Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-02

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величков Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на парламента от 2 до 4 юли 2003 г.
Първо, точките, които не подлежат на гласуване и влизат по право в дневния ред по ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили - първо четене на законопроекта за избирателен кодекс с вносители Емил Кошлуков и група народни представители.
От Парламентарната група на Коалиция за България – проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. с вносители Пламен Кенаров и група народни представители.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Смятам точката по ал. 7, предложена от Парламентарната група на Национален идеал за единство, да не влиза в дневния ред, тъй като повтаря направеното предложение от Коалиция за България, а именно проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Предлагам да не се гледа два пъти един и същи въпрос.
Следват по ал. 3:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания.
2. Законопроект за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на Съветските социалистически републики за социално обезпечаване.
3. Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и във Федерална република Германия и транспортирането му до зоната на операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина под командването на НАТО.
4. Проект за решение относно изработването на графичните и цветните изображения на ордените и медалите на Република България.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
6. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
7. Първо четене на законопроекта за предотвратяване на дискриминацията и на законопроекта за защита срещу дискриминацията.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
12. Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България.
13. Първо четене на законопроекта за енергетиката.
14. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте така представения дневен ред.
Гласували 162 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 16.
Дневният ред се приема.
Има едно предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което вчера е постъпило в деловодството, затова на Председателския съвет решихме да не бъде подлагано на гласуване днес, а след като бъде разпределено в съответната комисия.
Следващото предложение е от народния представител Йордан Нихризов за включване в дневния ред на проект за Закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение от народния представител Йордан Нихризов.
Гласували 165 народни представители: за 80, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поставям въпроса за прегласуване на тази точка в дневния ред, защото за пореден път заявявам: тя е в дневния ред на хората. Предстоят избори, всички искаме да се проведат в една спокойна обстановка. Аз бих желал хората в тази зала, всички ние, да покажем, че създаваме такава обстановка, защото част от напрежението в обществото се свързва именно с факта, че съществуват много заработени, но неизплатени възнаграждения. Нека да дадем едно европейско решение на този въпрос, нека да направим стъпката към Европа и да покажем, че можем да решаваме проблемите, така както правят хората, към които се стремим, защото в противен случай всичко останало ще бъде само гола декларация.
От името на моите колеги от ОДС предлагам да се направи прегласуване и въпросът да бъде включен в дневния ред. Не може изпълнителната власт да оставя и да загърбва проблеми на хората. Нека поне ние бъдем адекватни към времето, в което живеем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Йордан Нихризов за включване в дневния ред на проект за закон за гарантиране вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 95, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване също и предложението на народния представител Любен Корнезов за включване като точка от дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение за такава точка в дневния ред.
Гласували 160 народни представители: за 46, против 103, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 25.06-01.07.2003 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители: Огнян Герджиков и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Вносители: Пламен Моллов, Никола Николов и Валери Димитров. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за насърчаване на научните изследвания с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за финансова ревизия на Националната здравноосигурителна каса – бюджета за лекарства, закупувани от Касата за периода 2002 г. Вносители: Димитър Абаджиев, Димитър Игнатов и Елиана Масева. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми народни представители, искам да ви направя едно съобщение. До мен е пристигнало заявление от народния представител Румяна Денева Георгиева, в което се казва:
“Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъда отписана като член на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и да бъда регистрирана като независим депутат.” (Единични ръкопляскания от КБ.)
Уважаеми народни представители, искам да помоля госпожа Георгиева да заеме мястото на независимите депутати – известно е къде е то.

Уважаеми народни представители, започваме с точка първа от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС.
Вносители са Емил Кошлуков и група народни представители.
Искам да помоля господин Димитър Абаджиев, ако той желае, да направи встъплението, да поканя направо вносителя или да започнем с Комисията по въпросите на гражданското общество?
Димитър Абаджиев (ПСОДС, от място): Първо комисията, а после и аз като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има думата председателят на Комисията по въпросите на гражданското общество господин Кошлуков.
Заповядайте, господин Кошлуков да представите становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК Емил Кошлуков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, драги гости! Позволете ми да прочета накратко становището на Комисията по въпросите на гражданското общество относно Избирателния кодекс.
На няколко заседания Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 254-01-80 от 24 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, внесен от Диляна Грозданова и група народни представители, и проект № 254-01-82 за Избирателен кодекс, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители. На тези разглеждания участваха както парламентарни, така и извънпарламентарни сили. Бяха проведени и няколко изнесени заседания на комисията. Позволете ми да ви кажа основните моменти в този кодекс.
Диляна Грозданова като вносител представи мотивите си към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Предложените промени в Закона за избор на народни представители са стъпка в насока усъвършенстване и оптимизиране на законодателството, регламентиращо избора на народни представители. Промените целят засилване на мажоритарния елемент при запазване на пропорционалната система и увеличават възможността за личностен избор, което отговаря на обществените нагласи и настроения. Предлага се вариант на немската избирателна система, съобразен с българската конституционноправна и политическа реалност към настоящия момент.
При този проект се запазва конституционно определеният брой 240 на народните представители. Всеки избирател ще разполага с възможност да гласува с два гласа: един за мажоритарен кандидат в съответния едномандатен избирателен район и един за партия или коалиция в национален мащаб. В предлагания проект разпределението на депутатските места става по пропорционална система със засилен мажоритарен елемент.
От името на вносителите на проекта за Избирателен кодекс Борислав Цеков представи мотивите. Сред българската общественост все по-широко се налага мнението, че е необходима реформа на избирателната система, която се основава на две принципни положения. От една страна, да се създадат условия за скъсяване на дистанцията между избирателите и изборните политически представители и следователно за повишаване на тяхната политическа отговорност пред гражданите, а от друга страна, да не се ограничава конституционната и обществена роля на политическите партии за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
В предлагания проект за Избирателен кодекс е възприета пропорционална система с мажоритарен елемент от типа отново на немската избирателна система. При тази система, от една страна, половината депутати се избират по чисто мажоритарен начин, а от друга страна, съставът на парламента като процент депутати за различните политически сили се определя пропорционално на подкрепата, с която се ползват политическите партии и коалиции.
Понастоящем правната уредба на различните видове избори в нашата страна се съдържа в четири отделни закона: Закон за избиране на народни представители, Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, Закон за избиране на Велико Народно събрание и Закон за местните избори. Тази разпокъсаност на правната уредба често води до несъгласуваност и противоречие при приложението на изборното законодателство. Оправдано и целесъобразно е разглежданата материя да се систематизира и кодифицира в единен избирателен кодекс с оглед на нейната устойчивост и непротиворечиво прилагане в бъдеще.

Предлаганият проект има следните основни характеристики: кодифицира изборното право, подобрява и унифицира различните процедури, свързани с организирането и провеждането на изборите, както и определянето на изборните резултати и ги хармонизира с модерните законодателни достижения в страните от Европейския съюз. За избиране на народни представители се формират 120 едномандатни избирателни района, от които 119 на територията на страната и един 120-и за чужбина. Наред с това цялата страна представлява един многомандатен избирателен район и партиите и коалициите формират една твърда партийна листа. Тази система, която съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната системи, ще спомогне за: връщане на доверието в политическата система, интереса на хората към политиката и държавността като цяло, създаване на възможности всички партии и коалиции да имат шанс да бъдат представени в парламента без загуба на гласове, скъсяване на дистанцията избиратели – избрани, тъй като освен за партийни кандидати избирателите ще могат да гласуват и за личности, които ще носят конкретна отговорност пред тях.
По време на дискусията възникна въпросът как да се процедира при наличието на законопроект, който предлага промени само в Закона за избиране на народни представители и цялостен нов избирателен кодекс, който инкорпорира в себе си четири действащи закона.
След гласуване Комисията по въпросите на гражданското общество с 12 гласа “за” и без нито един глас “против” и “въздържал се” прие идеята да се работи по проекта за Избирателен кодекс, като на второ четене се приемат и някои от предложенията, залегнали в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. С 12 гласа “за” и без нито един “против” и “въздържали се” Комисията по въпросите на гражданското общество подкрепи проекта за Избирателен кодекс и предлага да бъде приет на първо четене.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Кошлуков.
Искам някой от вносителите да представи проекта в това качество.
Заповядайте, господин Ганев, по процедурен въпрос.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз съм един от съавторите на този проект за нов цялостен избирателен кодекс. Той прави дълбоки промени в избирателната система въобще, която досега се практикува у нас. Убеден съм, че неговото разискване и евентуално приемане е необходимо.
Обаче в днешния момент, сега, непосредствено преди местните избори това не само не е целесъобразно, то е и недопустимо. Преди няколко дни приехме шест законопроекта във връзка с местните избори. Тези избори по Конституция са буквално утре! Разискването на този кодекс сега ще бламира това законодателно решение, свързано с местните избори, които предстоят. Комисиите разискват тези законопроекти, ние чакаме резултатите, за да направим едни коректни, свободни, независими и оправдани и очаквани избори за местни органи на власт.
Поради всички тези аргументи смятам, господин председателю, нека този законопроект, както е приет в дневния ред, да стои, но предлагам на основание чл. 42, т. 4 от нашия правилник да отложим разискванията по него. Отлагайки разискванията не го бламираме и не го отхвърляме, но не стигаме до гласуване, защото има дискусия, която е по-важна и по-приоритетна. Просто нямаме календарно време, а искам да убедя господин Кошлуков, че сега няма и политически момент да се приема този законопроект. Това е процедурното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя обратното процедурно предложение. Считам, че предложението на господин Ганев е нецелесъобразно. Този законопроект е внесен преди повече от осем месеца. Преди два месеца отново внесохме предложение да се включи в дневния ред. За съжаление осем месеца законопроектът се бавеше. Изключително важно е приемането му на първо четене като послание именно за приемането на тези нови принципи, господин Ганев, и то преди местните избори! При добра воля от Народното събрание законопроектът може да бъде приет. Имаме и възможност на второ четене на законопроекта или ако не се стигне до второ четене да се приеме норма, която да определи влизането му в сила и след местните избори. Но посланието за новия тип избирателна система, за по-активното включване на гражданите в избирателния процес е изключително важно. Процедурните хватки и причини осем месеца – много преди внасянето на тези малки технически законопроекти за промяна на Закона за местните избори, не са основание и параван, зад който ние като народни представители може да крием собственото си достойнство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев. (Народният представител Емил Кошлуков иска думата за обратно процедурно предложение.)
Не мога да Ви дам думата, господин Кошлуков, и при най-добро желание и симпатия към Вас. Трябва първо да подложа на гласуване направеното процедурно предложение на народния представител Гиньо Ганев за отлагане разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 175 народни представители: за 68, против 94, въздържали се 13.
Това означава, че процедурното предложение на господин Ганев не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Моля, господин председателю, да подложите на прегласуване предложението.
Ако искаме да проведем местните избори през м. октомври, този закон на този етап не трябва да бъде приет, разберете го! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов. (Народният представител Емил Кошлуков иска думата за процедурно предложение.)
Точно това не е позволено, господин Кошлуков. Ще Ви подаря един актуален правилник, да си го четете.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване отново предложението за отлагане разискванията на Избирателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 71, против 97, въздържали се 8.
Предложението се отхвърля.
Сега мога да предоставя думата на господин Абаджиев като един от съвносителите.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е предложен за гласуване на първо четене законопроекта за Избирателен кодекс – един от малкото законопроекти за такъв нормативен акт и от такъв характер, които са подписани от народни представители, представляващи различни парламентарни групи в Народното събрание.

За съжаление, въпреки тази по-широка политическа воля, както казах преди малко, повече от осем месеца законопроекта не влизаше в пленарна зала. И затова звучи малко пресилено, да не кажа и по-силна дума, това да се определя законопроекта за приемане на избирателен кодекс като пречка за провеждане на предстоящите местни избори.
Законопроектът, който всъщност дава нов поглед върху избирателната система, дава нов стил, който много повече ще мотивира избирателите, предлага нещо много по-различно, нещо, което ще извади или поне донякъде ще мотивира към изваждане на избирателите от апатията, в която те са изпаднали. Защото една от основните причини за тази апатия е не само поведението на политиците и политическите сили, не само това буботене, което чуваме в залата, в ежедневието и в практиката на политиците, но и липсата на възможност на избирателите да се почувстват активни в избирателния процес и затова да определяме избирателния кодекс като пречка, а не като възможност, е наистина пресилено.
Приемането на кодекса в този момент не само че няма да бъде пречка, а ще даде възможност на хората да видят, че политическите сили им предлагат такава възможност. Още повече, че ако имаме политическа воля, този избирателен кодекс може да стане основата за приемането на нов законодателен подход, въпреки внесените малки технически, повтарям, законопроекти за изменение на Закона за местните избори. Защото тези законопроекти не дават нищо ново, не предлагат нищо ново. Дали те ще се приемат, не е толкова важно, но дори, пак повтарям, избирателният кодекс да не се приеме на второ четене, дори той да влезе в сила и след местните избори, той ще покаже силна политическа воля.
Точно заради това Парламентарният съюз на Обединените демократични сили внася за втори път вече предложение, намира политическа воля да внесе предложение за включването на законопроекта в дневния ред.
Съюзът на демократичните сили взе и политическо решение за подкрепата на този законопроект поради няколко основни причини. На първо място, законопроектът кодифицира цялата изборна материя, всички норми, регулиращи обществените отношения, свързани с избирателния процес – нещо, което се прави за първи път и което е продиктувано от живота, от практиката на нашия кратък демократичен политически живот. Защото хаосът в нормативната база е една от причините да съществуват спорове по отношение на избирателния процес и той да не дава достатъчно възможности – такива, каквито предвижда Конституцията.
Втората причина е, че за първи път се предлага нов принцип – въвеждането на мажоритарен елемент в избирателния процес. Действително всички проучвания, всички срещи, които провеждаме с избирателите, показват, че една от причините за тази апатия е невъзможността на хората или чувството на хората за това, че участвайки в избирателния процес, те се превръщат наистина само в електорат, а не в активни хора, които могат да определят нещо.
Въвеждането на мажоритарния елемент чрез смесена избирателна система, от една страна, дава възможност за по-голяма активност, дава възможност за мажоритарност, но от друга страна, нещо, което е изключително важно, запазва и пропорционалният принцип. Този принцип е важен за запазване на партийния характер на политическата система, на типа парламентарна демокрация, която сме избрали, включително и в настоящата Конституция. Смесеният характер предвижда, от една страна, мажоритарност, но от друга страна, и запазване на принципа за допустимата бариера при парламентарните избори – нещо, което също е важно за стабилността на избирателната система.
А по отношение на местните избори – тези, които предстоят, се предвижда възможност избирателите да гласуват по така наречения преференциален принцип, а именно избирателните единици да се разделят на многомандатни избирателни райони с по четири мандата, като се дава възможност по представените листи от партиите или от коалициите избирателите да определят сами до четири кандидата. Ако те не направят това, действа старият принцип на пропорционалност. Така че по никакъв начин не се нарушава и пропорционалният характер на избирателната система при местните избори, но в същото време, отново повтарям, се дава възможност на онези избиратели, които се чувстват по-активно и имат собствено мнение, да го изразят чрез вота за местни избори.
Друг много важен въпрос, който се решава с предложения законопроект, е хаосът в избирателните списъци. Предвижда се много по-стройна система, която не дава възможност за хаос, не дава възможност за манипулации, за гласуване на повече от едно място.
Предвижда се нов принцип за изграждане на Централната избирателна комисия – въпрос, който се обсъждаше и във връзка с внесените, отново повтарям, технически и фрагментарни законопроекти за изменение на Закона за местните избори. Този нов принцип предвижда нейното учредяване и създаване на избирателната комисия чрез квоти от различните части на държавната власт – от една страна квота на Народното събрание, квота на президента и квота на съдебната власт. По този начин се създава една професионална Централна избирателна комисия, която е политически максимално независима от една или друга политическа партия. Дава се възможност за създаване на професионална администрация, която наистина да направи избирателния процес много по-гладък и много по-стабилен, като по отношение на различните избори се дава възможност на Централната избирателна комисия да се разширява.
Също така за първи път с този законопроект се дава възможност за изграждането на така наречените мобилни секции по отношение на гражданите с трайни физически увреждания. Това са все принципи извън онези, които многократно се повтаряха, аз няма да ги повтарям, защото законопроектът е внесен много отдавна, но които наистина ще покажат, че политическите сили в това Народно събрание имат волята да дадат една нова възможност, че те не се състоят само от народни представители, които гласуват по инерция, които не искат да направят някаква промяна, които са се вкопчили в собственото си статукво, а ще дадат възможност за някаква промяна, поне чрез приемането на избирателен кодекс, ако не чрез по-сериозни действия, свързани вече с по-големи промени в Конституцията.
Затова, отново повтарям, приемането на този законопроект на първо гласуване ще бъде политическо послание, а не пречка, политическо послание за нов тип поведение, за нови възможности, свързани с участието в избирателния процес. Това трябва да го направим сега, ако искаме да покажем на хората, че няма за пореден път да ги подтикваме към едно наистина техническо участие в изборите. Тогава процентът на гласуване наистина няма да надвишава много големи цифри.
Това послание, този подход ще мотивира хората, отново повтарям, ако не намерим политическата воля, която всъщност трябва да намерим, да приемем законопроекта изцяло, то ние можем да дадем възможност той да се приеме окончателно и след местните избори, или, ако се приеме, тогава да се даде възможност той да влезе в сила след тях. Въпреки че моето лично убеждение е, че ако има силна политическа воля от гледна точка на това, че законопроектът е мислен, работен е много дълго време, той може да бъде усъвършенстван, естествено, но може да бъде основата за приемането на това, което ние наричаме общ законопроект. Защото той е кодекс и включва материята за всички избори. И можем да го приемем дори и преди тези местни избори, но този мой оптимизъм е може би прекалено голям. Така или иначе приемането на първо четене е политическо послание, което е важно, и затова Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще го подкрепи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие в качеството на вносител го представихте. Малко преминахте времето, но то ще се приспадне от времето на ОДС.
Господин Ганев, няма възможност за реплика. Ако искате, заповядайте за изказване.
Гиньо Ганев (КБ): Реплика искам само да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Реплика трудно би могло, господин Ганев.
Гиньо Ганев: Господин Абаджиев, като вносител или правите дискусия, изказвате се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Като вносител го представи.
Гиньо Ганев: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Така че за изказване, ако искате, господин Ганев, заповядайте.
Гиньо Ганев: Не, аз исках да направя реплика на тази антилогика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И Вие сте вносител, ако искате, като вносител да се изкажете.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Определям по 30 мин. на парламентарна група за изказване. Имате думата.
Господин Севлиевски, заповядайте за изказване.

Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес е важен ден за българската демокрация. Днес ние дискутираме един законопроект, който е внесен от 38 народни представители. Днес това е един законопроект, който касае българската политическа система, законопроект, който не касае днешния ден, а законопроект, който касае бъдещето, бъдещето не само на българските политически партии и на българската политическа система, а касае в много голяма степен бъдещето на България. Рядко има такива закони, които са в състояние да направят 38 човека, 38 човека да станат съвносители, 38 човека работят по неговото изработване.
Текстовете на този законопроект са дискутирани не само последните осем месеца. Те са дискутирани последните осем години. В тази зала има много хора, които са защитавали мажоритарната избирателна система, и такива, които са защитавали пропорционалната избирателна система. Днес големият въпрос е има ли достатъчно народни представители, които искат и са готови да подкрепят един законопроект, който въвежда най-модерните правила и норми, най-модерните техники в избирателните системи, които се развиват и прилагат през последните години на други места по света.
Днес този законопроект има за цел много неща. Първото и основно нещо е да върне доверието в българските политици. Този законопроект днес иска да даде повече власт на българските избиратели. Този законопроект иска да промени и да демократизира българските политически партии. Няма държава, в която партиите да не се подреждат, да не се преподреждат и модернизират, ако има промяна в избирателната система. Първият извод днес е, че България има нужда от промяна в избирателната си система. Има нужда поради простия факт, че ние виждаме, че година след година гласуващите намаляват. Днес ние виждаме социологическите проучвания. Доверието в днешните политически партии е под 20 на сто, независимо дали партията стои вляво или вдясно. Днес ние трябва да дадем шанс на българската политическа система да се модернизира, да получи доверието на гражданите, доверието на избирателите на всички идващи избори. И тогава всички заедно да се опитаме наистина да направим истинската модернизация на България.
Днес поради сложния преход всичките политически партии в този парламент са преживели моменти на триумф и моменти на трагедия. Днес политическите партии са успявали да създадат в България много надежди и да доведат до много разочарования. Днес е дошло време, ако дадем по-голяма възможност на избирателите и на собствените си членове и ако дадем по-малко шанс за политика на жълтите павета, за политика от партийните централи, то аз вярвам, че България ще стане различна държава.
Днес онези народни представители, които подкрепят законопроекта, ще кажат твърдо “не” на другите, които мечтаят за т.нар. “твърда ръка” в България. Онези, които не вярват, че живеем в медийна демокрация. Онези, които са останали десет години назад.
Днес българският парламент има шанс да каже на онези, които десет години вярват, че те управляват България. Десет години една “малка България” смята, че тя контролира България. Тя смята, че тя контролира българските политически партии. Онази “малка България” се страхува от мажоритарно избирателна система, защото може би случайно в българския парламент може да влезе някой неконтролируем. Онези, които ги е страх от това, че има нови технологии, от това, че има нови, нови и нови хора и нови политици. Онези, които ги е страх, че политическият модел, в който са участвали или са създавали, вече е минало в съзнанието на българските избиратели. Това са онези, които ги е страх, че нямат място в българската политическа система и българския обществено-политически живот в бъдещето.
Аз съжалявам за тях, но знам, че днес България има нужда от нова политика, с нови хора, с нови политически решения. И въпросът днес е има ли такива хора в българския парламент, които са готови да приемат това предизвикателство и да кажат “не” на инерцията. “Не” на онази инерция, която доведе до разочарование българските избиратели. Има ли днес български политици, които са готови да кажат и да дадат шанс и пример на българите, че ние сме готови за промени, ние, парламентарно представените политически сили сме готови и за болезнени промени, само и само да дадем шанс на България. Има ли такива политици, които не се оправдават със своите политически опоненти, а дават пример и кураж на своите избиратели, вдъхват им надежда в собствените сили и увеличават доверието в колективното усилие?
Днес българинът трябва да повярва в себе си. Но българинът няма да повярва в себе си, ако днес всички ние тук не дадем пример, че ние вярваме в себе си и че ние искаме да променим България.
Аз моля всички колеги да подкрепят законопроекта за Избирателен кодекс, законопроект, който е подписан от народни представители от всички политически сили.
Аз вярвам, че в този парламент има достатъчно прагматични и разумни народни представители. Аз не вярвам, че спекулациите на тема как този законопроект ще провали предстоящите местни избори трябва да бъде водещият ни мотив в гласуването днес. Не, този законопроект няма да провали предстоящите местни избори. Този законопроект няма да провали промените в действащото изборно законодателство. Но този законопроект е малкият шанс на българския парламент да върне доверието в себе си. Всички ние трябва да докажем, че политиците и депутатите не правят мрежа или стена от закони и решения, такава мрежа и стена, която да ги крие от избирателите. Днес ние трябва да докажем, че стената, изградена по времето на прехода, сме готови да я разрушим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Госпожо председател, господин Севлиевски! Аз не знам с какво попречи действащият закон НДСВ да има 120 депутати днес в Народното събрание?
И не е вярно, че в българския парламент не е имало законопроекти, които са подписани от различни политически сили. В историята на предишните народни събрания имаше доста законопроекти, които бяха подписани от много народни представители.
С вашия законопроект вие няма да подпомогнете избирателите, а с вашия законопроект ще направите точно обратното. Партия, която има 3,99 на сто, но няма нито един мажоритарно избран депутат, няма да има нито един народен представител. А партия, която има 0,8 на сто, но е с двама мажоритарно избрани депутати, (реплики) прочетете още веднъж текста, ще влезе в Народното събрание.
Димитър Абаджиев (ПСОДС, от място): Не, не.
Ремзи Осман: Прочетете още веднъж законопроекта, господин Абаджиев, Вие сте опитен юрист. Вие сте юрист и давате едно отклонение от 15% на избирателите в един избирателен район.

В един избирателен район един депутат може да бъде избран с 10 000 гласа при една и съща активност, а в друг избирателен район с една и съща активност трябва да бъде избран с 16 000 гласа.
Димитър Абаджиев (ПСОДС, от място): Ти не си го прочел.
Ремзи Осман: Аз съм го чел много внимателно. Прочетете го още веднъж, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС, от място): Аз съм го чел.
Ремзи Осман: Или не сте опитен юрист, тогава? Погледнете какво пише в законопроекта. Това е популизъм да застанем тук и който е готов да гласува.
Ние в ДПС обичаме предизвикателствата, но не обичаме популизма, господин Севлиевски! Не обичаме популизма, но обичаме предизвикателствата. Бъдете убедени, че нас не ни притеснява… Ако законопроектът бъде изчистен и ако този законопроект няма да пречи да бъдат приети съответните промени за местните избори, за нас не е проблем да го подкрепим. Но поведението преди местни избори, господин Абаджиев, - подкрепихте промени в други избирателни закони и казвате, че за първи път постоянният адрес се влага в избирателните списъци в този закон! Погледнете другите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вие си противоречите. И колегите от НДСВ си противоречат. Така че, господин Севлиевски, не е първият случай, когато се внася и се обсъжда това.
Когато влизахте в Народното събрание тогава българският избирател не се и притесни избирателната система не попречи НДСВ да има 120 народни представители. Пожелавам успех и в следващия парламент НДСВ да има 120.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Осман.
Има ли друга реплика на господин Севлиевски? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Господин Осман, аз много Ви благодаря аз тази реплика.
Когато влязох в българския парламент от господин Гиньо Ганев научих, че принципът в парламента и на онези, които са инициатори на един или друг законопроект е: ние предлагаме, за да дадем възможност вие да допълните, така че заедно да намерим най-вярното решение. Аз продължавам да вярвам в тези думи на господин Ганев и продължавам да следвам този принцип. Днес ние, вносителите, сме готови да приемем всички онези поправки, които ще изчистят и ще направят този законопроект наистина работещ.
По отношение на първия законопроект. Аз знам, че има много други законопроекти, подписани от народни представители от различни политически сили, но, господин Осман, нали знаете, че много отдавна не е дискутирано в България или поне в днешния български парламент не е дискутирана промяна на избирателната система. Тук няма никой, който да се заблуждава, че промяната на избирателната система води в огромна степен до промяна и на вътрешнопартийната демокрация на всяка една партия, на вътрешнопартийните разпоредби на всяка една партия. Аз не знам дали това е проблем или от помощ на Движението за права и свободи, но знам, че по принцип положителните промени са добри за всички. Разбира се, аз казах вече и вярвам, че само от нас зависи да направим така, че една добра идея да бъде подкрепена днес, но тази добра идея няма причина да убива 10 други. Десет други идеи, които са в състояние да подобрят този текст. И онези 10 добри идеи, които са внесени бяха приети на първо четене за промяна на действащото в момента избирателно законодателство.
Аз не вярвам, че днес има такава колизия, но аз вярвам, че след провеждането на настоящите, идващите местни избори по действащото законодателство плюс съответните промени, които бяха дискутирани в тази зала предишната седмица, то ние сме в състояние да дадем онзи труд, който е необходим, за да завършим и да изчистим законопроекта и от следващата година вече да вървим с ново кодифицирано изборно законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Севлиевски.
Имате думата за изказване, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Изказвам се с известно колебание по темата, защото повечето от нас си дават сметка за нейната неуместност в този момент. И не съм сигурен дали днешната дискусия има за цел да доведе до едно решение по твърде важната тема, която обсъждаме, или тя е поредният опит за известно кокетиране с въпрос, който силно интересува българските граждани или поне силно интересува тези, които все още се интересуват от политика в България.
Искам да изразя принципното си становище, че подкрепям промяна в характера на избирателната система и в това отношение разбиранията ми са се развивали в една посока. Искам да припомня, че още през 1994 г., преди предстоящите парламентарни избори, беше внесен законопроект за промяна в избирателната система. Един законопроект, който още тогава предизвика много дискусии в БСП и в Демократичната левица, но тя реши, че трябва да предложи смесена избирателна система. Тогава в Народното събрание не се постигна необходимото мнозинство и до ден-днешен се прилага познатата от 1991 г. избирателна система.
Мисля, че сегашният Избирателен кодекс прави решителна стъпка напред, защото той възприема един съвременен модел на смесена избирателна система, по-сполучлив от този, който се прилагаше в България на първите избори за Велико Народно събрание през 1990 г. Междупрочем, този опит на България не трябва да се пренебрегва и не смятам, че избирателната система беше основната причина във Великото Народно събрание да има най-много личности със самостоятелно политическо и лично поведение. Защото през тези години хората очакваха радикална промяна в политическата система и без да се оценява като много ефективна дейността на Великото Народно събрание, поне трябва да се оцени, че то успя да събере голяма част от цвета на българската нация в онзи преломен момент.
Ако направим преглед на това, което се случи за тези 13 години, можем да кажем, че всеки следващ парламент подобряваше в поне малка степен технологията на законодателния процес, организацията на политическата дейност. Но като че ли във всеки следващ парламент намаляваха хората, които могат да отговорят в нужната степен на обществените очаквания, да заявят своя позиция и по този начин да поддържат доверието на тези, които са ги изпратили в Народното събрание.
Мисля, че тази низходяща тенденция продължава да се развива и един от най-главоломните примери е съдбата на сегашното мнозинство. Причините, пак казвам, разбира се, не са главно в избирателната система. Но избирателната система е един от факторите, който може да променя възникналото състояние.
Аз искам да направя връзка също между избирателната система и възможността за пряко участие на гражданите в упражняването на властта. И се питам защо днес толкова активните вносители на този избирателен кодекс, част от тях продължават да са силно резервирани към промени в Закона за допитване до народа. Защото България или българските власти по същество отказват всякакъв контрол на гражданите върху приеманите от държавните институции решения. Макар и да разполагаме със Закон за допитване до народа, този закон в по-голяма степен ограничава достъпа на гражданите до пряко произнасяне по най-важните въпроси, които са в предмета на политиката, отколкото със своите разпоредби им осигурява такова участие.
Затова аз смятам, че ние не можем да решим само чрез промените в избирателната система проблема за кризата в политическата система, ако промяната в избирателната система не бъде съпътствана от промени, така че гражданите да могат да проявяват, първо, своята инициатива; и второ, чрез референдуми да се произнасят по някои от най-важните решения, които ги засягат и които са в компетентността на Народното събрание и на някои от другите институции.
Затова за мен истинският тест за това дали се търси съществена промяна в политическата система е съчетаването на тези две усилия. Не може да пледираш за съществена промяна в избирателната система и да искаш гражданите да нямат никакъв друг контрол върху държавните институции освен епизодичните случаи, в които те избират своите представители в държавните институции, специално представителните органи. Това е един от ключовите моменти.
Защо смятам, че трябва да има силна мажоритарност в изборите и за народни представители, и за общински съветници?
Казвам това със съзнанието, че почти всеки един от нас, който вече е в политиката и вече е избран в Народното събрание, особено през повече мандати, ще бъде в едно силно затруднено положение отново да получи подкрепата на хората в пряк избор. Обяснението за това е не толкова в дейността на един или друг от народните представители, въпреки че това има своето значение, а в това, че за 12-13 години почти никой от действащите политици, независимо от своите качества, от своето желание, от политиката, която е поддържал, не може да се обърне и да каже: "В резултат на нашата дейност ние оставихме тези неща, които са забележими, които са реални, от които вие се ползвате главно като материални дадености". И това обяснява защо днес – в навечерието на кампанията за местните избори, хората се обръщат към много хора от една друга епоха, независимо от това дали те днес могат да решават същите проблеми, които са решавали тогава, в друга система, защото те могат да кажат, че в резултат на своето управление са постигнали реални резултати.
Казвам това, за да не се смята, че тук се проявява някаква спекулативност, че се кокетира с очакванията на хората, защото при въвеждане на силна мажоритарност много вероятно е голяма част от днес действащите политици да бъдат подменени от нови. Не казвам по-добри или по-лоши, просто – нови, докато за тях също се даде оценката – положителна или отрицателна, каквато е тя в повечето случаи през изминалите години.
И въпреки това рискът е оправдан, защото гражданите трябва да чувстват, че техният избор в по-голяма степен влияе на политическия процес, а не постоянно да коронясвят новите идоли, новите спасители, след година-две да се отричат от тях, да ги обругават и да правят следващия хазартен избор. Така България повече не може да съществува! Затова мажоритарността ще накара и политическите партии да търсят хора, които могат да аргументират позиция, които могат на собствено основание да печелят доверие и така да печелят доверие за политическите партии.
Аз знам, че промяната в избирателната система поставя пред силна дилема ръководствата на всички политически партии, защото засилването на мажоритарността ще намали влиянието на централните партийни ръководства и не заради това, че те няма да имат участие в определянето на кандидатите. Тук искам да се преодолее едно често наивно разбиране, че мажоритарните избори не са силно политически и партийни избори. Напротив, мажоритарните избори засилват партийността, защото те дават път на партиите с голямо обществено влияние и обикновено елиминират маргиналните политически формации, като ги оставят с едно символично персонално представителство.
Следователно, мажоритарността не изключва партиите, но тя променя вътрешните съотношения в партиите, защото тогава основното ударение пада не върху централното ръководство, а върху преценка на обстоятелствата там, където всеки един ще търси подкрепа, за да бъде избран.
Мажоритарността също ще доведе до някаква по-тясна връзка между тези, които избират и избраните от тях. Разбира се, това не изключва търсенето на национална, на обща политика, но пак казвам – в много случаи ще сме свидетели, когато хората от един и същи избирателен район имат много повече допирни точки, отколкото различия. И те могат да се окажат сплотени помежду си и различни спрямо своите партийни ръководства, когато трябва да се постави един местен или регионален проблем, който се отнася към националната политика.
Според мен, има едно принципно политическо основание за движение в посочената посока. Пропорционалната система е в някаква степен по-висше стъпало в развитието на политическия процес, на политическата система и на избирателната система, защото пропорционалната система е рожба на големите политически движения, на големите политически партии, на големите идейни различия, които възникват в Европа в началото на ХХ век, но днес пропорционалната система в този чист вид, в който тя се прилага в България, не може да намери своето оправдание, защото ние не можем да намерим достатъчно отчетливи граници и разлики между различните политически партии, които се самоопределят като леви, десни, центристки, либерални, християндемократически, народни, социалдемократически и пр., но ако направим реален анализ на тяхната дейност, ще видим, че в много случаи те са трудно различими за избирателите. И когато хората ги делят на леви и десни, те по-скоро искат да открият тези разлики в тях, но това не означава, че те ги намират в степента, в която се нуждаят.
Не може в едно общество, в което противоречията все повече се увеличават, партиите да започват все повече да си приличат. Следователно, без отразяване на тези различия в обществото, представителността на парламента все повече ще намалява, колкото и понякога да са остри тук полемиките. Затова смятам, че тази мажоритарност има своето оправдание поне до момента, в който партиите докажат в по-голяма степен своята идентичност, своята различност и по този начин своята специфична представителност.
Мисля, че това е един проблем, който вече засяга целия свят и Европа и някои от инцидентните, бих ги нарекъл, резултати на важни избори в Европа през последните 4-5 години доказват необходимостта от тази нова идентичност, която трябва да търсят и левите, и десните политически партии.
Това са, според мен, основните причини, за да се търсят по принцип промени в избирателната система.
Често като контрааргумент за въвеждането на мажоритарна система се посочва, че в нея много по-голяма роля ще имат парите. Да, това е така – колкото по-мажоритарна е избирателната система, толкова по-голямо е нарастването на разходите за предизборни кампании, а колкото по-голямо е нарастването на разходите за предизборните кампании, толкова по-голяма става зависимостта на политиката от бизнеса, от тези, които са готови да инвестират в политиката. И това е един сериозен въпрос, който обуславя кризата на демокрацията, защото управлението зависи не толкова от тези, които дават гласа си за партиите, а от тези, които осигуряват издръжката на партиите и на техните изборни кампании. Така възникват проблемите за лобизма, за сенчестата политика, за тези неявни интереси, които също, ако проследим развитието на българската демокрация в последните години, трябва да отчетем, че стават все по-силни. Тоест, все повече намаляват хората, които са в състояние да говорят без влияние на корпоративните интереси. Тук отварям скоба – ако проследим част от законопроектите, внесени от това мнозинство в Народното събрание, ще видим зад колко от тези законопроекти, особено инициирани от отделни народни представители, седят интересите на отделни групи, свързани със значителни финансови интереси! Така че мажоритарната система ще усилва влиянието на парите в изборния процес.
Но трябва да си зададем и другия въпрос – как е по-лесно да бъде поставена под влияние политиката, при коя от избирателните системи? Аз смятам, че все пак е по-трудно, казано грубо, да бъдат купени 240 народни представители, отколкото да се потърси влиянието върху ръководствата на четири или пет политически партии. Затова финансовата зависимост ще стане много чувствителна особено в нездравата българска действителност, но запазвайки влиянието на политическите партии, съчетано с персоналното участие мисля, че ние можем да неутрализираме частично тази силна корпоративна власт, която все повече просмуква политиката. И не само в България. Виждаме, че тя е просмукала политиката в най-развитите страни и че често тези, които са представители на народа, са просто представители на най-големите компании, ако не пряко, то опосредствено чрез техните интереси в страната и в целия свят.
Така че не може да има демокрация, която е основана на корпоративна власт и затова световната демокрация днес е в криза. И затова е необходимо някакво възраждане, една откритост на политиката. Затова няма идеални решения и даже част от говорителите по тази тема могат да станат още по-силни представители на корпоративната власт, мажоритизирайки своето участие. Но всички тези неща трябва да бъдат внимателно анализирани и преценявани.
Надделяват аргументите, че на гражданите трябва да се даде възможност в по-голяма степен освен правейки избора си за политическите партии, да определят и избора на народни представители. Но аз не съм съгласен с този фрагмент в Избирателния кодекс, при който кандидатите са разделени в две групи: едните – мажоритарни, а другите – вписани в национална листа, независимо, че ще имат своите избирателни райони. Следователно това е система, която вътрешно не е хомогенна и в тази си част трябва да бъде коригирана – да се запазят мажоритарни райони и регионални листи. Тези листи в рамките на сегашните области ще бъдат дотолкова скъсени, че до голяма степен ще правят мажоритарно участието на кандидатите в тях, а не в единия случай ние да имаме кандидати, които залагат изцяло на местната подкрепа и са зависими от нея, а други да са абонирани, тоест изведени на практика от състезанието, вписани в национална партийна листа, която се определя само от броя на общо подадените гласове, без всякакъв оглед на подкрепата, която те са получили. Затова смятам, че това правило задължително трябва да бъде променено.
Не споделям това, че се предлагат два различни начина за избиране на народни представители и на съветници. Ние трябва да улесним хората и те да знаят, че по един начин избират президент и кмет и по друг начин избират народни представители и съветници. Няма никаква причина да въвеждаме тези усложнения и да правим една система за местните избори и за общински съветници, а другата – система за народни представители. Затова смятам, че системата, която би се приела окончателно за избор на народни представители, трябва да се приложи и като система за избор на общинските съветници, отново съчетавайки двата принципа – мажоритарен и партиен.
В заключение искам да кажа, че въпреки няколко съществени недостатъка, които съдържа проектът за Избирателен кодекс, аз смятам, че той отговаря в частта за промяна на избирателната система за избиране на народни представители в по-голяма степен на обществените очаквания и потребности, отколкото сега действащата система. Затова по принцип мога да дам своята подкрепа.
Но са необходими, както отбелязах, съществени промени в самата избирателна система и в технологията на изборния процес. За мен обаче остава открит въпросът дали това не е поредното политическо кокетиране, поредният политически сюжет, който днес ще включи една дискусия без определен край. Наистина няколкото месеца преди местните избори не ни приближават към края на тази дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Репликата ми към господин Стоилов е към онази първоначална част в неговото изказване, където той засегна работата на Великото Народно събрание, характеризирайки я като не особено резултатна. Разбира се, че няма място да се надценява или идеализира тази работа. Централният факт е, че Великото Народно събрание изпълни основната си задача – прие Конституцията. Прие я е с впечатляващо мнозинство от над три четвърти. Прие я като Велико Народно събрание, избрано по тази именно смесена система, за която господин Стоилов обърна внимание като опит, който даде възможност това Велико Народно събрание да има в своя състав много ярки личности.
Всички проблеми, за които говори господин Стоилов от гледна точка на представителност, на влияние, на задкулисни интереси върху характера и състава на едно Народно събрание, са безспорно валидни и безспорно много остри.
Въпросът е къде търсим решението им. Според мен решението трябва да го търсим в адекватното прилагане на Конституцията, разбира се, и в нейното усъвършенстване, но неизпускайки основни нейни опорни точки, които позволяват сега да се търсят ефективни решения.
Първото е във връзка с партиите. Какво пише в Конституцията за партиите? – Че те трябва да са организации, изразяващи легитимните интереси на големи групи граждани. Какво имаме сега у нас? – Двеста-триста партии, които никой не може да преброи. Забележете, когато има президентски избори, се явяват изведнъж 30-40 кандидати за президент, издигнати от някои партии, които даже човек не може да ги открие на пощенските им адреси. Кой прави възможно това?
Струва ми се, че в крайна сметка в обществото ни има две партии: едната, която иска да има легитимно народно представителство с оформени позиции, което спори по принципи; и друго, което видимо не присъства, но е зад кулисите и прави всичко възможно за обезсилване на парламента, за делегитимиране на партии, за обезсмисляне на политическия процес, а в мътна вода знаем как се лови и кой го лови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика има думата госпожа Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подкрепата ми за новия Избирателен кодекс се ръководи изключително от жизнената необходимост, която изпитва обществото за промяна в цялата избирателна система.
През всичките тези 13 години, както на парламентарен, така и на обществен живот, ние писахме своята история – една неопровержима история на българската демокрация. Но всички ние тук сме обединени от факта, че трябва нещо да променим, трябва да направим една историческа крачка към усещането за целесъобразност, което трябва да предоставим на нашите избиратели, а именно – оценката им за отделната личност, оценката им за това какво в края на краищата представлява избраникът, какво място той трябва да заема в обществото. Една личност, която е безспорна като специалист, като общественик, наистина има място в българския парламент. Тук избирателят ще се прости с онзи момент, че трябва да направи компромис в общия избор – компромис с личности, с които не е съгласен да бъдат в общия им избор.
Именно затова ние трябва да докажем на българското общество, че сме готови да направим тази крачка в името на всичко онова, което е реален избор. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Атанасова.
За дуплика има думата господин Стоилов. Заповядайте.
Янаки Стоилов: Господин Пирински, аз благодаря за Вашата намеса, тъй като тя даде възможност допълнително да се прецизира анализът за началото на политическите промени и за дейността на Великото Народно събрание. Когато говорих за това, че може да се обсъжда ефективността на Великото Народно събрание, аз имах предвид все още липсата на парламентарен опит, това, че тук се водиха неколкочасови дискусии по дневния ред и някои от заседанията завършваха веднага след неговото приемане.
Важен е основният резултат. И дори днес, когато водим дискусия за малко на брой промени в Конституцията, и то само в частта за съдебната власт, виждаме на колко много проблеми се натъкваме. Дори мисля, че част от хората, които се надяваха, че много лесно се прави Конституция и още по-лесно се променя, днес вече са респектирани в по-голяма степен от това дело, което беше извършено. Защото българският преход има много малко реални резултати и един от тези значими, бих казал в по-голяма степен положителни резултати, е фактът на приемането на Конституцията, и то на тази Конституция, която действа в момента.
Мисля, че по този въпрос имаме обща преценка на ситуацията.
Госпожа Атанасова всъщност нямаше реплика към мен. Тя сподели свое виждане, което аз не оспорвам. Затова дискусията може да продължи нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
За изказване – господин Пейков, заповядайте.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Известно е, че добрата политика генерира добра надежда. Избирателният кодекс, който е подписан и от мен и който аз подкрепям, дава такава надежда.
Всъщност, законът би трябвало да осигури в обществата, където е установена нормална демокрация, представителството на народа в неговия представителен орган Народното събрание, в общинските съвети и т.н. В годините обаче на нашия преход – спомнете си едно изследване от есента на миналата година – все още 80% от българските граждани не признават резултатите от прехода и искат ревизия на тези резултати. По-малко от 5% са доволни от резултатите на прехода, а 15% са доволни, но не смеят да си го признаят, защото са осигурили своето по-добро положение с нечестни средства.
Докато в България има спорове дали преходът е бил честен или нечестен, политиците трябва да генерират надежда и трябва да водят своите избиратели дотогава, докато обществото се успокои, докато то поеме своя нормален път. И затова, като подкрепям думите, които каза тук господин Янаки Стоилов, и задълбочения политически правен анализ на избирателната система, аз си мисля, че с този Избирателен кодекс ние даваме надежда на българския народ, че мажоритарният елемент ще се засили.
Но спомнете си как Деветото комунистическо Народно събрание прие предложения от Кръглата маса Закон за избиране на Велико Народно събрание. В този закон имаше мажоритарен елемент и той беше на 50%. Спомнете си какво се случи, след като бяха проведени изборите за Велико Народно събрание, и можем все пак да предположим, че това, което ще предпостави Избирателният кодекс, ще бъде по-добро от това, което създадохме през последните години - това, което беше все пак първият опит на нашата демократична система.
Отново повтарям, че подкрепяме този законопроект и с направените бележки мисля, че на второ четене той може да стане реален двигател за реформа на българската политическа система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пейков.
Други изказвания?
Господин Кръстьо Петков, заповядайте.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Преди повече от осем месеца, както разбрахме точната цифра, 38 депутати подписаха този законопроект. Преди това са работили върху него десетки експерти – най-добрите в България, доколкото ми е известно, и през тези осем месеца стана нещо странно, за да стигнем до днешния ден. Този законопроект се бавеше, протакаше се, оспорваше се. Междувременно основни политически партии взеха решения, свързани със законите за изборите и с предстоящите местни избори, и сега, в последния момент, в условията на цайтнот този законопроект се вкарва от ръководството или не знам от кого по процедурата за обсъждане в пленарна зала. Аз гласувах за това да стане обсъждането и искам да обясня своите аргументи, без да навлизам в детайлите, въпреки че и детайлите са много важни.
На първо място, странно е, че към този законопроект се отнасяме така, или някои се отнасят така, както към доведено дете в едно семейство. Той не е желан, изглежда, и то от основни водещи групи и политически сили. Какво ги плаши в този законопроект и защо той с лека ръка беше наречен “популистки”?
Авторите на избирателните системи в редица западни страни - доколкото знам, предложенията тук имат доста сериозен заимстващ елемент от Германия - са популисти. А тук имаме перфектни технократи и професионалисти. Затова от тази гледна точка искам да обърна внимание на няколко аргумента, които се чуха срещу, а имаше и много сериозни аргументи от колегата Янаки Стоилов за законопроекта.
Най-напред, пречка ли е обсъждането на законопроекта днес и евентуално през следващите дни за местните избори? Аз мисля, че пречка бяха онези, които бавиха петте законопроекта допреди една седмица и след това скорострелно ги вкараха да ги гласуваме тук през куп за грош. А тези, които са си свършили работата преди осем месеца и повече, не са имали намерение да пречат на подготовката на местните избори. Така че не може да се вади такъв пресен, пресен аргумент и да се обвиняват тези, които са работили добросъвестно и професионално.
Но с това не свършва връзката на закона с местните избори. Местните избори няма да се подготвят само правно-технически нито организационно, нито финансово. Местните избори трябва да се подготвят политически, а това значи да се мотивират хората да гласуват. И аз твърдя най-отговорно, че ако ние имахме време да обсъдим този кодекс преди няколко месеца и да извадим от него Закона за местните избори и да предложим една разумна мажоритарна, смесена система, процентът на гласувалите есента щеше да бъде значително повече, така както предполагам ни се иска на всички. Но и сега не е късно.
И с това минавам към следващия аргумент. Ако кодексът се приеме на първо четене и ние сериозно, а не, както се казва тук, от трибуната – чрез кокетиране, се отнесем към проблема и дадем уверение, че след местните избори кодексът ще бъде приет и следващите парламентарни и всички други избори ще се водят по него след разумни корекции, със сигурност това ще повиши активността на избирателите. Разбира се, със сигурност това ще свие периметъра на партийните централи и ръководителите на политическите щабове, които готвят изборите, да поставят имена в предварително определени квадратчета. Но нали точно това е същността на заниманието, което правим – да се даде възможност на гражданина-избирател да преподреди или сам да избере там, където партийните лидери са сбъркали или под натиск отдолу, отстрани и т.н. записват в листите хора, чието място не е в общинските съвети и в парламента?
Аз виждам един междинен изход от неловкото положение, в което се поставяме, защото с приемането на процедурното предложение елитът на парламента излезе навън. И това не може да не се вижда от журналистите. Значи парламентарният елит, ръководствата на групите нещо недоволстват. Те не са съгласни с това, което правим ние в момента.

Начинът е следният: аз не съм съгласен с двете крайни мнения, че ако приемем този закон, слагаме точка на местните избори и трябва отново да правим цялата организация, или че, ако не го приемем, по този начин ще дадем ход на тези пет или шест закона, които бяха приети с технически поправки в материята.
Аз смятам, че приемането на първо четене на Избирателния кодекс, внесен от групата народни представители, след сериозна дискусия със сериозен ангажимент на този български парламент да го приеме на второ четене в подходящо време, за да бъдат следващите парламентарни избори направени по новата система, е достатъчно разумен, сериозен аргумент, който ще бъде приет и от гражданите, и от медиите, и от всички останали. Затова ще гласувам на първо четене “за” с риск да бъда упрекнат от мои колеги. Но ние специално от Коалиция за България на две предизборни кампании излизахме и говорихме, че сме за сериозен мажоритарен елемент в избирателните закони. Може да съм наивен, но аз сериозно мисля така. И сега не виждам причини 2 години по-късно да се откажа от това, което сме говорили и записали.
И накрая една забележка, без да ми се сърди господин Кошлуков. По някакъв начин този закон се води като Законът на Емил Кошлуков. Това е в много голяма степен невярно, защото зад него стои сериозна експертна, широка работа и, второ, защото под този закон се поставиха подписите 38 депутати не на шега. И те щяха да бъдат повече, ако не беше спряна подписката. Така че, господин Кошлуков, без да се засягате, аз мисля, че тук е представен един групов продукт, колективен в добрия смисъл на думата. И ако нашето Народно събрание в този си състав го подкрепи, то ще стори едно доста голямо добро на парламентарната ни практика. Иначе ще продължи сегашната грохваща вече практика – избират ни пропорционално, държим се мажоритарно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Цеков, заповядайте за изказване.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина проектът за Избирателен кодекс, който е представен днес на нашето внимание, не е част от онази законодателна конфекция, която неизбежно произвежда всяко Народно събрание. Това е един проект, който предлага една нова философия, проект, който предлага промяна на политическия модел, проект, който по значимост за промяната на политическия модел бих подредил непосредствено след конституционните промени, по които вече се работи.
Този проект в много голяма степен отговаря на обществените очаквания, на онова, което хората искат от днешното, от предишното, а ако не стане днес, ще го искат и от следващите Народни събрания – да имат правото реално да влияят при формирането на политическата и управленска класа на България. И кой каквото ще да казва, числата, социологическите данни са безмилостни – хората искат това. Голямото предизвикателство пред реформистките политически сили – и аз съм изключително удовлетворен от факта, че днес проектът за Избирателен кодекс се предлага от нашите колеги от Обединените демократични сили, тъй като това е една националноотговорна стъпка, - голямото предизвикателство е да променим този политически модел, в чиято хронична болест се превърна капсулирането на политическата върхушка, корупцията, крещящото недоверие от страна на хората по отношение на институции, на партии и политици, един политически модел, в който основен, да не кажа най-важният, критерий за политическа ефективност и отговорност на политиците се превърна не защитата на реалните интереси на избирателите, а честите поклони пред олтарите на тази или онази партийна обител, послушанието пред този или онзи кайзер, сив кардинал или друг партиен гаулайтер.
За мен голямото достойнство на този проект, в който, разбира се, има много пунктове, по които може да се дискутира, аз самият не съм съгласен с някои негови конкретни постановки, голямото достойнство е, че той осигурява необходимия баланс между интересите на политическите партии като структуроопределящи конституционно дефинирани субекти на политическата система и реалната възможност хората да изразяват личностните си предпочитания в рамките на предложените от партиите кандидати.
Говори се много, че едва ли не системата с мажоритарен елемент, без да навлизаме в конкретната технология каква точно да бъде, с какви точно бюлетини, но по принцип системата с мажоритарен елемент била сложна, объркана, хората нямало да я разберат. Извинявайте, но такава пропорционална система с мажоритарен елемент е действала у нас и преди много години – 1909, 1910, 1911 г., и някои иска да ме убеди, че тогава хората са били и обществото, неговата образованост, информираност и т.н., са били по-високи от днес? Това просто не е аргумент.
Иво Атанасов (КБ, от място): Избирателният ценз!
Борислав Цеков: Избирателният ценз, господин Атанасов, Вие добре знаете, е нещо различно от самата система и начина, по който се гласува и за който говорим в момента. (Репликите от народния представител Иво Атанасов продължават.) Вижте, позицията на една част от БСП е известна. Ще имате възможност да демонстрирате дали това е политическо лицемерие и дали са празна хартия вашите програмни документи, които приемате на конгреси наред. Ще имате възможност да гласувате.
Този законопроект и гласуването “за” или “против” него по принцип като философия, ще бъде вододел, вододел не за тази или онази партия или групички вътре в тази или онази партия, вододел между хората, които искат да бъдат удовлетворени очакванията им и да се повиши доверието в политическата система, и котериите, вододел между истински реформистки настроените политици и политически структури и онези, които са цената на всичко, ще бранят статуквото, което се превърна в омразно статукво за последните 13 години. Най-силният инструмент за промяна на това статукво е промяната на избирателната система.
Нека да подкрепим по принцип и като философия този проект и след това за отсеем онова, което може да обедини възможно повече и различни политически среди в парламента и след местните избори да приемем този проект за Избирателен кодекс със система, въвеждаща мажоритарното начало на парламентарните избори, така че наистина да се явим с открити чела пред хората, че сме удовлетворили едно от техните най-големи очаквания през последните години. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цеков.
Господин Цанев, заповядайте, имате думата за изказване.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. (Народният представител Иво Атанасов продължава да репликира от място.) Господин Атанасов, заповядайте на трибуната, аз досега не видях никой от изказващите се преди мен да е казал нещо срещу Избирателния кодекс на група народни представители, който вече 8 месеца отлежава в Деловодството на Народното събрание. Имаше известни корекции, които между първо и второ четене могат да се направят. Аз също не съм съгласен с една част от текстовете, които са просто редакционни поправки. Но това не ми дава право с процедурни хватки и всякакви други усложнения да бъда част от онова мнозинство, което, както правилно отбеляза някой от преждеговорившите, в момента, в който не успя с процедурна хватка да спре закона, напусна пленарната зала. Защото истината е, че днес сме свидетели на формиране на виждания на българския парламент, които може би ще дадат очертания не по-рано от следващите парламентарни избори, а аз си мисля, че и доста по-напред в годините, 5-10 години напред.
Истината е, че днес никой не може да каже, че Избирателният кодекс, на първо място, е една кодификация на избирателни закони. В голямата си част той преповтаря текстове от настоящи избирателни закони, които в никой случай не може да се каже, че не са работещи, а това е основното, което трябва да се подчертае, когато се коментира Избирателният кодекс.
На второ място, в Избирателния кодекс основното, което е различно от досегашния модел, това е системата на избор не само на народни представители, а по принцип на всички нива от управлението на нашата държава. Всъщност тук е и големият проблем. Защо никой не излезе днес на тази трибуна да каже, че е срещу мажоритарния елемент в пропорционалната избирателна система? Защото, аз съм абсолютно убеден, че в парламента има хора, които са срещу, но не смеят да излязат тук и да го кажат, защото знаят много добре, че избирателят, доколко е останал е друг въпрос, но хората, които в момента ни слушат или по някакъв начин ще бъдат информирани, ще заклеймят този човек, когато той коментира, че мажоритарният елемент в една пропорционална система не трябва да го има. И тук е големият проблем на хората, които са по принцип против тази система. Аз го чувствам много добре.
Проблемът е, че по един или друг начин тези хора са влезли не само в парламента, а във властта като общински съветници, пък дори и като хора, които са успели да се репродуцират във властта, и сега, когато се предлага промяна на системата, т.е. самите избиратели, самите хора да решат на кой от кандидатите да дадат своите гласове, за да влезе във властта, тогава, естествено, този човек, който по време на своя мандат не е направил така, че избирателят да го припознае като негов избраник, не е направил така, че да се води основно от интересите на избирателите, а не основно от интересите на групата хора, които са го излъчили, защото каквото и да си говорим, във всички политически групи има хора, които особено по време на кампании се активизират много силно и чрез апаратни игри се опитват да наложат своите представители на по-предни позиции както в листите за съветници, така и в листите за народни представители. Това е една много сериозна група, която по всякакъв начин се опитва да дирижира процесите на прехода в нашата държава. В тази група аз бих сложил и хора, които са извън политическите сили, но влияят на тези политически сили. За съжаление, тези хора работиха много силно при формирането на листите на НДСВ – сега не искам да казвам нищо политически, но това е вярно и се вижда колко е разделено НДСВ по този въпрос днес. За съжаление, тази група от хора, които по един или друг начин през годините на прехода са влияли, те влияят и на процесите в ДПС, и в БСП. Това, което поне успяхме в голямата си част да направим в СДС, е рязко да се разграничим от тази група хора. Изключително рязко да се разграничим от тази група хора – аз не искам да ги наричам ченгета или някакви други, но бих искал да ги нарека хора, които по всякакъв начин се опитват да спрат развитието на българската държава напред. Това е истината и това е нещото, което трябваше да се каже днес, защото наистина истината боли.
Аз можеше да изляза пред вас тук и да кажа по-витиевати фрази, както се изразиха и някои колеги, говорили преди мен, в името на това да се приеме днешният закон. Но всъщност аз искам да дам доводи защо той трябва да се приеме на всяка цена точно днес на първо четене. Самият факт, че ръководството на нашата политическа сила, както и ръководството на парламентарната ни група взеха такова решение означава, че в ОДС са преодолени онези малки моменти, които по един или друг начин ще влияят на политическата сила и на ръководството на политическата сила, в смисъл, че ще изземат част от техните правомощия. Самият факт, че това се преодоля, аз си мисля, че е много важно за развитието на всяка една политическа сила.
Що се отнася до конкретните други предимства, аз не бих оставил по-назад и предимството за финансирането - изключително големият проблем с финансирането на политическите сили и на предизборните кампании. В Избирателния кодекс се дава един възможно най-чист вариант за това съответната политическа сила или кандидат за народен представител да посочва конкретна сметка, която да бъде посочена в Централната избирателна комисия, в съответните избирателни комисии с една основна цел – да се гледа движението на парите откъде идват и къде отиват по отношение на финансираната кампания. Това е изключително нужно и важно, защото досегашната политическа система помни определени корпоративни практики за финансиране на кандидати за съветници, кандидати за народни представители с цел тяхното присъствие във властта и съответно след това влияние и лобиране за съответните корпоративни интереси. Ето това е нещо, което за мен е също много важно при изтъкване предимствата на Избирателния кодекс.
Друго много важно, което, в интерес на истината, явно не се разбира - поне това, което чух от господин Ремзи Осман – е именно проблемът с районирането на избирателните райони. Неслучайно има специален текст по този въпрос – всяка година да се извършва едно райониране, в което да се вземат предвид изменението, демографската характеристика на района. Всъщност това, което се прави, е, че всички райони, които ще се направят в българската държава, ще бъдат с разлика не повече от 15% от населението, което автоматично изключва разлика в населението и изключва големи разлики в тежината на мандата. Така че това, което се изрази като проблем, аз си мисля, че е решено в закона, а е или просто едно недоглеждане, или недостатъчно ясно запознаване с проекта за избирателен закон.
По отношение на това доколко една политическа сила трябва да има представителство, ако тя не е преодоляла 4-процентната бариера. Това е един много сериозен въпрос и аз бих могъл да дам както положителни, така и отрицателни страни на този въпрос. Положителните са, че ако тази политическа сила не е минала 4%, това означава, че нейната национална партийна листа явно се състои от хора, които недостатъчно се припознават от избирателя за хора, които ще защитават техните интереси. В същото време избирането на двама мажоритарни кандидата от същата политическа сила, посочени от нея показва, че в тази политическа сила има такива кандидати и по този начин ще се стимулира ръководството, а и самата членска маса на тази политическа сила и в националната си партийна листа, и в пропорционалния елемент от избора да излъчва свои кандидати, които да бъдат припознати от избирателите и да се гласува за тях. Това, естествено, са положителните неща.
Отрицателните, разбира се, са доколко пропорционалното представителство по този начин не се променя в българския парламент, но това според мен е въпрос, наистина, на техническа поправка между първо и второ четене.
Когато обаче говорим за първо и второ четене аз искам да предложа на Народното събрание, приемайки днес проекта, да се даде един достатъчно дълъг срок за работа. Ако трябва да се сформира една работна група от представители на всички политически сили, за да може, на първо място, тази работна група, да се запознае с всички силни и слаби моменти на Избирателния кодекс; да започнат отново разговори с експерти и дори да се работи и 2-3 месеца по Избирателния кодекс, особено летните месеци, които малко или много са предстоящи, ще доведе до това, че наесен ще се приеме един кодекс, за който съм абсолютно убеден, че вече ще има съгласие на голяма част от парламентарно представените политически сили.

Това всъщност е нещото, което ще преодолее негативизма от гледна точка на това, че някои от народните представители си мислят, че едва ли не искаме този кодекс още днес да се приеме и да се работи по него в местните избори. Чисто практически няма време за това, на второ място е несериозно, най-малкото защото престоя вече близо девет месеца в парламента и изведнъж за един месец да искаме да решим този въпрос…
На трето място – знакът, който ще се даде с приемането на първо четене на законопроекта към местните избори, към политическа система като цяло, ще бъде много силен за предстоящия местен вот, много силен и от гледна точка на това, че ще бъде много мажоритарен вот на първо място, на второ място, поради факта, че ще се опитаме да мобилизираме повече избиратели да излязат пред урните на есен, за да бъде и вотът много по-представителен.
Това са основните неща, които исках да споделя с вас. Не на последно място искам да изтъкна един много важен въпрос, който притеснява малките политически сили – така наречената квота Хеър, за разлика от системата Д’ондт облагодетелства, или по-скоро дава предимство на малките политически сили. Не трябва да се остава със заблуждението, че едва ли не този избирателен кодекс работи срещу малките политически сили. Много е важно това да се подчертае, когато се коментира и се изтъкват предимствата, защото за разлика от сегашната система квотата Хеър е по-добра за малките политически сили, отколкото системата Д’ондт. Това е нещо, което ще бъде достатъчно добре, ако бъде разбрано от представители на ДПС и други политически сили извън парламента, ще даде възможност и те да се включат като част от хората, които пропагандират приемането на първо четене на Избирателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цанев.
Заповядайте за изказване, господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата, защото този кодекс отдавна, лично за мен, е престоял в парламента и трябваше този дебат да се организира много по-рано.
Преди да си направя изказването обаче, искам да уточня няколко детайла. Този кодекс не е мой, както казаха колегите. Работната група, която е автор на кодекса и трябва да получи кредит за написването му, се състои от: Мишо Константинов, проф. Димитър Димитров, Ива Алексиева, Тони Хиджов и Илия Божинов. Това са хората, които се трудиха и бих искал колегите в залата да знаят техните имена и да отдадат – ако изобщо им хареса кодексът – уважение към тях.
Второ, този кодекс като голямо и сериозно законодателство днес трябва да бъде приет по дух и философия. Категорично не може да бъде приложен за тези избори. Това е цялостното мнение на колегите от ОДС и НДСВ. За нас е важно да спазим принципите и да отстоим позициите, за които сме се борили, а неговото приложение ще дойде тогава, когато е възможно.
Трето, искам да благодаря на всички колеги от НДСВ, които направиха възможна тази дискусия. Ако не бяха натиснали копчетата, предложението на БСП щеше да мине.
Четвърто, искам да благодаря на ОДС, които имаха куража да внесат кодекса в зала. Бих искал да благодаря на моето ръководство, но не мога, затова благодаря на ръководството на ОДС.
А сега ми позволете да направя един кратък увод към Избирателния кодекс, разбира се, в детайли и по същество ще го гледаме по-нататък, ще има и хиляди обсъждания в комисии, на срещи с граждани, с политически партии, в телевизии, ще пишат статии.
Защо обаче този кодекс е толкова значим? Мисля, че на помощ може да ми дойде едно изказване на Джеймс Медисън, ако бях завършил в Москва, щеше да е на Ленин, но за съжаление завърших в Калифорния, което горе-долу звучи така: "Целта на всяка политическа конституция, на всеки политически модел е да осигури за управници такива хора, които имат най-много мъдрост да разберат и най-много добродетели да осъществят колективното благо за народа. Но втората цел на такава политическа конструкция е да вземе най-сериозните предпазни мерки да ги задържи добродетелни, докато са на власт." Ако ми позволите да ви представя още една мисъл: "Всяко правителство, което се конструира от хора, излъчва управници, първо трябва да осигури шанс на управниците да управляват и второ, да задължи самият кабинет да бъде контролиран." Даже и в пряката демокрация, колеги, не в представителната, която е тук, без народни избраници, даже да можеше България да се управлява от осем милиона българи по Интернет едновременно, пак решенията на мнозинството щяха да са задължителни. А в представителната демокрация е дадено на нас, депутатите, да определяме живота на хората. Ние казваме от колко години децата да ходят на училище, казваме какви данъци да плащат, с коя страна да влезем във война и го казвахме на два пъти през тези години, казваме до колко часа може да се ходи по улиците и всички са длъжни да изпълняват. Нашите решения са задължителни. Големият въпрос на представителната демокрация е следният: как тези, които са облечени с толкова власт, да работят в интерес на обществото, а не в свой личен интерес? Защото, съгласете се, че сме имали случаи, когато народните избраници – местни в съветите или в парламента, са преследвали лични облаги. Всички в тази зала приемаме, че е добре да работим в интерес на обществото, на колективното благо. Но кое ни задължава, кое ни кара да бъдем отговорни пред гражданите? Това е големият дебат на представителната демокрация, на народните избраници на парламента. От двеста години насам, от края на ХVIII век по институционалното уреждане на този дебат, по това какви институции на представителната демокрация могат да са най-насърчителни за добро управление няма спор. Те са три:
Първо, управниците се избират чрез избори. Това е нещо, с което всички сме съгласни, никой не го оспорва.
Второ, решенията на управниците са задължителни за всички граждани, дори да ги критикуват, да не са съгласни с тях или да им дават препоръки да ги променят.
Трето, управниците периодично се подлагат на избори. Това е институционалната уредба на тази зала, на тази сграда.
Докато може да спорим по съществото кое е колективното благо и всеки ден го правим, всеки ден един от нас по всеки един закон казва: аз говоря от името на своите избиратели и това, което ви предлагам, е по-добро от това, което вие предлагате. Забележете, дебата е по същество на управлението. Дебатът е по това кое възприемаме като колективен интерес – дали това, което казват изследванията, дали това, което управниците смятат за вярно, както направи СДС при случая с Косово – срещу изследванията и преференциите, срещу желанията на гражданите. То каза: "Не, ние сме информирани, не, ние знаем по-добре" и в ретроспекция, разбира се, изследванията и положенията бяха преобърнати, получиха подкрепа.
Забележете, дискусията върви в една-единствена част: как ние, управниците, възприемаме колективните интереси и ги представяме. Но не и по това, как да бъдем тук.
Разбира се, оттук излиза същностният въпрос – защо който и да е управник, който и да е кабинет би следвал колективните интереси, би работил в интерес на гражданите? От двеста години отговор на този въпрос няма, уважаеми колеги, но има сравнително стабилно съгласие по отношение на това, че представителната демокрация е продукт на изборите. Единственият дебат по отношение на институциите е относно избирателната система.
Има четири основни хипотези, уважаеми колеги, които горе-долу обясняват причините защо ние да сме добри и да вършим това, което е полезно за хората. Едната е, че когато се кандидатират за публичен офис, обикновено идват такива граждани, които са морални и отговорни. Добри хора искат да станат депутати.
Другата презумпция е, че когато се явят на избори, избирателят гледа различните кандидатури, различните платформи и подбира добрите. Може да има кандидатирали се хора и с друга мотивация, може да има хора, преследващи други интереси, но избирателят отсява, така нареченото мандатно виждане. Той казва: да, четири човека искате да седнете на този стол отпред, но аз ще избера един от вас, защото вярвам, че той става.
Третото отговорно виждане гласи следното, уважаеми колеги: политиците предусещат санкцията на народа. Те се сещат, че ще бъдат наказани в най-скоро време – на следващите избори, и това ги кара да вървят в голямото русло на държавния и обществен интерес, предугаждането на присъдата. Ако всички управници са подложени периодично на избори – на четири, на пет, на три години, те ще гледат да се харесат на управляваните и да защитават техните интереси, защото знаят, че ще бъдат изхвърлени от тази зала.
Забележете, уважаеми колеги, че тези три виждания опират също до изборите. Без да неглижирам първото, че за депутати се кандидатират сравнително честни хора, ние не можем да го дискутираме тук, не може демокрацията да се основава на късмет. И един диктатор може да е представител. И един диктатор, ако работи за интересите на своя народ и решава да ги изпълни, също отговаря на тези изисквания. Но той не се избира чрез избори.
Затова характерната черта на всяка представителна демокрация са изборите. Разбира се, има още една четвърта хипотеза, която казва: а бе, колкото лоши да сте вие, така ще направим Конституцията, че чрез система на взаимен контрол и баланс между различните власти ще ви накараме като краен продукт да произведете добра политика. Парламентът ще се обърка, президентът ще наложи вето, съдът ще го осъди, но на финала ще излезе продукт, който криво-ляво е в обществен интерес. И това е предмет на Конституцията, това не го дискутирам тук.
Днес аз се опитвам да кажа, че е крайно време да признаем, всички го правим в интервюта, пред медии, ако попитат който и да журналист отвън, ще каже: ама, как, време е за мажоритарен компонент, елемент, принцип.
БСП в предизборната си програма, ще си позволя да освежа, сигурен съм, безупречната памет на моите колеги отляво, също записаха, че са за такова нещо. Но когато дойде да го гласуваме и да се изправим в залата, ние започваме да се позоваваме на всичко, само и само да избягаме от големия въпрос, който, пак повтарям, ОДС имаха куража и НДСВ имат волята да поставят тук: готови ли сме да направим избор в деня на изборите? (Неразбираема реплика на Иво Атанасов.)
Днес ОДС, взимам повод от репликата Ви, уважаеми колега, тук, в този момент, е изключително модерна партия. Аз съм бил критик на ОДС, сигурно по-яростен от Вас. И ще продължа да бъда по всяка тема, която смятам, и моята съвест ми казва, че трябва да бъде критикуван. Но днес Абаджиев, Цанев и цялото ръководство на ОДС направиха това, което вие не успяхте, за съжаление и аз не можах – да внеса точка в дневния ред на парламента, която да каже: време е да чуем хората. Разбира се, надявам се заедно с всеки един, включително и с вашите колеги социалдемократи, които подкрепят кодекса, включително с колеги от БСП, които са за това нещо, да успеем да го прокараме на първо четене. Разбирам отлично, че този кодекс не може да бъде приложен за тези избори, никой няма такова желание, разбирам, че по този кодекс ще има огромен и тежък дебат.
Но през тези тринадесет години ние сме се гледали криво-ляво по улици, площади и трибуни с повечето от вас. И ако сложим ръка на сърцето, знаем, че сме една от причините този преход да не върви. Да, некадърни управници излизат в България. И за мен отговорът не е, че няма 240 достойни българи, пак казвам, демокрацията не може да зависи от късмет, да търсим светци. То затова няма живи светци, защото са умрели. Не можем да разчитаме, че ще дойдат просветени и възвисени хора, които ще управляват. Това е порочно старовремско виждане. Не, демокрацията разчита на институция, на механизъм, който ще гарантира, че дори и да не сме добронамерени, ние ще се стремим да работим в обществения интерес, въпреки личните си изкушения. Ето, на този въпрос отговаря кодексът. Дали ще е интегрална бюлетина, какво ще е районирането, по какъв начин ще се направят тези преференции, няма никакво значение, вярвайте ми. Има значение волята и куражът да се опълчим срещу едно статукво на 13 години, което задържа развитието на България.
Обратната теза, уважаеми колеги, е пораженческа. Това значи да признаем, че 8 млн. българи не могат да изберат 240 читави депутати или 20 добри министри. Не, просто машината, с която ги произвеждаме, избирателната система, която изхвърля нагоре, е порочна.
Аз не държа нотариалният акт върху истината. Не знам дали този кодекс е най-добрият. Той ще претърпи сериозни промени от това, което чувам. И съм готов от сърце да ги подкрепя, доколкото от мен като шеф на тази комисия зависи нещо.
Но за мен най-важното е днес да имаме куража и доблестта да се изправим пред избирателя и да кажем: да, готови сме да се подложим на контрол. Да, освен, че ние ще ви управляваме, ще ви казваме кога да си лягате, колко пари да плащате, колко да ви е бензинът, ние също ще се подложим на контрол, за да сте сигурни, че ще изпълняваме предизборните си обещания, и за да сте сигурни, че ще бъдем вашите политици. Това е смисълът за мен да бъда тук, в парламента, и в НДСВ.
Когато говорехме и писахме програмата, аз съм се занимавал само с тази част, която се нарича политически модел. Защото не съм икономист, не съм и правист. И затова съм поел ангажимента си като народен представител и ще се боря докрай. Разчитам на подкрепата на много хора, знам, че много хора по същия начин са готови най-накрая да кажат: “не” на това политическо статукво. И вярвам, че и БСП ще го направи. Благодаря ви, уважаеми колеги, госпожо председател. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кошлуков.
Реплика – господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин Кошлуков, ние, от Движението за права и свободи, и в Тридесет и седмото, и в Тридесет и осмото Народно събрание сме защитавали тезата да има възможност на мажоритарен елемент по време на изборите. Вие като депутати от НДСВ сте мажоритарен избор на българския гражданин от името на Симеон Сакскобургготски. Така мажоритарно вие не успяхте да се разберете с вашето ръководство, не успяхте мажоритарно да се разберете с ОДС, които не пожелаха в Тридесет и осмото Народно събрание в избирателния закон да влезе мажоритарният елемент. И сега видяхме от какви проценти къде стигнаха и гледаме как жарко защитават малките партии. Предполагам, не за това, че им пада процентът и ще бъдат толкова малко, но от обща грижа за държавата. (Неразбираема реплика.) Нашите проценти са наравно вашите, но кой откъде идва и докъде е стигнал е видно от статистическите данни или изследвания на общественото мнение.
Господин Иво Цанев каза, че група хора определят листите. Ние сме партия със строга йерархия, имаме структури, имаме пирамидална структура.
Господин Кошлуков, аз си задавам въпроса и това е една от точките на репликата ми към Вас: коя е тази група при вас, която направи списъка на депутатите в НДСВ? Защото пропорционална партийна листа вие нямате, вие не сте партия, не бяхте политическа сила. Значи има такава група.
И второ, запознат съм с вашия кодекс, но твърде много време мина, днес не съм се запознал. Но има силен партиен елемент при определяне на мажоритарния момент. Има нужда от дискусия за това, защото ми се струва и чакам отговор от вас партийното мажоритиране няма ли за цел да узаконява фракциите в отделните политически сили, които ще бъдат парламент? А парламентарните групи са политически, партийни групи.
Иначе съм “за”, защото пропорционалният избор беше необходим на прехода в България в първите години, защото трябваше да сменя системата, трябваше бързо да се сменят и променят законите. И сега идва моментът на мажоритарния елемент, но това трябва добре да се обмисли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Друга реплика на господин Кошлуков няма.
За дуплика има думата господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, благодаря на господин Кемал Еюп, че е “за”. Радвам се, че ще подкрепи кодекса на първо четене.
Второ, не е моя работа да отговарям защо ОДС не са го вкарали в миналия мандат или защо БСП в по-миналия не са го вкарали или пък защо, когато ДПС беше с мандат на малцинството след разрива с Филип Димитров също не са го вкарали?! Но миналите грешки не са основание за бъдещи грешки!
Слава Богу, че днес те искат да го направят. Слава Богу, че днес ние имаме желанието. Дайте да оправим България.
Напълно съм съгласен с Вас, че този кодекс не е перфектен и затова ще искам вашата подкрепа, вашия съвет и мнение, за да го поправим.
Далеч не се мисля и не се лаская от мисълта, че съм някакъв избирателен експерт, макар че избори съм гледал от Чили до Азербайджан. И криво-ляво разбирам от избирателни системи, чат-пат чета и лекции по университети. Но за мен е по-важно днес не да доказваме и да демонстрираме неуместна амбиция тук. Не да защитаваме буква или алинея на кодекса. Напълно съм съгласен с Вас, вярвайте ми.
Как са направени нашите листи, защо сме дошли на власт или защо е паднало ОДС или защо Виденов се изгони, няма никакво значение. Днес пред нас стои въпросът искаме ли да направим модерна България.
Ако вие сте искали през годините, днес при нас има криво-ляво мнозинство, има някакво съгласие и сред колегите от ОДС. Да си подадем ръка и да работим.
Това беше другата теза, която ми допадна, когато писахме програмата – тезата за надпартийно гласуване и търсене на модерно, реформаторско мнозинство в парламента.
Но всичко добро аз бих насърчил, откъдето и да дойде то. Дано да съм Ви отговорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Тъй като има доста желаещи за изказване, ще дам почивка и след почивката ще продължим.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно, че след блестящата политологична реч на господин Кошлуков човек е трудно да навлиза в тези води, но аз ще се опитам да поставя нещата от един малко по-различен ъгъл.
Безспорно е, уважаеми колеги, че политическите партии са основата на парламентарната демокрация. Безспорно е, че както и да бъдат избирани те, каквато и да бъде системата, политическите партии са и ще бъдат тези, които реално ще управляват държавата и ще бъдат в основата на парламентарната демокрация. Друг е въпросът, уважаеми колеги, че безспорно всяка една политическа сила, която има своите виждания, има своите принципи и се стреми чрез хората, с които разполага, и то с най-доброто, да участва в политическия живот на страната, за да прокара, да реализира своите идеи, което от друга страна е мерилото, по което българските граждани ги оценяват.
Във връзка с това аз категорично бих искал да кажа, че не смятам, че мажоритарният елемент е онази панацея, която до голяма степен ще реши изцяло всички проблеми на държавата и на прехода ако щете. Затова аз не смятам, че са уместни думи “да разрушим стената” и други, които бяха казани, които звучат наистина не съвсем сериозно.
Има и един друг въпрос. В продължение на тези 12 – 13 години ние сме свидетели постоянно – за съжаление – че точно в навечерието на изборите ние променяме законите за местните избори, закона за президентските или за парламентарни избори. Безспорно това не е хич случайно. Аз няма да се спирам защо това е така. Всички вие знаете. Безспорно е, че всяко едно мнозинство се опитва чрез промените да направи неща, които да го облагодетелстват или поне те мислят, че ще ги облагодетелстват. Това обаче категорично пречи на нормалния политически живот в страната и на нормалното провеждане на едни избори.
Вие виждате и в момента, уважаеми колеги, само преди няколко дена приехме на първо четене промени в Избирателния закон, в Закона за местната администрация. Предстои, най-вероятно до края на тази сесия, вероятно преди ваканцията те да станат факт. Ваканция, след което влизаме в една предизборна кампания. Не е нормално това. Във връзка с това възниква въпросът има ли нужда от един Избирателен кодекс? Избирателен кодекс, който да дефинира нещата трайно, да дефинира нещата за дълго време и който, забележете, да бъде направен така, че да не може винаги да се променя само по силата на което и да е мнозинство. Аз не вярвам, че в залата има човек, който да отрече необходимостта от подобно нещо.
Възниква обаче и още един въпрос – този избирателен кодекс, за да бъде наистина дълготраен, за да бъде наистина най-доброто и да бъде наистина отговарящ на изискванията на българските граждани, той трябва да се приеме с един доста голям политически консенсус, след продължителни дебати по този въпрос, за да може да отрази наистина онази избирателна система, която да гарантира ако не това, което всички бихме искали в своите идеали, то поне един парламент, който да е по-отговорен на нуждите на времето.
Пак ви казвам – аз не смятам, че сегашната избирателна система е онази панацея, която ще гарантира да влязат ако не 240, то поне 180 наистина най, най-качествени депутати. Защото в крайна сметка политическите партии издигат това, с което разполагат.
Съвсем прав е и Янаки Стоилов, който казва, че безспорно мажоритарният елемент ще засили възможността на хора, които разполагат с финансови средства. В сегашните условия на страната има и момент, който безспорно ще засили влиянието на хората с пари по време на изборите.
Аз обаче искам категорично да заявя друго. Мисля, че не бих могъл да се съглася с това, което каза господин Стоилов, че пропорционалните листи трябва да бъдат регионални. Напротив, аз мисля, че трябва да се даде възможността на политическите партии като основата на парламентарната демокрация в крайна сметка да имат определящо място, роля, да определят може би частта, която им е отредена в пропорционалната листа. И тя трябва да бъде национална, за да не се губи нито един глас, подаден за определена политическа сила. Защото много трудно би могло това да стане в една регионална. Не е невъзможно, може би, господин Стоилов, но има реална възможност да бъдат загубени гласове, което пък няма да е съвсем редно.
Съгласен съм обаче, че трябва да се търси еднаква формула за изборите за пропорционалната листа, касаеща избора на съветници, на народни представители или поне те да бъдат близки. Защото аз лично и политическата сила, която представлявам, трудно възприема, - въпреки че ние сме по принцип съвносители на този законопроект – това да има мажоритарен елемент в избора на общински съветници във вида, в който се предлага. Много трудно ще бъдат разделени районите, може да се получи така, че една улица да дели два района и фактически един кандидат, който живее от едната страна на улицата, да е кандидат от другата страна на улицата. Но това не е против идеята.
Аз лично ще подкрепя закона не само защото съм и съвносител, а защото смятам, че на България е необходим един такъв кодекс. Но смятам, че в никакъв случай не трябва да се бърза.
Това, което ме учудва, е защо в тези 9 – 10 месеца, откакто той е внесен, не беше проявена никаква активност от страна на парламентарно представените политически сили по принцип да се търсят по-ясни договорености, които да подпомогнат приемането му на първо четене и които да улеснят преминаването му на второ четене.
Веднага ще кажа защо. Защото, ако се приеме във вид, в който за някоя политическа сила има определени моменти, които са абсолютно неприемливи, след това на второ четене философията на закона трудно ще може да бъде променена и в такъв случай тя едва ли би могла да го подкрепи, включително и на второ четене в този му вид.
Разбира се това, че все пак стана дебат е наистина нещо много добро. Аз мисля, че всички трябва ясно да заявим, че в никакъв случай този Избирателен кодекс не бива и не трябва да повлиява на предстоящите местни избори. Просто няма време! Просто няма време и това ще обърка нещата. Трябва ясно да заявим, че каквото и да стане, дебатът между първо и второ четене и впоследствие самото второ четене трябва да станат след местните избори. И нека да поемем отговорността това да стане далеч, далеч преди парламентарните избори, въпреки че така, както вървят нещата, само един Господ знае кога те ще бъдат.
Но, в крайна сметка в тази връзка смятам, че е необходим Избирателен кодекс. Необходим е на всички политически партии, за да не се приемат ад хок, на коляно закони няколко дни преди да изтекат сроковете за регистрация и за обявяване и на кандидатури, и на други неща, което прави винаги нещата бързи и оттам насетне част от лошия резултат се дължи на късното приемане на избирателните закони.
В тази връзка ние ще подкрепим на първо четене законопроекта като изявяваме нашето желание, първо – срокът между първо и второ четене да бъде достатъчно дълъг, уважаеми колеги, за да могат да се проведат консултации, за да може наистина да станат задълбочени дискусии и в крайна сметка предложенията за второ четене наистина да отразяват сравнително обща политическа воля. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Желание за изказване са заявили господин Милушев, госпожа Анастасова, господин Нихризов.
Преди това за реплика заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Моята реплика, господин Китов, е уточняваща и в малка степен коригираща. Иначе нямаме принципно различие с това, което изложихте.
Става дума за това дали да има национални партийни листи или изборите да бъдат по райони, каквито те са сега в момента? И в момента националните ръководители на партиите обикновено оглавяват някои от техните областни или регионални листи. Аз смятам, че тази практика трябва да се запази, за да има единство или близост при новата система в начина на избор, защото иначе ще се окаже, че имаме два различни типа кандидати – изцяло мажоритарни кандидати и кандидати, които бих могъл да нарека “партийно абонаментни”, защото те по същество няма да бъдат свързани с никакъв регион и с нищо, което да ги въвлича по-тясно в предизборната кампания, по-нататък и в дейността, която е свързана с част от избирателите.
Твърде много време мина от деня, когато се готвех за тази дискусия. Тъй като тя не се състоя тогава, вече не съм сигурен дали всички детайли си спомням, но моята идея за разлика от тази на вносителите е ние да сумираме всички подадени за партиите гласове – и за мажоритарните кандидати, и за пропорционалните листи. В момента местата на партиите се определят от пропорционалния избор, като от него се изваждат директно спечелените мандати. Според мен трябва да се сумират всички гласове, за да направим този избор максимално близък до вота на хората и да отчетем тази воля. И от него наистина ще бъдат извадени тези, които директно са спечелили своите мандати.
Така че с тези две корекции – едната по отношение на вносителите, а друга по отношение на вашата идея смятам, че системата ще бъде подобрена и ще отговори в по-голяма степен на идеята, която прокламира самият проект за Избирателен кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоилов!
Аз смятам, че именно политическите партии, а аз казах защо, трябва да имат възможността и правото да определят т.нар. твърди места в пропорционалните листи, защото Вие сам знаете, че системата Д’ондт, която сега съществува, понякога прави така, щото в определени региони от една и съща политическа сила да бъде избран човек, събрал по-малко гласове, отколкото човек в друг регион друг човек с повече гласове.
Така че, първо, трябва да има възможност изцяло да не се губят гласове, освен това аз считам, и тук може би е нашето различие с Вас, че политическите сили трябва да имат своето право, своята възможност, за да определят т.нар. най-твърди места в пропорционалната листа, за да може реално да се гарантира политическата линия на съответната партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
За изказване заповядайте, господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Преди няколко дни по една от телевизиите имаше една анкета и на въпрос кога ще се оправи България един мъж отговори: “Когато се намали броят на народните представители, когато им вземат мерцедесите и им намалят заплатите”.
Безспорно това е емоционален и в същото време и наивен отговор. И въпреки това, това беше български гражданин!
Кое породи в душата му този нихилизъм? Защо по екрана на българска телевизия се появи един невярващ българин?
Никой не може да ме разубеди в дълбокото ми убеждение в основната роля на българския парламент, която той играе в демократичните процеси и за развитието на нашата любима родина. И в същото време трябва да признаем, че зад партийните доктрини се проявяваха силни политически характери, които характери формираха по-скоро общественото мнение, отколкото партийното мнение на различните парламентарни групи в парламента.
Днес се слага началото на един изключително важен за българското обществено развитие дебат. Този дебат ще продължи след много размисли, след много диалог, в който и аз ще се включа. Като народен представител, който е подписал Избирателния кодекс като вносител, аз повярвах на неговата голяма идея, а голямата идея е не просто смяна, някаква смяна на политическата система. Голямата идея на новия Избирателен кодекс е начинът на поемане на политически ангажименти за бъдещето на страната и начинът на носене на отговорност.
От друга страна се създава възможност за постоянна актуализация на политическите идеи и доктрини вътре в парламента, вътре в парламентарните групи чрез взаимоотношенията между мажоритарно и пропорционално избраните народни представители. Ето това е голямата идея.
Днес чухме много задълбочени изказвания по Избирателния кодекс – някои по философията, другите по детайлите, затова аз се спирам на този малък нюанс - затова, че нас трябва да ни интересува какво мисли за българския парламент и българския парламентаризъм всеки български гражданин.
Затова аз призовавам колебаещите се в залата да подкрепят Избирателния кодекс и ще бъдат горди, че са български парламентаристи, за да се чувстват горди, че са народни представители на своя народ.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милушев.
За реплика заповядайте, господин Ганев.

Гиньо Ганев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, останах с усещането, че тук се наслоява едно превратно разбиране за това коя част от залата какво поддържа. Налага се да свидетелствам.
Националната кръгла маса, за която господин Кошлуков и много други хора си спомнят добре, наложи на тогавашното Народно събрание да приеме избирателна система от смесен характер. Затова изборите за Велико Народно събрание станаха именно въз основа на една смесена избирателна система, при която 50 процента от общия брой – 400 души парламентаристи, се избираха мажоритарно, а другите – по пропорционалния признак. Завършваше Великото Народно събрание. Казвам ясно: много хора настоявахме поне тази система да се повтори – от смесения тип, но никой не се съгласи – нито партиите от тогавашната опозиция на СДС, нито другите. Защото се оказа много лесно изборите за много от кандидатите да започват и да свършват с това да се преборят в общинските партийни ръководства да ги сложат на някои по-избираеми места. Никакви срещи с избирателите! Избирателите не проверяваха никакви качества и се гласуваше по тези тъй наречени партийни каталози. Смятам, че на това нещо трябва да се сложи край. В Народното събрание само по този път, когато има силно подчертан мажоритарен елемент, ще има повече личности и по-малко безличности.
Сега не е ли ясно? Погледнете всички листи в преминалите избори. До едни великолепни имена, които водят листите, се крият имена на не много подходящи хора.
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): Вярно е!
Гиньо Ганев: Деликатно е, нали? И даже оттогава, Емиле, аз направих фразата “Партийно-пропорционалните листи имат недостатъците на груповия секс – нямаш право на индивидуално предпочитание”. (Смях и оживление в залата.) Във всичките закони оттогава досега, които изключваха мажоритарния елемент (всъщност мажоритарните кандидати стояха като теория под формата на независими), избирателните системи раздаваха вилици на мажоритарните кандидати за този изборен бульон, от който партиите гребяха с големи лъжици. Смятам, че е време да се сложи край на това най-после, да се приемат принципи на една подчертано мажоритарна система. Партиите, разбира се, имат своето значение. Струва ми се, че по това няма никакво съмнение.
Смятам, че не може да има съмнение в здравия разум на самите партии. Те оттук нататък трябва да разберат, че като предлагат свои кандидати, трябва да предлагат хора, годни да бъдат политици и обществени дейци, а не лесничеи, художници и други, които идват с манталитета на професията си. Един добър хирург трябва да знае, че идва тук, не за да прави операции, а за да има чувство за обща работа, за обществена работа.
С този патос аз лично ще подкрепя принципно този Избирателен кодекс, но между първо и второ четене има толкова много нюанси и толкова много особености! За да не изпадаме в неудобството на господин Абаджиев, който преди 2 дни предлага един Закон за местните избори, а сега казва, че бил фрагментарен, то нека да спрем до това първо четене, да приемем с разум общия законопроект за местните избори и той да стане един факт. Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ганев. Вероятно не Ви разбрах – Вие направихте изказване, а не реплика.
Заповядайте за процедура, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, поглеждайки хората в залата – народни представители, мисля, че 95 процента сме зад и поддържаме този Избирателен кодекс.
Емил Кошлуков (НДСВ, от място): Деветдесет и девет процента!
Стефан Данаилов: Добре, да речем 99 процента.
Всички, които говореха, практически застават зад това предложение със съответните допълнения и поправки между двете четения.
Моето предложение е да прекъснем дебатите и да гласуваме на първо четене предложения законопроект. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Данаилов.
На практика не мога да подложа на гласуване такова процедурно предложение, тъй като на първо четене не могат да се прекъснат дебатите по законопроекта.
За изказване има думата госпожа Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря, госпожо председател.
Аз подкрепям това, което каза господин Стефан Данаилов. Действително се радвам, че залата е на път да постигне консенсус по въпрос, по който се спори от дълго време. И аз също ще взема отношение по него, тъй като това е принципен въпрос, по който дебати се водят, откакто започна у нас демократичният процес.
Спорът мажоритарна – пропорционална – смесена система датира всъщност още от началото на демократичните промени. На практика дискусията по този въпрос тече вече 13 години.
Няма да повтарям това, което казаха колегите и голяма част от което подкрепям. Ще се опитам да поставя нещата от малко по-различен ъгъл, пак в подкрепа на Избирателния кодекс, който ни се предлага на вниманието.
Мисля, че както всички колеги усещат, или поне по-голяма част от присъстващите тук, времето за смесената избирателна система и въвеждането на мажоритарния принцип при гласуването, вече наистина е дошло. Обществото го чака и го изисква от нас. Затова като народни представители с отговорно поведение ние не можем да останем глухи за тези очаквания. Не можем да не отбележим тенденцията, която се налага в развитието на демократичните процеси у нас. А тя е именно в тази посока – все повече назрява и се избистря идеята, че в парламентарното управление, а също и в управлението на местните парламенти – общинските съвети, мажоритарният принцип трябва да залегне осезаемо при избора на общински съветници, а също и на народни представители.
В крайна сметка по своята същност едно такова предложение, такъв принцип, такава философия са новаторски за българското общество. Досега всъщност ние не сме имали – с изключение на това, което каза господин Гиньо Ганев за Великото Народно събрание, подобна система на избор. Ако сега подкрепим този Избирателен кодекс, ще проявим своего рода новаторство в подбора на политическото управление. Надявам се, че той ще покаже своите по-добри резултати, защото изводите, които се налагат от случилото се досега, от всички управления и начини на избиране, както и очакванията, са един мажоритарен избор да бъде по-качествен в известен смисъл.
Разбира се, той крие и своите капани, за които тук се говореше. Може би е време да видим как ще проработи и как по-нататък да преодолеем тези капани. Твърдя, че те няма да бъдат в толкова голяма степен и толкова сериозни, колкото някои предполагат.
Освен това въвеждането на мажоритарния принцип е огромна крачка към демократизацията на процесите и управлението в страната. Ще нарасне ролята на гражданското общество, с което не можем да не се съобразяваме и което, вярвам, е цел на всички ни, които сме тук.
Що се отнася до това кой внася този Избирателен кодекс, мисля, че е минало времето, когато можехме да си подмятаме и да си прехвърляме топката или да се противопоставяме само заради това, че някой друг е внесъл нещо, което на практика - все пак всички сме узрели вече - е необходимо на нашето общество. Така че нека да не задълбаваме върху това, а по-скоро да обърнем внимание дали има нужда от тази промяна. Аз мисля, че болшинството тук наистина вярваме, че има нужда. Нека покажем този път политическата воля за нейното осъществяване, която липсваше в тези 13 години, в които текоха дискусиите дали да влезе! Нека да бъдем новатори наистина! Нека да постигнем консенсус! Още повече, че, както вече се спомена тук, мажоритарният избор ще стимулира и самите партии да издигат по-качествени и по-достойни хора в управлението на страната.
Затова призовавам всички: нека да подкрепим наистина този Избирателен кодекс заради този основен принцип, заради тази основна философия, а по-нататък, разбира се, с течение на времето, в следващите месеци да доизчистим всичко, което може би в този момент не е достатъчно избистрено, за да направим наистина една добре действаща избирателна система, респективно едно по-добро управление на страната, към което ще се стремим всички.
Колегите ме помолиха да обявя, че ние, независимите народни представители, ще подкрепим този Избирателен кодекс. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Анастасова.
Господин Нихризов, заповядайте за изказване.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам как с всяка минута се повдига еуфорията в залата. Дано тя да е плод на едно честно чувство, а не страх от това да бъде написано утре, че еди-кой си е против мажоритарния избор и се страхува от това да се покаже пред хората и иска да бъде скрит в листите. Но когато една еуфория расте, обикновено се правят много пропуски. Затова аз искам да наблегна именно на моментите, които трябва внимателно да бъдат преценени в бъдеще в този Избирателен кодекс.
Хубавите неща вече ги чухме, при това предадени патетично. Но много е важно да си отговорим на въпроса “Как?”, защото ние сме законодатели и пишем текстове, които след това трябва да се прилагат. Защото, ако това “Как?” се окаже невъзможно, ние ще се превърнем в онзи герой от социалистическия виц, дето предлагал в България да се вадят по четири реколти, всички му ръкопляскали и когато го попитали как да се реализира идеята, той казал: за това си има технически лица, аз само предлагам. Затова да погледнем по-внимателно положенията, които са заложени в този закон.
Самите вносители вече казаха, че те са не особено съвършени, че има неща, които трябва да се преработват. Тези неща, които трябва да се преработват, ние трябва да знаем, че сме ги приели като принципи и оттам нататък, заложени като принципи, те вече трябва да бъдат изпълними принципи.
Аз ще подмина забележките, които направиха някои от колегите преди мен. Напълно съм съгласен например със забележката на Янаки Стоилов за това, че в дадения случай, при една мажоритарна система се увеличава значението на финансовите средства при организиране на една кампания, а оттам и на хората, които разполагат с тези финансови средства. Съществува стар спор между това каква да бъде системата – пропорционална или мажоритарна, и този спор е от времето, откакто съществуват избори.
Искам да обърна обаче внимание на някои други елементи, които лично за мен са много смущаващи за това как ще се случат. Разглеждаме най-просто раздела за местните избори, тъй като местните избори са близко до нас. Справедливо ли е и възможно ли е да се парцелира така една община, та да бъде точно по равен брой гласоподаватели, след като вчера видяхме, че трудно можем да се оправим с адресната регистрация? Да, математически е възможно, но практически едва ли може да се случи. Освен това, справедливо ли е човекът, живеещ от едната страна на улицата, да не може да гласува за своя комшия от другата страна на улицата, защото, виждате ли, е попаднал в другия парцел?
Следващият елемент, за който може би, когато се представи по-патетично, всички ще ръкопляскат – заграждането на четирите имена, които ще бъдат избрани. Само този, който не е правил партийни избори, няма да знае, че обикновено по цяла нощ се работи върху 100 имена. А ние ще имаме секции, в които има 1000 души, и много често хората, които ще правят тези отбелязвания, не преднамерено, а без да искат ще осъществяват грешки, които могат да бъдат след това фатални. Всичко това обаче ние ще приемем като принципи и оттам нататък ще трябва да го реализираме. И тук можем да достигнем до онзи, дето предлагал слънцето да стои все към България през месец юни, за да си вадим поредната реколта.
Задавам си и другия въпрос: уважаеми господа вносители от всички парламентарни групи, които сте подписали, защо до този момент не се събрахме и не видяхме някои от недостатъците, които и вие забелязвате? Защото пристъпваме към закон на първо четене, приемаме принципи. Защо това беше използвано до момента единствено само с политическа цел – да се докаже кой е виновен за това, че преходът в България не се е състоял както трябва и дали това е системата, която вкарвала тук некачествени хора, дали това е шансът на тази страна в развитието и така нататък?
Просто, когато взимаме едно решение, то трябва да бъде обмислено от всички страни. И ако утре примерно с една или друга избирателна система вкараме само народни представители, които ръкопляскат и викат “Горе!”, “Долу!”, то тази страна няма да тръгне по по-добър път. Трябва да бъдат избрани хора, които мислят дори и тогава, когато всички останали викат “Ура!”. Защото в следващия ден знаете, че след момента на “Осанна!” идва и “Разпни го!”.
Следващите неща, които трябва да бъдат огледани в законопроекта. Вътре има два типа избор по пропорционална система – единият е за народни представители, другият тип е при съветниците. Дали двете системи са заложени така, защото два математически колектива трябва да бъдат удовлетворени в своите предложения, или защото трябва да се намери някакъв различен подход – на това вече отговор нямаме.
Хубаво е, че ще създадем Избирателен кодекс и аз ръкопляскам на това, че трябва да има едни правила, които да бъдат заложени, а не всяка политическа сила в последната секунда да се опитва да изкарва нещо различно в своя полза. Хубаво е тези правила да бъдат заложени, но те трябва да бъдат съобразени с всички положения в настоящата ни Конституция, а не в евентуална очаквана нейна промяна. Защото, да речем, най-простата система е: когато един депутат стане министър, той може да освободи мястото, народните представители могат да станат 239 или 238. Но никой не си представя ситуацията, ако именно това място е от значение за едно парламентарно мнозинство.
Всички детайли трябва да бъдат огледани, дори когато се приемат като принципи, а не да изпадаме в системата: господа, дайте да направим нещо ново и да покажем, че преди нас всичко е било упадъчно и ние тръгваме от зелена поляна и сме най-големите новатори. Нека да си спомним, че човечеството има дълга история и обикновено тя се базира на това, че не си е спомняло за предишните грешки. Затова аз поставям въпроса: когато приготвим този Избирателен кодекс, той да бъде съобразен така, че след това тези, които са го предложили, да не се срамуват от него или да заклеймяват другите, които не са забелязали техните грешки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Кошлуков, заповядайте за реплика.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, всички коментари и бележки ще бъдат взети предвид. Искам да се извиня на господин Нихризов, че като председател на водеща комисия не съм го поканил при обсъжданията. Мисля, че това ще стане след първото четене. И поемам ангажимент пред целия парламент, че ще има специални обсъждания, докато текстът стане такъв, че да бъде приемлив за всички колеги от парламента. Най-вероятно няма да постигнем сто процента мнозинство, разбира се, това е много важен въпрос, Вие сте абсолютно прав и след като започне тази процедура, моят ангажимент е, декларирам го пред вас, че ще бъдат взети предвид всички бележки. Това обещавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Господин Кирчев, заповядайте, имате думата за изказване.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина се присъединявам към разсъжденията на господин Нихризов, защото без ни най-малко да засягам колегите си в Народното събрание, мисля, че при едно задълбочено проучване на този избирателен кодекс ще се види, че в много от своите предложения той е почти неприложим. В ОДС направихме дълбоки проучвания за този мажоритарен елемент за избиране на общински съветници, понеже в момента това е актуалният въпрос. И не знам защо ние се приплъзнахме доста в посока на това как ще се избират народните представители, колко било лошо Народното събрание и т.н. Мисля, че ако ние подкрепим този избирателен кодекс като послание към обществото за една мажоритарност, да, аз съм съгласен и ще го подкрепя. Но ако това ще бъде начинът, по който ще бъдат избирани общинските съветници, тежко и горко на тези, които трябва да отчитат крайния изборен резултат. Защото предлагането на така наречените четири мандатни райони, примерно една София ще разделим на четири мандатни района и те ще бъдат да речем петнадесет…, отново общините в този кратък срок ще трябва да прекроят своите избирателни райони, плюс това да нямат 15% разлика. А представете си една селска община с 20-30 пръснати селца, където ще има 9 съветника и трябва да се прекрояват на два района. Помислете си за транспортната система и т.н.
В Словакия има една преференциална листа. Там може би отдавна се разяснява този модел на избираемост на общинските съветници, но в България ще бъде доста трудно в този момент да се обясни на избирателя, че той трябва да отметне четири лица, които предпочита от тази листа, а останалите да преминат в система Хеър, да се отчитат по математически начин като партийни листи. А ако някой сбърка и предложи само две лица, или предложи пет, пак ставало партийна листа. Щяло да има чисти партийни листи. Има изобщо една доста голяма разяснителна работа, която трябва да се свърши. А трябва да отчетем и много краткия срок, който имаме до провеждане на изборите.
Другото, което ме притеснява, е, че всички политически сили само преди два дни предложиха по два законопроекта за местните избори, в които има доста големи противоречия с този избирателен кодекс. Пак повтарям, нека да има мажоритарност, нека да имаме пропорционалност, но наистина трябва нещата да се обмислят добре, да се говори с експерти и математици.
Що се отнася до лошата работа на Народното събрание, нека да спрем с тези мечти, че когато направим мажоритарна система на изборите, ще влязат най-големите експерти на България. Вижте, аз няма да крия моето мнение, едно е да бъдеш голям експерт, едно е да бъдеш една голяма попзвезда, известна на всички, едно е да си известен шоумен, когото народът обича и иска да вкара в Народното събрание, понеже е любим герой, а това е въпрос на организация на Народното събрание. А всички ходим по света, вносителят господин Кошлуков завърши политология в Санта Барбара и знае, че в любимата нам страна всеки конгресмен и сенатор има състав, който работи по проектозаконите, който му помага, а не като тук – всеки народен представител да бъде пенкилер. Няма такова Народно събрание по света, приятели, и който да влезе тук при такава организация на Народното събрание, резултатът ще бъде същият. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика има думата господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Господин Кирчев, Вие знаете много добре колко Ви уважавам като човек практик, като човек, който е бил кмет на един много важен и сериозен град за България като Варна, обаче не мога да се съглася с това, че заради това, че има определени технически проблеми в закона, то той не трябва да се приема на първо четене и практически да отхвърлим по някакъв начин нещо ново, което така или иначе не сме видели как работи.
Аз си мисля, че всъщност Вие искате да допринесете с Вашето изказване за една конструктивност на дискусията и за едни предложения, които да се вземат под внимание при дебата за второ четене, за което, разбира се, смятам, че всеки един от вносителите, а и от присъстващите в тази зала, колкото и малко да сме, ви благодарим.
Но нека днес да се приеме законопроектът, нека да се започне работата за второ четене. Аз също смятам, че има какво да се доработва по него. Смятам, че Вие според мен би трябвало да бъдете един от основните народни представители, които да дадат своя принос при второто четене на този законопроект.
И не на последно място си мисля, че в основата на политиката стои все пак някакъв професионализъм и експертност и съм напълно съгласен с Вас, че при избора на един народен представител трябва да се съчетаят двете качества, а не само политикът, и не само професионалистът. Така че в това отношение подкрепям Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цанев.
За дуплика има думата господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цанев! Не знам защо съм останал неразбран. Изглежда, че като ни обхване еуфорията и ако не говорим с патоса на митинга, оставаме неразбрани. Аз съм напълно за мажоритарен елемент в изборите, но искам да подчертая колко много работа ни чака занапред и едни сериозни консултации с математици и експерти, за да може този избирателен кодекс да бъде реално приложим за изборите. Това е, а не, че съм бил против тази мажоритарност. Само че законопроектът е прекалено суров и при едно задълбочено проучване от експерти ще видите, че той е почти неприложим в този си вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Диляна Грозданова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз съм си сложила подписа наред с другите вносители на този Избирателен кодекс и го подкрепям като философия. Смятам, че това е нещо модерно, нещо, което нашите политици дължаха на избирателите от дълго време. Смятам, че чрез постановките, чрез смяната на избирателната система, която е заложена в Избирателния кодекс, ще се върне интересът на избирателите, както понякога казваме, на електората към участие в изборите – нещо изключително важно. Ще има ресурс в политическата класа тя да вдигне своя авторитет, да защитава своите лични качества пред тези, които ще избират.
Смятам, че Избирателният кодекс трябва да се приеме достатъчно време преди произвеждането на съответните избори. Затова аз ще подкрепя Избирателния кодекс да бъде гласуван на първо четене, след това обаче да има достатъчно време той да бъде изгладен, огледан, да минат тези местни избори, защото не е редно толкова скоро преди произвеждането на едни местни избори системата да се сменя кардинално и след изборите, след като вече се уталожат страстите, да се седне, да се прегледа и всичко да се вкара в съответния ред. Хората да имат необходимото време да се запознаят с промените, които се предлагат.
Накрая, пак казвам, аз ще подкрепя този проект за Избирателен кодекс на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за Избирателен кодекс, № 254-01-82, от 24 септември 2002 г. с вносител Емил Кошлуков и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 14. (Възгласи в НДСВ: “Браво! Браво!”, ръкопляскания.)
Законопроектът за Избирателен кодекс е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2003 Г., с вносител Пламен Кенаров и група народни представители.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаеми колеги, предлагам срокът за предложения по законопроекта за второ четене да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение срокът за предложения за второ четене по законопроекта за Избирателен кодекс да бъде три седмици.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Вносителите ще представят ли проекта за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.? Няма желаещи.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Възлага на Министерския съвет на Република България да внесе в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. като увеличи разходната част със 150 млн. лв. Средствата за здравеопазването да се вземат от предходния остатък на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, намиращ се на депозит в БНБ.
2. Допълнителните средства да се ползват само за компенсиране недостига на пари за медицински дейности, в т.ч. и за лекарства.
3. Възлага на Министерския съвет да внесе стратегия за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ с необходимия целеви финансов ресурс, както и финансовият ресурс, необходим за осигуряване на спешната медицинска помощ.
Тези финансови средства са за сметка на републиканския бюджет.
4. Министерският съвет да възложи на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса да подготвят механизъм за разпределение и изразходване на допълнителните средства за медицински дейности, въз основа на допълнителни договори на Националната здравноосигурителна каса с лечебните заведения.
5. Механизмът за разпределение да се съгласува с ръководството на съсловните организации и НСОРБ.”
По този проект за решение няма доклад на комисиите. Вносител е Пламен Кенаров и група народни представители.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен.
Гласували 106 народни представители: за 32, против 60, въздържали се 14.
Проектът за решение не се приема.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА – продължение.
Господин Осман, заповядайте да докладвате § 40.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 40, който става § 46:
“§ 46. В чл. 66 думата “общи” се заличава, а изречение второ се изменя така: “Изисквания, които не са посочени от експлоатационните дружества при сключването на Договора за присъединяване, не са основания за отказване на свързването.”
Няма предложения за следващите параграфи. Господин председател, ако позволите да ги изчета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Комисията подкрепя теста на вносителя по § 41, който става § 47 със следната редакция:
“§ 47. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква “а” в изречение първо след частицата “се” се добавя “проектират и”;
б) В изречение второ, накрая думите “при спазване на специалните нормативни актове” се заменят с “по реда на чл. 199 или 205”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“В случай на невъзможно постигане на целесъобразно застрояване или когато сервитутните ивици заемат повече от една трета от площта на урегулиран поземлен имот, с подробен устройствен план имотът се предвижда за съответната мрежа, като отчуждавенето се извършва за сметка на съответния собственик на мрежата или съоръжението при спазване изискванията на чл. 206.”
По следващия параграф също няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 42 по принцип и предлага следната редакция на § 42, който става § 48:
“§ 48. В чл. 68 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и мрежи” се заличават и думите “прилежащият терен (имот)” се заменят с “урегулирания поземлен имот, в който се намират”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Не се съгласуват и не се одобряват инвестиционни проекти, в които не са предвидени необходимите:
1. мероприятия за благоустрояване и озеленяване на урегулирани поземлени имоти за сгради и съоръжения на техническата инфраструктура;
2. мероприятия за благоустрояване (възстановяване на прилежащия терен за мрежи на техническата инфраструктура) в урегулирани територии, включително озеленяване, което е нарушено с предвижданото строителство;
3. проекти за възстановяване на прилежащия терен за мрежи на техническата инфраструктура в неурегулирани територии;
4. проекти за крайпътно озеленяване към проектите за транспортната инфраструктура и републиканските пътища, включително извън границите на урегулираната територия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по трите параграфа? Не виждам.
Подлагам на гласуване новите редакции на параграфи 40, 41 и 42 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 40 до 42, включително, в новата им редакция са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 43 има предложение на народния представител Евгени Чачев:
В чл. 69 от закона думата “мероприятия” да се замени с “дейности”, а предлагания § 43 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 43, който става § 49:
“§ 49. Член 69 се изменя така:
“Чл. 69. При изграждане и преструктуриране на промишлени и курортни зони и селищни образования благоустройствените мероприятия, включително озеленяването, задължително се извършват от собствениците за тяхна сметка в рамките на урегулирания поземлен имот. Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура могат да се изграждат за сметка на собствениците при условия и по ред определени с наредба на общинския съвет.”
По следващите параграфи също няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Чачев, Вие имате предложение, което не се подкрепя от комисията. Оттегляте го? Оттегля се.
При това положение, господин Осман, може да прочетем и § 44.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44, който става § 50:
“§ 50. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения.”
2. Досегашният текст става ал. 2.
3. Създават се алинеи 3 и 4:
“(3) При наличие на съществуващи проводи или съоръжения – публична държавна или публична общинска собственост, които по технически причини е невъзможно да бъдат изместени, се допуска те да бъдат запазени чрез съответното им отреждане с подробен устройствен план.
(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за правилата и нормите за разполагане на проводите и съоръженията на техническата инфраструктура (включително за далекосъобщителни мрежи).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 51:
“§ 51. В чл. 71 думите “Общинските администрации” се заменят с “кметът на общината или упълномощеното от него длъжностно лице”, а думата “осигуряват” се заменя с “осигурява”.
По § 46 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 46, който става § 52:
“§ 52. В чл. 72 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ, думата “инвеститорът” се заменя с “възложителят”.
2. В ал. 2 думата “инвеститорът” се заменя с “възложителят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: При това положение предлагам да гласуваме параграфите 43, 44, 45 и 46 включително.
Ако няма желаещи за изказване, моля, гласувайте за тези параграфи в новите им редакции.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Параграфите от 43 до 46 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМСИ ОСМАН: По § 47 има предложение на народния представител Ремзи Осман.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 47, който става § 53:
“§ 53. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “заварени законно” се заличават, думата “инвеститора” се заменя с “възложителя” и се създава изречение второ: “В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения, средствата за новото строителство са за сметка на експлоатационното дружество или се поделят между него и възложителя.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) При неприложена улична регулация при необходимост строителството на нови или реконструкцията на съществуващи проводи за съответната територия, с изключение на преносни проводи, може да се допусне като временно захранване по съществуващо положение на терена с нотариално заверена декларация на възложителя (или на съответното експлоатационно дружество) за доброволно изместване за негова сметка при бъдеща реализация на подробния устройствен план. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 192.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 47? Не виждам.
Подлагам на гласуване подобрената редакция с предложението на народния представител Ремзи Осман за текст на § 47.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 47 е приета.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 48 има предложение на народния представител Евгени Чачев: в чл. 74, ал. 3 думите “екзекутивна документация” да се заменят с “документация по изпълнението”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 48, който става § 54:
“§ 54. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста думите “изпълнителят на строителството” се заменят със “строителят”;
б) в т. 3 след думите “надземни мрежи и съоръжения” се поставя запетая и се добавя “необозначени в съответните специализирани карти и регистри”;
в) в т. 4 думата “разкопки” се заменя с “находки”;
г) в т. 5 думите “да даде незабавно сведения на” се заменят с “да уведоми незабавно” и думите “за улиците, които се разкопават” се заменя със “за началото и срока на строителството по съответните улици, които се разкопават”;
д) в т. 7 се създава изречение второ: “Засипването се разрешава съгласно ал. 2.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) След завършването на строежа се изготвя и заверява екзекутивна документация по реда на чл. 175. Възложителят предава незабавно по един екземпляр от документацията на общината и на съответните експлоатационни дружества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Чачев, Вие имате едно предложение. “Екзекутивна документация” това е чуждица.
Евгени Чачев (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Оттегляте ли го? Защото е едно и също – документация по изпълнението в превод.
При това положение подлагам на гласуване новата редакция на § 48.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Параграф 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман:
“§ 49. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на специализираните устройствени схеми, общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Обектите по ал. 1 се изграждат по общия ред на този закон.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения” се заменят с “транспортната техническа инфраструктура” и думата “осигуряват” се заменя с “осигурява”.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредби за нормите за планиране и проектиране на елементите на транспортната техническа инфраструктура. Нормите за планиране и проектиране на елементите на железопътната инфраструктура се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 55.
“§50. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “преминаването” се заменя с “проектирането и изграждането”.
2. В ал. 2 думата “преминават” се заменя със “се проектират и изграждат” и думите “и изграждат” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 56.
“§51. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Първостепенната улична мрежа се определя с общ устройствен план, а при липса на такъв – с подробен устройствен план. Класът на първостепенната и второстепенната улична мрежа се определя с подробния устройствен план.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Обсъждаме параграфи 49, 50 и 51. Няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя за трите параграфа. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте параграфи 49, 50 и 51. Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 49, 50 и 51 са приети.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 52 има предложение на народния представител Панайот Ляков: в чл. 80, ал. 3 накрая да се добави: “С изключение на частите за малкото етажно застрояване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
Вносителите оттеглиха предложението.
Предложение на народния представител Димитър Димитров – в чл. 80 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 52, който става § 58:
“§ 58. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Широчината на обслужващите улици в населените места се определя с подробния устройствен план и в зависимост от необходимостта от изграждане на инфраструктура, гарантираща нормалното функциониране на територията.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея в началото се добавя “За малки населени места и вилни зони”.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Не се допускат улици без тротоари в населени места с население над 30 хил. жители.”
4. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите “ал. 1, 2 и 3” се заменят с “ал. 2, 3, 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направени три предложения.
По § 52 има предложение на народния представител Панайот Ляков.
Господин Ляков, желаете ли да вземете отношение по Вашето предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков за промени в чл. 80, ал. 3. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 33, против 58, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов е оттеглено.
Има предложение, направено от народния представител Димитър Димитров.
Димитър Димитров (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте новата редакция на § 52 по реда на вносителя. Моля, гласувайте текста така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Текстът на § 52 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман:
“§ 53. В чл. 81 ал. 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 59.
“§ 54. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “изисквания се” се добавя “проектират и” и накрая се добавя “съгласно подробния устройствен план”.
2. В ал. 2 думата “изграждат” се заменя с “проектират”, думите “постройки” и “други подобрения” се заличават и след думата “сгради” запетаята се заменя със съюза “и”.
3. В ал. 3 думите “те се заместват, преустройват и подобряват съгласно проектите за подземни мрежи и съоръжения от инвеститора” се заменят с “те се реконструират съгласно одобрени проекти за тяхното изместване от възложителя”.
4. Алинея 4 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 60.
“§ 55. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “подробните устройствени планове” се добавя “и съответните специализирани схеми към тях”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Водоснабдителните и канализационните мрежи в населените места се проектират като улични мрежи и при спазване разпоредбите на глава четвърта, раздел втори”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по трите параграфа? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 53, 54 и 55 в новата им редакция с предложението на народния представител Ремзи Осман.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграфите 53, 54 и 55 са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Има предложение от народния представител Ремзи Осман да се създаде нов § 55а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция за нов § 62:
“§ 62. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационни мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество.
(3) Условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителните и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
§ 56. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “селищни образувания” се добавя “със зони за ниско застрояване”.
2. В ал. 4 думите “инвеститора (собственика)” се заменят с “възложителя”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по параграфите 55а по предложение на Ремзи Осман, който става § 62, и по реда на вносителите по § 56? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на § 55а по предложение на Ремзи Осман, който става § 62, и § 56, който се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграфи 55а и 56 са приети.


ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 57. На основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, комисията подкрепя текста на вносителя за § 57 и предлага той да се обособи в два параграфа:
“§ 64. Член 89 се изменя така:
“Чл. 89. (1) Енергоснабдителните мрежи и съоръжения са външни (улични и дворни) и вътрешни (сградни).
(2) Строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа.”
§ 65. Чл. 90 се изменя така:
“Чл. 90. (1) Общите топлоснабдителни и газоснабдителни мрежи и съоръжения и техните отклонения се изграждат извън сградите по общия ред, определен с този закон.
(2) В застроени квартали по изключение се допуска отклоненията от общите топлоснабдителни мрежи да преминават през зимнични помещения на сгради, когато липсва друга техническа възможност. Обезщетението за това се определя по реда на чл. 210.
(3) Вътрешните отоплителни инсталации се свързват с външните топлопроводи чрез абонатни станции. Оборудването на абонатните станции е част от общите мрежи и съоръжения и се монтира, поддържа и ремонтира по реда на чл. 64.
(4) Абонатната станция в една сграда в зависимост от капацитета и разположението й може да обслужва и други сгради по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
(5) Абонатните станции се разполагат във или извън сградите в пригодни за целта помещения при ефективна шумо- и виброизолация съгласно действащите норми.”
“§ 58. В чл. 91, ал. 2 след думата “собствениците” се добавя “с нотариална заверка на подписите им”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 66.
§ 59. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в началото на изречението се добавя “В урегулирани територии”.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) В неурегулирани територии далекосъобщителни мрежи се изграждат въз основа на план по чл. 110, ал. 1, т. 5.
(3) При наличие на подробен устройствен план за територия, в която не е прокарана улична мрежа, далекосъобщителната мрежа се изгражда в съответствие с предвижданията за улична регулация и с разпоредбите на чл. 210 за сметка на собственика на мрежата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на § 57, 58 и 59 включително.
Подлагам на гласуване § 57, 58 и 59 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 57, 58 и 59 са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Има предложение на народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов – създава се нов § 59а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 59а, който става § 68:
“§ 68. Раздел VII от Глава четвърта се изменя така:
Раздел VII
Мониторинг и геозащита на свлачищните райони
Чл. 95. (1) Дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството води публичен регистър на свлачищните райони.
(3) Мониторингът на свлачищните райони се осъществява чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от подробни инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания за определяне на основните геотехнически характеристики на свлачищата и инженерно-геодезическите измервания и наблюдения на изградени стационарни реперни мрежи за свлачищни движения в пространството и във времето.
(4) Обстоятелствата и данните, подлежащи на вписване в регистъра по ал. 2, както и условията, реда и начина за извършване на дейностите по ал. 3, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 96. (1) Мерките за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) За стабилизиране на свлачищата, в т.ч. за укрепване на бреговете на р. Дунав и Черно море, се осъществяват необходимите геозащитни действия и обекти въз основа на специализирани схеми, общи и подробни устройствени планове и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
(3) Техническите изисквания при проектиране на геотехнически строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Координацията между отделните ведомства по геозащитата на населените места, курортните комплекси, бреговете на р. Дунав и Черно море, както и техническият контрол по изпълнение на геозащитните мероприятия, се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Строителни работи от всякакъв вид в свлачищни райони се извършват с предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадено в двумесечен срок от постъпване на искането.”
Това е нов § 68, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте подобрения текст на § 59а, който се предлага от народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов. Комисията подкрепя по принцип това предложение и предлага нов текст. Чухте новата редакция.
Има ли предложения? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз по принцип подкрепям създаването на този чл. 95а, по повод на който е предложението на колегите Дончева и Спасов. Но имам две възражения и те са съответно по ал. 1 и ал. 5 от предложения консолидиран текст на комисията.
Преди всичко, макар че думите “мониторинг” и “превантивни” са получили гражданственост в българските издания, най-вече във вестниците, смятам, че поне ние като законодатели трябва там, където е възможно, да опазваме чистотата на българския език, още повече, че има абсолютно точни български думи като съвместители, поради което ви предлагам: “дейностите по регистрирането и наблюдението на свлачищните райони”. Звучи действително по-чисто, отколкото “по регистрирането и мониторинга”.
Що се касае до превантивни мерки, това са всъщност предпазните мерки, които се предприемат.
Заедно с това по ал. 1 аз имам и една друга забележка – когато се говори за дейности по регистрирането и наблюдението на свлачищните райони – регистрирането и наблюдението, и тяхното осъществяване не могат да бъдат мерки за предотвратяване на авариите.

Затова и мисля, че залата ще го приеме, защото това само може да подобри текста, предлагам да се запише: "Дейностите по регистрирането и наблюдението на свлачищните райони на територията на Република България са основа за вземане на предпазни мерки" и следва по-нататък текстът.
Наблюдението и регистрирането могат да бъдат само основа за вземане на предпазни мерки, а какви ще бъдат тези мерки, нататък вече ние, бих казал вече, че можем това допълнително да го уточним, но те могат да бъдат само основа за предприемане на такива мерки. Те сами по себе си не са предпазни мерки. Това е моето предложение по ал. 1, като естествено, господин председател, се съобразявам с това, че това са по-скоро редакционни поправки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Бихте ли ги повторили, господин Иванов?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Разбира се. Текстът, който предлагам за ал. 1, е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: А заглавието как да бъде?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Вместо "Мониторинга" да бъде "Наблюдението", вместо "Превантивни мерки" – "Предпазни мерки" и думата "като" да се замени с "са основа за вземане". Това са предложенията по ал. 1, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: "Дейностите на регистрирането и наблюдението", така ли да бъде?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, "на свлачищните райони на територията на Република България са основа за вземане на предпазни мерки" и текстът нататък продължава такъв, какъвто ни го прочете господин председателят на комисията. До края на ал. 1 нямам никакви предложения.
И по ал. 5, господин председател, ако ми позволите, ще кажа, че искам все пак да поясня, че по същество строителни работи в свлачищните райони са забранени. И изведнъж сега тук аз откривам, че всъщност ал. 5 предвижда строителните работи в свлачищните райони да се извършват с предварително разрешение на министър, като че ли министърът чрез своето разрешение може по определен начин да въздейства върху свлачищните процеси.
Ще ви дам за пример дори нормативен акт на самото Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Правилника за плоско фондиране. Там изрично е забранено извършването на строителни работи в свлачищни райони, затова второто ми предложение, господин председател, то вече не е редакционно, то е по принцип, предлагам ал. 5 да отпадне, поради това, че осъществяване на строителни работи в свлачищни райони може да се предизвика направо човешки жертви. То е забранено от нормативните актове в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбрах Ви.
Заповядайте, имате думата, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз тук споделих с колегите от комисията това, че приемам по принцип казаното от господин Иванов, че за мониторинг си има чиста българска дума. Коректно е и трябва да я използваме, но тогава, господин Иванов, в ал. 3 на чл. 95 ще се получи едно повторение, като заместим "мониторинга" с "наблюдението". Може би тук ще имате пак някакво предложение, защото не можем после да избегнем "наблюдението" да отпадне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е закон, така че "наблюдение" може да има.
Иска думата председателят на комисията господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Добре е в залата да са вносителите госпожа Дончева и Светослав Спасов. Те така и не намериха време и в комисията да защитят своите предложения. Това не е пречка ние да приемем тяхното предложенине, защото има предложени много разумни неща, но и в много други закони, господин Иванов, думата "мониторинг" се използва. Няма никакъв проблем и тук да се употреби.
Тук е и заместник-министърът, той може да вземе отношение, но има и много други закони, които ползват тази дума.
Вярно е това, което господин Маринчев каза - оттам нататък можем да объркаме съдържанието на члена, но сега пък на крак няма да можем да изпишем текста. Текстът да остане в този вид, господин председател, въпреки че приемам аргументите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбрах, но аз ще подложа на гласуване предложенията, направени от господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Да, но едното е редакционно, господин председател. Когато сме на второ четене, можем да гласуваме редакционни поправки, но другото за ал. 5 не е редакционно, а е по същество. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вместо "Мониторинг и геозащита" да бъде "Наблюдението и геозащитата на свлачищните райони". Това е редакционна поправка и аз предлагам това да бъде гласувано.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 45, против 56, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поправките в чл. 95, ал. 1, господин Иванов предлага думата "и мониторинг" да бъде "и наблюдението на свлачищните райони на територията на Република България". Ние гласувахме само заглавието.
Подлагам на гласуване неговото редакционно предложение за чл. 95, ал. 1.
Господин Маринчев е прав – в ал. 3 думата "мониторинг" трябва да остане при това положение. (Шум и реплики в залата.)
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 39, против 55, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
При това положение преминаваме към предложението за отпадане на ал. 5 от чл. 96.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Господин председател, това не е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това не е, но правилникът позволява и предложение за отпадане, господин Осман.
Има предложение за отпадане на цялата ал. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 38, против 65, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на ал. 5 от чл. 96 не се приема.
При това положение подлагам на гласуване целият текст на § 59а така, както го предлага председателят на комисията Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Текстът на § 59а е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман:
“§ 60. В чл. 96, ал. 4, думите “Министерството на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с “министъра на регионалното развитие и благоустройството”, поставя се запетая и се добавя “издадено в двумесечен срок от постъпване на искането”.”
Комисията предлага § 60 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по предложението на комисията? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията - § 60 от текста на вносителя да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 3, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 60 е прието.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 61 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 69:
“§ 69. След чл. 98 се създава Раздел IХ с чл. 98а и 98б:
“Раздел IХ
Газоснабдяване
Чл. 98а. Газоснабдяването на урбанизирани територии се осъществява чрез изграждане на газоразпределителна мрежа съгласно одобрени по общия ред проекти в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове и специализираните план-схеми към тях. При липса на общи и подробни устройствени планове за малки населени места и селищни образувания проектите за газификация се изработват на базата на специализирана план-схема, одобрена по реда на чл. 128.
Чл. 98б. (1) Уличните газоразпределителни мрежи, техните елементи и прилежащите им съоръжения се изграждат от и за сметка на юридическото лице, получило разрешение за изграждане на такъв вид енергиен обект по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
(2) Газоразпределителните мрежи и техните елементи се експлоатират, поддържат и ремонтират от и за сметка на газоразпределителните предприятия (дружества) в населените места.
(3) Газопроводните инсталации в сгради се изграждат, поддържат и ремонтират за сметка на собствениците на сградите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли предложения по § 62? Няма. Моля да го представите.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 70 със следния текст:
“§ 70. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Районните устройствени схеми се съобразяват с предвижданията на Националната устройствена схема.”
2. Досегашният текст става ал. 2, като в т. 1 думите “плановете за регионално развитие” се заменят с “Националната устройствена схема и стратегиите за регионално развитие”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) В зависимост от конкретните задачи на районната устройствена схема, залегнали в заданието за проектиране, могат да се изработват специализирани районни устройствени схеми по ал. 2, т. 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Можете да прочетете и § 63, защото предложението на Юлияна Дончева и Светослав Спасов се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 63 има предложение на народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 63, който става § 71:
“§ 71. В чл. 103 се създават ал. 5 и 6:
“(5) Подробен устройствен план на населено място и на землището му може да се създава и когато няма общ устройствен план на населеното място. В случаите, когато плановете за регулация и режим на застрояване обхващат цялото населено място, те изпълняват и ролята на общ устройствен план за населеното място.
(6) При изработване на общи и подробни устройствени планове се извършват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство.”
“§ 64. В чл. 104, ал. 1, изречение второ, думите “частите на територията” се заменят с “териториите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 72 със следната редакция:
“§ 72. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите “частите на територията” се заменят с “териториите”.
2. В ал. 2 след думите “чл. 13” се добавя “ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на параграфи 61, 62, 63 и 64, които включват и предложението на народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов.
Има ли желаещи да вземат думата по тези параграфи? Няма такива.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 61, 62, 63 в подобрената редакция и § 64.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Параграфите 61, 62, 63 и 64 са приети.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 65 има предложение на народния представител Евгени Чачев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 65, който става § 73:
“§ 73. В чл. 107 се създава т. 5:
“5. изискванията за устройство на достъпна за цялото население среда, включително за хората с увреждания – с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите, министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
По § 66 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 74 със следната редакция:
“§ 74. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо, след думата “други” се поставя запетая и се добавя “които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него";
б) Създава се изречение трето:
“С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя видът и техническите размери на мрежите и съоръженията в обем, достатъчен за издаване на виза по чл. 140.”
2. В ал. 4 след думите “чл. 13” се добавя “ал. 1” и изречение второ се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 75 със следния текст:
“§ 75. В чл. 110 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 текстът в скобите се заличава;
б) създава се т. 5:
“5. парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.”
2. В ал. 2 изречение второ се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 76 със следния текст:
“§ 76. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 9 думата “пътищата” се заличава.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 накрая се добавя “съобразно изискванията на наредбата по чл. 107, т. 5”.”
“§ 69. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата “инвеститора” се заменя с “възложителя”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) По искане на възложителя проектът за изменение на подробния устройствен план може да се изработи, съобщи, одобри и да влезе в сила едновременно с проекта за работен устройствен план.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 77.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми народни представители, имате думата по последните три параграфа. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Преминаваме към гласуване на параграфите 65, 66, 67, 68 и 69 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфите 65, 66, 67, 68 и 69 включително са приети.
Преминаваме към § 70.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 70 има предложение на народния представител Христо Кирчев:
“В чл. 114, т. 2 след думата “скица” се добавя “с виза”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 78 със следния текст:
“§ 78. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в т. 2 думите “със скица (виза)” се заменят с “виза”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има едно предложение на народния представител Христо Кирчев – в чл. 114, т. 2 след думата “скица” да се добави “с виза”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Кирчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 28, против 78, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 70, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 2, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за § 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 71 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 79:
“§ 79. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
“(5) По искане на кмета на общината, на други ведомства или на заинтересуваните лица създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи с допълнителни кадастрални данни по чл. 32, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър може да се извършва едновременно със създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри.”
2. Създава се ал. 6:
“(6) Информацията по ал. 1-5 се предоставя задължително на съответната държавна или общинска администрация, като се заплащат само действителните разходи, направени за създаването на копия от документацията. При поискване информацията се предоставя в срок 7 дни. При отказ или закъснение се носи административно-наказателна отговорност съгласно този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте текста на § 71, който се подкрепя от комисията.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 71, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 72 има предложение на народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев чл. 115а да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на господин Чачев и предлага § 72 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По § 72 има предложение на народните представители Дончева и Спасов. Те желаят ли да защитят предложението си?
Светослав Спасов (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Оттегля се предложението.
Предложението на Евгени Чачев се подкрепя от комисията. Комисията предлага § 72 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 72.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 72 е прието.
Заповядайте, господин Осмав.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов за създаване на нов § 72а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция за нов § 72а, който става § 80:
“§ 80. В чл. 118, ал. 3 се изменя така:
“(3) Проучването и проектирането на устройствените схеми се възлага при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 126, ал. 2.”
Следващият параграф е § 73.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага § 73 на вносителя да стане § 81 със следната редакция:
“§ 81. В чл. 119 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “при поискване – в едномесечен срок”.
2. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Заданието по ал. 1 за защитени територии на културно-историческото наследство се съгласува с Националния институт за паметниците на културата, който представя писмено становище в едномесечен срок от датата на получаването му.
(4) При засягане на елементи на националната екологична мрежа заданието по ал. 1 се одобрява след съгласуване с Министерството на околната среда и водите, което представя писмено становище в едномесечен срок от датата на получаването му.”
Следващият параграф е § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 82:
“§ 82. В чл. 121 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо след думите “се извършва” се добавя “от възложителя и се изразява”, след думата “становища” се добавя “в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване” и съюзът “или” се заменя с “и”;
б) в изречение трето след думата “администрация” се добавя “или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на съвета”;
в) създава се изречение четвърто:
“Съгласуването на проектите за устройствените схеми за защитени територии на културно-историческото наследство от Националния институт за паметниците на културата се извършва с писмени становища в едномесечен срок от внасянето им и заверка върху проектите преди заседанието на експертния съвет по устройство на територията.”

2. В ал. 3 след думите “се съгласуват” се добавя “в едномесечен срок”.
3. В ал. 4 думата “приемане” се заменя с “разглеждане”.
4. В ал. 5 думата “приемат” се заменя с “разглеждат” и накрая се добавя “в двумесечен срок от внасянето им в съответния експертен съвет”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на § 72а, 73 и 74. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване текстовете на § 72а, 73 и 74.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграфи 72а, 73 и 74 включително, са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Има предложение на народния представител Иван Иванов в § 75 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които се правят с § 75, засягат чл. 124 от действащия Закон за устройството на територията. И тъй като правя предложение върху текстове, които вносителят предлага по отношение на ал. 2 от действащия закон, аз си позволявам да прочета ал. 2: “Изработването на подробните устройствени планове се възлага от кмета на общината. Предложението на вносителя е да се добави и “от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
По същество аз съм предложил отпадането на предложението за добавяне на този текст, защото смятам, че принципите на местното самоуправление определят кмета на общината като длъжностното лице, което е в правото си да възлага изработването на подробните устройствени планове.
Що се касае обаче до следващите алинеи, които се предлагат от вносителя – 4 и 5, там има разписани изрични текстове кога областният управител или министърът са в правата си те да възложат тази дейност. И е казано от областния управител тогава, когато изработването на плана обхваща територия, принадлежаща към две или повече общини. И е съвсем естествено, че тогава това трябва да се направи като възлагане от областния управител. Или когато се обхваща територия, принадлежаща към две съседни области, тогава министърът е в правата си. Но смятам, че в ал. 2 ние не трябва да разписваме общ текст за възлагане освен от кмета, още от областния управител и министъра, а текстовете на ал. 4 и 5, които са към същия чл. 124, изчерпват тези два частни случая.
Поради това, господин председателю, аз апелирам към колегите да ме подкрепят в отпадането на т. 2, искам само да добавя, буква “а”. По буква “б” оттеглям предложението си. Аз съм написал т. 2 да отпадне, но настоявам да отпадне буква “а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имаме 30 секунди до 14,00 ч.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Иван Николаев Иванов да отпадне само т. 2, буква “а”.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 42, против 75, въздържали се 5.
Предложението на господин Иван Николаев Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 75, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
Закривам днешното пленарно заседание.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. (Звъни.)



(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун