Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-16

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов,  Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: (звъни): Уважаеми народни представители! Откривам днешното пленарно заседание.
Предоставям на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 юли 2003 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала (ЕRО). Вносител: Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50 (а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Вносител: Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Вносител: Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. Вносител: Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт. Вносител: Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител: Министерският съвет.
8. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за водите с вносители Борислав Великов и Джевдет Чакъров и законопроекта за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите с вносител Ремзи Осман.
9. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
10. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
11. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет.
13. Първо четене на законопроекта за енергетиката. Вносител: Министерският съвет.
14. Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България. Вносител: Министерският съвет.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител: Министерският съвет.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител: Валери Цеков.
17. Първо четене на законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Вносител: Министерският съвет.
18. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
19. Второ четене на законопроекта за далекосъобщенията.
20. Второ четене на законопроекта за управление на отпадъците.
21. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 юли 2003 г.
Гласували 136 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 13.
Програмата за работата на Народното събрание за периода 16-18 юли 2003 г. е приета.
Има направени предложения за включване на точки към програмата за работата на Народното събрание през тази седмица. Всички предложения са отправени до председателя на Народното събрание.
“Уважаеми господин председател! На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 16-18 юли 2003 г. проект за закон за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносители: народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова.”
Желае ли някой от вносителите да вземе думата или да го подложа на гласуване?
Господин Нихризов, заповядайте. Имате думата.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С госпожа Росица Тоткова вкарваме за пореден път предложение този въпрос да бъде включен в дневния ред, защото Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите е на дневен ред на обществото.
Преди два дена беше проведена конференция в КНСБ. Оказа се, че данните са от 2001 г., а след това не са събирани резултати. Но те все пак са ужасяващи за нашето общество: над 130 млн. неизплатени заплати, а задълженията към работници и служители – над 840 млн. Първенци-предприятия има вече в тази отрицателна класация. Работни заплати за над 29 млн. дължат в “БДЖ”, за над 5 млн. в “Терем”, за над 4 млн. в “Стомана”, за над 3,5 млн. в “Балканкар” и т.н., и т.н.
Предстоят избори. Синдикатите казаха, че няма да бъдат безкрайни в търпението си. Сега, в момента, разработваният от правителството закон след шестия си месец се намира до чл. 3. Когато след няколко месеца дойдат избори и хората надигнат глас, причината за това, че ще има социално напрежение няма да бъде у тях, а ще бъде у нас.
Затова аз ви умолявам, колеги, да поставим в нашия дневен ред този въпрос, за да не се сърдим тогава, когато сме създали социално напрежение, защото ние сме тук, за да работим за хората, а не за да им създаваме проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Моля, гласувайте направеното предложение да бъде включен като точка в дневния ред проектът за Закон за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Гласували 160 народни представители: за 93, против 59, въздържали се 8.
Предложението за включване на точка в дневния ред, направено от народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова, се приема.






Продължаваме по-нататък.
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за периода 16-18 юли 2003 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти." Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 35, против 85, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 16-18 юли 2003 г. проект за решение за избор на управител на Българската народна банка." Вносител Димитър Абаджиев, заместник-председател на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
Господин Радев, заповядайте, имате думата.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. На 11 юни изтече срокът, в който Народното събрание трябваше да избере следващия гуверньор на Централната банка. Днес е 16 юли и подобно нещо не сме направили. В тази седмица, която тече, отново няма точка в дневния ред по този въпрос. Аз не знам дали народните представители си дават сметка какво точно върши Народното събрание по този повод. Още една пропусната седмица, идва лятната ваканция и до септември Централната банка ще бъде разкрачена, ще бъде в една безтегловност. И на никого в тази зала не му пука! Съзнаваме ли ние като народни представители колко позорно и срамно е това, дори не само във вътрешен план? Това е безобразие по отношение на нашия авторитет в целия свят. Няма такъв прецедент месец и половина, а се очертава и три месеца след изтичане на датата Централната банка да не е наясно легитимни ли са нейните решения или не са, да има спор по този въпрос – онази институция, която е призвана да вселява сигурност, да вселява стабилност, от която зависи стабилността не само на националната валута, от която зависи стабилността на държавата като цяло. И ние в това Народно събрание в продължение на месец и нещо не намерихме време да изберем управител, залисани в едни доста срамни партийни спорове, пазарлъци и в защита на едни или други лични, групови или тяснопартийни интереси. При това за избор на управител на една надпартийна институция.
Аз ви моля, колеги, да се издигнем на нивото на нашите отговорности и да вкараме час по-скоро избора на управител на Централната банка в дневния ред, ако можем още тази седмица, за да излезем от тази конфузна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев за избор на гуверньор на БНБ.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 75, против 67, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Правя процедурно предложение за прегласуване, защото мисля, че за всички е важно този въпрос да се реши и да покажем и достойнство като народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване направеното предложение в програмата за работа на Народното събрание през тази седмица да бъде включена точката за избор на управител на БНБ.
Гласували 163 народни представители: за 77, против 79, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, бих искал да ви информирам за постъпили законопроекти и проекторешения за периода 9-15 юли 2003 г.
Законопроект за изменение на Закона за висшето образование. Вносител – Любен Корнезов.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Наско Рафайлов.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната-домакин за провеждане на учение по Партньорство за мир – "Коператив Кий 2003 г.". Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите. Вносители – Юлияна Дончева и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Димитър Пейчев и група народни представители.
Проекторешение за прекратяване на участието на Република България с контингент за санитарна обработка на личен състав в операцията на Международните сили за поддържане сигурността в Афганистан и разрешаване участие с механизиран взвод в операцията на Международните сили за сигурност и подпомагане в Афганистан и с инструктори. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Вносители – Валери Димитров и група народни представители.
Едно съобщение:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители." Народни представители – Владимир Дончев, Нина Радева и група народни представители.
За процедура има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като искрено ви благодаря за това, че приехте в дневния ред да влезе законопроектът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на предприятията, предлагам той да бъде поставен като точка трета в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Нихризов, много внимателно прегледах досието на този законопроект. Той е разпределен на една водеща комисия и на три други съпътстващи комисии, които трябва да имат становища. За съжаление водещата комисия няма становище и останалите три комисии нямат становища. Вероятно вие знаете това много добре.Ето защо предлагам да сложим точката накрая, преди парламентарния контрол, с оглед да дадем възможност на всички комисии да обсъдят вашия законопроект и съгласно правилника да излязат със свои становища.
Йордан Нихризов: Като го приемам като реплика на моето процедурно предложение, макар че такова нещо не съществува в правилника, господин председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз не правя реплика на Вас, аз изяснявам казуса.
Йордан Нихризов: В момента мога да ви кажа, че този законопроект е внесен преди една година, гледан преди шест месеца в Комисията по социалната политика и отложен за неизвестно време до внасяне на правителствен законопроект, с което аз искрено се съгласих. Но тъй като приемам вашия дух на конструктивизъм за това комисиите да имат възможност днес да се изкажат по въпроса, то аз ви предлагам той да бъде точка осма в дневния ред, до която сигурно ще стигнем утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение току-що приетата допълнителна точка към дневния ред за работа на Народното събрание за периода 16-18 юли точка осма да бъде законопроектът, внесен от господин Нихризов и госпожа Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 51, против 81, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Мазнев, имате думата за процедура.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, преди малко Вие прочетохте, че сред новите законопроекти има и такъв за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Уверявам Ви, че такъв закон все още в правния мир няма. Има закон за енергетиката и енергийната ефективност, но като гледам какви членове има тук, явно се отнася за внесения от Министерския съвет нов законопроект за енергетиката, но той не е минал на първо четене. Съгласно нашия правилник има нормална процедура, след като законът мине на първо четене, вносителите да си направят предложенията за второ четене. Но не може да има закон за изменение и допълнение на закон, който все още не е минал на първо четене в пленарната зала. Много моля председателят на Народното събрание, чийто подпис е сложен тук, да оттегли това разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря. Абсолютно сте прав. Ще обърна внимание на председателя на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от приетата програма за работа на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ “РЕФОРМА В АДМИНИСТРАЦИЯТА ПО ПРИХОДИТЕ”) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси. Господин Искров го няма, моля господин Манов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля, господин председател, за участие в обсъждането по първа точка от нашия дневен ред да се гласува да бъдат допуснати в залата господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите, и господин Николай Попов – главен директор на Главна данъчна дирекция и изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте за допускане на господата Нахит Зия и Николай Попов в пленарната зала.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Моля господата да заемат местата си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:

“Д О К Л А Д
по законопроект № 302-02-43 за ратифициране на Заемното
споразумение (проект “Реформа в администрацията по
приходите”) между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет на 4 юли 2003 г.

На заседание, проведено на 10 юли 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Нахит Зия и Николай Попов – главен директор на Главна данъчна дирекция и изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Нахит Зия.
Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е сключено на 18 юни 2003 г. Съгласно споразумението Международната банка за възстановяване и развитие отпуска държавен заем в размер на 31 900 000 евро за подкрепа на дейността по проект “Реформа в администрацията по приходите”. Размерът на заема е намален с 2750 млн. евро спрямо даденото разрешение от Народното събрание за сключване на заемното споразумение по проекта. Разликата в сумата се дължи на намаление в размера на средствата за материална база.
Основната цел на проекта “Реформа в администрацията по приходите” и съответно на Националната агенция за приходите е да се стимулира създаването и функционирането на модерна и устойчива система за събиране на публичните вземания в Република България посредством създаването на икономически ефективна система, която да подпомага развитието на частния сектор и да отговаря на изискванията за присъединяване към Европейския съюз.
Проектът ще се стреми да постигне тази цел чрез всеобхватна реформа, насочена към повишаване събираемостта на данъците и социалноосигурителните задължения и стимулиране на доброволното изпълнение на задълженията, подобряване ефективността на приходната администрация, повишаване качеството на обслужване на клиентите и др.
Дейностите по проекта са структурирани в шест компонента:
- поддръжка на политиката – насочен към изграждане на вътрешноведомствен капацитет за анализ и оценка за степента на спазване на данъчните и социалноосигурителните задължения и иницииране на предложения за подобряване на нормативната база;
- управление и организационно развитие – насочен към изграждане на изпълнителски и управленски капацитет на Националната агенция по приходите;
- развитие на оперативната система – насочен към разработване и прилагане на нови и единни процеси по обслужване на задължените лица и установяване, обезпечаване и събиране на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски;
- публични услуги – насочен към осигуряване на техническа помощ и оборудване с цел подобряване на информираността на клиентите, обслужването на задължените лица и др.;
- подобряване на материалната база – насочен към създаване на адекватна работна среда в Националната агенция по приходите чрез ремонт и рехабилитация на работните сгради и помещения;
- управление на програмата – насочен към управление на промени и проекти. Ще се изградят умения за управление на промяната, контрол върху качеството на изпълнение, управление на внедряването на проекти и др.
Финансовите условия по заема са следните:
- първоначална такса на банката – 1% от сумата на заема;
- такса “Ангажимент на банката” – три четвърти от 1% годишно от неизтеглената сума от главницата по заема;
- лихва в размер на основния LIBOR плюс Общия спред на LIBOR;
- плащанията по главницата ще стават на всеки 15 юни и 15 декември, като вноската за периода от 15 декември 2008 г. до 15 декември 2019 г. е по 1 млн. 330 хил. евро, а на 15 юни 2020 г. е 1 млн. 310 хил. евро.
След представяне на законопроекта се състоя дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 11 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Манов.
Преминаваме към дискусия по законопроекта за Закон за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по реформата в администрацията по приходите.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми колеги, тази тематика, която сега е предмет на обсъждане и гласуване, разбираемо не предизвиква оня интерес, който предизвикват други въпроси, които владеят в момента умовете и страстите. Но все пак обърнете внимание, че става дума за съгласие за подписване на споразумение за 31 млн. и 900 хил. евро – една твърде крупна сума, която ще бъде изплащана в продължение на 10-15 години.
Второ, припомнете си онези от вас, които са проследили, че преди три месеца, тук, в пленарната зала, се състоя доста дълга дискусия, когато се даваше съгласие за пристъпване към преговори за подписване на това споразумение. Тогава дискусията продължи повече от час, може би час и половина, с изказвания от всички парламентарни групи и с цяла поредица и от конкретни аргументи, свързани с проекта “Реформа в администрацията по приходите”, и, по-общо, с предисторията на този проект, и с предстоящите реформи в данъчната администрация - не само данъчната, а въобще по събирането на различните данъчни и осигурителни плащания.
Припомням това, защото, господин председателю, в дискусията, сравнително кратка, в Бюджетната комисия миналата седмица, когато беше разгледано вече подписаното споразумение на 18 юни, на практика нямаше връщане към нито един от по-съществените въпроси, които бяха поставени в дискусията преди три месеца. Някак без много обсъждания се даде съгласие за пристъпване към ратификацията.
Защо си позволявам да повдигна отново въпроса, господин председателю? Защото въпросите, които бяха поставени при миналата дискусия с ратифицирането на това споразумение, няма да отпаднат.
Кои са въпросите? Първият е самият проект за реформа на данъчната администрация. Тогава бяхме уверени, че проектът е разработен, че е ясен и остава да бъде реализиран. Второ, бяха въпросите, свързани с текущото състояние на данъчната администрация и проблемите, които тя среща. Тогава господин Николай Попов, макар и в краткото си изказване, доста ясно назова проблемите с това, че примерно 35% от заетите в данъчната администрация се занимават с нискодоходните категории данъци и плащания, с обща сума, струва ми се около стотина милиона, беше назовал като число господин Попов; с многото ръчен труд; с многото похабено време и лошото обслужване на гражданите. Третият въпрос беше свързан с информационната система, която веднъж е обременена с едно недобро наследство от предходното правителство и, второ, изправена е пред много сериозните проблеми за стиковането си с другите информационни системи – на осигурителната, митническата, на БУЛСТАТ, където също бяха зададени много въпроси. И вече конкретно, господин председателю - виждам, че има промяна в председателството - цяла серия въпроси, свързани със самия заем и неговото упражняване – по какъв начин ще се реализират доставките; какъв е обхватът на консултантските услуги, които са включени; какви ще са процедурите за реализация на целите на заема.
Господин председателю, днес нито по един от тези групи въпроси ние не сме по-наясно нито на сантиметър от положението, в което бяхме преди три месеца. Ето защо аз задавам и към заместник-министъра и господин Попов следния въпрос:
Първо, господин Попов, разрешението беше дадено за сключване на заема в щатски долари. Разрешението беше за над 34 млн. щатски долара. Сега се предлага споразумението да бъде сключено в евро. Не знам от гледна точка на длъжника, на кредитополучателя, какви са аргументите да се премине в по-силна валута, която едва ли само тази година ще бъде в това относително по-силно състояние, и да се изостави щатският долар?
Второ, в областта на данъчната политика и данъчната практика в Министерството на финансите след оставката на господин Ал Джебури като че ли, господин председателю, има една сериозна празнина, водеща до застой. Този заем беше представен лично от господин Ал Джебури, той го защити в комисията и в пленарната зала, пое тук редица ангажименти за това, че ще бъде реализиран ефективно. Но след като вече втори месец, първо, не е ясно защо заместник-министърът си подаде оставката, и второ, защо още няма заместник и кой координира данъчната проблематика в Министерството на финансите, ние сме в пълно неведение какво е състоянието и на самия проект, и на готовността за успешна реализация на този заем.
Трето, господин председателю, и по този въпрос, както и миналата седмица по Закона за общинските бюджети, се оказва, че тези въпроси не са достатъчно важни за министъра на финансите, който да присъства на дискусията и да даде отговор. Доколкото разбирам, господин министърът си е взел отпуска.
Безспорно, финансовият ресор е един от най-натоварените, но още по-безспорно е, че когато се дискутират такива въпроси, един отговорен министър на финансите не може да си позволи да си вземе отпуска, още повече че отпускарският период ще настъпи в близко бъдеще и, разбира се, тогава всеки ще може да се възстановява.
Ето защо аз намирам за съвършено неприемлив и начина, по който се поставя на гласуване днес този законопроект, и отношението на Министерството на финансите към него, поради което, господин председателю, аз не съм в състояние да го подкрепя. Ще преценя дали да се въздържа или да гласувам “против”, но все пак, може би, от Министерството на финансите някой ще реши да каже нещо в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Пирински.
Представителите на Министерството на финансите желаят ли да отговорят на въпросите, зададени от господин Пирински?
Има думата господин Николай Попов – главен данъчен директор на Главна данъчна дирекция.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Ще се опитам накратко да отговоря на господин Пирински като започна от проекта за реформа. Моето лично становище е, че този проект е належащ именно в този момент. Текущото състояние на данъчната администрация на практика не се е променило от 50 и повече години. В момента ние не работим в полза на обществото, а създаваме в обществото навици, които няма в нито една европейска държава. Ние предлагаме архаични методи на обслужване, ръчен метод на работа, който няма в нито една европейска държава.
Проектът се финансира от Международната банка за възстановяване и развитие и е на стойност 31 млн. 900 хил. евро.
Ако той бъде стартиран и започне да дава своите резултати през 2006 г., очакваният пряк ефект е около 600 млн. лв. Това е по сметки, правени от наши експерти, които са проверявани след това от експерти на Световната банка и Международния валутен фонд. В тази цифра не влиза т.нар. косвени резултати от подобряване ефективността от работата на данъчната администрация.
Вие сам казахте една цифра, която говори много – около 35 на сто от капацитета на администрацията в момента е зает с данъци, които нямат високо относително тегло в държавния бюджет. Това са местните данъци и такси и данъците от населението.
От неефективната работа, от архаичността произтича следващото много важно звено за бъдещото развитие въобще на държавната администрация, това е информационната система. Една информационна система, която бъде създадена с възможност за обвързване с действащите информационни системи, каквито са: информационната система на Националния осигурителен институт, бъдещата информационна система на Националната здравноосигурителна каса, информационната система на съда, информационната система на митниците предполага достатъчно голям процент на достоверност на информацията. Мога да кажа, че в момента достоверността на информацията не е повече от 40. Много често сме свидетели как хората получават съобщения за неплатени данъци, а те са изпълнили своя обществен дълг и са си платили данъците. Това допълнително нанася удар не толкова върху администрацията, колкото върху лицето на държавата в обществото.
Що се отнася до стартирането на проекта, той реално ще стартира с неговата ратификация. Иначе предприетите стъпки са доста. Стартирал е пилотен проект в гр. Бургас. Остава да се решат някои технически проблеми. Имаме възможност за създаване на едновременно обслужване както от служители на данъчната администрация, така и от служители на Националния осигурителен институт на едно място. Под “технически проблеми” разбирам информационно обвързване, за да могат да бъдат предавани данните он лайн до Националния осигурителен институт.
От друга страна предполагам, че до 10 дни ще стартира в “Държавен вестник” процедурата за избор на информационна система. Отправили сме запитване, аз споменах за това и в Комисията по бюджет и финанси, до 14 фирми. Получихме отговор от 10 от тях. Десет от тях са световноизвестни. Не вярвам да бъде повторен случая с “AremisSoft”, тъй като зад предложенията, направени до момента, стоят световноизвестни фирми, за които ще бъде чест да участват в такъв проект.
Защо е нужна тази информационна система във връзка с бъдещата ни европейска интеграция? В момента ние нямаме възможност да предаваме данни на европейските страни, както и да получаваме такива от тях. Ако предположим, че от 2007 г. станем страна – член на Европейския съюз, ние ще бъдем задължени да предаваме такива данни, тъй като сме външна граница на Европейския съюз. Тоест стока, която е обмитена на българската граница, автоматично дава правото на ползване на данъчен кредит където и да било в страните – членки на Европейския съюз – Холандия, Испания, Великобритания. Тоест тези крачки трябва да бъдат направени сега, да бъдат стартирани сега, за да имаме изградена информационна система най-късно до средата на 2006 г., която да обхване изцяло данъчната администрация и да бъде направен интерфейсът към информационната система на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Манов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде обсъден и гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли и друго предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, господин Манов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение (Проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юли 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 95 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 13.
Законът е приет на второ четене.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА РАДИОЦЕНТРАЛА.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Йордан Мирчев. Тук ли е? Няма го.
Заповядайте, господин Иван Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя доклада на комисията:
“ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Акта за изменение
на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала
(ERO), № 302-02-28, внесен на 12 май 2003 г. от
Министерския съвет
На свое извънредно заседание, проведено на 9 юли 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала, № 302-02-28, внесен на 12 май 2003 г. от Министерския съвет. На заседанието присъства господин Божидар Симеонов – директор на дирекция “Политика в далекосъобщенията” към Министерството на транспорта и съобщенията и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Европейската радиоцентрала е юридическо лице, предоставящо административно съдействие на Европейския комитет по радиокомуникации (ERC) в рамките на Европейската конференция по пощи и телекомуникации (CEPT) и експертно съдействие на администрациите – страни по Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала.
Европейската радиоцентрала е създадена през 1991 г. на базата на Меморандум за разбирателство, който е отменен през 1993 г. и е приета Конвенция за създаване на Европейска радиоцентрала. Европейската радиоцентрала се ръководи от съвет, в състава на който влизат представители на администрациите – страни по Конвенцията.
Република България е страна по Конвенцията по силата на Закон за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала, приета от Тридесет и шестото Народно събрание на 27 юли 1994 г.
Конвенцията съдържа 21 члена и 2 приложения – Приложение А и Приложение Б. Измененията се отнасят до преамбюла и разпоредбите на чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 17, 18 и Приложение А. Във всички тези членове на Конвенцията думите “Европейски радиокомуникационен офис” са заменени с “Европейски комуникационен офис”, думите “ръководител на офиса” с “директор”, думата “телекомуникации” с “пощенски и електронни комуникации”, въведен е терминът “председателство на СЕПТ”. Основната цел на измененията е създаване на правна основа за изпълнението на правомощията на Европейския комуникационен офис след извършеното преструктуриране на СЕПТ. Действащата Конвенция уреждаше подпомагането на дейността на Комитета по радиокомуникации на СЕПТ. След сливането на този комитет с Комитета по телекомуникации се налага нова регламентация в правомощията на новия Комитет по електронни комуникации, което е отразено в изменената Конвенция.
Изменението в Приложение А се състои в преминаването на Холандия от класа на 10 единици членски внос към по-високия клас от 15 единици. Предлаганите изменения в никакъв случай не водят до промяна на правата и задълженията на България като договаряща страна по Конвенцията.
Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала (ЕRO), № 302-02-28, внесен на 12 май 2003 г. от Министерския съвет.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 8 гласа “за” предлага да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание следния проект:
“ЗАКОН
за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за
създаване на Европейска радиоцентрала, № 302-02-28,
внесен на 12 май 2003 г. от Министерския съвет
Член единствен. Ратифицира Акта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала, приет от Съвета на Европейската радиоцентрала на 9 април 2002 г. в Копенхаген, подписан на 17 декември 2002 г. в Копенхаген.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – проф. Венко Александров.
Честито първо появяване в Народното събрание като председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Господин председател, не е ли малко предварително? Изборът става в пленарна зала. Не е направен още.
“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-28 за ратифициране на
Акта за изменение на Конвенцията за създаване на
Европейска радиоцентрала, внесен от Министерския съвет
на 12 май 2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Акта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска радиоцентрала, приета от Съвета на Европейската радиоцентрала на 9 април 2002 г. в Копенхаген, подписан на 19 декември 2002 г. в Копенхаген.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, поради единодушното гласуване на първо четене на законопроекта, правя процедурно предложение в съответствие с нашия правилник за преминаване към обсъждане и гласуване на второ четене на прочетения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли друго предложение? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Иванов, да докладвате законопроекта на второ четене.


ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Акта за изменение на Конвенцията за
създаване на европейска радиоцентрала (ERO)

Член единствен. Народното събрание ратифицира Акта за изменение на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала (ERO), приет от Съвета на Европейската радиоцентрала на 9 април 2002 г. в Копенхаген, подписан на 17 декември 2002 г. в Копенхаген.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 50(а) ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Господин Иванов има думата да прочете становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
“ДОКЛАД
относно законопроекта за ратифициране на Протокола за
изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно
гражданско въздухоплаване № 302-02-31, внесен от
Министерския съвет на 3 юни 2003 г.
На извънредно заседание, проведено на 9 юли 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, № 302-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.
На заседанието присъстваха господин Милчо Миланов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагска конвенция) е ратифицирана с Указ № 596 на Президиума на Народното събрание на Република България от 4 август 1966 г. за присъединяване и е в сила за Република България от 8 юли 1967 г. (“Държавен вестник”, бр. 55 от 1954 г.).
С Чикагската конвенция е създадена Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и нейните органи: Събрание, Съвет, Въздухоплавателна комисия, Комитет за въздушен транспорт, Финансов комитет и др.
Протоколът за предстоящото изменение на чл. 50(а) от Конвенцията предвижда увеличаване на броя на държавите-членки на Съвета на ИКАО от 33 на 36 члена. Съгласно разпоредбата на т. 3 (г) от Протокола изменението на чл. 50(а) ще влезе в сила при депозирането на 108-ия ратификационен документ.
Република България е ратифицирала протоколите за изменения на конвенциите през 1969 г., 1971 г. и 1975 г.
Поредното увеличение на броя на членовете на Съвета е в интерес както на държавите-членки на ИКАО, така и на Република България, тъй като ще бъде осигурено по-широко представителство на различните географски райони в дейността на Съвета и по-добър баланс на техните интереси.
Във връзка с укрепването на принципите и нормите на международното право в областта на гражданското въздухоплаване, Република България като страна по всички основни конвенции в областта на гражданското въздухоплаване, е заинтересована от ратифицирането на Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите, единодушно с 8 “за” предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, № 302-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 8 “за” предлага да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание следният проект на Закон за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, № 302-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.:
“Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан на 26 октомври 1990 г. в Монреал.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, позволете ми да направя едно процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта и съобщенията господин Милчо Миланов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли против това предложение? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите заместник-министъра в залата.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД

относно законопроект № 302-02-31 за ратифициране на
Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване, внесен
от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 19 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан на 26 октомври 1990 г. в Монреал.
Становището бе прието с консенсус.
Подписал, председател Станимир Илчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Александров.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте за процедурно предложение.


ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
След единодушното гласуване на първо четене правя процедурно предложение в съответствие с нашия правилник да бъде подложен на обсъждане и гласуване законопроекта и на второ четене на днешното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Иванов.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Иванов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 50(а)
от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на чл. 50(а) от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан на 26 октомври 1990 г. в Монреал”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Законът е приет окончателно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 56 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Господин Иванов, заповядайте, за да докладвате становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Протокола за
изменение чл. 56 от Конвенцията за международно
гражданско въздухоплаване, № 302-02-32,
внесен от Министерския съвет на 3.07.2003 г.

На извънредно заседание, проведено на 9 юли 2003 г. Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, № 302-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.
На заседанието присъстваха госпожа Златолина Мукова – заместник-министър на транспорта и съобщенията и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция) е ратифицирана с Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1966 г. за присъединяване и е в сила за Република България от 8 юли 1967 г. (ДВ, бр. 55 от 1994 г.)
С Чикагската конвенция е създадена Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и нейните органи: Събрание, Съвет, Въздухоплавателна комисия, Комитет за въздушен транспорт, Финансов комитет и др.
Протоколът за предстоящото изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване в чл. 56 предвижда увеличаване броя на членовете на Въздухоплавателната комисия от 15 на 19 члена. Предишното изменение на чл. 56 от 1971 г., страна по което е Република България, увеличи броя на членовете на комисията от 12 на 15.
Поредното увеличаване на броя на членовете на Въздухоплавателната комисия е в интерес както на държавите-членки на ИКАО, така и на Република България, тъй като ще бъде осигурено по-широко представителство на различните географски райони в дейността на Комисията и по-добър баланс между експертите в областта на въздухоплаването, представляващи интересите на различни договарящи държави.
Във връзка с укрепването на принципите и нормите на международното право в областта на въздушния транспорт, Република България като страна по всички основни конвенции в областта на гражданското въздухоплаване е пряко заинтересована от ратифицирането на Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване № 302-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 8 гласа “за” предлага да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание следния проект на закон:

ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от
Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване,
№ 302-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2003 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан на 6 октомври 1989 г. в Монреал”.
Подписано е от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. д-р Йордан Мирчев.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата на проф. Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, за да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров:

“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-32 за ратифициране на
Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за
Международно гражданско въздухоплаване, внесен от
Министерския съвет на 3 юни 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана на 6 октомври 1989 г. в Монреал.
Становището беше прието с консенсус”.
Подписал е председателят на комисията Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес несъмнено ще ратифицираме внесения чрез Комисията по транспорт и телекомуникации законопроект. Аз обаче искам да използвам, господин председател, присъствието на ресорния заместник-министър на Министерството на транспорта и съобщенията, господин Миланов, за да осветли в тази връзка, във връзка с ратификацията, народното представителство, как стоят нещата, господин заместник-министър, с международната регистрация на националния авиопревозвач.
Аз мисля, че колкото и да е встрани от темата, за нас представлява интерес този много важен въпрос, защото ние чуваме, че вече ще стартира и е в ход приватизационната процедура, пишат се нови стратегии, променят се стратегии.
Въпросът ми е на какъв стадий е регистрацията на националния авиопревозвач?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Димитров.
Смятам, че въпросът е точно по темата и затова ще помоля заместник-министъра, ако е в състояние, да се изкаже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЧО МИЛАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, Авиокомпания “България Еър”, първоначално регистрирана като “Балкан Еър Тур”, вече шест месеца работи нормално на авиационния пазар. Авиокомпанията стартира с първия си полет на 5 декември 2002 г., след 35-дневен, изключително кратък срок за нейното създаване, след решението на съда за обявяване в ликвидация на националния превозвач – бившия “Балкан”. За тези шест месеца авиокомпанията съумя да отвоюва отново част от загубения пазар. В момента авиокомпанията оперира с четири самолета “Боинг 737”, като успя да възстанови и част от загубените чартърни полети с туристи.
По отношение на регистрацията авиокомпанията не можеше да оперира без изцяло да е извършена регистрацията и да бъде позиционирана като национален превозвач по дестинациите, за част от които трябваше да бъде взето решение на Министерския съвет, за част – със заповед на Министъра на транспорта. Авиокомпанията е регистрирана изцяло от гледна точка на изискванията като авиационен превозвач и във връзка с изискванията на сертификата за авиационен оператор. В момента авиокомпанията се регистрира като член на “Ята клиринг хаус” – международната организация, която обезпечава гаранциите при разплащането на авиокомпаниите помежду им. В момента тече процес на гаранции, които предоставят три чуждестранни авиокомпании – австрийската, българската “Хемус Еър”, а третата не мога да уточня в момента. През следващата седмица е България е представител на “Ята клиринг хаус”, който ще дискутира с представителите на синдиците на “Балкан” и с представителите на “България Еър” новото членство на авиокомпанията в “Ята клиринг хаус”. За момента се въздържаме от регистрацията на авиокомпанията в организацията “Ята” поради значителните средства – около 65 хил. долара за регистрацията. Това действие ще стане впоследствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, моето изказване е предизвикано от зададения въпрос от господин Димитров и отговора, който получихме от заместник-министъра Миланов.
Макар че това не е пряко свързано със закона, който обсъждаме, но все пак буди много сериозно безпокойство това, че от отговора става ясно, че към момента авиокомпанията не е регистрирана, а в същото време тече процедурата по нейната приватизация. Не мога да не споделя това мое сериозно безпокойство пред пленарната зала. Очевидно това създава известен конфликт в цялостната процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, имате думата за процедурно предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, единодушното гласуване и обстоятелството, че всъщност законът предвижда единствено увеличаване броя на членовете на Въздухоплавателната комисия от 15 на 19 души, което е в интерес на всички страни – членки на ИКАУ, включително и на България, и нямаше обструкции по същество на този законопроект, независимо от разгорялата се дискусия по въпроса за българската авиокомпания, аз правя процедурно предложение в съответствие с правилника – да се премине към обсъждане и гласуване на законопроекта на второ четене на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Иванов.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Иванов, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на чл. 56 от
Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан на 6 октомври 1989 г. в Монреал”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет окончателно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПОРЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УЕДНАКВЯВАНЕ НА НЯКОИ ПРАВИЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ.
От името на Комисията по транспорт и телекомуникации, господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, № 302-02-40, внесен от Министерския съвет на 23.06.2003 г.

На извънредно заседание, проведено на 9 юли 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, № 302-02-40, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.
На заседанието присъстваха господин Милчо Миланов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция), осъвременява и обединява международния правен режим в областта на въздушните превози.
Монреалската конвенция възстановява необходимото разнообразие на правилата, отнасящи се до международния въздушен превоз на пътници, багажи и товари.
Чрез въвеждането на двустепенен режим на обективна и неспецифицирана отговорност и чрез улесняване бързото възстановяване на доказаните вреди, без да се налага продължително съдебно производство, новата конвенция защитава интересите на пътниците и на въздушните превозвачи по-добре.
Република България като страна по всички основни многостранни конвенции в областта на гражданското въздухоплаване е пряко заинтересована от ратифицирането на Монреалската конвенция, която укрепва принципите и нормите на международното право в областта на въздушния транспорт и защитава с по-голяма сила интересите на пътници и товародатели.
Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите единодушно с 8 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, № 302-02-40, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно, с 8 гласа “за”, предлага да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание следният:
Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, № 302-02-40, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. С влизането в сила на Конвенцията по член единствен за Република България се прекратява действието на Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана на 12 октомври 1929 г. във Варшава, ратифицирана със закон от Народното събрание – Указ № 594 от 1949 г. (ДВ, бр. 72 от 1998 г.), и на Протокола за поправката на Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана на 12 октомври 1929 г. във Варшава, ратифициран със закон от Народното събрание – Указ № 682 от 1963 г. (ДВ, бр. 72 от 1998 г.).”
Подписан е от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. д-р Йордан Мирчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Кой ще представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност?
Заповядайте, проф. Александров. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател!

“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-40 за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 26 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, приета на 28 май 1999 г. в Монреал.
Становището беше прието с консенсус.”
Подписал го е председателят на комисията господин Станимир Илчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта за ратифициране на Конвенцията? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз е приет на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте за процедурно предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предвид единодушното гласуване на първо четене на законопроекта, предлагам да се обсъди и гласува законопроектът и на второ четене в рамките на днешното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение Законът за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз да бъде обсъден и гласуван на това пленарно заседание и на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, приета на 28 май 1999 г. в Монреал.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. С влизането в сила на Конвенцията по член единствен за Република България се прекратява действието на Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана на 12 октомври 1929 г. във Варшава, ратифицирана със закон от Народното събрание – Указ № 594 от 1949 г. (ДВ, бр. 72 от 1998 г.), и на Протокола за поправката на Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана на 12 октомври 1929 г. във Варшава, ратифициран със закон от Народното събрание – Указ № 682 от 1963 г. (ДВ, бр. 72 от 1998 г.).” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване на второ четене Закона за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз е приет.
Уважаеми народни представители! Преди да продължим нашата работа по дневния ред, позволете ми от ваше и от мое име да приветствам в залата на Народното събрание председателя на Сената на Република Филипини Негово Превъзходителство г-н Франклин Дрилон и водената от него парламентарна делегация. (Народните представители, станали прави, приветстват с ръкопляскания филипинската делегация.)
По време на това свое първо посещение в България нашите филипински гости имаха възможност да се срещнат с ръководителите на редица държавни институти и да се запознаят със забележителностите на различни краища на нашата хубава страна. Ще отбележа като особено полезни разговорите, които имахме тук, в парламента, които свидетелстват за общото ни желание да засилим връзките между нашите два парламента. За това разчитаме и на дейността на групите за българо-филипинско приятелство, създадени при парламентите на двете страни.
Пожелавам на нашите филипински гости да отнесат добър спомен за гостуването в приятелска България и за готовността ни да укрепваме и развиваме сътрудничеството между нашите страни и народи. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с точка шеста от приетия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СТАТУТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, ПРЕБИВАВАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА КУВЕЙТ.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Венко Александров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 302-02-42 за ратифициране на
Споразумението за определяне статута на
българските Въоръжени сили, пребиваващи на
територията на Държавата Кувейт, внесен от
Министерския съвет на 30 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 10 юли 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев и заместник-министъра на отбраната господин Илко Димитров разгледа проект на Закон за ратифициране на споразумението за определяне статута на българските Въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт.
Съветът за сигурност на ООН прие на 22 май т.г. Резолюция № 1483 относно ситуацията между Ирак и Кувейт, с която призова държавите-членки на ООН да подкрепят народа на Ирак в стремежа му към реформиране на държавните институции и възстановяване на страната, за поддържане на стабилността и сигурността на Ирак. С Решение на Народното събрание от 11 април 2003 г. беше дадена политическата рамка на българската позиция за подкрепа на провеждането на операция на коалиционните сили на територията на Ирак и с решение на Народното събрание от 29 май т.г. беше дадено разрешение за участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване”, и изпращане и разполагането на пехотен батальон от Българската армия с обща численост до 500 военнослужещи и на отделни военнослужещи на територията на Ирак за участие в следвоенното възстановяване и стабилизиране за срока на операцията на коалиционните сили и под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните съвместни оперативни сили.
На основание на Решение № 204 на Министерския съвет от 2003 г. чрез размяна на писма беше сключено споразумение за определяне статута на българските Въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт, третиращо условията за пребиваване на български военен и цивилен персонал на територията на страната, освобождаването от данъци, налози, митнически и други такси, както и от отговорност за вреди и/или смърт, възникнали на територията на страната или извън нея във връзка с провеждането на операциите.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението за определяне статута на българските Въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт, съставено от писмо на посланика на Република България в Държавата Кувейт от 7 април 2003 г. и писмо-отговор на заместник министър-председателя и министър на отбраната на Държавата Кувейт от 12 април 2003 г.
Докладът на комисията беше приет с 20 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.”
Докладът е подписан от председателя на комисията Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Александров.
Откривам дискусията по законопроекта за ратификация. Има ли желаещи да вземат отношение?
За процедура има думата господин Цонко Киров.
Цонко Киров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Процедурното ми предложение е в залата да бъде допусната заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласуваме процедурното предложение в залата да бъде допусната заместник-министърът на отбраната госпожа Янкулова.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Госпожа Янкулова, заместник-министър на отбраната, да заеме своето място в пленарната зала.
Има думата господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта за ратификация на Споразумението за определяне статута на българските Въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт. Съвсем естествено е, съобразявайки се и с тази позиция, аз също да гласувам в подкрепа на законопроекта.
Вземам думата обаче не само за да представя тази позиция, но и да подчертая, че, отчитайки изключителната необходимост от определяне на условията по пребиваване на територията на Държавата Кувейт на контингента от българските Въоръжени сили, на въпросите, свързани с освобождаването от данъци, налози, митнически и други такси, на въпросите, свързани с уреждане на различни проблеми, възникващи в процеса на пребиваване между двете държави, срокът, който е заложен в споразумението, искам да подчертая, че и в мен, и в моите колеги от парламентарната група, членове на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, има редица резерви и възражения, свързани с начина, по който ни се представя този законопроект, мотивите, които го придружават и от страна на Министерския съвет, и като становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и, разбира се, с определени политически тези, които бяха изразени в хода на разискванията от представители и на СДС, и на Парламентарната група на НДСВ.
Не ме изненадва фактът, че за пореден път един акт на Народното събрание се използва за легитимиране на определени действия или решения на парламентарното мнозинство, осъществени по-рано. В конкретния случай става дума за действия и решения преди и по време на активните военни действия в Ирак.


По-изненадващо е, че в мотивите на Министерския съвет и в първия вариант на доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност няма и дума за решението на Народното събрание от 29 май, което на практика определя и предмета на настоящото споразумение, а именно изпращането на контингент от българските въоръжени сили в Ирак и в тази връзка необходимостта от уреждане на статута на този контингент, в случая неговото транспортиране с оглед на пребиваването на територията на Държавата Кувейт. Всъщност, да припомня, че решението от 29 май имаше няколко елемента – разрешение за участието на България в четвъртата фаза, решение за изпращане и разполагане на контингент до 500 души в Ирак, участие в следвоенното възстановяване и стабилизиране, срока на операцията и съответно определянето на централното командване на САЩ и на многонационалните съвместни оперативни сили. Странното е, че именно това решение никъде не се споменаваше в мотивите и в доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Защо поставям този въпрос? Защото противното, неупоменаването, позоваването само на действия, които са осъществени в периода след 7 април, позоваването в мотивите и на Министерския съвет само на решение, което определя проекта на споразумението, без да се конкретизира решението на Министерския съвет, което одобрява самото споразумение, според мен говори за едно доста несериозно, да не кажа обидно отношение към Народното събрание и към народните представители. Дори и в конкретния случай аз не съм убеден, че колегата ми от Парламентарната група на НДСВ щеше да направи предложението за допускане на заместник-министъра на отбраната в залата, очаквайки, че тази тема и изобщо въпросите, свързани със законопроекта за ратификация на споразумението, няма да предизвикат разисквания или въпроси и отношение от страна на народните представители. За мен това е един наивен подход, несъобразен със загрижеността, която трябва да има Народното събрание като институция и народните представители като хора, които вземат съответното решение и поемат отговорност по цялата тема, свързана с ролята на България и участието на контингент на българските въоръжени сили в операцията на територията на Ирак. Вероятно изобщо не си даваме сметка за важността на въпросите, свързани с това участие, за високата степен на риск, която придружава участието на българските военнослужещи, а и цивилните лица, които са включени в тази операция. В конкретния случай дори няма представител на Министерството на външните работи, към когото да бъдат отправени въпроси, доколкото именно това е ведомството, което в крайна сметка е водило преговорите и би следвало да даде отговори на въпроси, свързани с политическата рамка, с дипломатическата основа на споразумението за пребиваването на българските военнослужещи на територията на Държавата Кувейт.
В заключение, ще подкрепя предложения законопроект, но възразявам срещу този дълбоко несериозен начин, който придружава и разискванията, и вземането на решения, свързани с изпращането и участието на български военен контингент в операцията на територията на Ирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Найденов.
Имате думата народният представител Цонко Киров.
Цонко Киров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя първо подкрепата си на предложения законопроект след коментарите, които бяха направени в комисията и сега в залата. Искам да обърна внимание, че ние разглеждаме законопроект за ратифициране на споразумение за определяне на статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт. Изместването на темата, което направи преждеговорившият, е доста популистко и не се отнася към коментара на темата за пребиваването на територията на Държавата Кувейт. Не бива в момента да избиваме каквито и да са настроения, свързани с отношението на една или друга група или политическа сила по решението на Народното събрание за изпращането на контингент в Ирак във възстановителния период – четвъртата фаза.
Така че, нека да се концентрираме в тази част, която се отнася само за осигуряването на условията на българските военнослужещи по време на пребиваването им на територията на Държавата Кувейт. Това е едно необходимо условие, тъй като пристигането и разполагането в Ирак е процес, който не може да бъде извършен с еднократен акт. Кувейт се явява един от пунктовете за временно настаняване, и, както в комисията беше представено, временна база за разполагане и подготовка за операциите, които ще се извършат в Ирак.
Така че, още един път апелирам да разглеждаме само тезата споразумение за пребиваване на територията на Кувейт и да не прехвърляме темата по отношение на решението на Народното събрание от 29 май.
Ако разглеждаме двете тези разделно, би трябвало да приключим. Всички политически сили потвърдиха своята подкрепа за изпращането на контингента в Ирак, сега ние трябва да осигурим и условията за транспортирането и разполагането му за изпълнение на мисията в полската зона. Предлагам да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението за определяне на статута на Българските въоръжени сили на територията на Държавата Кувейт и да не го смесваме с други теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Киров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
За дуплика има думата господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми колега Киров! Само защото Ви уважавам, ще кажа, че вероятно не сте слушали добре. Иначе имам своето обяснение за това, че за пореден път след разискванията и в комисията Вие се опитвате да бягате по периферията на въпроса, който поставям. Имаме конкретно решение от 29 май за изпращане на контингент, който контингент за целите на операцията ще пребивава на територията на Държавата Кувейт. С оглед на това и Министерският съвет през м. юни, и сега Народното събрание ратифицира законопроект за споразумение, което определя статута на този контингент. На този контингент въз основа на решението на Народното събрание от 29 май! За мен е несериозно всичко останало, а именно това решение да не фигурира в мотивите на Министерския съвет или в първоначалния вариант на доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Разбира се, трябва да се оценят волята и желанието да приемете нашето предложение това да бъде записано поне в доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Нямате никакво основание да говорите за популизъм или за изместване на фокуса на нашите разисквания, въпроси или възражения извън темата за решението на Народното събрание от 29 май!

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Найденов.
Няма желание за дуплика.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт, е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Бокова.
Ирина Бокова (КБ): Господин председател, аз не взех думата по процедурен въпрос в началото на това заседание, макар че смятам, че трябваше да изясним един много важен въпрос. Искам да предпазя Вас и Вашият колега акад. Сендов от една неточност и грешка.
Това, че мнозинството е определило нашият уважаван колега господин Венко Александров за кандидат от страна на мнозинството за председател на комисията не означава, че той е избран. Нали така, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбира се. Никой не го обявява като председател.
Ирина Бокова: Тъй като на няколко пъти тази сутрин той беше обявен като председател на комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз не съм го обявявал, госпожо Бокова. Знам много добре правилника.
Ирина Бокова: Преди Вас той беше обявяван така. Искам да обърна внимание, че той все още не е и да призова мнозинството и Вас да поставим този въпрос за избор на председател на комисията много скоро. Пред нашата комисия стоят редица важни въпроси и ние трябва да изберем нашия председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбира се. Приемам Вашата препоръка, направена по процедурен път, и ще помоля председателя на парламента това да стане до края на тази седмица в работата на парламента.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе думата по процедура?
Има думата народният представител проф. Венко Александров, член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Венко Александров (НДСВ): Господин председател, искам да се обърна към госпожа Бокова: госпожо Бокова, аз направих тази уговорка, че моето изказване беше грешно обявено. Мисля, че трябва да съобразите моята почтеност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По същество, господин Александров. На процедура не се прави реплика.
Венко Александров: Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт, да бъде приет на второ четене на това заседание.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Господин председател,
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за определяне
статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт

Член единствен. Ратифицира Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт, съставено от писмо на посланика на Република България в Държавата Кувейт от 7 април 2003 г. и писмо-отговор на заместник министър-председателя и министър на отбраната на Държавата Кувейт от 12 април 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Александров.
Ако няма желаещи за изказване, преминаваме към второ гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението за определяне статута на българските въоръжени сили, пребиваващи на територията на Държавата Кувейт.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 2, въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Четиридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

(Председателят извършва поименна проверка на кворума.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Дончев, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно внесения законопроект за изменение и допълнение на
Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните
оръжия и боеприпасите, № 302-01-29, внесен от Министерския
съвет на 30 май 2003 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание от 11 юни 2003 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Основните моменти в представения за разглеждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите са:
- прецизиране на условията за издаване на разрешения за извършване на дейности по този закон, като се предвижда отмяната на изискването за притежаване на психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие като задължително условие за издаването на разрешение за всички дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
- отмяна на отрицателните материално-правни предпоставки за извършване на дейности по този закон и въвеждането на точно определени обективни критерии;
- отстраняване на съществуващото противоречие между законоустановеното задължение на юридическите лица и едноличните търговци при осъществяване на охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие да сключват в полза на служителите си застраховка “Гражданска отговорност” и аналогичното задължение за самите служители;
- въвежда се точно определен период от време, в който действа забраната за носене на огнестрелно оръжие в увеселителни и питейни заведения и барове;
- установяват се задължението, изискванията и редът, по който се осъществяват дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и контролът върху тях да се определя съответно от министъра на вътрешните работи и от министъра на отбраната – за поверените им структури.
При проведените разисквания народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ четене на законопроекта ще бъдат изготвени и други предложения за промени в закона с цел улесняване работата на правоприлагащите органи по него.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет на 30 май 2003 г.
Становището на комисията е прието на 11 юни 2003 г. с 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.”
Искам да си позволя и едно процедурно предложение, ако ми дадете тази възможност.
Предлагам в залата да бъде допуснат да участва заместник-министърът на вътрешните работи господин Тони Железчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Железчев да бъде допуснат до пленарна зала.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Железчев да заповяда в пленарната зала и да представи законопроекта от името на вносителите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНИ ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет, има няколко основни момента, които се наложиха от необходимостта да се прецизират условията за издаване на разрешение по този закон, да се определят точно условията, при които може да се извърши отказ от издаване на разрешение, защото в съществуващите текстове системната злоупотреба с алкохол и наркотични вещества не може да бъде установена по положителен начин, ако няма критерии, които са посочени в закона. Точно това е целта на промените в чл. 12, които определят точно при какви предпоставки може да се откаже съответното разрешение. Това се отнася както за лицата, които искат да притежават разрешение, така и за търговците. В този смисъл са промените в чл. 13. Отпада задължението за психологическа пригодност извън случаите на охранителната дейност в законопроекта за частна охранителна дейност, който е приет на първо четене от парламента и в момента е в комисията между първо и второ четене. Това изискване за случаите на въоръжена охрана се запазва.
Следваща промяна: отпада задължението за задължителна гражданска отговорност за лицата, които притежават оръжие, остава задължението само за търговците – да застраховат служителите си. Така се спазва основният принцип на застраховането, посочен в Закона за застраховането – принципът на доброволността.
Освен това се предвижда всички дейности с взривни вещества, оръжие и боеприпаси и контрола върху тях да бъдат регламентирани в подзаконови актове, които се издават от министъра на вътрешните работи, съответно от министъра на отбраната, тъй като досегашният текст изискваше наредба на Министерския съвет, но работна група на двете министерства установи, че става дума за многобройни подзаконови нормативни актове и не е възможно в един акт да се уредят отношения, които са коренно различни в системата на МВР и МО. Затова предлагаме тази промяна, за да може фактическото и правното положение да съответстват.
Това в основни линии са предложенията на вносителя. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Железчев.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Матова.
Нонка Матова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 302-01-29, внесен от Министерския съвет, има за цел да отговори на потребностите на социалната практика, както и да спомогне за по-бързото хармонизиране на законодателството в тази специфична сфера на обществените отношения с достиженията и критериите на европейското законодателство.
Със законопроекта се предлага прецизиране на комплекса от материалноправни предпоставки за издаване на разрешенията по този закон.
Основните моменти в предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите са насочени към прецизиране на условията за издаване на разрешения за дейности по този закон, като се предвижда:
Първо, отменяне на изискването за притежаване на психологическа пригодност за боравене с огнестрелни оръжия като необходимо условие за издаване на разрешение за всички дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Целта е по несъмнен начин да се ограничи достъпът на хора с регистрирани психически заболявания до взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, а същевременно да се защитят законните права и свободи на членовете на нашето общество, спазващи законите и процедурите и които са психически здрави и годни да отговарят за своите постъпки.
Второ, отменят се отрицателните материалноправни предпоставки за издаване на разрешения за извършване на дейности по този закон, като се въвеждат определени критерии за системна злоупотреба с алкохол или системна злоупотреба с наркотични вещества.
Въвеждат се точно определени обективни критерии, позволяващи да се направи извод кога е налице злоупотреба с алкохол, както и кога лицето грубо и системно нарушава обществения ред.
Отменя се ал. 6 на чл. 14 с цел да се приложи правото на служителите, юридическите лица и едноличните търговци при осъществяване на охранителна дейност с използване на огнестрелни оръжия за самоотбрана да се застраховат по собствено желание съгласно принципа на доброволността.
Въвежда се точно определен период от време, в който действа забраната за носене на огнестрелни оръжия в увеселителни, питейни заведения и барове.
За първи път се фиксира начин, съгласно който дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и контролът над тях в двете силови министерства на Република България – Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната се определят от съответния министър. Досега редът беше един – за Въоръжените сили на Република България.
По този начин пределегирайки свои функции за защита законните права и свободи на гражданите, държавата създава много важно поле за развитие на демократичния процес. Взаимната отговорност и уважение, както и тази пред закона, ще допринесе за либерализация на обществените отношения, за по-бързото им развитие в положителна посока, както и намаляване на криминогенната обстановка в страната.
Считам, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите улеснява в достатъчна степен на този етап от развитието на страната ни обществените отношения и следва да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Имате думата за други изказвания по този законопроект.
Заповядайте, господин Паница.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда пределно кратък.
Явно е, че имаше необходимост от промяна на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и то в две части, които са коригирани съвсем удачно в предложението на Министерския съвет.
Едната част е отмяна на изискването за психологическа пригодност за боравене с огнестрелни оръжия, макар и не с този мотив, който е изтъкнат, тъй като липсва обективна обоснованост и методика за такова изследване. Такава методика може да се създаде, но по-важният мотив според мен е следният. Във всички страни на Европейската общност няма такъв тест за психологическа пригодност за притежателите, за тези хора, които ще боравят с оръжие. Това е изискване за техните специални служби на Министерство на вътрешните работи.
Другият позитив на предлагания законопроект е, че отменя задължителното застраховане за гражданска отговорност, като по този начин се спазва основният принцип на застраховането – доброволността. Явно е, че предишният текст беше абсолютно некоректен. Въвеждането на определен период от време, както е конкретизирано, за забрана носенето на оръжие в часовия пояс между 22,00 и 6,00 ч. е малко съмнителен от различни гледни точки. Но той би могъл да се изглади между двете четения.
Аз имам само една забележка и с това приключвам. Визирани са по нов начин нарушителите на обществения ред, които злоупотребяват с алкохол. Конкретизирано е точно кога трябва да им се откаже разрешението за оръжие.
Изключена е обаче групата на наркоманите. След като имаме регистрирани по някакъв начин алкохолици, аз не считам, че един хероинов наркоман, който е прекалил с дозата си, е по-адекватен от един човек в алкохолно опиянение. Тук би могло в текста да се внесе подходяща редакция, която да визира поне преминалите курс за лечение през Националния център за лечение на наркомания в Суходол. Явно е, че това е една малка част от наркоманите, но все пак там те имат някаква регистрация. Не е възможно да се прескочи този момент. И той би могъл да се визира обективно чрез тези, които са минали курс на лечение през Националния център за лечение на наркомания. И за които след преминаване на лечението лекуващият лекар не дава гаранции, че са излекувани. Това е моята забележка.
Иначе като цяло ще подкрепя предлагания законопроект, тъй като е крачка напред в тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя на първо гласуване предложения ни законопроект, макар че отново ние сме изправени, за кой ли път вече, да поправяме един сравнително наскоро приет преди това Закон за изменение и допълнение на същия Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Истината обаче е, че повечето от новите положения поправят предишни несъвсем удачни разрешения, които ние гласувахме в края на миналата година.
Същевременно обаче аз имам няколко бележки, които ми се струва, че ако бъдат приети, биха подобрили при второ четене цялостния режим, който ни се предлага със законопроекта.
Както спомена и изказалият се преди мен д-р Паница, когато се дава разрешение за притежаване и носене на огнестрелни оръжия или се отнема вече дадено разрешение, ударението се слага, след като премахнахме психологическата годност, върху това дали конкретното лице употребява или не алкохол. Наистина тук липсват случаите на употреба на наркотици. Но и когато ние слагаме ударението върху употребата на алкохол, на мен ми се струва, че това е известно залитане, защото други ситуации, при които лицето крие една потенциална опасност, ако получи разрешение или не му бъде отнето, при определени условия вече даденото разрешение, е налице. И аз имам предвид в § 1, чл. 12, т. 6, която казва така: "През последните три години три или повече пъти има констатирани нарушения на обществения ред" – забележете – "вследствие на употреба на алкохол, установени с наказателно постановление или наложени административни наказания по Указа за борба с дребното хулиганство". Дословно тези текст се преповтаря и в § 2, който визира вече отнемане на дадено разрешение.
И сега аз поставям въпроса: по-малко опасно ли е едно лице, което три или повече пъти през последните години е нарушило обществения ред не при употреба или в резултат на употреба на алкохол от това, което е нарушило обществения ред при употреба на алкохол. Защо всичко свеждаме до употребата на алкохол?
На мен ми се струва, че едно лице, което претендира да получи разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие или вече има издадено такова разрешение, ако системно нарушава обществения ред, независимо по какви причини, на него или не трябва да му се дава разрешение, или, ако вече му е дадено, трябва да му бъде отнето. Още повече, че за себе си имам усещането, че вносителите като че ли не са съвсем наясно когато едно нарушение на обществения ред, както е текстът на закона, е установено с наказателно постановление, в това наказателно постановление невинаги или по-често изобщо не се отбелязва каква е причината за нарушаване на обществения ред. Един орган, който съставя наказателното постановление, може да запише, че нарушението е в резултат на употреба на алкохол. Но в повечето случаи не се отбелязва, защото изискванията на другите закони – Закона за административните нарушения и наказания, не изисква в наказателното постановление да се посочват причините, поради които е нарушен общественият ред, защото това до голяма степен ще бъде субективна преценка на органа, който издава акта. Достатъчно е, че от обективна страна общественият ред е бил нарушен.
Ето защо между първо и второ четене, ако този законопроект се приеме на първо гласуване, а смятам, че той ще бъде приет, ще предложа в тези текстове да отпаднат думите "вследствие на употреба на алкохол" и да си остане: "пречка за получаване на разрешение или основание за отнемане на дадено разрешение, когато лицето три или повече пъти през последните три години има констатирани нарушения на обществения ред", независимо какви са били причините за това тяхно противоправно поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Соколов.
Други изказвания? Заповядайте.
Георги Юруков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България изразявам становище, че ние ще подкрепим внесените изменения и допълнения в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, както подкрепяме и споделяме мотивите, които са представени към законопроекта. В това число ще се спра на някои моменти, които вече бяха казани от моите колеги, които досега се изказаха, които, разбира се, напълно споделям.
Направените изменения през м. октомври и м. ноември на миналата година, въпреки някои аргументирани изказвания от страна на наши представители и от представители на другите парламентарни групи, не срещнаха подкрепата на вносителите и на мнозинството и се оказа, че в периода, който е по-малък от година, тези изменения се оказаха мъртви, неработещи и затова се наложи тяхната промяна. Отнася се както за неточното дефиниране на понятието "употреба на наркотици", както и на непълнотата в текста, който визираше задължението на лицата, които имат правото да носят оръжие, задължително да реализират и т.нар. застраховка "Гражданска отговорност".
Аз също искам да се спра на това, което казаха и моите колеги, че задължително между първо и второ четене всички народни представители, които имат отношение към този законопроект, да се спрем на темата за лишаването от право на носене и притежаване на оръжие и боеприпаси на лица, които употребяват наркотици. Действително лице, което е зависимо от наркотици, не е по-малко опасно при боравенето с оръжие от лице, което е употребило или злоупотребило с алкохол. Просто господин Соколов по-рано от мен се изказа. Аз споделям това, че не е достатъчно само лицето да е наказано по административен ред с наказателно постановление, наложено от Указа за борба с дребното хулиганство, за това, че е употребило алкохол и по този начин е нарушило обществения ред. Общественият ред може да бъде нарушен и в резултат на един битов спор, на един чисто съседски спор. Така че точно употребата на алкохол според мен също трябва да отпадне. С оглед на това, пак повтарям, ние ще подкрепим законопроекта и ще ползваме своето право по правилника и закона да направим съответните изменения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви за изказването, господин Юруков.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, за да гласуваме законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 302-01-29 с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно предложение за промяна в реда на някои точки от дневния ред. Във връзка с това, че точка девета и точка десета са законопроекти, свързани с предстоящите местни избори, аз бих искал да предложа да променим реда, като точка десета – второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, мине на осмо място, а законопроектите за изменение на Закона за водите да минат на десето място. Така ще може оперативно по-бързо да разгледаме двата закона, свързани с местните избори, които са на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение точка десета от дневния ред да стане точка осма, тоест това да бъде точката, която сега да се гледа.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Осман, заповядайте да представите доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство по законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“Д О К Л А Д
относно законопроекти за изменение и допълнение
на Закона за административно-териториалното устройство на
Република България:


З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за административно
териториалното устройство на Република България

Параграф единствен. В чл. 16, т. 1 числото “500” се заменя с “250”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Анастасия Мозер и група народни представители:
“В чл. 16, т. 1 числото “500” да се замени със “100”.”
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
“Параграф единствен да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Редакцията на комисията е предложението на госпожа Анастасия Мозер:
“В чл. 16, т. 1 числото “500” се заменя със “100”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Осман.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на господин Дончев и група народни представители по този Параграф единствен, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 72, против 51, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Комисията предлага да се създадат Преходни и заключителни разпоредби с § 2:
“Преходни и заключителни разпоредби”
§ 2. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон общинските съвети приемат решение за привеждане на административно-териториалното устройство на общините в съответствие със закона.
(2) До приемането на решението на общинския съвет по ал. 1, в кметствата, които не отговарят на изискванията по чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България към момента на влизане в сила на този закон, не се произвеждат избори за кметове на кметства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 2?
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Горещата ми молба към всички вас е да ви помоля за една минута тишина. Според мен § 2 в този вид трябва да отпадне и трябва да има нов текст на мястото на този параграф.
Преди малко ние гласувахме, че ще има избори в населените места – две или повече населени места с 250 жители. В случая с един такъв текст не е възможно да бъдат проведени избори и в тези села. За да има избори в тези села, тъй като общинските съвети няма да имат възможност да се произнесат навреме дали да има избор в тези села, аз предлагам на вашето внимание да изслушате един нов параграф и да не чакаме решенията на общинските съвети, които субективно може да бъдат отложени във времето и да няма избори.
Госпожо председател, предлагам нова редакция на § 2:
“§ 2. (1) Населените места, които преди датата на влизане в сила на този закон са загубили статут на кметства, но не са закрити с решение на общинския съвет и не са включени в състава на други кметства, възстановяват статута си на кметства, ако към датата на обнародване на Указа на президента на републиката за насрочване на местните избори отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от закона и в тях се произвеждат избори за кметове на кметства едновременно с произвеждането на местните избори.”
При това положение не чакаме решение на общинските съвети.
“(2) Две или повече населени места, които преди датата на влизане в сила на този закон са били включени в състава на едно кметство, което е загубило статута си, но не е закрито с решение на общинския съвет и населените места не са включени в състава на други кметства, възстановяват статута си на кметство, ако към датата на обнародване на Указа на президента на републиката за насрочване на местните избори отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от закона и в тях се произвеждат избори за кмет на кметство едновременно с произвеждането на местните избори.”
Госпожо председател, ако ми позволите едно разяснение за ал. 2:
Уважаеми колеги, и днес има населени места – не едно, а две или повече населени места, които нямат пряко избран кмет. Навремето те са били заедно в едно кметство и в тези случаи не за отделното място, а за две или повече населени места, тъй като не чакаме решение на общинския съвет, тези хора да имат възможност да избират пряко кмет на кметството. По силата на закона се възстановява статутът на кметството. Иначе трябва да се изчаква решението на съвета, което е много субективно и по всяка вероятност в тези села няма да има избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
Васил Маринчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям предложението на господин Осман. Действително не можем да чакаме решение на общинските съвети – те да вземат решение за обявяване на кметствата или не. Практиката досега е показала, че на много места общинските съвети не се събрат с месеци. Ако изборите трябва да бъдат през октомври и те ще бъдат през октомври, независимо дали ще бъдат на 26-и или на друга дата няма голямо значение, след около един месец най-късно ще излезе указът на президента и там, където общинският съвет не е взел съответното решение, самите избори са пред провал.
С предложението, което господин Осман прави, което е много по-коректно от първоначалния запис в комисията, фактически се предотвратява възможността да се чака само решението на общинския съвет. Със закона ще се уредят тези неща. Затова ви умолявам да подкрепите предложението на господин Осман. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания по този текст има ли? Няма.
Моля да гласувате § 2 от законопроекта, както беше представен в залата – редакцията на ал. 2, която господин Осман представи в залата.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Моля, господин Осман, да започнете представянето на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за местното самоуправление и местната
администрация”.
По § 1 има предложение на народния представител Михаил Миков:
1. В § 1, точки 1 и 3 да отпаднат.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) В районите се избират кметове на райони, в кметствата – кметове на кметства”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2. Самият избор вече и това как ще се избират кметовете на райони – дали ще бъдат от съвета или пряко, ще бъде решено в Закона за местните избори. Тоест, един такъв текст тук трябва да има.
Има предложение на господин Борислав Ралчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 1 от законопроекта. Няма желаещи.
В такъв случай моля да гласуваме предложението на господин Миков по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 10, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 1, който е подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 2. Член 3 се отменя”.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев: § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Моля да гласуваме § 2 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При създаване на нова община, изборите за общински съвети и кмет на общината се произвеждат в тримесечен срок от обнародването на указа на президента на републиката”.
2. В ал. 2 след думата “кмет” се добавя “на общината”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи за изказвания.
Моля да гласуваме § 3 в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 4. Член 5 се отменя”.
Има предложение на народния представител Михаил Миков - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказвания по § 4 няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 35, против 56, въздържали се 7.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на господин Ралчев, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
Гласували 100 народни представители: за 15, против 76, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 4, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 5. Член 7 се отменя.”
Има предложение на народния представител Борислав Ралчев - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 5? Няма.
Гласуваме предложението на господин Ралчев по § 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за § 5, което се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 6 има предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
“В чл. 9 се създава нова ал. 5:
“(5) Регионални сдружения (обединения) на общини могат да се създават и за общо извършване на определени функции или дейности. Редът за създаване на тези обединения се определя в закона по ал. 3, т. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Административно-териториалните единици” се заменят с “Общините”.
2. В ал. 3 т. 5 след думата “определени” се добавя “със закон и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 6? Заповядайте, господин Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз вземам думата само да заявя, че поддържам предложението си и моля то да бъде поставено на гласуване, с едно допълнение – че съм склонен да оттегля предложението си в частта, отнасяща се до изречение второ – “Редът за създаване на тези обединения се определя в закона по ал. 3, т. 5”. Считам, че може би позоваването на този закон създава неяснота, още повече, че обединенията, които аз имам предвид, е възможно да се предвидят в други закони, или във всеки закон въобще. В случая искам да кажа, че става дума за такива обединения, които за разлика от сега съществуващите сдружения или асоциации с идеална цел се отнасят до общо извършване на определени функции или дейности от групи общини. Идеята е за оптимално разпределение и концентрация на ресурси – човешки и материални, с оглед постигането на по-добри резултати в административно-териториалното обслужване на населението, без това да създава нови административно-териториални единици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Давам думата за изказване на господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Страшно много уважавам мнението на господин Арабаджиев като опитен юрист, но в Закона за местното самоуправление говорим за субект с право на съвещателен глас в различни комисии в Народното събрание, в различни комисии на изпълнителната власт само за Националното сдружение на общините, когато то има две трети представителство от всички общини.
Господин Арабаджиев, оттам нататък всички общини в един регион, ако желаят, никой не им пречи да се сдружават и такива сдружения има. Сега действащата ал. 2 допуска тази възможност: “За защита на своите общи интереси и за поддържане и развитие на местното управление в общините, общините могат да си създават национално сдружение и регионални сдружения”. Такъв текст има, но в никакъв случай второто изречение не бива да се приеме, както каза господин Арабаджиев. Първото изречение, господин Арабаджиев, пък го има в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Арабаджиев – изречение първо, тъй като изречение второ той оттегли в залата.
Гласували 89 народни представители: за 33, против 53, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на комисията за § 6.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 3, въздържал с е 1.
Редакцията на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 7. В чл. 10 ал. 2 думата “окръжния” да отпадне.”
Има предложение на народния представител Михаил Миков - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Ралчев – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 10 ал. 2 думите “окръжния съд” се заменят със “съда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Народните представители Миков и Ралчев ще защитят ли предложенията си? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков - § 7 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 83, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Ралчев - § 7 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 70, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Ралчев не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която подкрепя предложението на вносителите и предлага окончателна редакция на § 7.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 се приема.
Моля, господин Осман, продължете.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: "§ 8. Член 11 се отменя."
Има предложение на народните представители Любен Корнезов, Михаил Миков, Борислав Ралчев § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Виждам, че има три идентични предложения на народните представители Корнезов, Миков и Ралчев.
Подлагам на гласуване предложенията на депутатите Корнезов, Миков и Ралчев § 8 да отпадне.
Моля, гласувайте тези три предложения, които са еднакви.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 71, въздържал се 1 .
Тези три предложения не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителите за § 8.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Параграф 8 се приема.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: "§ 9. В чл. 12 в края се добавя "с изключение на случаите, в които административният център е разположен в друга община, на която дава това наименование."
Има предложение на народния представител Любен Корнезов § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не виждам народния представител Корнезов, за да защити предложението си.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 15, против 68, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Искам да предупредя народните представители, че сме на ръба на необходимия кворум. Бих ги поканил да участват в гласуването по-енергично.
Моля, гласувайте текста на вносителите за § 9, който е подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Значително ще се затрудним с работата по този законопроект, ако наистина народните представители не заемат местата си и не участват в гласуването.
Моля, продължете, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: "§ 10. В чл. 13 думите "живеят на територията й и са записани в регистрите на населението" се заменят с "имат постоянен адрес на територията й"."
Предложение на народния представител Михаил Миков § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Подобно предложение има и господин Ралчев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Сега ще подложа на гласуване заедно предложенията на народните представители Миков и Ралчев, които са идентични.
Моля, гласувайте.
В момента имаме дефицит от 12 гласа.
Гласували 88 народни представители: за 17, против 69, въздържали се 2.
Предложенията на господата Миков и Ралчев не се приемат.
Това е последно гласуване, което ще направя преди да направя поименно проверка, тъй като не виждам смисъл да се измъчваме взаимно, да изчакваме толкова време.
Моля, гласувайте текста на вносителите за § 10, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Моля, господин Осман!
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 11. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства и населени места или в части от тях и определя функциите и задачите им.”
Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 15 думите “и задачите” се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
“§ 11. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и определя функциите им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Виждам, че сте инкорпорирали предложението на господин Миков.
Остава предложението на господин Ралчев. Не го виждам в залата, за да го защити.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ралчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 2, против 86, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 11.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на ДПС искаме поименна проверка. Не е сериозно всички парламентарни групи да говорим за местни избори, а в залата да не можем да съберем гласове. Това не е сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Започвам поименна проверка по предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи. (Прави поименна проверка.)
Имаме кворум, продължаваме това упражнение с надежда, господин Осман, да има по-голяма активност при гласуването.
Продължаваме с § 12.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: “§ 12. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност.
(2) Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(3) Местен референдум и общо събрание на населението се свикват и произвеждат при условия и по ред, определени със закон.
(4) Разходите за произвеждането на местен референдум и общо събрание на населението се поемат от общинския бюджет.
(5) Разходите за произвеждане на местен референдум по инициатива на държавен орган се поемат от държавния бюджет.”
Предложение на народния представител Михаил Миков - § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев – подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
“§ 12. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:
1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;
2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;
3. образованието;
4. здравеопазването;
5. културата;
6. благоустрояването и комуналните дейности;
7. социалните услуги;
8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;
9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;
10. развитието на спорта, отдиха и туризма.
(2) Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(3) Местен референдум и общо събрание на населението се свикват и произвеждат при условия и по ред, определени със закон.
(4) Разходите за произвеждането на местен референдум и общо събрание на населението се поемат от общинския бюджет.
(5) Разходите за произвеждане на местен референдум по инициатива на държавен орган се поемат от държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Осман.
Има предложение от народния представител Михаил Миков за отпадане на § 12.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 41, против 77, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Предложението на народния представител Ралчев е залегнало в окончателната редакция, затова подлагам на гласуване § 12 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 12.
Гласували 139 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 4.
Параграф 12 е приет.
Господин Осман, виждам, че по § 13 е кипяла тежка дискусия. Моля да докладвате искрите от нея.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 13 има предложение на Марина Дикова и група народни представители – чл. 19, ал. 1 се изменя така:
“(1) Броят на общинските съветници се определя както следва:
1. при население на общината до 10 000 души – 11 съветници;
2. при население на общината до 20 000 души – 13 съветници;
3. при население на общината до 30 000 души – 17 съветници;
4. при население на общината до 50 000 души – 21 съветника;
5. при население на общината до 75 000 души – 25 съветника;
6. при население на общината до 100 000 души – 29 съветника;
7. при население на общината до 160 000 души – 31 съветника;
8. при население над общината над 160 000 души – 37 съветника;
9. за Столична община – 43 съветника.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Екатерина Михайлова и група народни представители – в чл. 19 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Броят на общинските съветници се определя както следва:
1. при население на общината до 6000 души – 7 съветника;
2. при население на общината от 6001 до 20 000 души – 11 съветника;
3. при население на общината до 20 001 до 40 000 души – 17 съветника;
4. при население на общината от 40 001 до 100 000 души – 29 съветника;
5. при население на общината от 100 001 до 160 000 души – 41 съветника;
6. при население на общината над 160 000 души – 51 съветника;
7. за Столична община – 61 съветника.”
2. В ал. 3 текстът след “в тях” се заменя с “по данни на Националния статистически институт”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков – в чл. 19, ал. 1 се изменя така:
“(1) Броят на общинските съветници се определя както следва:
1. при население на общината до 6000 души – 9 съветника;
2. при население на общината до 12 000 души – 11 съветника;
3. при население на общината до 24 000 души – 15 съветника;
4. при население на общината до 48 000 души – 21 съветника;
5. при население на общината до 100 000 души – 31 съветника;
6. при население на общината до 160 000 души – 37 съветника;
7. при население на общината над 160 000 души – 47 съветника.”
Комисията не подкрепя предложението.
Колегите Ваня Цветкова, Борислав Владимиров и Людмил Симеонов оттеглят предложението си.
Г-жа Марина Дикова също оттегля предложението си.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков - § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев - § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Осман.
Има две оттеглени предложения – на народните представители Ваня Цветкова, Борислав Владимиров и Людмил Симеонов, както и на госпожа Марина Дикова и група народни представители. Остава предложението на Екатерина Михайлова и група народни представители и предложението на господин Панайот Ляков.
По предложението на госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители – заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението, което направи СДС за намаляване броя на общинските съветници, отговаря на обществените очаквания. Нашето предложение е: в тази част на населените места, където жителите са по-малко, да се намали броят на общинските съветници, за разлика от общините в големите градове, които искат намаляване на общинските съветници. Помислете си, пропорционално София, която се води, да речем, със 1 млн. и 200 или 1 млн. и 300 хил. жители, ние искаме броят на съветниците от 61 да се редуцира на 37 или някаква друга бройка. В София работят 24 комисии. Тези комисии са жизнено важни за града, така че да се редуцира броят на общинските съветници в големите градове наистина би било пагубно, даже за работата на общинския съвет. Обаче в малките населени места, както например съществуваха населени места с 6 хил. човека и с 9 съветника излиза, че на 1 съветник се падат по-малко от 1000 жители. Тоест имаме много по-голямо представяне на населението на малките селищни системи, на малките общини, в общинския съвет отколкото в големите градове.
Затова правим предложението да се намали броят на съветниците, така както е общественото очакване, в малките общини заради по-голяма оперативност, тъй като работата на общинските съвети в малките общини се различава коренно от работата на общинските съвети в големите градове. Има места, където общинския съвет в малки общини отговаря много трудно, даже за да покрие условията на Закона за местно самоуправление и местна администрация да се събира, както е нормално в големите градове, веднъж месечно, тъй като проблемите на малките общини са от съвсем друг характер - няма да се решават някакви сложни транспортни схеми, няма проблеми в стопанството. Там проблемите са основно върху кадастъра и земеразделянето. Ние държим на нашето предложение да се намали броят на общинските съветници в малките общини. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Ляков, ще защитите ли своето предложение? Заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, безспорно комисията е взела най-лесното решение като е оставила стария текст. Може би при настоящата политическа обстановка това решение да изглежда логично и разумно, но аз все пак ще се опитам да приведа малко повече доводи за една тенденция, която защитих и която смятам, че е много отчетливо изявена във всички общини в България и най-вече в очакванията на избирателите. Аз говорих за нея при обсъждането на законопроекта на първо четене.
Тази тенденция е, че хората искат, първо, мажоритарен избор на общински съветници; искат тези съветници да бъдат по-малко; да бъдат известни, т.е. познати на хората; да имат почти постоянен достъп до тях, за да могат чрез тях да прокарват своите виждания, да дават решения за това как се управлява съответната община. Това е тенденция, която е категорично потвърдена от всякакви изследвания, които са правени на местната власт и местното самоуправление.
Имаше едно много интересно изследване, с което комисията сигурно не се е запознала, то е на “Инициатива за местно самоуправление”. Изследването е за ефективност на общинските съвети и там, с преобладаващо мнозинство, изследваните лица са казали, че броят на общинските съветници особено в големите общини, където, според мен, те са напълно непознати или единици от тях са познати на своите избиратели, трябва да бъде намален. И обратно виждане – че в малките общини те не смятат, че броят на общинските съвети трябва да бъде намален, защото по този начин ще бъде нарушена самата функция на общинския съвет.
Отчитайки тези тенденции и тези данни, аз се опитах да намеря едно балансирано решение като предложението ми не намалява, а даже увеличава броя на общинските съветници в най-малките общини и много леко, с малка стъпка, намалява броят на общинските съветници от определен брой жители на големите общини. Направих го, защото смятам, че тази тенденция, макар и символично, с една стъпка, трябваше да бъде защитена в новия законопроект. За съжаление, това не стана.
Вярно е, че в законопроекта има механизми и текстове, които ще увеличат отговорността на общинските съветници; начинът, по който ще бъдат отзовавани. Когато не изпълняват задълженията си, това, че ще бъдат платени, но въпреки това този огромен брой на общински съветници продължава да бъда неразумен, неоправдан и незащитим, според мен. Не знам как ще се развият нещата оттук нататък и вероятно тази ситуация ще намери разрешение в Избирателния кодекс, но явно в тези избори ще работим по старите правила и, според мен, една от причините избирателите да не бъдат достатъчно активни ще бъде и затова, че няма да могат да подберат по-малко и по-качествени хора.
Завършвам с призива да подкрепите моето предложение като смятам, че от всички останали предложения то е най-балансирано и, както вече ви обясних, отговаря на очакванията на избирателите, а според мен законите, които се правят, в крайна сметка се правят за избирателите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви и аз, господин Ляков.
Заповядайте за реплика, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Господин Ляков, бъдете убеден, че всички членове на комисията са запознати с изследванията на “Инициатива за местно самоуправление”. Инициативата е официален партньор на комисията и комисията не е избрала най-лесния начин. Напротив, имаше една много дълга дискусия и точно обратното – в изследването на “Инициатива за местно самоуправление” и с “Алфа Ричърдс” проблемите възникват не в малките, а в големите общини. Това е официалния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Ляков.

Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Осман! Мисля, че Вие всъщност не ме опровергахте. Действително данните са такива, но това, което Ви съобщих за очакванията на избирателите, е ясно потвърдено в това изследване – че искат броят на общинските съветници в големите общини да бъде намален. Аз съм напълно коректен. Мисля, че с Вас нямаме разногласия по философията за това как трябва да функционира общинският съвет, отговорността на общинските съветници. Затова съм направил това съвсем малко намаление – просто да очертая тенденцията. А за малките общини е точно обратното – там все пак трябва да има някакъв критичен брой хора, които, макар и малко, все пак да наподобяват работа на общински съвет, да могат да формират комисии, защото общинският съвет като орган, който управлява общината, всъщност е едно от местата, където се налагат нормите на демокрацията. И затова трябва да бъде пълноценен и да функционира пълноценно. Тогава и демокрацията ще функционира пълноценно. Затова трябва много внимателно да се вглеждаме специално в малките общини. Освен това знаете, че страдат от липса на ресурси, административен капацитет и т.н. Общинският съвет е едно от средищата, което може да издърпва самата община и да дава много положителен пример за всички жители, живеещи на тази територия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Ляков.
Заповядайте, господин Димитров.
Димитър Димитров (КБ): Уважаеми колеги, дискусията по този проблем в комисията беше достатъчно дълга и задълбочена. Приканвам ви да подкрепим становището на комисията, която предлага § 13 да не се приема във вида с предложенията, които правят колегите, тоест, да остане сегашният състав на общинските съвети. Досега нито на предварителните дискусии, нито на заседанията на комисията, нито току-що чух някакви разумни аргументи защо трябва да се намали броят на общинските съветници. Един от аргументите е, че по този начин щяло да се подобри действието на общинските съвети, да има по-лесно кворум. Няма никаква логика дали един общински съвет е от 51 или от 47 човека и това не влияе върху кворума и начина на работа. Съвсем други са мотивите за кворума и активното участие на общинските съветници – става дума за мотивация, за интереси, за дисциплина, за отговорност и всичко останало. Най-малко бройката влияе върху редовността на заседанията, задълбочеността на обсъждането на проблемите и участието на отделните съветници. Още по-малко може да се говори за някакви обществени нагласи. Да, има обществена нагласа за намаление, но те не са за намаление на общинските съветници, а, както знаете, за Народното събрание и бройката на народните представители. Да, отделни кметове искат намаление на броя на общинските съветници, но такива обществени нагласи няма. Най-вероятно сте прочели за такива нагласи в същите проучвания, съгласно които в предния закон вдигнахте прага за избираемост на кметовете на 500 и по този начин отнехте правото на 68% от населените места да си избират кметове, а някои други, на други места да определят. Това вероятно са същите обществени нагласи.
Така че ви моля да подкрепим предложението на комисията, да не направим грешката като с по-предния параграф, когато ние подкрепихме предложението на комисията, оставихме един висок праг от 250 жители за избор на кметовете и по този начин отново лишихме 48% от населените места от пряк мажоритарен избор, което искат хората. За съжаление за съветниците този проблем не се решава и няма да се реши с намалението на съветниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ляков. Но ми се струва, че ще просрочим времето.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Не трябва да се смесва изборът за кмет с избора за общински съветник. Това, според мен, е много различен избор. Има обществени, регистрирани и ясно очертани нагласи за намаляване броя на общинските съветници в големите общини. Това е тенденция, от която искате да избягате и да кажете, че я няма. Учудвам се защо не искате това намаление, след като сте толкова сигурни, че ви очаква бляскава изборна победа. Това означава само едно: че ви е страх и затова оставяте нисък праг за вкарване на общински съветници. Ако сте толкова уверени и силни, че ще спечелите най-голям брой места в общините, защо не вдигнете прага? Та това е най-лесният път до мнозинство в общинския съвет. Просто във вашата логика няма никаква логика, абсолютно никаква политическа логика! За мен тя означава само едно: вие не сте сигурни в своя авторитет и в това, че ще получите тези изборни резултати. Просто дункате общественото мнение и предрешавате една победа, която просто не ви очаква!
Нека все пак да бъдем обективни, когато излизаме на трибуната. Аз ви говоря за авторитетно изследване на неправителствена организация, достатъчно представителна. Ето, председателят на комисията ви каза, че всички са се запознали с него, а Вие го отичате. Защо? Защото не ви изнася, затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ще прекъсна пренията по този въпрос и ще продължим утре, тъй като времето вече е просрочено с една минута. (Шум и неразбираеми реплики от блока на КБ.)
Не, не мога да продължа, тъй като това предизвика протеста на другите колеги.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Иво Цанев