Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-05-14

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и  Асен Агов

Секретари: Силвия Нейчева и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители! На вашето внимание е проектопрограмата за работата на Народното събрание за 14 – 16 май 2003 г. Програмата изглежда кратка, но е много съдържателна:
1. Промени в състава на постоянна комисия.
2. Проект за решение за освобождаване и избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
4. Първо четене на законопроекта за регионалното развитие.
5. Първо четене на законопроекта за радиото и телевизията.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
7. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте така предложения проект за дневен ред.
Гласували 154 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 8.
Проектът за дневен ред е приет.
Има предложение, подписано от господин Любен Корнезов. На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание той предлага в програмата за седмицата да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са господин Любен Корнезов и господин Михаил Миков.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение за включване като точка в дневния ред.
Гласували 147 народни представители: за 37, против 97, въздържали се 13.
Това предложение не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 до 13 май 2003 г.:
Проект за решение за внасяне за разглеждане на Доклад за състоянието на престъпността и връзката на политици и държавни служители с нея. Вносител: Надежда Николова Михайлова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за освобождаване и избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Вносител е Ахмед Доган.

Уважаеми народни представители, започваме с точка първа от дневния ред, а именно:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННА КОМИСИЯ.
На основание чл. 79 от Конституцията и чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание госпожа Надежда Михайлова, като председател на Парламентарния съюз на ОДС, внася проект за решение за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията, където се казва: “Освобождава Димитър Абаджиев като заместник-председател на комисията и избира Йордан Соколов за заместник-председател на комисията”.
И следващо писмо, подписано от госпожа Надежда Михайлова, в което на същото основание се предлага да се избере като член на комисията Владислав Борисов Костов. Има свободно място и се предлага то да бъде заето от господин Владислав Костов.
По тези две проекторешения, които биха могли да бъдат обединени в едно, имате ли съображения? Не виждам.
Уважаеми народни представители, предлагам да бъде гласувано ан блок предложението за освобождаването на Димитър Абаджиев като заместник-председател, на негово място – господин Йордан Соколов като заместник-председател на комисията, и господин Владислав Костов за член на комисията.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това проекторешение.
Гласували 139 народни представители: за 136, против 3, въздържали се няма.
Прието е. Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ.
Предложението е направено от Ахмед Доган – председател на Парламентарната група на ДПС, в което се казва:
“На основание чл. 14, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за освобождаване и избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация”.
В проекта е посочено, че се освобождава Неджими Ниязи Али като член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и се избира Севджан Мустафов Съдкъев за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Това проекторешение се раздава в момента. Има автобиография на господин Севджан Съдкъев.
Уважаеми народни представители, имате думата по това проекторешение.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте проекторешението.
Гласували 143 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 32.
Това решение е прието.
С това приключихме и с точка втора от дневния ред. С този темп ще приключим цялата програма за 20 минути.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси доц. д-р Анелия Мингова да представи доклада – общ проект, на второ четене на този законопроект.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това искам да направя едно процедурно предложение – да бъде допуснат в залата заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете заместник-министър Марио Димитров в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Валентин Милтенов да се създаде нов § 1, което е подкрепено от комисията и тя предлага § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 4 ал. 3 се изменя така:
“(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения § 1.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 8.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 1а:
“§ 1а. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 7 думите “или с налагане на административно наказание” се заличават;
б) създава се т. 8:
“8. в предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство”.
2. В ал. 2 думите “по точки 2 и 3” се заменят с “по точки 2, 3 и 8”.
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) . В предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора.”
4. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение по предложения § 1а? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения параграф.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 2 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 2. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Наказателното производство може да се спре в случаите на чл. 207, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 в редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Бойко Рашков за създаване на § 2а, което е оттеглено от него.
По § 3 има предложения на народните представители Арабаджиев; Мингова, Пенчев, Казак и Димитров; Михайлова, Масева и Абаджиев, които са подкрепени от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 28, ал. 2 думите “212, ал. 4” се заменят с “212, ал. 5”; след числото “224” се поставя запетая и се добавя “225б, 225в, 242, 242а, 243-252”; числото “253” се заменя с “253-260, 278-278в”; думите “283а” се заменят с “282-283б”; числата “301-303” се заменят с “301-307а, 319а-319е”; след думите “330, ал. 2 и 3” се поставя запетая и се добавя “333”; след думите “354б” се поставя запетая и се добавя “354в, ал. 2-4”.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Това, което най-много ме вълнува, е дали вносителите са удовлетворени от тази редакция, която беше представена от госпожа Анелия Мингова. Не виждам някой неудовлетворен, затова си позволявам да подложа на гласуване редакцията на § 3 на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Благодаря. Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров за създаване на § 3а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 3а. В чл. 31а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато по делото се съберат данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, производството за някое от престъпленията може да се отдели в друго производство. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Мингова.
По този текст желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложената редакция от комисията за § 3а.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров за създаване на § 3б, което е подкрепено от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 3б. В чл. 34 се създава ал. 3:
“(3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от Въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението, подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 4 има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров и Миков, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3, думата “изрично” се заличава.
2. Алинея 5 се отменя.
3. В ал. 6 след думите “надзор за законност и” се добавя думата “методическо”, а думите “и следователи и може да извършват действията, включени в техните правомощия” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 4 желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 5. Създава се нов чл. 44а:
“Образуване на производство от общ характер по тъжба
на пострадалия
Чл. 44а. (1) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производството от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокуратурата, но не може да се прекрати по негово искане.
(2) Тъжбата трябва да отговаря на условията на чл. 57, без да се дължи държавна такса.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за отпадане на § 5. Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създадат нови § 5 и § 5а със следната редакция:
“§ 5. В чл. 45, ал. 2, думите “чл. 21, ал. 4, т. 3-5” се заменят с “чл. 21, ал. 5, т. 3-5”.
§ 5а. В чл. 46, ал. 2, думите “чл. 21, ал. 4 и 5” се заменят с “чл. 21, ал. 5 и 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 5 и § 5а? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте ан блок двата параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 6 има предложение на народния представител Анелия Мингова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 6. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “в Министерството на вътрешните работи” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от Наказателния кодекс – и митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите.”
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет и членове на Министерския съвет, се осъществява по правилата на предварителното производство от следовател.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 6 има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 7. В чл. 60, ал. 1 и 2 думите “наказателното” се заменят със “съдебното”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 7? Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам отношение по § 7, тъй като той представлява една радикална промяна на нормите от Наказателно-процесуалния кодекс. Тази промяна предвижда невъзможността в предварителното производство пострадалите граждани, учреждения и организации да предявяват граждански иск. Според нас, действително с тази промяна би се осигурила бързина в производството, но бързината в производството, ускоряването на процеса за сметка на отнемане възможността на пострадалия да участва в досъдебното производство като процесуален субект, така както конкретно е предвидено в закона, у нас предизвиква известен смут. Затова считаме, че на този етап не е целесъобразна тази промяна и че трябва да се запази възможността пострадалият да потърси правата си още в досъдебното производство, поради което ние бихме се въздържали при гласуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте за изказване, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаеми колеги, действително става дума за едно предложение, което има за цел да осигури по-голяма бързина при провеждане на предварителното производство, като дава възможност гражданският иск да бъде предявяван от пострадалия едва в съдебната фаза на производството. На пръв поглед действително може да се създаде внушението, че по този начин се ограничават правата на пострадалия, но всъщност той има правото да бъде субект на предварителното производство, защото в друго качество би могъл да окаже въздействие върху провеждането на действия – наследствени действия, или пък ако се провежда полицейско разследване, съответно в дознанието.
Всъщност става дума само за възможността гражданските права, които са резултат от извършване на престъплението, да могат да бъдат реализирани едва в съдебната фаза, като същевременно обаче всички процесуални мерки, свързани с обезпечаване на неговия бъдещ иск, ако той би искал да го предяви в съдебната фаза, се запазват.
Следователно се гарантира възможността този иск да бъде реализиран без да се пречи. От друга страна, цялата информация, всички сведения, които той би могъл да разкрие, да послужат за осъществяване на истинската цел на наказателното производство в досъдебната му фаза. Разбира се, това беше дебатирано. Имат логика всички съображения и в едната, и в другата посока, но аз лично ви призовавам да приемете, че натежават тези аргументи, които позволяват една по-голяма оперативност и бързина в досъдебната фаза, като същевременно с възможността за обезпечение на иска и с възможността за участие в друго качество на пострадалия в досъдебната фаза да приемете, че в същност неговите права на защита в този етап на наказателното производство не бихме могли да приемем, че са засегнати или ощетени. Затова ви моля да подкрепите предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата, министър Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, като споделям изцяло това, което каза доц. Анелия Мингова, бих искал да допълня, че философията на промените в Наказателно-процесуалния кодекс от 1998 г. насам са насочени към едно: съдебната фаза да стане централна фаза в наказателното производство. Тези промени подчертават и акцентират върху това. В този смисъл аз също бих ви помолил да подкрепите предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи да изразят отношение по този първи спорен текст? Господин Корнезов се въздържа; поглеждам към господин Соколов – и той не изявява желание. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 7, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 17.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, тъй като вече приехме основната идея на текста и на следващите предложения за предявяване на гражданския иск едва в съдебната фаза на производството, до § 13 включително промените визират именно тази промяна, която ние вече гласувахме. Позволете ми да ги прочета ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Може би да гласуваме отделно само § 8, тъй като комисията не подкрепя текста на вносителя, а той е: "В чл. 61 ал. 3 се отменя".
Комисията предлага друга редакция на § 8 и тя е следната:
"§ 8. В чл. 61, ал. 3 думите "представянето на акта за начет" се заменят с "внасянето на обвинителния акт в съда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е текст, който е извън това, за което стана дума.
Имате думата по § 8.
Има ли желаещи?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите само няколко думи? Всъщност отново става дума за това, че предявяването на иска има за начален момент отново съдебната фаза и тъй като на акта за начет се основава наказателното производство и предявяването на обвинението, всъщност моментът за предявяването на иска се приема, че е самото внасяне на обвинителния акт в съда. Досегашният текст беше: "представяне на акта за начет", което става, разбира се, в досъдебната фаза, тъй като на него се основава разследването. Уеднаквяваме момента, като същевременно се придава тази автоматичност на представения акт за начет като възможност да бъде образувано производството, само че с внасяне на обвинителния акт в съда, за да се спази началната обща фаза за възможност за предявяване на граждански иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви за това разяснение, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване редакцията на комисията по § 8.
Гласували 99 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 9.
Параграф 8 е приет.
Останалите параграфи – от 9 до 13, могат да бъдат представени ан блок.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 9. В чл. 62 думата "наказателното" се заменя със "съдебното", а думата "обвиняемия" се заменя с "подсъдимия"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 10. В чл. 63, ал. 1 думата "наказателното" се заменя със "съдебното", а думите "и на органите на досъдебното производство" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 11. В чл. 64, ал. 1 и 3 думата "наказателното" се заменя със "съдебното"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 12, подкрепен от комисията, е следният:
"§ 12. В чл. 65 думата "обвиняемия" се заменя с "подсъдимия", а думата "наказателното" се заменя със "съдебното"."
§ 13. В чл. 66, ал. 1 думата "наказателното" се заменя със "съдебното", а думите "и на органите на досъдебното производство" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По параграфи от 9 до 13 включително има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте ан блок параграфи от 9 до 13, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Анелия Мингова, Константин Пенчев, Четин Казак и Валери Димитров за създаване на нов § 13а, което е подкрепено от комисията:
“§ 13а. В чл. 71 накрая се добавя “и съответния орган”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 13а, както е подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров за създаване на § 13б, което в едната си част е подкрепено от комисията, а в другата беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 13б със следната редакция:
“§ 13б. В чл. 74 се създава ал. 3:
“(3) Защитникът не може да отказва правна помощ по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 13б има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля ви, гласувайте § 13б така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Господин Соколов, заповядайте! Ако предложението Ви е чисто редакционно, ако не се засяга съдържанието, както ми се струва, че може би ще бъде, можем да го приемем и без да се подлага на гласуване. Ако се наложи, разбира се, може и да прегласуваме.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Струва ми се, че текстът е хубаво да бъде: “Защитникът не може да отказва правна помощ на подсъдимия или на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението.”
Така, както е редактирано, излиза, че той не може да отказва правна помощ по отделни въпроси на самото обвинение едва ли не.
Просто да бъде: “не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов, съвършено уместна бележка.
Аз предлагам да не го подлагам на гласуване, тъй като изобщо не се променя гласуваният текст. Чисто редакционно ще бъде добавено:
“Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия…” и докрая текстът си остава така, както го гласувахме. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 14. В чл. 89, ал. 1 след думите “чл. 97а” се поставя запетая и се добавя “ал. 2, т. 1”.”
Това предложение е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
“§ 15. В чл. 98, ал. 6 след думите “чл. 97а” се поставя запетая и се добавя “ал. 2, т. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези параграфи 14 и 15 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля ви, гласувайте двата параграфа ан блок, както са подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Двата текста се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 16 на вносителя е следният:
“§ 16. Създава се чл. 98а:
“Чл. 98а. (1) Когато определени факти от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото не могат да бъдат установени по друг начин, по искане на органа на досъдебното производство може да бъде разпитан като свидетел и служител от Министерството на вътрешните работи, който непосредствено ръководи друг служител, работещ под прикритие.
(2) Свидетелят по ал. 1 може да установява само факти, които са му станали известни от депозирани пред него писмени сведения, дадени от служителя на Министерството на вътрешните работи под прикритие. При разпита свидетелят няма право да разкрива данни за самоличността на служителя под прикритие.”
Има предложение от народния представител Александър Арабаджиев този параграф да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 16 да отпадне.
Искам да обясня на народните представители защо така единодушно се обединихме около отпадането на текста. Всъщност се предлага въвеждане на едно ново доказателствено средство, което е гласно – разпит на свидетел, но той има за задача само да възпроизведе пред съда получени сведения, станали му известни от друго лице, което всъщност би могло да има качеството на свидетел, но обстоятелството, че е агент под прикритие не му позволява, с оглед запазване на самоличността му да бъде направен този разпит.
Възраженията на колегите бяха, че се подменя принципът за непосредственост, устност, които всъщност са принципи, върху които трябва да се основава съдебното дирене. Следователно се създава една предпоставка, която не дава възможност да се установи обективната истина, което пък е основен принцип на наказателния процес. Самият текст съдържа противоречия, защото не позволява дори на съда да види документа, който е изготвен от този агент под прикритие, така че той не може да има никаква представа за достоверността на това, което се изнася пред него.
Ето защо комисията предложи да не се въвежда такова доказателствено средство. На този етап механизмът не е изчистен. Не можа да се намери никаква годна основа със запазване на процесуалните принципи да се даде възможност подобен разпит да бъде извършен, поради което ние счетохме, че на този етап подобен текст не може да бъде приет в Наказателнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Други желаещи не виждам.
Затова подлагам на гласуване единодушното предложение на комисията за отпадането на § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно и в пленарна зала.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Следващият § 17 е свързан с отпадането на този, който току-що гласувахме, затова комисията предлага и той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на параграфа.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 18. Създава се чл. 105а:
“Хартиен носител на компютърни информационни данни
Чл. 105а. Компютърни информационни данни могат да бъдат записани върху хартиен носител по реда на чл. 137, ал. 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде § 18а със следната редакция:
“§ 18а. В чл. 107, ал. 5 думите “Държавна спестовна каса” се заменят с “търговска банка, обслужваща държавния бюджет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, гласувайте ан блок двата параграфа, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 19 има предложение на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
По § 19:
а) В чл. 108, ал. 2 и ал. 3, след израза “на прокурора” се добавя изразът “или следователя”.
б) В ал. 4 след израза “от собственика” се добавя изразът “по реда на глава 5а, или пред съответния първоинстанционен съд”, а изразът “пред прокурора” се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. В чл. 108 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “Държавна спестовна каса” се заменят с “търговска банка, обслужваща държавния бюджет”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от собственика пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата еднолично в закрито заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по § 19? Няма го господин Миков да си защити предложението. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 30, против 49, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 20 има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 20. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “звукозаписи” се добавя “записи върху носител на компютърни информационни данни”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел I, II, IV, V, VIII и IХ, глава пета, раздели от I до VI, глава шеста, раздел III и IV, глава осма, раздел I до IV, глава единадесета, раздели от I до IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за всички престъпления по глава девета от Особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, фотоснимки и белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “по предходната алинея и по чл. 191, ал. 3” се заличават.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите “и чл. 191, ал. 3” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата по § 20. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 20 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 17.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев за създаване на § 20а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 20а:
“§ 20а. В чл. 111а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и чл. 191, ал. 3” се заличават.
2. В ал. 3 думите “от съответния ръководител на служба по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства” се заменят с “от съответния ръководител по чл. 13, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за специалните разузнавателни средства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по този § 20а? Предполагам, че вносителите са удовлетворени от редакцията. Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване § 20а в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми разрешите, господин председател, има идентични приети предложения по следващите три параграфа – 20б, 20в и 20г, да ги прочета ан блок и да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това са предложения за създаване на § 20б, § 20в и § 20г на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев.
Комисията предлага следната редакция на § 20б:
“§ 20б. В чл. 112, ал. 6 думите “и по чл. 191, ал. 3” се заличават.”
Комисията предлага § 20в със следната редакция:
“§ 20в. В чл. 113, ал. 2 думите “и по чл. 191, ал. 3” се заличават.”
Комисията предлага § 20г със следната редакция:
“§ 20г. В чл. 113а думите “и по чл. 191, ал. 3” се заличават.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези три идентични текста, схематични текста не виждам желаещи.
Моля, гласувайте трите текста в редакцията, приета от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите да докладвам параграфи 21 и 22, по които няма предложения. Текстовете са подкрепени от комисията.
"§ 21. Член 133 се изменя така:
"Задължение за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни, данни за абоната на компютърно-информационна услуга и данни за трафика
Чл. 133. (1) По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, носителите на такива данни и данни за абоната, които могат да имат значение за делото.
(2) По искане на съда или на органите на досъдебното производство доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да осигурят запазването на достатъчно данни за трафика с цел проследяване на пътя, по който е предадена информацията, имаща значение за делото, която преминава през компютърната информационна система."
По § 22 текстът е следният:
"§ 22. В чл. 134, ал. 1 думите "предмети или книжа" се заменят с "предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа не виждам желаещи.
Моля, гласувайте ан блок параграфи 21 и 22, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложения на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев за създаване на § 22а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 22а със следната редакция:
"§ 22а. В чл. 135 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд."
2. В ал. 2, изречение първо накрая се добавя "или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Можете да прочетете и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 23, подкрепен от комисията, е следният:
"§ 23. В чл. 136 се създава ал. 5:
"(5) Когато претърсването и изземването се свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист – технически помощник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа ми се струва, че няма да има възражения. Те са 22а и 23.
Моля ви, гласувайте ги така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 24 има предложения на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, което е подкрепено от комисията.
Тя подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 24. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 и 6 думите "предмети и книжа" се заменят с "предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни"."
2. Създава се ал. 7:
"(7) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 136. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: органът, извършил изземването, делото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 136, които се подписват. Разпечатването на носителя за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист-технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист – технически помощник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 24 не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 24 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Госпожо Мингова, моля да докладвате ан блок следващите три параграфа.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това са параграфи 24а, 25, 26 и 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност и по § 28 няма предложения.
По § 24а има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, на Михайлова, Масева и Абаджиев за създаване на § 24а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 24а със следната редакция:
"§ 24а. В чл. 138, ал. 1 след думата "съд" се добавя "или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд."
По § 25 отново има предложения на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
"§ 25. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 139, ал. 2 накрая се добавя "или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд."
2. Създават се алинеи 5 и 6:
"(5) Разпоредбите на алинеи 1-4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.
(6) Разпоредбите на алинеи 1-5 не се прилагат по отношение на защитника на обвиняемия".
По § 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
"§ 26. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 268, ал. 3, точки 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия."
По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
"§ 27. В чл. 147, ал. 1 думата "друго" се заличава."
По § 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
"§ 28. В чл. 150, ал. 3 навсякъде думата "парична" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По параграфи от 24а до 28 включително не виждам желаещи.
Моля, гласувайте ан блок тези параграфи така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Тези текстове са приети.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 29 има предложения на народния представител Михаил Миков – в чл. 152, ал. 5, след израза “на прокурора” се добавят думите “или следователя”, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 29. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се отменя.
2. В ал. 3 думата “друго” се заличава.
3. Създава се нова ал. 6:
“(6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата по този параграф, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи? Не виждам.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 35, против 57, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен в нова редакция от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: В § 30 има предложение от народния представител Рашков, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Валери Димитров и предложение на Михайлова, Масева и Абаджиев, които са подкрепени.
Предложения на народния представител Михаил Миков, които не са подкрепени:
1. В чл. 152а, ал. 1 след израза “на прокурора” се добавя изразът “или следователя”.
2. Член 152а, ал. 2 да отпадне.
3. Член 152а, ал. 3, след думите “от прокурора” се добавя изразът “или следователя”, а изразът “от разследващ орган” се заменя с израза “от друг разследващ орган”.
4. Член 152а, ал. 4, след думата “прокурора” се добавят думите “и следователя”.
5. Член 152а, ал. 5 – изразът “на прокурора” се заменя с израза “на органа, направил искането”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 30. В чл. 152а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “съд” се добавя “или от най-близкия, еднакъв по степен съд”.
2. В ал. 11 се създава изречение второ:
“Определението не подлежи на жалба и протест.”
3. Алинея 12 се изменя така:
“(12) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по § 30? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 62, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 31. В чл. 152б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 10 се създава изречение второ:
“Определението не подлежи на жалба и протест.”
3. Алинея 11 се изменя така:
“(11) Когато с влязлото в сила определение е взета мерка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.”
4. В ал. 12 думата “парична” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по § 31? Не виждам.
Моля, гласувайте § 31 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 32. В чл. 153 ал. 1 се изменя така:
“(1) Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, мярката за неотклонение се заменя с по-тежка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат думата по § 32? Не виждам.
Моля, гласувайте § 32 така, както е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, следващите две предложения са за създаване на параграфи 32а и 32б от народния представител Михаил Миков, които не са подкрепени от комисията. Те са следните:
Да се създаде § 32а:
“§ 32а. В чл. 153а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “прокурора” се добавя изразът “или следователя”.
2. В алинеи 2 и 3 думата “прокурорът” се заменя с “органът”, а в ал. 4 изразът “на прокурора” се заменя с израза “на органа”.
И да се създаде § 32б:
“§ 32б. В чл. 154, ал. 1, след израза “на прокурора” се добавя изразът “или следователя”.
Тези две предложения не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Понеже става дума съдържателно за едно и също нещо, затова ще си позволим да ги обсъждаме и гласуваме заедно.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези два параграфа, предложени от господин Миков? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 32а и 32б, предложени от народния представител Михаил Миков, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 72, въздържали се 8.
Не се приемат.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 33. В чл. 156, ал. 1 след думата “предяви” се добавя “в съдебното производство”.”
Текстът е подкрепен от комисията.
Параграф 34 също е подкрепен от комисията:
“§ 34. В чл. 156а се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата”.
2. В ал. 1 думите “органите на досъдебното производство” се заменят с “прокурора”, а думите “глобата и конфискацията” се заменят с “глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте ан блок § 33 и 34, подкрепени от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, господин председател, следващите два параграфа ще ги докладвам заедно. Те са по предложение на народния представител Милтенов. Те имат идентично съдържание и идея.
Предложението е подкрепено от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 34а. В чл. 157 ал. 4 се изменя така:
“(4) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от дознател като орган на полицейското производство – от службите на Министерството на вътрешните работи”.”
И § 34б, който е подкрепен от комисията със следната редакция:
“§ 34б. В чл. 158, ал. 2 думите “органите на Министерството на вътрешните работи” се заменят със “службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези два параграфа, предложени от господин Милтенов, не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте ан блок двата параграфа, които са подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение от народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров за създаване на § 34в, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 34в:
“§ 34в. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчват и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат”.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “по предходната алинея” се заменят с “по ал. 2 и 3”.
3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 34в има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля ви, гласувайте този параграф така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, както и предложение на Михайлова, Масева и Абаджиев, за създаване на § 34г.
Тези предложения са приети от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 34г. В чл. 162 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “100 лв.” се заменят с “500 лв.”.
2. В ал. 2 думите “по чл. 160, ал. 2 и 4” се заменят с “по чл. 160, ал. 2, 3 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 34г не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народните представители Цеков, от една страна, и от друга страна – Михайлова, Масева и Абаджиев, които са идентични по съдържание, за създаване на нов § 34д със следното съдържание:
“§ 34д. В чл. 164 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Неспазването без основание на сроковете, предвидени в този кодекс, за извършване на определени процесуални действия, както и сроковете за разследване, насрочване, разглеждане и решаване на делата, представлява основание за дисциплинарна отговорност на следователите, прокурорите и съдиите по Закона за съдебната власт”.”
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност, става дума за едно предложение, макар и направено от няколко народни представители. Благодаря ви.
Имате думата, уважаеми народни представители, по това предложение.
Има ли желаещи за изказване? Поддържа ли се това предложение?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, господин председател, само да обясня, че по принцип текстът, който се предвижда, комисията не го прие, защото реши, че неговото систематично място не е тук – в Наказателно-процесуалния кодекс. Евентуално това може да се обсъжда в промените на Закона за съдебната власт, така че за това става дума, а не като същностно отричане на идеята за дисциплиниране на производството, която очевидно е заложена в това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова, за това пояснение.
Не виждам други желаещи за изказване, затова подлагам на гласуване направените предложения от народните представители, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 93 народни представители: за 22, против 55, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 35 от една страна има предложение на народния представител Пенчев, а от друга страна – предложение на Мингова, Пенчев, Казак и Димитров.
Първото предложение на господин Пенчев е подкрепено от комисията, а второто предложение, което посочих, е подкрепено по принцип от комисията по буква “а”, а по букви “б” и “в” то е било оттеглено.
Има предложение от народния представител Миков, което по принцип е подкрепено, но само относно заличаване на думите “242 и 242а”, а що се отнася до останалата част, която гласи: “В чл. 171, ал. 1, към т. 1 се добавя изразът “220 и 282”, а в ал. 2 след думата “прокурора” се добавя израза “или следователя”, не е подкрепено.
Комисията не е подкрепила и текста на вносителя по т. 2 на § 35, който е следният:
“Създава се т. 3:
“3. за престъпления от общ характер, извършени от офицери, лица от сержантския и редовия състав, сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи, както и офицери и сержанти от други министерства и ведомства, с изключение на Министерството на отбраната.”
Комисията подкрепя вече посочените подкрепени предложения, които прочетох, както и текста на вносителя по т. 1 и предлага следната редакция за § 35:
“§ 35. В чл. 171, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “242, 242а” се заличават, а думите “320 и 339а” се заменят с “320, 339а и 343, ал. 1, буква “б” и ал. 3, буква “а”.
2. В т. 2 след думите “и от чужди граждани” се добавя “освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Искам да подложа на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков в частта, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 81 народни представители: за 20, против 57, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Рашков, подкрепено от комисията, за създаване на нов § 35а.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 35а. В чл. 172а, ал. 3 след думите “Република България” се добавя “или директора на Националната следствена служба”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По това предложение, подкрепено от комисията, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Бойко Рашков, което е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 36 има предложение на народния представител Цеков, неподкрепено от комисията, което е следното:
“В § 36 т. 4 се изменя така:
“4. В т. 8 след думите “постановленията на следователя освен” се заличават думите “постановлението за образуване на предварително производство”, както и запетаята след тях.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36:
“§ 36. В чл. 176 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. да проучва и проверява всички материали по следственото дело и да им дава указания по разследването;”.
2. Точки 2 и 3 се отменят.
3. Точка 5 се изменя така:
“5. да отстранява следователя, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;”.
4. Точка 8 се изменя така:
“8. да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на следователя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По този текст има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 69, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 36.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 37 има предложение на народния представител Цеков:
“§ 37. В чл. 178 ал. 2, думите “и писмените указания” се заличават.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37:
“§ 37. В чл. 178 ал. 2, изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 75, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Борислав Цеков не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 37, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Текстът на § 37 се приема.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, ако ми позволите да представя следващите два параграфа ан блок:
"§ 38. В чл. 182, ал. 2, изречение второ думите "с надлежни обяснения" се заменят със "с писмено становище"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 39. Член 185 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване параграфи 38 и 39 така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 3.
Параграфи 38 и 39 се приемат.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви.
Комисията предлага да се създаде § 39а със следната редакция:
"§ 39а. В чл. 186 се създава ал. 3:
"(3) В предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи, предварително производство се образува, ако пострадалият подаде до прокурора тъжба съгласно изискванията на чл. 188. Образуваното по този ред предварително производство не може да бъде прекратено на основание на чл. 21, ал. 1, т. 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване § 39а така, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Параграф 39а се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 40 на вносителя е следният:
"§ 40. В чл. 191, ал. 3 след думата "звукозаписи" се поставя запетая и се добавя "записи върху носител на компютърни информационни данни"."
По този параграф има идентични предложения от народните представители, от една страна, Мингова, Пенчев, Казак и Димитров и, от друга страна, на народните представители Михайлова, Масева и Абаджиев, които са подкрепени от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40:
"§ 40. Член 191 се изменя така:
"Неотложни следствени действия без образувано
предварително производство
Чл. 191. (1) Разследващите органи, в случаите, предвидени в закона, могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Органът, който е извършил действието, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
(2) В случаите по ал. 1 предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие и не се прилагат правилата по чл. 192-193 и чл. 194."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова. Очевидно в комисията е постигнато съгласие за окончателна редакция на § 40, затова ще подложа на гласуване § 40 в окончателната му редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Параграф 40 се приема така, както е предложен от комисията.
Тук има и предложение на народния представител Бойко Рашков за нов § 40а.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Народният представител Рашков предлага създаване на § 40а, но впоследствие е оттеглил предложението си.
Предложение на народния представител Цеков за създаване на нов § 40б със следното съдържание:
"§ 40б. В чл. 194 алинеи 1 и 2 се отменят."
Това предложение не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Народният представител Цеков готов ли е да защити предложението си? Не виждам такава готовност.
Моля да гласувате предложението на народния представител Борислав Цеков за създаване на нов § 40б.
Гласували 82 народни представители: за 17, против 60, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Цеков не се приема.
Госпожо Мингова, аз Ви предлагам да прочетете само окончателната редакция, защото виждам, че сте оттеглили своето предложение и на другите народни представители от вашата парламентарна група. Подкрепили сте предложението на Бойко Рашков. Ако обичате, прочетете окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност, комисията подкрепя предложението на господин Рашков и предлага § 40в, който става § 40б, да е със следната редакция:
"§ 40б. Член 194а се изменя така:
"Чл. 194а. Директорът на Националната следствена служба и директорите на окръжните следствени служби осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на този кодекс и указанията на прокурора, като осъществяват и административно ръководство върху дейността на следователите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване предложението § 40в да стане § 40б с току-що прочетената редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Изменението на § 40в в § 40б със съответната редакция се приема .
Моля, продължете, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народния представител Цеков за създаване на § 40г:
“§ 40г. В чл. 200 думите “образува или” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Народният представител Цеков ще защити ли предложението си пред пленарната зала? Не го виждам.
Моля гласувайте предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 73, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 41. В чл. 202, ал. 1, т. 3 думите “по него” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
За § 42 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 42. В чл. 206, ал. 2 думите “и 157” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване параграфи 41 и 42.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфи 41 и 42 са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде нов § 42а със следната редакция:
“§ 42а. В чл. 207 се създава ал. 3:
“(3) Не се съставя постановление за привличане като заподозрян или обвиняем, а съставеното се отменя за лице, ползващо се с имунитет. Наказателното преследване срещу същото лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте § 42а, предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 42а се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията е обсъдила предложенията на народния представители Рашков, което не е подкрепила, и на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, предложени като § 42а, и, подкрепяйки предложението на втората група народни представители, комисията предлага да се създаде § 42б със следната редакция:
“§ 42б. В чл. 210 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думите “първоинстанционен съд” се добавя “или от най-близкия, еднакъв по степен съд”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 3 се провежда по правилата на съдебното следствие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Народният представител Рашков ще защити ли предложението си? Не го виждам.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 42б в редакцията, докладвана от госпожа Мингова.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Параграф 42б се приема.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, има предложение за създаване на § 42б, направено от колегата Рашков. Има предложение също и от народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров.
Предложенията не са подкрепени от комисията.
По текста, за който се отнасят тези предложения, комисията предлага да се създаде § 42в със следната редакция:
“§ 42в. В чл. 210а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “първоинстанционен съд” се добавя “или от най-близкия, еднакъв по степен съд”.
2. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие;
(4) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от прокурора или следователя разпит на свидетел по реда на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по предложенията за § 42б. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител Бойко Рашков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 67, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, ние оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Гласуваме текста на комисията за § 42в.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Текстът на § 43 на вносителя е следният:
“§ 43. Член 211 се изменя така:
“Чл. 211. Когато разпоредбите по този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия или неговия защитник при извършването на съответните следствени действия, следователят може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни следствието.”
Предложение за отпадане на текста са направили народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров.
Комисията приема това предложение и предлага § 43 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 43? Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 43 по предложение на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 43 отпада.
Моля да докладвате параграфи 44, 45 и 46 заедно.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 44. В чл. 213 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) За предявяване на следствието се призовава обвиняемият.”
2. Алинея 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
“§ 45. В чл. 219, ал. 4, думите “справка за граждански иск” се заличават, а думите “по чл. 152, ал. 6” се заменят с “по чл. 152, ал. 7”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
”§ 46. В чл. 235, ал. 4, думите “справка за граждански иск” се заличават, а думите “по чл. 152, ал. 4” се заменят с “по чл. 152, ал. 7”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези три текста. Няма желаещи.
Гласуваме параграфи 44, 45 и 46 ан блок. Моля, гласувайте ан блок текстовете на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народния представител Цеков за създаване на нов § 46а:
“§ 46а. В чл. 236, ал. 1, т. 3 се добавя изразът “довело до ограничаване на процесуалните права на лицата, които участват в досъдебното производство, ако има такова искане”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по това предложение? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 68, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 47 има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Цеков, което не е подкрепено от комисията, е следното:
“В § 47 т. 2 се изменя така:
“2. алинея 3 се изменя така:
“(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да обжалват постановлението пред по-горния прокурор в 7-дневен срок от получаване на преписа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция за § 47:
“§ 47. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпросите за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.”
2. В ал. 3 изречение второ се заличава.
3. Създават се нови ал. 4, 5, 6 и 7:
“(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. Определението на съда не подлежи на жалба и протест.
(5) С определението съдът може:
1. да потвърди постановлението;
2. да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
3. да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
(6) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство при изменение на обвинението срещу същото лице и за същото деяние.
(7) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия, може служебно да бъде отменено от по-горестоящия прокурор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Заповядайте, госпожо Масева.

Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето изказване е във връзка с новата редакция на ал. 4 по § 47, чл. 237. С ал. 4 се въвежда ново правило, съгласно което съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. Определението не подлежи на жалба и на протест. Тоест разпоредбата предвижда разглеждане на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство в закрито заседание както и необжалваемост на определението на съда. Всъщност тази разпоредба, според мен, противоречи на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от НПК, съгласно която определенията за прекратяване на наказателното производство се проверяват задължително по глава петнадесета.
Недопустимо е въззивно разглеждане на делото при останалите прекратени дела да е с призоваване на страните, а първоинстанционното, което всъщност е най-близко до страните, да се разглежда в закрито заседание съгласно редакцията на ал. 4 и то в тази фаза и тази инстанция, която е най-близко до страните.
Ако, примерно, председателят на районния съд реши, че трябва да откаже образуването на предварително дело по тъжба на пострадалия всъщност неговият отказ ще бъде разгледан от въззивния съд в открито съдебно заседание с призоваване и участието на страните. При прекратяване обаче на наказателно дело от общ характер, както е видно от тази алинея, разглеждането на жалбата от районния съд става в закрито заседание. Тоест за делата от общ характер законодателят предвижда по-слаба, по-неефективна защита.
Липсата на последващо обжалване на това определение по чл. 237, ал. 4 съдържа, според мен, една много сериозна опасност от недопустимостта да бъдат отстранени съдебни грешки. Освен това липсата на защита на пострадалия в тази решаваща фаза на процеса, според мен, му отнема действително правото изобщо да се защити.
Най-напред ние отнехме това право на пострадалия да се конституира още в досъдебната фаза като граждански ищец. След това чрез чл. 213 отнехме правото да бъде уведомен за започването на предварителна проверка и на предварителни следствени действия. Сега всъщност не ограничаваме, а отнемаме и възможността на пострадалия да се защити при едно разглеждане при закрити врати - тайно разглеждане, и при невъзможност да обжалва определенията.
Затова считам, че този текст не следва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Масева. Да разбирам, че правите процедурно предложение за гласуване отпадането на ал. 4?
Господин Димитров, дали бихте могли да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Позволете ми от името на вносителя, тъй като разпоредбата на ал. 4 е в с съответствие с предложението на комисията, да взема отношение по възражението, направено от народния представител госпожа Елиана Масева.
Направеното възражение е в аспекта, че в случаите когато се прекратява наказателното производство, постановление на прокурора при обжалване от страна на пострадалия или на обвиняемия в това производство, съдът ще се произнесе в закрито заседание. Практиката и в момента е същата. По-скоро редакцията на ал. 4 е да се изясни процедурата, по която ще се осъществява обжалването, респективно произнасянето на съда, и по този начин, след като има вече произнасяне на органа на досъдебното производство - прокурора, контролната функция на съдията върху досъдебното производство по отношение прекратяването на производството е достатъчна гаранция, че има обективност и прозрачност на наказателния процес. Едно произнасяне в открито съдебно заседание по никакъв начин няма да промени волята на решаващия орган – съда, в тази част.
Що се отнася обаче до въпроса за обжалването на това определение, ако евентуално към момента на прекратяване на производството не са били налице достатъчно данни за престъпление и по тази причина то се прекратява по искане на прокурора и респективно съдът е констатирал това, в един по-късен момент, евентуално по реда на възобновяване на производството, би могло, след като вече има произнесено определение за прекратяване, това да се извърши от Върховния касационен съд. Така че гаранцията е налице и в настоящия случай и няма опасение евентуално да доведе до някакви злоупотреби от страна и на прокурора, и на съдията, който се произнася по това производство.
Моето мнение по въпроса е, че няма да се промени с нищо режимът, който съществува и в момента, само се дава отговор на въпроса за процедурата, по която да се осъществи. Но все пак това е воля на законодателния орган. Ако вие счетете, че следва да подлежи по реда на чл. 344 от Наказателнно-процесуалния кодекс и на контрол от въззивната инстанция, мисля, че това само ще доведе до забавяне на всички онези наказателни производства, които се прекратяват и понастоящем, и вместо да постигнем целта на законопроекта – ускоряване на наказателното преследване, и не във всички случаи безусловно да има обвинено и наказано лице. Разбира се, наказателният процес има и този стремеж – да защити именно правата и на обвиняемите в този процес, но във всички случаи, когато се натрупват инстанции за решаване, това винаги води до забавяне на наказателния процес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също смятам, че тази ал. 4 трябва да отпадне. Всички сме съгласни и към това е насочен целият законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и затова така сравнително лесно върви днес гласуването – че трябва да се подобри ефективността и бързината. Бързината обаче не може и не трябва да става за сметка, забележете, не на друго, а на ограничаване правата именно на пострадалите.
Господин заместник-министърът казва, че и сега практиката е такава. Не е вярно, сега текстът на закона е друг. Не може да има практика, която противоречи на текст на закона.
На второ място, за какво забавяне може да става дума, когато става дума за обжалване на прекратяване на едно производство? Ние трябва да дадем гаранции на пострадалия, че наистина това прекратяване е законосъобразно. Ако дори и след обжалване прекратяването се потвърди нищо не е забавено. Просто производството се прекратява. Но да приемем в сегашния вид тази ал. 4 е много опасно и с оглед на друго. За пръв път, след като постановлението на прокурора подлежи на съдебно обжалване, с тези промени в НПК се приема, че потвърденото прекратяване от страна на прокурора с един последващ съдебен акт вече е един стабилен съдебен акт. Тоест не може да става това, което ставаше досега – ако прокурорът прекрати едно предварително производство след това да може той самият да го започне отново. Сега вече това няма да може да става. Значи трябва да дадем гаранции именно на пострадалия да защити своите права.
На следващо място, това, за което спомена господин заместник-министърът – че стои открит пътят за възобновяване на производството чрез сезиране на Върховния касационен съд, не може да бъде сериозен довод, защото производството за възобновяване на едно прекратено производство е подчинено на едни строги ограничителни правила, на едни основания, които са посочени в закона, и извън тях не може да има възобновяване на производството.
С оглед на това наистина, без ни най-малко да пострада бързината в процеса, ние ще гарантираме, че тогава, когато е налице едно неоснователно, незаконосъобразно прекратяване, пострадалият ще може да се защити, включително и чрез обжалване на акта на първоинстанционния съд.

Не трябва да забравяме и друго – прокурорът е прекратил, очевидно той няма да обжалва, ако съдът потвърди неговото постановление. Едва ли в този процес на обжалване прокурорът ще си промени становището. Значи, единствено ние засягаме правата на пострадалия. Стана дума за гражданския иск, но гражданският иск и гражданският ищец са все пак едно, да го нарека така, чуждо тяло, външно тяло в наказателния процес. Там не това е същественото, докато тук не може за сметка на правата, именно на пострадалия, на жертвите, ние да искаме да постигнем бързина в процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
Други изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Цеков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението, направено в залата от народните представители Илияна Масева и Йордан Соколов, за отпадане на ал. 4 от чл. 237.
Гласували 115 народни представители: за 60, против 53, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Господин Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, аз правя предложение за прегласуване на предложението за отпадане на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за прегласуване на предложението на госпожа Масева, подкрепено от господин Соколов, за отпадане на ал. 4 от чл. 237.
Моля да прегласувате това предложение за отпадане на ал. 4.
Гласували 170 народни представители: за 72, против 94, въздържали се 4.
Предложението не се приема при прегласуването.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Правя следното процедурно предложение. Алинея 4 има две изречения и аз предлагам второто изречение да отпадне: “Определението на съда не подлежи на жалба и протест”. Това е друго предложение.
Колеги, решаваме изключително важен въпрос. Само преди няколко дни нашата комисия изнесе доклад за убийството на Зашеви в Плевен. Съдът прекратява убийството, когато са привлечени четири човека като подсъдими. Добре, прокурорът решава, че няма достатъчно данни, но има убийство. Как да се защитят пострадалите, родителите, децата? Защо да не се обърне към по-горната инстанция все пак?
Нека да не задълбаваме нещата. Не са дребни неща. Както трябва да защитим обвиняемия, така трябва да защитим и интересите на пострадалите. Защо да не дадем възможност да се обжалва, тоест общият ред на чл. 344 да се спазва при всички определения за прекратяване?
Затова правя предложение, госпожо председател, второто изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преди да преминем към гласуване на целия текст в редакция на комисията, моля да гласуваме предложението на господин Корнезов - изречение последно на ал. 4 да отпадне.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Не поддържам направеното предложение от господин Корнезов. Всъщност има възможност за контрол върху определението на прекратяване и това ясно следва от останалата част на текста.
Примерът, който той даде, също визира възможност за еднократно обжалване, само че там постановлението за прекратяване е от прокурора и подлежи на обжалване. Има еднократна възможност за контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на последното изречение на ал. 4.
Гласували 132 народни представители: за 59, против 70, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 47 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 63, против 28, въздържали се 6.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48:
“§ 48. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. при продължително отсъствие на единствен свидетел – очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.”
2. Създава се ал. 11:
“(11) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по § 48. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 48.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 49 има предложение от народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49:
“§ 49. Създава се чл. 239а:

“Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия

Чл. 239а. (1) Ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.
(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият може да подаде молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква следственото дело.
(3) Съдът се произнася по молбата в 7-дневен срок еднолично в закрито заседание и когато установи основанията по ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда, съобразно чл. 235, 414а или 414з, ал. 1 или да прекрати наказателното производство.
(4) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по предходната алинея, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След влизане в сила на определението, наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на обвиненията за други престъпления, извършени от обвиняемия.
(5) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 3, но в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
(6) Ако в срока по ал. 5 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
(7) Правилата по предходните алинеи се прилагат и за уличения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по § 49. Няма желаещи.
Гласуваме § 49 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 50. Заглавието на Глава тринадесета се изменя така: “Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли съображения по § 50? Няма.
Гласуваме § 50, който е подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 51 има предложение от народния представител Цеков, което не е подкрепено от комисията:
В § 51 т. 1 се изменя така:
“1. В т. 3 след думата “правила” се добавя изразът “довело до ограничаване на процесуалните права на лицата, които участват в досъдебното производство, ако има такова искане”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51:
“§ 51. В чл. 241, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 накрая се добавя “довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник”.
2. Точка 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 51.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Споделям идеята, вложена в текста. С други думи идеята е да се ограничи до минимум възможността съдът да връща делото за доразследване, защото знаете, че сега хиляди дела отиват в съда, връщат се, пак отиват в съда, пак се връщат… Въпросът е да ограничим тази възможност. Тук въпросът опира до съществените нарушения на съдопроизводствените правила. Разбира се, когато тези съществени нарушения на Наказателно-процесуалния кодекс са ограничили правото на обвиняемия в предварителното производство, разбира се, че трябва да бъде върнато.
Но ми направи впечатление в текста, който ни се предлага: “да са ограничили правото на обвиняемия или неговия защитник”. Има принципи в правото. Съществено нарушение на съдопроизводствените и процесуалните правила е когато се нарушават правата на страните. Защитникът, т.е. адвокатът, не е страна в процеса.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: В Наказателния кодекс е страна, в Гражданско-процесуалния кодекс не е!
Любен Корнезов: Не е точно така.
Още нещо: ако се наруши правото на адвоката – не се е запознал с материалите по делото, всъщност се нарушават правата на обвиняемия да може да се защити.
Затова предлагам за по-голяма чистота да спрем текста до “обвиняемия”. Мисля, че това ще бъде по-прецизно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Цеков по § 51, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 30, против 51, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението, направено от господин Корнезов в залата от текста на комисията да отпаднат думите “или на неговия защитник”.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 28, против 57, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за § 51.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 52. В чл. 246, ал. 2 думите "и следствените действия, които трябва да бъдат извършени" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 52? Няма.
Моля, гласувайте § 52 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 53 има идентични предложения, направени от групи народни представители:
Мингова, Пенчев, Казак и Димитров и Михайлова, Масева и Абаджиев, които не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53:
"§ 53. В чл. 247 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "чл. 21, ал. 1, точки 2, 3, 4, 6 и 7" се заменят с "чл. 21, ал. 1, точки 2, 3, 4, 6, 7 и 8".
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато прекратява наказателното производство съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало."
4. Алинея 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте идентичните предложения на групите народни представители: Мингова, Пeнчев, Казак и Димитров и Михайлова, Масева и Абаджиев, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 28, против 51, въздържали се 14.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията за § 53.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 54. В чл. 247а се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение."
Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
"§ 55. Член 247б се изменя така:
"Подготовка на съдебното заседание
Чл. 247б. (1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик се произнася относно:
1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник;
2. исканията по мерките за обезпечаване на глобата, конфискацията, гражданския иск и отнемането на вещи в полза на държавата;
3. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.
(2) Съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от внасяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок.
(3) Когато въз основа на обвинителния акт и данните по делото съдията-докладчик установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той насрочва, разглежда и решава делото по реда на Раздел IV на Глава 20."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 56. Член 254 се изменя така:
"Съобщения за образуване на съдебното производство
Чл. 254. За образуване на съдебното производство се съобщава на пострадалия или на неговите наследници, на учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 54, 55 и 56, чиито текстове на вносителя са подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 57 има предложение на народния представител Борислав Цеков:
"§ 57. В чл. 255 се създават нови алинеи 4 и 5:
"(4) В първата и въззивната инстанция съдът разглежда и решава делото в 3-месечен срок от образуването му, а за делата, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде удължен до 6 месеца с разрешение на председателя на съответния съд.
(5) Делата във Върховния касационен съд се насрочват, разглеждат и решават в 6-месечен срок от образуването им."
Комисията не е подкрепила предложението.
Има предложение по същия параграф на народния представител Бойко Рашков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57:
"§ 57. Член 255 се изменя така:
"Произнасяне на мярката за неотклонение
Чл. 255. (1) По направените искания относно мярката за неотклонение съдията-докладчик се произнася в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник.
(2) При постановяване на определението съдията-докладчик обсъжда налице ли са основанията за изменяване или отменяване на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 61, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, следващите два параграфа също са безпроблемни.
По предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров и предложение на Михайлова, Масева и Абаджиев комисията предлага да се създаде § 57а със следното съдържание:
“§ 57а. В чл. 265, ал. 2 накрая се добавя “като за груби нарушения може да налага глоба до 500 лв. на всеки присъстващ.”
И по предложение на същите народни представители, което комисията подкрепя се създава § 57б със следната редакция:
“§ 57б. В чл. 266 ал. 4 се изменя така:
“(4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези два параграфа.
Няма желаещи.
Гласуваме § 57а и § 57б, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 58. В чл. 268, ал. 1 и 2 се изменят така:
1. “(1) Присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително.”
2. Алинея 2 се заличава.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 58 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 58? Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 58 по предложение на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 59 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
”§ 59. Създава се чл. 268а:
“Произнасяне по мярката за неотклонение в съдебното
производство
Чл. 268а. (1) Въпросът за изменяване на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.
(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 59? Няма желаещи.
Гласуваме § 59 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 60 има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров и предложение на Михайлова, Масева и Абаджиев, които са идентични по съдържание и подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 60:
“§ 60. В чл. 269 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “чл. 21, ал. 3, т. 5” се заменят с “чл. 21, ал. 5, т. 5”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител, както и техните повереници, не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага.”
3. Създава се ал. 7:
“(7) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или експерт, съдът им налага глоба до 500 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 60 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 61. В чл. 277, ал. 1 думите “пред съдия” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 62 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 62. В чл. 279 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “ще се ползват” се заменят с “могат да се ползват”.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) При условията на ал. 1, т. 1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 210а, ал. 4.”
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
По § 63 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 63. В чл. 280 ал. 4 се изменя така:
“(4) Разпит на експерта може да не се проведе, ако той не се яви и страните са съгласни с това.”
По § 64 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 64. В чл. 287, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник.”
По § 65 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 65. В чл. 288 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 2-8 и ал. 4 и 5.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за неотклонение, а мярката по чл. 156 – ако основанието за нейното налагане е отпаднало.”
По § 66 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 66. В чл. 298 преди думата “съвещание” се добавя “тайно”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67:
“§ 67. Член 312 се изменя така:
“Чл. 312. Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.”
По § 68 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 68. В чл. 318, ал. 1 думите “а в случаите по чл. 306 – в 30-дневен срок” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69:
“§ 69. Член 321 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Гласуваме параграф от 61 до 69. Текстовете са подкрепени от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, а от друга страна на Михайлова, Масева и Абаджиев, идентични по съдържание, за създаване на § 69а, което е подкрепено от комисията.
Тя предлага следната редакция:
“§ 69а. В чл. 322, ал. 1 думите “Първоинстанционният съд” се заменят с думите “Съдия от първоинстанционния съд”.”
По § 70 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 70. В чл. 324 думите “изтекат сроковете по чл. 318 и 321” се заменят с “изтече срокът по чл. 318”.”
По § 71 комисията подкрепя текста на вносителя и той е:
“§ 71. В чл. 326, ал. 5 след думата “писмени” се добавя “и веществени”.”
По § 72 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 72. Член 331 се изменя така:
“Съдебно следствие
Чл. 331. При провеждане на съдебното следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.”
По § 73 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 73. Създава се чл. 331а:
“Съдебни прения и последна дума на подсъдимия
Чл. 331а. (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 289, ал. 2.
(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.”
По § 74 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 74. В чл. 332, т. 4 думите “по чл. 21, ал. 1, точки 1, 4 – 7 и ал. 3, точки 1 – 4” се заменят с “по чл. 21, ал. 1, точки 2 – 8 и алинеи 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 69а до 74, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: В § 75 има съвпадащи предложения от народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев, подкрепени от комисията.
Тя предлага следната редакция:
“§ 75. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник”;
б) точка 2 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Въззивният съд в случаите по чл. 352, ал. 3 отменява присъдата и връща делото на първата инстанция, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.”
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 3 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест на прокурора, съответна жалба на частния тъжител или частния обвинител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма желаещи.
Гласуваме § 75 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Моля, представете параграфи от 76 до 80, включително.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 76. В чл. 334, ал. 2 пред думата “жалба” се добавя “съответна”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 77. В чл. 335, ал. 2 пред думата “жалба” се добавя “съответна”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 78. В чл. 344 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Определенията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 240, ал. 2, чл. 304, ал. 1, точки 1 – 3 и чл. 444, ал. 2, се проверяват по реда на Глава петнадесета.”
2. В ал. 2 думите “чл. 255, ал. 1, точки 2 – 5”, се заменят с “чл. 247б, ал. 1, т. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 79 също е подкрепен от комисията:
“§ 79. В чл. 349, т. 5 се отменя.”
Параграф 80 е подкрепен от комисията.
“§ 80. В чл. 352, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите “е постановена” се заменят с “или решението са постановени”.
2. Създава се т. 4:
“4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 76 до 80, включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров и Михайлова, Масева и Абаджиев за създаване на § 80а.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 80а:
“§ 80а. В чл. 354, ал. 4 думата “съда” се заменя със “съдия от въззивния съд”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 80а? Няма желаещи.
Гласуваме § 80а в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Следващите четири параграфа, моля!
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 81, подкрепен от комисията:
“§ 81. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, точки 3 и 4, след думата “присъдата” се добавя “или решението”.
2. В ал. 3 т. 2 се отменя.
3. Алинея 4 се отменя.”
Параграф 82, подкрепен от комисията:
“§ 82. В чл. 358, ал. 2 и 3 след думата “прокурора” се поставя запетая, а думите “или жалба” се заменят с “жалба на частния тъжител или”.”
Параграф 83, подкрепен от комисията:
“§ 83. Член 359 се изменя така:
“Чл. 359. На проверка по реда на този раздел подлежат влезлите в сила присъди и решения, влезлите в сила определения по чл. 237, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 344, ал. 1 и чл. 414з, ал. 10.”
По § 84 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 84. В чл. 362 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 след думата “следовател” се добавя “дознател”.
2. В ал. 5 думите “по чл. 352, ал. 1, т. 1-3” се заменят с “по чл. 352, ал. 1, т. 1-4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 81 до 84 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Моля да докладвате § 84а и § 84б.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложението на народния представител Бойко Рашков за създаване на § 84а е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров да се създаде такъв параграф също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 84а:
“§ 84а. В чл. 375 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “ценности и други предмети” се добавя “както и заснемане на полицейската регистрация.”
2. В ал. 3 думите “съответния кмет на общината” и “кметът” се заменят с “Агенцията за държавни вземания”.
Предложението на народния представител Милтенов да се създаде § 84б е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
§ 84б. В чл. 376 думите “органите на Министерството на вътрешните работи” се заменят със “службите на Министерството на правосъдието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези два текста. Няма желаещи.
Гласуваме § 84а и § 84б.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 85 има предложение от народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Тошо Пейков, което не е подкрепено от комисията, е следното:
“1. В § 85 думите “ал. 2” да отпаднат.
2. В § 85, т. 1 думата “отменя” се замества от израза “изменя така:
1. лицата, в чиито вещи се установят материали, съдържащи класифицирана информация по смисъла на чл. 25, чл. 27, чл. 28, ал. 1, точки 1-3, ал. 2, ал. 4 или чл. 29 от Закона за защита на класифицираната информация”.
3. В § 85, т. 2 в новото съдържание на т. 3 от чл. 388, ал. 2 накрая да се добави изразът “и гражданските лица в управителните или контролните органи на търговските дружества с принципал министъра на отбраната или министъра на вътрешните работи.”
4. В § 85 да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
“3. В чл. 388 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) На военните съдилища са подсъдни и делата, с материали, съдържащи класифицирана информация по смисъла на чл. 25, чл. 27, чл. 28, ал. 1, точки 1-3, ал. 2, ал. 4 или чл. 29 от Закона за защита на класифицираната информация.”
5. В § 85 да се създаде нова т. 4 със следното съдържание:
“4. В чл. 388, ал. 5 след израза “Върховния касационен съд” да се вмъкне изразът “с военен прокурор”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста и на вносителя и предлага следната редакция на § 85:
“§ 85. Член 388 се изменя така:
“Чл. 388. (1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:
“1. военнослужещи;
2. генерали, офицери, сержанти и войници от Министерството на вътрешните работи и от други министерства и ведомства;
3. лицата от резерва при учебен, проверочен или практически сбор;
4. сътрудниците на органите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на възложени задачи;
5. гражданските лица на служба във Въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на местоработата им;
(2) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция – от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.”
Ако ми позволите, госпожо председател, имам чисто редакционно две бележки по текста така, както е предложен от комисията:
По т. 2 – генералите не са ли също офицери? Дали е нужно посочването им изрично? Не се ли обхващат от “офицери”? Да го обсъдим.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Отделно са.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Отделно ли са? Какво им е отделното?
И по т. 5 имам едно питане за редакционно уточнение: “гражданските лица на служба във Въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи…”. Всъщност, Въоръжените сили не обхващат и гражданските лица, които са на служба в Министерството на отбраната. Ако е така, трябва да го добавим.
Моля за някакво разяснение. Който е компетентен, да го направи, за да уточним текста.

Значи за т. 2 няма никаква бележка, а т. 5 звучи така:
“5. гражданските лица на служба във Въоръжените сили в Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на местоработата им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Има предложение на господин Тошо Пейков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 26, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме предложението на комисията за § 85 с направените редакционни корекции от госпожа Мингова в т. 5.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 86 има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, подкрепено от комисията, която подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 86. Член 390 се изменя така:

“Мерки за неотклонение

Чл. 390. (1) Спрямо лицe от сержантския или редовия състав на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 388, ал. 1, т. 3 се взема една от следните мерки за неотклонение:
1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;
2. задържане под стража във войсковия арест или в общите места за лишаване от свобода.
(2) Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната и в Българската армия се взема една от мерките за неотклонение по чл. 146, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 86? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 86 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 87 е подкрепен от комисията:
“§ 87. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта, подписката и гаранцията се вземат от разследващия орган или от съответния военен прокурор.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) За задържане под стража на офицери и гражданските лица се съобщава незабавно на министъра на отбраната.”
По § 87а има предложение от народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, подкрепено по принцип от комисията, която предлага следната редакция:
“§ 87а. В чл. 392, ал. 1 думите “началникът го” се заменят с “той се “ и накрая се добавя “докато тези мерки за неотклонение бъдат заменени с по-леки”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по тези два параграфа?
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се изкажа по § 87, тъй като това е текст на вносителя и той беше направен във връзка с девоенизацията на структурите на МВР и изваждането им от подсъдността на военните съдилища. И тъй като в ал. 3 за задържането под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на министъра на отбраната в предложената от нас редакция, след като бяха приети и останалите текстове, с които отпадна предложението на вносителя за девоенизация, мисля че трябва да остане предишната редакция на текста, а именно: “незабавно на съответния министър”. В този случай, ако офицерите и гражданските лица са от Министерството на вътрешните работи, не можем да уведомяваме министъра на отбраната затова, че те са задържани под стража.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Тоест вашето предложение е да остане старият текст на чл. 391, ал. 3 ли? Тогава нека поправката да бъде по-скоро редакционна.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Приемам тази бележка.
Нека ал. 3 да стане така:
“(3) За задържане под стража на офицери и гражданските лица се съобщава незабавно на съответния министър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по § 87 и § 87а? Няма.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 87 и 87а са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Следва предложение на господин Цеков за създаване на нов § 87б, което не е подкрепено от комисията
“§ 87б: В чл. 393, ал. 1, изречение второ думите “нареди да се извърши” се заменят с думата “образува”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме предложението на господин Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 3, против 63, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 88. В чл. 399, ал. 1, в изречение първо след думата “батальон” се поставя точка. Текстът “както и на директора на РДВР, на началника на сектор в МВР, по-горните и съответстващите на тях” се заличава.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 88 да отпадне.
“§ 89. В чл. 400 след думите “министъра на отбраната” се поставя точка, а думите до края на сегашното изречение се заличават.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 89 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме отпадането на § 88 и § 89 по предложение на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Параграфите отпадат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложения на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев, идентични по своето съдържание, за създаване на § 89а. Предложенията са подкрепени от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 89а. В чл. 408б, ал. 2, се създава т. 4:
“4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 89а? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за този параграф.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 90 има предложение на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев, подкрепени от комисията, която предлага следната редакция за § 90:
“§ 90. В чл. 409 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Правомощия на дознателя”.
2. Създава се нова ал. 1:
“(1) При полицейското производство не се извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига обвинение по реда на чл. 207. Производството се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването.”
3. В ал. 2 накрая се добавя “като законосъобразно извършените до този момент действия запазват процесуалната си стойност”.
4. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
“(3) Дознателят е длъжен да разясни на уличения в какво е уличен, предвидената наказателна отговорност, както и правото му да откаже да даде обяснения. Той е длъжен да му осигури възможност да се свърже със защитник или да му назначи такъв при условията на чл. 70, като не може да извърши никакви действия по разследването, докато не изпълни тези свои задължения.
(4) При бързото полицейско производство дознателят със съгласието на прокурора може и да не проведе разпит на свидетелите.
(5) В случаите по чл. 408б, ал. 2, дознателят може незабавно да представи събраните материали на прокурора, когато те са достатъчни за съставяне на обвинителен акт.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите “дознателите използват” се заменят с “дознателят използва”.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Гласуваме § 90 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложения на народните представители Мингова, Пенчев, Казак, Димитров, Михайлова, Масева и Абаджиев за създаване на § 90а, които са подкрепени от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 90а. В чл. 410а ал. 1 се изменя така:
“(1) Когато не е упражнил правомощията си по чл. 409, ал. 5, дознателят приключва бързото производство в 7-дневен срок и изпраща делото на прокурора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 90а? Няма.
Гласуваме § 90а в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 91 има предложения на народните представители Мингова, Пенчев, Казак и Димитров, подкрепени от комисията; предложения от народните представители Михайлова, Масева и Абаджиев – също подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 91. В чл. 411 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1:
а) в т. 3 думите “данни” се заменят с “доказателства”, а думите “нарушения по чл. 409, ал. 3” се заменят със “съществени нарушения на процесуалните правила”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. прекратява наказателното производство.”
в) в т. 5 думите “по чл. 22 и чл. 22а” се заменят с “по чл. 239, ал. 1”;
г) точка 7 се изменя така:
“7. преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1 или когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина. Законосъобразно извършените до този момент действия запазват процесуалната си стойност.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) При прекратяване на наказателното производство се прилагат правилата на чл. 237.”
"§ 92. В чл. 412, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на уличения, или когато предварителното производство е било задължително при условията на чл. 171, ал. 1;".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 93. В чл. 414ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора-съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението."
2. Създава се нова ал. 4:
"(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства."
3. В ал. 6 думите "пострадалия или неговите наследници" се заличават.
4. Алинея 8 се изменя така:
"(8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага чл. 23 от Наказателния кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93.
"§ 94. В чл. 414з се правят следните изменения:
1. В ал. 3 и 5 думите "пострадалият или неговите наследници" се заличават.
2. Алинея 8 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 95. В чл. 426 ал. 1 се изменя така:
"(1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 96. В чл. 439 се създава ал. 4:
"(4) Задържането в чужбина не се включва в срока по чл. 152, ал. 4."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 97. В чл. 439а, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "или по искане на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Най-напред предлагам от текста, който ни беше предложен за § 93, да отпадне новата ал. 4, както и да отпадне § 94.
За какво става въпрос сред оредялата публика в пленарната зала? Става въпрос за съдебното споразумение и за възможността при съдебно споразумение да се прилагат правилата на чл. 55 от Наказателния кодекс за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Става въпрос за това, че когато е извършено дадено престъпление и се отчитат такива многобройни изключителни смекчаващи обстоятелства, може да се слезе под минимума на наказанието, предвидено в Наказателния кодекс. И това е общият случай. Но той се прилага при всички престъпления. При съдебното споразумение ние сега ще предвидим, и то в наказателния процес, една чисто материално-правна норма за определяне на наказанията. Материално-правна норма, която дава възможност при споразумението между прокурора и адвоката на обвиняемия, даже да няма изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, да се слезе пак под минимума – нещо, което категорично противоречи на прогласените идеи за борба с престъпността, за необратимост на наказанието и прочее.
Този текст в този вид, в който е даден, всъщност разбива въобще системата на наказанията. Значи за тези текстове, за които не се прилага споразумение, там, за да се слезе под минимума на наказанието, трябва да има изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства. А тук с процесуална норма по отношение на един институт, по отношение на института "сделка за наказателната отговорност", без да има изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, ще може да се слиза под предвидения в закона минимум.
На последно място, в крайна сметка става въпрос за някаква неравнопоставеност и то постигната с процесуална норма по отношение на материално-правни правила за определяне на наказанието. Нещо, което не мога да приема и не смятам, че ние с такъв начин на законодателстване даваме наистина отпор на необратимостта на наказанието и на някакви правила, принципи в материалното и в процесуалното право.
Другият въпрос е също същностен - при такъв тип определяне на наказателната отговорност със сделка, със споразумение. В предишното Народно събрание ние решихме, че особено в случаите, когато става въпрос за неимуществени последици, да се чува думата и на пострадалия. Все пак едно лице е пострадало от престъпление, затварят се един кабинет прокурорът и адвокатът на обвиняемия и те постигат договореност за наказателната отговорност, а на оня, пострадалия, му казват: ти ходи да си търсиш правата по граждански ред. И затова беше прието, че този, който е пострадал от престъплението, когато става въпрос за определяне на наказателната отговорност чрез споразумение, чрез сделка, трябва да се чуе и неговата дума. В крайна сметка това е един механизъм, един институт, който облекчава положението на лицето, извършило престъпление. Но докъде може да стигне това облекчаване?
Аз разбирам желанието на голяма част от съдиите всичко да минава по споразумение – хем бързо, хем на закрити врати, хем няма много да се напрягат да доказват вина, да търсят доказателства и прочее. Но има някои рамки на философията, която е свързана с реализацията на наказателната отговорност, които не бива да се надминават. Другото означава една крайна разколебаност в позицията ни – хем от една страна да искаме необратимост на наказанието, бързина на процеса и прочее, и от друга страна тоя пробив с тоя институт, който дава тия резултати.
Да ви кажа за какво става въпрос в отмяната на ал. 8. Несъгласието на пострадалия и неговите наследници по размера на неимуществените вреди не е пречка за сключване на съдебно споразумение. Нали смисълът на съдебното споразумение ще бъде освен материалните щети да бъдат възмездени и пострадалият или неговите наследници поне да получат някаква обезвреда за неимуществените вреди. По тоя начин връзваме тия механизми. Иначе какво ще стане? Ще се разберат прокурорът и адвокатът на обвиняемя за наказателната отговорност, а наследниците на починалото лице от извършеното престъпление години наред ще тичат по съдилищата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: То и сега не е пречка да се сключи.
Михаил Миков: Съгласен съм ал. 8 да остане. Тоест, само т. 1 от § 94. Съгласен съм, госпожо председател. Това, че се отменя, даже е добре.
Повтарям си пак формалното предложение – т. 2 да остане, а т. 1 да отпадне. Или в ал. 3 и 5, където се предвижда “в съдебното заседание участва прокурорът, защитникът, пострадалият и неговите наследници, обвиняемият или уличеният”. В съдебното заседание по определяне се изключва по този начин да участва пострадалият или неговите наследници. Как този човек ще има чувството, че се е реализирала една справедлива наказателна отговорност? До момента това съдебно заседание по споразумението имаше задължение пострадалият да участва, а сега ще го изключим при определянето по споразумение на наказателната отговорност.
Това са ми предложенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков.
Думата има заместник-министърът господин Марио Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Позволете ми по повод изказването на господин Миков да направя някои бележки.
Относно възражението за отпадане на ал. 4 на § 93, чл. 414ж. За ваше сведение искам да кажа, че споразумението като форма за прекратяване на наказателното производство с налагане на наказание на лицето, извършило престъпление, беше въведено още в началото на 2000 г. и беше един много ефикасен институт, който създаде бързина в наказателния процес, като около 30 процента от наказателните производства приключваха със споразумение, при което споразумение, имащо силата на присъда, по отношение на лицето, извършило престъпление, се налага определен вид наказание и съответно носи гражданскоправните последици от това престъпление.
През 2001 г. в последната сесия на Народното събрание беше извършена промяна на института на споразумението и ефикасността на този институт беше като че ли минирана с въвеждането на някои допълнителни условия за сключване на това споразумение. Това доведе до намаляване на приложението на споразумението за прекратяване на наказателното производство и реализиране на наказателната отговорност на лицето в най-кратки срокове. Това стана при сключване на споразумението между прокурора, обвиняемия и неговия защитник, участието и на пострадалия или неговите наследници. Това доведе до множество спорове в производството по сключване на споразумение, даже бих казал до ултимативни искания от страна на пострадалите и в много голяма степен до несъответствие с тежестта и обществената опасност на извършеното деяние и последици.
Затова предложението, което беше направено, е да се прекрачи възможността максимално да се влияе върху имуществената последица от престъплението, като по този начин бъде допълнително санкционирано осъденото лице. Стимулът е с тази редакция тези производства отново да започнат ефективно да се прилагат. Имайки предвид, че и прокурорът – представител на обвинителната власт, и съдията – в следващия момент на утвърждаването, да могат да контролират както размера на наказанието, което се предлага от прокурора и защитника на обвиняемия, така и по отношение на възстановяване на вредите, които е причинил извършителят на престъплението.
Така че във всички случаи съдията ще има последната дума и ще каже: да, в тези случаи, когато не е извършено репариране и възстановяване на щетите, такова споразумение няма да бъде одобрено. Това именно е и функцията на съдията, която той изпълнява и по общия ред на разглеждане на наказателното производство чрез постановяване на присъда. Разликата тук е, че не провеждаме още едно съдебно следствие, още едно съдебно производство, а ограничаваме това в рамките на няколко дни да се приключи производството, да не разпитваме свидетели, по този начин да създаваме допълнително имуществени утежнения и в крайна сметка да се постигне ефектът на наказанието.
Що се отнася обаче до приложението на чл. 55 от Наказателния кодекс, нямам в момента текста пред мен, но мога да го цитирам и по памет: той предвижда възможността при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства на лицето, извършило престъпление, да бъде наложено наказание в няколко аспекта: първо, когато се предвижда наказание без минимум, да бъде заменено примерно наказанието “лишаване от свобода” с глоба или друг вид по-леко наказание. Когато обаче е предвиден минимален размер на наказанието “лишаване от свобода”, не може да бъде заменено наказанието “лишаване от свобода” с друг вид по-леко наказание, а ще има възможност при условията на чл. 55 да се слезе под този минимум.
Тази разпоредба, която съществуваше при редакцията от 2000 г. на института на споразумението, също се прилагаше, при условията на чл. 55, без съдът дори да изследва дали са налице условията на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Това е старата редакция. Така че по този начин това стимулира самите извършители на престъпления.
Ще дам пример с американското законодателство – да не се провежда един пълен съдебен процес и наказателно разследване допълнително, а това да приключи още във фазата на досъдебното производство и представяне на съда готовия акт споразумение, който ще има силата на присъда, и извършителят на престъплението, признавайки вината си, ще понесе и съответната санкция.
Това е стимулът, който да накара и извършителят на престъплението, оценявайки това, което е извършил, да се съгласи включително и с репариране на щетите чрез един по-нисък размер на наказанието. В противен случай ние ще вървим към едно редовно съдебно производство, което в повечето случаи е вредно както за извършителя на престъплението, така и за пострадалите лица.
Що се отнася до § 94, чл. 414з – участието на пострадалия или неговите наследници – мисля, че чрез сключването на споразумението и имайки това споразумение силата на присъда, то ще породи всички онези правни последици, както може да се ползва и пострадалият от присъдата и той да реализира гражданската отговорност на осъденото лице вече в един много по-кратък период, тъй като вече ще има готов съдебен акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Спорът, който се води в момента, независимо дали се формулира ясно или не, е за съгласието за института на споразумението и против института на споразумението. Това не е спор, възникнал сега. Той е възникнал от въвеждането на този институт и смятам, че и занапред ще има колеги и в доктрината, и в практиката, които ще бъдат против споразумението в наказателния процес, считайки, че то е несправедливо, и че житейски създава възможности за уйдурми, казано на простонароден език.
Тук бяха дискутирани някои от причините, довели до въвеждането на института, но се прескача една твърде съществена причина за въвеждането на този институт, а тя е общите проблеми за наказателното ни правораздаване, която минира много дела, кара ги да се точат с години, обаче без възможности за реално приключване и водеща до пълно изтормозване както на обвиняемите, така и на пострадалите, така и на техните близки. Много често в реалния наказателен процес институтът на споразумението се използва, когато случаят е ясен, но доказателствата не издържат. В такъв случай колегите от доктрината, представени тук, в пленарната зала, нямат точно практическата представа какво е да виждаш, че всичко е така, но доказателствата не издържат и трябва да оправдаеш подсъдимия. Този институт се използва доста уместно в тези случаи, защото има страх у самия подсъдим, че все пак може да бъде осъден, независимо че ужким делото се развива в негова полза. Когато ти го ограничиш само в наказанието, което предвижда текстът на Наказателния кодекс, какъв е неговият стимул? Да се кандърдиса на споразумение! Какъв е, извън личната му амбиция, неговият стимул? Това, което сегашният текст на § 93, чл. 414ж, ал. 4 например предвижда – да получи по-малко от минималното наказание. Вярвайте ми като на практикуващ някога повече юрист, първите думи, с които някога колегите ме посрещнаха в Габровската прокуратура бяха, че “Всеки човек, когато започва, мисли, че ще осъди всички”. Като поработи известно време, узнава, че това нито е така, нито трябва да бъде така. “Неотвратимостта на наказанието” не значи просто това. Животът е значително по-сложен. Има хора, изпаднали в престъпна ситуация по стечение на обстоятелствата и за които е достатъчен даже страхът, че са в тази ситуация. Понякога съм съдила студенти във висше учебно заведение, което са с много тежки квалификации за кражби и които са намъкнати в някоя престъпна група, дори без да знаят реалната стойност на онова, което вземат. И тогава се чудиш като прокурор и като съдия какво означава да зачеркнеш този 20-годишен човек оттук до края на живота му? Дали това е справедливо? Дали животът го изисква?
Който отгръща вестници знае, че майката на убитото в Сливен по непредпазливост момиче от онзи полицай в тежка депресия казва: “Не искам този да живее в един град с мен. Искам да ангажирам президента, министър-председателя, главния прокурор и всички, за да го изселят от България.” Добре, но такива случаи се повтарят де факто по всяко дело за убийство. Какво може да получи един извършител на непредпазливо убийство, който също е млад човек и сигурно също не е искал това, което е станало? С мисълта, че си убиец не може да живее всеки! Това също има своето значение.
Когато решаваме нещата в такива случаи, трябва да ги погледнем и малко по-житейски. Наказателният процес има проблеми в момента, има проблеми и с бързината, и с качеството. Има дори проблеми с доказването на неща, които са така. Има значение въвеждането на този институт и има значение неговото прилагане. И не е въпрос на теория, нито на абстрактна справедливост за да видим, ако така било по канона, пък ако било иначе, какво щяло да стане?
Що се отнася до пострадалите, уважаеми колеги, никога пострадалият не може да обжалва наказанието. Никога пострадалият не може да се произнася по въпроса виновен – невинен. Като не може да се произнася по въпроса виновен – невинен, като какъв ще участва в това споразумение, което е споразумение за виновност и за вида и размера на наказанието? Защо да го викаме? С какво да го възмездим? С чувството, че се намира в съдебната зала ли, която най-често ще бъде един кабинет? С чувството за какво? Обикновено пострадалият счита, че обвиняемото и подсъдимо лице получава малко наказание. И почват да стават едни панаири. И да участва, и да не участва, не може да обжалва.
Тогава какъв е смисълът? Практическият смисъл е следният: да се увеличи списъкът на лицата за призоваване, да отлагаш процеса, защото не си намерил всички наследници на пострадалия и това да се точи във времето и пространството “Х” години. Това ли е смисълът на института на споразумението?! Той не е длъжен да го вика в съдебна зала, когато трябва да гледа нормален процес. Тогава ще му е по-лесно да го вика на нормален процес.
Защитата на интересите на пострадалите лица се получава на практика от обезщетението им, а не от правото да се произнасят върху вида и размера на обезщетението, пък още по-малко от тяхното просто призоваване, за да видят как ще свърши работата, но без да могат да се произнасят по вида и размера и без да могат да кажат каквото и да било.
Има смисъл отмяната на ал. 8 – несъгласието на пострадалия или неговите наследници по размера за имуществените вреди да не е пречка за сключване на съдебното споразумение само с комбинация с алинеята преди това, а не това, което колегата Миков предлага. Извинявайте, колега Миков, просто не съм видяла удовлетворени граждански ищци в наказателен процес. Константна практика абсолютно на всички съдилища, абсолютно на всички пострадали е да искат повече, отколкото получават.
Така че извинявайте, но така стоят нещата практически, а как е според Вас доктрината, е друг въпрос. Така че аз смятам да приемем текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Дончева.
За реплика има думата господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Много внимателно слушах колегата Дончева. Ние по този въпрос имаме спор отдавна. Но не чух в нейното изказване една дума – думата “корупция”. Има ли корупция в съдебната система или няма корупция? И тази норма корупционна норма ли е или не е корупционна норма? И когато говорите, госпожо Дончева, за студентите и за непредпазливите престъпления, защо не кажете в залата, че е приложима нормата към повторност на кражба и в леките случаи на грабеж и на други изключително тежки като деяния престъпления. И логиката за ефективността на съдебната система е от едната страна съдът и съдебната система, които искат все повече и повече бюджет, за да функционират добре, ефикасно, да доказват и наказват справедливо престъпленията; от друга страна, ако може да не доказват, ако могат да се споразумеят в кабинета, без да питат пострадалия.
Аз не съм против споразумението и това трябва да е много ясно. И ако то като институт беше прокарано за непредпазливи престъпления, ако беше прокарано като институт за престъпления, които са първи случаи на лицето, което ги е извършило, аз бих приел тази непозната на европейското право, казвам ви, това го има в България, но това споразумение в Европа го няма. То е познато на англосаксонската система. Бих го приел.
Но сега какво говорим? Вдигаме наказанията и санкциите постоянно, хората се смеят, че не се налагат тези санкции, обществото казва, че в съдебната система има корупция и не може да се справи с нея, а в същото време законодателят създава корупционни норми. Съдията ще прецени, дори да няма смекчителни или многобройни смекчаващи обстоятелства да слезе под минимума. Защо? Защото му е симпатичен този човек? Или защото са пили в кръчмата в Плевен преди три месеца или били заедно на рожден ден.


Защо? Ако имаше в закона ясни и изрични предпоставки – нямам нищо против.
Татяна Дончева говори поне два – три пъти повече от времето, уважаема госпожо председател! Ще свърша бързо.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това е реплика!
Михаил Миков: Ами това всичкото е реплика на тези аргументи, на които по същество се връщаме, като обсъждаме първо четене. Затова става въпрос и залата трябва да е наясно какво гласува. Никой не иска да изключи споразумението с моите предложения за отпадане. Предлагам единствено то да съществува в разумните и поносими от обществото рамки. Всичко друго би било пълно противоречие на всички тези прокламации за борба с престъпността. Отговорността за това в крайна сметка ще бъде на нас и на вас, които всеки ден се срещаме с хората, които не могат да намерят справедливост, не могат да видят неотвратимост на наказанието! Едно е да има присъда… Доказателствата не издържали?! Нали затова наливаме пари в тази система и ги обучаваме, за да издържат.
Най-лесно би било да решим проблемите като отменим Наказателния кодекс – няма да има престъпност, уважаеми дами и господа! Само с един параграф може да се отмени Наказателният кодекс и проблемите с престъпността ще се решат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Миков! Има много текстове в НПК, които са корупционни! Те са корупционни не сами по себе си, а заради създадената ситуация на правната система. Ако искате да платите на прокурора, може да му платите и никога да не ви внася обвинителния акт. Някога поради общата система на съдебно деловодство беше невъзможно да се загубят дела, но днес това е практика. Знаете, че в определени кабинети на висшестоящи магистрати стоят дела с години, по които не се работи и една буква не се пише! Стоят на трупчета и не се внасят! Това нещо може ли да се постигне с корупция? Може! Ако искате, да ви кажа на кого да дадете парите – и това мога да направя. Повече корупционни възможности ли ви създава едно споразумение? Не ви създава повече възможности, защото ако онзи човек има пари да си плаща, той най-напред ще плати на пострадалия, за да твърди нещо противоположно!
Михаил Миков (КБ, от място): Да плати на него поне!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма какво да му плати, а просто и на него си плащат! Плащат си и да бъдат прекратявани делата, а не за да ходят на споразумение, защото след споразумението се води с последиците на присъдата, а това ще има значение след време и за условно осъждане, и за трудово досие, и за свидетелство за съдимост, и за 1005 неща. Така че това няма да е по-корупционен текст от другия!
Може ли всички присъди да са по един месец и половина, питаше колегата Стоилов. Теоретично да, но не можете да забраните на един съдия поголовно да прилага чл. 55. Затова е общата съдебна практика, затова е инспекторатът, затова са горните съдебни инстанции, затова са анализите – накрая да кажат: в Кюстендилския съд прекалено много прилагат чл. 66, а пък в Трънския въобще не прилагат чл. 55… Тази работа изглежда горе-долу така: за кражба до толкова пари – това, от толкова до толкова – това. Така се уеднаквява съдебната практика.
Искаме или не, текстът, институтът на споразумението се използва, защото има проблем делата да излязат. Искаме или не искаме, наливаме ли пари, не наливаме ли, обучаваме ли ги или не – това е положението! То е свързано с много неща и е по-добре един потенциално извършил престъпление човек да има наказание през споразумение, отколкото да няма наказание, да му държим делото в сферата на висящност или накрая да го оправдаят, защото не стигали доказателствата. Това е по-справедливо и няма защо за тази цялата работа да се въртят безконечни процеси, да се заплаща на свидетели да отсъстват, на призовкари да не ги намират и така нататък. Защото въртенето на цялата съдебна машина, когато има корупционно противодействие, е още по-голям източник за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Дончева.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Останаха още няколко текста от Наказателно-процесуалния кодекс, затова правя предложение да удължим времето до приключването на тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 50, против 71, въздържали се 22.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете, които госпожа Мингова представи – от 91 до 97. По тях господин Миков направи предложения.
Първото му предложение беше в § 93, новата ал. 4, която се създава, да отпадне. Това е първото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 78, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, още веднъж искам да ви кажа за какво гласувате. Става въпрос за това, че никой не е против споразумението, става въпрос за това, че без наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства ще продължи да се избягва справедлива наказателна отговорност, включително да се заменя лишаването от свобода с по-леки наказания. Става въпрос за престъпления, към които обществото е изключително нетърпимо. Така лековатият начин, по който подхождате, е твърде опасен. Затова ви моля още веднъж да прегласуваме това предложение след мотивите, които изложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има направено предложение за прегласуване на предложението на господин Миков за отпадане на създадената нова ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 48, против 77, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Миков е в § 94, т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 68, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстовете от § 91 до 97 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 5.
Текстовете са приети.

Съобщения:
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание на 14 май от 14,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 15 май от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание на 14 май от 14,30 ч. в зала 456.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовното си заседание на 15 май от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 15 май от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 14 май от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 14 май от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 15 май от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 14 май от 15,00 ч. в зала 126.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Силвия Нейчева

Иво Цанев