Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-06-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Асен Агов
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание.
Преди да преминем към редовната програма за днешния ден – продължение на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, позволете ми да ви обърна внимание върху едно обстоятелство, а именно, че на вчерашното заседание сутринта при приемането на един законопроект за ратификация е допусната очевидна фактическа грешка. Става дума за грешка при гласуването на второ четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазването на данъчното законодателство.
При гласуването на второ четене е изчетен друг текст на ратификационен закон, което налага да направим прецизно второ гласуване. Основание за това ни дава Решение № 7 на Конституционния съд от 1998 г. за отстраняването на очевидна фактическа грешка, съгласно което решение Народното събрание е длъжно да предприеме необходимото за отстраняване на тази грешка.
С оглед на това, уважаеми народни представители, съм длъжен да проведа второ гласуване на този законопроект и искам да помоля представител на Комисията по бюджет и финанси, не виждам председателя господин Иван Искров, да представи законопроекта на второ четене.
Аз не бих си позволил да задължавам когото и да било, бих помолил или господин Муравей Радев или господин Пирински. Господин Радев, ако сте така любезен да представите законопроекта, ще ви бъда благодарен.
ДОКЛАДЧИК Муравей Радев: Уважаеми колеги, на вашето внимание е проект на:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Руската федерация за
сътрудничество и обмен на информация по въпросите,
свързани със спазване на данъчното законодателство

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазването на данъчното законодателство, подписано на 2 март 2003 г. в София.”
Това е текстът на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, по второто четене на законопроекта има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте на второ четене представения от господин Радев законопроект за ратификация. Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Искам да поканя госпожа Анелия Мингова да заеме своето място на трибуната. Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Наред са преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. Затова ще започна оттам.
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 91. Промяна на седалище на търговец и откриване на клон, заявени за вписване до влизането в сила на този закон, се вписват по досегашния ред”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 94.
“§ 92. Прехвърляне на предприятие, извършено до влизането в сила на този закон, се вписва по досегашния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 95.
“§ 93. За заварените търговски дружества срокът по чл. 70, ал. 2 започва да тече от влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за параграфа, който става § 96.
“§ 94. Исковете по чл. 70 и 74 срещу решения за преобразуване, заведени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
Комисията подкрепя предложението, което става § 97.
“§ 95. Преобразуванията на търговски дружества, заявени за вписване до влизането в сила на този закон, се вписват по досегашния ред и имат действие съгласно досегашните разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението и параграфът става § 98.
“§ 96. Правата на кредитори във връзка с преобразувания, вписани до влизането в сила на този закон, се запазват.”
Комисията подкрепя предложението и параграфът става § 99.
“§ 97. (1) В срок 3 месеца след влизането в сила на закона министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката и министъра на финансите издават наредбата по чл. 655а.
(2) До издаването на наредбата по чл. 655а, ал. 1 и провеждането на изпита по чл. 655, ал. 2, т. 7 синдиците се назначават по досегашния ред.
(3) В едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 1 се организира и провежда изпит за придобиване на квалификация за синдик по реда на наредбата по чл. 655а, ал. 1.
(4) Лицата, издържали успешно изпита за придобиване на квалификация за синдик, се включват в списък, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(5) Лице, което е назначено за синдик или за временен синдик по заварено производство по несъстоятелност, се освобождава незабавно от съда, ако не е включено в обнародвания в “Държавен вестник” списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици.”
Комисията подкрепя предложението и параграфът става § 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по представените параграфи от Преходните и заключителните разпоредби. Не виждам желаещи.
Затова ще ви предложа гласуване ан блок от параграфи 91 до 97 по номерацията на вносителя, така както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 98 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 98 със следната редакция като § 101:
“§ 101. (1) Заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон.
(2) Подадените въззивни жалби срещу актовете по чл. 613а, ал. 1 се разглеждат по досегашния ред.
(3) Относно сроковете по чл. 686, чл. 688, ал. 1, чл. 690 и чл. 694, ал. 1, които са започнали да текат до влизане в сила на този закон, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, освен ако не изтичат след установените срокове от този закон.
(4) Публичните продажби, за които при влизане в сила на този закон са били направени обявления, се довършват по досегашния ред, след което се прилага разпоредбата на чл. 717ж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този текст желаещи не виждам.
Моля ви, гласувайте представения § 98 в редакцията на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 99. В чл. 21 от Закона за особените залози се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) При преобразуване на залогодателя чрез разделяне и отделяне и чрез промяна на правната форма залогът на търговско предприятие следва и търговските предприятия на всички новоучредени дружества.”
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) При преобразуване на залогодателя чрез вливане, сливане, разделяне чрез придобиване, отделяне чрез придобиване и чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик залогът на търговско предприятие преминава само върху съвкупността, която е принадлежала на залогодателя. В срока на отделното управление заложният кредитор може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено в едномесечен срок, кредиторът може да продаде съвкупността, принадлежала на залогодателя, като търговско предприятие по реда на този закон. С изтичането на срока на отделното управление залогът се погасява.”
3. Създава се ал. 6:
“(6) Едновременно с вписването на преобразуването съдът по седалището на всяко участващо в преобразуването дружество, както и по седалището на едноличния търговец при прехвърляне на имущество върху едноличен собственик вписва и преминаването на залога на търговско предприятие върху съответния правоприемник.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст на закона, уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 99 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 100. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения:
1. В чл. 122:
а) в ал. 1 думите “новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане” се заменят с “новоучредените и/или приемащите дружества”;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 думите “новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане,” се заменят с “новоучредените и/или приемащите дружества”;
г) алинея 4 се изменя така:
“(4) При преобразуване по ал. 1 съобщение за представянето на документите по чл. 262к от Търговския закон се публикува от всяко от преобразуващите се и приемащите дружества и в един централен ежедневник.”
д) алинеи 5 – 9 се отменят.”
Правя корекция, в доклада има грешка.
“2. Членове 123 – 126 се отменят.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя и параграфът става § 103.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров. Бях известен, че Вие ще направите изказване.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук е допуснато едно недоглеждане, което аз мисля, че трябва да поправим в пленарната зала.
Става дума за това, че се отменя почти целият режим на преобразуването на публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Това са дружества, които издават акции, допуснати за публично предлагане на фондовите борси или при първично публично предлагане, когато една емисия от ценни книжа от акции се предлага срещу одобрен от комисията проспект. В този случай, тъй като става дума за публично предлагане, защитата на потенциалните акционери, на всички инвеститори е много засилена. Твърде често става въпрос за административен контрол, осъществяван от Комисията за ценни книжа – сега вече Комисията за финансов надзор, която пое функциите на предишната комисия.
Идеята на вносителя е била, че всъщност уредбата на преобразуването и на обикновените търговски дружества вече е много по-добра, тя е съобразена с европейското законодателство, само че в предлаганите тук промени е изтървано нещо много важно, че при преобразуването на търговски дружества, които са публични, те имат статут на публични според Закона за публичното предлагане на ценни книжа, преобразуването трябва да бъде одобрено от Комисията за финансов надзор с цел да се защитят интересите на акционерите от преобразуващите се дружества в качеството им на инвеститори.
Ние вчера уточнихме с вносителя текстовете. По тази причина аз предлагам следната окончателна редакция на § 100. Алинея 2 на § 100 да придобие следния вид:
“(2) Вписване на преобразуването по ал. 1 в Търговския регистър се допуска само след представяне в съда на решението на комисията по чл. 124а.”
Тази редакция да бъде чл. 122, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Освен това предлагам чл. 124а, който урежда разрешителната компетентност на комисията, да не бъде отменян, а да остане, тъй като именно той създава допълнителна гаранция в рамките на този публичноправен, административноправен режим, че интересите на акционерите ще бъдат защитени.
За да остане чл. 124а предлагам т. 2 да бъде така:
“2. Членове 123, 124, 125 и 126 се отменят.”
Тоест, не се отменя чл. 124а, който урежда това изключително важно правомощие на Комисията по ценни книжа, насочено към интересите на акционерите в публичните дружества при преобразуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Но изпитвам известни съмнения относно възможността да обсъждаме и гласуваме Вашето предложение, защото това, което може да се направи в залата, ако няма постъпили предложения между първо и второ четене, е чисто редакционно или отпадането на отделни текстове или части от текстове. А Вие просто предлагате различна уредба, което ме поставя пред трудната ситуация като водещ да подложа на обсъждане и гласуване тези Ваши предложения.
Валери Димитров: Аз мисля, че става дума просто за пропуск.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако не направим това, ще има ли проблеми?
Валери Димитров: Да, ще има проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз бих помолил господин Севдалин Божиков – заместник-министър, да вземе отношение, защото ми се струва, че въпросите, които повдига господин Валери Димитров, са сериозни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател! По същество действително това е пропуск, който сме направили във връзка със засиления административен контрол, който е предвиден по един специален закон във връзка с Търговския закон. Вчера действително уточнихме с господин Валери Димитров тези неща, още повече че предлаганите от него допълнения всъщност не са точно редакционни, но касаят изваждането на един текст, който засяга прилагането на този специален закон. И по общия принцип на правото, че специалният закон измества действието на общия закон, ние считаме, че това отпадане на чл. 124а или лимитативното изброяване на текстове в ал. 2 е наложително и е съобразено с прилагането на специалния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божиков.
Позицията на вносителя всъщност ми дава куража да допусна обсъждането и гласуването на предложеното от господин Валери Димитров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлага се нещо, което на мен ми се струва основателно. Но тук пак опираме до основния въпрос – може ли един пропуск, който разбирам, че е пропуск още на вносителя на първоначалния проект, който не е поправен в сроковете между първо и второ гласуване, който не е поправен и от водещата комисия, сега вече след приключване на гласуване на целия закон ние да се връщаме и да започваме да гласуваме предложения, които тук се правят даже не и в писмена форма. Това крие същия риск, на който, за съжаление, неведнъж сме се подлагали. И затова, ако има такова нещо, аз предлагам веднага да се внесе един нов законопроект. Може даже да мине на две четения, но нека да си влезе във водещата комисия, нека да се обсъди. Аз сега съм убеден, че по-голямата част от присъстващите народни представители е трудно да се ориентират и трябва да вземем на доверие всичко това, което сега ни беше казано. А въпросът наистина е сериозен. Не изключвам да има пропуск, но ако тръгнем така да поправяме нашите пропуски в нарушение и на нашия правилник, в нарушение на процедура, която ние сме приели, която винаги сме я спазвали, не смятам, че нашата законодателна работа ще спечели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Това бяха и моите опасения.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Аз щях да направя същото предложение, още повече, че тези параграфи, които са свързани с промяна в други закони относно материята за преобразуване, която е в основата на този закон за промяна на Търговския закон, се предвижда с последната преходна разпоредба да влязат в сила от 1 януари 2004 г. И това е отразено в последния допълнителен доклад на комисията, което ни предоставя чудесна възможност дори без да бързаме да разгледаме един отделен законопроект, който предвижда преценени задълбочено и съобразени с необходимото промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като също предвидим неговото действие от 1 януари 2004 г., тъй като той се отнася до промените в Търговския закон.
Така че не виждам опасения в това сега да гласуваме отпадане на текста – това би било логичното – след което господин Димитров да се ангажира, за да не забравим, разбира се, да внесе текста така, както коректно би трябвало да звучи и в Комисията по правни въпроси да го разгледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Вашето предложение е § 100 да отпадне изцяло.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи да вземат отношение по този дискусионен въпрос? Не виждам.
Поставям на гласуване направеното предложение за отпадане на § 100.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 101. В Закона за “Държавен вестник” се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Към “Държавен вестник” всяка седмица се издава специализирана притурка, в която се обнародват покани, съобщения или други обявления, свързани с производство по несъстоятелност.”
2. В чл. 9, ал. 2 след думите “неофициалния раздел” се добавя “и в специализираната притурка по чл. 6, ал. 2”.
3. В чл. 10, ал. 1 след думите “неофициалния раздел” се поставя запетая и се добавя “както и в специализираната притурка по чл. 6, ал. 2”.
4. В чл. 11 се създава т. 3:
“3. известията в специализираната притурка в 7-дневен срок от постъпването им.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 101.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на комисията за отпадане на § 101.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема. Параграф 101 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 102 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция като параграфът става § 104:
“§ 104. В Гражданския процесуален кодекс в чл. 126а, ал. 1 се добавя нова буква “р” със следната редакция:
“р) искове по чл. 263о и чл. 264к от Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Само че дали ще стане § 104, е въпрос, защото отпаднаха параграфи.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, господин председател, но аз ще си позволя да гласуваме и следващия така, както е в доклада, защото технически при оформянето ще се направи преномерация, за да не направим някакво объркване в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Именно.
Има ли желаещи по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Последният параграф от Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията предлага да се създаде § 105 със следната редакция:
“§ 105. Разпоредбите на § 52, 102, 103 и 104 влизат в сила от 1 януари 2004 г.”
Тъй като обаче ние гласувахме отпадането на параграфа, който тук е фиксиран под № 103 и тъй като следователно следващият § 104 ще има един номер по-ниско, можем да запишем, че този последен параграф гласи следното:
“Разпоредбите на § 52, 102 и 103 влизат в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: А дали сме убедени, че такава ще бъде номерацията при техническото оформяне? 103 ли ще бъде този параграф, който тук е визиран като 104? Не е ли целесъобразно това да бъдат параграфите по номерацията на вносителя, а след това при техническото оформяне… Защото се страхувам да не сбъркаме с номерацията.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз ще го проследя, за да видим какво е отразено, но тъй като този текст беше обсъден на допълнително заседание на комисията, когато вече бяхме преномерирали предходните параграфи, в това предложение е заложена новата номерация, както я съобщавах и за протокола в залата по доклада. Единствената промяна тук идва в последния параграф 104, който става § 103. Затова мисля, че това е коректно.
Този последен параграф ще добие № 104.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова. По този последен параграф имате ли някакви смущения? Няма.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този последен параграф от законопроекта.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се.
Госпожо Мингова, остана един параграф.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Остана един отложен параграф - § 53 на вносителя, относно чл. 608. Вчера дебатирахме съдържанието на този текст, затова бих помолила отношение да вземе господин Божиков като представител на вносителя и след това да пристъпим към гласуване в зависимост и от неговото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Господин Божиков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително отложеният параграф визира основния текст в Търговския закон, установяващ неплатежоспособността на търговеца – текстът, който по същество или ускорява, или забавя производството по несъстоятелност и който събира най-много противоречия в себе си с оглед на съдебната практика.
При сегашната редакция на текста, която предлагаме като вносители, идеята беше да отпадне едно несполучливо изменение и допълнение на чл. 608 с последните промени в Търговския закон от 2000 г., когато върху съда легна тежката и продължителна във времето процесуална задача да установява по размер вземането в това производство или от едно специфично съдебно производство то почти беше превърнато в едно спорно исково производство, което по същество удължи страшно много разглеждането и решаването на проблеми, свързани с неплатежоспособността на търговеца.
По тази причина в предлагания нов текст на чл. 608 ние даваме една дефиниция на неплатежоспособността и в две последващи алинеи дефинираме едни необорими презумпции и оборими презумпции.
Необоримите презумпции са три. Първата е тогава, когато длъжникът е спрял плащанията. Явно това е хипотезата, при която длъжникът е спрял да обслужва свои задължения към повече от един от кредиторите и в производството, което е образувано по молба на един или повече от кредиторите, този факт се установи. Това е едно безспорно според нас обстоятелство, което дава правната възможност на съда да обяви в неплатежоспособност длъжника.
Втората хипотеза е свързана с неизпълнение от страна на длъжника на негово задължение, което е установено с влязъл в сила акт. Задължението трябва да бъде публичноправно.
Вчера в дискусионен аспект се постави въпросът дали при тази хипотеза не може да се стигне до злоупотреба от страна на кредиторите, които да поискат при наличие на едно незначително по размер, но влязло в сила със съответния акт публичноправно задължение, откриване на производство по несъстоятелност. Аз смятам, че опасенията в тази насока са неоснователни по няколко причини:
Първо, ако е налице едно такова задължение, след предявяването на молбата от страна на кредитора, длъжникът има пред себе си пълната възможност да изпълни своето задължение и оттук да отпадне основанието за продължаване на производството по несъстоятелност.
Тогава, когато това задължение е по-голямо, пред длъжника е правната възможност на чл. 740 и следващите от Търговския закон, които му дават възможност да подпише в писмена форма и в договор с кредитора едно извънсъдебно споразумение, което също дава основание за прекратяване на това производство.
На трето място, смятаме, че право на кредитора е да избере или индивидуалното принудително изпълнение, което Гражданско-процесуалният кодекс му дава, за да събере своето публичноправно вземане, установено с влязъл в сила акт, или по негова преценка да отиде към едно универсално принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност. По този начин ние разширяваме правата на кредитора, като в крайна сметка той е носителят на правото и той трябва да избере кой от двата способа би го удовлетворил с оглед на действията на длъжника или имущественото състояние на длъжника.
И третата необорима презумпция е свързана с установено със сила на присъдено нещо задължение на длъжника по отношение на търговска сделка или вземане, което е произтекло от това.
Това са трите необорими презумпции, при които съдът трябва да установи факта на неплатежоспособността и да открие съответното производство.
В ал. 3 се въвеждат нови три презумпции, които вече са оборими. Първата от тях е тогава, когато длъжникът не е изпълнил по конкретна търговска сделка свое парично задължение в рамките на един 60-дневен срок. Това дава основание на съответния кредитор да избере процедурата било на една искова защита на своите интереси, било да търси чрез откриване на производството по несъстоятелност и процедурата, която след това съдът открива, удовлетворяване на своите вземания.
Втората хипотеза, която също е оборима, е тази, при която длъжникът е в състояние да плати частично свои задължения към кредиторите или той плаща изцяло, но само на един от кредиторите, а по отношение на останалите кредитори той отказва плащанията. Естествено е при тези хипотези да се даде правната възможност както на длъжника да доказва своите права и респективно основания, за да не изпълни своите задължения изцяло към кредиторите, така и на съда да извърши своята преценка.
Тъй като вчера бяха поставени въпросите какво означава частично плащане, аз ще ви кажа, че в практиката много често хипотезата е един длъжник да изпълнява частично своите задължения и дадох може би един от най-фрапиращите примери – с "Кремиковци". На практика той не е спрял да изпълнява своите задължения към доставчиците на стоки и услуги, не е спрял да изпълнява частично своите задължения към Националния осигурителен институт и т.н., но изпълнението на неговите задължения е в рамките на 25-30 на сто от дължимия размер на задължението и оттук вече в практика възниква хипотезата е ли това състояние на неплатежоспособност или е състояние на платежоспособност.
В тази насока решихме законодателно да дадем отговор на този въпрос, за да може както длъжникът да бъде изправен пред хипотезата на обявяване в неплатежоспособност тогава, когато не изпълнява напълно своите задължения към кредиторите, така и съдът да има правната възможност, респективно кредиторите да я потърсят, да бъде констатирана неплатежоспособността и да бъде открито производството по несъстоятелност.
По същия начин и със същите аргументи мога да развия и третата оборима презумпция, а именно тогава, когато длъжникът плаща само на един от кредиторите, спрямо когото той има определени било договорни, било други отношения, примерно, за да не бъде спряна доставката на газ, да не бъде спряна доставката на електричество, но не изпълнява задълженията си към останалите кредитори, които са всъщност доставчици на определени стоки, примерно, възли, детайли, свързани с неговата дейност.
Пак повтарям, че идеята беше да се диференцират и да се създадат спорни и безспорни презумпции тогава, когато съдът, сезиран с жалба от съответен кредитор или кредитори, трябва да преценява налице ли е състоянието на неплатежоспособност на даден длъжник.
По тази причина ние поддържаме това, което сме внесли - § 55 в редакцията, която предлагаме на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божиков.
Има думата господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам едно предложение за редакционна поправка, която според мен по-добре ще открои идеята и смисъла, заложен в чл. 608, ал. 3. Това е § 55 във варианта, приет от комисията.
Неплатежоспособността се предполага – чета ал. 3 – когато длъжникът не е изпълнил в 60-дневен срок от падежа парично задължение на търговска сделка, както и когато е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само претенциите на отделни кредитори.
Добавката на “само” откроява, че всъщност длъжникът не може да плати претенциите изцяло на всички кредитори, а може да плати частично или изцяло претенциите само на отделни кредитори и в този случай не може да се смята, че той е платежоспособен. Напротив, той е неплатежоспособен, но мисля, че това по-добре откроява идеята, която е заложена в ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
“Да плати частично или изцяло претенциите само на отделни кредитори” или “само претенциите на отделни кредитори”? (Шум и реплики в залата.)
Добре, значи остава: “Само претенциите на отделни кредитори”.
Думата има госпожа Анелия Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, аз споделям това предложение на господин Димитров, което всъщност е редакционно. След аргументацията, която заместник-министър Божиков изтъкна, предлагам да гласуваме текста само с тази добавка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Други желаещи не виждам.
Аз също подкрепям тази добавка. Тя по-релефно подчертава идеята на законодателя.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 55 в редакцията на комисията с редакционната корекция, предложена от господин Валери Димитров в ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
С това всъщност законът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Законът е приет. Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на колегите. (Ръкопляскания от НДСВ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, продължаваме с нашата законодателна програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО, продължение.
Искам да припомня, че на второ четене са приети заглавието и параграфи от 1 до 11 включително, по номерацията на вносителя.
Предстои докладването по тази номерация на § 12. Това е стр. 17 от доклада.
Господин Пламен Моллов вече е готов да ни предложи съответните текстове.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите, ще прочета параграфи от 12 до 16 ан блок, тъй като по тях няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя, с оглед да ги гласуваме също ан блок.
“§ 12. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “зърно и” се добавя “на регистрираните”, а след думата “издаването” се поставя запетая и се добавя “изменението”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Условията и начинът за воденето, съхраняването и ползването на регистрите се уреждат с наредбата по чл. 11, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
“§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “място” се добавя “лицензията си и”.
2. В ал. 2 думите “собствениците или наемателите на” се заличават, а след думата “длъжни” се добавя “периодично, под формата на отчети”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Информацията по ал. 2 се предоставя всяко тримесечие във форма, определена от Националната служба по зърното и фуражите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
“§ 14. Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. При настъпване на застрахователни събития – пожар, наводнение или земетресение, които са нанесли вреди на публичния склад, зърнохранилището или зърното, вложено в тях, публичният склад или зърнохранилището уведомява Националната служба по зърното и фуражите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
“§ 15. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “капацитета си” се заменят с “лицензирания си складов капацитет”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Складовите записи за зърно се отпечатват в единна форма, предложена от министъра на земеделието и горите и одобрена от министъра на финансите. Министърът на финансите издава разрешение за отпечатване на складов запис за зърно само в одобрената форма.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
“§ 16. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите “зърнохранилището, в което” се заменят със “склада, в който”.
2. Създават се нови алинеи 3 и 4:
“(3) Публичният склад може да откаже да издаде складов запис, съгласно чл. 577, ал. 4 от Търговския закон, само когато вложеното зърно не отговаря на изискванията на нормативен акт или на националните стандарти.
(4) Вписаното в складовия запис количество зърно е със съответната бонификация или рефакция, съгласно договора за влог и складовия регистър по чл. 574 от Търговския закон.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думата “приемане” се добавя “и договора за влог”, а накрая се добавя “и складовия регистър”.
4. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 6 и 7.
5. Създават се алинеи 8 и 9:
“(8) Националната служба по зърното и фуражите, въз основа на водения от публичния склад за зърно складов регистър проверява издадените и върнатите складови записи за влог на зърно и ги анулира.
(9) В едноседмичен срок от изтичането на срока на лицензията на публичен склад неизползваните от него бланки за складови записи се връщат на Националната служба по зърното и фуражите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По параграфи от 12 до 16 не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Тези текстове са приети.

ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 17 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. (1) Търговците на зърно се вписват в регистър на Националната служба по зърното и фуражите въз основа на подадено заявление-декларация по образец.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват физически или юридически лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон.
(3) Не се вписват в регистъра лица, които са:
1. в производство по несъстоятелност;
2. невъзстановени в правата си несъстоятелни;
3. осъждани за банкрут;
4. лишени с присъда или с наказателно постановление от правото да упражняват търговска дейност и срокът на лишаването не е изтекъл;
5. подали заявление преди изтичането на срока по чл. 26, ал. 3.
(4) Към заявлението-декларация по ал. 1 се прилагат:
1. съдебна регистрация и удостоверение за актуално състояние;
2. документ за данъчна регистрация и копие от код по БУЛСТАТ;
3. за физическите лица – свидетелство за съдимост;
4. квитанция за внесена държавна такса.
(5) Заявлението се подава от търговеца или от негов писмено упълномощен представител.
(6) Когато представените документи са непълни, заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ако в 7-дневен срок от получаването на уведомлението заявителят не отстрани непълнотите, заявлението се оставя без разглеждане.
(7) Редът за регистриране на търговците на зърно, за водене и съхраняване на регистъра и за осъществяване на контрол върху дейността им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този текст не виждам желаещи за изказване.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте § 16 според редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
“§ 17. Създават се членове 24а и 24б:
“Чл. 24а. (1) Търговците на зърно подновяват регистрацията си ежегодно до 31 март. Търговец на зърно, който не поднови регистрацията си, се заличава от регистъра.
(2) Подновяването на регистрацията на търговците на зърно се извършва чрез подаване на ново заявление-декларация.
Чл. 24б. Регистрираните търговци са длъжни да съобщават в Националната служба по зърното и фуражите всички промени на декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от настъпването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф желаещи за изказване не виждам.
Моля ви, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Моллов, тук ми се струва, че могат да бъдат представени няколко параграфа ан блок.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Господин председател, ако ми позволите ще представя от § 19 до § 25, тъй като по тях няма направени предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 19. В чл. 25, ал. 1 думата “молба” се заменя с “заявление”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
“§ 20. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “декларацията” се добавя “или не изпълнява задълженията си по чл. 24б и чл. 28”.
2. В ал. 2 думата “молба” се заменя със “заявление”.
3. В ал. 3 думите “нова молба-декларация” се заменят с “ново заявление-декларация”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
“§ 21. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) Търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват в писмена форма.
(2) При износ, зърното и зърнените продукти се придружават от сертификат за съответствие, издаден от Националната служба по зърното и фуражите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.
“§ 22. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. (1) Националната служба по зърното и фуражите проверява всички обекти за съхранение на зърно в страната за спазване изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му.
(2) Националната служба по зърното и фуражите контролира публичните складове и зърнохранилищата чрез извършване на проверки за спазване на декларираните изисквания и на наличността и качеството на вложеното зърно.
(3) Националната служба по зърното и фуражите контролира регистрираните търговци за спазване на декларираните задължения.
(4) При извършване на проверки инспекторите на Националната служба по зърното и фуражите са длъжни:
1. да се легитимират пред контролираното лице;
2. да опазват служебната и търговската тайна;
3. да установяват точно фактите и да отразяват обективно резултатите от извършената проверка.
(5) При извършване на проверки инспекторите на Националната служба по зърното и фуражите имат право:
1. на свободен достъп до помещенията и документите на контролирания публичен склад, зърнохранилище или търговец;
2. да изискват необходимата им информация;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти, когато проверката изисква това.
(6) Националната служба по зърното и фуражите има право да изисква писмени разяснения по направените от нея констатации.
(7) При констатиране на нарушения, контролните органи налагат принудителни административни мерки по чл. 32, ал. 1 и съставят актове за установяване на извършените административни нарушения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.
“§ 23. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) Публичният склад за зърно и зърнохранилището са длъжни да предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за осъществяване на контролната им дейност и да им осигурят достъп до складовите помещения и стоките, съхранявани в тях. Публичните складове за зърно са длъжни при поискване от Националната служба по зърното и фуражите да дадат в 7-дневен срок писмени разяснения по направени от службата констатации.
(2) При извършване на проверки, търговците на зърно са длъжни да предоставят на контролния орган документи за наличното зърно и да му осигурят достъп до него.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
“§ 24. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При държавна интервенция на пазара, Националната служба по зърното и фуражите проверява количеството и качеството на зърното”.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.
“§ 25. Създава се чл. 31а:
“Чл. 31а. (1) Националната служба по зърното и фуражите извършва контрол за съответствие с обявеното качество на предлаганите на пазара зърнени продукти и издава сертификат за съответствие. Условията и редът на контрола за съответствие на зърнените продукти се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
(2) По искане на производители, публични складове за зърно, зърнохранилища и търговци на зърно, акредитираните лаборатории извършват окачествяване на партиди зърно и издават протоколи от изпитването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези текстове, уважаеми народни представители, не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте ан блок параграфи от 19 до 25 по номерацията на вносителя така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.

ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага следната редакция на § 26, който става § 25:
“§ 25. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Когато контролният орган установи, че лицензиран публичен склад за зърно или регистрирано зърнохранилище не спазва условията на лицензирането, декларираните обстоятелства или разпоредбите на чл. 9а, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, той налага една от следните административни мерки:
1. даване на задължителни указания и срок за отстраняване на нарушението;
2. временна забрана за сключване на договори за влог на зърно за срок до шест месеца от констатиране на нарушението;
3. предложение до министъра на земеделието и горите за отнемане на лицензията на публичния склад;
4. заличаване на зърнохранилището от регистъра.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се налагат със заповед на ръководителя на Националната служба по зърното и фуражите според характера и тежестта на нарушението.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата “лицензията” се добавя “или за заличаване от регистъра”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в изречения първо и второ след думата “лицензията” се добавя “или при заличаване от регистъра”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Желаещи за изказване по този параграф? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате § 26, по новата номерация § 25, по редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По параграфи от 27 до 29 текстовете на вносителя са подкрепени.
“§ 27. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “сключи договор за влог на” се заменят със “съхранява”, а след думата “лицензия” се добавя “или не е регистриран като зърнохранилище”.
2. В ал. 2 думите “от 50 000 до 100 000 лв.” се заменят с “от 5000 до 15 000 лв.”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.
Комисията предлага следната редакция на § 28, който става § 27:
“§ 27. В чл. 34 ал. 1 думите “или по чл. 29, ал. 3” се заменят с “чл. 17, ал. 9 и чл. 30”.”
“§ 29. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 5000 до 50 000 лв.” се заменят с “от 1000 до 10 000 лв.”.
2. В ал. 2 думите “от 10 000 до 100 000 лв.” се заменят с “от 5000 до 15 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Желаещи за изказване по тези текстове? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте параграфи от 27 до 29 по номерация на вносителя, както бяха представени, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 30 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 30, който става § 29:
“§ 29. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се отменя.
2. В т. 3 след думата “въздействия” се добавя “(почистване, сушене, охлаждане, обгазяване)”.
3. Точки 4 и 5 се изменят така:
“4. “Партида зърно” е определено количество зърно с еднородни показатели, позволяващо да бъде определено качеството му.
5. “Проверка на съответствието” са материални и правни действия, извършени от оправомощени лица с цел проверка дали обявеното и означеното качество отговаря на действителното качество на партидата.”
4. В т. 6 думите “Акредитация на изпитвателна” се заменят с “Акредитирана”, а думите “компетентността на” се заличават.
5. Създават се т. 8, 9, 10, 11 и 12:
“8. “Бонификация” е корекция на количеството зърно в повече.
9. “Рефакция” е корекция на количеството зърно в по-малко.
10. “Сертификат за съответствие” е документ, удостоверяващ, че даден продукт, процес или услуга съответстват на определен стандарт или нормативен акт.
11. “Държавна интервенция на зърно” е изкупуването от държавен фонд на зърно с определени качествени показатели, произведено в страната, по интервенционни цени в определен период от време.
12. “Протокол от изпитване” е документ, който представя резултатите от едно изпитване, както и друга информация, отнасяща се до изпитването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този § 30 по номерацията на вносителя има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага § 31 да отпадне, защото отива на систематичното си място и е гласуван в чл. 11, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 31.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Ако ми позволите, ще прочета § 32 и 33.
“§ 32. Националната служба по зърното и фуражите служебно регистрира зърнохранилищата, които притежават лицензия, валидна към датата на влизане в сила на този закон, без заплащане на такси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 30.
“§ 33. Навсякъде думите “Национална служба по зърното” и “Националната служба по зърното” се заменят съответно с “Национална служба по зърното и фуражите” и “Националната служба по зърното и фуражите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 31.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа, уважаеми народни представители? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте параграфи 32 и 33, подкрепени от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председател.
Последният параграф в този законопроект е § 34, който става § 32 и за който комисията предлага следната редакция:
"§ 32. В Закона за фуражите (обн. ДВ…) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. Националната служба по зърното и фуражите:
1. контролира производителите и търговците на фуражи;
2. контролира обръщението на фуражните суровини;
3. контролира влагането на определени добавки във фуражите;
4. контролира търговията с комбинирани фуражи;
5. контролира съответствието и пълноценността на фуражите със специално предназначение."
2. В чл. 10 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 след думата "горите" се добавя "в едномесечен срок от започването на дейността";
б) създава се ал. 7:
"(7) При регистрацията по ал. 1 и одобрението по ал. 2 Националната служба по зърното и фуражите събира такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет."
3. Създава се чл. 15а:
"Чл. 15а. Националната служба по зърното и фуражите извършва контрол за съответствие на декларираните показатели на храните за животни, окачествяване на фуражи, които се разпространяват, по искане на страните по договора и издава сертификати за качество. Сертификатите се издават въз основа на протоколи от изпитване от акредитирана лаборатория."
4. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите "вписано в регистрите по реда на чл. 10, ал. 1 и 2" се заличават, а след цифрата "9" се поставя запетая и се добавя "10";
б) в ал. 2 думите "ал. 1 и 2 и" се заменят с "ал. 1 и 2 и/или".
5. В чл. 17, ал. 1 се правят следните допълнения:
а) в ал. 1 думите "чл. 9" се заменят с "чл. 8, 9";
б) в т. 1 в началото се добавя "забрана за предлагане на пазара и".
6. В чл. 18, ал. 2 думите "от 3000 до 5000 лв." се заменят с "от 1000 до 3000 лв.", а думите "от 5000 до 10 хил. лв." се заменят с "от 3000 до 5000 лв.".
7. Навсякъде в закона думите "Главната дирекция за контрол на фуражите" се заменят с "Националната служба по зърното и фуражите"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, това е последният параграф - § 34 по номерацията на вносителя. Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Моллов, заповядайте за финални думи.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Само да благодаря на всички колеги за изключително конструктивната работа по този закон, който беше приет с пълен консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, с това приключихме и с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Приет е на първо четене на 12 март 2003 г.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по второто четене.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Красимир Катев – заместник-министър на финансите, и господин Божидар Кабакчиев – подуправител на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър и подуправител на банката. Не виждам противни предложения.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете господата Катев и Кабакчиев в пленарната зала.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.
"Закон за изменение и допълнение на Валутния закон".
По § 1 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им;"
2. Точка 6 се изменя така:
"6. събирането, поддържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 1 желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията на комисията, заедно със заглавието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров, да представите следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, предлагам да представя параграфите от 2 до 5 включително, тъй като § 6, по който също нямаме спорове, е доста по-дълъг. Ако нямате против…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 2 не са постъпили предложения между първо и второ четене. Текстът се подкрепя по принцип, като предлагаме следната окончателна редакция:
"§ 2. Член 3 се изменя така:

"Извършване на сделки като обменно бюро и финансова къща

Чл. 3. (1) Сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, което е вписано в публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро.
(2) Физическите лица – търговци, както и членовете на управителните или контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица по ал. 1 не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Вписването в регистъра се извършва в 14-дневен срок от подаването на всички документи, изискуеми в наредбата по ал. 5.
(4) За вписването в регистъра по ал. 3 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 3, както и изискванията към дейността на обменните бюра.
(6) За извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от Българската народна банка.
(7) В БНБ се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като финансови къщи.
(8) Българската народна банка издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) и за изискванията към дейността на финансовите къщи."




По § 3 няма други предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 3. Член 4 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4:
“§ 4. Член 5 се отменя.”
По § 5 също няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Търговските банки и БНБ извършват преводи и плащания към чужбина след деклариране на основанието за превода пред тях.”
2. В ал. 2 думите “в чужбина” се заменят с “към чужбина”, думата “размерът” се заменя с “равностойността”, числото “20 000” се заменя с “25 000” и наименованието “Българска народна банка” се заменя с “БНБ”.
3. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Имате думата по тези параграфи, уважаеми народни представители.
Искам да обърна внимание, чисто редакционно, че не сте последователни в съкращението БНБ и изписването на Българска народна банка, но това са неща, които ще бъдат оправени впоследствие.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 2 до 5 включително, както бяха прочетени от председателя на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, предлагам следващите няколко текста да ги гласуваме поотделно, тъй като в комисията по тях имаше доста дискусии.
По § 6 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя, като предлага следната нова редакция:
“§ 6. Член 7 се изменя така:
“Събиране на информация за нуждите на
статистиката на платежния баланс
Чл. 7. (1) За нуждите на статистиката на платежния баланс се водят регистри за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице и за всеки презграничен превод и плащане на стойност, определена от БНБ с наредба, но не по-малка от 5000 лв., от:
1. търговските банки и БНБ;
2. министерствата и държавните агенции;
3. централния депозитар и емитентите на поименни ценни книжа на капиталовия пазар, за които действащото законодателство не предвижда регистрация от централния депозитар;
4. инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионните фондове;
5. нотариусите, съответно съдиите по вписванията.
(2) Лицата, извършващи плащането или превода, представят на лицата по ал. 1, т. 1 статистическа форма по образец, утвърден от БНБ.
(3) Лицата по ал. 1, т. 1 отказват действия по извършване на плащането или превода, ако не им бъде представена статистическата форма по ал. 2.
(4) При постъпване на средства от чужбина местните лица – получатели на средствата, попълват статистическите форми по ал. 2 в 30-дневен срок от уведомлението за превода от лицата по ал. 1, т. 1.
(5) Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване на преки инвестиции в чужбина от местни юридически лица или еднолични търговци, както и за предоставяне на финансови кредити между местни юридически лица или еднолични търговци и чуждестранни лица, подлежи на деклариране пред БНБ за нуждите на статистиката на платежния баланс в срок 15 дни след нейното сключване.
(6) Когато местно юридическо лице или едноличен търговец нарежда на местна банка превод на средства във връзка с вече предоставен от или на чуждестранно лице финансов кредит, местната банка изпълнява нареждането за превод след удостоверяване декларирането на финансовия кредит от местното юридическо лице или едноличен търговец по реда на ал. 5.
(7) Декларирането по ал. 5 се извършва еднократно и при всеки следващ превод се удостоверява пред обслужващата местна банка с вече заверената от БНБ декларация.
(8) Събраната по алинеи 1 и 4 информация се предоставя на БНБ по ред, определен с наредбата по ал. 11.
(9) Органите и институциите по ал. 1 не могат да предоставят на други лица и институции събраната от тях информация, която е търговска или банкова тайна, освен ако това е предвидено в друг закон.
(10) Българската народна банка може да публикува и да предоставя на други лица и институции само обобщени данни.
(11) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по § 6. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 6 в редакция на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 7 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 7. Член 8 се изменя така:
“Предоставяне на информация на
Българската народна банка
Чл. 8. (1) Българската народна банка може да изисква от всяко лице информация, която е от значение за платежния баланс на страната.
(2) Всяко лице е длъжно да предостави на БНБ необходимата за статистиката на платежния баланс информация при спазване на изискванията за нейното съдържание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата по § 7, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 7 в редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 7 се приема.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8:
“§ 8. Член 9 се отменя”.
По § 9 също няма предложения между първо и второ четене.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Местните юридически лица и едноличните търговци са длъжни чрез статистически форми да отчитат пред БНБ всяко тримесечие вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина.
(2) Местните физически лица отчитат ежегодно до 31 март пред БНБ чрез статистически форми вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити, ако сборът от тези вземания или задължения надхвърля левовата равностойност на 50 хил. лв. към 31 декември на предходната календарна година.
(3) Българската народна банка определя редът за прилагане на този член в наредбата по чл. 7, ал. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, гласувайте § 8 и § 9, както бяха прочетени от председателя на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Ако ми позволите, господин председател, ще представя § 10, 11 и 12 ан блок.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 10. Създава се чл. 10а:

“Митнически регистър
Чл. 10а. (1) Митническите органи водят регистри за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, както и за износа и вноса на подлежащите на деклариране съгласно чл. 11 левове и чуждестранна валута в наличност.
(2) В случай на търговски кредити по износа и вноса или на финансов лизинг между местни и чуждестранни лица пред митническите органи се подава декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
(3) При внос и износ на левове и чуждестранна валута в наличност в размер, подлежащ на деклариране съгласно чл. 11, физическите лица представят на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
(4) Министърът на финансите издава наредба за прилагането на този член.”
По § 11 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“§ 11. Член 11 се изменя така:

“Износ и внос на левове и чуждестранна валута
в наличност
Чл. 11. (1) Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност при спазване на определените в този закон изисквания.
(2) Размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и износ на суми над 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредбата по ал. 6.
(3) При износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност местните и чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи размера и произхода на паричните средства, като представят удостоверение от съответното данъчно подразделение, че нямат просрочени задължения.
(4) Извън случаите по ал. 3 за суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само размера и вида на изнасяните парични средства, когато тяхната стойност не надвишава размера на внесената и декларирана валута.
(5) Износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност чрез пощенски пратки е забранен, с изключение на пратки с обявена стойност. Тази забрана не се отнася за БНБ и за търговските банки.
(6) За прилагането на този член министърът на финансите издава наредба, съгласувана с БНБ.”
По § 12 комисията подкрепя предложението на вносителя:
“§ 12. В чл. 12 се създава ал. 3:
“(3) Равностойността на чуждестранните валути към лева за нуждите на декларирането по чл. 11 се определя съгласно митническото законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По параграфи от 10 до 12 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфите ан блок, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Предлагам, господин председател, § 13, 14, 15 и 16, които касаят една материя, да ги представя ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя по § 13, като предлага следната нова редакция:
“§ 13. Член 13 се изменя така:

“Добиване, преработване и сделки с благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия от
тях по занятие
Чл. 13. (1) Лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок преди започване на дейността.
(2) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. За вписването в регистъра се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(3) Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 2, както и изискванията към дейността на лицата по ал. 1.
(4) Златните и сребърните изделия, изработени в страната или внесени от чужбина с търговска цел, подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и на маркиране по ред, определен с наредбата по ал. 3. Златните изделия се търгуват само в търговски обекти, разположени в сгради или други стационарни постройки, с изключение на продаваните от производителите им изделия на народните художествени занаяти.”
По § 14 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 14. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думите “скъпоценни камъни” се добавя “и изделия от тях”.
2. В ал. 1 след думите “скъпоценни камъни” се добавя “и изделия от тях” и думите “съвместно с Българската народна банка” се заличават.
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Вносът и износът на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях чрез пощенски пратки са забранени, с изключение на пратки с обявена стойност.”
4. В ал. 3 думите “Българската народна банка” се заменят с “БНБ”.
По § 15 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 15. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “скъпоценни камъни” се добавя “и изделия от тях”.
2. В ал. 2:
а) думите “лицата по чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 се заменят с “обменните бюра и лицата по чл. 13, ал. 1, които не са търговски банки”;
б) в т. 3 след думите “скъпоценните камъни” се добавя “и изделията от тях”;
в) създава се т. 6:
“6. да налагат мерки за обезпечаване на доказателства по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
3. В ал. 3:
а) думите “Българската народна банка” се заменят с “БНБ”;
б) в т. 3 думите “чл. 4, чл. 11, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 3” се заменят с “чл. 6, 7, 8 и 10 и на нормативните актове по прилагането им”;
в) в т. 4 след цифрата “7” се поставя запетая и се добавя “8”.
4. В ал. 4 думите “Българската народна банка” и думата “банката” се заменят с “БНБ”.
5. В ал. 5 думите “финансови къщи” се заменят с “финансова къща”, а думите “Българската народна банка” се заменят с “БНБ”.
6. В ал. 6 думите “по занятие без регистрация, съответно без разрешение” се заменят с “в нарушение на чл. 3, ал. 1”, думите “Българската народна банка” се заменят с “БНБ” и думите “ал. 2 и по чл. 64 от Закона за банките” се заменят с “ал. 2, 3 и 5”.


7. Алинея 7 се отменя.
8. Алинея 8 се изменя така:
“(8) Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията на чл. 11, ал. 5 и чл. 14, ал. 2 и уведомяват митническите органи за констатираните от тях нарушения.”
9. В ал. 9 думите “в рамките на своите правомощия” се заличават, а след думите “по чл. 15” се добавя “и чл. 16 при упражняване на техните правомощия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата по параграфи от 13 до 15.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чисто редакционно в § 14 и на няколко други места в заглавието, както и в текста след думите “скъпоценни камъни” се добавя “и изделия от тях”.
На мен ми се струва, че това не е точно, “изделия със скъпоценни камъни”.
Да кажем, един пръстен със скъпоценен камък не е изделие от скъпоценния камък. Така в чисто българския смисъл на думата “от тях” излиза като че ли цялото изделие трябва да е само от скъпоценни камъни. А такива изделия почти няма.
Предлагам просто да се помисли за по-точна формулировка. Може би в заглавието да стане: “скъпоценни камъни и изделия с такива камъни”. Защото утре някой може да се позове на този текст и да каже: това не е изделие от скъпоценни камъни, а има няколко скъпоценни камъка в изделието и то не попада в тази категория. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов.
Това е интересна бележка за нещо, което господин Соколов е забелязал. Аз също се замислих. Не знам има ли специалисти?
Дали някой от вносителите може да хвърли допълнителна светлина, защото предложението на господин Соколов ми се струва разумно като бележка?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, имаме тук виден представител на арменците, които най-много разбират от тази материя. (Весело оживление.) Ако може господин Крикорян да вземе отношение, ако не да помислим. Разбира се, казано в кръга на шегата.
Действително може и да е прав господин Соколов, но аз не съм специалист в тази материя. Това е термин, който е даден от данъчната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Едва ли господин Катев и господин Кабакчиев са специалисти по скъпоценните камъни и изделията с или от тях.
Господин Крикорян все пак се отзова на призива на господин Искров. Заповядайте.
Рупен Крикорян (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всичко това, което е анонсирано от гилдията, ми се струва, че е много правилно. Госпожа Нина Радева го е анонсирала в проекта. Да, има ювелирни изделия, които са със и без скъпоценни камъни, но не само със скъпоценни камъни. Правилното е да бъде “от и с тях”. Това е правилното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: “От и с тях”. И аз Ви благодаря, господин Крикорян.
Това предложение ми се струва разумно. Господин Соколов, вероятно ще удовлетвори и Вас. Имате думата.
Ако няма други желаещи, първо искам да подложа на гласуване направеното предложение за корекция навсякъде в текста, свързан със скъпоценните камъни, да се добави “изделия с и от тях”.
Моля, гласувайте тази поправка навсякъде в закона, където тя ще се среща.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря ви.
И сега подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 13 до 15 с извършената корекция, така както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 16 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Принудителни и административни мерки”.
2. В т. 1:
а) в буква “а” думата “указания” се заменя с “предписания”;
б) буква “б” се изменя така:
“б) да налага принудителна административна мярка запечатване на търговския обект на лицата по чл. 3, ал. 1 и на лицата по чл. 13, ал. 1, които не са търговски банки;”
в) буква “в” се изменя така:
“в) да отнема издадено удостоверение за регистрация на лице, което осъществява дейност като обменно бюро.”
3. В т. 2:
а) буква “а” се отменя;
б) буква “б” се изменя така:
“б) да издава писмени указания за отстраняване на непълноти в регистрите по чл. 7, ал. 1, в декларацията по чл. 7, ал. 5, в информацията по чл. 8 или в статистическите форми по чл. 10, ал. 1 и 2, когато не са изпълнени изискванията на чл. 7, 8 и 10, както и на нормативните актове по тяхното прилагане;”
в) буква “г” се отменя.
4. Точки 3 и 4 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по § 16? Не виждам.
Моля, гласувайте § 16 в редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, предлагам глобите и санкциите, които са в § 17 и 18, да ги изчета наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 17 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“§ 17. Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 1, 2, 3, 4 или 5, чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(2) Лице, което извършва обмяна на валута в нарушение на чл. 3, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., ако е юридическо лице или едноличен търговец.
(3) Лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(4) Лице по чл. 13, ал. 1, което извърши нарушение във връзка с дейността си по чл. 13 или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

(5) При повторно нарушение по алинеи от 1 до 4 на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер от първоначално наложената.
(6) При извършване на нарушение по алинеи 2, 3 или 4, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение – за срок от два месеца до една година.
(7) В случаите на налагане на административно наказание по ал. 6 с наказателното постановление се налага и принудителната административна мярка “Запечатване на обект”.
(8) Изпълнението на административното наказание по ал. 6 и на принудителната административна мярка по ал. 7 се прекратява от органа, който ги е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
(9) Лишаването от право да се упражнява съответната дейност по ал. 6, както и принудителната административна мярка по ал. 7 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.
(10) Актовете за установяване на нарушенията по алинеи от 1 до 6 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.”
По следващия § 18 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) За нарушение по чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(3) Юридическо лице или едноличен търговец, извършващ дейност като финансова къща без да е получил разрешение (лицензия) от БНБ, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 хил. до 50 хил. лв.
(4) Лице, лицензирано по чл. 3, ал. 6, което извърши нарушение на този закон или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 хил. до 25 хил. лв.
(5) Търговска банка, която наруши разпоредбите на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, при извършване на сделки и действия с чуждестранна валута или с благородни метали се наказва с имуществена санкция в размер от 5 хил. до 25 хил. лв.
(6) Длъжностно лице от търговска банка, което наруши или допусне да се нарушат изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(7) В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер, както следва:
1. по ал. 1 – от 500 до 2500 лв.;
2. по ал. 2 – от 4 хил. до 20 хил. лв.;
3. по ал. 3 – от 15 хил. до 75 хил. лв.;
4. по ал. 4 – от 10 хил. до 50 хил. лв.
5. по ал. 5 – от 10 хил. до 50 хил. лв., и
6. по ал. 6 – от 1000 до 5 хил. лв.
(8) Актовете за установяване на нарушенията по алинеи от 1 до 7 се съставят от оправомощени от управителя на БНБ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от управителя на БНБ или от оправомощени от него длъжностни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези два параграфа 17 и 18 има ли някакви възражения, бележки, изказвания? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте параграфи 17 и 18 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфи 17 и 18 се приемат.
Уважаеми народни представители, часът е 11,00. Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието. Продължаваме с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 19 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 19. Създават се членове 20 и 21:
“Чл. 20. Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.
Чл. 21. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези текстове на § 19 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 19 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По предложенията за изменението на Допълнителната разпоредба комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага следната окончателна редакция на § 20:
“§ 20. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2:
а) в буква “а” думите “или с разрешено временно пребиваване в страната за срок над 6 месеца” се заличават;
б) буква “г” се изменя така:
“г) българските дипломатически, консулски, търговски и други представителства, членовете на тези представителства, техният персонал и обслужващите ги български граждани, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, дългосрочно командированите в чужбина военнослужещи на кадрова военна служба и граждански лица от Министерството на отбраната в мисии, щабове и органи на международни организации, както и членовете на техните семейства;”
в) създават се букви “д” и “е”:
“д) българските граждани, пребиваващи в чужбина с цел обучение, независимо от срока на пребиваване;
е) българските граждани, пребиваващи в чужбина с цел медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване.”
2. В т. 3 накрая се добавя “и членовете на техните семейства, както и пребиваващите в Република България с цел обучение или медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване.”
3. Създава се т. 3а:
“3а. “Постоянно пребиваване” е пребиваване в Република България с право на неопределен срок. Физическите лица по точки 2 и 3 установяват наличие или липса на постоянно пребиваване в страната по смисъла на този закон чрез декларация.”
4. В т. 5 думите “както и издадените в чуждестранна валута технически чекове” се заличават.
5. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя “който е отпуснат от продавача/купувача на стоката или от изпълнителя/получателя на услугата по конкретната сделка”.
6. В т. 7 след думите “търговски кредит” се поставя точка и се създава изречение второ:
“В понятието “финансов кредит” се включват и финансовият лизинг, встъпването в дълг и прехвърлянето на вземания по финансов кредит.”
7. Точка 8 се изменя така:
“8. “Пряка инвестиция в чужбина” е:
а) придобиване в търговско дружество – чуждестранно лице, на права на съдружник с неограничена отговорност или на дялово участие, което дава право на над 10 на сто от броя на гласовете в общото събрание;
б) създаване на търговско дружество в чужбина;
в) предоставяне на заем с цел пряка инвестиция по букви “а” и “б” или свързана със споразумение за участие в разпределяне на печалба;
г) допълнителна инвестиция към инвестицията по буква “а” или “б”;
д) придобиване на недвижим имот.”
8. Точки 9 и 10 се отменят.
9. В т. 11, буква “в” след думата “предложения” се поставя запетая и се добавя “включително и чрез табла”.
10. Създават се точки 14 и 15:
“14. “повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за също по вид нарушение;
15. “изделие на народните художествени занаяти” е изделие, изработено от лице, вписано в регистъра на занаятчиите или в регистъра на майсторите по Закона за занаятите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли възражения по този параграф, уважаеми народни представители? Съмнения, изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 20 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Параграф 21 е подкрепен от комисията. Предлагаме следната окончателна редакция:
“§ 21. (1) В 6-МЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ТОЗИ ЗАКОН ВСИЧКИ МЕСТНИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА ИЛИ ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ, КОИТО СА ПРЕДОСТАВИЛИ НА ИЛИ СА ПОЛУЧИЛИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА ФИНАНСОВИ КРЕДИТИ, СЪЩЕСТВУВАЩИ КЪМ ДАТАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ТОЗИ ЗАКОН, ДЕКЛАРИРАТ ТЕЗИ КРЕДИТИ ПРЕД БНБ ПО РЕД, ОПРЕДЕЛЕН ОТ НЕЯ.
(2) Задължението по ал. 1 не се отнася за местни юридически лица или еднолични търговци, които са регистрирали в БНБ финансовите кредити по реда на отменения чл. 4, ал. 2 от Валутния закон.
(3) Когато местно юридическо лице или едноличен търговец нарежда на местна банка превод на средства във връзка с финансов кредит, предоставен от или на чуждестранно лице преди влизането в сила на този закон, местната банка изпълнява нареждането на превод след удостоверяване на извършена регистрация в БНБ на финансовия кредит по реда на отменения чл. 4, ал. 2 от Валутния закон или деклариране по ал. 1 на този параграф.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по § 21 от Преходните и заключителни разпоредби? Не виждам.
Моля, гласувайте § 21 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 22 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 22. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон всички местни юридически лица или еднолични търговци, които имат преки инвестиции в чужбина към датата на влизане в сила на този закон, декларират тези инвестиции пред БНБ по ред, определен от нея.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя по § 23 и предлага нова редакция.
Колеги, ще прочета окончателната редакция на § 23, ал. 1 малко променена от Правния отдел:
“§ 23. (1) Министерският съвет приема, съответно министърът на финансите и БНБ издават наредбите по закона, които влизат в сила на 1 октомври 2003 г.
(2) В срок 1 ноември 2003 г. Министерският съвет приема наредба за условията и реда за дейността на лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли бележки по тези два параграфи – 22 и 23, като по § 23 има чисто редакционна корекция, която господин Искров представи? Няма.
Моля, гласувайте § 22 и § 23, както бяха представени от господин Искров.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
И остана последният § 24.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, виждам, че всички заместник-председатели на Комисията по бюджет и финанси са в залата. Ако нямат нищо против, както и останалите народни представители, предлагам да гласуваме § 24 малко по-късно, тъй като изписан така, означава, че и санкциите, с които бързахме, за да се сложи ред в търговията с чуждестранни платежни средства излиза, че ще влязат от 1 октомври 2004 г. Идеята е от 1 октомври 2004 г. да влезе законът, тъй като предстоят много наредби, но засилените изисквания към чейндж-бюрата и съответните санкции мисля, че можем да изключим от тази разпоредба и да запишем, че влизат в сила от обнародването в “Държавен вестник”. Затова Ви моля да отложим разглеждането на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност предложението е за отлагане на разискването и гласуването на последния параграф.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Да, мисля, че до края на работния ден днес ще можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, моля да гласувате направеното от господин Искров предложение за отлагане на последния § 24. Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми народни представители, с това приключваме с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да докладва. Тя вече е на трибуната.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, уважаеми колеги, преди да ви представя доклада на комисията, имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете заместник-министър Марио Димитров в пленарната зала.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По наименованието на закона не виждам възражения.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 1. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При пълно осиновяване лицето по ал. 1 трябва да е получило разрешение да осинови дете при условията на този кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 1 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на комисията за отпадането на § 1.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
“§ 1. В чл. 35 думата “дееспособен” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 1.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 2. Член 51 се изменя така:
“Разлики във възрастта
Чл. 51. (1) Осиновяващият трябва да е най-малко с 15 години по-възрастен от осиновявания, като максималната разлика във възрастта между осиновяващия и осиновявания не може да надхвърля 45 години.
(2) Разликите във възрастта по ал. 1 не се изискват, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и в случаите по чл. 52, ал. 2. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликите във възрастта са налице, не се изискват такива разлики за другия съпруг.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказване?
Ако господин Марио Димитров има силното желание да защити текста на вносителя, да заповяда.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, позволете ми да защитя текста на вносителя по § 2, който се отнася до въвеждането на максимална възраст за осиновяващия като разлика не повече от 45 години. Разбира се, това изискване важи само за единия от съпрузите. Ако при другия съпруг тази разлика е налице, осиновяването е допустимо по ал. 2 на предложения от нас текст.
Основните ни аргументи за въвеждане в българското законодателство на разлика за максимална възраст между осиновяващ и осиновител са препоръките на Европейското споразумение за осиновяването, което казва, че в интерес на благото на детето е във всеки случай разликата във възрастта на осиновяващия и на детето по правило да не бъде по-малка от обичайната между родители и деца. Това е основният наш аргумент. Препоръката е при приложението на Хагската конвенция за международни осиновявания при законодателствата да бъде въведена такава възраст.
При сравнителния анализ, който правихме при подготовката на законопроекта със страни от Европейския съюз и страни по Европейското споразумение за осиновяване, по което ние не сме страна, видяхме, че в държави като Италия и Дания максималната възраст е 40 години, в други държави като Франция и Германия липсва такава уредба, но се препоръчва във всеки конкретен случай да се преценява възрастовата разлика.
Предложението на вносителя е тази разлика да бъде от 45 години с условието, което споменах в ал. 2, че ако по отношение на единия от родителите (от осиновяващите) тази разлика не е налице, то осиновяването може да бъде допуснато по отношение на цялото семейство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров. Искам само да Ви кажа, че ал. 2 не е формулирана по подходящ начин, та да се разбира, че забраната за разлика над 45 години не важи за втория съпруг. Редакционно не е сполучливо, но това не е толкова важно по същество.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще си позволя да изложа съображенията на комисията, аргументирайки предложението й за отпадане на този параграф, основното съдържание на който е да регламентира максимална възраст между осиновяващ и осиновяван.
На първо място, защото е възможно биологичният родител на едно дете да бъде и с възраст, която надхвърля разликата от 45 години, а осиновяването всъщност създава и замества отношенията по произход. След като едно лице може да бъде биологичен родител на дадено дете без оглед на разликата във възрастта, защото това са биологични дадености, то няма основание за нормативно ограничаване на тази възраст, когато регламентираме осиновяването като институт, който замества отношенията по произход и създава отношения между родител и дете.
На следващо място, както и господин Димитров посочи, ние не сме нормативно обвързани от актове, които да ни задължават изобщо да предвиждаме такава максимална възраст между осиновен и осиновител. Нормативните актове в други държави, които бяха посочени, всъщност ни показват, че законодателството на другите държави урежда доста свободно този въпрос съобразно собствените си традиции и разбирания.
На следващо място, както ще видите и по-нататък от доклада, предложенията, направени от вносителя и които са възприети от комисията, създават един доста сложен, доста прецизен и доста подробен ред, процедура и изисквания, когато се преценява възможността едно лице да стане осиновител на дете, от което е видно, че доста органи в тази поредица от действия имат правната възможност да преценят дали е подходящ осиновителят, което включва неговите биологични възможности, освен всички останали, за да се грижи за детето в качеството си на осиновител. Така че ако тези органи стигнат до извода, че разликата във възрастта е обективна пречка за изпълняване на неговите ангажименти и задължения като осиновител, то респективно това лице изобщо няма да бъде включено в регистъра за кандидат-осиновители, а на следващо място – няма да се прецени и няма да му бъде дадено съответното разрешение да осинови определено дете, също включено в съответния регистър.
По тези съображения комисията обсъди предложенията на вносителя и излезе с обединено становище, което е видно от нейните протоколи, за отпадане на този параграф. Всъщност отпадането му означава, че в текста, който продължава да действа в Семейния кодекс, единствената фиксирана възраст е 15 години – минималната сега съществуваща разлика между осиновен и осиновител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз споделям становището, изразено от госпожа Мингова като становище на комисията, и всички изложени от нея аргументи плюс още един.
Осиновяването винаги се извършва от съда. Съдът е задължен да бди над интересите на детето, тоест той извършва това осиновяване само когато се извършва в интерес на детето, което се осиновява. Това е главният интерес. Ако разликата във възрастта е прекалено голяма, има нещо смущаващо и съдът го намери за аргумент, който ще попречи на осиновяването, той няма да допусне осиновяването да бъде извършено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция “Социално подпомагане” в 7-дневен срок от извършването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 2.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 3. В чл. 53, ал. 2, изречение второ накрая се добавя “и при смърт на осиновител в случаите на пълно осиновяване”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи да вземат отношение?
Ако господин Марио Димитров изпитва потребност да защити текста на вносителя… Ако не, да го подлагам на гласуване, при положение, че няма желаещи народни представители да вземат отношение.
Уважаеми народни представители! Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Приема се това предложение.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създадат нови § 3 и § 3а със следното съдържание:
“§ 3. В чл. 37, ал. 1 се изменя така:
“(1) Родителят или детето могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.”
“§ 3а. В чл. 38 се създава изречение второ:
“Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа, които са свързани, има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 3 и 3а така, както са предложени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Двата параграфа се приемат.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 4 има предложения на народните представители Марина Василева и Иван Иванов, които са идентични по своето съдържание и по принцип са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага § 4 със следната редакция:
“§ 4. Създават се членове 53а, 53б, 53в, 53г, 53д и 53е:

“Предимство при родствена връзка

Чл. 53а. Близнаци се осиновяват заедно.

Условия за пълно осиновяване

Чл. 53б. (1) Пълно осиновяване се допуска само между осиновяващ и осиновяван, вписани в регистрите, определени в този кодекс.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях.”

Регистър на деца за пълно осиновяване

Чл. 53в. (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(2) Регистърът съдържа информация за:
1. личните данни на детето;
2. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;
3. наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;
4. личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и данни за здравословното им състояние;
5. контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;
6. специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
7. причините за извършеното настаняване;
8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването.
(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.

Вписване в регистъра

Чл. 53г. (1) За дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, ръководителят на специализираната институция в 3-дневен срок от настаняването му уведомява писмено съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(2) За дете, настанено в приемно семейство или при други лица с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, директорът на дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес на детето уведомява писмено в 3-дневен срок от настаняването съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(3) Извън случаите по ал. 1 дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест месеца след изтичането на срока, за който е настанено, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по местонахождението на специализираната институция. Ръководителят на специализираната институция уведомява писмено в 3-дневен срок за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.
(4) Извън случаите по предходните алинеи дете, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Настойникът, съответно попечителят, уведомява писмено за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.
(5) Дете, което не е настанено в специализирана институция, в приемно семейство или при други лица, може да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, след като по искане на родителите бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Молбата се подава чрез регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето. Към молбата се прилага писмено съгласие за осиновяване.
(6) Уведомленията по алинеи 1-4 и молбата по ал. 5 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.
(7) В случаите по алинеи 1-5 уведомлението, съответно сезирането на съда, може да се извършва и от прокурора.

Производство пред съда за вписване в регистъра

Чл. 53д. (1) Производството пред съда започва по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане или по искане на прокурора, направени в 14-дневен срок от уведомлението, както и по молба на родителите на детето.
(2) Предложението, искането и молбата по ал. 1 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.
(3) В производството по ал. 1 участват прокурорът, родителите, съответно настойникът или попечителят, детето, ако е навършило 14 години, както и представител на регионалната дирекция за социално подпомагане.
(4) Решението може да бъде обжалвано от лицата по ал. 3 пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно.



Отбелязвания в регистъра

Чл. 53е. (1) При изменение на обстоятелствата се извършва отбелязване в регистъра.
(2) Заличаване в регистъра се извършва при:
1. допуснато осиновяване;
2. навършване на пълнолетие;
3. установяване на произхода на детето;
4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;
5. възстановяване на родителските права;
6. смърт на детето.
(3) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане при спазване изискванията на чл. 53в.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 4 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4 в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 5. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано 14 дни след раждането."
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават алинеи 3 и 4 и се изменят така:
"(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.
(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен."
3. Създават се алинеи 5 и 6:
"(5) Дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях.
(6) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 5 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте § 5 в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложения на народния представител Марина Василева и на народния представител Иван Николаев Иванов, които са идентични по съдържание, за създаването на нов § 5а, подкрепени по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 5а със следната редакция:
"§ 5а. Член 55 се изменя така:
"Мнение за осиновяване
Чл. 55. (1) Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(2) Мнение по осиновяването дават:
1. настойникът или попечителят;
2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3. съпрузите, ако са поставени под ограничено запрещение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По този § 5а? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф в редакция на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Параграф 5а е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 6. В чл. 56 ал. 3 се изменя така:
"(3) Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6 в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 7 има идентични по съдържание предложения на народните представители Марина Василева и Иван Николаев Иванов, които не са подкрепени от комисията:
"В чл. 56а, ал. 3 думите "ако важни обстоятелства налагат това и то" се заменят с "по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето, ако връщането".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 7 със следната редакция:
"§ 7. Създава се чл. 56а:
"Оттегляне на предварително даденото съгласие
Чл. 56а. Родителят може да оттегли пред дирекция "Социално подпомагане" предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. За оттеглянето се прилагат съответно изискванията на чл. 54, ал. 6 и чл. 56, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, аз ще защитя предложението си само частично, защото приемам, че думите "по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето, ако връщането" могат да не бъдат включени, но смятам за напълно логично да отпаднат думите "ако важни обстоятелства налагат това и то е в негов интерес". Смятам, че това би трябвало да отпадне, защото напълно в интерес на детето е то да има както законни родители, още повече биологични родители. И ако е изпълнен текстът на ал. 3, а именно, че е изтекъл срокът и не е подадена молба за осиновяване, районният съд по искане на родителя би трябвало да постанови връщането на детето в семейството.
Не виждам каква необходимост от други важни обстоятелства биха наложили това, когато е налице обстоятелство, че в този срок не е подадена молба за осиновяване и, на второ място, че от страна на родителите има искане за връщане на детето в семейството. Поне доколкото не са записани другите важни обстоятелства, възниква въпросът кои могат да са те.
Поради това считам, че този текст би трябвало да отпадне и ал. 3 да завърши до думите "установяване връщане на детето в семейството". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване редуцираното предложение на господин Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 45, против 48, въздържали се 5.
Предложението на господин Иванов не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Марина Василева, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 13.
И това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.



ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага той да е със следната редакция:
“§ 8. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 запетаята след думата “детето” се заличава и се добавя “и”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в 6-месечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте подкрепения по принцип § 8 на вносителя в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 9 има идентични по съдържание предложения на народните представители Марина Василева и Иван Иванов, които не са подкрепени от комисията. Съдържанието и на двете предложения е следното:
1. Член 57а се изменя така:
“Чл. 57а. Осиновяване на дете – български гражданин, от чужд гражданин се допуска само, ако детето не може да бъде настанено за отглеждане в семейство на роднини и близки или осиновено от български гражданин след изчерпване на всички възможности.”
2. Създава се нова ал. 2 на чл. 57б:
“(2) Дирекция “Социално подпомагане” организира обучението на кандидатите за осиновители, в което се включва и информация относно необходимостта детето да знае, че е осиновено (последиците, ако детето не знае, че е осиновено), значението за детето да знае, че е осиновено.
3. Алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 9 със следната редакция:
“§ 9. Създават се чл. 57а, 57б, 57в и 57г:
“Разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи
за пълно осиновяване
Чл. 57а. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция “Социално подпомагане” по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция “Социално подпомагане” извършва социално проучване на лицето по ал. 1 за годността му да осинови дете.
(3) Проучването се извършва в срок до 3 месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за:
1. личните данни на осиновяващия;
2. здравословното състояние на осиновяващия;
3. семейството на осиновяващия;
4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние;
5. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;
6. мотиви за осиновяването;
7. други обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) За резултатите от проучването се изготвя доклад, въз основа на който директорът на дирекция “Социално подпомагане” в 7-дневен срок от представянето му издава разрешение на лицето по ал. 1.
(5) Отказът за даване на разрешение може да се обжалва при условията и по реда на Закона за административното производство.
(6) Разрешението се издава за срок от 2 години. При промяна на обстоятелство от значение за даване на разрешението лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция “Социално подпомагане”. Ако промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се прекрати по преценка на органа по ал. 4.
(7) Условията и редът за извършване на социалното проучване, както и условията и редът за издаване и прекратяване на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 53в, ал. 3.

Регистър на осиновяващи за пълно осиновяване
Чл. 57б. (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.
(2) Лице, получило разрешение от дирекция “Социално подпомагане”, служебно се вписва в регистъра на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а по негово искане – и в регистрите на други регионални дирекции.
(3) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение, както и информацията по чл. 57а, ал. 3.
(4) Условията и редът за водене и съхраняване на регистрите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 53в, ал. 3.

Съвет по осиновяване
Чл. 57в. (1) Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.
(2) Съветът по осиновяване се състои от председател – директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, и членове – ръководителят на съответната специализирана институция, юрист, определен от областния управител, лекар, определен от териториалния орган по здравеопазване, педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес на детето.
(3) Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписването му в регистъра, неговите качества, дали не е бил определян за подходящ осиновяващ на друго дете и не е подал в срок молба за осиновяване, както и другите обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява определеното по ал. 3 лице за детето и неговите данни, както и за условията, при които може да осъществи личен контакт с него със съдействието на съответната дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес на детето.
(5) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено съответната специализирана институция, приемно семейство или лицата, които се грижат за детето, както и дирекцията “Социално подпомагане” за необходимостта от подпомагане на осиновяващия при осъществяване на личния контакт.
(6) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият, който желае да осинови детето, подава молба за осиновяване пред съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане.
(7) Регионалната дирекция изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в 3-дневен срок от получаването й и уведомява за това регионалните дирекции, в чиито регистри е вписан осиновяващият.
(8) В случай, че определеното лице откаже предложението или не подаде молба за осиновяване в срока по ал. 6, Съветът по осиновяване в 14-дневен срок определя друг подходящ осиновяващ за детето. Отказът или неподаването на молба се отбелязва в регистрите, в които е вписан осиновяващият.


(9) Ако в шестмесечен срок от вписването на детето в регистъра са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или за него не е определен подходящ осиновяващ, и детето отговаря на изискването по чл. 136, ал. 2, съветът уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ чужденец. Това обстоятелство се отбелязва в регистъра на децата за пълно осиновяване.
(10) Министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика издават правилник за дейността на съвета по ал. 1.
Отбелязвания в регистъра
Чл. 57г. (1) При изменение на обстоятелствата, вписани в регистъра, осиновяващият е длъжен да уведоми Регионалната дирекция “Социално подпомагане”.
(2) В случаите по ал. 1 или служебно, Регионалната дирекция “Социално подпомагане” може да извърши ново социално проучване.
(3) При изменение на вписаните обстоятелства се извършва отбелязване в регистъра.
(4) Заличаване в регистъра се извършва по искане на осиновяващия, както и когато е отпаднала годността му за осиновяване.
(5) Отбелязването и заличаването се извършват по реда на чл. 57б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има две предложения, направени от народните представители Марина Василева и Иван Николаев Иванов.
Госпожа Василева иска ли да защити предложението си, което не е подкрепено от комисията? Не я виждам.
Виждам обаче, че господин Иванов вдига ръка.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да взема отношение само по първото от двете предложения, които съм направил. По второто приемам решението на комисията, която го отхвърля.
Що се касае обаче до първото предложение, което по принцип засяга чл. 57а, установявам с изненада, че дори вносителя не защитава текста, който е предложил, защото текстът на министерството гласи:
“Когато за едно и също дете има искане за осиновяване от български и от чужди граждани, с предимство се ползват българските граждани.”
В тази връзка текстът, който съм предложил, до голяма степен представлява едно развитие на текста на вносителя в същата посока. И макар че в предложението на комисията в чл. 57в, във всичките 10 алинеи по принцип се изброяват всички етапи, през които минава процесът на осиновяване, за да се достигне ал. 9, където се уведомява Съветът за международно осиновяване към Министерството на правосъдието, смятам, че цялата тази част, разглеждаща този въпрос, трябва да започне с един общ текст.
Основното ми съображение, поради което съм предложил този текст, е, че по същество той е в съзвучие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. И за да не бъда голословен ще прочета точно текста, който единствено съм записал – думата “български”, а именно: че “към такова осиновяване от чужденец се пристъпва, когато детето не може да бъде дадено в семейство за отглеждане или осиновяване или не може да бъде осиновено от съответен гражданин”, в случая е казано български гражданин, “или не може по никакъв подходящ начин да се полагат грижи за него в страната.”
За мен този текст е основополагащ, защото той показва отговорността на самата държава към подобни деца. Така разписани текстовете изключват последната фаза, която е доста категорична: че “не може по никакъв подходящ начин да се полагат грижи за него в страната.”
Изхождайки от тези съображения, искам, господин председателю, да се подложи на гласуване единствено първото от моите две предложения, като смятам, че то би било рамка за процедурата, която е разписана в следващите членове, прочетени от председателя на комисията госпожа Мингова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Иванов, това означава ли, че трябва да се гласува само предложението Ви за изменение на чл. 57а?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов само в частта му за изменението на чл. 57а. Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 39, против 63, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Марина Василева, независимо че тя не го защитава, тъй като отсъства от залата.
Затова моля, гласувайте предложението на госпожа Марина Василева за изменението на чл. 57а и по-нататък както е заложено в доклада.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 68, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
И сега вече идва ред на окончателната редакция на § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът в окончателната му редакция се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, ако ми позволите следващите три параграфа – от 10 до 12, да ги представя ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 10 е подкрепен от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 10. Член 58 се изменя така:
“Подсъдност
Чл. 58. Молбата за осиновяване се разглежда от окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето, в 14-дневен срок от постъпването й.”
Параграф 11 е подкрепен от комисията и е със следната редакция:
“§ 11. В чл. 59, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 59. (1) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение, след като изслуша заключението на прокурора. Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци – на Столична община.”
По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 12. Член 60 се изменя така:
“Обжалване на решението
Чл. 60. (1) Решението по чл. 59, ал. 1 може да се обжалва от прокурора и от лицата по чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 пред Апелативния съд в 7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание.
(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз предлагам да докладвате до чл. 14 включително, защото виждам, че няма нито едно предложение на народни представители, което да не е подкрепено по принцип от комисията. И след това ще подложа на гласуване ан блок параграфи от 10 до 14 включително.
Моля, четете окончателните редакции на тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Добре.
По § 13 има предложения на народните представители Марина Василева и Иван Иванов, подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага § 13 със следната редакция:
“§ 13. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Осиновявянето е задължително пълно, когато осиновяваният е:
1. дете на неизвестни родители;
2. оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване;
3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в 6-месечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взето.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) В тези случаи между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал. 1 дават съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 13, ал. 2, точки 1 и 2 не отпадат.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя.”
По § 14, подкрепен от комисията, тя предлага редакцията да е следната:
“§ 14. Създава се чл. 63а:

“Съдействие и наблюдение след осиновяването

Чл. 63а. (1) Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на осиновителя в срок до две години от допускане на осиновяването наблюдава отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.
(2) За наблюдението се изготвят годишни доклади, които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Както отбелязах преди малко има предложение на народни представители, които са подкрепени по принцип от комисията. Те са отразени в окончателните редакции на параграфи от 10 до 14 включително.
Затова моля, гласувайте параграфи от 10 до 14 включително ан блок.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 15 има предложения на народните представители Марина Василева и Иван Иванов, които са идентични по съдържание.
Предложенията не са подкрепени от комисията. Те са със следното съдържание:
“В ал. 1 на чл. 64 думите “чл. 53б, ал. 1, 2, 3 и 5” се заменят с “чл. 53б, ал. 1, 2, 3, 4 и 6”, а думите “57б, ал. 4” се заменят с “57б, ал. 5”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 15 в следната редакция:
“§ 15. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите “чл. 49, чл. 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 и ал. 3 и чл. 57, ал. 2” се заменят с “чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, алинеи 1 до 5, чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 и алинеи 2, 3 и 5”;
б) в т. 2 се добавя “в случаите на непълно осиновяване”.
2. В ал. 3 се създава изречение трето: “В случаите на международно осиновяване прекратяване на осиновяването може да поиска и министърът на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има две предложения на госпожа Марина Василева и господин Иван Николаев Иванов. По тях няма изказвания. Те са идентични.
Моля, гласувайте едновременно идентичните предложения на народните представители Василева и Иванов.
Гласували 86 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 4.
Предложенията на двамата народни представители, които са идентични, не се приемат.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 15.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 16. В чл. 65 ал. 1 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте предложението на комисията § 16 да отпадне.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграф 16 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 17. В чл. 66, изречение първо, думите “по чл. 64, ал. 1, точки 1 и 3” се заменят с “по чл. 64, ал. 1, т. 1”.”
Комисията също не подкрепя предложението на вносителя и предлага параграфът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте предложението на комисията § 17 да отпадне.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 17 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 18. Създава се чл. 67а:

“Защита на данните

Чл. 67а. (1) Данните от регистрите по чл. 53а, ал. 1, чл. 57б, ал. 4 и чл. 136а, ал. 2, точки 6 и 7 не могат да се предоставят, освен ако тези данни:
1. могат да се получат от общо достъпни източници;
2. се предават на друг орган или акредитирана организация, които извършват дейност по осиновяване на дете.
(2) Извън случаите по ал. 1 данните могат да се предоставят на други лица, ако са налице условията, предвидени в Закона за защита на личните данни.
(3) Общинските служби за социално подпомагане и Министерството на правосъдието са длъжни да осигурят опазването на данните по ал. 1 и предотвратяването на злоупотребата с тях, като предприемат необходимите организационни и технически мерки и допускат до работа с такива данни само лица, подписали клетвена декларация за опазване на тайната.
(4) Регистрирането, използването, обработването и съхраняването на данните по ал. 1, които представляват класифицирана информация, се извършват в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация
(5) Длъжностните лица и членовете на съветите по осиновяване и Съвета по международни осиновявания са длъжни да пазят в тайна данните за децата и кандидат-осиновителите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им.”
По този параграф има и предложения на народните представители Марина Василева и Иван Иванов, идентични по съдържание, което е следното:
1. В чл. 67а, ал. 1 думите “57б, ал. 4” се заменят с “57б, ал. 5”.
2. Създава се т. 3 на чл. 67а, ал. 1:
“3. се предоставят на Държавната агенция за закрила на детето при изпълнение на чл. 17а, т. 7, буква “б” от Закона за закрила на детето.”

Комисията не е подкрепила както предложенията на народните представители, така и текста на вносителя и предлага § 18, който става § 16, със следната редакция:
“§16. Създават се членове 67а, 67б и 67в:
“Защита на данните
Чл. 67а. (1) Агенцията за социално подпомагане и Министерство на правосъдието предприемат необходимите организационни и технически мерки за защита на личните данни във водените от тях регистри, съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, и да допускат до работа с такива данни само лица, подписали декларация за опазване на тайната.
(2) Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им.

Право на информация
Чл. 67б. (1) Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по ал. 1.

Забрана за извършване на търговска дейност
Чл. 67в. Забранява се извършването на търговска дейност във връзка с осиновяването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има две предложения на народните представители Марина Василева и Иван Николаев Иванов. Мъча се да видя дали те са идентични.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Абсолютно идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да.
Госпожа Василева? Не я виждам.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се спра специално на втора точка от предложението, което съм направил. Добавената т. 3 в ал. 1 има една-единствена цел – за хармонизиране на Семейния кодекс със Закона за закрила на детето. Това би дало една допълнителна пълнота на закона.
Заедно с това искам да направя едно процедурно предложение. Може би госпожа Мингова ще даде определени пояснения по предложения от комисията чл. 67а, ал. 1. Когато се говори за изискванията на Закона за защита на личните данни е добавено и Закона за защита на класифицираната информация. Аз се съмнявам, че данните, които в момента по тази материя биха били събирани, попадат под разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. За защита на личните данни – абсолютно категорично. Но дали попадат под разпоредбите на другия закон, защото не зная дали те носят съответен гриф и степен на секретност? Смятам, че би било твърде прекалено, ако въведем и Закона за защита на класифицираната информация в хипотезите за осиновяване на децата. Това за мен е изцяло от материята, разглеждана в Закона за защита на личните данни.
Защитавам единствено т. 2 от моето предложение, господин председател. Вече казах, че това води до пълнота и хармонизиране със Закона за закрила на детето, без да нарушава целостта на разглежданите в момента предложения. И второто предложение, което съгласно правилника, имам право да направя в зала, е за отпадане на текста “и Закона за защита на класифицираната информация”. Предвид характера на данните, които трябва да бъдат защитавани, те са по Закона за защита на личните данни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ще поставя на гласуване предложенията на Василева и Иванов, които са идентични. Разбирам, че господин Иванов поддържа само втората точка от това предложение, но ще ги подложа заедно на гласуване заради тяхната идентичност.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Марина Василева и Иван Николаев Иванов.
Гласували 80 народни представители: за 22, против 51, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Разбирам, че заместник-министърът на правосъдието иска да направи разяснение по въпроса за класифицираната информация. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уточнението е във връзка с направеното възражение от народния представител Иван Иванов – защо вносителят и съответно комисията при направената редакция на предложението на вносителя е включил Закона за защита на класифицираната информация. Съображенията с едно изречение са поради това, че във връзка с получаването на лични данни и информация за осиновяващите или за осиновеното лице, тази информация може да съдържа именно информация, която е под закрилата на Закона за защита на класифицираната информация. Това са съображенията и затова е включен и този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Господин председател, аз бих искал да помоля господин Димитров все пак да поясни какви са тези случаи, когато информация, касаеща осиновяването на едно дете, може да бъде третирана като класифицирана информация. Това са лични данни и затова се ползват от друг вид защита. Те имат тази защита по Закона за защита на личните данни. Това нито засяга националната сигурност, нито някакъв такъв род въпроси. Така че аз не мога да разбера какво имате предвид, когато казвате, че тази информация за осиновяването може да съдържа класифицирана информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин заместник-министър, заповядайте да отговорите и на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Именно получаването на информация по линия на националната сигурност може да бъде предмет на защита от закона. И аз питам точно в случаите, когато има информация, подадена чрез службите за сигурност по отношение на дадени лица, тогава по какъв начин тя ще бъде третирана и използвана от съответните органи, ако няма такава уредба за защита на данните в Семейния кодекс при и по повод на осиновяването? Това са аргументите.
Лъчезар Тошев (ПСОДС, от място): Тя си е класифицирана информация. Не е за осиновяването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Да, но ще я получат служителите по повод осъществяване осиновяването. Това са аргументите. И мога да ви кажа, че в сега съществуващия режим се получава такава информация. Това е бил мотивът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Мисля, че нещата са ясни. За да бъде ясно и на залата очевидно, когато постъпи класифицирана информация за осиновители или за други лица, свързани с процеса на осиновяването, тази класифицирана информация трябва да бъде защитена от Закона за защита на класифицираната информация. Ако сте съгласни с това, попаднала в регистрите по осиновяването, тази информация продължава да бъде класифицирана информация и не може да бъде декласифицирана. Следователно, пак трябва да бъде защитена от закона. Нали така, господин заместник-министър, за да няма неяснота по този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз въпреки всичко ще подложа на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов за отпадане от редакцията на текста на думите “и Закона за защита на класифицираната информация”.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателната редакция. Нека да я произнеса точно както е записано. “Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17, който става § 16 със следната редакция.” Тоест последната редакция, дадена от комисията.
Моля, гласувайте § 18, който става § 16.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 18, който става § 16, се приема в редакцията на комисията.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 19. В чл. 71 се създава ал. 3:
"(3) Когато искането за връщане на дете е направено от Министерството на правосъдието в качеството му на централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права от 1980 г., наричана по-нататък "Люксембургската конвенция", компетентен е Софийският градски съд. В производството се прилагат правилата на Глава 52а от Гражданския процесуален кодекс."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага §19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте предложението на комисията § 19 да отпадне.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 20 е подкрепен от комисията. Той става § 17 със следното съдържание:
"§ 17. В чл. 75, ал. 1, т. 3 се изменя така:
"3. когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в 6-месечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Виждам, че комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 20, който става § 17, е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 21, господин председател, комисията предлага той да отпадне, но не защото не споделя съдържанието, а защото според нея систематичното място на текста е по-нататък в закона и то е предложено. Така че преценете Вие дали да гласуваме изобщо отпадането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Разбирам Вашето предложение. Трябва да гласуваме, защото трябва да се регистрира в протоколите на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага § 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Като част от текста се включва в редакцията на § 23.
Моля да гласувате предложението на комисията § 21 да отпадне, като част от текста се включва в редакцията на § 23 (чл. 137).
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, ако ми позволите следващите параграфи до 24 включително, да ги представя ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага параграфът да стане § 18 със следната редакция:
"§ 18. В чл. 106, ал. 4 думите "или друго лице, с тяхно съгласие, или в съответното обществено заведение" се заменят с "други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция"."
Комисията предлага да се създаде § 18а:
"§ 18а. В чл. 109, алинеи 1 и 2 след думата "починали" се поставя запетая и се добавя "поставени под пълно запрещение"."
По § 23 на вносителя комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да стане § 19 със следната редакция:
"§ 19. В чл. 114, ал. 2 се изменя така:
"(2) Когато е необходимо органът по настойничеството и попечителството може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" настаняване на детето в приемно семейство или в специализирана институция."
По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да стане § 20 със следната редакция:
"§ 20. В чл. 128, алинеи 1 и 2 думите "общественото заведение, в което" се заменят със "специализираната институция, в която"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване параграфи от 22 до 24, които претърпяват изменение в номерацията, както са предложени от комисията, включително и окончателните редакции на част от тези параграфи.
Моля, гласувайте параграфи от 22 до 24.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфи от 22 до 24 с необходимите изменения както в номерацията, така и в окончателната им редакция, са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 25. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Правилата за припознаване по този закон не се прилагат в случаите, когато чужденец желае да припознае дете – български гражданин. Установяването на произход в този случай може да стане по реда на чл. 40 и 41."
Комисията предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте предложението на комисията § 25 да отпадне.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението на комисията § 25 да отпадне се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 26, който става § 21, със следната редакция:
“§ 21. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “на съответния държавен орган” и “български съд” се заменят съответно с “на министъра на правосъдието” и “Софийския градски съд”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Български гражданин, който е навършил една година, може да бъде осиновен от чужденец, представил разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване. По изключение с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Създават се алинеи 4, 5, 6 и 7:
“(4) Български гражданин, който има и друго гражданство и живее постоянно в чужбина, при осиновяване на дете – български гражданин, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване.
(5) Български гражданин, който желае да осинови дете – чужд гражданин, трябва да отговаря на изискванията на този кодекс и на изискванията на отечествения закон на детето, ако това е предвидено в него.
(6) При осиновяване на дете, гражданин на държава – страна по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, наричана по-нататък “Конвенцията”, осиновяването се признава след представяне на удостоверение от централния орган. Министерството на правосъдието изпраща служебно акта за раждане за отразяване в регистрите за гражданското състояние.
(7) Условията и редът за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице – български гражданин, се определят с наредба на министъра на правосъдието.”
5. Досегашната ал. 3 става ал. 8.
6. Досегашната ал. 4 става ал. 9 и се изменя така:
“(9) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения, освен ако отечественият закон на осиновителя е по-благоприятен за осиновения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте окончателната редакция на § 26, който става § 21.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 27 има идентични предложения на народните представители Марина Василева и Иван Николаев Иванов, които не са подкрепени от комисията. Те са следните:
“В § 27:
1. Член 136а, ал. 2, т. 6 се отменя:
2. Точки 7 и 8 стават съответно т. 6 и 7.
3. Член 136а, ал. 3 се отменя.
4. Алинея 4 става ал. 3, а думите “точки 6 и 7” се заменят с “точка 6”.
5. Член 136з се изменя така:
“Чл. 136з. Във фонд “Социално подпомагане”, създаден към министъра на труда и социалната политика, се набират следните приходи:
1. остатъка от държавните такси в размер на деветдесет и пет на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване;
2. държавните такси, събирани от Министерството на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136, ал. 1;
3. държавните такси по чл. 136б, ал. 6, като те се изразходват целево за дейностите по закрила на детето.”
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 27, който става § 22, със следната редакция:
“§ 22. Създават се чл. 136а – 136е:
“Правомощия на Министерството на правосъдието
по международни осиновявания
Чл. 136а. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по международните осиновявания в сътрудничество със съответните български и чуждестранни компетентни органи и акредитирани организации.
(2) Министерството на правосъдието:
1. предприема мерки за предоставяне на централните органи, на другите държавни органи и на акредитираните организации по Конвенцията информация за:
а) действащото в страната законодателство в областта на осиновяването, както и за статистически данни и утвърдени типови формуляри;
б) приложението на Конвенцията;
2. подпомага сътрудничеството между българските компетентни органи и компетентните органи на държавите – страни по Конвенцията, както и между българските и чуждестранните акредитирани организации, за ефективна защита на децата и за постигане целите на Конвенцията;
3. актуализира и предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право данни относно имената и адресите на акредитираните организации, получили разрешение от министъра на правосъдието;
4. изисква и поддържа актуална информация относно имената и адресите на акредитираните организации на държавите - страни по Конвенцията;
5. дава съгласие пред централните органи на държавите – страни по Конвенцията относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване;
6. удостоверява, че извършените осиновявания са в съответствие с Конвенцията;
7. води:
а) регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване;
б) регистър на осиновяващи – чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;
в) регистър на осиновяващи – български граждани, които желаят да осиновят дете – чужд гражданин, с постоянно местопребиваване в чужбина;
г) регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания;
8. събира, съхранява и обменя с компетентните органи или определени от тях организации информация относно положението на детето и на бъдещите осиновители, доколкото това е необходимо за извършване на осиновяването;
9. извършва действия и уведомява компетентните органи в страната и чужбина за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване получаването на недължими финансови или други облаги във връзка с осиновяването;
10. упражнява контрол върху състава и дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания, както и относно спазване изискванията на този кодекс и на издаденото разрешение;
11. организира приемането, регистрирането и обработването на молби за осиновяване;
12. изпраща до чуждестранните компетентни органи и организации молбите на българските граждани, които желаят да осиновят дете – чужд гражданин;
13. предприема действия относно установяване липсата на пречки за влизане и пребиваване на детето в приемащата държава;
14. съдейства при осъществяването на контакт между детето и определените за осиновяващи чужденци;
15. изпраща молбата за осиновяване на чужд гражданин с преписката в Софийския градски съд за произнасяне по осиновяването;
16. оказва съдействие през периода след извършване на осиновяването; получава, проучва и съхранява необходимата следосиновителна документация;
17. организира консултации, семинари и обучение в областта на осиновяването;
18. изготвя и обменя с компетентните органи на други държави обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване.
(3) Регионалните дирекции за социално подпомагане изпращат в Министерството на правосъдието в края на всеки месец информация за децата, които са вписани в регистъра по чл. 53в, ал. 1 и които отговарят на изискванията на чл. 136, ал. 2. Информацията съдържа данните, определени в наредбата по чл. 53в, ал. 3, както и сведения за възможностите за отглеждане и осиновяване на детето в съответната община.
(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 2, т. 7 се определят с наредбата по чл. 136, ал. 7.
Посредничество при международно осиновяване
Чл. 136б. (1) Посредничество при осиновяване на дете може да извършва само юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по-нататък “акредитирана организация”, вписано в централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.
(2) В управителния орган на организацията могат да бъдат избирани само неосъждани лица с висше образование и с общ трудов стаж не по-малък от 5 години.

(3) В организацията работят юристи, психолози, педагози, лекари, както и други специалисти с подготовка и опит в областта на международното осиновяване.
(4) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване, организацията подава заявление до министъра на правосъдието, придружено с:
1. документи, издадени от съда и от централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отразяващи актуалното състояние на организацията;
2. копие от учредителния акт или устава на организацията;
3. информация за разноските и разходите на организацията, свързани с посредническата дейност, както и максималния размер на хонорарите за осъществяването й;
4. посочване на държавите, по отношение на които ще се осъществява посредничеството;
5. други данни, свързани с посредническата дейност.
(5) Заявленията за издаване на разрешение се подават до края на втория календарен месец на всяка година. В двумесечен срок от изтичане на срока за подаване на заявленията, министърът на правосъдието по предложение на Съвета за международно осиновяване издава разрешение или мотивирано отказва издаването му. Отказът за издаване на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
(6) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от 2 години и се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква “г”, който е публичен.
(7) Разрешението не може да се преотстъпва или прехвърля.
(8) Акредитираната организация е задължена да постави разрешението на видно място и да посочва неговия номер в кореспонденцията си.
(9) За издаване на разрешението се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(10) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от съответния чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България при спазване на условията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, след получаване на разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.
(11) Разрешението по ал. 10 се издава за срок от 2 години, но не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган.
(12) Редът за издаване, отказване и отнемане на разрешението по ал. 1 и 10 се определят с наредбата по чл. 136, ал. 7.

Отнемане на разрешението
Чл. 136в. (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението по чл. 136б, ал. 1 и 10 и преди изтичането на срока, за който е издадено, когато организацията не изпълнява посочените в него условия или нарушава други изисквания на закона.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Закона за Върховния административен съд.

Прекратяване на разрешението
Чл. 136г. Разрешението се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е издадено;
2. по молба на акредитираната организация;
3. с прекратяване на юридическото лице;
4. при заличаване на вписването по чл. 48 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице по чл. 136б, ал. 10.

Дейност на акредитираната организация
Чл. 136д. (1) Акредитираната организация:
1. представя на Министерството на правосъдието искането за осиновяване и документите на осиновяващия, както и всяка друга информация за него, която е необходима за защита на интересите на детето;
2. предоставя на осиновяващия подробна информация за правата и задълженията при осиновяване и за правните последици при пълното осиновяване съобразно действащите законодателства в държавите, чиито граждани са осиновяваният и осиновяващият, както и в държавата по местопребиваване на осиновяващия;
3. уведомява осиновяващия за съгласието на министъра на правосъдието по чл. 136, ал. 1;
4. представя на Министерството на правосъдието молбата за осиновяване заедно с цялата преписка;
5. посредничи при установяването на контакт между определения осиновяващ и осиновявания и предоставя на осиновяващия изготвения от Министерството на правосъдието доклад относно личните данни на осиновявания, здравословното му състояние, социалния му статус, снимка, а ако е необходимо и видеозаписи и други материали относно детето;
6. осигурява на българските граждани, които искат да осиновят дете – чужд гражданин, предоставената от съответния орган или организация информация за конкретното дете;
7. уведомява Министерството на правосъдието за съгласието или несъгласието за осиновяването на предложеното дете, изразено от осиновяващия;
8. представя на всеки 6 месеца на Министерството на правосъдието доклад за състоянието на детето до 2 години след осиновяването му; докладът съдържа и оценка на акредитираната организация относно условията на живот, напредъка, нивото на физическо, умствено и емоционално развитие на детето, привързаността му към осиновителите, родителските грижи и умения, мерките за насърчаване на културната идентичност на детето и др.;
9. осигурява представителство на осиновяващия пред съда;
10. посредничи при издаването на разрешение за напускане на държавата по произхода от детето и за влизане в приемащата държава, както и на разрешение за постоянно пребиваване на детето в приемащата държава;
11. осигурява безопасността и подходящите условия за транспортиране на детето, а при решение на осиновителите – осъществява транспортирането или осигурява придружаване на детето;
12. предприема действия по осигуряване връщане на детето в държавата по произход в случай, че решението на българския съд не бъде признато в приемащата държава до една година от влизането му в сила и следи за състоянието на детето през този период.
(2) Редът за осъществяване на дейността по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7.

Съвет по международни осиновявания
Чл. 136е. (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международни осиновявания, който се състои от председател – заместник-министър на правосъдието, и членове – по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Съветът по международни осиновявания:
1. прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ – чужденец;
2. прави предложение пред министъра на правосъдието по молбите за издаване на разрешение по чл. 136б, ал. 1, след проучване на организацията и събеседване;
3. изразява мнение и дава препоръки по изпълнението на изискванията за международните осиновявания;
4. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на български граждани за осиновяване на дете – чужд гражданин;
5. дава мнение за разпределяне на средствата от фонд “Подпомагане на деца”.
(3) Министърът на правосъдието определя поименния състав на съвета по ал. 1 по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.”
Господин председател, ако ми позволите, в самия доклад има печатен пропуск на още един текст, който комисията е приела по предложението на вносителя и който бих искала да прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“Производство по молба за международно осиновяване
Чл. 136ж. (1) Софийският градски съд разглежда молбата за осиновяване в закрито заседание в 14-дневен срок от постъпването й и се произнася с решение, което обявява незабавно на страните.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен от съобщението за постановяването му. В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в закрито заседание се произнася с решение, което е окончателно.”
Текстът на този § 27, който става § 22, е:
“Създават се чл. 136а и чл. 136ж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Има идентични предложения на народните представители Марина Василева и Иван Николаев Иванов, които не са приети от комисията.
Не виждам госпожа Василева в залата. Затова искам да попитам господин Иванов дали иска да защити предложението си? Не желае.
Ще подложа предложенията на госпожа Василева и на господин Иванов на едно гласуване, тъй като са идентични.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 92 народни представители: за 36, против 43, въздържали се 13.
Предложенията не се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател! Ще ми позволите ли да внеса още няколко корекции в текста, тъй като е много голям?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Виждам, че е голям, изтощително е четенето на този текст, но аз също исках да Ви предложа една чисто редакционна корекция, тъй като видях, че и Вие се затруднихте при четенето. Но дайте първо Вашите предложения и аз след това ще направя моето.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Най-напред в чл. 136а, който прочетох, в печатния текст на доклада са пропуснати ал. 3 и ал. 4.
Алинея 3 е със следното съдържание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Мингова, става въпрос за стр. 27 от доклада, в т. 18 алинеите 3 и 4 всъщност стават алинеи 5 и 6.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Алинеи 3 и 4 стават алинеи 5 и 6. А текстът на алинеи 3 и 4 от чл. 136а е следният:
“(3) Регистрите по ал. 2, т. 7, букви “а”, “б” и “в” съдържат съответно информацията по чл. 53в, ал. 2 и чл. 57а, ал. 3.
(4) Регистърът по ал. 2, т. 7, буква “г” съдържа информация относно:
1. наименованието на организацията;
2. седалището и адреса на управление на организацията и данни за лицата, които я представляват;
3. номера и датата на разрешението за посредническа дейност;
4. органа, издал разрешението;
5. условията на разрешението по т. 3;
6. срока и условията на разрешението за осъществяване на посредническа дейност, издадено от чуждестранен компетентен орган;
7. други данни, вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.”
Вписвани в Централния регистър! Тоест, подлежащи на вписване е идеята.
Това са двете алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: А моето предложение е следното. На стр. 29, в т. 10 на чл. 136д, ал. 1 не е ясен текстът – “посредничи при издаването на разрешение за напускане на държавата по произхода от детето…”.
Според мен редакцията трябва да бъде: “… напускане от детето на държавата по произхода и за влизането му в приемащата държава…”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: На мен също ми направи впечатление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз видях, че Вие се затруднихте при четенето и ако не възразявате, да направим тази чисто редакционна поправка.
Господин Димитров, не виждам възражение, а виждам съгласие от Вас.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Още едно уточнение имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Добре, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Още един пропуск има при този така дълъг текст…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Само искам да разбера: всичките тези пропуснати текстове са минали през комисията и са одобрени.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Те са минали през комисията. Просто тук, в доклада, при печатането в последния момент са пропуснати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ясно, разбирам. Добре, заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Тъй като ги има в доклада на комисията за второ четене и са обсъдени и приети така от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз прочетох преди малко текста на чл. 136ж, но всъщност това е текстът на чл. 136з. А сега ще прочета съдържанието на чл. 136ж:
“Чл. 136ж. (1) Молбите за осиновяване се изпращат до Министерството на правосъдието, придружени с разрешение за осиновяване по чл. 136, ал. 2, и данните по чл. 136а, ал. 3 за включване на лицата в съответния регистър.
(2) В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете - гражданин на държава, страна по Конвенцията, молбата се изпраща от Министерството на правосъдието до съответния централен орган или акредитирана организация.”
Така че всъщност § 22 е: “Създават се чл. 136а - 136з”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Това наистина беше много пространен, дълъг текст, с допълнения.
Подлагам на гласуване § 27, който става § 22 със съответната редакция и добавки, направени устно от докладчика госпожа Мингова, както и някои редакционни поправки, които бяха направени тук.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграф 27, който става § 22 със съответните поправки и допълнения, се приема.
Моля, госпожо Мингова, продължете.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде § 23 със следното съдържание:
“§ 23. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) В случаите, когато родителите не живеят заедно и няма постоянно решение за мерките относно личните отношения или е отказано признаване и допускане изпълнение на решение на чуждестранен съд за упражняване на родителски права, Министерството на правосъдието като централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права от 1980 г. може по искане на заинтересувана страна да сезира Софийския градски съд за определяне на мерки, относно личните отношения. Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 30-дневен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.”
Ако ми позволите, аз имам тук една бележка, господин председател. Не “Министерството на правосъдието”, а “министърът на правосъдието” в качеството му на държавен орган би следвало да прави това искане, да образува това производство и да бъде страна по него. Поради което аз Ви предлагам думите “Министерството на правосъдието като централен орган по смисъла…” и т.н. да се заменят с “министърът на правосъдието при условията на Европейската конвенция…” и текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има предложение на госпожа Мингова, само че тук отпада “централен орган, който е по смисъла на Европейската конвенция”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Значи: “министърът на правосъдието по приложение на Европейската …” и продължава текстът. Заличаваме думата “Министерството на правосъдието като централен органа по смисъла” и ги заменяме с ”министърът на правосъдието по приложение на”. И текстът продължава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля да гласувате новия § 23 с направеното уточнение от докладчика госпожа Мингова.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Госпожо Мингова, виждам, че от § 28 нататък, включително Преходните и заключителни разпоредби, до § 32 включително, няма предложения. Моля да ги докладвате.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 24:
“§ 24. Навсякъде в кодекса думите “общинския съвет” и “Общинският съвет” се заменят съответно с “общината” и “Общината”.”
По § 29, който става § 25, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 25. Параграф 2 от Допълнителните разпоредби се отменя.”
“Преходни и заключителни разпоредби
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 26 със следната редакция:
“§ 26. Висящите дела при влизането в сила на този закон по чл. 58 от Семейния кодекс и по чл. 2 от Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс се разглеждат по досегашните изисквания и ред.”
По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 27 със следната редакция:
“§ 27. Когато сроковете за подаване на жалби срещу съдебните решения не са изтекли до влизането в сила на този закон, жалбите се подават и разглеждат по досегашните изисквания и ред.”
По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да бъде под № 28 със следната редакция:
“§ 28. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат в Министерството на правосъдието всички подадени молби от чужденци заедно с приложените към тях документи, като уведомяват подателите им за това.
(2) Молбите на чужденци, получили разрешение за осиновяване от съответния компетентен орган на държава – страна по Конвенцията, регистрирани в специализираните институции у нас до 31 август 2002 г., се разглеждат при досегашните изисквания и ред, ако до влизането в сила на този закон в Министерството на правосъдието е получено предложение от тях за осиновяване на детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Моля, гласувайте параграфи от 28 до 32 включително, в окончателната редакция на комисията и със съответната промяна на номерацията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създадат § 28а, 28б и 28в със следното съдържание:
“§ 28а. (1) Чужденци, чиито молби за осиновяване са подадени чрез съответните централни органи по Конвенцията или чрез акредитирани организации и са получени в Министерството на правосъдието до влизането в сила на този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква “б”.
(2) Децата, за които към влизането в сила на този закон има най-малко три отказа за осиновяване от български семейства, се вписват в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква “а”.
(3) Български граждани, подали молби за осиновяване до влизането в сила на този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 57б, ал. 1.
§ 28б. (1) В едномесечен срок от влизането на този закон в сила директорите на специализираните институции изпращат в Министерството на правосъдието информация относно децата, за които до влизането в сила на този закон са получени поне три отказа за осиновяване от български семейства.
(2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат на съответните регионални дирекции за социално подпомагане всички молби за осиновяване, подадени до влизането в сила на този закон от български граждани, заедно с приложените към тях документи, за което уведомяват подателите.
§ 28в. В тримесечен срок от влизане в сила на този закон юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които желаят да посредничат при международни осиновявания, могат да подадат заявления до Министерството на правосъдието при спазване на реда и условията, предвидени в чл. 136б.”
Господин председател, ако ми позволите, една редакционна бележка. В § 28б, ал. 1, предлагам последната дума да не бъде “семейства”, а “граждани”. Защото може и да не бъде семейство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
С тази редакционна бележка подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 28а, 28б и 28в със съответното съдържание.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 33 има предложения от народните представители Марина Василева и Иван Иванов, идентични по съдържание, които не са подкрепени от комисията:
1. В ал. 1, т. 3, думите “от съда” се заличават.
2. В ал. 2 думите “общинската служба за социално подпомагане или районния прокурор за започване на производство по чл. 53в” се заменят с “дирекция “Социално подпомагане”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 33, който става § 29 със следната редакция:
“§ 29. (1) Родител, оставил детето си в специализирана институция, без да е определен срок за отглеждането му в нея и без да е дал предварително съгласие за пълно осиновяване, е длъжен в срок шест месеца от влизането в сила на този закон да вземе детето си, да даде съгласие за пълното му осиновяване или да поиска от съда постановяване на мярка за закрила по чл. 4 от Закона за закрила на детето.
(2) Ако родителят не предприеме някое от действията по ал. 1, директорът на специализираната институция уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане или районния прокурор за започване на съдебно производство по включване на детето в регистъра.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, предложенията, които съм направил, са формулирани в две точки. Аз ги оттеглям поради това, че макар заключението да е, че комисията не подкрепя предложението, всъщност с въвеждането на Регионалната дирекция “Социално подпомагане”, бих казал, направеното предложение е частично отразено.
В новата редакция, която се предлага от комисията, имах силни опасения, а както разбрах и не само аз, но и хора – представители на неправителствени организации, че е отпаднало постановяването на мярка за закрила по чл. 4 от Закона за закрила на детето. Но виждам, че всъщност в ал. 1 трите хипотези са разписани като действия в последователен вид, без да бъдат номерирани, и тези мои опасения отпадат.
И накрая, преди да завърша, искам все пак да направя едно напълно редакционно предложение.
В началото на ал. 2, когато се говори какво трябва да предприеме родителят, и се казва: “Ако родителят не предприеме някое от действията”. Реално само в утвърдителна форма се казва: “Ако родителят предприеме някое от действията”, а в отрицателна - “Ако родителят не предприеме никое от действията”.
Правя предложение думата “някое” да бъде заменена с “никое”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Виждам, че госпожа Мингова утвърдително клати глава по повод редакционната поправка.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност трябва да си изясним смисъла. Ако означава “не предприеме никое”, значи нито едно от тях. А дали идеята не е, че ако не предприеме дори едно от тях, следва тази последица? Да не би да отидем в друг смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Иванов, “ако не предприеме никое от действията”, означава всички. А ако е някое, дори непредприемането само на едно действие ще доведе до последиците.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): То е същото. Ако предприеме едно-единствено действие, не може да се каже, че не е предприело нито едно действие.
Но в крайна сметка ще приема вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз мисля да го оставим с “някое”. Като че ли е по-ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ (от място): Да отпадне “някое от” и “никое от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Тука има едно предложение на господин Димитров, което ми се вижда разумно. Просто “някое от” и “никое от” да отпадне и да стане: “Ако не предприеме действията по ал. 1 …” и става по-чисто.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Тогава е същото. Това означава същото, което казва господин Иванов. Нека да бъдем точни.
Ако паднат думите “някое от”, това означава всичките да не бъдат предприети. Пак е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да. Значи аз мисля, че “някое от действията” е точният текст. Макар и да не съм юрист, но ми се струва, че това е точният текст, на който трябва да се спрем.
Ако поумуваме още малко, ще трябва да закрия заседанието.
Виждам, че господин Иванов си оттегля предложението. Но независимо от всичко, аз трябва да подложа на гласуване предложението на госпожа Марина Василева.
Вие оттегляте ли го както господин Иванов, защото то е идентично, госпожо Василева? Приемате ли мотивите на господин Иванов?
Марина Василева (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да, и госпожа Василева оттегля предложението си.
Следователно няма да ги подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 33, който става § 29.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Приет е § 33, който става § 29.
С това приключваме работата за днес по законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Съобщения за парламентарен контрол:
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Емилия Масларова и Цонко Киров.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева и на питане от народния представител Йордан Нихризов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Кина Андреева и Йордан Нихризов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Николай Камов и на две питания от народните представители Стойко Танков и Стефан Мазнев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов и на питане от народния представител Елка Анастасова.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев – на питане от народния представител Димитър Йорданов;
- министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на пет актуални въпроса от народните представители: Тома Томов, Стела Банкова, Петър Мутафчиев и Бойко Великов;
- министърът на образованието и науката Владимир Атанасов – на питане от народния представител Димитър Йорданов;
- министърът по европейските въпроси Меглена Кунева – на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Асен Агов



Секретари:

Величко Клингов

Иво Цанев