Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-04-04

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и  заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Асен Агов

Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение, като първа точка от дневния ред да бъде първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 131 народни представители: за 96, против 25, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.

Започваме работата си с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Моля господин Чакъров да представи доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви
"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за водите, № 345-01-13 от 14 март 2003 г.,
внесен от Людмил Симеонов и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 27 март 2003 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
На заседанието присъстваха: господин Николай Куюмджиев – заместник-министър на околната среда и водите, господин Калин Рагачев – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Пламен Никифоров – началник отдел "Води" към същото министерство, както и експерти от двете министерства и представители на водни сдружения.
От името на вносителите господин Атанас Додов изложи мотивите, довели до разработването на този законопроект. Целта на законопроекта е да се отстрани една непрецизност в Закона за водите, която е дала възможност някои ВиК-дружества да предоставят за ползване водоснабдителни и канализационни системи на частни водни сдружения при условия, които са довели до сериозни противоречия между Вик-дружествата и водните сдружения и накърняване на обществените интереси в няколко региона на страната.
Задълженията на водните сдружения към "Електроразпределение" непрекъснато нарастват и в момента са над 1 млн. лв., в резултат на което се е стигнало до спиране на електроподаването, а оттам и на водоснабдяването на населението. Въпреки положените усилия, досега не са намерени начини за административно решаване на създалата се ситуация, поради което се предлага това да стане по законодателен път.
Отношение по проблема и необходимостта от неговото законодателно решение взе и господин Коста Костов – председател на Комисията за борба с корупцията, която също е сезирана и неколкокретно е разглеждала създалия се правен казус и начините за излизане от него. Господин Костов посочи, че комисията с единодушие, без противопоставяне между различните политически сили, счита, че е възможна корупционна практика и че материалите по случая би следвало да се отнесат към прокуратурата.
Законопроектът беше подкрепен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чиито представители потвърдиха, че са изчерпани всички възможности за решаване на проблема както чрез административни мерки, така и по съдебен ред.
От Министерството на околната среда и водите също подкрепиха законопроекта, като отбелязаха, че за някои от текстовете би могла да се намери по-точна формулировка. Повдигнат е въпросът за необходимостта от осигуряване на непрекъснатост на доставката на вода за населението, както отвеждането и пречистването на отпадъчните води, като същевременно беше изразена готовност за предоставяне на подобен текст, който да се подложи на обсъждане и приемане на второ четене в комисията. Направена също беше и уговорката, че е необходимо своевременно решаване и на други проблеми по прилагането на Закона за водите, свързани със собствеността, санитарните зони, разрешителния режим и други.
По време на дискусията госпожа Манева изрази мнение, че не е правилно да се отхвърля моделът на водните сдружения, само защото в някои от областите са допуснати нарушения и не са сключени перфектни договори. Тя застана на позицията, че заложеният в Закона за водите принцип относно водните сдружения е верен, независимо че някои неща са останали недорегламентирани и дават възможност за спекулации. Според нея е необходимо моделът да се запази, като се намери принципно решение, а не всеки възникнал проблем да се решава с отделен изменителен закон.
Беше разискван въпросът кой ще поеме задълженията на водните сдружения и как ще се отрази това на бюджета. Изясни се, че законопроектът няма да предизвика натоварване на държавния бюджет, тъй като задълженията на водните сдружения ще се поемат от Вик-дружествата, след като им бъдат върнати обратно водоснабдителните и канализационни системи. Като търговски дружества на базата на приходите, които ще реализира, Вик-дружествата ще могат разсрочено да погасят тези дългове.
В крайна сметка в комисията надделя мнението, че създалият се проблем има общественозначим характер и се нуждае от спешно решаване, а това може да стане само чрез промяна в Закона за водите.
След проведено гласуване в подкрепа на законопроекта с резултат: 13 гласа "за" и 1 глас "въздържал се", комисията изрази следното
СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Людмил Симеонов и група народни представители." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Господин Костов, моля да представите доклада на Комисията за борба с корупцията.
ДОКЛАДЧИК Коста Костов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
"ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроект
за изменение и допълнение на Закона за водите,
№ 354-01-13, внесен от
Людмил Славчев Симеонов и
група народни представители на 14 март 2003 г.

Комисията за борба с корупцията на четири последователни заседания във връзка с постъпили материали от много физически и юридически лица от Сливенска и Великотърновска област разгледа действащият Закон за водите и след продължителни разисквания реши, че в него съществуват текстове, които предполагат корупционни практики.
В писмените материали е описано високото обществено напрежение в тези области, породено от прилагането на Закона за водите и по-специално дейността на регламентираните в него водни сдружения.
Създадените по силата на чл. 88 от Закона за водите водни сдружения са сключили с търговски дружества, в които държавата и общините са съдружници, договори за обикновено право на ползване. Тези договори противоречат на целите и принципите, определени с чл. 2 и чл. 7 от Закона за водите, а с оглед на съдружниците във водните сдружения са обусловили и концентрация на стопанска дейност в обхвата на чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията.
На тези заседания на комисията се стигна до извода, че е необходима бърза промяна в някои от разпоредбите на Закона за водите. Като следствие от това група народни представители от всички политически сили внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-13 от 14 март 2003 г.
Комисията за борба с корупцията на свое редовно заседание на 27 март 2003 г. обсъди цитирания законопроект. На заседанието присъстваха и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Комисията взе предвид, че на 28 май 2002 г. е внесен от Министерския съвет под № 202-01-29, законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, приет на първо четене. До приемането на този цялостен по обхвата си закон, който е в процес на обсъждане в Комисията по околната среда и водите, съществените недостатъци на Закона за водите, проявяващи се в процеса на прилагането му, са довели до сериозни вреди в социален и икономически аспект и продължават да предизвикват подчертано недоволство и напрежение сред населението в някои региони в страната.
Анализът на тези обстоятелства показа необходимостта от бързо, макар и временно изменение на правната регламентация в тази област.
След станалите разисквания, на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията за борба с корупцията прие следното

ÑÒÀÍÎÂÈÙÅ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 354-01-13, внесен от група народни представители на 14 март 2003 г.
Това становище е прието с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
От името на вносителите на законопроекта, господин Додов, заповядайте. Имате думата.

Атанас Додов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, от месеци наред 100-150 хил. жители на община Сливен остават в началото на деня часове без вода, след това с дни без вода. Беше въведен режим на водата. Нещата набъбват. В момента е спокойно, защото изтича крайният срок на временното споразумение между частните водни сдружения и държавното ВиК.
Потърпевши от т.нар. воден проблем са не само община Сливен, но и Нова Загора и част от Старозагорски окръг. В община Гълъбово 30 хил. жители стояха 9 дни без вода. Редовни и изправни платци, хора с нищо непристъпили законите на държавата, бяха наказани да стоят без вода, а новородените бебета в общинската болница се къпеха с минерална вода, купена от магазина.
До такова спиране на водата се стигна вследствие на неиздължени дългове на частните водни сдружения към “Електроразпределение”. Дълговете първоначално бяха 200 хил. лв., след това – 400 хил. лв., след това – 800 хил. лв., “Електроразпределение” отправяше предупреждения, но изплащане на дълговете от частните водни сдружения нямаше. Когато сумата надхвърли 1 млн. лв., “Електроразпределение” спря подаването на ток. Когато няма ток, водните помпи не работят, не се подава вода и се стига до спиране на водата.
По мое и по схващане на останалите вносители на законопроекта, това е следствие от договорите между частните водни сдружения и държавното ВиК. Договорите не са в обществен и държавен интерес. Всичко в договорите е направено така, че да бъде в полза на частните водни сдружения, които пред никого и за нищо не носят отговорност. Договорът е направен така, че частните сдружения не могат да си вземат от държавното ВиК дължимата сума отпреди година и половина от порядъка на 1-1,5 млн. лв. Държавното ВиК обаче не може да спре водоподаването към частните водни сдружения поради понятни причини. Опитвали сме много да внесем яснота не може ли по друг начин да се поправят тези договори, които не са в държавен и обществен интерес. Отникъде обаче не се виждаше изход за корекция на договорите.
Повтарям още веднъж – договорите не са в обществен и държавен интерес. Частното ВиК купува от държавното ВиК водата по 0,09 лв., а я продава по 1,32 лв. на гражданите. Дали е много или малко – никой не знае. Вероятно е много.
Няма ясни правила за ценообразуване в така направения договор. Никой не носи отговорност за качеството на водата. Договорите са направени по такъв начин, че каквито и действия да направят частните водни сдружения, те не носят отговорност. Опитвали сме чрез бившия министър на регионалното развитие и благоустройството и вицепремиер господин Паскалев да се внесе нещо, за да се поправят тези договори или взаимоотношенията между държавните и частните ВиК. Разбрахме, че нищо не може да бъде направено. Те са извън опеката на държавата и тя чрез своя министър не може да въздейства по никакъв начин. Сега има нов министър – господин Церовски. Реакцията е същата. Той беше извикан в комисията при внасянето на законопроекта. Единственият изход, който господин Церовски също намира за промяна на тези нецелесъобразни за държавата и обществото договори, е само чрез промяна в закона.
Бих искал да кажа на уважаемите народни представители, че поредното споразумение между “Електроразпределение” и частните водни сдружения изтича на 10 април. Досега имаше две такива споразумения. И двата пъти частните водни сдружения отговориха, че нямат пари и не платиха нищо по уговорените по договора сметки. На 10 април изтича поредният временен договор между “Електроразпределение” и частните водни сдружения. Лично аз, а и всички вносители на законопроекта очакваме, че те пак няма да внесат нужната сума и “Електроразпределение” пак ще спре тока. Това означава след 10 април 180-200 хил. човека в област Сливен да останат без вода, и то трайно, не за минути, не за часове.
Бих ви призовал да вземете активно отношение и да подкрепите нашето предложение за промяна в закона, чрез което можем да се отървем от тези договори, които не са в държавен и обществен интерес, а са против интересите на обществото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Додов.
Има думата за процедурно предложение господин Чакъров.
Джевдет Чакъров (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение – заместник-министър Митов да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, днес ние наистина разглеждаме един болезнен въпрос, който обаче се опитваме да решим с половинчат отговор. Наистина в тези окръзи се е получила черезвичайна ситуация. Голяма част от населението не може да ползва вода, защото е спряна. Забележете, водата е спряна, защото те не си плащат водата, дружествата не плащат на “Електроразпределение” и затова се спират помпите, както правилно отбеляза уважаемият колега Додов.
Аз питам: ако някой не си плаща водата на държавните фирми, ще му я спрат ли? Безспорно ще му я спрат. Това го знаете всички.
Второ, стигаме до ценообразуването. Безспорно и тук колегата Додов е прав, като казва, че никой не знае как се ценообразува водата. А нима някой знае как се ценообразува водата на държавните ВиК? Нима там монополът не ценообразува по един своеобразен начин, който също тормози гражданите, но понеже е монопол и е единствен на други места, гражданите няма какво да правят и си плащат?!
Когато въпросът се разглеждаше в Комисията по корупцията с уважаемия министър Церовски, стана ясно, че единственото решение на проблема е да се изгради регулатор, който да ценообразува правилно, прозрачно, за да стане ясно колко струва самата вода, колко струва поддържането на мрежата, колко струва електроенергията и накрая – колко е печалбата, за да може гражданите да знаят, че това, което плащат, е наистина реално.
Големият въпрос обаче е, първо, как да бъде решен този проблем, защото се оказва, че юридически договорите са абсолютно точно направени, абсолютно законно направени и те не биха могли да бъдат разтурени по съдебен път. Големият въпрос, който стои пред мен – аз декларирам, че също съм за решаването на този черезвичаен проблем – е: може ли ние да разтуряме договори със закони? Има ли гаранция утре за който и да било договор, че едно следващо Народно събрание няма да го разтури със закон? Не подкопаваме ли ние по този начин устоите и на пазарната икономика, за която се бием в гърдите, че ето, вече сме получили признание?
Това е проблемът, уважаеми колеги. В никакъв случай не бих искал да бъда грешно разбран, да помислите, че аз не съм за решаването на този проблем. Напротив! Обаче пътят, по който го решаваме, според мен е грешен. Той утре ще доведе до прецеденти, които ще бъдат опасни за условията на нашето общество.
Ето защо аз продължавам да си мисля дали всички останали начини за решаване на този проблем бяха използвани. И още веднъж настоявам тук и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да направи всичко възможно, за да се създаде законовата база за изграждането на регулатор на цените. Аз предупреждавам тук и българското общество: не частните сдружения са виновни. Монополът на ВиК е много опасен, защото по същия начин там ценообразуването е абсолютно непрозрачно, но понеже е монополист, българинът си плаща като поп.
Така че, според мен, това е едно половинчато решение. Може черезвичайно то да има своето оправдание, но за мен като парламентарист е трудно да го подкрепя, защото той подкопава устоите на пазарната икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Реплика - господин Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Китов, точно по тази логика на мисли, по която Вие направихте изказването си, тръгнахме в началото и ние да търсим по какъв начин биха могли да се поправят тези договори, за да не се променя законът и да вървят нещата наред, т.е. взаимоотношенията между държавните и частните ВиК да вървят наред. Не успяхме, отникъде и никой никаква надежда не ни дава, че по административен или по съдебен ред това може да бъде направено.
За законността на договорите – да, законни са, според законите са, но по моите морални закони не са законни. И по моралните закони на много хора не са законни. Дружествата са регистрирани един ден след сключването на договорите. В тези договори, както и в изказването си споменах, те нямат никакви ангажименти. Държавните ВиК са длъжни да предоставят цялата си водоснабдителна система, която е на стойност около 60 млн. лева, а в замяна на това получават единствено и само като наем амортизационни отчисления. Тоест частното ВиК събира от гражданите 800 хил. лева на месец, а плаща на държавното ВиК 80 хил. лева. Освен това, плащайки този наем в размера на амортизационните отчисления, всички инвестиции от частното ВиК се приспадат от този наем. Освен това, в договора, колкото и подробно да беше гледан и от юристи, и от икономисти, и от вещи лица, никъде не се намериха някакви ангажименти, задължения на частните ВиК и към потребителите, и към държавното ВиК.
Благодаря Ви за изказването и за активната позиция, която заемате, но точно по тази линия тръгнахме и ние и отникъде не видяхме, че това може да бъде оправено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Великов, заповядайте за втора реплика.
Бойко Великов (КБ): Господин Китов, моята реплика е свързана с възможността според Вас ние да опорочим една пазарна практика. Не считате ли, че именно водните сдружения, със своите действия, с начина, по който са сключени договорите, с начина, по който им е предоставена собствеността и нейното ползване, са тези, които опорочават пазарната практика, те са тези, които действат по един начин, по който комисията се произнесе, че е корупционна практика? Мисля, че Вие нямате съмнение, защото бяхте един от тези, които подкрепиха това становище. Аз съм убеден, че Вашето мислене е точно в тази посока – че тези договори по същество осигуряват една корупционна практика на участниците в тях.
Моята реплика е точно в тази посока. Не считате ли, че именно водните сдружения направиха новия воден оператор опорочен по този начин? Те опорочиха новия възможен частен воден оператор. А имаше възможност да се развие тази практика. Но с начина, по който те действаха, направиха точно това и ни поставят в една изключително трудна ситуация сега, за да вземем едно справедливо решение, едно решение в полза на обществото, едно решение в полза и на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Великов.
Трета реплика няма.
Дуплика - господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Великов, да, аз съм съгласен с това, което Вие казахте. При един недобре сключен договор наистина има възможности за опорочаване на тази практика. Напълно съм съгласен с Вас, аз и от трибуната го казах.
На въпроса на уважаемия господин Додов. В договора има една клауза, в която се изисква те да поддържат мрежата. Досега обаче никой не е изисквал да се направи проверка те изпълнили ли са тази част от договора, след като стана ясно, че те не са я изпълнили. Защото, когато не изпълниш част от договора, вече има възможност сделката да бъде атакувана, защото това е част от договора, а това не е направено. За всички е ясно, че те не са си мръднали пръста.
Но аз завършвам със следното. Вярно е, че се създава възможност за неправомерно обогатяване. Но аз ви питам: с държавното ВиК не е ли същото, не е ли абсолютно същото? Не е ли въпросът тук, понеже все пак там има две и може да се прави сравнение? Същото е в останалите окръзи, уважаеми колеги. По същия начин, обаче там е просто един монопол.
Нещата ще се решават със създаването на водния регулатор. Само това е пътят. И в никакъв случай не мисля, че тук, само защото е частно, е опорочено. Наистина, тук е прав господин Великов, аз се съгласявам, договорът не е направен така, че да може да има един постоянен контрол, който да даде възможност, ако не си добросъвестен, да бъдеш отстранен. Тук е абсолютно прав господин Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
За изказване - господин Благой Димитров.

Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да запозная народното представителство с дискусиите, които се водеха в Комисията за борба срещу корупцията. Вероятно наистина да помислим за някакъв механизъм, който да реши въпроса с водата на области като Сливен, Велико Търново, Ямбол, а и на други места.
Веднага искам да кажа на колегите от мнозинството за становището на господин Герджиков по същия въпрос. Вие вероятно го знаете. Аз съм консултирал юристи от вашата парламентарна група – господин Пенчев е тук – дали може със закон или дали е редно да се анулират договори във връзка със стопански взаимоотношения между субекти. Някои казват, че може. Това е прецедент, уважаеми госпожи и господа. Утре аз мога да поставя въпроса за житото или за някакъв друг ограничен природен ресурс и никой тогава не може, след като има такъв прецедент, да опонира сериозно, тоест с друг закон да обезсили други договори.
В залата има юристи, които аз искам да помоля да вземат сериозно отношение по този въпрос. Питам: защо господин Паскалев, който беше ресорен министър почти две години, не въведе воден регулатор, разходно ориентиран модел за водата. Това е решението на въпроса. Друго решение няма. Решението на въпроса е въвеждането на воден регулаторен режим. Водата е ограничен природен ресурс и имаме абонатен пазар, тоест имаме всички критерии за един абонатен пазар с ограничен ресурс. Ако направим паралел между този модел и далекосъобщенията, уважаеми колеги, уважаеми господин Додов, случаят с БТК е същият. Абсолютно аналогично е, само че става дума за друг ограничен ресурс.
Тогава аз ще ви попитам защо не взимате отношение по този въпрос? Не е добре, когато с извънредни мерки, със закон обезсилваме договори, защото тези договори са подписани на базата на колективни решения на общински съвети. Не се заигравайте с цветове, защото аз ще ви кажа имена, които участват в целия този механизъм. Има колективни решения на общински съвети.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кажете кои са те?
Благой Димитров: Примерно Общинският съвет в Сливен, уважаеми господине. Недейте в момента да заигравате с цветове – казвам ви. Тук нещата са сериозни, нека да не отиваме към тази плоскост, а да видим как можем да решим този въпрос, ако се твърди, че има корупционна практика, тъй като в нашата комисия въпросът беше разгледан. Да видим как можем не с извънредно законодателство, с прекратяване на договори, а с въвеждане на воден регулатор. Още веднъж казвам, че това е моделът. Въвеждане на разходно ориентиран модел. В комисията министърът се съгласи. Там ние дискутирахме този въпрос. И, разбира се, това трябва да стане час по-скоро, за да могат определени субекти да не издевателстват над населението на огромни области.
Аз съм много смутен от това, което става в залата. Съгласен съм, трябва да се реши въпросът, но още веднъж ви казвам, че създаваме прецедент в законодателството.
И още нещо, имало е възможност областни управители да атакуват, да обезсилят решение на колективен орган, като общински съвети. Не е сторено. Затова ви казвам, че няма смисъл да се връщаме във времето – този е виновен, онзи е виновен. В момента сме изправени пред тази ситуация и нека да видим как да решим въпроса. Защото може да се случи и нещо друго – тези стопански субекти, на които с този закон ще обезсилим договорите, могат да отидат на международен арбитраж и да съдят България, тъй като със закон са обезсилени договори, в които те имат отношения, да речем между тези частни сдружения и водните дружества. Това го знаете всички. Тогава моралните щети на страната, включително и материалните щети могат да бъдат много сериозни. В това отношение трябва да се направи някакъв разчет. Въпросът не е толкова елементарен.
Според мен досега хора от мнозинството, а по някои въпроси цялото мнозинство решава много емоционално някои обществено-значими проблеми, което не е добре. Трябва да се гледа по-трезво, по-професионално. Наистина в момента въпросът се поставя ад хок в залата, но е добре юристите, които имат опит, да вземат отношение по този въпрос и да се намери някакъв чист механизъм за решаване на нещата.
Аз подкрепям колегата Китов, че създаваме прецедент и това е антипазарен метод – извънредно със закон обезсилваме договори, казвам го още веднъж. И това е много опасно. Всеки народен представител или парламентарни групи могат оттук насетне да се изкушат и да направят същия закон за друг ограничен ресурс. Тогава никой не може да стане и да опонира от тази трибуна, тъй като има прецедент. Така че дайте да разсъждаваме в този смисъл, между двете четения да направим нещо, разбира се, с помощта на експерти, на юристи, на народни представители, да се измъкнем от тази ситуация и наистина да решим въпроса на хората от Велико Търново, от Сливен, от Ямбол. Това е наистина сериозен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Додов, заповядайте за реплика.
Атанас Додов (ÍÄÑÂ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, бих искал да Ви кажа, че напълно подкрепям това, което може би ми се искаше да чуя във Вашето изказване – да няма политически отенък в това, което днес ще става в залата. И в този аспект искам да кажа, че 15-те човека, които подписаха това предложение за промяна в закона, са от всички политически сили, от всички парламентарни групи, които са в парламента. Това има значение.
Дали да има частни водни сдружения, водна концесия и т.н. – това са големи, тежки въпроси, които ще разглеждаме, когато се разглежда законопроектът за цялостна промяна на Закона за водите. Той предстои да бъде гледан. Очакваме стратегия за водата, очакваме стратегия за водния регулатор и т.н. Тук става въпрос за една мъничка, незначителна поправка, която трябва да отстрани нещо, което вие наричате закон. Да, всички юристи казват, че е закон. Опасно е да се вкарват юристите в теоретичен спор. Мнението на проф. Герджиков беше: да, договорите са законни. Но проф. Герджиков не е казал дали са икономически съобразни. Те са против интересите на държавата и против интересите на обществото. От него не е искано такова мнение. Ако от мен се поиска такова мнение, аз бих го изразил.
От тази гледна точка не бива да смесваме едрите работи – за водна концесия, за водни сдружения, с тази незначителна поправка. След седмици, най-късно след месеци ще бъде гледан големият закон и там ще имаме мнения по стратегията и какво трябва да правим по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Танков.
Стойко Танков (ÊÁ): Господин Димитров, първо, когато подписвахте договорите в края на вашия мандат, след като даже правителството беше подало оставка, говоря за договора с водните сдружения в град Бургас, защо не въведохте тези водни регулатори?
Второ, нито един от общинските съвети в Бургаска област не е питан, не му е взимано мнението за създаването на тези водни сдружения. Една година след сключването на договора общините бяха принудени да бъдат включени в тези водни сдружения с някакви елементарни дялове.
Така че ако някъде е имало някаква практика на общинските съвети, то за Бургас това не е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин Танков, питайте кмета на Бургас Йоан Костадинов защо е станало така в община Бургас. Отговорът е в Йоан Костадинов. Там питайте защо община Бургас се е съгласила за сключване на такъв договор. Това е отговорът ми към Вас. Недейте да връщате нещата, това не е работа на правителството, тъй като, още веднъж ви казвам, обикновено схемата е: 51% държавно участие във водното дружество с 49% общинско участие, което е парцелирано на отделните малки общини.
Стойко Танков (КБ, от място): В Бургас е 100% държавно.
Благой Димитров: Не знаех това нещо – че в Бургас е 100%, но при всички положения трябваше кметът Йоан Костадинов да даде някакво становище, щом е 100%.
Още веднъж ви казвам, няма смисъл да влизаме в момента в казуси по същество за всяка община, моделът е този. Съгласен съм с господин Додов, недейте да политизирате въпроса, въпросът не е политически.
Господин Додов, не е толкова дребна и техническа тази поправка. Извънредно със закон обезсилваме договори! Това е прецедент! Защото примерно аз си мисля, че можеше също така да се направи една поправка и с изменение и допълнение на закона да въведем възможност за разходно ориентиран модел при ценообразуването на водата и воден регулатор. Не е толкова технически и дребен проблемът за обезсилване на договори, това е много съществено.
Иначе съм съгласен с Вас, тук колегите отляво се мъчат по някакъв начин да извлекат дивиденти от този проблем, който е бедствие за хората от доста обширни райони на страната, което не е добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Цонев.
Коста Цонев (НДСВ): Óâàæàåìà ãîñïîæî ïðåäñåäàòåë, уважаеми колеги! Слънцето, въздухът и водата са божи дарения за човека. Благодарение на тях той съществува. Развитието на човечеството може да контролира въздуха и водата, трудно контролира слънцето. И когато ние се мъчим да поставим в някакви окови този божи благодат – водата, вече нещата добиват друг смисъл. Според мен водата е най-стратегическият продукт, водата е този продукт, който осигурява сигурността на една държава. Тя трябва да бъде контролирана, управлявана и давана на народа по най-коректен и държавнически начин.
Аз не съм против приватизацията в никакъв случай. В никакъв случай не мога да обвиня някои хора, които са използвали този закон, за да се облагодетелстват с този природен продукт – водата. Вярно, господата отдясно пледират за това, че ако ние вземем едно решение водата да стане държавен продукт, може би правим някаква грешка. Но грешка е и това, че е разрешено на някои хора, на някои дружества да използват водата, за да се облагодетелстват.
Аз знам много добре процедурата и нещата, които се развиват в Сливенска област във връзка с водата. Присъствал съм на много събрания, чел съм много неща във връзка с тази приватизация. В общи линии всички адвокати казват, че договорите са прецизни. Но като разгледах само един договор видях, че в заключителната част пише, че при неизпълнение на взаимоотношенията държавата трябва да плати неустойка в размера на едномесечния оборот шест пъти. Докато ако дружеството не изпълни своите обещания, трябва да плати на държавата три пъти тази неустойка. Ето тук нещата малко ме съмняват и ме разколебават дали този договор е изряден, дали е честен.
Казвате, че хората не си плащат водата. Не си плащат водата, защото договорът в Сливен между държавата и частните сдружения стана обществено достояние и хората разбраха, че става въпрос за някакви далавери. Частното сдружение казва, че няма пари, а се доказа, че частното сдружение крие своите пари в чужди сметки, в други банки, а техните лични сметки са на нула. Те вдигат ръце и казват: “Ние нямаме пари и не можем да платим!”. След като хората разбраха каква е целта на този договор и как тези дружества се облагодетелстват, решиха да не плащат. Казаха: “Защо ще пълним джобовете на някои хора, когато те се облагодетелстват от най-ценното нещо, което Бог е създал! Няма да плащаме!”. Може би имат вина и някои началници в областта, които в началото казаха на хората да не плащат, след това обаче се уплашиха и казаха: “Плащайте!”. Но нещата вече бяха невъзвратими.
Затова аз мисля, че ще бъде разумно ние да вземем едно такова решение този продукт, това национално богатство, което имаме – водата, която е кът в целия свят, да я дадем на народа сигурно, честно и да не се получават такива неща, които се получиха в град Сливен преди един месец. Точно сега най-малко ние можем да си позволим такъв разкош да лишаваме народа от това ценно богатство - водата.
Моля ви, гласувайте за този нов закон, за да може нещата да тръгнат по сигурни релси. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Цонев.
За изказване - господин Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като депутат от Великотърновски избирателен район вече втора година се занимавам със създадения отначало проблем, а днес мога да го нарека вече кризисна ситуация във водния сектор. И затова е разбираемо, че днес доста депутати апелират за отговорно поведение и за едно далновидно решение. Аз искам да кажа, че моята персона и нашата група стигнахме нелеко до позицията, която отстояваме – да се промени законът. Имаше колебания и смущения, за които ще говоря по-късно, но какво надделя, за да оформим това становище?
На първо място, госпожо председател, ние не разглеждаме частен проблем на три или четири ВиК, защото за четвъртото не им е стигнало времето да изработят същия вариант.

Ние разглеждаме проблема за интересите, за парите и потреблението на над 800 000 граждани от трите области и стотици фирми, които потребяват вода при друг режим и при други условия. Това е повече от една десета от населението на България и би трябвало да се отнесем наистина отговорно.
Изводът, който правя, от доста срещи, които съм имал и с двете спорещи страни – от една страна, гражданите и някои общини, а от друга страна водните дружества е, че независимо от аргументите “за” и “против” в момента е създаден хаос и той нараства. Част от гражданите плащат на държавното ВиК, друга част – на частните дружества, трета част от гражданите и фирмите изобщо не плащат. Агитатори и инспектори вървят при едните и при другите и ги заплашват, че в крайна сметка правото ще бъде на тяхна страна. Има и парадокси – някои плащат и на двете страни, за да се застраховат. Може ли при това положение правителството и законодателят да останат пасивни? Не може. Значи трябва да се направи корекция.
На второ място, една приватизация е добра тогава, когато донася икономически, финансов и социален ефект. Този вид приватизация е донесла финансови дивиденти на основателите на водните дружества. Не са чак толкова големи, колкото казаха някои в началото, но те са ощетили общините и потребителите.
Ще дам един пример. Във Великотърновска област преди да действат новите сдружения водата беше около 0,60 лв., ако не се лъжа, сега е 1,32 лв. Не са минали и 3 години и водата скочи двойно. А скочиха ли двойно качеството на услугите и намалиха се двойно загубите на вода? Не. Очевидно със задачата да вкарат частен елемент, да приватизират снабдяването с вода, са се заели дружества, които нямат достатъчен свой или заемен капитал и не са изпълнили своята роля.
Ще припомня, че международната практика напоследък сочи, специално в района на Калифорния, че се преразглеждат и реприватизират сключени сделки, тъй като се оказва, че общините и гражданите недоволстват от качеството на услугите. Не навсякъде частната организация на снабдяването в пазарната икономика е по-добра от комуналната или смесената.
На трето място, госпожо председател, вероятно е известно, че се водят серия от съдебни дела. В зависимост от това кой къде е силен, един дава една присъда, друг – друга. Тоест, хаосът във водоснабдяването се пренася и в съдебната система.
Правителството и вносителите на законопроекта – депутати от различни групи, са решили да ни предложат един краен вариант да променим закона, което внася елементи на извънредност и действие с обратна сила – нещо, което никак не е приятно. И аз, заедно с колегите, които говориха, съм доста сериозно смутен, че за пореден път този парламент трябва да приема извънредни законови решения, за да коригира икономически нецелесъобразни сделки, а някъде и чисто престъпление.
Затова, потвърждавайки още веднъж, че ще гласувам “за” с тези резерви, аз мисля, че между първо и второ четене трябва да се положат максимални усилия, за да се направят такива законови текстове, които да бъдат коректни и които да не решават сега въпроса изцяло в интерес на тези, които са ощетени, за сметка на онези, които са имали може би и по-добри намерения, тъй като не мога да кажа, че всички са престъпници. Трябва да има някакъв арбитражен елемент. Все пак от водните дружества са направили инвестиции. Какво ще стане с тези инвестиции? Това е моят въпрос към вносителите на законопроекта. Каква корекция да предвидим при второто четене?
Накрая, по повод на няколкото реплики на господин Благой Димитров за това, че има политически подтекст в цялата работа. Аз съм съгласен, така е. От експресното решение, буквално за 24 часа да бъдат създадени тези дружества и да бъдат приватизирани ВиК-тата в тази им част, до участието вътре и до позициите на общините, ако гледаме човек по човек има доста интересна и разноцветна прослойка. Така е. Мнението на Търновската община е едно, на Горнооряховската е близо до него, на другите не съвпада, защото там са заложени частни, лични, фамилни и котерийни интереси, но най-добрият начин, според мен да се разплете това кълбо от интереси, е да се приеме един закон, който ще постави нещата на добра основа и на стратегическа основа.
В заключение искам да изразя едно несъгласие с господин Додов, който каза, че сега правим поправка, а после ще приемем стратегията. Поправката, Додов, пипа генерално нещата. Това, което предлагате, е стратегическо решение. И чл. 102а, и другото решение, което обезсилва с обратна сила. И аз съм много разтревожен, че тоя проект за решение не беше внесен преди 8 или 10 месеца. Само приказки се приказваха, че с промяна в закона ще решим въпроса. Нищо не стана. Много съм разтревожен, господин Додов, че към днешна дата има нулева готовност за водната стратегия и за схемата за концесиониране. Трети пореден министър говори, че ще направи пробив в тая сфера и трети пореден министър не внася в правителството и в парламента тази стратегия. Затова пипайте внимателно, особено юристите, за да не се получи така, че в края на годината заради това, което ще решим днес или на второ четене, ще се налага да водим големи спорове и да разделим парламента на две или три части. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Петков.
Реплика – господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин проф. Петков! Не става въпрос за приватизация тук. Това е договор за възмездно ползване. И тук именно е странното, че принципалът, който е дал, би следвало в това съвместно ползване да търси дали се стопанисва правилно. Сега по един особен начин прехвърля цялата си отговорност тук на нас, което мисля, че е неправилно.
Бих искал да Ви кажа още една реплика. Аз не считам, че така, както е направен законът, не е имал обратно действие. Но Вие сам разбирате много добре, защото сте опитен човек, че това е едно половинчато решаване на нещата, които създават опасни прецеденти утре за добронамерени неща от злонамерено, примерно, бъдещо Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми проф. Петков, Вие сте икономист, не знам какво разбирате по инвестиции. Инвестициите, които са подадени към държавното ВиК, са вложени за да се подобри водопреносната мрежа. И водопреносната мрежа е подадена на частните ВиК-та да ползват отремонтираната водопреносна мрежа. Но инвестициите на държавните ВиК-та ще ги връща държавното ВиК чрез данъкоплатеца. Това е едната страна, която разбирам.
Другото, представям си, че частните водни сдружения са влагали някакви инвестиции в хода на тези договори. Ами договорът е така хубаво направен в тяхна полза, че инвестициите, които са вложени, се приспадат от наема, който те плащат на държавното ВиК - това го пише в началото на договора. Не знам какъв друг род инвестиции. Инвестициите им се приспадат от наема, а наемът са амортизационните отчисления. По-благоприятно от това не би могло да бъде направено в полза на частните сдружения.
Във връзка с арбитража. Има направен арбитраж, така както има направен договор сам със себе си – управителят на държавното ВиК, който е и акционер във водното сдружение, сключва договор сам със себе си. Там не може да има грешка, не може да има лоши клаузи. По същия начин е направен и такъв арбитраж. Управителят на държавното ВиК предлага да си направят с частното ВиК арбитражен съд – частен арбитражен съд, в който, ако имат някакви проблеми, да се обръщат към този арбитражен съд и той си съществува. Всички тези въпроси, които повдигате за инвестициите и за арбитража, са направени в договора и са направени добре в полза на частните сдружения. С всичко закъсняваме. На 10 април 180 хил. човека ще останат без вода във връзка с… Просрочих времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, проф. Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаеми д-р Китов, по моите разбирания, когато частен икономически агент се намеси в една икономическа дейност, има приватизация. Наричайте го както искате и не искам да споря. Може и Вие да сте по-прав.
Що се отнася до казаното от д-р Додов, аз имам две съображения, за да поставя въпроса за допълнителен механизъм на арбитриране и го правя съвсем добронамерено. Още веднъж потвърждавам, че съм на страната на потребителите и моята позиция беше оформена окончателно от тези обществени сдружения, които се създадоха в моя избирателен район, и експертите, с които говорих. Тези хора са направили определени разходи. Те ще си търсят правата и аз мисля, че господин Благой Димитров неслучайно каза, че ще си търсят правата и на международно равнище. Не е ли по-добре нашата държава да потърси тук едно компромисно решение, след като е сбъркано? Това е едното ми съображение.
Другото ми съображение е, че ние така или иначе трябва да поощряваме смесените форми на управление на този стратегически воден ресурс. Както решим въпроса сега, така ще се отнесат към нас стратегическите инвеститори, които имат интерес към водните проекти във Варна, Шумен, Русе и т.н. Ако действаме строго по закон, те ще дойдат, тъй като на България са й необходими милиарди левове инвестиции в този сектор. От мъничкото, грубо решение на частен проблем, можем да направим голяма пакост.
Аз питам господата юристи в залата: защо ни оставяте само лекари и икономисти да спорим? Юристите няма ли да вземат отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Велков.
Бойко Великов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, този проблем продължава повече от две години. Тази агония в трите големи общини – Велико Търново, Сливен и Ямбол, продължава две години, без да намери своето реално решение. Още с встъпването в длъжност на Министерския съвет и министър Паскалев предприе конкретни действия в тази насока. Търсеха се различни възможности за решаване – административни и правни възможности. Аз нямам представа колко комисии, колко проучвания са направени с юристи и други специалисти, за да бъде решен този въпрос, но сигурно бюрократичната практика в това отношение е твърде голяма. Оказва се, че нито едно ефективно по същество решение не беше намерено през тези години.
Господин Димитров и господин Китов заявяват, че имаме едно извънредно по същество законодателство. Нима законите не се правят, за да се защитава общественият интерес? Нима законите не са преди всичко за защита на обществения интерес? Аз искам да изразя специално своята благодарност към волята на мнозинството да реши този въпрос, защото явно друг вариант няма в тази ситуация.
Ние обличаме нещата в една твърде благоприятна терминология – "корупционна практика". Аз бих го нарекъл директно: става въпрос за кражба. Кражба, чрез която имаме лично облагодетелстване на не малко лица.
Господин Димитров пръв постави въпроса дали той е политически или не. През цялото време, в което сме водили дискусиите, сме се опитвали да не политизираме този въпрос в Комисията за борба с корупцията. Но ако трябва да бъдем откровени и кажем истината: да, той е и политически въпрос, и то изключително политически въпрос; ако видим кои са тези, които участват пряко със свои дялове в тези договори… Професор Петков каза, че картината е много пъстра. Тя действително е много пъстра и интересното е, че там присъстват немалко политици от различни цветове, които са с позиции, и това също няма нужда да се крие и няма смисъл да се крие.
Какво е състоянието сега, специално във Велико Търново, откъдето съм народен представител? Действително, хаосът е повече от задълбочаващ се в момента. Хаосът продължава и една голяма част от хората не плащат, други плащат на едните или другите – на частните или на държавното ВиК. Ще посоча само един конкретен факт. Суровата вода се изкупува от частните водни сдружения, специално за Велико Търново, от язовир "Йовковци" по 2,5 ст., а се продава на гражданите по 1,30. Като искам да кажа допълнително, че не само, че се продава по 1,30, а става въпрос за гравитачна вода. Не става въпрос за вода, която се изпомпва с помпи от дълбините на земята. Гравитачна вода, която от язовир "Йовковци" стига до потребителите.
Едно сравнение с гр. Свищов. В гр. Свищов водата се изпомпва с помпи и въпреки това цената е по-ниска от тази във Велико Търново.
Тук искам да чуя едно нормално обяснение, освен че това е една кражба и един пладнешки грабеж, създаден и узаконен, бих казал, по един безпрецедентен начин. Аз действително очаквам позицията на юристите. Въпреки че не съм юрист, пак бих искал да повторя: става въпрос преди всичко за защита на обществения интерес. Ние в състояние ли сме като Народно събрание да защитим точно обществения интерес?
Ще спомена още нещо. Има заведени и следствени дела. Тук своята роля трябва да изиграят и съответните органи, защото някой трябва да носи и отговорност за това, което става, защото отговорни има и те не са анонимни. По-голямата част от нас ги знаят и поименно. И трябва да дойде време действително, в което да се носи отговорност, защото тези, които са облагодетелствани лично, искам да ви уверя, че им личи. Личи им, че са лично облагодетелствани и по имотното състояние, и по имотните възможности. И тук не става въпрос, че ние сме против пазарната практика. Напротив, беше опорочена една пазарна практика, в която може да е имало и съвсем добри намерения. Но по този начин един воден оператор е по същество ликвидиран като възможна практика, защото действително договорите, които са създадени, са изцяло в тяхна полза.
Аз ще завърша с това, че се надявам мнозинството да подкрепи като цяло този законопроект в Народното събрание, защото действително той е в интерес на хората. Убеден съм, че по този начин ще сложим край на тази агония, на тази корупционна практика и ще намерим възможности тези, които са довели до тази практика, да им бъде потърсена отговорност чрез съответните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Великов.
За изказване думата има госпожа Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! За първи път българският парламент ще има възможност да гласува пряко за един законопроект, който някои нарекоха “извънреден”, един законопроект, който е насочен конкретно към българския избирател, ощетен от недоброто управление, което са имали български правителства.
Аз бих искала да кажа, че в случая става въпрос за решаване не само на конкретен социален проблем, става въпрос за решаване и елиминиране на една корупционна практика, която е била осъществена в края на управлението на ОДС.
В рамките на 24 часа Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило договори с водните сдружения, много от които дори не са имали съдебна регистрация. Всички тези водни сдружения са регистрирани на един и същи адрес с 5 хил. лв. търговски капитал без съответната практика, която да са имали в тази област. Сключени са едни безпрецедентни по своя характер договори, които вменяват само задължения на държавната собственост, на държавните или общински ВиК и не поемат никакви отговорности от страна на водните сдружения. Практически цялото имущество е прехвърлено на ВиК Сливен, ВиК Бургас, ВиК Велико Търново, а срещу това в договорите не е записано какво се предлага. Единственият ангажимент, който предлагат водните сдружения, е да заплащат наем в размер на амортизационните отчисления. В един момент се получава така, че вие предоставяте цялото имущество, заедно с техниката, заедно с резервните части, заедно с клиентите, които са потребители и гарантират финансовото състояние на едно дружество, заедно със специалистите, които работят, и заплащате само една символична цена, без да поемете никакви ангажименти.
Смятам, че всички политически сили в този парламент носят своята политическа отговорност, както ОДС със заместник-министрите, които участват в тези водни сдружения, докато още са били заместник-министри, така и колегите от БСП, които също имат свои представители и могат да бъдат назовани, така и управляващото мнозинство, което остави заместник-министър Саев участник в този процес, така и новият министър Паскалев, който изпрати шефа на Инспектората господин Белчев да инспектира доколко тези договори са законосъобразни, след като неговата съпруга е акционер в едно от тези сдружения.
Смятам, че тази практика може да бъде преустановена единствено с това предложение, което правят група народни представители. Една година и половина показа, че институциите и съдебните власти не са в състояние да вземат мерки да решат един силно социален проблем. Смятам, че практиката, която демонстрираха някои от сдруженията, като например сдруженията във Велико Търново, които имат съдебна регистрация в Габрово, но след като Габровският съд постанови делата да се гледат в Търново, прехвърли съдебната си регистрация в Сливен, защото там имат някакво интересно покровителство.
Смятам, че този законопроект е важен, навременен и всякакви реплики в посока кой каква отговорност носи допреди това гласуване, не е от съществено значение, защото от съществено значение е решаването на един проблем в три големи региона, където проблем имат 800 хил. български граждани. Българското Народно събрание е да прави закони в полза на своите граждани.
Затова призовавам колегите от всички парламентарни групи да подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Литрова.
За изказване думата има господин Агов.
Петър Агов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Разглеждаме един тежък проблем, който засяга наистина интересите и бита на значителна част български граждани, които някои дори я фиксираха като 800 хил. души, която вероятно е вярна.
Освен че проблемът е интересен, наистина е и доста сложен, защото по своята същност той представлява един класически пример на един осъществен замисъл за ограбване на българските граждани по изключително рядък, тънък, може би перфиден начин.
Представете си как едно мнозинство през 1999 г. създава удобни текстове в един закон, които позволяват на представители на същото това мнозинство, в комбинация разбира се и с представители на други политически формации, да получат изключителни възможности да се облагодетелстват и това става практика. Става така, че без конкурс избрани личности създават тези сдружения. При изключително благоприятни за тях условия се сключват съответните договори и оттам нататък, както се казва, кравата започва да се дои.
Днес се поставя въпросът: трябва ли тези договори да бъдат прекратени? Аз мисля, че не бива да има съмнение, че те трябва да бъдат прекратени. Проблемът е само във формулите, които ще предложат поправките в закона. Тези формули, разбира се, юристите в българския парламент, Законодателният съвет към българския парламент трябва да имат грижата да ги изчистят от всякакви съмнения.
В досегашните изказвания се прокраднаха общо взето две ясно очертани тези. Макар и неоткрито, едната теза защитава интересите на водните сдружения. Другата теза открито поставя въпроса за бързо и решително преодоляване на този кризисен проблем.
Аз мисля, че българският парламент има достатъчно потенциал, за да наложи втората теза.
Приключвайки въпроса ще ви посоча един много прост пример, аз също съм жител на Велико Търново и почти 50 години от моя живот са минали в този град, един интересен прецедент, на който ставам свидетел като постоянен жител на този град. Във времето, когато таксите събираха водните сдружения, моята съпруга, която продължава да живее във Велико Търново, плащаше 10 кубика вода. След прехвърлянето на нашата семейна сметка към държавното ВиК изведнъж количеството вода стана на 4 кубика, което е много по-реално и отговаря на нуждите на един-единствен човек, който обитава едно жилище.
Ето ви още един пример, който показва по какъв начин се използват възможностите, създадени с тези договори.
Има още един интересен факт в целия този проблем – че той неслучайно стигна и до Комисията за борба с корупцията.
Ето, виждаме как днес, макар и завоалирано, една група народни представители се опитват да блокират приемането на тези поправки и така да защитят интересите на онези свои близки кръгове и друга група, която е на противното мнение.
Трябва да ви кажа и това, че представители на водните сдружения много сериозно се бяха разшетали, включително и по отношение на членове на Комисията за борба с корупцията. Трябва ли да изразяваме, питам, съмнения, че някои членове на тази комисия, а вероятно и на Комисията по околната среда и водите не са били атакувани? Трябва ли да изразяваме съмнения, че някои не са поддали? На този въпрос трябва да се даде категорично отрицателен отговор и той може да бъде само приемането на предложената поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за кратко изказване, господин Великов и да преминаваме към гласуване, защото ни предстои парламентарен контрол.
Борислав Великов (ÍÄÑÂ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Действително, изказаха се доста колеги, но е вярно, че емоциите в някои случаи вземат връх. Но дори и в емоционалното изказване на един Коста Цонев например, се прокрадна една много важна теза – че в случая нашето Народно събрание трябва да осигури правото на вода на тези хора, което при всички случаи е над правото на някаква равнопоставеност на стопанските субекти или на други постановки на пазарното стопанство, които безспорно са верни. Както каза моят съименник по фамилия Бойко Великов – в крайна сметка имаме промяна на обществените отношения и трябва да направим така, че законово да защитим обществения интерес.
Ще отбележа, че независимо от тези емоции пред нас има и конкретни текстове, които Комисията по околната среда и водите много внимателно разгледа, чухте и доклада на д-р Чакъров. Тъй като Комисията по околната среда и водите е водеща, много внимателно трябва да следим и за точността на формулировките. В този смисъл и резултатът от гласуването в Комисията по околната среда и водите – 13 “за” и само един “въздържал се” говори за ясна подкрепа и за положителното отношение на цялата комисия към този законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Не може да не се отбележи, че тук нямаме чак такава извънредност на законовото решение, каквато беше спомената от уважаемия проф. Петков, тъй като ако се погледне внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерския съвет, подкрепен от Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, където е предложено цялата глава пета да отпадне, там безспорно този въпрос би могъл да бъде решен по подходящ начин. Така че някои необходими корекции между първо и второ четене вероятно ще подобрят чувствително текстовете, ще осигурят и това след приемането на закона да имаме една непрекъснатост в доставката на вода за населението, в отвеждането и пречистването на отпадните води, което, особено за община Бургас, е от съществена важност. Вчера разговарях и с кмета на Бургас Костадинов. Той не се изказа никак ласкаво за тези водни сдружения.
Предлагам да подкрепим на първо четене законопроекта на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Великов.
Надявам се, че няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване на законопроекта. Моля народните представители да влязат в залата.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите № 354-01-13, внесен от Людмил Симеонов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 172, против 1, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 21 март – 3 април 2003 г.:
Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно недостига на средства за лекарства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Бойко Великов към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно проблеми с газификацията на региона Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Радослав Илиевски към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно Правилника за прилагане на контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов и народния представител Стойчо Кацаров към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно закупуване на софтуерни продукти за българските училища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 април 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев към Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, относно социалната програма на БТК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 април 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Бойко Радоев и Николай Камов към Божидар Абрашев – министър на културата, относно опазването на античния град Рациария и некрополите му, разположени в землището на село Арчар, област Видин. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно продължаващата процедура по приватизацията на “Аудиовидео “Орфей” ЕАД и Филмова студия “Време”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно изплащане на обезщетение на съкратени работници от въгледобива. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно извършване на основен ремонт на Дома за стари хора в Пазарджик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 април 2003 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева – на питане от народния представител Елка Анастасова;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева – на актуален въпрос от народните представители Росица Тоткова и Кина Андреева;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от Румяна Георгиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Николай Камов;
- министъра на младежта и спорта Васил Иванов – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос на народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на културата Божидар Абрашев – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на здравеопазването Божидар Финков – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на правосъдието Антон Станков – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министъра на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева.
Това са за Вас отговорите. Мисля, че Ви стигат. (Смях.)
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков;
- министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Това са писмените отговори за днес.
Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, ще отговори на питане от народните представители Екатерина Михайлова и Иво Цанев относно доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще развие вашето питане? Разполагате с 5 минути пленарно време.
Заповядайте, господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Нашето питане е свързано с един скандал, който продължи в нашето общество около 3-4 месеца, т. нар. скандал с подслушване на политици, общественици и журналисти. (Реплики.)
Така или иначе е необходимо да се припомни, – тук чувам определени реплики – но трябва да се припомни на българското общество и на всички нас това, за да вземем поуки от тези неприятни инциденти.
Аз искам да започна още от началото на тези проблеми.
На 17 ноември наши представители – на ОДС, информираха на специална среща премиера за това, че имаме сведения относно незаконно подслушване на политици, общественици и журналисти. Тази среща беше по искане на ОДС с цел няколко дни преди срещата на върха в Прага да не се получават проблеми именно с поканата ни за членство в НАТО.
Ден след това министър-председателят се е срещнал с ген. Борисов и ген. Чобанов, на която среща двамата генерали са информирали премиера на нашата страна, че няма такова подслушване, че няма никакви подслушвания не само на политици, но и на общественици и на журналисти.
Няколко седмици след това в медиите се появяват неопровержими доказателства, както става по-късно ясно за това, че са подслушвани министър Станков, министър от настоящия кабинет, госпожа Надежда Михайлова – председател на ОДС, представител на опозиционна политическа сила, и други народни представители от ОДС, журналистите Йово Николов, Лили Маринкова, бившият президент Петър Стоянов, настоящият председател на Върховния касационен съд Иван Григоров и други лица – данни, които излизат в медиите и във връзка с това на 12 декември в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се сформира работна група, която да провери тези данни и съответно да излезе със свое становище.
Междувременно се установява, че на 13 декември – ден след заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с резолюция на министър Петканов и в пълно противоречие със Закона за защита на класифицираната информация се унищожават материали с гриф “Строго секретно!” по едно от оперативните дела.
Трябва да се отбележи, че през цялото това време министър Петканов отрича да има такова подслушване и се стига до вариант, в който той освен, че заблуждава министър-председателя, заблуждава и прокуратурата като писмено информира прокуратурата, че няма информация за едно от делата и не само, че няма информация, а по-скоро, че информацията е унищожена - нещо, което впоследствие се установява, че към датата на информиране не е вярно.
Искам да цитирам една пресконференция и думите на министър Петканов, с които се казва следното:
Извършват се две проверки по двата случая – от прокуратурата и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Когато тези проверки окончателно приключат, истината ще е ясна.
Естествено, проверките приключват – на прокуратурата – много бързо, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – на 13 февруари, със следните констатации.
Първо, извършвано е незаконно подслушване на политици, журналист, кмет и бивш директор на НСС. Това е един ден по-рано от даденото разрешение. Тук е нарушен чл. 32 и чл. 34 от Конституцията на Република България, които ясно сочат, че – цитирам дословно – никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записват или подлаган на други подобни действия.
Второ, липсват необходимите данни по закон за започване на подслушването. Нарушен е чл. 3, ал. 1 от Закона за СРС и чл. 12, ал. 1 от същия закон.
Трето, изключително несъстоятелни са мотивите за подслушване на ген. Атанасов и съпругата му. Шпионаж в полза на Америка и на Великобритания – няма нужда да ви обяснявам, че спрямо тези държави към момента е някак неудобно да прилагаме оперативни способи най-малко, защото се стремим за членство в НАТО.
На следващо място - унищожаване на секретна информация в разрез с приетия преди по-малко от година Закон за защита на класифицираната информация. Нарушени са чл. 33, ал. 3 и ал. 4, където ясно се посочва, че такава информация се унищожава с изричното съгласие на Държавната комисия за сигурност на информацията.
Поради факта, че ОДС на 14 февруари в една декларация специално от парламентарната трибуна посочи, че ще продължи да търси политическата отговорност за скандала с подслушването, задаваме и следното наше актуално питане:
Господин министър-председател, какви са конкретните действия, които ще предприемете за търсене на отговорност от министър Петканов, който се посочва в доклада като основно лице, нарушило закона и конституционните права и свободи на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин министър-председател, заповядайте, за да отговорите на питането на народните представители Екатерина Михайлова и Иво Цанев. Ще Ви помоля това да стане в рамките на 10 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Цанев!
В доклада, приет от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред няма констатация, както знаете, че обект на специални разузнавателни средства са били публични личности, политици, народни представители и журналисти.
Не се правят и изводи, че е имало незаконно прилагане на такива средства спрямо посочената категория лица. Тези лица не са били обект на подслушване, а са попаднали в разговори с обектите на специалните разузнавателни средства. Спрямо тях обаче подслушване не е осъществявано.
В доклада не се сочат и конкретни виновни лица, които са нарушили закона и конституционните права и свободи на гражданите. В него се твърди, че исканията на Националната служба за сигурност до съда за прилагане на специални разузнавателни средства не са били достатъчно мотивирани, не са били подкрепени с достатъчно данни и доказателства, били са необосновани и незаконосъобразни. Както впрочем и самата работна група сочи, мотивирано искане се изготвя в строго определен ред и форма и съдържа определен кръг от информация. Това изискване на нашия закон е предвидено, за да се гарантира, че на съдията ще се представи достатъчно информация, от която да може да вземе законосъобразно решение.
Като се съгласявам с този извод в доклада, държа да добавя, че това е така, защото именно съдът преценява дали искането е основателно и трябва ли да бъде дадено разрешение. За да вземе правилно решение съдът бива запознат от оперативния работник с оперативното дело и събраните по него данни.
Министърът на вътрешните работи не се запознава с всяко конкретно дело и не дава разрешение за използването на специалните разузнавателни средства. Едва след като разрешението е получено от съда, той се разпорежда в съответните служби да започне експлоатацията на специалните разузнавателни средства.
Във всички посочени в доклада случаи разрешение от съда има. И в този смисъл едва ли е редно от министъра да се търси отговорност доколкото не той дава разрешението, а съдът. А дали исканията са били мотивирани и дали те са били подкрепени с достатъчно данни и доказателства, правото на преценка за това принадлежи на съда. Още веднъж повтарям: на съда.
Впрочем, самият закон изисква минимален обем от данни и информация, от които може да се предположи само, че се подготвя извършване или е извършено тежко умишлено престъпление. Ако данните са били достатъчни и подкрепени с безспорни доказателства, то прилагането на специални разузнавателни средства се обезсмисля.
Искам да отбележа, че оперативните действия, които се извършват, са различни и в конкретни случаи се преценява кога и кои от тях могат и трябва да бъдат приложени. Вярно е, че прилагането на специални разузнавателни средства е особен способ и се явява като единствен за събиране на данни и доказателства, когато информацията не може да се събере по друг начин. Ето защо няма законова пречка да се започне с прилагането на специални разузнавателни средства.
В закона се предвижда, че специалните разузнавателни средства могат да се използват до два месеца, а при необходимост срокът може да се продължи с четири месеца, но не повече от шест месеца общо. Във всички случаи за продължаване е искано и получено разрешение от съда. Прилагането на специални разузнавателни средства е станало в рамките на шест месеца.
В доклада се сочи, че има нарушения, доколкото при продължаването на срока има прекъсване, каквото според работната група е недопустимо. Въпросът е спорен и при бъдещата промяна на закона трябва да бъде изрично уреден, за да се избегнат излишните дискусии. Практиката обаче налага срокът да може да бъде прекъсван. Доколкото към този момент няма изрична забрана за това, прилагането на специални разузнавателни средства е станало в рамките на законовите шест месеца.
Специално искам да подчертая, че по случая Върховната касационна прокуратура два пъти се е произнесла със становище, че няма извършени закононарушения от страна на длъжностни лица в Министерството на вътрешните работи.
От всичко казано дотук става ясно, че има непълноти в нормативните актове, както и противоречия между тях, които дават основания за различното им, в това число и двусмислено тълкуване. При бъдещи нормативни промени те трябва да бъдат отстранени.
Правителството декларира готовността си да подготви и внесе в Народното събрание тези промени. Доколкото става въпрос за твърде деликатна материя, и то много широка, ще се търси съгласието по възможност на всички политически сили. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Ще има ли уточняващи въпроси? Заповядайте, господин Цанев. Имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Иво Цанев (ПСОДС): Господин министър-председател, явно не Ви е останало време в детайли да навлезете в доклада на работната група, но в това, което коментирате, има непълноти и грешки. Има неопровержими доказателства – написано е черно на бяло, че ден по-рано, на 29 май (разрешението на съда е от 30 май) е започнало подслушването. Не ми е удобно да говоря, защото един от тези хора съм и аз. Затова искам да Ви кажа, че тук много грешите, че няма констатации за закононарушения.
Искам да Ви изброя няколко неща, които се случват не в Ирак, а тук: през август месец – показни стрелби около хотел “Хемус”; септември месец – на гърба на Министерството на вътрешните работи – взрив, Христомира Атанасова; декември месец – убийство на прокурора Колев; също така декември месец – психолога на баретите, убийство; януари месец – Студентски град, съдията Тодор Матов, оказал се по погрешка (разбрахме, че тук още стрелби щяло да има); март месец – Илия Павлов. Това са неща от реалната действителност. Тази сутрин излизам пред блока си – стъклото на колата на съседа ми – счупено. Това са нещата в България. (Шум на неодобрение в блока на НДСВ.)
Затова следващите конкретни въпроси, които ще ви задам, са следните: какви мерки ще предприемете по отношение на Министерството на вътрешните работи, конкретно на министъра, на ръководния екип, за да не се случват тези неща? Какво точно ще направите? Вие отговорихте, че сте щели да правите законодателни промени. Две години управлявате, няма такива. Бойко Борисов в същото време коментира, че има нужда от законодателни промени, без това да го казва на министър Петканов, за да внесете заедно промените в Министерския съвет и да влязат в Народното събрание. Това е моят въпрос – какви мерки конкретно ще предприемете по отношение на министър Петканов и на МВР, за да може МВР да се справи с престъпността, и не само с тези незаконосъобразни подслушвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин премиер, заповядайте да дадете отговор на уточняващия въпрос от народния представител Иво Цанев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цанев, изброихте няколко сериозни случая, които засягат цялото ни общество. Можете да си представите, че всеки отговорен гражданин и още повече членовете на правителството полагаме необходимите и възможните (подчертавам възможните) усилия да се елиминират или предотвратят подобни ексцесии или престъпления.
Също така знаете, че във всяко свободно демократично общество има възможност да се случат подобни, бих казал нередни прояви. Една от главните грижи е именно спокойствието на обществото. Всички в тази зала знаят колко проблеми съществуват във взаимоотношението между акциите от страна на служителите на МВР и понякога бавната или липсата на синхронизация с някои от нашите съдебни органи. Затова именно темата, бидейки много деликатна, сложна, свързана от време на време с политизация, която тревожи обществото, трябва да бъде разгледана и третирана по възможност от по-широка част от това общество, да има и по-силен граждански контрол, за да се избегнат нередностите, както е в другите европейски демокрации.
Считам, че би било нередно да се обещават неща, които не зависят непосредствено от нас. Ще кажа, че ще положим още по-големи и енергични усилия и грижи, но с мисълта, че именно този нов закон се налага за доброто на цялото общество и същевременно да могат да се предотвратят престъпленията, на които сме били свидетели през последните месеци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Госпожо Михайлова, заповядайте да изразите отношение към отговора на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски. Знаете, че трябва да се ограничите в рамките на две минути.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Благодаря, господин министър-председател.
Господин председател, господа министри, не съм доволна от отговора, който получих от господин министър-председателя, защото всъщност в това, което Ви беше подготвено за отговор, имаше много непълноти. Установено е, че има незаконно подслушване. Когато се установява, че има нещо, което се върши незаконно от един министър в една демократична държава, следва да се носи политическа отговорност.
Вие казахте, че във всяка демократична страна се случват и лоши неща. Да, но в демократичните страни, когато се случват нередни неща, се носи отговорност. Вие, като министър-председател на България, по силата на Конституцията носите отговорност за цялата политика, която става в страната. С отказа да отстраните министър Петканов, защото се подслушва, и то незаконно, защото се стреля в България и няма реакция от страна на изпълнителната власт; с отказа да отстраните и сега, след скандала с "Булгартабак", вицепремиера Николай Василев, Вие всъщност не осъществявате тази дейност, която е по силата на Конституцията и правовия ред да се носи политическа отговорност. Правейки това, всъщност Вие ще понесете най-голямата политическа отговорност, нежелаейки да се отстранят провалилите се министри.
Нашето питане беше в резултат на това да Ви подскажем още веднъж, че политическата отговорност на провалилите се министри трябва веднага да бъде проявена, трябва да бъде санкционирано деянието, което уронва управлението на сраната. Затова толкова пъти се обръщаме към Вас и Ви казваме: отстранете министъра на вътрешните работи.
Сега се обръщаме в последните дни и Ви казваме: отстранете вицепремиера Николай Василев. С отказа да го направите Вие поемате голямата политическа отговорност и се разминавате с това, което казахте преди две години – че идвате в името на нов морал. Няма го този морал. Няма го, защото не се носи отговорност. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Питане от народния представител Сергей Станишев относно позицията на България по кризата с Ирак. Питането е към премиера господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин Станишев, да развиете Вашето питане в рамките на пет минути.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес сме 4 април 2003 г. и искам в началото да изразя съжалението си, че, господин премиер, Вие не намерихте време през изминалите седмици да отговорите на моето питане от 6 март т. г., тъй като отговорите на него може би щяха да дадат ясен отговор за действията на ръководеното от Вас правителство преди да започне войната в Ирак. Тогава пред света все още стояха две опции - мирното решение на конфликта и логиката на войната.
В решението на Народното събрание от 7 февруари т. г. като водещ приоритет е определено намирането на мирно решение. Решението на Народното събрание очертава рамките на позицията на страната по иракската криза, от което следва да се ръководи поведението на изпълнителната власт и на представителя на България в Съвета за сигурност на Обединените нации. На практика обаче министърът на външните работи и представителят на България в Съвета за сигурност на ООН многократно първи се ангажираха с подкрепа на твърдата провоенна позиция.
Отговорността на министър-председателя, на министрите и техните представители зад граница е огромна. Поставя се под съмнение легитимността на Съвета за сигурност на Обединените нации, на международното право, като се поощряват едностранните военни действия сега и за в бъдеще. И това е принципен въпрос за това в какъв свят ще живеем ние.
България няма право да участва в минирането на доказалите своята необходимост международни организации. Искам да подчертая, че изпълнителната власт няма право да отстоява различна позиция и да провежда политика, различна от тази на Народното събрание. Съжалявам, но словесната еквилибристика и фактическата подмяна еднолично, от отделни министри, на позицията, съгласувана в Народното събрание, фактически въвлича Вашето правителство в противоконституционни действия. Благодарение на небалансираната си политика правителството успя да постави страната ни, според голяма част от световното обществено мнение, на челно място сред най-горещите поддръжници на провоенната позиция относно Ирак в Съвета за сигурност.
Факт е, че с активното съдействие на българската дипломация десетте държави от така наречената Вилнюска група написаха обръщение за солидарност към САЩ и тяхната политика спрямо Ирак, с което допълнително подчертаха своеобразната разделителна линия, която се прокара между бъдещите членове на НАТО и Европейския съюз и преобладаващата част от настоящите членове на тези две институции по повод кризата около Ирак. Тези държави, сред които, за съжаление, е и България, бяха характеризирани от бъдещите ни партньори, отчасти основателно, отчасти недотам оправдано, с оскърбителното за нас название "Вашингтонския Троянски кон" и "васалите" – изявления, които може би целят да напомнят на управляващите в новите демокрации, в това число и на българските управници, че е необходимо да се анализира политиката дори и на важни международни партньори на България, преди нашата страна еднозначно да застане в подкрепа на тях.
През последните седмици видяхме как българското правителство упорито бяга от своята отговорност пред Народното събрание. Свидетели сме на нежеланието на управляващите да говорят пред българския парламент и българското общество, както е редно в една парламентарна република. За мен действително е изключително тъжно, че докато министър-председатели на други държави, участващи в тази военна коалиция, отстояват своята позиция с аргументи и с политическа воля, българското правителство не пожела да представи пред Народното събрание своите аргументи в полза на участието на България в тази война без санкцията на Обединените нации.
Тъй като отмина много време от започването на моето питане, днес искам да Ви попитам: какви са усилията на правителството на Република България да се спре войната в Ирак, да се възстанови авторитетът на Обединените нации; в каква коалиция участва нашата страна и на какво основание е решението за участието ни в коалиция, която воюва без санкция на Обединените нации, на какво основание и от кого е взето? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Сергей Станишев относно позицията на България по кризата с Ирак в рамките на десет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станишев! Ще започна с това, че съжалявам, че едва днес отговарям, но мисля, че може да си сравним календарите и бихме констатирали, че действително не ми е било възможно досега да взема думата.
Бих искал също така да подчертая, че аз вече се спрях на проблемите от питането Ви, на част от тях поне, в обръщението си, което направих на 19 март.
Позицията на България за мирно решение на иракската криза чрез изпълнение на Резолюция 1441 и употребата на сила само като краен изход е последователна и непроменена. Тя се основава на съответните резолюции на Съвета за сигурност чак от 1990 г. досега.
Що се отнася до политическата рамка на позицията на България в ООН по този тежък въпрос, това е решението на Народното събрание от 6 февруари т. г. и това мисля, че е ясно за всички нас. Нещо повече, нито една държавна институция или парламентарна политическа сила оспорва изпълнението му.
Главен приоритет за нас – и това съм го казвал неведнъж и на чужди форуми, като вчера в Съвета на Европа – бе търсенето на мирен изход от кризата. Цялостното поведение на българската дипломация беше ръководено от нашата отговорност в рамките на Съвета за сигурност и ангажимента ни да действаме като съюзник на държавите от Европейския съюз и НАТО в борбата им срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово поразяване.
Същевременно ние сме принудени да изразим дълбокото си съжаление, че дипломатическите усилия на България и международната общност за разоръжаването на Ирак с мирни средства бяха изчерпани, без да доведат до желания резултат. България положи всички възможни усилия за намиране на компромис между предлаганите различни подходи в Съвета за сигурност и за възстановяване на неговото единство. Консултации със страни-членки на НАТО и Европейския съюз по кризата в Ирак се провеждат при всяка възможност и на всички нива.
От самото начало на кризата България, както знаете, обсъжда с със страните от Европейския съюз развитието на обстановката и съществуващите алтернативи за разрешаване на проблема с Ирак. Особено важни са системните ни контакти с гръцкото председателство на Европейския съюз. Споделих това с господин Симитис при последната ни среща в Брюксел. Наскоро в Атина бе проведен поредният кръг от консултации. Водим също активен диалог и с останалите страни-членки на Европейския съюз, най-вече с тези от тях, които са членове на Съвета за сигурност, Великобритания, Германия, Испания и Франция. Диалогът действително е постоянен, доколкото зависи от правителството, и той ще продължи. Както подчертах и в изказването си в Брюксел, България смята за изключително важно постигането на единство в рамките на НАТО и на Европейския съюз като предпоставка за единен подход в рамките на Съвета за сигурност.
Ние също така подкрепихме категорично усилията на Европейския съюз и се присъединихме към позицията, формулирана в заключенията на Европейския съвет от 27 януари, 17 февруари и 21 март, както и към публичния демарш на гръцкото председателство от 4 февруари т.г.
Уважаеми дами и господа, въпросът за гаранциите за националната сигурност на страната ни е също така обсъждан на различни равнища, включително на срещата ми с президента Буш още във Вашингтон и по време на последната визита на генералния секретар Лорд Робъртсън. Единодушната обща оценка е, че за България не съществува военна заплаха. Такива са заключенията и на българските експерти.
Бих искал да подчертая също така, че именно чрез взаимодействието и активните международни фактори по Иракската криза правителството естествено работи за гарантиране на националните интереси и сигурността на страната. Тук е особено важно да се разбере, че кризата около Ирак има не само морално измерение, както казахте, което не се ограничава единствено до въпроса за мира или войната, тук става въпрос за режим, предизвикал две войни и подлагал нееднократно на агресия други страни, за режим, както всички знаем, унищожил с химическо оръжие свои граждани, за режим, който 13 години не се съобразява с усилията на международната общност и със Съвета за сигурност на ООН.
Принципната позиция на България за защита на мира и сигурността, на демокрацията, хуманизма и правата на човека, против международния тероризъм зае основно място в решението на Народното събрание от 7 февруари т.г. С тези морални императиви не можем да правим компромиси. Обратното би означавало компрометиране не само на нашата сигурност и национални интереси, но и на нашата ценностна принадлежност.
Както знаете, след приключване на военната операция следва да се положат всички усилия за запазване на териториалната цялост на Ирак, за изграждане на институциите на гражданското общество в страната и за приобщаването й към международната общност на демократичните държави. Този процес трябва логично да доведе до отменяне на санкциите срещу Ирак и възстановяване на нормалните политически и икономически условия на живот на иракския народ. В този смисъл смятаме, че международната общност не трябва да абдикира от своите отговорности по отношение на Ирак, а да положи всички необходими финансови и хуманитарни усилия за неговото следконфликтно възстановяване. Както подчертах и вчера, ние сме на мнение, че то трябва да се предостави предимно на Обединените нации за доброто и престижа на тази организация.
България подкрепи приемането на Резолюция 1472 на Съвета за сигурност за хуманитарна помощ за иракския народ чрез адаптиране на програмата “Петрол срещу храна”. Надяваме се, че успешното приключване на кризата би допринесло и за мирния процес в Близкия Изток, тоест за изпълнението на пътната карта за Палестина – тема, която става все по-належаща в Близкия Изток и в средите, които са запознати с кризата.
Уважаеми дами и господа, България изпълнява и в новите условия своите ангажименти за пълното и ефективно разоръжаване на Ирак. Съобразно решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г. българското правителство ще продължи своите усилия за осигуряване на съществен принос на нашата страна в реконструкцията и възстановяването на Ирак и след военния период. Ние считаме, че тази роля действително е много важна за България и с отлични възможности.
Искам да ви уверя накрая, че България остава последователен и предвидим партньор и съюзник на демократичната международна общност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÎÃÍßÍ ÃÅÐÄÆÈÊÎÂ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Станишев, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Сергей Станишев (ÊÁ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, аз не мога да разбера по какъв начин българското правителство е отстоявало мирно решаване на кризата в Ирак, както Вие твърдите. Далеч преди началото на бойните действия от всички международни медии – CNN, BBC, бяха изписвани четирите държави, които са провоенно настроени и които са тласкали Съвета за сигурност към действия, които водят до война. Именно затова започнаха бойни действия, война без Съвета за сигурност, защото се знаеше, че Съветът за сигурност няма да одобри тази резолюция, която България подкрепяше. Моля да уточните тази Ваша позиция.
И второ, не мога да разбера по какъв начин Народното събрание на 7 февруари е одобрило участието на България в тази коалиция. В искането на Съединените щати ставаше дума за оказване на логистична и друга подкрепа за натиск, за подготовка и планиране на военна операция, а не за провеждане на военна операция.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÎÃÍßÍ ÃÅÐÄÆÈÊÎÂ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин премиер, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Станишев, вчера в отговорите ми в Страсбург се опитах да обясня и отговоря на подобен въпрос от страна на един гръцки народен представител. Вие имате отлична памет и знаете, че в крайните моменти, след като от страна на посланик Тафров и нашата делегация наистина бяха положени много големи усилия, в последния момент премиерът Блеър предложи шест точки, с които да обоснове желанието си да се приеме втора резолюция, с която, да кажем, да се извърши допълнителен натиск върху Ирак. Между страните, които в самия Съвет подкрепиха тази инициатива, се намираше България, но това беше една инициатива, с която да се предотврати войната. След това, като започна изброяването от страна на СNN и на други, ни включи всъщност като четвърти в трите – Щатите, Испания и Великобритания, и там също влезе и България. Оттам, както знаете, започна този мит, бих казал, който е съвсем ясен за запознатите хора. Жалкото е, разбира се, че така се тълкува.
Ще Ви кажа, че дори ми зададоха един въпрос от страна на една много позната международна електронна медия върху сраженията, които наши войски водили в Ирак, което мисля, че е последица от едни и същи изводи и то погрешни.
Ние знаем, че коалицията или страните, които са подкрепили Втората резолюция, са вече 48. Не сме изолирани, а ние продължаваме да отстояваме първоначалните си условия и това беше да прелитат свободно американските самолети над нашето въздушно пространство, помощните самолети-цистерни в Сарафово и евентуално изпращането на нашия контингент в страни, които са съседни на Ирак, но не и в Ирак. Мисля, че няма друг начин, по който да Ви отговоря, че не се е предприело нищо извън това, което е било прието, и че не сме в състояние да разобличим или разбием подобен мит, който се започна и който се използва и политически в някои страни. Но в крайна сметка фактите ще докажат, че може би нашето становище не е било толкова погрешно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Станишев, имате възможност да изразите отношението си към отговора на премиера.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, не съм удовлетворен от Вашия отговор. Не смятам, че пред Народното събрание и пред българското общество бяха изяснени, първо, поведението на българската външна политика по време на развитието на кризата в Ирак и решенията и аргументите, на основанието на които се е формирало поведението на нашия представител в Съвета за сигурност на ООН. Не смятам, че ни стана ясно в крайна сметка ние във война ли сме ли не сме във война. Не смятам, че Вие успяхте да покажете, че българската външна политика, българската държава се е стремяла към мирно политическо разрешаване на тази криза.
Мисля, че има един много сериозен проблем в това как България изглежда пред света днес и най-вече пред нашите европейски партньори. Ние не можем да очакваме да ни възприемат като истински партньор на Европа, като неразривна част от Европейския съюз, ако в кризисни ситуации българската политика се разминава с преобладаващото мнение на европейските страни, на европейското общество.
Вчера в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Вие самият сте се убедили какво е общественото мнение в Европа, каква е преобладаващата позиция. И България, за съжаление, в резолюция на ПАСЕ е наредена сред 4-те страни, които носят отговорността сред 15-те страни-членки на Съвета за сигурност за подкрепа на войната. И това е факт, който широко се разнася в публичното пространство и според мен ще се отрази и върху бъдещето на преговорите с Европейския съюз.
Затова смятам, че са необходими много сериозни дискусии в българския парламент относно това как се формира българската външна политика по отношение на кризата в Ирак и предлагам на господин Герджиков искане за дебати от 48 народни представители от Коалиция за България. (Сергей Станишев предава искането на председателя на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Това е съгласно чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Надявам се, че има 48 подписа, защото тук не са номерирани, но аз ви вярвам.
Питането, което ще се развие в разискване, насрочвам за следващия петък от 11,00 ч.
С това приключи процедурата по питането на народния представител Сергей Станишев.
Преминаваме към актуалния въпрос към министър-председателя Симеон Сакскобургготски от народния представител Николай Камов относно изпълнение на решение на Народното събрание.
Заповядайте, господин Камов, да развиете Вашия актуален въпрос.
Николай Камов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, точно преди една година – на 3 април, по инициатива на двама народни представители от Коалиция за България, и двамата от Политическо движение “Социалдемократи”, Народното събрание прие решение, с което задължи правителството да внася ежегоден доклад за младежта. Аз ще припомня на уважаемите народни представители и на Вас текста на това решение, така както е публикуван в “Държавен вестник”.
След кратка преамбюлна част събранието реши:
“На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България възлага на Министерския съвет да изготвя ежегодно доклад за младежта, в който да посочва основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година. Годишният доклад се приема с решение на Народното събрание след провеждането на дебати.”

Уважаеми господин министър-председател, аз направих питане веднага до Вас. На 17 май Вие отговорихте и поехте ангажимента докладът за 2002 г. да бъде представен в Народното събрание през първото тримесечие на тази година. Тъй като до момента няма депозиран такъв доклад на Министерския съвет, моят въпрос към Вас е: кога ще бъде представен годишният доклад на правителството по проблемите на младежта, т.е. кога ще бъде изпълнено решението на Народното събрание?
Значението, което лично аз, а и левицата придаваме на тази проблематика, е огромно. Преди малко Вие отговаряхте за една война, която е събрала вниманието на целия свят. Бих си позволил да кажа, че в България вече 13 години се води една успешна война срещу младите хора от страна на държавата в различни коалиции, но тя винаги е успешна, резултатите са успешни – над 1 млн. млади хода предимно вече трайно са отстранени от пределите на България, без шансове мнозина от тях да се върнат отново в нея. Неизвестен е броят на загиналите, образно казано, от изключително високото ниво на престъпност. Аз ще цитирам само данните на Националния съвет по наркотичните вещества, че през 2002 г. у нас са регистрирани 220 000 наркомани. Реално пристрастените на практика са поне двойно повече и броят им непрекъснато нараства. Средната възраст на зависимите от дрогата е 24 години, уважаеми господин министър-председател. Счита се, че поне 10 000 души у нас се прехранват с този бизнес и че месечният доход от продажбата на наркотици е над 100 млн. лв. Това са жертвите на тази война с неизвестен брой пребити, осакатени, изнасилени, продадени почти деца.
Така че, надявам се Вашият отговор да не бъде само по отношение на срока, а и на ангажимента, който правителството има - да внесе политика за младежта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Камов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Николай Камов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Както вече бях казал в обръщението си към Първата национална научно-практическа конференция на тема “Българската младеж и европейската перспектива”, организирана от Министерството на младежта и спорта на 25 февруари т.г., проблемите на нашата младеж са един от главните приоритети на правителството. Надявам се, че в тази зала има пълно единодушие по този въпрос и вие точно сега го представихте по един много категоричен начин.
Първата и много важна стъпка бе създаването на Министерството на младежта и спорта, но за съжаление след приемането на бюджета за 2003 г., което не позволи да бъдат предвидени допълнителни средства. Това забавяне се отрази и на сроковете на внасянето на ежегодния доклад за състоянието на българската младеж в рамките на първото тримесечие на тази година.
Вярвам, че всички ще се съгласят, че към този толкова важен за настоящето и бъдещето на страната ни въпрос, не може да се пристъпи без задълбочено изследване на проблемите на младите хора в различните сфери, като образование, култура, спорт, професионална квалификация и реализация и др.
Лично аз съм се допитал чрез неправителствени организации, познати и лица, които са доброволно предложили услугите си да ме осведомят, защото това е една тема, която не само ме безпокои, но също така усещам, че от някои международни организации имат желанието да се покаже по-голяма активност.
През 2002 г. от Държавната агенция за младежта и спорта стартира изготвянето на Стратегия за национална младежка политика в България. Създадени бяха два помощни органа – Експертен съвет, в който участват представители на всички държавни институции, имащи отношение към младежта и младежката политика, и Консултативен съвет, съставен от видни български общественици, изследователи и социолози.
При обсъждането на стратегията бяха поканени за участие и представители на местните власти, неправителствени организации и млади хора. Както знаете, проведено бе мащабно за страната изследване на българската младеж. Направени са десетки експертни оценки във всички области, например, демография, образование, здравеопазване, заетост, криминогенност и др., както и изследване на младежта по етнически групи, което ще позволи да се направят сериозни изводи и да се вземат редица практически мерки.
Темата за наркоманията и наркотрафика е нещо, което също така ме тревожи. Напоследък приех две групи, които ме запознаха с много, бих казал, драматичната картина, която и Вие описахте.
Министерството на младежта и спорта направи национално проучване, на базата на което е изготвен Национален календарен план на младежки дейности за 2003 г. Инициативите, които ще се реализират на местно, регионално, национално и международно ниво, са близо 400.
Министерството на младежта и спорта вече разполага със съпоставими данни за мястото ни в Европа по отношение на младежката проблематика. В момента събраната информация се попълва, обобщава и анализира и амбицията ни е докладът на правителството за състоянието на младежта в България да стане основа за изработването на Национална стратегия на страната ни по този въпрос, както и на краткосрочна и дългосрочна програма за нейното осъществяване.
Въпреки забавянето, наложено от посочените по-горе причини, Министерският съвет ще внесе ежегодния доклад за младежта в Народното събрание в рамките на първото полугодие или най-късно до 30 юни т.г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Камов, имате право на реплика. Заповядайте.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин министър-председател, моят въпрос към Вас нямаше обичайната цел да очертае различия или да окаже натиск за лошо водена политика от кабинета, а нещо много по-важно според мен – да предизвика изработване на държавна политика за младежта, такава каквато България няма в продължение на целия преходен период, период на демокрация. В този смисъл аз съм доволен от Вашия отговор. Три месеца няма да бъдат фатално закъснение за изработването на такава политика, но след като Вие заявихте всичко това тук, аз си мисля, че не би следвало да възразите Вашият правителствен доклад и предложената в него политика, след като така или иначе се закъснява с тези три месеца, да бъдат обвързани с държавния бюджет на страната за 2004 г. Вие добре знаете, че това беше оригиналното първоначално предложение на нас като вносители. Не просто да се приеме една декларация тук през юни, а да има връзка с ресурси, които бюджетът да предвиди. И Ви моля още тук, днес, ако всичко това, което Вие току-що казахте, е вярно, да поемете ангажимент, че бюджетът ще гарантира тази програма.
И още нещо. През цялото това време ние не просто сме чакали със скръстени ръце. Левицата има сериозна алтернатива и предложение за такава политика. По искане на ръководителя на работната група по младежките въпроси господин Веселин Вълчев, на Политическия съюз “Нова левица”, който оформи тази работна група още миналата година, когато се прие това решение, аз ще Ви връча една малка книжка, но с доста богато съдържание. Това е нашата представа за това каква политика по тези остри проблеми на младежта трябва да води българската държава. Мисля, че това е един ярък израз на конструктивност. Ние не запазваме тези виждания за предстоящото управление на левицата, даваме ги още сега с надеждата, че ще подпомогнем на подготовката на Вашия доклад през месец юни.
Господин председател, тъй като имаме такива книжки за всички народни представители, аз вярвам, че няма да възразите да ги разпространим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Разбира се!
Николай Камов: Тези книжки ще бъдат раздадени още днес на всеки един народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Камов, за тази инициатива.
С това приключиха питанията и актуалните въпроси към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Соломон Паси – министър на външните работи, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева. Всъщност те са два актуални въпроса, които са взаимно свързани, и аз смятам, че вторият би трябвало да предхожда първия според реда. Нали така?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева относно включването на България в международната коалиция, а след това – относно последиците.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на външните работи, уважаеми дами и господа! Преди две седмици от Вашите заместници, господин Паси, часове наред слушах, че България е член на Международната коалиция за война срещу Ирак и ако на някой не му отърва, може да обжалва - ако иска, до Конституционния съд, ако иска, до Административния.
Междувременно, при едно пътуване вън от страната намерих в самолета “Уолстрийт Джърнъл” – бр. от 21 до 23 март, в който на първа страница бяха посочени страните-членки на Международната коалиция за война срещу Ирак и съпоставени с предишните коалиции от войната в Залива. Там името на България в тази Международна коалиция за война срещу Ирак не намерих.
Тъй като Вашият заместник каза, че ако на някой не му харесвало участието, да сме обжалвали, аз Ви зададох миналата седмица два много прости, изискващи кратък и ясен отговор, въпроси: член ли е България на Международната коалиция за война срещу Ирак? Ако е член, кой е взел решение за това и с какъв акт? Кой е уведомил съответните органи на международната коалиция?
С огромна изненада преди малко чух от министър-председателя, че май CNN по погрешка ни било включило.
Ние във война ли сме или в грешка, или във война по погрешка? Член ли сме, господин министре на външните работи, на тази коалиция? Ако - да, кой взе решение за това? Кой уведоми с писмо, по телефон, по факс, по е-meil, по SMS, по какъвто искате начин, че сме член и кого уведоми? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Паси, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Татяна Дончева относно включването на България в Международната коалиция за война срещу Ирак. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин министър, колеги! Най-напред искам да припомня, че днес е 4 април – това е денят, на който през 1949 г. е основана Организацията на Северноатлантическия договор, а преди 12 години тук, в тази зала, на този ден беше основан и Атлантическият клуб в България, така че това е един подходящ ден да разискваме тези въпроси. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Въпросът: член ли е България на Международната коалиция за война срещу Ирак? Трябва ясно да се знае, че ръководената от Съединените щати международна коалиция е известна като Коалиция на желаещите, тоест участието в нея не се базира на подписан общ документ, в нея няма членство, няма организация, няма членски внос, в нея не се гласува приемане или изключване. Всяка държава сама решава дали и с какво желае да подкрепи разоръжаването на режима на Саддам Хюсеин в съответствие със своята политика, със своите политически приоритети и като се основава на вътрешните си регламенти.
Тази международна коалиция включва около 50 държави, 30 от които бяха упоменати още в първите часове от държавния секретар на Съединените щати Колин Пауъл. Сред тези 30 държави са страни като Великобритания и Австралия, които активно участват със свои части във военните действия, но и такива, като Унгария, Румъния, Словакия, Испания, Турция, които оказват логистична или политическа подкрепа на операцията. Участието на България е строго в рамките на решението на Народното събрание от 7 февруари – нито повече, нито по-малко.
Бих искал да подчертая, че българското участие в коалицията в този случай става дума за осъзната и отговорно взета и отстоявана от правителството и от Народното събрание позиция. За принципи и цели, представляващи жалони на външнополитическия курс и действия на България през последното десетилетие, като: принадлежност и активно участие в Международната коалиция за борба срещу тероризма, политическа и морална позиция против разпространението на оръжие за масово унищожение, осъзнаване на опасността, която представлява попадането на подобно оръжие в ръцете на диктаторски режими – режими, пренебрегващи волята на международната общност, и не на последно място – принадлежност и привързаност към ценностите на демокрацията и общите ценности на евроатлантическия свят.
В този аспект краткият отговор на Вашия въпрос гласи: в подобна коалиция ние сме се включили още на 21 септември 2001 г., когато Народното събрание реши, че България действа като фактически съюзник на НАТО и на Съединените щати в борба срещу международния тероризъм.
Искам още един път да подчертая, че България не е във война, по никакъв начин не е във война с Ирак. Нещо повече, България не беше във война и през 1999 г., когато вашата парламентарна група пак твърдеше, че сме във война по време на Косовската криза, България нито тогава, нито сега е влизала във война.
Рамката за участие на България в Коалицията по разоръжаване на Ирак е решението на това Народно събрание от 7 февруари 2003 г. – решение, което отчита взаимната обвързаност на българските действия по Ирак и евроатлантическата интеграция на страната ни, ангажиментите ни като съюзник на НАТО и САЩ в борбата срещу международния тероризъм, отговорностите на страната ни като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и принципната ни позиция против разпространението на оръжие за масово поразяване, решение, което предписва конкретните логистични действия в контекста на операция във връзка с изпълнение на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН – цитирах решението на българското Народно събрание. Решение, което българското правителство неизменно и последователно спазва и от което нито за миг не се е отклонило. Позицията и действията на българското правителство по кризата в Ирак показват последователност, говорят за предвидимост на външнополитическите действия на страната ни, отчитат и отстояват най-доброто за страната ни.
Както знаете, участието ни в тази коалиция не предполага конкретни ангажименти, както тук се разпространяваха слухове, че участието в коалиция предполагало изгонване на иракски дипломати и пр. Няма такова нещо. Това са пълни измислици, които бих искал да разсея от тази висока трибуна.
Позицията и действията на българското правителство по кризата в Ирак показват последователност, говорят за предвидимост на нашите външнополитически действия. Пацифизмът е красива идея, но, както повечето красиви неща, е крехка и се нуждае от средства и воля, с които да й гарантираме възможност за съществуване. Жалко е, че в случая с Ирак дипломатическите и политически усилия не доведоха до желания резултат, но още по-жалко би било, ако иракският народ, регионът и светът като цяло бъдат оставени да живеят без визията за едно друго, по-добро бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Дончева, имате право на реплика. Заповядайте.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре! Когато един студент не говори по въпроса, който е изтеглил, а по въпроса, който си е харесал, обикновено го изпращат да се яви на поправка. Не ме поставяйте в тази неудобна ситуация!
Зададох Ви съвършено конкретен въпрос. Вие сте външен министър, имате пълното право да бъдете "за" или "против" войната, да вземате решения в рамките на Вашите правомощия относно включването и невключването на България, но моят въпрос е: кой взе решение? Може да се позовавате на решението на Народното събрание, ако смятате, че то Ви върши работа, но въз основа на това решение трябва да има орган, който да е взел решение да участваме. Това може да бъде правителството, министър-председателят, можете да бъдете Вие. Кой от тези тримата взе решението?
Втората част на въпроса ми е: кой уведоми – устно или писмено, САЩ и Великобритания, или когото искате? Кажете ни обаче: Вие или министър-председателят и кого уведомихте? И оставете на нас оттук нататък да преценяваме до каква степен България е свързана с коалицията и до каква степен не е. И моля Ви, не отговаряйте на втория ми въпрос, защото така или иначе ще Ви го задам.
Не ме карайте да отговоря аз тук, че това, което в момента официално се знае, е нищо, че дори не се знае от Народното събрание кой е направил това, че въведохте като системна практика и стил решенията да не се вземат от компетентните органи и да считате като проява на висша политика завоалирането, дезавоирането и игнорирането на оторизираните по Конституцията институции. Това означава, че просто Вие суспендирате Конституцията, господин министър на външните работи, и то не за пръв път!
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Стига, пред кого ги разправяш?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Кажете ни все пак: кой взе решение и кого уведомихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Очевидно на някои депутати трябва да им се обяснява по-дълго време, тъй като, както казвахме в училище – "умен е, но бавно разбира". (Смях и ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Повтарям: решението за участие в тази коалиция взе това Народно събрание на 21 септември 2001 г. с декларацията си, когато декларира ясно, че България е съюзник на Съединените щати и НАТО в борбата срещу международния тероризъм.
Повторено, това решение отново взе Народното събрание на 7 февруари т. г., когато решихме да подкрепим действията на коалицията за разоръжаването на Саддам Хюсеин - решение на това Народно събрание! Оттам нататък правителството е длъжно да изпълнява, министър-председателят изпълнява волята на това Народно събрание, министър-председателят разпорежда на външния министър какво да направи той, външният министър разпорежда на своите дипломати какво да направят те. Информирали сме американската страна по дипломатически канали, госпожо Дончева. Правилността за всички наши действия беше констатирана пак от това Народно събрание на 28 март т. г., само преди броени дни.
Така че не смятам, че има каквито и да било основания за терзания и колебания относно това – кой, как и по какъв конституционен начин е взел това решение. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паси.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева относно последиците от включването на България в международната коалиция за война срещу Ирак.
Заповядайте, госпожо Дончева, да развиете Вашия актуален въпрос за три минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър на външните работи, уважаеми дами и господа! Трябва да благодарите за бурните аплодисменти, които уточниха на народното представителство, че министър-председателят е уведомил Америка на 28 март, че сме включени в тази коалиция. За удобство на залата, която не счита, че трябва да бъде информирана като мнозинство, да ви кажа, че това го е направил министър-председателят по телефона.
Обаче смятам, че въпросът с последиците от нашето включване, ако може да се говори за такова, трябва да бъдат обсъдени. Вие нямате никакъв договор с никого. За разлика от предишни случаи, когато Народното събрание взимаше решение, уважаеми дами и господа, водеха се преговори, правеха се споразумения, независимо дали в общ документ или с размяна на ноти. Този път това правителство и това мнозинство въведоха практиката не да се водят преговори, не да се обсъжда и не да се договаря. Решението на Народното събрание, в което правителството ни втика, е всъщност решение за оказване сериозен натиск върху режима в Багдад, включително чрез планиране на възможност за употреба на сила и разполагане на сили и средства, забележете "разполагане на сили и средства", а не "употреба на сили и средства"! Никога Народното събрание не е взимало решение за употреба на сили и средства! Не знам, уважаеми дами и господа от мнозинството, давате ли си сметка, че един ден ще трябва да носите отговорност за нещо, за което не сте виновни, което не решавате и за което даже избраното и подкрепяно от вас правителство не ви информира?
В отговор на първия ми въпрос господин Паси каза, че нашето участие е въпрос на морал, въпрос на наша лична воля, не се базира на подписан общ документ, не предполага конкретни ангажименти. Няма такъв филм – международна коалиция, в която да няма права и задължения. Както ви е известно от историята, фамилията Сакскобургготски има навик да приема задължения, за които знае само тя. Сметката обаче винаги я е плащал българският народ малко по-късно и малко по-късно се е информирал. И тъй като в момента сме по Конституция парламентарна република, наистина призовавам министъра на външните работи да заяви с какви права и задължения е свързано нашето участие! На този етап простите и ясните от пръв поглед неща бяха, че: Америка искаше да ни използва като буфер срещу Европа и да обясни, че тя има нашата подкрепа срещу позицията на така наречената "Стара Европа". Второто, което ни се поиска, беше изгонването на иракските дипломати. Какво още ще ни се поиска, господин Паси, и срещу какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте, господин министър, да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Татяна Дончева относно последиците от включването на България в коалицията. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Дончева, от Вашия въпрос разбрах, че Америка е искала да ви употреби. Лично аз не съм информиран за това желание на Америка.
На въпроса какви права и задължения предвижда участието й в международната коалиция за война срещу Ирак. Първо, трябва за пореден път да отбележа, че това е коалиция за разоръжаване на Ирак, а войната систематически се вкарва в тази фразеология от Българската социалистическа партия и нейните ръководители.
Любен Корнезов (КБ от място): Няма ли война?! (Силен шум íà íåîäîáðåíèå è âèêîâå îò ÊÁ.)
МИНИСТЪР Соломон Паси: Какви са последиците от включването? Формалните права и задължения на България са онези и само онези, които са предписани в решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г., което всички ние добре познаваме и които не мисля, че е необходимо отново да цитирам.
Разбира се, тези задължения са функция от политическата воля на парламента и правителството и в този смисъл могат в необходимост да бъдат разширявани, дообогатявани и адаптирани към динамично променящата се международна среда, естествено, без да излизат от общата външнополитическа рамка и приоритети на страната, дефинирани от поредица състави на Народното събрание през последните десетилетия, а именно: постигане на максимално бърза интеграция в европейските структури като най-добър гарант за националната сигурност и просперитет на страната.
По време на последното посещение на министър-председателя Сакскобургготски във Вашингтон страната ни получи лично от американския президент Джордж Буш възможно най-големите за момента гаранции за своята национална сигурност и в контекста на иракската криза. На всички ни обаче е добре известно, че по-голяма гаранция от пълноправното членство в НАТО няма и засега европейската цивилизация не е изобретила. Така че, както досега неведнъж имах възможност да кажа, чрез действията си по иракската криза правителството всъщност се опитва да гледа напред и да работи за по-бързото осъществяване на това желано бъдеще. На 26 март бяха подписани протоколите за присъединяване към Северноатлантическия договор, нещо повече – вече има една влиятелна държава-членка, която ги ратифицира – това е Канада.
Уважаема госпожо Дончева, за мен е неоспорим резултат една недвусмислена положителна последица от заеманата от страната ни позиция по международните кризи през последните десетилетия.
И не на последно място, това е пряко следствие от позицията ни по Ирак в настоящия момент. Нещо повече, това развитие на нещата ми дава още повече увереност, че избраната от правителството и парламента позиция е най-добрата позиция в момента, а и за в бъдеще, защото чрез нея България получава реална възможност след края на военните действия да участва в събитията както в Ирак, така и в световен мащаб.
Задачата на политика е да умее да гледа напред и да търси най-добрия от възможните начини за реализация на националните интереси. И нещо повече, да се ориентира бързо и динамично в променящия се свят, защото както е казал великият математик Декарт: “Малко вероятно е истината да се разкрие едновременно пред мнозина”, затова във всяко общество, всяка група и всяко време имат своите формални и неформални лидери, своите водачи.
А що се отнася до предвожданата от Съединените щати коалиция, искам да спра вниманието Ви само на един факт. Редица страни, включително страните-членки на Европейския съюз или на Съвета за сигурност, които не бяха упоменати от държавния секретар в списъка на участниците в коалицията и които отстояваха систематично една по-различна позиция както в Съвета за сигурност, така и в Европейския съюз, участват в операцията. Участват с въздушно пространство, участват с отряд за ядрено и химическо разузнаване, участват с американска военноморска база на тяхна територия, която обслужва, осигурява и поддържа разузнавателните самолети на военноморските сили и военновъздушните сили на Съединените щати. А други страни, например като Еритрея, които са номинална част от коалицията, не е предприела никакви подобни действия. И тя е една от държавите, която не участва със свой контингент и не участва със своя логистична подкрепа, което мисля, че е и мечтата на представителите на лявото пространство.
Така че за мен коментарът е излишен. Можете да съдите сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Дончева, имате право на реплика. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Паси, щом тази коалиция опря до нас и Еритрея, значи работата трябва да е сериозно кофти!
Благодаря Ви за отговора и най-вече за това, което остана замръчкано в потока от думи, а то беше: ние ще се придържаме към решението на Народното събрание, което ще се разширява, дообогатява и адаптира към непрекъснато изменящата се среда.
Уважаеми дами и господа, телевизионни зрители и радиослушатели, подгответе се за разширяване, дообогатяване и адаптиране на това, което сме дали досега, защото ще ни искат още! И ако Народното събрание желае все така без да решава, независимо от Конституцията, и дори да не се информира, знайте, че един ден някой все пак ще ни иска отговорност.
Вчера в ПАСЕ започна обсъждане на резолюция на ПАСЕ. В нея се приема, че ще се носи отговорност на 4 от 15-те членове на Съвета за сигурност, подкрепили военната интервенция в Ирак, въпреки несъгласието на огромното мнозинство от международната общност. Един от тези 4 сме ние, дами и господа. Войната се определя като незаконна и противоречаща на международното право. Вашите колеги от мнозинството са внесли тук поправка, като са поискали на този етап да се приеме, че няма достатъчно доказателства, че използването на сила в Ирак е напълно оправдано.
Вие досега говорехте, че е оправдано?!
На въпрос към министър-председателя трябва ли след като ние оспорваме тази част да се приеме, че смятаме войната за законна, той дава отговор, аналогичен на тези, които чухме: “Това е въпрос, на който е трудно да се отговори, ако човек трябва да изрази своето собствено мнение.”
Тук има две съществени колизии, дами и господа. Министър-председателят говори като гражданин – страничен наблюдател с политически интереси, а външният министър – като част от пропагандната машина на водещите войната. Това е изключително тревожно, дами и господа. Той все пак е наш външен министър, а не агитпропчик на военната коалиция. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Много внимателно Ви слушам какво казвате и малко съм объркан от Вашата терминология. Вие споменахте, че “американците ще ви поискат на вас още”?! Няма такива опасения.
А по конкретния въпрос: до каква степен са били изчерпани възможностите за мирно решение, в случая аз ще цитирам единствено Декларацията на Тридесет и деветото Народно събрание от 28 март т.г., която констатира, че: “бяха изчерпани всички възможни мирни средства за разрешаване на тази криза”.
А по отношение на легитимността и международноправното основание за тези действия, аз отново ще цитирам същата тази декларация на Тридесет и деветото Народно събрание, която казва, че: “се наложи употреба на сила на основата на резолюции 678, 687 и 14-41 на Съвета за сигурност във връзка с Глава седма от Устава на ООН”. Оттук нататък смятам, че декларациите, решенията и констатациите на Народното събрание са задължителни за всички нас, включително и за опозицията, госпожо Дончева. И в този смисъл инспирираните бунтове и протести, които междупрочем са доста рехави и анемични, не говорят за едно коректно придържане към позицията на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин външен министър.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров относно откриването на нов гранично контролно-пропускателен пункт между България и Македония на територията на община Невестино.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър Паси, ще изляза малко от темата за Ирак и войната. Между другото, Вас Ви питат за Ирак и войната, но всъщност битката е друга. Битката е за това – да не бъдат разположени в България след войната американски военни бази. Запомнете го това от мен.
Сега на темата за Невестино.
По време на предизборната кампания в Невестино Вие посетихте общината, за да агитирате за кандидата на НДСВ. Убедихте се лично в състоянието на пътищата и инфраструктурата, когато затънахте в калта при Черната скала. От журналистите, които бяха докарани с джипове на Горското стопанство за срещата с Вас, разбрах две важни неща. Едното от тях е, че сте провели и важна външополитическа среща с кмет на крайгранична македонска община. И второто е обещанието Ви в община Невестино да бъде разкрит нов гранично контролно-пропускателен пункт. Тъй като изборите минаха, Вашият кандидат загуби, но обещанието на министъра си е обещание, дадено от министър, аз ще Ви помоля днес не толкова заради мен, колкото заради жителите на община Невестино, тук, от трибуната на Народното събрание да потвърдите или да отречете идеята за откриване на нов гранично контролно-пропускателен пункт.
Ще Ви помоля също така, ако отговорът Ви е “да” да се ангажирате с конкретен срок кога това ще се случи.
Уверявам Ви, че този въпрос вълнува много повече, много повече моите избиратели от този район, в сравнение с въпроса за войната в Ирак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, господин министър, уважаеми господин Кацаров! Действително на 28 януари т.г. посетих община Невестино, Кюстендилска област. Това стана по покана на местния инициативен комитет за откриване на нов гранично контролно-пропускателен пункт “Черната скала” на българо-македонската граница на народните представители Ваня Цветкова и Борислав Владимиров и на областния управител на Кюстендилска област. Наистина, както споменахте, кметът на Делчево беше така любезен да дойде да се срещнем на границата.

Пред представителите на медиите и по време на проведените срещи с местното население изрично подчертах, че нямам за цел и не мога да давам обещания за скорошно откриване на граничния контролен пропускателен пункт “Черната скала”. Единствената причина, поради която приех поканата на Инициативния комитет на местните граждани, на народните представители и на областния управител, бе да проуча на място възможностите за ускоряване на работата по неговото изграждане, с което да бъдат улеснени възможностите за активни контакти между населението на община Невестино и община Делчево в Република Македония.
Изграждането на регионална инфраструктура, свързваща страните от Югоизточна Европа, както и на региона с останалата част на континента е приоритетно направление на външната политика на Република България. Нашето разбиране е, че инфраструктурната обвързаност има важно значение както за регионалната сигурност и сътрудничество, така и за развитието на националните икономики.
Бих желал да ви уверя, че Министерството на външните работи последователно отстоява становището, че България и нейните съседи следва да се концентрират повече и да отделят повече ресурси за изграждане на свързващи ги комуникации, включително и на нови контролно-пропускателни пунктове.
В сегашното си състояние тези комуникации са ограничаващ фактор за двустранното сътрудничество като цяло и конкретно за общуването между населението от граничните региони.
През 1999 г. между България и Македония е подписана спогодба за изграждане на две нови КПП при Симитли – Пехчево – едното и Струмяни – Берово – другото. Допълнително е постигнато съгласие за откриване на граничния пункт при Невестино – Делчево в местността “Черната скала” като спогодбата, уреждаща този въпрос, предстои да бъде подписана. И тук вече мога да ви уверя, че не бихме пожалили сили, за да ускорим подписването на тази спогодба, но разбира се, далеч не всичко зависи единствено от нас.
В ход е подготовката и на спогодба за нормативно уреждане на функционирането на общи КПП по трите направления. Практическата работа по изграждане на КПП “Черната скала” започва през 2001 г. Според информацията, с която разполагаме досега са извършени следните действия: на 23 май 2001 г. със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството на България е открита процедурата за проектантска услуга в три фази за обект ГКПП Невестино – Делчево; на 12 октомври 2001 г. е възложено проектирането във всички фази на спечелилия кандидат – ЕТ “Батон”, София; на двустранна експертна среща на 8 ноември 2001 г. е определена пресечната точка на държавната граница, съгласно македонската и българската координатни системи, както и други параметри за граничния контролно-пропускателен пункт.
Поради констатирани през октомври 2002 г. сериозни различия в проектните решения, по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предстои да се проведе двустранна работна среща на експертна комисия за определяне на котата на нивилитета в пресечната точка на държавната граница по направление Невестино – Делчево, Симитли – Пехчево, Струмяни – Берово.
По информация също така от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, проектната документация за граничния контролно-пропускателен пункт при Невестино – Делчево е изпратена повторно за съгласуване с Национална служба “Гранична полиция”, поради настъпили промени в нормативната база. Проектът ще бъде внесен за разглеждане от Национален експертен съвет по устройството на територията и регионалната политика.
На всички досегашни етапи Министерството на външните работи е оказвало необходимото съдействие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на другите ведомства, участващи в осъществяване на проекта. Представител на Министерството на външните работи участва в експертна група, провела досегашните преговори с македонската страна и по инициатива на Министерството на външните работи през последните години въпросът за подписване на спогодбата за КПП “Черната скала” е поставен на всички равнища в рамките на двустранните политически контакти с Република Македония.
И накрая искам още един път да подчертая, че тъй като аз от много години съм вече в политиката и много добре знам, че обещанията лесно се дават, а трудно се изпълняват, мога да ви уверя, че не съм дал нито едно конкретно обещание в този смисъл, защото много добре знам какъв е трънливият път, през който минава изпълнението на тези обещания, но единственото, което мога да обещая и съм потвърдил пред жителите на Невестино е, че наистина няма да пожаля усилия, за да се открие техния граничен контролно-пропускателен пункт независимо от това, че кандидатът, който аз подкрепях в изборите, не ги спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Кацаров, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Аз също спорих с хората от крайграничните села и им казах, че подобно обещание няма да бъде изпълнено. Очевидно и аз не съм бил прав, защото такова обещание просто не е имало. Жалкото е, че няма да има и ГКПП, защото пътя от спогодбата до изграждането на ГКПП вероятно ще трае не по-малко от 10-15 години.
Ако не ме лъже паметта, такава е историята на ГКПП при Струмяни. Там спогодбата е много отдавна. Мисля, че даже отпреди 1990 г. е спогодбата за откриване на такова ГКПП и до този момент няма.
Разбирам, че в случая с Невестино ние сме преди този етап. Тоест, ние нямаме дори междуправителствена спогодба за разкриване на ГКПП с Република Македония, така че очевидно въпросът за ГКПП в Невестино ще продължи да бъде предмет на предизборни кампании и занапред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика заповядайте, министър Паси.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Наистина, при реализацията на инфраструктурните проекти на Балканите трябва да преодоляваме натрупани предразсъдъци, но смятам, че през последните две години доста успешно се справяме и с тази задача.
Искам да цитирам два конкретни примера – първо, след 70-80-годишни усилия в края на краищата успяхме да подпишем с македонския министър на външните работи преди повече от година споразумение за обща политическа воля за построяването на железопътната линия София – Скопие.
Само преди седмици успяхме да реализираме подобно политическо постижение и заедно с моя югославски колега като подписахме документ за обща политическа воля между България и Югославия за изграждане на магистралата София – Ниш.
Тези две обстоятелства ми дават кураж да вярвам, че политическите пречки и предразсъдъци, които съществуват пред развитието на инфраструктурата в региона, ще бъдат преодолени съвсем успешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Паси.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Георги Пирински относно основанието за включване на България във война срещу Ирак.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господа министри, уважаеми колеги, господин Паси! Въпросите, които са отправени към Вас, а и към премиера, по въпроса за войната в Ирак не са просто рутинни, актуални въпроси. Те третират едно събитие, един международен акт с изключително драматични последици – и краткосрочни, и дългосрочни, което изисква, когато отговаряте, да отговаряте с цялата сериозност, на която сте способен. И от начина, по който отговаряхте досега, чувствам известна настройка у Вас да отхвърляте безапелационно въпросите, които Ви се поставят и да ги подменяте с Ваши съждения.
Ще прочета въпроса, който съм Ви задал и ще Ви помоля да коментирате фактите.
Въпросът е следният:
На 18 март говорителят на Вашето министерство заяви, че всички политически възможности за разоръжаване на Ирак изглеждат изчерпани.
Въпросът ми е каква е всъщност еднозначната оценка на правителството – дали действително са изчерпани всички възможности и допустимо ли е без категорична позиция на правителството по този въпрос, българската страна да бъде ангажирана във войната?
Вие непрекъснато говорите за решението от 7 февруари т.г. Фактите, господин Паси! Ето какво казва то: като подчертава, че в интерес на запазването на шансовете за мирен изход от кризата е необходимо да продължи оказването на сериозен натиск върху режима в Багдад за изпълнение на Резолюция 1441, включително като краен вариант чрез планиране, господин Паси, на възможност за употреба на сила и разполагане на сили и средства за тази цел.
Това е мандатът, който вие имате от Народното събрание и нищо друго! Подчертавам – никакви ангажименти за включване в коалиция, която води военни действия. Затова Вашите твърдения, че резолюцията от 7 февруари ви дава право да ангажирате България във военни действия, са абсолютно безпочвени и несъстоятелни и в пряко нарушение с изискванията към Вас и Вашия премиер по силата на българската Конституция. Това са фактите. Ако не вярвате на тази интерпретация, която аз Ви давам, обърнете внимание на резолюцията, която онзи ден гласува Съветът на Европа, в която ясно се казва, че военните действия, предприети в Ирак, са незаконни – именно защото са в нарушение на Резолюция № 1441. (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, на конкретния въпрос на господин Пирински искам да дам съвсем конкретен отговор. Въпросът беше за изказването на нашия говорител, който е изказал предположение на 18 март, че всички мирни средства за решаване на конфликта в Ирак са изчерпани.
Аз не мога да споря с Народното събрание и ще цитирам Народното събрание. На 28 март същата тази констатация направи това Народно събрание, господин Пирински. В декларацията се казва: “Бяха изчерпани всички възможни мирни средства за разрешаване на тази криза и се наложи употреба на сила на основата на резолюции 687, 678 и 1441 на Съвета за сигурност във връзка с Глава седма от Устава на ООН.” Ако вие имате желание и воля да спорите с Народното събрание, разбира се, това е легитимно право на опозицията, но аз като български министър съм длъжен да се съобразявам с волята на това Народно събрание, което и правя.
Същото това Народно събрание в своята декларация от 28 март т.г. декларира, че одобрява напълно действията на правителството в изпълнение на посочените ангажименти.
Аз с Народното събрание не мога и не искам да споря. Аз съм дисциплиниран човек и смятам, че законите в България са задължителни за всички – не само за нас като правителство и за мен като министър, но те са до голяма степен задължителни и за представителите на опозицията, което също е добре да се помни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Пирински, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
Георги Пирински (ÊÁ): Господин Паси, Вие какво казвате: “Аз заявих на 28 март, че всички възможности са изчерпани и аз ви казвам, че това е мнението на Народното събрание”. Що за глупост?! Това е Вашето становище, Вашето мнение, по което се водиха много интензивни дебати. То беше гласувано от дясното мнозинство, както се формира то тематично именно по този въпрос, но това не променя фактите, господин Паси. Това мнение на Народното събрание е в разрез с констатациите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която констатира точно обратното онзи ден – на 3 април.
Първо, обърнете внимание, че Вие със становище от 28 март искате да обосновете действие, предприето на 18 март, което е абсурд и Вие добре го разбирате. Казвате: “Мнението на мнозинството в Народното събрание, което съответства на моето, ме оправомощава”. Но Вие като външен министър ще трябва да убедите и Вашите партньори извън България, че това, което казвате, е така.
Аз пак Ви повтарям – резолюцията, която нямам време да прочета сега пред парламента, но ако остане време, ще го направя, приета с 81 гласа “за”, 28 против и 5 въздържали се, констатира точно обратното – че няма законно основание за тази война, че действията, които се предприемат, стават заплаха и непосредствено за борбата срещу тероризма, защото създават допълнителни условия за неговото разгръщане, и за цялата конструкция от последните 50 години на международния мир и сигурност, която се основава на колективната сигурност, господин Паси.
Ето защо Вашата крайна, едностранна позиция в полза на военните действия прави днес България нетърсена, когато се търсят всички възможности да се върне процесът в мирно русло. И държавният секретар на САЩ – господин Колин Пауъл, се занимава точно с това тези дни. Беше и в Анкара, и в Белград, прелетя над София, не Ви потърси, не знам дали Ви прати телеграма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Господин Пирински, благодаря Ви. При всички случаи съм получавал повече телеграми от американските държавни секретари, отколкото докато Вие бяхте външен министър.
Що се отнася до резолюциите на ПАСЕ, разбира се, имаме и резолюции на Съвета за сигурност, които за разлика от много други международни документи имат задължителен характер и са задължителни за всяка една държава – членка на ООН.
Георги Пирински (КБ, от място): Няма решение за война!
МИНИСТЪР Соломон Паси: Този дебат днес ме връща преди девет години в тази зала – април 1994 г., когато тук се обсъждаше един доста тривиален въпрос – дали през българската територия да бъдат допуснати водоноските на ООН, за да помогнат на братска Македония. И тогава, господин Пирински – Вие лично и вашата парламентарна група бяхте против този хуманитарен акт. Слава Богу, Народното събрание и тогава не се подведе по вашата позиция и взе единственото правилно решение.
Но да припомня Вашите думи, защото архивите помнят: “Уважаеми колеги – казахте Вие, - тези действия се предприемат от ЮНПРОФОР – мисия на ООН, а това е военна формация, формирана под егидата на ООН. Каквито и да са действията на тази военна формация, те са военни действия. Превантивни, подготвителни, какъвто и характер да имат, една военна формация предприема военни действия и никакви други. Не си затваряйте очите пред този факт. Погледнете го в очите и бъдете наясно, че ако твърдите нещо друго, се самозалъгвате в най-добрия случай”.
Връщайки се девет години назад, питам: кой се самозалъгваше тогава, господин Пирински, Народното събрание или Вие? Още тогава вашата политика беше диктувана от пълното неразбиране на международната интеграция. Защото не можеш да искаш членство в НАТО, а да бягаш страхливо от пътищата, които водят към Алианса. Не можеш да искаш членство в Европейския съюз, когато отбягваш трънливия път към него. Вашата политика може да бъде оприличена на утопичните амбиции на един александрийски диктатор, който поискал от Евклид да го научи за един ден на геометрия. Евклид му отговорил: “В геометрията леки пътища няма”. Уви, след време ще разберете, че и в евроинтеграцията, и в защитата на националните интереси леки пътища няма.
Вие бяхте съучастник в едно правителство, господин Пирински, в един екип, който донесе вероятно най-големите беди на България за последните 12 години. Вие отговаряхте по външната политика, а господин Овчаров – по енергетиката. Затова аз лично бих предложил участниците в това правителство да се опитат да изчакат поне да закърнеят раните, които нанесоха на България, преди да започнат да говорят. За това ще ни трябват около десет години. Десет години от края на 1997 г. изтичат през 2007 г., когато ще сме членове на Европейския съюз и тогава Вашите идеи със сигурност няма да могат така да навредят на страната ни. Така че апелирам към Вас да подновите апелите си в началото на 2007 г. – Вие по външната политика, а господин Овчаров – по енергетиката. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Давам думата по процедура на господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е възражение срещу начина, по който водите заседанието, тъй като има ясен текст в нашия правилник, че когато говорещият се отклонява от темата, той трябва да бъде прекъснат. Господин Паси отиде някъде в своите спомени, залута се там.
Аз нося тук стенограмата от това заседание, за което той говори. Вие трябва да погледнете, господин Паси, и да кажете на Народното събрание, че става дума за 14 бронетранспортьора, а не за водоноски, и, второ, че нашата позиция беше изградена на базата на декларация на Народното събрание, която повеляваше да не се ангажира България, даже под егидата на ООН, с военни действия. Ето защо, както Вие ни препоръчахте преди малко, аз тогава се ръководех изцяло от решенията на Народното събрание. Вие обаче очевидно не сте в състояние да спорите и затова търсите от 9 кладенеца вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Пирински. Не констатирах отклонение от темата, а още повече, много мъчно е човек да отдели това, което говори министърът, от това, което обсъждаме тук. Така че процедурният Ви въпрос го приемам като възможност да кажете това, което искахте да кажете. Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос – актуален въпрос от народния представител Сергей Станишев относно външнополитическите действия на България по кризата в Ирак, също към министъра на външните работи.
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Паси, уважаеми дами и господа народни представители! На 19 март, преди да започне войната, отправих към господин Паси въпроса: водят ли се от правителството на Република България и от Вас, като министър, разговори за участие на страната ни във формиращата се коалиция за война срещу Ирак без решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации? За съжаление, този актуален въпрос беше игнориран от Вас в продължение на доста време. Аз, честно казано, не се нуждая от Вашия отговор, защото всички в страната са наясно, че българското правителство през целия период на развитие на кризата говореше едно, а правеше друго – твърдеше, че търси мирно и политическо решение, а на практика работеше за военно решение.
Днес ние сме свидетели на това как за пореден път се подменя смисълът на това, което става в Ирак. Казва се, че се води война за демократизирането на Ирак. Само че, уважаеми дами и господа, демокрацията не се постига с бомби, демокрацията не се полива с куршуми. Защото тя поражда само омраза, тя поражда нови вълни тероризъм, както е казано и в декларацията, в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. И ако говорим за демокрация, то основният белег на демокрацията е правовата държава във вътрешен и в международен план. Вие, господин Паси, трябва да признаете, че без съгласието на Народното събрание сте включили България в една коалиция, която води война – война без санкция на Организацията на обединените нации, сиреч война, която е против международното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Станишев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Станишев, уважаеми народни представители! Господин Станишев, споменахте, че Вие ми задавате въпрос и не искате да чуете неговия отговор. Това е една повтаряща се ситуация, в която Вие сами си задавате въпрос и не се интересувате от аргументите на отговора. И все пак, от уважение към нашите радиослушатели и телевизионни зрители, към нашите избиратели, аз бих искал да дам отговор на този въпрос.
Наистина, отговорът на този въпрос, както стана дума и при предишните питания, беше ясно и категорично даден в декларацията на Народното събрание от 28 март т.г., която констатира, че бяха изчерпани всички мирни средства и се наложи употреба на сила на основата на цитираните три резолюции и Глава седма от Устава на Организацията на обединените нации.
Това ми дава повод да зададем един по-общ въпрос: кой наистина е Саддам Хюсеин и какъв е режимът, изграден от него?
Българската общественост дълго време не получаваше достоверна информация за режима в Багдад. Преди 1989 г. това се дължеше на известни на всички ни причини, а след демократичните промени нашата общественост, вторачена в проблемите на прехода и на региона, отделяше много малко време на този въпрос. Ето най-краткия възможен отговор:
Режимът на Саддам е направил следното. Аз ще цитирам няколко факта, които мисля, че са много важни за българската общественост. Нападнал е безпричинно два пъти съседни държави – Иран и Кувейт, като погазва международното право и 9 години води войни с желание да доминира в региона. Обстрелвал е с балистични ракети пет съседни държави. Нарушил е систематично и съзнателно 17 резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 1990 г. насам и над 30 заявления на председателя на Съвета за сигурност на ООН, както и редица други международни документи. До последно не прекрати търсенето на възможности за развитие на химически и биологически ядрени оръжия, а също и на забранени далекобойни балистични ракети.
Ирак е един от доказаните спонсори на международния тероризъм. Дава подслон, обучение и финансова подкрепа на редица международни терористични организации, като “Муджахидин халк” и пр. Въпреки системния натиск от страна на международната общност режимът на Саддам Хюсеин не представя никакви данни за съдбата на 635 кувейтски военнопленници от времето на Иракската агресия срещу Кувейт.
Аз си задавам един въпрос: защо Вие всъщност, господин Станишев, да подкрепяте такъв режим? Защо след грешката с подкрепата на Милошевич правите втора такава грешка?
Престъпленията на режима на Саддам не се изчерпват само с нарушаване на нормите на международната общност и действия за избягване на наложените му от Съвета за сигурност санкции. Саддам Хюсеин представлява истинска катастрофа в областта на човешките права. Хиляди граждани са систематично подложени на незаконни арести и екзекуции без съд и присъда. Изнасилванията и мъченията са част от институционализираните средства за провеждане на правителствената политика, а децата са обект на активна обработка с цел превръщането им в послушни последователи и ревностни защитници на режима. Защо Вие да подкрепяте този режим, питам, господин Станишев?
Из цялата страна се организират курсове – имам предвид Ирак – по военна подготовка, в които деца на възраст между 10 и 15 години се обучават как да боравят с оръжие, на ръкопашен бой, да скачат от хеликоптери, тактики на пехотата, тренировки, които продължават по 14 часа на ден и от които, според висши офицери на Иракската армия, инспектирали курсовете, казват, че държат децата под психологическо и физическо напрежение. Родителите нямат възможност да откажат включването на децата си в тези лагери, тъй като в противен случай рискуват цялото семейство да бъде лишено от купони за храна.
Защо Ви е да подкрепяте този режим, господин Станишев? Защо да правите още един път тази грешка, както направихте с Милошевич?
Заплахата с изнасилване на роднина, както и извършването на изнасилване в присъствие на задържания или изпращането впоследствие на видеозапис от акта с цел шантаж, е нормална практика на Саддам Хюсеин. С нея е ангажирана специалната дирекция “Технически операции” на Иракското разузнаване.
Също така, според доклад на Международната хуманитарна организация “Амнести Интернешънъл” от 2000 г., иракските служби за сигурност са обезглавили множество жени и мъже пред очите на техните семейства и след това са поставяви главите на жертвите пред домовете на роднините им. Десетки жени са били екзекутирани по обвинение в проституция през 2000 г. Ирак е на първо място в света по брой на безследно изчезнали лица - 16 000 според специалния докладчик на ООН за 1999 г.
Защо Ви е да подкрепяте, господин Станишев, този режим?
По данни на кюрдски опозиционери, още през 1963 г., след преврата и идването на власт на Партията БААС, са убити около 20 000 кюрди. Още 1 млн. кюрди са прогонени от Багдад и Южен Ирак в Иран през 1979 г. Свободата на словото, религиозните практики и политическите сдружения, на личната неприкосновеност – всичко това са понятия, които иракският народ не познава. Иракското правителство, Партията БААС и хората на обкръжението на Саддам Хюсеин притежават на практика всички печатни, електронни медии и издания. Нещо повече, през 1999 г. най-големият син на Саддам – Удай Хюсеин, е уволнил стотици журналисти, забележете, заради това, че не хвалят достатъчно Саддам Хюсеин.
Искам да припомня и още един малко известен за българската общественост случай. Това е случаят “Халапча”, който смятам, че е изключително поучителен и е добре всичко да го чуем в тази пленарна зала, когато разискваме този така важен въпрос. Това е част от широкомащабна операция под кодовото название “Аланфал” от 1988 г., целяща изтреблението и прогонването от Северен Ирак на преобладаващото там кюрдско население и струвала живота на повече от 100 000 кюрди. На 16 март 1988 г. Саддам Хюсеин използва химическите оръжия и невропаралитичен газ срещу населението на разположеното недалеч от границата с Иран и населено с кюрди градче Халапча.
В резултат загиват 5 хил. кюрди за броени минути. Това се случва по време на Ирано-Иракската война и в началото никой не подозира, че става дума за действия, насочени към изтребление на собственото население. След няколко часа обстрел на селището с артилерийски снаряди, в резултат на който жителите на градчето се скриват в подземията, иракските хеликоптери и самолети се връщат обратно и пристъпват към химическа атака. Разпръснатият от тях боен газ е по-тежък от въздуха, естествено, прониква в подземията, превърнати в скривалища, и ги превръща в истински газови камери. Когато газът се разпространява, загиват животни, птиците падат, хората са обхванати от паника, много от които, ослепели от действието на бойното отровно вещество, грабват в ръцете си пищящите деца – има заснети кадри оттам, - задушаващи се деца, и правят опити да се спасят, бягайки от смъртта. Много от тях обаче падат мъртви още по пътя.
Но това не е всичко. Водата и храната също биват заразени със същите отрови. Дългосрочните вредни последствия за населението са следните: рязко увеличаване на раковите заболявания, на тези на дихателните пътища, на спонтанните аборти, безплодието у жените и уродствата у новородените – все последствия с дълготраен пагубен ефект. Чудя се защо Вие, господин Станишев, подкрепяте този режим.
А сега представете си, че бихме могли ние или наши роднини да сме сред тези жертви, поставете се на мястото на тези деца, поставете се на мястото на тази трагедия. И към тази трагедия ли трябва да останем така безучастни, както се опитахте да останете безучастни към трагедията на косовския народ, прогонван от Милошевич?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря за пространното изложение, господин министър.
Имате думата, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Паси, искам да Ви напомня, че Вие сте тук не за да задавате въпроси, а да отговаряте. Това е Конституцията на Република България. За пореден път ние станахме свидетели как Вие подменяте същността на отговора пред Народното събрание. Вие говорите колко лош е Саддам Хюсеин. Да, Саддам Хюсеин е жесток диктатор и това никой не го подлага на съмнение. Става дума за последиците от тази война в Ирак, в целия свят по отношение на ислямските народи, арабските народи към Запада като цяло.
Нека си спомним, говорейки за Косово, през 1999 г. се твърдеше, че участието на България в тази операция срещу Югославия ще спаси Македония от дестабилизация. Това се правеше в името на Македония. Две години по-късно дестабилизацията на Република Македония дойде именно от Косово, което се превърна в огнище на наркотрафик, на незаконни военни формирования, които се прехвърлиха към Македония и заплашиха тази държава с изчезване.
Говорейки за Саддам Хюсеин, искам да ви цитирам едно днешно интервю на Питър Арнет, носител на международната награда “Пулицър” за най-добър журналист, който казва: “Като казваш, че Саддам Хюсеин е лош човек, това не ти дава право да убиваш толкова невинни хора. Светът ще си каже: ти не си по-добър, а по-лош от Саддам Хюсеин. В това се състои опасността”.
Готов ли сте Вие да понесете отговорността от Вашите действия, които са против международното право, господин Паси? Очевидно Вие чрез Вашите въпроси искате да кажете, че 150-те държави в Обединените нации, които не участват в коалицията, са “за” Саддам Хюсеин? Вие искате да кажете, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която има правозащитни функции, функции в защита на демокрацията, е “за” Саддам Хюсеин?
Господин Паси, Вие очевидно не сте наясно с функциите, които изпълнявате! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Станишев! Когато говорим за жертвите, нека все пак направим известна сметка за техния брой. Ако вземем всички жертви, които взе Саддам Хюсеин през последните 35 години, в които управлява, и ги разпределим върху дните от една изминала година, ще се получи така, че на ден са избивани с пъти повече хора в Ирак, отколкото от началото на военните действия досега. И това са все невинни жертви.
Пред нас е въпросът дали да узаконим продължаването на едно насилие или да го спрем. За последните 13 години хората в България разбраха каква е истината. Затова са и рехави вашите шествия, затова са анемични вашите протести. Не защото българите са апатични, а защото българското общество добре разбра как да се бори за свободата си.
Господин Станишев, тъй като задавате важен въпрос, връщате ме малко и в миналото, ще Ви кажа, че аз имам сравнително дълга политическа биография, поне 18-20 години, откакто съм под една или друга форма в политиката, но до този момент не съм имал причина да се срамувам от нито едно свое политическо изказване и от нито едно свое политическо действие. Не съм имал причина да се срамувам или да се извинявам и това, което искам да ви пожелая, тъй като започнах политическата си кариера, когато бях малко по-млад от Вас, е да Ви пожелая след 18 години да можете да се изправите пред този парламент и да кажете: нямам основание да се срамувам или нямам основание да съжалявам за нито едно свое политическо изказване или политическо действие през последните 18 години. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Паси, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в продължение вече на почти два часа сме свидетели на това как представители на кабинета, министър-председателят, господин Паси не желаят да отговарят по същество на въпроси, зададени от народни представители от Коалиция за България. Аз не смятам, че тези въпроси са необосновани, тъй като така българското общество и не разбра каква политика всъщност е водило българското правителство за намиране на политическото решение на иракската криза, за разоръжаване на режима на Саддам Хюсеин по мирен път, каквато беше общата международна воля, изразена от всички. Българското общество така и не разбра кой по какъв начин и на основание на какви решения ни вкара в тази коалиция, която първоначално трябваше да разоръжи Ирак, след това се оказа, че трябва да свали Саддам Хюсеин и да демократизира Ирак. И ми е много интересно по какъв начин за демократизацията на Ирак ще допринесат държави като Афганистан, Руанда, Еритрея и някои други членове на тази коалиция.
Искам да кажа, че днес сме изправени пред упорито нежелание на правителството да носи отговорност пред Народното събрание. Всички приказки за това, че решението от 7 февруари на Народното събрание дава право за участие в такава коалиция не отговарят на фактите, тъй като решението на Народното събрание се основава на Резолюция 1441. Тази резолюция не дава право за автоматично използване на сила. Международните инспектори искаха повече време, искаха да си довършат работата, за да не се достига до военни действия.
Всяка една война е трагедия. Аз не съм изначален пацифист, но смятам, че прагът за вземане на такова решение трябва да е много висок и да се отчитат всички последици.
Уважаеми дами и господа, днес сме свидетели как всеки ден по телевизиите дават убити невинни жени, деца и старци. Всеки такъв кадър ражда много повече потенциални терористи, отколкото действията на режима на диктатора Саддам Хюсеин. Ние трябва да се изправим пред едно бъдеще, което е пълно с неизвестности. Единственият начин в света да има действително демокрация, да има ред, който е в интерес и на малките държави, е спазването на международното право.
В момента българското правителство вкара България в една коалиция, която води война без санкцията на Обединените нации. Това не се приема от международното обществено мнение, както и от българското обществено мнение, което е 90 процента против тази война и изразява своето отношение, господин Паси, и чрез гласуване в една гражданска коалиция, където са събрани вече над 600 хил. бюлетини. И това ще продължи чрез протестни шествия, защото България няма да бъде правова държава, няма да бъде демокрация, докато управляващите управляват, без да се съобразяват с българските граждани. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос също е свързан с действията на българското правителство по кризата в Ирак.
Уважаеми господин министър, кризата в Ирак е в разгара си. Там вече се водят военни действия и моят конкретен въпрос е: действително ли бяха изчерпани всички мирни възможности за разоръжаване на режима на Саддам Хюсеин и какво направи българското правителство в тази насока? След като Народното събрание взе решението си от 7 февруари т. г. за участие на България в коалицията за разоръжаване на Ирак, какви ангажименти е договорило българското правителство по това участие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Местан! За съжаление развоят на събитията и самият факт на водените вече втора седмица военни действия на международната коалиция в Ирак недвусмислено говорят, че мирните възможности са изчерпани. И както стана ясно преди малко в отговора и на други подобни питания, това беше констатирано и в декларацията на Народното събрание от 28 март т. г. Това е факт, който на този етап вече не зависи повече от нас и който ние на този етап не можем да променим. На този етап военните действия не могат да бъдат върнати в обратна посока, поне до отстраняването на Саддам Хюсеин от власт.
Категорично обаче можем да кажем, че България е реализирала в максимална степен ресурса, с който разполагахме като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, както и като кандидата-членове на НАТО и на Европейския съюз. От самото начало на иракската криза българското правителство се стремеше към намирането на мирно решение в рамките на съществуващите международни механизми за сигурност, отчитайки обаче на първо място нашите национални интереси. Работата по въпроса започна още през лятото на 2002 г. в Министерството на външните работи, когато бяха анализирани и идентифицирани потенциалните варианти за развитието на проблема, в това число и използването на сила като възможен краен, нежелателен вариант, с цел режимът на Саддам Хюсеин да бъде разоръжен. В тези анализи се отчиташе както възможното обективно развитие на събитията, така и нашият ресурс да им влияем.
Водещи за провежданата от страната ни политика принципи и цели бяха следните: стремеж към ефективно и окончателно разоръжаване на Ирак от оръжия за масово унищожение чрез цялостно изпълнение на Резолюция 1441; последователна политика срещу възможността за разпространение на оръжия за масово унищожение в световен мащаб; активно противодействие на тероризма и новите заплахи за международния мир и сигурност; активно съдействие за постигането на компромис и максимално близка позиция между основните фактори в Съвета за сигурност на ООН, а също така и в рамките на НАТО и Европейския съюз.
Позицията на българското правителство отчита както вижданията на страните-членки на Съвета за сигурност, така и на държавите-членки на Европейския съюз и НАТО. Но трябва да подчертая, че тя изхожда преди всичко от националния интерес на България. Тази позиция е балансирана и цели реализацията на националния интерес и не само на настоящия етап, но и в по-далечна перспектива. Правната рамка за тази позиция е решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г., решение, което е естествено продължение на декларацията на Народното събрание от 21 септември 2001 г. и всички предприети междувременно действия в подкрепа и с цел синхронизиране с усилията на международната общност.
Нещо повече, действията на правителството получиха одобрението и на парламента в декларацията му от 28 март т. г. Последният пример за усилията на България за постигане на компромис и удовлетворяващо по възможност всички ключови фактори решение, е съавторството на новата резолюция по Ирак, а именно Резолюция 1472 от март т. г., която бе единодушно приета и с която се възобновява дейността на хуманитарната програма на ООН "Петрол срещу храни". Искам да подчертая, че България беше от първите съвносители на тази резолюция, която впоследстие беше единодушно приета.
Убеден съм, че нашата позиция по иракската криза е най-добрата възможна в настоящия момент. Тя наистина беше взета след сериозно обмисляне, бих казал, дори и след дълги терзания, защото решението за подкрепата на военни действия не е никак леко решение. Но в края на краищата това беше единственото възможно решение, което може да отчете националния интерес на страната ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Имате право на реплика, господин Местан. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че всички в тази зала съзнаваме, че днес няма нищо по-лесно от това да се прави пропаганда и да се извличат политически дивиденти, основани на негативното отношение на по-голямата част от българския народ към военните действия в Ирак. И това е разбираемо. Но забравяме да поставим още един въпрос: каква част от българския народ подкрепя режима в Ирак? И тук отговорът може би ще бъде, че почти 100 процента от българските граждани са против режима в Ирак.
Затова, уважаеми господин министър, от краткия отговор, който получих на моя въпрос, и от отговорите на другите въпроси, които дадохте, извън емоциите и пропагандните трикове според мен се налагат два много важни извода.
Първо, действията на българското правителство са изцяло в съответствие с решението на Народното събрание от 7 февруари, което се подкрепи от едно внушително мнозинство в българския парламент от различни парламентарно представени политически сили. Ако трябва да бъда по-конкретен, това е мнозинство, с което може да се променя и българската Конституция – над 160 народни представители подкрепиха решението на Народното събрание от 7 февруари. И няма действие, аз поне не получих информация за действие на българското правителство, което да излиза извън приложното поле на решението от 7 февруари.
И вторият извод, дадохте ясно да се разбере, че България отказва да бъде поставена в положението да избира между НАТО и Европейския съюз, защото е избрала и НАТО и Европейския съюз. Няма такава дилема пред българското правителство и пред българската държава, доколкото няма единна позиция на Европейския съюз по военните действия в Ирак. И не само затова. Убеден съм, че ще водите такава политика оттук нататък във връзка с по-нататъшното развитие на кризата в Ирак и действията за следвоенното възстановяване на Ирак, които ще позволят ние да реализираме едновременно и двата външнополитически приоритета, а именно членство в НАТО най-късно май 2004 г. и пълноправно членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Местан.
Господин министър, имате право на дуплика. Ще се възползвате ли?
МИНИСТЪР Соломон Паси: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Към Вас има и следващ въпрос – от народните представители Валери Димитров и Иван Искров.
Господин Искров, заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН ИСККРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър Паси, уважаеми дами и господа народни представители! В продължение на повече от час чухме няколко различни въпроса на колегите народни представители от Коалиция за България, четири на брой, ако не се лъжа, към министъра на външните работи. Чухме и Вашите отговори, господин министър. Очевидно кризата около Ирак е доста благодатна почва за извличане на тяснопартийни дивиденти по всякакъв начин, с всички способи. Ако парафразирам думите на госпожа Дончева, чрез митинги, чрез имейли, чрез факсове, телефонни разговори, SMS-и, та до парламентарен контрол!
Аз бих искал да попитам тези народни представители отляво, които досега критикуваха, какво направиха те в продължение на 12 години? Голяма част от тях са тук вече в продължение на 12 години. Какво направиха те или подкрепяните от тях правителства, за да се преборят с ембаргото в Ирак, за да помогнат за връщането на дълговете към страната, почти 2 млрд. долара,? Но очевидно парламентарният контрол не е подходящото място за такъв дебат, както разбрахме, такъв ще има следващия петък.
Очевидно, уважаеми дами и господа, България неимоверно страда от ембаргото срещу Ирак, страда по същия начин, както страдаше и от ембаргото на Югославия по времето на Милошевич. Започна да изпитва благодатни последствия едва когато беше премахнат режимът на господин Милошевич, когато беше принуден да слезе от мястото, откъдето дърпаше конците на цялата държава.
България желае нормално развитие на икономическите отношения с всички страни, в т.ч. и със страните като Ирак, които са в режим на ембарго.
Въпросът е: какви реални стъпки могат да се предприемат за това - не водят ли сегашните действия на правителството именно в тази посока, полезна ли е следваната линия за страната?
Затова с председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров искаме да знаем, господин министър, нещо повече за Резолюция № 1472 от миналата седмица на Съвета за сигурност на ООН, с която се урежда хуманитарна помощ за Ирак чрез програмата “Петрол срещу храни”. От информацията, с която разполагаме, става ясно, че резолюцията е приета единодушно с гласовете на 15-те страни – постоянни и непостоянни членки на Съвета за сигурност. Но това, което знаем, е, че България е изиграла ключова роля за намирането на консенсус, бидейки една от четирите страни-вносителки, редом със страните, с които имахме някакви различия – Франция и Германия, както и Англия.
Веднага, уважаеми колеги, бих казал, че светкавично на 1 април 2003 г., само преди два дни, администрацията на ООН, отговорна за програмата “Петрол срещу храни”, откликна позитивно и покани български фирми да възобновят доставките, а това означава, уважаеми колеги, производство и нови работни места не в Ирак, а тук, в България.
Поради тези причини, господин министър, нашият въпрос към Вас е: как България участва в съгласуването на Резолюция № 1472 на Съвета за сигурност на ООН и как виждате възможностите на страната ни да участва в евентуалните проекти по тази програма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председателю! Уважаеми народни представители, господин Искров, господин Димитров! Благодаря за вашия въпрос. Наистина Резолюция № 1472 беше приета с ключовата роля, която изигра България, като един от първите няколко съвносители. Това е много важна резолюция. Имаше първоначално съпротивление срещу нея, защото смисълът на тази резолюция е ролята на иракското правителството оттук нататък при разпределението на храните по тази хуманитарна програма да бъде поета от генералния секретар на ООН господин Кофи Анан. Това е смисълът на тази Резолюция 1472.
Разбира се, ние бихме искали час по-скоро тази програма изобщо да престане да съществува, защото това е програма в рамките на едно ембарго, от което ембарго страда и България, страда и регионът, страда най-вече иракският народ. И, дай Боже, час по-скоро да приключат военните действия, Саддам Хюсеин да бъде успешно отстранен от власт, за да можем да прекратим и тази програма и да започне една нормална търговия, нормална комуникация, нормална икономика в и около Ирак. Но тъй като проявявате интерес към работата около тази резолюция, ще ви изложа съвсем накратко фактите.
На 19 март в Съвета за сигурност се състояха открити консултации по Ирак с участието на министрите на външните работи на Гвинея, Сирия, Франция, Русия и Германия. Всички делегации, включително и на България, отделиха особено внимание в своите изказвания на въпросите за хуманитарната помощ и реконструкцията на Ирак.
Единодушно беше подкрепена необходимостта Съветът за сигурност и генералният секретар на ООН да поемат незабавно ролята си по посрещането на хуманитарните нужди на цивилното население на Ирак. Членовете на Съвета за сигурност заявиха своята готовност да разгледат без забавяне предложенията на генералния секретар за оказване на спешна хуманитарна помощ, а генералният секретар заяви, че облекчаването на положението на иракския народ сега е първостепенна задача.
Програмата “Петрол срещу храни” ще се настрои временно към новата обстановка с решението на Съвета за сигурност. Възстановяването на Ирак е задача, около която единството на Съвета за сигурност на ООН може да бъде възстановено.
На 20 март 2003 г. в Съвета за сигурност беше разпространено писмото на генералния секретар до председателя на Съвета във връзка с хуманитарното положение в Ирак, както и елементи на резолюция относно хуманитарната програма “Петрол срещу храни”.
На 21 и 22 март в консултации в Съвета за сигурност във формата Комитет 661 – това е Комитетът по санкциите срещу Ирак, под председателството на Германия бяха обсъдени предложения за резолюции на генералния секретар, проекта на САЩ и Великобритания от 21 март, както и предложенията на Пакистан от 22 март. В резултат от експертните консултации Германия разпространи консолидиран проект за резолюция на Съвета за сигурност за изменения в програмата “Петрол срещу храни”.
България участва активно в преговорния процес и е сред първите съавтори на проекта, заедно с Франция, Германия, Великобритания и Чили. Тя съдейства за намирането на консенсус, като направи конкретни предложения по текста, които по-късно бяха одобрени, и осъществи политически демарши пред някои от столиците на държавите-членки на Съвета за сигурност, сред които беше и Москва, за сближаване на отделните гледни точки.
На 29 март офисът на иракската програма разпрати циркулярно писмо до всички постоянни представителства на страните-членки, което съдържа информация за доставчиците по отношение на прилагането на Резолюция № 1472. Съгласно писмото стоките, предназначени за износ за Ирак, са изброени в четири групи, като за всяка група са посочени процедурите при обработката на заявките за износ.
Българското участие в програмата “Петрол срещу храни” вече има реални измерения. В писмото си от 29 март до Постоянното представителство на Република България ние бяхме уведомени, че договорите на две български фирми на обща стойност около 12,5 млн. долара са определени като съдържащи приоритетни стоки. Това са фирмите “Ел Би Булгарикум” София - за доставка на сухо мляко, и “Сила” Ямбол - за доставка на инсталации за напояване. Част от стоките, предмети на договорите, вече са били доставени в Ирак. В отговор на молбата на офиса на иракската Програма за проверка и потвърждение на посочените в списъка адреси на фирмите бе осъществена връзка с представителите на фирмите с молба в спешен порядък да се изпратят в Министерството на външните работи в дирекция “ООН и Съвет за сигурност” техните координати.
Българското правителство прави и ще продължи да прави всичко в кръга на своите възможности за създаване на необходимите условия българските фирми, наред с всички останали, да участват в тази и във всички други програми, свързани с възстановяването на Ирак. За нас възстановяването не само на мира и сигурността, но и на демокрацията и функциониращата икономика на тази държава, и помощта към този народ е наистина основен приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Димитров, заповядайте.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Паси, преди това аз бих искал да споделя едно впечатление, че едва ли не представителите на Коалиция за България очевидно са убедени, че ролята на България за началото на войната в Ирак е толкова съдбоносна, че ние сигурно трябва да носим цялата отговорност за това – ако не е била България, просто нямаше да има война. Така излиза, нали?
Аз съм удовлетворен от Вашия отговор, тъй като става въпрос за мястото на България в следвоенното възстановяване на Ирак. Аз съм убеден, че правителството и Вие лично ще положите всички усилия, за да заеме страната подобаваща роля в този процес.
Уважаеми колеги, това е изключително важно за българския бизнес, нещо много важно, засягащо пряко икономическата политика на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министре, имате две минути за дуплика. Виждам едно изтощение в погледа Ви след толкова много отговори. Ще се възползвате ли?

МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председател.
Изтощението може да бъде само илюзорно. Смятам, че сме концентрирали всичките си усилия за реализацията на външнополитическите приоритети. Те са пред нас, мирът и демокрацията в Ирак – също. Знам, че един ден тези народни представители и тези парламентарни групи, които подкрепиха справедливостта и истината, ще имат основание да са удовлетворени от своите дела.
А нека на тези, които за пореден път застанаха на страната на неправдата, да им прости Господ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
Парламентарната група на НДСВ възразява срещу всякакви опити да се манипулира българската общественост и да се прави политически популизъм от тема, която предизвиква тревоги в българското общество. То трябва да е напълно убедено, че правителството е подкрепено от Народното събрание за единствено възможното решение и по този начин защити в най-висока степен сигурността и стратегическия национален интерес на страната.
Всякакви опити да се конфронтира тази позиция с някаква общоевропейска позиция, каквато не съществува, с процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, който е обективен и закономерен процес на покриване на определени критерии, с националната сигурност, която е защитена в най-висша степен, са търсене на краткосрочен политически дивидент по напълно некоректен начин и отказ да се идентифицират ясно българските стратегически интереси. Днес България има едно отговорно правителство, което последователно реализира външнополитическите приоритети на страната. Настоящото поведение на част от опозицията показва, че подкрепата за реализиране на тези национални приоритети е била по-скоро декларативна, отколкото действителна. След една година, когато страната ни ще стане пълноправен член на НАТО, и 2007 г., която ще донесе пълноправно членство на страната ни в Европейския съюз, ще докажат правилността на това тежко, но необходимо политическо решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Това беше изказване на господин Владимир Дончев от името на парламентарна група.
Връщаме се към отговорите на господин Петканов. Първото питане е от народния представител Тошо Пейков относно заявление, изпратено на 29 ноември 2002 г. до министъра на вътрешните работи от Георги Георгиев.
Заповядайте, господин Пейков, да развиете своето питане. Имате пет минути за това.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър Петканов! С искане за достъп до лично засягащи го разработки от периода 1952-1962 г., позовавайки се на Закона за защита на класифицираната информация и на специална инструкция, подписана от Вас на 22 юли 2002 г., към Вас се е обърнал политическият затворник на комунистическия режим Георги Константинов Георгиев. Той е поискал от Вас да види: първо, предварителна еднолична агентурна разработка ПЕАР “Бизон” на групата на Държавна сигурност при Околийско управление на МВР – гр. Панагюрище, открита през 1952 г.; групова агентурна разработка ГАР “Злодеè”; снимков материал от взривената на 3 март 1953 г. статуя на Йосиф Висарионович Сталин, представляващ интегрална част от ГАР “Злодеи”; заповед на генерал-майор – тогава полковник – Богдан Думков – началник на Трето управление на Държавна сигурност, за борба с контрареволюцията, до ДС – Благоевград, за арестуването на Георги Константинов на 28 март 1953 г. – няколко дни след смъртта на Сталин. И други, Вие ги знаете кои са.
Аргументирано заявителят Ви моли да наредите разсекретяването на документи, отнасящи се лично до него и намиращи се в работните дела на следните нещатни сътрудници на Държавна сигурност: Кирил Катранджиев – агент “Геро”, Златко Янев – “Камерен агент”, Михаил Статев, Георги Александров – агент “Аристотел”, информатор “Демостен”, Илия Тодоров – агент “Драганов”.
Недоволен от Вашия отговор Георги Константинов Георгиев се е обърнал към Върховния административен съд. В жалбата си твърди, че не е вярно, че са му предоставени всички архивни дела по закона, отнасящи се лично до него. За да получи достъп до десет от индивидуалните и груповите дела, които бившата Държавна сигурност е образувала за него, му е било необходимо изтощително и продължително време в продължение на пет години от 1997 г. по време на управлението на предишното правителство и предишната комисия до 2001 г. Засягащите го архивни дела са му били предавани на порции с думите “Това е всичко”, а след това се е оказвало, че това не е всичко. При това от досието му липсвали не само отделни документи, но и цели разработки на бившата Държавна сигурност. Жалкото е, че досега не е получил и документ за унищожаването им по надлежния ред, следователно, смята той, те съществуват, но се укриват и въпреки многократните му настойчиви писмени искания те никога не са му предоставяни да се запознае с тях.
Документите се отнасят лично за него и го засягат лично. Той има правото да се запознае с тях, независимо от това къде и в чии дела – на щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС се намират. Документите и делата на бившата Държавна сигурност, до които той иска достъп, са с 50 и 40-годишна давност, господин министър! Освен това, според него, достъпът до тези документи не би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България – раздел II, глава трета, чл. 31, ал. 2 от същия закон.
Напротив, според него се касае за информация, съдържаща доказателство за извършени тежки престъпления против личността.
Предвид изложеното дотук, жалвайки се до Върховния административен съд, господин Константинов настоява да бъдат отхвърлени вашите мотиви и да му дадете информация, достъп до изброените в заявлението му документи, които смята, че са лично засягащи го.
Господин министър, затворникът, по информация на Държавна сигурност, взривил на 3 март 1953 г. приживе паметника на мракобесника Йосиф Висарионович Сталин, прекарал дълги години за смелостта и патриотизма си в комунистическите затвори – Георги Константинов, иска достъп само до лично засягащи го дела и документи, съдържащи се в служебните и работните дела на щатни и нещатни сътрудници на ДС. Искането му не противоречи на Закона за защита на класифицираната информация, нито на Вашата инструкция.
Освен това искам да заявя, че правителството на Симеон Втори и мнозинството, което го избра, нямат нищо общо със сталинизма и с комунизма и ако това действително е така, господин министър, настоявам да осигурите на Георги Константинов Георгиев достъп до лично засягащите го разработки.
И тъй, моят въпрос е: на какво основание, господин министър, отказвате достъп до информация с 40 и 50-годишна давност? Не е ли време да изчистим това вонливо бунище? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Пейков.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! Във връзка с отправеното от Вас питане относно достъп до информация, съдържаща се в архивните фондове на Министерството на вътрешните работи в Дирекция “Информация и архив” – МВР, бе извършена проверка, за резултатите от която Ви информирам, като Ви предоставям следния отговор.
На 1 септември 1997 г. господин Георги Константинов Георгиев подава молба във връзка с чл. 7, ал. 1 от отменения вече Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. При направената сега проверка се установява, че за него се съхраняват седем архивни дела, една част от които Вие посочихте, да не ги повтарям, отнасящи се лично до него, събирани общо в 21 тома. След покана на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през периода 8 декември – 19 декември 1997 г. господин Георги Константинов посещава специализираната читалня на комисията, като се запознава с всички посочени архивни дела.
Осигурен му е достъп до всички материали, отнасящи се до него. По негова поръчка са направени, забележете, 3313 ксерокопия от тях.
След приключване на четенето господин Георги Константинов Георгиев проявява интерес и към други архивни дела. За периода 1998-2000 г. той неколкократно отправя молби до директора на Дирекция “Информация и архив” на МВР с искане за запознаване с допълнителни документи от архива на бившата Държавна сигурност. Господин Константинов е получил достъп и до документи, съдържащи информация за дейността на бившата Държавна сигурност срещу т.нар. “вражеска емиграция” във Франция за периода 1970-1980 г. В тази връзка той се е запознал допълнително с още 7 архивни дела.
Впоследствие господин Георги Константинов подава молба до председателя на т.нар. комисия “Андреев” за предоставяне на архивни документи и забележете, за разсекретяване на кадрови работни дела на щатните и на нещатните сътрудници, чиито псевдоними среща в документите от комисията. Молбата му е препратена по компетентност към Министерство на вътрешните работи. В отговор на молителя тогава е посочено, че всички документи са му били вече предоставени и не могат да бъдат разсекретени делата на сътрудниците на Държавна сигурност, тъй като не съществува законово основание за това.
В питането си Вие, господин Пейков, се позовавате на Закона за защита на класифицираната информация и инструкцията за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация такава се предоставя само на лица, получили разрешение за работа със съответното ниво на класификация и при установена необходимост да се знае. Съгласно чл. 2, ал. 1 на посочената инструкция лицата имат право на достъп само до информация, която не е определена като класифицирана. В случая с господин Константинов това условие не е налице.
В питането сочите още, че са изтекли 40 години от създаването на документите, за които се иска разсекретяване. Бих искал да посоча, че съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация се предвижда при необходимост сроковете за нейната защита да бъдат удължени. В случая, господин Пейков, Вие механично пренасяте сроковете, предвидени в закона, без да отчитате останалите условия, посочени в същия.
При извършената проверка се установи, че няма регистрирано заявление на господин Константинов с дата 29 ноември 2002 г. Последното му заявление, постъпило в Министерство на вътрешните работи, е от 21 октомври 2002 г. До господин Константинов е изготвен отговор, който му е изпратен на 19 ноември 2002 г. В него за пореден път се подчертава, че при съществуващата законова база няма основания исканията му да бъдат удовлетворени.
Съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и вътрешноведомствената уредба на МВР не съществува основание да бъде разрешен достъп до архивните дела на щатни и нещатни сътрудници, каквото всъщност е искането на господин Константинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пейков, имате 2 мин. да развиете своите уточняващи въпроси.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин министър, не за да прикриваме престъпленията на Държавна сигурност създадохме искания от нас и от НАТО Закон за класифицираната информация.
Освен това господин Константинов твърди и аз му вярвам, че не са му предоставени: камерната разработка от Следствения отдел на Държавна сигурност към Софийския централен затвор; съвместните вътрешни разработки, провеждани от затворите в София, Белене, Пазарджик и Плевен в периода 1953 – 1962 г., които не могат да застрашат националната сигурност по никакъв начин; полицейско-медицинското досие за проведено психиатрично лечение на Георги Константинов Георгиев от м. юни до м. август 1959 г. в Психиатрична клиника на Медицинска академия под надзора на акад. проф. Георги Узунов и доц. Темков. Помните, че България беше посочена като страна, която използва лудниците за политически цели.
За доказателство за съществуването на тези вътрешни разработки на Държавна сигурност в затворите и в лудниците, господин Константинов посочва фотокопия. Освен това комисията “Андреев” не е оформила надлежно писмото, което министърът на вътрешните работи и служителите на ДИА са предали, защото не го е подписал, като не се е съгласил да подпише такова писмо поради неправомерност и незаконосъобразност на Вашия отказ.
Освен това исканата информация не е класифицирана, тъй като е наистина с посочената от него давност.
Инквизициите и садистичните наказания, глад, пет години в изолационна килия, карцери и многократно довеждане на границата между живота и смъртта по време на затвора, както и принудителното психиатрично лечение след прилагане на електрошокове, халюциногенни и други разстройващи съня и нормалните психически процеси вещества не оправдават хората, които са извършили тези деяния.
Затова аз, господин министър, бих си позволил да Ви припомня искането на Резолюция 1096 на ПАСЕ. “ПАСЕ приветства отварянето на архивите на секретните служби за публична проверка в бившите комунистически и тоталитарни страни. Тя съветва всички страни, за които става дума, да дадат възможност на засегнатите лица да проверяват при молба от тяхна страна досиетата, които бившите секретни служби са водили за тях”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пейков! Аз споделям това, което Вие сочите по отношение на господин Константинов за това, което той е преживял. Но въпросът, който задавате, опира до следното. Има два вида информация, говоря най-опростено, такава, която се отнася за това лице. Цялата информация, която се отнася до него, му е предоставена изцяло по съответния ред.
Има втори вид информация, която не се отнася до него и най-вече в случая тя се отнася до различни дела на щатни и нещатни служители на Държавна сигурност. Тоест информация, която не се отнася за него, а той иска достъп до нея. Тази информация е класифицирана по смисъла на закона, който наскоро беше приет. А съгласно чл. 3, ал. 1 от закона такава се предоставя само на лица, получили разрешение за работа със съответното ниво на класификация и то при така наречената “установена необходимост да се знае”. А в случая господин Константинов не притежава такова разрешение за работа със съответното ниво на класификация.
Опростено казано, той иска да види дела на други хора, а не информация, която се отнася до него. Моля Ви да правим разграничение между двата вида информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на дуплика, господин Пейков.

Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин министър, аз отново се връщам към Закона за класифицираната информация. Той наистина не беше създаден и гласуван от нас, а и аз заявих, че го подкрепям, въпреки че беше закрита дадена от предишни закони възможност. Този закон не беше създаден, за да бъдат укривани предишни престъпления. Този закон беше създаден, за да можем да влезем в Алианса на страните от демократичния свят. Но ако на Вас действително така Ви харесва, защо пък, дръжте тези мухлясали архиви с 50-годишна давност, нека те да пазят сигурността на някои престъпници, които може би трябва да отговарят, ако има яснота какво се съдържа в тези архиви. Може би във Вашето министерство има все още такива служители, които са готови дори да възстановят паметника на Сталин в Борисовата градина, редом до Паметника на Съветската армия. Защо пък и това да не стане?
И затова аз, господин министър, заявявам, че категорично не съм доволен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пейков.
Времето за заседанието изтече и аз трябва да го прекратя, но преди това трябва да направя едно съобщение.
Заповядайте за процедура, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Съжалявам, господин председател, че след като вече е 14,00 ч., искам думата за процедура.
Преди месец депозирах актуален въпрос към министър Неждет Моллов относно мерки за подобряване организацията на гражданската защита в кв. “Сарафово” - съвсем конкретен въпрос. Министър Неждет Моллов, независимо че е министър без портфейл, си е министър. Поставянето му винаги в края на списъка прави невъзможно той да отговори. Аз съм убеден, че той е готов много отдавна с отговора си, но просто няма възможност да отговори. Ако, който разпределя отговорите мисли, че по този начин, дочаквайки края на войната в Ирак, той няма да се налага да отговаря, просто не става.
Много Ви моля при следващото разпределение министрите, които не са успели да отговарят на днешното заседание, да имат една по-начална позиция, за да чуем отговори. Иначе непрекъснато ще отлагаме това до безкрай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Съобщение:
Комисията по здравеопазването на 9 април 2003 г., сряда, от 11,00 ч. в зала “Запад” ще има съвместно заседание с Комисията по правата на човека и вероизповеданията, ще има среща с Нейно Превъзходителство госпожа Марта Руедас – постоянен представител на Програмата на ООН за развитие в България. Тя ще представи целите на хилядолетието за развитие.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,03 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Асен Агов


Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов