Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-06-18

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание.
Преди да започнем делова работа, позволете ми да поздравя от мое и от ваше име нашия колега народния представител Веселин Близнаков и да му пожелаем здраве и успех в неговата отговорна работа като народен представител. (Ръкопляскания.)
Позволете ми да ви запозная с проекта за програма за работа на Народното събрание за 18-20 юни 2003 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта”.
4. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Транзитни пътища III”).
5. Второ четене на законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
9. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
13. Първо четене на законопроекта за енергетиката.
14. Парламентарен контрол.
Моля да гласувате за този проект за програма.
Гласували 142 народни представители: за 118, против 16, въздържали се 8.
Програмата за работа на Народното събрание за периода 18-20 юни 2003 г. е приета.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Вземам думата сега, тъй като се създаде една практика първо да се гласува проекта за програма, а след това да се правят предложенията за отпадане или допълване към този основен проект.
Моето предложение, което следва да се гласува, е за отпадане на т. 5 – “Второ четене на законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България”. Смятам за крайно неуместно парламентът отново да се връща към тази тема и в крайна сметка да приеме този законопроект. Към този законопроект, както може би мнозина от вас са разбрали, има много сериозни възражения сред преобладаващата част от българските граждани. Този законопроект разделя и народното представителство. Смятам, че тези сигнали, които се дават от парламента, са крайно неблагоприятни, особено във времена, когато страната все още не е преодолява икономическия упадък и когато голяма част от хората тънат в мизерия.
Аз не съм против тази тема да бъде представена, но по друг начин. Нека след като изтече мандатът на съответните високопоставени лица, ако се прецени в народното представителство, от обществото, че те имат значителни заслуги за развитието на страната, ние да им гласуваме персонално възнаграждение именно като признание, че те са направили повече полезни, отколкото вредни неща.
Смятам, че ако парламентът не отклони разглеждането на този въпрос, той ще дава все по-големи основания да се смята, че тук се е събрала някаква политическа класа, водена от своите интереси, а не от обществените интереси, дори определена клика, която взаимно си гласува права и привилегии, вместо да решава проблемите на хората, които са ни изпратили. Затова настоявам към всички вас – защитете достойнството на парламента и своето достойнство, отклонявайки в този момент крайно неподходящия законопроект за привилегиите на президентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направено процедурно предложение.
Против?
Има думата господин Пенчев за противоположно становище.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя противното процедурно предложение – да не отпадне от дневния ред този законопроект. Аз не знам защо не му е сега времето и кога ще му дойде времето. Когато построим комунизма, тогава ли? Става дума за отношение на парламента към държавността и към институциите. Не става дума да гласуваме пенсия за заслуги на еди-кой си. Става дума да подпомогнем едни хора, които са си дали живота (възгласи: “Е-е-е!” от КБ), чието признание е да бъдат държавници. Тези хора, които са избрани пряко от народа.
Става дума за тези хора, които могат да бъдат полезни на тази държава. И това е концепцията на закона. Концепцията не е да получат пенсия, за да си живеят добре. Не, концепцията е да им се даде възможност да продължат да работят за България, защото това е тяхното призвание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение: т. 5 от приетата вече програма – “Второ четене на законопроекта за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България” - да отпадне. Предложението беше направено от народния представител Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 63, против 76, въздържали се 9.
Предложението не се приема.

Преминаваме към другите предложения, направени от народни представители, за включване към приетата вече програма, както следва:
“На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за 18-20 юни 2003 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители – народните представители Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте това предложение да влезе като точка от дневния ред.
Гласували 151 народни представители: за 39, против 100, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение за прегласуване и включване в седмичната програма на предложената точка – така наречения закон за запетайката. За 23-ти път поставям този въпрос пред народното представителство и до този момент 22 пъти Народното събрание е отхвърляло включването на тази точка в дневния ред.
Още две изречения: недопустимо е една държава да ограбва собствените си граждани, да ги изхвърля от жилищата, които те са закупили и които гражданите са платили на тази държава. Преди малко гласувахме в дневния ред да се включи законопроект за бившите президенти, с който ще трябва да дадем привилегии на двама души, когато стотици граждани нашата държава ги изхвърля и продължава да ги изхвърля от жилищата. Къде е моралът ни?
Затова още един път се обръщам: включете я като точка от дневния ред, дайте да обсъдим поне веднъж проблемите на хората в тази държава и да търсим най-оптималното разрешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване предложението за включване на точката, предложена от народните представители Любен Корнезов и Михаил Миков, в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 177 народни представители: за 47, против 110, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Има постъпило предложение за включване в дневния ред от народния представител Йордан Нихризов: “На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 18-20 юни 2003 г. на проект за закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работотаделя.”
Моля, гласувайте включването на тази точка в дневния ред.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 80, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
За процедура има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам за трети пореден път този въпрос на вашето внимание – въпроса с работническите вземания, които са заработени, но неизплатени. Предлагам един проблем в България за законово и справедливо решаване. Въпросът може да не е в нашия дневен ред, но той е в дневния ред на обществото. Достатъчно е да отворите радиоапаратите и да чуете какво мислят хората в “Химко” – Враца, в Свищов, в Сливен, а дори и в намиращото се в София предприятие “Кремиковци”.
Затова смятам, че е необходимо, назряло е времето ние да се обърнем към дневния ред на обществото, защото в петък аз поставих въпрос на господин Дикме и се оказа, че 15 души имат взимания към едно предприятие, които надхвърлят два пъти капитала му. Така или иначе ние не можем да минем без европейското решаване на този въпрос. Такова европейско решение в момента е предложено пред вас от Конфедерацията на независимите синдикати в България, от БСДП, която представлявам, от колегите от ОДС. Въпреки че е дошло от опозицията, моля ви, не бавете въпроса, защото мина една година, откакто е внесен законопроектът и 6 месеца от последното обещание на правителството да внесе свой законопроект.
Уважаеми колеги, смятам, че е редно този въпрос – важен за обществото, да влезе в нашия дневен ред. Така или иначе той ще влиза всеки ден във вашите приемни, докато не бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Поставям на прегласуване предложението, направено от народния представител господин Нихризов. Гласуваме отново предложението на Йордан Нихризов за включване на точка в дневния ред. Чухте аргументите от трибуната на парламента.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 79, против 78, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 11.06.2003 г. до 17.06.2003 г.:
- Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, вносител - Министерският съвет;
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, вносител - Министерският съвет;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, вносители – Лютви Местан и Хасан Адемов;
- Доклад за резултатите от мониторинга на управлението и обслужването на държавния дълг на Република България за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., Сметната палата;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, вносител - Министерският съвет.
Започваме работата по дневния ред.

Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има становище на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 302-02-30 от 3 юни 2003 г.
за ратифициране на Протокола между правителството на Република
България и правителството на Руската федерация към Договора
между двете правителства за насърчаване и взаимна защита на инвестициите с вносител - Министерският съвет

На заседанието, проведено на 11 юни 2003 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между двете правителства за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Протоколът между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между двете страни за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран от Народното събрание със закон на 16 март 1995 г., е подписан на 2 март 2003 г. в София. Подписването му бе необходимо условие за осъществяване на правната процедура по ратифицирането на договора от руска страна.
Протоколът има за цел да допълни и да уточни някои от разпоредбите на договора във връзка с преговорите на Република България за членство в Европейския съюз и предстоящото присъединяване на Руската федерация към Световната търговска организация.
Протоколът не съдържа клаузи, накърняващи интересите на нашата страна, изготвен е в рамките на традиционните за двустранните инвестиционни договори условия и е в съответствие с българското законодателство. При договарянето на текстовете са взети под внимание изискванията на Европейската комисия за привеждане в съответствие на двустранните инвестиционни договори, сключени от Република България с европейското законодателство.
Съгласно Протокола се уточнява ал. 4 на чл. 1 от Договора по отношение на изключителната икономическа зона и континенталния шелф на всяка договаряща се страна, като се прилагат разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право. Уточнява се и ал. 4 на чл. 3 от договора, като режимът на най-облагодетелствана нация не се разпростира върху преимуществата, които Руската федерация предоставя или ще предостави в бъдеще по силата на споразумение с държавите, влизащи по-рано в състава на бившия Съветски съюз. Създава се нова ал. 5 на чл. 3, съгласно която договарящите се страни си предоставят една на друга режим, не по-малко благоприятен от този, който те си предоставят в съответствие със задълженията, поети по Споразумението за учредяване на Световната търговска организация от 15 април 1994 г., включително задълженията по Общото споразумение за търговията с услуги, както и всяка друга многостранна договореност, която може да бъде постигната с участието на двете договарящи се страни и която се отнася до режима на третиране на инвестициите. Уточнява се и сумата на компенсацията на национализираните инвестиции, както и начина на нейното изчисляване.
Ратифицирането на Протокола и съответно влизането в сила на Договора ще стимулира деловите среди на двете страни към по-активни контакти и ще благоприятства извършването на инвестиции от инвеститори от двете страни, гарантирайки техните интереси.
В резултат на проведеното гласуване комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между двете правителства за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по този законопроект за ратифициране? Чухте становището на водещата комисия. Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и
правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 2 март 2003 г. в София.”
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Димитров по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Господин председател, правя процедурно предложение: законопроектът да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласуваме процедурното предложение този законопроект да бъде приет на настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.


ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и
правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 2 март 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е приет на второ четене.



Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНСТИТУТ ЗА ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Имаме две становища. Едното е на Комисията по правни въпроси.
Има думата доц. Анелия Мингова да изложи становището на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация, внесен от Министерския съвет. Той беше обсъден на редовно заседание на комисията, проведено на 5 юни 2003 г.
От името на вносителя господин Мартин Аврамов запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект. Министърът на администрацията от името на Република България е подписал Споразумението за сътрудничество с Европейския институт за публична администрация. Целта на института е да подпомага страните – кандидатки при укрепването на държавните администрации. Това се постига не само чрез обучение, а също и чрез осъществяване на изследователски проекти, които имат за цел да определят най-добрите практики в областите за създаване на административен капацитет и ефективно прилагане и изпълнение на законодателството на Европейския съюз в различни области. Специфичното е, че споразумението за асоцииране е рамково. Европейският институт се задължава да провежда семинари в асоциираните страни и да представя експертизи по закони и други нормативни актове, а също така да приема стажанти за едномесечен стаж. От всичко това следва, че участието на България като асоцииран член на Института за публична администрация е от голямо значение с оглед на реалното провеждане на практика на тези инициативи – специално в областите, които са от интерес на държавната администрация.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация, внесен от Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Кой ще представи становището на Комисията по евроинтеграция?
Има думата народният представител Кемал Еюп, който ще представи становището на Комисията по евроинтеграция.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на
Закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество
между правителство на Република България и
Европейския институт за публична администрация,
№ 302-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация.
От страна на вносителя законопроектът беше представен от господин Георги Манлиев, изпълнителен директор на Института за публична администрация и европейска интеграция.
Европейският институт за публична администрация е създаден през 1981 г. като независим институт, който има за основна задача да подпомага администрациите на държавите-членки, ангажирани с дейности, свързани с европейската интеграция, както и администрациите на европейските институции посредством провеждане на обучение на техни служители, осъществяване на съвместни научни изследвания и проекти, консултации и публикации.
През 1998 г. Европейският институт започва подписване на споразумения за сътрудничество с държавите-кандидатки, като на последните се предоставя статут на асоциирани в института страни. С подписването на Споразумение за сътрудничество на 2 октомври 1998 г. Република България придобива статут на асоцииран член на Европейския институт. Срокът на споразумението изтече в края на 2001 г., като то беше автоматично продължено с още една година.
На 27 февруари 2003 г. е подписано ново Рамково споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация за срок от три години, предвиждащо осигуряване на сътрудничество в обучението и научната дейност в сферата на административните науки, както и улесняване на участието на български служители от държавната администрация в дейността на Европейския институт за публична администрация. Това участие се изразява във възможност за назначаване на български експерт на длъжност в института за срок от една до три години, едномесечни стажове на български експерти в Европейския институт за публична администрация, участие на български експерти в специализирани семинари, участие на български представител в заседанията на Управителния съвет на Европейския институт за публична администрация.
С подписаното споразумение Република България поема задължение да плаща на Европейския институт за публична администрация годишна институционална вноска в размер от 30 хил. евро. Съгласно приложената към споразумението индикативна годишна програма за сътрудничество от тази вноска ще бъдат покривани разходите, свързани с различните форми на участие на българските експерти в дейността на Европейския институт за публична администрация.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че ратифицирането на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация ще допринесе за обучението на български експерти от държавната администрация в европейското законодателство, държавно управление и администрация, както и ще стимулира съвместната научна дейност в областта на административните науки.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация, № 302-02-207.”
Следва подпис на председателя на Комисията по европейска интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Еюп.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проф. Александров, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-27 за ратифициране на
Споразумението за сътрудничество между правителството на
Република България и Европейския институт за публична
администрация, внесен от Министерския съвет на
12 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация, подписано на 27 февруари 2003 г. в Маастрихт.
Становището беше прието с консенсус.”
Подписано е от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Александров.
Преминаваме към дискусия по този законопроект за ратификация.
Има ли някой желаещ да вземе думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Закона за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация (ЕИПА) е приет на първо четене.
Госпожо Мингова, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Гласуваме направеното процедурно предложение законопроектът за ратифициране на споразумението да бъде приет на второ четене на настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, представям ви текста на законопроекта:

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество
между правителството на Република България и
Европейския институт за публична администрация (ЕИПА)

Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация (ЕИПА), подписано на 27 февруари 2003 г. в Маастрихт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Поставям на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейския институт за публична администрация (ЕИПА) е приет на второ четене.


Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ОБЩНОСТТА “НАСЪРЧИТЕЛНИ МЕРКИ НА ОБЩНОСТТА В СФЕРАТА НА ЗАЕТОСТТА”, № 302-02-35 от 3 юни 2003 г., внесен от Министерския съвет.
Има думата д-р Хасан Адемов да представи становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и Република
България за участие на Република България в програмата
на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата
на заетостта”, № 302-02-35 от 3 юни 2003 г., внесен от
Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 юни 2003 г., разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта”, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Грета Добрева от Дирекция “Предприсъединителни фондове и международни програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика.
Меморандумът е приет от Европейската комисия през октомври 2002 г. и е подписан от двете страни през март 2003 г. Той е свързан с участието на България в програмата на Общността “Насърчителни мерки в сферата на заетостта”. Като бе подчертана неговата значимост, присъстващите бяха запознати с процеса на подготовката му.
Госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател на Република България и министър на труда и социалната политика, е упълномощена с Решение № 133 на Министерския съвет от 2003 г. да проведе преговорите и да подпише меморандума. За координатор по програмата е определено Министерството на труда и социалната политика.
Участието на Република България ще бъде съобразено с целите, критериите, процедурите и сроковете, определени в Решение № 1145/2002/ЕС на Европейския парламент и Съвета на министрите от 10 юни 2002 г. При кандидатстване, оценка и подбор на участниците – институции, организации и лица в страната и в държавите-членки на Европейския съюз, ще бъдат прилагани еднакви условия. Освен останалите цели с особена значимост се отличава и въпросът по повишаване на заетостта с прилагането на активна информационна политика, адекватна на обществената необходимост за прозрачността на всички аспекти на европейската стратегия на заетост. Това ще бъде постигнато чрез конкретни информационни мерки. Цели се засилване на сътрудничеството между страните, участващи в програмата, при анализите, изследванията и мониторинга на политиките на пазара на труда, като ще бъдат определяни и насърчавани най-добрите практики по обмяната на информация и опит. Цели се усъвършенстването на подходите и съдържанието на европейската Стратегия за заетост чрез сътрудничество между социалните партньори и съответните местни власти. Ще бъде оказвана подкрепа при разработване и реализиране на политиките по заетостта, количествена и качествена оценка от прилагане на европейската Стратегия по заетостта като цяло, анализ на съгласуваността между нея и общата европейска икономическа политика и др.
Предвижданите финансови вноски на Република България, определени в меморандума, ще покриват разходите по подготовката, разработването и изпълнението на проекти от общ интерес и разходите по програмата на Общността в сферата на заетостта.
След проведените разисквания и проведено гласуване с резултати “за” – 12 гласа, “против” – няма и “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта”, № 302-02-35/03.06.2003 г., внесен от Министерския съвет.”
Господин председател, позволете ми да направя и едно процедурно предложение. Във връзка с обсъждането на законопроекта предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Радослав Бозаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Радослав Бозаджиев.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Поканете господин Бозаджиев да заеме място в залата.
Откривам дискусията по законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта”. Чухме становището на водещата Комисия по труда и социалната политика.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта”.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на меморандума е приет на първо четене.
Господин Адемов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли други становища? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение гласуването на този законопроект на второ четене да бъде в настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и
Република България за участие на Република България
в програмата на Общността "Насърчителни мерки в
Общността в сферата на заетостта"

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността "Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта", подписан на 19 март 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността "Насърчителни мерки на Общността в сферата на заетостта".
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА III"), с вносител Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Има ли представител на ръководството на Комисията по бюджет и финанси?
Заповядайте, господин Пирински.
ДОКЛАДЧИК Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, уважаеми колеги! На заседание, проведено на 12 юни 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - Транзитни пътища III").
На заседанието присъстваха Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Галина Папушева – експерт в отдел "Европейски финансови институции" в Министерството на финансите.
Проектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Проект "Транзитни пътища III" обхваща доизграждане и рехабилитация на около 657 км първокласни пътища и магистрали и ремонт на част от мостовете и виадуктите на автомагистралите "Тракия" и "Хемус". Общата стойност на проекта е 133 млн. евро без данък добавена стойност, разпределени по източници, както следва: от Европейската инвестиционна банка 60 млн. евро, от програма ИСПА 30 млн. евро и от консолидирания държавен бюджет чрез средства, набрани от такси върху течни горива (чл. 44, т. 1 от Закона за пътищата) 43 млн. евро.
Проектът е стартирал през 2000 г. и ще приключи през 2004 г. Към момента е завършила рехабилитацията на пет групи пътни обекти, съфинансирани от Европейската инвестиционна банка, а останалите пет са в активно строителство със срок на завършване края на 2003 г. Досега са усвоени 75 на сто от средствата по заема, а до края на годината ще бъдат усвоени 100 на сто. Поради невъзможността на Изпълнителна агенция "Пътища" да усвои в предвидения срок последния транш от заемните средства, същата е отправила молба до Европейската инвестиционна банка за отлагане срока за получаването му съгласно чл. 1 "Отпускане на средства", § 1, т. 0.2/В – Процедури по отпускане на средствата от финансов договор Fi № 1, точки 76 и 72 от 23 септември 1998 г.
Искането е прието от Европейската инвестиционна банка и е дадено съгласие за удължаване срока за усвояване на тези средства до 30 септември 2003 г. чрез Изменение № 1 към Финансовия договор.
Изменение № 1 към Финансовия договор включва и промени в други аспекти, а именно: навсякъде в текста думата "екю" се заменя с "евро". Думите "Главно управление на пътищата" се заменят с "Изпълнителна агенция "Пътища", думата "ФАР" се заменя с "ИСПА". "Приложение А - Техническо описание" се заменя с "Приложение към Изменение № 1".
Причината за забавяне усвояването на средствата е изключване на рехабилитацията на лот № 12/98 – Софийски околовръстен път от "Техническо описание - Приложение А" към договора, за който са били заделени 20 млн. евро. Това се е наложило поради невъзможността на Столичната община да се справи с отчуждителните процедури, предхождащи започването на каквато и да е строителна дейност. Поради това този лот е бил заменен с други три групи обекти – лотове №№ 6б/98, 10/98 и 12/98, чиято подготовка за реализация е изисквала технологично време.
Процедурата по провеждане на откритите международни търгове за избор на изпълнители на трите нови лота се е състояла през май – август 2002 г. и строителството им е започнало през септември същата година.
След представянето на проекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: за – 8 народни представители; против – 1 народен представител; въздържал се – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България – Транзитни пътища III")."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Давам думата на господин Иван Николаев Иванов да представи доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:

"ДОКЛАД
относно проекторешение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия
договор между Република България и Европейската
инвестиционна банка (Проект "България –
Транзитни пътища III"), № 302-03-14, внесен от
Министерския съвет на 24 април 2003 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 13 май 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди проекторешение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България – Транзитни пътища III"), № 302-03-14, внесен от Министерския съвет на 24 април 2003 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта и съобщенията и на Изпълнителна агенция "Пътища" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Доброто състояние на пътищата е необходимо условие за намаляване на експлоатационно-транспортните разходи и привличане на транзитни потоци от пътници и товари.
Изпълнителна агенция "Пътища" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни програми за строителство и за основен и текущ ремонт на републиканската пътна мрежа. Средствата, необходими за реализацията на тези програми, се предоставят от консолидирания държавен бюджет, средствата по чл. 44, т. 1 от Закона за пътищата, финансова помощ по програмите ФАР и ИСПА и заеми от европейските финансови институции, гарантирани от българското правителство.
Проект "Транзитни пътища III" обхваща доизграждане и рехабилитация на около 657 км първокласни пътища и магистрали и ремонт на част от мостовете и виадуктите по автомагистралите "Тракия" и "Хемус". Общата стойност на проекта без ДДС включва: 133 млн. евро, разпределени, както следва:
- от Европейската инвестиционна банка – 60 млн. евро;
- от Програма ИСПА – 30 млн. евро;
- от консолидирания държавен бюджет чрез средства, набрани от такси върху течни горива в съответствие с чл. 44, т. 1 от Закона за пътищата – 43 млн. евро.
Проектът стартира през 2000 г. и ще приключи през 2004 г.
Към настоящия момент е завършена успешно рехабилитацията на пет групи пътни обекти, съфинансирани от Европейската инвестиционна банка, а останалите пет са в активно строителство и се предвижда да бъдат завършени до края на 2003 г. Усвояването на заема досега е в размер на 75 на сто, като до края на годината трябва да бъде усвоен 100 %.
Изпълнителна агенция "Пътища", поради невъзможност да усвои в предвидения срок последния транш от заема, е отправила молба от 24 юни 2002 г. до Европейската инвестиционна банка за отлагане на срока за получаването му съгласно чл. 1 "Отпускане на средства" от Финансовия договор от 1998 г. В отговор от 4 декември 2002 г. Европейската инвестиционна банка прие искането за изменение на Финансовия договор по отношение на периода на отпускане и разпределение на траншовете и даде съгласието си за удължаване на срока за усвояване на тези средства до 30 септември чрез Изменение № 1 към Финансовия договор.
Изменение № 1 включва промени и в други аспекти от съдържанието му, като навсякъде в текста:
- думата "екю" се заменя с "евро";
- думите "Главно управление на пътищата" се заменят с "Изпълнителна агенция "Пътища";
- думата "ФАР" се заменя с "ИСПА";
- Приложение "А" – "Техническо описание" се заменя с "Приложението към Изменение № 1".
Причините за забавяне усвояването на средствата са в изключване рехабилитацията на така наречения лот № 12/98 – Софийски околовръстен път, от Техническото описание – Приложение "А" към договора, за който бяха заделени 20 млн. евро, поради невъзможността на Столична община да се справи с отчуждителните процедури, които предхождат каквато и да е строителна дейност.
Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите, единодушно с 8 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме проекторешение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България – Транзитни пътища III"), № 302-03-14, внесен от Министерския съвет на 24 април 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, имате думата по проекторешението.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България – Транзитни пътища III").
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ПРАВА НА ЛИЦАТА, КОИТО СА БИЛИ ПРЕЗИДЕНТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, приет на първо четене на 6 март 2003 г.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на комисията относно този законопроект – "Закон за уреждане на някои права на лицата, които са били президенти на Република България".
По това наименование има направено предложение от народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Николов, което не е подкрепено от комисията, и е: "Закон за уреждане на някои права на президента на Република България".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона със следната редакция:
"Закон за някои права на лицата, които са били президенти на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по наименованието на закона?
Заповядайте, господин Стоилов.

Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз съм срещу закона и поради тази причина съм и срещу неговото заглавие. Искам да припомня какво включва това наименование “Някои права на лицата, които са били президенти на Република България”: да получават пожизнено 60% от основното месечно възнаграждение на действащия президент, при това освободени от пенсионни и здравни осигуровки, плюс възможността да получават друго възнаграждения или пенсия с изключение единствено при получаване на възнаграждение за заемане на държавна длъжност; на следващо място пожизнено ползване на специализиран транспорт от Националната служба за охрана; безвъзмездно и безсрочно ползване на държавен имот до 200 квадратни метра в посочен от тях областен център; 30 000 лв. всяка година за оборудване и поддържане на офиса; получаване на трудово възнаграждение и осигурителни вноски за сътрудник; еднократно 20 000 лв. за техническо оборудване; той, съпругата му и непълнолетните му деца да ползват медицинско обслужване, почивни и лечебно-възстановителни бази. Ето това са тези “някои права”, за които става дума, които наред с всичко друго значително надхвърлят статуса, който навремето в някои страни при държавния социализъм имаха така наречените “пенсионери със всесъюзно значение”, една практика широко разпространена в Съветския съюз.
Мисля, че може да се отдаде дължимото на президентите или като в бюджета на институцията всяка година се предвиждат повече средства от нейните собствени разходи, за да може действащият президент да предостави възнаграждение или да възложи някакви задачи, мисии, които също да бъдат по този начин възмездени на лицата, които ги изпълняват, или както казах преди, да се преценява дейността поотделно на всеки от бившите президенти и когато в обществото и в парламента надделява положителната оценка, ако трябва да получат специално възнаграждение така, както парламентът е гласувал за най-изтъкнати учени, лекари, хора от изкуството, спортисти и така нататък, дали нещо значимо за България и получили признанието на българската общественост. А сега, в този случай се оказва, че заради самото заемане на една длъжност, придаваме един необичаен статус, изпълнен с множество привилегии, които нарушават принципа за равенство, и, пак казвам, в обстановка, когато страната не е преодоляла икономически упадък и когато голяма част от хората живеят в мизерия, ние се занимаваме с обсъждането на права на отделни лица, на отделни високопоставени категории, което мисля, че силно уронва престижа на българския парламент.
Поради тази причина се противопоставям на самото заглавие на законопроекта и на неговите разпоредби, които следват по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи? Искам да концентрирам вниманието върху заглавието на законопроекта, него дискутираме.
Заповядайте госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата за да изразя и защитя нашето предложение за наименованието на законопроекта, който настояваме да бъде “Закон за уреждане на някои права на президента на Република България”. Съображенията за това изхождат от европейския опит, не само от него, разбира се, и от световния. В държавите в Европа няма понятие “бивш президент”. Президентът, бивайки президент, остава такъв до края на своя живот. В този смисъл настояваме заглавието да бъде формулирано по този начин и с това заглавие да бъдат уредени както финансовите правоотношения на действащия президент, така и на така наречените в този проект за закон “бивши президенти”. Европейската практика е един пример за нас в това отношение. Много настоявам да разберете, че тук не може да се отклоним от тази практика и трябва много отговорно да постъпим и да приемем закон за президента на България по време и след неговия мандат. След неговия мандат, случая който коментираме днес, става въпрос за президента – президента на Република България.
Янаки Стоилов (КБ, от място): А за царя как стои въпросът?
МАРИЯ СТОЯНОВА: В предишния дебат на първо четене предлагахме да бъдат включени лица, които имат особени заслуги, в това число главният прокурор, министър-председателят и вицепрезидентът.
Любен Корнезов (КБ, от място): … председателя на Народното събрание…
МАРИЯ СТОЯНОВА: Смятам, че действително в този законопроект трябва да има текст и за бившите вицепрезиденти, защото те наистина остават такива, те също са избрани мажоритарно и няма никаква причина да бъдат отделяни.
Настоявам да помислите върху това предложение за заглавие и да подкрепите предложението, направено от мен и колегите ми, защото то наистина защитава една традиция в Европа и САЩ, която е действаща и която има всички основания да бъде полезна и работна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Възползвам се от възможността да направя реплика на госпожа Стоянова. Тя каза от тази трибуна “няма бивши президенти, президентът след като веднъж е бил президент, остава президент до края на живота си”, цитирам дословно. Това е категорично невярно, категорично невярно! Президентът е президент докато изпълнява функциите си като президент, избран през съответния мандат. Това е Конституцията! От момента, в който вече не е президент, си става обикновен гражданин на Република България. Той няма никакви правомощия, никакви права като държавен глава и така нататък. С този закон сега в края на краищата какво правим? На бившите президенти, които били винаги уж президенти, им даваме само права, без абсолютно никакви задължения.
Затова, господин председател, използвайки формата на репликата, правя и процедурното предложение, което е абсурдно, но все пак трябва да се гласува – да отпадне заглавието на закона в двата му варианта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да отпадне заглавието на закона в двата му варианта и той да остане без заглавие?!
Хубаво е, че сам съзнавате абсурдността на Вашето предложение.
Желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика, госпожо Стоянова? Не желаете.
Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
Константин Пенчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се придържам към нашия правилник и няма на всеки текст на закона да обяснявам защо поддържам този закон и какви са моите позиции и мотиви да го поддържам, защото тук виждам една такава линия от господин Янаки Стоилов, че той на всеки текст ще става и ще казва: “Този закон е лош, не му е сега времето, дайте да не го гласуваме!”. В момента сме на второ четене и смятам, че трябва да се придържаме към процедурата и към правилника. Или приемаме текстове, или не ги приемаме. Това, че сте против този закон, го разбрах. Вашето мнение ще го чуем по медиите, ще чуем и моето мнение и, надявам се, народът ще прецени кой е прав и кой крив.
Искам да се изкажа по предложението на госпожа Стоянова и група народни представители. Защо аз лично не подкрепям това предложение за наименование на закона?
Този закон като философия и като замисъл беше да се уредят някои права на лицата, които са били президенти. Аз не бих се съгласил, че ако този закон го наименоваме “Закон за правата на президента на Република България” и ако в този закон уредим само възнаграждението на действащия президент, с това ще изчерпим правата на действащия президент.
Ако ще приемаме закон за президента, ако счетем, че е необходимо тази конституционна материя да бъде доразвита в закон, макар че няма такава препратка в Конституцията, то този закон безспорно би трябвало да бъде много по-детайлизиран и многоаспектен.
Така че на мен ми се струва, че не е правилен подходът тук, в този закон, да уреждаме и правата на действащия президент и вицепрезидент.
Затова аз предлагам да се придържаме към идеята на вносителя, която е приета на първо четене, и да подкрепим заглавието, предложено от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дали му е времето на този закон да се гледа днес, това е въпрос, по който може много да се спори, могат да се дават аргументи и в едната, и в другата посока. Но така или иначе този закон е в нашия дневен ред и по текстовете, които са внесени, ние трябва да изразим нашето отношение към въпросите, които се предлагат да бъдат уредени.
Именно от тази позиция изхождахме, когато подготвяхме нашите предложения по отношение на закона. Защото смятаме, че народните представители трябва да намират формите и средствата, които ни дава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, за да бъдем полезни, дотолкова доколкото ни позволява мнозинството в края на краищата.
Смятам, че този закон трябва да следва два принципа. Единият принцип е запазване достойнството на президентите, та били те и бивши президенти.
Любен Корнезов (КБ, от място): А гражданите нямат ли достойнство?
Росица Тоткова: А според мен всяка норма трябва да отговаря именно на този принцип. На мен ми се струва и по-нататък ще кажа къде според мен подходът, възприет от мнозинството, е такъв, че всъщност с тези текстове се уронва престижът и достойнството на тези български граждани, които са имали отговорността по волята на българските избиратели да заемат тази високоотговорна длъжност.
И вторият принцип, който трябва да се следва в целия закон, това е да има социална търпимост. Неслучайно го казвам, защото наистина дереджето на българските граждани е изключително окаяно, независимо от това, че мнозинството казва, че вече няма безработни, че покупателната способност се е повишила, разходите на домакинствата са се повишили, какво ли не сме направили, но оценката на хората не е такава. Още повече, че, да, разходите на домакинствата са се повишили, но те са основно за електроенергия, те са основно за телекомуникации, те са основно за такива разходи, които са неизбежни, но по-малко са разходите за храна.
Затова смятам, че уважавайки и тези граждани, които, както вече казах, по волята на избирателите са имали отговорността да бъдат президенти на Република България, ние трябва да уважаваме и всички останали 8 милиона български граждани. И затова настояваме да има именно такъв принцип в закона, който си позволявам така да формулирам, може би не най-точно, но все пак да има такъв принцип на социална търпимост. Тоест това, което ние ще приемем, да се приеме от хората като средство за създаване на условия те да бъдат полезни на обществото, но в никакъв случай да не се превръщат в негови галеници. Нашите предложения са подчинени именно на този принцип.
Защо предложихме заглавието на закона да бъде “за уреждане на някои права”, а не на всички права, господин Пенчев? На някои права, както и Вие сте предложили. Но защо ние предложихме този закон да се казва “за уреждане на някои права на президента на Република България”? Защото в предпоследния абзац от мотивите на вносителя е записано: “В Допълнителната разпоредба на законопроекта се предлага да бъдат уредени и правилата за определяне на основно месечно възнаграждение на действащите президент и вицепрезидент, тъй като досега няма законова уредба на този въпрос”.
И ако ние наистина трябва да уредим президентът и вицепрезидентът да получават възнаграждение, което да има точна законова уредба, мисля, че техните права и тези някои права точно по отношение на законопроекта трябва да бъдат най-отпред, тоест законът трябва да започне с тях.
Така че ако е вярно това, което е подписал Симеон Сакскобургготски, ако е вярно това, което са му казали неговите експерти, че някои права на президента не са уредени, мисля, че ние сме длъжни да уредим най-напред техните права и след това правата на всички останали, които са били такива. И няма как да избягаме от този въпрос, защото вие, колеги от мнозинството, трябва да дадете отговор на въпроса как тогава президентът и вицепрезидентът си получават възнаграждението, след като няма законова уредба за това.
Аз не поставям под съмнение необходимостта от възнаграждение. Разбира се, моите уважения към всички, които са били президенти, и към настоящия президент. Ние оценяваме волята на избирателите, тя е такава, каквато е, и именно, изхождайки от волята на избирателите, смятаме, че трябва да създадем тези условия, които да не пораждат никакви съмнения в нито един български гражданин на наша, българска земя, че даже и отвън. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Дали има други желаещи?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, уважаеми колеги, няма съмнение, че разискванията в началото на днешния дебат се насочиха и върху същността на законопроекта като такъв. Но тъй като законопроектът действително беше приет на първо четене, това, което сме направили петима колеги от Обединените демократични сили, е да дадем предложения, които смятаме, че ще получат вашата подкрепа.
И ще започна с предложението относно заглавието. Това е именно моментът, по който разискваме, и ще гласуваме заглавието на законопроекта. Защо ние заявяваме, че законопроектът трябва да бъде “за някои права на президента на Република България”? Защото в законопроекта, който предлага правителството, и това изтъкна и госпожа Тоткова, в допълнителната алинея е разписано какво е основното месечно възнаграждение на президента на Република България, а дори във втората алинея – и основното месечно възнаграждение на вицепрезидента. И макар че в редакцията, която днес ни се предлага от Комисията по правни въпроси, този текст е заличен, дори в предложението на комисията в чл. 2, ал. 1 отново се говори за процент от основното месечно възнаграждение на президента на Република България за съответния месец.
След като тази материя досега действително няма изрично формулиране и уреждане в закон, смятам, че действително законът трябва да отговори на два въпроса.
Първо, на действащ президент, респективно вицепрезидент, какво е основното месечно възнаграждение и на тази база вече да бъдат разписани някои права, след като президентът напусне длъжността, която заема. Още повече, че в съответствие с предложеното от нас наименование на закона в чл. 2, ал. 1 и 2 даваме ясна дефиниция на месечното възнаграждение на действащия президент. Това се явява и изходната база за по-нататъшното формулиране на техните права като лица, напуснали длъжността "президент на Република България”.
По тази причина смятам, че предложеното от нас заглавие е много по-чисто и ви приканвам да гласувате за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Това ми дава основание да пристъпим към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Мария Стоянова, Борислав Китов, Елиана Масева и Иван Иванов. Тяхното предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 38, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименование на закона.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 82, против 27, въздържали се 10.
Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 1 има предложение на народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов – чл. 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда някои права на президента на Република България по време и след края на неговия мандат."
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 1:
"Чл. 1. Този закон урежда някои права на лице, което е било президент на Република България, след изтичане на мандата или след предсрочното прекратяване на пълномощията му по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата по чл. 1.
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко от колегите отляво беше споменато, че с този закон се предоставят само изключително права, а не и задължения. Приемайки едно такова мнение, аз бих предложил с оглед и на целите на този закон, а именно да подпомогне бившите президенти на Република България да продължат да работят така, както са работили по време на своя мандат в полза на България и да осъществяват дейност, насочена именно за защита на интересите и дейност, която да бъде в полза на обществото, обосновавайки именно тази цел на закона на тях им се предоставят тези права, аз предлагам в края на чл. 1 да се добави изразът "при условие, че осъществяват общественополезна дейност". Тоест тези права, които ще предостави този закон, ще бъдат предоставени само и единствено за целта на закона, а именно тези президенти да продължат да осъществяват общественополезна дейност.
Мисля, че това лесно може да бъде гарантирано, като в чл. 7 в редакцията на комисията, до който ние ще стигнем по-късно, се добави като ограничение освен изброените ограничения тези лица да не осъществяват търговска дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Притеснявам се, че трудно ще мога да подложа на гласуване това, тъй като не фигурира като предложение. Трудно може да се поддържа, че това е редакционна поправка или пък отпадане на текст или част от текст.
Четин Казак (ДПС, от място): Това е добавка към текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Точно тази възможност нашият правилник не позволява, за съжаление.
Госпожо Тоткова, имате думата.
Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, от това, което казахте, забелязвам дълбоко смущение от поставения въпрос и начина, по който е намерено решението. Но независимо от това, че до голяма степен аз споделям това, което казвате и то е отразено в голяма част от нашите предложения, това просто е невъзможно да стане.
Единственият изход, който аз виждам, за да можете да направите тези предложение, е да предложите да се прекрати дебатът по този закон и да помолите Комисията по правни въпроси отново да разгледа и на базата на тази нова философия, която според мен се възприема, не само Вие, а и всички ние да помислим за такива норми, които наистина да запазят достойнството на тези граждани, които са били президенти на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Това беше реплика на госпожа Тоткова.
Господин Казак, имате право на дуплика, тъй като не виждам втора реплика.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, в никакъв случай не мога да се съглася с Вашето становище, че това предложение променяло философията на закона или нещо подобно. Напротив, още при приемането на закона на първо четене стана ясно, че тези права се предоставят на тези лица именно и основно, за да продължат, да могат да им се създадат необходимите условия да продължат да осъществяват общественополезна дейност в полза на държавата, в полза на България, а не за някакви други цели. И затова аз не смятам, че моето предложение всява някакво голямо объркване или пък променя философията на закона. Напротив, предложението е изцяло в духа на закона.
И на второ място, държа да подчертая, че една добавка в текста, предложен от комисията, в крайна сметка това е редакция на комисията: "при условие, че осъществява общественополезна дейност" е достатъчно ясно, за да може да бъде поставена на гласуване в пленарната зала. Благодаря.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не може, защото това е в нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
За изказване има думата господин Корнезов.
Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Член 1 урежда кръга на правомощията, на правата, защото само права има в този закон. Права – тоест привилегии. И вижте абсурда: "Този закон урежда някои права на лица, които са били президенти на Република България след изтичане на мандата им," и продължава: "или след предсрочно прекратяване на пълномощията им по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 3 от Конституцията".
Член 97, уважаеми дами и господа, колеги, означава, че пълномощията на президента могат да бъдат прекратени предсрочно с подаване оставка, оставката се подава пред Конституционния съд и т. 2 – при трайна невъзможност да изпълняват своите правомощия. Следователно, в една хипотеза: може днес да е президент и утре да си подаде оставката. Тоест да е бил президент, образно, един или два дни. Възможно ли е? Възможно е.
И сега, бил един ден президент и до края на живота му, без да е допринесъл практически с абсолютно нищо, му даваме толкова много привилегии, възнаграждение! Той даже не е получил възнаграждение за един ден, но ние му даваме за цял живот да получава 1200-1300 лв. без абсолютно никакви удръжки с 30 000 лв. месечно и т.н. Моля ви, това не е разумно. Поне да си е изкарал мандата. Хубаво – лошо, изкарал мандата. След като е изкарал мандата – добре.
Госпожа Тоткова говори тук за достойнството. Всъщност, госпожо Тоткова, трябва да пазим достойнството и на бившите президенти, но преди всичко на всеки един български гражданин. И аз мисля, че в тази обстановка, в която живеем днес в нашата държава, ние с този закон унижаваме двама души, които са били държавни глави, защото този закон действително се отнася до двама души. Да служиш на държавата, на Родината си, не означава да получаваш пари ей така, наготово. Не това е достойнството.
Затова правя следното предложение, господин председателю, което процедурно е възможно, чл. 1 да гласи: “Този закон урежда някои права на лице, което е било президент на Република България, след изтичане на мандата му”. Останалият текст “и/или предсрочно прекратяване” предлагам да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще подложа на гласуване Вашето предложение, защото е коректно.
Господин Китов, заповядайте за реплика.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов, моята реплика към Вас е следната: аз по принцип с твърденията за единия ден съм напълно съгласен. Но хипотезата: заболяване на третата година, което прави невъзможно този човек да изпълнява задълженията си – примерно, на базата на напрежението прави един инфаркт, да чукнем на дърво. Тогава не би следвало при тази хипотеза той да не получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Китов.
За дуплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаваният от мен народен представител д-р Китов говори за инфаркт и да чукаме на дърво, инфаркти е имало и получават граждани – не само президенти, но и обикновени хора. Ние не можем да описваме в един закон всяка хипотеза, макар и да не е изкарал мандата си, защото и в Комисията по правни въпроси се повдигаше въпросът поне 6 месеца да е бил президент, поне една година да е бил президент, а сега от Вас чувам поне 3 години да е бил президент…
Ако е изкарал мандата си – добре. Хайде, някакви привилегии ще му бъдат дадени. Аз съм против това, но виждам, че мнозинството ще го направи. Но, разберете, не е възможно да бъдеш ден, два, три, пет, десет, ако щете и година. Даже може да си направил много по-големи пакости за държавата, отколкото да си допринесъл за нейното развитие. И при тази обстановка в държавата ни, и без да изпадам в популизъм, да се дават ненужни за мен привилегии…
Какъв е проблемът на един бивш президент, както е в западните държави, държавата да му възлага едни или други деликатни мисии? Разбира се, че може. Трябва да използваме връзките на бившите президенти, на бившите министър-председатели. Разбира се, че е така, но не да им създаваме специален закон. Това ли ни е проблемът днес в обществото, господин Китов? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За изказване има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, моето изказване ще бъде твърде кратко.
Аз изслушах с внимание изказването на господин Четин Казак и смятам, че до голяма степен предложението, което той прави, е в отговор на изказаното мнение, че законът освен права, трябва по определен начин да каже и каква е дейността, с която ще се занимават бившите президенти и заради която обществото ще отдаде дължимото чрез определена форма на възнаграждение.
От друга страна, като народни представители, ние трябва да се подчиняваме на нашия правилник. Член 71, ал. 2, господин Казак, не ни разрешава на второ четене да правим изменения на текстове, освен чисто редакционни поправки или отпадане на текст. Вашето предложение е предложение по същество, защото засяга важен аспект от същността на закона.
Ето защо, господин председателю, и отговаряйки действително на очакванията за един балансиран закон, ако такъв трябва да бъде направен, аз правя предложение за процедура, а то е да подложите на гласуване съгласно чл. 42, ал. 2, т. 4 отлагане на разискванията по законопроекта с оглед Комисията по правни въпроси да отчете както предложението на господин Казак по този член, така и други предложения, които биха довели до съществено подобряване и уравновесяване на текстовете на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за отлагане разискванията по този законопроект. Дали има противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз правя противно предложение. Този закон беше твърде дълго време дискутиран, твърде дълъг срок имаше за предложения между първото и второто четене. Беше подробно разгледан и в комисията. Аз не виждам дори и по нашия правилник коя е тази възможност да мине на трето четене в комисията. Аз такова нещо не знам. Смятам за процедурно недопустимо това предложение, но Вие ще го подложите на гласуване и аз категорично призовавам колегите да гласуват против това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане разискванията по законопроекта, направени от господин Иван Николаев Иванов.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 120 народни представители: за 49, против 66, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
За процедура има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Само едно изречение: правя процедурно предложение за прегласуване. Мисля, че няма да сбъркаме, убеден съм. Нека още веднъж в Комисията по правни въпроси да огледаме текстовете и да приемем един закон, който няма да ни разделя.
Още веднъж моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 126 народни представители: за 60, против 61, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Госпожо Тоткова, имате думата за изказване.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се радвам, че господин Корнезов се присъедини към моето и към нашето мнение за това, че с нормите, които приемаме тук, трябва да търсим възможности да доказваме уважението си към всеки български гражданин, в това число към бившите президенти на Република България, и че това уважение към способностите, към възможностите, които са имали тези хора, може да се изразява и в използването им по времето, когато те вече не са били такива. Ние изразихме тази позиция още при първото четене на законопроекта. Смятам, че привличането на такива български граждани, които са заемали не само поста “президент”, а и други отговорни постове в държавата, имат ресурс и възможности и могат да бъдат привличани за защитаване на интересите, на стратегическите приоритети на нашата страна.
Но едновременно с това, търсейки възможности да доказваме, че уважаваме достойнството на българските граждани, ние преди всичко трябва да доказваме, че уважаваме достойнството на Народното събрание, достойнството на всеки един народен представител. А това достойнство се уважава със спазване на правилата, при това правила, които не някой друг ни е приел, а ние сами сме си приели.
И аз по никакъв начин не мога да се съглася с господин Казак за това, че можем тук да правим каквото си искаме, защото то се подразбирало, защото то било така или не знам как. Има правила, по които работи народният представител. Те трябва да се спазват от всички, в това число и от управляващото мнозинство – и от тези, които стоят на първия ред, и от тези, които стоят на последния ред в тази пленарна зала. Защото вашето поведение е на неспазване на правилата не само тук, в пленарната зала, а изобщо в обществото. Мога да посоча много действия като пример как вие не спазвате правилата, как въпреки че ви се дават аргументи, приемате някакви решения, които не са в интерес на обществото. Ето, това е проблемът!
Ако най-напред уважаваме себе си и не само себе си, а институцията, която представляваме, тогава аз съм убедена, че можем да приемаме такива решения. Докажете, че уважавате институцията “Народното събрание”, като показвате загриженост за българските граждани независимо какви са били те, а не като непрекъснато защитавате разни корпоративни, лични и още не знам какви си интереси, които станаха вече пословични. Хората вече не се изненадват. Те се забавляват, но в скоро време ще започнат да плачат на вашите злоупотреби с властта. По този начин ние няма да защитаваме достойнството. И точно затова хората няма да ни вярват, защото ние не даваме такива примери.
Аз използвах това, което вие казахте, за да ви кажа това, защото считам, че е пълен цинизъм след като знаете правилата, да излезете и да настоявате да включвате неща, които сте имали възможност да направите преди това. Това е вашият начин на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи? Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам малко да стъпим на земята. Господин Корнезов направи предложение за отпадане и аз исках да взема отношение по него.
Иначе, госпожо Тоткова, вярвайте ми, аз уважавам Народното събрание, уважавам себе си, уважавам дори и президентската институция. (Смях и оживление в залата.) Затова може би изразявам това становище тук.
Господин Корнезов, по моему идеята на законопроекта е следната. Хората, които са били президенти, избрани пряко от народа, биха могли да бъдат полезни и след като вече не са президенти. Това е целта на закона – да ги стимулираме, по някакъв начин да им осигурим нормални условия, за да продължават да бъдат полезни за държавата. По моему идеята на вносителя и на комисията е била когато се прекрати мандатът предсрочно, но не по вина на президента, в смисъл той не е осъден с влязла в сила присъда, не са му прекратени правомощията от Конституционния съд, защото тогава той не би могъл да се ползва от никакви права. Това е идеята на законодателя.
Разбирам и Вашата логика, и дори съм склонен да подкрепя Вашето предложение, но господин Китов даде един пример – ами ако е получил инфаркт… Вие казвате, господин Корнезов, че получил, не получил инфаркт, това може да се случи на всеки гражданин. Аз бих прехвърлил нещата по-далеч. Добре, той е изкарал мандата и започва да ползва правата по този закон. Уви, на третия ден след мандата той получава инфаркт, не дай, Боже.
Любен Корнезов (КБ, от място): Стига с този инфаркт!
Константин Пенчев: Или се разболява тежко. Ако гледаме съвсем прагматично, този човек не би могъл да бъде полезен повече, защото вече е на легло, неподвижен и т.н., не дай Боже. Но по моему ако започнем така да гледаме нещата, става твърде …
По принцип не съм против Вашето предложение, но ми се струва, че някак си прехвърляме нещата в друга плоскост – щом вече не можеш да бъдеш полезен, край, няма да получаваш повече възнаграждение, няма да имаш офис. Ако той е болен и е на легло, може би няма да поиска. Вие знаете, че според закона тези права се ползват след поискване. Това е право на бившия президент – да реши дали да поиска или не. Ако е болен, очевидно той няма да поиска да има офис и сътрудник.
Господин Корнезов, аз не мога да взема отношение по Вашето предложение. Бих го и подкрепил, но не знам дали няма да сбъркаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има думата за процедурно предложение госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз правя процедурно предложение да бъде отложено гласуването по чл. 1, защото както се видя, има недоизказани неща. Не недонаписани, а недоизказани. Затова смятам, че трябва да отложим гласуването на този текст.
Имам и още един аргумент, за да предложа отлагане на гласуването на този текст. Както се изрази господин Пенчев, да се стъпи на земята, за да ви дадем възможност не само Вие, а всички вие да стъпите на земята, защото много бързо се изкатерихте по стълбичката, а трябва да има време да се върнете, за да видите как живеят обикновените хора.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДПС: Дори ни е обидно да Ви слушаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има думата за противно процедурно предложение господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, очевидно днес в тази зала ще гласуваме непрестанно текст по текст, изречение по изречение, да отложим закона, да не го гледаме или да го гледаме трети, четвърти или пети път в комисията, противно на всякакви правила, каквито госпожа Тоткова приканва да спазваме.
Затова правя противното процедурно предложение. Не можах да разбера каква е логиката между стълбата и този закон. Госпожо Тоткова, лично аз нито съм бил президент, нито мисля да бъда такъв в бъдеще. Така че едва ли мен ме е замаяла някаква стълба и аз се боря за привилегии лично за мен, за мои познати и близки.
Затова правя обратното процедурно предложение – да не отлагаме този закон, а колкото и мъчително да е, да го прогласуваме в залата днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Тоткова за отлагане на гласуването на чл. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Давам думата на господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямаше да взимам думата, но просто тук се прокарва едно мнение, което за съжаление се налага все повече в цяла България по всички линии – т.е. достойнство има само този, който има пари.
Много се извинявам! Вярно е, че не може да си пълен бедняк и да си опазиш достойнството, но достойнството не е свързано само с парите, както може би някои от вас знаят. Така че много ви моля да се отнасяме по въпроса като интелигентни хора. Не искам да обиждам никого, ние получаваме, дето се казва, една сравнително прилична заплата за българските условия, но това не пречи част от нас да са боклуци. И 5000 да им дадат заплата, пак ще си останат такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Уважаеми народни представители! Не виждам повече желаещи да вземат думата. Наближава времето за почивка, но преди почивката бих подложил на гласуване това, което трябва да бъде гласувано.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на финала на разпоредбата на чл. 1.
Моля, гласувайте предложението на господин Любен Корнезов.
Гласували 122 народни представители: за 37, против 79, въздържали се 6.
Това предложение не е прието.
Не бих могъл да подложа на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което може и да е в духа на закона, но по същество внася промяна.
Преминавам към предложението на народните представители Росица Тоткова, Мария Стоянова, Борислав Китов, Илияна Масева и Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 33, против 83, въздържали се 3.
Сега подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте чл. 1 в редакцията на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 82, против 31, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
Уважаеми народни представители, в 11,03 ч. обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, госпожо Мингова, да докладвате чл. 2.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 2 има предложение на народния представител Петко Ганчев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народните представител Росица Тоткова, Мария Стоянова, Борислав Китов, Елиана Масева и Иван Николаев Иванов:
“Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Президентът на Република България получава основно месечно възнаграждение, което се равнява на удвоеното основно месечно възнаграждение на народен представител.
(2) Вицепрезидентът получава основно месечно възнаграждение в размер на 70 на сто от възнаграждението на президента.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
“Чл. 2. (1) Лицето по чл. 1 има право на пожизнено месечно възнаграждение в размер 60 на сто от основното месечно възнаграждение на президента на Република България за съответния месец.
(2) Възнаграждението по ал. 1 се облага авансово месечно и окончателно годишно с данък по Закона за облагане доходите на физическите лица.
(3) Върху възнаграждението по ал. 1 се правят вноски за задължителното здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет, освен ако лицето е осигурено за това на друго основание върху максималния размер на осигурителния доход.
(4) Възнаграждението по ал. 1 не се взема предвид при пенсиониране и върху него не се правят осигурителни вноски за задължителното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по чл. 2 и по предложенията по него.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Моето предложение е за отпадане на чл. 2 със следните мотиви. Тук се въвежда правилото, че лицата, които са били президенти, имат право на пожизнено месечно възнаграждение в размер на 60 на сто от основното месечно възнаграждение на действащия президент. Това е една особена конструкция, която не може да бъде приравнена нито към трудово възнаграждение, нито към пенсия, така че този спор не е най-същественият.
Проблемът е обаче, че се въвежда един съвършено различен принцип от начина, по който се изчислява пенсията, която получават останалите лица, след като престанат да заемат определена длъжност и са придобили такова право. Аз нямаше да възразя на това предложение, ако заедно с него се предлагаха промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, в които да се каже приблизително следното: че всички лица ще получават пенсия, която се равнява на 60 на сто от това възнаграждение, което са получавали за най-високата заемана от тях длъжност или изпълнявана работа.
Тук ние на няколко пъти слушахме вопли от представители на Националния осигурителен институт, че недостигали няколко десетки милиона, за да се реши въпросът с пенсионирането на лицата, на които не достигат по няколко години трудов стаж. Тогава се казва, че държавата не може да задели средства, за да реши остър социален проблем, който засяга десетки хиляди, а по някои по-актуални изчисления – над 100 хил. български граждани, но сега въвеждаме един принцип, който значително се отличава от предвиденото в осигурителните закони.
Освен това в ал. 3 се предвижда, че върху възнаграждението се правят вноски за задължително здравно осигуряване, но те са за сметка на републиканския бюджет. И в ал. 4 в продължение на тази идея се казва, че върху възнаграждението не се правят осигурителни вноски за задължително обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тези пробиви вече бяха направени в осигурителната система по отношение на други категории лица, които заемат длъжности в държавата, и това е поредната стъпка.
Като цяло този законопроект отваря една врата днес да се създадат привилегии за лицата, които са били президенти, утре – за конституционните съди, в други ден може би за народните представители и така институциите от властта взаимно да решават своите социални проблеми, без обаче да се занимават и съществено да подобряват положението на гражданите, за които те работят. По тази причина е моето предложение за отпадане на чл. 2.
И за да не вземам след малко отново думата, ще кажа защо съм против предлагания от петимата народни представители от СДС следващ текст – по новия чл. 3. Те въвеждат като основание за заплащането “особени заслуги”. Аз обаче смятам, че въвеждането на такава необорима презумпция за особени заслуги е нещо, което не може да бъде аргументирано, защото особените заслуги, включително в нашата законодателна практика, винаги предполагат установяване, доказване и приемане на този факт, описване в какво се състоят тези особени заслуги. А така се оказва, че особена заслуга е самият факт, че тези лица са били избрани и са заемали през определен период тази висока държавна длъжност. Но ако говорим за преценка на техните заслуги, може да се окаже, че част от “големите” заслуги на един от тях е, че организирано е съсипан цял отрасъл на българската икономика, на българското земеделие. На друг заслугата е, че винаги е бил в съзвучие с всички гласове, които са идвали отвън и които е трябвало да бъдат превърнати в българска политика. Ако така ще мерим заслугите, влизаме в една много спорна тема и в едно силно разделение. Затова е много трудно да се каже дали заслугите или отрицателните резултати от действията на тези лица, сумирани в края на мандата, ще бъдат повече. Поради тази причина смятам, че този подход също не е приемлив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Пенчев, заповядайте, имате думата за изказване.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще се изкажа и по този текст, защото искам в тази зала да прозвучат истинските мотиви, истинските идеи на законопроекта, а не непрестанно да си повтаряме едни и същи тези с популистко звучение.
По въпроса за това, че социалното осигуряване е за сметка на бюджета. Да, така е, пробивът е направен със Закона за държавния служител. Ние знаем колко десетки хиляди са държавните служители, за които законодателят е приел, и то не този законодател, а предишният, че това е оправдано. Ние в това Народно събрание приехме същите правомощия и по отношение на магистратите. И на тях не им се удържа от възнаграждението сума за социално и здравно осигуряване. Става дума пак за хиляди хора.
За какво става дума в момента? Ще дам само един пример и това ще бъде моето изказване. Ако приемем, че в бъдещите сто години в България нито един президент не почине от сегашните, заварените и бъдещите и ако приемем, че в бъдещите сто години няма да има нито един президент, който да изкара по два мандата, всеки ще изкара по един мандат, това значи, че ние ще натоварим бюджета на България, данъкоплатците, за бъдещите сто години с 20 души. Това е смешна цифра и не виждам защо са всички тези вопли. Това не мога да го разбера.
Що се отнася до това дали президентите имат заслуги или нямат заслуги и кой е добър и кой лош, в Конституцията има механизъм за отзоваване на президент и се предполага, че този, който е лош и който не защитава интересите на държавата, ще бъде отзован. Щом той си е изкарал мандата, значи е бил добър. Такива намеци, като кой на кого служел и кой бил съсипал селското стопанство за мен са недопустими неща. По този начин влизаме в частност на нещата, с което не помагаме нито на този закон, нито на политиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тези текстове?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам, госпожо председател, да Ви обърна внимание, че когато се пристъпи към гласуване на чл. 2, трябва да подложите и нашето предложение за чл. 3, защото и чл. 2 на вносителя, и чл. 3 от нашето предложение, постъпило по правилата, приети от Народното събрание, уреждат една и съща материя. Ние бяхме възприели логиката на вносителя, като се опитахме да бъдем полезни с това да се подредят нормите в закона в съответствие с волята на вносителя.
Търсейки решение на този въпрос, изхождайки от позицията, че законът беше приет на първо четене, ние предложихме нов текст, който е формулиран в чл. 3. Защото, първо, терминът, който е употребен в текста на вносителя – “възнаграждение” – и който за съжаление е останал, според нас е крайно некоректен. Защото за възнаграждение е прието да се възприема доход, който се получава възмездно, т.е. срещу някакъв конкретен труд, който е вложен, и срещу този конкретен труд да се получава съответното възнаграждение – дали това е по трудово правоотношение, дали е по служебно правоотношение или е по Закона за задълженията и договорите, това няма значение, но това е възприетата практика в България. И аз смятам, че употребата на този термин в този закон е крайно неуместно.
Освен това смятаме, че създавайки този институт “персонална пенсия за особени заслуги”, който е възприет от нашето законодателство и има съответното съдържание, улеснява изключително много решаването на всички останали въпроси. Аз не мога да се съглася с това, че трябва да подлагаме на много дълбок анализ какво означава “особени заслуги”. Самият факт, че Народното събрание се занимава с тази тема, с тази тематика, самият факт, че българските граждани са гласували на един български гражданин да представлява държавата и това е нашият държавен глава, самият факт, че той не е предал националните интереси, което се установява по съответния ред, уреден точно в нашето законодателство, мисля, че е достатъчен.
Не съм съгласна с това, което беше казано преди малко тук от колегата, защото то всъщност единствено и само доказва, че продължавате да харесвате единствено и само себе си. Никога не трябва да забравяте, че и другите могат да бъдат добри и могат да бъдат полезни, не само тези, които вие сте посочили. Аз искам да се върна отново на това, че трябва да уважаваме личното достойнство, а личното достойнство означава достойнство на институцията. Да се научим да го уважаваме, не само да го заявяваме декларативно. Да бъдем с по-голяма предпазливост в нашите думи, защото аз не виждам основания вие да реагирате така по отношение на някои личности, които са част от нашата история вече.
Затова ние предлагаме този институт да се въведе и тази логика тук в нашето предложение следва и логиката по-нататък, която сме направили в останалите предложения. Мисля, че намирането на една такава формулировка отговаря на принципа, който ние възприехме, а именно уважаване на личното достойнство. Защото господин Стоилов беше прав в едно – че всъщност това е едно изключение от приетите принципи на общественото осигуряване. Там, където се получава възнаграждение, всеки един човек да може да внася в Националния осигурителен институт съответната вноска. В този случай тук се прави изключение, което според мен е недопустимо. И ще има още много вопли от Националния осигурителен институт по отношение на приходите и много рестриктивни и даже репресивни, бих ги нарекла, мерки да се приемат от този парламент, а вероятно и от следващите, за да може да се гарантира стабилността на Националния осигурителен институт. Но едновременно с това ние не трябва да забравяме защо Националният осигурителен институт стигна до това дередже. Защо стигнахме дотук да се предприемат изключително сериозни ограничения за достъп до пенсионноосигурителната система и до другите осигурителни системи в общественото осигуряване? Защото това е резултат от една изкривена осигурителна система и от едно безхаберие и от страна на тези, които сега се опитват да я защитават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на госпожа Тоткова.
Други изказвания? Няма.
Моля, госпожо Мингова, да представите предложението на госпожа Тоткова за нов чл. 3, тъй като той е с аналогична материя с текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложението на народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов за създаване на нов чл. 3 със следното съдържание е:
“Чл. 3. (1) След края на своя мандат президентът на Република България има право на персонална пенсия за особени заслуги в размер на 75% от основното месечно възнаграждение на действащия президент за съответния месец, която се изплаща пожизнено при наличие на определените в този закон условия.
(2) Средствата за възнагражденията по ал. 1 се осигуряват от републиканския бюджет и се изплащат от бюджета на администрацията на президента на Република България.
(3) Персоналната пенсия за особени заслуги на президента на Република България не може да се получава едновременно с друг вид пенсия.
(4) Краят на мандата е неговото изтичане или предсрочно прекратяване на пълномощията на президента по чл. 97, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията на Република България.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на текстовете.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Стоилов в залата за отпадане на чл. 2.
Гласували 104 народни представители: за 23, против 81, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова и група народни представители по чл. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 25, против 75, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова и група народни представители за създаване на нов чл. 3, който се намира в логическа връзка с чл. 2 на вносителя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 67, против 33, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 3 има предложение от народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов той да стане чл. 4 със следните изменения:
“Чл. 3. (1) Думата “възнаграждението” се заменя с “персоналната пенсия за особени заслуги”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 3 да стане чл. 7 със следната редакция:
“Чл. 7. (1) Когато лицето по чл. 1 бъде избрано за президент, вицепрезидент, народен представител, конституционен съдия, назначено за съдия, прокурор, следовател или назначено по служебно или трудово правоотношение, не може да се ползва от правата по този закон.
(2) При отпадане на основанието по ал. 1 правата по този закон се възстановяват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 3.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, сега обсъжданият текст е един опит все пак да се сведат до някакви що-годе приемливи граници тези необятни привилегии, които ще гласувате и които следва оттук нататък да бъдат приемани от мнозинството. За мен обаче и този текст не е сполучлив, тъй като той предвижда възнаграждението след изтичането на мандата да не се получава, само ако тези лица отново заемат определена държавна длъжност. Обаче няма никакво изискване те да не упражняват друга дейност. И най-фрапиращият пример е, че тези лица хипотетично могат да се отдадат на търговска дейност, която не само да поглъща цялото им време, но която да носи и достатъчно много доходи. Следователно, тук отново се лансира някаква презумпция, че тези хора ще бъдат отдадени на общественополезна дейност, а може да се окаже, тъй като господин Пенчев говори с перспективата на следващите 100 години. Аз нямам такива прогностични амбиции, защото, господин Пенчев, ако се разпростираме в тия хоризонти, ще трябва да почнем да мислим и върху следващата социална революция, която въобще може да отхвърли това, което днес правим. Историята го е показала многократно. Когато се отиде много в едната крайност и хората са ощетени от тези решения, те търсят другата крайност и често ощетяват същите тези лица, които са били привилегировани. (Неразбираема реплика от народния представител Константин Пенчев.)
Не, не, тези неща ще станат, въпросът обаче е, че аз не искам да разсъждавам кога ще станат, защото това е твърде далечно време и то има и своите добри и лоши страни. Искам просто да проследяваме историческото развитие в едни по-големи мащаби и да се опитваме да оценяваме това, което правим днес, с мярката и на утрешния ден, и на този, който е по-следващия.
Поради тази причина аз смятам за неуместно единствено когато се заемат държавни длъжности, тези лица да преустановяват получаването на възнаграждението, защото смятам, че има и други по-малко съществени основания за това. Иначе този текст може би сте го включили, за да не стимулирате тези лица да се включват повече в държавния живот, защото почти на всяка една от тези длъжности те ще получават много по-ниско възнаграждение и несравнимо по-малко привилегии отколкото за тяхната почетна дейност след изтичането на мандата.
И когато отново се повтаря думата “достойнство” искам да обърна внимание на всички – за това ставаше дума и в предишни изказвания, наистина, не могат хората, които нямат осигурен минимален стандарт, да защитават успешно своето достойнство. Но аз виждам все повече, че за все повече от вас основният измерител на достойнството това са парите, които на някого са предоставени.
Никола Николов (ПСОДС, от място): При комунизма беше така – активни борци…
Янаки Стоилов: Това, че водещите представители на днешното мнозинството сте се договорили с някои от бившите президенти този закон да бъде ускорено придвижен не ме изненадва. Даже не ме изненадва и позицията на СДС, които по принцип бяха против приемането на този закон на първо четене, а днес виждам, че в общи линии са съзвучни в подкрепата си на тези текстове, които предлага мнозинството, без да обръщаме особено внимание на незначителните нюанси и различия в редакциите на разпоредбите.
Затова аз предлагам на тези, които ще подкрепят чл. 7, да направят такава редакция, която да избегне посоченият абсурд, пред който ние можем да се окажем, особено ако някои от президентите в по-далечно бъдеще решат да се превърнат в активни търговци, а не в хора, провеждащи общественополезна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Други желаещи за изказвания по чл. 3?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам да погледна абсурдността на този текст и от един друг зрителен ъгъл и да развия, разбира се ако мога, мисълта на господин Янаки Стоилов. В чл. 3, който сега става чл. 7, пише, че бившият президент, ако бъде назначен за съдия, прокурор, следовател няма да получава привилегията – някакси разумно. Но веднага възниква въпросът: ами ако е адвокат и адвокатства защо ще получава тези привилегии? Ами ако е нотариус? – Говоря само в областта на съдебната система. Нека авторите на текста дойдат и ми обяснят каква е логиката. От този текст излиза, че един бивш президент, примерно, може да бъде едноличен търговец.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Може, не тежи на бюджета.
Любен Корнезов: И като едноличен търговец, и като адвокат, и като нотариус, понеже ме репликират. Ами ако е съдия по вписванията, господин Пенчев? Дайте го като текст, а да не приемаме абсурдни текстове. Надали един бивш президент ще стане съдия по вписванията? Аз го разбирам. Но е много естествено и нормално, особено ако е юрист, след изтичане на мандата си да продължи да упражнява свободната професия, примерно адвокат. В това няма нищо срамно, напротив. Вероятно той ще бъде и като държавен глава със своите знания и познания в областта на държавното устройство, и като юрист - полезен и за правосъдието. Но да правим такива текстове е просто абсолютно безсмислено. Даже, ако искате, напишете защо ги изброявате: служебно или трудово правоотношение, защото тези, които сте изброили преди това, също са в някакво трудово правоотношение. Изброяването е категорично неточно, неправилно и непълно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Други желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Госпожо Тоткова, Вие ще оттеглите ли предложението си тук, защото ние вече гласувахме възнаграждение?
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз отново искам да кажа, че формулата, която ние бяхме предложили, беше много чиста, според нас, и това не създаваше такива допълнителни въпроси. Но независимо от това искам да напомня, че и вносителят, а и самата комисия в чл. 2, ал. 2, която е станала, всъщност има някакви зачатъци на това, че освен, че трябва да се облагат с месечни данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица има включено и окончателно годишно облагане с данък по Закона за облагане доходите на физическите лица. Тоест все пак има някаква наченка на това, че трябва да се облагат доходите на лицето. Друг е въпросът дали те ще му бъдат толкова необходими или дали дори ще бъдат съизмерими с това, което биха могли да получават от някаква дейност. Но все пак смятам, че след като сме тръгнали по този път, просто трябва да търсим най-добрите решения.
Тъй като колегите от БСП много упорито говорят само за бившите президенти, аз бих ви предложила да се обърнете към настоящия президент и да го помолите още сега, докато е настоящ президент, да каже, че няма да се възползва от правата по този закон, за да покажете, че наистина това е една позиция, която вие отстоявате не лицемерно. Извинете, ние също имаме възражения, имаме различно схващане, имаме дори различна изходна позиция за това какво трябва да се прави. Вие през цялото време говорите за бившите президенти, като че ли те не са били президенти на Република България, а са били президенти само на някой или на част от България. Ето, сега имате възможност да покажете истинското отношение към този закон като се обърнете към действащия президент на Република България, още сега, докато е такъв, да каже, че няма да се възползва от този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.

Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Нека наистина да престанем с демагогията! Защото добре си спомням как още през 1991 г. политическата сила СДС, която беше против всички привилегии, колко много обещаваше на българския народ, включително, че няма да има служебни автомобили, че няма да има допълнително средства към заплатите на министри, че няма да има допълнителни безотчетни средства към заплатите на народните представители, всичко беше от ден до пладне. Затова, когато се обсъжда един такъв сложен закон, както днес, и то чувствителен, в едно тежко време, когато българският народ е много зле финансово, моля ви, вместо да демагогстваме, дайте да намерим правилната позиция да се даде заслуженото, но това, което е възможно в момента и е по силите на държавата на бившите президенти на Република България. Благодаря ви.
Надявам се, че ще спрете с демагогията, защото още много неща можем да си кажем за миналото, което вие обещахте и не изпълнихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Чипева.
Снежина Чипева (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, репликата ми е в този аспект, че това е един принципен закон. Трябва да се абстрахираме от конкретните личности, които са седели или които ще седят. Не правим закон за конкретни хора. Дали един настоящ президент ще се отказва в бъдеще – това е правно невалидно, това е безсмислица, не произвежда действие.
Конкретният текст, който обсъждаме, според мое дълбоко убеждение трябва да отпадне. Или се въвежда един принцип – хората, които са заемали този статут с оглед уважение към институцията, пожизнено да получат някакво различно от пенсия възнаграждение или определени обстоятелства, при които се изключва, са недопустими. Още повече, че това е въпрос на уважение на обществото към тази институция, административна длъжност – служител в съвет е правно недопустимо, но иначе за мен е недопустимо обществото да свежда до това положение един държавен глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Чипева.
Друга реплика няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСДОС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Мутафчиев, уважаема госпожо Чипева! Уважаеми колеги, дори малко се изненадах, че така ви заболя. Нямаше нужда поне да го показвате. Смятам, че това, с което ви провокирах, разкри истината и истинското ви отношение към този закон. През цялото време говорите за това, че той е ненужен, че няма нужда да уважаваме никой и за нищо в България. Господин Янаки Стоилов това каза – че няма кого да уважаваме в България. В същото време не искате да се обърнете към нашия президент – на Република България, да се откаже от правата по този закон.
Но президентът, уважаеми колеги, е държавният глава, той е обединител на нацията и ние трябва да възприемаме държавния глава именно като обединител на нацията. Нашето отношение към този закон е именно като отношение към човек, който е изразител на обединението на нацията, а не както вие го схващате – като израз на отношение или оценяване на заслугите на активните борци. Защото вие това разбирате! ("Браво!" и ръкопляскания от блока на КБ.)
Искам да ви припомня нещо много важно. От октомври 1944 г. до май 1945 г. има 12 постановления на Министерския съвет за това, как постепенно активните пенсии в България растат и как се разширява кръгът от лицата. Ние не искаме такова нещо. Тези хора, които обслужваха чисто партийни интереси и заради които всички сега страдаме, цялата държава, защото 45 години се е движила в някакъв никому незнаен път, който да ни изведе незнайно къде, затова страдаме!
Любен Корнезов (КБ, от място): По темата!
Росица Тоткова: Трябва да имаме отношение не към приноса към политическата сила, а трябва да имаме отношение към приноса към държавата. И точно защото президентът е президент на всички българи, ние искаме да направим такива норми, които да му запазват достойнството и в същото време да има социална търпимост – това, което вие започнахте да повтаряте. Да, да има социална търпимост, хората да виждат именно израз на уважение, а не създаването на такива условия, които да дискредитират и пред бившите президенти самата институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Емилия Масларова (КБ, от място): Защо горихте портретите и книгите на Желю?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Защото така сме решили! (Смях и викове в блока на КБ.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Да се запише в протокола!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина! Моля ви, дебати или на микрофона, или извън залата!
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Госпожо Тоткова, оттегляте ли Вашето предложение?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Чипева, имаше ли предложение за отпадане на текста на вносителя за чл. 3 във Вашата реплика?
Снежина Чипева (НДСВ, от място): Намирам, че е безсмислено, защото е един абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре.
Гласуваме отпадането на чл. 3 по предложение на госпожа Чипева.
Гласували 96 народни представители: за 6, против 83, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на комисията за чл. 3, който става чл. 7.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 4 има предложение на народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов.
В чл. 4, който според тях става чл. 5, се правят следните изменения:
"1. В чл. 4, ал. 1 думата "изтичането" се заменя с "края".
2. Алинея 2 да отпадне."
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 4, който става чл. 3 със следната редакция:
"Чл. 3. (1) Лицето по чл. 1 има право на лична охрана и специализиран транспорт, осигурени от Националната служба за охрана при президента на Република България за срок до една година след изтичането на мандата му или след предсрочното прекратяване на пълномощията му по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията на Република България.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 лицето по чл. 1 има право на специализиран транспорт, осигурен от Националната служба за охрана при президента на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 4 на вносителя.
Имате думата, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Член 3, ал. 1 възпроизвежда вече установена практика на лицата, които са заемали най-висши държавни длъжности, да се осигурява лична охрана и специализиран транспорт в продължение на една година от приключване на техния мандат. И мисля, че за това има основания. Те са обясними именно с решенията, които приемат тези лица и които могат да ги поставят в някаква рискова ситуация.
Но не виждам основание за наличието на ал. 2 и предлагам тя да отпадне, а именно след изтичането на този срок лицата да имат право на специализиран транспорт, осигурен от Националната служба за охрана при президента на Република България. Защо след като вие предвиждате те да получават и възнаграждение, и други средства за подпомагане на тяхната дейност, трябва държавата да им осигурява служебен транспорт и служебен шофьор, които те персонално да ползват за всякакви свои нужди, на семейството, на близки и т.н.?
Ако става дума за изпълняване на някакви мисии, включително и в страната, винаги може да им бъде осигурен служебен транспорт от институцията, за която те извършват тази дейност. А в останалото време при тези значителни по разнообразие привилегии мисля, че не е проблем те да осигуряват своето придвижване.
Или пък, ако искате те да бъдат така близо до хората, които са представлявали, дайте им възможността да ползват безвъзмездно държавния и градския транспорт, обществения транспорт. Това не бих възразил, ако се предлага.
Но тук ни се възразяваше от госпожа Тоткова, че нещата не трябвало да се персонифицират. Те са толкова абстрактни, универсални и принципни, че ние не можем да си позволим да даваме примери и да разсъждаваме. Ами, това е един от най-персоналните закони! Той се отнася за 2-3 души! Защо трябва да го представяме като някакъв закон с действие извън времето и пространството?
И вие може да не си спомняте, но в залата може би освен мен има още неколцина души, които си спомнят в бурните дни на 1990 г. как точно част от ползвателите на този закон казваха, че те ще премахнат всички привилегии, които са дотегнали на българското общество, а такива имаше и наистина много от хората очакваха с основание те да отпаднат, те тогава дори не желаеха да се качат на служебни мерцедеси и волги и на Желю Желев му бяха предоставили една синя лада. Това ли сега ще му предоставите? Този път мисля, че той няма да се откаже от нещо по-добро, което да ползва.
Вие, госпожо Тоткова, злоупотребявате с това, което се говори, а на една дама това не подхожда, тъй като все пак трябва да запазите възможността да предизвиквате положителни емоции. (Весело оживление в КБ.) Имам предвид това, че в нито един момент аз не съм казал, че не дължим уважение към държавните институции. Това, че аз обсъждам от своя гледна точка дейността на хората, които са държавни институции, мисля, че е едно не само мое право, но право на всички тук, а то е право и на всички български граждани. Затова нека да имаме предвид: едно е уважението към институциите, друго е критичната преценка на тяхната дейност.
Затова аз предлагам по изложените мотиви ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата за изказване господин Младенов.
Николай Младенов (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Като слушах господин Стоилов се замислих за това, което напоследък четохме в медиите за един негов и ваш общ съпартиец в Беларус, който забрани използването на думата “президент”, освен за президента на Републиката, и започнах да си обяснявам защо лявата половина от залата наистина не само работи популистки днес, но се държи по един изключително арогантен начин, забравяйки, че не толкова отдавна тя беше партията, която създаде цяла класа в България.
Янаки Стоилов (КБ, от място): А ти беше от отрочетата на тази класа, не някой от нас.
Николай Младенов: Това беше партията, която създаде цяла класа на активните борци. (Силен шум и реплики в КБ.)
На второ място, това беше партията, която продължава в този момент да не разбира, че когато говорим за институции, трябва да говорим за институции без значение за това дали този, който е бил в съответната институция, преди е принадлежал към Съюза на демократичните сили или не.
За съжаление, обаче, тази партия и нейните представители като че ли също забравят, че до голяма степен те се възползват от една скрита услуга, която това Народно събрание получава от държавата, услуга, срещу която аз неведнъж съм протестирал. За съжаление обаче те не са намерили достатъчно време да направят съответната законодателна промяна. И това е услугата, когато отидат в чужбина да изискват да бъдат развеждани и разнасяни къде ли не от коли на българската мисия в съответното посолство.
Емилия Масларова (КБ, от място): Недей, за да не ти кажем за Антонина.
Николай Младенов: Мога да ви кажа само, че в момента по информация, с която аз разполагам, българското посолство в Париж е навъртяло над 70 хил. км, разнасяйки народни представители и държавни администратори във Франция.
Емилия Масларова (КБ, от място): А ти не си ли един от тях?
Николай Младенов: Защо вие, след като искате толкова много да се премахнат привилегиите, не въстанете срещу тази привилегия, която ползвате сами?
Аз категорично се противопоставям на отпадането на ал. 2 от този член, защото смятам, че ако ние имаме уважение към себе си, трябва да имаме уважение и към единиците хора, които избираме за президенти на тази държава.
Иво Атанасов (КБ, от място): Ти баща си не уважаваш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика – господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Младенов, мисля, че част от думите си можете да насочите по-скоро като реплика към самия себе си, но аз няма да се спирам на дребнавите аргументи, които приведохте.
Смятам обаче, че има един принципен въпрос, който засяга управлението на България и цялата обществена атмосфера. И това точно дава една от особените характеристики на днешното време – че в днешното управление по някакъв странен начин са интегрирани хора от бившите царски кръгове, хора от бившата партийна номенклатура и нейните наследници, хора от бившите служби, бивши и настоящи седесари. И цялата тази амалгама като че ли слага една пелена върху българското общество и неговата способност да намери своите интереси и истинско представителство. И днес с този закон вие правите именно поредното замъгляване на българското общество и неговата неспособност да отхвърли това, което не желае.
Така че част от това статукво са много хора, които се намират тук. И това обяснява защо това управление продължава безметежно да съществува, а не се намира начин да се преодолее ситуацията, в която България е попаднала. Замислете се върху това нещо, защото играта на управляващи, опозиция и псевдоопозиция вече има много тежки последици за България. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика? Няма.
Дуплика - господин Младенов.
Николай Младенов (ПСОДС): Вашият тон е доста патетичен, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Но истински!
Николай Младенов: Насочете го обаче към вашите министри в това правителство. Насочете го към министър Калчев, който неведнъж заявява, че е ляв и т.н., и т.н., изпълнява вашата програма. Насочете го към госпожа Плугчиева, към не един областен управител, който сте назначили.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Не изключвам никого.
Николай Младенов: Насочете го към вашите лидери във вашата партия, които продължават да настояват да имате една такава неясна позиция – хем подкрепяйки, хем опонирайки на това управление. Защо не заемете една чисто опозиционна позиция? Защото не можете, защото вие сте свикнали, именно криейки се зад едно друго управление, да ползвате благата на една власт.
Това на всички става постепенно ясно. Стана постепенно ясно и с вашия кандидат за кмет на София. Просто “по-хубав” кандидат не можахте да намерите. Човек, който не знае дори какво представлява вашата платформа, камо ли да я защитава.
Обърнете се към вашия президент, който доскоро беше лидер на вашата партия.
Емилия Масларова (КБ, от място): Той не е нашият президент, нали уважавате институциите?
Николай Младенов: Обърнете се към него и го накарайте да приеме предложението на госпожа Тоткова, което тя направи преди малко, ако толкова много искате да бъдете ясни и категорични. Но вие не искате да бъдете ясни и категорични, защото вие искате да седите в една сянка. (Реплики от КБ.) Сянка, която ви се осигурява от НДСВ много, много успешно. Искате да седите и да правите вашите мимикрии, назначавайки хора тук и там из администрацията и по този начин да си мислите, че вие вършите добро за България.
Едно нещо трябваше да направим. Едно нещо трябваше България да направи. България трябваше ясно и категорично да стигне до извода още в 1990 г., че вие сте вредни. И явно продължавате да сте вредни. (Реплики от КБ.) Вредни сте за България, вредни сте за нашето общество. И колкото повече седите тук и подскачате и подвиквате, ставате още по-вредни и още по-незначителни. (Реплики от КБ.)
Емилия Масларова (КБ, от място): Хората ще ви кажат кои са вредни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте за изказване, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да не повтарям това, което вече беше казано, искам да се обърна към колегите в Народното събрание, които са в залата на Народното събрание сега и най-вече към колегите от Българската социалистическа партия. Защото вие няколко пъти все ни връщате назад във времето – какво сме правили, как сме го правили, защо сме го правили и т. н. Това е хубаво. Аз не възразявам срещу това да си припомняме по-близкото минало, и по-далечното, и още по-далечното минало. Защото смятам, че човек трябва да познава миналото си, за да може да взема решение и да разчита на по-добро бъдеще. И никога не съм се противопоставяла на това, че трябва да поглеждаме и назад. Само че не съм съгласна, че трябва да гледаме само назад. Защото можем да се спънем и тогава няма да направим и крачката напред. Но тъй като вие ни връщате непрекъснато назад, аз ви питам дали гледате днес? Кажете ми нашият президент, днешният президент, действащият президент на Република България, който обяви себе си за социалния президент за първи път, независимо от това, че Конституцията не му дава такива права, с които той да взема решения, с които да подобрява благосъстоянието или изобщо състоянието на българските граждани, защо той има двойно по-голяма администрация? Защо той има най-много съветници от всички президенти, които са били досега, които вие не харесвате.
Любен Корнезов (КБ, от място): Това не е вярно!
Росица Тоткова: Вярно е. И защото всички тези съветници, всеки един от тях ще получи толкова, колкото ще получи един бивш, както вие казвате, президент.
Аз мисля, че ние наистина трябва да имаме коректност, а не да си говорим и да не се разбираме. Точно затова ви давам и този пример, защото гледайки назад ние не трябва да забравяме, че трябва да гледаме и днес. И както вие можете да ни упреквате за много неща, може би голяма част от тях са и справедливи, така аз искам, за да има стойност това, което вие казвате, да гледаме и днешния ден. И затова отново ви казвам: обърнете се към нашия президент. Нека той се откаже от правата, за да може вие наистина да имате искреност в това, което казвате. (Реплики от КБ.) И освен това, помолете го да сведе администрацията на тези нива, които са били преди това, да няма толкова съветници и по този начин да спести някой лев. Така, може би, ще има и той, макар и някакъв малък принос да стане социален президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Тоткова.
Госпожо Масларова, имате думата за реплика.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова. Аз не мога да разбера днес дебат за какво водим – за днешния президент, или за бившите президенти и за гледане напред как да обезпечим живота на нашите държавни глави, независимо кога те са били на този държавен пост. Добре, че тук госпожа Тоткова каза “нашият президент”, защото преди малко чух от господин Младенов, че той е “вашият президент”. Просто не знам кога говорите, че президентът е обединител на нацията.
Така че, ако става реч за днешния президент и ако решаваме с него и нашите привилегии, които имаме днес, това е нещо съвършено друго. Ние говорим за един законопроект, който касае, ще касае минало време за хора, които не са действащи, които не са облечени с волята на народа да бъдат държавен глава в този момент. Така че дайте да се разберем в крайна сметка за какво говорим. Ако ще обсъждаме господин Първанов – кажете да започнем да обсъждаме господин Първанов. Но ако ще говорим какви привилегии ще получават държавните глави на Република България, това е нещо съвършено различно. И аз не съм съгласна в момента непрекъснато да атакуваме действащия президент за един законопроект, който ние с вас трябва да решим какво да правим. И да не смесваме кой президент кога е бил и какво е правил – дали единият е социален, дали пък е назначавал тенекеджии и братовчеди в посолствата. Няма да говорим по този въпрос, защото можем и там да говорим – единият какво е правил, другият какво е правил, третият какво е правил. Дайте да видим ще даваме ли привилегии на президентите и ще им създаваме ли условия да живеят по-добре от останалата част на българския народ или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Масларова.
За втора реплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Използвам правото на реплика, за да протестирам остро. Остро протестирам от тази трибуна да се обсъжда дейността на държавния глава на Република България. Този закон е закон за бившите президенти. Бившите президенти! И нека съсредоточим нашия дебат върху тази материя, а не да обсъждаме сега действащия президент.
Димитър Абаджиев (ПСОДС, от място): И той ще стане бивш.
Любен Корнезов: Вие казахте: “И той ще стане бивш президент”. Да, той е младо момче, вероятно и това ще стане, след като спечели втория мандат. И вторият мандат на Георги Първанов ще изтече 2012 г. След 2012 г. елате и тогава ще говорим за бивши президент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Корнезов! Господ здраве да дава на Георги Първанов независимо от това дали ще бъде президент или няма да бъде президент. Мисля, че това е най-доброто пожелание, което може да се отправи към един човек, а оттам нататък вече с божията помощ, ако я е заслужил, и със своите възможности може да постигне и повече.
Аз не се учудвам от това, че госпожа Масларова не може да разбере. Изобщо не се учудвам. Не искам да Ви звучи обидно, защото аз не Ви обиждам в момента. Вие не бяхте тук и не следихте дебата.
Емилия Масларова (КБ, от място): Следих го на монитора.
Росица Тоткова: Всъщност Вие започнахте този дебат за това кои са бивши, които са настоящи, кои са бъдещи и т.н. Вие вкарахте дебата в тази посока. Аз смятам, че ние с този закон трябваше да уредим някои права на президентите. И казах защо. И моите уважения към всички президенти. Аз ще уважавам и бъдещия президент и ще изразявам отношението си към бъдещия президент, в това число и към настоящия президент, в това число ако трябва и на улицата, ако нещо не ми харесва. И ще го изразявам като гражданин. Но тук става дума за съвсем различен въпрос. Става дума за това как ние подхождаме към тази институция, която се олицетворява в един или друг момент от един или друг човек, на който българските граждани са гласували довери. Ето това аз не мога да приема. Защото това каза тук един колега от мнозинството, който след това се опита да се измъкне. Но най-голямото достойнство на Народното събрание е това, че тук всичко се записва. И всеки може да прочете. И никой не може да каже: “Аз това не съм го казал”. Това е най-голямото достойнство на парламента. Тук всяка дума се записва. И всяко възклицание, ако щете, се записва. (Реплики от КБ.) В това число и това, че Вие се обаждате в момента, и това се записва. И това е достойнството. А нашата отговорност тук е искрено да си изразяваме позициите. И аз не се притеснявам от това.
Моето мнение е, че не трябва да подлагаме на съмнение достойнството на институцията и да уронваме авторитета на хората, които имат задължението и отговорността по волята на избирателите да представляват тази институция. И това се отнася за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност, ако до чл. 4 до голяма степен предложенията, които бяха направени от група народни представители, сред които имам честта да бъда и аз, третираха по-скоро различно дефиниране на специалните права, които да бъдат дадени на бившите президенти, то от този член – от чл. 8 – това, което вие ще констатирате малко по-нататък, има действително категорично противопоставяне от вносителите на предложенията – петимата депутати от ОДС, по отношение на предложените ни от основния вносител и от комисията текстове.
Още тук искам да кажа, че по никакъв начин не са основани на истинност думите на господин Янаки Стоилов, който каза, че нашите предложения са чисто козметични. Това не е вярно. Дори да погледнем само чл. 4, Янаки Стоилов повтаря предложението, което ние сме направили в писмен вид и това си личи. А от чл. 5 до чл. 8 включително може да се установи, че вносителите на предложението от ОДС категорично се противопоставят на предложените от основния вносител, респективно от комисията, текстове.
Защо аз, говорейки в лично качество, но мисля, че и от името на моите колеги, които са съвносители, се противопоставям на тези текстове? Имам предвид ал. 2 на първоначалния чл. 4 и останалите текстове. Защото действително с тези текстове се дават едни ексклузивни права, които като цяло българското законодателство в последните 13 години не е дало никому.
На второ място, и за мене това е също за отбелязване, създава се един прецедент, когато се дават тези права на определена категория лица. Днес това са бившите президенти, но аз питам има ли гаранция, че утре това няма да се поиска за бившите министър-председатели или бивши председатели на Народното събрание? И постепенно да се стигне до такива права на бившите депутати. (Оживление.)
Не се учудвайте, защото в една от балканските страни такива права са дадени на бивши депутати и може да се услади на някого да разшири правата, които днес гласуваме за бивши президенти и да се стигне по йерархията надолу и до бивши депутати. Това аз не мога да приема.
Третата причина, господин Стоилов, когато напомняте за 1990 г., е именно тази, че Съюзът на демократичните сили беше създаден в името на определени принципи и аз защитавам, включително тук, от трибуната на Народното събрание, тези принципи и не мога да подкрепя въвеждането на такива привилегии.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Повечето Ви колеги са на друго мнение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Четвъртата причина – за мен тя също е особено важна, е, че поради възрастта си аз съм живял в една епоха, когато такива привилегии имаше подобно на метастази в много области на обществения живот и за много категории хора. Това нещо е оставило незабравима следа в мен и помня унижението, което търпяха и мои колеги – университетски преподаватели, протестирайки и виждайки подобни привилегии, които бяха давани под път и над път.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Кажете го на по-младите си колеги, защото мисля, че те мислят друго.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз мисля, че млади колеги има във всичките парламентарни групи…
Величко Клингов (НДСВ, от място): Не, няма. Във вашата група няма.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: …но трябва да знаят паметта и поне чрез своите родители да знаят за това, което е било.
И накрая, господин Стоилов, понеже Вие с определен сарказъм говорехте за особените заслуги на бивши президенти, беше казано тук, че и настоящият президент един ден ще бъде бивш президент, което му желаем от сърце. Човек трябва да има жизненост, за да стане и бивш президент. Все пак той ще бъде от хората, за които този закон ще важи.
Говорите за особените заслуги на предишни президенти, а не считате ли, че за сегашния президент не е особена заслуга това, че той трансформира фабриката за илюзии във фабрика за ордени и медали? Като се започне от ордена, даден на Манджуков – един оръжеен търговец, може би магнат, и се стигне до последните 31 ордена, които бяха дадени на цяла една чуждестранна делегация в пълния й състав, това едва ли е прекалено силна особена заслуга.
Емилия Масларова (КБ, от място): Вие държавата дадохте на чужденците.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В това отношение няма нужда да чакаме той да се възползва от закона. Той знае, че ще се възползва и затова той има конституционните правомощия да се произнесе само две седмици след като законът бъде гласуван в пленарната зала.
Връщайки се обаче на този член, с което завършвам, госпожо председател, аз смятам, че в този вид той и останалите членове противоречат на нашето основно схващане, а то е, че депутатите имат не само правото да създават закони, но имат и дълга да служат за раздаване на обществена справедливост. За мен в случая принципът на обществената справедливост е нарушен и не мога да подкрепя тези членове – до чл. 8 включително. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други изказвания по този текст има ли? Няма.
Гласуваме предложението на господин Стоилов за отпадане на ал. 2 от чл. 3. Това е и предложението на госпожа Тоткова и група народни представители. Гласуваме предложението на господин Стоилов, който го направи, но то е аналогично с една част от предложението на госпожа Тоткова и група народни представители – за отпадане на ал. 2 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 29, против 69, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова в първата му част, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 64, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 3 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 70, против 25, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 5 има предложение на народния представител Петко Ганчев в ал. 1 думата “безсрочно” да се замени с “пожизнено”, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов чл. 5 да стане чл. 6 със следното съдържание:
“Чл. 6. На лицата по чл. 5, ал. 1 се предоставя по тяхно искане месечна сума за представителни разходи в размерите, отпускани на народните представители, за извършване на обществена дейност”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 5, който става чл. 4 със следната редакция:
“Чл. 4. (1) На лицето по чл. 1 се учредява по негово искане безсрочно право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост – до 200 квадратни метра в посочен от него областен град за извършване на обществена дейност.
(2) Правото на ползване по ал. 1 се учредява по реда на Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Моето предложение към този текст е за отпадане на няколко думи. Не е лошо, че на бившите президенти държавата ще предоставя помещения, в които те могат да извършват обществена дейност. Отделен въпрос е дали това може да се контролира, тъй като тези помещения могат да се използват за всякакъв вид дейност, включително и да се преотстъпват. Но да приемем, че наистина според идеята те ще бъдат използвани.
Това, което ме смущава, е, че това право се предвижда в нарушение на други закони, защото знаем, че според Закона за държавната и общинската собственост никое наемно отношение не е безсрочно или пък ползването, което се учредява върху тези имоти. Следователно ние не можем да изваждаме от действащия правен режим ползването на тези помещения.
Освен това защо се предвижда ползването да бъде безвъзмездно? То би следвало да се предоставя при условията, при които се предоставят помещения на политическите партии и други обществени организации, тоест на достатъчно достъпни цени и по никакъв начин няма да създадат непреодолими затруднения за извършваната от тях дейност.
Затова предлагам от чл. 4, ал. 1 да отпаднат думите “безсрочно” и “безвъзмездно”, тоест “на лицето по чл. 1 се учредява по негово искане право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост”. Ако трябва, после да се запише в Преходните разпоредби, че това става при условията, по които се предоставя за други партии и организации. Според мен това е една приемлива мярка, в която се намира баланс между възможността, която се предоставя – правото, което те ще ползват, и поемането на някакви, макар и минимални задължения, при съобразяването с действащия в страната правен режим.
Във връзка с този текст използвам да кажа още две неща, свързвайки ги с дотук развилата се дискусия по конкретните текстове.
Госпожа Тоткова и други апелираха към президента – да изрази своето отношение към този законопроект. Мисля, че това така или иначе ще се случи, защото след приемането на законите от парламента, президентът ги подписва или ги връща в парламента за ново обсъждане. Така че при всички случаи българското общество ще види неговата позиция. Той е ангажиран по Конституция. Никой не може да избегне своите ангажименти. Той ще каже да или не на този закон – “да” изцяло или с някакви частични възражения. (Обръща се към блока на ПСОДС.) Така че авторството в това отношение не е ваше. Ако не сте забравили дискусията при първото четене на законопроекта, аз казах, че изразявам очакване, че ако този закон все пак бъде приет, върху него да бъде наложено вето. Каква ще е позицията на президента, аз не мога да кажа и няма нужда да навлизам в територия, която не е наша, на парламента. (Шум в блока на ПСОДС.)
Аз смятам, че този закон наистина е един от сериозните признаци за това да се отговори на очакванията за социален президент. Това е моето разбиране. Президентът е казал, че той взема независимо своите решения. В момента е политически неутрален. Какво ще бъде неговото решение – това е негова преценка. Ако вие имате с него някаква кореспонденция, която искате да направите публична, можете директно да се обърнете, а не чрез нас, за да ви посредничим в тази дейност.
По другия въпрос, който засегна господин Младенов. Въпреки пасторския тон, който е характерен за него, аз съм смутен, че той употребява квалификации, които го представят в една доста лоша, бих казал ретроградна светлина, за да говори за групи от хора, за някакви формации или за някакви генерации като вредни. Това прилича много силно на фашизъм. Могат да се дадат и други много близки идеологически квалификации, но никак не подхожда на една съвременна демократична сила. Затова апелирам към някои от неговите колеги от мнозинството, които тук развиха преди малко добри аргументи – да повлияят на по-младите си колеги за едно по-демократично мислене като вътрешна нагласа. Не говоря като поза.
Това, госпожо председател, не го отправям като упрек към Вас, защото в края на краищата всеки изразява своите мнения, даже когато те са с крайно неуместни квалификации.
В заключение по този въпрос трябва да кажа, че точно този закон е една много ясна разделителна линия между това какво е дясна и какво е лява политика. Дясната политика допуска привилегии, а лявата политика би трябвало да се стреми към намаляване на неравенствата, към премахване на привилегиите. Благодаря. (Смях в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Николов.
Никола Николов (ПСОДС): Признавам, че изказването на господин Стоилов наистина беше по същество. Вярно е, че този закон вероятно прави разграничителна линия между лявото и дясното политическо поведение в страната. Ние сме за уважение на държавата, уважение на държавните глави, а вие очевидно не сте за това.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Това вече не е дясно и ляво. Това е национално.
Никола Николов: Кажи го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Николов, като политик вече с дългогодишен стаж би трябвало да не правите такива грешки. Уважението към държавните институции е въпрос на национална политика. То не е разграничение между ляво и дясно. Това, за което аз говорих, може да бъде определено като ляво или дясно поне по своята идея. Не говорим за практиките, които не съответстват на подобни идейно-политически характеристики.
Но уважението към институциите, за което всички ние апелираме, но може би разбираме по различен начин и даваме различни оценки за дейността на една или друга личност в тези институции, е въпрос на национално самоуважение, на политическа култура, а не е въпрос на лява или дясна политика. Благодаря.
Никола Николов (ПСОДС, от място): Точно за това става дума. Разбрал си го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ганчев, което не е подкрепено от комисията по този текст.
Гласували 82 народни представители: за 4, против 67, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 20, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Стоилов – от текста, предложен от комисията, в ал. 1 да отпаднат думите “безсрочно” и “безвъзмездно”.
Гласували 94 народни представители: за 27, против 64, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 4.
Гласували 86 народни представители: за 71, против 15, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля по чл. 6.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 6 има предложение на народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов за отпадането му, което не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Петко Ганчев думите “50 хил.” да се заменят с “30 хил.”, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) За осъществяването на дейността на лицето по чл. 1 в бюджета на администрацията на президента на Република България ежегодно целево се осигуряват необходимите финансови средства:
1. за изплащане на възнаграждението и здравноосигурителните вноски по чл. 2;
2. за функционирането на неговия офис в размер до 30 хил. лв.;
3. за осигуряване на трудовото възнаграждение и осигурителните вноски на един сътрудник.
(2) Сътрудникът по ал. 1, т. 3 се определя по предложение на лицето по чл. 1, а трудовият договор с него се сключва, изменя и прекратява от главния секретар на администрацията на президента на Република България, като основното му месечно възнаграждение се определя не по-високо от 30 на сто от възнаграждението по чл. 2, ал. 1.
(3) За осъществяване дейността на лицето по чл. 1 се осигуряват еднократно и средства за закупуване на техническо офис оборудване в размер до 20 хил. лв., което се предоставя по опис с двустранно подписан протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Мария Стоянова, Борислав Китов, Елиана Масева и Иван Иванов чл. 6 да отпадне. Някой ще го защити ли?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Народното събрание с волята на голямата част от присъстващите и неприсъстващите, участвали задочно, всъщност отхвърлиха нашия подход да се създаде една възможност за достойно осъществяване на общественополезната дейност на бившите президенти, като им се осигурява сума, която според нас е общо взето скромна сума, с която те едва ли биха могли да покрият всичко това, което сега ще се приеме.
Аз мисля, че вече наистина навлизаме в територията на социалната нетърпимост с това, което се предлага. Толкова подробно да се урежда, че трябва да има сътрудник, че неговата заплата трябва да бъде еди-каква си… Ами че то за действащия президент няма такива уредени неща! Мисля, че наистина започваме да навлизаме в тази територия, което изключително много ме смущава.
Според мен именно поради такива текстове хората няма да разберат смисъла на това, което правим. Защото това, което правим, е изключително важно и като сигнал към българските граждани. Не само като сигнал към един или друг човек – те са двама, примерно – но това, което правим, е сигнал преди всичко към българските граждани. Аз затова моля да помислите в случая дали е нужно тук, в закона, по този начин да се уреждат толкова подробно права на практика на други двама души, които не са били президенти.
Мисля, че започваме вече да прекаляваме с тези норми и това ще създава усещането у хората, че се гласува за привилегии. Не това, което общо-взето дотук, с малки изключения, а ето тези неща започват да създават усещането у хората, че става дума за привилегии, което аз лично не мога да възприема така. Не мога да го възприема не само от гледна точка на разбиране на състоянието на българския гражданин и задължението ни да приемаме норми, които да имат социална търпимост, а защото смятам, че такива норми всъщност уронват и личното достойнство на хората, които са били президенти на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Господин Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да защитя малко по-различна теза от тази на госпожа Тоткова, като първо поставя в увода на моето изказване това, че аз съм дълбоко исконно, господин Стоилов, против всякакви привилегии. Трябва да Ви уверя, че аз лично никога не съм ползвал привилегии, макар да съм на 51 години. Вие тук намекнахте преди малко, че нашето положение било много мъгляво. Да, аз съм живял и при социализма, живея и сега и не мога да се оплача. Никога не съм живял зле. Дали на мен го дължа или на нещо друго, това е, но никога не съм ползвал привилегии. Това искам да Ви кажа.
Лично аз не разбирам този закон като закон за създаване на привилегии. Аз разбирам този закон, повтарям го още един път, като създаване на нормални условия на бившите президенти да упражняват общественополезна дейност, в смисъл да могат да продължават своята дейност в полза на държавата и основно във външнополитическите аспекти със своите бивши познанства и връзки. За да могат действително да бъдат свободни в тази своя дейност, те трябва да имат офис и трябва да им се признават някакви разходи.
Госпожо Тоткова, аз лично бях много против тези цифри – до 200 кв. м, 50 или 30 хил. лв., 30%, 60%. Това за мен също няма място в един закон. Но дайте да помислим обратното: добре, приемаме закона по принцип – подходящ офис, подходящо оборудване, подходящ сътрудник. И аз питам: няма ли ние фактически да не дадем никакви права на тези бивши президенти? От кого зависи какъв офис ще получи бившият президент, какво оборудване и какъв сътрудник? Ами зависи от администрацията на действащия президент. Ние не можем, от една страна, да мислим, че тази администрация ще бъде настроена приятелски или, как да кажа, в услуга на бившите президенти. От друга страна, тази администрация, която ще осигури подходящия офис и подходящото оборудване, нали тя също трябва да се отчита пред Сметната палата, пред някого? И ще кажат: добре, ти защо си му дал 30 долара, а не само 2, примерно; защо си му дал 2 компютъра, а не само 1?
Именно затова тези цифри и тези граници стигат “до”. Забележете, само “до”, до горна граница. Долна няма. Може и по-малко, но да не надвиши. Това е именно в интерес, ако щете, на социалния елемент – да не надвишат, да не получаваме дворци, да не получаваме замъци, да не получаваме някакви супероборудвания. Имаме горна граница, долна нямаме, за да може самите длъжностни лица от организацията на президента да бъдат също чисти пред контролните органи защо са дали това, а не нещо повече или пък не нещо по-малко.
Така че за мен тези параметри, колкото и да не са много удобни за един закон, да не са много препоръчителни, в случая са необходими както за лицата, на които ние даваме някакви права, създаваме някакви условия, така и да им гарантираме тези условия, защото ние им ги даваме не само на хартия, а ще ги получат наистина на практика. От друга страна и администрацията на действащия президент да бъде гарантирана, че няма никой да я обвини в някакви преразходи, в някакви непозволени разходи.
Затова аз поддържам текста такъв, какъвто е, предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Реплика на госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Пенчев, Вие сте възприели един подход, който лансирахте, още когато законопроектът беше разглеждан в Министерския съвет. Всички ние си спомняме, че от този законопроект в пресата излезе – това, което вероятно вашият говорител е казал, защото все пак медиите пишат на базата на някаква информация, те не си я съчиняват – именно списък от столове, масички, вазички и още не знам какво.

Ето такъв подход не мога да приема. Защото по този начин се създаде и такова отношение към едно нещо, което би трябвало да послужи като оценка на институцията, като оценка на приноса на тази институция, която, намерила място в българската Конституция, сега трябва реално да се отстояват тези задължения и права, които има по Конституция.
И не мога да приема, че когато говорим за такива важни неща, принципни неща, преди всичко морални неща, ние ще говорим за столове. Ето този подход аз не разбирам. Ако Вие не харесвате нашето предложение, намерете друго предложение, което да пази достойнството на президента, а не да свързваме този закон и президентите на Република България с това дали има един стол или два стола.
Аз затова смятам, че вие подходихте по този начин, че със самото представяне на законопроекта създадохте условия за дискредитиране на президентската институция. Не може, когато се говори за президентската институция, основното нещо, което да се казва, да бъде дали ще има едно бюро, дали ще има един телефон или ще са два телефона. Остава само да напишете коя марка и какъв цвят да бъде телефонът. Аз мисля, че това всъщност е изразяване на отношение.
И с още нещо не съм съгласна. С това, което Вие казахте, изразихте недоверие и към действащия президент.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Не е вярно!
Росица Тоткова: Как да не е вярно? Това, което говорим тук, се записва. Вие го изразихте толкова ясно, че чак се учудих, че си позволихте такова нещо. С всичко, което правим, трябва да се опитваме да съхраняваме достойнството на тази институция и на хората, които я представляват.
Затова аз смятам, че трябва да помислим отново при гласуването на този текст. Не мога да приема, че ние така ще изразяваме отношението си към институцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
За следваща реплика има думата господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Извинявайте, господин Пенчев, аз вземам думата за реплика, просто защото не можах да схвана Вашата логика. Вие, от една страна, казвате, че следващият президент може да има лошо отношение към предшественика си и затова законът трябва да гарантира някакви си условия. И слагате горна граница на тези условия. Ако се опасявате, че новият президент ще има лошо отношение, Вие трябва да сложите долна граница, не да пишете 50 000 лв., а да пишете 5000 лв., не да пишете 200 кв. м, а да пишете 50 кв. м. И оттам нататък вече от президента да зависи дали да бъдат повече. Тоест, или има смисъл от едното нещо, или има смисъл от другото нещо. Ако залагаме едната логика, значи е едно, ако залагаме другата логика, значи друго. Въпросът е в момента да изясним залагаме ли някаква логика или просто си приемаме нещо, което ей така искаме да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Пенчев, заповядайте за дуплика.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не мислех да вземам дуплика, но след като ме обвиниха в неуважение към действащия президент и в съмнение в неговата добронамереност, искам да поясня какво точно казах. Аз никога не съм казвал “действащия президент”, а казах “администрацията”. Защото се съмнявам, че който и да е действащ президент, ще се занимава с тези неща – колко стола да има и колко квадратни метра да бъде офисът. Очевидно, че с това ще се занимава администрацията, някакъв домакин. Той ще решава тези неща, няма да ги решава президентът. Това е ясно. И никога не съм се съмнявал в това.
Да, може би сте прав в случая, но като сложим една горна граница, все пак това е указание. Ако сложим долна граница от 30 000 лв., този администратор едва ли ще се осмели да даде 1000 лв. Все пак това е някакво указание. Основната функция на тази граница е да защити администрацията на президента, тези длъжностни лица, които ще решават какво да се предостави на бившите президенти. По този начин те ще бъдат защитени от обвинение в безстопанственост, в преразход и т.н.
И пак повтарям, че въобще не съм изразявал някакво неуважение към действащия президент. Никога не бих подложил на съмнение това, че някой действащ президент ще бъде против своите колеги, бивши президенти. Това е абсурд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Корнезов, заповядайте, имате думата за изказване.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз внимателно слушах господин Пенчев и съм убеден, че това, което той каза, че никога не е ползвал привилегии, е вярно и точно. Но, господин Пенчев, защо ние създаваме такива привилегии? Те вече надскачат нормалното за обстановката в нашата страна. Вижте какво правим с чл. 5 и с предните, за да разберете това привилегия ли е или не е. Даваме възнаграждение около 1200 лв. чисти. Плюс това даваме 30 000 лв. годишно за функциониране на неговия офис. Какво ще функционира, не знам. Плюс това даваме 20 000 лв. за оборудване, около 400 лв. за сътрудник, плюс безвъзмезден офис от 200 кв. м, плюс държавен транспорт. Е, това на са ли привилегии? Безспорно са привилегии, надскачащи нормалните граници.
И аз си задавам въпроса и се обръщам към тази оредяла зала: има ли в момента държавник или политически деец, който сега функционира, ако щете председател на партия, който да има толкова привилегии, държавата да му осигури толкова средства за изпълнение на неговите държавнически функции? Няма. Защо създаваме настроение и то не толкова в залата, а извън залата срещу бившите си президенти, като им създаваме нещо, което надали те искат или пък им е необходимо? Трябва да чуваме гласа на хората. Умният държавник, политик трябва да чува гласа на хората, които са извън тази зала. Правим груба грешка с този текст, мечешка услуга на бившите президенти.
Затова и аз поддържам становището, което се изрази, за отпадане на чл. 5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Пенчев, заповядайте, имате думата за реплика.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин Корнезов, аз повтарям, че целта на този закон е да създаде реални условия на бившите президенти, които да продължават да извършват своята държавно полезна работа. Вие казвате цифри, да, те звучат много страшно – 20 000 лв., 30 000 лв. Но аз трябва да Ви кажа като адвокат, който има собствен офис, че тук става дума за действието на офиса. Мисля, че аз плащам приблизително толкова за телефони, за факсове. Затова става дума, за телефоните с чужбина, защото ние искаме от този човек да поддържа контакти, искаме от този човек да урежда срещи, искаме от този човек да приема държавни глави или пък бивши държавни глави. Къде да ги приеме? В някаква канцелария в Търговския дом ли да ги приеме? За това става дума, а не става дума да глезим някого. Не става дума някой да се шири в офиса си или пък да разполага с някакви безсмислени пари. Аз не мога да Ви го кажа с цифри, но поддържам госпожа Тоткова, която каза, че всеки един съветник на президента, независимо дали на сегашния или на минали президенти, струва много повече пари на държавата, отколкото това, което ние даваме в момента, много повече. Той си има държавна канцелария, на която безспорно се поемат всички разходи за телефони, факсове, имейли, Интернет, ксерокопия и т.н. Те си имат и служебни коли, имат си едва ли не и охрана. Ние просто увеличаваме бюджета с двама чиновника в момента, а след 100 г. ще го увеличим с 20 чиновника. Това е. Дайте да не преекспонираме тези неща и да не търсим популистки ефект. Става въпрос тези хора да имат нормални условия, при които да могат да бъдат полезни на държавата – един прилично оборудван офис, на който да се поемат разходите за телефон, за факсове и т.н. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Господин Корнезов, заповядайте, имате думата за дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Пенчев, още веднъж ще повторя: аз съм убеден, че всеки един бивш президент, бивш министър-председател, политик или бивш народен представител винаги ще направи каквото му е възможно за своята държава, за хората, без да му се плаща. Просто той трябва да си го носи в себе си. Не парите и тези привилегии ще решат въпроса доколко един бивш президент ще продължава да бъде полезен за своята държава. Ние създаваме чрез този закон настроение у хората срещу политиците и управниците. И това е грешката. Тридесет хиляди за функциониране на офис и за телефони! Той денонощно ли ще стои на телефона и ще приказва с чужбина? Нали разбирате, че това е абсурд!
Затова помислете и натиснете копчето, за да отпадне чл. 5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Други изказвания?
Госпожа Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз няма да подкрепя чл. 6, въпреки че внимателно слушах доводите на колегите, които се опитваха да ме убедят по някакъв начин колко целесъобразно е това, независимо че ще бъдат назначени само двама чиновника в повече, за да защитим авторитета на бившите президенти и, разбира се, след години и на следващите президенти. Телефони, връзки с чужбина, функциониране на офиси … Опитах се да си направя една съвсем проста, елементарна сметка за това, за което всички ние с вас сме говорили и говорим пред гражданите. Преди малко госпожа Тоткова каза, че хората няма да ни разберат за това, което предлагаме. Хората разбират каква политика правим и какво вършим, а не това какви привилегии даваме. Тези двама чиновника и всичко, което е написано тук, тези 30 хил. лв. са 2500 месечно. Представяте ли си какво е това! Тези доходи, които ще дадем на този служител и на бившия президент, са дневно - чуйте ме добре! - месечните доходи на над 760 хил. българи. Днес, в този момент, сега! И вие искате да ме убедите, че това е нещо, което е съвсем нормално и съвсем логично. Да, може би след десет години ще се върнем към тези неща. Но в този момент, в който ние имаме месечно потребление на над 700 хил. граждани толкова, колкото е тяхното дневно потребление, как искате да го приемем? И как ще ни разберат хората? Няма да ни разберат! Колкото и да се опитваме да кажем, че е необходимо тези президенти с техния международен опит, с техните знания, с техните контакти да бъдат полезни на държавата. Добре, нека да са полезни на държавата! Нека всъщност не го даваме това под формата на привилегия, нека да бъдат използвани като някакъв вид висши представители на държавата, посланици на държавата – не дипломатически посланик, не говоря за това – а да представя държавата на различни форуми. Но не по този начин! Вие правите статукво – кола, охрана, офис, издръжка на офиса, офис оборудване, служители. Аз искам да попитам колко от малките партии, които са парламентарно представени, техните лидери, които изпълняват в момента политиката, които са политически ангажирани и носят отговорност за действията си, имат тези привелегии, които се предлагат тук?
Никола Николов (ПСОДС, от място): Коли ли нямат? Заплати ли нямат?
Емилия Масларова: Да, имат кола. И какво имат? Имат охрани? Имат по двама служители, на които им се плаща? Не си плащат здравната осигуровка? Имат офис, който плащаме ние ли? Ние ли плащаме на председателите на партиите? Кой има 2500 лв. месечно за обслужване дейността на офиса си?
Колеги, аз категорично няма да подкрепя този член и апелирам да не го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Реплика – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Масларова! Цяла сутрин слушаме различни изказвания общо взето в един хор. Аз така и не можах да разбера защо вие не сте работили по закона между първо и второ четене? Просто не мога да разбера! Позицията трябва да я изразявате и чрез този подходящ начин, който е създаден в правилника. Вие просто използвате днешния дебат, за да си развивате някакви популистки тези. А изразът на отношението се дава, като се работи по закона и се дават решения. Вие дори не сте направили предложения за отпадане! В края на краищата нека да бъдем коректни! Какво правим сега? Влизаме, излизаме и използваме всяка ситуация, за да кажем нещо нашият електорат да ни припознае и да ни пише някаква червена точка. Това е просто обидно чак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
За дуплика – госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председателю! Аз няма да приема този назидателен тон и тези квалификации кой как се изказва, по какъв начин се изказва, защо влиза, защо излиза – в крайна сметка тук всички сме суверенни и всеки има право да каже своето мнение.
Парламентарната група на Коалиция за България още при първото четене каза, че не е съгласна и не подкрепя този закон. Ние не подкрепяме логиката, замисъла на този закон. Той не може да бъде поправен, той просто не може да бъде поправен! Той е един закон, който дава едни привилегии в момент, в който всяко едно такова деяние накърнява нас самите, нашето достойнство, нашата мисъл като народни представители. И естествено населението никога няма да ни разбере. Гражданите ни няма да ни разберат, колкото и да обичат предишните си президенти.
Така че, ние не сме направили никакво предложение, защото по логика, по презумпция не приемаме този законопроект. Той не може да бъде поправен, той просто не трябва да бъде разглеждан, той просто не трябва да бъде приеман сега. Пак казвам, може би ще дойде време, когато нацията ни има достатъчно възможности, когато народът ни живее прилично – не говоря охолно, а прилично - тогава, когато имаме моралното основание да кажем: ето, имаме и можем да заделим за още двама чиновници, чиито дневен разход е колкото на 700 хил. българи месечно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Стигнахме до копчето, както казва господин Корнезов.
Има предложение за отпадане на чл. 6, направено от народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 48, против 64, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6, който става чл. 5, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 63, против 31, въздържал се 1.
Член 5 се приема.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 7 има предложение от народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Ганчев – цифрата "26" да се замени с "25", което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 7, който става чл. 6, със следната редакция:
"Чл. 6. Лицето по чл. 1, неговият съпруг(а) и деца до 18-годишна възраст ползват медицинско обслужване, почивни и лечебно-възстановителни бази при условията и по реда, определени за служителите в администрацията на президента на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Някой от народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов ще защити ли предложението?
Елиана Масева (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Оттеглят предложението си.
Предложението на господин Ганчев, което не е залегнало в текста, не знам дали изобщо трябва да бъде защитавано.
Емилия Масларова (КБ, от място): Какви са тия деца до 26 години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ако се вгледате внимателно в доклада, ще видите, че възрастта е 18-годишна. И всички тези неща отпадат.
Заповядайте, господин Корнезов. Можете да направите само предложение за редакционна поправка.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз правя предложение за изцяло отпадане на чл. 6, тъй като чух, че това не се поддържа.
Този закон, чета още веднъж заглавието му, е за уреждане права на бивши президенти. Хайде, създадохме привилегиите, чухме ги. Сега започваме да създаваме привилегии и на семейството. Сега трябва да кръстим закона "За бившите президенти и тяхната рода". Кому е необходимо това?
Предполагам, че бившите президенти имат възможност с децата си, ако са под 18 години, или със съпругата си да отидат на море като всеки един български гражданин. Даже ще го вози и държавна кола, и т.н. Кому е необходимо да даваме привилегии на жена му, на децата му? Това вече надхвърля здравия разум, бих казал.
Затова правя предложение, уважаеми колеги, поне чл. 6 да отпадне. Недейте така! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте, господин Стоилов. Предложение ли имате да направите?
Янаки Стоилов (КБ): Аз подкрепям предложението за отпадане, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подкрепяте и само затова излизате? Аз просто нямам възможност да Ви дам думата.
Янаки Стоилов: Как да нямате възможност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Вие трябва да имате предложение и да го защитите. Така гласи правилникът при обсъждане на законопроекти на второ четене.
Янаки Стоилов: Господин председател, прочетете правилника. На второ четене се води дискусия по всички предложения не само от авторите на предложения. Мисля, че Вие сте един от хората в ръководството на парламента, който общо взето добре познава правилника.
Моите мотиви за подкрепа на това предложение са, че то вече разширява привилегиите не само по предмет, но и по субекти. И субект на този закон, както чухте преди малко, стават освен бившите президенти и техните семейства в обичайния формат на съпруг и ненавършили пълнолетие деца.
Смятам, че това наистина вече е в много повече, както и преобладаващата част от гласуваните текстове.
Аз пак обръщам внимание, ако сравним средния стандарт на живот в България със стандарта на живот, осигурен чрез този закон на бившите президенти, ще видим, че ножицата може би е най-широка от това, което има като среден стандарт в Европа и възможностите, които ползват някои държавници, след напускане на техните постове. И това, при положение, че в момента България е на последно място точно по тези социални показатели, като доходи, заплати, пенсии и стандарт от всички страни, които кандидатстват за членство в Европейския съюз. Това ли е българският принос, това ли е ангажиментът, който пое мнозинството и лично неговият председател, говоря за днешен министър-председател, в своето обръщение, че ще се работи за подобряване условията на живот на хората? Това, което се изпълнява в навечерието на 800-те дни, е, че значително се подобри животът на хората, които стоят по върховете на властта.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Защо не кажете за колко лева става дума?
Янаки Стоилов: Това е вашата теза – на вносителя. Вие имате право да я отстоявате и изложихте какви ще бъдат разходите в перспективата на следващите години. Едно управление се определя не само от това какво то дава или не дава за определени дейности, а в какво положение поставя своите граждани. Защото, когато не можеш да решиш проблемите на обществото или не желаеш, не би следвало да решаваш изключително проблемите по един несъразмерен начин на няколко души, макар и от върховете на властта. Ето, за това става дума и за това говорихме каква е разликата между дясна и лява политика. Точно по тези неща законът много ясно показва какво и в каква посока се решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Имате думата за изказване господин Николов.
Никола Николов (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, аз предлагам също да отпадне чл. 7 на вносителя, именно по причина, че се предлага за лицето по чл. 1, а именно бившия президент, неговата съпруга и децата до 18-годишна възраст да ползват медицинско обслужване, почивни и лечебно-възстановителни бази при условията и по реда, забележете, за служители в администрацията на президента на Република България. Разбира се, ще си разреша да се пошегувам с господин Стоилов, като му кажа, че вие може би се притеснявате, че няма да има достатъчно места за администрацията на президента, която, както чухме, е нараснала два пъти. Това е шега, възприемете го с интелект. Но, ако трябва да говоря сериозно, аз наистина считам, че тогава ще се оправдае тезата, която беше споделена от левицата, че се създават привилегии, а не се създават възможности да бъдат полезни на своя народ и на България хората, които са били бивши президенти. Една теза, която се споделя очевидно от другите политически сили, но не и от левицата.
Затова аз призовавам моите колеги да подкрепим предложението, което е направено, за отпадане на чл. 7 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Николов.
Не виждам желаещи за реплика към изказването на господин Николов.
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Текстът, който обсъждахме в момента, беше текст на вносителя – Министерския съвет, и беше подкрепен от комисията като текст на вносителя.
Като свидетел на всички тези дебати, които се развихриха и тези популистки непрестанни натяквания за някакво порочно управление, което иска да привилегирова някакви високопоставени личности, цитират се имена, правят се недопустими, помоему, политически спекулации от тази трибуна. Затова, за да няма никакво съмнение каква е целта на вносителя, на мнозинството, които подкрепяме този закон, аз също съм съгласен да отпадне този текст, щом толкова ще натежи на господата отляво, че ще се ползват медицински услуги в специализираната болница и специализирани почивни домове. Добре. Предполагам, че не това е целта на бившите президенти. Те безспорно имат възможност да отидат в чужбина да почиват с децата си, спор няма в това. Затова съм съгласен в името на консенсуса да отпадне този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Ние не сме оттеглили нашето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Тоткова, и да не сте го изтеглили, има предложение да отпадне. Чрез гласуване ще можем да покажем своето отношение, но ако държите, заради протокола – моля, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, не само че държа, но и настоявам да кажа, че не сме изтеглили нашето предложение – чл. 6 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: За него говорим.
Росица Тоткова: Именно, за него говорим, нали цяла сутрин стоя тук и следя много внимателно, така че съм наясно за какво говорим, но тъй като има разместване в номерацията, затова се получи недоразумение.
Освен всичко, което беше казано, искам да кажа моето лично мнение по този текст.
Първо, той категорично навлиза в територията на социалната нетърпимост. По никакъв начин не мога да се съглася, че могат да се намерят каквито и да било благовидни аргументи за това този текст да бъде приет.
Второ, възможно е най-накрая парламентът да постигне едно консенсусно решение по нашето предложение, което да бъде прието с консенсус от всички политически сили, които са представени в парламента.
Надявам се, че и голямата част от народните представители ще подкрепят предложението на Обединените демократични сили чл. 6 да отпадне и най-после да постигнем едно добро решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте за процедурно предложение, господин Ганев.
Искам да напомня на всички, които участват в този разгорещен дебат, че бъдещето на всеки президент е да бъде бивш президент. Да го имаме предвид.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председателю, сега трябва да се чуе думата на комисията. Това е процедура! Ако комисията продължава да го поддържа мълчаливо, тогава ние ще продължим да говорим. Защото с този текст се създава така нареченото "фамилно законодателство". То се отрече с Великата френска революция. Тук трябва да си помислим много сериозно. По принцип съм за респект на институциите, на тези, които стоят начело на тях, но това отива твърде далече, защото тук говорим за деца до 18 години, после пък ще стане въпрос за техните внуци. Всички сме свидетели на такава практика. Така е, господин Паунов.
Затова призовавам комисията да се изкаже ясно по тази тематика, ако не е готова, да се събере и да вземе отношение. Иначе не е възможно. Ще останем с чувството, че помощният орган на парламента подкрепя този скандал.
Искам да призовете председателя на комисията, господин председателю, и тя с нейния тих глас да каже какво мисли, но високо пред залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Мингова, поканата очевидно е към Вас. Не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение, но очевидно това е призивът.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, че като председател на комисията ще взема отношение към това предложение. Всъщност господин Пенчев изложи позицията, която и аз искам да потвърдя пред вас в качеството си обаче на председател на комисията. Не мога да ангажирам мнението на цялата комисия в този момент, но нейните представители, които имат отношение в тази зала, биха могли да кажат своите становища. Аз като председател на комисията изразявам личното си отношение и поддържам направеното от колегите от ОДС предложение за отпадане на чл. 7 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Не се отказах да взема думата, защото след като един народен представител е направил заявка, той трябва да я потвърди.
Ще подкрепя предложенито за отпадане на текста без никакви политически и социални аргументи, а изхождайки от чисто принципни правни съображения.
Първо, споделям казаното от онези колеги, които ни насочиха към мисълта, че този текст излиза извън предмета на закона не само по субект, но и предмет, защото ние с него уреждаме някои права на лицата, които са били президенти. И това е кръгът, който законът определя. Всякакво разширяване на този предмет за мен е недопустимо – така, както приехме заглавието на закона. Това е първият проблем.
Второ, ако в страната с оглед на улесняване на онези представители на държавните институции, каквито са президент, народни представители, министри в медицинското обслужване с оглед на изпълнение на онези функции, които Конституцията им е възложила, съществува определена практика, ние в никакъв случай нямаме правни основания да разпростираме тази практика, както правим сега, за лица, които вече не изпълняват подобни функции, възложени им от Конституцията. Именно по тези правни съображения ще подкрепя отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Подлагам на гласуване предложението чл. 7, който става чл. 6, да отпадне.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Ето как се изгражда консенсус.
В такъв случай чл. 7, който става чл. 6, отпада.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение за отпадането на чл. 8 на вносителя от колегите Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага той да отпадне като член от основния текст на закона и да бъде включен като § 1 от Допълнителните разпоредби.
Всъщност, господин председател, тъй като комисията също предлага чл. 8 да отпадне като член от основния закон, ние подкрепяме предложението на колегите за отпадане, но на съдържанието ще му дойде редът в Преходните разпоредби. Така че тогава да го коментираме.
А сега всъщност комисията предлага чл. 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз обаче искам да внеса яснота по този въпрос.
Току-що направих консултация с председателя на комисията и докладчика и нещата стоят така: колегите Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов възразяват срещу съдържанието на този член. А комисията приема той да отпадне, защото смята, че мястото му е в Допълнителните разпоредби.
Следователно на мен не ми остава нищо друго, освен … (Силен шум и реплики в залата.) Моля за тишина в залата! И моля вносителите на предложението да ме слушат.
Госпожо Мингова, аз току-що бях започнал да обяснявам какво правим. (Шум и реплики в залата.)
Предложението ми като председателстващ това заседание е следното: има предложение на Тоткова и съдружие за отпадане на чл. 8, защото те възразяват срещу съдържанието. Комисията в лицето на докладчика приема това, но приема съдържанието да премине в Преходните разпоредби.
В такъв случай аз ще съхраня правото на Тоткова и съдружие да защитят в Преходните разпоредби отпадането на съдържанието, а сега ще се произнесем само по отпадането на чл. 8. Това е споразумението.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Не е точно това.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Господин председателю, не е това логиката. Първо се разисква самата идея и затова който предлага да отпадне идеята, той сега се изказва. А не в Преходните разпоредби. Защото комисията транспортира идеята в друга територия на закона, но я запазва. Този, който е против, сега трябва да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Ганев е абсолютно прав. Това ми бяха възраженията. Абсолютно прав е господин Ганев! Аз съм склонен да приема неговите аргументи.
Има думата за процедура господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, остават ни още два текста от закона, но като гледам с каква скорост се движим и какви бурни дебати предизвиква всеки текст, правя процедурно предложение да удължим работното време до приемането на закона. Има още два текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Пенчев да се удължи работното време до окончателното приемане на закона.
Гласували 122 народни представители: за 93, против 29, въздържали се няма.
Предложението да се удължи работното време до окончателното приемане на закона е прието.
Сега за защита на предложението на Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председател, това, което всъщност докладва госпожа Мингова като председател на комисията, не беше точно. Ако се говори за чл. 8, от петимата народни представители – Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов, се предлага съдържанието на чл. 8 да отпадне и това е, което трябва да бъде гласувано.
Останалото, което разви госпожа Мингова като основание защо не приемат нашето предложение, всъщност не е точно. Защото ние предлагаме същия текст, госпожо Мингова, но в чл. 3. Това е единственото различие. Ако погледнете чл. 3, ал. 2, съвсем ясно сме разписали този текст, който предлагате в Преходната и заключителната разпоредба. Това е единственото различие.
Ето защо, господин председател, предлагам, ако може така да се каже, като процедура на следване на разискванията, да се подложи на гласуване предложението на петимата народни представители за отпадане на чл. 8 и предполагам, че комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Други мнения по това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението чл. 8 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 7, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на чл. 8 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага преди Допълнителните разпоредби да се създаде един нов текст. Опасявам се обаче, че след отпадналите в залата текстовете трябва да се преномерират и затова сега не мога да уточня кой е следващият номер на текста – дали е 6 или 7. Това ще бъде направено технически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ще стане чл. 6.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Вероятно чл. 6, ако Вие имате текста пред Вас. Това обаче е редакционно уточнение.
Текстът е следният:
“Лицето по чл. 1 загубва правата си по този закон с влизане в сила на присъда, с която му е наложено наказание “лишаване от свобода за умишлено престъпление”.”
Гиньо Ганев (КБ, от място): Много е добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: По това предложение има ли желаещи да се изкажат - за нов чл. 8, който става чл. 6, според номерацията, която виждам тук, тъй като чл. 7 и 8 отпаднаха? Не виждам.
Моля, гласувайте новия чл. 8, който става чл. 6.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 3, въздържал се 1.
Новият чл. 8, който става чл. 6, се приема.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Допълнителна разпоредба”.
Има предложение на Росица Тоткова и останалите колеги от ОДС § 1 да отпадне.
Комисията е подкрепила това предложение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 със следната редакция:
“§ 1. (1) Финансовите средства по изпълнението на закона се осигуряват ежегодно от републиканския бюджет и се изплащат от бюджета на администрацията на президента на Република България.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се ползват за други цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Направено е предложени от неколцина народни представители начело с госпожа Тоткова за отпадане и комисията е подкрепила това предложение. Има и окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте Допълнителната разпоредба в окончателната й редакция, предложена от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 99, против 16, въздържали се 2.
Допълнителната разпоредба е приета.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

“Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
Предложение на народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 2 със следната редакция:
“§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Народните представители Тоткова, Стоянова, Китов, Масева и Иванов ще защитят ли предложението си да отпадне § 2?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, едно уточнение, господин председател.
Разговаряхме с председателя на Бюджетната комисия господин Иван Искров, който ни увери, че всъщност след като законът е с вносител Министерският съвет и е внесен още през миналата календарна година, средствата за финансирането на изпълнението на закона всъщност са заложени като средства в държавния бюджет. Законът е минал всички съгласувателни процедури, включително и с Министерството на финансите.
Тъй като приемаме закона сега, по средата на годината, очевидно той не може да влезе в сила с обратно действие. Затова предложението на комисията е тези средства, които така или иначе са осигурени в бюджета, като се съобразим с приемането на закона, 1 юли да е моментът, от който той може да действа. Средствата по уверение на господин Искров са налице и мисля, че можем да му се доверим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Мингова, благодаря Ви за това уточнение.
При това уточнение, което се направи, групата от ОДС поддържа ли предложението си?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Оттегляте го, благодаря ви.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за § 2. Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 96, против 21, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.

Преди да закрия заседанието, ще направя съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще заседава на 18 юни – сряда, от 15,00 ч. в зала 130 и на 19 юни – четвъртък, от 15,00 ч. в зала 42 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание на 18 юни – сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Заседанието на Комисията по правните въпроси, насрочено за 18 юни в зала 248 от 14,30 ч., се отменя.
На 19 юни – четвъртък, в ала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 от 14,30 ч. ще има заседание на Комисията по правните въпроси.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 18 юни – сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 18 юни – сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание на 18 юни 2003 г. от 15,00 ч. в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Редовното заседание на Комисията по енергетика ще се състои на 18 юни от 16,00 ч. в зала № 238 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 19 юни от 14,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще има свое редовно заседание на 19 юни от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание на 18 юни 2003 г. от 14,30 ч. в зала 126 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има редовно заседание на 19 юни – четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева