Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-06-05

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ








ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 5 юни 2003 г.
Открито в 9,03 ч.


Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, съгласно приетия дневен ред за работа през седмицата предстои разглеждане на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАКОНОВА ЗАЩИТА НА УСЛУГИ, БАЗИРАНИ НА ИЛИ ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ УСЛОВЕН ДОСТЪП.
Това твърде мъгляво заглавие за закон трябва да бъде предмет на нашето обсъждане.
Искам да поканя председателя на Комисията по медиите, но не виждам госпожа Милотинова в залата. Има ли кой да представи доклада от Комисията по медиите? Да не би междувременно комисията да е разпусната?
Господин Милушев, Вие като авторитетен представител на тази комисия, ще Ви помоля да представите доклада по този законопроект с това недобро заглавие.
ДОКЛАДЧИК Явор Милушев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!

“Д О К Л А Д
на Комисията по медиите
относно законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 302-02-19, внесен от Министерския съвет на 2 април 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2003 г., Комисията по медиите разгледа законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 302-02-19. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Александър Огнянов, директор на Дирекция “Информационно общество и информационни технологии” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Народните представители поставиха въпроси относно последствията от приемането на законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, и след получените отговори комисията единодушно с 6 гласа “за” прие следното становище:
Услугите, базирани на или представляващи условен достъп за динамично развиващите се обществени отношения и в Република България имат пряко отношение към разпространяването на радио- и телевизионни програми, поради което комисията подкрепя въвеждането на гаранции за тяхното законосъобразно осъществяване.
Комисията приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милушев.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност също има доклад по този законопроект. Господин Станимир Илчев обаче не го виждам в пленарната зала. Искам да помоля някой от тази комисия да представи доклада. Има ли хора от тази комисия в пленарната зала, уважаеми народни представители? Ако няма, пак бих помолил господин Милушев да представи този още по-кратък доклад.
Заповядайте, господин Милушев.
ДОКЛАДЧИК Явор Милушев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 302-02-19 за ратифициране на
Европейската конвенция за законова защита на услуги,
базирани на или представляващи условен достъп, внесен
от Министерския съвет на 2 април 2003 г.

На 3 април 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, и прие следното становище:
Приема за основателните мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, подписана на 21 ноември 2002 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Милушев.
Комисията по европейска интеграция също има становище по този проект. Господин Даниел Вълчев не е в пленарната зала. Днес изглежда председателите на комисии са решили да не бъдат в пленарната зала. Има ли представител от тази комисия?
Заповядайте, госпожо Ангелиева, да представите становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за ратифициране на Европейската
конвенция за законова защита на услуги, базирани на или
представляващи условен достъп, № 302-02-19, внесен от
Министерския съвет на 2 април 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, внесен от Министерския съвет. Законопроектът за ратифициране беше представен от страна на вносителя от госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, попада в обхвата на преговорна Глава № 3 “Свободно предоставяне на услуги”, предварително затворена на 28 ноември 2001 г.
На 21 януари 2001 г. конвенцията е открита за подписване от държави членки на Съвета на Европа, от другите държави страни по Европейската конвенция за културата и от Европейската общност.
Република България е подписала конвенцията на 21 ноември 2002 г. Конвенцията ще влезе в сила на 1 юли 2003 г., когато ще изтече предвиденият тримесечен срок от датата на ратифицирането й от минимум три държави.
Конвенцията цели сближаване на законодателствата на присъединилите се към нея държави в областта на защитата на операторите и на доставчиците на платени радиотелевизионни и информационни услуги срещу незаконни дейности, насочени към придобиване на неразрешен достъп до услугите, обект на защита. Забранява се производството, вносът, разпространяването, продажбата и наемането, притежанието, монтирането, поддържането или замяната на забранени устройства, извършвани с търговска цел на територията на държавите страни по конвенцията.
Съгласно предвидената дефиниция забранено устройство е всяко съоръжение или средство, предназначено или приспособено да дава достъп в разбираема форма до защитените услуги без разрешение на предоставящото го лице.
Държавите-страни по конвенцията поемат задължението да въведат наказателни, административни или други санкционни мерки срещу дейностите, насочени към придобиване на неразрешен достъп до защитените услуги. В рамките на Европейския съюз материята относно законовата защита на услуги, базирани на или предоставящи условен достъп, е уредена в Директива 9884 на Европейския парламент и съвета. Директивата съдържа минималните изисквания за хармонизация на националните законодателства на държавите-членки в тази област, като по този начин осигурява законовата защита на доставчиците на подобни услуги в съюза.

В държавите членки на Европейския съюз конвенцията ще се прилага субсидиарно в случаите, когато няма съответни норми на общностното право.
Конвенцията предоставя идентична на предвидената в цитираната директива защита, като я допълва и разширява приложението й на паневропейско равнище. След ратифицирането, обнародването и влизането в сила на конвенцията на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията нейните разпоредби стават част от вътрешното право, като по този начин на доставчиците на услуги, базирани на или предоставящи условен достъп се предоставя същата защита, каквато е предвидена и в Директива 9884.
Предвид на пълното съответствие на разпоредбите на конвенцията за законова защита на услуги, базирани или на предоставящи условен достъп с нормите на Директива 9884, Комисията по европейска интеграция с единодушие в парламентарните групи се обедини около становището, че ратификацията й допринася както за въвеждането на стандартите на Съвета на Европа за защита на аудиовизуалните информационни услуги от използване на забранени устройства за незаконен достъп, така и за привеждане съответствието на вътрешното законодателство с acquis communautaire в тази област.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Закон за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или предоставящи условен достъп № 302-02-19.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Има ли желаещи? Не виждам желаещи.
Преминавам към процедура на гласуване на законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Борислав Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Господин председател, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ четене, ако е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Няма процедурна пречка законопроектът да бъде разгледан и гласуван на второ четене.
Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на законопроекта за ратифициране.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Искам да помоля господин Явор Милушев да представи закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Явор Милушев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, подписана на 21 ноември 2002 г. в Страсбург.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване анблок законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.

С това приключихме с първата точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, продължение.
Искам да поканя председателя на Комисията по здравеопазването доц. Щерев да заповяда на трибуната.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министър Салчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Салчев.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма въздържал се 1.
Моля, поканете заместник-министър Салчев в залата.
Доцент Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми най-напред да прочета три отложени параграфа от миналото заседание в пленарната зала, тоест параграфи 28, 29 и 30. На практика измененията са в § 28.
"На свое редовно заседание, проведено на 4 юни, като точка втора от дневния ред Комисията по здравеопазването разгледа отложените параграфи 28, 29 и 30 при разглеждане на законопроекта на второ четене в пленарната зала на 30 май.
В хода на дискусията бяха изказани различни становища във връзка с необходимостта от въвеждането на рестриктивни текстове за отнемане на лицензия за дейности с наркотични вещества и техни прекурсори при повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за такова срещу лицата, извършващи или отговорни за тези дейности.
Изказани бяха противоположни мнения относно това коя презумпция да залегне в закона – за виновност или за невинност до доказване на противното.
Членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че предвид изключителната обществена значимост на дейностите с наркотични вещества в полза на обществото би бил един по-ограничителен режим по отношение на лицензирането на тези дейности. В същото време бе отчетено, че отново в обществен интерес би било да бъдат протектирани в известна степен големите български фармацевтични производители, а именно издадената по чл. 32 и чл. 35, ал. 1 на закона лицензия за производство и съхранение на наркотични вещества и прекурсори от юридически лица предвид тяхната значимост като работодатели и производители на голяма част от лекарствата на българския пазар, с които основно се снабдяват българските болници.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че проведените дискусии касаят и налагат промени само в § 28, а параграфи 29 и 30 трябва да запазят редакциите си, предложени от комисията в доклада за второ четене.
След проведена дискусия и последващо гласуване с 9 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се" Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да подкрепи следната редакция за § 28:
"§ 28. Член 43 се изменя така:
"Чл. 43. (1) Държавният орган, издал лицензията по чл. 32, 32а и чл. 35, ал. 1, я отнема в следните случаи:
1. при нарушаване на изискванията на закона;
2. при неспазване на условията, определени в лицензията;
3. след установяване на неверни данни, посочени при издаването й;
4. след издаване на заповед по чл. 99 за забрана на дейности;
5. при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличния търговец или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34 и чл. 36 от закона;
6. при поискване от друга държава във връзка с молба за правна помощ при разследване, наказателно преследване или съдебна процедура срещу лицето в чужбина.
(2) Мотивираното решение на държавния орган за отнемане на лицензията се взема независимо от наложените административни наказания.
(3) След изтичане на 3 години от отнемане на лицензията по ал. 1, точки 1, 2, 3 и 4, лицето може да кандидатства отново за получаването на лицензията по реда на чл. 32 и чл. 35.
(4) След реабилитирането на лицата по ал. 1, т. 5 може да се кандидатства отново за получаване на лицензия по реда на чл. 32 и чл. 35.
(5) След прекратяване на предварителното производство по ал. 1, т. 5, както и при отпадане на основанията по ал. 1, т. 6, държавният орган, отнел лицензията, я възстановява по искане на лицето.
(6) При отнемането на лицензията или при изтичането на срока на нейното действие, по отношение на складовите наличности се прилага редът по чл. 45б."
Създава се нова ал. 7:
"(7) Не се отнема издадената по чл. 32 и чл. 35, ал. 1, лицензия за производство и съхранение на юридическо лице, когато възникне основанието по ал. 1, т. 5. В случай на влязла в сила присъда управителните органи на юридическото лице в 7-дневен срок от уведомяването предприемат действия за смяна на управителя (изпълнителен директор) и/или на отговорното за извършване на дейностите лице по чл. 34 и чл. 36 от закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Щерев.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 28.
Заповядайте, д-р Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз и на миналото заседание твърдо поддържах тезата да има един по-строг режим, който наистина да е една превенция. Това, което обаче ме учудва, е промяната на текста, който беше предложен от Правната комисия – да има еднакъв режим, включително и за юридическите лица. За всички останали лица, с изключение на производителите, при повдигане на обвинение лицензията се отнема, включително и за управители на болнични аптеки. При повдигане на обвинение управата на болницата е длъжна да го смени, за да не се отнеме лицензията. Изведнъж виждаме, че има промяна в режима на производителите при влязла в сила присъда. Аз мисля, че ако искаме да мерим наистина с един аршин, за всички – и производители, и търговци на едро, и търговци на дребно, трябва да има еднакъв режим. В смисъл, след като на всички останали мярката се налага при повдигане на обвинение, мисля, че е абсолютно редно да запазим същата мярка. При повдигане на обвинение срещу управителя на дружество, което произвежда и съхранява, дружеството, юридическото лице трябва да смени управителя, за да си запази лицензията. Това е нормално. Между другото, това беше и предложението на Правната комисия на Народното събрание.
Затова лично аз смятам, че не бива да променяме режима и да си остане при повдигане на обвинение в 7-дневен срок съответното дружество да предприеме мерки за смяна на управителя, за да се запази лицензията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, доц. Китов.
Други желаещи има ли? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 28 така, както беше представен от председателя на Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Борислав Китов (ПСОДС, от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Гласуваме § 28, доц. Китов.
Борислав Китов (ПСОДС, от място): Но нали аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Гласуваме така, както е представен от комисията. Вие сте против текста, ще гласувате "против".
Гласували 113 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 5.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 31, който става § 29:
“§ 29. Член 44 се изменя така:
“Чл. 44. (1) Отказва се издаването на лицензия по чл. 32, 32а и 35, ал. 1 на едноличен търговец или на юридическо лице, когато:
1. е обявен(о) в несъстоятелност или се намира в производство по обявяване в несъстоятелност;
2. се намира в ликвидация;
3. има публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган;
4. има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличния търговец, управителя/изпълнителния директор на юридическото лице или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34 и чл. 36 от закона.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 30, с който се създават нови членове 44а и 44б:
“§ 30. Създават се чл. 44а и чл. 44б:
“Чл. 44а. (1) Отказва се издаването на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества на едноличен търговец или юридическо лице, когато:
1. е обявен(о) в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. се намира в ликвидация;
3. има публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган;
4. има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличния търговец, управителя/изпълнителния директор на юридическото лице или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34.
(2) Отказва се издаването на лицензия по ал. 1 на магистър-фармацевт, когато срещу него има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или е налице основанието по ал. 1, т. 3.
(3) Отказва се издаването на лицензия по ал. 1 на лечебно заведение за болнична помощ, само когато срещу магистър-фармацевта ръководител на аптеката има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 44б. (1) Отнема се лицензията за търговия на дребно и съхраняването на наркотични вещества на магистър-фармацевт, едноличен търговец или на юридическо лице, когато са налице основанията по чл. 43 от закона и е спазена предвидената процедура.
(2) Не се отнема лицензията по ал. 1 на лечебно заведение за болнична помощ при възникване на основанията по чл. 43 от закона. Ръководителят на лечебното заведение в 7-дневен срок предприема действия за смяна на ръководителя на аптеката.”
Това са параграфите 29 и 30, които бяха отложени. Комисията предлага да останат със същите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Щерев.
Господин Китов, заповядайте.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, Вие одеве не ме разбрахте и сега дано Ви стане ясно.
Аз твърдо поддържам текста. Става въпрос, че се получава една разлика. Навсякъде за всички е “при повдигнато обвинение или влязла в сила присъда” и само в горния текст за производителите е само "влязла в сила присъда”, което е един парадокс, което е неравнопоставеност.
Аз пледирах, че в един закон трябва всички лица, които касае законът, да бъдат равнопоставени, а именно и за производителите да бъде “при повдигане на обвинение”. Иначе аз категорично поддържам текста, не съм против. Вие сега сам виждате, че навсякъде е “при повдигане на обвинение или влязла в сила присъда” и само за предния параграф, ал. 7 мисля беше, там правим едно изключение и казваме само и единствено “при влязла в сила присъда”, което мисля, че не е редно да правим в един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Китов.
Струва ми се, че сега Ви разбрах.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам. Не виждам и пречка наведнъж да бъдат подложени на гласуване § 29 и 30.
Моля, гласувайте § 29 и 30 по новата номерация, така както бяха представени от доц. Щерев.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Господин председател, позволете ми да предложа редакционни поправки в § 33 и 34, преди да продължа към § 41. Става въпрос за следното: “Министерството на търговията” да се замени с “министъра на икономиката”. Това са изцяло редакционни поправки, които трябва да бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Стига пленарната зала да не реши, че това е по същество. Аз не съм в течение на текста.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Става въпрос думите “Министерството на търговията и туризма” да се заменят с “министъра на икономиката”.
Второто предложение е: след думите “издавано от” да се добави “министъра на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице” по подобие на предходния параграф, който касае същата материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Искам да разбера дали залата е готова да приеме гласуването на тези редакционни поправки. Виждам положително кимане от страна на д-р Китов, което ме обнадеждава. Не виждам други реакции.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте тези поправки, които представи д-р Щерев.
Има ли още, д-р Щерев?
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Да, § 33, който става § 34, чл. 47, т. 2, накрая се добавя: “а думите “Министерството на търговията и туризма” се заменят с “министъра на икономиката”.”
И следващото: в § 34, който става § 35, т. 2, след думите “издавано от” се добавя “министъра на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така както беше и преди това.
По тези поправки, уважаеми народни представители, има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложените поправки от доц. Щерев в параграфите, които той прочете.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: “§ 41. В чл. 65 след думата “наличните” се добавя “в началото и в края на периода”, а след думата “препарати” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Комисията приема текста на вносителя за § 41, който става § 42:
“§ 42. Създават се чл. 65а и чл. 65б:
“Чл. 65а. В срок до 15 дни след края на всяко тримесечие търговците на едро представят в Националната служба по наркотичните вещества при Министерството на здравеопазването отчет за получените, доставените и наличните в началото и в края на периода количества наркотични вещества от приложения № 2 и № 3 и техните препарати.
Чл. 65б. (1) В срок до 10 дни след края на всяко тримесечие търговците на дребно представят на инспектора по наркотичните вещества към съответния районен център по здравеопазване отчет за получените, продадените и наличните наркотични вещества и техните препарати от Приложение № 2.
(2) В срок до 20 дни след края на всяко тримесечие инспекторите по наркотичните вещества обобщават отчетите по ал. 1 и представят отчет в Националната служба по наркотичните вещества при Министерството на здравеопазването."
Комисията приема текста на вносителя за § 42, който става § 43:
"§ 43. В чл. 67 ал. 1 се изменя така:
"(1) Едноличните търговци и юридическите лица, получили лицензия или удостоверение за регистрация за дейности с вещества от Приложение № 4, са длъжни да изготвят тримесечни и годишни отчети за произведените, преработените, използваните в производството, закупените, продадените, внесените, изнесените, както и за наличните количества прекурсори, като го представят на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при Министерството на икономиката."
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 44.
Позволете ми, господин председател, да предложа редакционна поправка: в края на изречението "Министерството на икономиката" да се замени с "министъра на икономиката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Това е редакционна бележка. Продължавайте по-нататък.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Параграф 44. Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 44, който става § 45:
"§ 45. Член 73 се изменя така:
"Чл. 73. (1) За медицински и научни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане на работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества, се разрешава на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, съхраняват, прилагат и използват ограничени количества от растенията и веществата от Приложения 1, 2 и 3 и техни препарати от вещества по Приложение № 4, както и от смеси, в които се съдържат вещества от I и II категория на Приложение № 4.
(2) Условията и редът за разрешаване на дейностите по ал. 1, както и за използването на наркотичните вещества и прекурсорите се определят с наредба, приета от Министерския съвет."
"§ 45. В чл. 74 след думата "съхранение" се поставя запетая и се добавя "използване", а след думата "растения" се поставя запетая и думите "и наркотични вещества от Приложения 1, 2 и 3" се заменят с "наркотични вещества и прекурсори от Приложения 1, 2, 3 и 4"."
Комисията приема текста на вносителя за § 45, който става § 46.
"§ 46. Член 75 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя за § 46, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Комисията предлага нова редакция, четете направо нея.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Комисията не приема текста на вносителя за § 47, който става § 48 и предлага следната редакция за § 48:
"§ 48. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) По отношение на лицата, които са зависими или злоупотребяват с наркотични вещества, се прилагат долечебни и рехабилитационни програми.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "частни и/или неправителствени организации" се заменят с "юридически лица с нестопанска цел".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4."
"§ 48. В чл. 88 ал. 3 се изменя така:
"(3) Лечението на лицата по ал. 1 се осъществява само в лечебни заведения, създадени по реда на Закона за лечебните заведения, а на лицата по ал. 2 – в специализирани лечебни заведения към местата за лишаване от свобода."
Комисията приема текста на вносителя за § 48, който става § 49.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 49, който става § 50:
"§ 50. Член 89 се изменя така:
"Чл. 89. (1) В осъществяването на долечебни и рехабилитационни програми могат да участват и лица, които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества, при следните условия:
1. да не са употребявали наркотични вещества най-малко две години, и
2. да са преминали специализирано обучение по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването.
(2) Условията и редът за осъществяване на долечебни и рехабилитационни програми, както и условията и редът за участие в тях се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 50, който става § 51:
"§ 51. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "специализираните органи на Министерството на вътрешните работи" се заменят с "органите на Министерството на вътрешните работи и тези на досъдебното производство".
2. В ал. 2 думата "всяко" се заменя с "всеки вид"."
"§ 51. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Остатъкът от иззетите наркотични вещества, получен след отделянето на представителните проби, се предава за съхраняване в Агенция "Митници" с постановление за унищожаване, издадено от съответния наблюдаващ прокурор."
Комисията приема текста на вносителя за § 51, който става § 52.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 52, който става § 53:
"§ 53. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Наблюдаващите прокурори, издали постановления за прекратяване или отказ за образуване на досъдебно производство за престъпления, свързани с наркотични вещества, в едномесечен срок от издаването им изпращат копия от тях на Агенция "Митници"."
2. Досегашният текст става ал. 2."
"§ 53. Създава се чл. 108а:
"Чл. 108а. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
Комисията приема текста на вносителя за § 53, който става § 54.
"§ 54. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Точки 2 и 3 се изменят така:
"2. "коноп" означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение;
3. "хашиш" означава отделената по механичен път смола от конопеното растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, в резултат на която не могат да се разграничат отделните му части."
2. Създава се т. 3а:
"3а. "хашишово масло" означава смолист сок от конопено растение, извлечен по химичен път."
3. В т. 12 след думата "разтвор" се поставя запетая и думите "или смес" се заменят със "смес или материал"."
Комисията приема текста на вносителя за § 54, който става § 55.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 55, който става § 56 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 56. В Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите "смолист сок от коноп" се заменят с "хашиш" и се добавя "хашишово масло".
2. След думата "хероин" се добавя "Диацетилморфин"."
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 57 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 57. В Приложение № 2, към чл. 3 ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата "Дифеноксин" се добавя "Дехидроеторфин".
2. Думата "Трамадол" се заличава.
3. Думата "Трихексифенидил" се заличава."
"§ 57. В Приложение № 3 към чл. 3 ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата "Венилбитал" се добавя "Гама-хидроксибурат".

2. На нов ред след думата “Етхлорвинол” се добавя “Золпидем”.
3. На нов ред след думата “Тетразепам” се добавя “Трамадол”.
4. На нов ред след думата “Триазолам” се добавя “Трихексифенидил”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 57, който става § 58.
Параграф 58 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 58, който става § 59:
“§ 59. Приложение № 4 към чл. 3, ал. 2 се изменя така:

“Приложение № 4 към чл. 3, ал. 2
Вещества, използвани при производството
на упойващи и психотропни вещества (прекурсори)

Първа категория
N-ацетилантранилова киселина
Ергометрин
Ерготамин
Ефедрин
Изосафрол
Лизергинова киселина
3,4-метилендиоксифенил-2-пропанон
Пиперонал
Псевдоефедрин
Сафрол
Норефедрин (Фенилпропаноламин, РРА)
1-фенил-2пропанон
Формамид

Втора категория
Антранилова киселина
Оцетен анхидрид
Пиперидин
Фенилоцетна киселина
Хлорацетон
Калиев перманганат

Трета категория
Ацетон
Етилов етер
Метилетилкетон
Солна киселина (без солите й)
Сярна киселина (без солите й)
Толуол”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По параграфи от 41 до 59 включително, ако има някои въпроси и изказвания, особено по последните текстове. Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфи от 41 до 59 са приети.
Допълнителна разпоредба.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев:

“Допълнителна разпоредба

§ 59. (1) Навсякъде в закона думите “Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа”, “министъра на земеделието, горите и аграрната реформа” и “министърът на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и горите”, “министъра на земеделието и горите” и “министърът на земеделието и горите”.
(2) Навсякъде в закона думите “Министерството на търговията и туризма”, “министъра на търговията и туризма” и “министърът на търговията и туризма” се заменят съответно с “Министерството на икономиката”, “министъра на икономиката” и “министърът на икономиката”.
(3) Навсякъде в закона думите “Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция” и “заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция” се заменят съответно с “Министерството на правосъдието” и “заместник-министър на правосъдието”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 59, който става § 60.

“Преходни и заключителните разпоредби

§ 60. Молбите за издаване на лицензии по чл. 32 и 33 от закона, подадени до влизането в сила на този закон, се решават при условията и по реда, предвидени в него.”
Комисията приема текста на вносителя за § 60, който става § 61.
“§ 61. Министерският съвет определя условията и реда за набавяне, съхраняване и обновяване на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3, които се съхраняват от Министерството на здравеопазването в държавния резерв и като неприкосновени запаси на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта.”
Комисията приема текста на вносителя за § 61, който става § 62.
“§ 62. Молбите за издаване на лицензии по чл. 35 от Закона за дейности с вещества от трета категория на приложение № 4, подадени до влизането в сила на този закон, се решават при условията и по реда, предвидени в него.”
Комисията приема текста на вносителя за § 62, който става § 63.
“§ 63. Заварените към влизането в сила на този закон лицензии по чл. 34 и 35 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите са валидни за срока, за който са издадени.”
Комисията приема текста на вносителя за § 63, който става § 64.
“§ 64. Копия от издадените след 1996 г. постановления на прокуратурата за отказ от образуване или прекратяване на наказателни производства за престъпления с предмет наркотични вещества и техните препарати се изпращат в Агенция “Митници” в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията приема текста на вносителя за § 64, който става § 65.
Параграф 65 - комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 65, който става § 66:
“§ 66. В срок три месеца след получаване на информация по § 64 комисия от представители на Министерството на здравеопазването чрез Националната служба по наркотичните вещества, Министерството на финансите чрез Агенция “Митници”, Министерството на вътрешните работи чрез Националната служба за борба с организираната престъпност, Софийската градска прокуратура и Столичната следствена служба унищожава съхраняваните от Министерството на здравеопазването наркотични вещества, за които няма образувани наказателни производства.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 67:
“§ 67. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8:
а) В ал. 1 думите “както и за регистрации и промяна в регистрациите” се заменят със “за регистрации и промяна в регистрациите, както и за включване и промяна на включен лекарствен продукт в позитивния лекарствен списък”.
б) В ал. 3, т. 2 след думите “пределни цени на лекарствени продукти” се добавя “за изготвянето на позитивния лекарствен списък”.
2. В чл. 74 се създават ал. 6 и 7:
“(6) В случаите по предходната алинея заявлението за издаване на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3 към чл. 3, ал. 2 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите може да се подаде едновременно със заявлението за откриване на аптека. Към него освен документите по ал. 1 се прилагат и:
1. удостоверение, че срещу заявителя не е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
2. свидетелство за съдимост на заявителя – магистър-фармацевт, едноличен търговец или управителя (изпълнителния директор на юридическото лице заявител, както и на отговорното за извършване на дейностите по чл. 34 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите лице;

3. съдебни удостоверения, че заявителят не е обявен в несъстоятелност, не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност и не се намира в ликвидация;
4. удостоверения за данъчна регистрация и регистрация по БУЛСТАТ;
5. документ, че заявителят няма публични задължения към държавата;
6. копие от договора за охрана с органите на Министерството на вътрешните работи или с физическото/юридическо лице, притежаващо разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност и копие от това разрешение;
7. правила за извършване на дейности с наркотични вещества, одобрени от ръководителя на аптеката;
8. заповед за определяне на лицата, които в отсъствие на управителя на аптеката отговарят за касата, в която се съхраняват лекарствата, съдържащи наркотични вещества;
9. протокол, издаден от инспектора по наркотичните вещества към Районния център по здравеопазване в областта, на чиято територия са намират помещенията на аптеката, удостоверяващ съответствието на фактическите условия с представената документация.
(7) В случаите по ал. 6 се събира таксата по този закон, както и такса по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.”
Параграф 66 - по текст на вносителя:
“§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията предлага отпадане на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по параграфи от 60 до 66 включително с предложението § 66 да отпадне? Не виждам.
Моля, гласувайте за тези параграфи.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е приет и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, доц. Щерев.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Давам думата на проф. Йордан Мирчев – председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, да прочете доклада на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Златолина Мукова и директорът в Министерството на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля да поканите госпожа Мукова и госпожа Стоянова в залата.
За процедура има думата господин Петър Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е внесен от двама народни представители. По време на обсъждането в комисията не бе чуто становището на Министерския съвет. Бе чуто единствено становището на заместник-министър от Министерството на транспорта и съобщенията.
Аз предлагам най-напред следната процедура – да прекратим разискването по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, докато се получи становище от Министерския съвет и от Министерството на транспорта и съобщенията.
Защо правя това предложение? Ако внимателно сме обърнали внимание, промените касаят един въпрос и това е въпросът с даване правото на концесионера на летищата да събира таксите за кацане на самолетите. Това мнозинство на НДСВ през месец декември 2001 г. прие точно обратното решение. Тогава таксите постъпваха по отделна сметка в администрацията по въздухоплаването. Тогава с промяна в закона ние направихме тези такси да влизат в Министерството на транспорта и съобщенията и в бюджета. А сега се предлага още по-краен вариант в другата посока – да се събират единствено от концесионера. Това е въпрос, който ще засяга и българския бюджет. Трябва да има становище и на Министерството на финансите. Разбира се, всички министерства трябва да са съгласували проекта.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Оттегли си думите, защото ще го прочета.
Петър Мутафчиев: Предлагам, господин председателю, да отложим разглеждането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли “против” това предложение?
Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, господин Мутафчиев! Никакви промени не са правени в Закона за гражданското въздухоплаване досега. Това е първата поправка в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание.
Второ, в Комисията по транспорт и телекомуникации аз ви представих писмото на министър Велчев, лично подписано от него, който подкрепя този законопроект. Министерството на транспорта и съобщенията също подкрепя този законопроект.
Така че аз предлагам да продължи дискусията по дневния ред, който сме гласували за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Петър Мутафчиев (подава на председателя Благовест Сендов документи): Заблуждава аудиторията. Има такова изменение през 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев да се отложи разглеждането на законопроекта.
За сведение, господин Мутафчиев ми представи Закон за гражданското въздухоплаване, който е изменен на 6 април 2001 г.
ЙОРДАН МРЧЕВ (НДСВ, от място): Той е изменен от Тридесет и осмото Народно събрание, ако не знае!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Последното изменение е от месец декември 2001 г.!
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 67, против 71, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има ли предложение за прегласуване?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Недей да лъжеш, че е от това Народно събрание, да се извиниш официално от трибуната!
Петър Мутафчиев (КБ): Благодаря, господин председателю.
Моля да се прегласува предложението.
Аз смятам, че е редно Министерският съвет и Министерството на финансите да дадат становище по този важен закон. Тук става дума за бъдещето не само на българската авиация, не става дума само и за въздушния транспорт в страната, но също така и за туризма по българското Черноморие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Моля да прегласувате предложението на господин Петър Мутафчиев за отлагане разискванията по разглеждания законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 84, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Преминаваме към разглеждане на законопроекта.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да поканим министъра на транспорта и съобщенията на заседанието.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): На Министерски съвет е.
Благой Димитров: Когато е свободен, да дойде. Това е изключително важен въпрос и министърът трябва да присъства.
Освен това, ако не министърът на околната среда и водите, то поне представител на министерството да дойде. В Министерския съвет няма съгласувателна процедура по този законопроект на двамата наши колеги. Това е изключително важен въпрос за средства, които засягат дейностите на летище Варна и на летище Бургас, които вероятно надвишават 1 млрд. лв.
Призовавам мнозинството за разум …
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Тогава и министъра на правосъдието трябва да привикаме.
Благой Димитров: Министърът на правосъдието не е необходим, но министърът на околната среда и водите, министърът на транспорта и съобщенията и министърът на финансите трябва да дадат становище по този въпрос.
Господин председателю, ще Ви помоля да подложите на гласуване моето процедурно предложение да поканим министъра на транспорта и съобщенията на това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Димитров.
Моля да бъде съобщено на министъра на транспорта и съобщенията, че е поканен да присъства на заседанието при обсъждането на този законопроект.
По отношение на представители на Министерството на околната среда и водите, също каним министъра на предложи свой представител на присъства при обсъждането.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Давам думата на господин проф. Мирчев да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Преди това ми разрешете да благодаря още един път на членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации и на всички народни представители от Тридесет и деветото Народно събрание във връзка със затварянето на Глава девета – “Транспортна политика”.
Петър Димитров (КБ, от място): И да се извините на Петър Мутафчиев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-11, внесен от народните представители Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски

На две редовни заседания, проведени на 20 март и 22 май 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от народните представители Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски.
На заседанията присъстваха господин Милчо Миланов и госпожа Златолина Мукова – заместник-министри на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Законопроектът беше представен от вносителя Йордан Мирчев.
Развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура, в т.ч. на летищната, е свързано с нарастващия пътникопоток. Капацитетът на летищата и качеството на наземната услуга изискват сериозни инвестиции в тази област. Летищните такси, които сега се събират, не се използват за модернизация на летищната инфраструктура.
Практиката и законодателството в другите страни показват, че тези такси се използват изключително за развитие на летищната инфраструктура. Това е първият основен принцип в проектозакона.
На второ място, стои въпросът за инвестиции още сега, за да бъде усвоен нарастващият пътникопоток. Инвестиции в голям размер могат да бъдат осигурени само чрез отдаване на летищата на концесия. Във връзка с това са необходими промени в Закона за гражданското въздухоплаване в частта по отдаването на летищата за обществено ползване на концесия.
Запазването на сега съществуващото положение – държавата посредством Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” да събира летищните такси (таксите по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, които включват такси за кацане на въздухоплавателните средства, такса за паркиране и такса за пътници), прави невъзможна реализацията на концесия на летище поради факта, че функциите, предоставени на концесионера, не могат да бъдат финансирани без събирането от него на летищните такси.
Законопроектът предвижда три основни начини за модернизация на летищната инфраструктура чрез предоставяне на възможност за събиране на летищните такси:
първо, от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, ако не е предвидено друго в концесионен договор или в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;
второ, от концесионера – при условия и ред, определени в решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия и концесионния договор, когато за гражданското летище за обществено ползване е предоставена концесия;
трето, при условията, определени в международен договор, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Представителите на Министерството на транспорта и съобщенията заявиха, че подкрепят законопроекта и отбелязаха, че в над 55 страни летищата са отдадени на концесии, като по този начин се инвестира в модернизацията на летищната инфраструктура.
След проведената дискусия и изразените мнения Комисията по транспорт и телекомуникации с 9 гласа “за”, 3 “против” и без “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-11, внесен от народните представители Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, проф. Мирчев.
Доклад на Комисията по икономическата политика – господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Тъй като мнозинството …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Радев, аз искам някой да прочете доклада на Комисията по икономическата политика, а изказванията ще бъдат след това.
Муравей Радев: Това не е изказване, а процедурен въпрос, господин председател, така че няма да попречи на четенето на доклада на комисията.
След като мнозинството явно няма намерение да се съобразява с исканията да имаме становището на Министерството на транспорта и съобщенията и на Министерството на околната среда и водите задължително по един изключително важен въпрос, в който има съмнение за лични и корпоративни интереси, а не национални, тъй като е толкова важен този въпрос, ние искаме поне да осигурим присъствието на тези длъжностни лица – министри, които преди малко поканихме да присъстват, поради което искаме половин час почивка, за да може в това време те да дойдат и да присъстват на настоящото заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Радев, почивка може да се даде, ако има поне един час до нормалната почивка. (Неразбираема реплика на народния представител Муравей Радев.) Не мога да дам почивка. Разбирам, но правилникът не ми позволява.
Кой ще прочете доклада на Комисията по икономическата политика? Господин Пенчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Константин Пенчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 354-01-11 от 27 февруари 2003 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски

На извънредното заседание, проведено на 29 май 2003 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от народните представители Йордан Мирчев Митев и Мирослав Петров Севлиевски.
Представеният законопроект предвижда предоставянето на възможността за събиране на летищни такси на концесионера, когато за гражданско летище за обществено ползване е предоставена концесия. Причина за това разрешение е, че в тези случаи финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на полетите, изграждането, поддържането, развитието и издръжката на летището се извършва от концесионера.
Законопроектът е в съответствие с международно приетата практика по управлението на гражданските летища.

В дискусията по законопроекта беше направено предложение за концесионери на летища за обществено ползване да бъдат определяни само лица, които имат опит в тази дейност. Други народни представители предложиха да се балансират и правата и задълженията на концесионерите. Изказано беше мнение, че систематическото място на режима на концесиите на летищата е в Закона за концесиите.
В резултат на проведеното гласуване: 6 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 “въздържал се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Благой Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на вниманието ни нашите колеги Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски са представили един законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, който засяга действия на Министерския съвет. Аз преди малко затова поисках да осигурим присъствието на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на финансите, тъй като този законопроект не е минал съгласувателна процедура в Министерския съвет. Това – първо.
Какво имам предвид? В законопроекта Йордан Мирчев -Мирослав Севлиевски се казва: “В решението на Министерския съвет за представяне на концесия се уреждат условията и реда, по които концесионерът събира летищни такси по чл. 120, ал. 1”, т.е. вносителите вменяват на Министерския съвет задължения и по същество, съгласно Закона за концесиите тази процедура на концесиониране минава през Министерския съвет, но този законопроект, представен от двама народни представители не е минал през Министерския съвет. Това – първо.
Интересно защо.
Михаил Миков (КБ, от място): Но, през “Албена холдинг” е минал”!… (Оживление.)
Благой Димитров: Второ, няма съгласувателна процедура, т.е. ние не виждаме становище… Сега разбирам, че министърът на финансите е дал вероятно положително становище. Господин Мирчев вероятно ще прочете становището на Министерството на финансите, но изискуемо е Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта и съобщенията да дадат становище. Стана така, че когато се вдигна шум около закона на двамата народни представители, министърът на транспорта събра една група от мнозинството в Бургас, направихме във Варна една пресконференция, имаше бърза и остра реакция и хората от мнозинството започнаха да обясняват на българската общественост на тази пресконференция, разбира се, основно министърът, колко добре е да има концесионер, който да събира държавните такси. Тоест, смисълът на този законопроект е този.
За какво точно става дума?
Основното нещо, което предлагат вносителите е държавните летищни такси – забележете, подчертавам – държавните летищни такси, вече да не се събират от държавата, а между държавата и авиооператорите да има един посредник, който да събира държавните такси. В това е смисълът на законопроекта, който двамата колеги предлагат. Аз я наричам схемата Мирчев – Севлиевски. Тоест, схемата Мирчев – Севлиевски казва не държавата да си събира таксите, а някакъв човек, юридическо лице, не знам представител на кого и на кой ще бъде, той да спечели търга и да прибира държавните такси. Всъщност, само с данъчно отчисление в размер на 25% държавата – бюджетът, фиска, ще може да вземе някакви приходи по тази схема – по схемата Мирчев – Севлиевски.
За какви пари става дума обаче? Схемата “Мирчев – Севлиевски” е в развитие: схемата “Мирчев – Севлиевски – Петров”. След малко ще стане дума и за това.
През 2001 г., уважаеми колеги, летище Варна е направило отчисления към Гражданска въздухоплавателна администрация в размер от над 11 млн. лева, като са изразходвани само 4,5 млн. лева за Варна.
За 2002 г. има един прираст от над 1,5 млн. лв. събираемост, над 13 млн. лева и са върнати на летище Варна около 4 млн. 325 хил. лева. Тоест, за двете години летище Варна е отчислило към Гражданска въздухоплавателна администрация около 25 млн. лева. Върнати са обратно малко по-малко от 9 млн. и сега вместо господин Мирчев и господин Севлиевски да търсят отговор от министъра на транспорта за това нещо – защо той нехае, защо не си е свършил работата и защо няма реинвестиционен процес в летище Варна в частност, при летище Бургас е същият проблем - те в момента дават довод, мотив, за да внесат този законопроект, че тези средства не се връщат. Сега ние трябва да питаме министъра на транспорта защо не се връщат, не това да бъде мотив за внасяне на законопроект. Вие трябва да питате министъра на транспорта защо той нехае! (Реплики от КБ.) Защо е некомпетентен или ако не е некомпетентен защо дава възможност да няма възвръщаемост в тези важни инфраструктурни обекти?
Тоест, става дума, уважаеми дами и господа, за един огромен размер от порядъка на над 600 млн. лева за един период от 35 години, ако се концесионира летище Варна с, разбира се, опция, възможност да се удължи концесията за 50 години.
Ако сложим летище Варна и летище Бургас става дума вече за същия период и за сума над милиард – милиард и половина лева. За такива суми става дума, които концесионерът трябва да събира, не държавата!
Михаил Миков (КБ, от място): И да ги харчи!
Благой Димитров: Аз чух от министър Петров, в Бургас той съобщи, че в тази стратегия за концесиониране е предвидено едно лице, един юридически субект да концесионира и двете летища. Така чух. Да ме опровергае някой, ако не е вярно, но министър Петров това съобщи, т.е. става така, че едно юридическо лице или вероятно човек близък до вносителите или близък до министър Петров, или близък до правителството, той ще събира тази такса, а не държавата. И сега питам защо държавата се лишава от тези пари?
Веднага ми се отговаря, че това не е било пазарно мислене или спираме едва ли не гъвкавия частен капитал. Не! Нека държавата да си събира таксите. Ние нямаме нищо против да се отдадат на концесии и двете летища, нищо против, но концесионерът да печели от всички летищни дейности, но не от държавните такси. И в това е смисълът на концесионирането – да се развива дейност. Концесионирането означава да се отдава публична държавна собственост и да се развива дейност, а не да се късат билетчета само и да се прибират държавни такси. Такова нещо аз не знам!
Сега, в момента ни се предлага един законопроект, който да стане евентуално закон и да дадем възможност някой да прибира държавни такси.
Абсолютно не е вярно това, което чета в мотивите, че едва ли не по тази схема на концесиониране ще се даде възможност чрез тези средства да се повиши безопасността или повече да бъде сигурността по отношение на летенето и на летищните дейности. Това не е така, уважаеми колеги, защото в действащия закон е казано, че обучението на летците става с отчисления точно от тези такси при условия, че те се събират от държавата. Аз нищо не чета в законопроекта на нашите колеги.
В законопроекта на нашите колеги се казва само, че всички условия в тази връзка ще бъдат записани в концесионния договор, т.е. няма да бъдат отразени в закон. И аз питам как ще се финансира обучението на летците?
От Министерството на транспорта виждам, че тук е госпожа заместник-министър Мукова. Нека тя да отговори кой ще финансира обучението на летците. Това е въпрос, на който не Вие, вероятно вносителите трябва да дадат отговор. Записано е в действащия Закон за гражданското въздухоплаване това.

Искам да отбележа, че направих проверка за летище Варна. За да сработи схемата “Мирчев – Севлиевски – Петров”, са опубличени собствености на общините Варна и Аксаково. Направена е публична държавна собственост, за да сработи тази схема. В това отношение имам информация, включително и документи.
Вече споменах защо законопроектът не е на Министерския съвет, защо Министерството на транспорта и съобщенията се дистанцира от тази схема. Доколкото знам, нито господин Мирчев, нито господин Севлиевски са от избирателните райони на Варна и Бургас, където хората се вълнуват, където наистина двата аеропорта обслужват чартърни полети със сериозни ангажименти във връзка с туризма на страната. Или може би защото точно туризмът отчита прираст и чартърните полети ще се увеличат, разбирайте, че ще се увеличат таксите, на нас ни се предлага схемата “Мирчев – Севлиевски – Петров”. Питам: за това ли става дума? Казвам тези неща, защото не съм сигурен, че този законопроект е разгледан от Парламентарната група на мнозинството и дали нещата са обяснени в чист вид. Сега виждам подкрепа за този законопроект на двамата колеги.
Видях каква беше реакцията по отношение на Закона за пристанищата. Там ни се предлагаше малко по-друга схема, но при същите условия. Един друг законопроект. Там наистина Министерството на транспорта и съобщенията се ангажира, но не виждам развитие по-нататък на този законопроект. Може би Министерството на транспорта и съобщенията иска да се позабравят обществените дебати. Предполагам, че пак ще активират закона отново, след като мине някой и друг месец. Както в момента става и сега.
С въпроса за измененията и допълненията или по-точно за нов закон за въздухоплаването сме се занимавали в комисията. Идеята беше да се позабрави този проблем. И изведнъж виждам през м. февруари – внесен законопроектът на господин Мирчев и господин Севлиевски. Внесен е на 27 февруари т.г. Стои оттогава. Може би се правят някакви сондажи. Активира се м. юни.
Уважаеми госпожи и господа, ако наистина този законопроект имаше почтени намерения, условията на концесионирането щяха да бъдат други: да, концесиониране, но или на цялото летище с печалба на концесионера от други дейности, в никакъв случай събиране на летищните такси. Тогава нямаме нищо против. Тогава наистина допълнително наред с финансиране от бюджета щеше да има финансиране от частния капитал, който е по-гъвкав и се предоставя възможност за либерализация на летищните дейности.
В никакъв случай ние няма да подкрепим този законопроект, защото, казвам още веднъж, такава схема означава бюджетът да се ощети в особено големи размери, и то чрез закон. Такова нещо не може да бъде подкрепено.
Призовавам вносителите – уважаваните колеги Севлиевски и Мирчев, да си оттеглят законопроекта, защото знам каква ще бъде обществената реакция по този законопроект, не само във Варна и Бургас.
Свършвайки, искам да кажа, че не споменавам летище София, защото там такава схема няма как да се приложи. Ние тук ратифицирахме един договор за заем за летище София и там няма възможност за прилагане на такава схема. Вероятно вносителите си мислят, че Варна и Бургас са дълбока провинция, много на изток, и там обществеността няма да реагира. Ще реагира! Знам какво е настроението на служителите в летищата, какво е безспокойството на хората, какво е безспокойството на туристическия бизнес. Ще видите какви ще бъдат обществените реакции, ако вкарате тази схема в действие. Благодаря.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Знаеш настроенията особено в СДС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата за реплика господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, искам да напомня какво е гласувал в предишното Народно събрание господин Благой Димитров. Текстът е обнародван в бр. 97 на “Държавен вестник” от 2000 г. Мисля, че тогава той беше депутат.
Член 4 на Закона за концесиите гласи: “Концесии могат да се предоставят за следните обекти:… 6. републикански пътища, обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване (защото държавни летища няма, господин Димитров), съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера публична държавна собственост.”
В чл. 25 ал. 2 Вие сте гласували: “паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесия за обектите по чл. 4 се разпределят както следва: 85 на сто за развитие и изграждане на републиканската пътна и транспортна инфраструктура и 15 на сто за попълване на фонда за покриване на разходите по концесиите”.
Няма да ми стигне времето в репликата. Затова вижте тази картинка. (Показва схеми “Брой пътници за летищата Варна и Бургас” и “Ниво на обслужване – капацитет”.) Летище Варна – само за три години е постигнало пътникопоток от 1 млн. 100 хил. Летище Бургас – 800 хил. По-нататък в изказването си ще обоснова какви са стандартите на обслужване в българските летища и какви са в международните летища, как оттук нататък трябва да инвестираме, за да осигурим този туристически поток, който пристига в България и ще расте през следващите години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Давам думата за втора реплика на господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, явно е, че имаше сериозно представяне на едни цифри, които дали не е сгрешил господин Благой Димитров? Ако са грешка, нека да се поправи. Доколкото чух, бюджетът на България ще загуби 1 млрд. 200 млн. евро, а външният дълг на държавата е около 8 милиарда. Ако България ще загуби от тези две летища толкова, би било по-добре тогава да построим още шест летища и за една година според неговите сметки ще си върнем външния дълг.
Не мога да разбера защо смятате, че когато говорите, не ви слуша никой.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Нали външният дълг е в ръцете на бандити!
Рамадан Аталай: Ако наистина е било така, ако наистина държавата сега ще загуби тези пари, то понеже досега вие сте ги събирали в предишното управление, за четири години по милиард и 200 млн. това прави около 6 милиарда събрани пари. Ако наистина сте ги събрали, тогава кажете къде са. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Димитров, имате 3 мин. за дуплика.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Мирчев, с тези схеми, които показахте тук, само потвърдихте моята теза. Цитирахте чл. 4 – какво може да се концесионира. Вие вероятно не сте слушали внимателно моето изложение. Аз споменах: да, концесия, но печалба на концесионера само от дейности.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Ама да я отдадеш ти!
Благой Димитров: Чувам как господин Рамадан Аталай иска да заработи схемата “хау мач”, тоест имало значение кой ще го отдава. Не можете да правите модерна схемата “хау мач”. Не може такова нещо. С други думи, господин Мирчев, концесия - да, но печалба от дейности. Не може да има печалба от събиране на държавни такси. За това става дума.
Аз ясно Ви казвам: Вие със закона искане, чрез тези текстове, да се събират държавни такси от юридически субект, и то за две летища, тоест да вкарате между държавата и авиооператорите един посредник, който да събира парите. Такова нещо никъде няма. За сметките аз няма нужда да отправям дуплика, защото те са толкова елементарни. Наистина са много елементарни. Първо, господин Аталай, Вие бяхте в Бургас, но може би не сте следили добре министъра на транспорта. Става дума за лева, деменсията е лева, за която аз говоря.
Още нещо. Как Вие определихте, че за първите десет години 130 млн. евро можели да бъдат налети от концесионера, като няма мастър-план на летище Варна, няма и кадастър? За Бургас не знам каква е ситуацията. Вносителите казват, че мастър-планът ще се изработи от самия концесионер. Не знам за какво става дума. Това е някакво недоразумение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. Има думата господин Петър Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред държа едно уточнение, тъй като бях обвинен в заблуда на аудиторията. Господин председателю, надявам се, че и Вие допуснахте техническа грешка. Пред мене е последното копие на Закона за гражданското въздухоплаване. На 28 декември 2001 г. по време на управлението, господин Мирчев, на НДСВ е правена последната промяна на този закон в нашата комисия. Точно главата за финансиране и събиране на таксите също е променяна и точно този член, който Вие в момента предлагате, чл. 122. Да, тогава СДС е приел таксата да отива към бюджета на Министерството на транспорта, но Вие, господин Мирчев, и мнозинството не приехте нашето предложение тази такса да се върне в Агенцията по гражданско въздухоплаване. Така че вина имате Вие, а сега предлагате точно обратното.
За да продължим с дебата, аз ще започна оттук. Искам категорично да заявя пред вас, независимо че гласувах против този закон, ние не сме против концесионирането. Но ние имаме сериозни съмнения за това, което предлагат в момента вносителите Мирчев и Севлиевски. Защо? И продължавам оттам, докъдето стигна дебатът между Благой Димитров и Мирчев. Обърнете внимание, че за различните инфраструктурни обекти в страната се предлагат различни методи на концесиониране. И аз ще ви дам няколко примера пак приети от това Народно събрание, където сме били всички заедно. По какъв начин и какъв подход предложи Министерството на транспорта, за да се концесионират примерно инфраструктурните обекти, засягащи автотрансторта, тоест пътищата? Ние обещахме, заклехме се пред Европейската комисия, че ще въведем винетна система. Какво означава винетна система? Държавата събира такси и дава на концесионерите на магистрала “Тракия”, “Марица” и т.н. на база на преминалите моторни превозни средства след една статистика таксите, които им се полагат. Значи там държавата събира таксите.
Минаваме към Закона за морските пространства, водните пътища и пристанищата. Нов закон, гледаме го на първо четене. Какво предлага Министерството на транспорта, госпожо Мукова? Предлага следния вариант. Създаваме една пристанищна компания със седалище пристанище София и започваме да събираме от страна на държавата такси, пристанищни такси за инфраструктурата, кейовите места, бетона, там, където примерно ще акустират корабите. На концесия отдаваме единствено товаро-разтоварната дейност, за да има нова технология, за да можем да стигнем нивото на европейските и други развити страни в това отношение. Може би това е правилният път или пък първият път е правилният. Значи тук имаме смесено събиране на такси – едното е за услуга, другото е такса за инфраструктурата. Обаче таксата за инфраструктурата влиза в държавата.
Трето предложение – обърнете внимание – за въздушния транспорт. За какво става дума. Тук държавата бяга изцяло от ангажимента да събира такси. Събира ги концесионерът. Ние му даваме това право. Господин Мирчев цитираше преди малко Закона за концесиите и аз ще му кажа, че това не е проблем. Спрете да се уповавате на него. Въпросът и спорът е за това защо и как се налага точно концесионерът да събира таксите и каква ще бъде ползата за развитието на българските летища, съответно за българската държава, какво ще загуби тя като финанси в този момент и какво ще спечели.
Спирайки се на тези три метода, аз искам да попитам мнозинството, ако успее да ме убеди, кой е правилният, трябва ли да има и защо има различен подход в различните инфраструктури. Ако ме убедите, аз ще се съглася и ще ви подкрепя, че това е най-правилният, но никой нито в комисията, нито сега не дава обосновка. Аз затова поисках тук да са министърът на транспорта и министърът на финансите, за да може Министерският съвет ясно и категорично да каже за какво става дума, защо концесионерът трябва да събира таксите, за да не се съмняваме, че Мирчев и Севлиевски лобират за някого, да дадат примерно и двете летища на една и съща фирма. Благой Димитров спомена, обърнете внимание, със заповед на министъра през месец ноември, миналата година, госпожо Мукова, частна държавна собственост по летищата се прехвърля в публична държавна собственост! За какво става дума? За терминали, за складове за горивно-смазочни материали и така нататък. Господин Радев, Вие и вашето управление правили ли сте подобно нещо? Какво се цели? Това поражда още повече съмнения, че някой иска да отдаде цялата дейност, не само по определението “летище”, тоест писти, обслужващи помещения и така нататък, да се даде на един и същи концесионер. Аз веднага ви задавам въпроса – задавам ви два въпроса и нека някой да ми отговори – не е ли по-добре всяка една от дейностите – по обслужване на пътниците и летището, да се дава на отделни концесионери, за да няма монополист? За какво става дума? Защо трябва да е един, който трябва да вземе всички тези услуги – зареждане на самолети, обслужване на самолети с храна и така нататък? За да има по-голяма печалба, да събира всички такси? Дайте да видим каква е програмата, по какъв начин ще концесионираме летището, след като сте направили това.
И второ, не декапитализирахме ли ние летищните компании “Бургас” и “Варна” по този начин? Искам да ви кажа, съжалявам, че ще си позволя това нещо, но хората се шегуват и в момента казват: стигнали сте дотам, че бюрата, на които стоят чиновниците, и тях сте направили публична държавна собственост, сега очакваме и секретарките да прехвърлите в публична държавна собственост. Това е смешно! Как да подкрепя един такъв закон?
В никакъв случай аз не мога да се съглася, че това е пътят, по който ще решим сериозните проблеми с лошото състояние на инфраструктурата. Мирчев каза, че пътниците във Варна в сезона са стигнали милион и сто. Знаете ли колко е приемът на летище София, уважаеми дами и господа? - Милион и сто. Но в летище София ние наистина строим нов терминал. Дали беше необходим, дали правилно се прецени от предишни правителства, това е съвсем друг въпрос. Но трябва добре да го обмислим. Значи е бил необходим. За летище София има генерален план, има разработена програма по финансирането, вече върви строителството. Имаше проблеми с отчуждаване на имуществото, за което направихме промени в законите, за да се реши този проблем.
Господин Мирчев, надявам се, че това ще Ви бъде интересно да го чуете, защото ще трябва да дадете отговор на тези въпроси. А госпожа Мукова вероятно е в течение като заместник-министър. Въпросът е защо няма програма за развитие на тези две летища и къде е тази програма. Да видим как, какъв пътникопоток очакваме примерно до 2015 г., какво изисква този пътникопоток, така че по стандарт да настигнем нормалните, сериозни държави от Европейския съюз.
Няма го това нещо, не го представя министерството. Защо няма изработен генерален план? В заседанието на комисията госпожа Мукова твърди, че задачата за изработване на генерален план ще бъде на концесионера. Ами, това е смешно, извинявайте! На базата на какво ще определяте тогава таксите и как ще си правим сметка по принцип за приходите? Ами че в един момент с ръста, който беше споменат от Мирчев, тук вероятно някой от колегите ще каже през годините как скачат 10 и повече процента, това може да бъде чиста печалба за концесионера! За какво става дума? Ако държавата не си е направила тази сметка до 2015 г. – ще има ли увеличение, ще има ли намаление – как ще продава? Аз не знам да има нормален търговец в една пазарна държава, включително примерно министърът на транспорта като частен бизнесмен, да не си е правил тези сметки. Значи като частни бизнесмени си правим сметките, като държавни ръководители не си правим сметките! Е какъв е смисълът на цялата тази история? За да докажем, че държавата се управлява зле? За това ли го правим? Вероятно. За да имаме повод да отдаваме примерно на концесии и то най-вече събиране на таксите на определени кръгове.
Аз ще спра дотук, за да не изчерпвам до края темата. Но се надявам, че с тези два примера успях да докажа своята позиция защо ще гласувам “против”.
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): И ще сгрешите.
Петър Мутафчиев: Няма да сгреша, господин Севлиевски. Може би Вие също няма да сгрешите, ако гласувате “за”, защото ще имате определен интерес. Но то ще е до известно време. След това грешката вероятно ще се поправи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика – господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин Мутафчиев, ще Ви се извиня, ако Вие ми кажете какъв текст сме променили в Тридесет и деветото Народно събрание по Закона за гражданското въздухоплаване и по-точно чл. 122 – за таксите. Намерете го!
Второ, искам да прочета какво Вие гласувахте в предишното Народно събрание по въпроса, който Вие задавате. Вие задавате въпроса, а аз ще Ви прочета какво Вие сте гласували: “С решение за предоставяне на концесия Министерският съвет може да предвиди право на концесионера на собственост върху постъпленията от таксите за преминаване и/или ползване на магистралата, право да наема подизпълнители за осъществяване на дейностите в крайпътните обслужващи комплекси, както и правото да получава други облекчения по отношение на реда и начина на финансиране и управлението на концесията.” Извадка от Закона за пътищата, гласуван с Ваше участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Мирчев, първо искам да изчистим проблема с това дали е изменян законът в Тридесет и деветото Народно събрание. Оказа се, че аз прочетох предишното изменение, последното не го видях. Така че твърдението на господин Мутафчиев беше правилно и трябва да го приемем. Въпросът е сега по същество – какво изменение е направено и какво ще се има по-нататък предвид.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин Мирчев, Вие имате един-единствен проблем – че не слушате, когато някой говори от трибуната. Аз Ви казах, че в ДВ, бр. 34 от 2001 г. при управлението на СДС тогава наистина е прието таксите да влязат в бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, но Вие, вашето мнозинство не прие нашето предложение, защото това е нарушение на международните спогодби и госпожа Мукова много добре го знае, “Гражданско въздухоплаване” да се върне и да бъде на отделна сметка към Агенцията. Това беше въпросът. Вие тогава го отхвърлихте, затова много Ви моля, не бягайте с тълкуване и с представяне на текстове от всички други закони, за да защитавате една теза, която е несъстоятелна, специално за концесионирането на летищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи?
Госпожа Мукова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТОЛИНА МУКОВА: Уважаеми дами и господа, благодаря ви, че ми давате възможност от името на Министерството на транспорта и съобщенията да изразя нашето становище. Бих искала да кажа, че законопроектът на Мирчев и Севлиевски е изцяло в синхрон със стратегията на Министерството на транспорта и съобщенията и в синхрон с изготвените изменения в Закона за гражданското въздухоплаване, който вече е преминал съгласуване и с Министерството на финансите. Там измененията са доста по-обхватни. А това малко изменение, което сега предлагат Мирчев и Севлиевски, решава проблема с по-бързото стартиране на процедурите по концесиониране.
Аз смятам, че последната забележка, която направи господин Мирчев относно Закона за пътищата, е много съществена и затова ще наблегна на нея и отново ще я повторя. Това, което се предлага сега за летищата, вече съществува в други закони, по-специално в Закона за пътищата, където се казва, че се дава право на концесионера на собственост върху постъпленията от таксите за преминаване и ползване на магистралата.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Но това не е същата схема, госпожо Мукова, защо заблуждаваш?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТОЛИНА МУКОВА: Това е абсолютно същата схема. Същата схема е и на летище София, където се събират такси от летището и се използват за изграждане и поддържане на летищната инфраструктура. Този закон не променя нищо в стратегията, която е започната и от предишните правителства, още от 1995 г. със Закона за концесиите. В Закона за концесиите се урежда статутът за концесионирането на летищата и пристанищата и е ясно казано, че обект на концесия са летищата и пристанищата публична държавна собственост, а не дейностите. Тоест, обектите се концесионират, а не дейностите. Това не е изменено. Никакви изменения не се внасят с това предложение сега и по отношение на генерални планове, и на всички други процедури, свързани с концесионирането, които са определени и се контролират от Министерския съвет съгласно Закона за концесиите.
Относно публичаването на собствеността също искам да кажа, че това е прието с изменение от 1 януари 1999 г. Оттогава публична държавна собственост са пистите, пероните, терминалите, оборудването, всичко, свързано с товари и пътници. Това е записано в Закона за гражданското въздухоплаване в 1999 г. Ние нищо не променяме, ние само изпълняваме закона. Изменението на Мирчев и Севлиевски, които са проявили законодателна инициатива, за което ние благодарим, идват тъкмо навреме, за да можем ние да изпълним стратегията, която отдавна е започната по отношение на летищата и пристанищата. (Смях и ръкопляскания в КБ.)
Мога подробно, разбира се, да ви кажа и как са определени инвестициите от 130 млн. за двете летища. Те не се определени на базата на генерални планове, а на базата на международния опит, на базата на нуждата от площ на определен пътник, на база на прогнозите за трафика на тези летища.
Бих казала, че схемите са еднакви, както вече ви прочетох, господин Мирчев също го каза, няма разлика при пътища, няма разлика при пристанища и летища. Когато се изгражда инфраструктура, естествено се използват таксите, които са предназначени именно за изграждане на тази инфраструктура. Това е същото и при железниците. Така че не виждам къде намирате разлика.
Относно това дали таксите в момента са в бюджета на министерството, те не са в бюджета на министерството, знаете, че те са в общия републикански бюджет. Гражданско-въздухоплавателната администрация е само второстепенен разпоредител към бюджета. Така че от лимита в бюджета и от общия бюджетен дефицит зависи колко ще могат да се използват. Това, което остава като лимит за летищата, не е достатъчно за поддържането и изграждането им.
Не искам сега да се задълбавам във въпроса дали отсега нататък ще се развива в България комунизъм или капитализъм, но именно това е въпросът, когато се говори за частен или държавен оператор. Тъй като нищо друго не се променя, но този въпрос за съжаление ние не решаваме сега, той е решен преди няколко години с приемането на другите закони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов (звъни): Продължаваме заседанието.
Кой желае да вземе думата?
Господин Кирчев, заповядайте.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че този закон е писан на яхтата. Като са били на яхтата Пламен Петров и Миро Севлиевски, наистина са помислили и са си написали един закон за тях. Съжалявам, че и господин Мирчев са го включили, защото нещата са просто очевадни.
На мен, като варненски гражданин, а се надявам, че и на моите колеги народни представители от Бургас, като бургаски граждани, никак не ни е безразлично какво ще стане с най-важните транспортни възли в тези градове. С пристанищата се простихме. Направихме една национална пристанищна компания. Министърът, да е жив и здрав, ще отдава на концесии, отново голяма централизация. Било за благото на България! Хайде да повярваме!
Този път ни предлагат един нов закон. Хващаме кошера и отдаваме на концесия да се събира медът. Какво ще стане с кошера никой не описва. Описано е само, че концесионерът ще събира такси при условия и ред, определени в решението на Министерския съвет.
Вие да знаете в съвременната история, уважаеми колеги, Министерски съвет да е изтраял повече от 3 месеца до 4 години? Не познавате такъв. Защо е нужно да се убеждаваме, когато отдаваме на концесия събирането на летищните такси, тоест събирането на меда, какво ще се случи. Кой ще контролира условията, чрез които се отдава на концесия събирането на меда, тоест на летищните такси? Защото по-нататък никой не казва какво ще стане с кошера, с пчелите, съответно с летището. Никой не казва по-нататък какво ще стане. Е, вие тук сте хора с опит и известно ли ви е, че този яхтен закон, за мен това е яхтен закон, намираш удобния концесионер за 35 години, той сигурно със страхотен конкурс ще бъде определен, фантастичен, подаряваш му събирането на меда и има си хас някой да не получи по някое друго бурканче мед предварително от тази работа. След това да му мислят гражданите и хората, които живеят в тези важни за икономиката и транспорта ни градове. По никакъв начин никой не може да гарантира какво ще стане с тези летища в бъдеще.
Защото, уважаема госпожо заместник-министър, Вие ми обяснявахте за магистрали, обяснявахте за много неща. Магистралата е едно и очевадно се вижда какво става по тази магистрала. Вие отлично знаете, че едно летище е един изключително комплициран обект и да се отдава най-плодоносната дейност, само тя, на концесия, където в бъдеще ще се записват някакви евентуални условия за поддръжка на летищата, естествено не искам да обиждам никой в правителството, всеки се бори да остане във властта колкото може по-дълго, но аз не виждам това правителство, извинявам се за моята прогноза, да изтрае повече от няколко месеца. Дай боже да изтрае до края на мандата си, но няма да бъде същото след това. Друго правителство ще има. И при едни неизгодни концесионни условия къде ще се отиде? В Международния арбитраж ли? Ако се занемарят тези, така или иначе, в добро състояние летища, на които се залагат не само локални интереси, а вече виждам и стратегически, кой може да ни гарантира как ще тръгне развитието на тези летища, за да ни карате да гласуваме този закон.
Нека да не си обясняваме, че има решение на Конституционния съд по този въпрос – на концесия да се отдават обекти и т.н. Нека да не си обясняваме, че само от летище Варна миналата година са събрани около 13 млн. лв. такси. Като приемем, че ако имаме същото ниво на дейност на летищата, умножаваме по 35 и ще разберем какво горе-долу ще се получи от едното летище. Предполагам, че Бургаското летище също не събира по-малко от 13 милиона.
Извинявайте, но такъв подарък да се направи и ние тук стоим и си обясняваме един на друг колко било от полза за държавата! Отдайте на концесия цялото летище с всичките му дейности. Тогава, да, никой от нас в тази зала - отляво до дясно, не е против тези концесии, защото на нас ни е ясно, че държавата няма средства да развива летищата. За тези концесии много отдавна сме говорили, но времето още беше такова, че болшевизмът ни беше в главите напълно и като се кажеше "концесия" беше престъпление.
Така че ние сме за концесиите, но недейте дава само на концесия събирането на меда. Нека да помислим за кошера и за пчелите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Мирчев, за реплика.


ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кирчев, ще си послужа с данни за летище Варна. През 1999 г. през летище Варна са преминали 500 хил. пътници, а миналата година – 1 млн. 100 хил. Какви са стандартите?
Зона за регистрация на пътниците и оформяне на багажите за летищата, преди да се разпадне системата за обслужване е 1 кв. м на пътник – за летище Варна – 0,33; зона за получаване на багажа – най-ниската категория европейски стандарти – 1,2 кв. м на пътник, Варна – 0,21. Ето картинката за ръста на пътникопотока.
Що се отнася до таксите – 11 млн. лв. годишно. За модернизация на летище Варна са необходими 68 млн. евро. през първите 7-8 години. Това са близо 140 млн. лв. Според Вас трябва ли да чакаме 14 години от набирането на летищните такси, за да удължаваме пистата, да строим нов терминал и за да подобрим стандарта на обслужване в летище Варна така, че да развиваме още повече туристическия поток? В момента летище Варна като инфраструктура не съответства на развитието на другата инфраструктура в курортните комплекси. Мисля, че върху това трябва да се замислим. Ето затова предлагаме тези изменения и допълнения.
И не говорете само за концесия! За летища, които няма да бъдат отдадени на концесия, инфраструктурните такси по този законопроект ще се използват за модернизация на инфраструктурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирчев! Напълно съм съгласен с казаното дотук от Вас. Естествено, че едно летище трябва да търпи развитие и трябва да се инвестира и сигурно посочените цифри за инвестиции са верни.
Но, господин Мирчев, моля Ви се, убедете ме, че като отдадете на концесия летищните такси – събирането на меда, по какъв начин ще контролирате влизането на тези средства, с какъв договор, след като в закона е записано, че това ще се решава в бъдеще време от Министерския съвет? Този договор по-нататък никога няма да го видим, освен ако не попадне на страниците на в. “Труд” и оттам да го прочетем. Никой няма да ни го даде!
Напълно съм съгласен с казаното от Вас, но се съмнявам за бъдещите действия, уважаеми колега! Съмнявам се, защото досега в България сме пълни с добри намерения на приказки – и за 800 дни, и кой ли не обещава, виждате обаче, че резултатът е друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От всичко, което чухме досега стана пределно ясно, че мнозинството се кани да приеме поредния специален и емблематичен за новото време закон, в който мощно се преплитат частни, лични, корпоративни и може би държавни интереси. Във всеки случай ако нещо е сигурно, то е, че обществените интереси в този законопроект не са водещи.
Първото, което ще стане и което е предмет на този законопроект е отклоняването на присъщи за бюджета средства директно в частни ръце. Операцията е доста по-безцеремонна, отколкото при злополучния закон, който все пак мина на първо четене, за морските пространства и пристанищната дейност, където от кумува срама, предполагам, таксите за достъп вместо в бюджета ще се наливат, ако законът бъде приет, в една абсолютно измислена, но все пак държавна компания. А оттам къде ще отиват – предстои да видим. Очевидно е налице двоен и троен аршин при използването на тези еднотипни държавни такси. Те ту отиват в бюджета, ту в държавни фирми, ту в частни дружества, напук на законодателната практика до този момент. Съгласен съм с това, което казаха Благой Димитров и други колеги, че е изключително странно, че ако все пак има такава належаща необходимост от подобна операция, то би следвало тя да бъде констатирана своевременно тъкмо от Министерството на транспорта и с една подходяща законодателна инициатива от страна на министерството, впоследствие от Министерския съвет, да бъде изготвен законопроекта и той да влезе тъкмо по този ред в пленарната зала. Нищо подобно обаче не се е случило. Законопроектът е написан от двама уважавани от нас колеги, но техният летателен стаж е 100 процента пасажерски и ако някога са стъпвали на летище Бургас и на летище Варна, то е било на път за близките курорти или изпълнявайки мисията си като народни представители в съответните региони. Така че самото обстоятелство, че министерството не се е сетило само да изготви този проект, вече е твърде подозрителен.
Добре знаем, че колегите Мирчев и Севлиевски са по-добри специалисти в други видове транспорт, а не във въздухоплаването.
Между другото бих желал да кажа, че не само в средите на народните представители от всички парламентарни групи, но и в кулоарите отдавна витае един слух, че приемането на този законопроект е част от една сделка вътре в управляващото мнозинство, която цели да преодолее създали се противоречия – че става дума за един бартер срещу подкрепа на Закона за радио и телевизия. Може би това е блъф, времето ще покаже. Мисля, че няма цена, на която Законът за радиото и телевизията да бъде приет. Вярно е и е безспорно, че тези две летища са в тежко състояние, тъй като бяха систематично източвани в продължение на 5-6 години и това се вижда от инвестиционните разходи, които са правени през това време. Вярно е и това, че съгласно международните стандарти те са под най-ниската възможна квота на съответната скала, по която се оценяват различните летища. Но и правителството на НДСВ в този период и в частност Министерство на транспорта не направиха абсолютно нищо, за да преустановят тези тенденции, тъй като средствата бяха налице, влизаха в бюджета и с много малко усилие и добра воля можеше да бъдат реинвестирани в тези летища.
Сега модернизацията е силно закъсняла, обслужването е крайно неудовлетворително, багажните отделения, салоните, пероните, пистите не отговарят на международните стандарти, а знаете, че във Варна не могат да кацат ширококорпусни самолети. Няма, разбира се, и модерни рентгенови съоръжения, няма и камери за наблюдение, които в наше време са задължителен атрибут за всяко летище.
За съжаление законопроектът, както често се случва при нас, не беше придружаван от никакви икономически анализи, написани черно на бяло, обосновки, прогнози, перспективи, надлежно подписани от оторизираните лица. Подхвърлят се някакви цифри, както от създателите на този законопроект, така и от министерството. Но това не е сериозно.
Би следвало ние да получим, ангажирайки се да гласуваме един подобен текст, едни много сериозни обосновки и мотиви, които могат да не бъдат вписани в законопроекта, но трябва да го придружават. Още повече, когато инициативата не идва от самото министерство, а от народни представители, а министерството се задоволява с това да възкликне тук в лицето на госпожа Мукова, че много навременна била тази инициатива. И сигурно изключително забавена беше реакцията на самото министерство.
Вярно е, че през последните 2-3 седмици министерството се занимава с организиране на показни гастроли на летище Бургас и разни медийни фойерверки. Кой знае защо задълбочената дискусия така и не се състоя – предварителната, искам да кажа – и дори народните представители от опозицията в комисията и в съответните региони не бяха официално поканени на тези срещи. И PR-акцията си мина точно по плана, по който беше замислена.
По отношение на идеята, силно лансирана и пропагандирана, свързана с необходимостта от обработка на общественото мнение тези две летища – Варна и Бургас – да се концесионират в пакет. Много е странно, преди още да е проведен конкурсът, преди още да има някакви официални, пак казвам, черно на бяло написани обосновки, прогнози и т.н., че има твърда визия от страна на министерството и на част от народните представители в мнозинството, че те трябва да се концесионират в пакет. Питам се: откъде е дошло това? Единственият възможен отговор е, че има някакви предварителни договорености и може би всичко вече е спазарено с потенциалния концесионер. Не дай Боже, както се изказа тук господин Благой Димитров, да са спазарени възможните комисиони.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Сто процента са спазарени.
Любомир Пантелеев: След като няма отговор на инициативата, има отговор от залата.
Също така е видно, че най-вероятно тази концесия един хубав ден ще бъде спечелена от чужд концесионер. И аз се питам: защо не се полагат никакви усилия за създаването на едър национален български капитал – частен или какъвто и да било друг? Не е ли ясно, че в крайна сметка ще има движение на пари в една посока – от Изток на Запад – и те ще пресекат и границите на България?
Оставям настрана и другия въпрос, който беше дискутиран – за тези чисто столични идеи, първо, да бъдат слети двете пристанища в едно под шапката на пристанище София, сега и двете летища. В крайна сметка не знам един ден дали не трябва да слеем и двата големи града и те да станат квартал на София.
Така че има доста скандални моменти, които в момента са в оборот, и на мен никак не ми се иска този закон да мине през пленарната зала. И неслучайно в дискусията до този момент от страна на управляващото мнозинство участва единствено единият от вносителите. Надявам се, че и другият ще вземе думата.
Съвсем очевидно е, уважаеми колеги, че вие не сте убедени, че този закон ще свърши добра работа на България. И аз се надявам да го покажете при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Учуден съм от риториката, която тук мои колеги отляво и отдясно прокарват от тази трибуна. И всичко това е в името на едно: какво би се случило или какво щяло да се случи. Защото ако прочетем внимателно това, което се предлага за изменение в закона, то дава една възможност - нито променяме закона, нито променяме таксите да се събират от “ГВА”, което си остава в закона. Или ако трябва да го чета за тези, които не са го чели, т. 1 от предложения за изменение член гласи: “Летищните такси се събират от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, ако не е предвидено друго в концесионния договор.” И в следваща една точка ние даваме възможност това да бъде предвидено в концесионния договор. Така че всичките тези картини и възможности са може би неща от едно близко минало.
Каква е нашата идея, какъв е смисълът на това, което прокарваме в продължение на няколко месеца от Транспортното министерство и от Транспортната комисия? Съжалявам, че тук не се вижда принципът. Колегата Мутафчиев подсказа, че ние не следваме никакъв принцип. Следваме много ясен и точен принцип, а той е: публичната държавна собственост се отдава на концесии. И което е много важно – таксите, които се събират от тази инфраструктура, била тя пристанища, железопътна или летищна, да отиват по предназначение за подобряване на тази инфраструктура. И това, което е най-важното – искам да обърна внимание на колегите отляво и отдясно – е, че нашето правителството е първото, което си позволява с тези такси да не кърпи бюджета. Тоест, ние първи решаваме, че тези такси трябва да отидат действително по предназначение. И какво лошо има в това?
И тук ще се върна на изказването на преждеговорившия. Да, вярно, картината във варненското летище е много неприятна. Картината в бургаското летище – не знам, може би е същата. Трябва да ви кажа, че в инфраструктурата на пристанище Варна и на летище Варна в последните 12 години не са влезли никакви пари и никакви средства. Може би колегите - мои съграждани, знаят, че вълноломът във Варна е до половина ремонтиран. И ако в следващите няколко години не бъде завършен ремонтът, има възможност той да се срути.
Така че много ясен е принципът, господин Мутафчиев. Ние искаме тези такси, които се събират, да отиват по предназначение – за подобряване на инфраструктурата.
Няма различни методи на концесиониране, както Вие подсказвате. Начинът на концесиониране е един и същи. Има разлика в това къде трябва да бъдат насочени средствата, и Вие добре го знаете, от концесионирането – в пристанищата и в летищата. Публична тайна е, че нашите летища са с неразвита инфраструктура, а също така не е тайна, че нашите пристанища страдат от липса на технологии. И тук мисля, че е изключително вярно и точно, че Министерството на транспорта насочва вниманието на концесионерите именно към онези места, които са тесни и които не могат да бъдат решени на днешния ден.
Тук се казаха няколко думи и за генералния план. Няма нищо лошо генералният план да бъде изработен от който и да е. Разбира се, трябва да го има. Генералният план ще бъде одобрен, ще бъде приет, има надлежен ред по това. Ако това би било вменено на концесионера да го направи, няма никакво отклонение от онова, което държавата трябва да изисква.
И се връщам пак към първоначалния текст, който се предлага за изменение, и моля горещо да го подкрепите, за да дадете една възможност на Министерския съвет, на нашето правителство, вероятно и на следващите правителства да имат възможност да сключат концесионни договори, при които действително парите да могат да отидат по предназначение – за подобряване на инфраструктурата.
А това как би се сключил концесионният договор – това е друга тема и не е мястото й в изменението на този закон. Защото всички коментари дотук бяха какво би се случило, ако съгласно този закон таксите не се използват, и т.н.
Така че аз не виждам нищо страшно да се даде още една възможност, защото за последните 12 години, отново повтарям, нищо не е направено в транспортната инфраструктура.
А колкото до тези опасения – това е една друга тема, за една компания, която беше продадена за 150 хил. лева или евро, не си спомням. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Реплика? Господин Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Минков! Не е вярно, че през последните 12 години нищо не е направено за инфраструктурата на страната. Аз бих казал, че по време на правителството на Обединените демократични сили се изгради и модернизира пътната инфраструктура - по принцип, казвам. Сега вижте какви са дупките между София и Варна, вероятно пътувате.
Още нещо. Член 122в, ал. 3 на действащия закон казва: "От тези такси се финансира безопасността на полетите, летателното обучение на летци-пилоти, преминаващи висшия курс на обучение". Какво става с този закон? Това директно е свързано с безопасността на полетите. Цитирам Ви чл. 122, ал. 3 от действащия Закон за гражданското въздухоплаване. Нищо не се казва. Само вносителите казват, че тези неща ще бъдат вписани в концесионния договор. А това е много обезпокоително вероятно и за Вас.
Нищо общо няма вълноломът, ако добре чух какво казвате, с материята, която в момента обсъждаме. Това, от една страна. И от друга страна, Вие защо не питате министър Петров защо няма инвестиционен план, който наистина ефективно да модернизира летище Варна? Вие казахте неточности по отношение на летище Варна. Аз ще Ви съобщя числа. В летище Варна за 2001 и 2002 г. –аз го споменах преди малко от трибуната – около 8,5 млн. лв. са върнати за инфраструктура и с тези пари се обслужва цялата дейност. И още нещо, през последните четири години в летище Варна бяха изградени, примерно към 2000 г., съоръжения вътре в самата сграда на аеропорта, които обслужват инвалидите. Не знам запознати ли сте с това или не, но това са нещата и трябва да бъдем изключително точни и коректни от тази трибуна.
Когато ние говорим за инфраструктурата, когато говорим за възвращаемостта, питаме министъра. Аз не мога да се съглася. Вместо да питате министъра защо не се връщат парите, това е довод за законопроект. Вие се мъчите от загубата да направите победа, което, извинявайте, мен лично ме изненадва.
Министър Петров трябва да стане и да каже защо парите не са върнати в летищата Бургас и Варна, а не чрез законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Реплика – госпожа Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Минков, вероятно разчитайки на това, че много голяма част от народните представители не разполагат със Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, разчитайки на това, че по правило малко хора присъстват в пленарната зала, Вие се опитвате да заблудите тези, които са тук, но най-вече тези, които слушат, и тези, които ще предадат на българската общественост за какво всъщност е дебатът днес, какъв е спорът и какво прави този тандем Мирчев – Севлиевски.
Вие, уважаеми господин Минков, прочетохте ал. 5 на чл. 120, в който се казва, че "Летищните такси по ал. 1 се събират от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". И сложихте точка. Обаче в законопроекта на тандема Мирчев - Севлиевски има запетайка и изречението продължава.
Тази ал. 5 всъщност е подчинена на основната идея на този закон. И аз не се учудвам, че вносителите всъщност, с оскъдното участие на господин Мирчев, не защитават този закон. Защото те много ясно са го казали още в § 1, където е записано: "С решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия се уреждат условията и редът, при които концесионерът събира летищни такси по чл. 120, ал. 1". Ето това е същността на този закон. Те са го казали толкова ясно, че просто няма нужда да го повтарям. Това, което те не искат да кажат, е защо са го направили, тоест кои са тези, които ще получат концесиите, и каква е тяхната лична изгода, какви са изгодите на тяхната политическа формация.
Но иначе този закон, вместо да се казва "Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване", просто трябва да се казва "Закон за приватизиране на летищните такси". Това е всъщност, както господин Кирчев се изрази, закон за концесиониране на меда. Но за да се стигне до меда, има много път да се извърви.
Аз, уважаеми господин Минков, искам Вие да си признаете, че заблуждавате парламента и тези, които слушат, защото става дума точно за това, което е описано в § 1. И точно Вие това правите – давате сигурни, готови доходи на определени хора от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Трета реплика – господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин Минков! Аз още веднъж искам да попитам: какви са разчетите с оглед на прогнозата за растящ брой пътници, които да минават през двете летища? Какъв ще бъде след 3, 5 или 10 години размерът на постъпленията от летищните такси? Ако Бургаското летище е в състояние да приема милион и половина пътници годишно, защото всяка друга модернизация на по-ниски нива не би била сериозна, какъв ще бъде размерът и как той ще се отнася към евентуално обещаните 130 милиона инвестиции? Какви са сегашните и в перспектива, с оглед пак на нарастване на този поток от пътници, постъпленията от търговски дейности, от магазини, от ресторанти, от чейндж-бюра, катери и т.н.?
Ако ние имаме отговор на тези въпроси, бихме могли да бъдем в много по-голяма степен съгласни, ако те защитават Вашите тези, да подкрепим един такъв закон, но Вие не ни давате никакви цифри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Дуплика – господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Отново казвам, че е излишно безпокойството на колегата Благой Димитров откъде ще се обучават. Има достатъчно средства, които ще влизат. Тези средства ще постъпват от концесионни такси, те няма да са малки. Тези средства ще постъпват от същата тази "ГВА", откъдето са постъпвали от другите летища.
В тази връзка отговарям и на уважаемата госпожа Тоткова, че не съм прочел втората част на текста, защото ние това приемаме. Аз ви прочетох, че ние не променяме факта…
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Да, но Вие казахте, че се събират от гражданите.
Стефан Минков: Да, и те продължават да се събират и от "ГВА". Ако прочетете внимателно текста, ще видите, че те се събират така, ако не е предвидено друго.
И отново се връщам на това, че има едно сериозно неразбиране на същността, защото и всичките реплики – аз помолих да говорим по същността – са априори, какво би се случило. Аз ви казвам, че досега нищо добро не се е случило нито на летищата, нито на пристанищата. А във Варненското летище не са инвестирани толкова много милиони за миналата година, 1 милион са инвестирани – това, което Вие коментирате.
А разчетите, господин Пантелеев, са предмет на една друга тема на едно министерство. Аз пак повтарям: в тази зала, с това изменение ние даваме една нова възможност за интерес към българските летища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Минков.
Има думата народният представител Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Признавам си, че, слушайки господин Стефан Минков, почти се просълзих – че досега се събират летищни такси, от тия такси няма за концесионер, няма за инвестиции, държавата ги прибира и нещата са лоши. Сега обаче ще дойде един благодетел концесионер, който за Варна, според думите на господин Мирчев, веднага ще бръкне в джоба и ще направи инвестиция за 68 млн. евро. Освен това всичките такси ще ги реинвестира в летището и е очевидно, че няма да получава печалба.
Така разбирам, че сме намерили някъде самарянин и този самарянин ще прави всичкото това за “мерси”. Много ми е интересно, господин Минков, да ми кажете и адреса на самарянина, защото искам да се запозная с него! (Шум и реплики.)
Смятам, че моментът е изключително важен. Влизаме в нова дясна философия, ама много дясна философия. (Реплики на народния представител Мирослав Севлиевски.)
Господин председател, може би квесторите ще трябва да се намесят, тъй като нещата отиват към бой?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля Ви, господин Севлиевски.
Петър Димитров: Все пак сте в пленарна зала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Първо, отправям Ви остро предупреждение. Следващото е изхвърляне от залата. Не сме го правили в този парламент, но при другите сме го правили.
Петър Димитров: Тук опираме до това – що е българска държава и кои са признаците на тази държава? За първи път управляващите започнаха да приватизират това, което е светая светих на държавата. По тази схема утре няма проблеми да дадем на концесия събирането на данъците, няма проблем да дадем Солунската митница. Това, което правите сега, е Варненската и Бургаската митници, само че в съвременно звучене! Държавата ти слага някакви такси, те са неизбежни. Те не са извършена работа, защото не могат да се измерят с извършена работа. И хващате един частник и викате: “Ето ти направено летище. Няма да правиш ново летище.” Ами, ще вземе да се харчи за ново летище! “Ето ти готово летище.” Няма и план, по който да му казваме какво иска да направи. Няма такива работи. “Ела тук, бе, ела, вземи летището! И вземи да печелиш!”
Това е коренно различна, нова философия. И трябва да е ясно, че днес махаме граничния стълб. Няма държава и казваме: “Всичко, що е държавно, това управление и тези управляващи са готови да го приватизират.” В пазар се превръща самата държава.
Кое му е стопанското на летището? Да не би да му е стопанска структурата, за да го пуснем по Търговския закон? Ами, тогава дайте да го пуснем по Търговския закон. И го приватизирайте, вместо да го давате на концесия.
В тази връзка аз се радвам, че вносителят винаги репликира. Имам един конкретен въпрос към вас и много държа да ми отговорите.
Кои летища в Европа са дадени на концесия? Много ви моля да ги изброите. Моля да отговорите в нашето време, във времето на групата. Може би летището в Монако?
Аз искам да чуя кои летища в Европа са дадени на концесия.
И втория въпрос, който ви задавам: може ли летище да фалира? Видяхме, че националният превозвач може да фалира. Питам ви: може ли летище да фалира? Давате го на някой и този някой утре фалира. Тогава какво правим? При това той може да фалира в началото на туристическия сезон, в средата на сезона, може да съсипе всичко. Знам, знам, вие няма да допуснете такива концесионери. Вие ще докарате сериозни хора като “Джингов, Гугински и съдружие”. Тук нямаме никакви различия и никакви съмнения.
Задавам ви въпрос къде отиваме? Има държавни функции, държавни дейности, които не могат да фалират, тъй като фалира държавата. Какво правим в тази ситуация? Бръкваме пак във фискалния резерв, вадим пари и веднага пускаме държавата на мястото на този фалирал концесионер. Така ли виждате този процес?!
И въпросния пакет. Говорим за пазар, отиваме към конкуренция. Нормално е да кажем, че Варна и Бургас ще се конкурират. Разделяме ги, за да има конкуренция. Но тук няма нищо такова – ще създадем частен монопол и този монополист ще държи и двете летища. Не ви ли прави впечатление, че се взимат летищата, които обслужват туризма, туризма?! Не става въпрос за София, а за туризма!
А какви са гаранциите, че тези две летища няма да се вземат от конкурент на нашия туризъм? Какви са гаранциите? Утре се провежда търг или конкурс, явява се някой от конкурентите и дава най-голяма сума. И съсипва умишлено нашия туризъм! А какви гаранции давате?! Аз поне не виждам такива гаранции. Обратното, това е антипазарна мярка, мярка против действителна конкуренция и против повишаване на качеството.
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): Кажи алтернативата.
Петър Димитров: Ще кажа и за алтернативата.
Колкото и да ми е тъжно, но ще напомня датата 11 септември. Самолетите бяха овладени от терористи на държавни летища на супер държавата на света! Ние тук ще пуснем концесионер, който ще ни пази от такова овладяване! Ами, ако този концесионер случайно се окаже Доктора? Или някой от неговото обкръжение? Тогава какво правим?
Радвам се, че господин Минков е в залата. Той знае, че онзи, който е дал най-голямата оферта за Варненската корабостроителница, дал е 18 млн. долара – добре звучи, нося тук статията за това, е осъден за финансови измами. Какви са гаранциите? Правиш търг, правиш конкурс, даваш летището на този, който дава най-много пари. Как ще защитим националната сигурност? Или пак ще отидем към специално законодателство? И ще завъртим онази рулетка с “Булгартабак” и БТК? Как си представяте това нещо? Аз се надявам, че господин Мирчев като вносител и председател на Комисията по транспорт и телекомуникации ще ни отговори.
И последния въпрос, който искам да задам на господин Мирчев. Вчера имаше заседание Подкомисията по приватизацията. Получих данните от Агенцията за следприватизационен контрол. Никой или почти никой от приватизаторите не си плаща. Взели предприятието, дали 10 на сто и “Довиждане”. Нямаме пари да осъдим Гад Зееви – затова няма да го съдим.
Следователно, намираме концесионер, който няма да си изпълнява концесионния договор, и какво правим? Ние нямаме държавен ресурс, с който да го принудим да си изпълни концесионния договор. Ако го имаме този ресурс, тогава нека да накараме приватизаторите да си изпълнят задълженията!
Значи, тук може да се появи един концесионер, който да ни обещае майка си и баща си, а ние с тази хилава държава, с този хилав административен ресурс какво ще направим, ако той не си изпълни задълженията?
В тази връзка още по-страшен е въпросът, ако той започне съзнателно, умишлено да източва летищата. Тогава какво ще направим? Ще вкараме армията, ще вкараме полицията? При тази наша немощна държавна система как ще решим тези въпроси?!
И понеже питате какво да се направи.
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): Я кажете!
Петър Димитров: Господин Искров, много е проста схемата. Вие от две години сте на власт и става председателят на комисията да ни обяснява, че държавата източвала тези летища, че им прибирала парите. Че защо им прибира парите, бе? Оставете ги за реинвестиране!
Вместо да оставим таксите, парите да се реинвестират 100 процента, ние ще искаме концесионерът, той колко ще прибере? Той ще иска поне 20 на сто норма на печалба. Той иначе няма за какво да го взима. Трябва да плати и концесионна такса на държавата и да остане за инвестиции. Простете ме, но това не е сериозно!
Ако говорим като българи, изгодният вариант е всички пари от тези летищни такси действително да остават за летищата и да ги модернизираме. Ние сме българи, не сме чужденци. Каква е тази коза, която сте решили обезателно да издоите в края на мандата си?
Завършвайки, аз си мисля, че както и да го погледнем, това е антиевропейска практика. Няма такъв опит в Европейския съюз, в който се готвим да влизаме. Това според мен е антидържавна политика, но нагла, арогантна антидържавна политика! България като държава в момента няма ресурс, за да се справи с произвола на концесионера, който и да е той.
И в тази връзка аз ви призовавам, ако действително се държим като българи, да гласуваме “против” този закон! Иначе споразуменията, които съществуват между отделни групи, просто ще съсипят България. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Аз ще използвам репликата, за да отговоря на въпросите, които господин Димитров постави.
Има няколко начина за привличане на чуждестранни инвестиции в летищата.
Първият начин е договор за услуга. Вие имате добри консултанти по концесиите, но ние не прилагаме вашата практика. При този договор собствеността, инвестициите и управлението е публично.
При договор за управление на лизинг собствеността и инвестициите са публични, управлението е частно. При продажбата, тъй като тук, господин Димитров, Вие смесвате приватизация с концесия. При продажбата имаме частна собственост, частни инвестиции, частно управление, частна експлоатация и рискът също е частен.
По Закона за концесиите при концесиите, които са до 35 години, собствеността е публична, инвестициите са частни, управлението е частно, експлоатацията е частна, но за определен период, както е подписан концесионният договор.

Що се отнася до международния опит в управление на летищата, държавата се е оттеглила от управление на летища в над 55 страни.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ КБ: От Европа ли?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Водете си записки, чета:
Първо, пълна приватизация на летища, оператори и инфраструктура – масов модел за летища във Великобритания: Хийтроу, Гетуик, Кардиф, Белфаст и други, няма да чета.
Частна поетапна приватизация на летища, оператори и инфраструктура – Германия: Франкфурт, Хамбург, Хановер; Австрия – Виена; Белгия и Дания – Копенхаген.
Следваща стъпка: няколко страни, включително Швейцария, Словения и Русия, са възприели модел частен оператор при запазване на публична собственост върху инфраструктурата.
Италия, Гърция, Турция и Малта са отдали основните си летища на концесия. Това са Рим, Неапол, Атина, Истанбул, Анталия и др.
Великобритания, Франция, Германия, Белгия и други страни също имат опит с концесиите. В Кипър предстои концесионна сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика – господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Слушайки изказването, се чудех дали това е уважаваният от мен доцент от Варненския икономически университет Петър Димитров или още по-уважаваният артист Стефан Данаилов? Защото всичко това, което той изказа от тази трибуна, беше едно художествено произвеждане какво би се случило, ако евентуално някакъв лош договор бъде сключен. И тук бяха едни сълзи, за които не разбрах за държавата ли са или за концесионера.
Когато стана дума за предложението – че нищо не сме направили за тези две години, всички тези неща и всички такси през изминалите 12 години при подреждането на различните правителства, вие можехте да направите, но не го направихте. Ето защо ние търсим възможността да го направим. Моля ви се, дайте ни я. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
Петър Димитров (КБ): Аз ползвам случая да се поклоня на действително артиста на народа Стефан Данаилов и смятам, че сравнението, което правите, го унижава. Но това величие е достойно за България за разлика от това, което Вие наприказвахте преди малко.
Понеже искате да ви се напомни, господин Минков, вижте Варненската корабостроителница: за две години щяхте да я пуснете, щеше да работи, 2000 човека щяха да имат работа… Какво стана с Варненската корабостроителница, господин Минков? Преди малко Ви цитирах какви купувачи сте намерили за Варненската корабостроителница. Същите ли са и за концесиониране на летище Варна? Ако са същите, ако е същата схема, много Ви моля, не го правете! Изчакайте, пожалете Варна, тъй като все пак това е мястото, където живеете.
По отношение на това, което беше казано за летищата, които са приватизирани и са дадени на концесия, аз с огромно удивление открих, че ми беше обяснявана разликата между приватизация и концесиониране от господин Мирчев. След това обаче той започна да ни дава примери с летища, които са приватизирани в Европа.
Господин Мирчев, и аз казах, че може би е по-добре, по-честно и по-морално да се приватизира нещо, за да има отговорност. Имате летищни предприятия – какъв е проблемът да ги приватизирате?
Според информация на хора от бранша, от Асоциацията на превозвачите няма летище в Европа, което да е дадено на концесия. Ако професионалистите са ни подвели, аз си мисля, че няма проблеми този дебат да продължи в Транспортната комисия, за да се види кой казва истината и кой не казва истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Севлиевски, заповядайте.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаеми колеги, като един от вносителите съм изключително благодарен за всички изказвания, които бяха направени дотук. Вярвам, че от всички думи, които чухме, по-скоро аргументите за подкрепа на закона са в повече, отколкото по-малко.
Разбирам, че законопроектът е от лесните законопроекти, които създават условия за политическа демагогия и за правене на политика. Аз тук не чух никаква алтернатива и искам да се пусна малко назад.
В предизборните програми на нито една от партиите, представени в парламента, аз не съм видял някой да е против развитието на българския туризъм. В предизборните програми на БСП мисля, че ясно е записан приоритет за развитие на българската инфраструктура. Мисля, че всички политици в тази зала са се изказвали, че развитието на инфраструктурата е добра възможност за създаване на работни места, за привличане на чуждестранни инвестиции и така нататък. Днес това, което ние чуваме, е, че не бива да правим тези неща.
Какво фактически предлага днешният законопроект? Той предлага една възможност за инвестиране в българската летищна инфраструктура. Нищо повече. По ред и правила, определени от други народни събрания, при други мнозинства, които ние не виждаме нищо лошо да спазваме днес и да вървим напред.
Не мога да разбера този смешен плач, който се води тук, че някой си не бил инвестирал. Този, който не е инвестирал, мисля, че е очевидно ясно кой е. Аз разбирам, че лявата страна на днешния парламент иска с всички възможни средства да забави българските инфраструктурни проекти, понеже те вярват, че идват скоро на власт и смятат, че те ще ги направят. Те имаха възможност да ги направят и по-рано, но не ги направиха.
Аз не мога да разбера защо някой смята, че концесиите са лош механизъм за привличане на чуждестранни инвестиции. Това просто не мога да го разбера. Не мога да разбера каква друга алтернатива има, когато се знае, че днес българската държава и българският бюджет не са в състояние да инвестират в тези летища. Ако бяха в състояние, това щеше да бъде направено.
Днес всички знаем, че българската държава не може да взима повече кредити, както обичайно беше правено през 80-те години.
Иво Атанасов (КБ, от място): Няма вече какво да продава.
Мирослав Севлиевски: Днес българската държава не иска да продава публична държавна собственост, както направиха други правителства. Днес българското правителство не иска да прави онези номера, когато някой беше забравил да актува публична държавна собственост и я беше оставил да бъде частна държавна собственост, така че да стане странна приватизация на някои дружества.
Петър Димитров (КБ, от място): Царска Бистрица… (Шум и реплики в залата.)
Мирослав Севлиевски: Не разбирам какво искаме да се случи оттук нататък. Ние лично като вносители и като мнозинство искаме да се случат няколко прости неща. Ние смятаме и вярваме, че на българския туризъм трябва да му бъдат създадени условия да се развива и неговият дял в брутния вътрешен продукт да се увеличава. Ние вярваме и всички знаят в тази зала, че българските летища са изостанали технологично от останалите европейски летища, ние знаем, че българските летища или българската летищна инфраструктура е изостанала от развитието на самолетите. За да може да се случва това, което всички сме обещали в нашите предизборни програми, трябва бързо да бъдат направени инвестиции в двете важни летища – Варна и Бургас. Касае се за около 120 млн. евро, които е хубаво да бъдат инвестирани в следващите пет – шест – седем години.
Как може да се случи това нещо? Аз тук съм слушал големи специалисти по привличане на инвестиции. Досега никой не ги е привлякъл и ние предлагаме един механизъм, по който това да се случи. Лесно е да се политизира, лесно е да се говори. Не чувам алтернатива. Ако има алтернатива, може би тя ще е добра и ние може и да я подкрепим, но днес ние предлагаме нещо. Вие го критикувате и нищо не предлагате.
Днес господин Димитров предложи държавата да се върне години назад. Той нарече концесионирането приватизация, което аз по-скоро не го приемем за вярно. Вероятно той не преподава по същия начин на своите студенти, както говори на днешното заседание на парламента. Но, това е друг въпрос.
Аз разбирам, че днес българското правителство, ако не прави нищо, то е критикувано. Аз разбирам, че днес, ако българското правителство предлага нещо, то винаги е лошо. Но няма причина да се съгласяваме с вас. Разбира се, вие сте опозиция. Принципът на този парламент е: "ние предлагаме, вие допълвате". Аз не видях никакви допълнения, а, смея да го нарека, безотговорна критика.
Уважаеми колеги, онези, които искат да изпълнят предизборните програми, с които са влезли в днешния парламент; онези, които искат да подпомогнат развитието на българския туризъм; онези, които искат да допринесат за модернизация на българската летищна инфраструктура, аз ги моля да гласуват. Онези, които искат да бъдат направени чуждестранни инвестиции в България, ги моля да гласуват.
Онези, които искат да шикалкавят – тази възможност остава само тяхна. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Стига с тези лозунги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика, заповядайте, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Господин Севлиевски, ако искахте да правите инвестиции, можехте да ги направите през последните две години за Бургаското летище, защото най-спешната инвестиция е един нов терминал и топлата връзка на Бургаското летище, което струва 15 млн. лв.
През последните две години разликата между таксите, които са внесени в държавния бюджет, и издръжката на летището като печалба е 13 млн. лв. Ако искахте, спокойно можехте да го направите, но обект на вашата концесия не са инвестициите, а таксите и по-точно разликата в таксите, която за Бургаското летище при сегашните цени, при сегашните стойности на таксите за 35 години възлиза на около 250 млн. лв., а Вие говорите за 120 млн. евро инвестиции за двете летища. Ето тези цифри показват какъв е замисълът на Вашата концесия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика няма.
За дуплика имате думата, господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Репликата беше една от най-добрите, направени в българския парламент, за която Ви благодаря.
Летищните такси отиват в държавния бюджет. От държавния бюджет отиват за заплати на полицаи, на учители, на лекари.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това, ако го чуят европейците, ще ни се смеят!
Мирослав Севлиевски: Те отиват поради един закон, гласуван от едно минало Народно събрание и това е голямата истина, дали я искате или не я искате!
Аз разбирам, че не правите разлика между летищни такси, оперативна печалба, печалба от летището, оперативни разходи. Разбирам, че относително ви е трудно това или пък не искате да се вгледате в цифрите.
Ако се вгледате в цифрите, ще видите, че тази разлика не отива в летището и никой не говори за тази разлика.
Хубаво е да прочетете пак законопроекта и този законопроект, с други думи, казва: летищните такси могат да отиват при концесионера, ако има такъв договор. Това е единственото нещо, което казва този законопроект.
Тук не говорим за благодетели, а говорим за инвеститори, така че няма какво да допълня. Остава на отговорността на всеки един народен представител да прецени дали вярва в българските процедури, дали вярва в българските закони, които са достатъчно ясни за това как се прави концесиониране в България, кой определя концесионера, как се определя концесионерът.
Аз разбирам, че лявата част на тази зала я е страх, че ще дойдат големи и реномирани чуждестранни оператори в България! Разбирам и съжалявам за вас. (Шум и реплики отляво.) Защото вие 10 години не искате и пречите неистово това да се случи. Това са фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване имате думата, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Севлиевски, аз съжалявам за българския народ! Съжалявам за българския народ, че той ви даде доверие да управлявате общественото имущество и общодържавната собственост в полза на отделните граждани, а вие създавате законодателство, постигате управленски решения, които са в полза на отделни групи, на отделни корпоративни интереси.
Този законопроект дава условия за това. Дали то ще стане, ще видим, но практиката на вашето управление обикновено показва, че са верни очакванията вече не само на тези, които по-изблизо наблюдават политиката, но и на българските граждани.
Абсурдно е през цялото време вие да търсите аргумент в това, че отсъстващият днес министър на транспорта за две години не е положил никакви грижи за развитие на тази инфраструктура, отклонявал е средствата, които според международните стандарти и вашите изказвания, за други държавни и частни нужди. И сега от това вие вземате аргумент държавата по един начин да изгуби контрола върху тези средства. Това е аргументът, заложен във философията на този законопроект.
Ние не сме против концесиите. Ние не сме против чуждите инвестиции, когато тези инвестиции са свързани със създаване на нещо в България, когато тези инвестиции, каквито многократни примери българите видяха през тези последни десетина години, са насочени към изсмукване на национален доход, ние сме против това! Против сме такива "чуждестранни инвеститори", от типа на тези авантюристи, които вие докарахте тук или други подобни тям, прогласени за стратегически инвеститори.
Какъв е проблемът с летищата, естествените монополи? Проблемът е, че вие не тръгвате да потърсите общо решение на въздушния транспорт в България, не търсите решения и схеми, които да дадат възможност за развитие. Ако, примерно, Видинското летище или някое друго летище бъде разширено, бъде вкарано в европейските транспортни и въздушни пътища, да се използва и там да се привлече инвеститор, там той да вложи пари, Бога ми, да получава!
Какво правите вие? Вие тръгвате към най-златните кокошки и понеже летище София се оказа, че може да бъде модернизирано и без тази схема и в крайна сметка да даде подобен резултат, умишлено сега отивате към Варна и Бургас, за да контролирате. И аз очаквам, че и фирми, свързани с туризма, а може би и с вашето движение, ще участват в това и ще ги видим след време в реализацията на контрола върху този естествен монопол.
Какво пречи в концесионния договор, когато се види каква инвестиция наистина ще бъде направена, какво пречи да се вкара едно решение на Народното събрание и ние да финансираме този добросъвестен чужд инвеститор? Защото, за съжаление, българската практика показва, че обикновено изпълнителната власт, когато подписва решенията, когато взема решенията се ръководи от чужди на българския народ интереси. За съжаление, такава практика има многократно доказвана.
Нима не беше така с външния дълг, по който тук имаше дискусии и сега държавата към момента е някъде около 120 милиона навътре от големите управленски упражнения на вашия министър на финансите?
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Не, на минус с 600 милиона е!
Михаил Миков: Шестотин милиона ли? Е, по вестниците чета за 120 милиона. Това е само от курсовите разлики. Къде са вашите лондонски изчислители, които са правили суперпечалби за компаниите? Какви са пък и тези компании, където са ги държали, ако такива операции са им правили?
Така че ние се опасяваме от това. Трябва да има яснота за развитието на въздушния транспорт, за създаване на реални условия за конкуренция. Ако бяхме Съединените щати и имахме хиляди летища, това не е толкова фатално. Но когато имаш две възлови за летния туризъм летища, две възлови инфраструктури, тяхното отдаване наведнъж е абсурд, насочен срещу конкуренцията и крие опасностите, за които колегите предупреждаваха - да се формира не държавен, а частен монопол върху тези инфраструктури и оттам да се влияе твърде съществено върху туризма, въобще върху транспортните въздушни потоци, които ще преминават в Източна България.
Това са големите проблеми, които не получават отговор от вашия законопроект. За съжаление правителството явно за пореден път – дано да е за последен, но не е явно, прикрива своята отговорност по този голям въпрос зад вашата инициатива. Разбира се, всеки народен представител има правото на инициатива. Отсъствието на министъра е също доказателство за това – че няма желание, че по-скоро има страх да се очертае от отговорния представител на кабинета, в случая министъра на транспорта и съобщенията, представата за тези инфраструктури. Това е големият проблем. Другото, таксите – това е винаги решим въпрос. Държавата може да намери хиляди начини да поощри добрия инвеститор.
Понеже времето ми изтича, само ще загатна, че вие движите паралелно две инициативи. Едната върви от вас, а другата е в Закона за държавната собственост. Тогава отчуждаванията, които ще се правят в името на онези частни интереси, които стоят зад вас, ще се видят от онези, на които ще им отчуждават имотите – по какъв ред ще стават с генплана. Колегите от Комисията по транспорт и телекомуникации не са огледали онзи законопроект, но тук вече явно се наслагват тези две неща и тепърва ще продължим да ги наблюдаваме и коментираме.
Категорично този законопроект не може да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Думата за реплика има господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Винаги е било чест за мене да слушам господин Миков и ако имам възможност, да се изкажа след него.
Господин Миков, този законопроект дава възможност нещо някога да се случи на летище Видин. Този законопроект не е законопроект за летище Бургас и летище Варна. Този законопроект дава възможност за онези летища като Видин, Пловдив, Русе – нещо някога да се случи с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика – господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, летищните такси по чл. 120 на действащия Закон за гражданското въздухоплаване се определят от държавата, а не от концесионера. Генералният план също може да се направи от частна фирма, но се утвърждава от държавата. Това, което казахте – че този законопроект изсмуква средства, напротив, с тези поправки в закона вкарването на чуждестранни инвестиции цели да увеличи капацитета на българските летища, да ги приведе в съответствие със стандартите за транспортно обслужване и да създаде възможност за по-нататъшен ръст на туристическите услуги в България. Така че с тези поправки ние ще увеличим в значителен размер летищните такси, които събираме от кацане, от преминали пътници и паркиране по чл. 120. Това е, а не онова, което вие твърдите с вашите поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За трета реплика има думата господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз също изпитвам неудобство да вземам думата след господин Миков. Той е прекрасен оратор.
Искам да направя само една чисто техническа забележка. В този закон, както и в законите, коментиращи таксите за пристанища и за железници, се определят от държавата, а не от концесионера. Те се наблюдават от държавата и се събират от държавата съвместно с концесионера, записано в този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика има думата господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа, благодаря ви за допълнителното време, което ми давате.
Знам, че таксите се определят от държавата, но как да вярвам на тези органи днес, контролирани от вас, мнозинството, които приеха в Агенцията за приватизация, че тук, в тази зала ще променяме законите заради избрания инвеститор? Как да вярвам, че тези такси няма да бъдат определени по начин, който да не е в полза на държавата, а да бъде в полза на онзи, на който сте решили да предоставите тези екстри?
И другият принципен въпрос, който като че ли не искате да коментирате – говорите за инвестиции, а таксите са все едни и същи. Аз ги записах – 11 милиона, 13 милиона, а един и същи е потокът от пари, който минава оттам. Единственият въпрос с този закон е дали да има държавата контрол върху този поток с оглед на реално извършените инвестиции. Дайте за нулева стойност на концесионера. Тръгнете постепенно, за да видим какво ще направи с другите обекти на летището и чак тогава… Бих бил готов на добросъвестен чуждестранен инвеститор да му гласуваме средства от бюджета, за да развие едно летище, но не априорно да му се даде право той да контролира финансовия поток, защото виждаме какво става. Когато го контролира министърът – близо 4 милиона се връщат за инфраструктурата. Каква е гаранцията, че когато се появи някой пореден лондонски разбойник, ще отидат 4 милиона? Може тези средства да изтичат към Лондон и да отиват 2 милиона. Гаранция за това няма и това е опасността. Това е дискусията за философията на този закон. Иначе на второ четене детайлите ние ще продължим да ги обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за други изказвания. Коалиция за България изчерпа времето си. ОДС разполага с 13,5 мин.
Заповядайте за изказване, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! И в Комисията по икономическата политика, и тук ще изразя своето несъгласие с внесения законопроект. Няма да го подкрепя, тъй като той ще даде възможност в бъдеще концесионирането на летищата да тръгне в нездрава, неправилна посока, независимо че е ползван консултантски опит от чужбина. Ако трябва да се прави някаква промяна според мен, то тя, ако НДСВ желае, трябва да направи такава промяна в Закона за концесионирането, а не да отваря вратичка да се източват държавни пари чрез промяна в Закона за въздухоплаването. Няма никаква гаранция, че се решава проблемът, който преди малко постави господин Севлиевски.
Какъв е бил този проблем? Държавата не инвестира достатъчно в летищата в Бургас и Варна. А защо не инвестира? Защото един закон, каза господин Севлиевски, който е приет по времето на управлението на ОДС, пречел. Две години, господин Севлиевски и дами и господа от НДСВ и ДПС, вие променяте какви ли не закони. Какви ли не срамни нормативни актове приехме тук благодарение на вашите гласове! Започнахме със Закона за хазарта като най-важен закон в България, който внесе госпожа Чилова.
Какъв е проблемът да се направи такава промяна на този “лош закон”, който е приел навремето СДС, че да се даде възможност на държавата да инвестира в летищата? Какъв е проблемът? Сменете го.
Защо през тези години в летищата Варна и Бургас не се инвестира достатъчно? Защо министърът на транспорта и съобщенията не внесе този законопроект, а го внасят двама народни представители? Какво пречи тези 4 млн. лв., които се инвестират годишно, примерно в едно от двете летища, да станат двойно по-голяма сума, след като приходите от летищни такси са много по-големи? Това е проблем на изпълнителната власт и Народното събрание няма как да се опитва да оправя неправилните стъпки на правителството с промени в законите, т.е. чрез законодателни стъпки да се вмесва в дейността на правителството. Сменете си министъра на транспорта и съобщенията, ако не ви харесва, ако трябва да започне да вкарва повече пари в летищата.
На следващо място, не мога да разбера каква е тази справедливост, ако примерно след един месец двете летища бъдат отдадени на концесия, каква ще бъде заслугата на новия концесионер в ден първи, в деня Хикс, когато той започне да събира цялата летищна такса? Какъв е неговият принос? Дали той оттук нататък ще инвестира свои пари? А нима той наистина ще инвестира свои пари? А може би първо ще изчака да мине сезонът, когато всичките чартъри кацат във Варна и в Бургас, и след това да насочи тези пари към инвестиции? Тази история вече сме я виждали в този парламент. И народът ви гледа сеира вече 3 години. Вие от НДСВ и ДПС се опитахте да продадете двете най-добри компании в България – БТК и “Булгартабак”, като всъщност дадете възможност на кандидат-купувача да инвестира именно печалбата, вместо да направи свои инвестиции. Проблемът е същият.
Няма никаква справедливост в това държавата да се отказва от летищните такси в момента, в който се сключва договор за концесия. Това може да става по-късно, когато инвеститорът вече е доказал, че е вкарал свои пари. Тогава би могло да се прави някакво разпределение на летищни такси между държава и инвеститор. Но в този случай, от самото начало на сключване на договора за концесия цялата сума от таксите да отива в джоба на инвеститора, извинявайте много, но това си е чиста кражба на държавни пари. Парите няма как така да бъдат насочени, че едни от тях да бъдат използвани за здравеопазване, други за пенсиониране, трети за не знам си какво друго или за преустройство на летищата. Като има нужда тези две летища да бъдат с повече инвестиции, това е проблем на държавния бюджет, който се решава всяка година, в края на годината от народните представители.
Защо не се вкара такава промяна, а министърът на транспорта и съобщенията взема летищните такси, след което ги дава в бюджета за преразпределение? Като има някакви проблеми в бюджета, тези проблеми могат да се решат тук, от Народното събрание, а не със закон, който най-вероятно обслужва корпоративни интереси. Това е поредният закон, който се вкарва в парламента, и ако мине с гласовете на мнозинството, той ще отвори зелена улица за корпоративните интереси, които да нахлуят още повече в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за реплика на господин Жотев? Няма желаещи.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Аталай, заповядайте.
Рамадан Аталай (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След този разгорещен дебат аз смятам да се върнем към същността на законопроекта, който се предлага от нашите колеги, защото не знам защо господин Жотев и всички други от опозицията днес поставят под съмнение законотворчеството или законодателството от страна на определен народен представител. Разбирам, че ако СДС бяха свикнали с този принцип, наложен отгоре, че законодателство може да прави само определен кръг от тях и това може да бъде само Министерският съвет, но Конституцията на България дава права и възможности и на народните представители да променят или да правят закони. Ако ние като народни представители не си защитаваме днес авторитета, то аз не съм съгласен с този подход и този принцип.
Връщайки се към закона, тъй като виждам, че част от колегите, които взеха отношение по него, направиха това емоционално, без да са го чели, искам да прочета само един член за летищните такси, защото днес никой не обърна внимание какво ще се случи в летищата, след като започне да се инвестира, какво ще стане с летищата, след като, ако вече сте посетили Слънчев бряг и сте видели как на всяка педя земя е построен хотел, тази година само в туризма в Слънчев бряг са инвестирани над 130 млн. лв., а в летищата нищо не е инвестирано. В летищата не е инвестирано поради простата причина, че всички ние тук, в последните 10-12 години се чудим по какъв начин да разпределим бюджета на държавата, за да стигне и за болниците, и за всички онези, които днес седят от дясната страна и развиват лява политика. Лявостоящите ги разбирам, на тях това им е задачата.
Не мога да разбера, след като вече има двуцифрен ръст в трафика за всяка от последните 3 години в резултат на туризма, защо днес вие не искате да се отделят определени средства, за да се инвестират точно в тези летища. Или все още искате да посрещаме туристите по летищата с разсипани боклукчийски кошчета? Явно, че на някои хора, които не са минавали през летищата, не им прави впечатление, че летищата са мръсни, че се чака с часове багажът.
Ще ви дам само едно доказателство за стандарта, текущото състояние за квадратен метър на един пътник. В най-големите летища в зоната за регистрация на пътниците в Стандарт А са необходими 1,8 м2 на човек, а в зоната за получаване на багажа – 2 м2. Последният стандарт, Стандарт Е, за зоната за регистрация на пътниците се изисква 1 м2, а за зоната за получаване на багажа – 1,2 м2. Казва се, че след това вече системата се разпада. А в летище Варна в пиковите часове цифрата е 0,33 за регистрация на пътниците, зоната за получаване на багажа е 0,21. Или все още искате, когато кацнете на това летище, да се блъскате, постоянно да сте един до друг, хванати за ръчичка или да имате като в западните летища един комфорт?
Господин Мутафчиев ми подхвърля реплика за светлото бъдеще. Преди малко аз казах, че ние се борим за настоящето, а не за светлото бъдеще. То беше по ваше време. За настоящето ще стане, бъдете убедени.
Но защо все пак нашите колеги предлагат тази промяна? Защото те са видели, че ако не се отделят тези летищни такси, няма откъде да дойдат инвестициите. И няма инвеститор, който да дойде, колкото и да плачете, господин Димитров, ако не получи за съответната си дейност това, което му се полага. Ако искате да има такива хора, заповядайте Вие, но Вие бяхте, а не дойдохте, не направихте инвестиции. Но и Вие бяхте от дясната страна. Аз съжалявам, че говоря така за дясната страна, затова може би ще визирам само господин Благой Димитров, защото видях, че от дясната страна не са съгласни с неговото мнение. Смятам, те не са се отказали, че инвестициите са основното, при което се разкриват работни места и са ясна политика, като чрез тях би трябвало да разкриваме повече работни места. И чрез инвестициите се повишава благосъстоянието на хората, а не чрез трупане на парите в държавния бюджет и оттам вече да не се знае къде отиват. Ако сте се отказали от тази идея, моля, кажете, защото видях, че господин Благой Димитров се е отказал от нея.
В чл. 1 се казва, че летищните такси се събират от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, ако не е предвидено друго в концесионния договор или в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила в Република България. И чак т. 2 казва: “от концесионера при условия и по ред, определени в решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия и концесионния договор, когато гражданското летище е предоставено на концесия”. Забележете, от Министерския съвет, не от Миро Севлиевски, не от Мирчев, не от Димитров или Мутафчиев.
Аз смятам, че ако бяхте прочели тази промяна, според мен щеше да е излишен този селски дебат тук, да слезем на това ниво да търсим схема на Севлиевски, Мирчев, Пламен Петров, да търсим, на народен език казано, под вола теле.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Ти пък откога стана гражданин!
Рамадан Аталай: Или да търсим пасажери само с летателен стаж, когато виждаме, че тези, които взеха отношение от лявата страна, са повече с партиен стаж, а имам чувството, че нямат и пасажерски стаж.
А колкото за гастролите, които направихте като мнозинство, факт е следното. Когато няма обсъждане на определен законопроект в обществото, получаваме упреци, че законопроектът не се дебатира, обществото не знае, обществото не е чуло. А когато тръгнем да предоставяме на обществото информацията преди законопроектът да влезе в залата, получаваме упреци, че гастролираме. Смятаме, че терминът “гастролиране” не е присъщ за нас. Ако има някой да го прави това нещо аз смятам, че са тези, които използват този термин.
Колеги, имам чувството, че ви притеснява това, че се развива туризмът в България. Имам чувството, че тази стратегия, която е представена от това мнозинство за подобряване на летищната инфраструктура съгласно международните стандарти, това, че ще подобряваме качеството на летищните услуги, това че ще стимулираме развитието на търговските дейности в региона на летището, това че се осигуряват ефективни летищни услуги, като се прилагат най-добрите международни практики, това че ще се привличат значителни инвестиции в летищната инфраструктура без държавно финансиране или гаранции и прехвърлянето от държавата на частния сектор, на търговските рискове, свързани с инвестициите и стопанисването на летищата, сигурно и това не ви харесва. Но това е напредъкът, колеги, това всъщност ни отличава с някои, които присъстват в тази зала. Това е политиката и затова сме тук и всеки трябва да си прокара политиката. Тази политика развиваме ние като мнозинство и това ви предлагаме. Сигурен съм, че не ви харесва, но бъдете убедени че то не ви харесва, защото, след като вече е построено, ще видите, че е построено от нас. Именно това е аргументът.
А колкото за доказателствата, които искате, къде и как е направено това нещо, ще кажа няколко думи по този въпрос. Държавата се оттегля от управлението на летищата в над 55 страни. Проучвания на летища с частни оператори показват, че има значително подобряване на качеството на услугите. Цените на услугите в тези, където има вече частни оператори, са близки на тези на държавните летища. А още повече, че държавата си запазва решаващата роля на регулаторен и контролен орган за дейността на летищата. Ако и това не са доказателства, нека да премина към примерите, които даде господин Мирчев преди малко, когато му зададохте въпроса в кои страни е направено така, че да е дадено на частни оператори управлението на инфраструктурата и на летищата. Примерите бяха точни и ясни и аз искам да ги повторя, за да стане ясно за какво иде реч и накъде сме тръгнали. И когато говорите за движението на пътниците от Изток на Запад, се сещам, че казват, че Западът за нас започва там, където свършва бозата от Радомир. Ако вие смятате, че дотам трябва да стигнем, ние смятаме, че трябва да стигнем малко по-нататък, не ни е границата радомирската боза.
Примерите от Европа са следните. Пълна приватизация във Великобритания, концесии като тази, към която се стреми това мнозинство, има в Италия, в Рим, Гърция, Турция. А ако не сте ходили до Атина, ви препоръчвам да отидете. Летището също е дадено на концесия и е построено едно много хубаво летище.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Лъжеш! Разграничавай дейност от летище! Кажи какво е понятието летище според теб!
Рамадан Аталай: А така, като гледам как реагирате, може би сте се ориентирали към Русия. Ще ви прочета: няколко страни, от които и Русия, са възприели модела частен оператор при запазване на публичната собственост върху инфраструктурата.
Имате право Вие, но се опитам защо да не подкрепя този проект. Русия е по-близка към всички ни, но дори и те са тръгнали към частния оператор.
Иво Атанасов (КБ, от място): Оператор!
Михаил Миков (КБ, от място): Там социализмът приключи преди доста време.
Рамадан Аталай: Социализмът наистина приключи, колеги, вие не сте го разбрали, само го повтаряте. Ако все пак се уповавам на думите на колегата от лявата страна, когато каза “къде сте тръгнали с тази хилава държава и хилава администрация”, ами с тази хилава държава, която вие ни оставихте, нямаме възможност да инвестираме и затова даваме възможност на силния частен капитал да може да инвестира, за да разкриваме работни места…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Вие я разграбвате 13 години тази държава!
Рамадан Аталай: … за да издигнем стандарта на живот на всички, включително и на вас.
Заявявам, че ще подкрепим законопроекта и смятам, че след всичко това, което казах, поне ще получим подкрепа от част от лявата страна и по-голяма част - отдясно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика - господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, когато Вие нарекохте дебата в Народното събрание по този законопроект селски, аз се обидих като народен представител. Като Ви чух обаче, се съгласих с това определение. На Вас не Ви е ясно защо този законопроект се внася от двама народни представители. Ами, ще Ви кажа. По същите причини, по които народен представител внесе законопроекта за хазарта, друг народен представител внесе законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките. Ако не Ви е ясно какво искам да кажа с тези думи, обадете ми се след това, ще Ви обясня.

Вие като че ли не можете да направите разлика между летище и такса. Тук не е проблем дали да има концесия, дали летищата да се отдават на концесия. Проблемът е кой да събира държавните такси, дори след като едно летище е отдадено на концесия. Аз ще се радвам да чуя от вас отговор защо държавните такси, които и сега се събират, вашето правителство, на мнозинството, не ги влага в подобряване на летищата, а отиват някъде другаде, може би в някакви джобове. Каква е гаранцията, че един концесионер, който ще вземе събраните държавни такси, ще ги внесе за подобряване на инфраструктурите на летищата? Този закон не дава никаква гаранция. Вие ако това не виждате, съжалявам, но очевидно не сте наясно с целия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Аталай, ОДС не е против концесионирането. ОДС беше правителството, което създаде схемата и механизма на концесионирането. Това обаче, което вие се готвите да подкрепите, е погрешна стъпка в реализацията на концесионирането. Затова колегите и аз се изказваме против тази погрешна стъпка, която сте на път да въведете в живота. Това не е правилна стъпка, това е мутризация. Това е начин, по който едни ще се облагодетелстват и няма гаранция, че инвестициите ще тръгнат за подобряване на инфраструктурата. Има гаранция друго – че продължава порочната практика на НДСВ и на партньора от ДПС да вкарват закони, които са конюнктурни. Утре друго Народно събрание ще съжалява за това, което вие се готвите да направите днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, че все още вие, от дясно, не можете да се отърсите от ореола, че не сте управляващи и винаги смятате, че това, което казвате, и това, с което назидавате, че сте прави, аз смятам, че е крайно време да се събудите. Ако изказването на Благой Димитров го взимате общо, че не е дебат, не е на онова ниво, което аз казах преди малко, а именно селския, тогава аз смятам, че вие обиждате цялото народно представителство. Всеки, които излиза на тази трибуна, би трябвало да знае, че се явява на нея и говори от името на този електорат, който го е избрал и трябва да уважава поне него, а не да застава и да представя някакви определени схеми, които се развиват в неговата глава и които сам той може да ги инициира и изпълни, а не да ги вменява в действие на други.
Колкото за това, господин Соколов, дали съм чел закона, аз го прочетох тук още веднъж, тъй като не е много дълъг. Ако преди това не бяхте го чели, поне когато го четох да бяхте слушали, щяхте да разберете, че таксите не се предоставят на концесионера еднозначно. С концесионния договор ще се определи дали да се дават или да не се дават на концесионера. Оставете на изпълнителната власт да реши този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми колеги, този законопроект беше разгледан на второ четене и в Комисията по икономическата политика. Там също ясно се откроиха позициите. Аз не се учудвам на позицията на Коалиция за България. Тяхната логика е антипазарна, антиприватизационна, антиконцесионна. Просто е излишно да се говори – антивсичко. Тоест, антиздравия разум, това е нормално за вас.
Интересното обаче за мен е дясната уж опозиция, която, видите ли, изведнъж винаги съзира корпоративни тесни интереси и така нататък. Едва ли има нужда непрекъснато да се спираме на това папагалско бръщолевене как ние защитаваме някакви си интереси. Ето, господин Мирчев каза. Каква е позицията на Министерството на транспорта, бе, господа, каква е позицията на правителството по този законопроект? Да не би това правителство да казва: не, това са депутатски лобирания за еди-кои си летища? Нищо подобно няма.
Правителството подкрепя този законопроект и това е ясно. Държа да кажа тук, че вече стана стил, разбира се, и на Коалиция за България, но и на Обединените демократични сили да говорят откровени лъжи от трибуната.
Искам да кажа на господин Соколов, че законопроектът за хазарта беше залегнал в нашата предизборна програма, за да поправи едно от най-големите безумия на вашето управление – сливането на надзора върху хазарта и застраховането. Такова нещо няма в нито една цивилизована държава. И това трябва да го кажете най-после ясно – че лъжете от трибуната.
Другото, законопроектът за отмяна на наказателната отговорност на банкери, отпуснали необезпечени кредити. Този кретенски текст в Наказателния кодекс го вкарахте вие – непрофесионален. Ние го премахнахме по искане на самата Централна банка и на цялата банкова общност. Така че, когато говорите лъжи от трибуната, поне казвайте: говоря лъжи. (Весело оживление в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, първо, никога не съм си позволявал да говоря лъжи от тази трибуна. Ако Вие си позволявате това, то си е за Вас.
Второ, Законът за хазарта беше най-важният закон за НДСВ и беше първият закон. Защо?
Нина Чилова (НДСВ, от място): Защо?
Йордан Соколов: Ще Ви кажа, когато излезем навън, госпожо Чилова. Хайде станете и обяснете, защо когато го отложихме с една седмица, Вие се разплакахте. Помните ли?
Нина Чилова (НДСВ, от място): Не.
Йордан Соколов: А, не!? Но други помнят.
Господин Валери Димитров, колко пъти трябва да се връщаме на този Ваш законопроект, с който отпадна отговорността на банкерите? Нали помните, че Христо Александров - Салфетката, се предаде сам един ден след като приехте този законопроект. (Весело оживление. Възгласи “Браво! Браво!” от КБ.) Смеете се, но Вие бяхте председател на надзорния съвет на неговата банка. И това сте забравили. Един друг уважаван народен представител, заемащ висок пост, беше синдик на тази банка. И направихте така, че този човек да въздъхне спокойно. И затова недейте да се чудите когато ние ви говорим за корпоративни интереси, защото за една голяма част от тези закони, които тук ни се предлагат, включително и от правителството, стоят корпоративни интереси. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Вие явно обединихте надзора върху хазарта и застраховането, водени от определени персонални интереси. Това беше ясно. Вашето управляващо мнозинство го направи. Това беше ясно за всички. По света няма такова чудо – такъв кентавър, който вие създадохте. Ние просто решихме да го нормализираме.
Второто, което е, уважаеми господин Соколов. Аз бях в Надзорния съвет на Агробизнесбанк, изпратен от Централната банка в качеството ми именно на представител на Централната банка, защото тогава Централната банка се опитваше да поправи безумията на този господин Христо Александров, но аз бях в качеството на длъжностно лице от Централната банка, а не избран от него в Надзорния съвет. Така че Вие продължавате с лъжите и аз просто наистина се чудя с какво олимпийско спокойствие лъжете от трибуната. Това просто не е вярно.
Вие много добре знаете как стоят нещата с Агробизнесбанк. Имали сте възможност да го проверите, но продължавате оттук с инсинуациите. Централната банка назначи Надзорен съвет на Агробизнесбанк след като я закупи. Тогава изпрати трима служители на Българската народна банка, един от тях бях аз, в качеството на Надзорен съвет. Тогава, когато Агробизнесбанк стана собственост на БНБ. Това беше историята. Това е, господин Соколов, а не Вашите лъжи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Нервното поведение на някои представители на мнозинството означава само едно нещо, надявам се поне това да осъзнаят, лошо възпитание, недостойно поведение за народен представител от тази трибуна.
Днес цял ден говорим за този закон. Толкова ли е трудно някои хора да направят разлика между такси, събиране на такси и концесиониране? Толкова ли е трудно? За да продължават някои хора да обвиняват, които преди да дойдат на тази трибуна, би трябвало според мен поне една минимална доза правна култура да придобият и тогава да говорят за един закон е или не е такъв, какъвто на тях им се струва.
Става дума за нещо много ясно. Става дума за съмнение в корпоративни интереси в ущърб на държавата. За това, уважаеми колеги, става дума, не за нещо друго. И този закон създава условия и възможност за приоритет на корпоративни, на частни, да не кажа по-друга дума, интереси пред държавните. Всяко дете, което слушаше днес, го разбра, само тук няколко представители на мнозинството продължават да се правят на разсеяни и да говорят за нещо друго, да говорят за някакви други, не за тях, не за тяхното управление, от което имат цялото основание да се срамуват през последните месеци. За вас става дума днес, за вашето управление, за вашата отговорност и за това, че създавате възможност по този начин държавата да продължи да се мутризира неудържимо. Ние не искаме това да допуснем. Вие, ако продължавате в тази посока, може би един ден ще се срамувате, по-голямата част от вас, която само натиска копчето, без да знае какво всъщност върши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи за изказване има ли? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 354-01-11, внесен от народните представители Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 87, против 91, въздържали се 9.
За процедурно предложение думата има господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Госпожо председател, моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване.
Подлагам на прегласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 95, против 90, въздържали се 9.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
За процедура думата има господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, моля да преминем към разглеждане на законопроекта за търговия със зърно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за промяна на точките в дневния ред.
Моля, гласувайте процедурното предложение да продължим с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 14, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Господин Моллов, заповядайте да започнете с представянето на доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в зала на заместник-министър Бойко Боев и директора на Националната служба по зърно – господин Злати Златев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение господин Боев и господин Златев да бъдат допуснати до пленарна зала.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:

“ДОКЛАД
за второ гласуване
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за съхранение и търговия със зърно,
№ 302-01-17, внесен от Министерския съвет на
26 март 2003 г.

Проект
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за съхранение
и търговия със зърно.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по заглавието на законопроекта. Няма желаещи.
Гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 и 2 се изменят така:
“(1) Създава се Национална служба по зърното и фуражите, като специализирана административна структура към министъра на земеделието и горите.
(2) Националната служба по зърното и фуражите:
1. предлага лицензирането на публични складове за зърно;
2. регистрира зърнохранилища;
3. контролира лицензираните публични складове на зърно и регистрираните зърнохранилища;
4. регистрира и контролира търговците на зърно за спазване изискванията на закона;
5. контролира съответствието на предлаганите на пазара зърнени продукти и фуражи;
6. издава сертификати за съответствие при внос и износ на зърно и зърнени продукти;
7. проверява количеството и качеството на зърното при държавна интервенция на пазара;
8. осъществява контрол на фуражите съгласно Закона за фуражите.”
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
“(4) Националната служба по зърното и фуражите има териториални звена.
(5) Организацията, функциите и числеността на персонала на Националната служба по зърното и фуражите се уреждат с правилник, издаден от министъра на земеделието и горите. В правилника се определят броят и териториалният обхват на дейност на териториалните звена.”
По § 2 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията, която предлага следната редакция за § 2:
“Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. (1) Средствата за извършване дейността на Националната служба по зърното и фуражите се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, както следва:
1. Субсидии от държавния бюджет;
2. Собствени приходи от:
а) лицензиране на публични складове за зърно, регистриране на зърнохранилища, търговци на зърно и контрол върху тях;
б) контрол за съответствие на зърното и зърнените продукти и фуражите;
в) подобряване и регистриране на производители и търговци на фуражи;
г) издаване на сертификати за съответствие при внос и износ на зърно и зърнени продукти;
д) издаване на протоколи от изпитване и сертификати за качество на зърното и фуражите;
е) извършване на справки и издаване на документи от регистрите, водени от службата;
ж) глобите и имуществените санкции, налагани по този закон и по Закона за фуражите;
з) издаване сертификати за съответствие при внос и износ на комбинирани фуражи и фуражни суровини.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, Националната служба по зърното и фуражите събира такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 1 и 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 3 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за отпадане на параграфа. Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по това предложение няма, гласуваме отпадането на § 3 по предложение на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 “търговец с предмет на дейност” се заменят с “дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, с предмет на дейност”, а “както и акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност по Търговския закон” се заличават.
2. В ал. 3 числото “3000” се заменя с “1500”.
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Депозитите и банковите гаранции по ал. 4 служат за гарантиране вземанията на влогодателите и легитимираните държатели на складови записи.”
4. Алинея 6 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.

“§ 5. Създава се чл. 9а:
“Чл. 9а. (1) Публичните складове за зърно в едномесечен срок от лицензирането им са длъжни да се включат в компенсационен фонд.
(2) Компенсационният фонд гарантира вземанията на влогодателите по договори за влог на зърно и на легитимираните държатели на складови записи, издадени от публични складове, участващи в тях.
(3) Условията и редът за създаване на компенсационни фондове по ал. 1, както и техните функции се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
“§ 6. В чл. 10, ал. 2 се създава изречение второ:
“Ипотека, учредена без съгласието на лицензиращия орган, няма действие по отношение на влогодателите и легитимираните държатели на складови записи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
“§ 7. Създава се чл. 10а:
“Чл. 10а. (1) Зърнохранилището е физическо или юридическо лице, собственик и/или наемател на силоз, отделно стояща силозна клетка или склад, съоръжени с необходимото технологично оборудване за извършване на технологична дейност със зърно – приемане, обработка, съхранение и експедиция.
(2) Зърнохранилищата водят регистър на договорите за влог на зърно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
По § 8 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и зърнохранилищата” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Националната служба по зърното и фуражите предлага за лицензиране публични складове и регистрира зърнохранилища, които отговарят на следните технологични изисквания:
1. Вместимостите за съхранение на зърно да са здрави, механично почистени, проветриви, без специфичен мирис, дезинфекцирани, дезинсектицирани и дератизирани и безопасни за достъп и проверка на зърното в тях.
2. Вместимостите за съхранение на зърно да са оборудвани със съоръжения и апаратура за измерване на температурата и съдържанието на влага в зърното.
3. Да е оборудван с подходящи измерващи устройства (кантари), които се поддържат в пълна изправност и са метрологично заверени. Устройствата да са инсталирани така, че цялото зърно да се претегля при приемане и напускане.
4. Отделенията на вместимостите за съхранение да са номерирани така, че ясно да се виждат пространството и клетката, за която се отнася номерът.
5. Публичният склад за зърно да разполага с оборудвана лаборатория за окачествяване на зърното.
6. Зърнохранилище с капацитет над 3000 т да разполага с оборудвана лаборатория за окачествяване на зърното.
7. Да разполага с технологична инструкция за съхранение на зърното.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Редът за лицензиране на публичните складове за зърно, за регистриране на зърнохранилищата, за извършване на контрол върху тяхната дейност, както и за набиране на информацията по чл. 14, ал. 2 се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 4 до 8 на вносителя ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 9 на вносителя има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 9, който става § 8:
“§ 8. Създават се чл. 11а – чл. 11и:
“Чл. 11а. (1) Министърът на земеделието и горите издава лицензия за публичен склад за зърно на лица, които:
1. са регистрирани като търговци съгласно чл. 9, ал. 1;
2. отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 1 и 2;
3. разполагат със склад за зърно със складова вместимост не по-малко от 1500 т зърно;
4. са внесли депозит или са предоставили неотменяема банкова гаранция съгласно чл. 9, ал. 4;
5. могат да осигурят условия за съхранение на зърно в съответствие с технологичните изисквания по чл. 11, ал. 2;
6. не са сключвали договори за влог на зърно без лицензия.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1 подават до министъра на земеделието и горите чрез Националната служба по зърното и фуражите заявление по образец, утвърден от ръководителя на службата, към което прилагат:
1. копие на решението за съдебна регистрация и удостоверение за актуално правно състояние;
2. копие на документ за данъчна регистрация и копие от код по БУЛСТАТ;
3. копие на документ за правата на собственика върху складовите помещения и справка за вещни тежести и възбрани;
4. копие на банков документ, удостоверяващ внесения депозит или предоставената неотменяема банкова гаранция;
5. копия на документи, удостоверяващи сключените застраховки на складовите помещения срещу пожар, наводнение и земетресение;
6. декларация за изпълнение на технологичните изисквания по чл. 11, ал. 2;
7. копие на санитарно разрешително от регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция;
8. копие на разрешително от териториалната служба за пожарна и аварийна безопасност;
9. последния годишен счетоводен отчет с всички приложения към него;
10. баланс и отчет за приходите и разходите към датата на подаване на документите за лицензиране;
11. справка за текущите задължения по банкови заеми и тяхното обезпечение;
12. документ за платена държавна такса.
Чл. 11б. Лицата по чл. 10а, ал. 1 подават до Националната служба по зърното и фуражите заявление по образец, утвърден от нейния ръководител, към което прилагат:
1. копие на документ за правата на собственика или наемателя върху силоза или складовото помещение и справка за вещни тежести и възбрани;
2. копие на документ, удостоверяващ сключената застраховка на складовите помещения срещу пожар, наводнение и земетресение;
3. декларация за изпълнение на технологичните изисквания по чл. 11, ал. 2;
4. копие на санитарно разрешително от регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция;
5. копие на разрешително от териториалната служба за пожарна и аварийна безопасност;
6. документ за платена държавна такса.
Чл. 11в. Когато представените документи по чл. 11а или чл. 11б са непълни или неточни, Националната служба по зърното и фуражите уведомява заявителя по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ако в 7-дневен срок заявителят не отстрани пропуските, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 11г. (1) Националната служба по зърното и фуражите проверява публичните складове за зърно и зърнохранилищата преди лицензиране и регистриране за наличие на заявените и декларираните обстоятелства.
(2) Националната служба по зърното и фуражите може да изисква от публичните складове за зърно и от зърнохранилищата допълнителна информация във връзка с проверяваните факти.
(3) Когато при проверката по ал. 1 се установят несъответствия с изискванията на този закон, Националната служба по зърното и фуражите може да определи срок за тяхното отстраняване. Ако изискванията не бъдат изпълнени в дадения срок, службата не прави предложение за лицензиране или отказва регистрация.
Чл. 11д. (1) Националната служба по зърното и фуражите в едномесечен срок от получаването на заявлението за издаване на лицензия, съответно от изтичането на срока по чл. 11г, ал. 3, прави предложение до министъра на земеделието и горите да издаде или да откаже издаването на лицензия.
(2) Предложението за отказ по ал. 1 задължително се мотивира.
Чл. 11е. (1) Министърът на земеделието и горите издава или отказва издаването на лицензия в едномесечен срок от получаването на предложението на Националната служба по зърното и фуражите.
(2) Отказът за издаване на лицензия се мотивира писмено.
(3) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на лицензия, когато:
1. не са спазени изискванията на чл. 11а, ал. 1;
2. при проверката по чл. 11г, ал. 1 се установи, че липсват заявени или декларирани обстоятелства.
(4) Отказът за издаване на лицензия може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 11ж. (1) Лицензия на публичен склад за зърно се издава за срок до два месеца преди изтичането на срока на внесения депозит или предоставената неотменяема банкова гаранция.
(2) Лицензията се подновява служебно при представяне на нов депозит или неотменяема банкова гаранция в срока по ал. 1.
Чл. 11з. (1) Националната служба по зърното и фуражите в едномесечен срок от получаването на заявление по чл. 11б регистрира зърнохранилището или отказва регистрация.
(2) Отказва се регистрация на зърнохранилища, когато при проверката по чл. 11г, ал. 1 се установи липса на заявени и/или декларирани обстоятелства.
(3) Отказът за вписване в регистъра може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(4) Регистрацията на зърнохранилище е безсрочна.
Чл. 11и. (1) Министърът на земеделието и горите издава на лицензирания публичен склад за зърно лицензия с регистрационен номер, а Националната служба по зърното и фуражите издава удостоверение за регистрация на регистрираното зърнохранилище.
(2) Притежателят на лицензия или удостоверение може да поставя собствен отличителен знак."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 8 в редакцията, предложена от комисията. Това е § 9, който става § 8.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 10 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
“§ 9. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Собственикът на публичен склад за зърно е длъжен да уведоми министъра на земеделието и горите за промени в заявените и/или декларираните обстоятелства в 14-дневен срок от настъпването им.
(2) Министърът на земеделието и горите изменя лицензията на публичния склад за зърно в случаите по ал. 1.
(3) Министърът на земеделието и горите отнема лицензията на публичен склад за зърно по предложение на Националната служба по зърното и фуражите или го прекратява по искане на собственика на публичния склад за зърно.
(4) Националната служба по зърното и фуражите предлага отнемане на лицензията, когато:
1. имуществото на публичния склад за зърно спадне под минимално изискващия се капитал по чл. 9, ал. 2;
2. дружеството бъде прекратено, преобразувано или спрямо него бъде открито производство по несъстоятелност;
3. публичният склад за зърно извърши някое от действията по чл. 10, ал. 1 или 2 без съгласието на органа, който го е лицензирал;
4. застраховката по чл. 11а, ал. 2, т. 5 не е сключена за текущата година;
5. бъдат нарушени санитарно-хигиенните или противопожарните изисквания за съхранение на зърно;
6. публичният склад не спазва декларираните технологични изисквания;
7. публичният склад не притежава минималната складова вместимост по чл. 9, ал. 3;
8. публичният склад не е изпълнил задължението си по чл. 9а, ал. 1;
9. публичният склад използва складова вместимост, която превишава вместимостта, посочена в лицензията;
10. бъде установено по съдебен ред, че публичният склад е издал документи с невярно съдържание за количеството или качеството на зърното;
11. констатира трайно влошаване на финансовото състояние, което застрашава интересите на влогодателите;
12. публичният склад не изпълни задължение по ал. 1 или по чл. 14;
13. констатира липса на количества зърно, съхранявано на влог и под складов запис.”
По § 11 са направени две предложения, които са подкрепени. Предложенията са от народните представители Пламен Моллов и Васил Калинов.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
“§ 10. Създават се чл. 12а и 12б:
“Чл. 12а. (1) Лицата по чл. 10а, ал. 1 са длъжни да уведомят Националната служба по зърното и фуражите за промени в заявените и/или декларираните обстоятелства в 14-дневен срок от настъпването им.
(2) Националната служба по зърното и фуражите изменя регистрацията на зърнохранилището в случаите по ал. 1.
(3) Националната служба по зърното и фуражите заличава от регистъра зърнохранилището по негово искане или служебно.
(4) Националната служба по зърното и фуражите заличава служебно от регистъра зърнохранилището, когато:
1. спрямо него бъде открито производство по несъстоятелност;
2. застраховката по чл. 11б, т. 2 не е сключена за текущата година;
3. наруши санитарно-хигиенните или противопожарните изисквания за съхранение на зърно;
4. не спазва декларираните технологични изисквания;
5. използва складова вместимост, която превишава вместимостта, посочена в удостоверението му;
6. бъде установено по съдебен ред, че е издало документи с невярно съдържание за количеството или качеството на зърното;
7. не изпълнява задълженията си по ал. 1 или по чл. 14;
8. констатира липса на количества зърно, съхранявано на влог.
Чл. 12б. (1) Националната служба по зърното и фуражите предлага отнемане на лицензията на публичен склад или заличава от регистъра на зърнохранилище при неизпълнение на наложена административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 2.
(2) При отнемане на лицензията или при заличаване от регистъра публичният склад или зърнохранилището връща на Националната служба по зърното и фуражите документа по чл. 11и, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по тези два текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 10 и 11 на вносителя, подкрепени от комисията, които респективно стават § 9 и 10.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Съобщения за парламентарен контрол утре – 6 юни 2003 г.:
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Моньо Христов, Евдокия Манева и Панайот Ляков – два въпроса, и на две питания от народните представители Васил Калинов и Кръстьо Петков и Панайот Ляков.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на питане от народния представител Николай Камов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов и Румен Петков и на питане от народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре – 6 юни 2003 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов