Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-17

Председателствали: председателят Огнян Герджиков  и заместник-председателят Камелия Касабова


Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред на заседанието да се включи като точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 24 ЮЛИ 2001 Г. ЗА СТРУКТУРАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 202 народни представители: за 144, против 45, въздържали се 13.
Решението е прието.
Господин Севлиевски, заповядайте, имате думата за процедурно предложение.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да включим излъчване по националното радио и националната телевизия на днешната сесия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Има предложение за пряко предаване по националната телевизия и националното радио.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 210 народни представители: за 206, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Уважаеми народни представители, искам да поканя на трибуната министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски да представи внесените проекти за решения с мотивите към тях.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 84, точки 6 и 7 от Конституцията на Република България представям на вниманието ви проекти за решения на Народното събрание за структурни промени в Министерския съвет на Република България и за персонални промени в Министерския съвет.
Натрупаният опит през изтеклия период на управление доказа необходимостта от структурни и персонални промени в правителството, за да бъдат създадени по-добри условия за изпълнение на приоритетите в управленската програма на правителството "Хората са богатството на България". Опитът показа, че са нужни промени в досегашната структура на Министерския съвет, от една страна, и, от друга, че е необходимо привличане на нови личности с неизчерпан потенциал за активизиране на дейността и ускоряване на процесите в управлението.
Именно тези изводи обосноваха решението ми да предложа структурни и персонални промени в Министерския съвет в изпълнение на конституционните ми правомощия по чл. 84, точки 6 и 7 от Конституцията. Предлагам Народното събрание да приеме проектите за решения.
Предлагам проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 66 от 2001 г.
"Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

В решението на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България думата "двама" се заменя с "трима"."
И предлагам проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България:

"Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 24 юли 2001 г.

Р Е Ш И:
1. Освобождава:
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ като министър на икономиката;
ЛИДИЯ САНТОВА ШУЛЕВА като министър на труда и социалната политика;
ВЛАДИМИР АТАНАСОВ АТАНАСОВ като министър на образованието и науката;
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ ПЕТРОВ като министър на транспорта и съобщенията;
БОЖИДАР ТОДОРОВ ФИНКОВ като министър на здравеопазването;
НЕЖДЕТ ИСМАИЛ МОЛЛОВ като министър без портфейл.
2. Избира:
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПАНАЙОТОВ за заместник министър-председател;
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ за заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията;
ЛИДИЯ САНТОВА ШУЛЕВА за заместник министър-председател и министър на икономиката;
ХРИСТИНА ХРИСТОВА ВЕЛЧЕВА за министър на труда и социалната политика;
СЛАВЧО ЧАВДАРОВ БОГОЕВ за министър на здравеопазването;
ИГОР СИМЕОНОВ ДАМЯНОВ за министър на образованието и науката;
ФИЛИЗ ХАКЪЕВА ХЮСМЕНОВА за министър без портфейл." Благодаря.





ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Уважаеми народни представители, преди да открия разискванията по двата проекта за решения, бих се радвал, ако от парламентарните групи бъдат представени списъци на народните представители, които биха искали да участват в разискванията.
Заповядайте, господин Гиньо Ганев.
Откривам дебата по двата проекта за решение.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господа министри! Мисля, че този дебат започва малко стеснително. Ние сме в парламентарни условия. Всякакви промени в структурата или в персонала на правителството се обсъждат тук, а не вчера ние да тичаме по коридорите, да видим кой какво ще каже от политическия съвет на една или друга партия.
Мотивите, които излага днес министър-председателят, за мен са крайно недостатъчни. Какво значи това да се каже, че липсата на опит или опитът наложил да се правят промени в структурата? Тук не става дума как да изглежда правителството, защото това не е въпрос на живопис, а кои условия налагат нова структура. Ако правителството знае какво е опита, който има или няма, Народното събрание не го знае. Кой обуславя тези структурни промени, питам се аз като народен представител?
Второ, предлагат се имена на министри. Освен от вестниците, ние не ги знаем. Няколко думи за всеки от тях – къде е роден; къде иска да почине; какво работи в това време. Как да се убедим ние в качествата или в липсата на качества на един или друг?
Аз се притеснявам от това, господин Осман, че ние всъщност узаконяваме интимни и партийни решения, а не като Народното събрание да се убеждаваме в едно или друго. Няма мълчалива демокрация, особено парламентарна. Истинската говори и говори в зала, а не някъде другаде.
Това е моето предложение, господин председателю на парламента – трябва да се изложат цялостни мотиви, които да убедят народните представители. Тук се гласува въз основа на аргументи, а не въз основа на някакви други убеждения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на господин Станимир Илчев – председател на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори.
Станимир Илчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри и народни представители! Ако излизаше все още великолепният седмичник “Дебати” със запазената рубрика “Гиньо Ганев стайл” щеше да има някакъв смисъл във Вашето изказване, уважаеми господин Ганев. Аз се концентрирах върху всяка Ваша отделна дума и не разбрах всъщност какво ни съветвате. (Шум и реплики.) Акъла ще си премерим след малко и хората, които ни гледат и слушат, доста точно ще преценят колко е акълът на всеки от нас поотделно, анонимни господине от задните редици.
Аз предлагам да започнем този дебат, за да помогнем на тези, на които им липсва обяснение за мотивите в структурните и персоналните промени в кабинета, да си изяснят тези мотиви.
Нямаше как да Ви привлечем в изработването на тези промени, господин Ганев. Ако бяхте дали знак вчера, може би щяхме да търсим някаква ултрамодерна форма да вземем Вашето лично мнение при изработването и на мотивите, а вероятно и при определяне на персоналните и структурните промени.
Прав сте в едно, че в тази зала, която Вие самият сте окачествявали – цитирам Ви точно - “като мястото, където се сътворява българската национална политика; като мястото, където се постига, когато е възможно, еманацията на българската национална политика”, кое друго би било мястото, където ние да разменим мнение по това, което се предлага?
Следователно, нека започнем този дебат без такива артистични увертюри, на които са способни повече от половината от колегите ни тук. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Това реплика към господин Ганев ли беше, господин Илчев?
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Господин Ганев, имате право на дуплика. Заповядайте.
Гиньо Ганев (КБ): Даже и в парламентарното управление, каквото е нашето по Конституция, изключително голяма е ролята не на Министерския съвет, а на министър-председателя. Има изричен конституционен текст, който определя неговите изключително големи отговорности. Именно министър-председателят, който прави това предложение, трябва да го мотивира, а не мотивите да се раждат тук, в течение на дебата. Дебатът ще обсъжда изложени мотиви. Аз говоря само за това. Другото мисля, че е ясно, господин Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Ганев.
Има думата д-р Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Прав е господин Гиньо Ганев, че най-малкото би трябвало да бъдат изложени мотиви, ако ги има, а то ги няма, господин Ганев. Мотиви са само една козметична смяна за пред хората, която да покаже на българското общество, че нещо се прави. Съвсем прав е и господин Гиньо Ганев, че трябваше да има едни биографии, ако тези, които се представят, изобщо имат своите биографии. Това е нормално, за да се знае кой кой е. И това е една процедура, която става за далеч по-маловажни случаи на нашето Народно събрание. Така че каквото и да се репликира, каквото и да се казва, забележката на господин Ганев се споделя от всички народни представители по отношение именно на мотивите за тези промени. Защото лично аз не мога да видя мотиви и затова не бих искал да затруднявам министър-председателя, господин Ганев, още повече, че той би могъл да ги прочете, но ако не са написани, трудно би могъл и да ги каже.
Другата страна на въпроса е какво трябва да очакваме, уважаеми колеги. Лично аз, честно ви казвам, не очаквам нищо от тези промени. Може би, както някои казват, понеже има доста големи успехи с т.нар. “метаческа индустрия” на госпожа Шулева, сега ще я направим министър на икономиката. А това, че господин Василев наистина се справи блестящо с проблемите на българската икономика, днес му поверяваме проблемите на транспорта. Да не говорим, че в някои отношения той би могъл да бъде може би по-добър министър на здравеопазването, защото все пак жена му работи във фармацевтична фирма. А господин Богоев, който наистина може да е един добър мениджър за едни други условия, днес, по отношение на реформата в здравеопазването, е на светлинни години и всички вие много добре осъзнавате това.
Що се отнася до другото – хората искат не промени в кабинета, а искат промени в политиката. Ясно беше декларирано, че в приемствеността няма да има промени в политиката, въпреки че, ей Господи, аз не знам дали изобщо има политика.
Така че, господин Ганев, съжалявам, защото безкрайно Ви уважавам, не исках да Ви правя реплика, но нито мотиви биха могли да бъдат показани, нито кой знае какви биографии, но абсолютно прав сте за едно – и с това завършвам – много е важно да се знае кой къде е роден и кой къде иска да почива.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми народни представители, имате думата. Разбира се, по всяко време могат да поискат думата и членовете на кабинета. Има ли желаещи, или да считаме дебата за приключен? (Неразбираема реплика от народния представител Любомир Пантелеев.)
Ако имате да кажете нещо, господин Пантелеев, ще Ви дам тази възможност във всеки момент, в който поискате.
Дали наистина няма желаещи?
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри! Честно казано, изпитвах сериозни колебания дали да се изказвам по днешния повод и в момента изпитвам съмнения, че изобщо има смисъл да се говори и да се коментира каквото и да било във връзка с така наречените структурни и персонални промени в кабинета. Двоумях се дали това действие изобщо заслужава политическо внимание.
Разочарованието на хората, на всички политически сили в страната освен, разбира се, елита на управляващото мнозинство е факт, поне от година. Очакването за реални промени в политиката на кабинета се смени с политическа апатия и с чувство за безнадеждност и отчаяние. Ясно е, че промяна в политиката – това, което всъщност очакват българските избиратели, няма да има. Разместват се местата на някои функционери на управляващата партия – голяма работа!
Кога в една нормална страна се правят промени в кабинета и за какво? С тях обикновено се решава сериозен проблем, прави се опит да се възстанови изгубено доверие, но най-вече се анонсира нова, по-ефективна политика. В нашия случай няма такива неща. Как да коментирам предложените структурни промени в кабинета, които се свеждат до смяната на думата “две” с думата “три” – от двама вицепремиерите стават трима? Как да коментирам предложените промени в кабинет, в който един провалил се вицепремиер и министър на икономиката сменя друг провалил се министър на транспорта и съобщенията, който пък се превръща в съветник на премиера? Кабинет, в който току-що отстраненият шеф на парламентарната група се назначава за нещо като ЗКПЧ по европейските въпроси, за да контролира от името на премиера всички ведомства. Какво да кажа за промените в скандалните със своята дейност министерства на образованието и здравеопазването? Каква промяна може да има в тях, след като на пост застъпват заместник-министри, които до вчера пряко са участвали във формирането на тази политика, която не се харесва на българските избиратели? Или подаянията, които се правят на коалиционния партньор, който в лицето на лидера си от месеци наред иска реална промяна на водената политика, защото добре съзнава, че инфарктно ниският рейтинг на НДСВ може да повлече и иначе сигурното електорално присъствие на ДПС в българския политически живот.
Едно е ясно в момента: промените отново са еднолично решение, благоволение на премиера – без консултации, без обществена дискусия, без широка подкрепа на обществото в отделни социални групи и синдикати. Разместванията са закъснели, частични, неводещи до промяна в политиката. Те са израз не на активна политика и воля на премиера и парламентарното мнозинство за реални промени, съответстващи на интересите на хората, а по-скоро са израз на безизходица.
Дали все пак да ви припомням събитията от последните седмици? Министър-председателят обеща смяна на цялото ръководство на парламентарната си група. Целта – да се консолидира групата и парламентарното мнозинство. Какво се случва? То май е на път да се нацепи още по-яростно. Лично предложен от премиера заместник-председател на групата на другия ден се отказа от поста. Днес мандатоносителите отказват да подкрепят идеите му за министерски рокади. Какво става всъщност? Убеден съм, че министър-председателят не се ръководи от своите блестящи сегашни идеи, от някаква друга грижа, освен да демонстрира личната си власт и да я укрепва непрекъснато с безсмислени за хората кадрови промени. Наясно съм също, че проблем за него е сложният баланс между различните и враждуващи помежду си групировки в управляващото мнозинство. На пръв поглед никой не е изхвърлен зад борда, всеки получава почетна синекура и заплата. Само че юристите в НДСВ, които досега играеха водеща роля, сърдито мърморят за загуби на позиции в парламентарната група. “Новото време” ходи навъсено, защото губи влияние върху Министерството на транспорта и съобщенията. Мандатоносителите, както си бяха на сухо, така очевидно ще останат.
Какъв е смисълът, госпожи и господа народни представители, да участваме в този парламентарен фарс? Наясно ли сме, че всъщност стъпка по стъпка това, което се върши тук, се превръща в драма за българския народ? Разбира се, не очаквам отговор на този въпрос. Но тъй като управляващото мнозинство много обича афоризмите, басните и приказките за стълбите, позволете ми и аз, господа управляващи, да ви разкажа една история.
Известният, великият английски драматург Бърнард Шоу поканил сър Уинстън Чърчил на нова премиера на негова постановка и отправил писмо, в което се обърнал към Чърчил по следния начин: “Други Уинстън, каня те на новата си постановка. Изпращам ти два билета. Заповядай, доведи приятел, разбира се, ако имаш такива.”
Чърчил отговорил на Бърнард Шоу по следния начин: “Драги Бърнард, благодаря ти за поканата. Ще бъда на премиерата. Запази ми два билета и за второто представление, разбира се, ако има такова.”
Живея с усещането, че с всяка нова изява на министър-председателя, с всяко негово поредно послание, с което се опитва да вдъхне оптимизъм на българските граждани за това, какво прави правителството и какви успехи е постигнало, сме свидетели за опити за ново повторение, за втори спектакъл на една и съща пиеса. Не без досада мога да заявя, че театралният спектакъл, който се опитва да режисира премиерът и през последния месец с така наречените “промени”, заприличва на водевил. Само че ако преди две години обещанията на господин Сакскобургготски вдъхваха надежда, днес “публиката”, както я нарича той, или по-точно общественото мнение остава разочаровано и безразлично. Депутатите от Коалиция за България ще гласуват против проекта за решение, не защото държим министрите, които си отиват, да останат, а защото, както казах, не виждаме смисъл в подобни смени на министри и изобщо не виждаме смисъл от продължаването на мандата на този кабинет, на тази политика и на този министър-председател. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Станишев! Може би за да избегнем известно губене на време с многото упреци, които могат да ги отправят, само бих искал да подчертая две неща. Всички тук, които ме познавате от две години, знаете, че един от големите ми недостатъци е, че взимам решенията бавно, защото се изслушват много хора, защото съм доказал диалогичността си и защото винаги се опитвам по един градивен начин да преценя нещата, а да не навлизам в полемики и друго.
Също така, господин Станишев, Вие сте много млад, за да употребявате фрази и намеци за лична воля и други неща, които са от други поколения, от други моменти. Сега сме вече в ХХІ век и, откровено казано, мисля, че се нуждаем от по-активна работа тук, в този парламент. Както ви казах, с всичките ми недостатъци и дефекти, имам и може би солиден реализъм, който се опитвам да приложа, за една последователност, както всеки кабинет, който се уважава и има цел, която трябва да изпълни.
Ако съм сгрешил и не съм уважил Камарата, прочитайки или изчитайки CV-тата на отделните кандидати, които ви предлагам за министри, беше именно защото може би надценявам стойността и преимуществата на Интернет и на други възможности, по които всеки може да си ги извади. (Бурни ръкопляскания и възгласи в блока на мнозинството, шум и реплики в опозицията.)
Също така от вече дългогодишния си опит съм под впечатлението, че на министър-председателя се полага тази много тежка задача след изслушване на голям брой мнения, да прецени и да реши в крайна сметка кого да предложи. Не да реши кой да стане, но кого да предложи.
Ще се огранича само с две думи, като мисля, че повечето от присъстващите в тази зала познавате доц. Игор Дамянов, който е роден през 1953 г. и който има широк опит в културата и образованието. Той е човек, когото съм наблюдавал през тези две години и би могъл да поеме много неблагодарната задача, тъй като това министерство, всички знаем, е много тежко.
Господин Славчо Богоев досега беше заместник в Министерството на здравеопазването. Може би е имало една първоначална грешка от моя страна още преди две години, като съм смятал, че Министерството на здравеопазването би трябвало да бъде ръководено от доктор по медицина. Може би след две години динамиката и еволюцията налагат то да се поеме от мениджър. И не виждам нищо лошо мениджърът да бъде млад и пълен с енергия, отговорен и сериозен, както сме го наблюдавали на предишния му пост.
За госпожа Христина Христова мога да споделя с вас, че през тези две години се е справяла по един много професионален, сериозен и съвестен начин, и за мен съвестното е много важно, а тя самата има едно дълго, въпреки възрастта си, CV в социални връзки, теми и отношения, които са много важни.
Госпожа Хюсменова също е човек, който е млад, родена е през 1966 г. Има опит и виждам, че и тук говорим за качествени хора, които са готови да се нагърбят с тази задача не като функционери, а като отговорни министри.
Въпросът за вицепремиерството на господин Панайотов може би не съм го обяснил достатъчно добре и в медиите. Приложението на това, което изискват от Брюксел за нашата цел, която мисля, че е цел на всички в тази зала – пълноправното членство в НАТО и в Европейския съюз, и ролята на господин Панайотов е именно не да управлява на мое място, защото мисля, че още съм способен, но да помогне и да даде един ясен сигнал в Брюксел, че това са наши приоритети и че държим всяко нещо, което ни се препоръчва и понякога изисква, да бъде своевременно, точно и в срок приложено.
Така наречената рокада между госпожа Шулева и господин Василев едва ли е такава, понеже, връщам се на това, аз обикновено проучвам нещата много дълбоко и ги възприемам дори и по един личен начин, което може би не е присъщо на един политик, и смятам, че в интерес на една политика, която продължава, която едва ли е толкова несполучлива, може и се прави в много други страни, може да има подобна “рокада”, която да позволи да използваме опитни лица, мотивирани и с желанието да продължим нашата политика, естествено с корективите и съветите, които винаги съм готов да приема, стига да бъдат градивни. Благодаря ви много. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Пейков, заповядайте за изказване.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, госпожи и господа народни представители! Движението за национално възраждане “Оборище”, което беше споменато в речта на лидера на Социалистическата партия, беше в основата на мандата и две години безрезервно подкрепяше политиката на българското правителство начело с министър-председателя Симеон Втори. На проведена среща с премиера през м. май 2003 г. членовете на нашето национално ръководство предложиха положителни промени в работата на кабинета, на някои агенции и на част от държавната администрация. Предложенията бяха приети с интерес. Вчера, 16 юли 2003 г., министър-председателят оповести в Народното събрание структурните и персоналните промени в правителството, но нито едно от добронамерените предложения на българската партия Движение за национално възраждане “Оборище” не беше взето предвид. Оказа се, че същностните промени, които не се съобщават дори в промените на Министерския съвет, се правят единствено, за да бъдат задоволени безкрайните претенции за политическо въздействие върху управлението на България от страна на малкия коалиционен партньор Движението за права и свободи. (Ръкопляскания от блоковете на ПСОДС и НИЕ.)
Нашата търпелива патриотична организация дава добра оценка за външнополитическата работа на кабинета. Нашата организация казва “Да” на НАТО и “Да” за Европейския съюз. Но тя казва, че ние имаме съществени бележки към работата на отделни министри във връзка с икономическата и социалната политика на кабинета. Казваме, че ремонтът на кабинета беше необходим. Но нашето несъгласие е свързано с несъразмерните апетити на коалиционния партньор Движението за права и свободи да налага силово на неопитната партия НДСВ своята егоистична политика и при днешните промени.
Затова Националният изпълнителен комитет на Движението за национално възраждане “Оборище” задължи народните си представители в Тридесет и деветото Народно събрание да защитят общобългарските интереси, като не гласуват предлаганите промени в Министерския съвет, защото в политиката коректните, лоялните партньори трябва да се уважават и поощряват, а угнетителите да се поставят на техните места. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НИЕ и единични ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Осман, за изказване.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин Пейков, аз не мога да разбера Вашето изказване. От една страна претендирате като мандатоносители да предлагате някакви изменения, да давате някакви предложения. От друга страна, за вас е неприемливо като един коалиционен партньор ние да участваме в разговорите и в управлението на страната?
От две години насам не е имало нито един случай, в който Парламентарната група на ДПС и партията, където членуваме с моите колеги, да се е опитвала да влияе или да изнудва член на кабинета или министър-председателя. (Единични ръкопляскания от ПСОДС.) За разлика от някои колеги, които са свикнали да изнудват, от 13 години насам ДПС е една последователна в своите виждания партия. За разлика от хора, които се въртят от единия до другия край на парламента и излизат с различни идеи, не е имало нито един случай от 13 години насам, в който Парламентарната група на ДПС да изнудва някого. (Смях и единични ръкопляскания от ПСОДС.)
Друг е въпросът тези колеги, които в момента са в СДС и им е приятно, че искаха да създадат образа, че, видите ли, 20 народни представители диктуват на 240 народни представители, което е глупост. Ако е така, аз ще се радвам, щом имаме влияние над вас, уважаеми колеги от СДС. Но не мога да разбера злобата на моя колега Тошо Пейков от Великото Народно събрание насам по адрес на ДПС? Ако целта на “Оборище” е нещо друго, би било добре то да бъде казано съвсем открито, тъй като идват местни избори и разбрах, че искате да участвате. Но за това, че ДПС е коалиционен партньор и ако това ви дразни, кажете го открито! Ние ще бъдем един нормален, постоянен и последователен коалиционен партньор и ще спазваме ангажиментите, които сме поели към управлението на страната. Но няма да позволим на нито един народен представител, на нито една парламентарна група да заклеймява Парламентарната група на ДПС. Всеки, който се е опитал да заклейми ДПС, е губел своето влияние и българският народ е гласувал против него. (Ръкопляскания от ДПС.)
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Иван Костов много добре знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Осман.
Господин Еюп, заповядайте за втора реплика на господин Пейков.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин Пейков, аз внимателно следя вашата дейност като политическа формация “Оборище”. Скоро гледах по телевизията как се борим срещу определени паразити, които битуват през лятото, които хапят и българските граждани. Вие се опитахте да захапете една тема, която касае всички български граждани. И атакувайки ДПС, атакувате политиката, която се провежда в тази страна през последните 13 години. Аз мисля, че за тази политика има одобрение в цялото общество. Вие имате достатъчно много партийни пари, но това не зная до каква степен ще ви помогне, залагайки на силна националистическа карта, да спечелите дивиденти от политиката.
Движението за права и свободи не е рекетирало никого. В тези промени ние нямаме нищо допълнително. Но вие рекетирате и се опитвате да рекетирате вашето мнозинство. Защо правите така, господин Пейков?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма трета реплика.
Искате ли дуплика, господин Пейков?
Тошо Пейков (НДСВ, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за други изказвания по двата проекта за решения.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа министри, уважаеми колеги! Бях се подготвила за сериозен дебат, но очевидно той няма да се състои. Вероятно през новата ни история, след като през този парламент са минали осем правителства и са обсъждани осем състава на кабинети, подобен театър не се е случвал.
Днес премиерът Симеон Сакскобургготски даде поредното доказателство, че не е в състояние да отговори на очакванията на хората за промяна в политиката – промяна несимволична, некозметична, а реална. Въпросът е защо? Защо след очевидния провал на икономическата политика на правителството, след неуспешната приватизация, съмненията за корупция вицепремиерът Николай Василев получава шанс да подхване транспорта? Защо след излъганите очаквания за бързо и несимволично повишение на доходите, след неуспешната политика за създаване на работни места, госпожа Лидия Шулева се захваща с икономиката? Защо след очевидната безпомощност на министъра на вътрешните работи Георги Петканов да се справи с организираната престъпност, след подслушванията и показните разстрели той запази поста си? На практика той оцеля с активната подкрепа на БСП, която чрез него и господин Калчев запази позициите си в правителството. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
Защо след яхтите, снимките и докладите, оставящи съмнение за връзки на членове на кабинета с босове от сенчестия бизнес, те запазиха позициите си? Може да има само един отговор – просто няма промяна в политиката. И отговорността изцяло е на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
Днес никой не вярва, че има политика "Пламен Панайотов" или политика "Станимир Илчев". Политиката в момента се прави от министър-председателя Симеон Сакскобургготски. И ние очаквахме отговори на много въпроси. Очаквахме аргументи за смени. Очаквахме мотиви. Не ги получихме. Вместо това има арогантност, нарушаване на елементарни правила на демокрацията. Това, което виждаме, е просто разместване на пешките върху шахматната дъска. Но нека да си спомним, че ако правителството в момента се намира в шах, след това идва мат и то на царя. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз ще говоря и по моята специалност, разбира се, защото очевидно се налага, но най-напред искам да кажа това, че в новата история на България ясно са очертани успешните и неуспешните правителства. Ние знаем много добре – и това ще се запомни от поколенията, и българските граждани го знаят – че неуспешно, ясно, емблематично неуспешно беше правителството на Жан Виденов. Ние знаем прекрасно това. Българският народ знае, че въпреки всичките недостатъци, правителството на Иван Костов насочи страната към евроатлантическата общност, правителството на Иван Костов постигна стабилизация на икономиката и на финансите на България и постигна една европейска и евроатлантическа ориентация на България.
Правителството на господин Сакскобургготски продължава тази линия, продължава тази тенденция (реплики от КБ) и след шест години управление на демократичните сили в България, светът гледа с друг поглед към България. Ето това е истината. Истината е тази и всички вие я знаете прекрасно, че това е истината и няма друга истина.
В момента на средата на мандата нашето правителство прави частични промени в кабинета, за да може тази икономическа и финансова стабилност да се преведе на езика на обикновените хора и те да почувстват, че има такава стабилност. И аз съм сигурен, че именно с тези промени и с промените частично в тази политика, която провеждаме неотклонно, ние ще докажем на хората, че могат да разчитат именно на последиците от тази провеждана политика.
Що се отнася до опозицията, искам да кажа, че нито ползотворни идеи, нито рационални действия има опозицията.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това реплика ли е или изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказване или реплика?
Атанас Щерев: Когато липсват ползотворни идеи, това се нарича импотентност. А когато се говори за непрекъсната липса и на рационални действия, тогава в медицината това понятие се нарича "импотенцио генеранди". Това е характерното състояние на опозицията. И това трябва да го разберете. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Местан поиска думата за изказване. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Промените в състава на Министерския съвет в рамките на мандата на едно управление са нещо нормално. И можем да продължим, че те по своему са естествена характеристика на страните в преход. Установяването на едно нормално функциониране и предположима закономерност на управленческите процеси в тях разбираемо протича със своеобразна динамика. Това поражда необходимост от периодични корекции, което не следва да се възприема като слабост на което и да е управляващо мнозинство, доколкото и ако те са обективно следствие и адекватен отклик на обществени реалности, маркирани с все по-нови и различни социални предизвикателства.
Политическото остойностяване на казаното по-горе дава категорично основание на Движението за права и свободи да възприеме предложените проекти за решения на министър-председателя за структурни и персонални промени в състава на Министерския съвет преди всичко като израз на способността на кабинета и на управляващото мнозинство да коригира модела на управлението си в името на постижима и реална социална ефективност.
Днес България е изправена пред нови реалности и предизвикателства и управляващото мнозинство има ясно съзнание за тях. Само един пример. Ако преди няколко години въпросът беше дали ще бъдем поканени за Европейския съюз и НАТО, днес въпросът вече е кога ще приключат ратификациите за присъединяване към Алианса и ще успеем ли да финализираме преговорния процес с Европейския съюз най-късно до м. април 2004 г. Закономерно сменената парадигма на въпросите налага без да се отрича положителното наследство, друг значително по-ускорен темпоритъм на работа на всеки член на кабинета, на всеки държавен служител и чиновник, ако щете.
Неслучайно проектът на министър-председателя е заявка за своеобразен баланс между приемственост и промяна – промяна, надяваме се, не просто и не само със структурни и с персонални измерения, но с ясна визия за по-ускорена реализация на стратегическите приоритети, като наред с евроатлантическата интеграция, към тях следва все по-отчетливо да назоваваме и онова, което вълнува всеки български гражданин – по-високия жизнен стандарт. И това е така, защото българските граждани все повече ще търсят пряката връзка между политическите промени и решаването на конкретните им житейски проблеми.
Движението за права и свободи ще подкрепи промените в Министерския съвет, защото именно в тази посока са предложените решения. С оглед очакванията на обществото повече от необходима бе промяна в икономиката и нейното управление и такава очевидно ни се предлага.
Натоварването на вицепремиера и министър на труда и социалната политика с нови функции на вицепремиер и министър на икономиката не е козметика и разместване на фигури, както вече чухме от опозицията, а е показателен знак за закономерна връзка между социална политика, респективно политика на доходите, от една страна, и икономическа политика, от друга, до степен, че успешната социална политика е следствие от добре функционираща пазарна икономика, от която в средносрочен план се очаква да бъде конкурентоспособна в общоевропейското пазарно пространство.
И още нещо, това може би е най-важното – иде реч за ясна заявка за трансформиране на задължително съхранената макроикономическа стабилност до микрониво, до нивото на трапезата и джоба на българския гражданин. Довчерашният социален министър най-добре знае как се постига това. Тя вече стори немалко за извеждане на светло на пазара на труда и първите резултати не закъсняха. В социалните фондове постъпват стотици милиони лева повече в сравнение с миналата година. Очакваме тя да продължи тези тенденции, но вече с чисто икономически лостове, чрез прилагане в единно цяло на фискалния, данъчния и инвестиционния инструментариум. Това предполага още ускоряване и довършване на приватизацията, подобряване на инвестиционния климат, преминаване от ресурснообусловен към инвестиционен растеж чрез внедряване на нови технологии, намаляване на външнотърговския дефицит чрез производство на експертноориентирани стоки.


Повече от удачно, струва ми се, е предложението за нов вицепремиер, който ще координира усилията по евроинтеграцията. Убедени сме, че се цели именно координация между всички министерства и ведомства и преодоляване на усещането за самодостатъчност на усилията на всяко едно от тях. Несъстоятелна е тезата за покриване на функции между вицепремиер и министър по европейските въпроси, защото не само този министър, но и другите ще запазят достатъчна автономност по ресори, но вече ще работят в едно по-тясно сътрудничество. Отново необходимостта от подобряване на координацията предполага по нов начин на един близък, следващ етап да се актуализират и дефинират въпросите за взаимодействието между министри и заместник-министри и по-отчетливо да се изяснят функциите на политическите кабинети на отделните министерства при ясно очертани рамки на права и отговорности.
Нашите очаквания от новия министър на здравеопазването са в следните посоки: усъвършенстване и доразвиване на базата на приемственост на законодателната уредба с оглед на новите реалности; усъвършенстване, улесняване и равнопоставеност на достъпа на всички български граждани до медицинска помощ; оптимизиране на структурите чрез подобряване на мениджмънта; плурализъм на собствеността и рационализиране на финансовите потоци за постигане на по-добро качество на извършваните медицински услуги; подобряване на лекарствоснабдяването чрез осигуряване на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти, както и на лекарствени средства за лечение на социално значими заболявания; утвърждаване на промоцията и профилактиката на здравето; заплащане на медицински услуги на база извършена дейност при строг контрол на финансовите потоци.
От друга страна, естествени и обясними са промените в образователното министерство. В контекста на евроинтеграцията вече няма да е достатъчно да изтъкваме само традиционно признатите достойнства на българската образователна система – широк достъп и широка общообразователна култура. От новия министър очакваме провеждането на реформи, които ще направят конвертируем българския образователен продукт в общоевропейското образователно пространство като го приведе в съответствие с новите пазарни потребности от интелектуален продукт.
Това са нашите очаквания от новите министри.
Искам отговорно да заявя, че две години след началото на мандата на управлението на коалиционния кабинет вече няма време за даване на кредит на доверие. Необходими са незабавни резултати, ако мога метафорично да се изразя, още от утре.
Понеже сме убедени, че промените се правят именно с такава цел, ние ще подкрепим проектите за решение, предложени от министър-председателя, не защото ДПС получава нещо повече в резултат на тези промени. Напротив, заявявам, че за нас е постигнат необходимият баланс между власт и отговорности. Ние сме готови да носим своите отговорности без да искаме повече власт и коректно ще носим своите отговорности.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин министър-председател, ние не сме очаквали днес да получите подкрепа от българската опозиция. Тя не Ви подкрепи и преди две години, въпреки категоричния вот на българския избирател. Онова, което обаче не очаквах наистина, е опитът да се принизи днешният дебат до едно недопустимо битово ниво. Срещу това категорично протестирам.
Искам да пожелая на новите министри успех и още веднъж да повторя, че вече няма време и място за даване на доверие на кредит. Време е за конкретни действия. И фактът, че днес Вие се осмелихте да предложите проекти за решение, които целят необходимото коригиране на управлението с цел повишаване социалната ефективност на това управление показва, че управляващото мнозинство е жизнено, че то има ресурсите да довърши успешно мандата на своето управление. Ние лично не се съмняваме, че това ще се случи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви господин Местан.
Заповядайте за изказване, господин Пантев.
Андрей Пантев (КБ): Ако някога някой скрупульозен граматик започне да анализира словесността на последните Народни събрания, вероятно ще се натъкне на комплиментарното заключение, че се е употребявала най-много думата “уважаеми”. Като че ли с тази непротоколирана, но задължителна фраза ние изразяваме най-дефицитния артикул в нашата речовита взаимна конфронтация. Или може би повтаряме, възпроизвеждаме нещо, което знаем, че ужасно ни липсва вън от тази зала. По някой път се питам дали преднамерено тя има само условно декоративни прозорци да се вижда какво става тук.
Уважаема госпожо председател, почитаеми господин премиер, господа министри, колеги! (Смях от КБ.) Думата “ние сме демократични” не ни прави демократични. И при утвърждаването на този кабинет от името на тази страна от залата беше казано, че никой не желае провала на това правителство, защото за провалите на правителства не плащат министрите и политиците, държавниците, висшите чиновници. Плащат онези, които са ги довели дотам, до това състояние. И аз не знам някой разорил се политикан след като е напуснал сцената на политическата драма – най-много да казва а ла Лафонтен, че гроздето е кисело, че най - лошо е онова събрание, където ни няма, и има много забележителни изключения в това отношение, които само потвърждават правилото.
Тук не се прави самоцелна опозиционна полемика. Аз съм изненадан, че с такава монотонна мърмореща словесност може да се решава един такъв въпрос като подмяна, подобряване, ремонтиране на едно правителство. Че това е свято конституционно действие, дело, перспектива! Ние не можем да заприличаме на скучно профсъюзно събрание или да възпроизвеждаме клюкарската екзотика на фризьорски салон. (Смях от КБ.) Повече или по-малко тук се решават съдбини и в това отношение ние все още имаме надежди да се предотврати една пропастна катастрофа, която отново няма да бъде заплатена от онези, които са я създали. Нямаме никакви причини да скриваме, че това се повтаря с една поразителна последователност без капка свян и срам от страна на онези, които са били на тези места, които са били зад тези места преди.
Няма вече кой да ни повярва. Няма вече кой да ни възприеме като спасители, защото – обръщам се към господин премиера, към когото изпитвам почит и уважение, обръщам се към управляващите, сред които имам лични битови приятели: вие изконсумирахте благородното или мерзко чудо на онази сляпа вяра, която се ражда от отчаяние.

Но отчаянието има и втори продукт. Тя може да възпроизведе сляпа сила. Тогава ние няма да бъдем до вас, с вас и зад вас. Затова без капка назидание, без капка високомерно пренебрежение ви казвам, че този вот е един миролюбив, колегиален, последен предупредителен знак. Миролюбив, изискан дори, с оглед на това, което се твори пред очите ни.
Аз няма да си позволя исторически паралели и аналогии, защото те са не много благоприятни и не много привлекателни и не много обнадеждаващи, но все пак вероятно без да иска господин премиерът нарече Събранието Камара. Може би след това трябва да кажем, че е Долна камара – долна като положение, бит и морал. (Оживление в залата.)
В това отношение аз ви уверявам, че вие няма да имате сътрудници в разрушението на тази държавност, колкото и крехка, компрометирана, оплюта, препсувана да е тя, но вие ще бъдете сами в по-нататъшните трапове, които ще трябва да прескачате при положение, че днес с минимални усилия сте прескочили днешния.
И в това отношение искам да кажа на, не смея да кажа "моя студент", защото някой друг трябва да каже, че някой е негов студент, аз съм преподавал на бъдещия ни министър Игор Дамянов, но се отнася и за всички нас – българката всичко ще изтърпи. Ще изтърпи глада, ще изтърпи немотията, ще изтърпи и гнусната хигиена на съпруга си, но няма да изтърпи детето й да стане просто, защото невежеството води към бедност. А който се ражда беден, умира глупав!
Ние всичко ще понесем, освен това децата ни да останат прости, защото не всички могат да ходят в чужбина. Как един социолог не направи изследването чии деца пропорционално, социологически, има много модерни такива работи, ходят в чужбина, а нашето образование хвърчи, възвисява се и пише възвишени поеми. И затова всичко друго можем да простим, освен това, защото то е свързано с всичко останало, което сме загубили, което ще загубим и което от една далечна, двегодишна вече надежда се превръща в тревога.
И тогава ние ще кажем не със злорадство, не с тарикатско възползване, а с укорителна тъга ще ви кажем: "Ние ви предупредихме!".
Прекалено много вицове знам на тази тема, защото каквито и шегички да бяха казани по отношение на потенциите – всеобхватни, универсални и специфични, тази част от групата няма комплекси по отношение на такава сфера и такова действие. (Весело оживление в залата.)
В този смисъл отново ви казвам: не разпределяйте поравно гнева на онези, които са ни изпратили тук. Един ден ще има специфичен, пропорционален, централизиран гняв. Аз не искам това да се случи!
Ние правим в момента едно миролюбиво - повтарям, колегиално – повтарям, предупреждение, но когато дойде часът на негодуванието, не ви го пожелавам и не искам да бъда на ваше място! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин премиер, дами и господа министри!
Две години нашата страна носи последствията от един екип без опит, без знания, събран набързо отвсякъде единствено с мераците да продължи по някакъв начин опитите на групировките в страната незаконно, полулегално или на границата на закона да грабят българската икономика.
Две години чакаме този кабинет да се научи да управлява и, естествено днес, с надежда очаквахме да видим промени, които да заменят онези, които са се провалили. Нима някой в България се съмнява, че има провалили се министри? Има ли изобщо такъв човек в България?
Как, след като приватизацията буквално беше на практика блокирана от министъра на икономиката, този министър става министър на транспорта?
Как, след като господин Василев пропиля шансовете да бъде приватизиран през тази година "Булгартабак", блокира сделката за българския телеком, сведе програмата за приватизация на Агенцията за приватизация до 20% изпълнение през миналата година, как този човек сега го насочвате, господин премиер, към друг отрасъл?
Защо е този опит да се прикрият слабостите на Вашите подчинени? Защо българският народ отново ще трябва да чака остатъка от тези 800 дни, за да си признаете, че сте се провалили? Каква рокада сте направили, господин Кобургготски?
Това не е рокада, както казахте в началото във Вашето експозе. Вие заменяте, поставяте на поста на господин Василев госпожа Шулева. Кога е доказала опита си в приватизация госпожа Шулева? Говоря за голямата приватизация, в приватизацията на електроразпределителни дружества? Отново аматьори ще посягат към едни от най-чувствителните сектори на българската икономика, към държавните монополи.
Господин Местан преди малко каза, че Движението за права и свободи нямало претенции към властта. Господин Местан, колеги от Движението за права и свободи, къде повече от това, което постигате с тези промени? Какво повече искате от това?
От Министерството на икономиката се готви отделянето на туризма и прехвърлянето му към човек, който очевидно е свързан с Движението за права и свободи. Най-печелившият сектор в българската икономика ще попадне под контрола на Движението за права и свободи.
Същото ще стане и с хранително-вкусовата промишленост, която ще отиде при министър Дикме, който е представител на Движението за права и свободи в този кабинет.
Къде повече власт искате от това, което сте постигнали и с ключовата намеса на ваши заместник-министри в различните министерства? Нима толкова е маловажна съдбата на България, за да можете в рамките на две или три години да получите максималното, което този кабинет може да даде? (Шум и реплики от ДПС.)
Да, точно така! Провалилите се министри трябва да бъдат свалени от управление. Те трябва да бъдат посочени поименно, че не са си свършили работата. Тогава този парламент би могъл да обмисля някаква подкрепа.
Това, което става сега, не e рокада, господин премиер. Това е една позиция в шахмата, която се нарича "цунг-цванг". Понеже сте събрали хора, които не могат да Ви помогнат, а и Вие определено нямате необходимия опит за премиер, може би за други функции сте по-подходящ, Вие влязохте в ситуация, която в шахмата се нарича "цунг-цванг". Това означава, че оттук нататък всяко Ваше действие води до влошаване на Вашата позиция, т.е. колкото повече се движите, толкова по-зле ще Ви става. Лошото обаче е не, че на Вас ще Ви става по-зле или на Вашите министри, лошото е, че на българския народ му писна от Вас. Този кабинет и тези промени не бива да бъдат подкрепяни.
Вие, господин Кобургготски, и Вашия кабинет трябва да си ходите час по-скоро! Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика има думата господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги, уважаеми господин Жотев!
Аз съм филолог и ми е твърде неудобно да обяснявам на един мастит икономист като Вас къде е естественото място на хранително-вкусовата промишленост и как България и само още една европейска държава прави изключение по отношение на разделянето на хранително-вкусовата промишленост от естественото й място в Министерството на земеделието.
Убеден съм, че с това изказване Вие изкривихте професионалната си съвест и всъщност искате да налеете малко масло в огъня, който се опита тук да подпали господин Тошо Пейков. Това е простичката истина. Но никак не Ви отива да екстраполирате всичко това като директно обвинение към една националноотговорна политическа сила, каквато е Движението за права и свободи, защото нашето участие в управлението на страната в мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, смея да твърдя, бе най-доброто, което можеше да се случи на Република България. Всичко останало, скрито и недотам ясно изказано в изказването Ви, кореспондира с едни пещерни идеологеми в началото на 90-те години, с които аз все си мислех, че българският политически елит вече е скъсал. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика – госпожо Атанасова, заповядайте.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Нито съм си писала речите, нито съм ги преигравала пред огледалото, нито имам претенциите да бъда оратор като някои постоянно седящи тук, в тази зала, и изпълняващи тия длъжности. (Шум и реплики в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Китов, моля Ви!
Анелия Атанасова: Какво искам да ви кажа от скромния си опит? Че един екип току-така не се сменя и не се затрива. Нещо повече, за две години сформираният екип на министър-председателя доказа качества, които той има право да прецени и да трансформира според способностите на този екип. Какво искате – да падат глави, да се заменят с нови и да продължаваме напред? Този театър го наблюдавахме в продължение на 13 години. Ако всичко в предните правителства беше чудесно и беше успешно, аз и много други може би нямаше да стоим в тази зала и може би щяхме да живеем в утопичната страна в представите на Жан Жак Русо. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.) Но това не се случи, дами и господа.
Благодаря Ви, господин Китов, много сте любезен. (Неразбираеми реплики в блока на ПСОДС.)
Аз искам да ви кажа, че за двете опозиции за тези две години в техните желания и в техните илюзорни представи нищо това правителство не стори.
Дами и господа! Сто и двадесет часа загубено парламентарно време в безплодни дебати тогава, когато това правителство бележеше най-големите си успехи в международен мащаб, в евроинтеграция и НАТО. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Трета реплика? Заповядайте, господин Филипов.
Александър Филипов (НДСВ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители и министри! Слушайки опозицията отляво и отдясно вчера в кулоарите на Народното събрание, останах с убеждението, че никой не иска да чуе мотивите на министър-председателя. (Шум в блока на опозицията.) Днес, когато ги чухте, ги обявявате за недостатъчни. Това препокрива мнението на целия български народ и най-вече мнението на демокрацията в България, че опозицията, обявила себе си за конструктивна, не е такава. (Единични ръкопляскания в НДСВ.) Тя не е такава, защото винаги тя се изказва срещу управляващото мнозинство, независимо от вътрешното си убеждение, че то предлага позитивна и конструктивна политика.
Във всичките си действия опозицията отдясно призовава министър-председателя, така наречения от тях “царя”, да си ходи. Аз не бих ви призовал да си ходите… (Смях и ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
Ако имате достатъчното възпитание, колеги отдясно, бихте изчакали да изслушате и тогава да се смеете сами на себе си. Това, което ще чуете, ще ви накара да го направите.
Аз бих искал да призова опозицията отдясно и специално госпожа Михайлова да спре да разбива демокрацията в България; да спре да разбива това, което е направил господин Костов не само като министър-председател, а и като лидер на СДС; да спре да разбива това, което постигна България. (Шум в залата.) Госпожа Михайлова има добър опит в случая с господин Софиянски, както и в случая с господин Орешарски. Питам ви: за какво и срещу какво го правите?
Да, разбира се, ще кажете, че се отклонявам. Не, не се отклонявам, това беше само върху това, което исках да …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтече времето, господин Филипов!
Александър Филипов: Исках да обявя каква е политиката на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Филипов, моля Ви, изтече Ви времето! Две минути!
Александър Филипов: Приключвам, госпожо председател.
Що се касае до смените, господа отляво и отдясно, те не са ви удобни, защото те ще променят политиката на управляващото мнозинство. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Дуплика – господин Жотев, заповядайте.
Петър Жотев (ПСОДС): Позволете ми, госпожо председател, да отговоря в обратен ред на репликите, които получих.
Господин Филипов! “Царят”, “Ваше Величество” или “Негово Величество” не го нарича опозицията от Обединените демократични сили. Чуваме дори, че в кабинета, когато министрите се обръщат към премиера, така се обръщат. “Царю” му викат или “Ваше Величество”, което не е приемливо в една република. А България е република - Република България.
Не опозицията, а народът е дал около 7-8 процента доверие в момента на НДСВ и тези, които ви подкрепят. Това е отговорът ми към Вас, господин Филипов. Не е виновна опозицията, виновно е това правителство, което създаде лош екип, не работи екипно, няма опит и провали редица сектори.
Госпожо Атанасова! Според мен, вместо към Русо, трябва да Ви прехвърля към “Утопия”. “Утопия” е книгата, която по-подхожда на това, което Вие казахте, и на това, което се твори в България в момента. Този театър е утопичен. Няма съвременна държава, която по този начин да се опитва да съчетава приоритетите на един човек и мераците му, бих казал, с приоритетите и мераците на групи, които известно време бяха подтиснати в страната, които работиха извън закона и в сивата икономика, а сега отново надигнаха глас, стрелят се по улиците и диктуват дневния ред и на този кабинет, и на нас, депутатите, като приемаме скандални закони.
И накрая ще отговоря на господин Местан. Господин Местан, желанието на ДПС да се възползва от критичната ситуация, в която се намира България, е толкова голяма, че не бих се учудил, ако хранително-вкусовата промишленост, вместо да отиде в Министерството на земеделието, отиде в разпореждане на Комисията за закрила на детето, където Вашата съпруга работи. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Жотев.
За изказване - господин Димитров, заповядайте.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз разбирам от думите на господин Жотев, че мутри пишат закони и ние ги внасяме. Нали така, господин Жотев?
Това равнище на аргументация го чуваме от две години. И аз ще ви дам един пример, за да видите, когато няма аргументи, какво означава политиканско празнодумие и груба лъжа. Да припомня ли случая с прословутия Закон за хазарта, за който вие лъжете две години публиката, че бил израз на корпоративни интереси? Да ви припомня ли, уважаеми господа, че вие сляхте надзора върху застраховането и надзора върху хазарта за смях на целия цивилизован свят и ние трябваше да го разделяме? Това беше смисълът на тези промени, а вие лъжете, че обслужваме групировки. Ето ви един конкретен пример, когато вие използвате един факт недокрай известен на широката публика, за да я лъжете.

Нека да ви посоча още няколко такива факта. Ако искате, разбира се, мога да ви ги посоча, но вие не можете да кажете. Уважаеми господа, кажете ми един закон, приет в изпълнение на нашата икономическа програма, на предизборната и на управленската ни програма, който да обслужва частни интереси, корпоративни. Може би законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност? Предполагам, че този закон, който прави истинска революция в административната среда за бизнес, сигурно обслужва някакви корпоративни интереси или законът за банковата несъстоятелност, или данъчните закони, с които например въведохме мълчаливото съгласие при обжалване на данъчни облагателни актове.
Уважаеми колеги, когато се говори за политика се казва: “Няма смяна в политиката”. Само че не се казва какво означава политика и какви са точно проблемите на политиката на сегашното управляващо мнозинство, просто защото няма аргументи. Нека да слезем на езика на фактите, а да не оставаме на езика на лъжата.
Да припомня ли няколко данни, след като така и така тук се говори за провали на икономическата политика? Да припомня ли растежа за 2002 г. или растежа на експорта с 40%? Да припомня ли ниската инфлация, ниските лихви и ниския бюджетен дефицит? Да припомня ли намаляващата безработица или приходите от туризма с 10% повече от миналата година? Да припомня ли колко стабилна и добре развиваща се е финансовата система и особено капиталовият пазар и колко е кредитирането на реалната икономика?
Впрочем, когато става дума за капиталов пазар, аз бих предпочел да не споменавам тази дума, защото познанията на икономическия екип на предишното управляващо мнозинство в тази област, уважаеми господин Жотев, са не по-добри от познанията Ви по ветеринарна медицина и по астрономия.
Да припомня ли, колеги, рационалното законодателство, което приемаме в сферата на данъците, на бюджета? Може би въвеждането на ДДС-сметката беше провал, или реформата в митниците? Фактите говорят сами по себе си – рязко е увеличена събираемостта на данъците и приходите от митата.
Уважаеми колеги, аз смятам, че фактите говорят сами по себе си. Когато фактите говорят дори и опозицията трябва да мълчи. За съжаление, виждаме, че тя не мълчи, а говори и то говори с езика на лъжата. Не знам кое е по-силно при нея – невежеството или лицемерието. Мисля, че и двете са в изобилие. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин премиер, господа министри! Господин Димитров, Вие поискахте да Ви дадем един пример, при който се вижда, че НДСВ и подкрепящите го депутати от ДПС са обслужвали корпоративни интереси. Примерът ми, господин Димитров, е промяната в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която беше написана от Министерството на икономиката, начело с вицепремиера Василев и вие успяхте да заблудите 97 ваши колеги от НДСВ, които колективно подписаха искането за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Господин Димитров, кого обслужваше тази промяна, която предложихте, която беше силово наложена в този парламент и беше санкционирана от съда като противоконституционна? Съдът ви осъди, господин Димитров, и тези, които подведохте, и обяви текстовете на Вашето предложение за противоконституционни.
Забравихте ли кой можеше да се възползва от промяната, която предложихте в Закона за приватизация? Коя групичка, която искаше да приватизира една от най-апетитните хапки в нашата икономика? Коя е тази група? Моля Ви, ако искате да вземете дуплика, кажете кои бяха потенциалните кандидати, които биха могли да се възползват от тази промяна, която наложихте. Аз повтарям, Вие, с промени в законите, обслужвахте досега корпоративни интереси и примерът, който ви дадох, е само един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господи премиер! Опасявам се, че с част от днешните изказвания и без това ниският рейтинг на парламента ще падне още по-ниско и ние “вкупом ще станем непотребни”. Но защо се стигна дотук и защо едва накрая господин Димитров, към когото е моята реплика, отправи въпроса: “Дайте факти”?
Вижте предложението, господин Димитров. Аз не повярвах, когато сутринта ни раздадоха предложението, че в мотивите на премиера има само три изречения за промените в Министерския съвет. Стимулира ли едно такова повърхностно предложение към дебат с факти? Не стимулира. То стимулира точно обратното – несериозна и повърхностна дискусия.
Второ, ние днес не сме се събрали, за да обсъждаме постиженията и бъдещите перспективи на един или друг министър. Това е втората тема – по-маловажната. Ние днес сме се събрали, за да дадем цялостна оценка и на тая основа да видим дали е прав премиерът, когато иска персонални и структурни промени. И от тази гледна точка аз Ви питам Вас, бих запитал и уважавания от мнозина от нас господин премиер. Ето, Вие предлагате, господин премиер, и дадохте допълнителна информация да има нов министър на икономиката. Какво му възлагате Вие лично? Какво ще промени той в икономиката, за да знаем да гласуваме за него? Вие предлагате нов социален министър, имате ли надежда, че новият социален министър може да промени най-важното – политиката на доходите, която беше иззета от Министерството на финансите, която е блокирана и където е най-големият Ви личен провал, тъй като Вие – права е госпожа Михайлова, обещахте несимволично повишение на доходите? Или мениджърът, който ще оглави Министерството на здравеопазването – ще му разрешите ли да деблокира резерва, за да се инжектира финансово скапаната здравна система? Дайте ни храна да говорим по тези въпроси и ще видите, че тонът и дискусията на Народното събрание ще бъдат други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, при всяка дискусия в това Народното събрание, в която се засягат въпроси на икономиката и на финансите, Вие изпадате в положението на гузен негонен бяга. Доста риторично повтаряхте тук да припомняте ли големите успехи. Като ви са толкова големи успехите, защо сменяте точно министъра на икономиката? Напротив, дайте му заслуженото. Да Ви припомням ли колко загуби България от двете сделки с външния дълг? Стотици милиони долари. Това забравяте ли го? Да ви припомням ли, че Вие бяхте вносител на законопроекта, който освободи от наказателна отговорност банкерите, източили българските банки и парите на вложителите?

Да ви припомням ли, че Вие бяхте председател на Надзорния съвет на Агробизнесбанк? И не се оправдавайте с това, че там сте били изпратени от Българската народна банка, защото бяхте изпратени от Българската народна банка в момента, в който тя имаше партиен ръководител, какъвто Вие сега се опитвате отново да наложите за ръководител на Българската народна банка. Да Ви припомням ли кога се предаде банкерът на Агробизнесбанк Христо Александров? Един ден след като това Народно събрание гласува Вашия проект.
Вие тук имате очи да говорите ние да Ви даваме примери за обслужване на корпоративни интереси. Че ако ние започнем да даваме тези примери, не две минути за реплика, а времето на цялата ни парламентарна група няма да стигне. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димитров, имате думата за дуплика.
Валери Димитров (НДСВ): Бих искал да отговоря преди всичко на въпроса на господин Жотев за Закона за приватизацията. Уважаеми господин Жотев, аз съм убеден, че този закон не е противоконституционен и ще Ви препоръчам, господин Жотев, а и на всички господа, които твърдят, че той е такъв: прочетете мнението на съдията Румен Янков, който счита, че законът е изцяло конституционен, което е подкрепено с мнението на още двама конституционни съдии. (Ръкопляскания от ПСОДС.) Разликата, уважаеми колеги, с вашия опит да отмените съдебното обжалване през 1999 г. е, че тогава вие нямахте нито един конституционен съдия, който да се е обявил в подкрепа на вашия закон. А сега ние имаме трима и то лично председателят на Конституционния съд изцяло подкрепи Закона за приватизация.
Що се отнася до Вашата инсинуация, че този закон е правен за конкретно дружество или за конкретен купувач, това щеше да бъде истина, ако сделката беше осъществена в полза на конкретен купувач, но такова нещо просто няма.
Нямам причина да се срамувам нито лично аз, нито пък колегите ми, нито който и да е министър от сега действащия Закон за приватизация. Смятам, че това е един добър закон, добра рамка за приватизация. Така че тук инсинуацията Ви просто няма основание.
Аз се учудвам наистина на постоянството и наглостта, с която господин Соколов повтаря тази лъжа. Нямах партиен ръководител в банката, господин Соколов. Тогава проф. Вълчев беше управител на банката и трима души бяхме изпратени като квестори в тази банка след безобразията, правени там. Вие пропускате да кажете, впрочем това е израз, както вече казах, на традиционното за опозицията невежество, Вие пропуснахте да кажете, че отмяната на наказателната отговорност за необезпечени кредити е записана в нашата предизборна програма и е подкрепена – обърнете внимание – от цялата банкова общност плюс Българската народна банка. Няма разумен човек, който да подкрепя такъв текст в Наказателния кодекс, още повече, че срещу тези господа банкери, за които Вие говорите, нямаше повдигнати обвинения, които ние да сме прекратили. Просто този лош текст в Наказателния кодекс не беше прилаган нито веднъж.
Така че Вие продължавате да поддържате една инсинуация. За пореден път се убеждавам в равнището на Вашата аргументация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказвания последователно имат думата господин Кенаров, господин Мирчев и господин Михайлов.
Пламен Кенаров (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Искам да върна нашата дискусия към онзи тон, който ни наложи преди около половин час един от големите ерудити на българската държава проф. Пантев, който се постара да въведе морално-етичните норми на дискусия в нашия парламент, които са изключително важни.
Днес сме се събрали по един повод, който министър-председателят на Република България на базата на конституционна норма предлага на нас, народните представители, да одобрим структурни промени в правителството и да одобрим персонални промени в правителството. Това е изключително важен ден за българската демокрация, тъй като всеки един от тези народни представители, избран от българските граждани, има лично отношение към персоналните и структурни промени, които са представени в българския парламент.
Аз не считам, че има лява и дясна опозиция, които да са неконструктивни, както беше казано в изказванията и както се опитаха да бъдат представени нещата, че едва ли не в лявото и дясното политическо пространство, които могат да бъдат и предсказуеми, едва ли не не желаят да има структурни и персонални промени в правителството в интерес на българската държава. Тъй като и лявата, и дясната опозиция, и в центъра, и всички политически сили са обединени около една основна цел – евроинтеграцията и евроатлантическите ценности. И ако погледнем отвън нашата страна, никой от представителите на европейските и евроатлантическите структури не спори по това, че някой в нашата страна е против тези ценности. Затова би трябвало по-малко да се изтъква, че те са приоритет на една или друга политическа сила и, видите ли, това е голямата полза.
По-добре е да погледнем нещата във вътрешнополитически план, тъй като политиката, уважаеми дами и господа, е висша форма на защита на икономически интереси. А как ще се защитават тези икономически интереси в конкретния случай към българските граждани, към малкия, средния и големия бизнес е разковничето на проблемите, които се представят за промени в политиката на българското правителство.
Уважаеми господин министър-председателю, вярно е, че Вие вземате бавно решенията си. Както казахте, вероятно това е една от Вашите слабости. Това може и да не се окаже слабост, може да бъде и положително качество, ако в рамките на един политически сезон човек реши три неща, както народът казва “тринки, ама добринки!”, те могат да дадат трайно отражение върху българския икономически и политически живот.
Аз нямам право да Ви съветвам, министър-председателю, тъй като аз съм един обикновен народен представител, заместник-председател на Парламентарната група НИЕ, и все пак ми се струва, че ако Вие бяхте поканили и опозицията, и друга парламентарна група като НИЕ, бихте могли да получите допълнителна информация по отношение на структурните промени и на персоналните промени в правителството.
По време на вота на недоверие аз изтъкнах 18 причини, които бяха слабост на здравната политика на България. Тогава обаче аз подчертах, че те не са слабост на здравния министър, на доц. Божидар Финков, а са слабост на финансово-икономическата политика, която се провежда към Министерството на здравеопазването от страна на Комисията по здравеопазването и на финансовия министър. Излиза, че Божидар Финков в момента е жертва по незнайно какви причини, когато той имаше желание да провежда здравната политика в България и изпълняваше според финансовите възможности, които му се осигуряваха, онзи климат на здравно обслужване в България, който му беше предварително предначертан.

Искам още нещо да ви кажа, уважаеми колеги. Здравеопазването не е свободен пазар, така както някои си го представят тук. И в Европейския съюз няма свободен пазар, има квазипазар.
Предлагането на заместник-министър Богоев – в тази насока искам да се изкажа като лекар. Нямам нищо против личните качества на Славчо Богоев като завършил УНСС, след това е бил дилър в Демирбанк, след това дойде в Министерството на здравеопазването преди година и половина като заместник-министър по финансовите въпроси. Но аз съм обиден като лекар и вероятно тук има около 27 души лекари, които, господин министър-председателю, не могат да приемат факта, че мениджър не може да бъде лекар. Ами то си има основна специалност "мениджмънт по здравеопазването"! Сто и осемдесет хиляди души са хората в здравния сектор. От 1999 г. не можеш да заемаш ръководни постове в системата на здравеопазването, ако нямаш национален сертификат по здравен мениджмънт, а освен това от 25 години имаме Социална медицина и управление – от новите времена го наричаме "мениджмънт", и значителна част специалисти, които са обучавани само по управление на здравеопазването. Не мога да не спомена имена като проф. Чирков – като здравен мениджър, който създаде едно от най-добрите здравни лечебни заведения през последните 20 години. Не мога да не спомена и още някои известни наши личности, които са добри управленци в системата на здравеопазването.
Пак ви казвам: нямам нищо против личността на Славчо Богоев, но в крайна сметка една система на здравеопазване се управлява от чисто управленски здравни и финансови принципи, а не се управлява от чисто финансово-счетоводни принципи. В този смисъл искам да кажа, че това е политика и така се прави политика.
В крайна сметка, така или иначе Вие сте предложили тези промени. Аз изразявам становището и на останалите колеги, дори от Парламентарната група на НДСВ, с които съм разговарял и от колеги лекари от Обединените демократични сили, и от НИЕ, които не одобряват този начин на промяна, който Вие предлагате. Той не е рационален и не е добър за България. Вероятно може да бъде коригиран. Дано и пристрастието, и позитивните стимули, които искате да отправите към българското лекарско съсловие и към българските граждани, които са потребители на системата, да имат някакъв положителен ефект. Не трябва да гледаме всичко в черно.
Още нещо искам да кажа, което е съвсем добронамерено, така както и проф. Пантев се опита да каже: никой не иска да се сваля правителството на Република България и България да попада в правителствена или парламентарна криза.
Уважаеми колеги! Да спрем онези диалози от миналото - тук, от тази трибуна се водиха битки, като че ли това беше арена на боксов мач, като че ли бяхме боксьори! Тук сме политици, които трябва да защитават определени интереси на хората, които са ни избрали, включително и на българския едър, среден и дребен бизнес.
Та, мисленето ми е, уважаеми господин премиер - много по-добре щеше да бъде да поканите експерти. Тогава щеше да има дискусия по друг начин и от лявата, и от дясната опозиция. Ние мислехме, че Вие наистина държите да имате експерти професионалисти в правителството, които да продължат всички започнати реформи на България и максимално бързо да се интегрираме в европейските структури. В момента се оказва, че заместник-министри поемат местата на министрите. Не виждам с какво Лидия Шулева е лоша, за да бъде извадена като вицепремиер и министър на труда и социалната политика и прехвърлена в икономическото министерство. Мислите ли, че след като тя има успехите в социалната област, ще има същите успехи и в икономическата област? А в същото време вицепремиерът Николай Василев, срещу когото скочихме няколко пъти и Ви казахме, че законите, които ни предлагате, са дори и антиконституционни и бяха отменени от Конституционния съд, в момента го пращате в Министерството на транспорта и съобщенията, вероятно след време и него да го разделим?
То става Министерство на транспорта и високите технологии, обаче не ми е ясно за какви високи технологии ще говорим, уважаеми господин премиер, когато високите технологии не са само телекомуникацията? Там се намират и нанотехнологиите, субклетъчните технологии! Това дори не е разорана нива, дори няма елементи на познание в тази област!
Всичко това, което казвам, е съвсем добронамерено. Желаем да има промяна в политиката на правителството така, както беше обещано. Желаем българските граждани, които са в здравната система или които са пациенти, да не се срещат с болка с нас. Не мога да приема, когато в очите на майка се чете тъга, когато умира нейното дете и няма кой да го спаси, защото системата не работи, защото трябва да се плаща, а тя няма пари! Не аз съм този, който ще дава оценката на това, дават я българските граждани! Това е само един внимателен повик, един ангажимент, който Вие допълнително бихте могли да поемете към българските граждани, тъй като те в момента не са доволни от това, което става. От здравната система не са доволни както лекарите в по-голямата си част, така и пациентите! Това означава, че при нас са проблемите – тук, в парламента.
Повече не бих желал да вземам думата. Това е едно изказване, с което се опитвам да бъда балансьор, да подскажа, че очаквахме повече експертност в новото правителство и дай Боже с новото ръководство на парламентарната група – господин Илчев, един начетен човек, да поразчупим онази рамка на омраза и недоверие или на получаване на съвети от по-тесен кръг хора. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Заповядайте за реплика, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Много напрягах слух да чуя дългата 12 минути реч на д-р Кенаров. Чудя се…Това е точно "театър на абсурда"! Тонът на критиката към премиера и правителството е много благонамерен, а пък сме напуснали парламентарната група?! Не сме доволни от управлението, обаче нямаме тон да кажем истината право в очите, а тихо, леко, по европейски. Това ли е европейският начин?
Второто нещо, което ми направи впечатление – липсата на памет у някои хора. Преди две години кой тръгна, нали и ти, доктор Кенаров, беше в тази група, нали и ти беше с тези колеги, които поддържахте друг тип политика? Това, че си се отказал днес, вчера или онзи ден, не значи, че цялата отговорност може да се прехвърля към останалите в групата. И ти трябва да понесеш своята отговорност. Това разбирам аз под "сериозен дебат", под "сериозни хора", за сериозни политици, за които ти говори преди малко.
Знаеш, че си ми приятел и си директор на болницата, в която работя от 35 години и не става въпрос за прости нападки, не става въпрос за заяждане, а за истината и за морала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.
Пламен Кенаров (НИЕ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми доктор Игнатов, наистина с Вас последните 25 години работихме заедно. Аз поех моята отговорност, като напуснах Парламентарната група на НДСВ, несъгласен с основни принципи на провежданата политика. Това обаче не ми пречи да подавам позитивни сигнали и да искам да вървим всички заедно в позитивна посока. Затова казах за експертите, които можеха да бъдат поканени от всички политически сили.
Когато НДСВ се явяваше на изборите, се заяви, че ще управлява със знанията и таланта на цялата българска нация. Оказа се, че НДСВ се превърна в партия една година след изборите, има различни причини за това, аз не бях съгласен, аз желаех да бъде продължена онази политика на структурни и икономически реформи в България, която беше започната през 1997 г.: стабилизиране на банковата система, приватизация и т.н., това, което се правеше. Явно е, че нещата в рамките на една година все повече и повече се стесняваха като възможност за политическа подкрепа от българските граждани, от парламентарни и извънпарламентарни сили.
Аз не искам да излагам личните мотиви на групата, която напусна, или моите лични мотиви, защото те не интересуват българското общество, нито хората, които сега ни гледат и слушат.
Никой от българското общество не желае в момента правителството да пада. Никой в тази парламентарна зала не желае правителството в момента да пада и вие го заявявате в нашите тесни разговори. (Шум и реплики в ПСОДС.)
Искам да заявя: какво трябва да направим, за да променим политиката, защото което и следващо правителство да дойде, то ще трябва да стъпи върху основата, която сега е създадена. Не може да има: “След нас – и пожар!”. В българския политически живот това трябва да спре да го има.
Хубаво е да отправим позитивни критики към правителството, хубаво е да подскажем на премиера неща, които виждаме, но в никакъв случай да търсим конфронтацията, да търсим негативизма, защото и БСП да дойде, и ОДС да дойде след това на власт, трябва базата, върху която са стъпили, да бъде по-добра и да бъдем предсказуеми пред нашите партньори. Не искам да бъда негативен в моите изказвания. Посланията, които ще пращаме оттук към нашия народ, към формирането на общественото мислене, трябва да бъдат позитивни.
Затова от тази гледна точка не бих се конфронтирал на всяка цена, но бих подсказал слабости, извършвани от това правителство, които аз не приемам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кенаров.
Сега ще обявя 30-минутна почивка, след което продължаваме със заявените изказвания на господин Мирчев, господин Михайлов, господин Моньо Христов.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Господин Сендов, заповядайте по процедурен въпрос.
Благовест Сендов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще предложа нещо, което вярвам, че всички ще приемете с аплодисменти. Тези дни в Япония се проведе Световната олимпиада по математика. От българска страна участваха шест ученика. Българските ученици получиха шест златни медала. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи.) И България въпреки всичко е на първо място в света с нашите ученици! (Ръкопляскания.)
Процедурният ми въпрос: предлагам Народното събрание да поздрави нашите ученици и техните ръководители в Япония. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сендов. Действително това Ваше предложение се приема с аплодисменти. Аз ще направя необходимото, за да бъдат официално поздравени нашите блестящи млади хора, представили така достойно България! Това е великолепно начало на втората част от нашето заседание.
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри и народни представители! Позволете ми да взема отношение по предложението на министър-председателя за промените, свързани с областта на транспорта и съобщенията.
Транспортът обслужва националната икономика и формира над 10 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Той изпълнява много важни социални функции по отношение задължението му да предлага пътнически услуги по джоба на българските граждани. Над 40 млн. пътници ползват услугите на транспортните организации.
В тази връзка аз подкрепям идеята на премиера управлението на транспорта да бъде издигнато на ниво вицепремиер, който досега е ръководил Икономическото министерство. Това за мен и за Комисията по транспорт и телекомуникации, и за хората, работещи в транспорта, е много сериозна заявка за ново отношение за българския транспорт.
Именно транспортът е факторът, който може да направи българската икономика по-конкурентна на международните пазари и все по-активно да участва в разпределението на международните транспортни потоци. Само съвременните транспортни технологии са в състояние да възстановят част от транзитните товари, които сега заобикалят България, а това е един неизползван досега резерв в размер до 100 млн. годишно за финансиране на транспортната технология и транспортната инфраструктура.
Като председател на Комисията по транспорт и телекомуникации се обръщам към Вас, господин премиер, и към господин Василев, че Вие ще получите пълна подкрепа от нашата комисия. Но специално към господин Василев ще дам някои препоръки от гледна точка на бъдещата му дейност за един сектор, който аз считам, че е толкова сложен, колкото и българската икономика.
Предлагам, господин премиер, предлагам и на господин Василев, до края на тази година българското правителство да приеме една Национална транспортна стратегия за периода до 2007 и в дългосрочен период до 2012 г. Многократно съм правил това предложение, но мисля, че сега е мястото да бъде показано новото отношение на правителството към транспорта. Това ще има изключително важно значение за адаптирането на нашата транспортна система преди приемането ни в Европейския съюз, тъй като отдавна се знае, че транспортът изпреварва действията на политиците по евроинтеграцията.
Новата политика от страна на правителството по отношение на средствата за развитието на транспортната инфраструктура и транспортните технологии. Действително, има много чуждестранни инвестиции, но това е един от големите проблеми и за 2003 г. Аз считам, че през 2004 г. този въпрос трябва да намери едно трайно решение, защото ниският дял на усвояването на чуждестранните инвестиции в много голяма степен е свързан със средствата, които се отделят от бюджета за развитието на транспортната инфраструктура. Тук включвам и пътната инфраструктура, тъй като тя е част от националната транспортна система. Считам, че нейното технологично място е в Министерството на транспорта и съобщенията.
Правителството трябва да поеме своята отговорност към транспортните организации, на които е възложено задължението да изпълняват обществени транспортни услуги по цени под себестойността на превозите. Това също е от изключително важно значение за финансовото стабилизиране на транспортния сектор.
Господин Василев, обръщам се към Вас. Не се страхувайте да привлечете в Министерството на транспорта професионалисти. Мое мнение, което съм споделял и с предишния Ви колега е, че в момента Министерството на транспорта и съобщенията изпитва сериозен недостиг на професионален капацитет. Такива кадри има не само в чужбина. Българската транспортна наука и практика имат огромен кадрови потенциал. Използвайте го и Вие ще получите обществена подкрепа за новата Ви роля в развитието на транспорта.
Възстановете традиционния стил за работа в Министерството на транспорта – екипност в управлението на транспорта. Срещайте се с консултанти, но се срещнете и с колективите по региони. Транспортът покрива всяко село и всеки град в България. И ако Вие убедите тези хора, те ще застанат зад Вас и Вие ще получите безрезервната подкрепа на транспортните работници. Те обичат своята професия, защото един транспортен работник храни минимум трима души членове на семейството. От Вас зависи в много голяма степен те да Ви приемат и да Ви подкрепят. Над 80 хил. транспортни работници очакват от Вас транспортът да заеме своето достойно място в развитието на българската икономика. Професията им ги прави дисциплинирани и високоотговорни. И аз Ви обещавам, че не само народните представители и Комисията по транспорт и телекомуникации, но ще убедя цялата транспортна общественост да Ви подкрепи в действията и да гарантира Вашия успех. Благодаря и ви желая успех. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Давам думата на господин Михайлов.
Михаил Михайлов (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! Искам да дам един малко по-друг поглед върху промените – защо се налагат и кое ги предизвиква. Поглед не да кажа кой, кое лоби в НДСВ е по-доволно от промените и дали ДПС е предизвикало част от промените, защото всичко това нямаше да бъде достатъчно необходимо, ако то не ставаше на фона на една голяма драма, лично според мен, във Вашата душа.
Искам да се спра върху това като човек, който от дълги години се е занимавал с психология и психиатрия – защо това се налага и защо сте взели решение за тези промени, тоест липсата на промени, през Вашия поглед.

Тук се започна с козметичен ремонт, мина се пред различните жанрове на театъра, водевили, мина се през драма. Но според мен основната драма е вътре във Вас, във Вашата душа. И аз като човек гледам наистина сериозно какво точно се случва във Вас. Искам да върна погледа малко назад, много години, преди 50-60 години, когато Вие сте получили своето образование, когато сте били възпитан да бъдете цар, когато 50 години Вие сте се готвили, получили сте образованието, изграждали сте си идентитета да бъдете цар, но всъщност не сте били цар. И това според мен е големият проблем, големият Ваш проблем, защото преди две години пред Вас беше поставено едно голямо предизвикателство, една много високо вдигната летва. И Вие трябваше да отговорите на очакванията на целия български народ и станахте министър-председател. Според мен голямата драма е точно това – 60 години Вие сте се готвили, но не сте били цар. Вие имате страшно много неща, които не са се състояли вътре във Вас. (Реплика от мнозинството.) И тези неща Вие самият казвате за характера си. Завчера в едно интервю Вие казахте следното… (Реплика от мнозинството.) Вие говорехте за характера си, че характерът Ви не може да се промени. И именно това е големият проблем, според мен. Защото характерът Ви не може да се промени. Но природата е безсилна. Характерът се променя от възрастта. (Шум и реплики от мнозинството.) Човек, който е упорит, става инатлив. Човек, който е пестелив, става скъперник с течение на времето.
Искам да кажа всичките тези неща, защото драмата във вземането на решението е точно това. Несъстоялата се драма в правителството е именно драма за това, че Вие две години чрез стереотипи на изказване, чрез стереотипи на поведение, касаещи се: “да не гледаме черногледо”, “да мислим позитивно”, все от този род шаблони, Вие се опитвате да се дистанцирате от поемането на отговорност и от това нещата да се решават малко на самотек и малко другите да търсят отговорност.
Най-големият проблем за мен е точно това. Проблемът е вътре в самия Вас. Вътре в това, че Вие сте човекът, който трябва да вземе решението. В момента показвате само едно с това, че не вземате никакво решение, защото това са липса на промени. За мен няма никакви промени.
Искам да Ви кажа оттук нататък като приятелски съвет, като съвет на човек, че тепърва Вие ще бъдете изправен пред по-големи личностови предизвикателства. Организмът и психологията на човека са такива, че Вие вече сте започнали да декомпенсирате (силен шум и реплики от мнозинството), защото се държите със стереотипи на поведение. И аз Ви го казвам, съвсем по човешки Ви го казвам, че Вие оттук нататък тепърва наистина ще имате проблеми както във вътрешен личностов план, така и при вземането на решението.
За мен оттук нататък изходът е един – не трябва да се мисли за това кой министър трябва да си отиде, а просто наистина време е за това, което не се е състояло 60 години, просто да отидете в Мадрид и там да си останете! (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Михайлов.
За първа реплика има думата Станимир Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Господин председател, аз с удивление наблюдавах как толерантно, на границата на пасивността, слушате това уникално изказване. Нашият шанс в този момент беше в това, че колегата е психиатър, а не хирург. (Смях и ръкопляскания в НДСВ.) Той можеше да излезе тук със скалпел и от тази трибуна, която той естествено щеше да превърне в операционна маса, щяха да падат не едро насипани мисли, които никога очевидно не е успявал да подреди в нещо скромно като монография или дисертация, затова се упражнява тук, а щяха да хвърчат части от човешки тела. Наистина днес това заседание произведе уникална ситуация и сигурно всеки от нас довечера кротко да я проанализира.
Многократно повтаряният призив някой да си ходи се отнася за всеки от нас. Той само се камуфлира като призив към премиера. Това са призиви, които се споделят от много хора, за жалост извън парламентарната зала, за нещастие и в парламентарната зала. В България има хора, които призовават други хора да напускат мястото, на което се намират. Така правят само агитките на стадиона и затова полицията ги разделя с желязна ограда. Моля ви да не допускаме сегрегация да се провокира и да се пропагандира тук. Нашият народ не е гонил никого през 13-те века на своята история. (Ръкопляскания на мнозинството.) Той е приемал евреи, арменци, липованци и всеки, който се е показвал на южната или на северната ни граница. И всеки, който е дошъл тук, никога не е бил призоваван да напуска българските земи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Давам думата за втора реплика на господин Борислав Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Наистина се получи нещо, което няма никакво обяснение. Едно единствено обяснение има, за което никога не съм вярвал на моите приятели доктори, които казват, че постоянното общуване с пациентите дава отражение на самия доктор. (Ръкопляскания от мнозинството.) И никога не можех да си представя, че от трибуната на Народното събрание може да се произведе такава реч-пасквил. Това е чиста медицинска психиатрична индикация. Що за самочувствие, що за нахалство?
Аз призовавам всички: моля ви да не забравяме къде се намираме, да не забравяме, че сме народни представители, да не забравяме, че ние представляваме институции. И тогава, когато липсва себеуважението, поне елементарно е, съвсем елементарно е да уважаваме институциите, поне тези, които могат да го направят. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За трета реплика - господин Явор Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател!
Господин Михайлов, Вашето изказване не прави чест на българския парламент. Тук са ставали много неща, но такъв цинизъм не се е случвал.
Да, случи се нещо необичайно - един цар оглави движение, създаде движение, спечели избори, стана министър-председател. И това съсредоточи световното внимание върху нашата родина. Само че искам да направя една забележка – управлението на кабинета Симеон Сакскобургготски управлява резултатите от прехода. Ние нямаме никакво участие в това, което се случи за тези 13 години. Резултатите от прехода се дължат и на това, че българските политици се държаха като царе и като феодали заграбваха народното имущество. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Именно на това се дължи българската бедност и мизерията, в която живеят българските граждани. Вие се занимавате с психология, а аз цял живот се занимавам с анализи. И мога да Ви кажа, че Вашето изказване показа само едно: изключително ниско политическо самочувствие. Вие имате комплекс за политическа малоценност, господин Михайлов. (Ръкопляскания от мнозинството.) Справете се със себе си!
Едно е личността на Симеон Сакскобургготски, друго е управлението на България. Моля, направете тази малка разлика. Желая Ви успех, въпреки че се съмнявам в него! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милушев.
Господин Михайлов, виждам, че искате да се възползвате от правото си на дуплика. Заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Нека дойде линейката!
Михаил Михайлов (ПСОДС): Господин Милушев, наистина двете неща са отделни, когато един човек има наистина сложни психологични проблеми. Но когато този човек управлява държавата, когато трябва да поема отговорност за цял един народ, тогава именно нещата трябва да се кажат. Трябва в много от случаите да се каже, че царят е гол.

Искам само да ви кажа нещо. Когато завчера гледахме поредното издание на “Панорама” с моите две дъщери, те казаха следното: “Баща ми, за пореден път ние нищо не разбираме…” И неразбирането е именно заради това, защото липсата на всякакво политическо поведение да се поеме отговорност и това, което показва сегашното предложение за ремонт в кабинета, показва наистина едно – това, което аз исках да ви кажа.
Моето изказване беше съвсем добронамерено и искаше да покаже, че министър-председателят е поставен пред много сложен чисто човешки проблем. Но аз ви казах: царят е гол наистина и просто трябва това нещо да се знае, защото зад стереотипите на поведение, зад стериотипите на изказвания наистина се таи една безпомощност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Давам думата на министъра на външните работи господин Соломон Паси. Заповядайте, господин Паси.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми депутати, министри! Аз няма да коментирам изказвания, които смятам, че са недостойни не само за народен представител – те са недостойни за всеки човек. Просто има необходимост да дезинфекцирате микрофоните след тази реч. (Оживление.)
Искам да съсредоточа дебата върху това, за което сме се събрали. Кое налага промените в кабинета днес? Точно след една седмица ние ще отбележим втората година от управлението на това правителство – на 24 юли. Ние сме точно в средата на нашия мандат.
Ние може би не постигнахме всичко. Ние не постигнахме всичко, което всички мечтаеха да постигнем. Ние не реализирахме и свръхочакванията, с които беше натоварено това управление – свръхочаквания съвсем логични след 11-годишните мъки на прехода.
Но ние постигнахме много. Ние постигнахме сред всичко това, което можем да изброим, и няколко исторически постижения. Ние постигнахме Копенхаген – декември 2002 г.: България получава покана да стане член на Европейския съюз през 2007 г. Солун – юни 2003 г.: България ще приключи преговорите с Европейския съюз през 2004 г. Ноември 2002 г. – Прага: България получава покана за членство в НАТО. Месец май 2003 г. – Сенатът на Съединените щати ратифицира поканата за членство в НАТО. Това бяха четири ключови дати, четири исторически дати, четири дати, зад които стоят 13-годишни мъчения, 13-годишни усилия, 13-годишни упражнения. Това е, което постигнахме в рамките на това правителство.
Това не стана от само себе си, това не стана автоматично, това не падна от небето. Колцина отляво и колцина отдясно вярваха на това правителство, че то ще изпълни тази програма? Вие си спомняте какво ставаше по време на предизборната кампания, когато се тиражираха слухове как Симеон Втори щял да обърне България от Европейския съюз и НАТО в не знам си каква посока. Какво стана? Стана така, че това, което обеща Симеон Сакскобургготски по време на предизборната кампания, го реализира за рекордно кратки срокове – за две години. (Бурни ръкопляскания от НДСВ.)
Разбира се, външната политика е продължение на вътрешната политика. За да изнесем навън това, което правим, ние трябва да сме направили качествен продукт. Некачествен домашен продукт не може да се продаде извън границата. Неслучайно през 2002 и 2003 г. нашата страна получи признание за функционираща пазарна икономика от Европейския съюз, от Съединените щати и от Япония – практически от целия свят. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Точно заради това ние не сменяме политиката. Нямаме намерение да сменяме политиката, защото имаме още много работа. Ние имаме намерение да си свършим работата и затова ни трябват промените в кабинета:
Нас ни чакат още десет месеца работа по НАТО. През м. май 2004 г. на срещата на НАТО в Истанбул очакваме да станем пълноправен член, но имаме още работа.
Европейският съюз – чакат ни още 15 месеца, за да си довършим преговорите с Европейския съюз през есента на 2004 г. Ще я свършим и тази работа.
Преговорите с Европейския съюз са преди всичко доверие. Това не са подписи, които се полагат в Брюксел. Това са ангажименти, конкретни ангажименти, които ние поемаме и трябва да изпълняваме. И точно затова, за да изпълняваме тука, у дома тези ангажименти, имаме нужда от едно ново съществено координационно звено в лицето на вицепремиер, който да координира тук, у нас, в България, действията на различните институции. Ние държим да довършим започнатото и ние ще го довършим. Ние в момента асфалтираме пътя към Европа. Нещо повече, асфалтираме пътя, по който хиляди българи ще се върнат от Европа обратно в България.
Накрая искам да изкажа една специална бележка – за уникалната роля, която в България и на международната сцена играе министър-председателят лично. Уважението на Европа към Симеон Втори е уважение на Европа към България. Когато всички европейски лидери – министър-председатели, президенти и пр., се обърнат чиннопочитателно и уважително към министър-председателя с “Ваше Величество” – те не се срамуват да му кажат “Ваше Величество”, включително и най-големите републики, тогава виждам, че това е уважението и почитта, които те отнасят към традициите и към Република България. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Персоналното уважение, което е спечелил Симеон Втори зад граница, е уважение за страната ни. Това, в което мога да уверя всички тук, цяла България и целия свят е, че в 125-годишната история на страната ни ние никога не сме радвали на такъв обществен международен, световен престиж, на такова световно признание и на такъв световен авторитет. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Паси.
Господин Кошлуков, заповядайте за изказване.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, драги колеги! Като изключим дебата до момента, който, меко казано, беше недостоен за тази трибуна и като изключим забележките, които се повтарят при всеки дебат за кабинет – за мотивите и за представянето, си позволих да отворя стенограмата от последния кабинет на СДС. Забележките на БСП са абсолютно същите. Отговорът на СДС е абсолютно същият за тяхната промяна при Виденов. (Неразбираеми реплики от КБ.) Разбира се, една грешка, направена от други, не е основание ние да я повтаряме.
Разбира се, ако ние сме дошли да сменяме политиката, трябва да представяме мотиви. Разбира се, че тези промени могат да се обсъждат по-демократично, могат да бъдат представени по-аргументирано, макар че едва ли това е същината на днешния дебат, защото според изказванията, които прозвучаха от трибуната, кой знае каква промяна няма. Така че ние едва ли коментираме промяната в кабинета. Според всички, които говориха до момента от опозицията, тя е несъществена.
Би трябвало да кажа какво мисля аз самият, след като съм взел думата. Аз също мисля, че тя е недостатъчна. Обществото очакваше от нас нещо по-съществено след като парадирахме, че ще направим промяна, след като повишихме надеждите и очакванията. Не е моя ролята, нито смея да мисля, че имам опита и авторитета на един премиер, на един Министерски съвет, на хора далеч по-информирани, далеч по-ерудирани от мене да коментирам персонално какви да са промените. Така, както госпожа Мозер при миналия дебат е казала, че тя също не познава част от предложените министри в кабинета Костов, но ги подкрепя, защото смята, че има нужда, така и аз казвам, че не познавам предложените двама нови заместник-министри, но се надявам да бъдат кадърни.
Големият въпрос обаче е отговорихме ли ние на искането на обществото, направихме ли промените такива, каквито то очакваше? Тези промени съществени ли са и там, където не направихме промени, пропускаме ли нещо? Има ли министерства, сектори, които са толкова добри, че да ги запазим? Според преценката на премиера очевидно необходимите промени са тези, които са ви представени.
Аз се опасявам с оглед на повишените очаквания и надежди и на желанието за промяна в стила и начина на работа на НДСВ, че ние ще подведем хората. Бих искал това да не е така и ще работя с всички сили т.нар. “нов кабинет” да има успех. И дано това да се случи, защото е полезно за всички нас, но не мога да скрия и не мога да премълча, и не искам да ръкопляскам сляпо на нещо, което дълбоко в мен оставя съмнение.
Разбира се, вие ще ме попитате тогава: “Как ще гласуваш, след като не одобряваш промените или те не са достатъчни според теб?”. Съжалявам, че сам си задавам въпроси, но се опитвам да развия идеята си.
Как аз ще гласувам днес? С колегите от Дискусионния клуб “Новото време” обсъждахме този въпрос и ще ви кажа според мен трите причини, които ме карат днес да гласувам “за”. Разбира се, единствено хората ще преценят дали съм бил прав и ще ме накажат подобаващо, ако съм сгрешил, на най-близките избори, включително и на местните.
Първо, може би трябва да направя забележката, че след като промените не са съществени няма значение как ще гласувам, той е все същия кабинет, но ще подкрепя премиера днес първо, защото този парламент ни трябва на всички.
Трябва на СДС, за да може да прокараме заедно Избирателния кодекс. И правителствена криза днес не ми е нужна на мен, не е нужна и на новото ръководство на СДС, и на нововремците там.
Трябва и на БСП, защото те имат също закони, които не видяха бял свят две години, а днес новото парламентарно ръководство има шанс да го направи.
Необходимо е на НДСВ, защото имаме възможност да започнем една сериозна работа и да започнем да връщаме достойнството на парламентарната група и на парламента.
Втората ми голяма причина, обаче, е, че тези промени са предложени лично от премиера и той поема личната отговорност. Те не бяха консултирани с нас и аз разбирам, че със 108 човека не могат да бъдат консултирани. Те ни бяха спуснати за сведение и ние като мнозинство, което си подкрепя кабинета, трябва да ги подкрепим. Кой ги е правил, какви са аргументите, никой от нас не разбра.
Надявам се обаче, както и другите промени в другите кабинети – и на Виденов, и на Костов, са били направени с консултации не с всички, тези да имат по-различна съдба, да бъдат по-успешни.
Отговорността е поета и аз ще трябва да споделя тази отговорност с моето лично решение.
Третата голяма причина е, че в момента правителствена криза в страната не може да има. Никой от седящите тук въпреки блестящата риторика нито е готов за предсрочни избори днес и сега, нито би искал да се случат. Това не ни освобождава от отговорността за направените промени. Ние трябва да дадем възможност за тези 100 дни комфорт и удобство на всеки нов кабинет. Аз се опасявам, че няма да бъдат 100.
Ако две години бяха нужни за анализи и равносметка на предния кабинет, този може би има два месеца, заради местните избори. На тези местни избори оценката ще бъде дадена и за кабинета, и за НДСВ, и за партията, и тогава ще видим дали сме направили нещо.
Но, уважаеми колеги, позволете ми да върнем дебата там, където му е мястото – не в персонална оценка на премиера – нещо, което не е достойно, да се избива в личностен, в битов план; не в дребни заяждания или хвалебствия какво сме свършили ние и какво сме пропуснали, макар че това е функцията на тази зала – да се казват проблемите, а в опит да постигнем съгласие по големите проблеми на страната.
Още веднъж използвам случая да подчертая, че за мен те са промяната на политическия модел. Докато в този парламент имам шанс да сменя избирателната система заедно с колегите, които я подкрепиха и от БСП, и от СДС; имам шанс да сменя Закона за партиите, да вкараме Закон за лобизма, да променя Закона за държавния служител, аз съм длъжен да стоя тук и да поддържам всеки кабинет, който ще даде тази възможност. Разбира се, дано и кабинетът пък работи по-добре.
С това заявявам открито, че ще гласувам “за”. Разбирам цената, която ще платя за това гласуване и се надявам да не ми се наложи да я плащам. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
За реплика думата има господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Кошлуков!
Вие направихте една съвсем вярна констатация, че промените, които сте очаквали не са тези, които се случват и Вие сте неудовлетворен от тях. Но, аз бих желал да ни кажете още мъничко по този въпрос, ако въобще си го задавате: защо все пак се наложиха тези промени?
Този въпрос на няколко пъти прозвуча и той няма отговор. Министър-председателят също не благоволи да му отговори.
Какво се случи в икономиката, в здравеопазването, в образованието през този период, та се наложиха тези структурни и персонални промени? Там всичко по мед и масло ли течеше и въпреки това вие искахте да удвоите тези дози от мед и масло или там имаше провали, имаше негативни тенденции, имаше гафове, имаше съмнения за корупция и затова се наложиха промените? На този въпрос до този момент вие не сте дали отговор.
Аз мисля, че позицията на премиера и на цялото мнозинство би била много по-силна, ако вие направехте някакви признания, че сте допускали, макар и минимални грешки в този период, които ви карат да правите промени.
За никой не е ясно защо министър Пламен Петров е лош, а министър Абрашев е много добър министър и остава в кабинета.
Аз оставам с впечатление, господин премиер, че Вие за разлика от политиците, които обикновено се опитват да крият своите грешки, Вие си направихте от своите грешки един кабинет и сега оставяте най-любимите от тях в този кабинет. И Вие дължите обяснение защо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Андреева, имате думата за втора реплика.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин Кошлуков, наистина има различни начини да се търси съгласие.
Вярно е, че има много важни закони, които трябва да бъдат приети в този парламент, но е вярно и нещо друго – има нещо по-важно от законите и това е интересът на българските граждани и интересът на държавата България, а този интерес и ние сме го заявявали многократно, изисква това правителство да си отиде и в България да се проведат предсрочни избори.
А то трябва да си отиде, защото за тези две години демонстрира изключителна некомпетентност, изключителна безотговорност към интересите на българите и демонстрира едно единствено нещо – лични интереси, желания за прикриване на истината, желания за задкулисни сделки. Затова, ако искате да постигнем съгласие, това е нещото, около което трябва да се обединим днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика няма.
Господин Кошлуков, заповядайте за дуплика.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаеми колеги, госпожо председател, господин премиер, дами и господа министри!
Аз, разбира се, не мога да отговоря на Вашия въпрос защо се е наложило Пламен Петров да си отиде, а Абрашев да остане. Само Ви напомням, че това решение и на нашата група беше съобщено – не обсъдено, не аргументирано. Това е практика и в други кабинети. Аз не я одобрявам, но няма какво да направя.
На Вашия въпрос дали можем да работим заедно – този кабинет може би не е брилянтен, той обаче има своите достойнства и своите постижения. Надявам се след тази промяна министрите да бъдат по-отговорни, да работят по-добре, особено при това минорно настроение в залата. Те виждат какво става и знаят докъде сме я докарали.

Но истинската промяна днес е в групата ни. Това е промяната, която аз се опитвам да браня и да защитя. С тези колеги живея две години, не с министрите. С тези колеги се надявам да управляваме заедно. И ако можем да направим коалиции тук и да подкрепим закони и промени в Конституцията, които са нужни на България, предпочитам да го направим. Кабинетът е отговорен пред нас. Това, което мога да кажа, защото обещанията вече са безсмислени, е, че ще се опитаме да бъдем строги, да го контролираме и да търсим отговорност.
Пак повтарям, че този избор е на премиера, той има правото да го направи и носи цялата отговорност за него. Ние като депутати от мнозинството сме длъжни да го подкрепим с всичките условности, които тук отчетохме. Но днес имаме уникален шанс да вкараме закони, които исторически не бяха възможни в нито един друг момент. Кога щеше да мине Избирателният кодекс, при кой кабинет? Кога ще направим ние реформа на избирателната система?
Така че, уважаеми колеги, ние обсъждаме промяната в кабинета. Ако искате, й дайте оценка непълна, несъществена, нелепа. Аз давам кредит на доверие. Надявам се, че ще има някакво подобрение. Дали това е оптималната промяна? Не, хората го казват на улицата. Но в момента това е, което можем да направим ние тук, в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кошлуков.
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Както каза господин Кошлуков, настроението в залата е потиснато и трябва всички да сме наясно защо това е така.
Преди всичко трябва да съзнаваме, че има един въпрос над въпросите, който виси и в залата, и извън нея. А той е: на кого служи държавата, за кого работи властта, каква е мисията на правителството?
Госпожо председател, преди няколко дни господин председателят Герджиков участваше в едно предаване, в което един от най-острите политически наблюдатели на развитието на страната ни през последните повече от десет години - госпожа Велислава Дърева - му зададе следния въпрос: защо, господин председателю, се получава така, че не проблемите на обществото стават проблеми на управлението, а напротив – проблемите на управлението се превръщат в проблеми на обществото? И вярвам, че ако всеки от нас се постави на мястото на някой от зрителите, които ни гледат, не може да има съмнение какво впечатление оставя този дебат досега, тази дискусия. Дискутират се проблемите на управляващите, на разпределението и преразпределението на властови позиции, на натъкмяването на влияние и възможното балансиране така, че да се закрепи някак положението още мъничко. А това няма нищо общо с онова, което очакват от нас онези, които са ни пратили тук.
Ето защо според мен поне въпросът не е само в смяна на политиката, още по-малко в смяната на един или друг министър. Днес сме изправени много релефно пред проблема, че в България трябва да има промяна на качеството на властта, за да може българският гражданин да почувства, че има държава, от която той не се срамува, на която разчита да му помогне.
Точно тук, господин министър-председателю, Вашите предложения и като мотиви, и като структури, и като персони изцяло се разминават с тази основна необходимост, която стои преди всичко пред Вас. Защото по Конституция Вие ръководите и координирате общата политика и сте отговорен за нея.
Вие ни казахте, че дълбоко проучвате всеки проблем, че бавно решавате, защото водите широк диалог. Но Вие трябва да се съгласите, че ако в резултат на проучването и на диалога Вие не давате никакъв отговор на конкретните проблеми на деня, тази Ваша дейност остава безплодна. Нещо повече, тя води към задънена улица.
Ще кажете: кои са тия въпроси? Вземете здравеопазването. Пред Народното събрание втора седмица стои протест на хора, които не могат да получат лекарства за астма за деца, за възрастни. Те останаха, първо, без достатъчно внимание, да се излезе и да се говори с тях. Те ни пратиха писма, в които пишат: проследете, моля ви, онези ангажименти, които бяха поети пред нас, да се изпълнят.
Вие днес предлагате промяна на министъра на здравеопазването. Вие дума не казахте чули ли сте този въпрос, възложили ли сте на министъра още след обяд, ако бъде избран, да се занимае с него и да успокои тези хора.
Вие правите промяна в Министерството на науката и образованието. Израдвахме се на новината на господин Сендов. Но задаваме ли си въпроса, че Европейската комисия констатира в нейния доклад от миналата година, че в България разходите за наука са на безнадеждно ниско равнище, на опасно ниско равнище? И всякакви заклинания, че ние ще развиваме високотехнологични производства, без директното адресиране на този проблем на проблемите, без наука не може да има европейска страна. Никакъв туризъм и никакви други неща не могат да заменят сивото вещество, което трябва да се развива. Дума не казвате.
В скоби, аз, разбира се, очаквах от господин Паси словото, което той произнесе, то ободрява. Но нека да сме наясно: първо, имам основание и аз да споделя част от удовлетворението му, защото като външен министър в правителството на демократичната левица аз подадох молбата през ноември 1995 г. за приемането на България в Европейския съюз и по тези въпроси ние не спорим. Целият въпрос обаче е дали е гарантирана тази стъпка, това приемане на България.
Европа казва: ние подкрепяме вашия стремеж, ние сме готови да ви създадем предпоставки да се получи това, но работата зависи от вас, от българите. И тук се късат нещата. Защото, ако вие нямате правителство, власт, парламент, които са способни да представят на обществото сметката на едно или друго членство – тя не е само плюсове, там има разходна част и то сериозна - да обосновете и да покажете, че ясно си даваме сметка какво коства това като усилие и каква политика се води, за да спечели България от едно или друго членство, вие просто не си вършите работата като правителство.
Нещо повече, господин министър-председател, нежеланието Вие и вашият кабинет да давате отговори особено фрапантно пролича през последните дни. Миналия петък, когато беше ден за парламентарен контрол, Вие предпочетохте да отидете на море. На втората година от Вашето управление, в навечерието на деня на Конституцията, където конституционно е записано задължението министрите да отговарят, когато са питани, вие предпочетохте колективно да отсъствате от парламента.
Днес в състава на кабинета, който е тук, отсъства министърът на финансите. Защо? Той цял месец бяга от най-остри актуални въпроси, които задава всеки българин, включително и за операциите с фискалния резерв. Това е нарушение на всякакви конституционни задължения и грубо незачитане на парламента.

И най-накрая, господин министър-председател, забележете, по Конституция Вие лично назначавате заместник-министрите. Не говорим за министрите. Вие лично сте отговорен, че трети или четвърти месец няма заместник-министър на финансите, отговарящ за данъците и данъчната политика. Давате ли си сметка какъв застой и безпътица цари в този сектор от Министерството на финансите? И Вие считате ли въобще за нужно да дадете каквото и да било обяснение защо си подаде оставката този заместник-министър, какво смятате да правите, за да има ефективна данъчна политика?
Дами и господа народни представители, по много въпроси може да се спори, но според мен ние не водим сериозен спор по възловия въпрос – има ли друга политика, възможна ли е друга политика за управление на страната. Този въпрос се подменя с най-различни обвинения, най-различни квалификации, най-различни екзотични характеристики, които водят доникъде и не представляват ни най-малък принос за някаква позитивна дейност. Тук ние със Съюза на демократичните сили сме се стремили да спорим през годините не особено успешно, но аз трябва да ви кажа, че очаквам кога ще проговори господин Иван Костов, защото той е убеден, последователен и твърд защитник на онова, което най-общо се нарича дясна политика. И той я провеждаше по един доста енергичен начин, поемайки отговорностите, включително и да застане на стълбите на Народното събрание и да отговаря на една група граждани, които доста възмутено конфронтираха правителството. Но и той избяга, когато в средата на мандата си трябваше да обясни защо прави промени в кабинета си. И тук е неговата голяма слабост, която според мен му коства основната част от доверието, което той загуби у хората.
Ето защо всички онези предупреждения, които звучат днес към Вас, че вървейки по същия път, Вие ще имате същия финал, са напълно основателни.
Господин Кошлуков изрази редица съмнения и тревоги, които той споделя, но все пак каза, че ще даде кредита на доверие. Точно тази крачка аз не виждам никакво основание да бъде направена от всичко, което и Вие, и другите представители на мнозинството, заявихте от тази трибуна. Няма оправдание да продължава този род блокирана, безплодна, неефективна политика, която не създава нужната енергия в обществото да се пребори с колосалните проблеми, пред които е поставено. Никак не е достатъчно това, което казвате във Вашите мотиви, че: "Натрупаният опит през изтеклия период на управление доказа необходимостта от структурни и персонални промени в правителството, за да бъдат създадени по-добри условия за изпълнение на приоритетите в управленската програма на правителството "Хората за богатството на България". Нищо не значи това и никой не може да го приеме като сериозно отношение.
Ето защо завършвам с въпроса, който поставих: на кого служи държавата - на публичния, обществения интерес, на партийни, на групови или на лични интереси? Ще кажете: къде е този обществен интерес. В Конституцията. Тя е еманация на очакванията на цялото общество. Там ясно са записани конституционните принципи и норми, които всеки българин би искал да види реализирани. Онзи ден в една дискусия, която беше проведена със Сдружението за конституционност и демокрация, в края на краищата един участник каза: добре, но през всичките тези 12-13 години Конституцията нищо на практика не повлия, от нея нищо не зависеше, други бяха движещите сили. Е, добре, въпросът днес е: хвърляме ли я, скъсваме ли я, забравяме ли за нея и оставяме ли се да бъдем влачени по-нататък от тези така наречени невидими сили? Или напротив, всеки, който иска да има достойна страна, в която да изживее старините си и да завърши своя жизнен път, според мен би трябвало да се хване именно за Конституцията.
Първото изпитание са местните избори. Тук се заявява, че Новото време иска нова възможност за хората да гласуват. Говори се за кодекса. Добре, но защо вчера мнозинството наложи поправка в закона, която не дава на селища с до 100 жители да гласуват, а го вдигна на 250? Къде е тази воля хората наистина да се изкажат?
Пред всеки от нас, пред всяка от партиите предстои изпитът пред избирателите. Никой вече не е абониран с позицията, че "нас ни нямаше". Преди две години това важеше за НДСВ, днес не важи, господин Милушев. Тези две години НДСВ носи отговорността на властта. И големият проблем е, че вие не успяхте да разсеете впечатлението, че управлявате различно от старите партии. Напротив, създаде се впечатлението, че вие отидохте отвъд тях в онези отвращаващи хората практики, които ги оттласнаха от нас преди две години и дадоха кредита на доверие на вас. Това е вашият голям проблем, но никой не е абониран за доверието на хората, предстои на всеки един от нас да се яви пред тях.
Струва ми се, че това правителство не може да води ефективно страната по-нататък, ето защо аз ще гласувам "против". (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика има думата господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, винаги съм се учудвал на демагогията, когато говорите от тази трибуна. Искам да Ви кажа веднага за астматиците в България, за които съм абсолютно сигурен, че не сте толкова разтревожен. Въпроса с астматиците в България ние го разгледахме заедно с неправителствените организации и беше препоръчано на Националната здравноосигурителна каса да реши този въпрос. Тъй като досега той не е решен, точно днес в Комисията по здравеопазването отново викаме според процедурите и законите в страната представители на Касата. И бъдете сигурни, че този въпрос ще бъде решен. Ако се запознаете с това, разбирате ли, че въобще няма да го поставяте като въпрос, който, виждате ли, правителството нехае да бъде решен. Но, така или иначе, същите проблеми вие създавате и по отношение на присъствието ни в Европейския съюз и НАТО – на практика сте "за", а всъщност сте "против".
И последното нещо, което искам да ви кажа, е, че когато един ден Иван Костов проговори, сигурен съм, че няма да каже добри думи за Вас и за вашата партия. Благодаря. (Шум и реплики .)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика има думата господин Димитров.
Димитър Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Пирински, съгласен съм с това, което казахте за българската наука, само ще кажа, че тя не е поставена в това положение, в което се намира, от този кабинет. И се надявам да подкрепите внесения от този кабинет законопроект за научните изследвания, който се надяваме да подобри този ресор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Кенаров.
Пламен Кенаров (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата за реплика по отношение на болните астматици. Уважаеми господин Щерев, Народното събрание и Комисията по здравеопазването не е мястото, където се решават проблемите на астматиците в Република България. Тя няма нито правните, нито финансовите възможности, нито управленски действия, за да решава проблемите на астматиците. Вярно е, че те стоят отвън. Това е работа на Националната здравноосигурителна каса и на нейния директор, господин Щерев, когото Вие лично посочихте. Това е работа и на Министерството на здравеопазването, а не на Комисията по здравеопазването, където ще се занимаваме с този въпрос днес. Днес ние ще ги изслушаме за сведение. Господин Пирински правилно посочи, че хората стоят пред Народното събрание, защото ние като народни представители избираме изпълнителната власт, особено Националната здравноосигурителна каса, която трябваше да бъде публичен орган за управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кенаров.
За дуплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Щерев, когато съм заставал тук, съм говорил това, което мисля. Когато е трябвало да нося отговорност и за изказванията, и за действията си, съм се стремял да я нося доколкото мога.
Вие помните миналата година споровете в Комисията по бюджет и финанси за средствата за лекарства. Вие тогава уверявахте, че нещата са наред за годината. Вие отчитате и трябва да отчетете, че практиката ви опроверга още в средата на годината.

Що се отнася до науката, аз отново повтарям: две години този кабинет носи отговорност, включително и за разходите за наука в бюджета. Не става въпрос за закони. Ясно е, че България има ограничен ресурс, но е въпрос на приоритети, които трябва да обясним и на Международния валутен фонд, че без наука България не е включително и добър платец.
Що се отнася до отношението към въпроса за хората, страдащи от астма. Дори всичко да е направено, отговорното поведение е да се заяви от тази трибуна, че сме ви чули, че работим и че ще решим така и така въпроса. Защото мълчанието създава впечатление, че приказката за стълбата е стигнала до горното стъпало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Искам да съобщя, че в момента на балкона в Народното събрание са гости от Комисията по земеделието на Европейския парламент с председател Йозеф Дол. Моля да поздравим гостите. (Всички стават и с ръкопляскания поздравяват гостите от Европейския парламент.)
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Министър-председателят на Република България ни поднесе уникален управленски феномен – министрите, към които бяха отправени най-големите критики, които събраха всичката негативна обществена оценка, запазиха постовете си. Състоя се промяна без промяна. Сиреч, разместиха се основните играчи чрез съшити с бели конци вътрешни рокади, в рамките на голямото семейство от министри.
България се нуждаеше от промяна в политиката на управляващите. Вместо това станахме свидетели на демагогска смяна и разместване на лицата в кабинета. След като не можа да продаде “Булгартабак” на когото трябва, на министър Николай Василев сега пък му възлагат да хариже БТК и “България ер” в новата му роля на министър на транспорта. Заради увереността й, че постепенно забогатяваме, на министър Шулева се дава възможност да констатира същото и като министър на икономиката. След като успя да разкоординира Парламентарната група на НДСВ, сега на Пламен Панайотов е поставена отговорната роля да координира евроинтеграцията в България.
За да бъдат ефективни правителствените промени, които Вие, господин премиер, оповестихте, те трябваше да бъдат продиктувани от тревога за провалената приватизация; за нищожно малките чуждестранни инвестиции; за необоснованото увеличаване цената на тока; за закриването на болници и училища; за хаоса в здравеопазването и образованието; за игрите с външния дълг и фискалния резерв. Тепърва ще задаваме въпроси защо закрихте клоновете на БНБ в Бургас, Враца и Русе?
Бих искала да Ви припомня какво ви каза 61-годишният Христо Стоянов по време на Вашето посещение в Добричкото с. Балканци през 2002 г. – “Гладни сме. Царю, чуваш ли какво ти казвам? Аз съм дошъл тук само, за да ти кажа, че сме гладни”. А Вие му отговорихте: “Трябва да излезем от негативизма”. Но как се излиза от омагьосания кръг на глада и мизерията, господин министър-председател?
Едно сравнение. През същата 2002 г. Вашият, види се, любим вицепремиер Николай Василев даде на свой приближен дневна надница от 963 лв. и това е част от несъстоялия се нов морал на новото време.
Редом с тревожните въпросителни за физическото оцеляване на нацията, още по-болезнено звучат в общественото пространство духовните въпросителни: защо управляващите насърчават денационализацията на българското образование? Има ли по-голямо проклятие за един народ от затворените врати на неговите училища? Защо с равнодушие се гледа на разпадните процеси в областта на културата и духа? Българските учители и ученици, духовните люде, нашите деца ви питат: защо вашият министър на образованието и просветата посегна на свети имена като Вазов и Паисий? Защо дръзна до кощунства със стихотворението “Аз съм българче”? Как се нарича това, ако не тежък симптом на отродяване?
Кой ще понесе отговорност за хаоса в образователната система, за стоте хиляди деца, които не тръгнаха на училище поради бедност? Или някой съзнателно иска да разсипе българското образование?
Дами и господа от управляващото мнозинство, чии са следните думи: “Почти няма вечер, в която да не ида на прием. Трябва да ходя да се показвам. Посланиците вече са ми приятели, като ме видят, отдалеч ми махат. Самият аз съм удивен от нещата, които съм свършил. Тук, на този диван, се изредиха едва ли не посланиците от цялото земно кълбо”?
Господин министър-председател, с горест ще кажа, че Вие поверихте културата на 1300-годишна България в ръцете на автора на тези мисловни напъни. Културата на тази 1300-годишна България не заслужава подобна орис – да продължава да бъде ръководена от министъра с най-ниския рейтинг и с най-оспорвания авторитет сред българските писатели, художници, творци – хора на духа. Трябва ли да мислим, че неговото присъствие, начело на Министерството на културата, е случайно? С каква мисия сте натоварили министъра на културата и министъра на образованието, че тъй благосклонно гледате на рушителното им присъствие в българското духовно пространство?
Господин министър-председател, съберете доблест и мъжество, изправете се пред хората, които преди две години Ви повярваха. Разбирате ли, че над 60% от населението е на прага на абсолютната бедност? В състояние ли сте Вие и вашите министри да почувствате отчаянието, мизерията и духовната несрета на българския народ? Скоро, твърде скоро ще свърши оглушителното мълчание на нашия народ. Скоро, твърде скоро ще се събудят защитните сили на българите, защото никой не е по-голям от своя народ. (Ръкопляскания от НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата господин Моньо Христов за изказване.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господин министър-председател, министри! Тук няколко сърдити народни представители, сърдити като млади момчета от различна възраст, скочиха и защитиха сериозно министър-председателя във връзка с добрата оценка, която даде моят колега Михайлов. Затова аз ще започна по друг начин. Аз ще отчета успехите на министър-председателя за това 2-годишно управление и неговата голяма отговорност.
Първият голям успех на министър-председателя и на този кабинет е, че той реши имуществените и капиталовите въпроси на семейството на министър-председателя. За две години тези въпроси бяха решени с бързина. Аз мисля, че част от мотивите за отстраняването на някои министри и за структурната реформа е сигурно несъгласието на някои министри да бъдат решени тези имуществени въпроси.

Вторият въпрос, който беше решен от министър-председателя и който днес, а и в продължение на две години виждаме в тази зала -ако използвам някои думи на господин Гиньо Ганев, това е умелият начин, по който беше разстрелян българският парламент – духовно, като парламентаризъм, като изградена традиция, като процедури, като законодателство. Да, умело! И днес бяхме свидетели как се гърчат депутатите от мнозинството, бяхме свидетели на хора, които в продължение на 12 години са участвали в тази политика и имаха достойнството да заявяват твърдо своите намерения и да ги отстояват, но днес те се опитаха да бъдат само добронамерени към своя министър-председател, а не да изискват от него да провежда политиката, заради която беше избран – той и това мнозинство. Какво се получава на практика? На практика сме в държавата България, Република България, където имаме наченките на един авторитарен режим! (Смях в НДСВ и ДПС.)
Да, някои ахкат, но наченките започнаха! А сега ще бъдат допълнени с голямото структурно преустройство на Министерския съвет и, поздравявам господин Станишев за това, което каза – да, идва и ЗКПЧ-то, което трябва да командва всичко.
Расим Сеидахмед (ДПС, от място): Как не сме се сетили?… Забравихте Командира!
Моньо Христов (ПСОДС): Дами и господа народни представители, господин министър-председател, тук може да се говорят много работи, но се чудя какво си мисли този, който стои пред екрана и гледа нас, гледа и вас, и си вика: защо, бе, след като две години не беше направено нищо от този кабинет, защо като само пенсиите бяха вдигани в размер от 3 до 6,7%, защото след като доходите ми не нараснаха, защо след като земеделското производство се срина на два пъти и се връща в периодите на текезесарските години през 50-те и 60-те години (смях от КБ), къде е този министър-председател, който дойде, повервахме му, а той, изправяйки се пред парламента днес, дори не може да обясни мотивите за тези промени!
Господин министър-председател, парламентът е лидерът на политиката в България! Вие го принизихте до нивото на 15%! Президентът е лидерът в обществения живот! Той също е унижаван постоянно от мнозинството, а министър-председателят, който е лидерът и двигателят и в икономиката, и в политиката, и в обществения живот просто липсва като такъв. Той само стои като стоик. И какво от това?
Така че, господин министър-председател, призивите да се вземете в ръце и да започнете да работите или да се оттеглите, са съвсем нормални призиви. Защото виждате колебанието в собственото си мнозинство. Ето защо ние от опозицията, и лично аз, няма да подкрепим този кабинет, защото той още повече ще замърси политиката и въздуха в България. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи зареплика?
Заповядайте, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колежки и колеги! Ще бъда съвсем кратък.
Господин министър-председател, не приемам Вашите мотиви, че почти нищо не се разбира, но не само заради мъглявината, а и заради факта, че този път действително и персонално Вие ме обидихте като лекар с 38-годишна практика, но обидихте и 33000 български лекари. Ще Ви обясня защо.
Не може да сменяте министъра на здравеопазването, и да го заменяте с човек от неговия екип, който две години работи с него, а никой почти не го познава и с нищо не е доказал, че е активен към друг вид политика, не към тази, която провеждаше министър Финков. В момента предлагате една формула, която е позната в Европа, когато начело на такова тясно професионално министерство като здравеопазването, трябва да се постави политическо лице – да, има такава практика, но се иска силна политическа фигура, която да провежда определена политика. Каква политика ще провежда един експерт, брокер или менажер, както Вие го наричате? Каква политика? Кой ще отговаря утре за тази политика? Той ли, Вие ли, или парламентарното мнозинство, кой ще отговаря? На тези въпроси Вие не ми отговорихте още преди година и половина – приоритет ли е за Вас това здравеопазване и тази прословута здравна реформа? Днес отново го доказвате с тази смяна, която просто е смешна – да смениш полукон с кокошка. (Смях в блока на ПСОДС.)
Значи Вие или не искате да задълбаете в тази тема, наречена здравна реформа, или наистина просто не я разбирате. Това е много интересен феномен. Знам, че имате европейска култура, но все пак трябва да имаме и европейско здравеопазване.
От друга страна, днес, тук, като говорим точно за това здравеопазване имам чувството, че не разбирате къде Ви е проблема в здравеопазването. Проблемът е в тази зала, уважаеми господин министър-председател! В тази група, която се занимава със здравеопазване във Вашето мнозинство. Там Ви е проблемът. Написал съм Ви го лично в едно писмо, когато ме помолихте да дам препоръки как да се справим с проблема на Здравната каса. Тогава Ви написах ясно и категорично: господин министър-председател, сменете Финков, сменете Щерев, ако искате нещата да вървят. Вие сега сменяте Финков без достатъчно основания за неговата некадърност или корумпираност, или нещо друго, но не искате да пипнете нещата там, където е центърът. Центърът на болката, на проблема е в тази комисия – защото няма друга комисия на това Народно събрание, която толкова пъти да бъде бламирана както в самата комисия, така и в пленарната зала. Вие не четете ли стенограмите на това Народно събрание, за да разберете за какво е ставало дума през тези две години, за да видите, че Вашите хора, от Вашето мнозинство сваляха законите, предложени на тези хора? Ето тук е проблемът и не трябва да си крием главата като щрауси. Смятам, че нямате основание да искате продължение на мандата по-нататък, защото плъзгането е толкова сериозно, така вървите стремглаво надолу, че дори и да има добронамереност, за която говори отново популистки доц. Щерев – “Дайте да се прегърнем!”, аз Ви заявявам лично: никога няма да заработя с Вашия екип, никога! Защото сме различни хора, изповядваме различно верую. Моето верую не е това, което е на Вашите хора. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители. Този парламент започна с приказка за стълбата – приказка, в която ние си имаме всичко. И докато вие, уважаеми госпожи и господа от мнозинството и коалиционния партньор се движихте бързо нагоре по стълбата, искам да видим как българските граждани, хората в България, се движиха по стълбата надолу.
И така, имало едно време 100 дни – от 24 юли до 30 октомври 2001: увеличение на цените на брикетите – 13%, увеличение на цената на тока – 10%, увеличение цената на парното – 10%, поскъпване на цените на лекарствата средно 79%, нарастване на средната работна заплата – 1,6%”, доверие в правителството – 52%.
Двеста дни – от 1 ноември 2001 до 8 февруари 2002 г.: увеличение на цените на брикетите – 9%, отново увеличение на цените на лекарствата, увеличение на услугите средно с 4%, нарастване на средната работна заплата – 2%, доверие в правителството – спада.
Триста дни – от 9 февруари до 19 май 2002 г.: увеличение на цените на телефоните – 16%, нарастване на средната работна заплата с 6,7%, доверие в правителството – спада.
Четиристотин дни – от 20 май до 27 август 2002 г: увеличение на цените на тока – 20%, увеличение цената на парното – 10%, нарастване на средната работна заплата – 0,4%, доверие в правителството – спада.
Петстотин дни – от 28 август до 5 декември 2002 г.: увеличение на цените на пътническите превози в Българските железници до 20%, нарастване на средната работна заплата – 0%, доверие в правителството – спада.
Шестстотин дни – от 6 декември 2002 до 15 март 2003 г.: увеличение на цените на около 700 лекарства с 22%, намаление на средната работна заплата с 0,7%, доверие в правителството – спада.
Седемстотин дни – от 16 март до 23 юни 2003 г.: нарастване на средната работна заплата по прогнозни данни – 2,1%, доверие в правителството (викове в блока на ПСОДС: “Спада!”) - спада.
Осемстотин дни – 24 юни до 1 октомври – ако бъде – 2003 г.: нарастване цената на тока с над 20%, нарастване на цената на парното с над 12%, нарастване на цената на градските разговори с 14%, нарастване на средната работна заплата по прогнозни данни с 1,4%, доверие в правителството – що е то?
Уважаеми господин премиер, това са фактите, това е движението на българските граждани по стълбата надолу, това е, господин министър на външните работи, календарът на българските граждани, на всички български граждани, може би с изключение на една малка част, която преди малко беше така добре идентифицирана от моя колега. Това са фактите, това е Вашата политика дотук. Какво завещавате от днес на българските граждани, ако мине кабинетът? Още движение надолу по стълбата.
Мисля си, че ние имаме в себе си сили да казваме истината и аз казвам истината. Това са фактите, които са официални и всеки има достъп до тях. Оттук нататък, каквото и да кажете, уважаеми господин премиер, ще бъде лъжа. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Михайлова. Разполагате с четири минути.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Благодаря Ви много, господин председател.
Господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! На 6 юли 2003 г. министър-председателят на България направи поредното обещание – обеща, че е дошъл моментът да даде доказателства на нашите избиратели, цитирам: “Че сме способни да отчетем грешките си, да се обновим, за да посрещнем с нови сили предизвикателствата.”
Какво се случи в тези десет дни? Това, което се случи, в едни стари времена можеше да бъде наречено реорганизация. Няма промяна в ръководството на парламентарната група, просто имаше смяна на персонажи. Няма промяна и в правителството, което днес Вие, господин министър-председател, ни предлагате. Пак има смяна на персонажите. На това по времето на комунизма му казваха реорганизация. Това е, което вършите, за разлика от това, което обещахте. Затова искам да кажа, че Парламентарният съюз на обединените демократични сили не може да подкрепи това, което сте предложили. И да ви кажа защо: защото, първо, няма промяна в политиката; второ, няма носене на отговорност, в това число и лична отговорност на Вас като министър-председател, който дадохте поредните обещания и не ги спазихте. Направихте нещо друго и показахте безсилието си с правенето на политически сметки и пазарлъци вътре в НДСВ и с ДПС. Това предлагате днес на българския парламент, това предлагате на българските граждани. Искам да ви кажа как го разчитам: разчитам го като страх. Страх да носите отговорност, страх да водите, страх да бъдете лидер, страх да бъдете министър-председател! Това, което днес ни предложихте показва, че не можете да изпълнявате своята отговорност – министър-председател на България. И аз Ви предлагам да направите единственото добро нещо, единствения полезен ход в тази ситуация, която дори и вашите депутати от мнозинството разбират и гласно се възпротивиха, единственото, което можете да направите, е да изтеглите проекта за решение, което предложихте и се подиграхте с българския парламент и с очакванията на българските граждани. Все още не е подложен на гласуване. Ако е истина това, което казвате, че желаете промяна, че желаете да направите нещо за българските граждани, изходът е само един: сега, в този момент да заявите, че оттегляте предложенията, които дадохте в този парламент. Съветвам Ви най-искрено да го направите. Единственият Ви изход е този! (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Искам да обявя времето: НДСВ разполага с 2,5 минути, ОДС с 1 минута, Коалиция за България с 4 минути, Движението за права и свободи с 24 минути, Парламентарната група на НИЕ с 22 минути, а независимите депутати досега не са използвали времето си.
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (НИЕ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се опитам с няколко думи да се върна назад в историята, когато беше онзи чудноват ден 6 април. Може би Ваши външни или вътрешни експерти успяха да намерят именно есенцията на малкото капка останала надежда у българския народ, който не само че Ви повярва, Вие използвахте в прекия смисъл на думата трик – “Вервайте ми!”. Да, хората Ви поверваха. В тези кратки времена първите шест–осем месеца, хората наистина се надяваха, че Ви вярват, и че Вие ще направите всичко необходимо със своя външен и вътрешен екип в Министерския съвет.
Минаха известни месеци. Напук на цялото очакване на българското общество, вместо Вие да обедините българската нация, да спрете политическата партизанщина, да обедините всички политически сили с цел просперитета на Република България и възраждането на българския гражданин, се получи тъкмо обратното по справката, която колежката от Обединените демократични сили каза. Нейното изказване аз бих завършил не с: “Рейтингът пада.”, а с “Правителството пада. То не трябва да съществува.”
Тук, от тази зала искам много ясно и еднозначно да кажа, че каквото и да се реши в тази зала, да бъде направен ремонт на този кабинет, то той е съшит с много, много бели конци, които биха се спукали не по-късно от 45 дни от този ден нататък.
Аз също искам да задам въпроси на моите колеги народни представители от бившата ми Парламентарна група на НДСВ. Ние, уважаеми колеги, също носим огромната вина за това, което се случи в държавата. Аз самият декларирам тук, пред министър-председателя, че самият вярвах и повярвах, денонощно работех не само в моя избирателен район Ямбол, но обикалях навсякъде из България по паланки, села и градове. Аз уверявах и убеждавах. Непрекъснато, когато се явявам в своя избирателен район и отивам в други избирателни райони, се получава именно парадоксът на огледалото. Този парадокс на огледалото е ситуацията, в която народният представител от НДСВ, прибирайки се в района си, не знае какво да каже и какво да говори.
Досега бяхме свидетели на законотворчество в Тридесет и деветото Народно събрание, спуснато от Министерския съвет за сведение и за изпълнение и всеки един народен представител го изпълняваше - по заповед на щуката или на министър-председателя, или на този кабинет, който отдавна е компрометиран с тези противоконституционни закони, които вече знаем, Основата на това управление е създаването на противоконституционни закони с цел създаването на благоприятна среда, в която не само че българският гражданин няма да възтържествува, но той още повече и повече ще обеднява, за да се дойде до момента, в който може би този Министерски съвет, може би това Народно събрание ще измие срама пред целия свят. И ще каже: “България не съществува. България е приморски район.” Това претопяване, този геноцид, който става ежедневно и ежеминутно, просто не може повече така да се търпи.
В продължение на изказването на колегите от Обединените демократични сили аз също подкрепям това предложение – вие сега, в този момент да изтеглите тази позорна поправка. Защото аз лично помолих Николай Василев една седмица преди женския празник – 8 март, да стане и да си замине там, откъдето е дошъл.
Гарантирам ви, уважаеми колеги, че ще се боря денонощно срещу това, което става. Ще припомня само един пример. 67 души народни представители от НДСВ подписаха прекрасната инициатива за създаване на комисия за борба срещу корупцията. Тя беше подкрепена отляво, отдясно, от всички. Но какво се получи тогава? 112 души народни представители подкрепиха тази идея, за да е истина, че цялото Тридесет и девето Народно събрание ще се впише във Вашата платформа от 6 април, че ще се борите срещу корупцията. Но се получи тъкмо обратното. Вие сложихте такова ръководство на тази комисия, че тя не функционира. И тук, от пленарната зала искам да кажа за уважавания си колега Костов, който пред представители на Европейския съюз има смелостта да каже, че тази комисия работи, получава сигнали с политически ангажимент и ги изпраща към съдебната система. Това е срам и позор не само за българското Народно събрание, но и за тази комисия.
Уважаеми господин министър-председател, по-достойно би било да направите следното. Многократно аз чрез медиите, чрез колегите съм се опитвал да кажа, че именно този Министерски съвет изчерпа окончателно и безвъзвратно своите функции. Защо? Ще отговоря. Защото нещата в страната не вървят!
С изключително голямо удоволствие слушах Вашите мотиви, господин министър-председател. Вие казахте, че Тридесет и деветото Народно събрание трябва да има активна работа в този парламент. Не може да има и не може да съществува активна работа в този парламент, колеги, поради това, че вие като НДСВ казахте: “Край на политическата конфронтация”, а създавате политическа конфронтация ежедневно, ежеминутно и т.н.
Тук няма да се спирам и да маркирам в крайности какво точно се случи и се случваше през времето, когато народните представители, които достойно запазиха своето чувство за отговорност, продължиха това, което беше започнато на 6 април,. Но Парламентарната група на Националния идеал за единство не спря да работи. Тя вече създава нови стратегии за ново, устойчиво развитие на Република България, в пълен консенсус и единодействие по европейските и световните ценности.
Това Народно събрание не функционира, защото в крайна сметка Вие не давате тази възможност. Вие бяхте човекът, който се изправи пред обществото и каза: “Аз ще обединя българския народ.” Но Вие не го направихте, Вие просто го разединихте. Аз съм убеден в това, което казвам.
Може би причината не е само във Вас, защото откакто Вие сте на власт, господин министър-председател, днес за първи път аз чух за две Ваши грешки. Тук, в тази зала Вие споменахте за две ваши грешки. Първата Ви грешка е, че сте сгрешили, като не сте раздали на колегите народни представители СV-та, защото сме в новите информационни технологии, може би под ръководството на Николай Василев в новото министерство. Да, това е първата Ви грешка, която аз и българското общество чу, че Вие грешите!
Втората Ви грешка, която казахте, е, че сте сбъркали, че сте назначили министър Финков преди две години за министър на здравеопазването. Изключително радостно – за две години управление ние, народните представители, България, обществото чу за две единствени грешки!
Казахте за солиден идеализъм, за последователност в преследването на една цел. Аз бих Ви поставил въпроса: коя е Вашата цел, господин министър-председател? Вие добре афиширахте и направихте своята първоначална програма, добре направихте организацията. Аз също участвах в тази организация. И тук, пред тази трибуна казвам, че аз също нося своята персонална отговорност. Но не съм човек, който ще си посипе пепел на главата и няма да носи своята персонална отговорност.
Тук, от тази трибуна заявявам: достойното нещо, което може да се направи в този момент, в този труден за българската страна и българското общество момент е Вие да изискате вот на доверие. И може би обновеното парламентарно мнозинство с новото ръководство, което аз изключително много уважавам… В това ново ръководство ние всички вярвахме, надявахме се,че може би ще се променят нещата. Но какво се случи? Изчаквайки и създавайки ново ръководство, което наистина показа едно конструктивно действие и поведение за бъдещо развитие както на парламента, така и на политиката – да се възвърне и да се възстанови, обществото очакваше да се върнем на 180 градуса към основните ценности. Но Вие и този път не дадохте възможност на това ръководство конкретно, стройно и ясно да си свърши работата. Защото отново спуснахте неща, които предполагам, че не са обсъждани в парламентарната група.
Във Вашето изказване споменахте една много интересна фраза, която може би малко народни представители чуха или забелязаха. Но все пак Българската национална телевизия предава и аз искам пред целия български народ да повторя това, което Вие казахте: "Ние трябва да сменим с нови хора министрите, които да не бъдат комисионери, а истински професионалисти.” Кои имахте предвид, господин министър-председател, кои комисионери от сменените министри Вие имате предвид?
Ще се върна към малките политически репресии, които Вашите министри… Ако Вие желаете лична среща, която съм искал многократно, може би ще бъде за първи път, ще Ви назова с точните имена нещата за Вашите министри, които репресират политически конкретна група от хора не само от Парламентарната група на НИЕ, но и от Вашата парламентарна група. Има такива механизми, които Вие като един изключително интелигентен човек, естествено с друго възпитание – царско, със синя кръв – Вие не можете да допуснете какво става в тази страна. Аз съм готов да Ви ги разкажа, дори черно на бяло и писмени документи да Ви дам.
Смятам, че рокадите, които направихте с господин Василев и госпожа Шулева – опитни и мотивирани лица, са за продължаване на Вашата политика. Това Вие го казахте. Това е цитат от Вашето изказване. Аз бих казал, че госпожа Лидия Шулева наистина направи една интересна и стройна, бързо работеща социална система. Друг е въпросът, че огромните социални проблеми в страната не се решават от днес за вчера. Обществото наистина трябва да знае, че социалната сфера е една от най-трудните задачи на всеки един кабинет. По-скоро аз положително оценявах работата на госпожа Шулева. А какво става? Вие я изпращате в едно друго ведомство, в което батакът е пълен. Може би като ангел спасител, който да уточни и изправи цялата работа в Министерство на икономиката? А изпращате Николай Василев от Министерство на икономиката в Министерство на транспорта. И аз ще назова защо е този Ваш ход. Ако този ход не е Ваш, аз моля да бъда извинен. Ако този ход за изпращането на Николай Василев в Министерство на транспорта и съобщенията е чужд, моля Вие да му потърсите отговорност. Николай Василев заминава в това министерство, за да може в близките година и половина-две да могат да бъдат раздадени на концесия летищата, инфраструктурите и всичко, свързано с транспорта и комуникациите в Република България. Не, господин Василев, няма да Ви позволим това да направите.
Използвам случая да Ви се извиня, че Ви упрекнах в корупция, но аз знам, от много места получих сигнали, че Вие не сте корумпиран човек. Вие сте човек идеалист, но хората под Вас, хората, които Вие ръководите, използват до такава степен Вашата младежка неосъзнатост и неяснота в управлението, че те от своя страна източват държавата 1:1 пар екселанс.
Говорим за истината, уважаеми колеги.
След доста мъки и трудности искам тук да кажа, че българско движение "Национален идеал за единство" оттук насетне ще има своето достойно място в балансиращата политика в Народното събрание и в Република България. Ние, като парламентарна група и като вече политическа формация, оттук нататък ще направим в най-скоро време анализ на истината за погрешния преход през последните 13 години. Ще извадим истината за това управление и всяка една политическа сила, която възнамерява да управлява, ние ще назоваваме конкретно и ще казваме истината такава, каквато е. Каквото ще да ни струва. Всичко е спокойно, казват хората. И руснаците навремето в Руско-турската война казват "На Шипка всл спокойно!". Да, на Шипка всичко е спокойно, но долу в обществото, долу в долините нищо не е спокойно. Защото вие сте седнали и ние сме седнали на един взривоопасен похлупак. Престанете с думите за българския народ и не се крийте зад този изстрадал народ. Той ще прецени.
Нито вие, нито политическите централи на НДСВ или на която и да било политическа партия ще определя бъдещото развитие на България. Друг е проблемът, че през последните години и най-вече в последните две се смениха моралните и материалните ценности на това общество. Защото трябва да се направи една ясна ширококоалиционна експертна програма за близките година и половина, две, независимо от коя политическа сила – и отляво, и отдясно, и от НДСВ, и от независимите, и от нашата парламентарна група има много коректни и големи професионалисти, които могат да помогнат на България, но явно няма такава воля. А когато ние решим да се обединим, бихме помогнали на тази страна. И да се обединим към вътрешнополитически ценности за възраждане наистина на икономиката на България, на инфраструктурата, на социалната сфера, на здравеопазването. Защото само поради тази причина, ако ние се обединим, бихме влезли някога в Европа. Така, както сме тръгнали, Европа само ще я сънуваме.
Във връзка с това призовавам, господин министър-председател, отчитайки предложението на Обединените демократични сили – те Ви призоваха да изтеглите тези поправки, защото наистина са съшити с бели конци – достойното Ви поведение ще бъде наистина да се изправите пред обществото, на първо място пред пленарната зала, и да назовете нещата такива, каквито са. Защото наистина ние не сме наясно.
Направихте нова стъпка, за която всички Ви благодарим. Създадохте промени в ръководството. Осъзнахте и анализирахте фактите с излизането на Веселин Близнаков, за да няма много, много хора от старото ръководство. Приветстваме новото ръководство на НДСВ, но Вие може би не му давате тази възможност – Вие или хората около Вас. Пак повтарям – търсете отговорност и на хората около Вас, които не дават възможност на развитие на групата и на българското общество. Достойното поведение би било Вие да искате вот на недоверие, което, естествено, в по-голяма степен съм сигурен, че няма да го получите. Но да получите своя пореден и достоен шанс чрез управляващото мнозинство на НДСВ Вие да получите втори мандат. И тогава да се обърнете конструктивно не само към себе си и собствената си група, не само към внесените си министри, да си направите конкретен и ясен анализ и да поискате адекватно експертно управление на база пълен политически консенсус на минимум пет вътрешни политически приоритета.
И още веднъж умолявам, господин министър-председател, не спекулирайте с българския народ. Този народ в крайна сметка е търпелив, той ще даде своята възможност, но той трябва да се развива. Благодаря. (Ръкопляскания от НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Николов.
Искам да поканя министър Валентин Церовски, които изяви желание да направи изказване.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, колеги министри, уважаеми народни представители! Не съм подготвил изказване и се чудя как да започна (смях в КБ), но много ми се иска да започнем да си припомняме това, което става - тази политическа демагогия, на която ние сме свидетели днес, и този театър, в който най-различни видове артисти, за съжаление вече няма народни артисти, упражняват едно фантастично красноречие, забравяйки откъде, кой, как е тръгнал, защо е тук и къде е крайната цел на държавата. Иска ми се по някакъв начин да поговорим малко и на тази тема. Ще кажа моите скромни спомени в българската политика, които датират малко преди 1989 г. Обърнете внимание, тези, които се смееха, тръгват. И с удоволствие тръгват, защото няма да им бъде приятно да чуят това, което ще припомня. Надявам се, че от другата страна няма да тръгнат. А, тях ги няма!
Ще започна отсега назад. Господин Николов, най-голямата демагогия и най-сериозното престъпление е, когато се подменя вотът на избирателя. Вие говорите за единство. Единство имаше, когато българският избирател гласува 120 депутатски места, уверявам Ви, на никой друг, а на премиера Симеон Сакскобургготски, както с любов го нарича народът Симеон Втори. Тогава българският народ повярва на няколко прости тезиса, които сегашният премиер постави в едно простично, разбираемо слово. Не мислете, че българският народ не разбира какво значи подмяна на вота му. Българският народ прие за първи път едно цивилизовано, европейско споразумение на Национално движение Симеон Втори с Движението за права и свободи и гласува доверието на тази управляваща коалиция и даде възможност на тази коалиция да реализира това, което обеща премиерът Сакскобургготски. Ако говорим за морал, ако говорим за различия, ако вашата парламентарна група не може и не вижда общи позиции с Парламентарната група на НДСВ, то достойното поведение е вашите депутати, които не изповядват нашата политика и го декларират ежедневно и ежечасно, да напуснат парламента и на тяхното място да влязат следващите от листата на НДСВ, което е вотът на българския народ за четиригодишния мандат на управление. Това е азбуката в политиката. Няма друга азбука, няма друг морал!
Тридесет и деветащината, която върви с пълна сила, подклаждана от двете опозиционни политически сили, които са в рамките на 40-50 депутата, също благодарение на вота на българския народ, има една-единствена цел и от тази трибуна Съюзът на демократичните сили точно и ясно я казва: отново да се подмени вотът на българския народ извън конституционно, като се чудят как да провокират извънредни парламентарни избори. Провокирането на извънредни парламентарни избори тогава, когато няма икономически и политически основания, е опит да се подмени вотът на българския народ.
Второто нещо, което искам да ви кажа, господа – ние всички помним управлението на Българската социалистическа социалистическа партия от последните двама младежи. Знаем първия младеж и опита му с неговия кабинет докъде докараха държавата. Виждаме и амбициите на втория младеж и заявките му за властта. Виждаме и цялата пропагандна машина, която е впрегната с редица натъртващи… (Реплики от КБ.) Не, няма да се махна. Искате да се махна, ама няма да се махна. С редица клишета, които, за жалост, тази пропагандна машина, която толкова години обработваше мозъците на българския народ, продължава да функционира.
Може би трябва да си припомним пълния крах и колапса от унищожената банкова система. Може би трябва да си припомним мораториума на Луканов. Може би трябва да си припомним изпразнените пенсионни фондове и вашия плач сега как и колко да дадем, как и колко да увеличим дохода на хората – как 17 на сто увеличение на дохода на хората било малко. Малко е, защото базата е малка, защото базата, от която наследихме доходите, е малка.
Ако трябва да започнем да говорим за Съюза на демократичните сили и за корпоративните интереси, които му се привиждат в това управление и в тази парламентарна група, трябва да ви уверя, колеги от НДСВ, че ние сме по-зле и от детска забавачница, от детски ясли в сравнение с РМД-тата и с разграбването, което същият този Съюз на демократичните сили докара дотам недоверието на българския народ, че да не вярва на никого. И понеже те знаят много добре какво са направили, понеже знаят много добре, че са защитени откъм съдебната система в момента и заради това се пречи за правенето на тази съдебна реформа, за да се получи реално правораздаване…
Всичко това, господа народни представители, не мислете, че българският народ не го помни. Той помни много добре всичко. Българският избирател е единствено този, който може да каже и да произнесе политическа присъда, а не отделни политически лидери на отделни политически партии. Да, вие тук, от тази трибуна, можете всичко да каете и сте длъжни да го кажете, защото на вас ви трябва електорална подкрепа за местните избори и може би ще я получите, както и ние се надяваме да я получим.
Но това, което искам да ви кажа съвсем отговорно: България за пръв път има за ръководител на своето правителство държавник, а не дребен селски политик! (Ръкопляскания от НДСВ.)
И понеже вашите деформирани критерии не могат дори да разпознаят напредъка на държавата, аз ще дам два простички примера. За четири години управление на суперправителството на Костов се получи един път увеличаване на кредитния рейтинг. За две години управление на НДСВ имаме шест пъти увеличаване на кредитния рейтинг.
Иван Искров (НДСВ, от място): Инвестиционния рейтинг.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: На инвестиционния рейтинг.
Въпреки всичко за първи път е призната действаща, функционираща пазарна икономика в нещастната ни държава. За първи път! И всички вие жонглирате с някакви измислени думи, с някакви измислени фрази, с някакви измислени глупости, с някакви пропаганди.
Как ще обясните тези рейтинги във вестниците, в които един ден излиза, че аз съм най-малко задраскваният министър, а на другия ден излиза, че съм най-нежеланият министър? Аз мога да го обясня с едно-единствено нещо. Нарочно давам пример със себе си. (Неразбираеми реплики от ПСОДС.) Ясно, че е мой проблем, но понеже целия дебат сведохте до личностни проблеми, аз мога да го обясня със следното: вие просто се мъчите и контролирате определени нагласи, които втълпявате по определени схеми. И тези схеми са ясни.
Това, което искам да кажа, е следното: българският министър-председател имаше волята и желанието да предложи конструктивни промени както в ръководството на парламентарната група, така и в кабинета. Защо и какви са тези промени, е единствено негово право, както пише в тази Конституция, която половината от вас не уважиха нито един път за тези 13 години, но всички те, криейки се зад нея и заклевайки се в нея, жадно консумираха властта.
Дами и господа народни представители, аз ви съветвам и ви умолявам да дадете шанс, да подкрепите българското правителство и да направите всичко възможно да изкараме мандата си, за да свършим нашата си работа, защото България има уникален шанс с това правителство – уникален шанс с това правителство да доведе за първи път нещата до необратимост. За първи път България стои реално пред прага на Европейския съюз и това е изходът. Това е изходът: Европейският съюз и НАТО. Много хора преди ние да се появим работеха активно срещу влизането на България в НАТО. Сега всички те тук се прекръстиха и се правят на интересни и колко големи атлантици и натовци са. Всички те!
Затова се обръщам най-вече към парламентарното мнозинство и към нашите коалиционни партньори: ние имаме историческата мисия да направим прехода необратим и да го приключим веднъж завинаги, защото всички виждаме каква цена сме принудени да плащаме. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Церовски.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожа Татяна Дончева – Коалиция за България. Разполагате с 4 минути пленарно време.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър-председателю, а не Ваше Величество! Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Вярвам и тези, които са първи мандат, и тези, които са на 12-ата година от своето депутатстване, знаят, че проблем на всяко мнозинство не е опозицията, а народът му. Смяната на правителството и смяната в правителството по средата на мандата означава осъзнаване, че имате проблеми с реалното управление, независимо дали го казвате гласно или не, независимо дали сте го написали дълго или не и дали може да го обясните или трябва коалиционният ви партньор да го обяснява вместо вас
Проблемът на хората, които са народът на България, е тоталното разминаване между свръхочакванията, които стовариха преди вас преди две години, и онова, което се случи през тия две години. Цяр за тази болка с разправии с опозицията не можете да намерите. Цярът за тази болка е нова политика и нови хора, с които хората да свържат нови надежди и да ви дадат още определено време кредит на доверие. Дали той ще бъде до края на мандата или по-малко, зависи от вас.
Това, което предложихте и най-вече дебатът днес, за мен прави категоричен отговора на въпроса може ли да предложите нова политика. Не можете да предложите. Не можете да предложите по няколко причини, първата от които е липсата на виждане. Не е въпросът да кажете, че си изпълнявате управленската програма. Вие не можете да назовете и сега какви са проблемите на вашето управление, които желаете да коригирате. Вие нямате управленски капацитет да направите това. Нямате и възможности, защото икономическите интереси, които са ви наложили тези министри, не ви позволяват много съществени промени. Смея да кажа, че и не разполагате с кой знае колко хора.
Къде е проблемът на правителството? На този въпрос трябва да си отговори мнозинството, ако правителството не може. Според мен проблемът е в министър-председателя. От него зависи визията, от него зависи отборът, от него зависи създаването на мотивацията за работа. Това, което правите, показва само, че нищо друго освен добри намерения и много усилия без никакви резултати. Други очаквания не може да има. Дребнотемието, в което влезе мнозинството, оставям на публиката, която също ще си извади изводи какво можете и какво не можете.
Това, с което обаче трябва да се съобразят според мен всички сериозни хора, които желаят да се занимават с политика или нямат особени амбиции към тази дейност, но имат желание да оставят името си честно и на хора добре работили за отечеството си, независимо дали са постигнали кой знае колко успехи…

Проблемът е в министър-председателя независимо дали мнозинството го обича или не. И ако искаме да не станат големи поразии, да не бъде докарана България до нов екстрем и до излизане на сили извън всякакъв контрол, които не вярват на никого и на нищо, е необходимо този факт да бъде осъзнат, да бъдат направени реални политически консултации, които да направят реалната сметка колко е реалното време, което този парламент има. Не с оглед желанието на Валентин Церовски или на нас, а с оглед на реалните ни възможности.
Това означава един разумен график колко време още има да се работи, прогнозиране на реалните резултати от местните избори и стигане до споразумение за предсрочни парламентарни избори без абсолютно никакви ексцесии. Смятам, че на хората им писна от екстреми и че по-разумна позиция от тази просто не може да има.
За каквото имахте сили, това направихте. Не виждам то да ви стига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
С това парламентарното време на Коалиция за България е изчерпано.
За процедурно предложение думата има Константин Пенчев, заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да удължим работното време да приключване на дебата и гласуване на проекторешенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пенчев.
Времето, което остава и така, и иначе не е много, но все пак рискуваме да минем 14,00 ч., затова подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 160, против 33, въздържали се 13.
Процедурното предложение за удължаване на работното време е прието.
Думата поиска министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Лично моите очаквания бяха за един много сериозен дебат по време на структурните и персонални промени на правителството, които бяха предложени от премиера Симеон Сакскобургготски с оглед на това, че днес можеше да се даде и оценка за двугодишната работа.
За голямо съжаление почти пет часа такъв дебат в българския парламент не се състоя. Състояха се обвинения към определени личности, за техния произход, което е доста обидно, за техните действия. Не беше дадена политическа оценка за цялостната работа на правителството.
Лично аз не само следя, но и участвам в политическите събития през последните 12 години и смея да твърдя, че има много политици в България, които се олицетворяваха с това като царе на държавата. Днес тези хора или представители на тяхното обкръжение обвиняват един човек за неговия произход.
Уважаеми господин Жотев, едва ли някой може да предопредели своята съдба. Има някои хора, които се раждат царе, има някои хора, които вечно се опитват да се правят на царе, но никога не стават!
Разбира се, господин Жотев, господин Михайлов, вие имате право да използвате и да направите една политическа атака за това дали хранително-вкусовата промишленост под натиска на малкия коалиционен партньор ДПС преминава в Министерството на земеделието и горите и дали се увеличават правомощията на ДПС в изпълнителната власт. Явно, че липсва координация във вашата политическа формация, във вашата политическа партия, както в парламентарната ви група, защото това е предложение на вашите представители в Комисията по земеделието и горите. Нещо повече, още преди една година, когато променяхме Закона за подпомагане на земеделските производители те дори искаха със закон специално хранително-вкусовата промишленост да премине към Министерството на земеделието и горите.
Междупрочем, хранително-вкусовата промишленост винаги си е била към Министерството на земеделието и горите. Едва през 1997 г. и то с една ясна и единствена цел – с оглед на приватизацията, която предстоеше, беше прехвърлена от Министерството на земеделието и горите в Министерството на икономиката като мотивите бяха прекалено ясни.
Дали с това се увеличават правомощията на ДПС във властта? В никакъв случай! Увеличават се отговорностите на ДПС във властта. ДПС никога не е поставяла никакви условия при вземането на решение за това един или друг отрасъл от икономиката да премине на едно или друго управление. Разбира се, когато са включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио, аз щях да остана изненадан, ако моят приятел не беше взел думата и да каже от микрофоните как е съсипано и българското земеделие. Но явно, че беше объркал темата на дебатите. Надявам се, че това не се дължи на сутрешния му чай.
Той сравни, че земеделието се е върнало в текезесарските си години. Де да беше така, защото преди 1990 г. България имаше едно модерно развито земеделие. Друг е въпросът на управлението на това земеделие, но истината е такава. За 12 години българското земеделие беше разсипано по най-жестокия начин.
Оценката за нашата работа дават самите земеделски производители и колкото е по-критична оценката от опозицията значи толкова по-добре си вършим нашата работа. Аз бих се притеснил по-скоро за това, ако няма критика, защото това означава, че няма и промяна в предишната политика.
Не мога да разбера обвиненията обаче, които се изсипват върху премиера, за решаването на имуществените му проблеми и такива на семейството му. Държа да подчертая, че те бяха възстановени още при предишния мандат и господин премиерът дари на българската държава една голяма част от земите и горите, които му бяха възстановени, за разлика от някои хора, които заграбиха доста апетитни парчета от държавната земя и си я присвоиха. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Уважаеми дами и господа, следващите 3-4 години са може би едни от най-важните години в историята на прехода на България.
Предстои България да стане член на Европейския съюз, България да бъде приета в НАТО.
Всички страни в света, когато им предстоят толкова важни неща, цялата общност, цялото общество, всички политици се консолидират и обединяват своите усилия в името на решаването на тези проблеми. Аз ви предлагам вместо да хабите енергия за безпочвени обвинения, вие да обедините своите усилия в името на развитието на България, в името на националните интереси на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, дали има други желаещи за изказване? Поглеждам към Национално движение Симеон Втори, което има две минути и половина. Не виждам желаещи.
От Обединените демократични сили не виждам желаещи за изказване.
От Парламентарната група на НИЕ – не виждам желаещи.
От независимите депутати не виждам желаещи за изказване.
От Министерския съвет не виждам желаещи. Това ме кара да мисля, че трябва да натисна бутона “повикване за гласуване”.
Господин Станимир Илчев, заповядайте, разполагате с две минути и половина. (Шум и реплики на недоволство от КБ.)
Господин Станимир Илчев имаше реплика на господин Гиньо Ганев в началото на дебатите.
Господин Илчев, разполагате с една минути и тридесет секунди.
Заповядайте, господин Илчев, имате думата.



Станимир Илчев (НДСВ): Уважаеми колеги! За минута и 30 секунди бих се опитал да направя няколко скучни констатации и една препоръка.
Първо, няма нищо вярно в това, че политици извън управляващото мнозинство или други субекти с голямо старание и последователност са предизвикали решението за промени в кабинета – персонални и структурни. Това е решение на кабинета, подкрепено от мнозинството. От него следва също така скучният извод, че няма как и няма защо да се провежда нова политика.
Ние ще провеждаме политиката на интегриране с Европейския съюз, на съдържателна законодателна програма до края на мандата, политика, която произведе няколко значителни резултата. Компетентни хора, които наблюдават развитието на страната, казват, че има стабилност, намаляваща безработица, разумни лихвени равнища, добро управление на бюджета и резерва, добри действия на правителството в правилна посока. И ние смятаме да не променяме тази политика. Няма нужда от прилагателното “нова” към политика, която е поставила страната ни в предверието на НАТО и на Европейския съюз. (Тропане по банките в блока на ПСОДС.) И затова аз призовавам всички, които до този момент имат някакви колебания, да подкрепят тази плодотворна стара политика на обновения кабинет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Бих искал да се обърна към опозицията отдясно да не бъдат толкова нетърпеливи, след като аз имам добрината да се отнасям толерантно и към техните изказвания в рамките на разумното, когато прескочат времето.
Така че, много ви моля, уважаеми господа, нека да бъдем взаимно толерантни!
Сега бих искал да предоставя думата на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! С две думи само ще повторя някои от нещата, които бях казал в началото, с желание да се разберат, да станат по-ясни.
Структурните промени, които са малки, и персоналните промени в правителството, които предлагам, са с единствената цел да се оптимизира работата на кабинета и да придадат нова енергия и динамика на парламентарното мнозинство.
Друго нещо, което искам също да подчертая, е, че през двете години на нашето управление бяха постигнати въпреки всичко знакови успехи в някои сфери, а в други – не толкова ефективни. И затова именно се стремим да подобрим това управление. Днес изслушахме тук не малко предложения, критики, а също така и градивни идеи.
Мисля, че оценката на нашето правителство за външната си политика е нещо, което е станало пределно ясно и в България, и извън пределите на страната. Затова мисля, че сега е моментът да направим необходимото тези успехи да бъдат почувствани в ежедневието на всеки един от нашите съграждани. Според мен това е една от най-важните цели – и всеки един гражданин да почувства това.
Присъединяването ни към Европейския съюз не е политическа абстракция, както всички знаем, това е реална и близка перспектива, която изисква консолидация на цялото общество, изисква и продължаване на усилията от страна на правителството и мнозинството. Отговаряме именно на тази необходимост, включвайки в правителството още един вицепремиер, който да води с отговорност изпълнението на поетите пред Европейския съюз ангажименти.
Всички знаем, че един от най-трудните и най-силно привличащите общественото внимание сфери са, както казах в началото, здравеопазването и образованието, както и транспортът. Целта ни да въведем европейски стандарти в тези области се основава не само на изискването и очакването на Европейския съюз, а и на правото на всеки българин да има модерно и достъпно за всички образование, качествено здравеопазване, развити комуникации и инфраструктура. Забавянето на темпото на подобни реформи е недопустимо.
Като оценявам натрупания опит на досегашния правителствен екип, вярвам, че новите лица и отговорности в кабинета ще спомогнат за вливането на нова енергия, за разгръщането на потенциала на нашата управленска програма.
Нека отново да припомня на всички уважаеми народни представители, че пред всеки един министър, пред цялото управляващо мнозинство стои предизвикателството да отговорим на високите очаквания за осезаемо повишаване на жизнения стандарт на българския народ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес от високата трибуна на Народното събрание искам за пореден път да изразя решимостта си като министър-председател да продължим и да осъществим тази програма с помощта на всички, за да видим едно проспериращо общество, една България, която да е европейска, напълно интегрирана в най-скоро време. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Уважаеми народни представители! Преминаваме към гласуване на двете проекторешения. Те ще бъдат гласувани поотделно.
Първо, подлагам на гласуване проекта за Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 24 юли 2001 г. за структурата на Министерския съвет на Република България.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 233 народни представители: за 120, против 108, въздържали се 5.
Този проект за решение е приет.

Преминаваме към гласуване на втория проект за решение – за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 233 народни представители: за 119, против 107, въздържали се 7.
И този проект за решение е приет. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
За отрицателен вот има думата господин Йордан Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, преди две години Вие застанахте пред българския народ с обещание за едно добро бъдеще. Вие обещахте, че раят ще слезе на земята и той Ви повярва. Тогава много от тези, които сега Ви критикуват, заставаха пред Вас и казваха: “Ваше Величество!”. Тогава тези, които разбирахме, че нещата са неизпълними, казахме пред българския народ, че ще дойде време и ще се окаже, че изглежда както този кабинет, така и това мнозинство са избрани от марсианци, защото всички ще искат да се дистанцират от него.
Сега вие правите промени, промени, които българският народ очаква и които създават също големи надежди. Само че Вие отлично разбирате, че тези промени са едни обикновени рокади в интерес на едни или други икономически групи. Казаха Ви го не само от опозицията, казаха Ви го и хора от вашите редици.
Господин министър-председател, има хора, които ехидно казват: след 1934 идва 1944 г. Аз не искам измаменият български народ утре, вдруги ден да докара това, което някои очакват. Аз искам да живея и да привърша дните си в България. Затова гласувах “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За обяснение на втори отрицателен вот има думата господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах “против” проектите за решение, защото те не промениха характера на това правителство, каквото беше гласувано от първия ден след неговото конституиране, правителство, което се оказа че е хаотично, социалистическо либерално хаотично и неговият характер не беше променен.
Уважаеми господин министър-председател, със 119 гласа беше подкрепено Вашето решение. Това е резултат, който най-малкото трябва да Ви накара да се замислите и да дадете оценка за това, че когато не се даде оценка на слабостите и не се направят промени във връзка с тези слабости, резултатът винаги е такъв. Всъщност със самите промени Вие признахте слабостите в няколко ключови области – икономиката, социалната сфера, здравеопазването, замълчахте за няколко други области, но не намерихте сили да направите такива промени, които да доведат до истинска промяна. Ще дам един пример с вицепремиера по евроинтеграция. Досега се твърдеше, че европейската интеграция върви успешно, че преговорите се водят успешно. В същото време се назначава нов вицепремиер, с което се признава провалът в няколко сфери.
Кое беше успешно на евроинтеграцията? Това, че се запази индивидуалният подход? Това, че успя да се спаси възможността АЕЦ “Козлодуй” да бъде затворена по-късно? С това, че нямаше гаранции за това да приключим преговорите през 2004 г. и да станем членове през 2007 г.? Това е само един от примерите, които показват наистина, че управлението се повали. Но когато един човек няма сили на основата на собствените си грешки да стане по-силен, той винаги търпи поражение. Поражението тепърва предстои! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За последно обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Набързо искам да ви разкажа един разказ на Мирон Иванов, известният български хуморист. В един малък българки градец са установили, че великият Айнщайн изнасял сказки в Европа за своята теория на относителността. Решили да го поканят. Поканили го, той отложил своите ангажименти и когато слязъл на една прашна гара, се установило, че никой не го чака там. Отишъл до читалището, видял, че в залата също няма никой и тогава попитал пазача: защо няма никой, аз ги уважих, дойдох тук да изнеса пред вас тази сказка. А той му отговорил: как искате, другарю Айнщайн, цитирам точно, да Ви уважаваме, когато Вие уважавате нас?
Движението за национално възраждане “Оборище” беше лоялен и остава да бъде лоялен политически партньор, но лоялността не се цени. На Балканите се цени физическата сила и поради тази причина ние не можем да приемем структурни и персонални промени, които са направени под натиска на малкия коалиционен партньор ДПС. Не можем да приемем уволнение на български граждани, които се правят единствено за да бъдат задоволени политическите претенции на функционери от ДПС и НДСВ. И когато говорим, че имаме право, имаме правото да защитаваме правата на българските граждани, а не да им даваме привилегии. А по отношение на свободата, свободата е и право на избор, също така и отговорност. И ние поехме своята отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Уважаеми народни представители, искам да поканя новоизбраните министри в пленарната зала, за да положат клетвата, която трябва да положат като новоизбрани министри.
Заповядайте. (Новоизбраните министри влизат в залата. Всички стават прави.)
Ще ви помоля да повтаряте след мен текста на клетвата.
Пламен Панайотов, ИГОР ДАМЯНОВ, ХРИСТИНА ХРИСТОВА, ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА И СЛАВЧО БОГОЕВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Поздравявам ви сърдечно!
С това, уважаеми народни представители, приключихме с тази точка от дневния ред.
Съобщение за парламентарния контрол на 18 юли, петък:
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народните представители Снежана Гроздилова и Марина Дикова.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Владислав Костов, Петър Мутафчиев и Бойко Великов и на четири питания от народните представители Васил Калинов, Венцислав Върбанов – две питания, и Бойко Радоев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Стела Банкова, Стойко Танков – два актуални въпроса, и Борислав Великов и на питане от народния представител Панайот Ляков.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на външните работи Соломон Паси е поискал отлагане със седем дни на отговор на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Стефан Мазнев.
Поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на финансите Милен Велчев.
Във връзка със структурните и персонални промени в Министерския съвет, които гласувахме току-що, някои от министрите, които са освободени и не са отговорили на актуални въпроси и питания, новите министри, които поемат съответните министерства, приемат и актуалните въпроси и питания на народните представители. На основание чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за 48-те часа, с които отговарящият министър разполага, и чл. 85, ал. 3, според които министрите отговарят лично, те ще отговарят на въпросите и питанията в заседанието за парламентарен контрол на 25 юли 2003 г., тоест следващия петък.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред ще има редовно заседание на 23 юли, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе извънредно заседание на 18 юли, петък, от 14,00 ч. в зала "Запад".

Уважаеми народни представители, закривам заседанието.

Следващото пленарно заседание е от 9,00 ч. утре. (Звъни.)


(Закрито в 14,19 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун