Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-07-23

Председателствали: председателят Огнян Герджиков  и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи


Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да представя на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 23-25 юли 2003 г.
1. Проект за решение за избиране на председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
2. Проект за решение за прекратяване участието на Република България с контингент за санитарна обработка на личния състав в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан и разрешаване участието с механизиран взвод в операцията на Международните сили за сигурност и подпомагане (ИСАФ) в Афганистан и с инструктори.
3. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, приет от Народното събрание на 26 юни 2003 г. и върнат с Указ на Президента на Република България.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори – продължение.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
6. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
7. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
10. Първо четене на законопроекта за енергетиката.
11. Стратегия за приватизацията на електроразпределителните дружества в Република България.
12. Първо четене на законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
13. Второ четене на законопроекта за далекосъобщенията.
14. Второ четене на законопроекта за управление на отпадъците.
15. Проект за решение за продължаване работата на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
16. Проект за решение относно правила за процедурата за приемането на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
17. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
18. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
19. Първо четене на законопроекта за насърчаване на научните изследвания.
20. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
21. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект за програма за работата на парламента през седмицата.
Гласували 167 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 20.
Тази програма се приема.
Има още няколко предложения.
Първото от тях е на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Йордан Нихризов и Росица Тоткова внасят предложение за включване като точка в дневния ред за седмицата проект за закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Миналата седмица това предложение беше мотивирано.
Госпожо Тоткова, заповядайте, ако смятате, че можете да дадете допълнителна мотивация по включването на този законопроект.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес за пореден път внасяме за разглеждане в парламента Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Искам най-напред да благодаря на всички народни представители, които миналата сряда подкрепиха влизането на този законопроект в дневния ред, защото смятам, че е крайно време Народното събрание като най-висшия орган в нашата парламентарна република да се ангажира с решаването на този изключително сериозен въпрос. Защото това е въпрос, който стои пред много български граждани, пред много български работници и служители, които имат да получават значителни суми от своите работодатели. По този начин бихме могли да допринесем да се уреди този важен проблем и да дадем правната рамка за защитата на вземанията на работниците. Освен това нашата държава - Република България, е поела такива ангажименти с ратифицирането на ревизираната Социална харта. В нея дословно е записано, че договарящите се страни се задължават да осигурят вземанията на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения. Затова си позволявам още веднъж да поставя пред Народното събрание влизането на тази точка в дневния ред. Моля Ви, уважаеми господин председателю, и Вие да поканите народните представители да се ангажират с гласуване към решаването на този проблем и точката "Разглеждане на проектозакона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя" да бъде включена в дневния ред като точка пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов за включване на точка в дневния ред.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 165 народни представители: за 74, против 83, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.



Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване, като искам да изтъкна следните мотиви.
Аз благодаря на всички тези, които миналата седмица включиха този законопроект в програмата на парламента. Но с учудване сега разбирам, че изглежда този законопроект е включен поради отсъствието на ръководството и на доста хора от Националното движение Симеон Втори.
Уважаеми управляващи, в момента законопроектът, който се изработва от правителството, за шест месеца е стигнал от чл. 1 до чл. 3. С тези темпове има вероятност към 2007 г. той да стигне някъде до Министерския съвет. Миналата седмица имаше предупреждение от страна на синдикатите, че не може да се чака. Засега единственото нещо, което възпира хората, е желанието им да има диалог. Този диалог липсва от правителството. Ако този диалог липсва и от парламента, то утре не се чудете, че точно във времето, когато се провеждат местни избори, при нас ще дойдат да протестират работници, които са работили, но не са получили своите заплати. И колкото да ни е неприятно, ние ще бъдем виновни за това.
Аз за последен път ви повтарям, а може би и за пореден път – ние сме тук, уважаеми колеги, за да създаваме възможност за облекчаване живота на хората посредством изграждане законите на тази страна, а не точно обратното – да им създаваме затруднения поради едни или други съображения.
Заради това ви предлагам да прегласувате предложението, още повече че по този законопроект има становище и от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново предложението на народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова за включване на този законопроект в дневния ред.
Гласували 189 народни представители: за 87, против 94, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Предлагам на вашето внимание още едно предложение на народния представител Любен Корнезов. Той предлага на основание чл. 40, ал. 3. в дневния ред на Народното събрание да се включи като точка законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков. Достатъчно пъти е аргументирано предложението.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 177 народни представители: за 34, против 128, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 16 до 22 юли т.г.:
Законопроект за допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Никола Богданов Николов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител е Антония Първанова и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по правните въпроси.
Проект за решение за избиране на председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Вносител е Константин Пенчев.
Законопроект за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи са комисиите по правни въпроси и по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата. Вносител е Иван Искров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за народната просвета. Вносител е Анелия Мингова. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението “Булгериен експрес – 2003”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Арабската република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба (Европол). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагащи са Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правните въпроси, подпомагаща е Комисията по енергетика.
Законопроект за генетично модифицирани организми. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите, подпомагащи са комисиите по земеделието и горите, по образованието и науката, по здравеопазването и по европейската интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Благой Димитров и Панайот Ляков. Водеща е Комисията по медиите, подпомагаща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Вносители са Анелия Мингова и Ремзи Осман. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество, подпомагащи са комисиите по правните въпроси и по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
За процедурен въпрос има думата господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Имам няколко процедурни предложения. Преценете дали да ги направя последователно за краткост или след като по всяко едно от тях се проведе гласуването.
Първото процедурно предложение е по т. 8 от приетата програма. Предлагам първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да стане по сегашната номерация т. 20. Дискусията по този законопроект е започнала, но по него има редица въпроси, които се поставят не само в академичната общност, но те засягат като цяло състоянието на българското образование. Мисля, че той се нуждае от допълнителни разисквания преди тук да приключи дискусията по първо четене. Това са мотивите ми да предложа тази точка да отиде в края на седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да прекъснем, господин Стоилов, за да не стане объркване.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за пренареждане на точките в дневния ред.
Има ли противно процедурно предложение?
Госпожо Калканова, заповядайте да представите противно процедурно предложение.
След това, господин Стоилов, ще имате възможност да представите останалите си предложения.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз правя противно процедурно предложение на основание, че законопроектът беше обсъден във водещата Комисия по образованието и науката. Колегите народни представители разполагат със становището на комисията. Смятам за неоснователни мотивите, изтъкнати от господин Стоилов, че има още неща за уточняване.
Затова правя процедурно предложение да не се размества законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в дневния ред на Народното събрание за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте процедурното предложение на господин Янаки Стоилов за пренареждане на точките в дневния ред.
Гласували 169 народни представители: за 45, против 113, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, заповядайте да представите следващото си процедурно предложение.
Янаки Стоилов (КБ): Съжалявам, че мнозинството от народните представители изглежда подценяват този въпрос и надценяват възможностите на комисията за сметка на много други хора, които нямат възможност да участват в нейната работа. Но няма да правя повече коментари.

Другото ми предложение е за отпадането на т. 11 от програмата – Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България.
Мисля, че управлението на българската енергетика и процесите на приватизацията трябва да започнат в друга посока. Точно енергоразпределителните дружества, които в най-голяма степен засягат интересите на потребителите и националната сигурност, не са тези, с които трябва да започне този процес на преструктуриране. Затова смятам, че тази тема трябва засега да отпадне от програмата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, както виждам, има противоположно процедурно предложение.
Има думата председателят на Комисията по енергетика господин Близнаков.
Веселин Близнаков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества България е изключително важна от гледна точка преструктуриране на енергийния сектор, защото ако ние забавим този процес, това означава да влошим услугите, да намалим шансовете на този сектор от енергетиката да се справи с въвеждането на свободен енергиен пазар в България, да намалим чуждестранните инвестиции и в края на краищата да влошим качеството и сигурността на доставките. Затова аз ви моля да подкрепите оставането на стратегията в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на т. 11 от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 38, против 122, въздържали се 12.
Не се приема това предложение.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Последното ми процедурно предложение е свързано с приетия преди няколко седмици проект на Избирателен кодекс. Тогава срокът за предложенията между първо и второ четене беше прието да бъде три седмици. Съгласно правилника съществува възможност този срок да бъде максимално удължен до четири седмици. Затова предлагам да използваме тази възможност и с една седмица да се удължи времето за предложения между първо и второ четене. При натоварената ни програма мисля, че сериозното отношение по тази тема изисква да се даде и тази възможност на народните представители, които желаят, да направят предложение за промени в този проект, приет на първо четене. А такива предложения наистина се налагат и по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има предложение за удължаване с една седмица срока между първо и второ четене на Избирателния кодекс. Не виждам противоположно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване с една седмица между първо и второ четене на срока за предложения за Избирателния кодекс. Едно разумно предложение на господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ, от място): И другите бяха разумни. Това, че не се приеха, не ги прави неразумни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Гласували 173 народни представители: за 172, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедурно предложение – господин Благой Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение - точка седемнадесет от приетата програма – Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, да мине напред като точка тринадесет. Тоест една точка преди второто четене на законопроекта за далекосъобщенията.
Искам да аргументирам пред народното представителство предложението си, господин председателю. Над тридесет радиа и телевизии са преустановили излъчване. Изтичат сроковете на още десетина оператори за радио- и телевизионна дейност. И аз си мисля, че трябва до края на юли, уважаеми колеги, тази стратегия да мине, за да може да се отпуши лицензионният процес в тази област, в областта на електронния медиен пазар. Мисля, че в Комисията по медиите вече сме постигнали единомислие за тази стратегия и всъщност само процесуално до края на юли трябва стратегията да мине, за да може наистина Съветът за електронни медии да започне лицензиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
За противоположно процедурно предложение има думата господин Мирчев.
Заповядайте, господин Мирчев, да направите Вашето противоположно процедурно предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя обратно процедурно предложение. Стратегията не решава въпроса, който постави господин Благой Димитров. Този въпрос се решава с поправката на § 14 и 16 от Закона за далекосъобщенията. Така че аз предлагам приоритет по дневния ред да има Законът за далекосъобщенията – второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Благой Димитров за разместване – точка седемнадесет да стане точка тринадесет в програмата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 178 народни представители: за 73, против 99, въздържали се 6.
Това предложение не е прието.
Мога ли да смятам, че няма повече процедурни предложения, уважаеми народни представители? Не виждам.
Уважаеми народни представители, Централната избирателна комисия е изпратила писмо, с което се изпраща Решение № 373 от 21 юли 2003 г. на ЦИК, с което се обявява за избрана за народен представител Даниела Владимирова Никифорова от Коалиция “Националното движение Симеон Втори”.
Искам да поканя госпожа Даниела Никифорова в пленарна зала, за да може да положи клетвата по Конституцията.
Госпожо Никифорова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
Даниела Никифорова: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да Ви е честито! На добър час!

Уважаеми народни представители, започваме с изпълнение на програмата.

Точка от първа от нашия дневен ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ОТБРАНА И СИГУРНОСТ.
Искам да помоля вносителя на предложението господин Константин Пенчев да представи проекта за решение за избиране на председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Пенчев.
ДОКЛАДЧИК Константин Пенчев: Благодаря, господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Станимир Янков Илчев като председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Избира Венко Митков Александров за председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пенчев.
Има ли изказвания по този проект за решение? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен.
Моля, гласувайте!
Гласували 185 народни представители: за 149, против 32, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С КОНТИНГЕНТ ЗА САНИТАРНА ОБРАБОТКА НА ЛИЧЕН СЪСТАВ В ОПЕРАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА (ИСАФ) В АФГАНИСТАН И РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО С МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД В ОПЕРАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА СИГУРНОСТ И ПОДПОМАГАНЕ (ИСАФ) В АФГАНИСТАН И С ИНСТРУКТОРИ.
Искам да помоля новия председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Венко Александров, на когото честитя от мое име и от името на народните представители, да представи становището на комисията по този проект за решение.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Господин председател, моля да бъде допуснат в залата ген. Калчо Танев – началник на Оперативното управление на Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Направено е процедурно предложение да бъде поканен ген. Калчо Танев.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение ген. Танев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 137 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 3.
Приема се ген. Танев да бъде поканен и да заеме съответното място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 302-03-25 за прекратяване
участието на Република България с контингент за
санитарна обработка на личен състав в операцията на
Международните сили за поддържане на сигурността
(ИСАФ) в Афганистан и разрешаване участието с
механизиран взвод в операцията на Международните сили
за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганитстан и с
инструктори, внесен от Министерския съвет на 15 юли
2003 г.
На 18 юли 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа проект за Решение за прекратяване участието на Република България с контингент за санитарна обработка на личен състав в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан и разрешаване участието с механизиран взвод в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан и участието с инструктори.
С Решение на Народното събрание от 6 февруари 2002 г. (ДВ, бр. 16 от 2002 г.) Република България участва с контингент за санитарна обработка на личен състав в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. С две Резолюции на Съвета за сигурност на ООН № 1444 (ноември 2002 г.) и № 1471 (март 2003 г.) мандатът на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан беше продължен и страните-членки бяха призовани да продължат участието си в ИСАФ с личен състав, екипировка или по друг начин, както и да подпомагат афганистанското правителството в създаването и обучението на новите въоръжени сили на страната.
Със съдействието на САЩ от страна на Афганистан беше поискано изпращането на 20 български инструктори за обучение на афганистанската армия. Генералният щаб на Българската армия прецени, че най-добрият вариант за участие на българския контингент в ИСАФ е замяната на военния контингент за санитарна обработка на личен състав с механизиран взвод и изпращането на военнослужещи – инструктори за обучение на афганистанската армия. Необходимите финансови средства са осигурени в бюджета на Министерството на отбраната за 2003 г.
Като отчита, че участието на Българската армия в мироопазващи и мироподдържащи операции ще допринесе за успешното завършване на военната реформа и за формиране на положително отношение към страната ни по време на ратификационния процес за пълноправно членство в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
1. Прекратява участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан с контингент с обща численост до 40 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, техника и модул за санитарна обработка на личен състав, техника за логистично и комуникационно осигуряване в състава на ИСАФ, считано от 1 септември 2003 г.
2. Разрешава участието на Република България с механизиран взвод с обща численост до 50 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, бойна техника и техника за логистично и комуникационно осигуряване в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан за срока на операцията, считано от 10 август 2003 г.
3. Разрешава изпращането в Афганистан на до 25 военнослужещи-инструктори с личното си оръжие и боеприпаси за обучение на афганистанската армия за срока на операцията, считано от 25 юли 2003 г.
18 юли 2003 г. Председател (п) Станимир Илчев”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Александров.
Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си и да създадем нормална атмосфера за работа.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по проекта за решение, който беше докладван току-що от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност? Не виждам.

Минаваме към гласуване на проекта за решение така, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласуваме текста на решението.
Гласували 145 народни представители: за 142, против 3, въздържали се няма.
Решението за прекратяване участието на Република България с контингент за санитарна обработка на личен състав в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан и разрешаване участието с механизиран взвод в операцията на Международните сили за сигурност и подпомагане (ИСАФ) в Афганистан и с инструктори е прието.

Преминаваме към следващата точка от приетия дневен ред за работа на Народното събрание:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 26.06.2003 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 280 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по труда и социалната политика ще докладва д-р Хасан Адемов, председател на комисията.
Заповядайте, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди това правя процедурно предложение във връзка с новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, в залата да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов и управителят на Националния осигурителен институт, господин Йордан Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, режим на гласуване за процедурното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Заместник-министърът Валери Апостолов и председателят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков да заповядат в пленарната зала.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Указ № 280 от 10.7.2003 г. на президента на Република
България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, приет от Народното събрание на 26 юни 2003 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 16 юли 2003 г., по разпореждане на председателя на Народното събрание, № 350-01-245 от 10 юли 2003 г., разгледа и обсъди Указ № 280 и мотивите към него, на президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, приет от Народното събрание на 26 юни 2003 г.
В заседанието взеха участие господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков, заместник-председател на Комисията по финансов надзор, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, госпожа Асия Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ и др.
На основание чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България, президентът посочва мотивите и връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Оспорени са разпоредбите на параграфи 1, 2, 4, 5, 12, 25, 45, 54, 74, 104, 114 и 125 на приетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
От комисията бяха изискани становища на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт по върнатия за ново обсъждане законопроект, които бяха раздадени на народните представители.
Бяха проведени задълбочени разисквания както по мотивите в тяхната обща част, така и по конкретно оспорените параграфи.
Господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, аргументира становището на вносителя, според което не са основателни мотивите на президента за връщане на закона. Бе защитена тезата за повторно приемане на върнатия за ново обсъждане закон в този му вид, както е приет от Народното събрание.
Управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков представи становището на НОИ, което бе в две части - по обобщените оценки и мотиви по оспорвани разпоредби, според които не са основателни мотивите за повторно разглеждане на върнатите параграфи от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Народният представител Кръстьо Петков изрази становище, че президентът в основните си бележки е конструктивен. Пенсионният кодекс бе определен като несоциален, асиметричен, във вреда на социалните решения, надхвърля се мярката на комерсиализирането, стеснява се до минимум входа на пенсионната система и др. Народният представител Кръстьо Петков апелира за подкрепа на частичното президентско отлагателно вето в основните му пунктове.
Народният представител Росица Тоткова изрази становище, че пенсионната система се нуждае от доверието на всички обществени слоеве. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване се запазва философията и принципите на осигуряването и неговия обществен характер. Като изрази частично съгласие, тя подчерта окончателното си заключение, че ветото на президента не трябва да бъде подкрепено.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати 14 гласа "за", "въздържали се" - няма, "против"- 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика реши:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията за ново обсъждане на върнатия от президента Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Имате думата.
Кой ще открие дискусията?
Чухте препоръките на комисията, която отправя апел Народното събрание да подкрепи закона такъв, какъвто беше приет на 26 юни 2003 г.
Няма ли желаещи, които да вземат думата, уважаеми народни представители?
Тук е и министърът на труда и социалната политика.
Госпожа Тоткова изяви желание да вземе думата. Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Не знам защо, когато председателят се обръща към народните представители да вземат участие в дискусията по ветото на президента, наложено върху Кодекса за социалното осигуряване, се възцарява такова мълчание.
Струва ми се, че нашата основна функция в парламента е да изразяваме нашите позиции и по този начин да изразяваме и нашата ангажираност към решаването на един или друг въпрос. Такова мълчание е характерно най-вече за управляващото мнозинство и в Комисията по труда и социалната политика.
Това мълчание може да бъде тълкувано по различен начин, но аз смятам, че ние можем да изпълняваме нашите ангажименти към българските граждани независимо от това кога сме ги поемали и как сме ги поемали, и как се отнасяме към тези наши ангажименти тук, в Народното събрание, като изразяваме нашите позиции, още повече по един изключително важен въпрос, който засяга огромната част от българските граждани – не само тези, които днес получават пенсия, не само тези, които са близо до тази възраст и имат своите притеснения, а и към всички онези, които работят и полагат труд, извършват трудова дейност и се осигуряват в осигурителните системи в България.
Затова ми се струва, че точно днес ние трябва много ясно и точно да заявим нашите позиции, нашето отношение към тези обществени отношения, които се уреждат в Кодекса за социалното осигуряване и най-вече към начина, по който те се уреждат в Кодекса за социалното осигуряване.

Струва ми се, че трябва да започна с това от какво се нуждае реформата в осигурителната система в България. Може би най-вече от това, че трябва да се спазват принципите на социалното осигуряване, принципите, заложени в самия закон и които бяха подкрепени от всички народни представители, които тогава имаха тази отговорност. Всеки опит да се нарушават тези принципи би довел до разколебаване на българските граждани в правилността на избрания модел и най-вече в неговата перспектива, би намалил доверието на българските граждани в този модел.
Освен това реформата се нуждае от един изключително конструктивен диалог с участието на всички. Неслучайно аз започнах с това, че трябва да има диалог, диалог, в който да участват всички страни, а не само народните представители, не само синдикатите, не само работодателите, а всички онези, които имат отношение към този въпрос, за да може наистина да се чува мнението и да се отчитат положителните предложения, та да можем и ние да намерим най-доброто решение.
Разбира се, трябва да бъдем последователни в решенията си, защото в този парламент сме свидетели на това, че членове на управляващото мнозинство внасят законопроекти, които коренно противоречат на философията и на принципите на осигурителната система, приета в България.
Неспазването на тези и още много други такива принципи, които би трябвало да бъдат основни и водещи за нас, според мен ще доведе до непоправими вреди върху осигурителната система, защото най-вече ще подкопае доверието в нея, което аз винаги съм поставяла на първо място.
Ветото на президента е една възможност, която му дава Конституцията, една възможност, която той дава на нас отново да се върнем към този въпрос и отново да направим опит и да преценим дали сме взели най-добрите решения.
Аз изключително бях изненадана от нервната реакция на вече бившия министър на труда и социалната политика – един прецедент в най-новата история на България, който е достоен за това да се поддържа един конструктивен диалог, за това да се уважават конституциите и най-вече да се уважава и да се спазва Конституцията на Република България. Още повече, че такива нервни изблици според мен могат да доведат именно да нервна реакция и нервни очаквания и в обществото. Затова смятам, че трябва много добре и прецизно ние да премерваме приказките и аргументите си и най-вече да се придържаме към истината, за да можем да бъдем полезни и да вдъхваме доверие в хората, като по този начин даваме доверие и на пенсионната система.
Същевременно искам да кажа, че има няколко момента във ветото на президента, които изключително много ме смущават. Те не са свързани толкова с параграфите, върху които той е наложил вето. Моите тревоги и притеснения са свързани с това, че президентът на Република България поставя под съмнение философията и принципите на самата пенсионноосигурителна система, изобщо на осигурителната система. Според мен това е основният въпрос, защото този модел, показал добри резултати, този модел, дошъл на бял свят след изключително сериозни, продължителни и тежки дискусии, дошъл с подкрепата на всички парламентарни групи в Тридесет и осмото Народно събрание с изключение на една част от колегите от БСП, получил тази подкрепа, получил подкрепата и на международните институции, този модел трябва да бъде съхраняван с всички сили от нас, българските парламентаристи. Ние по никакъв начин и по никакъв повод не трябва да даваме възможност за изразяване на съмнения във философията на този модел, който сме избрали.
Разбира се, че има различни мнения и това е съвсем естествено. Разбира се, че има различни решения и това е съвсем естествено. Но да поставяме под съмнение философията на осигурителния кодекс, според мен това е много силен натиск точно върху доверието в пенсионната система. Защото ако не са изказани противоречиви мнения, няма от какво да се избере най-доброто. Аз напълно съзнавам това и винаги съм уважавала чуждите мнения, стремила съм се да търся логиката и смисъла в тях за защита на интересите на българските граждани и когато съм виждала всичко това, съм ги подкрепяла, независимо откъде идват. Но не мога да подкрепя мотивите на президента, който казва, цитирам: “Редица от възприетите от вас законодателни решения пораждат основателни съмнения в гаранциите за законосъобразната и съответна на целите на общественото осигуряване дейност на осигурителните дружества за защита правата на осигурените лица”. Аз смятам, че всички ние знаем това. Друг е въпросът дали всички ние ще го кажем. Основната работа и в комисията е била именно защита на интересите на българските граждани, още повече, че всеки защитава предложенията си именно изхождайки от тази гледна точка – че тези предложения, тези идеи, които искат да бъдат превърнати в норма, всъщност са в името и в интерес на българските граждани. Президентът казва, че макар и обявен за социален, след измененията и допълненията му вниманието на кодекса е съсредоточено върху допълнителното частно осигуряване.
Уважаеми дами и господа, аз искам да бъдем наясно с едно нещо. В България осигуряването е обществено. То се извършва за сметка на работещите и за сметка на работодателите. Друг е въпросът как се управляват тези средства. Тази формула беше намерена, защото пенсионноосигурителните дружества с частен капитал управляват пенсионноосигурителните фондове, в които има обществени средства. Това не са средства на частните пенсионноосигурителни дружества, а средства на хората. И то не къде да е, а в техните индивидуални партиди. Бях много смутена, за да не кажа някоя по-силна дума, от това, че по този начин се гледа на кодекса – че след като има пенсионноосигурителни дружества с частен капитал, това едва ли не може да се нарича антисоциално, и то днес, когато България има призната социална пазарна икономика, днес, когато повече от 70 на сто от брутния вътрешен продукт се дава от частната собственост, днес, когато преобладаващият брой работещи се осигуряват и работят в частни фирми и дружества.
Тревога у мен предизвиква това, че за съжаление в мотивите на президента има ярък пример за неразбиране и непознаване на осигурителната система. В мотивите на президента е записано, цитирам: “Налице е несъответствие между декларираните в § 2 предмет на регулиране и фактически уредените в Кодекса за социалното осигуряване обществени отношения. Той не регулира само доброволното пенсионно осигуряване и доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация, а урежда и доброволното осигуряване при общо заболяване и майчинство”, което е меко казано, невярно. Защото няма такъв човек, който като прочете Кодекса за социалното осигуряване, да може да направи такъв извод.

И аз се питам: кой е чел, кой не е чел и най-вече кой е правил изводите? Но отговорът на този въпрос няма съществено значение, защото ние виждаме пред нас мотиви, под които стои подписът на президента.
И аз си мисля, че когато се подготвят такива изключително важни аргументи - защото смятам, че ветото като едно конституционно право трябва да ни подсказва тези решения, или че не са били намерени най-добрите решения - по никакъв начин не трябва да показват некомпетентност на хората в тази институция и, още повече, по никакъв начин не трябва да подвеждат онези от нас, които по различни причини по-малко се занимават с тази материя. Затова смятам, че тези основания са достатъчни да не подкрепя ветото на президента.
Аз си мисля, че аргументите трябва да бъдат над всичко. Разбира се, всеки има своята гледна точка - това е неговото право – и никой не може да му я отнема. Но ако ти не си участвал в гласуването на този закон, когато е приет, ако си си позволил в същия ден да участваш два пъти в гласуване по данъчния кодекс, тогава за какво социално отношение можем да говорим?
Затова много ви моля, колеги, приемайте чуждите мнения, защото това може да ни доведе именно до оня конструктивизъм, който ще бъде единствено и само в интерес на хората.
Трябва да кажа, че има и много неща в мотивите на президента, които аз споделям. Това е пълната липса на съдържание в осигуряването за професионална квалификация и безработица – един риск, който е отделен, който е вкаран в доброволното пенсионно осигуряване. И аз твърдо съм убедена, че в близките години, примерно 50 години, едва ли ще бъдем свидетели на реализирането на такова осигуряване в България. Дават се аргументи за съществуващата форма преди две години за осигуряване за безработица и професионална квалификация, но трябва да си даваме сметка, че това е нещо съвсем различно. И ако някой продължава да си служи с тези аргументи, аз бих казала по същия начин, по който казвам на съветниците на президента и на него, че той проявява неразбиране за това какво представлява социалното осигуряване.
Освен това, аз споделям мотивите на президента, че в пенсионноосигурителните дружества трябва да бъдат поставени минимални граници за това да има минимален брой осигурени лица не само защото по този начин, като отпадна в закона, се въведоха в законосъобразна дейност някои универсални фондове, а защото с отпадането на този чл. 138 на практика Народното събрание узакони професионални фондове, които съществуваха в нарушение на закона. И вместо министерството и вече Комисията за финансов надзор да предприеме нужните мерки те да бъдат санкционирани, направиха най-простото и най-лесното, но не най-полезното за хората, като премахната долните граници. Но не само заради това, а защото твърдо съм убедена, че съществуването на такива долни граници за минималния брой лица, които трябва да бъдат осигурявани в универсален или професионален фонд, е гаранция за сигурността на средствата на хората и за по-високата доходност.
Аз споделям мотивите на президента и за това, че в този § 74 се дава възможност за ранно пенсиониране, пет години преди настъпването на условията по чл. 68, т. 1 – 3, защото това е нещо, което противоречи на философията на Кодекса за социалното осигуряване.
Уважаеми госпожи и господа! Обединените демократични сили започнаха реформата в осигурителната система. Обединените демократични сили проявиха воля, която липсваше на други, които сега пак са тук. Липсваше такава воля и това се отрази изключително тежко върху решенията, които трябва да се вземат, и най-вече върху хората, които трябва да преодоляват огромни препятствия, бих ги нарекла, и да набират необходимите условия, за да могат да се включат в пенсионната система. И тъй като ние имахме тази воля, аз искам да ви кажа, че днес ние имаме волята, тъй като се считаме за отговорни пред тази реформа, да подкрепяме всички, които съхраняват постигнатото и които развиват реформата в интерес на българските граждани. Но искам да се обърна към министъра на труда и социалната политика с настоятелно предложение, уважаема госпожо министър, и вие, уважаеми госпожи и господа народни представители, да поемете ангажимент за това, че тези недобри решения в закона ще бъдат коригирани, именно защото смятам, че трябва ние всички заедно да покажем, че хората са над всичко и, на първо място, всички граждани да внасят лични осигурителни вноски, за да се спазва принципът на справедливостта и принципът на равнопоставеността. И след като в мотивите на президента има доста аргументи по отношение на принципа на равенството, който е бил нарушаван според него в една или друга степен, аз се питам: защо той не постави въпроса за нарушаването на този принцип, най-несправедливото нарушаване и може би най-несправедливото решение в целия кодекс, за това едни граждани да плащат личните осигурителни вноски, които сега са 9 процента от заплатата само по Кодекса за социално осигуряване? Като добавим и здравното осигуряване, сами разбирате колко са. Но много скоро, след няколко години те ще станат 50 процента.
Аз смятам, че тази дискусия не е завършила. Ние ще направим предложение за промяна в тази част на Кодекса за социално осигуряване.
Второ, да се премахне отпадането на чл. 138. Тоест, отново да се въведат минимален брой осигуряващи се лица както в универсалните, така и в професионалните фондове.
Трето, да отпадне § 74, където право на допълнителна пенсия за старост по втория стълб се допуска 5 години по-рано от навършване на пенсионната възраст по чл. 68.
И четвърто, да се даде възможност на третия стълб, на доброволното пенсионно осигуряване да разгръща своите възможности, а не да ограничаваме неговите възможности. Чрез нашите законодателни решения да дадем възможност на пенсионноосигурителните дружества в третия стълб – доброволното пенсионно осигуряване, да предлагат повече, по-разнообразни и търсени от осигуряващите лица и от осигурителите пенсионни продукти.
Защото когато вие говорите, че се повишавали пенсиите, че скачали, аз не знам как скачат, но повишението на пенсиите е 3,8 % за годината. Това означава на 100 лв. 3 лв. и 8 ст. Математиката е една за всички, тя не е нито жълта, нито синя, простото тройно правило е толкова безапелационно, че няма нужда да ви го доказвам. Но когато повишение с 3 лв. над средната пенсия вие наричате скачане, да отнемате възможност на хората, и те не са малко, те са десетки хиляди, които се осигуряват в третия стълб, да им отнемате възможност да получават 100 лв., че и повече… Просто си мисля, че наистина не може да се оценява това, което се прави. Ние, вие, министърът на труда, всички трябва да дадем възможност за развиване на третия стълб. Защото ако продължавате по този начин, всъщност ще стигнете до пълно обезличаване на доброволното пенсионно осигуряване и го превръщате в механизъм, в процедура, в съдържание, във философия на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. И тогава би трябвало да си зададем въпроса кому е нужно това?
Уважаеми госпожи и господа, смятам, че имаме какво да правим, имаме какво да подобряваме. И аз се обръщам към вас и най-вече към министъра на труда и социалната политика, да поеме такива ангажименти, защото съм убедена, че само в диалог, само с идеи, само с намиране на най-добрите решения ние ще бъдем полезни на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата проф. Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз разбирам нетърпението на част от колегите, но не разбирам досадата, че правим дебат по президентско вето по един от най-важните закони в страната. Неслучайно президентът каза, че този закон засяга всекиго от раждането до смъртта. И ако трябва да се запитаме колко време трябва да отделим на Закона за хазарта и на Закона за пенсионното осигуряване, разликата би трябвало да бъде 1:1000 в полза на Закона за пенсионното осигуряване.
Нещо странно става с поредното вето на президента, засягащо Кодекса за задължителното обществено осигуряване, уважаеми господин председател. Странното е това, че се прояви излишна нервност преди да се е състоял парламентарният дебат по мотивите на президента. И недостойното беше това, че представители на изпълнителната власт и на висшата администрация в лицето на Националния осигурителен институт си позволиха да използват по адрес на президента език, който не отговаря на представите и на практиката за демократичен диалог. Не е виновен президентът за това, че в този закон има маса несъвършенства. Обратно, той помага на вносителите и на всички нас да отстраним тези несъвършенства.
На следващо място, странното е това, че има пълно разминаване според мен между заявените намерения от страна на вносителите и продукта, който се получи пред нас. Още миналата година и предишният министър на труда и социалната политика госпожа Шулева, и екипът, който готвеше проекта на закона, заявиха, че няма да пипат принципите на пенсионната реформа и ще внесат онези минимални корекции, които са наложителни на четвъртата година, за да се подобри функционирането на пенсионната система. Погледнете само количеството поправки, не говоря за качеството, и ще видите, че няма покритие между думи и практическо действие. Неслучайно нашата комисия се занимаваше месеци наред, докато погълне, осмисли и реши какво да прави с предложената нова правна материя.
Също така е странно, че преди заседанието на Комисията по труда и социалната политика и днешното заседание в пленарната зала беше казано “няма да приемем аргументите на президента”. А става дума за частично вето. Значи някой продължава да настоява и да прилага политиката на инат – щом е дошло от някой друг, особено от президента, възражение, ние предварително казваме: прав – не прав, няма да го приемем! Без да се е състоял дебат.
Затова, уважаеми господин председател и госпожо министър, аз бих искал да задам няколко въпроса. Прав ли е президентът, когато казва, че не трябва да се премахва задължителният праг на пенсионноосигурителните дружества по отношение на броя на членовете? И не е ли по-добре да се вслушаме в неговите аргументи и да приемем препоръката му да има такъв задължителен праг? България – за тези, които не знаят – е измежду малкото страни, а може би единствената в Централна и Източна Европа, където няма срив в допълнителното доброволно осигуряване, няма нито един пенсионен фонд, който да е обявен за пирамида. И една от причините, ако не основната, е това, че навремето бяха фиксирани ясни правила. Какво искаме сега да направим? Хиляда пенсионноосигурителни каси! Или да задоволим намеренията на един или друг да си създаде някаква своя взаимноосигурителна касичка? Може и така. Но ние отидохме към един модел на пенсионна система и нека да продължим напред. Затова е по-добре да се вслушаме в препоръките на президента и на онези експерти, които той е поканил, и да вземем друго решение.
По-нататък. Прав ли е президентът, когато обръща внимание, че има елемент на дискриминация по отношение на военнослужещите, по-специално на работещите в някои от секретните служби и че е недопустимо за три години да се правят три промени в начина, по който ще се правят вноските и ще се консумират вноските по линия на универсалните фондове? Веднъж вноските се внасят, без обаче да се разпределят по индивидуални партиди от съображения за секретност, втори път тези вноски се прехвърлят към държавния бюджет, сега изведнъж се оказва, че една част, не зная какъв е техният брой, но дори и един човек да беше, става дума за дискриминация, няма да ползват това право и да им се правят вноски по линия на универсалните фондове. Какви универсални фондове са те тогава? И защо на тези хора заради някакъв технически проблем, който нашите експерти би трябвало да решат, им се отнема правото на пенсия по линия на втория стълб? Това е изменение на принципа!
По-нататък. Прав ли е президентът, когато казва, че минималната пожизнена пенсия, която има възможност да се дава по линия на втория стълб, по същество води към това, че един принцип, едно право, което трябва да бъде уредено в първия стълб, се прехвърля към допълнителното пенсионно осигуряване? Аз мисля, че той е прав. Тук една група депутати направиха няколко пъти предложения за корекция на чл. 68 и за решаване на проблема понастоящем на над 30 хил. души, които могат да получат намалена пенсия, което също е някакъв вид минимална пенсия, при положение че не им достигат няколко точки. Това беше отхвърлено. Същевременно вносителите тласкат парламента към решение, което влиза в противоречие с принципите на пенсионната реформа. Аз ще спра дотук. Заключителната част на моето изказване ще бъде адресирана към липсващите 90%, както виждам, представители на управляващото мнозинство от НДСВ и ДПС: от нашето гласуване днес зависи дали българският парламент, който в този си състав, тази конфигурация, беше обявен за социален с гласа на хората, ще потвърди своята идентичност или ние ще потвърдим един антисоциален пенсионноосигурителен кодекс?

Ако със силата на мнозинството се наложи отхвърляне на частичното вето на президента, повтарям, ще се докажем като антисоциален парламент, независимо от огромния брой поправки, които се правят в Пенсионноосигурителния кодекс. Направете крачка назад, господа от НДСВ и особено от ДПС! Гласувайте веднъж "за" един социален коректив, поне веднъж! И не се поддавайте на внушенията на хора, които не знам защо, поради професионални амбиции или нещо друго, тласкат българския парламент да поеме една отговорност, която той не бива да поема. Ако не направим това, пътят на този кодекс е само един – оспорване в Конституционния съд. (Неразбираема реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Да, доктор Адемов. Лично към Вас нямам никакви упреци, Вие бяхте достатъчно търпелив три месеца да слушате една група агресивни вносители.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Шест месеца.
Кръстьо Петков: Шест месеца, добре. Но въпросът е принципен, той не засяга д-р Адемов или Кръстьо Петков. Ние ще оспорим закона в Конституционния съд. И чл. 68, и …
Хасан Адемов (ДПС, от място): … има решение на Конституционния съд от 2000 г.
Кръстьо Петков: Ще видим. Не искам да влизам в диалог, но понеже идват реплики, между другото, те са доста уместни.
Моят апел е да гласуваме "против", тоест да приемем частичното президентско вето, макар и в тези три-четири пункта, а не всичко. И тогава съдбата на този закон няма да последва съдбата на Приватизационния закон – да ни го върнат, да се чудим какво да правим, защото преди това сме задоволили щенията на един или друг министър и после тихомълком да коригираме неща, които сме прозяпали.
Поздравявам госпожа Тоткова за позицията и апелирам към едно конструктивно и позитивно мислене и гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаеми господин Петков, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Важно е парламентът да бъде прагматичен и модерен. Единственото нещо, което дотук е направило определянето на парламентите на социални и антисоциални, е, че е докарало България до това дередже.
Всички онези пенсионери и всички онези, които чакат да бъдат пенсионирани, очакват едно-единствено нещо от днешното Народно събрание: да бъдем прагматични. Затова призовавам колегите да отхвърлят частичното вето на президента поради тази причина, че хората очакват да бъдем прагматични и модерни, а не социални и антисоциални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за втора реплика, госпожо Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! И на мен ми се иска да живея в една правова държава, съвършена държава със съвършени закони.
Когато става въпрос за най-тънката струнка на нашето общество – социалната, тогава всички размахваме хартата на социални добродетели. Тогава всички ние влизаме в качеството си на ангели-хранители, които поемат пътя да защитават социално нацията.
Но, питам от тази трибуна: къде отидоха социалните фондове на нашите майки и бащи? И как след шест месеца усилена работа на комисията, когато се изслушаха абсолютно всички страни по този закон, сега отново се сблъскваме с ветото на президента?
Искам да ви кажа: ценя мнението на държавния глава, ценя мнението на всички колеги тук, в залата, тяхната компетенция. Но искам да ви кажа и нещо друго: събрали сме се в това Народно събрание, дайте в крачка, колкото ни позволяват силите и възможностите, да правим закони, да ги подобряваме с цел подобряване на жизнения статус на тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петков! Радвам се, че има много съвпадения на нашите мнения с мотивите на президента. Нашите мнения ги изложих, Вие също изложихте част от приемането на тези аргументи. Това ви го казвам, защото смятам, че точно тук трябва да си поставим една цел и за мен тя е най-важната: постигането на най-добрите решения. Но в същото време, господин Петков, Вие казахте в Комисията по труда и социалната политика, цитирам: "Премината е мярката на комерсиализирането".
Искам, уважаеми господин Петков, да разясните не само на мен, а и на всички колеги, какво разбирате под това комерсиализиране? Защото, ако днес само 2% от вноските отиват в личните партиди или в т.нар. втори стълб, когато трябваше да бъдат по-големи, но си останаха два и това не е в интерес на бъдещите пенсионери, всички го разбираме, не е в интерес дори на принципите на осигуряването, когато този процент започне да се повишава, Вие как ще го наричате? Защото, ако наличието на втори стълб наричате "комерсиализиране", мисля, че по този начин вие поставяте под съмнение целия пенсионен модел. И за мен това е основната тревога. Това ли е комерсиализирането – наличието на втори стълб? Ами, дайте тогава да се върнем в старата система, когато всичко си отиваше в един кюп и се разпределяше – на някой много несправедливо, за разлика от други, на които беше много справедливо! И тези остатъци и сега ни тежат.
Затова сега, уважаеми господин Петков, искам да съм наясно, тъй като Вие многократно сте заявявали, че подкрепяте философията на реформата, искам да ми отговорите това така ли е или не е? Защото това е принципният спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Петков, за дуплика.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Радвам се, че правим дебат. За съжаление, на репликите на господин Севлиевски, когото уважавам много, и на госпожа Атанасова, които издигнаха лозунги, не мога да отвърна по друг начин, освен с лозунг.
Къде отидоха социалните фондове? Ами във вашата Варна още продават и не могат да продадат създаденото със социалните фондове. Четиринадесет години се продава, краде и още не свършва това, което е построено. Значи не са се изпарили!
А казаното от госпожа Тоткова ме навежда на друга мисъл: да, готов съм да водим дебат по комерсиализацията на българското пенсионно законодателство и управлението на пенсионната система. Няма да ми стигне времето, нито трите минути, за да изложа позицията си, но не ме търсете там, където ме няма. Аз съм един от инициаторите за създаването на третия стълб преди да е имало законодателство! И един бивш финансов министър, който стои тук, в залата, знае, че тогава помолихме да се даде разрешение и насърчение до започне работа. Така че не съм нито против третия, нито против втория стълб, госпожо Тоткова, а против това, че без да сме решили два основни въпроса – за премахване на тавана на пенсиите и за допускане на хора, които не могат да изпълнят тази непосилна точкова система и нейните изисквания за правото за намалена пенсия и поради това, че парламентът с обратна сила отнема права, ние тръгваме да уреждаме една разгърната материя за втория и третия стълб. Трябва да има баланс, а не да се закрие вторият или третият стълб. Това е моята позиция.
Господин Севлиевски, българските пенсионери са най-прагматично мислещите хора. Те не искат нескопосан закон, те чакат социално решение. Тези три препоръки на господин президента са добри, прагматични и модерни. Дайте да ги приемем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, госпожице Хачикян.
Гадар Хачикян (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че този кодекс дава много по-ясна гаранция за правата на осигурените лица. Създаде се законовата уредба да се обезпечи едно обществено осигуряване, чрез което гражданите наистина да се ползват с гарантираните им от Конституцията социални права. Чрез измененията в него се аргументираха условията и за управление, и за съхранение на средствата по личните партиди на осигурените лица, които в крайна сметка да гарантират един достоен живот на всеки един, придобил право на пенсия. Като цяло, мотивите на президента са неоснователни.
Първите изложени аргументи от ветото атакуват кръга на осигурените лица, регламентиран в чл. 4 от бившия Кодекс за задължително обществено осигуряване. Има Решение № 5 от 2000 г. на Конституционния съд, в което той вече се е произнесъл по тази материя. Ще си позволя да го цитирам, тъй като с промените, които вносителят даде този път, този член не се е засегнал и съответно решението на Конституционния съд е меродавно и днес. За празнота в законодателството по тази материя не може да става въпрос, тъй като в кодекса са обхванати всички лица, упражняващи трудова дейност.
Само за справка бих припомнила, че в решението си Конституционният съд дори изключи две категории лица от задължителното осигуряване и това бяха докторантите и пенсионерите, които упражняват трудова дейност без трудови правоотношения. Пак в същото решение, ще цитирам, се посочва, че “възприетия принцип за задължително обществено осигуряване е съобразен с редица конвенции на Международната организация по труда, както и с Международния пакт за икономически, социални и културни права”. В настоящия закон този принцип не е променен.
Бих искала да изразя и несъгласието си с твърдението от ветото на президента – цитирам: “Редица от възприетите законодателни решения пораждат основателни съмнения в гаранциите за законосъобразността и съответна за целите на общественото осигуряване дейност на осигурителните дружества за допълнително осигуряване за защитата правата на осигурените лица”.
Каква система на обществено осигуряване да се приеме е преди всичко въпрос на законодателна преценка. Рамката може да се наложи единствено от конституционните норми. Министерският съвет като вносител и ние, народните представители, като законодатели сме наясно с факта, че пенсионноосигурителното дружество има изключителна отговорност за управлението на средствата на осигурените лица, както и за гарантирането на бъдещите им пенсии. Затова бяха въведени и допълнителни норми и изисквания, които са характерни за повечето финансови институции в страната. Ще се изкуша да ви посоча някои от тях, макар че всички ние сме наясно с тях.
На първо място, се увеличи минимално изискуемият капитал от 3 млн. на 5 млн. лв. за пенсионноосигурителните дружества и от 200 на 500 хил. лв. – за дружествата за допълнително пенсионно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
- По-ясно се регламентираха и процедурите по лицензиране на пенсионноосигурителните дружества и получаването на разрешение за управление на пенсионен фонд.
- Разписаха се подробно и изискванията към банката-попечител. Всъщност, бих искала да се спра и на това, че в предишното законодателство банката-попечител се наричаше банка-депозитар и някак си се беше наложило мнението, че тя единствено е банката, в която се правят депозитите на пенсионните фондове. Всъщност банка-попечител има доста ключова роля, тъй като тя е своеобразен регистратор на всички сделки и активи на съответния пенсионен фонд и оттук тя е и основният източник на информация, от който може да се ползват осигурените лица.
- Въведе се също така и отчетност в дяловете с цел повишаване прозрачността в действията на пенсионноосигурителните дружества. С това на практика отново се защитават правата на осигурените лица по отношение на получаване на информация за състоянието на техните индивидуални партиди; за инвестиционната политика, която следва пенсионноосигурителното дружество. А тази достоверна информация, в крайна сметка, ще ги подпомогне при упражняването на други техни права, като например изборът на пенсионноосигурително дружество.
- Въведоха се и допълнителни изисквания към акционерите на дружеството. Тук искам да засегна и момента с отпадането на минималния брой участници в пенсионния фонд, за което говориха всички преждеговоривши. Не е сериозно, че може да създаде опасност за осигурените лица, тъй като минималният брой на осигурените лица е твърде формален критерий. Финансовото състояние на дружеството не зависи толкова от броя на осигурените лица, колкото преди всичко от капиталовата адекватност и ликвидност. Само за сравнение бих посочила, че няма никакво изискване за търговските банки или застрахователните компании за определен брой клиенти. Това е една аналогия, която, според мен, в случая ползва нашата кауза.
Нека да не забравяме, не на последно място, че с последните изменения в кодекса се предвиди и изискването за минимална доходност от инвестирането на средствата на фондовете за задължителното допълнително пенсионно осигуряване, което отново е законов механизъм за гарантиране управлението на тези средства.
По отношение на това, че кодексът не е изграден като единен закон. Смея да твърдя, че няма държава в света, при която принципите, въз основа на които се провеждат общественото осигуряване - задължителното и допълнителното, да са едни и същи. Те не биха могли и да бъдат, в крайна сметка. Затова и не съм съгласна с аргументите, че материята не се подчинява на еднакви принципи, а големият брой нормотворчески делегации е съвсем естествено следствие от факта, че в Кодекса за социално осигуряване се систематизира цялата законодателна уредба в областта на социалното осигуряване. Тук се включват предишния Кодекс за задължителното обществено осигуряване, Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, както и Закона за доброволното пенсионно осигуряване.
Също така по отношение на това, че са предвидени нормотворчески делегации, които противоречат на Конституцията и на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор едно от правомощията на комисията е да приема наредби и инструкции, когато това е предвидено в закон. В случая ние го предвиждаме в кодекс. С тази законова разпоредба Комисията за финансов надзор е овластена да издава подзаконови нормативни актове във връзка с функциите си и осъществявания надзор, включително и за уреждането на отношения, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване.
Предвид изложеното, в Кодекса за социално осигуряване са предвидени законови делегации именно за този орган.
Що се отнася до правомощията на заместник-председателя на Комисията за финансовия надзор, то те са съобразени с чл. 17 от цитирания по-горе закон и са свързани с осъществявания от него оперативен контрол за издаване на разрешения, одобряване на методически ръководства и образци на документи, даване на предложения до Комисията за финансов надзор и други подобни.
В Кодекса за социално осигуряване не е предвидена нормотворческа компетентност на заместник-председателя на комисията и няма делегация към този орган за издаване на подзаконови нормативни актове.
По отношение на оспорения § 125 – принципът на равенство на осигурените лица. Тази норма има социална насоченост с оглед запазването на кооперациите в малки населени места. В такива населени места практически дейността се осъществява само в кооперациите и въвеждането на по-нисък минимален осигурителен доход е необходим, за да се гарантират осигурителните права на работещите.
Що се касае за професионалната квалификация, като осигурен социален риск. По-скоро това е въпрос на законодателна преценка и дори на теоретичен спор, бих казала. Важно е да се подчертае, че тази възможност не се предвижда за пръв път в настоящия закон. Тя фигурираше в Раздел lll и на отменения вече Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Регламентирането на възможност за доброволно осигуряване не нарушава установени досега принципи, а, напротив, предоставя по-голяма възможност на гражданите за избор.
Накрая бих искала да напомня още веднъж, че дискусиите в комисията дадоха възможност на всеки да вземе участие и да изрази собственото си мнение. Мисля, че се проведе, наистина, един конструктивен социален диалог. Той беше полезен за нас, законодателите, но в крайна сметка по-полезен е за осигурените лица, техните права и интереси. Именно поради тези причини аз не бих могла да подкрепя президентското вето и ви призовавам и вас да не го правите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожице Хачикян.
За реплика има думата госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Хачикян! Мисля си, че вие никак не сте убедени, че всичко, което е прието в кодекса, е най-доброто. Но просто трябва малко повече характер и малко повече доблест за това да се признае. И мисля, че обсъждането на ветото дава тази възможност.
Аз също няма да подкрепя ветото, но има много от аргументите във ветото на президента, които споделям, и съм убедена, че вие също можете да кажете и можете да посочите, ако желаете, такива аргументи. Защото съм убедена, че като хора, които носят тази отговорност, най-вече в Комисията по труда и социалната политика, нашите отговорности ни задължават да се грижим преди всичко за това да намерим най-добрите решения.
Освен това, уважаема госпожо Хачикян, струва ми се, че Вашето изказване ми дава повод да кажа по памет една мисъл на мъдър философ - че човек, който никога не променя мнението си, е като блатна вода, в която се развъждат влечуги на мисълта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре. Завършихте с мисъл на философ.
Заповядайте за дуплика, госпожице Хачикян.
Гадар Хачикян (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова, Конституцията Ви дава правото да имате мнение по всички въпроси, не само по тези, които се обсъждат в Народното събрание. Аз имам собствено мнение, не мисля да го променям. Когато се наложи, ще го споделя пред всички колеги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, има ли други желаещи да вземат участие в дискусията?
Има думата народният представител Емилия Масларова. Заповядайте, уважаема госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Днес ние разглеждаме ветото на президента по въпрос, който в никакъв случай не отговаря на присъствието в залата, въпрос, който касае всички хора в Република България и, за съжаление, ги касае не само днес, но касае и тези от вчерашния ден, касае и тези в утрешния ден.
И ако се опитам да направя едно сравнение, което ми каза мой колега, това е един закон, който горе-долу се простира в рамките на 130 години – на тези, които са живели 65 години и на тези, които сега се раждат и ще живеят най-малко толкова, дай Боже и повече.
Аз съм безкрайно удивена и учудена от факта, че изключително некоректно, изключително нетактично, за да не кажа по-остра дума, беше отреагирано на ветото на президента.
Не мога да си представя, че ние с вас сме се взели толкова насериозно, че дори и цяла година да сме работили или две, и ако сме допуснали грешка, да не желаем да я поправим. И да казваме, че в никакъв случай няма да се съгласим, просто защото това е нашето мнение.
Аз няма да коментирам част от репликите и изказванията на колегите тук преди малко, защото мисля си, че по Кодекса за социалното осигуряване, по въпросите, свързани с гарантирането на живота на хората тогава, когато те няма да са в активна трудова дейност, е изключително важно да се разсъждава професионално. Защото ние сме отговорни не само политически, а сме отговорни и професионално как ще защитаваме дадени тези.
Много внимателно се запознах с всички стенограми, с много изказвания “за” и “против”. Разбира се, в някои от комсомолските изказвания видях цели пасажи от становището на Министерството на труда и социалната политика, просто защото явно хората не са влезли в материята и им е по-лесно да прочетат… (Единични ръкопляскания.) Добре е да не ръкопляскате, тези, които не знаете, защото ние знаем кой откъде чете и какво чете. И че това не е негово мнение. Но няма значение, хората трябва да се учат.
Уважаеми колеги, мисля си, че в преамбюла на Конституцията е записано, че сигурността е върховен принцип. Създаваме ли сигурни закони? И Кодексът за обществено осигуряване или предишният кодекс – за задължително обществено осигуряване, сигурен закон ли е? Той създава ли сигурност, създава ли гаранция, дава ли спокойствие на гражданите на Република България? Аз смятам, че не. Защото за по-малко от три години и половина той е коригиран 13 пъти.
Аз бих помолила д-р Игнатов, ако обича да излезе отвън, за да се смее, или пък Вие да му направите забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, заповядайте. Продължавайте.
Емилия Масларова: Заповядах, обаче няма кой да ме чуе. Продължавам.
На мен ми се струва, че специално в социалната област трябва да подготвяме и да коригираме законите по начин, по който те да доразвиват сигурните позиции от предходните текстове и да създаваме по-големи гаранции за в бъдеще.
Уважаеми колеги, ветото на президента се основава на доста пунктове и той е поставил акценти върху определени параграфи, като, разбира се, са изложени и мотивите.
За разлика от бившия министър на труда, за разлика от някои колеги в комисията – представители на изпълнителната власт, аз няма да давам квалификации нито на специалистите на президента, нито на президента, нито пък на изказаните квалификации. Но действително се чувствам засегната като народен представител, че някой иска предварително априори да ми каже, че това вето не трябва да се приема.
И ще цитирам три изречения от едно изказване в комисията:
“Тази конституционна възможност за връщане на един закон не е начин, нито е възможност да се оправят кусурите, дори и да ги има. Аз затова се чудя откъде дойде това вето. Какво си мисли сега президентът? Че за една седмица тук ще оправим нещата, които не сме ги свършили за пет месеца или за повече? Бих го нарекъл дори нелепо и хабене на време”.
Няма да кажа кой е колегата, който се изказа в комисията по този начин, това е негово право, разбира се, но не мога да приема, че действително по такива важни проблеми ние с вас ще мълчим, няма да дебатираме и предварително ще имаме нагласа, че нищо не можем да пипнем.
Кой е казал, че искаме да променяме философията на закона? Не, но защо подменяме принципи в закона? Защо подменяме основни принципи в закона? Аз и сега не съм съгласна и няма да се съглася, че има ощетени хора в пенсионна възраст, хора, които изнемогват, за да не влизам в онази лозунгаджийска тема, която се дискутираше преди малко, че въпросът несправедливо е уреден с предишния Кодекс за задължително обществено осигуряване и търсим варианти, търсим пътища да го решим с малкия ресурс, с който разполага държавата.

Всички ние знаем, България е в демографска криза. Тази демографска криза няма да се подобрява, за съжаление, през следващите години. Тази демографска криза ще се задълбочава. Проблемите пред пенсионната система ще се увеличават, и именно защото тези проблеми ще се увеличават ние отиваме да нарушаваме принципи. Аз не мога да се съглася с възможността, която се предлага сега, и ние сме го коментирали в комисията, това е една и от тезите на ветото на президента, че ще дадем гаранции и възможности пет години по-рано да се пенсионират хората, които са в универсалните фондове.
Ама, уважаеми колеги, пет години те ще имат единствен доход и това е доходът от тази универсална пенсия, от допълнителното, но, забележете, задължително пенсионно осигуряване. Не от професионалните фондове, ако разбирате за какво говоря, защото не всички в тази зала разбират тематиката и не е задължително, разбира се.
Значи родените от 1 януари 1960 г. задължително трябва да се осигуряват допълнително. И тези хора знаят, че възрастта за пенсиониране се увеличава. Те знаят, че техните родители в момента не могат да се пенсионират поради промяна в законодателството и изискване на определен брой точки, на определена възраст и сбор от точките на възрастта и другите точки. И в същото време ние даваме възможност тези, които внасят повече пари в допълнителните задължителни фондове, пет години по-рано да се пенсионират. Не нарушаваме ли принципа? Нарушаваме, разбира се.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Едното е капиталово, другото е разходопокривно.
Емилия Масларова: Да, едното е капиталово, другото е разходопокривно. Точно така, д-р Адемов. Дойдохме си на думата.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Едното е на индивидуална партида, другото е обща.
Емилия Масларова: Не даваме ли възможност в бъдеще пенсионната система да се управлява от фондове? Не даваме ли възможност да копираме част от чилийската система, в която тези фондове отделят 25 процента за собствената си издръжка? Това са все неща, които съществуват в реалния живот и които съществуват в практиката. И да се казва, че тези пари ще се използват след време, за кредити след 15-20 години и било практика в Европа. Аз споделям мнението на част от моите колеги, на социалните партньори, че това не е така, че в Европа такива неща няма. Тях ги има някъде много далеч от нас, но там системите се тресат и ние знаем за какво става реч.
Изцяло подкрепям и становището на президента, и ветото му по повод отпадането на минималния брой осигурени лица във фондовете. И неслучайно преди малко беше казано какво правим. Това не значи ли, че колкото по-малко хора има, ще има по-малко средства? А тези по-малко средства ще бъдат значително повече атакуеми, по-несигурни и нестабилни.
Не искам да коментирам, че действително едната част в кодекса, основната, разходопокривната, основният стълб, по който също имаме консенсус, ще бъде основният и след това ще се развиват допълнителните два стълба, а другите са три пъти повече като текстове. Няма да се спирам на терминологичните несъвършенства, защото не съм юрист и там по становището се изказаха юристи и специалисти. Не искам да коментирам този въпрос. Няма да коментирам и това, което каза колежката Тоткова, че няма риск “професионална квалификация”, има риск “безработица и професионална квалификация”. Защото, ако не си си повишил квалификацията, то това не е риск да не можеш да работиш. Това не е риск, който може да доведе до срив в доходите ти и оттам насетне в пенсионната система.
Но искам да коментирам въпроса, който касае примерно § 125 от Преходните и заключителни разпоредби, в който ние дадохме възможност минималният осигурителен доход за работници и служители, които работят в кооперации и създадените от тях предприятия, които имат икономическа дейност, техният минимален осигурителен доход да бъде 80 процента по-нисък, отколкото този, който ежегодно НОИ ще определя с бюджета за всяка година.
Значи тук относно осигурителните прагове има достатъчно много “за” и “против”. Няма да ги коментираме, дано повечето да са “против” становищата, но тук има и нещо друго, за което също трябва да се замислим и би било добре и колегите в Комисията по бюджет и финанси сериозно да се замислят. Защото има или няма доходи, другите предприятия, другите работодатели трябва да осигуряват работещия на базата на, примерно, минималната работна заплата – 120 лв. Той може да заработи 50,00 лв., но така или иначе за тези пари се плаща осигурителна вноска. А върху 50,00 лв. данък общ доход не се плаща.
И тук много точно бяха поставени въпросите – че сега сме направили реверанс към една група граждани, след време може би ще дойде друга група граждани да искат следващия реверанс и т.н., и т.н. И ще мултиплицираме проблемите, които сега сме се опитали с добра воля да разрешим.
Колеги, ще се опитам да се ориентирам към приключване, независимо че има твърде много неща, но аз ще поставя въпроси.
С кодификацията на проблематиката решихме ли въпроса с този кодекс? Не. Защото мое и наше дълбоко убеждение е, че социалното осигуряване включва и здравното осигуряване. Тоест трябва да са заедно, ако трябва да бъде Кодекс за социално осигуряване.
На второ място, осигурихме ли достъп до системата? Не, системата продължава да затваря вратите си и да намалява достъпа до себе си.
На трето място, в предложените текстове ние гарантираме ли сигурност на гражданите? Къде е записано, че ако аз всеки месец много стриктно си внасям 100,00 лв. във фондовете, след 15 години ще получа по 100,00 лв. на месец? Аз не искам повече, не отчитам, че ще има лихви, не отчитам, че те ще бъдат в държавни ценни книжа и ще се мултиплицират. Къде е записано, че ще има такива гаранции?
Хасан Адемов (ДПС, от място): Има такъв текст. Има минимална доходност. Хайде да не говорим такива неща.
Емилия Масларова: Да, има минимална доходност, господин председателю.
Освен това осигурява ли се паричната маса за изплащане на пенсия за всеки един от трите стълба? Категорично не се осигурява. Кой в крайна сметка обслужва текстовете?
Значи ние създадохме ли гаранции за сегашните пенсионери с този кодекс? Не. Създадохме ли гаранции за бъдещите пенсионери – стабилни, сериозни гаранции? Не. Създадохме ли гаранции или създадохме ли благоприятни условия за развитие на пенсионните фондове? Напротив, те сега са много по-разединени и конфронтиращи се, а не конкуриращи се, отколкото преди.
Завършвайки искам да кажа, че всъщност в този кодекс липсва отношението гаранции за осигуряваните, за осигурителите. Има единствено гаранции и сигурност за администрацията. Това е моето дълбоко убеждение. Може би греша в някои пунктове, може би в други съм права.
Аз ще подкрепя ветото на президента, надявам се и други колеги да направят това, и ще се опитам действително в максимална степен след това, ако не се приеме, да полагаме усилия за усъвършенстване на тази материя. Тя е материя, до която и ние с вас ще опрем, и ще разберем чак тогава какво сме сътворили и колко много неясноти, колко много празноти има в тази кодифицирана на този етап материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, благодаря Ви. Ще продължим дискусията след почивката.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
Междувременно искам да съобщя използваното време за дебат по парламентарни групи: НДСВ – 11,5 минути; ПСОДС – 26 минути; КБ – 26 минути.
Димитър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Не за пръв път обсъждаме вето на президента, разбира се. Но за мен тази дискусия се развива твърде странно. Всички знаем, че преди 10 дни, в деня, в който бяха внесени документите в Народното събрание, тук изслушахме едно мнение, едно становище на предишния социален министър. И беше дадена политическата поръчка ветото да бъде отхвърлено. Повтарям, това стана в деня, в който документите бяха внесени тук, в Народното събрание, без някой да ги е чел, без да са обсъждани тези аргументи в комисията и без тази дискусия да се развива. Политическата поръчка беше дадена. И само от това можем да съдим доколко прагматично, както каза колегата Севлиевски, ние се отнасяме към подобни проблеми.
Не по-малко странно се развива дискусията и днес – с оспорване правото на президента да има мнение по философията на закона. Разбира се, той е изложил своите аргументи по конкретните параграфи, но никой не може да оспорва правото му той да изказва мнение по основни принципи в закона, още повече, че дискусията в обществото е много голяма. Част от тази дискусия засяга тези основни принципи. Предполагам, че никой в тази зала не счита че този закон е някаква "свещена крава”, която никой няма право да докосва, още повече, че самите ние доказваме, че той не е “свещена крава”. Не зная дали за 13-ти или 14-ти път този закон се поправя в рамките на три години! Някой беше сметнал, че на три месеца ние разглеждаме проблеми в този закон. Само този факт сочи, че явно той е построен на липсата на ясна концепция, че явно в него има много противоречия, които трябва да бъдат анализирани, по които трябва да бъде дискутирано, за да се стигне до оптимален вариант. Както казах, оптимален вариант не за нас тук, а за хората отвън, които са в ужасяващи условия. Става дума точно за тази категория хора, които се засягат от този закон.
Още по-странно ми звучат тезите в дискусията, че част от аргументите на президента се приемат за разумни, но ветото ще бъде отхвърлено. Много странен аргумент! Вероятно пак в посока прагматичността на обсъждането на тези аргументи?!
Аз не искам да засягам общата философия на кодекса. По това говорихме твърде дълго и в предишното обсъждане. Най-вероятно, както и от тази трибуна беше заявено от представител на управляващото мнозинство, вероятно догодина ние отново ще се връщаме към възлови проблеми от този кодекс, по-точно към чл. 68. Доколкото си спомням колегата Валери Цеков заяви, че този проблем ще бъде анализиран, само че догодина. И най-вероятно тогава ще обсъждаме общата философия, общите принципи.
Съвсем накратко искам да повторя някои от аргументите на президента – прагматично и точно формулирани, а не общо формулирани, и тяхната основателност.
Имат ли основателност аргументите на президента по § 45, засягащи чл. 127 по неосигуряването на определена категория военни в универсални фондове? Нима не е ясно, че това е нарушение на принципа на равенството. Нима не е ясно, че не се спазва универсалният характер на фонда? Нима не е ясно най-важното – че се лишава една категория граждани от допълнителна осигурителна закрила?
И тук аргументите, че това е предложено от Министерството на отбраната, са нелогични, уважаеми господин Адемов. И тук аргументите, че това е някаква особена информация, са неточни. Ние не решаваме проблемите на нормалното функциониране на Министерството на отбраната в този закон. Ние не решаваме проблемите на класифицираната информация в този закон, те се решават другаде! Ние решаваме проблемите с осигурителната закрила и то равнопоставена, на всички категории граждани. Всичко останало е технически проблем, който може да бъде решен по друг начин. По този параграф президентът има основание законът да бъде върнат.
Има ли основание президентът по § 54 – отмяната на чл. 138? Става дума за премахване изискването за минимален брой участници в пенсионноосигурителните фондове. Част от колегите, които са участвали в предварителното обсъждане на кодекса, много добре знаят, че това беше възлова дискусия, когато той се приемаше – дали трябва да има минимален брой членове в пенсионноосигурителните фондове. Разбира се, че това е специална инвестиция. Разбира се, че тази инвестиция трябва да бъде ефективна, тя трябва да носи доходност. Тя трябва да бъде ликвидна в определен момент. Но най-важният елемент на тази инвестиция е сигурността. И това беше един от елементите на сигурността. Много интересно е, че когато изтече преходният период и стана ясно, че част от фондовете не могат да достигнат този минимален брой участници, ние премахваме една защита, която е в интерес на осигурените.
Има ли основание президентът по оспорването на § 54? Пълно основание има ние да преразгледаме тази своя норма и да потърсим действително защита на осигурените лица.
Има ли основание президентът в аргументите си по § 74 в уточнение на чл. 167, това е по-ранното пенсиониране? Да, както беше казано, по-ранното пенсиониране има своето основание, но става дума за професионалните фондове, а не в универсалния фонд. Нима не е ясно, че има опасност вторият стълб да започне да играе основна защитна роля? И ако говорим за принципи, нима не е ясно, че тук действително се настъпва в промяна на основен принцип? В една особена и опасна насока, която може да ни отведе твърде далеч. И дискусията по този проблем трябва да се развие и в комисията, и тук, в залата отделно. Тази дискусия трябва да е сега. След две, след пет години може да се окаже, че е твърде късно.
Има ли основание президентът в аргументите си по § 114? По този параграф тук по-малко беше говорено. Става дума за премахването с обратна сила на доброволния избор за свободно договаряне в схеми за допълнителното пенсионно осигуряване. Възможно е в предни варианти по тези проблеми да има недостатъци. Но не е нито справедливо, нито логично служебно анулиране на сключени вече осигурителни договори и то без мнение на осигурените лица, чиито права ние уж защитаваме. Реално е въведена материална норма с обратна сила, с която се ликвидират натрупани вече осигурителни права. Вероятно тук трябва да търсим някаква защита. Но защитата не е точно такава, каквато е в закона.
Има ли основание аргументът в оспорването на § 125? Всички знаем как тази норма влезе в окончателния текст. Става дума за намаляване на минималния размер на осигурителния доход на работници и служители от определена категория, в случая кооперациите. Да, има логика в аргументите за необходимостта от защита на тези кооперации. Тези кооперации трябва да бъдат защитавани. Но много често в малки населени места, в отдалечени населени места, труднодостъпни, тези кооперации осъществяват единствено търговска дейност. И тези кооперации трябва да бъдат защитавани. Но по този начин ли трябва да бъдат защитавани? Нима не е ясно, че трябва да бъдат потърсени други форми за защита и облекчаване на дейността? Нима не е ясно, че се нарушава основен принцип – равенство на осигурени лица? Нима не е ясно, както каза колежката Емилия Масларова, че се създава прецедент? Можем да намерим още редица, редица категории, които искат защита. И веднъж направили пробив по този начин, ние можем действително да тръгнем по една опасна плоскост.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Това не е за първи път.
Димитър Димитров: Точно това е, че не е за първи път. Това е опасното. И това са аргументите на президента, които са основателни в този параграф.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Предложенията са подписани от вашата парламентарна група.
Димитър Димитров: Възможно е. На нашата парламентарна група това й е доброто, че не действа по политически пароли, а търси разума. И част от този разум е подкрепата на една част от аргументите на президента в тези параграфи.
Както казах, за мен е нелогично да се приемат част от тези аргументи и да се говори за отхвърляне на ветото от дясната страна. Дори един от тези аргументи да е верен, дори един от тези параграфи ние да приемем, ние трябва да подкрепим това вето. Ние трябва да се върнем дори и към един от тези параграфи, към неговото разглеждане и промяна. Още повече, че както казах, част от аргументите са особено важни и нерешаването им сега, а отлагането в някакъв друг по-подходящ период, когато решим, когато го обмислим, може да създаде предпоставки за сериозни проблеми.
Аз мисля, че много точно и прагматично трябва да подходим към конкретните аргументи на президента и да подкрепим това вето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров, за изказването.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Аз ще повторя част от изказването си, което направих в Социалната комисия. Смятам, че колегите, които говориха досега, изтъкнаха достатъчно аргументи "за" и "против" наложеното от президента вето. Аз наистина ще се спра върху това, че в основните акценти на наложеното вето от господин президента, както казах и в комисията, сякаш той не разглежда този закон, а разглежда закона, който е приет през 2000 г. Вярно е, той тогава не беше президент, но това не му пречи днес да изрази отношение върху общите принципи на закона, който беше приет сега.
Когато поставям акцента именно върху това, че господин президентът излага мотиви, които са насочени върху общата философия на общи, принципни неща. Имам предвид преди всичко, че от гледна точка на заложените в неговите мотиви изкази, са свързани преди всичко с това, че ние не сме направили всичко възможно на базата на нагласите днес в обществото, а и преди в обществото, да откоригираме процеси и взаимоотношения, които в момента тежат. Имам предвид както възрастта, така и осигурителния стаж, така и времето за трудов стаж, които наистина са проблеми в обществото в момента. Но веднага искам да отбележа, че той ги свързва и с нещо, което явно ние с него, а и с Българската социалистическа партия, имаме принципни различия. Той иска по този начин да решим проблемите и на безработицата. Тоест, за това, че тези хора намират трудно и са затруднени на пазара на труда, да решим проблема именно чрез тяхното пенсиониране в по-ранен етап и по този начин да решим проблемите на безработицата. Явно е, че това са наши принципни различия, по които ние просто не можем да се разберем и по които винаги ще водим спорове и няма да имаме съгласие по тези въпроси. Ние смятаме, че безработицата е място, върху което трябва да се работи в насоката на заетост, отколкото да решаваме чрез пенсионната система и осигурителната система този въпрос.
Аз съм изненадан, че този проблем Българската социалистическа партия фактически продължава да го повтаря, защото това беше неин приоритет и начин на действие в периодите от 1990 г. насам. Тоест по-ранното пенсиониране, говоря в периода от 1990 г. насам, когато беше разрешено на мъжете да се пенсионират с намаление 10 процента на 57 години, а на жените мисля, че беше на 50 години. По този начин се считаше, че ще се реши проблемът в България във връзка с натрупването на голяма част хора, които излизат от предприятията. Явно е обаче, че по този начин беше решен друг проблем. Тоест, натрупването на един голям контингент от пенсионери, които нашата осигурителна система, въведена от 2000 г., не може да реши в благоприятен изход за тези пенсионери. За мен това са едни основни различия, по които само на този принцип е достатъчно да се разберем, че явно президентът не може да получи необходимата подкрепа върху това вето.
Второто, което ми прави съществено впечатление, това е, че президентът разглежда и наистина вкарва нещо, което е много силно заложено в неговото вето – това, че имаме частен характер на осигурителната система. Оттук е и тезата, която се развива от някои представители, че става дума за една силна комерсиализация на осигурителната система. Аз смятам, че по тези въпроси в рамките на предходното Народно събрание и в настоящото, в комисията достатъчно е говорено, за да е ясно на всички, че става дума за една обществена система на осигуряване, в която имаме едни часни дружества и едни фондове, които работят в обществен интерес. И мисля, че въпреки желанието на президента той да покаже онази социалност или това, за което беше избран, мисля, че тук неговата теза не издържа.
От тази гледна точка обаче наистина има някои прагматични неща - аз тук бих се съгласил - на които, както уважаемата госпожа министър, така и наши колеги, както се спомена и в комисията, ние трябва да обърнем внимание, за които смятам, че нямаме добро решение. И нашето добро решение е това, което няколко пъти сме говорили в комисията – за търсене на гъвкави методи при осигурителната система и за решаване на отделни проблеми, които назряват.
На всички е пределно ясно, че ако ние подходим към предложенията, свързани с промяната на точковата система, след пет години ще имаме нов проблем, който ще бъде свързан не толкова с възрастта. Обратно, ще имаме проблема на хора, които имат възраст, но няма да имат достатъчно трудов стаж, тоест осигурителни вноски. Следователно, проблемите, които предстоят във времето, ще бъдат най-различни и от различен характер и ще се налага наистина да има чести корекции.
Аз казвам, че ще има чести корекции в този закон, защото от гледище на взаимоотношенията и промените, които настъпват, ще се налагат и корекции в закона. Най-важното е да не се отклоняваме от това, което е заложено, от това, което беше развито досега и е развито и в този кодекс – да не се отклоняваме и да не търсим моменти, в които просто да покажем повече желание за политическа изява, отколкото разум. Тук няколко пъти се говореше за разум, а разумът изисква нещата да са свързани с реалността и с възможностите.
Специално искам да обърна внимание на това, което беше изтъкнато, че на базата на социалните фондове или бюджета на България преди време са създадени достатъчно мощности и възможности в производството, в социалната сфера, в почивното дело именно на базата на парите, които са били отчислявани. Сега в период от 10 години те са били продадени, а и още има какво да се продава. Съвсем сериозно трябва да отбележим, че когато говорим за тези средства, които са отделяни от всеки български гражданин и от бюджета на българската държава, трябва да отбележим неща, които спряха да се създават в рамките на 80-те години. Това, на което днес ние разчитаме и наричаме наш ресурс в производството и в социалния сектор, не е онзи ресурс, който има необходимата пазарна стойност.
От тази гледна точка, когато говорим за дружествата, за фондовете, които управляват парите, ние разчитаме, че те ще бъдат по-добрите инвеститори и по-добрите вложители на капитала на тези хора, отколкото държавата, която ги е вложила навремето в производства и в дейности, които от днешния, а и от тогавашния ден не са имали траен характер и не са имали характера да носят печалба както на държавата, така и на българските граждани. Ако има спор по този въпрос, съветвам колегите, които се опитват да говорят по него, да прочетат мемоарите на Огнян Дойнов, където точно и ясно са описани нещата и какво се е случило с тези пари, как те са вложени.
Уважаеми колеги, смятам, че президентът е изложил своите мотиви, но законодателят в наше лице е направил всичко възможно от гледище на днешния реален ден и от гледище на спазване на принципите, заложени в нашата осигурителна система. Затова както аз няма да подкрепя това вето, призовавам и вас да не подкрепите ветото на президента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Христов.
За реплика заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, чудесно разбирам Вашите болки относно президентската институция и напъните Ви във всяко свое изказване да критикувате президентската институция и президента. В крайна сметка това е волята на българския избирател и колкото и да не сме съгласни в нашите лични емоции, виждания и нагласи, така или иначе това е ситуацията в момента и се надявам, че тя ще продължи и в бъдеще.
Що се отнася до разума, че това е основното в търсенето на решения, на гъвкави форми за подпомагане на социалните фондове, аз веднага ще ви задам въпроса: няколко години поред по време на вашето управление ние поставяхме искането при формиране на бюджета част от средствата от приватизацията, за които става реч и за пари, които са отишли за построяване на съответни структури – фабрики, заводи и така нататък, които се приватизират, една малка част от тези средства от приватизацията, които са били за сметка на социални фондове, защо не се върнат като приходи от приватизацията в социалните фондове? Ето ви един вариант. Вие категорично отказвахте такова нещо.
Когато говорим за разум и за гаранциите за хората, ще Ви запитам да ми обясните каква е доходността на държавните ценни книжа, които се предвиждат в закона. Петдесет процента ще бъдат държавни ценни книжа. Каква е доходността на тези държавни ценни книжа за 2007, 2010, 2015 г.? Това гаранции ли са?
Много лесно е да кажете: ние обсъдихме материалите с много институции, с международни институции. А мнението на хората дали е същото относно пенсионата система, която прилагаме и начина, по който подхождаме? Като формула, като идея е чудесно, но дали в този момент, в този час днес в България това е системата, която може да работи в полза на хората, за които я правим? Аз определено смятам, че ние не правим законите за институциите, а ги правим за гражданите на страната. Вярвайте ми, гражданите в страната не одобряват тази система в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Масларова.
За дуплика, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Госпожо Масларова, ако погледнете реформите, които бяха проведени в другите постсоциалистически държави – аз се запознах с това, което е извършено в Унгария. Там на базата на изследванията, които са направени, в една Унгария, с която по никакъв начин България не може да се сравни, желанието на голяма част от обществото, израснало в социалистическа Унгария, е да продължи наистина старата система, в която без да се влага и без да се дава, да има пълната уравниловка в пенсионната система. В това че нашето общество, голяма част от нашето общество също би искало да е така, съм сигурен.
Въпросът е следният: това, което иска обществото, дали е възможно да стане, госпожо Масларова? Вие никога не отговаряте на този въпрос. Навремето, когато Вие бяхте социален министър, Вие направихте това, което искаше обществото: по-ранно пенсиониране и така нататък. Вие се съгласявахте и вървехте по най-лекия път без никакво съпротивление.
И какво се получи в резултат? Оставихте, натрупахте наистина едно голямо количество пенсионери и ако тази реформа не беше започната през 2000 г., аз не знам по-нататък какво щеше да стане и със самите пенсии на хората. Дали щяха да получават въобще пенсии? Въобще, а не е въпросът колко е пенсията. Въобще щеше да стои въпросът да получават пенсии, защото Вие никога не поставяте този въпрос дали от гледище на това, което излагате, е възможно да стане това в момента. Никога! Вие винаги искате това, което е най-елементарно, и това, което е лесно, за да го изложите и да получите похвалите на хората. А след това какъв ще бъде ефектът? Ефектът ще бъде 1997 г., януари месец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! В моето изказване ще направя няколко кратки коментара по мотивите, които изложи президентът при налагането на вето върху промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване. И то не за друго, а за да подчертая, че промените, които гласувахме в комисията и по-късно в пленарната зала, са именно онези промени, които ние решихме, че трябва да бъдат направени.
Аз не смятам, че някой от нас тук може да бъде убеден, че сме допуснали някакви грешки, още по-малко по параграфите, които са посочени във ветото на президента.
Това, уважаеми дами и господа, не са грешки! Това са политически решения – решения, подкрепени от пленарна зала на Народното събрание; решения, до които сме стигнали след продължителен експертен дебат на заседания на комисията в продължение на много, много часове, в продължение на близо пет месеца.
Тук никой от нас не би могъл да бъде обвинен, че е допуснал грешка. Няма грешка! Има решения, зад които управляващото мнозинство, а и голяма част от колегите от ОДС стоят и те са направени съвършено съзнателно.
Някои от промените, които атакува господин президентът, според мен, би трябвало да бъдат още един път обяснени, макар че вече една част от колегите направиха това.
С оспорвания § 4, който предвижда предварителна регистрация на юридическите лица и едноличните търговци в регистъра на Националния осигурителен институт – какво се цели? Целта е, когато тези юридически лица и еднолични търговци получат данъчната си регистрация, едновременно с това в 7-дневен срок те да направят и една регистрация в регистъра на НОИ. Причината е само една. Ние искаме всички онези субекти, които ще извършват стопанска дейност и възникват съгласно нормативен документ – решение на съда или друг правен акт, да имат своя регистрация в регистрите на осигурителния институт. И то не за друго, а за да сме сигурни, че те ще внасят дължимите осигурителни вноски. Защото без внасяне на дължимите осигурителни вноски, уважаеми колеги, ние няма да съберем необходимите средства във фондовете на Държавното обществено осигуряване, нито пък във фондовете на допълнителното задължително обществено осигуряване. Така че, според мен тук е съвършено ясна политическата воля, която сме заявили.
Друг е въпросът, че може би господин президентът намеква, че тази норма трябва да бъде приложена към всички пълнолетни български граждани. Но това е доста абсурдно, уважаеми колеги. Не може всеки от нас да се регистрира в регистрите на НОИ като един потенциален работодател. Той е длъжен да направи това само тогава, когато сключи договор, по който договор той е работодател на някое лице. Нашата мярка засяга само онези, държа да подчертая, лица, които са юридически лица, клонове или еднолични търговци, регистрирани в съда със съответната данъчна регистрация. Тук явно има някакво объркване и аз не мога да приема възраженията по този параграф.
Що се отнася до § 5, който също се оспорва, където става дума за това, че контролните органи към осигурителния институт могат да обжалват актовете на медицинската експертиза – това е съвършено естествено от наша гледна точка. Защото, съобразно актовете на медицинската експертиза възникват задължения, които Националният осигурителен институт трябва да погасява към съответното осигурено лице. Естествено е, че контролните органи на Националния осигурителен институт трябва да имат възможност да обжалват актовете на медицинските експертизи, защото тези актове водят до задължения от страна на НОИ – задължения, за които плащат всички.
По § 12, който касае заличаванията на вземанията и то на несъбираемите вземания, както е предвидено в текста, който е приет от Народното събрание – тук не става дума, както твърди президентът, за опрощаване на вземанията. Опрощаване на вземания се прави тогава, когато длъжникът поиска това по надлежния ред и това никъде, по никакъв начин не е оспорено. Тези права президентът ги има, но тук става дума за нещо друго – тогава, когато един длъжник не е в състояние да погаси своите задължения към общественото осигуряване и тези вземания не могат да бъдат събрани по никакъв начин, ние даваме възможност на надзорния съвет на Националния осигурителен институт да заличи, а не да опрощава тези вземания. И това е една счетоводна операция, която е предвидена и на други места, не само в този закон и не само по отношение на Националния осигурителен институт. Сега аз тук също не виждам какви са аргументите на президента. Може би пак има някакво объркване.
Що се отнася до възраженията по § 25, който дава ред за налагане на актове за начет на органите на медицинската експертиза при отмяната на тези актове на медицинската експертиза, всъщност тук става дума за нещо просто – когато е издаден документ от медицинска експертиза и по този документ възникват задължения, които Националният осигурителен институт трябва да плати на осигуреното лице, а впоследствие тези актове се окажат невалидни по съответния ред, тогава тези плащания, които НОИ е направил, трябва да бъдат събрани обратно, защото те са платени въз основа на несъществуващ или отменен акт. Кой ще плати тези вземания? Естествено, това не трябва да бъде НОИ. Ще бъде този орган, който е издал невалидния или отменен впоследствие акт. Ето за това става дума. Е, защо да оспорваме това?
Естествено, че ако има издаден акт, който след това отпада и по този акт са направени плащания, този, който е издал акта, ще трябва да си плати тези плащания, иначе ги плащаме ние.
Тук ясно става дума за една норма, която въвежда отговорност, изисква отговорност от тези, които издават актовете на медицинската експертиза.
Що се отнася до т.нар. неравнопоставеност на служителите на Националната разузнавателна служба, служба “Военна информация” и куриерската служба към Министерството на транспорта и съобщенията, аз тук на това няма да се спирам. Вече няколко пъти беше казано, че става дума за това, ако тези хора влязат в универсален пенсионен фонд, те трябва да влязат там със своите лични данни. По тези лични данни трябва да им се оформят индивидуални партиди.
Естествено е да си зададем въпроса – искаме ли ние личните данни на нашите разузнавачи, на хората, които са в тези служби, да излязат на бял свят? Ако искаме това, нека да го кажем – да извадим личните данни на всички хора, които са в разузнавателната служба. Кажете го, уважаеми господа, но ние сме против такава възможност и затова казваме така: ако те искат да имат допълнително осигуряване, между другото, господин Адемов подсказва тук, да, това е така, против са и самите служби. Те дойдоха, дадоха мотивите и обясниха защо са против. И ние приехме техните мотиви. И те са съвършено ясни за всеки от нас, надявам се. Но ние не сме им забранили да си направят професионален фонд за допълнително задължително осигуряване. Да го направят, не е проблем. Но те не могат да влезат в универсалните фондове точно поради причината, че тези техни лични данни са засекретени по Закона за класифицираната информация и това го знаем всички.
Що се отнася до възможността, която се дава на всяко осигурено лице, ако попадне в ситуация, в която то няма доходи, но в допълнителните фондове, в универсалните фондове за задължително допълнително осигуряване е натрупало достатъчно голямо количество средства в своята индивидуална партида и то пожелае да ползва тези средства преди да е получило правото за пенсия, тази възможност е дадена с промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, който сега наричаме Кодекс за социалното осигуряване. Но, нали точно в това е смисълът на втория стълб – той да даде не само допълнителна пенсия към основната от държавното обществено осигуряване, но и да даде възможност на осигуреното лице само да избере как да получи тази своя допълнителна пенсия? Дори, ако щете това да е една-две или три години предсрочно, преди да е добило правото на пенсия. При това ние не залагаме това право като задължение, а разрешаваме осигуреното лице да получи това право, сключвайки договор с универсалния фонд.
Стана вече дума за това, че има въведена една норма, която позволява да се намали минималният осигурителен доход за заетите в кооперациите. Моят колега Димитър Димитров обори тази теза, но мнозинството я подкрепи. Тази теза не е някакво първо, единствено или невъзможно изключение от общото правило. Тя вече е залегнала в Кодекса за социалното осигуряване и засяга земеделските производители, които са регистрирани като такива. Те имаг това право. Това право имат и работещите инвалиди в своите производствени цехове, в своите кооперации. Тук управляващото мнозинство възприе подход, който да разреши на работещите в кооперациите да получат такова право, именно защото за всички е ясно, че тези кооперации съществуват в малките градове, в отдалечените села – там, където хората нямат високи доходи, където не могат да реализират високи работни заплати, за да достигнат минималния осигурителен доход, предвиден от закона. Така че това решение сме го взели и смятам, че няма причина да отстъпваме от него.
В крайна сметка искам да кажа, че кодексът такъв, какъвто се получи след настъпилите промени, заслужава да бъде подкрепен още веднъж от пленарната зала, защото има редица съществени достойнства, насочени към защитата, вложенията и правата на осигурените лица. И то не защита утре и вдругиден или другия месец, а защита за години напред, защото ние търсим ефекта от тези промени след 15-20 години, когато много от нас ще ползват правата по този кодекс.
Кодексът направи материята за осигурителното право по-ясна, по-обобщена и я събра в един закон. Той подобри значително или създава условия значително да се подобри контролът върху събираемостта на осигурителните вноски.
Много важно е всички да знаем, че с този кодекс ние значително повишихме изискванията към пенсионноосигурителните дружества, но при положение, че все пак сме намерили онзи баланс, при който изискванията са достатъчно високи, но не унищожителни за пенсионноосигурителните дружества. Ние можем да искаме безкрайно много гаранции от тях, но в един момент можем да направим такива условията, че те да не могат да функционират. Според мен балансът е намерен и защитата е по-добра от тази, която беше в досегашния кодекс.
Да не говоря за това, че регламентите по лицензирането на пенсионноосигурителната дейност са по-добри в измененията на кодекса. Доколкото си спомням, това беше консенсусно прието в работата на комисията. Консенсусно се прие и ограничението за необвързаност между пенсионноосигурителните дружества и банките попечители – грамадно достойнство на този кодекс. Въвеждането на дяловете в индивидуалните партиди е също грамадна крачка напред, защото сега всеки от нас, който внася средства в индивидуалната си партида, ще може да разбере ясно кой фонд как управлява средствата, с които разполага, и да избере да отиде там, където средствата се управляват най-добре. Между другото, кодексът се подобри, стана по-ясен и вече всеки от нас ще има възможност сам да избира пенсионноосигурителното дружество, в което да отиде – нещо, което досега беше затруднено и практически не се случваше.
Гарантирана е и минималната доходност. Смятам, че правилата, по които тя сега се определя, са много по-добри, защото минималната доходност, която трябва да осигури пенсионноосигурителното дружество по набраните средства в пенсионния фонд, е всъщност онази гаранция, която преди се търсеше в минималното количество осигурени лица в един осигурителен фонд. Преди беше заложена такава мярка с идеята, че тя ще гарантира живота на осигурителното дружество. Сега вече смятаме, че такава мярка не е необходима. Дружествата работят вече три години. Правилата са ясни, а станаха още по-ясни с този кодекс и според мен гаранциите за тяхното оцеляване не са в минималния брой осигурени лица, а в правилата, по които ще работят, във възможностите за инвестиции, които се разшириха и в минималната доходност, която те трябва да защитават.
Уважаеми колеги, смятам, че категорично трябва да подкрепим промените, направени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, с което действително ще осигурим онази стабилност и защита, която всички наши съграждани очакват от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цеков.
За реплика има думата госпожа Тоткова. Разполагате с четири минути.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Цеков, слушах много внимателно Вашето изказване. Внимавах с усилие, защото това са неща, които четох преди това и са ми познати, но независимо от всичко слушах много внимателно.
Дадох си сметка, че всъщност ние няма да подкрепим ветото по принципно различни причини. Нашата парламентарна група няма да подкрепи ветото, защото смятаме, че президентът поставя под съмнение философията, което може да бъде оборвано, но за нас има такива моменти в неговите мотиви, защото смятаме, че философията, която ние сме избрали – на тристълбовата система, ще даде добър резултат. Няма да подкрепим ветото, защото президентът има очаквания от пенсионната система и изобщо от осигурителната система да решава социални функции, които са функции на държавата. Винаги ще се противопоставяме на това.
От Вашето изказване обаче аз разбрах, че вие няма да подкрепите ветото, защото се смятате за най-добрите, защото смятате, че вие сте взели най-добрите решения, защото не искате да чуете гласа на другите, защото дори и когато го чувате, го смятате за нещо, което е ваше постижение, тоест че вие сте внесли всичките тези промени и не искате да признаете, дори и за банките-попечители, че това беше битка, която водихме дълго, че вие дълго и агресивно дори обяснявахте на народните представители, че това не може да бъде така.
Накрая, макар че не се вслушахте в една поговорка, която ви казах – че най-лесно потъва лодката, на която носът й е високо, искам да ви кажа, че високомерието просто предшества падението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Друга реплика на господин Цеков? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Госпожо Тоткова, по отношение на репликата за високомерието смятам, че Вие действително можете да дадете един добър урок. Вие го направихте вече. Смятам, че ние сме си взели поука от този урок. За нас тази поговорка не важи.
Що се отнася до началните думи на Вашата реплика, явно не сте ме разбрали. Аз вече казах и ако сте била разсеяна, ще повторя сега за аудиторията, че голяма част от текстовете, които приехме в този закон, бяха консенсусно подкрепени от всички парламентарни групи и от всички политически партии. Да, ние имаме различия и по някои от тях водихме дебати. Много от вашите предложения приехме, включително и това за банките-попечители. Това съм го заявил ясно, заявих го и преди малко. Не знам защо виждате в моите думи някакво високомерие и желание да минимизирам ролята на опозицията.
Не, ние признаваме ролята на опозицията тогава, когато тя е градивна, и не я признаваме тогава, когато тя защитава някакви теснопартийни интереси. Колкото по-малко такива, толкова по-добре.
Така че не намирам никакви основания за репликата, която ми направихте, и смятам, че с поведението си по обсъждането и приемането на текстовете по този закон ние доказахме това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цеков.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
Хасан Адемов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Днес разглеждаме Указа на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Искам пред вас да направя няколко уточнения, които според мен са изключително важни. Те са свързани с настоящия закон, който беше приет окончателно на 26 юни 2003 г. тук, в пленарната зала.
В Комисията по труда и социалната политика се проведоха разисквания при максимално ниво на търсене на съгласие, при максимално ниво на прозрачност, в присъствието на вносители, на представители на работодателски организации, на представители на синдикални организации, на представители на Асоциацията на пенсионноосигурителни дружества, експерти от Комисията по труда и социалната политика. На всички тези заседания бяха канени и представители на президентската институция, но незнайно защо на нито едно от заседанията, които продължиха пет месеца, не присъства нито един представител от тази институция. Може би от тази гледна точка произтичат и някои недоразумения, свързани с мотивите на президента.
На проведената дискусия на 8 юли 2003 г. в Президентството бяха поканени експерти и съвсем естествено е, че президентът е този, който може да прецени кои от експертите да бъдат поканени, кои от политиците от политическите сили трябва да бъдат поканени и кои трябва да вземат отношение в хода на дискусията.
Господин Димитров, Вие преди малко заявихте – съжалявам, че Ви няма в залата – че “политическа поръчка беше дадена”, но аз искам да припомня на тези, които не са участвали в дискусията при президента, че още в самото начало на дискусията един от представителите на неправителствените организации благодари на президента, преди да е имало всякаква дискусия, че връща законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
В Комисията по труда и социалната политика постъпиха буквално стотици предложения по този проект. Бяха приети 37 предложения на опозицията и 94 предложения бяха оформени като предложения на Комисията по труда и социалната политика. Сами се сещате, че за да се оформи едно предложение като предложение на комисията, трябва да бъде потърсено максимално ниво на съгласие, да бъде постигнат консенсус. И аз съм твърдо убеден, че вие знаете, че в тази комисия се работи именно по този начин – търсят се най-добрите решения. Никой обаче, включително и аз, не сме имали претенцията да заявим, че сме намерили единствените и най-добрите решения. И в този смисъл аз продължавам да твърдя, че няма такъв закон, който да има претенции да бъде идеален закон.
От предварителните дискусии по ветото на президента има няколко безспорни момента и аз искам да се спра на тях.
На първо място, никой не оспорва и няма право да оспорва конституционното право на президента по чл. 101 от Конституцията да налага отлагателно вето. И по това мисля, че е крайно време да се разберем и да не коментираме тази възможност.
На второ място, текстовете на Кодекса задължително се отнасят към всички български граждани. И това е категорично безспорно. Налага се обаче впечатлението, че дискусията, включително и в тази зала, се политизира, макар че няма нищо неестествено в това – парламентът е политически орган – тук да се изразяват различни политически тези. Но оставам с впечатлението, че тук се създават условия освен за политизиране и за партизиране на проблема, тъй като част от политическите сили, представени в този парламент, искат единствено и само те да представляват една категория български граждани, като останалите парламентарни групи се представят като политически сили, които по никакъв начин нямат нищо общо с проблемите на тази категория граждани. С това нещо, разбира се, не съм съгласен.
Оттук нататък започват въпросите, свързани с предложените мотиви, които дори и на експертно ниво изглеждат не толкова безспорни. Оставаме с впечатлението, че сме въвлечени в един откровен политически дебат, който не е свързан само с мотивите за отлагателното вето, а е свързан с цялостен дебат за пенсионната реформа и възможността да я съхраним, да я доразвием, от една страна, и, от друга страна, да я отречем като такава.
За две години работа на Тридесет и деветото Народно събрание бяха приети много социални закони, които нито бяха повече социални, нито бяха по-компетентно подготвени, бих казал. Естественият въпрос е: защо точно сега се налага това вето и точно с тези мотиви? Аз, разбира се, в никакъв случай не си позволявам да оспорвам правото на президента да връща който и да е закон с каквито и да е мотиви. Отговорът е повече от ясен и той е: нямаше подходяща политическа ситуация.
В момента сме пред прага на местните избори, на които една част от опозицията се вижда едва ли не като сигурен победител, победа, която да ги споходи и на парламентарните избори, които пък другата част от опозицията смята, че трябва да бъдат предсрочни. Кога, ако не сега, как, ако не и по този начин може да бъде натисната социалната чувствителност на гласоподавателите? Тоест, избран е подходящият политически момент, избрана е вечната предизборна социална риторика.
Аз ще си позволя да се спра само на по-важните от моя гледна точка оспорвани тези. Започвам с цитат:
“Не беше използван удобният повод за усъвършенстването на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които при условията на тежка безработица у нас си остават недостижими за редица граждани.”
Тук си позволявам да заявя, че това е една стара дискусия, която сме водили многократно и в тази зала. Буди недоумение в мен обаче фактът на смесването на две социални системи – тази на осигуряването и тази на заетостта.
Още един аргумент ще си позволя да цитирам в подкрепа на неоснователното смесване на две социални системи: закрилната функция на осигурителното право и основните принципи на социалната държава. Тук се смесва социалното подпомагане с неговата основна функция закрила и социално осигуряване.
Уважаеми колеги! Социалното подпомагане се извършва с финансов ресурс, който се осигурява от държавния бюджет под формата на данъци. Осигурителното законодателство, социалното осигуряване е на базата на осигурителните вноски, които са за сметка както на работодатели, така и на самоосигуряващи се лица.
Социалната политика в България, и не само в България, е стъпила на няколко основни дяла, а именно: социално осигуряване, социално подпомагане, заетост, безработица, индустриални отношения. Именно добрата корелация между тях, а не тяхното смесване, е в основата на социалната държава. И мисля, че всички трябва да бъдем съгласни с това.
Друг мотив, на който искам да спра вашето внимание, е, цитирам: “Редица от възприетите от вас законодателни решения пораждат основателни съмнения в гаранциите за законосъобразната и съответна на целите на общественото осигуряване дейност на осигурителните дружества за допълнително осигуряване, за защита на правата на осигурените лица.” Изключително сериозна констатация, щом като има съмнения за законното съществуване на дружествата за допълнително социално осигуряване.



Уважаеми колеги, налага се да припомня факта, че те съществуват от 1994 г. Тогава регистрацията ставаше по Търговския закон. След това тяхната регистрация и дейност се осъществяваше на базата на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, а сега вече и с Кодекса за социалното осигуряване. Те преживяха банкови фалити, преживяха хиперинфлация, преживяха финансови пирамиди, но не оставиха никакви съмнения в почтеността, в справедливостта и законността на своето съществуване. Над 500 хил. човека се осигуряват за допълнителна пенсия. Родените след 1959 г. се осигуряват във фондове за задължително допълнително пенсионно осигуряване, също така работещите в рискови професии. Общо над 1 млн. български граждани се осигуряват в тези пенсионноосигурителни дружества. Акумулираните средства в тези дружества са над 300 млн. и личното ми мнение е, че нямаме никакви основания да се съмняваме в законността, в почтеността и в прозрачността в действията на тези пенсионноосигурителни дружества. Още повече, че ние тук в тази зала сме приели Закон за Комисията за финансов надзор, където са уредени регулаторните, контролните и надзорните функции на Комисията по финансов надзор в лицето на нейния заместник-председател по проблемите на осигуряването.
Искам да спра вашето внимание, уважаеми колеги, и на друг мотив. Социалното осигуряване е съсредоточено върху допълнителното частно осигуряване. Тук се налага да припомним, че принципът, върху който е изграден първият стълб на Държавното обществено осигуряване, е разходопокривният принцип, тоест тези, които в момента работят, със своите осигурителни вноски осигуряват пенсиите на сегашните пенсионери. Вторият и третият стълб са построени на съвършено различен принцип и това е капиталовият принцип. В индивидуалните партиди на осигурените лица се внасят осигурителни вноски, които чрез мениджмънта на пенсионноосигурителните дружества гарантират доходност, гарантират допълнителна пенсия в крайна сметка.
Няма да се спирам на очевидния опит за противопоставяне на държавното и частното осигуряване под етикета на социалното осигуряване, защото съм убеден, че този закон трябва да осигурява баланс на интересите, а не да предполага конфликти. Убеден съм, че пенсионноосигурителните дружества работят в посока на умножаване на финансовите средства, които са по индивидуалните партиди. Убеден съм, че не може само Държавното обществено осигуряване да се смята за социално и на него да се противопоставят допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Защото в крайна сметка както е показала и нашата млада практика по приложението на кодекса, така и практиките в други европейски страни са показали, че и тези системи, които са на капиталов принцип също могат да изпълняват социални функции, осигурявайки допълнителна пенсия.
На следващо място, в Кодекса за социално осигуряване е запазен и препотвърден тристълбовият пенсионен модел. Във всеки стълб настъпиха промени, но те са в посока на повишаване на доверието в системата чрез търсене на балансирани решения от трите стълба, които да доведат до устойчивост, необратимост и развитие на системата. Мисля, че това са основните елементи, върху които трябва да бъде изградена нашата представа за философията на осигурителната система.
В първия стълб има няколко нови момента, на които искам да спра вашето внимание.
На първо място, новата пенсионна формула. В нея средният осигурителен доход ще се изчислява, като се взема предвид и осигурителният доход от последните 12 месеца, а не от последната година.
Емилия Масларова (КБ, от място): Това сме го чели вече!
Хасан Адемов: Госпожа Масларова, много сте неспокойна! Вероятно не сте убедена във Вашите аргументи и предпочитате да се възползвате от аргументите, които представям аз. Ако не искате това да слушате, можете и да си записвате. Благодаря Ви за забележката!
Има разпоредби, които спомагат за увеличаване на събираемостта на осигурителните вноски.
Вторият и третият стълб, които са изградени на капиталов принцип, се твърди, че са повече комерсиални и по-малко социални. Тук отново трябва да се напомни за това, че средствата се натрупват в индивидуални партиди и няма нищо комерсиално в това, че през последните четири години се отделят само по 2% от Държавното обществено осигуряване. Тук очевидно е твърдението, че трябва задължително да има някаква тенденция за увеличаване на този процент, разбира се, при съблюдаването на елемента сигурност в първия стълб.
Отпадането на минималния брой участници не само в универсалните пенсионни фондове и в професионалните фондове, постановено в § 54 от закона, беше коментирано тук в редица изказвания, аз не искам да се спирам. Разбира се, че има различни мнения по този въпрос и аз ги споделям. Но в крайна сметка при вземането на решенията в Комисията по труда и социалната политика надделяха аргументите, които искам да споделя сега пред вас. Минималният брой осигурени лица е формален критерий, който не гарантира финансова стабилност на пенсионния фонд. Критерий може да бъде само финансовото състояние на пенсионния фонд и неговото функциониране в пазарни условия. Добрият мениджмънт е в основата на доброто управление, в основата на гарантирането на минимална и изобщо на доходност по индивидуалните партиди на осигурените лица.
Знам, че не е удачно да връщаме дискусията в началната й фаза, но в мотивите на президента са използвани определени думи като “опасности за осигурените лица”, “противоречие на принципа на равнопоставеност на осигурените лица”, “нарушение на принципа на равнопоставеност на осигурените лица”, с които ми е трудно да се съглася. Съгласен съм обаче, че винаги трябва да се търсят и не само да се търсят, а и да се намират по-добрите решения. Съгласен съм, че тези законови изменения трябва да натрупат своята практика, за да може на базата както на позитивния, така и на негативния опит да се опитаме да намерим добрите решения, които да осигурят балансиран подход при решаване на проблемите на всички участници в системата. Много голям социален и политически риск ще поеме този, който с небалансирани и прибързани решения може да разлюлее цялата система или да създаде условия за това. Повече от всичко сега на тази система е необходимо доверие. Не случайно повтарям няколко пъти думата доверие, защото думата доверие е ключова дума и нашата млада пенсионна система има нужда от доверие. Ние трябва с всичките си действия да подкрепяме това доверие в системата.
Тук искам да цитирам Роб Уитфорд – международен експерт и добър познавач на българската социална система. Той казва така: “Доверието в системата не е даденост, то трябва да бъде моделирано чрез гарантиране на прозрачност и не бива да се застрашава чрез поемане на ненужни рискове”.
Провокиран от тази мисъл, искам да кажа, че тези мотиви в отлагателното вето създават условия за поемане на ненужни политически рискове. Парламентът обаче в този случай трябва да отговори с осъзната политическа отговорност и стабилност. Затова аз и моята парламентарна група ще гласуваме за закона и против ветото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика – господин Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Появи се нов жанр в дебата – четат се материали, които бяха раздадени писмено на нашата комисия, подготвени от други институции, за да съм съвсем точен, и единственият ефект е, че който не ги знае, сега ги научава.
Но сега – по същество. Д-р Адемов, Вие сте опитен парламентарист и знаете, че никой, в това число и Вие не можете да препоръчате на президента кого да кани и кого да не кани на обсъждане. Това е негово право. Както и дали да изпрати свои съветници и експерти при вас, при нас, в нашата комисия. Това е негово право.
Второ, аз не забелязах никой от опозицията да употребява понятия и думи като избори, партии и така нататък. Ние говорихме за пенсии, прагове, вноски. Вие тук заговорихте за местните избори. Но Вие сте напълно прав, че материята, която дебатирме в момента, има повишена социална чувствителност и това ще даде отражение. Изходът е много прост: вместо да призовавате вашата група да гласува антисоциално, призовете я да гласува позитивно, за три от петте препоръки на президента, които са много социални, и ще спечелите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика, госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Адемов, от Вас, като председател на Комисията по труда и социалната политика, освен защита на Кодекса за социално осигуряване аз очаквах да чуя споделяте ли нашите предложения, които заявихме от парламентарната група, че ще направим като предложения за промяна в Кодекса за социално осигуряване.
Първо, по отношение на личните осигурителни вноски. Вие споделяте ли тезата, че всички български граждани трябва да имат свой личен принос в осигуряването? Защото веднъж гласувахте “за”, след това - “против”. Аз искам да знам Вие споделяте ли такъв принцип да се спазва и да няма изключения от него?
Второ, Вие казахте, че има различни становища по отношение на минималния брой осигурявани лица в универсалните и професионални фондове. Споделяте различните мнения, но Вие бихте ли подкрепили да се проведат отново дебати на тази тема и да се намери оня балансиран, разумен, съобразен с българските условия минимален брой осигурени лица, които да се осигуряват в пенсионните фондове, и по този начин да се гарантират интересите на гражданите, които се осигуряват в тях?
Трето, споделяте ли, че е подмяна на философията на пенсионната система този § 74, който дава право за по-ранно пенсиониране? Защото аз смятам, че това е пробив във философията. Освен това, уважаеми господин Адемов, ако Вие отговорите на тези наши предложения, в това число и по отношение на доброволното пенсионно осигуряване, утвърдително, аз бих била доволна, защото смятам, че така ще бъдат доволни хората. Ако Вие обаче отговорите отрицателно, искам да Ви кажа, че голяма е вероятността следващия път да останете сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Дуплика – господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Петков, аз Ви благодаря за направената реплика, но изглежда не сте чули това, което казах. Никога не съм оспорвал и нямам намерение да оспорвам правото на президента на консултациите, провеждани при него, да кани когото и да било. Такова нещо не съм казвал. Заявих тъкмо обратното. Но в крайна сметка това, което, господин Петков, Вие предлагате, не само в тази дискусия, а което сте предлагали през последните две години, а и не само през последните две години, е едно конюнктурно решение. Аз затова твърдя, че то няма нищо общо с държавническото поведение. Абсолютно съм убеден, че тази дискусия е предизвикана, тя е политическа и не се отказвам от това, което казах в изказването си.
Госпожо Тоткова, благодаря Ви за въпросите. Те бяха доста и Вие знаете отговорите на всички въпроси, които ми зададохте в момента. Аз съм открит за това дискусията по тези проблеми да бъде продължена. Но аз в никакъв случай не бих се наел от името на управляващото мнозинство да гарантирам какви решения ще се приемат. Но аз съм готов и открит тази дискусия да продължи. Мисля, че и министърът на труда и социалната политика ще се възползва от правото си от името на правителството да поеме такъв ангажимент.
Аз мога да поема ангажимент за себе си и като председател на Комисията по труда и социалната политика всички проблеми, които Вие поставихте, да бъдат разгледани отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? ОДС и Коалиция за България изчерпиха времето си.
Госпожо Христова, заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди всичко да благодаря за дискусията по Кодекса за задължителното обществено осигуряване, предизвикана от ветото на държавния глава, на която имах възможност да присъствам в тази зала. Чуха се много важни мнения и предложения, които заслужават изключително внимание и обмисляне. Преди да продължа по-нататък аз искам да заявя, като представител на изпълнителната власт, че смятам, че това е абсолютен ангажимент на изпълнителната власт – да дава предложения на законодателя за подобряване на законите в страната, особено когато се установи, че някои законови текстове влизат в противоречие с потребностите на действителността и на хората.
Вече три години и половина в България функционира новия пенсионен модел, чиято основна характеристика е съчетаването на двата основни принципа на пенсионното осигуряване: принципът на солидарността, според който едно поколение с вноските си осигурява пенсиите на поколението на родителите си, и другия не по-малко важен принцип – защитата на личните спестявания за пенсия в пенсионен фонд, които допълват доходите на човек, когато е в нетрудоспособна възраст.
В програмата на правителството и в стратегията за нова социална политика на Министерството на труда и социалната политика като основен принцип и ангажимент в областта на социалното осигуряване е залегнала защитата на правата на осигурените хора. Този принцип е водещ при изготвянето на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Убедени сме, че този основен принцип трябва да се отстоява докрай, не само защото сме го заявили, но и защото от разумните и правилни решения сега зависят доходите на бъдещите пенсионери, а ние искаме те да бъдат по-високи от доходите на днешните.
Отговорността на държавата за създаването на правила за функциониране на пенсионноосигурителните дружества е изключително голяма. Чрез нормативните актове и ясните механизми на тяхното прилагане държавата е длъжна да осигури такива условия за управлението, съхраняването, инвестирането и разпределянето на спестените средства по личните партиди на осигурените хора, така че в деня, когато човек придобие право на пенсия, парите, които е отделял цял живот, да бъдат в сметката му. И както е в другите страни, да са се натрупали даже още толкова от умели и най-вече отговорни и балансирани инвестиции в периода на натрупване.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да ви благодаря, че подкрепихте закона в пленарната зала. Искам специално да благодаря на Комисията по труда и социалната политика, която повторно подкрепи този закон. Не мога да скрия удовлетворението си от начина, по който протече законодателният процес при изработването и приемането на закона, защото се търсеше широк консенсус по всички основни въпроси. В резултат на това около 40% от приетите законови текстове включват предложенията, направени от опозиционните парламентарни сили.
По отношение указа на президента на Република България, с който Законът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, приет от Народното събрание на 26 юни, се връща за ново обсъждане, бих искала да заявя следното: всяко законодателно вето на държавния глава трябва да се приема с респект. Ветото е повод отново да се анализират и оценят текстовете на законите и където е необходимо да се подобрят. Указ § 280 от 9 юни ни даде такъв повод.
След като внимателно се запознахме с мотивите за връщането на закона не можем обаче да приемем аргументите, заложени в тях. Когато започнаха дискусиите в работната група по подготовката на законопроекта, основният въпрос беше дали законът може да стане още по-категоричен и ясен в определени механизми за защита на парите на осигурените хора във фондовете за допълнително социално осигуряване. Ефектът от реформата се търси в две посоки: от една страна, да се стабилизира финансово държавното обществено осигуряване. Проблемът, който заплашва така наречената солидарна система, е опасността от нейното дестабилизиране заради изключително негативните демографски тенденции. Тук ще си позволя да припомня, че според Организацията на обединените нации България е на девето място в света по относителен дял на възрастното население. Ето защо ние не можем да си позволим да направим крачка назад и самоцелно да променим приетите през 2000 г. условия за придобиване право на пенсия.
Втората цел на реформата е възможността с допълнително осигуряване да мотивираме младите хора, още докато работят, да правят спестявания за времето, когато те няма да са трудоспособни. Затова се наложи детайлното и подробно разписване на текстовете по допълнителното социално осигуряване.

Сред широк кръг професионалисти се приема, че едно от най-големите предимства на този нормативен акт е пълната кодификация на осигурителното законодателство.
Позволявам си да изложа пред вас тези факти с цел да се аргументирам, че с Кодекса за социалното осигуряване не се променят философията и замисълът на пенсионната система. Опитите да се атакува философията на пенсионния модел са неприемливи. Ние искаме да гарантираме онези условия, при които хората няма да загубят нищо от своите спестявания за старини и нещо повече – да се осъществи заложеният модел за увеличаване на пенсионните доходи. Онова, което се цели с промените, е държавата да контролира дейността на дружествата всеки ден, да затвори всички възможни вратички за изтичане на парите на осигурените хора, да направи възможно хората да следят дали техните спестявания растат или намаляват, за да може всеки да сравнява ефективността на различните дружества.
Уважаеми дами и господа народни представители! Защитата на правата на осигурените и гаранциите за финансовата стабилност на осигурителната система са от първостепенно значение за нашето общество и качеството на живота в България. Тези принципи са заложени ясно в настоящия закон. Убедена съм, че всички ние съзнаваме голямата отговорност, която носим за спестяванията на гражданите на Република България – пенсионните фондове. Обръщам се към вас да направим необходимото, за да запазим доверието в пенсионната система на България, защото нашата пенсионна система е получила вече признание в чужбина.
Обръщам се към вас да дадете шанс измененията и допълненията на Кодекса за задължителното обществено осигуряване да бъдат приложени час по-скоро на практика в съвременния етап на развитие на пенсионната система в нашата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Моля народните представители да влязат в залата, за да гласуват.
Поставям на ново гласуване Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, приет от Народното събрание на 26 юни 2003 г. и върнат с Указ № 280 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 157, против 42, въздържал се 1.
Ветото на президента е отхвърлено.
Заповядайте, господин Пенчев, за процедурно предложение.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, на всички е известно, че навлизаме в края на тази сесия и на всички е известно колко много работа има да свършим. Затова на основание чл. 35, ал. 1 изречение второ от нашия правилник правя процедурно предложение да удължим работното време с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заседанията на комисиите, насрочени за днес, ще бъдат от 16,30 ч.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на пленарния ден с два часа.
Гласували 138 народни представители: за 104, против 28, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 16 има предложение на народните представители Михайлова и Маринчев за отпадане на т. 1, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Михаил Миков за отпадане в т. 1 на буква "б" и т. 2.
Комисията подкрепя предложението само за отпадането на буква "б".
Има предложение на Борислав Ралчев параграф 16 да добие следния вид:
"§ 16. В чл. 35, ал. 3 се правят следните изменения:
а) в т. 2 числото "500" се заменя с "1000", а след думите "на община" се добавя "или район";
б) в т. 3 числото "500" се заменя с "250".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Младен Червеняков:
В чл. 35 се правят следните промени:
1. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
"1. за общински съветник:
а) 250 избиратели от общината или района с население до 50 000;
б) 500 избиратели от общината или района с население до 100 000 души;
в) 1000 избиратели от общината или района с население над 100 000 жители.
2. В ал. 3, т. 2 след думата "община" се добавя "или район" и след думата "общината" се добавя "или районът"."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Елка Анастасова:
В § 16 се правят следните промени:
В чл. 35 т. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Любен Корнезов: в чл. 35, ал. 3, т. 3 думите “повече от 500” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция:
“§ 16. В чл. 35, ал. 5 думите “точния му адрес” се заменят с думите “постоянния му адрес в общината, съответно в кметството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 16.
Господин Ралчев оттегля предложението си.
Други изказвания по предложения, които не са подкрепени? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков в частта на т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 15, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 6, против 65, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Анастасова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 1, против 78, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 18, против 54, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на вносителя за редакция на § 16, подкрепена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 4, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложение на господин Червеняков за създаване на нов § 16а.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това предложение не е подкрепено от комисията.
То е следното: в чл. 36 след думата “общинската” се добавя “или районната”.
Мисля, че гласуването е предопределено от това, че не приехме създаването на такива комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, така че дали трябва да го гласуваме? По-скоро логически то отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Може би логически отпада. Има и доста други такива текстове по-нататък, госпожо председател. Както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Но не сме го гласували.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По-добре е формално да се гласува, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, формално, за да отпадне гласуването по-нататък.
Моля да гласувате предложението на господин Червеняков за създаването на нов § 16а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 7, против 68, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 17 има идентични предложения от народните представители Червеняков, Анастасова, Корнезов – за отпадането му, което е подкрепено от комисията.
Същото предложение има и от народните представители Екатерина Михайлова и Васил Маринчев.
Предложение на Йордан Нихризов: в чл. 36, ал. 3 след думите “на кандидат за” се добавя “независим”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Той го оттегля.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, оттегля го. В такъв случай няма да го чета. То не е било и подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията, което е и предложение на господин Червеняков, господин Корнезов, госпожа Анастасова - § 17 да отпадне.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 17 отпада.
Нов параграф 17а.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Той е по предложение на Младен Червеняков, подкрепено от комисията, и се предлага следната редакция:
“§ 17а. Член 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) Всяка партия или коалиция, която е регистрирана по реда на чл. 25, ал. 1, т. 3, може да участва в изборите за кметове на общини, за кметове на кметства и за общински съветници в състава на различни за всеки отделен избор предизборни коалиции или самостоятелно.
(2) Всяка партия или коалиция може да участва само в една предизборна коалиция или самостоятелно за всеки отделен вид избори. Участващите в предизборни коалиции за определен вид избор партии или коалиции не могат да регистрират свои листи или кандидати извън тези на предизборната коалиция за същия избор.
(3) Предизборните коалиции за кмет на община, за общински съветници и за кмет на кметство се регистрират в общинската избирателна комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 17а? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 17а в редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Младен Червеняков за създаване на § 17б:
“§ 17б. В чл. 41 се създава нова ал. 3:
“(3) Общинските избирателни комисии в София и градовете с районно деление изпращат на районните избирателни комисии списък на регистрираните пред тях партии и коалиции по реда на чл. 27, ал. 1, т. 9 за участие в изборите.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте това предложение на господин Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 2, против 84, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 18 има предложение на господин Ралчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Младен Червеняков, което не е подкрепено по същите съображения, поради които не са подкрепени и предходните му текстове. Те са свързани с предложението за дейности, отнасящи се до районните избирателни комисии, които ние приехме, че няма да се създават, защото няма да има избор на районни кметове.
Така че това можем да не гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, вече гласувахме аналогичен текст, така че това няма да гласуваме. То се подразбира, че не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната редакция:
“§ 18. В чл. 42, ал. 2 след думите “данните от” се добавя “личната карта или”, след думата “паспорт” се добавя “за страната”, а преди думата “адрес” се добавя “постоянния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 18? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакцията на § 18.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, отново има предложение на Младен Червеняков за създаване на нов § 18а. Той пак е свързан с дейност на районна избирателна комисия. Текстът не е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Но съдържанието е по-друго.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 18а. В чл. 43 се създава нова ал. 3:
“(3) Отказът по ал. 1 на районната избирателна комисия може да се обжалва пред общинската избирателна комисия в 3-дневен срок от уведомлението. Общинската избирателна комисия се произнася в срок от три дни. Решението не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 18а има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте за § 18а, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 2, против 62, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 19 има предложение на Борислав Ралчев за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 19. В чл. 46, ал. 1 изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакцията на § 19.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложения за създаване на нов § 19а, които са направени от народните представители Емил Кошлуков, Борислав Цеков и Младен Червеняков.
Комисията подкрепя по принцип предложението, направено от господин Червеняков.
Комисията не е подкрепила предложението на Емил Кошлуков и Борислав Цеков, което е следното:
“§ 19а. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и приключва” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Регионалните телевизионни- и радиоцентрове на БНТ и БНР предоставят за диспути телевизионно- и радиовреме един път в седмицата по 90 минути. Темите за диспутите се определят след консултации между политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание.”
4. Създава се ал. 4:
“(4) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят за диспути, свързани с изборите в общини с население 200 хил. души, телевизионно- и радиовреме един път в седмицата по 90 минути. Темите за диспутите се определят след консултации между политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание.”
Комисията е подкрепила предложението на господин Червеняков, както посочих преди малко, и предлага да се създаде § 19а в следната редакция:
“§ 19а. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 в края на изречението се добавя “и регистрирали свои кандидати за кметове на общини и за общински съветници самостоятелно или в коалиция пред съответните общински избирателни комисии.”
2. В ал. 3, изречение второ думите “политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание” се заменят с “парламентарно представените партии и коалиции и представители на Българското национално радио и Българската национална телевизия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Господин Кошлуков, заповядайте.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще помоля Народното събрание да подкрепи това предложение поради следните съображения. Ще ви кажа защо сме направили предложението, което е свързано с работата на Българското национално радио и Българската национална телевизия и практиката им, която добре познавате от годините.
На първо място, предлагаме с оглед на големия брой партии и коалиции, които участват винаги в местните избори, да отпадне изискването изборната кампания да приключва с обръщение до три минути. В нашето предложение изборната кампания само ще започва с такива обръщения. Представете си 100 партии. Знаете каква говорилня е. Не вярвам, че на народа ще му е чак толкова интересно да ги гледа. Разбира се, те ще трябва да изкажат своята програма и позиция и това нека да са обръщенията, с които започват. Не виждам смисъл в предаването на заключителни слова, страшно много време отива.

На второ място, предлагаме да отпадне текстът на чл. 52, в ал. 2, който всъщност е важният, който определя задължителните форми за отразяване по БНТ и БНР на предизборните кампании. Това са репортажите, които отразяват шествия, митинги, демонстрации и т.н. Не вярвам, че избирателите получават повече информация като гледат жълти, сини, червени или зелени балони. Това се прави в програмите, в обръщенията. Според мен товарим излишно и объркваме програмата и на телевизията, и на радиото и едва ли допринасяме с някаква съществена информация, когато кандидат-кметът се здрависва с детенце и гали кученце. Репортажите са горе-долу такива.
Също така не е възможно, в България има над 260 общини, не е възможно предизборната кампания да бъде представена равнопоставено. Просто няма как. Пак ще е избирателно и селективно, ще има недоволни и сърдити. Тези репортажи, които отразяват предизборната дейност, за мен са остатък от миналото, когато трябваше през 1990 г. да повярваме, че е имало опозиция и че БСП се е реформирала.
На трето място, с предложените текстове провеждаме разделение на отразяването на кампаниите в общините с население над 200 хил. души и останалите по-малки общини. Това бих искал да изтегля, тъй като с обсъждане на колегите, както правилно забелязаха, това деление на общини с под 200 и над 200 хил. души не е много правилно. И може би редакцията на текста ще стане горе-долу така: “Регионалните телевизионни- и радиоцентрове на БНТ и БНР предоставят за диспути телевизионното- и радиовреме един път в седмицата по 90 минути.” Има регионални станции, те излъчват, добре е те да поемат съответните райони в предаването. Съгласете се, че по националния ефир, в централната програма едва ли се интересуват от кмета на Угърчин, с цялото ми уважение към това крупно културно средище, разбира се.
Затова бих искал да оттегля ал. 4, където се казва, че Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят за диспути, свързани с изборите в общини с население 200 хил. души, телевизионно- и радиовреме, тъй като едва ли този принцип ще е валиден. И нека редакцията да остане по следния начин:
“Регионалните центрове, националните телевизии предоставят един път седмично 90 минути.”
Да не делим градовете. Това беше предложението на колегата Осман и то е много разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност оттегляте цялата ал. 4 ли?
Емил Кошлуков: Да, и горе добавям “регионалните телевизионни- и радиоцентрове, както и Националната телевизия и Националното радио предоставят…”
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Може би първо да посочим националните медии, след това регионалните?
Емил Кошлуков: Да, първо да посочим националните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност да отпадне само “с население над 200 хил. души”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Не, разбрах предложението, ще го редактирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За да се ориентираме какво гласуваме.
Емил Кошлуков: Мисля, че се разбра идеята.
Мисля, че изложих мотивите добре. Това е причината да го предлагам – облекчава дейността на телевизията и радиото и ставаме малко по-интересни на избирателите с елементарния ход да не им досаждаме. Мисля, че не е малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Има ли други желаещи да вземат думата по този параграф? Заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм склонен по-скоро да се съглася с част от предложенията на господин Кошлуков, отколкото с това, което е приела комисията, тъй като след като вчера разбрах, че ще има партии първа категория, втора категории, пък някои от тях ще бъдат и в коалиции от първа и втора категория, сега виждам един текст, който е написан като за парламентарни избори, а не за местни избори. Една прибавка, която е направена към чл. 52, ал. 1 и която не носи нищо допълнително като информация. След като една партия се е регистрирала в Централната избирателна комисия, нищо не пречи на нейния едноличен лидер, ако тя се състои от един човек – регистрацията му, да прибяга до общинската избирателна комисия в общината, в която живее, и да се регистрира като кандидат на кмет или като кандидат за съветник. Вследствие на което той автоматично получава онези три минути, тъй като никъде не е написано в колко общини в България трябва да е регистрирала кандидати съответната партия. Мисля, че настоящият текст само за регистрацията в ЦИК е далеч по-чист за изпълнение, отколкото допълнителният контрол, който трябва да се въведе тук и който не е описан аджеба в колко общински избирателни комисии дали се е регистрирала в съответната избирателна комисия партията със своите кандидати?
Моето предложение е в предложението на комисията, ал. 1 добавката, която се прави, да отпадне и да остане настоящият текст, включен в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност да падне т. 1 от предложението. Благодаря ви.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Бих помолил госпожа Анелия Мингова да направи редакцията на ал. 4 по предложенията на господин Кошлуков, за да можем да се ориентираме какво да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност господин Кошлуков оттегля т. 4 от своето предложение и предлага по-различна редакция в т. 3, която се отнася до ал. 3, която би следвало да звучи така:
“(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и регионалните телевизионни- и радиоцентрове предоставят за диспути телевизионно- и радиовреме един път в седмицата по 90 минути. Темите за диспутите се определят след консултации между парламентарно представените партии и коалиции.”
Правя и това редакционно уточнение, тъй като ние вчера приехме в редица норми такава терминология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е по т. 3, която засяга ал. 3 на предложението на господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: В останалата част аз представих предложението на комисията. То не е променено.
Янаки Стоилов (КБ, от място): И си остава предложението на комисията, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: А какво става с предложението на комисията по т. 2? Защото то засяга също ал. 3. Доколко са съвместими тези две предложения – на господин Кошлуков и на комисията?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Те не са съвместими. Трябва да бъде прието едното или другото.
Всъщност това, което обясни в зала господин Кошлуков, е логично, но той отсъстваше от комисия и не го представи на членовете на комисията, така че тези аргументи ние сме ги обсъждали в комисията. Вероятно това имаше отношение при изготвяне на текста от доклада, в който случай аз просто предоставям на всеки да направи своята преценка. Но трябва да гласуваме ал. 3 или в единия, или в другия вариант за окончателния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата, уважаеми народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов за отпадане на т. 1 от § 19а, което той направи в зала.
Гласували 123 народни представители: за 18, против 95, въздържали се 10.
За прегласуване? Заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване със следния аргумент. Извинете, но никъде не е написано от колко комисии трябва да се донесат прословутите документи и по какъв начин и от кого да се удостоверява това нещо. Това е един текст, който увисва във въздуха. Сега има удостоверение, което с издава от Централната избирателна комисия. В предложения вариант БНТ и БНР ще трябва да изискват и документи от избирателните комисии. Никъде обаче не е посочено какво удостоверение и колко на брой удостоверения трябва да се занесат, за да се направи това триминутно встъпление.

Пак ви повтарям: едно би трябвало да бъде достатъчно, защото не е определен броят. Колко партии ще се регистрират и няма да участват на изборите? Може би ще намалите с 3 или с 9 минути евентуално използваното време. Смешно е само каква бюрокрация ще се създаде за тази огромна полза, че ще бъдат спестени 3 или 9 минути.
Само че объркването, което ще се създаде и противоречията, които ще се създадат от неясния текст, ще бъдат два пъти по-големи. Иначе по никакъв начин вие няма да спомогнете за един по-ясен, прозрачен процес или елиминиране на всички онези фантоми, които отлично знаем, че съществуват в нашия политически живот. Те са регистрирани обаче напълно законно в съответния съд като политически партии и имат право да участват на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов за отпадане на т. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 32, против 96, въздържали се 12.
Не се приема това предложение.
Уважаеми народни представители, моля ви за концентрация, тъй като гласуванията са важни.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Емил Кошлуков и Борислав Цеков – без ал. 4, която отпадна. Гласуваме останалата част от предложението на господин Кошлуков и господин Цеков в новата редакция, направена в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 13, въздържали се 4.
Това предложение на господин Кошлуков и господин Цеков се приема, а това означава, че няма да подлагам на гласуване текста на комисията, тъй като е несъвместим с вече приетото предложение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 20 има предложение на господин Ралчев, по принцип подкрепено от комисията.
Има предложение на Емил Кошлуков и Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията и то е:
“§ 20. В чл. 53 ал. 2 се изменя така:
“(2) Половината от времето по чл. 52, алинеи 3 и 4 се предоставя поравно на представените в Народното събрание партии и коалиции.”
Предложението на Младен Червеняков е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. В чл. 53 ал. 1-3 се изменят така:
“(1) Право на телевизионно и радиовреме по Българската национална телевизия и Българското национално радио имат партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за местни избори и регистрирали свои кандидати за кметове на общини и за общински съветници самостоятелно или в коалиция пред съответните общински избирателни комисии.
(2) Половината от времето по чл. 52, ал. 3 се предоставя на парламентарно представени в Народното събрание партии и коалиции. Другата половина от времето се разпределя между непредставените в Народното събрание партии и коалиции.
(3) Времето за диспутите се разпределя между участващите партии и коалиции поравно.”
Ако ми позволите, едно уточнение. Всъщност аз прочетох, че не се подкрепя предложението на народните представители Кошлуков и Цеков, но вероятно това не е добре отразено в доклада или формално е отразен резултатът от гласуването в комисията, защото виждам, че то е инкорпорирано в предложенията на комисията. То е влязло вътре, така че на практика за протокола остава, че е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Тези предложения са инкорпорирани в текста. Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата. Всъщност се оказва, че всички направени предложения са подкрепени.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 21 има предложение на Борислав Ралчев, подкрепено по принцип.
Предложението на Младен Червеняков не е подкрепено и е следното:
“В чл. 56 се правят следните промени:
1. Точка 2 отпада.
2. В ал. 2 след думата “общини” се поставя точка и текстът след нея се заличава. Създава се ново изречение второ: “Времето за диспутите се разпределя между участниците по принципа на равнопоставеност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция:
“§ 21. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Половината от времето по ал. 1 се предоставя на партии и коалиции, които не са представени в Народното събрание, и на независими кандидати, регистрирани в общинските избирателни комисии за участие в изборите. Времето за диспути между кандидатите в съответните общини се разпределя поравно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Най-напред ще трябва да подложа на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което, както виждам, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 7.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване § 21 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Параграф 21 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на Младен Червеняков за създаване на нов § 21а:
“§ 21а. В чл. 60 се създава нова ал. 2:
“(2) Излъчванията в информационните емисии са безплатни.”
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение на господин Червеняков има ли желаещи да се изкажат? Самият него го няма, за да го защити. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 85, въздържали се 2.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложение на народните представители Емил Кошлуков и Борислав Цеков за създаване на нов § 21б:
“§ 21б. В чл. 68 се създава ал. 2:
“(2) Финансирането се извършва по регистрирана в Централната избирателна комисия за местни избори банкова сметка за участие в изборите.”
Комисията не е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение заповядайте, господин Кошлуков.



Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение е една от постановките в новия избирателен кодекс, която се опитахме да внесем в изборите. Какъв е смисълът? Предлагаме финансирането на партиите и коалициите да се извършва по регистрирана в ЦИК банкова сметка за участие в изборите, за да се осигури прозрачност и контрол върху приходите и разходите на партиите и коалициите, свързани с провеждането на предизборната кампания. Ако това предложение се приеме от Народното събрание, може да се допълни, като в текста се включи, че такава сметка регистрират регистрираните в ЦИК партии и коалиции или парламентарно представените.
Възможен е и друг подход – в общинските избирателни комисии регистрираните партии и коалиции също да регистрират своя банкова сметка. Знам, че е малко рано и че ще затрудни много от кандидатите. Затова не настоявам кой-знае колко, но идеята е да има контрол върху сумите, които законът предвижда. Ние казваме: за кампанията следва да се похарчи толкова. Понеже нито ревизионните органи, нито Сметната палата могат да знаят по колко сметки се извършват плащания, улесняваме тази отчетност, като има една сметка. Преводите по тази сметка са по-лесно наблюдаеми, по-прозрачни.
Поради това, че закъсняхме малко с този закон, не знам дали може да се приложи сега, но както прецените. При всички положения това разчиства съмненията за неясни пари и за финансирания под масата. Ако сметнете, че е рано и технически не можем да се справим, аз съм готов да си оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Такива бяха и съображенията в комисията.
Емил Кошлуков: В такъв случай оттеглям предложението. Явно, че технически не сме подготвени да го въведем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Щом предложението е оттеглено, няма какво повече да гласуваме.
Минаваме към втората част на доклада. Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 22 има предложение на господин Ралчев – за отпадане на параграфа, което не е подкрепено от комисията. Той го оттегля в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегляте го? Благодаря, господин Ралчев.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на Младен Червеняков, неподкрепено от комисията:
“§ 22. В чл. 69 в края на изречението се поставя запетая и се добавя “за София – не повече от 40 хил. лв., и за градовете с районно деление – не повече от 30 хил. лв.”.”
Има предложение на народния представител Елка Анастасова, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага следната редакция за § 22:
“§ 22. Член 69 се изменя така:
“Чл. 69. (1) Всеки кандидат за общински съветник може да разходва за предизборна агитация не повече от 5 хил. лв.
(2) Всеки кандидат за кмет на община може да разходва за предизборна агитация:
1. за община с население до 30 хил. жители – до 25 хил. лв.;
2. за община с население до 60 хил. жители – до 50 хил. лв.;
3. за община с население до 100 хил. жители – до 100 хил. лв.;
4. за община с население до 200 хил. жители – до 250 хил. лв.;
5. за община с население над 200 хил. жители – до 500 хил. лв.
(3) Всеки кандидат за кмет на кметство може да разходва за предизборна агитация:
1. за кметство с население до 1000 жители – до 5 хил. лв.;
2. за кметство с население над 1000 жители – до 10 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по § 22?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Убеден съм, че още утре медиите ще започнат да пишат за този текст. Това е въпрос за финансирането на кампанията. Сегашният текст е от 1999 г. Той казва, че всеки кандидат за съветник може да изразходва за предизборна агитация не повече от 3500 лв., а всеки кандидат за кмет – не повече от 20 хил. лв. Който е правил избори, знае как се финансират нещата и колко затруднения има, включително и при финансирането. Разбирате може би и гражданите, които като видят 500 хил. лв. … Това са суми, които надали ще могат да бъдат изразходвани, но може би доста ще подразнят всеки, който види тази сума. Както решите, така гласувайте, но за мен чл. 69 в редакцията от 1999 г. е политически по-разумно да остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване предложението на Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 93 народни представители: за 8, против 80, въздържали се 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 16.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 23. В чл. 72 ал. 2 се създава т. 5:
“5. бюлетина за кмет на район, ако се провежда такъв избор.”
Има предложение на господин Ралчев – за отпадането му, което логично е подкрепено от комисията и тя предлага параграфът да отпадне.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Това не трябва да се гласува.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Може да прецените, че не е логично да се гласува, защото тези текстове визират избора на районните кметове, а ние сме приели, че няма да има такъв избор. Формално обаче трябва да го прогласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: То съществува като параграф тук. Има и предложение на вносителя, което не е оттеглено. Значи съм длъжен да го подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, достатъчно сме разумни да се ориентираме за какво става реч. Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение на господин Ралчев за отпадането на § 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 24 има предложение на Борислав Ралчев за отпадането му, което обаче не е подкрепено от комисията. Той току-що го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегляте го? Благодаря Ви, господин Ралчев.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народния представител Червеняков, което не е подкрепено от комисията. То е следното:
“В чл. 73 се правят следните промени:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. бюлетините за избор на общински съветници съдържат:”
2. Създава се нова т. 4:
“4. пред наименованието на партиите и коалициите, регистрирали кандидатски листи, и пред имената на независимите кандидати се изписва поредният номер, получен при жребия по реда на ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24:
“§ 24. Член 73 се изменя така:
“Чл. 73. (1) Бюлетините съдържат:
1. името на общината и номера на избирателния район;
2. наименованието на политическата партия, коалиция или инициативен комитет;
3. името на кандидата за кмет, съответно имената на кандидатите от партийната листа или на независимите кандидати за съветници.

(2) В горния ляв ъгъл на отделен ред с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва в каре номерът на съответната партия, коалиция или инициативен комитет. При идентичност на политическите партии и коалиции, регистрирали кандидати за съветници и/или кметове в общинската избирателна комисия, същите имат единен номер на бюлетините за всеки вид избор, за който са регистрирали кандидати на територията на общината.
(3) Номерът по ал. 2 се определя от общинската избирателна комисия чрез общ жребий между всички политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за съветници и/или кметове, не по-късно от 25 дни преди изборния ден.
(4) Резултатът от жребия по ал. 3 се обявява от общинската избирателна комисия на видно място в районите на избирателните секции в общината и чрез местните медии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф, уважаеми народни представители, има ли силно желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 79, въздържали се 2.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 25 има предложение на Младен Червеняков, неподкрепено от комисията:
"В чл. 73 се създава нова т. 4:
"4. пред имената на кандидатите се изписва поредният номер, получен по реда на ал. 2."
Има и предложение на народния представител Борислав Ралчев за отпадане на § 25, което е подкрепено от комисията.
Всъщност, тук има едно смесване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оказват се три предложения, ако правилно се ориентирам.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, да коригирам това, което прочетох преди малко. Предложението на Младен Червеняков
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: … е за нова алинея, която е нещо различно от предишното. То отделно трябва да се представи и гласува.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: То е различно, но е по същия параграф. Тук просто е пропуснато да се отбележи, че става дума за чл. 73а.
Господин председател, трябва да гласуваме това предложение на Младен Червеняков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Но то е по различен текст, според мен!
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложението на Младен Червеняков е: "В чл. 73а се създава нова т. 4…", което не е подкрепено от комисията. Грешката е при изписването в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Ралчев за отпадане на § 25, което е прието от комисията.
Моля, гласувайте подкрепеното от комисията предложение за отпадане.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме нататък. Има едно предложение на господин Ремзи Осман.
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ралчев, с пт предишния параграф за чл. 72 – там са бюлетините и ние казахме какво трябва да бъде изписано в тях, което означава, че § 25 на вносителя трябва да остане. Тоест, чл. 73а трябва да се отмени. А Вашето предложение е § 25 да отпадне, което означава, че чл. 73а остава в сила.
Затова чисто процедурно предлагам, господин председател, да подложите на прегласуване предложението на господин Ралчев.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Той го оттегли. Трябва да прегласуваме. Стана автоматична грешка.
Ремзи Осман: Тоест, за § 25. Трябва да бъде приет текстът на обобщения проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Тук настъпи известна метаморфоза. Господин Ралчев си оттегля предложението, което налага прегласуване.
Уважаеми народни представители! В такъв случай се налага първо да гласуваме предложението на господин Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 75, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя по § 25.
Моля, гласувайте този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Стигнахме до § 25а. Той е по предложение на господин Ремзи Осман, подкрепено от комисията.
По този текст има предложение и на господин Младен Червеняков, което също е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция за § 25а:
"§ 25а. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Бюлетините и пликовете, печатите и списъците" се заменят с "Бюлетините, пликовете и списъците".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Забранява се предварителното раздаване на бюлетини и пликове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ще подложа на гласуване текста, който е предложен в окончателна редакция от комисията за § 25а.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Госпожо Мингова, четете направо § 26 в окончателната му редакция, тъй като виждам, че има две предложения, които са частично или изцяло подкрепени и очевидно сте ги инкорпорирали в редакцията. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26.
“§ 26. Създава се чл. 76а:
“Чл. 76а. (1) Когато в сграда с повече от един етаж има секции и на горни етажи и секцията на избирател с физически увреждания на опорно-двигателния апарат или с увреждания на зрението се намира на някои от тях, избирателят може да гласува в избирателна секция, която се намира на първия етаж (партер), изрично посочена с решение на ОИК.
(2) В сградата по ал. 1 задължително се обособява поне една секция на първия етаж (партера) за избиратели с физически увреждания на опорно-двигателния апарат и със зрителни увреждания, която да е с най-малко избиратели по основен избирателен списък.
(3) Пред избирателната секция по ал. 1 се поставя табела и други обозначителни знаци, на които се отбелязва и допълнителното й предназначение.
(4) Не по-късно от 7 дни преди датата на провеждане на изборите ОИК оповестява по подходящ начин чрез средствата за масово осведомяване и местния печат мерките, позволяващи на хората с физически и зрителни увреждания да се придвижат и да гласуват в изборния ден.
(5) В обявлението по ал. 4 се посочва телефон и адрес, на който могат да се правят заявки за помощ в изборния ден.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Моля, гласувайте § 26 в окончателната редакция, която включва и предложенията на народните представители Червеняков и Ралчев.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 26 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 27 има предложение на Борислав Ралчев за отпадането му, което не е подкрепено от комисията. В момента той го оттегля.
Предложение на Младен Червеняков, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 77, ал. 5, точката в края се заличава и се добавя “и пликове. Те се съхраняват в секционната избирателна комисия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който е следният:
“§ 27. В чл. 77 ал. 5 се изменя така:
“(5) В кабините за гласуване се поставят на разположение на избирателите достатъчно количество избирателни бюлетини. Избирателните пликове се съхраняват от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване предложението на господин Червеняков за § 27, което не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 76 на народни представители: за 17, против 59, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
Обявявам почивка до 14,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов (звъни): Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 28 има предложение на Борислав Ралчев, което е подкрепено по принцип.
Предложение на Младен Червеняков, което не е подкрепено – в чл. 79 се правят следните промени:
1. В ал. 1 думите “само паспорт за страната” се заменят с “само с лична карта или валиден зелен паспорт за страната за гражданите, навършили 70-годишна възраст към 29.12.2000 г., а за срочнослужещите – с военна книжка”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Председателят или упълномощен от него член сверява данните от документа за самоличност с тези в избирателния списък, дава му избирателен плик и бюлетините за провежданите в общината избори и го допуска в кабината за гласуване.”
Предложение на Ремзи Осман – оттеглено.
Предложение на Елка Атанасова – оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага следната редакция:
“§ 28. В чл. 79 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Избирателят удостоверява самоличността си пред председателя на секционната избирателна комисия или натоварен от него член на комисията с някои от следните документи за самоличност: паспорт за страната за граждани, навършили 70-годишна възраст, ползващи разпоредбите на § 9а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност, срочнослужещите – с военна книжка, а всички останали – с документ за самоличност.”
2. В ал. 2 думата “паспорта” се заменя с “документа за самоличност”.
3. В ал. 3 навсякъде думите “паспорта” се заменят с “документи за самоличност”.
4. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Ако избирателят не е включен в избирателния списък, но има постоянен адрес на територията на съответната секция, председателят на избирателната комисия го дописва в избирателния списък. Постоянният адрес се установява с лична карта или паспорт за страната за граждани, навършили 70-годишна възраст, ползващи разпоредбите на § 9а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Червеняков не е в залата, за да защити предложението си, затова го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 6, против 81, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 28 така, както е предложен в окончателната редакция от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 29 има предложение на Младен Червеняков за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Борислав Ралчев, подкрепено от комисията; на госпожа Михайлова и господин Маринчев – също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29:
“§ 29. Създава се чл. 79а:
“Чл. 79а. (1) Избирател с физическо увреждане на опорно-двигателния апарат и нарушение на зрението удостоверява самоличността си с документ за самоличност пред секционната избирателна комисия в секцията по чл. 76а, ал. 1.
(2) Член на секционната избирателна комисия от секцията по чл. 76а, ал. 1, определен от председателя и секретаря й, отива в секционната избирателна комисия на избирателя с документа му за самоличност.
(3) След сверяване на данните на избирателя от документа му за самоличност с тези от основния избирателен списък, председателят на секционната избирателна комисия в секцията по постоянен адрес зачертава името и останалите данни на избирателя в основния избирателен списък, отбелязва в графа “Забележки”, че избирателят ще гласува в секцията по чл. 76а, ал. 1 и съставя протокол в два екземпляра – по един за всяка секционна избирателна комисия.
(4) Протоколът съдържа:
1. номер и дата на издаване на протокола;
2. данни за секцията и секционната избирателна комисия, издаващи протокола;
3. име, ЕГН и адрес на избирателя, вид и номер на документа за самоличност;
4. номер на секцията по чл. 76а, ал. 1, в която ще гласува избирателят.
(5) Протоколът се подписва от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия, която го съставя.
(6) Екземпляр от протокола се прилага към основния избирателен списък на секцията по постоянен адрес на избирателя.
(7) Другият екземпляр от протокола се предава на члена на секционната избирателна комисия от секцията по чл. 76а, ал. 1, като той се връща в секцията си и предава протокола на председателя на секционната избирателна комисия.
(8) Избирателят се вписва в основния избирателен списък на секцията по чл. 76а , ал. 1, като в графа “Забележки” се отбелязват данните за номера и датата на протокола и се вписва думата “протокол”. Протоколът се прилага към основния списък, след което избирателят се допуска да гласува.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви. Има предложение на народния представител Младен Червеняков § 29 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители, за 21, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 29, така както е предложен в окончателната редакция то комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Параграф 29 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 30 има предложение от господин Червеняков – чл. 80 се заменя със следния текст:
1. В ал. 1 преди думата “общината” след запетаята се добавя “на района”, а думата “съветник” се заменя със “съветници”.
2. В ал. 1, т. 1 след думите “квадратче пред” се добавя “поредния номер, определен при жребия по чл. 73, ал. 2 и чл. 73а, ал. 2”.
3. Алинея 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Борислав Ралчев - § 30 придобива вида:
“Алинея 2 на чл. 80 се изменя така:
“(2) Председателят на секционната избирателна комисия или упълномощено от комисията лице отбелязва в избирателния списък, че избирателят е гласувал.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията предлага следната редакция за § 30:
“§30. Член 80 се изменя така:
“Чл. 80. (1) Гласуването за избиране на общински съветници, на кмет на общината и на кмет на кметство се извършва по следния ред: избирателят влиза в кабината, поставя в плика избраните от него бюлетини за всеки вид избор, излиза от кабината и пуска плика в избирателната кутия, след което се подписва в избирателния списък в графата “Гласувал”.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия или неин член отбелязва в избирателния списък, че избирателят е гласувал.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Имаме две предложения – от народните представители Младен Червеняков и Борислав Ралчев. Не ги виждам в залата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 67, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 30, така както е предложена от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 30 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 31 има предложение от народния представител Борислав Ралчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31 и предлага следната редакция:
“§ 31. В чл. 81, ал. 2 думите “физически недостатъци, които не му позволяват” се заменят с “физическо увреждане, което не му позволява”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Моля, гласувайте § 31, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 32 има предложения от народните представители Борислав Ралчев и Червеняков – за отпадане, които не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 със следната редакция:
“§ 32. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 1 и 2:
“(1) Членовете на секционната избирателна комисия и представители на политическите партии, коалиции и инициативни комитети периодично проверяват наличието на бюлетините за различните листи и кандидатите, когато в избирателната кабина няма избирател.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия при поискване разрешава на застъпниците на кандидатите и на наблюдателите да проверяват наличието на бюлетини в избирателната кабина.”
2. Досегашният текст става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Предложенията на колегите Борислав Ралчев и Младен Червеняков са идентични, затова ще ги подложа заедно на гласуване. Те не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 90 народни представители: за 35, против 40, въздържали се 15.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване § 32, както е предложен от комисията, в неговата окончателна редакция.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 33 предложението на вносителя съвпада с предложението на господин Ралчев, което е следното:
“В чл. 88 накрая се добавя “и представители на социологически звена и колективи, регистрирани при условията на чл. 67.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 33 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване предложението на комисията § 33 да отпадне.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 8, въздържали се няма.
Предложението за отпадането на § 33 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 34 има предложение на господин Ралчев за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Червеняков – текстът на § 34 се заменя със следния текст:
“В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават нови т. 6 и 7:
“6. върху бюлетината има отбелязвания, които опорочават свободата или нарушават тайната на вота на избирателя;
7. заедно с бюлетината в плика са намерени други писмени материали, знаци, подписи, вещи и др., които опорочават свободата или нарушават тайната на вота на избирателя.”
2. В ал. 2 в края на текста се поставя запетая и се добавя: “освен ако дават възможност за индивидуализиране вота на избирателя. В този случай бюлетината се счита за недействителна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34 и предлага следната редакция:
“§ 34. Член 90 се изменя така:
“Чл. 90. (1) Недействителни са бюлетините, когато:
1. са намерени в избирателната кутия без плик;
2. в избирателния плик са поставени две или повече бюлетини за един и същи избор за кандидати на различни политически партии, коалиции или независими кандидати. Тези бюлетини се броят за една недействителна бюлетина за съответния вид избор;
3. не са по установения образец.
(2) Ръчно написани думи и знаци, промяна в поредността на кандидатите, допълнително вписани имена от избирателя, механични увреждания, зацапвания или зачертавания върху бюлетината не я правят недействителна.


(6) Празните пликове се смятат за недействителни бюлетини.
(7) Недействителните бюлетини се описват в отделен опис и се съхраняват отделно. Недействителните бюлетини по ал. 1, т. 1 се отделят преди да започне отварянето на избирателните пликове. Върху тях председателят на секционната избирателна комисия написва “намерени без плик” и се подписва.
(8) Когато секционната избирателна комисия констатира, че в даден плик има една или няколко недействителни бюлетини, тя ги оставя обратно в пликовете и отбелязва техния вид и брой в описа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има предложение на народния представител Борислав Ралчев, когото не виждам в залата, § 34 да отпадне. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 7, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 3, против 76, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, да направя една корекция. Прочетените като номерация алинеи 6, 7 и 8 всъщност са съответно 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заменяме номерата 6, 7 и 8 в доклада на алинеите в т. 3 на § 34 съответно с 3, 4 и 5.
Моля, гласувайте § 34 с тази корекция, както е предложен в окончателна редакция от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 34 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 35 има предложение на господин Ралчев той да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Същото е предложението и на господин Червеняков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35 и предлага следната редакция:
“§ 35. В чл. 91 се правят следните допълнения:
1. Създават се нови алинеи 1 и 2:
“(1) Гласът е действителен, ако в плика е намерена поне една бюлетина или ако в плика са намерени две или повече бюлетини, подадени за един и същи кандидат или една и съща кандидатска листа по установения образец.
(2) Когато в плика са поставени две или повече еднакви бюлетини от един и същи вид, те се смятат за една. Намерените в повече бюлетини се отделят и се анулират с подпис на председателя на комисията. Те се вписват в описа и се съхраняват отделно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има съвпадащи предложения на народните представители Ралчев и Червеняков за отпадането на § 35. Те не са подкрепени от комисията. Ще ги подложа едновременно на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 7, против 101, въздържали се 3.
Предложенията на народните представители Ралчев и Червеняков не се приемат.
Подлагам на гласуване текста, предложен от комисията за § 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§36. В чл. 92 ал. 1 след думите “за кмет на община” се добавят думите “за кмет на район”.
Има предложения на народните представители Ралчев и Червеняков, които са за отпадането на параграфа.
Комисията ги подкрепя и предлага § 36 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ралчев, Червеняков и комисията предлагат § 36 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на § 36 се приема.
Предстои параграфите 37, 38 и 39, които са логически свързани, както ми съобщи преди малко докладчикът, също да отпаднат. Предлагам параграфите 37, 38 и 39 да бъдат представени и след това ще ги подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 37. В чл. 93 се създава т. 5:
“5. за избиране на кмет на район, ако се произвежда такъв избор”.
§ 38. В чл. 94, ал. 1, т. 1 накрая се добавя “в протокола за избиране на кмет на района се посочва и номера на избирателния район”.
§ 39. В чл. 95, ал. 1 след думите “на община” се добавя “район”.”
Комисията подкрепя предложението за отпадане и предлага тези параграфи да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Чудя се какво да правя с предложението на господин Червеняков, което някак си излиза от логиката на предишните отпаднали членове. Но при всички случаи съм длъжен да го подложа на гласуване.
Повтарям, предложението за § 39 на господин Червеняков не е подкрепено от комисията. Длъжен съм да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 75, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Червеняков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, както и на народния представител Ралчев параграфи 37, 38 и 39 да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 3.
С това предложението за отпадането на параграфи 37, 38 и 39 се приемат.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, следващите предложения – на господин Червеняков – за създаването на параграфи 39а, 39б и 39в, не са подкрепени от комисията. Аз предлагам да не ги чета за протокола, защото логически те не могат да бъдат подкрепени, тъй като са свързани с вече приети от нас разпоредби за неизбираемост на районните кметове и оттам за несъздаване на районни избирателни комисии.
Ще ви помоля да подложите на гласуване ан блок отпадането на тези три параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Длъжен съм да го направя, госпожо Мингова, като съм съгласен с предложението параграфите да не се четат, но моля в протокола да бъдат вписани от доклада на комисията, така както са залегнали в него. (Докладът на комисията се прилага към протокола.)
Подлагам на гласуване трите предложения на народния представител Младен Червеняков за създаването на параграфи 39а, 39б и 39в, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Колеги, ние не гласуваме отпадането на параграфа по вносителя, а не подкрепяме предложенията на господин Червеняков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Отменете гласуването. Искам да уточня нещо за народните представители.
Тъй като гласувахме вече параграфи 37, 38 и 39 да отпаднат, предложенията, които са направени от народния представител Червеняков за нови параграфи 39а, 39б и 39в се лишават от всякаква логика.
Въпреки това, тъй като те са залегнали в доклада, аз съм длъжен да ги подложа на гласуване. Тези предложения не се подкрепят от комисията.
Затова, моля, гласувайте предложенията на народния представител Червеняков за създаване на параграфи 39а, 39б и 39в, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 1, против 88, въздържали се 17.
Предложенията на народния представител Младен Червеняков не се приемат.
Моля, минете към § 40, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви.
По § 40 има предложение на господин Ралчев за отпадането му, което не се подкрепя от комисията.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: А, той обявява в момента, че го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Ралчев, оттегляте го? Така ли? Моля да се запише, че господин Ралчев оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40 и предлага следната редакция:
“§ 40. В чл. 99 думите “три протокола” се заменят с “протоколи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 40, така както е представен в окончателна редакция от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 2, въздържали се няма.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 41. В чл. 100, ал. 1, т. 3 след думите “в общината” се добавя “района”.”
Комисията е подкрепила предложението на господин Ралчев за отпадане на § 41, така че предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има предложение на господин Ралчев и на комисията за отпадане на § 41. Съвсем естествено е, когато се отменя изборът на районните кметове и това да стане.
Моля, гласувайте за отпадането на § 41.
Гласували 93 народни представители: за 84, против 6, въздържали се 3.
Параграф 41 отпада.
Има предложение на народния представител Червеняков – за създаването на параграфи 41а и 41б.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, те отново са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Това е същата логика, която беше и преди, нали, госпожо Мингова? Не четете предложенията.
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правилно е това, което преди малко казахте като коментар, господин председател, тъй като вчера в Закона за местното самоуправление приехме нови членове – освен че се прекратяват правомощията на кметовете на общини, общинската избирателна комисия може да прекратява и правомощията на общинските съвети. И на мястото на параграфа, който господин Младен Червеняков предлага като § 41а, аз предлагам и се надявам, че ще подкрепите това предложение, защото иначе няма смисъл от приетия вчера текст…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Осман, има ред за тези неща.
Ремзи Осман: Точно сега обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не, това е второ четене. И на второ четене…
Ремзи Осман: Изслушайте ме, позволете ми още един път да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да, да, разбирам.
Ремзи Осман: Аз предлагам отпадане, тоест да не се възприеме § 41а. Оттук нататък процедурата в Народното събрание знаем каква е, но без този текст текстовете, които вчера приехме, просто не са в сила. И ще ви прочета действащия закон, господин председател.
В чл. 106 се казва:
“Когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно, президентът на републиката по предложение на Централната избирателна комисия за местни избори насрочва частичен избор в срок от 40 дни”.
Господин Кошлуков вчера повдигна въпроса: какво става след тези шест месеца, ако останат по-малко, ако мандатът на общинския съвет е прекратен?
Вчера народното представителство, когато гласуваше, изрично реши, че днес трябва да решим този въпрос.
В чл. 107 се посочва само какво става с общинския съветник, ако неговите правомощия са прекратени – влиза следващият в листата. Но ако правомощията на общинския съвет са прекратени, трябва да има една нова алинея в чл. 107, тоест досегашният текст трябва да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2:
“(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и в случаите, когато пълномощията на общинския съветник са прекратени предсрочно в срока по чл. 106, ал. 2.”
Избори за общински съвет, ако са прекратени предсрочно, няма да има. Няма да има кой да изпълнява функциите на общинския съвет до изборите. Шест месеца не може да няма общински съвет! Тоест една община - без общински съвет! Това просто не е възможно!
И за да избегнем тази ситуация, трябва да има една нова алинея – това, което в момента предлагам, като вчера общо-взето останах с впечатлението, че всички възприехме този текст да се пренесе тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Осман, аз Ви слушах много внимателно и въпреки усилията си, не намерих достатъчно…, не разбрах какво трябва да направим.
Понеже не бих искал да Ви принуждавам да повтаряте, предлагам следното нещо. В зависимост от закона, който вчера е приет, ние днес на второ четене в този закон не можем да правим поправки в устен вид. Няма как да направим такова нещо.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това са редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не са редакционни, това са съдържателни поправки. Не е така просто. Затруднявате ме, защото аз нямам писмен текст пред себе си, а и докладчикът няма такъв текст. Тоест най-малкото усилие, което трябва да направите при всички тези добри намерения, е такъв текст да се напише.
Ремзи Осман (ДПС): Той е написан.
Вие сте прав, господин председател, но още един път се обръщам към всички колеги и към председателя на Комисията по правни въпроси проф. Мингова. Ако няма такъв текст, ще се озовем в ситуацията, че правомощията на общинския съвет се прекратяват и шест месеца може да няма общински съвет в една община до изборите. А и сега законът допуска само за отделния съветник. Когато неговите правомощия са прекратени, влиза следващият в листата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Кажи какво предлагаш?
Ремзи Осман: Аз преди малко го прочетох, проф. Мингова. Предлагам…
Добре, аз оттеглям предложението си но Комисията по правни въпроси ще носи съответната отговорност.
Исках да поправя нещо, което вчера народните представители в залата предложиха. Но от името на парламентарната група искам да кажа, че моята парламентарна група няма да носи отговорност. Ще се озовем в общини, където няма да има общински съвети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: За да не ви поставяме в неудобното положение да не носите отговорност, господин Осман, аз Ви предлагам да напишете това предложение, то да се разгледа от комисията и в рамките на една седмица то би могло да се приеме. Имаме точно една работна седмица, би могло всичко това да се договори. Ако искате, мога да дам почивка и сега, но остават само няколко текста. (Реплики от залата.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Нека да се върнем по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Осман, предлагам Ви следния вариант – напишете този текст и го дайте.
Какво предлагате, госпожо Мингова?
Ремзи Осман (ДПС, от място): Какъв е проблемът? Сто пъти в парламента сме правили такива неща.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз за първи път съм в парламента и досега съм спазвала правилника. Би трябвало да бъда известена предварително за такава промяна.
Въпреки всичко аз Ви предлагам да прочетете още един път текста, за да се протоколира и да го гласуваме.
Нека първо да гласуваме отпадането на тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да гласуваме отпадането на § 41а и § 41б, предложени от господин Червеняков?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това, което предлага господин Осман, е да се създаде нов § 41а с друго съдържание. Но преди това ние трябва да прегласуваме отпадането на тези параграфи, предложени от господин Червеняков. И след това тук от името на комисията да предложим параграф с предложеното от него съдържание.
Затова, господин председател, моля да подложим на гласуване, първо, отпадането на параграфи 41а и 41б, свързани с предложенията на господин Червеняков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Чудесно.
Моля, гласувайте предложенията на господин Червеняков за създаване на параграфи 41а и 41б, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 20, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема. Очевидно добре са се ориентирали народните представители! (Смях и оживление.)
Ние имаме тук текста на § 41а. Какво правим с този текст, госпожо Мингова?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Тъй като, господин председател, текстът на този параграф беше гласуван вчера и приет, номерацията, която се променя с включването сега на допълнителен параграф, трябва да се направи от Дирекция "Правна и законодателна дейност" при окончателното изготвяне на текста. Не трябва да ни смущава това, че в хода на това гласуване ще прегласуваме съдържанието с номерация, която се дублира в доклада, тъй като тези параграфи последователно ще бъдат преномерирани, когато се подготвя текстът на закона в окончателния му вариант, за да бъде подписан от председателя на Народното събрание. Няма друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Осман, ще Ви помоля да прочетете това, което трябва да приемем.
Ремзи Осман (ДПС): Виждам, че има консенсус по този въпрос, а без такъв това не може да стане. Чета текста на нов § 41а:
"§ 41а. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и в случаите, когато пълномощията на общинския съвет са прекратени предсрочно в срока по чл. 106, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Моля, гласувайте текста, току-що прочетен от господин Осман.
Любен Корнезов (КБ, от място): Моля, нека да разберем какво гласуваме. Аз не искам да казвам "не".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте, господин Корнезов. Колкото повече ни помогнете да внесем яснота по този въпрос, толкова по-добре за закона.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз по принцип съм съгласен с господин Ремзи Осман, тъй като приехме една нова хипотеза, че може при определени условия целият общински съвет, ако не се събира за определен период от време, правомощията му да бъдат прекратени. Въпросът е какво правим по-нататък.
Ако аз добре съм разбрал Вашето предложение, ако се прекратят пълномощията на общинския съвет, от листите влизат следващите? Така ли е?
Ремзи Осман (ДПС, от място): Само за последните шест месеца.
Любен Корнезов: Нe се правят нови избори?
Ремзи Осман (ДПС, от място): Правят се нови избори.
Любен Корнезов: Трябва да сме наясно. Затова моля да обясните, тъй като казахте, че в чл. 107 досегашният текст става ал. 1, а по ал. 2 става заместване, няма прекратяване на пълномощията.
Моля, изяснете смисъла, а съдържанието и редакцията ще ги направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Осман, разчитам на Вас да ни помогнете да изясним тази хипотеза.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В текста, който вчера ние приехме в Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинската избирателна комисия може да прекрати пълномощията на един общински съвет, ако същият не заседава повече от шест месеца. Това е в нормалната ситуация – общинската избирателна комисия, прекратявайки, ЦИК, президентът обявяват избори за общински съвет. Това е текстът, който всички приехме с консенсус вчера.
Но има едно ограничение, включително и по сега действащия закон. Когато са останали по-малко от шест месеца до изборите, до края на мандата, включително и за кмет на община, не може да има частични избори. Същото правило приехме вчера по принцип, че трябва да важи и за общинските съвети. Само в тези случаи, предлагайки тази разпоредба, само за последните шест месеца, ако има прекратен мандат на общинския съвет, ще влязат следващите в листата. Няма да има избори, ако са в последните шест месеца.

Ако правомощията на общинския съвет са прекратени една година преди края на мандата, ще има, както се прави, един частичен избор. Тъй като в чл. 107 се казва, че когато пълномощията на общинския съветник са предсрочно прекратени, общинската избирателна комисия обявява за съветник следващия кандидат в съответната листа. Това е по действащия текст, когато се прекратяват правомощията на един общински съветник. Тази алинея, това да важи и в случаите, когато в последните шест месеца няма вече общински съвет, прекратени са правомощията, не могат да бъдат обявени частични избори за общински съвет и да се изпълнява тази функция от следващите в листата.
Любен Корнезов (КБ, от място): Разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Сега ясно ли е на всички? Да.
В такъв случай, след като всички въпросителни отпаднаха, ще подложа на гласуване текста, предложен от господин Ремзи Осман. Това е § 41а.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Новият § 41а, предложен от господин Осман, е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 41 по доклада, който е предложила комисията, беше гласуван и приет вчера, господин председател. Неговата номерация ще се промени в зависимост от променените текстове, които ще се наложат след това гласуване.
По § 42 има предложение от господин Ралчев, което е сходно с предложението на вносителя.
“§ 42. Параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”
Комисията подкрепя текста и предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Предложенията на народния представител Ралчев и на комисията са едни и същи. Затова ги подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте § 42.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 42 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Следващите предложения на господин Червеняков и на господин Корнезов са за създаване на нов § 42а.
Комисията не е подкрепила тези предложения.
Всъщност става дума за материя, която е уредена в Закона за административно-териториалното деление на Република България и беше прогласувана от Народното събрание на предходните заседания. На това основание комисията не е подкрепила предложенията.
Затова ви предлагам да не ги гласуваме. Това е текст, който Народното събрание е приело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Виждам, че господин Корнезов иска да защити предложението си.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Става въпрос за следното – къде трябва да се провеждат избори за кметове на кметства, в кои населени места?
Както знаете, в последните месни избори сегашният текст е за населени места с над 500 жители. Разбира се, тук преди няколко дни беше гласувано тази граница да бъде свалена на 250 човека. Искам да отбележа тук, защото се постави типично процедурният въпрос, който би се поставил и от тази трибуна, искам да подчертая, уважаеми дами и господа, че в законопроекта, в който и аз съм вносител – Закона за местните избори, приет на първо четене, изрично сме посочили: “В § 1 в Закона за административно-териториалното устройство числото “500” да се замени със “100”.” Нашето предложение е избори да се провеждат във всички населени места, където жителите са над 100.
Накратко аргументацията, няма да ви отегчавам, но нека да го осмислим. По данни на Националния статистически институт селата в България са общо 5096. От тях с до 250 жители са 2554, тоест 51%. Ако ние застанем на позиция, че няма да се провеждат избори в населени места с до 250 жители, това означава, че в половината български населени места няма да се провеждат такива и хората няма да могат да си изберат кметове. Защо трябва да ги лишаваме от това им право? Мисля, че това е не само недемократично, но е и неразумно. Разбира се, не можем да кажем, че трябва във всички населени места да се провеждат кметски избори. Имам предвид за кмет на кметство. Защото знаем, че има села с 10, 20, 30 човека.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Има и с един жител.
Любен Корнезов: Някъде даже имаме и с един. Точно така. Сто тридесет и осем села са с жители до 10 човека.
Ако предложението, което съм направил аз, пък и група народни представители, в момента картината е следната. До 100 жители имат 1548 населени места. Вижте, не е малка цифрата. Те може да са малки като население, но това е част от България в края на краищата. Но все пак нашето предложение е кметове на кметства да бъдат избирани в селища с над 100 жители. Мисля, че е разумното. Само ще посоча разумната цифра, че няма да се провеждат избори в 1548 села, но все пак това е около 25%. Противното означава половината – над 51% от населените места няма да могат да си избират кметове.
Затова мисля, че разумът - и държавническият, и човешкият, и демократичният - изисква поне това, което съм предложил и отстояваме не само в това Народно събрание, и в предишните народни събрания, ако си спомняте. Всъщност това не е нищо ново, дами и господа. Преди последната промяна избори се провеждаха във всички населени места с над 100 жители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: И аз благодаря, господин Корнезов.
Господин Осман, виждам, че искате да реагирате на това изказване.
Заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов! Възниква един въпрос, ние споделихме с колегите. Законът за административно-териториалното устройство мина преди няколко дни. Той вече е пуснат като процедура за публикация. Не зная дали е тук или е стартирала. Колегите да помислим много внимателно какво ще стане, дали изобщо може да се подложи на гласуване. Ако се подложат на гласуване подобни текстове, кое гласуване е меродавно? – Законът за административно-териториалното устройство, който гласувахме и сега процедурата е тръгнала или пък ще тръгне, отделен закон. В момента аз лично съм затруднен дали изобщо е възможно да се подложи на гласуване. Нека по-опитните колеги юристи да ни кажат какво става, ако мине едно гласуване или не.

Искам да обърна внимание, че когато обсъждахме този закон, аз се учудих, че в залата нямаше интерес от почти нито една парламентарна сила.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Защото никой не очакваше тази ревизия.
Ремзи Осман: Аз не знам какво сте очаквали, господин Стоилов, но в залата, в интерес на истината тогава, когато обсъждахме закона, ние носим съответната отговорност. Тогава имаше предложение на комисията за друга бройка. Защо тогава всяка политическа сила не е изразила своята позиция?
Не е въпросът искаме ли или не. В края на краищата сме народни представители и това е големият въпрос, господин председател. Вече има един гласуван текст и то в другия закон. Какво става оттук нататък, нека колегите да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Ремзи Осман с основание поставя този въпрос. Разбира се, с основание и е вярно, че при гласуването на тази норма, където уж имахме съгласието за 100 жители, без дебати, само прочитайки текста, без изказвания с гласуване се стигна до приемането на 250 жители. Това е вярно. От юридическа гледна точка е вярно, че имаме приета правна норма в Закона за административно-териториалното устройство числото 500 да стане 250. Това е, вярно е, приета е.
Но безспорно за мене е, че правото на Народното събрание в един по-късен момент е да може да промени приет вече текст. Никаква пречка няма от правно-техническа гледна точка това да стане с едни Преходни и заключителни разпоредби точно така, както сме го направили още при първото четене.
Междупрочем, ако отворите стенографския протокол при обсъждането на първо четене, аз също посочих, че от правно-техническа гледна точка би следвало да стане с едни преходни правила към Закона за местните избори, където всъщност му е мястото.
Затова аз не изпитвам юридическо смущение, че можем да изменим един вече приет закон, макар и още непубликуван. Даже едно още по-силно основание: след като е публикуван и влязъл в сила, ние можем да го променяме, а мисля, че е още по-силен аргументът, когато той даже не е влязъл в сила.
Господин председателю, трябва да се подложи на гласуване. Мисля, че това което се постигна в комисиите – и в Комисията по правни въпроси, и в Комисията по местно самоуправление и местна администрация, е да дадем възможност лицата в населени места над 100 жители да си избират кметове. Това е справедливо и мисля, че трябва да си държим на думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Корнезов.
Думата има господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Към този въпрос се връщаме, защото според мен и моите колеги от левицата той беше несполучливо решен по повод изменението в Закона за административно-териториалното устройство. На първо четене ние обосновахме своето становище, че трябва да се възстанови прекият избор на кметове в населените места над 100 жители.
При второто четене това, което каза господин Осман, е така: нямаше разисквания по текста и вероятно много от хората са се предоверили на съгласието, постигнато в Комисията по местно самоуправление. Същото беше становището и в Комисията по правни въпроси и единствената причина в доклада на комисията да се предлага този текст да отпадне е, защото се предпоставяше неговото положително решаване със споменатото съдържание в другия закон.
Затова ние трябва да се обърнем към решаването на въпроса по същество, а не сега да използваме като аргумент факта, че е извършено едно гласуване, което ощетява голяма част от хората. Разбрахте от колко населени места са, но не мога да цитирам за колко жители в абсолютен брой става дума.
Така или иначе, ако ние говорим искрено за развитие на местното самоуправление, не би трябвало да ограничаваме възможностите за гласуване, защото с нищо почти няма да се затруднят и оскъпят изборите. Във всяко едно от тези населени места има избирателни секции, има избиратели комисии. Необходимо е просто да се сложат няколко бюлетини в повече за избор на кметове в тези населени места. И мисля, че няма защо никоя от политическите сили да се опасява. Ако те нямат свои организации в тези населени места, хората сами ще поискат от тях да се излъчат най-подходящите и те ще могат по този начин също да намерят своето място в политическия живот, ако наистина са намерили или подкрепили такива хора.
Затова без да слагаме някакви формални пречки, аз ви призовавам за пререшаване на този проблем по същество. Както спомена и господин Корнезов, този закон е последващ. Той може да коригира само числата в предишния, а и всички юристи знаят принципа, че новият закон отменя стария, когато те са в една и съща материя. Тоест, дори и да не правим тази промяна формално в другия закон – в случая става дума за промяна в Преходните разпоредби, препращащи към другия закон, няма никакъв проблем тази корекция да бъде направена. Тя няма да забави или затрудни организацията на изборния процес.
Затова аз апелирам това постигнато съгласие да бъде възстановено, но не толкова заради нашата воля, която е била изразена на един предишен етап, а заради волята на всички тези граждани, които освен това, че имат някои допълнителни трудности, живеещи в тези населени места поради това, че те имат по-затруднен транспорт, по-лошо здравеопазване, по-трудни условия за осигуряване на доходи, поне да не им се отнема възможността те да влияят при определянето на хората, на които възлагат отговорности за управлението на тези населени места.
Затова мисля, че ако се постигне споменатото решение, ще се възстанови едно право, което съществуваше и призовавам особено народните представители от НДСВ и ДПС да направят и другата стъпка, а не полустъпката оттам, където ни върна СДС по конюнктурни причини и видяхме, че те не доведоха до нищо. Ние и предишния път гласувахме за 100 души, но само нашите гласове не са достатъчни. Затова направете това решение и мисля, че то може да ви донесе повече полза, а няма да ви донесе някакви допълнителни рискове извън тези, които вие вече знаете, че носите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Стоилов.
Реплика на господин Стоилов от господин Осман. Заповядайте!
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Аз споделям аргументите, но поради простата причина само заради това, че съм избран за председател на комисията от Вас, бих искал още един път да взема отношение и не по същество да Ви репликирам кое е правилно – дали да има избори в населени места със 100 души или 250.
Имам въпрос. Другият закон не е публикуван. Кой закон ще се публикува по-рано? Опитни юристи сте. Законът за териториалното и селищно устройство за един-единствен параграф стои. Тук е Законът за местните избори. Ако бъде публикуван Законът за местните избори, а след това другият по-късно, пак няма да е в сила. Просто трябва да се изчисти. Ние сме в една процедура, в която аз малко трудно виждам как може да се изчисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Осман.
За дуплика – господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Осман, единственото неудобство е, че първоначално ще се публикува приетият текст за 250 души, а след това ще се публикува текстът за 100. Мисля, че ние всички можем да спазим тази последователност, защото онзи закон беше приет преди няколко дни, той не е публикуван и предстои неговото публикуване. Мисля, че никой няма да злоупотреби нито от администрацията и ръководството на парламента, нито от президента и неговата администрация, за да направи това разместване, така че аз бих го окачествил като опит за някаква злоупотреба с волята на Народното събрание. Ако ние тук съберем тази воля, за да пререшим това несполучливо решение, смятам, че този въпрос е много малък, за да не се възприеме и за да създаде някакви пречки.
Така че всичко това е решимо, стига да има желание и убеденост, че ние трябва да направим крачката, която отговаря на интересите и очакванията на жителите на тези населени места. И аз ви призовавам към това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Думата има господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам на проблема, който помоему не е толкова значим – дали ще се гласува за кметове в населени места с над 100 души или над 250. Аз ще се спра на един проблем, който е по-значим помоему и ако господин Корнезов преди малко каза, че той не виждал и нямал никакви смущения от правна гледна точка, аз съм направо ужасйн от правна гледна точка какво ни се предлага. Ужасйн съм!
Защото това е един прецедент, който ако ние го приемем ще има толкова обществено опасни последици, много повече отколкото това дали ще се гласува за кметовете в едно село от един човек, примерно, както каза господин Ралчев. Нямам нищо против и в това село с един човек той да гласува и да си избере кмета, но не е в това проблемът.
Не може, когато ние сме приели основния закон, а основният закон, който решава този въпрос е Законът за административно-териториалното устройство на Република България – как е приет, защо е приет, защо е имало обсъждане, защо е нямало обсъждане, това е без значение. Народното събрание в тази пленарна зала го е приело на първо и на второ четене. И е приет с над 250 души да си избират кметовете. И сега в един друг закон, който макар и да има отношение към онзи, основният, има разпоредба за изменение и допълнение на основния.
Какво изменяме ние точно? Ние нямаме закон, та да го изменим, господин Миков. Нямаме закон, който да изменим, защото ние нямаме влязъл в сила Закона за административно-териториалното устройство на Република България, в който да се постановява, че за над 250 души населени места се избират кметовете. Ние нямаме този закон, защото не е обнародван. Той не е влязъл в сила, още не е факт.
Какво изменяме ние? Какво показваме ние с нашата добра воля, господин Стоилов? Показваме, че Народното събрание няма воля? Че днес има воля една, след два часа има друга воля. Ами, по същия начин ние можехме да прегласуваме предложението на господин Червеняков и макар да се прие вчера да няма районни кметове, сега да приемем разпоредби, с които постановяваме какво ще правят комисиите при избор на районни кметове. Ами, това са правни абсурди! Защо трябва да правим една анархия?
Аз уважавам Вашата способност отново да пледирате по един въпрос, който вече е решен, макар и решен със закон, и отново да пледирате и да излизате на трибуната. Това е добре. Това го признавам, но не ми призовавайте да правим анархии и да правим неща, които просто за мен са недопустими. И аз призовавам, моето процедурно предложение е изобщо да не подложим на гласуване тази разпоредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: За реплика думата има господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Пенчев, малко да Ви разширя основанията за ужасията! Ами, мнозинството приема Закон за водите, след като има цял законопроект, общ, който е закъсал някъде в комисиите от преди година време и миналата седмица тук приемаме закон, в който, не знам, сигурно от вас има и други вносители – минал по цялата процедура и в един момент се появява втори законопроект.
Така стана и по приватизацията. Прие се един закон, а тези, които бяха приети с доклади на второ четене… Не знам тогава ужасявахте ли се или само сега се ужасявате, защото така образно се изразихте, към едно мисля, съвсем конструктивно предложение за решаване на съвсем важен проблем на хиляди хора, които искат да си избират кмет. Така че въпросът е искате ли или не искате да намерим решение?
Ако не се иска решение, нека се мине към гласуване и да разберат тези хора, че поради нежеланието за решаване на този проблем, той не е решен, а не защото е имало някакви други пречки от типа на процедурните.
Ако се разровим в историята само на това Народно събрание, основанията на Вашето ужасяване ще Ви изправят мустака съвсем! (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: За реплика има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Уважаваният от мен господин Пенчев точно седем пъти повтори, че е ужасйн! Ужасйн!
А аз съм ужасйн от демократичността на колегата Пенчев, който иска да лиши половината от населените места в България да си изберат пряко кметове. Ако ние тук имаме добрата воля и съзнанието, че ще дадем право на населените места с над 100 жители да си избират кметове, няма от какво, господин Пенчев, да се ужасявате, а натиснете зеленото копче и дайте право на хората да си избират тези, които всъщност са кметовете на техните населени места. И без ужаси! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За трета реплика думата има господин Гиньо Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Господин председател, така говорите, че аз не знам кому шептите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз говоря с цялата сила на гласа си.
Гиньо Ганев: Аз и друг път съм казвал, че едно от качествата на председателя на парламента по класическа теория е да има висок, ясен глас и да владее залата. Шегувам се. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Аз не знам какъв е гласът ми, господин Ганев, и какво не харесвате в него?
Гиньо Ганев: Господин Пенчев, това е вярно – текстът е гласуван. Само че залата трябва да си спомни за собствен срам как той е гласуван, когато дойде някой представител на мнозинството и всички излязоха вън да видят кои ще бъдат новите министри. И в залата нямаше никой – нито “за”, нито “против”.
Има една комисия, която има решение да подкрепи 100-те души, но някой казал друго. Знам кой го е казал. Искам някого да попитам, господин Дончев, как измервате цифрите, числата – 250, 500, 1000? Какво Ви водеше към това?
Има един принцип, който трябва да господства тук. Това е принципът на пряката демокрация! Мен ако питате, 5 души да има в едно село, изборът трябва да бъде пряк.
Нашият срам е и от друго. Нашият срам е и от това, че сме пропуснали даже конституционно второто ниво на самоуправлението също да бъде изборно. Превърнахме областните управители в удължена ръка на централната власт. Дойде един предшествал режим, но друго мнозинство изведнъж за някакво административно удобство да бъдело 500 души. Какви изчисления са тези?
Ако говорим за принцип, няма място за конкуренция на цифри, но има една комисия, преценявала е много предложения, толкова много законопроекти, стигнала е до числото 100. Вие знаете ли, че до такава степен не беше, господин Пенчев, ясно какво се е приело, че в цялата страна се говореше: да, най-после селищата с по 100 души ще имат… Как ще го обясните Вие? С тези ли аргументи: "Този е минал спор, решено е това?"
Добре, ще ви кажа, че не е публикувано в “Държавен вестник”. Нямаме ли право на разкаяние и защо? Кой господства? Кой е суверенът тук? Ако е народът – кой е неговият представител? Парламентът. Толкова ли е трудно? Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Сега очевидно проблемът не е в моя глас, защото няколко пъти натиснах звънеца и господин Ганев не реагира. (Весело оживление.)
Господин Пенчев, искате ли дуплика?
Само искам да предупредя залата, че току-що стана 15,54 ч. А след 6 минути трябва да закрия заседанието, т.е. няма да приемем окончателно закона.
РЕПЛИКА: Добре, ще спрем часовника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Добре, интересно предложение.
Заповядайте, господин Пенчев.

Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, по повод на Вашата реплика, че имало много минали грешки, много нарушаване на процедурите в този парламент и в минали парламенти – сигурно е така. Но за мен това не е аргумент да нарушаваме отново правилника.
Що се отнася до господин Корнезов – не, аз не лишавам никого от никакви права. Едва ли моят глас е решаващ. Аз дори не помня дали съм бил в залата, когато се е гласувало това и евентуално как съм гласувал.
Аз искам Народното събрание да си гледа работата по правилата, които самото то си е приело. Започнем ли да нарушаваме собствените си правила, не знам какъв суверен ще бъдем ние и как ще упражняваме тази голяма власт, която ни дава Конституцията.
На господин Ганев само ще благодаря за това, което каза, когато започна своето изказване – че текстът наистина е гласуван. Господин Ганев, аз Ви благодаря и съм много щастлив, че Вие като превъзходен юрист подкрепихте моето становище. Благодаря. (Приятно оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: По този текст за изказване има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа юристи в този парламент! Този път ще подкрепя господин Пенчев. Престанете да правите глупости само и само да използвате възможност да се представите пред избирателите. Това не е адвокатската банка, а трибуната на Народното събрание. Тук се пишат законите. Недейте да правите неща, които след това ще започнат да изглеждат смешни.
Чета текста, който ще приемем при закон, приет само преди два дни. Първия път намалихме от 500 на 250. Аз съм за 100 бройки, но ги намалихме на 250. Сега ще гласуваме текст от 500 да ги намалим на 100. Значи когато излезе и се публикува законът, те вече са 250, но ние от 500 ги намаляваме на 100. Ами ако стане така, че президентът – тъй като отлично знаете каква е процедурата, върне предния закон, а този го пусне, след което Народното събрание натисне и върне обратно нещата, знаете ли каква какафония ще направим?! Абсолютно ви е известна! Тук вече не са политическите моменти, господа юристи. Помислете малко за това, че всички ние тук, народните представители, създаваме законодателство, и колкото и да ни е приятно да се харесаме пред нашите избиратели, действително трябва да си посипем главата с пепел, защото някои хора натиснаха копчето "за" – за 100, но мнозинството беше на друго мнение. Сега тези от мнозинството, които се опитват да си изчистят чистата съвест, създават прецедент в Народното събрание.
Аз ще кажа на господин Пенчев – да, има много такива прецеденти. Един беше вчера, с който с един закон създадохте една норма за парламентарни партии, а в Закона за политическите партии имаше друга норма. Но това е отделен въпрос. Да, мнозинството прави това, но нека в края на работното време да не правим неща, които всички отлично знаем. Може да се пусне законопроект за изменение и допълнение, но нека бъде направен по принципите, по които работим в Народното събрание. Да, аз ще натисна "за" 100 тогава, когато няма да създам прецедент в нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не виждам повече воля за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 52, против 125, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов, по което се разгоря този дълъг дебат. То не е подкрепено от комисията.
Любен Корнезов (КБ, от място): Но е подкрепено от хората в залата и от хората отвън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 48, против 124, въздържали се 2.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: По § 43 има предложение на вносителя и идентично предложение на народния представител Борислав Ралчев, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 43:
"Допълнителна разпоредба
§ 43. Навсякъде в закона думите "Централна/та комисия за местни избори" се заменят с "Централна/та избирателна комисия за местни избори"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ралчев, подкрепено и от комисията, за § 43 – последен параграф за този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Съобщения:
Поради удълженото заседание на Народното събрание на 23 юли 2003 г., заседанието на Комисията по икономическата политика ще се проведе от 16,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание при същия дневен ред.
Постъпил и се раздава обобщен проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави предвид срока за писмени предложения.
На 24 юли, четвъртък, от 14,00 ч. в сградата на пл. "Народно събрание" № 2, зала "Изток", ще има извънредно заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Отлага се заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, насрочено за 24 юли 2003 г., от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по култура ще заседава извънредно на 24 юли, четвъртък, от 14,00 ч. в зала "Огледална" в сградата на Народното събрание на пл. "Народно събрание" № 2.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 24 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в сградата на пл. "Ал. Батенберг" № 1.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:

Величко Клингов

Иво Цанев


Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи