Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-10

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, откривам заседанието.
Думата има господин Иво Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, каквото и да се говори за нашето поприще – попрището на парламентариста, то е сред най-рисковите и това, уви, се доказва от фактите.
Само в мандата на Тридесет и седмото Народно събрание само нашата парламентарна група загуби шест народни представители.
На днешната дата преди седем години загинаха народните представители Емилия Томова от Видински многомандатен избирателен район, Мария Захариева от Габровски многомандатен избирателен район и Румяна Николова от Великотърновски многомандатен избирателен район.
И трите бяха не само убедителни парламентаристи, и трите бяха съпруги, и трите бяха майки.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на трагично загиналите преди седем години народни представители Емилия Томова, Мария Захариева и Румяна Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, уважаеми народни представители! (Народните представители стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
Едно съобщение за новото ръководство на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори:
На заседание на Парламентарната група на НДСВ, проведено на 8 юли 2003 г. бе избрано ново ръководство в състав: председател – Станимир Илчев, заместник-председатели – Борислав Ралчев, Борислав Цеков, Валери Цеков, Веселин Близнаков, Константин Пенчев и Мирослав Севлиевски.
Тази промяна ще бъде вписана в регистъра на Народното събрание.

Уважаеми народни представители, продължаваме с деловата част от нашата работа, а именно:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪРНАТИЯ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ № 262 ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси доц. Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Имам едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министъра на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускането му в залата.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Поканете заместник-министър Марио Димитров в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно Указ № 262 на президента на Република България, който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет от Народното събрание на 13 юни 2003 г.
Заседанието на комисията беше проведено на 3 юли 2003 г.
На заседанието присъстваха господин Марио Димитров, заместник-министър на правосъдието, Георги Илиев Георгиев и Петя Доганова от Министерството на труда и социалната политика.
“В мотивите към указа президентът посочва, че заличаването на осиновяването като мярка за закрила по Закона за закрила на детето, извършено с § 41 от Преходните и заключителните разпоредби от закона е в противоречие с разпоредбата на чл. 20 от Конвенцията за правата на детето.
На второ място, според президента, измененията в Семейния кодекс не създават условия за приоритет на осиновяване от български осиновители. Предлага се създаването на единен национален регистър на подлежащите на осиновяване деца и на потенциалните български осиновители.
На трето място законопроектът не предвижда възможност представител на общинските дирекции “Социално подпомагане” да дава мнение в производството по осиновяването.
От името на вносителя - Министерски съвет, становище изрази господин Марио Димитров, заместник-министър на правосъдието. Той посочи, че изменението не заличава осиновяването като мярка за закрила, която се осъществява при условията и по реда на Семейния кодекс.
По отношение на предложението за създаване на единен национален регистър той счита, че не се влиза в противоречие с уредбата от Закона за закрила на детето, предвиждаща създаване на национална информационна система. Предвидените в Семейния кодекс регистри се отнасят изключително за процедурите по вътрешно осиновяване, докато информационната система на Държавната агенция за закрила на детето може да съдържа и друга информация за дейностите по мерките за закрила.
Според господин Димитров предвидените в Семейния кодекс регистри позволяват по-непосредствено наблюдение на детето и оттук осигуряване на по-подходящ осиновител в съответната регионална мрежа, както и възможност осиновяващият да бъде регистриран в множество регионални дирекции по негов избор.
На трето място господин Димитров посочи, че общинските дирекции "Социално подпомагане” дават мнение относно регистрацията на децата, изготвят социални доклади за кандидат-осиновителите, предлагат включването на кандидат-осиновителите в регистрите към регионалните дирекции, участват по право в Съвета по осиновяване към регионалната дирекция “Социално подпомагане” и при вземане на решение за осиновяване на конкретно дете.
На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, дирекция “Социално подпомагане” може да изрази мнение или да представи социален доклад пред всеки съд и във всяко производство. В този смисъл твърдението, че общинските дирекции “Социално подпомагане” са лишени от възможност да участват в производството по осиновяване е необосновано.
Народният представител Пенчев изрази мнение, че измененията и допълненията в Семейния кодекс произтичат от международни ангажименти по Хагската конвенция. Тъй като забележките, съдържащи се в мотивите на президентския указ са пунктуални, той постави въпроса дали е оправдано връщането на този важен законопроект за ново разглеждане от неговата първа фаза.
Народният представител Стоилов изрази становище, че споделя мотивите за връщане за ново обсъждане на закона в частта, в която се изисква осиновяването да бъде включено в мерките за закрила по Закона за закрила на детето и за създаване на условия за приоритетно осиновяване в България.
Народният представител Четин Казак заяви, че подкрепя възражението срещу заличаването на осиновяването като мярка за закрила и счита, че ветото обхваща само визираните в мотивите разпоредби, но не и целия закон.
Председателят на комисията подчерта, че петитумът на указа визира целия закон, а не отделни негови разпоредби. Тя счита, че възраженията срещу посочените в мотивите разпоредби не са основателни. Според нея разпоредбите са достатъчно ясни, прецизни и съответстващи на международните актове, свързани със защитата на интересите на децата и законът следва да бъде подкрепен при новото му разглеждане от Народното събрание.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 10 гласа “за”, без “против” и с 4 гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат повторно Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, искам да поканя от името на вносителите вицепремиера Лидия Шулева да изрази отношението си към новото обсъждане на този закон.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с промените в Закона за закрила на детето, направени чрез Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, бих искала да кажа следното.
За първи път в нашата страна се урежда така пълно, системно и по много задоволителен начин осиновяването. С гласуваните от парламента промени в Семейния кодекс се акцентира преди всичко върху грижата за децата, засилва се ролята на социалните работници, които активно участват в целия процес по осиновяването – от подбора и подготовката на кандидат-осиновителите до наблюдението в следосиновителния период.
Какви са аргументите, че трябва да дадем шанс на промените в Семейния кодекс да влязат в сила час по-скоро? Ще се спра преди всичко на направените чрез промените в Семейния кодекс изменения в Закона за закрила на детето. Критикува се, че осиновяването отпада като мярка за закрила на детето. Ако вникнем внимателно в гласуваната промяна в § 41, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, ще видим, че не става въпрос за отпадане на осиновяването като мярка за закрила на детето, а за усъвършенстване и прецизиране на правната уредба. Предишната редакция на чл. 4 от Закона за закрила на детето започваше така:
“Закрила на детето по този закон – тоест по Закона за закрила на детето – се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване съгласно Семейния кодекс.”
Становището на юристите е, че този текст не е правно издържан. Безспорно е, че осиновяването не е мярка, уредена по този закон. Именно за това то е изведено в отделна алинея към същия член, чието заглавие остава непроменено – “Мерки за закрила”. Новата редакция по никакъв начин не нарушава интересите на децата в риск.
Бих искала да кажа и няколко думи по мотивите на президента, свързани с разпоредбите на чл. 53в и чл. 57б от Семейния кодекс, които изискват регистрите на потенциалните български осиновители и на подлежащите на осиновяване деца да се водят в регионалните дирекции “Социално подпомагане”. Твърди се, че това решение в Семейния кодекс отстъпва от много по-добрата идея, заложена в чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето за създаване на Национална информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени. Според мен става дума за недоразумение. Воденето на регистрите за децата, които могат да бъдат осиновени, и на кандидат-осиновителите към регионалните дирекции “Социално подпомагане” е обусловено от факта, че именно към тях се създават съвети по осиновяване. В тези съвети участват директорът на съответната регионална дирекция “Социално подпомагане”, който е и председател, както и представители на регионалните инспекторати по образованието, районните центрове по здравеопазване и други. Регистри за децата, които могат да бъдат осиновени, и за кандидат-осиновителите, съгласно Закона за закрила на детето ще бъдат създадени и към дирекциите “Социално подпомагане” във всяка община, и към Държавната агенция за закрила на детето. По този начин се създава една Национална информационна система, която ще бъде с увеличен периметър на действие и ще бъде на разположение на всички държавни органи, ангажирани със закрилата на детето.
Като посочвам тези аргументи, искам отново да подчертая, че всяко забавяне в прилагането на гласуваните промени в Семейния кодекс само ще попречи на реформата в системата за закрила на децата.
Уреждането на процедурата по осиновяването е в съответствие с международните документи, по които България също има свои задължения. Благодаря за вниманието. Надявам се да подкрепите закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Шулева.
Уважаеми народни представители, откривам дебата.
Заповядайте, господин Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър! Независимо от съдържанието на доклада на Комисията по правни въпроси, представен от госпожа Мингова, и от съображенията, които разви тук министър Шулева, както и от раздадения тази сутрин проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, който очевидно съставлява опит да се създаде ситуация, в която се възстановява статуквото и от която всички са доволни, намирам, че са налице редица основания Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс да не бъде подкрепен в настоящата фаза на законодателния процес. Такава позиция не би ни поставила – имам предвид групата народни представители, от чието име говоря – в противоречие със становища, изразени по отношение на законопроекта по принцип, а и дава допълнителни възможности да се дискутират качествата на върнатия на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията за ново обсъждане закон. Това в известен смисъл може да компенсира, да замести непроведената когато е трябвало дискусия по този законопроект.
В съображенията, обособили връщането му, централно място заема ангументацията, насочена срещу § 41 от окончателния вариант на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, за който току-що говори министър Шулева. Впрочем при приемането на закона на второ четене, искам да го напомня, това е една от малкото разпоредби, по отношение на които е възникнал спор и е проведена дискусия. В рамките на тази дискусия е обърнато внимание, че става дума за засягане на разпоредба, която току-що е приета или много скоро преди това е била приета от Народното събрание. Както вече става ясно, става дума за преходна разпоредба, с която се приемат изменения и допълнения в Закона за закрила на детето. Отменена е т. 3 от ал. 1 на чл. 4, където са изброени мерките за закрила и осиновяването е заличено като мярка за закрила, а за сметка на това е създадена нова, нямаща място в този текст и контекст, а и поначало доста спорна ал. 2, според която всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс. Интересно дали става дума за някакво право на всяко дете или за възможност всяко дете да бъде предмет на осиновяване, схващано като някакъв договор, какъвто всъщност осиновяването някога действително е било.
В действителност право на всяко дете е да се ползва от закрилата на държавата и обществото, а на децата, останали без грижа на близките си – от особената закрила на държавата и обществото, както постановява чл. 47, ал. 4 от Конституцията. Форма на такава закрила по отношение на детето, което е лишено от семейна среда, е съгласно чл. 20, § 3 от Конвенцията за правата на детето на ООН, и осиновяването. В това няма съмнение, независимо дали съществува въпросният запис в Закона за закрила на детето или не, защото следва и от здравия разум, а и от мястото, което межнародно-правната норма заема по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията във вътрешноправния ни ред. Разбира се, осиновяването – ние всички осъзнаваме това – изпълнява и много други функции. В това също така няма съмнение. Съмнение може да има в съображенията, поради които осиновяването е отпаднало, заличено като мярка за закрила по Закона за детето. Трябва да се обърне внимание още веднъж, че това става в рамките на една сериозна законодателна промяна на института на осиновяването, който е подложен на цялостно преуреждане. Може да се каже, че в резултат на промените, осиновяването съставлява нов, съвършено различен институт. Има основание да се мисли, че с въвеждането на редица нови административно-правни елементи, центърът на тежестта се измества от съдебната фаза към органи, които по дефиниция са създадени и специализирани за провеждане на политика на закрила на детето.
От друга страна привеждането на Семейния кодекс в съответствие с ратифицираната и влязла в сила за страната Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване е довело до институционализиране на посредничеството при международните осиновявания чрез т.нар. акредитирани организации.
Независимо обаче от концептуалните виждания на авторите на заличаването относно същността на осиновяването, те не са могли да пренебрегнат споменатия международен договор и това вече сякаш не изглежда спорно, но това не решава въпросите, които повдига ветото на президента.
Уважаеми колеги, нека ви обърна внимание още веднъж върху обстоятелството, че процесът по приемането на измененията в Семейния кодекс протича почти паралелно с приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, където чл. 4 е приет на 3 април, а обнародван в “Държавен вестник” на 18 април, тоест още преди да е изсъхнало мастилото, е заличен. Според мен не защото авторите на тази идея толкова открито искат да придадат друг характер на осиновяването, а не на мярка на закрила на детето, а защото има скрити междуинституционални съображения, които обаче са изразени в явни юридически противоречия и непълноти, или в липса на синхрон, ако използваме израз от мотивите за връщане на закона за ново обсъждане.
Ето защо с реанимирането на отделни разпоредби или с отстраняването на несъвършенството на други не отпада необходимостта от внасянето на концептуална яснота относно уредбата на института, включително от гледна точка на институционална структура, на функции, на решения, на актове на органи като отделни елементи в динамичния и сложен фактически състав на осиновяването.
Дано не греша, но вижте за какво става дума: в чл. 20, ал. 1 от Закона за закрила на детето е казано: “Специализиран орган за провеждане на политиката на закрила на детето в общината е дирекция “Социално подпомагане”, а чл. 21, също впрочем в нова редакция, озаглавен “Функции на дирекция “Социално подпомагане”, постановява със своята ал. 1, че по този закон – Закона за закрила на детето – дирекция “Социално подпомагане” съставя и поддържа в актуалност регистри за деца, които могат да бъдат осиновени, и осиновители и кандидат-осиновители”. А по-нататък – “Проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете”. Дават мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс. Впрочем “непредвидени”, както се изтъква в мотивите на президентското вето.
Пита се тогава: а по Семейния кодекс дейността на дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес по издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване, както е предвидено в новия чл. 57а, различна ли е от тази по чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за закрила на детето? Същият въпрос може да бъде поставен и по отношение на регистрите по чл. 53в, ал. 1 от Семейния кодекс на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, а също и за регистрите по чл. 57б, ал. 1 от Семейния кодекс – на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Те се водят от регионалните дирекции “Социално подпомагане”. Те различни ли са от регистрите по чл. 21, ал. 1, т. 6, букви “в” и “и” от Закона за закрила на детето? И какво налага това дублиране, това симулиране на дейности и въобще съществуване на паралелни и бих казал, паразитни структури? Това не само не повишава т.нар. административен капацитет, а увеличава бюрокрацията, и което е важно в духа на днешната дискусия – не увеличава възможностите на държавата и обществото да упражняват закрила върху децата, които имат нужда от такава.
И в този смисъл трябва да се гледа на аргумента, също изтъкнат във ветото, свързан с предвиденото в чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето – Национална информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени, и осиновителите, и кандидат-осиновителите. Тя остава да виси, защото се създава и поддържа, след като не е инкорпорирана в механизмите на осиновяването, на режима по осиновяването.
Друг е въпросът, и то основателно е повдигнат, че оспореният закон наистина затваря информацията и възможностите за осиновяване на регионално равнище, в рамките на региона, независимо от възможността да се поиска вписване в регистрите и на други регионални дирекции. Изглежда целта е да стане прехвърляне в Съвета по международно осиновяване по чл. 57в, ал. 9 от Семейния кодекс.
Това ни пренася във втория проблемен кръг, очертан в мотивите за връщане за ново обсъждане – относно съотношението между вътрешното и международното осиновяване. И Конвенцията за правата на детето – чл. 21, буква “в”, и Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване в третия абзац в преамбюла, третират осиновяването в чужбина като алтернативно средство за грижа за детето, когато не може да бъде намерено подходящо семейство в неговата държава по произход.
Тези положения не изглежда да са намерили отражение в Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Дори ако се съди по уредбата за определяне на подходящ осиновяващ чужденец, тоест по липсата на уредба, оказва се, че законът не съдържа никакви критерии в това отношение. Това е още едно основание този закон да не бъде подкрепен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! Парламентарният съюз на обединените демократични сили няма да подкрепи ветото на президента, наложено срещу приетия Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Ще гласуваме така, както направихме и при първото четене на този законопроект - за неговото приемане.
Ние считаме, а и това беше наше становище по време на дебатите по този законопроект, че отделни текстове могат да бъдат подобрени.
В същото време ние не разбираме защо президентът, който в мотивите на своя указ за връщане на законопроекта всъщност сочи предимно два теста, но не е върнал законопроекта само по отношение на тези два текста, а връща целия закон. Считаме, че този закон в много голяма степен отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз. По съвременен начин, много детайлно, много прецизно регламентира цялата материя във връзка с осиновяването. В този смисъл той трябва да бъде подкрепен.
Всъщност, в мотивите на ветото на президента той посочва два текста – чл. 53в и чл. 57б.
По отношение на това къде трябва да са регистрите за потенциалните български осиновители, президентът смята, че трябва да има национален регистър. Аз тук изразявам мое лично мнение, което съм изразявал и преди това. Смятам, че по-удачно е да има регионални регистри. В България има, ако не бъркам, над 30 хиляди деца, които са в домовете за отглеждане. Един национален регистър ще съдържа хиляди, да не кажа десетки хиляди имена. На мен ми се струва, че едно лице, което желае да осинови дете, много по-лесно е да се оправи с един регионален регистър там, където той живее, където е неговото местожителство, неговият постоянен адрес, да може да отиде и да се запознае с детето, отколкото кандидатите за осиновители да боравят с един национален регистър.
Що се касае до функциите, които трябва да упражнява Агенцията за закрила на детето, и обстоятелството, че част от тези функции са прехвърлени със закона на регионалните дирекции за социално подпомагане, аз също не виждам нищо лошо в това. За мен е по-важно, че с промените на Сeмейния кодекс, да кажем, на чл. 59, е изменена само неговата ал. 1. Алинея 2, която гласи, че "Осиновяването се допуска само, ако е в интерес на осиновявания", остава. И наистина съдът, който с решение допуска или не допуска осиновяването, е този, който въз основа на всички доказателства по едно дело за осиновяване ще прецени дали то е в интерес на осиновявания или не. Още повече, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за Семейния кодекс се променя подсъдността. Преди това съдът, който разглеждаше и допускаше осиновяванията, беше районният съд. Сега вече този съд е окръжният съд – един съд, който несъмнено притежава по-голяма и житейска опитност, но и правни познания. При това положение това също е една допълнителна гаранция по отношение на осиновяването и че то ще бъде в интерес на осиновявания.
Без да е казано изрично, с посочване на текстове, засяга се и въпросът за това, че българските граждани трябва да имат приоритет, когато те желаят да осиновят едно дете, пред един чуждестранен гражданин. В много голяма степен аз приемам това положение. Същевременно обаче неслучайно аз се позовах на останалия текст на ал. 2 на чл. 59, че осиновяването трябва преди всичко да е в интерес на осиновявания. И ако по отношение на едно дете, което е изоставено, което може да бъде осиновявано, родителите са дали съгласие или дори те са неизвестни, между български граждани е по-лесно да се направи съпоставката. Ако има кандидат български и чуждестранен гражданин, очевидно българският трябва да има предимство. Това също може много лесно да стане с една добавка в закона. Но лично моето мнение е, като знам редица случаи, за които дори и медиите са говорили, че ние не трябва да пропускаме предвид обстоятелството, че често пъти осиновяването от страна на едно чуждестранно лице в по-голяма степен отговаря на интереса на осиновявания.
Първо, практиката показва, че единствено чужденците, или в преобладаващия брой случаи, са тези, които са съгласни да осиновяват дете от малцинствата. Почти няма случай дете от ромски произход да е осиновено от български гражданин.
На второ място, докато при всяко осиновяване българският кандидат за осиновяване поставя като условие детето да е здраво, това не се прави от чуждестранните осиновители. Дори много често – това, разбира се, вече е въпрос и на финансови възможности, и на стандарт на живота – чуждестранните осиновители предпочитат да осиновят дете, което страда от заболявания, именно да помогнат на това негово заболяване.
И на последно място, което също не е без значение с оглед интереса на осиновяваното дете. Докато практиката в България е български граждани да желаят да осиновят едно дете обикновено тогава, когато те нямат и не могат да имат собствено дете, по отношение на чуждестранните осиновители това не важи. Много често чуждестранните осиновители имат свои деца, имат и други осиновени деца, но с оглед на по-големите си финансови възможности те желаят да осиновят още, именно за да подобрят често пъти тежката, нелеката съдба на тези деца. И при положение, че очевидно бройката на децата в домовете за отглеждане и възпитание на изоставени деца не намалява, за съжаление, което означава, че в България няма толкова българи, желаещи да осиновят тези деца, при положение, че държавата не може да поема адекватно грижата за тези деца – ние непрекъснато сме свидетели на медийни прояви, в които виждаме тежкото състояние на тези домове – аз не смятам, че ние трябва толкова негативно да се отнасяме към възможността едно такова дете – и особено, когато то страда от заболявания – да бъде осиновено и от чуждестранно лице.
Както споменах, още по време на дебатите включително членове на нашия Парламентарен съюз се изказваха срещу отделни положения в този закон. Може би те и сега ще вземат думата, за да изкажат своето лично мнение. Но пак повтарям, че това са отделни положения, които могат да бъдат поправени не като се блокира целият закон, така както ще се получи, ако ние подкрепим ветото на президента, а просто, след като се приеме и влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Ако има отделни текстове, които се нуждаят от усъвършенстване и могат да бъдат подобрени, това може да стане много лесно с един допълнителен закон, просто с изменение само на един, два или няколко текста.
Ето защо ние ще подкрепим не ветото на президента, а Закона за изменение и допълнение на Закона за Семейния кодекс, защото процедурата всъщност съгласно нашия правилник и Конституцията е такава, че сега ние се намираме все едно пред първо гласуване на този законопроект след връщането му за ново разглеждане от президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата не само и не толкова поради това, че участвах в дебатите при второто разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, но преди всичко поради това, че материята, която се урежда с тези изменения, е изключително важна. Тя е, от една страна, важна за нашето общество, от друга страна, изключително чувствителна и деликатна. Поради това особено в последното десетилетие българското общество като цяло е чувствително към такива проблеми и към тяхното решаване.
Изхождайки от чл. 47, ал. 4 на Конституцията, аз считам, че действително за тези деца, които съдбата е лишила от грижата на родители, обществото трябва да счита за свой приоритет полагането на особени грижи. По тази причина за мен е изключително важно текстовете, които гласувахме за изменението и допълнението на Семейния кодекс, да бъдат едновременно точни, от друга страна, изчерпателни.
Моите забележки и определено несъгласие с част от тези текстове намери израз в моите изказвания. Днес искам да се спра само на един основен текст, който за мен е наистина централен, това е § 41 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Параграф 41 заличава всъщност осиновяването като мярка за закрила на детето. Разбира се, заличава го от друг закон, от Закона за закрила на детето, но по същество го заличава като такава мярка от българското законодателство. Когато ние заявяваме, че осиновяването е мярка за закрила на детето, това не е само един декларативен акт, ние с това спазваме чл. 5, ал. 4 на Конституцията, който ни задължава да приемем като част от нашето вътрешно законодателство международните договори и други международни актове, по които България е страна. В това отношение искам да отбележа, че чл. 20 на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, както и Хагската конвенция за защита на детето и сътрудничество по отношение на международното осиновяване изрично постановяват, че осиновяването е мярка за закрила на детето.
Вместо това заличаването на този текст в § 41 се придружава с внасянето на един друг текст, който не носи нищо ново в българското законодателство, като се заявява, че осиновяването се извършва при условията и по реда на Семейния кодекс. Аз питам има ли друг закон, по който досега можеше да се извършва осиновяване на българските деца? Естествено, че такъв няма.
Вторият аспект от заличаването на осиновяването като мярка за закрила на детето е проблемът с вътрешното и международното осиновяване. По същество заличаването на осиновяването като мярка за закрила на детето води до вписването на тези деца в регионалните регистри. Аз съм убеден, че пълното волеизлияние на един осиновител може да се осъществи тогава, когато има национален регистър както на деца, които подлежат на осиновяване, така и на евентуалните български осиновители. Тогава те имат право пълноценно да използват 6-месечния срок, който е приоритетен и в който се дава изключителното право на българските осиновители да осъществят процедурата по осиновяване на деца. И, забележете, след тези шест месеца вече се създава национален регистър за лицата, които подлежат на осиновяване. Тоест, това, което се признава и в становището на комисията, се осъществява единствено за международното осиновяване. За мен това действително е в ущърб на чл. 21, буква “б” от Конвенцията за правата на детето, а и от Хагската конвенция, съгласно която децата могат да бъдат осиновени в чужбина само като алтернатива, когато са изчерпани възможностите за полагане на грижи за тях в страната. Това стесняване на възможността за вътрешно осиновяване аз лично не мога да приема като правилно.
Това са двата мотива от мотивите на президента, с които аз съм съгласен и смятам, че са напълно основателни – позиция, която и преди това изразих.
За мое голямо съжаление обаче вместо президентът да атакува именно този текст и евентуално свързани с него, той атакува закона по същество и иска неговото цялостно преразглеждане от Народното събрание – позиция, която аз не споделям. Смятам, че трябва да бъдат променени единствено тези текстове, за да могат измененията и допълненията в Семейния кодекс да осъществят своите функции в процеса на евроинтеграцията ни.
Фактът, че днес колежката Мария Ангелиева внася законопроект, в който в два параграфа изразява същото, за което досега пледирам пред вас, показва – и аз съм удовлетворен от това, - че и мнозинството, защото госпожа Ангелиева е част от това мнозинство, приема основателността на мотивите специално по тази част на законопроекта. И се надявам, че съвсем скоро Законът за защита на детето ще бъде променен, за да бъдат отразени промените както в чл. 4, така и в следващия чл. 17а, в който се регламентира националната информационна система. Разбира се, с определени поправки аз специално ще участвам в този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика от господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Иванов, вземам думата, за да Ви направя една кратка реплика, защото има неща във Вашето изказване, с които бих могъл да се съглася, но има и други, с които ми е трудно да се съглася.
Какво означава закрила на детето? Едно дете трябва да бъде закриляно до осиновяването. Ако след това осиновителите както всички други родители имат такова отношение към детето, което застрашава неговото здраве, неговото образование, Агенцията за закрила на детето има право да се намеси. Агенцията за закрила на детето няма място в едно съдебно охранително производство, защото съдът е този, който следи да бъдат защитени интересите на детето. И аз неслучайно посочих, че този текст в чл. 59, първата алинея на който текст е изменена, втората алинея остава в сила. Това е едно производство, в което наистина съдът преценява като събира, често пъти в няколко заседания, доказателства дали осиновяването е в интерес на детето. Участва прокурор. Има данни от регионалната дирекция за социално подпомагане. И затова не мога да приема, че Агенцията за закрила на детето трябва да го закриля и в този момент, докато трае процесът на осиновяването.
На второ място, вече споменах това, аз смятам, че много по-полезно и много по-потребими ще бъдат едни регионални списъци за децата, отколкото един национален. Той просто няма да може да бъде използван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
За дуплика има думата господин Иванов, заповядайте.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Соколов! Когато говоря за мерки за закрила на детето, аз изобщо не поставям това в контекста на Агенцията за закрила на детето. Агенцията за закрила на детето е орган, който всъщност обема една малка част от функциите й, които са свързани със закрила на детето. Закрилата на детето съгласно международните договори по същество обхваща няколко степени. Първата и най-важна това е отглеждането на детето от собствените му родители. Втората е отглеждане на детето от техни роднини. На трето място, отглеждане на детето от приемни родители в приемно семейство и четвъртата степен е осиновяването. И когато говорим за мярка за закрила на детето, се има предвид закрила на детето от обществото и неговите структури – че детето намира свой дом и свое семейство. По никакъв начин аз не съм го свързвал с действия, които да предприеме Агенцията за закрила на детето.
А що се касае до регистрите, аз все пак мисля, че въвеждането на регионални регистри, където ще бъдат едновременно записани децата, които подлежат на осиновяване, както и евентуалните осиновители, по същество регионализират този процес, и, бих казал, в известна степен го и закрепостяват. Защото например в Силистренска област ще бъде минимален броят на евентуалните осиновители поради характера на населението, поради доходите и т.н. Но за мен е по-важно като се съставят тези регионални регистри, да влязат в един общ национален регистър, за да има българският гражданин дълбокоразбираемата свобода да направи своя избор, а не да бъде ограничен в рамките на отделен регион или да прави специални постъпки, за да бъде записан в друг регион. Това бяха моите мотиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Четин Казак има думата.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да взема отношение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи по обсъждания проблем, свързан с ветото на президента върху Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Първо, искам да подчертая, както направих това и в Комисията по правни въпроси, че, както всички си спомнят, които бяха тук, в пленарната зала, по време на окончателното приемане на закона, Движението за права и свободи изрази ясна и категорична позиция по обсъжданите проблеми. И тази позиция до голяма степен съвпада с мотивите, с които президентът върна за ново разглеждане Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Още тогава аз изразих категорично становище, че е недопустимо чрез анонимно внесени предложения във водещата комисия, несъгласувано да се внасят изменения в друг закон, който още повече е бил предмет на дългомесечни обсъждания в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, където са участвали представители на всички заинтересовани страни - Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, съжалявам, че госпожа Шулева излезе, тя може да потвърди – където в крайна сметка се стигна до едно общоприемливо изписване на съответната разпоредба и проблемът беше решен. За мен просто е злощастно това, което стана - с приемането на измененията в Семейния кодекс отново да се объркат нещата там, където бяха вече изгладени. Надявам се, че в бъдеще, особено в Правната комисия, подобни случаи няма да има и ние няма да сме изправени пред подобна ситуация.
На второ място, искам да повторя мотивите, че наистина е редно осиновяването да остане като мярка за закрила, така както беше изписано в Закона за закрила на детето. Удовлетворен съм от факта, че колежката Мария Ангелиева е внесла в Деловодството на Народното събрание след съгласуване с нас проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Изцяло заставам зад тези предложения и се надявам те по най-бързия начин да бъдат придвижени пред водещата комисия и пленарната зала и бъдат приети. Това ще възстанови постигнатото общо съгласие по този проблем и няма да възникват повече проблемни ситуации.
Това ми дава основание да изразя становището на парламентарната група, че ние не желаем този проблем да се превръща в пречка целият Закон за изменение на Семейния кодекс, всички положителни промени, които се внасят в Семейния кодекс, свързани с хармонизиране на нашето законодателство с Хагската конвенция за международното осиновяване да бъдат приети, затова ние ще гласуваме за закона, тоест против ветото на президента.
Искам още един път да подчертая това, което казах и в Правната комисия. Аз съжалявам, че президентът е формулирал по този начин своя петитум, направил го е възможно най-неясно. Според мен президентът не е изразил ясно своето мнение, тъй като ние имаме възможност точно в момента да сравним двата петитума на двете вета. В едното вето, свързано със Закона за изменение на Закона за държавната собственост, президентът изрично е посочил в петитума, че оспорва целия закон и го връща, докато в този петитум той не е направил това, а е посочил само, че въз основа на горепосочените мотиви, които са изрично споменати – три – той връща закона. Така че аз и в Правната комисия казах, че за мен е най-малкото спорно дали президентът оспорва целия закон и дали трябва да бъде спазена процедурата за оспорване на целия закон. Но – както и да е!
И на следващо място искам да отговоря на поставения въпрос от колегата Йордан Соколов. Според мен колегата Соколов явно не е запознат със структурата на Агенцията за закрила на детето. Агенцията за закрила на детето, уважаеми колега Соколов, няма свои регионални структури, няма възможност да участва в съдебни процеси по осиновяване по места. Именно затова е предвидена възможност в Закона за закрила на детето – това, което и президентът посочва в своите мотиви – в тези процеси да има възможност да участват социалните работници, които са към Агенцията за социално подпомагане, тоест които работят в дирекциите “Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане. Такива наистина има във всички общини и области на страната. Това са социалните работници, които са запознати с конкретния казус на всяко дете и могат да дадат своята обективна експертна оценка за съда, което да помогне на съда да състави своето най-правилно мнение и да вземе най-подходящото решение, а не Агенцията за закрила на детето, която в този етап няма никакво място.
И на последно място, искам изцяло да се присъединя към това, което каза и колегата Иванов, наистина според мен е по-правилно освен регионални регистри да има и национална информационна система, която само ще разшири избора както на възможностите на децата, подлежащи на осиновяване, да могат да бъдат осиновени от български граждани, тоест да се даде възможност да бъдат изчерпани всички възможности за национално осиновяване преди да се пристъпи към международно осиновяване, каквито са и разпоредбите на Конвенцията за закрила на детето, а, от друга страна, ще даде възможност на всеки кандидат-осиновител да може да ползва тази база данни, тази информационна система и да търси дете, което отговаря и на неговите предпочитания от цялата страна, а не само в конкретния регион и конкретната област, където много често може да се окаже, че няма такова дете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Кенаров, заповядайте.

Пламен Кенаров (НИЕ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да взема отношение във връзка с ветото на президента, което разглеждаме днес в тази пленарна зала. Проблемът със закрилата на детето има няколко аспекта и аз искам да ги представя на уважаемите народни представители и становището, което би трябвало да вземем по съвест и като националноотговорни политици.
Първият аспект по отношение закрилата на децата и последната мярка – тяхното осиновяване, има национален аспект, тъй като България е в тежка демографска криза. Това е един от националните проблеми на страната ни. Имаме около 30 хил. деца, които се намират в тези домове. В същото време има заявления приблизително за около 3 хил. деца, които да получат последната закрила на обществото - да бъдат осиновени.
Моето лично становище е, че ние не можем да делим българските семейства и чуждите, да дискриминираме българските семейства от чуждите, както е направен опит в приетия законопроект това да бъде извършено.
Виждането ни по този проблем е следното. Българските деца, които наистина са лишени от родителски грижи или от техните роднини, така както се изразяват и гражданските организации в България, имат нужда от защита. Тази защита трябва да осигури българският парламент чрез закон, Агенцията за закрила правата на децата и в същото време тогава, когато в България не се установи семейство, което желае да осинови това дете, едва тогава то да има възможност да бъде осиновено в чужбина. Това е теоретичният принцип.
Какво става на практика? Поради създадените регионални дирекции и регионални регистри, нито едно семейство в България не може да надникне в 28 региона, които се намират в съседство на неговия, в резултат на което такова дете не може да бъде осиновено от българско семейство и по максимално бърза процедура това дете се осиновява от чуждестранна двойка. Извинявайте, колеги, но това много ми мирише, от българска страна, на търговия и то много бързо извършена търговия, защото знаем и каналите, и схемите, по които се извършва.
По неофициални данни, уважаеми колеги, в последните 6-7 години неправителствени организации – поне такава информация се изнася и в пресата и аз мисля, че народните представители я четат, не само познават проблема, за едно дете при осиновяването му от чуждестранна двойка обикновено се плаща между 15 и 20 хил. долара. Защо толкова много се бърза с осиновяването от чужденци, а не от български семейства? Защо нямаме единен национален регистър, така както се предвижда за много други дейности в България?
Аз мисля, че президентът е абсолютно прав, когато защитава и равнопоставя българските с чуждестранните семейства. Вярно е, че ние сме подписали международни конвенции и трябва да ги спазваме. Осиновяването наистина е такава форма и аз заставам зад нея, като български политик, но не мога да приема факта, че ще дадем бързо предимство чрез нормативната база, която сме създали, чужди семейства, чуждестранни граждани по-бързо да осиновяват български деца, отколкото това могат да направят българските семейства.
Второто нещо, което искам да заявя по отношение на осиновяването. В Комисията по гражданско общество този въпрос беше разгледан изключително подробно. Всички неправителствени организации присъстваха на нашето заседание. Те ни молеха да подкрепим ветото на президента, независимо от внесени текстове в поправка на друг законопроект.
Уважаеми колеги, защо си играем на законотворчество с промяна на едни текстове с други? По-добре е наистина да приемем ветото на президента и още следващата седмица да се внесат съответните промени в закона, за да може той да бъде приет и да стане адекватен на нашите български условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това процедурно е невъзможно, господин Кенаров. Само искам да Ви подсетя.
Пламен Кенаров: Ще се внесе нов законопроект и ще бъде разгледан на първо и второ четене бързо. Това са няколко текста. Вие знаете, че много често приемаме текстове или няколко текста приемаме дори и на едно и също заседание, когато това е необходимо и когато защитава българския интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това просто е невъзможно.
Пламен Кенаров: Парламентарната група НИЕ ще подкрепи ветото на президента и се надяваме и останалите колеги да проявят разум и да го подкрепят, независимо от взетото политическо решение. Политическото решение невинаги е израз на национална отговорност и целесъобразност. То най-често е израз на теснопартиен регионален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Не виждам желаещи за реплика.
Госпожо Тоткова, Ваш ред е, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко смятам, че ветото на президента ни дава една възможност да проведем още една дискусия по този изключително важен въпрос, по който проявяват чувствителност, за щастие и чест на българските граждани, хора от всички слоеве с различни ангажименти към самия процес, дори хора, които нямат нищо общо с процеса на осиновяването. Затова смятам, че провеждането на тази дискусия днес е изключително полезно в няколко посоки, защото ние трябва да убедим българските граждани в това, че парламентът е намерил най-добрите решения, или ако не ги е намерил – ще намери тези най-добри решения, за да не остават съмнения в хората за това, че се защитават едни или други интереси.
За съжаление, обаче мотивите на президента не съответстват на решението. Тоест всичко това, което е изписано като мотиви, не отговаря на крайното решение на президента да върне целия закон за преразглеждане, което събуди също известни размисли и то в неблагоприятна посока.
Макар че не всички мотиви във ветото на президента са докрай верни и отговарят на съдържанието на българското законодателство, аз лично смятам, че експертите му са го подвели в това да вземе такова крайно решение. Но независимо от това трябва да отбележа още веднъж, че тази дискусия е необходима, защото в закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс има дефекти и те са безспорни. Въпросът е в това, че те трябва да бъдат изправени възможно най-кратко. Ако президентът беше взел решение да върне само отделни текстове, може би това щеше да бъде най-кратката процедура. За съжаление, обаче той предприе друг подход.
Иска ми се да отбележа и това, че може би една трета от аргументите на президента нямаше да ги има в неговите мотиви за издаване на този указ, ако имаше добра координация между комисиите – Комисията по правни въпроси и Комисията за младежта и спорта. Защо? Защото този текст, който сега виждаме, че трябва да бъде върнат и това, според мен, е безспорно, независимо че бяха изказани някои несъгласия за това дали осиновяването е закрила на детето. Въпросът е какво точно разбираме всички.
Аз мисля, че ние нямаме единно разбиране за това какво смятаме за закрила на детето, защото сега, в това, което получихме днес сутринта, всъщност законът на колежката от НДСВ повтаря това, което съществуваше в Закона за закрила на детето, който беше променен през м. април 2003 г. И тази точка трета е изключена със Семейния кодекс. Аз мисля, че тази липса на координация доведе всъщност до едно такова заблуждение, което ние в пленарна зала оспорвахме – да отпадне именно тази точка трета.
Смятам, обаче, че въпросът дори и без т. 3 е уреден, защото в чл. 3 от Закона за закрила на детето е записано: “Закрилата на детето се основава на следните принципи: отглеждане на детето в семейна среда”.
Семейната среда може да бъде рождената среда, може да бъде на приемното семейство, може да бъде на семейството на близки и роднини, както по-нататък в чл. 4 е записано, и семейната среда на семейство, което е осиновило детето. Тоест това е общият принцип, още повече, че така е озаглавен и чл. 3: “Закрилата на детето се основава на следните принципи…”.
Това е принципът – отглеждане на детето в семейна среда. В това число и семейната среда на семейството, където детето е осиновено. Така че аз дори смятам, че и отпадането на т. 3 не създава такива проблеми, защото това е уредено в Закона за закрила на детето.
Освен това искам да отбележа, че аз категорично не мога да се съглася с мотивите на президента, че социалните служби не участват във вземането на решения и не изразяват свои становища при вземането на решения. Тук може би трябва да отбележа това, че се пропуска, че освен Закон за закрила на детето има и Закон за социално подпомагане, в който е уреден начинът, по който функционират структурите за закрила на детето. Те се подчиняват на Закона за закрила на детето, но са част от структурите на социалното подпомагане, тъй като във всяка общинска служба има изградени такива структури, които се наричат дирекции за закрила на детето. И тогава аз не виждам каква е колизията.
Ще си позволя да прочета нещо, което президентът е казал: “За съжаление измененията и допълненията в Семейния кодекс не отразяват стандартите на защита, отразени в Закона за закрила на детето. Връзката между тези два закона е разкъсана. Това личи от факта, че не е предвидена възможност представител на общинските дирекции “Социално подпомагане” да дава мнение в производството по осиновяване. Така тези органи, които най-добре могат да защитят интересите на децата, се оказват без право на глас при осиновяването. Законът изисква в процедурата по осиновяване да бъдат изслушвани и други лица.”
Очевидно тези, които са писали текстовете, не са си направили труда да се запознаят с текстовете от Закона за закрила на детето, защото там в чл. 15, ал. 6 е записано, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Дирекция “Социално подпомагане” изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност – представя доклад.
Точно това, което е записано всъщност в чл. 55, ал. 1 от приетия закон, а именно “осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето”.
Член 15 казва, че когато детето е по-малко от 10 години, когато е по-голямо и редица други такива условия, те между другото са осем алинеи, които уреждат реда при всяко административно или съдебно производство, и част от това съдебно или административно производство е уредено в ал. 6.
Освен това е предвидена и ал. 7, в която е записано, че дирекция “Социално подпомагане” може да представлява детето в случаите, предвидени в закона. Тоест тези хора, които имат най-добър поглед, би трябвало да имат най-добър поглед, защото ще бъде малко невярно да кажем, че имат най-добър поглед сега, но се надяваме, че ще имат най-добър поглед в бъдеще – социалните работници, тези, които по закон имат задължението да се грижат за интересите на детето, да правят програма, план за това, какво трябва да прави държавата в лицето на техния орган с това дете и да предприема съответните стъпки, за да може да се преминава от едно качество в друго, тези хора имат, и то много сериозно място във вземането на решения от съдебните органи. И това е гарантирано със закона.
Смятам, че не е добре, когато се използват такива аргументи, от които личи, че просто не се е разглеждала материята в нейната цялост. Мисля, че това е слабост в мотивите на президента.
И накрая, искам да кажа нещо и по отношение на регистрите. Смятам, че и регионалните регистри, и националният имат място и това ще бъде едно по-добро решение – освен регионални регистри, да има и национален регистър. Защото по този начин ще се създаде възможност дори за избор, ако някои осиновители желаят да се насочат или да получат информация от един регионален регистър, или пък ако желаят и имат възможност да искат да разгледат информацията от националния регистър. Така че в този случай смятам, че един национален регистър, ако има такъв, би било справедливо и би подпомогнало и осиновителите, и децата, разбира се, да намерят своето семейство.
Накрая, по отношение на някои изказани от д-р Кенаров тук становища. Цялото негово изказване беше в подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Защото всичко това, което Вие говорите, д-р Кенаров, се случва при сега действащия закон. Мисля, че едно достижение в прозрачността, в ограничаване на възможностите за злоупотреби, което, за съжаление се случва и е изключително чудовищно и нечовешко, това е решението за създаване на съвет по осиновяването. Тези въпроси ще се разглеждат от такива съвети, съставени от повече хора, и отпада възможността едно лице да взема решение, едно лице, което непрекъснато е подложено на изкушения от дявола и, за съжаление, не всички могат да се противопоставят на тези изкушения, а може би по-често се поддават на тях. И затова сме свидетели на такива случаи.
Мисля, че създаването на една такава възможност би довело до ограничаване на условията да се поддават на такива провокации от страна на едни или други посредници или на различни интереси.
В заключение искам да кажа, че няма да подкрепим ветото на президента, както беше казано от господин Соколов. Аз лично няма да подкрепя ветото на президента, макар че споделям някои от неговите аргументи, но все пак трябва да отбележа и това, че благодарение на ветото, макар и недобре аргументирано, донякъде и с невярно даже съдържание на мотивите на президента, според мен, все пак трябва да отбележим, че именно защото той върна закона, ние имаме възможност да намерим по-добри решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представител, дали има други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви.
Господин председател, тъй като очевидно дискусията отива към приключване и предстои гласуване, бих искал да се обърна и към Вас, а и към колегите със следния въпрос: от една страна, струва ми се, че е ясно, че и трите съображения, които се съдържат в мотивите на президента, по принцип се споделят, даже от онези колеги, които заявяват, че по една или друга причина няма да подкрепят предложението на президента за ново обсъждане на поправките в Семейния кодекс.
От друга страна се казва, че тъй като не са оспорени съответните три текста, а е оспорен законопроектът като цяло, не би следвало предложението за преразглеждане да се приеме.
Дали, господин председателю, това е действително издържаното решение? След като виждаме, че има три съществени съображения, които президентът ясно е назовал и които по принцип не предизвикват спорове, всички са съгласни, че тези три момента трябва да бъдат преразгледани, ние да се лишим от възможността да направим това по повече или по-малко процедурни причини.
Вие репликирахте господин Кенаров, когато той предлагаше една ускорена процедура, казвайки, че това не е възможно процедурно. Ако погледнем съответните разпоредби на правилника, навярно, господин председателю, Вие се позовавате на ал. 5 на чл. 73 от нашия правилник, която казва, че ако върнатият от президента закон не получи необходимото мнозинство, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти, т.е. по реда в началото на глава седма, където вървят сроковете за внасяне на нов законопроект, за първо обсъждане в комисия, в пленарна зала, за второ обсъждане и т.н., ако съм разбрал правилно подтекста на Вашето възражение, господин председателю, той се свежда до това.
И все пак, ако приемем, както беше казано, че фактически сега ние извършваме още едно обсъждане на тематиката – предмет на дискусия при приемането на законопроекта, ако констатираме, че в пленарната зала има по принцип единомислие по съществото на тези три въпроса, посочени от президента на Републиката навярно, господин председателю, ние можем да приемем една процедура, която наистина ускорено да внесе в пленарната зала законопроект с три текста, уточняващи и променящи трите текста, които очевидно се нуждаят от поправка. По какъв начин ускорено разглеждане? Ние в Комисията по бюджет и финанси имаме една доста ефективна процедура на създаване на работна група, която провежда контакти с колегите, които имат предложения по дадените текстове, подготвя предложения на председателя на съответната комисия и в резултат на тези консултации, когато е извършена такава предварителна работа, в самата комисия обикновено се стига до ускорено съгласие не за сметка на същината на въпроса, тъкмо напротив, защото тя е изяснена достатъчно подробно на нужното равнище. И се пристъпва към гледане на първо гласуване и на второ гласуване след това в пленарна зала без особено задържане.
Така че според мен, ако ние приемем мотивите и върнем законопроекта за ново разглеждане и създадем тази организация, в разстояние на 10-ина дни ще бъдем в състояние да гласуваме в пленарната зала подобрените текстове.
Защо си позволявам, господин председателю, да мотивирам такова предложение, което се надявам, че ще бъде сериозно разгледано? Защото по същество се занимаваме наистина с един свръхпринципен въпрос. От една страна, това е ал. 4 на чл. 47 от Конституцията, която алинея много ясно гласи: “Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото”. Тук стана дума и Вие споменахте какво собствено разбираме под закрила, включително господин Соколов говори за това – до осиновяване, след осиновяване и т.н. Очевидно закрилата е едно много по-обширно понятие, регламентирано и в конкретния законопроект.
Ясно е, че първият от въпросите, който е повдигнат от президента – защо осиновяването се вади от обхвата на понятието “закрила” е не просто процедурен. Той е свръхпринципен. Нека не го разглеждаме просто в контекста на юридическите норми, макар и конституционни. Ясно разбираме, че говорим за един кръг деца, които са в особено неблагоприятно положение, които разчитат на грижата на социалните домове и които много често остават без всякаква грижа и т.н. Следователно говорим за мерило, за отношение към най-уязвимата част от децата на България.
Знаем какви са тежките проблеми, които срещат тези деца и след осиновяването, когато един ден разберат, че са осиновени, знаем и за отношението на обществото към тях и т.н. Ясно е, че тук става дума за цял един обществен климат, за едно отношение към осиновяването – и към осиновителите, и към осиновеното дете.
По-нататък господин Соколов повдигна въпроса за материалната страна, за това, че в България днес няма онези възможности на достатъчно широк кръг семейства да поемат деца за осиновяване. Тук, господин председателю, пред нас също възниква една поредица от въпроси как създаваме материални предпоставки семейства да осиновяват деца? Това е и въпрос на данъчни облекчения, въпрос и на редица други мерки на национално и на общинско равнище, които оказват една или друга подкрепа на български семейства, които желаят да осиновяват деца. И оттук следва, разбира се, че трябва да има национална политика и национални практики в тази дейност. И не може да има друг освен национален регистър, който не е просто някаква техника, а е средството за една ясна картина какви са децата, колко са и евентуално колко биха били осиновявани, колко са заявителите за осиновяване, какви са условията на едните или другите категории, как държавата предприема мерки за равнопоставеност на тези категории, как осигурява защита от недобросъвестно осиновяване и т.н.
Тук възниква и третият въпрос за възможността пред съда дирекциите за социално подпомагане да бъдат едни от основните участници в усилията съдът да защити правата на децата като безспорно един от най-компетентните държавни органи.
Ето защо, господин председателю, аз бих Ви помолил да прецените и да споделите с пленарната зала дали действително няма възможност за ускорено приемане на законопроект, който да третира тези три въпроса по начин, който се споделя от пленарната зала, като пленарната зала подкрепи ветото на президента и ръководството на Народното събрание и съответно Комисията по правните въпроси създадат онази организация, която във възможно най-кратък срок при всички случаи преди края на това заседание на парламента да приеме трите поправки.
Ето защо лично аз ще подкрепя предложението за ново разглеждане на този законопроект. И призовавам и Вас, и пленарната зала също да подкрепите предложението на президента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика има думата госпожа Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Пирински, аз ще Ви направя реплика, само защото се ръководя от това ние да оставим еднозначно впечатление у хората, т.е. да имаме достатъчно ясни позиции по това, което ние правим тук.
Тъй като Вие завършихте с участието на социалните служби в процеса на осиновяването и поставихте това като основателен аргумент, нерешен добре в закона, за да подкрепите ветото на президента, аз още веднъж искам да прочета следните текстове от Семейния кодекс:
“Чл. 55. (1) Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават настойникът или попечителят, родителите, ако са малолетни, и т.н. …”

Член 15 от Закона за закрила на детето гласи следното: “При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Дирекцията “Социално подпомагане” изпраща представител, който изразява становище, при невъзможност предоставя доклад.”
Няма да го чета целия, защото не всички са свързани с този въпрос. Но само ал. 1, която казва следното: “Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси”. След това, когато детето не е навършило 10 години и т.н. Тоест, всичкото това нещо го има. И аз не мога да разбера кой и откъде намери основание да кажа, че социалните служби не участват в този процес. Наистина не мога да разбера. И вместо Вие да премълчите, защитавайки авторитета на президентската институция и на президентските съветници, Вие отново поставяте този въпрос.
Смятам, че наистина е важно, когато говорим за тези неща, да оставим еднозначно впечатление у хората. Този въпрос е решен. При другите въпросът е спорен и аз изложих защо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Не виждам втора реплика.
Господин Пирински, заповядайте. Имате право на дуплика.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Тоткова, да приемем, че сте права. Още повече, че в чл. 55, ал. 1, както тя сега фигурира в законопроекта, който обсъждаме, е направена препратката към онзи чл. 15, който и Вие визирате. Той е казал: “Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето”. Забележете, че ал. 1 тук говори за това, че осиновяваният се изслушва. И в ал. 2 след това се казва, че мнение за осиновяването дават три категории…
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Те не са включени в другия закон.
Георги Пирински: Добре. Пак казвам: да приемем, че имате основание и в хода на дискусията в Правната комисия Вашите съображения бъдат приети. Но аз се обръщам и към Вас, и към колегите – дали това, че един или друг от аспектите на трите мотива не е докрай прецизен ни дава основание да отхвърлим по принцип ветото на президента? Според мен не. Предлагам и вие да прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи за изказвания?
Госпожо Мингова, заповядайте. Имате думата.
Георги Пирински (КБ, от място): Заместник-министърът иска думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека госпожа Мингова да се изкаже. Вече й дадох думата. След това ще му дам възможност.
Георги Пирински (КБ, от място): Може би и за госпожа Мингова ще е по-полезно първо да чуе какво ще каже заместник-министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Действително мисля, че е редно най-накрая да вземе отношение и представителят на Министерството на правосъдието - господин заместник-министърът. Ще си позволя съвсем накратко, чувствайки се задължена като председател на Комисията по правните въпроси, да изразя и личното си отношение относно мотивите на ветото на президента.
Първо, искам да подчертая това, че този закон в качеството му на законопроект беше обсъждан дълго, подробно, задълбочено, като бяха отчетени мненията на различни категории специалисти, включително юристи, включително работници в социалната сфера, включително и на неправителствени организации преди в крайна сметка да стигнем до извода какви точно трябва да бъдат конкретните норми в тази много сложна и много деликатна материя.
Нашето безпокойство предварително беше породено и от това, че всъщност режимът на осиновяването, който сега въвеждаме, е качествено различен от този режим, който съществуваше досега в Семейния кодекс. Подходът към осиновяването действително е обърнат главно откъм позицията на преценка интересите предимно на децата. Осиновителите някакси остават на заден план. А всъщност осиновяването, в представата на българина и в психиката на българина като заместващо биологичната връзка, винаги е изхождало от конкретната връзка – емоционална, психологическа – между едно конкретно дете и един конкретен човек, който ще стане негов небиологичен родител. С известно безпокойство изразявам това пред вас – ние всъщност приехме един режим, който поставя тази връзка между осиновен и осиновител на една малко по-различна плоскост. Но тази малко по-различна плоскост приемаме, че се дължи на новото отношение към децата, към техните нужди, към закрилата на деца, които са в риск, а това са децата без родители или децата, за които родителите не желаят да се грижат, защото са ги изоставили поради различни причини. Следователно, цялата философия на приетия режим на осиновяване в Семейния кодекс произтичаше от това, че новото разбиране на осиновяването е съгласувано с концепцията, че то представлява мярка за закрила на детето.
Тази промяна, която всъщност беше разковничето на проблема дали ще бъде наложено вето или законът ще бъде подписан с указ, за да бъде обнародван в “Държавен вестник”, дойде именно оттам. Всъщност аз си позволявам да защитя тази позиция, въпреки че, както ще чуете след малко, съм склонна да възприема разрешението, което с внесения законопроект предлага народният представител Мария Ангелиева, ние всъщност искахме да направим една подчертано по-прецизна юридическа редакция в Закона за закрила на детето относно това как трябва да бъде посочено осиновяването сред мерките за закрила.
Затова започвам по същество аргументацията си срещу всички аргументи и моменти, изложени в мотивите на президента, срещу които се противопоставям, а именно с въпроса за това, което е в § 41 от приетите промени в Семейния кодекс, в неговите Преходни правила, който визира корекцията на чл. 4 от Закона за закрила на детето.
Искам да подчертая пред вас, че колегите от Комисията по правните въпроси не са изхождали от съображения, че заличават осиновяването като мярка за закрила на детето, а са се стремили да прецизират неговото систематично място сред останалите мерки по Закона за закрила на детето.
Член 4, ал. 2, където регламентирахме осиновяването, се намира под общото заглавие “Мерки за закрила” и следователно тази корекция не може да означава, че осиновяването се трансформира в нещо друго и престава да бъде мярка за закрила. Посочването на осиновяването сред мерките за закрила в рамките на отделната алинея, отчита общия текст на ал. 1, но подчертава, че тази ал. 1 е посветена само на тези мерки за закрила, които се реализират изключително по Закона за закрила на детето. Никой обаче не отрича, че като мярка за закрила осиновяването продължава да бъде такова, но регламентирано в един отделен закон, какъвто е Семейният кодекс.
Обезпокоително е обаче, че изложеното в мотивите на ветото на президента ясно показва, че неговите сътрудници, които са го изготвили, не са си направили тогава труда нито да чуят, нито да прочетат, още по-малко да вникнат по-прецизно в истинския замисъл на промяната. В това вето аз буквално прочетох възпроизведено като становище на президента, една интерпретация, предложена ни от определени кръгове, които намериха място в периодичния печат.
За дълбоко съжаление грижата за децата и част от проблемите на осиновяването станаха предмет на известни спекулации в това отношение. Отчитайки това, представител на управляващото мнозинство внесе законопроект, с който си позволяваме да отстъпим от тази идея за по-голяма юридическа прецизност, от която сме изхождали, и да възстановим това съдържание на чл. 4 от Закона за закрила на детето, което всъщност предизвика и този аспект от мотивите във ветото. Следователно, в този първи пункт, независимо от моето убеждение, че ние всъщност не сме променили концепцията на осиновяването като вид мярка, смятам, че с корекцията, която сега законодателно се предлага, бихме уеднаквили позициите си и бихме приели, че на това основание не следва ветото на президента да бъде подкрепено.

Що се отнася до другите моменти в това вето обаче, аз категорично искам да изразя пред вас своето несъгласие с изложените съображения.
Съображението, че законът не създава условия за приоритетно осиновяване в България и осиновяване в чужбина като една последна алтернатива, е дълбоко погрешно, според мен. Предложеният в Семейния кодекс подробен и изчерпателен режим както за вътрешното, така и за международното осиновяване ясно очертава приоритета, който имат осиновителите – български граждани.
Законът предвижда възможност за осиновяване на българско дете от чужденец едва при наличие на определени, точно и ясно формулирани предпоставки, които, според мен, са достатъчно доказателство, че на това дете, ако не бъдат изпълнени, не може да бъде повече осигурена подходяща семейна среда у нас.
Абстрактното упоменаване в мотивите на президента за международното осиновяване като възможност, когато са изчерпани всички други възможности – обърнете внимание, колеги – съдържа в себе си риска и това беше подчертано и от други изказали се преди мен колеги, риска едно дете да не може изобщо да бъде осиновено, да не може изобщо да му бъде осигурена подходяща семейна среда.
На следващо място, създаването и поддържането на национална информационна система на деца и осиновяващи, видно от самото й наименование, има информационен характер. Освен това режимът по Семейния кодекс не създава никакви пречки и той не влиза в противоречие с разпоредбите в Закона за закрила на детето за създаване на такава информационна система, но регионалните регистри, предвидени в Семейния кодекс, и тяхното създаване са елемент от един сложен юридически факт, свързан с постигане на ефектите от осиновяването.
Организирането на процедурата по осиновяване чрез тази Единна информационна система и регистър означава и един-единен орган, който да дава разрешение за включване на осиновените и осиновителите в регистъра, също така и единен съвет по осиновяването за цялата страна. На практика това, колеги, ще означава невъзможност да се извършва сложната проучвателна дейност на тези съвети с оглед предварителното свързване на дадено дете с конкретен осиновител и всъщност по-скоро би довело до пречки пред осиновяването като резултат. Освен това компетентният съд винаги е свързан с териториални критерии относно качеството на децата и осиновителите, така че единната система може да има известен помощен характер, но създаването й не би могло да има определен конститутивен характер по отношение на целия режим на осиновяването, който е регламентиран.
И на последно място, неоснователно, според мен, е твърдението, че се нарушават установените в Закона за закрила на детето стандарти за защита, подкрепено с примера, че в съдебното производство по осиновяване не е предвидено даване на мнение от представител на общинските дирекции "Социално подпомагане".
Като няма да повтарям това, което беше подчертано от колегите преди малко, откъдето ясно е видна неверността на подобно твърдение, бих искала да подчертая един друг момент. Всъщност, тези лица и тяхното участие в производството в известен смисъл дори се оказва излишно с оглед значението и техния статут в предварителната подготовка и предварителните елементи, имайки предвид това, че именно към съответните дирекции се водят регистрите, че подходящият осиновител за дадено дете се решава от специален орган – Съвета по осиновяване, в който има представители на редица отговорни за закрила на децата институции, който се председателства от председателя на Дирекцията за социално подпомагане. Мнението на съответен социален работник също би имало правно значение и смисъл с оглед интересите на децата, ако осиновяването като процедура се изчерпва, както и досега, с охранителното съдебно производство. Но цялостната промяна на режима всъщност се изнася в самата преценка в един по-ранен стадий – преди съдебната фаза, а там становището се взема от посочения колективен орган и именно при формирането на неговото решение има и място изслушването на тези лица, които всъщност президентът в мотивите на своето вето визира.
Въз основа на това, че няма никакво покритие между изложените мотиви и петитума, искането за връщането за ново разглеждане на закона, не на конкретни негови параграфи, аз бих помолила всички по съвест да преценим дали си струва дългомесечните усилия, които положихме всички ние тук, в тази зала, за приемането на една, смея да кажа, изключително прецизна, нова по философия и по замисъл, както и по конкретни разпоредби материя във връзка с осиновяването у нас, да загуби своето значение, приемайки това вето, поради което ви моля да гласуваме отново "за" за Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
За реплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Мингова, по първия от трите въпроса – възможно е да имате основание, тъй като казвате, че системното място ясно показва къде се включва мярката или възможността за осиновяване, но по втория и третия въпрос все пак от съображенията, които и Вие защитавате, не сте ли убедена, че националният регистър и националното наблюдение и регулиране на този процес е нещо качествено различно от децентрализацията му на регионално равнище?
Не считате ли, че независимо от възраженията, в ал. 2 на този чл. 55 трябва да се каже, че мнение пред съда дава и Дирекция "Социално подпомагане", независимо от всички аргументи, че в други текстове това се разбира или е регламентирано? Вие знаете, че един съд в края на краищата има определена практика и той може да каже: "Кодексът е по-висш нормативен акт, в него не е изписано, че тези дирекции дават мнение, ето защо аз преценявам, че няма място за такова мнение". Това е мнението, все пак, на органа, който може да даде становище по съществени аспекти от делото.
Защо считате, че регистрирането на национално равнище осуетява или прави крайно затруднено осиновяването? Напротив, това е въпрос вече за това как се прилага. Тук може да има взаимодействие с регионалните равнища. Това не изключва едното.
Но, отново казвам, независимо от многото съображения, дискусии, интерпретации откъде идват едни или други предложения, аз, право да ви кажа, не съм проследил тези тънкости на този казус, но от чисто логични и по същество съображения смятам, че с корекции в този законопроект той може да бъде приет единодушно и да отпаднат тези съмнения.
Ето защо, все пак предлагам, господин председател, да подкрепим ветото на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Марио Димитров има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Слушах вашите доводи и съм мотивиран да се изкажа по повод съображенията, изложени от господин Пирински.
В съдебното производство при решаване на правен спор съдът е задължен да отдели спорното от безспорното.
Мисля, че днес и от лявата, и от дясната страна се изложиха тези аргументи. Безспорното при днешния дебат е, че положителните страни на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс са повече от спорните.
Положителните страни на Семейния кодекс са изложени в мотивите на президента. Спорните моменти, които вие споделихте днес и които бяха по повод доводите на президента в мотивите, се отнасят до норми, които са свързани с друг закон – Закона за закрила на детето, и ако днес трябва да отделим спорното от безспорното, можем да кажем, че безспорното е Семейният кодекс, а спорното е Законът за закрила на детето.
Господин Пирински, за Ваше сведение, може би не знаете, че има внесен законопроект по спорните текстове в Закона за закрила на детето. Тази бърза процедура, която Вие предлагате, спокойно би се развила именно в този законопроект в рамките на следващата седмица, за което аз приветствам предложението Ви това да се направи.
Благодаря лично на народния представител Мария Ангелиева, че съумя да направи именно отделяне на спорното от безспорното.
Затова аз искам тук, пред вас да кажа да вземете онова съдийско решение и да бъдете съдници на самите себе си, като гласувате за безспорното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Пирински, няма как да стане технически.
Георги Пирински (КБ, от място): Това би могло да се вземе като процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Може би малко ще изнасилим процедурата, вероятно.
Има ли други желаещи?
Председателят на Комисията по правни въпроси ми подсказва, че е време да гласуваме. Вероятно е така. Затова натискам копчето “Повикване за гласуване”.
Призовавам всички народни представители да влязат в пленарната зала, за да могат да упражнят правото си на глас по този важен законопроект.
Любен Корнезов (КБ, от място): Но да се гласува само с една карта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ О ГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да се гласува само с една карта, както често прави господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си. Предстои гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 148, против 26, въздържали се 6.
Законът е приет отново! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, след това гласуване ми позволете да дам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 13 ЮНИ 2003 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 263 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Моля, госпожо Мингова, да представите доклада. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси, изготвен на заседание, проведено на 3 юли 2003 г., на което присъстваха: госпожа Гегова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Маринска – директор на Дирекция "Правна" на Министерския съвет, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция "Правна" на Министерството на транспорта и съобщенията.
С мотивите към указа президентът посочва, че Конституцията определя частната собственост като гаранция и материална основа на правата, достойнството и сигурността на личността. Според президента обаче приетият закон не е в унисон с този конституционен принцип. По-конкретно проблемите в новата законова уредба се свеждат до:
- неприемливото общо, а не индивидуално уведомяване на засегнатите собственици в случаите на отчуждаване;
- на следващо място, законът не отстоява последователно конституционното изискване да се пристъпва към принудително отчуждаване само, ако държавните нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин;
- неприемлива е възможността за отчуждаване на единствено жилище и за принудителното му завземане в срок до три месеца от депозираното парично обезщетение;
- според новата законова уредба платеното парично обезщетение по правило няма да е достатъчно за придобиване на равностойно жилище;
- неприемлива е липсата на правила в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост за определяне на равностойно парично обезщетение;
- неприемливи са и кратките срокове на съдебното производство за контрол върху законосъобразността на актовете за отчуждаване.
От името на вносителя заместник-министър Гегова подчерта, че мотивите, с които законът е върнат, са неприемливи поради следните обстоятелства:
Първо. Не е основателно твърдението в мотивите, че предвиденият в закона начин за уведомяване не създава достатъчно гаранции за защита на правата им. Начинът на уведомяване чрез обнародване в "Държавен вестник" следва да се преценява с оглед цялостната процедура по отчуждаването. Преди всичко засегнатите лица узнават за предстоящото и евентуално отчуждаване още с приемането на подробния устройствен план. С приетия нов чл. 34а, ал. 3 се създава задължение за министъра на регионалното развитие и благоустройството да изпрати копие от предложението за отчуждаване още преди произнасянето на Министерския съвет по него. Кметовете на общините от своя страна са длъжни да поставят обявление за започналата процедура на видно място в сградата на общината. Освен това, процедурата за уведомяване чрез "Държавен вестник" не е прецедент в българското законодателство.
На второ място, не е приемливо към искането за отчуждаване да се прилага отделна конкретна обосновка за невъзможността да се задоволят държавните нужди по друг начин. Както следва от чл. 34, ал. 1 от Закона за държавната собственост, искането за отчуждаване следва да е мотивирано. Това означава, че в мотивите трябва да е обосновано наличието на всички обстоятелства от правна и фактическа страна, които обуславят допустимостта на отчуждаването.
Трето. Противно на посоченото в мотивите, предвиденият в закона срок за завземане на жилището – до три месеца от депозирането на паричното обезщетение, е напълно достатъчен и осигурява необходимото време на собственика да опразни жилището, без своевременно да му позволява умишлено да възпрепятства изпълнението на акта за отчуждаването. Не е вярно и твърдението, че формулировката на чл. 39, ал. 2 позволява завземането да се извърши не в края на третия месец.
Четвърто. Не е обосновано твърдението, че предвиденото парично обезщетение за отчуждаване на жилището по правило няма да е достатъчно, за да бъде придобито равностойно жилище.
Пето. Не е неприемлива липсата на правила за определяне на равностойно парично обезщетение. То е конституционно понятие, което не се нуждае от допълнително тълкуване в закон – определеният конкретен размер на обезщетението подлежи на съдебен контрол, а съдът е орган, овластен от Конституцията, да решава спорове и да се произнася по този въпрос. В този дух кратките срокове в съдебното производство за контрол върху законосъобразността на актовете за отчуждаване и дерогирането на сроковете по чл. 41, ал. 5 и чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс са необходими с цел ускоряване на производството и недопускане на забавяне на произнасянето на съда.
В развилите се впоследствие дебати народният представител Пенчев аргументирано обоснова, че основният проблем в един правен порядък е в това да се намери баланс между отделните интереси и оптималното задоволяване на интересите на всички – както на собственика, така и на обществото. Точно това прави Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Народният представител се спря на отделни конкретни проблеми, съдържащи се в мотивите на президентския указ, като изрично подчерта, че посоченото в тях изискване относно задължителността за уведомяване не издържа на критика, тъй като правната уредба в България от години наред познава и успешно практикува способи за уведомяване не само по реда на Гражданския процесуален кодекс, а и чрез "Държавен вестник". Ето защо законът не предлага нещо принципно ново и недопустимо от гледна точка на действащия правен порядък.
В изказването си народният представител Соколов посочи, че действително да се иска индивидуално уведомяване е невъзможно и практически би блокирало процедурите по отчуждаване, но следва да се отчетат по-добре интересите на индивидуалните собственици. Той подчерта, че вероятно е законодателна грешка разпоредбата на чл. 39, касаеща отчуждаване на единственото жилище за срок до три месеца. В този смисъл предложи по-точна редакция на този текст. В изискването за задоволяването на държавната нужда, така както е изпратено в мотивите с указа на президента, по-скоро според него има техническа грешка.
След проведеното гласуване комисията реши с 10 гласа "за", 0 гласа "против" и 4 гласа "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 13 юни 2003 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Мингова. Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите процедурно предложение, уважаеми колеги – в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, Красимира Стоянова от Министерството на транспорта и съобщенията и Златолина Мукова – заместник-министър на това министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на трите отговорни лица, представители на двете министерства.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Моля лицата да заемат определените за тях места в залата.

Уважаеми народни представители, чухте доклада на Комисията по правните въпроси във връзка с новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 13 юни 2003 г. и върнат с Указ № 263 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи, които да започнат новото обсъждане на върнатия закон?
Има думата госпожа Мукова, заместник-министър на транспорта, съобщенията и телекомуникациите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТОЛИНА МУКОВА: Уважаеми господа народни представители, аз искам да обърна вашето внимание още веднъж върху важността на този закон, който ще разглеждате днес, и на указа, който връща този закон отново за обсъждане в Народното събрание. За нас Законът за държавната собственост е изключително важен и ние смятаме, че предложенията, които са направени в него, са изключително балансирани между интересите на собственика и интересите на обществото. Винаги трябва да се гледа в тази плоскост. Само ще кажа, че този закон прави възможно усвояването на предприсъединителните фондове, които само за сектор “Транспорт” са около 400 млн. евро. Знаете, че подготовката на програмата за усвояване на тези фондове е стартирала още през 1999 г. Сега сме 2003 г. и все още имаме проблем с усвояването на тези фондове. Усвояването им означава развитие на транспортната инфраструктура, развитие на икономиката, което не можем да очакваме, ако проектите не стартират.
Ще стартират големи проекти, като: жп линията Пловдив – Свиленград, мостът на р. Дунав и други, а след присъединяването се очаква тези фондове да нараснат в троен, четворен размер. В момента те са 400 млн. евро, можете да си представите за какви суми става въпрос и дали въобще е възможно те да бъдат усвоени, ако ние нямаме нужното законодателство.
Същото такова законодателство съществува в другите страни, присъединили се към Европейския съюз, съществува в Гърция, в Испания, за които всички знаете какъв е напредъкът след използването на тези средства.
Средствата са предвидени освен за железопътната линия и за Дунав-мост, за летище София, за “Транзитни пътища”, които предвиждат подобряване на цялата пътна инфраструктура в страната, атомагистрала “Люлин” и развитието на тези проекти зависи изключително много от приемането на този закон. Вярвам, че вие ще гласувате за неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте, господин Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В периода, когато се приемаше Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост, това беше през 1996 г., аз имах възможност да участвам заедно с екип от добри експерти – юристи и специалисти в други области, в неговото създаване. Така че аз мога съвсем скромно да заявя, че съм един от създателите на сега съществуващата нормативна уредба в законите за държавната и общинската собственост, включително и на тази, която има отношение към отчуждителното производство.
Когато ние създадохме тази нормативна уредба, ние се ръководехме от разпоредбите на Конституцията, които изискваха една засилена защита на правото на частна собственост и ограничаване на възможностите за държавен произвол спрямо това право. Колкото и да ми е трудно да отрека една рожба, която аз съм създал, трябва да кажа, че сега действащата нормативна уредба е действително изпълнена с редица несъвършенства, които бяха показани на практика през периода, в който действаше Законът за държавната собственост.
За какво става дума? В момента в 12 от 28-те области има редица отчуждителни производства, свързани със създаване на нова пътна инфраструктура и с рехабилитация на съществуващата пътна инфраструктура, като действащата в момента нормативна уредба поради своите несъвършенства заплашва да провали нашите добри начинания, част от които са финансирани със средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. При това се касае за доста солидни суми, които гравитират около половин милиард евро. Касае се за значителни инфраструктурни обекти, чиито отчуждителни производства в момента са спрени поради редица несъвършенства. Това са лотове 1 и 5 от автомагистрала “Тракия”, не можа да се реализира южната дъга на околовръстния път около София. Не можа да се реализира проект като пътя Сливен – Ямбол поради несъвършенство в учредителните производства. Аз ще ви кажа и какви дребни детайли спъват учредителната процедура. Поради това, че редица имоти имат голям брой съсобственици, се получава така, че един съсобственик трябва да получи сумата от 2 лева. Той може да е от Силистра. За да получи сумата от 2 лева, той трябва от Силистра да се придвижи примерно в Ямбол, за да получи сумата лично, както го изисква в момента действащото законодателство. Естествено, че той няма да го направи, тъй като финансовият му интерес му показва съвсем други начини на действие. Точно поради такива неща, а не водени от желание да създаваме някакви улеснения на чиновниците от държавния апарат, ние предложихме промените в Закона за държавната собственост, що се отнася до отчуждителното производство.
Аз съм далеч от мисълта, че този закон, както се посочва в мотивите на президента, е създаден за улеснение на чиновниците. Чиновниците действително ще бъдат улеснени, но тази процедура не е създадена за тяхното улеснение, а за създаване на предпоставки за улесняване въобще на процедурите по усвояване на предприсъединителните фондове. В този случай не бива да се подхожда с презумпцията, която личи от мотивите на президента на Републиката, че ще се създадат възможности за държавен произвол, т.е. с презумпцията, че законът се прави изключително за това да се създадат условия за посягане на правото на частна собственост, което е свещено и неприкосновено.
Трябва да ви кажа, че в сегашния закон аз като юрист в никакъв случай не бих могъл да открия някакви противоконституционни текстове, които да пораждат колизия между предлаганите норми на Закона за държавната собственост, изменението на закона, с Конституцията. Уверявам ви, че правото на собственика да защити своите интереси в предлаганата процедура по отчуждаването на частна собственост за държавни нужди минава през три етапа, които са много важни. На първо място, не може да стартира отчуждителна процедура, преди да има влязъл в сила подробен устройствен план. Този подробен устройствен план първо се подлага на обществено обсъждане. Там е първата възможност за защита на човека. Той вече знае, че имотът му е предвиден за отчуждаване, тъй като самият подробен устройствен план дава всички параметри на отчуждителното производство. Ако случайно той пропусне да направи това, идва периодът на обявяването на подробния устройствен план. Той се обявява лично на всички лица, чиито имоти се предвижда да бъдат отчуждени. Тогава собственикът е възможно да защити правата си по съдебен ред като изложи всички аргументи, които той има против учредителната процедура. Съдът служебно, с помощта и на вещи лица прави абсолютно подробен преглед на всички мотиви за реализация на отчуждителната процедура в обхвата, в който е предвидено. Вижда се дали тя не може да бъде задоволена по друг начин – става въпрос за държавната нужда, - дали самото трасе на даден инфраструктурен обект не може да премине на друго място и, разбира се, се вижда и каква е икономическата целесъобразност на цялото отчуждително производство.

Тоест тук съдът съвсем сериозно има възможност в това производство да защити правата на собственика. Отново същите аргументи може да изложи лицето, чийто имот се предвижда да бъде засегнат от отчуждителното производство след откриването на отчуждителната процедура. Веднъж тя се обявява в “Държавен вестник”, освен това се предвижда в закона задължение за кмета на общината да разгласи отчуждителната процедура и сред населението на общината чрез средствата за масово осведомяване и по подходящ начин в общинската администрация. Тогава също е възможно да бъде обжалвано отчуждителното производство и тогава също собственикът на имота, за когото вече е стартирала отчуждителната процедура, може да направи абсолютно същите възражения, които е направил в производството по обжалване на подробния устройствен план. Както виждате, просто не може да се сподели по никакъв начин мотивацията, че предвидената нова процедура не създава никакви гаранции за защита на правото на частната собственост. Две независими съдебни производства на два различни етапа от отчуждителната процедура – аз питам какви по-големи гаранции може да има за това?
И за да не отнемам от вашето ценно време, искам да ви кажа, че аз като юрист в никакъв случай не мога да споделя, че в мотивите на президента, с които се връща законът, има стройни и ясно обосновани юридически аргументи за противоконституционност на закона, с който се предлага изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, а като човек също така не мога да намеря и морални аргументи, които да ми подскажат защо са тези страхове и подозрения за това, че законът цели да улесни само държавното чиновничество. Мога да ви уверя, че не можем да открием случай в нашето близко минало в последните две-три години, когато някой държавен чиновник от централната администрация или в областните администрации е проявил някакъв произвол, свързан с посегателство върху правото на частна собственост. Нещо повече, Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, който беше приет вчера, също е още една гаранция, че чрез плановете вече не могат да се правят действия, които да водят до пряк вещно-правен ефект, който да води до посегателства върху правото на частна собственост. В заключение искам да ви кажа, действително проблемът е юридически, проблемът е и човешки. В мотивите на президента не се виждат според мен състоятелни аргументи, които да ви наведат на мисълта за връщане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Нещо повече, което е по-лошо, в мотивите на президента не се сочат разумни алтернативи какво предлага президентът на Републиката да бъде на мястото на процедурата, която се предлага сега да бъде направена като промяна в Закона за държавната собственост. При тази безалтернативност според мен, на вас, уважаеми дами и господа народни представители, не ви остава нищо друго и аз ви умолявам чрез вашия мъдър вот да подкрепите отново законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия по новото обсъждане на върнатия от президента закон.
Имате думата.
Господин Севлиевски, заповядайте.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Очевидно колегите не са готови да участват в тази дискусия или просто не искат да започнат дискусията. Но преди да говоря за дискусията днес, бих искал да кажа две думи за президента. Българската Конституция беше замислена от бащите на Конституцията така, че президентът наистина да бъде баща на нацията. А всички знаем, че от бащите се очаква да правят такива неща, които да направят бъдещето на децата. Надявам се, че българският президент с всеки изминат ден се отдалечава от политическата сила, чийто председател беше, и българският президент се надявам, че с всеки изминат ден се отдалечава от популизма, характерен за политическата сила, на която беше член.
Днес обаче големият въпрос е иска ли България наистина да развива българските инфраструктурни проекти? Истина ли е днес и днес ще се разбере дали е истина дали всички парламентарно представени партии държат и стоят зад предизборните си програми. Няма партия в този парламент, която да не е записала, че разчита и вярва, че българските инфраструктурни проекти трябва да се развиват и трябва да се привличат инвестиции в българската инфраструктура. Няма партия в българския парламент, и това сме го дискутирали и друг път, която не вярва, че чрез развитие на инфраструктурата се създават нови работни места, създават се възможности за квалифицирани работни места също така. Аз не вярвам, че има народен представител тук в този парламент, който не иска да си изпълни предизборните обещания.
Аз днес ще бъда много учуден, ако има народни представители, специално от Пловдив, Пловдив-окръг и Хасковски многомандатен избирателен район, които ще подкрепят ветото на президента. Аз бих искал да знам как тези мои колеги ще отидат в общините Пловдив, Първомай, Хасково, Свиленград и Димитровград, как те ще кажат на хората в тези общини, че продължават да бъдат едни от онези, които много години моткат, повтарям, моткат чрез мрънкане и ръткане развитието и модернизацията на линията Пловдив – Свиленград. Бих искал да попитам и наистина не бих желал да бъда на тяхно място. Но не вярвам, че ще има такива народни представители, които ще направят така, че през тези общини да не мине една нова модернизирана жп линия. И не е въпросът за линията, въпросът е, че тази линия и тази модернизация ще направи България различна държава. Има ли някой в този парламент, който не иска България да бъде различна държава?
Днес можем да чуем много неща тук в тази зала. В тази зала има много юристи. В тази зала тези юристи трябва да влязат в консенсус и да защитят правата на гражданите при отчуждаване на тяхната собственост, така както са го направили в комисиите. Но аз днес моля всички юристи да надмогнат своите партийни интереси и да надмогнат популизма. Лесно е да се говори и нищо да не се прави! Този парламент знае много добре, за голямо съжаление, 13 години как да се прави ревизия на Библията. Как 13 години ние се опитваме да казваме на хората да ни познават по думите, а не по делата. Днес дойде време да покажем, че сме готови хората да съдят за нас по делата ни. Днес от тази трибуна това е и призив към българския президент – нека хората да го познават по делата му, а не по думите. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Севлиевски.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, аз също съм малко озадачен от липсата на желание за дискусия по това предложение на президента на републиката, защото то наистина засяга такива важни въпроси, за които говори и господин Севлиевски. Предметът на измененията в законопроекта е обоснован с необходимостта именно от усвояването на фондове, било от Европейския съюз, било от други международни финансови институции, както е казано в законопроекта – и от други инвеститори. Тоест, тук говорим за възможно най-широк кръг инвеститори, заинтересувани в инвестирането в големи инфраструктурни проекти и е съвършено ясно, че тази възможност трябва да бъде дискутирана възможно най-сериозно и отговорно. Струва ми се, госпожо председател, че важността на този въпрос изискваше тук да бъдат и двамата министри, които са пряко ангажирани с изпълнението на разпоредбите на закона, а именно министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството. Уважавам представителите на съответните ведомства, но, както Вие сама добре съзнавате, редното е в пленарната зала да бъдат вносителите, тоест членове на Министерския съвет. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата!
Георги Пирински: Не, и от такива локални разговори понякога има полза. Те, първо, се слушат по-внимателно от изказванията на трибуната, а може и дадат някоя ценна идея.
Какъв е централният въпрос? Това, което беше казано и от госпожа заместник-министъра на транспорта, ми се струва. Тезата на законопроекта е, че с него се постига добър баланс на интересите между държавата и отделните засегнати лица от едни или други отчуждителни процедури. И тук, според мен, госпожо председател, е централният въпрос и основанието на президента, което по принцип намирам за сериозно, да постави този въпрос за ново разглеждане.
Защо? Преценете сама – въвежда се процедура за отчуждаване, която, както всички признават, прави много по-леко отнемането на частната собственост в интерес на държавни нужди в тези случаи. И процедурите, и сроковете, които текат, и видът на обезщетението, което е единствено парично, са в полза на държавата, на държавната нужда. Едновременно с това обаче, госпожо председател, бих поставил и един въпрос, който не е споменат в мотивите, но е предмет на промяната. Отпада изискването отчуждената собственост да стане публична държавна собственост. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Не.
Георги Пирински: Не е така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Не.
Георги Пирински: А как е? Поне в законопроекта, така както беше внесен, беше записано. Ако е отпаднал, приемам, че не съм точен в случая.
Но все пак, госпожо председател, да продължим разсъждението нататък. И господин Севлиевски обоснова, че с този законопроект отпадат основанията, както той се изрази, за моткането, по-скоро за разтакаването, за злоупотребата с правните процедури. Каня юристите, а и другите колеги отново да преценят този довод на господин Севлиевски, защото при положението, както е записано, устройственият план е атакуем в съда. При положение, че засегнатите лица успеят да докажат това, което твърди и президентът, - че обезщетенията, които са предвидени за загубата на собственост, не са равностойни, както изисква и Конституцията, не са достатъчни те да запазят правата си в новите условия, когато са лишени от собствеността в резултат на равностойно обезщетение, което може и да не е парично по досегашния режим, не се ли създават условия достатъчно умели юристи и адвокати да намерят още по-сериозни основания за още по-голямо разтакаване?
Без да съм специалист в тази област, ми се струва, че с тези разпоредби, тъй като те наистина накланят везната в полза на държавния интерес, много и много съдилища ще бъдат сериозно сезирани да защитят частния интерес. И моят въпрос сега е към вносителите и отново към юристите: ако наистина ние се стремим да съкратим сроковете за недобронамерено разтакаване, не е ли по-работещ пътят да се търси компенсиране на засегнатите собственици, във връзка с изграждан обект, чрез възможност да участват по някакъв начин в неговата експлоатация, макар и с минимален дял; с възможност да придобиват терени край изграждания обект за една или друга цел при известна облекчена процедура?
Вие добре разбирате, че в съвременните условия има много сериозен конфликт на интереси при изграждането на такива обекти. Струва ми се, че първото задължение на държавата е да покаже, че тя търси да съвмести своя и публичния интерес с интереса на пряко засегнатите лица. Разбира се, тук нещата са различни. Както каза и юристът, струва ми се от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има хора, които имат дял от собствеността като съсобственици, но са на стотици километри от обекта; има други хора, на които пътят минава през къщата им и тя трябва да бъде ликвидирана. Ясно е, че в единия и в другия случай не бива да се подхожда стандартно и еднозначно. Но аз се опасявам, че процедурите, които търсят това ускоряване и облекчаване и които са оправдани от публичния интерес, ненамирайки добрия баланс с пряко засегнатите, ще създадат възможност за още по-тежко разтакаване.
Даже като пример, ако се върнем малко назад. Вие знаете случаите с изграждането на големите жилищни комплекси в различни части на столицата и на други градове. Там се предвиждаше обезателно възможността на онези, чиито къщи се разрушават или се отнемат имотите им, да придобият жилища в тези новоизграждани комплекси с известно предимство, за да бъдат задоволени техните жилищни нужди. Мисля, че даже от гледна точка на практиката, съществувала в миналото, с този режим се прави крачка назад.
Госпожо председател, аз пак изразявам малко и недоумението си, че залата е на път да гласува по ветото на президента без дискусия. Ясно е, че няма време за разтакаване, че не бива да се допуска каквато и да е възможност за неефективно усвояване на фондовете, които са предмет на такива обекти, но, право да ви кажа, не виждам, ако ние се върнем към въпроса за справедливото и равностойно обезщетяване, ако се върнем към включването на такива гаранции за собствениците, които наистина достатъчно рано да уведомят какво предстои, как биха могли да се съобразят с един или друг устройствен план, а не просто да казваме, че "Държавен вестник" и обявата в кметството са достатъчни в такива случаи, когато става дума за огромни обекти. Самото изграждане на обектите няма да бъде свързано със спънките, които в най-добрия случай, могат да се създадат при такова игнориране или ограничено запазване на правата на засегнатите лица.
Ето защо аз ще си позволя да поема риска, който господин Севлиевски назова оттук, да прозвуча необосновано и да призова залата да подкрепи ветото именно от гледна точка не на популизма, който ми се струва, че звучеше от думите на господин Севлиевски, а на отговорността пред успешното реализиране на такива проекти, без да се погазват интересите на пряко засегнатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте за реплика, господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Аз много благодаря на господин Пирински за неговото изказване. Искам само да кажа, че като народен представител аз ще направя всичко възможно резултатите от това гласуване днес да достигнат до всеки един човек от общините, които изредих. Нека, наистина, всеки един народен представител да стои зад думите си и да прави дела такива, каквито е обещал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински
Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, това не беше реплика, но моята дуплика към господин Севлиевски е следната.
Господин Севлиевски, Вие имате пълно право да го направите. Ако обаче искате да останете на терена на справедливото поведение и на “феър плей”, ще трябва да запознаете избирателите с мотивите на онези, които са гласували за ветото на президента, а не да представите тяхното действие като някакъв необоснован популизъм. Поначало няма обоснован популизъм, просто като популизъм.
И ще трябва да обясните как вие ще отговорите на онези хора, които ще бъдат засегнати от тези проекти, без да получат справедливо обезщетение. Какво ще им кажете на тях?
А иначе не бива да използвате уведомяването на избирателите за това, което става в залата, като някаква заплаха. Напротив, тук всичко трябва да е прозрачно и дискусията трябва да се води по същество, а не със заплахи или пък с някакви предварителни плюсове, тъй като един или друг народен представител претендира, че говори от името на “Новото време” или на бъдещето и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Господин Пенчев, заповядайте за изказване.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз трябва да ви призная, че много съм учуден от това вето, защото вето обикновено се налага тогава, когато има спорни закони, спорни не само от правна гледна точка, а и от политическа гледна точка. Когато имаме спорове в комисии, когато има спорове в залата, между отделните политически сили, тогава е нормално и президентът да вземе отношение по тези спорове и чрез този конституционен способ – налагане на вето, да изрази своето отношение относно закона.
Ние обаче сме свидетели, че този Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който породи много сериозни, много бурни спорове на първо четене, на второ четене и в Комисията по правни въпроси, и в пленарна зала мина почти без дискусии. И това е защото между първо и второ четене извървяхме един дълъг път към консенсуса, който, мисля, че постигнахме.
И сега изведнъж президентът, може би подведен от своите съветници, подновява един спор, който не е съществувал. И от самите пледоарии в пленарна зала ние виждаме, че спор няма. То няма и желаещи за изказване даже. Вярно, гласуването ще бъде на политическа основа, всяка група ще гласува така, както нейната партия повелява, но спор няма. И това не е най-страшното. Най-страшното е, че ако беше успяло ветото по Семейния кодекс, това щеше да доведе до много неприятни последици, до гласуване на първо и на второ четене на тези текстове, които сме длъжни и бяхме вече закъснели с приемането им, защото става дума за международни ангажименти. Но това нямаше да има някакви фатални последствия за нашето общество. Докато забавянето на този закон, бих казал, последствията от това забавяне се измерват в пари, в милиони евро.
За какво става дума? И защо този закон беше приоритетно внесен от Министерския съвет?
Вие знаете, че предстои доста сериозен ремонт на Закона за държавната собственост, който все още е в Министерски съвет и все още такъв законопроект не е внесен. Внесен е този законопроект като извадка от другия. Защо? Защото обществото има нужда от това.
За какво иде реч? Не за отчуждаването изобщо. Иде реч за отчуждаване за инфраструктурни проекти. Не става дума да отчуждим на собствениците в центъра на София единствените къщички, жилища и апартаментчета, за да се питаме после в мотивите на ветото, ама, как тези хора ще си пренесат покъщнината, примерно, за новото жилище?
Става дума да отчуждим огромно количество земеделски земи, за да бъде удължена пистата на летище София, за да бъде изградена, примерно, магистралата Видин – Свиленград. За това става дума. Едва ли по пътя на тази магистрала ще засегнем нечие единствено жилище, съмнявам се.
И тук ставаше дума да намерим този баланс на интересите, за които и доц. Мингова спомена в становището на комисията: този баланс между частната собственост, която, да, е неприкосновена, и между интереса на цялото наше общество. Защото ние знаем, че приемайки Конституцията, между другото утре е светла дата – навършват се 12 години от нейното приемане, до голяма степен с някои нейни разпоредби се избиваше онзи комплекс, който нашето общество имаше от дългия живот по време на тоталитаризма.
И по отношение на съдебната система, ние сме си говорили, тя имаше някакви уклони към суперсвобода, и дори по отношение, ако искате, на отчуждаването, защото знаете, че навремето всеки можеше да отчужди, и единствено жилище, и какво ли не, да ти вземат имот в центъра на София и да те пратят в панелката в Люлин и ти да доплащаш на всичкото отгоре. Това беше тогавашният правов ред по Закона за териториално и селищно устройство.
И очевидно нашият конституционен законодател, обхванат от тези мрачни спомени, прокламира с Конституцията, че отчуждаване може да става само при изключителни случаи, ако по никакъв друг начин държавният интерес не може да бъде задоволен.
Ние сме съгласни с това разрешение на въпроса. Ние не желаем да нарушаваме Конституцията, не желаем да нарушаваме този принцип. Обаче животът, животът в Европа, ако щете, в развитите страни показва, че и там има отчуждаване. Да, там е капитализъм, отдавна, но и там има отчуждаване. Защото и там се строят магистрали, и там се строят летища, гари, пристанища. И там също обществото има интерес от тези инфраструктурни проекти. И точно това беше нашата задача – да намерим този баланс и по моему ние го намерихме.
За какво става дума? Ние изменихме разпоредбите само относно отчуждаването за инфраструктурни проекти и дори в преходната разпоредба обяснихме за какво става дума – да няма разширително тълкуване, да не приемем, че едва ли не всяка улица -тупик е инфраструктурен проект и трябва да отчуждаваме на всяка цена.
И какво предложихме като разрешение? Ние издигнахме нивото на отчуждителния акт. Това е решение на Министерския съвет, на правителството. И това е решение, което се взима, след като съответните министри обосновано са внесли предложение. Ние отидохме и по-далеч: казахме, да, самото предложение до Министерския съвет трябва да бъде съпроводено със съответните обяви на общините, на селсъветите, на градските съвети, за да знаят хората, че ако този проект бъде одобрен от Министерския съвет, може би моята нива ще бъде отчуждена. И аз да знам и да си правя вече сметката, ако тя бъде отчуждена и не съм доволен от обезщетението, как бих могъл да се защитя. Това предвидихме ние.
Защо не сме уведомявали хората, чиито имоти се отчуждават по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс?
Принципът е такъв и този принцип се запазва и сега в закона: когато отчуждава областният управител, а това е във всички случаи за инфраструктурни проекти, тогава на всеки собственик, чийто имот ще бъде отчужден, му се съобщава по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс заповедта на областния управител и вече за него текат съответните срокове да обжалва пред съд това отчуждаване.
Възможно ли е обаче същият прийом да бъде възприет и по отношение на тези големи инфраструктурни проекти, или казано на прост език, възможно ли е по реда на Гражаданскопроцесуалния кодекс да бъдат уведомени всички тези собственици, чиито ниви се намират по трасето на магистралата Видин – Свиленград? Да, възможно е. Там ще бъдат, примерно, 100 хил., 200 хил., 300 хил. обявления. Защо да не е възможно? Възможно е да бъдат уведомени и ще ви кажа нещо повече, невъзможно е всички да получат тези уведомления по надлежния ред и най-вече невъзможно е да се извърши отчуждаването. Ако има такова изискване, просто няма да има отчуждаване на инфраструктурни проекти и дайте да ги забравим.
Очевидно не е това целта на обществото и питам аз: важеше ли това правило, че заповедта на Министерския съвет се обнародва в “Държавен вестник”, дали ние нарушаваме интереса на тези n-броя собственици?
Ама, те, видите ли, не четат “Държавен вестник”. Не е вярно! Българският народ чете “Държавен вестник”.
Владислав Костов (ПСОДС, от място): Да, всяка вечер.
Константин Пенчев: И ще Ви кажа защо го чете. Чете го защото всеки един план за земеразделяне на село еди-кое си, който се изменя ежеседмично, съобщението е обнародвано в “Държавен вестник”. И не съм чул някой да е пропуснал срока да обжалва плана за земеразделяне. Не съм чул, понеже не бил прочел. Защото промяната в дворищната регулация на улица еди-коя си или на квартал еди-кой си също открай време се обнародва в “Държавен вестник”. И не съм чул досега от моя скромен двадесет и кусур годишен опит като практикуващ юрист някой да е казал: абе, аз понеже не прочетох “Държавен вестник”, изпуснах срока да обжалвам уличната или дворищната регулация. Не е вярно! Обжалват се.
Така че дайте да не се прикриваме зад тези фрази: те не четат “Държавен вестник”. Това е все едно, че не съобщаваме нищо и да направим невъзможна една обществено-полезна дейност. Защото отчуждаването за инфраструктурни проекти е в интерес на цялото общество.
Конституцията казва: преди това трябва предварително да получат справедливо обезщетение. Да, и ние сме запазили изцяло съдебния контрол. Всеки един от тези 10, 100 000 собственика може да обжалва пред съда това отчуждаване и във всеки един конкретен случай съдът ще реши точно този имот трябва ли да бъде отчужден и това необходимо ли е, не може ли без това отчуждаване да се задоволи нуждата от магистрала, от летище? Не може ли пистата, примерно, да заобиколи този имот? Ако може, съдът ще постанови да го заобиколи. За това става дума. Интересът на хората е запазен. Да, ние качваме инстанцията по-високо – във Върховния административен съд, защото става дума за акта на Министерския съвет и това е нормално. Но изхождайки от неотменимото конституционно право на всеки един гражданин да защити пред съда своите права, ние правим една стъпка напред и казваме: да, нека да защити правата си пред съд, но нека, ако може, съдът да се произнесе малко по-бързо. Нека да не се произнесе в срок от една, две, три години, а да се произнесе примерно за един – два месеца. За да можем да решим въпроса ще има ли летище, ще има ли магистрала или няма да има.
Такива подходи в много закони са възприети, знаем, че самият Гражданско-процесуален кодекс има бързи производства. Това налага общественият интерес и неизвестно защо обаче на съответни съветници на президента им се зловидяло и това. И казват: защо не трябва да чакаме седем дена от призовката по чл. 41 от Гражданско-процесуалния кодекс, ако призовем жалбоподателя в 5-дневен срок, а не 7-дневен, това нарушава съществено неговите права и той едва ли не не може да се защити. И не бихме могли да приемем заключението на вещото лице относно пазарната цена на имота и справедливостта на обезщетението, не бихме могли да го приемем, ако то е депозирано в 4-дневен срок преди заседанието, а не в 5-дневен. Затова дайте да отложим делото за след три месеца, защото този срок е нарушен с един ден.
Този подход аз не мога да го разбера. И пак ви казвам, за мен този подход, както и разбирането, че трябва да се съобщава на всеки по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, за мен това е просто завоалирано признание, че ние не желаем да има такъв законопроект, ние не желаем да има такива ускорени отчуждавания. Не желаем! Не желаем да има инфраструктурни проекти, не желаем да усвояваме еврофондовете. Ако това е така, дайте да си го признаем и да кажем: никакво отчуждаване в никакъв случай! Щом моята нива се намира по средата на летище София, няма да има летище. Ще го построим на друго място. Защото моят интерес е най-важният, по-важен от държавния, по-важен от обществения. Мисля, че този подход отдавна е изоставен и в тези страни, към които ние вървим.
Що се отнася до справедливото обезщетение – дали в него влизали парите за товарно такси, за да си преместят гардероба от едното жилище в другото или не влиза. Справедливото обезщетение е въпрос на съда и на съдебен контрол. Съдът може да включи вътре и разноските за товарно такси, и за каруца, и за хамали. Това е въпрос на справедливата преценка на съда и никой не може да го ограничи, най-малко закона, в тази негова преценка. И да искаме в закона да пишем, че в справедливото обезщетение влиза едва ли не и закупуването на нов гардероб, ако старият се счупи при преместването, ми се вижда, че това също е несериозен подход.
Така че в заключение, без да ви отегчавам повече, аз не виждам и не вярвам някой сериозно да ми опонира в тази зала. Аз пак ви казвам, за мен въпросът е екзистенциален: искаме ли да се развиваме като една нормална и модерна държава или не искаме? Нека да гласуваме за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Костов – за реплика.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изглежда, че тук надделява мнението, че трябва да се приеме един законопроект, за съжаление много сериозно подкрепян и от юристи, който ще трябва да улесни държавата да извършва отчуждаване, а народът или собственикът да доказва своите права пред съда.
Един такъв подход поначало като идея мисля, че е неправилен. Държавата трябва да докаже, че, първо, е необходимо да осъществи това отчуждаване. Второ, да уведоми собствениците, независимо дали ще бъдат 5 или 10. Конституцията в това отношение е категорична. Там не се говори за един собственик или за десет собственика, говори се за собственици. И всяко заобикаляне на основния закон е вредно.
Смятам, че в случая никой не може да говори, както господин Пенчев, искаме ли да има отчуждаване или не искаме да има за държавни нужди. Такива едни крайности поначало не са полезни да се дават като теза в тази зала. Естествено, че отчуждаване ще има, естествено, че е необходимо да бъдат уведомявани собствениците, естествено е, че при доказана нужда тези собственици трябва да бъдат обезщетени, и то справедливо, а не да им отнемеш жилището, да им платиш някаква символична сума и те да отидат в съда да доказват, че са прави. Откъде накъде!? Вие карате нещастния собственик да ходи да доказва правата си в съда, защото държавата има винаги право да издевателства над него. Не! С това не мога да се съглася, защото утре моите избиратели, които са ме издигнали тук, ще ме питат: какво направихте вие там? Е, това, извинете ме, така поднесено, и то от юристи, в един драстичен и поляризиран тон, че или ще се съгласяваме да го има, или по-добре да не приемаме такъв закон, ами, може ли такова нещо? Може ли така да се говори? Естествено ние сме тук, за да вземем едно оптимално правилно решение. А в този законопроект или в този закон, който президентът връща, аз лично, извинете ме, не виждам това решение и тази справедливост и затова и няма да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Пирински.
Заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Пенчев, първо по правомощията на президента. Те са ясно разписани в чл. 101. Той може да върне мотивирано всеки законопроект, независимо дали е дискутиран подробно или не. Тъй че няма смисъл да се атакува ветото от тази гледна точка.
Въпросът е в мотивите. От позицията на Вашия аргумент за ускоряване на реализацията на проекти, които всички искат. Добре, в приетия закон в § 10, който регламентира чл. 38, са разписани онези възможности за атака пред съда, които и Вие споменахте. Те включват и Върховния административен съд, и окръжния съд, и т.н.
Вярно е и Вие сте прав, че трябва да има и определени срокове, които ограничават тези възможности. Но моето твърдение, че ако законът не урежда достатъчно добре баланса на интересите между държавата и засегнатите граждани, който и да е съд ще бъде поставен пред необходимостта да преценява основателни възражения на засегнати собственици. И колкото и да ограничавате процедурата, това според мен ще забави нещата.

Как да постъпим, госпожо председател? Господин Пенчев разговаря по телефона. Той очевидно не може да следи това, което казвам. Може би да засечете времето, докато свърши разговора? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Той предварително се е подготвил за отговора, господин Пирински.
Моля ви за тишина в залата.
Георги Пирински: И последното, господин Пенчев. В приетия закон са отменени членове 36 и 37, както знаете. В тях е предвидена възможността за споразумяване между областния управител и засегнатите собственици. В тях е предвидено провеждането на разговори, на преговори, ако има възражения. Те също не са безгранични. Това става в 7-дневен срок, след което се пристъпва към по-нататъшни действия. От една страна са орязани възможностите на собствениците за справедливо обезщетение, от друга страна е отнета възможността за предварително споразумяване. И Вие твърдите, че това урежда екзистенциалния въпрос да има или да няма проекти в България.
Според мен от гледна точка на тази постановка тези текстове, които атакува президентът, работят против реализирането по този начин на такива големи проекти, Вие казвате, че там може да има ниви, там нямало жилища. Ами, ако му е единствената нива? Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Отчетох времето, през което господин Пенчев говореше по телефона и с толкова увеличих правото Ви на реплика.
Господин Пенчев, имате право на дуплика.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Ще бъда кратък.
По отношение репликата на господин Костов. Не става въпрос, че ние отчуждаваме, пък после собственикът да ходи да си търси правата в съда. Не става дума за това. Говорим за отчуждаване след предварително и справедливо обезщетяване. Държавата е тази, която ще доказва в съда, че без това отчуждаване не би могла да задоволи този значим държавен интерес. Не собственикът ще доказва, че държавата няма интерес, а държавата ще доказва, че има интерес. И съдът ще преценява това. И държавата ще трябва да доказва, че определението за поетото обезщетение е справедливо. И съдът ще преценява дали е справедливо или не, тоест дали отговаря на това, което се взема.
По въпроса за уведомлението, разбира се, пак казвам, способът за уведомление чрез “Държавен вестник” е добре познат в историята на “Държавен вестник” и отпреди 9 септември и нататък. Така че не виждам нарушаване на правата на гражданите и в това отношение.
По отношение репликата на господин Пирински. Никога не съм се съмнявал и не съм оспорвал правомощието на президента да налага вето. Аз се усъмних само в основателността на неговите мотиви. За това става дума.
Що се отнася до процедурата по споразумяването. След като имаме уредена възможност преди да се допусне отчуждаването съдът да прецени дали това е необходимо, тоест дали без него не може, и дали предлаганото обезщетение е справедливо и отговаря на това, което се взема, не виждам за какво споразумение става дума? Процедурата по споразумение, това показва практиката, води само до забавяне на самия процес по отчуждаването и до евентуално рекетиране. Накрая пак се стига до съда. Рано или късно и с процедура по споразумение и без нея собственикът отива в съда, защото си казва: “Нека съдът да каже като последна инстанция. После ще му мислим.” Такъв е манталитетът на българина. Така че съдът ще отсъди винаги. Отива се в съда и той решава веднъж завинаги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пенчев.
Имате думата за други изказвания.
Заповядайте, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да говоря дълго и ще се опитам с юридически аргументи да опровергая основните пунктове, които се съдържат в становището на президента, с което той връща пак, както и при предишното вето, целия закон, въпреки че конкретно се е спрял на няколко пункта от неговото съдържание.
В мотивите се посочва основният аргумент, че връщането на закона е направено, защото, цитирам: “Той по-скоро улеснява реализацията на изключенията от принципа за неприкосновеност на частната собственост, без да създава ефективни законови гаранции за защита правото на собственост”. Този общ извод не може да бъде споделен. Не може да бъде укорен законодателят за това, че улеснява механизмите, по които се осъществява изключението от принципа за неприкосновеност на частната собственост, защото самата конституционна възможност при определени условия това да стане предполага, че защитата на обществения и държавния интерес следва да бъде реализирана по такъв начин, че да бъде достатъчно ефективна. Ако законът не съдържа ясна уредба, гарантираща бързина и ефективност на процедурите по принудително отчуждаване за държавни нужди, би се обезсмислила именно по този начин самата конституционна възможност за такова отчуждаване. Именно липсата на правила, които осигуряват своевременност на отчуждаването, би довела до практическа невъзможност да стартират и да бъдат успешно реализирани инфраструктурни проекти от изключително икономическо и политическо значение за страната не само във вътрешен, но и в международен план. Разбира се, че тези процедури трябва да бъдат съпътствани от също толкова ефективни правила относно защитата правата на собствениците както относно невъзможността държавната нужда да бъда задоволена по друг начин, така и относно предварителното и равностойно обезщетяване. Мисля обаче, че тази защита не може да бъде откъсната от изложената по-горе нужда за бързина и ефективност на самата отчуждителна процедура с оглед реализирането на съответните проекти. Ето защо законът трябваше да предложи и на практика предложи с промените, които направихме в него, правилата за оптимално съчетаване на защитата на държавния и на частния интерес.
Ако се спра по-конкретно, бих казала следното. Неоснователна е тезата за неприемливост на общото уведомяване чрез “Държавен вестник” спрямо отчуждените собственици относно решението на Министерския съвет за отчуждаване. Индивидуалното уведомяване по Гражданскопроцесуалния кодекс на всеки от практически неограничения кръг лица не само би затруднило, но би направило практически невъзможно реализирането на проекта. Последиците от това биха били непредвидими. Индивидуалното уведомяване би довело до практическа невъзможност то да се осъществи по отношение на всички. Дори на един от собствениците да не бъде връчено съобщение, а това според регламента за връчването на книжа в нашата правна действителност е често явление, ще означава блокиране на целия проект. Решението за отчуждаване не може да влезе в сила за неопределено време и по този начин проектът изобщо не може да стартира. Дори да се извърши връчването, това може да се проточи във времето толкова, че производствата за обжалване, които образуват отделните собственици, не биха могли да бъдат съединени в рамките на едно производство. Съдът ще бъде принуден да разглежда в отделни производства дела, които са почти идентични. Нека си представим изключителния бюрократизъм на една такава процедура.
Твърде некоректно е заключението, че общото уведомяване създава облекчение за администрацията и нарушава правата на гражданите. Общото уведомяване, колеги, има за пряка цел защитата именно на държавния интерес, защото гарантира бързина при реализацията на съответния проект. Не можем да приемем, че такова уведомяване би накърнило правата на заинтересованите лица. В закона се съдържа изрична разпоредба за публичното оповестяване на започнала процедура, което би позволило на съответните граждани да положат дължимата грижа – термин, известен на нашето законодателство, спрямо собствените си интереси. Липсата на интерес от страна на отделния гражданин в конкретния случай би трябвало да бъде в негов собствен риск, а не на цялото общество. Нека не забравяме,че на законодателството ни е познато и възникването на определени процесуални права от момента на обнародване в “Държавен вестник” или по друг публичен начин, когато защитата на конкретен личен интерес рефлектира върху личните интереси на широк и неограничен кръг субекти и върху обществения интерес.
От изложените съображения за бързина и ефективност на отчуждителната процедура и по-нататъшно своевременно реализиране на съответния проект следва и ускореното протичане на производството по обжалване. Законът може да предвиди и всъщност в редица действащи правни норми, приети междупрочем и от предишните парламенти, при дела с проблем от фактическа неголяма правна сложност, бързи производства, в които по правило не се спазват сроковете по чл. 41, ал. 5 и чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Нека не забравяме, че такива производства гарантират преди всичко бързото протичане на един процес, което законодателят има право да прецени, че е по-голяма ценност, отколкото конкретното отклоняване от общи процесуални разпоредби.

Не е вярна и тезата, че в закона не е предвидена действителна равностойност на обезщетението. На първо място, то се извършва по пазарни цени и то към възможно най-близкия момент, който е преди стартиране на процедурата по отчуждаване. Като прибавим гарантираната бързина на самата процедура и предварителността на изплащането на обезщетението, равна на пазарната цена на имота, става ясно, че законодателят е приближил максимално момента на оценяване към получаване на равностойността и то по пазарни цени.
Излишно е да коментираме дали тримесечният срок е достатъчен. Това вече е въпрос на законодателна целесъобразност, колеги, а не на конституционосъобразност. Освен това, като имаме предвид разгърнатия пазар на жилища у нас и равностойността на полученото обезщетение, ние сме преценили, впрочем, видно от протоколите, без никакви проблеми в гласуването на закона в тази зала, че този срок е достатъчен.
С това се изчерпват съображенията във ветото на президента относно обоснованото искане той да бъде разгледан отново от нас и подложен отново на гласуване. Затова аз ще спра със своите съображения дотук, без да навлизам, както направиха някои колеги, изказали се преди, в други достойнства на предложения от нас закон. Така че изразявам своето отношение и моля да проявим толерантност към нуждите на обществото и да защитим собствения си авторитет, припомняйки си, че преди един месец ние всички тук, мисля без гласове "против" и с изключителен консенсус приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Нека повторим този вот сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за други изказвания. Няма желаещи.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване.
Поставям отново на гласуване върнатия от президента на Република България с Указ № 263 Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 132, против 47, въздържали се 28. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ветото на президента е преодоляно. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин Пенчев, заповядайте за процедурно предложение.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Възползвам се от случая, че има доста хора в залата, за да направя моето процедурно предложение.
От една страна, вие знаете, че нашата законодателна програма е доста напрегната, имаме много закони, които трябва да приемем без отлагане, а наближава отпуската. От друга страна, уведомен съм, че голяма част от министрите, които трябваше да отговарят утре на въпроси, са в чужбина, други са възпрепятствани и са се възползвали от своето право да отложат отговора със седем дни.
Затова правя процедурно предложение да гласуваме утре да работим цял ден по нашата законодателна програма без да има парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За противоположно процедурно предложение – господин Пирински.
Идеята на господин Пенчев, материализирана в процедурното му предложение, е утре да няма парламентарен контрол, а целият ден да бъде посветен на законодателната дейност.
Имате думата, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви.
Госпожо председател, господин Пенчев! Правя противоположното предложение, тъй като смятам, че по никакъв начин не бива парламентарният контрол да става жертва на натоварена работна програма. Министрите са длъжни по закон и по правилник, и по Конституция да отговарят на въпросите на народните представители в петък от 11,00 ч. И ако имат други планове, те трябва да ги съобразят с това тяхно конституционно задължение, господин Пенчев.
Ако има проблем с работната програма, ние можем да се съгласим и сме се съгласявали за извънредни заседания, за да не страдат важни закони. Но вие да ни кажете, че министрите имали по-важна работа, отколкото да се явят в парламента, е един абсурд, който не бива да си позволявате, господин Пенчев. Категорично възразявам срещу това предложение и призовавам всички да гласуват "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има постъпили две процедурни предложения. Първото е на господин Пенчев – утре да няма парламентарен контрол и целият парламентарен ден да бъде посветен на законодателната работа на парламента.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 195 народни представители: за 106, против 88, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. Разберете, ние сме парламентарна държава, ние сме парламент! Обръщам се към мнозинството – това е въпрос на достойнството на парламента. Не можем да отменяме нещо, което е конституционно задължение на правителството, на правилника. Аз не си спомням такова нещо да е ставало, включително и в предишния парламент – да се отменя цял парламентарен контрол. Недопустимо е! Разбира се, ако някой министър е ангажиран, няма да може да дойде тук. Има си процедура за това.
Моля ви, не натискайте зеленото копче, не се самоунижавайте! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване.
Прегласуваме предложението на господин Пенчев в утрешния ден да няма парламентарен контрол.
Гласували 209 народни представители: за 111, против 98, въздържали се няма.
И при прегласуването процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА (с вносител Министерският съвет), И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА (с вносител Кирил Милчев и група народни представители).
По тези законопроекти водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Тошев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, имам доклади и по двата законопроекта.
Първият законопроект е внесен на 16 септември 2002 г. и комисията го е разгледала и е депозирала своето становище на 7 октомври 2002 г., докато вторият е внесен на 21 май 2003 г., със становище, което е депозирано на 23 юни 2003 г., ето защо ще прочета докладите един след друг.
"На своето редовно заседание от 3 октомври 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за предотвратяване на дискриминацията, № 202-01-61 от 16 септември 2002 г.
На заседанието присъстваха господин Константин Паликарски – съветник към Политическия кабинет на министър-председателя, и господин Михаил Иванов – секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет – от името на вносителя.
Целта на законопроекта е да се предостави всеобхватна защита от дискриминация и равни възможности за участие в обществения живот на Република България, като се доразвива гаранцията за недискриминация, съдържаща се в чл. 6 от Конституцията, и се създават конкретни механизми за защита от дискриминация по отношение на различните признаци.
Възприет е подходът с един закон да се обхванат няколко признака, на които може да се основава дискриминацията. Списъкът на признаците, по които се забранява дискриминацията, е изчерпателен и включва пол, раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход. В законопроекта се дефинира пряката и непряката дискриминация, преследването, подбуждането към дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз и расовата сегрегация.
Определенията в законопроекта отразяват изискванията по директивите на Европейския съюз. Защитени субекти по този законопроект се предвижда да бъдат всички, намиращи се на българска територия физически лица, както и юридическите лица, когато те са обект на дискриминация.
В приложното поле на законопроекта са включени редица сфери и дейности, като специално внимание се отделя на трудовата заетост, образованието и предоставянето на стоки и услуги. Предвидени са редица изключения, при които различното третиране на лица не се счита за дискриминация.
Предвижда се създаването на комисия за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган, който да прилага закона и да санкционира проявите на дискриминация.
Приемането на законопроекта създава условие за ратифициране на Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа.
Същевременно народните представители се запознаха със становищата, изразени от Програмата за развитие към ООН и неправителствените организации – Фондация "Български център за джендър изследвания", Фондация "Джендър проект в България", Фондация "Междуетническа инициатива за човешки права" и Българска гейорганизация "Джемини", които отправят препоръки, между които са:
- защитата от дискриминация да бъде предоставена само в полза на физически лица;
- предложената в проекта уредба не успява напълно да приложи принципа за независимост на органите за наблюдение и предотвратяване на дискриминацията. Това се дължи най-вече на несъответствието на предвидените правомощия и установяване на комисията като орган към Министерския съвет;
- остава открит въпросът за органа, който разработва, провежда и координира държавната политика за осигуряване на равните възможности на жените и мъжете. Предложеният законопроект не дава решение на този въпрос.
В хода на дебатите някои от народните представители – членове на комисията, изразиха следните съображения против приемането на законопроекта.
Според тях, гаранции за недискриминация се съдържа в нормите на Конституцията, както и в законовите и подзаконовите нормативни актове. Постави се под въпрос и подходът за обединяване в един закон на всички форми на дискриминация. Това е приложено единствено в Ирландия и Холандия. Изрази се становище, че по-уместно би било да се направят изменения и допълнения в съществуващата нормативна уредба, съответно в областта на трудовото право, образователното право и др.
Критикува се и създаването на нов държавен орган – комисия за защита от дискриминация, като се изтъкна, че това ще доведе повече до бюрократизиране и администриране, отколкото до решаване на реални проблеми.
След проведените дебати народните представители проведоха гласуване, както следва: "за" Законопроекта за предотвратяване на дискриминацията – 8 народни представители, "против" - 1, "въздържал се" – 1.
На основание на гласуването, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предотвратяване на дискриминацията, № 202-01-61 от 16 септември 2002 г. с вносител Министерският съвет."
Докладът по втория законопроект гласи:
"На своето редовно заседание от 19 юни 2003 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от народния представител Кирил Милчев и група народни представители Законопроект за защита срещу дискриминацията.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи, Националния съвет по етническите и демографските въпроси, Министерския съвет, неправителствени организации – Българският Хелзинкски комитет, Фондация "Български център за джендър изследвания", Фондация "Романи Бах" и др. Постъпи и писмено становище от Министерството на правосъдието. Законопроектът беше разгледан и от Консултативния съвет по законодателство при Народното събрание.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Кирил Милчев, госпожа Гадар Хачикян, госпожа Татяна Калканова, господин Наско Рафайлов и госпожа Лиляна Кръстева.
При разглеждането на законопроекта комисията препотвърди своята предишна позиция от 3 октомври 2002 г., изразена в становището по законопроекта за предотвратяване на дискриминацията, внесен от Министерския съвет, за необходимостта от приемане на подобен закон, който да отразява изискванията на европейските директиви 2000/78 на Европейската общност от 27 ноември 2000 г. и 2000/43 от 29 юни 2000 г. Изтъкна се важността за бързото включване на съответните на тези директиви норми в българското законодателство във връзка със сроковете, уточнени в преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
При сравняването на двата законопроекта се констатира, че внесеният проект на Министерския съвет е кодифициращ, т.е. включва цялостното уреждане на тази материя в един текст, докато внесеният проект на група народни представители е по-скоро рамков, прокламиращ принципи, но има необходимост от допълване с част, уреждаща промяна в специалните закони, например, в трудовото законодателство така, че да се гарантира ефективното прилагане на тези принципи.
В подкрепа на допълването на внесения законопроект с такива текстове бяха изразените становища на Министерския съвет и на присъстващите неправителствени организации. Те заявиха също така подкрепата си за законопроекта на Министерския съвет.
Вносителите изразиха съгласие и подкрепа за идеята за допълване на внесения проектозакон с текстове, изменящи специалните закони, третиращи дейности, където трябва да се предвиди защита от дискриминация.
След приключване на дискусията по законопроекта беше проведено гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" законопроекта - 11 гласа, без "против" и "въздържали се" - 2.
На основание на проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за защита срещу дискриминацията, внесен от народния представител Кирил Милчев и група народни представители.
Същевременно комисията препотвърждава и становището си в Доклад № 253-14-33 в подкрепа на Законопроекта за предотвратяване на дискриминацията, № 202-01-61 от 16 септември 2002 г., внесен от Министерския съвет.
Препоръката на комисията е да бъдат приети на първо четене и двата законопроекта, третиращи антидискриминационната материя, които да бъдат обединени в общ законопроект, съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Тошев.
Господин Вълчев, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря, госпожо председател.
“На своето редовно заседание, проведено на 16 октомври 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за предотвратяване на дискриминацията с вносител Министерския съвет.
Законопроектът за предотвратяване на дискриминацията се отнася към предварително затворената Глава тринадесета “Социална политика и заетост” от преговорите на България с Европейския съюз. Ангажиментът за приемането му произтича от Преговорната позиция на България по Глава тринадесета, в която е посочено, че такъв закон ще бъде приет още през 2002 г., а през 2003 г. ще бъде установен институционалният механизъм за прилагане на мониторинг на принципа за равно третиране. Според позицията, законопроектът трябва да инкорпорира в едно изискванията на шест директиви на Европейския съюз относно предотвратяването на дискриминацията, основана на пол, расова или етническа принадлежност, религия или вяра, увреждане, възраст и сексуална ориентация. Същите основания за забрана на дискриминацията са посочени и в чл. 13 от Договора за европейската общност.
Настоящият законопроект транспонира в българското законодателство следните шест директиви: Директива 78 от 2000 г. на Европейския съвет, установяваща обща рамка за равно третиране при заетостта и професията, Директива на Съвета 43 от 2000 г., въвеждаща принципа за равно третиране на хората, независимо от техния расов или етнически произход, Директива на Съвета 76/207 за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалното обучение и развитие и условията на труд, Директива 75/117 за сближаване на законодателствата на страните-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените и Директива 97/80, регламентираща тежестта на доказване, в случаите на дискриминация, основана на пол.
В рамките на проведената дискусия бяха засегнати следните по-съществени въпроси:
Първо, обсъден бе въпросът относно съответствието на чл. 4, ал. 1 от законопроекта, изброяващ признаците, въз основа на които се забранява всяка дискриминация, с разпоредбите на международните договори, по които България е страна, и с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Разисквано беше дали въвеждането със законопроекта на допълнителни признаци, които не са посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, ще доведе до противоречие с тази разпоредба. Въпросът беше поставен във връзка с тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 г., в което е указано, че признаците в чл. 6, ал. 2 от Конституцията поради своята всеобхватност са изброени изчерпателно. Обсъдена беше и необходимостта от въвеждане на признака “гражданство”, тъй като този признак не е посочен в цитираните директиви. Нещо повече, според директиви 78 от 2000 г. и 43 от 2000 г. забраната за дискриминация трябва да се прилага и към чуждите граждани, но тя не обхваща различното третиране, основано на гражданство.
Второ. Дискутирани бяха и разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 от законопроекта, съгласно които се създава в тежест на работодателя задължение да насърчава при наемане на работа кандидатстването на лица, принадлежащи към определен пол или етническа група, както и професионалното им развитие, когато последните са по-слабо представени сред работниците и служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност. Вменяването на такива задължения на работодателя не е предвидено в посочените по-горе директиви, тъй като те дават минималните изисквания, които трябва да бъдат въведени във вътрешното законодателство на държавите-членки. С оглед практическото осигуряване на принципа на равно третиране, на преценката на законодателя е предоставена възможността за приемането на специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравнопоставеност, свързана с посочените в цитираните директиви основания. Тоест, ние сме оставили на водещата комисия да направи преценка по целесъобразност.
И трета бележка. Във връзка с Комисията за защита от дискриминация беше поставен въпросът за целесъобразността от създаването на такава структура във вида, в който тя е заложена в законопроекта. Член 13 от Директива 43 от 2000 г., въвеждаща принципа за равно третиране на хората независимо от техния расов или етнически произход, предвижда определянето на орган или органи за подпомагане на равното третиране на всички лица без дискриминация на основата на расова или етническа принадлежност, като тези органи или този орган могат да бъдат или може да бъде част от държавни агенции, натоварени на национално ниво със защита на правата на човека или с гарантиране на индивидуалните права.
Тъй като поставените въпроси не водят до противоречие с цитираните директиви и правото на преценка за целесъобразността от въвеждането на по-благоприятни мерки за защита на принципа на равното третиране е предоставено на законодателя, Комисията по европейска интеграция обръща внимание разгледаните въпроси да бъдат обсъдени от водещата комисия.
Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи се обедини около становището, че проектът на Закон за предотвратяване на дискриминацията е в съответствие с достиженията на правото на европейските общности относно равното третиране.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проекта на Закон за предотвратяване на дискриминацията с вносител Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Вълчев.
Има ли член на Комисията по въпросите на гражданското общество?
Госпожо Калканова, заповядайте да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК Татяна Калканова:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на гражданското общество
относно Законопроект № 202-01-61 за предотвратяване на дискриминацията, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.

На свое заседание от 26 септември 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 202-01-61 за предотвратяване на дискриминацията, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие представители на вносителя, на обществения съвет към комисията и представители на голям брой неправителствени организации.
Константин Паликарски, като представител на вносителя, мотивира необходимостта от създаването на антидискриминационно законодателство съгласно препоръките на комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа и на Върховния комисар на ООН по правата на човека към страните-членки на ООН, както и съгласно директивите на Съвета на Европейския съюз. Той подчерта, че законопроектът е разработен с участието на широк кръг неправителствени организации, съобразен е с международните актове, по които Република България е страна, и е съществено условие за затваряне на Глава четиринадесета “Социална политика и заетост” в преговорите на България с Европейския съюз.
Целта на законопроекта е да се предостави всеобхватна защита от дискриминация и равни възможности за участие в обществения живот на страната, като доразвива гаранцията за недискриминация, заложена в чл. 6 от Конституцията. Дефинирани са пряката и непряката дискриминация, подбуждането към дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз и расовата сегрегация. Предвидена е също така съдебна защита от дискриминация, като лицата, чиито права са нарушени, могат да искат от съда поставянето на подходящи мерки за преустановяване на нарушението, възстановяването на положението от преди нарушението, както и обезщетение за претърпени вреди. В случай на множествена дискриминация юридическите лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза, могат също да предявяват иск.
В хода на разискванията бяха отправени редица препоръки към законопроекта. Някои от народните представители подчертаха необходимостта от по-пълно уреждане на равните възможности между жените и мъжете. От изключителна важност е да се предвиди механизъм юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза и работещи в сферата на защита на правата на човека, да правят предложения за членове на комисията за защита от дискриминация.
Би следвало да се въведе ротационен принцип при обновяване състава на комисията с оглед нейната независимост и приемственост в работата й. Подчертано бе, че в интерес на независимостта на комисията от изпълнителната власт е тя да не е второстепенен разпоредител с бюджетна субсидия. Предложено бе да се разширят изискванията към членовете на комисията.
Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта за предотвратяване на дискриминацията и предлага да бъде приет на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Калканова. Моля да представите доклада и по следващия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 354-01-28 от 21 май 2003 г.
за защита срещу дискриминацията, внесен от Кирил Милчев и
група народни представители

На свое заседание от 3 юли 2003 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 354-01-28 за защита срещу дискриминацията, внесен от Кирил Милчев и група народни представители.
В заседанието участваха представители на обществения съвет към комисията и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите госпожа Милена Костова представи мотивите към законопроекта. Създаването на антидискриминационно законодателство, включващо и специализиран орган за неговото прилагане, е предвидено в препоръките на комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа и на върховния комисар на ООН по правата на човека към страните – членки на ООН.



Подобно изискване се съдържа в директиви 2000/43 и 2000/78 на Съвета на Европейския съюз. Приемането на антидискриминационен закон е съществено условие за затварянето на Глава тринадесета “Социална политика и заетост” в преговорите на България за членство в Европейския съюз.
Настоящия законопроект представлява правна рамка, която определя ключовите елементи на българското антидискриминационно законодателство, валидни за всички области на обществения живот, определя органите, процедурите и средствата за защита при дискриминация, включително и структурата и функциите на специализирания орган за тази защита, и предвижда редица мерки за предотвратяване, преустановяване или наказване на нарушенията на този закон. Той следва да бъде допълнен с детайлни антидискриминационни разпоредби в специалното законодателство.
Защитени субекти по този закон са всички пребиваващи на българска територия физически лица, както и юридическите лица, когато те са обект на дискриминация на основата на признаците по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Вменява се в дълг на държавните и обществените органи при осъществяването на своите правомощия да предприемат всички необходими мерки за постигане целите на този закон. Защитата срещу дискриминацията се осъществява чрез създаването на Комисия за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган, който да прилага закона и да санкционира проявите на дискриминация.
Комисията по въпросите на гражданското общество е на мнение, че с така предложения законопроект на Закона за защита срещу дискриминацията се доразвива конституционният принцип за забрана на дискриминацията, съдържащ се в чл. 6 от Конституцията, като се въвеждат механизми за неговото прилагане на практика.
С 9 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” Комисията по въпросите на гражданското общество подкрепя законопроекта за защита срещу дискриминацията, внесен от Кирил Милчев и група народни представители, и предлага той да бъде приет на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Господин Вълчев, моля да представите доклада по втория законопроект.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2003 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Кирил Милчев и група народни представители.
Законопроектът за защита срещу дискриминацията цели да осигури на всяко лице равенство пред закона и равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминация.
Що се отнася до преговорната позиция на България и шестте директиви, аз говорих по този въпрос в рамките на първото становище, затова ще ви запозная само с бележките, които Комисията по европейска интеграция има към предложения законопроект.
На първо място, Директива 76 забранява, цитирам: “всяка дискриминация, основа на пол, както пряко така и непряко, чрез позоваване в частност на брачно и семейно положение”. Законопроектът посочва като общ дискриминационен принцип пола на лицата, но не съдържа изрична забрана за дискриминация на основание брачно и семейно положение. Въпреки че тези дискриминационни признаци могат да бъдат разгледани като проявление на общия признак “пол”, тяхното изрично посочване би довело до по-точно транспониране на директивата и до по-голяма яснота на закона.
На второ място, директивите не съдържат изрична забрана за дискриминация на основание признака “гражданство”. Нещо повече, чл. 3 от Директива 78 от 2000 г. също изключва действието на директивата по отношение на различие в третирането, основано на гражданство. Конституцията на Република България, както подчертах, също изключва гражданството от списъка на дискриминационните признаци. Следователно, следва да се прецени целесъобразността от въвеждане в закон на такъв допълнителен признак за забрана на дискриминацията.
На трето място, Директива 78 предвижда изключение от принципа за недискриминация по отношение на, цитирам: “всички мерки, които са предвидени в закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпления, защитата на здравето, правата и свободите на другите”. Включването на подобна разпоредба в списъка на мерките, които според чл. 6, ал. 1 от законопроекта не са дискриминация, би довело до по-пълно съответствие с целите на европейското антидискриминационно законодателство.
Четвърто, разпоредбата на чл. 27 от законопроекта предвижда възможност в производството пред Комисията за защита от дискриминацията принудително да се събират доказателства, като за тази цел се допуска оглед на обекти, претърсване на помещения и изземване на доказателства. Въпреки предвиденото разрешение от съдия за извършване на тези действия, законопроектът не съдържа други гаранции за съблюдаване на правото на неприкосновеност на личния живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията, прогласено в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Такава допълнителна гаранция би могъл да бъде специалният процесуален ред за претърсване и изземване, уреден в Наказателно-процесуалния кодекс, към който разпоредбите на настоящия законопроект могат да препратят.
И пета забележка. Съгласно чл. 13 от Директива 43 от 2000 г. държавите-членки са задължени да определят орган или органи, които могат да са, цитирам: “част от агенции, натоварени на национално ниво със защитата на правата на човека или с гарантиране на индивидуалните права”. Следователно, въпросът за създаване на независим специализиран орган за защита от дискриминация е въпрос, който всяка държава следва да уреди съобразно особеностите на своята правна система.
Шеста забележка. Законопроектът предвижда две алтернативни производства за защита – пред Комисията за защита от дискриминация и пред съда. Процедурата пред комисията се осъществява по реда на Закона за административното производство и решенията й се обжалват пред Върховния административен съд. Другият път за защита предвижда възможност за иск пред районния съд по реда на Гражданския процесуален кодекс и съответно обжалване пред по-горните инстанции, включително Върховния касационен съд. Тези два пътя за защита се характеризират с различни органи по прилагане на закона и различни процесуални възможности за защита. Съгласно принципите на правото на Европейския съюз и юриспруденцията на Европейския съд, както и на Европейския съд по правата на човека, законът трябва да отговаря на определено качество, т.е. да бъде ясен, достъпен и предвидим. Съществуващата вероятност от създаване на различна практика в тълкуването и прилагането на закона следва да бъде преодоляна със създаването на един ясен механизъм за защита. Ако ми разрешите, госпожо председател, да го кажа по-ясно, има опасност по един и същи казус да има две противоречащи си решения – едното от Върховния административен съд, а другото от Върховния касационен съд, което, разбира се, трябва да бъде преодоляно между първо и второ четене.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване проект на Закона за защита срещу дискриминацията с вносители Кирил Милчев и група народни представители, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените с настоящото становище бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Вносителите имат думата да представят законопроекта.
Заповядайте, господин Моллов.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дискриминацията у нас е факт, както е факт в много други страни по света. Никоя страна не може да твърди, че е напълно свободна от този феномен. Така, както независимо от съществуването на Наказателен кодекс, навсякъде съществуват престъпления, така навсякъде съществуват и административни нарушения. Страните обаче, особено европейските, включително България, са длъжни да предприемат мерки за борба с тези нарушения.
Уважаеми дами и господа народни представители, приемането на антидискриминационно законодателство е едно от основните задължения на Република България по преговорите за присъединяване към Европейския съюз, приети по Глава тринадесет “Социална политика и заетост”. Със закона се транспонират напълно директивите на Европейския съюз в областта на равните права и равните възможности на мъжете и жените, както и директивите за предотвратяване на дискриминацията.
В редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България обаче дискриминацията е определена и като проблем, свързан с изпълнение на политическите критерии за членство, а това поставя и въпросът демократична ли е страна, която не приема мерки за борба с дискриминацията. Но много по-важно е, че приемането на такова законодателство отговаря на потребностите на обществото и попълва празнота в националното ни право, празнота, която води до нарушение правата на лица, различни от мнозинството.
Когато се разработва подобно законодателство, е важно да се обръща внимание на външните белези на съответствие на закона с европейските директиви, но още по-важно е да се обърне внимание на реалните обществени отношения, които изискват правилно регулиране. Поради това проектът бе изработен с активното участие на 14 неправителствени организации. Благодарение на тази помощ, както и благодарение на работата на чуждестранни експерти, бе постигнато добро съответствие на проекта с реалните нужди на обществото.

Важна част от дебата при изработването на Закона за предотвратяване на дискриминацията бе преценката дали да бъде изготвен общ антидискриминационен закон или антидискриминационните разпоредби да бъдат включени в множество закони, които да третират проблемите на равните възможности на мъжете и жените и предотвратяването на дискриминация по други признаци. Спряхме се на единния антидискриминационен закон по две причини.
Първо, дискриминацията като фактически състав е една и съща, независимо кои са жертвите от прилагането на дискриминационни практики. Второ, този подход може да бъде разглеждан като по-модерен и ефикасен, с оглед на по-малкото административни структури, които ще бъдат натоварени с прилагането му, както и като се има предвид все по-широкото му приложение в Европа.
Законът за предотвратяване на дискриминацията за първи път в България дава дефиниция на пряка дискриминация. Прецизира вече съществуващата дефиниция за непряка дискриминация и обявява за наказуеми ред действия, които до този момент не се преследваха от българското право: тормозът, включително сексуалният тормоз; преследването и подбуждането към дискриминация.
Нашият закон е структуриран в шест глави. Глава първа – “Общи положения”, която дава признаците, по които се забранява дискриминацията; дефинициите, посочени по-горе, както и изключенията, при които макар и едно деяние формално да покрива белезите на дискриминация, независимо от това то не се третира като такава. Списъкът на признаците, по които се забранява дискриминацията, е изчерпателен и включва: пол; раса; цвят на кожата; етническа принадлежност; гражданство; политически или други убеждения; религия или вяра; увреждане; възраст; сексуална ориентация; семейно положение или произход. Признаците не се препокриват изцяло с текста на чл. 6 от Конституцията, защото водеща е идеята да се отчетат най-важните и често срещани дискриминационни практики като преди всичко да се уреди защитата на признаците, които изрично са предвидени в директивите на Европейския съюз.
В общата част е включено изключително важното европейско изискване за обръщане на тежестта на доказване в случаите на дискриминация. В проекта се дефинират пряката и непряката дискриминация; преследването; подбуждането към дискриминация; тормозът, включително сексуалният тормоз и расовата сегрегация. Дадените още в самото начало на закона определения отразяват изискванията по директивите на Европейския съюз.
Предвидени са редица изключения, при които различното третиране на лица не се счита за дискриминация. Не се считат за дискриминация и специалните мерки в полза на лица или групи на основата на признаците по чл. 3, ал. 1, необходими за изравняване на възможностите им с цел насърчаване на пълно и ефективно равенство, докато тези мерки са необходими. Не се считат за дискриминация и мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, както и на участие на лицата, принадлежащи към етнически малцинства.
В Глава втора на проекта за закона се разглежда защитата от дискриминация при упражняване на различни права, сред които в три отделни раздела е изнесено правото на недискриминация в трудовата сфера, в сферата на образованието, като третият раздел е посветен на защита от дискриминация в други сфери.
Изключително важно е, че при изработването на проекта беше обърнато внимание не само на забраните, но и на задължителното поведение, което трябва да бъде възприето от работодатели, от ръководители на образователни и обучаващи институции така, че да се постигне целта на закона – постигане на пълно равенство в третирането на всички български граждани. В приложното поле на закона са включени редица сфери и дейности. По този начин съществуващото законодателство в тези области на обществения живот ще бъде допълнено и доразвито от гледна точка на предотвратяване на дискриминацията.
Глава трета е посветена на предлаганата Комисия за защита от дискриминация, която е държавен орган, независима комисията, която разглежда случаи на дискриминация, произнася се по тях, като с решенията си налага принудителни административни мерки и административни наказания.
Комисията следва да взема активни мерки за постигане на пълно и ефикасно равенство в третирането, за да може различните социални групи да участват ефективно в обществения и икономическия живот на страната.
Уредбата на комисията цели да бъдат съчетани принципите на независимост и ефективност. Предлага се конституирането на органа на квотен принцип от Народното събрание и от президента на републиката. Предлага се комисията да бъде независим орган, който се отчита пред Народното събрание. Това решение е възприето като най-удачно, защото действията на администрацията са един от потенциалните източници на дискриминация.
Четвъртата глава урежда производството пред комисията, което е уредено в съответствие с принципите на добрата администрация като процес със задължително изслушване на страните с водещо състезателно начало.
Петата глава е свързана със съдебната защита от дискриминация, а шеста глава е посветена на административно-наказателните разпоредби.
Съдебната защита е вторият елемент от защитата от дискриминация. Чрез нея лице, което твърди, че е било жертва на дискриминация, може да защити своето право да не бъде дискриминирано, както и да получи съответното обезщетение за претърпените вреди. Когато са засегнати права по проектозакона на множество лица, юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, могат също да предявят иск. Тази възможност да инициират съдебно производство е сведена до предявяването на иск за постановяването на мярка за преустановяване на нарушението и възстановяване на положението отпреди нарушението.
Бих желал да ви уверя, уважаеми дами и господа народни представители, че предложеният на вашето внимание проект на закон е съобразен напълно със съответните достижения на правото на Европейския съюз. Много от въпросите, които неминуемо ще бъдат поставени при обсъждането на този проект, са свързани с новия характер на това законодателство. Известната необичайност на някои текстове в закона е обективно необходима и търсена от нас, за да се постигне не формално изработване на закон, а изработването именно на такъв закон, който ще даде реална защита на обществото от случаите на дискриминация. Затова имаме и пълната подкрепа на нашите партньори от неправителствения сектор и Европейската комисия.
Вярвам, че за решаването на този сериозен както от вътрешно, така и от външнополитическа гледна точка проблем Народното събрание ще може да се обедини, за да демонстрира ясно както на гражданите на страната ни, така и на нашите партньори от Европа, че България е твърдо решена да вземе необходимите мерки, за да влезе в европейското семейство и по този показател.
Сигурен съм, че няма политически причини, които да наложат партийно противопоставяне по този така важен за народа ни въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.

Борислав Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до края на дебатите по тази точка – законопроекта за защита срещу дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Направено е процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до приключване на тази точка от дневния ред.
За противно процедурно предложение има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Правя противно процедурно предложение от прагматични съобръжения. Всяка парламентарна група, включително и нашата разполага с 40 минути време за дебати. Това са важни закони и тези дебати трябва да се развият, а не за няколко минути. И никой не може да лиши парламентарните групи от възможността да дебатират за толкова време.
Второ, имаме комисии, включително за законопроекта за местните избори, който чука на вратата. Виждам, че от Комисията по правни въпроси депутатите вече са си тръгнали. Трябва да приемем Закона за местните избори в комисията, за да стане той факт и в пленарната зала.
Ако ние тук удължим времето с час – час и половина, разбиваме цялата схема за работа на Народното събрание. Нека да помислим за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има две процедурни предложения.
Първото предложение е на господин Борислав Цеков за удължаване на пленарния ден до приключване на тази точка от дневния ред.
Любен Корнезов (КБ, от място): Няма проблем и утре да приемем този законопроект. Няма да имаме парламентарен контрол. Можем да оставим законопроекта. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви, гласувайте за първото процедурно предложение.
Гласували 117 народни представители: за 54, против 63, въздържали се няма.
Процедурното предложение не се приема.
Вносителят на втория законопроект желае ли да го представи?
Кирил Милчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, в България дискриминация няма. И това е ясно на абсолютно всички ни.
Ние в момента приемаме един законопроект за защита срещу дискриминация, който е необходим във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз и с ангажиментите, които имаме по затварянето на Глава 13. Законопроектът за защита срещу дискриминация, който се представя от мен и група народни представители е в четири глави: общи положения, комисия за защита от дискриминация, производство за защита от дискриминация, принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби. Целта на законопроекта е да осигури на всяко лице равенство пред закона със съответната комисия, която също е на квотен принцип, създадена от Народното събрание и от президентството.
Списъкът на признаците, по които се забранява дискриминацията в нашия законопроект, не е изчерпателен, като идеята е те да се развият в отделните материални закони, както би било правилно. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милчев.
За изказване има думата госпожа Хачикян.
Гадар Хачикян (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Само бих искала да допълня факта, че внесеният законопроект по никакъв начин не се стреми да влиза в конфликт с правителствения законопроект. Техните философии са абсолютно еднакви,почти еднакви разпоредби има и в двата закона.
Те се различават именно по това, че законопроектът, внесен от група народни представители, има амбицията да бъде правна рамка, рамков закон, а не изчерпателно да включи всички разпоредби.
По време на дебатите, когато представяхме законопроекта по комисиите, стигнахме до решението, че един добър вариант би бил, ако можем да приемем този закон-рамка и с преходни и заключителни разпоредби да променим разпоредби в специалното законодателство.
Това е първо четене. Призовавам ви да подкрепите и двата законопроекта и в разстоянието между първо и второ четене да достигнем до един по-качествен общ продукт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Герджиков желае да вземе думата за изказване по законопроектите.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изразя своето отношение към представените законопроекти, като ще ви отнема само три минути. Моето отношение е следното.
Представеният законопроект за предотвратяване на дискриминацията с вносител Министерският съвет за мен е един несполучлив законопроект. И аз като юрист не мога да го подкрепя. Не мога да го подкрепя, защото считам, че от гледна точка на правна систематика той е съвършено неиздържан. Той се опитва да изземе правна материя от други законови актове, включително и от Кодекса на труда, което систематично е изключително неиздържано, след като става дума за Кодекса на труда! Не могат да бъдат изземвани разпоредби, които уреждат трудови отношения, от един такъв законопроект, който е кръстен Закон за предотвратяване на дискриминацията.
Освен това той изземва материи от Закона за държавния служител, от Закона за висшето образование, от Наказателния кодекс също се опитва да направи това – всичко това от гледна точка на правна систематика е недопустимо и противоречи на Закона за нормативните актове.
Знаете, че законопроектите бяха предмет на разглеждане от Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание. В неговото становище се съдържат изключително много критични бележки към този законопроект. Те са някъде около 20 страници.
Но моето основно възражение е за принципно неправилния подход при регулирането на тази материя.
Аз още веднъж заявявам, че няма да го подкрепя, защото като юрист искам да съм чист пред моята професионална съвест.
Що се отнася до втория законопроект с вносители Кирил Милчев и група народни представители, това е законопроект за защита срещу дискриминацията, което е много по-точното заглавие, което отговаря на съдържанието. Този законопроект избягва тези недостатъци, независимо че съдържа в себе си много от разпоредбите, които се повтарят, в това няма нищо лошо, но тук подходът е правилен за такъв законопроект. Той има характер на рамков закон и това налага в специалното законодателство да има норми, които също съдържат и са в защита срещу дискриминацията. Това е всъщност правно издържаният подход. Затова аз ще подкрепя на първо четене този законопроект на колегите Кирил Милчев и другите депутати, които са го подписали. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Дискусията по законопроектите ще продължи утре.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 11 юли 2003 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Гергана Грънчарова
Георги Анастасов