Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-05-08

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов


Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точки 19 и 20 в дневния ред да бъдат включени Законът за храните, на първо четене, и Законът за филмовата индустрия, също на първо четене.
По законопроектите има изготвени становища на комисиите и те са раздадени на народните представители в случай, че успеем да приключим с гласуваната програма за тази седмица.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
РЕПЛИКИ: Какво е предложението? Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Направих процедурно предложение на основание чл. 40, ал. 5 от правилника в програмата за тази седмица като точки 19 и 20 да бъдат включени Законът за храните и Законът за филмовата индустрия. И двата закона са на първо четене. И двата закона са минали през съответните комисии, а становищата са раздадени на народните представители.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 104, против 19, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

Днес започваме работата си с:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Господин Корнезов, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Госпожо председател, докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите е раздаден на всички народни представители. Той е над 50 страници и затова тук пред парламента ще прочета само резюме от доклада.

"ДОКЛАД
на Комисията по жалбите и петициите на гражданите

Настоящият доклад за дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите се представя пред Народното събрание на основание чл. 17, ал. 3 от нашия правилник. Той обхваща дейността на комисията за 2002 г. Комисията играе ролята на парламентарен омбудсман.
Комисията функционира вече почти две години и се утвърди както в рамките на парламента, така и в обществото. Фактът, че само за 2002 г. над 11 хил. граждани са се обърнали към комисията за съдействие говори за нейната необходимост.
Нормативна основа за дейността на комисията.
Комисията продължава да действа без ясна нормативна основа. В чл. 45 от Конституцията е казано, че гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Правото на жалби и петиции е едно конституционно право. Държавата е длъжна да гарантира реално това конституционно право на гражданите. За съжаление, засега това конституционно право е по-скоро пожелание, отколкото реалност. В момента има Закон за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, който е от 1980 г. и е непригоден за приложение при днешните условия.
В нашия правилник не се посочват предметът, обхватът и правомощията на комисията, следователно от юридическа гледна точка имаме един конституционен текст и един неприложим закон.
Освен това никъде в нашето законодателство или съдебна практика не е дадена легална дефиниция на това що е жалба или петиция. Това не е направено и в Закона за омбудсмана, който се разглежда от Народното събрание като следваща точка в дневния ред.
При този фактически правен вакуум комисията на основание чл. 21, ал. 1 от нашия правилник прие своите вътрешни правила. Този правилник на комисията беше предоставен на всеки народен представител. Налага се да отбележим, че народните представители не познават тези вътрешни правила и често се обръщат към комисията не по установения ред.
Гражданите правят предложения за приемането от Народното събрание на нов нормативен акт, който да гарантира тяхното конституционно право на жалби и петиции. Ако се приеме Законът за омбудсмана, а аз съм убеден, че това ще стане факт може би още днес, той би могъл обаче да започне да функционира от 2004 г. Това не означава, че Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще преустанови своята дейност.
Примерно, в Германия комисията с такава дейност като нашата има 100-годишна история и нейната дейност е уредена – обърнете внимание, дами и господа – в чл. 17 и чл. 45 от Конституцията на Федерална република Германия. Има специален закон за правомощията на комисията.
Практиката в другите държави показва, че трябва да се съчетава дейността на омбудсмана с парламентарните средства за контрол върху органите на администрацията за оказване помощ на гражданите в защита на техните права и законни интереси. Наложително е обаче дейността на комисията да бъде нормативно уредена. Основната задача е чрез анализ на жалбите и петициите да се търсят законодателни разрешения.
Организация и дейност на комисията.
Комисията се състои от 16 члена. Трябва определено да заявим, че работната атмосфера е много добра, толерантна и всеки народен представител е съпричастен към болките на хората. Практически всички решения се приемат единодушно.
Трябва да признаем, че понякога безпомощността да помогнем на хората, да отстраним очевидната несправедливост ни гнети.
Към комисията има четирима щатни сътрудници, които са крайно недостатъчни за големия обем работа. Комисията дава положителна оценка на служителите и изразява благодарност на експертите. Трябва обаче да ни е ясно, че без квалифицирана юридическа помощ комисията не може да функционира. Практиката показва, че в 90 процента от случаите се налага юридическа консултация. И това го казвам неслучайно, с оглед на следващата точка от дневния ред – Закона за омбудсмана.
Комисията има прием всеки вторник от 9,00 ч. в София. Нито един от гражданите, който се е обърнал към комисията за този период от време, не е бил върнат, макар че приемите понякога продължават цял ден.
Всеки месец комисията организира приемни в провинцията. Интересът към тези приемни е много голям. Примерно, в Смолян желаещите да бъдат изслушани бяха 250 граждани. Така беше и в Ловеч. На приемната в Монтана бяха приети и лично изслушани 203 граждани, в Плевен - 87, и т.н. Трябва да подчертаем съдействието, което получаваме от областните управители и органите на местното самоуправление, за което и от тази трибуна им благодаря.
Изводът е – гражданите желаят да се срещат и поставят своите искания и предложения пред представителите на Народното събрание. Те търсят опора. Бихме казали, че тяхната надежда е в парламента, след като са обходили безрезултатно различни държавни, съдебни и общински органи.


Вчера от тази трибуна се говореше за рейтинга на парламента. Оставете рейтингите. Хората търсят нашата подкрепа и това е факт! Понякога съчувствието, добрата дума и уважението към човека говорят повече от всяка власт.
Най-голям дял от постъпилите жалби се отнасят до възстановяване на собствеността върху земеделските земи, гори, земеразделянето – 1250 жалби. Можем определено да кажем, че почти няма населено място в страната, в което да няма спорове и недоволство от дейността на ликвидационните съвети и поземлените комисии във връзка с възстановяване на собствеността на земите и горите. Сега има по наши данни над 375 хил. жалби в тази насока в различни институции и преди всичко в Министерството на земеделието и горите, а и хиляди висящи дела пред съдилищата. Ако не се намери по-целесъобразно разрешение, това означава, че още десетки години споровете ще продължават, а с това и недоволството на гражданите.
Прави впечатление, че ако оставим настрана юридическата казуистика, несправедливостта, а оттук и недоволството на хиляди граждани са основателни. Под “прикритието на закона” други лица са успели да се облагодетелстват, а не реалните собственици.
Голяма част от жалбите са свързани с функционирането на съдебната власт – 807. В една част от тях гражданите изразяват недоволство от установените съдебни актове, което е извън правомощията на комисията, но друга част от жалбоподателите имат основание, посочвайки факти за бавно, мудно и неефективно правораздаване. И оттук големият проблем – докъде се разпростира принципът за независимостта на съдебната власт.
Прави впечатление, че до този момент няма нито една жалба, свързана с някакъв етнически или религиозен проблем. В комисията не е постъпила жалба, в която гражданин да се оплаква, че неговите права са нарушени поради етническата му или верската му принадлежност.
Анализ на някои от проблемите, поставени от гражданите в техните жалби и петиции:
Първо. Имаме жалби от задържани лица, които с години са лишени от свобода без влезли в сила присъди – 53 жалби. Те се оплакват от извращения в затворите и следствените арести. Вчера с господин Агов говорихме за един подобен случай.
Много бавно е и гражданското правораздаване. Въвеждането през 1999 г. на бързото производство (в този парламент ние увеличихме предмета на това бързо производство) и жалбата за бавност не дават очакваните резултати. Има примерно трудови спорове за уволнение, които продължават от пет до седем години, пък и повече. Да не говорим за делбините производства и имуществените спорове.
Погрешно е обаче да се оценява съдебната система като най-слабото звено на държавната власт. Недостатъци има, но те не са повече отколкото в другите държавни органи. Примерно няма нито една жалба за бавност или други организационни недостатъци в дейността на Върховния административен съд. Това се отнася и до Върховния касационен съд. Решенията на тези два висши съдебни органа могат да бъдат и са спорни, но в организационно отношение функционират нормално. Без силна, независима и справедлива съдебна власт не може да има силна държава и демократично общество.
Второ. Трябва да обърнем внимание на жалбите срещу действията на лица, упражняващи нотариална дейност и извършващи т.нар. неприсъствена проверка. Трябва да е ясно – неприсъствена проверка не е възможна, тя е забранена и няма такова понятие в правния мир. Такъв е случаят с т.нар. неприсъствена проверка със семейство Сандулови от Козлодуй, които са изхвърлени от жилището си по един бих казал криминален начин.
Прави впечатление, че числото на потърпевшите граждани се увеличава. Знаете, че едно жилище понякога се продава и препродава десетки пъти. Бездействието на компетентните институции в тази насока граничи с престъпно бездействие.
Трето. Многобройни са и жалбите срещу действията и бездействията на органите на МВР – 165, особено за кражбите от домовете, вилните зони и други. Гражданите са недоволни от неразкриването на извършителите на кражбите. В някои случаи жалбоподателите твърдят, че са посочили кои са крадците, но полицията действа мудно, непрофесионално, а понякога и необективно поради приятелски или роднински отношения със заподозрените.
Целесъобразно е правителството заедно със съдебната власт да изработи цялостна програма за борба срещу престъпността. Престъпността е обществено, социално явление и неговото ограничаване не е по силите само на едно ведомство. Неприемливо е, неудачно е борбата срещу престъпността да се прехвърля като отговорност единствено на Министерството на вътрешните работи или представителите на Министерството на вътрешните работи да прехвърлят тази отговорност на съдебната система.
Четвърто. Друга група жалби са срещу органите на държавната и местната администрация. Има случаи на проявен бюрократизъм и бездушие към проблемите и нуждите на гражданите. Така например постъпиха жалби, че някои областни управители отказват да издадат удостоверения на притежателите на жилищни компенсаторни записи. След направената проверка от комисията се установи, че седем областни управители са издали удостоверения при три стотинки за едно спестовно число. Други обаче седем областни управители са издали тези удостоверения при един лев за едно спестовно число.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Кои са те?
Любен Корнезов: Останалите четиринадесет областни управители отказват да издадат такива удостоверения. С издадените удостоверения са извършени сделки на обща стойност около 3 млн. лева. Налага се изводът, че органите на Министерския съвет и областните управители не са съгласували своите действия по изпълнение на закона.
Показателен е също така случаят с неизпълнението на Закона за допитването на народа от Общинския съвет в с. Цар Калоян – Разградска област. Въпреки решението на съда, включително и на Върховния административен съд, намесата на министъра на държавната администрация господин Димитър Калчев и областния управител на Разградска област господин Бахчет Сюлейман, Общинският съвет и до този момент не изпълнява задълженията си.
Пето. Много граждани в писмена форма и на приемите се оплакват от разпоредбите на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. По непотвърдени данни 150 жалби има до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По този остър социален проблем комисията дискутира неколкократно и бе гласувано предложение за промяна на чл. 7, уреждащо по един по-справедлив начин прословутия текст с т.нар. “запетайка”.
Неотдавна Асоциацията за човешки права организира национална подписка против затварянето на глава “Съдебна власт” от преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз, докато Народното събрание и правителството не приемат решение за намиране на механизъм и изплащането на пазарната стойност на жилищата на “жертвите” по чл. 7. За това свое решение асоциацията е информирала всички премиери и министри на правосъдието на страните-членки на Европейския съюз. Разбираме, че разрешаването на проблема не е лесно, но той изцяло е от компетентността на Народното събрание. Една несправедливост, извършена преди 50 години, не може да бъде оправдана с друга, двойна несправедливост на жилищната реституция по чл. 7.
Шесто. Една голяма част от жалбите и петициите на гражданите са свързани с тяхното недоволство от прилагането на Закона за земята и Правилника за неговото приложение. Той е с малко по-друго наименование, но аз казвам популярното.

Проблемите, визирани в жалбите, могат да бъдат разделени в няколко основни групи:
На първо място е недоволството на гражданите от прилагането на законите, свързани със земята, и липсата на контрол върху дейността на поземлените комисии.
На второ място, оплакванията са за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. И това са масови случаи. Много от жалбите са за това, че гражданинът вече е потърсил правата си по съдебния ред и с решението на съда му е признато това право на собственост, но поземлените комисии не изпълняват съдебните актове.
Недоволството по прословутия § 4 от Закона за земята е двустранно. От една страна, недоволство изразяват ползвателите, които съгласно § 4, ал. 1 могат да придобият собственост върху земята, ако са построили сграда върху нея до 1 март 1991 г. и наред с това заплатят земята на собственика чрез общината. Гражданите негодуват от факта, че години наред са облагородявали пустеещи земи, с което е настъпила и промяна на категорията им, а при действието на § 4 следва да купят земята си още веднъж от собственика. От друга страна, бившите собственици не са съгласни други лица-ползватели да придобият собственост върху отнетите им в миналото земи. Изразява се недоволство и от нотариалната заверка на подписите при арендните договори. Законодателното разрешение би било отпадане на тази нотариална заверка.
Все още недокрай уредената собственост върху земеделските земи и безконечните спорове затрудняват стопанските субекти, които обработват земята – кооперациите, сдруженията, арендаторите и т.н. Обикновено в едно землище има няколко стопански субекта, занимаващи се с обработка на земята, а проблемът с комасацията не е разрешен. Модерно земеделие при такава раздробена собственост върху земята не може да се прави.
От наша гледна точка е наложително разработване на цялостна концепция за развитието на селското стопанство като приоритетен отрасъл на икономиката. След приемането на концепцията, която да обхване всички аспекти в областта на селското стопанство, да се премине към законодателни промени, а не както е досега – да се работи на парче. Примерно Законът за земята е променян, дами и господа, 27 пъти.
Много тежък е проблемът със собствеността върху земята на къмпингите по Черноморието, особено на юг от Бургас. Недоволството е масово. Чрез криминална, в кавички или без кавички, приватизация на гражданите им се отнема собствеността. В приемната в Бургас десетки собственици от района на Созопол посочиха драстични примери. Така е и със споровете в кв. “Славейков” в Бургас, които граничат не само с правни абсурди. Споровете са по цялото Черноморие. Днес едрият бизнес диктува правилата на играта, а правоимащите граждани са беззащитни пред силата на парите. Законодателят трябва да ги защити.
Седмо. Голяма част от жалбите и петициите на гражданите са свързани с незаконното строителство. Постъпилите жалби в по-големия си обем третират въпроси, възникнали при действието на вече отменения Закон за териториалното и селищно устройство, който беше променян над 20 пъти. ЗТСУ е един от най-противоречиво оценяваните нормативни актове в нашата правна система. На негово място беше приет обаче Законът за устройство на територията от 2000 г., изменян неколкократно, който е още по-спорен от ЗТСУ.
Излаганите от гражданите проблеми засягат най-вече възможността за преустройство на жилищните помещения. Анализът на разпоредбата на чл. 38 от Закона за устройство на територията показва, че законодателят не е отговорил на обществената необходимост да бъдат уредени по приемлив ред условията за промяната на предназначението на обекти в жилищните сгради. Незаконното строителство, дами и господа, примерно на Витоша, Боровец, Пампорово и т.н., е обществено нетърпимо.
В комисията постъпват жалби от граждани за строежи на бензиностанции, газостанции в близост до техните жилища. Трябва да кажем, че гражданите основателно негодуват от това масово строителство на бензиностанции в градовете. Примерно, с Петиция № 4087 от гражданите, живеещи в района на пл. “Ручей” в комплекс “Белите брези”, “Красно село” - София, на мястото на зелената площ е проектирано изграждането на бензиностанция и скоро комисията се занимава с този въпрос, но той още не е решен окончателно.
Изводът, който се налага от анализа на жалбите на гражданите, е, че проблемът с незаконното строителство не е разрешен. Необходими са законодателни и организационни мерки за преодоляването на този въпрос.
Значим се явява проблемът на граждани, чиито къщи или дворни места са отчуждени през 80-те години със заповеди по чл. 95 от ЗТСУ и са обезщетени, но само на книга, с апартаменти, които и до този момент не са построени в продължение вече на повече от 20-25 години. Гражданите живеят повече от 20-25 години под наем, без да им се предоставят жилища, въпреки че са им взети. Жалби в тази насока имаме от Ямбол, София, Плевен и други населени места.
Едно е ясно: гражданите са ощетени. Те се чувстват излъгани от държавата. Не е по силите, обаче, на кметовете на общините, включително и на София, да решат този проблем. Държавата трябва да намери формулата, за да се разреши тази явна несправедливост.
Осмо. Трябва да отбележим актуалния проблем относно начина на изчисляване на топлинната енергия, така нареченото “топлинно счетоводство”, и нейното разпределение между жителите в етажната собственост. Тук недоволството е масово. Убеден съм, и в тази зала има десетки народни представители, потърпевши от това така наречено “топлинно счетоводство”, което в края на краищата ограбва гражданите.
Девето. Пенсии и социално осигуряване. Гражданите протестират срещу действащата точкова система, както и реалната невъзможност да се полага труд от гражданите, особено над 50-годишна възраст, и по този начин не могат да се пенсионират, защото нямат точки. Оплакването за размера на пенсиите също е масово. Ние разбираме, че това е въпрос и до финансови възможности на държавата, но положението на десетки хиляди пенсионери, както ви е известно, действително е плачевно.
Десето. Редица жалби и петиции поставят проблеми относно отглеждането, възпитаването и обучението на децата. Днес около 50 000 деца не посещават училище. Не се полагат достатъчно грижи за защита правата на най-уязвимите деца, особено за децата, живеещи в бедност, извънбрачните деца, изоставените деца, деца-инвалиди, деца от малцинствените групи, особено сред ромското население. Държавната грижа се осъществява предимно в заведения от интернатен тип, като заведенията са разположени в отдалечени населени места, материалната база е остаряла, хронично липсват средства, понякога включително и за храна и отопление на децата. Обезпокоително е нарастването на детската проституция и продукцията на порнографски материали с участието на деца. Липсва правна защита на децата, наети на работа в така наречената “сива икономика”.
От наша гледна точка е необходимо Министерският съвет да разработи цялостна концепция относно проблемите за отглеждането и възпитанието на децата и юношите, която да бъде внесена в Народното събрание за дискусия и приемане. На основата на тази концепция да се приемат законодателни и организационни мерки. Многократните промени, дами и господа, извършени даже и преди месец в Закона за закрила на детето, не дават очакваните резултати.
Все в тази връзка следва да отбележим, че в комисията постъпват жалби и петиции в областта на средното и висшето образование, начина на акредитация, получаване на научни степени и звания. Ние сме приели измененията на Закона за висшето образование тук, в тази зала. Недоумение буди, че в този закон, чл. 21, ал. 2, се изискват определени оценки – над 4,50, за да може завършилият висше образование със степен “бакалавър” да премине и да продължи своето обучение за степен “магистър”.
Ако това, за мен недомислие, важеше преди години, десетки години, стотици, даже и Айнщайн нямаше да има висше образование, ако имаше такива изисквания по негово време. Нашето образование трябва да дава знания, а не да раздава дипломи.
11. Стотици са жалбите на гражданите, засягащи нашето здравеопазване. Недоволството от нивото на здравеопазването е повсеместно. Не толкова от лекарите, а от бюрокрацията в здравеопазването. Нашият извод е, че Министерството на здравеопазването е лишено от властови лостове за регулиране на този процес. Недоволството е и сред самото лекарско съсловие и медицински кадри. Няма справедливо и адекватно заплащане на лекарския труд. Едни богатеят, а други, които са изключителни специалисти в своята област, получават обидно ниски възнаграждения. Здравето на човека не е търговска стока.
В заключение, в работата на комисията се очертават и някои слабости. Не всички приети решения се изпълняват, въпреки че за тях е определен срок. Не сме овладели още механизмите на парламентарния контрол, чрез които комисията може да поставя проблеми предимно пред изпълнителната власт и да следи за тяхното изпълнение. Трябва да признаем, че някои народни представители, членове на комисията, са демотивирани. Те с месеци не участват в работата и в приемите на гражданите. По някои жалби отговорите се забавят с месеци. Това руши авторитета на комисията и негодуванието на гражданите в тази насока е основателно.
В заключение трябва да отбележим, че през изминалия период комисията натрупа опит и знания в тази деликатна област на човешките взаимоотношения. Преките контакти, между Народното събрание, респективно неговата Комисия по жалбите и петициите на гражданите, и избирателите трябва да се разширява и задълбочава. Необходимо е да се търсят законодателни разрешения, които да бъдат в полза на държавата и обществото, преди всичко на гражданите.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов. Времето в повече, в което представихте доклада, че го приспадна от времето на вашата парламентарна група. Няма по какъв друг начин да постъпя, затова не Ви прекъснах.
Имате думата за изказвания по доклада на комисията и по проекта за решение.
Заповядайте, господин Хубенов.
Георги Хубенов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм член на тази специфична комисия, както е наречена в доклада, и тя наистина е такава, защото се занимава с проблемите на хората. Проблемите на хората нямат цвят, когато дойдат при нас. Затова се обединяваме от всички парламентарни групи и нашите решения обикновено са с консенсус, както каза и председателят на комисията.
Решението вероятно ще бъде свързано с приемането на доклада и затова аз ви призовавам всички да го приемем и тук единодушно, както работим в комисията.
Може да се каже, че тази комисия е огледало на управлението на страната, огледало на работата на парламента. Ние можем да кажем много неща за това как се чувстват хората днес. А това, което те ни казват, не е особено добро. Разбира се, това, че те идват при нас, е изразяване на доверие към парламента. Фактът, че идват все по-малко, означава, че и доверието към парламента е по-малко. Идвайки при нас, те идват като при последна инстанция и с желанието да им бъде помогнато, с неразбирането, че депутатите не са тези, които с вълшебна пръчица могат да решат техните въпроси. Разбира се, с помощта на нашите сътрудници и експерти правим всичко възможно. И аз също им благодаря от тази трибуна за това, което са свършили, за да могат да бъдат удовлетворени молбите и жалбите на гражданите.
Може много да се каже за работата на комисията по простата причина, че тя наистина не е нормативно уредена, тоест нашите предложения към съответните административни органи са повече пожелателни, отколкото нещо друго. Затова и разчитаме на добрия тон от страна на управляващите, който невинаги е такъв. Невинаги се интересуват от това какво става в комисията. А това наистина – както подчертах и преди малко – е важно. Дори всяко министерство може да вземе от комисията тертипа за своята работа и за грешките, които допуска. В тези приемни ние разбираме какви грешки сме допуснали в нашата законодателна работа и какви грешки допуска управлението на страната. Бих казал, че със своите молби и жалби, със своите предложения гражданите ни дават такава база, върху която могат да се напишат доста закони, които за жалост, повечето от тях, не са приоритетни към днешна дата за мнозинството. Има закони, които трябва да се приемат много бързо, за да могат да бъдат удовлетворени голям брой граждани. Затова нека си пожелаем да намерим начин тези закони да бъдат гласувани.
Призовавам ви да приемете проекторешението за доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Хубенов.
Господин Агов, заповядайте.
Петър Агов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За втори път в историята на българското Народно събрание се разглежда доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в Република България, като комисия, която е нова за практиката на българския парламент. Искам да споделя с вас, че е особено приятно да се работи в тази комисия, тъй като тя има възможност непосредствено да се докосва до проблемите на хората и то на всички онези български граждани, представляващи отделните прослойки на българското общество. В същото време работата в тази комисия позволява да се видят много ярко, много ясно недъзите в работата на всички държавни институции и оттам, разбира се, да се направят съответните заключения и да се предприемат законодателни инициативи за евентуално подобряване на тяхната работа.
В доклада много точно са визирани главните проблеми, които поставят гражданите в своите контакти с комисията. Те са систематизирани, както видяхте. Беше ви представен отчет за мерките, които комисията е предприела за решаване на тези проблеми, но ние трябва да подчертаем, че общото впечатление от работата на комисията и от резултатите от нейната работа е, че тя се сблъсква непрекъснато с една непреодолима бариера, която с две думи бихме могли да наречем абсолютно безразличие на държавните институции, абсолютна бюрокрация, което, разбира се, се отразява и върху авторитета на държавата като цяло, в това число и на парламента като върховна власт в нашата република.
Аз бих си позволил тук да кажа няколко думи в малко по-специфичен смисъл – че ако има институция в Народното събрание, която да работи директно за авторитета на българския парламент, то бих казал, че това е преди всичко тази комисия. Защото тя се опитва да решава проблемите на гражданите – понякога успешно, в повечето случаи за съжаление неуспешно.
Накрая, за да илюстрирам безразличието на държавните институции, ще си позволя да ви покажа една поредна преписка, която по щастлива случайност пристигна току-що при мен и която засяга проблеми в Бургаския университет “Асен Златаров”. От години в този университет се вършат безобразия, те се вършат от ректора на този университет, който не се притеснява да нарушава всички закони в страната, да пренебрегва решения и постановления на държавни институции, да подкупва, ако щете, представители на различните власти и в крайна сметка да ни принуждава да направим извода, че ето това е лицето на корупцията в една от своите разновидности в България. И тук съвсем ясно се вижда безсилието и нежеланието на българските държавни институции да решат този проблем, независимо че дори усилия в тази насока полага и Министерството на образованието и науката, че има достатъчно факти, достатъчно доказателства за груби закононарушения, за участието на депутати от този парламент и на представители на други власти в страната в прикриването на тези нарушения. И аз ще настоявам, тъй като тази преписка отново ще бъде внесена в комисията, да бъде разгледана отново и комисията да вземе всички необходими мерки, да действа абсолютно неотстъпно в това отношение, докато този проблем не бъде решен в полза на бургаската общественост и в полза въобще на академизма в страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Това, което прочете уважаваният от мен господин Корнезов, е една огромна мъка на българския народ от липсата на държавност. Знам, господин Корнезов, че състоянието, в което се намирате в тази комисия, аз го изживявах осем години и основно ни показва, че хората са загубили всякаква вяра в държавата, за да идват при вас. Когато дойдат при мен, аз казвам на гражданите на шега: вие сте за лекар, но идвате при тенекеджията.
Гражданите винаги объркват институциите в България, защото в тази институция, в която те трябва да намерят подкрепа, не я намират. Това говори, че държавността в България – за кой ли път констатираме – не съществува. Няма държавност, няма отговорност от институциите. Един депутат не може да отговори на своите съграждани по проблемите, които те поставят. Това, уважаеми членове на тази комисия и уважаеми господин Корнезов, са основно проблеми на местното самоуправление. За съжаление се направи всичко възможно то да бъде тотално унищожено. Вие тук изнесохте факти за незаконно строителство. Аз ще ви кажа, че като кмет в момента срещу мен се водят 30 дела за това, че съм съборил незаконно строителство и не съм направил опит да го узаконя. Повече не искам да коментирам в какво се е превърнал Върховният съд, на Вас като юрист Ви е ясно. Е, кажете ми при такова държавническо мислене на институциите как да се преборим! Говорите за бензиностанции. Елате във Варна, Вие често пътувате в този приятен град, във Варна магазините в момента са по-малко от бензиностанциите. Това говори, че институциите въобще не си съдействат помежду си и работят една срещу друга. Това мога да ви кажа от моя опит, доколкото го имам в държавността на България. И този доклад тук ние го приемаме, аз мисля, че няма народен представител, който да не го приеме, който да не го подкрепи, но за съжаление законите, които ние гласуваме, които трябва да укрепват държавността, трябва да бъдат в посока решаване на проблемите на гражданите. Защото има и чисто политически решения, които се вземат тук. Естествено ние спорим като партии помежду си – единият е за раздържавяване, другият е за нераздържавяване и т.н. или по други проблеми, но се направи така, че в България институциите да не работят. И най-тежкото е, когато се види, че на върха на една власт стоят нерешителни хора, стои нерешителен човек. България е малка държава, тя е с посттоталитарен манталитет, все още хората са за твърдата ръка, за решенията. Но в момента се усеща, че нито една институция не работи, защото няма кой да й потърси отговорност. Аз давам един елементарен пример, с каквито хората всеки ден се сблъскват. Бият председателя на общинския съвет, излиза началникът на регионалната дирекция и казва, че това е битов конфликт. Бият политическо лице, пребиват го и се знае кои го пребиват, естествено няма жена му да го набие, бият го варненските мутри. И той казва: това е битов конфликт. Пълен отказ на съдействие от институциите! Бият друго политическо лице – пак същото. Утре ще се случи с всеки, няма значение кой от коя политическа сила е.
Излиза, че законът се контролира от други “институции”, извън нормалните държавни институции. Затова, господин Корнезов, тежко Ви в тази комисия! Аз осем години го изживях, дано да направим така, че да не го изживявате повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Ганев, имате думата за изказване.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Необичайно се създаде тази комисия, но тя доказа себе си. Може би е единствената, която ритмично, т.е. в двете години, се представя пред пълния състав на Народното събрание със своята дейност. В доклада тя е наречена специфична парламентарна комисия, защото и нейният председател господин Корнезов знае колко трудно тя стои и се разполага в традицията от органи на Народното събрание. Но аз подчертавам факта, че прави чест на тази парламентарна комисия и на нейния състав, че спазват точно правата и функциите си на една парламентарна комисия, на един помощен орган на Народното събрание. Защото тя не се вмесва в ничии домен там, където няма право. Но да не забравяме, че все пак Народното събрание има една контролна функция в широкия смисъл на думата и тази комисия ние наистина трябва да я разглеждаме като част от контролната функция, от контролните права на Народното събрание.
И понеже другото голямо воле – може би първото в дейността на парламента, това е самото законодателство, единствен законодателен орган, изведнъж констатациите на комисията имат пряко отношение към законодателния процес - резки и ясни впечатления за действието на един закон и още по-ясни впечатления за необходимостта от неговите поправки или пък от една законодателна новела.
В тоя смисъл аз смятам, че трябва да се подкрепи не само докладът, но и изводите, които се правят вътре. И добре е, че в проекта за парламентарно решение, което настоявам да бъде прието така, както е предложено, се казва ясно, че законопроектите, когато се готвят независимо от това в територията на коя друга парламентарна комисия или откъдето и да идват те, да минат и през констатациите, тревогата или радостта, все по-рядка, на хората от прилагането на действащото право досега. Затова тази координация между звената – помощните органи на Народното събрание, тази координация, която включва непременно и работата на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, е важно нещо. Това не е елементарно и вътрешно необходимо действие. Народното събрание трябва да го одобри. Не е работа на ръководството на парламента или пък на някакъв правилник за неговия вътрешен ред.
Аз смятам и съм доволен от нещо друго – парламентарното управление в една последна сметка е управление на общественото мнение, ако сме парламентарна държава. Коя от другите комисии има такъв пряк досег с общественото мнение както тази, с метода, по който те започнаха да работят, с тези приемни не само във вторниците, както ми напомня господин Агов, но с това, че правят приемни и на място? Те се местят. И това е толкова важно за Народното събрание, което в психологията на гражданите все повече се отдалечава от самите тях.
На второ място, истинското парламентарно управление, пак по дефиниция, е управление чрез дискусия. Ако ние затворим дискусията само в рамките на тази зала, където тя е повече партийно обусловена, нямам впечатлението в българския парламент да бъде добро. То става по-добро, когато тази дискусия се води със самите хора. Банално е да се каже, но е много вярно.
На тези две основания аз мисля, че работата на специфичната парламентарна Комисия по жалбите и петициите на гражданите трябва да бъде поздравена. Те много внимателно стоят в цялата каскада от органи, които са засипали държавата със самите себе си. Без да има още един такъв закон за омбудсмана, такива има създадени и аз не знам защо по села и градове. Уж било израз на някакво самостоятелно творчество и на самоуправление. Това е друга тема.
Предлагам, уважаема госпожо председател, дами и господа, да подкрепим не само работата на комисията, а и тези проекторешения. Аз съм вътрешно много доволен от нещо, което не знам дали всички съзнаваме – толкова сме накъсани на партии и на парламентарни групи и изведнъж независимо от тях и въпреки тях една комисия, която успява да работи не надпартийно, но извън партиите и техните интереси. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ганев.
Заповядайте, господин Стаменов.
Стамен Стаменов (НДСВ): Уважаемо Председателство, уважаеми дами и господа народни представители, разбира се, днес като че ли е много по-приятно и по-добре, когато разглеждаме работата на тази комисия, като си спомням първия доклад. За мен е още по-удобно, по-приятно след изказването на господин Кирчев и на господин Ганев, защото те не са членове на тази комисия, а дадоха една много положителна оценка за работата на комисията.
Аз също смятам да започна, както в доклада с чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където се казва: “Комисията по жалбите и петициите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание”. Няма друга алинея, която да вменява такова условие на друга постоянна комисия в Народното събрание. И в същото време обаче тази комисия няма нормативна основа. Тя няма регламентирана дейност в правилника и това поставя някак в по-особено състояние работата на комисията.
Независимо от този парадокс, комисията е жизнена и работи вече 2 години, през които над 11 000 граждани са се обърнали за съдействие, за отговор, за помощ. Този факт налага нейната необходимост. Но аз се притеснявам да говоря за необходимостта от тази комисия, тъй като при предишния доклад, като че ли без да искаме засегнахме нечие честолюбие, което беше накърнено.
Дами и господа народни представители, аз няма да следвам напълно хронологията на доклада, защото той е много изчерпателен, много детайлен, много аналитичен, но като член на тази комисия, аз първо заявявам, че изцяло подкрепям доклада и поемам своята отговорност в работата на комисията. Още веднъж повтарям, че поради изчерпателността на доклада не смятам да следвам всеки негов раздел, обаче все пак след цялостното му прочитане може да се направи, ако не заключение, то поне извод не само за работата на комисията, а бих казал, че може да се направи извод и за работата на държавата.
Като че ли чрез доклада може да се направи дисекция на институциите в страната ни. Тази дисекция може да се направи единствено и най-добре въз основа на анализа на жалбите, който се прави в петия и шестия раздел на доклада.
Какво впечатлява в този анализ? Първо, най-голям дял от постъпилите жалби, а именно 1250, отнасящи се до възстановяване на собствеността върху земеделските земи, гори и земеразделянето. Те касаят преди всичко Министерството на земеделието и горите, в частност неговите органи – поземлената комисия и успоредно с тях ликвидационните съвети.
На второ място, в комисията са постъпили 1129 жалби, в които се изразява недоволство срещу решения, действия и бездействия спрямо органите на местната власт. Там, където все още властва бюрократизмът и бездушието на чиновниците към проблемите и нуждите на гражданите.
На трето място, съдебната власт. Постъпили са 807 жалби, но аз тук няма да вземам никакво отношение, тъй като проф. Корнезов е направил почти перфектна дисекция на този раздел и на тази институция по-добре от всеки анатом.
Срещу незаконното строителство – 177 жалби; срещу органите на МВР – 165 жалби; срещу точковата система при пенсионирането – 159 жалби; срещу централната изпълнителна власт – 130 жалби, отново свързани с бюрократизма и, бих казал, инерционното мислене, натрупано с годините, и т.н., и т.н., видно от справката на таблица 1 на Приложение № 1 от доклада. От тази кратка справка става много ясно кой най-много е причинил болка и е предизвикал недоволството и негодуванието на гражданите. Става ясно кой най-много трябва да се коригира и става ясно още и за нас къде ние, народните представители, да насочим усилията си – в контрола на гореизброените институции. За това мисля, че говориха и господин Кирчев, и господин Ганев.
В този смисъл виждате, че тази комисия би могла да съсредоточи усилията на Народното събрание и в някаква степен да намали, да изчерпи недоволството и негодуванието на гражданите.
Аз не съм съгласен само с едно, уважаеми господин Корнезов, един извод, който правите в доклада си – че не може да има нормална правно функционираща държава, след като гражданите нямат висока правна култура. Може ли по тази логика да кажем, че не може да има финансов и икономически прогрес, ако гражданите ни нямат висока финансова и икономическа култура. Или ако здравната система не работи добре, пак гражданите трябва да имат висока здравна култура. Да, това е нужно за гражданите, но бедата не е в тях, бедата е в институциите. Бедата е, че точно тези, които трябва да изпълняват това, тяхната култура може би не е на достатъчно ниво. Точно тук идва инсуфиенцията на държавата, за която говори и господин Агов, с който извод смятам, че повечето от нас ще са съгласни.
Въпреки че на няколко пъти казвам за изчерпателността на доклада, като че ли естествено е членовете на комисията да сме доволни, да си харесваме работата, вие, които не сте членове на тази комисия, мисля че от друг аспект, от друг ъгъл можете да видите работата на комисията. Ние с голямо внимание слушаме вашите критични бележки и препоръки, които съм убеден, че ние ще имаме предвид в нашата бъдеща дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стаменов.
Госпожа Чобанова има думата.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители! Мисля, че няма човек от нас, който да не е съгласен с доклада и предложените от тази комисия решения. По този повод ние ще подкрепим този доклад и решенията към него. Също така, разбира се, ние като народни представители ежеседмично, ежемесечно се сблъскваме с подобни проблеми в собствените си приемни. Част от тези проблеми, които касаят проблемите на гражданското общество в нашата страна, се отнасят по надлежния ред към комисия като тази, която е по въпросите на гражданското общество и Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Затова няма съмнение, че ние дължим на нашите избиратели не само нашата подкрепа в залата на Народното събрание, а също така и по места, където можем наистина да бъдем полезни или пък ние сме в дълг към собствените си избиратели по отношение на законодателството, което касае техните права.
Но какво да се направи, уважаеми госпожи и господа, когато ние, народните представители, тук и по места сме изправени в даден момент пред някои особено въпиющи нарушения на нашето законодателство, на всички законови и съдебни решения, които са постановени, регламентирани и в даден момент дадена институция или дадено физическо лице, имащо статута на длъжностно лице, някъде в някоя институция не се съобразява по никакъв начин с всичката даденост на нашето законодателство. Какво може да се направи тогава? Отговорът е един единствен – ние трябва да видим в какъв законов ред могат да се предвидят дадени санкции, за да могат да се избягват за в бъдеще подобни закононарушения, които наистина подкопават доверието на нашите избиратели в държавните институции, в институциите на местното самоуправление и в самото законодателство.
Казах тези думи, защото вземам повод не само от думите, казани от моите колеги, които говориха преди мен, а също така вземам повод и от един пункт от доклада на господин Корнезов, по който аз, като народен представител, съм отправила питане и няма да се разпростирам тук, за да го уточнявам в детайли, но бих искала, тъй като това е един много красноречив пример за едно ярко закононарушение, да го визирам отново и да ви го поставя като повод за размисъл по-нататък, за да можем ние всички да разберем откъде може да се поправи даден закон, за да може да не се допускат подобни неща. Става въпрос за този пункт, в който визирахте, господин Корнезов, искането на населението от две русенски села – Сваляник и Церовец, за прехвърлянето им от община Цар Калоян към община Иваново, Русенска област.
Този проблем, уважаеми колеги, датира още от 1997 г. От 1997 г.! Тези хора са изминали целия законов път с огромното търпение и надежда, че най-после ще бъде чут техният глас, чуто тяхното желание да бъдат прехвърлени там, където ще им бъде по-удобно за комуникация и за интеграция на собственото им население - в общността на Русенска област. От 1997 г. тези хора са направили едно обществено допитване, от което се е получил необходимият резултат, т.е. направили са местен референдум според определените закони, получили са положителен отговор, не им е било обърнато внимание, след което вече са извървели съдебната процедура. Но какво се получава? При наличието, както казахте Вие, на съдебни решения от Върховния административен съд и последващо постановление от Разградска окръжна прокуратура и към настоящия момент Общинският съвет на Цар Калоян отказва да постави този въпрос в дневния ред на своите заседания, за да може да им позволи наново провеждане на референдум, за да може тези хора да получат това, което искат – прехвърлянето им към община Иваново, с което имат много по-добри комуникации. Какво говори това? Значи органът на местното самоуправление, ерго разбирайте Общинския съвет на Цар Калоян в частност, стои над закона на практика.
В тази връзка, уважаеми колеги, бих искала да се обърна към вас, по-специално към колегите юристи, да помислим какво може да се направи в Закона за местното самоуправление и местна администрация, какво може да се бутне и в Закона за териториалното устройство на Република България, в някои други закони, касаещи тази процедура, която е нарушена, и по ГПК, ако става въпрос, за да може такива случаи да не се допускат, защото това не са малко хора. Тези хора губят постепенно доверието във всички държавни институции, а мисля, че вече са го загубили в частност хората на тези две села, дори доверието в нас. Значи те са дошли при нас като една крайна мярка, като една последна надежда и ако не получат надлежно разрешение на своя проблем, просто няма да имат волята да излязат на следващи избори, за да дадат своя вот за когото и да било.

Преди да привърша бих искала да визирам още един подобен проблем в качеството си на инициатор на тази група, която направихме преди известно време – за работа с хора с увреждания. Към нас се отнесе една група преподаватели от Софийския университет, които не само че бяха дискредитирани като такива и не бяха зачетени като преподаватели за работа с младежи и деца с нервносоматични заболявания, а освен това тяхната паралелка в Софийския университет е била закрита или по-точно не й е обърнато достатъчното внимание и по този начин не е отговорено на изискванията на Закона за народната просвета и тази паралелка сега не съществува. Това е още един пример за това, че тук не се работи рационално, т.е. човекът, деканът, който заема това място и чието задължение е било да направи необходимото за продължаване на живота на тази паралелка, господин Бижков се нарича този декан, стои също над закона. След като всичкият път е бил извървян, беше извикан пред Комисията по образование в парламента, в Комисията по въпросите на гражданското общество, отнесе се и към нашата група и в крайна сметка не разбра, че тук става въпрос за една явна обществена необходимост. Но на тази необходимост този човек въпреки всичките забележки, въпреки всичко, което беше направено като даденост не откликна и продължава да стои над закона и над решенията на парламентарните комисии. Ето това имам предвид.
Приветствам този доклад на господин Корнезов, както и работата на самата комисия, тъй като тя според мен е изключително ползотворна и би трябвало да продължава в същия дух. Само по този начин, уважаеми колеги, ще можем да покажем на нашите избиратели, че все пак народните представители не са чак толкова безсилни, че да решат техните си проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Чобанова.
Господин Великов, имате думата, заповядайте.
Бойко Великов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам, че е напълно основателно решението на Народното събрание всяка година Комисията по жалбите и петициите на гражданите да внася своя доклад. Напълно основателно, защото този доклад дава не само достатъчно информация, но посочва и голяма част от основните проблеми, пред които са изправени държавните институции в страната. Убеден съм, че приемането на този доклад не е проблем днес, но данните, които са изнесени в доклада, показват много тежки въпроси по отношение на престъпността и корупцията, по отношение на функционирането на държавните институции, по отношение на разделението на властите, тази задълбочаваща се бюрократизация в българското общество. Бихме могли да продължим твърде много с тази проблематика, която е посочена обстойно в доклада.
Беше споменато, че комисията е един своеобразен омбудсман. Всеки един народен представител е своеобразен омбудсман, всеки един от нас се сблъсква с тези многобройни проблеми, пред които са изправени българските граждани. Комисията е приемала и се опитва да решава максимално в своите възможности в правомощията си дори въпроси, които са в правомощията на други комисии, които могат да поемат своята отговорност и могат да изведат тези проблеми докрай. Бих могъл да посоча и конкретни примери, едва ли е необходимо, но ние сме канили в комисията институции и представители на държавата, които би трябвало да разглеждат проблемите в други комисии както в конкретен план, така и в един по-стратегически план, в каквито те се оказват в немалко от конкретните случаи.
При работа в комисията трудно се възприема бездушието на голяма част от институциите, които имат своите правомощия и възможности – бездушие, довело до нерешаване на проблеми с години, проблеми, които продължават да се влачат по различни причини, включително и проблеми, които ясно говорят за корупционна практика в тези държавни институции. Няма да скрия, че има известно подценяване в работата на комисията. То проличава и от участието на част от народните представители в нея – така, както беше посочено в доклада, пролича и в отношението, което се демонстрира по отношение на работата на самата комисия, въпреки че комисията прави всичко необходимо – както от някои от народните представители, така и от този юридически и експертен състав, който е към комисията, който трябва да решава голям брой проблеми и в професионално, и в юридическо отношение, които са твърде разностранни за тяхната квалификация.
Има няколко проблема, на които бих искал да се спра специално, тъй като считам, че заслужават необходимото внимание.
На първо място това е ясната регламентация в работата на комисията. Тя е необходима, защото действащият сега закон е неработещ и това е пределно ясно. Само един закон – не съм убеден, че омбудсманът може да реши всички тези въпроси – може да даде по-ясна основа за разрешаването на голяма част от въпросите.
На следващо място бих посочил формалната реакция на голяма част от държавните институции, към които ние се обръщаме, формална като отговори без да се решават конкретните въпроси. Много са тези случаи, при които ние сме принудени да се обръщаме неведнъж и два пъти към отделни държавни институции, министерства, агенции, представители на различните власти, за да решаваме тези въпроси. Голяма част от проблемите са обаче и в самото законодателство, защото то предполага възникването и на тези проблеми. Най-типичен пример в това отношение са промените в Закона за земите. Дори и представители на различни съдебни инстанции споделят, че самите те трудно се справят, а те непрекъснато работят с тези проблеми. Трудно се справят с този своеобразен законодателен лабиринт, който ние – различните народни събрания, сме въвели. И не случайно толкова и най-много са проблемите в земеразделянето и връщането на земите и горите.
Безпрецедентно като проблем е неизпълнението на различни задължения, които имат институциите. Принудени сме и се сблъскваме с тези неизпълнения, мисля, че беше посочено и в доклада, че поземлени комисии не изпълняват решения на съда. Принудени сме да търсим начин да посочим тези неизпълнения, за да се прекрати тази практика, която продължава месеци, а понякога и години.
Определено искам да спомена и още един проблем, който считам за немаловажен. Това е спекулацията с разделението на властите – една спекулация, която се използва и която ни прави безсилни в много от случаите, когато трябва да решим проблеми на гражданите.
Тук беше споменато за високата оценка, която се дава и на работата на комисията, и на народните представители, и на експертите към комисията. Споделям тази оценка, но в същото време бих искал тя да се даде и от обществото. Не е важно само ние каква самооценка ще си дадем. Важно е обществото каква оценка ще даде на нас. И Комисията по жалбите и петициите на гражданите е един от начините да получим по-високо доверие, което у българските граждани се е сринало по отношение на Народното събрание.
Имам и някои конкретни предложения, които би искал да направя, предложения, които са свързани с по-нататъшната дейност на комисията и на Народното събрание като цяло.
На първо място бих отбелязал необходимостта от намирането на законодателни решения, на законодателна инициатива, като нямам предвид единствено и само Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Обръщам се и към ръководствата на останалите комисии и към самите комисии: нека внимателно прочетат доклада, нека се опитат да извлекат онези проблеми, които могат да представляват интерес, и биха могли да проявят законодателна инициатива, за да може част от тези проблеми да бъдат решени, защото те са точно законови проблеми.
Според мен комисиите би трябвало да се занимаят и с конкретни въпроси, които се отнасят към нас, въпроси, които се налага да обсъждаме, но смятам, че компетенциите на отделните комисии - чисто професионални и експертни, са на по-високо ниво и те биха могли да бъдат по-полезни в някои от тези решения.
На следващо място бих искал да отбележа и това, че комисията се явява един своеобразен отдушник на всички проблеми, с които са затрупани българските граждани. Но освен отдушник, комисията би могла и трябва да предлага и решения на тези въпроси, голяма част от тях са получили своите отговори, да ги насочва и към отделните институции и да прави предложения към правилници, към наредби, към други форми на регламентация, с които би могло да се направи крачка напред в тези многобройни проблеми, за които споменах.
В заключение бих искал да отбележа, че основното, което като чувство надделява в комисията, това е, че държавата действа потискащо на българските граждани. Споменах веднъж, ще го повторя и сега. Държавата действа депресиращо на българските граждани и това най-силно се чувства точно в Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Много силно е отчуждението на българските граждани от държавните институции и от безсилието им да решават техните проблеми. Комисията се възприема от една немалка част от гражданите като последната възможност, като последната инстанция. След като са се обърнали към всички други инстанции, те са стигнали до тази комисия и ние правим всичко възможно, разбира се, да отговорим, доколкото е в рамките на нашите правомощия.
С това отчуждение, с тази потиснатост, с тази депресираща роля на държавните институции, ние подлагаме по същество под съмнение функционирането и на политическата система в страната. Може би изводът за някои е твърде преувеличен, но мисля, че е обективен. И ако имаме възможност по-често внимателно да се запознаем с всичко онова, с което се сблъскваме в Комисията по жалбите и петициите на гражданите, мисля, че ще бъдем и по-отговорни като народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Великов.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам отново да подчертая изключително важния факт, че дейността на тази комисия – единствена по рода си в парламента, е най-вярното и най-обективно огледало на цялостния процес в България, на начина, по който нашата държава в момента се управлява. Обстоятелството, че има толкова много жалби, говори за липсата на всякаква координация между институциите. Обстоятелството, че в тази комисия хората идват като пред последна инстанция, оплаквайки се, жалвайки се от Негово Величество държавния чиновник, и няма сила в тази държава, която да го задължи да бъде слуга на гражданите, и ред още тревожни проблеми, които господин Корнезов отбеляза в своя доклад, би трябвало да бъдат една наистина доста тревожна червена лампа за модела, по който в момента се управлява България. И аз бих искала да припомня една добра инициатива от миналата година. Нека този доклад да бъде предложен с цялата наша строгост и настойчивост на народни представители на министър-председателя и на министрите, да бъде разгледан в Министерския съвет, да бъде обсъден, и, ако е рекъл Господ, да получим от тях отчет и отговор защо са допуснати толкова много нарушения в управлението на нашата държава.
Също редно би било този доклад да бъде предоставен, може би в един по-обобщен вид, и на медиите, защото оттам биха могли да дойдат много полезни изводи.
В някои от нашите заседания сме били сезирани за доста тревожни проблеми, които касаят един много широк кръг от властимащите, от силните на деня. Един от последните въпроси, с които нашата комисия беше занимавана, касае една доста тревожна ситуация в Търговско-банкерската гимназия. След като нашата комисия се занима много обстоятелствено и внимателно с този проблем, започнахме разследване и проучване, вече виждам, че някои колеги ме гледат с интерес, точно тези колеги, които се опитват да упражнят натиск, се оказа, че в тази гимназия се е случил един много очеваден, бих казала, недостоен факт по простата причина, че в него са замесени и хора, силни на деня – икономически и политически. Та тези люде се опитаха да окажат влияние и натиск на доста от членовете на нашата комисия, разбира се, включително и на мен. Пледирам народните представители да пазят доброто си име и бих се осмелила да кажа: да не си позволяват от позицията на висши управленци да замазват редица нарушения. Защото по този начин ще се окаже, че може би си заслужаваме ниския рейтинг, на който в момента се радваме.
С оглед наистина на огромната, бих казала, работа на нашата комисия, обстоятелството, че тя пътува в провинцията и има всяка седмица приемни в София, вие чухте с колко много жалби е затрупана, аз си позволявам да предложа на вниманието на ръководството на парламента, ако то намери за целесъобразно, а, дай Боже, това да стане, работата на комисията да бъде подпомогната с увеличаване на нейните сътрудници. Защото това ще бъде в името на по-добрия имидж на целия наш парламент.
Още веднъж завършвам с настояването докладът да бъде предоставен на министър-председателя и на Министерския съвет и да бъдем в очакване на ответна реакция. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Имате думата за изказвания.
Коалиция за България изчерпа времето си.
Има ли други желаещи за изказване? Няма други желаещи.
Господин Корнезов, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Този проект за решение, колеги, ви е раздаден, но аз отново ще го прочета:
"Р Е Ш Е Н И Е
по годишния доклад на Комисията по жалбите и
петициите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Приема годишния доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Препоръчва на постоянните комисии при изготвянето на становището си по законопроектите да имат предвид изводите от доклада и предложенията на гражданите.
3. Задължава ръководството на Народното събрание да осъществи координация между отделните звена на парламента, които работят по жалбите, сигналите, молбите и петициите на гражданите.
4. Задължава Комисията по жалбите и петициите на гражданите да разшири своите приемни и срещи с избирателите, включително и извън областните центрове; да се организират приемни по конкретни въпроси, заедно със специализираните парламентарни комисии и представители на изпълнителната власт.
5. Докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да се изпрати на централните и други органи и организации, които имат отношение към защита правата на гражданите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли някакви съображения по редакцията на проекта за решение? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен от председателя на комисията господин Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Не само изказванията в залата бяха изключително позитивни за работата на комисията, но и самото гласуване го доказа.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОМБУДСМАНА.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря Ви, госпожо председател.
На 10 и на 16 април комисията се събра допълнително, за да разгледа отложените текстове. И сме внесли допълнителен доклад № 253-14-43 от 16 април.
Затова ви предлагам, тъй като следващите текстове са в зависимост от предходните, да започнем с тях и след това да преминем към вече докладваните текстове от предишното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Съвсем логично е това Ваше предложение.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Първото предложение е в чл. 9г да се добави нова ал. 2, като чл. 9г придобие следната редакция:
"Чл. 9г. (1) Омбудсманът се ползва с имунитета на народен представител.
(2) Имунитетът на омбудсмана се сваля по процедурата, предвидена за народните представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тази нова редакция на чл. 9г.
Заповядайте, господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с това предложение смятам, че е по-добре текстът на ал. 2 да добие следната редакция:
"(2) Имунитетът на омбудсмана може да бъде снет при условията и по реда, предвидени за народни представители."
Редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, редакцията е по-правилна.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Подкрепям предложението, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Тошев.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме чл. 9г, нова ал. 2, с редакционните уточнения, които направи в залата господин Милчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предлагаме в чл. 10 да отпадне ал. 2.
Аргументите са, че в предишен текст гласувахме омбудсманът да има един заместник, а в ал. 2 вече е гласувано да има двама, което е нелогично и противоречи на вече гласувания тест. Затова се налага тази корекция, за да няма двусмислия при приложението на закона.
Предложението е в чл. 10 да отпадне ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласувате отпадането на ал. 2 от чл. 10, каквото е предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Алинея 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предлагаме чл. 11 да добие следната редакция:
"Чл. 11. За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества и отговаря на условията за избор на народен представител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 11?
Любен Корнезов (КБ, от място): Аз имах предложение по този текст.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Това е предложението на комисията.
Любен Корнезов (КБ, от място): Това означава, че и на 21 години може да бъде омбудсман.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Трябва да отговаря на условията за избор на народен представител.
Любен Корнезов (КБ, от място): Точно така – на 21 години може да бъде омбудсман.
Излизам, за да не се обаждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Корнезов излезе.
Моля, гласувайте чл. 11, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 83, против няма въздържали се 10.
Текстът е приет.








ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предлагаме чл. 13 да добие следната редакция:
“Чл. 13. (1) Заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание в срок от един месец от избирането на омбудсмана по негово предложение.
(2) Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост по чл. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Милчев, заповядайте за изказване.
Кирил Милчев (НДСВ): Във връзка с чл. 13, ал. 1, както е предложен, че заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание в срок един месец от избирането на омбудсмана по негово предложение, предлагам текстът да продължи с още няколко думи: “и за срока по чл. 10”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по чл. 13? Няма.
Гласуваме чл. 13 с редакционната корекция, направена в залата от господин Милчев. Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предлагаме чл. 16 да гласи:
“Чл. 16. Длъжността на омбудсмана и заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 16? Няма.
Моля да гласуваме чл. 16 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предлагаме следната редакция за чл. 17:
“Чл. 17. (1) Правомощията на омбудсмана и заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при:
1. установяване на несъвместимост или неизбираемост;
2. фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си повече от шест месеца;
3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;
4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;
5. оставка;
6. смърт.
(2) Решението за предсрочно прeкратяване на правомощията на омбудсмана или на заместник-омбудсмана по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се приема от Народното събрание по искане най-малко на една пета от народните представители, а основанията по ал. 1, т. 3, 5 и 6 се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.
(3) Освен в случаите по ал. 1, заместник-омбудсманът се освобождава от Народното събрание и по мотивирано предложение на омбудсмана.
(4) Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от Народното събрание в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, а заместник-омбудсманът и по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тази редакция на чл. 17.
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз отбягвам да взимам думата, но мисля, че има едно противоречие тук и бих искал да обсъдим този проблем.
Член 17, ал. 1, т. 1 гласи: “установяване на несъвместимост или неизбираемост”. Нали сме го избрали? Тук става въпрос вече за освобождаването. За каква избираемост говорим? Или аз не го разбирам, или…
Много ви моля да го изясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, господин Тошев, за уточнение.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Уважаеми господин Юсеин, неизбираемост означава, че той не е отговарял на някои от критериите, на които трябва да отговаря омбудсманът, за да бъде избран и това обстоятелство е станало по-късно известно на Народното събрание.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Добре, приемам, съгласен съм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме чл. 17.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
И сега чл. 12, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Един момент, госпожо председател. Тъй като гласувахме и приехме вече чл. 17, следва да нанесем и корекции във връзка с приетите вече текстове в ал. 1 на чл. 18. Затова редакционно предлагам ал. 1 на чл. 18 да гласи:
“(1) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана, нов омбудсман се избира в срок от един месец от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 17, ал. 1, т. 1, 2 или 4, или от обявяването по чл.17, ал. 1, т. 3, 5 или 6.”
Това е редакционно предложение във връзка с вече гласуваните текстове, в които въведохме нови точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Съображения по това предложение? Няма.
Моля да прегласуваме тази промяна в чл. 18, която се налага от току-що гласуваната редакция на чл. 17.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Промяната е приета.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предлагаме чл. 12 по номерацията на вносителя да отпадне. Той описва тримата заместници на омбудсмана, нещо, което вече решихме с предходните текстове, така че предлагаме чл. 12 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по това предложение на комисията има ли? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 12.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 10.
Член 12 отпада.
Госпожо Мингова, заповядайте за предложение за нова редакция на чл. 19, което се налага от току-що гласуваните текстове.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, едно уточнение – в чл. 19, ал. 3 визираме невъзможността омбудсманът и неговият заместник да получават друго възнаграждение по трудово правоотношение. Редно е тази невъзможност да се разпростира и спрямо служебното правоотношение и затова аз предлагам да допълним и текстът да стане: “трудово или служебно правоотношение”. Просто да добавим “служебно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме тази редакционна промяна: “или служебно правоотношение” да влезе в текста.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Редакционното уточнение в чл. 19 е прието.
Преминаваме към основния доклад на комисията.
На предходното пленарно заседание, когато този законопроект беше разглеждан, е докладван чл. 21 с всички предложения по него.
Имате думата за изказвания и предложения.
Има много предложения по него и предложението на комисията е чл. 21 да бъде трансформиран в чл. 26, 27, 28 и 29.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение по този текст, което не е прието, е на Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 63, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Не е прието и предложението на господин Корнезов по чл. 21, ал. 1. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 22, против 71, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал по чл. 21, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 65, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господата Местан, Памуков и Зинал по чл. 22, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на същите народни представители за създаване на нова глава шеста, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 2, против 65, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Арабаджиев за създаване на нов чл. 21а, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 75, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Корнезов за нов чл. 21а, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 23, против 67, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Корнезов за нов чл. 21б, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 23, против 72, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за текстовете на чл. 26, 27, 28 и 29.
Моля, гласувайте това предложение на комисията за редакция на чл. 21, който всъщност се разделя в тези четири текста – от чл. 26 до чл. 29 включително.
Гласували 90 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с второто четене на законопроекта за омбудсмана.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председател.
Следват три предложения, свързани с местен и областен омбудсман, които бяха отхвърлени от Народното събрание като идея в предишните текстове, но тъй като не са оттеглени от вносителите, следва да ги прочета.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев:
“След чл. 21 да се създаде нова глава пета с наименование “Местен граждански посредник” със следното съдържание:
“Чл. 22. Общинските съвети могат да избират местен граждански посредник за срок от 3 години.
Чл. 23. За местен граждански посредник се избира лице, което отговаря на изискванията за избор на граждански защитник.
Чл. 24. (1) Предложения за избор на местен граждански посредник могат да правят гражданският защитник, както и не по-малко от 10 процента от пълнолетните граждани с постоянен адрес на територията на общината.
(2) Общинският съвет създава временна комисия за обсъждане на предложенията, която се състои от общински съветници, представители на организации с нестопанска цел и изявени граждани.
(3) Временната комисия предлага на общинския съвет трите най-подходящи предложения.
Чл. 25. Общинският съвет избира местния граждански посредник с мнозинство две трети от присъстващите общински съветници.
Чл. 26. (1) Местният граждански посредник може да бъде отзован поради несправяне със задълженията си по предложение на една трета от общинските съветници и на гражданския защитник.
(2) Решението за отзоваване се взема с мнозинство две трети от присъстващите общински съветници.
Чл. 27. (1) Местният граждански посредник работи в сътрудничество и под методическото ръководство на гражданския защитник.
(2) Гражданският защитник може да възлага на местния граждански посредник извършването на проверки и вземането на мерки по разглежданите от него случаи.
(3) При осъществяване на своите правомощия местният граждански посредник се подпомага от експерти. Административното обслужване на дейността на местния граждански посредник се осигурява от общината.
Чл. 28. (1) Разходите във връзка с дейността на местния граждански посредник се осигуряват от общинския бюджет. Средства във връзка с дейността на местния граждански посредник могат да се осигуряват и от бюджета на гражданския защитник и от други източници.
(2) Не се допуска финансиране от анонимни източници.
Чл. 29. (1) Местният граждански посредник има статут на държавен служител.
(2) Възнаграждението на местния граждански посредник не може да бъде по-малко от 150 процента от средната работна заплата за общинската администрация и се определя от общинския съвет.
Чл. 30. (1) Годишният доклад на местния граждански посредник се представя на гражданския защитник и се внася за обсъждане в общинския съвет до 31 януари на следващата година.
(2) Пълният текст на доклада на местния граждански посредник остава в общината на разположение на всички, които се интересуват.
(3) Общинският съвет изпраща на гражданския защитник решението си по доклада.
Чл. 31. По отношение на местния граждански посредник се прилагат съответно правилата на глава втора, трета и четвърта, доколкото в настоящата глава не е предвидено друго.”
Комисията не приема предложението.
Предложението на народния представител Любен Корнезов гласи:
“Да се създаде нова глава пета с наименование “Организация и структура на институцията омбудсман” със следното съдържание:
“Чл. 22. (1) Седалището на омбудсмана е гр. София.
(2) В своята дейност омбудсманът се подпомага от служители, които имат статута на държавни служители при спазване изискванията на Закона за държавния служител.
(3) Към омбудсмана може да има и помощен персонал, чието правоотношение се урежда по Кодекса на труда.
Чл. 23. (1) Омбудсманът издава правилник, който обхваща структурата, вътрешната организация на институцията, щатовете на служителите и техните длъжностни характеристики и връзката между отделните звена при изпълнение на техните задължения.
(2) Правилникът за организацията и дейността на омбудсмана се приема с решение на Народното събрание.
Чл. 24. Омбудсманът може да назначи свои областни представители, които се наричат областен омбудсман и имат правомощия само на територията на съответната област.
Чл. 25. (1) За областен омбудсман може да бъде назначено лице с висше юридическо образование, което притежава високи професионални и нравствени качества и има не по-малко от 7 години юридически стаж.
(2) Областният омбудсман получава възнаграждение, равно на 90 процента от възнаграждението на областния управител на съответната област.
Чл. 26. Областният омбудсман има право:
1. да участва в заседанията на общинските съвети в областта;
2. да изразява мнения и становища относно решенията на областните управители, кметовете и общинските съвети, отнасящи се до правата и свободите на гражданите на съответната територия;
3. да изисква информация от органите и лицата на територията на областта относно техните действия, засягащи правата на гражданите.
Чл. 27. (1) Областният омбудсман е длъжен да приема жалби и сигнали на гражданите при нарушаване на техните права в съответната област.
(2) Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2.
(3) Областният омбудсман е длъжен да отговори на гражданина в едномесечен срок.
Чл. 28. (1) Омбудсманът може да изземе всяка преписка, образувана от областните омбудсмани.
(2) Омбудсманът може да възложи на областните омбудсмани решаването на проблема, поставен пред него, ако той се отнася до нарушаване на гражданските права от органите по места.
Чл. 29. Разходите във връзка с дейността на омбудсмана се определят с държавния бюджет.
Чл. 30. Народното събрание, бюджетната комисия и всеки народен представител може да иска информация от омбудсмана за изразходваните от него средства.”
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение е на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
“Да се създаде нова глава седма с наименование “Финансиране”.
Да се създаде нов чл. 28 с наименование “Бюджетна издръжка” и следното съдържание:
“Чл. 28. (1) Институцията на омбудсмана е юридическо лице на бюджетна издръжка.
(2) Разходите във връзка с дейността на омбудсмана се определят с държавния бюджет.”
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези предложения, които представи господин Тошев.
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на колегите Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев. Защо? Ще се мотивирам. Също такова предложение имах аз, но то преди беше отхвърлено. Искам да бъде гласуван този текст в този вид затова, защото се дава възможност на общинските съвети сами да преценят дали в бюджета имат средства, които биха отделили за такава дейност или за такава титла в общината.
В предложението на господин Корнезов има нюанси омбудсманите да бъдат в областните центрове. Те трябва да бъдат субсидирани от държавния бюджет. Когато правихме този законопроект, цялата комисия бяхме наясно, че държавният бюджет не позволява този орган в страната да бъде разпространен във всички области. Но ние не можем да забраним на общините сами да си избират местни омбудсмани.
В сега действащото положение – в 3-4 общини има омбудсмани, които действат, какво ще отговорим на тези хора? Че са незаконни ли? Или ще им кажем: “Законът за местното самоуправление и местната администрация ви дава право да може да си избирате”? Защо? С едно гласуване може да си приемете този текст, който е много хубав. Даже има предложение за методическа помощ от централния омбудсман за местните омбудсмани – от време на време да се събират, или се оставя една ниша – в следващите парламенти да има пак нов законопроект за местния омбудсман и цял ден или два дни народното представителство да отдели от скъпоценното си време и пак да се занимава с този проблем.
Не знам защо е отхвърлено предложението на госпожица Михайлова и на Димитър Абаджиев, но мисля, че тук му е мястото, в този хубав законопроект за омбудсмана да има и такава глава за местния омбудсман. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност предложението на комисията да отхвърли тези текстове е в унисон с това, че законът е така направен, че неговото съсредоточаване е върху институцията омбудсман, върху централния омбудсман. Ние вече имахме дебат в предишните разисквания, когато казахме, че този закон не урежда местния омбудсман, защото постоянно говорим за прословутата самостоятелност на общините. Всяка община, независимо от този закон, може да си избере свой омбудсман в зависимост от своите възможности. Сега тук ние да задължим всички общини, независимо дали те са 10 000 или 80 000, да имат омбудсмани, значи да се намесим директно в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ето защо отхвърлихме това предложение и комисията не прие тези две предложения с ясното разбиране, че това не значи, че в общините не може да има местен омбудсман. Напротив, общините и особено общинските съвети са в правомощието си да изберат местен омбудсман там, където решат. Те са местна власт и могат да направят това със съответните правомощия, които имат общинските съвети и които могат да създадат омбудсмани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милчев.
Давам думата за реплика на господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега! В чл. 22 от предложението на госпожица Михайлова и господин Димитър Абаджиев много ясно пише: "Общинските съвети могат…". Не пише: "Общинските съвети избират…", а "могат". Тази дума ясно и красноречиво говори, че даваме пълна свобода на общинския съвет, на законодателния орган. Даже много хубаво е формулирано. Ние избираме нашия централен омбудсман с обикновено мнозинство, а те предлагат да бъде с две трети. Просто не съм съгласен! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин Ганев, заповядайте.
Гиньо Ганев (КБ): Дълъг спор беше, уважаеми господин председателю, дали този закон да разпростре нормите си върху цялата територия на страната. Това се изключи и трябва да се благодари на народното представителство за зрялото разбиране още в началото на коментирането на този проект. Никой не казва, че местните органи на власт и самоуправление не могат да създават омбудсмани. Нека духът на този закон да ги ръководи, но не някакви норми, които да им предписват.
Аз подкрепям становището на комисията, която изостави тази цялостна йерархия на омбудсмани в области, в общини, и по този начин аз деликатно се противопоставям и на предложението на господин Корнезов, който говори за права и задължения на някакъв областен омбудсман. Нека да направим този голям, модерен, европейски експеримент при нас с един закон. Той ще влезе в социалната практика. Неговите идеи ще бъдат емитирани даже от местните органи на власт, но нека да не създаваме никаква възможност тук под формата на "може" или "не може". Когато се мълчи, това значи, че може. И аз предлагам на Народното събрание, на народното представителство да подкрепим становището на комисията по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Имате право на реплика, господин Юсеин. Заповядайте.
Ахмед Юсеин (ДПС): Малко банално става, господин председател. Благодаря Ви.
Господин Ганев! Аз не мога да проумея защо не разбирате проблема от този аспект. В тази малка община все ще има някакви жалби от държавни органи. Докато тези жалби могат да бъдат решени на място, от местния омбудсман, централният омбудсман, който редуцирахме и го направихме само за пред Европа… Ето, преди малко четохме, една комисия за жалби и петиции в парламента с толкова народни представители не може да се справи. Огромна е работата.
Моята идея е дребните неща да бъдат решени в общините. С целия текст, който е предложен, даваме възможност на общините сами - казва се "могат" - да си изберат и по такъв начин да олекне работата на централния омбудсман, тези жалби и петиции от граждани в отделните общини да бъдат разглеждани от местния омбудсман. Не мога да разбера защо това не може да бъде проумяно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Това беше реплика към Вас, господин Ганев. Ако имате потребност да вземете дуплика…
Гиньо Ганев (КБ, от място): Това, че не могат, не значи, че могат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли други желаещи, уважаеми народни представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев за нова Глава пета – "Местен граждански посредник", което предложение, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 37, против 72, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Преминавам към предложението на народния представител Любен Корнезов за нова Глава пета – "Организация и структура на институцията омбудсман", което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 11, против 82, въздържали се 13.
Това предложение също не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал за нова Глава седма с наименование "Финансиране". Това предложение също не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 7, против 76, въздържали се 14.
Не се приема.
Господин Тошев!
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Комисията предлага да се създаде нова Глава пета с наименование "Административнонаказателни разпоредби" с членове от 30 до 37 включително със следното съдържание:
"Глава пета
Административнонаказателни разпоредби

Чл. 30. Който възпрепятства омбудсмана да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 31. Който не представи в определения от омбудсмана срок поискани от него сведения, документи или актове, се наказва с глоба до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 32. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 33. Административното наказание по чл. 30 и чл. 31 се налага от съответния районен съд. Актът, с който се установява административното нарушение, се съставя от длъжностно лице, определено от омбудсмана, и се изпраща на съответния районен съд.
Чл. 34. Съдът съобщава на лицето, чието наказване се иска, за постъпването на материалите по предходния член, определя му срок за запознаване с тях, за възражения и посочване на доказателства в тяхна подкрепа. Срокът не може да бъде по-малък от един месец.
Чл. 35. (1) След изтичане на срока по предходния член делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание.
(2) Омбудсманът може да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо.
Чл. 36. (1) Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което налага предвиденото в този закон административно наказание, или оправдава лицето, чието наказване е поискано.
(2) Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд. Касационна жалба може да подаде и омбудсманът.
Чл. 37. Доколкото в този закон не е установено друго, прилага се Законът за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тази нова Глава пета има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете, представени от господин Тошев, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 5, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Следва
“Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
а) обществени услуги са образователна, здравна, социална, водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска, телекомуникационна, търговска дейност, дейности по охрана и по безопасност на движението, както и други подобни услуги, предоставяни за задоволяване на обществени потребности, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги;
б) традиционни средства за съобщение са писма, телефон, телеграф, телекс, факс и електронна поща.”
Предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов § 1, т. “б” да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата, уважаеми народни представители, по тази разпоредба. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал за отпадането на § 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 57, въздържали се 8.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Дончев за отпадането само на т. “б” от § 1. Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 13, против 68, въздържали се 7.
Не се приемат.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 6.
Текстът на § 1 и заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Следват Преходни и заключителни разпоредби.
По § 2 предложението е прието по принцип, затова ще докладвам окончателния текст на комисията.
“§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира омбудсман.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 2, както е подкрепен от комисията, заедно със заглавието.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 1, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Следва § 3 в редакция на комисията, който гласи:
“§ 3. В едномесечен срок от встъпването в длъжност омбудсманът внася за одобрение в Народното събрание правилника за организацията и дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение по § 3. Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте § 3 в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Параграф 3 се приема.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предложен е § 4, който гласи:
“§ 4. Министерският съвет е длъжен да осигури безвъзмездно помещения и необходимото оборудване за осъществяване дейността на омбудсмана.”
Предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал § 4 да отпадне, освен това да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
“§ 3. Народното събрание осигурява помещения и оборудване на канцеларията на омбудсмана.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“Предлогът “и” да се замени със запетая и след думата “оборудване” да се добави “бюджетни средства”. Да се добави и второ изречение със следното съдържание: “Бюджетът на институцията “омбудсман” се включва допълнително в Закона за държавния бюджет на Република България още за 2003 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по § 4. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване становището на комисията за отпадането на § 4.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Приема се предложението, § 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Следва предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев да се добави нов § 4а със следното съдържание:
“§ 4а. Местните посредници, наблюдатели, защитници и други, заварени при влизането в сила на закона, продължават да изпълняват дейността си по реда на този закон до изтичане на срока, за който са избрани”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 18, против 76, въздържали се 5.
Не се приема предложението.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Предложение на народния представител Николай Камов да се добавят параграфи 4а и 4б със следното съдържание:
“§ 4а. Действащите към датата на влизането на този закон в сила местни омбудсмани продължават своята дейност под методическото ръководство на парламентарния омбудсман до края на своя мандат.
§ 4б. По решение на общинските съвети могат да се избират местни омбудсмани, които работят под методическото ръководство на парламентарния омбудсман и чиято дейност се финансира от общинския бюджет и други неанонимни източници. По отношение на избраните местни омбудсмани се прилагат съответно разпоредбите за парламентарния омбудсман.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат думата по това предложение. Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 6.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: “§ 5. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Народното събрание.”
Комисията предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието и аз благодаря за това.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: “§ 6. Този закон влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
Комисията предлага § 6 да се преномерира в § 4 и да добие следната редакция:
“§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този последен параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте заключителния параграф така, както е представен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
С това приехме и Закона за омбудсмана. Нека да е честито и на добър час на този нов закон за България!

Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа със следващата точка от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносители са Борислав Цеков и група народни представители.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси доц. д-р Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от народния представител Борислав Цеков и група народни представители.
Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 11 април 2002 г. На заседанието присъства и госпожа Гергана Жулева – изпълнителен директор на Фондация “Програма за достъп до информация”. Народният представител Борислав Цеков представи законопроекта, като изтъкна, че той е приет почти единодушно от Комисията по правата на човека и Комисията по въпросите на гражданското общество. Основните моменти в законопроекта са: на първо място, прецизиране на понятието “обществена информация”. Препоръките на Съвета на Европа, действащият Закон за закрила на личните данни, както и проектът на Закон за класифицираната информация дават съответните отправни точки и параметрите на това понятие. Целта е да се избегне тромавата и наситена с възможности за субективна преценка дефиниция в сега действащия закон. Предлаганата дефиниция поставя достъпа до информация на обективни критерии.
На второ място, допълване на задължените по Закона за достъп до обществената информация субекти.
На трето място, предлага се отпадането на средствата за масова информация като задължен субект по закона. Според вносителя причина за това е фактът, че няма логика, а няма и законодателни примери в Западна Европа и Съединените американски щати медиите да бъдат задължени субекти. Прозрачността в работата на медиите касае медийното законодателство, но тя няма място в Закона за достъп до обществената информация.
На четвърто място се предлага въвеждането на административен ред за обжалване на отказите за достъп до информация.
На следващо място се уточнява, че на обжалване подлежат не само изричните, но и мълчаливите откази поради разнородност на съществуващата до момента съдебна практика.
Предлага се и увеличаване на административните наказания – глоби.
На следващо място се предлага преходна и заключителна разпоредба, която дава дисциплиниращ срок за централните и териториални администрации да определят длъжностни лица, които отговарят за достъпа до информация и съответно да обособят място за ползване на информация.
На следващо място се предлага в случаите, когато съдът е отменил отказ за предоставяне, тази информация да бъде предоставяна на базата на самото съдебно решение, а не процедурата да се върне от самото начало.
В последвалия дебат изказвания направи народният представител Пенчев, който изрази подкрепата си за законопроекта. Той счита за удачно териториалните звена изрично да бъдат посочени като задължени субекти. Изключването според него от кръга на задължените субекти на частните средства за масова информация е правилно и е съобразено с препоръката от 21 февруари 2002 г.
Народният представител Миков изрази становище за подкрепа на законопроекта. Според него той съдържа конкретни решения, които ще направят закона действен. Изключително полезен според него е текстът, с който се фиксират цените и разходите по предоставяне на обществена информация.
По законопроекта се изказа и народният представител Стоилов, който постави три въпроса, свързани със съдържанието на законопроекта. Първият е за определяне на понятието “обществена информация”. Според господин Стоилов избраният от вносителите на проекта подход обществената информация да се определя главно по субектен принцип, а не толкова чрез съдържанието на информацията е удачен. На следващо място, с предлаганото съдържание на § 3 от проекта възниква казус, който трябва да бъде преценен. Става дума за това, че, от една страна, законът трябва да осигури по-широк достъп до информация, но от друга – да се прецени по какъв начин държавните институции могат по най-добър начин да организират своята дейност. Ако се даде достъп до подготвителните становища на служителите в администрацията, това може да смути по някакъв начин вътрешната комуникация между тях и техните ръководители. Ако служителят се ръководи при формирането на някое становище главно от това как то ще бъде преценявано в обществото, може да се допусне, че в някои случаи той ще предпочете да спести определена информация или категорично да изрази своето мнение. Третият проблем е темата за това дали в обхвата на закона да попада информацията за самите средства за масова информация. Препоръка 13 от 1994 г. на Съвета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа относно мерките за осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация не отхвърля необходимостта за достъп на обществеността до информацията за средствата за масова информация, защото това е една от най-съществените властови сфери. Законът за обществена информация е закон не само за достъп до информация в държавата, но и до всички други властови сфери в обществото, които влияят върху обществените нагласи, приемането на решения и формират мнение.
В същата препоръка се съдържа и принципът за обмен на информация относно прозрачността на средствата за масова информация, за разкриване на информация, предаване на лиценз за радио- и телевизионно излъчване, разкриване на информация след издаване на лиценза и принципа за включване в националното законодателство на положения, задължаващи пресата да разкрива определени сведения в относително широк диапазон и с достатъчна степен на детайлизация на съдържанието. С оглед на това господин Стоилов постави въпроса дали наистина има достатъчно основание в тяхната пълнота да се отменят изисквания, които съществуват в действащия закон.
В заключение той заяви, че подкрепя по-голяма част от предвидените със законопроекта изменения и допълнения.
Изказване направи и народният представител Четин Казак, който постави въпроса за съответствието на законопроекта с приетия в края на 2001 г. в съответствие с изискванията на Директива 9546 на Европейския съюз Закон за защита на личните данни. Той постави въпроса не трябва ли да се добавят като изключение от правото на достъп данните, защитени по Закона за защита на личните данни. В отговор на това вносителят отговори, че материята на личните данни е извън обхвата на Закона за достъп до обществена информация.
Народният представител Елиана Масева по принцип подкрепи законопроекта, но изрази мнение, че промените не са толкова съществени с изключение на отмяната на чл. 18 и поправката на чл. 13. Тя счита, че разкриването на информация, която съдържа конкретно становище на конкретен държавен служител, може да стане обект за лобиране. Ситуацията в българската администрация не е такава, че да позволим – според нея, да бъдат разкривани становищата на служителите в процеса на вземане на решения. Точно натискът върху държавните служители ще бъде много по-масиран и с по-опасни последици. Според нея, по отношение на медиите това е част от философията на представения законопроект, но в българското законодателство няма закон за медиите. Единственият закон, който регламентира медиите, това е Законът за електронните медии. Госпожа Масева счита, че оттеглянето на текстовете в Закона за достъп до обществена информация, които задължават медиите да разкриват информация, може да доведе до празнота, която да бъде по-опасна.
Народният представител Мингова изрази съображения във връзка с предвидената процедура за административно обжалване. Тя не счита за особено удачно да се предвижда такова обжалване, при положение, че то не изключва съдебното обжалване. Не е ясно с каква цел се създава още едно ниво на обжалване извън хипотезата, когато не би имало висшестоящ орган.
Становище изложи и госпожа Жулева – изпълнителен директор на Фондация “Програма за достъп до информация”. Тя счита, че измененията и допълненията ще допринесат за по-лесното упражняване на правата на гражданите по този закон.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Искам да поканя представител на вносителите. Може би господин Борислав Цеков?
Заповядайте, господин Цеков, да представите законопроекта.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация има една основна цел – да коригира някои слабости, показани в практиката на приложението на действащия Закон за достъп до обществена информация. Този закон, приет от Тридесет и осмото Народно събрание, беше една много съществена крачка в създаването на необходимата правна рамка за гарантиране на прозрачността в управлението и правото на гражданите да получават информация за дейността на публичните институции. Той премина през една много сложна обществена дискусия преди време и като цяло е един модерен закон, необходим за нашата правна система. В процеса на приложението му обаче бяха констатирани някои конкретни слабости и именно те са предмет на законопроекта. Бих ги очертал в няколко пункта.
Преди всичко предлагаме да се прецизира дефиницията на понятието “обществена информация”, за да се преодолее потенциалната, а и практиката показа, че и съвсем реална възможност държавните органи по субективна преценка да решават коя информация е обществена и коя – не.
Предлагаме дефиницията да бъде коригирана в следния смисъл, а именно за обществена информация да се смята всяка информация, създавана, получавана или съхранявана от задължените по закона субекти, която не е определена със закон като предмет на държавна или друга защитена тайна.
Искам веднага да подчертая, че този проект беше внесен далеч преди приемането на Закона за защита на класифицираната информация и вероятно между двете четения тук доста терминологично ще трябва да се уточни.
На второ място се предлага прецизиране на кръга от задължени по закона субекти, които трябва да предоставят достъп до информация. Предлага се да се уточни изрично, че задължени по закона субекти са както държавните органи, така и техните териториални звена. Причина за тази поправка е практиката, която показва, че някои териториални подразделения вместо да удовлетворяват искането на гражданите за достъп до информация – примерно един регионален инспекторат по образованието, препращат гражданите директно към централния орган, към министерството, твърдейки, че по закон само централният държавен орган е задължен, но не и неговите териториални звена. Нещо, което не споделям като правна логика, но така или иначе практиката показва, че съществуват достатъчно на брой подобни случаи, така че предлагаме това уточнение в закона.
Другото, което е по-съществено, е свързан с изключването на средствата за масова информация като задължени субекти. Това е дискусионен въпрос, той следва да се дискутира и между двете четения. Наистина има препоръка на Съвета на Европа от 1994 г. в този смисъл, но заедно с това през м. февруари 2001 г. беше приета друга препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи, която уточнява изрично, че законодателството за достъп до информация обхваща единствено информацията, свързана и съхранявана, създавана от държавата и нейната администрация. Пак подчертавам, въпросът е дискусионен. Моето и становището на колегите, които са вносители на законопроекта, е че не бива средствата за масова информация да бъдат задължавани да разкриват информация за начина по който формират своята редакционна политика и т.н., както е предвидено в сега действащия закон, доколкото по този начин се създават предпоставки за неправомерен натиск върху медиите, върху техните ръководства, собственици и т.н. Още повече, че подобна уредба няма аналог нито в законодателствата на страните–членки на Европейския съюз, нито в Съединените щати, Канада или Австралия, където има изключително разгърната правна уредба за правото на достъп до публична информация.
По-нататък се предлага въвеждане и на административен ред за обжалване както на решенията за предоставяне на достъп, така и на отказите. Изрично се предвижда, че устните справки и прегледа на оригинал от копие на документи не следва да се заплащат, тъй като сега действащият закон предвижда заплащане на подобна услуга. Предлагаме също така и когато съдът отмени или измени решението за предоставяне на достъп до информация по незаконосъобразност исканата информация да се предоставя от съответния държавен орган само въз основа на самото решение, а не както е по сега действащия закон процедурата да се връща от самото начало, гражданинът да подава ново искане, да текат нови срокове и т.н.
И още нещо, което смятаме за съществено. Практиката и анализите в това число и на неправителствения сектор, най-вече на Програма “Достъп до информация” показва, че в страната има над 100 централни и местни административни структури, които все още не са определили конкретен служител, отговарящ за достъпа до обществена информация, или пък не са определили място, където гражданите могат да ползват такава информация. На пръв поглед това звучи дребнаво, но от практическа гледна точка ограничава съществено възможността на гражданите ефективно да упражняват правото си на достъп до информация.
Ето защо предлагаме в един срок от 6 месеца от приемането на тези поправки териториалните и централните администрации, които не са сторили това, да определят конкретно длъжностно лице от състава на своята администрация, което да отговаря за достъпа до информация, и заедно с това да определи такова място за четене и запознаване с документи, съхранявани или създавани от съответната администрация.
Има и други поправки, свързани с едно известно завишаване на размера на глобите.
Като цяло смятаме, че този проект съдържа минималния обем от поправки, които биха позволили законът да заработи още по-добре. Пак подчертавам, това е един модерен закон и беше един много добър акт от страна на предишния парламент, който беше приет. Ние сега просто трябва да прецизираме някои пунктове. Не браним алинеите на проекта с изключение на някои негови основни пунктове. Подлежи на дискусия и въпросът за средствата за масова информация. Надявам се, че между двете четения всичко, което е необходимо да се уточни, ще бъде направено, така че наистина да подобрим действащия Закон за достъп до обществена информация, който в крайна сметка е една конституция на прозрачността във всяка една държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има два доклада от комисии.
Господин Рупен Крикорян ще представи доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по този законопроект.
Заповядайте, господин Крикорян.


ДОКЛАДЧИК Рупен Крикорян: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!

“Д О К Л А Д
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за достъп до обществена информация

На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2002 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съгласно чл. 68, ал. 1, разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
След представяне на мотивите от вносителя се състояха дебати, в които се изрази принципното становище за необходимостта от предефиниране на понятието “обществена информация” в съответствие със законодателните модели в страните от Европейския съюз и САЩ с оглед преодоляване на прекаления субективизъм и ограничаване възможностите за дискреционна преценка на задължените субекти коя информация да предоставят и коя не.
Същевременно обстойно бяха коментирани и предоставените становища на Министерството на правосъдието, на Министерството на финансите и Министерството на външните работи, както и отрицателното становище на Министерския съвет.
При гласуването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 154-01-78 от 26 ноември 2001 г., внесен от Борислав Цеков и група народни представители, 8 народни представители гласуваха “за”, “против” и “въздържали се” няма.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения законопроект.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Крикорян.
Има и становище на Комисията по въпросите на гражданското общество. Председателят на комисията господин Кошлуков не е в залата.
Господин Ляков, заповядайте да представите становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Панайот Ляков: Благодаря Ви, господин председател!

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по въпросите на гражданското общество

На свое редовно заседание, проведено на 14 февруари 2002 г., Комисията по въпросите на гражданското общество обсъди внесения от народния представител Борислав Цеков и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. От името на вносителя законопроектът беше представен от народния представител Борислав Цеков, който мотивира необходимостта от усъвършенстване на действащата законодателна уредба относно достъпа до информация от публичните институции. Представена беше и експертиза от авторитетната британска организация “Артикъл 19”, която дава положителна оценка на предлаганите промени.
Законопроектът предвижда прецизиране на понятието “обществена информация” с оглед ограничаване възможностите за субективизъм и дискреционна преценка на задължените субекти коя информация да предоставят и коя не. Наред с това се предлага от кръга на задължените субекти по закона да бъдат изключени средствата за масова информация в съответствие с европейската практика. Предвижда се наред със съдебното обжалване да се въведе и обжалване на изричните и мълчаливите откази за достъп до информация по административен ред съгласно Закона за административното производство.
Народният представител Лютви Местан изрази принципна подкрепа на законопроекта. Той изтъкна, че предлаганият в § 4 принцип на преобладаващия обществен интерес представлява едно от най-съвременните достижения на европейската правозащитна доктрина и практика, но същевременно изрази опасение, че българската правна институционна система не е подготвена за неговото приложение.
В хода на разискванията експерти на програма “Достъп до информация” изразиха пълната си подкрепа за законопроекта и посочиха, че в Съвета на Европа предстои приемането на препоръка по проблемите на достъпа до информация, чиито основни принципи са намерили място в предлагания законопроект.
Комисията по въпросите на гражданското общество реши да предложи на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 154-01-78, внесен на 26 ноември 2001 г. от народния представител Борислав Цеков и група народни представители.
Решението се прие с 8 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се”.
Председател на комисията: (п) Емил Кошлуков”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми колеги, съвсем кратко изказване. Този законопроект действително дава изключителна възможност на гражданите да упражняват контрол върху действията на изпълнителната власт и на местната власт, но не бива да приписваме на закона недостатъци, които се дължат на това, че и двете страни – и гражданите, и властта, все още не са осъзнали колко е важно този контрол да бъде прилаган непрекъснато. Докладът, който всяка година се публикува, за състоянието на достъпа до обществена информация показва, че българските граждани все още не се възползват от възможностите, които им дава законът. Те все още продължават да живеят в плен на старото време, когато всички бяха под един информационен похлупак, когато обществото беше лишено от елементарни канали за осведомяване и живееше всъщност в тотална информационна изолация.
Също така все още и самата власт не е осъзнала, че този коректив чрез контрола, който се дава на гражданите за достъп до информация, изключително много им помага за тяхната по-рационална и по-добра дейност, насочена в защита на обществения интерес.
Без да отричам някои от предлаганите промени, които бяха представени тук от Борислав Цеков, смятам, че всъщност сърцевината на законопроекта и по мое мнение това, за което е направен, се отнася за средствата за масова информация. Това е същността на законопроекта. Мисля даже, че той затова е внесен.
Аз категорично не приемам аргументите, че няма такава практика, защото такава практика може да няма в такъв законопроект, но всички средства за масова информация в европейските страни, в САЩ и в Канада са напълно прозрачни. Първо, всички големи дружества, които контролират медиите – било телевизии, радиа или вестници, са публични дружества. Това значи, че е напълно ясен съставът на акционерите, кой колко държи в дружеството, защото обществото там иска да знае, когато една медия провежда определена политика, кой диктува тази политика.
Сега вие искате да премахнете тази прозрачност, да скриете медиите, което според мен поставя в много неравностойно положение и гражданите, и властта. Гражданите са напълно открити, за тях може да бъде представено всичко, без да се нарушава съответният закон, в страниците на вестниците или в предавания по радиото и телевизията, всичко за властта – дали тя действа според законите, дали прави нарушения или не, дали има отделни действия на отделни чиновници, които също са в нарушение на действащи нормативни документи, може да бъде представено. В същото време основни данни за една медия не могат да бъдат известни на обществото и оттам когато една медия заема определена позиция или преследва някаква политика, а всяка медия има такава политика, вие скривате истинските генератори на тази политика – хората, които държат парите в медията и диктуват музиката, казано на образен език. Смятам, че и за самите медии това не е добре. Те също трябва да бъдат под контрол, защото са власт. Или вие отричате, че медиите са власт? Защо всички останали власти трябва да бъдат контролирани по този закон, а ще изключим медиите, след като знаете, че те имат много мощни средства за въздействие и не само за формиране на общественото мнение, но даже и за определени насоки в промени и законодателни инициативи.
Смятам, че този въпрос много сериозно трябва да бъде обмислен и дискутиран. Моето мнение е, че медиите не трябва да бъдат изваждани от Закона за достъп до обществена информация. Много ще ми е интересно дали самите медии стоят на тази позиция, дали искат това. Ако тяхната позиция е такава, аз ще приема, че Вие всъщност сте направили една поръчка и затова сте включили такъв текст. Това, което цитирахте, всъщност не е аргумент в подкрепа на Вашето твърдение. Казвам Ви, че има безброй механизми, сега нямам документацията, но когато се стигне до обсъждане на второ четене и когато направим изложенията ще ви прочета как се контролират на Запад средствата за масово осведомяване. Те са напълно прозрачни, знае се всичко за една медия. И така трябва да бъде! Защото в този дебат, понякога много остър, понякога много неприятен в търсене на истината, в защита на обществения интерес страните трябва да бъдат равнопоставени. Не давайте предимство на медиите. Оценявайки тяхната роля и значимост мисля, че те достатъчно добре участват в този дебат, за да имат нужда от допълнителна закрила и защита като ги скриете зад вашия текст и пуснете една завеса на непрозрачност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Цеков, за реплика.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ляков! Не за да разпалвам дискусия, а просто за да направя някои уточнения относно текста за медиите като задължен субект. Той беше един от централните дискусионни въпроси и при приемането на действащия закон.
Искам да уточня следното: наистина медиите като търговски дружества са прозрачни, както Вие казвате – навсякъде. Но подобни изисквания съществуват и у нас и не е работа на Закона за достъп до обществена информация, а напротив. Вие казвате – примерно за съдружници и т.н. Тази информация е публична и без Закона за достъп до обществена информация просто защото има търговски регистър, който е общодостъпен, публичен по смисъла на Търговския закон. Знаете, че има отчети, които се публикуват – има такова задължение – в централни ежедневници и т.н. Така че част от тези въпроси… Ще ги изчета съвсем накратко: относно финансовите резултати на собственика – има такова задължение по Търговския закон; относно лицата, които участват в управлението на съответната медия или осъществяват контрол върху управлението и дейността му – има търговски регистър за това.
Обаче не мога да се съглася, че частните медии трябва да предоставят информация за начина, по който формират редакционната си политика или за вътрешните механизми, по които контролират обективността на тази политика. Частната медия си е частна медия. И не е случайна тази препоръка, която беше приета далеч след внасянето на този законопроект, но в едно от становищата е цитирана като нещо предстоящо, в която се казва, че законодателството за достъп до информация обхваща и трябва да обхваща единствено и само официалните документи, които се съхраняват от държавните органи и има една дефиниция на това кои държавни органи се имат предвид, като се дава препоръка, че в съответствие с националните специфики може да се въведат и такива изисквания относно законодателната и съдебната власт – нещо, което и по нашия закон е напълно изключено и не бива да бъде по този начин. Така че прозрачност за медиите има, тя е гарантирана по други закони и не бива по този начин да се спекулира, не бива да се говори за някакви поръчки и т.н. Това са смешни неща. Просто това беше и все още е дискусионен въпрос, който ние като вносители предлагаме да бъде решен по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Желаете ли дуплика, господин Ляков? Заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Цеков, напълно прозрачни в България са само публичните търговски дружества. Всички останали не са напълно прозрачни. Нали не си представяте, че човек, който иска да знае нещо за определена медия, че ще тръгне да рови в търговския регистър, ще поиска справки и т.н.? Говоря ви за пълна откритост. Кажете ми коя медия в България е публично търговско дружество? Има ли такава? Няма! Затова ви казвам, че докато и те не извървят своя път на развитие и се превърнат в публични търговски дружества, трябва да има достъп до този вид информация и тя да бъде максимално улеснена по този закон, а не по тази сложна процедура, по която Вие ги отпращате.
Разбира се, съгласен съм за текстовете, за които говорите – редакционна политика, там вероятно формулировката трябва да бъде променена по някакъв начин, но мисля, че смисъла, който влагам за прозрачност на една медия е достатъчно ясен на всички. Още повече, че влиянията, които медиите имат в българското общество изискват тази прозрачност да бъде пълна. Повтарям ви: важен е принципът, че тази четвърта власт трябва да бъде поставена по същия начин, както са поставени и другите власти по отношение на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Крикорян.
Рупен Крикорян (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като съвносител на законопроекта искам да кажа, че изцяло го подкрепям и призовавам да го приемем на първо четене.
Господин Ляков, мисля, че между първо и второ четене може да се прецизират някои текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта на Борислав Борисов Цеков и група народни представители за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
Давам думата на народния представител Константин Пенчев да прочете становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Константин Пенчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 354-01-12 от 27 февруари 2003 г.
за изменение и допълнение на Закона за храните,
внесен от Пламен Моллов

На извънредно заседание, проведено на 8 април 2003 г. с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
Предложеният законопроект е насочен към създаване на ясни правила при производството и търговията с хранителни продукти. Предвижда се регистрация както на лицата, така и на местата за тяхното производство. Този режим ще съдейства за ограничаване на дейността на онези производители, които работят при нехигиенични условия, а от друга страна ще стимулира производителите, които спазват санитарните и други изисквания.
Със законопроекта се създава Национална организация на производителите на храни, на която по силата на закона се възлагат определени функции и която заедно с браншовите съюзи ще съдейства на държавните органи при регистрацията на производителите на храни и местата за производство на храни, както и при осъществяването на контрола върху храните и цялата верига - от производителя до търговската мрежа. Регистрацията ще се извършва от Националния съвет по безопасност на храните. Към този съвет се създава държавен орган за координация на контрола по храните. Той ще координира контрола, осъществяван сега от различни органи, и ще изключва възможността за дублиране на дейността на различните контролни органи, каквато понастоящем съществува.
Законопроектът създава необходимите гаранции за производство на безопасни храни и ще отговори на обществената потребност, която е в съответствие с принципите на европейското право.
При обсъждането на законопроекта народните представители поставиха въпросите за необходимостта от по-голямо съгласуване на законопроекта с другите закони, уреждащи контрола върху храните, както и с актовете на Европейския съюз в същата област. Направени бяха предложения за конкретизиране на задълженията на държавните органи за оказване на съдействие на Националната организация на производителите на храни и за засилване на техните контролни правомощия. Предложено беше да се конкретизират правомощията на обществените организации в областта на контрола върху храните.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от народния представител Пламен Моллов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли представител на Комисията по земеделието и горите?
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за храните № 354-01-12, внесен от
Пламен Неделчев Моллов на 27 февруари 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 12 март 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от народния представител Пламен Моллов.
Със законопроекта се цели да бъдат създадени ясни правила при производството и търговията с храни. Предлаганите промени се свеждат до следните основни моменти.
Първо, предвижда се регистрация както на лицата, които произвеждат храни, така и на местата за производство на храни.
Второ, на браншовите организации на производителите на храни, респективно на тяхната национална организация, се възлагат функции за съдействие при осъществяването на регистрацията от страна на Националния съвет по безопасност на храните.
Трето, към Националния съвет по безопасност на храните се създава Изпълнителна агенция за координация на контрола при производството и търговията с храни, който сега се извършва от контролните органи по Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията, Закона за опазване на околната среда и Закона за защита на потребителите и правилата за търговия.
Народните представители Моньо Христов, Евдокия Манева и Радослав Илиевски в изказванията си по законопроекта визираха задачите на Изпълнителната агенция за контрол при производството на храни. Те изразиха мнение, че на Изпълнителната агенция трябва да се възложат не само функции по координация на контрола, но и по осъществяване на самия контрол на храните.
Народният представител Борислав Спасов изрази опасение, че предвиденото с проекта изискване в предприятията за производство на храни по трудов договор да работят лица с подходящо образование няма да даде реален резултат, тъй като работникът е в пряка зависимост от работодателя си.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното


С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните № 354-01-12, внесен от Пламен Неделчев Моллов на 27 февруари 2003 г.
Това становище е прието с 15 гласа "за", "против" няма, 3 "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли представител на Комисията по европейска интеграция? Госпожа Андреева виждам само.
Госпожо Андреева, бихте ли прочели становището, понеже не виждам председателя на комисията?
ДОКЛАДЧИК Кина Андреева: Докъде го докара мнозинството: опозицията да чете становищата на вашите законопроекти.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Нали сте член на комисията! Какво лошо има?
ДОКЛАДЧИК Кина Андреева: "На свое редовно заседание, проведено на 26 март 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от народния представител Пламен Моллов.
На заседанието на комисията присъстваха вносителят господин Пламен Моллов и представители на Министерството на икономиката, директорът на Дирекция "Европейска интеграция" на Министерството на здравеопазването, парламентарният секретар на министерството и на Министерския съвет господин Калоян Симеонов.
Законът за храните урежда материя, попадаща в обхвата на преговорна Глава № 1 – "Свободно движение на стоки", която е временно затворена. Свободното движение на стоки е основен принцип на Европейския съюз и предполага доверие в стандартите за безопасност на храните, които свободно се разпространяват в Общия пазар, и по-специално в техния стандарт на хигиена през всички стадии на подготовка, производство, опаковане, съхранение, транспорт, дистрибуция и продажба на потребителите.
Основни правни актове на Европейската общност в този сектор са: Регламент № 178/2002 г. на Европейския съвет, Директива 89/397 за официалния контрол на хранителни продукти, Директива 93/43 за хигиенните изисквания към хранителните продукти, Директива 79/112 за обозначаването и етикетите на храните.
Регулирането на контрола за безопасност на храните се осъществява чрез Директива 89/397, която е напълно транспонирана чрез Глава шеста от действащия сега Закон за храните, както е констатирано и в общата позиция на Европейския съюз по Глава № 1. Някои мерки се съдържат в Закона за народното здраве с ангажимент, че те ще се прилагат до въвеждането на специалните директиви от хоризонталния подход с подзаконови актове. Конкретните мерки за специфични изисквания или за някои видове производства, предвидени от редица директиви, се въвеждат от българското законодателство с подзаконови актове.
В редовния доклад от 2002 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване е отбелязано, че по отношение на безопасността на храните и законодателството за храните е отбелязан напредък след въвеждането на значителен обем нормативни актове, в които повечето директиви на Европейската общност в този сектор са въведени в българското законодателство. Отбелязано е обаче, че са необходими още усилия за хармонизацията с достиженията на правото на Европейския съюз.





Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните цели създаване на по-ясни правила при производството и търговията с хранителни продукти. Значителна част от промените са редакционни и отразяват виждането на вносителя за по-добрата формулировка на текстовете, поради което не са предмет на настоящата преценка за съответствие с acquis communautaire.
Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета от януари 2002 г. определя основните принципи и изисквания в законодателството за храните в държавите, членки на Европейския съюз. Налице е общо съответствие на внесените предложения с тези принципи. Основна промяна в действащия закон е предлаганата регламентация на ролята и дейността на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни. Следва да бъде оценена положително предвидената възможност за участие на браншовите организации и създаването на Национална междупрофесионална организация за производителите на храни, която да поеме редица съществени функции по регистрацията на производителите и по разработването на ръководството за добри практики. Създаването на възможности за такова участие е важен принцип на правото на Европейския съюз, отбелязан и в § 22 от Преамбюла на Регламент 178/2002 за гарантиране на отворен и прозрачен подход при законодателното уреждане на тази материя, за приобщаването на професионалните организации към регулирането и за защита на потребителите. Следва да се отбележи, че предложеният законопроект не изчерпва всички необходими изменения на Закона за храните във връзка с поетите ангажименти на Република България към Европейския съюз и за по-нататъшно хармонизиране на нашето законодателство с acquis communautaire.
Комисията взема предвид подготвянето на нов проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните от Министерския съвет, който ще продължи усилията в тази посока.
По конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки.
Във връзка със сключването на браншовите организации в контрола за качеството на храните и в разработване на ръководствата и нормативните актове, следва да бъде отбелязано, че чл. 5, ал. 2 от Директива 93/43 предвижда включване и на потребителските организации и други съществено засегнати заинтересувани. В съответствие с това е препоръчително те да се включат, наред с браншовите организации, в регулацията и контрола на сектора. Следва също да се посочи изрично, че консултациите при разработване на цялата нормативна база и ръководствата трябва да бъдат публични в съответствие с чл. 9 от Регламент 178/2002.
С оглед сближаването на принципите и процедурите и създаването на обща правна база на Европейския съюз за мерките за безопасност на храните, съгласно чл. 5, ал. 5 от Директива 93/43, страните-членки следва да изпращат всички тези ръководства за добра хигиенна практика на Европейската комисия.
Във връзка с бъдещето членство на България в Европейския съюз, изразяваме мнение, че такова задължение ще следва да се включи в задълженията на Националния съвет по безопасност на храните, който е определен в общата позиция по глава първа като орган за връзка.
Основен принцип на регулирането на безопасността на общностно ниво е разработката на ръководство за добра хигиенна практика, което се подпомага от страните-членки и от комисията. Въпреки това основно положение в правото на Европейския съюз е отговорността за безопасност и качество на храните да се носи от съответния производител. Затова Директива 93/43, която установява основните принципи за осигуряване на безопасността, не предвижда задължения за спазване на ръководствата за добра хигиенна практика. Този принцип е повторен и в преамбюла на директива 93/43. Член 5, ал. 1 от същата предвижда, че страните-членки насърчават разработването на ръководства за добра хигиенна практика, които могат да бъдат доброволно прилагани от хранително-вкусовата промишленост като ръководство за съответствие с чл. 3.
Във връзка с това изразяваме мнение, че чл. 17 от предложения законопроект следва да бъде прередактиран с цел внасяне на яснота, че се касае за минимални задължителни изисквания, като производителят може да въвежда собствени правила или общопризнати международни европейски стандарти, гарантиращи същото или по-високо качество, като в този случай сам носи отговорност за резултата.
Забраната за производство и продажба на храна от нерегистрирани производители в настоящата редакция на текста на чл. 16а е неприемлива, тъй като липсва изрично изключване на вносните храни. Препоръчваме създаването на изричен текст, указващ, че ограничението се отнася единствено до местните производители.
В редовния доклад от 2002 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване, се съдържа препоръка за последващи усилия за хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз в този сектор по-специално чрез премахване на системата на одобряване преди пускането на пазара. Предложеното изменение на чл. 12, добавянето на изискването за представяне на технически спецификации при регистрация, представлява на практика въвеждане на превантивен контрол в противоречие с препоръката от редовния доклад и поетия ангажимент в преговорите по глава първа.
В допълнение към горните бележки могат да бъдат направени такива, които не са свързани с несъответствие на предлаганите разпоредби с правото на Европейския съюз, но за които препоръчваме да бъде направена преценка по целесъобразност от водещата Комисия по икономическата политика.
Първо, изменението на чл. 1 от Закона за храните и включването на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни на това място, дефинициращо предмета на закона, е неподходящо. Тази организация е замислена като обществена организация и нейната роля и дейност се уреждат от устава и статута и от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Посочването й тук е особено неуместно във връзка с неспоменаването на Националния съвет по безопасност на храните, както и предложената Изпълнителна агенция, които са държавните регулатори на тази материя. Във връзка с това е недопустимо с предложения законопроект да се преобразува и съществуващата сега Българска асоциация по хранителна и питейна индустрия в организацията, необходима за целите на този закон, поради което предлагаме § 30 от предложения законопроект да отпадне.
Второ, конкуренцията, посочена в новата т. 4 от ал. 1 на чл. 16 не следва да бъде предмет на този закон, доколкото цялата материя се урежда подробно в Закона за защита на конкуренцията, който регламентира и надлежните органи за противодействие на нелоялната конкуренция. По същата причина предлагаме т. 25 от § 1 да отпадне.
Трето, следва да се отбележи, че режимът на производство на храни е регистрационен, а не лицензионен, поради което нарушенията на хигиената и на лоялната конкуренция следва да бъдат санкционирани по начин, различен от предложения механизъм за отмяна на регистрация в чл. 16 и чл. 16а. За постигане на целения ефект трябва да бъде въведена санкция “забрана за упражняване на дейност”, която би постигнала същия ефект.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че е налице принципно съответствие на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните с acquis communautaire, а констатирането в някои разпоредби непълно или неточно възпроизвеждане на правните актове на Европейския съюз е преодолимо чрез прередактиране на текстовете в съответствие с препоръките в т. 2 от настоящото становище.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните № 354-01-12, внесен от Пламен Моллов на 27 февруари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Много Ви благодаря.
Последното становище е на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Кой ще прочете становището от тази комисия? Има ли представители на тази комисия?
Има ли някой доброволец?
Заповядайте. Чест е за всеки депутат да прочете нещо от трибуната на Народното събрание. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК Анели Чобанова: Благодаря, господин председател, за оказаната ми чест. Ще се възползвам, за да мога да докажа предимствата на това, което ми възложихте.

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на гражданското общество
относно законопроект № 354-01-12 от 27.02.2003 г.
за изменение и допълнение на Закона за храните,
внесен от Пламен Моллов

На свое заседание от 20 март Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 354-01-12 от 27 февруари 2003 г. за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Пламен Моллов. В заседанието участваха представители на Министерство на земеделието и горите и на браншови организации.
Господин Пламен Моллов, като вносител на законопроекта, обоснова необходимостта от промените, които са свързани с продължаващата практика да се произвеждат и предлагат на пазара некачествени и опасни за човешкото здраве храни.

Съгласно § 2 от закона всички производители на храни следваше да се регистрират в Министерството на икономиката в двегодишен срок от влизането на закона в сила. Срокът е изтекъл преди година без процесът на регистрация да е започнал реално. Това води до предпоставки за сива икономика, нелоялна конкуренция и производство със съмнително качество.
Целта на законопроекта е да се създадат ясни правила при производството и търговията с хранителни продукти. Предвижда се регистрация както на производителите, така и на местата за производство. Създава се Национална организация на производителите на храни, на която се възлагат помощни държавни функции и заедно със съставните браншови организации ще съдействат при регистрацията на производителите на храни и на местата за производство на храни. Регистрацията ще се извършва от Национален съвет по безопасност на храните, към който се предвижда създаването на Изпълнителна агенция за координация на контрола на храните.
Според народните представители и представителите на браншовите организации законопроектът е необходим, тъй като предвидените от закона задължения на производителите и търговците на храни в недостатъчна степен гарантират производството и предлагането на безопасни и качествени храни. Бавният процес на регистрация насърчава функционирането на нелегитимни производители и търговци, липсва координиран и единен контрол по храните, налице е дублиране на функциите и неефективност на контрола, липсва каквато и да е регламентация на ролята на браншовите организации на производителите на храни.
Предлаганият законопроект предлага решение на основните проблеми, но в същото време не е достатъчно ясно и еднозначно регламентиран статутът на Националната междупрофесионална организация на производителите на храни, както и не е дефинирано ясно взаимодействието между Националната организация и нейните членове.
След направените разисквания Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепи законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене.
07.04.2003 г. Председател (п) Емил Кошлуков
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, госпожа Чобанова.
Искам да обърна внимание на председателите на постоянните комисии, че е традиция в Народното събрание те сами да четат докладите си и ако отсъстват, да възложат на свои заместници или членове на комисиите веднага след като дойде необходимост да бъде четен докладът, той да бъде прочетен и да не поставяте този, който ръководи Народното събрание, да измисля различни заобиколни пътища, за да не провали събранието.
Моля това да бъде прочетено на председателите на комисиите, тъй като ставаме доста несериозни. Това ще поставя и на председателски съвет следващата сряда, тъй като нещата стават много неприятни.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Кой желае да вземе думата?
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Значението на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните смятам, че е ясно. Това е едно актуално предложение за изменение и допълнение, тъй като основната идея е подобряването на безопасността на храните и ограничаването до един поносим минимум на производството на храни в едни недотам хигиенични условия, каквито все пак в България, за съжаление, на много места се срещат.
В този смисъл аз подкрепям предложените от колегата Моллов изменения и допълнения, като особено искам да подкрепя § 15 – там, където са отбелязани съответните минимални изисквания към производителите или към тези, които търгуват с храни – условията за производство и търговия на качествени и безопасни храни и да подчертая, че в много случаи дори самото прецизиране на формулировките е довело до едно подобряване на Закона за храните.
Ще подчертая, например, че тези дефиниции, които са свързани с добрата производствена практика – особено подчертаването на системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документацията, а също така и небезизвестния план “Hazard analysis and Critical Control Points” (НАССР) – това е т. 13: анализ на опасността и критичните точки за контрол, който тук е много добре прецизиран. Особено трябва да се приветства идеята на предложителя за поставянето на тези критични точки на постоянен контрол и мониторинг с използването на експресни методи.
Какво има до момента налице? В много случаи, когато имаме компрометиране на някаква хранителна продукция, се правят микробиологични анализи, които траят поне ден, а в повечето случаи два или три дни за идентифициране. В много случаи самата продукция отдавна вече е в търговската мрежа и дори е попаднала на масата и след това вече се наблюдават заболявания, което е нежелателно, особено когато става дума за малки деца или по-възрастни хора. В този случай се предвижда експресен метод, който “он лайн” да даде възможност в рамките на една – две минути да се реагира и да се отстрани евентуалното замърсяване, което е установено или недостатъчното почистване, недостатъчна дезинфекция на работните площи. Всичко това е в полза на текстовете, които са предложени от колегата Моллов.
Също така по принцип смятам, че трябва да подкрепим и идеята за една структура, за един орган за координация на контрола по храните дотолкова, доколкото всички сме свидетели как в някои случаи в един обект влизат както инспектори от ДВСК, така и инспектори от ХЕИ, а в някои случаи може би това е свързано с атрактивността на контролираните обекти или някои други съображения, но така или иначе координация е необходима и в този смисъл може би единственият въпрос възниква дали това да бъде изпълнителна агенция – да не се навъдят много изпълнителни агенции, или да бъде някакъв друг орган, който естествено между първото и второто четене може спокойно да се уточни. Това може да се схваща и като някакъв въпрос към вносителя, който може да вземе отношение по него, ако желае в някой следващ момент.
Смятам, че трябва да подкрепим на първо четене законопроекта и да го изгладим с някои малки предложения между първото и второто четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте за изказване, госпожо Шаклиян.
Кръстанка Шаклиян (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представеният законопроект от колегата Пламен Моллов № 354-01-12 от 27.02.2003 г., е абсолютно навременен. И държавата, и обществото имат нужда нормативната уредба в областта на производството и съхранението, на търговията с храни да бъде осъвременена и най-вече да се осигури реалното прилагане и действие.
Преимущество на законопроекта са предвидените промени в сега действащия закон, целящи създаването на по-ясни правила за производство и търговия с храни и гарантиращи, че до пазара трябва да се стига само тогава и с такива продукти, които са безопасни и с доказано качество. Така например, предложените промени на чл. 17, ал. 1 – 5 предвиждат създаване на изрични правила за добра производствена практика и тяхната задължителност за всички производители. Добре е, че тези правила ще се разработват от браншовите организации, които имат най-пряка и пълна информация какви трябва да са изискванията към производителите, но какви са и техните възможности и нужди.
Преимущество са и новите форми, целящи препятстване производства и търговия на некачествени и опасни храни и дейността на нерегистрирани лица и обекти, а оттам и намаляване на сивата икономика.
Няма спор, че производители и обекти за производство, които не са регистрирани, на практика не подлежат на контрол нито по отношение на спазваната хигиена, нито по отношение спазване технологията на производството. Да не говорим за данъчен и друг контрол.
Предвидената забрана по чл. 16а да се продават храни, произведени от нерегистрирани лица или в нерегистрирани обекти, ще бъде изключително положителна промяна в закона.
Безспорно от положителните страни на законопроекта следва да се отчетат и промените, които ще способстват за ускоряване на регистрациите на лицата-производители и на обектите за производство. Един от най-големите недъзи на сега действащия закон са именно твърде дългите срокове за регистрация и липсата на санкция при неспазването им.
Предимство на предвижданата нова уредба е създаване на орган за координация и контрол – Изпълнителната агенция към Националния съвет по безопасност на храните. Действително, от такава координация има належаща нужда с оглед наличието на множество различни нормативни актове в различни области и прилагането им от различни контролни органи, което много често води до липса на синхрон, дублиране, дори противоречие в действията им.
Като подкрепям изразеното в отделните становища на парламентарните комисии, обсъждали законопроекта, общо мнение, че той е навременен и необходим, следва да посоча и резервите си към него с оглед евентуално те да бъдат съобразени между първо и второ четене.
Възраженията са ми в следните насоки: по отношение предвиденото участие на сдружения с нестопанска цел при регистрацията на лицата и обектите за производство на храни, контролът върху дейността им и други.
Първо, принципно предвиденото участие на граждански, неправителствени организации е преимущество в законопроекта, защото развитието на гражданското общество, засилването на гражданския контрол, по-голямата прозрачност и гласност, които те ще осигурят, са цел на новото време. Те са и едно от основните изисквания на Европейския съюз към нас и нашето законодателство.
В тази насока считам, че към гражданските организации, за които е предвидено да се създаде възможност за участие при разработването на нормативните документи и осъществяването на контрол е редно да бъдат включени и различните организации на потребителите, които с оглед естеството си, имат голям обем информация в областта на производството и търговията с храни, имат богат практически опит и могат да съдействат за ефективен контрол.
Не споделям становището на вносителя, че сдружение с нестопанска цел, каквото е Националната междупрофесионална организация на производителите на храни, може да се създаде с този закон, както и с него да се определят нейните цели, задачи, предмет на дейност и други, а също и тези на браншовите съюзи.
Това са въпроси, които въобще не подлежат на регламентиране със Закона за храните. Касае се до сдружения, създадени и вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те затова се наричат граждански организации, защото не се създават от държавата и тя не може да определя какви да бъдат техните цели, задачи, предмет на дейност, да допълва и изменя уставите и други, какъвто опит на практика се прави с чл. 1 и чл. 25а, чл. 25к от законопроекта.
Включването на националната организация в чл. 1, както и регламентирането на нейните цели, задачи, дейности и други в новата Глава пета, чл. 25а, чл. 25к е недопустимо. Същото се отнася и до регламентацията на браншовите обединения. По тези съображения допустимо е и с предвидените в Закона за храните промени да бъде преобразувана и Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия и пак с него да се определи кой ще бъде правоприемникът й.
Трето, само и доколкото ръководните органи на сдруженията в съответствие с техните устави вземат легитимни решения за взаимодействие с държавните органи в определени сфери, само дотолкова законът може и трябва да предвиди формите и степента на това взаимодействие.
Няма спор, че тъй като подобно взаимодействие ще е ефективно и полезно и за двете страни, то трябва да бъде осигурено чрез съответната законова регламентация, но не и по начина, залегнал в обсъждания днес законопроект.
По отношение на предвидения в законопроекта режим на регистрация и санкциите при нарушаването му - принципно одобрявам изискването за регистрация на лицата и обектите, свързани с производството на храни. Убедена съм, че това ще е един от основните начини за борба с лошото качество, сивата икономика и нелоялната конкуренция. Възразявам обаче срещу някои предвидени промени, защото считам, че ще изиграят отрицателна роля.
На първо място, това се отнася за предвиденото поредно пререгистриране на вече регистриралите се по досегашния закон лица. Непрекъснато се говори за улесняване дейността на производителите, които са гръбнака на всяка икономика. Непрекъснато се изтъква, че трябва да се премахнат бюрократичните изисквания и формалности, отвличащи производителя от пряката му и основна цел – да произвежда. В същото време тези, които само преди година-две са били коректни, изпълнили са изискването на закона и са извървели нелекия административен път, за да се регистрират, сега ще бъдат принудени отново да поемат по мъките. Това не е справедливо. Това ще доведе до голяма загуба на полезно време и енергия и може да предвижда бойкот от страна на съответните лица. Редно е пререгистрирането да бъде автоматично с предаването на старите регистри на новия орган.
Възразявам и срещу изискването да се прилагат при регистрация технически спецификации и техническа документация, както и процедури за прилагане на правилата за добрата производствена практика. Това означава, от една страна, превантивен контрол, който е недопустим при регистрационния режим, а се отрича и от европейската практика, залагаща на по-следващ контрол.
От друга страна, самият закон предвижда правилата за добрата производствена практика тепърва да бъдат писани. Как тогава ще бъдат приложени към заявлението на регистрация, което трябва да се подаде в тримесечен срок от влизането в сила на закона?
Не приемам издигането като задължително условие за регистрация да се представи трудов договор с лице, притежаващо образование и квалификация в областта на хранителната промишленост и това лице да носи предвидените в чл. 12, ал. 2, т. 3 отговорности. Тук отново е налице уклон към лицензионния режим, какъвто в областта на производството на храните не се прилага. Освен това отговорност за спазване на всички изисквания, респективно за нарушаването им следва да носи само и лично регистрираното лице, а от кого по-надолу по веригата то ще търси отговорност и на кого ще налага санкции, е негов проблем.
Задължението да представиш удостоверение за членство в браншова организация, за да бъдеш регистриран по чл. 12 също е недопустимо. Преди всичко браншовите организации са граждански организации, членуването в които става на принципа на доброволността и свободния избор. С предвиденото изменение законът всъщност ще задължава производителите, ако искат да работят, да членуват в някоя организация. Това ставаше в едни други времена, но днес е недопустимо.
От друга страна, издигането на членството в такава организация като задължително предварително условие отново е в противоречие с регистрационния режим и по никакъв начин не може да бъде обосновано.
Предвиденото санкциониране в чл. 16 и чл. 16а също е в противоречие с характера на режима, регулиращ дейността. Не може при един регистрационен, а не разрешителен режим, да има предвидена санкция “отмяна на регистрацията” и следва да се обсъди замяната на тази санкция с друга, която да бъде адекватна.
Изказвам опасение, че предвидената в закона централна регистрация ще зацикли и отново няма да бъде осъществена в срок поради огромния обем на работа, а и поради факта, че производители от цялата страна ще бъдат принуждавани по един-два пъти да губят време и средства за пътуване в столицата. Във връзка с това намирам за уместно да бъде обсъдено направеното още преди време предложение от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите регистрацията да става по места в общините със съдействие на браншовите съюзи, а те да изпращат данните за единния регистър на Националния съвет по безопасност на храните. Такава система ще облекчава и вписването на констатирани нарушения и наложени наказания, което е предвидено в законопроекта, тъй като тази дейност се извършва само по места.
Уважаеми колеги, това са основните ми забележки към предвидените промени в Закона за храните, които ще се постарая да формулирам в конкретни предложения преди второто му четене и се надявам, че ще бъдат взети предвид при окончателната му редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Моллов, заповядайте.

Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дали си даваме сметка или не, но Законът за храните е един от най-важните затова, защото всички в една или друга степен сме засегнати от неговото прилагане ежедневно. Така или иначе създаденият преди три години Закон за храните доближи нашето законодателство в тази сфера до европейското и световното законодателство, но той показа и много негативи в неговото прилагане, което даде повод да внеса този законопроект, който днес разглеждаме. Разбира се, трябва да е ясно, че предложеният на вашето внимание законопроект не е единствено лично мое дело. Работил съм заедно с доста експерти и на практика всички браншови структури, представени в този сектор, са участвали в създаването на този законопроект.
Считам за необходимо да направя още едно уточнение, а именно, че по законопроекта вече се работи в междуведомствена работна група, тъй като той възбуди силен интерес в ресорните министерства – Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. Предвид на това, че подобен ангажимент за приемане на промени в закона нашата страна е поела да бъдат извършени до края на тази година, всъщност предлаганият законопроект се яви като катализатор за ускоряване дейността на тази междуведомствена работна група, която се събира два пъти седмично и вече е изготвила доста окончателни текстове за второ гласуване, които ще бъдат внесени евентуално, в случай, че днес всички дадете своя вот за този законопроект.
Искам с няколко думи да посоча основните мотиви, заложени в законопроекта, основните тези, които всъщност са съществените промени, които предлагам като вносител, а не толкова да влизам в детайлни коментари по отделни текстове, които не могат да бъдат безспорни, те отразяват едно мое виждане за нещата. Така или иначе аз и в работата на самите комисии изразих ясно своето становище, че съм склонен да приема и по-малки изменения в закона, стига те да съответстват на духа на онова, което е заложено в законопроекта. А духът на заложеното се свежда до две основни тези, които този законопроект се опитва да лансира.
Първата теза се свежда до това, че във връзка с общоевропейската и световната практика ангажиментът по безопасността на храните да бъде ангажимент на самите производители, а не на контролните органи, на които колкото и да е перфектна организацията им, не могат да гарантират 100-процентова извадка на контролирани храни, то необходимо е тези производители да бъдат абсолютно ясно и точно регистрирани, да бъдат известни и съответно да бъдат обект на контрол, когато това се счита за целесъобразно от контролните органи.
Самият факт на регистрация, както е заложен в сега действащия Закон за храните, се оказа, че не може да се осъществи вече трета година, въпреки че по закона още преди една година всички производители трябваше да се регистрират. На практика ситуацията е такава, че онези производители на хранителни продукти, които са добросъвестни и които са направили необходимото да бъдат регистрирани в Министерството на икономиката, в крайна сметка са и обект на контрол, но онези, които са основният проблем за безопасността на храните, по принцип за безопасността на нашето здраве като потребители, а именно това са нерегистрираните производители или известни на жаргон като производители гаражен тип, които произвеждат продукти, неотговарящи на никакви нормативни и технологични изисквания, но след като не са регистрирани, не са и обект на контрол, което всъщност създава ситуация, при която не само целият бизнес страда от нелоялната конкуренция, че има сив и черен сектор на икономиката, а всички ние, потребителите, ежедневно страдаме от липсата на необходимата гаранция, че консумираме продукти, които са безопасни за нашето здраве.
Ето защо идеята в законопроекта е тази регистрация да мине при други условия с оглед от една страна да бъде ускорен процесът на регистриране, а от друга страна този регистрационен процес наистина да може да се осъществи. Защото дори и най-заинтресованите, най-мотивираните държавни чиновници не биха могли да тръгнат по отделните браншове и да изнамират фирмите-производители, тъй като ежедневно се създават нови фирми- производители на храни и изчезват други фирми. Искам да се знае от всички колеги, че става дума за спомагателна функция, която се възлага на браншовите структури, а не дискриминативна функция. Тя се свежда до това, че браншовите структури като лично заинтересовани, обхващащи голямата част от лоялните и коректни производители на храни, да помогнат на държавата, щото всички производители на храни да бъдат регистрирани, съответно да бъдат обект на контрол, когато това е целесъобразно.
Това е едната основна идея, заложена в законопроекта. Разбира се, тук има нюанси, свързани с необходимостта от нова регистрация или ненеобходимостта тогава, когато коректните производители разполагат със съответния набор документация. Така, както аз виждам нещата, изискванията за регистрация не са дискриминативни затова, защото всеки нормален производител би трябвало да има технологична документация, би трябвало да има специалист, който да управлява производствения процес, да знае какво се случва със суровините, които обработва и продукцията, която произвежда, какво може да се случи с нея, включително и на пазара. Това всички нормални производители го имат. За тях едва ли би представлявало проблем една пререгистрация. Разбира се, един текст в Преходните и заключителните разпоредби, че сега регистрираните производители могат да не подлежат на пререгистрация едва ли би пречил на духа на този законопроект. Но смисълът на този текст е да наложи определени правила, по които некоректните производители да се регистрират и всъщност да станат коректни, ако искат да правят бизнес в производството на храни. Защото дали си даваме или не сметка, но храните много повече от лекарствата могат да бъдат вредни за нашето здраве, тъй като ги консумираме в много по-големи количества и много по-често.
Във връзка с тази регистрация се възлагат и съответни функции на неправителствената структура, съответните браншови организации по отделните ресори на хранителната промишленост и тяхната асоциация, която вече от две години е факт. Тя е юридическо лице с нестопанска цел. Такава асоциация съществува и аз споделям изразеното по време на заседанията на някои от комисиите становища, че не би трябвало да се създава нова организация, а тази, която вече е създадена, трябва да бъде правоприемник на правилата и условията, поставени в законопроекта, и функциите, които са възложени.
Ето защо независимо от това, че има известни различия в нюансите, свързани с текстовете по законопроекта, най-същественото е да се съхранят тези две основни тези. Аз ще настоявам това да бъде така, а именно да бъдат обект на регистрация всички производители от една страна, съответно на контрол, а от друга страна да се възложи тази спомагателна функция на браншовите структури, които единствено биха могли да улеснят работата на държавните органи и в крайна сметка да се създадат условия, при които да имаме един легален сектор на икономиката.
И последният нюанс, който е важен за този законопроект, който е залегнал в текстовете му, е създаването на орган, който да координира контрола на храните. Става дума за това, че по силата на различни действащи закони има контролни органи, които изпълняват определени функции за контрола на храните. Такива са, например, органите на Държавния санитарен контрол и Държавния ветеринарносанитарен контрол. Но такива органи са също органите на метрологичния контрол, органите на Комисията за защита правата на потребителите и т.н. Така или иначе всички тези органи имат неясно разписани функции и ролята на един координиращ орган се свежда именно до това да не се случва тази практика, която в момента е обичайна за нас и която е прецедент, а именно по един и същи въпрос, за един и същи проблем да се изреждат по 2-3 контролни органа в един производител. Това създава условия и за рекет спрямо производителите, тъй като различните контролни органи нямат ясно разписани функции, от една страна, и освен това самите санкции са такива, че те не водят до някакви съществени последствия за бизнеса, още повече когато става дума за упражняване на някаква форма на контрол върху производители, които са малки фирми, за които почти не представлява някакъв проблем дори да закрият фирмата и да открият нова фирма, но да съхранят своя бизнес и по този начин, като липсва криминализация на санкциите, които са за производители, претърпели определени проверки и са били засечени като некоректни производители, в крайна сметка всичко се свежда до една парична санкция, която е почти несъществена за един производител.
Със създаването на един такъв координационен орган по контрола всъщност не съществува идея да се изземат функциите на сега действащите органи на санитарния и ветеринарносанитарния контрол, а по-скоро да се създадат условия, при които те да се координират – от една страна, производителите да знаят, когато се появи на пазара нелоялен конкурент, към кого да се обърнат за съответни контролни проверки и санкции и, от друга страна, потребителите, когато забележат нередности на пазара на хранителни продукти, също да знаят към кого да се обърнат, защото реално Комисията за защита на потребителите няма този капацитет в момента да изпълни тази функция, тъй като контролира на практика целия пазар на потребителски стоки.
Считам, че тези изменения са абсолютно навременни и целесъобразни и това ми даде повод да внеса законопроекта. Разбира се, давам си сметка и за това, че с Регламент № 178 от 2002 г. Европейският съюз на практика създаде свой нов Закон за храните и измененията, които евентуално ще настъпят между първо и второ четене, разбира се, ще бъдат съобразени и с текстове в този Регламент, доколкото това се препоръча в две или в три от комисиите, в които беше разглеждан настоящият законопроект. В крайна сметка, тези изисквания в никакъв случай не противоречат на духа на предложението в законопроекта, който е на вашето внимание, а по-скоро го допълват в някои нюанси, включително и в някои елементи на терминология, които разбира се ще бъдат взети предвид.
Така че, с оглед да не ви отегчавам, надявам се да подкрепите този законопроект. Аз считам, че той е необходим на всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
Моля да гласувате.
Гласували 142 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това ще приключим за днес разглеждането на законопроектите, тъй като, гледам, само господин Стефан Данаилов е тук да представи доклада, другите председатели ги няма.
Съобщения за парламентарния контрол:
Точка първа – разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на здравеопазването Божидар Финков относно недостига на средства за лекарства.
Точка втора – отговори на актуални въпроси и питания:
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на питане от народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Теодора Константинова и Иво Цанев и на две питания от народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева, и Бойко Радоев и Николай Камов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Румяна Георгиева и Кръстьо Петков и на две питания от народните представители Анели Чобанова и Тошо Пейков.
Министър Неждет Моллов ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на питане от народния представител Бойко Великов.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на питане от народния представител Стефан Мазнев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев и на питане от народните представители Йордан Соколов и Евгени Чачев.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев и на две питания от народните представители Стойчо Кацаров и Панайот Ляков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински и Румен Петков и на питане от народния представител Георги Пирински.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Камбуров и Радослав Илиевски и на две питания от народните представители Моньо Христов и Васил Калинов и Кръстьо Петков.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на вътрешните работи Георги Петканов е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев.
Поради неотложен ангажимент с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва и заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев.
Други съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание на 13 май, вторник, от 14,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 8 май, четвъртък, в зала № 356 от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, 8 май, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по икономическата политика ще проведе редовно заседание днес, 8 май, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,45 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Ралица Агайн

Веселин Черкезов