Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-03

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агаин и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за промяна на дневния ред, а именно – да започнем с точка шеста от нашата програма – второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Мотивите са повече от ясни – всички знаем, че по една или друга причина вече повече от половин година няма изпит за стажантите и всеки ден е ценен. Ако може да създадем на нашите млади колеги нормални условия да положат своя изпит за правоспособност, за да започнат да работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: А след съдебната власт започваме отначало.
Константин Пенчев: Да, продължаваме по реда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има предложение за разместване на точки в дневния ред. Дали има противно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Пенчев.
Гласували 127 народни представители: за 89, против 36, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Преди да започнем с този закон, да ви направя едно съобщение:
На 2 юли Комисията по правни въпроси е депозирала обобщен проект по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Проектът ви е раздаден днес. Започва да тече 7-дневният срок за писмени предложения.
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Във връзка с това, което съобщихте, имам предложение срокът за предложения за второ гласуване на представения обобщен проект да бъде три дни, който тече от утре и приключва в понеделник. Това е договорено с всички вносители на законопроектите и е обсъдено в Комисията по правни въпроси, с оглед необходимостта промените да бъдат направени бързо. Това е процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По този обобщен законопроект има предложение за срок от три дни за предложения.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 8, въздържали се няма.
Приема се. Срокът става три дни.

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Заповядайте, госпожо Мингова, вече имате думата по доклада като председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата заместник-министрите на правосъдието господин Севдалин Божиков и господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли против това процедурно предложение?
Моля да го гласувате.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 2.
Моля да поканите заместник-министрите да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси за “Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по заглавието? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Йордан Соколов за създаване на нов § 1:
“§ 1. В чл. 4, ал. 1 след думата “граждански” и запетаята, се добавя “търговски”.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил изхожда от това да има една ясна, последователна и логична система в Закона за съдебната власт. Става дума за това дали да признаем, че съществува категория “търговски дела”. От момента, в който беше признато, че в България има пазарна икономика, от момента, в който ние непрекъснато усъвършенстваме Търговския закон – искам да припомня, че преди по-малко от две седмици приехме много съществени промени в Търговския закон пак по препоръка и на Европейската комисия, с оглед привличане на чуждестранни инвестиции – в момента, в който България има над 280 хил. фирма, които водят почти изцяло помежду си търговски дела, когато стигне въпросът до съдебен спор, съществуват няколко арбитража, включително Международния арбитражен съд, които гледат търговски дела. Не виждам защо се страхуваме да признаем, че наред със старите категории – граждански, наказателни и административни, вече съществува и категорията “търговско дело”. Изхождам от сега действащия Закон за съдебната власт в текстове, в които не се предвижда промяна.
В чл. 58 е казано: “При окръжните съдилища могат да се създават граждански – забележете – търговски, наказателни и административни отделения”. В чл. 74, който определя структурата на по-горната инстанция – Апелативния съд, вече не като пожелание “могат”, е казано: “Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения”.
В самия проект на вносителя, и това беше прието от Комисията по правни въпроси, в чл. 82 вече се добавя и думата “търговска”, тоест Върховният касационен съд ще има и търговска колегия.
Е, добре, тези търговски отделения, тази търговска колегия какви дела гледа? Ами, очевидно търговски дела.
И затова в текста на чл. 4, който е в Общите положения, където е казано, че на съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела, моето предложение е, и аз смятам, че то произлиза наистина от логиката на целия закон, да се добави думата “търговски”. Тоест като една основна категория, вече с оглед на днешното ни развитие и на бъдещото ни развитие, освен трите основни категории досега – граждански, наказателни и административни, да се добави и търговски.
И затова смятам, че това предложение е добре да бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Мингова, за изказване.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато обсъждахме предложения § 1 от народния представител Йордан Соколов, ние трябваше да обсъдим какво включва понятието дело, защото чл. 4 на Закона за съдебната власт въвежда това понятие, дефинирайки родовите категории дела – наказателни, граждански и административни.
Понятието “гражданско дело” е процесуално понятие и то се определя в зависимост не само от това какъв е предметът на правоотношенията, които се регулират и решават в едно съдебно производство, а също и от метода на правно регулиране. Именно затова са обособени, и в това няма никакво съмнение, три основни категории дела, които са диференцирани едно от друго едновременно по метода и предмета на правно регулиране на правоотношенията, които уреждат. В този смисъл понятието “гражданско дело” е родово понятие, което включва: независимо от техния предмет всички правоотношения, които са уредени с метода на равнопоставеност, като метод на правно регулиране. Обстоятелството, че предметът на правно регулиране на търговските дела е различен от предмета на правно регулиране на семейните, на наследствените, на авторските и на другите такива категории дела, не ги и не ни позволява да ги обособяваме в отделна родова категория, защото при всички тях методът на правно регулиране е методът на равнопоставеност между субектите им.
Другата категория дела – административните, имат друг метод на правно регулиране. Това е методът на власт и подчинение и затова те са обособени в друга категория.
Също така, но с особен предмет са наказателните дела. Следователно, не можем да правим аналогия с това, че в текста на закона в цитираните чл. 58 и 74 се говори за търговски отделения, защото отделения могат да бъдат съставяни по други признаци и от други нужди. И тези нужди бяха посочени от господин Соколов в неговото изказване. Това е огромният брой на делата и спецификата в техния предмет. Но независимо от видовете отделения, в един съд може да има и трудово отделение, може да има отделение по семейноправни дела, може да има по търговски дела, това не прави тези дела други, освен граждански. Така че, включвайки друго понятие в чл. 4, ние отиваме към друга философия на това процесуално понятие – нещо, което Комисията по правни въпроси не прие и то е отразено в съответния доклад.
Така че понятието и неговият смисъл е основното за определяне на категориите дела, а не техният брой и не спецификата на техния предмет. Няма никакъв спор, че търговските граждански дела са специфични, че са много на брой, че са много трудни като фактология и правна същност, но това не ги прави някакви други извън гражданските и това е казано в чл. 4 достатъчно точно и ясно.
Още повече, пак ще повторя и с това завършвам, няма никаква пречка да бъде дефинирано съществуването на различни отделения, в частност и търговски отделения, което господин Соколов е направил по-нататък в други предложения и тези негови предложения бяха приети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи има ли?
Реплика – господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Мингова, правя Ви реплика, защото Вие частично сте права в това, което казахте.
Методът на регулиране действително е различен. В едните правоотношения той е на власт и подчинение – административните, в другите правоотношения той е равнопоставеност. Но това засяга характера на правоотношенията, не засяга процесуалната категория “дело”. Вие започнахте с това, че делото е една процесуална категория. И този метод на регулиране не намира отношение в самото дело като процесуална категория. От нас зависи дали ние ще създадем една процесуална категория “търговско дело”. И на мен ми се струва, че животът подсказва, че това трябва да стане. Правото също търпи развитие. Ами, нека да си припомним, че много дълги години изобщо нямаше административно дело като понятие. Имаше административно право, имаше пак правоотношения на власт и подчинение, а административно дело нямаше.
Любен Корнезов (КБ, от място): Имаше АХД – административен характер дело.
Йордан Соколов: Не, нямаше! Чак когато се гласува Законът за административното производство, а това беше през 1968 г. …
Любен Корнезов (КБ, от място): От 40 години има.
Йордан Соколов: От 40 години има, ама от 60 нямаше. А се гледаха. Но никой не ги наричаше административни дела. И съвсем основателно се въведе това понятие, когато се появиха тези дела. Появи се Върховният административен съд, появиха се административни отделения в окръжните и апелативните съдилища. И каква е разликата с търговските дела? Също търговски отделения, също сега и Търговска колегия. Правилно, аз изцяло подкрепям това. Само се страхуваме да кажем “търговско дело”.
Ами дори се поставя въпросът, приключвам, защото с няколко секунди просрочих времето, даже да се създадат търговски съдилища, каквито има в други страни, тези търговски съдилища какви дела ще разглеждат? Не търговски?! Ами, абсурдно е това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народния представител Йордан Соколов, което, виждам, е принос към теорията.
Гласували 134 народни представители: за 46, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 1 на вносителя комисията подкрепя текста и предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 16, ал. 3 се изменя така:
“(3) Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по този § 1? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 2. В чл. 17 ал. 1 се изменя така:
“(1) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по § 2? Няма.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 3 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
1. В т. 1, в чл. 18 новите ал. 3 и 4 да отпаднат.
2. Да отпадне т. 2.
Предложение на народния представител Йордан Соколов – в т. 1 на § 3, в чл. 18, ал. 4 да отпадне изречение второ.
Комисията е подкрепила по принцип предложението.
Тя предлага текстът на вносителя за § 3 да бъде със следната редакция, подкрепяйки текста на вносителя:
“§ 3. чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2, 3 и 4:
“(2) Отделните събрания се свикват от съответния ръководител на орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете му. В поканата за свикване се посочват датата, мястото и часът на провеждане.
(3) В случай, че отделното събрание не се свика от лицата по ал. 2 в 7-дневен срок от възникване на законно основание, председателстващият Висшия съдебен съвет посочва датата, мястото и часа на провеждане.
(4) Събранието се провежда, ако на него присъстват повече от половината от имащите право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от имащите право да участват.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите при тайно гласуване. Протоколите от събранието и решенията за избор на делегати се изпращат незабавно на Висшия съдебен съвет за включване в списъка за участие в общото делегатско събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения по предложенията, свързани с ал. 3?
Господин Ляков не го виждам .
Господин Соколов, съгласен ли сте? Да.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 112 народни представители: за 24, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 3, предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 4 има предложение на народния представител Йордан Соколов – по т. 1: в чл. 19 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков – в новата ал. 5 на чл. 19 във второто изречение след думата “мнозинство” следва изразът “изборът се повтаря за двамата кандидати, получили най-много гласове”.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
“(2) Организационно-техническата подготовка на отделните делегатски събрания се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Решенията за избиране на членове на Висшия съдебен съвет се вземат с обикновено мнозинство от броя на участващите делегати при тайно гласуване.”
3. Създава се ал. 5:
“(5) Когато при първото гласуване не е избран член от съответната квота с необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не се избере кандидат с необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези предложени за членове, които имат последователно най-много гласове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По § 4 заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение по § 4, т. 1 е в чл. 19 ал. 2 да отпадне. Алинея 2 гласи:
“(2) Организационно-техническата подготовка на отделните делегатски събрания се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.”
Първо. Според мен, не е мястото в един закон да се урежда организационно-техническата подготовка на едно събрание кой я извършва и от кого се извършва.
На второ място, Висшият съдебен съвет, макар да е ръководен орган на съдебната власт, е доста далеч от трите нейни съставки. Аз не мога да приема, че следствието, оглавявано от Националната следствена служба, не може да организира свое делегатско събрание, че това не може да направи прокуратурата, че това не могат да направят съдилищата. Досега са го правили. Многократно са избирани от квотата на съдебната власт членове на Висшия съдебен съвет. И никога не е имало проблеми да се проведат тези събрания. И защо трябва да натоварваме администрацията на Висшия съдебен съвет с една несвойствена функция и то организационно-техническа?
Ето защо аз смятам, че тази алинея трябва да отпадне. Да си остане задължението на следствието, на прокуратурата, на съдилищата да си провеждат своите делегатски събрания – това, което те са правили многократно в миналото. И тук, в тази подготовка, дори не самото провеждане, да не набъркваме Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Соколов.
Гласували 116 народни представители: за 41, против 70, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 104 народни представители: за 32, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на § 4, предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 5. Член 25 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по това предложение? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 6 има предложение на народния представител Соколов, което по принцип е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ляков, което е подкрепено само по т. 1, а по т. 2 не е подкрепено:
“2. В т. 3 в новата ал. 10 да отпаднат думите “постоянни и временни”.”
Предложение от народния представител Корнезов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя частично текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
“§ 6. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение второ:
“В тези случаи на заседанието може да присъства упълномощен от министъра заместник-министър.”
2. Създава се ал. 10:
“(10) Към Висшия съдебен съвет могат да се създават постоянни и временни комисии за осъществяване на дейността му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки? Предложенията са приети по принцип. Не е приета само една точка от предложението на народния представител Ляков.
Моля да гласувате предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 37, против 71, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст, предложен от комисията за § 6.
Гласували 84 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 7 има предложение на народния представител Миков, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Валери Димитров, което е подкрепено само в т. 1, а по т. 2 не е подкрепено. Тя е следната:
“2. Създава се ал. 3:
“(3) Заседанията на Висшия съдебен съвет са открити с изключение на случаите по ал. 1, т. 7.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
“§ 7. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 9 и 10 се изменят така:
“9. изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност;
10. внася ежегодно, но не по-късно от 31 юли, за сведение в Народното събрание годишния доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, изготвен въз основа на обобщената по т. 9 информация, и го публикува в Интернет;”.
2. Точка 15 се изменя така:
“15. създава и поддържа, включително и в електронна форма, публичен регистър, в който вписва всички свои решения заедно с мотивите към тях;”.
3. Създават се точки 16 и 17:
“16. води и съхранява кадровите дела на съдии, прокурори и следователи;
17. организира повишаването на квалификацията на съдии, прокурори и следователи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Димитров го няма, за да защити т. 2 от предложението си.
Моля да гласувате предложението на господин Валери Димитров по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 44, против 46, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 7, представен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 8 има предложение на народните представители Соколов; Ляков; Дикова.
Всички те са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) На Висшия съдебен съвет се предлагат за избор кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор, след което се провежда тайно гласуване.”
2. В ал. 2 съюзът “и” се заличава и накрая се добавя “не по-рано от два месеца преди изтичане на мандата или след настъпването на обстоятелствата по чл. 29, ал. 1.”
3. В алинеи 3 и 4 думите “по алинеи 1 и 2” се заличават.
4. В алинеи 5 и 6 думите “повече от половината” се заменят с “повече от две трети”.
5. Създава се ал. 8:
“(8) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По § 8 има ли бележки?
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, така, както е предложен законопроектът в момента, след направените консултации и оттеглените параграфи той наистина е полезен и ще изиграе положителна роля в рамките на реформата на съдебната власт. В случая на § 8 обаче, извън предложението на вносителя, съвсем умишлено се прави предложение от народен представител от мнозинството по текст, който очевидно е свързан с конкретен повод. Става въпрос за започналата вече процедура за избор на председател на Върховния административен съд. Очевидно е, че предложението е направено във връзка с конкретния случай и конкретния човек.
Въпроса, който трябва да си зададем обаче, независимо от личностите – имам предвид по ал. 5 необходимото мнозинство за избор на председател на Върховния административен съд, да се увеличи от обикновено мнозинство на квалифицирано от две трети, е какви ще бъдат последиците от това предложение, от този текст въобще. Дали склонността в момента на управляващите да блокират всички институции, така както стана и с банковата система, и с Българската народна банка, няма да се прехвърли и върху съдебната власт, защото с такъв текст, с такава процедура не сега, не и след избора на нов Висш съдебен съвет през есента, а почти никога няма да се стигне до решения, които да са ефективни и до решения, които фактически да доведат до избор като имаме предвид начина, по който се конструира Висшият съдебен съвет. Извън всички заявления и декларации, които се правят тук във връзка с реформата на съдебната власт, ще се блокира една от институциите, една от частите на съдебната власт във връзка именно с един конкретен случай и във връзка с това, че не се предлага някаква алтернатива, а всъщност се предлага блокиране на механизма.
Всички трябва да сме наясно какво се гласува по този параграф. Аз категорично смятам, че трябва да се подкрепи текстът на вносителя, а не текстът, който се предлага от комисията след направения обход и предложения от отделен народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Може ли да формулирам Вашето предложение като: в предложението на комисията т. 4 да отпадне?
Димитър Абаджиев: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други бележки?
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също смятам, че в тази част – т. 4 на § 8, се предлага нещо, върху което трябва да се помисли. Добре е да се търси по-голям консенсус при избора на едно или друго лице – избор, който се извършва често пъти от Народното събрание или от органи, в чието избиране участва и Народното събрание.
Но първия въпрос, който аз поставям, е дали въвеждането на едно класифицирано мнозинство при този избор, който е уреден още в Конституцията, няма да противоречи на Конституцията. Може ли със закон да се въвеждат изисквания за друго, освен обикновеното мнозинство тогава, когато Конституцията не го предвижда?
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Може, разбира се.
Йордан Соколов: На мене ми се струва, че това не може да става, защото представете си, че ние за всяко решение на Висшия съдебен съвет предвидим някакво друго освен обикновеното мнозинство. Имаме ли право да направим това? Ние можем по други решения да кажем даже не две трети, а четири пети, девет десети – каквото измислим и решим. На мен ми се струва, че такива правомощия Народното събрание няма, когато става дума за институции и за процедури, които са залегнали в самата Конституция.
На второ място, наистина този текст крие опасността да се блокира дейността на Висшия съдебен съвет по отношение избора на председателите на двата върховни съда и на главния прокурор. Ако се върнем като ретроспекция назад, аз не си спомням избор на някое от тези лица досега да е правен така, тоест те да са получили повече от две трети мнозинство. Те винаги са били избирани с обикновено мнозинство. Ако ние сега заложим такова изискване и не се получи две трети мнозинство, какво ще стане? Няма да имаме главен прокурор ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Ако не се избере, предлага ли се процедура и какво ще се прави по-нататък?
Йордан Соколов: Трябва да се избере накрая, но колкото повече са повишени изискванията към този избор, толкова повече този риск да не се избере нараства. Затова аз също подкрепям това предложение, което вече беше направено, в § 8 в редакцията на комисията т. 4 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други желаещи? Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, отново по § 8, т. 4, който наистина ни смущава и наистина ви призовавам да помислим заедно. Аз мисля, че този текст не трябва да се разглежда като текст с оглед на личността, а като една процедура, която или съдейства, или пречи, или затлачва съдебната система. Затова ние смятаме, че наистина трябва този текст да бъде преосмислен и точки 4 и 5 да бъдат отменени така, както вносителят предлага.
Какво означават тези две трети? В случая това решение беше прието след поправки, внесени в Комисията по правни въпроси, но даже и първоначалният вариант беше променен. Първоначалният вариант на депутата беше при избора да се определи квалифицирано мнозинство с две трети. След това обаче комисията въведе още една квалификация – повече от две трети – нещо, което и българската Конституция не си е позволила. Това означава, че наистина, особено ако двете трети важат за първия избор, на балотажа повтарянето на този текст означава, че никога съдебната система няма да може да избере председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.
Потвърждавам това, което беше казано и пак ви моля да помислите, защото наистина няма текст, няма процедура, която да реши спора какво би станало, ако този избор не се състои при балотаж. Това означава ли, че Висшият съдебен съвет след като не може да избере председателите и главния прокурор, би трябвало да се разпусне, да се разпадне? Ако приемем такъв текст, аз мисля, че можем да стигнем до такава хипотеза и всички заедно ще носим голяма отговорност за пореден провал, пореден гаф в съдебната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, госпожа Масева.
Думата има Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Аз се удивлявам не за първи път на конституционните тълкувания на колеги от СДС – в случая на господин Соколов и на госпожа Масева, че видите ли, предвиждайки в закона някакво изискване за мнозинството, с което се вземат решенията от Висшия съдебен съвет, ние поставяме един конституционен въпрос, който не бихме могли да решим.
Тези разсъждения биха могли да имат място, ако ставаше дума за начина, по който се избират членовете на Висшия съдебен съвет от Народното събрание. Тук има основание да се поддържа, че след като Конституцията не е определила друго мнозинство освен обикновеното, е много спорно, че парламентът може да въведе квалифицирани изисквания със закон. Но ние не говорим за това как се формира Висшият съдебен съвет, а как той приема своите решения.
Аз искам да ви прочета чл. 133 от Конституцията, тъй като може да се окаже, че вие ще повдигнете поредния конституционен въпрос и би трябвало според мен този въпрос да е напълно ясен и за Конституционния съд. В чл. 133 е казано: “Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет… - няма да чета другата част от текста - … се уреждат със закон”.
Нали точно това правим в момента? Начинът, по който Висшият съдебен съвет приема своите решения се урежда със закон. Какво ще бъде мнозинството в случая трябва да реши законът – по-малко или по-високо квалифицирано, каквото ние преценим за целесъобразно и това поне е един въпрос, който е предоставен изцяло в правомощията на Народното събрание.
Освен това аз искам от СДС да ни изяснят каква е тяхната позиция – от преди няколко седмици, днес или може би след няколко седмици. Вие развихте част от своята кампания за конституционни промени за това, че е добре да се въведат квалифицирани мнозинства в Конституцията. Ние без промени в Конституцията не можем да направим това, но можем да го направим в някои области чрез закон и това да бъде една стъпка, която по-нататък ние да решим, ако искате в Конституционната комисия като определим, че и членовете на Висшия съдебен съвет се избират от квалифицирано мнозинство. По-нататък можем да го решим и за членовете на Конституционния съд, така че аз ви предлагам тази позиция, която вие подхвърляте отвреме навреме, да бъдете последователни в нея и да я отстоявате и по отношение на Конституцията, и по отношение на законите за една такава институция, каквато е независимата съдебна власт в различните й части.
Така че отново настоявам, когато се предлага нещо, да има последователност. Единственият въпрос, който вие имате основание да поставите, според мен е, че всяко едно по-високо мнозинство има опасност да доведе до блокиране или до по-трудно приемане на решение. Да, това е реален риск, особено ако вие желаете там, където не можете да постигнете решения, които смятате за благоприятни, да използвате определени малцинства за блокиране. Това е напълно реален проблем, но тогава докато не се постигне такова мнозинство ръководителите, чиито мандат е изтекъл, ще трябва да изпълняват своята длъжност.
Ние не предлагаме някаква революционна промяна и мисля, че вие няма защо да се опасявате, че точно тези ръководители могат да продължат да заемат своите постове до момента, в който се постигне това мнозинство, така че това наистина е един проблем, но търсенето на съгласие, търсенето на по-солидни кандидатури преминава през такава процедура, която има и своята обратна рискова страна и довежда до някои усложнения, така че никой от нас сигурно не си прави илюзии за възможните проблеми, но по-добре е да пренесем проблема в тази посока, отколкото да оставаме нещата на някакво изпреварване, на постигането на решения, които са ни добре известни до какви резултати водят или често от какви мотиви са продиктувани.
Затова моето предложение е да се запази това, което е предложено от комисията, тъй като то няма никаква противоконституционност и смятам, че въпреки някои неудобства е по-сполучливото решение от досегашното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика има думата господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви.
Господин Стоилов, склонността Ви към това да манипулирате е доста добра. Всъщност, много добре разбирате нещата. Не мога да повярвам, че не разбирате нашата теза за промяна на Конституцията и тя е свързана именно с това – да, ние предлагаме членовете на Висшия съдебен съвет да се избират с квалифицирано мнозинство и именно тогава няма да има никакъв проблем вече това, че Висшият съдебен съвет приема решенията си с обикновено мнозинство, защото Висшият съдебен съвет е административен орган, който трябва да бъде работещ. И той трябва да приема решенията си с обикновено мнозинство, но именно, за да нямате опасения, че той влияе в една или друга посока, ние приемаме и предлагаме Конституцията да се промени и той да се конституира с квалифицирано мнозинство тук, в Народното събрание, така че логиката е ясна. И на Вас тя Ви е много добре известна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Йордан Соколов има думата за втора реплика.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов!
Вие не съзнавате ли, че това, което казахте всъщност е срещу Вашата теза?
Аз поставих въпроса дали няма да противоречи на Конституцията, ако ние със закон започнем да създаваме изисквания за квалифицирано мнозинство при вземане на решения от един работещ орган? Можем ли да го направим? Аз ви дадох този пример. Хайде да решим всичките решения Висшият съдебен съвет да ги взема с 9/10 мнозинство. Можем ли? Аз не приемам, че може.
Що се касае до промените в Конституцията, ние го заявихме – ние бяхме инициатори и на мен ми се струва, че пък специално Вие и членове на вашата парламентарна група не трябва да се занимават с този въпрос и то… (Шум и реплики в залата.)
Ами, ще ви кажа по какви причини, защото след като излязоха нашите 24 предложения за промяна в Конституцията, доста от които вие след това приехте, вашият партиен лидер заяви, че това са предложения, направени при сутрешен махмурлук, цитирам дословно. Така че си спомнете какво вие и вашите лидери сте говорили точно по тези въпроси, за да не изпадате в смешното положение вие да черпите аргументи от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Соколов, не се занимавам с кадруване на съдебната власт, но много малко Ви прилича Вие да искате да бъдете почти едноличен кадровик на съдебната власт в България. (Ръкопляскания от ляво.)
Този въпрос трябва да е вече много ясен. Пак казвам, аз не се намесвам в решаване на въпросите, които вие искате да запазите почти като свой изключителен монопол, така че затова отклонявам категорично всякакви такива съвети и мисля, че много повече уважавам независимостта на съдебната власт от това, което се случва с нея с участието на водещи фигури от вашата партия.
По въпроса за конституционните промени – нека в комисията да поставим на разглеждане този въпрос след като приключим с въпросите, които са предмет на политическото споразумение. Много се радвам, че днес чуваме една декларация от авторитетни политици на СДС, че те ще подкрепят квалифицирания избор на Висшия съдебен съвет, т.е. промяна на Конституцията в тази част.
Ще ви предложа по същия квалифициран начин с аргумент за по-силното основание така парламентът да избира и своята квота в Конституционния съд, защото при всички случаи Конституционният съд е органът, който контролира актовете на другите висши власти и след като за Висшия съдебен съвет направим тази стъпка би трябвало да я направим и за Конституционния съд.
Така че аз съм удовлетворен от днешната дискусия, тъй като тя ни води към постигане на съгласие в още една точка, която не е включена досега в постигнатото споразумение. И пак искам да ви напомня: организацията и дейността, т.е. и начинът, по който Висшият съдебен съвет приема своите актове, Конституцията препраща към законодателно уреждане. Тук сравнението как ще се избират членовете на Висшия съдебен съвет няма пряка връзка с мнозинството, с което Висшият съдебен съвет ще приема своите решения. Ако ние в Конституцията решим да запишем как Висшият съдебен съвет приема своите решения, тогава вече няма да имаме възможност да обсъждаме кое е по-целесъобразното решение – обикновено или квалифицирано мнозинство.
Единият въпрос е конституционен и това, надявам се, че вие го разбирате, макар че не го признавате.
Другият въпрос е предмет на законодателна уредба, и надявам се, че това е ясно на всички не само в Народното събрание, така че обратното би означавало някакво превратно тълкуване на Конституцията, което няма нищо общо с нейните текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народните представители Абаджиев, Соколов и Масева т. 4 от предложението на комисията да отпадне.
Гласували 166 народни представители: за 49, против 116, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 8, предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 107, против 30, въздържали се 15.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 9. В чл. 29, ал. 1, т. 3 и 5 се отменят.”
По него има предложение на Михаил Миков за отпадането му, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате § 9 да отпадне.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 3.
Параграф 9 отпада.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 10 има предложение на народния представител Миков, подкрепено по т. 1 и 3 и неподкрепено в частта за отпадане на т. 2 от § 10.
Има предложение на народния представител Чипева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Дикова, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
“§ 10. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3, буква “а” след думите “Върховната административна прокуратура” се добавя “за завеждащ отделите”.
2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.
3. В ал. 6 след цифрата “3” съюзът “и” се заменя със запетая, след цифрата “4” се добавя “и 12”, а думите “и на ръководителите по чл. 125а, ал. 2” се заличават.
4. Създава се нова ал. 8:
“(8) Предложение за избор на директор на Националната следствена служба може да прави всеки от членовете на Висшия съдебен съвет.”
5. Създава се ал. 9:
“(9) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 заповедите се издават от съответните ръководители по ал. 1, направили предложението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Желае ли някой да вземе отношение по § 10? Няма желаещи.
Моля да гласувате предложението на народния представител Миков по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 88, въздържали се 8.
Не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 10, предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 11 – предложението на господин Миков за отпадането му е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате отпадането на § 11.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 11 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Любен Корнезов за създаване на нов § 11а, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението и предлага текст със следната редакция, който става § 12:
“§ 12. В чл. 35, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. изработване на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговата компетентност чрез дирекция “Съвет по законодателство”;”
2. Досегашните точки 2, 3, 4, 5 и 6 стават точки 3, 4, 5, 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по това предложение на господин Корнезов? Няма.
Моля да гласувате предложението.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 12 на вносителя има предложение на народния представител Миков – за отпадането на параграфа.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 12, който става с поредна номерация 12а, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате отпадането на § 12 по номерацията на вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема. Параграф 12 по номерацията на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 13. Създава се нов чл. 35б:
“Чл. 35б. (1) Към министъра на правосъдието има Инспекторат, който:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;
3. анализира и обобщава свършените дела и актове на съдиите, прокурорите и следователите;
4. проверява дейността по образуването, движението и решаването на изпълнителните дела и на делата по вписванията; обобщава и анализира практиката по тези дела;
5. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела.
(2) Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по § 13? Не виждам.
Моля, гласувайте текста, предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 14 има предложение на народните представители Нонка Матова и Николай Бучков, което е следното:
“§ 14. Член 35в се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Инспекторатът се състои от инспектори, ръководени от главен инспектор. Инспекторите се назначават от министъра на правосъдието за срок от две години, а главният инспектор – за срок от четири години, като се взема становището на Висшия съдебен съвет.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) По ранг и възнаграждение длъжността на инспекторите се приравнява на председател на апелативен съд, а за главния инспектор – на председател на отделение на Върховния касационен съд. Постъпилите от органите на съдебната власт запазват несменяемостта, която са придобили.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 35в се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Инспекторатът се състои от инспектори, ръководени от главен инспектор, които се назначават от министъра на правосъдието за срок две години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на главния инспектор – на възнаграждението на съдия в апелативен съд. На постъпилите от органите на съдебната власт се запазва възнаграждението, което са получавали, ако е по-високо от възнаграждението по предходното изречение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по § 14? Народните представители Матова и Бучков оттеглят предложението си? Така ли? Добре.
Тогава да гласуваме текста, предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
"§ 15. Членове 35г и 35д се отменят."
Има предложение на народния представител Михаил Миков за отпадането на § 15, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате предложението на народния представител Михаил Миков § 15 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 12.
Параграф 15 отпадна.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 16 има предложение на народните представители Пламен Панайотов, Анелия Мингова и Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията по т. 1, 3 и 4 и не е подкрепено по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция:
"§ 16. В чл. 35е се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Обучението на младшите съдии и младшите прокурори, както и повишаването на квалификацията на" се заменят с "Поддържането и повишаването на квалификацията на младшите съдии, на младшите прокурори, на".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет. Финансирането на института се осъществява от бюджета на съдебната власт, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствени средства."
3. Алинея 4 се отменя.
4.Алинея 5 се изменя така:
"(5) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки. Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват неплатен служебен отпуск. Този период се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-5."
5. Алинея 6 се отменя.
6.Алинея 7 се изменя така:
"(7) Висшият съдебен съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на Националния институт на правосъдието и организацията на работата му."
7. Създава се ал. 8:
"(8) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на съдия-изпълнителите, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите и на другите служители на Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Оттегляте ли предложението си по т. 2?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По т. 2 го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по окончателния текст на § 16?
Да, заповядайте, господин Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз просто искам да изкажа и в пленарната зала съображенията, които изказах и в комисията.
Според мен е неправилен подходът за това Националният институт по правосъдието да се редуцира до единствено една школа за повишаване квалификацията на съдиите и прокурорите, тъй като според мен замисълът и това, което съществува в развитите европейски страни, е това да се превърне наистина в един институт, в една школа за подготовка на кадри за съдебната система, от която наистина да излизат подготвени кадри, а не само да повишават квалификацията си вече влезлите по един или друг начин кадри.
Това е моето становище. Аз го изказах в комисията, то не се подкрепи. Съжалявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Правите ли някакво предложение?
Четин Казак: Не, не правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други бележки? Няма.
Моля да гласувате окончателния текст на § 16, предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 3, въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 17 има предложение също на народните представители Панайотов, Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. В чл. 35ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Непосредствено след постъпването им на работа младшите съдии и младшите прокурори преминават задължителен курс в Националния институт на правосъдието."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е шест месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили."
3. Алинеи 3, 4 и 5 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по окончателния текст на комисията? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
"§ 18. Наименованието на Раздел IV от Глава трета се изменя така:
"Единна информационна система за противодействие на престъпността и информационни технологии"."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Не виждам.
Моля да гласувате отпадането на § 18.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 18 отпадна.
Параграфи от 19 до 22 включително.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 19. В чл. 35з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Народното събрание" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността, между ведомствените информационни системи на органите по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
"§ 20. В чл. 35к се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Органите по чл. 35з, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата "ведомства" се заменя с "органи"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 21. В чл. 35л се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 и 2 се изменят така:
"(1) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.
(2) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието."
2. В ал. 3 след думите "по чл. 35з, ал. 1" се добавя "по събиране, опазване и достъп до информацията, както и"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“§ 22. В чл. 35м се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на единната информационна система за противодействие на престъпността се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
По § 23 има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23:
“§ 23. В чл. 36д, ал. 1, т. 6 накрая се добавя “с изключение на случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По параграфи от 19 до 23 включително има ли предложения? Не виждам.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Параграфи от 19 до 23 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 24 има предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 56, ал. 1, т. 6 думите “и на съдиите по вписванията” да отпаднат, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24:
“§ 24. В чл. 56, ал. 1, т. 2, буква “б” се изменя така:
“б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието – за сведение;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Миков не е в залата.
Други народни представители желаят ли да направят бележки? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 15, пртив 63, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на § 24, предложен от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 25. В чл. 56а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “съдия-изпълнители и съдии по вписванията” се заличават.
2. В ал. 2 т. 1 се отменя.”
Има предложение на Михаил Миков за отпадането на § 25, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате отпадането на § 25.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 25 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение от народния представител Йордан Соколов за създаване на § 25а:
“§ 25а. В чл. 57, ал. 1 след думата “гражданския” се поставя запетая и се добавя “търговски”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Соколов, поддържате ли предложението си, тъй като “търговски” не се прие в предишното Ви предложение? Оттегляте го, благодаря.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 26. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) точка 1 се отменя;
б) досегашните точки 2-6 стават съответно точки 1-5.
2. В ал. 4 думите “а в случаите по ал. 3, т. 1 – с тайно гласуване” се заличават.”
Има предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 26, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага § 26 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате предложението § 26 да отпадне – предложение на народния представител Михаил Миков, подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, няма въздържали се.
Параграф 26 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 27. В чл. 63, ал. 1, т. 3 буква “б” се изменя така:
“б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието – за сведение;”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 27, предложено от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 28. В чл. 69 ал. 2 се изменя така:
“(2) Общото събрание на Военния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 2, 3, 4 и 5.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
“§ 29. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Общото събрание на Апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 2, 4 и 5.”
2. Алинея 4 се отменя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По предложениято § 28 и 29 да отпаднат има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате отпадането на тези два параграфа.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграфи 28 и 29 отпадат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 30 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30 и предлага следната редакция:
“§ 30. В чл. 79, ал. 1, т. 2, буква “б” се изменя така:
“б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАЧИК Анелия Мингова: Предложение на народния представител Йордан Соколов за създаване на § 30а:
“§ 30а. В чл. 80, ал. 1, изречение първо след думата “граждански” се поставя запетая и се добавя “търговски”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Йордан Соколов (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 31. Има предложение на народния представител Любен Корнезов § 31 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31 и той е следният:
“§ 31. В чл. 82, ал. 1 след думата “гражданска” се поставя запетая и се добавя “търговска”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Любен Корнезов (КБ, от място): Оттеглям моето предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Моля да гласувате текста на § 31, предложен от вносителя.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 32. В чл. 90, ал. 1, т. 6 думите “на министъра на правосъдието” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на § 32.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 33 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 33 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате отпадането на § 33.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 33 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Снежина Чипева за създаване на § 33а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 33а. В чл. 111 се създава нова ал. 3:
“(3) Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 33а, който ще бъде § 33, тъй като § 33 отпадна.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 34. В чл. 114, ал. 6, думите “на министъра на правосъдието” се заличават.”
Има предложение на господин Миков за отпадането на § 34, което комисията подкрепя и предлага § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли друго предложение? Не виждам.
Моля да гласувате § 34 да отпадне.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 34 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 35 има предложение на народния представител Бойко Рашков, което е оттеглено по т. 1 и подкрепено по т. 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
“§ 35. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5, т. 4 накрая се добавя “и окръжните следствени служби”.
2. В ал. 5, т. 10 думите “на министъра на правосъдието” се заличават.
3. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Заместник-директорът на Националната следствена служба по реда на старшинството изпълнява функциите на директора, когато той не е в състояние да ги изпълнява или му възложи изпълнението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по този текст? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Отново предложение на народния представител Бойко Рашков за създаване на § 35а, подкрепено от комисията, която предлага следната редакция за този параграф:
“§ 35а. В чл. 123 ал. 4 се изменя така:
“(4) Заместник-директорът на окръжната следствена служба по реда на старшинството изпълнява функциите на директора, когато той не е в състояние да ги изпълнява или му възложи изпълнението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 35а.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 35а е приет.
Анелия Мингова (НДСВ): Комисията предлага да се създаде нов § 35б със следното съдържание:
“§ 35б. В чл. 124, ал. 1 думите “ал. 8” се заменят с “ал. 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на § 35б.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 35б е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: § 36. В чл. 125 има предложение от Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията. То е за създаване на т. 15:
“15. съдия по вписванията, съдия изпълнител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36:
“§ 36. Чл. 125 се изменя така:
“Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд, главен прокурор, директор на Националната следствена служба;
2. заместник-председател на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, заместник-главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник-главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник-директор на Националната следствена служба;
3. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;
4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура;
5. председател на Апелативния съд, апелативен прокурор;
6. заместник-председател на Апелативния съд, заместник-апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;
7. съдия в Апелативния съд, прокурор в Апелативна прокуратура и следовател в отдел на Националната следствена служба;
8. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
9. заместник-председател на окръжен съд, заместник-окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;
10. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
11. председател на районен съд, районен прокурор;
12. заместник-председател на районен съд, заместник-районен прокурор;
13. съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура;
14. младши съдия, младши прокурор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Имаше предложение на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз го прочетох, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Оттеглил ли го е?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Не го е оттеглил, но комисията не го е подкрепила и трябва да го прогласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Миков го няма.
Моля да гласувате предложението на господин Миков за нова т. 15, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 9, против 71, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от вносителя, за § 36.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 37. Член 125а се отменя.”
Предложението на господин Миков е да отпадне § 37.
Комисията също предлага § 37 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли друго предложение? Няма.
Моля да гласувате отпадането на § 37.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 1.
Предложението се приема.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на Бойко Рашков за създаване на нов § 37а:
“§ 37а. В чл. 127 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “районна прокуратура” се добавя “и следовател в окръжна следствена служба”;
2. В ал. 2 думите “както и за следовател в окръжна следствена служба” се заличават.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Рашков не е в залата. Някой ще защити ли неговото предложение?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Става дума за следователите. В момента чл. 127, ал. 2 изисква за да бъдеш следовател в окръжна следствена служба, то други няма, трябва да имаш най-малко 5 години стаж. Това практически крайно много затруднява кадровия подбор, възможността да се комплектоват следствените служби. Защо е необходимо 5 години стаж, след като за съдия и прокурор са необходими 2 години стаж? Защо? Няма логика.
Затова предложението на господин Бойко Рашков, разбира се ние много пъти сме обсъждали този въпрос със следователи и юристи, е, че е необходимо съдиите, прокурорите и следователите да бъдат приравнени – да се изискват 2 години стаж. Това ще бъде улесняващо. Млада кръв трябва! Който е работил 5 години като адвокат или на друга служба няма да отиде да стане следовател, разберете го!
Господин министре, ако е възможно и Вие вземете отношение, знам че имате практически поглед върху този проблем. Да се приеме това, което Бойко Рашков предлага, а пък и не само той. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други желаещи да се изкажат по този въпрос? Не виждам.
Моля да гласувате предложението за нов § 37а на Бойко Рашков, което не се подкрепя от комисията, но се подкрепя от господин Корнезов, което е по-важно.
Гласували 81 народни представители: за 48, против 27, въздържали се 6.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народния представител Снежина Чипева за създаване на нов § 37а. Очевидно ще трябва да настъпи преномерация, но това ще бъде направено технически.
Комисията подкрепя това предложение и предлага § 37а със следната редакция:
"§ 37а. В чл. 127, ал. 2, 3 и 4 след думите "прокурор, следовател" се добавя "съдия-изпълнител и съдия по вписванията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по предложението? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на § 37а.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 37а е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 38 е подкрепен по принцип от комисията и тя предлага следната редакция:
"§ 38. В чл. 129, ал. 2 думите "съответния административен ръководител по чл. 125а, ал. 2" се заменят с "ръководителя на съответния орган на съдебната власт"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народния представител Чипева за създаване на § 38а, подкрепено от комисията и тя предлага следната редакция:
"§ 38а. В чл. 131 се създава нова ал. 8:
"(8) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по този текст? Няма.
Моля да гласувате § 38а.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 38а е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По параграфи 39 и 40 има предложение на народния представител Миков за отпадането им.
"§ 39. Член 131а се отменя.
§ 40. В чл. 134 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите "или не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет" се заличават.
2. Алинея 4 се отменя."
Комисията предлага § 39 и 40 на вносителя да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражение § 39 и 40 да отпаднат? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Двата параграфа отпадат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
"§ 41. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 125, както и за промените в тяхното служебно положение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате § 41, така както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
"§ 42. В чл. 139б, ал. 2 се отменя."
Предложение на комисията за § 42 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Не виждам.
Моля да гласувате § 42 да отпадне.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Параграф 42 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 43 има предложение на Снежина Чипева, подкрепено от комисията.
Предложение на Михаил Миков – в чл. 142, ал. 2 след думата "следовател" се добавя "съдия по вписванията и съдия-изпълнител", което предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 43 със следната редакция:
"§ 43. В чл. 142 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 запетаята след думата "прокурорите" се заменя със съюза "и", а думите "съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията" се заличават.
2. В ал. 4 накрая думите "и 125а" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Най-напред гласуваме предложението на Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 16, против 70, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 43, предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Важно съобщение: по случай раждането на внучката му Цветана дядо Явор Милушев кани всички народни представители и служители на Народното събрание по време на почивката в Клуба на народния представител на чаша вино.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Госпожо Мингова, заповядайте. Продължаваме със законопроекта за съдебната власт.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
По § 44 има предложение на господин Миков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 44, който е със следното съдържание:
“§ 44. Член 143 се изменя така:
“Чл. 143. Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;
5. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд и завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този текст не виждам бележки.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 8, въздържал се 1.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

“§ 45. Член 144 се изменя така:
“Чл. 144. Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до втората по-горна степен включително.”
Комисията предлага § 45 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не виждам желаещи по отпадането на § 45.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 45.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема и § 45 отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде § 45а със следната редакция:
“§ 45а. В чл. 148а ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 46 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 46. В чл. 149, ал. 2, накрая се поставя запетая и се добавя “за което се уведомява министърът на правосъдието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 47 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 47. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “или по преценка на министъра.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Броят на съдия-изпълнителите се определя от министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст на § 47 не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте редакцията на комисията по този параграф.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 48. В чл. 152, ал. 1 т. 6 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте текста, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Михаил Миков за създаване на нов § 48а.
Предложението е оттеглено.
По § 49 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е оттеглено по т. 3, а в другите две точки е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 49 и предлага следната редакция:
“§ 49. В чл. 158, ал. 3 след думите “съдия по вписванията” се добавя “или той е възпрепятстван”, а накрая се поставя запетая и се добавя “за което се уведомява министърът на правосъдието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване по този параграф? Не виждам.
Моля ви, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфът се приема. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 50 има предложение на народния представител Миков – в чл. 160, ал. 1 след думите "чл. 126" се добавя "и чл. 127, ал. 1", което предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50 със следната редакция:
"§ 50. В чл. 160 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя "или по преценка на министъра".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам господин Миков, за да защити своето предложение. Не виждам и други желаещи.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков, което предложение, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 96 народни представители: за 14, против 73, въздържали се 9.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 51 има предложение на Михаил Миков, което е оттеглено.
Предложение на Панайотов, Мингова и Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 51:
"§ 51. Член 163 се изменя така:
"Чл. 163. (1) Завършилите висше юридическо образование придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) Целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи по текста на § 51? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 51 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, да представя параграфи от 52 до 54 включително, господин председател, тъй като няма предложения.
"§ 52. Създават се членове 163а, 163б и 163в:
"Чл. 163а. (1) Стажант-юрист може да бъде и български гражданин или чужденец, завършил висше юридическо образование в Република България.
(2) Стажант-юрист може да бъде български гражданин или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие, че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана.
Чл. 163б. За започване на стажа в Министерството на правосъдието се представят следните документи:
1. писмено заявление с трите имена, единния граждански номер, съответно – единния номер на чужденец и постоянния адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше юридическо образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност.
Чл. 163в. (1) Министърът на правосъдието разпределя със заповед за срок три месеца стажант-юристите на стаж в окръжните съдилища съобразно техния постоянен адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) Стажът се провежда в районния съд, в окръжния съд, в районната прокуратура, в окръжната прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се счита денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 53. Създават се нови членове 164, 165 и 166:
"Чл. 164. (1) След приключване на стажа стажант-юристите полагат изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Стажът се счита за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.
Чл. 165. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпит за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпита стажант-юристи.
(2) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на официалната му страница в Интернет.
(3) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател – представител от Инспектората на Министерството на правосъдието, и членове – представители на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и Висшият адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
(4) Изпитът се провежда по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
Чл. 166. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с "издържал" или “не издържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.
(2) При оценка "не издържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит, но не по-рано от три месеца."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 54. Член 167 се изменя така:
"Чл. 167. На положилите успешно изпита се издава удостоверение за юридическа правоспособност, подписано от министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези параграфи, които изглеждат безспорни, не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване ан блок параграфи от 52 до 54 включително, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 55. В чл. 169, ал. 3 думите "определен от Висшия съдебен съвет" се заличават.
Комисията предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат думата по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на параграфа.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народния представител Чипева за създаване на нов § 55а.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция:
"§ 55а. В чл. 171, ал. 1, т. 1 след думите "за всички прокурори" се добавя "и следователи"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не виждам желаещи да вземат думата по този нов параграф.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията нов параграф.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Миков за създаване на § 55б:
“§ 55б. В чл. 185 думите “съгласно Кодекса на труда” се заменят с “по реда на този закон”.
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 65, въздържал се 1.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 56 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 56. В чл. 188 се създава ал. 4:
“(4) Броят на съдебните служители се определя от ръководителите на съответните органи на съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Желаещи за изказване по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфа, както е подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 57. В чл. 190 ал. 3 се отменя.”
Предложение на Михаил Миков за отпадането му.
Комисията подкрепя това предложение и предлага § 57 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на Бойко Рашков за създаване на нов § 57а:
“§ 57а. В чл. 195 ал. 1 се изменя така:
“(1) Съдиите и прокурорите не могат да ползват отпуск преди да изготвят актовете по възложените им дела, освен при временна нетрудоспособност.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не виждам желаещи за изказване по това предложение.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Бойко Рашков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 22, против 63, въздържали се 5.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 58. Създава се Глава осемнадесета “а”:
“Глава осемнадесета “а”
Съдебни експертизи
Чл. 200а. Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са необходими специални знания и умения.
Чл. 200б. (1) За всеки съдебен район на окръжен съд се съставя списък на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделен списък за нуждите на своята дейност.
Чл. 200в. (1) Списъците по чл. 200б са примерни. При необходимост за вещи лица могат да се назначават и специалисти, които не са включени в тези списъци.
(2) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.
Чл. 200г. (1) Списъците по чл. 200б са публични. Те се съставят на хартиен носител, като се обявяват на достъпно място от съответния орган на съдебната власт и се огласяват чрез интернет от Министерството на правосъдието.
(2) Списъците се обнародват в “Държавен вестник” по искане на министъра на правосъдието.
Чл. 200д. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 200б, ал. 1 се изпращат до председателя на съответния окръжен съд. Предложенията за включване в списъка по чл. 200б, ал. 2 се изпращат до всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 200е. (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.
(2) обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 200ж. (1) Списъкът по чл. 200б, ал. 1 се утвърждава от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативният прокурор или определено от него лице, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръжната следствена служба.
(2) Списъкът по чл. 200б, ал. 2 се утвърждава от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
(3) Председателят на апелативния съд изпраща списъците за съдебния район на апелативния съд на министъра на правосъдието за обнародване в “Държавен вестник” и за огласяване чрез интернет.
Чл. 200з. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвъредените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 200ж, ал. 1 и 2 актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в “Държавен вестник” и се огласяват чрез интернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.
Чл. 200и. Органът, назначил експертизата, при необходимост уведомява писмено ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят условията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхната компетентност.
Чл. 200к. Всички органи и лица, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
Чл. 200л. (1) Размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.
(2) Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица и тарифа за размера на възнагражденията по видове експертизи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този текст на § 58 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 58, както е подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 59. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 3 думите “с изключение на съдиите от Върховния съд” се заличават.
2. Параграфи 8, 11 и 15а се отменят.”
Комисията предлага § 59 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля ви, гласувайте предложението на комисията за отпадането на параграфа.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 60. Разпоредбите на параграфи 2-7 и на § 10 се прилагат при избора на нови изборни членове на Висшия съдебен съвет.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 със следната редакция:
“§ 60. Започналите и незавършени до влизане в сила на този закон процедури по чл. 28 се прекратяват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 60 има ли желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, моля Ви само за една корекция.
Господин председател, тъй като докладът беше изготвен късно снощи в изписването е пропусната една дума от това, което гласувахме в комисията: “процедури за избор по чл. 28”. Така беше гласувано в комисията: “До влизане в сила на този закон процедури за избор по чл. 28 се прекратяват”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да се добави “за избор” за яснота.
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Може би за прецизност трябва да преценим в § 60 точният текст. Предлага се разпоредбите на § 2 до § 7 и § 10 да се прилагат при избор на нови изборни членове на Висшия съдебен съвет… (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това не се подкрепя от комисията. Тя предлага друг текст.
Йордан Соколов: Да, това наистина е нещо съвсем различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 60.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, ако ми разрешите ще прочета до края текстовете и ще представя Преходните и заключителни разпоредби.
По § 61 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“§ 61. Стажант-юристите придобиват юридическа правоспособност при условията и по реда на Глава тринадесета. Проведеният стаж към момента на влизането в сила на този закон се зачита за стаж за придобиване на правоспособност.”
“§ 62. (1) В срок три месеца от влизането в сила на този закон се утвърждават списъците по чл. 200б.
(2) До утвърждаването на списъците по чл. 200б експертизите се извършват по досегашния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 63. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет издава правилника по чл. 35е, ал. 7 и наредбата и тарифата по чл. 200л, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 64. (1) Цялата документация и архивът на Съвета за криминологически изследвания към Върховната касационна прокуратура се предават в срок един месец от влизането в сила на този закон на Министерството на правосъдието.
(2) Предаването по ал. 1 се извършва с предавателно-приемателен протокол, подписан от упълномощени представители на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Бойко Рашков за създаване на нов § 65, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на § 65:
“§ 65. В § 92, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 74 от 2002 г.) след думите “не се провежда” се поставя запетая и се добавя “като те изпълняват длъжността си в Националната следствена служба”, а текстът до края се заличава.”
Комисията предлага да се създаде § 66 със следната редакция:
“§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на чл. 35ж, ал. 2, който влиза в сила от 1 януари 2004 г. и § 65, който се прилага от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 74 от 2002 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези заключителни параграфи, уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 61 до 66, включително в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
С това приключихме работата по закона.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: С това законът е приет и благодаря на колегите от комисията и на колегите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз ви благодаря.

Уважаеми народни представители, продължаваме работа с първите точки от програмата за работата на Народното събрание за седмицата, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията. (Шум и реплики в залата.)
Госпожа Снежина Чипева има думата, за да представи становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК Снежина Чипева:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България
и Република Албания, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 25 юни 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България Република Албания, подписано на 26 март 2003 г. в Тирана. До този момент търговско-икономическите отношения между двете страни се регламентират от подписаната на 27 април 1994 г. Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество.
През 2002 г. стокообменът между Република България Република Албания възлиза на 37,06 млн. щ. долара, в т.ч. от износ – 36,92 млн. щ.долара. Положителният търговски баланс в полза на Република България е на стойност 36,8 млн. щ. долара. В сравнение с 2001 г. през 2002 г. българският износ е нараснал с 35,3 на сто, достигайки 36,92 млн. щ. долара, а вносът се е увеличил с 60,7 на сто, достигайки 143 000 щ. долара.
Споразумението предвижда либерализиране на взаимната търговия с промишлени стоки с преходен период, продължаващ до 1 януари 2007 г. За 83 на сто от промишлените изделия е договорена незабавна либерализация на търговията от датата на влизане в сила на споразумението. За чувствителни промишлени стоки от същата дата ще се прилагат мита в размер на 80 на сто от митата по вноса при третиране “най-облагодетелствана нация”, от втората до четвъртата година съответно – 60 на сто, 40 на сто, 20 на сто и премахване на митата през последната година на преходния период.
В областта на търговията със селскостопански стоки страните си запазват правото да прилагат мерки в изпълнение на съответните си селскостопански политики, включително прилагането на разпоредбите на съответните споразумения на ГАТТ 1994 и на Споразумението за създаването на Световната търговска организация.
Споразумението регламентира правото на страните да прилагат защитни мерки, санитарни и фитосанитарни мерки, антидъмпингови и изравнителни мита, мерки, свързани с преструктурирането на определени производства и мерки при реекспорт и сериозен недостиг на стоки, мерки, свързани със затруднения в платежния баланс, при спазване на съответна процедура на взаимно уведомяване на съществуващите затруднения и провеждане на консултации с оглед намирането на взаимноприемливо решение. По силата на споразумението страните поемат ангажимент да не поддържат държавни монополи с търговски характер, водещи до дискриминация, по отношение на условията, при които стоките се купуват и продават между лицата от двете страни.
Договорени са разпоредби относно плащанията, конкуренцията между предприятията, държавните поръчки, защитата на интелектуалната собственост и възможностите за прилагане на държавни помощи, както и разпоредби за прилагане на преференциални правила за произход на стоките и относно сътрудничеството между митническите администрации на двете страни.
По силата на споразумението е предвидено създаването на Смесен комитет, който да следи за прилагането на договореностите и да взема решения в предвидените в споразумението случаи.
Споразумението ще влезе в сила след ратифицирането му от двете страни.
С оглед задълженията на Република България в подготовката й за членство в Европейския съюз в споразумението е предвидена клауза за денонсиране, съгласно която при присъединяването на една от страните към Европейския съюз тя може да се оттегли от споразумението, без другата договаряща се страна да има право да претендира компенсации.
Прилагането на споразумението ще допринесе за нарастване на стокообмена между двете страни, за подобряване на търговско-икономическите отношения, както и за осигуряването на преференциален достъп на български стоки до пазара на Република България.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Чипова.
Уважаеми народни представители, има и доклад от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля член на комисията да представи доклада. Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Мария Спасова-Стоянова:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-38 за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания, внесен от Министерския съвет
на 10 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 26 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания, подписано на 26 март 2003 г. в Тирана.
Становището бе прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия на законопроекта за ратификация. Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания е приет на първо четене.
Давам думата на господин Димитров за процедурно предложение.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми колеги, имам процедурно предложение – законопроектът да бъде гласуван на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – законопроектът да бъде приет на второ четене на настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, заповядайте да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за свободна
търговия между Република България и Република
Албания

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания, подписано на 26 март 2003 г. в Тирана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение преди да преминем към гласуване на второ четене? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене Закона за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания.
Моля, гласувайте.
Уважаеми квестори, моля, подканете народните представители да заемат своите места. В противен случай ще направя поименна проверка.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ ЗА СОЦИАЛНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ.
Има изготвен доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Има думата председателят на комисията д-р Хасан Адемов.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Господин председател! Преди това правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласуваме направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министъра Валери Апостолов в пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Моля заместник-министър Апостолов да заеме мястото си в залата.
Господин Адемов, моля да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по законопроект за денонсиране на Спогодбата между
Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за социално обезпечаване
№ 302-02-41, внесен от Министерския съвет на
23 юни 2003 г.

Комисията по труда и социалната политика на своето редовно заседание, проведено на 26 юни 2003 г., разгледа и обсъди законопроект за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Георги Георгиев – директор на Дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” в Министерството на труда и социалната политика, господин Раймонд Сапарев – началник-отдел “Евроинтеграция – 2” в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Сапарев. Министерският съвет с Решение № 444 от 23 юни 2003 г. предлага на Народното събрание да денонсира Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване. Тази спогодба е в сила от 1 май 1960 г. След разпадането на СССР нейното действие продължава за държавите от бившия Съветски съюз, без Украйна, Литва, Латвия и Естония.
Бе изяснено, че Спогодбата за социално обезпечаване касае въпроса за пенсиите, чието решаване понастоящем не е ефективно икономически за нашата държава. За сметка на Държавното обществено осигуряване и предимно на фонд “Пенсии” се изплащат пенсии въз основа на чужд осигурителен стаж, които нямат насрещно покритие в съответните държави. Към 1 юни 2003 г. в Дирекция “Международни спогодби” на Националния осигурителен институт са издадени около 16 500 броя удостоверения за легализиране на трудов стаж, придобит на територията на бившия СССР.
С денонсирането на спогодбата за период от около 7 години, разходите на фондовете на Националния осигурителен институт ще намалеят с около 14,2 млн. лв.
В преходния период до влизането в сила на нейното денонсиране на 1 януари 2005 г. спогодбата ще продължи да действа. Бе подчертано, че всички права, които са придобити досега, ще продължат да бъдат в сила, като денонсирането се отнася само до начисляваните и определяни нови пенсии.
В хода на проведените разисквания бяха поставени въпроси относно социалното осигуряване на гражданите както на страните от бившия СССР, така и за българските граждани, живеещи в тези страни, и др.
Народните представители бяха информирани, че продължава подготовката по подписването на нова спогодба, която да уреди по модерен и съвременен начин отношенията както между България и Руската федерация, така и между другите страни по спогодбата. С Украйна е подписана спогодба за социално осигуряване, в сила от месец април 2003 г. Предложени са проекти за спогодби на Прибалтийските държави.
С оглед денонсирането да бъде от 1 януари 2005 г., се предвижда законът да влезе в сила от 1 януари 2004 г.
След приключване на разискванията и проведено гласуване, с резултати “за” – 6 гласа, “против” – 1 глас, и “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, № 302-02-41, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Кой ще прочете становището на комисията? Има ли представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност? Има ли народен представител, който да е член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност?
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Диляна Грозданова:

“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно Законопроект № 302-02-41 за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване,
внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 26 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 и ал. 2 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, подписана на 11 декември 1959 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Адемов, заповядайте, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направено процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 64, против 8, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля, д-р Адемов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
“ЗАКОН
за денонсиране на Спогодбата между Народна република
България и Съюза на съветските социалистически републики
за социално обезпечаване

Чл. 1. Денонсира спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, подписано на 11 декември 1959 г. в София.
Чл. 2. Този закон влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми колеги, чухте председателя на Комисията по труда и социалната политика, който прочете законопроекта. Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законът за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от утвърдената програма за работа на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ПОДГОТОВКА В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И ВЪВ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ И ТРАНСПОРТИРАНЕТО МУ ДО ЗОНАТА НА ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Госпожо Грозданова, заповядайте да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Диляна Грозданова:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно проект за Решение № 302-03-21 за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и във Федерална република Германия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина под командването на НАТО, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 26 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Генералния щаб на Българската армия разгледа проект за Решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и във Федерална република Германия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина под командването на НАТО.
Механизираният взвод от Българската армия участва в операцията на Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина в състава на холандския контингент на основание Решение на Народното събрание от 2 август 2001 г. Съгласно Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Холандия подготовката на взвода за участие в операцията преминава на два етапа: първи етап – индивидуална подготовка и сглобяване на взвода, провеждащ се в България, и втори етап – сглобяване на контингента, провеждащо се в Кралство Холандия и във Федерална република Германия.
През месец ноември т.г. предстои ротация на четвърти с пети механизиран взвод, чийто първи етап на подготовка започна, а вторият ще се проведе в Кралство Холандия и във Федерална република Германия в периода от 25 август до 10 октомври 2003 г.
Като отчита, че подготовката на Българската армия за участие в мироопазващи и мироподдържащи операции под командването на НАТО в страни-членки на НАТО ще допринесе за успешното завършване на военната реформа в страната ни, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
1. Разрешава изпращането на механизиран взвод от Българската армия с обща численост до 40 души с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства на подготовка в Кралство Холандия и във Федерална република Германия за времето от 25 август до 10 октомври 2003 г.
2. Разрешава изпращането във Федерална република Германия на транспортен самолет Ан-26 от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 25 август до 5 септември 2003 г. и от 24 септември до 10 октомври 2003 г. с цел транспортиране на личния състав с личното си оръжие и боеприпаси, необходими за подготовка по т. 1
3. Разрешава изпращането в зоната на операцията на Стабилизиращите сили под командването на НАТО на два транспортни самолета Ат-26 от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи всеки в периода от 15 октомври до 14 ноември 2003 г. с цел транспортиране на личния състав с личното си оръжие и боеприпаси, необходими за участието на взвода по т. 1 в операцията на Стабилизиращите сили под командването на НАТО.
Становището на комисията беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Становище на други комисии няма.
Преминаваме към дискусия на проекторешението преди да преминем към гласуване. Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение за разрешаване на изпращането на механизиран взвод на Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и във Федерална република Германия и транспортирането му до зоната на операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина под командването на НАТО.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение, което правя от името на нашата парламентарна група, е да бъдат разменени местата на законите по т. 6, съответно 9, и като т. 6 да гледаме второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията вместо законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Това е продължение на закона, има готовност от докладчика да продължим работата по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
За обратно процедурно предложение има думата д-р Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя обратното предложение – да започнеме да гледаме Закона за трансплантацията, защото този закон е минал на първо четене, минал е на второ четене в комисията. Бави се повече от 7-8 месеца. Май вчера имахме такъв прецедент със закона, който гледахме вчера сутринта. Практика ли е това на Народното събрание? Или има интереси? Ако е практика на Народното събрание законопроектите да чакат по 7-8 месеца за второ четене, това не говори добре за ръководството на Народното събрание. Ако има обаче интереси, тогава трябва някой да излезе съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да каже какви интереси има. Аз подозирам едни интереси с една американска фирма, но още не сме започнали да гледаме закона и затова няма да говоря на тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Владимир Дончев за разместване на точките в дневния ред - второто четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки да мине след законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 90, против 60, въздържал се 1.
Предложението за разместване на точките, направено от народния представител Владимир Дончев, е прието.

Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с точка четвърта:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ИЗРАБОТВАНЕТО НА ГРАФИЧНИТЕ И ЦВЕТНИТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ОРДЕНИТЕ И МЕТАЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Стефан Данаилов и Явор Милушев.
Имате проекта за решение пред вас.
Господин Цонев, моля да представите становището на Комисията по културата.

ДОКЛАДЧИК Коста Цонев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата
относно проект за решение на Народното събрание
за изработване на графичните и цветните изображения
на ордените и медалите на Република България

На заседанието си на 24 юни 2003 г. Комисията по културата обсъди предложения проект за решение на Народното събрание във връзка с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби за Закона за ордените и медалите (ДВ, бр. 54 от 13 юни 2003 г.). Проекторешението е внесено от народните представители Стефан Данаилов и Явор Милушев на 20 юни т.г. и е разпределено на комисията от председателя на Народното събрание с Разпореждане № 350-01-206 от 2 юни т.г. Обсъждането на проекта е отразено в стенографски протокол на комисията под № 59 от 24 юни 2003 г.
Законът за ордените и медалите на Република България урежда нова държавна наградна система, въвежда шест ордена и един медал с подробно словесно описание на елементите на всеки един от тях. Приложението на закона изисква за всяко държавно отличие да бъде изработено конкретно графично и цветно изображение, което да съответства на подробното му описание в Закона за ордените и медалите на Република България. Според § 3 на Преходните и заключителните разпоредби графичните и цветните изображения следва да бъдат добавени към Закона за ордените и медалите на Република България. С отмяна на Указ 1094 от 1974 г. за духовно стимулиране в Република България и с приемането на Закона за ордените и медалите на Република България от старата наградна система останаха само ордените “Стара планина” и “Мадарски конник”. Това налага по-бързото изработване и награждаване с приетите нови ордени и медали, с което ще се мотивират българските и чуждестранни граждани и организации за работа в полза на гражданското общество.
Органите на награждаването и предлагането ще разполагат с по-богати и разнообразни възможности за степенуване на приноса на гражданите или организациите за развитието на българската държава.
Със Закона за ордените и медалите на Република България е запълнена сериозна празнота в действащото законодателство. С приемането му е изпълнено и конституционното задължение на Народното събрание съгласно § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, чийто тригодишен инструктивен срок е изтекъл отдавна.
Изработването на изображенията на ордените и медалите трябва да бъдат отнесени към държавния бюджет и Министерския съвет на Република България. Предложеният проект за решение е инициатива на цялостното приложение на Закона за ордените и медалите на Република България.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 75, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по културата прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Подкрепя предложението и предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение, внесен от народните представители Стефан Данаилов и Явор Милушев относно изработването на графичните и цветните изображения на ордените и медалите, предвидени в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ордените и медалите на Република България.
Становището е прието с 14 гласа “за”, “против” няма, “въздържали се” също няма.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Преминаваме към обсъждане на проекта за решение.
Има ли желаещи? Не виждам.
Господин Цонев, бихте ли прочели и самия проект за решение, за да го подложа на гласуване, тъй като няма желаещи за дискусия по него?
ДОКЛАДЧИК Коста Цонев:

“РЕШЕНИЕ
относно изработването на графичните и цветните
изображения на ордените и медалите на Република България

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ордените и медалите на Република България реши:
Министерският съвет в срок от 31 юли 2003 г. да предприеме необходимите организационни и финансови действия и да осигури изработването на графичните и цветни изображения на ордените и медалите на Република България в съответствие със Закона за ордените и медалите на Република България. Възлага на Министерския съвет да предостави на Народното събрание резултатите от изпълнението на т. 1 от решението в срок до 1 ноември 2003 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Чухте текста на проекторешението. Има ли желаещи, които да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение относно изработването на графичните и цветните изображения на ордените и медалите на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Има думата господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера стигнахме до § 75 по текста на вносителя и започваме с § 76 на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 84 със следния текст:
“§ 84. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ думата “инвеститора” се заменя с “възложителя”;
Създават се алинеи 5 и 6:
“(5) Заданието по ал. 1 за защитени територии на културно-историческо наследство се съгласува с Националния институт за паметниците на културата с писмено становище в едномесечен срок от внасянето му. В случай на непроизнасяне в този срок се смята, че заданието се съгласува без забележки.
(6) Заданието по ал. 1 се внася в Министерството на околната среда и водите за съгласуване и преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда по реда на наредба на министъра на околната среда и водите. Съгласуването се извършва в едномесечен срок от датата на внасянето на заданието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текста на вносителя на § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте § 76 по номерацията на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.

ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 77 има предложение на народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 77, който става § 85:
“§ 85. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “инвеститорът” се заменя с “възложителят”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Условията и редът за провеждане на конкурсите за избор на устройствена концепция се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
3. Алинея 3 се отменя.
4. Създава се ал. 6:
“(6) Проучвателните и проектните работи за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии се извършват в следните фази:
1. предварителен проект, в който се изработват варианти на трасето;
2. окончателен проект – парцеларен план, по който се извършва отчуждаването.”
По § 78 има предложение на народния представител Евгени Чачев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 78, който става § 86:
“§ 86. В чл. 127 се създава ал. 9:
“(9) Общ устройствен план за селищни образувания с национално значение се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, след съгласуване с общинския съвет, която се обнародва в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 79, който става § 87:
“§ 87. В чл. 128 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създават изречение трето и четвърто:
“По този ред се съобщават и проектите за подробни устройствени планове за обектите на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания. По преценка на главния архитект на общината проектът за подробен устройствен план може да се разгледа от общинския експертен съвет преди съобщаването с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания.”
2. Създава се ал. 12:
“(12) Проектът за подробен устройствен план с обхват повече от една община се разглежда от областния експертен съвет, а проектът за подробен устройствен план с обхват повече от една област и за селищни образувания с национално значение се разглежда от Националния експертен съвет, като действията по съобщаването се извършват от общинските администрации.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 80, който става § 88:
“§ 88. В чл. 129 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Подробният устройствен план с обхват повече от една община се одобрява със заповед на областния управител, а подробният устройствен план с обхват повече от една област и за селищни образувания от национално значение се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с общинския съвет. Заповедите се изпращат в 14-дневен срок за обнародване в “Държавен вестник”.
(4) За обектите на транспортната техническа инфраструктура парцеларният план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството в едномесечен срок след приемането на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Колеги, чухте текстовете на параграфи 77, 78, 79 и 80.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на параграфи 77, 78, 79 и 80 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Параграфите 77, 78, 79 и 80 са приети.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 81 има предложение на народния представител Евгени Чачев: в чл. 131, ал. 1 се създава нова т. 4:
“4. купувачите, въз основа на предварителен договор”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 81, който става § 89:
“§ 89. Член 131 се изменя така:
“Чл. 131. (1) Заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план.
(2) Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:
1. имотите – предмет на самия план;
2. съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване;
3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;
4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана;
5. имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиеннозащитни зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Има едно предложение на Евгени Чачев.
Господин Чачев, държите ли то да остане и да се гласува?
Евгени Чачев (ПСОДС‚ от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев в чл. 131, ал. 1 да се създаде нова т. 4, както следва:
“4. купувачите, въз основа на предварителен договор”.
Гласуваме това предложение на Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 65, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 81 в неговата нова обогатена редакция.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграф 81 е приет.

ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман:
"§ 82. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Когато решението или заповедта за одобряване на подробен устройствен план са обжалвани, те влизат в сила по отношение на частта от плана, която е извън предмета на жалбите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 90.
"§ 83. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ след думите "от кмета на общината" се поставя запетая и се добавя "от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството".
2. В ал. 5 думата "разработва" се заменя с "изработва".
3. В ал. 6 изречение второ се изменя така:
"В тези случаи задължително се издава виза за проектиране, която се съгласува от проектанта на новия устройствен план."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 91.
"§ 84. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. възникнат нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества."
2. В ал. 2:
а) т. 1 се изменя така:
"1. в 5-годишен срок от влизането в сила на плана не е започнала процедура за отчуждаване на урегулираните поземлени имоти, предвидени за обекти – публична собственост, а за поземлените имоти, отредени за елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 – в 10-годишен срок не е започнала процедура за отчуждаване;"
б) създава се т. 8:
"8. правото на собственост върху поземления имот е възстановено по реда на реституционните закони или е придобито по приватизационни сделки."
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) Когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план. Органът, който одобрява общия устройствен план, може да допусне едновременно изработване, съобщаване и одобряване на двата устройствени плана.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "създаване на законно разположение или допустим начин и характер на застрояване за незаконно изградени строежи, освен по реда на чл. 15, ал. 3" се заменят с "узаконяване на незаконно изградени строежи".
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6, като в изречение второ думите "със скица" се заменят със "с виза"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 92.
"§ 85. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"(4) Исканията за изменения на устройствените планове по чл. 124, ал. 4 се правят с писмено заявление съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството, който в едномесечен срок допуска или отказва с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на плана."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите "кметът на общината" се заменят с "компетентният орган по ал. 3 и 4".
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "по ал. 3 и 4" се заменят с "по ал. 3, 4 и 5"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 93.
"§ 86. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "изработват" се добавя "съгласуват", след думата "обявяват" съюзът "и" се заменя със запетая, след думата "одобряват" се добавя "и влизат в сила" и накрая думите "тяхното създаване" се заменят с "Раздел III от Глава седма".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) За проектите за изменение на устройствените планове на основание чл. 134, ал. 2 в обхват до три квартала не се прилагат изискванията за съгласуване по чл. 121, ал. 2."
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми народни представители, имате думата по представените параграфи. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 82 до 86 така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 87 има предложение на народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов:
В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и 5:
"(4) На строежите от първа до трета категория, разположени в слаби, льосови и свлачищни терени в зависимост от характеристиките, значимостта и сложността им се поставят и наблюдават геодезически контролни точки и репери за изследване на деформациите им и се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и одобрени и съгласувани инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
(5) Условията, редът и начинът за поставяне и наблюдение на геодезическите контролни точки и репери се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
2. Предложената ал. 4 става ал. 6.
3. Предложената ал. 5 става ал. 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
Комисията подкрепя предложението по принцип по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2. В нея се предлага ал. 3, 4 и 5 да отпаднат.
Предложение на народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов, Александър Маринов и Борислав Китов:
"В чл. 137, ал. 2 думите "се определя" се заменят със "след съгласуване със Строителната камара, Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране се обнародва в "Държавен вестник"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов: в чл. 137 ал. 1 се изменя така:
"(1) В зависимост от техническите характеристики и ориентировъчната стойност на строително-монтажните работи, значимостта на предназначението, сложността на проектирането и изпълнението и рисковете при експлоатацията, строежите се категоризират както следва:".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ремзи Осман. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 87, който става § 95:
"§ 95. Член 137 се изменя така:
"Чл. 137. (1) В зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва:
1. Първа категория:
а) автомагистрали и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа; железопътни линии, пристанища и летища за обществено ползване, метрополитени и съоръжения към тях;
б) преносни проводи (мрежи) на техническата инфраструкткура и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщителните и други дейности;
в) строежи, необходими за предпазване и защита на населението и възстановяване на районите от бедствия и аварии;
г) строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества;


д) хидротехнически съоръжения, криещи опасност от наводнения, в това число язовири с обем над 50 млн. кубически метра или с височина на язовирната стена над 80 метра;
е) строежи, при които не се допуска прекъсване на технологичния процес;
ж) съоръжения за геозащита и брегоукрепване по реките и морския бряг;
з) електрически централи и топлоцентрали с мощност над 100 мегавата;
и) производствени предприятия с капацитет над 500 работни места и съоръжения към тях;
к) металургични и химически предприятия, мини, рудници, кариери, в това число и ликвидацията им, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в района на въздействието им;
л) други строежи с национално значение, определени с акт на Министерския съвет;
м) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория.
2. Втора категория:
а) пътища ІІІ клас от републиканската пътна мрежа, първостепенна улична мрежа І и ІІ клас и съоръженията към тях;
б) разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщителните и други дейности;
в) хидротехнически съоръжения, в това число язовири с обем до 30 до 50 млн. кубически метра или с височина на язовирната стена от 50 до 80 м.;
г) съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци;
д) сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители;
е) производствени сгради с капацитет от 200 до 500 работни места и съоръжения към тях;
ж) електрически централи и топлоцентрали с мощност от 25 до 100 мегавата;
з) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория.
3. Трета категория:
а) общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа ІІІ и ІV клас и съоръженията към тях;
б) елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни, кабелни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории;
в) жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 квадратни метра или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители;
г) производствени сгради с капацитет от 100 до 200 работни места и съоръжения към тях;
д) електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25 мегавата;
е) паркове и градини с площ над 1 хектар;
ж) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението на строежите от тази категория.
4. Четвърта категория:
а) частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и VІ клас и съоръженията към тях;
б) жилищни и смесени сгради със средно застрояване, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 квадратни метра или с капацитет от 100 до 200 места за посетители;
в) производствени сгради с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръжения към тях;
г) паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар;
д) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория;
е) вътрешни преустройства на сградите от І до ІV категория, с които не се засяга конструкцията им.
5. Пета категория:
а) жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 квадратни метра или с капацитет до 100 места за посетители;
б) производствени сгради с капацитет до 50 работни места и съоръжения към тях;
в) строежи от допълващото застрояване, извън тези от шеста категория;
г) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория.
6. Шеста категория – строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147.
(2) Номенклатурата на видовете строежи по отделните категории се определя с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и одобрени и съгласувани инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
(4) Когато изработването на инвестиционни проекти представлява обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, то се възлага по реда на същия закон. Преди възлагането възложителят може да проведе конкурс за идеен инвестиционен проект. На спечелилото конкурса лице се възлага изработването на инвестиционния проект като обществена поръчка по реда на чл. 52 и 53 от Закона за обществените поръчки.
(5) Условията и редът за провеждане на конкурсите за идейни инвестиционни проекти се определят с наредбата по чл. 126, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф с много предложения.
Не виждам желаещи. Това ми дава основание да започнем с гласуване първо на тези предложения, които не са подкрепени от комисията.
Първо, предложението на народните представители Юлияна Дончева и Светослав Спасов.
Моля, гласувайте техните предложения.
Гласували 82 народни представители: за няма, против 79, въздържали се 3.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов в частта, която не се подкрепя от комисията.
Кина Андреева (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов, Александър Маринов и Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 69, въздържали се 3.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 70, въздържали се 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 87 по номерацията на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 87.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 88 има предложение на народния представител Панайот Ляков, което мисля, че съвпада с предложението на Кина Андреева и Георги Хубенов. Предложението е:
“Член 138 се изменя така:
“Чл. 138. (1) Строежите се изпълняват в съответствие с инвестиционни проекти, съставени от правоспособни проектанти и одобрени по реда и условията на този закон.
(2) Проучването и проектирането на обекти от първа и втора категория, съдържащи част “Архитектурна” и на обекти, попадащи в обхвата на Наредбата за конкурсите в проектирането, задължително се възлагат с конкурс чрез професионалните организации на архитектите от съответното териториално ниво.
(3) Проучването и проектирането на реконструкция, преустройство и/или разширение на съществуващ обект се възлага пряко на архитекта – автор на сградата по условията на Закона за авторските права или чрез конкурс с изрична покана до него, а след изчерпването им – по общия ред.
(4) Извън случаите по предходните алинеи проектирането може да се възлага пряко на лица с пълна проектантска правоспособност, за обекти от пета категория – и с ограничена.
(5) Одобряването на проекти, възложени и изработени в отклонение от изискванията на този член, представлява нарушение на служебните задължения по този закон и не поражда права.
(6) Редът и условията за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов:
“Член 138 се изменя така:
“Чл. 138. (1) Строежите се изпълняват в съответствие с инвестиционни проекти, съставени от правоспособни проектанти и одобрени по реда и условията на този закон.
(2) Проучването и проектирането на обекти от първа и втора категория, съдържащи част “Архитектурна” и на обекти, попадащи в обхвата на Наредбата за конкурсите в проектирането, задължително се възлагат с конкурс чрез професионалните организации на архитектите от съответното териториално ниво.
(3) Проучването и проектирането на реконструкция, преустройство и/или разширение на съществуващ обект се възлага пряко на архитекта – автор на сградата по условията на Закона за авторските права или чрез конкурс с изрична покана до него, а след изчерпването им – по общия ред.
(4) Извън случаите по предходните алинеи проектирането може да се възлага пряко на лица с пълна проектантска правоспособност, за обекти от пета категория – и с ограничена.
(5) Одобряването на проекти, възложени и изработени в отклонение от изискванията на този член, представлява нарушение на служебните задължения по този закон и не поражда права.
(6) Редът и условията за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 96 със следния текст:
“§ 96. В чл. 138 думата “Инвеститорът” се заменя с “Възложителят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф.
Заповядайте, госпожо Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в нашето предложение с колегата Хубенов сме се опитали да прокараме следната идея:
Професионалната общност в лицето на архитектите трябва да има възможност да взима участие и в процесите на възлагането на големите строителни обекти, каквито са обектите от първа и втора категория съгласно чл. 137, който току-що приехме.
Искам особено да привлека вашето внимание към ал. 2 на нашето предложение, в която се предвижда възможността проучването и проектирането на обектите в част “Архитектурна” да бъде възложено с конкурс чрез професионалните организации на архитектите на съответното териториално ниво. Това наистина е един много важен момент, при който професионалните организации имат гарантиран поглед върху тези много важни обекти, каквито са обектите от първа и втора категория. Това е и една допълнителна гаранция, че не е възможно да бъде допуснато изграждането на един такъв обект, който не отговаря на техническите изисквания.
Затова аз апелирам внимателно да проучите нашите предложения и да ги подкрепите. В следващите алинеи се разписва една много ясна процедура, при която се знае какви са правата на архитекта, какъв е редът за одобряване на проекта и условията за провеждане на конкурсите. Наистина по този начин се гарантира една прозрачност при строежи, които са първа и втора категория. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Уважаеми народни представители, като се ориентирам по текстовете, виждам, че има пълно съвпадение на предложението на народния представител Панайот Ляков, което е дадено отделно, и предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов. Не знам кой от кого е взаимствал, но едва ли се налага да бъдат гласувани поотделно, тъй като съвпадат на 100 процента. Виждам и потвърждение от господин Ляков.
Ако няма други желаещи за изказване, ще подложа на гласуване най-напред предложенията на народните представители Панайот Ляков, Кина Андреева и Георги Хубенов, които не се подкрепят от комисията, както стана ясно.
Моля, гласувайте техните предложения.
Гласували 101 народни представители: за 27, против 70, въздържали се 4.
Не се приемат.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 89 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изразът “могат да се” се заменя със “се възлагат и”.
2. В ал. 1, т. 3 думите “работен проект” отпадат.
3. Алинеи 2, 3 и 4 придобиват следната редакция:
“(2) Идейният проект установява най-общо параметрите на сградата, разпределението на помещенията и архитектурния образ, конструктивната схема и външните връзки и доказва спазването на нормативните изисквания. Възлагането на идеен проект е задължително за обекти от първа до трета категория.
(3) Техническият проект служи за издаване на разрешение за строеж и за възлагане на строителството след това. Той съдържа необходимата и достатъчна информация за тази цел. Не се допуска възлагане на строителство преди одобряване на техническия проект. По изключение е допустимо издаване на разрешение за освобождаване на площадката, подготвителни и изкопни работи, както и археологически проучвания по изрично искане на Националния институт за паметниците на културата, въз основа на одобрен идеен проект и при осигурен консултант.
(4) Проектът във фаза “Работни чертежи и детайли” служи за окончателна конкретизация на материалите, с които ще бъде изпълнен строежът и не е задължителен. Той се изработва след издаване на разрешение за строеж и не подлежи на одобряване.”
4. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Възложителят има право да възлага предпроектни и обемно-устройствени проучвания с цел определяне на разположението и параметрите на обекта, доказване на нормативната допустимост и целесъобразността на инвестициите и съставяне на задание за проектиране. Тези проучвания не подлежат на одобряване”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 като думата “обхвата” се заменя с “обема”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов:
Член 139 се изменя така:
“Чл. 139. (1) Инвестиционните проекти се възлагат и изработват в следните фази:
1. идеен проект;
2. технически проект;
3. работни чертежи и детайли.
(2) Идейният проект установява най-общо параметрите на сградата, разпределението на помещенията и архитектурния образ, конструктивната схема и външните връзки и доказва спазването на нормативните изисквания. Възлагането на идеен проект е задължително за обекти от първа до трета категория.
(3) Техническият проект служи за издаване на разрешение за строеж и за възлагане на строителството след това. Той съдържа необходимата и достатъчна информация за тази цел. Не се допуска възлагане на строителство преди одобряване на техническия проект. По изключение е допустимо издаване на разрешение за освобождаване на площадката, подготвителни и изкопни работи, както и археологически проучвания по изрично искане на Националния институт за паметниците на културата, въз основа на одобреен идеен проект и при осигурен консултант.
(4) Проектът във фаза “Работни чертежи и детайли” служи за окончателна конкретизация на материалите, с които ще бъде изпълнен строежът и не е задължителен. Той се изработва след издаване на разрешение за строеж и не подлежи на одобряване.
(5) Възложителят има право да възлага предпроектни и обемно-устройствени проучвания с цел определяне на разположението и параметрите на обекта, доказване на нормативната допустимост и целесъобразността на инвестициите и съставяне на задание за проектиране. Тези проучвания не подлежат на одобряване.
(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за обема и съдържанието на инвестиционните проекти.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Бучков – комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 89, който става § 97:
“§ 97. В чл. 139 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата “инвеститорът” се заменя с “възложителят”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Всички части (графични и текстови) на инвестиционните проекти се подписват от проектанта, от лицето, извършило оценката за съответствие, от възложителя и от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност за част “Конструктивна”, когато оценката за съответствие не е извършена от консултант.”
3. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 89 заповядайте, госпожо Андреева. Очаквах от Вас тази инициатива.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение по никой начин не влиза в противоречие нито с предложението на вносителя, нито със сега действащия текст, а просто го доразвива.
В него има два много важни момента, които аз мисля, че е редно да намерят място в закона, а не да подлежат на различни тълкувания и това е определението на идеен проект и технически проект.
Ако те влязат в закона, това ще направи невъзможно различните типове тълкувания и изисквания към тези два проекта, които са част от документацията за инвестиционните проекти.
Алинея 4, която ние предлагаме, всъщност е фаза работни чертежи и детайли, да станат не задължителни. Това също съвпада с идеята на вложителя.
Аз смятам, че няма проблем като се вземе предвид одобрената от комисията ал. 3 на вносителя, която не се съдържа в нашето предложение, а просто да се направи компилация от тези текстове така, че да бъдат добавени и алинеите, които ние предлагаме, които липсват при вносителя, но ще направят определено текста по-добър и по-ясен. Става въпрос за ал. 2, 3, 4 и 5. Алинея 6 и сега съществува в действащия закон, както и ал. 1 на нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също подкрепям предложението на Кина Андреева, защото действително това е единственото място в закона, в което за пръв път се дава определението на това какво съдържат отделните фази на проектирането. Вярно е, че в наредбата, която се предвижда в ал. 6 може би министърът ще определи тези изисквания, но аз считам определено, че е по-добре това да влезе в закона.
Паралелно с това в подкрепа на думите на госпожа Андреева по отношение на сегашния вариант, предложеният вариант от комисията на ал. 3, аз бих предложил това да стане ал. 6 на така предлагания от госпожа Андреева вариант на члена, като сегашната ал. 6 стане ал. 7. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Дали има други желаещи за изказване?
Ако се приеме предложението на госпожа Андреева, тогава вече можем да направим това, което предложи господин Маринчев.
Не виждам други желаещи за изказване. Тогава преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което тук вече не съвпада с предложението на госпожа Андреева и господин Хубенов и не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 75, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
За процедурно предложение имате думата, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да спрем дотук, защото вече е 13,55 ч.
Процедурното ми предложение е следното. Днес бяха раздадени обобщените проекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, които са внесени от различни парламентарни групи, включително и обобщения проект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство. Те са готови и са пред вас от днес.
Моето процедурно предложение е предложенията за второ четене вместо в 7-дневен срок, да се правят в 3-дневен срок – от днес, за да може следващата седмица да работят комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Ще си позволя това процедурно предложение да го гласуваме малко след като довършим гласуванията по този текст, по който започнахме гласуванията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 36, против 66, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване подкрепения текст на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 89 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 75, против 17, въздържали се 5.
Този параграф се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Ремзи Осман за съкращаване срока между първо и второ четене на 3 дни по посочените от него законопроекти.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 84, против 18, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
Позволете ми да ви прочета съобщенията, които се полагат за днес:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 3 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала “Запад”.
Днес, 3 юли, са постъпили и се раздават обобщените законопроекти, за които гласувахме – законопроект по административното и териториалното устройство на Република България и законопроект за местното самоуправление и местната администрация, за предложения за второ четене по тези законопроекти, както гласувахме – в тридневен срок.
Съобщения за парламентарен контрол за 4 юли 2003 г., петък:
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на две питания от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова и на Нина Чилова.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос на народния представител Янаки Стоилов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Данаилов и Стефан Мазнев.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания на народните представители Иван Бакалов и Иво Цанев.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министърът на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова и на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме на три питания от народните представители Васил Калинов и Венцислав Върбанов;
- министърът на здравеопазването Божидар Финков на питане с писмен отговор от народните представители Иво Атанасов и Лъчезар Тошев.
Поради отсъствие от страната в заседанието на парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Уважаеми народни представители, това бяха последните съобщения за днес.
В 14,00 ч. обявявам, че следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева