експертите намерят по-добро решение, тогава да пристъпим към него. Иначе сега ще узаконим, че 21 ч. е часът, който ни харесва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Жотев.
Това ме принуждава да подложа на гласуване процедурното предложение на госпожа Масларова за прегласуване на текста в новата му редакция.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на госпожа Масларова не по същество, а за да направим дебат и да го прегласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 133, против 15, въздържали се 8.
Благодаря ви.
Текстът отново е отворен. Сега можем да проведем по същество дебата.
Заповядайте, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами, знаете огромните ми симпатии към вас. Вчера ви предложих по този текст да се събере комисията по-отворена, да го обмисли, защото утре отново ще има смешки. Ако вчера ме бяхте послушали и разумно бяхте седнали да обмислите и да ни предложите текста… Защото утре отново ще има шегичка с "21". Знаете колко интелигентно протестирахме, но наистина нека не ставаме отново за кашмер. Виждате каква е днес пресата. Утре пак ще има какво да пишат, че и в неделя. В неделя ще е много подходящо.
Моля ви, отложете приемането на този текст, съберете се, викнете шест умни мъже и да решим въпроса. (Оживление.) Иначе ставаме за смях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение да не гласуваме сега целия текст, да се отложи.
Има ли противоположно процедурно предложение?
Това, което каза господин Стефан Данаилов, се съдържаше и в предложението на господин Петър Жотев.
Има ли противоположно предложение?
Подлагам на гласуване предложението на господин Стефан Данаилов, което се съдържаше и в изказването на господин Жотев, за отлагане на този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 140, против 3, въздържал се 1.
Това означава, че текста го сваляме и възлагаме на комисията да помисли и да предложи една прецизна редакция, за да намерим най-доброто решение. Благодаря ви.
Продължаваме с § 17.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря, уважаеми господин председател.
По § 17 не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19:
"§ 19. В чл. 26, ал. 1, изречение второ, след думите "дирекция "Социално подпомагане" се добавя "по настоящия адрес на детето"."
По § 18 на вносителя също не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста по принцип и предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
"§ 20. В чл. 28, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "извършила временното настаняване по административен ред"."
По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21:
"§ 21. Създава се чл. 30а:
"Промяна на мярката за закрила
Чл. 30а. При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, точки 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 и чл. 27."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези три параграфа, които изглеждат безспорни, има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте ан блок тези три параграфа така, както ги постави комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 3, въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 20 на вносителя са постъпили предложения от народния представител Александър Праматарски – в § 20, в чл. 31, ал. 1 добива следния вид:
"(1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание, съгласно договора по чл. 27. Това може да бъде общност или мрежа от отделни лица за осъществяване на приемна грижа, организирани и подпомагани от юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – в § 20 текстът на ал. 3 на чл. 31 в края се добавя "и председателя на Държавната агенция за закрила на детето".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков за § 20 – в новата ал. 3 на чл. 31 накрая се добавя изразът "след съгласуване с председателя на Държавната агенция за закрила на детето".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22.
"§ 20. В чл. 31 се създава ал. 3:
"(3) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по този параграф? Въпреки че има няколко направени предложения, не виждам някой да иска да ги защити в залата.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Александър Праматарски, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Праматарски.
Гласували 114 народни представители: за 38, против 70, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Казак.
Гласували 102 народни представители: за 23, против 71, въздържали се 8.
Това предложение също не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 114 народни представители: за 35, против 72, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23:
“§ 21. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “по ал. 1” се заменят с “в специализирани институции”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда”.”
По този параграф има предложение от народния представител Панайот Ляков:
В § 21, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 21 заповядайте, господин Ляков. Имате думата.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, чл. 35, ал. 1 гласи, че настаняването на деца в специализирана институция се извършва при условия и по ред, определени с действащи нормативни актове.
Моите възражения относно приемането на отмяната на тази алинея се следните. Значи, не става ясно от предложения законопроект, ако се приеме и се отмени тази алинея, по какъв точно ред ще става приема и настаняването в съответните специализирани институции за деца. Следва да се отчете, че те имат голяма специфика и подчиненост на различни министерства. Най-голямата група е към Министерството на образованието и науката, следват Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването.
Това, че в законопроекта се предвижда задължение за изменение на подзаконовите нормативни актове и синхронизирането им с разпоредбите на Закона за закрила на детето изобщо не е гаранция, че това ще се случи, а и няма гаранция, че синхронизирането само по себе си ще е достатъчно детайлизирано, така че да отрази спецификите на отделните институции. Още повече, че и без изрична разпоредба в този закон, съгласно закона за нормативните актове подзаконов акт, който противоречи на закона, а в случая това е и специален закон, не се прилага. Ето защо според мен не се налага изрична отмяна на цялата подзаконова уредба, регламентираща настаняването на деца в специализираните институции. Нека това да се направи, когато има ясна готовност и да не се допусне вакуум, който създава, а не решава проблемите.
Според мен няма абсолютно никаква пречка Министерският съвет да коригира подзаконовите си актове при действието на ал. 1 на чл. 35 от Закона за закрила на детето, затова предлагам това предложение на вносителите да бъде отхвърлено и текстът на закона – чл. 35, ал. 1, да се запази. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Величко Клингов има думата.
Величко Клингов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще направя една кратка реплика на господин Ляков без да съм юрист.
Според мен основанието да отпадне този текст е, че той просто е излишен. Няма как да се извърши при условия и по ред, определени например с недействащи нормативни актове. Естествено, че ще стане с действащи нормативни актове и тези, които са в сила в момента. Писането на такъв текст в закона, господин председател, и вие сте юрист, но според мен е излишно. Това по задължение ще става. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Това беше реплика.
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Господин Ляков се отказва от дуплика. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Тоткова, за изказване.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Член 35 може би не съвсем правилно казва, че това става по реда на действащи нормативни актове, защото наистина няма как да става с недействащи нормативни актове и това се разбира. Алинея 1 на чл. 35 всъщност казва нещо, което всъщност е основно. Той казва, че настаняването на децата в специализирани заведения се извършва по ред и условия, които са определени в нормативни актове. И всъщност това е съдържанието на чл. 35, ал. 1, а специализираните институции в Допълнителните разпоредби са избрани. Това са заведенията за отглеждане и възпитание на деца при Министерството на здравеопазването, към Министерството на образованието и науката, към Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи. Точно в тези специализирани заведения децата трябва да се установяват по ред, който да бъде определен в нормативни актове, а за има такива нормативни актове законът трябва да задължава тези министерства или Министерския съвет да приемат такива актове, за да може точно да се знае какъв е този регламент.
Преди малко беше гласуван един текст, в който се казва, че в приемните семейства, всъщност които не са специализирана институция, това се извършва след като се приеме наредба от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, в която наредба се определят условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемните семейства. Всяка една форма, в която се извършва настаняване на децата и грижите, които трябва да бъдат полагани в специализирана институция или в друг вид институция или семейна среда, както се казва в закона, трябва да бъде уредена с някакъв нормативен документ, защото в този нормативен документ всъщност ще се изложат всички условия, на които трябва да се подчинява едно действие, което предприема един или друг орган в държавата.
И аз мисля, че това да отпадне текста няма да допринесе с нищо ние да създадем задължения и отговорности именно на тези министерства и на тези институции, които трябва да се грижат за децата, когато те са стигнали до състояние, в което родителите не могат да се грижат или няма такива хора, които могат да се грижат за тях и те трябва да бъдат настанени в такива заведения.
Смятам, че с този текст ние даваме задължение, даваме отговорности на министерството, създаваме възможност за публичност на всички тези условия и мисля, че това с нищо не застрашава дейността на държавата. Напротив, това ще регламентира дейността на държавата и всички ние, и всички граждани в нашата страна ще бъдат наясно какви са тези условия и по този начин ще могат да упражняват и своя контрол по това дали се спазват условията.
Нашите средства за масово осведомяване са много често, почти ежедневно изпъстрени с информации, които говорят за това как се нарушават правата на децата. В това число и във вторник имаше едно потресаващо предаване, което разкрива такива нарушения и аз мисля, че възлагането на такива отговорности точно със Закона за закрила на детето на отговорните държавни институции ще ни избави от това, вземайки прибързани решения да се връщаме отново и да се срамуваме за това, което сме гласували. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Господин Наим, имате думата.

ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаеми колеги, този текст в сега действащия закон води до парадокси – различните специализирани институции в момента имат различни правила за настаняване, което е абсолютно недопустимо и което доведе до порочната практика да не се знае как се настаняват и как се осиновяват деца. Сега ние приехме един унифициран текст, за който спорехме, и Вие, господин председател, ни направихте основателна забележка. Там се уреждат условията и редът за настаняване за всички специализирани институции. Това е прозрачността, това са ясните правила и всеки знае как ще става това настаняване – текстът на § 5, чл. 5, ал. 2.
Госпожо Тоткова, Вие защитихте добре нашата идея. Сегашният текст по никакъв начин не води до прозрачност. Напротив, текстът, който ние предлагаме, води до това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Наим.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Давам думата за реплика на госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Наим, в чл. 5, ал. 2, която беше дискутирана доста продължително тук по повод на думата “превенция”, е записано, че условията и редът за осъществяване на превенция и реинтеграция (не съм си записала точно редакцията, но тя е в този смисъл) на децата в риск се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Аз не мога да се съглася с това, че тази алинея на чл. 5 изчерпва всички онези случаи, в които трябва да бъде регламентиран редът за реинтеграция на децата, което може да бъде осъществявано от различни институции. Едно е дете да бъде настанено в дом към Министерството на отбраната, съвсем различно е то да бъде настанено в заведение към Министерството на вътрешните работи. Това са много различни неща и няма как в един документ да бъдат изчерпани всички възможности.
Освен това с чл. 35, ал. 1 никой не отнема правото отделните ведомства да съгласуват помежду си всички тези изисквания и да направят по-обобщени документи, въз основа на които децата да бъдат настанявани. По този начин ние не отнемаме тази възможност. Тъй като животът е много разнообразен и има най-различни случаи, ние не можем с един текст да изчерпим всички тези случаи.
Моля още веднъж да преосмислите отпадането на ал. 1 на чл. 35. Мисля, че по този начин ние, народните представители, ще затрудним институциите по отношение на изпълнението на техните задължения и няма с нищо да им помогнем. И което е по-важно, ние всъщност ще застрашим правата на децата и възможностите за създаване на по-добри условия за тяхното отглеждане и както е наречено в закона – тяхната реинтеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Давам думата на господин Наим за дуплика.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова, не знам дали имате текста, който гласувахме повторно. Ще си позволя да Ви го прочета: “Условията и редът за осъществяване на превантивни мерки за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.” По-нататък за тези случаи, за които Вие говорите, ние приехме отделна алинея за приемане на наредба за специализираната закрила в обществени места и специална наредба за деца с изявени дарби. Мисля, че няма нищо по-добро от това правилата да се унифицират. Сигурен съм, че много хора не знаят как по досега действащите правилници на някои специализирани институции се приемат децата. Мисля, че сте съгласни с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Наим.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 124 народни представители: за 23, против 97, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстът, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Господин Наим, можете да представите следващите два параграфа ан блок, защото там няма проблеми.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 22 на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24:
“§ 24. В чл. 40, т. 3 думата “местоживеене” се заменя с “настоящия адрес”.”
Параграф 23 на вносителя, който става § 25, се подкрепя от комисията:
“§ 25. В чл. 41 числото “24” се заменя с “48”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези два текста, които изглеждат безспорни, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте тези два параграфа, както са подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: По § 24 на вносителя е постъпило предложение на народния представител Панайот Ляков – създава се нова ал. 3 в чл. 43а.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегляте го. Добре.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Комисията предлага нова редакция на чл. 43а - § 24, който става § 26:
“§ 26. Специализирана закрила на деца на обществени места
Чл. 43а. (1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
(2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите “Социално подпомагане”, общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфа, както беше представен от господин Наим Наим, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Продължете, господин Наим, с предложението на народния представител Мария Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Постъпило е предложение от народния представител Мария Ангелиева:
“1. Създава се нова Глава пета – “Регистриране и лицензиране”.”
2. Член 44 и чл. 45 придобиват следното съдържание:
"Чл. 44. Физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по Закона за социалното подпомагане.
Чл. 45. (1) Кандидатите, желаещи да получат лицензия за предоставяне на социални услуги за деца, подават следните документи до председателя на Държавната агенция за закрила на детето:
1. заявление;
2. удостоверение за вписване в регистъра по чл. 44;
3. описание на услугите, които ще се предоставят;
4. документ за внесена такса за издаване на лицензия.
(2) До два месеца от постъпване на заявлението председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава или отказва с мотивирано решение лицензията.
(3) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадената лицензия за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години, когато лицето:
1. не започне да предоставя услугите, в срок до 12 месеца от издаване на лицензията;
2. не спазва минималните критерии и стандарти за предоставяне на социални услуги за деца;
3. извършва дейност в нарушение на получената лицензия.
(4) Таксите от издадените лицензии за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, като те се изразходват целево за дейностите по закрила на детето.
(5) Процедурата за издаване на лицензия се определя от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето."
3. Глава V става Глава VI със същото заглавие.
4. Член 44 става чл. 46.
5. Глава VI става Глава VII със същото заглавие.
6. Член 45 става чл. 47.
7. Член 46 става чл. 48."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има думата авторът на това предложение госпожа Мария Ангелиева. Заповядайте.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам първо да отправя следното възражение. Не е истина, че комисията не е подкрепила предложението. Аз самата оттеглих своето предложение, след като го бях направила. То беше направено от мен във връзка с промените в Закона за социално подпомагане и Правилника за приложение на закона и фактически необходимостта от лицензиране на тези социални услуги за деца беше изтъкната и скрепена с разпоредбите на Закона за социално подпомагане. Впоследствие, когато се установи, че такива разпоредби не се съдържат в предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, аз съвсем добросъвестно направих едни предложения, които впоследствие оттеглих с цел цялата комисия да се събере и да може да изготви едни по-прецизни текстове и да разполага с необходимото време и капацитет да го направи по най-добрия начин, което и се опитахме да направим като комисия.
Искам само да отбележа, че тук изобщо не би следвало да се подлагат на гласуване моите предложения, а да се премине към разглеждане и гласуване на предложенията, които са направени от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева. По този начин ме освобождавате от необходимостта да подлагам на гласуване това предложение.
Господин Наим, заповядайте да продължите с предложението на комисията за създаването на нов § 27.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Благодаря Ви, господин председател. Наистина, ако трябва да бъдем коректни към госпожа Колева, трябва да кажем, че комисията е приела по-голяма част от нейните виждания, които са отразени в сегашното предложение.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
"§ 27. След чл. 43а се създава Глава IVа – "Лицензиране".
Лицензия
Чл. 43б. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
(2) Лицензията е лична и не може да се преотстъпва.
(3) Лицензията се издава за срок от 5 години.

Условия за издаване на лицензия
Чл. 43в. Лицензията се издава, когато кандидатът:
1. е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице;
2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. не е в ликвидация;
4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;
5. предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 2.

Издаване на лицензия
Чл. 43г. (1) В двумесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лицензия председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава лицензия или отказва издаването й, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в предходния член.
(2) Лицензията съдържа:
1. титуляра на лицензията;
2. социалните услуги, за които се издава лицензията;
3. срока на лицензията.
(3) Процедурата по лицензиране се определя с Правилника за прилагане на закона.

Отнемане на лицензия
Чл. 43д. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадената лицензия за предоставяне на социални услуги за деца, когато титулярът:
1. не започне да предоставя услугите, в срок до 12 месеца от издаване на лицензията;
2. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
3. извършва дейност в нарушение на получената лицензия.

Обжалване
Чл. 43е. Отказът и отнемането на лицензията подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Такси
Чл. 43ж. Таксите от издадените лицензии за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, и се изразходват целево за дейностите по закрила на детето.
Вписване в регистър
Чл. 43з. Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, които са получили лицензия по реда на чл. 43б, могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Наим.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази нова глава, която се предлага.
Заповядайте, госпожо Тоткова.

Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че е съвсем правилно в Закона за закрила на детето да има такъв раздел и такава част, в която да се определят нормите за лицензиране на тези юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон, които имат право и които ще получат право за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години. Впрочем, господин Местан го няма, но не само в ООН има такова определение, ние сме го приложили в нашия закон – че децата са до 18 години. В този раздел много подробно е записано какво представлява лицензията, какви са условията за нейното издаване, на какви условия трябва да отговарят физическите и юридическите лица, които кандидатстват за тази лицензия, как се издава тази лицензия, какво съдържа лицензията, кога се отнема тази лицензия, къде може да се обжалва решението на комисията, която ще вземе решение, и решението на председателя, който изпълнява решението на тази комисия, какви такси се внасят и къде се вписва лицензията.
Аз задавам въпроса и моля някой да ми отговори какво се има предвид, като е записано в чл. 43г, ал. 3, че процедурата по лицензиране се определя с правилника за прилагане на закона. Какво допълнително трябва да се запише в този правилник като процедура, след като тук е записано какво е това лицензия, на какви условия трябва да отговаря, какво съдържа, кога се отнема и т.н.? Какво ново трябва да впишем в правилника, за да има такова задължение по ал. 3? Или трябва да се запише, че се издава лицензия, като редът и начинът се определят в правилника, или тук просто трябва да ни стане ясно какво допълнително трябва да има още, за да се гарантират със закона или с правилника условията за отглеждане на децата и предоставянето на социалните услуги от тези физически и юридически лица. В лицензията има едно огромно задължение и това е част, която ние отворихме със Закона за социалното подпомагане, за предоставяне на такива социални услуги освен от държавните органи и от други физически и юридически лица, за да можем да разширим базата. Но заедно с това, разширявайки базата, тоест включвайки и други физически и юридически лица освен държавата, държавните органи в този процес на осъществяване на предоставянето на социалните услуги, ние трябва да дадем гаранция, че там децата ще получат качествени социални услуги, че там няма да се осъществява някакво въздействие върху тях – физическо, психическо и т.н. Не че това не става и в държавните. Затова лицензията е много важна. Този контрол всъщност, който ще се осъществява от самото начало, когато се подадат документите, на преценката, на всички тези действия, аз мисля, че е много важно да го има. И според мен е по-правилно това да го има в закона, защото ние още отсега можем да изразим нашата воля. Но просто не знам какво още допълнително трябва да се изпише в правилника като процедура. Ако това са много кратки неща, би трябвало ние тук да ги допълним и с това да затворим целия този кръг от лицензиране и условията, на които трябва да отговарят хората, които ще предоставят социални услуги, и да не отваряме една врата, в която да бъдат въведени никому неизвестни правила и норми. Още веднъж искам да кажа, че този раздел, който е разработен в закона, по моя преценка правилно е разработен и е достатъчно изчерпателен, за да даде гаранции за това кои хора, при какви случаи агенцията заедно с другите министерства могат да поемат отговорността, за да разрешат на едно или друго физическо или юридическо лице да предоставя социални услуги, специално за деца до 18 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Тоткова.
Господин Местан, заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че разделът от закона “Лицензиране” е може би най-важният в цялостния проект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Този раздел е в пряка връзка и съответствие с новата стратегия в социалната политика, която е разработена от Министерството на труда и социалната политика и която стратегия е подкрепена от Министерския съвет и управляващото мнозинство. Става въпрос за децентрализиране на социалните услуги в България.
Елиана Масева (ПСОДС, от място): Даже приватизация.
Лютви Местан: Да, но приватизация на социалните услуги за мен не е мръсна дума. Напротив, тук поставяме думата приватизация в кавички и това е нещо изключително важно.
Най-големият проблем и най-голямата критика за България в годишния доклад на Европейската комисия за 2002 г. е, че България е сред страните, в които има най-висок процент деца, настанени в специални институции. България е на едно от първите места в света по този показател. И определено смятам, че така, както в икономиката се оказва, че държавата не е най-добрият мениджър, аз също бих поставил под съмнение дали държавата е най-добрият мениджър по отношение на предоставянето на социалните услуги. Настоящото правителство има волята доброволно да се оттегли от определени територии. Защото трябва да си признаем, че в структурата на социалното подпомагане в България са съхранени редица елементи на тоталитарната държава. Прекалено много държава има в България все още по отношение на социалните дейности. За първи път се прави опит да се раздели финансиращ социалните услуги орган, който, разбира се, ще продължава да бъде държавата, от предоставящ социалните услуги. И тук вече може да се намеси активно и местната власт, и най-вече неправителствените организации. В раздела “Лицензиране” се указва механизмът, по който това може да се случи. Държавата трябва да изработи ясни критерии, стандарти за екзистенц минимума качество на социалните услуги, които ще се предоставят, и оттук нататък вече няма да се занимава с предоставянето на социалната услуга, а на базата на стандартите ще продължава да ги финансира и неправителственият сектор вече активно ще се намеси в този пазар на предоставяне на социални услуги.
Аз очаквам, че по този път, който е заложен в закона, ще стане възможно занапред не непременно да настаняваме децата в социални институции, а да разгърнем нови идеи, като дневни центрове за предоставяне на грижи за децата. Ако има социални проблеми едно семейство, то вече няма да бъде принудено занапред непременно да настанява детето в социално заведение, а ще може през деня да го оставя в дневни центрове и вечер детето да се прибира в една нормална семейна среда, която е най-добрата за неговото нормално развитие, в това число и в психическо отношение.
Аз бих призовал да се прави разлика между другата голяма цел – ние да опростим лицензионните режими. Тук има огромна разлика между предоставянето на лицензия на неправителствени организации, с която те ще изпълняват, забележете, държавни функции, от лицензионните режими, които спъват икономическото развитие, спъват бизнеса. Това са две коренно противоположни неща.
Затова, уважаеми колеги, аз горещо препоръчвам с консенсус да подкрепим този раздел от закона – “Лицензиране”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Местан.
Реплика – госпожа Росица Тоткова.

Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, аз се радвам, че Вие взехте отношение по тази част от Закона за закрила на детето. Но искам да Ви припомня, че ние вече сме водили тези дебати и тези дебати бяха свързани със Закона за социалното подпомагане. И искам да Ви припомня, че точно с измененията в този закон беше отворена тази врата и то не само за децата, а за предоставяне на социални услуги за всички, които биха имали потребност от такива социални услуги. Нашата парламентарна група също имаше инициатива по този въпрос и ние горещо подкрепихме разширяването на базата, както аз предпочитам да се формулира, на институциите, на физическите и юридическите лица, които имат право или биха имали ресурса да предоставят социални услуги. Също така смятам, че точно в Закона за закрила на детето трябва да има такъв ред и аз не възразявам срещу този ред, казах го в моето изказване, а само поставих един въпрос: какво допълнително трябва да се изпише в правилника за прилагане на закона като процедура за предоставяне на лицензии? Защото според мен е много важно точно за децата, не че другите граждани имат повече ресурс да се справят сами с проблемите, защото има една група, която изцяло разчита на грижите на други хора, но точно за децата ние трябва да бъдем много прецизни, много внимателни. И ако има нещо допълнително, което трябва да се изпише, което не е записано в този раздел, аз лично бих предпочела това да бъде в закона. Защото именно тук тези правила ще имат голямата сила на решение на Народното събрание като част от закона и няма да даваме възможност на различни органи в изпълнителната власт да правят промени в една или друга степен.
Така че, уважаеми господин Местан, аз подкрепям тази идея и ще гласувам за нея заедно с моите колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Благодаря ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Имате ли потребност от дуплика, господин Местан? Не.
За изказване, заповядайте, господин Казак, като Ви моля да вземете отношение дали се налага правилник по отношение на въпроса за лицензирането, така както постави въпроса госпожа Тоткова.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да отговоря точно на поставения проблем от госпожа Тоткова. Действително тя има право, като заявява в своята позиция, че един такъв процес като лицензирането и то на предоставяне на социални услуги за деца е достатъчно важен като проблем и като приоритет, за да си позволяваме ние като законодатели да предоставяме някакви неопределени правомощия на изпълнителната власт. Но искам да внеса едно уточнение. Както виждате, ние сме записали в чл. 43в на закона изрично условията за издаване на лицензия, а в ал. 3 на чл. 43г е записано, че единствено и само процедурата по лицензиране ще се определя с правилника. Тоест ние като законодатели изрично сме ограничили изпълнителната власт в това тя да не добавя нови условия в подзаконов нормативен акт, а напротив, да разгърне по-подробно процедурата по издаване на тази лицензия. Защото, съгласете се, че не е наша работа в момента ние да навлизаме в такива процедурни детайли за издаване на един документ. От тази гледна точка е добавена тази алинея. Но още един път повтарям, от записа на текста изрично личи, че законодателят не позволява да се добавят нови условия за лицензиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, госпожо Масева, за реплика.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Това, което породи тук дискусия, беше съвсем точно изказване на народния представител госпожа Тоткова. Става дума за лицензиране, става дума за една дискреция от държавната власт към частния сектор, което е похвално. Това наистина е много добро и ние го приветстваме. Обаче всъщност то се осъществява по силата на една процедура, която ние наричаме лицензиране, от която много се плашим, защото тя създава така наречената корупционна среда. И когато има текстове в законите, свързани с лицензиране, всичко би трябвало да бъде обективно описано вътре в позитивното право, за да няма разширяване чрез подзаконови актове или даване допълнителни права на бюрокрацията.
Господин Казак, Вие не ми отговорихте какво толкова ще включва тази процедура в правилника, след като в закона е разписано почти всичко? Няма ли правилникът да създаде условия да се включат и други бюрократични правила и обектите и субектите, които ще кандидатстват, да бъдат подложени на такива репресии, които законът не предвижда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Масева.
За втора реплика - госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, аз наистина не можах да получа отговор от Вас какво допълнително ще има в тази процедура. На нас трябва да ни е ясно каква е волята на законодателя за това какво допълнително ще съдържа тази процедура, след като: първо, дадено е какво е това лицензията, второ, дадени са условията за издаване на лицензията, след това е записано издаване на лицензия, дори срокът е записан. Нали това е процедурата? Как иначе? Освен това, дадени са условията, при които ще се отнема лицензията, записано е дори пред кого трябва да се обжалва, макар че според мен има специален закон, таксите, които трябва да се плащат, на кого ще се плащат и за какво ще се изразходват в Закона за социалното подпомагане. Вписва се в регистъра на физическите и юридическите лица, в регистъра на Министерството на труда и социалната политика – това е регистър, който се води общо за всички, които ще предоставят такива социални услуги. Там е записано защо се прави този регистър, какво трябва да прави министерството, как осъществява контрола. И аз мисля, че мястото на тези правила е точно тук, в закона, и ние по това не се различаваме с Вас. Което е хубаво, значи мислим за това как със законовите норми да защитим правата на децата и предоставянето на качествени услуги в техен интерес от физически и юридически лица. Макар че пак ще отворя една скоба, може би трябва да насочим усилията си към държавни органи, които предоставят тези услуги, защото там има много сериозни проблеми и много сериозни издевателства върху децата. Няма да цитирам други случаи, в които децата са намирани от родителите със завързани ръце за креватчетата им – информация, изнесена съвсем наскоро.
Моят въпрос просто беше какво е новото, допълнителното? И ако има такова, кажете го и аз ще гласувам за тази ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за реплика, госпожо Матова.


Нонка Матова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се разви много сериозен дебат, който е изключително важен, в една изключително важна материя, която касае нашите деца и бъдещето на нашата нация. Предвид въпросната спорна материя дали да се визира в закона или в наредба, която да избистри съответната тематика, вие знаете, че аз не съм един от най-горещите привърженици на наредби, които да тълкуват закона, но тази материя аз я подкрепям. Защо? Защото създаването на единни стандарти е необходимо условие за развитие на социално договаряне и на стимулирането на юридическите лица с нестопанска цел като доставчици на услуги. Знаете, че става дума за съвсем различни неща, които са много подобни на лицензирането на туроператорски фирми, които предоставят съответни социални услуги, свързани с тяхното качество. Там те получават лицензиране, включително във формата на звездички, уважаема госпожо Тоткова. Това предопределя и заплащането на съответните социални услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не може да имате реплика към госпожа Тоткова, можете да имате реплика към господин Казак. Госпожа Тоткова нямаше изказване, тя имаше реплика към господин Казак, така че това би трябвало да е третата, последна реплика към него.
Нонка Матова: Предвид особената уязвимост на децата като ползватели на социални услуги ние считаме, че лицензионният режим е по-подходящ за услугите за деца, тъй като по този начин се гарантира определеното качество на услугата и се завишава контролът при нейното предоставяне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Господин Казак, заповядайте, имате думата за дуплика.
Четин Казак (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова, уважаема госпожо Масева! Госпожо Масева, специално Вие имате доста дълъг стаж в администрацията и на местното самоуправление, и на централната власт и знаете, че администрацията има нужда от малко по-подробно разписване на някои процедурни правила, за да може да функционира правилно.
Още един път повтарям, в този правилник няма да бъдат разписвани нови условия и това ние като законодатели изрично сме го разписали. Става въпрос единствено и само да се доразвие процедурата по кандидатстване, по издаване на лицензия, какви документи трябва да представи кандидатстващото лице - например БУЛСТАТ, данъчен номер и т.н., за да се докаже, че той наистина е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон. Ето такива неща трябва да се запишат в един подзаконов акт, а не в законовия текст.
Затова още един път ви призовавам, не се заяждайте с този текст и недейте да търсите под вола теле, да поставяте под съмнение волята на законодателя наистина да ограничи с ясен текст условията за лицензиране и да отвори широко вратата за предоставяне на социални услуги за деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Аз искам да изясня един въпрос. Дали в изказването Ви, госпожо Тоткова и госпожо Масева, се съдържаше предложение за отпадане на тази ал. 3 или не се съдържаше. Трябва да съм наясно.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Съдържа се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Съдържа се, добре, благодаря Ви.
Господин Наим, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Наим Наим: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже виждам, че нямаме време, ще отговоря съвсем конкретно на колегите. Какво ще съдържа примерно правилникът? Правилникът ще съдържа освен това, което каза господин Казак, и реда за функциониране на тази комисия. Виждате, че това е една комисия от представители на седем министерства, трябва да се регламентира редът за това как ще се вземат решения, как ще се свиква, въобще как ще работи. Къде да го разпишем, в закона ли да го запишем?
Освен това искам да ви обърна внимание, че едно от условията за издаване на лицензията е организациите да отговарят на определени стандарти, които се въвеждат за първи път. Тези стандарти ги въвеждаме сега и правилникът ще съдържа механизъм за съпоставяне на стандартите, които сме приели с наредбата, и това, което предоставят неправителствените организации. Ето ви още един конкретен пример какво ще съдържа правилникът. Мисля, че има нужда от този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Наим.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз не знам защо реагирате така чувствително на въпросите, които задаваме. Би трябвало аз да реагирам чувствително, че не ми отговаряте. Но аз няма да го направя. Казах и ще повторя още веднъж: горещо приветствам това, което е записано в закона, но ние трябва да получим отговори на въпросите и аз лично очаквах председателят на агенцията и още по-добре заместник-министърът да дадат отговор на тези въпроси. Вие не ми отговорихте. И въпреки всичко аз ще гласувам за този текст. Недейте да реагирате така болезнено чувствително, защото ние се грижим за правата, които даваме на физически и юридически лица да предоставят услуги на деца до 18 години. И това е грижа на всички, не е грижа само на мнозинството. Това е грижа на всички, грижа на всички нас като народни представители да създадем ясни и прозрачни правила, грижа на органите да ги контролират, грижа на органите да ги организират и на тези, които предоставят, да си изпълняват задълженията. Така че това е грижа на цялото ни общество, нито е само на Вас, нито е само на мен.
Затова, много ви моля, нека да бъдем коректни и да си изясняваме нещата до края, по този начин да създаваме разбиране в обществото, че ние сме направили всичко необходимо, а не да се получава реакция, както на вчерашния текст, цяла България да бъде повече потресена от текста, който беше гласуван в Народното събрание, отколкото от войната в Ирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Можем ли да считаме дискусията за приключена, уважаеми народни представители? Благодаря.
Продължавате ли да поддържате да гласуваме отпадането? Не.
Тогава подлагам на гласуване целия текст на глава четвърта, както беше представена от комисията.
Моля, гласувайте новата глава четвърта.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Новата глава е приета.
Уважаеми народни представители, почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата на господин Пламен Панайотов. (Народният представител Александър Праматарски иска думата от името на парламентарна група.)
От името на парламентарна група давам думата и на господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители и министри! От името на вносителите – парламентарните групи на НДСВ, ДПС и ОДС, ще прочета проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България.
“Тридесет и деветото Народно събрание на Република България
Като приветства подписването от постоянните представители на страните-членки в Съвета на НАТО на 26 март 2003 г. в Брюксел на Протоколите за присъединяване на седемте поканени държави към Северноатлантическия договор;
Като оценява ключовото значение на това събитие за реализиране на стратегическия външнополитически приоритет на Република България за членство в Алианса;
Като приема подписването на Протокола за присъединяване на Република България към Северноатлантическия договор за резултат от провежданата последователна външна политика от 1990 г. насам. Тази политика намери красноречив израз в българското участие в коалицията във връзка с кризата в Персийския залив през 1990 г. и подкрепата ни за операция "Пустинна буря", както и в действията на страната като фактически съюзник на НАТО по време на Косовската криза през 1999 г. След терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г. нейно категорично продължение бе активното включване на България в глобалната коалиция за борба срещу международния тероризъм - участието ни в ИСАФ в Афганистан, както и усилията на българската държава за разрешаване на Иракската криза;
Като изразява най-дълбокото си съжаление, че след 13-годишни усилия на международната общност, включително и в рамките на ООН, Европейския съюз и НАТО, и след 16 резолюции на Съвета за сигурност, бяха изчерпани всички възможни мирни средства за разрешаване на тази криза и се наложи употреба на сила, на основата на резолюции 678, 687 и 1441 на Съвета за сигурност, във връзка с Глава VII от Устава на ООН;
Като одобрява напълно политиката на България в защита на националните интереси, изразена в Декларацията на Народното събрание от 21 септември 2001 г., във връзка с борбата срещу тероризма, Решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г. по кризата около Ирак, което определи рамките за участие на България в Коалицията по разоръжаването на Ирак от оръжия за масово унищожение, съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, и действията на правителството в изпълнението на посочените ангажименти;
Като изразява надежда за бързо разрешаване на кризата с минимални човешки жертви и разрушения, което ще открие пътя към мирното демократично бъдеще и благоденствие на Ирак и неговия народ;
Като приема подписването на Присъединителните протоколи като важна стъпка по пътя на присъединяването към НАТО и като сериозен успех на страната, което отразява нейните постижения във вътрешен и международен план и в подготовката за членство,

ДЕКЛАРИРА:

1. Готовност Република България да довърши реформите, необходими за пълноправно членство в НАТО.
2. Готовност да сътрудничим с 19-те парламента на страните-членки на НАТО за по-бърза ратификация и приемане на 7-те нови страни.
3. Увереност в бъдещата роля на разширения НАТО като гарант за глобалната сигурност и световния мир.”
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Давам думата на госпожа Татяна Дончева за процедурен въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, тази сутрин Вие не направихте корекция на дневния ред, което правилникът Ви позволява. Това, което е прието в тази седмица като дневен ред, поставя закономерно въпроса какво прави в момента парламентът? От името на парламентарна група на НДСВ, извън действия по дневния ред, председателят на тази група може да прочете каквото иска – позиция, декларация и т.н., но това е само отношение на тази парламентарна група.
В какво се намираме ние в момента? Ако вие желаете да ангажирате парламента с определена позиция, бих ви призовала да не издевателствате над народните представители и да ги карате да не знаят в какво се намират и как да бъдат ангажирани с позиция. Този род декларации, които са позиция на парламента, се вкарват по реда на правилника - такива има няколко, и не се правят от името на никаква група.
Ако се прави декларация, ангажираща Народното събрание, редът за това е описан в чл. 75, който няма нищо общо с това, което правите в момента. Ако твърдите, че се намираме в процедура, при която председателят на Парламентарната група на НДСВ желае да доведе до наше знание – на народното представителство и на телевизионните зрители, какво мисли той по въпросите, които излага, за това, разбира се, пречка няма.
Моля ви, в рамките на процедурата и правилника, да обясните на нас, народните представители, и на телевизионните зрители, като каква процедура тече в момента, като каква декларация четете на парламента, какво искате от парламента и ако искате неговото ангажиране, това по реда на правилника ли смятате да направите или по някакъв друг, неописан в правилника идентичен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Дали има желание от името на Парламентарната група на Коалиция за България да представят своя проект за декларация или…?
Любен Корнезов (КБ, от място): В каква процедура сме?
Румен Овчаров (КБ, от място): Имаме точка “Парламентарен контрол”. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не виждам такова желание.
Дали има желание от Парламентарната група “Национален идеал за единство”, чийто проект за декларация стои пред нас, да представи своя проект за декларация?
Заповядайте, господин Николов.


Никола Николов (НИЕ): Господин председател на Народното събрание! Член 75, ал. 1 от правилника на Народното събрание гласи… След като Вие не обърнахте внимание на предната процедура, бих искал да прочета точно и ясно правилника, за да сме наясно дали правим изявление от името на парламентарна група или вземаме проект за решение. “Проект за решение, декларация и обръщение могат да се внасят от народни представители и парламентарни групи. Проектите за решение, декларация и обръщение се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 64, ал. 3.” Питам дали като изявление от Парламентарната група НИЕ да прочета нашата декларация, която е проект за декларация или да видим в коя процедура и кой режим се намираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи?
Уважаеми народни представители, като взех предвид направеното процедурно предложение от госпожа Татяна Дончева, считам за мое задължение да ви направя предложението за точка от дневния ред в Народното събрание за днес да бъде именно проектите за декларации, които са постъпили от името на парламентарните групи на НДСВ, ПСОДС, ДПС, Коалиция за България и НИЕ.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви господин председател.
Обръщам се лично към Вас като към един от най-авторитетните юристи. Да, Вие предлагате точка от дневния ред, но нямате право на това! Защото чл. 75, ал. 2 от нашия правилник, гласуван тук от същите народни представители, изрично Ви задължава трите декларации, които днес са раздадени на народните представители, да бъдат разпределени на съответната комисия, тя да заседава, да излезе със становище по всяка една от декларациите и тогава народното представителство да вземе отношение по тези три декларации! Ние не бягаме от проблема, но той трябва да бъде решен законосъобразно, съобразно нашите правила!
И, моля Ви, господин председателю, от 11,00 ч. се намираме в точката “Парламентарен контрол”. Моля Ви, спазвайки правилата, да продължите с парламентарния контрол, а не да ставаме лековати пред очите на хората, които ни гледат, с такива полуконституционни – полуправни хватки.
И така – приложете чл. 75, ал. 2 от нашия правилник, господин председател! (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители! Нека пленарната зала да реши дали да подкрепи процедурното предложение, което е процедура ад хок. (Викове и шум от блока на КБ.) Така че моля народното представителство да гласува предложението за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 137, против 30, въздържали се 3.
Направеното процедурно предложение се приема.
Заповядайте да направите изявление от името на парламентарна група, господин Праматарски.
Александър Праматарски (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги!
Благодаря Ви, господин председател, че все пак ми дадохте думата. Аз я поисках предварително за едно изявление, за което съм упълномощен от името на Парламентарния съюз на ОДС, но, слава Богу, все пак гласувахме дневен ред. Използвам преди да започнем разглеждането на тази декларация да Ви запозная с изявлението на Парламентарния съюз на ОДС.
“Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди една година 154 народни представители от НДСВ, БСП и ДПС гласуваха да бъде преследван наказателно колегата ни Венцислав Върбанов. Никой не се аргументира. Обявиха гласуването за политическо. Оклеветиха в хор Обединените демократични сили. Държахте се като съдии. Напомняме този срамен за нашата демокрация случай, защото тогава вашето поведение не се разбираше от мнозинството български граждани.
Преди няколко дни Трети състав на Наказателната колегия на Софийския апелативен съд прекрати съдебното производство по Дело № 21-55 от 2002 г., повдигнато от Върховната касационна прокуратура срещу господин Венцислав Върбанов заради допуснати от обвиненията съществени нарушения на професионалните правила и така потвърди решението на първата съдебна инстанция.
Апелативният съд обяви повдигнатите обвинения като неконкретизирани и непозволяващи на господин Върбанов да се защити. Отново се потвърдиха предупрежденията на ОДС, че обвиненията са политически и нямат нищо общо с правото. Преди една седмица най-висшият следовател и заместникът на главния прокурор признаха, че водят поръчкови дела и че има опасни тенденции за образуването на такива дела. В тази връзка да припомним делото срещу бившия министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов. Първо, извънредна парламентарна комисия изпрати клеветите си до главния прокурор. Той веднага обвини бившия министър; парламентът спешно сне имунитета му. След това Главна прокуратура сама се отказа от част от обвиненията, с които поиска имунитета. Накрая съдът отхвърли останалите обвинения, включително абсурдното набеждаване, че подпомогнатите 18 472 земеделски производители са: “Лица със забавени задължения, освен това, че всички те са осъдени за извършено престъпление с влязла в сила присъда и най-сетне, че всички са физически лица, икономически свързани с търговски дружества.” Недостойната игра между парламента и прокуратурата съсипва техния авторитет. С поръчката си мнозинството въвлече в своя политически провал Върховната касационна прокуратура, защото нищо не е в състояние да подрони респекта на обществото към прокуратурата, както политическата злоупотреба с Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.
Несправедливото снемане на имунитета на народния представител наистина нанася политически щети, но противно на наивните очаквания, дами и господа, на НДСВ, ДПС и БСП щетите не се отнасят от несправедливо обвинения, а от самите вас. Мехмед Дикме е инициатор и двигател на обвиненията срещу своя предшественик. С клеветите си той се опита и за две години почти успя да укрие пълната си некадърност като министър. Но болезнено свидетелство за нея са: незапомнено ниските цени на зърното, неразплатения, неизкупен и лошо окачествен тютюн; неусвоените финансови фондове на Европейския съюз, незасетите площи с есенници, увеличилите се до 20 на сто площи на пустеещите земи; ликвидацията на българското животновъдство с контрабанден внос на животински продукти. Собствените му избиратели ще го запомнят с това, че в престъпен сговор с ръководството на Движението за права и свободи, с неговата заместничка – члена на Висшия съвет на БСП госпожа Меглена Плугчиева, превърнаха добиването и търговията с дървен материал в най-корумпираната държавна политика.
Затова прокуратурата, рано или късно, без да й се поръчва, ще се занимае сигурно с тях.
Всички народни представители от НДСВ, ДПС и БСП?, които употребихте Народното събрание и прокуратурата, за да накърните умишлено човешкото достойнство на Венцислав Върбанов, вече понасяте своята политическа отговорност." Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Госпожо Дончева, заповядайте за процедурен въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Като един уважаващ себе си юрист предполагам, че четете от време на време чл. 40 от нашия правилник. Член 40 от нашия правилник задължава ние да се движим по предварително гласуваната програма. Дневният ред да бъде обявяван в края на предишното заседание. Съгласно ал. 5 в изключителни случаи Вие можете да предложите промяна в дневния ред, но забележете, в началото на пленарното заседание! На това пленарно заседание Вие сте предложили такава промяна и тя е реализирана, но такава промяна не е обсъждане и гласуване на декларациите.
Смятам, че ще се съгласите, защото за простото четене не се изискват кой знае какви правни дълбочини, че Вие нямахте право да предложите на Народното събрание да гласува каквото и да било, защото това би могло да стане само в началото на пленарното заседание, което, съгласете се, е минало преди няколко часа.
Алинея 6 на чл. 40 забранява да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
Колегата Николов Ви прочете чл. 75. Постъпили са три текста за декларации. Задължително е да разпределите тези текстове на декларации на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Не виждам с какво ще направим добро впечатление на НАТО, ако претупваме въпроса, още по-малко, ако го размиваме с нашите проблеми със съдебната система. По-добре е проблемите със съдебната система да имаме предвид, когато гледаме поредния поискан имунитет.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Каква е новата процедура, господин председател?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но размиването на въпроса…
Новата процедура е, че вие по никакъв начин не можете да обсъждате, госпожо Гроздилова, никакви декларации днес, тъй като чл. 75 и чл. 40 от правилника ви забраняват това. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Също така трябва да припомня, че правилникът не позволява повече от две минути за процедурно предложение, а Вие го направихте повече от две минути, въпреки моите предупреждения. (Реплики от място на народния представител Татяна Дончева.)
Уважаеми господин Станишев, имате ли желание да представите днес проекта за декларация, внесен от Коалиция за България или не?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Коя е тази точка от дневния ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тази, която гласувахме ад хок.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Коя е тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не я ли чухте? Преди малко я гласувахме. Тя е за проектодекларациите, представени от парламентарните групи.
Не виждам това желание.
Господин Николов, имате ли Вие желание да представите вашата? Нямате това желание.
Обявявам дебат по представената проектодекларация от името на трите парламентарни групи – НДСВ, ОДС и ДПС.
Имате думата, уважаеми народни представители. (Шум и реплики.)
Има ли желаещи, или да преминаваме към гласуване? (Шум и реплики от КБ.)
Господин Миков, заповядайте за процедурен въпрос.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! След като тръгнахме по един странен начин да нарушаваме правилника и Конституцията, аз Ви моля, уважаеми господин председател, да дадете време на парламентарните групи за дебати, защото следващата стъпка, въпреки че ние продължаваме да смятаме, че тази точка е необсъждаема днес по правилника и по Конституцията, то трябва да има дебати, а не изявления от име на групи.
Така че Ви моля да определите време за дебати по внесените три текста от различни вносители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, разбира се, това правя.
И понеже изрично не го правя, това, което е записано в нашия правилник, е: не по-малко от 30 минути парламентарно време за всяка парламентарна група плюс възможност за увеличение с една трета, тоест всичко по 40 минути за всяка парламентарна група за дебат. Така че имате тази възможност.
Господин Ганев, заповядайте.
Гиньо Ганев (КБ): Възможно е парламентаризмът да се унижава в обществото от това, че практикува грешно своята функция. Но когато ръководството на парламента и то не само неговият председател, ами група заместник-председатели, които, както виждам, обикновено стоят просто като декоративни храсти, си позволява процедура ад хок, как е възможно всичко това?!
Кой е казал, че председателят трябва да подложи всяко предложение на гласуване? И какво решава Народното събрание? Това не е вярно!
В целия модерен парламентарен свят Народното събрание се ръководи от два акта – Конституцията и своя собствен правилник. Но той не може да флотира всеки ден. Той не може да се променя всяка минута поради това, че някой бил искал. Председателят няма право да подложи такова предложение на гласуване. Той за това е тук. Той не е просто, за да дава думата или за да я отнема, или да си гледа часовника като секундомер на спортно състезание. Тук трябва да има един парламентарен друг.
Господин председателю, призовавам Ви да прекратите тази дискусия. Насрочете едно извънредно заседание, приемете този дневен ред. Всички ще бъдем тук и ще го дискутираме, както трябва. Но Вие в един момент, понеже трябвало да започнем дебат, дадена е една декларация сега, това не е фирма за правене на пици от днес за след една минута! Това е парламент!
Ако искате, мога да кажа и по-тежки думи, но ще си ги спестя. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Много силно се надявам да не са едни и същи процедурите, за които става дума.
Заповядайте, госпожо Дончева.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това е по-тежко от иракския парламент. И там е така.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър-председателю! Всичко това, което се разиграва, се разиграва заради Вас. Вие сте единственият човек в тази зала, който, благодарение на личността си и благодарение на отношението на мнозинството към Вас, може да избави мнозинството от това унизително положение. Хората, които направиха този цирк, го направиха, за да Ви услужат. Не знам дали Ви услужват добре, но според мен слугинажът не е висша емблема за добра политика!
Вие сте човекът, който можете да избавите парламента от унижение! В противен случай ще трябва да поемете върху себе си отговорността за систематично суспендиране на Конституцията, което се върши и в момента. (Шум и реплики от НДСВ, ДПС и ПСОДС. Свиркане и тропане по банките от НДСВ.)Направете го, господин министър-председателю, ако сте министър-председател на български парламент! (Ръкопляскания от КБ. Смях, тропане и шум от блока на НДСВ, ДПС и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Дойде ред и аз да направя моето процедурно предложение. А то е следното. Преди малко председателят на Народното събрание откри дебатите по три внесени декларации. Тоест би следвало да започнат дебати по тези декларации.
Неизвестно защо от лявата страна на залата продължават някакви процедурни предложения, контрапроцедурни предложения, изказвания, декларации и какво ли не още. Ако тези господа отляво няма какво да кажат по същество, това е друг въпрос, но нека ние да продължим дебатите. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За процедурен въпрос – господин Никола Николов.
Никола Николов (НИЕ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин министър-председател! Моето процедурно предложение е във връзка с чл. 42, ал. 2, т. 1 да се подложи на гласуване прекратяване на заседанието поради нарушение на дневния ред и нарушение на правилника. Бих искал само да кажа, че НДСВ не значи българският парламент. И Ви умолявам да се прекрати това заседание поради това, че то е противоконституционно. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за прекратяване на заседанието.
Има ли противоположно предложение?
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Правя противоположно предложение – да се даде ход на проекта за декларация на Народното събрание с един основен мотив. Под този проект стоят подписите на трима председатели на парламентарни групи. (Реплики от КБ.)
Сега ще ме чуете, господин Корнезов. Стоят подписите на трима председатели на парламентарни групи и ясно изразена воля на народните представители от тези парламентарни групи, които, ако ги сумирате, ще видите, че те, ако имат волята, могат да променят и основния закон, на който се базирате като основен мотив да предлагате да се отложи точката. (Смях и ръкопляскания от КБ, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Николов за прекратяване на заседанието.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 190 народни представители: за 45, против 145, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, имате думата по дебата по представената проектодекларация от името на трите парламентарни групи.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа министри и министър-председател, господа депутати! Съжалявам, че поради тази непохватност на мнозинството ние вече около половин час водим процедурни спорове с пълното убеждение на мнозинството и на ръководството на Народното събрание, че наистина правим нещо, което е несъвместимо с правилника, валиден за всички народни представители. Но аз виждам от резултатите от няколкото гласувания, че каквито и аргументи да се предложат за правомерни действия в парламента, те няма да надделеят в съзнанието на тези, които са предвидили своя дневен ред и го съобщиха, започвайки да ни четат внесения проект за декларация.
Аз ще кажа няколко неща по съществото на проектите, защото се опасявам, че с подобен облик българският парламент предизвиква все по-голямо неодобрение сред българското общество. И всички ние сме потърпевши от тази ситуация, защото хората вече започват да смятат, че не само парламентът, но и правителството, и другите институции не са в състояние да отговорят на сериозните въпроси, които днес стоят пред България.
Внесени са, вече стана ясно, три проекта. Днес сигурно всички от нас ще кажат, че членството на България в НАТО и в Европейския съюз са стратегически приоритет на българската външна политика, а подписването на протоколите за присъединяване са уместен повод българският парламент да изрази позиция по този въпрос. За съжаление, това се прави по един неуместен начин, както стана дума.
Аз съм смутен от това, че трите парламентарни групи – на НДСВ, на ДПС и на СДС внасят проект за декларация, който очевидно се стреми да изолира левицата от подкрепата на обща декларация. И това е напълно разбираемо, тъй като по основните спорни въпроси, които оценяват днешната ситуация, те са включили в мотивите на тази декларация остро разделящи българското общество и българският парламент оценки. Не мога да си обясня по друг начин опита тази декларация, която трябва да обедини възможно най-голям брой народни представители, да стане дело на едно внушително, но все пак бих казал инцидентно за бъдещето на България мнозинство.
Аз не оспорвам това, че войната срещу Ирак дава своето отражение върху НАТО, и перспективите на НАТО, но мисля, че ние трябва да се опитаме да отговорим на този труден въпрос, вместо да казваме как всички предшестващи действия са довели до нашето доближаване до НАТО. Имам предвид два важни въпроса. Единият е, че войната срещу Ирак показа разделение в позициите на основни страни в НАТО. И аз се опасявам, че както и да завърши тази война, тези различия, а по-нататък може би разделение и противоречия, няма да бъдат преодолени.
Другият проблем, който предизвиква сегашната война, е силната мобилизация на общественото мнение в света и в Европа против войната. Няма как да скрием това, че без НАТО да е участник във войната, самият факт, че войната започна и продължава по този начин, не повишава престижа на НАТО в големи среди на световното обществено мнение. Смятам, че сега не е моментът да се обсъжда българската позиция за членството на България в НАТО, въпреки че такъв проблем ще възникне пред българското общество и пред българските институции може би в недалечна перспектива.
Аз искам да призова решението за членството на България в НАТО при подкрепата на политическите сили в българския парламент, в крайна сметка да бъде взето от българските граждани така, както това направиха неотдавна гражданите на Словения. Защото в България се претендира, че има политическо съгласие между основните политически сили за членството в НАТО, но никой не може да скрие, че такова еднозначно съгласие в българското общество няма. Затова по такива възлови въпроси на политиката, които са свързвани с отстъпване на част от суверенитета на страната, крайното решение трябва да бъде предоставено на българските граждани, каквото и да бъде това решение.
Освен това аз съм смутен, че в трите проекта в последната точка се изразява увереност за това, че бъдещата роля на НАТО ще доведе до гарантиране на глобалната сигурност и световния мир. Смятам подобна квалификация за твърде проблематична и твърде самоуверена по две основни причини. Първо, България не е определящ фактор в НАТО и дори при свое членство в НАТО няма да бъде такъв. Следователно, ние не можем да се изказваме за основните направления в политиката на НАТО и каква ще бъде тази организация, каква ще се окаже нейната роля, особено в средносрочна и дългосрочна перспектива.
И вторият мотив за оспорване на така изразената увереност е, че светът се движи вместо към стабилност, за съжаление, към все по-голяма нестабилност и несигурност, защото самото НАТО днес е изправено пред дилема – дали то ще се трансформира с оглед на новите реалности или ще бъде някакво ехо на нетолкова отдавна завършилата студена война. Защото, ако НАТО просто стане инструмент за провеждане на политиката на единствената суперсила в света аз смятам, че това по никакъв начин няма да гарантира световния мир и сигурност. Следователно, всички страни в НАТО, особено водещите, са поставени днес на голямо изпитание.
Освен това ние не си задаваме въпроса дали евроатлантизмът ще бъде основната ориентация, особено в средносрочна и дългосрочна перспектива, в политиката на Съединените американски щати или те ще се окажат преориентирани главно към Азиатско-Тихоокеанския район – нещо, което сегашната война срещу Ирак и евентуално последващи конфликти в този район дават основание да се постави този въпрос.
Ето, това са големи въпроси, които днес ние не можем да решим, но ние не трябва да записваме някакви наивни фрази, някакви изрази на възторг, които съвсем не съответстват на днешните реалности и на скорошните перспективи в света.
Затова, господин председател, аз предлагам следното: споделям изцяло кратките и непредизвикващи разногласия мотиви, предложени в текста за декларация на Коалиция за България, а в основния текст, който е идентичен във всички проекти предлагам следните две допълнения и изменения:
В т. 1 - декларира готовност Република България да довърши реформите, необходими за пълноправно членство в НАТО и да проведе национален референдум за членството (оживление в залата), така че българските политици могат да претендират за това, че изразяват общественото мнение, когато проверят своите решения сред общественото мнение.
И в трета точка предлагам промяна – заместващ текст: декларира стремежа на Република България разширената организация на Северноатлантическия пакт да гарантира глобалната сигурност и световния мир.
Смятам, че нещо повече от изразяване на тази наша воля и този стремеж едва ли можем да направим с оглед на нашите сили и с оглед на оценката на сложната и противоречива ситуация в света.
Бих искал, господин председател, по-нататък да предложите тези мои допълнения и изменения, тъй като те са съотносими и към трите проекта и те за мен са основание, за да мога да подкрепя тези текстове. В противен случай аз не бих могъл да се ангажирам с нито един от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Ще помоля да имам писмено текстовете, за да мога да ги подложа на гласуване.
Думата за реплика има господин Владимир Дончев. Тя предхожда искането на министър.
Владимир Дончев (НДСВ): Извинете, господин министър.
Господин Стоилов, преди малко Вие казахте, че тук мнозинството обсъжда някакъв си свой дневен ред. Не, това не е дневният ред – на управляващите, а и на ОДС. Това е дневният ред на обществото и на българския народ! (Реплики от КБ.)
Дванадесет години вашата столетна партия се гърчи в колебания да бъде или да не бъде, да подкрепи или не НАТО, точно в този момент вие решихте да се скриете пак зад гърба на референдума, знаейки, че не искате да го организирате.
Вашият много колеблив и противоречив подход в продължение на 12 години намери най-добро въплъщение “в еволюцията” на вашата позиция от Рибарица досега и това го видя целият български народ.
Съмнявам се във вашата искреност по този изключително важен проблем и това изключително важно събитие, което в момента обсъждаме – подписването на протокола за присъединяване на България. Това събитие е нашият истински дневен ред, истинският дневен ред на обществото, който ние наистина искаме да обсъждаме днес тук и сега, независимо от вашето желание и нежелание. И именно заради това искам да ви кажа, че вашите жалки опити да оглавите някакво народно недоволство, което вие самите се опитвате да организирате, естествено, че ще случат не народното недоволство, не народното одобрение, ще случат само презрение и само неодобрение от тези, които вас ви поддържат, защото в момента, когато се опитвате да организирате каквото и да било вън, на улиците, хората виждат как се опитвате да го направите от партийни позиции, с партийни организации, с партийно написани лозунги. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
За втора реплика думата има господин Младенов.
Николай Младенов (ПСОДС): Господин Стоилов, много ме притесни Вашето изказване. Вие започнахте днес за първи път от доста време от името на вашата партия открита атака срещу членството на България в НАТО. Вие нали разбирате, че това означава, съжалявам, че вашият лидер господин Станишев не е в залата, явно има по-интересни забавления… Вашият лидер за едната година, откакто го назначихте за председател на Социалистическата партия успя да разруши това, за което вашият истински лидер господин Първанов четири години работи, за да постигне и това е вашата партия да застане един път в своята история на правилната позиция, защитавайки членството на България в НАТО.
Вие се превръщате в едно от тези оръжия, които искат да разрушат съществуващия консенсус в България с една единствена цел – краткосрочни политически дивиденти, но вие показахте днес много ясно защо толкова дълго време не сте управлявали България и защо още много дълго време не заслужавате да управлявате България (ръкопляскания от НДСВ), защото вие не познавате българския национален интерес. Вие налагате собствения си дневен ред, формулиран някъде от вашите стратези – Лилов и др., опитвате се да го наложите на обществото. Обществото отхвърли вашия дневен ред много отдавна и не се опитвайте днес да ни заблудите, че нещо се е променило. Доказахте, че сте си абсолютно същите! (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Младенов.
За трета реплика – няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Дончев, да, ние неведнъж сме изразявали колебания и мисля, че човек трябва да е интелектуално доста посредствен, за да може повечето събития, които го заобикалят да ги оценява съвсем еднопланово, без да вижда тяхната противоречивост. Но, колебанието и преценяването на обстоятелствата мисля, че понякога е повече израз на отговорност, а не на непоследователност в подхода, както Вие интерпретирате това, което чувате.
Мисля, че трябва да сте по-предпазлив, когато използвате квалификации – не към нас, тук можем да си позволим по-голяма свобода, а когато използвате такива квалификации към българските граждани, включително, убеден съм, към голяма част от тези, които са избрали вас, а не нас, когато казвате, че се е организирало или провеждало някакво жалко народно недоволство.
И, ако можете да поставите някакъв въпрос за нашата позиция, тя е дали ние твърде дълго не проявихме въздържаност да дадем израз на силно преобладаващото в българското общество неодобрение към войната, а не това, че ние сме подклаждали това отношение, защото наистина вие се опитахте да проследите, но без да познавате детайлите, част от една дискусия, която наистина започна в Рибарица, но една позиция, която по официалния начин беше огласена и тя се знае каква е. И това не са дискусиите от Рибарица.
По отношение на бележката на господин Младенов. Аз няма да говоря от името на историята, тъй като историята говори от наше име и тя говори обикновено след като ние сме казали своето мнение. Освен това аз смятам, че ние не трябва да се мъчим да онаследим властовите позиции на своите фамилии, сменяйки обаче политическите ориентири на вечно правилната позиция! (Ръкопляскания от КБ.)
Аз не съм започнал тук никаква атака. Аз просто казах, че въпроса за съдбата и бъдещето на НАТО тепърва подлежи на обсъждане, включително и в България, а днес дискусията не е “за” или “против” НАТО, а как ние да изразим трезво своето отношение към изразената воля в предишни етапи от българския парламент, която е била заявявана, така че не се опитвайте да намерите някаква своя идентичност в едни коловози, които не са толкова дълбоки, колкото ги очертавате.

По отношение на това дали ние сме в управлението и как ще стигнем до него – недейте да смятате, а и това не е добре за България, че който ще управлява България ще зависи от това кой е назначен за неин управител. Защото българското общество очаква не само да избира свои представители, но да вижда в тях изразители на своята воля и интереси и тези хора (давам си сметка, че това е много трудно) да имат поне някаква свобода във формирането на българската, включително външна политика. А не просто да има някакви глашатаи на това, което им е поръчано да изразят от името на българското общество.
Затова ви призовавам да потърсите по-дълбоки опори в българското общество, освен в своите покровители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Паси.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри, днес сме се събрали, за да отбележим един конкретен повод – подписаните протоколи в Брюксел преди два дни от 19-те страни – членки на НАТО. Това се случи на 26 март. Това беше второто голямо предизвикателство по нашия път към НАТО, което ние преодоляхме успешно. Първото голямо предизвикателство беше, както всички помним, срещата на върха на НАТО в Прага.
Имаме и трето предизвикателство. Това е ратификацията. Именно тази ратификация ни дели от окончателното и юридическото членство в НАТО, след като отдавна сме заявили, че де факто сме членове на Алианса и ще действаме като такива – още в декларацията на същото това Народно събрание от септември 2001 г.
По пътя ни към НАТО освен сериозната работа, която беше извършена у дома от няколко последователни правителства, включително по реформа във Въоръжените сили, съдебната реформа, укрепването на демократичните институции и пр., имаше множество важни външнополитически ориентири, които показаха на международната общност от коя страна на барикадата стои България. Това, което стана съвсем ясно и недвусмислено през последните 12 години е, че България стои категорично от демократичната страна на барикадата. България стои от онази страна на барикадата, от която стоят световните демокрации, а от другата страна стоят държави, режими и сили, които трудно могат да се определят с една или две думи, но при всички случаи това не са демокрациите.
Един от ключовите тестове за България беше решението на същия този парламент през 1990 г. – да подкрепи международната коалиция в Персийския залив, отново когато международната общност се занимаваше със случая “Саддам Хюсеин”.
Втори съществен момент беше Косовската криза, когато българското правителство и българското Народно събрание решиха да подкрепят действията на Северноатлантическия договор и действията на международните демокрации и международните сили за освобождаване на нашия съседен народ от диктатора, който го беше управлявал вече толкова години.
Следващият много важен външнополитически ориентир беше поведението на България веднага след 11 септември 2000 г. и всички последващи действия, които предприехме, включително действията в Афганистан, нашето участие в ИСАФ в операцията “Трайна свобода” и пр. Междувременно България се показа като един изключително компетентен и лоялен съюзник на международната общност във всички операции в Косово, Босна, включително КФОР, СФОР, Македония и пр.
Последният и бих казал най-важен случай, последният тест, който България трябваше успешно да премине, беше последната криза, породена отново от Саддам Хюсеин – кризата в и около Ирак. Именно тогава поведението на българското Народно събрание и поведението на българското правителство показаха за пореден път на света, че България върви неотклонно по пътя, който е поела през 1990 г. Точно за това има и една солидна вътрешна връзка между решението, което взе НАТО, между целия процес на разширение на НАТО, отбелязан завчера на 26 март в Брюксел, и случаят с Ирак.
Точно затова искам да се обърна към всички вас. Аз прочетох много внимателно трите варианта на декларации. Всъщност те се различават единствено по темата Ирак – дали да участва и дали да не участва в декларацията този пасаж. Категорично смятам, че това е пасаж, без който тази декларация не би отразявала реалното състояние на нещата. Това е пасаж, който трябва да присъства вътре, защото темата “Ирак” е вътрешносвързана с темата “разширението на НАТО”, вътрешносвързана с темата “интеграция на международната общност, европейска и атлантическа интеграция и трансатлантическа връзка”.
Затова бих призовал всички вас да подкрепите по-разширения вариант на декларацията, в който тази ясна връзка е добре и дебело подчертана.
Не забравяйте, че имаме още едно предизвикателство, преди наистина да станем членове на НАТО. Както споменах и в началото, това е ратификацията, която очакваме да направят 19-те парламента на страните-членки на НАТО. Ние имаме много работа, която трябва да извършим по тази ратификация. Специално бих се обърнал с молба и апел към всички народни представители и всички парламентарни групи поотделно – да забравят различията си, дребните дрязги и употребата на тази тема за вътрешни политически цели, не дай си Боже, за кметските избори, и да се консолидират върху това да потърсят подкрепата на 19-те парламента, за да могат те час по-скоро да ратифицират протоколите по присъединяването. Процедурата може да бъде достатъчно кратка, може да отнеме и 10-12 месеца. Тоест имаме сравнително добри шансове, ако свършим работата така, както сме я започнали, през първата половина на следващата година България да финализира процеса за присъединяване към НАТО.
Точно затова бих апелирал в момента да се откажем от споровете и да се обединим около общото, а общото е, както неведнъж всички парламентарни сили са подчертавали тук, разбира се, с различна убеденост – че трябва да станем членове на НАТО.
Затова подкрепям проекта, подготвен от парламентарните групи на НДСВ, ДПС и СДС за тази декларация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ, ДПС и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за изказване, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като въпреки нашето нежелание и въпреки грубите нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Конституцията на Република България, ние сме вкарани отново в една абсолютно незаконна процедура…
Владимир Дончев (НДСВ, от място): И кое точно от Конституцията?
Румен Овчаров: Свидетели сме на поредното абсурдно заседание. Председателят на Народното събрание предлага промени в дневния ред, когато изрично съгласно член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма право да ги предлага. Народното събрание обсъжда точка от дневния ред, която съгласно член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма право да обсъжда. И за да бъде абсурдът пълен, излиза тук политик от името на парламентарна група, говори и се опитва да оневини друг политик, който в момента е подследствен. Опитва се на го направи, обвинявайки хора, които в момента работят абсолютно необосновано. (Шум в блока на НДСВ, ДПС и ПСОДС.) И за да бъде абсурдът още по-пълен, става друг политик от същата тази парламентарна група и започва да разказва приказки за позицията на една друга коалиция, към която той няма никакво отношение, ако не смятаме родствените му връзки с баща му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Овчаров, моля да направите този анализ в края на заседанието, не в момента.
Румен Овчаров: Имам право да говоря това, което искам, госпожо председател. Вие нямате право да ме цензурирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви само по дневния ред или процедурно предложение.
Румен Овчаров: Аз не говоря процедурни предложения. Изказвам се като вносител на декларация. Затова моля да не ме прекъсвате.
И за да бъде абсурдът още по-пълен, представител на трета парламентарна група излезе и ни каза, че управляващото мнозинство има ясно изразена позиция. Тази ясно изразена позиция на управляващото мнозинство ние я гледаме, наблюдаваме и консумираме, както всички българи, вече две години. Поредният пример е ясната позиция на мнозинството по сделката с “Булгартабак”, която е толкова ясна, че вече вие самите не можете да разберете какво става там.

За да ви стане ясно какво предлагаме и каква е позицията на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България, тъй като явно не сте си направили труда да прочетете това, което сме внесли, аз искам да благодаря на министъра на външните работи господин Паси, който в крайна сметка върна дискусията там, където тя трябваше да започне. Какво обсъждаме днес? Обсъждаме факт, който стана факт на 26 март. Този факт е подписването на протоколи между 19-те страни-членки на НАТО и 7-те страни-кандидатки за членки на НАТО.
Искам да ви попитам: какво общо има между НАТО и Ирак? Участва ли НАТО във войната в Ирак? По какъв начин са свързани тези два факта? След като не са свързани, защо вие ги тикате в една декларация? Ще ви кажа защо. Какво против имате това, което ние ви предлагаме? Чета ви го дословно:
"Тридесет и деветото Народно събрание на Република България,
Като приветства подписването от постоянните представители на страните-членки в Съвета на НАТО на 26 март 2003 г. в Брюксел на протоколите за присъединяване на седемте поканени държави към Северноатлантическия договор;
Като приема подписването на Протокола за присъединяване на Република България към Северноатлантическия договор за резултата от провежданата последователна външна политика от 1990 г. насам;
Като оценява ключовото значение на това събитие за реализиране на стратегическия външнополитически приоритет на Република България за членство в Алианса и като сериозен успех на страната, отразяващ нейните постижения във вътрешен и международен план и в подготовката за членство
ДЕКЛАРИРА:
1. Готовност Република България да довърши реформите, необходими за пълноправно членство в НАТО.
2. Готовност да сътрудничим с 19-те парламента на страните-членки на НАТО за по-бърза ратификация и приемане на 7-те нови страни-членки.
3. Увереност в бъдещата роля на разширението на НАТО като гарант за глобалната сигурност и световния мир."
Какво не приемате, господин Младенов и господа от СДС?! Какво не приемате, господин Дончев и господа от НДСВ? Какво не приемате, господин Местан и господа от ДПС от това, което ви предлагаме?! С кое не сте съгласни? (Шум в блока на НДСВ.) Нека някой от вас да стане тук и да каже какво от тази декларация не ви харесва. Кое от нея отхвърляте?
Ще ви кажа какво не ви стига на вас. Не ви стига това, за което говори цялото българско общество. На вас не ви стига нелегитимното участие на България в Коалицията и във войната в Ирак. Ето затова вие искате да включите текста за Ирак. Ще ви прочета точно за кой текст става дума:
"Като определи рамките за участие на България в Коалицията по разоръжаването на Ирак от оръжия за масово унищожение… съгласно резолюциите на Съвета за сигурност". Вие искате с един куршум да убиете два заека.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Три. Ще убием два плюс БСП.
Румен Овчаров: Много ги убивате зайците. Вижда се на око как са измрели всички – и "Булгартабак", и БТК, и външният дълг. Скоро няма да има какво да убивате, господин Илчев. Така че може би трябва да спрете да убивате. Големи убийци станахте. Станахте най-големите убийци. (Силен шум в блока на НДСВ.) Спрете се, защото нещата не вървят така, както вие ги мислите.
Моля ви да помислите върху текста, който ние ви предлагаме. Това е текст, срещу който не можете да кажете абсолютно нищо. Това е текст, който отговаря на събитието, което се е случило преди два дни. Това е текст, който отговаря на националните приоритети на страната. Това е текст, около който Народното събрание може да се обедини с пълен консенсус, ако вие наистина търсите такъв. Ние не се страхуваме от конфронтацията. Не сте и вие тези, които ще ни уплашите с конфронтация. Каквото и да правите, не можете да бъдете толкова страшни, колкото беше Съюзът на демократичните сили. (Смях в залата.) Каквото и да направите, не можете да бъдете толкова страшни!
Затова отново ви призовавам като народни представители от българския парламент да помислите върху текста и варианта, който ви предлагаме. Помислете и гласувайте. Иначе всичко друго е опит да се избяга от реалния дебат, от реалните факти, от същността на проблема. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Овчаров.
За реплика на господин Овчаров давам думата на господин Местан.
Румен Овчаров (КБ, от място): Аз представям декларация. Няма право на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Казахте, че правите изказване. Представянето на декларацията е изчитането на нейния текст, а не всичките анализи на заседанието и изказването, което направихте след това. Това беше изказване, в което беше инкорпорирано представянето на декларацията.
Господин Местан, имате думата за реплика. (Силен шум в залата.)
Лютви Местан (ДПС): Ако има някакви притеснения, мога да се откажа от правото си на реплика.
Госпожо председател, уважаеми господин премиер, колеги, госпожи и господа министри!
Уважаеми господин Овчаров, категорично не смятам, че това заседание, което провеждаме, е абсурдно. Напротив, заседанието днес е повече от закономерно, защото подписването на протоколите преди два дни в Брюксел е събитие с не по-малка значимост от решенията, които се взеха на срещата на върха на НАТО в Прага. Защото, както и министър Паси очерта, ние имаме основно три етапа – поканата, подписването на протоколите и от днес вече сме в третия етап на този дълъг маратон към НАТО – ратификациите. Затова считам заседанието за повече от закономерно. Би било абсурдно българският парламент да не отбележи събитието в Брюксел отпреди два дни на свое нарочно заседание.
Що се отнася до политическата воля – да, ние за приватизацията на “Булгартабак” можем да имаме различни мнения, можем да се караме в този парламент, същото вероятно повече от естествено е да сторим и по отношение на БТК и други приватизационни сделки, но на мен все ми се струваше, че извървяхме дълъг път за консенсуса за НАТО и тук нямаме право да се караме. Мисля, че волята за НАТО е налице и мисля, че това бе изказано и от БСП.
Затова без да влагам емоция, за мен днес трябва да се получи ясен отговор на въпроса: официална позиция ли е на БСП връщането с крачка назад искането за референдум за присъединяване към НАТО? Струва ми се, че този въпрос трябва да получи ясен отговор, защото в противен случай консенсусът ще бъде поставен под съмнение, а не бих искал това нещо. Благодаря. (Неодобрителен шум в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втората реплика е на господин Миков, третата – на господин Илчев. (Неразбираема реплика от място на господин Румен Овчаров.) Господин Местан направи реплика. (Силен шум на неодобрение в блока на КБ.) Иска ли някой втора реплика?
Господин Илчев, заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моята реплика към изказването на господин Овчаров е много кратка по два повода.
Михаил Миков (КБ, от място): Неговото не беше изказване, а представяне на декларация.
Станимир Илчев: Той не прочете само декларацията. Той се изказа.
Добре, аз ще се изкажа също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Илчев, имате право на реплика! Моля! Заповядайте!
Станимир Илчев: За разлика от вашето мнение, аз уважавам квалифицираното мнение на председателката на това заседание госпожа Касабова.
Моята реплика е кратка и вие нямаше да опонирате, ако знаехте, че първият повод е конструктивен. Той е по повод проБСП. Искам да ви помогна, като припомня един статистически значим факт в последните дни. Словенският народ, който по Конституция беше длъжен да мине през референдум по въпроса за членството си в НАТО, проведе своя референдум. Опасенията на народите от другите шест държави-кандидатки бяха, че поради ниската степен на одобрение за членство в НАТО от предишните месеци, това може да се отрази негативно и като резултат от референдума.


Референдумът, при това подчертавам дебело, проведен в драматичния период на войната в Ирак, показа резултат в Словения 66% одобрение за членството в НАТО. Един единствен извод може да се направи тук – че словенският народ, който живее четири пъти по-добре от българския народ, вероятно защото няма БСП в Словения (ръкопляскания от мнозинството), словенският народ, който поради това, че живее по-далеч от огнищата на кризи и по-добре от българския народ, не се смути от войната, която се води от някои натовски държави, подкрепяна от други кандидатки за членство в НАТО, и на своя референдум каза с 66% “Да!” на членството в НАТО. И моят съвет е: откажете се от референдум, за да не го загубите катастрофално с 86%.
Второто ми е апел: не спекулирайте с родствените и семействените връзки на хората, защото има много да се говори за родствените и семейни връзки на вас самите. Ще стигнем до Политбюро. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илчев.
Трета реплика? Няма.
Искате ли дуплика, господин Овчаров?
Румен Овчаров (КБ): Аз, естествено, съм изключително притеснен от страшната реплика, която ми направи господин Илчев, затова и си забравих картата.
Господин Илчев, когато говорите за Словения, не беше зле да споменете, че тази държава не участва в т.нар. от Вас коалиция, воюваща в Ирак; че тази държава не само че не участва, но и не допуска никой да преминава през нейното въздушно и сухопътно пространство. И тогава давайте сравненията България, Словения и т.н., и т.н. Бъдете достатъчно коректен към хората, на които говорите, защото в момента Ви гледа почти цяла България.
Що се отнася до родствените връзки, нас не ни притесняват тези родствени връзки. Ако Вие имате някакви опасения по отношение на Вашите родствени връзки, по мненията на Вашите родители, ние не се притесняваме от това. Разбирате ли, няма от какво да се страхуваме. Отново повтарям: ако Вие имате такива притеснения, не ги прехвърляйте върху нас.
И накрая, госпожо председател, много Ви моля да прочетете чл. 67, т. 3. Там е казано какво има да направи представящият даден законопроект или даден проект. Много Ви моля, наистина това заседание е пълен абсурд! Толкова много нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в едно заседание в този парламент просто не са правени.
Ние преди няколко седмици направихме среща с господин Герджиков и той пред нас декларира, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ще бъде спазван. Днес той на практика се отказа от своето обещание, което, разбира се, за нас не е новина. Управляващото мнозинство и видни негови лидери много бързо забравят какво са обещавали. Но ние помним, а и българите помнят. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Овчаров. Само че правилника го нарушихте Вие, а не аз, тъй като не представихте декларацията, а съчетахте представянето на проекта за декларация заедно с Вашето изказване, плюс останалия анализ. (Шум и реплики в блока на КБ.)
Господин Лютфи, заповядайте за изказване.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Няма да скрия, че аз съм малко смутен как започна работата, втората половина на днешното пленарно заседание. Смутен съм от това, че имаше народни представители от различни парламентарни групи, главно от лявата част, които искаха да саботират това, което правим в този момент – обсъждането на проекта за декларация.
Нека да бъдем на висотата, уважаеми народни представители, на събитието от 26 март 2003 г., защото на 26 март, на заседанието на постоянните представители на страните-членки, бяха подписани протоколите за присъединяване на 7-те поканени държави към Северноатлантическия договор. Не може да не се отбележи това важно събитие.
Уважаеми народни представители! След получаването на поканата за членство на България в НАТО в края на 2002 г. в Прага 26 март е датата, когато реално се пристъпва към процедура на приемането на страната ни в Северноатлантическия договор. Това е реална стъпка към присъединяването на България към НАТО.
Макар и трудно, България последователно доказваше със своята външна политика, че тя желае неотклонно да принадлежи към ценностите на евроатлантическото пространство. И неслучайно, господин Овчаров, в проекта за декларация на трите парламентарни групи – НДСВ, ОДС и ДПС – са посочени основните жалони на външнополитическо поведение и позиция на България в периода 1990 г. до тези дни. Неслучайно е посочено и се започва от Персийската криза. Още през 1990 г., в зората на нашата демокрация, българският парламент взе правилното решение и застана в редиците на демократичните страни, които не само осъдиха агресора Ирак, но и освободиха суверенната държава Кувейт от неговото натрапническо присъствие.
Позицията на България по време на Косовската криза е най-ярка манифестация за вземане на суверенно решение България да бъде сред страните, които действат като фактически членки на НАТО. Защото именно със своите действия НАТО и страните, които участваха като фактически членки, без да бъдат членки на НАТО, доведоха до свалянето на мракобесния режим на Милошевич и създадоха условия за идването и утвърждаването на демокрацията в съседна Югославия.
Разбира се, че, както казваме, светът след 11 септември 2001 г. е друг. Светът е изправен пред ново предизвикателство – организирания световен тероризъм. Още на 21 септември именно този парламент с изключително голямо мнозинство прие страната ни да стане член на световната антитерористична коалиция.
Господин Овчаров, Вие казвате: защо днес ние свързваме двете събития – 26 март и Иракската криза? Те са неразривно свързани, уважаеми дами и господа.
Господин Янаки Стоилов в своето изказване отдели доста внимание, че НАТО е разединено, че в НАТО има противоречия и че бъдещето на НАТО е неясно.
Уважаеми колеги! Искам да ви уверя, че стратегическата цел на 19-те страни-членки на НАТО към днешния етап и утре, имам предвид май 2004 г., когато ще станат 21, е разширяването на НАТО и утвърждаването на тази организация за гарант на мира, сигурността и демокрацията в света. НАТО няма друга цел. Напротив, НАТО ще продължи да се разширява и да укрепва, и да бъде стълб на свободата и демокрацията в целия свят.
Ето защо, каквото и да се говори от тази трибуна, когато става дума за НАТО, уважаеми народни представители, трябва много внимателно да си мерим приказките, независимо дали предстоят избори за местни органи на властта или предстоящи избори за парламент. Това е стратегия, която не подлежи на коментар, и стратегия, която вече се изпълнява. С оглед на това, разбира се, че кризата на Ирак ще намери място и в тази декларация. И трябва да намери място в тази декларация.
България има съществен принос за търсенето на мирното решаване на Иракската криза. България, да, е член и трябва да бъде член на страните-членки, които участват в коалицията – тези 45 страни-членки, които участват пряко или косвено, за да може да бъде разоръжен режимът на Ирак от средствата за масово унижаване.

Аз пак ще повторя: няма доказателства, че режимът на Ирак не притежава такива оръжия. Напротив, има всички съмнения, че тази държава и този режим разполагат с такива оръжия. И няколко пъти от тази трибуна беше казано колко е опасно, ако тези оръжия попаднат в ръцете на терористи и могат да пострадат много невинни държави далеч от Ирак и далеч от региона.
Ето защо още веднъж искам да ви кажа, че декларацията, подготвена от трите парламентарни групи, е израз на волята не само на трите парламентарни групи. В интерес на истината, господин Овчаров, трябва да Ви кажа, че в консултациите за изготвянето на този документ участваше и вашият представител господин Бриго Аспарухов и той се съгласи, ако не изцяло, то по принцип с текста на декларацията.
Накрая бих искал да апелирам да подкрепите текста на декларацията на НДСВ, ОДС и ДПС, да потвърдим още веднъж консенсуса за необратимостта на евроатлантическата политика на Република България чрез тази декларация. И искам да отправя пожелание към българското правителство да изпълни всички оставащи действия за изпълняване на критериите за присъединяването ни към НАТО в оставащата една година до май 2004 г.
Така че, уважаеми народни представители, Движението за права и свободи ще подкрепи декларацията, предложена от трите парламентарни групи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Има ли реплика към господин Лютфи? Няма.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
Георги Пирински (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ако са искрени апелите на министъра на външните работи господин Паси към много от другите изказали се, включително и на господин Лютфи, че ние днес тук трябва да се стремим единодушно да приемем декларация на Народното събрание във връзка с подписаните протоколи на 26 март за присъединяване към НАТО, всички те би трябвало да подкрепят предложението на господин Овчаров да бъде подложен на гласуване първо проектът за декларация от нашата парламентарна група. Защото в нашия проект, госпожо председател, се съдържат само текстове, по които има единно мнение и да, изключени са всички текстове, които са спорни и по които Народното събрание и обществото са разделени.
Ето защо, госпожо председател, аз бих Ви помолил процедурно, когато пристъпите към подлагане на гласуване на различните текстове, които са предложени, моля Ви, предлагам формално, да подложите първо на гласуване нашия текст. Ако трябва, запитайте и залата, разбира се, да се произнесе по реда на поставяне на текстовете на гласуване, но апелирам към всички народни представители да подкрепят именно това предложение по простата причина, че ако се постави на гласуване първо текстът, предложен от господин Панайотов, очевидно, че постигането на консенсус ще бъде осуетено, тъй като ние наистина имаме сериозни, фундаментални различия по войната в Ирак.
Аз поставям въпроса и към правителството: към какво се стреми то днес, да получи еднозначната подкрепа на всички народни представители и парламентарни групи за едно действие, извършено чрез подписването на протокол онзи ден в Брюксел, или се стреми към нещо друго? Кое е другото? То беше казано от трибуната, госпожо председател. За съжаление и в този дебат, на практика и във всички предходни дискусии в Народното събрание по един или друг външнополитически въпрос вместо всичките ни усилия да бъдат към постигане на съгласие около национална позиция, превес получаваше другата тенденция – да бъде прокарано разделение и да бъде атакувана левицата, конкретно БСП, с обвинение за действия против националния интерес.
Същинската задача, същинската отговорност на Народното събрание да изработва общи позиции по най-важните въпроси от национален интерес се подменя не от нас, не от БСП, с конюнктурната, политическа, политизираща всеки такъв въпрос цел да бъде посочен виновникът отляво за всички нещастия, за всички бедствия, за всички неволи, които изпитва нашето общество.
Имаме най-малко три теми, които се смесват в декларацията, предложена от господин Панайотов – протоколите за присъединяване към НАТО, войната в Ирак и общите насоки на външната политика на България през последните 13 години. Всеки един от тези въпроси заслужава най-сериозен, отговорен дебат в Народното събрание с активното ангажиране на всички парламентарни групи по предварително обявен дневен ред и след съответната подготовка в комисиите. Това е отговорното отношение на Народното събрание към едни възможно най-отговорни въпроси.
Ето защо, госпожо председател, аз ще си позволя да коментирам още малко основния упрек, който се отправя към БСП и левицата и днес, и в средствата за масова информация през последните дни, месеци и години, че ние се колебаем, че ние имаме безпринципна, конюнктурна, обслужваща други интереси политика. Аз категорично отхвърлям това твърдение и го отхвърлям с един-единствен аргумент: ние последователно, стриктно и неотстъпно сме подкрепяли всяко решение на Народното събрание, което е основано на решение на ООН, на Съвета за сигурност, когато в международните отношения, в международните институции е било постигано съвместно решение да бъдат предприети възможно най-тежки действия, каквито са военните, които костват човешки живот и към каквито действия по никакъв начин не може да се подхожда по инерция и от съображение да се покажем колко сме демократични.
Затова, господин Паси, когато говорите за 1990 г. – Персийската война и коалицията, защо не кажете, че тя беше създадена по решение на Съвета за сигурност? И всякакви аргументи, че ООН било безнадеждно блокирано, не можело да вземе най-тежките решения и т.н., са абсолютно безпочвени. Защото, когато имате една открита агресия на Ирак срещу Кувейт, няма съмнение и Съветът за сигурност взима решение. И каквито и колебания и коментари да има, ясно е, че такава крайна мярка, каквато е войната, трябва да бъде подкрепена. И в противните случаи, когато е отсъствало такова решение на Обединените нации, на Съвета за сигурност, ние или сме били рязко против, или най-малкото сме се въздържали. Защо?
И тук вече стигаме до въпроса как разбираме нашия национален интерес и как градим своите външнополитически стъпки от гледна точка на това разбиране. Най-общо казано има две философии и вие ги разбирате добре – едната е да следваме големия брат. Това е политиката на големия брат. Това е политиката на едната сила, която знае най-добре.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Това се отнася и за вас!
Георги Пирински: Днес мнозинството следва тази логика. То казва така: няма значение, че няма съгласие в Съвета за сигурност, няма значение, че няма съгласие в Европейския съюз, няма значение, че няма съгласие в НАТО, има една държава, която знае най-добре и ние трябва всячески да поддържаме нейните действия, да се ангажираме в пълна степен, защото това е националният интерес на България.

И съм сигурен, че вие ще приведете доста аргументи – и исторически от 1938 г., във връзка с надигащия се фашизъм в Европа, до последните възможности за включване на България в едни или други доставки за Ирак по възстановяването, по линия именно на едната държава, която предлага тези договори. И по всеки един от тези аргументи трябва да се води сериозна дискусия, каквато разбира се аз няма да разгърна сега тук, защото няма да стигне времето.
Но искам да ви кажа каква е другата позиция. Другата позиция е да търсим онези решения, които са подкрепени от основните участници в международните отношения като гаранция, че решенията, които се вземат, са в резултат на един макар и труден баланс на интереси на основните фактори в международната политика и в света днес.
Какъв е смисълът на Съвета за сигурност, създаден като идея в края на Световната война? В 1943 г. Големите почват да мислят какъв ще е следвоенният свят и разбират, че във всеки един от горещите райони и точки на света, ако не постигат някакъв приемлив за тях баланс на интереси и къде с повече, къде с по-малко компромиси се съгласяват как трябва да се действа, именно за да не се повтори хитлеристкият апокалипсис, то те трябва да се научат да намират тези баланси в интересите си. И, според мен, за една страна като България, именно от гледна точка на нейните трайни, дългосрочни интереси, е тя да провежда външна политика, която е базирана на този род решения, и да бъде много внимателна, когато те липсват и се отива на едностранни действия.
България направи много сериозни крачки без да има достатъчно ясни постановки на Съвета за сигурност. По тях трябва да се дебатира и то сериозно. Господин Станишев е поискал дебат именно по тези въпроси с министър-председателя. Поради тази опорочена процедура аз се опасявам, че може би и времето няма да стигне. Но имайте предвид, и с това завършвам, госпожо председател, че ако днес в този парламент искаме всички да гласуваме “за” декларация по протоколите за присъединяване към НАТО, подложете първо на гласуване проекта на Коалиция за България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата за реплика господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, аз смятам, че не сте прав за това, защото всеки гражданин на страната знае много добре, че три са жалоните, които определят нашето приемане в НАТО. Първият от тях беше образуването на Атлантическия клуб у нас тогава, когато тази идея изобщо не беше популярна. На второ място, това беше назначаването на господин Паси като външен министър на Република България – един изявен проатлантик. На трето място, това беше отношението на правителството “Костов” към Косовската криза. И на последно място, …
Любен Корнезов (КБ, от място): Това е четвърто.
Атанас Щерев: …това беше отношението, което ние взехме към един терористичен, един диктаторски режим в Ирак. Това са стълбовете, които определят приемането ни в НАТО.
Нашият народ, господин Пирински, е бил под диктатура 45 години. Ние знаем какво значи диктатура. И затова искам да ви кажа следното нещо. Аз съм загрижен за друг проблем – че ако Саддам Хюсеин и неговата клика от Социалистическата партия на Ирак употреби оръжия за масово унищожение и не бъде възпрян навреме, това ще хвърли петно не само върху неговата социалистическа партия, а върху всички социалистически партии като терористични организации. И затова си мисля, че би било в общ интерес наистина с консенсус да приемем декларацията, която трите парламентарни групи предлагат днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Щерев.
Втора реплика – госпожа Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Тук се чуха реплики като “фундаментални различия по проблема “Ирак”. Аз се връщам в недалечното минало тук, в парламента, когато Българската социалистическа партия недвусмислено гласува "въздържала се", тогава когато българският парламент даде подкрепата за съюзническите сили. Питам аз: с какъв морал, с какво достойнство Българската социалистическа партия оглавява народното недоволство…
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Тя не го оглавява, тя го организира.
Анелия Атанасова: Да.
…с ясната позиция, че се е въздържала в един такъв сериозен исторически момент? Това ли е позицията, която Българската социалистическа партия изрази?
Михаил Миков (КБ, от място): Довечера имаме митинг. Ела да чуеш.
Анелия Атанасова: Да, бих дошла да видя. Любопитно би било.
Обаче, много ви моля, 13 години се наслушахме и нагледахме на евтин политически популизъм тук, по площади, по градинки, по седенки и т.н. Стига вече! Мисля, че политическото бъдеще на България не е от избори до избори. То се измерва в пространството и времето. Благодаря ви, господа социалисти. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Трета реплика – господин Явор Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, министри! Естествено, че нямах намерение днес да взимам думата и правя репликата, защото си припомних, че преди няколко години, когато българското правителство взе трудното решение около Косовската криза, бяхме свидетели на един политически абсурд – от едната страна на 50 м от Народното събрание да има митинг за мира, а от другата страна – митинг против войната. И днес това се повтаря - днес вие, господа от Коалиция за България, активирате около 100 души интелектуалци, които да се обявят против войната.
Аз, разрешете за нескромността, се чувствам част от това така наречено интелектуално съсловие, но и съм член на българския парламент и безусловно съм против войната. Но задавам друг важен въпрос: вие не сте ли против диктатурата; вие не сте ли против опасността един диктатор да заплаши собствения си народ и да се появява по билбордове ту с пушка, ту с пистолет, ту с танк; вие не сте ли против опасността тази диктатура да държи в шах цялата демократична общност на света? Днес всички вие също твърдите, че светът е едно малко село. Колкото е по-близо една диктатура до нас, толкова е по-опасна не само за своя народ, а за всички нас. Моля ви, дами и господа от Коалиция за България не разрешавайте отново ехото от залпа на “Аврора” да се чува в българския парламент, както беше казал навремето Александър Йорданов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милушев.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.

Георги Пирински (КБ): Както виждате, госпожо председател, въпросите, които засегнах възбуждат и реплики, и се нуждаят от доста по-сериозно обсъждане, но, господин Щерев, нямайте никакви страхове за Българската социалистическа партия и нейната позиция от гледна точка на международните й контакти, тъй като тя е в унисон и със Социалистическия интернационал, и с Партията на европейските социалисти, и ние се чувстваме изключително комфортно с тази позиция. (Ръкопляскания от КБ.)
Второ, ако говорим за присъединяването към НАТО и жалоните, оценете следното – тъй като много се обвинява БСП за безпринципна смяна на позицията – ние възприехме позицията за членство в НАТО тогава, когато стана очевидна еволюцията на ролята на НАТО в Европа от инструмент за противопоставяне и натиск върху Източна Европа и Русия в организация, която може да допринесе за общоевропейската сигурност. И, ако щете, вододелът в този процес беше именно м. септември 2001 г. и изграждането на антитерористичната коалиция, която беше коалиция на всички големи държави, и на Русия.
В този контекст именно трябва да търсим ние развитието на тази тенденция на обединението на всички отговорни фактори в света, за да няма диктатори, господин Милушев, за да няма заплаха, за да няма каквито и да било заплахи от недемократични, от терористични, от авантюристични режими.
Що се отнася до репликата за нашето гласуване на 7 февруари – аз предлагам и на колежката, която я направи, и на всички вас, да престанете да спекулирате и да си измисляте. Ние гласувахме “въздържали се”.
Вие много добре знаете като хора, които всеки ден гласуват по няколко пъти, че “въздържал се” фактически означава “против”. (Оживление в залата, реплики.) Това е отхвърляне на подкрепа за резолюцията. (Реплики.)
Нима не го знаете? Нима сега го научавате? Че, какво правите тук тези две-три години? (Смях.) Тя е съвсем смешна, тая работа и, ако се правите на сега научили това!
Защо се въздържахме? Вижте за какво е решението, по което гласувахме: решение във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 за мирно решаване на конфликта. Ще кажете: добре де, защо не гласувахте “за”? Ами, защото беше ясно, че вие с това решение обединявате двата въпроса – за подкрепа за подготовката на евентуална военна операция като натиск за мирното решаване на конфликта, каквито са и думите на министър Паси, когато обосноваваше това решение и решението за самото включване във войната. И тогава стърчеше това ваше намерение, ушите му ясно се виждаха. И естествено е, че ние по никой начин не може да ви дадем такова съгласие по тази превърната форма, така че въобще не се смущаваме и не се съмняваме в това, че нашата позиция беше правилна. Тя беше разбрана от хората и, ако искате да го видите, елате в 17,00 ч. на “Александър Батенберг”, участвайте в протеста и се изразете, както трябва! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване думата има господин Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри!
Казах го още на 7 февруари тук, в тази зала: изборът на нашите колеги отляво, съвсем не е лек. (Шум и реплики отляво.)
Този избор носи и някои негативи пред техните избиратели, през техния електорат.
Искам да ви дам само един пример - успели интелектуалци още през 1991 г. подкрепиха атаката срещу режима в Багдад, който беше нарушил международното право и беше нападнал една съседна страна. Същите тези леви, може би, интелектуалци днес са в редиците на активния протест, протестирайки срещу войната, и косвено защитавайки същия този режим, срещу когото застанаха през 1991 г. Същите тези хора се люшкат между ценностите на Запада и ценностите на Изтока, между избора си от 1991 г. и избора си от 2003 г.
Има една нова поговорка, колеги, която гласи: “На Запад се успява, а на Изток се живее!”.
Хиляда и триста години българското племе се люшкаше между ценностите на напуснатия от него Изток и ценностите на недостигнатия от нас Запад и между един съдбовен избор.
Какво щеше да стане с нас, ако Борис I не беше покръстил с огън и меч българите през 865 г.? Може би сега щяхме да сме все още тангристи или може би мюсюлмани?! Но ние днес сме християни и въпреки това, колеги отляво, вие се люшкате отново. Затова е и днешният дебат.
Защо се отдадохме дълготрайно на деспотичния ориенталски комунизъм, защото повече от 1300 г. бяхме неуверени в своя избор. Затова много българи станаха еничари и през онези 500 години се ислямизираха и предадоха християнската вяра. Затова днес има много готови да променят вярата си, има такава опасност.
Днес Балканджи-Йово е осмян. Етическото у нас е принизено. Хубава Яна се предлага със своето хубаво лице и хубаво тяло, като жив щит в защита на Саддам. Не е ли това тревожно, колеги отляво?
Противопоставянето, което обсъждаме днес, изобщо не е идеологическо. То е ценностно, ако щете, верско. То е историческо.
Атентатите от 11 септември 2001 г. показаха на света, че тероризмът на верска основа отива твърде далече. И, че да разберем света днес, трябва да изоставим идеологическите клишета от миналото, да вникнем в същността на религията и в нейните цели, в готовността на много хора да умрат в защита на вярата. Това е област, в която комунистическата идеология е напълно неприложима с нейния априорен атеизъм.
Верският тероризъм се развива върху фундамента на ислямския фундаментализъм. Днес ние сме факти на верски тероризъм в големи мащаби.
За фундаменталистите светът е разделен на две: Дом на мира – Дар ес Салаам, в който са всички мюсюлмани и Дом на войната – Дар ес Харб, в който са всички християни. Домът на християните трябва да бъде унищожен, според фундаменталисткия ислям. Според тях “Ислям” означава “да покориш”. “В края на дните” всички народи ще се покорят на Исляма, според фундаменталистите.
Притиснат от войната, президентът Саддам Хюсеин призова иракчаните на “Свещена война”. А уж, казвате, режимът му бил светски. Но, режимът му няма нищо общо с хуманизма на Авицена и с “Рубаите” на Омар Хаям. Режимът търси спасение в свещения джихад, в призива на Саддам: “Да режем гърла!”.
Лидер от Хамас – Рантизи, даде на войната следната насока: Източник на сила за Ирак е готовността на хората да умрат като мъченици. Враговете на Аллах са страхливци – те копнеят да живеят, докато мюсюлманите копнеят да станат мъченици за вярата. Шокиращите самоубийства всяват ужас в сърцата на враговете и ужасът е причина за тяхното поражение. Нямаме друг начин, освен да създадем батальони от мъченици – атентатори-самоубийци – тайно оръжие, причиняващо огромни вреди на нечестивците… “Поражението в Ирак ще бъде първото поражение на Запада”, прогнозира Рантизи. Ислямът ще триумфира по света и всички хора ще станат мюсюлмани.
Изборът, колеги отляво, съвсем не е лесен. Затова ви призовавам – коригирайте своето поведение, подкрепете декларацията на Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Обединените демократични сили в името на българските интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пейков.
Заповядайте, госпожо Асенова, за изказване.

Марианна Асенова (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожо министър и господа министри!
Парламентарната група Национален идеал за единство приемаме предложения за обсъждане от страна на управляващото мнозинство проект за декларация само в частта на последните декларирани три точки, но в никакъв случай не можем да се съгласим този текст да бъде обвързан с преамбюл, който легитимира тайното намерение на мнозинството да въвлече пряко България във военните действия в Ирак или съседна на Ирак държава. Затова предлагаме редакция на преамбюла, която да има следния текст: "Като приветства подписването от постоянните представители на страните-членки в Съвета на НАТО на 26 март 2003 г. в Брюксел на протоколите за присъединяване на седемте поканени държави към Северноатлантическия договор; като оценява ключовото значение на това събитие за реализирането на стратегическия външнополитически приоритет на Република България за членство в Алианса и сериозният успех на страната ни в провеждането на последователна външна политика от 1990 г. насам; като приема подписването на Протокола за присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор като оценка на усилията на страната ни в провеждането на необходимите реформи за адаптирането ни към стандартите на НАТО.”
Подписването на Протокола за присъединяването на страната ни към Северноатлантическия договор е наистина резултат от провежданата последователна външна политика от 1990 г. насам, водена както от правителството на СДС, така и от правителството на БСП и сегашното – на НДСВ. Но в никакъв случай желанието ни за членство в НАТО не трябва да се обвързва с едноличното намерение на българското правителство за участие на страната ни във войната в Ирак. Още повече, че няма официално решение на Политическия съвет на НАТО за участие на самото НАТО като организация в този военен конфликт.
Грозна спекулация от страна на управляващото мнозинство е да се натрапва на българското общество тезата, че са били изчерпани всички възможности за мирно разрешаване на кризата в Ирак, както цитирате в четвъртия абзац на преамбюла при условие, че не се изчака втората резолюция на Съвета за сигурност на ООН, а се избърза и прибягна към военни действия на територията на Ирак.
Петият абзац на предложения от вас текст, уважаеми колеги от НДСВ, вие обвързвате с решението на Народното събрание от 7 февруари.
Аз бих искала да припомня текста на решението на Народното събрание от 7 февруари, в което се казва – цитирам: "За Република България водещ приоритет остава намирането на все още възможно мирно решение, за което свой принос ще продължи да дава и Република България".
Да, това е правилната политика. Това е правилната външна политика на страната ни – запазването на мира с всички възможни мирни средства, а не политика, която се основава на човешки жертви и разрушения, както по-долу в шестия абзац на преамбюла, вие сами легитимирате и дори подчертавате, че сте съгласни с такава войнствена външна политика.
Пътят към мирното демократично бъдеще и благоденствие на всички народи не минава през труповете на хилядите жертви. Той минава през дипломацията и разумните преговори. Свободата и спокойствието на нашата планета не е в едноличните решения или в едностранните действия на отделни държави, а е в общите консенсусни решения на оторизираните от всички държави международни организации, като ООН, НАТО и Европейския съюз.
Докога ще се взема тайно решение зад гърба на българския парламент и умишлено ще отбягвате от въпроси, като: какъв ще е статутът на този военен контингент, на тези деца на България, които отиват в съседна на Ирак държава и ще участват ли те в преки военни действия? Или и тях тясно сте причислили към минималните жертви, както цитирате?
Двадесет и шести март е знаменателен с подписването на Протокола за присъединяването на България към НАТО. Това обаче е протоколът, който ще легитимира участието на България като член в НАТО, уважаеми колеги от мнозинството, а не протокол за участието на България като член в съюзническа коалиция срещу Ирак. Тук има много голяма разлика.
На цялото общество вече е известно намерението на мнозинството зад гърба на парламента тайно да въвлече България в този военен конфликт. Факт е, че дори и сега се опитвате да вкарате в преамбюла текстове, които ангажират пряко България в съюзническата коалиция.
Искам да попитам как, по какъв начин и кой ви е дал правото да въвличате непрекъснато страната ни в действия, за които само тук по Конституция, в тази зала, трябва да се обсъждат и да се вземат? И докога ще се вслушвате само в собствения си глас, пренебрегвайки гласа на обществото? Докога, поглеждайки избирателите си, ще виждате само своя нарцистичен образ като властелини, обръщайки гръб на стотиците хиляди български очи, които питат: на какво ни обричате?!
Парламентарната група Национален идеал за единство предлагаме на вниманието на българското правителство и на българското общество текст, който подчертава ключовото значение на събитието от 26 март, като резултат на провеждането на успешна външна политика за запазването на световния мир с мирни средства и декларираме, че ще се въздържим от подкрепа на текста, който се предлага от НДСВ, ДПС и ОДС, ако преамбюла не бъде редактиран така, че да отпаднат онези текстове, които обвързват страната ни в пряко участие във военните действия в Ирак. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
За изказване думата има господин Димитър Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Съвсем естествено е българското Народно събрание да изрази днес своето отношение към събитието, свързано с подписването на протоколите за присъединяване на страната ни към НАТО. Това може да стане с няколко изречения за одобрение, но едва ли по този начин ще дадем сила на самите себе си и на институциите, за да продължим напред, освен ако не искаме за пореден път формално да отчетем един факт.
Струва ми се, че отговорността ни като народни представители е много по-голяма, защото това е събитие, предхождано от много усилия и много изпитания; събитие, свързано със стратегическия избор, основан на ценности, затова, ако не посочим изпитанията, през които е преминала страната по този път, и предизвикателствата, които са пред нас, няма да кажем нищо и няма да има смисъл от посланието на Народното събрание. За да се стигне дотук, България трябваше да докаже не само желанието си за членство, не само способността си да извършва реформи, но и способността си да носи обща отговорност за защита на свободата и спазването на човешките права.
Политиката на страната по време на Косовската криза и присъединяването ни към антитерористичната коалиция след 11 септември 2001 г. бяха впечатляващи примери в това отношение. Не е възможно тези примери да не бъдат част от днешната декларация.
Ясно е също, че с тази декларация трябва да се ангажират всички институции с по-нататъшните реформи, свързани с членството ни в НАТО. Обединените демократични сили преди няколко месеца предложиха план за неотложни мерки за достойно членство на България в НАТО, в който се посочват не само минимумът от ангажименти, но и онези задачи, които ще ни направят авторитетен член на Алианса – способен да отстоява националните си интереси, задачи в областта на реформата на армията, защитата на класифицираната информация, контрола върху търговията със стоки с възможна двойна употреба, овладяване на организираната престъпност, законодателни промени и промени в Конституцията.


За съжаление, управляващото мнозинство не се ангажира с този план. Днешната декларация обаче трябва да бъде предпоставка за неговото практическо реализиране. Естествено днес вече бяха поставени и ще продължат да бъдат поставяни няколко въпроса. Необходимо ли е да засягаме събитията в Ирак и нашата политика? Каква е връзката с тези събития? Няма ли да обидим някои от страните-членки, които имали по-различна позиция?
Можем ли обаче днес, нека да си зададем този въпрос, когато говорим за националната сигурност на страната, за присъединяването ни към една глобална система за сигурност, която също минава през своите изпитания, да замълчим за кризата в Ирак? Можем, естествено, ако не разбираме собствения си национален интерес и ако нямаме свой национален отговор на множеството въпроси, които се поставят и между самите страни-членки на НАТО.
Струва ми се, че ние трябва обаче да намерим сила и способност да не мълчим именно днес, именно в днешната декларация, още повече, че позицията на България не беше ясно мотивирана и от министър-председателя, а правителството е това, което носи отговорност. Тя беше разколебана и от президента, в резултат на което беше намалена нейната тежест. Необходимо е ясно послание на българското Народно събрание за одобряване на българската политика в подкрепа на Международната коалиция за разоръжаване на диктаторския режим на Саддам Хюсеин и то послание, надхвърлящо теснопартийния егоцентризъм. Изкушението е да се отдадем на социологическите рейтинги за спечелване на някой и друг електорален глас в повече, изкушение, на което за пореден път не можа да устои конюнктурната Комунистическа партия, преименувана конюнктурно на Социалистическа, за разлика от своите сродни партии дори в Украйна, дори в Румъния. Докато емоционалността на демонстрантите от западните страни против намесата на САЩ и коалицията в Ирак очевидно се дължи на факта, че не са изпитали никога бремето на тоталитаризма, впрочем, също заради намесата на Съединените американски щати, то така наречената антивоенна риторика на нашенските комунисти – социалисти, се корени очевидно в дългогодишната им привързаност към всякакви антиимпериалистически движения и режими, дори и тогава, когато те ясно са свързани с терористи, макар и самата им партия нерядко да е прибягвала към подобни действия. А всъщност левицата е против войната без резолюция. Ако имаше резолюция, тя щяла да подкрепи войната. Този път не е известно социалистическият лидер Сергей Дмитриевич Станишев да е писал писмо до изстрадалия диктатор, наречен президент, по подобие на своя предшественик Георги Седефчов Първанов…
Емилия Масларова (КБ, от място): Как не Ви е срам!
Димитър Абаджиев: … който, спомняме си, изпрати откровенията си на президента Милошевич по време на Косовската криза. Но затова пък той също като своя учител оглави смело антиамериканските протести. Този път само липсват надписите “НАТО – вън!” И онзи черен парцал, който висеше тук, в същата тази зала. Но за това не е късно. Предстои шествие следобед.
РЕПЛИКА ОТ КБ: От 17 часа.
Димитър Абаджиев: Интересно е защо същите мирни демонстрации не ги организирахте под форма на мирни средства срещу същия този режим на Саддам Хюсеин, унищожил десетки хиляди души в собствената му страна, режим, за който уж не се спори и вие не спорите, че е диктаторски и че разполага с огромни ресурси, за да подпомага международния тероризъм. Някак си останаха в забвение уроците на историята от по-далечното и по-близко минало като например използването на т.нар. мирни средства по отношение на Хитлер, което доведе до десетки и милиони човешки жертви. Или дългото мирно изчакване на Милошевич, по времето на което бяха погубени стотици хиляди човешки същества и икономически беше унищожен целият регион на Югоизточна Европа. Това са резултатите от т.нар. използване на всички мирни средства за отстраняването на един диктаторски режим! Такъв беше и резултатът от използването на тези средства по отношение режима на Саддам Хюсеин. Тринадесетгодишни усилия на международната общност, 16 резолюции на Съвета за сигурност на ООН, десетки хиляди жертви, оръжия за масово унищожение, натрупани ресурси за подкрепа на тероризма – нима това са проблеми, които са далеч от България! Нима те нямат отношение към нашата сигурност и нашето бъдеще?
И всъщност, не води ли до повече мир за човешките същества онова действие, което не дава мира на диктаторите? И не застрашава ли мира на същите човешки същества онзи глас, който се обявява за мир в полза на диктаторите?! Толерантността не трябва ли да се проявява към хората и да не се проявява никаква толерантност към онези режими, които поругават правата на същите тези хора?
Нима България и българските институции не трябва да отговорят на тези въпроси в този момент, независимо че светът все още не си е отговорил единно на тях? Слава Богу, Народното събрание чрез своите актове и по време на Косовската криза през 1998 – 1999 г., актовете от 21 септември 2001 г. и Решението от 7 февруари 2003 г. даде за част от тези отговори. Това е достойно, както бяха достойни действията на правителството през същите тези дни на 1998 – 1999 г. Достойно е и всяко действие на правителството и сега в изпълнение на същите тези решения на българското Народно събрание. Достойно е и поведението на Парламентарния съюз, който представлява Обединените демократични сили, който именно като политическа коалиция на каузата следва стратегическия избор, без да се поддава на изкушението за лесен популизъм. Защото националният интерес и достойнството на човека са по-важни от конюнктурата. Днес трябва да покажем, че моралният избор е нашият избор, макар и той не винаги да е популярният избор. Още повече, че моралният избор е и практическият избор за България, защото тя губи и икономически от продължаващата нестабилност и диктатура в Ирак.
Човешките същества винаги се страхуват в конкретния момент, а не занапред. Политиците обаче са длъжни не да се възползват от моментните страхове, а да посочват пътя, който ще доведе до сигурност на бъдещето на техните народи.
Убеден съм, че приемането на тази обща декларация днес е стъпка именно в тази посока. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За първа реплика има думата господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Абаджиев! Аз само искам да Ви питам искрени ли сте днес вие, от провалената десница, която напоследък се опитва да търси политически дивиденти дори от погребенията – нещо, което никой не си позволява. Вие да отговорите кой използва външнополитическата тема НАТО днес за вътрешнополитически цели, защото българите трябва да получат и другия отговор – защо вие използвате външнополитическата тема днес за вътрешнополитически цели? Защото нямате подкрепата на българския народ след големия четиригодишен провал и грабеж! (Шум и реплики от ПСОДС.)
Затова вие от провалената десница днес търсите някакво изкупление в безспорни външнополитически приоритети и се опитвате на базата на тях да получите подкрепата на хората.
И най-накрая, да отговорите искрено за какво днес Вие от тази трибуна така разпалено пледирате? За националния интерес на мнозинството българи ли или за теснопартийния интерес, свързан със затварянето на всички политически и икономически проблеми на България в безспорни иначе външнополитически теми? Тези отговори вие ги дължите на обществото. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
За втора реплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Абаджиев, предходният път Вие ме обвинихте в излишна патетика. Може би сте имали и основание, но сега аз Ви предлагам Вие да се поуспокоите и да уважавате темата, по която дискутираме, да се въздържите от онези своеволия, които си позволихте. (Реплики от ПСОДС.)
По същество искам да Ви репликирам за следното.
Първо, с идентифицирането на позицията против войната с някакви зли сили, които са заинтересовани от тероризма и т.н., моментално Вие отправяте това обвинение към едно дясно правителство като френското. Съзнавате ли това? Нима Вие ще защитавате тезата, че тези европейски и други държави, в много от които десницата е на власт, имат тези зли помисли, за които Вие говорите? Това е просто несъстоятелно.
Второ, Вие казвате: какво значение има някаква си резолюция? С резолюция щели да подкрепят, без резолюция няма да подкрепят. Ами, Вие не съзнавате ли, господин Абаджиев, че това дали има взето легитимно решение по парламентарен, международен път или в рамките на една държава, е разликата между законни действия със сила и даже произвол. И всичките Ви приказки за някакви ценности – морални, демократични и т.н. отиват по дяволите, ако Вие тук ще защитавате тезата, че може и с резолюция, може и без резолюция. Помислете какво приказвате! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пирински.
За трета реплика – госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Абаджиев! Гледам на Вас като на сериозен човек, който се занимава достатъчно дълго с външна политика и знае, че есенцията на тази декларация не е в нищо от онова, за което говорихте, а в пасажа: "одобрява напълно действията на правителството в изпълнение на посочените ангажименти". До момента това правителство не е обявило какви действия иска да одобри парламентът. Досега никой не е обявил кой ни е ангажирал в коалицията, с какъв акт е направил това, кого е уведомил. Вашата политическа сила беше за войната в Косово, за разлика от моята, но аз приемах вашите сериозни действия да преговаряте, да правите ноти и размени на ноти, да искате от парламента да ратифицира. И тогава ние, бидейки срещу войната в Косово, бяхме абсолютно убедени, че вие, работейки за обратното, работите сериозно и конституционно.
Сега приемате ли Вие и вашата политическа сила положението, при което с първата декларация от 7 февруари правителството полу ни набута във войната, ужким като участие в подкрепа на мира, две седмици не могат да се разберат ние сме ли в коалицията, защото "Уолстрийт Дженерал" твърди, че не сме, или сме в коалицията? Той отказва да обяви кой ни е ангажирал и с какъв акт. Персонално. Ние знаехме, че Иван Костов и Надежда Михайлова са хората, които ангажират България. Сега някой може ли от парламента да каже кой ангажира България? И вие, демократите, приемате това за нормално?
Аз приемам, че вие може да сте за войната, но не приемам, че вие можете да бъдете срещу международния правов ред, срещу това светът да бъде управляван с институции и с правила. Защото смятам, че в основите на демокрацията и световния прогрес са правилата и институциите и те дават сигурност. (Ръкопляскания от КБ и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Предполагам ще се възползвате от правото си на дуплика, господин Абаджиев? Заповядайте.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви.
Слушам репликите и се чудя на самочувствието, което лъха от представителите на Социалистическата партия.
Уважаеми господин Миков, когато говорите за грабеж и представлявате политическата сила, която управлява България и след това управление остави пустиня… (реплики от КБ: "Още продавате от това!"), остави хиперинфлация, унищожи спестяванията на хората чрез фалита на банките (реплики от КБ), унищожи българската икономика и хората се чудеха този един долар, който получават като заплата, какво да го правят, вие, представителите на тази политическа сила, да говорите за грабеж по отношение на правителство, което остави след себе си многократно повишаване и на брутен вътрешен продукт, и на доходи – неща, които даже е тъжно отново тук да се повтарят пред вас, хората, които сте живели в тази страна. И вие да говорите за грабеж?!
Уважаеми господин Пирински, аз приемам призива Ви да се успокоим, но Вие също се успокойте. Този назидателен тон от Ваша страна също е признак на определено вълнение. Недейте да се вълнувате за позицията на политиците от Европа. Аз зададох въпрос на Вас, на вашата политическа сила – може ли да се оправдава с аргументи по отношение на резолюции, които съществуват? И в момента има правно основание – и в Резолюция 678, и в Резолюция 687. Но може ли с риторика, свързана с резолюциите, да се оправдават действията на един диктаторски режим? Пак ви повтарям, тази риторика, която Вие използвате в момента, която използва и госпожа Дончева по отношение на правните основания, срещу които могат да се намерят и други правни основания, се използваше и 1991 г., вследствие на което се спряха действията на Съединените щати и на НАТО в Югославия. Такава ваша риторика костваше само за две години повече от 250 хил. жертви. Защото трябвало да се спре на основание на определени резолюции. Това се случи. Вие защо не отговорите на българския народ какво точно искате? Спиране на действията на Съединените щати и коалицията, тоест оставане на власт на режима на Саддам Хюсеин, който ще продължава да унищожава собствения си народ, който ще продължава да генерира ресурс за международния тероризъм. Това ли желаете вие? Защо не отговорихте на този въпрос, когато давате аргументи за резолюцията на ООН, срещу които винаги могат да се намират правни основания, но морални основания за вашата позиция никога няма да се намерят. Историята го доказа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Абаджиев.
За процедурен въпрос?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Виждате ли, господин председателю, опорочената процедура в началото на това заседание сега ни се връща с всичките си отрицателни страни. Конкретното ми процедурно възражение е срещу Вас, че Вие не прекъснахте господин Абаджиев, който не обсъжда декларацията във връзка с приемането на България в НАТО, а започна другия дебат – за Ирак, който ние не можем да водим едновременно.
Ето, господин Абаджиев ми зададе серия въпроси, на които аз по процедура нямам възможност да отговоря, а бих желал сериозно да му отговоря, защото всички тези упреци, които той оправя към аргументацията ни, трябва да ги отправи към основните членки на Съвета за сигурност, господин Абаджиев. И не се палете, не ме обвинявайте в назидателност, а разсъждавайте елементарно логически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Давам на министъра на външните работи господин Соломон Паси.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председател.
Господин премиер, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри! Искам да хвърля светлина върху няколко от въпросите, които бяха повдигнати по повод декларацията, която в момента гласуваме. Както подчертаха няколко от ораторите преди мен, двата въпроса в тази декларация – въпросът за НАТО и въпросът за Ирак, са много тясно свързани и ние не бихме могли изкуствено да ги разделим. Точно затова е необходимо да ги гледаме в тяхната цялост.
Искам да припомня специално на господин Пирински, който спомена, че през 1990 г. имало резолюция на Съвета за сигурност, да, наистина имаше резолюция на Съвета за сигурност, но въпреки това Българската социалистическа партия беше против. Тогава бяхте и против резолюцията, и против действията, и против нашата подкрепа за тези действия. А сега имаме нещо повече от резолюция, сега имаме 17 резолюции.
За тези 13 години се натрупаха 17 резолюции. Аз не знам колко резолюции искате, господин Пирински – може би 34 резолюции или 51 резолюции, или 170 резолюции? Кажете колко е броят на резолюциите, които искате, за да кажем на нашия постоянен представител в ООН това да отстоява.
Показвате ми с пръст една резолюция. Разбирам, че искате резолюция, която употребява сила. Разбирам ви, искате употребата на сила, но тя вече е предвидена в три резолюции досега, господин Пирински – Резолюция 678 от 1990 г., 687 от 1991 г. и Резолюция 1441 от миналата година, която нарича това, което вие искате да чуете, сериозни последствия. Това, което в момента се случва в Ирак, са онези сериозни последствия, предвидени в Резолюция 1441.
Разбира се, тук не беше отговорено и на въпроса, който постави господин Лютви Местан – дали тезата за референдум се издига официално от левицата. Това е интересен въпрос, който бихме могли да знаем. Бихме били радостни да научим неговия отговор.
Също така няколко пъти беше споменато отляво, че се изповядва правилната позиция. Наистина, в този случай може би сте имали и правилна позиция, просто защото имахте много позиции, при това коренно противоположни позиции. Една от тях неминуемо е била правилна. И аз допускам, че е била правилна позицията от Рибарица на 25 януари – ето, тя е пред мен – при която вие подкрепяте едностранна американска операция срещу Ирак, при това без санкции на Съвета за сигурност. Без санкции подкрепяте позицията от 25 януари – забележете, имате еволюция в позицията си – но при четири условия. Тъй като госпожа Дончева спомена за условия, аз искам да се спра специално на тези условия, защото много държа на сериозните преговори с нашите партньори. Те са следните:
Първо, сигурни доказателства, че са изчерпани всички мирни средства за разрешаването на конфликта. Това вече е факт. Те отдавна са изчерпани, за голямо наше съжаление, защото не можахме да направим нищо да спрем този конфликт и вече няколко дена се водят бойни действия. Тоест, мирни средства в момента, за съжаление, са неприложими.
Следващото условие е, че България ще получи ясни гаранции за националната си сигурност. Да, това се случи. Вие много добре си спомняте срещата на министър-председателя Симеон Сакскобургготски с президента Буш, при която тези гаранции бяха получени в най-силната възможна форма.
Следващата точка – България ще бъде включена в следкризисното възстановяване на Ирак. Това е въпрос, който вече е договорен. Разбира се, не можем да кажем, че е факт, тъй като кризата още не е приключила, но тук, пред вас, от тази висока трибуна на Народното събрание казвам: да, категорично България ще бъде включена в следкризисното възстановяване на Ирак.
И последната точка, която е била във вашия пожелателен лист, е била България да получи гаранции за приоритетното връщане на иракския дълг. Отговорът ми е: да, това вече се случи, България получи такива гаранции и това отново се случи при срещата на министър-председателя на Република България с президента на Съединените американски щати преди няколко седмици във Вашингтон.
Така че всички тези условия са изпълнени. И тъй като не искам да оставям въпроси, на които не сме отговорили, бързам веднага да отговоря и на въпроса на госпожа Дончева, която пита откога сме се включили в коалицията и с чий акт и с какво решение. В подобна коалиция ние сме се включили още на 21 септември 2001 г., когато Народното събрание решава, че България действа като фактически съюзник на НАТО и на Съединените щати в борбата срещу международния тероризъм (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Процедурен въпрос ли, господин Пирински? Заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е да проведем извънредно заседание след края на редовното заседание, от 14,00 ч., с единствена точка от дневния ред: обсъждане на позицията на правителството по войната в Ирак. Защото господин Паси току-що изрече куп неистини, полуистини и всякакъв друг вид интерпретации, които не могат просто така да останат като негова последна дума не защото става въпрос за някаква препирня, а защото и обществото, и пленарната зала трябва да са наясно по истината, а не по интерпретацията на господин Паси. Негови собствени думи в този парламент са, че 1990 г. се е постигнало общо съгласие и всички сме гласували еднозначно. Той днес тук ви заявява, че тогава не било така. И т.н., и т.н. Ето защо правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пирински.
Иван Искров (НДСВ, от място): Противно становище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не е необходимо. Моля Ви се, нищо противно не позволявам! (Весело оживление.)
Алинея 3 на чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: “Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1.” А по ал. 1 се казва, че “Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък”. Днес сме петък.
Давам думата на господин Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Разрешете само да изразя моето удивление от така прецизното владеене на правилника, което Вие току-що показахте, и в същото време от драстичното нарушение в началото на това заседание – говоря за 11,00 ч.
Аз не мога да допусна, че Вие не познавате правилника. Не мога да допусна, че Вие с лека ръка може да го нарушавате. Наблюдавайки целия дебат дотук през цялото това време, което изразходвахме за една декларация, която можеше да приемем за 10 минути, смятам, че причината е чисто политическо решение да се предотврати питането на господин Сергей Станишев към министър-председателя.
Пламен Панайотов (НДСВ, от място): От Вас ли?
Евгени Кирилов: Уважаеми колеги! Пак ще се опитам малко да снижа тона на риториката. Но във всички случаи не мога да оставя думите на министъра на външните работи без последствие.
Вижте, нека днес пак да се фокусираме за какво беше всичко това - да приемем една декларация по повод подписването на протокола за НАТО.
Господин Паси, Вие много добре знаете, че НАТО не участва в тази война. Напротив, да сте чули Джордж Робъртсън да е казал нещо по този повод? Единственото беше, че когато се поиска участието на НАТО и не се получи - много просто: ако има резолюция на Съвета за сигурност, ще има решение на НАТО.
Аз не мога да разбера всичките тези приказки днес, които просто влизат в една широка мивка, защо ги правим; защо въобще дискутираме въпроса, след като НАТО като една демократична организация, наистина една демократична организация, е взела своята позиция? Обяснението според мен е пак в политическата област. За съжаление, и колегите от СДС се качват на тази каруца. То е много просто. Ние чрез тази декларация за НАТО, която, пак казвам, можеше да приемем за 10 минути… И между другото бих желал, господин председател, да напомня, че нашият проект е много ясен и чист. Той е внесен преди другите декларации и би следвало да бъде гласуван преди тях. И не виждам кой би гласувал против този проект. Той е пределно ясен.
Каква беше целта? Тя е доста прозрачна, искам да ви кажа, и малко непрофесионална. Целта е с тези текстове в преамбюла пак да се търси легитимация на това, което не може да се обясни – защо ние без решение на парламента участваме в тази война. Това е коалиция за незабавно разоръжаване, коалиция за шок и т.н. Просто не мога да разбера защо трябва да злоупотребяваме с всичко това. Това е търсене на периферна легитимация.
Вижте, има и други начини и ние предлагаме, и господин Станишев не един път го предложи, – изслушване на министър-председателя. Парламентът във всички случаи е упълномощен и може да вземе това решение. Но вземете го ясно, честно пред избирателите си, че ние се присъединяваме към тази коалиция.

Искам тук да се обърна и към колегите от СДС, които днес във всички случаи се мъчат да прехвърлят нещата в съвсем друга посока. Нека ясно да се каже: да, България се присъединява към тази коалиция с всичките последствия, които могат да дойдат. Защото не е и честно така, по телефона или с факс, да се присъединяваме и когато дойдат други искания към нас, което е възможно, на война като на война, да казваме: ама не, сега не! В този парламент трябва да има един дебат, както става във всички европейски парламенти.
Между другото, и обвиненията “виждате ли, ние тук, политическите сили, не сме единни” са безпочвени. Знаем настроенията във всички европейски парламенти. Има малко случаи – Гърция, Франция и т.н. – където те са единни, но те са единни точно в обратната посока. Те просто казват – и леви, и десни: ние сме категорично против участието в тази война.
Разрешете ми да ви цитирам, за да разберете и нас за това, което говорим, и позицията, която заемаме. На дебата в Британския парламент членът на кабинета, лидерът на Камарата на общините, бившият външен министър и подаващ си оставката от кабинета на Тони Блеър заяви: “Всъщност, от Великобритания се иска да се включи във война без наличието на споразумение с международните институции, в които сме водещ партньор - НАТО, запомнете, НАТО, Европейския съюз, а сега и Съвета за сигурност. Да се отзовем в състояние на такава дипломатическа слабост е сериозно връщане назад. Само преди една година ние и САЩ бяхме част от една антитерористична коалиция - за която Вие говорите, господин Паси - която бе по-широка и по-разнообразна, отколкото можех да си представя. Историята ще бъде изненадана от дипломатическите погрешни сметки, които доведоха толкова бързо до разпадането на такава мощна коалиция. САЩ могат да си позволят да действат сами, но Великобритания не е суперсила.”
Извинете, каква е България тук? Нека да помислим по този въпрос.
И във всички случаи да завърша с това: господин Робин Кук – членът на кабинета, бившият министър-председател е и председател на Партията на европейските социалисти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Реплика на господин Станимир Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Уважаеми господин Кирилов, аз очаквах все пак с една дума да маркирате и факта, че друг виден държавник там, във Великобритания, по своите позиции, мнения и действия се различава от този, когото цитирахте. Следователно, ние наблюдаваме драма, в която обаче вие не търсите причините и първоизточника й, а избирателно посягате към това, което ви създава политически комфорт тук. Защото все пак и вие, както и ние, сме тук, в България, не сме в Лондон и не сме в Париж. Така избирателно вие подсказвате как градите своите колосални упования на германската позиция. А всъщност, ако се доизкажете, всички ще разберат, че се изживявате едва ли не като секция на партията на Шрьодер. За мен това е обяснима рефлексия, тъй като дълго време вашите партии – прототипи, БРП(к) и БКП са били секции на някакъв коминтерн. В случая не става дума да се преподчинявате към нещо, което ще ви създаде уют тук, а да направите избор, за който ние не спорим, че е болезнен и че ерозира рейтингите на всички политически партии. Спрете да се криете!
Снощи ваш колега беше на мнение, на което вие сега не сте. Какво става наистина в БСП? Тя започва да измества в моите политически интереси всички други теми. Вие ставате все по-интересни на обществото. Тук Рибарица е най-малкият пример. Най-малкият пример е Рибарица. Аз си спомням за думите на ваша симпатизантка, която между другото е действителна, не самозвана интелектуалка. Преди известно време тя каза: “Има проблем в БСП. Това е организацията, в която мъртвите все още държат здраво живите и не ги пускат”. (Ръкопляскания от мнозинството.) Снощи един ваш колега се опита да се измъкне от тази мъртва хватка и не успя. Опитайте се да се измъкнете от мъртвата хватка на догмите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Това беше реплика. Дали има втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Кирилов, имате право на дуплика.
Евгени Кирилов (КБ): Господин Илчев, разбирам Вашето раздразнение. Доколкото знам, Вие сте знаели много добре какво е ставало в БКП, а сега не може да разберете какво става в БСП. Разбираемо е. (Ръкопляскания в блока на КБ.)
Разбирам и друго – Вашето раздразнение, че ние наистина, действайки в нашата проевропейска ориентация, не можем да не се съобразяваме с единното мнение на партията на европейските социалисти. Разбирам Ви, защото Вие не членувате никъде в тези партии. (Ръкопляскания в блока на КБ.) Наистина Ви пожелавам да влезете, да говорите с Вашите колеги и да разберете, че ние сме едно единно европейско семейство. В това единно европейско семейство не може да не се съобразяваш с това мнение, което съществува.
Споменахте Германия. Нека да Ви кажа, че предизборната битка в Германия още миналата година се водеше между лявото и дясното. Знаете позицията на Шрьодер.
Искате ли да Ви кажа какво тогава заяви и кандидатът на християндемократите, с които между другото СДС поддържа добри отношения? Той каза: “Аз не само съм против участие на Германия във войната, аз съм и против използването от американските военни бази на германски територии”.
В момента опозицията атакува Шрьодер в Конституционния съд за това, че немски пилоти нямат право даже да летят над турска територия. За какво говорим?
Вижте, нека да погледнем и да видим новата ситуация. Това, което днес върви тук в дебата, е нещо много архаично. Има нова ситуация в Европа, има нова ситуация в света. Ние не можем като една държава, като отговорни политици да заемаме антиамерикански фронт. В никакъв случай! Но не можем да се съобразим с тези настроения. Настроенията в България са абсолютно идентични с настроенията в Европа. Ето го нашия интеграционен подход. И всяка политическа сила, която казва: “Извинете, народът не разбира, но ние ще решим за ваша сметка”, това е старият тоталитарен подход. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на КБ, възгласи: “Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За процедурен въпрос - господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение днешното заседание да бъде удължено до приемане на декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на декларация на Народното събрание.
Има ли противно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Приема се това предложение за удължаване на работното време.
Господин Николай Младенов, заповядайте за изказване.

Николай Младенов (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Позволете ми в началото да започна с две реплики към господин Кирилов.
Първата реплика е, че се надявам господин Кирилов и БСП да не бъркат позицията на европейските социалисти с тази, изразявана от помощника на международния секретар на Германската социалдемократическа партия. Не е достойно.
Второто, което искам да ви кажа е, че ако вие бяхте толкова европейски социалисти, за колкото днес пледирате, защо не получихте подкрепата на Британската лейбъристка партия във всичките си действия през последните 10 години? Но това са въпроси, с които няма нужда да занимавам общественото мнение.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри и господа народни представители, искам днес да говоря за три неща пред вас. Първото нещо, с което искам да започна, е една констатация. Във всеки парламент има политически различия и това е нормално. Няма парламент, в който да има единство, освен парламента на Тодор Живков и Саддам Хюсеин. Въпреки това във всички парламенти нас ни обединява едно нещо и това, което ни обединява, не е нито НАТО, нито Европейският съюз. Явно, моралът не ни обединява. Обединява ни обаче свободата, която имаме, да имаме различни мнения. Тази свобода, която хората в Ирак я нямат. Нямаха я и в България. Всички вие много добре си спомняте. Тази свобода носи след себе си отговорност. Но преди да донесе след себе си отговорност, тя се основава на нещо, което е много важно за всяко едно общество, и това е възпитанието. Възпитанието изисква от нас, когато имаме дебати, да изваждаме конкретни аргументи, да говорим с конкретни позиции, не да правим някакви инсинуации относно роднински връзки и други теми, които са жалки, които са невъзпитани.
Невъзпитани са най-малко, защото в тази зала има хора, които си спомнят един период от българската история, когато българската опозиция е била изгонена, изселена в лагери, изселена в чужбина, бита. И в тази опозиция е имало много мои роднини и аз имам отговорност към тяхната историческа памет. Отговорност, която вие нямате към тези, които са ги изгонили от парламента.
Със свободата обаче идва наистина и отговорността. Отговорността е нещо много тежко да се носи. Много е тежко да се взимат решения. И когато трябва да се взимат най-тежките решения ние трябва да се основаваме на най-принципните въпроси, които разделят едно общество – отношението ни към свободата; отношението ни към демокрацията; отношението ни към отговорността. Днес се появява една разделителна линия в този парламент, която в интерес на истината по един или друг начин съществува в нашето общество през последните 10 години, и това е разделителната линия на тези, които нищо не предлагат – само седят, броят си точките в рейтингите, и отговорността на тези, които имат ясни и последователни позиции през тези години и които няма никога да изневерят на тези последователни позиции. Такава политическа сила са Обединените демократични сили. За нас делението, кой къде застава по въпроса за свободата е много важно деление.
Но това ме навежда на втория въпрос, по който искам да говоря днес, и той е свързан отново с различията ни в този парламент - това, че някои от нас се обединяват днес около една позиция, която е приета от Народното събрание без нито един глас “против”. Позиция, която защитава свободата, която иска да даде демокрация на хората в Ирак – нещо, за което те са се борили дълги години. Тази позиция не означава, че нашите политически различия ще престанат да съществуват.
Ние никога няма да се съгласим с това, което прави правителството в областта на катастрофата в здравната реформа. Няма да се съгласим с политиката на правителството по отношение на катастрофалните сделки за приватизация – например “Булгартабак”. Няма да приемем действията на правителството, които подкопават усилията на България да се присъедини към НАТО ефективно, и се надявам, че днес, след като изградим един консенсус около тази декларация на Народното събрание, може би България ще има по-голям шанс да изпълни критериите на НАТО както за класифицирана информация, така и за контрола върху износа на оръжие, така и за всички други теми, които са важни и ние сме поставяли неведнъж в този парламент. Но когато българския парламент е изправен пред избора да застане на страната на свободата или да застане на свободата на диктатурата, всички други теми отпадат. И ние трябва да заявим ясно къде седим.
Който иска да играе политически игри с темата “НАТО”, както започна днес дебатът; с темата “Свобода”, казвам: “Не!” на тези хора. Няма място за политически игри по тези теми. Тук има място за много работа и за конкретни действия, които трябва да бъдат извършени. Защото подкрепата, която ние днес даваме на декларацията на Народното събрание, не означава един празен чек, който подписваме на управляващите. Напротив, бъдете сигурни, че нашите критики оттук нататък ще бъдат много по-силни, много по-конкретни и много по-постоянни, за да можем наистина да осигурим това, което вие днес искате да заявите като воля на Народното събрание – волята на България да изпълни критериите, да доведе успешно ратификационния процес за присъединяването ни в НАТО.
Каква е алтернативата на това? Какво ни предлагат отляво? Алтернативата е ясна и тя ни отвежда отново към средата на миналия век, когато един министър-председател, връщайки се от една конференция в Мюнхен, развява един лист и казва: “В Европа ще има мир!”, а по отношение на това, че Чехословакия току-що е била е окупирана от германските войски казва: "Това е една държава, която е далеч и за която ние знаем малко.” Ирак е далеч и ние знаем малко за Ирак, но това, което знаем, е че нямаме право да позволим тази историческа грешка да бъде допусната втори път. Наша е отговорността този път ясно и категорично да заявим своята позиция и да застанем на страната на свободата.
Последното нещо, с което искам да завърша, е темата за един несъществуващ дебат, който е време българският парламент да проведе, ако наистина сме сериозни за всички това, за което говорим. Този дебат се отнася към въпроса какво правим оттук нататък? Какво правим и каква роля има България оттук нататък? България трябва ясно и категорично да формулира своята роля във възстановяването на Ирак. Това е наше задължение. Не само морално, а е наше задължение от гледна точка на националния интерес на България. България трябва да се включи и в хуманитарните операции, които започват вече, за да се подпомогне изстрадалият народ на Ирак. България трябва да направи и още нещо, и аз тук най-отговорно призовавам българското правителство да заеме такава позиция – България трябва категорично да подкрепи, даже не да подкрепи, а да стане съспонсор на резолюцията в Съвета за сигурност за възобновяване на програмата “Петрол за храна” – Резолюция, получаваща подкрепата на Германия, Франция, Великобритания. България трябва да застане на тази страна, ако наистина политиката, за която днес говорим, е отговорна и смятаме, да продължим да я водим.
Даже България трябва да направи още нещо. Нали имаме затопляне на отношенията ни с Русия? Защо не използваме тази позиция днес? Защо българското правителство не използва тази позиция днес, за да лобира и Русия да подкрепи тази резолюция в Съвета за сигурност? Защото иначе думите са си думи, но действията са нещата, по които ще ни познаят нашите партньори и българското обществено мнение. Въпреки това много политици, държавници, в това Народно събрание, президенти и др., в първите дни на войната намериха за най-уместно да мислят за политическия си рейтинг. Аз вярвам, че с общата воля на това Народно събрание, ако ние предприемем тези стъпки, за които току-що говорих, ако ние предприемем тези инициативи в Съвета за сигурност, ние ще свалим съмненията си неоснователните страхове, които се опитват да раздухват отляво в обществото, че България участва във война и ще ги превърнем в позиции, които са от полза на всички в България, които са от полза на българската икономика, които са от полза на българските граждани и които ясно и категорично ще покажат, че ценностите, за които се говори днес, не са само ценности на хартия, а са ценности и на дела. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте за реплика, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин Младенов, разделителната линия, за която говорите, не е същата като предишните 10 години. Първо, над 70% от българския народ споделя оная позиция, която нашата група се опита да защити. И тези, които знаят добре парламентарната практика, им е известно, че “въздържали се” значи несъгласие – уважителен начин да се изрази позиция.
Второ, тя съвпада с европейската линия и това е голямото различие на тая разделителна линия в сравнение с това, което се случи през последните 10 години. Освен това в нашата група има и различия, и съмнения, и колебания – има всичко, което искате.

Тази интелектуалка, за която говори господин Илчев, е била права като е говорила… Важно е в крайна сметка какво се казва. Искам да изразя нашето съжаление, че уважаваният от мен премиер на България, който стои тук, не намери начин, така както направи Тони Блеър, да защити своята позиция. Това е! Това е, което искахме да стане в българския парламент. Това е, което също ни отличава отпреди 10 години, за да може в крайна сметка да стигнем до една националноотговорна и защитима позиция. Да се надяваме обаче, че това, което препоръча господин Николай Младенов – да се готви национална военновременна и следвоенна икономическа програма за участие във възстановяването и търсенето на алтернативни райони за инвестиции и развитие на търговията ще стане и тогава българският парламент ще бъде обединен от тази идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Това беше реплика към изказването на господин Младенов. Не виждам желаещи за втора реплика.
Заповядайте, господин Младенов, имате право на дуплика.
Николай Младенов (ПСОДС): Проф. Петков, благодаря Ви, че признахте, че гласували "въздържали се", вие сте гласували против решението на Народното събрание.
Румен Овчаров (КБ, от място): Че не го ли знаеше?
Николай Младенов: Гласували сте против и мисля, че това малко обезсмисля вашето морално право да говорите за “после”.
Това обаче, което аз не разбрах, е какво всъщност предлагате. Вие какво предлагате – да подкрепим Саддам Хюсеин, да застанем на страната на неговия диктаторски режим?
Кръстьо Петков (КБ, от място): Няма такава полемика!
Николай Младенов: Какво предлагате? Да спрат военните действия и да продължат жертвите на този режим? Защото си спомням един представител на иракската опозиция, с когото говорих наскоро, който познава от цялото си семейство единствено брат си, защото цялото му семейство е било отвлечено и убито, докато е бил дете. (Неразбираема реплика от блока на КБ.)
Да, сега и той може да загине, но това е рискът, който всички трябва да поемем, ако смятаме да защитаваме свободата – нещо, което вие никога не сте правили.
Не само вие, но и вашият президент е против. И той нищо не предложи. Защо господин Първанов, господин Кръстьо Петков, отговорете ми на този въпрос, не намери за уместно да дойде в Народното събрание да обясни своята позиция? Имаше достатъчно поводи да дойде тук и да говори. А вие всички намерихте повод в първия ден от военните действия в Ирак да се опитате да извадите политически дивиденти. Опитвате се сега да го направите и с така наречените “протести”, които така наречено “организирате”.
Михаил Миков (КБ, от място): Ела в 5 часа на пл. “Батенберг”!
Николай Младенов: Това, което искам да ви кажа е, че в България има много хора, които са против военни действия, които са в защита на международното право и т.н. Тези хора няма да дойдат на вашите митинги, защото няма да искат да ги използвате в част от кампанията си, за да вдигнете още един или два процента, които колкото бързо вдигате, толкова бързо ще загубите, когато българският народ ясно и категорично разбере, че нямате позиция, че сте една ретроградна политическа сила, че нямате какво да предложите на българското общество!
Любен Корнезов (КБ, от място): Браво, браво!
Николай Младенов: И това ще бъде разбрано в момента, в който българското Народно събрание започне един конструктивен дебат за участието на България във възстановяването на Ирак – дебат, в който вие нямате какво да кажете. (Ръкопляскания.)
Михаил Миков (КБ, от място): Трябва да се разруши преди това. Вие го разрушете, а ние ще…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
Гергана Грънчарова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Взимам повод от последните думи на моя колега господин Младенов, за да споделя неговата загриженост и да заявя открито, че българското правителство не само умее да поддържа конструктивен дебат по една действително толкова тежка тема, но то мисли и в перспектива с ясна визия за развитието на Ирак.
Любен Корнезов (КБ, от място): Коя е темата?!
Гергана Грънчарова: Точно затова България е ко-спонсор на резолюцията на Съвета за сигурност “Петрол срещу храна”, наред с Германия, Франция и Великобритания.
Всъщност е изключително трудно да се говори по една такава тема – темата за войната. Още по-трудно е да се говори с апломб в момента, когато се водят битки, които със сигурност отнемат невинен живот. Напоследък многократно журналисти, приятели, колеги ме питат дали имам морални угризения, когато подкрепям правителствената позиция по Ирак. Странното е, че всички остават учудени, когато чуят отговора ми. Разбира се, че имам съмнения, угризения, резерви, разбира се, че си задавам въпроси и търся отговори. Това е и най-нормалната човешка реакция. Нееднократно съм казвала, че разделението, което част от вас наложиха в тази зала – за или против войната, е 100 процента спекулативно. Защото няма нормален човек, който да подкрепя войната. Тя винаги е кървава, тя винаги отнема човешки живот. Дилемата обаче “за” или "против" войната вероятно витае със съвсем различни измерения в болната психика на хора като Саддам Хюсеин. И ако сега, или вчера, или на 7 февруари трябваше да избирам между едно по-малко и едно по-голямо зло, не бих се поколебала да избера първото.
България до последно се бореше за мирен изход чрез дипломатически натиск, чрез опити за сближаване на позицията на представителите в Съвета за сигурност чрез двустранни срещи. Българското правителство искаше мир, но то си даде сметка, че понякога свободата е по-ценно благо от мира. Защото иракският народ никога не е бил свободен. В продължение на години той живее в един измислен свят, в който изчезването на хората, принудата, жестоките кланета и постоянният страх са просто ежедневие. В продължение на цяло десетилетие международната общност използва всички форми, за да принуди Саддам Хюсеин да се разоръжи. Отговорът беше отново и отново един и същ – обещания, измама и заблуда от страна на режима в Ирак и неизпълнение на повече от 16 резолюции, издадени, между другото, от онази международна организация, за която всички твърдим, че сме загрижени в момента. Ето така се поставя на карта смисълът на международните организации.
В днешния ден този парламент трябваше да излезе с обща декларация. Казват, че така действат в западноевропейските демокрации. И всички ние станахме свидетели на това.
Понеже спомените ми от Съединените американски щати са съвсем пресни, ще споделя как реагираха там политическите сили. Бившият държавен секретар, който в момента е представител на опозицията, не спести критиките си спрямо администрацията на настоящия президент. Обаче в момента, в който беше обявено началото на войната, Мадлин Олбрайт излезе и призова всички да застанат зад президента и зад американските войски. Във Великобритания, която част от вас цитираха, лидерът на опозицията в същите онези дебати в парламента, заяви, че опозицията винаги критикува управляващите, освен когато защитават националния интерес и веднага след това застават плътно зад управляващите. Очевидно ние все още имаме дълъг път пред себе си.
Какво се случи с политическите сили в този момент на изпитание? Част от тях, начело с НДСВ, решиха да изберат болезнения, непопулярен, но стратегически верен изход и изцяло го подкрепиха. Друга част, след кратки, но силни колебания преминаха от една крайна позиция в друга и решиха да заложат на популярното решение. За по-голяма автентичност го украсиха с народното недоволство, което впрочем е съвсем обяснимо. Необясним остана за мен въпросът: защо сега? И аз още не съм получила отговор на този въпрос. Гражданският протест е безспорно закономерно явление в демократичния живот. Обаче той има определена цел и тя е да се покаже недоволството от една позиция и да се опита да се предотврати крайният изход – в случая войната. В Европа и в Америка антивоенните протести се случиха тогава, когато всички ние се надявахме, че войната може да бъде избегната. Те трябваше да бъдат инструмент, който да окаже въздействие върху крайното решение за започване на войната.
Тук тези протести се случиха, след като това решение беше взето. Нещо по-лошо, те се оглавиха от една партия, която въпреки че не гласува против това решение на Народното събрание, не се поколеба да стане вдъхновител и инспиратор на гражданското недоволство.
Каква обаче е алтернативата и защо тя не се изрича на глас? Какво предлагате вие – отново да нямаме позиция, да снишим главата си докато бурята отмине? Може би така във вашите представи ние изразяваме солидарност с Европейския съюз, който, както подчертавате, няма такава обща позиция? Или може би ще стигнете още по-далеч, ще предложите да затворим летището в Сарафово, да затворим въздушните си коридори, може би и да оттеглим кандидатурата си за членство в НАТО? Ако е така, какво ви спира да го изречете на глас? Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В продължение на няколко часа участваме в един дебат, който в голяма степен ни връща към началото на 90-те години като стилистика, като тон, като съдържание на изказванията на тези, които са отдясно и в центъра.
През последните два месеца ние виждаме формирането на едно ново управляващо мнозинство, военно мнозинство, в парламента на Република България, което се състои от НДСВ, СДС и ДПС. Това го казвам с голямо съжаление, но това е факт. Това пролича и от днешните дебати, които, между другото, абсолютно се отклониха от темата, която трябваше да дискутираме – за решението за НАТО, по което има консенсус. За мен е странно, че през цялото време вие говорите на други теми . Говорите за Ирак, говорите за вашата позиция или липса на позиция относно това дали България е във война и въз основа на какво решение – на парламента или на правителството, макар че всички знаят, че фактически сме във война. И това е тъжният факт, от който не можем да избягаме.
В България има разделение. Това разделение е не само в парламента. Това разделение е и в българското общество, само че там пропорцията е друга. Тук вие сте в мнозинство, а извън парламента вие сте в жалко патетично малцинство.
Всички знаят каква беше целта на този проект на декларация, който беше внесен от НДСВ, ДПС и СДС. Имаше три цели: първата беше със задна дата да се получи някаква форма на легитимация на участието на България във войната, защото всички знаят, че решението от 7 февруари не дава право на правителството да вкара България в тази коалиция, която беше формирана след започване на военните действия. Защото решението на парламента от 7 февруари се основава на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност, която не дава право за автоматично използване на военни средства за разоръжаване на Ирак. Всички знаят, че втората цел беше да се извлекат поне някакви дивиденти, свързвайки НАТО с войната в Ирак, която не е война на НАТО. Това е война на коалиция, в която влизат 35 или не знам си колко държави, сред които Афганистан, Руанда, Етиопия, Еритрея, които ще насаждат демокрация в Ирак. Само че, уважаеми дами и господа, демокрацията не се насажда с насилие, демокрацията не се полива с бомби и демокрацията не се постига чрез смърт на невинни граждани. Ако някой вярва това, то е дълбока илюзия.
Всички се досещат, че още една причина за това да се вкара декларацията и да протече по този начин дебатът по темата за НАТО беше да се спаси министър-председателят от парламентарен контрол. В продължение на повече от месец правителството отказва да се изправи пред Народното събрание и да обясни каква е българската позиция, какво преследва. Тук използвахте най-различни аргументи от Европа – какви позиции имат едни партии, други правителства. Всички уважаващи себе си правителства в Европа, в това число и тези, които са за война, излизат пред Народното събрание и отстояват своята позиция. Нашето правителство се показа като страхливо правителство и сега иска да стовари отговорността за тази война на парламента чрез вкарването в декларация за НАТО, по която има политически консенсус в Народното събрание, на темата за Ирак и българското военно участие в тази война.
Много се говореше за свобода и за демокрация, но демокрацията е преди всичко процедура и правила, правова държава и правов международен ред. Демокрацията не може да се изгради чрез насилие над правилата и над процедурата. Днес станахме свидетели на позорното начало на тези дискусии, когато тази точка от дневния ред беше вкарана в противоречие с правилника на Народното събрание. По същия начин се държи и България като държава чрез своето правителство в международното поле – против своите интереси. Защото основният интерес на една малка страна в момента в международните отношения е да се възстанови правовият ред и ролята на Обединените нации, която беше погазена от страните, участващи в тази война.
Днес ние сме свидетели на разединение и това разединение минава през нашето общество. Аз виждам, че в този парламент, в този състав на новото мнозинство не може да се постигне позиция, която да отговаря на интересите на българските граждани, която да изразява тяхната позиция и виждания.
Димитър Абаджиев (ПСОДС, от място): Кажи коя позиция!
Сергей Станишев: Питайте хората по улицата. Излезте, вижте социологическите проучвания и елате днес в 17 ч. на пл. “Батенберг”, елате в неделя на шествието от 16 ч., елате пред Министерския съвет да чуете какъв е гласът на българските избиратели, на българските граждани. Протестите са граждански, защото хората не могат да търпят от тяхно име да се прави друга политика. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
За реплика има думата господин Младенов.
Николай Младенов (ПСОДС): Господин Станишев, от дясната част на залата имаше призив да отговорите на въпрос, но Вие се направихте, че не го чувате. Може би ще го направите в отговор на моята реплика.
Вие говорите за ново мнозинство, господин Станишев. Къде виждате Вие ново мнозинство? Къде го виждате това мнозинство? Новото мнозинство, в което е госпожа Плугчиева, то ново ли е? За мен това е старо мнозинство. Или може би продължаващото присъствие на ваши представители не само на министерски постове? Вие загубихте един, придобихте друг – вътрешният министър, но той е сигурен ваш приятел. Поне като ни слушате, сигурно сте разбрали, че така мислим не само ние.
Господин Станишев, няма ново мнозинство, има разделителна линия, която минава не в Народното събрание, тя минава в главите на хората. Защото демокрацията не е само процедура, демокрацията е ценности. Ако за Вас тя е процедура, за мен тя е ценност и това е ценност, за която си заслужава човек да се бори. ( Ръкопляскания от ПСОДС и НДСВ.)
Защо Вие, господин Станишев, не държахте тези пламенни речи, когато Народното събрание обсъждаше своето решение от 7 февруари? Защо тогава не гласувахте “против”, след като Вие, господин Станишев, по-добре от Ваши колеги знаете, че навсякъде по света и най-вече в Европа гласът “въздържал се” е глас “за”? Ето Вашият колега, господин Арабаджиев, който също не е в залата, може да потвърди, че така работи Европейският конвент. Обърнете малко внимание на тази практика. “Въздържал се” означава “за”.
Аз не защитавам министър-председателя, защото нашите критики към него са били силни и ще продължат да бъдат по линия на много от неговите действия. Но какво направихте Вие като втория човек в партията, за да доведете президента тук, в Народното събрание, да заяви той своята позиция пред Народното събрание, преди то да вземе своето решение, а не след!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Младенов. Това беше реплика.
Има ли втора реплика? Няма втора реплика.
Господин Станишев, имате право на дуплика.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин Младенов, благодаря Ви за репликата. Вие попитахте кое е новото управляващо мнозинство. Това е мнозинството на провалилата се десница и на провалящата се десница. (Ръкопляскания от КБ.) Това е мнозинството от партии и парламентарни групи, които подкрепят войната без международна легитимност. Това е мнозинството, което се противопоставя на българското обществено мнение, което е против войната.
Има една блестяща фраза на великия британски писател Ръдиърд Киплинг. Той е казал, че “Първата жертва на една война е истината”. И точно на това сме свидетели днес при дебатите на управляващото ново мнозинство. Благодаря ви, че вие ясно демонстрирахте кой какъв е. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
За изказване има думата господин Мирослав Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Днешната дискусия много прилича на онези дискусии, които често се водят в този парламент.
Нека обаче все пак наистина да се върнем към началото на предложените проекти за декларации на българското Народно събрание.
Днес аз вярвам, че не само Народното събрание и не само кабинета трябва да се поздравим с успеха и със съществената стъпка, която беше осъществена, свързана с присъединяването ни към НАТО. Днес господин Паси - министърът на външните работи, заслужава нашите благодарности и ръкопляскания.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Защо няма ръкопляскания? Защо не ръкопляскат тези хора?
Мирослав Севлиевски: Днес също така е добра възможност да покажем още веднъж на демократичния свят кои ценности споделя България, защото стремежът ни към НАТО, към Европейския съюз, е един стремеж към ценности. Дванадесет години повечето от нас дадохме доказателства, че се стремим към тези ценности и че ги споделяме. Днес дойде време разделно. Днес дойде време да покажем кои са тези, които са врагове на тези ценности, кои са тези, които не споделят и не вярват в човешкия живот. Днес светът каза: Саддам Хюсеин е най-големият враг на ценностите, към които ние се стремим. (Шум и реплики от блока на КБ.)
И ви питам: трябва ли да шикалкавим по отношение на тези ценности? Трябва ли България, както винаги, да няма ясна позиция?
Тук беше казано какво трябва да бъде поведението на малката държава. Поведението на малката държава е да има позиция, а не да шикалкави и да се прави на търгаш. Това трябва да бъде поведението на малката държава. Да, България няма други ресурси, освен честта на българския народ и отговорността и готовността на българската политическа класа да защитава човешки ценности.
Когато говорим за Ирак, понеже това е голямата тема днес, ние трябва ясно да кажем: тази война и днешната антитерористична коалиция се опитва да спре дългогодишната война на Саддам Хюсеин срещу собствения си народ. Това е истината, дами и господа.
Днес, когато кажем думичката “Ирак”, всеки един от нас трябва да се помоли за жертвите, за жертвите от целия режим на Саддам. Днес ние трябва да се помолим за кураж на иракските майки, които наистина се страхуват от бомбите. Но днес ние няма причина да правим политика на гърба на страха на българските майки, на иракските майки и на майките по целия свят. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Дами и господа, когато говоря за Ирак, аз наистина се опитвам да изразя болка и съчувствие към целия иракски народ. Днес ние трябва да покажем, че сме съпричастни на това, което иракските майки искат. Те искат техните деца да не живеят на хуманитарна помощ. Иракските майки искат, при положение че държавата, в която живеят, е една от най-богатите на петролни залежи, искат техните деца да са богати. Вие всички виждате снимките по телевизията, как са облечени иракчаните! Нима смятате, че иракчаните искат да бъдат облечени по този начин? Не, те не искат!
Но когато аз говорех за Ирак и тогава, когато аз чувам позиция в тази зала, която не споделя куража на онези държави, които са готови да спрат войната на Саддам срещу собствения си народ, аз си спомням преди няколко години, когато бях арестуван от полицията на Милошевич и когато в центъра на Ниш в продължение на седем часа бях бит, тогава в тази зала имаше народни представители, които казваха, че Милошевич бил добър човек. Тогава в тази зала имаше партия, която пращаше писма до господин Милошевич: “Уважаеми другарю Милошевич, бих искам да доведа до Вашето сведение позицията на Българската социалистическа партия и т.н., и т.н.”.
Това е онзи Милошевич, който затри стотици хиляди хора, който имаше куража и безотговорността да разделя семейства, да прави етнически прочиствания, беше подкрепян. Защо? Заради шикалкаване и заради липса на кураж да се взима ясна позиция.
Днес българският народ повече не иска да има в българския парламент партии, които шикалкавят. (Ръкопляскания от НДСВ.)
А тези, които вярват, че могат да правят политика на гърба на страха на майките, трябва да знаят, че тази политика е част от миналото.
Днес няма нито един човек, който да подкрепя войната в България. Днес всички в България се страхуваме от войната. Но правенето на политика на гърба на страховете на хората е политика от миналото.
И днес, освен всички други факти, като резултат има още един факт. Днес на така превъзнасяния възход на левицата се поставя неговият край. (Ръкопляскания от НДСВ.) Днес България направи съществена крачка напред. Днес България направи първата истинска тематична коалиция на обединената десница. (Възгласи: “Браво!” от КБ. Ръкопляскания от НДСВ.)
Тематична коалиция по една тема, коалиция, която не се притеснява да застане пред избирателите и да каже: политиката на гърба на вашите страхове е несъстоятелна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Имаме 30 сек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нямате време. Помолих оператора и той ми съобщи колко време ви остава. Вие даже просрочихте с 30 сек. (Шум и реплики от КБ.) Много ви моля!
Аз мога да се доверя единствено на компютъра, който обслужва тази зала. Много Ви моля, не ме карайте да… (Реплики и шум от КБ.)
Четин Казак (ДПС, от място): На митинга да си кажат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Давам думата на госпожа Елка Анастасова. Заповядайте, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Действително днес имаме повод да се поздравим за стъпката, относно присъединяването ни към НАТО. Това можеше да бъде един добър ден, както казваше един наш предшественик, за българската демокрация. Но защо опорочихме с тези битки този повод и с едно безсмислено търсене на врагове? Действително много и според мен излишно време загубихме днес в изтъркани и до болка омръзнали на хората политически битки, с които за сетен път бе изкривен смисълът на настоящия дебат, а именно приемането на един текст на една декларация на Народното събрание по повод тази стъпка и присъединяването ни към НАТО. Вместо да стигнем до някакво общо решение по текстовете, ние и зрителите на БНТ станахме свидетели на глупави препирни и недостойни битки за надмощие, безсмислен театър, който се разиграва за нечия сметка. Въпросът всъщност опира до три декларации, които са предоставени на нашето внимание.
Интересното е, че основната част и на трите декларации е една и съща и аз ще си позволя да я припомня: “Народното събрание декларира:
1. Готовност Република България да довърши реформите, необходими за пълноправно членство в НАТО.
2. Готовност да сътрудничим с 19-те парламента на страните-членки на НАТО за по-бърза ратификация и приемане на седемте нови страни-членки.
3. Увереност в бъдещата роля на разширения НАТО като гарант за глобалната сигурност и световния мир.”
Този текст е основната част и на трите декларации. Те се различават само в преамбюла. И там най-вече се различават с един определен текст, който засяга кризата и войната в Ирак и превръща декларацията в неприемлива за част от народните представители. Според мен напълно излишно в този случай, защото струва ми се, не бива гласуването на подобни декларации да разделя българския парламент, а още по-малко заради встъпителната си част. Лично аз приемам като проява на цинизъм в текста на декларацията на Народното събрание да бъдат записани думи като “минимални човешки жертви и разрушения”. Простете, но аз смятам, че в декларация на Народното събрание такъв текст, такива думи не трябва да има. И моето предложение е те да отпаднат от този абзац, в който са записани. Това е предпоследният абзац на преамбюла, на декларацията на мнозинството. Предлагам текстът там да остане единствено: “Като изразява надежда за бързо разрешаване на кризата в Ирак, което ще открие пътя към мирното демократично бъдеще и благоденствие на Ирак и неговия народ. Нека думи като “човешки жертви и разрушения” да няма в нашата декларация.
От друга страна, аз също не съм убедена доколко действително са изчерпани всички възможни мирни средства за разрешаване на тази криза и смятам, че най-малкото е неуместно вписването на подобен текст в подобна декларация. Затова бих предложила той да отпадне.
Струва ми се, че би било проява на сериозно държавническо отношение и висока политическа култура обединяването на всички около един изчистен и стегнат текст в преамбюла, тъй като той е спорният момент, както разбирам, в който не се съдържат подводни камъни и залагания за спекулации. Нима могат да бъдат отхвърлени предложенията и на другите декларации, които по същество изразяват същата позиция в основната си част. Нека наистина проявим сериозна воля за консенсус към общ текст, който ще бъде подкрепен от всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
За изказване – господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, госпожи и господа министри! Провокиран съм да направя това кратко изказване, защото по никакъв начин не мога да приема тезата, че днес в Тридесет и деветото Народно събрание, виждате ли се оформя една военна коалиция между три парламентарни групи. Не мога да приема тази теза като представител на партията на маслинените клонки, които са символите на мира. Не мога да приема, че възможен резултат от тази дискусия днес може да бъде ново разделение на българския политически елит и на българското общество на войнолюбци и на миролюбци. Защото това е измислена опозиция, това е измислена теза и антитеза. Също така не мога да се съглася от преамбюла на декларацията на Тридесет и деветото Народно събрание да отпаднат абзаците, които засягат българската позиция по отношение на кризата в Ирак.
Неслучайно, уважаеми колеги, независимо от факта, че конкретният повод за внасянето на декларацията е подписването от постоянните представители на страните-членки в Съвета на НАТО на 26 март 2003 г. в Брюксел на протоколите за присъединяване на седемте поканени държави към Северноатлантическия договор, ние днес близо две трети от времето отделихме за отношение към българската позиция за кризата в Ирак. И струва ми се, че дължим един коректен отговор на всички, които днес ни гледат и слушат защо това се случва. И аз ще дам нашия отговор по този въпрос.
Да, говорим по българската позиция за кризата в Ирак повече отколкото за онова, което се случи в Брюксел, защото това, което се случи в Брюксел нямаше да се случи, ако българското правителство и българският парламент нямаха ясна позиция в подкрепа на антииракската коалиция. Това е истината. И ако присъединяването на България към НАТО наистина е стратегическият приоритет, по който имаме консенсус, нека, базирайки се на факта, че този приоритет нямаше да бъде реализиран, ако не беше ясната позиция на парламента и правителството по иракската криза, да се обединим всички около този проект за декларация, за да съхраним консенсуса по присъединяването на България към Северноатлантическия договор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря ви, господин Местан.
Има ли други желаещи?
Господин Илчев, заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри! Няма как от проектодекларацията, предложена от НДСВ, ДПС и ОДС да се извади не абзац, а дори и една дума. Ако се абстрахираме от рутинните фрази, които са неизменен словесен атрибут на всяка декларация, дори и такава по посадъчния материал, останалото е съдържание. И в това съдържание акцентите са подредени във възходяща градация.
Погледнете двата проекта. Единият е кратък, но и семпъл. Той обръща нашето внимание към последователната външна политика на страната от 1990 г. Той не казва през различните години кой е бил субект на тази външна политика, какъв политически и друг ресурс е бил използван, за да изглежда тя днес последователно. И този субект, тоест правителствата, предшественици на сегашното, каква цена са платили за тази последователност на българската политика?
Този израз не казва какви са компонентите на тази външна политика в измерението на последните й 10-12 години, а в проекта на мнозинството те са изброени скромно и сдържано: 1991 г. – "Пустинна буря"; 1990 – 1998 г. – кандидатурата ни за членство, оспорвана тогава от една от основните български политически партии; 1999 г. – кризата в Югославия.
В краткия проект отсъства дори позоваването на декларацията на това Народно събрание от 21 септември 2001 г., а тя, без да бъде еманация на нашата външна политика, беше отражение на един критичен момент, в който впрочем стана ясно, че първо заплахата за световния мир се измества от направелнието Изток–Запад в направлението Север– Юг, че тази заплаха вече губи своите военни параметри и придобива асиметричен характер, и че от това тази заплаха не става по-малко предсказуема и по-малко опасна, а обратното, поради своята непредсказуемост става още по-опасна.
Когато президентът на републиката заяви преди няколко седмици от тази трибуна, че международните организации са станали жертва на войната или че ще станат жертва на войната, той допусна малка грешка. Днес се вижда, че тя е била съществена – международните институции са се запътили към своята криза на 11 септември 2001 г. Те станаха жертва на тероризма през 2001 г., а не на тази война.
Аз ще отида още по-далеч – тази война ще укрепи международните институции. Тя ще изпрати лесно разбираем сигнал на всички диктатори – и буйните, и послушните. Защото, президентът също така ги раздели и диктаторите – и на послушни, и непослушни. На всички диктатори тази война изпраща един семпъл сигнал. Преведен на човешки език, той гласи следното: това ви чака!
Моите надежди са, че след тази война ще бъде създадена обстановка, среда, климат на цялата планета, в резултат на които и една единствена резолюция вероятно ще започне, макар и с неохота, да се изпълнява и от послушните, и от буйните диктатори. Защото, когато те ударят и те сринат, и те обезглавят след десет години разиграване на международните институции, след десет години конспириране срещу световния мир е ясно, че подобни своеволия няма да се търпят.
Естествено, стигаме до въпроса: кой овластява някого да преподрежда световните дела? Никой! Реалността овластява този, който може да формира два вида ресурс и да започне – политически ресурс, тоест подкрепа в собствената си държава, и военен ресурс с цел да осъществи силово решение. В този случай, в този етап от развитието на човешката цивилизация това се оказаха Съединените американски щати.
По същото време над 30 държави разбраха, че това е така и това многократно увеличи ресурса и основанията на субекта на преподреждането на световните дела. Няма да бъде гръмко, няма да бъде нескромно, ако си кажем, че днес малка България участва със свой малък принос в преподреждането на световните дела.
След тази война ще има и друга чудесна възможност – ООН да направи пълна инвентаризация на своите средства, структури, на целия си инструментариум, да прочете отново Глава седма от своя собствен Устав и особено чл. 39 – за нарушението на мира и стабилността, и особено от чл. 40 до чл. 42 – за мерките, които Съветът за сигурност изработва и предлага на държавите за възстановяване на мира, ако е нарушен, за овладяване на кризисни процеси в конфликтни райони и т.н. Така че тази война, освен разрушителните ефекти, които съпътстват всяка война, освен тежката дилема, която създава за всяко общество, дълбоко в себе си крие и възможности. Нашата декларация – декларацията на мнозинството, на тематичното мнозинство, е декларация на възможностите! Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Искам да обърна внимание на това, че на Национално движение Симеон Втори свърши времето за изказване.
За реплика, заповядайте, госпожо Асенова.
МАРИАНА АСЕНОВА (НИЕ): Уважаеми господин Илчев, с цялото ми дълбоко уважение към Вас и към всички колеги, бих искала да се спра на три основни момента от Вашето изказване.
Казахте, че кратките текстове на двете декларации, които са депозирани – едната е на Коалиция за България, а другата е нашата, казвате, че това са кратки текстове, а останалото е съдържание.
Да, това е истинското съдържание относно целта за изготвяне на декларация, а именно това е подписването на протоколите от страните-членки на НАТО относно присъединяването на България. Да, наистина, това е истинското съдържание.
Ако искате да има в Народното събрание декларация, която да очертава компонентите на външната политика, която води нашето правителство, аз нямам нищо против да го направите в отделна декларация.
Вторият пункт, на който бих искала да се спра, е на момента, в който Вие казвате, че тази война ще укрепи международните институции. Аз бих искала да Ви задам следния въпрос: смятате ли, че войната, която се води тук, у нас, от страна на организираната престъпност, би могла да укрепи държавните институции у нас? Смятате ли, че една такава война укрепва изобщо някакъв вид институции?
И третият пункт – казвате, че България участва в преподреждането на световните дела. Нека първо да си преподредим вътрешнополитическите си дела, а след това външнополитическите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Това беше реплика, но дали има втора реплика на изказването на господин Илчев? Не виждам.
Господин Илчев, заповядайте, разполагате с три минути парламентарно време.
Станимир Илчев (НДСВ): Уважаема госпожо Асенова, аз по математика едва си взех матурата навремето и винаги се оправдавах с това, че имах грешка в условието на задачата, затова не я решавах.
Във Вашата задача е пълно с грешки и няма да я решавам днес! (Весело оживление, ръкопляскания в НДСВ.) Концентрирах се върху това, което казвате, въпреки че времето беше малко. Извинявайте, но не открих никаква логическа връзка между престъпността, институциите и ООН. Може би има. Продължавам да мисля до следващата размяна на реплики и дуплики.
Тъй като одеве времето ми изтече, сега ще използвам тези 30 секунди, за да довърша мисълта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не, напротив, имате още 2 минути и 20 секунди!
Станимир Илчев: Благодаря, господин председател.
Един от недъзите на краткия вариант на декларациите и той се забелязва с просто око е, че освен този неприкрит стремеж да се размаже картината на действията през последните 12 години, довели до това, което не оспорваме – последователна външна политика, се хвърля мрак съзнателно върху действията на сегашното правителство, а това ние не можем да търпим!
Ние сме войници на това правителство! (Оживление в залата.) Ние сме войници на фирмата "НДСВ". (Смях, ръкопляскания, реплики.)
Тези, които останаха в НДСВ, са изграждали своята ценностна система, характер и морал по един естествен вертикал и в него шупли няма и затова няма къде да настаните опитите да ни изкушавате.
Тази игра се играе в две полувремена. Третото е в кръчмата, господа от НИЕ!
И това правителство, начело със своя министър-председател, е реалният и единственият креатор – превеждам: създател, осъществител и изпълнител - на външната политика. Всички други институции могат да бъдат олицетворители – и така е по Конституция за президента; модератори – и това е за членуващите в социалистическите интернационали валидно; съпътници и подкрепящи – и това е валидно за всеки депутат със съвест и с кураж, но креатор на външната политика на Република България е правителството й и в момента това е правителството на НДСВ и ДПС.
Да живее правителството! (Весело оживление, ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители! Искам да обърна внимание, че ако госпожа Елка Анастасова иска нейното предложение да бъде гласувано, трябва да го представи в писмен вид, за да знам какво да подложа на гласуване. Така че ще помоля само в писмен вид да ми го представите до момента на гласуването.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не гледам към Коалиция за България, която изчерпа своето време, не гледам и към Национално движение Симеон Втори. Гледам към Движението за права и свободи. Струва ми се, че нямат желаещи.
Поглеждам към Обединените демократични сили. Имате ли или нямате желаещи за изказване? Нямате.
Поглеждам и към Министерския съвет на Република България. Има ли желаещи сред господа министрите? Не виждам.
Процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (НИЕ): Уважаеми господин председател! Моля на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на основание чл. 56, ал. 2, да бъде подложена на гласуване първо декларацията на Парламентарната група на Национален идеал за единство, защото тя е първа по време и ал. 2 указва точно този режим, след което да се подложи на гласуване декларацията на НДСВ. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: И на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Никакъв процедурен въпрос не видях, господин Николов. Много внимавах, обаче не можах да разбера какъв Ви е процедурният въпрос. Честна дума, не можах да схвана.
Никола Николов: Извинявам се, че не можах да се изкажа правилно, но дебатите бяха дълги и продължителни. Все пак, декларативният момент, самата декларация е една и съща от всички политически сили - “Декларация”. (Възгласи: “Е-е-е!”) Правилникът изисква, когато за една и съща тема има две или повече постъпили предложения, Вие като председател на Народното събрание да подложите на гласуване първата декларация, след което втората, след което третата.
Бих искал да Ви помоля като председател на Народното събрание под формата на процедура да поставите на гласуване нашата първа декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това, което разбрах от Вашето изказване, господин Николов, е, че Вие сте плагиатствали от декларацията, която е направена от Национално движение Симеон Втори, ОДС и ДПС, щом е една и съща. (Шум и реплики в залата.) Не, става дума кой е плагиатствал, а не кой е внесъл първи. Тук сръчност не се коментира – кой бил по-сръчен. (Ръкопляскания от ДПС, възгласи: “Браво!”.)
Второ, нищо процедурно няма в това да бъде подложено на гласуване това, което е заведено първо в Деловодството. И не виждам никакъв процедурен въпрос в това. Процедурният въпрос е от господин Георги Пирински с мотивировка, която аз не чух, защото не бях в пленарната зала. Но така или иначе е записано, че има процедурно искане да бъде нарушен този ред, посочен в чл. 56, ал. 2, и може Народното събрание, ако реши, да направи това, стига волята на Народното събрание да е такава.
Затова аз подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на господин Георги Пирински първо да бъде гласувана декларацията на Коалиция за България.
Има ли противно процедурно предложение на направеното?
Господин Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя обратно процедурно предложение и ще Ви припомня мотивите на господин Пирински. Господин Пирински каза следното: “В нашата декларация – на Коалиция за България, се съдържат консенсусни идеи, никой не спори по тях. Затова нека да гласуваме първо тези консенсусни идеи, а после вече ще гласуваме евентуално алтернативните идеи в другите декларации”.
Смятам този подход за некоректен. Всяка една декларация е едно неразривно единство от мотиви, от преамбюл и диспозитив. Не може да кажем, че понеже нашата декларация има същото заглавие, каквото и вашата, дайте да гласуваме първо заглавието на вашата декларация. Това за мен е абсолютно некоректно.
Затова аз правя обратно процедурно предложение – да гласуваме декларациите по реда на представянето им. Благодаря.
Георги Пирински (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински. Така ме облекчавате.
Уважаеми народни представители, преминавам към гласуване на представените декларации.
Първо подлагам на гласуване представения проект за декларация от Парламентарната група Национален идеал за единство.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Господин председател! Аз имам предложения за промени, които са съотносими към всички, защото текстът е един и същ. Така че на първия го подложете на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е разумно като предложение, тъй като диспозитивът съвпада и в трите.
Уважаеми народни представители, аз уважавам бележката, направена от господин Янаки Стоилов, който направи предложение в т. 1 и т. 3 от декларацията, като в първа точка добави след края на изречението “и да проведе национален референдум за членство”, и в трета точка – с един по-дълъг израз. Ако трябва да го прочета, но той самият го направи, така че не е необходимо да го възпроизвеждам. И двете ще ги гласуваме ан блок, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за тези изменения и допълнения в диспозитива и на трите проектодекларации.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 6, против 163, въздържали се 3.
При това положение предложението не се приема.
Подлагам на гласуване проектодекларацията, внесена от Парламентарната група Национален идеал за единство.
Моля, гласувайте тази проектодекларацията.
Гласували 203 народни представители: за 41, против 93, въздържали се 69.
Този проект за декларация не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за декларация, внесен от Парламентарната група на Коалиция за България.
Моля, гласувайте този проект за декларация.
Гласували 210 народни представители: за 44, против 149, въздържали се 17.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване последния проект за декларация на Народното събрание – на Парламентарната група на НДСВ, Парламентарната група на ДПС и Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
Моля, гласувайте този проект за декларация.
Гласували 213 народни представители: за 165, против 38, въздържали се 10.
(Ръкопляскания от НДСВ, СДС и ДПС.)
Проектът за декларация е приет.
С това, уважаеми народни представители, приключихме с тази точка.

Позволете ми, преди да закрия днешното заседание, да ви направя няколко съобщения:
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по култура ще заседава във вторник, 1 април, от 14,00 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 2 април, сряда, 16,30 ч., в зала 130.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание на Народното събрание ще бъде на 2 април, сряда.
Сега е 14,58 ч., закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,58 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Ралица Агайн

Георги Анастасов