Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-05-16

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи 
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, доц. Анелия Мингова ми дава знак, че остана един текст от законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера отложихме гласуването по § 111. Действително, след проверка по стенографски протоколи, стана ясно, че в заседанието на комисията не сме гласували нещо различно по § 111. Тоест, ние сме гласували за приемането на § 111.
Аз всъщност ви моля, потвърждавайки това решение на комисията, да приемем този параграф, така както е предложен от вносителя.
Ще го прочета, за да бъде по-ясно.
“§ 111. Разпоредбата на чл. 239а се прилага и за заварените досъдебни производства, ако са изтекли предвидените в ал. 1 срокове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Въпреки че § 111 звучи съвсем излишен.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако трябва да бъдем точни докрай, съгласно чл. 3 от НПК, който регламентира действията на нормите по време, става ясно, че всички разпоредби се прилагат и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства, от влизането им в сила. Така че с § 111 ние само подчертаваме това правило за по-голяма яснота относно специалната хипотеза на приетия със сегашното изменение нов чл. 239а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи да се изкажат по § 111? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, така както в крайна сметка се разбира, че се поддържа от комисията, макар и неговата излишност.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 11.
Параграф 111 е приет, с което е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Продължаваме по-нататък, според приетата програма.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Господин председател, моля Ви последната точка от дневния ред за седмицата да бъде разместена и изтеглена като пред, предпоследна. Става дума за второто четене на проектозакона за алтернативната военна служба. Това е една изключително актуална тема в момента за ръководството на Министерството на отбраната и целия сектор на сигурността, тъй като утре започва обсъждането на политическата рамка на стратегическия преглед на отбраната. Тя би била толкова по-добре разработена, колкото повече нови законодателни форми бъдат предложени на военното и политическото ръководство, за да може да звучи актуално и стратегическият преглед на отбраната. (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Освен това този текст не е никак обемист, господин Корнезов, и в никакъв случай няма да ни изтощи до 10,00 ч. днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Илчев има процедурно предложение - по спешност да бъде приет Законът за алтернативната военна служба, след което ще преминем към първото четене на законопроекта за радиото и телевизията.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред.
Гласували 147 народни представители: за 93, против 38, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев, който извоюва правото сега да бъде разглеждан този законопроект на второ четене.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Господин председател, в началото бих Ви помолил чрез гласуване да разрешим в залата да бъдат допуснати и да участват в работата по второто четене на този законопроект заместник-министърът на труда и социалната политика господин Апостолов и председателят на Комисията по алтернативна военна служба господин Румен Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Поканете господата в пленарната зала.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 202-01-81 за изменение и
допълнение на Закона за замяна на воинските задължения
с алтернативна служба, внесен от Министерския съвет
на 19 ноември 2002 г.

“З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба
(обн., ДВ, бр. 131 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1999 г. и бр. 49 от 2000 г.)”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По наименованието едва ли има възражения.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Наименованието се приема.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: В хода на работата по законопроекта беше постъпило предложение от народния представител Александър Филипов за създаване на нов § 1 с текст: “Към чл. 5 се създава нова ал. 3:
“(3) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията…”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така или иначе това предложение е оттеглено, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Да.
Преминавам към същинския § 1.
“§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Алтернативната служба се изпълнява във въоръжените сили, във ведомства и организации на бюджетна издръжка, в държавни и общински предприятия на длъжности, които не изискват носене и ползване на оръжие.”
2. В ал. 2 думите “търговски дружества” се заличават.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Броят на гражданите, които могат да започнат изпълнение на мирновременна алтернативна служба през годината се определя ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната.”
4. Създава се нова ал. 4:
“(4) Местата и длъжностите за изпълнение на мирновременна алтернативна служба се одобряват с решение на Комисията по алтернативната служба, което се обнародва в “Държавен вестник”.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Одобряването на местата и длъжностите по ал. 4 не трябва да конкурира пазара на труда.”
Предложението на народния представител Александър Филипов визираше чл. 6, ал. 3 – след “министъра на отбраната” да се добави “и министъра на транспорта и съобщенията”.
Предложението се оттегли и комисията подкрепи прочетения вече текст на вносителя за § 1 и предложи в чл. 6, ал. 1 думата “ползване” да се замени с “използване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 1 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване представения § 1 на вносителя с корекцията на комисията думата “ползване” да се замени с “използване” в чл. 6, ал. 1.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 7 ал. 1 се изменя така:
“(1) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, подава мотивирана молба и декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 13, ал. 2 чрез началника на Военното окръжие по местоживеене до Комисията по алтернативната служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 2 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Комисията по алтернативната служба разглежда постъпилите молби в състав минимум две трети от състава на комисията.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Комисията по алтернативната служба взема решенията си с явно гласуване с мнозинство две трети от присъстващите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 3 желаещи има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
“2. разглежда и одобрява заявените от работодатели места и длъжности за изпълнение на мирновременна алтернативна служба;”
2. Точка 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 4 желаещи не виждам.
Моля, гласувайте § 4 в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
“§ 5. В чл. 11 ал. 2 се изменя така:
“(2) Комисията по алтернативна служба може да призовава и изслушва молителя в случай на непълнота, неяснота или противоречие в представените документи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 5 има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 6. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
“3. определя началото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба;”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) При определяне на мястото и длъжността Комисията по алтернативната служба по възможност се съобразява с притежаваното образование, професионалната квалификация и местожителството на гражданите.”
3. Създава се ал. 5:
“(5) Решението на Комисията по алтернативната служба по ал. 2 не подлежи на обжалване по съдебен ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за този § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 6 има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6 в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 3, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Комисията подкрепя по принцип текста по § 7 на вносителя, но предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) Комисията по алтернативната служба отказва замяна на воинските задължения с алтернативна служба, когато е налице противоречие в декларираните факти и обстоятелства или между тях и обясненията пред комисията.
(2) Не се заменят воинските задължения с алтернативна служба на граждани, които са осъдени или срещу които има образувано наказателно производство за престъпления, свързани с производство, търговия, съхраняване или използване на оръжие или боеприпаси, както и на граждани, които през последната една година до подаване на молбата:
1. са извършвали търговска дейност или са работили на работно място, свързано с производство или съхраняване на оръжие и боеприпаси;
2. са притежавали разрешение за носене на оръжие или са подавали молба да им бъде издадено такова разрешение;
3. са извършвали друга дейност, непосредствено свързана с производство, търговия, съхраняване или използване на оръжие или боеприпаси.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се установяват с писмени доказателства, определени с Правилника за прилагане на закона.”
Това е новата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 7 има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Колеги, искам да ви обърна внимание за съществената промяна, която предлага комисията в чл. 13, ал. 1, която е именно, че “се отказва алтернативна служба, когато е налице противоречие в декларираните факти и обстоятелства или между тях и обясненията”, защото това корелира с § 5. Много държа да подчертая този факт, предвид дебатите в комисията, защото това, което беше предложено от вносителя, е един доста емоционално-литературен текст и гласи, че комисията би трябвало да се убеди в искреността и дълбочината, като че ли би трябвало да се раздават може би оскари на тази комисия. Но въпреки всичко, тъй като това е закон, а не литературно произведение, комисията счете за целесъобразно да заложи текст, който да даде все пак възможност за изработване на някакви критерии.
Тъй като този текст по-нататък идва във връзка и с останалата философия на промените, които предлага комисията, бих искала специално да ви обърна внимание, тъй като се възбуждат дебати и брожения в залата, че все пак става въпрос за хора, които по един или друг начин имат вътрешни емоционални или морални мотиви за алтернативна служба, или пък някакви причини, които е много трудно да бъдат доказани. Именно заради това, според мен, би трябвало този текст да остане така, както го предлага комисията, но в следващите текстове да се даде възможност на желаещите да полагат алтернативна служба да докажат своите вътрешни мотиви.
Затова ще ви помоля да подкрепите текста така, както го е предложила комисията, и за следващите текстове да имате предвид това съображение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 8. В чл. 14, ал. 3 след думата “служба” се добавя “по ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по § 8? Не виждам.
Госпожо Първанова, не желаете ли да се изкажете по § 8?
Подлагам на гласуване § 8, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 9. В чл. 15 думите “два пъти” се заменят с “един път и половина”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За кое става дума за един път и половина?
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: За размера на службата, господин председател, съпоставена с продължителността на редовната военна служба. Тази пропорция от чл. 15 – от два пъти в старото положение, се заменя с един път и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по § 9? Няма.
Ако ви харесва един път и половина, уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте § 9, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 10. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
“1. В ал. 1:
а) точки 1 и 2 се изменят така;
1. учащите се в основни училища в редовна форма на обучение във висшите училища и в други училища, създадени по законоустановения в страната ред и приравнените към тях чужди учебни заведения до завършване на образованието, но не по-късно от 27-годишна възраст;
2. българските граждани, постоянно живеещи в чужбина до завръщането им в страната, но не по-късно от навършване на 27 години”
б) в т. 5 след думата “брой” се добавя “или липса на свободни длъжности”.
2. В ал. 2 се създава т. 3:
“3. лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са с тежка степен на намалена работоспособност, за срока, за който са определени за придружители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по § 10? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 10, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 11. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. лица, определени за придружители на член от семейството, родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди с намалена работоспособност над 90 на сто и с необходимост от чужда помощ;”
2. В т. 4 след думата “братята” се добавя “и синовете”.
3. Точка 5 се изменя така:
“5. Братята и синовете на инвалидизирани по време или по повод на изпълнение на воинските задължения с над 90 на сто загубена работоспособност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по § 11? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 11, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 12. В чл. 23, ал. 1, т. 3 думата “нетрудоспособност” се заменя с “неработоспособност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предполагам, че няма желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 12, така както е подкрепен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. Алинея 1, т. 3 се изменя така:
“3. при настъпване на обстоятелствата по чл. 19, т. 3, 4 и 5.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба по ал. 1, т. 2 и 3 се прекратява с решение на Комисията по алтернативна служба въз основа на документи, посочени в Правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по § 13? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 13, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.


ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 14. Член 25 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за отменянето на чл. 25 в § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ, от място): Да раздвижим малко нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Правилно. Само да не го правите за себе си, да лобирате за себе си – алтернативно да ходите да служите! (Смях в залата.)
Любен Корнезов (КБ): Миналото ми е времето, господин председател!
Емилия Масларова (КБ, от място): Напротив, не ти е дошло времето!
Любен Корнезов: Да, може би и още да не е дошло!
Аз се обръщам към господин Илчев. Предлага се да отпадне чл. 25 от сега действащия закон.
Само искам да припомня на уважаемите народни представители, че идеята на чл. 25 е: “до изтичане на половината от срока на мирновременната алтернативна служба гражданинът може да иска замяната й с наборна военна служба.”
Следователно, ако мирновременната алтернативна военна служба е примерно девет месеца за висшисти, преди да изтекат четири месеца и половина, съответният гражданин може да каже: “Не искам повече тази алтернативна служба, искам да си дослужа като редовен войник.” Това е една възможност на гражданина да прецени.
Не съм против това, господин Илчев. Но може би Вие ще ми обясните идеята, вложена в законопроекта защо сега трябва, да отпадне тази възможност? В края на краищата, държавата нищо не губи. Нека гражданинът да си реши дали да продължи своята алтернативна служба или да отслужи като един редови войник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Цонко Киров, заповядайте за реплика на господин Корнезов.
Цонко Киров (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Когато говорим за право на избор на алтернативна военна служба или за отбиване на воинския дълг, трябва да имаме предвид, че и двете са задължени към държавата. И когато по доброволни причини или поводи, доказвайки невъзможност за носене на оръжие или несъвместимост с личните разбирания, е малко вероятно в рамките на четирите месеца и половина, през времето на които се извършва тази дейност, да бъде драстично променено това разбиране към оръжието или тези вътрешни морални поведения. Самата организация, наборът, организацията на дейността в армията ще предизвика известни затруднения, ще има известни затруднения при такава вероятност, не бих казал честа, за промяна на исканията и желанията на военнослужещите и отбиващите военната си служба.
За същото време става въпрос да бъдат създадени възможности на по-голям брой граждани на Република България да бъдат пренасочени към алтернативна военна служба. И тук се облекчават условията с намаляването на срока. Намаляването на срока е другият повод, който води до необходимостта от отпадането на чл. 25, тъй като просто обезсмисля промяната. По стария закон, евентуално налагането на промяна от алтернативна в редовна военна служба не значи дослужване, а значи след прекратяването изслужване на целия пълен срок.
Така че няма смисъл да се поддържа тезата на чл. 25, а е най-логично той да отпадне. За тези кратки срокове трудно се променят мотиви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Киров.
Господин Корнезов, стана Ви ясно?
Любен Корнезов (КБ, от място): Не ми стана съвсем ясно, но…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За втора реплика има думата госпожа Антония Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаеми господин Корнезов, все пак аз ненапразно взех думата и Ви обърнах внимание върху § 7, защото това корелира отново и с чл. 25. Понеже при тези кратки срокове, както каза и колегата ми, и при факта, че комисията се събира и прави оценка въз основа на някакви документи и доказателства, можете да си представите какво би се случило по средата, когато един, два или три месеца от началото на алтернативната си военна служба въпросното лице, съответното лице трябва отново да представи документи за промяна в обстоятелствата. Това означава отново да се свиква състав на комисията и отново да се разработват критерии, по които да се оцени промяната на обстоятелствата. Мисля, че това е абсолютно нецелесъобразно, особено ако се има предвид фактът, че част от тези обстоятелства имат и емоционален, религиозен и физиологичен характер. Не вярвам, че физиологичните и други предпочитания на едно лице биха се променили след три месеца алтернативна служба.
Така че това отпадане на чл. 25 е абсолютно мотивирано. И едва ли за 6 или 9 месеца би могло да се иска свикване на два състава на комисията за оценка на тези обстоятелства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Господин Илчев, заповядайте за трета реплика.
Станимир Илчев (НДСВ): Тук става дума всъщност да не допуснем парадоксалното положение една форма на алтернативност да произвежда следваща, вторична форма на алтернативност, тоест алтернативност в алтернативността. Имало е контакти между представители на институцията и гражданина. Той е заявил, че не е възможно да носи редовна военна служба поради това, че носенето на оръжие и обучението да се използва оръжие е в несъвместимост, в разрез с негови дълбоки морални и най-често религиозни схващания. Комисията се е отнесла с разбиране, с толерантност към този духовен статус на гражданина и му е разрешила алтернативата да не влезе с униформа и с оръжие в ръка в редовете на Въоръжените сили.
Нещо повече, в § 5 ние предвиждаме, ако комисията не е убедена в тези мотиви на гражданина, да го извика, да го изслуша и да установи пълнотата на фактите, които доказват неговите мотиви. Изброено е всичко възможно, което би разрушило убедителността на мотивите на гражданина. Тоест не е възможно той вчера да е носил оръжие, било като търговец, било като майстор на пушки, а днес да твърди, че досегът с оръжието поражда у него морална криза. Не е възможно той да се е занимавал със силови дейности, а днес да твърди, че всяко движение, на което го учи взводният командир, е в разрез с неговия възглед за недосегаемост на човешкото същество. И само след четири месеца да извърши поврат на 180 градуса в тази своя житейска философия. И тъй като това е възможно на битово равнище, законът казва, че алтернативността е фиксирана в духа, в параграфите на този закон, но тя не възпроизвежда втора форма на алтернативност, независимо какви обстоятелства могат да се изтъкнат като причина за това в хода на алтернативната служба.
Естествено е, че повдигнатият от господин Корнезов въпрос има своето значение. Въпреки това обаче ние следва да го разполагаме и върху фона на реалността, а тя е следната. Тези, които кандидатстват за алтернативна военна служба, са статистически незначителен процент от призованите да служат. Следователно по-нататъшното обгрижване на техния статус би представлявало един твърде голям разкош за институцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Корнезов, заповядайте за дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Може би този текст, за който поставях въпроса, е нещо като буря в чаша вода. Сега в момента, доколкото знам, има около 150 гражданина-младежи, които обслужват алтернативната си военна служба. Значи един незначителен брой. От тези 150 или 200, може би за в бъдеще и малко повече младежи, ще има единици – един, двама или трима на година, които ще искат да променят своята алтернативна служба. Защото всеки един от нас, господин Илчев, има право да променя своите възгледи. Може би всеки от нас по някакъв начин се променя и израства с годините. Днес не искам да нося калашник, но утре мога да поискам и аз да стана мъж с калашник. Защо да не променя алтернативната военна служба и да вляза в редовната армия? Защо да казваме: "Не, нямаш право на това.” Може да е един случай, може да са два за годината, но мисля, че той няма да създаде проблеми. Затова мисля, че чл. 25 има място като една възможност на гражданина да премине от единия вид военна служба в другия.
Но може би като слушах не толкова господин Илчев, а госпожа Първанова, съм склонен да подкрепя отпадането, щом се касае, цитирам, до физиологическия характер на алтернативната служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията, за отмяната на чл. 25.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 7.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 15. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът има право на възнаграждение в размер, определен с правилника за прилагане на закона. Възнаграждението се заплаща по реда на глава дванадесета, раздел IV от Кодекса на труда.
(2) Когато мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, различно от местоживеенето на гражданина, той има право на възнаграждение с увеличен размер, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът ползва платен годишен отпуск в размер 14 работни дни и има право на отпуски по чл. 157, ал. 1, т. 1-4 и чл. 162 от Кодекса на труда.
(4) Платеният годишен отпуск се ползва по реда на глава осма, раздел II от Кодекса на труда, като през време на отпуска гражданинът получава от работодателя възнаграждението, определено по реда на ал. 1, съобразно броя на дните на ползвания отпуск.
(5) За времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1-4 от Кодекса на труда изпълняващият мирновременна алтернативна служба получава от работодателя възнаграждението, определено по реда на ал. 1, за дните на ползвания отпуск, а при ползване на отпуск по чл. 162 от Кодекса на труда – само за първите три дни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 15? Няма.
Няма и предложения.
Подлагам на гласуване текста на § 15, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 3, въздържал се 1.
Параграф 15 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 16. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба спрямо гражданите и работодателите се прилагат съответно чл. 124-129, глава седма, глава десета, раздели I и II, чл. 215, глава тринадесета и глава четиринадесета от Кодекса на труда.
(2) Положеният извънреден или нощен труд се заплаща съгласно Кодекса на труда.
(3) Работодателят и гражданинът нямат право да се договарят помежду си и да поемат права и задължения, различни от нормативно установените.
(4) Колективните трудови договори нямат действие спрямо гражданите, които изпълняват мирновременна алтернативна служба.
(5) Времето, през което се изпълнява мирновременна алтернативна служба, както и времето, през което се ползват отпуските по чл. 27, ал. 3, се зачита за трудов и осигурителен стаж.
(6) Работниците и служителите от държавни учреждения, предприятия, търговски дружества или при други работодатели, с изключение на държавните служители, постъпили за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се считат в неплатен служебен отпуск до изслужването на срока на службата. На работните им места могат да се назначават лица със срочен трудов договор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага в чл. 28, ал. 6 думите “се считат” да се заменят с “са”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 16 и по редакционната поправка? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 заедно с поправката думите “се считат” да се заменят със “са”.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 16 е приет в новата си редакция.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 17. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба за сметка на републиканския бюджет гражданите имат право на безплатен транспорт, предназначен за обществен превоз на пътници в населеното място, където изпълняват мирновременна алтернативна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте § 17 – текст на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 18. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданите имат следните ограничения:
1. нямат право да извършват религиозна или атеистична пропаганда на работното си място;
2. не могат да членуват в синдикални организации и нямат право на стачка;
3. не могат да отказват изпълнение на задълженията по мирновременната алтернативна служба по религиозни мотиви;
4. нямат право да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове;
5. нямат право да извършват търговска дейност, да бъдат членове на управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, както и да сключват трудови договори;
6. могат да напускат територията на страната само през време на отпуск.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване?
По § 18 има думата народният представител Любен Корнезов.

Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Какво няма право? – Тук са изброени. На пръв поглед – разумни неща, но те ограничават и някои конституционни права на гражданите. Примерно по време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът няма право да се кандидатира за народен представител, общински съветник и кмет. Наглед е разумно, но в края на краищата Конституцията в чл. 65 казва, че всеки български гражданин над 21 година, когато не е лишен от това право, има право да се кандидатира. Дали ще го изберат или не, това е друга тема. Според мен не може със закон да ограничаваме конституционни права на гражданите. Надали някой, който е отбил алтернативната си военна служба и е над 21 година, ще тръгне да се кандидатира за народен представител, за общински съветник или кмет, но в края на краищата това е негово право и ние не можем със закон да го ограничаваме.
Струва ми се, че голяма част от тези ограничения са излишни и няма да говорят добре за самия законопроект.
Моето предложение, господин председателю, е т. 4 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли противно предложение? Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Господин Корнезов, аз адмирирам начина Ви на разсъждение, който е прицелен в съхраняването на едно право, което очевидно Вие приемате като подлежащо на отнемане по силата на т. 4 в § 18. За мен това не е отнемане на право, закрепено в Конституцията, защото то още в началото на чл. 30 е квалифицирано като ограничение. Чл. 30 казва: “По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданите имат следните ограничения”. Практически по-нататък са изброени формите на ограничения. Тук може до безкрайност да се спори защо някъде ограниченията са наречени права. Би могло т. 4, запазвайки своята рестрикция, да каже, че е “ограничен от”, но е казано, че “няма право да”. Мисля, че това не е фатално, защото службата е кратка, а кандидатирането за народни представители общински съветници и кметове е цял живот през определени периоди. Ако ние го приемем, то трябва неимоверно да разширим формите на различни други дейности и да прибавим към религиозна и атеистична пропаганда и всевъзможни други, от които той ще бъде изкушен, бидейки на служба, макар и алтернативна, но в състояние на борба да стане кмет, общински съветник или депутат. За да не изправяме бедния гражданин, който при това е силно религиозен, силно мирно настроен, вероятно бахаец, който не смее да убие дори насекомо, камо ли да посегне на човек, пред тази изключителна дилема – да води предизборна борба, да служи като санитар и в същото време да не наруши правилника на алтернативната служба, ние сме казали, че няма право да се кандидатира, и то за известно време. Затова аз държа т. 4 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухме двете становища.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението народния представител Любен Корнезов за отпадане на т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 27, против 74, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 18, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “§ 19. Създава се чл. 31а:
“Чл. 31а. (1) През първите четири месеца на мирновременната алтернативна служба работното време на гражданина може да се намалява до 4 часа дневно, когато работодателят е съгласен и гражданинът се включи в квалификационни курсове, организирани по реда на Закона за професионалното образование и обучение и свързани с характера на изпълняваната работа.
(2) При неуспешно завършване на квалификационния курс използваното за професионално обучение време не се признава за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, д-р Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да предложа в предложения за създаване чл. 31а, ал. 2 да отпадне. Моите съображения за това са свързани с § 6, където ал. 3 се изменя така:
“(3) При определяне на мястото и длъжността Комисията по алтернативна служба по възможност се съобразява с притежаваното образование, професионалната квалификация и местожителството на гражданите."
Това означава, че комисията определя къде ще се провежда алтернативната служба, до известна степен определя и се мъчи да оцени кандидата като възможности за обучение, възможности за изява, интелектуални възможности, възможности за комуникация и т.н. Оттук нататък е ясно един такъв изпълнител на алтернативна военна служба в каква област би могъл да се квалифицира.
И нещо друго. Квалификацията би могла да се проведе съгласно ал. 1 само с изричното съгласие на работодателя. Ако работодателят е съгласен, той дава възможности на изпълняващия алтернативната военна служба да отиде на определени квалификационни курсове и така цикълът завършва.
Оттук нататък изведнъж се явява тази ал. 2, където се пише, че при неуспешно завършване на курса времето не се признава. Как така не се признава?! Значи този, който е изпълнявал алтернативна служба, не е живял, не е ял, не е спал през това време. Просто това време се зачерква. Ами когато той изпълнява алтернативната военна служба, отиде на квалификационни курсове и не може да вземе съответната диплома или удостоверение, причините са няколко, но те са вън от него, за да се наказва.
Първо, може би той е имбецил, когото комисията е допуснала на определено място и той започва курс по компютърна грамотност, но не може да го завърши. Той не е виновен, че не може да го завърши.

Второ, той отсъства. Да кажем, той е с ума си, той е интелигентен човек, обаче отсъства, работодателят му не хае и оттам нататък той отново не завършва тези курсове. Той пак не е виновен за това, защото в ал. 1 пише, че работодателят е съгласен. Ако работодателят не е съгласен работникът му да отсъства четири часа, той би трябвало да го контролира къде отива, какво прави и т.н.
При неуспешно завършване на квалификационния курс изпълняващият алтернативна служба просто не получава квалификационната степен. И това му е достатъчното наказание. Всеки нормален човек иска, като учи нещо, да завърши и да получи удостоверение.
Затова ви моля при тези аргументи да подложите на гласуване предложението за отпадане на ал. 2 от създавания нов чл. 31а. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предлагате да отпадне ал. 2 от § 19.
Госпожа Росица Тоткова има думата за реплика. Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми госпожи Щерев, аз искам да кажа, че в много голяма степен съм съгласна с това, което казахте, но имам едно притеснение по отношение на един от аргументите Ви - да отпадне ал. 2 на новия чл. 31а в § 19. Това именно е да не се признава за прослужена алтернативна военна служба времето, в което лицето не се е явявало на курсове.
Аз съм съгласна, че неуспешното полагане на изпитите за придобиване на квалификация може да бъде затруднение, което е предизвикано от неправилното професионално ориентиране, тоест този предварителен етап преди включване в курсовете. В процеса на професионалното ориентиране се включва не само лицето, а и специалисти, които би трябвало да го подпомогнат, за да може да си избере правилно професията. Може да се окаже, че човекът полага усилия, обаче не е ориентиран добре и въпреки неговите усилия той не може да положи успешно изпита. Така че в този случай според мен този период би трябвало да се признава. Когато лицето обаче не е участвало в тези курсове, това означава, че то реално не е изпълнявало задълженията си по отношение на закона, за да може времето, което му е определено в този закон, да бъде използвано или за работа, или за квалификация.
Смятам, че е много добре, че се дава възможност по време на алтернативната военна служба да се включват лицата в професионална квалификация. Както вече видяхме и гласувахме, алтернативната служба е един и половина пъти от нормалната служба, което е един общо взето нормален период, в който лицето може да се включи в такива курсове. И няма нищо по-добро от това да излезе от тази алтернативна служба с една придобита нова квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Какво предлагате? Моля да приключвате, като накрая формулирате.
Росица Тоткова: Аз направих реплика на господин Щерев. Така че, ако трябва да направя предложение, господин председателю, ще се изкажа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре. Благодаря Ви.
Има думата госпожа Мозер за втора реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм против отпадането на тази алинея, защото, откровено казано, аз не виждам какъв би бил стимулът на другите да си изпълняват задълженията както трябва, ако те не се явяват, въобще не се отнасят сериозно към това и това да им се зачита за алтернативна служба. По този начин ние се отнасяме, според мен, много несериозно към тези задачи, които все пак имат някаква цел, а не някой въобще да не се интересува от това време, да отсъства и това да му се признава за прослужено време. Така че, както казах в началото, аз съм против отпадането на тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Точно така. Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Има ли трета реплика? Няма.
Доцент Щерев, заповядайте за дуплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз поддържам моето предложение. Както отбеляза госпожа Тоткова, изключително важно е и добре е да може по време на алтернативна военна служба да се квалифицира, да има възможност да се учи този, който отбива алтернативна военна служба. Така че за ал. 1 няма никакъв спор.
Когато говорим обаче за ал. 2, аз пак ще повторя, че наред с предимствата имаме и една неяснота, защото при неуспешно завършване на квалификационен курс използваното време, тоест по четири часа дневно, не се признава. Не мога да разбера логиката на такава санкция.
Според мен в закона и в поправките на закона освен правата на служещия алтернативна военна служба има и санкции. Тези санкции са за това, че той не си изпълнява задълженията. Все пак той изпълнява алтернативна, но военна служба и при неизпълнението на военна служба естествено е, че има санкции и тези санкции ще ги понесе. Но не може на един студент, който живее в София и не може да завърши курса на обучение в определена година, времето за живеене в София да не му се признава. Е как така не му се признава?! Той е живял в София. Той не е могъл да завърши курса тази година, не е могъл да вземе изпитите – да, съгласен съм – но той е живял … Вие го лишавате въобще от цялата година на неговото съществуване! Ако той не е изпълнявал задълженията си, не е бил на определено място през тези четири часа на ден, ще му се наложат санкции!
Между другото искам да кажа, че както и да посещава тези квалификационни курсове – прилежно или неприлежно, за което за едното ще получи диплома, а за другото ще получи наказание - при всички случаи той ще има полза. Ще има полза, защото все пак става въпрос за квалификация. Няма да ходи в бинго-зала, а ще ходи на някакви курсове за квалификация.
Именно затова пак повтарям, че поради липсата на логика за тази разпоредба – той би могъл да бъде наказан с други разпоредби – аз Ви моля да подложите на гласуване отпадането на ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре.
За изказване има думата народният представител Емилия Масларова. Заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз не очаквах, че точно този текст ще създаде толкова страсти и ще бъде толкова бурно обсъждан. Но така или иначе коментираме неща, които са свързани с един закон, който коригираме в момента, но който касае неща, свързани с алтернативната служба. Но аз искам да кажа на д-р Щерев, че това не е военна служба. Тя е алтернативна служба, която се извършва в граждански условия, в гражданския сектор. Извършвайки се в гражданския сектор, тези момчета, които отиват да дадат своя дан в полза роду, както казваше един бивш народен представител, спазват законите на страната.
Не е нормално всички ние с вас да плащаме данъци, да ги издържаме, да ги пращаме да се учат, защото това е вид повишаване… Не стига, че ние му даваме един по-лек вариант съобразно неговата воля – съобразяваме се с неговата воля той да не е воин, а да отиде в гражданската структура, това е един жест от страна на обществото, че се съобразява с неговия вътрешен мир относно това дали да бъде с пушка или без пушка, дали да убива или да не убива и т.н. – ние му даваме и още един шанс, даваме му възможността той да повиши своя квалификационен статус.

Когато вие сте в гражданските структури и работите в едно предприятие, и когато това предприятие ви изпрати и ви заплаща за вашата квалификация, ако вие не повишите квалификацията си, по Кодекса на труда има санкции. И тези санкции са свързани именно с това, че това е разход на фирмата Хикс или на предприятието Игрек. В случая разходи прави Република България, държавата България. И онези санкции, които ги има в чл. 33, ако не се лъжа, те не касаят това. Значи, той след като не си е получил необходимия документ за повишаване на квалификацията, този млад мъж е отишъл там, за да си почива. Четири часа, ако вие сте на работното си място и не си изпълнявате ангажиментите, ще ви санкционират и никой няма да се съобразява с това дали малко сте понаучили нещо или не. Научаването, повишаването на квалификацията зависи от документа, който вие ще придобиете, така че аз определено считам, че не трябва да отпада този текст. Той е коректен и той ще даде един стимул да има сериозни ангажименти на тези, които са в алтернативната служба. Те просто трябва да оценят и жеста на държавата, която освен, че им дава от една страна възможност да бъдат в алтернативна служба, а от друга страна и да се квалифицират.
Извинете, но след като и няма да си получи някаква диплома, това е своего рода подценяване на цялата обществена нагласа към неговия мир, към неговото желание. Той е длъжен все пак да бъде коректен.
И от тази гледна точка аз мисля, колеги, че съобразявайки се с това, че хората, които са в трудови отношения в гражданския сектор всички са еднакви, за тях има еднакви санкции, еднакви права, еднакви задължения, аз ви моля да не отпада и аз не бих подкрепила отпадането на текста, който касае темата, която коментираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Колеги, разбира се, че ще дам думата за реплика.
Искам да кажа, че ни остават текстовете на седем члена. Аз призовавам да работим стегнато и да приключим днес с този закон преди парламентарния контрол. Това зависи, разбира се, от хода на дискусията.
Заповядайте, госпожо Тоткова, за втора реплика.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова!
Аз приветствам вносителите за това, че те са предвидили такава възможност за повишаване на квалификацията по време на алтернативната военна служба, защото нееднократно се констатира в България, че качеството на работната сила е въпрос, който ще стои с все по-голяма сила пред българското общество и че тези грижи трябва да се полагат много успешно. Успешно в смисъл, че трябва да се дава възможност на избор на хората и според мен, отново ще кажа, както и в предишната си реплика, че много важна е именно тази съставка от процеса на професионалната квалификация. Това е професионалното ориентиране.
Моето възражение към Вашето изказване е, че не можем да казваме, че ние плащаме на тези хора. Напротив, лицата, които са включени в алтернативната военна служба полагат труд и най-често, аз съм сигурна в това, този труд ще бъде заплащан по-ниско, отколкото е реалната стойност на труда на всеки друг човек, който би работил на това работно място.
Освен това не смятам, че държавата дава привилегия на тези хора. Аз мисля, че точно така се изразихте: държавата им дава привилегия с това, че те ще се включат в алтернативната служба. Аз мисля, че държавата не дава привилегия, а държавата създава условия за реализиране на права на тези хора. Мисля, че се разбираме еднакво, но просто не трябва да използваме такива изрази, защото всъщност този закон дава възможност за реализиране на права на тези хора. В противен случай ние ги караме да правят нещо, което противоречи на техните религиозни и други разбирания. Още повече, че това се преценява от самата комисия.
Моето възражение срещу ал. 2 е в прецизирането на текста, но тъй като за съжаление сме на второ четене, много трудно бихме могли това сега да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика заповядайте, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова!
Все пак аз съм старши лейтенант от запаса от Българската армия. (Шум и реплики в залата.)
Вие може да сте повече, обаче все пак искам да ви кажа, че в армията също се провеждат квалификационни курсове и повишаване на квалификацията. И има поредица от санкции, но не е и да не се зачита срока на военната служба, когато един служещ не може да вземе съответната диплома.
Моето възражение е по същество и искам да ме разберете, че тази мярка, ако се приложи в закона това означава, че всеки, който започне, да завърши квалификационен курс независимо от това дали може или не. Затова защото, за да може да бъде защитен, на него трябва да му се даде диплома или той да я плати, за да може… Това създава една нездрава среда.
Затова ви моля, когато има квалификация, тя не трябва да бъде с никакви други условия. Тогава само, ако може да вземе дипломата, само тогава ще я вземе тази диплома. Разбирате ме за какво възразявам. А, когато той отсъства и т.н., в закона, както каза и госпожа Тоткова, трябва да се предвидят и други санкции по отношение на това лице, а не да не му се признава времето за служба, което е порочно, според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, госпожо Масларова, а ще дам думата за процедура след това.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да влизам повече в спор с моите колеги. Явно е, че ние се доближаваме във вижданията си. Има някои нюанси.
Вярно е, че тези хора, когато работят получават средства, но вярно е, че през същото време момчетата, които са в армията, получават там някаква много по-ниска, символична сума, а те също са в армията и… (Реплики отдясно.)
Да, зная за данъчните задължения.
Вие сте прави, че текстът трябва да бъде прецизиран, за да не се извършват такъв вид санкции, но аз пак искам да кажа, че може би не е толкова страшно, ако текстът се гласува по принцип и след това се редактира, защото той действително…
Не съм съгласна с Вас, д-р Щерев, че всеки, който започне квалификация, трябва да получи диплома. Тогава правим законите зле, защото би трябвало на всяко правомерно действие да има и евентуално, ако то не се реализира, някакъв вид санкция. Така че аз съм съгласна да редактираме този текст, но действително не виждам време за това. Няма такава процедура, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За процедурен въпрос думата има господин Близнаков.
Веселин Близнаков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори да удължим работата на заседанието до приключване на закона, до гласуването на този закон, тъй като остана съвсем малко от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение да удължим нашето работно време до приключване на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 101, против 12, въздържали се 3.
Предложението се приема – работим, докато се приеме целият законопроект на второ четене.
Подлагам на гласуване направеното предложение от доц. Щерев за отпадане на ал. 2 от § 19. Гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 37, против 68, въздържали се 7.
Предложението за отпадане на ал. 2 от § 19 не се приема.
Подлагам на гласуване целия § 19 така, както е предложен от вносителя и докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте – гласуваме § 19.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 19 е приет така, както е предложен от вносителя.

ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Господин председател, разрешете ми да предложа господин Цонко Киров да продължи четенето на текстовете, тъй като имам среща с китайската делегация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз мисля, че това не се гласува.
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров: Благодаря, господин председателю.
“§ 20. В чл. 32 думите “чл. 29, ал. 1, точки 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 27, ал. 3”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 21. В чл. 33, ал. 2, т. 8 думите “в съответствие със статута им по чл. 29, ал. 2” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 22. В чл. 34, ал. 1, т. 5 цифрата “3” се заменя с “2”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 23. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “работодателя” се добавя “или определено от него лице”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Заповедите, с които се налагат наказанията по чл. 34, ал. 1, т. 1 – 4, както и решенията на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Комисията по алтернативната служба, с които се отменят, изменят или оставят в сила тези заповеди, не подлежат на обжалване по съдебен ред.”
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Заповедите на председателя на Комисията по алтернативната служба, с които се налага наказание по чл. 34, ал. 1, т. 5, както и решенията на министъра на труда и социалната политика, с които се изменят или оставят в сила тези заповеди, подлежат на съдебен контрол по реда на Закона за административното производство.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, чухте текстовете на параграфи от 20 до 23 включително, по които няма предложения.
Има думата народният представител Любен Петров.
Любен Петров (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Подкрепям предложения доклад, тъй като той постига целите, поставени със Закона за изменение и допълнение на Закона за алтернативната служба, но считам, че една от целите беше този законопроект да съответства на конституционните разпоредби, както и да влезе в хармония със Закона за отбраната и въоръжените сили.
Конкретно по § 22 – “В чл. 34, ал. 1, т. 5 цифрата “3” да се замени с “2”. Какво третира този член? Това са дисциплинарните наказания, а чл. 35 третира редът за налагането им. Считам, че тук се прави едно предложение за подобряване, но не го считам за достатъчно. Точка 5 казва, че работодателят може да удължи срока на алтернативно служещия с три месеца. Сега се предлага да станат два месеца.
Уважаеми народни представители, това е възможно и по Закона за отбраната и въоръжените сили, където чл. 104, ал. 5 казва, че това става в изключителни случаи от Народното събрание, а когато то не заседава, Президентът на Републиката може да задържи на военна служба подлежащия на уволнение набор по предложение на Министерския съвет. Това е нещо друго. Съвсем нормално е, когато обстановката налага това. Но тук да се даде право на администратора да удължава срока на алтернативната служба не считам за много нормално. Още при първото четене аз пледирах точно по тази точка, но не съм направил предложение, тъй като считах, че сега мога да го направя. Правилникът го допуска.
Предлагам т. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли други изказвания по четирите параграфа? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от ген. Петров от § 22 да отпадне т. 5.
Гласували 124 народни представители: за 69, против 48, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текстовете на § 20, 21, 22 и 23 включително, с направената поправка, която току-що гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Праграфи 20, 21, 22 с изменението и 23 са приети.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров: Господин председателю, искам да обърна внимание, че с така приетото предложение на ген. Петров се получават промени и в § 23, касаещ чл. 35, в новата ал. 4. Така че да бъде отбелязано, че е необходимо извършване на корекция след приемането на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тоест вие се връщате отново към § 23, ал. 4.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров: Да, което е свързано с чл. 34, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Респективно това изменение да бъде отбелязано и в ал. 4 на чл. 35.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров: По § 24 има предложение от народния представител Александър Филипов, което е оттеглено.
“§ 24. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. характеристики за предлаганите длъжности за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, може да уговори изпълнението на мирновременната си военна служба с работодател по чл. 6, и към молбата и декларацията по чл. 7 подава молба до Комисията по алтернативна военна служба, в която се посочва:
1. наименованието, седалището и предмета на дейност на работодателя;
2. работното място и длъжностната му характеристика;
3. писмено изразено съгласие на работодателя;
4. данните по ал. 2.”
3. Алинея 4 се отменя.
§ 25. Създава се чл. 37а:
“Чл. 37а. При условията и по реда на Кодекса на труда работодателят може да изменя работното място и характера на работа или да командирова изпълняващия мирновременна алтернативна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 25.
“§ 26. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите “равен на заплатата на военнослужещ на наборна военна служба, определена от Министерския съвет” се заменят с “определен с правилника за прилагане на закона”;
б) точка 5 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когато мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, отдалечено на повече от 20 км от местоживеенето на гражданина, работодателят е длъжен да му осигури жилище съгласно норми, определени с правилника за прилагане на закона, или да му заплаща месечно обезщетение в размер, определен с правилника."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
“§ 27. Създава се чл. 38а:
“Чл. 38а. Веднъж месечно за точно и добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работодателят може да заплати на гражданина допълнително възнаграждение до размер, определен с правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
“§ 28. Създава се чл. 53а:
“Чл. 53а. (1) Работодател, който откаже да приеме гражданин за изпълнение на мирновременна алтернативна служба на свободно и одобрено от комисията по алтернативната служба работно място или не изпълни задълженията по чл. 38, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 38, ал. 2 или чл. 40, се наказва с глоба до 150 лв.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и работодател или длъжностно лице, което незаконно не допусне или отстрани от работа изпълняващия мирновременна алтернативна служба.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 наказанието е глоба до 300 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
“§ 29. Член 57 се изменя така:
“Чл. 57. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на труда и социалната политика.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощени от него длъжностни лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Господин председателю, искам да внеса една корекция. По време на четенето в § 24, касаещ чл. 37, т. 2, изменяща ал. 3, не става въпрос за “мирновременната си военна служба”, а за “алтернативната военна служба”. Думата “мирновременната” да се замени с “алтернативната”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на параграфи от 24 до 29 включително? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 24 до 29 включително с техните изменения, имам предвид в § 24.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 24 до 29 включително са приети на второ четене.
Преходни и заключителни разпоредби, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров: Благодаря Ви, господин председател.
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 30. Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на гражданите, които към момента на влизането му сила изпълняват мирновременна алтернативна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
“§ 31. От мирновременна алтернативна служба се освобождават лица, които са изтърпели наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 361 от Наказателния кодекс, извършено от 13 юли 1991 г. до 31 декември 1998 г., във връзка с упражняване на конституционното право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
“§ 32. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69 и други изменения) в чл. 40, ал. 1, т.1 се създава буква “г”:
“г) вноските за граждани, които изпълняват мирновременна алтернативна служба, се внасят от работодателя и са за негова сметка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
“§ 33. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп. с последно изменение бр. 40 и 45 от 2002 г.) в чл. 111 ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи, които да вземат думата по текстовете на параграфи от 30 до 33 включително? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на § 30, 31, 32 и 33, така както са редактирани от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфи от 30 до 33 включително в частта “Преходни и заключителни разпоредби” са приети на второ четене
С това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Почивка до 11,15 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Новопостъпили питания за периода 9-15 май 2003 г.
Питане от народния представител Елка Анастасова към Валентин Церовски - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политическите уволнения на директори, управители на пътни служби. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 май 2003 г.
Питане от народния представител Росица Тоткова към Милко Ковачев - министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно изискванията за заемане на длъжност “електромонтрьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии, мрежи, възлови станции, трафопостове и улично осветление”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 май 2003 г.
Питане от народните представители Румен Петков и Петър Димитров към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приемане на наредба, определяща данните за публични регистри за приватизация и следприватизационен контрол. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 май 2003 г.
Питане от народните представители Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Васил Паница, Борислав Китов и Теодора Гайдова към Милен Велчев - министър на финансите, относно количества на лекарствени препарати от списъка на Националната здравноосигурителна каса, внесени в България през 2002 г. Следва да се отговори писмено до 27 май 2003 г.
Питане от народния представител Васил Паница към Божидар Финков - министър на здравеопазването, относно информация за изследване на лица, показали високо съдържание на олово в кръвта в региона около КЦМ АД – Пловдив. Следва да се отговори писмено до 28 май 2003 г.
Питане от народния представител Васил Паница към Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, относно информация във връзка със замърсяване на водите от поречието на р. Марица. Следва да се отговори писмено до 28 май 2003 г.
Има за връчване писмени отговори.
Първият е от министър-председателя Симеон Сакскобургготски на питане от народните представители Бирислав Борисов и Кръстьо Петков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Бриго Аспарухов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Димитър Камбуров.
Писмен отговор от министър Неждет Моллов на актуален въпрос от народните представители Тодор Бояджиев и Стойко Танков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.

Първият актуален въпрос днес от парламентарния контрол е отправен към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова от народния представител Любомир Пантелеев.
Господин Пантелеев, моля да отправите актуалния си въпрос относно заличаване на исторически места в Бургаска област към министър Арсенова.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! С Ваши заповеди от края на миналата година Вие стартирахте заличаването на стотици исторически места в България, в т.ч. и в Бургаска област. В Бургаска област, поне до края на миналата година, Вие бяхте заличили общо 15 исторически места, сега вероятно вече са повече, а по-късно обявихте, че правите това в изпълнение на Закона за защитените територии от 1998 г.
С тези Ваши фриволно съчинени заповеди, госпожо министър, предизвикахте тревожни вълнения, безпокойства и, твърдя, огорчения сред хиляди хора, които се почувстваха дълбоко оскърбени.
Вие, госпожо министър, си позволявате да заличавате история, едва ли не да обявявате края на важни моменти от българската история като някакъв местен екологичен Фукояма. Това би било комично, ако не беше опасно и грубо посегателство върху паметта и достойнството на близките и роднините на хора, които са загинали за своя идеал, който аз тук не искам да обсъждам.
Трябва, госпожо министър, в такива случаи внимателно да четете документите, които подписвате. Защото сега излиза, че на основание чл. 42 от Закона за защитените територии Вие сте заличили следните исторически места, повтарям, цитирайки Ви буквално: заличили сте историческото място – лобно място на моряка-партизанин Максим Танев; лобното място на Атанас Дончев; лобното място на Трайко Траев в община Поморие; Вие сте заличили историческото място – лобно място на командира на партизанския отряд “Народен юмрук”; заличили сте паметника на 23-ма убити партизани в землището на с. Токчийско, община Руен; както и паметника на двама войници в землището на с. Ръжица, община Руен, както и много други.
Несъмнено, госпожо министър, Вие можете да отнемате статут на защитена територия на една или друга местност, но не и да заличавате, както сте записали, исторически места. Ето защо бих желал да Ви попитам: какви бяха мотивите Ви за това Ваше действие и как стигнахте до тези скандални формулировки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте, госпожо Арсенова, за отговор на поставения актуален въпрос.

МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пантелеев! Със заповед № РД-1080 от 6 ноември 2002 г. на министъра на околната среда и водите, публикувана в "Държавен вестник" бр. 116/2002 г. се заличават като защитени територии част от историческите места в Бургаска област и Вашият актуален въпрос е свързан с мотивите за издаването й. Както вече обясних по повод актуалния въпрос на народния представител Бойко Великов, в отменения през 1998 г. Закон за защита на природата, така нареченото "историческо място" фигурираше като една от категориите защитени природни обекти. Единствените мотиви за определянето на природозащитен статус на множество територии в страната под категорията "историческо място" са били наличието на исторически събития от различен характер, а не наличието на ценни елементи от дивата природа.
Законът за защитените територии, приет през 1998 г., въвежда международно възприетите принципи и критерии за определяне и обявяване на различни защитени територии. Тези критерии са обвързани само с наличието на естествени екосистеми, богати на биологично разнообразие територии, местообитания на застрашени видове уникални ландшафти или забележителни обекти от неживата природа като пещери, скални образувания и други. Така както и в другите европейски страни законът не предвижда като критерий за обявяване на защитена територия наличието на историческо събитие и закономерно категорията "историческо място" не фигурира в него. В процеса на изпълнение на Закона за защитените територии и прилагайки залегналите в него чисто природозащитни критерии се стигна и до издаването на въпросната заповед, касаеща част от историческите места в Бургаска област. С нея се заличават от регистъра на защитените територии 13 исторически места с обща площ 221 дка. Това са обекти, в които не са установени природни елементи от природозащитен интерес и в този смисъл не изпълняват природозащитно предназначение. По тази причина те не могат да бъдат прекатегоризирани в някои от новите категории, единствената алтернатива по закона е процедурата за заличаването им от регистъра на защитените територии. В потвърждение, че са приложени посочените мотиви за издаването на тази заповед ще дам за пример характеристиките само на няколко от историческите места, включени в нея: 2 дка урбанизирана крайбрежна територия в землището на с. Влас, свързана с първата бойна акция на партизанския отряд "Народен юмрук"; 1 дка земеделска земя в землището на с. Казичино, свързано с лобното място на партизанина Максим Илиев; 1 дка земеделска земя в землището на с. Козичино, свързано с лобното място на партизанския командир Николай Лъсков. Абстрахирайки се от историческата фактология, очевидно в тези защитени територии не можем да открием нищо, което представлява природозащитен интерес съгласно критериите, въведени в закона. Точно тук бих искала да коментирам и част от актуалния Ви въпрос, цитирам: "Несъмнено Вие можете да отнемете статут на защитена територия на една или друга местност, но не и да заличавате историческо място". Абсолютно сте прав, господин Пентелеев. При всички тези случаи става въпрос единствено и само за отнемане на статута на защитени територии на отделни местности, именувани под категорията "историческо място" и то на такива, които определено нямат качества на защитени територии. Въобще не става дума за заличаване на историческата стойност на дадена местност или на историческия факт като такъв, а се прилага чл. 41, т. 1 от Закона за защитените територии, който предвижда заличаването като една от възможните пет промени в защитените територии. С други думи, в тези случаи терминът "заличавам" е неизменен елемент от заповедите от такъв характер и не би трябвало да предизвиква странични асоциации извън смисъла на отнемане на природозащитен статус. Искам да ви уведомя, че на територията на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите в Бургас, в този процес на прекатегоризация, тоест на запазване на природнозащитния статус са 6 исторически места с обща площ 2530 дка, което потвърждава, че при оценката за съответствие на историческите места с критериите на закона е подходено професионално и само от природозащитна гледна точка.
В заключение – считам, че настоящият процес за привеждане в качествено отношение на системата от защитени територии в съответствие със Закона за защитените територии не бива да предизвиква превратно политизиране на чисто природозащитната политика, която провежда Министерството на околната среда и водите и която е свързана само с елементи на опазване на живата природа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Имате право на реплика, господин Пантелеев. Заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо министър, напълно Ви разбирам, както разбирам и разликата между историческо място и защитен природен обект.
Вие, обаче, очевидно не сте осъзнали докрай или в пълна достатъчност смисъла на текста, под който сте се подписала. Госпожо министър, унищожаването на спомените у нас продължава вече 13 години. Досега това беше терен, върху който се подвизаваше Съюзът на демократичните сили, а сега Вие излизате едни гърди напред в тази дейност, вероятно без да искате, каквото и да значи това. Дори Вашата предшественичка – госпожа Манева, не нагази тези деликатни и опасни води, може би поради липса на време.
Има комбинации от думи, които във всеки контекст означават едно: политика! Такива думи са думите "заличавам" и "история", дори когато уж произтичат от един надлежно приет закон и са оформени в административна заповед.
Вие, госпожо министър, сте политическо лице и трябва да се съобразявате с този факт.
Имате един добър изход от създалата се ситуация, виждам, че работите в тази посока, тъй като в текстовете на последните заповеди е вкаран терминът "държавен регистър", но изходът е този: да отмените заповедите си за заличаване на исторически места, не твърдя, че трябва да се извините на хората, това е Ваша работа, не знам дали сте искали, сигурен съм, че не сте искали да политизирате, но такъв е ефектът – страничен или пряк, за който говорите, и да издадете нови, с друг – приемлив текст.
Ако продължавате да мислите, че законът не Ви дава такава възможност, то ние бихме могли да внесем такава поправка. Но съм сигурен, че ако не робуваме буквално на законовите текстове, изход от тази ситуация би могъл да бъде намерен.
Още веднъж Ви моля, госпожо министър, да не намирате нищо тенденциозно в това, което казах, и да се опитате да разберете хората, да вникнете в техните най-дълбоки човешки чувства, които граничат с възмущение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пентелеев, именно понеже вниквам в дълбочината на чувствата на българските граждани, така подробно и обстойно обяснявам не един път вече от тази трибуна какво означава "заличаване на историческо място" и защо го правим. Струва ми се, че вече няма българин, който да не го е разбрал, освен Вас, може би.
В потвърждение на това ще кажа, че историческите места през 1998 г. са били 972 на брой с обща площ 12 139 ха. До настоящия момент са заличени 729, но, забележете – с обща площ 4504 ха, което означава 43% от общата площ, а са прекатегоризирани общ брой 138, но, забележете – с обща площ 5876 ха, което означава 57% от общата площ на защитените територии, които са били категоризирани като исторически места. Така че тук въобще не може да става дума за политика или тенденциозност, тъй като общият брой на прекатегоризираните надвишава общия брой на заличените.
Тук, господин Пентелеев, ако ми позволите да Ви отговоря, след като ми поставяте въпроса, ще Ви кажа, че това, което използвате като термин "фриволни изпълнения", никак не подхожда на ситуацията, в която сме в момента, включително и в ситуацията, в която сме в момента в залата, защото, пак подчертавам, това е законово мое задължение, което считам, че изпълнявам перфектно до настоящия момент. Крайно време е, ако има популизъм. Вие да спрете с него и да оставите българския народ да живее спокойно и да може да си ползва благата, които сме създали до настоящия момент.
Пак подчертавам, вече няма българин, който да не знае какво е историческо място и защо се налага според закона то да бъде заличено и прекатегоризирано. Ако Вие все още не сте разбрал, на разположение съм да Ви го обясня още по-подробно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Има питане към министър Калчев – министър на държавната администрация, отправено от народния представител Анели Чобанова относно бездействието на областния управител на Разградска област по отношение на решение на Върховния административен съд, както и на разпореждане на Разградската окръжна прокуратура и продължаващото незачитане на законите в България.
Госпожо Чобанова, имате думата да развиете своето питане.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги, господин министър! Селата Сваленик и Церовец столетия наред са принадлежали към Русенската селищна система. С Указ на Държавния съвет на Народна република България № 3005 от 6 октомври 1987 г. тези села механично преминават от територията на община Щръклево на територията на община Хлебарово, сега Цар Калоян. Този акт е бил лесно осъществим, тъй като по това време Русе принадлежеше към Разградска област и респективно не е имало необходимост от административното прехвърляне на тези населени места от една област в друга. Практически обаче неудобствата от тази трансформация се оказват повече, отколкото ползите, ако може изобщо да се говори за такива. Оказва се, че:
Първо – всички средношколци от тези села предпочитат да учат в Русе, а не в Разград или с. Цар Калоян. Това е обяснима последица от факта, че транспортните връзки с Русе са повече на брой и по времеспестяващи, отколкото тези с Цар Калоян или липсващите такива с Разград;
Второ, повече от 200 души жители на тези села са сменили адресната си регистрация с Русенска, тъй като това им дава възможност да ползват медицинското, социално и административно обслужване на община Русе.
На фона на почти липсващото такова в община Цар Калоян сложният и скъп транспорт до община Цар Калоян, както и липсващите транспортни връзки с община Разград явно жителите на тези населени места са предпочели по-благоприятния за тяхното битие вариант, променяйки адресната си регистрация;
И трето, понастоящем почти цялото административно обслужване на тези села се извършва от област Русе, като се започне от съд, прокуратура, следствие, полиция, противопожарна охрана, банки, електроснабдяване, БТК, ДЗИ и други.
Тези немаловажни за живота на един гражданин на Европа от ХХl в. факти са подтикнали жителите на двете села да пристъпят към поредица от действия, насочени към връщане на родните им селища отново в рамките на Русенска област.
Ето каква е и хронологията. През 1991 г. в съответствие с изискванията на Закона за референдумите е направена подписка, която е връчена на тогавашния президент на Републиката д-р Желев още същата година. В рамките на следващите шест години референдумът става реалност и резултатът от неговото провеждане е повече от красноречив. Седемдесет на сто от гласоподавателите са изразили своя вот в полза на връщането на селата Сваленик и Церовец в лоното на Русенска област. Оттук насетне обаче започват административните неволи на жителите на двете села, които за жалост продължават и до днес.
През 2000 г. Законът за административно-териториалното устройство на Република България претърпява изменения, които дават база на тези граждани да направят нов опит за постигане на заветното си желание. Направена е подписка с искане за нов референдум за преминаване на двете села този път към община Иваново, която е гранична община. Искането е подкрепено от 677 жители от с. Сваленик от общо 950 избиратели там и от 80 жители от с. Церовец от общо 126 избиратели. На 26 октомври 2000 г. общинският съвет на община Иваново на свое редовно заседание по искане на кметовете на заинтересуваните населени места гласува решение за приемане на селата Сваленик и Церовец в поверената им община. По силата на чл. 28, т. 4 на ЗАТУРБ при положително решение на общинския съвет на приемащата община областният управител на съответната област в двуседмичен срок, забележете, предлага на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска отделянето, да приеме решение за провеждане на референдум в съответното населено място, което е сторено нееднократно от областния управител на Разград господин Бехчет Сюлейман, макар и доста неубедително.
На 1 февруари 2001 г. Общинският съвет на община Цар Калоян се произнася по искането за референдум с отказ като от общо 13 общински съветници на заседанието присъстват 9, от които 6 са за допускане на референдум и 3 се въздържат. Това решение е взето при явно престъпване на нормите на Закона за местно самоуправление и местна администрация, според които в дадения случай за приемането на законовото решение са били необходими гласовете “против” на най-малко 7 общински съветници.
След обжалване решението на общинския съвет на община Цар Калоян по надлежния ред пред Разградския окръжен съд на 13 март 2001 г. същият се произнася в полза на ищците като обезсилва решението на Общинския съвет на община Цар Калоян. Решението на съда е обжалвано и на 11 януари 2002 г. Върховният административен съд се произнася с решение, с което отхвърля жалбата на Общински съвет на община Цар Калоян като неоснователна.
След двумесечни напразни очаквания за изпълнение на повелителното разпореждане на решението на най-висшия административно решаващ орган в нашата страна, кметовете на двете потърпевши села се отнесли до Вас, господин министър, в качеството Ви на върховен орган в устройството на държавната администрация за съдействие. В резултат на това Вие сте изпратили на областния управител на Разградска област писмо за предприемане на необходимите действия за изпълнение на съдебното решение. (Председателят Камелия Касабова дава звуков сигнал.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, госпожо Чобанова, отправете питането, фактологията можете повече да не изнасяте.
Анели Чобанова: На свой ред областният управител отправя писмена покана за приемане на положително решение по искането за промяната на отделянето, но такава точка и до ден-днешен не е включена в дневния ред на Общински съвет на община Цар Калоян, уважаеми колеги.
В тази връзка моето питане към Вас е: ще упражните ли правомощията си, дадени Ви от Закона за администрацията и Закона за държавния служител на Република България, за да потърсите административна и дисциплинарна отговорност на областния управител на Разградска област за неговото бездействие и липса на контрол върху изпълнението на собствените му актове, както и върху тези на Общинския съвет на община Цар Калоян и за привеждане в незабавно действие на решението на Върховния административен съд от 11 януари 2002 г., както и сега вече на личното разпореждане на Разградската окръжна прокуратура в посока удовлетворяване искането на гражданите на населените места Сваленик и Церовец за провеждане на референдум? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Калчев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Относно поставения въпрос от уважаемата госпожа Чобанова искам да кажа, че на аналогичен въпрос, зададен от народните представители Димитър Абаджиев, Иво Цанев и Теодора Константинова относно искането на населението от селата Сваленик и Церовец да се отделят от община Цар Калоян и да преминат към община Иваново, действията на областния управител на област Разград господин Бехчет Сюлейман вече е отговаряно в пленарната зала от ексвицепремиера господин Паскалев на 29 октомври 2002 г.
Като имам предвид подробно изложената хронология на събитията от Вас, която е точна и коректна, ще си позволя съвсем накратко да обясня действията на областния управител след отмяната на решението на Общинския съвет на община Цар Калоян от съда.
Решението на Общинския съвет на община Цар Калоян, с което не е прието искането за произвеждане на референдум, е отменено като незаконосъобразно от Разградски окръжен съд. Мотивът за отмяната е, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 23, ал. 2 от Закона за допитване до народа. Съгласно цитираната разпоредба, когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели, общинският съвет не може да откаже произвеждането. Решението на Разградския окръжен съд е потвърдено от Върховния административен съд.
След отмяната, считайки, че Общинският съвет в община Цар Калоян ще се съобрази с взетото решение и като е взел предвид наличието на положително решение на Общинския съвет на община Иваново, областният управител на област Разград на основание чл. 28, ал. 1, т. 4 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България е предложил на Общинския съвет на община Цар Калоян да приеме решение за провеждане на референдум в селата Церовец и Сваленик. Писмото на областния управител не е взето предвид от Общинския съвет на община Цар Калоян, тоест отново Общинският съвет на община Цар Калоян е взел решение, с което се отхвърля предложението за провеждане на референдум в посочените села с 2 гласа “за” и 6 “въздържали се”.
Уважаема госпожо Чобанова, както сама отбелязвате в актуалния си въпрос, цитирам: “За жалост до настоящия момент твърдоглавото мълчаливо несъгласие на общинските съветници на община Цар Калоян стои над закона на Република България, погазвайки конституционния ред, моралните норми и гражданските права на стотици граждани”.
Разбираемо е желанието на жителите на Церовец и Сваленик да преминат към община Иваново поради всички по-добри условия на обслужване – и административно, и всякакъв род друго обслужване. Ясно е, че то там ще бъде на по-високо ниво.
При извършване на административно-териториалните промени обаче, законодателят е определил правомощията на всеки един от участниците в процеса. Знае се кой какви права има: инициативен комитет, кметове, общински съвети, областни управители. Приемането на решение за провеждането на местен референдум е изключително в правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, върху формирането на чиито решения и автономна воля нито областният управител, нито аз като министър на държавната администрация имаме предоставени по закона възможности да въздействаме. Липсва и законово регламентиран ред за оказване на властническа принуда и санкциониране на общинските съветници за начина им на гласуване.
Единствено Законът за администрацията съдържа конкретни разпоредби с юридическо съдържание, които пораждат определени права и задължения за страните при осъществяване на взаимоотношенията между областния управител и органите на местното самоуправление. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията областният управител спра изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. Областният управител на област Разград е упражнил предоставеното му от закона правомощие, като със заповед от 26 януари 2001 г. е спрял решението на Общинския съвет на община Цар Калоян, което впоследствие е било отменено от Разградския окръжен съд. Негово право е да упражни предоставеното му от закона правомощие по своя воля, инициатива и преценка на целесъобразност. Според областния управител наличието на влязло в сила съдебно решение по същия предмет и между същите страни би довело до процесуална недопустимост на евентуално повторно искане за произнасяне на съда по законосъобразността на новото решение на Общинския съвет. В заключение смятам, че областният управител на Разград господин Сюлейман е изпълнил задълженията си, изискващи се от Закона за административно-териториалното устройство на Република България на този етап от процедурата по административно-териториалната промяна.
Независимо от това аз искам да ви обещая, че заедно с областния управител господин Сюлейман в рамките на десетина дни ще проведем един много добронамерен и приятелски диалог с общинските съветници в Цар Калоян, за да им разясним още един път мотивите на съдебното решение с цел постигане на желания от населението резултат, а именно приемане на решение на Общинския съвет на община Цар Калоян за провеждане на референдум. Поемам този ангажимент извън законовите си правомощия с желание да се реши този болен въпрос, който от години не намира своето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Калчев.
Имате думата за уточняващи въпроси, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Щом като имам право на уточняващ въпрос, аз бих искала да попитам министър Калчев как стана така, че в даден момент едновременно, въпреки че по време тези две села изпреварват с действията си и с всички процедури, които са извървели, четирите села от Вятовска община, те съвсем наскоро бяха прехвърлени от Русенска област към Разградска област?
След като чуя отговора на уточняващия си въпрос, аз бих искала да Ви връча, госпожо председател, събраните според предвидения в правилника ред 50 подписа за провеждане на разисквания по това питане. (Връчва искането.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Аз благодаря за уточняващия въпрос на госпожа Чобанова. Няма да цитирам отново мотивите, които изложих преди малко, но и в единия, и в другия случай става въпрос за наличието на добра воля в общинските съвети – нещо, за което не може да се прави паралел между двата случая.
Още веднъж подчертавам, че съгласно законовите правомощия, които имам, не бих могъл да направя нещо друго, освен обективен открит диалог с общинските съветници – да ги помолим те да променят своето решение. Това е орган на местното самоуправление и ние като административен орган нямаме право да предложим друг вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Калчев.
Госпожа Чобанова представи искане да се насрочи разискване по отправеното от нея питане. Искането е подписано от 50 народни представители, поради което на основание чл. 87, ал. 2 от правилника ни насрочвам разисквания по питането за следващото пленарно заседание.
Актуален въпрос към министър Калчев е отправен от народния представител Румяна Георгиева относно осъществяване на контрол върху дейността на представители от държавната администрация.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министър Калчев! Както знаете, във връзка с решение на двете парламентарни групи – НДСВ и ДПС, беше поставено изискване към изпълнителната власт Министерският съвет да вземе решение за ограничаване участието на представителите на държавата в дружествата със 100% държавно участие. До този момент едва ли не ние попаднахме в една агония. Въпросът се реши на 80%, мога да кажа, тъй като бяха ограничени участията до един борд, но възнагражденията и прословутият правилник, който уреждаше възнагражденията, все още го няма. Предполагам, че вие ще отговорите допълнително какво следва оттук нататък и защо Министерският съвет не изпълнява своето решение.
Във връзка с това възникнаха още някои допълнителни въпроси. Бяха поставени въпроси към министрите във връзка с това как те контролират и регулират участието на представителите на държавата в дружествата с под 50% държавно участие и в частни дружества. Лично моето изумление беше от това, че в техния отговор – аз не знам и Вашият отговор какъв ще бъде – се каза, че тези министри или принципалите водят регистри, които обхващат предприятията с незначително държавно участие, но поради голямата динамика в техния статут и състав на органите за управление не се води регистър и не се знаят имената на тези участници. Освен това не разполагат и с налична информация за участие на държавни служители, на служители от администрацията в дружества, които представляват 100% частна собственост.
Това, което е посочено съгласно Закона за държавния служител е, че според чл. 7, ал. 2 всички те са длъжни да попълват при назначаването си декларации и да уведомят къде участват, какво получават. В същото време обаче участието в органи за управление на частни дружества не е посочено в ограниченията и държавните служители не са длъжни да декларират това.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за държавния служител Вие знаете, че държавните служители трябва да изпълняват добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата. Лично аз не мога да кажа на базата на това, че никой от принципалите не разполага с тази информация, а може би Вие ще дадете тази информация, как се контролира това добросъвестно изпълнение и във връзка с това, че наистина никъде не се води такъв регистър, излиза едва ли не, че представителите на държавата сами отиват в дружествата или се договарят, или се предлагат да бъдат включени в органите за управление на тези търговски дружества и да получават едни добри възнаграждения.
Как се контролира това, че той все пак е представител на държавата и не е свързан със защита на някакви корпоративни интереси, на този етап аз все още не съм получила отговор. Именно заради това моят въпрос е свързан със следното: Вие като министър на държавната администрация да ми кажете как държавната администрация осъществява контрол с цел избягване на възможните конфликти на интереси при участието на служителите от държавната администрация и членовете на политическите кабинети в органите за управление на частни търговски дружества и дружества, в които държавата има под 50% участие в капитала на дружествата. Освен това, ако разполагате с информация, много моля да кажете какви действия са предприети за ограничаване на това участие и наистина за защита на държавните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Георгиева.
Имате думата за отговор, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева!
Както вече Ви информирах по повод на предишното питане, вече е изготвен правилник за реда на упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие на капитала, който е в процедура на съгласуване. Мога още сега да Ви кажа, че на следващото заседание в четвъртък този правилник ще бъде приет.
Първо, в проектоправилника се съдържа текст, който предвижда, че представителите на държавата в органите за управление и контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала, могат да участват в не повече от един орган на управление или контрол и само по изключение в два. По този начин с нормативен акт се постига целта да се ограничи участието на представителите на държавата в такива дружества. С правилника обаче могат да се регламентират ограничения за участие на представителите на държавата в органи само на търговските дружества с държавно участие.
В проектоправилника е предвидено ограничение на размера на възнагражденията, които ще получават представителите на държавата в органите на управление и контрол на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала. То не може да превишава двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Подобно разрешение обаче може да бъде подложено на основателна критика, тъй като по този начин се обезсмислят разпоредбите, уреждащи детайлно начина на определяне на възнаграждението. Въвежда се изравняване, при което се заличава връзката между реалните резултати от управлението на съответното дружество и получаваното възнаграждение.
Установяването на ограничения за максимума на получаваното възнаграждение не бива да бъде за сметка на прилагането на критериите, по които ще се оценяват постигнатите резултати. В противен случай се стига до резултат, при който ще се получава еднакво възнаграждение, независимо от това дали съответното еднолично търговско дружество е печелившо или губещо и какви са финансовите резултати въобще от неговата дейност.
Ако се настоява за ограничаване на размера на възнагражденията, биха могли да бъдат обсъдени и други възможности, например, определянето на възнаграждението да бъде поставено в зависимост от средната работна заплата в самото дружество.
По отношение на търговските дружества, в които държавата не е едноличен собственик на капитала, предвиденото ограничение на възнаграждението е неприложимо за представителите на държавата в органите на управление на всички дружества, в които държавата не е едноличен собственик на капитала, дори и процентът на другото участие да е минимален.
Друго решение на въпроса би било в противоречие с Търговския закон, съгласно който размерът на възнаграждението на органите за управление се определя от общото събрание на съответното дружество. Определянето на възнаграждението следва да бъде в съответствие с чл. 237, ал. 1 от Търговския закон, който предвижда, че членовете на съветите в акционерните дружества имат еднакви права и задължения.
На трето място искам да споделя, че с този проект се уреждат и въпросите, свързани със задълженията на органите на управление и контрол на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 15-дневен срок след изтичане на всяко тримесечие и след приключване на финансовата година да представят на органа, упражняващ правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала писмен отчет за работата си, за резултатите от изпълнението на бизнес програмата на дружеството, финансовото и икономическото състояние на дружеството, съществуващите проблеми и мерки за тяхното разрешаване.
Воденето на регистър на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала и на търговските дружества с държавно участие в капитала съответно, в Националния статистически институт като подрегистър, специализирана подсистема, на регистър “БУЛСТАТ” в министерствата, съобразно отрасловата компетентност на съответния министър.
След като бъдат обсъдени забележките и предложенията на министрите, а обсъждането е почти приключило, ние ще приемем този проект.
Аз благодаря за съвсем уместните забележки, които направихте по отношение на този регистър. Дори там трябва да бъдат само тези дружества, които имат преобладаващо държавно участие или тези, които имат под 50 процента държавно участие в капитала, както и частните дружества, за да се избегне конфликт на интереси, което би било напълно възможно. Затова ще го имам предвид това при обсъжданията, които ще бъдат следващия четвъртък и ще поставя въпросите, които Вие набелязахте и да търсим адекватно решение, за да може тази тема, която от доста време битува в медийното пространство да бъде решена и регламентирана окончателно, за да се избегнат съмнения в конфликти на интереси и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Калчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (НДСВ): Уважаеми министър Калчев, аз не получих отговор на въпроса, който съм Ви задала: защо досега не е осъществяван този контрол от страна на държавната администрация с цел избягване на конфликта на интереси, защото такъв има?
Това, което Вие ми обяснихте по това какво ще правите в правилника, също не ме удовлетворява, защото ако прочетете и сега действащия правилник и справката, която е приложена, т.е. таблицата, по която се определят възнагражденията, не може това, което Вие казвате, че поставяме някаква горна граница и всички трябва да получават 220 лв. – не това е целта. Не може в болници, в които хората няма с какво да се лекуват, някои да получават по 1000 лв. Ако това е начин, по който се определя възнаграждението, а в същото време средната работна заплата за тези здравни заведения да е 200 лв., считам, че не това е основното. Просто много сериозно смятам, че по този въпрос Вие трябва да помислите и наистина да се реши как да се даде отговор на това общество – има ли такива представители, които участват и не защитават държавни интереси. Искам точно това да ми докажете. Ако те са отишли там, за да получават 3-4 или 5000 лв. в частни дружества и защитават корпоративни интереси, какво правят те тогава като държавни служители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате право на дуплика, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо Георгиева, аз приемам емоционалното Ви изказване съвсем сериозно.
В моето изказване по повод отговора на Вашия въпрос аз казах, че има такава вероятност да бъде обвързана не минималната работна заплата, а примерно въобще за страната да бъде обвързано това с реалните резултати, с реалното състояние на съответното дружество и както Вие, например, предлагате, евентуално със средното възнаграждение, което е в самото дружество – в контролните или управителните органи, на които участват тези държавни служители.
Искам само да Ви кажа, че в третия раздел от изказването си аз посочих съгласно правилника с какви ангажименти, отговорности и задължения се натоварват всички държавни служители, които участват в тези органи за управление или контрол – на еднолични търговски дружества или пък на неедноличните. Отчетите, които трябва да правят, 3-месечните отчети, резултатите за изпълнението на бизнес програмата на дружеството, финансовото и икономическо състояние, съществуващите проблеми и мерки за тяхното решаване – взети ли са или не са взети, от това мога да Ви кажа, че то сигурно ще накара членовете и участниците в органите за управление и контрол на тези дружества да бъдат много по-ангажирани, отколкото при сегашното им участие там и съществуващата такава система за отчет и контрол, сигурен съм, че ще даде положителни резултати.
Румяна Георгиева (НДСВ, от място): Става въпрос за частните дружества!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Ще се спра и на този въпрос.
За частните дружества такъв регистър наистина не се води. Разчита се на отговорността на държавните служители, които трябва да декларират това участие, както и Вие казахте, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, мисля, че точно го цитирам. И това се прави. Не мога да кажа дали във всички министерства и ведомства контролът е достатъчно актуален, но искам само да Ви посоча, че аз като министър на държавната администрация не съм принципал на никакви търговски дружества и мисля, че с това постановление на Министерския съвет ще се задължат министрите, които упражняват правата на държавата в търговските дружества да бъдат още по-стриктни и взискателни.
Що се касае до въпроса за водене на регистър за участие в частните дружества, въпросът е много интересен и аз ще го подложа на дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Калчев.
Питане към министър Калчев, отправено от народния представител Тошо Пейков относно работата, свършена от Комисията за борба срещу корупцията в изпълнителната власт и държавната администрация.
Имате думата, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър Калчев! Мисля, че са похвални усилията, които Вие положихте лично, за да представите пред българските граждани началните усилия на Комисията за борба срещу корупцията към Министерския съвет, оглавявана от министър Станков. Вие бяхте по-активната страна. Вярно, информацията беше много обща, но все пак тя вдъхваше някаква надежда.
Следя публикации в българската преса по темата, но близо половин година вече Вие лично и министър Станков намалихте значително темпото и не давате достатъчно информация относно вашата дейност в борбата срещу това явление. Изглежда и на колегите народни представители, и на журналистите им додея от едно такова бездействие и затова аз с моите въпроси искам да ви върна отново към темата.
Първо, съществува ли все още Комисия за борба срещу корупцията в изпълнителната власт и в администрацията или вече сте я закрили?
Второ, ако съществува комисия за борба срещу корупцията, докъде стигна тя в изпълнителната власт и администрацията?
Трето, съществуват ли структурни или организационни пречки, оказван ли е външен натиск вашата комисия да не работи?
Моля Ви да представите на нас, народните представители, статута на комисията, правилника за работа, информация колко пъти месечно и в какъв състав тя заседава, какви случаи на корупция е разгледала и колко от тях са предадени на прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пейков.
Имате думата за отговор, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в отговора на въпроса на уважаемия господин Пейков искам да дам следните пояснения.
Комисията за координация на работата по борба с корупцията, която се създаде с Решение № 77 на Министерския съвет през февруари 2002 г. в изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията, работи. Външен натиск върху работата на комисията не е упражняван. Тя работи по правилник. Поемам ангажимента да ви го представим. Има тримесечни планове за заседанията, които се правят всяка втора седмица, през вторник. На тях се разглеждат сигнали и въпроси, поставени пред комисията.
Мога да кажа, че като заместник на председателя на комисията – министър Станков, аз и членове на моя кабинет се занимаваме и с работа като секретариат на тази комисия. Стараем се това, което е записано в нашите планове, да се изпълнява, а не само да фигурира в плановете.
Като заместник на господин Станков аз споделям цялата отговорност на комисията и на всички колеги, включени в нейната работа, за онова, което сме извършили и за онова, което не сме успели.
Нещо повече, в периода преди създаването на комисията аз ръководих пряко и участвах в разработването на Националната стратегия за противодействие на корупцията и на програмата за нейното изпълнение, в извеждането на основните принципи и насоки за борба с корупцията, заложени в този документ и които, смея да твърдя, са заложени реално в основите на нашата работа по противодействие срещу корупцията. Именно в този период считах за свое задължение да давам публичност, да разяснявам целите, принципите и задачите, които трябва да преследва тази работа, тоест по-ефективната борба с корупцията – нещо, което нееднократно съм правил пред колеги, пред медиите, на различни срещи и форуми.
След създаването на комисията се утвърди практиката за нейната работа и от нейно име да говорят нейният председател и нейният говорител господин Николай Георгиев. Считам тази практика за правилна. Считам също така, че председателят на комисията министър Станков редовно коментира едни или други въпроси на нейната дейност пред медиите и пред държавните институции. Искам само да напомня, че през октомври 2002 г. той подробно информира уважаемото народно представителство за дейността на комисията във връзка с актуалното питане на народния представител госпожа Румяна Георгиева.
Що се отнася лично до мен, въпреки възприетата практика от комисията, винаги, когато са били отправяни конкретни въпроси към мен, съм се старал да отговоря.
По отношение на конкретните въпроси бих искал да кажа следното.
По отношение на задачите на комисията и докъде тя е стигнала в изпълнителната власт. През последните месеци към нас нееднократно се поставя въпросът за участието на комисията в разкриването и разследването на случаи на корумпирани чиновници, търсенето и наказването на корумпираните. Отправят се питания по колко и какви случаи сме работили, колко души сме наказали, колко и кого сме предали на прокуратурата. Повече от безспорно е, че тези въпроси са свързани с една част от обществените очаквания за ефективно противодействие на корупцията, а именно да се разкриват и наказват корумпираните. В тази връзка бих желал да поясня, че Националната стратегия за противодействие на корупцията и програмата за нейното изпълнение предвиждат укрепването на всички структури, участващи в разследването и разкриването на тези корупционни действия, но не предвиждат и не създават нов процесуален ред за извършване на това разследване. Както се знае, то се извършва в рамките на съществуващото административно и наказателно правораздаване – точно така, както се е извършвало и преди приемането на тези документи. Подчертавам това, за да не допуснем формирането на неточни и непълни очаквания, за да не искаме от комисията да извършва онова, за което тя няма законови правомощия и няма никакви организационни и други ресурси.
В същото време всички добре знаем, че модерната концепция за ефективна борба с корупцията, която е възприета и се утвърждава в голяма част от страните в света, която се подкрепя и утвърждава от ПРООН, със съдействието на Световната банка и много други организации, е базирана върху разбирането на гражданското общество, принципите на законност, отговорност и прозрачност на управлението пред гражданите за по-широк граждански контрол върху администрацията. Това предполага, че успешната борба с корупцията изисква извършването на значителни изменения в институционалната среда, организацията в областта на администрацията, в законовата основа, в отношенията между администрацията и неправителствените структури, в ролята на публичността и медиите.
Планирането, координацията и контролът на изпълнението на тези задачи е основната дейност на комисията. Разбира се, в комисията пристигат и много сигнали за неправомерни действия – не само корупционни, а и за нарушения на административни актове и т.н., които се ориентират и препращат към съответния специализиран орган.
Като сериозен успех на комисията мога да посоча това, което беше направено по анализа и контрола на приватизационните актове от 1991 г. насам. Естествено, времето беше малко и с Агенцията за следприватизационен контрол успяхме да проверим само тези приватизационни актове, които са на Министерството на икономиката и на Агенцията за приватизация. В момента се извършват проверки и на приватизационните сделки на всички останали други министерства, което предполагам, че ще приключи най-късно през септември или октомври т. г. Но и това, което беше направено само за Агенцията за приватизация и Министерството на икономиката, показа сериозни нарушения и нанесени щети по различни причини – недоплатени сметки по приватизационни сделки, неизвършени инвестиции, неспазване на ангажименти по заетостта, работната ръка и т.н. Всичко това наброява около 1 млрд. лв. Така че косвено с активността си и със съдействието на други органи комисията успя да направи нещо сериозно за изминалата година. Продължаваме да работим нататък със същия дух.
Искам само да ви уведомя, че в момента тези приватизационни сделки, по които прокуратурата работи и към които нашият народ е много чувствителен, са над 200, от които 15 са завършили с осъдителни присъди.
Една от сериозните задачи е предприемане на действия по усъвършенстването на законовите основи за противодействие на корупцията. Стараем се тази идея да влезе в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Разширяваме обхвата на понятието "чуждо длъжностно лице". Криминализира се подкупът в частния сектор и много, много други неща, с които не искам сега да занимавам аудиторията, понеже те не са и от моята компетентност. Работим по Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, антикорупционните промени в Данъчния процесуален кодекс. Направени са изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки. Сега предстои нова преработка на Закона за обществените поръчки. Тя е в ход и ще бъде приключена до м. септември.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Калчев.
Господин Пейков, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми министър Калчев! Аз Ви благодаря за обстойното изложение, но бих желал да има повече конкретика в него. Може би е добре народните представители да получат списък с имената на подведените под наказателна отговорност за корупция, със случаите и честотата на случаите, със статистиката и с това, с което се занимава всъщност комисията, на която Вие сте заместник-ръководител.
Защо смятам, че трябва да имаме такава информация? Защото корупцията е нещо като смъртта – всички говорят за нея, но никой не я е виждал, или който я е виждал, не се е върнал да ни разкаже за какво става дума. Когато чашата прелее обаче – и това се случи в не една демократична държава, аз искам да ви дам за пример Италия – се случват неща, които могат да пометат цялата политическа система и цялата политическа класа на една страна.
През 1993 г. миланският помощник-прокурор Антонио де Пиетро разкри корупция и политическа незаконност, в която се оказа замесена цялата политическа и бизнес върхушка на Италия. Предмет на разследването бяха 205 действащи депутати и 81 сенатори, 338 бивши депутати и 100 бивши сенатори, 1978 общински администратори и 1373 публични функционери. Магистратите издадоха 4 хил. заповеди за предварителен арест – мисля, че това е мащабният израз на борбата срещу корупцията – и демократичната държава Италия успя да се справи с корупцията и да я ограничи, като постави корумпираните там, където им е мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пейков.
Министър Калчев, имате думата за отговор на тези въпроси.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Пейков, както обещах, ще Ви представя отчета за изпълнение на програмата, който е един доста обемист материал и затова не исках да го дискутирам тук. Може би ще се наложи един допълнителен разговор, след като се запознаете със самия отчет за цялата 2002 г.
По отношение на допълнителната информация, за която Вие споменахте, напълно съм съгласен с Вас. Имаме я тази информация и ние ще Ви я представим може би на друг форум, не тук, в пленарната зала. Или пък ако Ви поканим на едно поредно заседание на комисията, мисля, че така най-добре ще разберете това, което се прави там, в тази кухня. И пак казвам, тя няма наказателни правомощия, тя може само да ориентира сериозни сигнали, които тя прецени, че са сериозни, към съответните специализирани институции – прокуратура, следствие, съд и т.н., което и правим. Можем да Ви представим и пълен списък на всички тези документи, които сме ориентирали към тези специализирани институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Калчев.
Господин Пейков, ще изразите ли своето отношение към отговора на министъра?
Тошо Пейков (НДСВ): Аз не искам да отегчавам колегите народни представители, госпожо председател, но ми се струва, че в България, като една от страните в преход, ползването на държавен пост, на служебно положение и дори на цели държавни институции стана практика през годините на така наречения преход. Това доведе до провал замисъла, парадигмата на икономическата реформа. Всъщност корупцията се разви на стари, дълбоки корени отпреди 1989 г. Осъществи се пренос от миналото на криминални и на корупционни практики само за политически цели понякога. Включително и в парламента се използва борбата, в кавички, срещу корупцията, която прилича много на борбата срещу корупцията в страни от третия свят, където тя има характер на церемониално осъждане на политическия противник, който трябва да бъде просто заклеймен.
Аз бих желал при Вас, във вашата комисия това да става съвсем прагматично, съвсем практически, да не спира между изборите и да започва само с изборната кампания. И се надявам, че Вие ще извършите това в близките месеци и ще докладвате в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пейков.
Благодаря и на Вас, господин Калчев. С това участието Ви в днешния парламентарен контрол приключи, тъй като следващият актуален въпрос от господин Петков няма да Ви бъде зададен – той отсъства.
Питане към министър Ковачев е отправено от народния представител Бойко Великов относно проблеми с газификацията на региона Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец.
Имате думата, господин Великов.
Бойко Великов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изминават вече 10 години на ходене по мъките по големия проблем – газификацията на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Трудностите започват още от 1993 г., когато за целта е създадено дружеството “Раховец газ” ООД със седалище гр. Горна Оряховица, съвместно с участието и на трите общини. От създаването си до днес единствен нерешен проблем за реализацията на газификацията на трите града е изграждането на преносния газопровод от северния полупръстен в района на компресорната станция в с. Полски Сеновец до двете газоразпределителни станции – тази във Велико Търново и тази за Горна Оряховица и Лясковец.
Общата дължина на газопровода е 47 км. По осреднени цени стойността за изграждането му е около 5 млн. евро.
Десет години се водят безкрайни преговори между представителите на “Раховец газ” и трите общини, от една страна, и поредното ръководство на “Булгаргаз”, от друга. В духа на бюрократичните традиции е натрупана обемиста преписка – писма, протоколи, комисии. Поети са многократно ангажименти от различни ръководства на “Булгаргаз” за решаването на въпроса, но и досега реално нищо не е направено.
“Булгаргаз”е единственото лицензирано предприятие за транспортиране на природен газ. Той е монополистът в страната. През 2000 г. “Раховец газ” получава лицензии за разпределение и пласмент на природен газ на територията на трите града.
Средствата за изграждането на магистралното газопроводно разклонение според представители на “Раховец газ” са осигурени, но лицензиите, за които всяка година се плаща, не са малки суми, не могат да бъдат реализирани поради отказа на “Булгаргаз” да предприеме действия за изграждане на газопроводните отклонения.
От страна на “Раховец газ” за въпросното отклонение е изготвена цялата документация по обявяване, репериране и заснемане на трасето, където има над 600 собственика, които са в процес на обезщетяване. Не е необходимо да си голям специалист, за да разбереш какво означава имотите на 6 собственика да бъдат съвсем обстойно разгледани, договорени и да последва и обезщетение.
Готов е също така пълен комплект работни документи. Подписано е строително разрешение за изграждането на обекта от областния управител на Велико Търново, тъй като трасето е на територията на четири общини – Полски Тръмбеш, Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец.
На проведената среща при Вас, господин министър, през м. септември м.г. с участието на всички заинтересовани страни, съвсем основателно сте разпоредили до средата на м. октомври “Булгаргаз” да докладва решение за изграждане на газопроводното отклонение. Вече е м. май – 6 месеца по-късно, и отново решение няма.
Моето питане е: защо този проблем вече 10 години не се решава от “Булгаргаз”, а с това не се решава и проблемът за газификацията на трите града? Това ще бъде една сериозна придобивка за гражданите, защото ще облекчи значително семейния бюджет на няколко хиляди домакинства.
Можем ли да очакваме решение, което ще открие възможности за газификацията, или това безкрайно ходене по мъките на родната ни бюрокрация ще продължи?

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Великов.
Имате думата за отговор, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Позволете ми да не ви занимавам с близо 10-годишната история на проекта за газифициране на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Вие, господин Великов, споменахте бегло някои детайли, но пропускате да споменете, че са създавани няколко работни групи за проучване на икономическата ефективност на проекта и за пазарния потенциал на региона в т.ч. Спорната точка между лицензианта “Раховецгаз” и “Булгаргаз” най-общо се крие в това чие задължение е изграждането на магистралното газопроводно отклонение и двете автоматични газорегулиращи станции. Според лицензианта законово изискване е “Булгаргаз” да изгради за своя сметка тези съоръжения, доколкото те се тълкуват като част от газопреносната система и би следвало да са собственост на газопреносното дружество. Поради факта, че “Булгаргаз” от 1999 г. реализира оздравителна програма, дружеството е със строго лимитиран бюджет за инвестиции. Нещо повече, в периода до 2002 г. “Булгаргаз” изпълни мащабна инвестиционна програма, свързана с увеличаване капацитета на транзитната газопреносна система. И ако тогава тази система е могла да пренася 8 млрд. кубически метра, то днес тя има капацитет да транспортира 18,7 млрд. кубически метра годишно природен газ. Увеличението е осигурено чрез рехабилитация на редица компресорни станции и аз мисля, че вие самите станахте свидетели, а и цялото общество, че тези станции бяха завършени и открити през миналата и настоящата година – един значим успех, с който страната ни трябва да се гордее, защото днес ние транзитираме 60 на сто от газа към Турция, 100 на сто от газа към Гърция и 100 на сто от газа към Македония. Това е едно постижение, за което всеки един българин трябва да разбере и да оцени.
Вие вероятно сте запознати с тези факти, но ми позволете да подчертая, че чрез тази амбициозна инвестиционна политика “Булгаргаз” успя да превърне България в най-големия газоразпределителен център на Балканския полуостров, за което преди малко приведох данни.
Сами разбирате, уважаеми дами и господа, че при тези условия “Булгаргаз” може да пристъпи към реализиране на инвестиции в нови обекти единствено ако е налице свободен инвестиционен ресурс, от една страна, и при доказана икономическа полза от инвестициите, от друга. Освен това се оказва, че прогнозите на “Булгаргаз” и “Раховецгаз” за очаквания обем на продажбите на природен газ се различават съществено. Това в последна сметка е довело проектът за газификация на триградието, както популярно се нарича, до точката на замръзване.
Ще започна историята оттам, откъдето сегашното ръководство на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси се зае с проблема. Както споменахте, уважаеми господин Великов, в края на месец август миналата година се срещнах със заинтересованите страни. На тази среща присъства и областният управител на Велико Търново, и кметовете на трите града. Тогава успяхме да намерим работеща формула, която обединява интересите на бъдещите потребители на природен газ, на лицензианта “Раховецгаз” и на газопреносното предприятие, а именно “Булгаргаз”, или както заклеймително го нарекохте “монополиста”.
Само няколко дни след тази среща и във връзка с договореното на нея “Булгаргаз” предложи конкретен вариант за изграждане на отклонение от магистралния газопровод до градовете Горна Оряховица, Лясковец и Велико Търново. Най-общо ангажиментите на двете страни според този вариант са “Раховецгаз” да финансира и изгради магистрално газопроводно отклонение и двете газоразпределителни станции от свое име и за своя сметка в съответствие със срока за газификация на населените места. От своя страна “Булгаргаз” се задължава да изкупи от “Раховецгаз” 96 съоръженията чрез отстъпка в цената за пренос на природен газ.
В края на декември “Булгаргаз” е информирал “Раховецгаз” за своята твърда готовност за провеждане на преговори. В подкрепа на това на лицензанта е предоставен за обсъждане вариант на договор за финансов лизинг за изграждане на съоръженията. В него са регламентирани детайлно правата и задълженията на страните за изграждане на газопроводното отклонение и съответните автоматични газорегулиращи станции. Предложено е изплащането на тези съоръжения да стане чрез лизингова вноска в размер на 12,50 лв. без ДДС за 1000 кубически метра, предназначени само за “Раховецгаз”. По този начин срокът за изплащане на енергийния обект е в зависимост от количествата природен газ, които ще потребява разпределителното предприятие “Раховецгаз”. А както сами се сещате, фактически “Раховецгаз” трябва да развие този пазар и да осигури това потребление. То не може да бъде осигурено от “Булгаргаз”.
Междувременно “Овъргаз инк”, която притежава около 90 на сто от акциите на “Раховецгаз” е информирало “Булгаргаз” за становището си от представения проект и настоява да бъде титуляр по договора за финансов лизинг. В писмо на “Овъргаз” прогнозните разчети за потребление на природен газ са намалени средно с 20 – 27 на сто в сравнение с декларираните от лицензианта през месец септември 2002 г. От страна на “Овъргаз инк” са направени и някои нови предложения, между които увеличаване размера на лизинговата вноска от 12,50 на 18,75 без ДДС за 1000 кубически метра природен газ, фиксиране на предварителна стойност на инвестицията, годишно олихвяване и т.н. Няма да цитирам всички цифри, които са ми написани тук.
Извинете, уважаеми дами и господа, че ви занимавам с тези чисто технически детайли, но това е свидетелство за факта, че позициите и на двете страни в процеса на преговори претърпяват съществено развитие, което води до удължаване на времето за подготовка и подписване на договора между тях. Затова не мога да се съглася с твърдението, което се съдържа във Вашия въпрос, господин Великов, че “Булгаргаз” едностранно цели отлагането на проблема, като изпълнява формално поетите ангажименти. Напротив, за да ускори финализирането на разговорите по този проект, “Булгаргаз” е отправил към “Овъргаз” настоятелни покани за среща на представители на двете дружества. Последното предложение, което е за приключване на преговорите, е изпратено преди 42 дни. В него “Булгаргаз” приема да води преговори за определяне размера на лизинговите вноски, прието е искането договорът за финансов лизинг да влезе в сила в момента на подписването му, прието е изплащането на вноските да започне след изграждането и началото на реалната експлоатация на обекта. Освен това “Булгаргаз” приема да представи гаранции за изпълнение на задълженията си по този договор от момента на подписването му до изплащането на първата лизингова вноска. По отношение на размера на лизинговата вноска е потърсено компромисно решение между двете първоначални предложения на “Булгаргаз” и на “Овъргаз инк”, съответно в момента то е 15 лв. без ДДС. На тези предложения на “Булгаргаз”, изпратени преди 42 дни, отново повтарям, “Булгаргаз” няма отговор до момента.
И все пак аз искам да отговоря по-общо. От изложените факти очевидно “Булгаргаз” не е пречка за разрешаване на въпроса за газификацията на триградието най-малкото в периода, в който аз съм министър. Не говоря за всички предишни години.

Инициативата за реализиране на проекта и подписване на договор за финансов лизинг в момента е в достатъчно напреднала фаза и бихме могли да очакваме разрешение. Разбира се, необходим е отговор от “Овъргаз инк”. Сигурен съм все пак, че двете компании ще намерят волята да финализират преговорите и проектът ще бъде практически реализиран още през тази година.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси стои твърдо зад убеждението, че битовата газификация е необходима алтернатива, която сме длъжни да осигурим на българския потребител, защото е ефективна, защото е икономически изгодна, защото е конкурентна.
Нека да ви припомня, че в множество енергийни стратегии от последните 14 години енергийната стратегия, която ние предложихме на Народното събрание и Вие утвърдихте през миналата година, за пръв път не говори за битовата газификация със заклинание как в следващия петгодишен период ние ще газифицираме 100, 200 или не знам колко си хиляди жители, а ние правим реални ефективни стъпки, за да подобрим както регулаторната, така и законовата, така и ценовата рамка и така да осигурим икономически жизнени условия за развитието на този сектор на икономиката и сме направили много. Това се отчита и от всички, които се занимават с тази област.
Самият аз нееднократно съм заявявал от тази трибуна, че процесът на изграждане на газоразпределителна мрежа в България изостава. Цифрите не са обнадеждаващи. За 10 години процентът на газифицираните потребители се е повишил двукратно, но той се е променил от 1 на 2% от общото потребление. Нашата работа е да създадем условия този процес да бъде ускорен и в новия Закон за енергетиката, който подготвихме, се съдържат категорични предпоставки за това и аз очаквам, при скорошното му разглеждане в пленарната зала, вие да се убедите и да подкрепите този закон.
Позволете ми, господин Великов, да обърна вниманието Ви върху още един съществен въпрос. Нерядко от тази трибуна към мен се отправят призиви да упражня натиск върху енергийни предприятия, за да бъде реализиран един или друг проект. Честно казано, не разбирам тези призиви. Енергетиката, уважаеми господин Великов, е икономически отрасъл и би трябвало да се подчинява на икономическата логика, а не на административния натиск. Ако предлаганите проекти са ефективни, икономически жизнеспособни и предлагат възвращаемост на вложените инвестиции, ако реализацията им носи значими ползи за обществото и за отрасъла те ще бъдат реализирани и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси ще направи всичко възможно да улесни този процес. Но не очаквайте от мен да посъветвам някое дружество да направи икономически неизгодни инвестиции. В противен случай ще се върнем в състоянието, в което заварихме дружествата преди две години – източване за реализация на съмнителни проекти с неясен ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Ковачев.
Заповядайте за своите уточняващи въпроси, господин Великов.
Бойко Великов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз не съм имал никакво намерение да оказвам някакъв натиск върху Вас или представители на “Булгаргаз” по отношение на възможното сключване на договор между “Булгаргаз” и “Раховецгаз”. От информацията, която имам за преговорите, които текат между “Раховецгаз” и “Булгаргаз”, аз разбирам, че е възможна договореност, но така или иначе и Вие сте се убедили от цялата преписка по този проблем, че той стои десет години. Затова ние търсим решение, търсим съдействие за решаване на този въпрос и аз не разбирам това съдействие по никакъв начин като натиск, напротив, като възможности за решаване на проблема с газификацията преди всичко на триградието.
Разбира се, заслужава адмирация това, което казахте, по отношение на цялостната инвестиционна програма на “Булгаргаз”. Аз съм Ви благодарен и за точния и верен отговор, който дадохте на въпроса на моето питане и, разбира се, за реализма, с който гледате на този проблем. Бих си позволил два допълнителни въпроса, въпреки че част от отговорите на този въпрос като че ли съществуваше във Вашия отговор.
Считате ли, че предложеният от “Булгаргаз” договор е изгоден и може да реши проблема или този договор ще създаде допълнителни трудности и ще отведе отново въпроса с газификацията до задънена улица? Тук, разбира се, не бих искал да излагам някои от конкретните подробности, свързани със самия договор, тъй като Вие изложихте някои от клаулзите и не бих искал да ги повтарям.
Вторият мой въпрос е свързан с това: виждате ли някаква връзка между предложения договор и предложенията на “Булгаргаз” по промените в Закона за енергетиката и енергийните ресурси – този, за който споменахте току-що, и то по-специално в чл. 193, според който, цитирам: “разпределителните предприятия са длъжни да изградят за своя сметка разпределителната си мрежа до определената от преносното предприятие за присъединяване”.
Това предложение по същество би означавало край на всички действия и надежди за газификацията на трите града – нещо, което на мен не ми се иска да повярвам. Доколко и как Вие възприемате едно такова предложение и ще залегне ли то в окончателния вариант, който министерството ще предложи на Народното събрание при предстоящото му приемане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Великов.
Имате думата за отговор на тези уточняващи въпроси, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви уверя, че политиката, която следва Министерството на енергетиката и енергийните ресурси ще докаже, че ние ще реализираме още през следващата година значими инвестиции именно в отклонения. След като е завършена голямата Инвестиционна програма за увеличаване на транзитните възможности днес “Булгаргаз” има задача да подготви инвестиционна програма за по-важните отклонения от основната мрежа, за да можем да подпомогнем частните инвестиции впоследствие.
Правим още нещо, което е изключително важно. Между другото този член в закона не препятства. Накрая ще се обърна и към жителите на тези три града на този район, но нека да споделя още нещо.
През настоящата година Държавната комисия по енергийно регулиране е подготвила провеждането на търгове за издаване на регионални газови лицензии – нещо, което се оценява изключително високо, и нещо, което ще правим с една единствена цел: да увеличим инвестиционните възможности за развитие на газоразпределението в България.
Какви са възможностите днес? Днес възможностите са тези, които “Булгаргаз” има, и тези, които имат газоразпределителните дружества.
Аз цитирах какви са резултатите до момента. Този процес се ускорява. Аз съм оптимистично настроен, че той действително ще се развие в следващите години и ние ще го подпомогнем всячески със законодателната, регулаторната, ценовата рамка, тъй като сме решени да предоставим на българските потребители възможност за избор, да предоставим на българските потребители възможност, правейки своя избор, да потърсят най-ефективния начин за енергоснабдяването си.
Мисля, че дори няма да е далеч от истината, ако кажа, че именно хората от тези три града могат да се надяват на започване на реализацията на този проект през настоящата година, тъй като, както и в отговора си изложих, позициите на двете страни се сближават и когато има разумен подход между търговски субекти в крайна сметка винаги се стига до решение, което, отново казвам, е в интерес на българските граждани, на региона. Ние ще направим възможното това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Великов.
Бойко Великов (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от това, което казахте, относно оптимизма, който изразихте за началото на реализацията на този проект, който 10 години буквално стои пред различните инстанции. Предполагам, че е добре известно на Вас и на “Булгаргаз”, че с изграждането на този обект ще се реши и газификацията допълнително и на Габрово, Дряново, Трявна, което мисля, че е пряко свързано и с ефективността на този проект – нещо, което действително трябва да бъде заложено.
Мисля, че и в докладната записка, която тримата кметове на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец са изпратили до Вас и до “Булгаргаз” има и конкретни предложения, които се надявам да бъдат приети и тази договореност между “Булгаргаз” и “Раховецгаз” да бъде осъществена и действително до края на тази година да започне изграждането на този газопровод, за да може гражданите на триградието действително да получат газифицирането като една допълнителна възможност, която ще облекчи, пак повтарям, хиляди семейства и домакинства в трите града. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Великов.
Актуален въпрос към министър Церовски е зададен от народния представител Петър Жотев относно референдум в град Ахтопов, с. Бродилово, с. Резово, с. Синеморец и Варвара за отделянето им в самостоятелна община.
Имате думата, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! На 28 октомври 2001 г. в община Царево се проведе референдум в пет населени места – Ахтопол, Бродилово, Резово, Синеморец и Варвара. Желанието на жителите на тези населени места, с резултатите от референдума те категорично изразиха, че желаят да се отделят в самостоятелна община, да се отделят от община Царево.
Оттогава, господин министър, мина много време. До днес, обаче, Министерският съвет не е взел решение по този референдум. Изискванията на нормативната уредба са ясни, ясно е какво трябва да предприеме Министерският съвет. Това забавяне създава много проблеми – една несигурност на инвестиционния климат, влошаване на взаимоотношенията между община Царево, гр. Царево и населените места, които желаят да се отделят в самостоятелна община. Неслучайно последният сезон е доста слаб и именно тази несигурност налага своя отпечатък.
Има и проблеми, свързани с тази неяснота – спрени са процедурите за уреждане на регулационните сметки между собствениците на парцели, когато се придават части от общински парцели; спряна е също така възможността на хората от населените места, които са участвали в местния референдум, да закупят при условията на 235 Постановление на Министерския съвет от 1996 г. право на собственост върху онези общински парцели, за които по-рано общината им е отстъпила право на строеж.
Моят въпрос е съвсем кратък, господин министър. Много бих се радвал, ако Вие накратко кажете, че на следващото заседание на Министерския съвет има пълна готовност Министерският съвет да се произнесе. Аз тук не искам да Ви убеждавам как точно да се произнесе Министерският съвет – дали той ще удовлетвори желанието на жителите на Ахтопол и на околните села да се обособят в самостоятелна община или пък Министерският съвет ще откаже и хората ще останат да живеят в община Царево. Проблемът обаче е, че идва нов сезон, нови 45 дни за летен туризъм, през които хората могат да спечелят нещо. Тази несигурност продължава да тежи.
Затова всъщност моят въпрос е: кога Вие, като ресорен министър, ще направите необходимото Министерският съвет да вземе решение в полза или против местния референдум? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте да отговорите на поставения към Вас актуален въпрос, министър Церовски.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Преписката по отделянето на населените места Ахтопол, Бродилово, Резово, Синеморец и Варвара в самостоятелна община е оформена през март 2002 г. след положителен вот на избирателите. Областният управител е внесъл в Министерския съвет доклад, който е препратен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството по компетентност.
От материалите по преписката е видно, че са спазени процедурите по чл. 9 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и чл. 23, ал. 2 от Закона за допитване до народа. Налице е положителен вот на проведения референдум, от което следва, че Министерският съвет трябва да се произнесе с решение по искането на населението. В изпълнение на изискванията на закона Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготви становище, в което се отчита, че не са изпълнени следните съществени условия по чл. 8, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България за създаване на нова община, а именно: по чл. 8, ал. 1, т. 1 налице е недостатъчен брой на населението за формиране на нова община. Жителите на обсъжданите селища са общо 1839 при изискване от закона - над 6000.
По чл. 8, ал. 1, т. 2 налице е недостатъчно развита социална и техническа инфраструктура, която изисква сериозни инвестиции.
Липсата на директна пътно-транспортна връзка на с. Бродилово, което е с 417 жители, с Ахтопол и отрицателният вот на неговото население са основание да се предложи селището да не бъде включено в състава на новата община.
При неизпълнение на всички условия за създаване на община по смисъла на чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 законодателят е предвидил правомощия на Министерския съвет да вземе решение по целесъобразност. Към момента преписката е преминала за съгласуване с всички министерства. От получените съгласувателни писма пет министерства не съгласуват или правят бележки поради неизпълнение на условията по чл. 8, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство. Министерството на финансите изисква допълнителна финансова обосновка, която вече е изготвена и представена за разглеждане.
В заключение, като резултат на интензивните ни усилия през последните няколко месеца, преписката ще бъде представена в най-скоро време на вниманието на Министерския съвет за вземане на колективно решение.
Аз Ви благодаря за допълнителните изяснения какви имотни проблеми има. Господин Жотев, ако мога да поема някакъв личен ангажимент, ще се постарая в рамките на двете седмици да внеса преписката за разглеждане. Не мога да обещая за другия четвъртък, но мисля, че няма да има някакъв съществен проблем в рамките на две седмици да внеса тази преписка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Церовски.
Заповядайте за реплика, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! Ако знаех, че през последните няколко месеца в министерството е водена интензивна работа, по-рано щях да задам въпроса с надеждата да ускорим решаването на този проблем – произнасянето на Министерския съвет, за да може сезон 2003 г. да не пострада. Ахтопол от една година не се развива добре, най-малко от една година и една от причините е именно този референдум.
Аз зная добре как определени проблеми в Министерския съвет и в това ново издание на правителството се решават за дни, да не кажа за часове, и се сервират на Народното събрание. Има проблеми, обаче, по които текат съгласувателни писма между отделните министерства, които отнемат месеци. Упрекът ми не е изцяло към Вас, даже не толкова към Вас, господин министър, колкото към Вашия предшественик, защото процедурата е започнала най-вероятно по негово време. Много се надявам, ако не след една, след две седмици Министерският съвет ще се произнесе, ясно ще каже - "за" или "против" референдума, тъй като ахтополци и околните села са убедени, че пак политици, както двама депутати от НДСВ са направили при парламентарните избори – ще обещават, че ако ги изберат, ще лобират и ще решат проблема. Нека ясно Министерският съвет да застане зад критериите може или не може тази община да съществува - да се раздели и да се появи нова община. Хората, които участваха в местния референдум, да знаят по-нататъшната си съдба и да могат да вземат своите решения в зависимост от решението на Министерския съвет.
Аз все пак благодаря, че в последните месеци има някакво развитие по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Жотев.
Питане от народните представители Йордан Соколов и Евгени Чачев, отправено към министър Церовски, относно състоянието на работите по изпълнение на Националния план за икономическо развитие до 2007 г. и програмата за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в басейна на р. Марица, в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград.
Заповядайте, господин Соколов, да отправите своето питане към министър Церовски.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както Ви е известно в Националния план за икономическо развитие на Република България за периода до 2007 г., в Националния план за регионално развитие, както и в средносрочната инвестиционна програма на правителството на ОДС беше предвидено изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в басейна на река Марица в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград – нещо, от което жителите на тези три града се нуждаят. Финансирането им е осигурено по Програма ИСПА на Европейския съюз, съфинансирана от Европейската инвестиционна банка – Люксембург, още от началото на 2000 г.
В тази връзка е и нашето парламентарно питане с колегата Чачев към Вас: приоритет ли е за българското правителство и в този момент изпълнението на Националния план за икономическо развитие до 2007 г. и ако отговорът Ви е положителен, да ни информирате какво е състоянието на работите по изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте да отговорите на питането, господин Церовски.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Соколов, уважаеми господин Чачев, уважаеми народни представители! Съгласно Стратегията за участие на България в структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, приета с Постановление № 312 на Министерския съвет от 28 май 2002 г. компетенциите по разработването и координацията на дейностите по Националния план за икономическо развитие 2000-2006 г. принадлежат на Министерството на финансите, което изпълнява функциите на главен координатор на помощта от Европейския съюз.
В рамките на плана за действие за изпълнение на стратегията през 2002 г. стартира процес на актуализация на Националния план за икономическо развитие и се осъществява от Агенцията за икономически анализи и прогнози и министъра на финансите, с участието на ключови министерства: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата. Създаден е и специален орган за тази цел – Координационен съвет, който се председателства от министъра на финансите с членове заместник-министрите на горепосочените министерства. В тази връзка следва да се отбележи, че Стратегията за регионално развитие, както и проектът за регионално-оперативна програма, бяха отразени в актуализирания Национален план за икономическо развитие. По този начин Националният план за регионално развитие се вписва в Националния план за икономическо развитие, съгласно предвижданията на Стратегията за участие на България в структурите и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Работата по актуализацията на посочените стратегически документи, що се касае до проблемите на регионалното развитие е базирана на основата на приемствеността, подчертавам на приемствеността, като бяха актуализирани основни цели и приоритети на регионалното развитие в координация с други министерства и заинтересовани партньори. Успоредно с актуализацията на документите са преработени в съответствие с изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз и коментарите на Европейската комисия. Актуализираният Национален план за икономическо развитие 2000-2006 г. е в процес на завършване и предстои разглеждането му в Министерския съвет. Актуализацията на Националния план за икономическо развитие препотвърждава и допълва приоритетите в социално-икономическото развитие на България до 2006 г.
Основна цел на актуализацията е да се преразгледат рамките на секторните и регионалните стратегии и съответстващите им очертания на оперативните програми, така че Националният план за икономическо развитие да се превърне в по-ефективен инструмент при програмирането на предприсъединителните фондове до края на плановия период по отношение на проекта за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в басейна на река Марица по Програма ИСПА, сектор “Околна среда”. Финансовият Меморандум ИСПА - 2000 г. за предоставяне на средства за този проект е подписан през месец декември 2000 г. от директора на Генерална дирекция “Регионална политика” на Европейската комисия Мишел Барние и от министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България – Вие, господин Чачев, сте бил по това време министър. Финансовият план за различните източници на финансиране по този проект е неразделна част от финансовия Меморандум – Приложение № 2, като се има предвид следното: пречиствателните станции за отпадни води ”Стара Загора” и “Димитровград”, включително “Димитровград – ляв бряг” се финансират съвместно от републиканския бюджет – 10 млн. 849 хил. 922 евро и от Програма ИСПА – 32 млн. 549 хил. 766 евро и Европейската инвестиционна банка в размер на 6 млн. 509 хил. 953 евро. Пречиствателната станция за отпадни води “Хасково” се финансира основно от Европейската инвестиционна банка с общ бюджет около 18 млн. евро. Работният график за изпълнение на ключовите дейности по проекта съгласно подписания финансов Меморандум е следният: първо, оценка на въздействието върху околната среда – септември 1998 г.; второ, икономически и финансов анализ – юли 2000 г.; трето, изготвяне на тръжна документация – октомври 2000 г.; четвърто, проучване и проектиране на работни проекти – май 2002 г.; строителство – започване юни 2002 г ., завършване май 2004 г.; оперативна фаза – юни 2004 г. Очевидно е изоставането от работния график на проекта поне с една година, като ключовите дейности са изостанали още от 2000 г., за да продължи забавянето и през периода 2001-2002 г. В рамките на международната тръжна процедура за частта “Проектиране, строителство, експлоатация и поддръжка за Стара Загора и Димитровград” е направена първата оценка на подадените оферти едва през 2002 г., но не е одобрена от Европейската комисия. Състоянието на проекта за градски пречиствателни станции за отпадни води в басейна на река Марица към момента е, както следва. Неслучайно подчертах в кой интервал от време е настъпило това близо година и няколко месеца забавяне. Към момента за пречиствателните станции “Стара Загора” и “Димитровград” част “Супервизия” - само преди дни беше подписан договорът за “Супервизия”, част “Проектиране и строителство” – 2 години обучение за персонала, експлоатация и поддръжка. По изричното искане на Европейската инвестиционна банка за периода октомври-ноември 2002 г. се извършиха нови замервания на качество и количество на отпадните води в градската канализация на Стара Загора и Димитровград. В процес на изготвяне е окончателният доклад за проучване на канализацията за двата града и инвестиционният план за нейната рехабилитация. През месец март 2003 г. е проведена нова оценка на подадените оферти с друг състав на комисия за оценка, включително международни експерти и наблюдатели от Европейската комисия.
На 4 април 2003 г. доклад на комисията е предоставен на делегацията на Европейската комисия и на Европейската инвестиционна банка за одобрение. Докладът за оценка на офертите е одобрен от делегацията на Европейската комисия на 16 април 2003 г., като съгласно нейните препоръки предстои водене на преговори от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подкрепено от експерти с международен одит с избрания изпълнител за тази част. Преговорите започват на 19 май и ще приключат до 30 май 2003 г. Очакваната дата за подписване на договор, естествено, ако преговорите приключат успешно, а такива изгледи има със спечелилия търга участник, ще бъде в края на месец май 2003 г. Оповестяването на избрания изпълнител ще бъде реализирано след успешно приключване на преговорите и подписване на договора. За пречиствателна станция “Хасково” част “Супервизия” е проведена преквалификация на доклада на Комисията за оценка на апликационните форми за преквалификация и е изпратен в Европейската инвестиционна банка за одобрение на 26 септември 2002 г., одобрен е на 15 октомври 2002 г. Предстои провеждане на международен търг за основа на одобрената къса листа. Очаква се търгът да стартира след одобряване на тръжните документи за частта “Проектиране и изграждане” от страна на Европейската инвестиционна банка. Част “Проектиране и строителство” – 2 години обучение на персонала, експлоатация и поддръжка за пречиствателна станция “Хасково”. Проектът на тръжните документи е изготвен в периода юни-август 2002 г. По изрично искане на Европейската инвестиционна банка в периода октомври-ноември 2002 г. се извърши ново замерване на качеството и количеството на отпадните води в градската канализация на град Хасково.
В процес на изготвяне е окончателният доклад за проучване на канализациите на гр. Хасково и инвестиционният план за нейната рехабилитация. Окончателният доклад за проучване съвместно с тръжните документи за строителство ще бъде изпратен за одобрение от Европейската инвестиционна банка след окончателен преглед от страна на международен консултант по проекта “Аскинг Интернешънъл” до края на м. май 2003 г. Започнала е процедура за замяна на земите, попадащи върху строителната площадка на бъдещата пречиствателна станция, които са собственост на Националния горски фонд.
Уважаеми дами и господа народни представители, както стана ясно от изложените факти, настоящото ръководство на Министерство на регионалното развитие и благоустройството направи всичко възможно, за да компенсира забавянето в работния график. В резултат на това през последните седмици е налице значителен прогрес и проектът набра според нас желаната скорост. Мога убедено да кажа, че ще го реализираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Церовски.
Господин Чачев, ще зададете ли уточняващи въпроси? Заповядайте.
Евгени Чачев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за откровения и изчерпателен отговор, който дадохте в залата, но аз ще си позволя да направя една малка корекция. Забавянето наистина на пръв поглед е една година, но реалното забавяне е минимум три години. Защо се стигна до него? Още в края на 2001 г. в питане към министър-председателя Симеон Сакскобургготски зададох въпроса защо не се изпълняват препоръките на Европейския съюз за обединяването на Националния план за икономическо развитие с Националния план за регионално развитие като срокът за това беше м. септември 2001 г. Не само, че това не беше направено, но до вчера ние нямахме Закон за регионално развитие, в който да са разписани текстовете за тези два плана.
Вчера всички в тази зала бяхме свидетели на многословието на голяма част от нас, за неща, които са пределно ясни, за неща, благодарение на които в последните две години България загуби 1 млрд. 200 млн. евро безвъзмездна помощ от структурните фондове на Европейския съюз. И резултатът днес е налице. Пречиствателните станции в Стара Загора, Димитровград и Хасково ще бъдат готови не по-рано от три години. България няма да изпълни Директива 71271 на Европейския съюз за изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води.
Затова моят допълнителен въпрос към Вас, господин Церовски, е как правителството и в частност Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще постави на една ясна и прозрачна база своята инвестиционна програма, така че България действително да изпълни това, което беше набелязано и за това, което Вие сега говорите, че има приемственост в Националния план за икономическо развитие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чачев.
Имате думата за отговор, министър Церовски.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Ако махнем политиката, отговорът ми е много прост: като си свършим работата.
А ако се върнем към политиката, искам да кажа, че ние структурните фондове още не сме започнали да ги консумираме, за да загубим 1 млрд. 200 млн.
Аз не бих съветвал да се заиграва с цифрите и Вие много добре знаете защо, с цифрите около това колко се усвоява и колко не се усвоява от предприсъединителните фондове. На всеки един, който малко или много се е докоснал до тази материя, му е ясно, че такива елементарни сметки не могат да бъдат направени, защото знае каква е технологията, как се подписва финансовия меморандум, кога се усвоява и т.н., и т.н. Истината е, че ако не си свършим работата в съответните графици, наистина парите не се усвояват.
Това, за което мога да кажа за периода, в който аз съм министър, е, че ние направихме невъзможното, но вкарахме всички програми и по ФАР, и по ИСПА, които са към Министерство на регионалното развитие и благоустройството в график. И аз имам вътрешното си убеждение, че няма да има нито един канцелиран проект. За това можем да бъдем благодарни единствено и само на екипите, които направиха възможно това, осъзнавайки каква е материята.
По въпроса за това как България усвоява тези фондове, може да се съди по това на кое място е тя сред страните, ползващи такива фондове. И не по мое, не по наше виждане, а по статистически данни България е на трето място сред тези страни. Това означава, че ние не се движим толкова зле, колкото си представяме. Затова не ми се иска някак да заиграваме с тези цифри.
Според мен е много важно ние да направим всичко възможно наистина да влезем в технологиите, да усвояваме материята, да подготвим колкото се може повече хора, защото истината е следната. България страда от липса на ресурс, на капацитет - от липса на обучени хора. И това обяснява, че в началото на процеса наистина са усвоявани по-малко пари, по-малко са били защитаваните програми. Това е нормално. С набирането на скорост аз се надявам, че ще се появят много повече хора, много повече хора ще бъдат обучени. И това е част от целта на всички нас – като политици да дадем шанс на тази държава.
По въпроса за приемствеността, да, категорично смятам, че това е правилна политика. И би трябвало политиката на всяко едно правителство да бъде такава – то да стъпи на положителните практики на предходното правителство. Или поне аз така мисля. И всякаква друга политика би се разминала съществено с моите виждания. Аз не бих участвал в кабинет, който не стъпва на позитивните практики на предходния кабинет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Церовски.
Заповядайте, господин Чачев, за да изразите своето отношение към отговора на министъра.
Евгени Чачев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, цифрата 1 млрд. 200 млн. не е измислена. Тя идва от неусвоените средства за изграждане на автомагистрала “Тракия”, която в средата на тази година трябваше да бъде завършена. И финансирането за нея е осигурено още през 1999 г. Другият голям обект е автомагистрала “Хемус”, автомагистрала “Марица”, редица пречиствателни станции по Черноморското крайбрежие, спряната програма в България за борба със свлачищата и абразията – една програма, която може, ако не се изпълни, да компрометира българския черноморски туризъм. И вие знаете колко свлачища се случиха през тази година. И не дай си, Боже, да продължи дъждовното време, не знам какъв ще бъде резултатът от това.
Не е нужно да изброявам и другите програми. Тази цифра от 1 млрд. 200 млн. набъбва с всеки изминат ден. И това е благодарение на предшественика Ви, който в продължение на година и половина беше спрял всякакво строителство по националните програми. И набраното изоставане трудно ще може да бъде реализирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чачев.
Актуален въпрос към министър Шулева, зададен от господин Соколов и господин Мазнев, относно прекратяването на трудовия договор на госпожа Светла Стойнова – директор на Дирекция “Социално подпомагане” в община Павел баня.
Заповядайте, господин Мазнев, да отправите своя актуален въпрос към министър Шулева.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Повод за нашия актуален въпрос е внезапното освобождаване на госпожа Светла Георгиева Стойнова – директор на дирекция “Социално подпомагане” на община Павел баня, и то без никаква информация за нарушения от нейна страна, без извършване на съответните проверки и без каквото и да било друго основание.
Госпожа Стойнова е назначена през 1999 г. за ръководител на Общинска служба “Социално подпомагане”, а от 6 януари т.г. за директор на новата дирекция. Показателно в случая е, че новоназначената на нейно място директорка госпожа Атанаска Джагълова е с по-ниска образователна степен “бакалавър”, а уволнената госпожа Стойнова е с образователна степен “магистър” и то по специалността “Социално подпомагане”.
Освен това за назначението на госпожа Джагълова не е обявяван конкурс. Важно е да се отбележи, че в деня на уволнението 18-те служителки от дирекцията отказват да работят и изразяват остро недоволство, вследствие на което на другия ден пристига директорката на Областна дирекция госпожа Щерева и лично изпълнителният директор на Агенция “Социално подпомагане” господин Николай Ангелов, за да потушат недоволствата.
Обръщаме Ви внимание, че в подкрепа на исканията на служителките за възстановяване на предишната директорка се подписват в декларация и всички лидери на политически партии в общината.
Освен това по настояване на председателите на всички групи общински съветници от община Павел баня се провежда среща с областния управител за възстановяване на госпожа Стойнова, която е млад и интелигентен човек, с висок авторитет в общината и досега не е давала никакви основания за съмнения в качеството й на работа.
Уважаема госпожо Шулева, нашият въпрос към Вас е какви са нарушенията на досегашната директорка госпожа Стойнова и какви са най-вече Вашите мотиви за нейното уволнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Имате думата за отговор, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Соколов, господин Мазнев, уважаеми госпожи и господа народни представители! От 1 януари 2003 г. Националната служба за социално подпомагане бе трансформирана в Агенция за социално подпомагане в рамките на съществуващия щат като държавата пое изцяло финансирането на новата структура и нейните функции.
Няма да се спирам подробна на причините, довели до необходимостта от реформа в системата на социалното подпомагане. Ще отбележа само едно скорошно изследване на “Алфа рисърч”, от което ясно се вижда, че основните критики към бившите общински служби за социално подпомагане са именно към работата на техните служители – бюрокрация, разтакаване на гражданите, безразличие или лошо отношение на служителите и т.н. Ето на тези кадрови неблагополучия се надяваме да сложим край чрез новата Агенция за социално подпомагане.
А конкретният случай, за който се отнася отправеният към мен въпрос, е именно такъв. Госпожа Светла Георгиева Стойнова е назначена като държавен служител на длъжността “Директор на Дирекция “Социално подпомагане” в гр. Павел баня на 6 януари 2003 г. Член 12, ал. 1 от Закона за държавния служител гласи следното: “Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в шестмесечен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.” Служебното правоотношение на госпожа Стойнова е прекратено, считано от 29 януари 2003 г., тоест в шестмесечния период, определен по чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител. В този случай нито органът по назначаване, нито държавният служител дължат обяснение за мотивите си.
Независимо от това, аз ще се спра накратко на качеството на работа на госпожа Стойнова като директор. Явно то е такова, че нейните висшестоящи ръководители от бившата областна служба за социално подпомагане са намерили за необходимо да извършат само за една година три проверки – през м. март, май и октомври 2002 г. И трите проверки констатират нарушения и дават предписания. Именно с информация за тези нарушения е разполагала Агенцията за социално подпомагане, преди нейната собствена проверка да установи редица закононарушения и да потвърди сигналите, поради които е отстранена госпожа Светла Стойнова. Ето само някои от тях. Нарушители са лишавани от социална помощ за срок от една година не заради това, че са продавали енергийните помощи, а защото имали недекларирани доходи от тези продажби. Това би могло да звучи комично, ако не беше тъжен фактът, че един директор демонстрира фрапиращо непознаване на нормативната уредба. Приемани са проформа фактури, без да са попълнени всички задължителни реквизити в тях. Подобно нарушение на Закона за счетоводство би могло да послужи като основа за злоупотреби. Отпускани са еднократни помощи без доказана инцидентно възникнала потребност. В преписките на лицата и семействата липсват приложени разходо-оправдателни документи. Издавани са решения за отпускане на социални помощи въз основа на непълни и немотивирани социални анкети. Издадени са 9 незаконосъобразни заповеди с разпореждане да не се връчват решения за отпускане на социална помощ на лица, при които е настъпила промяна на обстоятелствата за социално подпомагане. По този начин са били нарушени законът и правата на гражданите. Не са спазвани сроковете за включване на решенията, като по този начин хората са били лишавани от възможността да обжалват решенията. Не са връчвани решения на подпомагани лица за отпуснати или отказани семейни помощи по реда на Закона за семейните помощи за деца. Това е грубо закононарушение. При промяна на условията за отпускане на месечни помощи за деца по чл. 7 от Закона за социално подпомагане, помощите не са прекратявани служебно, а напълно неправомерно са издавани заповеди за отказ.
От изброеното става ясно, че не са едно и две нарушенията, направени от госпожа Стойнова. Не са един или два пропуските, допуснати от нея. Следва да отбележа също, че всички служители на Дирекция “Социално подпомагане” в гр. Павел баня са останали на работа и не са съкратени, въпреки че голяма част от тях не отговарят на изискванията на Закона за държавния служител и са със средно образование. Дадена им е възможност да продължат обучението си.
В заключение, изразявам своята убеденост, че прекратяването на служебното правоотношение на госпожа Светла Стойнова е извършено съобразно действащото законодателство и е в интерес на гражданите, нуждаещи се от социална закрила. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Имате право на реплика. Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Шулева, естествено се досещате, че аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като Вие в края му изтъкнахте причини, но ако те бяха верни, защо използвахте 6-месечния срок, както е по Закона за държавния служител, за да я освободите въз основа на този чл. 12, а не въз основа на точно тези нарушения?
Аз също се постарах наистина да се запозная с част от обвиненията. Нито едно не издържа на тези критики.
Освен това, ако това беше така, нито общинският съвет, нито кметът на общината щяха да си залагат авторитета и да изразяват своето абсолютно негативно становище относно това уволнение.
И в допълнение искам да Ви кажа, че Общинският съвет на община Павел баня във връзка и като реакция на Вашето решение е отменил решението си от 28 януари за безвъзмездно предоставяне на общинско имущество на тази дирекция.

По този начин кметът на общината не може да подпише споразумителен протокол с изпълнителния директор на агенцията “Социално подпомагане” господин Николай Ангелов за разделяне на общинската дирекция от общинската администрация. Ето хората какво ви казват. Явно това е едно партизанско действие и показва един стил наистина на безпардонност, на презрение на общественото мнение, на местните хора и на една чиста партизанщина в края на краищата, но това разбира се явно е стил на новото време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Не желаете дуплика, госпожо Шулева.
Питане към госпожа Шулева, отправено от народния представител Стойчо Кацаров относно изплащане на обезщетения на съкратени работници от въгледобива.
Имате думата, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги. През м. ноември след ликвидацията на мина “Колош”, Бобов дол, са уволнени 120 души – служители, миньори, дългогодишни миньори в мината.
Съгласно действащото законодателство тези 120 души миньори имат право на еднократно обезщетение от 1000 лв. Освен това имат право и на допълнително обезщетение от още 1000 лв. в случай, че пожелаят преквалификация, за да започнат нова работа или пък да започнат самостоятелна или с други лица стопанска дейност. Това е видно от постановление № 141 на Министерския съвет, прието от правителството Костов с ясното разбиране, че хората в такава ситуация се нуждаят от подкрепа.
Мината е била единственият поминък на тези хора, единственото препитание за тях и техните семейства и те в голямата си част със сигурност не притежават други умения, така че въпросът за преквалификацията им и за подкрепата, която държавата може да окаже при тази преквалификация за тях е въпрос на оцеляване. Въпрос на препитание и оцеляване е не само на тях, но и на техните семейства.
Аз поставям питането пред Вас, госпожо министър, защо след като тези миньори са освободени на 5 ноември миналата година – 120 души, до този момент, вече шест месеца по-късно, са изплатени еднократни обезщетения само на 60 от тях? Нито един от тези 120 души не е получил полагащите им се по закон допълнителни 1000 лв. за преквалификация, макар че всички те са изразили това писмено пред съответното бюро по труда в община Дупница.
Моля да отговорите на този въпрос, уважаема госпожо Шулева. Питането ми към Вас е такова: защо до този момент не са изплатени полагащате се по закон суми и кога смятате, че те ще бъдат изплатени на тези 120 души миньори от мина “Бобов дол”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте за отговор, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кацаров, уважаеми дами и господа народни представители!
Работниците и служителите освободени от еднолични търговски дружества с държавно имущество от подотрасъл “Въгледобив” имат право да получат еднократно и допълнително парично обезщетение по реда и условията на Постановление на Министерския съвет № 141 от 2000 г., което неколкократно е изменяно и допълвано.
Предприятието “Колош БД” ЕОД в ликвидация е едно от въгледобивните дружества, включени в списъка към цитираното постановление, поради което при неговата ликвидация съкратените работници и служители могат да ползват правото си на еднократно и допълнително обезщетение. За целта е подготвена промяна на постановлението. С промяната ще се осигурят средства и ще се определи редът за изплащане на допълнителните обезщетения по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2, за които през 2000 г. е имало недостиг на средства. Така че няма да има проблем освободените работници и служители от “Колош БД” ЕОД да получат полагащите им се допълнителни обезщетения.
Нещо повече, с промяната ще бъдат осигурени и средства за обезщетение по реда и по условията на Постановление № 141 от 2000 г. за освободените през 2003 г. работници и служители от еднолични търговски дружества с държавно имущество от подотрасъл “Въгледобив”.
До необходимостта от изменение и допълнение на цитираното по-горе постановление се стигна поради следното – неговото изпълнение беше възложено на министъра на труда и социалната политика, на министъра на финансите, на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. За да бъдат осигурени средствата за изплащане на обезщетения по реда и по условията на постановлението, Министерството на труда и социалната политика поиска от Министерството на финансите да предостави целеви трансфер на Агенцията по заетостта в размер на 1 млн. 500 хил. лв. за обезщетение през 2002 г. За целта беше подготвено Постановление № 61 от 2002 г. за изменение и допълнение на Постановление № 141 от 2000 г., но поради ограничения размер на тези целеви средства изплащанията на част от допълнителните обезщетения за 2002 г. не бяха финансово обезпечени.
За да бъдат осигурени средства за изплащане на дължимите допълнителни обезщетения за 2002 г., както и обезщетенията през 2002 г., Министерството на труда и социалната политика направи съответните постъпки пред Министерството на финансите да бъде определен техния финансов източник. След определянето на резерва за непредвидени и неотложни разходи за източник на средствата беше разработен проект на постановление за изменение и допълнение на Постановление № 141 от 2000 г., въз основа на прогнозните разчети на Агенцията по заетостта за размера на необходимите средства.
В процеса на съгласувателната процедура, която приключи в началото на м. февруари т.г., Министерството на финансите препоръча да се поиска от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси като орган, упражняващ правото на собственост на капитала на дружеството в подотрасъл “Въгледобив” точните разчети за предвижданите съкращения на персонала във всяко дружество в подотрасъла, както и информация за всички приватизирани въгледобивни дружества през 2002 г. с цел актуализиране на приложението към чл. 1, ал. 1 на Постановление № 141 на Министерския съвет.
Същевременно Агенцията по заетостта изготви актуализирана информация за необходимите средства за изплащане на дължимите обезщетения по реда на чл. 1 и чл. 5 от постановлението за 2002 г. На тази база бе подготвен новия проект на постановление за изменение и допълнение на Постановление № 141, за което вече споменах и по което ще бъдат изплатени допълнителните обезщетения на работниците от “Колош БД” ЕОД.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Имате право на два уточняващи въпроси, господин Кацаров. Заповядайте.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Уважаема госпожо Шулева, Вие изглежда не ме слушате!
Аз Ви попитах защо в продължение на шест месеца 120 души не са си получили полагащото им се по закона обезщетение и Ви попитах кога ще го получат. Вместо отговор на тези два прости въпроса, чувам как Вие сте изпратили нещо в Министерството на финансите, те пък нещо друго в Министерството на енергетиката.
В крайна сметка 120 души гледат сега Националната телевизия и чакат да чуят от Вас като министър кога най-после те ще получат полагащите им се обезщетения. Разберете, става въпрос за препитание и за оцеляване!
Те имат абсолютно същото основание да искат да получат тези средства, каквото имаме Вие и аз да получаваме заплатите си. Как така Вие, вашите служители, ние в парламента си получаваме заплатите, а тези хора не могат да получат също толкова, със същото законово основание, също толкова валидно, не могат да получат обезщетенията си?
Как така Вие можете да отидете на пазара и да си купите хранителни продукти, да си купите хубави дрехи, а те не могат да го направят? Защо се получава тази разлика в отношението след като всички ние сме български граждани и български данъкоплатци?
Аз Ви моля още веднъж съвсем конкретно отговорете: защо това нещо, което сега ми казвате, че се прави, не е направено тогава, когато трябва и да няма забавяне в тези плащания? Кой носи отговорността за това?
И вторият въпрос – кога според Вас, кажете някаква дата тук, от тази трибуна, този проблем – този проблем, очевидно създаден от Вас и от Министерството на финансите, ще бъде разрешен така че хората да получат полагащите им се по закон обезщетения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кацаров.
Госпожо Шулева, имате думата за отговор на поставените допълнителни въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кацаров, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се отправят обвинения, че аз не слушам, може би Вие не ме слушате, господин Кацаров, когато обяснявам, защото за да се получат дадени обезщетения, трябва да има нормативен документ, въз основа на който да се извърши плащането.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Има, има, има…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Нормативният документ е с изтекла валидност от 2000 г. и в този документ е приложен списък с конкретни имена, в който не фигурират имена и бройки за 2003 г. За да имат основание да получат средствата си тези хора, трябва да бъдат направени разчети и да бъдат осигурени средства – нещо, което подробно обясних.
Не само това. Тук не става въпрос само за това предприятие, а и за други предприятия, които имат подобен проблем. Всяка година се определя списък с брой хора, които предстои да бъдат съкратени, за да се определят точната сума и източникът на финансиране. Дори и да съществува по закон една мярка, тя трябва да бъде обезпечена за конкретния размер и конкретната година. Точно за това става дума в случая. Така че когато това постановление бъде готово, съгласувателната процедура е в ход и има основание да бъдат изплатени тези средства съобразно списък с приложен точен разчет, какъвто в момента се изготвя. Тогава хората ще получат това, което им се полага. Благодаря за вниманието.
Кина Андреева (ПСОДС, от място): Просто лъжете! Ужас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Шулева. (Силен шум в блока на ПСОДС.)
Моля ви, оставете господин Кацаров да изрази отношението си към отговора на министъра, а не залата.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): И ние ли да напуснем?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не да напуснете. Просто процедурата позволява само господин Кацаров да изрази отношение към отговора, а не цялата зала.
Заповядайте, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, Вие очевидно не само мен не слушате, но и себе си. Когато отговорихте на моя въпрос, Вие казахте, че въпросното постановление е законово основание да бъдат изплатени тези обезщетения. Когато отговаряте на уточняващите въпроси ми казвате, че това не е така. Ето го въпросното постановление на Министерския съвет, където в чл. 1 много ясно е записано, че "Работниците и служителите, освободени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда след 30 юни 2000 година…". Нашият случай е точно такъв. В приложението е записано, че мина "Колош" е в ликвидация. Тя е записана под т. 15. Така че случаят, за който говорим, едно към едно е описан в това постановление. Кого се опитвате да заблудите в момента - народните представители, зрителите, които ни гледат или слушателите по радиото? Кого се опитвате да заблудите в момента за това, че Вие не сте си свършили работата, затова, че не сте догледали нещата, не сте ги видели навреме? Днес се опитвате да прехвърлите вината, но не знам на кого. Може би на самите работници и служители?!
Разберете, в това постановление има много разум. Предишното правителство на Иван Костов е преценило, че хората, съкратени от въгледобива, се нуждаят от тези средства, че това е въпрос на оцеляване за тях. Те не притежават други умения или квалификации. Цял живот са работили там, оттам са хранили семействата си.
Днес се натъкваме на абсолютно безхаберно отношение към тези хора. Вместо да се извините тук, от тази трибуна, и да кажете: "Да, имам ангажимента, след една седмица или след един месец ще го направим, съжалявам, че така се случи", ние чуваме "Изпратихме писмо на този, изпратихме писмо на онзи". Извинявайте, ама цялата политика, която провеждате, е такава. Къде отидоха вашите призиви, че основният капитал на държавата са хората? Явно не всички хора са основният капитал на държавата. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Ляков, заповядайте да отправите своето питане към министър Шулева относно извършване на основен ремонт на Дома за стари хора в Пазарджик.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, сградният фонд на Дома за стари хора в Пазарджик е държавна собственост. Подчертавам това, за да е ясно кой носи отговорност за неговото състояние. За необходимостта от неотложен основен ремонт на сградите има подробна докладна записка от директора на дома и предписание от ХЕИ. Докладната записка е от 2002 г., с изходящ № 613 от 31 юли 2002 г. С проблема за въпросния ремонт са запознати всички структури по йерархията – общинска, областна, национална, служби за социално подпомагане, сега Агенция за социално подпомагане, самото министерство. Аз също съм поставял въпроса през миналата година. Водени са много разговори. Давана е допълнителна информация, пращани са писма. Никой досега не е оспорил необходимостта от този ремонт. Дори ръководителят на Агенцията за социално подпомагане е казал неофициално, че някакви финансови средства ще бъдат предвидени през 2003 г. Досега обаче няма официален ангажимент или поне информация от страна на агенцията, че това ще стане.
Затова Ви питам, уважаема госпожо министър, дали основният ремонт на сградите на Дома за стари хора "Гаврил Кръстевич" в Пазарджик, които, пак повтарям, са държавна собственост, е включен в инвестиционната програма на Агенцията за социално подпомагане за 2003 г. и какви средства ще бъдат отпуснати?
Искам да Ви кажа, че на 30 април аз посетих дома. Разгледах състоянието на повечето от стаите. Гледката е ужасяваща. Там ми връчиха писмо за подкрепа, което чрез кмета на общината е изпратено до изпълнителния директор на Социално-инвестиционния фонд. В него те описват това, което видях – мокрите петна, течащата вода, мухъла по стените, в сервизните помещения, къси съединения по инсталациите с опасност за живота. Според мен тази обстановка просто унижава достойнството на тези хора.
Емилия Масларова (КБ, от място): За сметка на Здравната каса…
Панайот Ляков: Госпожо Масларова, моля Ви, не ме прекъсвайте и не се обаждайте по време на парламентарния контрол. Много е неучтиво да вземате думата и да се намесвате в нещо, което не разбирате. Но Вие никога не сте се славили с възпитание, така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, господин Ляков, продължете да отправяте питането си.
Иво Атанасов (КБ, от място): Госпожо председател, мисля, че трябва да му се направи забележка!
Панайот Ляков: Обстановката унижава достойнството на тези хора. За мен дали едно управление или една държава е цивилизована зависи от това как тя се отнася към децата и към възрастните хора.
Не знам дали ще имате време да отидете до дома. Тук съм Ви приготвил снимки, които ще Ви дам, и писмото за подкрепа. Моля Ви, направете всичко възможно тази обстановка в дома да бъде ликвидирана. Нека тези хора в заника на дните си живеят при нормални човешки условия. Мисля, че те заслужават това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
Панайот Ляков (слизайки от трибуната, се обръща към блока на КБ): И този дом е ваше дело!
Емилия Масларова (КБ, от място): Защо не го оправихте, когато вие бяхте на власт?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви да изясните тези взаимоотношения помежду си извън залата.
Заповядайте, госпожо министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ляков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика веднъж вече, през декември 2002 г., се ангажира и осигури съвместно с община Пазарджик необходимата сума за авариен ремонт на отоплителната инсталация на Дома за стари хора в Пазарджик – 12 000 лв. от общината и 9603 лв. от Националната служба за социално подпомагане, за което тогава отговорих на актуален въпрос, поставен също от Вас, господин Ляков. За съжаление, този начин на действие за министерството вече е невъзможен, тъй като § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социално подпомагане, влязъл в сила от 1 януари 2003 г., гласи следното: “Съществуващите заведения за социални услуги, които са на общинска и/или държавна бюджетна издръжка, към момента на влизане в сила на закона преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях.” В съответствие с промяната в закона капиталовите разходи за извършване на строително-ремонтни работи в заведенията за социални услуги се планират и защитават от съответните общини. Министерството на труда и социалната политика не разполага в Бюджет 2003 г. с такива средства.
Уважаеми господин Ляков! С казаното дотук бих могла да приключа с отговора на Вашия въпрос, но трябва да Ви съобщя – и това ме радва – че в края на март стартира официално проектът “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” на обща стойност 67 млн. 800 хил. евро, със срок на изпълнение 5 години. Социално-инвестиционният фонд, или както съкратено се нарича СИФ, финансира микропроекти по два компонента – инициативи за развитие на общинска инфраструктура и инициативи за активни мерки на пазара на труда.
Целите на първия компонент – инициативи за развитие на общинска инфраструктура, е да се повиши качеството и да се увеличи достъпът за предоставяне на комунално-битови и социални услуги и да се създаде заетост чрез реализиране на инфраструктурни микропроекти. Този вид заетост спомага за социалното интегриране на безработни лица и им помага да избегнат дългосрочна безработица.
Инициативите предоставят на хора в неравностойно социално положение възможност за осигуряване на работа и доход. Като резултат от постигане на горните цели, ще се насърчи формирането на позитивен социален капитал в общности и общини с ограничен потенциал за икономически растеж и ще се подобри тяхната инфраструктура.
Общата стойност на даден микропроект може да бъде в рамките на левовата равностойност на сума от 20 хил. до 200 хил. евро. Условието е получателят на финансирането да осигури минимум 20 процента от сумата.
От казаното дотук смятам, че става ясно, че община Пазарджик, респективно нейният кмет, не би следвало да играе само ролята на пощенска кутия за предаване на писма на "подкрепа", а трябва да направи проект, за да кандидатства за ремонта на Дома за стари хора в Пазарджик по компонента “Инициативи за развитие на общинска инфраструктура”.
Накрая искам да спомена още едно нещо. Възможност да кандидатстват с подобни обекти за финансиране от СИФ имат не само всички общини, но и отделни общности, жители на дадена община, населено място или квартал. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Шулева.
Заповядайте за Вашите уточняващи въпроси, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Първият ми въпрос е: има ли изобщо такава програма, защото Вие не отговорихте, а преминахте към някакъв фонд, за който трябва да се кандидатства чрез проект?
Задавам Ви директен въпрос: има ли към Агенцията за социално подпомагане инвестиционна програма за 2003 г.? Има или няма?
И подвъпрос: ако има, дали този ремонт ще бъде включен там?
Вие непрекъснато се опитвате да прехвърлите Вашата отговорност върху общината. Общината никога не е бягала от своите задължения по отношение на Дома за стари хора. Ето и това, което казахте за парите, които даде за неотложния ремонт през миналата година, потвърждава това. Само че има Решение № 612 на Министерския съвет от 12 септември 2002 г. Там пише, че когато се определят стандартите за издръжка на държавните дейности, финансирани чрез общинските бюджети за 2003 г. за сферите на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане и социалните услуги, се предвиждат средства от държавния бюджет 2003 г. за заплати, осигурителни плащания и текуща издръжка. Тоест, това, че той назначава персонала, не означава, че той се грижи за дома, който е държавна собственост. И ремонтът на този дом, според мен, е Ваше задължение и Вие няма как да избягате от това задължение.
Аз съм сигурен, че общината ще направи това, което е необходимо, но аз пак Ви питам: Вие по какъв начин ще се ангажирате, за да може това да стане през 2003 г.? Това е въпросът, а не да се отмести за следващата година, защото според мен, ако това стане, домът ще бъде затворен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви за отговор, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че ясно цитирах закона, който казва, че тези домове минават към общините и е задължение на общините да предвидят в своите собствени бюджети всички разходи, които са необходими за покриване издръжката на тези заведения. Това нещо го казах ясно и категорично и сега го повтарям още веднъж. Министерството на труда и социалната политика, респективно Агенцията за социално подпомагане, няма право по закон да заделя средства за подобни цели.
Що се касае до стандартите – да, действително по финансовата децентрализация издръжката на тези домове е държавна функция, тези стандарти са предвидени и средствата, които са предвидени по тези стандарти, се привеждат по бюджетите на общините. Така че това, което включва стандартът - но стандартът не включва капиталови разходи, а включва, както Вие сам казахте, текуща издръжка - е предвидено и е приведено в бюджетите на общините като държавно задължение и покриване на този вид разходи.
Ясно Ви казвам, че в бюджета на Агенцията за социално подпомагане такива капиталови разходи за 2003 г. не са предвидени. Казах още веднъж, че възможността да се правят ремонти на социални домове и въобще на домове, предоставящи социални услуги, е предвидена чрез социално-инвестиционния фонд. Той е създаден именно, за да се прилага проектният принцип, а не за да се раздават пари на калпак, и всички проекти, които са необходими, да бъдат защитавани и представени пред този фонд. И за първи път в този проект беше включен компонент за ремонти на такива социални домове в размер на до 20 процента от компонента, за който казах, свързан с инфраструктура на общинско ниво. Така че нищо не им пречи да си кандидатстват и да си получат финансиране в рамките на този проект, ако общината не е заделила в своя бюджет необходимите средства, което съгласно закона е нейно задължение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Шулева.
Моля да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Госпожо Шулева, Вие нали не смятате, че в стандарта не влизат условията на живот в дома? Или искате да ме убедите сега, че Вашият стандарт включва такива условия на живот в Дома за стари хора и Вие осигурявате толкова средства за такъв живот и дотам се простира Вашето задължение, не повече? Ама, моля Ви се! Ако Вие действително смятате, че хората през този век в Европа, в един областен център могат да живеят по този начин, значи Вие нямате нищо общо просто с европейската ориентация на България! И недейте да прехвърляте непрекъснато задълженията си към общината! Не може общината да предвижда средства за ремонт на чужда собственост. Това е толкова ясно! Фонд “Социално подпомагане” – нали оттам могат да се вземат средства за капиталови разходи? Защо Вие не поемете някакъв ангажимент към този дом и непрекъснато бягате от отговорност - аз това не мога да разбера. Това за мен е просто социална безчувственост. И според мен старите хора в България не са от хората, които за Вас са богатството на България. Много жалко, но трябва да направя такава констатация. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Китов, да развиете своя въпрос към министър Шулева относно неизпълнението на Закона за социалното подпомагане и Правилника към него.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева! Моят въпрос е съвсем тривиален, съвсем обикновен, защото касае един най-обикновен български гражданин, който на 71 години, след като дълго време страда от диабет, развива диабетна полиневропатия, катаракта и започва прогресивно да ослепява. Той се обръща към службата за социално подпомагане, иска, има право и получава – забележете, уважаеми колеги – еднократна помощ в рамките на 100 лв. Тези 100 лв. обаче на него са му необходими за заплащане на една трета от очната операция. Въпреки че му е разрешено на 18 октомври миналата година, уважаема госпожо Шулева, той не може да получи тези “големи пари” в рамките на миналата година, защото нямало средства. В началото на тази година поради друга бюрократична причина също му е отказано. Така че хем веднъж сумата му е разрешена, хем не я получава.
Моят въпрос към Вас е следният: какво ще направите Вие, за да може господин Славчо Танев Славчев да получи тези пари, за да може да заплати дълга си за извършената очна операция? Освен това какво ще направите, за да не се повтарят подобни случаи, след като веднъж са разрешени средствата, те да не се получават изобщо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Имате думата за отговор, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Китов, уважаеми госпожи и господа народни представители! До края на 2002 г. финансирането на системата за социално подпомагане се осъществяваше със средства от общинските бюджети, като 75 на сто беше целева субсидия от републиканския бюджет и 25 на сто бяха финансири от общините. От м. октомври 2002 г. община Пловдив превежда на Дирекция “Социално подпомагане”, Пловдив, само определената субсидия от републиканския бюджет, но не и своята част от 25 на сто от финансовите средства за социално подпомагане. Това довежда до сериозен недостиг на средства за социално подпомагане. Точно в този период, през м. ноември 2002 г., господин Славчев подава молба-декларация за отпускане на еднократна социална помощ с мотив за лечение. Еднократната помощ е един от трите вида социални помощи, регламентирани в Закона за социално подпомагане. Другите две са месечните и целевите. Еднократните социални помощи се отпускат на лица и семейства за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Това става със заповед на директора на Дирекция “Социално подпомагане” след преценка на всеки конкретен случай. Помощта се отпуска в рамките на календарната – забележете – година. Господин Славчев явно отговаря на условията и му е разрешена еднократна помощ в размер на 100 лв. Тази сума обаче не му е изплатена от Дирекция “Социално подпомагане”, Пловдив, поради споменатите по-горе причини.
Именно недостигът на финансови средства за изплащане на социалните помощ за 2002 г., а не бездушното отношение на социалните работници става причина господин Славчев да не получи разрешената му помощ. Той е бил уведомен писмено за невъзможността дирекцията да му изплати помощта, тъй като е било крайно наложително “Социално подпомагане”, Пловдив, да направи преразпределение на преведените финансови средства, за да може да се осигурят задължителните социални плащания по Закона за семейните помощи за деца и по Закона за социално подпомагане.
С промяната на Закона за социално подпомагане от 1 януари 2003 г. социалните помощи се финансират изцяло със средства от републиканския бюджет. По този начин беше осигурено редовното изплащане на социалните помощи, с което се гарантира спазването на правата на гражданите при условията и реда на правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Така че, ако обстоятелствата при господин Славчев не са се променили, той би могъл да кандидатства отново в рамките на тази година за еднократна помощ. И като се имат предвид новите условия, при които работят социалните служби, този път действително има възможност да я получи.
Накрая бих искала да кажа, че именно подобни неуредици не само при еднократните помощ ни накараха коренно да променим системата на социалното подпомагане. Аз съм убедена, че новата система ще заработи по-добре и няма да се стига до подобни случаи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата господин Китов за реплика.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, простете ми, но не очаквах от Вас този отговор. Най-малкото очаквах да кажете, че за тази безбожно, подигравателно дребна сума вашето министерство ще направи всичко, за да ги даде на този човек, който е в нужда. В същото време Вие му казвате, казвате на човека, който е използвал законното си право, разрешено му е, но не е получил парите си, да кандидатства втори път, казвайки му: “Трай коньо за зелена трева!” И след като моралът на вашето правителство третира по този безобразен начин българските граждани, аз заявявам от трибуната, след като вашият морал не ви позволява да му дадете дори 100 лв., аз лично ще му платя, защото става въпрос за отношение към обикновения български гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Шулева, заповядайте, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин Китов, уважаеми народни представители! Мисля, че този емоционален тон е най-малкото неуместен, когато става дума в тази зала, в която се коват законите, да се призовава те да не се спазват. Защото, както казах, право на социална еднократна помощ има човек в рамките на една календарна година. Той е кандидатствал миналата година, не е имало финансова възможност и не е получил тази помощ. (Неразбираеми реплики на Борислав Китов.) Става въпрос за община Пловдив, която не си преведе парите. Мисля, че ясно го казах.
Ако господин Славчев желае да получи еднократна помощ за 2003 г., не съм измислила аз този закон, вие сте го гласували, в него ясно и категорично пише, че той трябва да кандидатства за тази календарна година. Редът и законите се правят в България с една-единствена цел – да се спазват. Така че призиви от рода да не спазваме законите аз не бих могла да приема с уважение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
С това приключва днешният парламентарен контрол.
Две съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 21 май, сряда, от 16,30 ч. в зала 142.
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията ще проведе заседание на 20 май, вторник, от 11,00 ч. в зала “Запад”.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов