Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-04-11

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работа през седмицата продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вчера започнаха разискванията по този законопроект с две изказвания – на Кръстанка Шаклиян и на господин Соколов. Доколкото знам, заявка за изказване от вчерашния ден са направили госпожа Андреева и господин Маринчев.
Госпожо Андреева, заповядайте.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вече няколко пъти в Комисията по европейска интеграция разглеждаме законопроекти, за които не се налага преценка за съответствие с нормите на европейското право, тъй като в тях се урежда материя, по която няма нарочни правни актове на институциите на Европейския съюз. Тези законопроекти обаче влизат в нарушение с един или друг международен договор, по който нашата държава е страна. За съжаление това започна да се превръща в практика, практика, която свидетелства за некомпетентност на вносителя.
Такъв е случаят и с разглеждания днес законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който влиза в противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В комисията водихме дълъг дебат по този законопроект и аз искам да изложа пред вас основните аргументи, поради които ние не можем да го подкрепим.
Разбираеми са мотивите на вносителя, че успешното реализиране на големите инфраструктурни проекти, финансирани със средства на предприсъединителните фондове, както и от частни инвеститори, изискват по-голяма бързина и правна стабилност на процедурите за отчуждаване на имоти, частна собственост, когато държавна нужда налага това. Разбираеми са и целите, посочени от вносителя – създаване на възможности за усвояване на средствата от европейските фондове. Приемаме и тези цели, и тези мотиви.
За съжаление обаче, както често се случва в нашия парламент, добрите намерения не са намерили конкретната си реализация в този законопроект, а точно обратното, те ни връщат в едни времена, които, надявам се, че всички искрено искаме да забравим. Защото когато държавата придобива права над гражданина, срещу които той не може да се жалва, това силно намирисва на тоталитаризъм. И ако целта на дадения законопроект е да защити добре обществения интерес, то изобщо не може да се каже, че той защитава и индивидуалното право на собственост.
В чл. 17, ал. 5 на Конституцията се казва: “Принудително отчуждаване на имоти, частна собственост, за държавни нужди, е допустимо, когато нуждите не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Никъде обаче терминът “държавна нужда” не е ясно дефиниран, а след като това е най-важното условие за отчуждаване, гражданите би трябвало да знаят какъв смисъл влагат властите в това понятие, за да могат ефективно да защитят своите права. В противен случай държавната нужда може много лесно да се превърне в държавен произвол.
Колегите, които се изказаха вчера, говориха вече за необходимостта да се възстанови компетентността на съда да се произнася по въпроса за наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Това е единственият начин да бъде защитено индивидуалното право на собственост.
Ще ви посоча още един факт, който ясно говори за това, че липсва каквато и да е координираност между различните държавни ведомства, които се ангажират със законодателна инициатива. Преди няколко месеца Министерският съвет внесе един друг законопроект, който има пряка връзка с обсъждания днес, това е проектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. В чл. 205 на този закон е посочено за какъв тип обекти, публична държавна или общинска собственост, могат да бъдат отчуждавани недвижими имоти, собственост на юридически или физически лица. В момента в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство се гледат поправките между първо и второ четене на този закон, но и там вносителят не е предвидил да изясни процедурата за отчуждаване на обекти, които няма да бъдат публична държавна собственост. А този закон предвижда и такъв тип обекти. Това показва нещо много тревожно, липсата на координираност между отделните министерства и държавни ведомства, липсата на цялостен поглед върху посоката, в която държавата върви, липсата на добре работещ държавен механизъм и на ръководител, който да следи за всички тези неща.
Ще се спра само на още един параграф от предложения законопроект, това е § 9, с който се променя чл. 40. Той гласи:
“1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Ако в 3-годишен срок от отчуждаване на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение.”
2. Алинея 2 се отменя.”
Какво казва обаче тази ал. 2 от сега действащия закон? Тя казва: “В случаите по ал. 1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесени вреди”. Какво може да се случи? Държавата може да отчужди един имот, да разруши къщата, която се намира на този имот, три години да не предприеме никакви действия, да върне имота на гражданина и да не го обезщети по никакъв начин за всички тези неприятности, които му е причинил. Това е още една демонстрация, че този законопроект не защитава индивидуалното право на собственост.
В заключение ще кажа, че ако законопроектът бъде приет в този вид, държавата непрекъснато ще бъде ответник по множество съдебни дела в Страсбург, защото в редица свои решения съдът в Страсбург е приел, че посегателството върху правото на собственост може да бъде признато за правомерно само при наличието на възможност за ефективно обжалване на действието на властите. А точно това липсва в този законопроект. За съжаление нито при обсъждането в комисията, нито вчера в пленарната зала чухме вносителят да поема твърд ангажимент, че тези груби пропуски ще бъдат отстранени. Вместо това ни се обяснява как наличието на влязъл в сила подробен устройствен план е всъщност оценка за наличие на държавна нужда.

Ето защо Обединените демократични сили не могат да подкрепят този законопроект и аз призовавам вносителите да го оттеглят и да нанесат необходимите корекции. Повярвайте ми, по този начин ще спестите много средства, които държавата може да инвестира в големи инфраструктурни проекти, вместо да ги изплаща под формата на парични обезщетения на собственици, осъдили държавата в Страсбург.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин Маринчев, за изказване.
Васил Маринчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След подробните разисквания по внесения законопроект вчера и от господин Соколов, и от госпожа Шаклиян, а днес от госпожа Кина Андреева, на мен не ми остава да кажа много, но бих искал да споделя това, което ме вълнува. Може би в някаква степен ще се повторя с колегите, които говориха преди мен.
Едно от нещата, които ме смущават, това е предвиждането само за парично обезщетение при отчуждаване. Досега съществуваше възможността в преговори между областния управител и лицата, чийто имот се отчуждава, да се водят преговори да се постигне договореност и за имотно обезщетение. Аз съм убеден, че и досега в държавата, в лицето на областните управители, още повече в провинцията – това го казах и в заседанието на комисията – сигурно съществуват имоти, които биха били привлекателни за собствениците, чиито имоти се отчуждават, да ги получат като обезщетение за собствения имот. Разбира се, изискването това да бъдат равностойни имоти и къде ще се пресече точката на споразумението между областния управител и собственика, е друг въпрос, но все пак съществува. Хората предпочитат в много от случаите да си получат имот, вместо да получат пари, които дори може да се окаже, че в първия момент няма да могат да ги реализират по добър начин. Един пример, който дадох и в комисията: ако държавата отчужди жилище на човек в някакъв град в провинцията, не говоря за София, защото в София все пак са по-малко възможностите на областния управител да разполага с имоти за компенсиране, за обезщетяване, ако бъде отчужден имот жилище в центъра на града, където ще се построи един блок за нуждите на държавна структура, той ще получи пари. В този момент може да се окаже, че в центъра на същия град няма подходящи жилища, от които той да закупи и той ще трябва да отиде някъде в края на града. А в същото време държавата съвсем имагинерно притежава два апартамента в центъра на този град, които биха могли да бъдат дадени като обезщетение.
Така че аз не мога да приема тезата за единственост за паричното обезщетение.
И второ – принудителното отчуждаване за държавни нужди, без да се покаже, че това са публични държавни нужди. Имотите след това не стават публична държавна собственост. Ако се върнем пак на примера с жилищния блок, той не може да бъде публична държавна собственост, той ще бъде частна държавна собственост, но човекът няма да има право да оспорва и това ще бъде единствено доказаната държавна нужда. Свързвам веднага единственото доказателство за държавната нужда с подробния устройствен план.
Тази седмица в понеделник в моята приемна пристигна гражданин, който се жалва, че има имот, стара разнебитена къща, която дори е обявена за самосрутване, но тъй като теренът по градоустройствения план е определен за общински публични нужди, но това може да бъде и държавна нужда, той не може да направи нищо, за да си поправи имота, да се отмени заповедта на кмета за събарянето, макар че събарянето не е извършено преди десетина години. И за този човек утре ще виси тази възможност, това предназначение на имота и държавата в един момент ще каже: да, отчуждавам. Но този план е влязъл в сила преди много години.
Съгласен съм, че когато трябва да се отчуждават имоти за важни инфраструктурни проекти, досегашната процедура и това изискване да бъде задължително за публична държавна собственост, още повече, когато тези обекти после ще бъдат експлоатирани от търговски дружества, като имотът не може да бъде публична държавна собственост, досегашният механизъм е сериозна пречка. Но трябва да намерим този баланс, така че да могат да се удовлетворят и тези държавни нужди за реализирането на този инфраструктурен проект и в същото време да не се спекулира с това. А сегашната възможност – само влязъл в сила подробен устройствен план – да бъде доказателство и това законът го предвижда, съдът да разглежда само в този смисъл неотложната държавна нужда и невъзможността да бъде реализирана тя по някакъв друг начин, смятам за неправилно. Госпожа Андреева каза, че новият закон казва при съдебен спор какво точно може да разглежда съдът. Мисля, че това е едно ограничаване на правомощията на съдебната власт.
Госпожа Андреева се спря и на възможността, когато държавата не е реализирала целите, за които е отчуждила имота, след 3 години по искане на бившия собственик да се отмени отчуждаването. Добре звучи, но отпада ал. 2, с която отпада възможността на човека да си получи реално имота. Защото сградата е построена. Аз имам такива случаи в своята практика, когато по Закона за териториалното и селищно устройство отчуждените имоти се възстановяваха, човекът им връща обезщетението и си получава имота, имам предвид закона от 1992 г., но той връща цялото обезщетение, а къщата я няма. И сега ли ще се получи така? Къщата е съборена, в някакъв момента държавата започнала нещо да прави, после се е отказала или по някакъв друг начин частично малка част от терена е усвоена, човекът ще си върне цялото обезщетение, но ще получи частично обратно този свой имот. Тук също трябва да потърсим закрила на гражданите.
Пак се връщам на това, че с този закон механизмът за отчуждаване на имотите за държавни нужди става много по-лесен и за нуждите на такива инфраструктурни проекти. В комисията бяха изтъкнати два примера – летище София и Пловдив – Свиленград. Режимът става значително по-лек, аз по принцип съм съгласен с това, но не и за сметка на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Маринчев.
Господин Осман, заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост засяга разпоредбата на Глава трета – “Принудително отчуждаване на имоти и частна собственост за държавни нужди”. Предложените промени са продиктувани, както колегите изтъкнаха, от практиката по прилагането на действащия закон в тази му част в последните години. Сегашните разпоредби се оказаха практически нецелесъобразни в случаите, когато се налага отчуждаването на значителен брой частни имоти за изграждане на големи транспортни инфраструктурни обекти, което от своя страна води до забавяне на тяхната реализация и до несвоевременното усвояване на предвидените средства, включително и от външни източници. Аз мисля, че имаше два варианта да се разреши този въпрос. Единият вариант е това, което Министерският съвет ни е предложил с промените в Закона за държавната собственост. Другият вариант беше да се приеме един специален закон за обекти от транспортната инфраструктура или от енергийната инфраструктура, които имат национален характер. Такива примери в някои европейски държави, които са се присъединили към Европейския съюз, има, особено в Югозападна Европа. Но пред нас вече е проектът на Министерския съвет.
Видно и от мотивите на вносителя, основната цел на законопроекта е да се създадат необходимите условия и възможности за усвояване на средствата от европейските фондове и други международни финансови институции за реализацията на големи и от стратегическо значение за страната проекти, като същевременно се гарантира защитата на частните интереси на отделните собственици. Във връзка с това е безспорна необходимостта от подкрепата и приемането на внесения от правителството законопроект.
Същевременно между двете четения на законопроекта трябва да се погледне много внимателно, да бъдат прецизирани отделни разпоредби на законопроекта, така че от една страна да се осигури по безспорен начин постигането на неговите цели за бързина и оперативност при реализация на процедурите за отчуждаването, а от друга – да бъдат създадени достатъчно гаранции за защита правата на частната собственост - това, което колегите от ОДС повдигнаха като проблем.
Основният акцент в законопроекта е поставен върху предвиждането на влезлия в сила подробен устройствен план като основание за отчуждаване и като доказателство, че не съществува възможност държавната нужда да бъде задоволена по друг начин. В тази връзка и при необходимост биха могли да се предложат и промени в Закона за устройство на територията - убеден съм, госпожо Андреева, че те ще бъдат направени в хода на разискването още в комисията - с които да се регламентира, че планът ще предвижда отчуждаване само ако съответната държавна нужда не би могла да бъде задоволена по друг начин.
Въпросът обаче е свързан и с различното разбиране за съдържанието, което се влага в конституционния текст. Какво означава държавна нужда да не може да бъде задоволена по друг начин? Дали това означава, че с плана може да се предвижда изграждане на обекти за държавни нужди върху чужди имоти, единствено и само когато не съществува такава възможност те да бъдат изградени върху имоти собственост на държавата? В този случай обаче ще възникне въпросът дали това ще стане върху едни или други частни имоти и преценката в този случай е по целесъобразност, ако това е практически възможно.
Другият аспект е дали не става въпрос за различен от отчуждаването способ за придобиване на собственост чрез покупко-продажба или замяна, или учредяване на вещни права в полза на държавата, за да може тя да реализира предвижданията на плана? В такъв случай би трябвало законът да изисква представянето именно на такива доказателства, че е потърсена друга възможност и едва тогава, при необходимост, да се пристъпи към принудително отчуждаване. Освен това не бива да се забравя, че и сега действащото законодателство предвижда възможности, които не се изключват от предлаганите промени – държавата да уреди взаимоотношенията с отделните собственици, за чиито имоти планът предвижда отчуждаване чрез покупко-продажба, включително и правото на държавата за първи купувач; замяна или учредяване на вещни права и по този начин да се изключи необходимостта от принудително отчуждаване.
В тази връзка заслужава да отбележим, че отпадането на процедурата за водене на преговори във фазата на принудително отчуждаване не изключва възможността за тяхното провеждане преди това, което от своя страна показа, че не са нарушени или незащитени правата на отделните собственици. В този смисъл е оправдано и целесъобразно предложението обезщетението да е само парично. Примерът, който беше даден от господин Маринчев, че в провинцията по всяка вероятност има достатъчно имоти, аз не съм много убеден в това. И когато става въпрос за парично обезщетение даже съм на мнение, че това обезщетение трябва да бъде над пазарната стойност щом като особените държавни нужди налагат да бъде отчужден един имот. Може би в залата трябва да се помисли за второ четене дали това нещо трябва да бъде пазарната равностойна цена, още повече, че и самата Конституция не визира вида на обезщетението. Изискването на основния закон е то да бъде предварително и равностойно. Това означава, че законът трябва да създаде по един безспорен начин гаранции, че то ще бъде справедливо, и, както казах преди малко, на основата на пазарна оценка от лицензирани консултанти. Но ако има консенсус, аз бих подкрепил това нещо да бъде над пазарната стойност.
Възможността за съдебно обжалване на оценката на обезщетението е още една гаранция, че интересите на частните собственици ще бъдат защитени.
Другият основен въпрос е свързан с характера на собствеността след нейното отчуждаване. Трябва много внимателно да преценим дали във всички случаи тя трябва да придобие публичен характер, като се съобразим с ограниченията по отношение на публичната собственост и произтичащите от това последици. В тази връзка трябва да си дадем сметка и за развитието на специализираното законодателство, особено енергийното и разпоредбите му относно собствеността на енергийната инфраструктура. Знаете, че това отчуждаване в момента не е само за целите на транспортната инфраструктура, но законопроектът като цяло има предвид включително големи проекти в енергийната инфраструктура. В този смисъл трябва да преценим дали във всички случаи трябва да остане публична собственост на държавата, защото при този случай по безспорен начин се обосновава държавната нужда, или трябва да изхождаме от конкретното предназначение на съответния имот, че по този начин ще се осигури възможността за предоставянето на една обществено необходима или задължителна публична услуга, макар самата услуга да се осъществява от частен субект.
В подобен аспект стои и въпросът за задължението на държавата съгласно Закона за устройство на територията - да отчужди целия имот, а не само част от него, която пряко се засяга от предвижданията на плана, ако останалата част не би могла да се използва по предназначение или не отговаря по размер на изискванията на съответното законодателство. Това допълнително задължение за държавата е създадено законодателно именно за да защити интересите на частния собственик, но дали е необходимо в този случай целият имот, предмет на отчуждаване, да придобие публичен характер?
Тези и други примери, уважаеми колеги, които биха могли да бъдат посочени във връзка с отчуждаването, например при отчуждаване на имоти за реализиране на добив на подземни богатства, показват, че трябва да бъде направена внимателна преценка, така че да бъдат гарантирани правата и интересите както на държавата, така и на частната собственост, същевременно, разбира се, да се изключат предпоставки за злоупотреби с права и от двете страни.
Някои от разпоредбите в законопроекта се нуждаят и от правно-техническа редакция от гледна точка на систематичното им място или избягване на двусмислие. Други, като разпоредбата на чл. 35 например, са практически неосъществими и следва да бъдат синхронизирани с разпоредбите на чл. 49 и следващите членове от Закона за устройство на територията.
В заключение, дами и господа народни представители, считам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен, а между двете гласувания има възможност всеки от нас да направи своите предложения за изменение и допълнение.
Изхождайки от това, Парламентарната група на ДПС заявява, че ще подкрепи законопроекта, тъй като за нас осъществяването и реализацията на големите инфраструктурни обекти е важно и като коалиционен партньор в правителствения приоритет, без разбира се да бъдат засегнати интересите на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
За реплика – господин Йордан Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ремзи Осман! Когато в един законопроект по-голямата част трябва да бъде поправяна, той не следва да бъде приет и на първо гласуване. А този, предлаган ни законопроект, страда точно от тази слабост. Всъщност, досега никой не дава отговор защо, когато става дума за отчуждаване, ако наистина става дума за това – чета мотивите: “В полза на големи инфраструктурни проекти, финансирани със средства от предприсъединителни фондове на Европейския съюз, както и на други международни финансови институции”, не се предвиди един облекчен, ускорен процес на отчуждаване, който само в някаква степен засяга правата на частния собственик? Само за тези случаи – една специална процедура. Ние променяме цялата процедура и цялата философия е погрешна.
Първо, с този законопроект се дава възможност да се отчуждава – пак чета мотивите: “за частен инвеститор”. Каква държавна нужда е това? Това е пряко нарушение на Конституцията.
Второ, отнема се възможността за съдебен контрол дали наистина отчуждаването е за държавна нужда и дали тази държавна нужда не може да бъде задоволена по друг начин. Но друг контрол освен съдебния няма, защото и в момента по Закона за устройство на територията, когато се изготвя и общият, и подробният устройствен план, такава преценка не се прави. Държавата казва: “Имам нужда тук да построя еди-какво си”. И това влиза в плана. Кой ще провери дали това наистина е така освен съда? Отнема се основно право на защита на един собственик на частен имот. Затова цялата философия е сбъркана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли желаещи за втора реплика. Не виждам.
Господин Осман, заповядайте, имате право на дуплика.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Соколов! Аз споделям Вашето виждане в една част - ако целите са да бъдат улеснени отчуждаванията за големите инфраструктурни проекти, съгласен съм с Вас. Мисля, че между първо и второ четене точно в тази посока ще вървят предложенията – в областта на транспортната инфраструктура, енергийната инфраструктура или други големи проекти от национален характер, разбира се, без да се злоупотребява. Моето лично виждане е същото. По скромно мое виждане трябваше да има един специален закон, ако трябва, за една автомагистрала. Такава практика в Европейския съюз има. Но, както и да е, това не изключва възможността ние да направим предложения между първо и второ четене и не мисля, че това е по-голяма част от самия проект. Това ще бъде само един параграф за изменение кои са тези проекти.
Вие много добре знаете, цитирайки текстовете от Конституцията, кои са държавните нужди. Например, един частник, когато експлоатира едно дружество, дали е държавна нужда? Ето, в областта на енергетиката вече има големи частни компании, които предоставят тази публична услуга, но държавата не се занимава с това. Или в транспортната инфраструктура – държавата не се занимава със стопанисването на автомагистрала хикс от София до Бургас. Оттук нататък държавата няма и да се занимава. Точно тези въпроси, които бяха повдигнати от госпожа Кина Андреева, че не бива да се връщаме назад, че държавата е всичко, че държавните нужди непременно са свързани с държавната собственост, непременно да се стопанисва от държавата. Затова и тази идея, не е казано точно в Конституцията държавните нужди кои са, публичните услуги, които се предоставят от страна на държавата, няма значение кой ще стопанисва и експлоатира магистралата или енергийната инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Михаил Миков има думата за изказване.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, особено интересно е да се слуша дискусията по този въпрос, след като 12 години тук, в същата зала, от същата трибуна във Великото Народно събрание е имало твърде подробна дискусия. Ако най-вече вносителите си бяха направили труда да разгледат внимателно дискусията по темата, не биха си позволили да внасят на нашето внимание такъв законопроект.
Искам да обърна внимание, че от всички политически сили, присъстващи във Великото Народно събрание, мога да ви цитирам и изказванията, се стигна до едно становище по отношение на ал. 3 и на ал. 5 във висока степен консенсусно – пример за постигнато политическо съгласие. Текстовете са приети с едно внушително мнозинство – с 266 "за", нито един "против" и 2 "въздържали се". Това никак не е случайно. Тогава конституционните законодатели са твърде близо до времето, когато отчуждителните процедури са били използвани твърде често, без да се мисли за интересите на отделния собственик, в името на обществения и държавния интерес, разбира се. Но тогава рефлексът от онова, което е ставало със злоупотреба от страна на изпълнителната власт, кара конституционните законодатели да приемат тези ясни и в известна степен ограничителни за правата на държавата текстове, в защита на правото на частна собственост.
Най-интересното е друго, че днешният министър на регионалното развитие, който е предложил на правителственото внимание, а оттам и на събранието, този законопроект, е бил тогава тук, интересувал се е, чул е дискусията, съжалявам, че днес го няма, уважаеми господин председател, за да видим какъв спомен му е останал от тази дискусия, защото от внесения на нашето внимание законопроект се вижда, че той или не е разбрал дискусията, или твърде скоро я е забравил.
Защо не бива да бъде подкрепян този законопроект? Предлаганият законопроект, на първо място, не е Закон за изменение на Закона за държавната собственост, а е Закон за изменение и допълнение на Глава III от Закона за държавната собственост. Може би е добре, господин Ковачев, да ни кажете няма ли други проблеми в Закона за държавната собственост, които ясно систематизирани да бъдат внесени в един цялостен законопроект за изменение на Закона за държавната собственост? Вашето правителство пое определени ангажименти по отношение на процеса на децентрализацията, свързани с промени в този закон. Изминаха доста месеци от тези обещания и сега виждам единствено една болка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – големите инфраструктурни обекти – търси се решение чрез внасяния законопроект. Нищо извън Глава III – "Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди".
Първият принципен въпрос, който поставя този законопроект, е дали отчуждаваните имоти стават публична държавна собственост или могат да бъдат и частна държавна собственост? Ако ставаше въпрос за отчуждаване на имоти – публична държавна собственост, то това би могло да се възприеме и разбере. Но когато става въпрос за имоти, както много от преждеговорившите подчертаха, които веднъж ще бъдат отчуждени по една изключителна процедура, а после ще бъдат предоставени на частен инвеститор, смятаме, че правото на собственост необосновано ще бъде нарушено и не в полза на държавния интерес, а в полза на частния интерес. В законопроекта могат да се открият достатъчно индикации за това.
Примерно, абсурдно е по делото, с което се атакува отчуждаването, да се изпраща съобщение и на инвеститора на обекта за изграждането, на който се отчуждава имотът. Откъде накъде? Инвеститорът не е страна в никакъв случай в това дело. Има две страни - това е собственикът на имота, който се отчуждава, и другата страна е държавата. Инвеститорът тук е непричьом. Но проблемът е по-голям и по-далечен, дори извън рамките на днешното управление.
За всичките тези години като че ли държавата не можа да структурира ясна концепция кое ще бъде публичната държавна собственост и кое ще бъде от кръга на такава собственост, която ще може свободно, без ограничение, да се движи в гражданския оборот.
Много интересно как сега по Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища се прехвърля с някакъв акт на министерството или с един списък отзад към законопроекта се казва: тези пристанища са публична, а тези ще бъдат частна, тоест няма, първо, ясна философска концепция. Като ще се вкарват частни инвеститори в енергетиката или в пътищата, нашата държава кой модел ще предложи? Моделът на концесиониране, познат на много места в Европа, и опубличаване на съответните вещи, имоти. Тогава няма никаква пречка да се отчуждават тези имоти, да стават публична държавна собственост, а на тези инвеститори да се предостави онова особено право на ползване – концесията. Тогава конструкцията ще бъде много ясна и проста.
Какво се цели сега? С тези поправки в закона да има възможност държавата да отчужди, макар и прокламирано по пазарен метод. След като няма договаряне аз не знам какво му е пазарното на този метод, освен че има лицензирани оценители, които правят пазарна оценка - да се налага една цена, да се обезщетява по късата процедура, а след това този имот да не бъде дори държавна собственост. Не частна държавна собственост, въобще да не бъде държавна собственост, а да се извърши разпоредително действие с този отчужден имот, като основанието за неговото отчуждаване е била някаква невъзможност да бъде задоволена по друг начин държавна нужда. И всичко това ще се спести в една процедура – процедура, която определено не е процедурата по установяване на невъзможността по друг начин за равностойността на обезщетението. И пак ви казвам – тези думи, които небрежно днес отпадат, са текстове, които много сериозно са дебатирани тук, във Великото Народно събрание. Така че аз определено смятам, че ако този закон не претърпи много сериозни промени във философско отношение, той няма да свърши добре в сблъсъка си с Конституцията. Ако той претърпи такива сериозни промени, то това няма да бъде този законопроект, който днес е предложен на нашето внимание, а ще бъде някакъв друг законопроект. Не може изпълнителната власт, не може едно министерство да решава постоянно частни проблеми, като засипва Народното събрание с предложения за изменения по тази или онази глава от този или онзи закон, защото се е сетила сега, че има проблем. Това е лош законодателен подход, лош атестат и за нас, които приемаме такъв тип законодателство.
Вчера с интерес слушах господин Ковачев, а в комисията и госпожа Галя Маринска, които леко в своите изказвания прокарват идеята, че голяма част от публичните услуги се извършват от търговски дружества, че голяма част от процедурата, която е дълга и тромава, спира инфраструктурните проекти. Не, господин Ковачев, законът не спира инфраструктурните проекти. Спира ги липсата на ясно разбиране, на ясна философия, изградена в държавата.
Как да се процедира в такива случаи? Аз абсолютно споделям казаното от господин Осман да вземем европейските решения, които са най-близко до конституционното решение, и казваме: Закон за отчуждаване на имотите, необходими за строителството на летище София; Закон за отчуждаване на имотите, необходими за строителството на магистрала “Тракия”. И нашето събрание в по- старата си история, а и европейските парламенти познават такъв тип решения. Ние тук като народни представители оценяваме тази нужда, щом са толкова важни тези инфраструктурни проекти. Иначе ние даваме едни възможности за злоупотреба, ще добавя към нея - те винаги вървят заедно - и корупцията при решаването на такива твърде важни и не мислете забравени въпроси в психиката на българския гражданин. Представете си, че някой е решил утре, че държавната нужда налага резиденцията на премиера в Боровец да бъде отчуждена. Идва едно друго правителство, преценява, че е за някаква държавна нужда, която се обосновава, и се отчуждава по тази, по късата процедура.
Уважаеми дами и господа, добре е когато се приемат законите, да се мисли за всички последици. Аз съм съгласен и мисля, че никой не е против желанието на министерството да ускори проекта. Лично аз знам проблемите с летището. Само че проблемите с летището отдавна можеха да бъдат решени, ако бяха предприели този вариант, който господин Осман каза, че е познат на много страни. Няма 100 летища в България, но когато се прави закон, когато този закон ще се прилага едва ли не за всеки случай, за всяко нещо, ние не можем да не мислим за всички ефекти, които той ще породи.
В крайна сметка има ли днес правителството виждане за онези обекти, които ексконституцио са публична държавна собственост и които през всички последни десетина години по линия на приватизацията бяха прехвърлени на частни собственици? Грижи ли се държавата по този въпрос? Защото въпросът за държавната собственост не е единствено и само въпросът на технологични облекчения за реализирането на инвестиции, за които се напряга всяко едно правителство. То е въпрос въобще за собствеността, в частност за частната собственост, а в най-общ смисъл – за това, което Конституцията, особено ясна и пространна в уреждането, е уредила въпроса за собствеността.
В този смисъл, слушайки всички изказали се дотук, включително и тези, които казаха, че ще подкрепят закона, в по-голямата част от техните изказвания мотивираха друга позиция, аз лично няма да подкрепя закона. Смятам, че такъв тип закони са по-скоро вредни за законодателството, отколкото да подпомагат България да има едно европейско законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика – господин Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател!
Това, което изложихте, колега, че по време на Великото Народно събрание законодателят е бил много по-близко до конституционните текстове и е бил близко, когато държавата по някакъв начин е отчуждавала имоти не в интерес на гражданите, не зная дали е точно така, но ние с господин Корнезов сме свидетели от Великото Народно събрание, аз не останах тогава с впечатление, че това е била причината. Напротив, тогава нямаше нито един народен представител във Великото Народно събрание, който да можеше да си представи, че в България ще дойдат – заявявам го съвсем сериозно – големи инвеститори, които ще строят автомагистрали. Един народен представител нямаше. Нямаше един народен представител, който можеше да си представи, че ще бъде чуждестранен инвеститор в България, който ще вложи 1 млрд. долага, примерно, в големи каскади. Нямаше нито един народен представител.
И след 13 години – истина е, каквото и да си говорим –действащото законодателство, Законът за държавната собственост пречи за реализацията на тези проекти. Аз не казвам, че трябва да бъде в ущърб на гражданите, но това, което вие изтъкнахте, колеги, че виждате ли ще дойде чуждият инвеститор и ще стопанисва. Ами, какво от това? Разбира се, дали 15 години ще стопанисва автомагистралата или енергийната инфраструктура, или след 20 г. той си отива, обектът пак си остава държавна собственост. Но това са държавни нужди, публични услуги, които се предоставят на гражданите. Кажете ми по какъв друг начин вие може да предоставите тези публични услуги на гражданите? Друг начин няма. Пак казвам – вариантите бяха няколко, но пред нас е един проект, който трябва да се обсъди и да се гласува. И тук не става въпрос за реализацията на 100 млн. долара. Убеден съм, че са над милиарди долари. Говоря за всички проекти, които са свързани с тези проблеми.
Аз мисля, че интересът на гражданите е защитен. Те няма да бъдат ощетени. Разбира се, в някои случаи, когато общественият интерес налага, така е било, така е по целия свят, щом общественият интерес налага, понякога, когато строиш летище София, един човек не е съгласен, пречи на целия процес, без да бъдат ощетени неговите права, разбира се, че трябва да има летище в София. И как трябва да разрешим този въпрос?
Едни те обвиняват, че вносителят не е разрешил изцяло проблемите с предлагането на тези промени, защото това е против интересите на гражданите. Ами, предложете нещо друго по-хубаво от това, да видим дали можете да измислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Осман.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.

Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. В духа на колегиалния принцип вземам думата за дуплика на господин Осман.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Уважаеми господин Осман, ако имаше ясна концепция, че отчуждените имоти винаги стават публична държавна собственост, което подсказва важността, изключителността, защото процедурата по отчуждаването, особено така, както сега ще се развива, е една изключителна процедура, когато не може нуждата да бъде задоволена по друг начин, именно затова тази собственост става публична, защото е изключително ценна и важна. Ако имаше ясна концепция в изпълнителната власт по този въпрос, бихме го приели. Само че какво става сега? Отпада досегашното решение за това отчуждаване да става публична държавна собственост. Като е публична държавна собственост, учредява се концесия и всички тези инвеститори, дето са си счупили краката да си дават парите тук, а не да изнасят от България, всички тези инвеститори, за които поради бедна фантазия или що ли не сте се сещали, че ще дойдат след десет години, кандидатстват, печелят концесия, възстановяват си парите, даже и печелят. Никой няма нищо против този механизъм.
Но аз съм против и искам много ясно да ме разберете, да се прилага изключителната процедура – процедура, която нарушава в известен смисъл това свещено право на частна собственост само и само, за да стане вещта, имотът собственост на частно лице. Ето това аз не мога да приема. Ако имаше ясна концепция от страна на изпълнителната власт да каже: да, има нужда за инфраструктурен проект, правим го публична собственост, после учредяваме концесия – Бога ми, да заповядат колкото искат инвеститори. Но да отчуждаваш имот по такава извънредна процедура той да стане после за малко държавна собственост, не публична, после да стане частна собственост на друг частен собственик - няма никакво основание за такова посегателство срещу частната собственост. И затова казвам, че то би било противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, д-р Пангарова.
Надка Пангарова (НИЕ): Благодаря, господин председател.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост не отговаря на мотивите за изменението. Мотивите сочат, че изменението се налага поради обстоятелството, че Законът за държавната собственост не предвижда изграждането на големи инфраструктурни проекти от национално значение, а измененията засягат всички принудителни отчуждавания за задоволяване на държавни нужди, независимо от конкретния обект. Съществуващият в момента ред за отчуждаване напълно може да отговори на нуждите, посочени в мотивите, но не и на действителните заложени цели. Предвидената в чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България възможност за отчуждаване за държавни и общински нужди може да стане само със закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Тази редакция следва свързаните с текстовете на ал. 1 и ал. 3 от същия член, според който правото на собственост се гарантира и защитава от държавата и че частната собственост е неприкосновена.
Видно от предложения законопроект и мотивите към него е, че се цели удовлетворяването на частни и стопански интереси на държавата. Следователно държавата следва да бъде равнопоставена в отношенията с лицата, притежаващи правото на собственост. Същите не могат да бъдат принудително лишени от собственост, а следва да се търси взаимната изгода на база равноправно договаряне. Съобразявайки горното, сега съществуващият режим е установил, че се задоволяват само такива нужди, в резултат на които отчужденият имот става публична държавна собственост. Предлаганото изменение цели именно противното – отчужденият имот да стане частна държавна собственост и в последващия момент да бъде приватизирана. Следователно със заложените изменения одържавяването ще може да се превърне в практика на отнемане на частна собственост на едни лица посредством държавата, за да стане частна собственост на други – нещо, което противоречи на смисъла на разпоредбата на чл. 17 от Конституцията. Ето защо следва да се приеме, че предлаганият законопроект е заобикаляне разпоредбите на Конституцията на Република България и като цяло е противоконституционен.
На второ място, в раздел втори от мотивите се сочи, че целите са усвояване на средствата на частните инвеститори за големи и от стратегически значение за страната проекти, като не се нарушава правото на частна собственост. Предвиденият ред на принудително отчуждаване по определение е нарушение на правото на собственост. Такова обаче е оправдано, когато са налице установените в Конституцията държавни нужди. В случая обаче с предложеното изменение се цели такова одържавяване да е допустимо при всякакви нужди на държавата – нещо, което Конституцията не допуска.
На трето място, предлаганият в проекта, а и доизяснен в мотивите ред сочи, че се цели по презумпция да се приема наличието на държавна нужда, както и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин, без да е необходимо те да бъдат доказани и евентуално подлагани на контрол. Големите инфраструктурни обекти могат да засягат не една област и такава преценка не могат да направят нито областният й управител, нито съответният окръжен съд. Имайки предвид обхвата и значението, то би следвало подобни обекти да се преценяват на по-високо ниво – Висш административен съд. В тази връзка следва да се посочи необходимостта Конституционният съд да се произнесе за обхвата на изключението, предвидено в чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България – какви обекти обхваща понятието "държавни нужди". Според нас това понятие не обхваща удовлетворяване исканията на големи инвеститори, тоест частните интереси на други физически или юридически лица. То не може да обхване и случаите, когато държавата, с оглед икономическите си интереси, отчуждава имоти с цел да ги продаде другиму. Необосновано се ограничава съдебният контрол. В мотивите на проекта е предвидено, че съдът се произнася за наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и равностойността на обезщетението. Тоест констатира наличието на един факт и се произнася по равностойността на обезщетението.
Според предложението при процедурата по приемане на подробния устройствен план засегнатите собственици ще могат да го атакуват, но не се дават никакви указания кой ще докладва наличието на държавна нужда и с какви доказателства ще се установява тя, и невъзможността тя да бъде задоволявана по друг начин. Според нас това е прехвърляне на тежестта на доказване в друг административен процес и друг закон, вместо уреждането му да стане на съответното място. Основното в случая е установяването на държавната нужда и невъзможността й да бъде задоволена по друг начин, които следва да бъдат уредени в една обща процедура, като обжалването да обхваща всички елементи. Самото предвиждане само по себе си не може да бъде приравнено с наличието на предпоставките по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Същите следва да бъдат доказани от страна на държавата. Съдът е длъжен да обсъди наличието на всички предпоставки за осъществяване на процедурата. Отчитайки икономическото състояние на населението – социална непоносимост, законово неоправдано е решението по чл. 39, ал. 2, по силата на което отнемането на единствено жилище следва да бъде обезщетявано единствено парично, а собствениците изгонени след изтичането на 3 месеца. Голямата част от населението не може да се позволи закупуването на друго жилище. Това невинаги е възможно.
С оглед на всичко гореизложено единственият изход може да бъде, че предложеният проект цели удовлетворяване на частни интереси и не може да бъде подкрепен. Досегашните текстове уреждат много по-прецизно материята и отговарят на духа на Конституцията, поради което следва да бъдат запазени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Пангарова.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Искам да помоля господин Ковачев да вземе отношение по отправените въпроси и критични бележки в рамките на не повече от 5 минути пленарно време, след което, ако няма други изказвания, ще подложа закона на първо гласуване.
Заповядайте, господин Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С голям интерес изслушах дискусията, която се проведе вчера и днес по закона и констатирах някои неща, бях убеден, че по този начин ще се развие дискусията.
На първо място, вносителят беше заподозрян в смъртния грях, че урежда частни интереси и урежда една изключителна процедура, която цели да удовлетвори предимно частни лица, които не бяха назовани, разбира се. Трябва най-отговорно да заявя от името на вносителя, че законопроектът в никакъв случай не урежда нито частни интереси, не урежда нито стопански интереси на държавата. Държавата няма стопански интереси. Държавата не е стопански субект. Тя не осъществява стопанска дейност. Държавата се грижи да предоставя услуги на населението. Тя се грижи за изграждането на определена инфраструктура, която перманентно задоволява интересите на населението. В този случай просто не може да бъде заподозряна държавата в подпомагане по някакъв изключителен способ на някакви частни стопански интереси.
Проблемът е в това, че наистина през 1991 г., когато се е обсъждала Конституцията на страната, това е ставало в момент, когато учредителната процедура в никакъв случай не е била съобразена с модерна европейска практика, с някаква дори елементарна защита интересите на частния собственик. Като една реакция на този факт Великото Народно събрание през 1991 г. е приело конституционни текстове, които са целели засилена защита на правото на собственост, което никак не е лошо. Да не забравяме обаче, че процедурата по отчуждаване, която съществува в днешния си вид по Закона за държавната собственост, не датира от 1991 г., а от 1996 г. Тя, както казаха редица народни представители, доразвива разпоредбите на Конституцията, като в някои случаи осъществява редица рестрикции по отношение на възможността държавата да отчуждава за едни или други нужди. Възможно е тези рестрикции да са били обосновани към 1996 г. След това обаче бяха приети редица закони и то, може би за съжаление, точно по времето на правителството на Обединените демократични сили, които стесниха патримониума на публичната държавна собственост. Това бяха Законът за енергетиката и енергийната ефективност, Законът за водата и Законът за лечебните заведения, които трансформираха публичната държавна собственост в частна държавна собственост, вкараха я в капитала на търговските дружества и по този начин направиха така, че нужди на населението, които всекидневно трябва да бъдат задоволявани и които няма по какъв начин да бъдат задоволени от друг субект, бяха поставени на търговски принцип и ставаше невъзможно държавата да отчуждава за задоволяване на нуждите населението. Стана така, че собствеността трябва да запази своя публичен характер, а тя не може да бъде предоставена за управление на търговски дружества. Така в момента е невъзможно държавата да газифицира дадено населено място, невъзможно е да извърши разширение на болници, да построи петролопровода Бургас – Александруполис, невъзможно е да водоснабди дадено населено място, защото не може да отчужди, тъй като собствеността трябва да бъде публична, а в момента по действащото законодателство се експлоатират търговски дружества. И това определено пречи на правителството и не е болка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а предимно на другите ведомства – на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, дори и на Министерството на околната среда и водите, това е болка на цялата държава! Никой не е тръгнал да прави произвол и да отчуждава имотите на гражданите!
Защо държавата иска и се предлага отчуждаването да става срещу парично обезщетение? Ако направим един анализ, а той вече е направен, ще видим, че държавата все повече и повече се е лишавала от собствеността по един или друг начин във времето и по силата на едни или други закони, и се оказа, че в момента държавата практически е останала почти без собственост! В повечето случаи държавата и да иска не може да представя равностойни имоти. Вчера господин Соколов каза, че БОДК има неколкостотин апартамента. БОДК е търговско дружество в момента и е в процедура на приватизация! Как ще обезщетяваме със собственост на търговско дружество?! Това не може да стане! Освен това, както отбеляза господин Миков, това е един изпреварващ закон, който трябва да се приеме много бързо във времето, затова е внесен отделно. Подготвен е пакет от два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, които ще решат останалите проблеми, свързани с вещното право в областта на държавната и общинската собственост. И там, в този пакет от законопроекти се предвижда всички държавни жилища, които се намират в момента на територията на страната, да станат общински. Това ще бъде една малка компенсация за общините за тяхното незадоволително финансово състояние. Ако искаме да дадем тези жилища на общините, действително трябва да се откажем от възможността държавата да обезщетява хората с имотни обезщетения.
И на последно място – никой не отнема правото на гражданина да се защити пред съда за това, дали имотът му ще бъде отчужден за държавна нужда, и дали тя може да бъде задоволена по друг начин. Един подобен устройствен план трябва да бъде законосъобразен, включително трябва да е съобразен с Конституцията. Така че, ако подробният устройствен план предвижда отчуждителни мероприятия, той трябва 100 процента да мотивира самия план. Между другото, той има и текстова част, не само картинка! В тази текстова част се мотивира защо този обект минава точно там, защо мероприятието се провежда точно там, а не на друго място. Дори самият план като един административен акт мотивира наличието на държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин. Нещо повече – правата на гражданина не са защитени в процеса на отчуждителното производство, а още преди започването на учредителното производство. Той може да обжалва още намерението на държавата да го отчужди. Така че в никакъв случай правата на гражданина не са засегнати, защото той може да осуети дори самото провеждане на отчуждителното производство като осуети влизането в сила на подробния устройствен план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Уважаеми народни представители, дали можем да счетем дискусията за приключена? Има ли още желаещи да се изкажат по този законопроект? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 101, против 53, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, на основание на чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля срокът за предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност да бъде удължен с една седмица и да стане две.
Това е процедурното предложение. Ако няма противно – моля, гласувайте това процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 129 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 7.
Приема се. Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ ВЕЩЕСТВА, ПРЕПАРАТИ И ПРОДУКТИ, с вносител Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля председателят на Комисията по околната среда и водите или неговият заместник да представи доклада на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Уважаеми господин председател! Най-напред бих искал да направя едно процедурно предложение с оглед на по-експедитивната работа по този законопроект. Моля колегите народни представители да одобряват влизането в залата на следните заместник-министри и експерти: от Министерството на околната среда и водите заместник-министър Николай Куюмджиев, от Министерството на икономиката – заместник-министър София Касидова, от Министерството на здравеопазването – заместник-министър Любомир Куманов и експертите: Светла Крапчева, Еолина Милова – и двете от Министерството на околната среда и водите, и Илияна Попова от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Великов.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 10, въздържал се 1.
Моля квесторите да поканят изброените лица да присъстват в залата на дебата.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК Бойко Великов: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона
за защита от вредното въздействие на химичните вещества,
препарати и продукти, № 302-01-12, внесен от
Министерския съвет на 13.02.2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 6 март 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
На заседанието присъстваха госпожа Маноела Георгиева – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на икономиката, от Министерството на здравеопазването и от Министерството на земеделието и горите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Маноела Георгиева. Отношение взеха и представителите на посочените по-горе министерства.
Измененията и допълненията, които се правят с предложения за разглеждане законопроект, са свързани с необходимостта от цялостно транспониране и отстраняване на някои несъответствия с изискванията на европейското законодателство в сектор “Химикали”, установени от експерти на Европейската комисия, които България е поела ангажимент да отстрани. Създават се правни основания за въвеждането на Директивата за биоцидите, Директивата за детергентите, Директивата за добрата лабораторна практика, Директивата за верификация на добрата лабораторна практика и др.
От приложното поле на закона отпадат съхранението и превозването на химичните вещества и препарати. Прецизирани са категориите на опасност и някои основни понятия.
Добавени са редица нови текстове, свързани с:
- въвеждане на изисквания към опаковането и етикетирането и на препарати, които не са класифицирани като опасни, но при определени условия биха могли да представляват специфична опасност;
- въвеждане на добрата лабораторна практика, включително нейното удостоверяване;
- разграничаване на опасните вещества, които се пускат на пазара за масова употреба, от тези, които са предназначени за професионална употреба, като се въвежда задължителен информационен лист за безопасност, който да придружава опасните химични вещества и препарати за професионална употреба;
- въвеждане на специални изисквания при продажби от разстояние;
- предоставяне в Министерството на здравеопазването на необходимата информация за пуснатите на пазара химични вещества и препарати с цел защита здравето на хората и планиране на превантивни мерки и лечение;
- пускане на пазара на детергенти, които по същество представляват химични препарати;
- въвеждане на режим на регистрация за нотифицираните химични вещества;
- прецизиране обхвата на нотификацията и изключенията от нея;
- оценка на риска за човека и околната среда от нотифицираното химично вещество, която се удостоверява от министъра на околната среда и водите въз основа на експертна оценка на риска от Министерството на здравеопазването, респективно Министерството на околната среда и водите;
- защита правото на интелектуална собственост и търговската тайна;
- въвеждане на разрешителен режим за вноса и регистрация за износа на опасни химични вещества и препарати;
- внасяне на яснота по отношение на органите по контрола и техните правомощия и задължения.
С предложения законопроект се създава нова глава четвърта, отнасяща се за активните вещества и биоцидите. С нея пускането на пазара на тези вещества и продукти се определя като дейност, подлежаща на регистрационен режим. Тази глава е структурирана в два раздела, с тази особеност, че и двата раздела се занимават с условията и реда за пускането на пазара на активни вещества и биоциди. Разликата се състои в това, че раздел І съответства на искванията на Директивата за биоцидите, по-тежък е като процедура и влиза в сила от 2007 г., докато целта на раздел ІІ е да запълни празнотата в законодателството по тази материя до 2007 г., при условията на една по-облекчена процедура с оглед защита на интересите на българския производител.
Законопроектът предвижда отменянето на глава пета от действащия закон – “Осигуряване на безопасно производство и използване на химичните вещества, препарати и продукти”, тъй като материята, която урежда тази глава, е предмет на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В него със заключителните разпоредби на разглеждания законопроект се добавят някои допълнителни изисквания, отнасящи се до производството и употребата на опасни химични вещества.
Дискусия в комисията предизвикаха отпадането на съхранението и транспортирането на опасни химични вещества от обхвата на закона. В крайна сметка комисията стигна до извода, че не е необходимо Законът за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати да се занимава с регулирането на транспорта, тъй като това става с ратифицираните от България международни конвенции, които разглеждат проблемите, свързани с превоз на опасни товари по шосе, ж.п. линии и море и са с по-висока тежест от националното законодателство. Освен това условията и редът за транспортирането на опасни химични вещества и препарати ще бъдат уредени със специална наредба, която се разработва в Министерството на транспорта.
Що се отнася до съхранението на химичните вещества и продукти, беше отбелязано, че в европейското законодателство няма нормативни документи, които специално да регламентират реда и начина на съхранение. Наличието върху етикетите на информация за начина и условията на съхранение, както и съдържащите се в информационния лист за безопасност категорични изисквания към професионалния потребител в тази връзка, бяха изтъкнати като достатъчна гаранция за правилното и безопасно съхранение.
От представителите на Министерството на земеделието и горите беше повдигнат въпроса за отсъствието на министъра на земеделието и горите като контролен орган по този закон, предвид наличието на структури като Националната служба за растителна защита, които биха могли да осъществяват подобна дейност. Беше отбелязано, че може да се помисли по този въпрос по време на второто четене на законопроекта в комисията.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен единодушно с 15 гласа “за” и беше изразено следното

СТАНОВИЩЕ:
Комисията по околната среда и водите счита, че като цяло законопроектът допълва и усъвършенства по подходящ начин и в съответствие с изискванията на европейското законодателство регламентацията на обществените отношения, с които се занимава действащия закон, и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2003 г.”
Председателят на комисията - д-р Чакъров, който поради служебна заетост е извън страната, не можа да прочете лично този доклад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: И аз Ви благодаря, господин Великов.
Моля председателят на Комисията по здравеопазването да представи доклада на тази комисия по същия законопроект. Не виждам председателя, ако може заместник-председател или член на Комисията по здравеопазване да прочете доклада.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Стамен Стаменов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита на вредното въздействие на химичните
вещества, препарати и продукти № 302-01-12,
внесен от Министерския съвет на 13.02.2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2003 г., комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2003 г.
В обсъждането взеха участие: госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите, господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, експерти от Министерството на икономиката, от Министерството на здравеопазването, синдикати.
Законопроектът беше представен от госпожа Фатме Илияз. Предложените промени се правят с оглед необходимостта от привеждането на закона в съответствие с правото на Европейския съюз, предвид ангажимента на България за пълно хармонизиране на законодателството, отнасящо се до вредното въздействие на химичните вещества към момента на присъединяването.
Законопроектът има за цел да се въведат изискванията на европейското законодателство по отношение на дейността с опасни химични вещества, препарати и продукти – употреба, търговия, внос и износ, да транспонира европейското законодателство по отношение на детергентите, биоцидите и добрата лабораторна практика. Тази материя влиза в обхвата на Раздел l “Свободно движение на стоки” и Раздел ХХll “Околна среда” от европейското право. Законопроектът е съгласуван също и с нормативната база на българското законодателство.
Проектът разширява обхвата на сега действащия закон, прецизира основни понятия и процедури и въвежда някои нови като: нотификация на нови химични вещества, биоциден препарат, оценка на риска за човека и околната среда от нотифицираните вещества и други. Той предвижда и изработването на широка подзаконова нормативна база, която да урежда конкретните процедури и изисквания, заложени в него. Ясно са определени контролните органи по спазването на закона с техните функции, правомощия и разпределение на компетентностите им, като вносителите разясниха, че няма да бъдат необходими допълнителни разходи за преструктуриране на сега съществуващите контролни органи според изискванията на проектозакона.
След кратка дискусия и изразени положителни оценки от страна на членовете на Комисията по здравеопазване, след гласуване с пълно единодушие от 16 гласа “за”, Комисията по здравеопазване взе следното
“РЕШЕНИЕ

Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Стаменов.
Следва доклада на Комисията по земеделието и горите.
Има думата господин Расим Муса.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА:
“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 19 март 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз и експерти.
С предлагания законопроект се цели хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз по отношение на опасните химични вещества и препарати, на ограниченията при търговията и употребата на някои от тях, вноса и износа на опасни химикали и за създаване на правно основание за въвеждане на европейските директиви по отношение на детергентите, биоцидите и добрата лабораторна практика.
Изпълнителният директор на Националната служба по растителна защита господин Пламен Лазаров изрази становище, че в законопроекта са допуснати известни неточности, които следва да бъдат отстранени в периода между първо и второ четене на законопроекта, а именно: прецизиране на отделни понятия, унифицирането им, както и създаването на някои нови определения. Успоредно с това той счита, че изпълнението на закона трябва да бъде възложено на министъра на земеделието и горите.
Някои народни представители, взели участие в дискусията, изразиха смущение, че в законопроекта има допуснати неточности, които е можело да бъдат преодолени по време на съгласувателната процедура между министерствата. Изказана беше и тезата, че законопроектът се внася основно с оглед хармонизиране на законодателството ни и той следва да бъде подкрепен на първо гласуване.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме па първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, внесен от Министерски съвет. Това становище е прието с 13 гласа "за", "против" няма и 1 "въздържал се".”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Следва становище на Комисията по европейска интеграция. Не виждам председателя на комисията, заместник-председатели също не виждам.
Заповядайте, господин Паница.
ДОКЛАДЧИК Васил Паница:
СТАНОВИЩЕ:
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона
за защита от вредното въздействие на химичните вещества,
препарати и продукти, внесен от Министерския съвет на
13 февруари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от страна на вносителя от госпожа Фатме Илияз, заместник-министьр на околната среда и водите.
I. Систематичното място на разглежданата материя попада в обхвата на преговорните глави № 1 "Свободно движение на стоки", предварително затворена на 10 юни 2002 г. и № 22 "Околна среда", отворена на 27 юли 2001 г. Законопроектът има за цел хармонизиране на вътрешното право с изискванията на acquis communautaire в областта на опасните химични вещества и препарати.
С предложения законопроект се въвеждат във вътрешното законодателство разпоредби на следните актове:
- Директива 67/548 относно сближаване на законодателствата, регулациите и административните разпоредби, свързани с класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни химични вещества - разпоредби, които не са били въведени при приемането на закона и последващото му изменение;
- Директива 91/155, определяща подробните изисквания към системата от специфична информация относно опасните препарати;
- Директива 92/32, изменяща за седми път Директива 67/548 относно сближаване на законодателствата, регулациите и административните разпоредби, свързани с класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни химични вещества;
- Директива 93/67 относно принципите за оценка на риска за хората и околната среда от вещества, нотифицирани в съответствие с Директива на Съвета от 67/548;
- Директива 99/45 относно сближаване на законодателствата, регулациите и административните разпоредби, свързани с класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни химични препарати;
- Директива 98/8 относно пускането на пазара на биоциди;
- Директива 76/769 относно сближаване на законодателствата, регулациите и административните разпоредби, свързани с ограниченията за търговия и употреба на определени опасни химични вещества и препарати;
- Регламент 2458/92 относно износа и вноса на определени опасни химични вещества.
В съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на опасните химични вещества и препарати настоящият законопроект предвижда изменения в общите разпоредби на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, съгласно които от приложното му поле се изваждат превозът на опасни химични вещества и препарати и съхранението им. По този начин се постига съответствие с разпоредбите на чл. 1 от Директива 67/548, чл. 1 от изменящата я Директива 92/32, чл. 1, т. 6 от Директива 99/45, които изключват изрично превоза от приложното си поле.
С предложения законопроект се въвежда и понятието "пускане на пазара", което позволява разширяване на обхвата на разпоредбите на закона по отношение на дистрибуцията на опасни химични вещества и препарати.
В изпълнение на поет ангажимент по преговорна глава № 1 законопроектът създава правно основание за приемане на подзаконова нормативна уредба относно пускането на пазара на детергенти, в която ще бъдат въведени изискванията на европейското законодателство в тази област.
В съответствие с Директива 67/548 и Директива 99/45 се предвиждат минимални стандарти за класифициране, опаковане и етикетиране на опасни химични вещества и препарати. Въведени са изискванията на Директиви 99/45 и 91/55, предвиждащи безплатно предоставяне на информационен лист за безопасност и задължение за предоставяне на информация на компетентния по надзора на пазара орган.
Съгласно изискванията на Директива 67/548 е уреден регистрационният режим по нотифициране на нови химични вещества. Прецизирана е уредбата на оценката на риска за човека и околната среда с оглед постигане на хармонизация на закона с изискванията на Директива 93/67.
С предложения законопроект се създава нова глава "Пускане на пазара на активни вещества и биоциди", която транспонира изискванията на Директива 98/8. Въвеждането на цитираната директива е ангажимент на България по преговорна глава № 22.
II. Преценката за съответствие на законопроекта с разпоредбите на европейското законодателство в областта на опасните химични вещества и препарати налага да бъдат направени следните бележки:
1. По отношение на § 4
Параграф 4 от законопроекта предвижда изменение на чл. 3, който изброява веществата и препаратите, пускането на пазара, търговията, вноса, износа и употребата на които се уреждат от специални закони. За да се постигне пълно съответствие с изискванията на Директиви 67/548, 92/32 и 99/45, би следвало текстът на чл. З да се прередактира, като се създаде нова алинея, предвиждаща, че разпоредбите на закона не се прилагат по отношение на превоза на опасни химични вещества и препарати.
2. По отношение на § 20:
Раздели l и ll на новата Глава четвърта уреждат еднаква материя, а именно - условията и реда за пускането на пазара на биоциди. Преходните разпоредби на законопроекта отлагат влизането в сила на Раздел l на същата глава до 1 януари 2007 г., докато Раздел ll влиза в сила с приемането на закона.
Пълното съответствие с изискванията на Директива 98/8 се постига с Раздел l, но до присъединяването на страната ни към Европейския съюз пускането на пазара на биоциди ще се осъществява, съгласно правилата на Раздел ll на Глава четвърта. Подобно законодателно решение съответства на чл. 16 от посочената директива, който дава възможност на държавите-членки да прилагат установения си национален ред за пускане на пазара на биоцидни продукти за срок до 10 години след приемането на директивата. Въпреки това, поради липсата на изрично посочване на крайния срок на действие на Раздел ll на Глава четвърта, след 1 януари 2007 г. бихме били изправени пред два режима за пускане на пазара на биоциди. Тази бъдеща колизия между двата режима следва да бъде избегната чрез изрично посочване на крайния срок на действие на Раздел ll на Глава четвърта на законопроекта.
3. По отношение на чл. 19о от § 20:
Член 22 от Директива 98/8 изисква задължителните текстове, които следва да се съдържат в рекламата на биоцидните продукти да “изпъкват на фона на цялата реклама”. Член 19о от законопроекта възпроизвежда изцяло текста на чл. 22 от цитираната директива и въвежда всички негови изисквания, с изключение на посоченото изискване за открояване на задължителните текстове на фона на цялата реклама. Пълното и точно транспониране на изискванията относно рекламата на биоцидните продукти би било постигнато чрез съответно допълване на текста на чл.19о от законопроекта с включване на всички изисквания на чл. 22 от Директива 98/8.
4. По отношение на чл. 22г и чл. 22д от § 24:
Уредбата на режима на износа на опасни химични вещества или препарати, предвидена в чл. 22г и чл. 22д, трябва да бъде прецизирана. За да бъдат въведени изцяло изискванията на чл. 4, ал. 3 от Регламент 2455/99 при последващ износ на химично вещество износителят да посочва регистрационния номер, публикуван в Official Journal или получен от компетентен орган по съответния ред, чл. 22г би следвало да предвиди и задължение за износителя да посочи определения в чл. 22д, която също трябва да бъде коригирана, като бъде съобразено, че към предвидената с този член процедура за регистрация на износа се пристъпва, когато няма регистрационен номер, определен с посочената по-горе наредба.
III. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че в своята цялост предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, съответства на изискванията на acquis communautaire относно опасните химични вещества и препарати. Пълно транспониране на разпоредбите на европейското законодателство в тази област ще бъде постигнато след приемането на заложената в законопроекта подзаконова нормативна уредба.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, № 302-01-12, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви и аз, господин Паница.
С това 10-минутно становище бяхме принудени да прескочим нормалния час за прекратяване на това заседание.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 4-10 април 2003 г.:
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към Димитър Калчев – министър на държавната администрация, относно работата, свършена от Комисията за борба срещу корупцията в изпълнителната власт и в държавната администрация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, относно изпълнение на решението на Върховния административен съд от 28 март 2003 г. за съдбата на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Михаил Миков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно обезщетяване на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Милен Велчев – министър на финансите, относно средствата за експортно застраховане. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Йорданов към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно предвидените в Бюджет 2003 суми и стандарти за издръжка на диспансерите в община Велико Търново. Следва да се отговори писмено до 22 април 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Калинов и народния представител Кръстьо Петков към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно осигурен финансов ресурс за 2003 г. за подпомагане на земеделските производители, в това число и неговото разпределение по отрасли и региони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Йордан Соколов и Евгени Чачев към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието на работите по изпълнение на Националния план за икономическо развитие до 2007 г. и Програмата за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в басейна на река Марица в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Уважаеми народни представители! Има писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на питане от народния представител Димитър Йорданов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков – на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Бриго Аспарухов;
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Това са писмените отговори.
Уважаеми народни представители! Днешният парламентарен контрол ще има две точки:
1. Разисквания по питането от народния представител Сергей Станишев към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно позицията на България по кризата с Ирак.
2. Отговори на актуални въпроси и питания.
Преминаваме към първа точка:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ Сергей Станишев КЪМ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ПО КРИЗАТА С ИРАК.
Уважаеми народни представители! Искам да ви запозная с процедурата, която ще трябва да следваме.
На питането е отговорено в пленарното заседание от 4 април 2003 г. На същото заседание 48 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България са внесли искане за разисквания. Разискванията са насрочени за днес от 11,00 ч.
На 10 април, вчера, са внесени два проекта за решение: проект за решение от 48 народни представители на Коалиция за България под № 354-02-55 и втори проект за решение от парламентарните групи на Национално движение Симеон Втори, на Движението за права и свободи и на Обединените демократични сили под № 354-02-56.
Искането за разискване и проектите за решение са раздадени на народните представители и вие разполагате с тях. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разискванията се провеждат по реда, установен в глава шеста на нашия правилник, и продължават един час. Времето от един час се разпределя между парламентарните групи, както следва: Национално движение Симеон Втори – 27 минути; Обединени демократични сили – 12 минути; Коалиция за България – 12 минути; Движение за права и свободи – 5 минути; Парламентарната група на НИЕ – 3 минути; независими депутати – 1 минута.
Изказванията на министрите са извън това време, ако има такива изказвания.
Освен това, проекторешенията могат да бъдат представени, без да се мотивират, само антетката и диспозитива, извън това време за разисквания. Накрая, след разискванията, съгласно правилника се приемат решенията.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Вие преди малко разяснихте от Ваша гледна точка по каква процедура ще се извършат разискванията тук, в пленарната зала.
Първо, мисля, че е целесъобразно и съобразно нашите норми е правилно най-напред да бъдат представени двата проекта за решение, въз основа на които ще станат и разискванията. Имаме две решения и тези две решения трябва да бъдат представени пред парламента, а оттук и гражданите да се запознаят с тях. Нашето решение е ясно: ние искаме парламентът да подкрепи резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. И това представяне не може да се изчерпва само с диспозитива, а то трябва да бъде и мотивирано.
Разбира се, след приключване на разискванията ще се пристъпи към гласуване и то трябва да бъде точно, както гласи чл. 56, ал. 2 – “Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следващото изречение четете ли го, господин Корнезов, или не го четете?
Любен Корнезов: Чета, чета, господин председателю. Вие го четете!
Следователно, първо трябва да бъде гласувано предложението за проект за решение, внесен от Парламентарната група на Коалиция за България, и след това да се премине евентуално, ако бъде отхвърлена позицията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, към следващото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност единството, което се съдържаше като процедура в изказването на господин Корнезов, е искането в началото да бъдат представени проектите за решения.
Любен Корнезов (КБ, от място): Мотивирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Мотивирането може да стане във времето за разискване. Така че то е време за разискване, защото разискването е по питането, разискването не е по проекторешенията. Нали четете правилника, господин Корнезов? Вие сте великолепен юрист и можете да направите тази разлика.
Любен Корнезов (КБ, от място): След като съм великолепен, чуйте гласа ми, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Именно, аз го чух и затова Ви обръщам внимание, че се прави разискване по питането, а не разисквания по проекторешения. Така че по проекторешението не е предвидено, може би поради слабост на нашия правилник. Но dura lex, sed lex – ние трябва да се подчиним на тази норма и затова ще трябва да постъпим точно съгласно този правилник.
Любен Корнезов (КБ от място): Нашият проект за решение има и мотиви - диспозитив и мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Мотивите - чудесно - можете да ги представите. Никакъв проблем, но те ще отнемат от двадесетте минути, с които вие разполагате. (Реплики от КБ.) Така е винаги, когато има разисквания по питания.
Уважаеми народни представители, понеже има такова процедурно предложение, има ли противно процедурно предложение?
Имате противно процедурно предложение ли, господин Кирилов? Против господин Корнезов? Заповядайте. (Оживление.)
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз съвсем накратко ще изложа процедурните съображения, а Вие преценете на кого е противно.
Европейска практика е, когато се провежда какъвто и да е дебат – господин Корнезов ви цитира нашия правилник, но това е една нормална европейска демократична практика - хората, които участват в дебата, предварително да знаят по какви проекти, било то за резолюция, било за решение, както го наричаме тук, трябва да дебатират, независимо от това, че е имало питане. Моля ви, не можем да дебатираме на тъмно, без да знаем накрая за какво ще гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Кирилов, правя Ви бележка. Вие току що нарушихте нашия правилник, след като Ви обърнах изрично внимание. Процедурата изисква направеното предложение от господин Корнезов да бъде гласувано, ако има противно процедурно предложение – да бъде изразено. Аз не видях нищо противно на това, което изказа господин Корнезов. Така че много Ви моля, не нарушавайте правилника.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Корнезов в началото да бъдат представени проектите за решение, заедно с мотивите там, където има.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 39, против 124, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Любен Корнезов (КБ от място): Защо, бе, колеги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Защо – за това отговаря пленарната зала. Защо? Защото всеки народен представител е свободен да изрази вота си.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Бих искал да поканя господин Сергей Станишев – инициатора на тези разисквания, да открие дебата.
Любен Корнезов (КБ от място): Ние ще преценим кога ще вземе думата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Разбира се, аз го каня. Аз не го задължавам.
Значи господин Станишев не иска да открие дебата. (Оживление.)
В такъв случай остава под въпрос дали поддържате Вашето искане. (Шум и реплики в залата.)
Дали да не се премине към гласуване, ако няма желаещи? Процедурен въпрос?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, моля Ви да не коментирате, защото това е в грубо нарушение на правилника. Ако имате някакво отношение към групите, към отказващите се или по темата, можете да вземете думата, както е по правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Това процедурно предложение не се включва във времето, защото е по воденето на заседанието. Така че имате правото да го направите извън времето.
Има ли желаещи, уважаеми народни представители?
Започвам да гледам първо отляво – не виждам. В средата? – Не виждам. Вдясно? – Не виждам. (Оживление в залата.)
От министрите има ли желаещи?
Уважаеми народни представители, това ме кара да пристъпя към гласуване.
Любен Корнезов (КБ от място): Проектите за решение трябва да се представят, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Никой ли не иска да ги представи?
Заповядайте да представите проекта за решение. Ще го представите ли? Не желаете.
Господин Панайотов, заповядайте. Ще представите проекта за решение ли?
Пламен Панайотов (НДСВ): Не, господин председател, процедурен въпрос.
Моля да подложите на гласуване приключване на разискванията. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Процедурно предложение за приключване на разискванията.
За противно процедурно предложение господин Любен Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Явно господин Панайотов и НДСВ няма какво да кажат и затова искат приключване на дебатите. (Ръкопляскания от КБ, реплики от мнозинството.) А ние имаме какво да кажем, господин Панайотов. Подкрепете Парламентарната асамблея на Европа. Тя ви казва: това е европейската позиция.
Така че ние ще участваме в дебатите в рамките, за съжаление, само на тези 12 минути.
Нека да представим проектите за решение, да ги мотивираме и да започнем действително сериозна работа в този парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз нали затова призовавам и затова се обръщам към цялата пленарна зала от ляво на дясно и от дясно на ляво? Но не видях никой да желае да се изкаже по същество. Аз не мога да подложа на гласуване процедурното предложение на господин Пламен Панайотов, тъй като, съгласно правилника, всяка парламентарна група има определено време и ние не можем да лишим никоя парламентарна група да изразходва това време. Въпросът е фактически дали то ще бъде използвано. Досега не виждам желание. Обаче току-що видях господин Сергей Станишев.
Заповядайте.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри и народни представители! По време на кризата освен лошите неща, които се случват по света, в Ирак, освен гибелта на невинни граждани има и положителни неща. Положителното е в това, че става ясно кой каква позиция заема, кой кой е. По време на тези последни три месеца около кризата в Ирак стана ясно, че това, което се говореше от мнозинството и правителството, не е истина. Бяха разбити много митове. Първият мит, който беше разбит преди доста време, е този, че България и българското правителство работят за политическо и мирно решение, за което постоянно убеждаваха и Европа, и българското общество. Стана ясно, че България е сред "ястребите" и че е войнолюбива държава. Вторият мит, който стана ясен през последните седмици, е, че войната се води за незабавно разоръжаване на Ирак, както беше обявено, тъй като, ако режимът на Саддам Хюсеин представляваше такава непосредствена заплаха за световния ред и за мира, защо не използва химическото оръжие? Днес войските на Коалицията са в Багдад, Саддам е неизвестно къде и слава Богу такова оръжие не беше използвано. (Оживление в залата.)
Третият мит и лъжа, които станаха ясни, е за това, че сегашното мнозинство ще управлява с нов морал. Къде е новият морал, дами и господа от мнозинството, от новото войнолюбиво мнозинство? Къде е съобразяването с българското обществено мнение? Вие се разминахте с него. Вие вкарахте България в коалиция, във война без резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, против волята на българското общество.
Изпари се илюзията, че това правителство е проевропейско, защото позицията на България е антиевропейска и се разминава с преобладаващата част от позициите на Европейския съюз, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на гласуванията в Европейския парламент и на европейското обществено мнение. Това стана ясно и това ще проличи, убеден съм, и при гласуването днес. Нещо повече, това правителство създаде такива проблеми за България, каквито предстоят да се решават с големи затруднения в хода на преговорите с Европейския съюз, тъй като чухме оценките на Европа за поведението на България. Романо Проди изрази голяма огорчение и съжаление от поведението на българското правителство. Гюнтер Ферхойген каза фактически същото.
Стана ясно през последните месеци, че надеждата, че това мнозинство, благодарение на личните контакти на премиера, ще оправи отношенията с арабския свят и България ще може икономически да стъпи отново в този регион надеждата “изчезва” и вече…, вече виждаме негативните последици от сегашната политика на България по отношение на Близкия Изток. Още миналата година през септември от Арабската лига казаха, че България не провежда една балансирана политика по отношение на Близкия Изток. Това беше заявено от ръководни функционери на Арабската лига. И това, разбира се, ще има, за съжаление, своите последици.
Стана очевидно, че лъжата, че тези, които са против войната, са за Саддам, не минава нито в българското общество, нито в Европа. Защото, ако продължавате да я повтаряте, това ще означава да обвините и Папата, и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и европейската социалдемокрация, че са антидемократи и привърженици на Саддам.
Стана ясно, че опитът да представите позицията на левицата, на Коалиция за България като изолационистка не минава, защото ние сме част от европейската социалдемокрация и нашата позиция е тази на европейските социалдемократи.

Не стана обаче ясно какви са всъщност истинските мотиви на правителството за сегашната му политика. Тук говориха за националните интереси и за икономическите интереси на България, но очевидно, че няма да се постигне приоритетно връщане на иракския дълг към страната ни. Имаше опит да представят позицията си като морална и като позиция за установяване на демокрация в Ирак, но ние вече виждаме от кадрите по телевизиите по света, че след една кървава война, която доведе до хиляди мирни жертви, предстои не по-малко труден мир в Ирак, защото демокрацията не се установява с бомби и куршуми.
Стана видимо, че надеждата, че в СДС има промяна и че има вятър на промяната, не се реализира изцяло, защото талибаните са живи и говорят на висок глас. За съжаление пролича, че и в НДСВ се появиха такива хора, които искат медиите да бъдат управлявани от една политическа централа. Но това няма да мине, защото в България вече има гражданско общество и то няма да допусне вие да говорите от негово име. Гражданското общество в България се прояви и чрез митинги и шествия, и чрез стотици хиляди гласувания против вкарването на България в тази коалиция. И вие каквото и да говорите, не можете да запушите устата на гражданското общество.
Стана очевидно, че вие се разминавате с европейската позиция. И ако искате да опровергаете всички тези факти, всички тези констатации, няма нищо по-лесно – прогласувайте Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета за Европа, която беше приета с квалифицирано мнозинство от две трети. И тези представители на мнозинството, които са били в ПАСЕ, знаят какъв срам са брали, когато всички български предложения са били отхвърлени. (Ръкопляскания от КБ.)
Господа, не е късно да поправите щетите, които вие нанесохте, само че аз дълбоко се съмнявам във вашата готовност да го направите. (Ръкопляскания от КБ.)
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Как, като възстановим Саддам ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Давам думата на господин Пламен Панайотов.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители и министри! Днешният дебат отново доказва две неща: първо, че българското правителството и българският парламент защитиха националните интереси като подкрепиха демокрацията и спазването на човешките права, включвайки се в коалицията за разоръжаване на Ирак и, второ, че БСП за пореден път показа колко е далеч от случващото се в ХХІ век, от дневния ред на България, от нейното европейско и евроатлантическо бъдеще. Дори днес, когато БСП поставя въпроса за прекратяване на военната операция в Ирак и може би връщане към старото статукво на преговори с режима на БААС, които след 13 години усилия и 17 резолюции на ООН показаха, че са невъзможни.
Вие, уважаеми господа от БСП, отново демонстрирате своята неадекватност. Или може би не сте видели как самият иракски народ се отнася към досегашния режим и към неговите символи – с презрение? Защото днес пред иракските граждани има нова, по-добра перспектива, възможността да живеят свободно и демократично. Да, този път няма да е лек, той ще коства много усилия на иракския народ и на демократичните държави, които го подкрепят, но пътят към свободата винаги е бил стръмен и трънлив.
Българското правителство и българският парламент доказаха, че страната ни стои стабилно в отстояването на демократичните принципи и категорично се приближава към реализирането на националните приоритети –членство в Европейския съюз и в НАТО. Парламентът и правителството избраха правилната позиция в един изключително труден момент, който беше изпитание дори за държавите от Европейския съюз. Но това предизвикателство още повече затвърди трансатлантическото партньорство и днес усилията на Съединените щати и Европейския съюз са насочени към изграждането на демократичните основи и възстановяването на следвоенен Ирак.
БСП или не разбра или не искаше да разбере политическата ситуация и елементарно се опита да противопостави позицията на едни европейски държави срещу позицията на други, елементарно противопостави членството в Европейския съюз на членството в НАТО. Не, уважаеми госпожи и господа отляво, за България тези два приоритета, както винаги сме твърдели от името на управляващото мнозинство, са безалтернативни. Това обаче вие ще разберете очевидно през 2004 г., когато страната ни ще е член на НАТО и през 2007 г., когато страната ни ще е член на Европейския съюз. Не се заблуждавайте, че европеец се става просто с препечатването на една резолюция, когато всъщност си много далеч от осмислянето на духа на институциите, изразяващи волята на европейските народи. Европейското и евроатлантическото сътрудничество имат стабилни основи и традиции, основаващи се на ясни принципи и ценности. Вярно е, че 50 години вашата партия е гравитирала в една друга орбита, но щом заявявате желание за европейска принадлежност, бъдете европейци не само с позиви и листовки, а най-вече с поведението си! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Цинично е, уважаеми дами и господа отляво, да спекулираш с нормалната позиция на всеки човек да бъде против войната, против насилието и убийството на невинни хора, когато нямаш политическата воля да подкрепиш усилията за премахването на един режим, който унищожи два милиона от собствения си народ именно с химически оръжия и който прогони други четири милиона от родината им.
Но днес, уважаеми дами и господа, е по-важно да говорим за България и за нейната роля в процеса на демократизация и възстановяване на Ирак, да отбележим важния принос на България в качеството й на непостоянен член на Съвета за сигурност към ООН и надежден съюзник на своите европейски и евроатлантически партньори за развитието и утвърждаването на демокрацията. Започвайки дискусията за следкризисното възстановяване на Ирак и за българското участие в този процес, трябва ясно да заявим, че България ще продължи своята политика и ще участва в този процес не защото иска да печели от нещастието на иракския народ, а защото иска да помогне на този народ да живее свободно, демократично и по-богато – възможност, от която диктаторският режим на Саддам Хюсеин го лиши, обричайки го на мизерия и на страдания.
Уважаеми госпожи и господа, преди месец премиерът предложи този дебат да се проведе след два месеца, когато позицията на България ще бъде още по-достойно оценена както от българските граждани, така и от нашите стратегически партньори. Не го послушахте и сгрешихте. Днес имате нова възможност да се върнете в консенсуса около българските национални интереси и да подкрепите предложения проект за решение на Народното събрание от името на парламентарните групи на НДСВ, ДПС и ОДС. Не я пропускайте! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Панайотов.
За реплика има думата господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Панайотов! Искам да ви прочета част от Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета за Европа.
“Парламентарната асамблея на Съвета на Европа счита атаката за незаконна срещу принципите на международното право. Асамблеята счита, че военната интервенция в Ирак не може да намери нито едно правно основание в нито една от по-ранните резолюции на ООН. Асамблеята наблюдава със задоволство впечатляващата мобилизация на много хора по света за мир, която не трябва да бъде интерпретирана неправилно – демократичното възстановяване и изграждане на Ирак да бъде само под директната егида на ООН. Асамблеята се противопоставя категорично на използването на сила извън международната правна рамка и без изричното решение на Съвета за сигурност на ООН. Асамблеята осъжда прекъсването на усилията на международната общност за разоръжаване на Ирак чрез мирни средства.
В по-голямата си част Международната общност се противопоставя на военната интервенция на този етап, подкрепяна единствено от четири от 15-те членове на Съвета за сигурност на ООН. Употребата на сила за разоръжаване на Ирак на този етап не е оправдана.”
Искам да Ви попитам, господин Панайотов, защо Вие, защо господин Кобургготски, защо господин Паси не желаете да подкрепите резолюцията на Парламентарната асамблея на Европа? Защо не желаете да гласувате предложеното от Коалиция за България решение в подкрепа на същата тази резолюция? (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте за дуплика, господин Панайотов.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин Пантелеев, ще бъда съвсем кратък: по същите причини, поради които Вие, както току-що показахте, не сте научили още името на министър-председателя на Република България.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): И не само аз!
Пламен Панайотов: По същите причини, вие все още не сте в час с това, което става в днешния свят. По причините, които изложих. Вие, уважаеми господин Пантелеев, не просто сте в миналия, Вие сте в по-миналия век! (Ръкопляскания в мнозинството.)
Емилия Масларова (КБ, от място): Значи ПАСЕ е в миналия век!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Днешният дебат изглежда ужасно остарял. Преди да се проведе в нашия парламент той приключи на улиците на Багдад. Иракчани, които тъпчат паметника на Саддам Хюсеин, вече дадоха отговор на въпроса справедлива ли е операцията “Свобода за Ирак”. За жалост обаче българският министър-председател не успя да убеди българското общество в справедливостта на тази операция – операция, която доведе до отстраняване от власт на тоталитарната социалистическа партия БААС, така както събитията от есента на 1988 г. положиха началото на премахването на господството на тоталитарната Българска комунистическа партия.
За съжаление Симеон Сакскобургготски не можа да убеди българското общество в справедливостта на каузата, защитавана съвместно от коалиционните сили и поробения иракски народ. Правителството не проведе дебат на срещи с обществеността в цялата страна, за да разясни подробно позицията си и да разсее естествените човешки страхове. Вместо това се скри зад няколко официални заявления, които създадоха впечатлението, че подкрепата на България за действията на коалицията са някаква тайна завера на политическия елит, а не естествен продукт на последователната външна политика на България.
Уважаеми дами и господа! Както казах, днешният дебат бе изпреварен от събитията. Иракският народ вече си каза своята дума. Но след като лявата част от залата настоява отново да обсъждаме тази тема, нека просто и ясно оценим позицията на бившите комунисти в България и техния президент. (Шум и реплики в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата! Господин Петков, моля Ви!
Надежда Михайлова: БСП подкрепи режима на Саддам и се изправи срещу действията на коалицията, ръководена от ключови държави от НАТО не поради някаква социалдемократическа солидарност с партията на европейските социалисти. БСП се родее с традициите на идеологията и практиката на тоталитарните партии, каквито са БКП и БСП, партията на Милошевич, Чаушеску, КПСС и партията на БААС на Саддам. (Ръкопляскания в ПСОДС и НДСВ.)
Емилия Масларова (КБ, от място): Защо говориш неверни неща? Защо лъжеш?
Надежда Михайлова: Знам, че ви боли, но трябва да го чуете.
Неслучайно редица международни наблюдатели сравниха деня, в който бе съборена статуята на Саддам в Багдад, с паметни моменти от историята на Източна Европа, които отбелязаха края на режимите на Живков, Тито, Сталин, Чаушеску и Милошевич.
Има и още един исторически повод за родеенето на БСП с партията на Саддам Хюсеин. Както военизираната партия БААС причина смъртта на хиляди кюрди и шиити в Ирак, така и Българската комунистическа партия извършваше масови репресии срещу хиляди наши сънародници от турски произход. (Бурни ръкопляскания в НДСВ и ПСОДС.)
Емилия Масларова (КБ, от място): Ама гаража не събори!
Надежда Михайлова: Ретроградното мислене на днешното ръководство на БСП и излъчения от него президент превръщат България в единствената държава сред новите демокрации в Източна Европа, където президентът се противопостави на волята на Народното събрание.
И не на последно място, БСП подкрепи режима на Саддам, защото няма морални задръжки по отношение на жестокостите, които партията БААС е прилагала спрямо своите политически противници в продължение на 3 десетилетия.
Емилия Масларова (КБ, от място): Кой от нас е извършвал репресии?
Надежда Михайлова: Обяснението е очевидно – и до ден-днешен БКП-БСП не се е извинила истински на българския народ за своите зверства спрямо хилядите инакомислещи българи. (Бурни ръкопляскания в ПСОДС.)
Уважаеми дами и господа! Дебатът ми дава повод да припомня най-важни аргументи, които определиха позицията на ОДС по иракската криза.
Първо, за Обединените демократични сили свободата и човешкото достойнство са висши ценности.
Вторият ни аргумент е свързан с оценката на Обединените демократични сили за заплахите за световната сигурност. Комбинацията между тероризъм, диктатура и оръжие за масово поразяване постави света пред ново изпитание. Запазването на режима в Багдад само би засилило способността му да изнудва, заплашва и унищожава. Ако международната общност не беше реагирала сега, то може би никога нямаше да може да реагира. Призракът на Мюнхен от 1938 г. ни накара да не повторим грешките на историята.
Третият ни аргумент е стратегически по своя характер. Обединените демократични сили вярват в силата на евроатлантическата общност. Ние подкрепихме съюзниците, защото вярваме, че опитът да се противопоставят Европа и Америка би имал тежки последствия за националната сигурност за новите демокрации от Източна Европа, включително България.
Четвърто, очертаващата се победа на международната коалиция ще отвори пътя към връщането на Ирак в семейството на цивилизованите членки на Организацията на Обединените нации. Това постепенно ще създаде условия за евентуалното връщане на иракския дълг. Освен това проточването на предвоенната криза водеше до силен и продължителен скок на цените на петрола, което пряко се отразяваше върху цените на българските стоки и върху покупателната способност на българските граждани.
Уважаеми дами и господа! Днес въпросът не е защо България се включи в коалицията, въпросът е как България като част от коалицията ще съдейства за засилване позициите на ООН, на НАТО и Европейския съюз. Обединените демократични сили приветстват декларацията Блеър и Буш, която иска важна роля на Организацията на Обединените нации при възстановяването на Ирак. Обединените демократични сили са за стратегическа роля на ООН в този процес. Това е добре за ООН, добре е за Ирак, добре е за България.
И тъй като днешният дебат е предизвикан от левицата, разрешете ми да изкажа възхищение към един от лидерите на левицата. Не бързайте да се радвате, става дума за Тони Блеър. (Ръкопляскания в ПСОДС.) Той има основната заслуга за това, че Европа и Америка не бяха разделени, че Европа днес не е разделена. БСП избра да протестира срещу Блеър, а не срещу Саддам. И това ме кара да мисля, че евроатлантическият консенсус на България е мит, в който всички ние много бързо повярвахме. Днес аз не вярвам, че БСП е част от този консенсус.
Иво Атанасов (КБ, от място): Много важно!
Надежда Михайлова: Оттук нататък дебатът, който предстои, е за бъдещето на Ирак и за ролята на България. ОДС настоява министър-председателят да се яви още в началото на следващата седмица в парламента и да даде ясен отговор на следните въпроси: каква според България – страна непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, следва да бъде ролята на Световната организация в следконфликтното възстановяване и управление на Ирак? Каква ще бъде ролята на участниците в коалицията, включително и на България като държава, подкрепила действията на тази коалиция? Каква е конкретната стратегия за участието ни в икономическите измерения на следвоенното възстановяване?
Премиерът трябва да разсее опасенията на обществеността и деловите среди, че България може да пропусне шансовете, които се откриват пред страната в тази област.
И най-накрая, ще изпрати ли България нов контингент в рамките на мироопазваща стабилизираща мисия след края на войната в Ирак?
Уважаеми господин министър-председател, дължите тези въпроси не само на българската опозиция, но и на обществото на България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството и в ПСОДС. Скандирания в КБ: “Гаража!”, “Гаража!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За реплика – господин Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов (КБ): Уважаема госпожо Михайлова, днешният дебат и нашето предложение като проект за решение е в подкрепа на резолюцията на ПАСЕ. Вие, госпожо Михайлова, заедно с мен сте била член на тази делегация и много добре знаете, че когато се приеме една резолюция с повече от квалифицирано мнозинство… В тази парламентарна асамблея социалистите и социалдемократите нямат даже обикновено мнозинство. За тази резолюция гласува голямото мнозинство от Партията на европейските социалисти. Зад моя проект, между другото искам да обясня, че единствено беше внесен мой проект и приет, половината от подписалите се бяха членове на вашата партия. И там се казваше, че се призовава Европейският съюз да играе активна роля за възстановяването на международния правов ред. Тоест той е нарушен. Няма да изреждам вашите колеги, които гласуваха в подкрепа на моята поправка за нов параграф.
Струва ми се, че днешният дебат, колкото и да искате да го насочите в посока “А вие защо биете негрите?”, тоест към БСП, няма да ви даде нищо. Разберете, ние говорим за европейската позиция по този конфликт. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кирилов.
Има думата за изказване господин Юнал Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Тъй като парламентарната група разполага само с пет минути, ще се постарая да говоря по-бързо, което не е присъщо за мен. Затова, позволете ми, след малко политизиране на този проблем, да кажа няколко думи, за да бъде наясно залата за какво става дума.
В Парламентарната асамблея членуват 45 държави. Депутатите по списъчен състав са 360. По време на гласуването на тази асамблея са участвали 114 депутати от ПАСЕ. Това не прави две трети квалифицирано мнозинство. Първо, искам да разсея това нещо, уважаеми колеги.
Освен това, оттук нататък искам да ви кажа следното. Основните принципи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са в спазване и гарантиране правата на човека, на малцинствата, върховенството на закона, политическият плурализъм, разделението на властите. Реално това е и фундаментът на демократичните общества. Нормално е една такава 53-годишна европейска организация да приеме такава резолюция, защото няма война, в която да няма повече или по-малко погазване правата на човека. Затова искам да ви кажа, че вносителите – ДПС, ОДС и НДСВ, както е казано и в мотивите, приемаме някои от точките на резолюцията. Това трябва да се чуе и от българското общество. Онези точки, които касаят върховенството на закона, онези точки, които касаят, че ООН трябва да играе изключително важна роля при възстановяването и гарантирането на демокрацията в Ирак и да продължава да бъде гарант на международния мир и сигурността.
Уважаеми колеги, днес вие се опитвате и провеждате един контрапродуктивен дебат, който не представя добре българския парламент. Вие работите срещу българския парламент, но няма да успеете да постигнете това, защото България в тези 11 години се ползва с доверието и уважението на Асамблеята на Съвета на Европа. Ние знаем много добре и опитите на нашата делегация да направи текстовете по приемливи, и ако те бяха отхвърлени, това не е беда. Това е редовна практика в Асамблеята на Съвета на Европа.
Друго е по-важно уважаеми колеги. Това, което предлага като проекторешение Коалиция за България, се отнася за онази дата, когато беше приета в асамблеята. Днес имаме други реалности, колеги. Днес, както каза и госпожа Михайлова, иракският народ се радва вече на свободата. България беше в коалицията, която победи мракобесния режим на Саддам Хюсеин. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Това, уважаеми колеги, има своята политическа и икономическа стойност и цена. Оттук нататък тук трябва да бъде нашето внимание и ударение като български парламент. Ние показахме още веднъж, че сме част от световната антитерористична коалиция и че сме предсказуеми и последователни в своята външна политика. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Завършвайки, макар че имах да ви кажа още доста неща, уважаеми народни представители, пак повтарям: нека да бъдем наистина европейци, нека да се съобразяваме с днешните реалности и с утрешния ден на Ирак, на Европа и на света и на нашите приоритети във външната политика.
Затова аз ви предлагам най-искрено да подкрепим проекта за решение на трите парламентарни групи – НДСВ, ДПС, и ОДС и съм сигурен, че с това българският парламент ще бъде адекватен на събитията, които стават днес и утре. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
Имайте предвид, че Коалиция за България разполага с две минути и половина.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): БСП и Коалиция за България внесе проект за решение, в което се изразява подкрепа на резолюцията на ПАСЕ. Българският парламент има само една възможност – да предпочете ПАСЕ или Паси. Единствената последователна европейска политическа сила, намираща се в момента в парламента, е левицата. За голямо съжаление, с поправките, които парламентаристите на десницата се опитаха да пробутат на ПАСЕ, които бяха отхвърлени и които те дори нямаха сили да защитават пред асамблеята, показаха, че българското правителство и парламентарно мнозинство и тази тематична коалиция водят една небалансирана политика, която е против Европа. Единствената европейска сила тук е левицата. (Единични ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Дончева.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Станчева.
Даринка Станчева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Дончева, без да имам желанието да Ви имитирам, но все пак във Вашия стил бих искала…
Любен Корнезов (КБ, от място): На кого прави реплика?
Даринка Станчева: … без да поучавам някого, да кажа и още нещо.
Златно политическо правило е, че когато…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: На кого прави реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вероятно на господин Лютфи?
Даринка Станчева: … има национални приоритети, каквито несъмнено са нашите членства в Европейския съюз и НАТО, след като има такъв политически консенсус, политическите сили, за да успеят, трябва да маршируват в крак.
Михаил Миков (КБ, от място): Това реплика ли е или изказване?
Даринка Станчева: Една политическа сила обаче, която е политическата сила, седяща вляво, тя е във фаустаг със своята позиция по войната в Ирак. Дори се чу предложение за референдум по членството ни в НАТО.
Михаил Миков (КБ, от място): Ще имаме право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Станчева, правите реплика на господин Лютфи, нали?
Даринка Станчева: Реплика на господин Лютфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, продължавайте. (Реплики от КБ.)
Даринка Станчева: Не е против. Вие ще се убедите, че тя е в подкрепа на изказването на господин Лютфи, но много ви моля да не ме прекъсвате. (Шум и реплики в КБ.)
На тази политическа сила - Коалиция за България, днес вероятно трябва да се поставят обозначения, за да може тя да марширува в крак. И тези обозначения, надявам се, няма да бъдат “сено-слама”, надявам се да не прозвучи много грубо, а те трябва да бъдат “Европейски съюз – НАТО”, за да не бъркате крачката на България по пътя към демокрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате право на дуплика, господин Лютфи, извън времето, тъй като трета реплика няма.
Господин Лютфи се отказва от дуплика.
Имате думата за изказване, госпожо Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители отляво, отдясно и по средата! По някой път изказванията, които се правят тук, и смелостта те да бъдат казани от някои ме предизвикаха и аз да се обадя по повод този дебат, защото тук става въпрос за постановяване на демокрация. Всички знаем, че всяка диктатура е заплаха за демокрацията, както ние сме го изпитали нееднократно на свой собствен гръб. Затова няма никаква причина ние да заставаме и да защитаваме един диктатор, който в продължение на много години е доказал своята позиция, доказал е своето отношение спрямо собствения народ, спрямо демократичните порядки въобще.
Аз искам да кажа няколко думи, че не бива да ни учудва становището на БСП по този въпрос или Коалиция за България, което е едно наименование, което те възприеха в синхрон с този популизъм, който те напоследък разпространяват. За мен е много интересно и странно, когато депутатът от БСП господин Баташки отиде в Ирак и подари меч на Саддам Хюсеин, (ръкопляскания от ОДС), те днес да се представят за най-големите миротворци. Представяте ли си!? Той подарява на един диктатор меч, след като той вече беше употребил и химическото оръжие, и го беше направил. Така че, нека да не бъдем такива демагози и да се представяме за миролюбци, когато с действията си сме направили точно обратното. Исках това да спомена, защото вашите деяния и вашите изявления в този парламент са едно истинско кощунство. Защото българският парламент е единственият в света, където през тази година, много бурна тогава, след 9 септември, единственият парламент, в който депутатите на опозицията бяха извадени от парламента и им беше отнет имунитетът точно от Комунистическата партия, чийто приемник сте вие. Вие не сте се разпуснали, вие само сте се преименували. (Ръкопляскания от ОДС.) Затова вашето становище и вашата позиция са компрометирани от историята и такива ще си останат. Недейте да бъдете толкова двулични.
Искам да добавя: поляците, румънците не са ли чели резолюцията на ПАСЕ, не са ли се съобразили с нея? Но, ето, има хора, които взимат активно участие, и затова днес Полша се ползва с такъв авторитет. Аз се надявам, че нашето управление няма да се забави в решителните мерки, които трябва да се вземат, за да може нашето становище тук да бъде оповестено както трябва и подкрепено с определени действия.
Аз се радвам на позицията на България, на българското правителство и на по-голямата част от парламента, защото той отразява и позициите на организацията, която и аз представлявам, която винаги е била за мир, но когато правата на хората са били нарушени, винаги е имала смелостта да се изправи, да се бори и да умира, така както е умрял Никола Петков на бесилката в името на свободата и демокрацията, защото с нея се сложи и край на демокрацията в България. (Ръкопляскания от ОДС.)
Нека да добавя и още нещо, тъй като имам някоя минута и друга. Като гледах как американските танкове сваляха статуята на Саддам от центъра на Багдад, който нашите "Новини" непрекъснато показваха като мир и спокойствие, си мечтаех, че в скоро време някой български танк от новата натовска българска армия ще смъкне и паметника на Тодор Живков. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мозер. С Вашето изказване времето, определено на Обединените демократични сили, се изчерпа.
Коалиция за България разполага с 1 мин. и 30 сек.
Имате думата за изказване.
Господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители, господа министри! Когато българската делегация в Страсбург в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, без господин Кирилов, а именно господин Юнал Лютфи, Милена Милотинова, Иван Павлов, моя милост и Лъчезар Тошев се събрахме, за да прочетем декларацията, която беше вече съставена – на 2 април, ние видяхме доста неща, които не са приемливи не само за България, а и за международната общественост, тъй като тази декларация, която колегите от БСП са били така любезни да дадат на превод, който не навсякъде е много успешен, но те са отбелязали, че това е неофициален превод, можем да видим и в момента такива квалификации, които в никакъв случай не говорят за една балансирана декларация, в никакъв случай не става дума за някакво търсене на мостове за премахване на разграничителни линии между Европа и Съединените щати, между европейските страни и т.н. Именно с тази цел ние решихме, че независимо от изказаните опасения от някои колеги, че може би нашите проектопоправки не само няма да бъдат приети, но ще бъдат използвани за някаква атака от нашите колеги от БСП, което се и прави днес. Все пак е достойно ние да изразим нашето отношение по неприемливите, по крайните квалификации, което и направихме.
Любен Корнезов (КБ, от място): Кои са те? Кажете.
Борислав Великов: Веднага мога да кажа. Например, в т. 29в сега "Държавите-членки на Съвета на Европа да активизират своите усилия, за да намерят спешно мирно решение…" и т.н.
Аз ще ви кажа ние какво предложихме, господин Корнезов.
"Да активизират своите усилия, за да намерят спешно и трайно мирно решение в рамките на ООН."
Това беше нашето предложение. Смятам, че усещате в момента, че то е едно балансирано предложение, което цели да създаде наистина мостове, а не някаква допълнителна конфронтация, каквато вие се опитвате и днес тук в този парламент, което ми се струва абсолютно неуместно, като имаме предвид и това, което министър-председателят също многократно призовава – да има един консенсус между нас.
Това, което се каза тук от някои колеги, включително от Сергей Станишев, от Татяна Дончева, които не са били в Парламентарната асамблея, не са следили дебатите, това е понятно. Но аз искам да им кажа, че от нашата делегация бяхме определени аз и господин Павлов да защитаваме тези проектопоправки пред асамблеята.
Любен Корнезов (КБ, от място): Е, защитихте ли ги?
Борислав Великов: Смятам, че ние ги защитихме достойно, ако сте видели какви са резултатите от гласуването. Защото там съществуваше едно много силно настроение от Социалистическата партия, от една страна, социалистическата фракция – от друга страна, колегите от либералната фракция, те на практика бламираха гласуването, излязоха си, също от Европейската народна партия, така че това беше също тяхно отношение. Но това, което аз искам да кажа, е, че при всички случаи нашите проектопоправки имаха най-малко толкова гласове, колкото бяха против цялата резолюция като цяло.
Любен Корнезов (КБ, от място): Двадесет и седем ли?
Борислав Великов: Тази проектопоправка, за която стана дума преди малко, господин Корнезов, № 49, нашата, не беше приета, но имаше 41 гласа "за" и 59 "против". Виждате, че доста хора, доста парламентаристи са приели нашите поправки и в този смисъл не може да се говори за някакво недостойно поведение или някакъв срам.
Разбира се, могат да се кажат и много други неща по повод на другите проектопоправки, но вероятно другите колеги също трябва да кажат няколко думи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте за изказване, господин Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри! В изказването на левицата, която повдигна днес този дебат, впечатлява липсата на категорична позиция, но най-силно смущава двуличието в тяхната позиция. Спомнете си, уважаеми колеги, това не беше много отдавна, как лидерът на Социалистическата партия господин Станишев като един закъснял млад Че Гевара водеше след себе си хора, шествие в подкрепа на Саддам! Това не беше много отдавна и зад гърба на господин Станишев вие всички виждахте лозунги “Солидарност със Саддам”, “Буш и Блеър на Хагския трибунал”. Дори в пресата излязоха такива снимки. Добре, нека да бъде така – разбирам ви, госпожи и господа от левицата, но в деня, в който Багдад падна, господин Станишев се срещна тук, в Народното събрание, с опозицията на Саддам. Не е ли това унизително двуличие? Защо господин Станишев не е последователен в своите действия?
Господин Станишев много бързо взе завоя, защото той иска отново неговата партия да бъде, както винаги, на софрата. Господин Станишев, изпратихте ли вече вашата жалба до Хагския трибунал или вече успяхте да я оттеглите, защото победителите не ги съдят? А Вие искахте да съдите господата Буш и Блеър. Но Вие наистина обичате да сте винаги до победителите и ако отново искате да се въртите до софрата, пригответе си лъжиците, лъскайте черпаците, господин Станишев! (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пейков.
Заповядайте за изказване, господин Кюркчиев.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Госпожо председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Наистина, бях си подготвил едно малко по-друго изказване. Затова се обръщам сега към вас – колеги от НДСВ, ДПС и ОДС – на умряло куче да вадиш нож, може би не е най-джентълменското.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: За НДСВ ли става въпрос?
Алеко Кюркчиев: Но едно е ясно – че Българската социалистическа партия и Коалиция за България като цяло отново сбъркаха.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Пак ли ние?
Алеко Кюркчиев: Пак сбърка! Но това не е епизодичен случай. В последните 13 години тя не е взела нито едно вярно решение по нито един външнополитически или вътрешнополитически въпрос за страната! (Ръкопляскания от блоковете на ПСОДС, НДСВ и ДПС.)
Ще припомня пак в тази зала на българските зрители и слушатели, които следят този дебат, онова странно и смешно решение на Българската социалистическа партия, когато не пусна да минат през наша територия няколко водоноски за Македония. Нека пак да ви припомня този смешен факт. А вие искате тази партия да подкрепи коалицията срещу режима на Ирак?! Но не е учудващо, че не подкрепя този режим.
Иван Искров (НДСВ, от място): Че го подкрепя?
Алеко Кюркчиев: Не, не е учудващо! Тя казва, че не подкрепя този режим, казва, че е за мир, за мирно решаване на проблемите. Но всъщност корените се крият някъде далече по-дълбоко.
Ние знаем, че така или иначе партията БААС и режимът на Саддам Хюсеин произхожда от същия корен, от който произхожда и Българската социалистическа партия. (Неодобрителни възгласи от КБ.)
В историческо развитие това е факт, който никой не може да прескочи. И всичките интерпретации на тази тема, и всичките опити да бъде заблудено общественото мнение в България винаги рано или късно излизат наяве. Какво наблюдавахме ние? Българската социалистическа партия проведе акцията на шок и ужас с българското население близо един месец преди американската атака срещу Багдад.
Какво насади Българската социалистическа партия в българския народ, в българските деца, в българските майки? Страх и катаклизъм! Мисля, че това поведение е недопустимо и в дебатите, които аз и моите колеги водихме многократно по българските медии, казахме, че българският народ ще поиска политическа отговорност за тези решения, изказвания и становища на Българската социалистическа партия – тази партия, която се готви и има интереси да вземе властта в тази държава, да я управлява! Нима българският народ ще повери управлението на тази държава в ръцете на такива хора, които никога в продължение на 13 години не са взели нито едно вярно решение?!
Един български писател беше казал ясно и точно: “Пази Боже сляпо да прогледа!”. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: За вас се отнася!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кюркчиев. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ, ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за процедурно предложение, господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин премиер, уважаеми колеги министри! Моля Ви, госпожо председател, да ми помогнете с едно процедурно питане, тъй като Вие познавате правилника за дейността на събранието по-добре от мен.
Ако реша да се обърна към вносителите на декларацията от БСП, пак казвам, ще Ви помоля за разтълкуване…
Любен Корнезов (КБ, от място): Това процедура ли е?
Емил Кошлуков: Процедура е, питам, за да ми разтълкуват правилника.
Емилия Масларова (КБ, от място): Ами, научи го!
Емил Кошлуков: Нека да задам въпроса! Ако реша да репликирам уважаемите вносители с думите “Абе, вие наистина ли сте толкова…?”, удобно ли е да използвам този протокол в парламента или не? (Смях в блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще бъдете наказан, господин Кошлуков.
Емил Кошлуков: И аз така мислех, ама беше важно да попитам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Асенова, заповядайте, Парламентарната група на НИЕ има точно три минути.
Марианна Асенова (НИЕ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група “Национален идеал за единство” оценява по достойнство проектите, внесени в пленарна зала и от двете страни. Наистина, никъде в текстовете няма такова съществено противоречие, което би могло да противопостави единия проект на другия. Базирам се на текста, който е представен от парламентарните групи НДСВ, ОДС и ДПС в пасажа “Като се присъединява към констатациите по отношение на антинародния и антидемократичния характер на режима на Саддам Хюсеин, изразени в Резолюция 1326 в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, нашата парламентарна група прави предложение в текста на проекторешението, което е внесено от парламентарните групи на НДСВ, ОДС и ДПС, да бъде комбинирано по следния начин: точка 2 да бъде “Подкрепя резолюция № 1326 от 3 април 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа”, след което т. 3 да бъде: “Препоръчва на правителството на Република България да окаже подкрепа на българските институции”. Просто да се комбинират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Дайте го в писмен вид. Сега не мога да следя точно идеята, която Ви вълнува по този текст.
Марианна Асенова: Да, ще Ви го дам. Парламентарната група “Национален идеал за единство” прави това предложение на базата на запазването на политическия консенсус в българския парламент и стабилизирането на единството на нацията ни по този важен въпрос. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Асенова. Моля да напишете предложението си.
Имате думата за изказвания.
Лютви Местан (ДПС, от място): Имаме ли 30 секунди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате 30 секунди, господин Местан. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, колеги! Едва ли може да се каже много за 30 секунди, но едно със сигурност трябва да се каже: това са дебати по никое време. Процесите в Ирак се развиха толкова бързо, май по-бързо от процесите на демократизиране на някои български партии, че аз започвам да се чудя какво щеше да стане, ако не беше Резолюцията на ПАСЕ. Оставам със смътното усещане, че за БСП това беше единственият спасителен пояс, защото мотивите, с които преди седмица предизвикахте този дебат, вече са безкрайно остарели. Вие обсъждате позицията на България в момент, когато кризата в Ирак е вече към своя край, войната е към приключване и иракският народ ликува.
Затова номерът България да избира между ПАСЕ и Паси, струва ми се е малко нескопосано замислен и, както е казал поетът Вапцаров, “ресто, не струва”, колеги. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Времето Ви изтече. Благодаря.
Господин Цеков, реплика на господин Местан.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, вероятно поради ограниченото време Вие бяхте пестелив, нещо, с което аз не бих могъл да се съглася. Вие не припомнихте, че днес БСП гузно мълчи за позицията си по югокризата. Червени лидери се клеха във вярност към Милошевич и развяваха антиамериканизма като голямата кауза на прогресивната общественост, твърде рехава, а днес Милошевич отговаря за престъпленията си в Хага и въпреки метастазите на режима демокрацията в Сърбия си пробива път. Такава ще бъде след месеци и позицията на БСП във връзка с Ирак – гузно мълчание. Гузно мълчание!
Вие не припомнихте също, че антиевропейската, антиатлантическата позиция, която като че ли е традиционна за България и която се преобърна през последните години, говореше се за натовизация на БСП, май е само едно потьомскинско село, което цели да заблуди нашите западни партньори, че в БСП уж всичко е наред, че е за евроатлантическите ценности, а те всъщност работят по системата: дайте да вземем властта, пък ще си я караме, както си знаем.
И трето, Вие не припомнихте, примерно, че имаше една Резолюция 1096 за декомунизацията, Резолюция на ПАСЕ. Защо тогава не внесохте решение именно от БСП това да бъде подкрепено от българския парламент? А се говореше, че това не е позиция на Европа, че няма никакво значение, че някакви си там странни хора, ястреби и други са приели такава резолюция.
Това не припомнихте, господин Местан, вероятно поради ограниченото време и за това беше моята реплика към Вас. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Дуплика – господин Местан. Заповядайте. Дупликата е извън времето.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Цеков, не припомних всичко това не заради ограниченото време, а защото, струва ми се, че днес дебатите в пленарната зала трябва да бъдат ориентирани не назад към миналото, а напред. Защото светът наистина се развива малко по-динамично отколкото може би се иска на някой в тази зала. Затова и в двете точки на проекта за решение, който се предлага от трите парламентарни групи, погледът е насочен напред - какво ще стане с Ирак? И България поема своята отговорност както за участието в антииракската коалиция, така и декларира готовност да участва активно в процеса на установяването на демократичните институции в Ирак, защото тази позиция на българския парламент, ако днес се подкрепи, ще бъде в пълно съответствие с волята на иракския народ, който, забележете, в условия на диктаторския режим подкрепяше 99,9% своя диктатор. Всички вече разбрахме колко е бил искрен и колко е бил реален този вот.
Опитът България да бъде противопоставена на Европа е некоректен. Това е един антибългарски опит. Защото позицията на България по иракската криза не случайно се споделя от всички страни от бившия социалистически лагер – Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Румъния. Забележете, две малки държави с крехка демокрация - Македония и Албания, също решително подкрепиха точно тази позиция, зад която застана и България. Никой нямаше да приеме позицията на България, ако това беше позиция на БСП, като профренска, прогерманска или проевропейска. Напротив, резултатът щеше да бъде, че това е една антинатовска позиция и ние щяхме да пропилеем уникалният си шанс да реализираме основен външнополитически приоритет – членството в НАТО. А това ще се случи през 2004 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Изказване за минута и половина. Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Колкото и да се струва абсурдно на някои, днес трябва да признаем, че единствената, последователна проевропейска политическа сила се нарича Българска социалистическа партия (силен шум и възгласи: “Е-е-е“ в мнозинството.), Коалиция за България и новата левица.
За голямо съжаление, така нареченото тематично мнозинство предпочете позицията на сателит, на поддакващ субект, който не може да си даде сметка, че с едностранчива позиция, редом до Еритрея, Афганистан и редица други стожери на световната демокрация, ние не можем да бъдем нищо друго като страна, а само сателит.
Липсата на балансираност във външната политика на сегашното правителство, разбирането, че като се натоварим на колесницата на евентуалния победител, без да си дадем сметка за международните последици, ставаме добри, е достойна за съжаление.
Единствената европейска сила днес се нарича Българска социалистическа партия! (Весело оживление и смях в мнозинството, ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Три реплики – господин Милушев, господин Пантелеев, господин Корнезов. Но те нямат право на реплика. Господин Милушев, отказвате ли се от репликата? Добре.
Любен Корнезов (КБ, от място): Защо да нямаме право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Защото репликата е във времето. Дупликата не е във времето.
Любен Корнезов (КБ, от място): Госпожа Дончева говори точно една минута. Имаме 25 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: А, да, действително, имате мъничко време за реплика. Действително, имате 24 секунди за реплика.
Любен Корнезов (КБ): Госпожо Дончева, Вие не бяхте точна. Не само Българската социалистическа партия е против войната. Против войната са европейските социалисти и цялото миролюбиво човечество. Това трябваше да кажете тук. (Силен шум и възгласи в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика ще има ли?
Госпожа Дончева има право на дуплика.
Господин Великов - втора реплика към госпожа Дончева.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин премиер, уважаеми колеги, министри! Ще направя съвсем кратка реплика на госпожа Дончева, защото преди малко тя много усилено говореше за начина на гласуване в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Аз лично много се съмнявам, че позицията на Българската социалистическа партия днес ще набере онези 41 на сто, които нашите проектопоправки в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа успяха да наберат. Можете да изчислите след това дали сте събрали 90 или 100 гласа днес, в което много се съмнявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика на госпожа Дончева има думата господин Кюркчиев.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Уважаеми колеги от БСП, уважаема госпожо Дончева! След като сте толкова миролюбиви сили и след като сте толкова много за световния мир, защо никога и нищо не казахте за войната в Чечения? И защо нищо не казахте за войната преди години в Афганистан, когато Вашите миролюбиви сили водеха тези продължителни и кървави войни?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Дончева, заповядайте за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа репликиращи, България да претендира, че тя ще определя световния ред, е несериозно. Да претендирате във вашата декларация, че България била допринесла, видите ли, за намаляване на жертвите и за успешния край на войната, е меко казано смешно. Това е като мухата, която кацнала на слона и се похвалила, че е съдействала за онова, което слонът е направил.
Това, от което България има нужда, е добре да разбере къде да застане в днешния свят на огромни промени. Тази война наистина отключи промените за света. Международният ред, установен след Втората световна война, е кауза пердута и ще има нов. Международните институции фактически приключиха, независимо че още няколко години юридически ще бъдат факт. И това поставя България пред огромни изпитания. Всякаква политика – късогледа и тъпа, която е едностранчива, предназначена да се обещаем на някого и да го следваме като палета, е обречена на сигурна гибел. Можете да се хвалите с каквото си искате, но липсата на баланс в това, което правим, липсата на контакти с всички заинтересовани страни, с всички, които ще правят новия баланс на интереси, е просто глупава!
Всеки може да се обещае в частност на едно или друго посолство, но днешното гласуване тук дава възможност, ако България обяви официално, независимо от това, което до момента прави правителството и мнозинството, че подкрепя резолюцията на ПАСЕ, която е създадена от депутати от Европейската народна партия, от Партията на европейските социалисти и от либералите, дава възможност да си отворим врати и отношения, които ще ни трябват.
Опитът във вашата декларация да харесате част от тази резолюция, защото касаела Саддам, а да отхвърлите и да игнорирате другата част, е просто глупав. БСП е не просто единствената проевропейска политическа сила. Тя днес ви даде възможност България да се откачи от така наречените “четири сателити”, които освен да бъдат презирани, няма нищо друго да бъдат! И не да наричате всичко друго антиамериканизъм, защото не можете да кажете, че папата, Шрьодер, Ширак и т.н. са антиамериканисти и да се гордеете с това, че сме до Еритрея, Етиопия и Афганистан, блюстители и сторонници на световната демокрация, мир и сигурност. Надявам се да разбирате това! (Възгласи: “Браво!” и ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Дончева.
За изказване има думата господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, драги колеги! Днес, 15 години по-късно, след един урок в университета, на който аз зададох въпрос на преподавателя: “Каква е разликата между социалистическия патриотизъм и интернационализма? и Каква е разликата между тези две определения въобще?”, бях изгонен и за съжаление тогава не разбрах каква е разликата. Днес аз разбирам, че патриотизмът може да бъде социалистически и несоциалистически! Днес аз разбирам, че интернационализмът може да бъде социалистически и друг! И съм малко учуден, но се радвам, че слава Богу, го разбрах 15 години по-късно. Днес аз разбрах, че социалистически интернационализъм означава сляпо да се подкрепят мнения и становища, без да се отчитат българските традиции, морал и ценности и стремления на българския народ.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Точно това правите!
Мирослав Севлиевски: Когато говорим за войната, преди това говорим за свободата. И всички тези колеги, които стоят отляво и имат портрета на Васил Левски над бюрата си и над главите си, нека да си спомнят думите на Левски. Днес няма да ги повтарям за вас, за да ги прочетете.
Уважаеми колеги, както в предишното си изказване казах, българският парламент трябва да поздрави, първо, иракския народ за куража да преживее тази война и да се изправи срещу режима на Саддам. Както казах, колеги, и вярвам, че всички споделят това, което е записано в Декларацията на НДСВ, ОДС и ДПС, ние днес трябва да се помолим за душите на убитите. Ние трябва да изразим съжаление за страховете на майките, но днес вероятно трябва да изразим и отвращение към онези, които искаха да правят политика от страха. Уважаеми колеги, мисля, че всички в тази зала и в целия свят знаят, че има два типа партии: които правят политика от страха и чрез страха, и други, които правят политика от свободата, чрез достойнството и надеждата. Благодаря ви, колеги. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Други изказвания?
Любен Корнезов (КБ, от място): Имаме 25 секунди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нямате право. Имате 12 секунди!
Заповядайте.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, скъпи колеги, уважаеми господин Севлиевски! Много моля Вас и управляващото мнозинство да не се държите с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа така, както уважаемият господин Панайотов се държи с Българската национална телевизия! (Смях от КБ.)
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Как се държи Панайотов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика има думата господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Господин Петков, изключително Ви благодаря за тази реплика. Разбира се, тя допринася много за дебата днес. Но по този начин ми давате и възможност да напомня за проевропейската позиция на Българската социалистическа партия по отношение на АЕЦ.
Любен Корнезов (КБ, от място): Хайде, напомни я!
Мирослав Севлиевски: Искам да я припомня. И не мога да разбера кога сте интернационалисти, проевропейци и кога сте патриоти?
Но българският избирател разбира добре и знае какво иска.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кажи за АЕЦ! Чии ботуши да лъскаме?
Мирослав Севлиевски: Уважаеми господин Петков, аз разбирам партия, която е свикнала да шикалкави и партия, която разбира вътрешната и външната политика единствено като интереси и като търгашество “на ти – дай ми”, аз разбирам партия, която казва “ще дам, ако получа”, но ние, другите казваме: “Даваме, защото споделяме ценности”, ценностите на българите…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Какви ценности?
Мирослав Севлиевски: Ценностите, които българското общество 13 години споделя – евроатлантическите ценности, ценностите на древна България и Византия. Това са ценностите, които ние споделяме, уважаеми дами и господа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ПСОДС и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Севлиевски.
За изказване има думата господин Камен Влахов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Колко време имат те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: НДСВ има още само 3 минути.
Камен Влахов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Благодаря ви за това, което ми напомнихте отляво.
Точно щях да кажа, че уважавам всеки един от вас дълбоко. И това е така, но не уважавам позицията на вашата партия, не уважавам тази политика.
Надявам се, госпожо Дончева, че тази проява на национален нихилизъм, която Вие тук демонстрирахте пред нас е израз на политиката на вашата партия, а не Ваше лично разбиране, защото Вашето твърдение, че от малка България не зависи нищо, не е вярно. Това ни се внушаваше 45 или 48 години – известно какви. Напротив, малка България благодарение на нашето правителство, на нашето мнозинство беше на първо място в световните медии. И това, че Саддам ви изостави, не дава основание да обвинявате българския парламент и българското правителство за отново несполучливата си изява във външната политика на нашата страна.
Ние водим последователна външна политика, външна политика, която е основана на приоритети, които сте приели и вие, и няма да се отклоним от този курс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа народни представители, министри! Какво се случи през тази седмица? След 20-дневна битка сложихме край на 35-годишния геноцид, 35-годишното унищожение, 35-годишното унижение на един народ. Сложихме край на една огромна национална трагедия.
Да жалим ли за Саддам, господин Станишев? Ако има за какво да съжаляваме, може би това е, че всичко това не се случи през 1991 г. Можехме да спестим 12 години от тази трагедия, да спасим милиони избити, прогонени, осакатени, унижени иракчани, невинни жертви.
Войната наистина беше скъпа. Тя беше скъпа за американските данъкоплатци, за британските данъкоплатци. Тепърва ще се разбере колко точно, но това беше инвестиция в свободата на един народ, инвестиция в мира в региона. И България трябва да бъде горда, че беше страна-победителка, страна-освободителка.
Това беше външната политика на нашето правителство, външната политика на нашия министър-председател!
За трети път през последните 13 години България участва в една печеливша коалиция – за трети път от два века насам: 1991 г. – Ирак, 1999 г. – Косово и 2003 г. – пак Ирак. И трите пъти ръководството на БСП обаче отказваше да участва в парада на победата. Този път ние ви каним да се присъедините.
По време на Втората световна война хората научаваха за хода на военните действия от кинохрониките. Едва след победата на съюзниците над Хитлер те разбраха за истинското естество на неговия античовешки режим, за концентрационните лагери и за милионите невинни жертви.
Днес светът в буквален смисъл гледаше войната вкъщи – от телевизионния екран. Напълно нормално е човешката същност да не възприема войната, да отхвърля по инстинкт неминуемите жертви при военни действия. Това направи още по-трудни решенията на онези политици, които поеха отговорността да обуздаят злото, но те спасиха милиони, чиито страдания телевизионните камери тепърва ще показват.
Реакцията на обикновените хора, на интелектуалците против човешките жертви, е разбираема, но няма оправдание за онези политици, които използваха емоциите на хората за свои тяснопартийни цели, които се опитаха да яхнат вълната на емоциите на тези хора, да внесат противопоставяне в обществото, отклонявайки се от истинския проблем. С действията си те стигнаха дотам да застанат в защита на един прокълнат от собствения му народ режим.
Какво постигнахте в крайна сметка с организирането на тези митинги, господин Станишев? Колко хора успяхте да подведете? Защо не обясните сега на тези хора, чиито емоции използвахте, че сте ги заблудили? Добре, че хората имат глави на раменете си, затова вашите митинги ставаха от ден на ден все по-рехави. Защо не ги поканите днес? Защо не ги поканите днес, за да видим колко души ще съберете – 20, 12 или 2?
Ние проведохме редица срещи с множество наши избиратели от цялата страна и смятам, че много ясно им обяснихме каква беше политиката на българското правителство, а сега искам да се спра за момент и на декларацията на депутатите в ПАСЕ, която така енергично рекламирате.
Текстовете на депутатите в ПАСЕ са наистина емоционални, но Европа не приема тези аргументи. Това не са аргументите на Европейския съюз, това не са аргументите на Европейския парламент, това не са аргументите на НАТО, това не са аргументите на Парламентарната асамблея на НАТО, това не са аргументите и на Съвета за сигурност, това не са аргументите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, това не са аргументите и на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, това дори не са аргументите и на Съвета на Европа!
Нека да видим реакциите на Европейския съюз, на Европейския парламент, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и най-сетне да оценим и най-вече реакциите на Съвета на Европа.
ПАСЕ е една правозащитна организация, но бих попитал защо през последните 35 години депутатите в ПАСЕ не се сетиха за това, което се случва в Ирак?
Господин Станишев, първо се вслушайте в мнозинството в българския парламент – мнозинство от 166 човека, което е много по-квалифицирано от онова, което е постигнато в гласуването на вчерашната резолюция. С една преждевременна резолюция не можете отново да изправите статуята на Саддам на крака. Статуите на Саддам рухнаха. Те рухнаха и в Багдад, и в Киркук, и в Мосул и с вашите жалостиви декларации не можете отново да ги вдигнете на крака. Нека вместо това да помогнем на иракския народ да се възстанови и да се изправи на крака. Смятам, че това е далновидната политика на нашето правителство и далновидната политика на нашия парламент.
Беше споменато тук за небалансирана външна политика. Това беше споменато отляво. С известен срам ще припомня външната политика на вашето правителство, на правителството на Жан Виденов, което на Запад стигаше най-далеч до Белград и то защото там управляваше Милошевич, а на Изток зорлем стигаше и до Бургас! (Ръкопляскания от НДСВ.)
Вашето правителство, което беше превърнало България в бяло петно на картата на Европа и в черна дупка за собствения си народ!
Наричате нашето правителство и нашия парламент ястреб. Да, ние сме ястреби на мира, ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!
Аз предлагам да простим – нека онези, които подкрепиха правдата, да простят на онези, които бяха заблудени и шансът да ви простим е да подкрепите декларацията. Нека заровим томахавките на войната! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Паси.
Национално движение Симеон Втори има 1 минута.
Господин Милушев, заповядайте.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, народни представители!
След изказването на министър Соломон Паси мисля, че е излишно който и да е от нас да говори и въпреки това искам да споделя, че Коалиция за България искаше да ни върне в началния период на образование и да превърне Народното събрание в един клуб, в един литературен кръжок, който да прави литературен разбор на един чужд текст на Парламентарната асамблея на Европа.
Това е обяснимо предвид възръстта на столетницата. Обяснимо е това връщане в младенческия период, но нека да си припомним и Библията, дами и господа народни представители!
Да, миролюбието е добродетел, присъщо на началния период на развитието, миротворчеството не е добродетел, то е съзнателен, градивен процес. А това е процесът на ХХl век!
Българските граждани не искат да слушат вашия литературен разбор на чужди текстове! Гражданите на България искат да знаят каква е позицията на тези, които са изпратили тук по този световен проблем. Позицията е миротворческа, а ние сме граждани на ХХl век! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милушев.
Времето за разисквания е изчерпано.
Моля, господин Панайотов, да представите текста на проекта за решение, който е внесен от трите политически сили – НДСВ, ДПС и ОДС.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители и министри! Проектът за решение от името на парламентарните групи на НДСВ, ДПС и ОДС е следният:
“Народното събрание,
Като приема с удовлетворение края на 35-годишното управление на тоталитарната партия БААС на Саддам Хюсеин, от което 23 години Ирак бе въвличан във войни и отне живота на 2 млн. иракчани;
Като изразява дълбоко съжаление за жертвите и разрушенията по време на военните действия;
Като отчита също така, че участието на Република България в Международната коалиция за разоръжаване на Ирак подпомогна бързото постигане на целта и по този начин косвено допринесе за минимизиране на жертвите и загубите;
Като оценява значението, което разрешаването на иракската криза има за международния мир и сигурност и взаимовръзката между поведението на България като член на Международната коалиция за разоръжаване на Ирак и процесите на евроатлантическата интеграция, както и перспективите за страната ни в международен аспект в постконфликтната ситуация;
Като оценява, че бяха защитени националните интереси на Република България в контекста на иракската криза;
Като отчита, че бе стриктно спазена политико-юридическата рамка за участие в Международната коалиция, а именно Декларацията на Народното събрание от 21 септември 2001 г., Решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г., Декларацията на Народното събрание от 28 март 2003 г.;
Като приема участието на България в Международната коалиция за разоръжаване на Ирак като белег и следствие от последователността, принципността и предсказуемостта на българската външна политика от 1990 г. насам, с което Република България доказа, че е надежден съюзник, на който може да се разчита в реална ситуация;
Като изразява надежда за бързо възстановяване на Ирак и приветства откриващата се възможност за превръщането му в демократична правова държава, зачитаща и гарантираща човешките и малцинствените права на населението си;
Като се присъединява към констатациите по отношение на антинародния и антидемократичен характер на режима на Саддам Хюсеин, изразени в Резолюция 1326 от 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и призовава правозащитните организации да продължат своята дейност за пълното изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани със системното, грубо и масово нарушаване на правата на човека в Ирак;
Като се обявява за запазване на териториалната цялост на Ирак;
Като приветства усилията на агенциите на ООН и множество неправителствени организации за осигуряване на спешна хуманитарна помощ на иракския народ и на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

РЕШИ:

1. Република България да окаже съдействие за утвърждаване на демократичните ценности и практики в следкризисния период в Ирак.
2. Препоръчва на правителството на Република България да окаже подкрепа на българските институции и организации, заинтересовани от следкризисното възстановяване на Ирак.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Панайотов.
Господин Кирилов, Вие ли ще представите проекта за решение, подписано от 48-те народни представители? Заповядайте.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господин министър на външните работи, уважаеми колеги! Ние във всички случаи трябва да фокусираме нашето внимание върху следното. Тъй като някои се изказаха, че по нашия проект за решение ние говорим за някакви чужди текстове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, господин Кирилов! Моля Ви, представете декларацията! Имахте възможност да изясните позицията си по време на дебата.
Евгени Кирилов: Извинете, госпожо председател, не може да ме прекъсвате, тъй като аз започвам с мотивите. Става дума за това, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нямате право да представяте мотивите!
Евгени Кирилов: … че това е единствената европейска организация, на която ние сме членове, участваме и не може да не се съобразяваме с нейните резолюции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Кирилов, не ме принуждавайте да Ви отнемам думата! Моля, представете решението!
Евгени Кирилов: Чета мотивите, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате право да прочете само проекта за решение, а не и мотивите.
Евгени Кирилов: Моля Ви се, Вие не можете да откажете да прочета мотивите на този проект! (Шум в залата.) Или да приключваме тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Представете проекта за решение, моля!
Евгени Кирилов: Мотивите така, както са представени, които съпровождат проекта за решение:
“Съветът на Европа е най-представителната европейска институция, в която Република България е пълноправен член.” (Думкане по банките в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля за тишина в залата!
Евгени Кирилов: Благодаря за вашето недоволство. Вие спрямо това недоволствате! (Шум в блока на мнозинството.)
“Съветът на Европа и неговата Парламентарна асамблея изиграха решаваща роля в процеса на демократизация, на спазването на човешките права и въвеждането на европейските правни норми и стандарти в България.
Решенията и резолюциите на ПАСЕ, които отразяват доминиращото обществено и политическо мнение в Европа, следва да бъдат спазвани от съответните национални институции на държавите, членуващи в организацията. Пак повтарям, това е единствената европейска организация…” (Господин Евгени Кирилов продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Кирилов, виждате, че Ви отнемам думата. Мотивите не се четат. Моля, представете проекта за решение. Обстоятелството, че вие по странен начин сте направили своя проект за решение и преамбюлът ви има форма на мотиви, е ваш проблем, не на пленарната зала. Моля, представете проекта за решение!
Евгени Кирилов: Госпожо председател, ако на вносителите на другия проект липсват мотиви, аз смятам, че това е нарушение на правилника. И е съвсем нормално да довърша. Моля Ви, разрешете да довърша мотивите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, представете проекта за решение!
Евгени Кирилов: Вие лишавате колегите именно от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не ви лишавам от нищо.
Евгени Кирилов: Да, разбирам, те са разпространени. Извинете, това заседание се предава за всички, които слушат заседанието. Ние не можем да ги лишим от тези мотиви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Позицията беше изяснена по време на дебата.
Евгени Кирилов: Аз не мога да разбера защо вие се пазите от всичко това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Просто не се пазим от нищо. Нямате право да представяте мотиви. Представете проекта за решение!
Евгени Кирилов: Нямам право да представям мотивите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, действително.
Евгени Кирилов: Моля Ви се, госпожо председател, това е уникален прецедент! Това е уникален прецедент! (Силен шум и реплики в мнозинството.)
Вие не се ли чувствате уязвима да ръководите по този начин това заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, представете проекта за решение, господин Кирилов!
Евгени Кирилов: Вие не желаете да довърша това, което официално е внесено от вносителите.
“Резолюция 1326 – Европа и войната в Ирак, приета на последната сесия на Парламентарната асамблея - между другото, миналата седмица с квалифицирано мнозинство - съдържа оценки и препоръки, свързани както с войната, така и със следвоенното развитие на Ирак. Тя е актуална. Особено внимание се обръща на необходимостта от възстановяване на мира и международния правов ред, както и на ролята на европейските и световните институции в този процес.
В Решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 г. като водещ приоритет за България е определено намирането именно на мирно решение. Последващите действия на правителството обаче показаха, че неговото външнополитическо поведение се разминава не само с това решение, но и с позициите и отношенията към войната на повечето европейски държави. Именно заради това ние внасяме проекта за подкрепа на тази резолюция.
Народното събрание на Република България, приемайки решение в подкрепа на Резолюция 1326, ще даде израз на своята привързаност към демократичните принципи и стандарти на голямото европейско семейство. Желаем ли това или не ще решим днес ние.”
Разрешете, госпожо председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не, умолявам Ви, не Ви разрешавам, умолявам Ви да прочетете най-после този проект за решение.
Евгени Кирилов: Проектът за решение гласи:
“Народното събрание подкрепя Резолюция № 1326 от 3 април 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа правителството на Република България да се придържа в своите действия и решения към основните положения, съдържащи се в Резолюция № 1326 от 2003 г.”
Това е проектът – много кратък, много ясен. И днес ние фактически трябва да покажем на всички като страна-членка на Съвета на Европа придържаме ли се… (Председателят Камелия Касабова изключва микрофоните. Ръкопляскания в блока на КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала и да заемат местата си.
Съгласно чл. 87, ал. 3 от правилника преминаваме към гласуване на проекта за решение, внесен от Национално движение Симеон Втори, Обединени демократични сили и Движението за права и свободи.
Любен Корнезов (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Няма процедура. Текстът на правилника е абсолютно ясен и няма да Ви дам думата за процедура.
Върху този проект за решение беше представено предложение от Марианна Асенова от името на Парламентарна група НИЕ. Точка 2: "Подкрепя Резолюция № 1326 от 3 април 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа".
Моля, гласувайте това предложение - в проекта за декларация на трите политически сили да влезе този текст.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Първо се гласува поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласува се първо поправката, а след това проектът за решение, ако тя не бъде приета. След това – проектът за решение на Коалиция за България.
Любен Корнезов (КБ, от място): Какво гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на госпожа Асенова за корекция в проекта за решение, внесен от трите политически сили.
Гласували 202 народни представители: за 46, против 155, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение с вносител НДСВ, ОДС и ДПС.
Любен Корнезов (КБ, от място): Процедура! Искам прегласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Може да иска прегласуване госпожа Асенова, не Вие, защото предложението е нейно. (Шум и реплики в КБ.)
Мога да Ви дам думата за процедурно предложение само за прегласуване.
Отменям гласуването!
Процедурно предложение за прегласуване.
Любен Корнезов (КБ): Първо, правя процедурно предложение за прегласуване и се обръщам към Вас, госпожо председател, да спазвате точно правилника. Член 56, ал. 2 гласи: "Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им."
Първо е постъпило в 9,52 ч. нашето предложение на Коалиция за България и едва в 17,53 г. е постъпило следващото по ред предложение на трите парламентарни групи.
Моля да подложите на гласуване първо нашето предложение. В противен случай ние не можем да участваме в потъпкването на конституционни права на народни представители, на правилника на Народното събрание, защото законът трябва да стои над всички нас. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Корнезов, в момента Вие потъпквате правилника, който чудесно знаете, тъй като цитираната от Вас разпоредба е обща, а текстът на чл. 87, ал. 3 е специална разпоредба и намира приложение към конкретния случай, така че във Вашето изказване не се съдържа никакво процедурно предложение.
Държите ли да прегласуваме предложението на госпожа Асенова?
Любен Корнезов (КБ, от място): Държим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Прегласуваме още веднъж предложението на госпожа Асенова, което да намери място в проекта за решение, внесен от трите политически сили.
Гласували 199 народни представители: за 44, против 155, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение на Тридесет и деветото Народно събрание с вносители Парламентарната група на НДСВ, ДПС и ОДС.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието. С това разискването по питането се изчерпва. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и ОДС.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Нашето предложение няма ли да го поставите на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Естествено, че няма. Това е прието. (Чукане по банките от КБ.)

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, парламентарният контрол продължава със своята втора точка – отговори на актуални въпроси и питания. (Част от депутатите излизат от пленарната зала, друга - говорят с министрите пред трибуната.)
Милен Велчев – министър на финансите, ще отговори на питане от народните представители Никола Богданов Николов, Стела Банкова, Марианна Асенова, Сийка Димовска, Пламен Кенаров и Надка Пангарова относно масови уволнения в Агенция "Бюро за финансово разузнаване".
Моля вносителите на питането да развият своето питане.
Михаил Миков (КБ, от място): Въведете малко ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, заемете местата си! Никой не е давал почивка.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ, встрани от микрофоните): Моля Ви да изчакате само минута!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Една минута за Вас, госпожо Банкова, ще има, нека да не е повече.
Михаил Миков (КБ, от място): Дайте почивка, за да се съберем в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не мога, след като остава по-малко от един час до 14,00 ч. Правилникът не ми разрешава.
Много ви моля, заемете местата си! Бих помолил членовете на Министерския съвет, които няма да участват в контрола, или да заемат мястото си в кошарата, или да напуснат пленарната зала, за да не пречат на парламентарния контрол.
Обещаната от мен една минута мина. Кой ще развие питането към министъра на финансите Милен Велчев? В залата има ли от питащите? Не виждам.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Михаил Миков относно отпускане на средства за издръжка на общините.
Господин Миков, ще развиете ли Вашия актуален въпрос към министър Велчев? Разполагате с 3 мин. пленарно време.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Моля Ви за малко по-решителни действия за възстановяване на реда в залата. Защото уважението на самите нас към мястото и към това как изглежда, включително и на тези министри, които сега стърчат тук, дава онова отношение на хората към работата на институцията и към всеки един от нас, независимо дали е от управляващото мнозинство или е от опозицията. Освен празната зала, за която Вие полагате усилия да се пълни, но явно е какво става, това също е част от това как изглежда парламентът в очите на българските избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще Ви помоля по същество.
Михаил Миков: Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа, с много медиен трясък есента на миналата година започна в България един процес, прокарван от това правителство под мотото “Децентрализация”, а тя като всяка чуждица, докарана от нас отвън, непозната за българите, носи много надежди. Хората за пореден път се опитаха да повярват, макар че имаше и доста скептични гласове, в това, че бюджетът за 2003 г. ще даде една по-голяма възможност за нормална работа на общините. Сега вече сме три месеца откакто се вижда приложението и изпълнението на този бюджет. Констатира се, уважаеми господин министре, че средствата, осигурени за общински дейности, средствата, които вие без да си давате сметка какви са реалните възможности на общините да съберат от собствени приходи, не достигат. Освен че не достигат, те не могат и никога да бъдат събрани.
Какво означава това? Това означава, че маса малки общини, в които собствените приходи са някъде около 20 на сто от общата им издръжка, ще трябва да бъдат закрити. Аз Ви задавам този въпрос, защото за мен това е много притеснително, особено във Видинския регион, където има от 11 – 10 малки общини. Тоест, в нас се налага упоритото убеждение, че вашето правителство иска да закрие общинските дейности, като реално не давате възможност от държавния бюджет да постъпват средства за издръжка. Това е регион, в който безработицата в някои общини достига 50 и няколко процента официално. Там е ясно, че собствени приходи не може да има. Това, което е предвидено в бюджета като субсидия, която да допълни тези нужди за издръжка, е видно от първото тримесечие, че е недостатъчно. Изпълнението на собствените приходи, макар всичките им усилия, е някъде на около 50 – 60 на сто в някои от тези общини.
Моят конкретен въпрос към Вас е: предвиждат ли се някакви мерки, предвижда ли се отпускане на допълнителни средства за издръжка на общинските дейности през оставащите три тримесечия, където собствените приходи и допълващата субсидия не достигат за издръжката им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Миков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Миков, в отговор на Вашия актуален въпрос относно отпускане на средства за издръжка на общинските дейности през 2003 г. в общините, особено в тези, където собствените приходи и допълващата субсидия не достигат за издръжката им, бих искал да ви уведомя за следното.
Със стартирането на финансовата децентрализация чрез Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. финансирането от общинските бюджети беше разделено на дейности “Общинска отговорност” и дейности “Държавна отговорност”. Философията на финансовата децентрализация е поставянето на принципно нова основа на взаимоотношенията на държавния бюджет с общинските бюджети. Дефинират се отговорностите на държавата и общините при осъществяване на дейностите “Държавна отговорност” и дейностите “Общинска отговорност”, както и източниците на средства за тяхното финансиране. Финансирането на дейностите “Държавна отговорност” се извършва за сметка на преотстъпен държавен данък и общодопълваща субсидия. Размерът на месечното финансиране зависи от годишния размер за издръжка на дейностите “Държавна отговорност”, разделен на 12, изчислен на основата на натурални показатели и стандарти.
Финансирането на дейностите “Общинска отговорност” се извършва за сметка на постъпленията от местните данъци и такси, неданъчни и други приходи с общински характер и обща изравнителна субсидия. На обща изравнителна субсидия от централния бюджет имат право общините, чиито постъпления от имуществени данъци и по отчет за 2001 г. са под средната за страната на глава от населението до средното за страната.
Размерът на постъпленията от данъците по Закона за облагане на доходите на физическите лица и размерите на общата допълваща и общата изравнителна субсидия са определени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. В изпълнение разпоредбите на чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет за 2003 г. и в сроковете, разпоредени с Приложение № 5 по предложение на министъра на финансите, след 30 юни 2003 г. приоритетно ще се покрие недостигът на средства в размер 130,1 млн. лв. за издръжка на дейностите “Държавна отговорност”, финансирани чрез бюджетите на общините.
Освен това, съгласно разпоредбите на § 29, ал. 5 от Закона за държавния бюджет за 2003 г., след приключване на първото полугодие и всяко последващо тримесечие, Министерството на финансите изготвя оценка на очакваните постъпления от данъците по Закона за облагане на доходите на физическите лица в годишен размер. В случай на компенсирано преизпълнение на преотстъпените данъци, сумарно за всички общини по Закона за облагане доходите на физическите лица спрямо годишния разчет, това преизпълнение се изразходва за финансиране на делегираните от държавата дейности и се разпределя както следва: 20 на сто от преизпълнението - за общината, на база относителния й дял в компенсираното преизпълнение, и 80 на сто между всички общини въз основа на критерии, съгласувани между министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
При наличие на компенсирано преизпълнение на данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица е възможно, съгласувано с НСОРБ, тези средства да бъдат насочени за покриване на разходи в дейностите “Общинска отговорност”. Благодаря. Надявам се, че съм отговорил на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министре, аз очаквах от Вас конкретен отговор, а не прочит на нормативната уредба, което чух. Всичко това, което Вие ми казахте, аз мога да си го прочета в Закона за държавния бюджет, но то не дава отговор за това бедствено положение на малките общини, в което се намират. Има едно усещане, което личи от Вашия отговор, че всичко това, което се върши от държавата като политика по отношение на ангажиментите й за общински дейности, води до унищожаване, до закриване на бедните и слаби общини.
Аз не искам да изплащате неразплетени разходи от предни години, защото това са все дисциплинирани общинии, те никога не са си позволявали да заборчняват много, както Ви е проблемът с големите общини. Тук става въпрос за средства, за издръжка на най-необходимото. Вие осигурявате заплати и социално осигуряване на служителите в общината, но те няма с какво да работят. Ще се върнем към началото на века, когато ще трябва да пишат с моливи, с калеми, ако знаете, Вие в Лондон сте учили, та не знам дали знаете какво е калем. Всякакви такива примитивни средства – вместо с компютри, ще смятат с рабоши. И тази дума сигурно ще трябва да научите.
Така че, уважаеми господин министър, аз разбирам и от отговора Ви, че това е политика за удар върху малките общини. Вие искате да ги унищожите, искате да направите работата им кошмар в предизборната ситуация. И това е трайно прокарвана политика. Ако до Вашия отговор аз имах някакво съмнение по този въпрос, то сега вече нямам никакво съмнение, щом Вие още нямате представа какви са резултатите от собствените им приходи към трето тримесечие, а тепърва ще ги изчислявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, радвам се, че, от една страна, този въпрос за Вас е приключен, а от друга страна, съжалявам, че сте стигнал до такъв извод. Всеки, разбира се, е в правото си да формира собствено мнение. Но аз съм благодарен, че все пак колективното мнение на Народното събрание е различно от Вашето и съм сигурен, че парламентът ме е разбрал правилно, когато обсъждахме този въпрос в хода на приемането на Закона за държавния бюджет за 2003 г.
Както казах, разчитаме и изцяло се надяваме, че след отчитане на резултатите от изпълнението на бюджета за първото тримесечие ще имаме възможност да покрием част от този недостиг на общините.
Михаил Миков (КБ, от място): Това вече е друг отговор!
МИНИСТЪР Милен Велчев: Съдейки по това, как се изпълнява бюджетът за първото тримесечие, без, разбира се, това да ни позволява да правим изводи за цялата година, съм окуражен, че това ще стане наистина факт. Благодаря.
Михаил Миков (КБ, от място): Защо не го казахте преди това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Радвам се, че господин Миков изглежда удовлетворен.
Михаил Миков (КБ, от място): От втората част, в първата част това нещо не го чух!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: От втората част, всъщност от дупликата – затова има дуплика, за да може да се разгъне докрай отговора и да се изясни докрай това, от което се нуждаем. Благодаря ви.
Преминаваме към питане от народния представител Йордан Соколов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно политиката на правителството по отношение на гангстерските войни в България.
Заповядайте, господин Соколов, да развиете Вашето питане. Знаете – разполагате с 5 минути пленарно време.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на вътрешните работи!
От известно време сме свидетели на засилена дейност на организираната престъпност, съпроводена с подялба на територии – престъпни действия, често прерастващи в гангстерски войни. Беше простреляна бившата барета Алексей Петров и веднага след това бившият борец Димитър Джамов – и двамата, занимаващи се със свой бизнес. Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обяви, че става дума за битка между две банди. След това бяха извършени и редица други показни поръчкови убийства на криминално проявени лица.
Наскоро, то вече мина доста време, беше застрелян пред офиса си един от босовете на сенчестата икономика у нас – Илия Павлов, председател на MG-корпорация. Позволявам си да дам това определение, защото основание за това ми дават редица изказвания на същия Илия Павлов по времето, когато беше жив. Той даваше различни и неубедителни обяснения за произхода на първоначалния му капитал. През 1994 г. заяви, че предходната година тогавашната “Мултигруп”, по-късно преименувана в MG-корпорация, е реализирала 1 млрд. долара оборот. Тогава още не беше въведен данък добавена стойност, плащаше се данък оборот, който беше 22 процента. Ако е било вярно изявлението на Илия Павлов за този оборот, “Мултигруп” би трябвало да плати данък оборот в размер на 220 млн. долара. Оказа се, че за същата година “Мултигруп” беше платила данък в размер на 29 млн. лв. – по тогавашния курс малко по-малко от 1 млн. долара.
Самият Илия Павлов беше излязъл през 1996 г. с един призив в български ежедневник “Да бъде отрязана опашката на гущера”, като очевидно имаше предвид да се даде възможност на групировки, които са оттатък бариерата, да легализират своята дейност – нещо, което даде основание на един журналист наскоро да заяви, че очевидно в днешно време Илия Павлов е смятал, че той не е опашка, а глава, но се оказа, че е опашка на гущера.
Бях изненадан, когато в предаване по националната медия трима висши представители на национални служби към МВР в отговор на въпрос на водещия дали са верни съобщенията в медията, потвърдиха, че е бил създаден, както те се изразиха, веднага след това убийство, извънреден щаб от най-добри професионалисти, който е работил денонощно за разкриването на това убийство.
Моето питане към Вас е: каква е политиката на правителството и на ръководеното от Вас Министерство на вътрешните работи по отношение на тези гангстерски войни, на които сме свидетели, между различни престъпни групировки за подялба на територия, свързани с извършени на много показни и поръчкови убийства?
С какво се отличава покушението срещу Илия Павлов от останалите показни и поръчкови убийства, за да е необходимо да се създаде такъв специален щаб?
На трето място, не смята ли правителството, че с такива свои действия просто взима страна в тази гангстерска война, която се води между различни групировки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Йордан Соколов. Разполагате с 10 минути пленарно време.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! В отговор на отправеното от Вас питане относно политиката на правителството по отношение на гангстерските войни в България, предоставям на Вашето внимание следната информация.
В питането Ви прозира внушението, че в България има изразени мафиотски структури, които водят война помежду си за подялба на територии. Такова твърдение според мен не може да бъде прието. То не отговаря на реалното състояние на престъпността в страната. Вярно е, че някои от тежките криминални престъпления, част от които са вече разкрити, се извършват от отделни организирани престъпни групи. Подобни деяния се наблюдават не само у нас, но и в други страни, намиращи се в преход, а също и в страни с утвърдени демократични ценности и устойчиво икономическо развитие. Но това според мен едва ли може да бъде определено като гангстерски войни. Предпочитам да говорим с езика на закона, а именно “организирана група”, “организирана престъпна група” и т.н., а не с понятието “гангстерска война”, най-малкото защото това понятие не е легално и според мен неговото съдържание трудно може да бъде дефинирано.
Основните принципи в работата на правителството като цяло и на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност, каквато без съмнение има, са стриктно спазване на законите и прозрачност в действията на институциите.
Борбата срещу организираната престъпност е основен приоритет в дейността на министерството. В общия комплекс от мерки по предотвратяване и пресичане на престъпната дейност на организираните престъпни групи значимо място заемат мерките по ограничаване възможностите за извършване на такива тежки престъпления.
От специализираните служби на МВР са осъществени множество активни действия за придобиване на изпреварваща информация за целите и намеренията на организираните престъпни групи, с оглед предприемане на своевременни мерки за предотвратяване на периодично възникващи конфликти между тях, свързани главно с икономически интереси, преразпределение на обекти и територии, в които организираните престъпни групи реализират своите намерения.
В това направление е извършена значителна дейност и са предотвратени, смея да твърдя, немалко конфликти, които поради спецификата на работата не са станали обществено достояние.
Въпросът за предотвратяване извършването на тежки престъпления, включително и убийства, за които може да се предполага, че са свързани с организираната престъпност, стои с повишено внимание пред специализираните служби на МВР. Главната цел е да се оптимизира дейността и да се повишава ефективността на работата на информационните източници на министерството с оглед предотвратяване извършването на тежки престъпления.
Комплексният подход в дейността на службите включва документиране и доказване на целия спектър от престъпления и предаване на материалите за търсене на наказателна отговорност. Това се извършва при ясни правила за работа и строг вътрешен контрол за тяхното спазване, осигуряване на прозрачност и контрол върху работата на МВР.
Министерството на вътрешните работи провежда последователна и целенасочена политика за ограничаване и стесняване на икономическите основи на организираните престъпни групи и за намаляване на техните финансови възможности в рамките на сивата икономика. Нашето разбиране е, че ограничаването на икономическата основа и на финансовите възможности на организираните престъпни групи намалява значително конфликтното поле между тях и в голяма степен неутрализира извършването на тежки криминални престъпления. В тази насока МВР активно взаимодейства с данъчните, митническите и други държавни органи.
По втория въпрос. Всяко убийство, а още повече когато то се отнася до публична личност, поставя на изпитание целия ресурс на министерството. Практика при подобни показни убийства е да се създават работни групи, в които участват специалисти от сектор “Тежки престъпления” към Дирекция Национална служба “Полиция” и опитни оперативни работници по места, с оглед съсредоточаване и анализ на информацията и ефективна координация. Вие добре знаете, че това е утвърдена практика в дейността на МВР.
Във връзка с убийството на Илия Павлов и Степан Рибаков, по същата схема е създаден координационен център за провеждане на целенасочена оперативно-издирвателна работа и за ръководство на силите на МВР за разкриване на извършителите на престъпленията. Така че, според мен, това не е специален щаб и не е изключение в дейността на министерството, а е рутинна организация и установена практика, която по принцип дава положителни резултати. В процеса на дейността на този център разчитаме да бъде получена значително по-голяма по обем информация, която да ни помогне за разкриване на конкретното престъпление, и която да има практическо приложение въобще в противодействието на организираната престъпност като цяло.
Смятам, че предприетите от МВР мерки и осъществените действия са напълно адекватни на ситуацията във връзка с конкретния случай.
И накрая, създаването на такъв координационен център от страна на МВР, според мен, ни най-малко не означава, че ние вземаме страна в този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на 2 мин.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпрос на терминология е дали това, което аз наричам гангстерска война – едно понятие, което е добило гражданственост, Вие го квалифицирате като битка между организирани престъпни групи. Но по отношение на това дали е създаден специален щаб, което е нещо съвсем различно от работна група, аз си служа с изявление на Ваши, и то висши служители. Не аз употребявам този термин.
Така че, ако Вие сте направили координационен център, каквито случаи е имало и в миналото, или не са били известни, така че не може да се говори за прозрачност, или нещо друго сте направили, ако става дума наистина за специален щаб от най-добри специалисти, които денонощно да работят.
Но аз искам да Ви задам наистина два уточняващи въпроса, защото Вие самият пред една телевизионна медия заявихте, че се разследват само икономически версии за убийството на Илия Павлов. Ще се помъча да задам въпросите така, че те да не засягат следствена тайна, а да засягат обективни факти.
МВР наясно ли е с първоначалния произход на средствата, с които започва своя бизнес Илия Павлов и “Мултигруп”? Наистина това част ли е от българския външен дълг, каквито твърдения се появиха в медиите?
И второ, наистина ли “Мултигруп” или “MG”корпорация, както сега се нарича, има задължения към други лица или групировки, каквото изявление направи дошлият от чужбина изпълнителен директор на “MG”корпорация, с обещанието, че в кратко време те ще бъдат погасени? Защото наистина, когато се стига до едно такова убийство, винаги има връзка с това дали някой не е дал пари – било като първоначален капитал, било в някои сделки, които не са му били върнати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Йордан Соколов в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Аз отново ще повторя това, което преди малко казах. По повод убийството на Илия Павлов действително е създаден такъв координационен център, в който са събрани специалисти от няколко служби, и в това не виждам нищо специално, нищо различно от установената досега практика.
Вие добре знаете, че при извършването на тежки престъпления, каквото без съмнение е и това, такива центрове, ако щете, щабове или групи, както и да ги наречем, това няма абсолютно никакво значение, се съставят. Няма нищо по-различно от установената досега практика.
По отношение на уточняващите въпроси, които поставихте. Да, първоначално по убийството на Илия Павлов се работеше по може би 8 или повече версии, които към настоящия момент са сведени до 4-5. Тоест някои от тях са изключени. Всички тези 4-5 версии, по които се работи, са свързани с различни икономически отношения между него или представляваната от него групировка “Мултигруп” с други субекти. Естествено е, че при уточняването на тези версии вероятно ще бъде засегнат и въпросът за произхода на капитала, за задълженията или вземанията към други лица и т.н. Това, според мен, означава икономически отношения, по които се върши разследването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, имате възможност да изразите отношение. Отказвате се. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващото питане към министър Петканов – от народния представител Радослав Илиевски относно Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Заповядайте, господин Илиевски, да развиете своето питане.

Радослав Илиевски (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! В изпълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите Министерството на вътрешните работи е разработило правилник за прилагането му, който е влязъл в сила от 14 март 2003 г. В него подробно са описани и се уреждат условията и редът за издаване на разрешения за дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. В чл. 41, ал. 2 подробно се описва видът на документите, които физическите лица трябва да предоставят със своето искане за издаване или презаверяване на разрешителното. Всички цитирани документи са разумно преценени, защитавайки обществените и държавните интереси.
Но буди недоумение документът, разписан в т. 5, а именно “Заключение от специализирана за целта институция, удостоверяващо наличието на психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие на лицето” – привидно едно необходимо изискване, но ако беше подплатено с допълнителни условия в този или следващи текстове, правещо го приложимо в реалната действителност. Да, ама не. Практиката показва, че само този текст от правилника прави закона неработещ. Срокът на досегашните разрешителни, например за членовете на Съюза на ловците и риболовците в България, а те са най-многолюдната – около 140 хил. души, част от гражданите, желаещи тази услуга, е до 31 март 2003 г. Вашият правилник излиза на 14 март 2003 г., но дори да беше излязъл и преди 4 месеца, ефектът от прилагането на този закон щеше да бъде съпътстван от същата драма. А тя е в издаването и подновяването на разрешителни за ловно оръжие, а и не само, което в момента е блокирано поради несъразмерни технологични срокове за набавяне на всички тези необходими документи. По този начин вече хиляди граждани са извън рамката на закона с цялата му строгост за незаконно притежаване на оръжие. Особено унизително е състоянието на дългогодишните членове на Съюза на ловците и риболовците в България, доказали своята коректност при спазването на закона и прецизност при съхраняване и боравене с огнестрелното си оръжие.
Уважаеми господин министър, моето питане е: какво налага прилагането на разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 5 от правилника за хората с досегашни разрешителни и то главно за членовете на Съюза на ловците и риболовците в България? И как Вие виждате практическата му реализация, запазвайки достойнството и честта на тези, иначе добре организирани и дисциплинирани граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Радослав Илиевски. Моля Ви да се вместите в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Най-напред искам да направя едно уточнение, ако ми позволите. В питането си, което сте отправили до мен, Вие сочите чл. 41, ал. 5 от правилника. Сега променихте основанието – чл. 41, ал. 2, т. 5. Едното е т. 5, другото е ал. 5. Така че сега ми задавате нов въпрос, но понеже нещата са близки, аз мисля, че отговорът, който ще дам, ще Ви удовлетвори. Той се отнася, забележете, и за ал. 5, и за ал. 2, т. 5.
Направеният цялостен анализ при прилагането на последните изменения и допълнения на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите от м. октомври 2002 г. и на правилника по неговото приложение, в това число и на обществените реакции, предизвикани от тези промени, наложиха категорично извода, че някои от текстовете се нуждаят от коригиране.
Един от тях, а сега след Вашето уточнение включвам и други, едни от тях са и чл. 41, ал. 2, т. 5 и ал. 5 от правилника.
Действително, така както са формулирани тези норми и по-специално ал. 5, тя предоставя възможност на органа, който издава разрешението, да изисква и други документи за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, точки 4 и 5 и чл. 13, т. 2, букви “в” и “г” от закона и създава условия, така както и Вие сте констатирали, за административен произвол и напрежение, което се създава в обществото. В този смисъл аз съм съгласен с Вашата констатация и безпокойство. И затова Ви благодаря за отправеното към мен днешно питане.
Поради всичко това Министерството на вътрешните работи е подготвило нов законопроект (показва го) и ако желаете, мога да Ви предоставя проекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, който в момента е в процедура на междуведомствено съгласуване, става дума за 4-5 промени, отнасящи се именно до тези въпроси.
Промените целят прецизиране на условията за издаване на разрешения по този закон и премахване на субективната преценка. Предвижда се отмяна на изискването за притежаване на психологическа годност въобще, пригодност за всички видове дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси като необходимо условие за издаване на разрешение – първо; второ, отмяна на отрицателните материално-правни предпоставки за системна злоупотреба с алкохол или употреба на наркотични вещества или за системно нарушаване на обществения ред.
Вместо това, което е към момента, ще бъдат въведени точно определени обективни критерии, при наличието на които може да бъде отказано издаването на разрешение или издаденото вече разрешение да бъде отнето. Ако ми позволите, ще споделя накратко тези промени:
Вместо т. 4, както е писана: “Системна злоупотреба с алкохол или употреба на наркотични вещества” е предвидено да бъде включен текстът: “През последните три години лицето принудително да е настанявано в лечебно заведение по чл. 59 и следващите от Закона за народното здраве” и “През последните три години два или повече пъти да е настанявано в заведение за отрезвяване по чл. 82, ал. 1 от Закона за МВР”.
И по т. 5 вместо редакцията: “Системно или грубо нарушава обществения ред”, ще бъде включена следната: “През последните три години три или повече пъти да има констатирани нарушения на обществения ред вследствие на употребата на алкохол, установени с наказателно постановление или наложени административни наказания по Указа за борба с дребното хулиганство”.
Считам, че с въвеждането на тези обективни критерии ще се избегне възможността за административен произвол и за субективна преценка.
Веднага след приемането на посочените промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите ще бъдат направени и съответните корекции в правилника за прилагане на закона. Законопроектът вероятно ще пристигне в Народното събрание най-късно до един месец. Тъй като се касае до 4-5 промени, аз считам, че те ще станат веднага. По този начин поставеният от Вас въпрос ми се струва, че ще бъде трайно и сполучливо разрешен. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Илиевски, имате възможност за два уточняващи въпроса или да изразите направо отношение.
Заповядайте, господин Илиевски, имате думата за уточняващи въпроси.
Радослав Илиевски (КБ): Господин министър, като Ви благодаря за своевременната реакция, която Вие и Вашето ведомство предприехте, все пак се изкушавам да поставя два уточняващи въпроса, тъй като животът тече.
Първо, ще дадете ли гратисен период в момента на презаверка на тези разрешителни до излизането на новия закон?
И, второ, ще разпоредите ли на служба “КОС” да не налага глоби в момента на просрочените разрешителни поради административни недоогледици в момента на всички онези, иначе стриктни и дисциплинирани притежатели на оръжие и на досегашни разрешителни? Защото, това също е голям проблем.
Имайте предвид, че в много служби “КОС” се оправдават със закона и с действието на парламента, а Вие знаете текста в закона какъв е, че той препраща към правилника, който вие трябва да детайлизирате, така че много моля да не се спекулира и с парламента и да се крият някои ваши служители и зад него, уронвайки и Вашия авторитет, уронвайки авторитета на Народното представителство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Радослав Илиевски, в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски!
И двата въпроса, които поставихте, ще намерят разрешение в близките 3 - 4 дни, т.е. на базата на подготвения законопроект, който ви предоставих, ще пусна такова разпореждане до съответните служби в смисъл, в който вие се изразихте, тъй като се очаква промяна в закона, респективно в правилника в друга насока.
Считам, че това напрежение ще бъде преодоляно в близките няколко дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Илиевски, имате възможност да изразите отношение към отговора на министър Петканов.
Радослав Илиевски (КБ): Господин министър, аз Ви благодаря за държавническия подход и за бързата реакция и се надявам все така да работите в този план. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря, господин Илиевски.
Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Ирина Бокова и Евгени Кирилов по отношение на Соломон Паси – министър на външните работи, относно ролята на Организацията на обединените нации в следвоенното управление и възстановяване на Ирак.
Господин Кирилов, заповядайте, за да развиете Вашия актуален въпрос. Ще Ви моля да се вместите в рамките на трите минути.
Евгени Кирилов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми министър Паси! Въпросът, който задаваме към Вас заедно с госпожа Бокова, е да ни отговорите каква е позицията на България относно ролята на Организацията на обединените нации в следвоенното управление и възстановяване на Ирак?
Не мога в тази връзка да не коментирам следния парадокс – независимо от това, по какви оценки, как се развива кризата, струва ми се, че и днешният дебат, който предшестваше парламентарния контрол, и Вашите изявления ни дават основание за едно по-задълбочено третиране на въпроса.
Искам да Ви напомня, господин Паси, че това, което Вие правите във Вашите изявления в последните 1-2 дни, включително и днес, не съвпада съвсем с начина на поведение и официалните реакции на видни представители на коалицията, в която ние ги включихме.
Аз зная от последните един-два дни, че думата “виктори!” – “победа!”, е изключена от речника на нашите партньори. Вие я употребявате, даже днес вие говорихте за парада на победата и за участието.
Неслучайно споменавам това, господин Паси, защото става дума за нещо, което трябва да претърпи доста задълбочен анализ относно начина, по който ние подхождаме към цялостната криза. Включително и нашето участие.
Когато ние днес предложихме да подкрепим резолюцията на ПАСЕ, която Вие, господин министър, струва ми се, че във Вашата позиция направихте доста сериозна грешка като атакувахте самата организация, а въпросът е същностен – самата резолюция ни дава начин на поведение и аз се надявам, че Вие във Вашия отговор ще дадете този начин на поведение. Става дума наистина за позиция на Европейския съюз, където най-малкият общ знаменател, единствената приета в заключителния документ беше същностната роля, централната роля на Съвета за сигурност на ООН.
Щем или не щем, ние сме малка страна, ние не можем да повлияем на големите решения и събития. За съжаление, обаче, сме членове на Съвета за сигурност. Ние трябва да заемем една позиция, която трябва да бъде свързана с възстановяването на международния правов ред.
Аз съм лично убеден, че това е в интерес, включително и на Съединените щати.
Между другото самият държавен секретар Колин Пауъл работи в тази посока. Бих желал да Ви задам този въпрос, господин Паси, именно в тази връзка, защото смятам, че сега е времето да обсъдим въпроса, да обсъдим нашите бъдещи позиции в Съвета за сигурност и да способстваме за въдворяването на този международен правов ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Министър Паси, заповядайте, за да дадете отговор на актуалния въпрос на народните представители Ирина Бокова и Евгени Кирилов. Ще Ви помоля да се вместите на 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми телевизионни зрители и радиослушатели!
Аз предлагам да не обсъждаме повече дебата, който протече тази сутрин в нашата пленарна зала, тъй като този дебат приключи, както предвижда демокрацията, с гласуване, а гласуването беше изключително категорично, ясно и недвусмислено и то беше поредната подкрепа на правителствената позиция, на правителствената политика и на политиката на мнозинството.
Нашата политика се основава на няколко основополагащи документа на това Народно събрание:
- първият е Декларацията на Народното събрание от 21 септември 2001 г.;
- вторият е Решението на това Народно събрание от 7 февруари т.г.;
- третият е Декларацията на нашия парламент от 28 март т.г., и
- четвъртият е документа, който преди малко приехме - Решението на Народното събрание от 11 април 2003 г.
В тези четири парламентарни документа се определя една много точна рамка, една много точна магистрала на външната политика на България, която ние неизменно следваме.
В отговор на Вашия съвсем конкретен въпрос, уважаеми господин Кирилов, уважаема госпожо Бокова, неизменен елемент от политиката на България по иракската криза е запазването на ключовата роля на ООН в международните отношения и първостепенната отговорност на Съвета за сигурност за поддържане на мира и сигурността в света.
Убедени сме, че единството на международната общност по въпроса за Ирак трябва да бъде възстановено след успешното приключване на военните действия.
Първа стъпка към тази цел е гласуването с консенсус на 28 март т.г. на Резолюция 14/72 на Съвета за сигурност за спешна хуманитарна помощ за народа на Ирак чрез програмата “Петрол срещу храна”. България участва активно и има конкретен принос за единодушното приемане на резолюцията, която утвърждава координиращата роля на ООН в хуманитарните доставки за Ирак.
Искам да напомня, че България беше заедно с Германия, Франция, Чили, Великобритания, един от първите съвносители на тази резолюция в Съвета за сигурност.
Резолюция 14/72 на Съвета за сигурност има и важно политическо значение доколкото потвърждава ангажиментите на международната общност към суверенитета и териториалната цялост на Ирак и към правото на неговия народ сам да определи своето политическо бъдеще и да контролира собствените си природни ресурси. Като имаме предвид спецификата на иракската криза, която няма аналог в досегашната дейност на ООН, тя е различна и от тази в Косово, и от тази в Афганистан, и от тази в Източен Тимор, подкрепяме налагащия се прагматичен и поетапен подход при определянето на участието на ООН във възстановяването на Ирак с ясното разбиране, че участието на ООН в тези процеси трябва да бъде не самоцел, а изключително с оглед подпомагане на иракския народ да поеме управлението на страната си в своите ръце. До приемането на нови решения от Съвета за сигурност, ООН ще продължи да действа в рамките на мандатите, дадени в приетите досега резолюции на Съвета, отнасящи се до функционирането на програмата “Петрол срещу храна” и международния контрол за разоръжаването на Ирак от оръжия за масово унищожение.

Смятаме, че ООН притежава необходимия потенциал да поеме съществени и важни отговорности в следконфликтното възстановяване на Ирак. Същевременно обаче дискусията за ролята, която Световната организация трябва да има във възстановяването на Ирак, се намира засега в първоначален етап. Тя беше инициирана на 7 април т.г. от генералния секретар Кофи Анан, който започна активни консултации с държавите-членки по този въпрос.
България изрази в Съвета за сигурност на ООН подкрепата си за усилията на генералния секретар и в частност за назначаването на господин Рафюидин Ахмед за негов личен съветник и координатор по Ирак.
Смятаме, че поетапността е основно условие в процеса на възстановяване на единството на Съвета за сигурност на ООН, а прибързани радикални предложения в този процес биха могли да имат евентуално обратен ефект. Същевременно не можем да подценим и отговорността в този процес на коалицията за разоръжаване на Ирак, ръководена от САЩ, в която успешно участва и България.
Успоредно с усилията си в Съвета за сигурност България ще продължи да използва активно всички възможности за участие във възстановяването на Ирак както на двустранно ниво, така и в рамките на международните организации, в които членува или на които се стреми да стане член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кирилов, имате право на реплика. Заповядайте.
Евгени Кирилов (КБ): Господин Паси, от Вашия отговор аз бих желал да изведа нещо, което може да бъде ключово за наша обща позиция. Ключовото е това, което Вие казахте по отношение на ключовата роля на Съвета за сигурност на ООН, въобще на Организацията на обединените нации в процеса на възстановяването на Ирак. Аз ще следя много внимателно нашите позиции в Съвета за сигурност по този въпрос. Неслучайно казвам това. Миналата седмица нашият министър-председател получи един много остър въпрос на пленарното заседание на Съвета на Европа, в който казаха: “Ако вашето правителство в това, което изразихте в предишния си отговор към друг депутат там, се е старало наистина да използва максимално всички мирни средства, защо тогава вие в Съвета за сигурност още преди три месеца заявихте, че Резолюция 1441 е достатъчно основание за автоматична употреба на сила?”
Нашият министър-председател беше поставен в много тежко положение и отговори: “Това изявление е направено от неоторизирано лице.”
Господин Паси, нашият посланик там оторизирано лице ли е или не е? Неслучайно го казвам. Аз бих желал нашата бъдеща роля да се придържа именно към връщане на ролята на Организацията на обединените нации. Това във всички случаи е една обща позиция на Европейския съюз. Това е позицията, по която работи изключително усърдно и самият премиер на Великобритания господин Тони Блеър. Това е основата, на която ние можем да търсим завръщане към една обединена позиция на Европа.
Аз бих желал, знаейки естествено, че България не може да повлияе на страшно важните решения в този аспект, но е член на Съвета за сигурност, да видя ясни доказателства, че по този начин ние ще можем да се върнем към една балансирана политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Паси, имате право на дуплика. До 14,00 ч. можете да го правите спокойно.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председателю.
Наистина по въпроса, който повдигнахте, господин Кирилов, всякакви журналистически интерпретации на нашите официални позиции наистина са интерпретации на неоторизирани лица и най-естествено е министър-председателят да ги квалифицира точно така. Както нашият представител в ООН, така и всички оторизирани представители на правителството се придържат изключително строго към процедурата.
Искам да напомня още един път декларацията и констатацията на това Народно събрание, което каза, че бяха изчерпани всички възможни мирни средства за решаване на тази криза и се наложи употребата на сила на основата на три резолюции на Съвета за сигурност във връзка с Глава седма от Устава на ООН.
Правната рамка е непоклатима, господин Кирилов. Ако има една голяма разлика помежду ни по отношение на Съвета за сигурност, това е във Вашите уводни думи. Вие казахте, че за съжаление ние сме членове на Съвета за сигурност. Аз бих казал: слава Богу, че ние сме членове на Съвета за сигурност, защото Съветът за сигурност даде на България една уникална възможност да представи по най-добър начин своята външна политика и да защити по най-добър начин своите национални интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители! Приключихме парламентарния контрол.
Господин Мутафчиев има процедурен въпрос. Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Умолявам Ви, господин председател, за следващия дневен ред на парламентарния контрол министър Финков да бъде записан на първо място, тъй като вече пета седмица има зададени няколко актуални въпроса – от Емилия Маслорова, от Кръстьо Петков, от мен, свързани с цените на т.нар. безплатни лекарства. Ситуацията в страната е доста тежка по отношение на животоспасяващите лекарства. Българските граждани искат да чуят отговор какви мерки ще предприеме правителството. Затова наистина се надявам, господин председател, че ще приемете това наше предложение и министър Финков ще има възможността да отговори на тези въпроси на следващия парламентарен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Поемам този ангажимент в рамките на правилника. Като гледам, това ще бъде възможно и министър Финков ще може да отговори.
Уважаеми народни представители, закривайки днешното заседание, искам да кажа, че следващото пленарно заседание е в сряда, 15 април.
В 14,01 ч. закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов


Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов