Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-05-28

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари:Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам ви проектопрограмата за работата на Народното събрание от 28 до 30 май 2003 г.
1. Предложение за гласуване недоверие на министър-председателя на Република България.
2. Проект за решение за разрешаване участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване” и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на Съединените американски щати и командването на Многонационалните съвместни оперативни сили.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция и Министерството на здравеопазването на Република България.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Програмата на Европейската общност “Митници 2007”.
5. Второ четене на законопроекта за ордените и медалите в Република България - продължение.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
8. Второ четене на законопроекта за пчеларството.
9. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте проекта за дневен ред.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Преди процедура има гласуване на проекта за дневен ред.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Аз съм за процедура във връзка с дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: След гласуването ще имате възможност за процедура. (Шум и реплики от ПСОДС.)
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте проекта за дневен ред през настоящата седмица.
Гласували 154 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 11.
Дневният ред е приет.
Заповядайте за процедурен въпрос.
Благой Димитров (ПСОДС): Господин председателю, благодаря Ви. Аз исках процедурен въпрос по програмата за работата на Народното събрание, която вече за съжаление гласувахме.
Но въпреки всичко, тъй като ми давате възможност, използвам, че тук е и цялото правителство, и министър-председателят, правя процедурно предложение да отпадне законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване от програмата за тази седмица.
Доводите ми са изключително сериозни. Двама народни представители – господин Севлиевски и господин Йордан Мирчев са вносители на законопроект, който предвижда концесиониране на големи летища в страната с изключение на летище София. Няма съгласувателна процедура в Министерския съвет. Аз не знам въобще министрите знаят ли нещо по отношение на този въпрос?! Той не е минал през Министерския съвет, а набързо през комисията. Мисля си, че има някаква далавера в цялата тази работа.
Умолявам Ви, нека разумът да надделее и тази точка от дневния ред да отпадне. Нека да бъде разгледана в Министерския съвет. Ние затова искаме вот на недоверие. Днес това ще се гледа, ето за такива работи.
И не знам дали министър-председателят е в течение на това, че летище Варна и летище Бургас на тихо и на тъмно има някакви намерения да бъдат давани на концесия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Благой Димитров за отпадане на точка седма от дневния ред, а именно: първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Гласували 200 народни представители: за 91, против 107, въздържали се 2.
Това предложение не се приема. Благодаря ви.
Постъпило е предложение, подписано от народния представител Кръстьо Петков. На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага като точка от дневния ред за седмицата да бъде включен проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Господин Петков, заповядайте за мотивиране на Вашето предложение за включване на тази точка в дневния ред.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, господа народни представители! Точно преди два месеца група от 59 народни представители внесе предложение за решение на Народното събрание за ползване на 150 млн. лв. от резерва на Националната здравноосигурителна каса, намиращ се като преходен остатък в Българската народна банка за точно определени медицински дейности и за финансова подкрепа на работата на болничните заведения особено в общините. Оттогава досега няма някакво осезаемо придвижване на нашето предложение и ние се безпокоим, че ще мине половин година, както е обичайно, и тогава през есента ще се върнем към станалия традиционно остър въпрос за хроничния дефицит на тези пари.
Затова предлагаме на уважаемите народни представители това решение да бъде гледано в пленарната зала. Освен това имаме предвид, че през последните седмици, буквално през последните дни въпросът се изостри изключително много. Не са една и две болниците и диспансерите в различни области, при които се отива към спиране или закриване на тези заведения. Вече знаем, че е набелязан и ден за протест на лекарите. Време е Народното събрание да реагира не след, а преди тези протести, които според мен са доста основателни. Между другото тук и вътре в Народното събрание дойдоха представители на съюзите на пациентите и поставиха остро въпроса с недостига на пари за лекарства, независимо че ние взехме едно частично, бих казал, палиативно решение по този въпрос.
Моля ви най-настоятелно да вземем решение, преди да се отиде към другите въпроси от дневния ред, който току-що беше гласуван. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Кръстьо Петков за включване в дневния ред на проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 210 народни представители: за 99, против 103, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
За процедурен въпрос има думата господин Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Предлагам да се прегласува това предложение. Знам, че моментът не е най-удобният. Знам, че следващата сряда е може би по-удобно да го внесем. Но така можем да отидем до есента. Мисля, че не всички колеги разбраха, че в случая не става дума за някакъв остър политически и партиен въпрос. Става дума за едно отговорно решение, което би могло да вземе Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Петков.
Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков.
Гласували 218 народни представители: за 105, против 107, въздържали се 6.
Предложението не се приема. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение, подписано от народния представител Любен Корнезов, който моли на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание за седмицата 28-30 май да се включи законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са господин Корнезов и господин Миков. Както вече доби популярност, това е "Законът за запетайката".
Заповядайте, господин Корнезов. Досега имахте възможност доста пъти да го обосновете, но няма да Ви откажа и този път.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, всъщност за 22-ри път правя предложение за включването на тази точка в дневния ред и използвам това, че тук е почти целият кабинет. Този закон е типичен пример как държавата чрез един закон ограбва собствените си граждани. Преди около 20 години гражданите са си закупили жилищата, платили са на държавата тези жилища, а сега чрез този несправедлив закон с така наречената запетайка, се гонят от жилищата и са на пътя. Не може един несправедлив закон, макар и гласуван не от този, а от по-преден парламент, да остане в правния мир.
Затова призовавам тук народните представители да го включим в дневния ред и да търсим справедливо решение на проблема на гражданите, закупили, платили жилищата си, а сега са вън и няма къде да живеят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за включване в дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 209 народни представители: за 57, против 144, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 май 2003 година:
Законопроект за енергетиката, с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси, Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за защита срещу дискриминацията с вносител Кирил Милчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Предложение за гласуване на недоверие на министър-председателя на Република България с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
Проект за решение за разрешаване участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – "Стабилизиране и възстановяване", с вносител Министерският съвет - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане с вносители Валери Димитров и Константин Пенчев. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Наказателния кодекс с вносител Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите с вносител Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори с вносител Младен Червеняков. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия с вносители Валери Димитров и Ралица Агайн. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във военноморска база "Атия" във връзка с третото активиране на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море с вносител Министерският съвет - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Хърватия за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ ИНГЕЙДЖМЪНТ 2003" с вносител Министерският съвет - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с вносител Марина Дикова и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция, Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с вносител Ремзи Осман. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на гражданското общество.

Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание точка първа от дневния ред:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители.
Любен Корнезов (КБ, от място): Ще се предава ли или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това зависи от пленарната зала. Не зависи нито от председателя, нито от неговите заместници. Ако има предложение, то ще се подложи на гласуване и ще стане ясно.
Господин Дончев, заповядайте.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за пряко предаване на настоящото пленарно заседание по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Дончев.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване на точка първа от дневния ред по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 206 народни представители: за 205, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени и започваме разглеждането на точка първа от дневния ред.
Бих искал да дам възможност на вносителите да представят своето предложение. Имат ли желание?
От името на вносителите има думата господин Праматарски. Изявете по-ясно своето желание, господин Праматарски, за да ми е ясно, че искате да направите встъплението.
Александър Праматарски (ПСОДС): Благодаря Ви. Мисля, че желанието е достатъчно ясно маркирано. Надявам се с изказването да стане още по-ясно.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Имам задължението от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да открия днешния дебат с искането за вот на недоверие на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски заради провала на провежданата от неговото правителство вътрешна политика.
Аз няма да ви чета мотивите, които съм сигурен, че вие добре познавате. Даже, както стана известно от говорителя на вашето правителство, вече са организирани министри и депутати да запознаят още веднъж българската общественост с големите успехи на българското правителство.


Надявам се обаче, господин премиер, и дами и господа министри, да сте ги разбрали тези мотиви и днес да проведем един сериозен и отговорен дебат, даже бих казал не толкова за вас и за вашето правителство, колкото за бъдещето на България. Но преди всичко искам да ви припомня, че съгласно чл. 105 от Конституцията на Република България, Министерският съвет осъществява вътрешната политика, а министър-председателят носи най-голямата политическа и морална отговорност за действията на правителството. Това е обаче само юридическото основание за искането на вот на недоверие персонално на Вас, господин министър-председател.
Аз искам да се спра преди всичко на политическите и моралните основания, които имаме като Обединени демократични сили, за да поискаме този персонален вот на недоверие и да настояваме да поемете лична отговорност.
Уважаеми господин премиер, преди повече от две години – на 6 април, Вие заявихте, че това е повратен момент във Вашия живот, защото сте решили да влезете в българската политика и декларирахте целта си, цитирам: “Да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, с нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила”.
Обещахте, цитирам: “бърза и качествена промяна на стандарта на живот у нас”.
Поискахте мощна подкрепа от българския народ и той Ви я даде.
Днес, две години по-късно, ние искаме ясна равносметка от Вас. Днес мнозинството българи и ние в този парламент Ви питаме и се надяваме този път на ясен отговор: защо нищо от обещаното не се случи? Защо се провали цялостно вътрешната Ви политика?
Не се съмнявахме тогава в желанието Ви да се върнете в страната за нейно добро, но още при първото Ви обръщение разбрахме, че или не познавате ситуацията в България, или някои Ваши съветници жестоко Ви подвеждат. Сигурен съм, че в противен случай един разумен и почтен човек, идващ от Европа, не би допуснал подобна обществена манипулация.
Как иначе да си обясним уверението Ви, господин премиер, че имате механизми за отзоваване на народни представители, които не отговарят на високите изисквания за морал? Някой досега да е отзован?
В същото си обръщение Вие казвате, че осъзнавате голямата си отговорност и избирате този най-труден път. Не съм убеден доколко към онзи момент сте осъзнавали, че така наречените нови хора с нови идеи изобщо могат да бъдат хомогенна парламентарна група или екип, наречен българско правителство, че хора, които се разпознаваха помежду си, защото носеха баджове, сега имат по-големи претенции към Вас, но наистина Вие избрахте най-трудният път. Може би, ако Конституционният съд не Ви беше възпрял, Вие щяхте да бъдете един много добър президент на Република България, но да бъдеш министър-председател на една страна в преход наистина изисква задълбочено познаване на проблемите, сериозна подготовка, много сериозна политическа организация зад гърба Ви, политическа воля, даже бих казал мъжество.
Казвам тези силни думи не, за да Ви засегна, господин министър-председател, а за да Ви обясня защо ние сме били досега най-толерантната опозиция. Не е имало толкова толерантна опозиция в българския парламент към нито един министър-председател! (Шум и реплики в залата.)
Ние знаехме, че избраните от Вас народни представители, господин Дончев, не са носители на някакъв нов морал, но смятахме, че са трудолюбиви и чрез дисциплина ще компенсират липсата на опит. Вместо това мнозинството се разпада.
Господин министър-председател, Вие все по-малко можете да разчитате на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и все повече залагате на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Това е проста аритметика, но според мен със сложни политически измерения. Между другото господин Доган често казва, че Вие сте един национален капитал, който може да бъде използван. Аз Ви призовавам да се замислите по въпроса за капитала и за неговото използване! (Ръкопляскания от ПСОДС.)
Уважаеми господин премиер, Вие предложихте състава на това правителство. Още тогава Ви заявихме, че без програма то е обречено на провал. От тази трибуна аз лично Ви предупредих, че не можете да правите дясна политика с леви министри, че назначаването на важни държавни постове на хора от БСП също не е добро, че е опасно министри и заместник-министри от Вашето правителство да са свързани явно или неявно с икономически групировки в страната и извън нея. Отново не ни послушахте!
Обаче през целите тези две години Обединените демократични сили нееднократно Ви предупреждавахме за систематични грешки и провали на повечето министри, които ще доведат до цялостен провал във вътрешната политика. Декларираното продължаване и ускоряване на икономическите реформи не се състоя. Вече две години няма приватизация в реалния сектор. Широко рекламираните големи приватизационни сделки - “Булгартабак” и БТК, се провалиха. Националният интерес в приватизацията се измести от корпоративно-користни интереси. Стигна се дотам вашият икономически, бих го нарекъл, корифей – вицепремиерът господин Василев да ни обяснява, че непродажбата на “Булгартабак” е всъщност реализиран успех на правителството, но получи достоен отговор от един друг Ваш икономически съветник – господин Квинт, който съвсем наскоро по радиото заяви, че българското правителство не е разбрало, че приватизацията не е за облагодетелстване на роднини и приятели. Интересно защо го казва? Затова и състоянието на бизнес средата е плачевно. Налице е безпрецедентен спад на преките чуждестранни инвестиции. Равнището е сравнимо с управлението на Жан Виденов.
Структурната реформа отдавна е блокирана, но затова пък министрите Ви не престават да ни занимават нас и цялото българско общество със скандали кой да управлява и кой да разпределя европарите.
Известно ли Ви е, господин министър-председател, какъв е резултатът? Стотици милиони евро безвъзмездно, подчертавам – безвъзмездно, отпуснати на Република България, стоят неизползвани! Няма да се спирам подробно, но не мога да не отбележа, че управленската немощ и безотговорност доведе до значителни загуби и за енергетиката на страната. Провали се политиката на местното самоуправление. Общините и кметовете са в безизходица поради драстично орязаните им бюджети. Правителството и отделни министри водят политика на конфронтация с останалите държавни институции. Всичко това кара все повече хора в България да се чувстват несигурни в утрешния ден. Затова е налице и този безпрецедентен спад в доверието на българите към Вашето правителство.
Но има нещо, което озадачава и най-ревностните Ви привърженици, господин министър-председател. Все повече те си задават един въпрос – защо държите в правителството доказали некомпетентността си министри? Нещо повече, защо прикривате техни явни гафове? Аз не искам да се спирам на поредицата от скандали, които текат в правителството. Нека да вземем само последния скандал.
Как да Ви вярва отруденият българин, че е съвсем нормално двама министри и депутат да са на яхта в присъствието на хора, за които Вашето Министерство на вътрешните работи казва, че са хора от престъпния свят?
При внасянето на настоящия вот, връщайки се от Италия, Вие заявихте, че това е един лош сигнал за европейските ни партньори. Аз ще се съглася с Вас, ако Вие като по-добър познавач на европейските норми и морал ми отговорите: какъв сигнал е точно това присъствие на Вашите министри и депутати на съмнителна, бих нарекъл, компания на тази яхта? Как би реагирал, да речем, испанският министър-председател, ако неговото Министерство на вътрешните работи му подаде такава информация? Но, не е нужно да отиваме чак в Испания. Аз ще Ви отговоря как реагира един друг български министър-председател и едно предишно мнозинство с хора, които бяха на яхта. Те просто бяха отстранени от българското правителство. (Шум и реплики в залата.) Затова е важен сигналът за чужденците да бъде мерен с един аршин!
Уважаеми господин министър-председател, при предишния вот на недоверие Ви призовах да вземете спешни мерки и да промените състава и политиката на правителството. Сега не Ви призовавам за това, защото според мен е безнадеждно късно. Сега Ви казваме: България може да бъде управлявана със 121 гласа по Конституция, но не може да се управлява със 7 процента доверие на гражданите в собственото им правителство! Това не е морално и ако сега не ни чуете и не ни повярвате, бъдете сигурни, че предстоящите местни избори ще докажат колко сме били прави! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Искам да обърна внимание на това, че аз очаквах да представите проекта за решение от името на вносителите, след което да открия дебата, но Вие всъщност направихте едно изказване, вече влизайки в дебата, затова искам да обърна внимание на това, че определям време за дебат, както следва – за Национално движение Симеон Втори, 45 минути, за всички останали парламентарни групи – на ОДС, на Коалиция за България, на Движението за права и свободи и на НИЕ – по 30 минути.
Давам думата на народния представител господин Пламен Панайотов.

Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е четвъртият вот на недоверие, който опозицията внася. И ако основанията за всеки един от предходните бяха несъстоятелни, неуместни, то основанията за днешния спокойно можем да кажем, че са абсурдни. (Смях в блока на НДСВ и ДПС.) Внасянето на вот на недоверие в настоящия момент, макар и с ясното съзнание, както вие, дами и господа от опозицията, заявихте, че той няма да успее, сигурно е добър старт за местните избори, които предстоят през есента. Това току-що заявихте отново от трибуната на парламента.
Вероятно днес ще чуем кандидати за кметове в техните пламенни изявления и изказвания от тази трибуна. (Смях в блока на НДСВ и ДПС.) Но всъщност, уважаеми дами и господа, днешният вот е поява на политическа безотговорност, на политическа демагогия, на политическа немощ.
Какво предлагате днес, уважаеми дами и господа от БСП и от СДС на България? Нищо!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: А вие какво предлагате?!
Пламен Панайотов: Каква е вашата алтернатива? Една синьо-червена лента, която гледахме в продължение на 13 години и която, вярвайте ми, българският народ не прие за класика. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.) Макар че, склонен съм да мисля, уважаеми дами и господа, вас този филм все още си ви радва. И като нищо, подозирам, че тайно си мислите: “Защо не ни поканите отново на неговата прожекция?” (Смях в блока на НДСВ и ДПС.)
Но най-абсурдното днес, уважаеми дами и господа, е, че вотът на недоверие се внася персонално срещу премиера. Най-абсурдно, но не и най-изненадващо. Управлението на Симеон Сакскобургготски не е вредно и опасно за България, както вие твърдите в мотивите на днешния вот. Уважаеми дами и господа от опозицията, то е вредно и опасно за вас, за старите партии, свикнали да паразитират на гърба на българския народ. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Симеон Сакскобургготски наистина се оказа опасен за вас, защото даде нова, съвременна и европейска перспектива пред България, нова политическа визия и нов политически тон. Защото прекрати практиката за изграждане на политическо достойнство чрез омаскаряване и охулване на политическия опонент. Защото мотивира българските граждани да се обединяват “за”, за каузата на България, която обичат, а не да се обединяват “против”, против тези, които мислят по различен начин.
Симеон Сакскобургготски се оказа опасен за старото мислене, защото каза, че България има нужда от всеки. А вие смятахте, уважаеми дами и господа, че България има нужда само от вас. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Но днес България не гледа към своето минало, а към своето бъдеще. Днес пред управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС стои задачата за модернизация на страната, за развитието на българската икономика и успешното й интегриране в общия европейски пазар. Проявихме волята да започнем реформите, за чието осъществяване вие нямахте нито куража, нито умението. (Шум в блока на ПСОДС.) И бъдете сигурни – ще доведем започнатото докрай! Днес на безсилието и антагонизма на опозицията ние предлагаме актуалния дневен ред на обществото – конкретните действия за реализиране на националните приоритети.
Настоящият вот се внася в момент, когато се ратифицират протоколите за пълноправно членство на България в НАТО и се приключват преговорите за евроинтеграцията на страната. Тези процеси се осъществяват на база провеждането на поредица от реформи по изпълнение на критериите за членство – както политически, така и икономически. Признанието на България за функционираща пазарна икономика от Европейската комисия, рейтингите на страната в международните финансови институции, определянето на датата за членство на България в Европейския съюз през 2007 г. и ратификацията на присъединителните протоколи за членство в НАТО от парламентите на държавите-членки са факти, които дават съвсем различна оценка за вътрешната политика на настоящото управление.
И едва ли е необходимо голямо политическо прозрение, уважаеми дами и господа, за да се разбере, че дестабилизация на управлението в такъв момент може да доведе единствено до отрицателни последици за страната като цяло. Допускам, че за част от опозицията, разбира се, членството в НАТО не е особено важен приоритет. Но се надявам, че поне за останалата принадлежността към Алианса все още е безусловна цел. Или може би, уважаеми дами и господа от СДС и БСП, бихте рискували България да не остане част от петото разширение на Европейския съюз, пропилявайки надеждите на милиони българи?! Надявам се, че не е така.
Затова, уважаеми дами и господа, въпреки вашето поведение, изразено чрез настоящия вот, ние протягаме отново ръка за единодействие при осъществяване на конституционните реформи, защото българските граждани имат право на справедливо правосъдие, имат право на по-добър и перспективен живот като достойни граждани на Европа.
Опозицията пропусна много възможности да бъде част от европейския и евроатлантическия проект на България. Но България няма да пропусне възможността да се утвърди като модерна и просперираща държава.
А вие, уважаеми дами и господа от опозицията, трябва да решите дали можете да бъдете част от нейното бъдеще или ще останете част от архива. (Шум в блока на ПСОДС.) Гласуването утре ще покаже. Желая ви успех! (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Има думата министър Шулева. Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Днес като слушах мотивите за вота, ще призная, че вие, господа от опозицията, сте истински политици.
Първо правило за политика е да има изострен апетит за власт. За да вземе властта, той трябва да критикува непрекъснато и за всичко управляващите. Това е вашето поведение вече цели две години. Да, точно две години, защото апокалиптичните ви предвиждания се тиражираха още преди да е сформирано това правителство. Само ще припомня: “Няма да можем да станем членки на НАТО”, “Преговорният процес с Европейския съюз ще бъде прекратен”, “Тези (имате предвид нас) ще ограбят държавния резерв”, “Доходите ще се сринат”, “Няма да има споразумение с Фонда”, “Юпитата след една година ще избягат в Лондон”, “Ще се разпродава на безценица”, “Безработицата ще стане над 20 процента” и т.н. (Шум в блока на ПСОДС.)

Аз няма да ви опровергавам. Времето показа, че не сте били прави. Нищо от това, което вие убедително твърдяхте, не се случи.
Питам: кого лъжехте вие, господа? За разлика от вас, хората виждат две неща: че управлението, независимо от всичките ви напъни, върви напред (смях в опозицията) и, второ, хората не чуват от вас никаква ясно изразена управленска програма.
Къде са вашите политически програми, господа от опозицията? (Шум и реплики в блока на КБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искате да дойдете на власт? И какво точно предлагате? Никой нищо конкретно не казва и никой нищо конкретно не е чул.
Ако искате властта, все пак трябва да кажете защо я искате и какво точно ще правите. Единственото, което съм чула, е, че ще се стремите да се достигне стандартът на живот от 1990 г. Непрекъснато ни се натрапват сравнения с тази дата. Само ще припомня, че същата тази година я наричахме “гладната Луканова зима”. Имаше купони и хората се редяха за олио и сирене от малките часове на нощта. Ако искате да гоните този стандарт, хората няма да се съгласят, защото го помнят.
Като истински политици вие казвате: “Отивайте си!”. Но хората не мислят като вас. (Шумна реакция в блока на опозицията: “Е-е-е!”.) Да, те може да не са доволни, но те не искат и вашето управление – нито дясното, нито лявото, защото са ви сърбали попарата. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Българинът е крайно прагматичен. За 2 години се убедих категорично в здравия разум и здравия усет на българина. Ако той е толкова недоволен, колкото вие твърдите, той няма да стои безучастен. Той е по-склонен да види какво ние ще направим до края на мандата.
Ето какво мисли и светът за нашето управление. Преди дни станахме свидетели на четвъртото поред покачване на кредитния рейтинг на България за последните 2 години – този път от страна на “Стандарт енд пуърс”. Международният валутен фонд потвърди ръст от 5 процента на брутния вътрешен продукт за тази година и запазването на ниската инфлация. В американския Сенат нямаше нито един глас против членството на България в НАТО. Европейският съюз посочи България като страна с най-добри изгледи за спад на безработицата в сравнение с останалите страни-кандидатки.
Не се учудвам, че вие не чувате тези оценки и не сте съгласни с тях. Тези оценки са важни за нас, но ние напълно съзнаваме, че имаме още много работа и съм уверена, че ще я свършим много добре. И ако опозицията иска да е отговорна, трябва да поработи още, за да предложи нещо на българския народ, и тогава може да има претенции да вземе властта.
Нашата програма е на масата. Ще я резюмирам в 5 точки: осигуряване на стабилна икономическа среда за бизнеса с цел стабилен икономически растеж; намаляване на данъците, особено в районите с висока безработица; свиване на дела на сивата икономика; поддържане и развиване на работната сила съобразно нуждите на пазара; подпомагане на тези, които не могат да се справят сами.
Когато СДС дойде на власт, завари 500 000 безработни. И докато обещаваше 250 000 нови работни места, безработните стигнаха 750 000. Когато ние дойдохме на власт, толкова и заварихме и без много шум за 2 години намалихме реално броя на безработните до 499 000 по последните данни на Националния статистически институт от вчера. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Що се отнася до пенсиите, в края на 2001 г. заварихме непредвиден допълнителен дефицит в размер на 250 млн. лв. Парите не стигаха дори за изплащане на дължимите пенсии. Една година по-късно във фонд “Пенсии” няма допълнителен дефицит, а допълнителните средства, събрани благодарение на успешните мерки срещу сивата икономика, са 120 млн. лв. повече само за първите 4 месеца на тази година. (Ръкопляскания от мнозинството.) Нещо повече, за първи път в системата за социално подпомагане включихме и пенсионерите, които до момента не получаваха никаква допълнителна помощ от страна на държавата, като изключим енергийното подпомагане. Увеличението е с 50 до 100 процента на гарантирания минимален доход за самотни възрастни хора и ще допусне до системата 100 000 пенсионери от тези, които са с най-ниски пенсии – под 80 лв.
Тази промяна е пример за един нов, модерен начин на управление, който, първо, идентифицира проблемите, после начертава стратегия за решаването му, следват промени в закона, ако те се налагат, и мярката се прилага в действие. Ние прилагаме тази формула в политиката и считаме, че тя е успешна.
Разбираме огромното ви желание вие да сте на власт сега, когато предстои приемането ни в НАТО и в Европейския съюз – нещо, което се е отразило благоприятно на всички страни-членки преди нас.
Управлението на НДСВ е дясноцентристко и основните му приоритети са сходни с приоритетите, които имаше дясното управление на СДС. Различен е обаче подходът – от командно-административни методи към балансирана регулация. Това е модерното управление на ХХI век.
Вие си мислите, че сега е добре да сте на власт, защото има ясни позитивни тенденции. За съжаление, вие не искате да работите. Вашата цел в момента отново е да властвате.
БСП декларира, че ще подкрепи този вот. Не се учудваме. Помним – те обичат да харчат готови пари. (Викове в блока на мнозинството, ръкопляскания.)
И преди да завърша ще кажа, че когато четох мотивите за вота, ми направи впечатление един пасаж – че сме отстъпили “от завоюваните преди нас позиции в нравствено-политически аспект”. Трудно мога да си обясня това отстъпление, освен може би, че сме отстъпили от върховете, достигнати от вас в сферата на корупцията (ръкопляскания от мнозинството), върхове, които и до днес хвърлят сянка върху всяка власт и създават недоверие в хората, независимо кой управлява. Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Има думата вицепремиерът Николай Василев. Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители и колеги министри! Нека допуснем, че демагогията от днешния вот успее. Тогава вероятно лявата и дясната опозиция се надяват да управляват заедно. С каква програма?
Иван Искров (НДСВ, от място): С празни глави.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Родихте ли за последните 2 години някаква стройна визия за бъдещето на страната как да се решат проблемите на България и да се намали бедността? Предложихте ли поне една смислена идея за по-добро управление?
Ние знаем кои са най-големите проблеми на българското общество. Това са високата безработица, въпреки последното намаление, и ниският стандарт на живот.
Популистите отляво и отдясно ни критикуват за ниските доходи на нашите граждани и се опитват да втълпят, че едва ли не бедността в България започва от правителството на Симеон Сакскобургготски.

Питам ви: ниски ли са заплатите в България? Може ли който и да е министър на икономиката да се гордее с 280 лв. средна заплата, което в момента е равно на 169 долара? Разбира се, че са ниски и, разбира се, че не мога да се гордея. Дори да увеличим заплатите десет пъти, те пак ще са много по-ниски от тези в Германия. Но кажете ми кой е отговорен за това?
В своето приветствие към Тридесет и деветото Народно събрание от 5 юли 2001 г. госпожа Надежда Михайлова обяви, че за четири години синьо управление средната работна заплата е достигнала приблизително 113 щ. долара. Това все пак е по-добре на фона на 60-те долара от средата на 1993 г. или от 10-те долара по време на правителството на Жан Виденов.
По време на управлението на НДСВ и ДПС средната работна заплата се е увеличила от тези жалки 113 долара до също така жалките 169 долара. Но това все пак е увеличение от 49 процента в доларово изражение. Бих искал да Ви попитам: символично или несимволично е увеличение от 49 процента?
В същата си реч Надежда Михайлова се похвали, че в България средният икономически растеж за предишните четири години е бил 4,14 на сто при 2,8 на сто за Европейския съюз, тоест един път и половина по-висок.
Уважаеми дами и господа, ръстът в България за 2002 г. е 4,8 на сто при 0,8 за Европейския съюз – шест пъти по-висок. (Ръкопляскания от НДСВ.) Кажете ми: трябва ли да се срамувам от това като министър на икономиката? Икономическата политика е постоянен обект на вашите атаки. За какво обаче ме критикувате точно? За това, че през последната година и половина Министерството на икономиката затвори две тежки глави, като “Индустриална политика” и “Свободно движение на стоки”, а общо затворените глави в България са 24? За това, че неотдавна подписахме тригодишно споразумение ПАЛ със Световната банка на обща стойност 750 млн. долара? За това, че Европейската банка за възстановяване и развитие през предишните години инвестира средно 50 млн. евро на година в България, докато само през 2002 г. инвестициите й са за над 180 млн. лв., а през тази година очакванията са за над 360 млн. евро? Че индексът Софикс на Българската фондова борса се е покачил с 240 процента от изборите досега, което е своеобразен световен рекорд? За това, че въведохме международните счетоводни стандарти? Или пък за това, че създадох програмата “Българската мечта”, чрез която стотици млади хора вече си намериха стажове или постоянна работа? Че по наша инициатива в България за пръв път бе създадена модерна магистърска програма по Бизнес администрация?
За какво ме критикувате? За това, че в България нямало инвестиции? Чуждите инвестиции са важни, но във всяка една икономика по света вътрешните инвестиции са много повече от чуждестранните. Ние сме първото българско правителство, което не дискриминира българския бизнес. Българският бизнес в момента инвестира с рекордни темпове. Докато през 1997 г. българските инвестиции са били само 1,4 млрд. лв. и през 2000 г. те са 3,5 млрд. лв., то за 2002 г. са вече 5 млрд. 719 млн. лв. Общите инвестиции в икономиката за миналата година достигат рекордните 6,3 млрд. лв., което вече е над 20 на сто от брутния вътрешен продукт.
Вие постоянно критикувате това правителство, че не изпълнява предизборните си обещания и управленска програма. Но това не е вярно. Още през м. август 2001 г. премиерът представи първия пакет от 14 мерки, които бяха изпълнени до една. Сред тях са: повишаване на минималната работна заплата с 29 на сто – от 85 на 110 лв.; удвояване на детските надбавки; намаляване на държавната администрация с 10 на сто и значително намаляване на данък общ доход за българските граждани.
Изпълнени са и основните реформи, целящи възраждането на българската индустрия за 2002 г. Тези реформи логично доведоха до признанието на Европейската комисия, че сме страна с функционираща пазарна икономика и същото призна и Департаментът по търговия на Съединените щати, който през 2003 г. ни обяви за пазарна икономика. В момента се изпълняват и мерките за подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономиката за 2003 г. Неслучайно в настоящата година бизнесът показва толкова добри резултати. Както ръстът на износа, така и ръстът на промишленото производство и промишлените продажби, както и ръстът в туризма показват едни от най-високите стойности откакто българската статистика съществува.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Ашколсун!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Като не можете да обвините нашето правителство в некомпетентност и непрофесионализъм (смях в залата), решавате да атакувате нашата ценностна система. В края на дебата по предишния вот вие обвинихте лично премиера и това правителство в безродие.
Уважаема госпожо Михайлова, аз съм българин със силно чувство за дълг и национална принадлежност и затова искам да Ви попитам: в кое Ваше качество ме обвинявате в безродие? Ние дойдохме на власт с обещанието да реформираме и модернизираме страната. Това не става с приказки, а със закони. За мрачната епоха на Виденов няма нужда да си спомняме. Що се отнася до времето на моя предшественик, за кой закон, за коя сделка или за коя реформа през неговите 19 месеца можем да си спомним?
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Това е върхът на наглостта!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Нека да погледнем фактите. За 19 месеца при моя предшественик Министерството на икономиката е внесло в Министерския съвет 11 закона и ратификации. И двата му нови закона обаче са бламирани от Народното събрание и не са приети. Другите четири закона и техните промени са били несполучливи и всичките до един вече са преработени отново по време на нашето управление. Само отбележете сравнението: за последната година и половина Министерството на икономиката е внесло 33 закона в Министерския съвет и готви още 5, сред тях не малко са съвсем новите, ключови и реформаторски закони, които постепенно, но сигурно подобряват бизнес средата в България. Ние добре познаваме България и българския бизнес, знаем кои са неговите проблеми и сме способни да ги решаваме.
Уважаеми дами господа, блокирана ли е в България структурната реформа? По време на правителството на Виденов в България нямаше нито реформа, нито приватизация, а само хиперинфлация и незапомнено национално унижение. По времето на Костов реформата се задвижи с пълна сила. Тя беше наторена с торове от катастрофиралия “Химко”, беше заредена с гориво от спрялата Плевенска рафинерия “Плама”, беше качена върху гуми от фалиралия “Видахим”, преплува океана с кораби от затворената Варненска корабостроителница и накрая полетя на крилете на източената авиокомпания “Балкан”. (Бурни ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Василев.
Има думата министърът на финансите господин Велчев. Заповядайте.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Днес от опозицията в Народното събрание чуваме опити да се поставят под съмнение резултатите от двегодишната работа на правителството. Чуваме и отчаяни опити да се очертае една апокалиптична картина. Но не чуваме реални аргументи, не чуваме никакви факти. Затова ще започна с фактите по хронологията им.
През ноември 2001 г. беше сключено ново споразумение с Международния валутен фонд. Въпреки апокалиптичните ви прогнози през декември 2002 г. бе потвърдено доброто изпълнение на споразумението и постигната договореност за бюджет 2003 въпреки злорадото ви потриване на ръце. Миналата седмица Международният валутен фонд изтъкна фискалната политика като силно достойнство на правителството и успешно приключи последният преглед на споразумението.
Външният ни дълг е намален чрез замяна на брейди-облигации с нови глобални облигации, деноминирани в евро и в щатски долари. Съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт вече е по-малко от 50% към 30 април, което е повече от изпълнение на Маастрихстките критери. Тук искам да благодаря на господин Иван Костов, който призна това постижение в последната си статия в сп. “Разум” и да припомня, че завареното от нас през юли 2001 г. съотношение беше на ниво 75%.
Държавният и държавно гарантираният външен дълг в момента е 17,7 млрд. лв. През юли 2001 г. той беше 21,2 млрд. лв. Дълговата тегоба намаля с 3,5 млрд. лв., което е еквивалентно на двойни пенсии за една година. За първи път дългът намалява като абсолютна сума.
За последните година и половина България получи трикратно повишаване на кредитния рейтинг от водещата рейтингова агенция “Стандарт енд Пуърс”. За първи път в историята на България на 22 май тази година получихме инвестиционен рейтинг по книжата в местна валута. Или с други думи, днес българските компании могат да вземат и вземат по-евтини кредити за бизнеса си от международните пазари. Да напомним, че управлението на СДС имаше само едно повишаване на рейтинга, а при БСП насила една от агенциите ни даде рейтинг въпреки нашето желание. А и нашето нежелание да получим рейтинг тогава беше напълно оправдано.
Завърши банковата приватизация. Банковата консолидационна компания сключи двете най-успешни приватизационни сделки в историята на България – “Биохим” и Банка ДСК, приходите от които надхвърлят 393 млн. евро. Сделката с Банка ДСК е категорично най-успешната и за това говорят параметрите й. Собственият капитал на банката беше 135 млн. евро. Ние се надявахме в резултат на нашите усилия да получим поне 200 млн. евро за банката. Нашите консултанти от “Джей Пи Морган” оцениха банката между 220 и 250 млн. евро. В крайна сметка цената от 311 млн. евро представлява 15 пъти годишната печалба на банката. За сравнение при “Булбанк” ние получихме 4 пъти печалбата. Вие, господа от СДС, си отговорете на въпроса дали просто по-добре продаваме банки или инвеститорите ни замерят с пари. Вие си отговорете колко струват вашите жалки вопли пред оптимизма на най-добрата банка в Централна и Източна Европа.
Фискалният резерв към 21 май 2003 г. е 4 млрд. лв. През юли 2001 г. той беше 2,6 млрд. Увеличението е с 1,4 млрд. лв.
Безспорен факт е и въвеждането на финансовата децентрализация. Въпреки критиките, които в навечерието на местните избори не изненадват никого, факт е, че това управление е първото, което има куража да реформира порочните досега взаимоотношения с местните власти. В резултат на това вече тази година за първи път от няколко години насам неразплатените разходи на общините намаляват.
Ще продължа с хронологията. На 1 юли 2003 г. реално стартира бавеният с две години от правителството на СДС пилотен проект на Националната агенция по приходите. Очакваме благодарение на новата информационна система, която вашето правителство не изгради въпреки сериозните разходи тогава, допълнителните приходи в бюджета всяка година да достигат 1 млрд. лв. Благодарение на ДДС-сметката чувствително, три пъти, са намалени измамите с ДДС и в бюджета има реални приходи от това. Всеки месец в хазната постъпват над 30 млн. лв. повече от предвиденото само от данък добавена стойност.
Събраните от митническата администрация приходи през първото тримесечие на 2003 г. е със 104 млн. повече в сравнение със същия период на предходната година. Да не говорим, че само за април приходите от митническата администрация надхвърлят с 30% тези реализирани през последния април на предишното управление. И добрата работа на митническата организация беше призната и от двете части на опозицията в неотдавнашното заседание на Бюджетната комисия.
Започва да се възражда българската промишленост. След всички крахове на структуроопределящите предприятия от миналото, за първи път през тази седмица започна реално производство в едно от тях – във “Видахим” започна работа цехът за каучукови смески и се надяваме до края на годината да бъдат произведени първите гуми след толкова дълго прекъсване. (Ръкопляскания в мнозинството.)
И още факти. През 2001 г., когато правителството на СДС намали данъка върху печалбата, се оказа, че данъчната тежест се е увеличила. Тогава данъкът върху печалбата е достигнал 3,8% от БВП, докато през предходната 2000 г. е бил само 2,7. Следва ли от това, че правителството на СДС е увеличило данъчната тежест през 2001 г.?
И още, за ваша информация, общо приходите в бюджета през 1998 г. са били 39,8% от брутния вътрешен продукт, а през 2000 г. след очевидно последователно намаляване те са достигнали 41,4% - с 1,6% повече. Така че, господа, по-внимателно с играта с цифрите! Истината е, че преките данъци никога не са били толкова ниски и никога не са били събирани толкова добре.
Явно опозицията отказва, а и не иска да чуе признанието, което България стъпка по стъпка получава от международните институции. Само преди седмица “Стандарт енд Пуърс” обявиха, цитирам: “Повишаването на рейтинга на България е подкрепено от постоянно намаляващата тежест на държавния дълг, подобрената ликвидност и трайното доверие във фискалната политика на правителството. Отбелязаният растеж на производителността и конкурентоспособността спомогнаха за засиления ръст на износа, което заедно със значителните постъпления от инвестиции подкрепи едно от най-добрите нива на растеж в Европа. Реалният брутен вътрешен продукт нарасна с повече от 4% през 2002 г. и се очаква да нарасне с 5 до 5,5% през следващите три години.”
Ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за България Джералд Шифт също при последното си посещение в България призна, че икономиката на страната ни се развива с темпове над очакваното и изпълнението на бюджета е над очакваното.
Уважаеми народни представители които искате днес вот на доверие, аз много бих искал да дебатираме въз основа на казаното дотук. За съжаление вие предпочитате да водите един друг дебат – за яхти и игра на бридж. Това е абсурдно, дами и господа! Също толкова несъстоятелни и абсурдни са упреците ви, че правителството не показва реални резултати.
Дами и господа от СДС и БСП, това е слаб коз. Блъфирането не помага в бриджа, а демагогията е вредна в политиката. Правителството на НДСВ заяви и нито за момент не се отказва от принципите на прозрачност. Правителството следва своята стратегия по отношение на създаването на стабилна бизнес среда, подобряването на инвестиционния климат, развитието на частната инициатива. Придържаме се към политика на финансова стабилност, на стабилен икономически ред, към политиката, чиято крайна и единствена цел е благоденствието на хората чрез икономическия растеж. Неизбежен наш приоритет е борбата със сивата икономика.
Искам да акцентирам на думата “неизбежен”, защото нито сме склонни да правим компромиси, нито можем да променим още по-отчетливо и осезаемо икономическата картина, ако не прекратим окончателно старите порочни практики на източване на държавата. България години наред е оплитана в канали за нечисти пари. Ние никога не сме хранили илюзията, че пресичането на грижливо градените схеми на незаконно забогатяване ще е лесна задача. Затова искам да ви уверя, че приемам спокойно и компроматната война, и атаките към мен и заместниците ми дотолкова, доколкото съм сигурен, че те няма да попречат на намеренията ни да продължим тези мерки.
Уважаеми народни представители, тук, в тази зала, има много хора, които са натрупали сериозен професионален опит във воденето на парламентарен дебат. Без да подценявам значението на политическата дискусия, се надявам в нея да се чуват повече факти и по никакъв начин няма да скривам факта, че в България има много за наваксване, в сравнение например с една Унгария, и че много от присъстващите тук политици отляво и отдясно не са безпричастни към този резултат от водената от предишните правителства неефективна политика.
Тъжен факт е, че сивата икономика не се ражда за един ден, нито се преборва за един ден. Затова по никакъв начин не съм склонен да приема каквито и да е намеци за целта и резултатите в мерките на правителството, на Координационния център за борба с организираната престъпност и в частност на Министерството на финансите. По-скоро съм леко изненадан от политическата конфронтация, която срещат тези наши усилия. България има нужда от национално единство в борбата със сивата икономика. Не го пренебрегвайте в опит да запазите една умираща конюнктура на сивите пазари.
Всички имаме реална нужда и от многократно декларираното единомислие по европейските и евроатлантическите приоритети. Не ги поставяйте на кантар в опита да възвърнете старите модели на политическия дебат.
Дами и господа, по време на предизборната кампания преди 2 години аз бях упрекван най-вече за своята младост. Ако младостта значи преди всичко решителност, днес смея да заявя, че младостта не е порок. Искам да ви уверя още, че политическият покер, който днес се опитвате да играете, поставя под риск политическото бъдеще на всеки друг, но не и на управляващото мнозинство. (Шум и реплики от мнозинството.) Днес вие ни давате поредната възможност открито и честно да кажем на избирателите какво сме свършили. Днес вие ни давате шанса откровено и ясно да препотвърдим чистите правила, които заявихме преди 2 години. (Шум и реплики в опозицията.) Днес вие демонстрирате, че се плашите от оптимистичната промяна, която се случва след смяната на двуполюсния модел в България.
Позволете ми да ви припомня една азбучна истина, която, струва ми се, често забравяте: “От добре функциониращата пазарна система печелят всички, печели и обществото.” Не се заблуждавайте, че печеливши ще продължат да бъдат тези или онези хора, които са свикнали да бъдат богати за сметка на държавата и които години наред са пълнили партийни каси. Няма да позволим това. Продължаваме да работим с искрената надежда, че усилията ни да изградим докрай добре действаща, справедлива и отговорна към гражданите икономика, ще срещнат подкрепата на всеки, който е приел за свой дълг и задължение да работи за интересите на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Велчев.
Дами и господа народни представители, имате думата за изказвания.
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа народни представители.
Има ли желаещи за изказвания?
Трети път отправям покана за изказвания. Ако няма желаещи, явно, трябва да прекратим дебата.
Господин Станишев, заповядайте.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения вот на недоверие към министър-председателя и ще гласува “за” предложеното решение. Известно ни е, че с тази наша позиция се правят и ще се направят немалко спекулации. Левицата обаче не за първи път доказва, че е националноотговорна политическа сила и в името на националните приоритети и интереси стои над партийната дребнавост. Към този момент отношението към министър-председателя господин Саксокобургготски е толкова еднозначно и очебийно, че за нас няма никакво значение кой и в името на какво внася този вот на недоверие, защото този вот на недоверие е на мнозинството от хората. Наясно сме с последствията, в случай, че решението се приеме – правителствена криза и евентуални предсрочни парламентарни избори. Такъв, госпожи и господа, е законът на демокрацията.
Нека обаче да погледнем на ситуацията от друг ъгъл. Отсега ли сме в криза? Не се ли изчерпи отдавна доверието към правителството и най-вече към министър-председателя?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Не!
Сергей Станишев: Досега слушахме бодряшките рапорти на членовете на кабинета. Какви са тези успехи на правителството, за които чуваме всеки ден и които мнозинството от българските граждани не виждат и не признават? Защо се парадира с финансова стабилност в страна, в която две трети от хората едвам свързват двата края? Защо се рапортуват успехи в борбата с престъпността, след като животът от ден на ден става все по-труден и по-несигурен? Защо някои външнополитически постижения се превръщат в оправдание за несъмнения провал във вътрешната политика?
Нека си припомним с какви обещания и с какви помпозни клетви спечели доверието на хората господин Саксокобургготски преди 2 години. Какво стана с незабавното и несимволично покачване на доходите? Какво стана със законността и отговорността, преди всичко? Какво стана с тъй наречения нов морал и почтеността във всичко? Всичко това се оказа един нечестен фокус и съзнателна измама.
Мнозинството от българите отдавна са наясно, че политиката на правителството на министър-председателя е продължение на тази, водена от управлението на СДС. Резултатите са налице – бедност и безизходица; липса на работа и доход за съществуване на мнозинството от българските граждани; младите все още чакат прословутата подкрепа за първото работно място; запазване на изкривения модел на здравна реформа, заложен от предишното правителство, превърна здравето в най-скъпата стока, а влизането в болница се превърна в “шок и ужас” за нуждаещите се.
Къде са обещаните инвестиции? Както и в годините на СДС, приватизацията се разглежда не като инструмент за полезна икономическа политика, а си остана самоцел на принципа “всичко за продан”. Некомпетентността я превърна в най-голямото фиаско за министър-председателя и цялото парламентарно мнозинство. Приватизационните мерки на кабинета са на път да прогонят завинаги сериозните инвеститори от страната.
Както и в предишния мандат, отношението на управляващите към местното самоуправление е като към Пепеляшка. Финансовата децентрализация, за която толкова много се говореше, не се състоя. Подчинени на произвола на финансовия министър, общините са жертва на правителственото безхаберие, неспособни да осигурят заплати на лекари и учители, да гарантират най-належащите социални разходи за своите граждани.
Правителството не показа воля да разбие наследеното срастване между политическа и икономическа власт и сива икономика и да ограничи корупцията. Престъпността продължи да прониква във всички етажи на държавното управление и, както виждаме, най-близкото обкръжение на премиера. Чувството за несигурност и за тотален хаос се превърна в ежедневие.
Земеделието и селското стопанство, като цяло, бяха изоставени на произвола. Държавата се грижи преди всичко, както виждаме, за разпродажба на фондовете на производителите.
С други думи, днес не говорим за криза – дали има и кога е настъпила или ще настъпи, защото отговорът на този въпрос е ясен за всеки българин, който в момента ни слуша. Ние днес трябва да говорим за това какъв е изходът от социалната и морална криза и апатия. Първата стъпка в тази посока е да освободим министър-председателя от неговите задължения и да набележим най-важните, най-неотложните мерки за стабилизиране на ситуацията в страната.
Едва ли е правилно да твърдим, че друго правителство на това мнозинство би се справило с положението по-добре, ако имаше друг министър-председател. Стилът и методите на господин Сакскобургготски обаче доведоха нещата до това положение, което мен лично ме е карало не един или два пъти от тази трибуна да задавам въпроса: има ли пилот в самолета? Този безпилотен полет, това свободно падане вече е нетърпимо за мнозинството българи. И ние сме длъжни да се изправим пред тази истина с цялата отговорност, с която сме натоварени като народни представители. От нас се чака да дадем отговор и на въпроса: възможно ли е в рамките на този парламент да бъде намерен изход от кризата. Та нали рейтингът на парламента е по-нисък и от този на правителството. Това трябва да ни подсказва, че кризата е по-мащабна, отколкото си я представяме, че тя засяга всички институции, отношенията между тях и вътре в тях, отношението към партиите и към политиката като цяло.
Днес тук ще декларирам пред вас, че ние от Коалиция за България няма да участваме в други правителства в рамките на този парламент и призоваваме останалите парламентарно представени политически сили да последват нашия пример. (Ръкопляскания от КБ.)
Политическата криза, която се очертава, е криза на дясното. Хората вече нямат илюзии. Лявата алтернатива, която предлагаме, е реален изход – все по-възможен и все по-очакван. Доверието в този парламент, а следователно и във всяко излъчено от него правителство, не може да бъде възстановено, освен ако някой в тази зала продължава да вярва, че чудото, което се очакваше, ще настъпи до края на 800-те дни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Станишев.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки министрите преди малко, си помислих, че се намираме на заседание на Министерския съвет, където министрите се отчитат пред своя министър-председател и му казват какви чудеса са направили и кой им е виновен, за да не са направили още по-големи чудеса.
Вотът обаче на недоверие е към Вас, господин министър-председател! Вие получихте вот на доверие от мнозинството български граждани преди две години. Тогава на 6 април 2001 г. Вие лично обещахте: поставям началото на Национално движение Симеон Втори в името на три принципни цели.
Първо, бърза и качествена промяна в стандарта на живот, който не по-късно от 800 дни ще промени живота ви.
Резултатът: 800-те дни изтичат, няма бърза и качествена промяна на живота на хората. Цените в Европа са два пъти по-високи от нашите, но заплащането на труда у нас на час е двадесет пъти по-ниско от европейското. И тук искам да отбележа, че дори това заплащане е по-ниско, отколкото в Румъния.
Това е бързата и качествена промяна в стандарта на живот, която Вие предложихте, и реализирахте от това обещание.
Второто, което обещахте: скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности.
Резултатът: няма скъсване с политическата партизанщина. Само най-драстичните случаи ще изброя.
Съпругът на Милена Милотинова е областен управител. Съпругата на Лютви Местан е директор на Агенцията за детето. Преди десет дни синът на господин Юнал Лютфи стана председател на Агенцията за чуждестранна помощ.
Това е политическа партизанщина. Не се състоя и обединението на българската нация. Като обединение на нацията вие вкарахте бивши комунисти във властта.
Единственото днес, господин министър-председател, което обединява гражданите на България, е недоволството от Вашето управление. Последните данни са 74 процента.
Третото, което обещахте: въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки я на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал.
Резултатът: няма нови правила и институции, насочени към премахване на корупцията, а дори съществуващите се нарушават. Втора година над 40 души от управляващите не попълват своите декларации по Закона за публичност на имуществата от публичния регистър.
От Ваша страна, господин премиер, няма никаква реакция за това, което се случва.
Затова ние предлагаме промяна и на Конституцията, и премахване на имунитетите на депутати и магистрати, за да може да се носи наказателна отговорност за политическото вероломство, с което се сблъскваме. Няма промяна и в Закона за партиите, която е начинът, по който могат да се сложат нови правила. По-скоро чуваме друго – скандали сред управляващите как да разпределят парите от държавната субсидия. Не само няма нови правила, нещо повече – правилата, които предложихте, стимулират корупционните процеси и неспазването на закона.
Неколкократно беше променян Законът за приватизация и следприватизационен контрол за обслужване на лични и корпоративни интереси. Този закон беше внесен с Вашия подпис. Законът стимулираше корупция на високи нива и нарушаваше Конституцията. Резултатът от това действие – провал на сделките с "Булгартабак" и БТК, инвестиционният интерес към България намаля. Оказа се и безпрецедентен натиск върху съдебната власт, която беше неколкократно публично сплашвана. Въпреки това бяха отменени 44 текста от Закона за съдебната власт, орязаха се парите на съдебната власт в държавния бюджет, но и това беше отменено. Опитахте са да отмените съдебния контрол върху актовете на правителството – и това беше отменено. Опитахте се да заобиколите решението на парламента за АЕЦ "Козлодуй", но и вашето решение беше отменено от съда. Нещо повече – в този парламент се променяха закони за отделни хора, което е белег за корупция и неспазване на морал. Ще ви дам един пример: Законът "Лучано", който беше приет, за да направите за свой министър човек без образование. Затова, господин премиер, Вие също носите отговорност. Всичко това ставаше с Ваше знание.
Спомням си едно Ваше изявление във Велико Търново, когато казахте, че ако съдът отмени сделката с "Булгартабак", то няма да ни поканят в НАТО. Резултатът – поканиха ни в НАТО, но и сделката се провали. Но натискът, който Вие лично оказахте върху съдебната власт, е факт.
Спомням си още нещо – в края на 2002 г. министър Станков заявява, че в България има политическа корупция, че партийно се назначават неподходящи хора, че се променят закони заради определен човек. От Ваша страна, господин премиер, пак нямаше никаква реакция.
Едно обаче мога да кажа, че успяхте – успяхте в опита, който направихте за подмяна на политическите правила за носене на политическа отговорност. Никой не е отговорен за нищо. Вие отказахте да търсите отговорност от провалилите се министри и депутати. И така по силата на парламентарната демокрация Вие станахте отговорен за всичко. Дори и да не искате да си признаете – това е фактът, отговорността е Ваша, лична.
Преди повече от една година от тази трибуна се обърнах към Вас и Ви казах да си отидете, защото виждахме какво ще се случи със страната. Тогава Вие не разбрахте това, което Ви казах. Надявам се, че днес сте го разбрали. Надявам се, че сте го разбрали, защото мнозинството от хората в България вече го разбраха. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Вие не сте го разбрали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Встъпителните изказвания на лидерите на опозицията разколебаха представите ми за вота на недоверие като за нормален инструмент на демократичния процес. Вотът е нормална парламентарна практика, но с една много важна добавка – изключително крайна мярка, до която опозицията би следвало да прибягва, само ако са изчерпани всички останали форми на диалог с управляващите.
За да не бъда голословен – какво е например положението в Германия – там за 13 години от падането на Берлинската стена, независимо дали управляват социалдемократи или християндемократи, с които вносителите уж се родеят, няма практика да се искат вотове на недоверие. Има един вот, и то на доверие, поискан при това от канцлера Шрьодер във връзка с изпращането на германски войски в Афганистан.
В български условия този инструмент и възможно най-отговорен акт на опозицията е на път да девалвира тотално до степен, че ако днес СДС поиска вот на недоверие, това вече не звучи като новина, защото когато тази партия управлява, го прави арогантно и недотам добре, а когато е в опозиция се занимава само с едно – да иска непрекъснато вотове на недоверие.
За вас, уважаеми колеги, явно е непосилно да бъдете конструктивна опозиция от европейски тип. Затова вотовете ви не целят корекция на управлението. Тонът ви – емоционално агресивен, явно не цели диалог. Тогава какво се цели?
Внимателният прочит на писаните мотиви, говоря за писаните, защото истинските мотиви на този вот са сред неписаните, но затова ще стане въпрос малко по-късно, навеждат на няколко прелюбопитни извода.
На първо място, иска се вот на недоверие на министър-председателя господин Сакскобургготски. Изредени са какви ли не основания, но е пропуснато едно – това, с което плашехте избирателите преди изборите за Тридесет и девето Народно събрание – че той ще промени външнополитическите приоритети на страната. Излъгахте или сгрешихте? Все едно, но е факт, че вече не стои въпросът дали ще получим покана за НАТО и дата за Европейския съюз, а сме в режим на ратификация на протоколите за присъединяване към Алианса. Канада, Норвегия, американският Сенат, германският Бундестаг вече го сториха единодушно.
Спирам дотук за НАТО и Европейския съюз, защото нямам и идея да влизам в порочния кръг, в който се въртяхте цели четири години – да се оправдават вътрешнополитическите неудачи с частични успехи във външнополитически план. Напротив, ние сами предефинирахме НАТО и Европейския съюз като вътрешнополитически проблем и икономически приоритети. Успехите са резултат от реформите в правилната посока именно вътре в страната, за да се стигне и до определението, че България е страна с функционираща пазарна икономика.
Министър-председателят не промени приоритетите, а ускори тяхното реализиране. Трябва да се каже, че той, в качеството си вече на министър-председател, прояви и проявява тотално уважение и почит към конституционните устои на Република България. Припомням това, защото и в тази посока внушавахте страхове на българското общество.
Но с идването на царя и сформирането на коалицията НДСВ – ДПС свърши едно друго царство – царството на двуполюсния модел. Това засегна интереса и на лявата, и на дясната опозиция, което може би обяснява безпрецедентното им единодействие в деструктивна посока днес.
Междупрочем, от тази гледна точка вотът наистина е интересен и заслужават специално внимание въпросите за лявата фразеология на една дясна опозиция и за прерастването на идейните различия от дясно и ляво в политическо единодействие. Ще се спра на тези въпроси, а не на осемте точки от мотивите, не защото ги подценявам – министрите вече дават адекватни отговори, а защото мисля, че в тези въпроси е ключът за намиране на истинските мотиви за внасяне на вота от страна на СДС, а и за подкрепата от страна на БСП.
Защо вот на недоверие и защо точно сега? Отговорът не е особено труден. "СДС никога не е бил в толкова тежка ситуация. Неговата подкрепа – принуден съм малко да се занимая и с този въпрос, защото господин Праматарски надълго се занимаваше и с нас – неговата подкрепа се изчерпа в рамките на около 10 %, премината е критичната граница от 12%, което значи, че е разколебана немалка част от твърдото ядро и дори може да се говори за криза на идентичността на партията." Цитатът е на Едвин Сугарев, господа! (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
Точно това разцепление в твърдото ядро плаши СДС, а не кой и как управлява България.
От друга страна, наближават местни избори и партийното изцеление трябва да започне точно сега и точно днес. Разбира се, с радикални действия – с крайна безкомпромисност и политическа арогантност, които да обединят разпиляното дясно под шапката на СДС. Може да се разбере, че търсите отново своето лице, че ви е необходима кауза, но методите, методите, господа – сега вот на недоверие, а утре, може би, уличен натиск за избори, може би за Велико Народно събрание?! Все едно, на вас просто ви трябва кауза! Но това е арсеналът на Едвин Сугарев. Май не сте се освободили от него?! Или се освободихте, но сугаревщината остана да властва като тип на политическо мислене и поведение.
Защо СДС атакува правителството с лява фразеология? По-голямата част от тезите, залегнали в осемте пункта на изказването, са извадени директно от политическия език на една лява партия. Припомням – цените в Европа били 2 пъти по-високи, а заплатите, видите ли, били 20 пъти по-високи. Чухте го преди малко. Това не е случайно. Този вот няма да мине, но не трябва да бъде подкрепен само от 50 народни избраници, а поне от 100. Една подкрепа на вота само от групата на ОДС неизбежно ще донесе до нова драма вътре в ОДС, а това не е желателно. Затова правителството трябва да се атакува популистки отляво, уж с десни намерения. Така на практика се срещат интересите на СДС и на БСП, което в този парламент не става за първи път. Обратното, то стана политическа практика. Изкривяването на дясното и неизбистреното идейно инак единно ляво водят до единодействие, което не е известно никъде в цивилизованите страни на демократична Европа. Не съм сигурен за някои части от поречието на Амазонка, но в Европа категорично не е имало, няма и няма да има такава политическа практика, освен в България. (Смях и единични ръкопляскания от мнозинството.) Събирането на лявото и дясното не става поради друго, а поради това, че СДС усвои социалистическия политически език при ясно изразена дясна идеология. Това, меко казано, е абсурд, който е достоен по-скоро за перото на Гогол и Джоузеф Хелър, но не за политическата реалност на една развиваща се демокрация.
Езикът, господа, трябва да го сменим! Тогава със сигурност въпросните осем точки биха изглеждали доста по-различно, защото, ако СДС запази тази политическа фразеология, това със сигурност ще я доведе до редиците на БСП! Едва ли целите това.
Закономерно възниква въпросът какво тогава се цели? Предсрочни избори и власт - каза го Кисьов на вчерашния брифинг.
Уважаеми госпожи и господа, това обаче е нереалистично. Не вярвам, че сте си повярвали. (Ръкопляскания от мнозинството.) Защото социологическите проучвания говорят друго, че по-скоро ще налеете вода в мелницата на БСП, а може би това е истинската цел на занятието? Може би зад вота на СДС и подкрепата на БСП се крие негласно споразумение за реставриране на двуполюсния модел? И днешната здрава прегръдка между довчерашните непримирими опоненти – СДС и БСП, цели да задуши либералният център, за да се завърти отново безкрайната въртележка на двуполюсния модел на принципа: “Аз на тебе, ти на мене”, от което вие печелите, но губи България. (Продължителни ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Явно СДС и БСП още не са наясно със себе си, за да бъдат реална алтернатива на днешното коалиционно управление.
Затова, уважаеми госпожи и господа, Движението за права и свободи няма да подкрепи вота. И то не защото управлението е безгрешно, а защото имаме политическата воля освен да отчетем позитивното, да дефинираме ясно и все още нестореното.
Ние с нашите партньори от НДСВ ясно съзнаваме, че очакванията на българските граждани са по-високи от това, което успяхме да им предложим. Затова основният въпрос днес е не вашият вот, а как ние – коалицията “НДСВ и ДПС” и кабинетът виждаме модела на необходимото коригиране на управлението от гледна точка на социалната ефективност, съобразно реалните възможности на българската икономика и на държавата.
Съзнаваме, че вече няма да е достатъчно просто и само да се говори за по-висок жизнен стандарт. Необходимо е да се създадат и разбира се – се създават условия за постигането. Овладени са инструментите за растеж, но българският гражданин още не го е почувствал по джоба и на трапезата си. Отговорност на мнозинството, а не проблем на опозицията е да се помогне на министър-председателя, чиято оставка се иска днес, да намери най-точния инструментариум за реализиране приоритетите на държавата с подобрена координация, с повишен капацитет и отговорност на министрите и на цялата администрация, които следва да бъдат на високата на целите на управляващото мнозинство и в частност – на самия министър-председател.
В заключение, искам да ви уверя, че имаме политическата воля да сторим всичко това, както и ресурса за успешното приключване на мандата на управлението на коалицията “Национално движение Симеон Втори и Движение за права и свободи”. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Преди да дам думата за следващото изказване, искам да ви уведомя, че на гости в Народното събрание е делегация на Великия народен хурал на Монголия, предвождана от неговия заместник-председател господин Жамсран Бямбадорж. Моля да го поздравим. (Депутатите и правителството, станали прави, приветстват с продължителни ръкопляскания делегацията на Великия народен хурал на Монголия.)
Има думата госпожа Марианна Асенова. Заповядайте.
Марианна Асенова (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател на Република България, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри! Вземам думата, за да изразя своята лична позиция относно внесения вот на недоверие към министър-председателя на Република България. Така формулиран, този вот на недоверие сам по себе си показва стремежа на ОДС, от една страна, да спечели свои лични партийни дивиденти, и от друга страна, влизайки в задкулисни споразумения с част от мнозинството, да намекнат за своите намерения за участие в един нов кабинет. (Смях от блока на ПСОДС.)
Ако наистина колегите от ОДС желаеха мотивите им да отговарят адекватно на тезите, с които се внася този вот, и ако искаха той да спечели, най-малкото той нямаше да бъде формулиран по този начин.
Безспорна истина е, че днес, две години след парламентарната изборна победа на НДСВ, съществуват сериозни разминавания между онова, което беше обещано на българския избирател от Вас, господин министър-председател, и това, на което всички ние сме реални свидетели. Всичко онова, което трябваше да се случи, беше свързано с благоденствието и просперитета на нашата държава.
На първа страница в предизборната програма на НДСВ в основата на икономическата стратегия беше записано с големи букви: “Време е обикновените хора в страната да получат това, от което най-много се нуждаят: добра работа за всеки в растяща икономика; обучение на световно ниво; ефективна грижа за здравето; безопасни улици и домове”. Днес, две години след победния старт, безработицата расте, приватизационните процеси в икономиката буксуват, експериментите в образователната система влудяват ученици и родители, здравеопазването съсипва здравето и на болните, и на здравите, улиците и домовете ни се превземат от престъпни групировки. Заявените от Вас, господин премиер, политически цели и ценности на НДСВ драстично се разминават с политиката, която води Вашият кабинет и политическото ръководство на НДСВ. Това беше и причината да се разгранича от техните вредни за държавата действия.

Няма да се спирам в подробности и да повтарям с факти направените от вашите министри грешки, които са до болка известни на всички. Голямата истина е, че главните виновници за кризата в управлението на държавата са една група хора, които неразбираемо защо Вие все още толерирате – една група хора, които създадоха партия НДСВ, за да легитимират собствените си властови позиции, въвличайки Ви като лидер, една група хора, които умело използват името Ви, за да правят своята политика, коренно различаваща се от Вашите политически намерения, заявени преди две години, които грабнаха последните надежди на голяма част от българското общество. Това, господин министър-председател, се вижда от всички българи и е крайно време и Вие да се вгледате във Вашите приближени, които, смазвайки обикновения човек, погазиха и личния Ви рейтинг.
Аз никога няма да забравя думите Ви, господин министър-председател, казани на 6 април 2001 г. – думи, които оттекнаха дълбоко в душата на всеки българин и върнаха надеждата, че нашата нация може да преодолее политическата партизанщина и да се обедини в общите ни стремежи към икономически просперитет и в борбата срещу корупцията в държавните институции.
Вие, господин министър-председател, създадохте НДСВ и го поведохте с идеята то да бъде общонационално движение от хора с нов морал в политиката. То трябваше да бъде една стабилна центристка формация, която да промени съществуващия вече 13 години политически двуполюсен модел и да създаде онзи климат на политическата култура и разбирателство, който е необходим за успешното реализиране на започналите вътрешни и външнополитически реформи в страната.
С идеите, изказани на 6 април 2001 г., Вие, господин министър-председател, заявихте своята заявка за водач на една мащабна общонационална политическа формация, която трябваше да обедини нацията ни около единствения приоритет – България! Но сега сте на път съвсем реално да пропуснете този шанс. Тези Ваши думи трябваше да останат в страниците на най-новата българска история като думи на един обединител на нацията, заставащ над партийните строителства и политическите конфронтации и в същото време да бъдете стожер на справедливостта и законността в държавата.
Вашите думи докоснаха най-дълбоките морални струни в съвестта на всеки един от нас, но тези думи не достигнаха единствено до съзнанието на онези, които допуснахте плътно до Вас, за които най-важното беше да използват властовия ресурс като остров на собственото си благополучие, злоупотребявайки с обществения и политическия морал и поставяйки под съмнение Вашия.
Аз знам, господин министър-председател, че Вие виждате много добре лицемерните лица на онези, които изманипулираха политическите намерения, с които създадохте и поведохте НДСВ. Аз съм сигурна, господин министър-председател, че Вие много добре знаете кои са министрите от личния Ви кабинет, които вкарват противоконституционните текстове на законите в тази пленарна зала. Аз съм убедена, господин министър-председател, че Вие ще направите своята лична равносметка и ще потърсите отговорност от онези от мнозинството, които използват задкулисните политически манипулации, за да осъществяват своите лични и корпоративни интереси.
Аз бих искала да се надявам, господин министър-председател, че Вие ще смените онези лакеи, които, кланяйки се пред Вас и използвайки държавната власт и Вашия авторитет, се подиграха с надеждите на българския народ!
Неведнъж съм показвала ясно и категорично своето несъгласие с политиката на ръководството на НДСВ, на тези, които със своите действия разбиха и продължават да разбиват Парламентарната група на НДСВ.
Аз потвърждавам своя вот на недоверие към Вашите министри, но сега тук, в тази зала, пред цялото българско общество, въпреки че уважавам дълбоко позицията на Парламентарната група на Национален идеал за единство, аз ще упражня своя вот на "въздържал се", поемайки своята лична отговорност за това, като по този начин за последен път ще защитя Вашия авторитет, защото все още не мога да допусна, че Вие се върнахте в своята родина, за да поведете държавата ни към дъното на икономическата криза.
За последен път ще се опитам да предам волята на своите и на Вашите избиратели, господин министър-председател, които все още се надяват да се освободите от онези, които превърнаха политическия морал в негатив за целия български политически елит.
Вашите избиратели, господин министър-председател, все още се надяват да се разграничите от корумпираните и да отзовете от властта онези, които рушат крехките устои на демократичните процеси в България. Ако не го направите, това би означавало, че Вие се легитимирате с техните действия.
Всички знаем, че този вот на недоверие към Вас няма да събере необходимите гласове. Той е много прецизно изчислен от колегите и от дясното пространство, и от лявото пространство във Ваша полза, защото всички разумни политици разбират, че сега не е моментът за държавна криза и предсрочни избори. Сега имаме много по-важни цели в защита на авторитета на страната ни по европейския и евроатлантически интеграционен път, но не забравяйте, че обещаните 800 дни изтичат безвъзвратно и то не за българското общество, а за Вас, господин министър-председател!
След гласуването в тази зала и след неуспеха на този вот имате последна възможност, за да поемете здраво държавното управление в ръцете си, но с нови, качествени професионалисти – министри, за да бъдат изпълнени обещанията, с които грабнахте сърцата на хората. Оценете високо тази възможност, господин министър-председател! Само от Вас зависи промяната и стабилизирането на държавната политика, за да бъде тя наистина, по Вашите думи, в името на всеки българин най-малкото, защото на първо място Вие самият, господин министър-председател, сте българин! Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Пейков, имате думата.
Тошо Пейков (НДСВ): Обичам чувствителните жени. Благодаря на Марианна Асенова. Исках да й връча кърпичка, за да избърше сълзите си, но тя ми отказа! (Весело оживление.)
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри!
Запознах се с мотивите на обединената опозиция и ги намерих за неубедителни, затова не бих желал да ги коментирам.
Бих желал да ви кажа няколко думи за историята и за това какво казва социологията за днешния вот.
Вотовете на недоверие и у нас, както и по света, са едно политическо оръжие, но у нас те са халосно оръжие. Нито един от тях за 13 години демокрация не улучи целта. Може би такава е била и целта. Не падна нито един кабинет. Така ли е, колеги? (Шум и реплики в залата.)
С днешния вот обединената опозиция иска да свали доверието от премиера и нищо повече. И да му вземе креслото, когато му дойде времето. Така ли е? (Реплики.)
Но, народът не иска царят да падне – казват социолозите. Така ли е? Така е! (Реплики.)
Надежда е хубава жена, най-красивият външен министър. Така ли е? Така е! (Реплики.) Но я признават за алтернатива на премиера само 20%. Така ли е? (Реплики.)
Станишев е симпатичен млад човек, кара моторетка, но и на него не му излиза сметката. (Весело оживление.) Седемдесет процента само не го признават за алтернатива на това управление. Така ли е? Така е! (Реплики.)
Губещите от прехода търсят нова надежда. Нито СДС, нито БСП са тези, след които те ще тръгнат, защото те им отнеха надеждата. Така ли е? Така е! (Шум в залата.) Корпусът на негласувалите вече трети месец е 60%. Толкова са и недоволните от партиите на неуспешния преход. Не искаме СДС, но не искаме и БСП, казват хората. Такава е логиката, такава е и психологията на 2,5 млн. пенсионери, 30% от българското население; на 15% безработни, на 15% социално слаби. Ето ги 60-те процента недоволни, декласирани и обезсилени от вашата политика – на двете партии, в годините на прехода. Тези слаби хора търсят държавата, която ги разори, за да им помогне и да им върне ограбеното. Но вие не сте тази държава, изглежда.
Има едно недоразумение, с което се спекулира. Думите на премиера за прочутото българско трудолюбие се харесаха от енергичните, от предприемчивите около 10%, колкото е днес и подкрепата, но се тълкуват от манипулатори като вас като обещание да нахрани, да облече и да вдигне стандарта на живот на всички българи до западния. Така ли е? Така е! (Реплики.)
Мизерстващите 60% са хора обезсилени. Те не могат да се радват нито на новината за Европейския съюз, нито на новината за НАТО. Те искат реванш сега, веднага, незабавно, от вас, от тези, които си построихте капитализма за тяхна сметка. В необяснимото забогатяване те не откриха изобщо националния идеал. Какви са изводите?
Първо, който и да дойде на власт при тази социална стратификация, която вие създадохте, го очакват същите проблеми, същите упреци, същите неизпълними желания, същата политическа несигурност, както и досега. Така ли е? Така е! (Шум в залата.)
Второ, докато виновните не получат възмездие, а предприемчивите – хоризонти, ще се намират като вас демагози, мътещи водата и на най-всеотдайните работари. Мътенето на вода е характеристика на вашия днешен вот. Ловенето на риба в мътна вода е целта на вота.
И нещо оптимистично – властта според Русо е свобода, установена от обща воля. Общата воля е подчинена на крайна цел – общото благо на народа. Запомнете го, щом искате властта!
Хората питат не дали ще успее поредния вот, това изобщо не ги интересува, защото този вот е символ на раздор, а има ли надежда да формираме обща воля около обща цел, да мотивираме обезверения народ?
Вие сте български партии и не виждам във вас врагове. Така ли е?
Надеждата е, че с приватизацията ще свършат ненаситните апетити на вашите хора, раздорите и ежбите, че с обща воля ще постигнем общата българска цел. Имаме лидер! За доброто на България да гласуваме доверие на българския премиер!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да ви запозная с изразходеното досега време: Национално движение Симеон Втори – 13 мин., Обединени демократични сили – 19 мин., Коалиция за България – 8 мин., Движение за права и свободи – 13 мин., Парламентарната група на НИЕ – 11 мин. Става дума за редовното изразходвано време, подадено от компютъра.
Екатерина Михайлова (ПСОДС, от място): Времето на вносителя не се смята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не знам какво недоволство изразявате, госпожо Михайлова. Заповядайте да ми изясните.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Господин председател, реакцията на нашата парламентарна група беше за това, че времето на вносителя – 10-те минути, не се смятат в общото време. Винаги е било така, във всички дебати. Не можете да смятате, че 19 мин. са изразходвани от Парламентарния съюз на ОДС. Нова практика ли въвеждате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Склонен съм да уважа Вашето съображение. При това положение ще извадя времето на вносителя. Изваждаме 10 мин.
Давам думата на госпожа Весела Драганова.
Весела Драганова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, министри! Днес сме свидетели на един парадокс. Политическата формация, която беше основният двигател за идването на демокрацията в България преди 14 години в лицето на СДС, формацията, която възхвали и посрещна през 1996 г. в България след дълго изгнание Негово Величество Симеон Втори, днес иска неговата оставка като министър-председател на Република България. Явно от онова СДС са останали само онези, които не знаят как да съградят нов кораб, и не само да го съградят, но да направят така, че той да потегли, и то с пътници на борда.
Тази метафора е тъжна, защото вътрешното обединение и съграждане на никоя партия не е по-важно от участта на България и народа ни.
Има и още един парадокс. За пореден път в този парламент БСП приглася дружно на непримиримия си политически враг – СДС. Дори си позволява да определя управлението на държавата в лицето на министър-председателя като вредно. Вредно, господа, е управление, което плаща мизерни заплати и пенсии. Вредно е управление, което въвежда купони и при което цените скачат нагоре всеки ден. И вярвайте, българинът помни. Паметта му не е толкова къса, колкото искате вие. Може сега да сте позакърпили вашия кораб на БСП и на борда да сте посъбрали поживели пътници, но в откритото море на истината кръпките ще отворят нови, дори по-големи пробойни, а самозабравянето ви на всяка цена да получите властта може да ви доведе и до дъното.
Искането на вот на недоверие към министър-председателя е политическа безотговорност към България и народа ни, защото свалянето на правителството точно сега би върнало държавата ни няколко години назад в развитието й.
В крайна сметка в каква ситуация искате този вот на недоверие? В обстановка на международно признание, когато се очакват позитивите да се отразят положително и във вътрешнополитически аспект, в обстановка на доказан ръст на брутния вътрешен продукт и намалена безработица, в обстановка на стимулиране и подобряване на икономиката.
А към каква точно личност е отправен вашият вот на недоверие? Към личността на премиера Симеон Сакскобургготски. Към човека, който изостави комфортния си живот, за да се отдаде на сънародниците и Родината си.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Мъченик! (Оживление в блока на ПСОДС.)
Весела Драганова: Към човека, чиито мечти бяха изказани от него самия, колкото и човешко да ви прозвучи, на няколко езика пред гости от цял свят на сватбата на дъщеря му. (Оживление и смях в блока на ПСОДС.) И те бяха: “Първата, да се завърне след дълго изгнание в България; втората – да може поне едно от децата си да задоми в Родината; и третата – да направи с помощта на всички от България модерна европейска държава.”
Интересно е да се отбележи, че в интервю след зададен въпрос дали се разкайва, че е приел поста министър-председател, Симеон Сакскобургготски отговаря, цитирам: “Но няма разкайване за честта да бъдеш министър-председател, избран от народната воля”.
Не на последно място, министър-председателят с личния си авторитет издигна и международния престиж на Република България. Нарекоха го “мистър Европа”. Важно е да се отбележи, че според проучванията по-голямата част от българския народ вижда и до днес в неговото лице най-добрата възможност за премиер, и то с много по-висок рейтинг от всички бивши премиери и всички политици, спрягани за този пост.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Да, 7 процента!
Весела Драганова: Тук е мястото да задам въпроса: нима България е имала по-ерудиран, по-отговорен и по-уважаван политик през новата си история?
Но тук е мястото да задам и другия въпрос: ние в България заслужаваме ли тази личност? (Оживление и смях в блока на КБ.) Оставам многоточие при отговора на всеки един от парламентарната зала и на всеки пред телевизионния и радиоефир.
Днес съвестта, моралът и честта ми дават сила от тази трибуна да заявя, че представителите на Партията на Българските жени в коалиция “Национално движение Симеон Втори" няма да подкрепят искания вот на недоверие към министър-председателя на Република България. Ние сме уверени, че нашата и Вашата кауза е България, господин Симеон Сакскобургготски! А това в крайна сметка е най-важното! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Господин председател, господин премиер, дами и господа! Ще намерите ли у себе си моралната сила, мъжество и достойнство, господин министър-председателю, да изречете отново на глас онова, което лекомислено и види се безотговорно обещахте на българския народ преди две години – бърза и качествена промяна в стандарта на живот, увеличаване на инвестициите, скъсване с политическата партизанщина, с роднинските назначения, премахване на корупцията, развитие на малкия и средния бизнес?
“Вервайте ми” за две години управление на НДСВ се превърна в арогантното “Вервайте си”. (Тропане по банките в блока на НДСВ и ДПС.)
Преди една година като народни представители ви попитахме: защо висшите държавни чиновници, участващи в държавни бордове, да не получават символично възнаграждение от 1,00 лв.? Защо няма пълна прозрачност в управлението на държавата? Защо тези, които грабиха българския народ, останаха ненаказани? Защо не започнем да изпълняваме предизборните си обещания? Или припомнянето на предизборните обещания за Вас означава политическа ерес?
Заради тези въпроси, които впрочем си зададоха хиляди българи, Вие, господин премиер на Република България, ми заявихте, че съм срам за този парламент и трябва веднага да го напусна. (Шум в блока на НДСВ и ДПС.)
Господин министър-председател, аз съм горда да заявя и да отстоявам позицията си, защото имам подкрепата на моите избиратели, защото смятам, че е неморално да се загърбват обещанията. (Смях в блока на НДСВ и ДПС, тропане по банките.) А уморените от “верване” българи днес са подложени на истински геноцид по отношение на здраве, образование, физическо оцеляване. Помните ли първия голям скок на цените? Той съвпадна с фаталния скок от балкона на унижен от мизерията пенсиониран учител. Тогава видяхме още едни знаков скок – на вашия външен министър върху гърба на вашия финансов министър. Така се откроиха двата полюса на живот в държавата – хорската болка срещу цинизма на властимащите. А преди три години чухме вашият външен министър да казва: “Майната му на православието”. Това изглежда са нравствените контури на управляващите днес България.
Аз ще продължавам да изричам на глас въпросите на хората, които ни изпратиха тук. Господин премиер, къде и в какво виждате възхода на България? В това ли, че над 80 хил. деца не посещават училище поради бедност? В това ли, че България е с най-ниска работна заплата сред страните-кандидатки за Европейския съюз?
И още нещо ще Ви кажа, господин министър-председател. 1300-годишна България не заслужава нейните поети и писатели унизително да просят дребни стотинки за своите книги, музиканти, художници и певци да тънат в забрава и мизерия, а учителите да изнемогват. Защо стъпкахте и унижихте българските творци, хората на духа, учители и ученици, поставяйки начело на просветното и културното министерство две толкова спорни фигури?!
Българската интелигенция не ще забрави, че по време на Вашето управление Вашият министър на просветата обяви Вазовото “Аз съм българче” за националистически идиом в европейска България. И още: пак Вашият просветен министър дръзна да изхвърли стихотворението “Аз съм българче” от букварите. Изглежда, че добре отработеният хаос в средното образование не впечатлява вече управляващите. Тъкмо Вашият просветен министър изхвърли от конспекта по литература Паисий Хилендарски, Петко Славейков, Каравелов. Това аз наричам съзнателна политика за денационализиране, за обезбългаряване.
Господин премиер! Ще познаете ли чии са тези думи, цитирам: “Самият аз съм удивен от нещата, които съм свършил. Тук, на този диван в кабинета ми се изредиха едва ли не посланиците на цялото земно кълбо”. Гордеете ли се с автора на тези бисери, господин премиер?
А нима за пореден път ще отминете с мълчание тревожните мисли на отец Боян Саръев: “В България цари беззаконие, липсва всякаква държавност и политика за единство на народа. Всички говорят за евроинтеграция, а не за родолюбие и българщина. Заради растящата бедност, невъзможността да се лекуваме, ровещите в кофите за боклук българи, гладуващите пенсионери и сираци, прокудените ни на гурбет в чужбина деца българският народ тайно и полека пише гневна книга за разрушителите на съвременна България”.
А дали зад новия морал не се крият следните напътствия: “Подбирай за командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието. Трябва да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш. Морално българският народ е недорасъл. Народът въобще не разбира от добродетели. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване”. Дами и господа, чии са тези думи?
Господин министър-председател! Въпреки съветите, които присъстващите току-що чуха, аз на висок глас бих припомнила, че 1300-годишна България е горда и достойна държава. Въпреки че върху измъчената снага на отечеството ни привнесени отвън политици стоварват политическото си безсилие, нашият народ скоро ще сложи край на оглушителното си мълчание, ще сложи край и на това политическо еничарство.
За да изпълня заръката на моите избиратели, аз ще подкрепя вота на недоверие към правителството. (Ръкопляскания в КБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря на госпожа Банкова.
Дискусията продължава. Има ли желаещи, които искат да вземат думата, уважаеми народни представители? Имате думата.
Ако няма желаещи, които да вземат думата, да преминем към процедура на гласуване? (Смях в залата.)
Да, да, аз знам много добре, че гласуването е 24 часа след дебата.
И все пак, колеги, времето минава, има ли желаещи за изказване?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Господин председател, има ред, по който се изказват представителите на парламентарните групи. Ред е на БСП. Нека да вземат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи, уважаеми колеги?
При това положение ще бъда принуден да прекратя дебата и да преминем към законодателна дейност.
От името на Парламентарна група НИЕ заповядайте, д-р Пангарова.
Надка Пангарова (НИЕ): Господин председател на Народното събрание, господин министър-председател на Република България, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри, скъпи сънародници, които сега слушате този изключително важен за бъдещето на България дебат! Точно ние, които бяхме във Вашите листи, господин премиер, сме длъжни да заявим пред Вас и народа ни това, което се случва в последните 700 дни в България, а не това, което заявява лявата или дясната опозиция.
Всички становища, които Ви изпращахме, всички мнения, които споделяхме пред Вас със загриженост, бяха мнения на народа и на избраните от него народни представители, с които Вие отказахте да се съобразите.
По време на Вашето управление отново бяха нарушени морално-етичните норми в българското общество. Свидетели сме на разпада на българската държавност.
Тридесет и деветото Народно събрание започна своята работа, след като български избиратели гласуваха за НДСВ, окрилени от намеренията Ви да постигнете бърза и качествена промяна на живота в България, да скъсате с политическата партизанщина, да въведете правила и институции, насочени към премахване на корупцията. Мнозинството обаче поръчва закони за личности и корпоративни интереси. Това е една от причините да се дистанцираме от НДСВ.
Ние останахме верни на нашите избиратели, които ни изпратиха в българския парламент, и тъй като се съобразяваме с ангажиментите, които поехме към хората в България, отстоявайки принципната си позиция, ние считаме, че този вот на недоверие към министър-председателя е навременен и той трябва да успее.
Считаме, че мотивите, изтъкнати от Обединените демократични сили, са само част от реалната картина в държавата. Липсата на национално отговорна икономическа доктрина, лошо функциониращите държавни органи, ръстът на престъпността, насилието и социалния терор, всепроникващата корупция, дълбокият разрив между политическата прослойка и интересите на личността и обществото, безвремието, обхванало управляващото мнозинство, арогантното и цинично несъобразяване с интересите на българските граждани видимо водят до криза, която се задълбочава и не е в интерес на обществото. Тази задълбочаваща се криза на доверие между управляващи и народ влияе негативно и върху успешното приключване на нашите преговори за евроатлантическа интеграция. Скандалът “Терем”, допуснат от министър Свинаров, едва не осуети получаването на поканата за НАТО.
И точно тук му е мястото, господин министър-председател, ние да Ви кажем, както и да го чуе цялото общество: не вотът на недоверие, който днес разглеждаме в българския парламент, е причината България да има негативен образ извън границите си, а точно липсата на национално отговорна вътрешна политика оформя негативния образ на България навън.
На 6 април 2001 г. Вие заявихте пред българския народ: “Не е нито морално, нито политически оправдано, че по европейските стандарти повечето хора у нас, включително в селата и в малките градове, живеят в мизерия, докато някои политици тънат в охолство”.
Един от основните изводи, които прави Парламентарната група на НИЕ за Вашето двегодишно управление, е, че не се извърши обещаната от Вас смяна на политическия модел и обединение на българската нация; не се потърси отговорност, както обещахте, от всички, които предадоха, продадоха или разграбиха България през последните 13 години. Нещо повече, господин премиер, всички отрицателни явления в българското общество, породени от 13-годишния двуполюсен модел на управление, бяха доразвити и, за съжаление, задълбочени от сегашното управляващо мнозинство. Не се направи бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на работеща пазарна икономика. След две години в България икономиката не само не функционира, но е парализирана. Отрицателното търговско салдо от днес е на нива над 2 млрд. долара – нещо, което не се е случвало през последните 40 години.
Липсват прокламираните външни инвестиции на вицепремиера Ви Василев. Отчита се неясен икономически растеж чрез манипулирани статистически данни. В страната цари повсеместна бедност и мизерия.
Създадохте войници на фирмата “НДСВ”, както прозвуча от парламентарната трибуна, а загърбихте достойните български офицери. Само за нощни пазачи ли стават?
Загърбихте социално слаби възрастни хора и сираци.

Политиката в здравеопазването води до продължаващо влошаване на основните жизнени и демографски показатели и поради това в значителна степен представлява геноцид към по-голямата част от българския народ. Ние считаме, че България се нуждае от кардинална промяна. Ние искаме реален икономически растеж, който да хармонизира икономиката, социалното развитие и околната среда в интерес на всеки българин. Ние се обявяваме за възрожденски морал в обществено-политическия живот. Ние сме за надпартийност на всички държавни структури. Ние желаем разумно политическо поведение, защото ние оставаме с нашия народ, в нашата държава, в родния си дом България.
Осмисляйки заветите на нашите предци и опита на предходните поколения, с поглед към бъдещето ние заявяваме, че вярваме във възраждането на България и благоденствието на всички българи и няма да пожалим сили за това. (Ръкопляскания от ПСОДС и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Пангарова.
Има думата доц. Арсо Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри и народни представители! При един внимателен и непредубеден прочит на така наречените мотиви към предложеното решение за гласуване на вот на недоверие на министър-председателя на Република България упорито, дори дразнещо и нахално се набива в съзнанието на нормално мислещия човек една съществена констатация: това съчинение е пълно с крайни думи, изрази и заключения, които без съмнение са рожба на едно екстремистко политическо мислене и на една враждебна политическа среда, в която сегашното правителство е притиснато да работи от самото начало на своя мандат. Ето някои от тези думи и изрази, които звучат страховито и заплашително: “незапомнена криза”, “драстичен спад”, “мъртва хватка”, “колапс”, “кървава страница”, “наглост и високомерие”. Прочитайки с недоумение тези страховити изрази, обикновеният човек в тази изстрадала държава с основание си задава множество въпроси, чиито отговори много добре знае. Знае тези отговори, защото е изпитал на гърба си експериментите на една нескопосана политика през последните години на нашата жалка демокрация, години, които оправдателно наричаме преходен период, опитвайки се да обясним субективната политическа некомпетентност с някакви въображаеми и уж неизбежни трудности на времето, в което имаме историческото нещастие да живеем. Навсякъде в текста прозира злобата на изгубилия властта. В тази злоба има нещо парадоксално, нещо, което я извежда далеч от рамките на нормалния политически диалог и поради което я прави значително по-опасна за политическата система у нас, отколкото изглежда на пръв поглед.
Има ли друго обяснение подобно политическо поведение, освен неистовото желание за политическо възмездие? Това не дава ли основание да се направи жалката констатация, че в тази страна има политици, които изобщо не ги интересува дали със своите дела ще подобрят битието на хората и гледат на властта единствено като средство за лично облагодетелстване. В реда на тези достойни за съжаление мисли неизбежно в съзнанието ми нахлува неподвластната на времето крилата фраза на Левски: “Ако загубя – губя само себе си, ако спечеля – печели цял народ!”, която като фокус събира принципите и нормите на политическо поведение на всеки един от нас.
Много от присъстващите, уважаеми дами и господа, в тази зала и от тези, които са били тук преди нас през годините на нашата объркана и нещастна демокрация, спечелиха. Но обикновеният човек от улицата не спечели. Напротив, загуби. Тези, които спечелиха, спечелиха за сметка на този човек. И той не им прости. Народът никога не прощава. Той няма нужда от съдия. Той сам си е съдия-изпълнител на присъдите.
Да се върнем отново на написаното в така наречените мотиви. В началото на текста е формулиран един важен според авторите въпрос, цитирам: “Защо през този период страната ни отстъпи силно назад от завоюваните с огромна обществена енергия позиции?” Ще си позволя да разтълкувам този шедьовър на политическата логика. Значи тези, които управляваха преди нас и сега искат вот на недоверие, използвайки огромната обществена енергия, превърнаха България в просперираща държава, обаче в резултат на това този “неблагодарен” народ ги осъди и реши великите политически реформатори да не управляват повече страната и, видите ли, новите, които избра този “глупав” народ, го съсипа окончателно. Тези, меко казано, примитивни внушения прозират във всяка точка от написаното в така наречените мотиви. А може би причините за подобни внушения са провокирани от ясните сигнали, че в резултат на извършеното от правителството през първите 2 години на неговото управление, въпреки враждебната политическа среда, българската икономика има реален исторически шанс да влезе във фазата на оживлението.
Мислейки в тази посока, си спомням за поведението на едно животинче, което живее под земята и което изпада в неистова истерия, когато види светлинката в края на тунела, който само е изкопало. Бих желал да ви припомня, уважаеми дами и господа, че това животинче е известно с неприятната си миризма. Внушенията, съдържащи се в така наречените мотиви, гарнирани обилно със страховити думи и изрази, не представляват новост за нашия политически живот и не могат да претендират за оригиналност. Ако трябва да се направи кратка обща характеристика на така наречените мотиви, може да се каже, че това, което е ново, не е вярно, а това, което е вярно, не е ново.
Да погледнем т. 7, която е посветена на данъчната политика. Не е вярно твърдението, че в Бюджет 2003 е заложено увеличение на данъчната тежест. Не искам да ви връщам отново към дискусиите по бюджета, но и за най-непросветения анализатор е ясно, че споменатите 1 млрд. лв. – не зная как са го изчислили авторите, но това едва ли има значение за тях, - които ще влязат допълнително в бюджета, не се дължат на увеличените данъци, а преди всичко на по-високата събираемост и ограничаване на сивата икономика. Не е тайна, че на някои субекти в тази страна, свикнали да живеят и работят на сянка, подобни процеси изобщо не им харесват. Не е вярно твърдението, че патентните данъци са непоносимо високи. Ако попитате един сериозен бизнесмен дали предпочита патентен данък или друга форма на данъчно облагане, той без колебание ще предпочете патентния данък. На авторите на така наречените мотиви трябва да е известно защо в България акцизите трябва да се увеличават.
Уважаеми дами и господа, ще бъде пресилено, ако се твърди, че социално-икономическата обстановка в страната е такава, каквато трябваше и каквато бихме желали да бъде след 2 години управление на коалицията НДСВ – ДПС. Едва ли има политически субект в тази страна, който за 2 години да вкара в ред хаоса, създаден в България през последните години на така наречения преходен период. Ние си даваме ясна сметка за това, което не успяхме да направим през тези 2 години. От корекции се нуждае подходът, който използваме за оценка на ефективността на управлението. Макроикономическата стабилност, с която често мотивираме нашите успехи, трябва да се разглежда като средство, а не като крайна цел на социално-икономическия просперитет. Основната цел на управлението, която позволява да се оцени просто и ясно неговата ефективност, е жизненият стандарт на хората. Това е сърцевината на печелившата политическа стратегия. С други думи, трябва да влагаме повече политика в нашата целокупна дейност. Технократичният подход, който изисква високи експертни познания в управлението, не е определящ и не води винаги до повишаване на неговата ефективност.
Държавата не е фирма и политиката далеч не се изчерпва с добрите мениджърски умения и дълбоките теоретични познания за процесите в социално-икономическата сфера. Трябва да се научим да мерим с аршина на обикновения човек на улицата. Не бива нито за миг да забравяме, че той не слага на трапезата си супа от брутен вътрешен продукт, скара от финансова стабилност, гарнирана с валутен борд или десерт от външнополитически успехи. Не можем да си затворим очите за това, че на много места, особено в селата стагнацията на пазара остана значителна.
Въпреки официалното международно признание, че в България има пазарна икономика, действието на пазарните механизми все още е ограничено. На много места списъкът с вересиите в търговските обекти продължава да бъде основен елемент на пазарните отношения и там господства натуралното потребление.
Необходимо е да се направи обективна оценка на ефекта от въведените данъчни облекчения в някои общини в страната. Разглеждайки макроикономическата стабилност и жизнения стандарт като средство и цел на управлението, ние като управляващи трябва да конкретизираме по-прецизно приоритетите при вземането на управленски решения.
Единствено правилният път за постигането на така ясно дефинираната цел при съществуващата макроикономическа стабилност у нас в момента е да стимулираме всички дейности, които водят до повишаване на масата на брутния вътрешен продукт, тоест на това, което ние произвеждаме за определен период от време. Ракетата-носител, която ще ни изведе в орбита, близка до тази на европейските стандарти на живот, са инвестициите. Това е ключът на България към Европа. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Манов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата народният представител Стойчо Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Господин премиер, Вие се провалихте! Няма никакво значение какви са били намеренията, когато станахте премиер. Сигурно е обаче, че резултатът от Вашето управление е провал. Две години са достатъчно време за управление и не е нужно да изпием чашата докрай, за да разберем, че виното е вкиснало и става само за оцет.
Вие правилно поискахте от хората да носят отговорност за собствената си съдба. Но сам Вие отказвате да носите личната си отговорност за управлението на страната и всячески се опитвате да я прехвърлите – кога на министрите си, кога на депутатите, които сами избрахте, че даже и на опозицията. Вие поискахте от хората да не крадат и да се борят с корупцията, но позволявахте и позволявате и до този момент на най-близкото си обкръжение и на коалиционните си партньори да го правят. Никога досега шуробаджанащината в българското управление не е достигала такива размери. (Шум и реплики в мнозинството.) И аз няма да позволя на хора като Лютви Местан да морализаторстват от тази трибуна, вероятно за да се хареса на работодателя на неговата съпруга. Защото подобно лицемерно поведение има само едно определение и то е гьонсуратлък. (Ръкопляскания в ПСОДС. Шум и реплики в мнозинството.)
Господин премиер, Вие спряхте всички реформи, в т.ч. и здравната реформа. Две години Вие не намерихте време да развиете и завършите реформата в болничното здравеопазване. Вместо това Вие, господин премиер, подписахте тайната здравна стратегия, от която дори и вашите депутати се срамуват.
Вие, господин премиер, внесохте бюджета, с който орязахте финансирането на 150 общински болници и диспансери и ги обрекохте на фалит.
Вие, господин премиер, внесохте в парламента закона, с който спряхте приватизацията на лечебните заведения!
Вие, господин премиер, внесохте в парламента закона, с който лекарствата бяха обложени с данък добавена стойност и носите лична отговорност за поскъпването на лекарствата, за затруднения достъп на хората до тях, за непрекъснато нарастващите държавни разходи за лекарства и все по-трудния достъп на хората до лекарствата. (Ръкопляскания в ПСОДС. “У-у-у!” в мнозинството.)
С Вашето съгласие и с Вашето покровителство, господин премиер, беше одържавена Здравната каса и в ръководството й бяха поставени приближени Вам хора, които имаха наглостта миналия месец да си гласуват заплати от 800 лв., забележете, за изморителния труд от едно заседание месечно! Две години Вие, господин премиер, не намерихте време да извършите така необходимите реформи в общественото здравеопазване! Две години Вие, господин премиер, не намерихте време да извършите така нужните реформи в медицинското образование! Две години Вие, господин премиер, не направихте дори и малък опит да потърсите решение на все по-ужасния проблем с наркоманиите в България! А обещавахте европейско здравеопазване. Обещавахте равен достъп. Резултатът е ограничен достъп, резултатът е невъзможен достъп.
Господин премиер, Вие не само не изпълнихте обещанията си, Вие се отрекохте от тях! Вие измамихте всички, които Ви поверваха. На думи Вие подкрепяте реформите, но на практика правите същото, което би правило едно правителство начело със Сергей Станишев, а именно да спрете реформите.
Всички тези неща, господин премиер, имат своите последици. И те за съжаление и по правило са на главата на българските граждани.
Всички тези констатации не могат да опишат безизходицата на онези, които са принудени да продават колите си, да залагат имотите си, за да могат да си платят операцията за себе си и за своите близки. Всички тези констатации, господин премиер, не могат да опишат унижението на стотици хиляди хронично болни, принуждавани през няколко месеца да се редят като добитък пред здравните каси, за да докажат не друго, а да докажат, че са живи на здравните чиновници, на вездесъщите ви здравни чиновници! Всички тези констатации, господин премиер, не могат да изразят и ужаса на болните от астма, останали без въздух заради това, че не могат да си купят лекарства.
Всички тези констатации, господин премиер, не могат да опишат отчаянието, болката и мъката на онези родители на стотици дечица, болни от рак, гаснещи пред очите на своите родители заради това, че парите за техните лекарства са отишли в джобовете на управляващата олигархия. (Шум и викове: “У-у-у!” в мнозинството.)
Заради всички тях, господин премиер Симеон Сакскобургготски, граф Рилски или както там се наричате…,
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, спазвайте добрия тон!
Стойчо Кацаров: Заради всички тях, страдащи заради Вашето безхаберие, некомпетентност и отказ да носите отговорност както за действията си, така и за последиците от тях, заради всички тях и от името на тях аз искам Вашата оставка. (Бурни ръкопляскания в ПСОДС. Тропане по банките и викове “У-у-у!” в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване доц. Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, дами и господа депутати! Не може с емоции да се говори, когато наистина имаме проблеми в българското общество и българският народ очаква от нас да кажем истината и да посочим пътя, по който трябва да вървим. И аз искам да кажа следното нещо – че вината за сегашното състояние на нашето общество се знае на кого е. Забавеният преход, невъзможността да направим реформите, за всичко това са виновни нашите колеги от БСП, които стоят тук. (Смях в Коалиция за България.) Това е истинската вина и Вие я знаете много добре. Вие забавихте реформите в продължение на 12 години у нас! Вие успяхте да отстраните Петър Дертлиев – един истински водач на социалнодемокрацията, за да не може да стават реформите така както трябва. И естествено е при застаряващото население у нас и при изпитваните трудности сега да бъдем атакувани за това, което искаме да направим.
На второ място искам да кажа, че ако говорим за реформи в България, те започнаха в 1997 г. Тогава започна реформата в здравеопазването. Но съжалявам, че поради една самонадеяност от страна на екипа на Съюза на демократичните сили и недостатъчна подготвеност и организираност се започна с поликлиничната част на реформата. Най-трудната част – болниците – остана тепърва да се прави. Проблем беше незавършената информационна система на Касата и редица проблеми, които възникнаха в първата година от реформата. Извинете, дами и господа, но само 2 процента от парите на Касата се даваха за дейност. Само 2 процента! Това породи преходния остатък и поредицата от проблеми.

Ние се задължихме с идването на власт да продължим реформата в здравеопазването. Какво означава истинската реформа? Означава не заплати за лекарите, както говореше някой тук преди малко, означава заплащане за дейност. До края на годината Националната здравноосигурителна каса се задължи да заплаща за дейност по 80% от пътеките. Осемдесет процента от дейността на болниците ще бъде заплащана на дейност. Това е реформа в здравеопазването! Ние вършим черната работа заедно с хората, които са избрани в Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и няма да спрем от тези атаки.
Аз искам да кажа нещо пред вас, което всички тук го знаете. БСП от началото на демократичните промени е опозиция. Опозиция е и когато е на власт, опозиция на нашия народ, опозиция на реформата. Ето, това е проблемът в българското общество. Това е проблемът, а не някой друг. (Ръкопляскания от НДСВ и единични от ДПС.) Не правителството на Симеон Сакскобургготски, а проблемът е БСП.
И аз затова ще кажа още веднъж: нека, провеждайки политиката, която правим сега, нека се обединят всички десни сили, всички тези, които наистина искат да се променят нещата в България, наистина да влезем в Европа, наистина да бъдем европейци и обединени заедно да бъдем срещу тази наистина деструктивна опозиция! Затова защото, както каза нашият министър на финансите, от 75% дълг към резерв, резервът се увеличи многократно. Ние имаме една финансова стабилност. Какво искате, Муравей Радев, да дойдат БСП на власт, за да могат да опустошат тези ресурси, които са натрупани по времето и на вашето, и на нашето управление? Това ли искате? Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и единични от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, доцент Щерев.
Продължава нашата дискусия.
Заповядайте за реплика, доктор Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Искам да отправя един кратък въпрос към господин Щерев. Забравихте нещо много важно, господин Щерев, и не зная защо, но аз не мога да го подмина. След тази дълга тирада на нашия уважаем колега господин Кацаров…
Стойчо Кацаров (ПСОДС, от място): Защо не направи на мен репликата?
Валери Цеков (НДСВ): … и след това, което Вие казахте, аз само не разбрах защо никой не спомена това, което се случи с информационната система на Националната здравноосигурителна каса? Защо не се случи нищо там и защо вие не споменавате това? (Реплики от ПСОДС) Нима това не е един от най-големите проблеми на Здравноосигурителната каса днес? Нима точно затова ние не знаем къде отиват средствата, които се харчат за здравето на нашите колеги, за нашите родители и за нашите деца? Не е ли това най-болезненият проблем, който остана след управлението на СДС и след прословутата тяхна здравна реформа? (Шум и реплики в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Доктор Щерев, имате думата за дуплика в рамките на 3 минути.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз отново казах, че ние проявихме разбиране. Здравната реформа започна, ще повторя отново, 1997 г. Дойде, разбира се, проблемът с информационната система, който досега ни тежи. Неслучайно в промените в Закона за здравното осигуряване ние поставихме датата до края на 2003 г. да бъде направена информационната система на Касата, защото без информационна система на Касата не е възможно да се осъществи реформа в болничното здравеопазване, не е възможно да се оцени финансирането на болницата чрез диагностично свързаните групи.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Кой не я направи?
Атанас Щерев: Най-напред трябваше да направите тази информационна система, уважаеми колеги от СДС, и тогава да стартирате болничната помощ. Ето, това е проблемът.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Кой не я въведе тази информационна система?
Иван Искров (НДСВ, от място): Къде са парите?
Атанас Щерев: Що се отнася до скандала с "Аремисофт", не искам да продължавам, всички знаете този въпрос.
И отново ще повторя, че тук въпросът е да продължим тази реформа. С искането на вотове на недоверие, с обсъждането на несъществени въпроси у нас, ние няма да можем да продължим реформата. Извинете, но не е възможно да атакувате едно правителство за това, че има неправилна финансова политика, когато за две години четири пъти се увеличава кредитният рейтинг на страната. Не на правителството, на Република България се увеличава кредитният рейтинг четири пъти. И вие критикувате това правителство, което е направило всичко това. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Ако вие отидете в чужбина – съжалявам, но поради редица обстоятелства половината от моето семейство живее в чужбина – и ако вие следите нещата как се приемат визитите, срещите, работата на министър-председателя на Република България, вие никога няма да си позволите да говорите такива неща, защото по времето на прехода България никога не е имала министър-председател с такова уважение и с такъв рейтинг в Европа и в света. (Ръкопляскания от НДСВ.) Затова именно трябва да бъдем малко по-скромни и трябва наистина да приведем глави пред неволите на българския народ и да продължим реформите.
Знам, че вие ще можете да чуете всичко това и затова ви призовавам: оставете вота и оставете всички тези противоречия, които имаме! Дайте, ръка за ръка, да работим за благото на Република България! Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и единични от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване Емилия Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Няма по-прекрасно нещо да слушаш отчета на министрите по време на вот. Те ти рисуват една прекрасна държава -държава, в която безработицата е лош спомен; държава, в която доходите растат, пенсионерите благоденстват, а болните оздравяват като по чудо и от благодарност идват и даряват златни рибки на народните представител. И със съжаление констатират, че не могат да им подарят, по технически причини може би, златни китове.
Слушайки днес министрите, си давам сметка какъв е преходът от предишното дясно управление към днешното дясно управление. За 12 години преход 10 години са управление на десни правителства. И няма нищо чудно в това, че днешните управляващи говорят досущ като един Иван Костов. Те ни убеждават, че мизерия няма, че бедност не съществува, а че трагедиите на българския народ са нещо, което се върти в техните глави и е въображемо.
Уважаеми господин премиер, според Вас, исканият вот на недоверие ще се отрази отрицателно върху имиджа на България пред света. В превод това означава, че има две Българии – едната за пред света, а другата, която хич не е за показване. Не вотът на недоверие се отразява отрицателно, а фактите и не върху Вашия образ в чужбина, а върху начина на живот на хората в България.
Ние си завоювахме печалната слава на страна с интелигентни и образовани хора, но изключително нископлатени. Ако в България е останало нещо евтино, това е човешкият труд, за разлика от човешкия живот, който непрекъснато поскъпва, защото, види се, не е първа необходимост. Според статистическите изследвания на Европейския съюз, ние сме с най-ниското почасово заплащане в сравнение с всички в Европа – 17 пъти по-малко. Това на фона, което каза министър Василев и се похвали, за други пъти повече.
Средната месечна заплата в Европейския съюз е 1859 евро, а у нас тя крета около 140 евро. И това ли ще бъде имиджът ни пред света? За да оцелее един човек в България, са му нужни 293,95 лв. Нашенецът разполага днес със 135 лв. и 79 ст. Казвам и стотинките, защото те са вече много важни за много българи. Откъде този българин ще намери онези 158 лв. и 16 ст., които не му достигат? Ще ги вземе назаем ли? От кого? Ще живее на кредит или на вересия?
И сега се отчита, че доходите са литнали с 18 на сто. Представяте ли си какъв разкош и какво разточителство ще настане сред българския народ? Да, ама не. Защото литнаха лекарствата с 30 на сто, литна токът с 15 на сто, литна градският транспорт с 25 на сто, а телефоните с 14 на сто. Правителството обаче неуморно работи в тази насока и ни готви още благинки – очаква се да поскъпне и транспортът с 10 на сто, очаква се и парното с толкова, а и токът с още 15 на сто. И какво остава от 18-процентовия летеж? Може би имиджът ни, защото то, нашето правителство, за единия имидж си живее. Но това не е всичко.
За тези, които днес се радват, че имат щастието да работят и да живеят в унижение, в бедност, утре ги чака да се пенсионират и да угасват в мизерия, така както гаснат 2 млн. 400 хил. пенсионери. И само напомням, че така угасна, като светилник, брилянтният български поет Христо Фотев с 47 лв. пенсия. И това на фона на скромните яхти, дворци, джакузита, басейни, перли и коли!
Тази правителствено закриляна глутница харчи само за следобедните си напитки пенсията на един професор. И това ли е положителното в нашия имидж? Колкото по-беден е човек, толкова е по-болен. Колкото е по-болен, толкова не може да припари до българското здравеопазване. Онова българско здравеопазване, което започна със славните реформи на СДС и което сега продължават днес управляващите. Онова здравеопазване, което има най-много хронично болни и е на първо място в света по множество заболявания и има най-малко средства, заделяни от брутния вътрешен продукт.
Здравеопазването в България, наследено от Вас, господин Кацаров, и продължено днес, има три основни задачи: да убива болните, да разболява здравите и да граби безсрамно. (Ръкопляскания от КБ.)
Аз няма да се спирам на всички онези неща, които стават в здравеопазването, защото хората ги знаят. И всичко това, защото Здравната каса, тази безшумна гилотина, пести с обяснението “за да не фалира”. Ама как ще фалира, като има 800 млн. лв. резерв, който е събран от всеки един от нас? Разбра се обаче, че тези хубави администратори в тази каса са си гласували заплати по няколко хилядарки. Явно Здравната каса се използва като лична спестовна каса на бюрократите от новото време, от новото управление.
Българите може би днес се използват като опитни бели мишки, за да се правят с тях експерименти. И ако целта на пенсионната реформа е никой да не достигне до пенсия, то на здравната реформа в България е да няма бедни, възрастни и болни. И така в България ще останат само едни здрави, богати и млади люде, наричани от народа нежно и с умиление “юпита”.
Българите, господин премиер, не живеят, те оцеляват, те преживяват незнайно как, но знайно защо – за да плащат за това, че са живи. Днес Вие може би ще спечелите аритметически, но Вие ще загубите политически и това е нищо в сравнение с униженията и с трагедията на българския народ, който толкова много Ви вярваше. Искам да кажа, че това е реалността.
Накрая ще завърша, перефразирайки изказването или репликата, която ми каза една жена в понеделник в Павел баня: “Госпожо, Бог е високо, но дано царят бързо да отиде по-надалеко!” Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Д-р Антония Първанова има думата.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и депутати! Преди повече от 80 години италианският писател Антонио Грамши пише в своите затворнически тетрадки: “Целият проблем на нашето съвремие се състои в дилемите и противоборството между старото и новото. Старото още не си е отишло и се стреми да се задържи колкото може по-дълго, а новото още не е встъпило в правата си.”
Припомням тези думи на Грамши, защото зад красивите и по партизански патриотични мотиви на искания вот на недоверие в действителност прозират теснопартийни интереси и надежда за къса политическа памет на българския народ. Защото зад призивите за търсене на отговорност на сегашното управление се забравя кой в действителност доведе страната, и особено здравеопазването до положението, в което е в момента.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Вие.
Антония Първанова: Пациентите останаха, благодарение на вашето управление, извън системата на здравеопазването. Вие превърнахте ДКЦ-то в РМД. Вие направихте болниците тържища на здраве. Вие направихте пациентите клиенти. И сега говорите за оцеляването на българския народ, госпожо Масларова. Но добре, че този народ беше толкова жилав, та да преживее вашето управление. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Когато говорим за здравеопазване, ние трябва да се съобразяваме с гордия български лекар, който все още очаква да заработи с уникалния софтуер, закупен от синьото управление. “Аремисофт” си отиде, дами и господа, от България, обаче си отидоха и милионите на Министерството на здравеопазването. И сега какво обещавате?
Мили ми, Стойчо, - така ще се обърна, че много адреналин се хвърли и ме заболя и мен – вие ще се справите с наркотиците ли? Вие, които въведохте еднократната доза в Наказателнопроцесуалния кодекс, без да определите колко е тя и вашите сини съдии решиха, че 8 кг хероин може да бъде еднократна доза. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Вие, госпожо Масларова, която ми говорите тук за предишните привилегии и за новите привилегии, за безплатните лекарства, за високите пенсии и т.н., вие, които това давахте навремето на активните борци, сега обещавате 8 млн. активни борци ли на българския народ?
Безспорно е, че е трудно и е бавно, но едва ли това са основните характеристики на сегашното управление, което замени междупрочем яловата смяна на червени и сини управници в продължение на 12 години след началото на демократичните промени през 1989 г.
Нека не забравяме, че през 1994 г. голяма част от сегашните депутати от лявата страна на парламентарната зала бяха сред тези, които обещаваха така наречената “сполука за България”. Да си спомним за миг какво доведе тази сполука – опашки за хляб, обяснени като презапасяване; зърнена криза и стачки пред парламента; после дойде “заедно можем повече”, което “заедно” – ей тук, вдясно, роди луксозни здравни каси и разсипани болници. Какво обещавате сега? Триста изтърбушени болници да поддържате.
Днес тези, които щурмуваха парламента на 10 януари 1997 г., и тези, които пееха “Партизан за бой се стяга” вътре по коридорите, под обсадата на протестиращите, са заедно срещу управлението, което малко или повече секна част от нерегламентираните им приходи може би. Общият ви произход и общите ви икономически интереси създадоха едно невиждано чудо в българската посттоталитарна история, дами и господа, синьо-червената коалиция за власт и облаги на каквато и да било цена. (Смях и ръкопляскания от КБ. Ръкопляскания от НДСВ.)

Това обяснява защо внесеният от СДС вот на недоверие обслужва най-много интересите на Социалистическата партия и левицата.
Това безпринципност ли е, питам аз, или органическо родство на вашите две партии? Питам ви, какъв е вашият политически пол?
Цитирам: "Няма никакво значение кой на какво основание прави вота. За нас това няма значение. Важното е да е срещу премиера." – Сергей Станишев, от тази сутрин.
Безсилието и разделението на дясната опозицията – погледнете кой се изказва, къде е синята надежда, твърдото крило отвътре тъмносиньо дясно, хищното желание за власт на отстранената от управление преди повече от пет години левица и очакванията да се случи чудо в безогледно ограбваната ни страна накараха левите лидери да си повярват, че е дошло тяхното време. Ако трябва да бъдем откровени и честни, нито отляво, нито отдясно се надяват вотът на недоверие да мине и на тях да им бъде възложен мандат за формиране на правителство. БСП и СДС продължават да се хранят и да съществуват единствено благодарение на анархия, криза и хаос в държавата, които те създават. Тогава сте необходими и се чувствате значими, дами и господа отляво и отдясно. Крайно време е българските гласоподаватели да чуят това, защото нито отляво, нито отдясно разполагате с готова и конкретна програма за управление; защото нито отляво, нито отдясно можете да гарантирате, че ако бяхте на наше място щяхте да увеличите пенсиите, да дадете повече безплатни лекарства, без да разказвате червени приказки за богати общински болници и оцелели след сини нескопосани експерименти такива.
Днес най-главната задача на всички нас, събрани тук, в парламентарната зала, е да съхраним България, да запазим нейната жизненост и самобитност, да я подготвим да заеме достойно полагащото й се по право място в голямото европейско семейство. За съжаление на ляво-дясната опозиция, не разполагате с лидер, който да бъде еднакво добре приет в което и да е правителство и която и да е държава.
Погледнете ги, господа гласоподаватели, какво има – едно рокерско яке вляво и една синя надежда вдясно. Това ли е лидерът, който издигате, това ли е лидерът с европейския дух, равен на равни по право, възпитание и по дух, такъв, който може да обедини България? Всичко останало, което правите, е аматьорство и имитация, което не само че не допринася за изграждане на привлекателния образ на България, но и непрестанно вреди на авторитета й. Затова не бива да се приема "на нож" всяка демократична идея, дори когато показва колко сме различни като мислене и виждания. Защото, когато се говори за кризата на държавността, за подчинение на държавата на организираната престъпност, за институционална криза, пак опираме до вестникарски клишета, които с различен успех са използвани през всичките тези години отдясно срещу ляво и обратно, а сега отляво-дясното срещу нас. Нека да бъдем по-оригинални, формулирайте си претенциите. Кажете не голословно какво отхвърляте и какво предлагате, защото с вашите стари прийоми и похвати трудно могат да се осъществят нови идеи. Защото още в библията е казано: "Ново вино не се налива в стари мехове", дами и господа!
Затова НДСВ ви казва, народът ви казва: "България – да, обаче без вас!". (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, нека в своите изказвания да бъдем на висотата на дебата и да запазим етичния тон. Критика – да, но да запазим етиката в нашите изказвания.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, доктор Кенаров, имате думата.
Пламен Кенаров (НИЕ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
Благодаря ви затова, че внесохте разумна нотка в изказванията и емоциите, защото те се гледат от целия народ и се слушат от целия български народ.
Мисля, че трябва да спрем онази емоционална нотка, която съществува в този парламент, за да не се смеем на глупостта си, уважаеми колеги!
Ще взема отношение като лекар само в областта на здравната реформа, само в отрасъл "Здравеопазване", тъй като там се чувствам компетентен.
Уважаеми господин премиер, вотът на недоверие е персонално към Вас за вътрешната политика, а здравеопазването е част от тази вътрешна политика. Още в самото начало искам да кажа, тъй като сме приели като единство всички политически сили нашата евроатлантическа ориентация, че в държавите на Европейския съюз, към които се стремим да отидем, здравеопазването е издигнато в ранг на национална политика, приоритет и основа за съхраняване и развитие на най-важния капитал на държавата. Това са хората, както бе обявено във всички програми, или така наречените "човешки ресурси". Тази национална политика в Европейския съюз се прави, само ако се заделя минимум 6% от брутния вътрешен продукт на една държава. Неслучайно започвам моето изказване така. Ако някой иска да прави политика, той започва оттам. Останалото е думи, думи, думи и демагогия!
Ще започна само с факти, без емоции, без да политиканствам, за да може да достигне до ушите на всички, без да обиждам никого в тази зала.
Какво беше обещано и какво беше изпълнено?
Обещана беше промяна в икономическата и финансовата политика на здравеопазването и увеличаване на дела за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт. В последните 700 дни това не е станало, благодарение на финансово-икономическия екип на правителството.
Системата на здравна помощ в нашата страна да се основава на клиничните нужди на болния, а не на възможностите му да заплаща – не е изпълнено.
Приемане на Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки до края на 2002 г. – не е изпълнено.
Приемане на Закон за обществено здраве – в първия вариант направен, но не е изпълнено.
Въвеждане на медицински стандарти и правила за добра медицинска практика до края на 2002 г. – не е изпълнено. Няма закон за правата на пациента.
Осигуряване на равен достъп на населението до първичната здравна помощ – това беше записано, но не е изпълнено.
Преструктуриране на извънболничната специализирана помощ с оглед осигуряване равен достъп на гражданите до специализирана помощ – искам да подчертая, че ставаше дума и за родилките, все още те продължават да се обслужват от общопрактикуващия лекар – изграждане на национална информационна система на здравеопазването – не е изпълнено.
Искам да репликирам господин Щерев като председател на комисията, който каза, че две години не може да стане реформа в здравеопазването, че тя е забавена, защото, видите ли, няма информационна система. Господин Щерев, нашите родители, нашите дядовци, без да имат информационните технологии са имали информационна система за заплащане. Не само електронният носител е информационна система!
Преструктуриране на болниците в България – до края на 2002 г. трябваше да създадем основните правила – не е създадено.
Трябваше в между 40 и 60 болници да бъде изградена система за рехабилитация и обновяване – и това беше записано – не е изпълнено.
Един от основните фактори, който определяхме за развитие на системата, е да се подобри и усъвършенства методиката за финансиране на националната система за здравеопазване. Под методика на здравеопазване и неговото финансиране разбираме онези 4% от брутния вътрешен продукт, или около 1 млрд. 400 млн., които се заделят за българското здравеопазване и които трябва да бъдат управлявани най-ефикасно.
Сега ще ви изброя как се финансира българското здравеопазване, за да видите дали е ефикасно.
То се финансира по осем различни източника. Министерството на финансите финансира общинските болници; Министерството на здравеопазването финансира болниците, управлявани от Министерството на здравеопазването; Министерството на отбраната – Военна болница, болницата на МВР; Министерството на транспорта и съобщенията – Транспортна болница; Министерството на правосъдието – болницата към затвора; Националната здравноосигурителна каса и РЗОК, т.е. - двете каси основно болничното и част от доболничното здравеопазване и Министерският съвет – Правителствената болница.
Господин Щерев, няма гений, който да се роди и да финансира по осем различни финансова източника системата на здравеопазването! Наблюдаваме това 2 години! Ние сме просто неми свидетели.
В Народното събрание най-лошо работи и най-слаба оценка има Комисията по здравеопазване, в сравнение с всички останали комисии, защото българското здравеопазване вероятно не е български национален приоритет. Когато има лоша оценка тази комисия, господин Щерев, Вие носите пряката отговорност като неин председател, а имате най-голямото желание да политиканствате тук, пред тази трибуна.
Пред Комисията по здравеопазване не е минал нито един нов закон в продължение на 2 години – все добавки и поправки на закони, а искате да осигурите Министерския съвет с нормална дейност и работа, за да задоволява интересите на българските граждани?!
Когато говорим дали системата работи или не работи добре, ние трябва да попитаме българските граждани, които са пациентите, и българските лекари. Оказа се, че през последната година нито едните, нито другите са доволни. Това означава, че системата не се управлява добре и тя не работи. Дали е спряла реформата, дали е забавена, дали е изменена – това са подробности. Важното е, че системата не работи добре.
На какво мирише това? Допуснахме Националната здравноосигурителна каса да провежда своя собствена политика. И ние направихме това в Народното събрание, в Комисията по здравеопазване. Въведената по този начин собствена система на правене на политика в здравеопазването довежда до финансова стагнация в сферата на здравеопазването; води до нарушаване правата на гражданите и нашите пациенти; до намаляване на потребителското търсене и кешово плащане по различни начини; води до нарушаване на пазарните механизми в системата на здравеопазването; повишаване на заболеваемостта и смъртността, които се отчитат от статистиката и международните експерти; до развитие на корупционни механизми в системата и до общонационална демографска катастрофа. Това е резултатът, ако системата на здравеопазването не бъде приета за национален приоритет.
И тъй като нас ни наблюдава целият народ, ние трябва да бъдем открити пред него.
Господин министър-председател, господин премиер, системата на здравеопазването не функционира добре, защото беше наложена от Вашия финансово-икономически екип, беше наложен този начин на организация и финансиране, а не от министъра на здравеопазването. И истината беше, че само в Комисията по здравеопазване не гласувахме Закона за устройство на държавния бюджет. Това беше в резултат на факта, че системата няма да може да издържи, тъй като тя не е подготвена за преструктуриране и липсват необходимите механизми това да стане в българската държава. Желаехме наистина българското здравеопазване да се доближи поне на минимално ниво към европейските структури. Това беше арогантно отрязано от финансово-икономическия екип при Вас.
В същото време господин Щерев, който имаше друга позиция като председател на Комисията по здравеопазване, не успя да събере смелост пред българските пациенти и пред българските лекари да защити позициите, за които говорехме, за 4,2 – 4,3 – 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Тогава нямаше да говорим, че информационната система ни пречи, господин Щерев. Тогава нямаше да обвиняваме нито лявата, нито дясната опозиция, че искат да саботират правителството. При този вот на недоверие вие знаете, че правителството няма да падне.
Демагогията, с която си служим от тази зала, е опасна. Тя е опасна и за българите, тя е опасна и за самия премиер.
Уважаеми господин премиер, наистина, положението в системата на здравеопазването понякога е непоносимо. И това трябва да го знаем. Ние не трябва да бягаме от този въпрос и всеки трябва да поеме своята отговорност.
Аз като български лекар поемам своята отговорност за това, което съм направил, което съм написал и което съм предоставил. Редно е всеки български политик също да поеме своята отговорност. Благодаря ви, уважаеми колеги, за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Искам да Ви кажа, че с изказването си Вие автоматично ползвахте удължаването с 10 минути, което се полага на парламентарната Ви група.
За процедурно предложение има думата господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като остава още доста време за изказване и дебати, аз от името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение да продължим работното време до приключване на дебата по вота за недоверие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Ползваното досега време от НДСВ е 32 минути, ОДС – 14 минути, Коалиция за България – 15 минути, ДПС – 23 минути и от НИЕ – 34 минути.
Мариана Костадинова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! За 2-годишния ми политически опит аз си създадох един навик. Когато слушам политически речи и декларации, преброявам съдържащите в тях твърдения, квалификации и откровени неистини и ги съотнасям към верните твърдения в тях. Аз наричам резултата “коефициент на демагогия”. Всеки политически документ, който по моята скала има коефициент на демагогия, по-голям от единица, е демагогия.
Мотивите за вота на недоверие, дами и господа, по моя преценка имат коефициент 2,56.
Преди няколко дни народен представител от лявата опозиция каза, че мотивите на синия вот на недоверие са семпли.
Позволете ми и аз да представя своите семпли мотиви защо аз няма да гласувам вота на недоверие.
Аз няма да подкрепя вота на недоверие, защото през всяка една от двете години растежът на брутния вътрешен продукт е между 4 и 5 на сто с тенденция към растеж.
Няма да подкрепя вота на недоверие, защото инфлацията за всяка от двете години на управление е под 5 на сто с тенденция към намаляване.
Аз няма да подкрепя вота на недоверие, защото ръстът на промишлените продажби е 28 на сто, а ръстът на промишленото производство е 20 на сто.
Няма да подкрепя вота на недоверие, защото безработицата е намаляла с 4 на сто.
Аз няма да подкрепя вота на недоверие, защото ръстът на общия доход на лице от домакинството е 26 на сто и изпреварва с 9 на сто ръста на разходите.
Няма да подкрепя вота на недоверие, защото валутният резерв е увеличен с 32 на сто, уважаеми дами и господа.
Няма да подкрепя вота на недоверие, защото след въвеждането на ДДС-сметките в бюджета всеки месец постъпват с 40 млн. лв. повече.
Няма да подкрепя вота на недоверие, защото в резултат на “провала” на данъчната политика в осигурителните фондове за първите четири месеца на тази година са постъпили 120 млн. лв. в повече и са регистрирани 290 хил. новопоявили се работни места.
Няма да подкрепя вота на недоверие, защото благодарение на “разрухата” на България нашата държава получи първи инвестиционен рейтинг, а завчера в класацията на инвестиционните банки и финансовите анализатори тя е на четвърто място сред нововъзникналите пазари.
Уважаеми дами и господа, всяко едно от предходните правителства е имало успехи в гореизброените показатели. За последните 13 години обаче в България не е имало правителство, което е успяло по всички тях едновременно.
Михаил Миков (КБ, от място): Е, браво!
Мариана Костадинова: Не е имало правителство по всичките показатели, което да е успяло едновременно. Ето защо аз няма да подкрепя този вот на недоверие, защото до момента никой – нито от искащите, от вносителите, нито от покрепящите ги не е предложил каквато и да е по-различна политика, на която да гласуваме вот на доверие. А когато критикуваш без аргументи, без да предлагаш алтернатива, това е демагогия. Благодаря. (“Браво” и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Костадинова.
Имате думата за изказвания. Заповядайте! (Оживление в ДПС.)
Осман Октай (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър председател, господа министри, уважаеми колеги! Разбирам вълнението на моите колеги от ДПС, но ще ги помоля внимателно да слушат това, което ще им кажа. Понеже знам, че като независим народен представител разполагам със съвсем малко време, ще се опитам да дефинирам къде виждам аз проблема и защо дискусията не трябва да се отклонява в отделни отрасли. Днес темата е по-специфична – иска се вот на недоверие на министър-председателя и за политиката, за която той носи отговорност.
Преди парламентарните избори около него се оформи един неясен политически субект, който получи доверието на избирателите в страната. Друг е въпросът как бяха оформени набързо листите на народните представители и чии интереси представляваха те. След оформянето на българския парламент трябваше да се оформи и управляващото мнозинство на страната. Но още в началото, когато се търсеше възможност за управлението на страната - определено считам и затова подкрепих искания вот на недоверие към министър-председателя ще се опитам да се мотивирам точно за какво става въпрос.
Още тогава в коалиционното споразумение не бяха посочени според мене следните моменти: политическият орган на коалицията НДСВ – ДПС, който ще носи политическата отговорност и ще приеме политическите решения за управлението на страната; не беше ясна обща икономическа политика на коалицията за управление; принципи за кадровата политика в коалицията; дефиниране на отговорностите на кадрите на коалиционните партньори; принципът на участието на кадрите на БСП на ключови места в коалиционното правителство без официално те да са страна в коалиционното споразумение. Това беше в началото.
Две години след началото на коалиционното управление на НДСВ и ДПС и неясно регламентираните правила на взаимодействие и отговорности създадоха условия за: неяснота и хаос в управлението, оттегляне на доверието на избирателите; взаимни обвинения …
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Те тебе те оттеглят.
Осман Октай: … и прехвърляне на отговорностите в коалицията. Разбирам вашето вълнение.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Сега отива при Костов, при твоя приятел.
Осман Октай: Икономическата, социалната, инвестиционната политика и приватизацията са пред провал. Високомерие и липса на диалог както в коалицията – забележете, вътре в коалицията те си говорят по медиите, така и с опозиционните политически сили. Властта и кадрите на НДСВ и ДПС не обслужват интересите на страната и гражданите, а интересите на висши партийни дейци, кадрите във властта, техните семейства и други частни интереси (реплики от ДПС), назначаване на министри и други висши дейци в управлението, лица, участвали в т.нар. възродителен процес, господа от ДПС, и бивши високопоставени кадри на БКП и тоталитарния режим.
Бедността, спадане на покупателната способност сред населението се задълбочава поради увеличаващата се безработица, нереализирана продукция, увеличени данъци, ток, хранителни продукти и така нататък. Хората по селата пазаруват в магазините на вересия и вие знаете, че в Североизточна България, колеги, Байряма посрещнаха на вересия. И го знаете много добре.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): И от тебе ли взеха?
Осман Октай: Провокирана и задълбочаваща се криза в отношенията между институциите в страната – парламент, Министерски съвет, президент, съдебна власт, медии и местна власт.
Аз ще спра дотук. Изводите са на колегите в залата и на тяхната съвест. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ОДС, реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Октай.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Жалко, че тук не е господин Панайотов, защото искам да му кажа, че в този парламент има нещо, което се казва Парламентарен съюз на обединените демократични сили и това е за сведение на всички вас. (Оживление.)
Вотовете на недоверие са трайна практика в нашия демократичен парламентарен живот и за разлика от Вас, господин министър-председател, аз не намирам нищо странно и необичайно в тях. Нямаше ги само по времето на Тодор Живков и по времето на личните режими. Странно и необичайно е, когато един министър-председател се опитва да твърди, че вотът на недоверие вреди на България и на нейния чуждестранен имидж. Такова твърдение не съм чувала от никой Ваш колега в Европа.
Какво всъщност гради обаче този имидж? Нима това е поредната провалена приватизация, поредният прогонен инвеститор или поредният разстрелян бизнесмен? Може би поредната далавера на Вашите момчета на някоя борса или присъствието им на поредното рали в Монако? (Смях от НДСВ.)
Тук казаха, че четири пъти се бил увеличил кредитният рейтинг, но не споменаха, че фактически четири пъти намаляха инвестициите, което според мене е много важно, защото то храни българския народ, а не този чуждестранен рейтинг.
Нека не се заблуждаваме, господа. Яхтената политика не спомага за престижа на България и фактът, че Вие, господин премиер, я подкрепяте, означава, че поемате отговорността за нея. И това е единствената отговорност, която сте поели досега.
Имиджът на нашата страна рухна още на 17 юни, когато стана ясно, че България попада в ръцете на едно безотговорно и безпрецедентно управление на пришълците, чиито плодове днес берем, а те ги осребряват. Достатъчно беше да се огледаме и да видим, че идеята за царя-премиер предизвика доста усмивки по света тогава и всичко това се материализира в намаления обем на чуждестранните инвестиции, в забавянето на преговорите с Европейския съюз и отдалечаването на европейското ни бъдеще.
Но не външният имидж на България е това, което обсъждаме днес. Вотът на недоверие, господин премиер, е за Вашата вътрешна политика, която вече получава еднозначната оценка на българския народ. Тази оценка се изразява не само в множеството проучвания на общественото мнение, които показват, че за първи път ни управлява партия с одобрение от 6-7 на сто. Тя се чете по лицата на хората по улиците и Вие просто трябва да се вгледате в тях, за да разберете това. Те вече са свалили доверието си от Вас. Зад тези уморени и недоволни лица, господин премиер, стоят реални неща. Зад тях стои жестоката безработица, чието разрешение не са нито царските Ви кредити, нито метаческата индустрия на госпожа Шулева. (Оживление.)На тези лица е изписан страхът от уличните престрелки и безчинството на мутри, рекетьори и наркобарони.
За броени месеци, за по-малко от 800 дни ни се случиха доста неща: неколкократно се увеличиха цените на тока и парното; фалира здравеопазването; поскъпнаха лекарствата и хранителните продукти. Единственото нещо, което намаля, както показа статистиката преди няколко дни, е средната работна заплата. Същевременно държавата е раздирана от беззаконие и произвол, който започва от Министерския съвет, минава през вашето мнозинство в парламента и стига до най-ниските етажи на администрацията.
Корупцията или царупцията, както удачно я нарича един мой приятел, и клиентелизмът никога не са придобивали такива мащаби и не са прониквали така дълбоко в държавния организъм. (Оживление.) На този фон българската дума шуробаджанащина изглежда слаба, защото става дума за окупиране на ключови постове в администрацията от съпрузи, съпруги, синове и т.н. Така ли, господин премиер, Вие гарантирате прозрачността, честността и морала във Вашето управление?
Същевременно държавният апарат е ангажиран в борбата с политическите си противници, в подслушване и оклеветяване на български политици, в интриги и заговори против демократичната система у нас. Вие дестабилизирахте институциите и с Вашата благословия днес в България не законът, а корпоративните интереси имат върховенство.
Господин премиер, за по-малко от 800 дни българското земеделие беше свалено на колене, а вашите коалиционни партньори от ДПС превърнаха селата и селските райони в гета за бавно и мъчително загиващи ентусиасти. ДПС, подкрепяйки вота, както чухме, цели да осребри позицията си, защото политиката им не почива на принципна основа, а само на политически клиентелизъм.
Преди две години хората се гордееха с това, че след 50 години и едно десетилетие на трудности станаха собственици на земя и могат да се нарекат фермери. Днес обаче заниманието с фермерство се превърна в проклятие. Вашето правителство провежда геноцид, който цели унищожаване на дребните и средни собственици на село. Няма ден, в който да не фалира селски стопанин или кооперация и да не попада в ръцете на господин Велчевата Агенция за събиране на държавните вземания, ден, в който десетки хора на село да не остават без работа и препитание.
Балоните се спукаха и тази година стана ясно, че земеделието прави огромна крачка назад. Вашите министри така и не разбраха, че прясно изораните тази пролет добруджански полета не вещаят нищо добро. От износител на зърно България още тази година ще стане вносител и всичко онова, за което ви предупреждавахме, за съжаление, се сбъдна.
Да, наистина зърнена криза няма да има, но хлябът ще стане по-скъп, защото той не се прави от тютюн. Още стотици стопанства ще фалират, а предателството спрямо интересите на България в преговорите с Европейския съюз става все по-ясно.
Същевременно няма кой да спре най-страшната контрабанда на българските граници – престъпния внос на плодове, зеленчуци и меса, който убива родното производство. Явно този бизнес не интересува господин Велчев, нито "Краун ейджънтс", нито Вас, господин премиер. Но само с една малка част от 12-те милиона, които дадохте на "Агентите на Короната", можехте да промените много неща в земеделието и да помогнете на стотици хиляди фермери и техните семейства. За съжаление, парите от европейските фондове, стотиците милиони евро, които ние, ние ви осигурихме, си стоят, а похарченото отива по партийните каси.
Аз ще спра тук, защото имах още нещо да добавя, но искам да отбележа, че вчера Ви нарекоха национален капитал. Истината е, че Вие станахте само един капиталист без да сте вложили и един лев в българската икономика.
Призовавам всички колеги народни представители да подкрепят този вот на недоверие, защото България не може да губи повече време и колкото по-скоро приключи агонията на това управление, толкова по-добре, защото лечението няма да бъде нито бързо, нито лесно. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от ПСОСК, единични от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мозер.
Господин Дикме, заповядайте.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Мозер, аз мога да изразя специална благодарност за това, че засегнахте темата за земеделието. Благодаря ви за тази оценка, с която де факто вие признахте вашия крах от 4-годишното управление на българското земеделие, защото промяната от две години е осезаема и промяната се чувства много добре от хората, които се занимават със земеделие. Аз съм щастлив от факта, че от две години, откакто сте в опозиция, започнахте да се занимавате със земеделието, за което ви благодаря. (Оживление.)
По отношение на нападките, госпожо Мозер, това правителство е първото българско правителство от 13 години насам, което постави като приоритет в своето управление развитието на селското и горското стопанство и не само че го постави, но то финансира изпълнението на тази програма за разлика от обещанията, които вие четири години давахте. ("Браво!" и ръкопляскания от мнозинството.)
Тук аз ще кажа само цифри, защото има една много хубава българска приказка: когато цифрите говорят, и боговете мълчат, макар че знам, че вие няма да млъкнете. (Смях от мнозинството.)
Скъпа госпожо Мозер, уважаеми дами и господа народни представители от ОДС! Само за една година правителството на НДСВ и ДПС инвестира толкова средства в българското земеделие, колкото две правителства за пет години инвестираха в земеделието на страната. (Ръкопляскания от мнозинството, неразбираеми реплики на госпожа Мозер.)
За да бъда по-обективен, уважаема госпожо Мозер, аз ще Ви помоля да запишете конкретни цифри и нека българското общество да даде оценка на политиката, която вие сте водили, и политиката, която води нашето правителство.
За 1998 г. вие сте дали субсидии за българското земеделие – запишете си тези цифри: 1 млн. 388 хил. 91 лв. За 1999 г. – 13 млн. 353 хил. 386 лв. За 2000 г. – 10 млн. 572 хил. лв. За 2001 г. – 15 млн. 783 лв.
Само за 2002 г. правителството на Република България инвестира 24 млн. 600 хил. лв. само за субсидии чрез Фонд "Земеделие" в българското земеделие, а за тази година – 40 млн. лв.! Запишете си тези цифри, когато лъжете българския народ и се засрамете от думите, които казвате. ("Браво!" и ръкопляскания от мнозинството.)
По отношение на преговорите за присъединяване, уважаема госпожо Мозер, българското правителство отвори осем месеца по-рано от заплануваната дата преговорите по глава "Земеделие". Датата, на която Румъния отвори преговорите, българското правителство вече приключи преговорите по ветеринарните и фитосанитарните въпроси. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За разлика от вас аз знам, че политиката е пагубна за вашата партия и съм съгласен с вас. Пагубна е затова, че средствата на Фонд "Земеделие" се използваха единствено от хората, които бяха приближени на една партия. Днес в България не е необходимо да бъдете член на една или друга политическа партия, достатъчно е само да кандидатствате, за да получите подкрепата на българското правителство и на българската държава. ("Браво!" и ръкопляскания от мнозинството, реплики от ПСОДС.)
По отношение на изпълнението на програма САПАРД отново ще си позволя да цитирам някои цифри. Вие казвате, че вие сте хората, които сте подписали първото споразумение по САПАРД и аз съм съгласен с това. Никога и никъде не съм го отричал и го признавам като позиция на вашето правителство. Но вие, когато обвинявате за тежките условия по програма САПАРД, трябва да кажете на българското общество, че не Европейският съюз, а вие договорихте такива условия за българските земеделци по програма САПАРД. ("У-у-у!" и реплики от мнозинството.)
Днес искам да ви кажа една хубава новина. Вчера след обяд Европейската комисия одобри промените, предложени от Министерството на земеделието и горите за промяна на една част от условията на Програма САПАРД с оглед облекчаване на условията по кандидатстването и получаването на преки субсидии от български земеделски стопани. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Само за година и половина ние подписахме и българският парламент ратифицира две споразумения по Програма САПАРД. Ние наваксахме изгубеното и изоставането от вас. До края на годината ни предстои да подпишем новото Годишно финансово споразумение за 2003 г. До настоящия момент са одобрени общо проекти на стойност 158 млн. евро по Програма САПАРД. (Неразбираема реплика от народния представител Моньо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Христов, моля, не се провиквайте от залата!
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Предстои само на това заседание на комисията да бъдат одобрени нови още 80 проекта.
Уважаема госпожо Мозер, ние сме депозирали нашето искане за акредитиране на нови седем мерки по Програма САПАРД. Надявам се в рамките на две седмици те да бъдат акредитирани в Брюксел. Тогава не само българските земеделски производители ще получават средства и субсидии от правителството по европейски фондове за подобряване на условията за инвестиции, но ние ще можем пряко да инвестираме в българските села за подобряване на условията на живот на всички хора, които живеят в селата. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
По отношение на тези кризи, които вие чертаете, и по-специално – по отношение на пшеницата. Много пъти съм казвал и тук ще кажа: друг е въпросът, ако вие имате по-пряка връзка с Всевишния и можете да диктувате времето, но лично аз не мога да диктувам климатичните условия в страната. В България преди 2 години имаше суша, имаше замръзнали площи, но общо засетите площи са толкова, колкото вашето правителство зася през 1998 г. и 1999 г. Така че обвинявайки ни сега, вие признавате и вашия провал през тези години.
В заключение, уважаеми дами и господа, ще кажа следното. За година и половина износът на българска земеделска непреработена продукция от страната нарасна с над 140 млн. щат. долара. Ако не се е увеличило производството, скъпа госпожо, как е нараснал износът? Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
За изказване има думата господин Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря.
Аз ще кажа само две думи. Възходът на това правителство е възходът на всички цени и на цената на хляба, благодарение на вашата политика. Моля ви се, засрамете се не от нас тук, а от земеделските производители, за всички лъжи, които изговорихте, господин министър.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): И какво беше това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказване от 19 секунди.
Имате думата за изказвания. Да подканя народните представители от Коалиция за България, тъй като те имат най-много неползвано време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по дебата? Времето, доколкото мога да се ориентирам, още не е изчерпано.
Заповядайте, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, господа министри, колеги народни представители! Признавам си, че се готвих сериозно. Подготвил съм няколко страници с числа, за които не съм сигурен вече, че имам желание да ги ползвам. Слушайки дебата си мисля, че нищетата на живота рефлектира върху политиката и върху нашите изказвания за този живот. Но преди да кажа нещо, не мога да отмина две от изказванията – едното е на министър Николай Василев.
Искам да поема топката, която подадохте, господин Василев. Много ми хареса примерът с бензина и с гумите. Та и аз, тръгвайки си за Варна миналата седмица, си сложих нови гуми от “Химко” на колата, сложих си бензин от “Плама”, която господин министърът възстанови след 2 години, отидох във Варна, наторих си мястото на вилата с тор от “Химко”, след това минах през корабостроителницата. Обещал съм на двама министри – на министър Василев и на министъра на транспорта и съобщенията, че ще им направя паметник, когато тръгне корабостроителницата. Минах да видя как върви паметникът. Той е почти готов, но корабостроителницата не върви. Вечерта имах среща с важни стратегически инвеститори, които господин Василев е поканил в туризма и се прибрах от Варна със самолета на “Балкан”, за който, за да лети, държавата бръкна във фискалния резерв и плати 30 млн. лв. пари на данъкоплатците.
Господин Василев, ако това не е цинизъм, не знам тогава за какво си говорим. Ако не бяхте управлявали 2 години икономиката и ги кажехте тези неща, щях да Ви ръкопляскам. Днес това е просто цинизъм.
Не мога да отмина и думите на госпожа Весела Драганова. Госпожо Драганова, ако тук става въпрос да има вот на недоверие на монарха, Вашите думи вероятно бяха уместни. Вашата поза – също. Но става дума за вот на недоверие на премиера на една република. За да бъдеш премиер на една република, се иска образователен ценз, иска се квалификационен ценз, иска се волева състоятелност, иска се управленска състоятелност. За това е нашият вот. Ако Вие имате други намерения за сегашния премиер, това е нещо различно, но аз не мисля, че той отговаря на тези параметри, тъй като с начина си, по който той работи в нашата политика, на мен, честно казано, не ми е ясно как си почива.
Мисля си, че ако търсим характеристиката на това, което става в нашето време, то до голяма степен може да се нарече Андерсеново време и може да се характеризира с три приказки. Те и трите не са на Андерсен, но много си приличат.
Едната е приказката за 800-те дни, през които ще се оправим. С тази приказка Симеон Сакскобургготски дойде на власт. Сега много му се иска да я забрави. И други искат да я забравят. Върви едно отричане от тази приказка, но той не за пръв път се отрича от нещо. Така че и това му приляга.
Втората приказка, която е по-важна за това, което се случи, се казва Приказка за стълбата. Спомняте си този свитък. (Посочва свитъка на парламентарната зала.) На първия ден на парламента председателят на парламента ни го раздаде. Не разбирах какво е това нещо, но се развълнувах. Казах си: “Явно влизаме в един човешки морал, в който ще се върнем към едни позабравени ценности”. След 2 години управление аз разбирам, че този подарък не е бил случаен и безкрайно много благодаря на председателя на парламента проф. Герджиков. Мисля си, че за тези 2 години управляващите успяха да изминат цялата стълба и в момента сме на финала на стълбата:
“… И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му. То бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи. Стоновете бяха вече химн.
- Кой си ти? – дрезгаво попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!” (Ръкопляскания от блока на КБ.)
Вие разбирате, че днешните приказки, които чуваме от страна на управляващите, са думите от последното стъпало. Извървели сте много бързо пътя. Разбираме, че България е във възход, разбираме, че във всяко село има поне по една измазана къща, разбираме, че безработицата драстично е смазана и вероятно ще трябва да внасяме гастарбайтери. Изобщо, това е друга държава.
Хвалете се, господа управляващи! Колкото повече се хвалите, толкова по-силен е звукът в празните стомаси на българина и толкова повече го озлобявате. Това е подигравка с него. Това действително е извървяване на “Приказка за стълбата”. И аз разбирам, че това е била истинската програма за управление на НДСВ. И си признавам, че за две години те я изпълниха. (Ръкопляскания в КБ.)
Все пак искам да кажа две думи и за тази прословута “стълба”, тъй като и тя е важна. Тук аз съм съгласен с много от нещата, които министър Велчев каза, те не бяха кухи. Само че за какво става въпрос? Това ви е стълбата през 1991 г. (Показва графика.) Българите са се накачили на 10-те стъпала, според разделението на 10 процента. Най-бедните получават 5 процента от доходите, най-богатите получават 12 процента от доходите. 1991 г.!
Сменяме картинката. 2003 г.! Най-бедните получават 2,73 процента от доходите, най-богатите получават 25 процента от доходите. Двадесетте процента най-богати получават около 40 процента от доходите, 30 процента най-бедни получават 13,74 процента от доходите. Значи, каквото и да им говорите на тези 30 процента, които са полуживи, за това колко добре живеят тези горе, тях това не ги вълнува, тъй като тук са дворците, тук са басейните, тук са лимузините, тук е Монако, тук са яхтите, тук е стандартът на живот.
Връщайки се към основния въпрос – политическия въпрос, аз си мисля, че това, което скандализира българите, не е темпът на растеж на брутния вътрешен продукт. Апропо, господа министри, когато има борд, дори и да искате, не може да разрушите финансовата стабилност. Да не говорим, че има Международен валутен фонд. Та недейте да кичите на ревера си нещо, което фондът е закичил на България. То беше наказание, но това е фактът. Така че недейте да се кичите с чужди успехи.
Големият въпрос, това, което скандализира всички българи, е как стана изкачването по тази стълба за десетина години, как се оказаха някои хора горе? За голямо съжаление, тук има герои от изкачващите се по стълбата. Ето, премиерът, на когото искаме вот на недоверие, лично води заседанието на Министерския съвет, на което Царска Бистрица от публична държавна собственост се прави частна държавна собственост, за да може да стане лична държавна собственост на Симеон Сакскобургготски.
Какво направихте с приватизацията? Аз напомням знаменитите думи за 800-те дни. Те бяха: “Една фирма за 800 дни може да излезе от криза и да се оправи”. Щом фирмата може, България е колкото една фирма, така че и тя ще се оправи за 800 дни.
Кое ви пречеше, господа управляващи, за тези 800 дни да оправите “Булгартабак”, да оправите “Плама”, да оправите Варненската корабостроителница? На калпав знаете какво му пречи… (Неразбираема реплика на Валери Димитров.) Слушайте! Така че недейте да репликирате нещо, което ви жегва и ви боли. В тази посока вие знаете само едно лекарство. И тук съм съгласен, че няма разлика между вашата и дясната част, връзката е много топла. Лекарството се казва “приватизация”. Две години приватизирате. Не става, не може. Докарахме роднини тук, в “Булгартабак”, не знам какво си – не стана нищо с приватизацията.
Другият много ефикасен инструмент, на който трябва да благодарим за тази стълба на новото управляващо мнозинство – данъчната политика. Понеже на тия тук им е тежко, много са им доходите, не бива да ги харчат, по-добре е да ги акумулират – данък общ доход на най-богатите от 38 процента беше свален на 29 процента. Мина тук информацийката, че може да се намали още, за да им е по-леко на хората, да може това разслоение да става все по-голямо и по-голямо. Сложихте акциз върху газта. Кой богат човек си кара колата с газ? Ударихте пак беднотията. Сложихте ДДС върху лекарствата. Ударихте болните, ударихте старите, тъй като те боледуват.
Така че тази данъчна политика, която провеждате, е разтоварване на тия от най-горното стъпало, които са ви братя, и натоварване на онези на най-долното стъпало. Те и така са голи и боси, бедни и болни – значи няма за какво да ги жалим.
Сивата икономика обаче – днешната, сутрешната информация - е: 36 процента от официалната икономика. Ако добавим тези доходи, които не се отчитат от никаква статистика, каква ще е картината? Ще се окаже, че тия от горните стъпала получават над 60 процента от доходите. Това е бомба.
Скъпи господин министър-председателю! Това е социален канибализъм, при който една част от нацията изяжда другата част от нацията. Това са две различни тела, които вече се мразят. Вие залагате социална бомба. Хората очакваха, че идвайки на власт, Вие ще смекчите малко тези противоречия.
Завършвам, тъй като времето ми изтече. Прескачам конкретните цифри. Искам да припомня един израз на Наполеон. Обвиняват го, че узурпирал короната на Франция. Наполеон отговаря: “Не, намерих я в калта. Вдигнах я, изчистих я, тя заблестя и народът сам я сложи върху главата ми”.
Господин Сакскобургготски! Никога няма да произнесете тези слова. Вие намерихте не короната, намерихте България в калта. Оставихте я там, допълнително помогнахте да се окаля и тя не би Ви простила никога това нещо. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Василев! Давам Ви думата само за 3 минути.
Емилия Масларова (КБ, от място): Нали се изказаха вече министрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако смятате, че има ограничение в това отношение, кажете ми. Аз не знам къде е записано, госпожо Масларова. Затова аз наложих ограничение на министър Василев за 3 минути. Смятам, че това е коректно.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители и колеги министри! Доцентът по икономика от моя роден град Варна показа всъщност какво представлява острието на икономическата мисъл на Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Повечето от нещата, които казахте, господин Димитров, просто не са верни! Вие не знаете, че гуми в България произвежда не “Химко”, а “Видахим” и то от вчера. (Шум в залата.)
Емилия Масларова (КБ, от място): Той ти се подиграваше.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Авиокомпанията не се нарича “Балкан”, тя навремето се наричаше “Балкан”, а се нарича “Бългериа еър”. (Шум и реплики.)
Предлагам с Вас да отидем във Варна, където, когато ние станахме министри, безработицата беше 12,5 процента. През м. април тя е спаднала до 7,32 процента. И това е преди началото на новия активен туристически сезон. Във Варна, уважаеми доц. Димитров, за последната година са си намерили работа само в гр. Варна 7 хил. души.
Вие показахте една много интересна графика със “Стълбата”. Само че Вие забравихте да кажете през коя година тази стълба се отвори най-широко. Предлагам Ви да ни начертаете една друга, червена стълба от 1996 г., когато – помогнете ми, госпожо Масларова, Вие бяхте в тогавашното управление – 2 долара или 3 долара беше минималната пенсия по времето на Виденов. (Ръкопляскания от мнозинството.) Това, което аз разбрах, е, че при следващото управление на БСП дори и Валутният борд би бил разрушен.

Позволете ми да завърша с един виц от тоталитарното време. Когато на българо-турската граница се срещнали двама граничари, турският граничар се присмял на българския, че в България няма ток. Тогава българският граничар казал: Да, при нас няма ток, но при нас има социализъм! - Турският граничар отговорил: То и при нас скоро ще има социализъм. - Тогава българският граничар казал: Е, тогава и при вас няма да има ток. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър, благодаря Ви и че се вместихте във времето.
Уважаеми народни представители, дебатът продължава, имате думата. Като че ли дясната опозиция изостава в изказванията.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин премиер, ние искаме вот на недоверие за Вашата вътрешна политика и особено за нейния провал в борбата срещу организираната престъпност, срещу корупцията, срещу наркотрафика и контрабандата. Никога хората не са се чувствали по-несигурни от днес, защото са свидетели и потърпевши на постоянните прояви на организираната престъпност и мафията. Мафията, която по време на управлението на ОДС не смееше да излиза по улиците, не смееше да се показва, беше вкарана наистина в ъгъла, придоби смелост. Тя ежедневно демонстрира своето присъствие. Непрекъснато сме свидетели на гангстерски войни за разпределение и преразпределение на територии. Да припомня ли, че беше извършен взрив под прозорците на министъра на вътрешните работи? Беше взривена кола и беше убита жена пред училището в непосредствена близост до това министерство. Бяха простреляни редица представители на престъпния свят, както и на други свързани с тях лица, което даде основание на ген. Борисов да заяви, че се води битка между банди и че това става възможно само когато правителството е дестабилизирано. По-късно беше застрелян висш магистрат. Беше убит един от босовете на сенчестата икономика у нас. Беше взривена в движение колата на друг такъв. Нито един от извършителите досега не е открит. Министерството на вътрешните работи и неговият министър не се разтревожиха. Вие не се разтревожихте. Разтревожихте се само когато беше убит шефът на Мултигруп Илия Павлов и то с основание, защото той беше един от големите спонсори на НДСВ и ДПС.
Вместо да организира борба с организираната престъпност, министър Петканов организира незаконно подслушване на политици, на висши магистрати, на журналисти. Когато нашата парламентарна комисия констатира, че той е нарушил три закона и поиска оставката му, Вие не реагирахте. С това поехте неговата отговорност. Останахте безучастен в случая с прословутия доклад на МВР. Тук не е толкова важно как са излезли някъде едни снимки, са ли те квалифицирана информация или не, важно е, че се оказа, че това, което се вижда на тези снимки, е вярно, че двама министри от вашето правителство и един народен представител от НДСВ, член на политическия съвет на партията, на която Вие сте лидер, има връзки с престъпния свят. И вместо да реагирате на опита на министър Петканов да скрие тези факти, защото първоначално от средите на МВР беше обявено, че в този доклад има и данни за връзки на мафията с политици, има и снимков материал, след това се оказа, че няма нито едното, нито другото.
Господин премиер, по Ваше настояване беше отменен Законът за досиетата, което позволи връщането в системата на МВР на много служители на бившата Държавна сигурност. И резултатите не закъсняха, бяха възстановени съществуващи отпреди 1989 г. контрабандни канали. Количеството на заловените наркотици въпреки присъствието на “Краун ейджънтс” в страната през 2002 г. намаля на половина. И, госпожо Първанова, когато Вие говорите за наркотиците, недейте забравя, че бяхте вносители на закон, по силата на който, ако го бяхме приели – за чест на това Народно събрание, то го отхвърли, - наркотици можеха да се продават навсякъде.
Не се разтревожихте от констатациите на министър Милен Велчев, че хора в МВР са свързани с контрабандните канали. Не се разтревожихте от очевидната несъгласуваност между Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите и Агенция “Митници”. Министерството на вътрешните работи в този доклад обяви, че са му известни главните контрабандни канали и хората, които участват в тях. Министърът на финансите и директорът на Агенция “Митници” заявиха, че няма такова нещо и те не знаят нищо такова. Къде е истината и кой кого прикрива? Вместо да потърсите политическа отговорност от министър Петканов, Вие поискахте и получихте оставката на главния секретар на МВР ген. Борисов, след това не я приехте и само задълбочихте съществуващият конфликт между политическото и професионалното ръководство на МВР, което е абсолютно недопустимо с оглед функциите и задачите, които изпълнява това министерство.
Ето защо, уважаеми господин министър-председател, Вие се оказахте неспособен, некомпетентен да гарантирате на хората вътрешната сигурност, обществения ред на България, тоест Вие не изпълнихте едно Ваше конституционно задължение. Затова трябва да си отидете, за да дойде друг министър-председател, който да направи това. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Наистина ли няма повече, които да желаят да вземат отношение по дебата? В такъв случай мога ли да си позволя да обявя дебатът за приключил, въпреки че има още време, което остава: 25,5 мин. на НДСВ, 12 мин. на ОДС, 13 мин. на Коалиция за България, 17 мин. на ДПС, 25 мин. на независимите и 6 мин. на НИЕ?
Заповядайте, господин Цонев, имате думата.
Коста Цонев (НДСВ): Господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми сънародници! Безкрайно съм смутен и не мога да повярвам на това, което чувам и виждам. Извинете, но имам чувството, че присъствам на апокалиптична пиеса на абсурда. Обикновено тези пиеси са стресови, страхотни, занимателни, но специално тази като че ли е ерзац от най-лоша проба. Това ме навежда на мисълта, че режисьорите от двете страни не са подбрали за ролите на фуриите добри актьори, в което се съмнявам. Може би репетициите не са били достатъчни или е забъркана някаква специална концепция, която не подхожда за случая. Пошлостта и цинизмът, които се леят от монолозите, ме карат да мисля, че темата не е подбрана удачно и в последна сметка, понеже не ангажира вниманието на зрителите, е обречена на провал. А няма по-лошо нещо от излъгания зрител.
Затова се учудвам на смелостта на тези иначе умни и талантливи наши колеги да ни представят този скалъпен и обречен на провал спектакъл. В момента, когато човек си затваря очите за явни сполуки и с отрицание и популистични действия иска да постигне някакъв успех, това за мен е липса на етика и всякакъв морал. А баща ми навремето ми казваше, че политиката е мръсна дума. Аз не го разбирах, но това, което става сега тук, ме кара да мисля, че той е бил прав.
Не мога да повярвам в никакъв случай и не мога да се съглася, че обществено-политическата дейност на господин министър-председателя, който пренебрегна личния си живот, спокойствието, здравето си (смях и реплики в КБ), който с неимоверна издръжливост работи по 20 часа в денонощие и върху чиято глава се стоварват всички неуспехи и беди, може да бъде обвинен и подложен на нещото, наречено недоверие!
Най-жалкото е това, че точно тези, които му оставиха една срината икономика, тези, които викаха навремето “Осанна!” сега злостно викат “Разпни го!”.
Посочете ми една политическа личност, която има такава популярност не само у нас, но и в чужбина. Това, което господин Симеон Сакскобургготски, заедно със своите министри направи за популяризирането на България само за няколко месеца, е факт, който никой с чисто сърце не може да отрече. Респектът и уважението, с които той е посрещан във всички страни на най-високо ниво, говорят, че цивилизованите страни умеят да ценят по достойнство нашия министър-председател. Българският народ е мъдър народ и не напразно го сочи като най-успешния за този пост в последните години.
Дълбоко вярвам, господин министър-председател, че Вашите усилия ще се увенчаят с успех, че Вие ще изправите на крака нашата България и тя достойно и гордо ще влезе в Европейския съюз!
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Така се обръщах към другаря Живков аз навремето.
Коста Цонев: Навремето, в далечното ни минало, на най-талантливите, смелите, предприемчивите и умни българи са им рязали главите. Това е било голяма чест, защото те отивали при Бог Тангра и оттам управлявали. Аз мисля, че Вие, господин министър-председател, тук сте по-необходим. Бог да пази България! (Ръкопляскания в мнозинството, “Браво, Коста!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Цонев.
Давам думата на госпожа Надежда Михайлова.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Министърът иска думата! Министър Абрашев иска думата, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожа Михайлова даде заявка за изказването си преди това. Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Днес внимателно изслушахме целия дебат и за мен, както, убедена съм, и за цяла България стана ясно, че премиерът и министрите така и не разбраха защо хората оттеглиха от тях своето доверие. Дори нещо повече, докато ви слушах, си мислех, че все едно не знаете на кой свят сте и в кое време живеете. За страничен наблюдател изглеждаше, че не вие, а ние от опозицията управляваме. Само че днес искаме вот на недоверие на вашето правителство, а не на някое от предходните.
Днес министрите се опитаха да ни убедят, че постигат целите си и че успешно управляват страната. Само че, уважаеми господин премиер, този дебат отдавна е приключил. И то извън тази зала. Днес ние не искахме да слушаме вашите министри, оценката за тяхната работа отдавна сме я казали. Днес вотът на недоверие е насочен към Вас, господин Сакскобургготски, и ние искахме да чуем Вас.
Какво са видели и какво са почувствали хората от вашия успех, личи в доверието във вашето правителство. Днес 75% от хората заявяват, че не са доволни от вашето управление. Ще ви припомня, че преди близо две години два милиона души дадоха доверието си и надеждите си лично на Вас. Днес, след две години управление, само един на хиляда потвърждава, че все още Ви вярва. Това, което видяхме днес, беше арогантност, безочливост, дори липса на възпитание. Арогантни обаче са слабите и несигурните. Убедените в своята правота никога не са арогантни.
Въпросът днес вече не е успешно ли е управлението ви, а възможно ли е да управлявате успешно страната, след като по средата на мандата подкрепата за вашето правителство е едва 15%. Нашият отговор, че не е. Нещо повече, за Обединените демократични сили оставането Ви на власт при този драматичен спад на доверие, при размитата и неясна отговорност се превръща в реална заплаха за доверието в демократичните институции, в тяхната ефективност и в способността им да решават проблемите на хората. И тъй като Вие отказахте да дадете отговор, а вашите министри дори не разбират истинските причини за загубата на обществена подкрепа, то позволете ми днес да Ви дам нашия отговор.
За Обединените демократични сили Вие се провалихте във вътрешната си политика и самият Вие и вашето правителство станахте жертва на собствената си пропаганда. Вече отдавна не правите разлика между успех и провал. Така например за Вас успех беше, че Дойче банк ще купи “Булгартабак”. Оказа се, че успехът й е, че няма да го купи. Успех беше, че ще има много чуждестранни инвестиции. Днес успех е, че няма чуждестранни инвестиции. Става толкова абсурдно, че вашият вицепремиер Николай Василев дори отказва да говори за чуждестранни инвестиции и постоянно играе със статистическите аргументи. Искам обаче да ви напомня само, че статистиката е съюзник на всяко правителство, но тя не е предотвратила нито един провал.
Провал е и опитът Ви да подкрепите частната инициатива. Най-яркият пример за това е рязкото свиване на броя на регистрираните по патентен данък фирми – от над 3000 през 2001 г. до 1500 през 2003 г. Това е реалният вот на малкия бизнес за водената от Вас политика.

Вие, господин премиер, обещахте да продължите приватизацията, но днес освен в банковия сектор Вие не можете да отчетете нито една успешна приватизационна сделка в реалния сектор. Нещо повече, отново прави впечатление обяснението, което ни предлагате. Нарекохте защита на националните интереси продажбата на “Булгартабак” и БТК. Защита на националните интереси се оказа и това, че не ги продадохте. Явно защитавате националните интереси от себе си.
Днес като Ваш най-голям успех Вие отчитате политиката на финансова стабилност и добрите макроикономически показатели, но не забравяйте, че ако на ранен етап финансовата стабилност може да се постигне основно с ясна политическа воля, дори без сериозна обществена подкрепа, то успешна здравна и социална реформа няма без подкрепа от обществото. Ето защо ние оценяваме, че Вашето правителство компрометира реформите и Вие нямате потенциал да предотвратите това.
Провал е и политиката Ви на трудова заетост и решаването на проблема с безработицата. Разбира се, възможни са серия игри, които създават временни работни места, но Вие отлично знаете, че такава политика не създава перспектива и затова хората не гледат на тези инициативи като на реално решаване на проблема. Затова не е изненада, че въпреки декларациите на министър Шулева те нямат усещането, че проблемът с безработицата е сред постиженията на Вашето правителство и не е случайно, че този проблем продължава да се сочи като основен за цялата страна във всички социологически проучвания.
Има един основен сблъсък и той отново е между статистиката и реалния живот; между статистиката и усещането на хората, на които Вие обещахте още на 6 юни 2001 г., че ще ги поставите на първо място.
Накрая, позволете ми да Ви напомня особения начин, по който влязохте в политиката. Хората вероятно са забравили вече обещанията Ви. Сигурно вече само ние, политиците и може би журналистите, се връщаме към онези прословути 800 дни, към 5-те хиляди лева или към качествената промяна на стандарта на живот. Има обаче едно обещание, от което няма да можете да избягате, и то е “почтеност във всичко”. Именно това обещание е основната причина ОДС да поиска вот на доверие лично на Вас.
Защото ако премиерът на едно правителство не може да бъде лично обвиняван, че в политическата му сила или правителство има скандали, то премиерът носи лична отговорност тогава, когато се опитва да прикрие тези скандали вместо да ги реши. Ако Вие и Вашата парламентарна група се бяхте вслушали в аргументите ни по случая ГНОМ и бяхте потърсили политическа отговорност, може би министрите и депутатите Ви нямаше да се качат на яхти с босове от сенчестия свят. Но както при случая с "Краун ейджънтс", така и в случая с яхтата въпросът за Вас се сведе до това кой е изнесъл стенограмата или кой е заснел скандалната снимка, а не кой ще понесе политическата отговорност за надвисналите като буреносни облаци над правителството Ви съмнения за връзки с организираната престъпност.
На 6 юни Вие заявихте, цитирам: “Всеки, който приеме моята покана, ще носи и отговорността да се посвети на целите на движението и на неговите високи изисквания за политически морал, а също трябва да е готов да се оттегли, когато доверието не е било оправдано”.
Аз Ви питам днес, господин премиер, покриха ли министрите и депутатите Ви Вашите критерии за морал? Ако – не, кои от хората, които излъгаха Вашето доверие, отстранихте? Ако пък поехте тяхната отговорност, то считате ли, че самият Вие се вмествате във Вашите високи критерии за морал? Неведнъж Вие наричахте завръщането си в България саможертва. Днес аз Ви питам: струваше ли си тази саможертва и за какво точно се пожертвахте?
Вие се превърнахте в заложник на хора и среди, които носят пряка отговорност за подриването на българската държавност и това е причината за нашия вот. И онова, което остава да узнаем по време на гласуването, е не просто дали правителството ще оцелее, а кой ще поеме моралната и политическа отговорност за неговото оцеляване. ОДС няма да участва в каквото и да било правителство в рамките на този парламент. Нашето убеждение е, че не просто правителството на Симеон Сакскобургготски, а мнозинството на Симеон Сакскобургготски е загубило моралното си право да управлява.
Това, което предлагаме, е споразумение между парламентарните политически сили за предсрочни парламентарни избори. ОДС сме готови да преговаряме за датата на тези избори. ОДС сме готови да участваме в дебата за това дали България има нужда от избори за велико или за обикновено Народното събрание. Ние не се опитваме да предрешим този дебат, но ние имаме какво да предложим. Имаме го на базата на опита си – и успешен, и горчив, който самият Вие, господин премиер, нарекохте “високо вдигната летва”. Но нашето виждане е, че или днес, като отговорни политици, ние ще поискаме избори, или утре хората ще ни държат отговорни за това, че не сме поискали избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС и единични от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на народния представител господин Борислав Цеков.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги! Всичко е било в тази зала, но такова чудо май не е било. Такъв панаир, но не на суетата, а на демагогията, май не е имало. Слушайки изказванията, особено последното, все повече се убеждавам, че мотивите на този вот са писани на коляно. Чуваме един хаотичен сбор от безпочвени обвинения и скучно празнодумство. Такава инфлация на думите може да се сравни единствено с хиперинфлацията, която мъдрото управление на БСП удари по джоба на всеки българи. (Ръкопляскания от НДСВ и възгласи: “Браво! Браво! Браво!”.) За сметка на това говорят интересни хора от опозицията – все бивши министри, все активни дейци в минали управления. И ако човек пада от Марс, ще си каже: когато тези хора са били на власт всичко е било по мед и масло. Явно, благодарение на тях България е стигнала невиждано благоденствие и изведнъж се е появило това управление на НДСВ и ДПС и е развалило всичко. Виждате ли какъв абсурд произтича от приказките на опозицията днес?
Но, както обикновено, в стремежа си да се самодоказва, опозицията неусетно затъва в измисления свят на лъжата и демагогията. Разбирам, че много от вас се чувстват там като у дома си, но ви призовавам все пак да се върнете в реалния свят. Отначало ще ви е неуютно, но ще свикнете. И когато свикнете, ще разберете, че твърденията ви, че политиката на правителството е тотално провалена са не само израз на политическо късогледство, но са и дълбоко неверни.
Естествено, няма управление, което на 100 процента да удовлетвори с резултатите си очакванията и на политическата сила, и на обществото. Ако самокритично и обективно анализираме изминалите години от управлението на НДСВ и ДПС, ще намерим и слабости, и грешки в някои области? Това е неизбежно. Но значи ли това, че е основание да отречем цялостната политика? Това, че някой свири фалшиво, означава ли да забраним музиката въобще? Истината е, че политиката на НДСВ и ДПС ускори модернизацията на България.
Нашето управление се превърна в носител на непозната след 1989 г. управленска философия, насочена към пълен демонтаж на създавания старателно преди нас корупционен модел на управление. (Ръкопляскания от НДСВ.) Днес България има шанс да се измъкне от статуквото на предначертания криминално-мафиотски преход. Статукво, от което се хранят вече 13 години, при това добре, хора и среди и в двете стари партии – БСП и СДС. Същите хора, които 13 години под светлините на прожекторите разиграват непримирим политически конфликт, а зад кулисите са съдружници в разграбването на България. (Ръкопляскания от НДСВ.) Същите, които обслужват истинските босове на подземния свят, истинските собственици на контрабандните канали, заченати в канцелариите на Държавна сигурност.
Именно поради това, голямото предизвикателство пред старите партии днес е почтените хора в тях да ги прочистят от марионетките на мафията. А предизвикателството пред всеки отговорен политик е да не допуска с делата и с идеите си да влиза в съзвучие с онези, които искат да върнат България назад.
Имам чувството, че улисани във вътрешнопартийни сметки вие като че ли не виждате реалните процеси, които се развиват в страната, защото в ход е една пълзяща тенденция, целяща да възстанови накърнените позиции на мафията във властта.
В началото на нашето управление мафията и нейните храненици мислеха, че всяко чудо е за три дни, че отново, както винаги, ще бъдат недосегаеми, че и с този премиер и с това мнозинство ще могат да се разберат, само че бяха излъгани. Правителството и мнозинството, водени от премиера, поеха фронтална атака срещу сивата икономика, корупцията и контрабандата. (Смях в залата.) И резултатът е налице, колкото и да ви е мъчно.
Днес бизнесът в България диша по-спокойно отвсякога. Бюджетът се пълни с мита и акцизи, които по ваше време пълнеха касите на бандитите. И само тях ли? (Ръкопляскания от НДСВ.)
Разбира се, в тази война сигурно и ние имаме пробойни, но я водим. Истинските кукловоди на подземния свят, червените барони, мутрите с пагони и без пагони добре разбират, че в модерна България – член на Европейския съюз и НАТО, няма място за тях и за техните схеми, канали и мафиотизирани структури. Затова искат това правителство да си отиде. Ах, как страстно желаят това, между другото. Затова се мобилизират и крупни финансови интереси, развихря се мощна пропагандна кампания, която трябва да внуши на обществото, че мнозинството всеки момент ще се разпадне, че премиерът май не владее положението и вие пригласяте на всичко това. Само че реалностите са други. Не само че премиерът държи здраво управленското кормило, но и управляващото мнозинство не се разпада, стабилно е и ще продължи да бъде стабилно и единно не заради някакъв конюнктурен интерес или политически инат (ръкопляскания от НДСВ), а защото знаем, че разлята вода воденица не кара и че трябва да доведем до успешен завършек нашето управление. Защото само така България ще се отърве от мъртвата хватка на мафията.
И тази наша последователност безспорно изнервя разните там стари ченгета, превъплътили се от инструменти на комунистическата репресия в едри риби в мътното море на сивата икономика. И уж случайно пред очите на всички ни в публичното пространство разноцветни глашатаи вече говорят в един глас как е важно не просто да си отиде това управление, а да дойде здрава ръка, да дойде хунта, сръбски вариант.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да дойде Бойко Борисов.
Борислав Цеков: За първи път след 1989 г., уважаеми дами и господа, мафията се чувства сериозно застрашена и отправя поглед към властта, която вече не ги обслужва. Лошото е, че волно или неволно и вие пригласяте на това.
Във вашите мотиви четем, цитирам: “Правителството е вредно и опасно за България, респективно за всеки български гражданин”, край на цитата. Да, вредно и опасно е, но грешите само по въпроса за кого е вредно и опасно. Истината е, че правителството на НДСВ и ДПС е вредно и опасно за онези, които още искат да живеят в старото време, за онези, които искат да възкресят призраците от времето на Жан Виденов, за онези, които искат една клика от бивши ръководители на Държавна сигурност, създали мафията и подземния свят и организираната престъпност, да продължи задкулисно да властва чрез марионетките си най-вече в старите партии и на различните етажи на властта. Тези хора нямат нужда от демокрация и пазарна икономика. За тях управлението на НДСВ и ДПС е като тамян за Дявола – вредно и опасно. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Но искам да ви кажа, че няма да отстъпим, няма да предадем очакванията на хората. Въпреки циничните клевети, въпреки организираното омаскаряване, ще продължим градежа, защото това е градеж в името на една нова и модерна България и ще го направим. (Оживление в залата.) Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли други желаещи, уважаеми народни представители!
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър-председателю, министри, дами и господа народни представители! Опасявам се, че този вот може да се окаже по-важен за страната, отколкото сме си представяли и не само и толкова с оглед на математическо съотношение в гласовете. За да твърдя това, ми подсказа днешното заседание на парламента, тезите, които се възпроизвеждат както от министрите, така и от депутатите от мнозинството.
Спомням си за един виц, който илюстрира в есенция изказванията на министрите. Вървели министър-председателят Симеон Сакскобургготски и финансовият министър Велчев по една от централните софийски улици. Министър-председателят се оплаквал колко непризнателен е българският народ точно с думите на колегата Коста Цонев – каква велика жертва, как оставил семейството си, децата си и внуците си и как тези българи, представи си, продължават да бъдат недоволни. Пред тях била витрина, на която министър-председателят видял етикети с цени и казал: погледни, Милене, ти, който остави толкова престижна работа в Лондонското сити, панталон – 2,00 лв.; сако – 4,00 лв.; палто – 8,00 лв. Кога е имало такива цени? На което финансовият министър отговорил: извинете, Ваше Величество, това е химическо чистене. (Смях в залата.) Толкова за българската статистика и нейните резултати, които бяха надлежно демонстрирани тук.
Защо вотът е срещу министър-председателя и защо вотът е важен? Вотът е срещу министър-председателя, защото този министър-председател беше докаран във властта от силите, за които говори колегата Цеков, и няма защо да ги прехвърляте само и единствено на старите политически сили. Направете си добре сметката за лобито на едрите бизнес интереси в мнозинството. Там става дума за квоти и тези квоти са възпроизведени в правителството. Нали така, господин министър-председателю? И това е основната причина да не може да бъде преместен не един министър, а дори на ниво главни секретари и завеждащ-отдели в министерствата, и че това се отнася не само за онези министерства, които по принцип събарят правителства, а се отнася за всички министерства. Вие сте зависим от тези интереси.
Огромната част от мнозинството говорят за Вас благоговейно и казват: Вие ни поставихте тук и ние сме Ви задължени; Вие ни посочихте. Кога ще попитаме: а кой Ви каза да ги посочите? Защото Вие не познавахте почти никого. Разбирате ли, че хората, които Ви направиха списъка, Ви направиха свой заложник и че Вие управлявате в името на тези интереси вече две години. (Ръкопляскания от КБ и ОДС.)
Какви са тези интереси? Само последният месец дава някакъв кратичък отговор на въпроса. Проблемът не е само яхтата и могат ли министрите Ви да бъдат на яхта, макар че Вие по-добре от тях трябва да знаете, че те не могат да бъдат на яхта, защото това е цената на присъствието в Министерския съвет не само на България. Но кой ги заведе на тази яхта с Иван Тодоров-Доктора, за който финансовият Ви министър една година и половина получава доклади от финансовото разузнаване, ама не знаел, че е той. Вашият личен приятел Спас Русев, господин Сакскобургготски, Вашият приятел Спас Русев направи тази компания на тази яхта и яхтклуб “Монако” виждам, че активно участва в организацията на днешния дебат. Както не е тайна също, че същият Ви близък приятел Спас Русев заведе Иван Тодоров-Доктора при главния секретар на МВР Бойко Борисов, за да му иска обяснение какво работи МВР по него, все така в последните месеци. На това нещо Вие не дадохте никакъв отговор, никакво отношение на взехте. Смятам, че това е недопустимо във всяка една позната Вам държава, наречена цивилизована и демократична.
Споменатата в доклада на МВР Емилова е протеже на Вашия друг личен приятел Ник Маринов. Какво искате да направи което си искате МВР с който си искате вътрешен министър, ако те имат основателни съмнения, че определени лица се ползват с определени протекции?
Въпросът в предишния доклад не беше за това, че един министър подслушвал друг - да отстраните министъра. Ако не може да го отстраните, въпросът беше да поискате някакви мерки, но Вие след като получихте доклада, отговорихте в парламентарен контрол, че няма какво да правите, което за мен говори за две неща: за липса на виждане и за липса на воля, а може би и за липса на възможности да направите каквото и да било.
Мислехте, че сте затворили яхтения скандал, но той продължава. От няколко дни вече се върти новата плоча с Варненското пристанище и яхтите от Судан. Ама има и по-интересни неща – и с определена фирма от Варна "Новакови и син", свързана със заместник-министри на финансите, явяващи се първи братовчеди! Пак ли ще сложите чадър на това нещо? И колко пъти ще преработвате едни и същи доклади? И в крайна сметка, дори и да нямате тези доклади, не е ли редно двамата ви министри да докладват най-напред на Вас и Вие в най-тесен кръг да вземете мерки, ако имате желание.
Тук чух, че някой бил голям борец със сивата икономика. Но се оказа, че шефът на агенция "Митници" и финансовият министър не считали това за приоритет! Казаха го на заседанието на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. За какво говорим тогава? Че правите координационен център за борба с организираната престъпност, след като не могат да се координират шефът на Бюрото за финансово разузнаване и шефът на агенция "Митници" под ръководството на финансовия министър?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Коментираш некоректно думите!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо не отстранихте ген. Борисов, ако считате, че той злепоставя Вътрешното министерство? Защо допускате вашият вътрешен министър перманентно да бъде в такова деликатно състояние, да не може да се отръска и да каже на журналиста: "Скандала го направи главният секретар с едно изявление, за което не му бях дал мандат". Нещо, което е безкрайно естествено, ако мислите така.
Но по-същественото е друго – Вие очевидно не можете да опровергаете фактите, които те държат и които няма да захлупите, защото са достатъчно много.
Но стигам поначало до един изключително принципен въпрос – как се вземат държавните решения, защото той не е отсега, не е от този месец. Помните ли онази стенограма с "Краун ейджънтс", когато сепаративно няколко души определиха да се сключи този договор и когато той излезе в публичното пространство, обявиха, че това било тайна и трябвало да се преследва всеки, който е издал стенограмата?
Помните ли АЕЦ "Козлодуй"? Нещата не бяха свързани само с това, че Министерският съвет и парламентът се надбягваха пред Еврокомисията по затваряне на главата. Помните ли, че този министър-председател ни в клин, ни в ръкав пое публично ангажимент пред Костас Симитис още през пролетта на миналата година ние да затворим централата, без някой да го пита, без някой да поставя този въпрос? Публична тайна е, че такива изявления и ангажименти са поемани пред видни лидери на Евросъюза, без да са искани. Сетете се тогава дали един нормален човек няма да направи простата връзка на гражданина Сакскобургготски, дълги години получавал хонорари от консултации на енергиен бизнес, с този прост факт, след като става дума за една голяма битка между въглищно и ядрено лоби?
Може да ви изглежда като инсинуация, но когато се вземат държавни решения сте длъжни да имате това предвид. Нормално ли е да считате, че двамата други министри от кабинета се препират по радиото по отношение на Джейлан – това го направиха министърът на администрацията и министърът на енергетиката по повод на това за какво е дошъл Джейлан и какво иска? Нормално ли е един министър да организира подслушване на друг и да го изпрати на трети висш държавен служител, за да го използва за трети цели? Това нещо говори за привиден хаос в кабинета, в който определени хора си гонят интереса.
Смея да кажа, че този министър-председател много отдавна е дал доказателства, че не може да управлява правителство, но е дал доказателства и за нещо повече – че не желае да се държи като министър-председател. Вие го извадихте от парламентарен контрол с правилника, считайки, че правите добра услуга. Той вече отговаря само на онези въпроси, на които даде съгласие да отговаря. Ако има един нормален парламентарен механизъм за контрол върху нормален министър-председател, какъвто е във всяка друга страна, нещата биха стояли по друг начин! (Силен шум и тропане по банките от блоковете на НДСВ и ДПС.)
Но вие считате, че това не е важно, а то е важно! Тук не е необходим царедворски манталитет, а парламентарен, дами и господа. (Ръкопляскания и викове"Браво!" от КБ и ПСОДС.)
Операцията с външния дълг и облагодетелстването на определени хора от нея ще бъде предмет вероятно на следващо правителство. Така е винаги в България. Царските имоти Ви бяха върнати. Който иска да види резиденция "Бистрица" – входът е 2 лв. за българи и 4 лв. за чужденци! (Тропане по банките от блоковете на НДСВ и ДПС.)Така е и в Уиндзър – личният бизнес се организира, дами и господа! Това може да е дребнав факт, аз го казвам за онези, които му "поверваха" и които са най-бедната част от българите, и от които днес 85% не му вярват!
Правителството и министър-председателят трябва да си отидат поне по две причини: едната е, че представляват заплаха за политическата система и това, което днес чух (силен шум в блоковете на НДСВ и ДПС) е, че тоталното разбиране на мнозинството е, че политическата система се явява като две традиционни партии, които непрекъснато се карат. Няма силен национален отбор без силно първенство, дами и господа! Трябва да има сериозни и здрави политически партии, които тук да водят битки за идеи, това е във всеки парламент и това е важно и здравословно! Това е механизмът, за да има демокрация, да има гаранция за правилни държавни решения и за реален контрол от страна на народа върху тези, които избира! Не е пътят да се кланяте като хора, омайсторени в царедворска етикеция, не знам къде и кога! Това не е проява на лоялност, това е проява на сервилничене към един човек за сметка на отношението към собствения си народ и страна! (Ръкопляскания от блока на КБ.) И това е недопустимо!
Второто, за което трябва да си отиде този министър-председател, е, че той е заложник на интереси, които нямат нищо общо с интересите на огромната част от интересите на българския народ. Те са интересите на онези, за които колегата Цеков говори. Радвам се, колега Цеков, че ми спестихте неудобството да говоря аз за това! И ако искате да се отърсите…
Колежке Първанова, не знам защо на Вас Ви казват Антония Фарма… (Ръкопляскания от КБ и силен шум на неодобрение от НДСВ.) Дълго време се занимавахме с веригите аптеки, които Вие тук ни лансирахте!
Няма нужда да изпадаме в лични отношения, въпросът е принципен и се касае за страната! Страната ни трябва да има нормален политически живот, в който се вземат разумни държавни решения в интерес на гражданите при ясни интереси.
Затова този министър-председател трябва да си отиде! (Ръкопляскания от блоковете на ПСОДС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, колеги министри! Съвсем очевидно е, че с внесения вот на недоверие Съюзът на демократичните сили се надява, че българските граждани са забравили какви бяха резултатите от политиката на тяхното правителство. Резултати, чиято категорична оценка беше дадена от избирателите на парламентарните избори през 2001 г. За никого не може да бъде тайна, че целта на този вот е решаването на вътрешнопартийните проблеми в СДС и необходимостта от затягане на редиците за нуждите на местния вот през есента. От мотивите на вота е видно, че са налице опити да се използват изключително популистки въпросите за сигурността на гражданите, без да се отчита обективното състояние на престъпността в страната и резултатите от борбата с нея през целия период на преход и особено през последните две години.
Мога да кажа, че отново най-добрият критерий са оценките на българските граждани, които са ни изпратили тук. Не е случайно, никак не е случайно, уважаема госпожо Мозер, че провежданите социологически проучвания на общественото мнение показват, че доверието към служителите на МВР достигна едно от най-високите одобрения на държавните институции в страната. Днес са публикувани последните социологически проучвания и в тях се сочи, че рейтингът на полицията към днешна дата е 54,7 на сто (ръкопляскания от НДСВ), а когато ние поехме управлението (неразбираема реплика от блока на ПСОДС, силен смях и ръкопляскания от ОДС), а когато ние поехме управлението, беше достигнат най-високият рейтинг на полицията – 28 на сто. Следователно само за година и половина – две рейтингът на полицията скочи двойно. (Възгласи: “Браво!”, “Браво!” от НДСВ.) Тези резултати според мен най-ярко илюстрират как обществото оценява и приема работата на МВР.
Какво заварихме при поемането на ръководството на МВР? Заварихме една напълно пробита система с крайно неблагоприятни резултати от дейността й. Сериозни проблеми съществуваха в състоянието на организацията, управлението и реформата в МВР. Всъщност такива нямаше. Не бяха създадени нормативни и организационни условия за координирани действия на оперативните звена. В дейността на някои национални служби съществуваше дублиране на функции, а други национални служби направо воюваха помежду си. Изключително тежко беше състоянието на кадровия ресурс. Водената политика от правителството на СДС беше довела до постоянно текучество на квалифицирани кадри, като броят на напусналите за времето на управлението на СДС е близо 20 000 служители. Точната цифра е 19 976 души, напуснали МВР през време на управлението на СДС. И тук трябва да кажа, че голям дял и доста заслуги в това отношение има господин Соколов.
Тежко беше състоянието на материално-техническото и финансово обезпечаване. Не отговаряше на престъпната активност работата по противодействие срещу престъпленията. Изключително голям беше броят на неприключените дела от минали години, някои от които водени за извършени престъпления отпреди 10 и повече години. Сериозни проблеми съществуваха в работата по подготовката и обучението на служителите от министерството за извършване на полицейското разследване.
Вносителите на вота на недоверие явно разчитат, както споменаха и други преди мен, на късата памет, защото наистина размерите на престъпността бяха безпрецедентни по време на тяхното управление. За последните 13 години, през 1997 г. престъпността е безпрецедентна по размерите си. През 1997 г. тя е най-висока за целия 13-годишен период. Само за тази година – 1997 г. – от управлението на СДС са извършени 228 219 престъпления.
На второ място по престъпност в този 13-годишен период от време – 1991-2003 г., е 1992 г. Тогава са извършени 214 089 престъпления. И това е пак по време на управлението на СДС. И тогава вътрешен министър е господин Соколов. (Възгласи: “Браво!” и ръкопляскания от мнозинството.)
За да не останат отляво обидени (смях от НДСВ), че ги пренебрегвам, ще спомена, че резултатите при тях са следните. През 1995 г. са извършени 196 346 престъпления, а през 1996 г. те са 184 975 престъпления. Такива са резултатите от времето на тяхното управление, на управлението на БСП. Вярно е, че те малко изостават от СДС по броя на престъпленията, но затова пък убедително водят по най-ниската разкриваемост за този период. (Смях и шум от НДСВ.) Тя е само 39,7 на сто за всички извършени престъпления. (Скандиране от НДСВ: “БСП, БСП!”.)
Картината на състоянието на престъпността за периода на управление на СДС може да бъде допълнена и с резултатите за последните години на управление. През 2000 г. на територията на страната са регистрирани 137 001 престъпления. Тази картина е в ярко противоречие с постигнатото за времето на управление на НДСВ.
Един кратък преглед на постигнатите резултати и статистиката за последните 2 години показва, че в условията на заварената напрегната обстановка по противодействие на престъпността МВР в рамките на мандата на настоящото правителство осъществи ефективни мерки за нейното ограничаване. Създадени са допълнителни организационно-управленски и нормативни условия за преструктуриране и развитие на структурните звена на службите на МВР, за оптимизиране на взаимодействието между тях. По-пълно се използва целият ресурс на МВР за противодействие срещу престъпността.
Вероятно имаме и слабости. Има още много какво да се направи. Престъпност има…
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не може да бъде!
МИНИСТЪР Георги Петканов: И тя не е ниска. Обаче в рамките на година и половина – две престъпността не може да бъде премахната. Ние във всички случаи обаче сме овладели тази престъпност и сме я ограничили.
Какво сочат цифрите днес? В сравнение с 1997 г., която е пикова за последните 13 години, престъпността през 2002 г. е намаляла близо наполовина – 41,3 на сто. През 2002 г. са регистрирани 133 984 престъпления спрямо 228 219 през 1997 г. За последните 2 години се установява устойчива тенденция към намаление. Спад с 1,4 на сто има през 2001 г. спрямо 2000 г. и с 2 на сто – през 2002 г. спрямо 2001 г. През 2002 г. разкриваемостта е подобрена при всички основни групи престъпления. Тя е 54,6 на сто спрямо 39,7 на сто по време на управлението на БСП и 45,6 на сто по време на управлението на СДС.
Такива са фактите. Това отчита статистиката. Очевидно е, че при това положение, когато престъпността е спаднала с 41,3 на сто от времето, когато ти си управлявал, е политически цинизъм и демагогия да твърдиш във вота, че е налице незапомнена по своите размери и дързост престъпност. Общо за година и половина разкриваемостта се е повишила с 9 пункта.
Очертаната картина от изминалите две години се запазва и през първите четири месеца на настоящата. Има спад с 5,1 на сто – по-малко в сравнение със същия период на 2002 г., тоест установява се една трайна устойчивост на намаляване на престъпността, в което няма абсолютно никакво съмнение.
Това са част от данните, уважаеми дами и господа, които отразяват каква е действителната обстановка по противодействието на престъпността, защитата на правата и спокойствието на гражданите, които потвърждават абсолютната несъстоятелност на твърденията на СДС във вота. И ако има политици, които искат да използват за политически цели въпросите по обезпечаването на сигурността на българските граждани, когато отправят нападки и задават въпроси, трябва да има добра памет и предварително да си дадат отговор на някои от въпросите, защото отговорите на тези въпроси не са в тяхна полза.
Както посочих, има престъпност, има още много какво ние да направим. Важното е, че знаем как да го направим. Създали сме и необходимите предпоставки за това. Имаме необходимия ресурс и възможности да го направим. И аз ви уверявам, че ще го сторим. Постигнатото досега, данните, които ви посочих и правилният път, по който вървим, ми дават основание да твърдя, че ще го направим.
Слушах внимателно и госпожа Татяна Дончева. Тя ме върна 20 – 20 и кусур години назад във времето, когато аз бях неин асистент, а тя – моя студентка. (Оживление.) И понеже установих, че господин председателят създава сравнително добри условия, демократични условия за вицове и госпожа Дончева се възползва от това, аз ще ви кажа един истински случай.
Когато водех упражнения на госпожа Дончева, тя беше трети курс студентка в Юридическия факултет. Тя дойде при мене и ме помоли да я пусна да отсъства месец – месец и половина. Аз я попитах: Защо толкова дълго, болна ли сте, какъв е проблемът? Не – казва – уредих се с помощта на Комсомола да бъда включена в пионерския хор като цигуларка и да посетя Мексико… (Смях от мнозинството.) Попитах я: Как? Вие не сте пионерче – Вие сте трети курс студентка. Каза: Моля Ви, не ми пречете, надали друг път ще ме уредят за това… (Ръкопляскания от мнозинството.)
Искам да ви кажа, че аз обичам музиката и не исках да преча на госпожа Дончева да стане добра цигуларка. (Шум и реплики.) Казах й обаче следното: че това дълго отсъствие ще й се отрази за формирането й като юрист и може би и човек. (Оживление и ръкопляскания от мнозинството.)
Не знам за цигулката дали съм бил прав, но днеска се убедих, че за другото съм бил прав. (“Браво!” и ръкопляскания от мнозинството.)
Не по-различни са и спекулациите, свързани с прилагането на специалните разузнавателни средства, за които говориха и господин Соколов, и госпожа Дончева. Използването на тези средства е строго регламентирано и те се използват от службите само и единствено за нуждите на обезпечаване на националната сигурност и за разкриване на тежки престъпления. Постоянните спекулации от страна на СДС по този въпрос, постоянните спекулации остават впечатлението, че представителите на тази политическа сила искат да ограничат регламентираните със закон възможности на органите, борещи се с престъпността, а може би се боят от тези възможности.
Искам отговорно да заявя, че няма нито един случай, при който органите на МВР да са използвали специални разузнавателни средства за цели и по ред, различни от посочените в закона. Може би законът дава възможности за различни, а понякога и превратни тълкувания, от които някои се възползват. Но, уважаеми дами и господа, това е закон, който беше разработен и приет през мандата на СДС, а инструкцията по неговото прилагане, действаща до края на миналата година, беше разработена от един бивш “деполитизиран” директор на Национална служба, който се отдаде на политическа кариера в СДС. (“Браво!” и ръкопляскания от НДСВ.)
Разбира се, когато се прилагат специални разузнавателни средства срещу лице, занимаващо се с престъпна дейност, се установяват и негови контакти и връзки. Но МВР няма вина за това, че извършител на престъпление е търсен или търси и разговаря по телефона многократно с определени лица, които не извършват престъпна дейност. Това е неизбежно. Спрямо тях обаче специални разузнавателни средства не се прилагат, а господин Соколов и госпожа Дончева добре разбират това.
Ползването на специални разузнавателни средства е само едно от средствата на МВР за придобиване на информация, която да предотврати подготвяно престъпление и за събиране на доказателства за извършени тежки престъпления. Прилагането им става само и единствено чрез разрешение на съда и до момента няма нито едно нарушение на този ред. И извършената на два пъти проверка от прокуратурата доказа това. Следователно, касае се за политическа спекулация и политическа демагогия.
Казаното най-ясно и категорично проличава от следния пример. Аз не обичам вицовете – давам живи примери: Когато за първи път приех в кабинета си работната група, излъчена от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за проверка на така наречения случай “Гном”, се обърнах към членовете на тази работна група и декларирах, че ще им бъде оказано пълно съдействие и ще им бъдат предоставени всички поискани от тях материали, за да установят каква е истината. Помолих ги единствено да не пишат и да не разпространяват лъжи, каквито предния ден един от тях беше написал в пресата и по този начин да не заблуждават обществото.
На тази моя молба членът на работната група господин Йордан Бакалов се обърна към мене и ми каза следното (цитирам): Но, господин министър, аз съм представител на опозицията, на мене това ми е работата. Вие какво очаквате?
Аз очаквах обективност. Той обаче не се посвени ни най-малко публично да го каже. Това му изявление според мене не се нуждае от коментар. Изявлението на господин Бакалов тогава дава обяснение и на днешния вот на недоверие и скалъпените към него мотиви. (“Браво!” и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
За процедурно предложение има думата господин Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знаем, че дебатите вече са към своя край. Знаем, че съгласно нашия правилник гласуването на вота може да стане не по-рано от 24 часа след прекратяване на дебатите, поради което моето процедурно предложение е следното: предлагам утрешното заседание на парламента да започне от 14,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има процедурно предложение утре нашето пленарно заседание да бъде от 14,00 ч. Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Константин Пенчев.
Гласували 183 народни представители: за 172, против 8, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието. Нашето пленарно заседание утре е от 14,00 ч.
Господин Овчаров, какво е Вашето процедурно предложение? Заповядайте.

Румен Овчаров (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател! Вие преди малко допуснахте нещо, което според мен нямахте право да допускате, но то беше изключително важно, защото хвърля светлина върху начина, по който Министерството на вътрешните работи и лично министърът боравят с фактите.
Аз разбирам, че един министър на вътрешните работи може би не знае, че филхармония “Пионер” се казва “Пионер” не защото е от пионерчета, а защото е първата в света. (Оживление в залата.) Той може би не знае, че там не свирят пионерчета, а свирят доказали се музиканти!… Но не мога да разбера защо Вие, господин председател, допускате тук явно недостойно и безотговорно поведение от един министър! (Реплики.)
Предлагам Ви също така следващия път, когато такива министри на вътрешните работи се изказват по неща, с които явно не са запознати, да питат поне господин Абрашев. Той много пъти искаше думата днес, а Вие така и не му я дадохте. Не обиждайте министрите от кабинета, уважаеми господин председател! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Това беше бележка към моето водене на заседанието, защото съм допуснал министър Петканов да се отклони от темата. Това ли беше всъщност? (Реплики.)
Уважаеми народни представители, ако трябва да припомня времето, което остава – за Обединените демократични сили това са 2,30 минути, за Коалиция за България няма повече време за изказвания, ДПС има 17 минути, НИЕ – 6 минути, и Националното движение Симеон Втори, ако добре мога да изчисля в момента, има 12 минути.
Не виждам желаещи за изказване. Дали наистина е така? Поглеждам към Обединените демократични сили – не виждам желаещи за изказване, от Движението за права и свободи също не виждам, от Националното движение Симеон Втори – не виждам желаещи, от НИЕ – не виждам желаещи.
Господин министър-председател, ако желаете, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри!
Държа да благодаря на всички, които взеха участие в днешния дебат и по-специално на депутатите, които ме подкрепиха.
Въпреки силните думи на част от ораторите, надявам се, тази дискусия да е била още една стъпка напред в утвърждаването на демократичните практики в България. Днес се казаха много работи за морала, достойнството и отговорността. Аз вярвам, че правото да бъде съдник на всеки един от нас има преди всичко българският народ!
Това, в което искам да ви уверя, е, че през целия си живот съм следвал пътя на отговорността и достойнството – отговорността към българския народ и любовта към отечеството бяха единственото основание да поема управлението на страната. И сега това ме мотивира да продължа напред заедно с всички, които искат да видят България като съвременна, просперираща европейска държава. И аз съм убеден, че ние ще успеем.
Години наред България бе разделяна, а богатствата й -разпилявани. Хиляди млади хора напуснаха страната, защото не виждаха перспектива за своето бъдеще. Ние сложихме край на политиката на омраза и унижение, край на безсмисленото разделение.
Днес пред нас, българите, са открити нови перспективи, които допреди няколко години бяха немислими – страната ни да стане достоен член на Европейския съюз и на НАТО, да има модерна и конкурентноспособна икономика, разкриваща повече възможности пред всеки българин.
Ние насочихме усилията си към създаването на условия за достоен живот на нашите съотечественици и успешна реализация на така способните български специалисти не само тук, но и извън страната.
Няма да се уморя да повтарям, че съм добре запознат с трудностите и проблемите на хората в България, но тяхното разрешаване не се постига с упражняване на политическа риторика, а с упорита и последователна работа. Ние имаме и ясни цели, които сме си поставили от началото на мандата и с помощта на хората, които ни подкрепят, ще ги осъществим до неговото приключване.
Не ще се поколебая да предприема всички необходими действия за постигане на тези резултати в името на милионите българи, които стискат зъби, полагат неимоверни усилия, за да успеят, обнадеждени от настъпващите вече положителни промени.
Днес нашата воля и нашето послание е да превърнем България в модерна страна, в която хората намират смисъл и основание да живеят и да се трудят заедно, а не да се противопоставят. Това е отговорност на всеки в тази зала, на всеки един! Това е отговорност, която носим пред собствената си съвест, пред българския народ и в крайна сметка пред историята. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, дебатът по тази точка от дневния ред приключи.
Получих една записка от народния представител Весела Драганова, с която тя иска право на лично обяснение в края на заседанието. Искам да обърна внимание на това, че народният представител има право на лично обяснение до 3 минути, обаче само ако е засегнат лично или поименно от изказването от народния представител Татяна Дончева. Така ли е, госпожо Драганова? Добре, заповядайте.
Весела Драганова (НДСВ): Зная, че имам право на 3 минути.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател!… (Реплики.)
Ползвам правото си на лично обяснение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание като повод за това е изказването на колегата Татяна Дончева от БСП, която обяви, че депутатите от НДСВ са предложени по лобистки групи на мафиотски структури и че това е основният признак, по който са формирани кандидат-депутатските листи.
Като мандатоносител на НДСВ искам да кажа, че лично знам, че това не е ставало така. Като народен представител от Коалиция НДСВ тук и сега пред народните представители, пред Министерския съвет, пред лицето на българския народ декларирам, че лично аз, както и предложените народни представители от Партия на Българските жени в Коалиция НДСВ нямаме връзка с мафиотски структури и никой не е упражнявал натиск при направените предложения. (Силен шум в блока на КБ.)
Моля всеки, който се чувства съпричастен, да направи подобна декларация.
Очаквам извинение, госпожо Дончева! (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, преди да ударя звънеца, имам да направя поредица съобщения:
Заседанията на Комисията по правни въпроси, насрочени за днес и утре, се отменят.
Комисията по европейска интеграция отменя своето редовно заседание за 28 май, сряда.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 29 май 2003 г. от 9,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч., вече закъснява.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание в четвъртък, 29 май от 15,00 ч. в зала 142 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе своето заседание днес, 28 май, веднага след приключване на дебата.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе своето заседание в четвъртък, утре, от 9,30 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Батенберг”.
Комисията по здравеопазване ще проведе своето заседание утре, 29 май, четвъртък, от 12,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе своето заседание утре, 29 май, от 10,00 ч. в зала “Запад”.
Уважаеми народни представители, утре пленарното заседание започва в 14,00 ч.
Гласуването по днешния дебат ще бъде в 15,10 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,10 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев