Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-05-21

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Весела Лечева и Ралица Агайн

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание програмата за работата му от 21 до 23 май.
1. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за избиране на директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
4. Първо четене на законопроекта за радиото и телевизията. Вносителите са Милена Милотинова и група народни представители.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците. Вносител е Министерският съвет.
7. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 193 от 2002 г. относно насърчаването на кооперациите, Препоръка № 194 от 2002 относно списъка на професионалните болести, регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионалните болести и Протокол от 2002 г. към Конвенцията за безопасност и здраве при работа, 1981, приети на 90-ата сесия на Международната конференция на труда. Вносител е Министерският съвет.
8. Доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 2000 г. Вносител е Министерският съвет.
9. Искане на главния прокурор на Република България за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов и становище на Временната комисия по искането на главния прокурор на Република България за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Джипов Николов.
10. Второ четене на законопроекта за ордените и медалите в Република България.
11. Парламентарен контрол:
- разисквания по питането на народния представител Анели Чобанова към министъра на държавната администрация Димитър Калчев относно бездействието на областния управител на Разградска област по отношение на решение на Върховния административен съд, както и на разпореждане на Разградската окръжна прокуратура и продължаващото незачитане на законите в Република България;
- отговори на актуални въпроси и питания.
Моля да гласуваме така представената програма за работата на Народното събрание.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 18.
Програмата е приета.
Извън нея е постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов - на основание чл. 40, ал. 3 от правилника в програмата за тази седмица да бъде включен и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти.
Моля да гласувате това предложение да бъде включено в програмата за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 147 народни представители: за 72, против 55, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение думата има господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Госпожо председател, моля за прегласуване. Два гласа не стигнаха. Виждам, че има настроение към доброта в тази зала днес. Нека да го прегласуваме и да го включим като точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: На основание на добротата в тази зала днес моля да прегласуваме предложението на господин Корнезов за включване на законопроекта в дневния ред.
Гласували 181 народни представители: за 59, против 109, въздържали се 13.
Явно добротата не владее достатъчно залата.
Следващото предложение е направено от народния представител Никола Николов отново на основание чл. 40, ал. 3 от правилника в работата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен и законопроектът за второ четене на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 50, против 72, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Програмата за работата на Народното събрание за тази седмица е приета.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 14 – 20 май са следните:
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в програмата на Европейската общност "Митници 2007". Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за равните възможности на жените и мъжете с вносители Надежда Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика, на Комисията по образованието и науката, на Комисията по европейска интеграция и на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Проект за решение за избиране на директор на Агенцията за чуждестранна помощ с вносител Лютви Местан.

Първата точка от дневния ред днес е :
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте да представите доклада на комисията.


ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по законопроекта за ратифициране на Договора между
Република България и Република Македония за
социално осигуряване, № 302-02-21 от 18 април 2003 г.,
внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 8 май 2003 г., обсъди законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Христина Митрева, главен директор на Главна дирекция “Анализ, планиране и прогнозиране” в НОИ, госпожа Валентина Кръстева, главен директор на Главна дирекция “Пенсии” в НОИ, господин Емил Мирославов, директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика.
Договорът, предложен за ратифициране, е сключен изцяло в съответствие с изискванията на Регламент № 1408 на Европейския съюз. В материалния обхват на спогодбата са включени всички осигурени социални рискове: пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, наследствените пенсии, пенсиите за трудова злополука или професионална болест, паричните обезщетения за безработица и добавките за деца. За пръв път е включено и здравното осигуряване. Разпоредбите, отнасящи се до здравната защита, влизат в сила след 4 години от датата на влизане в сила на договора.
Персоналният обхват на спогодбата се отнася до всички осигурени лица, които са осъществявали трудова дейност на територията на едната или другата договаряща се страна, и са се подчинявали на правните разпоредби, като са били осигурени. Спогодбата се отнася не само до гражданите на двете страни, а и до всички лица, включително и граждани на други страни, лица без гражданство, бежанци и други, които са се подчинявали на правните разпоредби на законодателството на договарящите се страни.
Спазен е основният принцип при определяне правото на парични плащания по спогодби, а именно сумирането на осигурителни периоди, когато законодателството изисква наличието на определен осигурителен стаж, след което (специално при пенсиите) всяка страна плаща размер на пенсия, който съответства на периодите на осигуряване в нея. Пенсията ще се определя на принципа на прякото изчисляване, което е залегнало в нашия осигурителен кодекс. Македонската страна ще прави теоретичен размер на пенсията, след което ще определя действителния размер при едно съществуващо съотношение. Относно осигурителните вноски за здравеопазване, те ще се внасят във всяка страна поотделно.
В проведените разисквания бяха поставени въпроси относно прогнозния брой на лицата, обхванати от спогодбата, наличието на ресурс за изплащането на разходите и др. Бе изяснено, че за момента по действащата спогодба са отпуснати пенсии на 257 лица, от които 130 лица получават пенсиите си в Македония, а 53 – в България. За 2003 г. по предварителни разчети на НОИ от правото на пенсия (по старата или по новата спогодба) ще се възползват около 500 български граждани, които живеят в Македония. Предвижда се за това да бъдат необходими около 570 хил. лв., предвидени в Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за тази година.
Като е отчетена спецификата на националните законодателства на договарящите се страни, в договора са спазени основните принципи на международното и европейското право – Конвенция № 102 на Международната организация на труда, посочения по-горе Регламент 1408 на Европейския съюз, както и документите на Съвета на Европа.
След приключване на разискванията и проведено гласуване, с резултати “за” 13 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване № 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 18 април 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, господин Илчев, да прочетете доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На 14 май 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване, подписан на 6 февруари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроект № 302-02-21 за ратифициране на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев (НДСВ): Госпожо председател, моля Ви да допуснете и на второ гледане този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има направено предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде гласуван на първо и на второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Илчев, представете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:
“ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Република България и
Република Македония за социално осигуряване

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване, подписан на 6 февруари 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта.
Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА 2002 Г. МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ СТРАНА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПРОГРАМАТА САПАРД.
Господин Искров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Меглена Плугчиева – заместник-министър на земеделието, и господин Асен Друмев – изпълнителен директор на Фонд “Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение госпожа Плугчиева и господин Друмев да бъдат допуснати до пленарна зала.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.

ДОКЛАДЧИК Иван Искров:
“ДОКЛАД
по законопроект № 302-02-23 от 18.04.2003 г. за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България)

На заседание, проведено на 8 май 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на 4 април 2003 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева и Асен Друмев – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.
Госпожа Плугчиева представи законопроекта като изтъкна, че Годишното споразумение по програма САПАРД за 2002 г. е подготвено и съгласувано по съответната процедура с Европейската комисия и е в размер на 55 млн. евро.
При уточненията, които са направени с Европейската комисия, единственият параграф, който се различава от Годишното споразумение по програма САПАРД за 2002 г., предвижда промяна в чл. 16 към многогодишното финансово споразумение в секция “А”, който касае темата за извънредните природни бедствия. Това означава, че тази корекция в многогодишното финансово споразумение предвижда при евентуални извънредни природни бедствия, съответно по искане от България, да се предвиди съфинансирането от страна на общността за проекти в райони, засегнати от природни бедствия, да достигне 85 на сто.
Втората промяна е добавянето на още три страни, чиито продукти и изделия могат да бъдат подпомогнати по програма САПАРД. Става дума за Турция, Малта и Кипър. Без да се ратифицира Многогодишното финансово споразумение чрез одобряването на годишното, България не може да изплаща субсидия за оборудване, за техника и други, които са с произход от тези страни. Това са основните изменения и допълнения на Годишното финансово споразумение, които едновременно допълват и Многогодишното финансово споразумение.
До настоящия момент програма САПАРД работи по Годишно споразумение 2000 г. и 2001 г. С подписване на Годишното споразумение 2002 г. този допълнителен ресурс от 55 млн. евро се включва сега, което е от изключителна важност.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” и “въздържали се” - няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на 4 април 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Моля господин Моллов да представи доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 302-02-23, внесен от Министерския съвет на 18 април 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 14 май 2003 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите Бойко Боев, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев и експерти.
С Годишното финансово споразумение за 2002 г. се предвиждат основно две промени в многогодишното финансово споразумение. Най-същественото допълнение е за непредвидимите природни бедствия. На базата на настъпили такива събития през 2001 г. в Чехия и Словакия Европейската комисия взема решение за допълнително финансиране на двете страни при по-облекчени условия.
На базата на обосновани предложения от всички страни-кандидатки, в т.ч. и от България, с предлаганото за ратифициране споразумение е предвиден текст с наименование: “Непредвидими природни бедствия”. Съгласно този текст при настъпване на природни бедствия Европейската комисия може да увеличи финансирането от страна на Общността до 85 процента, а размерът на помощта по частните проекти – от 50 процента да се увеличи до 75 процента.
Втората съществена промяна се отнася до включването в обекта на одобряемите инвестиции и производства на Турция, Малта и Кипър, което означава, че производства и на тези страни могат да бъдат подпомогнати по програма САПАРД.
Народните представители Владислав Костов и Евдокия Манева зададоха въпроси относно процеса и сроковете за усвояване на средствата по програмата САПАРД.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното


СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, № 302-02-23, внесен от Министерския съвет на 18 април 2003 г.
Това становище е прието с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Илчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-23 за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД, внесен от Министерския съвет на 18 април 2003 г.

На 14 май 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на 4 април 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Госпожо Плугчиева, желаете ли да представите законопроекта в качеството си на вносител?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От подробните доклади на председателите на комисиите стана ясно, че Годишното споразумение за 2002 г. между Република България и Европейската комисия, касаещо финансовия ангажимент от страна на Европейската комисия в размер на 55 млн. евро, не предизвиква никакви различия, никакви дискусии и има една допълнителна клауза в Годишното споразумение, която дава допълнителни възможности за българското земеделие, в случай, че бъде постигнато от природни бедствия.
Уважаеми дами и господа народни представители, използвам случая да споделя с вас високата оценка на Европейската комисия за работата на програма САПАРД. България и Естония се сочат сред страните-кандидатки с най-добро изпълнение на програмата САПАРД и в същото време с изключително прецизна и прозрачна процедура, което се потвърди от одита на Европейската сметна комисия.


Използвам възможността също да ви информирам, че има един качествен скок в работата на програмата. През 2001 г. са одобрени само 50 проекта, през 2002 г. – 250, а само за това четиримесечие на 2003 г. вече има одобрени 153 проекта. С усилията на Министерството на земеделието и горите и специално на Агенция “САПАРД” работата на агенцията е изключително интензивна и дава своите положителни резултати за българското земеделие и подготовката му за неговата конкурентоспособност при влизането на страната ни в Европейския съюз.
Аз благодаря за подкрепата на всички народни представители от различните комисии. Очакваме ратификация на Годишното споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще гласувам в подкрепа на законопроекта, но искам да отбележа, че в текста на Меморандума има един много важен запис. Той визира факта, че в случай, когато средствата не бъдат усвоени в един кратък период в рамките на 2 години, сумата, която е отбелязана в споразумението, ще бъде намалена. Това е едно изискване, което налага Министерството на земеделието и горите да работи много интензивно.
Обръщам внимание на този факт, защото практиката показва противното. Подобни изисквания имаше и в сегашния меморандум. За съжаление обаче през 2001 г., независимо че имаше одобрени проекти и те можеха да бъдат реализирани, може би поради желанието непременно да се докаже, че одобрените проекти не са най-подходящи, усвояването на средствата се забави с повече от година и половина. И в момента имаме едно значително неусвояване на средствата, предвидени по програма САПАРД от предишния меморандум. Това налага в момента да се водят преговори, за да се удължава срокът за усвояване на средствата.
Това обаче не трябва да се допуска за следващия меморандум.
Подчертавайки още веднъж, че считам, че програма САПАРД има изключително важно значение за възстановяването на селското стопанство в България, смятам, че значително трябва да се активизира дейността на министерството, да проявява принципност и безпристрастност при подбора на проектите и да се стреми максимално да улесни земеделските стопани да имат достъп до средствата на програма САПАРД.
В това отношение и парламентът трябва да има своите задължения и да осъществява необходимия контрол, защото тази дейност, която Министерството на земеделието и горите трябва да извършва достатъчно активно, не трябва да убягва от контрола на парламентаристите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, безспорно е добре, че е гласуван и подписан годишният документ, Годишното споразумение за 2002 г. и се получава възможност за достъп до тези 55 млн. 582 хил. евро.
Едновременно с това при обсъждането в момента на ратификацията на това годишно споразумение имат основания и колегите да насочат вниманието ни към въпроса дали и доколко българската страна ще успее да усвои тези средства. Действително механизмът, както пише и в споразумението, е такъв, че тези средства ще могат да се усвояват до 31 декември 2004 г., в случай че има достатъчно добри проекти, одобрени и документирани, както трябва.
В тази връзка, госпожо председател, са и моите въпроси към вносителите, може би и към колегите от комисиите, както стана дума и в доклада на господин Моллов по време на заседанието на Комисията по земеделието и горите, на което колеги от Обединените демократични сили също са поставяли въпроси за механизма на усвояване на средствата.
В мотивите на Министерския съвет и в доклада на Комисията по бюджет и финанси се изтъкна онази промяна в Многогодишното споразумение, която засяга секция “А” на Многогодишното споразумение, чл. 16, в който се регламентира случаят на извънредни бедствия, случай, който през 2001 г. беше приложен към някои от страните, а сега се разпространява за всички страни, което е безусловно добре.
Другата промяна, която е спомената в доклада на Комисията по бюджет и финанси, която отбеляза и господин Друмев по време на дискусията в комисията, е разширяването на кръга на потенциалните доставки на страни-бенефициенти с още три страни – Турция, Малта и Кипър, доставки, по които българската страна би могла да изплаща средства по проекти, одобрени за изпълнение на едни или други задачи.
Госпожо председател, обръщам се и към Вас, и към вносителите. В чл. 4 на Годишното споразумение за 2002 г. освен тези промени се съдържат още няколко изменения в текстове както на самото Многогодишно споразумение, така и на други секции на Многогодишното споразумение. Член 8 от самото споразумение предвижда промяна в адресите за кореспонденция между българската страна и Европейската комисия. Това е т. 1 от чл. 4 на Годишното споразумение, което визира промените в Многогодишното споразумение. В секция “А”, към която се отнася чл. 16, има още четири члена преди този член, в които се извършват промени в Многогодишното споразумение. Това са: чл. 5, чл. 8, чл. 10 и чл. 14.
Освен това в секция “Б” се променят чл. 4 и 6. Очевидно това е във връзка със случая природни бедствия, но все пак това са други промени.
И освен това в секции “В” и “Г” също се правят промени. В чл. 8 на секция “В” се визира текст, който свързва изпълнението на Многогодишното споразумение с Европейското споразумение за асоцииране на България с Европейския съюз, а в секция “Г” се предвижда промяна в документацията с още един формуляр.
Поставям тези въпроси, защото както каза и госпожа Манева, проблемът е в усвояването на средствата. Тези текстове, които визирах, засягат режима на усвояване на средствата.
Само един пример. Ако вземем чл. 5 от секция “А” от Многогодишното споразумение, се предвижда в Годишното споразумение да бъде направена промяна в буква “б” на ал. 1 на чл. 5, която третира избора на проекти, в това число и критериите за точковото оценяване. И в трите пункта в буква “б” се третират три случая, по които Агенцията “САПАРД”, без да е в противоречие с всички останали свои задължения, включително и с преценката за допустимост, не следва да извършва селекция на проекти. Съгласете се, че три визирани случаи, в които на агенцията се предписва да не селектира проекти, заслужават внимание. Кои са тези случаи? Когато по въпросната мярка е налице само един бенефициент; когато за мярка “Агроекология”, ако в програмата задачата по избора на проекти е възложена на определен орган или органи, и третият случай е по отношение на инфраструктурните проекти, когато в програмата задачата по избора им е предоставена на определен орган или органи.

На заседанието на Комисията по бюджет и финанси господин Друмев, вземайки думата, е споменал, че наред с текста, засягащ случая на извънредни и природни бедствия, в годишното споразумение се съдържат и могат да се съдържат и други текстове, коригиращи други записи в многогодишното споразумение. Струва ми се, че вносителите са в дълг и към комисиите на парламента, и към пленарната зала в доста по-точното насочване на вниманието към промените в режима, които се визират в годишното споразумение за 2002 г., да кажат дали са отчели тези промени, те усложняват ли, улесняват ли усвояването на средства, какви промени трябва да се направят и в другите органи, засегнати с изпълнението на проекти по САПАРД и какво трябва да знаят производителите и другите субекти, които искат да ползват средства по тази програма във връзка с направените изменения.
Ето защо, госпожо председател, аз бих помолил да дадете възможност и на вносителите, ако желаят, да направят допълнителни изказвания пред пленарната зала, от което лично аз бих преценил дали да гласувам "за" или да се въздържа по тази ратификация не по някаква причина, че подлагам под съмнение необходимостта от възможно най-пълното и бързо усвояване на средствата, защото, ратифицирайки без достатъчна яснота именно за режима на усвояване на средствата, бихме могли да създадем погрешната представа, че сме в достатъчно добро състояние на готовност за тяхното усвояване. Разбира се, бих желал да гласувам "за" и затова очаквам да чуя допълнителните обяснения на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Думата има господин Искров за изказване.
Иван Искров (НДСВ): Госпожо председател, аз ще направя много кратко изказване, тъй като бях предизвикан от госпожа Манева.
За сетен път някои хора в тази зала се опитват да правят некоректна политика, четейки данните, както дяволът Евангелието. Затова ще помоля наистина вносителите – госпожа Плугчиева и господин Друмев, както и колеги от Комисията по земеделието и горите, да вземат отношение и да дадат малко повече данни.
Госпожо Манева, никога не сме отричали доброто, което е направено от вашето правителство, но няколко пъти казвам от тази трибуна, че то не е било никога незаменимо и най-доброто. Престанете да се държите като обидени първолаци. (Оживление.)
През 2001 г. казвате, че са изпълнени девет проекта. Не защото е имало желание на политическите сили, които спечелиха изборите – НДСВ и ДПС, да спрат изпълнението. Напротив, през 2001 г., малко преди изборите – чест прави на предишния екип в тази насока, че успяха да подпишат споразумението с Европейската комисия именно за програма САПАРД. Не може в рамките на няколко месеца, когато се сменя управленският екип, екипът на един перфектен министър като министър Дикме за шест месеца или за четири месеца изведнъж да усвои всичките пари.
Погледнете какво става през 2002 г. – 97 проекта! Само за първото тримесечие на 2003 г., уважаеми колеги – 93 проекта! Само за първото тримесечие при усвояване на средствата. Затова нека, когато говорим от тази трибуна, да бъдем малко по-отговорни.
Нещо повече: по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси се зададоха множество въпроси и това, което ни беше казано от вносителите – от госпожа Плугчиева и от господин Друмев, който е директор на Фонд "Земеделие", е, че се мисли да се отиде и по-нататък. Знаете, че програма САПАРД цели да подпомага по-ефективни земеделски стопанства. За жалост, благодарение на вашата реформа от 1992 г., имаме 25 млн. късчета земя с 2 млн. собственици, голяма част от които не отговарят именно на тези условия. И вместо да се оправдават министър Дикме и неговият екип, те търсят начин как да подобрят усвояването.
Един от тези механизми, който би трябвало да бъде поощрен и насърчен от нас, е да се търси именно чрез Фонд "Земеделие" покриване на онези 50 на сто, които земеделският производител или инвестиращият в земеделска продукция по тези програми, които се насърчават от САПАРД, би трябвало да поеме със собствени средства. Както знаете и това трябва да стане ясно на тази зала, средствата по програма САПАРД се получават последващо, след като вече е финансиран съответният проект. Ако вземем за пример един проект от 500 хил. лв. или 1 млн. лв., покрит 50 на сто от банков кредит или от собствени средства, лицето, което инвестира – земеделският производител, трябва предварително да инвестира още 500 хил. лв. и едва тогава да кандидатства да получи тези суми от програма САПАРД.
Именно в тази насока са и последните усилия на Министерството на земеделието и горите и на Фонд "Земеделие": тези 50 на сто, които последващо могат да се реимбурсират от програма САПАРД, да бъдат покрити със средства на Фонд "Земеделие", което пък да подобри усвояемостта на тези средства. Така че, когато правим изказвания от тази трибуна, още веднъж пледирам да бъдем по-отговорни. Проблемите са много сериозни. Има много наследени нерешени въпроси, но в никакъв случай не трябва да подхождаме винаги негативно, тъй като, видите ли, това била нашата политическа логика като опозиция – винаги да критикуваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
За реплика имате думата, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров. Напълно съм съгласна, че от тази трибуна трябва да се говори отговорно и без излишен патос. Патосът ви съвсем не променя обективните факти.
Иван Искров (НДСВ, от място): И какви са фактите?
Евдокия Манева: През 2001 г. имаше одобрени 28 проекта, напълно подходящи за финансиране, но тяхното финансиране беше катастрофално забавено. Вие казахте, че са финансирани само 9 проекта. Числата, за които говорите - 97 и 93, са одобрени проекти, но това не означава, че нещата там са наред.
Ако трябва да говорим откровено, и по начина, по който се подбират проектите, и фирмите, които контролират проектите, разработват проекти и препоръчват проектите, съвсем не са безпристрастни. Така че, ако се поразровим малко в процедурите, които действат в момента във Фонд "Земеделие", ще видим, че нещата не са в блестящ ред.
Разбира се, има трудности, но всяка трудност трябва да бъде решена и аз обръщам внимание на това, че в момента проблемите не се решават, както трябва. Смятам, че парламентаристите имат своята отговорност да контролират този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Манева.
За втора реплика – господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Аз се учудвам защо реагирахте така на едно или две изказвания, които се направиха и които са съвсем в реда на нещата – и в парламентарния тон, и в парламентарната ни практика. Тук с основание колегите, които направиха изказвания преди мен, а аз правя реплика на Вашето изказване, посочиха някои неща, които очевидно закъсняват. Това не значи, че тази ратификация, това споразумение няма да се извърши и не е необходимо, но естествено задължение на всички народни представители и най-вече на опозицията е да посочи някои пунктове, в които това споразумение буксува. И е факт, че буксува.
Иван Искров (НДСВ, от място): Кои са те?
Владислав Костов: Ще Ви кажа в моето изказване. Ако Вие не знаете какво буксува, си е Ваш проблем и всеки от комисията знае точно в каква насока буксува това споразумение. Аз ще го кажа в моето изказване.
Репликата ми към Вас е по-скоро да обърнете внимание повече на фактологията и на желанието на народните представители това споразумение да стане реалност и да може действително да подпомогне преустройството на селското стопанство, защото не е без значение за никого и това дали селското ни стопанство до 2007 г. ще бъде готово да посрещне условията, критериите и нормативите, които са заложени в общата селскостопанска политика на Европейския съюз и които ние ще бъдем задължени така или иначе да изпълняваме като сме готови да направим това именно. Затова са и добронамерените и добросъвестни въпроси, които бяха отправени тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте за дуплика, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Възползвам се от правото си на дуплика не защото репликите бяха много същностни, но все пак отново да призова – работата на опозицията е не само да критикува, това е нейно задължение, но да бъде обективна. Казвам още веднъж, че на хората им омръзна от негативна енергия, от негативни изказвания, от негативни страсти.
Госпожо Манева, говорите за 29 одобрени проекти. След малко вероятно ще вземат отношение колегите от екипа на министър Дикме. Никога – нито в банка, нито във Фонд “Земеделие”, нито в Министерството на околната среда и водите по което и време да вземете сравненията, одобрените проекти не са се равнявали на финансираните, на приключените, на затворените проекти по простата причина, че одобрение има, когато се гледат различните параметри на един инвестиционен проект. За да бъде финансиран и приключен този проект, трябва да се намери финансираща организация, трябва да се намери съфинансиране, той трябва да отговори на редица други условия. Като казвате 29 към 9, аз ще ви цитирам по памет данните от Комисията по бюджет и финанси: при 97 приключени проекти за миналата година са били одобрени примерно около 200. Нека да ме коригират колегите от Министерството на земеделието и горите.
Това имам предвид, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за изказване, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, много е тъжно да чуваме отляво и отдясно думи, че Програма САПАРД не върви. Много е тъжно, защото действително Народното събрание в това число трябва да извършва контрол и да следи как се развива тази програма. Но защо трябва да политиканстваме, вместо да правим политика в аграрния сектор?! Това е нещото, което аз не разбирам. Не само че средствата по Програма САПАРД ще се усвоят, но аз твърдя, че те няма да стигнат в размера, в който са сключени споразуменията. Ще дам само няколко цифри, за да бъде ясно на всички, на целия български народ, до който тази информация евентуално ще достигне.
Общо одобрените до този момент проекти са 450 на стойност 312 млн. лв. От тях договорената субсидия е 154 млн. лв. Плащанията, извършени до този момент, са 167 за 165 проекта. Изплатената субсидия надхвърля 45,5 млн. лв. По-интересно е да се проследи тенденцията през последните три години, откогато работи тази програма: за 2001 г. – девет плащания за 1,8 млн. лв.; за 2002 г. – 97 плащания за 14,5 млн. лв.; 2003 г. (обърнете внимание!) – само за първото тримесечие – 60 плащания за 17,3 млн. лв. Това е експанзия, уважаеми колеги, на плащанията и на Програмата САПАРД, а не задръстване и не е проблем на програмата.
Действително една такава програма има своите правила, една такава програма не може да работи така, както установихме, че работеше Фонд “Земеделие”, когато за 2001 г. Анкетната комисия посочи, че 48,5 млн. лв. бяха изразходвани без основание. Към тази практика ли ни насочвате да се върнем или да спазваме правилата, които са гласувани и които гарантират финансова дисциплина, които гарантират и изпълнението на програмата?! Съвсем ясно е на всички експерти, които знаят как работи програмата, че един инвестиционен проект по втора мярка не може да се реализира за по-малко от половин – една година. Става дума за изграждане на мощности, става дума за реализация на тези мощности, за разплащане и т.н. Така че в момента няма никакви основания за притеснения, че програмата няма да работи или че ще има сериозни затруднения пред нея.
В заключение бих искал да кажа следното. Нека не правим прибързани оценки за тази програма. Оценката на Брюксел е категорична и еднозначна. Аз съветвам всички колеги, които вземат отношение по работата на Програма САПАРД – първо да прочетат оценката, дадена от Брюксел. А тя е ясна и абсолютно положителна за това, че програмата се реализира много добре в България. България е един от отличниците по изпълнението на тази програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Има думата за реплика господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Моллов, вземете чл. 14 на многогодишното споразумение, който се променя със сегашното годишно споразумение. В текста, който ни е представен за ратификация, е даден новият текст на ал. 2, т. 2 на чл. 14. Тук се третират правилата за възлагане на поръчки от публичните органи за извършване на услуги, строителство и доставки в България, които трябва да са в съответствие с правилата, изложени в ръководството на комисията, озаглавено “Договор за услуги…” и т.н.
Единственият въпрос, който аз поставям, е вносителите да ни кажат до каква степен този запис променя досегашния режим. Отчели ли са промените, информирали ли са съответните органи за тези промени и т.н.? Напълно съм съгласен с Вас, че е добър фактът, че ние получаваме положителни оценки и че расте реализацията. Няма никакво основание тук да се агитираме дали това е добре или лошо.
Въпросът ми беше, че поставяйки на ратификация законопроекта, според мен правителството беше длъжно да даде една по ясна и по-пълна картина за всички промени, които се правят в многогодишното споразумение и да кажат дали са ги отчели, дали са взели мерки, за да запазим тази добра оценка. Това е единственото, върху което исках да привлека вниманието на залата, на вносителите. Действително смятам, че тук няма място, както Вие казахте, да политиканстваме. Бил съм много далеч от подобно намерение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли друга реплика на господин Моллов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не съм изненадан от дебата, който се води в момента в залата. Воденето на дебат по една ратификация е ново явление в нашия парламент и според мен то трябва да бъде поздравено.
Струва ми се, че този дебат се измества. В момента отиваме в друга плоскост. Вместо да обсъждаме самото годишно споразумение и особено онези нови положителни моменти, които дават нови възможности за увеличаване размера на финансирането в нашето земеделие, ние започнахме да обсъждаме работата на Министерството на земеделието и горите по Програма САПАРД.
Уважаеми колеги, има установена процедура в правилника. Нека да се направи питане, независимо от коя страна на опозицията, до министъра на земеделието и горите, да се съберат подписи и да се направи дебат върху тази тема, ако това е необходимо. Струва ми се, че сега ще загубим ценно парламентарно време, ако водим този дебат. Ние трябва да се спрем само върху годишното споразумение, което именно открива тези нови възможности.
Европейската практика в работата с останалите страни, които през следващата година ще се присъединят към Европейския съюз, в областта на земеделието показа, че понякога могат да възникват нови ситуации, които не са предвидени в подписаните споразумения. Така се случи с Чехия и Словакия, където имаше много сериозни бедствия в земеделието – главно наводнения и др. – и това породи необходимостта да се търсят нови възможности в самите годишни споразумения, тъй като тогава Европейският съюз не можеше да подпомогне с повече средства освен чрез сключване на едно ново споразумение – нещо, което в момента с новите възможности, с новите клаузи в годишното споразумение не е необходимо. Тоест, това е един вече изминал етап от работата на Европейския съюз със страните-членки в областта на финансирането на земеделието по програмата САПАРД, недостатъците бяха отчетени и именно в нашето споразумение вече те са изправени, като се създава тази нова правна възможност.
Аз бих казал, че има и някои нови моменти, които тук не бяха дебатирани – удължаването на срока за усвояване на средствата. Досега този срок беше, бих казал, закован на две години. В момента се водят преговори и почти няма съмнение, че този срок ще бъде увеличен на 3 и 4 години – за 2001 г. на 4 години, за 2003 г. на 3 години, така че срокът да се увеличи до 2005 г., какъвто ще бъде и в бъдещото споразумение, което ще се сключи за 2004 г.
Ето тези нови моменти ме карат да мисля, че сключеното годишно споразумение е изцяло в интерес на България. Аз не искам да се спирам подробно на този проблем, но бих се учудил, ако някой се въздържи и гласува против. Ще ви припомня, че ние всички тук сме положили клетва да се ръководим от интересите на страната и от интересите на народа. А безспорно това споразумение, независимо от отделни слабости в работата на програмата САПАРД в България, е сключено в интерес на страната. Затова аз не само ще гласувам за това споразумение, за неговата ратификация, но ще призова всички народни представители единодушно да го подкрепим, защото именно то е в интерес на българското земеделие. (Единични ръкопляскания в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми колеги! Първо искам да кажа на господин Кушлев, че съвсем нямам намерение нито да се въздържам, нито да бъда против това споразумение. Смешно е някой да смята, че когато човек има някакво мнение по даден законопроект, той го прави с цел да го отхвърли. Не, не е това целта. Напротив, аз поне съм доказал лично, че в основата си се ръководя винаги от интересите, така както съм се заклевал при встъпването ми като народен представител. А сключването на това споразумение действително е в интерес на земеделието като отрасъл на България, в частност, а оттам и на цялата икономика на страната. Обаче това не значи, че ние не можем да говорим по тези проблеми, които съществуват по отношение на реализацията на това споразумение. В края на краищата, аз бих казал, че това е един от основните инструменти, от който ще се ползва отрасълът “Земеделие”, за да може той да бъде подготвен чрез тази предприсъединителна програма за присъединяването ни през 2007 г. към Европейския съюз. Защото всички знаят какви са условията, с които ние ще трябва да се съобразяваме при едно действително членство – с квоти в производството, със свободен режим на внос и износ и движение на стоки и капитали и т.н., които при едно неподготвено земеделско стопанство много трудно ще бъдат понесени. А в момента бих казал, че програмата САПАРД, реализацията й, все още не дава основание да считаме, че земеделието ни върви по този път, по който ще се решат тези проблеми. Защото проблемите в българското село, да не си затваряме очите, всички имаме досег със селото, са огромни и нерешени.
Аз бих казал, че в самото споразумение има и членове, които трябва особено да стоят на вниманието на господин Друмев и на неговия екип, и на министър Дикме като председател на Управителния съвет на Фонд “Земеделие”. Защото там съвсем ясно е казано, в чл. 6, че Европейската комисия си запазва правото по отношение на програмата и нейното изпълнение да предприема финансови корекции по отношение на Република България, да спре да превежда суми, да спре нови финансови задължения от страна на Общността и т.н., и т.н. Дай Боже това да не се случи. Аз приветствам това, че засега тя е дала много добра оценка и ни е класирала при отличниците. Но в крайна сметка целта на тази програма е селското стопанство да се приспособи към изискванията на общата селскостопанска политика на Европейския съюз и да бъде годно да отговори на критериите, изискванията и нормите на Европейския съюз по отношение на отрасъла.
Ето това ме безпокои. И затова искам да кажа, че все още някои неща не са решени. И затова обръщам внимание върху тях, защото съм заинтересован те да се решат. И всички сме заинтересовани като общественици, като депутати и който повече или по-малко е специалист в тази област.
Бих казал, че тревожно изостава преструктурирането на земеделието в страната. Четиридесет и пет процента от земеделската земя се стопанисват от римейка на социалистическите текезесета, от така наречените производствени кооперации, в които мнозинството са пред фалит или са във фалит.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Благодарение на вашата политика, господин Костов.
Владислав Костов: Е стига с тази политика! Ако не бяхме ние, с кого щяхте да се оправдавате, не ми е ясно. Все щяхте да намерите с кого да се оправдавате, особено пък вие. Мълчете! Знаем докъде докараха те страната. Знаем, целият български народ ви знае резила. Хайде оставете таз работа! Аз го отправям не към вас, защото вие няма да оправите земеделието, а го отправям към другите политически сили, които имат сили и възможности да го оправят.
Извинете за забележката. Това е в рамките на предизвиканата реплика.
Също така изостава и грижата за създаването на дребните и средни стокопроизводителни земеделски стопанства, които са основата на земеделието в целия свят. И стокопроизводителните средни земеделски ферми, да ги наречем, са тези, които образуват по-нататък кооперациите, но не като производствени кооперации, а кооперации, които обединяват производителите с цел осигуряване на реализация, на консумативи, снабдяване и т.н.
Достъпът до кредити, за които каза господин Иван Искров тук, също така не можа да се реши ефективно. Голяма част от проектите, които вие споменахте тук, няма да се реализират или трудно ще се реализират, затова че не са съфинансирани от банките. Защото тези хора, на които вие им одобрявате проектите, след това трябва да ги реализират и чак когато ги реализират, им се възстановяват 50 процента от средствата по програмата САПАРД чрез Фонд “Земеделие” и други 25 процента от 50-те процента като рефинансиране от държавата.
Това са огромни проблеми! Това са огромни проблеми и те много сериозно стоят пред министерството, пред неговото ръководство и в частност пред ръководството на Фонд “Земеделие”, които трябва да намерят своето разрешение.
Аз не се спирам на другите проблеми, проблеми има навсякъде, има още, но мисля, че няколко основни неща вече казах.
Аз бих казал и това: 150, да кажем кръгло 160 млн. заедно с това споразумение, което днес ние ще ратифицираме, са влезли или ще влязат във Фонд “Земеделие” като агенция. Това са 160 млн. евро кръгла цифра – 158 ли са, 160.

От тях обаче, като ги умножим по две, стават 320 млн. лв. Това не е малък ресурс само за тези 3 години. А не може да ми казвате, че са съфинансирани или че са получили реализация и сте върнали средствата – тези, които са ги похарчили, само за 24 или 25 млн. евро, както господин Друмев каза в комисията. Това е така и пак трябва да ни светне лампичката, че темпото не е достатъчно. Ако вървим с това темпо, 2007 г. ще ни се окаже не съвсем далечна перспектива. Ето това са неща, на които трябва да си отговорим. И не за да се заяждаме, а за да ни светне една лампичка, че нещата не са толкова прости и по пионерски въодушевено да рапортуваме: “Рапорт даден, рапорт приет!” и да казваме колко сме готини. Ние си знаем колко сме готини, господа. За себе си ние трябва да кажем какви са ни проблемите и как ще ги решим. Ето това искаме, а не бодряшки изявления. Аман от такива изявления. Благодаря ви за вниманието и се надявам, че сте ме разбрали правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Илиевски, заповядайте за реплика.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, безспорно това споразумение трябва да се подкрепи, защото ако ние наистина сме отговорни политици и наистина изпълняваме клетвата, която сме дали, не можем да го загърбваме и не можем да търсим някакви формални поводи, само и само да бавим реализацията на мерките по програма САПАРД. Но аз не съм съгласен с вас да раздавате наляво и надясно оценки за това какво е направило едно ляво управление преди 8 години, а да не погледнете в собствения си двор и да кажете какво направихте и Вие като председател на Комисията по земеделието и горите. Да, направихте една полезна крачка, програмата стартира. Но защо сега целите тази програма да блокира? Защо бавите нещата, какво целим с това? И ние тук не правим анализ как се изпълнява програмата. Това е тема на друг дебат.
Ние просто трябва да дадем зелена улица на програма САПАРД и аз призовавам народните представители да направят това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Друга реплика на господин Костов няма.
Заповядайте, господин Костов, за дуплика.
Владислав Костов (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Още в самото начало на моето изказване аз казах, че ще подкрепя закона за ратификация. Това е безспорно. И сега да се убеждаваме за целите, задачите и значението на тази ратификация няма смисъл. А това, че аз давам оценки, не, народът ви даде оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожо Плугчиева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя ние сме приятно изненадани от дебата, който се води. Това показва изключителния интерес и ангажимент на българския парламент към проблематиката, свързана със земеделието и конкретно с програма САПАРД. Явно обаче, че при народните представители липсва информация и затова се води известна дискусия, която не отговаря на действителната картина.
Без да повтарям изнесените данни от господин Моллов за броя на одобрените проекти – 450 на стойност 312 млн. лв., съответно субсидията по договора 154 млн. лв. до момента, искам отново да подчертая, че оценката на Европейския съюз и на Европейската комисия е в резултат на изпълнени критерии. Това, че българският парламент вдига летвата и поставя още по-високи условия от Европейската комисия, може само да бъде приветствано. И аз бих предложил да има специален дебат, за да получи и парламентът специална допълнителна информация.
Конкретно на поставените въпроси. Искам да кажа, че Министерството на земеделието и горите взе допълнителни мерки, първо, за да облекчи условията за кандидатстване и одобрение на проектите. Аз ще спомена само основните моменти. Фактът, че първото условие – когато има грешки, проектите да бъдат отхвърлени, отпадна, и сега се дава възможност на бенефициентите в 10-дневен срок да направят своите корекции и да внесат отново проектите си, това отпуши програмата и даде изключителен тласък.
На второ място, на база на решението на “Стар Къмити” от 9 април 2003 г. са вдигнати горните граници за кандидатстване по проектите за първите три мерки, по които в момента работим. По първата мярка – от 500 000 на 1 млн. лв., по втората мярка – от 1,5 млн. на 3 млн. лв., по третата мярка – от 200 на 500 хил. лв. Разбирате, че това дава възможност за много по-пълноценно прилагане на програмата и много по-бързо усвояване на средствата.
На трето място, искам да ви припомня, че приключи акредитацията на новите седем мерки, на така важните публични мерки, които касаят специално проекти, свързани с общините – с изграждане на междуселищни пътища, с водоснабдителни обекти и всичко друго, свързано със стабилизиране на селските райони. Искам да ви припомня, че в тази група на нови мерки се намира и така необходимата мярка за подпомагане сдружаването на земеделските стопани.
Така че тези нови мерки са насочени за преодоляване на тежките последици в селското стопанство, настъпили след промените през 1990 г., свързани с раздробяването на земята и нарушаване изобщо структурата на селското ни стопанство, за да могат да се преодолеят всички тези проблеми и то да стане конкурентоспособно.
Остават само две мерки, които трябва да бъдат акредитирани, това е мярка “Агроекология” и “Водни ресурси”.
Искам да ви информирам още, че с личната инициатива на министър Дикме, освен че са подписани споразуменията между Министерството на земеделието и горите и 20 банки, които да кредитират проекти по САПАРД, сега има допълнително подписан ангажимент от шест търговски банки за рефинансиране. Трябва да ви информирам, че обемът от средства, които са използвани в момента, означава, че покриваме годишните споразумения за 2000 и 2001 г. Затова беше крайно наложително подписването и на това споразумение, защото така както подчерта и господин Моллов, има опасност да има недостиг от средства, защото в действие влизат публичните мерки. В момента ние сме стартирали даже процедура по подготовка на Споразумение 2003.
Искам да ви информирам още, че като цяло, гледайки точно в перспектива, министър Дикме проведе специални разговори в Европейската комисия и с еврокомисаря Фишнер с настояването остатъчните средства по програма САПАРД, които няма да бъдат използвани от първите 10 страни-кандидатки, които на 1 май 2004 г. влизат в Европейския съюз, средствата, които ще останат неизползвани от тях, да бъдат преразпределени между оставащите две страни, а именно между България и Румъния. Така че цялостната политика на министерството в краткосрочен и дългосрочен план е насочена към възстановяване, стабилизиране и развитие на конкурентоспособността на селското стопанство.
Конкретно на въпросите на господин Пирински. Бих си позволила да кажа, за съжаление, че, ако представителите на Коалиция за България бяха на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, щяха да могат да поставят въпросите, които бяха дискутирани и нямаше да има нужда да се дискутират сега в залата.
Ще си позволя да кажа само, че трябва да се обърне внимание, че единствената основна промяна или допълнение, което се прави в Годишното споразумение е свързана точно с проблема за евентуалните бедствия, които могат да възникнат. Ще ви цитирам точно: “Ако България отправи искане към комисията и комисията реши, че удовлетворява това обосновано искане на България, тя може да разреши отклонения от условията на § 2 за съответните проекти в засегнатите от бедствия райони”. С основание обаче поставя изискването, че при такова отклонение въпреки всичко трябва да се спазват условията на чл. 64 на Европейското споразумение за всяка публична помощ с условието да се спазва конкуренцията и да не се нарушава този принцип. Така че аз не виждам изобщо някакви нови моменти в Годишното споразумение, които поставят въпросителни или будят някаква тревога. Пак повтарям, единствената промяна или допълнение, от която, дай Боже, да не се налага да се възползваме, е свързана единствено с нарушаване или отклонение от процедурата в интерес на засегнатите райони.
Госпожо председател, бих си позволила пак да предложа един специален дебат и да се възползваме от интереса на народните представители към Програма САПАРД, което може да бъде изключително полезно и да ни подпомогне още повече в усилията ни и Фонд “Земеделие” да стане кредитираща институция към програмата, която ще даде още по-голям тласък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Процедурното ми предложение, госпожо председател, е свързано с това, което вече няколко пъти беше повдигнато. Ние не дискутираме Програма САПАРД, не дискутираме изпълнението на програмата, а мерките, които са взети. Господин Кушлев също обърна внимание на този въпрос. Ние дискутираме промените в Многогодишното споразумение, които се правят с Годишното споразумение.
Госпожа Плугчиева ни отправи към Бюджетната комисия и препоръча там да са задавани тези въпроси. Съжалявам, че не успях да участвам – не по невнимание, бях възпрепятстван обективно. Но в самото заседание на комисията, от стенограмата личи единствено, че господин Друмев е споменал в едно изречение, че “има и други промени в Многогодишното споразумение” освен онази, за която говори и госпожа Плугчиева.
Моят единствен въпрос, госпожо председател, беше да получим тук допълнителна информация точно за тези промени в Многогодишното споразумение, за да сме наясно, че те са отчетени, преценени и че министерството е уверено, че с тези промени достъпа до средства ще бъде още по-добър.
Единствената причина да повдигна този въпрос е, тъй като смятам, че вносителите са задължени да заявят пред парламента за всички промени, госпожо Плугчиева, тъй че отклонявам упрека, който ми отправихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурата е по-скоро господин Друмев да Ви отговори, както схванах.
Заповядайте, господин Друмев.
АСЕН ДРУМЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратък и конкретно да отговоря на въпросите на господин Пирински. Основната, съществената промяна е по повод на така наречените непредвидими обстоятелства. Част от реализацията, ако, не дай Боже, настъпи такова събитие и у нас – дано не настъпи – ще изисква промяна и в регламент 1268 на Европейската комисия за Програма САПАРТ. Останалите промени, ако изключим добавянето на оборудване, на доставки от трите допълнително посочени страни, означават предварителна регламентация на условията, но в някаква степен те също са изключения от общите правила на програмата. В този смисъл, просто се дава възможност при настъпване на такива събития, на базата на кореспонденция и обосновка от страна на България, какво да се направи, по какъв начин. Това евентуално може да означава изключение от предприетите общи правила по прилагане на програмата, включително да се възлага на определени специализирани органи и звена, на базата на меморандум с Агенция “САПАРД”, които реално и съвсем професионално да установят щетите, техните размери, изискванията за инвестиции и съответно компенсирането им. Но при всички случаи, това което казахте накрая, не трябва да се отстъпва от изискванията на чл. 64 от Споразумението за учредяване на Европейския съюз. Тоест, трябва да се защитят интересите на конкуренция.
И тъй като съм на трибуната, позволете ми само с няколко думи да маркирам основните неща, с които се опитваме да съдействаме за по-ускореното прилагане на програмата в контекста на мащабното усвояване на средствата. Основният проблем винаги е бил осигуряване на предварителното финансиране. Опитахме се още от края на 2001 г. с преговорите чрез Световната банка да осигурим за нашите банки гаранционен фонд, който да покрива поне половината, поне размера на частното съфинансиране, с оглед улесняване на достъпа на бенефициентите на банкови кредити. За съжаление, това приключи без успех.
Миналата година м. февруари подписахме меморандуми с 20 търговски банки, по силата на които банките, доколкото е възможно при действащото законодателство, при малко по-облекчен режим да финансират, от гледна точка особено на обезпеченията на процедурите. Тоест след като проектът е одобрен, да приемат, че в значителна степен е направен финансовият анализ и да финансират именно от гледна точка на проекта, и, ако е възможно, предметът, обектът на инвестицията да бъде основното обезпечение. Това бяха основните неща. Въпреки това значителна част от одобрените бенефициенти имат затруднения и не могат да осигурят финансирането си.
Заради това на последното заседание на Управителния съвет с решение предложихме на търговските банки специална схема – ние да ги рефинансираме при определени условия. Параметрите пак са определени от Фонда от гледна точка на лихви и най-вече на срокове, защото поне голяма част от търговските банки нямат дългосрочен ресурс, с който да инвестират тези дългосрочни проекти. Все пак те са инвестиционни. Ако инвестирането е за трайни проекти, трябва да е поне за осем години. Няма такъв ресурс. Това вече е направено.
Отделно предложихме на Европейската комисия в Споразумение 2003, което ще се подпише до края на тази година, да се промени самият регламент 1268, да се иска предварително авансово финансиране само до размера на частното съфинансиране. Тоест онова, което е договорено като субсидия, да не се изисква предварително като плащане. Проектът е изпълнен, но да не се иска плащането му. То ще се покрие от субсидията, която ние ще платим. Това все пак редуцира размера на кредита и следователно ще облекчи достъпът до банките.
Вторият основен проблем е проблемът за земята. Има опасност, особено по първа мярка, невероятно много да се редуцира размерът на бенефициентите, особено за комбайни, защото има изискване да съответства на обема на стопанството. Не могат да докажат, защото просто няма поне арендувани земи, да не говоря комасирани големи собствени площи. Това е големият проблем, който наистина трябва да бъде решен, включително от парламента.
Третият проблем, който ни затрудняваше особено миналата година, беше поведението на доставчиците. Никой не е очаквал, че ще има такъв голям интерес и такова засилване на програмата. Дистрибуторите просто не бяха предвидили и не бяха заявили техника за България и се наложи да ползваме посланици на европейските страни, за да съдействаме комбайните да дойдат поне по време на жътвата, а не след това.
Освен това, което спомена и госпожа Плугчиева, на 9 април бяха одобрени нашите предложения освен удвояване на максималните тавани по всяка мярка на инвестициите, съответно на субсидиите. Направиха се още редица промени в Националния план. Искам да посоча само някои от тях. Включи се нова подмярка “Яйца и яйчени продукти”. Това просто не се подпомагаше. Към животните се включиха и зайците.
По втората мярка този проблем беше много сериозен за голяма част от бенефициентите, защото има изисквания за годишен капацитет, за обем на производството.
Досега изискването за свинско, говеждо и овче месо беше 750 т годишно. Сега падна на 450, тоест потенциално могат да кандидатстват повече. За птичето месо беше 1500 т, падна на 1000 т. По отношение на преработката на птиче месо в полуготови и готови храни от 100 т падна на 25 т. В сектор “Мляко”, имам предвид млекопреработване, изискването досега беше 5 т на ден, а сега пада на 3 т на ден. В сектора “Винопроизводство” изискването беше 500 т годишно, сега пада на 2500 хектолитра годишно. По отношение на консервната промишленост се въведе специално изискване, когато се произвеждат сушени готови продукти, заради рязката разлика между суровината и готовия продукт, изискването да бъде само 100 т, а не както е 500 т.
Тоест, мога да изброя редица други неща, чрез които искаме да ускорим прилагането на програмата.
И все пак накрая се изкушавам, уважаема госпожо Манева, да кажа, че процедурите, акредитацията по тези три частни мерки е получена 2001 г. По тях нищо не е променено. Няма никаква промяна, няма възможност да се променят, тоест да се нарушат условията. И най-голямото доказателство е, че сме имали четири одиторски проверки и България беше единствената страна от кандидатите, която беше проверена от Европейската сметна палата. Извинете, ако те се произнасят добре и дават добра оценка, просто недопустимо е според мен точно в тази зала да се казва нещо друго. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Друмев.
За процедурно предложение думата има господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, Вие трябваше да направите забележка на този служител за неговото изказване, че в тази зала е недопустимо да се правят някакви изказвания от народни представители.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Какво не ти харесва?
Благой Димитров: Аз мисля, че излизаме от границата на нормалната етика. (Шум и реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата!
Струва ми се, че това не попада в случаите, по които мога да направя забележка. Не чух нещо обидно и нередно, което господин Друмев каза.
На основание чл. 83 от Конституцията на Република България министър Велчев иска думата.
Заповядайте, господин Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно приятно е задължението ми днес да ви информирам за подробности около обявеното вчера, 20 май 2003 г., решение за продажбата на 9 млн. 398 хил. и 400 акции или сто на сто от капитала на Банка ДСК ЕАД на унгарската ОТП Банк, а съответно и подписаното вчера споразумение.
Както знаете, след окончателното подписване на тази сделка вече ще можем да се поздравим с изцяло и успешно раздържавен банков отрасъл. Сега, когато решението е взето и обявено, мога още веднъж с чисто сърце да призная, че изборът между кандидатите за тази перла на българската банкова система не беше лесен и решението не се подразбираше от само себе си.
Искам не само от името на правителството, но и от името на десетките хиляди клиенти на ДСК да благодаря на предпочетения купувач ОТП Банк, но в същата степен и на неговия конкурент Ерстебанк. Да им благодаря за честната и чиста игра по време на самата процедура, както и за дълбоката ангажираност, с която се отнесоха към институцията, която наричаме “банката на народа”.
Искам от тази трибуна да изкажа и благодарност към ръководството на ДСК, което постигна изключително добри резултати през последните месеци, и така до голяма степен обуслови сериозният инвеститорски интерес към банката, както и предложените високи цени от двамата кандидати.
Както вече знаете, сделката за Банка ДСК постигна най-високата цена, предлагана някога за българска банка, по критерия цена спрямо нетни активи. ОТП Банк спечели търга, като предложи цена за пакет акции от 311 млн. 100 хил. евро. Съотношението между постигнатата цена и нетните активи на ДСК към 31 декември 2002 г. е 2,38. За сравнение: при продажбата на Булбанк това съотношение беше 1,62, а средното за региона съотношение е 1,8.
Да, всички помним как още в началото на процеса по продажбата ние бяхме заявили, че тази е една от сделките, при които предложената цена не може и няма да бъде единственият най-важен критерии при взимането на решение. На финалната права на търга обаче излязоха двама еднакво силни кандидати. При това положение факторът цена повиши тежестта си.
Други аргументи, върху които БКК се съсредоточи, за да направи избора си, бяха опитът на кандидатите при преструктурирането на сходна на ДСК финансова институция, както и темповете им на растеж към този момент. Всичко това в крайна сметка наклони везните към унгарската ОТП Банк.
Какво следва оттук нататък? БКК ще прехвърли пакет акции от 100 процента от капитала на Банка ДСК на ОТП Банк след получаване на съответните безусловни разрешения от страна на унгарските и българските органи по банков надзор и антимонополни регулативни институции за придобиване на акциите на ДСК Банк. Очаква се тези условия да бъдат изпълнени до края на м. август или началото на м. септември, когато реално ще приключи и самата сделка.
Купувачът ОТП Банк се задължава да не продава или прехвърля акциите на Банка ДСК за срок от 5 години след приключване на сделката. От своя страна, както винаги при подобни сделки за покупко-продажба на акции в търговски банки, БКК се задължава да гарантира покриването на потенциални искове на купувача, свързани с неразкрити задължения на банката, обект на сделката. От своя страна държавата се задължава да продължи съществуването на БКК.
В този смисъл българската държава, в качеството си на мажоритарен собственик на БКК и представляван от министъра на финансите, подписа споразумение с купувача ОТП Банк за продължаване на съществуването на БКК и поддържане на минимално ниво на нейния капитал и ликвидни активи за периода на предоставените по договора гаранции. Подобни гаранционни споразумения бяха подписани и с купувачите на Булбанк и Биохим.
Възможно най-скоро след приключване на сделката за продажба на ДСК Банк правителството ще обсъди и възможността да внесе в парламента предложение за законово гарантиране на ангажиментите и задълженията, поети от БКК, по всички сключени договори с купувачите на банки, в които компанията е имала мажоритарно участие. Приемането на подобно решение от парламента ще позволи прекратяването на подписаните споразумения между правителството и купувачите на Булбанк, Биохим и Банка ДСК, както и стартиране на доброволната ликвидация на БКК скоро след приключване на сделката за продажба на Банка ДСК.

Уважаеми дами и господа, аз си спомням шока и бялата завист, които нашето поколение изпита преди години, научавайки, че Приватизационната агенция, отговаряща за раздържавяването на предприятията на бившата ГДР е пристъпила към саморазпускане поради изпълнени функции.
Днес ние очакваме саморазпускането поради изчерпване на предмета на дейност на българската Банкова консолидационна компания. Тази предстояща самоликвидация е доказателство за добре свършена работа и за успешно приключило раздържавяване на банковия сектор. Особено важно е да изтъкнем, че БКК отива към саморазпускането си, увенчана с признанието на редица европейски финансови анализатори, които я обявиха за най-добрия продавач на банки в новите европейски пазари.
Дами и господа, напълно разбирам и съчувствам на условностите, родени от обичайното политическо противопоставяне. Въпреки това призовавам уважаемата опозиция и отляво, и отдясно да се присъедини към радостта на мнозинството по повод една от най-успешните търговски сделки, извършени от държавата в най-новата ни история. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Велчев.
За процедурно предложение имате думата, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурният ми въпрос е свързан и с последния апел на господин министъра, който напуска в момента залата. Той беше опозицията да не остане безмълвна, така да се каже, безрадостна или пък по някакъв друг начин пасивна към онова, което той съобщи.
Целият проблем е, господин министър, че процедурата ни блокира и не можем да изразим никакво отношение към онова, което Вие ни съобщихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Но Вие чрез процедурата го изразявате сега.
Георги Пирински: Госпожо председател, към Вас се обръщам, тъй като господин министърът спомена и за предстоящи действия във връзка с функциите на Българската консолидационна компания, във връзка с допълнителни законодателни действия, които се очакват от парламента, в Председателския съвет да насрочите достатъчно сериозно и предварително да обявите на парламентарните групи датата и часа на дебатите по приватизацията, включително и в банковия сектор. И, разбира се, да осигурим и присъствието на господин министъра на тези дебати.
Аз на този етап само ще си позволя да отбележа, господин министър, че в началото Вие поставихте постижението 100 процента приватизация…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Излизате извън процедурното изказване. Моля Ви, господин Пирински!
Георги Пирински: Но ние с господин Искров бяхме миналата седмица в същата тази Унгария, където се оказа, че частният сектор е 78 процента от банковия сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Пирински, злоупотребявате с правото на реплика!
Георги Пирински: Ние сме с 22 процента напред от унгарците. Заслужава си да помислим дали не сме отишли твърде напред! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нарушихте правилника с това изказване, господин Пирински!
Други желаещи за изказване по точката от дневния ред, която разглеждахме преди това има ли? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
За процедурно предложение имате думата, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение на основание на чл. 67, ал. 2 да бъде подложен законопроектът на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да прочетете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

“З А К О Н
за ратифициране на Годишното финансово споразумение
за 2002 г. между Европейската комисия от страна на
Европейската общност и Република България по
Програмата САПАРД, специална присъединителна
програма за развитие на земеделието и селските райони в
Република България

Член единствен. Ратифицира Годишното финансово споразумение за 2002 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД, специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България, сключено на 4 април 2003 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по законопроекта няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация на Годишното финансово споразумение.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
Постъпил е проект за решение с вносител заместник-председателя на Парламентарната група на ДПС господин Лютви Местан.
Моля да прочетете проекта за решение, господин Местан, и да го представите на залата.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание проект за решение за избиране на директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
“Народното събрание на основание чл. 2, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ

Р Е Ш И:

Избира господин Едиз Юнал Лютфи за директор на Агенцията за чуждестранна помощ.”
Аз нямам други мотиви за това предложение, освен биографичните данни на господин Едиз Лютфи.
Това е един млад човек с висок професионален ценз, магистър по маркетинг и мениджмънт. Същевременно има и придобито хуманитарно образование в Съединените американски щати.
Владее перфектно английски език, с много добър руски език.
Има всички качества да заеме тази длъжност.
Препоръчвам на пленарната зала да подкрепи тази кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за изказвания по проекта за решение.
Господин Благой Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз имам въпрос към господин Лютви Местан като вносител на проекторешението: има ли, господин Местан, родствена връзка между господин Едиз Лютфи и господин Юнал Лютфи – заместник-председател на Народното събрание?
Аз ще помоля все пак да осветлите народното представителство, тъй като това е важен въпрос от морална гледна точка.
Освен това ми прави впечатление, че кандидатът е записал магистър и бакалавър като научна степен, а това не са научни степени. Това е степен на образование.
И във връзка с първия ми въпрос – ако има родствена връзка между господин Юнал Лютфи и господин Едиз Лютфи, Вие сте заместник-председател на Движението за права и свободи, заместник-председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи, имате ли политическо решение по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, като основен мотив за тази кандидатура ние изтъкнахме образователен ценз на този млад кадър, а не дали има някакви роднински връзки с Юнал Лютфи или с Кофи Анан, или с който и да е друг, защото като Движение за права и свободи може би малко по-добре от Вас сме запознати с Европейската конвенция за правата на човека, която конвенция изключва всякаква възможност за дискриминация, основана на пол, раса, етническа, религиозна принадлежност или роднински връзки. Така че въпросът определено не е актуален.
Разбира се, че щом съм подписал този проект за решение в качеството ми на заместник-председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи, това е направено от името на парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
За реплика има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Господин Местан, Вие не ми отговорихте на въпроса! Не става дума нито за етническа принадлежност, нито за правата на човека. Попитах Ви дали има родствена връзка и, ако има, каква е тя. Вие не ми отговорихте на този въпрос. Ако има родствена връзка, има ли политическо решение на Движението за права и свободи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност говорим за сина на господин Юнал Лютфи, нали така? Господин Лютфи, поправете ме, ако греша! Говорим за сина на Юнал Лютфи.
Уважаваният от всички нас заместник-председател на Народното събрание днес ще гласува за това неговият син да стане председател на Агенцията за чуждестранни помощи. Разбирам основанията, които изтъкна господин Местан. Излиза, че днес трябва да направим този избор, за да не нарушим Европейската конвенция за правата на човека, тоест, ако той не бъде избран, ние ще влезем в нарушение на Конвенцията за правата на човека (шум в блока на ДПС), така разбрах основанието, което господин Местан даде преди малко.
Всъщност, уважаеми колеги, господин Местан пропусна най-важната точка от биографията на кандидата, а именно, че той е син на уважавания от всички нас заместник-председател на Народното събрание! Защото, ако не беше негов син, вероятно нямаше да стане председател на Агенцията за чуждестранни помощи!
Искам да направя един малък коментар и на другото, което каза господин Местан. Съгласен съм, че никой не може да бъде сегрегиран по отношение на раса, пол, етническа принадлежност, но нима това е единственият човек с турски етнически произход в страната, който може да заеме тази длъжност? Нима, след като вие самите отчитате, от вас съм чувал да казвате от тази трибуна, че 70 % от турския етнос са безработни хора, това ли е единственият човек - синът на заместник-председателя на Народното събрание, който е най-кадърният, най-подходящият да заеме тази длъжност?
И още нещо, уважаеми колеги! Това е втори случай. Самият господин Местан, който толкова хубаво говори тук от тази трибуна… Нека да припомним, че неговата съпруга, също с решение на ръководството на ДПС, е председател на Агенцията за закрила на детето. И тя закриля добре нашите деца! Това е факт, в който никой не се съмнява.
В случая се радвам единствено на това, че дъщерята на Ахмед Доган е още малка. Иначе би била прекрасен кандидат за Фонд "Тютюни". Защо не? (Оживление в залата.) За щастие обаче, тя е все още малка.
А сега, уважаеми колеги, искам да ви кажа нещо много по-важно от тази шуробаджанашка история, която се разиграва в момента.
Днес нашият парламент и всички ние, уважаеми колеги, имаме една прекрасна възможност да покажем и на избирателите, и на журналистите, на всички, които ни смятат за най-лошите хора в страната, които ни смятат за най-големите боклуци в страната, че в нашия парламент все още има принципи, съвест и морал! Това можем да го покажем, като гласуваме против това предложение! Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Проектът за решение е представен.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше представен от господин Местан.
Гласували 139 народни представители: за 87, против 47, въздържали се 5.
Проектът за решение е приет.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах против това решение, не защото познавам този човек и оценявам неговите качества като положителни или отрицателни. Гласувах против това решение, защото смятам, че днес в пленарната зала трябваше да бъде обсъждан въпросът не кой да е директор на Агенцията за чуждестранна помощ, а изобщо България има ли нужда от такава агенция. Гласувах против това решение, защото това Народно събрание - Тридесет и деветото Народно събрание, продължава да създава и да разширява държавната администрация, точно за да урежда свои приближени хора. Дали те са в роднински или в каквито и да било други връзки, това е въпрос, който при всеки един от случаите може да бъде дискутиран, но мисля, че това прекалено разширяване на държавната администрация е правено с цел не за да се обслужват качествено българските граждани, а за да се уреждат различни приближени хора на управляващите на високоморалните народни представители от Движението за права и свободи и тези от Национално движение Симеон Втори – носители на името на Симеон Втори, на тези хора, които искат да получават за сметка на българския данъкоплатец сигурни доходи не само във вид на работни заплати, а и във вид на други нерегламентирани доходи.
Ето за това гласувах "против". Защото смятам, че българският гражданин не може да плаща за това, дали някой е син, съпруг, баща, съпруга или член на еди-кое си управление в нашата страна. Това са моите аргументи и това е нещо, което не се приема от хората. Вие знаете тяхната оценка.
Мисля, че моралът изисква да се замислим над всички тези неща. Вместо да мислим за това как да облекчаваме положението на българския гражданин, мислим за това как да запазваме държавни структури и как да ги разширяваме, и как вие да уреждате своите хора на тези места! Благодаря.
Заповядайте за втори отрицателен вот, господин Паница.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Преди малко с това гласуване дадохме един много лош пример на хората, които ни гледат отгоре – тези млади хора. Трябва да ви кажа, че сега ясно разбирам защо ДПС е против предсрочни парламентарни избори – просто има още роднини, синове и дъщери, които трябва да се назначат някъде! А това, че БСП в по-голямата си част гласува "за", показва, че те имат абсолютно същата политика, показа, че те са част от управляващото мнозинство! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за трети отрицателен вот, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми дами и господа народни представители! С този вот българското Народно събрание показа, че не работи в посока за новия морал. Вярно е, че ДПС е партия, която не беше обвързана с такава предизборна платформа и това по никакъв начин не би могло да я ангажира, но народните представители от Националното движение Симеон втори показват публично постъпателния политически рекет, който съществува в момента, и превръщането на партия НДСВ в присъдружна организация на ДПС. Да се назначават хора, при които основното, определящо и единствено са родствените връзки с някой друг виден деятел на една политическа сила, не отговаря нито на новия, нито на никакъв морал. Поради това гласувах "против". (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Обявявам 30-минутна почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Процедурно предложение – госпожа Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Моля да гласуваме удължаване на срока за предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който да бъде две седмици. Значи удължаването е с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте това процедурно предложение – срокът на предложенията по Закона за съдебната власт да бъде удължен с една седмица, тоест да бъде общо две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следващото процедурно предложение.
Анелия Мингова (НДСВ): И още едно процедурно предложение – срокът за предложения по Закона за регионалното развитие да бъде удължен с две седмици, тоест да бъде максималният, предвиден в правилника, три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за предложения по Закона за регионалното развитие да бъде общо три седмици.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, вносител – Милена Милотинова и група народни представители.
Моля, госпожо Милотинова, да представите …
Иван Иванов (ПСОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение. Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 42, ал. 2, т. 4, правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по законопроекта за радиото и телевизията.
Аргументите ми за това са следните. Законът за радиото и телевизията е един от най-важните закони, които трябва да отговорят на хармонизацията ни с правото на Европейския съюз. Този закон има пряка връзка с четири от преговорните теми на България с Европейския съюз: тема № 4 – “Дружествено право в частта за интелектуалната собственост”; тема № 6 – “Право на конкуренция в частта антимонополно законодателство в електронните медии”; тема № 19 – “Телекомуникации и информационно общество”, и тема № 20 – “Култура и аудиовизия”.
Към момента не е постъпило становище от Европейската комисия по предложения на нашето внимание законопроект. Нещо повече, мадам Бюрио, която е депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, с отговорност за процедурата на постмониторинг на България, на среща на 2 април в седалището на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург изрично е поискала законопроекта и е настояла забележките, които ще бъдат дадени в становище до българския парламент, да бъдат взети предвид при внасянето на законопроекта.
Към момента имаме информация, че становището е изготвено и следващите дни ще бъде предложено на нашето внимание. Поради това настоявам, госпожо председател, да подложите на гласуване моето процедурно предложение за отлагане на разискванията. В противен случай съмненията ще се превърнат в убеждение – че бързането с внасянето на този законопроект се върши, единствено за да бъдат защитени лични, частни корпоративни интереси на хората, които стоят зад вносителите на законопроекта. Моля не допускайте това в залата на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Противно процедурно предложение – госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя противно процедурно предложение на предложението на колегата Иван Иванов на няколко основания.
Първо, нормативните актове, с които трябва да бъде съобразен Законът за радиото и телевизията са следните: на Съвета на Европа – Европейската конвенция за трансгранична телевизия и протокола за изменение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, и двата акта са надлежно ратифицирани от Народното събрание и са част от вътрешното право на страната; на Европейския съюз – Директива 552 от 1989 г. – “Телевизия без граници”, и Директива 36 от 1997 г., внасяща поправки в Директива “Телевизия без граници”.
С тези документи законопроектът е съобразен. Няма нищо общо така предложения от нас законопроект с главата “Телекомуникации” или със затварянето на главата “Телекомуникации”. Има общо единствено с главата “Аудиовизия”, по която преговорите с Европейския съюз приключиха. Главата е затворена и въпреки че много колеги още миналата година, при поправките, които правихме в Закона за радиото и телевизията, твърдяха, че главата ще бъде отворена, тя не се отвори. По простата причина, че, за да се отвори тази глава, трябва да не са спазени някои от тези документи. А тези документи са спазени.
Освен това, което е важно и което не се разбира, е, че тези документи не предвиждат никакви задължителни указания относно регулаторната рамка. Те се отнасят до програмната дейност, принципите на рекламната дейност, телевизионния пазар, спонсорството, но не и до регулаторната рамка.
Така че правя противното процедурно предложение на основанията, които изложих, тъй като законопроектът има общо единствено с главата “Аудиовизия”. Това междупрочем се потвърди и от хора от Обединените демократични сили, които имаха пряко отношение към законопроекта в рамките на миналия парламент, като госпожа Нели Огнянова в работната група в Министерство на културата. Тоест телекомуникациите нямат никакво отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение от господин Иванов на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 – да се отложи разискването по законопроекта по съображенията, които той изтъкна в залата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на господин Иванов за отлагане на разискванията.
Гласували 172 народни представители: за 93, против 78, въздържал се 1.
Предложение за прегласуване – господин Дончев.
Естествено, че не от място. Той трябва да го направи на микрофона.
Давам Ви думата, заповядайте да направите предложение, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за прегласуване. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, разбира се, ще повторя, за да няма объркване в залата какво гласуваме.
Подложих на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Иван Иванов – за отлагане на разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение още веднъж.
Гласували 186 народни представители: за 95, против 91, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. (Бурни ръкопляскания в опозицията, възгласи: “Браво!”)
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕДНАКВИ ПРАВИЛА ЗА ПЕРИОДИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ ЗА ПРОВЕРКА НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ЗА ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА ТЕЗИ ПРЕГЛЕДИ.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Мирчев, да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Спогодбата за
приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства и за взаимното признаване на тези прегледи,
внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи.
На заседанието присъства господин Любомил Иванов - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи от 1997 г. бе открита за подписване от 13 ноември 1997 г. до 30 юни 1998 г. и влезе в сила от 27 януари 2001 г. като след тази дата тя е открита за присъединяване. Към настоящия момент шест държави са договарящи страни по Спогодбата – Русия, Естония, Унгария, Румъния, Холандия и Финландия, а 18 страни, между които всички останали страни-членки на Европейския съюз, са я подписали с условия за последваща ратификация.
В процеса на преговорите по раздел IХ “Транспортна политика” Република България е поела ангажимент за присъединяването си към Виенската спогодба от 1997 г. Очаква се до средата на тази година Европейската общност като регионална организация за икономическа интеграция или нейните страни-членки да се присъединят към Спогодбата.
Виенската спогодба гарантира еднакви условия за извършване на периодични преговори за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, регистрирани в договарящите страни. В нея се регламентира и процедурата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи. Изработването и приемането на правилата се извършва по процедура, предвидена в Приложение № 1 към Спогодбата.
В правилата се разработват следните две основни насоки. Проверка на техническото състояние на превозното средство във връзка с опазването на околната среда от замърсяване и проверка на техническото състояние на превозното средство във връзка с безопасността на движението.
Основната цел на спогодбата е проверката за съответствие на пътните превозни средства с техническите характеристики, заложени от производителя. В настоящия момент периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват по Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. След присъединяването на Република България към Спогодбата периодичните прегледи ще се извършват в съответствие с еднообразните правила. Присъединяването на нашата страна към Спогодбата ще осигури по-високо ниво на извършваните прегледи както по отношение безопасността на движението, така и по отношение опазването на околната среда; ще позволи признаването от договарящите страни на издаваните документи да преминат преглед за техническата изправност на пътните превозни средства и ще улесни осъществяването на автомобилните превози.
Подкрепяйки изцяло мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи под № 302-02-24, внесен от Министерския съвет на 18 април 2003 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Има и кратък доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Илчев, моля да го представите.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря, госпожо председател.
“На 14 май 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи, подписана на 13 ноември 1997 г. във Виена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по този законопроект за ратификация.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз съжалявам, че няма представител на Министерството на транспорта и съобщенията и вероятно към господин Мирчев би трябвало да отправя своя въпрос.
Тази ратификация засяга основно екологичните параметри на моторните превозни средства и параметрите, които определят безопасността. По отношение на екологичните параметри може ли да направите някакъв коментар, господин Мирчев, засягат ли тези единни критерии двутактовите возила, които още вървят по пътищата на България? И по какъв начин това ще се отрази след ратификацията, която аз се надявам, че след малко ще приеме Народното събрание? Лично аз считам, че не са малко собствениците на такива моторни превозни средства, от една страна, и от друга страна, покупателната способност на населението не дава възможност, пък и статистиката показва, че е доста малък броят на закупените нови возила, имам предвид основно леки автомобили, които впрочем са преобладаващата част от движението в големите градове.
Този въпрос е важен за българското общество и аз ще Ви помоля да изясните този проблем. Ако е необходимо, разбира се, да бъде поканен господин Любомил Иванов и да получим отговор по този въпрос.
Аз считам, че хората се вълнуват специално в това отношение. Или с други думи казано, това означава ли спирането на двутактовите моторни превозни средства и на по-старите возила, от една страна? И ако примерно има такова изискване във връзка с уеднаквяването на критериите за технически прегледи, в какъв срок това трябва да бъде осъществено? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Мирчев, моля да вземете отношение по поставения от господин Димитров проблем.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин Димитров! Ако добре сте запознати със спогодбата, която разглеждахме в Комисията по транспорт и телекомуникации, тя се отнася преди всичко за приемане на еднакви правила. В момента в България има над 3,5 млн. моторни превозни средства. Мисля, че към 81 на сто от тях са над шест години.
Спогодбата не третира въпроса какви моторни превозни средства има, а касае само уеднаквяването на правилата, така че едно моторно превозно средство, което е преминало през технически преглед в България, и основно спогодбата разглежда въпроса да покрива екологичните изисквания, които се въвеждат, и да гарантира безопасност на движението по пътната мрежа не само у нас, а и извън България. Това е предметът на дейност на спогодбата, а не как ще развиваме, модернизираме. Въпросът какви моторни превозни средства ще внасяме е въпрос на друго законодателство.
Освен това с приемането на Закона за движението по пътищата преди повече от година ние регламентирахме и нов начин, нова технология за извършването на периодичния технически преглед у нас: къде да се извършва първоначалната регистрация – ставаше въпрос за пунктовете на специализираните органи “Пътна полиция”, и къде да се извършва периодичният преглед, така че това е и едно развитие, и синхронизация на нашия Закон за движението по пътищата и Спогодбата за приемане на еднакви правила за прегледи, т.е. за взаимното признаване на тези прегледи от тези 18 + 6 страни, от които някои са ратифицирали, а за други предстои да извършват ратификацията до средата на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
За реплика – господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Наистина става дума за уеднаквяване на правилата за проверка, но във връзка с това, уважаеми господин Мирчев, тази материя покрива съдържанието на димни вещества в отработените газове от автомобилите, съдържанието на въглероден окис и прочие вредни вещества, които се отделят от автомобилите.
Аз съм запознат с текста на спогодбата, но ме интересува от практическа гледна точка означава ли това – още веднъж Ви питам, тъй като един стар двутактов двигател по никакъв начин не може да отделя по-малко въглероден окис от това, което е дадено по техническите характеристики, още повече, че тези автомобили са амортизирани. Вие вероятно не схванахте практическата част на това, което искам да кажа.
Разбира се, аз съм спокоен, ако това не означава, че тези стари автомобили, основно двутактови автомобили, могат да минат техническите прегледи при тези уеднаквени характеристики и параметри и няма да има никакъв проблем за собствениците на такива автомобили. Ако в този смисъл е отговорът Ви, това ме успокоява, разбира се.
Иначе още веднъж Ви казвам: да не стане така, както коментирахме въпроса със свидетелствата за правоуправление. Спомняте си дебатите в комисията. Говорихме едно, после се оказа съвсем друго. Тоест, от практическа гледна точка да успокоим собствениците на такива моторни превозни средства в смисъл, че няма да има последствия за тях след ратифицирането на спогодбата от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Искате ли дуплика, господин Мирчев? Не.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля господин Мирчев за процедурно предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът за ратифициране на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две гласувания в едно пленарно заседание.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите текста на законопроекта, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за приемане на
еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства и за
взаимното признаване на тези прегледи.

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи, подписана на 13 ноември 1997 г. във Виена.

Заключителна разпоредба.

Параграф единствен. Законът влиза в сила две години след обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли съображения по съдържанието на законопроекта? Има ли изказвания? Няма.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 166 ОТНОСНО РЕПАТРИРАНЕТО НА МОРЯЦИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
относно законопроекта за ратифициране на
Конвенция № 166 на Международната организация на труда
относно репатрирането на моряците№ 302-02-26
от 30 април 2003 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 15 май 2003 г., разгледа и обсъди Законопроект № 302-02-26 за ратифициране на Конвенция № 166 на Международната организация на труда, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика.
Конвенция № 166 е ревизираща по отношение на Конвенция № 23 относно възвръщането на моряците в отечеството им от 1926 г., по която Република България е страна от 1929 г.
Основно право на всички моряци в случаите по чл. 2, ал. 1 от Конвенцията е тяхното репатриране. Посочени са обстоятелствата, при които морякът има право на това. Задължение по цялостното организиране и финансиране репатрирането на моряка, включително трудово възнаграждение и медицинско обслужване при необходимост от момента на напускане на кораба до достигане на избраното за репатриране място е за сметка на корабопритежателя.
Предвижда се в националното законодателство в разпоредба или колективен трудов договор да бъде предвидена максимална продължителност на службата на борда на кораб, след което моряците да имат право на репатриране и други.
Ратифицирането на Конвенция № 166 на МОТ заедно с другите ратифицирани конвенции ще повиши сигурността на моряците и ще допринесе за хармонизиране на българското законодателство с международното и европейско законодателство в тази област.
След проведено обсъждане и гласуване с резултати: "за" – 10 гласа, без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика прие следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Подкрепя законопроект № 302-02-26 от 30 април 2003 г. с мотивите към него, внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция № 166 на Международната организация на труда относно репатрирането на моряците".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
"Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Конвенция № 166
относно репатрирането на моряците, внесен под
№ 302-02-26 от Министерския съвет на 30 април 2003 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 13 май 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Конвенция № 166, относно репатрирането на моряците.
Приложното поле на конвенцията обхваща всички морски кораби – частна или публична собственост, регистрирани на територията на държава – член на Международната организация на труда, за която конвенцията е влязла в сила.
Конвенцията се прилага за корабите, които обичайно се използват за търговско морско корабоплаване, както и по отношение на корабопритежателите, моряците на такива плавателни съдове. Репатрирането на моряците в случаите, предвидени по чл. 2, ал. 1 от конвенцията е основно право на всички моряци.
Конвенцията е ревизираща по отношение на Конвенция № 23 относно възвръщането на моряците в отечеството им от 1926 г., по които Република България е страна от 1929 г.
Предвид настъпилите значителни промени през годините е взето решение за приемане на нова ревизираща конвенция, която да регламентира всички нови обстоятелства.
Приемането на Конвенция № 166 ще доведе до промени в българското законодателство и по-специално в подготвения проект за нова наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на български граждани в частта, посветена на моряшкия труд. В тази част са включени текстове, основаващи на разпоредбите и предписанията на конвенцията и по-специално – задължението на корабопритежателя да организира и поеме всички разходи по репатрирането на моряците, наети на борда на неговите кораби.
Приемайки изцяло мотивите на вносителя и смятайки, че ратифицирането на конвенцията ще допринесе в по-голяма степен за хармонизиране на нашето законодателство, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 8 гласа "за" реши и предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците под № 302-02-26, внесен от Министерския съвет". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Илчев, моля представете доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: "На 14 май 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците, приета на 74-ата сесия на Международната конференция на труда на 9 октомври 1987 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение имате думата, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Конвенция № 166 на Международната организация на труда да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде гледан в едно пленарно заседание на две гласувания.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:

"З А К О Н
за ратифициране на Конвенция № 166 относно
репатрирането на моряците

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците, приета на 74-ата сесия на Международната конференция на труда на 9 октомври 1987 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по съдържанието на законопроекта няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 193 ОТ 2002 Г. ОТНОСНО НАСЪРЧАВАНЕТО НА КООПЕРАЦИИТЕ, ПРЕПОРЪКА № 194 ОТ 2002 Г. ОТНОСНО СПИСЪКА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ БОЛЕСТИ, РЕГИСТРИРАНЕТО И ОПОВЕСТЯВАНЕТО НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ БОЛЕСТИ И ПРОТОКОЛ ОТ 2002 Г. КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА, 1981, ПРИЕТИ НА 90-та СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за вземане на акт от препоръки и протокол на Международната организация на труда, № 302-03-15 от 30 април 2003 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 15 май 2003 г., разгледа и обсъди проект за Решение № 302-03-15, внесен от Министерския съвет на 30 април 2003 г.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика.
Препоръка № 193 относно насърчаването на кооперациите обобщава определени предложения, направени на 90-та сесия на МОТ за поощряване развитието на кооперациите. Подчертава се важното им значение за създаването на работни места, за най-пълно участие на всички хора в икономическото и социалното развитие и др. Приема се, че кооперациите действат във всички сектори на икономиката, като препоръката се прилага за всички видове и форми кооперации. Определя се обхватът на мерките за насърчаване и укрепване идентичността на кооперациите на основата на кооперативните ценности и кооперативните принципи, разработени от Международното кооперативно движение. Подробно е посочена политическата рамка и ролята на правителствата, приемането на специално законодателство и нормативни разпоредби за кооперациите, ролята на организациите на работодателите и на работниците и взаимоотношенията им с кооперативните организации и др.
Препоръка № 194 за списъка на професионалните болести от 2002 г. е във връзка с разпоредбите на Конвенцията и препоръките за безопасност и здраве при работа, 1981 г., както и Конвенцията и препоръката за трудовите здравни служби 1985 г.
Предложенията на 90-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда са относно необходимостта от по-ефективно регистриране и оповестяване на трудовите злополуки и професионални болести, от улеснена процедура за допълване на списъка на професионалните болести и др. На основата на консултации с представителните организации на работодателите и на работниците следва да бъде създаден Национален списък на професионалните болести за целите на превенцията, регистрацията и оповестяването им. Страните-членки се задължават да изпратят списъка до Международното бюро по труда след неговото съставяне или преразглеждане за осъвременяване на списъка към препоръката. Препоръчва се компетентната инстанция да има предвид сборника от 1996 г. с директиви за практиката при регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионални болести и др.
Протоколът към Конвенцията за безопасност и здраве при работа – 1981 г., е свързан с постепенното изпълнение на поредица функции от изпълняващия орган относно установяването и прилагането на процедури за уведомяване от страна на работодатели и други пряко засегнати субекти за трудови злополуки или професионални заболявания, за разработването на годишни статистики. Определени са целите на протокола, като са дефинирани основни термини, регламентирани чрез закони, наредби и др., методи, сътрудничество с представителните организации на работодателите и работниците, създаването и поддържането на системи за регистрация, уведомление и др.
Приемането на решение от Народното събрание за вземане на акт от представените по-горе препоръки и протокол на Международната организация на труда има за цел да информира обществото за последващо приемане на ефективни мерки за ратифициране и прилагане. Това произтича от разпоредбите на чл. 19, ал. 5, буква “б” и ал. 6, буква “б” от Устава на Международната организация на труда, според който правителствата на държавите-членки се задължават да представят на съответния законодателен орган вземането на акт от всички международни документи, приети от Международната организация на труда.
След проведеното обсъждане и гласуване с резултат 10 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме решение за вземане на акт от:
1. Препоръка № 193 от 2002 г. относно насърчаването на кооперациите, приета на 90-та сесия на Международната конференция на труда;
2. Препоръка № 194 от 2002 г. относно списъка на професионалните болести, регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионалните болести, приета на 90-та сесия на Международната конференция на труда;
3. Протокол от 2002 г. към Конвенцията за безопасност и здраве при работа, 1981 г., приета на 90-та сесия на Международната конференция на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Адемов.
Господин Илчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: “На 14 май 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 193 от 2002 г. относно насърчаването на кооперациите, Препоръка № 194 от 2002 г. относно списъка на професионалните болести, регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионалните болести и Протокол от 2002 г. към Конвенцията за безопасност и здраве при работа, 1981 г., приети на 90-та сесия на Международната конференция на труда от 3 до 20 юни 2002 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква “б” и ал. 6, буква “б” от Устава на Международната организация на труда да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Взема акт от:
1. Препоръка № 193 от 2002 г. относно насърчаването на кооперациите, приета на 90-та сесия на Международната конференция на труда;
2. Препоръка № 194 от 2002 г. относно списъка на професионалните болести, регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионалните болести, приета на 90-та сесия на Международната конференция на труда от 3 до 20 юни 2002 г.;
3. Протокола от 2002 г. към Конвенцията за безопасност и здраве при работа, 1981, приет на 90-та сесия на Международната конференция на труда от 3 до 20 юни 2002 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказване по проекта за решение.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, бих искал да насоча вниманието ви към последния абзац от мотивите, с които Министерският съвет внася този проект за решение в Народното събрание. Госпожо председател, в него е указано съдържанието на чл. 19 от Устава на Международната организация на труда, който текст изяснява що е то понятието “вземане на акт” и какво се има предвид. Както е записано и в мотивите в този абзац, подписани от министър-председателя, всъщност става дума за задължение на всяка държава, която е член на Международната организация на труда, да представи в срок от една година след закриването на сесията, на която са приети съответните препоръки в случая, да представи на властта или на властите, в чиято компетентност влизат въпросите, които урежда дадената препоръка, за приемането на закон или на мерки от друг характер.
Въпросът се поставя така: Международната организация на труда приема определени препоръки, а правителството на съответната държава в срок до една година трябва да прецени на кои власти и в какъв вид да представи препоръките, навярно цялата препоръка. Въпросът е да се прецени за коя власт какви задължения произтичат от дадената препоръка.
Тук, госпожо председател, възниква първият въпрос. Ще визирам първата препоръка – за кооперациите. Тъй като това засяга Народното събрание – какви закони ще приемем, но засяга и Министерския съвет, но в по-малка степен, защото не всички действия, които произтичат от тази препоръка за кооперациите, са само въпроси на законодателството.


За да не бъда голословен, госпожо председател, тъй като Препоръка № 193 е приложена към материалите, които съпровождат проекта за решение, бих си позволил да посоча само, да речем, раздел II – “Политическа рамка и роля – забележете! – на правителството”, където е казано, че именно правителството трябва да създаде институционална рамка, с цел да се даде възможност за регистриране на кооперациите по най-бързия, достъпен и ефикасен начин, нещо повече – да поощри създаването на подходящи резерви в кооперациите за създаването на фондове за солидарност. Също е казано да се предприемат мерки за контрол върху кооперациите при условията, които съответстват на функциите им, тоест, да се избегне злоупотребата с тази форма, която, за съжаление, у нас се наблюдаваше и се наблюдава. И тъй нататък.
В т. 9 от този втори раздел, накрая на четвърта страница е записано, че именно правителствата трябва да поощряват важната роля на кооперациите при трансформиране на това, което често е странична дейност за оцеляване, в скоби е посочено, наричана понякога неформална, а ние разбираме, че става дума за сива икономика, трансформирането й в законово защитени работни места, работа, напълно интегрирано в основния икономически живот.
Защо все пак си позволих да отнема малко от времето на Народното събрание, госпожо председател? Първо, Вие сама разбирате, че нарушение на правилника е отсъствието на представител на вносителя на това решение. Тук той липсва. Това изискване не е формално, защото ако имаше тук представител на правителството, аз бих го запитал какво е направило правителството в продължение на една цяла година, госпожо председател, защото тези препоръки са приети през юни м.г., за изпълнение на поне една от тези препоръки, свързани с работата на кооперациите.
И възниква един втори въпрос, госпожо председател. Ние в края на миналата година, не знам, може би господин Нихризов ще ми припомни, или в началото на тази година приехме поправки в Закона за кооперациите. И ако си спомняте, при тези дебати имаше доста сериозна дискусия за чл. 1 на този закон, до каква степен е правомерно в него да се записват текстове, предвиждащи ако не привилегировани, то поне мерки, които да осигуряват равностойно третиране и участие на кооперациите в стопанския и социалния живот от гледна точка на националното законодателство. И там единственото, което в края на краищата остана, е, че някакви мерки могат да се предвиждат в специалните закони.
Струва ми се, че правителството е некоректно спрямо Народното събрание, когато, внасяйки своите предложения за промени, ако вносител е Министерският съвет, може би са били някои от представителите на мнозинството, но и в този случай всеки вносител от мнозинството би трябвало да е задължен да познава тази препоръка, да се съобрази с нея и нещо повече – ние да я приемем, да вземем от нея акт най-малкото заедно с дискусията по Закона за изменения на Закона за кооперациите, ако не преди това.
Ето защо, госпожо председател, поставям пред Вас, ако щете, и процедурния въпрос да гласуваме на първо четене днес това решение, но да се въздържи господин Адемов от стандартната процедура за гласуването и на второ четене…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: То е проект за решение, не е ратификация, господин Пирински.
Георги Пирински: А, то пък за съжаление не е закон! Извинявам се. Очевидно тук процедурата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Само използвам възможността, че прекъснахте изказването си, за да Ви кажа, че има представители на вносителите и след Вашето изказване ще гласуваме тяхното пускане в залата.
Георги Пирински: Разбирам, че те сигурно са на равнище заместник-министър и т.н. и аз винаги съм гласувал за участието на тези представители на различните органи на Министерския съвет, но Вие сама разбирате, госпожо председател, че те не могат да заместят участието на членове на Министерския съвет, на политически отговорни лица, които единствено могат да вземат отношение по политическия ангажимент, който се съдържа в такива препоръки.
Ето защо аз се затруднявам да Ви предложа процедура, която да е приемлива и от гледна точка на нашия правилник. Не бих искал излишно да отлагам или да затруднявам работата на Народното събрание. Ще гласувам, разбира се, за тези препоръки, защото споделям това, което пише в тях.
Доколкото чувствам, макар и с периферния си слух, че вървят консултации може би по този въпрос, ако бихте желала, госпожо председател, да съобщите как предлагате да процедираме, бих Ви бил благодарен.
Очевидно ще трябва да повторя. Госпожо председател, обърнах се към Вас с въпрос дали консултацията, която в момента провеждате, има нещо общо с дискусията, която водим, и имате ли предложение по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не, чакам Вашето процедурно предложение.
Георги Пирински: Аз предлагам все пак да гласуваме. Нека да се подкрепи това решение, но Ви предлагам, госпожо председател, в Председателския съвет да поставите въпроса за известяването на Министерския съвет, че ние сме взели акт. Не личи дали Министерският съвет е взел акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Направете процедурно предложение, господин Адемов. Вместо на Председателски съвет да го изясняваме този проблем, те биха могли да го изяснят в залата.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Съжалявам, че пропуснахме процедурната възможност да поканим вносителите преди дискусията.
Сега правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов и директорът на дирекция в Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение от господин Адемов.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за други изказвания по този проект за решение.
Ще помоля представителите на вносителите, които току-що влязоха в пленарната зала, ако са успели на мониторите отвън да разберат питането, което беше отправено от господин Пирински…
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Доколкото отвън на мониторите можахме да чуем питането на господин Пирински – а то беше: защо Министерският съвет не е взел акт, а предлага директно на Народното събрание – искам да ви кажа, че съгласно Устава на МОТ самото взимане на решение от Министерския съвет е акт. Няма друга такава процедура, по която се взима акт на Министерския съвет. В самия Устав е казано, че изпълнителната власт взима акт със своите решения. Всъщност с решението на Министерския съвет е взет и акт и сега се предлага на вашето внимание и Народното събрание да вземе акт.
Актът, за сведение, няма никаква задължаваща и правна сила. Просто за сведение, при изработката на бъдещи закони българската страна е уведомена по отношение на препоръките, които са направени от Международната организация на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Процедурно предложение, господин Пирински, заповядайте.

Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, процедурно предлагам да помолите Правния отдел на Народното събрание да даде една справка на народните представители за понятието “вземане на акт” и какво произтича от него за Народното събрание и за другите власти. Онова, което каза господин Апостолов, по мое мнение не е така, защото примерно се натъкнах на такъв случай: наредба на Министерството на транспорта, която забранява на кооперации да участват в конкурси за получаване на едни или други обществени поръчки. Това не е въпрос на Народното събрание. Именно Министерският съвет, вземайки акт, трябва да прегледа всички постановления, решения, разпореждания на Министерския съвет и актове на министерствата, които засягат кооперациите и които може би се разминават с тази препоръка.
Ето защо предлагам тази справка да се предостави и на Министерския съвет и да се прецени действително какви промени в законите произтичат, за да знаем и ние какво трябва да направим, но Министерският съвет да бъде любезен да погледне своите отговорности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Доколко Правният отдел в компетенции да осъществява тази образователна функция на народните представители и Министерския съвет, поставям го под съмнение.
За процедурно предложение има думата господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата за процедура с една молба към Вас, госпожо председател. В предишния парламент беше въведена практика никой да не може да застава на трибуната на Народното събрание, без да е облечен съответно. Смятам, че е неуважение към българския парламент, още повече тук да се явяват външни лица, поканени да присъстват, лица, за които сме гласували да бъдат в залата, да идват тук по риза и да застават на тази висока трибуна, без да са облечени съответно. Смятам, че тази традиция, която беше в предишния парламент, е добре да бъде пренесена и в настоящия.
И бих Ви помолил, разбира се, ако Вие споделяте това, когато Вие ръководите, да не допускате, а това би трябвало да важи и за всеки, който председателства заседание на парламента, една такава проява, на която преди малко бяхме свидетели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов. Изцяло подкрепям Вашето изказване.
С неудобство правя забележка на представителите на вносителите. Моля в бъдеще да се съобразявате с традиционно приетото облекло, което народните представители трябва да имат, изказвайки се пред микрофона или влизайки в тази зала.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че да се занимаваме сега с това какво значи вземане на акт от един документ на Международната организация по труда е нещо, което би трябвало да сме го забравили, още повече, че вече има утвърдена практика и след решението на Конституционния съд.
Моят въпрос с предлаганите днес решения е свързан с въпросите, свързани с безопасността и здравето при работа и с документите, от които Народното събрание трябва да вземе акт. Лично аз очаквах вносителят да обоснове решението на Министерския съвет – защо ние днес в Народното събрание трябва да вземем акт от протокола към Конвенцията за безопасност и здраве при работа. Този въпрос аз зададох и по време на заседание на Комисията по труда и социалната политика. Защото смятам, че нашата страна има достатъчна степен на готовност. Освен това има още по-висока степен на потребност да ратифицираме протокола към Конвенцията за безопасност и здраве при работа. Защото, както вече беше казано, вземането на акт означава, че това не поражда правни последици за нашата страна. Това е процедура, чиято функция се състои в широко информиране на обществото, даже, както е записано “мобилизация на общественото мнение”, за да се приемат по-ефективни мерки в една или друга посока, в случая по отношение на безопасността и здравето при работа на българските граждани. Аз мисля, че това е много важен въпрос, още повече, че още през 1997 г. с приемането на Закона за здравословни и безопасни условия на труд всъщност европейското законодателство беше транспонирано и бяха взети предвид всички тези документи и на Международната организация по труда.
Затова аз настоявам да получа отговор какво ни пречи да ратифицираме тези документи на Международната организация по труда, къде сме изостанали, в какво сме изостанали и, ако сме изостанали и нямаме тази степен на готовност, която аз мисля че имаме, кога ние ще бъдем готови да ратифицираме документите на Международната организация по труда. Защото, ако сте си направили труда да погледнете всички материали, които са ни предоставени от Народното събрание, ще видите, а то е отбелязано и в самите мотиви на вносителя, ще видите, че тези термини, които се използват в протокола, ние ги имаме в нашето законодателство и то не от вчера. Те почти изцяло се покриват с нашето законодателство.
Затова аз смятам, че в този процес, дори да имаме някакво изоставане, ние не трябва да отлагаме тези въпроси във времето, трябва да се придвижваме по-бързо. Защото вземането на акт означава да информираме обществото. Какво ще информираме обществото като му кажем какво е трудова злополука? Какво ново ще научи? То си го знае. Общественото мнение го знае, специалистите го знаят, работещите го знаят, експертите го знаят, какво ново ще им кажете? С какво ще допринесем? Ние трябва да ратифицираме тези документи, за да може да стане задължително тяхното прилагане и най-вече по отношение на професионалните болести. Ето за това става дума. Аз мисля, че ние имаме такава готовност. И ако нямаме такава готовност, да се каже къде имаме изоставане, в какво сме изостанали, кога ще наваксаме това. Защото не трябва да си затваряме очите пред един от най-сериозните проблеми в България, а това са именно условията на труд. Това е въпрос, който тепърва ще бъде поставян с огромна острота, именно защото той ще бъде един от най-важните въпроси, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз. Защото това е кажи-речи единствената мотивация на обществото да движи нещо напред.
Затова поставям този въпрос, не защото няма да подкрепя вземането на акт, а защото смятам, че ние можем да направим още една крачка напред и да ратифицираме. За съжаление ще кажа отново, че в комисията никой не ми отговори, не беше даден нито един аргумент защо ние вземаме акт, а не ратифицираме тези документи. Това е моят въпрос. Какво е това, което ни пречи? Къде сме изостанали? Кога ще го наваксаме и кога ние ще гарантираме прилагането на международните стандарти за българските граждани, за работниците, които се трудят в предприятията, работещи на територията на Република България? И мисля, че този въпрос заслужава не формален, а компетентен отговор.
Аз не искам да ми отговаряте формално. Това, което Вие можете да ми отговорите формално, аз мога да го прочета. И разбира се, не само на мен, на всички и най-вече на тези, които са извън залата, защото това е въпрос, който засяга точно българските граждани. Много моля да получа отговор на това, ще го кажа отново, което за мен е най-притеснително – или има нещо, което ние не знаем като информация; къде са проблемите и къде са препятствията, които България не може да преодолее? Още повече, пак ще напомня, че 1997 г. целият този процес беше извършен при изработването на Закона за безопасни и здравословни условия на труд. Къде са тези препятствия? Ако някой ги знае да излезе и да ги каже, защото аз мисля, че всички ние трябва да ги знаем. Според мен, ние имаме готовност да ратифицираме тези документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, госпожо Тоткова.
Някой от държавните служители да иска да отговори на въпросите?
Заповядайте.
ЕМИЛ РАДОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, ще ме извините за това, че и аз се явявам по риза пред вас, но, за съжаление, организационни трудности ни накараха да дойдем в последния момент. Както виждате, закъсняхме, но това не е извинение. Обещавам, че от другия път ще спазваме всички традиции в Народното събрание.
От заседанието на Комисията по труда и социалната политика досега мина може би една седмица. На въпроса, който зададе госпожа Тоткова, ние направихме един правен анализ на Конвенция 155, която е приета през 1982 г., и фактически няма абсолютно никаква пречка тази Конвенция да се ратифицира, госпожо Тоткова. Няма нищо, което да ни притеснява, защото целта на ратификацията е разпоредбите на Конвенцията и препоръките, които са към нея, както и този протокол, да влязат в нашето вътрешно законодателство. Те са влезли още през 1997 г. със Закона за безопасни и здравословни условия на труд, който транспонира 99,5 на сто от Директива 391 на Европейския съюз. Така че ние не се притесняваме да я ратифицираме.
Въпросът обаче, който многократно се поставя, е, че в едно продължение от време – от 80 и някоя до 90 и някоя година, България не е ратифицирала редица конвенции и не е взимала акт. Както пише проф. Мръчков, през 1994 г. България е една от първите десетки на страните, които са ратифицирали голям брой конвенции. Сега с директивите е същото. Въпросът обаче, който се постави, и аз също го поставям като човек от практиката и като човек, който безспорно е ангажиран, е, че не е важно да ратифицираме една конвенция и да я внесем в нашето законодателство, важното е да спазваме това законодателство.
Въпросът, който поставяте с основание, е точно такъв. Законодателството в областта на безопасни и здравословни условия на труд ни е много хубаво и продължаваме да транспонираме директиви и други освен рамковата директива, но трудно се спазват. Това е въпросът, към който трябва да насочим усилията си.
Аз ви обещавам да дадем нашия правен анализ на Комисията по труда и социалната политика, с което да ви запознаем. Освен това съгласно Конвенция 144 при ратифициране на конвенцията трябва да участват и социалните партньори. Не че има пречка в тях, но ако те настояват, а досега те не настояваха, защото виждат, че всичко е в нашето законодателство. Още един път повтарям, ние сме готови в най-кратък срок да внесем доклад за ратифициране на Конвенция 195. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви и аз.
Процедура - госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Използвам правото на процедура, защото всъщност тук ни беше казано нещо, което изключително много ме смущава. Ние сме приели всички тези норми, но няма да ги ратифицираме. В същото време вземаме акт от протокола, защото не сме ратифицирали конвенцията. Аз мисля, господин председателю, че Министерството на труда и социалната политика е закъсняло с правния анализ. То трябваше да направи този правен анализ, да се направи ратификацията и този протокол сега също да се ратифицира, заедно със самата конвенция. Сега тук да ни се обясняват някакви: видите ли, ние няма да го ратифицираме, защото го прилагаме. Кой ви дава това право? Няма такова право в Устава на Международната организация на труда. Няма такова право! Или ратифицираме, вземаме акт, или не ратифицираме.
Вие приемате да информираме обществото. Аз обаче смятам, че тези норми трябва да бъдат задължителни. Това е разликата. А Вие ми казвате, че някога имало – нямало ратификация и нямало вземане на акт. Извинете, но забравете онова време. Сега сме в друго време. Напредваме във времето, стигнали сме донякъде и нека да не се препъваме. Това, което вие сте направили, е, че сте пропуснали времето за правния анализ и мисля, че оттам произтича този проблем. Затова трябва да се отнасяме много сериозно.
Господин председателю, аз лично ще подкрепя вземането на акта от тези документи, защото нямаме друга възможност, но предлагам Министерството на труда и социалната политика да си направи поправките, да си вземе поука от това, което са направили като пропуск, и да внесе за ратификация както конвенцията, така и протокола към тази конвенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Тоткова, поставихте ме в неудобното положение да диря процедура или предложение за процедура между Вашите думи и не намерих. Съгласете се, че ме поставяте в неудобна ситуация, още повече, че принадлежим към една и съща фракция.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Скарайте ми се сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не мога да Ви се скарам по тази причина, но във всички случаи ме поставяте в твърде неудобна ситуация и моля всички народни представители да ми простят това.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
За да не допуснете второ нарушение на правилника искам да Ви кажа, че при предходното на Вашето председателство аз направих изказване и сега нямам право на второ, но се обръщам с реплика към госпожа Тоткова във връзка с нейната теза…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не, реплика! Имайте предвид, че имаше изказване. Да внесем ред!
Мисля, че има основание за реплика на господин Пирински, тъй като имаше изказване на госпожа Тоткова, след това имаше пояснение от държавния служител и сега се прави реплика на изказването на госпожа Тоткова.
Георги Пирински: Имаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не, имаше изказване на госпожа Тоткова, затова заповядайте за реплика.
Георги Пирински: Реплика към онуй изказване – преди процедурата.
Става дума за тезата, че препоръките създават само обща нагласа за приемане на закони. Искам да посоча, господин председателю, точки 11 и 12 от раздел III на първата препоръка, където се казва следното: “Правителствата трябва да приемат мерки, за да улеснят достъпа на кооперациите до инвестиционно финансиране и кредитиране. Тези мерки в частност трябва да позволят предлагането на заеми и други финансови облекчения, да опростят административните норми” и т.н.
Тук спорът, който се водеше, господин председателю, е какво в края на краищата е вземане на акт? Права е госпожа Тоткова, че има и тълкувателно решение на Конституционния съд, но аз продължавам да твърдя, господин председателю, че повече от това, което е записано в Решение № 320 на Министерския съвет от 29 април, е задължението на правителството. В т. 4 е казано: предлага на Народното събрание на основание еди-какво си да вземе акт. А в т. 1 казва: одобрява Препоръка № 193. С това ли се изчерпва работата – “одобрява” и “праща” на Народното събрание?
Очевидно, че нещата са доста по-сериозни и правителството не може да избяга от своите отговорности с едно такова решение. Разбира се, имат основание и всички претенции на госпожа Тоткова за надлежно ратифициране на конвенциите, които са утвърдени от Международната организация на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пирински.
Госпожо Тоткова, ще ползвате ли правото си на дуплика?
Виждам, че очевидно има някакво съгласие по този въпрос.
Имате думата за други изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
В такъв случай ще подложа на гласуване проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 193 от 2002 г. относно насърчаването на кооперациите, Препоръка № 194 от 2002 г. относно списъка на професионалните болести, регистрирането и оповестяването на трудовите злополуки и професионалните болести и Протокол от 2002 г. към Конвенцията за безопасност и здраве при работа от 1981 г., приети на 90-ата сесия на Международната конференция на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Решението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 2000 Г.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът Николай Куюмджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
За обратно предложение думата има господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председателю, тъй като такава е процедурата, аз правя противно предложение, което не е някакво лично отношение към заместник-министъра, а просто, господин председателю, смятам, че е недопустимо такъв доклад да се гледа в отсъствието на министъра на околната среда.
Нещо повече, министърът трябва да представи доклада.
Вие сам прекрасно знаете, господин председателю, цялата сложност на проблематиката на околната среда и във връзка с преговорите за членство в Европейския съюз. Това е, да речем, външната причина. Вътрешната е свързана с трагичното състояние в много райони на страната.
Ето защо аз предлагам да не се гласува допускане на заместник-министъра, а напротив, както Вие прецените и в каквато поредица го направите, да се гласува настоятелно искането на Народното събрание в пленарна зала да дойде министърът на околната среда и водите да представи доклада и да участва в дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: На практика има две процедурни предложения.
Първото е да бъде допуснат в залата заместник-министърът на околната среда и водите Куюмджиев.
Второто предложение, направено от народния представител Георги Пирински, е докладът да бъде представен в залата, както той отбеляза - “настоятелно”, от министъра на околната среда и водите.
Аз ще ги подложа на гласуване, както диктува правилникът, по реда на постъпването.
Моля, гласувайте първото процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът, за да представи доклада на министерството.
Гласували 105 народни представители: за 72, против 26, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински – настоятелно да бъде поискано министърът на околната среда и водите да представи доклада на Министерския съвет пред народното представителство по тази точка от дневния ред.
Гласували 119 народни представители: за 63, против 54, въздържали се 2.
Предложението се приема.
За процедура думата има господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Аз моля да се прегласува, защото министърът е възпрепятстван и не може да дойде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, прегласувайте предложението на народния представител Георги Пирински настоятелно да бъде поканен министърът на околната среда и водите да представи годишния доклад на Министерския съвет за околната среда.
Гласували 150 народни представители: за 82, против 68, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Аз предлагам в залата да бъдат поканени министърът на околната среда и водите и заместник-министърът Куюмджиев, за да представят годишния доклад на Министерския съвет за околната среда.
Моля квесторите да проверят има ли готовност министърът да влезе в залата.
РЕПЛИКИ: Да дадем почивка, докато дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Давам 10 минути прекъсване, докато дойде министърът, за да продължим с точката. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов (звъни): Моля да заповяда министърът на околната среда и водите, както и заместник-министърът на същия ресор за представяне на годишния доклад на Министерския съвет за околната среда.
Току-що разбрах, че министърът на околната среда и водите е на път към парламента, за да изпълни настоятелното ни искане, гласувано в тази зала.
Затова давам думата на докладчика на Комисията по околната среда и водите, за да не губим време.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Благодаря Ви, господин председател.

"Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите
относно проект на решение за приемане на
годишния доклад на Министерския съвет за състоянието
на околната среда за 2000 г. № 202-014,
внесен от Министерския съвет на 8 април 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2000 г., който е разработен и представен за приемане от Народното събрание въз основа на чл. 4 от Закона за опазване на околната среда. От името на вносителя докладът беше представен от заместник-министъра Мануела Георгиева, която запозна комисията накратко с неговото съдържание и цели.
Представеният за разглеждане доклад дава подробна информация за състоянието на околната среда по компоненти и фактори, които й въздействат в количествен и качествен аспект с отчитане на тенденциите и динамиката на промените в сравнение с предходните години. Изследвано е за въздействието на стопанските отрасли върху околната среда. Отделено е място на инструментите за осъществяване на политиката по опазване на околната среда, оценката на въздействието върху околната среда като превантивен механизъм, екологични одити на действащи предприятия, икономически инструменти (екологични санкции и такси). Разгледано е финансовото осигуряване на екологичните дейности. Описани са предприетите дейности и мерки във връзка с европейската интеграция. Налице са и данни за международното сътрудничество в областта на околната среда, включително за екологични проекти с международно финансиране.
Докладът дава възможност да бъде информирана обществеността за състоянието на околната среда през 2000 г., както и съществуващите или вече разрешените екологични проблеми. Като отчете важното значение на доклада за очертаване на тенденциите, а оттам и поставянето на стратегическите цели в областта на околната среда, комисията изрази следните препоръки относно изготвянето на бъдещите доклади за състоянието на околната среда:
1. Да бъде обсъдена възможността за по-навременна обработка и предоставяне от Националния статистически институт на данните, свързани с околната среда.
2. При обработване на данните от Министерството на околната среда и водите да се прави по-задълбочен научнообоснован анализ, като по отделните раздели бъдат привлечени експерти, на които да се възложи използването на единна методика, за да се постигне правилно отчитане на тенденциите.
3. Да се предвиди включването в доклада на една обобщаваща, аналитична част, която да дава обща представа за състоянието и тенденциите в развитието на околната среда.
4. Да бъде разширен обхватът на доклада с анализ, отчитащ синергичния ефект от въздействието на различните фактори върху околната среда с цел засилване прилагането на принципа на превантивност при формиране на политиката за развитие на различните стопански отрасли.
След проведените разисквания докладът за състоянието на околната среда за 2000 г. беше подкрепен единодушно с 13 гласа "за".
В резултат на това Комисията по околната среда и водите изрази следното становище.
Предлага на Народното събрание да приеме годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане обсъждането на тази точка. Докладът за състоянието на околната среда е концентриран израз на политиката, която се провежда в тази област. Проблемите на околната среда са проблеми, които създават изключително сериозни трудности в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз. Мисля, че днес не можем да вземем необходимото отношение по проблема, след като няма представители на Министерството на околната среда и водите. По тази причина предлагам да се отложи обсъждането на тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Пейчев.
Искам да съобщя, че всеки момент министърът ще дойде, така че да бъдем коректни.
Димитър Пейчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя противно процедурно предложение по простата причина, че приемаме доклада за състоянието на околната среда за 2000 г. и министърът на околната среда …
Госпожо Манева, ето я госпожа министър Доролорес Арсенова. Вие бяхте половин година министър на околната среда и водите.
Не виждам смисъл да се отлага разглеждането на този въпрос. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Въпреки всичко трябва да подложа на гласуване направеното предложение!
Госпожа Манева го оттегля. Благодаря Ви, госпожо Манева, защото така облекчавате моята работа.
Госпожо Арсенова, заповядайте да докладвате годишния доклад на Министерския съвет за околната среда.

МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала възможно в най-кратко време да ви представя основните мотиви, с които Министерският съвет внася този доклад за одобрение от Народното събрание.
Съгласно чл. 22 от Закона за опазване на околната среда годишният Доклад за състоянието на околната среда се разработва от Министерството на околната среда и водите и се приема от Министерския съвет и Народното събрание, както вече е известно на всички. При разработването му са използвани информация и данни от националната система за мониторинг на околната среда, управлявана от Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите, Националния статистически институт, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на икономиката и Министерството на финансите.
Докладът се състои от четири части, първата от които е “Екологична обстановка и природни ресурси”, втората – “Въздействие на стопанските отрасли върху околната среда”, третата – “Инструменти на политиката” и четвъртата - “Европейска интеграция и международно сътрудничество”.
Целта на този доклад е да се информират както институциите, така и обществеността за следните няколко момента.
Първият от тях е състоянието на околната среда през 2000 г.; второ, тенденциите и динамиката на промените в състоянието на компонентите на околната среда и степента на въздействие на факторите, които замърсяват и увреждат околната среда; трето, извършените основни законодателни, административни и инвестиционни мерки в областта на околната среда; четвърто, съществуващи проблеми и не на последно място по важност, приоритетните области на националната екологична политика.
В електронен вид годишният доклад на български и на английски език се публикува и на Интернет-страницата на Изпълнителната агенция по околна среда, която е включена в тематична мрежа на Европейската агенция по околна среда. По този начин се осигурява достъп и на международни институции до национално представителни данни за състоянието на околната среда.

Общи констатации и изводи от направения анализ
за състоянието на природните ресурси и околната
среда през 2000 г.

Сектор “Атмосферен въздух”. Замърсяването с прах на атмосферния въздух остава основен проблем за територията на цялата страна. Основни източници на прах са изгарянето на твърди горива в ТЕЦ, бита и индустрията. Най-високи средногодишни концентрации са измерени в София, Плевен и Перник. От 1 януари 2000 г. Националната система за контрол качеството на въздуха започна да контролира съдържанието на фини прахови частици. Най-високи концентрации в страната са измерени във Враца, София, Перник, Стара Загора и Пловдив. В 35 пункта от 76 са измерени концентрации, превишаващи еднократната норма на серен диоксид. Най-високи концентрации са регистрирани в Пловдив, Градец, Елисейна и Варна. Те се дължат на дейността на различни сфери на промишлеността – химическа, металургична и енергетика. Максимални денонощни концентрации са регистрирани в Пловдив, Елисейна, Враца, Стара Загора, Димитровград и Видин. Като цяло за страната продължава тенденцията към понижаване на годишните концентрации на оловни аерозоли. Превишаване на нормата е регистрирано само в град Кърджали, дължащо се на ОЦК АД, град Кърджали. Продължава тенденцията за намаляване концентрацията на амоняк в населените места с големи емисионни източници – Димитровград, Враца, Никопол, Варна, Бургас и Камено. Отново остава проблемът с трансграничния пренос на амоняк към град Никопол.
Водни ресурси и качество на водите. Общото състояние на качеството на повърхностните води в Дунавския басейн показва, че водите във водосборния басейн са в добро състояние, което в повечето случаи отговаря на първа и втора категория. Няма значителни изменения в хидробиологичния статус в сравнение с предишната година на повечето места. Общото екологично състояние на реките в Черноморския басейн е стабилно с тенденция към подобряване на критично замърсените участъци. Не са регистрирани критично замърсени речни участъци, които да рефлектират пряко върху качеството на водите на Черно море. Общото екологично състояние на реките в Източнобеломорския басейн и в Западнобеломорския басейн е стабилно, със запазване на критично замърсените участъци.
През 2000 г. средната сума на валежите е 65,8 на сто от годишната норма, тоест няма равномерно разпределение във времето и по територията на страната, като регистрираният отток на вътрешните реки възлиза на 9 млн. 56 хил. м3. Наличният общ полезен обем в наблюдаваните 48 язовира е 5 млн. 628 хил. м3 при използваем обем 2 млн. 681 хил. м3. Регистрираният приток в 22 наблюдавани язовира е 3 млн. 308 хил. м3, а полезният разход на вода от същите язовири е 5 млн. 264 хил. м3.
Какво е състоянието на земите и почвите? По данни от Агенцията по кадастър най-голям дял от територията на страната заемат земеделските земи - в процентно съотношение 57,44 на сто, като от тях 78 на сто са обработваеми земи, в това число 14,98 на сто са поливни площи. Процентното съотношение между отделните категории се запазва почти непроменено в сравнение с 1998 и 1999 г. Наблюдава се леко намаляване на нарушените земи и почти 2 пъти нарастване на рекултивираните терени през 2000 г. През същата тази година не са регистрирани нови райони, замърсени от тежки метали. В замърсените райони през изминалите години не са регистрирани по-високи нива на тежки метали. В резултат на провежданите дейности като законодателни, технологични и други, се наблюдава положителна тенденция към намаляване замърсяването на почвите с тежки метали.
Отпадъци. За периода 1997-2000 г. се наблюдава тенденция към намаляване количеството на образуваните битови отпадъци в страната. За същата година има информация за 275 депа и 9 стари замърсявания, заемащи обща площ от 832,8 ха. През отчетния период са събрани 2884 т битови отпадъци, които са депонирани на 242 общински депа. 77 на сто от населението на страната е обхванато от организирана система за сметосъбиране и сметоизвозване. Запазва се тенденцията за увеличаване дела на предадените за преработване и оползотворяване производствени отпадъци. В сравнение с 1999 г. увеличението е 4 на сто. През годината са докладвани 159 хил. 262 т обезвредени чрез химични методи и изгаряне опасни отпадъци.
Земни недра и подземни богатства. През годината в Министерството на околната среда и водите са разгледани, приети и утвърдени запасите на 41 броя находища на подземни богатства. В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на 139 находища на подземни богатства, в това число 7 вида горивноенергийни суровини, 11 вида метални полезни изкопаеми, 57 вида индустриални минерали и 64 вида скално-облицовъчни и строителни суровини и материали.
Радиационно състояние на околната среда. Резултатите от непрекъснатите наблюдения показват, че радиационният гамафонд през годината е бил в границите на характерните фонови стойности за съответния пункт и конкретните метеорологични условия. Не са регистрирани надфонови превишавания на специфичната активност на радионуклеиди в атмосферата. В необработваеми почви от цялата страна не са констатирани надфонови величини, като вариациите са в границите на характерните стойности за почвите в отделните райони.
Състояние на биоразнообразието. Запазва се тенденцията за намаляване на запасите от благороден елен с 4 на сто, алпийски козирог – 64 на сто, тибетски як – 76 на сто и дива пуйка – 65 на сто. От едрия дивеч увеличение на запасите се наблюдава при дивата свиня – 8 на сто, глухар – 13 на сто и муфлон – 10 на сто.
Запасите от дребен дивеч не са се променили значително.
При хищниците е установено увеличение числеността на вълка и намаление числеността на чакала.
Състояние на защитените територии. Към 31 декември 2000 г. броят на защитените територии е 1682 с обща площ 514 863 ха. През същата година са прекатегоризирани 8 защитени територии, обявени са 6 защитени местности и един природен парк.
Какво е въздействието на стопанските отрасли върху атмосферния въздух? Енергетика, през 2000 г. енергетиката е емитирала 81 на сто от общото количество серен диоксид за страната като топло- и електроцентралите от 100 до 300 мгвт са емитирали 49 на сто от количеството. През същата година бе извършена модернизация и реконструкция на ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и ТЕЦ “Варна”.
Промишлеността. От направеното сравнение с предходната година се наблюдава чувствително нарастване на общото годишно количество на серен диоксид, метан и амоняк, докато при останалите замърсители се запазва тенденцията за постепенно намаляване на емисиите. Запазва се тенденцията към намаляване на националните нива на емисиите на олово, полициклични ароматни въглеводороди, живак и кадмии.
Транспорт. През 2000 г. емисиите на олово са намалели значително и техният дял достига 31% от общото за страната количество при 44% през миналата година. Намалението се дължи на повишената употреба на безоловни бензини – от 148 903 тона през 1999 г. до 249 141 тона – през отчетната година, като е намаляла употребата на оловни бензини.
Кои са основните инструменти на политиката?
През 2000 г. разходите за възстановяване и опазване на околната среда се оценяват на 433 млн. лева, като относителният им дял към брутния вътрешен продукт е 1,7%, което е с 0,3 пункта по-малко от 1999 г.
Делът на инвестиционните разходи за опазване на околната среда, структурата на общите инвестиционни разходи за страната е 3,8 на сто, което представлява 1,3 на сто пункта повече спрямо предходната година.
През 2000 г. Националният фонд за опазване на околната среда разполага с 62 678 хил. лева.
В структурата на разходите на Националния фонд за опазване на околната среда най-голям относителен дял имат средствата, отпуснати за инвестиционни екопроекти, което в процентно отношение съставлява 92%.
Европейска интеграция и международно сътрудничество. Преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз бяха официално открити в началото на 2000 г.
Уважаеми дами и господа, след като представих основните параметри съгласно чл. 22 от Закона за опазване на околната среда, което съставлява годишния доклад за състоянието на околната среда, представен от Министерския съвет в този вид, предлагам да го подкрепите и одобрите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моля за извинение, че гласът ми е силно променен и непълноценен.
Искам да се изкажа съвсем накратко по доклада за състоянието на околната среда за 2000 г., подготвен от Министерството на околната среда и водите. Това е един, мога да кажа най-общо, традиционен документ, който се изготвя вече няколко години и в практиката на предишните парламенти това е една рутинна дейност, при която се вижда работата на Министерството на околната среда и водите. Мисля, че той следва един такъв определен образец, една структура – да се анализират отделните компоненти на околната среда като цяло, да се анализира въздействието на различните секторни политики върху околната среда и дейности в отделните сектори на околната среда, да се констатират законодателните инициативи, постигнатите резултати от прилагането на определените закони, да се очертава нашето международно сътрудничество и в края приоритетите. Но всичко това, според мен, е добре направено, и въпреки че наскоро в комисията приехме Доклада за състоянието на околната среда през 2000 г., на мен ми се иска да обърна внимание на работата на екипа на министерството върху един друг момент, друг аспект, който занапред трябва да влезе като задължително изискване за изготвянето на тези доклади – те да не бъдат само просто констативни, да очертават параметрите на околната среда за всичките измерения, а да се опитват да видят тенденциите. Защото в тези 10-13 години ние се намираме в друго състояние, отколкото преди 1979 г., а вероятно в близките години, ако дай Боже, всичко се стабилизира, икономиката ни се възроди и модернизира, то ще имаме нови ефекти на въздействие върху околната среда. Тези тенденции и тези фактори на въздействие трябва да се отчетат. Това - първо.
Второ, трябва да се отчете един значителен фактор, който в последните години е все по-драстичен. В поведението на околната среда и главно на климата ние виждаме едно рязко променяне на климата, един климатичен дисбаланс на цялата планета, което изисква много строги мерки и инициативи от страна на националните правителства за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и други вредни изпарения в атмосферата, които водят до променяне на баланса на състава на атмосферата и до създаване на този парников ефект със съответните затопляния, суши, наводнения, урагани и т.н.
Значи трябва така да се планира законодателната дейност, че тя да върви в синхрон със световната, и главно с водещата европейска политика, за намаляване на тези емисии и задържане на процеса на промяна на климата. Това - първо.
Второ, да се дадат идеи и да се лансират в обществото изводи от наблюдението на околната среда за промяна на аграрната политика, за промяна на посевите на различни култури, които са традиционни у нас и които стават все по-силно зависими от тази промяна на климата, и евентуално да се мисли за нови култури, които да бъдат приспособими към тези промени в климатичните условия. Тоест, да не се окаже, че след време продължаваме да вършим нещо по инерция, традиционно, а не сме готови за промените в околната среда и в атмосферата, главно в климата, и да се окажем в катастрофални ситуации.
На мен ми се иска министерството да бъде един своевременен пионер, един своевременен вървящ напред отряд, една група, която да предупреждава обществото за промените и заедно с това да го насочва към такива действия, към такава политика, която да бъде благоприятна за самото общество.
Ето, например, има, разбира се, усилия в транспортната политика, но ние продължаваме да робуваме на стари източници на енергия, а в света вече става едно преориентиране на нови източници на енергия, които да заместят въглеродните емисии в атмосферата и оттам утежняването на цялото състояние на околната среда.
Това са само едни препоръки, които ми се иска да се използват в съответствие със ставащото около нас и във водещите европейски страни. Благодаря ви, ще гласувам за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Господин Пирински, заповядайте.

Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, госпожо министър! Смятам, че имаше смисъл да помолим да участвате в заседанието на Народното събрание по гледането на доклада за 2000 г., за да уважим важността на проблема, който разглеждаме, и труда на Вас и на Вашите сътрудници в министерството в изготвянето на един твърде подробен технически доклад за 2000 г.
Едновременно с това, господин председателю, струва ми се, че организацията от страна на ръководството за гледането на тази тема също търпи доста сериозна критика. Защото докладът за 2000 г. е внесен в началото на април с решение на Министерския съвет, във втората половина на април ние имаме доклада и за 2001 г. Елементарно беше да се организира дискусията на двата доклада едновременно, като се обобщят заключенията и констатациите за двугодишния период, който може да се разглежда заедно, така както Вие направихте в техническата част за отделните основни компоненти на околната среда, информация, която иначе се съдържа в двата доклада, но която Вие представихте в синтезиран вид, особено що се отнася до първите два раздела, тоест основните – въздух, вода, почва и т.н., и отражението на стопанските отрасли върху околната среда.
Дотук – техника, господин председателю, но оттук нататък започват проблемите. Тъй като в трети и в четвърти раздел и в двата доклада става дума съответно за икономическите мерки, икономическата политика и международното сътрудничество, на първо място, европейската интеграция.
В доклада за 2000 г. е направена констатацията, че разходите от консолидирания държавен бюджет за поддържане на околната среда са спаднали в сравнение с 1999 г., госпожо министър, говорим за 2000 в сравнение с 1999 г., макар и минимално, но някъде с един пункт – пункт и три десети, мога да погледна, за да бъда по-точен, минимално е спадането. Добре е да се проследи как се развива бюджетното финансиране за 2001 и 2002 г.
Интерес представлява как функционира Националният фонд за опазване на околната среда и какво става с него днес, особено в светлината на промените в законодателството, на поднормативните актове, които променят неговата дейност. Имайки предвид, че наред с другите такси, там се концентрира един ресурс, който за 2000 г. мисля, че е посочен, е в размер на 42 млн. лв. от такси върху течните горива и общо фондът оперира, както тук е отчетено, с 60-70 млн. лв.
В раздела за таксите в съответните доклади се третират другите видове такси, които събират по няколко милиона. Не е засегнат въпросът за таксите върху течните горива, а това е проблем, който има и бюджетно значение, и то съществено.
И на последно място, господин председателю, четвъртият раздел – международното сътрудничество, и първата част от него – евроинтеграцията. Госпожа Арсенова завърши своето изложение с първото изречение от четвъртия раздел на доклада за 2000 г. Първото изречение ни съобщава, че през 2000 г. са започнали преговорите за членство на България в Европейския съюз. Ясно е, че не можем да приключим на тази нотка.
Докладът за 2000 г. завършва със съобщението в този раздел, че в края на декември 2000 г. Министерският съвет е приел преговорната позиция, предоставил я е на преговарящия от страна на Европейския съюз, Европейският съюз е дал своите становища. Историята се подхваща в доклада за 2001 г., където се говори за това какво се е случило през февруари - март, има малко разминаване между данните в единия и другия за този период, но така или иначе докладът за 2001 г. завършва с констатацията от Годишния доклад на Комисията на Европейския съюз, че основен проблем си остава приложението, инплементацията на законодателството, особено във връзка със закъснялото приемане на Закона за околната среда, и т.нар. хоризонтално развитие на законодателството, което вече е и стриктна наша задача.
Струва ми се, господин председателю, че и госпожа министърът, и комисията би трябвало в своите доклади да се постараят да ни кажат какво е станало и през 2002 г. и началото на 2003 г., за да бъде дискусията в Народното събрание не просто регистриране на отчет, а, ако щете, подреждане по приоритет на задачите, които в момента стоят, как изглежда програмирането на бюджета за 2004 г. Както знаем, за тази година министерството има пилотен проект за един програмен бюджет и това също си заслужава да бъде споделено – до каква степен функционира, как и в каква степен ще се развие по-нататък, и, разбира се, какви са мерките на министерството за изпълнение на приетото законодателство, на парламента какво му предстои да развие по-нататък в новоприетите закони и какво става с преговорите от гледна точка именно на затваряне на глави, на разходите, които произтичат от записаните там ангажименти, връзката с проблемите в енергетиката и т.н.
Иначе, господин председателю, защо да стоим тук? За да се разтичаме от време на време да натиснем някое копче? Едва ли това е смисълът на участието ни в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Процедурно предложение – господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стрелката на часовника клони към нула и тъй като предполагам, че няма да има много изказвания, моето процедурно предложение е да удължим настоящото пленарно заседание до приключване на дебата и гласуване на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуването на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказвания.
Джевдет Чакъров (ДПС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Чакъров, заповядайте за реплика.
Джевдет Чакъров (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, искам да Ви благодаря за отправените въпроси – и към министерството, и към комисията. Вие наистина засегнахте доста сериозни теми и проблеми, но основният въпрос, който отправихте, е защо, след като е внесено през април м.г., едва днес се разглежда състоянието на околната среда на страната ни през 2000 г.? Отговорът е следният: ние също се изправихме пред този въпрос, но трябва да ви кажа, че докладът за 1999 г. и до ден-днешен не е приет. Оказахме се в един сериозен правен казус, лабиринт, който до ден-днешен не е изяснен. Ние изчаквахме той да бъде изяснен за доклада за 1999 г. за състоянието на околната среда, да бъде разгледан евентуално в комисията и внесен. Тук явно трябва да търсим отговора на въпроса защо след като са имали всички процедурно технологични възможности през мандата на миналото Народно събрание, докладът за състоянието на околната среда не е разгледан своевременно. В това отношение, отчитайки и закъснението на докладите, които ние получаваме, и изхождайки от това, че тези доклади трябва да са база за анализ, за очертаване на стратегии, за взимане на съответни решения, за насочване на инвестиции, за решаване на сериозни проблеми, каквито има, както всички знаем, очертани са 14 горещи точки в страната ни, и постепенно да ги решаваме, ние се изправихме пред един правен казус, по който до ден-днешен не сме получили ясен и точен отговор. Но големият въпрос е: защо тези доклади не са разгледани по времето на предишното Народно събрание?

С оглед на това да получаваме по-своевременно докладите за състоянието на околната среда ние се обърнахме към статистическите центрове, които подават информацията, обработват информацията и съответно тази информация се придвижва към експерти към Министерството на околната среда и водите. Проведохме на две поредни заседания на Комисията по околната среда и водите съвместни срещи с представители на статистическите центрове и с експерти на околната среда и водите и този възможен оптимум, минимален срок, беше сведен наистина до минимален, което е декларирано. Ако се интересувате, можем да ви дадем тази информация, за да я видите. Така че сме се постарали да получаваме по-своевременно и информацията, и доклада за състоянието на околната среда.
Ние се надяваме, че занапред това, което се подава като информация и доклад, действително ще бъде разгледано своевременно. Всички народни представители и всички граждани в страната ни трябва да получават своевременно информация, актуална информация и ние да знаем по най-добрия начин в каква среда живеем и да вземаме мерки и действия, съгласно това, което ни повелява Конституцията – да подсигуряваме възможно най-добра околна среда и условия за живот на всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чакъров.
Други желаещи за изказване няма.
Министър Арсенова иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изключително съм благодарна на всички, които са в залата, с което вие ми давате гаранция за своето ново положително отношение към околната среда.
Благодаря на господин Пирински, че така сериозно възприема този сектор.
Една от основните задачи на министерството е създаване на ново мислене, на ново поведение, на ново отношение и действие на всички българи, така че след като и вие се приобщавате към тази наша управленска идея, аз съм убедена, че в най-скоро време тя ще бъде реализирана. Това ще доведе до една следваща стъпка, която съм убедена, че с общи усилия ще реализираме, след като сме я подхванали, а именно тази богата природа, с която България разполага, да я възприемем като наша жизнена среда и влагайки необходимите усилия – експертни, енергийни и всички други възможности, които имаме – обединени, да дадем най-доброто от себе си, така щото да я запазим освен за нас и за следващите поколения.
Вземам повод от думите на проф. Ганчев, който счита, че това е един стандартен доклад. В голямата си част не мога да потвърдя това нещо. Бих искала да отбележа и обстоятелството, че при всеки един от следващите доклади той се усъвършенства, така че съм убеден, че когато ви докладвам следващия и по-следващия вече ще има нова методология, една перфектност, една голяма яснота, така че всеки, който го отвори, дори да няма и най-малки познания в сферата на околната среда, да може веднага да се ориентира по него и да знае в каква жизнена среда живеем.
Другата препоръка, която проф. Ганчев сподели в своето изказване, е да се следват препоръките и стандартите на Европейския съюз. Аз съм убедена, че той каза това с известен случаен елемент в думите си, защото той добре познава стратегията за опазване на околната среда, познава много добре всички секторни програми във всеки отделен сектор на елементите на околната среда, знае много добре, че имаме и план за действие и всичкото това в своята съвкупност е съобразено с духа и принципите на правото на Европейския съюз и със стандартите, които са наложени в тази посока.
Господин Пирински е силно впечатлен от намаляване разходите 1999 – 2000 г. Аз не го потвърждавам. Това го казах и в доклада си. Ако има такова намаляване, аз отчетох, че е с 0,3%, което на фона на общото състояние на бюджета считам, че не може да се говори въобще за някакво фрапантно намаляване на средствата, които са отделени в сферата на околната среда.
Вярно е, че такова нещо в малко по-голям процент имаше за 2002 г., но всичко това е коригирано. Благодаря на всички, които помогнаха за това. Оттук нататък съм убедена, че когато съгласуваме бюджета, ще се обръща сериозно внимание на това средствата да стават все повече и повече. Защото както виждам, всички вие сте с разбирането, че околната среда е един от най-важните сектори на управление и ще става все по-важен и по-важен като, разбира се, наша жизнена среда.
Това, което ви притеснява относно Националния фонд за опазване на околната среда и преобразуването му съгласно чл. 62, ал. 3 от Търговския закон в търговско дружество, което не формира печалба и е с нестопанска дейност, считам, че всички притеснения вече са в своята алогичност. До голяма степен предприятието работи, има свои заседания на Управителния съвет. Към настоящия момент нямаме никакви основания да имаме притеснения, а и за докладвания период този проблем не съществува. Тогава е съществувал Националният фонд за опазване на околната среда и е действал доста добре. Сумите и резултатите, които отчетохме, считам, че са показателни за това.
Това, което казвате, че съм започнала с интеграция в европейските структури и съм завършила с това, мисля, че не е случайно. Пътят, който си избра България, аз лично считам като най-верния път – интеграция с европейските структури. Неслучайно отбелязвам, че по този път се върви от неотдавна. Убедена съм, че в най-скоро време пътят ще приключи. Ако искате, можем да направим едно специално заседание на тема как е стартирал процесът по водене на преговори с Европейския съюз по Глава двадесет и втора “Околна среда”, какви стъпки са изминати, какъв ресурс е вложен в това, колко хора са работили, колко време им е отнело и какви са положителните резултати, които са постигнати.
В тази връзка вие казахте, че основният закон, който регламентира отношенията в сферата на опазване и възпроизводство на околната среда, е закъснял. Аз бих казала тук, че даже и да имаше елементи на желание да бъде закъснял този закон, ние го приехме навреме и той е факт. Европейската комисия го отчита като положителна стъпка и не отчита забавяне на приемането на закона. В тази посока мога да кажа, че и по това, което ви интересува във връзка с прилагането на това законодателство, също са направени значителни стъпки, но това не е елемент на докладвания период и то не е било възможно да бъде, защото тогава е стартирана процедурата. Направили сме доста неща и в тази посока. Има финансови планове, прилагащи програми, одобрени от Европейската комисия, така че ние знаем всяка стотинка къде ще отиде, защо ще отиде и колко стотинки ще се разходват в различните секторни политики.
Аз бих искала да ползвам тази трибуна и още веднъж да ви благодаря за това, че имате положителната воля, ангажираността и че възприемате околната среда като своя жизнена среда и ще дадете своя дан това да бъде така и занапред. Пак казвам – за нашето и за бъдещи поколения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред няма.
Господин Чакъров, Вие представихте проекта за решение в залата.
В такъв случай моля да гласуваме проекта за решение за приемане на Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2000 г.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 22 май 2003 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание на 21 май 2003 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 456.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 22 май 2003 г. от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 21 май 2003 г. от 14,30 ч. в зала 248, а на 22 май също ще проведе заседание от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 21 май 2003 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 22 май, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 21 май 2003 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 21 май 2003 г., от 14,30 ч. в зала “Изток”.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание на 21 май 2003 г. от 15,00 ч. в зала 134 и на 22 май 2003 г. от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 22 май 2003 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 22 май от 15,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 21 май 2003 г. от 15,00 ч. в зала “Запад”.
На 21 май, днес, в зала “Изток” от 14,30 ч. ще се проведе съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по европейска интеграция.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов



Секретари:

Весела Лечева
Ралица Агайн