Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-06-27

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов, Благовест Сендов и Юнал Лютфи 
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното пленарно заседание.
Както гласува вчера Народното събрание, започваме с отложените точки 9, 10 и 11.

Започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
Вносители: Ремзи Осман и Четин Казак; Сергей Станишев и група народни представители; Младен Червеняков; Екатерина Михайлова и група народни представители; Анастасия Димитрова Мозер и група народни представители; Владимир Дончев и група народни представители.
Има становище на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно представените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори, които току-що бяха посочени от председателя. Те бяха обсъдени на редовно заседание на комисията, проведено на 25 юни 2003 г.
Законопроектите бяха представени от вносителите им. Всички законопроекти съдържат промени, отнасящи се до техническото усъвършенстване на избирателния процес, без концептуални промени в изборната система, като целта е увеличаване на възможностите на гражданите за участие в местните избори.
Дискусията протече по няколко основни проблема, съдържащи се в законопроектите. Първо, относно възможността на гражданите, имащи право на глас, да гласуват на постоянен адрес или настоящ адрес. На следващо място, формирането на Централна избирателна комисия за местни избори, която е специализирана за провеждането на местни избори. На трето място, за възможността да се гласува с отделни бюлетини за кметове и общински съветници. На четвърто място, възможността за пряко избиране на районните кметове в градовете с районно деление.
Господин Корнезов акцентира върху възможността гражданите да имат право пряко да избират своите кметове на населени места с над 100 жители. Централната избирателна комисия за местните избори да се назначава от президента на Република България, която да бъде неутрална и политически необвързана. За улеснение на избирателите се предвиждат отделни бюлетини за кмет и за избор на общински съветници.
Господин Ремзи Осман при представяне на внесения от него и господин Казак законопроект подчерта, че избирателните списъци би трябвало да се съставят и гласуването да се извършва по постоянния адрес на избирателите, за да не се стига до злоупотреби, като по този начин ще се отчитат и интересите на сезонните работници, които биха искали да гласуват по своите родни места. Предвижда се освен отделните бюлетини за кметове и общински съветници и наличието на реквизити, позволяващи на всеки избирател ясно да разграничи отделните кандидати и подкрепилите ги политически партии, като посочи за пример номерирането на бюлетините, както и подреждането им в кабината за гласуване, което ще даде възможност за свободен избор на всеки гражданин, имащ право на глас.
В представения от госпожа Михайлова законопроект освен гласуването по постоянен адрес се предвижда отмяна на учебните занятия в просветните заведения от всички нива, в които се обучават в редовна форма лица с избирателни права. В представения от нея законопроект се предлага също така последваща проверка на изборните протоколи за евентуално гласуване на един избирател повече от един път, за да отпаднат съмнения за манипулиране на изборните резултати.
Председателят на комисията представи основните моменти от законопроекта, внесен от господин Червеняков, които се свеждат до следното: въвеждане на изборност на кметовете на населени места над 100 жители, както и на районни кметове; адресната регистрация се предвижда да обхваща както постоянния, така и настоящия адрес на лицата във връзка със съответните разпоредби от Закона за гражданската регистрация; въвеждат се районни избирателни комисии за градовете с районно деление; по-детайлно се регламентират правата на секционните избирателни комисии; прецизират се текстовете за вземане на решения от избирателните комисии; предвижда се промяна в бюлетините и начина на отчитането им като недействителни; предлагат се и промени на възможностите за създаване и регистриране на местни коалиции, както и усъвършенстване на финансирането на предизборната кампания.
Законопроектът, внесен от госпожа Мозер, се отнася единствено до премахване на противоречията и намаляване на бюрокрацията, съдържащи се в текстове от Закона за местното самоуправление и местната администрация и сегашната редакция на чл. 17 от Закона за местните избори относно съставяне на избирателните списъци.
Господин Дончев представи внесения от него и група народни представители законопроект, като изтъкна, че тези промени засягат отношението на гражданите към местното самоуправление, което всъщност е най-динамично. Той отбеляза, че една голяма група от хора трябва да упражнят правото си на глас, като посочи за пример студентите, които следва да имат възможност да участват в избирателния процес от местата, където се обучават. В представения от него законопроект е уредена и процедурата за избор на членовете на Централната, общинските и секционните избирателни комисии. Нов момент в законопроекта е, че се създават условия за лесен достъп за избиратели с физически увреждания да упражнят правото си на глас. Въвеждат се нови правила при финансирането на предизборните кампании, като се диференцират получаваните финансови средства от кандидатите за общински съветници и кметове според броя на населението в съответната община. В този законопроект се регламентира и въпросът за радио- и телевизионното време, както по БНТ и БНР, така и по регионалните радиостанции и телевизионни центрове.
По обсъжданите законопроекти се изказаха народните представители Янаки Стоилов, Димитър Абаджиев, Борислав Цеков, Константин Пенчев и Нина Радева, подчертавайки своята подкрепа за всички внесени законопроекти и предвидените в тях технически промени, наложени от практиката, но като цяло се изказаха за промяна на философията и принципите на избирателната система, която обаче ще изисква по-радикални промени в бъдеще след провеждането на местните избори.
Отношение по внесените законопроекти взе и господин Кунчев, който представи мнението на 16 студентски съвета в подкрепа на предложените промени в законопроекта, внесен от господин Дончев и група народни представители, относно възможността да се гласува по настоящ адрес.
Комисията по правни въпроси след гласуване реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните избори както следва: № 354-01-18, внесен от Ремзи Осман и Четин Казак; № 354-01-19, внесен от Сергей Станишев и група народни представители; № 354-01-29, внесен от Младен Червеняков; № 354-01-42, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители; № 354-01-44, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители и № 354-01-50, внесен от Владимир Дончев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има думата господин Ремзи Осман.


ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свои две заседания, проведени на 19 и 25 юни 2003 г., обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
На заседанието присъстваха и представители на Националното сдружение на общините в България.
Проектите на Закон за местните избори, макар и да имат известни различия помежду си, като цяло са сходни по своя характер и са насочени към подобряване на съществувата нормативна уредба, запълват определени празноти и избягват противоречия при практическото прилагане на закона. Основната част от промените са насочени към синхронизиране на разпоредбите на закона с последващи промени на законодателството най-вече по отношение на гражданската регистрация и документите за самоличност. Увеличават се възможностите за участие на гражданите в местните избори, регламентира се създаване на Централна избирателна комисия за местните избори, въвеждат се нови правила по финансиране на предизборните кампании.
В хода на дискусията се изказаха противоречиви становища по отношение на прекия избор на кмет на район, за начина на определяне състава на Централната избирателна комисия, по възможностите за гласуване по настоящ адрес и по отношение на размера на средствата за предизборната кампания.
В резултат на обсъждането Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание да бъдат подкрепени и приети на първо гласуване: законопроектът, внесен от Ремзи Осман и Четин Казак; законопроектът, внесен от Младен Червеняков; законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители; законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители и законопроектът, внесен от Владимир Дончев и група народни представители.
Комисията отхвърли законопроектът, предложен от Сергей Станишев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Други становища на комисии няма.
Откривам дискусията на първо четене по шестте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, както преди малко ви информирах.
Най-напред имат думата вносителите.
Заповядайте, господин Червеняков.
Младен Червеняков (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, промените в изборното законодателство са процес, който неизменно съпътства всеки едни избори и непосредствено ги предхожда. Очевидно е, че във времето, в което се намираме, едва ли бихме могли да обсъждаме радикални промени на изборното законодателство, каквито идеи имаше. Обикновено причините се свързват с три групи основания. Първата е отстраняване на някои недостатъци, свързани главно с критики, които са се получили към закона; обществени потребности и изразени препоръки към него. Втората е свързана с отстраняване на технически недостатъци, които са се проявили в приложението на закона в предходни парламентарни избори или избори за местни органи за самоуправление. И на трето място, това са основанията, свързани с промени в законодателството, обусловени от промени в други закони.
Самият факт, че на вашето внимание са представени шест законопроекта от почти всички парламентарни групи, а така също шест законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация; два законопроекта за промяна на административно-териториалното устройство на Република България и един – за промяна на Закона за избиране на народни представители, показва необходимостта, която се осъзнава от всички парламентарни групи, за промяна в закона.
Разбира се, в промените в изборното законодателство не бива да се прибягва до конюнктурни промени, които даже в съседни страни често пъти водят до изненадващи резултати. Такива бяха последните промени в изборното законодателство на Румъния, при които управляващата коалиция не успя да влезе въобще в бъдещия парламент в резултат на промените, които тя гласува, или пък промените в Гърция, когато се въведе гъвкава избирателна листа, която остави “Неа демократия” дълго време извън управлението.
Както виждате, законопроектите, които бяха докладвани пред вас, съдържат еднотипни промени. Преди всичко те касаят правото на българските граждани да избират или да бъдат избирани за представители в местните органи за самоуправление. Тук особено важен е въпросът как ще гласуват българските избиратели – дали както е сега – спрямо своята адресна регистрация, без да е конкретизирано дали тя обхваща постоянен или настоящ адрес, или само по постоянния си адрес, както се отразява в редица законопроекти.
В моя законопроект аз предлагам да се приеме тълкуванието на термина “адресна регистрация”, което е залегнало в Закона за гражданската регистрация и обхваща и двете понятия – и постоянен, и настоящ адрес. Това разрешение би дало възможност на голям брой български избиратели да упражнят своето право на глас при избирането на местни органи за самоуправление.
На второ място, стои въпросът за избиране на кметове на населени места и на райони. Знаете, че преди последните местни избори беше направено едно изменение, което лиши от възможността българските граждани в населени места с под 500 жители да избират своите кметове пряко. В различни законопроекти се дават различни разрешения, като два от законопроектите предлагат това да бъде 100 жители – това е и разрешението, което аз предлагам, други предлагат това да бъде 250 жители.
Очевидно е, че ние не можем да отидем към решенията в някои страни, като например Франция, където всяко едно населено място е община и има населени места с по 6 жители, които имат 16 или 18 човека общинска администрация и трябва да ги докарват от други места. Но същевременно прекаленото ограничаване ми се струва абсолютно нецелесъобразно.
Втората група промени обхваща начина на формирането на избирателните комисии и техните правомощия. Безспорно ключов момент е изборът на Централната избирателна комисия, която рефлектира след това върху избора на общински избирателни комисии, на районни избирателни комисии, както се предлага в моя законопроект, и на секционни избирателни комисии.
По отношение на Централната избирателна комисия два от законопроектите предлагат да се върне или да се възстанови практиката, съществувала до 1997 г., тя да бъде назначавана от президента на републиката след консултации с политическите сили. Едно такова решение в предходните избори даде основания за това, че няма да има доминиране на една политическа сила в Централната избирателна комисия и оттам в другите избирателни комисии. Ако това се остави на правомощието на друг орган, бил той Народното събрание или пък някаква съдийска квота, често пъти това водеше до доминиране на една политическа сила в Централната избирателна комисия и често пъти тези решения бяха плод на оживени дискусии. Между другото, и управляващото сега мнозинство успя да изпита неудобствата от едно такова разрешение.
Разбира се, трябва да се усъвършенстват правомощията на секционните избирателни комисии, като поне се въведе съответствие между техните правомощия в Закона за избиране на народни представители и Закона за местните избори.
Друг въпрос, който има еднотипни решения, е за финансиране на предизборните кампании. В редица законопроекти се предлага диференцирано финансиране, като ми се струва, че то е най-добре в проекта на Владимир Дончев, където е дадена възможно най-голяма диференциация. Но очевидно, че между първо и второ четене трябва да се търси такова решение, което, от една страна, да изразява диференциацията, от друга страна, да не позволи изборите да се превърнат във въпрос на финансови възможности.
Много въпроси касаят технологията на произвеждането на изборите, свързани както с регистрацията на кандидати и съществуващата забрана за регистриране на различни коалиции в общините – едни за избор на общински съветници и други – на кметове, както и произвеждането на изборите по отношение на бюлетините, отчитането им като недействителни и редица други въпроси, свързани с гласуването.
Не е детайлно добре уреден и въпросът кои са онези документи за самоличност, с които избирателите могат да гласуват. В моя законопроект се дава изрично и изчерпателно изброяване на тези документи.
Считам, че предлаганите решения от двете комисии всички законопроекти да бъдат приети на първо четене и между първо и второ четене да бъдат уточнени тези детайли, най-много отговаря на необходимостта от промяна на Закона за местните избори.
Струва ми се, че именно еднотипността на предлаганите решения като проблематика би позволила между първо и второ четене да имаме един много по-добър закон за предстоящите местни избори в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Има думата другият вносител на законопроект – госпожа Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Днес предстои да разгледаме и да приемем на първо четене промените в Закона за местните избори. Първото нещо, което искам да кажа относно тези законопроекти, както и по този, който ние сме внесли, е, че не това е очакването на българското общество към промените в избирателния процес. Всички законопроекти, които са внесени в момента, правят технически поправки върху изборите за местни органи на власт и по никакъв начин не променят системата за гласуване или промяна в посока на това, което е очакването на хората – мажоритарен вот, говоря за избор на общински съветници. Това, което предлагаме ние, са технически поправки в областта на това да бъдат направени съответни промени, за да може да бъдат проведени изборите в една по-спокойна атмосфера. Според мен е дълг на Народното събрание веднага след приемането на тези законопроекти и провеждането на местните избори да разгледа внесеният много отдавна Избирателен кодекс, който е подписан от депутати от различни парламентарни групи и в който ще се срещнат идеи, които наистина имат подкрепата в мнозинството от българските граждани, а именно мажоритарен избор както за народни представители, така и за общински съветници или поне засилване във висока степен на мажоритарни елементи.
Конкретно по внесения законопроект относно това какво предлагаме за тези местни избори с оглед малкото време, с което разполагаме като парламент, и това, което споменах преди това – невъзможността да се направи нещо повече за толкова време.
Предложението ни е в три основни посоки, тъй като не желаехме да повтаряме неща, които ги има в законопроектите на колегите и които ние подкрепяме. Не сме разписали, но подкрепяме избора на районни кметове в големите градове с районно деление – София, Пловдив и Варна, при положение, че в останалите закони, които са внесени в парламента, се даде възможност за разширяване на правомощията на тези районни кметове, така че да имат повече права и наистина да се създаде местно самоуправление.
Предлагаме замяна на досегашната терминология “адресна регистрация” с термина “постоянен адрес”. Защо го правим? Защото вече има редица нови закони, които действат и практически терминът “адресна регистрация” не е актуален в днешното право, което имаме като приложение в България. Работи се с постоянен и с настоящ адрес. Последните два избора след приемането на новите закони за самоличност и за гражданско състояние бяха проведени по постоянен адрес. Това, което ни е давано като информация от съответните служби, които се занимават с масивите на населението, беше, че единственият начин да се проведат честно изборите, е да се проведат по постоянен адрес, където се намира цялата информация. Това е гаранцията да не се получи двойно гласуване. Именно затова предложихме и в този законопроект да се пренесе постоянният адрес като начин на съставяне и на избирателните списъци, и на възможността да се гласува. Още повече, че при местни избори това има още по-голяма тежест. Нормално е хората, които живеят трайно в една община или населено място, да бъдат тези, които избират съответния кмет или общински съветник. Разбира се, от целия спор, който се води в момента как да дадем възможност на младите хора да гласуват, сме дали едно възможно решение в нашия законопроект. Това решение е за учащите, които имат право да гласуват, да се даде възможност в деня преди избора, както и в деня след него, да бъдат освободени от учебни занятия, така че да могат да отидат там, където желаят да гласуват, тъй като гласуването е свързано и с време и възможност да бъде реализирано едно право.
Спорът дали тези хора да гласуват по настоящ или постоянен адрес според мен е неточно адресиран. Не става въпрос за това, ако се даде възможност да се гласува по настоящ адрес, това да бъде само за студентите. Има много български граждани, които са вече достатъчно мобилни, тъй като ги няма задълженията от Живково време да живеем на едно-единствено място. В момента има стотици хиляди български граждани, които имат постоянен адрес с една регистрация, а живеят в друго населено място. Но проблемът, който възниква, е, как ще сме сигурни, че тези хора няма да гласуват два пъти и няма да настъпи хаос в избирателния процес. Защото ако бъдат направени избирателните списъци по настоящ адрес, каквито предложения има, питам се как ще се удостовери гласуването на един такъв човек, на който в личната карта, защото всички сме с лични карти, а не с паспорти, е записан постоянният адрес? Не е необходимо да си вадя собствената лична карта от чантата, за да покажа как на моята лична карта постоянният ми адрес е гр. Пазарджик, където гласувам винаги, но настоящият ми адрес в момента е в гр. София, тъй като работя в Народното събрание. Пита се: къде ще гласувам, ако направим една такава промяна с настоящия адрес и защо трябва да гласувам в София, а не там, където съм наистина трайно обвързана – в гр. Пазарджик? И вторият, по-голям въпрос, гарантирано ли е, че могат да се направят списъци по настоящ адрес, така че да изключат риск от двойно гласуване? Защото си мисля, че с моята лична карта, като се извади списъкът с настоящия адрес в София, ще мога да гласувам два пъти. Ще отида в София със списъка за настоящия адрес, а след това мога да отида и в Пазарджик с личната карта, на която го няма настоящия адрес. Това е големият проблем, който съществува за това, въобще възможно ли е да се направи гласуване по настоящ адрес, а не само за студентите. Затова исках да поставя въпроса в цялата му цялост, за да не заиграваме само на една струна, и да помоля работната група между първо и второ четене да направи много сериозна справка с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със служба ГРАО, с МВР, защото въпросът е свързан с това какви са възможностите на държавата да осигури един честен процент на гласуване, а не да бъдат поставени под въпрос изборите, които ще проведем.
В тази връзка предложението, което сме направили в проектозакона, е в закон да бъде предвидена задължителна проверка за двойно гласуване. Става въпрос, разбира се, за последваща проверка, след протичане на изборите. Но така или иначе, ако сега я заложим в закона, то гарантираме, че ще бъде извършена такава и, разбира се, ще има и превантивна функция към органите, които ще осъществят изборния процес, че от тях ще се търси отговорност, ако си позволят да го опорочат.

Това са основните предложения, които правим в законопроекта и аз се обръщам към колегите народни представители да ги подкрепят и да направим един общ законопроект за второ четене с всички рационални предложения на политическите сили. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има още четири законопроекта.
Господин Осман, Вие сте един от вносителите.
Има думата господин Ремзи Осман да представи своя законопроект.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се постарая да говоря само по законопроекта, който ние сме внесли. След малко от името на Парламентарната група ще вземем отношение по всички законопроекти, внесени в Народното събрание.
Позволете ми накратко да кажа какво ни е мотивирало с колегата Четин Казак да внесем законопроекта.
Предложените изменения и допълнения в Закона за местните избори са свързани с необходимостта от своевременно прецизиране на нормативната уредба с оглед предстоящите през есента на настоящата година избори за органи на местната власт.
В основната си част промените в предлагания законопроект са насочени към въвеждане на пряк избор на кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление.
Промените, които бяха направени в Закона за местните избори през 1999 г., довели до избирането на кметове на райони от общинските съвети, създадоха предпоставки за възникване на конфликти между кметове на общини и общински съветници и се оказаха неефективни.
Смятаме, че в районите, обединяващи големи групи от населението, значително превишаващи по големина част от общините, е целесъобразно кметовете им да се избират пряко от населението. Това ще доведе и до един по-стабилен статут на този орган, независещ от настроенията и групирането на съветниците в съответните общински съвети или кмета на съответната голяма община.
На следващо място в законопроекта ние предлагаме промяна в начина на гласуване и образците на бюлетините за избиране на кметове и съветници.
Промените, направени през 1999 г. с въвеждането на общи бюлетини за избор на кметове и общи бюлетини за избор на съветници без да са изписани имената на кандидатите в кандидатските листи за съветници, показаха своята неефективност. Доказателство за това е и увеличеният брой на недействителните бюлетини в сравнение с предишните местни избори, проведени през 1991 и 1995 г. Така се създадоха затруднения за част от избирателите да се ориентират в изборните бюлетини, в някои случаи на избирателя трябваше един допълнителен съветник да му обяснява как трябва да гласува. Това от своя страна създаде условия на неравнопоставеност сред избирателите при упражняване на правото им да гласуват.
С тези промени, които бяха въведени през 1999 г., се даде също възможност на секционните избирателни комисии да се произнасят субективно коя бюлетина е действителна, коя е недействителна и след малко, като обсъждаме всички законопроекти, ние ще ви дадем конкретни примери как се увеличават недействителните бюлетини с действащите текстове.
Избирателните права са сред основните граждански права, гарантирани от чл. 42 на Конституцията на Република България.
Съгласно чл. 10 от Конституцията изборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Това означава, че законът, с който се определят организацията и редът за произвеждане на изборите, трябва да осигури равнопоставеност и възможност за всички граждани свободно и независимо да формират и изразят политическата си воля. Ние смятаме, че сегашните текстове не позволяват това.
Промените в законопроекта предлагат въвеждане на отделни бюлетини за всеки кандидат за кмет и за всяка кандидатска листа за съветници с реквизити, позволяващи всеки избирател ясно да разграничи отделните кандидати и подкрепилите ги политически партии, коалиции или инициативни комитети.
По този начин ще се създадат необходимите условия за равнопоставеност на избирателите при упражняване на конституционно гарантираното им право да избират органите на местната власт.
Законопроектът, който предложихме, предлага и промени, които са наложителни във връзка с новите документи за самоличност и гражданска регистрация - избирателните списъци да се съставят и гласуването да се извършва само по постоянен адрес на избирателите.
Разбира се, в законопроекта се предложиха и някои редакционни промени с оглед прецизиране на действащите разпоредби.
Благодаря Ви, господин председател. Надявам се след малко, когато обсъждаме всички законопроекти, ние ще изразим от името на Парламентарната група отношението ни към всички законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Има още три законопроекта.
Заповядайте, господин Корнезов, да представите вашия законопроект. Вие сте по законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители. Вие сте един от групата народни представители. Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще бъда максимално кратък, но преди това искам да заявя, че от моя гледна точка, убеден съм, и от гледна точка на Коалиция за България, и шестте законопроекта трябва да бъдат приети на първо четене. Няма съществени противоречия между тях и следва между първо и второ четене Комисията по правни въпроси максимално бързо да изработи един общ законопроект, и, надяваме се, до края на тази сесия Законът за изменение и допълнение на Закона за местните избори да бъде вече и юридически факт.
С други думи, приканвам всички народни представители да подкрепят не само нашия законопроект, но и всички законопроекти, внесени в този парламент.
Законът за местните избори, който е приет през 1995 г., уважаеми колеги, е многократно променян, и, обърнете внимание, това не се каза, Конституционният съд на два пъти се е произнасял по него. Но този закон, за мен поне, изтърпя изпитанието на времето при десетки общи и частични избори. Над хиляда избора са проведени по този закон. На този етап от наше гледище не се налагат фундаментални промени в правилата на изборите за местни органи. Другото ще бъде експеримент. Държавата, включително и местното самоуправление, обаче, изискват стабилност, включително и в изборните ни закони. Защото тук чувам, че някакви фундаментални промени трябвало да се правят.
В законопроекта се предлагат нови правила, наложени от практиката, и те са в няколко насоки.
Първо, предлага се развитието на демократичния принцип за пряко избиране на органи на местното самоуправление. В този смисъл се предвижда кметовете на райони в градовете с райониране – София, Пловдив, Варна, да бъдат избирани. Ние вече чухме, че няколко законопроекта са в тази насока.
Също така предлагаме, има и други предложения в тази насока, да се избират кметове и на населени места с над 100 човека. Мисля, че тук е неприемливо другото виждане – около 250 човека да имат право да избират своя кмет. Това означава, уважаеми колеги, половината от българските села да не си избират кметове, а да бъдат назначаеми. Ето, това е положението.
От наше гледище един спорен въпрос е сформирането на Централната избирателна комисия. Мисля обаче, че този спор няма някакво съществено значение, тъй като при местните избори Централната избирателна комисия има твърде ограничени права. Не Централната избирателна комисия ще реши въпроса кой ще бъде кмет на София, на моя роден град Ямбол или пък на Пазарджик. Избирателите ще го решат.
Но нашето предложение е, въпрос на размисъл, тази Централна избирателна комисия да бъде максимално неутрална. А това може да се постигне, когато тя се назначава от президента, междупрочем традицията е такава, и в нея не участват пряко политически обвързани лица.
Предлагаме също избирателните списъци и оттук гласуването да стане по постоянен адрес. Чуха се много аргументи в едната или в другата насока, но стабилността и ограничаване възможността за фалшифициране и двойно гласуване изискват да се приеме постоянният адрес.
За да бъдат улеснени избирателите, тук Ремзи Осман преди малко каза, пък и в Комисията по правни въпроси го дискутирахме – за бюлетините. За да се намали броят на недействителните бюлетини в сравнение с предните местни избори, на някои места недействителните бюлетини достигаха до 20, до 30%, тъй като бяха общи, предлагаме традиционното за българското избирателно право – да има отделни бюлетини за всеки кмет, за общински съветници -листа. Това ще бъде улеснение за гражданите и всеки ще може да се ориентира и да гласува за този, за когото предпочита.

Но позволете ми, господин председателю, макар и да не сме направили такова предложение, но ми направи впечатление, че и шестте законопроекта избягват Глава VІІ “Предизборна кампания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да.
Любен Корнезов: Това, което е регламентирано тук, и това, което виждаме в предните и в по-предните местни избори, а и не само в местните избори, е антипропаганда по телевизията и по радиото. Не че са виновни журналистите или медиите. Но с хронометър да те гледат колко думи ще кажеш, разпределение и така нататък?! Това настройва гражданите против институциите, дава една негативност и на кампанията. Защото някои от тях си въобразяват, че като си видят физиономията за няколко минути на телевизионния екран, стават популярни и веднага ще спечелят гласове. Това не е просто така.
Ние сме разговаряли многократно с представители на електронните медии. Те също виждат, че това е един анахронизъм.
И ако питате мен, не ангажирам никого, но цялата глава “Предизборна кампания” бих я отменил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тоест?
Любен Корнезов: Но за съжаление никой от нас не е направил предложение в тази насока и ако вършим по тези правила нашата пропагандна дейност в местните избори, надали ще постигнем желаните резултати, като тук не става въпрос за една или друга политическа сила.
И в заключение, чувам думи и в тази зала, илюзия е, уважаеми колеги, ако някой си въобразява, че чрез Закона за местните избори ще постигне лесна политическа победа. Това е илюзия. Законът за местните избори е една процедура, за да даде преди всичко възможност на гражданите реално да упражнят своя глас, а на всички политически партии и коалиции да даде равни възможности.
И мисля, че от тази гледна точка между първо и второ четене ние можем да направим един закон, стъпвайки на традицията и на практиката досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, продължава представянето на законопроектите.
Господин Дончев, заповядайте да представите Вашия законопроект.
Владимир Дончев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Предлаганите от НДСВ промени на действащия към момента Закон за местните избори са насочени към увеличаване възможностите на гражданите за участие в местните избори и за повишаване на избирателната активност. В предложените промени е предвидена възможност избирателите да участват в местните избори въз основа на адресната си регистрация, като текстовете на закона се привеждат в съответствие с настъпилите промени след приемането на Закона за българските документи за самоличност.
В промените, които предлагаме, се регламентира създаването на Централна избирателна комисия за местни избори, специализирана за провеждането на местни избори, която да се избира от Народното събрание. Заедно с това е уредена процедурата по избор на членове на Централната, на общинските и на секционните избирателни комисии.
Създават се условия за лесен достъп на избиратели с физически увреждания да упражнят правото си на глас в съответствие със съвременните европейски стандарти. За първи път се дава възможност на такива лица 48 часа преди изборния ден да уведомят съответната общинска администрация за желанието си да участват в изборния процес, като общинската администрация за сметка на своя бюджет е задължена да им осигури подходящ транспорт.
Предложен е подход, при който се предотвратява възможността за злоупотреба в изборния процес чрез повторение наименованията на партии и коалиции и имена на кандидати за кметове и общински съветници.
Въвеждат се и нови правила при финансирането на предизборните кампании, като се диференцират получаваните финансови средства от кандидатите за общински съветници и кметове според броя на населението в съответната община – нещо, което до този момент не беше направено и което ни дава възможност да предотвратим заобикалянето на закона, което ставаше при предишни кампании.
Регламентира се и въпросът с правото на телевизионно- и радиовреме както в Българската национална телевизия, така и в Българското национално радио.
Два или три са въпросите, които бяха обсъждани в Комисията по правни въпроси, в които има действително известни различия между различните законопроекти, макар че като цяло различните законопроекти предлагат едни добри законодателни разрешения на неуредени до този момент въпроси, свързани с изборите.
Естествено, на първо място бих поставил разговори, които бяха водени, за начина на гласуване – дали по постоянен, или по настоящ адрес. В това отношение и в този момент и в тази зала чух разумни предложения, направени от различни парламентарни сили, включително и предложението на колегата Младен Червеняков, в което има много разум.
Михаил Миков (КБ, от място): Те се изключват в голямата си част.
Владимир Дончев: Именно заради това има работа между първо и второ четене, господин Миков, за да направим така, че те да не се изключват.
При разговорите по този въпрос за начина на гласуване ние се сблъскахме с два подхода, два начина на мислене, които подходи виждаме в момента тук, в пленарната зала. Единият подход е свързан с опасенията, че може да има двойно гласуване и фалшификация на изборния процес. За съжаление, уважаеми колеги, подобни аргументи и опасения нашите избиратели и нашето общество слушат вече повече от 12 – 13 години. Аз смятам, че този подход вече е поостарял. Мисля, че трябва да обърнем внимание на по-важното, на по-съвременното, а именно да дадем възможност на гражданите и на младите хора да участват пълноценно в изборния процес. Това според мен е първостепенното. И дали ще постигнем това по един или друг начин, зависи от всички нас между първо и второ четене. В този смисъл аз приветствам предложенията на СДС и заявявам, че ние ще ги подкрепим – за извършване на съответна проверка след изборите за евентуално двойно гласуване. То кореспондира и с нашите предложения, тъй като и ние имаме подобни опасения.
Другият въпрос, който евентуално би предизвикал дискусия между първо и второ четене, е проблемът, свързан с избора на районните кметове. В това отношение и в тази зала чухме аргументи “за” и “против” този избор. От една страна изборът на районните кметове действително повишава избирателната активност и възможността гражданите да участват пряко в изборния процес. Заедно с това обаче ние трябва да се отнасяме със съответното уважение към нашите избиратели и да не ги караме да участват в пряк избор на кметове, които са лишени от съответните правомощия. Защото след този избор може да се окаже, че един пряко избран кмет с едно голямо доверие от избирателите е с вързани ръце. И ние много добре знаем това. Освен това то се чу и в думите на уважаемата народна представителка Екатерина Михайлова.
В този смисъл ние смятаме, че трябва да има единна, обща политика на големия кмет на големия град в областта на инфраструктурата, на транспорта, на комуникациите. И тази политика не може да бъде раздробявана и разпределяна по райони, още повече, че районите нямат и самостоятелен бюджет.
Що се отнася до гласуването в населените места с над 100 или над 250 жители, както е нашето предложение, за да предложим това законодателно разрешение, ние изхождаме от факта, че по-малките населени места – под 200 – 250 жители, са действително с доста застаряващо население в момента. И в едно населено място, което е около 100 – 150 жители, ще се съгласите, че дори е възможно от самото население да няма възможност да бъде излъчен съответен кмет. Вие знаете, че в тези населени места през зимата по-младите хора взимат своите родители в градовете и населените места се обезлюдяват. В този смисъл в едно населено място, в което остават 30 – 40 човека през зимата, просто не е оправдано да предизвикаме такива избори. Това е излишен разход на обществена енергия и обществени средства, при положение, че няма достатъчно добър избор, за да бъде избран най-добрият кмет.
Що се отнася до избора, който ние предвиждаме в населените места с над 250 жители, това означава избор на общо около над 1000 кмета.
Ние считаме, че с така направените предложения за изменение и допълнение на закона се дава възможност за едно по-демократично, свободно и прозрачно провеждане на изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Дончев.
Остана непредставен законопроектът, внесен от госпожа Анастасия Димитрова Мозер и група народни представители. Госпожа Мозер я няма.
Има ли желаещи от групата народни представители, които са внесли този законопроект? Няма.
Откривам дискусията по шестте законопроекта, пет от които току-що бяха представени от техните вносители.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още в самото начало от името на парламентарната група искам да изразя мнението, че всички законопроекти, които са внесени за първо четене, ще бъдат подкрепени от Парламентарната група на ДПС и, както колегите казаха, след това да бъде подготвен един общ проект, всички разумни предложения да бъдат обобщени в един проект.
Във всички законопроекти, които са внесени, има няколко пункта, които са най-важните. Съвсем открито и честно аз и в Комисията по правни въпроси споделих онзи ден с колегите, споделих и в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, един от най-важните въпроси е кой има право да гласува и къде има право да гласува – дали по настоящ адрес или по постоянен адрес. Всеки има аргументи “за” и “против”. Едно е сигурно – след промените в законите, които са действащи, с промените в Закона за гражданска регистрация, в Закона за документите за самоличност българският гражданин има един-единствен адрес, където го търсят. Това е постоянният адрес. Това е адресът, където българският гражданин плаща данъци за съответната община, за съответната местна общност. Постоянният адрес е и мястото, където съдебната система, ако се наложи, търси съответното лице. Личният лекар е по постоянен адрес.
Ако продължим по-нататък, когато се определят бюджетните взаимоотношения между общините и централната власт, по формулата, постоянният адрес в съответната община е един от основните критерии за субсидиите, които се получават от централната власт. Изобщо и дума не става за настоящия адрес. Говорим и даваме примери какво свързва едно лице със съответния регион или съответното населено място. Данните за безработица за български гражданин за съответната община е по постоянен адрес. А във връзка с тези данни централната власт поема едни ангажименти да подпомогне съответната община или съответния регион и то в няколко специализирани закона, включително Закона за регионалното развитие и други закони, Закона за бюджета. Даже имаше и данъчни преференции за общини, където безработицата е много по-висока, сравнена с другите общини в страната. И когато се събират тези данни, се взимат само по постоянен адрес. По настоящ адрес такива данни не се събират и не могат да се събират. Не е възможно да се събират. Просто системата е направена така, че всичко се събира по постоянен адрес. И когато централната власт иска да подпомогне една община, събира данните във всичките си разклонения по постоянен адрес.
Оттам нататък възниква другият въпрос – по настоящ адрес днес в България каква информация се събира? Никаква информация. Абсолютно никаква информация. Настоящият адрес е необходим адрес по принуда. Един български гражданин – студент или временни, сезонни работници - отива да работи някъде по принуда. В големи общини на страната има безработица, той е принуден да дойде в София или да отиде в Плевен да работи в земеделието, да работи тютюн, в строителството или в едно предприятие, ако е компютърен инженер. Той е принуден да дойде, да се регистрира и да си хване една квартира. Неговото семейство е извън София. Давам пример за София. И този човек с настоящия адрес, давайки му възможност да гласува по настоящ адрес, ще промени вота. А в същия момент същият човек не плаща данъци в съответната община.
За какво местно самоуправление говорим, за каква децентрализация на властта говорим, когато един човек, който не плаща данъци в съответната община, иска да определи кой да управлява тази община – това е невъзможно. Просто не е възможно това нещо. Тогава правителството, всички ние и парламентът трябва да се откажем от финансовата децентрализация. Не можем да говорим за никакви субсидии от централната власт, за изравнителни субсидии и т.н., ако изключим постоянния адрес.
И най-важното, колеги, трябва да намерим точната формулировка кое е най-доброто и кое е най-справедливото. Тук не става въпрос за студентите. От името на парламентарната група ще помоля всички, които вземат отношение, да не говорим само за студентите. Това е един популизъм. Да говорим само за студенти е един популизъм. Защо не говорим за сезонните работници? Не бива да се настройва една парламентарна група срещу студентите. Ние трябва да спрем. Давайки пример със студентите, добре е да дадем пример и с другите случаи.
Любен Корнезов (КБ, от място): И войниците.
Ремзи Осман: Професор Корнезов преди малко подсказа – защо срочнослужещите нямат право да гласуват там, където служат в едно поделение, когато неговият постоянен адрес не съвпада с адреса на поделението, където се намира? Ами, защото не е свързан със съответната община. Само когато адресът на войника, на срочнослужещия съвпада със съответното населено място, само тогава има право да гласува. В една община с 5 хил. жители, една малка община, има едно поделение с 500 войника. То не бива да се правят тогава местни избори, ако позволим това нещо. Това не са парламентарни избори за цялата страна. Пак говорим – това е местната общност, която трайно е свързана със съответното населено място.
Сезонните работници – цялото им семейство е в съответния регион и ако ние задължим хората да има възможност да гласуват само по настоящ адрес – да, ГРАО е в състояние да пусне избирателния списък само по настоящ адрес, може да се направи това нещо, господин Маринчев – тогава ние лишаваме хората, които искат да гласуват в родното си място. Той не си сменя постоянния адрес, той не иска да се лишава от трайната възможност в своето населено място.
Примерите, че ние не даваме възможност на студентите да гласуват, не са верни. Просто всеки може да отиде и на другия ден да си вземе личната карта. Онзи ден в Правната комисия представител на студентите каза, че 70% от завършващите остават в София. Като ще остават в София, защо не си сменят и постоянния адрес? Да си сменят и постоянния адрес. Защо тогава не даваме примери и със сезонните работници, със строители, с други работници в София? Но, ако излезе по настоящ адрес, ние лишаваме хората, които искат да гласуват по постоянен адрес.
Ако, примерно, бъде както досега – дава се възможност и по настоящ адрес, и по постоянен адрес, тогава какво се получава? Това вече ще е престъпление, ако ние го допуснем това в поредното Народно събрание. Аз съм дал примери и в предишния парламент. Ако моето име излезе по настоящ адрес в София, казано примерно, нищо не ми пречи да си запаля колата ако адресът ми е в Брезник, той е на три крачки, отивам с личната карта, моето име ще липсва в избирателния списък, вземат личната карта и ме дописват в избирателния списък. Никой не може да ме спре. Никаква техника не е в състояние да избегне двойното гласуване. След като минат изборите, знаем приказката “Битият бит и т.н.”, иди доказвай, че е така. Има общини, където с осем гласа са загубени изборите.
Така че, уважаеми колеги, въпросът за настоящия адрес и за постоянния адрес е един принципен въпрос, по който ние трябва много сериозно да се произнесем. Не бива да допускаме фалшифициране на изборите.
Още един пример защо не бива да се гласува по настоящ адрес. Това е най-важният и най-сериозният момент, ако се допусне да е по настоящ адрес. Какво правят определени среди? Даже вече започнаха. Отиват в община “Х”, подават молба за настоящ адрес – 1000 човека. Той не живее там, не си сменя личната карта. На изборите се качва в автомобила, отива в съседните общини и гласува за тази община, където са я подали. И променят вота на хората за съответната община. Понякога 500 гласа, понякога 1000 гласа. И след изборите пак идва в съответната община, пак си подава една молба в общината и се връща обратно пак на постоянния адрес, където е бил. Но 1000 гласа една определена политическа сила или група съвсем спокойно могат да пренесат от една община в друга. И това, колеги, масово се прави в страната в продължение на всички избори.
Примерът, който господин Дончев дава, че след 13 години обществото няма да допусне – господин Дончев го няма… Това не е възможно да се контролира, когато е по настоящ адрес, каквато и дата да дадем за настоящия адрес. Просто не е възможно. Прехвърлят се стотици, хиляди гласове и променят вота на избирателите.
По въпроса за кметовете на райони – дали да бъдат изборни или не. Колеги, аз, разбира се, не съм съгласен, че кметовете на райони нямат правомощия. Съгласен съм с едно: техните правомощия са несъществени. Не че нямат правомощия, но не са тези, които има кметът на общината. По същата логика не бива да има избор на кметове на населени места. Кметовете на населени места изобщо не можем да сравним с кметовете на райони, като правомощия. Законът за местното самоуправление и местната администрация, а и други закони допускат в района на кмета на общината някакви правомощия. Специализираното законодателство допуска една част от правомощията да бъдат при кметовете на райони, докато селският кмет… Тоест, ние ще изберем кметове на малки населени места, но гражданинът не може да избере кмета на район с 200 хил. жители. Това е единственото, което ни аргументира да предложим кметовете на райони да бъдат изборни.
Друг е въпросът, че при нас системата е объркана от Великото Народно събрание насам. По този въпрос имаше един компромис, когато се прие първият Закон за местно самоуправление и местна администрация. Може би ще дойде време, когато този въпрос ще бъде изчистен и това ще бъде периодът, когато ние ще въведем второто ниво на самоуправление. Тогава от само себе си някои измислени структури в системата ще изчезнат.
Ние повдигаме, а и други колеги повдигат въпроса за бюлетините. С промените през 1999 г. броят на недействителните бюлетини е с пъти по-висок в сравнение с 1995 и 1991 г. поради простата причина, че когато е с една обща бюлетина, избирателят зачерква квадратчето пред съответното име, но линийката минава на втория или на третия ред и комисията се произнася субективно, че бюлетината е недействителна. Има населени места, в които броят на недействителните бюлетини е 25-30 на сто.
АРСО МАНОВ (ДПС, от място): До 40 на сто стигат.
Ремзи Осман: Аз казвам средно 25-30 на сто достигат недействителните бюлетини. Това не е избирателен закон. Задължението на законодателя е да улесни избирателя и да сведе до минимум недействителните бюлетини.
Тук веднага може да се зададе въпросът: аджеба, колегите от ДПС само за своя регион ли мислят? Следващия път, когато обсъждаме законопроектите на второ четене, ще извадим справката от Централната избирателна комисия, за да видите, че недействителните бюлетини, включително и за София, много пъти са по-високи в сравнение с 1995 г. В Западна България на равнище община с 25 на сто се е увеличил броят на недействителните бюлетини. Двадесет и пет процента! Защото комисиите най-напред се произнасят субективно, тъй като чертичката е минала, а второ, самият гражданин се обърква. Трябва да имаш един съветник, когато гласуваш.
И най-опасният момент, когато се гласува с обща бюлетина, уважаеми колеги, е, че българският гражданин бива изнудван, тъй като в кабините няма бюлетини. Каквото и да ми говорите тук, това не зависи от държавните власти. В едно малко населено място президентът на една компания определя неговите работници как да гласуват. Има безработица в планинските региони. (Оживление.) Трябва да кажем тези истини. Жертват една бюлетина, зачеркват квадратчето отпред, дават на гражданина в Трънско, Брезник, Кърджалийско или Делиорманско по селата и казват: бай Иване или бай Хасане, ето ти я твоята бюлетина, а ти ще изкараш и ще дадеш на нас твоята празна бюлетина. Ти работиш при мене…
Не е възможно да се контролира този процес, ако не бъде разделено гласуването. Неговата възможност тогава е, ако не се съгласи с кандидата, да зачеркне още едно квадратче, за да стане бюлетината недействителна, но пред себе си той няма да има бюлетини, защото в кабината няма възможност да избере. Ние предлагаме да бъдат бели бюлетини, да не са цветни. Наистина, след 13 години няма необходимост бюлетините да са цветни. И когато бюлетините са разделни, нека да има номер, който с жребий да бъде определен от общинската избирателна комисия. Един и същ номер на една политическа сила или на независимия кандидат за кмет на община, за съветници, за кмет на населеното място или на район, т.е. един и същ номер и една политическа сила да знае, че 1 е на БСП, 2 е на СДС, 3 е на ДПС, 4 е на НДСВ. Да се знае, че този номер е запазен с жребий за формация Хикс. Ако няма издигнат кандидат за кмет, този номер ще бъде запазен и никой не може да го вземе.
Тогава българският гражданин, ако ще и 10 бюлетини да му дадат отвън, в кабината ще има възможност пред себе си да избере. И тогава, ако силният на деня ме попита: господин Осман, за кого гласувахте? – За вас гласувах…
Това е тайният избор. Другото не е таен избор, колеги. Това престъпление наистина е масово и досега нито един прокурор не се е интересувал от този въпрос. Единственият начин да минимализираме недействителните бюлетини е да има разделно гласуване с номер. Когато тръгнем с линийки, с чертички, опасявам се, че този път наистина ще бъде още повече броят на недействителните бюлетини.
Във връзка с въпроса, който се повдигна от господин Дончев за създаването на нова Централна избирателна комисия, аз мисля, че трябва да подкрепим едно подобно предложение. След парламентарните избори има друго съотношение на политическите сили в Народното събрание. Убеден съм, че трябва да бъде подкрепено едно подобно предложение. Когато сме правили Централната избирателна комисия за парламентарните избори, винаги парламентът се е произнасял и общо взето политическите сили са изпращали свои представители, а след парламентарните избори има едно съвсем друго статукво – българският народ е изпратил и други политически сили за разлика от по-предишните парламенти и би било добре това да се подкрепи.
Въпросът, който е посочен в законопроекта на Екатерина Михайлова и група народни представители, е как да се пресече двойното гласуване. Ако ние не го изпишем в закона, всичко останало са приказки. С тълкувателни решения да тълкуваме закона, ЦИК, правилници и решения – това няма да стане. Ако остане настоящият адрес и постоянният адрес, никога не може да се пресече двойното гласуване. Никога! Не е възможно да се пресече! Единственият начин, за да се пресече, е гласуването по постоянен адрес. Това е начинът да се пресече двойното гласуване, за да не бъдат фалшифицирани изборите.
Господин Червеняков в своето предложение изрично иска в избирателния списък да бъдат изписани трите имена, ЕГН, постоянният адрес и т.н. Това според мен е правилно и не бива да се опасяваме. Като отида в моята секция, аз трябва да видя в списъка кой откъде е, какъв му е адресът, кога е дошъл тук, как е и що е. Тази подробност трябва да я има. Иначе наистина казвам, завършвайки, господин председател, че изборите има вероятност, както винаги определени среди правят – не ние, които сме в залата… Тук не става въпрос за някакво обвинение към някои политически сили. Изборите се фалшифицират от хора в определено населено място, в определен регион. Изнудват се хора, изнудват се български граждани. Определени секционни избирателни комисии се произнасят субективно дали е действителна или недействителна бюлетината.
Голямата ми молба е: не противопоставяйте парламентарните групи на студенти и кой обича повече студентите и кой не ги обича. Тук не става въпрос за студентите. Голямата ми молба е: трябва да спрем с този популизъм. По тази логика трябва да мислим за всички сезонни работници, които работят извън своето населено място и по принуда са отишли да работят.
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи всички законопроекти на първо четене и се надявам, че между първото и второто четене спорните въпроси ще бъдат изчистени. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
За процедура има думата народният представител Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не мислех да се изказвам – по-скоро исках да направя едно процедурно предложение.
Ще започна с това, че Парламентарната група на НДСВ също ще подкрепи всички законопроекти. Но понеже, доколкото разбирам, в тази зала има консенсус, че трябва да се подкрепят всичките проекти не само по Закона за местните избори, но и по следващите две точки – законопроекта за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация и по Закона за териториалното устройство, и тези следващи законопроекти са свързани с възможността ние да проведем едни нормални местни избори, то аз правя процедурното предложение, докато не гласуваме тези законопроекти – не само за местните избори, но и за местното самоуправление и за териториалното устройство… След гласуването на тези законопроекти да започне парламентарният контрол, защото ние трябва днес да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тогава по-добре формулирайте предложението си така: днес да няма парламентарен контрол, а до 14,00 ч. да се занимаваме със законодателна дейност. Така ли да Ви разбирам?
Константин Пенчев: Така. Може парламентарният контрол да започне след приключването на тези закони. Тяхното обсъждане може да приключи по-рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбрах.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – парламентарният контрол днес да започне след приемането на четирите взаимносвързани законопроекта, както ги предложи господин Константин Пенчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 99, против 23, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Продължаваме нашата работа.
Има думата народният представител Христо Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Напълно се солидаризирам с изказването на народния представител Ремзи Осман по предложението дали да се гласува по постоянен адрес или адресна регистрация. СДС твърдо поддържа гласуването да става по постоянен адрес по причините, които бяха изложени от госпожица Михайлова и от господин Ремзи Осман. Мисля, че по този повод имаме различие само с НДСВ.
Искам да се спра на един изключително важен въпрос, който тангира по линия на общоприетото чувство на хората в момента за мажоритарност на личностите, които се избират. Това е въпросът за избираемостта на районните кметове в големите градове София, Пловдив и Варна.
Уважаеми колеги, много моля да бъда разбран правилно. Даже в настоящия момент, когато отворим Закона за местното самоуправление и местната администрация, който ще разглеждаме и в бъдеще, ще видим, че даже кметът на общината, който се избира мажоритарно, няма кой знае какви правомощия. Директно са му дадени правомощия да представлява общината като юридическо лице, като частно лице, да се среща с политическите партии, да разрешава разработката на генерални планове на града и т.н. Всички други правомощия му се дават от общинския съвет. Дълбоко трябва да разберем, че общинският съвет е еманацията на местното самоуправление. Тъй като правомощията на кмета се дават от общинския съвет, в момента трябва ли да говорим за избираемост на районните кметове, чиито пълномощия изцяло се дават от общинския съвет? В сегашния Закон за местното самоуправление и местната администрация правомощията им са почти като тези на кмета, но със съвсем неясни функции. Районните кметове не разполагат със собствени бюджети. Те също преразпределят от централния бюджет на общината, а на нас ни е безкрайно ясно, че когато община, район или кметство няма собствен бюджет, тя трудно може да бъде представена като единица, която се самоуправлява.
Също така изключително важно е как и по какъв начин идват постъпленията от съответните данъци и субсидии. Естествено, те постъпват в голямата община. Тоест, на нас ни е необходимо коренно преразглеждане на Закона за местното самоуправление и местната администрация, за да достигнем до становището районните кметове на големите общини да бъдат избираеми, въпреки че на пръв поглед това изглежда безкрайно привлекателно и донякъде е в очакването на населението.
Поради това, моля да подкрепите предложението на ОДС в посока на истинското местно самоуправление, тъй като в България имаме две мажоритарно избираеми личности – президента и кметовете. Оказва се, че накрая те имат твърде малко пълномощия. По-късно в Закона за местното самоуправление и местната администрация ще дискутираме пълномощията на кметовете, за да им дадем наистина тази сила, за която в края на краищата хората отиват да гласуват.
Предполагам, че юристите – представители на отделните политически сили, няма да се съгласят, но другият въпрос, по който искам да изразя своето несъгласие, е предложението на НДСВ – Централната избирателна комисия да бъде избираема от Народното събрание. Естествено, не трябва много да се обяснява, за да стигнем до извода, че този, който има мнозинство в Народното събрание, ще наложи избирателна комисия. Естествено, трябва да има нова избирателна комисия, да има ново представяне на политическите сили, но мисля, че отново трябва да се спрем на варианта тя да бъде назначавана от президента след консултации с политическите сили.
В общи линии това е, на което искам да се спра като генерални различия в представените законопроекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има думата народната представителка Елка Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, действително влязоха много законопроекти за местните избори. В тях има някои интересни поправки. Част от тях действително са резонни и аз бих ги подкрепила.
На първо място бих подкрепила изборността на кметовете в малките населени места, тъй като при един избор кметът ще бъде значително по-отговорен, отколкото ако бъде назначаван. Опитът и наблюденията, които имаме, са, че кметовете, които сега се назначават в малките населени места, в много от случаите не си вършат работата добре и качествено, за което имаме много сигнали.
Това, за което искам да взема по-обстойно отношение, е спорът, който като че ли започна. Не знам дали е спор. Може би аз ще бъда първата, която ще оспори това, за което стана дума – гласуването да бъде по постоянен адрес. Леко съм изненадана от това, което чух да се говори от парламентарната трибуна. Според мен, когато ние като народни представители, като законотворци, когато ковем законите, трябва да изхождаме от презумпцията, че гражданите са добросъвестни. Това трябва да залегне в основните положения на всеки закон. Не бива да третираме гражданите предварително като нарушители и да наричаме правото на избор – къде да се гласува, дали по постоянен или по настоящ адрес – престъпление. Мисля, че е твърде силно казано. Това означава да наричаме гражданите престъпници, ако изберат да гласуват не там, където им е постоянният адрес, а настоящият.
Правото на изборност е гарантирано от Конституцията и аз мисля, че ние не бива да лишаваме гражданите на България, които, както каза и госпожа Екатерина Михайлова, са доста мобилни в наше време, от възможността да избират къде да гласуват – по постоянния или по настоящия адрес. Това, което трябва да ни води в законотворчеството, е как да облекчим възможността на гражданите да упражнят избирателното си право, а не как да го усложним.
Въвеждайки задължението да гласуват по постоянен адрес, се сещате какво брожение би могло да настане в цялата страна, ако хората започнат да се връщат там, където са регистрирани по постоянен адрес. В най-добрия случай това би могло да доведе дотам всички да се разтичат напред-назад, само за да пуснат бюлетината. А при така и така падащият процент на гласувалите, както и последните избори показаха, това ще доведе до още по-голямо свиване на избирателната активност. Боя се, че това ще бъде един недобър начин, недобър ход, който ние бихме предприели.
От друга страна, твърдението, че където ти е постоянният адрес, трябва да избираш, е малко едностранчиво. Ако от 10 години работиш другаде и живееш на друго място, но постоянният ти адрес е в друг град, значи ли, че не можеш да участваш в избора там, където си към момента на избора? Защо искаме да лишим гражданите от възможността да избират?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля за тишина! Депутатите да заемат своите места, моля ви!
Елка Анастасова: И твърдението, че плащат данъци само по постоянния адрес не отговаря напълно на истината, защото, господин Осман, Вие отлично знаете, че когато човек работи някъде, той плаща и данък общ доход и този данък общ доход например не влиза в общината, където е регистриран постоянно, а влиза там, където работи и живее в момента. Както и ред други данъци, които плаща в населеното място, в което е регистриран по настоящ адрес.
Така че аз мисля, че не бива да разглеждаме така едностранчиво нещата и трябва добре да помислим дали трябва да заковаваме гласуването по постоянен адрес. Аз лично бих подкрепила гражданите да имат правото да избират дали по постоянен или по настоящ адрес.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОДС: Кой ще съставя списъците?
Елка Анастасова: Върху това трябва да мислим ние всъщност. По това трябва да мислим.
В един от предложените закони на господин Дончев, един от другите спорни моменти, върху които бих искала да обърна внимание, се твърди, че общинските съветници не могат да бъдат регистрирани в една листа, ако в друга листа има човек със същото име. Нали разбирате, че това също е недопустимо и би могло да доведе до много абсурдни ситуации?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Не е такова предложението.
Елка Анастасова: Ами добре! Би било добре да го обясните всъщност, за да няма недоразумения, както и други моменти, върху които би могло да се помисли.
Също така аз бих подкрепила районните кметове – въвеждането на понятието “районни”, и тяхната изборност също.
Това е засега, което бих искала да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожа Анастасова.
Господин Ремзи Осман има думата за реплика.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Анастасова, имам един-два въпроса към Вас.
Според Вас защо в личната карта е постоянният адрес, а не е настоящият адрес? Дали може да ми отговорите? И уверявам Ви, че когато се гласува по избор – дали да бъде по настоящ адрес или по постоянен адрес – тогава има анархия, тогава има фалшификация на изборите. Аз Ви дадох примери как се фалшифицират местни избори. Защо личните лекари, защо цялата информация е на база постоянен адрес в държавата, а не е по настоящ адрес?
Въпросът ми е: дали може според Вас цялата информация – преди малко говорих от името на парламентарната група – да се изкара по настоящ адрес?
Госпожо Анастасова, всеки български гражданин, който известно време работи в един град по принуда, точно затова, защото иска да бъде свързан, но живее в другата община, по принуда е дошъл да работи, няма никаква причина да си смени в личната карта още утре постоянния адрес. Но отговорете ми: по настоящ адрес каква информация събира държавата и защо гражданинът например в личната карта посочва един постоянен адрес, а не настоящ? Трябва да има някакъв адрес. Значи е свързано. Кажете ми защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Втора реплика на господин Владимир Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Искам да внеса едно малко уточнение във връзка с изказването на уважаемата колежка Елка Анастасова.
Изменението, което сме предвидили в чл. 37 от закона, предвижда създаването на две нови алинеи – ал. 3 и ал. 4, които уреждат въпроса, свързан с регистрацията на лица с еднакви имена. Това обаче не представлява забрана за лице със същото име да се регистрира по принцип и да участва в изборите, а по-скоро дава законодателно разрешение на този проблем.
Знаете, че на предишни местни избори регистрацията на лица със същото име доведе до отлив на гласове, доведе до шиканьозно поведение в самите избори. В случая ние всъщност предвиждаме възможността, когато вторият кандидат се е регистрирал за участие в изборите, той да участва в този случай по първите си две имена. Тоест да няма объркване за избирателите между двете лица, които имат три еднакви имена. (Неразбираема реплика от блока на ОДС.)
Много ви моля да не поставяте казуси в случая! Ние даваме законодателно разрешение и тези, които поставят казусите, редно е да помислят как биха могли да го избегнат. Това е едно добро законодателно разрешение и ако има някакъв спор по него, моля да ме репликирате.
Тъй че ние сме дали възможност всъщност да се избегне едно подобно объркване на избирателите и по този начин да участват в гласуването и кандидатите със същите имена. Във всички случаи обаче според ал. 4 решението за регистрация на двама или повече кандидати с еднакви имена се взима от общинската избирателна комисия, като се отчита спецификата на всеки конкретен случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожа Анастасова има думата за дуплика.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Дончев! Очевидно, ако има някакъв спор върху това, което Вие предлагате, трябва да се разреши между първо и второ четене.
Господин Осман! Аз искам да Ви прочета какво пише в Закона за гражданската регистрация за постоянен и настоящ адрес.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Говоря за документи за самоличност.
Елка Анастасова: На Вашия последен въпрос защо не си сменя документа за самоличност с постоянния адрес, аз мисля, че това е съвсем ясно. Въпросът Ви е риторичен, защото той не може да си го сменя всеки път, когато си смени местоживеенето. Нали? В крайна сметка, дебатите тук малко ми напомнят за онова жителство, за което и госпожа Михайлова спомена, от времето на Тодор Живков. (Неразбираема реплика на Ремзи Осман.)
Не, то излиза, че трябва, за да може да гласуваш, да си смениш постоянния адрес.
Аз все пак ще прочета:
“Постоянен адрес” е адресът в населено място, в което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес.
“Настоящият адрес” е адресът, на който лицето пребивава – тоест, към момента, да речем, на изборите. То не може всеки път да сменя постоянния адрес. Настоящият адрес е този, който може да се променя.”
А защо запазва постоянния си адрес? Обикновено постоянният адрес е свързан и с имуществото, за което Вие говорите, че се плащат данъци. Но пък на настоящия адрес се плащат други данъци също и не може да се каже, че то няма отношение към данъците на населеното място, в което работи или живее към момента, в който гласува.
Ремзи Осман (ДПС, от място): В настоящия момент какви данъци плащат по настоящ адрес?
Елка Анастасова: Данък общ доход например.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля ви, не прекъсвайте госпожа Анастасова!
Елка Анастасова: Част от него отива в общинския бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Продължаваме нашата дискусия.
Има думата за изказване народният представител Венцислав Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм изключително доволен, че днес водим една доста добра дискусия и че въпросите не се политизират, а просто всички изказващи се предлагат разумни решения в търсене на най-доброто.
На първо място, бих желал да споделя опасенията, които колегата Ремзи Осман сподели, за възможността от фалшификации, за възможността от измами. Това е една практика, която не съм много сигурен, че каквото и да напишем в законите, ще бъде избягната, но ние поне трябва да направим максимални усилия възможността за такива злоупотреби да бъде сведена до минимум. Напълно съм съгласен, че това се прави от определени хора на определени места и това не е под ръководството нито на политически партии, нито на политически лидери.
Аз бих желал да засегна само още един много важен въпрос, тъй като госпожа Мозер е болна и не можа да представи законопроекта. Става въпрос за даването на възможност населените места с над 100 жители да избират свободно своя кмет. Смятам, че по този начин ние ще премахнем една несправедливост, която беше допусната, и ще има равнопоставеност между всички български граждани, а и по този начин ще дадем възможност на самите жители на тези малки населени места да изберат своя кмет.
И другият проблем, върху който бих желал да се спра, това са някои технически въпроси, които са свързани с подобряването на самия начин на провеждане на изборите. Не бих желал да изпадам в подробности, но от атмосферата в залата виждам, че между първо и второ четене ние можем да направим едни добри законопроекти, които да дадат възможност за провеждане на нормални избори и да не се стигне дотам, че една политическа сила, която в момента е на власт, ще се опита да злоупотреби с тази власт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроектите, както следва.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори № 354-01-18, внесен от Ремзи Осман и Четин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Ремзи Осман и Четин Казак, е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 162 народни представители: за 137, против 21, въздържали се 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Сергей Станишев и група народни представители, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Младен Червеняков.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Младен Червеняков, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители.
Гласували 159 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Владимир Дончев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 135, против 23, въздържали се 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Владимир Дончев и група народни представители, е приет на първо четене.
С това, уважаеми народни представители, точка 9 от програмата за работата на Народното събрание през тази седмица е изчерпана.
Преди да преминем към точка 10, позволете ми да ви направя едно съобщение.
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание информирам народните представители за постъпването на Указ № 262 на президента на Република България, постъпил на 26 юни 2003 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет от Народното събрание на 13 юни 2003 г., и мотивите към указа и Указ № 263 на президента на Република България, постъпил на 26 юни 2003 г., за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 13 юни 2003 г., и мотивите към указа.



Продължаваме с точка десета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Има постъпили за обсъждане на първо четене законопроекти, както следва:
- с вносител Сергей Станишев и група народни представители;
- с вносител Ремзи Осман;
- с вносител Марина Дикова и група народни представители;
- с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители;
- с вносител Анастасия Мозер и група народни представители;
- с вносител Владимир Дончев и група народни представители.
Има думата председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свои две заседания, проведени на 19 и 25 юни 2003 г., обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
На заседанието присъстваха представители на Националното сдружение на общините и регионалните сдружения на общините в Република България.
Проектите на Закона за местното самоуправление и местната администрация, макар и да имат известни различия помежду си, като цяло са насочени към подобряване на нормативната уредба, запълват определени празноти и избягват противоречия при практическото прилагане на закона. Промените, предложени в законопроектите са в няколко основни направления. Възприема се принципа за определяне собствената сфера на дейност на местното самоуправление, заложен в Европейската харта за местно самоуправление. Предвижда се разширяване на гражданското участие в местното самоуправление и механизъм за активно участие на гражданите в заседанията на общинските съвети. Създават се условия за повишаване на ефективността и отговорността на органите на местно самоуправление, като същевременно се елиминират предпоставките за противоречие помежду им. Регламентира се по-добре статутът на председателя на съвета. Предлага се общинските съветници да получават възнаграждение, като се въвеждат нови механизми за прекратяване на правомощията им при неизпълнение на задълженията. Предлагат се промени, насочени към създаване на условия за реализиране на управленските програми на кметовете на общини, чрез самостоятелно определяне на управленските екипи. Прецизират се разпоредбите, свързани със свикването и провеждането на заседанията на съвета и взаимодействието между общинските съвети, кметовете на общини и областните управители.
В хода на дискусията бяха изказани противоречиви становища по отношение на намаляване броя на общинските съветници и по предоставяне на допълнителни правомощия на кметовете на общини за назначаване на заместник-кметовете и възможност за свикване на заседания на съвета. Независимо от изказаните различия народните представители се обединиха около необходимостта от изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 16 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да бъдат приети на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата господин Йордан Памуков да представи доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-34, внесен от Ремзи Осман на 27 май 2003 г. и проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-35, внесен от Марина Борисова Дикова и група народни представители на 27 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 юни 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-34, внесен от Ремзи Осман на 27 май 2003 г. и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-35, внесен от Марина Борисова Дикова и група народни представители на 27 май 2003 г.
При обсъждането на законопроекта бяха взети предвид следните обстоятелства. Целта на предложените законопроекти е да се подобри сега действащата законова уредба на местното самоуправление. Основните промени, предвидени в двата законопроекта, са свързани с прякото избиране на кметове на райони, с броя на общинските съветници, както и със заплащането на възнаграждение за изпълнението на техните функции.
И двата законопроекта заменят досегашното законово изброяване на сферите на дейност на местната администрация с обща норма, оправомощаваща местните органи самостоятелно да решават в интерес на местната общност всички въпроси от местен характер освен тези, които са изрично изключени от тяхната компетентност в закона.
Второ. Основен принцип на правото на Европейския съюз е вътрешната организация на държавната и местната администрация да бъде в изключителната компетентност на държавите-членки. Европейският съюз не е компетентен да приема никакви нормативни актове за регулиране на местното самоуправление и съответно не се налага преценка на предложения законопроект с acquis communautaire.
В рамките на Съвета на Европа е приета Европейска харта за местно самоуправление, по която Република България е страна. Изпълнението на задълженията във връзка с актовете на Съвета на Европа не е свързано с процеса на хармонизация на правото на Република България с acquis communautaire и съответно законодателните предложения не подлежат на задължителната преценка за съответствие с тях. Такава преценка може да бъде направена само доколкото съобразяването с тези актове е част от изпълнението на политическите критерии за членство в Европейския съюз. Европейската харта за местно самоуправление регламентира само общите принципи на местното самоуправление, без да нормира видовете административни единици, функциите и правомощията на всяка от тях или отношенията помежду им.

Следва да се отбележи, че основните принципи на местното самоуправление са въведени в националното законодателство на Република България в Глава VІІ от Конституцията, на основата на която е приет Закон за местното самоуправление и местната администрация. Доколкото предложените законопроекти не променят цялостната философия на закона, а само някои отделни положения по него, които не са изрично нормирани в Европейската харта за местно самоуправление, те не нарушават политическите ангажименти на България, произтичащи от нея.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че поради липса на хармонизационни изисквания от страна на Европейския съюз относно регулираната от предложените проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, те не подлежат на оценка за съответствие с acquis communautaire.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Памуков.
Преминаваме към изказвания на вносителите. Има ли желаещи вносители да защитят проектите си?
Заповядайте, господин Кирчев, за изказване по законопроекта.
Любен Корнезов (КБ, от място): Вносителите няма ли да представят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Помолих вносителите, ако имат желание, да вземат думата – нямаше такива в залата. Но нищо, след господин Кирчев…
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което правим за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация е в посока за усилване на ролята на местното самоуправление – това, което всички ние, тук, като народни представители твърдим и най-вече това е тенденция в развитието на законодателството на СДС.
Любен Корнезов (КБ, от място): И на БСП!
Христо Кирчев: Винаги се покланям на проф. Корнезов.
В тази насока променяме чл. 15 от ЗМСМА в посока да дадем сила на общинските съвети не само да могат да създават управленски звена на общинската администрация в отделни райони, но и да определят техните функции. Какво имам предвид?
Преди малко говорихме, че става въпрос за избор на кметове за населени места с население 100 човека и така нататък, но вие отлично знаете, че особено в по-големите градове има райони с хиляди жители. Такива в град Варна са например, извинявам се, че давам този пример, квартал “Виница”, който е с 6500 души, квартал “Галата” с близо 2000 човека, където има невероятно големи проблеми в земеразделянето. Естествено, тук се генерират много проблеми не само от характер на отделите “Архитектура, благоустройство, кадастър и регулация”, но има и необходимост от служби, най-вече от ЕСГРАОН и така нататък. Никъде в законите, тъй като няма понятие “квартал” в ЗМСМА и в районирането на България… Държим да дадем сила на общинския съвет да може да създава такива силни служби, а не това да е в ръцете на кмета, който най-често по бюджетни съображения или липса на личен състав не иска да прехвърли в тези изключително важни квартали в големите градове управленски звена.
Също така държим много за промяна на статута на общинския съветник що се отнася до участието му в бордове, управителни съвети или контролни органи за съответните търговски дружества с общинско и държавно участие, като предлагаме на уважаемите народни представители да приемат, че общинският съветник не може да бъде управител – директор в такива сдружения, тъй като напоследък, за съжаление, виждаме едно твърде, извинявам се за думата, твърде неморално поведение на общинските съветници, когато цели общински съвети се прекрояват само заради това кой къде да попадне – в кой борд и в кое управително тяло, което подменя вота и създава голямо недоверие към изключително важния орган на местното самоуправление – общинският съветник, а не кметът. Кметът е ръководител на администрацията. Но понеже хората избират мажоритарно кмета, имат бледо мнение за работата на общинския съвет. Не познават работата, освен лицата, с които контактуват пряко, най-вече в отделите “Собственост и стопанство” и “Здравеопазване”, и други от този род, които дават живучестта на общината. Тогава се запознават с работата на общинския съвет.
Ако се допитате до гражданите каква е работата на общинския съвет, сигурен съм, че даже и в големите градове мнозинството ще отговори “съветват кмета”. Нямат понятие. Наистина трябва да експонираме общинския съвет като реална сила на местното самоуправление, а не някакъв общ орган, който не носи никаква отговорност. Много моля в пледирането на второ четене да се приеме това. Виждам, че има и други политически сили, много се радвам, че правят същото предложение, но само за предприятия с общинско участие. Ние държим да има и държавно, защото става една битка в тази насока. Държим много да дадем сила на кмета, който е втората мажоритарно избираема личност. В България имаме две мажоритарно избираеми личности – президент и кмет. Пита се защо президентът не направи еди-какво си – и веднага отговаряме – ами защото няма правомощия. Тогава за какво ги избираме?! Очакванията на хората за избираемите личности са изключително големи, тъй като мажоритарността създава изключително внимание към определена личност. Съжалявам, че ще направя паралел, доскоро, може би все още съществува паралелът с бившите първи секретари-президенти отпреди 1989 г. На мен лично са ми казвали, дотам са стигали: “Ти си наш кмет, ние сме те избрали, ти си тръгнал да слушаш червения съд”. Правното невежество до такава степен е в гражданите, без да ги обиждам, още не са разбрали, че сме правова държава. Мислят, че като изберат един човек, той решава вся и всьо. Сигурен съм, че в момента и БСП се сблъсква с тази работа около работата на президента, имат и прекалено много кметове. Нека да дадем свобода на кметовете. Заради това предлагаме след като общинският съвет одобри структурата, защото имаме предложение кметът сам да си прави структурата съгласно възможността на бюджета, кметът да може да си назначи по тази структура заместник-кметовете и районните кметове. Преди малко пледирах, че не сме за изборност на районните кметове поради техния все още неустановен статут. В момента районният кмет се избира за спорт. Да има състезание и да каже някаква политическа сила “Взехме едно кметство еди-къде си”. Какво ще го правят? И те не знаят, тъй като знаете, че не може градът да се нареже като баница, особено в инфраструктурно отношение. Затова моля да подкрепим това предложение кметът да има силата да си назначава той заместниците, защото вчера и онзи ден имахме едни дебати в комисиите – така се намалявала демокрацията. Каква демокрация, всички в този парламент знаем, че когато започне да се избира заместник-кмет, то е въпрос само на пазарлък и търговия и става един цирк пред гражданите и ставаме смешни. Какво местно самоуправление имаме – минават два месеца, съответният кмет още няма заместници, защото някой на някого не е раздал едно бордче.
Затова държим на тези две неща: да не участват съветниците в бордове и заместник-кметовете да не се избират, за да създадем едно по-добро лице на местната власт.
Изключително много ви моля за една подкрепа на кметовете, пак казвам, в областта на опазване на обществения ред, тъй като ние тук, от различните политически сили, най-често спорим как да дадем сила на кметовете да извършат реалната работа. Защото основната задача на всички общини в целия свят е да създават инфраструктура. А ние в България бавно и сигурно превърнахме общинската работа в заместител на неприятната, нелицеприятната държавна работа, като им прехвърлихме чрез така наречената измислена сега финансова децентрализация това, което трябваше да си го вършат министерствата, и сега кметовете да ядат бой, а за капиталови вложения на общините ние всички виждаме, че няма никакви възможности.
Един кмет в края на краищата се оценява по това, което той е направил в инфраструктурата. Защото може идеално да поддържа, да речем, училищата или болниците, да достигнем до тази мечта, дай Боже, по-малко граждани да стигат до болниците, но относително малко граждани стигат до болниците и училищата, докато от инфраструктурата се ползва целият град. Най-често тази инфраструктура се създава с толкова труд, особено в зеленото строителство, особено в поддържането на хигиената на градовете и ние знаем, че по чл. 44 на Закона за местното самоуправление, ал. 1, т. 4 има записана една клауза, която на мен ми звучи малко умишлено, защото съм се изправял пред тези проблеми - кметовете могат да издават заповеди на началниците на местните полицейски управления, които са задължителни. Оттам нататък започва да става смешното, тъй като знаем колко си помагат помежду си българските институции. Не дай Боже кметовете да са от различни политически сили, държавната власт да е различна и най-често…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Кирчев, десетте минути за вносител изтекоха. Започвате от времето на вашата група, което е 30 минути.
Христо Кирчев: Не, свършвам след малко.
Затова ви моля да подкрепите нашето предложение да може поне по пътя на административното наказание при неизпълнение на тези заповеди за опазване на обществения ред, говоря за охранителната полиция, за която се издават, да има някакво наказание чрез административен акт, който се прави от компетентно лице и да може с до 500 лв. да се наказва съответният полицейски началник при неизпълнение на заповедта, като тази заповед се издава от областния управител, за да няма вменяемост на власт и това изцяло да бъде в ръцете на кмета.
Другото, за което искам да помоля за разбиране народните представители от различните политически сили, от различните формации, е, че се прави едно предложение от общините, което е подписано от госпожа Дикова и което някак си се грабна от популизма. Ние популизма общо взето си го обичаме, да се харесваме на хората, но това никак не води до добри резултати. Гражданите да можели да участват в обсъждането и в работата на общинския съвет като им се давало право за изказване и да могат да дават мнение.
Не можете да си представите какъв ужас ще стане в общинския съвет. Един общински съвет от 40-50-60 човека, смятайте, всеки е философ, по пет пъти се изказват, докато се накарат по разни проблеми, става 18,00 – 19,00 ч., а те не могат да вземат никакво решение. И ако се пуснат и гражданите да се изказват, ето, господин Корнезов наскоро видя, имаше и предложения как да се спаси България и т.н. Човекът става, иска да го чуят, значи съветите направо ще ги закрием.
Много ви моля да избягаме от този популизъм и правим предложение гражданите и неправителствените организации да могат да внасят писмени предложения и становища в общинските комисии, които, знаете, са основният орган за вземане на решения. А когато едно нещо се пише, то се обмисля, прави се смислено, бяга се от многословието.
Това е, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Време е за почивка. Господин Корнезов, Вие желаете да се изкажете. Кой друг още желае да се изкаже? Щом има повече от един, ще остане за след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Досега са изразходвани 12 минути от ОДС.
Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми, уважаеми колеги, да представя съвсем накратко законопроекта, който сме внесли за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Още отначало бих искал да изразя пред вас становището ни, че е целесъобразно всички тези шест законопроекта да бъдат приети на първо четене, като между първо и второ четене се изработи един общ законопроект. Ние ще подкрепим законопроектите на първо четене. Това е така, защото има разлики между отделните законопроекти, но те не са толкова съществени и са преодолими. Можем действително да изградим един закон, който да утвърди местното самоуправление, защото по-скоро все говорим за местно самоуправление, но когато дойде време реално да направим нещо за него, се дистанцираме. И сега е точно моментът да утвърдим местното самоуправление.
Както ви е известно, този закон е приет през 1991 г. Обърнете внимание, променян е десетократно. Безспорно е, че местното самоуправление трябва да бъде утвърждавано и разширявано. Това се прави от всички, но за съжаление на практика се прави твърде малко. Като имам предвид, че през есента на тази година ще се проведат местни избори, такива се предвиждат, а ние вече гласувахме на първо четене и законопроекта за местните избори, целесъобразно е въпросите за местното самоуправление да бъдат разгледани цялостно, включително с нормативната уредба на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това всъщност ние правим днес.
Ние предлагаме в законопроекта да се разширят правомощията на кметовете на общините. Господин Кирчев говори в тази насока. Но въпросът е как да се разширят тези правомощия. Ние предлагаме, тъй като кметът е пряко избран, да има възможност да сформира свой екип за управление на дадена община. Затова нашето предложение е кметът на общината да има право да назначава заместник-кметовете и кметските наместници, обърнете внимание, а не както е досега те да бъдат избирани от общинския съвет. Вие знаете колко трудно се постига едно съгласие в един общински съвет за избор на заместник-кмет. И знаете какви политически, но и какви пазарлъци, извинявайте за израза, се правят в тази насока.
Също така ние предлагаме кметът да има право в рамките на утвърдения му бюджет да определя структурата на общинската администрация.
Също така предвиждаме и по-оптимално функциониране на общинските съвети. Когато общински съветник не участва в три поредни заседания на съвета или в общо пет заседания без уважителни причини, то да може общинският съвет със свое решение да прекрати предсрочно пълномощията му. Знам, че тази норма е доста сурова, но трябва да имаме предвид, че на практика има случаи, в които има избрани общински съветници, които с години не ходят на заседания на общинския съвет. Това е недопустимо.
Също така предлагаме един по-облекчен начин за избиране на председателя на общинския съвет. Законът е пред вас. Вие можете да видите правния механизъм, който предлагаме в тази насока.
Тук искам да се спра с две изречения и на въпроса, който е дискусионен и вероятно ще бъде такъв и между първо и второ четене – за броя на общинските съветници. Колегите си спомнят, че миналия парламент променихме броя на общинските съветници съобразно броя на жителите в едно населено място. Знаете скалата. В някои предложения на законопроекта също се предвижда ново намаляване на броя на общинските съветници. Но според мен, без да ангажирам никого, това не е целесъобразно. Мисля, че ще постъпим разумно и умно, ако запазим сегашния брой на общинските съветници съобразно броя на съответните жители. Така ще има един баланс на представителност както на гражданите, така и на политическите партии или коалиции, които са участвали в изборите.
И в заключение искам да подчертая, че нашият законопроект, а мисля и че останалите законопроекти не предвиждат и не изискват допълнителни финансови ресурси за обезпечаването на тези законопроекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За представяне на законопроект има думата господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Промените, предложени от Национално движение Симеон Втори, които се предлагат с настоящия проектозакон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, са насочени преди всичко към увеличаване отговорността на общинските съветници и кметовете към гражданите, които са ги избрали, към пресичане на възможностите за корупция, както и за осъществяване на по-голям граждански контрол върху актовете на органите на местната власт.
Основните предложения, които ние правим в законопроекта, са следните.
С нашите изменения се въвеждат процедури за прекратяване на правомощията на председателите на общинските съвети, които до този момент не съществуваха като процедури.
Въвеждат се процедури за прекратяване на правомощията на общински съвети, които не провеждат заседания в шестмесечен срок. Искам да напомня, че в страната съществуват няколко подобни прецедента, когато общинските съвети не заседават поради разделяне гласовете на съветниците в тях особено в някои по-малки населени места.
С предложението се регламентират и въпросите, касаещи административното обслужване на общинските съвети, като естествено със забраната, която въведохме за общинските съветници да участват в управлението на общински търговски дружества и да работят в съответни общински и областни администрации и общински бюджетни учреждения, ние отговорихме на очакванията на нашите избиратели. Заедно с това, разбирайки, че общинските съветници трябва да бъдат логистично подпомагани при тяхната работа, въведохме текст, според който те имат право да ползват експерти и сътрудници на базата на щата на общинската администрация, но по предложение, което се прави от общинския съвет. Ние разбираме, че голяма част от работата на общинските съветници се извършва именно в комисиите, поради което даваме възможност тези комисии да бъдат действени между сесиите, за да могат да подготвят решенията на общинските съвети.
Заедно с това в предложението ни бяха уредени въпросите, свързани с трудовоправните отношения на кметовете и председателите на общинските съвети, както и се уточни участието на общинските съветници в постоянните комисии на общинския съвет.
Бяха регламентирани въпросите, свързани с получаване решенията на общинския съвет от кмета и сроковете за преразглеждането им, както и получаването актовете на кмета по управление и разпореждане с общинска собственост от областния управител с оглед приложението на закона и възможността за спиране на тези актове.
С предложенията се реши и въпросът с наименованието на общините с административни центрове, разположени в други общини.
Ние считаме, че с направените предложения даваме възможност за едно по-демократично и по-прозрачно провеждане на изборите и ангажиране на максимална избирателна активност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Осман, заповядайте да направите изказване и представите законопроекта, на който сте вносител.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще представя нашия законопроект, но ще се възползвам да взема отношение и по другите законопроекти, за да не вземам два пъти думата. Така мисля, че ще улесним работата на Народното събрание.
Законът за местното самоуправление и местната администрация е променян многократно от приемането му през 1991 г., както беше казано. Последните по-значителни промени са извършени през 1999 г., но според нас се оказаха неефективни и създадоха редица проблеми и противоречия между органите на местната власт през последния мандат. Предложенията за изменение и допълнение в закона в значителна степен отчитат предложенията, направени от Националното сдружение на общините и регионалните сдружения на общините, от отделни общини, неправителствени организации и граждани по време на различни дискусионни форуми в продължение на година и половина.
Промените, предложени в настоящия законопроект, са в следните основни направления.
Възприетият подход за определяне обхвата на компетентност на местното самоуправление е аналогичен с възприетия в Европейската харта за местно самоуправление, като се предлага да отпадне подробното и същевременно непълно изброяване на действащите разпоредби на закона. Винаги, когато има изброяване, в закона остава възможност някой въпрос да не е отразен в самия текст. И ние предлагаме по-общ текст от текста, който е от Европейската харта за местно самоуправление, ратифициран от нашия парламент през 1995 г.
Разширява се участието на гражданите в местното самоуправление. Предвижда се пряк избор на кметовете на райони. Върху това няма да се спирам. В предишния закон коментирахме това. Това е свързано с другия закон.
Предлагаме и механизъм за активно участие на гражданите в заседанията на общинския съвет. За разлика от господин Кирчев ние не се опасяваме, а същото изтъкна и господин Корнезов, че едно участие на гражданите в работата на общинския съвет ще затрудни тяхната дейност.

И днес законът не забранява гражданите да участват в работата на общинските съвети. Само че, за да зададат въпроси, това трябва да е уредено в правилника за организацията и дейността на съответния общински съвет. Голяма част от общинските съвети в страната подходиха по този начин – в своите правилници дадоха възможност на гражданите да задават въпроси към кмета на общината и общинския съвет, съветниците или комисиите. Ние предлагаме тази възможност да бъде вписана в закона, за да не може един общински съвет да откаже на гражданите да задават въпроси. Не се опасяваме, че това ще затрудни работата на общинските съветници. Точно обратното, в края на краищата със своя правилник този ред ще бъде точно определен. Това не означава, че петдесет човека могат да вземат участие по време на едно заседание на общинския съвет. Мисля, че ще се намери точната формулировка, както например в работата на парламентарните комисии, когато заседанията са открити. Това е нещо нормално и се възприема от всички участието и възможността на гражданите и на заинтересовани лица от неправителствения сектор да участват в работата на парламентарните комисии. Мисля, че това не затруднява парламентарната комисия. Така трябва да подходим и за общинските съвети.
Промените, свързани със статута и правомощията на органите за местното самоуправление и местната администрация имат за цел да създадат условия за повишаване ефективността и отговорността им и същевременно да елиминират предпоставките за противоречия помежду им. Предлага се общинските съветници да получават възнаграждение, като същевременно се намалява срокът за прекратяване на правомощията им при неизпълнение на своите задължения. И в настоящия момент, между другото това се предлага и в други законопроекти, трудът на общинския съветник се заплаща, само че чрез работодателя. Ние предлагаме това да стане директно – когато участва в работата на общинския съвет той да е в неплатен служебен отпуск в съответното работно място и директно да се заплаща за неговия труд на съветника, а не чрез работодателя.
Що се отнася до прекратяването на правомощията на общинския съветник - общо взето всички парламентарни групи правим това предложение и по-лесно ще направим обобщения проект, ако не изпълнява своите ангажименти по неуважителни причини, да се свали от шест месеца - на три месеца. Мисля, че е резонно това предложение на колегите. Има го включително и в нашия проект. Един общински съветник, щом повече от три месеца не участва в работата на съответния общински съвет, това означава, че този общински съветник е дошъл само за някакви свои лични облаги, за да прокара някакви решения. Трябва да се стимулира контролът над общинските съветници. Той трябва да знае, че ако повече от три месеца не изпълнява своите задължения, няма да бъде общински съветник, ще влезе следващият в листата. И тогава ще отпаднат кандидатите, които влизаха в общинските съвети, за да защитават някакви частни интереси. Повече общественици ще влязат в състава на общинския съвет.
Между другото, тук искам да изтъкна, че много добро е предложението на господин Дончев, включително за общински съвети, които шест месеца не се свикват, не работят, да се разпусне този общински съвет и да се проведат избори за общински съвет. Няма смисъл, ако в годината шест месеца един общински съвет не може да се събере или пък не се събира, няма смисъл този общински съвет да съществува. Тоест, ние сме задължени пред гражданите да дадем възможност техните представители да работят добре и да се работи в интерес на гражданите.
Регламентира се по-добре статутът на председателя на съвета и възможност по преценка на общинския съвет да се избират и заместник-председатели, които да подпомагат неговата работа. И сегашният закон не забраняваше, само че сегашният закон говори само за председателя на общинския съвет. Една част от 263-те общини с правилник имат избрани заместник-председатели, но би било добре, според нас, това да бъде изписано в закона.
Изхождайки от прекия мажоритарен избор предлагаме кметът на общината да има възможност сам да определя своя екип. Виждам, че и това предложение съвпада с предложението на колегите. Трябва да признаем, че колкото и да е добър Законът за местното самоуправление след тринадесет години някои недостатъци на закона ги забелязваме, щом като от всички парламентарни групи се предлага, кметът да има възможност да назначава и да освобождава заместник-кметовете в една община.
Какво се получаваше досега? Един мажоритарно избран кмет, няма значение дали от политическа сила или независим кмет, той не можеше да назначи заместник-кмета в общината. Защото кметът трябва да го предложи, а общинският съвет трябва да го избере. Иска, не иска, трябваше да мине през общинския съвет и тогава се задава въпросът: защо тогава само заместник-кметовете се избират по предложение на кмета от общинския съвет. По тази логика общинският съвет трябва да избира и шефове на дирекции, началник-отделите в общината. Тоест, няма никакво съдържание заместник-кметът насилствено да бъде наложен на кмета. Като в същия момент кметът, ако иска, ще му даде правомощия, след една седмица ще му отнеме тези правомощия, които са наложени от него, да се отчете пред съответните политически сили, или силните на деня в една община, и този заместник-кмет ще си получава заплатата без да работи. Има масово случаи, когато един нов кмет не може да освободи заместник-кмета, който е останал от предишния кмет. Няма никакви правомощия. Това го има в цялата страна. Във всички общини се поставя този въпрос – там, където има този проблем. Без никакви правомощия един заместник-кмет получава една заплата, защото кметът, като го е предложил, общинският съвет не го освобождава. В същото време не може да избере и да назначи друг заместник-кмет. В края на краищата един кмет се избира пряко от населението, трябва да се даде възможност на кмета да си направи своя екип.
Когато се повдигат въпроси, че така ние ограничаваме възможността общинският съвет да влияе на кмета, каквото и да говорим, органът за местно самоуправление е общинският съвет. Изпълнителният орган е кметът на общината. Оттам нататък ние изрично сме казали, че кметът на общината е изпълнителният орган. Органът за самоуправление щом е общинският съвет и ако погледнем, ако не се лъжа, чл. 21 или чл. 20 за правомощията на общинския съвет, там е казано: "и по други закони, с които се възлагат задължения или права на общинските съвети". Тоест, общинският съвет, освобождавайки се от този ангажимент да избира заместник-кметовете, не им се отнемат правомощията, а точно обратното – улеснява се работата на самия орган на самоуправление в съответната община.
Каквото и да е, заместник-кметът не носи отговорност. Отговорността е винаги на кмета или на общинския съвет, на съветниците в съответния общински съвет. И е добре, че се предлага от всички политически сили.
В някои от законопроектите има предложения за намаляване броя на съветниците. Госпожо председател, тук искам да взема отношение по другите законопроекти, за да не вземам два пъти думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, заповядайте.
Ремзи Осман: Според мен, не бива да се намалява броят на общинските съветници. Защо? Миналата седмица на заседанието на комисията ние поканихме "Алфа Рисърч" Направи се едно проучване във връзка с дейността на общинските съвети. Там изрично в много региони на страната излиза наяве, че едно намаляване броя на общинските съветници в малките общини, ще стане така, че един род или една политическа сила ще бъде на власт. Ако свалим на седем или осем съветника, аз малко трудно виждам това. Цената за избиране на един съветник ще се увеличи. Някои малки политически сили просто няма да влязат. Или пък една политическа сила, ако има влияние в един регион, при намаляване на общия брой на съветниците, ще бъде самостоятелно на власт в една община. И по такъв начин ние намаляваме възможността гражданите да изпращат повече свои представители в общинския съвет. В това изследване те са установили, че проблем възниква не толкова в малките общини, колкото в големите общини. Имам предвид повече областните центрове и бившите околийски общини като Асеновград с 80-90 хил. жители, че много трудно се събират общинските съвети. Даже има случаи да няма кворум, дълго време да се отлагат заседания. Тоест проблемът е в големите общини. Но и там възниква въпросът: намалявайки броят на общинските съветници, ние ограничаваме възможността от различни слоеве на населението да има представители в общинския съвет.
Примерите, че виждате ли, в Европа, в Америка или в други страни броят на общинските съветници бил по-малък от България – да, така е, но на равнище община. А те навсякъде имат няколко нива на самоуправление. Имат второ ниво на самоуправление, имат трето ниво на самоуправление. Или структурата на държавата е съвсем различна от нашата структура. И ако съберем изборните съветници в Холандия или в Португалия, или в Дания на различни нива, ще забележим, че общият брой на изборните съветници на равнище община, на равнище второ ниво на самоуправление или трето ниво на самоуправление много пъти е по-високо от България. Тоест примерът във Франция, че общинските съветници били по-малко -да, но подходът във Франция е едно населено място да е община. Населено място с 200 жители е община. Тоест не можем да минем към техния подход, защото структурата на общините е по-различна от нашата. Не можем да пренесем техния опит в България. Не е възможно това нещо да бъде пренесено.
Намаляването на броя на общинските съветници на този етап, без да имаме второ ниво на самоуправление, ние не виждаме, че е възможно да се приложи, че е в интерес на населението. Точно обратното – няма да е в интерес на населението, а ще е в интерес на един много тесен кръг хора, които под една или друга форма ще вкарат съветници и ще контролират дейността на общинските съвети.
Дали общинските съветници могат да участват в ръководството на предприятия с общинско или държавно участие? В предложението на госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители от СДС изрично се посочва възможността тази забрана да се разпростре и за предприятия с държавно участие. Аз лично и моята парламентарна група не възприемаме това. Според мен трябва да слезем само на равнище община – там, където съветникът да няма право да участва в ръководството на предприятия с общинско участие.
Какво ще попречи на един съветник или с какво може да влияе един общински съветник от опозицията? БСП или СДС са спечелили в една община, пък, ако има един кадърен съветник, защо, примерно, техният представител да не участва в ръководството на едно предприятие с държавно участие? С какво може да попречи? Аз не виждам.
Но ако наистина е на равнище община, тогава и ние бихме подкрепили това, което господин Дончев предлага. Наистина има злоупотреби, когато масово общински съветници участват в предприятия с общинско участие.
Предложението на колегите от СДС при възможността, когато заповедта на кмета не се изпълнява, да има възможност за глоба от 500 лв. за шефовете на полицейските служби, мисля, че би било добре да бъде подкрепено, защото сегашният текст на чл. 44 дава тия правомощия на кмета на общината, но какво от това? Шефът на полицейския участък може и да не ги изпълнява, а не следва нищо.
Щом като кметът отговаря за опазване на обществения ред, трябва да се даде тази възможност. Не само възможността, че тези заповеди са задължителни за шефа на съответния полицейски участък, но ако не изпълнява, трябва да има и някакви преки санкции. Иначе губи смисъл тази възможност на кмета и неговите заповеди да бъдат задължителни за шефовете на полицейски участъци и няма смисъл да стои в закона.
Има предложение на господин Дончев и мисля, че го има и в другите предложения на СДС, а ние сме го пропуснали. Затова всички законопроекти взаимно се допълват. Правилно е по предложение на председателя на общинския съвет кметът да назначава сътрудниците. Досега се получаваше едно разминаване. Председателят на общинския съвет предлага, но тъй като по закон няма тези правомощия, кметът на общината, ако иска, назначава сътрудник в общинския съвет или сътрудници на председателя, ако не иска – няма да назначи. Ние трябва да имаме тази възможност, когато се определя структурата, когато общинският съвет утвърждава колко да бъдат експертите или сътрудниците към съответния общински съвет, по предложение на председателя, както и господин Дончев предлага, кметът на общината да е задължен да назначи тези лица.
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи всички законопроекти и се надяваме между първото и второто четене да направим необходимите промени и един общ проект, но с голямата молба тези, които са предложили намаляване на броя на общинските съветници, да помислят още един път дали имаме интерес от такова ограничаване на възможността повече представители на гражданите да отидат в общинските съвети. Обратното, намалявайки броя на общинските съветници, наистина ние намаляваме възможността гражданите да изпращат повече свои представители в общинския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Ляков, заповядайте за изказване.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз няма да правя анализ на отделните законопроекти. Искам да говоря за някои общи тенденции в по-доброто функциониране на местната власт, които според мен трябва да намерят отражение в обобщения законопроект, който ще бъде изготвен.
Вчера в Комисията по въпросите на гражданското общество имахме дискусия. Приехме всички законопроекти. Отбелязахме и слабости, и положителни страни на повечето от тях. Затова искам да започна с тенденциите, като няма да се съглася с господин Осман, че не трябва да има намаляване на броя на общинските съветници. Това е тенденция, която много внимателно, но последователно, на малки стъпки трябва да бъде следвана и затова вероятно тук трябва да има, макар и малка, промяна. Въпросът е в кои общини, дали във всички, в големите или в малките.
Вчера ни беше представено едно много интересно изследване на Инициатива “Местно самоуправление”, където гражданите в големите общини казват, че са категорично за намаляване на броя на общинските съветници. Това е така, тъй като там голяма част от съветниците са анонимни, явно хората не ги познават, те нямат присъствие, не се срещат с гражданите. В малките общини са категорично против намаляването на броя на общинските съветници. Следователно, трябва да се намери някакъв баланс, но като тенденция според мен това трябва да бъде спазено.
Не смятам, че след като се намали броят на общинските съветници, това автоматично води до повишаването на тяхната отговорност. Не съм привърженик на тази теза, която е доста разпространена. Мисля, че с промените, които бяха очертани тук от моите колеги, тази отговорност към общинските съветници ще бъде увеличена с прекратяване на правомощията и със заплащането, което според мен също трябва да бъде прието, защото той така ще бъде по-отговорен, вероятно и с обучението на общинските съветници.
Общинските съветници трябва да почувстват, че не са самодейци, а хора управленци, които участват в един много важен – най-важния орган на местната власт. Те трябва да имат политическа култура, политически възможности и тези хора трябва да се готвят за политика, която ще провеждат в съответния общински съвет. Затова нека в общия законопроект да се намери този баланс и да предприемем първата стъпка към намаляване на броя на общинските съветници.
Категорично съм за това да се ограничи каквато и да е възможност тези хора да могат да участват в управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества. Много е просто и ще ви кажа примери, с които практиката изобилства. Трябват ви два гласа в общинския съвет. Тези двама човека ги назначавате единия за шеф на надзорния съвет, другия – за управител на дружеството или за членове на контролен орган и т.н. и тези два гласа са купени, принадлежат ви, можете да разполагате с тях и т.н.
Освен това винаги има възможност да възникне конфликт на интереси, да се създадат лобита и в крайна сметка общинският съветник няма да бъде достатъчно обективен тогава, когато решава, а всъщност е финансово зависим, защото заема определена длъжност в търговското дружество. Финансово зависим ли е, знаете, че няма чисто решение. Има решение, което е продиктувано от този финансов интерес.
Общинският съветник трябва да бъде човек, който има съответната квалификация, добре е, ако има и съответната политическа подготовка и участва поради това, че хората са го подкрепили, за да подкрепя определена политика, на която той е привърженик. Затова той не трябва да бъде ангажиран с участието си в търговски дружества. Затова мисля, че този текст трябва да бъде подкрепен от всички политически сили.
Когато говорим за редуцирането на състава, изпуснах да спомена още една опасност, която реално съществува. Това е възможността като общински съветници – и сега ги има – да влизат представители на политически партии, които са по-скоро бизнес организации и нямат нищо общо с политиката.

Те се активират само по време на местни избори, нямат никаква политическа идеология. Имат обаче много трайни и сериозни бизнесинтереси в общината, правят шумни рекламни кампании, вкарват по един, двама или трима общински съветници, които през цялото време след това са чисти рекетьори. Непрекъснато тази политическа партия използва тези общински съветници, търгува с гласовете им и по всякакъв начин изнудва евентуалното мнозинство и кмета на общината за отстъпки, аванти, възможности да се облагодетелстват лично, без изобщо да се съобразяват и защитават интересите на жителите на общината. Това е практика, която съществува. Единственият начин да бъде пресечена е да ограничим прага на влизане и такива неидентифицирани политически субекти да нямат представителство. Господин Осман, те не са представители на гражданското общество. Тези хора са други. Знаете, че в законопроектите са дадени възможности представителите на гражданското общество със своите организации да участват в сесиите, да внасят предложения в комисиите. Според мен в законопроекта ще бъде защитен диалогът между местната власт и гражданските структури. Не е нужно те да бъдат непременно общински съветници, щом им се гарантира възможността да участват активно в работата на общинския съвет – техните предложения да бъдат обсъждани и вземани под внимание. Според мен това е достатъчно, за да кажем, че гражданското общество има представителство и че неговите интереси ще бъдат защитени.
Другата опасност, за която ви казвам и която според мен ще бъде засилена като тенденция, е, че ще има по-шарени парламенти, с повече представители на такива бизнесорганизации. Тежко и горко на кметовете и евентуално на мнозинствата, които ще имат повече общински съветници и ще се мъчат да водят някаква политика в общината.
Всички говорят, че кметовете носят голяма отговорност, че са избрани мажоритарно. Подкрепям да им дадем допълнително пълномощие – да си избират екипа – заместник-кметовете, защото присъствието на споменатите субекти, за които ви говорих, в тези избори ще им даде възможност да изнудват кметовете много грубо, като предлагат съответни представители за заместник-кметове, тоест насила да вкарат хора в екипа, които нямат качествата за това. А кметът има нужда от хора, които го разтоварват, за да може той да се концентрира по най-важните стратегически приоритети на общината, да си подбере хора, които са капацитети в съответните области, да му въртят работата, да му водят администрацията. Господин Осман каза правилно, че политическата отговорност се носи от кмета, който е мажоритарно избран. Той ще бъде облекчен, ако не бъде принуден да работи с некачествен екип. Това е от полза на местната власт. Смятам, че всички трябва да осъзнаят това. Смятам, че тук няма никакво политическо пристрастие. Ние искаме да направим местната власт по-действена, по-авторитетна, по-работеща и да ограничим възможността да се създават всякакви спирачки, възможности за рекетиране. Трябва да намерим добрия баланс между кмета и общинския съвет.
По другите основни предложения като тенденции – накрая искам да засегна възможността, че в обобщения законопроект трябва да има много точен и ясно изписан регламент за това как представителите на гражданското общество ще участват в работата на общинския съвет. В комисията се застъпи тезата, че трябва да оставим тази възможност на общинските съвети, тоест, те да преценяват как да регламентират това участие. Според мен обаче трябва да има много твърда законова рамка, която да не позволява на общинския съвет благодарение на пропуски в закона да ограничава това представителство. Защото има представители на общинските съвети, които се страхуват от представителите на гражданското общество. И ще има такива. Нека да се помъчим, а и аз също ще направя предложение за участие на гражданите и гражданските организации в работата на общинските съвети, в комисиите, като внасянето на предложения бъде много ясно регламентирано. Предполагам, че никоя от политическите партии няма да бъде против това.
Завършвам, че има възможност на база на внесените законопроекти да се направи един добър общ законопроект, който да даде добър баланс между пълномощията на общинския съвет – основния орган на местната власт, и кмета – мажоритарно избраният представител на населението, да увеличим отговорността на общинските съветници, да направим по-ефективна тяхната работа и да ограничим възможността нечисти бизнесинтереси, а често и криминални интереси да диктуват работата на общинските съвети, когато приключва всякаква политика и управлението се превръща в един непрекъснат мръсен пазарлък. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с вносител Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител Ремзи Осман.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител Марина Дикова и група народни представители.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Гласуваме законопроекта с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители.
Гласували 145 народни представители: за 119, против 7, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Гласуваме законопроекта с вносител Анастасия Мозер и група народни представители.
Гласували 137 народни представители: за 122, против 10, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта с вносител Владимир Дончев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз предлагам да продължим със следващата точка от дневния ред, тъй като по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избор на народни представители няма становище на водещата комисия. Да преминем към следващата точка и после да продължим с парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение да продължим нашата работа днес с първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и като приключим неговото разглеждане, да продължим с парламентарен контрол.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 87, против 38, въздържали се 15.
Процедурното предложение се приема.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Осман, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, на свое заседание, проведено на 25 юни 2003 г., обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Целта на внесените законопроекти е промяна в условията за образуване на кметства чрез намаляване на броя на населението в населените места, образуващи кметства. По този начин се създават предпоставки за повишаване на законодателната активност и увеличаване на избирателите при провеждане на избори за кметове на кметства.
В хода на дискусията бяха изразени различни становища по отношение на оптималния брой жители, които да формират състава на кметството. Независимо от това народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените законопроекти.
В резултат на обсъжданията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 16 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България да бъдат приети на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Осман.
Имат думата вносителите на двата законопроекта.
Господин Дончев, заповядайте да представите законопроекта, на който Вие сте вносител.
Владимир Дончев (НДСВ): Трудно е да добавя много към мотивите на господин Осман, госпожо председател. Ясно е защо се правят тези предложения. Предложените промени в условията за образуване на кметства чрез намаляване броя на населението в населените места, образуващи кметството, от 500 на 250 души дават възможност за провеждане на избори за кметове и в най-малките населени места. По този начин се създават предпоставки за повишаване на избирателната активност чрез мотивиране на населението да вземе пряко участие при избора на своя представител в местната власт.
При предишните обсъждания аз развих своите виждания, свързани с това каква да бъде границата, над която евентуално да бъдат провеждани избори. Задълбочените обсъждания и проучванията, които бяха направени, показват, че населените места с 250 и над 250 жители имат достатъчно жизненост, достатъчно капацитет, достатъчно активно население, включително и по-младо, което да даде възможност от населеното място да бъде номиниран един качествен и действен кмет.
Имаше голямо обсъждане във връзка с това дали и в по-малките населени места да бъдат предвидени преки избори за кметове. Но естествено е застаряващото население и този процес, който върви в момента в по-малките населени места, обстоятелството, че хората стават действително все по-малко активни в по-малките населени места ни предпази от други предложения, при които би могло да се получи така, че в крайна сметка в едно малко населено място – малко над 100 души, да не може да бъде намерен човек, който да се излъчи евентуално за кмет, или да няма желаещи в тази насока.
Аз смятам, че практиката ще покаже дали това наше решение е удачно. Аз смятам, че е удачно, още повече, че ние в голяма степен засилваме избирателната активност, тъй като става дума за пряк избор на около 1000 нови кмета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Другият законопроект ще бъде ли представен от някой от неговите вносители? Няма желаещ.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда максимално кратък.
Всъщност ние разглеждаме два законопроекта. Но в нашия законопроект, който беше гласуван преди около час на първо четене, а именно Законът за местните избори, ако сте обърнали внимание, има Допълнителни разпоредби и в § 1 именно предлагаме чл. 16, т. 1 числото “500” да се замени с числото “100”. Това практически означава изменение на този Закон за административно-териториалното устройство на Република България. Така че де факто имаме три законопроекта в тази насока.
Тук е въпрос, госпожо председател и уважаеми колеги, на правна техника – дали трябва да има специален закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство, или за мен по-елегантната правна техника е това да стане с една Допълнителна разпоредба в Закона за местните избори. Но може би в Комисията по правни въпроси да обсъдим този въпрос.
Лично моето становище, аз го изразих, макар и накратко, а виждам и становището на моите колеги от Коалиция за България, е, че трябва да дадем възможност на населените места над 100 жители пряко да си избират своите кметове. Междупрочем, в по-предните общи местни избори беше точно така. Така че имаме вече утвърдена практика и традиция.
Аз ще взема точните данни между първото и второто четене, но имайте предвид, че, както е сега – над 500 жители да избират пряко своите кметове, практически 2/3 от населението в българските села са лишени от възможността пряко да си избират своя кмет. А това, което господин Дончев изложи тук, кметовете да бъдат избирани пряко при население над 250 жители, имайте предвид, че това означава горе-долу половината български села да не могат пряко да си избират кметове.
Затова мисля, че е по-целесъобразно тази норма да бъде около 100 жители.
Това исках да подчертая тук пред вас, да помислим за правната техника и да помислим кое е най-целесъобразно, демократично и, бих казал, в полза на хората. Нека хората сами да си изберат своя кмет, а не той да бъде назначаем от кмета, респективно от общинския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имате думата за други изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България с вносител Анастасия Мозер и група народни представители.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване втория законопроект с вносител Владимир Дончев и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 76, против 29, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания в периода 20-26 юни т.г. са следните:
Питане от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова към Милен Велчев - министър на финансите, относно задълженията на големите длъжници към държавната хазна. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народния представител Иво Атанасов към Божидар Финков - министър на здравеопазването, относно режима за търговия на едро с лекарствени продукти. Следва да се отговори писмено до 4 юли 2003 г.
Питане от народния представител Васил Калинов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно действието на Министерството на земеделието и горите по осигуряване на есенните селскостопански дейности. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народния представител Иван Иванов към Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията, относно разпределението на дивидента и ребалансирането на тарифите на БТК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народните представители Йордан Бакалов и Иво Цанев към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно ескалиращата престъпност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народните представители Йордан Бакалов и Иво Цанев към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно пострадали полицаи при изпълнение на служебните си задължения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народния представител Нина Чилова към Милен Велчев - министър на финансите, относно ускоряване на предприсъединителната помощ в Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно пострадалите селскостопански райони от бедствия.Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно изкупната цена на свинското месо и мерките, които предвижда Министерството на земеделието и горите за развитието на свиневъдството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2003 г.
Има за връчване писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на питане от народния представител Арсо Манов.
За процедурно предложение има думата господин Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тъй като законодателната дейност отне повече от половината от времето за парламентарен контрол, предлагам днешното заседание да бъде удължено до изчерпване на отговорите на министрите на актуалните въпроси и питанията, но не повече от два часа, както е по правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение днешният пленарен ден да бъде удължен до изчерпване на дневния ред за парламентарен контрол, но не повече от два часа, т.е. до 16,00 ч.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 73, против 33, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Първият актуален въпрос е зададен към господин Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията, от народния представител Петър Мутафчиев относно реализирането на държавната политика за развитие на ж.п. транспорт.
Имате думата, господин Мутафчиев.

Петър Мутафчиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, основната философия на действащия вече Закон за железопътния транспорт, влязъл в сила от 1 януари 2002 г., е да се даде възможност и в отрасъла “Железопътен транспорт” да заработят пазарните механизми. С този закон Националната компания “БДЖ” беше разделена на две фирми – “БДЖ” ЕАД – превозвач, и Национална компания “Железопътна инфраструктура”, като железопътната инфраструктура се запази като публична държавна собственост.
С приемането и прилагането на новия закон Вие и правителството заявихте, че стратегическата цел е чрез неговото прилагане да се създаде конкуренция в железопътните превози на територията на Република България; убедихте ни, че по този начин ще се подобри качеството на железопътните услуги; че ще се гарантира безопасността на превозите и че лицензирането на частните превозвачи ще има възможност за по-сериозен ремонт и възстановяване на железопътната инфраструктура, тъй като приходите в “Железопътна инфраструктура” ще нараснат от частните превозвачи, плащайки таксите си.
Обезпокояващи са, господин министър, обаче фактите, първо, че вече две години след влизането на закона в сила продължава процедурата по лицензирането на частните превозвачи, но все още по български държавни железници не пътува частен превозвач. Второ, независимо че беше удължен крайният срок за сертифициране по безопасност на жп возилата на “31 декември 2003 г.”, до този момент “БДЖ” ЕАД не е получила нито един сертификат за возило – говорим съответно и за безопасността на движението.
Затова моят актуален въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете, господин министър, за изпълнение на приложения от Вас закон? Кога ще започне издаването на сертификати на подвижния състав и в края на краищата ще има ли частни превозвачи по железопътната инфраструктура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мутафчиев.
Имате думата за отговор, министър Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев, най-напред следва да отбележим, че ние не сме ви убеждавали в тоя закон, а той беше приет по време на предишното правителство, както си спомняте. Ние всъщност изпълняваме стриктно закона.
Обособяването на две компании беше извършено и то успешно. Променена беше и значителна част от подзаконовата нормативна база.
През 2002 г. се наблюдава действително подобряване на финансовите резултати на “БДЖ” ЕАД и Националната компания “Железопътна инфраструктура”. Така например загубата на “БДЖ” ЕАД през 2001 г. беше 140 милиона. През следващата година, по време на нашето управление, тя спадна на 45 милиона. Сравнението е очевидно. В допълнение на това ние наблюдаваме едно значително увеличение на товарооборота за първото тримесечие на 2003 г. с 485 хил. т в сравнение със същия период на миналата година. Увеличението на товарите всъщност е функция на цялостното функциониране на икономиката и бихме могли да направим заключението, че това подобрение на икономиката е резултат на правилната икономическа политика, която НДСВ води. Видно е, че транспортът просто отразява самото състояние на инфраструктурата и че има резултати от реформите, които сме предприели в самата сфера на транспорта.
По отношение на лицензирането, има подадени две заявления до момента – от Национална железопътна компания АД и “Феротранс 2003” АД. Националната железопътна компания АД подаде заявление за получаване на лицензия на 2 август 2002 г. Документите, които са приложени, не отговарят напълно на изискванията на Закона за железопътния транспорт, както и на Наредба № 42 от 6 юли 2001 г.
Следва да се добави, че по отношение на тази компания налице е мълчалив отказ, срещу който е заведено дело във Върховния административен съд. Министерството на транспорта и съобщенията е готово да продължи да води разговори с всички потенциални превозвачи при стриктно спазване на изискванията на нормативните актове.
“Феротранс 2003” подаде заявление на 17 май 2003 г. Документите, приложени към заявлението, са в процес на разглеждане.
Във връзка с издаването на сертификати за безопасност. Дейностите по проверка на техническата изправност на возилата и проверка на съответствието на правоспособността и квалификацията на персонала, зает пряко с управлението им и осигуряване на безопасната им експлоатация се осъществяват от единственото лицензирано лице Национален изследователски институт по транспорт – Илиянци. Министерството на транспорта и съобщенията е предприело нужните мерки. Към настоящия момент процесът на договаряне между Научния изследователски институт по транспорт и “БДЖ” ЕАД се намира в заключителната си фаза. От 1 юли т.г. се очаква да започне поетапното сертифициране на возилата, собственост на “БДЖ” ЕАД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Петров.
Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин министър, Вие наистина не приехте в Народното събрание този закон. Той беше приет от предишното мнозинство на Съюза на демократичните сили, но Вие приложихте този закон с ясното убеждение, че трябва да бъде ефективен за безопасния транспорт в страната и точно в тези 3-4 основни момента и дейности на “БДЖ”. За съжаление, явно, че и Вие не сте били достатъчно убеден, но въпреки това приложихте закона.
Разбира се, аз навремето бях един от големите противници по-рано от две години да се лицензират частни превозвачи, имайки предвид, че е необходим период от време, през който “БДЖ” ЕАД като държавен превозвач да бъде оздравена и да бъде конкурентоспособна с едни финансово здрави също частни превозвачи. Но след като законът веднъж е приет, Вие бяхте длъжен да го изпълните.
Аз не мога да приема Вашите обяснения, че, виждате ли, от м. август 2002 г. има заявено искане за лицензиране, че са подадени документи, но те не са наред и затова мълчаливо им отказахме. Защо? Какви са причините? Значи някои от чиновниците във Вашето министерство спъват лицензирането на частните превозвачи. След като веднъж сте поели този ангажимент, докарайте го до края.
Какво означава, че процедурата по сертифициране на возилата е към своя край? Кога е започнала процедурата по сертифициране, господин министър? Кога е сключен договорът между института в Илиянци и “БДЖ” ЕАД? Аз имам информация, че процедурата по сертифициране е започнала преди месец. Вярно ли е това? Защото досега, в изпълнение на закона, аз пак ще повторя, независимо че ние удължихме срока до 31-и, тази част от закона не се спазва не от друг, а от хората, които трябва да спазват Закона за железопътния транспорт?
Аз мисля, че е време, господин министър, Вие да си дадете сметка – вече две години от Вашето управление, до каква степен изпълнявате задълженията – Вие и Вашите подчинени. Не може да се настоява законът да влиза в сила, а Вие да не сте готови да изпълнявате именно този закон, който подкрепихте с неговото прилагане в жп транспорта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Вие изказахте твърдения, че не съм убеден по отношение на закона. Това не е непременно така, тъй като всъщност Вие спорите не с мен, а с директиви на Европейския съюз и с транспортната политика на Европейския съюз.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Това не е вярно.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Това е политика, ясно изразена в множество директиви, които всъщност са приложени посредством приемането и изпълнението на закона. Отново повтарям: ние стриктно изпълняваме закона. Така че може да се каже, че всички би следвало да бъдем убедени поне в болшинството изисквания, които се отправят от Евросъюза, тъй като това е основната ни външнополитическа цел, подкрепена и от Вашата политическа сила.
Явно обаче въпросът е по-скоро за лицензията на един конкретен частен превозвач. Както казах, ние изпълняваме процедура по лицензиране, но я изпълняваме стриктно в съответствие със закона.
Съобразно необходимите наредби и записи в закона е необходимо да бъде доказана еднозначно финансова стабилност на кандидата. Изрично условие в Закона за железопътния транспорт това е чл. 38, т. 2 и в Наредба № 42 от 6 юли 2001 г., която споменах, където е чл. 3, ал. 1. Неколкократно с писмо от 23 октомври 2002 г.; от 1 ноември 2002 г.; 11 ноември 2002 г.; 20 ноември 2002 г. е обърнато внимание на Национална железопътна компания АД за пропуските в подадената документация, приложени към заявлението и.

Представените от кандидата документи в своята цялост не дават възможност да бъде установена по безспорен начин финансова стабилност и свързаната с нея финансова възможност да застрахова гражданската си отговорност спрямо пътниците, багажите, товарите, пощите и трети лица – чл. 38, т. 4 от Закона за ж.п.транспорта, чл. 3, ал. 1 от Наредба № 42. Оттам и не може да бъде гарантирано трайно присъствие на пазара на превозвачи. Стабилността на пазара е едно ключово изискване в духа на закона, така че ние се стремим да спазваме стриктно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мутафчиев, имате думата да отправите следващия актуален въпрос към министър Петров относно финансовото състояние на НК “ЖП Инфраструктура” и “БДЖ” ЕАД след прилагането на Закона за ж.п.транспорта.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин министър, слушайки репликата, която ми направихте, оставам с убеждение, че Вие нямате желание да се стигне до лицензирането на нов превозвач, а не че законът създава някакви сериозни пречки, но това е проблем, който трябва Вие да решите, така че го оставяме във Ваши ръце.
Вторият ми актуален въпрос е свързан отново с БДЖ. Той безспорно е част от изпълнението на закона и целите, които се търсеха с въвеждането на Закона за ж.п.транспорта и най-вече по отношение на финансовото състояние на “БДЖ” ЕАД. Вие си спомняте, господин министър, че когато НДСВ дойде на власт българската левица предложи един закон, с който опростихме, и Вие го приехте, дълговете на тогавашната Национална компания “БДЖ”. С този закон се опитахме да наложим един постепенен преход в разделянето на БДЖ като отделни фирми и създаването на едни чисто пазарни отношения между инфраструктурата и превозвача. За съжаление, пак ще повторя, тогава избързахте и се доверихте на дясната политика на НДСВ. Основната цел, която посочихте пак, е тази, че, виждате ли, ние по този начин ще успеем финансово да оздравим двете компании – “БДЖ” ЕАД и НК “ЖП Инфраструктура”. За съжаление обаче, струва ми се, единственият резултат, който се постигна беше това, че се наложи “БДЖ” ЕАД като превозвач да привежда за таксите, които ще изплаща на НК “ЖП Инфраструктура” около 30 млн. лв. ДДС, което си е един вид кредитиране на българската държава, за колкото и кратко време да е това. Това означава, че една компания в тежко състояние започна да кредитира държавата, вместо на нея да й се помага. За съжаление неофициалните данни, които имам, говорят за недобри резултати, но се надявам да получа точните данни от Вас.
Затова моят актуален въпрос е: какви конкретни резултати от финансова гледна точка бяха постигнати след приемането на новия закон в ж.п.транспорта и какви мерки възнамерява да предприеме Министерството на транспорта и съобщенията за подобряване финансовото състояние на “БДЖ” ЕАД и НК “ЖП Инфраструктура”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев!
Както се казва на английски, благодаря, че питахте по тази тема, защото има какво да рапортуваме.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Кажете го на български!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Основната цел на разделянето на Национална компания “БДЖ” и създаването на двете търговски компании беше изграждането на реален железопътен транспортен пазар в страната – нещо, с което никое правителство преди това не се нагърби. Това е една огромна и много тежка задача. Това, което беше БДЖ преди 1989 г. с промените, които настъпиха в икономиката, не можеше да продължи да съществува по този начин. Никой обаче не предприе необходимите стъпки, за да преструктурира реално това дружество, сега се случва за първи път.
С преструктурирането се цели да се създаде възможност за реално определяне на себестойността, както на дейностите по управление на железопътната инфраструктура, така и на дейността на превозвача. Търси се по-голяма прозрачност и отговорност при извършване на разходите и по-добро управление на паричните средства. Резултатите говорят сами за себе си. Както споменах преди малко, през последните 2 години загубата спадна от 140 млн. за двете дружества общо с 61 млн. лв.
Значително намаля загубата и въпреки фона на намалени обеми на превозите, което се случи през 2002 спрямо 2001 г. Пътниците бяха с 8 млн. пътника по-малко, товарите бяха с 985 хил. по-малко, като нивото на субсидията не беше увеличено.
На второ място, “БДЖ” ЕАД приключи първото тримесечие на тази година с 5 млн. лв. загуба. Това е с 8 млн. по-малко от загубата за предходната година за същия период. Превозени бяха 4,7 млн. т товари или с 484,9 хил. т повече в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Това е безпрецедентно. От 1989 г. насам се случва за първи път. За първи път имаме увеличение на товарите и то с 10 процента. Както вече споменах, директно можем да направим извода, че това е резултат на правилно проведената икономическа политика от НДСВ.
Не се допусна ново натрупване на задължения към персонала. Към момента задължението е в размер на една заплата за месец април и три суми за храна. През декември 2002 г. задължението е било една заплата и пет суми за храна. Знаете какво заварихме през 2001 г. В резултат на увеличения обем товарни превози са реализирани 32,7 млн. лв. приходи от инфраструктурни такси при разчетени за периода 29 млн. лв. Отчетените разходи са с 2,7 млн. лв. по-малко от прогнозираните. През 2002 г. беше извършено подновяване на 50 км железен път на стойност 57,8 млн. лв.
По отношение на мерките – в превозвача това е разделянето на дейностите на пътнически и товарни превози, което предстои, с цел подобряване на управлението и резултатите, и още по-голяма отчетност, внедряване на софтуер за следене на разходите по вид дейност, по пазарен сегмент, по линия и по влак, което ще даде възможност за бързото идентифициране на проблемните услуги, тяхната оптимизация или ограничаване. Извърши се и продължава извършването на оптимизирането на числеността на персонала. Оптимизира се превозната дейност чрез промяна на технологията на работа с товарните превози и приемане на мерки за повишаване на събираемостта при пътническите превози. Внедряват се нови технологии – такива като комбинираните превози.
По отношение на инфраструктурата – подобри се и продължава подобряването на организационната структура и управлението на дейностите с помощта на консултантите по Програма ФАР. Разработена е методика за разпределение на разходите по икономически участъци от железопътната мрежа. Оптимизира се ж.п.мрежата и се закриват губещи дейности. Има също така програма за оптимизиране числеността на персонала и се подобрява управлението на гаровите пространства и привеждането им в съответствие с европейските стандарти.
В заключение бих искал да подчертая, че постигнатите резултати не произтичат само от новия Закон за железопътния транспорт, а са част от общата политика, следвана от държавата за развитието на икономиката на страната, в частност отрасъл “Железопътен транспорт”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петров.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Да, през месец юни изтичат 2 години от вашето управление, затова Ви питам какво направихте? Но ако сравните данните, които преди малко изнесохте пред Народното събрание, ще разберете едно - БДЖ в никакъв случай не е в по-добро финансово състояние и ще Ви кажа само няколко примера.
Първият – реалните задължения на "БДЖ" - ЕАД към жп инфраструктурата са 22 млн. лв., вътрешна задлъжнялост между двете фирми. А общо сумата се смята около 43 млн. лв., но там има място за прихващане.
Задълженията към работещите в Българските държавни железници и в двете фирми са близо 13 милиона – заплати, аванси и храна.
А спомняте ли си, господин министър, какво обещаваше НДСВ с листовките си по гарите и жп поделенията в София, Пловдив, Горна Оряховица и т.н.? Че ще възстанови достойният стандарт на българските железници, на работещите в БДЖ и то в обществото, с достойни заплати. А какво направихме? Не си получават заплатите отново с месеци, две години, откакто вие управлявате.
Може би затова на миналия въпрос при предишния контрол Вие ми казахте, че някои от тях са си купили яхти. Надявам се, че това не е било именно в нарастването на стандарта на българските железничари.
Знаете ли, Вие, господин министър, че благодарение на това управление, което вие прилагате в момента, близо 50 вагона дневно се отказват, защото БДЖ не разполага с ремонтирани вагони? А същевременно бездействат както депата в "БДЖ" - ЕАД, така също и частният сектор след приватизацията на ремонтните предприятия в националната компания тогава. За какво става дума?
Вие, господин министър, се хвалите, че сте дали 57 милиона за ремонт на железен път. А бихте ли ми обяснили каква е вашата програма за рехабилитация и ремонт на 4700 км железен път? Какво прави българското правителство, за да постави в равнопоставеност БДЖ и останалите видове транспорт, говоря най-вече за автомобилния транспорт? Защо влаковете в България се движат с ниска скорост? Бихте ли ми обяснили и това!? Може би, защото сте ремонтирали пътя?!
Искам да Ви попитам: смятате ли, че качеството на предлаганата услуга превоз на пътници, включително в експресните вагони, е по-добро? Не, господин министър! Качете се в експреса за Бургас, за да видите, че в най-новите вагони, които бяха направени в Дряново, има вече откъртени врати, че тоалетните са в безобразно състояние и това говори за една немарливост и липса на какъвто и да е контрол.
Аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор и мисля, че НДСВ допусна грешка с прилагането на закона и по принцип за това, че не изработихте една единна стратегия за развитието на транспорта в страната, където железопътният транспорт да получи ясно своето полагащо му се достойно място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Мутафчиев, моля Ви друг път да се съобразявате със звуковия сигнал, който Ви давам, тъй като времето Ви изтече още преди една минута.
Господин Петров, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Бих могъл да обобщя, че за две години сме направили много повече, отколкото всички преди нас за десет. И то се вижда от резултатите, които вече изтъкнах.
По отношение на задълженията между компаниите, това са текущи задължения, и ако има някакво изоставане между тях, то те ще го наваксат. Но ми се струва, че спекулирате с големи цифри. Понеже изтъквате, че се отказвали петдесет вагона на ден.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Две хиляди и петстотин тона товари.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Моля да не ме прекъсвате. БДЖ ползва 11 000 вагона. Ако отказва 50, смятам, че не е толкова лош показател. Но, разбира се, ангажирам се да проверя по какви причини се отказва – дали това е нещо, което статистически би трябвало да се очаква, но мисля, че няма смисъл да спекулираме с цифрите.
По отношение на това какво прави държавата. Държавата прави всичко, което може, със средствата, с които разполага. Мисля, че прави дори от нищо нещо. И, както казах, резултатите на компанията показват това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Петров.
Питане от народните представители Димитър Стефанов, Надка Пангарова, Стела Банкова и Пламен Кенаров относно бездействието на министъра на транспорта и съобщенията по упражняване на изключителните права на собственост на държавата върху пристанище за обществен транспорт "Петрол" – Варна.
Госпожо Пангарова, Вие ли ще отправите питането към министъра от името на всички? Заповядайте.
Надка Пангарова (НИЕ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Повече от три години частното дружество "Петрол" АД държи, ползва и определя условията за ползване на пристанището за обществен транспорт "Петрол" - Варна, което е със статут на изключителна публична държавна собственост.
Вашето бездействие подпомага изграждането на траен монопол върху пазара с петролни продукти, не позволява отварянето на плевенската рафинерия "Плама" и не допуска конкуренция в отрасъл "Нефтохимия".
С постановление от 8 юли 2002 г. на прокурора Матев от Върховна касационна прокуратура до министъра на транспорта и съобщенията и до министъра на регионалното развитие и благоустройството е разпоредено да се предприемат мерки за изземване по административен ред на пристанище "Петрол" АД, Варна.
В изпълнение на посоченото постановление на 9 септември 2002 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава Акт 701 за изключителна държавна собственост на пристанище "Петрол" – Варна.
Върховната касационна прокуратура Ви е изпратила две писма, с които Ви моли да я уведомите какви действия сте предприели относно определяне на границите и териториалния обхват на пристанището. Няма Ваш отговор. Областният управител на Варна Ви е изпратил три писма със същата молба. Отново няма Ваш отговор.
На състояла се среща на граждани от Плевен с представители на Парламентарната група НИЕ беше поставен и обсъждан посоченият проблем, с идеята рафинерията да заработи и осигури работни места.
Приемайки проблема като ангажимент, Парламентарната група НИЕ го постави на главния прокурор. Последва писмо с дата от 13 май 2003 г. от прокурора Матев от Върховна касационна прокуратура до Вас. В това писмо Ви е написано, че е необходимо да разпоредите на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" да изпълни задълженията си, посочени в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", тоест прави предложение до министъра на транспорта и съобщенията за определяне на границите на територията на пристанището за обществен транспорт и за съгласуването им с определените в закона органи на изпълнителната власт.
В същото писмо Ви е написано, господин министър, че до този момент Вие с Вашето поведение и бездействие не сте предприели реални действия по упражняване на изключителните права на собственост на държавата върху пристанището за обществен транспорт "Петрол" – Варна, като по този начин увреждате държавните интереси. Ако продължавате да бездействате, има основание да се предполага, че ще извършите престъпление по служба на основание чл. 281 от Наказателния кодекс. Даден Ви е срок за отговор десет дни.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е следният: изпълнихте ли указанието в необходимия срок – десет дни, на прокурор Матев от Върховна касационна прокуратура, дадени Ви с писмо от 13 май 2003 г.?
Молим с отговора да ни приложите документи, с които ще го докажете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Пангарова.
Имате думата за отговор, министър Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Пангарова. С писмо с изх. № 04-08-056-94 от 14 август 2002 г. Министерството на транспорта и съобщенията в съответствие с изпълнение на Постановление № 28 от 2002 г. на Върховна касационна прокуратура от 8 юли 2002 г. е предоставило информация относно вида и предназначението, границите и площта на територията на пристанище за обществен транспорт "Петрол" – гр. Варна, съгласно регистъра на пристанищата при Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".
Към посоченото писмо е приложено и копие на кадастрална скица № 478 от 17 ноември 2000 г. с маркирани граници на пристанището за обществен транспорт "Петрол" – Варна.
Писмото е адресирано до заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството с копие до Върховна касационна прокуратура, което, видно от известието за доставяне или обратна разписка, е получено във Върховна касационна прокуратура на 16 август 2002 г.
С наше писмо, изх. № 09-00-02-521 от 10 май 2003 г. отново уведомихме Върховна касационна прокуратура за изпълнението на разпореждането на прокурора Матев. В писмото си от 13 май 2003 г. прокурорът Матев казва:
"Необходимо е да разпоредите на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" да направи предложение за определяне на границите на пристанището за обществен транспорт "Петрол" – Варна."
На писмото съм отговорил в указания 10-дневен срок. Следователно, в качеството си на централен орган на изпълнителната власт със специална компетентност съм изпълнил задълженията си по Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища на Република България, както и разпореждането на Върховна касационна прокуратура.
Необходимо е да имате предвид, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е съставил акт за изключителна държавна собственост на пристанище "Петрол"- Варна, № 701 от 2001 г., след като е получил информация от Министерството на транспорта и съобщенията за вида, предназначението, границите и площта на територията на пристанището за обществен транспорт "Петрол" – Варна.

В питането си твърдите, че не съм предприел реални действия при упражняването на изключителните права - собственост на държавата върху пристанище “Обществен транспорт – Петрол”, град Варна. Бих искал да ви уведомя, че съгласно законодателството, по-точно Закона за държавната собственост, министърът на транспорта и съобщенията няма правомощието да предприема или извършва действие по изземването на държавен имот. Всяко негово действие в тази насока е незаконосъобразно. В правомощията на областния управител е издаването на заповед по чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Там се казва: “Държавен имот, който се владее и държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител”. Това задължение изрично е посочено и в т. 3 от Постановление № 28 от 8 юли 2002 г. на Върховна касационна прокуратура. До днешна дата областният управител на град Варна не е издал заповед по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост.
По отношение на твърдението Ви, че с моето бездействие подпомагам изграждането на траен монопол върху пазара с петролни продукти следва да имате предвид, че Комисията за защита на конкуренцията, която беше сезирана, прие в решението си, че: “Оставя без уважение молбата на “Нова Плама” АД срещу Министерство на транспорта и съобщенията поради липса на извършени нарушения по Закона за защита на конкуренцията”.
В заключение ще подчертая, че реални действия по упражняването на правата върху пристанище “Обществен транспорт – Петрол”, град Варна мога да предприема само след като пристанището бъде предоставено от компетентните държавни органи и по определения в закона ред на Изпълнителната агенция “Пристанищна администрация” към Министерство на транспорта и съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате право на два уточняващи въпроса. Господин Стефанов, Вие ли ще ги отправите? Заповядайте.
Димитър Стефанов (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, господин Петров! Проблемът е в това, че различните институции твърдят по един и същи проблем различни неща. Областният управител във Варна Ви е отправил три писма след тази дата, която Вие посочихте – август 2002 г., със същото искане да се определят границите. Прокуратурата също Ви изпраща две писма след м. август 2002 г.
Ние тепърва трябва да изясним, като разчитам да ни предоставите копия от тези писма, с прокуратурата и областния управител каква е истината. Това е единият от проблемите при нас.
Тук искам да изтъкна нещо друго. В течение на една година Вие твърдяхте, че пристанището “Петрол”, град Варна е частна собственост. След като беше актувано мина още една година и не бяха предприети никакви действия. Вие твърдите, че са предприети. Ние трябва да доведем нещата докрай и ще ги доведем, за да информираме обществеността – и Плевенската, и националната общественост, за състоянието на този проблем.
Надявам се да ни предоставите тези документи до края на седмицата, ако е възможно, за да изясним един проблем, който интересува всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стефанов.
Заповядайте, министър Петров, да отговорите на тези допълнителни въпроси, отправени към Вас.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стефанов! Отново ще се опитам да внеса малко яснота в тази тема, тъй като тя изглежда доста обърква хората.
По отношение на границите, което е единственото изискване към нас – ние да предоставим граници, ние сме ги предоставили така, както Ви описах, със съответните писма от съответните дати. Без тези граници министърът на регионалното развитие и благоустройството не би могъл да състави такъв акт. Така че по дефиниция и по проста логика ние сме извършили това свое задължение и сме си свършили работата по този въпрос.
Разбира се, аз ще Ви предоставя цялата документация, от която това е видно. Всичко, което желаете, можете да получите.
По отношение на това дали пристанището е частно или не е. Преди повече от година, когато възникна този въпрос, нотариалните актове, с които беше удостоверена от “Петрол” собствеността върху това пристанище, бяха едни и от тях беше видно, че “Петрол” е собственик. Впоследствие се оказа, че има повече от един нотариален акт. Но това обаче е нещо, което ние не бихме могли да знаем. Това, което знаехме, беше че “Петрол” ни предостави такъв нотариален акт и че той е собственикът. Това е юридически въпрос, който предстои да се изясни. Но по отношение на нашата работа, ние сме я свършили на 100% и сме отговорили в срок на всички искания по отношение на нашето министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Стефанов, ще изразите ли отношение към отговора на министъра? Заповядайте.
Димитър Стефанов (НИЕ): Искам да отбележа, че в нашето питане се съдържа молба за предоставяне на копия от документите. Моля Ви, господин министър, да се ангажирате и да ни ги предоставите в най-скоро време.
Няма да се впускам в другия въпрос за оспорването на собствеността. Мисля, че е неподходящо, защото в закона поименно е записано, че пристанище “Петрол”, Варна е в списъка на пристанищата, които са за публичен транспорт и са изключителна държавна собственост. Но това е друга тема. Ако не се реши въпросът, той ще остане особено във връзка с обсъждане на измененията в Закона за пристанищата.
Така че потретвам моята молба – да ни предоставите копия от тези материали.
Естествено, на този етап не сме доволни от отговора, защото проблемът остава нерешен – едно крупно съоръжение не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Актуален въпрос към министър Арсенова е отправен от народния представител Борислав Цеков относно освобождаване на лицето Иван Нарлев от длъжност в РИОСВ, Русе и Биосферен резерват “Сребърна” поради установени нарушения, злоупотреба и липса на квалификация за заеманата длъжност.
Имате думата, господин Цеков.
Борислав Цеков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Арсенова, уважаеми колеги! Преди всичко бих искал да изразя отново подкрепата си като народен представител от Силистренски избирателен район за освобождаването на лицето Иван Генов Нарлев от длъжността му “младши експерт” в направление “Биоразнообразие” в РИОСВ, Русе поради установени по съответния ред нарушения и злоупотреби, както и поради липса на необходимите за тази длъжност образование и квалификация.
Наред с това бих искал да Ви предам и удовлетворението по този повод на всички членове и симпатизанти на НДСВ в Силистренска област, които милеят за резервата, и разбира се, на всички почтени силистренци.
Бях информиран, че въпреки напълно обоснованото решение на РИОСВ, Русе за освобождаване на Иван Нарлев със становище на Христина Георгиева, която в момента заема длъжността на областен координатор на НДСВ, до министерството, което Вие ръководите, е отправено искане Иван Нарлев да не бъде освобождаван. Нещо повече, твърди се, че фактори с местно значение, сред които и областният управител на Силистра са си позволили да отправят заплахи срещу директорката на РИОСВ, Русе госпожа Ботева, заради което, доколкото съм информиран, е подадена жалба и образувана съответната преписка в РДВР, Русе, в полицията в Русе.
Освобождаването на Иван Нарлев предизвика широк и положителен обществен отзвук в Силистренска област, но същевременно демонстрираната ангажираност на областната координаторка на НДСВ госпожа Георгиева със запазването на Иван Нарлев на заеманата длъжност, макар и несъгласувано с политическото ръководство на НДСВ, хвърля сянка върху авторитета на управляващата партия в региона. Подобни действия се тълкуват от обществеността в смисъл, че НДСВ на ниво Силистренска област толерира лица с доказани нарушения и злоупотреби, които не отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.

Ето защо, за да стане ясно на обществеността, че такова поведение няма нищо общо с политиката на НДСВ в Силистренска област, се обръщам към Вас със следния актуален въпрос: какви са конкретните мотиви за освобождаване на лицето Иван Генов Нарлев от заеманата длъжност в РИОСВ – Русе; и кои поименно са лицата, поискали от Вас и опитали се да упражняват политически натиск той да остане на заеманата длъжност, въпреки установените нарушения и злоупотреби и липсата на изискуемите за тази длъжност образование и квалификация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
Госпожо министър, заповядайте да дадете отговор на народния представител Борислав Цеков. Разполагате с не повече от 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цеков! Благодаря за поставения въпрос, тъй като по повод на него имам възможност не само да предоставя на вашето внимание информация за причините за освобождаване от длъжност на конкретния служител от Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – Русе, но и да изразя същевременно своето задоволство за проявената загриженост във връзка с опазването на уникалния биосферен резерват “Сребърна”. Затова преди да отговаря конкретно на поставения от Вас въпрос, бих искала накратко да ви запозная с характеристиките на този резерват, за да мога след това и да представя по най-точния начин отговорностите на администрацията, както и на всеки конкретен служител, на който са възложени функции по управлението и опазването му.
Резерватът “Сребърна” се характеризира с изключително разнообразие на растителни и животински видове, сред които редки и застрашени от изчезване в световен мащаб. През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а за биосферен резерват – през 1977 г. От 1985 г. е вписан в списъка на ЮНЕСКО на световното природно и културно наследство. Съгласно Закона за защитените територии и по задание на Министерството на околната среда и водите беше разработен и утвърден през 2002 г. план за управление на резервата, в който са залегнали дейности, гарантиращи дълготрайното опазване на биологичното разнообразие на резервата, съчетано с разумното ползване на природните му ресурси.
Министерството на околната среда и водите обръща специално внимание на управлението на резервата и провежда политиката по опазване на защитените територии при стриктно прилагане на Закона за защитените територии като особено взискателно следи и оценява работата на служителите, които са пряко ангажирани в дейността по наблюдение, охрана и опазване на резервата. Такава длъжност е заемал и господин Иван Нарлев преди да бъде прекратено служебното му правоотношение по време на изпитателния срок. Неговите най-съществени служебни задължения са били да осъществява дейности по охрана и изпълнение на плана за управление на поддържан резерват “Сребърна”. Да осъществява контрол върху работата на външни екипи, работещи в резервата, и да им оказва съдействие при необходимост; да отговаря за работата на мониторинговата система и извършва периодичен мониторинг върху състоянието на резервата.
Предвид обстоятелството, че господин Иван Нарлев за първи път е бил назначен на държавна служба, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител, на органа по назначение, в конкретния случай при директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, е предоставена възможност в 6-месечен срок да прекрати служебното му правоотношение без предизвестие и без посочване на мотиви за това. Преди да пристъпи към освобождаване от длъжност на господин Нарлев в рамките на изпитателния срок директорът на Регионалната инспекция е наблюдавал през продължителен период от време изпълнението на служебните му задължения. Подложил е на задълбочена оценка резултатите от дейността му и се е ръководил и от конкретното предназначение на длъжността при упражняване на функциите на Инспекцията по управление и поддържане на резерват “Сребърна”.
Конкретните мотиви, които са послужили за освобождаването на служителя в рамките на изпитателния срок се изразяват в следното: установени нарушения при регулярна проверка за поддържане на резерват “Сребърна”, отразени в докладна записка на директора на Регионална инспекция – Русе с изходящ № 1382 от 30 май 2003 г. В резултат на проверката е констатирано, че господин Иван Нарлев е държал на съхранение в складовете на административната сграда на инспекцията чуждо имущество, без да е посочил съответно разрешение за това и без да е получил такова. Установено е и несъответствие между броя на конфискуваните рибарски средства и действително откритите в резултат от проверката, без да е налице съставен протокол за унищожаването на липсващите от тях; участие в срещи с представителите на местната общественост, на които е изразявал становище от името на ръководството на инспекцията, без да е упълномощен за това; неправилно изготвяне и оформяне на свързаната с изпълнението на служебните му задължения документация; превишен е лимит на разход за гориво и използване на служебните коли на инспекцията не по предназначение; липса на подходящо за заемане на длъжността образование; постъпили жалби и оплаквания на граждани от град Силистра за ниска ефективност на охраната на резервата, за занижен контрол и безпрепятствен достъп на бракониерите в резервата.
По повод освобождаването от длъжност на господин Иван Нарлев получих писмо от кмета на община Силистра господин Иво Андонов, от областния управител на Силистра господин Петко Добрев, от областния координатор на НДСВ в Силистра госпожа Христина Георгиева, от народния представител от Парламентарната група на НДСВ от Силистренски избирателен район госпожа Силвия Нейчева и от народните представители на Парламентарната група на ДПС от Силистренски избирателен район, в което писмо те изразяват загриженост по въпросите, свързани с опазването на единствения в Република България биосферен резерват “Сребърна” и положително становище относно работата на господин Иван Нарлев. До всеки един от тях своевременно бяха изготвени писмени отговори, в които бяха посочени конкретните мотиви, поради които е прекратено служебното правоотношение на Нарлев в рамките на изпитателния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо министър, времето изтече.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Допълнително проведох личен разговор с областния управител на област Силистра, който след изясняване на мотивите за уволнението прие, че то е извършено обосновано и законосъобразно.
В заключение, уважаеми господин Цеков, бих искала да изразя своята благодарност за проявената от Ваша страна загриженост за управлението на защитените територии в Република България. Това е още един индикатор за позитивното развитие на гражданското общество у нас, а също така и за повишения интерес и нарастващата отговорност в областта на опазване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо Арсенова, много Ви моля да се съобразявате с времето.
Имате възможност за реплика. Заповядайте, господин Цеков.
Борислав Цеков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Арсенова, благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Наистина Вие като министър и ръководеното от Вас министерство правите много за защитата на подобни обекти, какъвто без съмнение е биосферен резерват “Сребърна”. Заедно с това се надявам, че така, както е обявен конкурсът, наистина хората с най-висока квалификация за заеманата длъжност ще продължи и ще бъде извършен по закон, без да се правят опити от разни местни фактори да кадруват, да прокарват някакви свои лични користни интереси и т.н. И както обикновено структурите на ръководеното от Вас министерство законно и принципно ще решат проблема с административното ръководство на биосферния резерват “Сребърна”. Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви и аз.
Имате ли потребност от дуплика? Не. Благодаря Ви.
С това приключваме тази процедура.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев към министъра по европейските въпроси Меглена Кунева относно позицията на правителството по проекта за европейска Конституция, обсъждан в Европейския конвент.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете Вашия актуален въпрос.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, вече приключи работата на Европейския конвент и неговия председател Валери Жискар Д’Естен внесе проекта за Конституция на Европа. България имаше свои представители в Европейския конвент, тъй като Европейският съюз ни покани да участваме в изработването на този проект. Затова моят актуален въпрос към Вас е: каква е позицията на правителството по проекта за европейска Конституция? Какви мерки предвиждате, за да бъде наясно обществото с основните положения в бъдещата европейска Конституция или можем да го наречем конституционен договор, което би било по-точно? Какъв е приносът на българската делегация в Конвента и смятате ли да организирате обществен дебат по тази тема, така че гражданите да имат възможност да изразят своите становища по въпроса? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Лъчезар Тошев. Разполагате с не повече от 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Благодаря Ви много за проявения интерес към правителствената позиция по дебатите в Европейския конвент и към моето участие като представител на правителството. Знаете, че всяка от парламентарните групи имаше възможност отблизо да следи работата на Конвента и нашето участие там, тъй като в Конвента имаше представител от всяка парламентарна група.
Още преди началото на работата на този орган, българското правителство със свое решение от 7 февруари 2002 г. одобри първоначалната позиция на Република България по бъдещето на Европейския съюз, която впоследствие бе утвърдена и от Народното събрание. Тази позиция защитаваше задълбочаването на общностния метод, принципа на равенство между страните-членки, както и идеята за повишаване на ефективността на всички институции при запазване на институционалния баланс.
Моето участие в работата на Конвента и това на моя заместник – госпожа Нели Куцкова, а и на представителите на българския парламент, се ръководеха от основните положения в тази наша, радвам се да го отбележа – обща позиция. На тази основа ние участвахме много активно както в дебатите, така и в отделните работни групи. Аз взех участие в работата на работните групи по предоставянето на правосубектност на Европейския съюз и по опростяване инструментите на съюза, а госпожа Куцкова – по инкорпорирането на Хартата за основните права и присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция по правата на човека и по зоната за свобода, сигурност и правосъдие. На всяко пленарно заседание и двете като правителствени представители участвахме с изказване по дискутираните теми, ръководейки се от ориентацията, дадена от приетата официална позиция на страната. Текстовете на всички тези изказвания, които са над 15 на брой, могат да бъдат намерени на интернет-страниците на Конвента. Техните теми обхващаха широк кръг от въпроси, сред които реформата на институциите, общата външна политика и политика на сигурност, създаването на зона за свобода, сигурност и правосъдие, инкорпорирането на хартата в основния договор, компетенциите на Европейския съюз, опростяването на инструментите на Съюза, принципите на субсидиарност и пропорционалност, редакцията на отделните членове на конституционния договор при неговото финализиране и др.
Впоследствие предвид напредъка на работата и с оглед задълбочаването и прецизирането на дискусиите, стана необходимо конкретизиране на позициите. Във връзка с това на 22 май т.г. със свое решение Министерският съвет одобри актуализирана позиция на българското правителство с препоръката тя да се защитава гъвкаво в зависимост от хода на дискусиите в Конвента и възможностите за постигане на консенсус.
Бих искала да подчертая, че ние се включихме в редица инициативи и предложения съвместно с други държави. По отделни въпроси и случаи, когато интересите съвпадаха, се придържахме към общи позиции със страните от Бенелюкс, Великобритания, Франция, Германия. По темата за институционалните въпроси България се включи в групата на държавите, поддържащи общностния метод, която се състои предимно от малки и средни страни – членки на Европейския съюз, и страни-кандидати. Благодарение на това активно участие в последния вариант на проекта за Европейска конституция залегнаха редица постановки, за които ние се застъпвахме. Ще спомена например инкорпорирането на хартата в конституционния договор, правосубектността на съюза и т.н.
Специално бих желала да отбележа факта, че по повод решението за прилагане на някои от разпоредбите от договора в Ница до 2009 г., става дума за местата за Европейския парламент и броя на гласовете в Съвета, България беше включена в новия проект за конституционните текстове. По наше настояване към проекта за договор беше приложена и специална декларация по институционалните въпроси за България и Румъния. Така Европейският конвент се съобрази с посочената ни в Копенхаген целева дата за членство.
По повод на въпроса за обществения дебат, който е център всъщност и на Вашето питане, то този дебат съществува у нас още от началото на работата на Конвента.
С подкрепата на широк кръг неправителствени организации (аз бих искала само да ги изброя и отново да им благодаря от тази трибуна – това са “Отворено общество”, Европейски институт – Център за либерални стратегии, младежките европейски клубове, Форум за европейска политика, много училища в страната, Асоциацията на завършилите колежа в Брюш, Академична мрежа за бъдещето на Европа, Института за европейски изследвания и информация и т.н.) бяха организирани множество дискусионни срещи за обсъждане темите от дневния ред на Конвента. Към тях бяха привлечени и представители на разностранен спектър от гражданското общество. Беше разпространявана и разяснявана позицията на българското правителство и взехме активно участие в дискусиите по институционалната реформа и напредъка в областта на общата външна политика и политика на сигурност.
С подкрепата на Министерството на външните работи бяха организирани няколко кръгли маси и публични лекции с участие на правителствени представители на страните-членки, например Белгия и Холандия, в рамките на официалните им посещения в България.
Разбира се, дебатът ще продължи и след окончателното финализиране на третата част на проекта за Европейска конституция, което съгласно заключението от Солун ще стане до средата на м. юли 2003 г. Предполагам, че дискусията ще стане още по-оживена. Струва ми се, че тя никога няма да добие степен на пълно насищане. Колкото и да говорим за бъдещето на Европа и за Европейския конвент, толкова повече, подобно на сократовския кръг на познанието, ще се разширява сферата, по която трябва да говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Тошев, имате възможност за реплика. Заповядайте. Разполагате с две минути.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз съм внесъл актуален въпрос, което означава, че не мога да задавам допълнителни въпроси в момента, макар че много бих искал. Всъщност повечето от отговорите ми бяха вече станали известни, но бих искал да подчертая, че повече от моите колеги – народни представители, нямат проекта за Конституционния договор и за Конституция на Европа. Да не говорим, че обществото в голямата си част няма представа какво точно съдържат тези текстове. Затова бих настоял още веднъж, поставяйки в парламента този въпрос, да се организират по-широки обществени дискусии с повече участници от страна на медиите, така че до българските граждани да достигне основната идея на тази конституция, основните й положения, защото само след няколко години тя ще важи също и за тях. Затова Европейският съюз ни покани да участваме, защото ни предстои да влизаме в Европейския съюз. Тези текстове ще ни засягат пряко.
Затова, госпожо министър, благодаря Ви за отговора и Ви насърчавам още по-силно да организирате такава обществена дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Тошев.
Госпожо министър, както разбирам, нямате потребност от дуплика.
Това ми дава възможност да премина към следващото питане от народния представител Благой Димитров към министър Валентин Церовски.
Заповядайте да развиете Вашето питане, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, на 31 май 2002 г. за управител на “ВиК” ООД – Варна, е назначен Валентин Вълков. От този момент на назначението му за служителите на дружеството започва един психологически натиск, съпроводен с уволнения. Освободени са на първо време заместник-управителите на дружеството инж. Емил Георгиев и инж. Валентин Петков – и двамата дългогодишни и опитни специалисти в областта на ВиК. Вълков обаче продължава и освобождава главния счетоводител Марин Кръстев и главния юрисконсулт на дружеството Стефан Тасев. Гилотината на Вълков практически обезглавява дружеството след отстраняване на всички началници на отдели. Ще цитирам: инж. Румен Петков – вътрешноведомствен контрол; Душко Душев – началник пласмент; Даниела Чардаклиева – отдел “Снабдяване”; инж. Атанас Караиванов – отдел “Автотранспорт”; инж. Любомир Ламбов – Водомерно стопанство; инж. Николай Грошев – Контролен блок; Евгени Гендов – отдел “Инкасо”.
Валентин Вълков не се задоволява с обезглавяването на дружеството, фактически обезглавяване във връзка с това, че на практика е освободено цялото ръководство, но продължава надолу в йерархията. Освободени са и началниците на експлоатационните райони на градовете Провадия и Девня – инж. Росица Хинева и инж. Йордан Стоянов, както и техническите ръководители на районите Аврен и Суворово – Стойко Стойков и Димо Златев. Чистката продължава до инкасаторите, какъвто е случаят с освобождаването на Василка Димитрова от район Долни Чифлик.
Особено фрапиращ случай е освобождаването на Димо Златев, когото споменах преди малко, на когото, забележете, заповедта за уволнението му не е връчена, а като некролог е залепена на дървото пред къщата му. Аз нямам коментар!
Всички уволнения са без провинения и наказания на освободените специалисти и служители. Разбира се, хората са завели трудовоправни дела, които несъмнено ще ощетят дружеството, ако бъдат спечелени. Практиката обаче показва, че Валентин Вълков е правил подобни упражнения във фирма “Пазари”, където с подобни трудовоправни загубени дела е ощетил в сериозни размери дружеството “Пазари”.
Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас от името на уволнените специалисти и служители от “ВиК” ООД – Варна, които вече не вярват, че някой вече може да спре самозабравилия се Валентин Вълков.
В тази връзка моля да ми отговорите на следния въпрос: какво смятате да предприемете, за да се спре чистката във “ВиК” ООД – Варна, която неминуемо води до влошаване на финансовите резултати на дружеството?

Завършвайки, искам да Ви кажа, че въпросният господин преди два дни е дал интервю в един местен вестник, в което ме обвинява, че неправомерно – забележете! – изнасям информация. Виждате, по никакъв начин не може да се каже, че както на Вас, така и на широката общественост неправомерно е изнесена тази информация. Господинът счита, че трябва да отида, цитирам дословно, "на крака" при него, за да ми обясни защо е уволнил тези хора.
Аз ще Ви помоля, господин министър, спрете този човек! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Благой Димитров относно уволненията във "ВиК" ООД - Варна. Разполагате с десет минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна, е търговско дружество от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с 51% участие на държавата. Към края на 202 г. дружеството отчита печалба в размер на 213 хил. лв. и с приход от дейността на лице от персонала 17 132 лв. През разглеждания период вземанията продължават трайно да надвишават задълженията. Коефициентът на събираемостта на вземанията е 0,79. Към края на тримесечието на настоящата година в дружеството работят 1464 души, като средната месечна заплата на лице от персонала възлиза на 420 лв. Отнесено към средните за сезона показатели, може определено да се каже, че "ВиК" ООД – Варна, се нарежда сред дружествата със стабилно финансово икономическо състояние.
Настоящият управител на "ВиК", ООД – Варна, Валентин Вълканов е избран на 20 май 2002 г. с протоколно решение на общо събрание на дружеството, според което в т. 5.4 се упълномощава тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството господин Паскалев да сключи договор за управление. По силата на този договор управителят се задължава да извърши действията по организацията и ръководството на дружеството. В изпълнение на задълженията си всеки управител на дружество с ограничена отговорност по принцип се ползва с относителна свобода да взема и провежда самостоятелни решения. Съгласно чл. 2.1. и чл. 3.2. от Договора за възлагане на управлението на "ВиК" ООД – Варна, в правомощията на управителя е да определя производствената и управленска структура, както и да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на персонала и да налага дисциплинарни наказания.
Уважаеми господин Димитров! Управителят на "ВиК" ООД – Варна, лично организира и ръководи дейността на дружеството съобразно действащото законодателство. Задълженията ми на министър на регионалното развитие и благоустройството са съсредоточени преди всичко в осъществяването на държавната политика в областта на експлоатацията, изграждането, реконструкцията и модернизацията на водоснабдителните и канализационни системи. В този смисъл далеч по-съществени за мен биха били въпросите на общата политика, свързани с подобряване качеството на услугата в сектора, и инициативите, свързани с нея, а не конкретните случаи на уволнения, които са в правото на управителя на търговското дружество.
Въпреки това, в отговор на подадените с Ваше питане данни разпоредих на Инспектората на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши проверка на основанията за извършените уволнения. В резултат се установи следното:
Тринадесет от цитираните от Вас служители са уволнени на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, с оглед необходимостта новият управител да подбере подходящ ръководен екип за ефективното управление на предприятието. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, в ръководството на предприятието се включват и лицата – ръководители на поделения на предприятието, в случая началниците на експлоатационни райони.
Две от заведените дела за оспорване законността на уволнението са преминали през първа инстанция. Едното е потвърдено на втора инстанция, като във всички случаи решенията на съда са в полза на "ВиК" ООД – Варна, до момента. Двамата служители са уволнени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
При съкращаване на щата на това основание е освободена и посочената в писмото Ви госпожа Димитрова – инкасатор в Експлоатационен район Долни чифлик. Със заповед на управителя на "ВиК" ООД – Варна, е назначена комисия за провеждане на подбор между служителите, а с протокол от 28 март 2003 г. комисията е извършила оценка по точковата система на професионалните качества на шестимата инкасатори, като госпожа Димитрова е класирана на последно място с 5,75 точки и поради тази причина е освободена от работа. Същата не е обжалвала съдебно заповедта.
И накрая, последният служител, посочен във Вашето писмо, е освободен на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие на двете страни, в случая при навършване на пенсионна възраст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър! Аз разбирам, че Вълканов е освободил практически цялото ръководство на дружеството, за да си направи негов екип. И аз очаквам някакви по-добри резултати след създаването на новия екип, защото иначе не виждам никакви други мотиви за подмяна на практика на целия управленски екип на дружеството. Защото Вие цитирате само случая с инкасаторите.
Аз ще Ви помоля да дадете информация относно инвестиционната програма на дружеството – как се движи тя в периода между 2000-2003 г., с числа: освен това между 2002 и 2003 г. конкретно какви са несъбираемите вземания от дружеството за тези две години, когато лицето Вълканов започва да управлява дружеството. Аз мисля, че ако цитирате тези числа точно, ще бъде ясно на всички какъв професионален екип е събрало лицето Вълканов и доколко гражданите на Варненска област ще бъдат облагодетелствани по някакъв начин от тези уволнения.
И още нещо, господин министър. Аз знам, че вашата управленска програма беше под надслов "Хората са най-голямата ценност". Аз тук Ви цитирам, че има уволнени дългогодишни служители на "ВиК" ООД – Варна, включително инженери, специалисти в областта на ВиК, главни счетоводители, експерти, и по никакъв начин не получавам отговор. Човекът пуска по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, но аз искам от Вас тези уточняващи въпроси, за да стане наистина ясно какъв е новият управленски екип и доколко лицето Вълканов е експерт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Благой Димитров в рамките на пет минути пленарно време.
Заповядайте.
МНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда много по-кратък от пет минути.
Господин Димитров! С удоволствие мога да Ви дам данни за инвестиционната програма и данните за първото тримесечие. Съжалявам, но не ги помня, има прекалено много ВиК. Но писмено ще Ви изпратя тези данни в рамките на следващата седмица.
А по втория въпрос – абсолютно прав сте, и аз така разсъждавам. Ако този човек смята – и той има право – да си изгради управленски екип… Аз това виждам. Изпратих нарочна проверка, казах го, и виждам точно това – че той се е помъчил да си смени управленския екип.
Ако неговите виждания са такива и ако наистина резултатите му са по-добри, значи той е на прав път. Ако не са по-добри, тогава трябва да се вземат съответни коригиращи мерки. Това обаче, което искам да Ви кажа, Вие сте професионалист човек, когото аз много уважавам, е, че не трябва да се вадят някакви фундаментални заключения от данни за първото тримесечие, специално във ВиК-дружествата. Вие знаете, че в първото тримесечие тези данни са деформирани по някакъв начин. Така че с удоволствие можем да направим някакъв анализ за по-дълъг период и да Ви го предоставим. Това е, което мога да обещая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър Церовски.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Не съм доволен, господин министър, от отговора. Аз ще ви кажа какви са показателите. За 2000 г. инвестиционната програма на дружеството е била 17 хил. лв., за 2001 г. – 108 хил. лв., за 2002 г. – 284 хил. лв. Забележете, в 2003 г. инвестиционната програма спада на 60 – 70 хил. лв. Разбира се, в момента говорим за едно текущо време, тук съм абсолютно съгласен с Вас, че вероятно към този момент не можем да дадем ясна оценка.
Друг показател. През май 2002 г. несъбираемите вземания на дружеството са били 5 млн. лв. Забележете, към този момент 8,7, близо 9 млн. лв. има несъбираеми вземания от дружеството. Тоест този така наречен експертен екип на лицето Вълканов инкасира загуби за дружеството в размер близо на 3 млн. лв. И аз ще се постарая, господин министър, ако Вие не успеете, да сезирам Държавния финансов контрол. Призовавам и кмета на Варна да се намеси, тъй като дружеството има едно участие от страна на община Варна над 33%, там също не виждам реакция, за да може наистина ДФК и Сметната палата да кажат точно за какво става дума. Но тогава ще ви призова лицето Вълканов наистина да бъде освободено. Защото ако наистина там пък се намерят други провинения, има вече прокуратура, не е само министърът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Димитров.
Следва питане на Росица Тоткова към министъра на отбраната Николай Свинаров.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Във връзка с извършващата се структурна реформа на Българската армия, множество имоти, собственост на Министерството на отбраната, са освободени. Те са освободени, защото е отпаднала необходимостта от тях. Очевидно е, че това създава проблеми на самото Министерство на отбраната, защото то трябва да стопанисва тези имоти, да ги опазва и да извършва разпоредителски функции с тях. Аз Ви уверявам, че задаването на моя въпрос съвпадна случайно с констатациите на вашето министерство за злоупотреби от служителите на армията, но това съвпадение прави въпроса ми още по-актуален.
Уважаеми господин министър, тези имоти очевидно не са необходими на армията, нито на министерството. Вие трябва да се освобождавате от тях, а това следва да става в съответствие със законите в България и в обществен интерес. Смятам, че районите, в които бяха закрити военни поделения, също понесоха щети от реформата в Българската армия. За голяма част от тези населени места казармите са имали много съществено присъствие в обществения живот. Няма да е пресилено ако кажа, че населението трудно се съгласи със закриването на казармите. След като този въпрос е вече история и е окончателно решен, с основание обществеността се интересува как се стопанисва останалото имущество, опазва ли се, какви са перспективите за неговото използване. Особено болезнено хората реагират, и с основание, когато то се разрушава.
Повод за моя въпрос към Вас е една продължителна преписка между Министерството на отбраната и община Разлог за безвъзмездно прехвърляне на общината на няколко такива обекта, в това число и казармения район. Ако тази собственост се прехвърли от Министерството на отбраната на общината, ще се увеличат възможностите на общината да развива стопанската си дейност, да създаде с Ваша помощ условия за развитие на инициативата на своите граждани. И това безспорно ще се отрази благоприятно на икономическото и социално състояние на общината.
Във връзка с това и тъй като има и други такива постъпили искания от моя избирателен район от община Кресна, аз се обръщам към Вас със следните въпроси: каква е политиката на Министерството на отбраната за ефективно използване на сградите и имуществото на закритите военни поделения? Предвиждате ли те да се предоставят на общините за ползване в обществен интерес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на госпожа Тоткова.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Вашето питане е изключително важно и е един от сериозните проблеми, които стоят за решаване пред Министерството на отбраната. Както е известно, в изпълнение на плана за организационно изграждане и развитие на Българската армия, към настоящия момент са освободени над 1000 войскови района и десетки хиляди номенклатури и имущества, въоръжение и бойна техника. Същите са приети от Изпълнителна агенция “Управление на частна държавна собственост” на Министерството на отбраната. Тази изпълнителна агенция осъществява ефективна охрана на половината от тези имоти, защото останалата половина са терени от горски фонд, земеделски земи и други имоти, неподлежащи на охрана.
През периода 2000 – 2002 г. 28 имота са предоставени на различни ведомства, както следва: на Министерството на земеделието и горите – 19 имота, на Министерството на вътрешните работи – 4 имота, на Министерството на финансите – 2 имота, на Министерството на правосъдието – 2 имота и на Министерството на здравеопазването – 1 имот.
В настоящия момент има внесени проекти за решения на Министерския съвет за предоставяне на още 30 имота, както следва: на Министерството на земеделието и горите – 23 имота, на Министерството на вътрешните работи – 6 имота, на Министерството на икономиката – 1 имот.
На следващо място, при определяне по-нататъшното използване на освободените войскови райони ние се стремим да отговорим на исканията на общините за задоволяване на обществени потребности от местно значение. За тази цел през периода 2000 – 2002 г. на същите безвъзмездно са предоставени 72 имота. От началото на тази година има подготвени и внесени проекти за решения на Министерския съвет за предоставяне на още осем имота, като в ход е и процедура за предоставяне на повече от 200 апартамента, разбира се, в освободени от Българската армия гарнизони, като Малко Търново, Болярово, Бояново, Девин, Ардино, Крумовград, Симитли.
Освободените войскови райони са разделени на следните групи. Първа група – имоти за безвъзмездно предоставяне на ведомства, общини или други структури на Министерството на отбраната. Това е най-голямата група и включва 551 имота. За 2003 г. ще бъдат разкрити процедури за безвъзмездно предоставяне на 92 имота, за които има искания от съответните структури, за които говорим. В този смисъл на Министерството на земеделието и горите ще бъдат предоставени 64 имота, на Министерството на вътрешните работи – 8 имота, на Министерството на икономиката – 1 имот, на Държавна агенция “Гражданска защита” – 3 имота, на областни администрации – 5 имота, на общини – 9 имота. Както, надявам се, се убеждавате, това е най-голямата група и тя представлява повече от половината от всички освободени имоти.
Втората група, предвидени за промяна на статута им от имоти публична държавна собственост в имоти частна държавна собственост и след това за продажба или замяна срещу жилища на военнослужещи, са предимно складови райони, бивши животновъдни комплекси, помощни стопанства, мобилизационни бази и др., към които има проявен търговски интерес. В тази група са включени 266 недвижими имота. От продажбата на такива имоти през 2002 г. в държавния бюджет са постъпили над 1 млн. и 500 хил. лв.; през 2003 г. са предвидени да постъпят повече от тая цифра - почти 2 млн., и значително количество жилища в замяна срещу недвижими имоти.
За сведение на всички присъстващи, към 31 април 2003 г. в Министерството на отбраната има картотекирани 14 221 военнослужещи без квартира, без собственост, а само в град София те са 3500.
По втората част от Вашето питане. Нас също ни тревожи въпроса за опазване на освободените войскови райони. Към 31 май 2003 г. в тези райони са регистрирани 89 броя кражби и посегателства, някои от тях са свързани с насилствени действия по отношение на охраната. Има такива случаи на летище Габровница, в с. Делвино – община Благоевград, където охраната бе нападната и в първия случай бе убит един от нападателите, а във втория – пазачът бе завързан и му бяха нанесени средни телесни увреждания. Подобни агресивни действия има и на редица други места, в резултат на което шест от охранителните фирми прекратиха договорите си за охрана на 14 обекта поради невъзможност да изпълняват задълженията си по договорите. Най-често обект на посегателства са метални отпадъци, силови електрически кабели, строителни материали.
Взети са мерки за почистване на районите от такива материали и намаляване предпоставките за несанкционирано проникване в тях. За съжаление, сега посегателствата вече се насочиха към временни постройки, метални навеси. Такива случаи има в Дупница, Петрич, Радомир, Хасково, Свищов. За пресичане на тези действия се вземат необходимите мерки и щетите от 49 посегателства са възстановени. Включително са възстановени и две съборени временни сгради като виновните длъжностни лица са наказани. На редица места като Чешнигирово, Добрич, Хасково и др. има задържани автомобили и други превозни средства с натоварени строителни материали и отпадъци. За 31 от посегателствата се води разследване от Военна полиция, а по 9 вече има заведени предварителни производства от Военна прокуратура.
Движимите вещи и имущества, годни за използване, се приемат, оценяват и с тях се извършват разпоредителни действия съгласно Закона за държавната собственост.
Искам да използвам случая и да споделя, че от продажби на имущества чрез ведомствената магазинна мрежа на Изпълнителна агенция “Управление на частна държавна собственост” на Министерството на отбраната, чрез търгове и участия в сесии на Софийска стокова борса в бюджета на Министерството на отбраната са постъпили следните средства: за 2001 г. те са 3 млн. и 700 хил. лв.; за 2002 г. – 7 млн. и 500 хил., а до 31 май 2003 г. – 3 млн. и 700 хил. лв.
Една част от движимите вещи и имущества, освобождавани от Българската армия, се предоставят безвъзмездно на ведомства, общини, кметства, социални и учебни заведения. В стойностно изражение по години, те са както следва: за 2001 г. – 250 хил. лв.; за 2002 г. – 850 хил. лв., а до 31 май 2003 г. – 820 хил. лв.
Заедно с това се увеличават и количествата вещи и имущества, предоставени на общините, кметствата и социалните заведения на общинска издръжка. През 2001 г. те са само 45 хил. лв.; през 2002 г. – 338 хил. лв., а само до 31 май 2003 г. те са 488 хил. лв.
Надявам се, госпожо Тоткова, да съм отговорил достатъчно изчерпателно на Вашия въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министре.
Госпожо Тоткова, имате две минути да развиете допълнителните си въпроси.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за изчерпателните данни, които дадохте чрез моя въпрос и на всички слушатели и зрители, и на всички народни представители. Очевидно имаме съвпадения в оценката на проблемите, които създават тези имоти. От една страна, много голямата трудност при опазването им. Това е част от общата трудност на опазване на имуществото в България поради нарастващите набези върху собствеността не само на гражданите, а очевидно и върху тази, която се стопанисва от Министерството на отбраната, за което следва да се вземат много сериозни мерки, за да бъде всеки гражданин и всеки имот защитен от посегателство.
Освен това другият въпрос, който е свързан с първия, защото все пак е несвойствена функция на Министерството на отбраната да стопанисва и да управлява такива имоти и нейните функции са далеч по-отговорни и се възлагат много отговорности във връзка с националната сигурност на българската държава. Струва ми се обаче, господин министър, че така, както изброихте обектите, които са предоставени на министерствата, общините присъстват в много малък процент, а те са тези, които след 1989 г. на практика останаха без собственост, защото преди това, може да се каже, че такова понятие не съществуваше и се оказа, че всичко в България е държавна собственост.
Освен това, последното решение на Министерския съвет от 19 юни 2003 г. отново е било посветено на предоставяне на недвижими имоти от Министерството на отбраната на Министерството на земеделието и горите – 13 такива, във Варна, Търново, Видин, Кюстендил, Перник, Плевен, Стара Загора и Хасково. Очевидно поради това, че те не са необходими на армията.
Аз мисля, че ако предприемете действия да предоставяте тези имоти на общините хората ще Ви бъдат много задължени, защото тези имоти могат да се използват много пълноценно за развитие на общините. Моят въпрос е: Вие възнамерявате ли да удовлетворите и да предпочитате, когато вземате решения, предоставянето на имоти на общините, разбирайте на българските граждани, живеещи в тези общини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин министре.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, аз искам да Ви уверя, както вече съм заявявал в тая зала, че Министерството на отбраната предприе нов подход и за първи път след 1989 г. посочи срок на кметовете на всички български общини и на областните управители да направят искания към Министерството на отбраната. Разбира се, това се случи само преди два месеца и поради процедурата ние не сме извършили всичко, което е необходимо.
Искам да Ви уверя, че няма освободен имот от нуждите на отбраната, който да бъде собственост на Министерството на отбраната, поискан от община или областна управа, който да не бъде предоставен. Надявам се, че тази процедура ще приключи окончателно до м. октомври и ние ще имаме възможност наистина да се освободим от функции, които не са присъщи на министъра на отбраната. Аз съм убеден, че във всички случаи областните управи и особено кметовете на общини ще бъдат по-добри стопани на тя собственост.
Много Ви благодаря за този въпрос и мисля, че в тази посока мислим еднакво и от мен, като представител на изпълнителната власт, зависи да реализирам това. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министре.
Госпожо Тоткова, имате две минути, за да изразите отношението си към отговора на министъра.

Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Благодаря за отговора, защото той съвпада и с нашето разбиране и с разбирането на кметовете за това, че има възможности с взаимни усилия на Министерството на отбраната и на общините да се създадат благоприятни условия с Ваша помощ за подпомагане дейността на общините и според мен би могло да се обособят такива райони за развитие на малки и средни предприятия, нещо, което в много общини липсва. Възползвам се, уважаеми господин министър, от Вашия отговор и ще Ви предоставя една папка, която съдържа всички необходими документи. Надявам се да се запознаете подробно с тях и ще разчитам на Вашето положително отношение по този въпрос, но не само по него.
В подкрепа на Вашето заключение, че общините са по-добри стопани, искам да кажа следното. Община Разлог получи Дом на Народната армия от Министерството на отбраната. Това е сграда, която винаги се е свързвала с армията, и сега се казва така, която е построена в началото на ХХ век – 1924 г. Тази сграда благодарение на грижите на общината и с помощта на “Красива България” се превърна в една от най-хубавите сгради в града, отново като символ на армията. Но моите съграждани са много обезпокоени, защото от казармения район предишните няколко седмици, и сега продължава да се изнасят различни метални конструкции. Притеснението е затова, че всъщност имуществото от казармения район се разрушава. Това е най-неефективният начин за използване на имуществото. Сигурна съм, че споделяте тази моя оценка. Затова, господин министър, разчитайки на това, че имаме еднакво виждане по този въпрос, си позволявам да Ви призова да спрете всякакви такива неразумни действия и да работите заедно с общините, всички да работим заедно наистина в интерес на гражданите на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Следва актуален въпрос на народния представител Васил Калинов към Неждет Моллов – министър без портфейл.
Васил Калинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изминаха три седмици от времето, когато зададох моя актуален въпрос. В него посочих един пример за липси в държавния резерв, изчезнали от базата в Образцов чифлик и Ловешката мелница – 8000 т зърно. Това беше изнесено във вестник “Монитор” от 22 май.
В изминалия период интересът на медиите и обществото към проблема не само че не намаля, но се и засили. В пресата и обиколките ми из страната срещам все нови факти. В Монтана се запознах със случай на фирма, която дължи от 2 години на зърнобазата на Държавен резерв – Криводол 3000 т пшеница. По моя информация липсите надхвърлят 20 хил. т, а голяма част от наличното количество е с лошо качество, заразено е с главня и т.н. Но на мен ми се предоставя информация, сочат ми се липси, проблеми, свързани със съхранението и качеството на зърното. Дали е вярно – това можете да кажете Вие.
Проблемът има и още една страна, не по-малко сериозна. Трябва да Ви е известно, че общата вместимост на зърнобазите на Държавен резерв е над 450 хил. т, подчертавам, разпределени териториално в страната, а съхраненото зърно в Държавния резерв “Военновременни запаси” е около 30 хил. тона. Същевременно Държавната агенция ежегодно наема частни зърнобази за над 200 хил. т, за които заплаща годишен наем над 3,5 млн. лв. От една страна, държавата отделя средства за поддръжка и на персонала, и на собствените си бази, без да ги уплътнява като вместимост, а от друга страна, наема други зърнобази, за които заплаща милиони левове.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е следният: какво е количеството и качеството на зърното в Държавния резерв и има ли разминаване между воденото по отчет и реално наличното зърно? Каква е политиката на държавата за цялостната дейност на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” по отношение на хлебното и фуражното зърно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Една от основните функции на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е по съхраняването на хлебно и фуражно зърно, при което агенцията се ръководи от приетите и одобрени от Министерския съвет нормативи. Вследствие на изнесената в пресата информация за изчезналото зърно беше извършена комплексна проверка във всички териториални дирекции на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Проверката беше извършена на основание Заповед № РД-Т 16122 от 18 април 2003 г. на министъра на икономиката и заместник министър-председател Николай Василев и се извърши през периода 22 април до 12 май 2003 г. от специалисти в конкретната област.
Резултатът показа, че в складовите бази на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” количеството на съхранената пшеница е в съответствие с одобрените нормативи и качеството отговаря на Български държавен стандарт минимум Втора Б група, без жива зараза, годно за производство на хляб и хлебни изделия. Констатирано е, че няма разминаване между воденото на отчет и реално съхранено зърно. Изнесените в статията във вестник “Монитор” от 22 май 2003 г. данни не отговарят на действителността. Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” няма търговски или други отношения с фирма “Ийст Поинт”. Що се отнася до подмяната на резервите от зърно, това е обичайна дългогодишна практика, целяща опресняване на наличния резерв. В случая се касае и за рутинна търговска операция, при която се освобождава зърно с изтичащ срок на съхранение и се възстановява такова от нова реколта с добри качествени показатели и при заплащане на 1 процент месечна лихва и гаранция за възстановяване, най-често банкова от първокласна банка, която е до 120 процента от стойността. Сключването на такива договори става винаги при спазване изискванията на Закона за обществените поръчки чрез търг или с посредничеството на стоковите борси. В момента тече друга проверка по съхранението на пшеницата, извършваща се от специализирани държавни органи. Политиката на държавата по отношение на натрупването на резерви от хлебно и фуражно зърно се осъществява чрез Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, която е на пряко подчинение на Министерския съвет.
В тази връзка беше приет нарочен Закон за държавния резерв и военновременните запаси, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 9 от 31 януари 2003 г. Този закон регламентира натрупването и разходването на държавните резерви, военновременните запаси, в частност и запасите от хлебно и фуражно зърно. По силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси е създаден стратегически резерв от зърно, което представлява държавен резерв по смисъла на закона. Целта на този стратегически резерв е да задоволи потребностите на националното стопанство и на населението на страната при кризисни ситуации, които са природни бедствия, аварии, катастрофи, епидемии, при положение на война, военно или извънредно положение. Дейността по натрупването, съхранението и разходването на държавните резерви, в това число и на хлебно и фуражно зърно, е от съществена важност за икономиката и сигурността на страната. Именно важността на тези обществени отношения наложи тяхното регулиране от приетия вече закон. Изхождайки от това, правителството и съответните отраслови министерства редовно получават и анализират отчетите на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” по натрупването и реализирането на държавните резерви, в това число и на такива от хлебно и фуражно зърно, като се изисква нормативът за тях да е винаги попълнен. Редовно се извършват проверки от специализираните органи по бази и съхранители на зърно с оглед недопускане и предотвратяване на нарушения, каквито досега не са констатирани.
Производството на пшеница и фуражно зърно е основен поминък за много райони в страната и държавата го стимулира по различни програми и форми, отчитайки важността му не само за изхранване на населението, а и като приоритетен източник на приходи.
В тази връзка с Постановление на Министерския съвет № 198 от 29 август 2002г. беше създаден стоков фонд от зърно, който в голяма степен облекчи земеделските производители, като ги улесни при реализацията на зърното от реколта 2002 и създаде благоприятна възможност за своевременна подготовка и засяване на новата реколта 2003 г.
На свое заседание на 12 юни т.г. Министерският съвет взе решение за увеличаване на държавния резерв от зърното от стоковия фонд. Така общото увеличение на резерва е с 20%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, можете да изразите своето отношение към отговора на министъра.
Васил Калинов (КБ): За мен има два принципни въпроса.
Единият въпрос е: може ли в сегашния си вид агенцията да изпълнява тези функции, за които говорите? Аз мисля, че категорично не. Тя не отговаря дори на изискванията на Европейския съюз, който ни препоръчва да отделим стратегическия резерв и въобще да преобразуваме цялата агенция. Още повече, че според мен агенцията трябва да се яви база за създаване на интервенционните агенции, особено за зърното, и тези бази да преминат към създаването на такива агенции. Това е първото.
Второто обаче, което за мен е много драстично и фрапиращо, това е, че Вие категорично заявявате от тази трибуна, пред българския парламент, че всички данни, с които разполагате, сочат, че няма липси или че зърното е с необходимото второ качество или втора Б група без да има зарази или други подобни обстоятелства.
Ето защо мисля, че тук има основание, позовавайки се именно на този доклад на Министерството на икономиката, да поставя пред Вас категорично въпроса, че или Вас Ви подвеждат, или има някакво сериозно разминаване в цифрите, тъй като именно в този доклад, за който Вие говорите, липсват 20 хил. т зърно.
И аз се обръщам от тази трибуна към компетентните органи в Република България, към главния прокурор да се извърши проверка на държавния резерв, тъй като очевидно има основание да мислим, че има злоупотреби. Ако не злоупотреби, то поне, да кажем, недобросъвестност или пък основание да мислим, че има разминаване в информацията.
Нещо повече, ще предложа на моите колеги в парламентарната група, а предполагам, че в залата ще бъда подкрепен, нека да се изгради една анкетна комисия, която да извърши анализ на дейността на агенцията, да се прецени действащото ни законодателство в съответствие с европейските изисквания и да намерим най-доброто решение действително държавният резерв да служи за нуждите на страната ни, а не да осигурява и да обезпечава извършването на комбинации, за които може би ще стане дума от компетентните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате възможност за реплика, господин министър.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Господин председател, господин Калинов! Може би сте прав за изграждането на интервенционни агенции, но по силата на чл. 3 от Закона за съхранение и търговия със зърно министърът на земеделието и горите провежда държавната политика в областта на зърнопроизводството, търговията и съхранението на зърно, и зърнопреработка. Той вече е предприел такива стъпки за изграждане на интервенционни агенции.
А що се отнася до наличието на зърно и изнесените в пресата факти, може би трябва да се разграничат следните неща.
Както ви казах, с Постановление № 198 през миналата година месец август беше създаден стоков фонд от пшеница. Този стоков фонд трябваше да се реализира, да се продаде до 30 юни т.г. и средствата да се върнат в бюджета, защото бюджетът отдели тези средства. Това е по силата на постановлението.
Така че всичко, което е продадено, също беше съхранявано в базите на държавния резерв.
Аз ви гарантирам, има наличен държавен резерв и той е с 20% повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключи парламентарният контрол.
Ще направя няколко съобщения:
На 1 юли, вторник, от 13,30 ч. в сградата на пл. “Народно събрание” № 2, зала “Запад” ще има заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Комисията по здравеопазването ще има свое заседание на 2 юли, сряда, от 15,00 ч. на пл. “Княз Батенберг”, зала 142.
Комисията по културата ще заседава на 1 юли, вторник, от 14,00 ч. в зала № 130 на пл. “Батенберг”.
На 2 юли, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Батенберг” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има редовно заседание.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов