Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-18

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, искам да поканя председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман, за да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Стигнали сме до § 13.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, започна дискусията по § 13 какъв да бъде броят на общинските съветници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност продължава дискусията по § 13. Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
Димитър Димитров (КБ): Аз говорих по този параграф, господин председател, но мисля, че имам право на дуплика от края на миналото заседание. Използвам това право, за да напомня на колегите, че обсъждаме § 13, който разглежда бройката на общинските съветници. И в предното заседание, когато говорих по този проблем, и в изказванията на колегите, и в репликата, която ми беше направена, не се чуха никакви разумни аргументи за променяне на бройката на общинските съветници. Никакви аргументи, че това били някакви обществени нагласи или аргументи, че това ще подобри работата на общинските съветници, не са достатъчно силни, за да ни мотивират да променяме бройката на общинските съветници. Още повече, ако внимателно погледнем предложенията, които са направени и не са оттеглени до момента, те са взаимно противоречиви. В едното предложение се предлага да се запази бройката общински съветници на големите общински съвети, а да се намали бройката на малките общински съветници. Другото предложение е точно обратното. Което е потвърждение за липсата на логика и липсата на аргументи.
Предлагам да подкрепим предложенията на много колеги, които предлагат § 13 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние непрекъснато говорим за изграждане на гражданското общество и за все по-масовото участие на българските граждани в различните форми на самоуправление. На този етап спокойно можем да кажем, че именно в общинските съвети това е една от формите, в която българските граждани участват в местното самоуправление. Във връзка с това аз наистина смятам, че намаляването на броя на общинските съветници е нещо, което не е удачно. Защото, първо, във все още неукрепналата ни демокрация това е една от формите, в която българските граждани се учат на управление, една от формите, която все пак дава реална възможност да кажем, че има действаща демокрация. От друга страна, в предложението да бъдат намалени общинските съветници в малките общини, ще постави някои от малките общини в такова положение, че да не могат дори да сформират реални комисии и да работят реално. Грубо прозвуча тезата, че в крайна сметка са много различни проблемите в големите и в малките градове. Аз не отричам, че има различни проблеми, но не бива да се подценяват малките и средните общини, както не смятам, че за големите градове на този етап при липса на второ ниво на местно самоуправление би следвало да се намалява броят на общинските съветници.
Така че аз също се присъединявам и апелирам към колегите народни представители на този етап да не намаляваме броя на общинските съветници. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Китов.
Дали има други желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане на § 13, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 128, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман:
“§ 14. В чл. 20 думите “във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 11, както и на други дейности, определени със закон” се заличават.”
Има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Ралчев - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
“§ 13. В чл. 20 думите “по чл. 11” се заменят с “по чл. 17”.
Едно разяснение, господин председател. Тези правомощия по чл. 11 вече се прехвърлят в чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по § 14? Не виждам.
Може би ви е необходимо време, за да се ориентирате.
Господин Осман, заповядайте да направите разяснение.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми народни представители, в сегашния текст на чл. 20 има едно препращане към чл. 11. Правомощията, които са в чл. 11, вече се прехвърлят в новия текст на чл. 17. Тоест, ако се следва логиката, не бива да бъдат подкрепени предложенията на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението за отпадане на този параграф, направено от народните представители Любен Корнезов, Михаил Миков и Борислав Ралчев.
Любен Корнезов (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вие оттегляте предложението си, но господин Борислав Ралчев не го е оттеглил, затова аз не мога да пренебрегна гласуването на това предложение за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за няма, против 116, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Следващият параграф, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 15 има предложения, направени от народния представител Михаил Миков:
1. В чл. 21, ал. 1, букви "а", "б" и "в" да отпаднат.
2. В чл. 21, ал. 1, т. 4 изразът "а в Столичната община и градовете с районно деление и кметове на райони" се заличава.
Предложенията по точки 3 и 4 се възприемат от комисията.
5. Точка 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложенията по точки 3 и 4 и не подкрепя останалите предложения.
Има предложение от народния представител Борислав Ралчев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 15, който става § 14:
"§ 14. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
"2. одобрява структурата на общинската администрация по предложение на кмета на общината";
б) точка 4 се изменя така:
"4. избира и освобождава кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление";
в) в т. 5 се добавя "и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината";
г) в т. 6 след думата "приема" се добавя "и изменя";
д) в т. 8 думата "стопанисване" се заменя с "управление";
е) в т. 9 думите "своите представители" се заменят със "с представителите на общината";
ж) в т. 15 след думата "чужбина" се поставя запетая, а думите "и определя своите представители" се заменят с "както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината".
2. В ал. 2 думата "задачи" се заменя с "въпроси от".
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Миков, оттегляте ли предложението си?
Михаил Миков (КБ, от място): То е прието частично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Точки 1, 2 и 5 не са приети.
Михаил Миков (КБ, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Така, препускайки през текстовете, не се ориентираме точно какво гласуваме. Искам да се спра на въпроса за трите града с районно деление, които имат и районни кметове. Както ви е известно, това са София, Пловдив и Варна. Въпросът е: тези районни кметове дали да бъдат избирани от общинските съвети, както е досега, или да бъдат избирани пряко от населението на съответния район?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Във връзка с кой текст, Корнезов?
Любен Корнезов: Текста на § 14, който е предложение на комисията – "§ 14. В чл. 21 се правят следните изменения" и т. 4 казва: "избира и освобождава кметове на райони в Столичната община и в градовете с районно деление", което означава, поне в бързината, с която работим, че общинският съвет ще избира районните кметове, ако правилно съм разбрал, господин Осман.
Искам да посоча, че нашето становище, включително и моето твърдо убеждение…
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Нали го гласувахме?
Любен Корнезов: Не е гласувано. Сега ще го гласуваме.
Моето твърдо убеждение е, че тези районни кметове трябва да бъдат избирани пряко от населението, а не от общинския съвет. Това е не само по-демократично, но и по-разумно. Ние дадохме възможност на населените места с над 250 жители – друг е въпросът дали това е най-доброто разрешение – да избират пряко кметовете си, а един район, който примерно в София има 150 000 жители, няма да може да избере пряко своя кмет. Кому е необходимо това?
Следователно, нашето предложение, което беше отразено и в общия законопроект за пряк избор на районните кметове, трябва да бъде прието, според нас, от Народното събрание или, ако трябва да се изразя правно-технически, предложението на комисията по чл. 21, буква "б" т. 4 трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Ще ви прочета какво точно предложи господин Корнезов:
"б) точка 4 се изменя така:
"4. избира и освобождава кметове на райони в Столичната община и в градовете с районно деление" – да отпадне.
Предложението е напълно законно.
Други предложения?
Заповядайте, господин Кирчев.


Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам вълнението на господин Корнезов. Ние, в СДС също сме го обмислили с оглед очакванията на гражданите на Република България за по-голямо участие на жителите в населените места и общините – да могат да се избират кметовете. Естествено, абсолютно е прав господин Корнезов, както и ние сме разсъждавали, в градовете има много големи райони. В София цитирахте един, господин Корнезов, във Варна “Приморски” е 120 хил. души, много по-голям от редица градове в страната.
Обаче какво става? Просто в момента нямаме времето да променим всички закони, да направим наистина едно реално районно управление.
Какво показва опитът от 1995 г.? Ако си спомнят народните представители с по-голям опит, тогава се гласува да се изберат районни кметове и даже бяха избрани едни районни съвети, на които не бяха уточнени пълномощията. И какво се получи – един голям конфликт между кметовете на голямата община и районните кметове и поради липса на пълномощия районните съвети започнаха да стават места за дрязги и нищо повече. Не се решаваха никакви проблеми на гражданите в районите - това, което очакваше населението. Така и не можаха да се експонират в публичното пространство и районните кметове със своите действия, и най-вече общинските съветници. Заради това се спряхме на това решение – т.е. да се запази старото, защото това, за което пледират редица народни представители и ние го подкрепяхме, може да стане единствено след като съвсем точно се определят правомощията на районните кметове и на общинските съветници по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Защото, ако сега погледнем стария закон, ще видим колко малко реално са правомощията на тези районни кметове и те се одобряват от общинския съвет.
И тогава, господин Корнезов, знаете ли какво става? Един огромен пазарлък в общинския съвет. И особено сега, когато общинските съвети ще бъдат значително пъстри, тоест политическите сили няма да имат ясен превес и кой да поеме отговорност – дали ще бъде със силно влияние на БСП, СДС или друга политическа сила – виждате, че се размиват. И започва един голям пазарлък. Извинявам се, че употребявам тази неетична сума, но буквално се накупуват гласовете на общинския съвет и започват да се отнемат правомощия от правомощията на кмета на общината по принцип и да се прехвърлят в районните кметове.
В същото време градът избира кмет на града – той е най-експонираната личност и всички недоволства се насочват към кмета на голямата община, независимо от неговия цвят. Недоволните казват: “Къде е големият кмет да реши например проблема с тези бараки, тревни полета?” и т.н., а в същото време общинският съвет е прехвърлил тези правомощия на районните кметове. Общо взето винаги общинският съвет прехвърля най-щекотливите функции, уж дребни, на районните кметове – като озеленяването, закърпването на улиците, разполагането на временните постройки, тоест бараките, които дразнят или радват гражданите. Така става накрая, че кметът на града носи тази нелицеприятна дейност на районните кметове, които не се експонират в публичното пространство. Заради това искахме съвсем точно да се опише и по редица други закони, които имат влияние върху местното самоуправление - за общинска собственост, ЗУТ и т.н., ясно да се разграничат тези действия.
Може би за в бъдеще, за следващите местни избори, е добре парламентът да прегледа всички закони, които имат до голяма степен влияние върху местното самоуправление и да направи един нов прочит и редакция на тези закони, за да има наистина силно местно самоуправление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кирчев има богат опит като кмет на община Варна и сигурно е преживял тези проблеми с районните кметове. Но това, че не е ясно разписано в закона какви са правомощията на районните кметове, ни най-малко може да бъде аргумент тези районни кметове да не бъдат избирани пряко от населението, както казахте - един от районите във Варна – “Приморски”, е със 120 хил. жители. Това, че има някакви конфликти между кмета на общината, респективно кмета на района, това също не може да бъде аргумент, за да не бъде избиран пряко от населението. Защо не дадем на хората възможност да си изберат районния кмет? Всъщност хората отиват в районния съвет, защото там се водят и регистри и данъци и т.н.
Но, господин председател, искам да обърна внимание и на още нещо: бяха приети 6 закона, ако си спомняте, и беше направен общ законопроект. В този общ законопроект, който беше продукт на общото съгласие на политическите сили, представени в този парламент, бяхме достигнали до идеята, до убеждението, че районните кметове трябва да бъдат избирани пряко и това е намерило отражение ето тук, в този § 15. Никой народен представител не е направил обратно предложение. Има две предложения на господин Миков и на господин Ралчев, които не третират въпроса, който е от същество – как да бъдат избирани районните кметове. Изведнъж ни се представя предложение на комисията. Мисля, че това е извън правилника, даже не би следвало да се поставя тук този въпрос, след като няма направено предложение в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте за реплика, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважавам Вашето мнение, проф. Корнезов, но тъй като има предложение за т. 4 – заместник-кметовете досега се избираха от общинските съвети, те са в същата точка; има предложение тези точки да отидат в чл. 39 – кметът се назначава и освобождава заместник-кметовете, тогава остава само в правото на общинския съвет да избира и освобождава районните кметове, което е и в действащия текст. Така че комисията си е свършила перфектно работата. Друг е въпросът народното представителство какво ще реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Друга реплика?
Понеже въпросът е много сериозен, ще направим пояснение.
Заповядайте, господин Корнезов, по процедурен въпрос.
Любен Корнезов (КБ): Само две изречения.
Много високо ценя и действително дълбоко уважавам колегата Ремзи Осман и комисията, която той ръководи.
Но в общия законопроект, господин Осман, в подточка “б” се предлага – т. 4 се отменя. Ето това е! Значи изцяло отпада изборът както на районни кметове, така и на заместник-кметовете. Затова не сме направили друго предложение, защото отпадането на т. 4 означава, че районните кметове ще бъдат избирани пряко от населението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Господин Кирчев, желаете ли дуплика? Не желаете.
Има думата народният представител Владимир Дончев за изказване.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изказването ми е свързано с принципното предложение за избор и освобождаване на кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно делене. Принципната позиция на Националното движение Симеон Втори е, че трябва да бъде запазена досегашната уредба, при която няма пряк избор на районни кметове. И тази наша принципна позиция се обосновава именно от факта, че районните кметове по досегашната уредба, която действа и в момента и която ние вероятно трябва да преработим, но това изисква сериозна работа на Народното събрание, са лишени от тези правомощия, които да обосноват техния пряк избор.
Ние много добре знаем, че един голям град с районно делене трябва да има една обща транспортна, инфраструктурна, комуникационна политика. И тази политика, която господин Кирчев изрази най-ясно, трябва да бъде ръководена именно от кмета. Не можем да си позволим например в град като Пловдив да имаме шест различни транспортни политики, още повече, че знаете за проблемите в транспорта на тези градове. Всеки от тези райони няма самостоятелен бюджет. Ние фактически бихме предприели един много популистки ход, много добре възприет от гражданите, но недобре разбран, ако в момента прехвърлим третия избор на районните кметове пряко към населението, защото по този начин ние ще излъжем нашите избиратели, че те избират действителни кметове, които са оправомощени с всички правомощия на един пълноценен, да го наречем голям кмет, а това просто не е така.
В този смисъл аз разбирам предложението на БСП. Тук става дума за политика. Естествено е да се очаква в големите градове с районно делене превес и по-добър резултат да имат дясноцентристките сили в страната. Нормално е при това положение левицата да се стреми с всички усилия да получи част от тази местна власт чрез прокарване на идеята за районни кметове. Разбираме тази идея, уважаваме вашите позиции, но няма да съгласим с тях.
Мислим, че в интерес на избирателите е в момента да бъде запазена досегашната уредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика има думата господин Румен Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Аз също уважавам позицията на господин Дончев, но не съм сигурен, че тя е позиция на цялото управляващо мнозинство по няколко причини.
Първо, защото вие тук преди няколко седмици в залата гласувахте т.нар. Избирателен кодекс, в който основният принцип, който залагате, е мажоритарният. Ако това е основният принцип не виждам причина, поради която вие сега да не подкрепите нашето предложение за избор на кметове от хората.
Вторият аргумент, с който бих искал да оспоря това, което каза господин Дончев, е следният. Колко са градовете или общините в страната не със 150, а са с над 200 хил. жители? Защо оставяме тези хора в “Люлин”, “Младост” или другите големи градове да бъдат просто безучастни за това, което става с тяхната обкръжаваща среда? Защото, господин Дончев, основният проблем не е за транспортната политика. Основният проблем е другата политика – как се разпореждат с имотите вътре в районите. Защото в районите на София се унищожават зелените площи, в районите на София се унищожават междублоковите пространства. (Неразбираеми реплики от място на народните представители Владимир Дончев и Кина Андреева.) И това става по една елементарна причина, защото в голямата община тук се раздават терените и никой нищо не може да направи после в районите. (Реплики от ПСОДС.)
Госпожо Андреева, аз знам много добре защо сега ме репликирате, защото Вие също сте участник в тази работа и дълго време сте участвали в нея. Затова Ви харесва тя да продължава. (Реплики от ПСОДС.)
Не бих искал да отговарям на реплики на хора, които са доста далеч както от София, така и от другите градове с районно делене.
Затова много ви моля, колеги, да обърнете сериозно внимание върху тези малки, но много съществени неща. Първо, хората да имат право наистина да избират тези, които не избират, но упражняват и изпълняват политиката. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика има думата господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За съжаление се оказва, че не всички колеги – правилно е – не могат да познават Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Искам да кажа на господин Овчаров, нека да не ми се сърди, че разпореждането на общинската собственост в § 21 на Закона за местното самоуправление и местната администрация е отговорност на общинския съвет.
Румен Овчаров (КБ, от място): Аз какво казах?!
Христо Кирчев: Пак виждаме това, заради което се изказах и миналия път. Отново трябва да отидат и договарят с общинския съвет какви правомощия ще им дадат. Ние не сме “против” избирането на районните кметове. Много сте прави. Но вижте веднага каква “каша” става, извинявам се за думата. Всеки тича и си урежда с общинския съвет какви правомощия да има. Извинявам се, но най-демократичната държава избира силен президент, който си прави екип и той си носи отговорността. Когато за един кмет се хвърлят толкова сили, средства и нерви, за да бъде избран, а в края на краищата да се окаже, че само 20 и няколко, или петима, или шестима, както са в Пловдив, те буквално могат да го саботират ако влязат в разнобой. И тук не става въпрос, че те могат да бъдат от различни политически сили. Трябва да ви кажа, че във Варна от кметовете на СДС изядох най-много бой, а с червения най-много се разбирах, защото той беше сам и слушаше.
Недейте да мислите, че правим това, за да може всеки да си нагласи политическата сила, за да е рахат човекът, както се казва. Не е така. Избереш ли един път районния кмет, то е както в Народното събрание. Виждате колко вироглави хора има, всеки започва да си показва рогата и да си води собствена политика. Така е и в кметствата. Вие какво мислите? Че се създават някакви екипи, които да поддържат политическата сила? Не е така. Нека да има точни правомощия на районните кметове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За дуплика има думата господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаемият господин Кирчев отне голяма част от аргументите ми в дупликата към господин Овчаров. Изключително ми е забавно, че в аргументите, насочени против нашето предложение, основният аргумент всъщност беше нашият Избирателен кодекс. Смея да напомня, че този Избирателен кодекс беше подкрепен от НДСВ и от СДС, но не и от БСП. Така че не приемам тези аргументи. (Силен шум и реплики от Парламентарната група на Коалиция за България.)
От друга страна аз смятам, че в случая не трябва да лицемерим пред нашите избиратели и чрез едни доста повърхностни и плитки основания във връзка с прекия избор на кметовете да си затваряме очите, че всъщност тези кметове са лишени от правомощия. По този начин ние само можем да измамим нашите избиратели, а не да им дадем възможността действително да упражнят своя пряк избор. В този смисъл аз очаквам от представителите на БСП действително да направят своите предложения – с какви правомощия биха облекли тези районни кметове, за да видим в крайна сметка какво искат те? А не просто да се опитват да отрежат част от политическата баница в големите градове, без да имат действителната обществена подкрепа. Мога действително да ви уверя, че шансовете на левицата в големите градове не са чак толкова големи, както смята тяхното ръководство. Това ще покажат изборите. Всъщност това се потвърждава от желанието им именно по този начин да бъде въведена една възможност те да получат частичка от тази власт, която няма да успеят да получат при нормалните местни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи за изказване има ли?
Имате думата, господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз, както и моите колеги, подкрепям третия избор на кметове в големите градове.
Но искам във връзка с този текст, т. 4 на сега обсъждания § 14, да покажа, че въпросът има и друга страна. Тя засяга избора на кметските наместници. Сегашният чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация наред с другите неща в т. 4 предвижда, че общинският съвет избира и освобождава кметски наместници по предложение на кмета на общината.

При новата редакция се предвижда общинският съвет да избира и освобождава само кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление. По този начин се оказва, че във всички населени места, стотици на брой, там, където хората няма пряко да избират своите кметове, те ще бъдат еднолично назначавани от кметовете на общините.
Преди два дни тук, въпреки предложението на Комисията по местното самоуправление, вместо да се допусне пряк избор на кметовете в населените места със 100 и повече жители, се гласува тази граница от сегашните 500 да бъде намалена до 250. С тази разпоредба вие допълнително осакатявате местното самоуправление. Говори се за децентрализация, финансова и административна, а в същото време се осъществява една тенденция към централизация на местно ниво, а не към развитие на местното самоуправление. Нещо, което аз не мога да приема. Затова смятам, че този текст не трябва да бъде приет и по тази причина, дори независимо от разделението на мненията по отношение избора на районните кметове. За мен е недопустимо не само изборът на кметовете в населените места да бъде при тази граница от 250, но допълнително този избор се извежда сега и от органа на местното самоуправление и се предоставя еднолично на кмета на общината.
Поради тази причина смятам, че т. 4 трябва да отпадне и да се обмисли какво да бъде нейното съдържание. Защото този въпрос има страни. Едната е по посока на районните кметове в големите градове, а другата е по отношение на кметските наместници в тези селища. Затова аз смятам, че ако ние сме последователни в стремежа да развиваме местното самоуправление, самата комисия би трябвало да се вгледа още веднъж в този въпрос и да ни предложи едно поне отчасти обединяващо решение.
Използвам накрая да кажа и това, …
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Цялата т. 4 няма отношение към това.
Янаки Стоилов: Има отношение, защото вие променяте сегашния текст, който възлага като правомощия на общинския съвет избора на кметски наместници.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Значи него трябва да променим.
Янаки Стоилов: Точно така, да. Затова казвам, че този въпрос или трябва да се отложи, или да се отхвърли.
И тъй като господин Дончев каза една неистина от трибуната, аз използвам да я коригирам, а именно това, че когато се гласуваше проектът за избирателен кодекс, той получи почти единодушно подкрепа от страна на левицата. Затова не трябва да се спекулира по този евтин начин с преиначаване на фактите. Така че нека да спорим по фактите и политическите позиции.
Искам да изкажа смущението си от това, че едни хора тук, в залата, много силно се самоафишират като поддръжници на някаква избирателна реформа, как да се засилва нейната мажоритарност, а като опре тази мажоритарност да се защитава днес във връзка с изборите на районни кметове, на кметовете на малките населени места, се казва, че няма нужда от нея. Друга част от привържениците на тази мажоритарност пък казват, че хората въобще не трябва да участват пряко в управлението, тоест да не им се дава възможност чрез референдум да оценяват решенията на държавните органи. Това аз го смятам до голяма степен като лицемерна позиция или най-малкото като вътрешно непоследователна и тя изисква сериозно преосмисляне у част от глашатаите на тази тема. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Стоилов, направихте формално предложение за отлагане разискванията.
Янаки Стоилов (КБ, от място): За отлагане по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли реплики? Няма.
Подлагам най-напред на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отлагане на обсъждането по § 15, който става § 14 за уточняване на текста.
Моля да гласувате.
Гласували 161 народни представители: за 55, против 101, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Корнезов да отпадне точка “б”, която прочетох преди малко.
Моля да гласувате.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Не обявихте какво гласуваме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Имаше предложение на господин Корнезов да отпадне точка “б”, тоест: т. 4 се изменя така:
“4. Изборът и освобождаването на кметовете на районите в Столична община и в градовете с районно деление”.
Предложението на господин Корнезов е тази точка да отпадне.
Гласували 163 народни представители: за 50, против 108, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 14, предложен от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 114, против 43, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Предложение на Екатерина Михайлова и Васил Маринчев – създава се нов §15а:
“§ 15а. Създава се чл. 21а със следното съдържание:
“Чл. 21а. (1) Общинският съвет може да избира обществен посредник.
(2) Общественият посредник съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация.
(3) Организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от общинския съвет.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 15а, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи?
Господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Нова изненада, дами и господа!
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Къде?
Любен Корнезов: В този нов чл. 21а. Всъщност в тези шест законопроекта нямаше такова нещо. Става дума за омбудсман, само че общински омбудсман. Доколкото си спомняте, а аз зная, че вие знаете, преди около месец и половина приехме Закона за омбудсмана. Там обсъждахме и въпроса за структурата, как да бъде изградена единната структура на омбудсмана, даже много спорихме за наименованието. Изведнъж, след обобщения законопроект се вкарва един текст с три алинеи, който урежда една, разберете, много трудна материя, която изисква доста задълбоченост и всеобхватност при регламентирането на този обществен омбудсман, наречен тук обществен посредник.
Веднага ще ви кажа. Този омбудсман в края на краищата трябва да защитава правата на гражданина на съответната община. И то основно от чиновниците на общинската администрация, респективно областна, ако щете и от кмета, когато той нарушава тези права и интереси на гражданите. Какво се получава? Този обществен омбудсман или обществен посредник, ще бъде избиран от общинския съвет, който той трябва да контролира. Ами, разбира се, ако той в този конфликт на интереси защити интересите на гражданина, а не на чиновниците от общината, респективно общинския съвет, защото и той може да нарушава правата, общинският съвет веднага ще го махне. Този, който те избира и ти плаща, ти зависиш от него. Само давам един пример.
Аз съм категорично за това да има омбудсмани по места. Дали ще бъдат на областно или на общинско ниво, е въпрос на структура. Не може омбудсманът да бъде само в София с двама заместници, защото проблемите на хората не са само в София, а и в провинцията. Но по този начин, както ние го правим - с един текст, нищо няма да постигнем. Ще отчетем, че сме направили нещо. Освен това имаме специален Закон за омбудсмана. Не му е мястото тук.
Господин председателю, затова правя предложението да отпадне § 15, с който се създава чл. 21а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Най-напред давам думата на госпожа Михайлова като вносител на това предложение.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще направя обратното изказване именно като вносител на този текст заедно с господин Васил Маринчев. Ние направихме това предложение да бъде уреден статутът на омбудсмана или обществения защитник в Закона за местното самоуправление, защото преценихме, че точно тук е мястото, където трябва да се уреди статутът на общинския обществен защитник. Текстът, който предлагаме, е пожелателен – всъщност може да се създадат. Не задължаваме всички общини да го направят, защото знаем, че това едва ли ще стане. Въпрос на финансови възможности на всяка една от общините е да прецени доколко може да осигури съществуването на тази фигура обществен защитник.
Искам да отбележа, че такива обществени защитници вече има по места. В страната 17 общини са изградили структура или по-скоро са избрали човек, който да осъществява тази функция. Дейността им показва, че това е необходимо. Досега обаче не беше уредено никъде. Явно е, че когато приемахме Закона за обществения защитник, отпадна текстът за общинските омбудсмани, но в онзи закон се предвиждаше да бъдат едва ли не част от държавна структура, тоест големият омбудсмана – националният, да има подразделения по места, което означаваше и финансиране от държавата – бюджет, който практически на този етап не можеше да бъде подсигурен.
Предлагаме да се създава там, където преценят, че има възможност да стане това в общините и да се предотврати пък и нещо, което може евентуално да се случи дори на създадените омбудсмани. Влизат нови общински съветници, избират се нови кметове. След като никъде не е регламентирано, никой не знае дали новите общински съветници и кметове няма да решат да закрият и това, което вече е създадено.
Затова аз се обръщам към всички народни представители да подкрепят този текст, защото необходимостта от съществуването на обществен защитник вече е факт. Дори тук ние дълго да дискутираме дали трябва или не трябва - трябва, защото това се е случило.
Искам да отбележа още нещо по повод на всички опасения, които изказа господин Корнезов. Ние предлагаме текст, който предвижда квалифицирано мнозинство за избора на обществения защитник, тоест, това няма да бъде човек, който да е подкрепен от една политическа сила.
И още един аргумент в подкрепа на този текст: съвсем скоро една група, в която имаше депутати от всички парламентарни сили и министърът на правосъдието, бяхме в Испания, за да видим опита на изграждането на омбудсмана в Испания, където е една от най-добре уредените организации на обществения защитник. Това, което установихме на място и научихме, е, че именно общинските омбудсмани се създават по решение на общинските съвети, статутът им е уреден точно в Закона за местното самоуправление и не навсякъде има, а се преценява всяка от общините може ли да го създаде или не, като изборът е с квалифицирано мнозинство. Това функционира и дава добри резултати.
Именно затова се обръщам към всички депутати да подкрепят този текст, защото ще бъде полезен за прозрачността, за борбата с корупцията, за която ние всички се кълнем, за по-голямо гражданско присъствие в местното самоуправление и не виждам никакви опасения, които могат да бъдат посочени за това, че можем да уредим статута на тези обществени защитници в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Михайлова, знам, че бяхте в Испания. Добре е човек да види как функционира омбудсманът в Испания, но аз познавам условията в България, не в Испания. Ние правим български омбудсман.
Защо казвам това? Вярно е, че сега в седемнадесет града фактически има избрани омбудсмани без да има ясна законодателна основа. Познавам дейността им, защото вече толкова време се занимавам с тази материя. Сегашните може би прекрасни хора, обрекли се за тази дейност – обикновено те са юристи, всъщност са едни бюро "Жалби". Нищо друго! И ако ние искаме да превърнем бившите бюра "Жалби" към окръжните, респ. общинските съвети, дайте да го направим. Няма да има ефект само с този текст, разберете.
Първо, къде са правомощията? Разписани ли са правомощията на този обществен посредник или общински омбудсман? Какво право ще има, какви възможности ще има? Никъде не е записано. Каква е процедурата, по която този омбудсман ще бъде сезиран, респ. ще изисква възможности да прави проверки, да взима документи и т.н.? Не е разписано. Значи правим един текст само заради текста.
И още нещо, госпожо Михайлова. Може общинските съвети да избират омбудсмана и може да функционира добре, примерно в Испания. В България не е така. Ако искаме този омбудсман да защитава действително правата на гражданите, той трябва да бъде независим от кмета и от общинския съвет. Трябва да бъде независим – нито да го назначават, нито да му плащат, за да може той да ги контролира с методите, с които разполага.
Приключвам, че е много по-рационално общинският омбудсман или местният омбудсман да бъде назначаван от централния и да бъде подчинен на централния омбудсман, а не на местните власти, които трябва да контролира. Затова поддържам предложението си за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика – господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председателю, връщаме една дискусия отпреди няколко дни. Тя не трябваше да бъде така лесно забравяна. Когато гледахме закона за големия омбудсман, ясно се каза, че не може местните да се превръщат заедно с централния омбудсман в една йерархия, в една структура. Затова той се ограничи до този централен омбудсман, с който се занимава Народното събрание.
Защо има вече 17? Защото 17 платени организации четири-пет години се занимаваха в България да въвеждаме омбудсмана. Направихме в София, направихме на други места. Този ли факт трябва да защитаваме сам за себе си, създаден по този начин чрез този допълнителен закон?
Аз съм съгласен с господин Корнезов, че той не може да бъде избиран от общинския съвет, защото той трябва да контролира именно дела, които се случват на територията на общината и в своеволието на един кмет, който и да бъде той. Има ли пречка, госпожо Михайлова, без да има нищо по този въпрос, както са създадени 17, да създадат и 18-ия? Никаква пречка няма без този закон, но да регламентираме това, макар като възможност, без да очертаем кръга на правата и задълженията на омбудсмана, това просто е несериозно. Аз смятам да не се приема това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За дуплика – госпожа Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Благодаря Ви.
Независимостта на общинския омбудсман се гарантира с това, че ще бъде избиран с квалифицирано мнозинство. Това е начинът, по който може да се гарантира независимост. Така че това, което ми беше направено като реплика, не беше никакъв аргумент.
Второ, как ще се уреди статутът, как ще се подават сигналите и ще се работи с правилник, който ще се приеме?
И третият аргумент, който чух, ми се стори съвсем несъстоятелен. По-добре било да се създават общински омбудсмани без никаква уредба, отколкото да се създават все пак с някаква уредба. Това е несериозно. Значи, ние да поощряваме създаването на обществен защитник, но ако може нищо да не сме написали и да не сме казали въобще може ли или не може. А когато казваме, че може и даваме все пак някакви правила, да го отхвърлим.
Ако по принцип сте против идеята за обществен защитник, кажете го. Иначе всичко останало просто са несъстоятелни аргументи и наистина в никакъв случай не можаха да ме убедят в това, което казахте.
И пак се обръщам към колегите: дайте поне частично да уредим статута и да дадем възможност тази институция да се създава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Осман, заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По въпросите, които бяха повдигнати от проф. Корнезов и от господин Ганев, аз мисля, че може да се постигне взаимно съгласие, ако има една допълнителна ал. 4 по принцип, ако се възприеме от ваша страна, и начинът на избирането да стане примерно с две трети или с по-голямо мнозинство. Но не виждам по какъв начин централната власт – ето, ние сами се разминаваме – ще ангажира някой, който пък да отговаря там, вътре в общината – обществения посредник или омбудсмана, както ще го наречем.
Дали е приет или не е приет, проф. Корнезов, в този, големия закон, нищо не пречи. И господин Ганев го каза. Днес тия правомощия ги има. Но лошо ли е, примерно, ако бъде изписано, че това се урежда със специален правилник, приет от общинския съвет, да посочим и мнозинството, с което може да бъде избран този обществен посредник? Ако ние сега не посочим нищо от това, така и така те избират - съберат се там 50 + 1 от общинските съветници и избират един обществен посредник. По-хубаво е тук да посочим правото на общинския съвет, отколкото едно малцинство да изберат обществения посредник и ще си работят.
Според мен по-правилно е, ако има ал. 4 и да кажем: решението по ал. 1 да се взима с две трети от общия брой на съветниците. А вече самите правила, господин Ганев, казваме, че организацията и дейността – вече с правилник.
Господин Корнезов, просто няма начин да забраним на общинския съвет. В случая тях ги има. Има ги, но в някои общини те са избрани с гласовете на малцинството.
Любен Корнезов (КБ, от място): Някъде са назначени.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Точно така, някъде са назначени, но в правомощията на общинския съвет има подобни правомощия. Как ще се нарече – дали обществен посредник или някакво друго име, няма никакво значение. Но по-добре е да изпишем тук и въпросът, който повдигна господин Пантелеев в чл. 27 за гласуването, даже и да увеличим, да станат две трети. Иначе този обществен посредник си го има. По-хубаво е да увеличим, с две трети да бъде избран, да кажем, че дейността и организацията се определят с правилник, отколкото едно минимално малцинство там някъде ще изберат обществения посредник и така нататък. Така ще елиминираме злоупотребите, общинските съвети и кметовете на общини да злоупотребяват, някъде да си назначат изкуствено обществен посредник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Осман, Вие предлагате редакция на текста: общинският съвет може да избира с болшинство от две трети…
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Аз като идея го развих, но само ако се възприеме от колегите от БСП. Ако се възприеме, ако съм успял да ги убедя, че това е по-добрият начин. Но не бих се осмелил да предложа, ако не се възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Когато обсъждахме Закона за омбудсмана, аз имах възражения и още веднъж ги повтарям: приехме един закон, който може би в Югоизточна Европа е най-слабият. Просто трябва да си признаем.
В тази връзка имаше цяла глава предложения от наша страна за общинския посредник. Не се възприе. Имаше от господин Корнезов цяла глава за областен посредник. Не се възприе. Обаче в практиката, в живота това нещо го има.
Аз съм абсолютно съгласен с комисията, че това нещо трябва да го има в предложения проект, защото ние можем да кажем: забраняваме ви. Тогава да се сложи някаква глава да няма. Забрана да има да няма такива посредници. То го има.
Плюс това, в чл. 21, ал. 1 се казва: общинският съвет. Още веднъж го повтарям и когато го предлагахме това в Закона за омбудсмана, казах: може. И тук се казва: може. Който желае, която община желае. И мисля, че в бюджета си има такива средства, за да може да осигури заплатата на такъв човек.
Когато предлагахме за избора на омбудсмана, на големия омбудсман, за това гласуване в парламента с две трети, тогава не се съгласихме, защото Конституцията ни е пречела и така нататък.
Вярно е, че много неща се натрупват относно правата на българските граждани. Имаме Комисия по правата на човека, Комисия по жалби, омбудсман. Сега ще приемем Закона за дискриминацията, там ще има една Комисия за дискриминацията, местен или обществен посредник. Стават много, вярно е това, но щом като общината желае, щом като общинският съвет е съгласен, ние и да го пишем, и да не го пишем, те ще си го изберат, защото според закона те имат право на това.
Освен това обаче тук ми прави впечатление и искам да задам един такъв въпрос: защо този избран обществен посредник ще търси правата и законните интереси на гражданите пред местните органи за самоуправление? В една община има и органи, които са свързани с централната власт. Защо да не се допише там едно изречение, за да имат те право, ако бъдат избрани, да контролират работата и на централните органи?
Тъй че аз съм съгласен с това, което се предлага поне, и съм съгласен с това, което направи като предложение господин Ремзи Осман за още една алинея, за да могат да бъдат избрани с мнозинство в общинския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Юсеин! Това, което предлагате, се урежда, ако отпаднат думите “пред органите на местното самоуправление и местната администрация”. Значи няма ограничение. Вие какво предлагате - че може да защитава интересите на гражданите? Не правите такова предложение.
Господин Пантелеев, заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки на пръв поглед не особената прецизност, с която са формулирани въпросните текстове, липсата на достатъчно сериозна уредба за създаването на въпросната институция или длъжност, не знам как да го нарека точно, полза от това би имало. А броят на жалбите расте лавинообразно. И една голяма част от тях са свързани точно с дейността на местните институции. Приемните дни на съветниците общо-взето са химера в 90 на сто от общините. А кметовете, разбира се, приемат веднъж месечно или два пъти в най-добрия случай и не са в състояние да поемат този огромен поток от жалби и търсене на справедливост.
Ето защо, макар и проформа, създаването на една подобна институция би била полезна и тя би акумулирала част от жалбоподавателите и същевременно би дала възможности част – разбира се, съвсем нищожна – от поставените въпроси да намерят някакъв отговор или решение.
За да се създаде все пак някакъв статут на този обществен посредник, избиран от общинския съвет, който после сам по някакъв начин трябва да контролира и местната администрация, наистина трябва сериозно да помислим как да бъде избиран, с каква квота – дали две трети или повече – а същевременно и с какъв брой от съветниците би трябвало да бъде освободен.
И е хубаво, ако стигнем до квалифицирано мнозинство от две трети за избора на този обществен съветник. С такова мнозинство да може да бъде освобождаван или пък с три четвърти въпросният посредник. Защото, ако той действително реши да си върши работата, такава защита ще му е необходима.
И тъй като не съм сигурен, че можем да решим този въпрос сега, аз предлагам и на председателя на комисията, и на парламента да отложим този текст, за да видим дали е възможно да направим такъв запис, който да гарантира неприкосновеността и правото на въпросния обществен посредник да реализира функциите, които му се предоставят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За процедура има думата господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, ако колегите не възразяват, дебатът вече е ясен.
Искам да предложа една нова ал. 4:
“(4) Решенията по ал. 1 се вземат с мнозинство две трети от общия брой на съветниците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: За изказване има думата господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз исках да се възползвам от правото си на реплика към изказването на господин Юсеин, но Вие не ме забелязахте. Искам да поясня какъв беше нашият замисъл, за да предложим този текст в частта му защо ще защитава гражданите пред органите за местно самоуправление. Ние работим по Закона за местно самоуправление, даваме права на общинския съвет да избере този обществен посредник. И каква ще бъде логиката, ако ние му дадем право, той пък да го защитава пред областния управител? Затова предлагаме общественият посредник, избран от общинския съвет, да защитава правата на гражданите пред органите на местно самоуправление, пред кмета, евентуално пред общинския съвет.
Що се отнася до мнозинството при избирането и освобождаването му, аз лично не възразявам да бъде прието предложението на господин Осман. Бариерата се вдига още, тоест той вече става фактически абсолютно независим. Но мисля, че и първото предложение не беше лошо. Ще взема за пример София, където има 61 съветници. Ако те трябва да го изберат с половината от общия си брой, значи трябва да го изберат 31 човека. При положение, че няма достатъчно хора, както е и сега в залата, 31 човека ще се превърнат в две трети от гласувалите. Но всичко е въпрос на гласуване. Действително трябва да гарантираме някаква политическа независимост на този обществен посредник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Маринчев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Пантелеев да се отложат разискванията по този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 81, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Второто гласуване трябва да бъде за отпадане на § 15 – предложение, направено от господин Корнезов.
Моля да гласувате.
Гласували 152 народни представители: за 61, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Третото предложение е на председателя на комисията Ремзи Осман да бъде създадена нова ал. 4 – “Решението по ал. 1 се взема с мнозинство от две трети”. Има ли възражения?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Господин председател, само ще формулирам новата ал. 4:
“(4) Общественият посредник се избира и освобождава с мнозинство две трети от общия брой на общинските съветници”.
Или пък може да се допише ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражение това да го приемем като редакционна поправка? Няма.
Моля да гласувате тази редакционна поправка.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля да гласувате окончателния текст на § 15.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 5.
Параграф 15 се приема.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: По § 16 има предложение на народния представител Панайот Ляков, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Емил Кошлуков, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 16:
“§ 16. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител и на кмета на общината в 7-дневен срок. Всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез интернет.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Кметът на общината определя подходящо помещение в сградата на общината, където се съхраняват копия от актовете на общинския съвет от последните десет години на хартиен носител и се осигурява достъп на желаещите граждани да ги четат на място в рамките на 8-часово работно време във всеки работен ден. На всеки гражданин, желаещ да получи копие от даден акт на общинския съвет, се осигурява възможност за това срещу заплащане на копирането.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават ал. 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по § 16?
Заповядайте, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за редакционна промяна в последното изречение на ал. 2. Става въпрос за заплащане на услугата. Тук се казва “заплащане на копирането”. Нека да махнем думите “на копирането”, да остане само “срещу заплащане”, тъй като трябва да оставим право на общинския съвет да определи цена на тази услуга. Тя да не включва само копирането – листа хартия и тонера, а да бъде цена на услугата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения от комисията?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак ((ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с това предложение. Ако ние оставим свобода общината да определя такива цени и такива такси, каквито си иска, тя би могла да постави такива цени, които да отблъскват хората въобще от всякакво желание да искат достъп до тези документи и да искат копия. А ние имаме Закон за достъп до обществената информация, където ясно се посочва, че гражданите имат право на достъп до всички публични актове на органите на власт, включително и на органите на местното самоуправление. Ако ние оставим на общинския съвет самоцелно да определя размера на таксите, срещу които да предоставя достъп до тези документи, това крие риска наистина да се приемат някъде такива такси, които да отблъснат гражданите от желанието да поискат такъв достъп. Затова аз не приемам това предложение.
И една забележка. В ал. 1 накрая се казва, че всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или Интернет. Според мен тази алтернатива създава възможността общинският съвет да публикува само в Интернет, а знаем, че много граждани първо нямат необходимата степен на компютърна грамотност, второ, нямат възможност за достъп до Интернет. По този начин се ограничава правото им на достъп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Осман, заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Една реплика, господин председател. Господин Четин, никой не може да забрани на български гражданин да се интересува какви актове са приети. Но Вие не можете да натоварите допълнително с финансови средства общината заради Вашите прищевки, примерно казано. Прочетете, в началото на ал. 2 пише, че който иска, в продължение на осем часа може да види. Но не може заради това, че има 100 човека, които ще искат на ден 100 копия, другият данъкоплатец, който в годината един път се интересува, да плаща за прищевките на другите. Който иска, той се запознава с документацията и никой не може да му забрани. Така че, заплащането трябва да остане, защото това не е услуга в смисъл на достъп до информация, вие искате да изнесете тази информация от общината, където осем часа можете да се запознаете с нея. Оттам нататък всяка услуга се заплаща. За какво са тогава местните данъци и такси? Ние не можем да натоварим общинския съвет и данъкоплатеца да плащат. Тогава аз ще злоупотребя. Примерно какво бих направил, ако искам да натоваря общинския съвет? Ангажирам 100 човека, искам 1000 копия от решения на общинския съвет. Какво ще стане тогава, кой ще плаща тези разходи? Това е невъзможно! Ако няма заплащане, ще бъдат източени средствата на общинския съвет, не на кмета на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Илиевски
Радослав Илиевски (КБ): Господин председател, аз подкрепям казаното от господин Осман – да остане текстът така, както е записан от комисията, като правя реплика на господин Маринчев. Защото не можеш да товариш с допълнителни такси, единствено консумативът, който се използва за тази услуга, трябва да бъде заплащан. Мисля, че най-коректен е записът на комисията и аз го подкрепям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, господин председател. Мисля, че уважаемият колега Ремзи Осман не ме разбра. Аз защитих текста именно така, както е приет от комисията. Текстът на комисията гласи, че гражданинът трябва да заплаща разходите, свързани с исканата услуга за копиране, за предоставяне на копие. Но аз се възпротивих на предложението на колегата Маринчев да отпаднат думите “срещу копиране” и общинският съвет произволно да определи някаква такса. Аз казах, че общинският съвет може да определи такса например от 10 лв. на копие, за да си попълни бюджета от този род услуги. Аз се възпротивих на това предложение, но не и на предложението, което е на комисията – да се заплащат точно разходите, които общинският съвет прави за предоставяне на услугата, а именно копирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Досега имаше изказване, имаше реплики, имаше дуплики. Беше направена неправомерна реплика на предишно изказване.
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Осман. Каква е целта на този текст? Според мен разумът е бил да се получава повече информация за това, което върши общината. И понеже всички много пътуват по чужбина, сте видели в тази пуста Европа, която всички коментираме, как пред общините, пред органите на местно самоуправление има изнесени отпред едни табла, места, на които безплатно се поставят брошури с тези актове. Общината и хората там смятат, че е много по-важно избирателите в една локална общност да знаят какви актове се приемат, да имат повече информация за тях, а не толкова дали хартията е рециклирана, дали е на зелена хартия, на жълта, или на червена хартия. И аз мисля, че логиката “абе ще информираме, ама те да си плащат” не е добрата логика. Нямат полза нито кметовете, нито общинските съвети да печелят от това. Нещо повече, аз мисля, че големите общини специално ще заделят средства безплатно да правят това. Защото не си мислете, че избирателите на кметовете, на общинските съветници, пък и на народните представители са се юрнали много да се интересуват какво става в тези органи! Те се инфрмират предимно от печата. Включително има и програми, които са готови да финансират определени общини, за да стане по-прозрачна тяхната дейност. Нали това е основната цел на текста, която ние не коментираме, а коментираме дали ще се плащат ксерокопията! Хайде да оставим свобода на общините да преценяват, да вкараме едно чисто редакционно “срещу заплащане или безплатно”, пък общината да прецени и да реши дали иска повече прозрачност и чрез облекчаване, респективно и безплатно, тя ще покрива тези ксерокопия. Става въпрос все пак за актове, голямата част от които са решения на общинския съвет. Не става въпрос за информация, която е от частен характер и която интересува само един определен човек. И нека не създаваме изкуствени пречки и да похабяваме голямата идея за прозрачност в местното самоуправление с дребните бакалски сметки за ксерокопията и по колко души ще си направят ксерокопия.
Така че, господин Осман, предлагам един компромис – “се осигурява възможност за това срещу заплащане или безплатно”. А по Закона за местните данъци и такси нека общината да прецени дали да бъде срещу заплащане или да бъде безплатно. Които общини искат срещу заплащане, ще има по-малко публична информация за техните актове. Които преценят, че е важна тази дейност, те ще си осигурят фонд за това. Нека решим така този спор, той не е толкова голям – за цената на ксерокопията, а мисля, че големият въпрос, който се пропусна покрай цената на ксерокопията, е за прозрачността в местното самоуправление.
Така че предлагам чисто редакционно да се допълни “срещу заплащане или безплатно”, а на основание на Закона за местните данъци и такси общинският съвет може да освобождава определени дейности от такси. За това няма пречка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Господин Маринчев искаше думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Господин Илиевски каза, че прави реплика на моето изказване и затова исках да се възползвам от правото си на отговор. Както и да е, Вие не ми разрешихте.
Когато правех своето предложение да отпаднат думите “на копирането”, разчитах много на добросъвестността на общинския съвет, че няма да тръгнат да прекаляват и да слагат петорно и десеторно по-големи такси от действителните разходи. В тази връзка подкрепям до известна степен предложението на Михаил Миков, но ми се струва, че този текст няма да бъде достатъчно издържан – “срещу заплащане или не”. Мисля, че не върви да се каже така в един закон. Но моето предложение беше, разчитайки, че общинските съвети, с цел да има достъп до техните решения, до решенията и на кмета, ще сложат една минимална такса – ако копието струва 2 стотинки, да бъде 2 стотинки и половина – съвсем условно.
За да не става повече напрежение по отношение на това, аз оттеглям предложението си да отпаднат думите “на копирането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, д-р Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз също смятам, че трябва да отпаднат думите “заплащане срещу копиране” и ще ви кажа защо, господин Казак. Може да не се копира, може да се извади просто от компютъра. Това е такса за услугата.
От друга страна, съгласен съм, че наистина не е редно ние да казваме или да фиксираме нещата и би следвало да оставим общинските съвети да решат дали да направят това срещу заплащане или безплатно. Друг е въпросът да се прецени дали ако го няма този текст ние оставяме свободата на общинските съвети да решат. Но в никакъв случай не бива да фиксираме “срещу копирането”, защото днешните носители вече са на компютър, оттам се изважда едно копие. Вече няма копиране, а е просто информация от компютъра.
Мисля, че ако влизаме в тези подробности утежняваме закона. Нека и юристите кажат дали, ако няма изобщо такъв текст, не оставяме общините сами да решат да го правят безплатно или срещу заплащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Господин Маринчев оттегли предложението си, но то беше потвърдено от д-р Китов – да отпаднат думите “на копирането”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 83, против 21, въздържали се 21.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, който смята, че трябва да се добави изразът “или безплатно”.
Гласували 122 народни представители: за 29, против 72, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване съдържанието на § 16 с корекцията, която приехме.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Параграф 16 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви информирам за новопостъпилите питания за периода 11-17 юли 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Антон Станков – министър на правосъдието, относно контрола, упражняван при международните осиновявания на български деца. Следва да се отговори в пленарната зала на 25 юли т. г.
Писмени отговори на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от бившия министър на здравеопазването Божидар
Финков на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от бившия министър на здравеопазването Божидар Финков на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от бившия министър на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Мария Стоянова ;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на питане от народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ искам да направя процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 до 19,00 ч. с дневен ред: Закон за изменение и допълнение на Закон за местното самоуправление и местната администрация и Закона за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание на парламента във вторник от 14,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 126, против 26, въздържали се 16.
Предложението за извънредно заседание във вторник е прието.
Заповядайте за изказване от името на парламентарна група, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Преди няколко дни в българските медии с големи заглавия бяха обявени резултатите от проверката на Сметната палата за изпълнение на бюджета на Народното събрание. Там беше цитирано, че българските народни представители злоупотребяват с командировъчните си в чужбина. Всички вие разбирате, че така поднесена, информацията поставя едно огромно петно върху цялото Народно събрание и в същото време върху всеки един народен представител персонално.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България настояваме от тази парламентарна трибуна в петъчния парламентарен контрол председателят или заместник-председателят на Народното събрание, а може би главният секретар на Народното събрание да бъдат оповестени поименно тези народни представители, които са злоупотребявали със своите командировъчни в чужбина, защото никой от нас не желае да носи чужда отговорност, никой от нас не желае да носи чужд срам и никой от нас не желае да бъде поставян под един знаменател с тези, които правомерно или неправомерно, съзнателно ли несъзнателно са сгрешили, когато са отчитали своите командировки или когато са ги надписвали. Ние ще ходим при своите избиратели и не можем да бъдем спокойни тогава, когато ни обвиняват в една такава доста сериозна стъпка в нарушение на законодателството и спазването на финансовата дисциплина.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България ние настояваме за изясняване на този въпрос поименно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, госпожо Масларова, това, което поставяте като проблем, е съвсем основателно. Той беше разгледан на Председателския съвет в тази сряда. Този въпрос беше поставен от заместник-председателя на парламентарната група господин Овчаров. Председателският съвет взе следното решение – натовари главния секретар на парламента господин Огнян Аврамов да изготви доклад именно във връзка с този проблем. За резултатите от тази проверка ще бъдат информирани народните представители тук, в пленарната зала. Това мога да ви отговоря, но съвсем основателно поставяте въпроса.
Има ли други желаещи от името на парламентарна група да вземат отношение? Няма.

На актуален въпрос от народния представител Евдокия Иванова Манева относно системно нарушаване на обществения ред на бул. “Патриарх Евтимий”, гр. София, ще отговори министърът на вътрешните работи проф. Георги Петканов.
Госпожо Манева, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър, обръщам се към Вас с един изключително лесен според мен за решаване въпрос, стига да има воля за това.
Проблемът е следният. Ежедневно на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и бул. “Фритьоф Нансен” се събират рокери. Веднага отварям скоба, че нямам нищо против рокерите, още повече че има демонстрирани партийни пристрастия към тях. Но искам само да подчертая, че на своеобразните симпозиуми, които се организират на това място, те пристигат, форсирайки своите мотоциклети и създавайки невъобразим шум в района. Жителите и хората, които живеят на булевардите “Патриарх Евтимий”, “Раковски” и особено болните в Първа градска болница, подчертавам болните, ежедневно са подложени на стрес и невероятен тормоз.
Многократно сме се обръщали към дежурните телефони на МВР. Трябва да подчертая, че сме получавали адекватна реакция и мерки са взимани. Но се съгласете, че жителите не могат да правят денонощно дежурство, за да сигнализират всеки ден за тези нарушения.
Затова моят въпрос е какви мерки ще предприемете, за да може принципно и трайно този въпрос да бъде решен и в района да бъде възстановен общественият ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Петканов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Въпросът, който поставяте, е напълно основателен. Опазването на обществения ред е една от основните задачи на органите на Националната полиция. Полицейските служители от Софийската дирекция на вътрешните работи предприемат всички законоустановени действия за осигуряване спокойствието на гражданите, живеещи в столицата и в страната.
Проблемът относно шума, предизвикван от струпването на коли и най-вече на мотоциклети по булевардите и улиците на София стои на вниманието на Столичната полиция още отпреди година, когато бул. “България” беше използван за “автомобилна писта”. Големият риск за самите участници, а и за останалите участници в движението, както и нарушаването на спокойствието на гражданите наложи предприемането на поредица от мерки и адекватни действия от страна на полицейските служители. Смея да твърдя, че това доведе до прекратяването на тези импровизирани ралита. Амбицията на служителите от Пътна полиция, КАТ при Софийската дирекция на вътрешните работи е да бъдат окончателно преустановени тези нерегламентирани състезания.
През първото шестмесечие на настоящата година в столицата са санкционирани 51 различни нарушения на водачи на мотоциклети, за които са съставени 36 акта и са наложени 15 глоби по фиш. Санкциите обаче не са достатъчни. За превенция на обществения ред установените нарушители се предупреждават и по чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Следва да се има предвид обаче, че решаването на проблема с нарушаването на обществения ред и контролът по безопасността на движението не зависят само и единствено от органите на Националната полиция. Организацията на движението в столицата е от компетентността на Столичната община.
Извършената проверка по повод на Вашия актуален въпрос установи, че в районните управления и в полицейските участъци, обслужващи бул. “Патриарх Евтимий”, от 1 април, когато реално започва масовото движение на мотоциклетите, досега не са получавани сигнали за нарушаване на нощната тишина – става дума за сигнали и оплаквания в писмена форма – от мотоциклетисти, така както Вие твърдите в актуалния въпрос. Няма и завеждани преписки във връзка с молби на граждани по този повод. Като казвам това, аз не твърдя и не отричам, че явлението не съществува, само отбелязвам, че липсва официално оплакване.
И въпреки това след Вашия сигнал съвсем целенасочено директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи е разпоредил да се усили полицейското присъствие по бул. “Патриарх Евтимий”, особено в тъмната част на денонощието за недопускане нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите. И това негово разпореждане е изпълнено.
Като Ви благодаря за въпроса, искам да Ви уверя, уважаема госпожо Манева, че Столичната дирекция на вътрешните работи ще направи всичко възможно, за да осигури спокойствието на столичани, за което и Вие настоявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, заповядайте.
Евдокия Манева (ПСОДС): Господин министър, въпреки многобройните устни оплаквания, очевидно е, че трябва да има и бюрократичен подход. Уверявам Ви, че в момента се прави подписка на живеещите в района, така че Вие ще получите и писменото възмущение на хората, живеещи в този район.
Аз мисля, че със засилено полицейско присъствие въпросът няма да се реши. Мисля, че трябва да се предприемат по-кардинални мерки. Примери от големите европейски градове има. В много европейски градове е забранено мотоциклети да се движат в райони, в които има много живеещи хора. Там не се допуска да минават мотоциклети. Така че вероятно този въпрос трябва да получи и нормативно решение, тъй като трябва вероятно да се вземат мерки тези събрания на рокерите да се провеждат в крайградските зони. Това би решило по-принципно въпроса, отколкото вие да насочвате и без това недостатъчния ресурс на полицията всеки ден да извършва този контрол.
Обещавам ви – подписка и моля за по-решително принципно решение на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Благодаря на министър Петканов за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към актуални въпроси, отправени към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Актуален въпрос от народния представител Владислав Костов относно зърнената реколта 2002-2003.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е във връзка със зърнената реколта есенници 2002-3003, както и проблематиката, свързана с това.
Уважаеми господин министър, данните за състоянието на реколтата от есенниците и очакваните добиви подкрепят многократно изказваните от мен опасения за сериозни проблеми във връзка с осигуряването на зърнения баланс на страната от родно производство. Подчертавам – от родно производство. Не ме успокояват оптимистичните прогнози на ваши служители, които Вие повтаряте, защото мисля, че трябва да се позовем на по-големи авторитети, които от години наред се занимават с тази дейност и които имат много сериозно наблюдение върху процесите на развитието на реколтата в страната. Вашата теза бе точно обратната, но опасявам се, че действителността в определена степен, по-висока или по-малка, ще Ви опровергае.
Положението в редица райони на страната е тревожно и поражда безпокойство от това как зърнопроизводителите в тези райони ще покрият очакваните загуби и как ще бъдат осигурени средства за подготовката и провеждането на есенната сеитба. С особена сериозност отбелязвам, че проблемите на земеделското стокопроизводство не са в климата и климатичните особености, а преди всичко се коренят и задълбочават от провежданата земеделска политика и по-скоро от слабостите в нейното прилагане. Затова въпросите ми са: първо, как ще бъде осигурен националният зърнен баланс по всичките му пера и как ще се отрази това на цената на хляба? И, второ, ще се подпомогнат ли земеделските производители, в чиито райони в една или друга степен реколтата е повредена или в известна степен намалена и как ще се осигури финансово нормалното провеждане на есенната сеитбена кампания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата министърът на земеделието и горите за отговор.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Не съм съгласен с Вашата констатация, че проблемите са в политиката на Министерството на земеделието и горите в областта на земеделския сектор по отношение на зърнопроизводителите, защото ако тази политика е неправилна, то тогава Вие давате една оценка за предишната политика, когато Вие сте били председател, която е била пагубна. Защото подпомагането в момента е три пъти по-голямо в сравнение с предишни години. Общото подпомагане в зърнопроизводството достигна за есенната реколта над 3 млн. дка с пшеница, които са подпомогнати. Преди никога това не е било повече от размер на 800 000 дка годишно. Виждаме, че политиката е правилна – от кредитиране, което никога не се връщаше и само определени хора го ползваха, мина на пряко субсидиране. Така че при всички случаи политиката на министерството в момента е такава, каквато е и в Европейския съюз и ние ще се придържаме към тези принципи. За Ваше успокоение, ние няма да променим своята политика, с всяка година ще засилваме елемента на субсидиране.
Действително Вие имате основание за притеснение, аз също имам известни основания за притеснение, поради лошите климатични условия не само в България, но и в съседни страни около нас – в Украйна, Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония, Турция, които в момента внасят пшеница. Нещо повече, румънското правителство и украинското правителство отдавна взеха решение, с което махнаха всички мита за внос на пшеница от тези страни с оглед на лошата реколта, която се очертава. Такава е реколтата в цяла Европа, такава е реколтата и в Русия. Има огромен спад в производството.
Дали ще има проблеми със зърнения баланс? Нееднократно аз съм поставял и съвсем отговорно в настоящия момент продължавам да твърдя, че от производството на пшеница в настоящия момент вътре в страната не може да има и не се очаква да има проблеми за осигуряване на зърнения баланс. В цифри общо за осигуряване по експертна оценка вътрешното потребление на пшеница за маркетинговата 2003-2004 г. се очаква да бъде в рамките на около 2 млн. и 200 хил. тона общо за годината. От тях около 300 хил. тона, господин Костов, са необходими за семена, за пшеница за преработка за хляб – 1 млн. 250 до 1 млн. 300 хил. тона. И пшеница за фураж – 600 хил. тона.
Общо очаквано производство на пшеница през тази година, нееднократно това, което аз съм заявявал, според нашите прогнозни данни беше в рамките на 1,5 млн. тона. Разбира се, със започването на жътвата, Министерството на земеделието и горите в известна степен редуцира очакванията на производството до 2,3 млн. тона. Тези количества са напълно достатъчни за задоволяване на вътрешните потребности, ако в случая няма износ на пшеница от страната. Дори да има износ, говоря ако е незначителен, в момента началните наличности на пшеница от предходната година по данни на специалисти, работещи в Министерството на земеделието и горите, е в размер на около 400 хил. тона, което осигурява хлебния баланс на страната за четири месеца.
По отношение на цените. Сега действащите завишени цени на пшеницата и брашната, защото в сравнение с предишната година има действително завишение на изкупната цена както на пшеницата, така и в минимална степен на брашната, тези цени не са довели до изменението на цената на хляба спрямо предходната година. Изменението е незначително, в рамките на 1-3%, което е настъпило в момента в някои райони.
Уважаеми господин Костов, в Министерството на земеделието и горите е създадена организация за осъществяване на мониторинг по всички пера на баланса, които предполагат и предприемането на необходимите действия за намеса при необходимост от страна на държавата. Създадени са условия за оперативност в организацията на работа и усвояването на средства от целевите субсидии, което ще допринесе до навременно започване на сеитбата на пшеница и ечемик.
По отношение на въпроса Ви как ще подпомогнем новата есенна сеитбена кампания, на 1 август се открива целева финансова линия за подпомагане закупуването на изкуствена тор. Предвидени са 15 млн. лв. за покриване на част от разходите за покупка на изкуствена тор за предсеитбено торене и есенно подхранване на посевите от пшеница реколта 2004 г., като половината от тази сума е субсидия. Половината – повтарям, господин Костов. Ресурсът, който е осигурен от страна на фонд “Земеделие”, ще осигури подпомагането отново на около 3 млн. дка посеви с пшеница. В същото време е направено предложение до Министерството на финансите за осигуряване на допълнителен ресурс за субсидиране закупуването на семена от пшеница реколта 2004 г. Направено е предложение за преструктуриране на разходната част на фонд “Тютюн” и прехвърлянето на 7 млн. лв. за субсидии във фонд “Земеделие” за осигуряване на семена за есенната сеитба, като 40 на сто от стойността на семената ще бъдат изцяло покрити под формата на субсидия от държавата.
Във връзка с гореизложеното, независимо от очакваната по-слаба реколта, съществуват всички предпоставки за осигуряване на хлебно-фуражния баланс на страната и осигуряване на населението с хляб и хлебни изделия на и около сегашните ценови равнища.
Още веднъж повтарям, че очакването за драстично увеличение на цената на хляба и хлебните изделия няма да бъде оправдано от ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Костов, имате право на двуминутна реплика.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин Дикме, откровено казано, аз очаквах такъв начин на отговора, но той не ме задоволява. В никакъв случай не ме задоволява. Аз зная какви са програмите, зная и какво се предлага. Ще Ви кажа, че 3 млн. дка, за които са предназначени субсидии при 13 или 14 млн. дка есенници, е съвсем нищо. Ако екстраполираме тези 3 млн. дка върху 15 млн. дка, които нормално трябва да бъдат засети с есенници, направете си сметка, че ще се падне по-малко от 1 лв. на декар, така че да се позовавате на това, аз съм в течение на нещата и очевидно Вие го казвате за зрителите, които не са наясно с проблематиката.
По-скоро аз искам отново да изтъкна, че проблемът не е точно в климата и климатичните условия през тази година. Проблемът продължава да си бъде провежданата политика. Разберете, господин Дикме. И аз ще ви кажа защо тя не сработва. Защото тревожно изостава преструктурирането на земеделското стопанство, защото земеделските стокопроизводители и в частност онези стопани, които са на земята, частни земеделски производители, арендатори не се подпомагат в достатъчен и ефикасен размер.
Несрин Узун (ДПС, от място): Напротив, не сте прав.
Владислав Костов: Да, добре – напротив, вярвайте си. Дано да ви повярват и хората.
Липсват акценти по програмите. Не може така по малко за много. Това размива целите. Затруднен е достъпът по тези програми. Не е решен все още въпросът с финансирането на този сектор, който е изключително важен и знаете каква е последната оценка от Европейския съюз: че въпреки че бяхме първи по програма САПАРД, сега изоставаме.
Несрин Узун (ДПС, от място): Няма такава оценка, господин Костов.
Владислав Костов: Изоставаме по ефективно усвоени средства. Не ме прекъсвайте, моля Ви се.
Това състояние на земеделския сектор фактически доведе до незасяване на обичайните площи и ще доведе обезателно до проблеми с осигуряването на зърнения баланс от собствено производство. Няма време да ви кажа защо, защото вече получавам сигнал да приключвам. Това е истината и отговорността на това правителство.
Както е казал един известен писател: “Който не знае накъде е тръгнал, винаги стига на друго място”.
Несрин Узун (ДПС, от място): Не си прав.
Владислав Костов: Много съм прав, защото познавам нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаеми господин Костов, аз не можах да разбера точно какви бяха допълнителните въпроси. По-скоро го сметнах за Ваше изказване, но ще се постарая да отговоря на това, което си маркирах.
Съгласен съм с Вашата констатация, че финансовото подпомагане на българското земеделие не е достатъчно. Съгласен съм, но при предишното управление то беше още по-недостатъчно.
Владислав Костов (ПСОДС, от място): Оставете това предишно управление. (Смях в залата.)
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Съгласен съм, че 3 млн. дка представляват малко по-малко от една трета от площите, които обикновено се сеят с пшеница.
Владислав Костов (ПСОДС, от място): Една пета.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Не знам в България, поне аз не си спомням да е сята 15 млн. дка пшеница, но след като Вие коментирате, аз не искам да Ви опонирам по този въпрос.
Съгласен съм, че това е малко като количество, но съгласете се, че само преди година и половина – две години държавата подпомагаше – не субсидираше, а подпомагаше сеитбата на 800 хил. дка, което е четири пъти по-малко от сегашното подпомагане. Да, всяка година средствата за подпомагане ще се увеличават. Да се надяваме, че до 2007 г. ще достигнем до определени нива на Европейския съюз.
Изобщо не съм съгласен с оценката, която Вие давате от името на Европейската комисия. Само преди половин час аз приключих срещата си с председателя на Комисията по земеделие в Европейския парламент. Вчера Вие сте имали среща. Не знам дали доставя удоволствие на някои хора от опозицията, бидейки на различни срещи или на различни места в Европа, имайки възможност за контакти с представители на Европейската комисия, да клеветят сегашното правителство и управлението на страната. Мисля, че това не е позитивно за нито един народен представител.
Европейският съюз и Европейската комисия не само дадоха една много висока оценка. Уважаеми господин Костов, България е сочена на първо място от 12-те страни за работа по програма САПАРД. България е сочена като водеща в Европа по усвояването на средствата, отпуснати от Европейската комисия по земеделие. Оценката е изключително висока, за разлика от Вашата оценка. Благодаря. (Неразбираеми реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме с актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно мерки на Министерството на земеделието и горите за подпомагане на поливното земеделие и намаляване цената на водата за напояване. Актуалният въпрос е към министър Дикме.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз се радвам, че дебатът с Вас започна с една такава важна тема, която постави господин Костов – за подпомагането и състоянието на българското земеделие. И аз мисля, че ако по принцип вашето правителство и лично Вие заслужавате критика в тази насока, е затова, защото продължавате наистина политиката на Съюза на демократичните сили – политика, която не мисли в никакъв случай за подобряване състоянието на българските земеделски стопани, за по-интензивно развитие на българското земеделие. (Смях от ДПС.)
Моят въпрос също е свързан с това по какъв начин в края на краищата ние подпомагаме земеделските производители. Аз съм народен представител от Пловдивска област – един район с интензивно земеделие до 1989 г. и със земеделие в страшна криза сега, след реформите от 1991 г. Напоследък, където и да отида по селата, ми задават един въпрос: господин Мутафчиев, докога ще продължава да се увеличава цената на водата за напояване?

В с. Езерово на среща с избирателите ми казаха, че за една поливка на царевица им взимат от 22 до 26 лв., господин министър. Ако е по-сушава годината, представете си колко средства трябва да отдели всеки земеделски стопанин, за да може да стигне до един нормален добив на царевица.
Данните общо за страната сочат, че водата за напояване е увеличена с около 40% на куб.м – за поливките на царевицата с 46% - от предишната година. Един такъв растеж лично мен много ме притеснява, защото следващата година, ако продължаваме в тази посока, земеделските стопани изцяло ще спрат да поливат.
Аз знам, че и политиката на предишното правителство, и на вашето беше надеждата за по-ниски цени на водите да бъде Законът за сдружения за напояването и осъществяването на тези сдружения. Лошото е, че така заложихте нещата в този закон, че не могат да се сдружат в момента земеделските стопани и наистина да се постигне едно собствено управление на водните ресурси така, че да се намалят разходите за вода.
Казвам това, защото в Никопол пък ми дадоха информация, че в тамошното Дружество за напояване включително се държат в момента щатни бройки на места, където и каналната мрежа е разбита, няма помпени станции и въпреки това на тези хора им се плащат заплати по селата, има си отговорници там, няма напояване. И по този начин скачат разходите на фирмата, а оттам това отива на гърба на всички земеделски производители – да плащат съответно по-скъпа вода.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, конкретно е: какви мерки предприема Министерството на земеделието и горите за подпомагане на поливното земеделие в България и за намаляване цената на водата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Дикме.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Ще започна отново от политиката, която води в момента министерството. За голямо съжаление, тази политика няма никаква алтернатива. Тя е на базата на преговорите за присъединяване към Европейския съюз при спазване на принципите на обща селскостопанска политика, която се прилага в Европейския съюз. Тази политика е правилната. Вярно е, че при преструктурирането на българското земеделие основната тежест падна върху обикновените земеделски производители и цената беше платена от обикновения земеделски производител.
По отношение на поливното земеделие през годините са изготвени различни програми, като започна от 1998 г. – Програма за оздравяване и преструктуриране на управлението на напоителните системи в България; през 2001 г. – Програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване. Но през 2001 г., на 5 юли българското правителство подписва Споразумение със Световната банка АСАЛ-2 и поема ангажименти за приемането на Закон за сдружения за напояването, в който се регламентира начинът на определяне на цената на водата за напояване, редът за подпомагане на водоползвателите и размерът на участието на държавата във формирането на цената на услугата за доставяне на вода.
Самият Закон за сдружения за напояването позволява до 31 декември 2004 г. държавата да участва в заплащането на цената на услугата водоподаване, след което водата ще се доставя по цени, образувани съобразно размера на поливните площи и тяхното местоположение, количеството на доставената вода и начина на доставка.
Нееднократно от тази трибуна аз съм заявявал, че макар и да не сме съгласни с тези взети решения, правителството води една принципна и последователна политика и ние трябва да изпълняваме тези взети решения и подписани международни споразумения от българското правителство.
За тази година цената на водата за напояване по Закона за сдружения за напояването е следната: 0,07 лв. за куб.м без ДДС, гравитачно доставена вода; помпено доставена вода – 0,14 лв. за куб.м без ДДС; вода за напояване на ориз – около 0,017 лв. за куб.м без ДДС.
Не бих искал поотделно да ви цитирам средствата, които държавата отделя за различните мероприятия – както за субсидиране на водоподаването, така и за поддържане и изграждане на нова напоителна инфраструктура. Единственото, което мога да кажа, е, че общият размер на държавната подкрепа за сектора е в рамките между 10 и 12 млн. лв. за миналата и за тази година.
При всички случаи тези средства са абсолютно недостатъчни за поддържането на мрежата. Но при всички случаи държавата, на базата на подписаното споразумение по АСАЛ-2 след 2004 г. е длъжна да се оттегли от субсидирането на водата, което при всички случаи ще окаже изключително негативно отражение както за оризопроизводството, така и за зеленчукопроизводството.
Търсим възможности за компенсиране на оттеглянето на държавата при субсидирането на водоподаването, като се изграждат съответните паралелни линии за въвеждане на директни субсидии за зеленчукопроизводителите и за оризопроизводителите. От тази година за първи път, знаете, бяха въведени на базата на принципите на общата селскостопанска политика на Европейския съюз директни плащания при зеленчукопроизводителите за домати и червен пипер. По същия начин започнахме въвеждането на преки плащания тази година само за семена за оризопроизводителите, като от следващата година ще пренасочим своите усилия за подпомагане с допълнителни целеви субсидии и оризопроизводителите. Тоест, оттеглянето на държавата от едно ниво ще се стремим да го компенсираме по друг начин. Но бъдете сигурни, че ние не можем да нарушаваме международни споразумения, които са подписани от българското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мутафчиев. Имате право на реплика.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин министър! Аз въобще не съм доволен от отговора и от логиката, която Вие следвате. Напълно съм съгласен, че СДС ни зароби с подписаните споразумения. Но това Вас не Ви оправдава.
Първо искам да Ви кажа, че дори да давате субсидии за семена или за сеитба, когато водата за напояване на зеленчуци, на ориз, на царевица е с висока цена, няма кой да се възползва от вашите субсидии. Така че не може да компенсираме нуждата от субсидиране или намаляване цената на водата със субсидиите, които ще давате за семена, за сеитба и т.н.
Затова Ви моля, господин министър, помислете за начините и методите, по които може да бъде решен този въпрос. Той може да бъде решен и сега трябва да бъде решен. Сега трябва да се намали цената на водата и да се види по какъв начин държавата може да въздейства, без да се приема методиката включително за субсидиите, така че да отговорим и на онова споразумение, което е подписано в ущърб на българските земеделски производители.
Струва ми се, че частичното решаване, както стана сега с оризопроизводителите - аз Ви зададох подобен въпрос и Вие взехте мерки, разбрах че частично е решен въпросът там. Но догодина пак отново май ще си говорим от тази трибуна, ако това правителство е все още на власт, какво пак ще правим по този проблем.
Аз апелирам към Вас твърдо да се вземат мерки още сега, тъй като навлизаме в сериозен летен сезон, необходима е вода за поливки, виждаме, че вече няма и толкова обилни дъждове. Да се предприемат конкретни мерки, за да се намали цената и за зеленчукопроизводителите, и за производителите на царевица така, че те да бъдат доволни в края на краищата от това, което ще успеят да спечелят като доходи. Имайте предвид, че ги няма вече цеховете по селата. Българските граждани на село разчитат единствено на земеделието, за да могат да издържат цяла година при високи цени на ток, при високи цени на вода, при сериозни разходи за изхранване на семейството. Ваш е ангажиментът като министър на земеделието чрез политиката си в земеделието – оттам, откъдето те вадят своите доходи, да им помогнете да се чувстват едни нормални български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, имате право на две минути за дуплика. Заповядайте.

МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мутафчиев, аз ще се радвам догодина пак да говорим в парламента. Но извън парламента знаете, че за всички народни представители, без значение от коя политическа партия са, моят кабинет винаги е отворен за теми, които касаят българското земеделие. И бъдете сигурен, че това правителство ще е на власт не само догодина, а и по-догодина. Нямайте притеснения в този смисъл.
Съгласен съм, че подпомагането от страна на министерството не е достатъчно ефективно, но това е – още веднъж повтарям – на база на наследените възможности. Има няколко възможности по ресурси, които биха могли да се използват допълнително. Един от тях Вие посочихте като слабост и аз съм готов да работим заедно за промяна в самия закон с оглед да създадем по-облекчени условия за регистрация на сдруженията за напояване. До края на месеца във всички случаи очаквам да бъдат акредитирани новите мерки по САПАРД, които ще дадат възможност, по-специално мярка 1/6, на сдруженията за напояване да ползват безвъзмездни средства и субсидии от предприсъединителните програми, като до 2006 г. общият размер на средствата, които са предвидени само по тази линия, са в размер на 26 млн. евро. Това е една сума, която макар и да не е кой-знае колко голяма на базата на необходимостта от стотици милиони евро за инвестиции в поливното земеделие, все пак ще бъде един положителен начин за решаване на този проблем.
Мисля, че механизмът, който беше въведен за производителите на домати и пипер в рамките на 60 лв. чиста субсидия на декар, не само компенсира средствата, които се дават за поливане, но и създава определени стимули за развитие на този отрасъл.
Разбира се, увеличението на площите – това, което се наблюдава също и при ориза – в сравнение с миналата година с над 15-16 хил. дка е също един начин за намаляване себестойността на водата. Колкото и да ме критикувате, фактите са такива, че има увеличение в почти всяко едно производство в страната в сравнение с предходните години. И когато човек се опира на цифри, би трябвало да бъде спокоен, защото в цифрите няма политика. Това един от начините, защото при по-голямо производство водата може да се доставя по по-ниска себестойност. В случай, че държавата няма възможност да субсидира “Напоителни системи” за водоподаването и обявим едни ниски цени под неговата реална себестойност, обричаме “Напоителни системи” на фалит и въобще в България няма да има организация, която да доставя вода.
Според мен насоките са две: първата насока е задължително ускоряване изграждането на сдружения за напояване, включително, ако е необходимо, и със законодателни промени с оглед улесняване и даване на възможност за по-ускорена регистрация на тези сдружения; и засилване на елемента на субсидиране на продукцията, която се произвежда чрез поливане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питане от народния представител Венцислав Върбанов относно изкупната цена на свинското месо и мерките, които предвижда Министерството на земеделието и горите за развитие на свиневъдството.
Заповядайте, господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните две години се наблюдава много сериозна тенденция на спад на цените на свинското месо. Въпреки воплите на свиневъдите и зовът им за помощ досега Вие нищо не направихте, за да им помогнете. До 2007 г., определена за приемането на България в Европейския съюз, свиневъдството трябва да реши няколко основни въпроса.
Първо, трябва да има преоборудване на сградите във връзка с европейското изискване за отглеждане на свине, хуманното отношение към животните и изисквания за опазване на околната среда. Необходимите инвестиции за изпълнение на тези изисквания са приблизително 2000 евро на свиня-майка. Свиневъдите са в паника, защото си дават сметка, че по никакъв начин не могат да осигурят необходимите средства. Осигуряването на тези средства обаче не може да стане и чрез банкови кредити, и по програма САПАРД, тъй като нито една кредитна институция не финансира губещи фирми.
От месеци наред свиневъдството работи на абсолютна загуба. Постоянното покачване на цената на зърното в началото на годината, което достигна до 220 лв. за тон, увеличените разходи за отопление вследствие на тежката и продължителна зима доведоха отрасъла до икономически колапс. При себестойност 1,70 - 1,80 лв. за килограм живо тегло реализационната цена е 1,10-1,20 лв. При тази ситуация на пазара свинепроизводителите се борят за оцеляване, което вече е под въпроса. Но дори и да оцелеят, те ще бъдат затворени след приемането ни в Европейския съюз, защото не могат да покрият изискванията на Съюза. Тази история се повтаря от 2002 г. с гласуването на автономната квота за внос на обезкостено свинско месо, обрезки и диафрагми, която беше изпълнена до края на м. март 2002 г. и на практика беше блокиран целият пазар на свине в България. Поставени в такава ситуация, както и останалите животновъди, свиневъдите не успяха да излязат на пазара за закупуване на зърно при по-ниски цени. Само ще Ви припомня, господин министър, че миналата година в началото на изкупната кампания зърното се продаваше по 0,10-0,12 лв. за кг, а след това се наложи да го купуват на двойно по-високи цени. Вместо да се поучите от грешките си обаче, въпреки уверенията на Асоциацията на свиневъдите, че има достатъчно на брой свине в България, Вие отново гласувахме автономна квота от 3000 т за 2003 г., която влезе точно за един ден – на 1 април 2003 г. и отново блокира пазара, като цената на свинското падна, както вече казах, до 1,10-1,20 лв.
Вторият основен въпрос, който трябва да бъде решен до 2007 г., е въпросът за спиране на ваксината срещу чума две години преди приемането ни в Европейския съюз или на 1 януари 2005 г. За да се премине към спирането на ваксинирането на свине, без да съществува риск от масово избухване на това заболяване, трябва да има минимум 3 години след последния случай на заболяване. Какво наблюдаваме? Както миналата година, така и през първите месеци на тази година страната беше обхваната масово от чума. Правителството в лицето на Националната ветеринарномедицинска служба трябваше да изработи програма за ограничаване на заболяването и подготовката на отрасъла за спирането на ваксинацията. Такава програма обаче не беше изработена. Някъде до края на м. май нямаше и проведен конкурс за доставка на така необходимата ваксина.
Голяма част от проблемите, които съществуват, биха били решими, ако наредбата за идентификация на свинете, която е в сила от 1 януари 2003 г., беше въведена в изпълнение. Идентификацията на свинете и животновъдните обекти трябваше да доведе до изясняване на ситуацията в отрасъла – колко свине има, къде се намират, къде и как се транспортират, което щеше да помогне за пълното обхващане на свинете от ветеринарната профилактика и ограничаване на заболяването от чума; щеше да позволи на правителството да вземе верни решения при определянето на външнотърговския режим за внос на месо; щеше да намали дела на сивата икономика – покупко-продажбата на свине без документи; щеше да затрудни разпространението на внесеното месо по нерегламентирани пътища, което в много случаи се представя като месо, производство от личния двор.
Господин министър, въпросът ми е: има ли данни в повереното Ви министерство за състоянието на отрасъла и какво ще предприемете, за да се подобри то? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането в рамките на 10 мин.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Върбанов, аз съм изключително доволен от факта, че именно Вие задавате този въпрос. И ще Ви помоля да коментирате някои цифри, защото обичам да боравя с цифри, по отношение на политиката, която се води от министерството. Радвам се, че Вие имахме възможност четири години да водите друга политика. И бих искал да коментирате резултатите от тази политика.
По отношение на състоянието на свиневъдството, през 1998 г. след поемане на управлението от Вас, в България общият брой на свинете е в размер на 1 млн. 721 хил. 497, през 1999 г. спада на 1 млн. 512 хил. 344, през 2000 г. спада на 1 млн. 143 хил. 559 броя и през 2001 г., в края на вашия мандат – на 1 млн. 113 хил. 740.


Общият спад е от 1 млн. 721 на 1 млн. 13 хил., над 700 хил. бр. е намаляло производството само за четири години, господин Върбанов! Вие можете да коментирате кои са причините за това. Само за една година, в 2002 г. броят на свинете нараства на 1 млн. 579 хил. 792, а към днешна дата са 1 млн. 569 хил. 452, тоест има относително запазване на позициите. Има нарастване спрямо предходната година над 50% в производството на свине в страната. Аз не знам когато един отрасъл е толкова губещ, как се развива. Според мен е губещ тогава, когато производството намалява, защото хората се оттеглят.
Вие сте абсолютно прав за притесненията, които би трябвало да имам не само аз като министър, а и всички хора, които се занимават със земеделие, по отношение на проблемите, които стоят в самия отрасъл. Смея да твърдя, че една определена част от исканията на свиневъдите са абсолютно основателни и в този смисъл ние ги подкрепяме. Радвам се, че се получи един добър диалог между Министерството на земеделието и горите и асоциацията им, включително и на последните срещи, които днес имат заедно с представителите на Комисията по земеделие от Европейския парламент.
По отношение на мерките, които трябва да се предприемат. Най-големият бич на свиневъдството по отношение на износ в Европейския съюз е свързан с класическата чума по свинете в България и ваксинацията, която се използва в настоящия момент. Господин Върбанов, аз ще Ви предоставя програмата за изкореняването на заболяването класическа чума по свинете в Република България, по която министерството работи до 2006 г., за да имате възможност да се запознаете с нея.
По отношение на автономните квоти, за които беше казано. Вие знаете много добре, че на принципа на двойната нула в търговските преговори сте подписали една квота в рамките на около 8 хил. т с нарастване от 500 т ежегодно на принципа на двойната нула от Европейския съюз. По предложение на Министерството на земеделието и горите пред Министерството на финансите и Министерството на икономиката в началото на 2003 г. автономната квота за внос на замразено обезкостено месо беше намалена от 7 хил. на 3 хил. т в сравнение с предишния период. В същото време за периода от 1 април до 30 юни т.г. специфичните мита се увеличиха от 100 на 250 евро за тон. До края на 2002 г. е имало отворена автономна безмитна квота за внос на неограничени количества сланина. От началото на тази година по предложение на Министерството на земеделието и горите е въведена автономна безмитна квота за внос на сланина в размер на 9 хил. т., като целият допълнителен внос се обмитява с 40%. През 2002 г. е внесена 11 хил. 33 т сланина, докато за първите пет месеца на 2003 г. има внесени само 2 хил. 400 т. Тоест виждаме, че има спад във вноса, което е следствие на мерките, които се взеха от министерството.
С цел осигуряване на необходимите изисквания за износ на свинско месо в европейските страни Министерството на земеделието и горите съвместно с водещи немски специалисти през м. май т.г. разработи програма за идентификация на свинете и борба с класическата чума и поетапно спиране на ваксинацията, но тези мерки изискват своето технологично време, защото това са сериозни проблеми, останали нерешени в България през последните 13 години.
Едновременно с това чрез фонд “Земеделие” за 2003 г. е осигурен финансов ресурс за субсидии на племенни свине в размер на 650 хил. лв. Говоря за чисти субсидии за поддържане на генофонда за племенни животни. За сравнение, господин Върбанов, за предходните години размерът на този ресурс е 0,00 лв. Тоест липсвало е такова подпомагане от страна на държавата.
Тазгодишният финансов ресурс по инвестиционната програма “Животновъдство” е общо в размер на 11 млн. лв. и свиневъдите имат възможност да участват по всички линии за получаване на кредити. Чрез програма САПАРД всеки от сектора “Свиневъдство” има възможност да модернизира производството и да въвежда европейски стандарти, което ще даде възможност на нашите продукти да бъдат конкурентни на световните пазари.
Вие имате пълно основание по отношение на липсата на предварително финансиране и кредитиране за изпълняване на проектите, които са одобрени за свиневъдите. Във връзка с това е създадена специална линия за рефинансиране чрез търговските банки по Фонд “Земеделие” в размер на 100 млн. в. и хората, които имат одобрени проекти, могат да получат рефинансиране от Държавен фонд “Земеделие” чрез търговските банки за изпълнение и реализация на техните проекти, като не само режимът е облекчен, но и лихвените проценти са облекчени.
Не на последно място е изработването на законовата база за развитие на сектора, на което Министерството на земеделието и горите е основен двигател. Само преди няколко дни в колегиума на министерството беше одобрена Наредба за ветеринарно-санитарните изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на свине. Пред второ гласуване в пленарната зала е и Законът за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, където е предвидено създаването на продуктови бордове, чието съществуване би разрешило много от съществуващите противоречия и несъответствия в сектора “Животновъдство” и в частност при производството и търговията със свинско месо, както и регламентиране на съвременните пазарни отношения.
Уважаеми господин Върбанов, в заключение бих желал да кажа, че Министерството на земеделието и горите полага необходимите усилия за структуриране и функциониране на свиневъдството с оглед на европейската ни интеграция и бихме приели всички разумни предложения в тази насока. Радвам се, че вече има един добър, конструктивен диалог между министерството и представителите на свиневъдите. Надявам се с общи усилия да решим проблемите, които са натрупани в този отрасъл през последните години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Господин Върбанов, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще задам само един допълнителен въпрос. Но преди това: господин министър, казвате, че сте в много добри взаимоотношения с Асоциацията на свиневъдите. Трябва ли да Ви припомням, че само преди 10-ина дни имаше национален протест? Аз съм склонен да приема цифрите, които Вие изнесохте, това са статистическите данни, но в крайна сметка само за няколко месеца с около 480 хил. е намалял броят на животните. Това, което Вие току-що прочетохте – 1 млн. 572 хил., са били в края на 2002 г., 1 млн. 156 хил. са сега, към 30 юни. Тези данни не може да не Ви тревожат.
Искам само да Ви кажа, дали е било добро или лошо управлението на Обединените демократичните сили, историята ще каже, но за тези четири години в София не е имало протести на производителите. Задавайки въпросите си съвсем добронамерено, искам да Ви попитам: Вие ще изпълните ли исканията на производителите, на свиневъдите? Бих желал само да Ви припомня какви бяха те: първо, да се компенсира натрупаната загуба на производителите на свине за периода 1 януари 2003 – 30 юни 2003 г.; да се предложи система от мерки за нормализиране на пазара на свине с цел запазване на производството и създаване на условия за подготовката му за Европейския съюз; спиране на вноса на свинско месо до стабилизиране на отрасъла; въвеждане на специфични мита при вноса на сланина; спиране на вноса на субпродукти; да се вземе политическо решение за спиране на контрабандния внос и разпространяването му в страната; да се работи и предложи Програма 2004 – 2007 г. за покриване на европейските критерии в свиневъдството; спиране на ваксинациите срещу класическата чума по свинете, която да осигурява осъществяването на тази мярка без загуби за собствениците на свине.
Това са исканията на свиневъдите и аз искам ясно да кажете ще изпълните ли тези искания или поне кои от тях бихте изпълнили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Върбанов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на уточняващите въпроси.

МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Върбанов, да, имаше протест на свиневъдите. Това са нормални неща. Аз приемам протестите не само на свиневъдите, но по принцип всички онези проблеми, които са натрупани през годините, естествено, че хората искат тяхното решение и когато те са основателни, аз ги приемам. В протестите на свиневъдите също имаше доста основателни бележки, които приемам.
По отношение на работата ми и на координацията в действията със свиневъдите, имаме проведени вече две срещи след протестите и мисля, че позициите са вече уточнени. Продължаваме да работим заедно за решаването на тези проблеми.
Вие сте абсолютно прав, че по Ваше време нямаше такива стачки или такива митинги и т.н. Но принципът, господин Върбанов, беше следният. Аз Ви казах, от 1 млн. 720 хил. броят на свинете е намален на 1 млн. 013 хил. Бройката е намалявала ежегодно с по над 200 хил. Това са цифрите. Аз не Ви обвинявам, но това са данните. И когато няма свиневъдство, естествено, че няма проблеми. За една година е нараснало с над 50 процента – от 1 млн. 013 хил. на 1 млн. 579 хил. И Вие не сте прав, че броят на свинете е 1 млн. 100 хил. В настоящия момент броят на свинете е 1 млн. 569 хил. 451, тоест около 1 млн. 570 хил. – запазване на приблизително същите равнища, сравнени с миналата година. Но проблеми има в целия отрасъл.
Аз разбирам проблемите, които са основателни и съм готов да работя за тяхното решение, за да може България, влизайки в Европейския съюз през 2007 г., този отрасъл наистина не само да функционира, не само да осигурява заетост на хората в отрасъла, но и да дава добри икономически показатели за хората, които се занимават в този бранш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Желаете ли да изразите отношението си към отговора, господин Върбанов?
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Това е въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не, това е питане и господин Върбанов има право да изрази отношението си към отговора. Най-напред – питането; следва отговор на министъра; два уточняващи въпроса; след това задаващият питането има право да изкаже отношението си към отговора и след това вече никой няма право да говори.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Първо, бих желал да отговоря.
Господин министър, по времето на нашето управление една голяма част от този сектор беше в ръцете на държавата. Аз смятам, че тук е излишно да говорим и да анализираме, че държавата се справяше трудно с управлението на тези животновъдни предприятия. И точно благодарение на раздържавяването на този отрасъл, се стигна до едно стимулиране на новите собственици, които искаха с капиталовложенията си да реализират едни по-добри печалби.
Да, цифрите са такива с изключение на цифрата, която казахте последно, и аз бих помолил служителите, които Ви подават информация, да бъдат по-коректни спрямо Вас или Вие да си направите съответната проверка. Информацията, с която аз разполагам е 1 млн. 156 хил. 127 и тя е от 30 юни по справката на Националната ветеринарномедицинска служба, която се издава всеки месец в една брошура. Аз смятам, че просто няма основание по някакъв начин колегите от Националната ветеринарномедицинска служба, които носят отговорност за профилактиката в сектора, да изкривяват данните. Аз не знам Вие откъде ползвате данни и ги изкарвате с още 500 хил. в повече.
Бих желал да Ви кажа също така, че по време на нашето управление цената на кг живо тегло беше 2,30 лв., а сега е 1,30 лв.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Не е така.
Венцислав Върбанов: Точно така е и за това нещо има справки. Вземете справките от САПИ и вижте как се движат цените по месеци. (Председателят подава сигнал на народния представител Венцислав Върбанов, че времето му изтича.)
Само за това ще Ви помоля, тъй като времето ми изтича. Аз съм доволен, че все пак Вие фокусирахте проблематиката и разчитам ангажиментите, които поехте от трибуната, да бъдат реализирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: С това приключихме първото питане от народния представител Венцислав Върбанов.
Продължаваме с питането от народния представител Венцислав Върбанов относно пострадалите селскостопански райони от бедствия.
Заповядайте, господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, през тази стопанска година в различни райони на страната вследствие на природни катаклизми земеделските производители търпят огромни загуби. Въпросът ми е какви мерки ще предприемете, за да получат те компенсации и да бъдат стимулирани, за да могат да засеят през тази есен? Планират ли се някакви решения за подпомагане от Държавен фонд “Земеделие” и какви точно са те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Имате думата, министър Дикме, да отговорите.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Върбанов, действително, поради тежките метереологични условия през зимата, в много части на страната бе констатирано измръзване на посевите от пшеница и ечемик. Управителният съвет на Фонд “Земеделие” предприе необходимите мерки с цел облекчаване на положението на пострадалите земеделски производители. Дадена бе възможност на зърнопроизводителите, които са поучили подпомагане през есенната кампания за закупуване са изкуствена тор или за семена за семепроизводство на масов посев на пшеница за хляб и ечемик реколта 2003 г., чиито посеви са унищожени, да кандидатстват по действащите за 2003 г. целеви финансови линии за засяване и торене на същите тези площи.
С последвало решение на Управителния съвет се предоставя възможност застрахователните обезщетения по сключените в полза на фонда застраховки да бъдат изплащани на земеделските производители, получили субсидия за семена и за дизелово гориво, а по целевата финансова линия за субсидиране и кредитиране покупката на изкуствения тор, застрахователните обезщетения да удовлетворяват взимането на фонда до размера на усвоения кредит. Оставащият размер от задълженията се разсрочи до 30 август 2004 г. – догодина м. август ще възстановяват всички земеделски производители на страната, чиито площи са били засегнати от измръзвания.
Във връзка с предстоящата жътвена кампания е създадена необходимата организация за ускорено разглеждане на всички постъпили проекти за покупка на зърнокомбайни и трактори по инвестиционната програма “Техника” на Фонд “Земеделие” и по програма САПАРД. Само през тази година до 30 юни от Фонд “Земеделие” е кредитирана при облекчени условия покупката на над 131 трактори и 28 комбайна, а за година и половина по програма САПАРД е подпомогнато закупуването на 190 трактора и 147 зърнокомбайна, като само на последното заседание на комисията за избор на проекти по програмата са одобрени допълнително още 23 трактора и 31 комбайна.
За разрешаването на най-трудния проблем по програмата, произтичащ от изискването на предварително финансиране – това, което ви казах и като отговор на предишния въпрос, от Фонд “Земеделие” са осигурени средства в размер на 100 млн. лв. за предварително финансиране на проекти, одобрени по САПАРД.
Подготвяме и наредбата за условията и реда за намеса на пазарите на земеделски продукти, с която се определят и условията и реда, при които Фонд “Земеделие” ще интервенира на пазарите на земеделска продукция, включително и на зърнения пазар. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители, Министерският съвет ежегодно до 1 август 2003 г. определя с решение продуктите, за които се интервенира; периода на интервенцията; интервенционните цени в продукти и минималните количества, които ще се изкупуват.
От 15 юли т.г. стартира целевата субсидия на Фонд “Земеделие” за покриване на разходите на земеделските производители за съхранение в публичните складове на пшеница за хляб реколта 2003 г. Зърнопроизводителите ще получават по 1,80 лв. месечно за тон за съхраняване на тази пшеница.
От 1 август т.г. се открива целева финансова линия за подпомагане закупуването на изкуствени торове в размер на 16 млн. лв. Земеделските производители ще получат по 5,40 лв. на дка за предсеитбено торене и есенно подхранване на посевите от пшеница реколта 2004 г. Допълнително осигурените средства, след решение на Министерството на финансите и Министерския съвет, ще дадат възможности за есенната сеитба да бъдат субсидирани около 40 процента от разходите за семена, които ще бъдат направени от земеделските производители.
Всички мерки, които са предприети от страна на министерството и на Фонд “Земеделие”, са ефективни, но при всички случаи са недостатъчни във финансово отношение. За голямо съжаление, имайки предвид ограниченият ресурс на Фонд “Земеделие” по отношение на субсидиите, които може да дава на земеделските производители, мисля, че това, което успяхме да направим, е максимално във възможностите на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Господин Върбанов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.

Венцислав Върбанов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, от няколко месеца на различни срещи със зърнопроизводители в зърнопроизводителните райони на страната беше поставен въпросът пред мен и пред моите колеги за искане за въвеждане на бедствено положение в тези региони, които пострадаха както от измръзванията през зимата, така и от засушаването през пролетта.
Първият ми въпрос е какво е Вашето отношение към това тяхно искане и ще направите ли предложение за въвеждане на бедствено положение, макар че вече смятам, че сте закъснели доста с тази мярка?
Вторият ми въпрос е свързан със съхранението на хлебната пшеница. Цената, която предлагате като субсидия, е недостатъчна. Направете една калкулация и ще го видите. Ако искате зърното да остане в България, да не се изнесе и след това да се внася, е необходимо тази цена да бъде завишена, за да може да се стимулират публичните складове и зърнохранилищата, да има интерес от страна на собствениците на зърно, да го съхранят, за да може да бъде запазено, защото картината не е никак благоприятна и това, че преди малко се похвалихте на колегата Владислав Костов, че България е единствената страна в Черноморския район, която не внася зърно в момента – да, в момента не внасяме зърно, но трябва да Ви кажа, че много скоро ще започнем да го внасяме. Тогава положението ще стане страшно.
Вторият ми въпрос е ще повишите ли тази цена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! В българското земеделие трябваше да бъде обявено бедствено положение, след като някои много големи капацитети създадоха специални ликвидационни комисии, които да го ликвидират. За цялото земеделие трябваше да бъде направено това! Защото едва ли има отрасъл, в който има някаква възможност тези хора, които работят от сутрин до вечер на полето да получат достатъчно добро възнаграждение за труда, който са положили.
Не бих искал да правя анализ на тези неща през тези 10-12 години. Но ми посочете друга страна в света, не в Европа, която със специален закон да ликвидира своето земеделие! Още тогава трябваше да бъде обявено бедствено положение и хората, които вземаха това решение трябваше да понесат своята отговорност. (Ръкопляскания от блока на ДПС.)
Съгласен съм и абсолютно разбирам трагедията на хората, които пострадаха изключително през последните няколко години заради лошите климатични условия в страната. Сушата, която беше през 2000-2001 г., лошата реколта в качествено отношение и голямото производство в световен мащаб, което доведе до намаляване на цените през миналата година, измръзването на площите през есента на миналата година, големите валежи, които не дадоха възможност да се извърши нормална есенна сеитба, последващите измръзвания, сушата в началото, особено през месец май – всичко това се отрази неблагоприятно върху земеделските производители и за голямо съжаление цената отново я плащат хората, които се занимават със земеделие. И цената се плаща заради това, че България и българското правителство работят в условия на валутен борд и няма достатъчно възможност да отделят средства от бюджета си за субсидии и подпомагане на българските земеделски производители. Направихме необходимото за да увеличим този размер, но средствата, които са необходими за субсидия в българското земеделие са изключително големи и няма да имаме възможност. Именно с тези средства са свързани възможностите на държавата за компенсация на загубите на тези хора, които наистина пострадаха заради измръзването на площите им.
Съгласен съм с Вас, че цената е недостатъчна за съхранение на зърно. Но кажете ми, за какво по-напред да се осигурят средства - за субсидии за есенна сеитба, за субсидии за пролетна сеитба, за зеленчукопроизводство, оризопроизводство, за водоподаване и т.н.? Не бих искал да коментирам тези въпроси поотделно. Това са възможностите. Разбирам, че средствата за подпомагане на земеделските производители за покриване на разходите по съхранението трябва да бъдат в рамките на над 2,30 лв. Но това, което успяхме да направим, мисля че е в рамките на възможностите на фонд “Земеделие” в настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Върбанов, имате възможност да изразите отношението си към отговорите.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Дикме! Изобщо не съм доволен от отговора, защото не ми отговорихте на поставения въпрос. Започвате да изразявате Вашето съчувствие към тези, които в момента просто фалират и наесен няма да ги има на терена. Хубаво, изразявате им съчувствие, но Вие не сте обикновен гражданин – Вие сте министър и тези хора очакват някакво решение от Вас. Тук въпросът е за оцеляване. Просто се учудвам на Вашето спокойствие, на начина, по който се отнасяте към този проблем.
В цяла Североизточна България реколтата беше унищожена. Има общини, в които 100% ечемичната реколта беше унищожена и се наложи да преорават. Реколтата на пшеница ще е под 100 кг на декар – рекордно ниски добиви, господин министър. Вземете справката и вижте! Вие ще останете в историята с най-ниската реколта от 20 години насам! Ето справката за реколтата от 20 години насам. Защото продължавате да твърдите, че има реколта от 2 млн. и половина, което не е така. Вземете справката по области и вижте, че добивите са много по-ниски, отколкото се предполагаше в най-мрачните прогнози. Няма да има повече от милион и половина. Но хайде, да не съм аз лошия пророк.
По въпроса – да, наистина сега във фонд “Земеделие” има три пъти повече пари, никой не го оспорва, това е реален факт. Защото се освободиха пари, които преди това отиваха за реформи. Сега не се правят реформи, не се връща земя, имаше възможност да се дадат от бюджета повече пари на фонд “Земеделие”. Тези пари са дадени. Обаче картината в сектора се влошава и това е самата истина. Вие казвате: би трябвало да бъде над 2 лв. субсидията за съхранение. Ами направете я 2 лв.! По наше време беше 2,50. Сега давате 1,80. Това няма да стимулира зърнопроизводителите да си внесат зърното и да го съхранят, защото собствениците на складовете ще поискат допълнително средства. Нещо повече: Вие казвате – ние от фонд “Земеделие” сме взели мерки. Ами, фонд “Земеделие” подпомага между 5 и 8% от земеделските производители, какво ще стане с всички останали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Върбанов.
С това приключихме актуалните въпроси и питания към министър Дикме. Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски.
Най-напред ще дам думата на народния представител Стойко Танков, който ще зададе актуален въпрос относно строителството на офис сграда в жк “Славейков” в град Бургас.
Заповядайте, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В град Бургас в комплекс “Славейков” в момента се строи Молитвен и ритуален дом на вероизповеданието “Свидетели на Йехова”. Теренът, върху който се изгражда обектът, се намира в непосредствена близост до три детски градини, две училища и Филиала за обществени науки на университета “Проф. Асен Златаров” в град Бургас. Изграден е инициативен комитет от живущи в комплекс “Славейков”, които настояват да се спре строителството на този молитвен дом.
Каква е предисторията на този проблем? На 8 юни 2002 г. община Бургас е одобрила проект за офис сграда в квартал 605 в комплекс “Славейков”. За изграждането на същата е издадено строително разрешение. При това е обявено изменение на квартално-застроителния план, предвиждащ урегулиране на въпросния поземлен имот и отреждането му за комплексно обществено обслужване. Впоследствие става известно, че въпросната офис сграда е всъщност Молитвен и ритуален дом на вероизповеданието “Свидетели на Йехова”. В целия процес на одобряване проекта и разрешаването на строителството на въпросната сграда стои невярна, измамна и подвеждаща информация, подадена от собствениците им, което възпрепятства възможността компетентните органи да вземат законосъобразни решения.

Обстоятелството, че е проектирана и разрешена за строеж не офис сграда, а култова такава, е видно от няколко факта. В проекта са проектирани не офиси, а две зали, едната от които с големина от 130 места. Не е предвидено и традиционното офис обзавеждане в самия проект. Собствениците на парцела като активисти на вероизповеданието нееднократно са подавали молби до община Бургас за регистриране на ръководството на местното поделение. За тези проблеми е сигнализирана и Дирекцията за национален строителен надзор.
Моят актуален въпрос е: какви действия ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за спиране на този незаконен строеж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Танков.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танков, относно строеж на офис сграда, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ парцел 5, 117, квадрат 12 по плана на гр. Бургас в жилищен комплекс "Славейково" в община Бургас бих искал да ви уведомя за следното.
На 8 юли 2003 г. органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършиха проверка на място на строежа по документи в общинската администрация. Установено е, че строежът е собственост на Светослав Вълков Воденичаров, Любомир Стефанов Ганчев и Николай Стойков Стоилов в качеството им на инвеститори на строежа. Съгласно плана за регулация и застрояване и работен устройствен план е било предвидено застрояване на подземен паркинг и спорт. Със Заповед № 11-58/13.12.2001 г. на заместник-кмета на община Бургас са одобрени изменения на подробния устройствен план и плана за регулация и застрояване, който се състои в урегулиране на поземлен имот и отреждането му за комплексно обществено обслужване и предвиждането на свободна застройка в него.
С акт от 11.02.2002 г. на община Бургас е удостоверено, че по отношение на обявената заповед не са постъпили възражения. От община Бургас е издадена скица-виза за изготвяне на инвестиционен проект на офис сграда в горецитирания имот. От главния архитект на община Бургас за строеж са одобрени проекти на 08.07.2002 г. и е издадено разрешение за строеж № 42/12.07.2002 г. за офис сграда на един етаж.
Извършеното строителство е на етап завършен нулев цикъл. Изпълнена е и стоманобетонна плоча на ниво терен. При проверката не е констатирано изпълнение на строително-монтажни работи в отклонение на одобрените инвестиционни проекти. Не е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 224 от Закона за устройство на територията. Изложените обстоятелства са отразени в констативен протокол от 08.07.2003 г., съставен при извършената проверка. Строежите се изпълняват съгласно издадените за тях строителни книжа. В случая издадените строителни книжа, одобреният проект и разрешението за строеж се отнасят за офис сграда, а не за молитвен дом. Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията след завършване на строежа същият подлежи на приемане и разрешаване за ползването му по предназначение от органите на Държавен национален строителен контрол. Съгласно чл. 178 от Закона за устройство на територията не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди за тях да е издадено разрешение за ползване, както и да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията по издаване на разрешение за ползване и други строителни книжа.
Вие знаете, че дори сега засилихте санкциите. Така че мисля, че ако има нарушения на закона, органите на ДНСК ще ги санкционират. Поне аз държа това да стане. Но към дадения момент говорим само за предположения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Господин Танков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
Стойко Танков (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Но смятам, че към настоящия момент Дирекцията за национален строителен надзор има основание да спре строителството на този обект по няколко причини.
Първо, не са постъпили възражения по частичното изменение на квартално-застроителния план поради факта, че самият подход – строителство на офис сграда – не е застрашавал околните от възможността след това той да прерасне в молитвен дом на вероизповеданието "Свидетели на Йехова". Установено е, че в момента се строи такъв дом. Самите собственици го признават. На организираните протести се водеше диалог между инициативния комитет и собствениците. Мисля, че и самият проект, когато е утвърден в община Бургас, е утвърден като офис сграда, но по всичко личи, че без офис обзавеждане, без необходимите офис помещения, информацията е невярна за подадения проект в община Бургас.
Затова мисля и не смятам за нормално едва след като се построи сградата, ако не съответства на функциите си, тогава да се намесят органите на строителния надзор. Още отсега е видно, че изготвеният проект не съответства на заявената претенция, че това е офис сграда. Мисля, че е необходимо още отсега да се намесите в решаването на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. Желаете ли реплика, господин министър?
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Може би само една дума, господин Танков. Все пак това са предположения. Много ранен е етапът, поне аз така разбирам.
Има един друг деликатен момент – Дирекцията за вероизповеданията и въпросът за сектите. По този въпрос аз не съм компетентен и не мога да отговоря.
Но искам да Ви уверя, че в момента, в който започне да се установява фактологията, че това няма да бъде офис сграда, ние ще се намесим енергично. Това мога да кажа към дадения момент. Иначе смятам, че няма да бъдем точни и коректни.
Може да се направи повторна проверка – това също не е проблем – и да видим в детайли процеса на издаване на разрешения и т.н., но към дадения момент само това мога да обещая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Давам думата на народния представител Стела Ангелова-Банкова, която има актуален въпрос към министър Церовски относно конкурс за наемане на морски плажове с цел благоустройство, обезопасяване на водни площи и водоспасителна дейност.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин председател, по този повод бих искала да отправя една реплика, с която да изразя тревогата си по предишния проблем. Това, което чух за строеж на дом, който ще бъде използван от "Свидетели на Йехова", много интересно кореспондира с предстоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, в който управляващото мнозинство в лицето на Министерския съвет внася тези дни в пленарната зала. Според този проектозакон вероизповеданията ще провеждат и в нашите родни български читалища религиозно-просветна дейност. Това е единствената духовна твърд, която ни е останала. В това аз намирам една много интересна връзка, която би трябвало да буди тревога у управляващите.
Уважаеми господин министър, със заповед на областния управител на гр. Добрич бе проведен конкурс за наемане на морски плажове с цел благоустройство, обезопасяване на водни площи и водоспасителна дейност.
Със Заповед № РД-11-275/21.05.2003 г. областният управител определя за изпълнител на дейностите на плаж Кранево – централен фирмата "О.М. Развитие" ЕООД, с управител Офер Мирецки. Изпраща писмо за съгласуване с изх. № РД-07-1090/21.05.2003 г. до началник отдел "Концесиониране" господин Тодор Стоянов във вашето министерство с предложение за съгласуване на договор за плаж Кранево – централен с "О. М. Развитие" ЕООД.
По необясними за нас причини, областният управител на Добрич е прочел писмо с дата 3 юни 2003 г. от Вашето министерство, подписано от Вас, с което съгласувате приложен към писмото списък, в който за морски плаж – Кранево-централен, вместо фирма “О.М.Развитие” ЕООД фигурира декласираната фирма “АКВА-СПОРТ” – Варна. Без отговор остава и жалбата на фирма “О.М.Развитие” ЕООД до Вашето министерство с вх. № 70-00-656 от 13 юни 2003 г. Отново без отговор остава и жалбата до министър-председателя Симеон Сакскобургготски с вх. № 2489 от 13 юни т.г.
Трябва да се отбележи, че “АКВА-СПОРТ” – Варна е декласирана фирма и във Вашето министерство не е изпратен договор за съгласуване с въпросната фирма. Доколкото ни е известно, определянето на печелившите фирми и подписването на договорите е в прерогативите на областния управител, а не на Вашето министерство.
И така, господин министър, защо ръководеното от Вас министерство подменя списъка и включва декласираната фирма “АКВА-СПОРТ” – Варна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Банкова, във връзка с откриването на летния сезон 2003 г. дадох писмени указния на областните управители на Бургас, Варна и Добрич за предприемане на действия по опазване и защита на находящите се на територията на областта морски плажове. Обектите са изключителна държавна собственост, контролът върху които на основание разпоредбите на Закона за държавната собственост, се извършва под общото ми ръководство. Във връзка с това делегирах правомощия на цитираните областни управители да възлагат водоспасителната дейност и дейностите по обезпечаването на водните площи, както и дейностите, свързани с медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морските плажове. За осъществяването на това областният управител сключва договори с физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които извършват дейност за собствена сметка. Изборът на фирмите се осъществява чрез провеждане на преки преговори от комисия, определена от областните представители. Търговците в тези случаи стават стопани на плажовете в срок до 30.09.2003 г., като по определени по договора условия могат да предоставят за своя сметка услуги на морските плажове. Областният управител е задължен да съгласува писмено с министъра на регионалното развитие и благоустройството търговците, на които ще се възлага извършването на изброените дейности, както и договорите с тях. Договорите влизат в сила единствено и само след писмено съгласуване от моя страна.
На основание издадените указания, областните управители на гр. Добрич със заповед № РД 11-247 от 30.04.2003 г. откриват процедура за пряко договаряне с потенциален кандидат. С втората Заповед № РД 11-246 от 30.04.2003 г. е определен и съставът на 5-членна комисия, която организира и провежда преките преговори. С Протокол от 16.05.2003 г. комисията е констатирала, че всички 26 кандидати за обявените 14 плажа са изрядни и следва да бъдат допуснати до индивидуално събеседване.
За интересуващия Ви морски плаж – Кранево-централен, са представени четири оферти от четири различни кандидата, между които са и “АКВА-СПОРТ” ООД, представено от Стоян Михайлов, и, от друга страна, от “О.М.Развитие” ЕООД, представлявана от Офер Мирецки.
Относно офертата на “АКВА-СПОРТ” ООД, комисията констатира: “Много добро представяне. Основна дейност на фирмата е стопанисване на плажове и плажни атракциони. Офертата е издържана, съдържа документи, доказващи собствеността на водни съоръжения, джетове, лодки, водни колела. Разполага с машини за пресяване и заглаждане на пясъка. Запознати са с програмите на Социалното министерство и изразяват желание да осигуряват работни места на нискоквалифицирани кадри по тези програми. Фирмата има опит в стопанисването на плажовете в комплекс “Златни пясъци”. Дружеството декларира готовност обектът да е готов за експлоатация в най-кратки срокове”.
Относно офертата на “О.М.Развитие” ЕООД, заключенията са следните: “Фирмата е от една година в България. Едноличен собственик на капитала е “Золтери инвестмънт холдинг INC” – Британски Вирджински острови. Основна дейност е хотелиерството. Разполагат със собствени машини за почистване на плажна ивица. Ще разчитат на подизпълнители.”
Комисията е допуснала недостатъци, като във въпросния протокол не е излъчено класиране на кандидатите. Това е много важно да го знаете. Фирмата “АКВА-СПОРТ” е поставена първа, но не е указано изрично, че е класирана на първо място. Това е наложило областният управител по собствена преценка да предложи сключването на договор за възлагане на дейностите на “О.М.Развитие” ЕООД. При представянето на документите за съгласуване, тези недостатъци бяха констатирани от комисията в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, която разглежда предложенията на областните управители. Отчетено е, че “АКВА-СПОРТ” е поела ангажимент да работи по програми на Министерството на труда и социалната политика за наемане на нискоквалифицирани трайно безработни, което е от съществено значение. Опитът на фирмата от предишни години също е предимство. Сама разбирате, че по-пълна и съдържателна оферта е очевидна от протокола на комисията, с който по-горе Ви запознах. На база на това беше предложението на областния управител да възложи дейност на морския плаж – Кранево-централен, на “АКВА-СПОРТ” ООД.
Уважаема госпожо Банкова, както виждате, не става дума за никакво подменяне на списъци и налагане на декласирани фирми, както се изразявате във Вашето изложение. Просто няма класирани и декласирани. Така е оформен протоколът. Става дума за една добре регламентирана процедура по т. 7 и т. 8 от указанията, дадени на областните управители, които указания при желание, те са публични, мога да Ви ги предоставя и да видите, че сме се помъчили да изчистим малко процедурата, която наследихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Госпожо Банкова, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин министър, аз бих искал да Ви кажа, че не бих могла да бъда доволна от отговора, защото аз имам информация, че е оказан натиск от страна на Вашето министерство. Явно опитът за манипулация се е оказал сполучлив, след като Вие изяснявате по този начин проблема.
Бих искала само да кажа, че ще продължа да следя как се развива този проблем, но мисля, че това е лоша атестация за България особено за чуждестранните инвеститори. За кой ли път показваме, че нашата бюрокрация и опитите срещу незнайно какво да се подменят хора в конкурсите дават резултат, което хвърля негативна светлина върху инвестиционната политика на България, която и без това не е цветуща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за реплика.

МИНИСТЪР Валентин Церовски: Важно е, защото става въпрос наистина за чужди инвестиции. Унаследената от мен процедура е изключително лоша и практиката, която наследих, е изключително лоша. За жалост, аз нямах нито физическото време, нито практически време да реагирам по друг начин за този сезон. Единственото, което можахме да направим в министерството, беше по някакъв начин да вкараме допълнителни изисквания и да прегледаме допълнително “лошата процедура”, която ние наследихме.
Госпожо Банкова, аз още веднъж Ви казвам, че Вие можете да се запознаете с правилата, с които сме се помъчили да доизясним процедурата и да вкараме още един елемент на контрол и на преценка. Но глобалното решение на въпроса е да се помъчим от догодина просто наистина да концесионираме плажовете, както е нормално в цял свят и да направим едни сериозни тръжни процедури по концесионирането. Това исках да Ви кажа по този въпрос.
Колкото до опасенията Ви за този чужд инвеститор, аз Ви уверявам, че той се е настанил трайно в България според данните, които получихме за него. Бъдете сигурна, че се е настанил трайно в България, защото има интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стойко Танков относно решение на Министерския съвет за предоставяне на сградата на бившия клон на БНБ в Бургас за нуждите на Регионалната библиотека в Бургас.
Заповядайте, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 29 декември 2002 г. с Решение на Министерския съвет на Република България бившата сграда на Регионалната каса на Българската народна банка в град Бургас е предоставена за нуждите на Регионалната библиотека “Пейо Яворов” – Бургас. Това беше частична компенсация към протеста, който организираха бургаските граждани за закриването на Регионалния клон на БНБ – Бургас.
Шест месеца по-късно с ново решение на Министерския съвет същата сграда е предоставена за нуждите на Националната агенция по приходите – в момента, в който голяма част от книжния фонд на библиотеката е пренесен в сградата. На Регионалната библиотека е предоставена друга сграда в едно тежко състояние и предоставените средства едва ли ще стигнат за ремонт.
Разбирам проблемите на Министерския съвет, защото от началото на август трябва да стартира и пилотният проект на Националната агенция по приходите. Това тревожи и ръководството на Териториалната данъчна дирекция, тъй като сроковете са напреднали. Но новото решение на Министерския съвет според мен е едно доказателство за отношението на правителството към проблемите на културата. То е обидно и защото не беше взето в диалог с ръководството на Регионалната библиотека.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви действия ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаването на този конфликт, създаден в нашия град?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! В Министерството на регионалното развитие и благоустройството под № 9005-714 от 21 май 2003 г. е заведен изпратеният за предварително съгласуване от Министерството на финансите проект за доклад за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижим имот публична държавна собственост на Националната агенция за приходите, изготвен въз основа на искане на Териториалната данъчна дирекция в град Бургас. По данни от приложените към преписката документи Териториалната данъчна дирекция в град Бургас е определена за провеждане на пилотния проект за нова териториална структура на данъчна администрация, която да послужи като модел за изграждане на бъдещите териториални структури на Националната агенция за приходите. Посочено е, че конструктивното и архитектурно разпределение на административната сграда, която се ползва от Териториалната данъчна дирекция в град Бургас, не позволява обособяване на паричен салон за обслужване на данъкоплатците, за внасяне, събиране и отчитане на данъците, постъпващи в републиканския бюджет, за приемането и обработването на данъчни декларации, документи и други.
В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Националната агенция за приходите е предвидено, че посочените дейности ще преминат от данъчната администрация в Националната агенция по приходите. Това налага при осъществяването на пилотния проект сградата да се ползва от Териториалната данъчна дирекция в град Бургас до нейното преминаване към Националната агенция по приходите.
Като решение на въпроса за обособяване на паричен салон при сключването, изискването на икономически ефективно разходване на бюджетните средства е предложено безвъзмездно предоставяне на управлението на Националната агенция по приходите на следните недвижими имоти публична държавна собственост, със съответно дворно място – площ от 652 кв.м., намиращо се в град Бургас, ул. “Александровска” № 26, парцел № І-580,кв. 46 по плана за регулация и застрояване на централната градска част, заедно с построената в него масивна административна сграда, състояща се от сутерен, трезор със застроена площ 638 кв.м., първи, втори и тавански етаж – всеки със застроена площ 675 кв.м. и с Акт за публична държавна собственост № 2818 от 17.01.2003 г.
С Решение № 882 на Министерския съвет от 2002 г. описаният имот е придобит безвъзмездно от държавата, обявен е за публична държавна собственост и е предоставен безвъзмездно за управление на община Бургас за нуждите на Регионална библиотека “Пейо Яворов”. Сградата не е проектирана за библиотечна дейност и за ползването й по предназначение е нужно извършването на основен ремонт, свързан с разходване на значителни бюджетни средства.
С Писмо с изходящ № 0408-95 от 03.06.2003 г. областният управител на град Бургас изразява становище, че е нецелесъобразно изразходването на бюджетни средства за преустройство на сградата за нуждите на Регионална библиотека при възможност тя да бъде предоставена на Данъчната администрация без извършване на бюджетни разходи за осъществяване на тяхната дейност и при наличието в непосредствена близост до тази сграда на Териториалната данъчна дирекция - град Бургас. В същото писмо е посочено, че съществува възможност за нуждите на библиотеката да бъде предоставена друга сграда държавна собственост, също в центъра на града.
С Писмо № 0401-22 от 17.06.2003 г. областният управител на област Бургас предлага като подходяща сграда за настаняване на Регионалната библиотека “Яворов” четириетажна административна сграда със застроена площ от 310 кв.м., находяща се в град Бургас, ул. “Булаир” № 10, построена в дворно място, представляващо част от парцел ІІ кв. 14, планоснимачен план № 2227 с Акт за частна държавна собственост № 2364а от 15.01.1998 г. Във връзка с това с Писмо № 0600-103 от 09.06.2003 г. до областния управител на област Бургас Министерството на финансите се ангажира да отпусне целева субсидия до 350 хил. лв., с която да бъдат извършени ремонтните дейности на предложената от областния управител на област Бургас сграда за Регионална библиотека “Яворов”.
С оглед изложеното Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложиха имотът – бившата сграда на Клон БНБ – да бъде предоставена на Националната агенция по приходите поради това, че в сградата има изграден салон за обслужване на граждани и структурно окабеляване, които в максимална степен отговарят на нейните административни потребности и ще спомогнат за ефективно внедряване на пилотния проект, свързан с изграждането на Националната агенция за приходите в град Бургас, без разходване на значителни бюджетни средства за извършване на преустройство.
За нуждите на Регионалната библиотека “Яворов” се предлага да се предостави на община Бургас предложеният от областния управител на област Бургас с Писмо № 0401-22 от 17.06.2003 г. недвижим имот – частна държавна собственост, който да бъде обявен за имот публична държавна собственост. С Решение № 479 на Министерския съвет от 07.07.2003 г. предложеният недвижим имот частна държавна собственост, намиращ се в град Бургас, ул. “Булаир” № 10, е предоставен за нуждите на Регионална библиотека “Яворов”.
Искам да кажа нещо извън справката, която ми е направена и която виждате, че е доста скучна. Аз лично разбирам деликатността на проблема, но ви уверявам, че бяха направени по възможност прецизни разчети, свързани наистина със средствата, които трябва да бъдат изразходвани. В случая имаме два проблема и трябваше да се направи някакво приоритизиране на проблематиката. Министерският съвет чрез това свое решение фактически посочи приоритетите, които смята, че са правилни. Естествено, всичко има политическа цена и след като ние сме поели този ангажимент, ще трябва да си платим политическата цена. По-важното според мен е да има и библиотека, и пилотният проект да функционира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Господин Танков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
Стойко Танков (КБ): Уважаеми господин министър! Аз не приемам аргументите, че сградата на регионалната каса не е подходяща за регионална библиотека. Ако те биха били верни, просто не би следвало да бъде приемано първото решение от 29 декември 2002 г.
Аз разбирам Вашия подход от гледна точка на най-правилното съответствие на предназначението на сградата за функциите на бъдещата Агенция по събиране на приходите. Но с предоставената сграда на ул. “Булаир” – новата сграда, фактически не се решава проблемът на регионалната библиотека. Аз не приемам, че тази сграда е по-подходяща за библиотека, отколкото сградата на БНБ. И именно сега е моментът, след като регионалната библиотека освен задължение на общината е задължение и на държавата, защото тя всъщност изпълнява и държавни функции, да се намери едно по-трайно решение на проблема на библиотеката, тъй като в последните 13 години това е третото местене на нашата библиотека. Изобщо, това е едно последователно отношение към тази институция от всички предходни правителства. И мисля, че сега е моментът правителството със съдействието на областния управител, след като дава такива препоръки, че не е подходяща, да намери една по-подходяща сграда, заедно с общината да се намери решение на този 115-годишен културен институт на нашия град, който е с най-богати фондове в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин министър? Не.
Последният актуален въпрос е от народния представител Борислав Любенов Великов относно водоснабдяването на област Монтана.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Осигуряването на населението с питейна вода в необходимото количество и със задължителното добро качество в област Монтана продължава да е сред острите социални проблеми за решаване. Известно е, че основен източник на прясна вода е язовир “Среченска бара”, от който се снабдяват 22 селища от област Монтана, в т.ч. градовете Монтана, Берковица, Вършец и селата Долно Озирово, Стояново, Ягодово, Слатина, Драганица, Черказки, Пърличево, Сумер, Трифоново, Крапчене, Стубел, Бальовица, Бокиловци, Комарево, Замфирово, Боровци, Благово, Долно Белотинци, Николово от Монтанска, Берковска и Вършечка общини, както и градовете Враца и Мездра от област Враца.
Язовирът се захранва с вода от последното стъпало на Петроханската каскада, изтичалото на ВЕЦ “Клисура” – с. Бързия, собственост на “НЕК” АД – София, и допълнителен водоизточник събирателна деривация “Врещица”, откъм Вършец, собственост на “ВиК” ООД – гр. Монтана.
Съгласно идейния проект язовир “Среченска бара” осигурява проектно 1726 л/сек. максимално дневно водно количество, което представлява 37 млн. куб. м средногодишна водна маса, в т.ч. по направление Враца максимално дневно 916 л/сек., а по направление Монтана максимално дневно 810 л/сек.
При по-продължително засушаване обаче има опасност всички гореизброени селища да изпаднат в бедствено положение. Ето защо в повереното Ви министерство отдавна се търсят възможности за избягване на подобен риск или поне за неговото минимизиране.
На Националния експертен съвет, състоял се на 22.10.2002 г., в който и аз взех участие, бе възприета идеята, разработена задълбочено от Института по водни проблеми, обемът на язовира “Среченска бара” да се увеличи с 2-3 млн. куб. м, като се надгради преливният му ръб. Реализирането на тази идея ще обезпечи в много по-голяма степен необходимото водно количество дори при много по-сушави години от последните две.
Господин министър! Докъде стигна развитието на проекта; има ли осигурени средства за проектиране и изграждане в краткосрочен план, което по представите на народните представители от НДСВ за област Монтана означава 2004 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, както Ви е известно като добър специалист, въпреки високата степен на изграденост на водоснабдителните системи в страната все още в областта Монтана има селища, които нямат централно водоснабдяване. През последните две години със средства от държавния бюджет, осигурени чрез инвестиционната програма за изграждане на водоснабдителните обекти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в област Монтана са завършени водоснабдяването на с. Сталийска, махала в община Лом и с. Дондуково в община Брусарци. Тези обекти са в процес на подготовка за приемане и въвеждане в експлоатация и ще осигурят питейна вода за повече от 2000 човека.
Както знаете, основен водоизточник на 22 населени места в областите Монтана и Враца е язовир “Среченска бара”. Той е част от хидровъзела, включващ язовира, пречиствателна станция за питейни води, водопроводи до населените места с основни направления към градовете Монтана и Враца. Почти 20-годишната експлоатация на тези обекти показва, че през годините, които са по-сухи от обикновено, обемът на язовир “Среченска бара” не е достатъчен да съхрани водата, необходима за водоснабдяване на населените места. Това създава изключително сериозни проблеми особено в месеците на маловодие. Населените места получават вода само по няколко часа на ден, което наистина е според мен крайно нежелателно.
За преодоляване на това състояние са предприети действия в три направления: първо, увеличаване притока на вода, който постъпва в язовир “Среченска бара”; второ, увеличаване на обема на язовир “Среченска бара” и, трето, намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи и повишаване фактически на тяхната ефективност.
По първото направление – за увеличаване на притока. Язовир “Среченска бара” се пълни основно чрез водите, постъпващи от каскада “Петрохан” след енергийното им използване. Изграденият за тази цел водопровод при строителството на язовира е с недостатъчна проводимост и голяма част от тези води изтичат в реката.
В периода 2001-2002 г. при настоящия кабинет е изграден дублиращ водопровод, който позволява в язовира да се подаде по-голямо количество вода при пълноводие. Стойността на реализирания обект възлиза на 1 млн. 750 хил. лв.
По второто направление. През 2002 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира изготвянето на прединвестиционно проучване за увеличаване обема на язовир “Среченска бара”. С разработените схеми и варианти е доказано, че за задоволяване на водопотреблението в населените места, ползващи водата от язовира, е необходим допълнителен обем около 3 млн. куб. м. Това може да се постигне с надграждане на преливника на язовира с около 2 м и реализиране на мероприятия, гарантиращи сигурността на язовирната стена и нейните съоръжения.



Към настоящия момент се подготвя тръжна процедура за изготвяне на технически и работен проект за обекта. Неговото финансиране е обезпечено чрез инвестиционна програма за проектопроучвателни работи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предвижда се цялата проектна документация да бъде изготвена до края на настоящата година и през 2004 г. да се потърсят възможности за финансиране на строителството. По предварителни данни стойността на обекта ще възлезе някъде около 12 – 15 млн. лв.
Третото направление е свързано с намаляване загубите на вода във водопреносната и водоразпределителните мрежи и съоръжения. Този проблем е един от най-значимите не само за област Монтана, а и в национален мащаб. Той е разглеждан не веднъж и в тази зала. За неговото решаване са необходими значителни инвестиции. Начинът и възможностите за тяхното осигуряване са разгледани подробно в Стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в страната, която в момента се актуализира като се осъвременява концепцията за преструктуриране и управление на сектора и се въвежда интегриран подход при решаване на ВиК проблемите на населените места. Съвсем скоро тази стратегия ще бъде внесена за одобряване в Министерския съвет.
Уважаеми господин Великов, надявам се, че с настоящото изложение съм успял да Ви убедя, както и жителите на тези населени места, че въпреки трудностите в сектора Министерството на регионалното развитие и благоустройството прави всичко възможно за подобряване на водоснабдяването на населените места в страната и конкретно в Северозападна България, която също е една прекрасна част от отечеството ни. Надявам се, че до влизането ни в Европейския съюз плановете и усилията ни ще дадат резултат и населението в страната ни ще се ползва с висококачествена ВиК услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Господин Великов, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз съм доволен от това, че в министерството се работи вече много по-конкретно по този важен за Монтана въпрос. Бих добавил, разбира се, че към тези три направления, макар че те са най-важните, би могло да се добави още едно направление, то е свързано с привличането на допълнителни източници на подземни води, което също би подобрило в някои участъци водоснабдяването.
Но от името и на моите колежки народни представители Маргарита Кънева и Клара Петкова ние настояваме да направите необходимото, щото тези средства, за които ние очаквахме да са малко по-малки поне по време на този експертен съвет, но дори и тези средства, които споменахте за надграждане на приливния ръб на язовир “Стреченска бара” да се осигурят от бюджета на Република България за 2004 г.
Смятам, че населението на област Монтана би било много доволно, разбира се, народните представители също, а може би и цялото население на Северозападна България, ако с Ваше съдействие, господин министър, и със съдействието на правителството на НДСВ и ДПС се осигурят някакви допълнителни възможности за финансиране по линия на Европейския съюз за този и за някои други инфраструктурни проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин министър, имате право на реплика.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Великов, въпросът с бюджета е сложен. Аз се надявам и на Вашата подкрепа. Много ми е трудно да обясня, че министерството, което управлявам, а предполагам, че и всички мои предшественици са имали този проблем, много ми е трудно да обясня, че това министерство стопанисва цялата публична държавна собственост и когато ние искаме пари от бюджета, ние не ги искаме за заплати, а ги искаме, за да поддържаме тази публична държавна собственост било то като еднолинейна инфраструктура или каквато искате инфраструктура, или като сграден фонд.
Откакто аз съм министър, ние работим много усилено по привличане на други видове инвестиции в сектора. Съвсем отговорно бих желал да ви кажа, че съм особено окуражен от последните ни разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, тъй като чрез някои финансови институции има възможност да се търси кофинансиране с грантови схеми от предприсъединителните фондове при положение, че ние възложим на тези банкови институции да бъдат и супервайзери на определени инфраструктурни проекти и на определени проекти в изграждането на ВиК системите. Ние говорихме за близо 12 такива проекта. Аз съм убеден, че подобни проекти, включително и Вашият, имат място в едни такива разговори и се надявам, че в края на краищата може би ще се получи някакъв сумарен ефект – бюджетът според неговите възможности, а ние да се помъчим да слезем на ниво общини и част от тези четири възлови проблема във водоснабдяването на населението да ги обезпечим финансово чрез такива грантови схеми, кофинансирани от чужди финансови институции, които са съгласни да предоставят кредити без държавни гаранции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключихме с парламентарния контрол за днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,17 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов