Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-11

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, ние сме в навечерието на 12 юли – бележита годишнина в развитието на демократична България. На 12 юли 2001 г. Великото Народно събрание прие Конституцията на Република България. Положени бяха основните правни устои на прехода към демокрация и пазарна икономика. Вече 12 години Конституцията е основа на съвременната българска демократична правова и социална държава, гаранция за необратимостта на дълбоките демократични промени и правна рамка за тяхното по-нататъшно успешно развитие. През всичките тези години Конституцията беше здравият фундамент, върху който се градеше нова демократична България.
Но каквито и да са неговите достойнства, всяко човешко дело подлежи на усъвършенстване за отстраняване на появилите се слабости и за съобразяване с новите предизвикателства на общественото развитие. Не представлява изключение и нашата Конституция. През изминалия период като нейно слабо място се очерта съдебната система. Същевременно предстоящото членство на България в Европейския съюз и НАТО постави нови изисквания, които следва да намерят конституционни отражения. Именно необходимостта от конституционни изменения в тези две направления предизвика създаването на Временна парламентарна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България. Ние вече очакваме резултатите от нейната работа.
Дванадесетгодишнината на Конституцията на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители, ни дава основание да потвърдим нашата вяра в принципите на нашия основен закон и нашата решимост за утвърждаване на българския конституционализъм за доброто на България и нейните граждани.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения.
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 280 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 26 юни т.г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към тях. Изпратен е препис от указа.
Давам думата за процедурен въпрос на господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурният ми въпрос е свързан с декларацията, с изказването, което направихте току-що, свързано с една годишнина, която не бива да минава неотбелязано.
Въпросът ми, господин председателю, е, че може би трябваше да има готовност и в пленарната зала вчера да беше уточнено, че днешното заседание ще започне с отбелязване на тази дата, за да имат готовност парламентарните групи, които желаят, да изразят своето отношение към приемането на Конституцията и към онези въпроси, които вие засегнахте, свързани с нейните промени, които се налагат и които сега са на дневен ред на обществото. Още повече, че от вчерашния ден имаме нови съществени публични послания по този въпрос – и от наши партньори, и от основни представители на държавните институции в страната, включително и от Вас, господин председателю.
Струва ми се, че това е един пропуснат шанс макар и с кратки изказвания парламентарните групи да осмислят в момента какви са актуалните въпроси, свързани с Конституцията и нейното осъвременяване.
Аз искам само да отбележа, господин председателю, че една такава годишнина би трябвало да постави пред нас като Народно събрание въпроса до каква степен ние като парламент отговаряме на това, което Вие заявихте като основополагаща роля на Конституцията.
В тази връзка ще си позволя с две изречения да спомена, че според мен в едно съществено отношение ние като парламент не сме на висотата на конституционните изисквания. Това е парламентарният контрол. Днес с гласовете на мнозинството Народното събрание няма да осъществи своята конституционна функция – парламентарен контрол, както ни беше обяснено вчера – защото министрите ги няма в София. Намирам това за недопустимо нарушение на основната конституционна функция на парламента – парламентарен контрол, по един абсурден повод, който е неудобно даже да се споменава гласно, камо ли да се предлага за гласуване в залата. Намирам, че по такъв начин кабинетът на практика по своеобразен начин бламира парламента.
И оттук възниква въпросът, господин председателю, дали парламентът не трябва да си зададе въпроса – има ли основание да гласува доверие на това правителство? Този въпрос остава твърде актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.

Преминаваме по дневния ред – продължение на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Искам да Ви направя реплика, господин председател, тъй като вчера Вие последен взехте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Правилно. Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин председател, снощи Вие не се съгласихте с внесения проект на Министерския съвет. Двата проекта са като две капки вода с изключение на глава втора.
Аз искам да чуя от Вас Вашето мнение относно проекта на Министерския съвет, който е подкрепен от 14 неправителствени организации. Толкова ли е голяма тежестта на Консултативния съвет, който е изграден по правилник и което е Ваше право, че да тежи мнението на Консултативния съвет, а да не тежи мнението на 14 неправителствени организации? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има думата за дуплика председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Юсеин! Аз, първо, не бих си позволил да поддържам, че двата законопроекта си приличат като две капки вода най-малкото, защото единият е почти двойно по-голям по обем от другия. Освен това подходът, който е възприет в законопроекта на Министерския съвет, е юридически сбъркан, той е подход в разрез с нашата правна система, с изискванията в Закона за нормативните актове, един опит да се кодифицира материя от различни други нормативни актове – нещо недопустимо, да се изземва материя на Кодекса на труда. Какво остава тогава от този кодекс, който трябва да уреди всички трудови отношения?
Това са основните ми бележки и ще ви кажа, че за мен много повече ще натежи консултативното становище на Съвета по законодателство, който е изграден от професионалисти, отколкото колкото и да било на брой неправителствени организации, тъй като по своя професионализъм те не могат да се мерят с Консултативния съвет по законодателството, в който са събрани едни от най-добрите юристи на България.
Така че само на това основание трудно мога да направя една такава съпоставка в тежестта кое мнение е меродавно. Освен това аз като юрист имах възможност лично да се убедя в несъвършенството, в сбъркания подход в този закон, който е предложен от Министерския съвет. Затова казах, че аз няма да го подкрепя, но ще подкрепя този закон, който е от група народни представители начело с господин Кирил Милчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Продължаваме с обсъждането на законопоректа.Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да взимам отношение по двата законопроекта, но взимам акт от думите на председателя на Народното събрание господин Герджиков по отношение на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание.
Този съвет беше създаден с нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Много често той дава мнения, които се представят на редица водещи постоянни комисии на Народното събрание. И аз искам да обърна внимание, че този съвет всъщност е помощен орган не на Народното събрание, а на председателя на Народното събрание. Аз считам, че е недопустимо той да се намесва в работите на постоянните комисии, да се превръща в някаква комисия над постоянните комисии, да се превръща в законодателна комисия, каквато имаше в предишни народни събрания. С основание вече такава няма.
Така че аз бих ви помолил много добре Вие да се ползвате, щом имате нужда, от мнения на Консултативния съвет по законодателство, но Вие не трябва да му давате някаква функция, с която той да се произнася или да предрешава становища на постоянните комисии на Народното събрание. Той изобщо не е равнопоставен на тези комисии и не може той да дава мнение. Ако Вие за себе си искате от него мнение, това е много добре, използвайте го това мнение, но нека той да не се бърка занапред в работата на Народното събрание и на неговите постоянни комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други желаещи?
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Представените законопроекти са приети в комисиите, тъй като България действително се нуждае от един такъв закон срещу дискриминацията. Причините са много.
Главно с този закон се иска да се въведе равенство пред закона за всички български граждани и за чужденци, които преживяват в една или друга степен на територията на България.
Ние като страна полагаме особени грижи за правата на човека и това е залегнало в нашата Конституция:
“Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и право.
(2) Всички граждани са равни пред закона…”. И така нататък.
Освен това, в чл. 4, ал. 2 страната ни гарантира живота и достойнството и правото на личността и създава условия за свободно развитие на човека и гражданското общество. В цялата Глава втора е залегнал въпросът за основните права и задължения на гражданите. Но в някои неща ние като страна сме закъснели още преди 1989 г. Ще ви доложа с факти: Организацията на обединените нации още на 25 юни 1958 г. приема Конвенция за дискриминация в областта на труда и занятията; 1960 г. – Конвенция за борба с дискриминацията в областта на образованието; 1963 г. – Декларация на Организацията на обединените нации за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация; 1965 г. – Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация; 1967 г. – Декларация за ликвидиране на дискриминационното отношение към жените; 1978 г. – две деклараци за расовите предразсъдъци; 1979 г. – Конвенция за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените; 1981 г. – Декларация за ликвидиране на всички форми на нетърпимост и дискриминация на религиозна основа.
Като народен представител – мъж, очаквам да има и една конвенция за защита на мъжете, защото тормозът по някой път от семейните прокурори превишава всички норми на човешки взаимоотношения. (Единични ръкопляскания.)
Във връзка с това, уважаеми колеги, Европейският съюз и евроструктурите са приели и директиви: Директива № 43 на Европейския съюз, Директива № 78 от 2000 г. на Европейския съюз; Директива № 75 на Европейската икономическа общност и Директива № 97/80 на Европейската общност, която третира всички тези форми на дискриминация.
Освен това, ние като страна с всеки изминат ден, променяйки нашето законодателство, искаме да синхронизираме нашето законодателство със западноевропейското и да затворим преговорните глави. А този закон обхваща Глава ХІІІ “Социална политика и заетост”.
По този начин се помъчих да ви убедя, че е нужно България да има един такъв закон.
Представени са два проекта. Аз не съм съгласен с мнението на господин Герджиков, защото Глава първа от представения проект на Министерския съвет и Глава първа от представения проект на колегата Милчев и група народни представители е една и съща – “Общи положения”. Разликата е в Глава втора. Вярно е, че в Глава втора има един раздел “Защита при упражняване правото на образование и обучение”. За мен този раздел е малко надут, излишен, защото като страна даваме всякакви условия на всички представители и на малцинствата, и на религиозните общности относно тяхното обучение. Но и в тази връзка има някои неща, които трябва да залегнат, разбира се, може да не бъде като цял раздел.
Не мога да се съглася да бъде отхвърлена главата за защита от дискриминация при упражняване правото на труд. Ще ви дам пример. Като бивш депутат в Стара Загора се натъкнах на такива случаи в миналия мандат: ръководителят на предприятие дава заявка в бюрото по труда за някакви работници по отделни професии, но в писмото пише да не са роми. Това са много тънки неща и когато проблемът трябва да се доказва, не може да се докаже по Кодекса на труда, а това са взаимоотношения, които трябва да бъдат формулирани точно и ясно. Затова в Глава втора на Министерския съвет са залегнали точните взаимоотношения между работодател и отделния гражданин, който смята, че е дискриминиран. Защото това трябва да се доказва пред комисията. Господин председателят каза, че това било в противоречие с Кодекса на труда. Тези взаимоотношения между работодател и работник още не са навлезли, защото те не са започнали, гражданинът още не е работник в това предприятие.
Освен това комисиите, които се предлагат в двата проекта, са по състав, по избор, по условия, на които трябва да отговарят, едни и същи в проекта на Министерския съвет и в проекта на колегите. И в двата проекта не е залегнал въпросът как ще бъдат освободени тези хора, преждевременно освободени. Това е залегнало много малко.
Производство пред Комисията за защита от дискриминация, по същия начин – жалбите, инициативите, образуването на преписката, събирането на доказателства, проучването на факти, изготвянето на доклад и решението на комисията. В проекта на Министерския съвет обаче за разлика от проекта на колегите се предлага да има изпращане на доклад до Министерския съвет, до съответния министър, до областния управител или до кмета на общината, където има дискриминация спрямо някои граждани.
Съдебната защита е същата. Административно-наказателните разпоредби са същите. В проекта на Министерския съвет обаче санкциите са дадени по-ясно като формулировка. Това също трябва да се има предвид, когато се оформя общият проект.
Искам да ви споделя една таблица, която ни е изпратена от госпожа Шулева, за което аз съм много благодарен, където нейният екип с нейно писмо ни доказва какво е съответствието на Закона за защита от дискриминация, внесен от господин Милчев, и Директива 78/2000/27 ноември 2000 г., която създава обща рамка за равно третиране при заетостта по отделни професии. В таблицата са залегнали 34 пункта. Пълното съвпадение е в 15 пункта, частично – в 5 пункта, несъответствие – в 4 пункта, нулево несъответствие – в 4 пункта и в 6 пункта има разминаване, защото още не сме членове на Европейската общност. В другата таблица са несъответствията на Закона за защита от дискриминация с Директива на Съвета № 43/2000 на Европейската общност, прилагаща принципа за равно третиране независимо от расовия или етнически произход. Тук има 38 пункта. Пълно съвпадение има в 14 пункта, частично – в 7, несъответствие – в 5, нулево несъответствие – в 8. Отнася се за страните-членки в 4 пункта.
Уважаеми колеги, това доказва, че в проекта, който е предложен от колегите, има някои неща, които не съответстват на европейските директиви. Затова аз предлагам да гласуваме и за двата проекта, както това е направено в отделните комисии, след което да ги обединим и да вземем най-ценното, най-полезното от тях, за да направим един хубав Закон за дискриминацията.
Имам една голяма молба. Когато приемаме такива закони, много често ние се мъчим да хитруваме – това го казах и в комисията, - но това оказва отрицателен ефект върху нашия имидж, когато става въпрос за правата на човека. И аз като представител на едно от малцинствата в България не съм съгласен с някои събития, които станаха в Столипиново. Всеки, който живее в тази страна, трябва да си плаща за всички неща, които използва като блага и да работи както всички други, но когато става въпрос за дискриминация, трябва да бъдем много осторожни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надявам се, че всички осъзнавате важността на законопроектите за предотвратяване и защита от дискриминация. Аз споделям становището на господин Юсеин, че всъщност вторият законопроект е част от законопроекта на Министерския съвет. Всякакви други твърдения са лишени от основание. Само като видите текстовете, веднага ще ви стане ясно, че от законопроекта на Министерския съвет са отпаднали определенията за това какво е дискриминация в отделните области и съответно защитата, тоест забраните от дискриминация в упражняване правото на труд, правото на образование, упражняване на други права и т.н. Всичко останало е абсолютно едно и също. Големият спор тук е дали Народното събрание трябва да приеме един много детайлен, ясен и кодифициран законопроект или трябва да приеме, както те го наричат, рамков, макар че аз не мога да приема, че проектът на колегите е рамков законопроект.
Аз ще говоря основно за законопроекта на Министерския съвет, който според мен е по-добрият и мисля, че отговаря и на духа на европейското законодателство. Тук ще приведа аргументи на Българския Хелзинкски комитет, на проекта “Права на човека” и на Фондация “Роман и Бах”, които на едно обсъждане, както каза и господин Юсеин, в голямата част, може би почти 100% от всички неправителствени правозащитни организации, които се занимават с дискриминация, изказаха своята подкрепа за проекта на Министерския съвет.

Това за мен е много по-тежък аргумент в полза на този законопроект, отколкото становището на Консултативния съвет. Обхватът на законопроекта всъщност включва като минимум сферите на обществения живот, в които съществуващата дискриминация в най-голяма степен засяга упражняването на ключови лични права и интереси. Това са сферите, в които негативните последствия от търпяната дискриминация са най-сериозни от гледна точка както на засегнатите лица, така и на обществения интерес – аз ги изброих в закона. Вследствие дискриминацията на различни основания в тези сфери голяма част от членовете на обществото биват изключени и ограничавани от участие и възможности, докато обществото се лишава от техния градивен потенциал, губейки значителен по стойност ресурс.
Подходът, който е приет, за кодифициране на антидискриминационните разпоредби в един общ закон и единният хармонизиран характер на законовата уредба според мен и според Българския Хелзинкски комитет е съществено условие за ефикасно регулиране на антидискриминацонната материя. Първо, този подход – кодифицираният – е утвърден, има действащи кодекси в българското законодателство. Те ще стават още повече, пресен пример е Избирателният кодекс.
Тук веднага искам да отхвърля основното твърдение в становището на Консултативния съвет за това, че в много действащи закони имало антидискриминационни разпоредби, които трябвало да си останат там и не трябвало да бъдат обединявани. Законопроектът не заема от съществуващите разпоредби. Изброените закони – Кодекс на труда, Закон за държавния служител и т.н., да не ги изброявам всички – предвиждат единствено абстрактни рамкови забрани за ограничение на права и привилегии. Те не предвиждат единни изчерпателни дефиниции, които просто липсват в тези текстове, съответстващи на европейското право, нито забрани на конкретни действия, осъществяващи състав на дискриминация, нито специални ефективни средства за защита. Затова забраната на конкретни дискриминационни състави включва и сфери на приложение на закона – това, което го има в закона на Министерския съвет – всъщност е важно условие за ефикасност на защита от дискриминация. Антидискриминационният опит в Европа и другаде в света показва, че рамкови уредби, съдържащи абстрактни забрани, нямат адекватно реално приложение и не предоставят ефективна защита срещу дискриминация. Българският опит показва същото. Затова говорим, че има наличие на дискриминация, защото тези разпоредби, разпръснати в тези закони, не действат. И всъщност реална защита от дискриминация няма.
В общество и правна система, в които липсва натрупване на достатъчно разбиране и опит при прилагане на антидискриминационните правила, тълкуването на широко формулирани общи разпоредби би затруднило както задължените субекти, така и правоприлагащите органи.
Освен това подробно разработване на състави на забранено дискриминационно поведение се препоръчва и от Европейския парламент, и от Върховния комисар на ООН за правата на човека, както и по Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
Общо приложимата единна забрана на дискриминация по законопроекта е подплатена от съответстващи на европейското право определения на ключовите понятия за формите на дискриминация. Това, което липсва в законопроекта на колегите и което е важната отлика,е, че тези ключови понятия трябва да са ясни, защото ги няма и в останалите законопроекти. А след като ти не си формулирал това какво е дискриминация, как ще я предотвратяваш и ще защитаваш, оставяйки всичко на тълкуването на комисията и на съответен съд, ако се стигне до съд? Това е едно от достойнствата според мен на законопроекта на Министерския съвет. Тоест освен ключовите понятия трябва да има развита уредба на конкретни забранени дискриминационни състави и разработени специални средства за защита, включващи бързо и специализирано производство пред независим специализиран антидискриминационен орган, какъвто в случая е комисията, което предлагат и двата законопроекта.
Становището ни е, че рамков антидискриминационен закон не би допринесъл за защита от дискриминация поради вече изброените от мен аргументи. Рамковите забрани, които и сега съществуват в редица нормативни актове, именно защото са декларативни, не се прилагат и на практика, пак повтарям, липсва защита от дискриминация.
Необходимо е както за ефективност на защитата, така и за съобразяване с европейските директиви да се осигури приложимост на антидискриминационните забрани, дефиниции и средства за защита към всички ключови сфери, които са уредени в законопроекта. Не следва да се допуска съществуващи разпоредби, несъответни на приложимото европейско право, да дерогират от тези общо приложими забрани дефиниции и средства за защита, като се отнасят към тях като специални към общи.
Освен това съществуващите антидискриминационни забрани освен че не отговарят на приложените директиви, не са приспособени към обществени отношения, които регулират. Според мен тези текстове, които съществуват в българското законодателство, са безнадеждно остарели.
Съгласявам се с мнението, че тези забрани представляват всъщност едни еднотипни декларации, които не варират според обществените отношения, към които се прилагат.
Мисля, че това бяха най-важните неща, които трябваше да споделя с вас. Моето категорично мнение е, че трябва да бъдат гласувани на първо четене и двата законопроекта, защото ви казах, че всъщност вторият законопроект е просто част от първия, в която е извадена тази съществена част – кодифицираната, хармоничното уреждане на тези текстове, определенията, ясните забрани и т.н., което придава смисъла на този законопроект. И след това вече е големият избор, който стои пред парламента. Аз моля народните представители при този избор да се съобразят с категоричното становище на неправителствените организации, които, поне на обсъждането, в което аз участвах в хотел “България”, бяха категорично в подкрепа на законопроектите. Там имаше представители на няколко правозащитни организации, всички се изказаха “за”. Разбира се, имаха отделни, но несъществени забележки, тоест те приеха този конкретен кодифициран характер на законопроекта на Министерския съвет. Ако ние приемем другия вариант, всъщност какво ще стане? Ще я има тази комисия, ще има едни общи положения, всичко си остава декларативно в останалите законопроекти, които не действат, и фактически няма да има големия смисъл на този закон - превантивния характер. Всъщност, ако говорим за силно, голямо достойнство на законопроекта на Министерския съвет, това е казано и в заглавието – Закон за предотвратяване. Тоест да не допускаме, да има спирачки пред проявите на дискриминация, а не след като вече е извършена дискриминацията, да започнем там с комисия или със съда да защитаваме хората, да им се плащат обезщетения или по някакъв друг начин да бъдат компенсирани за това, че спрямо тях е упражнена дискриминация. Затова изборът на Народното събрание според мен трябва да бъде по посока на предотвратяване, на превантивния характер, а такава гаранция дава само законопроектът на Министерския съвет. И аз мисля, че точно той трябва да бъде подкрепен при разглеждането в комисиите, като се използват, разбира се, и полезните неща от другия законопроект на колегите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте за изказване, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Достатъчно подробно бяха описани основните опорни моменти в двата проектозакона. Аз, като един от вносителите на законопроекта за защита срещу дискриминацията, бих искала да обърна още веднъж внимание на две особено важни положения в този законопроект, според мен.
Преди малко господин Ляков спомена за отношението и мнението на някои от неправителствените организации към двата законопроекта. Бих искала да изтъкна обаче, че в законопроекта, внесен от господин Кирил Милчев и група народни представители, са удовлетворени изискванията на Европейския съюз юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, също да предявяват искове пред съда от името на лица, чиито права са нарушени. По моему, има и още един изключително положителен момент, който е характерен за законопроекта, внесен от господин Кирил Милчев, а именно начина, по който се урежда статутът на Комисията за защита от дискриминация.
Беше изтъкнато, че в нашия законопроект е намален съставът на комисията. Да, така е, но, от друга страна, аз твърдя, че е намерена по-работещата, по-ефективна формула, а именно въвеждането на така наречените заседателни състави. Това дава възможност да бъдат формирани състави от най-компетентните експерти и членове на комисията в отделните случаи, съобразно отделните проблеми, така че да бъдат обхванати действително всички възможни случаи, когато жалбоподатели се обръщат към комисията.
И още нещо, според закона, внесен от господин Кирил Милчев, комисията е компетентен орган по прилагането не само на този общ Закон за защита на дискриминацията, но и на всички други специални закони, уреждащи равенство в третирането.
Бих искала да обърна още веднъж внимание и на начина, по който трябва да бъдат сравнявани двата законопроекта. Действително законопроектът, внесен от господин Кирил Милчев, е един общ процесуален закон, в който се урежда общата административно-процесуална процедура за предотвратяване и защита срещу дискриминацията, както и за равно третиране. Не е възприет подходът, който е характерен за законопроекта на Министерския съвет, а именно в един закон да се регламентира цялостно тази проблематика. Разбира се, тези въпроси бяха подробно дискутирани и във водещата по двата законопроекта комисия, а това е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и в Комисията по европейска интеграция, и в Комисията по труда и социалната политика и другите комисии, където бяха разглеждани тези законопроекти.
Личното ми мнение, а то беше изразено и от много от колегите, е, че така или иначе, независимо от техните характеристики, имаме вече антидискриминационни разпоредби, които действат в много от законите – те са подробно изброени в мотивите и към двата законопроекта. Тоест Законът за защита срещу дискриминацията не се появява в някакво празно правно пространство. Тук аз смятам, че би трябвало да се съобразим с две необходими изисквания. Разбира се, от една страна, ние сме длъжни да спазим изискванията, поети по директивите на Европейския съюз, третиращи тази материя. От друга страна, пък би трябвало да създадем нормативен акт, който да се вмести в българското законодателство, който да се хармонизира с останалите закони, в които, както вече казах, вече има - добри или лоши, но вече има разпоредби, действащи в тази посока.
Още нещо, с което искам да завърша. Аз не намирам такава драма в наличието на законопроекти, предлагащи два различни правно-технически подхода. В дискусията, която се проведе във водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията, смятам, че стигнахме до едно заключение, което до голяма степен решава тези различия, а именно да бъдат подкрепени на първо четене и двата законопроекта, защото, отново подчертавам, те имат обща философия. Те са в хармония с изискванията, поставени в директивите на Европейския съюз. От друга страна, в общия законопроект да бъде регламентирана административната процедура по предотвратяване защита срещу дискриминация и равно третиране и в Допълнителните разпоредби да бъдат направени отпратки към тези съществуващи вече антидискриминационни разпоредби в другите закони, което ще даде възможност да се постигне ефектът, за който пледираха преди малко някои от колегите, а именно наличието на общия закон да бъде мотивиращия механизъм, с който да се направи по-ефективно действието на съществуващите антидискриминационни разпоредби.
Господин председателю, позволете ми още веднъж в заключение на своето изказване да изтъкна, че не смятам, че имаме основание да говорим за някакви непримирими разлики. Напротив, има възможност да изработим ефективен действащ закон и той да бъде подтикващия механизъм за усъвършенстване на вече съществуващите антидискриминационни разпоредби в другите, действащи като специални, по отношение на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Заповядайте за реплика, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема колежке, Вие не можете да отхвърлите аргумента, че текстовете в тези закони - Кодекс на труда; Закон за насърчаване на заетостта; Закон за държавния служител; Закон за висшето образование; Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите; Наказателен кодекс и т.н. са декларативни и недействащи текстове. Това се признава от всички. Това се признава от практиката, защото тези текстове не са защитили никой от дискриминация. Кодифицирането на законодателството е съвременна тенденция в изграждането на закони в една държава и е тенденция, наложена в европейските страни. Защо вие сте против тази тенденция, а оставате всъщност една остаряла форма - разпръснати текстове, да се каже само, че имаме някаква защита от дискриминация, която фактически нито има превантивен характер, нито е действителна защита и всъщност уреждаме само с комисията и по съдебен път? Но, според мен, по съдебен път не се урежда, след като няма ясна дефиниция и ясна забрана на това какво е дискриминация. Просто не можете да оборите тези аргументи.
Аз смятам, че вашият подход е остарял, несъвременен и неефективен. Затова се откажете от него, дайте вашите разумни предложения, които казахте тук – че сте намерили, примерно, по-добри варианти за действие на комисията, но според мен това трябва да бъде уредено в законодателството така, както е в законопроекта на Министерския съвет, защото то отговаря на европейското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Калканова.

Татяна Калканова (НДСВ): За разлика от господин Ляков, аз не предлагам подхода един да се откаже, а друг не. Смятам, че бях много ясна в изказването си. Има подход, който дава възможност да направим един ефективен инструмент. Да, господин Ляков, досега сме имали разпръснати антидискриминационни разпоредби. Не са действали, защото нямаше точно това, което предлага общият закон – ясно очертана административна процесуална процедура, ясно разграничени и разписани функции на един независим орган за действие в тази сфера – защита и предотвратяване на дискриминацията, както и насърчаване на всички други възможности и уредби за равно третиране. Така че Вашето изказване още веднъж подчертава извода, който и аз направих.
Така в синхрон общата разпоредба плюс възможността да се направят промени в специалните закони там, където е необходимо, ще ни даде един наистина ефективен механизъм за предотвратяване и защита срещу дискриминацията – това, за което смятам, че всички единодушно пледираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да кажа няколко прости неща.
Тези два закона на практика покриват изискванията на европейски директиви, които трябва да транспонираме в нашето законодателство, тъй като България се стреми да стане член на Европейския съюз. В Европейския съюз тези норми действат на територията на страните-членки. Когато станем членове, същите норми трябва да бъдат валидни и на нашата територия. Ето защо трябва да транспонираме разпоредбите на европейските директиви в нашето вътрешно законодателство. Това може да стане по два начина. В Европейския съюз има два подхода за решаване на въпроса: чрез отделен закон, който третира антидискриминационната тематика, или чрез различни разпоредби в множество закони. И двете възможности са допустими. Дискреция на страните-членки е да решат как да подходят. В случая имаме два законопроекта – единият е на Министерския съвет, който третира материята, условно той е наречен "кодифициращ", доколкото там има нужда от допълнителни корекции, ако се спрем на него, и вторият подход е рамковият подход, в който следва да се предвиди една част, в която да се изменят специалните закони, трудовото законодателство и други, където да се гарантира механизмът, по който антидискриминационните мерки да бъдат прилагани.
Очевидно е, че не може двете неща да са валидни, трябва да изберем един от двата подхода. Но пък ако приемем, да кажем, кодифициращ закон, където е третирана материята, след това от парламентарна гледна точка ще бъде много трудно същата материя да я включим направо за второ четене като ново предложение, без да е била гласувана на първо четене. Не знам какво е намерението на мнозинството в случая, но смятам, че би било полезно да приемем и двата закона, каквото беше становището на водещата комисия.
Другото нещо, което бих искал да подчертая, е, че тематиката за равните възможности между мъжете и жените не е добре, според мен, да бъде третирана в антидискриминационен закон, а трябва да бъде отделно, тъй като става въпрос за позитивни мерки, за създаване на възможности, а не за предпазване от дискриминация, което е друг вид материя.
Ето защо се обявявам в подкрепа на това да гласуваме и по двата законопроекта положително и Законът за равните възможности между мъжете и жените да бъде гласуван като отделен допълнителен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте за реплика, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам само една малка реплика към господин Тошев. Пред мен е становище, изпратено от министъра по европейските въпроси, в което изрично се казва, че според Международната конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и според Европейската социална харта, както и според законодателството на Европейския съюз, няма поставено изрично изискване за отделен закон, с който да се гарантират условията за установяване на равенство между жените и мъжете. Разбира се, това беше изтъкнато и в дискусията в Комисията по европейска интеграция. Може допълнително да се разшири уредбата в общия антидискриминационен закон, който третира тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожо Калканова, в моето изказване изтъкнах, че е дискреция на страните-членки да решат по кой път да тръгнат и какъв подход да изберат, но така или иначе разпоредбите на европейските директиви трябва да бъдат транспонирани. Следователно, имаме нужда от законодателни промени, които да гарантират механизма за прилагане на антидискриминационните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Великов.
Бойко Великов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна с думите на господин Тошев, че действително е наше право да изберем подхода, но мисля, че наше задължение преди всичко като народни представители е да приемем един достатъчно убедителен и силен закон, а не един конюнктурен закон, съобразно някакви изисквания, които ни се налагат в момента. Стана практика в Народното събрание да се предлагат проектозакони, основен мотив за приемането на които са различни комисии на Съвета на Европа. Разбирам всичко това, но тази практика да се поставят срокове за приемане на закони, които не отговарят на възможностите за едно както специализирано, така и широко обществено обсъждане, мисля, че се налага във времето. Нямахме достатъчно време за обсъждане. Законите показват колко те са неиздържани в законодателно отношение, без да съм юрист, позицията ми може да прозвучи като крайна, но са едни от най-слабите закони, които са влизали в залата на Народното събрание. Какъв е резултатът от един такъв подход? Мъртвородени закони, които не се изпълняват, и които изграждат синекурни органи и длъжности. Колкото повече правозащитни органи изграждаме по този начин, толкова повече се нарушават правата на човека в страната.
Само един пример ще ви посоча. Приехме Закон за закрила на детето. Искам да ви попитам: какво се промени по отношение на закрилата на детето в продължение на тези две години, откакто е приет този закон? Или обратно – имаме развитие на негативни процеси в страната, които продължават?
За всеки един законопроект ни уверяват колко той е съобразен с международните актове и почти никой не отбелязва колко е съобразен с българските условия и колко ще бъде реално работещ в тях.
В мотивите на проектозакона, който обсъждаме, се казва: изработването и приемането на антидискриминационен закон е съществено условие за затваряне на Глава тринадесета "Социална политика и заетост" в преговорите на България с Европейския съюз. Мисля, че трябва да престанем със спекулациите, поднасяни ни по този начин. Господин Тошев достатъчно ясно обясни възможните подходи, а не е задължителен характер по този начин, който ни се представя в мотивите.
Вероятно ще приемем закона и ще затворим главата, но проблемите няма да решим. Защото формите на дискриминация се увеличават и придобиват най-уродливи измерения: погазване на социалните и трудовите права преди всичко, етническа дискриминация в различни форми, дискриминация, основана на пол, възраст и т.н. Специално внимание е обърнато на дискриминацията на ромското население в проектозакона. Говоря преди всичко за проектозакона на Министерския съвет. В комисията зададох въпроса: а ще защитим ли българите от дискриминация на много места в страната и има ли такива механизми, с които да защитим точно българите в тази ситуация, в която се намираме? Само един пример ще дам: гето в центъра на София, за което вече има няколко петиции и жалби на гражданите, с които се занимаваме в няколко от заседанията на комисията и не можем да ги решим.
За този вариант на закон моята позиция, аз я заявих и в комисията, е отрицателна. Ще се опитам да обоснова своите твърдения.
На първо място, гаранции за недискриминация се съдържат в чл. 6 на Конституцията.
На следващо място – в момента в българското законодателство, както беше подчертано и в други изказвания, съществуват антидискриминационни разпоредби – в Кодекса на труда, в Кодекса за насърчаване на заетостта, в Закона за рехабилитация и социална защита на инвалидите, Закона за държавния служител и др., за които се казва в мотивите, че не са достатъчно ефективни, така чух преди малко от трибуната от други народни представители. Да, сигурно сте прави, че не са достатъчно ефективни, защото те не се изпълняват, а се погазват. И в случая не изпълняваме собствените си закони, а напротив – нарушаваме ги грубо, бих казал, че ги погазваме.
Приемането на какъвто и да е нормативен акт в България няма да може да постави пълна законодателна рамка за предотвратяване на дискриминацията, а ще отразява преди всичко моментното състояние на международното право. Ние всъщност това ще направим – ще отразим моментното състояние на международното право по отношение на дискриминацията, или по-точно това се опитваме да направим сега.
На следващо място, законопроектът обединява материално-правни и процесуални норми в рамките на един интегрален по своята същност закон. По същество в закона не се предлагат промени в съответното процесуално законодателство. Например в чл. 14, с който се въвежда ново правило за доказателствената част. Изваждането на подобни норми от техния естествен контекст оставя неясен механизма за тяхното практическо осъществяване – нещо, което мисля, че и сега се опитваме да въведем с новия закон.
На следващо място, структурата на законопроекта не отговаря напълно на съдържанието на разписаните в съответните глави разпоредби. Възниква един въпрос: в този антидискриминационен закон ние по същество нямаме определение за дискриминация. Защо нямаме такова определение, мисля, че народните представители трябва да си отговорят.
Примерно, в Глава втора – “Защита от дискриминация” акцентът е поставен върху забраната от дискриминация в трудовите правоотношения, отношенията, свързани с правото на образование и обучение, както и при осъществяване на други права.
Въпреки че са обособени в три отделни раздела, които съдържат доразвитие на забраната за дискриминация, в отделни специални сфери те не предлагат процедура за защита, освен ако самата забрана е косвена защита.
Прави впечатление също, че някои отношения са уредени специално, а за други като равнопоставеност на половете, предоставяне на убежище и др., нищо специално не се предвижда.
Определено смятам, че е необходимо в тази връзка да се обсъди приемането на специално законодателство за равнопоставеността на половете и мисля, че тук внесеният от народни представители от Съюза на демократичните сили законопроект е крачка напред в тази посока.
На следващо място, законопроектът предвижда установяването на специализиран държавен орган - комисия за защита от дискриминация. Поредният закон с поредния орган!
Член 54, ал. 1 предвижда комисията да се установи като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминацията, който да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка в рамките на Министерския съвет като второстепенен разпоредител на бюджета.
Въпреки че комисията е натоварена с почти всички правомощия, предвидени в препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, тя не успява напълно да приложи принципа за независимостта на органите за наблюдение и предотвратяване на дискриминацията. На практика тази комисия ще атакува актове на изпълнителната власт, а от друга страна ще бъде подчинена на Министерския съвет и ще зависи от него при разглеждане на бюджетните средства. Мисля, че абсурдът на това противопоставяне е ясен.
Подобни органи е задължително да бъдат към Народното събрание, а не към Министерския съвет, защото Народното събрание е върховният орган, който контролира на практика изпълнителната власт.
Комисията не се вписва и в системата на властите в България, защото изземва функции на изпълнителната власт, както и на съдебната.
Още веднъж искам да подчертая необходимостта от развитие на нашето законодателство по отношение на различните форми на дискриминация, но не и с такова псевдо, повтарям, псевдо и конюнктурно законодателство, с такива измислени и конюнктурни закони, които няма да доведат до никакъв резултат. Те имат в много отношения само декларативно и представително значение. И аз мисля, че трябва да престанем с тази представителност на законите, а да потърсим ефективност на това, което приемаме в Народното събрание.
Според мен ни е необходим закон, който да отговаря на българските условия и действащото законодателство, да бъде съобразен с европейското законодателство. Един общ законопроект, така както вероятно ще постъпим отново, е една от порочните практики в Народното събрание, която продължаваме да потвърждаваме с всяко приемане на такъв.
Не знам колко случая са ни необходими да приемаме такива общи законопроекти, за да се убедим, че те са по-слаби дори от внесените преди тях законопроекти. Мисля, че малко беше споменато тук и за това обстойно становище, много сериозно и задълбочено юридическо становище на Съвета по законодателство към Народното събрание, който по същество отхвърля този законопроект с пълната му юридическа несъстоятелност, ако можем да четем юридическите аргументи на това становище.
Мисля, че трябва да приемем Закон за дискриминацията или да приемем другия подход – за норми в другите закони, но да приемем закон или норми, които действително отговарят на изискванията, които да бъдат действащи и ефективни, а не конюнктурни и псевдозакони, за които някой е получил съответно заплащане някъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Великов.
Реплика ли? Заповядайте, господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Великов! Не исках да Ви репликирам, но все пак трябва да Ви кажа, че трябваше по-добре да се подготвите по Вашето изказване, защото по отношение на този закон специално имаше действително много обсъждания в така наречените неправителствени организации. Над 14 правителствени организации, тоест гражданското общество при обсъждането на тези важни законопроекти беше представено на едно изключително ниво.
Аз обаче не разбрах от Вашето изказване за кой закон говорите. От време на време се прехвърляхте към единия, към другия, без да ги насочвате, за да можем да си вземем съответните поуки от изказването, защото специално в законопроекта, който аз и група народни представители предлагаме, комисията е независим орган. Тя е на принципа на избиране от Народното събрание и квота от президента.
Така че необходимостта от този закон е належаща не само във връзка с това, че с нея се затваря Глава тринадесета от преговорите с Европейския съюз, но и защото необходимостта на обществото е такава.
Любен Корнезов (КБ, от място): Кой го писа този закон?
Кирил Милчев: Имаше толкова дебати, толкова разисквания по всичките въпроси и наложителността, че тук се предлагат два закона е възможност оттук нататък действително на второ четене да излезем с един закон, който отговаря на нуждите на нашето общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Дуплика – господин Великов.
Бойко Великов (КБ): Мисля, че 14 неправителствени организации, господин Милчев, въобще не са критерий за обществено обсъждане на законопроекта. Тези 14 обществени организации са сигурно една стотна от всички неправителствени организации, които съществуват. А как се създават и как функционират тези неправителствени организации, аз не бих коментирал от трибуната на Народното събрание, защото знаем критериите и начините, по които те се изграждат.
Колкото за това по кой законопроект съм говорил, аз специално отбелязах, че акцентът ми е върху законопроекта на Министерския съвет. Вие може би не сте чули достатъчно добре.
Колкото до окончателното изработване на един законопроект, който да бъде съвместен с този ваш законопроект, мисля, че също бях достатъчно ясен. Ние направихме няколко законопроекта, включително и този за омбудсмана, законопроекти, които са по-слаби от тези, които бяха предварително внесени в Народното събрание.
Мога да продължа с примерите. Така беше и със Закона за вероизповеданията, така беше и със Закона за закрила на детето, така беше и със Закона за бежанците, искам да ви върна и на него. През 1999 г. приехме един Закон за бежанците. Две години по-късно приемаме нов Закон за бежанците. И единия път ни уверявахте, че законът е за хармонизация с европейското законодателство, след две години пак ни уверявахте, че е за съобразяване с европейското законодателство. Не е изключено след две години да приемем нов Закон за дискриминацията, защото този не съответства на изискванията.
Надявам се други народни представители да работят по законите, за да не продължаваме по този порочен начин, по който работим вече години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Има ли други желаещи да вземат отношение?
Ще изчакаме една минута, за да се рестартира системата за гласуване.
Поради техническа неизправност на системата за гласуване, обявявам 10 мин. почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, гласувайте законопроекта за предотвратяване на дискриминацията, внесен от Министерския съвет на 16.09.2002 г. на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 13.
Законопроектът е приет.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за предотвратяване на дискриминацията, внесен от Кирил Милчев и група народни представители на 21 май 2003 г.
Гласували 146 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 35.
Законопроектът е приет.
И двата законопроекта ще бъдат гледани и обединени от комисията на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Моля председателят на Комисията по земеделието и горите господин Моллов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Ерман Занков – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Занков в пленарната зала.
Заповядайте, господин Моллов, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за рибарството и аквакултурите, № 302-01-25,
внесен от Министерския съвет на 10 май 2003 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 14 юни 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме, заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Меглена Плугчиева, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите господин Ерман Занков и експерти. Законопроектът беше представен от господин Занков.
Законът за рибарството и аквакултурите, приет през април 2001 г., съдържа основните принципи на отрасловото законодателство на Европейския съюз и създава правната основа за прилагане на общата политика на рибарството. За двегодишното приложение на закона се установи, че има необходимост от известно детайлизиране и конкретизиране на някои негови текстове.
Основно предлаганите със законопроекта промени се свеждат до следното:
- предвижда се билетите за любителски риболов да се издават и презаверяват от териториалните звена на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите;
- детайлно се регламентира начинът, по който да се извършва любителски риболов срещу заплащане;
- въвеждат се безплатни любителски билети за инвалидите и намаление с 50 на сто за лицата в пенсионна възраст;
- създават се правила, при които да се извършват спортни състезания за улов на риба, успоредно с регламентираните вече отношения, свързани с любителския риболов;
- определят се задължения за чужденци, които осъществяват любителския риболов в България;
- създават се задължения за лицата, които развъждат и отглеждат риба, да водят риболовен дневник и при първа продажба да издават декларация за произход;
- формулират се правила, с които се гарантира произходът на рибата по пътя от риболовеца до потребителя;
- предлагат се и промени по посока на завишаване на санкциите за някои нарушения на закона с цел гарантиране на неговото точно приложение.
Народните представители Стоян Кушлев, Пламен Моллов, Цонко Киров, Цветан Ценков, Борислав Владимиров и Радослав Илиевски, като се солидаризираха с идеите и принципите, залегнали в законопроекта, отправиха критични бележки по формулировката на някои от текстовете, за които ще направят предложения за изменения и допълнения в периода между двете гласувания на същия.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 302-01-25, внесен от Министерския съвет на 10 май 2003 г.
Това становище е прието с единодушие.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Моля председателят на Комисията по околната среда и водите господин Чакъров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви:
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет
на 10 май 2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 юни 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. На заседанието присъстваха госпожа Фатме Илиаз - заместник-министър на околната среда и водите, и господин Бойко Боев - заместник-министър на земеделието и горите, както и експерти от посочените министерства.
Законопроектът беше представен от господин Боев, който изложи основните предлагани промени и мотивите на вносителя за това.
С приемането на Закона за рибарството и аквакултурите през м. април 2001 г. се транспонират основните принципи и изисквания на Европейския съюз в областта на общата политика за рибарството. Разработена е широка подзаконова нормативна база – девет наредби и една тарифа на Министерския съвет.
Настоящият законопроект се явява в отговор на необходимостта от отстраняване на някои пропуски, неясноти и двусмислие при тълкуване на правните норми на закона, установени от досегашния опит по прилагането му, както и от изчистване на терминологията. Предлаганите със законопроекта промени са в следните насоки:
1. любителски риболов – предвижда се издаването на билетите да става от териториалните звена на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите; въвеждат се безплатни любителски билети за инвалидите и намаление с 50 на сто на лицата в пенсионна възраст;
2. състезателен риболов – определени са условия за извършване на състезания за улов на риба;
3. аквакултури – регламентирани са нови задължения за лицата, които отглеждат и развъждат риба и други водни организми, като водене на риболовен дневник и издаване на декларация за произход; уредени са уловът, пренасянето и превозването на риба и други водни организми за научноизследователски цели;
4. разрешителни и регистрационни режими – създадени са нови текстове по отношение на лицата, развъждащи и отглеждащи риба, на риболова, извършван от чужденци, и на правилата за зониране на държавните язовири в рибностопанско отношение;
5. контрол – предвижда се инспекторите по риболовен надзор да бъдат обезщетявани, когато са претърпели имуществени вреди при изпълнение на служебните си задължения;
6. административнонаказателни разпоредби – увеличени са наказанията за някои нарушения и по-точно са формулирани наказателните състави с цел недвусмислено прилагане на съответните санкции.
От името на Министерството на околната среда и водите госпожа Фатме Илиаз подкрепи законопроекта, като същевременно отбеляза, че е необходимо той да претърпи известно прецизиране в посока по-добра координация при взаимодействието между Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите във връзка с опазването на биологичното разнообразие във водните екосистеми. Госпожа Илиаз отбеляза също, че би било добре да се легализира съществуващото взаимодействие между регионалните инспекции по околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите и Гранична полиция с цел постигане на още по-ефективен контрол върху българските и чуждестранни риболовни кораби.
По време на разискванията законопроектът като цяло беше подкрепен от комисията, но едновременно с това бяха отправени и някои критични бележки, свързани с:
1. измененията в административните процедури – издаването на разрешителни за стопански риболов и на билети за любителски риболов, както и обявяването на експериментални даляни;
2. правомощията на министъра на околната среда и водите;
3. въвеждането на нови такси;
4. въвеждането на разрешения за спортни състезания;
5. контролната дейност на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите.

От Съюза на ловците и риболовците също бяха отправени препоръки за усъвършенстване на законопроекта и допълване с текстове, които да решат съществуващи, по тяхно мнение проблеми, които са останали извън обхвата на законопроекта.
Предвид повдигнатите по време на обсъждането на законопроекта въпроси, Комисията по околната среда и водите отправи предложение за организирането на работна среща на народни представители с представители на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на околната среда и водите за по-детайлното им обсъждане и отразяване в законопроекта между първо и второ четене.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен единодушно с 9 гласа "за", в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет на 10 май 2003 г.". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Чакъров.
Следващото становище е на Комисията по европейска интеграция.
Не виждам председателя на комисията. Някой от членовете на комисията моля да прочете становището на комисията. Няма ли членове Комисията за европейска интеграция в залата? Добре, отишли са в Европа… (Весело оживление.)
Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за изменение и допълнение
на Закона за рибарството и аквакултурите, № 302-01-25, внесен от Министерския съвет на 10 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 юни 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя на заседанието присъства господин Ерман Занков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
При обсъждането на законопроекта бяха взети предвид следните обстоятелства:
Целта на законопроекта е да отстрани някои пропуски в действащия Закон за рибарството и аквакултурите и да уреди по-пълно обществените отношения, свързани с организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси.
Основните насоки на измененията са свързани с новите задължения на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми. Според предложения законопроект, те ще бъдат задължени да водят риболовен дневник и при първа продажба да издават декларация за произход, номерът на която ще се вписва в платежния документ на продавача при всяка следваща продажба. Тези задължения съществуват и при сега действащата уредба, но са регламентирани в Наредба на министъра на земеделието и горите. Регламентирани са също по-подробно любителският риболов и контролът върху него.
Регулираната от Закона за рибарството и аквакултурите материя попада в обхвата на преговорна Глава осма "Рибарство", която е временно затворена. С приемането му през 2001 г. е постигната пълна хармонизация на националното право с acquis communautaire.
Доколкото с предложения законопроект не се отменят разпоредби, за приемането на които Република България е поела ангажименти в хода на преговорния процес, той не противоречи на правото на Европейския съюз. Следва да се отбележи, че обществените отношения, които Законът за рибарството и аквакултурите урежда, се регулират на европейско ниво само с регламенти. Това са:
- Регламент 3759/92 за общия пазар на риба и аквакултури;
- Регламент 2636/95 за условията за подпомагане на асоциации на производителите в сектора;
- Регламент 894/97 за техническите мерки за опазване на рибните ресурси;
- Регламент 2847/93 за система за контрол на общата политика на рибарството;
- Регламент 1382/87 за предоставяне на данни за улова на риба;
- Регламент 2847/93 за мониторинг на улова в трети страни;
- Регламент 2090/98 за риболовните съдове;
- Регламент 2930/86 за характеристиките на риболовните съдове;
- Регламент 3690/93 за система за минимална информация в лицензите за риболов и др.
Предложените промени в Закона за рибарството и аквакултурите не засягат императивните разпоредби на посочените регламенти, доколкото тези регламенти имат пряко действие от момента на членството на България в Европейския съюз, те не се нуждаят от изрично транспониране в Закона за рибарството и аквакултурите. Такова ще е необходимо само в случаите, когато някой регламент постави изрично специални изисквания за функциите, структурата и начина на работа на някои от органите, чиято дейност се урежда от Закона за рибарството и аквакултурите. Доколкото предложеният законопроект не засяга правомощията на такива органи, той не противоречи на правото на Европейския съюз.
Може да бъде предложена една допълнителна бележка, която не е свързана със съществуващо несъответствие на разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите с правото на Европейския съюз, но която следва да се има предвид с оглед приемането на подзаконов акт на негово основание.
Новият чл. 23а, разрешаващ любителския риболов, извършван от чужденци на територията на Република България, предвижда те да заплащат за това такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Може да се препоръча тази разпоредба да се замени с препратка към разпоредбата на чл. 22, ал. 3, която също предвижда приемането на тарифа за таксите, събирани от български граждани. Доколкото правото на Европейския съюз не допуска никаква дискриминация между гражданите на съюза на основата на националността им, таксите за българи и за чужденци, граждани на Европейския съюз, трябва да бъдат еднакви, поради което ще бъде по-целесъобразно законът да не указва приемането на отделни тарифи.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че е налице принципно съответствие на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите с acquis communautaire в тази област и предлага на Народното събрание да приеме проектозакона на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Кой желае да се изкаже?
Имате думата, господин Расим Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, със задоволство вземам думата, за да изразя нашата подкрепа на разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите на първо четене, внесен от Министерския съвет.
Казвам "със задоволство", защото предложените промени целят преди всичко въвеждането на ред и правила за улова, транспортирането и продажбата, като се гарантира произходът на рибата.
Повечето от нас сигурно се впечатляваме, като видим европейските рибни пазари и сигурно сме се възмущавали, когато видим нашите крайпътни пазари на риба. Вярвам, че промените в Раздел "Аквакултури" ще прекъснат практиката на пазара да се продава риба без документ за произход.
Предвижданите изменения ще създадат условия за пълно доближаване до европейската практика, което е и една, според мен, сериозна крачка за успешното затваряне на Глава "Земеделие".
За удачните изменения и допълнения, направени в Закона за рибарството и аквакултурите, безспорно дял имат и предложенията и становищата, изразени от представителите на държавни структури, професионални риболовци и много неправителствени организации.
В разглеждания Закон за изменение и допълнение по-пълен и по-ясен е регламентът за любителския риболов срещу заплащане. Вече има много водни обекти, които са собственост на частни лица или ги ползват и стопанисват на концесия. С промените се дава възможност за извършване на любителски риболов при условия, определени от тях самите, като се осигурява възможност за контрол на качеството и вида на уловената риба, а и за състоянието на рибните популации.
Подкрепяме и въвеждането на безплатни любителски билети за инвалидите и намалението с 50 на сто за лица в пенсионна възраст.
Считам, че има нужда от прецизиране на членовете, уреждащи ветеринарния контрол за произхода и качеството на уловената риба.
Според нас, с много малко промени на второ четене ще бъде приет един работещ, полезен и европейски Закон за рибарството и аквакултурите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Реплики няма.
За изказване имате думата, господин Кушлев.


Стоян Кушлев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаемо народно представителство! Внасянето на проекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите за мен, а може би и за всички нас е доказателство, че добрият закон след време остарява и трябва да бъде променян и усъвършенстван. Преди две години – на 11 април 2001 г., Тридесет и осмото Народно събрание в последните дни от своята дейност прие за онова време – преди две години, един съвременен европейски закон за рибарството и аквакултурите, който приведе нашето законодателство в съответствие с европейските норми и стандарти в тази твърде важна в Европейския съюз сфера на стопанска дейност - от една страна, и възстанови доброволния характер на членството на любителите-риболовци в риболовните организации. Това беше нов момент в развитието на нашето риболовно и природоресурсово законодателство. Но минаха две години и ние отново се изправяме пред дилемата да променяме и осъвременяваме закона.
Уважаеми народни представители, искам да отбележа един факт и да го поставя на вашето внимание. Чухте заключението на Комисията по европейска интеграция. Действащият закон, даже непроменен, напълно отговаря на европейското законодателство. За нас това е признак, че адаптацията на нашето законодателство, транспонацията на нормите на европейското право в нашата правна система е преходно явление, т.е. то е важна, но не главна задача на нас, народните представители. Ние развиваме и приемаме закони, които съответстват на националните интереси на нашата страна. Даже когато във всяка сфера на законодателството транспонираме европейските норми, нашето законодателство ще се развива съобразно интересите на нашата страна и онова, което е необходимо за прогреса на нацията. Разбира се, от време на време ще възникват нови норми на европейското право и ние пак ще правим осъвременяване. Това ни навежда на мисълта, че трайните интереси на икономиката, на нашата страна, стоят в основите на нашата законодателна дейност. Не мога да не отбележа това, когато обсъждаме този закон, който в сегашния му вид е напълно съвременен и отговаря на европейските норми и изисквания.
Ние не променяме концепцията на закона. Няма да кажа “философията на закона”, защото този термин доста се поизтърка. Философията е наука за най-общите закономерности в природата, обществото и мисленето, а тук става въпрос за концепция. Но ние финализираме някои от основните моменти в тази концепция. Това трябва да си го кажем и отчетем. Не става въпрос само за някакви незначителни изменения и допълнения, а за довършване на определени важни тенденции, които бяха начертани със закона, приет през 2001 г. Този момент също не бива да го подминаваме.
С този вид на закона – с измененията и допълненията му, ние завършваме изграждането на единна държавна администрация в областта на управлението и контрола на рибните ресурси в страната. Този процес е започнал отдавна, още при по-стария закон, но не беше добре регламентиран. В закона от 2001 г. се допусна за определен период двувластие – и Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите осъществяваше управленски функции и контрол, и Националното управление по горите – в определена сфера, специално сферата на любителския риболов. Ние вие знаете, че всяко двувластие е временно явление за политиката. То преминава и фактически администрацията трябва да се предаде на онзи държавен орган, който по своите функции и призвание е необходимо да я осъществява. Несъмнено това е Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите, при която в бъдеще ще се изгражда единната система за управление, наблюдение и контрол върху риболова - независимо дали е стопански или спортен. И останалите контролни органи – екологичната полиция и органите на Националното управление по горите, ще имат контролни функции, но управлението и наблюдението ще се извършват от единен орган.
Тук искам да бъдат внесени пояснения. Бих желал директорът на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите да вземе отношение – дали агенцията е готова на този етап да поеме цялата тази дейност, без да създаде никакви затруднения на българските риболовци? Ние не бива с поемането изцяло на функциите по управлението и наблюдението върху тези процеси, което е положително явление, да създадем затруднение на онези български граждани, които упражняват правото си на любителски риболов. Любителският риболов е най-разпространеното в света хоби и занимание. Само на Европейския континент има 60 млн. риболовци.
Бих помолил господин Занков – да се помисли и в закона да има създаване на облекчения при снабдяването с разрешително за любителски риболов. Нека това става под контрола на инспекцията, но нека се помисли и за смяна на системата. В цивилизованите държави можеш да отидеш и да си купиш разрешително за любителски риболов във всеки спортен магазин. Дали сегашните регионални и местни структури на инспекцията ще могат да изпълнят тази задача? По този въпрос бих помолил господин Занков да вземе отношение. И ако видим, че могат да възникнат сериозни затруднения, тогава вече не знам дали е време да финализираме тази положителна тенденция. Аз съм за финализирането, при готовност на инспекцията да изпълни тази задача и да не създава затруднения на българските риболовци. Това е първият проблем. Става дума за финализация на една тенденция в нашето риболовно законодателство.
Другата тенденция, която също се развива и представлява доразвитие на концепцията, е детайлизацията на зоните за риболов. Сега от три с измененията на закона зоните стават четири. При това, забележете, почти във всички останали зони се гарантира правото на упражняване на любителски риболов – нещо, което е твърде важно. В закона съществува задължение във всички зони на стопанския риболов да се осигури риболовстването на любителите-риболовци, за да може да се упражнява този спорт. Това даже не е спорт, това е хоби, защото като спорт се подчинява на други принципи. Аз ще се спра и на този въпрос. Това е нещо ново, положително в закона.
Ново и положително нещо в закона, което трябва да бъде подкрепено от нас, е ясното и категорично разделяне на правилата, които регулират любителския риболов, от правилата, които регулират спортно-състезателния риболов, провеждането на спортни риболовни състезания, което досега също има своя практика. Провеждането на тези състезания е повсеместна практика в Европа и в света. Условията и редът са в известен смисъл различни. Във всички цивилизовани страни, когато се провеждат спортни състезания и мероприятия по спортен риболов, уловената риба се пуска задължително обратно в басейна – нещо, което у нас невинаги е правено. Аз съм наблюдавал срамни сцени на стените на големите язовири у нас – “Огоста”, яз. “Жребчево” – разграбване на рибата, уловена при спортни състезания.
Законът сега създава гаранции и държавният орган - Изпълнителната агенция, поема държавния контрол за спазване на правилата при провеждането на подобни мероприятия.

Тази тенденция трябва да я доведем докрай. Виждам, че господин Паница се усмихва. Трябва, когато бъде и на дружествено равнище, а в страната се провеждат десетки и стотици, рибата да се връща обратно в реката. Когато се отиде на риболов, ще се лови рибата, рибата ще бъде за него. Когато обаче се провеждат състезания, както във всички цивилизовани държави рибата трябва да се връща обратно във водоема. Само тогава бих приел, че ние постъпваме в тази твърде важна сфера като цивилизовани хора така, както се постъпва навсякъде в Европа и в света.
Другият проблем, който искам да засегна, се отнася до любителския риболов и е твърде важен. Сегашният начин на риболовстване на пъстървови риби и специално времето, в което се риболовства, поставя в опасност ресурсите от този най-ценен вид риба от ихтиофауната на нашата страна. Сега, след измененията през 2001 г., се риболовства всеки ден. И бих казал, че ресурсите от балканска и другите видове пъстърва – сивендъбова пъстърва, са твърде изтощени в нашите реки.
Явно е, че ние трябва да се върнем към старата система. Нищо лошо няма тогава, когато се убедим, че сме сбъркали и че една система, която е действала по-рано, е била по-добра и по-добре осигурява съществуващите ресурси, да се върнем към нея. Тоест, риболовът на пъстървовите риби да се извършва само в събота и неделя и в празничните дни - нещо, което българските риболовци бяха приели по-рано като неоспорима норма. В интерес на някаква демократизация и неправилно разбиране на този процес, ние променихме закона и поставихме под заплаха съществуването на запасите от пъстървови риби главно в нашите планински региони. А трябва да знаете, че напливът на риболовци е твърде голям. Аз преди известно време бях в Триградския район. Имаше коли и то в делничен ден от Варна и откъде ли не по територията на тази погранична река.
Тук има един проблем, който искам да поставя и по който бих желал да чуя и други народни представители, и вас, уважаеми колеги – за правото не само на безплатен риболов. Ние разширяваме кръга на тези лица, които получават право на безплатен риболов – освен децата до 14 години, вписваме и инвалидите. Това е една норма, която е в цял свят. Особена грижа се проявява да се осигури на инвалидите упражняване на подобно хоби, защото вие знаете, че тези хора са лишени от други възможности да водят пълноценен живот. Даже се организират и световни състезания по риболов за инвалиди. Но тук бих искал да помоля да помислим за възстановяване на една традиционна норма в нашето риболовно законодателство. Със сега действащия закон се обявява свободна зона за риболов, тоест без билет, само екваторията на Черно море. У нас от освобождението до 1991 г., тоест до приемането на този закон, такава свободна норма винаги е била и р. Дунав.
Аз си спомням, че при приемането на Закона за риболова през 1983 г. имаше твърде големи мераци тогава на ръководството на Ловно-рибарския съюз р. Дунав да се изключи от зоната за такъв свободен риболов, но тогава не стана. Но, както виждаме, това стана през 2001 г.
Имайте предвид, че р. Дунав е река с огромна екватория. Риболовът с единична спортна въдица няма да застраши изтощаването на нейните ресурси и нека да бъде достъпна за всички български граждани, за деца… Междупрочем, за деца правото е безплатно, но все пак трябва да имат удостоверение, че може да упражняват риболов. И да помислим за възстановяването на това традиционно правило.
Има страни – разбира се, ние не сме такава, с толкова богати рибни ресурси – в които риболовът с единична спортна въдица е свободен за всички граждани на държавата без получаване на никакъв документ. Такава примерно сега е Русия. Разбира се, тя е страна с богати възможности. Но да помислим за това.
Друг един проблем, който не е решен и трябва да се мисли за решаването му в закона, това е допускане на риболов с лодка във вътрешните водоеми на страната. Засега законът разрешава любителският риболов с лодка само в Черно море и в Дунав. Но ние имаме големи водоеми в страната, - това не е аргумент, че сега се използват лодки, след като това е забранено от закона – където просто любителският риболов трудно може да бъде упражняван без използването на лодка. Това е и европейска тенденция. В цяла Европа в големите водоеми се използват лодки за спортен риболов. Вярно е, че се затруднява малко охраната, но охраната трябва да бъде осъвременена, както примерно на язовир Доспат – охраната има вече бързоходен катер и могат да проверят всеки един с лодка или без лодка за начина на риболов.
Тук е необходимо да въведем ограничение може би съобразно размера на екваторията на водоема. Примерно да допуснем риболова с лодка над 800 дка язовир или над 500 дка, или над 1000 дка. По това трябва да се помисли в самата комисия и в специален списък накрая на закона като приложение да се изброи в кои водоеми на страната се разрешава любителският риболов с лодка.
Законът прави една съществена крачка – тук вече се отбеляза и от уважаемия господин Муса – към привеждане в съответствие с европейското изискване за осигуряване качеството на животинските продукти, включително и рибата от момента на нейното изваждане от водата до трапезата. И в тази връзка е предвидено сериозно подобрение на нормите в закона. Сега се разрешава нещо, което със стария закон не се допускаше – продаването на риба и на кея, и на лодкостоянката. Обаче веднага, още при самото изваждане на рибата, се съставя документ за произхода на рибата, да се знае откъде е тръгнала. Защото ще се съгласите, ние купуваме понякога риба с твърде съмнителни качества, която се продава от Бургас чак до Карнобат край пътя в летния зной охладена или неохладена и която не знаем откъде и как е уловена. И фактически с това се дава път на сенчестата икономика в областта на риболова.
Законът, който досега действаше, той и сега е действащ, но който ще променим, въведе задължението за организиране в страната на рибни тържища и национална рибна борса. В това отношение, бих казал, и сега действащият закон е добър, но все още не е приложено. Не са създадени нито рибните тържища, нито Националната рибна борса. Тук, уважаеми колеги, ние сме доста далеч от Европа. Ние фактически със сегашните изменения и допълнения на закона създаваме пълна възможност за изграждане на тези структури в областта на рибната индустрия. Тук вече изпълнителната власт в лицето на Министерството на земеделието и горите и на Изпълнителната агенция е необходимо да си свърши своята работа.
Има и други проблеми, но не искам да ви отегчавам. Аз съм убеден, че ако ние решим тези проблеми между първо и второ четене на закона, ще имаме един напълно съвременен и модерен европейски закон за риболова и аквакултурите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, проф. Кушлев.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, давам думата на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева за изявление.
Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Провокирана съм да направя това изявление пред вас от наложеното от господин президента на Република България вето върху Кодекса за социално осигуряване. Ще призная пред вас, че това вето ме изненада и разочарова. Едва ли има политик, който да не твърди, че управлението на една страна трябва да се прави с консенсус и диалог. Едва ли има политик, който да не съзнава, че Кодексът за социално осигуряване засяга всички граждани на Република България. Това е закон, от който зависи настоящето на повече от 2 млн. пенсионери и бъдещето – повтарям, - бъдещето на останалите 6 милиона.
Именно поради тази причина ние подходихме към кодекса много сериозно и работата по него продължи повече от една година. Едва ли има друг закон, по който да са проведени толкова многобройни консултации, обсъждания – публични и експертни, толкова социологични проучвания и да са изслушани толкова много мнения. При това не само изслушани, но и отразени в различните варианти на Кодекса за социално осигуряване, още преди той да влезе за разглеждане в Министерския съвет. Тук имам предвид мненията не само на Комисията по социална политика, на социалните партньори, на неправителствените организации, на пенсионните фондове, на институциите, включително и президентската. Продължихме да работим в същия стил и по време на обсъжданията между първо и второ четене в комисията и в парламента. Приехме много предложения, направени както отляво, така и отдясно, включително и в пленарната зала. Подчертавам, че по текстовете постигнахме максималният възможен консенсус. Именно заради това аз съм лично разочарована от ветото на господин президента.
Днес бих искала да повторя още веднъж пред вас и пред целия български народ мотивите за промяната в закона. България осъществи една от най-успешните пенсионни реформи в Европа. Това не е моя оценка, това е оценката на Европейския съюз в доклада за напредъка на България. Преди месец в Женева на срещата на социалните министри ние бяхме посочени като пример за последователно провеждана политика в областта на пенсиите. Нашето правителство оценява високо направеното от правителството на ОДС и ние продължаваме да следваме философията на пенсионния модел. Ето защо не приемам упрека, че не сме използвали възможността за промяна на условията за придобиване право на пенсия. Не може всяко правителство да променя условията за пенсиониране и това изобщо не се налага.
Ефективното влизане в действие на втория и третия стълб на пенсионната система налага вземането на ефективни мерки за защита парите на осигурените лица. Това е и смисълът на гласуваните от вас, госпожи и господа народни представители, промени в Закона за задължителното обществено осигуряване. Аз ви благодаря за отговорността и разбирането, което проявихте при предложените промени в Закона за социално осигуряване и приехте тези поправки, приемайки Кодекса за социално осигуряване.
Разочароващо и опасно е, че ветото може да разклати доверието на хората в пенсионния модел, а хората в България имат доверие в пенсионната система. Това показват всичките ни проучвания. Най-важното е, че повече от 80 на сто от анкетираните в последното социологическо проучване подкрепиха промените в посока на защита на техните пенсии и повишаване на сигурността на системата. Ние като правителство и вие като законодатели сме длъжни да го направим. И най-голямото предимство на този нормативен акт е пълната кодификация на осигурителното законодателство. Хубаво е и че частните пенсионни фондове ни подкрепиха и успяхме да постигнем консенсус и с тях. Те също осъзнават огромната отговорност, която носят пред българското общество.
Зная, че има юридически субекти, които не са доволни от затягането на контрола, но не смятам да се примиря с техните интереси! (Ръкопляскания от НДСВ.)
Новите елементи в първата част на Кодекса за социално осигуряване са изцяло в интерес на хората. Те водят до подобряване на пенсионните формули и повишават възможността за увеличаване на пенсиите на най-засегнатите рискови групи, като инвалидите например.
Във втората част всички промени са в посока повишаване сигурността на парите на гражданите и либерализиране на системата на инвестициите на пенсионните фондове, което се позволява от развитието на капиталовите и паричните пазари в нашата страна. Освен това тук се стремим да постигнем режим на равнопоставеност на участниците. Веднага искам да кажа, че ние съгласувахме закона и с Комисията по финансов надзор, още преди да го приемем.
Ветото, уважаеми дами и господа народни представители, е обезпокоително, първо, защото в мотивите за ветото се прави опит да се атакува философията на пенсионния модел. За нас това е недопустимо.
Второ, ветото подкопава доверието на гражданите в пенсионната система.
И трето, ветото води до забавяне на създаването на подзаконовите нормативни актове, а това ще се отрази върху защитата на парите на гражданите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, пенсионната система е за всички, тя не е нито синя, нито червена, нито жълта. Ние сме длъжни да я съхраним и доразвием с цялата отговорност на добри управленци и в интерес на гражданите на България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
За процедурно предложение има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Процедурното ми възражение е срещу току-що направеното изявление от госпожа Шулева. Съгласете се, господин председателю, че е недопустимо по такъв начин да се реагира на конституционното право на президента на републиката да върне за обсъждане който и да е закон.
Атанас Щерев (НДСВ, от място): Това не е процедура.
Георги Пирински: Отворете си правилника, уважаеми колеги, и прочетете какво е процедура. Част от процедурата е възражение срещу начина, по който председателят на Народното събрание води заседанието. Ползвам точно това право, което правилникът ми дава, да възразя срещу това, че фактически започва обсъждането на ветото по един начин, който правилникът изключва.
Господин председателю, безспорно предстои Народното събрание сериозно да разгледа възраженията на президента на републиката. Те са формулирани ясно и точно от него в заключителния абзац от неговите мотиви, където той е посочил кои точно параграфи от приетия закон той оспорва. Така че тук не става дума за отхвърляне на философия и така нататък, както се твърдеше, а за конкретни текстове, които заслужават нашето внимание.
Второ, намирам за съвършено недопустима инсинуацията, която се съдържаше в думите на госпожа Шулева, че тя ще защитава закона от всякакви користни намерения той да бъде заобиколен. Поне на мен това ми прозвуча, че едва ли не ветото е продиктувано от не съвсем принципни съображения в една или друга негова част. Изключвам категорично и категорично възразявам срещу и най-малък намек за подобно нещо като част от мотивите.
И трето, господин председателю, доколкото госпожа Шулева се тревожи от това, че ще бъде забавено влизането на закона в сила, обръщам се към Вас с предложение възможно най-скоро да бъдат разгледани мотивите на президента в съответните комисии и действително преди края на сесията да осигурим сериозното дискутиране на този въпрос в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много ви моля, пресрочихте доста сериозно времето!
Георги Пирински: Отново, господин председателю, според мен Вие не биваше да допуснете днес това изявление от заместник-премиера.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми господин Пирински, Вие направихте едно възражение за начина на водене съвършено не в духа на нашия правилник, защото в нашия правилник е казано, че по всяко време министър, министър-председател или вицепремиер могат да получат думата.
Георги Пирински (КБ, от място): С всяко право може да се злоупотреби, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля! Вие току-що го направихте, злоупотребявайки с Вашето право на процедура, чудесно съзнавайки, че го правите, но моята толерантност ме кара да го преглътна.
Георги Пирински (КБ, от място): То беше в отговор на друга злоупотреба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има думата от името на парламентарна група господин Борислав Цеков - заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Пирински, тук не става дума толкова и само за някаква процедура и е напълно прав проф. Герджиков за изричните разпоредби на правилника, че един министър може да вземе думата по всяко време и по всеки въпрос. Тук става дума за политика и госпожа Шулева – вицепремиер, направи едно ясно изявление за това каква е политиката на управляващото мнозинство, именно в областта на пенсионната реформа. И тази политика ще бъде следвана неотклонно, защото днешното, по-точно вчерашното отлагателно вето на президента не отлага нищо друго освен гарантирането на интересите на над 80% от българските пенсионери. Мотивите са не само повърхностни, те са и напълно необосновани. Така че, когато говорим тук, нека да говорим за политика и се съсредоточете върху политиката, бих казал най-общо като препоръка, а не върху буквите и алинеите от правилника, който очевидно и Вие не познавате в случая. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
От името на парламентарна група - господин Любен Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Явно и днес сме изправени пред един парадокс – започва се предварително обсъждане на указа на президента за наложеното му вето. И вторият парадокс, дами и господа, мнозинството отказа днес да има парламентарен контрол. Отказахте парламентарен контрол, а министри, включително вицепремиер, идва тук изненадващо и във времето на парламентарния контрол ни държи назидателен тон, отхвърляйки по един недопустим начин, не в дискусия, ветото на държавния глава.
Какво каза вицепремиерът госпожа Шулева? Цитирам: “Пенсионната реформа е най-успешната в Европа”.
Госпожо вицепремиер, кажете на пенсионерите, не на нас, че пенсиите в България са най-успешните в Европа. Кажете го на хората, които получават тези минимални пенсии по 50-60 лв.; които нямат пари да си закупят лекарства; които даже изключват тока си, защото не могат да платят даже и електроенергията си. (Възгласи в НДСВ: “Виденов! Виденов!”.)
Това ли е най-успешната Ви пенсионна реформа в Европа?
Второ. Госпожо вицепремиер, Вие, която определихте най-успешната в Европа пенсионна система в България, кажете го на хората, които не могат да се пенсионират поради точковата система, защото не могат да си намерят работа и оттук не само мизерстват, но са и практически лишени от пенсиите, за които в края на краищата те са отделяли в касата през живота си.
Нашият държавен глава, господин Първанов, изпълни своя дълг и като гражданин, и като президент и наложи това вето върху един закон, който не е в полза на болшинството български граждани. Това се казва социален президент. Благодаря ви. (Шум и неодобрителни реплики в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Не виждам повече желаещи за изказвания.
Уважаеми народни представители, продължаваме с първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Имате думата, господин Васил Паница.
Васил Паница (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След политическите страсти време е да преминем към малко по-тривиални теми, а именно законопроектът за рибарството и аквакултурите.
С приетия от Тридесет и осмото Народно събрание Закон за рибарството и аквакултурите през април 2001 г. се създадоха условия за развитие на стопанския риболов, за по-пълно задоволяване на пазара с необходимите видове и количества риба. Както се изрази и проф. Кушлев преди време, законът съдържа основните принципи на отрасловото законодателство на Европейския съюз.
Във внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите се детайлизират редица текстове, създаващи възможност за по-строг контрол и по-високи санкции при констатиране нарушение на закона. В законопроекта се гарантират и правила, които установяват произхода на рибата, както и нейния път от производителя до потребителя. Разрешава се продажба на риба непосредствено след улова на кея, на рибовъдния обект. Всичко това, безспорно са позитивите на внесения законопроект.
Обаче аз искам да се спра на частта, която касае любителския риболов. Там са налице доста слабости, тъй като този момент е застъпен доста повърхностно. В закона само е споменато, че любителите-риболовци трябва да заплащат такса на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите. В държавите от Европейската общност, уважаеми колеги, се обръща особено внимание на любителския риболов, тъй като той е пряко свързан с индустрията и търговията на риболовни принадлежности. По много сериозни статистики на Европейската общност държавата печели неколкократно повече от един риболовец, който редовно практикува любимия си спорт, отколкото уловената и продадена риба във вътрешните водоеми.
В настоящото предложение на Министерския съвет любителският риболов не се разглежда като социална функция на държавата. Последната не приема с все още формалното си отношение, неправителствените организации в този сектор - регионални и национална, като фактор за опазване на рибното богатство и нейното възпроизводство. Държавният орган не дава никакви права по законов ред на сдруженията по чл. 11, което по същество ги обезсмисля. Забраната за осъществяване на стопанска дейност лишава сдруженията по чл. 11 да реинвестират в рибно възпроизводство и от възможността за поддържане и изграждане на рибовъдни стопанства. Такива има и в момента. По този начин сдруженията по чл. 11 не могат да бъдат равностойни партньори на държавата, обществени партньори на държавата, нито да я подпомагат в провежданата от нея политика.
Тук трябва да си спомним, че имаше такива пропуски в Закона за лова и опазване на дивеча, но те се изгладиха със съответните корекции, които предприехме преди година. Абсурдно звучи плуралистичният патос в новата редакция на чл. 11, ал. 2 за създаване на много национални сдружения. Създават се предпоставки за бюрократична намеса на държавния орган в разрешителния режим на спортни състезания. Намесата на държавния орган в регламентирането на спортно-състезателната дейност на обществени организации и структури, въвеждайки допълнителни изисквания в противоречие с техните функции, правилници и разпоредби, както и тези на Международната федерация по риболовни спортове и това е на път по-скоро да ни вкара в Гинес.

Когато Международната федерация по футбол иска да организира някакво състезание, когато прави турнир на УЕФА, тя се обръща към Българската федерация по футбол, тя не се обръща към Министерския съвет и неговите подразделения. Когато иска да организира състезание по волейбол, тя се обръща към съответната федерация по волейбол, а не към държавата. И в този смисъл тези неправителствени организации подпомагат държавата. Тук това нещо липсва.
Общоизвестна истина е, че Изпълнителната агенция по рибарство взема годишна такса от любителите, като ги кара по някакъв начин за втори път да плащат на концесионери и арендатори на водни площи. Това е само поради липса на площи, които са определени за любителски риболов. Вярно е това, което се цитира преди малко, че в новия законопроект са отделени 50 % от бреговата ивица и 60% от водните площи за стопански риболов и останалите 50% от бреговата ивица и 40% от водните площи – за любителски риболов. Но това не е достатъчно.
В закона не са предвидени реални субекти като затворени водоеми, които да се предоставят предимно и изключително за любителски риболов. И искам да ви кажа защо така твърдо се застъпвам за любителски риболов. В България има регистрирани официално около 75 000 риболовци и около 240 вътрешни държавни водоеми. Когато внесем нашите поправки между първо и второ четене, които се надявам, че ще бъдат подкрепени от по-голяма част от всички парламентарни групи, искам да си помислите добре, пък и в комисията да го обмислим добре, дали да гласуваме за тези 75 000 души или за тези 240, които наемат държавните водоеми. Надявам се, че между двете четения ще има един по-рационален подход за стимулиране на запазването и увеличаването на националното рибно богатство чрез координация между държавния орган Изпълнителна агенция по рибарство и неправителствената организация Национално риболовно сдружение и регионалните водни сдружения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че когато се коментира един закон за изменение и допълнение, винаги на преден план излиза въпросът кое налага да се извършват съответни промени. Още повече, че почти всички изказващи се и всички, които застават на тази трибуна, за да мотивират едни или други свои действия, винаги започват с това, че законът съответства на изискванията, които Европейският съюз и европейските органи поставят пред България и България трябва да ги изпълни. И този закон беше приет преди две години с подобни мотиви. Сега отново се поставя въпросът настъпиха ли съществени промени в обществените отношения, които налагат да пристъпим към толкова сериозни промени в закона. Защото тук действително става дума за сериозни промени. Аз в никакъв случай не мога да се съглася с позициите, които се изказаха в един или друг план, че става дума за хармонизация само на закона, че става дума за съвсем леки поправки. Напротив, според мен става въпрос за доста съществени промени в закона и за част от тях каза преди мен господин Паница. Аз нямам никакво основание да не го подкрепя или да не застана на неговата теза що се отнася до проблемите, които той засегна относно любителския риболов и сдруженията на риболовците. Да, действително неправителствените организации и техните функции и отговорности, които са посочени тук в тези поправки, не са удачно уредени. И ние трябва да го имаме предвид в решаването на въпроса между две четения. Аз мисля, че можем и практиката в комисията го е показала, че имаме възможност и воля, когато установим, че можем да търсим по-добри решения, да се консолидираме. В този законопроект и то точно в тази част, която касае неправителствените организации, мисля, че ще постигнем съгласие, както постигнахме по Закона за горите и лова.
Що се отнася до въпросите, свързани с режима на издаването на билети за любителски риболов. Тук се прави една констатация, че, виждате ли, той се облекчава, че с това заверяване в Изпълнителната агенция и нейните териториални звена нещата ще станат по-облекчени, че издаването на билети ще бъде по-добро и прочие. Аз смея да възразя по това, тъй като считам, че сега самото преиздаване на билетите ще вкара хилядите риболовци в един режим на заплащане на допълнителни такси, разкарвания и т.н. Вие добре разбирате, че на хората никак не им е приятно, когато по формални поводи трябва да извършват подобни действия. И аз даже предлагам в тази посока също да помислим да удължим срока на действие или пък старите билети да продължат да действат до изтичането им или заверките да станат по някакъв по-облекчен режим.
На следващо място, аз мисля, че в никакъв случай не бива да приемаме за удачен този режим, който се предлага в закона, напротив, трябва да го подобрим. Аз даже мисля, че в духа на това, което каза и господин Кушлев, може да се стигне дори до закупуване на билетите по известна система, която има в развитите западни страни и да бъде намалена до минимум бюрокрацията в тази област.
В заключение искам да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България по принцип счита, че в законопроекта, който се предлага, има достатъчно сериозни пропуски, но като цяло трябва да бъде подкрепен, тъй като между двете четения има възможност той да бъде усъвършенстван и подобрен, за да отговори на обществените потребности, които иска да уреди, и очакванията и желанията на хората, които пряко ще бъдат засегнати от неговата промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Госпожо Манева, заповядайте.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполага се, че всяко изменение и допълнение на закон цели отразяване на определени проблеми в практиката и подобряване на закона. За съжаление трябва да констатирам, че Законът за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите не само че не подобрява, а тъкмо обратното, влошава съществуващата законодателна уредба. Ще обърна внимание само върху няколко принципни въпроса.
На първо място, с изменението и допълнението на закона се въвеждат тромави, неясни процедури, които създават предпоставки за корупция. Това са процедурите, които регламентират издаването на разрешения за стопански риболов. Ако обърнете внимание какво представлява записът в тази част, няма да намерите критерии, няма да намерите ясни процедури, а ще намерите подробно описание на взаимоотношенията между морската администрация и агенцията по рибарство, което в никакъв случай не е предмет на закон. Но критериите и ясните отговорности липсват.
Вторият момент, който може да се отнесе към групата на неясните процедури, създаващи предпоставки за корупция, това е процедурата за избор на лица, които да извършват дейности в експериментални даляни. Тези хора, които в бъдеще ще експериментират по нашето Черноморие, се определят по някаква неясна комплексна оценка. Няма конкурс, няма ясни процедури, а има комплексна оценка, нещо, което мисля, че отдавна е забравено в нашето законодателство.
На трето място се въвежда едно много широко разрешаване на чуждестранни риболовни съдове да ловят по нашето черноморско крайбрежие. Ако по силата на определени международни актове или като бъдещи членове на Европейския съюз сме задължени да допуснем кораби в нашата акватория, това е съвсем друга процедура. Записът не е случаен, грешката не е случайна, а означава допускане на всякакви чуждестранни кораби в и без това бедното на риба наше Черноморие. При това се допуска да се разрешава на чуждестранни кораби да ловят, даже когато определеният вид риба има квота. Това също е недопустимо в новия закон.
Следващият съществен пропуск – когато поисках този закон да се гледа едва след заседание на Комисията по околната среда и водите, това мое искане не беше случайно, защото законът в еднаква степен касае функции на министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите. Много странно в това изменение се посяга драстично на функциите на министъра на околната среда и водите. Четири негови правомощия се отменят:
На първо място, не се иска неговото мнение при определяне на зоните за експериментални деляни, което е абсолютно недопустимо, защото по черноморското крайбрежие има защитени зони, има зони за така наречените "чисти води", зони за отпадъчни води. Всички те имат определени критерии и статут, които се определят от министъра на околната среда и без негово знание никакви експериментални деляни не могат да бъдат поставяни. Да не говорим, че самата конструкция "експериментални делни" е доста странна, като се има предвид, че много отдавна риболовците по Черно море знаят местата, на които могат да бъдат поставяни деляни.
На второ място, отнема се правото на министъра на околната среда да обявява за защитени определени видове.
На трето място, той е изолиран от определянето на уредите за любителския риболов, а добре знаете, че това е една от формите за защита на биологичното разнообразие – ограничаването на използването на определени уреди, които въвеждат варварски практики в улова на риба.
На четвърто място, отново без знанието на министъра на околната среда, се въвежда разрешаване на така наречения "улов с научноизследователска цел" – нещо, което също е недопустимо, защото това означава, че под тази форма може да бъдат допускани риболовци във времето, когато е забранен уловът на определени риби, това най-често става в размножителния период.
Въвеждат се съвсем необосновани такси. Например в чл. 15 се въвежда такса за разширяване на зоната за действие на технически съоръжения, тоест съоръжения за развъждане на риби, след като този, който се е захванал с нелеката задача да развъжда риби, веднъж вече е платил на Министерството на околната среда такса за водоползване, а сега за същото нещо му въвеждаме нова такса, която да плаща към Агенцията по рибарство.
Въвежда се и билет за риболов в частен водоем. Не стига, че рибарят ще плаща на притежателя на частния водоем определена такса, която той сам е определил, но трябва да заплати и средства за закупуването на риболовен билет. В тази сфера – специално за издаването на риболовен билет, съвсем неоснователно се променя процедурата за издаване на такива билети. Досега тя се осъществяваше от лесничействата, които имат структури в 168 района, докато агенцията има само 27 структури. Представете си, за да вземе например едно дете билет за риболов, каквито има, и то живее в Тервел, трябва да измине с родителя си 80 км, за да отиде в пункта, в който има представител на Агенцията по рибарство и да получи билет. Това се отнася и за хората от Доспат и от много региони на страната. Практически законът не въвежда улеснения за хората, а създава работа на измислени структури. Според мен, това е абсолютно недопустимо.
Буди недоумение и фактът, че се въвежда специална процедура, предвиждаща разрешение за спортни състезания, след като има ясни международни правила – ние сме страна и сме член на Федерацията за международния риболов, там всичко е разписано съвършено ясно и няма абсолютно никаква нужда да се въвеждат допълнителни разрешения и те да пораждат такси, административни процедури и т.н.
Въвеждат се и безпредметни санкции. Въвежда се, например, санкция за някой, който е получил разрешение да провежда експеримент и не го е провел или извършвал риболов в частен водоем, където си е платил съответната такса, но няма риболовен билет.
Същевременно не се казва нито дума за подобряване на контрола. Веднъж вече от тази трибуна говорих за странните неща, които са се случвали през 2002 г. и още веднъж ще ви ги напомня. Осем пъти е увеличено количеството риба, уловена в Черно море. Същевременно потреблението се е увеличило с 5%, износът с 2%, преработването е на същото ниво. Къде е отишла тази риба? Очевидно е, че няма контрол. Приведох и данни за рапаните, от които е уловено количество 680 тона, а са изнесени 2500 тона. Всичко това говори за това, че в областта на улова на риба няма контрол. Многобройни примери могат да потвърдят това мое заключение. Спомняте си криминалното зарибяване с есетрови риби, спомняте си, че по необясними причини през 2001 г. нямаше квота за калкан. Ако погледнете въпросните данни, за които споменах, ще видите, че уловът на есетрови риби се е увеличавал ежегодно, независимо че квотата за хайвер не се променя. Всичко това показва, че контролът е далече от необходимото. Точно тук трябваше и имаше възможност да се предложат текстове за подобряване на закона. Тези съществени недостатъци, заедно с недостатъците, които отбелязаха колегите, които говориха преди мен, правят практически невъзможно един такъв закон да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наглед този законопроект не възбужда особен интерес в залата, но считам, че има едно много важно значение като природен ресурс преди всичко, след това като стопански ресурс, който изкуствено се разпространява в природата и е предмет на определени стопански изгоди за държавата.
Няма да се спирам на положителните страни на законопроекта, тук се казаха много неща – защо е бил необходим този законопроект, какво преследва и т.н. Това са неща, които вече се предъвкваха.
В моето изказване ще се помъча да не засягам това, което досега се каза или ако засегна някои неща, да ги засегна от друг ъгъл. Както каза и господин Калинов, имаме практиката между двете четения да правим нещо, с което да подобрим нещо. Извинявайте, колеги, особено ми е неприятно, когато трябва да се съгласявам с такива законопроекти на мои колеги, да не ги обиждам, че ще гласувам "против", но особено ми е неприятно, когато институция като Министерския съвет внася такива законопроекти. Това ми изглежда – ще се помъча малко по-фигуративно да го кажа, господин Гранитски – все едно, че отивам на изложба и виждам сложени рамки в залата; картините отсъстват, посетителите трябва сами да си ги нарисуват. Тоест, ние сега трябва да нарисуваме този закон между двете четения и тъй като многоуважаемото правителство го е внесло, да не го обиждаме, да го приемем - нещо, на което смятам, че трябва веднъж завинаги да се сложи край.
Считам, че този закон не отговаря в голяма част на нуждата, на потребността да се измени и допълни законът от 2001 г. Моите колеги говориха в тази насока, господин Кушлев също се спря на някои, господин Калинов също отбеляза някои неща. Искам да посоча само нещо, което действително прави впечатление. В края на краищата съществува една Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – ИАРА. Тази агенция я създадохме с около 50 души персонал през 2001 г., днес сигурно е с около 200 души, може би и повече. Но задачите и целите, които са заложени в измененията и допълненията на закона, значително надхвърлят възможностите на този персонал.
Това говори, че ние със закона създаваме една предпоставка тази агенция да увеличи неколкократно състава си, с което госпожа Шулева може би след това, ако всичките агенции вървят по този път, да отчете едно значително намаляване на безработицата в страната. Но не и с решаване на проблематиката. Ако това е целта, тогава сигурно ще се изпълни тази цел. И аз съм убеден, че с тази структура и с тези задачи в закона, с този състав от 200 човека, трябва най-малко 3-4 пъти да се вдигне съставът, за да се решат. И това не го казвам така, напразно, защото имам достатъчно голям опит в бюрокрацията.
Едно време един колега казваше: ами, виж какво, бе, Костов, тя, бюрокрацията, е като гарга, като я изпъдиш от едно дърво, каца на друго, обаче заедно и с новите гарджета.
Съжалявам, но трябва да се спра и на някои конкретни неща, въпреки че сме на първо четене.
В стария закон беше посочено, че НУГ охранява рибните ресурси във водните обекти на територията на лесничействата. Охранява ги. От което се ползва целият състав на Националното управление по горите, включително и горската стража, която има определени функции. Това нещо в момента в закона е видоизменено и неясно. И неясно!
Казва се, че в изменението на § 6 относно чл. 7 “Националното управление по горите осъществява охрана на рибните ресурси във водоемите, ползвани за любителски риболов на територията на действие”. Какви са тези водоеми и откъде ги измислихте тук? Има водни обекти. Ако се касае за баластиерни водоеми, ако се касае за нещо, което не е ясно, в Допълнителните разпоредби е мястото, където се уточнява що за водоеми са това – изкуствени езера ли, към предприятия ли някакви водоеми и т.н., и т.н.
Единственото нещо в Допълнителните разпоредби на закона, което касае водоеми, това са баластиерните водоеми и там се посочва що е то.
Тоест, ако има някъде водоем на територията на лесничейството, те ще извършват охраната. Ако няма, няма. Реките ще си текат, езерата ще се пълнят, но лесничейството няма да има никакво отношение по този въпрос.
Мисля, че не може с такъв текст да се нанася вреда в една конструкция, която е създадена в Закона за горите и в предишния закон за рибарството, където ясно е изписано какви са функциите на едните и какви на другите.
Освен това, забележете, че много сериозно се поставя въпросът, че инспекторите по риболовен надзор имат вече функции да контролират спазването на режима на ползването на рибните ресурси, да контролират състоянието и поддържането на генофонда от риби и други водни организми, да контролират риболовни уреди, да отвеждат принудително нарушителите до най-близкото поделение, тоест да оказват принуда, да ги арестуват и да ги отведат някъде, да задържат вещи, предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване. Това включва, предполагам, и автомобили, защото те служат да се извърши дадено нарушение, и т.н., и т.н. И с няколко скромни текста, в които инспекторите по риболовния надзор имат вече функции на риболовна стража, не е изписано, аджаба, какви са задачите. Хайде, задачите са изписани, но какви са правата, какви са задълженията, каква е субординацията, как става връзката с определени закони в страната, как се изменят другите закони в страната, какво е тяхното, ако щете, оборудване, въоръжение, отговорност и т.н., и т.н. Това е нещо, на което е отделен цял раздел в Закона за горите. Господин Калинов, Вие го знаете това нещо. В Закона за горите цял раздел има по този въпрос.
Всичкото това е въпрос вече на свободна интерпретация или народните представители да си го допишат тук, да допълнят картината. Е, така не може! Извинете ме, но всички тук не сме сефте народни представители и не може да ни се говорят дитирамби за този закон при такива пропуски. При такива пропуски!
Освен това тук се постави въпросът за издаването на билетите. Няма да поставям този въпрос отново, защото той много добре от всички беше изтъкнат, но разберете, че изглежда дори и самият вносител на закона предполага, че Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура няма да си свърши работата с издаването и презаверката на билетите, затова забележете какъв парадоксален текст има в § 25 в закона – чл. 22а (нов), който се създава:
“По предложение на ИАРА министърът на земеделието и горите може да възложи издаването и подновяването на билетите за любителски риболов и на друга структура на Министерство на земеделието и горите”.
Този текст на вносителя предполага, че ИАРА няма да си свърши работата и затова отваря вратичката, че министърът на земеделието по предложение на изпълнителния директор на ИАРА да възложи на някоя друга структура. Коя е тази структура, бе джанъм? На ветеринарната служба или на кого? Ами така ли се пише закон? Така не може! На друга структура! Ами за какво е този закон тогава? Да го правим с някакви актове, които имат силата на закон.
Освен това с § 23 от законопроекта се предлага създаването на чл. 21а и чл. 23, които напълно разписват условията и реда за откриване на нови експериментални даляни и други специализирани обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море.
С текста на закона, който действа, в чл. 21, ал. 5 се казва точно това: че “откриването на нови експериментални даляни и други стационарни обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море се определя при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет”.
Хубаво! И след това в новите текстове на предложените нови членове от 21а до 21з се изписват именно нещата, които трябва да бъдат заложени в една наредба. И накрая, в чл. 21з отново се пише, отново се преписва и тук съществуващата ал. 5 на чл. 21, че “условията и редът за откриване на експериментални даляни или други специализирани водни обекти се определят с наредба на Министерския съвет”.
Аз не говоря, че една от двете алинеи е излишна, защото в чл. 21 буквално е записано същото, и в края на предложението на текста на наредбата е изписан същият текст. Това говори за едно недостатъчно внимателно изписване на този законопроект.
Последно ще се спра на създаването на научно-техническия съвет по рибарство и аквакултури. Той беше създаден и по смисъла на стария закон. И там бяха изписани неговите функции, които са изключително важни и подпомагат действията на ИАРА и действията на министъра във връзка с всички контролни функции, зарибяване и други дейности, необходими именно за участието на този научен съвет. Той затова е и съвет – той не взима решения, той прави предложения.
Стоян Кушлев (НДСВ, от място): Консултативен орган.
Владислав Костов: Да, консултативен орган.
И той имаше една много важна задача – обсъждане и предлагане за утвърждаване на общия допустим улов за определени видове риба и други видове водни организми, квоти и начини за тяхното разпределение. Това е квинтесенцията на тяхната работа от научна гледна точка – да предложат определени неща.
Но в новия законопроект тази работа е задраскана, за да може, както каза и госпожа Манева, а може би и това е целта – да се отчита, че се улавя “Х”, а някъде отиват и се потребяват “Х3”! Така не бива, уважаеми дами и господа!
Ето защо аз реших веднъж завинаги при такива законопроекти да имам определено становище, че не бива лекомислено и леко да влизат в пленарна зала, а след това да се мъчим в комисията да “дорисуваме, нарисуваме картинката”.
Затова аз ще се въздържа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет на 10 май 2003 г.
Гласували 146 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 36.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Господин председател, във връзка с това, че в залата възникна сериозна дискусия и някои от текстовете на законопроекта се оспорват, предлагам да подложите на гласуване процедурното предложение за удължаване на срока с две седмици за внасяне на предложения от народните представители между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на срока за предложения на второ четене.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
За процедура има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Предстои да пристъпим към обсъждането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Съгласете се, че този законопроект е много актуален и засяга много пряко функционирането на общините и състоянието на местните финанси.
Процедурното ми предложение, господин председателю. Не разбирам защо в залата отсъства министърът на финансите. Доколкото се сложи една практика да отсъства министърът, може би господин Манов ще направи предложение за допускане до зала на представители на Министерство на финансите, но аз се обръщам с въпрос към Вас – считате ли за необходимо да бъде потърсен министърът на финансите и да му бъде предложено да присъства в тази зала и да участва в дискусията, независимо че навярно би желал да пътува извън столицата. Но доколкото знам, господин председателю, той е в София.
Смятам, че е неразбираемо по този законопроект той лично да не участва в дискусията на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Пирински. Моля да се съобщи на министъра на финансите, че народните представители имат желание той да присъства при обсъждането на този законопроект.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети най-напред трябва да изслушаме становището на Комисията по бюджет и финанси.
Председателят на комисията господин Искров отсъства.
Заповядайте, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз подкрепям предложението на господин Пирински. И ако министърът на финансите има физическа възможност, моля да бъде поканен да присъства при обсъждането на този законопроект.
Въпреки това, господин Пирински, аз правя процедурно предложение при обсъждането на тази точка от дневния ред да вземат участие заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев и директорът на Дирекция “Финанси на общините” господин Бойко Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът Ананиев и директорът Георгиев от Министерството на финансите да заемат своите места в пленарната зала.
Заповядайте, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д

по законопроект № 302-01-2 за изменение и допълнение
на Закона за общинските бюджети, внесен от
Министерския съвет на 7 април 2003 г.

На заседание, проведено на 5 юни 2003 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, Бойко Георгиев – директор на дирекция “Финанси” на общините към Министерството на финансите, и Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителя господин Ананиев изложи мотивите за изменението на Закона за общинските бюджети.
Законопроектът се внася в изпълнение на управленската Програма на правителството, раздел “Национални финанси” и раздел “Инфраструктура. Регионално развитие и благоустройство” с цел засилване финансовата децентрализация на общините, усъвършенстване на механизмите за определяне на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и засилване на местната демокрация.

За практическото изпълнение на тази цел Министерският съвет с Решение № 138 от 2002 г. е създал и възложил на работна група разработването на Концепция за финансова децентрализация и програма за нейната реализация. Работната група е изготвила концепцията и Министерският съвет я е приел с Решение № 399 от 2002 г.
Внесеният от правителството законопроект е изцяло изграден върху Концепцията за финансова децентрализация и програмата й за реализация, с което се създава необходимата нормативна среда за практическото им реализиране още с приетия от Народното събрание държавен бюджет за 2003 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети отразява по същество основната философия на финансовата децентрализация и поставя на принципно нова основа взаимоотношенията на държавния бюджет с общинските бюджети.
Дефинирани са отговорностите на държавата и общините и източниците на тяхното финансиране. Увеличават се възможностите за граждански контрол от страна на населението. Въвеждат се ясни и прости правила при определянето на бюджетните взаимоотношения. Поставя се пълна свобода на общините при разходването на набраните средства от местни данъци и такси и от други неданъчни приходи.
Основните промени са следните:
1. предложенията са изцяло в духа на Концепцията за финансова децентрализация;
2. увеличава се отговорността на местните власти по отношение на населението и се създават нови правила за упражняването на действен граждански контрол;
3. предлага се заличаване на описателните текстове, свързани с приходите, които постъпват в общинските бюджети, и с разходите, които се финансират чрез тях;
4. предвижда се всички държавни трансфери, с изключение на общата изравнителна субсидия, да се разходват само за потребностите на делегираните от държавата дейности, възложени на общините, като е предвидена възможността за пренасочване на общински приходи от местни данъци, местни такси, услуги и права, предоставяни от общината, приходи от общинска собственост, глоби, неустойки и имуществени санкции, лихви и други приходи за допълване финансирането на държавни дейности;
5. определен е ред за предоставянето на част от преизпълнението на преотстъпените държавни данъци на съответната община, както и преразпределението на останалата част между останалите общини;
6. нормативно се гарантира с финансов ресурс чрез авансово изтегляне на обща допълваща субсидия или предоставяне на временен безлихвен заем от централния бюджет необходимият размер средства за обезпечаване ежемесечния размер на разходите за делегираните от държавата дейности;
7. предлага се отпадане на задължението на Министерския съвет за издаване на правилник за прилагането на закона;
8. навсякъде в закона думите “републикански бюджет” се заменят с “централния бюджет”;
9. дадени са ясни определения за понятията “местни дейности”, “делегирани от държавата дейности”, “местна общност”, “приходи от преотстъпени държавни данъци” и др.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети е част от групата от закони – Закон за местните данъци и такси, Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост, чиито изменения и допълнения следва да осигурят нормативната база за финансовата децентрализация в Република България.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия, на която бяха направени изказвания и се зададоха много въпроси, на които представителите на вносителя отговориха изчерпателно.
Законопроектът беше подкрепен и от представителя на Националното сдружение на общините в Република България, който уведоми комисията, че между първо и второ четене сдружението на общините ще направи конкретни предложения по него.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 6 народни представители, “против” – 1 народен представител, и “въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Манов.
Има ли представител на ръководството на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство? По този законопроект има становище на тази комисия.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:

“С Т А Н О В И Щ Е

относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за общинските бюджети, № 302-01-21, внесен
от Министерски съвет на 7 април 2003 г.

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое заседание, проведено на 18 юни 2003 г., обсъди внесения от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Бойко Георгиев – директор на Дирекция “Финанси на общините” в Министерство на финансите, представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от името на вносителя – господин Кирил Ананиев.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети отразява по същество основната философия на финансовата децентрализация и поставя на нова основа взаимоотношенията на държавния бюджет с общинските бюджети.
Основните промени в законопроекта са в съответствие с разработената и одобрена от Министерския съвет Концепция за финансова децентрализация и програмата за нейната реализация. Като част от пакета закони в тази област, законопроектът допринася за създаването на необходимата нормативна база за по-нататъшната реализация на процеса на финансовата децентрализация.
В предложения проект ясно са дефинирани отговорностите на държавата и общините и източниците за тяхното финансиране. Въвеждат се достатъчно ясни правила при определяне на бюджетните взаимоотношения. Представят се самостоятелни правомощия на общините при определянето и разходването на средствата от собствените приходи. Увеличена е отговорността на местните власти в цялостния процес по съставяне и изпълнение на общинския бюджет, като същевременно са предвидени и нови правила, увеличаващи възможностите за граждански контрол от страна на населението. Създават се механизми, с които да се гарантира наличието на необходимия финансов ресурс и източниците за неговото обезпечаване за финансиране на разходните отговорности на държавата и общините. Предвидени са и защитни механизми, с които се създават необходимите предпоставки за балансиране на общинските бюджети.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от промени в действащия закон. Същевременно бяха изказани някои становища, че с предложения законопроект в недостатъчна степен се обезпечава необходимата самостоятелност на местните власти в провеждането на собствената им политика и успешно развитие на финансовата децентрализация.
Народните представители се обединиха около становището за прецизиране на отделни разпоредби с оглед на подобряване на техния съдържателен характер и възможностите за практическата им реализация, както и за някои проблеми от правно-технически характер, които могат да бъдат направени между двете гласувания.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети да бъде приет на първо гласуване.”
Становището е подписано от председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Чухме становището на двете комисии.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети с вносител Министерски съвет.
Господин Ананиев, може би Вие като представител на вносителите, да представите философията на законопроекта. Ако искате думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че становищата на двете комисии бяха много пълни и изчерпателни и дадоха ясна представа за всички промени, които предлагаме със законопроекта.
Ако не възразявате, ще отговаря по конкретните и по проблемните въпроси, които ще бъдат зададени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Ананиев.
Госпожо Радева, заповядайте, имате думата.


Нина Радева (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Независимо от този малко необичаен час смятам, че предложеният законопроект за изменение на Закона за общинските бюджети е фундаментален за автономността на местните власти. Надявам се да ангажирам вашето внимание с настоящото изказване.
Предлаганите промени в настоящия законопроект трябва да уредят трайно и еднозначно финансовата децентрализация, която е политика на нашето правителство чрез системно прилагане на международно приетия принцип на субсидиарност чрез въвеждане на строга финансова дисциплина, засилване на взаимоотношенията на общините с гражданите и прилагане на процедури на прозрачност в бюджетния процес. Предложеният законопроект е изготвен в съответствие и в изпълнение на програмата на правителството, приета с Решение № 399 от 13 юни 2002 г. и съдържа по-голямата част от промените, разработени от работната група по финансовата децентрализация. Той е едно средство за преодоляване на негативните практики на антистимулите за ефективно местно самоуправление, които съществуват и на базата на действащия закон.
Кои са тези антистимули за ефективно местно самоуправление, които и в момента създават лошата практика за управление на общинските финанси? Преди всичко действащото законодателство не създава надеждни стимули на местните власти да полагат усилия за повишаване на местните приходи, защото първо, това води до намаляване на субсидията, второ, не могат да използват тези средства за цели, които сами си определят, трето, те няма да получат допълнителна субсидия. При съществуващите условия местните власти не са заинтересовани да спестяват разходи, защото първо, това води до намаляване на субсидията, и второ, те трябва да плащат вноски в републиканския бюджет, защото няма ефикасни механизми за тяхното изземване. Местните власти са принудени да планират кухи обеми от общински приходи, да продават общинска собственост, за да финансират текущи разходни потребности. Те са принудени да трансформират целеви субсидии за инвестиции в общи.
В крайна сметка стигаме до това, което е особено тревожно като практика в управлението на финансите на общините, а именно много голям размер неразплатени разходи, защото така или иначе те разчитат на тяхното разплащане в края на всяка бюджетна година. Освен това местните власти при съществуващите условия не могат да контролират ефективно разходите си за основните услуги, които трябва да финансират.
Така че законопроектът за общинските бюджети с промените, които предлага, в някаква степен е свързан с усъвършенстване на практиката за управление на общинските финанси.
Какви са неговите основни предимства, както аз ги виждам?
На първо място, въвежда се разделението на местни и делегирани от държавата дейности.
Второ, преформулират се видовете общински приходи, като се разделят в зависимост от дейностите на собствени и държавни трансфери.
За делегираните дейности се разработват стандарти и се финансират с държавен трансфер. Местните дейности се финансират със собствени приходи и с обща изравнителна субсидия.
Разходната част на бюджета се разделя на текущи и капиталови разходи. Изброени са допустимите източници за финансиране на капиталовите разходи, които са собствени приходи, общински облигационни заеми, дългосрочни инвестиционни заеми и целева субсидия. Премахва се разработването на отделен проектобюджет само за нуждите на Министерството на финансите.
Новите текстове в законопроекта за управление на общинските бюджети предполагат много по-засилено гражданско участие в бюджетния процес, и то във всичките му фази – както във фазата на неговото съставяне, така и във фазата на неговото изпълнение и отчитане.
Финансовата санкция – 70 процента от бюджета за предходната година, се налага за неприети в срок общински бюджети. Описани са видът и предназначението на новите видове субсидии като допълваща и изравнителна. Регулира се въпросът с преизпълнението на споделените данъци. Остава общински приход с различна форма на разпределение и се разходва за делегирани дейности. Отпада възможността целевите субсидии за капиталови разходи да се трансформират в общи. Прецизирани са случаите, в които държавата компенсира общините.
Един от най-важните аспекти на промяната е чл. 41 и новата глава, която фигурира в закона и която се нарича “Общински дълг”. В закона се дава определение на дълга, източниците на финансиране, лимитиране на дълга за всяка финансова година, вноските към централния бюджет, които имат първи разходен приоритет. Въвежда се изискването за референдум при емитирането на дълг при срок, по-малък от шест месеца до местните избори. Отпада възможността дългът да се използва като средство за балансиране на бюджета. Въвеждат се редица процедури за диалог с Нациналното сдружение на общините по ключовите въпроси на бюджетния процес. Общините се задължават да приемат наредби за условията и реда по съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет, като отпада изискването за приемане на Правилник за приложението на закона.
Тези най-общи промени, които предлага новият законопроект, заедно с всички промени и предложения, които вие можете да направите между първо и второ четене и които съм сигурна, че ще бъдат обсъдени на общи форуми с Националното сдружение на общините и в работната група по фискалната децентрализация, смятам, че ще ни дадат възможност да изработим нов Закон за управление на общинските бюджети, който ще даде възможност за по-ефективно използване на общинските финансови средства и в крайна сметка – за осигуряване на по-качествени публични услуги на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Както каза и госпожа Радева, законопроектът, който разглеждаме днес, е от решаващо значение за състоянието и развитието на бюджетите на общините. Разбира се, централният въпрос, който третира този закон, е как се разпределят отговорностите за това общините да имат нормално финансово осигуряване между държавата и между органите на местното самоуправление.
Ето защо, господин председателю, аз пак искам да кажа, че дискутирането на този законопроект трябваше да протече малко по-иначе – с участието на министъра на финансите, с присъствието в пленарната зала на отговорни представители на Националното сдружение на общините. Но имайки предвид часа, деня и кондицията на дискусиите, явно е, че това очакване е над потенциала на парламента в сегашния момент на неговата работа.
Няма да правя дълго изказване, господин председателю, защото очевидно дискусия едва ли може да се състои, но ще назова трите принципни въпроса, които според мен заслужават внимание в работата между първо и второ четене и ще спомена някои по-конкретни въпроси, които вярвам, че и досега са предмет на внимание в контактите между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините.
Трите въпроса са следните, господин председателю:
Първият е свързан действително с регламентацията на общинския дълг – там, където завърши госпожа Радева, тъй като в законопроекта се включва нова глава, регламентираща дълга, формиран на общинско равнище.
Вторият въпрос е именно това съотношение държавна отговорност – общинска отговорност, и ясните правила, на които трябва да се подчинява разделението на тези отговорности.
Третият въпрос е степента на ангажираност специално на Министерството на финансите за успешното прилагане на закона, на режима на общинските бюджети и за тяхното нормално функциониране.
Първият въпрос обаче за мен е най-съществен, госпожо председател, – тук се обръщам и към представителите на Министерството на финансите, споделих това опасение в заседанието на комисията – тъй като начинът, по който е регламентиран режимът на формиране на общински дълг създава потенциална възможност за неговото нарастване отвъд реалните платежни възможности на общините и превръщането му в проблем вече на национално равнище.
Някои текстове са отпаднали от сега действащия закон, например чл. 10, който се регламентира в § 6 от внесения законопроект. В сега действащия чл. 10 има един ограничител -дългът да бъде до 10 процента от приходите, които се договарят. Този ограничител е паднал и на негово място е включен ограничител в смисъл, че до 25 процента от приходите могат да се заделят за обслужване на дълга. Мисля, че преди да се стигне до обслужването на дълга, трябва да има един ограничител колко дълг може да се формира. И тук трябва да преценим необходимостта от ясна регламентация на базата на някакви платежни способности на общината, които да се преценяват.
Другият момент, който ме смущава, е текстът на чл. 40, ал. 7, регламентирана в § 32, където ясно и недвусмислено се заявява, че общинският дълг не е държавен дълг – “Дългът на общините не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато е издадена държавна гаранция”.
Да, нормативно погледнато наистина може да се твърди, че в нормативния, в законовия смисъл, в стриктния смисъл режимът на този дълг влиза в определението “държавен дълг”. Но съгласете се, че в крайна сметка, ако една община се окаже неспособна да обслужва своя дълг, тоест, ако фалира, кой ще го поеме този дълг? Нито Световната банка, нито Международният валутен фонд.
Какво означава фалиране на община? Неразплащане на разходи, неупражняване на бюджета й. Може ли да бъде оставена една община без бюджет, без текущо финансиране?
Ясно е, че не може да има подобно състояние и тук, според мен, ние трябва непременно да преценим все пак как този дълг се наблюдава, как се регулира и как се отчита в консолидирания държавен дълг, тоест в общата сметка, и до каква степен се предприемат мерки за ограничаването му, когато се установят застрашаващи външната платежна позиция на страната тенденции.
Това е свързано, госпожо председател, с още един текст, който се предлага да отпадне от сега действащия закон, а именно чл. 33. Параграф 25 от сега разглеждания законопроект предлага да отпадне чл. 33 от действащия закон, който член 33 предвижда задължение на Министерството на финансите за оказване на методическа помощ за управление на бюджета и извънбюджетните средства на общините.
Мен лично ме смущава това дезангажиране на Министерството на финансите и докарването до една прекомерно далечна степен, според мен, това разграничаване между министерство, правителство и община. Трябва да има самостоятелност, трябва да има финансова децентрализация. Не може министерството да не играе в определени граници и методическа роля, и ролята на консултант на общините, каквато на практика играе. Но е добре да бъде записано и в закона, защото не може да бъде оставена всяка община на, така да се каже, своето усмотрение. Самият законопроект предвижда всяка община да приема наредби как приема и упражнява бюджета си, наредби как облага с данъци и такси населението си по приетия от нас Закон за местните данъци и такси. Трябва да има някакво методическо уеднаквяване, някакво консултиране, някакво стандартизиране поне на основни параметри и принципи, на които тези общински актове се приемат.
И третият въпрос, който споменах – въвеждането на по-голяма яснота в правилата, които регулират това взаимоотношение община – правителствен, централен бюджет. Струва ми се, че и в контактите със сдружението на общините са поставени такива изисквания – повече норми да бъдат изписани в закона, например що се отнася до разпореждането и формирането и изплащането на изравнителните субсидии – не на допълващите, а на изравнителните – по отношение на този режим на компенсиране на временните превишения на плащанията, които общините извършват със свои средства по отговорности, които са на държавно равнище, и правилото за компенсирането им – достатъчно рано, достатъчно цялостно. И други такива въпроси, които, доколкото ми е известно, сдружението на общините е поставило на вниманието на министерството и по които, доколкото знам, се работи достатъчно конструктивно.
В заключение, госпожо председател, законопроектът, който ни е представен, безспорно в основни линии върви в посоката на политиката за финансова децентрализация. Същевременно и в заседанието на комисията беше констатирано, че доколкото е правен преди няколко месеца, той не отразява в пълна степен и развитието на самата програма, нейните нови постановки, които са резултат и на работата на правителствената група, не отчита и онзи опит, който е набран от началото на годината, тези три-четири месеца, през които възникнаха в практиката редица практически проблеми, за осъществяване на безпроблемни разплащания между централния бюджет и общините, упражняването на общинските бюджети.
Ето защо аз на този етап, както и в комисията направих, ще се въздържа да подкрепя законопроекта така, както той е представен, ще гласувам “въздържал се” с разбирането, че има процес на работа между първо и второ четене, който надявам се да доведе до текстове, които да бъдат подкрепени с по-широко единодушие в пленарната зала на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински, за изказването.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта за общинския бюджет на първо четене?
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък. Стана ясно от колегите, които взеха думата досега, че този законопроект е един от основните елементи на пакета закони, върху които се работи и които трябва в края на краищата да осигурят нормативната основа за така наречената финансова децентрализация.
Според мен, основните предимства на този законопроект могат да бъдат обобщени в няколко основни насоки:
На първо място, този законопроект засилва в голяма степен финансовата дисциплина на общините. На всички беше известно, че досега това е един изключително голям проблем, който засегна почти всички общини на страната. Достатъчно е само да проследим изменението на така наречените неразплатени разходи, тенденциите към затихване на този негативен процес, готовността на Министерството на финансите да реши окончателно този процес. А тази готовност до голяма степен е обвързана с елементите и с клаузите, които са залегнали в този законопроект.
Втората положителна черта на този законопроект е в това, че той стимулира, и то до голяма степен, генерирането на собствени финансови ресурси в общината. Общинските ръководства и общинската власт вече ще имат както възможността, така и задължението да търсят ресурси на местно равнище и тези финансови ресурси да бъдат използвани по съответния ефективен начин от общината.
Следващият според мен положителен елемент в тези предложения е възможността за сериозен контрол върху разходите на общинските бюджети. Този сериозен контрол ще бъде подкрепен до голяма степен от възможностите, които са създадени със законопроекта за контрол от страна на живеещите в общината. Този елемент не е лишен от допускането, че ще има положително отражение върху процеси, които се срещат в различни общини и които в крайна степен генерират разходи, които трудно могат да намерят своето логично финансово обяснение.
На следващо място, разбира се, много важен елемент на този законопроект е обстоятелството, че той е съгласуван до голяма степен със съответни комисии, които са създадени за работа по отношение на финансова децентрализация и най-вече с Националното сдружение на общините в България.
Поправките, които евентуално ще бъдат направени между първо и второ четене от страна на Националното сдружение на общините, не засягат като цяло философията, основната идея, която е залегнала в този законопроект.
Разбира се, искам да се присъединя към опасенията на господин Пирински, че процесът по формиране на общинските дългове се нуждае от по-прецизна формулировка. Хипотетична възможност за фалиране на общини има. Следователно механизмите, които регламентират ползването и изплащането на общински дългове, трябва да намалят до минимум тази възможност. И не само това, трябва да се допусне тази хипотетична възможност и евентуално каква е ролята на министерството и на държавата, ако това действително се случи. Разбира се, най-добрият вариант е изобщо да не се случва.
До известна степен аз недоумявам от решението на господин Пирински, защото той по същество изказа изключително сериозни съображения, но в края на краищата те бяха конкретни, свързани с отделни текстове на закона. И доколкото разбрах, господин Пирински, те не засягат философията и основната теза на законопроекта. Разбира се, Ваше право е да изберете позиция при гласуването си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Манов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ с вносител Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието и науката като водеща комисия.
Господин Дурмишев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката Игор Дамянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение заместник-министър Дамянов да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Дурмишев, имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по образованието и науката относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 302-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2003 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет на 17.06.2003 г. На заседанието на комисията присъстваха министърът на образованието и науката Владимир Атанасов и заместник-министърът на образованието и науката Анастас Герджиков, както и ръководители и членове на синдикални организации, журналисти.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование цели да стимулира демократизирането и прозрачността в управлението на българското висше образование, да се повиши качеството на обучението, неговата конкурентоспособност и отвореност към образователните практики на страните от Европейския съюз. Законопроектът отговаря на потребността за по-нататъшна хармонизация с европейското право в тази сфера и е във връзка със заявената воля на България да се включи активно в европейското образователно и научно пространство. Законопроектът съдържа основно четири групи изменения:
1. В първата група са промените, чрез които се въвежда национална кредитна система във висшите училища за оценка на придобити знания и умения. Целта на тази кредитна система е да осигури студентска мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен. Чрез кредитната система следва да се постигне сближаване и прозрачност на образователно-квалификационните структури и на съответно международно признаване на документите за академично образование и професионална квалификация, на европейско приложение към дипломата за завършена степен на висше образование. Условията и редът за прилагане на кредитната система се определят с наредба на министъра на образованието и науката.
2. Във втората група са промените, свързани с управлението и структурата на висшите училища. Създава се стопански съвет като орган за управление на финансовата и стопанската дейност на висшето училище, което се ръководи от ректора. Неговите правомощия са свързани с изработването на стратегия за стопанското развитие на висшето училище в съответствие с държавната политика и пазарните условия, за щатното разписание, годишния бюджет и разходите на висшето училище.
3. В третата група са измененията за осигуряване качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система на оценяване както на самото обучение, така и на академичния състав, като се отчита и студентското мнение. На студентския съвет се дава право да участва чрез свои представители в наблюдението на вътрешната система за контрол. Резултатите от дейността на тази система се представят като отчет от ректора и се приемат от академичния съвет. Отчетът се публикува в тримесечен срок от приемането му.
Ролята на студентския съвет е засилена и чрез финансиране на неговата дейност. Предвижда се изменение, според което размерът на финансирането да не е по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища – не по-малко от 0,3 на сто.
Висшите училища се задължават в сроковете на представяне на годишния финансов отчет да публикуват отчет за изпълнение на приходната и разходната част на бюджета по класификацията на държавния бюджет.
В четвъртата група са промените относно дейността на Националната агенция за оценка и акредитация, на процедурите за институционална и програмна акредитация, на задълженията на висшите училища от акредитационната оценка, създава се към Националната агенция за оценка и акредитация Съвет за следакредитационно наблюдение, за да се осигури постоянен външен и да се стимулира вътрешният контрол върху процеса на обучение и научноизследователската работа във висшите училища.
Дава се по-пълна дефиниция на процеса на акредитация. Тя се определя като признаване от Националната агенция за оценка и акредитация на компетентността на висшите училища и на научните организации да дават висше образование по образователно-квалификационни степени и образователната и научна степен доктор в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване на качеството на образование, научноизследователската дейност и на академичния състав. Чрез акредитацията се цели да бъдат стимулирани висшите училища да развиват своя потенциал, да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.
В проведената дискусия членовете на комисията по образованието и науката подчертаха, че внесеният законопроект отразява настъпилите промени в страната в областта на висшето образование и се доближава до европейските стандарти. В хода на обсъждането народните представители се спряха на няколко основни момента от предложения законопроект, които биха могли да се подобрят между първо и второ четене. Те се отнасят до възстановяване на нормата, регламентираща правото на Министерския съвет да определя приема на студентите в частните висши училища; до целесъобразността от създаването на стопански съвет и съвет за следакредитационно наблюдение, за да не се наруши автономията на висшите училища; до трудностите, свързани с функционирането на национална кредитна система. Членовете на комисията задълбочено дискутираха и проблема, отнасящ се до промяна на статута на колежите в страната.
След проведената дискусия членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение: с 14 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 302-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2003 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Дамянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Проф. Дурмишев достатъчно подробно описа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и аз бих могъл да добавя много малко неща. Но все пак бих искал да спра вниманието ви на следните според мен основни моменти.
Първо, изработването на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование беше продиктувано от явната необходимост за внасяне на промени, необходимост, установена след извършване на подробен анализ на състоянието на системата на висшето образование и налагащите се тенденции в нейното развитие. Няма съмнение, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за висшето образование ще спомогнат за хармонизация на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на висшето образование. И, разбира се, не само в сферата на висшето образование, а и в сферата на научните изследвания, доколкото университетите постепенно започват да се превръщат в истински изследователски центрове.
Още нещо, което е съществено – това хармонизиране с европейското законодателство ще доведе и до признаването на академичните и професионалните квалификации, нещо, което ще окаже пряко въздействие за реализирането на принципа на свободно движение на хора, на мобилност на кадрите – както на студентите, така и на изследователите и преподавателите.
Друг съществен момент, на който специално трябва да бъде обърнато внимание, е промяната в системата на акредитация на висшите училища, промяната във функциите на Агенцията по акредитация и особено важно в този момент е създаването на Съвет за следакредитационно наблюдение на висшите училища. Този Съвет за следакредитационно наблюдение е съществен елемент от изгражданата в момента система за контрол на качеството на висшето образование в България – изключително важен компонент, изключително важна задача, която сме си поставили и ние, и висшите училища, тъй като това е според мен един от основните проблеми, върху които трябва да се работи в близко бъдеще.
Друг важен момент е разширяването на кръга на студентското представителство в управлението на висшите училища и пълномощията на студентите в това управление, все по-големият обем на зачитане на техните интереси, на тяхното мнение, особено когато става дума за качеството на преподаване и оценката на това качество.
Според мен това са основните неща, върху които бих могъл аз да спра вашето внимание. Както казах, проф. Дурмишев много подробно ви запозна със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Уважаеми народни представители, струва ми се щото да няма кворум в пленарната зала и нека да се убедя в това. (Прави поименна проверка на кворума. Списъкът се прилага към протокола.)
Поради липса на кворум закривам заседанието.

Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 16 юли, от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 13,47 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим