Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-05-15

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и  Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес на посещение в нашата страна пристига държавният секретар на Съединените американски щати господин Колин Пауъл. По предварителната програма той трябва да бъде посрещнат и мероприятието да бъде на пл. “Княз Ал. Батенберг”, но има опасност по това време, от 14,00 ч., когато е началният час, времето да не позволява мероприятието да бъде на открито. При това положение като алтернативен вариант е държавният секретар на Съединените американски щати да се представи пред българския парламент.
Затова, уважаеми народни представители, предлагам като точка от дневния ред по реда на чл. 40, ал. 5 да гласуваме слово на държавния секретар на Съединените американски щати господин Колин Пауъл. Това ще бъде от 14,00 ч., което ще предположи, че ние ще трябва да удължим нашето работно време с времето, което ще е необходимо за неговото слово. Очаква се също да говори и министър-председателят, и министърът на външните работи.
Затова, уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание допълнителна точка от дневния ред, като ние знаем, че тя все пак е под условие, слово на държавния секретар на Съединените американски щати господин Колин Пауъл.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 160, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Сега вече можем да преминем към дневния ред:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Искам да поканя доц. д-р Анелия Мингова да заеме своето място на трибуната, за да продължим работата.
Доколкото мога да се ориентирам, бяхме стигнали до § 98.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
По § 98 има предложение на народния представител Валентин Милтенов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 98. В чл. 440 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Искане за предаване за съдене”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Искане от друга държава за предаване на чужд гражданин за съдене или от международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България, за предаване на лице се прави пред главния прокурор, а за изтърпяване на наказанието – до министъра на правосъдието.”
3. В ал. 2 след думата “гражданин” се добавя “или лицето по ал. 1”.
4. В ал. 3 след думата “гражданин” се добавя “или от лицето по ал. 1”.
5. В ал. 4 думите “на другата държава” се заменят с “по ал. 1”.”
Искам да предложа едно може би редакционно уточнение в заглавието. Предлагам то да остане само като “Искане за предаване”, защото от съдържанието на текста става ясно, че освен за предаване за съдене може да става дума и за предаване за изтърпяване на наказание. Така че за да бъде коректно наименованието на текста, може би е по-добре да остане само “искане за предаване” и да отпаднат думите “за съдене”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията с уточнението в заглавието, направено от госпожа Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 7.
Параграф 98 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Бих предложила да прочета следващите четири параграфа ан блок, тъй като те са предложения на народния представител Валентин Милтенов, които са подкрепени от комисията.
Предложение за създаване на § 98а.
Комисията предлага следната редакция, подкрепяйки предложението:
“§ 98а. В чл. 440а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите “чуждия гражданин” се заменят с “лицето, за което е направено искане за предаване”.
2. В ал. 2 изречения второ и трето се изменят така:
“В решението съдът постановява дали следва да се предадат документите, книжата, паричните суми и предметите, намерени в лицето, за което е направено искане за предаване, свързани с деянието му. Те се предават дори ако междувременно лицето е починало или се е укрило.”
Следва предложение за създаване на § 98б от господин Милтенов, което е подкрепено от комисията със следната редакция:
“§ 98б. Създава се нов чл. 440б:

“Бърза процедура за предаване

Чл. 440б. (1) Лицето, за което е направено искане за предаване, може да изрази пред съда изрично съгласие за незабавното си предаване, което се отразява в протокола на съдебното заседание и се подписва от лицето.
(2) В този случай, когато не са налице условията на чл. 439б, съдът взема решение за незабавно предаване на лицето. Решението е окончателно.
(3) Заверен препис от решението се изпраща в срок от 24 часа на Министерството на правосъдието - за уведомяване на органа, направил искането за предаване по чл. 440, ал. 1, и на Върховната касационна прокуратура – за изпълнение.”

Комисията е подкрепила и предложението на господин Милтенов за създаване на § 98в със следната редакция:
“§ 98в. Досегашният чл. 440б става чл. 440в и в ал. 1 след думите “окръжния съд” се добавя “по чл. 440а.”
По § 99 комисията подкрепя както предложението на господин Милтенов, така и на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 99. Досегашният чл. 440в става чл. 440г и в ал. 1 след думата “държава” се добавя “или международния съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля ви, уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи. Не виждам желаещи.
Моля да гласувате ан блок до § 99 включително.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По параграфи 100-105, ако позволите, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100:
“§ 100. В чл. 441 думите “договор с другата държава” се заменят с “международен договор, по който Република България е страна”.”
Параграф 101 е подкрепен от комисията.
“§ 101. В чл. 461, ал. 1, се създава изречение второ:
“Правна помощ по наказателни дела се оказва и на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България.”
По § 102, подкрепен от комисията, текстът е следният:
“§ 102. В чл. 463, ал. 2, след думите “представени от другата държава” се добавя “или международния съд”, а думите “пребиваването в другата” се заменят с “пребиваването в друга”.”
“§ 103. В заглавието на чл. 464 след думата “държава” се добавя “или международен съд”.”
Комисията е подкрепила текста на вносителя.
“§ 104. В чл. 465 се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думата “държава” се добавя “или международен съд”.
2. В изречение второ след думата “държава” и пред запетаята се добавя “или в статута на международния съд”.
3. В изречение трето след думата “държава” се добавя “или международния съд”.”
Комисията е подкрепила текста на вносителя.
“§ 105. В § 1 “Допълнителни разпоредби” се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става т. 1.
2. Създава се т. 2:
“2. “Данни за трафика” по смисъла на този кодекс са всички данни, свързани със съобщение, преминаващо през компютърна система, произведени от нея като елемент от комуникационна верига, с посочване на сведенията за произход, местоназначение, маршрут, час, дата, размер и продължителност на връзката или на основната услуга.”
Комисията е подкрепила текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
От § 100 до § 105 включително желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте ан блок параграфи от 100 до 105 включително, както са подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

“Допълнителна разпоредба

§ 106. Навсякъде в закона думите “и правната евроинтеграция” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 106 не виждам проблеми. Моля, гласувайте § 106, както е подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

“Преходни и заключителни разпоредби

§ 107. Първоинстанционните съдебни актове, постановени по досегашните чл. 237, ал. 3, чл. 246, ал. 2 и чл. 287, ал. 1, т. 1, срещу които са подадени жалби и протести, са окончателни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 107. Първоинстанционните съдебни актове, постановени по досегашните чл. 237, ал. 3, чл. 246, ал. 2 и чл. 287, ал. 1, т. 1 са окончателни и когато срещу тях са подадени жалби и протести.”
По § 108 текстът на вносителя е подкрепен от комисията.
“§ 108. Първоинстанционните определения, постановени по досегашния чл. 237, ал. 3 подлежат на проверка по реда на Глава осемнадесета.”
По § 109 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 109. Въззивните определения, постановени по досегашния ред на чл. 344, ал. 1 във връзка с чл. 237, ал. 3, чл. 246, ал. 2 и чл. 287, ал. 1, т. 1 са окончателни и когато срещу тях са подадени жалби и протести.”
По § 110, подкрепен от комисията, текстът е:
“§ 110. Въззивните определения, постановени по досегашния ред на чл. 344, ал. 1 във връзка с чл. 237, ал. 3, подлежат на проверка по реда на Глава осемнадесета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По параграфи от 107 до 110 включително има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване тези параграфи ан блок така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите да преминем към § 112, господин председател, тъй като искам да коментираме този текст на § 111, с оглед отпадането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, междувременно ще се направят уточнения.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 112 и предлага следната редакция:
“§ 112. Спрените производства по реда на чл. 239, ал. 1, т. 3 от НПК се възобновяват, ако е изтекла една година от спирането.”
По § 113 комисията подкрепя текста на вносителя, който е следният:
“§ 113. Предявените граждански искове до влизане на закона в сила се разглеждат по досегашния ред.”
Параграф 114 е подкрепен от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 114. Започналите наказателни производства от общ характер, които по този закон се образуват по тъжба на пострадалия, се прекратяват по чл. 21, ал. 4, ако в 30-дневен срок пострадалият не подаде тъжба по реда на чл. 186, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи за изказвания по параграфите от 112 до 114 включително? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 112 до 114 в редакция, подкрепена от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Тези текстове се приемат.
Госпожо Мингова, има предложение от народния представител Борислав Цеков.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение от народния представител Борислав Цеков за създаване на нов § 115, който да гласи следното:
“§ 115. В Закона за съдебната власт се правят следните изменения:
1. В чл. 27, ал. 1, т. 7 думите “произнася се по решения за дисциплинарни дела” се заменят с думите “осигурява осъществяването на дисциплинарна отговорност”.
2. В чл. 33 думата “петчленен” се заменя с “тричленен”.
3. В чл. 177, ал. 2 се добавя второ изречение:
“Неявяването на лицето или на неговия представител не е пречка дисциплинарният състав да разгледа и реши делото.”
4. Член 178 се изменя така:
“Чл.178. Дисциплинарният състав се произнася в едномесечен срок с решение, с което налага дисциплинарно наказание или оправдава лицето. Дисциплинарният състав може да наложи по-леко наказание от посоченото в предложението.”
5. В чл. 179 се заличават думите “както и решенията на Висшия съдебен съвет”.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този нов параграф, предложен от народния представител Борислав Цеков, има ли желаещи за изказване. Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Цеков като припомням, че то не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 15, против 79, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следва § 115.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 115 да отпадне, тъй като самите тези параграфи, за които се отнася, не сме ги приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следователно просто няма как другояче да бъде.
Уважаеми народни представители, ясно е по § 115.
Моля ви, гласувайте за § 115 според концепцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 6.
Приема се предложението на комисията за отпадането на този параграф.
Това, което остана единствено от целия законопроект, е § 111, по който, както разбирам, има известен проблем.
Госпожо Мингова, какво ще правим с § 111?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, предлагам да отложим обсъждането на § 111 и в момента, в който бъдем готови със становище по този параграф, ще го предложим за обсъждане и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Отлагаме § 111, където има известна неяснота. Ще започнем със следващата точка от дневния ред и когато стане ясно ще се върнем към него.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разискването и гласуването на § 111.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Приема се това процедурно предложение.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно законопроект за
регионално развитие, внесен от Министерския съвет на
28 февруари 2003 г.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на две свои заседания, проведени на 19 и 20 март 2003 г., обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за регионалното развитие.
На заседанието присъстваха господин Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Гегова и господин Савин Ковачев, госпожа Цвета Каменова – директор на Дирекция “Икономическа политика” на Министерския съвет, господин Александър Хаджийски – председател на Националния статистически институт, госпожа Мария Юнакова от Министерството на земеделието и горите, представители на националното и регионални сдружения на общините в Република България, областни управители и кметове от цялата страна.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от министър Валентин Церовски.
Предлаганият законопроект цели да уреди нормативната база за създаване на условия за устойчиво и балансирано развитие на районите в Република България и осигуряване условия за растеж на заетостта и доходите в районите със специфични проблеми, както и да създаде предпоставки за намаляване на различията в икономическото развитие на районите.
Предвижда се определянето на два вида територии, в чиито граници се концентрира провеждането на политика за регионално развитие. В законопроекта се предлага обособяването на райони за планиране с цел ефективно реализиране на стратегии, планове и програми за тяхното ускорено икономическо и социално развитие, съгласно критериите и изискванията на европейската статистика (Евростат), съответстващи на ниво NUTS II. В границите на областите се обособяват райони за целенасочено въздействие с цел подпомагане на икономическото и социалното им преструктуриране и преодоляване на неблагоприятното състояние, в което днес се намират. Регламентирана е системата от планови документи, чрез които се формира и провежда регионалната политика, които се съгласуват с устройствените схеми за съответната територия съгласно Закона за устройство на територията.

Уредена е и материята, свързана с различните планови и оперативни документи, чрез които се реализира държавната политика за подпомагане на регионалното развитие, взаимовръзката помежду им, както и начина на реализацията им. Дефинирани са правомощията и функциите на органите, отговорни за формирането и провеждането на регионалната политика, както и на взаимоотношенията между тях. Създаването на специализирани дирекции в областните администрации в центровете на районите за планиране ще създаде условия за техническо подпомагане на дейностите, свързани с провеждането на националната политика за регионално развитие на ниво региони от типа NUTS ll по Евростат. Уредени са въпросите, свързани с финансирането и държавното подпомагане на регионалното развитие. Регламентирани са също така и въпросите за предварителна междинна и последваща оценка на националната оперативна програма за регионално развитие, програмното допълнение и регионалните планове за развитие, контрола и информационното осигуряване на дейностите, свързани с регионалното развитие.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство отчита необходимостта от приемането на нов закон за регионалното развитие и изразява увереност, че той ще отговори на актуалните потребности за нормативно уреждане на обществените отношения в тази област. Законопроектът е съобразен с разпоредбите на Регламент 1260/99 г. на Европейския съюз, който урежда условията и реда за получаване на средства от Структурните фондове – важен в бъдеще източник за финансиране на регионалната политика.
В хода на дискусията от народни представители, областни управители и представители на местните власти бяха повдигнати въпроси за промени в териториалния обхват и центровете на регионите за планиране. Беше проявен интерес към критериите и изискванията на Европейския съюз за обособяване на районите за планиране.
Относно чл. 7 от законопроекта, визиращ реда за промяна на границите и административния център на районите за планиране, народните представители се обединиха около позицията, че след като законът определя териториалния обхват и административните центрове на районите за планиране, те не могат да бъдат променяни впоследствие от Министерския съвет. По отношение на регионите за целенасочено въздействие беше възприето становището на Министерството на земеделието и горите да бъдат прецизирани определенията за планински и селски райони в Допълнителните разпоредби на законопроекта в съответствие с използваните и приети до момента нормативни дефиниции за тези райони. Изразени бяха становища за необходимостта от прецизиране разпоредбите, отнасящи се до обвързването и съгласуването на различните планови документи, функциите на областните и регионалните съвети и техния състав, начина на формиране на специализираните дирекции “Техническо съдействие, координация и управление на регионални програми и планове”.
Народните представители се обединиха около целесъобразността от въвеждане на ротационен принцип за председателство на регионалните съвети за развитие, но по отношение на възможностите за ротация на центровете на районите за планиране бяха изказани противоречиви становища от различните народни представители.
Членовете на комисията смятат, че законопроектът за регионалното развитие предлага принципно приемливи решения, които следва да бъдат подкрепени. Народните представители се обединиха в мненията си, че същият се нуждае от редакционни поправки, които ще имат възможност да направят между двете четения.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 11 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесеният законопроект за регионално развитие да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, преди малко се обадиха от кабинета на министъра на регионалното развитие, че има много спешно заседание в Министерския съвет и помолиха заместник-министърът на регионалното развитие господин Савин Ковачев да бъде допуснат в залата до пристигането на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е едно процедурно предложение.
Моля, гласувайте за допускането на заместник-министъра на регионалното развитие господин Ковачев в залата.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Поканете заместник-министър Ковачев в пленарна зала.
Господин заместник-министър, искам веднага да Ви поканя на трибуната, за да направите едно кратко представяне на законопроекта за регионалното развитие.
Заповядайте, господин Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се постарая действително да бъда кратък. Безспорна е необходимостта от приемането на нов Закон за регионалното развитие. Старият закон, който беше приет в края на миналия век, се оказа, че е приет по времето, когато не бяха изяснени във висша степен правилата, регламентите, въобще европейското законодателство не беше развито в областта на подпомагането на страните, които желаят да се присъединят към Европейския съюз. За съжаление старият Закон за регионалното развитие показа значителни недостатъци. Той не можа да спомогне да се превърне в една законодателна база за изграждане на една стройна, гъвкава система от административни и от органи с обществено участие, които да доведат до изграждане на една система от органи, които да прилагат закона. Освен това не беше разписана стройна система от планови и програмни документи, които да подпомогнат осъществяването на държавната политика в областта на регионалното развитие. И не на последно място се оказа, че в закона не са разписани детайлно и процедури, които да водят до създаването на някакви планови и програмни документи в тази област.
По тази причина законът не заработи, той не се превърна в една действаща нормативна база в областта на регионалното развитие, поради което нашата държава срещна и в момента все още среща значителни трудности при кандидатстване за усвояване на средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Трябва да се каже, че най-голямата болка, която има нашата страна в момента, е, че ние нямаме административни структури, които да осигуряват създаването на планови и програмни документи, изпълнени с проекти, с които нашата държава да кандидатства пред Европейския съюз, и тези проекти да са качествени, за да можем да ангажираме в пълна степен това финансиране, което Европейският съюз е готов да ни предостави.
Именно поради тази причина и основавайки се на Регламент 1260 на Европейския съюз, който визира доста точно и подробно правилата, по които държавите-членки на Европейския съюз получават помощ от фондовете на Европейския съюз, и следвайки тясно именно този документ, ние предлагаме на вашето внимание проект на нов Закон за регионалното развитие. Какви според мен са основните достойнства на Закона за регионалното развитие?
На първо място, той обхваща според мен пълно цялата сфера от обществени отношения, свързани с провеждането на държавната политика в тази област. Създава се една, на пръв поглед, доста сложна, но абсолютно необходима система от планове и програмни документи, които да визират както стратегическите намерения на държавата в областта на регионалното развитие, така и по краткосрочните действия, което ще предприеме нашата страна. На всички нива в управлението на държавата – на държавно, на регионално, на областно и на общинско ниво, са предвидени органи с най-широко обществено участие, с участието на държавни органи, органите на местно самоуправление, неправителствени организации, на всички физически и юридически лица, имащи отношение към регионалното развитие, които ще подготвят плановите и програмните документи на регионалното развитие.
Много важно е да се отбележи, че държавата за пръв път в този закон ще се сдобие със структури, които както по хоризонтала, така и по вертикала ще могат да координират усилията на всички държавни, обществени органи и неправителствени организации, насочени към устойчиво и балансирано развитие на територията на цялата страна.
И тези държавни структури не само ще подпомагат органите, които имат в своите правомощия възможността да приемат планове, програми и документи, но те ще подпомагат и лицата, които желаят да изготвят проекти и да кандидатстват чрез тях за финансиране от Европейския съюз. Тоест, една от основните цели на закона, която аз мисля, че е защитена и с административен капацитет в проектозакона за регионалното развитие е, че ще се изградят такива структури, които да подпомагат най-вече общините да изготвят качествени и наистина необходими проекти. Ние ще увеличим значително и процента на проектите, идващи от общините, които ще могат да получат европейско финансиране.
Не на последно място, цел на законопроекта е да се създаде една система от колективни тела, които ще включват представители и на държавата, и на общините, и там ще се срещат най-добре тези органи на областно и на ниво район за развитие, ще се срещат най-добре интересите на държавата и на общините и ще се постигне едно балансиране на интересите, ще се постигнат балансирани планове и програмни документи, които да отразяват държавната и общинската политика за развитие на съответните територии.
На последно място, трябва да се подчертае също така, че друго достойнство на законопроекта е, че има строга система за отчитане, мониторинг, оценка и наблюдение за законосъобразност, целесъобразност и ефективно изпълнение на всички планове и програмни документи, които са визирани в закона – нещо, което старият закон не притежаваше и нещо, което нашите партньори от Европейската комисия много високо ценят и затова дадоха много положителна оценка на закона, че мониторингът е доста добре развит.
И още няколко думи в заключение. Най-честно и отговорно заявявам, че създателите на закона, когато са писали проекта на Закон за регионално развитие, в никакъв случай не са имали предвид и не са мислили за това, че примерно този закон ще послужи като някаква основа в лицето на предвидените шест планови района за създаване на някакво второ ниво на самоуправление. Това са статистически единици, създадени по повелята на Европейската комисия, на Евростат. Това са единици, в които ще се събира статистическа информация, която ще се подава на Европейския съюз и ще служи в преговорите между нашата страна и Европейската комисия, когато се определя рамката за помощта. В никакъв случай не бива да се мисли, че въз основа на тези единици за в бъдеще ще се създава някакво второ ниво на самоуправление или че този закон ще предполага някакви промени в Закона за административно-териториалното устройство на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика да докладва становището по този законопроект. Не го виждам в залата.
Моля заместник-председател или член на комисията да представи становището.
Госпожа Снежина Чипева е тази, която ще представи становището по законопроекта за регионално развитие от името на Комисията по икономическата политика. Заповядайте, госпожо Чипева.
ДОКЛАДЧИК Снежина Чипева:

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за регионалното развитие, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 19 март 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет.
Внесеният от Министерския съвет законопроект урежда нормативната основа за приемането на Национална стратегия за регионално развитие, която е съобразена с правото на Европейския съюз и съответства на условията и реда за получаване на средства от структурните фондове.
Законопроектът предвижда определянето на два вида територии, в чиито граници се концентрира провеждането на политика за регионално развитие. Обособяват се райони за планиране с цел ефективно реализиране на стратегии, планове и програми за тяхното ускорено икономическо и социално развитие. В границите на областите се обособяват райони за целенасочено въздействие с цел подпомагане на икономическото и социалното им преструктуриране и преодоляване на неблагоприятното състояние, в което се намират. Регламентира се система от планови и други документи, чрез които се формира и провежда регионална политика. В законопроекта са дефинирани правомощията и функциите на органите, отговорни за формирането и провеждането на политиката за регионално развитие, както и на взаимоотношенията между тях. Уредени са въпросите, свързани с финансирането и държавното подпомагане на регионалното развитие. Законопроектът урежда и механизма за оценката, контрола и информационното осигуряване на регионалното развитие.
При обсъждането на законопроекта народните представители поставиха въпроси за изискванията на Европейския съюз за създаване на райони за планиране и съответствието им в законопроекта със задълженията на България във връзка с районите за планиране при присъединяването й към Европейския съюз, критериите за обособяване на районите за планиране и необходимостта от приемане на Национален план за регионално развитие.
След проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за регионално развитие, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Чипева.
Комисията по европейска интеграция също е представила становище по този законопроект. Не виждам председателя на комисията господин Даниел Вълчев.
Искам да помоля госпожа Антония Първанова да представи становището на тази комисия.

ДОКЛАДЧИК Антония Първанова:

“С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за регионалното развитие,
№ 302-01-14, внесен от Министерския съвет на
28 февруари 2003 г.

I. Законът за регионалното развитие урежда материя, попадаща в обхвата на преговорна глава № 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти”, преговорите по която не са приключили.
Създаването на този закон е мотивирано с необходимостта от привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските стандарти с оглед на бъдещото членство и възможността за ползване на фондовете за подпомагане на регионалното развитие. Въпреки че вътрешното административно устройство е материя от изключителната компетентност на страните-членки, съществуват редица регламенти, въвеждащи организационни стандарти (преди всичко за размера на териториалните единици – нивата NUTS), приложими при ползване на фондовете. Материята е свързана с два правни режима – на структурните фондове, който ще бъде актуален от момента на бъдещото ни членство, и на предприсъединителните фондове, който е актуален в момента. Във връзка с предстоящото пълноправно членство на 10 от настоящите страни-кандидатки може да се очаква промяна в структурата и режима на структурните фондове.
Основни правни актове на Европейския съюз в този сектор са:
- Регламент на Съвета (Европейски съюз) № 1260/1999 от 21 юни 1999 г. относно общите условия за структурните фондове;
- Регламент на Съвета № 1266/1999 от 21 юни 1999 г. относно координацията на помощта за страните-кандидатки в рамките на Стратегията за предприсъединяване;
- Регламент на Съвета № 1267/1999 от 21 юни 1999 г. относно създаване на инструмент за структурни политики за предприсъединяване;
- Регламент на Съвета № 1268/1999 от 21 юни 1999 г. относно подкрепата от Общността за предприсъединителните мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период;
- Регламент на комисията № 2759/1999 от 21 юни 1999 г., определящ правилата за прилагане на Регламент на Съвета № 1268/1999 относно подкрепата от Общността за предприсъединителните мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период.
Тези регламенти предвиждат различни правомощия на Европейската комисия (да одобрява програми и проекти за развитие, да отпуска средства или да контролира направените разходи) и възможности за страните-членки, съответно страните-кандидатки, да разработват проекти за регионално развитие и да получават средства от съответните фондове. Доколкото регламентите имат пряко действие, те не се нуждаят от нарочно транспониране във вътрешноправните актове. Това ще е необходимо само в случаите, когато някой регламент постави изискване за създаването на нарочен орган (или поставят специални изисквания за неговата структура и начин на работа), който ще има правомощия по прилагането му. В конкретния случай посочените регламенти уреждат общата рамка на структурната политика на Съюза, без да посочват изрично начина, по който те трябва да се прилагат в отделните страни, които изпълняват програмите в съответствие със своята институционална, законодателна и финансова системи.
II. Основните промени на действащия режим за насърчаване на регионалното развитие са в следните насоки:
1. Създаването на 6 региона за планиране, съответстващи на NUTS II, е в съответствие с поетия от България ангажимент в хода на преговорния процес за временната NUTS-номенклатура на териториалните единици за статистика и методология).
В предложения законопроект (чл. 7) е предвидена възможност за нормативно определяне на реда, по който могат да бъдат променени границите на районите във връзка с възможната промяна в режима на структурните фондове и съответна промяна в регламентите на Европейския съюз в тази област.
Следва да се отбележи, че районите за планиране по чл. 6, съответстващи на NUTS-класификацията, са създадени с Постановление № 145 на Министерския съвет от 27 юли 2000 г., което е прието, за да създаде възможност “за изпълнение на стратегии и програми, съфинансирани от програмите на Европейския съюз в областта на регионалното развитие” (чл. 1). Възприемането на тази класификация, както и създаването на посочените райони е отбелязано в обща позиция на Европейския съюз по преговорна Глава 21. Отбелязан е и поетия от България ангажимент, ако се правят някакви промени във вече възприетата териториална организация, тези промени да бъдат приети от Европейската комисия.
2. Редовният доклад за 2002 г. на България съдържа препоръки за по-нататъшно разгръщане на Националния план за развитие, за да може той да послужи като основа за създаването на план за развитие съгласно регламентите за структурните фондове, както и за необходимостта от подготвяне на ясен план за развитие съгласно регламентите за структурните фондове и интегрирането му в националната бюджетна и политическа рамка. В съответствие с тази препоръка подробна уредба се съдържа в Глава трета, като се предвижда с Национална стратегия за регионално развитие да се определят дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика. Глава четвърта урежда планирането на конкретните мерки и приемането на национална оперативна програма за регионално развитие (чл. 16, ал. 1). С оглед бъдещото членство на България и свързаната с това възможност за ползване на структурните фондове на Европейския съюз, ще трябва нормативно да бъде уредено препращането на стратегията на Европейската комисия, която одобрява и предвижда съответно финансиране съгласно чл. 15 от Регламент № 1260/1999 г.
3. Редовният доклад за 2002 г. на България съдържа и препоръка относно необходимостта от създаване на подходящи системи за финансово управление и контрол, т.е. при създаване на органи, структури и специфични процедури за финансов контрол. В изпълнение на тази препоръка в Глава шеста на законопроекта е уредено финансирането и държавното подпомагане на регионалното развитие. Положителна е предвидената в чл. 39, ал. 2 възможност за извършване на проверки от Европейската Сметна палата относно управлението и усвояването на предоставените средства от фондовете на Европейския съюз.
4. Повечето текстове от законопроекта създават редица структури за планиране и управление на регионалното развитие, като Регионални съвети за развитие (чл. 22) и областни съвети за развитие (чл. 27). Правото на Европейския съюз възлага някакви функции във връзка с регионалното планиране и кандидатстване за финансиране от структурните фондове (Регламент № 1260/1999) на такива органи, но не въвежда никакви специални изисквания за тях, поради което тези текстове не подлежат на преценка за съответствие. Следва да се отбележи констатираният в обща позиция на Европейския съюз недостатъчен административен капацитет на България за разработване програмите и мерките за регионално развитие и за реализиране на проектите. В съответствие с това предложеният законопроект създава необходимата организационна рамка и разпределя компетентностите по планирането на регионалното развитие.
Може да бъде предложена една допълнителна бележка, която не е свързана с несъответствие на предлаганите разпоредби с правото на Европейския съюз, но за която препоръчваме да бъде направена преценка по целесъобразност от водещата Комисия по регионално развитие.
Точки 4, 5 и 6 от § 1 предвиждат Регионалният план за развитие, Националната оперативна програма за регионално развитие и Националният план за развитие да бъдат “нормативни документи”. Изразът е неприемлив, тъй като “нормативни документи” не съществуват; документът е материализиран в конкретно изявление. Правните норми са общи и абстрактни правила за поведение и се съдържат само в “нормативни актове”, което е коректният термин. Освен тази терминологична непрецизност предложените текстове са неприемливи и по същество, тъй като актовете, които могат да имат нормативен характер са изчерпателно посочени в Конституцията и Закона за нормативните актове. Считаме, че е недопустимо със специален закон да се придава характер на нормативен акт на други актове, в това число и на посочените планове.
Въз основа на направения анализ Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че е налице принципно съответствие на законопроекта за регионалното развитие с acquis communautaire в тази област”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Има и становище на Комисията по въпросите на гражданското общество, подписано от господин Емил Кошлуков – председател на комисията. Но най-изненадващо него не го виждам в пленарната зала. Дали има представител на Комисията по въпросите на гражданското общество?
Заповядайте, господин Ляков.
ДОКЛАДЧИК Панайот Ляков: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 302-01-14 от 28.02.2003 г. за
регионалното развитие, внесен от Министерския съвет

На свое заседание от 10 април 2003 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 302-01-04 от 28 февруари 2003 г. за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на общинския съвет към комисията и на неправителствени организации.
Вносителите обосноваха необходимостта от приемането на нов Закон за регионалното развитие, тъй като действащият, независимо че е от 1999 г., не е основан върху цялостна и съобразена с условията към момента на приемането му Национална стратегия за регионално развитие и не бе съобразен с разпоредбите на Регламент № 1260 от 1999 г. на Европейския съюз, който урежда условията и реда за получаване на средства от структурните фондове.
Основните принципи, заложени в законопроекта, са единен подход на планиране и програмиране, концентрация на ресурсите при централизация на изпълнението, партньорство, публичност и прозрачност на всички нива на планиране, програмиране и финансиране с други източници, допълняемост на финансирането от национални и публични източници при съвместно финансиране с други източници, координация на процеса на програмирането и планирането, ресурсно осигуряване, реализация на наблюдението и оценката, съгласуваност с други структуроопределящи политики и инструменти на международно, национално и регионално ниво, спазване на правилата за предоставяне на държавни помощи, възлагане на обществени поръчки, опазване на околната среда и премахване на всички форми на неравнопоставеност.
Законопроектът предвижда определянето на два вида територии, в чиито граници ще се концентрира провеждането на политиката за регионално развитие. Обособяват се райони за планиране с цел ефективно реализиране на стратегии, планове, програми за тяхното ускорено икономическо и социално развитие. В границите на областите се обособяват райони за целенасочено въздействие с цел подпомагане на икономическото и социалното им преструктуриране и преодоляване неблагоприятното състояние, в което се намират. Дефинирани са правомощията и функциите на органите, които ще са отговорни за формирането и провеждането на политиката за регионално развитие, както и взаимоотношенията между тях. Уредени са въпросите за финансирането и държавното подпомагане на регионалното развитие. Предвидени са механизми за оценка и контрол, информационно осигуряване на регионалното развитие.
В хода на разискванията бяха поставени следните въпроси: дали ще има приемственост и дали Националната стратегия за регионално развитие ще бъде съобразена с разработените по време на управлението на предишния кабинет приоритети; кой ще разработва областните стратегии и дали финансирането на програмите ще става на конкурсен принцип? Бе поставен и въпросът дали в комисиите, които ще оценяват проектите, ще бъдат включени неправителствени организации, които работят в съответната област. Подчертано бе, че ролята на неправителствените организации е пренебрегната като фактор за преразпределение на средствата от фондовете на Европейския съюз, предназначени за регионално развитие. Посочено бе също така, че не са ясни мотивите и аргументите за определяне на броя на районите, тъй като има достатъчно исторически и морални причини за претенции от други райони в страната.
След направените разисквания Комисията по въпросите на гражданското общество с 6 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепи законопроекта за регионалното развитие и предлага той да бъде приет на първо четене.
Председател на комисията: (п) Емил Кошлуков.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Кой ще го прочете становището на Комисията по земеделието и горите?
Заповядайте, господин Сеидахмед.
ДОКЛАДЧИК Расим Сеидахмед:

“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 2 април 2003 г., на което обсъди законопроекта за регионалното развитие. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Гегова, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” господин Асен Друмев и експерти.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Гегова представи законопроекта в частта му относно съдържанието на дефинициите планински и селски райони. Тя уведоми народните представители, че е проведена работна среща между представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и горите, на която е възприето становище Министерството на регионалното развитие и благоустройството да подготви корекция на цитираните по-горе определения в периода между първо и второ четене на законопроекта като понятието “селски район” бъде заменено с понятието “изостанал селски район”.
Народните представители Евдокия Манева, Венцислав Върбанов, Ангел Тюркеджиев и Владислав Костов отправиха критични бележки срещу законопроекта. Народният представител Цветан Ценков изрази позиция за подкрепа на законопроекта с аргумент, че той е необходим, а отправените критични бележки по законопроекта са преодолими в периода между първо и второ гласуване на същия.
След станалите разисквания на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2003 г.
Това становище е прието с 8 гласа “за”, 3 “против” и 2 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Сеидахмед.
С това бяха представени становищата на комисиите. Откривам дебата по законопроекта.
Давам думата на госпожа Марина Дикова.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че всички сме убедени, че сега действащият Закон за регионалното развитие не доведе до целените резултати. Причините за това са комплексни. От една страна, това е липсата на административен капацитет и трудното приспособяване на България към изискванията на Европейския съюз за одобряване на проекти за финансиране по линия на предприсъединителните фондове. От друга страна са и несъвършенствата на Закона за регионално развитие, приет през 1999 г.
Причината, според мен, е, че не бе създадена добра система за планиране, чрез която този процес да се концентрира на ниво региони, а целта на закона е именно тази – да се осигури устойчиво и балансирано развитие на отделните райони на страната. Бе сторено обратното – със Съвета за регионално развитие към Министерския съвет, който беше създаден със сега действащия Закон за регионално развитие и определените му правомощия, бе създадена една ненужна централизация, която не съответства нито на духа, нито с целите на закона. Създадените по-късно с поднормативен акт комисии за социално и икономическо сближаване в шестте района не успяха да компенсират тази централизация, както поради неефективния си състав, така и поради непълно и неточно разписани функции. А също и поради липса на персонал, който да подпомага дейността им. Тези причини, а също и изискванията на Европейския съюз по Глава двадесет и първа “Регионална политика” за съответствие на Закона за регионалното развитие с европейското законодателство, изискаха изработването на нов законопроект за регионално развитие.
Какво очакваме от така предложения ни законопроект за регионално развитие?
На първо място, да създаде онази система от органи и документи, която да гарантира осъществяването на необходимите условия за устойчиво и балансирано развитие на определените шест района. Смятам, че това може да бъде постигнато именно чрез създаването на регионални съвети за развитие, предвидени по проекта, чрез които ще се осъществява връзката и координацията между най-ниските нива на планиране – области и общини – и органа на централната изпълнителна власт, който е пряко отговорен за изработването на Националната стратегия за регионално развитие и Националната оперативна програма. Това се гарантира и от състава на съветите, където квотата на представителите на общините е сериозна.
Създаването на дирекции, които да подпомагат дейността на съветите за регионално развитие, ще гарантира, че осъществяването на организацията по изготвяне на регионалните планове, методическото ръководство, информационното осигуряване и анализи ще се извършва от висококвалифицирани в различни области специалисти – чл. 24, ал. 3 от проекта.
На второ място, изготвянето на областни стратегии, която отговорност е възложена на областните представители и на областните съвети за регионално развитие, дава възможност дългосрочните цели и приоритети на областта да се разработят на базата на обективна информация и познаване на района и отчитане на действителните потребности и възможности на общините в съответната област.
На трето място, мисля, че прецизно е разписана глава седма на проекта, в която е разработен механизъм за управление, оценка и контрол по изпълнение на оперативната програма и на регионалните планове за развитие на районите за планиране.
Предвиждането на предварителна оценка дава възможност да се осигури една реална изходна база на очакванията, които следва да бъдат осъществени при изпълнение на мерките, съдържащи се в съответните документи. Междинната оценка дава ясна представа както за първоначалните резултати, така и до каква степен ще могат да бъдат реализирани поставените цели с тези документи. Последващата оценка ще даде възможност да се анализират положителните и отрицателните фактори при изпълнение на програмата, ефективността на използваните ресурси и оценката на общото въздействие, което от своя страна ще даде възможност за обективност и безпристрастност при изготвянето на документите за отчитане на изпълнението на програмата и плановете.
Разбира се, че проблеми има. Тук можем да поставим проблема с това, че София-град е включен в Югозападния район за планиране. Като представител на Благоевградската листа народни представители смятам, че това включване ще доведе до изкривяване на показателите за целия Югозападен регион. Независимо от това мисля, че между първо и второ четене със съответните предложения проблемът може да бъде решен.
Има и други забележки. Смятам, че е необходимо чл. 7 от предложения законопроект да отпадне. С решение на общински съвет не може да се изменя закон, както предвижда този текст. Няма съмнение също така, че има проблеми и в някои от дефинициите, които са предложени в допълнителните разпоредби на законопроекта. Независимо от това, тъй като всички тези неща, които набелязах могат да се поправят със съответните предложения между първо и второ четене, аз ще подкрепя на първо четене законопроекта за регионално развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Заповядайте, доц. Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз смятам, че този законопроект за регионалното развитие е правилен по дух и следва да се подкрепи на първо четене. Искам да взема отношение основно по един щекотлив въпрос, който е свързан с определянето на центровете на районите за планиране. Участвах в две обсъждания и трябва да призная, че не ми стана ясно по какви критерии са подбрани тези центрове, което създава предпоставки за известни спорове при окончателното приемане на Закона на второ четене или в работата между първо и второ четене в комисията и в работните групи, поради което смятам, че е абсолютно задължително между първо и второ четене да се изяснят такива критерии за избор на центрове, ако не се възприеме една идея, която съществува, за един ротационен принцип на действие на тези центрове на съответните райони за планиране.
Какви критерии за избор на центрове биха могли да се изтъкнат? Например, географското положение на един такъв потенциален център. Като народен представител от област Монтана, където се намира Северозападният район за планиране, искам да кажа, че центърът, най-малкото географският център, е по-скоро в Монтана. (Показва скица.)
Други критерии биха могли да бъдат административният потенциал, икономически показатели като брутен вътрешен продукт, миграция, необходимост от държавно подпомагане, потенциал за развитие за реализиране на стратегическите цели и най-вече условията за устойчиво и балансирано развитие на районите в Република България и т.н. Всичко това трябва да се направи, за да няма излишни спорове при приемането на второ четене.
Ще кажа, че в частния случай на избор на център в Северозападния район за планиране област Монтана или по-специално гр. Монтана разполага с необходимия потенциал за реализиране на тези стратегически цели, за решаване на специфичните проблеми на Северозападния район за планиране. И ако избирането на Видин като административен център и център на този район за планиране по-точно е имало за цел да се получи допълнителна възможност за растеж чрез по-активна и целенасочена държавна политика, очевидно е, че предстоящото изграждане на втория мост на р. Дунав при Видин ще даде един допълнителен тласък на инвеститорския интерес и е сериозна предпоставка за бързо икономическо развитие на област Видин. В този смисъл след изясняване на критериите, разбира се, се надявам на едно по-справедливо определяне, избор на центровете и в частност в случая с Монтана това ще даде един допълнителен шанс на област Монтана, за да не остане притисната между двете области, да се свие и да изчезне някъде в бъдещето. Да дадем шанс и на Монтана с един правилен избор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Великов.
За реплика думата има господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Великов, твърде странно е народен представител от мнозинството да подлага на изпитание преценката на правителството и то с аргументи, граничещи с евтиния популизъм.
Трябва да е ясно на залата, че ако сега започнем да теглим, има 28 града в България, които са неудовлетворени. Смисълът на тоя закон е съвсем различен и ще бъде много лошо дебатите по него да се прехвърлят в рамките на това кой е по-важен център и на кой регион. Трябва да ни е ясно, че не става въпрос за административно-териториално деление. Трябва да ни е ясно, че не става въпрос за администрация на това деление и за значимост. Отварянето на тая кутия в тая зала ще предизвика едни дебати, които ще отклонят дискусията от смисъла на закона на първо четене. Затова моля и апелирам да не се отваря тази кутия, защото тя ще предизвика съвсем друга дискусия от тази, която е смисъл на Закона за регионалното развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За втора реплика – госпожица Чилова.
Нина Чилова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам повод от казаното от моя колега, представител на Коалиция за България, господин Миков, разбира се, като пристрастна към този регион. Не мога да не изразя и да не споделя това, което той каза.
Моята реплика, възползвайки се от това право, е да се обърна към всички колеги и наистина да ги призова: сега приемаме закона на първо четене и според мен не е необходимо да влизаме в такива дребнотемия. Философията на този законопроект е съвсем различна - това, което каза по същество господин Миков.
Апелирам да проявим разбиране между първо и второ четене така, както имаме политическо решение, да бихме могли да намерим онези обективни критерии, които да могат да формулират наистина точно да бъдат посочени, да бъдат поставени тези центрове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не беше съвсем ясна репликата.
Заповядайте за трета реплика, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Честно да ви кажа, втрещен съм от подобни дебати - по какъв начин да бъде определен центърът, къде да бъде центърът, кой областен център е най-подходящ и лобита от една и друга страна от народни представители. Включително, дайте и да измислим някаква сериозна система от критерии къде да бъде поставена администрацията, която ще се занимава с регионалното развитие.
Ако седнем да гледаме по логиката, че центърът ще започне своето развитие, то тогава трябва да мислим за малките населени места. Защо трябва да е областен център, примерно? Какво пречи – председателят на комисията се усмихва в момента – населеното място, от което е той и вече три мандата е народен представител - Черноочене, да бъде избрано? Защо Черноочене, наравно отдалечено от всички областни градове, да не бъде предложено за център на Южния централен регион за развитие? (Оживление.)
Аз моля народните представители наистина да спрем с този порочен дебат. Нека да се измисли мястото, където ще е най-удобно за администрацията. За какво става дума? Наистина да бъде наравно отдалечен от всички областни центрове, от по-големите общини, така че да има възможност администрацията по-лесно да общува с тази регионална администрация, която ще се занимава само с регионалното развитие и да стане ясно на всички, че не става дума за ново териториално деление, а за един принцип за балансирано развитие на регионите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Великов, имате думата за дуплика.
Борислав Великов НДСВ: Господин председател, очевидно от репликите е, че колегите досега са чувствали, че това, което предишното правителство е възприело като центрове на районите за планиране, ги задоволява и те естествено реагират на моето изказване. Все пак аз държа на това, че трябва да има критерии. Иначе има опасност в залата действително да бъдем свидетели на различни наистина популистки, както господин Миков направи също в своята реплика, изказвания, тъй като в крайна сметка в центъра ще се изгражда допълнителен административен капацитет и това е ясно, така че не е без значение къде ще бъде този център.
И аз предложих да има критерии, по които не само колегите в залата, а и хората по региони да бъдат убедени защо е избран Видин, а не Монтана, Пловдив, а не Стара Загора, Русе вместо Плевен и т.н.
Това, което каза господин Мутафчиев за Черноочене – съгласен съм. Това е в полза на моята теза. Географският център е по-правилно да бъде избран като някакъв център и в този смисъл и Монтана. Разбира се, Черноочене няма този капацитет и няма да отговаря на другите критерии (смях в залата), но на критерия географски център предполагам отговаря.
Философията на този закон според мен – и с това отговарям и на колежката Чилова – е да се създадат условия за устойчиво и балансирано развитие на районите в Република България. Това е и моята теза. Тук нямаме никакви противоречия с нея и в този смисъл смятам, че изработването на критерии между първото и второто четене, като подкрепим днес законопроекта на първо четене, ще спомогне за по-правилната ориентация на всички, включително и на хората в регионите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За изказване има думата народният представител Евдокия Манева.

Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проучих внимателно Закона за регионалното развитие, който е предложен на нашето внимание, ръководена от разбирането, че законотворческата дейност не е самоцелно занимание, че се предлага подмяна, замяна на действащ закон или негово изменение само тогава, когато действащият закон има съществени пропуски в регулирането на обществените отношения. Какво имаме в момента?
В момента имаме Закон за регионалното развитие, който регламентира разработването на три планови документа – национална стратегия за устойчиво развитие, национален план за регионално развитие и областни планове за регионално развитие. Имаме и акт на Министерския съвет, с който са регламентирани районите за планиране. В закона са определени – обхватът на плановите документи, редът за тяхното разработване, субординацията между тях, организацията на разработването им, начинът на контрол и отчетност.
В мотивите към закона се твърди, че в действащия закон съществувала много сложна, дублираща се и неефективно действаща система от документи. Имайки предвид този аргумент в закона вече ни се предлагат осем документа – осем планови документа! Това е национален план за развитие на страната, национална стратегия за регионално развитие, регионални планове за развитие, областна стратегия и схеми за развитие, общински план за развитие, национална оперативна програма за регионално развитие, програмно допълнение към националната оперативна програма и програма за реализация на общинския план. Това е един списък от осем планови документа без никаква яснота за субординацията между тези планови документи по отношение на времето, на обхвата, на финансовата обвръзка, никакви критерии по отношение на подбора на проектите и определянето на приоритетите в съответните планови документи.
Следователно, първото твърдение в мотивите, че с този документ се заменя една сложна система от планови документи е невярно, тъй като се предлага една още по-сложна система от три пъти повече планови документи.
Второто твърдение, че липсвали органи или органите имали неясни функции, и затова в момента се създават регионални съвети за развитие, областни съвети за развитие и нови административни структури, които се създават към областта, която е определена за център на регионалното развитие. Тези нови структури трябва да имат по същество само технически функции. Ако погледнете какво е наименованието на тези структури и тяхната цел ще видите, че те са отдели за техническо подпомагане. Значи, една от целите, които прозира в закона е да се създадат нови административни структури без много ясни функции и без никакви правомощия да вземат решение, защото решенията се вземат от Регионалния съвет за развитие, подчинен на министъра на регионалното развитие и благоустройството, т.е. нито една крачка не е направена към някаква децентрализация, въпреки че колежката преди малко твърдеше, че с този закон прекалено големият централизъм от действащия се преодолява.
Странен е и начинът, по който се назначават служителите в тези администрации. Ако обърнете внимание на чл. 24, ал. 3 ще видите, че многобройните служители в тези технически служби се назначават със съгласието на седем министъра, т.е. това е една много странна от управленска гледна точка процедура, докато в същото време началникът на този отдел се назначава само по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Да не говорим за това, че тези технически по същество служби, към тях няма никакви претенции от гледна точка на критериите, на база на които те ще правят подбора на проектите, за да разработят съответния регионален план и се създава впечатлението, че това ще бъде един механичен сбор от разработки, предложени от по-ниските нива.
В мотивите, с които се предлага този план се засяга един много съществен въпрос и се казва, че действащият закон не решава проблемите с ресурсното осигуряване и, разбира се, най-вече с финансовото осигуряване, независимо, че в действащия закон има ясен текст, в който е казано, че трите планови документа се обвързват финансово чрез бюджетната процедура. Какво имаме в момента?
Никъде не се говори за обвръзката на тези осем планови документа с процедурата за бюджетиране, нито пък с разработването и приемането на различните международни планове за финансиране или процедури, с които се осигуряват средства от международните източници. Навсякъде се говори за индикативни програми и единствено, когато се говори за райони за целенасочено развитие срамежливо се появява един текст, който казва, че мероприятията, които са включени в плановете за районите с целенасочено развитие ще бъдат осигурени в рамките на бюджетните средства за съответния период. Нищо повече от гледна точка на връзката, за което всъщност се твърди, че това е най-главната цел, за да приемем този нов закон, тъй като едва ли не до момента няма никаква яснота за финансовата обвръзка. Твърдя, че с новия закон е направена крачка назад и в това отношение.
Да не говорим за това, че липсват каквито и да са механизми за осигуряване мнението на обществеността и в това отношение има много сериозни забележки от Асоциацията на общините, тъй като тяхната представителност в органите, които ще координират разработването на тези програми е съвсем незначителна и практически няма механизми, които да отразяват мнението на общините.
Изключително сериозни бележки могат да се отправят и към терминологията, която е използвана в закона и определенията в Допълнителните разпоредби, които показват, че няма яснота и няма никакви критерии за определянето на основните получатели на средства за съответното регионално развитие.
По същество, ако на практика се прочете законът отначало докрай се разбира съвсем ясно, че никой няма и намерение да разработи тези осем плана, нито да спазва процедурите, които в някаква степен се съдържат в този закон. Отговор на въпроса за това дали този закон ще работи или няма да работи дават Преходните и заключителни разпоредби. Там съвършено ясно в § 2, ал. 2, 3 и 4 е казано, че от този закон произтича едно единствено задължение – да бъдат актуализирани действащият план за регионално развитие, действащите областни планове за развитие и действащите общински планове като са посочени и срокове за тяхната актуализация. Това всъщност е единствената цел на този документ и наистина авторите можеха да се ограничат с определено скромно изменение и допълнение на действащия закон вместо да създадат тази неясна схема от необвързани помежду си планови документи.
Обърнете внимание на това, че всичко, свързано с процедурата, с критериите, с взаимовръзката, с времевите хоризонти се препраща към някаква бъдеща наредба, която ще се разработва от Министерския съвет.
И може би, съзнавайки, че този документ не може да се прилага, този закон няма да действа, затова наблюдавам, че има желание спорът, обсъждането на текста да се измести към това – какъв е обхватът на регионите за планиране и кой е центърът, което е абсолютно безсмислен спор на фона на този изключително слаб закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата народният представител Димитър Димитров.
Димитър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обсъжданият днес закон трябва да отмени един слаб, неаргументиран и недействащ Закон за регионалното развитие, приет през 1999 г., на базата на който беше прието едно министерско Постановление № 145 от 2000 г. Приетият тогава закон демонстрира редица слабости и грешки, не задейства повече от три години, не беше съобразен с национална стратегия за регионално развитие, не създаде никакви трайни взаимоотношения и работещи структури за регионалното развитие. И това е факт.
Целите на закона, който днес обсъждаме, са прекрасни – създаване на условия за устойчиво и балансирано развитие, създаване на предпоставки за намаляване на междурегионални различия, осигуряване на условия за растеж, развитие на трансгранично сътрудничество. Въпросът е доколко в проектозакона, който обсъждаме днес, са отстранени недостатъците на закона от 1999 г. и доколко целите, които се поставят, могат да се реализират.
Определено може да се каже, че законопроектът, който днес разглеждаме, е палиативен, той определено няма да има дълготрайно действие и отсега е ясно, че ако се приеме в този вид, той ще действа за сравнително кратко време. Мисля, че подобно нещо беше подсказано от страна на вносителя и при обсъждането му в комисията.
Законопроектът има редица недостатъци. Въпросът е доколко тези недостатъци на законопроекта опират до някакви местнически интереси, до някакъв опит за политизация, в каквато бяхме упрекнати при обсъждането на законопроекта в комисията.
Неслучайно прословутият чл. 6 – определянето на районите за планиране, предизвиква такава дискусия. Въпросът е дали дискусията по чл. 6 е само чисто местнически интереси, дали тази дискусия е някакъв просто изкуствен опит за политизация от една или друга политическа сила или отделен народен представител.
Когато се аргументира приемането днес на законопроекта с усъвършенстването му, с по-добрите механизми и условия за неговата дейност, същевременно пределно трябва да е ясно, че един основен проблем от миналия закон, а това е Постановление № 145 от 2000 г., тъкмо там са определени тези региони за планиране, се запазва в абсолютно същия вид. Въпросите, които днес се поставят и от госпожа Манева преди мен, и от господин Великов, е за критериите, не само за центровете на тези региони. Проблемът за центровете е по-малкият проблем. Основният проблем е критериите за териториалния обхват на районите за планиране. Какви са тези критерии – никой не казва – и след това да говорим за тези центрове, дали тези критерии са брой на населението, територия, брутен вътрешен продукт, безработица. Пределно ясно е, че такива критерии няма. Примерно, ако видим брой население. Районът за планиране, за който преди малко се предизвика дискусия – северозападния, е с 800 хил. човека население. Същевременно централният и южен район за планиране е с население колкото една Македония – 2 млн. 200 хил. Това ли е критерият или нещо друго? Явно е, че критерии няма.
За да се гарантира балансираност и трайност във времето на този законопроект, явно е, че е необходима трайна структура, трайна единица, на която по-нататък да се развиват тези взаимоотношения. А такава трайна единица няма, тъй като липсват тези критерии. И с основание всеки един може да атакува както териториалния обхват, така и центровете. Когато липсват критерии, винаги могат да се атакуват тези единици.
Този съществен проблем, както казах, не е изкуствено създаден и е опит за развитие на местнически интереси. Явно е, че се постъпва по линията на най-малкото съпротивление – да се запази онова определяне на райони за планиране, фиксирано в Постановление на Министерския съвет № 145 от 2000 г. И обясненията общо взето са в тази насока: тъй като вече, виждате ли, ние сме ги съгласували с европейски структури; тъй като вече, виждате ли, това са статистически единици, които са съгласувани с Евростат, и т.н., и т.н. И ако пристъпим към промяна на тези единици, това ще струва пари. Да, вероятно това е така. Въпросът е: когато вече една грешка след три години – и тя би трябвало да е осъзната грешка – днес я обличаме в законов текст, дали парите след време няма да са много, много повече и дали не е по-добре тази грешка сега да я отстраним, дори с усилия, отколкото да я повтаряме във времето?
Напълно съм съгласен с уважаемия заместник-министър, че този закон не променя адмиминстративно-териториалното деление, че този въпрос не решава въпросите за второто ниво на местно самоуправление. Това е вярно, с едно продължение: засега. Пределно ясно е, че териториално-административното деление, което беше реализирано преди няколко години, преследваше чисто политически цели. Пределно ясно е, че 28 области в България няма да има, че ще има окрупняване. Въпросът е: ако сега нямаме готовност за това ново териториално-административно деление, имаме ли някаква концепция, имаме ли някаква стратегия, за да видим как новото териториално деление ще кореспондира с този сериозен проблем – районите за планиране, тъй като, искаме или не искаме, те са взаимносвързани? На този въпрос отговор няма и това е един съществен проблем. Това, както казах, води до временното действие на този закон, до палиативността и до редица проблеми, които тепърва ще изникват, дори до абсурдните тези липсата на аргументи да я заместваме с някаква ротация, независимо дали ротация на ръководство на регионалния съвет за развитие, а още по-голям абсурд ще е, ако създаваме условия за ротация на администрации. Действително това ще е връх вече на управленски опит.
В този законопроект има и редица други слабости – по тях вече беше говорено – по чл. 7, който може да се каже, че е най-малката слабост, той може да бъде отстранен, когато възлов проблем в един закон впоследствие ще бъде променян от Министерския съвет. Но един съществен проблем е по чл. 10 – чл. 16. В тази част се определя проблематиката на Националната стратегия за регионално развитие, Националната оперативна програма за регионално развитие – възлови документи в цялото развитие на проблема регионално развитие. И тези документи са на базата на Национален план за развитие.
Никъде по-нататък в законопроекта не е споменато, не е уточнено кой, по какъв начин подготвя, определя, утвърждава, приема, съгласува Национален план за развитие, който е базов документ; участват ли при обсъждането, подготовката, развитието, утвърждаването на Национален план за развитие общините, стопанските структури, икономическите субекти или не. Пълно мълчание по този въпрос.
Госпожа Манева говори преди малко за абсурдния начин на формирането на административните структури за координация и управление, за начина на формиране, взаимовръзките, дали този начин на формиране и взаимовръзки ги прави ефективни, работещи и най-важно безпристрастни органи.
Определено за мен това е, както казах, един слаб законопроект, палиативен, който няма трайно действие и той не отстранява проблеми от Закона за регионално развитие, приет 1999 г., а напротив – задълбочава проблемите и създава нови. Затова лично аз няма да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за изказване народният представител Людмил Симеонов.
Людмил Симеонов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След като дебатите протекоха по този начин, се налага силно да редуцирам изказването си, защото много от нещата вече бяха казани. Но все пак ми се ще да засегна няколко неща и за разлика от колегите, които се изказаха преди малко, макар че по основни проблеми ги разбирам, ще кажа, че този закон е много важен и особено като представител на регион, който има нужда от този закон, аз съм доволен, че той е факт.
В комисията вървяха доста сериозни дебати и лично аз останах с впечатлението, че този закон общо взето се подкрепя и от общините, и от областните управители, и от народните представители в целите, които си поставя. Основният пункт, по който се разгоря дискусията, това беше чл. 6. Така беше в комисията и нищо ново не се случва в залата.
Какви са в крайна сметка целите на закона? Цитираха се много от нещата. Аз ще отлича само чл. 2, ал. 2, което за мене е изключително важна цел, която си поставя законът – създаване на предпоставки за намаляване на регионални и вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на регионите. Разбира се, и другите цели са много важни, но за мен това е основното, което законът си поставя като цел.
Друго, което мисля, че е изключително важно и е достойнство на закона, е това, че се прави опит да се подобри и изгради механизъм за усвояване на средствата от Европейския съюз, да се регламентира този процес.
Друго, което бих посочил като изключително важно достойнство на закона и което, пак ще кажа, че е съм удовлетворен като представител на Смолянския регион, е подробното и ясно разписване на районите за целенасочено въздействие в чл. 8 и в допълнителните разпоредби, което не създава двусмислие. Не мога да скрия задоволството си, че Смолянският регион попада в целия обхват на закона, така че нямам никакви притеснения.
Бих посочил като друго предимство на закона структурирането на управлението на регионалното развитие. Не бих анализирал дълго тази глава, но ми се ще да спомена чл. 22, ал. 4, която засяга ротационния принцип и в която мисля, че се решава проблемът, споделен от много от колегите.
Друго достойнство е широкото представителство в регионалните съвети. Засегна се въпросът дали това ще повлияе на бъдещото административно-териториално деление на страната или не. Разбира се, законът не е за административно-териториално деление на страната, не решава и въпроса с второто ниво на местното самоуправление, но въпреки всичко може да се каже, че той ще бъде полезен и неговото действие също така за бъдещото установяване на второ ниво на местно самоуправление, защото в голяма степен ще изясни в практиката, в работата какви функции държавата, респективно общините ще прехвърлят на това второ ниво. Стана въпрос за чл. 7, няма да го засягам, той вероятно ще отпадне. Министърът направи такъв анонс, че ще бъде оттеглен.
И сега искам да се върна на горещия пункт – чл. 6. Аз не споделям страховете, които споменаха колегите – и господин Великов, и господин Димитров, по-скоро ми се ще да се вземе под внимание това, което спомена господин Миков, да не се насочваме много към този проблем. Но не мога да не разбера колегите, които засягат този въпрос. Разбира се, те имат определени ангажименти в собствените си региони, това ще се отрази върху тях. И ги разбирам. Но ми се ще да кажа едно, като с това апелирам гласуването на закона на първо четене. Все пак този закон е доста важен за регионите, визирани в чл. 8, за регионите за целенасочено въздействие, за граничните, селските райони, за районите с индустриален упадък. Този закон е значително по-важен за тях, отколкото за районите, определени като центрове на планиране и т.н. Нека да има дебат по този въпрос между първо и второ четене, нека да се потърсят добри критерии, по които да се определят и предложат центровете, но да гласуваме този закон, защото той действително е важен за онези, които са визирани в чл. 8. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
За изказване има думата народният представител Владислав Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да споделя еуфорията и положителните оценки, които бяха направени от председатели на комисии или членове на комисиите, които четяха становища, както и от някои народни представители от управляващото мнозинство. Смятам, че този законопроект се разминава значително като текстове и като съдържание с мотивите, които са приложени към него, както посочиха това господин Димитров и госпожа Манева в своите изказвания, и в никакъв случай не може да удовлетвори огромната необходимост от един нов Закон за регионално развитие, който да даде съответни отправки, свързани с уреждане на условията и реда за получаване на средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, както и да създаде единен подход за планиране, по-олекотен подход за планиране, което нещо не виждаме в този законопроект. За съжаление представеният ни законопроект не защитава в необходимата степен горните намерения. Нещо повече, той може дори да затрудни и да изключи осъществяването на тези намерения с текстовете, които са намерили място в него. Липсва ясната норма. Отделни текстове се повтарят и се създават дори взаимно изключващи се норми.
За да не бъда голословен, ще се спра само на някои от тях. Разбира се, не бих ги подредил по значение, а регулярно. Например, с чл. 4 и последващите в ал. 1, след това в ал. 2 и в чл. 8 не става ясно мерките за регионалното развитие, които се планират в рамките на районите за планиране и районите за целенасочено въздействие, дали са обособени в границите на отделна област или са обособени в границите на отделния район за планиране. На много места се посочва – както в чл. 4, ал. 2, че са в границите на определената област, в ал. 2 също се посочва, че са в границите на отделните области и техните общини, но по-нататък в чл. 8 се говори вече за в границите на районите за планиране. Това създава известен разнобой и не може да бъде основа за едно правилно планиране и административно управление на процеса. Трябва да е ясно кое е вярното. Не е въпрос само да се правят корекции между първо и второ четене, въпросът е каква е концепцията.
Аз няма да се спирам на прословутия чл. 6, защото в края на краищата така е преценил вносителят, така го е предложил. Дали е точно така или трябва да се намери някакъв друг подход в районите за планиране, това е вече друга работа, но не мога да се съглася с текстовете на чл. 7. Както беше казано тук от един колега, не мога да се съглася, че, от една страна, се определят тези райони за планиране в закона, в чл. 6, и веднага в чл. 7 се казва, че те могат да бъдат променяни с акт на Министерския съвет.
Как ще стане това? Това е нонсенс от гледна точка на законодателна техника и законотворчество. Не може такова нещо! Щом нещо е установено със закон, може да се отмени със закон, а не с подзаконов акт. Това е азбучна истина.
Освен това искам да се спра и на чл. 8. С него се създават и 6 района за целенасочено въздействие. Те нямат нищо общо с тези райони за планиране. Това е район за икономически растеж, район за индустриален отпадък и т.н. Обаче по-нататък в ал. 4 се казва, че критериите за определяне на тези райони за целенасочено въздействие се определят с наредба на Министерския съвет. Законотворецът си измива ръцете с тази норма и в закона не са посочени никакви критерии, на които трябва да отговаря тази наредба на Министерския съвет. Ами че той може да си напише каквото си иска и пак да бъде по закона! Не може така, това не е закон и не е правилно да бъде така! Да не говорим, че така както са посочени тези райони за целенасочено въздействие, те взаимно се застъпват. Говорим за район с висока степен на безработица. Ами като махнем няколко района в страната, има ли район в България, който да не е с висока степен на безработица? Това са няколко района, но масата попада тук. Тогава какви са другите райони? И що е висока степен на безработица? Трябва да има някакъв критерий, трябва да е посочено тук, а не да оставим законодателя да си измие ръцете и да го остави на друг.
Този законопроект не предвижда и правилник към закона. Ако имаше правилник, ще дадем възможност в този правилник по определени критерии да се установят тези неща. Но няма такова нещо. Селски райони, гранични райони, райони с индустриален отпадък – застъпват се. Би трябвало да има една по-голяма конкретика, защото иначе законът не може да действа. И не може да се създаде подзаконов акт, без да има конкретика в самия закон.
Госпожа Манева се спря на това, че се създава една нормативна джунгла. Тя изброи 8 документа, които трябва да се правят. Не знам защо аз ги изброих 11. Да приемем, че средно са 10. Но какво е това? Ако са 8, ако са 10, ако са 11, какво е това? С какво облекчаваме закона? Не се смейте, защото е точно така! Те са 10, мога да ви ги прочета: Национален план за развитие – 1, Национална стратегия за регионално развитие – 2, Областна стратегия за регионално развитие – 3, Национална комплексно-устройствена схема – 4, Областна схема за развитие и устройство – 5, Национална оперативна програма за развитие – 6, Програмно допълнение към оперативната програма за развитие – 7, Регионални планове за развитие – 8, Общински планове за развитие – 9, Общинска програма за реализация – 10. Така че можете да се смеете, но тук в закона го има и е така. И с какво облекчаваме тогава планирането и какъв е ефектът от тази работа? Никакъв! Създаваме една бюрократична джунгла, в която и без това немощните ни общини съвсем ще се затрият и съвсем няма да могат да изплуват. А и както каза господин Димитров, това тук е един палиатив.
Няма да говоря за областните дирекции, за тях вече се говори.
По-нататък, глава седма “Управление и контрол”. Не се посочва субектът, който ще осъществява това управление и контрол. Няма го!
Текстовете на законопроекта не са свързани систематично. В повечето случаи първо се посочва какво съдържа дадена програма, схема или стратегия, а после, в следващи членове се обявява нейното създаване. Трябва да бъде точно обратното – първо да се създаде и тогава да се обясни какво трябва да съдържа.
Членове 34, 35, 36, отнасящи се до Националната оперативна програма, според мен трябва систематично да отидат в членове 16, 17 и 18, които третират същата материя. И така нататък, и така нататък. Просто искам да спра, дами и господа, за да не ви отегчавам с този законопроект. Имам практиката от три народни събрания и мога да кажа, че това е един слаб опит за решаване на въпросите по регионалното развитие.
В този си вид смятам, че законопроектът не изпълнява задачите си, твърде важни и отговорни, твърде необходими. Такъв законопроект трябва да има, но това не е законопроектът, който аз ще подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата за реплика госпожа Марина Дикова.
Марина Дикова (НДСВ): Уважаеми господин Костов, въпреки че не съм съгласна с голяма част от Вашето изказване, искам да се спра на три конкретни неща.
Първо, бих Ви помолила, като имате предвид определенията, които са дадени в Допълнителните разпоредби на законопроекта, да ми посочите въз основа на кое от тях направихте заключение, че различните видове райони, които са споменати в чл. 8, ал. 2 на законопроекта, се припокриват и се застъпват.
Второто, което искам да Ви попитам. Вие твърдите, че критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие трябва да бъдат посочени в закона. Аз мисля, че законът определя само общите положения, а такива детайли се уреждат с подзаконов нормативен акт. Във връзка с това искам да подкрепя думите си с една наредба, която е приета през 2000 г. от вашето правителство и с която точно се определят критериите за определяне на районите с целенасочено въздействие. Питам Ви, господин Костов, защо тогава не се противопоставихте и не поискахте тези критерии да се определят със закона, който приехте по времето на управлението на ОДС, а ги оставихте правителството да ги определя в наредба?
И трето, Вие споменахте, че има 11 документа. Възможно е да се случи това, ако броите един документ за два. Защото според мен те са 5. Ако се налага, ще ги преброим още веднъж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Костов, имате думата за дуплика.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо Дикова, застъпване има. Естествено в Допълнителните разпоредби са дадени някои определения…
Марина Дикова (НДСВ, от място): Всички определения!
Владислав Костов: Искам обаче да Ви кажа, че тези определения могат да важат за поне две или три от групите, които са създадени. Според мен тези 6 са създадени изкуствено.
За критериите. Естествено е, че може да има наредба към един закон. И там се казва, че условията и редът се установяват с наредба. Но критерият трябва да има определени рамки, които трябва да са посочени в закона, той не може да се измисля по-надолу. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме нашата работа по първото четене на законопроекта за регионалното развитие.
Съгласно подадените заявки, има думата за изказване народният представител Асен Гагаузов от Коалиция за България.
Асен Гагаузов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, преди да кажа мнението си по закона, който гледаме, искам да кажа и няколко думи по сега действащия закон.
Защо, според мен, той не изпълни задачата, която имаше? Първо, това, което, разбира се, отчитам като известна слабост и на сегашното предложение, защото на планирането се погледна по принцип като едва ли не на една самодейна дейност, която е недостатъчно сериозна, за да бъде подплатена и с достатъчен административен капацитет. Съобразно закона от 1999 г., пак един от основните мотиви, който беше изтъкван и тогава, е за усвояването на средствата от европейските фондове. Общините трябваше да съставят своите планове за едно изключително късо време, да се обобщят на ниво области и да дойдат тук, за да се изпълни някакъв срок, който тогава беше необходим, за да може да се ползват и средства от предприсъединителните фондове.
Но какво се получи на практика? На практика се получи така, че в този документ се съдържаха повече пожелания, отколкото някакви възможности както на местните инвеститори, така включително и на държавата, и на общините като такива инвеститори.
Като казвам всичко това, имам редица забележки и към сегашния вариант на закона, който се предлага. Първо, що се отнася до целите, не може да се каже нищо против това. Целите са много хубави, много са хубави мерките, които са взети, и за изграждането на районите за планиране и за целенасочено въздействие. Разбира се, те все още не са уточнени. Спорно е дали трябва да има някаква нормативна база и критерии, на базата на които да се определят кои са тия райони, но безспорно правилно е това да става с акт на Министерския съвет, защото, именно определянето на тези райони и упражнявайки въздействие по съответния начин върху тях, се предполага, че в едно близко време те ще излязат от това изостанало състояние, след което на тяхно място ще бъдат предложени други и т.н. Така че това не е основният проблем.
Аз искам да ви обърна малко повече внимание на въпроса с финансирането, който е заложен в закона, и който според мен е една от основните слабости и на сегашния закон. Както знаете, Глава шеста, чл. 30 казва, че източниците за финансиране са държавният бюджет; бюджетът на общините; други източници, произтичащи от специални закони, което автоматично означава, че те отново са бюджетни средства. Дотук всичко е в рамките на бюджетните възможности на държавата, които са абсолютно същите, каквито са и в момента. И ако този закон беше приет, каква програма или какъв план бихме могли да направим на базата на тези източници за финансиране? Нищо ново. Абсолютно нищо!
Участието на физически и юридически лица – абсолютно неуправляем процес. Ако попитате инвеститори на ваша територия, на всяка една от общините или на областите, едва ли ще намерите двама души, които да ви кажат, че имат намерение следващата година да инвестират такава и такава сума, първо, защото или нямат средствата, или не знаят откъде да ги получат, или нямат възможността да ги получат. Така че основният проблем, според мен, който ще бъде решен с приемането на този закон, това е усвояването на предприсъединителните фондове или финансирания от различни международни финансови институции.
Това наистина е много важен проблем, защото знаете, че едни значителни средства дълго време не могат да бъдат усвоявани, именно поради проблема със съставянето на едни добри проекти, които да бъдат защитени по съответния начин и да се получи финансиране за тях. Съставянето на един национален, областен и общински план за развитие безспорно ще даде една яснота по това какви са намеренията, какви са възможностите и какво би трябвало да се изгражда, за да бъдат защитени съответно и тези проекти както на национално ниво, което е работа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и на ниво области и общини. Но, пак казвам, с какво ще се подобрят нещата по усвояването на фондовете, ако ние от министерствата, които сега основно регулират процеса на отпускането на тези средства и защитата на съответните проекти, ги прехвърлим в шест планови икономически района, ако въобще това стане, защото този закон за мен не дава яснота.
Какво, освен съставянето на тия програми за развитие, съответно на планове и на стратегии на ниво области, а оттам и в планово-икономическите райони, ще вършат тези планово-икономически райони? Да направят така, че да обединят както досега съставените планове на ниво общини в една по-голяма структура, съществувайки чисто на принципа на една статистическа информация? Това ли ще правят новите планово-икономически райони? За мен това не е достатъчно. Ако те пряко нямат възможността да разпределят някакъв ресурс, било на национално ниво, било, ползвайки възможността, която предоставят предприсъединителните фондове, аз мисля, че ефектът от това нещо ще бъде почти нулев. За да бъдат усвоени повече средства от предприсъединителните фондове, безспорно трябва да има повече места, на които да е възможно да се представят тези проекти, за да може да имат достъп и повече хора от абсолютно всички структури на гражданското общество и на бизнеса, да могат да представят такива проекти.
Безспорно една от слабостите е и това, че твърде сложна е документацията, която трябва да бъде съставена и защитена, а от тая гледна точка и най-нуждаещите се, които биха могли да ползват и имат желание да ползват тези средства, всъщност не могат да ги ползват. Това е проблемът и за мен ползването на тези шест района – дали ще са със същите географски наименования или със същия обхват, това е проблем, който не е чак толкова важен. Важното е как ще се завърти бюрократичната машина, за да заработи по-бързо и по тоя начин да се усвояват по-бързо и средствата от предприсъединителните фондове. Лично аз считам, че този закон не дава отговор на въпроса.
Що се отнася до многото документи, които са предвидени тук. Ние не откриваме колелото. В България се е планирало много години. Знаете, след 1990 г., допреди 3-4 години, планирането беше мръсна дума, никой не смееше да я каже, звучеше много тоталитарно, докато в процеса на преговори с Европейския съюз стана ясно, че всъщност това е едно от основните изисквания както на районите, така и на икономиката като цяло. И се връщаме към един процес, който не е чак толкова забравен в нашата страна. Като казвам това, на нас ни е необходим един закон, който да регламентира една стратегия за развитието на страната съответно на по-долни равнища, каквито са планово-икономическите райони, областите и общините, и един съществен друг документ, какъвто е планът за развитие. Този план вече ще конкретизира и по обекти, и по административно разположение, и по териториално разположение тези обекти, които ще бъдат съответно изграждани, така че да се получи едно по-добро и хармонично развитие на страната. В този смисъл тези шест, осем или единадесет документа, както каза и господин Костов, са твърде много и аз лично считам, че те излишно усложняват закона, а оттам и неговото прилагане.
Нещо друго, което искам да кажа в заключение. Ако не се изгради един добър административен капацитет, а отново разчитаме на това, че областният управител ще оглави - заедно с кметовете на общините, представителите на общинския съвет, те са хора, които могат да приемат един документ, евентуално да го коригират, но не са те хората, които ще съставят този документ, ако няма административен капацитет от хора, които да се занимават с този вид дейност. Ако отново тръгнем да разглеждаме този процес като една самодейност, трябва да сме сигурни, че нищо няма да се получи.
Отчитайки това, което казаха и колегите, и това, което безспорно са слабости на този закон, аз лично считам, че на този етап не бих могъл да го подкрепя. За мен не е ясно какво ще получат отделните региони, по какъв начин ще го получат, а и представителността, която ще имат общините в областите, според мен, трябва да бъде разгледана, защото ние отново съсредоточаваме в областните центрове. Сами знаете, че те са точно тази административна единица, която има най-малък капацитет, която има неизяснени функции, която само с това да се занимава, пак няма да може да си свърши работата.
Така че аз пледирам за едно доста голямо и сериозно обмисляне между първо и второ четене на този закон, защото в този вид той просто не е за приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Има думата за реплика госпожа Манева.

Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гагаузов! Искам да изразя своето несъгласие с едно Ваше твърдение – това, че сега действащият закон не е изиграл своята роля. Тъкмо напротив. Ако си спомняте, че още при първото представяне на проекти в Европейския съюз България успя да спечели или да отвоюва една сума, значително по-голяма, отколкото всички останали страни, присъединяващи се към Европейския съюз, това се дължеше именно на факта, че ние бяхме разработили добри разработки, съответстващи на Закона за регионалното развитие. И затова в своето изказване аз защитих тезата, че има определени пропуски в закона, свързани с по-ясни процедури за финансовото обезпечение на тези разработки. Вие сте прав в това отношение, че в този закон не само че нищо не е казано, а от текстовете, които се съдържат в действащия закон, има сериозно отстъпление. Фактически се предвижда финансова обвръзка само за годишните планове за целенасочено развитие. Всичко останало е в някакви имагинерни представи. Не само че не подобряваме, а правим крачка назад от това, което е било досега. А това, което беше досега, показа добри резултати. Разбира се, има и какво да се подобри и само в това отношение трябва да се работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате думата за дуплика, господин Гагаузов.
Асен Гагаузов (КБ): Уважаема госпожо Манева, безспорно това, което казвате, е така. Моята забележка, която беше направена, е повече до това, че със съставянето на плана, който беше направен съгласно сега действащия закон, и в него, както знаете, бяха предвидени много милиарди инвестиции за усвояване, но тези инвестиции не се усвоиха не само поради факта, че всъщност няма източник, какъвто е държавният бюджет основно, защото останалите източници много по-трудно могат да бъдат регулирани от правителството. Наистина там се усвоиха сериозни средства, особено що се отнася до опазване на околната среда, много средства се защитиха по линия на европейските предприсъединителни фондове и в това отношение сте права, но аз повече наблегнах на това, че административният капацитет, който трябваше да управлява процеса на планирането, беше подценен и не беше на нивото, на което трябва да бъде. И сега в този закон, който се предлага, не е на това ниво. Аз затова Ви казвам, че това е една от основните слабости, която трябва да бъде преодоляна. Не може да гледаме на този процес като нещо, което трябва да се върши между другото. Ще ни трябва за усвояването на една огромна сума пари, която непрекъснато ще става повече и в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Стилиян Гроздев.
Стилиян Гроздев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всеки един от нас, като народен представител, има естественото право и основание да защитава онези тези и положения, които той счита за правилни и полезни в законодателния процес.
Въпреки острите критики на опозицията – и отляво, и отдясно, с част от които, признавам, и аз съм съгласен, мисля, че преимуществата и достойнствата на внесения от Министерския съвет законопроект са многократно повече и в никакъв случай, подчертавам, в никакъв случай той не може да бъде определен като слаб, както това направи уважаваният от мен господин Владислав Костов.
Кое според мен е същностното в този законопроект? Същностното е, че с него се поставя основата, полага се фундаментът, върху който ще се градят бъдещите взаимоотношения между регион България и Европейския съюз, създава се всъщност моделът на тези взаимоотношения, начинът на финансиране и усвояване на парите от предприсъединителните, а след това и от Структурните фондове на Европейския съюз.
Можем ли да не приемем този закон? Тук цитирам министър Церовски: България е в състояние да затвори Глава двадесет и първа от преговорния процес и без актуализиран Закон за регионално развитие. Само че в този случай ние доброволно ще се лишим от нещо много важно, от един изключително важен инструмент, защото в този закон се залага фактически реалният инструментариум за водене на някаква реална регионална политика, а всички знаем, че регионалната политика има за цел едно-единствено нещо – устойчиво и балансирано развитие и намаляване, колкото се може повече, разликата между отделните региони, както вътре в страната, а в бъдеще и извън нея.
Аз ще си позволя да припомня, че в края на миналата година, когато течеше оставката на вицепремиера Паскалев, се поставиха редица проблеми – основателни и неоснователни, включително и проблемът за недостатъчните средства за капиталови разходи на Министерството на териториалното развитие, заложени в бюджета. Почти не се каза обаче, че поради недостатъчна проектна възможност и поради недостиг на административен капацитет, което много от народните представители, които взеха отношение, изтъкнаха, страната ни не беше готова да получи и усвои сериозен финансов ресурс от Европейския съюз. Какво означава това? Това означава, че досега действащият Закон за регионално развитие, приет през 1999 г., въпреки че постави началото на регламент за водене на регионална политика, бързо изостана от съвременните реалности. Истина е, че и сегашният законопроект в някои отношения е палиативен и временен.
Както сполучливо се изрази заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев, той е изграден, образно казано, на две патерици.
Първата патерица са т.нар. планови региони. Практически тях ги няма нито в Конституцията, нито в някакъв друг закон. Това е едно имагинерно понятие. Техният смисъл е единствено в статистическата информация, която се събира в тях и която служи за нуждите на планирането и програмирането.
Втората патерица са т.нар. технически дирекции към плановите региони, респективно към съветите за регионално развитие. Веднага искам да подчертая, че тези дирекции подпомагат процесите, че те нямат абсолютно никакви административни и разпоредителни функции. Техните функции са преди всичко функции организационни, функции методически, функции подпомагащи. Задачата им е да обучат, да научат общините, особено малките, как да разработват своите проекти, как да ги промоцират и да ги защитят по такъв начин, че да получат необходимото им финансиране. Дебело искам да подчертая, че самите те не получават и не разпределят никакви средства.
В този смисъл проблемът - колко на брой ще бъдат плановите региони и къде ще бъдат техните центрове, е проблем не толкова важен, според мен, а важното е те да бъдат относително малко на брой, да отговарят на европейските критерии – аз лично приемам предложението, което се съдържа в законопроекта – а центровете им да имат необходимия капацитет, кадри и т.н.
По-важният и по-съществен проблем, според мен, е къде и колко ще бъдат районите за целенасочено въздействие. Защото в крайна сметка смисълът е именно те да получат тласък на развитие, към тях да се насочат и акумулират значителни финансови ресурси.
Преди да завърша, искам да поставя два проблема, които според мен не са решени в необходимата степен в предложения законопроект.
Първият е, че недостатъчно са разработени въпросите, касаещи националния план за развитие. Тук изказвам съгласие с бележките на господин Димитров. Освен в Допълнителните разпоредби, където се дава най-общо определение на този план и още няколко члена, които препращат към него, на практика не получих представа за този най-важен планов инструмент, който на практика се намира в центъра на всички планови инструменти. И стратегиите – национални и областни, и плановете – регионални и общински, и оперативната програма в крайна сметка кореспондират и се подчиняват на националния план за развитие. Той е именно онзи инструмент, който ще има силата на закон и ще разпредели парите по проекти и региони. В този смисъл мисля, че ще е целесъобразно в Преходните и заключителните разпоредби да се посочи, че Националният план за развитие ще бъде предмет на специален закон или да се разработи отделна глава, регламентираща както неговото съдържание, така и задължението на отделните ведомства и министерства.
Вторият проблем, който трябва според мен да се прецизира, се отнася до районите за целенасочено развитие – техните характеристики и критериите, които ги определят. Считам, че това също е много важен въпрос с оглед на потребностите от диференциран подход към отделните райони.
В заключение искам да заявя, че съвсем убедено ще подкрепя проектозакона на първо четене. Предлагам по дискусионните въпроси, които се очертаха главно по броя и центровете на плановите региони, а и по други въпроси, всеки, който сметне за необходимо, да внесе своето виждане и в крайна сметка Народното събрание като цяло да вземе своето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Гроздев.
Имате думата за изказване, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В малко затруднено положение съм – да се изказвам по проектозакон, по който се изказаха вече доста хора и доста обективно направиха анализ на целия закон. Особено след казаното от госпожа Манева се чувствам действително затруднен да направя своето изказване.
Все пак не искам да се спирам на въпроса за районите за планиране, тъй като това явно ще бъде спор, воден най-вече от колеги, които ще искат да защитават най-вече някакви наместнически интереси. Не разглеждам районите за планиране като някакво ново второ ниво за местно самоуправление, за което господин Ковачев каза категорично, че тези райони за планиране не трябва да се считат за някакво бъдещо второ ниво за местно самоуправление. Ако така ги разглеждаме – като някаква статистическа величина, в която ще се концентрира информация и която ще послужи, може би, казвам може би, защото не съм убеден, и за разпределяне на средства за реализиране на регионалното развитие, то приемам тези региони за планиране.
Излизайки от темата за районите за планиране, бих искал да посоча няколко момента, които са ме смутили в този закон.
По принцип възприемам замисъла границите на райони за планиране да бъдат по границите на областите. Подкрепям и другите колеги, които се изказаха преди мен, че е недопустимо границите да бъдат допълнително променяни с решение на Министерския съвет. В тази връзка си спомням и обещанието на господин министъра, че това нещо с тяхно съгласие ще бъде коригирано.
Въпреки доброто желание да се определят какви райони за целенасочено въздействие ще се обособяват в чл. 8, заради неточно определение на отделните понятия в Допълнителните разпоредби, ще се затрудни прилагането на закона. Струва си да се помисли с оглед избягване на местните наместнически интереси тези различни видове райони за целенасочено въздействие да се оформят в границите на самите области. Мисля, че това вече е казано в чл. 4, докато в чл. 8 излиза, че това са районите за планиране. Тук има един разнобой в самия закон.
Сравнявайки обсъждания в момента проектозакон и досега действащия, за мен поне не става ясно защо се въвежда понятието "стратегия", вместо "план". Под стратегия разбирам нещо, което дава основните насоки за развитие, а планът дава тази конкретика, която е необходима. В случая се говори за стратегия, без да става ясно за стратегия за какъв обзор, за какъв хоризонт в бъдещето ще се говори. Оттам нататък всички останали планове, схеми и т.н., също са неясни в това отношение. Кой ще ги актуализира? Какъв ще бъде редът за тяхната актуализация – това поне за мен не е ясно.
Предвижда се да се приемат областни планове и регионални и областни стратегии за развитие. В този случай областният управител ще одобрява, съгласувайки ги със съответния съвет. Ще ги одобрява еднолично, тоест той може само да изслуша съвет и да вземе своето решение. По принцип по Закона за администрацията той има такива права. Но мисля, че би било по-правилно, ако областният и регионалният съвети взимат своите решения.
Според чл. 14, ежегодното осигуряване на средства за дейности в районите за целенасочено въздействие се осъществява по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Не е ясно обаче кой взема решението, кой и как управлява тези средства и каква ще бъде ролята на областния управител в целия този процес. Не е ясно и кой има задължението да разработва националната оперативна програма - още едно понятие. Вече се каза колко много са понятията, няма да спорим дали са 8 или 11, но все пак много видове планове и съответно понятия, които не са дадени изчерпателно в Допълнителните разпоредби. Логично е разработването на тази национална оперативна програма да бъде задължение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да се приеме от Министерския съвет. В чл. 21 е записано: "Задължение на министъра на регионалното развитие и благоустройството е да организира и разработва националната стратегия за регионално развитие", но това за мен е недостатъчно. Пак се повтарям – за какъв период ще се разработва тази стратегия, как ще се актуализира?
В чл. 36 се предвижда след изтичане на периода на действие на Националната оперативна програма за регионално развитие и на основата на резултатите от нея да се извършва последващата оценка. Изтича този период, който, пак казвам – не е разписан какъв е, прави се анализът, няма ли да се получи някакъв вакуум във времето, докато се направи нова? Ако е така, то това ще бъде грешка. Досегашният закон предвиждаше това да става стъпково – приплъзващо планиране, което за мен е по-добрият подход.
Като приемам като положителен замисъл в областните администрации и центрове на районите за планиране да се създават дирекции, които ще ръководят процеса на изграждане и реализиране на регионалното развитие, имам две забележки. Първо, според закона се предвижда този директор на дирекция да бъде назначаван с конкурс, но след това се казва: "след съгласуване с министъра на регионалното развитие"! Добре, но първо едва ли министърът на регионалното развитие ще може да огрее навсякъде. И, второ, какъв е смисълът да се провежда конкурс, когато министърът трябва да го съгласува? Примерно, аз ще се явя на конкурс, ще го спечеля, но после министърът няма да ме съгласува и съответно този конкурс пропада. Същото се отнася и за служителите на тези дирекции, които се предвижда да се назначават по предложение на седем министри и съответно някои от областните управители, които са в този район за планиране. Ами, ако местата се окажат по-малко от предложенията на министрите? Колегата областен управител сигурно ще бъде затруднен – кой министър ще му се кара повече или по-малко, за да приеме неговия кандидат. Тук още един път се принизява ролята на областния управител. Той просто служи като една фигура, която трябва да изпълнява някакви желания.
Добър е замисълът, според закона, управлението на районите за планиране да се извърши на ротационен принцип, но според мен в закона трябва да определим този срок на ротация. В момента той не съществува. Мисля, че един период от шест месеца може би е добър, но в същото време не възприемам и изказаната в залата теза да бъде на ротация цялата тази администрация. Това означава, че днес е във Видин, утре ще се премести цялата дирекция в Монтана, защото на нея й идва редът по ротацията. Това според мен е неосъществимо на практика.

Две думи по съставите на областните съвети за развитие. И в стария, и в сегашния закон се предвижда в тях да влязат кметовете, представители на общинските съвети, представители на националните организации на работодателите, работниците и т.н. По принцип аз приемам това, но са изпуснати неправителствените организации. В страната и в много от регионите се създадоха много агенции за регионално развитие и според мен техният опит, познания и инициативи би трябвало да бъдат изслушвани и тези организации би трябвало да бъдат привлечени може би не с право на глас, но аз даже мисля, че ако имат право на глас, би било по-добре.
В същото време ме безпокои такъв въпрос. Има области, каквато е Софийска област, където са 22 общини, 22 кмета, 22 представители на общински съвети. Този съвет пък става прекалено голям и от тази гледна точка може би ще бъде прекалено тромав.
Редица неточности, които според мен са поправими, има и в главите относно финансирането и държавното подпомагане. Като че ли там не е ясно точно какъв ще бъде механизмът. Също така главата “Управление, оценка и контрол по изпълнението на Националната оперативна програма”.
И накрая и аз ще отбележа, както и много от колегите преди мен, че в Допълнителните разпоредби има понятия и определения, които са дадени по такъв начин, че по-скоро ще пречат на прилагането на закона, отколкото да подпомагат. Например, определението за “целенасочено въздействие” - “територия, която е определена за държавно подпомагане с оглед решаването на специфични проблеми, ограничаване и преодоляване на неблагоприятни процеси в икономическата и социалната сфера”. А какво е “специфични проблеми”? Кои проблеми са специфични? Кои са тези неблагоприятни процеси? Кой ги е определил? Не става ясно.
И още един пример за “селски район”. “Селски район” е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заета в селското стопанство, с ниско равнище на доходите на населението в сравнение със средните показатели за страната, с недостатъчно развита техническа инфраструктура и отрицателни демографски процеси.” Като изключим колко по-ниски са доходите, в каква степен по-ниски от средните, за да ги признаем за такива райони, а защо пък трябва да бъдат със селско население, т.е. население, заето в селското стопанство? Може би има села, в които селското стопанство е по-малко като относително тегло, отколкото да кажем едно горско стопанство.
Всичко това, което казах до този момент, не ми дава правото аз да подкрепя този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринчев.
За процедура има думата народният представител Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички знаем, че всеки един от нас е получил в своята пощенска кутия покана за тържеството на пл. “Княз Ал. Батенберг”, което започва от 14,00 ч. В поканата пише, че местата трябва да се заемат в 13,00 ч.
Затова моето процедурно предложение е да прекратим нашето заседание в 13,00 ч., за да могат народните представители спокойно да се придвижат и да заемат местата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тоест да работим до 13,00 ч.
Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение дискусията ни да продължи до 13,00 ч.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
В 13,00 ч. ще прекъснем дискусията по първо четене на този законопроект.
Сега продължаваме нашата работа.
Има думата за изказване народния представител Нина Радева.
Нина Радева (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На всички стана ясно от отминалия дебат, че проблемите на регионалното развитие в страната изискват една много ясна и добре разработена правна рамка. Дори от диалога, който се състоя между госпожа Манева и господин Гагаузов, стана ясно, че съществуващата правна рамка или съществуващият Закон за регионално развитие по своето съдържание и характер не задоволява бъдещите изисквания към регионалната политика, която трябва да провежда нашата държава.
Затова мисля, че необходимостта от обсъждането и приемането на нов Закон за регионално развитие вече се налага като ясен извод.
След като говорилите преди мен и особено тези от опозицията направиха всичко възможно да обърнат внимание на най-дребни и съвсем тенденциозно изнесени пропуски в някои от текстовете на закона, аз ще се опитам сега в този по-заключителен етап от обсъждането на законопроекта да се спра на позитивното, което съществува в новия проектозакон за регионално развитие и което всъщност би трябвало да ни мотивира да го приемем като нещо изключително необходимо от гледна точка на нашата национална политика.
Законът за регионално развитие със своето съдържание изразява необходимостта от ясна визия на държавата в областта на продължаващите консултации и преговори по Глава първа на Европейския съюз. Интегрирането на България към Европейския съюз категорично налага системно разработване, приемане и актуализиране на програми за развитие на всички административно-териториални единици в страната, съответно 263 общини, 28 области, които трябва да бъдат обединени в Националния план за развитие на Република България.
Все по-задължително за всяка община, област, група общини или области, или съответно населени места става изискването, че разработването на конкретен проект, с който те кандидатстват за финансиране по различните програми от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, трябва да се извършва в съответствие или в контекста на утвърдените планове и стратегии за регионално развитие на страната. Следователно е необходима една огромна по своите мащаби предварителна дейност по програмиране и прогнозиране на регионалното развитие. Повече то не може и не трябва да се осъществява некоординирано от държавата, съответно от комисиите и комитетите на Европейския съюз. Синхронът в областта на регионалното развитие между Република България и Европейския съюз не се извършва формално. Контекстът на разработения модел в проекта на Закон за регионално развитие е насочен към по-задълбочено и практическо прилагане на принципа на субсидиарността, т.е. последователно и целенасочено да се възлагат правомощия и компетенции в областта на регионалното развитие и на регионалното програмиране на органите на местното самоуправление и на второто равнище на управление на страната.
Колкото и кратко да е съдържанието на Глава шеста в проектозакона, в него се съдържа яснота по отношение на финансовите инструменти, чрез които ще се реализира политиката на всяко правителство в областта на регионалното развитие. Предлаганият законопроект е необходим и във връзка с извършването на решителна промяна при усвояването на финансовите ресурси, разпределени в отделните програми на предприсъединителните фондове. Трябва ясно да се възприеме реалността, че финансовите ресурси от тези фондове могат да се усвояват само чрез обосновани и отговарящи на определени от Европейския съюз стандарти и срокове. Без съдържателни и прецизни проекти на отделните общини и области България няма да получи възможността за усвояване на един ресурс в порядъка между 400 и 450 млн. евро. Този модел ще се прилага за нашата страна до 2006 г. и при условие, че от 1 януари 2007 г. бъдем приети в Европейския съюз, тогава действително ще се наложи промяна в законодателството, за да приемем правилата, по които се управляват финансовите ресурси в структурните фондове на самия съюз. В този смисъл законопроектът има и относително определени времеви хоризонти на действие.
Философията на Закона за регионално развитие, изведен във вътрешен план, е насочена преди всичко към решително подобряване на взаимодействието между секторните стратегии и икономическите дейности, които се извършват на определени територии. Ключовите думи тук са партньорство и координация, които трябва практически да се осъществят от решенията на регионалните и областните съвети за развитие, съвместно с общинските съвети към общините. Смисълът на предлаганите дирекции към структурата на областните администрации в чл. 24 е да се създадат звена с методическа, организираща и координираща функция в границите на всяка област.

В предлагания проект на закон административните функции на тези звена или на тези дирекции са практически ограничени. Те са необходими за този преходен период до 2006 г., за да се създаде административно-експертния капацитет в общините и областите за разработването, координацията и реализацията на проекти. Именно чрез тях ще се направят реалните стъпки за откриване на финансиране по определени дейности.
Втората идея, която се реализира чрез закона, е гарантираното вътрешно финансиране на регионалното развитие чрез Закона за държавния бюджет. Тук също е възприет европейският модел при усвояване на ресурси чрез разработване и конкурсно участие с различни видове проекти. Целта е максимално ограничаване на външните влияния при разпределянето на финансови средства.
Третата идея е, че балансираното развитие на районите и намаляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото развитие на страната ще се реализира практически отдолу нагоре, а методическата и координационна дейност в страната ще се осъществява от Министерството на регионалното развитие.
Най-чувствителният, най-дискутираният момент, но същевременно според мен не най-важният момент в съдържанието на проектозакона е проблемът за обхвата и центровете на районите за планиране. Тук действително са необходими ясни и точни, конкретни обяснения, за да се избегне една вулгарна политизация на проблема. Възприетите райони за планиране в законопроекта са едно продължение на Постановление № 145 от 27.07.2002 г. на Министерския съвет. Чрез тях се цели, първо, да се приложат в страната утвърдените от Европейския съюз стандарти за водене на статистическа отчетност. За да има сравнимост между европейските страни е възприета шестстепенна скала, с която се въвеждат териториални статистически единици с относително еднакъв потенциал – демографски, пространствен и друг. България е възприела тези стандарти и от 2000 г. е извършила значителни финансови разходи за привеждане на статистическата отчетност в съответствие с шестте териториални единици за статистическа отчетност. Едно от изискванията е, например, демографският потенциал да бъде между 800 хил. и 3 млн. души. Следователно, по смисъла на закона и Евростат, районите за планиране са териториални единици за статистическа отчетност. Те действително могат да се променят, но обосновано от всяка страна и за предпочитане е това да се извършва в края на всеки планов период. Съответно за България периодът е 2000-2006 г. и следващият е 2007-2013 г.
Районите за планиране не са наложени на страната отвън. Промяната на границите на районите обаче е свързана с допълнителни и излишни финансови разходи, които при един радикален вариант могат да достигнат в порядъците на 500 хил. лв.
Второ, районите за планиране в никакъв случай не трябва да се приемат като начало на поредното административно-териториално устройство. Новият Закон за регионално развитие им делегира единствено координиращи функции. Всеки би приел за разумно и необходимо, че се налага задължителна координация между плановете и стратегиите за развитие, примерно в южен централен район, който обединява 6 области, 67 общини или северен централен, който включва съответно 5 области, 40 общини и т.н. Коректният анализ разкрива, че тази координация на плановата дейност по региони е изключително сложна и отговорна задача. Тя обаче в никакъв случай не трябва да се свързва с разпределяне на някакъв финансов ресурс. Тази дейност е необходима, за да се въведат ясни и максимално прозрачно правила за общините и областите в страната, които на основа на утвърдените планове и стратегии за развитие ще подготвят проекти, с които ще се кандидатства за усвояване на ресурси от предприсъединителните фондове.
Трябва да се отчита и още едно обстоятелство, че районите за планиране са динамична категория и влияят върху съдържанието и конкретно провежданата регионална политика на страната. От тази гледна точка проектът за Закон за регионално развитие съдържа и ключа, чрез който оперативно могат да се внасят промени в границите на тези региони за планиране, ако се установи, че те задържат или ограничават регионалното развитие.
Това са основанията в предлагания законопроект да се съдържа и правото на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие да извършва промяна в административния център и съответно наименованието на региона по чл. 7, ал. 2. Определянето на районите за планиране е осъществено по критерии като брой на население, площ, природни условия, ресурси, исторически традиции, наличие на изявени центрове в селищната мрежа, инфраструктурни връзки и определени административни граници. Следователно, по предназначение районите за планиране съществено се различават от принципите, определящи административно-териториалното устройство на България.
Законът за регионалното развитие е необходим както за усъвършенстване на законовата база, свързана с регионалното развитие, така и за определяне на новия ред в областта на стратегическото планиране, прогнозиране и ефективно усвояване на финансови ресурси от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Затова пледирам за неговото навременно приемане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Радева, от текста, който ни прочетохте, на мен ми стана ясно, че Вие не познавате досегашната практика и защитавате една представа как би трябвало да се извърши процесът, ръководейки се от представата, че никой досега не го е правил и не разбира за какво става дума.
Аз искам да Ви обърна внимание и ако можете да ми отговорите на този въпрос: не разбирате ли, че никой не възнамерява да изпълнява закона такъв, какъвто е? Дали ще приемем или не този закон няма никакво значение. В закона има един текст в § 2 на Преходните и заключителни разпоредби, в който се казва, че след приемането на този план започва актуализация на трите съществуващи плана. И цялата система от измислени планове и документи никой никога няма да разработи. Това е толкова ясно от този закон, че аз се чудя наистина защо употребявате толкова енергия, за да защитавате една разработка, която ще си остане само едно епистоларно занимание. Ще се актуализират действащите планове.
И още един пряк резултат. Втората цел, която си поставя този закон е да създаде нови административни структури. Нищо повече няма да се случи. Предвижда се актуализацията на тези разработки да се извърши след като се издаде наредба на Министерския съвет, което означава още няколко месеца и до една година ще се актуализират тези планове. Така в рамките на вашия мандат ще има актуализация на плановете и нищо повече от това, което днес се опитваме да утвърждаваме като съчинение, което трябва да стане закон. Съжалявам, но наистина погледнете какво сами сте написали в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Манева.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Радева.
Нина Радева (НДСВ): Уважаема госпожо Манева, именно уважението ми дори към Вашия собствен опит по прилагането на Закона за регионално развитие ме въздържа да бъда по-остра в репликите си. Но какво лошо виждате Вие в приемствеността, която се осъществява както в прилагането на районирането, което е прието с решение на вашия Министерски съвет, така и в актуализация на вече съществуващите програми? Защо предварително профанирате и се опитвате да омаловажавате всеки опит проблемите на регионалното развитие да бъдат поставени на една качествено нова и по-добра основа, каквато безспорно ще създаде този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Заповядайте за изказване, господин Соколов.

Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За мен е много трудно да подкрепя този законопроект. Ако изхождам от мотивите, в тях се отправят редица бележки към сега действащия закон и претенцията, че със законопроекта слабостите на сега действащия закон едва ли не са поправени. Само че, когато човек се запознае с един закон вижда, че мотивите са много далече и от критиката, която се отправя към сега действащия закон, и от претенцията, че някакви негови грешки ще бъдат поправени.
Първо, вече се каза, че някак си нещата са обърнати с главата надолу. Законът трябва да даде ясни критерии за образуването на районите. Това не се прави. В сега действащия закон такива критерии бяха посочени и с постановление на Министерския съвет бяха създадени шест района за планиране. Лично аз имам свое виждане по въпроса. Аз смятам, че наистина няма да загубим нищо, ако районите за планиране бъдат не шест, а повече – 8 или 9. Имам предвид Плевен, Стара Загора и Благоевград. Не мога да разбера някои от първите колеги, които се изказаха: сакън, да не засягаме този въпрос. Или дори това, което се каза, че ако се променят някои от сегашните райони, това щяло да доведе до промяна в ЕВРОСТАТ, която щяла да струва 500 хил. лв….
Ние трябва да преценим колко да са и как трябва да се създадат районите, за да бъдат добре оформени и да действат функционално. Никой не дава отговор защо през последните две години имаме толкова ниско усвояване на средствата именно от предприсъединителните фондове в структурните фондове. Вие знаете, че се сочеха от 1 до 10 процента. Много от програмите по тези фондове бяха изоставени именно по време на управлението на НДСВ, на сегашното правителство. Това свързано ли е със сегашните райони или не? Къде е причината?
Законът започва с това, че неговите цели са създаване на условия за устойчиво и балансирано развитие на районите. Тези райони не са създадени така, както са тук, балансирано. Наистина имаме – нека да не се засягат колегите от Видин – северозападен район с три сегашни области, и в същата Северна България други райони с по 5 или 6 области, несравними нито по територия, нито по население, нито по демографско развитие, нито по икономическо развитие. Същото важи и за Южна България. Имаме един югоизточен район с три области, а другите отново са с 5 или 6 области – пак несравними.
И сега забележете! Защо казвам, че нещата са обърнати с главата надолу? Ние със закон в чл. 6 определяме районите и техните центрове. Какво ще приеме Народното събрание? То е властно да приеме едно или друго решение. С чл. 7 – промяната на границите на районите, промяната на административния център и на наименованието на района за планиране се уреждат от Министерския съвет. Защо приемаме тези райони и тези центрове, ако след това не Народното събрание, а Министерският съвет, т.е. с подзаконов акт може да промени всичко това? Направо губим време и не това е юридически издържаният начин на действие.
Спомена се какво представляват регионалните съвети за развитие. Законът казва: консултативен орган към министъра. Много хубаво, но това означава, че той няма никакви съществени решаващи функции и правомощия. Създаваме дирекция, която – забележете – действа като Секретариат на Регионалния съвет за развитие и планиране. Може ли не законът, а с подзаконов акт, както предвижда законът тук в чл. 8, да се създават критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие, когато очевидно критерии, ако ще има, трябва да бъдат критериите на закона? С подзаконов акт, изпълнявайки тези критерии и съобразявайки се с тях, може гъвкаво да се вземе едно или друго решение, както е сегашното положение. Законът не определи районите. С акт на Министерския съвет, който много по-лесно може да бъде изменян, ако наистина се окаже, че определените райони не са най-удачните или ако трябва някаква промяна – било както е предвидено в граници, в наименование, в центрове, да може да бъде извършено след това. Защо е необходимо това да бъде прието със закон?
Много са бележките, които могат да бъдат направени, но аз съм ограничен от времето. Не смятам, че този закон, който сега се предлага на нашето внимание, ще подобри нещата и е по-добър от сега действащия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще започна с въпроса, който беше повдигнат отляво, отдясно и от колегите от центъра и общо взето се превърна в дискусия повече за плановите райони, отколкото за другите моменти в законопроекта. Явно това нещо много интересува народните представители – шестте планови района, и трябва да бъде изяснено още по-подробно и от страна на вносителя. Аз ще се постарая с моите скромни възможности също да взема отношение по този въпрос.
Нормативното регламентиране на нивото район за планиране е извършено съгласно критериите и изискванията на европейската статистика – Евростат. Въвежда се квалификация от типа NUTS II, а тази класификация е йерархична класификация и се използва като средство за събиране, съхраняване и разработване, хармонизиране и разпространяване на сравними статистически данни на ниво региони в Европейската общност. Беше повдигнат въпросът какви са принципите. По-добре е да ги знаем.
Основните цели на квалификацията NUTS II е да се фиксира регионалната статистика в правна рамка, да се установят ясни йерархични нива на Европейската регионална класификация NUTS, като класификацията NUTS е създадена в съответствие със следните основни принципи и ние сме ги взели оттам: регионите на ниво NUTS II следва да са нормативно определени. Досега те бяха определени с подзаконов нормативен акт. За първи път те се изписват в законопроект. Те отразяват политическата воля и следва да бъдат създадени с нормативен акт. Те са нивото, на което държавата следва да упражнява своята власт по отношение на регионалната политика в съответствие с европейската регионална политика. Регионите са всеобщо признати от националните статистически системи като ниво за събиране, обработване и разпространение на данни.
Границите се определят от гледна точка на съществуващи административно-териториални граници, както е при нас. Със сега действащия акт – постановление на Министерския съвет, границите на районите са определени области.
Основните критерии са определен брой население, създадени икономически взаимовръзки, инфраструктурна обвързаност, възможности за оптимално използване на необходимите ресурси за постигане целите на социално-икономическо сближаване. Районите за планиране следва да са сравнително стабилни, за да се създаде стабилност за наблюдаваните статистически данни.
Класификацията NUTS не трябва да се променя често. Регионалните статистически данни за страните-членки се използват и за целите на постигане на социално-икономическото сближаване на регионите чрез използване на структурните фондове на Европейския съюз, по един рационален и последователен начин, като Цел 1 е насърчаване на развитието и структурно приспособяване на регионите със забавено развитие.
Цел 2 е подкрепа на икономическото и социално преобразуване на ареали със структурни затруднения.
Цел 3– подкрепа на приспособяването и модернизацията на политиките и системите за образование, обучение, заетост и т.н., извън регионите по цел едно.
В тази връзка изрично трябва да се подчертае и да се обърне внимание на факта, че всички райони за планиране на България ще имат равностоен достъп до структурните фондове на Европейския съюз, тъй като България ще бъде страна по т.нар. цел 1, с брутен вътрешен продукт 75% от средния на общността. Понастоящем с този статут са Гърция, Португалия, Испания, Южна Италия и източните провинции на Германия.
Беше изтъкнато и от преждеговорившите, че възприетите райони в законопроекта са същите, които бяха определени с постановление на Министерския съвет от предишното правителство през 2000 г. Изрично беше изтъкнато и от ляво, и от дясно от колегите, че те са нотифицирани чрез Официално споразумение между нашия Национален статистически институт и Евростат. Официалното споразумение е удостоверено с писмо от Евростат до Националния статистически институт от 11 юли 2000 г.
Един друг въпрос, който много ясно трябва да бъде поставен и да му се отговори - заместник-министърът го постави и му отговори, и други колеги също взеха отношение – е дали плановите райони могат да бъдат основа за второто ниво на самоуправление в страната.
В интерес на истината трябва да признаем, че официални държавни представители в различни семинари се изпуснаха, а може би беше грешка на езика, че това е бъдещото второ ниво на самоуправление.
Господин министър, днес Вие много ясно трябва да кажете, че това няма нищо с второто ниво на самоуправление, което предстои да се създаде. Изобщо не бива да се бърка с това понятие, ако някой някъде се е изпуснал.
Парламентарната група на ДПС в никакъв случай не би подкрепила, ако това бъде основа за второто ниво на самоуправление. В никакъв случай, защото идеята за второ ниво на самоуправление не е при този обхват от 4-5-6 или 7 области. Просто няма смисъл от подобно ниво на самоуправление. Но, все пак ние сме възприели тези стандарти и от 2000 г. страната е извършила определени финансови разходи за привеждане на статистическата отчетност в съответствие с 6-те териториални единици за статистическа отчетност. Това беше изтъкнато от колегите.
Определянето на районите следва да е подчинено на ясни критерии, съпоставими с дефинираните за страните-членки. Разбира се, всяка страна е в правото си да обосновава спецификата в регионалното си деление и е допустимо то да се отклонява в незначителна степен от изискванията на регламента. Много важно е да се посочи в случая, че това трябва да се извършва при преговори с Европейската комисия и съгласуване на всяка промяна, която е необходима, за да се развие ясна процедура, гарантираща спазването на критериите и стабилността на териториалните единици, а това е едно от изискванията за създаването на районите.
Съгласно сега действащото райониране, един от районите – Северозападен, не отговаря на изискванията по брой на население, а минимумът население трябва да е 800 хил. души. Другият район – Югоизточният, е твърде близко до минималната граница и от чисто статистическа гледна точка дори само по критерий "брой на население" вариациите между областите и между районите за планиране са твърде големи.
Основателно се поставя и въпросът за мястото на област София-град в Югозападния планов регион. Със своя несъпоставим демографски, финансов, интелектуален и друг потенциал, районът се поставя в привилегировано положение спрямо всички останали райони в страната. Със своя дял може би донякъде той се сравнява единствено с Южния централен планов регион, но само донякъде.
При съществуващото райониране се оказа, че на 18% от националната територия, в Югозападния планов район са концентрирани 26%, почти 27% даже от населението на цялата страна.
Ясно е, че това деление може и трябва да бъде усъвършенствано. Въпросът е кога трябва да бъде направено това. Преди малко изтъкнах, че това изрично би трябвало да бъде съгласувано с Европейската комисия.
Европейските ни партньори приемат това деление за действащо към момента и поставят въпроса за бъдещи промени в периода до приемането на България за членка на Европейския съюз. В този период трябва да се проведат необходимите анализи, да се обосноват нови предложения и те да се преговарят с Европейската комисия.
Практиката показва, че това е един дълъг и труден процес, по време на който е желателно да се запази вече договореното, вместо да се вземат прибързани решения под подбудата само на местния патриотизъм. Тази позиция много пъти е била заявявана официално и неофициално при заседанията на подкомитетите в България през 2000 г. и в Брюксел през 2002 г., както и по време на редовните мисии на експертите на Европейската комисия у нас.
Следвайки политиката за приемственост и отчитайки горепосочените фактори, едно ново прерайониране би породило сложни проблеми по доказване на ефективността от новото преструктуриране и неминуемо ще породи икономически разходи за държавата за реформиране на статистическите данни. Въпросът беше поставен от страна на господин Соколов, че това кой знае колко няма да струва. Сигурно е така. Аз не знам колко ще струва това, господин Соколов, но това ще струва някакви финансови средства, а тези пари досега от 2000 г. насам са усвоени. Били са заложени някакви средства, тоест това, което е било изхарчено досега, ще отиде на вятъра.
Законопроектът въвежда и по-малки по обхват, в сравнение с районите за планиране, целеви територии, определени като райони за целенасочено въздействие. Те са необходими за осъществяване на ясно законово регламентиране и пространствено определена инвестиционна политика. Те са най-горещите териториални точки и ще изискват специални мерки – проектантски, инвестиционни, данъчни, за качествена промяна на техния статут.
Районите за целенасочено въздействие, както и техните административни центрове няма да имат допълнителни привилегии, нито по-големи административни функции. Те няма да влияят и върху административно-териториалното устройство на страната за един средносрочен период.
Наименованията и дефинициите на районите за целенасочено въздействие, предложени в законопроекта, се нуждаят според мен от прецизиране с оглед на съответствието им с вече възприети дефиниции в действащата нормативна уредба, особено по отношение на селските и планинските райони.
Преди известно време се обсъждаше един закон за подпомагане на земеделските стопани и точно тогава възниква въпросът какво ние разбираме под селски райони и какво разбираме под планински райони.
От съществено значение ще бъдат и регламентите, които ще определи Министерският съвет, за критериите за формирането им, териториалния им обхват, специфичните мерки и начини за подпомагане, респективно за възможността или изключване възможността едни и същи територии да попаднат в обхвата и съдържанието на повече от един район за целенасочено въздействие.
На следващо място, законопроектът очертава плановите документи, органите и функциите им при осъществяването на политиката за регионално развитие.
Като положителна крачка следва да се отбележи създаването на регионалните съвети за развитие, които не съществуват в досега действащия закон.
По отношение на областните съвети за развитие – законопроектът съдържа приемственост. В областните съвети преобладаващо участие имат представителите на местната власт, в регионалните съвети – представителите на централната власт. И двата органа имат консултативни функции.
В хода на обсъжданията в комисията бяха повдигнати въпроси както по отношение на функциите, така и по отношение на състава на двата органа – на областно и на регионално равнище. Трябва да се замислим дали увеличаването на участието на представителите на местната власт в регионалните съвети ще допринесе за по-добро съчетаване на местните и национални интереси, планирането и провеждането на регионалната политика или ще доведе до намаляване на оперативността при вземане на решения от страна на съвета. В тази връзка мисля, че по-съществен и определящ е въпросът за решенията, които приемат двата съвета, и начинът, по който съответните програмни документи ще се инкорпорират в част от проектите, залегнали в приетите от общинските съвети общински планове за развитие.
С основание се повдига също въпросът дали областните стратегии да се одобряват еднолично от областния управител или това да бъде вменено в правомощията на областния или регионалния съвет. Аз преди малко изтъкнах, че сегашното статукво е запазено в проекта с една единствена цел, че има по-голяма оперативност. В обратния случай местните власти ще имат възможността да влияят на оперативността за приемане на програмите.

Законопроектът съдържа също богата гама от планови и програмни документи за планиране, програмиране и реализация на регионалната политика.
По основния документ – Националната стратегия за регионално развитие. В дискусиите бе изразено становище за нейното приемане от Народното събрание. Според мен това би я превърнало в един по-стабилен акт и би й придало по-голяма тежест в йерархията на програмните и планови документи. Но в същия момент трябва изрично да се подчертае, че тогава няма да има тази оперативност, както е заложено в проекта, ако бъде приета от Министерския съвет. Но това е един политически въпрос, който трябва да бъде решен от Народното събрание – дали да бъде приета от Министерския съвет или от Народното събрание.
С основание бе повдигнат и въпросът за необходимостта от по-добро систематизиране на плановите документи, прецизиране на обхвата им, тяхното съдържание, взаимодействието и координацията помежду им.
Уважаеми господин министър! Липсва яснота в законопроекта за статута и съдържанието на Националния план за развитие, начина за неговото разработване. Трябва да признаем, че в закона на няколко места се споменава Националният план за развитие, колегите повдигнаха въпроса и в комисията, и днес в залата, но никой не казва кой го прави и как се прави. Но е изписано в закона. Този въпрос трябва да бъде изчистен.
От прецизиране се нуждаят и разпоредбите, предвиждащи създаването на специализирани дирекции в областните администрации за техническо съдействие, координация и управление на регионалните планове и програми.
Безспорна е необходимостта от създаване и развиване на административния капацитет за осъществяване на регионалната политика. Същевременно начините на тяхното формиране и административната подчиненост повдигат редица въпроси за неговата ефективност и целесъобразност. Една от функциите на тези дирекции е да подпомогнат регионалния съвет и да бъдат негов секретариат.
Самият регионален съвет по проекта е консултативен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството. В тази връзка според мен би могло да се помисли тези администрации да се формират по реда на чл. 44 от Закона за администрацията, както и да се създават от министъра и да се организират като дирекции в състава на областните администрации. От друга страна, следва да имаме предвид, че и в настоящия момент според Устройствения правилник на министерството има териториални звена в районите на планиране, които са ангажирани с дейностите по регионалното развитие.
Системата на финансирането и държавното подпомагане в законопроекта е съобразена с нуждите на Националната стратегия за регионално развитие. Посочени са възможните източници за финансиране на регионалното развитие. Дадени са основните направления на разходите, което без съмнение ще улесни специалистите, които ще бъдат ангажирани с прилагането на закона. Наред с това е обърнато особено внимание при осигуряването на необходимите средства за реализация на дейности в районите за планиране и в районите за целенасочено въздействие, което ще се осигурява, от една страна, чрез Закона за държавния бюджет, а от друга – по реда на Закона за държавните помощи.
Като недостатък, уважаеми колеги, в закона според мен следва да се изтъкне обстоятелството, че въпросите, свързани с планирането и финансирането по оперативната програма за регионалното развитие са представени в най-общ вид. Това налага при разработването на наредбата от Министерския съвет да се отдели специално внимание на тези въпроси, като се конкретизират в детайли редът, процедурата на приемане, източниците на финансиране, сроковете за изпълнение, с което ще се постигне прозрачност и равнопоставеност при усвояване на предвидените средства.
Накрая аз ще заявя от името на парламентарната група, уважаеми колеги, че Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта, като се надяваме повдигнатите въпроси да бъдат изчистени между първо и второ четене.
Завършвайки, пак казвам: в никакъв случай ние не бива да се обръщаме само към 6-те планови района, кой град може да бъде център на плановия регион. Всеки народен представител в залата може да изтъкне десетки, стотици аргументи защо неговият областен център може да бъде център на плановия регион. Но изискванията и принципите, които са заложени в NUТS, много ясно казват какво трябва да представляват плановите региони, какви са критериите за създаването. Останалото само ще бъде популизъм пред избирателите.
Благодаря ви и ви препоръчвам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Осман.
Други желаещи за изказване? Няма.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Понеже времето наистина много напредва, аз искам да кажа само три думи.
Изключително съм доволен от частта от дискусията, на която присъствах. Всички вие сте отговорни хора и разбирате какви сложни междуинституционални и всякакви интереси се преплитат в този закон. В края на краищата в този закон всеки един гражданин на страната има конкретни интереси. Затова аз искам да ви уверя в две неща: подходът, който избрахме, е да стъпим на позитивните практики, които до момента са били разработени и са функционирали, да се помъчим да намерим баланс, равновесие в сложните и противоречиви интереси. Категорично искам да ви декларирам и да заявя, че крайната цел, която сме си поставили и има смисъл, е да постигнем някакъв работещ механизъм, чрез който до 2006 г. да направим необходимите анализи за увеличаване и усвояване обема на предприсъединителните фондове, на базата на което след това да се стъпи за структурните фондове.
Категорично искам да заявя, че между първо и второ четене всички това, което е разумно, рационално и ще облекчи закона, ще опрости администрирането, ще вкара още по-голяма яснота, съм склонен като представител на Министерския съвет да го приема. Ако господин Ремзи Осман приеме към комисията, когато стават дебатите, и към работните групи, които ще бъдат създадени към комисията, за да се внесат предложенията за второ четене, да се присъедини всеки един от народните представители, който смята, че може по някакъв начин да помогне за изчистване на схемата, на текстовете и т.н.
Много разумни предложения чух и от ляво, и от дясно. Нямам време да ги дискутирам, но ви уверявам, абсолютно отговорно заявявам, че всичко, което не пречи, а осъвременява и дава възможност законът да стане по-добър и да изградим съвместно един работещ механизъм, ще бъде добре.
Аз отговорно осъзнавам, че ако законът не е консенсусен, той ще бъде мъртъв закон, а от това нашето общество няма никаква полза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Церовски.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за регионалното развитие с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 113, против 74, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпваме и работата за днешния пленарен ден.
Съобщение:
Комисията по културата ще проведе заседание на 20 май, вторник, от 14,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим