Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-09-03

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов 
Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, откривам първото заседание от новата парламентарна сесия! Искам да пожелая на всички вас успешна работа! Да бъдем всички здрави, за да можем да изпълним нашата мисия!
Уважаеми народни представители, първо, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на парламента за 3 – 5 септември.
Противно на правилото, че всяко първо заседание на месеца парламентарните групи имат възможност на ротационен принцип да предлагат точки от дневния ред, за първи път, поне в работата на Тридесет и деветото Народно събрание, всички парламентарни групи – и петте парламентарни групи, са направили едно и също предложение по ал. 7 на чл. 40, а именно:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
След това предлагам на вашето внимание следните точки:
2. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
4. Първо четене на законопроекта за обществените поръчки.
5. Ново обсъждане на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приет от Народното събрание на 30 юли 2003 г. и върнат с Указ № 305 на президента на републиката.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
7. Второ четене на законопроекта за далекосъобщенията.
8. Второ четене на законопроекта за управление на отпадъците.
9. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за програма за работата на Народното събрание.
Гласували 197 народни представители: за 197, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Междувременно е постъпило предложение по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник за включване като точка от дневния ред за работата през седмицата на проект за Закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносители са народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за включване като точка в дневния ред за седмицата.
Гласували 197 народни представители: за 106, против 81, въздържали се 10.
Тази точка от дневния ред се приема и се включва в програмата.
Господин Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз мисля, че залата не разбра какво гласуваме в този тържествен ден. (Оживление.)
Затова предлагам да се прегласува тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов за нова точка в дневния ред – проект за Закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 208 народни представители: за 98, против 101, въздържали се 9.
При прегласуването тази точка не се включва в програмата.
Уважаеми народни представители, искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 30 юли до 2 септември 2003 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Валери Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове. Вносители – Румен Овчаров и Младен Червеняков. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители – Мария Дикова, Янаки Стоилов и Любен Корнезов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител – Моньо Христов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Димитър Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Йордан Памуков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагащи са Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм” и със седалище Банско. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – транзитни пътища lV” – първа фаза. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител – Нонка Матова. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Нонка Матова. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми народни представители, това бяха законопроектите и проекторешенията за периода от 30 юли досега.
Господин Пенчев, заповядайте за процедурно предложение.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз няма да мотивирам моето процедурно предложение, защото смятам, че мотивите са ясни на всички. Правя предложение днешното заседание да бъде пряко предавано по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има процедурно предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 183, против и въздържали се няма.
Предложението се приема, което означава, че могат да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вчера се простихме с акад. Николай Тодоров – председателя на Седмото Велико Народно събрание. Академик Тодоров възглавяваше българския парламент в дните, когато му бе възложено да изпълни историческата задача да приемем новата Конституция на Република България, призвана да й осигури мирния преход към демократично общество. Нека и в тази зала, откривайки есенната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание, да отдадем почит към паметта на акад. Николай Тодоров с едноминутно мълчание. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.) Благодаря ви.
Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, преди да започнем с приетия дневен ред, по традиция се правят изявления от името на парламентарните групи.
Искам да поканя председателя на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори господин Станимир Илчев на трибуната. Заповядайте, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Започваме нова сесия на Тридесет и деветото Народно събрание и какъв ще бъде нейният финал, зависи до голяма степен от това начало. Основни политически цели, които си поставяхме през последните две години, вече са изпълнени. До постигането на други от тях вече сме твърде близо. Пълноправното членство на България в НАТО е въпрос на броени месеци. За пълноправно членство в Европейския съюз получихме датата 2007 г., пътна карта и партньорство за присъединяване, които ни дават възможност да постигнем ефект, доказан в другите европейски страни.
Управляващото мнозинство на Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи продължава активно да изпълнява ангажиментите си за подобряване на законодателството, за подобряване на икономическата среда и за стабилно развитие на страната.
Днес ние подреждаме парламентарното поле за една изключително важна битка. Оставащите четири месеца до края на годината са решаващи. От нас зависи приключването на преговорния процес по евроинтегрирането ни през 2004 г. Всички институции в държавата са мобилизирани максимално, но голямата тежест ще падне върху Народното събрание именно през тази сесия. Всеки следващ пленарен ден трябва да бъде част от едно общо усилие за успешен завършек на най-належащото по синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Оценката за напредъка на България в редовния доклад на Европейската комисия ще отрази мащабите и качеството на нашата работа, а това значи количествата енергия, професионализъм и отговорност, които ще влагаме в нея.
Това, че започваме със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България в частта за съдебната власт, е доказателство, че процесът на реформиране на държавата е необратим и става реалност вследствие на последователна политика. Доминиращото очакване е да изпълним тази задача до края на м. септември. Важно е да си самоналожим висок темп и удвоена дисциплина, да се самоограничим спрямо реторични изкушения и популистки действия в светлината на предстоящите местни избори.
Позволете ми да подчертая, че след този кратък период ще отчетем не просто публикуване в “Държавен вестник” на закони, а съвкупност от нови параметри на социалната среда, на пазара, на финансовия сектор, на гражданското общество и на взаимодействието ни с външния свят.
Законопроектите за държавния служител, за Гражданския процесуален кодекс, за Наказателния кодекс, за обществените поръчки, а също така за енергетиката и енергийния пазар, за далекосъобщенията, за регионалното развитие и още една дузина законопроекти ще станат носещите елементи на отделните национални стратегии и лостове за довършване на административната и образователната реформа, за преобразяване на приоритетни сектори, за постигане на по-добро здравеопазване, сигурност, ред и развитие.


Сегашната ситуация съдържа повече от всякога огромни шансове. Теоретично тези шансове са в нашите ръце. Никой няма да ни прости, ако ги пропилеем. Политически отговорно и патриотично би било единствено поведението, което изключва рецидивите на непредизвикана идеологическа конфронтация и което не плаща данък на по-стари и по-нови междупартийни вражди и тънки сметки. Народните представители от Парламентарната група на НДСВ предлагат да излезем на това парламентарно поле през есента на 2003 г. с най-добрите си качества на законодатели и на граждани, с най-добрия продукт на нашите политически централи и да предоставим дори скрития резерв на всяка политическа формация в полза на жизнените цели на обществото. Ние се надяваме, че тази формула е постижима и че прилагането й ще формира нов по-голям капацитет на парламента.
Нека да докажем, че не е невъзможно интензивната размяна на гледни точки и взаимни критики да бъде основа на продуктивна парламентарна работа и на модерна законодателна конкретика вместо щумен фон на партийна самореклама. Няма как да убедим българските избиратели, че тяхното битие е първостепена грижа в българския парламент, ако през всеки следващ ден в тази зала не се постигат такива резултати, от които се нуждае една държава с бъдеще и всички нейни граждани, и ако не гарантираме с работата си стандартите на прогреса. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили има думата нейният председател госпожа Надежда Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! В началото искам да изразя разочарованието си от отсъствието днес в тази зала на министър-председателя на България и то в ден, в който ние ще променяме Конституцията. За нас това е много лош знак на неуважение както към Народното събрание, така и към този акт, за който чувам иначе от мнозинството такива добри думи.
В началото сме на поредната парламентарна сесия след двегодишно управление на мнозинството на НДСВ и ДПС с активната подкрепа на Българската социалистическа партия - управление, което се превърна в най-голямото разочарование за българското общество в началото на демократичните промени, управление, което чрез лъжа и надменност предаде държавата отново в ръцете на неясни олигархически структури, безсилна да се справи с организираната престъпност. Независимо от нашите оценки, ясно е, че най-обективната оценка ще бъде дадена съвсем скоро от българското общество на предстоящите местни избори в края на октомври, под чийто знаменател ще премине и този политически период.
За съжаление, нежеланието на управляващите за конституционни и законодателни промени по отношение на местната власт, както и хаосът, който те създадоха с късните и повърхностни промени на избирателния закон, няма да дадат нови възможности на местното самоуправление и превърнаха управленската децентрализация в поредния фарс.
За нас основните краткосрочни приоритети са свързани с предстоящите промени в Конституцията по отношение на съдебната власт и необходимите законодателни промени, насочени към ограничаване на невижданата досега престъпност. Макар винаги да сме защитавали принципа за конституционосъобразност, Обединените демократични сили с негласуването на настоящата Конституция през 1991 г. показаха, че тя няма да създаде предпоставки за максимално доброто функциониране на институциите от държавната власт. За съжаление, оказахме се добри пророци. Радваме се, че една година по-късно след като Обединените демократични сили внесоха своите идеи за Конституцията, днес това е вече консенсус от всички политически сили и днес ще започнем с малката, бих казала, още твърде незначителна и недостатъчна стъпка на промените на Конституцията. Ето защо ние намираме, че законопроектът за Конституцията е, както казваме, първа стъпка, която трябва да бъде последвана от още по-радикални промени, за които ние апелираме много отдавна.
Що се отнася до законодателните промени, свързани с ограничаване на престъпността, то в това отношение усилията очевидно трябва да бъдат насочени към ускоряване на наказателния процес, но не за сметка на конституционните права на гражданите. СДС ще внесе нови предложения за постигането на тази цел. Никакви законодателни усилия обаче не могат да заменят липсата на воля у правителството и хаоса, който то създава в отношенията с органите на съдебната власт. Никой освен самата изпълнителна власт не може да преодолее очевидното безсилие, а може би и зависимост от големите организирани престъпни групи в страната. Ето защо в края на миналата сесия, по време на вота на недоверие към министър-председателя, ние заявихме и оценката си за това управление, а то е, че то е вече опасно за страната и че единственият демократичен изход са предсрочни парламентарни избори.
СДС ще продължи да настоява и през тази сесия да се усъвършенстват законодателните механизми за контрол и публичност на доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности, както и за усъвършенстване на процедурите при несъстоятелност на търговските дружества, включително и за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. Ще настояваме да се разгледа внесеният от нас пакет от предложения за допълнение на приетия на първо четене избирателен кодекс за въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система още на следващите парламентарни избори. Ще внесем пакет от предложения за промени на бюджетния закон и данъчните закони, насочени към облекчаване и насърчаване на дребния и средния бизнес, защото така наречената данъчна революция просто не се състоя. Необходимо е да продължи и започнатият процес от правителството на Обединените демократични сили за намаляване на данък печалба. Необходимо е да се намали тежестта на патентните търговци, които са на ръба на оцеляването. Ще предложим и намаляване на високата осигурителна тежест, която силно намалява покупателната способност на гражданите. Ще настояваме правителството да предложи и конкретна програма за преструктуриране на болниците, за намаляването на техните дългове, както и за спиране на процеса на срив на Националната здравноосигурителна каса.
Несъмнен приоритет в момента за цялото общество е проблемът, който беше създаден в земеделието - очевидната зърнена криза. Некомпетентността в политиката на земеделието доведе през последните две години до парализиране на земеделските производители. В резултат на това през есента на 2002 г. се засяха 4 млн. дка по-малко площи с пшеница. Истината беше спестена на българските граждани. От сто години насам тази година е най-слабата реколта от зърно по данни на Статистическия годишник. Официалната информация на Министерството на земеделието и горите е за 2 млн. 195 хил. т реколта. Дори и по време на войните, когато са сяли и жънали жените и децата на България, реколтата е била по-голяма. Ще настояваме за пълен отчет и спешни мерки за преодоляване на кризата.
По времето на настоящата парламентарна сесия ще изтекат прословутите 800 дни, през които Симеон Сакскобургготски и неговото правителство трябваше рязко да подобрят по магически начин живота на българите. Дано тъжната констатация, че чудото не се случи, да ни накара да повярваме повече в собствените си сили и възможности. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата нейният председател господин Сергей Станишев. Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри (двама), уважаеми дами и господа народни представители! По стара традиция в началото на всяка парламентарна сесия лидерите на парламентарните групи заявяват своите приоритети в новия политически сезон. Кое ми прави впечатление в началото на този политически сезон? Прави впечатление, че изказванията не са слушани от никого, специално от другите парламентарни групи, което е една илюстрация на днешното състояние на Народното събрание. Когато започна работата този парламент, имаше сериозни надежди за това, че най-накрая ще се преодолее конфронтацията, партизанщината, ще се търсят общи пътища за извеждане на България от проблемите, пред които се изправят гражданите на нашата страна. Две години по-късно вече никой не си прави илюзии, че новото време, че управлението на НДСВ за 800, за 1600 или 3800 дни ще промени каквото и да било в състоянието на страната. Затова именно е толкова ниско доверието и към правителството, и към управляващото мнозинство. Защото присъединяването към Европейския съюз, към НАТО, разбира се, че са национални приоритети, но на първо място управляващите трябва да водят преговорен процес със собствените граждани, да се обърнат с лице към реалните проблеми и да ги решават.
Ролята на парламента е голяма и Коалиция за България естествено ще подкрепи всички необходими законодателни промени за решаване на истинските проблеми, които вълнуват хората – и в борбата срещу престъпността, и за реална реформа на съдебната власт, и за промени в Конституцията, които са свързани със съдебната власт, и за решаване проблемите на земеделието. Само че това не е достатъчно, тъй като законите в България се променят едва ли не всяка парламентарна сесия. Проблем е обаче, че те не се изпълняват. Ако се обърнем към един от най-острите проблеми – този със съдебната система и изпълняването на законите – ще видим, че Наказателният кодекс в страната е променян 31 пъти от 1990 г., Наказателно-процесуалният кодекс – 27 пъти, гражданско-процесуалният кодекс – също 27 пъти. А резултатите са такива, че хората вече не отиват да се съдят, защото не вярват, че нещо може да се промени и да се реши реален проблем чрез съдебната система.
Същото важи и за дейността на Министерството на вътрешните работи и за всяка една област. Много от политическите сили в дясното пространство заявяват, че проблемите в страната са в Конституцията и тя се нуждае от ревизия, от коренна промяна. Само че ако погледнете внимателно, проблемът е именно в това, че самата ни държава не изпълнява повелите на българската демократична и социална Конституция. Това са истинските проблеми и днешното мнозинство, и днешното правителство все по-ясно показват, че те не се съобразяват с дневния ред на обществото.
Когато се говори за отговорността на политическите сили, аз питам управляващото мнозинство: Каква е вашата отговорност, след като в продължение на повече от 8 – 9 месеца ние нямаме законосъобразна институция за защита на конкуренцията като основна институция в една пазарна икономика? Каква е вашата отговорност, след като от четири месеца не можем да изберем управител на Народната банка? Каква е отговорността на НДСВ пред България и пред света, след като фактически нямаме управител на Валутния борд?
Това са реални и съществени проблеми. Всички чакат отговор, но вече с все по-малко надежда. Защото мнозинството е затънало в решаване на собствените си проблеми. След промените в кабинета министър-председателят изчезна от хоризонта и не се обръща към най-острите проблеми на страната. Вместо това се разиграват драми, бих казал, псевдодрами с оставки, които се подават и оттеглят и които вече се превръщат в цирк. Това е тъжната реалност. В този парламентарен сезон Коалиция за България ще прави всичко възможно за една опозиция, за да накара парламентът да се обърне към това, което вълнува хората – проблемите в съдебната система, развитието на българската икономика, осъществяването на реален контрол от страна на Народното събрание по отношение на приватизационните сделки, които са замислени от управляващите и правителството. Защото ние имаме сериозни съмнения за липса на прозрачност, на ясни мотиви и за липса на изгода за обществото от тези сделки, които са замислени. На първо място е сделката с БТК, където е създадена такава юридическа каша, че вече и специалистите не могат да се ориентират, камо ли гражданите да разберат какви са истинските мотиви.
Ние ще инициираме редица и законодателни промени, и действия на изпълнителната власт, които ще бъдат предложени от опозицията за борба с организираната и масовата престъпност, за да могат гражданите да се чувстват по-сигурни, по-спокойни в нашата страна. Ще се обърнем с лице към проблемите на земеделието, в което са заети повече от 25% от българските граждани, и ще предложим наши конкретни виждания. За пореден път ще инициираме и социални закони, само че очакваме действителен, реален най-накрая конструктивизъм от управляващото мнозинство, от новото ръководство на парламентарната група на НДСВ, за да не се окаже за пореден път, че хубавите, сладките декларации са само една приказка. А на приказки в България вече никой не вярва!
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата заместник-председателят господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Предстоящата есенна сесия на Народното събрание е поредната, която ще протече под знака на продължаващо покриване на интегративните критерии на Европейския съюз и НАТО. Неслучайно над 20 законопроекта, които са пряко свързани с преговорния процес, ще се ползват с абсолютен приоритет. От тяхното качествено изработване и срочно приемане пряко зависи както оценката в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, така и успешното приключване на самия преговорен процес най-късно до средата на следващата година. С други думи, предстои една напрегната сесия, през която трябва да се работи не просто много, но и качествено. От българския парламент се очаква да създаде нормативната база за необратимо модернизиране на страната и затова списъкът от законопроекти засяга най-различни сфери и обществени отношения – от насърчаване на научните изследвания, висшето образование, ГПК, общественото здраве, рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите, предотвратяването на дискриминацията, далекосъобщенията, енергетиката, обществените поръчки, държавния служител и други и се стигне до управление на отпадъците.
Но като отчита реалните възможности на България и сферите, в които страната ни следва задължително да се превърне в конкурентоспособна, Движението за права и свободи поставя специален акцент върху пакет законопроекти от областта на земеделието и горите. Наред със законопроектите за ветеринарно-медицинската дейност, за животновъдството и други, които са още от лятната сесия на Народното събрание, през тази вече не търпят отлагане законопроектите за създаване на национална горска компания и най-вече законопроектът за национална компания “Земя”, чрез която се създава адекватна на българските условия нормативна база за комасация на земята и се улесняват процедурите за закупуване на земя от инвеститори.
Екипът на министърът на земеделието и горите, Министерският съвет и мнозинството като цяло за първи път не просто говорят за комасацията, без която е немислимо модернизирането на земеделието, а и ще предприемат реални и конкретни стъпки за осъществяването на тази изключително трудна задача.
Разбира се, има сфери, в които осъществяването на реформите не ще се случи само с ресурсите на обикновени закони. Неслучайно тази сесия на Народното събрание е знаково натоварена с предстоящото изменение на българската Конституция. Бидейки далеч от мисълта, че тези четири текста, които, убеден съм, днес ще бъдат гласувани с консенсус в пленарната зала, ще решат всички проблеми на съдебната система, каквито са очакванията на българските граждани, аз считам, че днес ние правим една много важна стъпка за начало на реформите и в тази възможно най-болезнена сфера на българското общество.
Уважаеми дами и господа! Движението за права и свободи съзнава, че тази сесия на Народното събрание ще носи знака на други две събития – това са предстоящите местни избори и през тази сесия предстои да се приеме Законът за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
И ако не е работа на Народното събрание да провежда местните избори, а да създава условия за тяхното демократично и честно провеждане – задача, която ние вече изпълнихме с измененията в Закона за местните избори, то считам, че абсолютно задължение на този парламент е и през тази сесия да работи за създаване на нормативна база, която ще позволи на общините наистина да се превърнат в органи на местното самоуправление с реална финансова независимост. Иде реч за продължаване на работата по финансовата децентрализация, без която е немислимо българските общини да бъдат готови за 2007 г.
Що се отнася до законопроекта за държавния бюджет. Като реплика на писанията през август месец, Движението за права и свободи счита за необходимо да заяви, че ще работи за бюджет, който задължително, повтарям, задължително ще съхрани макроикономическата стабилност. Движението за права и свободи не е за разюздан бюджет, не е за безконтролно развързване на кесиите, защото този сценарий и театър вече сме го играли и знаем какви бяха резултатите. Но, изхождайки от базовата убеденост, че валутния борд няма алтернатива, че макроикономическата стабилност няма алтернатива, ние казваме още нещо: а именно, че е време значително по-активно да се използва данъчният, инвестиционният и фискалният инструментариум, така щото макроикономическата стабилност да се съчетае със създаване на условия за реален ръст на реалната икономика. И ние ще настояваме в този бюджет тези елементи да бъдат застъпени.
Така дефиниран приоритетът обаче по-скоро изглежда като една свръхполитическа задача, която наистина не е по силите на обикновеното чиновническо мислене. Необходима е политическа воля и капацитет през 2004 г., да престанем да се оправдаваме с наследството и да предложим бюджет, който не просто ще съхрани макроикономическата стабилност, но наистина ще създаде условия за по-висок растеж и по-висока заетост. Всичко това, съчетано с продължаване на добрата политика за активни мерки на пазара на труда, в резултат на която данните за първите шест месеца сочат, че значително по-успешно се пълнят осигурителните каси, ще осигури реализирането на приоритета на приоритетите – реформите най-сетне да се почувстват и по джоба на българските граждани.
Уважаеми дами и господа, в заключение, фактът, че нито един от огласените приоритети от всички парламентарни групи в тази зала не прозвуча днес като новина, всъщност е добрата новина. Това е свидетелство, че демократическият процес в страната вече се нормализира. Пък и българският гражданин и гражданското общество като цяло вече са със завишени очаквания и те отдавна са изработили своите не толкова дейностни, а по-скоро резултативни критерии. Ние днес не бихме могли да изкажем Бог знае какви нови приоритети. Освен това ще ни съдят не по това, което обещаваме, а по резултатите, които ще постигнем при процеса на реализация на тези приоритети, които, за сетен път ще кажа, по нов начин дефинират отговорностите не само на управляващото мнозинство, но и на опозицията.
За опозицията не знам, но съм убеден, и с тази убеденост завършвам, че управляващото мнозинство и Министерския съвет със своя променен състав ще работят за реализирането на приоритетите на българската държава. За щастие, тя наистина вече ги е дефинирала, за щастие тя вече има своята пътна карта. Убеден съм, че ние ще сторим необходимото всички тези приоритети да бъдат постигнати. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Парламентарната група на Националния идеал за единство искам да поканя нейния председател господин Никола Николов.
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (НИЕ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! От днес Тридесет и деветото Народно събрание продължава своята работа и вероятно тя ще протече по същия начин, както и досега. Народните представители ще ползват трибуната на Народното събрание, за да водят емоционална политическа борба; ще затъват в дребнотемие, но основните въпроси, които вълнуват българското общество, ще остават на заден план. Ще се говори от името на народа и в името на народа, а на този народ нашата дейност изглежда безлична, безсмислена и бездушна.
Официалните статистически данни показват, че половината от българските граждани нямат политическа ориентация и заявяват, че няма да гласуват за нито една партия, тъй като не вярват, че със своя вот могат да изменят политическата практика в България, а оттам и да внесат някакви промени в своя живот. Тенденцията на засилване на политическата партия и отдръпване на избирателя от политическите сили е изключително тревожна. Тя показва отрицание на политическата действителност и политическата практика и по същество се явява отрицание на българския политически модел. Във все по-голяма част от българското общество нараства разочарованието от политическите партии и държавни институции. Това може да постави на изпитание установената демократична политическа структура, а в последствие и способността на Конституцията да действа при създадените условия.
За повече от едно десетилетие на българската политическа сцена се смениха на власт всички съществуващи сега големи партии, които представиха различни партийни програми за развитие – както леви, така и десноцентристки. Нито една от тях не доведе до желания резултат. Нито едно правителство не успя или не пожела да създаде истинска конкурентна пазарна среда, което възпрепятства чуждите инвестиции в България и възникването на конкурентният български бизнес. Това показва, че причините, довели до бавния преход, продължаващ средно три пъти по-дълго отколкото в останалите страни от Източна Европа, са по-дълбоки и фундаментални. Те трябва да се търсят в естеството на българската политическа система, така както тя е формулирана в сега действащата Конституция.
През 1991 г. България получи Конституция, която позволява приемането на формални закони, нарушаващи духа на самата Конституция. В нея не са залегнали механизми за междинни оценки и корекции на програмите, с които едно правителство е дошло на власт. На българския гражданин е оставена само възможността да дава оценка на правителствената дейност в края на мандата. В резултат програмите, с които партиите получаваха властта, не бяха изпълнявани. Напротив, всяка партия, получила мнозинство в парламента, запази сравнително еднакъв стил на управление, съчетаващ корупция, некомпетентност, политическа надменност спрямо опозицията.
Българският гражданин няма да се върне пред избирателните урни, ако не му бъде предложена нова демократична алтернатива – възможността да контролира работата на парламента и правителството не само чрез своя вот на всеки четири години, а и измежду изборите. Тоест, да се включат повече инструменти на пряката демокрация в политическата система на България с цел реално упражняване на прокламирания в Конституцията народен суверенитет и действен пряк народен контрол.
Затова една от близките цели, залегнали в Програмата на Българско движение “Национален идеал за единство”, е изменение и допълнение на действащата Конституция и закони и приемането на нови закони, които да въвеждат референдума, мажоритарния вот и децентрализацията на контрола върху изразходването на държавния бюджет като универсални средства за контрол върху решенията на администрацията върху трети нива: община, местно самоуправление и национално ниво – правителство и парламент.
Не само вътрешното състояние на страната диктува промени в Конституцията. Навременното синхронизиране на българското законодателство с европейското също е поставено под въпрос. Налага се европейски емисари да ни напомнят, че за това са нужни промени в Конституцията. Всяко демократично общество се нуждае периодично от провеждане на конституционен дебат за състоянието и действието на неговите институции. Динамиката на обществено-политическия и икономическия живот в България, наближаващите срокове за приключване на преговорите с Европейската общност налагат този дебат да започне от днес.
С най-висок приоритет незабавно трябва да бъдат приети промените, нужни за приключване на преговорния процес с Европейската общност. Трябва обаче да ни е ясно, че отделно взети промени в Конституцията не могат да осигурят нито жизнеността на установения в България демократичен модел, нито преодоляването на кризата на прехода на небивалия в нашата най-нова история продължителен и дълбок социално-икономически упадък. Ние заявяваме, че в българското политическо пространство вече съществува Българско движение “Национален идеал за единство” – партия на истината, която ще постави чрез своята Парламентарна група НИЕ от тази трибуна всички премълчавани досега неудобни, но изключително важни за развитието на българското общество въпроси.
Уважаеми дами и господа! Буди смущение фактът, че у нас не се провеждат референдуми. Много малко хора в тази зала са били родени по времето на последния референдум в България. Абсурдно е важни за обществото въпроси да се решават само в тесен кръг на ръководството на управляващите партии. Явно политическият елит се бои да постави на обществен контрол своите решения, защото истината е, че не може да ги защити. Особено очевидно е това в общините, където са съсредоточени основните интереси на гражданите – жилище, транспорт, образование, здравно обслужване. Именно в общините трябва в най-кратки срокове да бъдат въведени средства за пряк народен контрол чрез инструментите на пряката демокрация. Тези, които съществуват, по същество са неизползваеми. Типичен негативен пример е Законът за допитване до народа: съгласно чл. 23, ал. 2 когато повече от половината от гласоподавателите депозират искане за провеждане на местен референдум, общинският съвет не може да откаже провеждането му. За сравнение Законът за местния референдум в Конфедерация Швейцария изисква само 50 души да депозират искане за референдум. Очевидно искането половината от гласоподавателите да депозират искане за референдум е физически неизпълнимо. Това прави Закона за допитване до народа неизползваем, което грубо погазва правата на гражданите. В същото време основният въпрос, който решава самостоятелността на една община – финансовата самостоятелност, е иззета от общините. Действащата Конституция не разрешава провеждането на референдум по въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане.
Първият законопроект, който Парламентарна група НИЕ ще внесе в Народното събрание, ще бъде изменение на Закона за допитване до гражданите, за да стане той използваем, а не ненужен текст. Много са правата, гарантирани в действащата Конституция, които не се осъществяват на практика. Не е възможно всички да бъдат изброени в едно кратко изказване. Достатъчно е да споменем за закрилата на майчинството, достойнствата и сигурността на личността, защита на частната собственост наред с гореспоменатото по-горе присвоено осъществяване на народния суверенитет, за да се разбере от всички колко всеобхватна трябва да бъде ревизията на Конституцията.
Българско движение “Национален идеал за единство” предлага незабавно и съществено изменение на действащата Конституция. Тук обаче е най-големият парадокс на прехода – тези, които са овластени да променят Конституцията, конституционния модел, са точно тези, заради които той не функционира добре – политическите партии или т.нар. “политически елит”.
Парламентарна група НИЕ ще предложи законопроект за задължителен референдум на национално ниво с цел българският суверен – избирателят, сам да потвърди и приеме нова Конституция. Парламентарна група НИЕ призовава народните представители и всички националноотговорни сили да изоставят теснопартийните си интереси и да послушат гласа на разума! Да консолидираме усилията си в името на разумните решения и заедно да създадем предпоставки за достоен живот на българина, за достойно присъединяване към Европейския съюз и НАТО! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов!
Уважаеми дами и господа народни представители, думата иска министърът на външните работи господин Соломон Паси.
Заповядайте, господин Паси.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, господин министър, колеги! Смятам, че парламентарната година, която започва днес, е една от най-важните години от началото на демокрацията у нас. През тази парламентарна година предстои да довършим това, което вече 14 години няколко поколения български политици и няколко поколения българи правят. През тази година предстои да довършим в основни черти преговорите си с Европейския съюз, предстои да влезем в НАТО, а на нашия парламент да ратифицира договора с НАТО. Тези цели наистина трябва да обединят парламента, да обединят и мотивират всички наши парламентарни сили.
Искам да ви пожелая успешна и спорна година в изпълнението на тези национални приоритети. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Паси.
Уважаеми дами и господа народни представители!

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Позволете ми в началото да ви припомня само, че има приети правила за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията и да ви припомня, че на първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслушва доклада на водещата комисия и мотивите на вносителите. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на законопроекта, като обсъждането протича при условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване. Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители, т.е. 180 народни представители.
Уважаеми народни представители, искам да поканя председателя на Комисията за промени в Конституцията - госпожа Камелия Касабова, да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям ви:

“ДОКЛАД
на Временната комисия за подготовка на предложения за
промени в Конституцията на Република България относно
законопроект за изменение и допълнение на Конституцията
на Република България с № 345-01-76, внесен с подписите
на 103 народни представители на 25 юли т.г.

С Решение на Народното събрание от 25 юли 2003 г. (обн. ДВ, бр. 68 от т.г.) се приеха правила за процедурата относно законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Съгласно чл. 2 от тези правила Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България изпълнява функциите на водеща комисия по този законопроект.
На 1 септември 2003 г. в 13,30 ч. в зала “Запад” на Народното събрание комисията в качеството си на водеща разгледа и обсъди за първо гласуване в пленарна зала Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с № 345-01-76, внесен с подписите на 103 народни представители на 25 юли 2003 г.

Законопроектът е изготвен от членовете на временната комисия в изпълнение на Решението на Народното събрание от 23 април 2003 г. за промени в Конституцията, отнасящи се до реформата в съдебната система и членството на Република България в Европейския съюз и НАТО.
Законопроектът се опира на декларацията на политическите сили от 2 април 2003 г. за основните насоки на реформа на българската съдебна система и е съобразен с Решение № 3 на Конституционния съд на Република България от 10 април 2003 г.
При изготвянето на законопроекта временната комисия беше подпомогната от експертен екип от специалисти на обществени начала като всяка парламентарно представена сила посочи по двама от членовете му.
Като прилагаше принципа на диалогичност в работата си, временната комисия се обърна към 26 органа, институции и организации, които имат отношение към съдебната реформа, с молба за представяне на конкретни предложения. Получени бяха отговори от Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Висшия адвокатски съвет, Национална следствена служба, Асоциацията на прокурорите в България, Института за правни науки към БАН, Центъра за изследване на демокрацията, фондация “Парламентарен център за европейско право” и фондация “Институт за европейски изследвания”. Получените предложения бяха взети предвид при изготвянето на конкретните конституционни текстове.
Предлаганата в законопроекта уредба засяга три правни института на съдебната власт – имунитет и несменяемост на магистратите, както и мандатност на ръководните длъжности като предвижда изменение и допълнение в текстовете на чл. 129, чл. 131 и чл. 132 от основния закон, както и създаването на Преходна разпоредба за заварените случаи.
Предвидените в законопроекта промени са продиктувани от необходимостта за усъвършенстване на съдебната система в посока по-ефективно и безпристрастно правораздаване и отговарят на очакванията на българските граждани, както и на препоръките на евроатлантическите ни партньори.
На заседанието, което се проведе на 1 септември 2003 г., временната комисия в качеството си на водеща отново разгледа законопроекта. Поради факта, че членовете на водещата комисия са и автори, и вносители на законопроекта и мотивите към него, не се наложи същите да бъдат специално представяни, каквато е обичайната практика. Вместо това представители на различните парламентарни сили в комисията препотвърдиха в кратки изказвания своята подкрепа за законопроекта в контекста на необходимостта от реформа в съдебната система. Отбелязано бе, че предлаганите промени са първа стъпка към разрешаване на проблемите в съдебната власт. Те са началото на процес, който изисква последователност, воля и активни действия както от страна на политическите сили, така и от различните звена в самата съдебна система.
Законопроектът има за цел да подобри функционирането на съдебната власт при запазване на нейната независимост.
Комисията се обедини около становището, че предвидените в законопроекта промени няма да доведат реформата докрай и няма да дадат окончателно решение на проблемите в съдебната власт, но представляват едно важно отправно начало в тази посока.
Изказвания направиха народните представители Любен Корнезов, Димитър Абаджиев, Константин Пенчев, Лютви Местан и Марианна Асенова. Отбелязана беше необходимостта от провеждане на задълбочена дискусия, която да надхвърля рамките на предложените изменения и да анализира проблемите в съдебната система. Всички изказали се подчертаха, че е необходимо посоченото в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание време за изказвания на различните парламентарни сили да бъде удължено, тъй като важно е в пленарна зала да прозвучат повече гласове, да се чуят повече мнения за състоянието на съдебната система и за пътя, който трябва да бъде извървян след евентуалното приемане на конституционните промени.
След проведените разисквания законопроектът бе подкрепен единодушно с гласуване от присъстващите 12 членове на временната комисия, които формират необходимото за неговото приемане мнозинство от две трети от всички членове, съгласно изискванията на Решението на Народното събрание от 2 април 2003 г. Това дава основание на временната комисия за подготовка на предложение за промени в Конституцията на Република България да представи следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 354-01-76, внесен с подписите на 103-ма народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Това беше докладът на водещата комисия.
Сега предстои представяне на законопроекта от името на вносителите. Както стана ясно, те са 103-ма народни представители.
От името на вносителите, както виждам, госпожа Касабова ще представи законопроекта. Заповядайте.
Камелия Касабова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
В качеството си на председател на Временната комисия за промени в Конституцията, чиито членове са авторите и първите народни представители, подписали законопроекта, си позволявам кратко да го представя от името на всички тях без да вземам цялото време, предвидено за представянето на законопроекта, за да могат и други желаещи да се присъединят към неговото представяне от вносителите.
Внесеният законопроект излиза от рамките на обичайните, защото в него има нещо символично – не, защото с него се открива днес новата пленарна сесия на Народното събрание, а защото се инициира промяната на новата демократична Конституция – акт, който се осъществява за първи път от приемането й през 1991 г.
Законопроектът предлага нова уредба на три института – мандат, несменяемост и имунитет на магистратите, които намират израз в новата редакция на чл. 129, чл. 131 и чл. 132 от Конституцията, и включва една Преходна разпоредба за заварените случаи.
Имунитетът на магистратите се урежда вече като функционален и неговата същност се проявява в следните два компонента.
На първо място – гражданска и наказателна неотговорност на магистратите за служебните действия и постановените от тях актове по дела и преписки, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В случай на започнало вече наказателно преследване във връзка със служебната дейност на магистрат е необходимо разрешение на Висшия съдебен съвет, за да се повдигне обвинение. Запазва се дисциплинарната отговорност на магистратите, която има за основание нарушение на трудовата дисциплина.
За всички свои действия извън службата си магистратите носят отговорност на общо основание като всеки гражданин на Република България. Изключение представлява наказателната и гражданска неотговорност на магистратите при решаващата им служебна дейност за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия като обида и клевета, с което се следва международната практика в основните принципи на ООН за независимост на съдебната власт и препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за независимостта, ефективността и ролята на съдиите.
Института на функционалния имунитет е с ограничен обхват и е предназначен да осигури едно свободно от натиск и нежелано въздействие пространство, за да могат съдиите свободно и по съвест да решават преписките и делата. Това ново съдържание и обхват на функционалния имунитет го отличава от досегашната му уредба, която предвиждаше общ имунитет за магистратите.
Като процесуално препятствие за повдигане на обвинение спрямо магистрат, функционалният имунитет възниква на един по-късен етап от наказателното производство тогава, когато са събрани достатъчно доказателства, за да може да се повдигне обвинението, е недостатъчно данни, както беше досегашната уредба. Този момент беше избран поради обстоятелството, че достатъчното доказателства могат да формират у Висшия съдебен съвет една реална представа, могат да го аргументират да вземе решение за снемане на имунитета. Може би липсата на достатъчно доказателства, достатъчно данни, както беше досегашната уредба, е една от причините за целия период от 1996 до 2003 г. Висшият съдебен съвет да е снел имунитета само на 6 следователи, а четири предложения за снемане на имунитет са били отхвърлени.
Новата конституционна уредба предвижда магистратите да не могат да бъдат задържани като мярка за гарантиране на техния авторитет освен при тежко престъпление и то отново с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение на Висшия съдебен съвет за задържане не се изисква тогава, когато сме в хипотезата на заварено тежко престъпление.
Този текст хармонизира с Универсалната харта на съдията, приета от Централния съвет на Международната асоциация на съдиите, съгласно която наказателно преследване, включително арест срещу съдия трябва да бъде позволено само при условия, които гарантират, че тяхната независимост няма да бъде повлияна.


Новото е, че освен главният прокурор и една пета от членовете на Висшия съдебен съвет ще могат да сезират за снемане на имунитета на магистратите, като процедурата ще бъде уредена в закон. Инициативата на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет се въвежда като гаранция за нормалното протичане на наказателното преследване срещу магистратите и е евентуален коректив срещу пасивност в рамките на прокурорската система. Инициативата на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет ще се задейства тогава, когато прокуратурата не предприема наказателно преследване срещу лице, за което има законен повод и достатъчно данни, че е извършило престъпление.
Тук трябва да се поясни, че една пета от членовете на Висшия съдебен съвет не започват наказателно преследване, нито упражняват обвинителна функция. Със своите действия те само инициират снемането на имунитета на даден магистрат, като събраните доказателства и материали се изпращат на компетентния прокурор, който да образува предварителното производство. Подобна правна уредба се забелязва в някои страни в преход от Централна и Източна Европа като Чехия, Словакия, Латвия и Словения.
Несменяемостта на магистратите се съдържа като принцип и в настоящата редакция на ал. 3 на чл. 129 от Конституцията. Понастоящем магистратите придобиват качество несменяемост, след като са работили три години в съдебната власт и могат да бъдат освободени от длъжност и да напуснат съдебната система само при наличие на четири обективни, посочени в Конституцията основания.
Новите моменти в предложената уредба на ал. 3 са свързани с повишаване продължителността на изискуемия стаж на магистрата за придобиване на качеството несменяемост от 3 на 5 години. Към това комулативно се добавя конституционното изискване за наличието на положителна атестация от Висшия съдебен съвет за прослужения период и решение от него за това.
Въвежда се и едно ново основание за загубване статута на несменяемост и освобождаване от длъжност, а то е когато магистратът системно не изпълнява служебните си задължения или с действията си уронва престижа на съдебната власт. Това основание съответства на действащите международни правни актове като основните принципи за независимост на съдебната власт, приети от ООН, препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за независимостта, ефективността и ролята на съдиите. Подобни основания са закрепени на конституционно ниво и в Швеция, Ирландия, Литва, Словакия, Гърция и Малта.
Освен това се преформулира и съществуващото в чл. 129, ал. 3 на Конституцията основание за загубване на статута несменяемост. Сега в момента той гласи “При пенсиониране”. Ние предлагаме редакцията “Навършване на 65-годишна възраст”. Аналогична уредба има и в Гърция, Австрия, Германия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Малта, Полша и други държави.
Мандатността на ръководните длъжности е другата принципна характеристика, която засяга структурата на съдебната власт. Мандатността характеризира самата длъжност, а не елемент от правното положение на магистрата. Тя е характеристика на длъжността, а не на титуляра. С конституционното изменение се въвежда 5-годишен мандат с право на повторно назначаване за всички административни ръководители в органите на съдебната власт. По този същностен белег мандатността на ръководните длъжности в органите на съдебната власт се отличава от несменяемостта на магистратите. Магистрат, придобил качеството несменяемост, може да заема ръководна длъжност, да бъде преизбран на друга ръководна длъжност, но след изтичане на мандата остава в системата на съдебната власт. Различно е положението при онзи магистрат, които загубвайки своя статут на несменяемост, напуска съдебната система. Предложената промяна има дисциплиниращ ефект и ще създаде условия за по-голяма динамика и развитие на кадрите в самата съдебна система.
Законопроектът съдържа и една преходна разпоредба. С нея на законодателя се вменява задължение в срок от 6 месеца да уреди със законови промени заварените случаи в съответствие с направените в Конституцията изменения.
Накрая, позволете ми да благодаря на всички членове на Временната комисия за техния професионализъм и конструктивна позиция при подготовката на този законопроект, както и на тези народни представители, които с подписите си застанаха зад законопроекта и показаха на българското общество, че важните за гражданите и страната въпроси могат да се отстояват с необходимата зрялост и отговорност. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Касабова.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект, като определям време за всяка от парламентарните групи по 45 мин. с предвидената в правилника възможност за удължаване с една трета.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, считам, че преминаваме към обсъждането на един изключително важен въпрос. За Обединените демократични сили това нито е спонтанно, нито спорадично отношение към основния закон на Република България. Това е дълбоко осъзнато, анализирано и споделяно години наред мнение.
Уважаеми господин председателю, моето процедурно предложение е да бъдат поканени представителите на висшата магистратура – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и алтернативно да поставите на гласуване поканването и присъствието тук на целия Висш съдебен съвет. Защото когато започнахме диалога за поправки в Конституцията и във връзка с декларацията, която приехме на 2 април 2003 г., ние тържествено и отговорно си обещахме поправките или т.нар. първа ревизия като социална и правна стъпка на Конституцията на Република България да бъде съпътствана от диалог с магистратите. Това не се случи. В доклада, който чухме в момента, беше изтъкнат един акт на администрация – че били поискани становищата. Ние смятаме, че диалогът се състои в нещо друго. Поне сега, когато поставяме старта на едно обсъждане, ви моля да поставите на гласуване присъствието на представителите на магистратурата, на които да бъде дадена възможност и да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Заповядайте, господин Пенчев. Имате думата.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм далеч от мисълта, че трябва да изолираме представителите на магистратурата от този дебат за промени в Конституцията, още повече в частта за съдебната власт. Аз съм бил винаги за това, че трябва да има диалог и те трябва да вземат основно участие в този дебат. По това спор няма.
Искам да напомня, че освен това, че беше дадена възможност да вземат отношение по работата на Временната комисия и получихме становища от много върховни магистратури, утре в зала “Изток” в 17,00 ч. има официална конференция, на която са поканени всички представители на магистратите. Целта на тази конференция е след като приемем на първо четене Закона за изменение на Конституцията, да чуем тяхното мнение, за да можем да направим съответни корекции между първо и второ четене.
Аз не възразявам, ако има утре представители на висшите магистратури, да бъдат поканени в залата. Аз не възразявам за това, но не мога да разбера дали трябва да отложим днешното заседание, започнало така тържествено, за да поканим представители на магистратурите. Ако това се крие в процедурното предложение на госпожа Масева, аз правя противно процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми народни представители, искам да подложа на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева да бъдат поканени в пленарната зала председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, главният прокурор, както и всички членове на Висшия съдебен съвет с възможност да вземат участие в дебата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 168 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 81.
Това предложение не се приема.
Госпожо Масева, за процедурно предложение ли? Заповядайте.
Бих искал междувременно да помоля, ако може да ми представите списъци от парламентарните групи. Така ще облекчите моята работа.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз правя предложение за прегласуване.
Господин Пенчев, тържествеността няма да се намали от това, че тук, в залата, ще бъдат поканени представители на магистратурата. Напротив, това ще бъде сигнал към обществото, че този диалог наистина е задълбочен, че той не е периферен, че не е повърхностен и че не цели и не преследва политически мишени.
Аз смятам, че много от народните представители в тази зала не разбраха точно за какво става дума с Вашето алтернативно предложение. Затова Ви моля съвсем отговорно и задълбочено да се отнесем към това предложение, защото то е сигнал за нашата зрялост - зрялост, която ни дава сила да правим поправки в Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Уважаеми народни представители! Отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители: за 88, против 19, въздържали се 78.
Това предложение не се приема.
Господин Корнезов, заповядайте да откриете дебата.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, господин министър, дами и господа народни представители! Позволете ми още в началото да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи на първо четене промените в Конституцията, засягащи съдебната власт. От наше гледище тези промени са необходими, защото ще повишат отговорността на магистратите пред гражданите, обществото и закона. Ограничаването на имунитета и несменяемостта, както и въвеждането на мандатността вече няма да бъдат този нормативен щит, зад който понякога да се крие бездарието, невежеството и безотговорността.
Правото е изкуство за справедливостта и доброто, но тази справедливост не е абстрактна, а се реализира основно чрез присъдата на съдията, постановлението на прокурора и обективността на следователя. Да си съдия е мисия и затова е необходимо и по конституционен път да се засили отговорността и на тези, които решават човешките съдби.
Ще си позволя да перефразирам Цицерон, като кажа, че ние можем да бъдем свободно общество единствено, ако имаме силна, независима и безпристрастна съдебна власт. Затова Темида в десницата си държи меч, в другата си – везни, а очите й са превързани, символизиращи нейната неподкупност и безпристрастност.
Защо са необходими предлаганите промени, дами и господа? Причините от мое гледище са три:
Първо, състоянието на съдебната система – бавно, мудно, неефективно правосъдие.
Второ, противоречивата и до голяма степен политизирана практика на Конституционния съд, който твърде свободно тълкувайки Конституцията дописва основния закон. Де факто със своите решения Конституционният съд блокира всякаква възможност за съдебна реформа по законодателен път и ни принуждава да търсим конституционни разрешения.
Не ми е възможно да направя анализ на решенията на Конституционния съд в разглежданата област, но само ще посоча два примера:
В Конституцията, дами и господа, не е казано, че само главният прокурор може да иска снемане имунитета на магистрат, но същият Конституционен съд реши така, което днес ни принуждава изрично да посочим, че една пета от членовете на Висшия съдебен съвет могат да направят това.
Вторият пример, дами и господа. Никъде в Конституцията не е уреден въпросът със статута на административните ръководители на звената в съдебната система, но Конституционният съд реши, че те могат да бъдат вечни, което ни принуждава днес в Конституцията да уреждаме мандатността. Вероятно мечтата на всеки юрист е да бъде конституционен съдия, но той не трябва да се превръща в опекун на парламента.
Трето. Външният фактор е третата причина, която налага предлаганите промени. Тук не става въпрос за така наречения ултиматум на господин Гюнтер Ферхойген, който беше изречен по един обиден за националното ни достойнство начин. Но има обективни дадености. Нашата стратегическа цел е пълноправното членство в Европейския съюз и Коалиция за България прави всичко зависещо от нея това да бъде факт през 2007 г. Това налага волю или неволю конституционни промени в областта на съдебната власт.
Дотук се спрях, дами и господа, на трите причини, които налагат промени в Конституцията. Но по-важно е тези промени до какъв резултат ще доведат, защото и конституционните норми са мъртви, ако не се реализират в живота. И веднага ще заявя: илюзия е, ако някой си въобразява, че промените в Конституцията, каквито и да са те – тези или други, автоматично ще доведат до една мечтана от нас съдебна система. Каквото и да пише в Конституцията и в законите, нали пак сме си ние, бих казал, с вродения генетичен правен нихилизъм? Мъдростта на законодателя е да познава обективните процеси, ако щете народопсихологията, и да търси юридически път за по-благоприятното развитие на нещата.
От тази гледна точка мисля, че предлаганите промени в Конституцията непряко, индиректно биха спомогнали да се разрешат някои от проблемите на съдебната система. Но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш – по Хайтов. Но за да можеш да го направиш, трябва изкорен да познаваш проблема и да намериш неговия, бих казал, юридически лек. Доколко тези три параграфа от законопроекта, които са пред вас, са лек на съдебната система? Според мен три са основните фактора за незадоволителното правосъдие у нас.
Първо. Упадъкът на съдебната система се дължи основно на общия упадък на държавността. Може ли някой да ми посочи у нас отделна държавна или обществена система, която функционира оптимално? Нима здравеопазването или образованието ни са на по-добро ниво от правосъдието? Така че не мога да възприема постоянните нападки срещу съдии, прокурори и следователи, че те са корумпирани и особено от някои личности из средите на МВР, повтаряйки невярното твърдение за собствено оправдание, като казват: “Ние хващаме престъпниците, а магистратите ги пускат”. По всяко едно дело, дами и господа, има засегнати интереси, десетки недоволни и никъде по света рейтингът на съдебната система не е висок. Но нима, дами и господа, съдът е виновен, а не некадърността при приватизацията примерно на БТК, “Булгартабак” или противозаконното решение на Министерския съвет за преждевременното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”? Нима съдът е виновен, че поръчителите и извършителите на десетки показни убийства не са разкрити? За да казва в понеделник - цитирам дословно главния прокурор - “държавата е залята с кръв”. Нима за това е виновна Конституцията? Опозицията? Или съдът?
Изводът е, че когато преценяваме конституционните промени, трябва да имаме предвид, че съдебната система е част от държавата. Другите власти не трябва да я рушат, а да я укрепват и да се съобразяват със съдебната власт.
Второ. Другата причина за сегашния хал на съдебната система е постоянно променящото се, политизирано, а в някои случаи и невежо законодателство. Магистратът прилага, дами и господа, закона. Но как да го приложи този закон, когато той е като постоянно движещите се пясъци на Сахара? Няколко примера, за да не бъда голословен. Устройственият закон – Законът за съдебната власт, за седем години е променян 20 пъти, основният Закон за земята – 29 пъти. Тук преди малко бяха изтъкнати и други цифри. Гражданскопроцесуалният закон от 1990 г. е променян 27 пъти, НПК, както каза и господин Станишев преди малко, 21 пъти, и основният закон, Наказателният кодекс, за около 10 години е променян 31 пъти! А на вашите банки има нови предложения за промени.
Време е да разберем, че вече 12 години Народното събрание произвежда законодателна джунгла, от която и древногръцкият герой Тезей със своето кълбо не би могъл да се измъкне, а как да се справи клетият български съдия с тази законодателна канонада, изстрелвана от тази зала? Изкушавам се, дами и господа, да ви припомня думите на великия Волтер: “Многочислеността на законите в държавата е като многочислеността на лекарите – признание за болест и безсилие”.
Изводът е, че Народното събрание, включително и този парламент, носи отговорност за незадоволителното състояние на съдебната власт. Трябва ни стабилно законодателство и най-вече, дами и господа, стабилна Конституция, а не експерименти от типа 24 идеи, които ще променят света. Закъснелият конституционен пубертет е пагубен, дами и господа, за държавата!
Трето. Основната причина, която налага конституционни промени, е вътрешното състояние на съдебната система. За това състояние носят отговорност магистратите и преди всичко техните ръководители. Трябва да се осъзнае, че принципът за разделение на властите и независимостта на съдебната власт се отнася до изграждането на вътрешното убеждение на магистрата по едно дело, а не ограждането на съдебната система с китайска стена, от чиято кулата се четат политически често декларации. Някои магистрати се вживяха на толкова независими, че станаха независими и от себе си.
Сътрудничеството между органите на съдебната власт с тези на Министерството на правосъдието и МВР е аксиома. Вече повече от 10-годишното противоборство между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, господин министър, обръщам се и към Вас, а пагубно за съдебната система. От мое гледище генезисът на вътрешния упадък на съдебната система се дължи основно на кадровия проблем. Защото във всяка една система, включително и съдебната, субективният фактор е определящ. Ще посоча няколко цифри, за да може всеки да си направи своя извод. Към настоящия момент, дами и господа, съдиите в България са 1563 по щат, като от 1991 г., след промените, са открити нови 563 места. Тоест към началото на промените съдиите в България са били около 1000, а увеличението е с около 50 процента. За същия период, дами и господа, обърнете внимание, са назначени 1716 съдии, като само 78 са пенсионирани. Числата говорят, че има почти цялостна подмяна на съдиите. И без да ви отегчавам с цифри, те са тук при мен, ще ви посоча, че за 1998 г., умишлено вземам тази година, освободените, напуснали магистрати само за една година са 316. И това не е заради заплатите, както някои се оправдават, възнагражденията на магистратите са най-високите в държавата. Тази кадрова сеч, както я наричам аз, на която в основата е синята съдебна метла през 1992 и 1993 г., срина правосъдието. И днес из висшите коридори на съдебната власт виждаме хора, които в живота си не са решили нито едно дело. Все едно е да бъдеш главен хирург на България, без да си направил нито една операция.
Ще бъдем обаче черногледи, ако не кажем, че по-голяма част от магистратите в тези тежки времена носят с достойнство своето бреме и не допуснаха пълен срив на съдебната система. Като чета някои техни решения, им се възхищавам. Защото и аз, старият български съдия, не бих могъл да ги напиша по по-добър начин. Изходът за решаване на кадровия проблем е път на младите с разумна приемственост между поколенията. Именно заради това още в § 1 от законопроекта въвеждаме мандатността на ръководните длъжности, за да няма вечни началници. Склонен съм да предложа не два мандата, както е в законопроекта, а само един, за да можем да дадем конституционна възможност на младото и кадърното да докаже, че е по-добро от нас.
Дами и господа народни представители! Дотук се спрях на причините, които налагат тези конституционни промени.
Позволете ми да кажа няколко думи и около института за имунитет. Имунитетът не е привилегия, дами и господа, а заедно с несменяемостта е юридическа гаранция за независимостта на съдията, прокурора, следователя. Колкото и да тръбим, че съдебната власт е независима, ако премахнем – защото чувам и такива гласове – имунитета и несменяемостта, независимостта ще бъде само един кух лозунг.
Крайно погрешно е обаче внушението, че вината e в съдебната система, която прикрива престъпниците зад щита на имунитета си.
Какво говорят фактите? Тук се казаха няколко думи. От 1996 г., за седем години, дами и господа, е снет имунитетът само на 6 следователи, на нито един прокурор или съдия. И всеки от нас трябва да се запита каква е тази обществена нетърпимост да променяме основния си закон за шест случая, които и сега имат своето разрешение?
Но понеже стана дума за следователите ще кажа и още една фрапираща цифра. За цялата 2002 г., миналата година, дами и господа, има 37 заведени и разгледани дисциплинарни дела във Висшия съдебен съвет. Парадоксалното е това, че 30 от тях са срещу следователи и само 1 прокурор и съдия е дисциплинарно наказан, господин министър, както Ви е известно. И без да бъда адвокат на следователите, които са в основата на наказателното правосъдие се питам те ли са изкупителната жертва? А следователите общо в България са 939 по щат и в момента имат около 75 хил. висящи следствени дела. При това 80%, дами и господа, от предварителното производство е в ръцете на МВР. Колко е щатът на МВР? Не искам тук да го съобщавам, но е чувствително повече, примерно, от Българската армия. И неслучайно вече, дами и господа, години наред няма назначен директор на Националната следствена служба. Целта, за мен, е ясна – да се ликвидира следствието.
Зная за противоборството между отделните звена на съдебната власт. То е било и в миналото, и днес, ще бъде и утре, но трябва съдът и прокуратурата да осъзнаят, че без професионално и обективно следствие не може да има наказателно правораздаване.
Изводът, който следва да направим, е, че основните проблеми на съдебната власт не са в Конституцията, а са кадрови и организационни.
В заключение. Конституцията не е свещена, но е свята, дами и господа. След 12 години сме принудени да я променим с надеждата, че съдебната власт ще бъде действително гласът на закона и човешката справедливост. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и единични от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да започна също с декларацията, че Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще подкрепи днес на първо четене законопроекта за промяна на основния закон, на Конституцията на Република България. Ще го подкрепи затова, защото позицията на Обединените демократични сили е последователна в годините на този конституционен дебат.
Българската Конституция се приема от Седмото Велико Народно събрание 1991 г. Аз искам да напомня някои неща от историята на конституционния дебат, за да обоснова позицията на Обединените демократични сили.
На 14 май 1991 г. започва обсъждането на текста на Конституцията. Тогава 39 народни представители от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка. Те са малцинство в парламента, но са мнозинство сред българските граждани, като обществена подкрепа.
Какво заявяват 39-те, когато напускат Народното събрание? Аз ще си позволя да припомня буквално част от думите, които са произнесени тук, от тази трибуна.
“Ако днес ние, подписаните депутати от Съюза на демократичните сили, напускаме парламента, това се дължи не на неуважение към парламентарната демокрация. Съществува реална опасност както Конституцията, така и основните закони не само да бъдат забавени, но и да се приемат изопачено, изпъстрени с антидемократични капани. Чрез този парламент Българската социалистическа партия се легитимира като обновена партия, каквато тя не е. Сега се предлага не по-малко несъвършен проект за Конституция, която осигурява ненаказуемостта на главните виновници за националната катастрофа на България и ненакърнимостта на заграбеното от тях имущество.
Нашето решение е продиктувано преди всичко от морални подбуди. То е решение на нашата съвест и естествено следствие от нашия дълг към избирателите и организациите, които представляваме.
Ето защо, водени от чувството за отговорност към бъдещето на нацията и съдбата на икономическата реформа, ние напускаме заседанието на Великото Народно събрание, верни на своята депутатска клетва, която ни задължава винаги и при всички обстоятелства да защитаваме интересите на своите избиратели и на своя народ.”
Думите, произнесени преди 12 години в тази зала, звучат актуално в днешния ден. Днес, започвайки промяната на Конституцията, потвърждаваме действията на тези, които сочеха още тогава грешките на Конституцията, която беше приета от този парламент от Седмото Велико Народно събрание.
Аз искам да продължа с историята и последователността на политическите сили в Обединените демократични сили. В Тридесет и осмото Народно събрание ние внесохме законопроект за промяна на Конституцията. Този проект в заседание на 15 февруари 2001 г. беше разглеждан и дебатиран от Народното събрание. В законопроекта за промяна за Конституцията се предвиждаха основно две неща:
Първо, да се ограничи имунитетът на народните представители, съответно и на магистратите, като се даде възможност те да бъдат съдени за всички видове умишлени престъпления, а не само за тежки престъпления, както е действащият текст.
Второто предложение: да се предостави на общините да определят размера на местните данъци и такси в граници, определени със закон.
В тази зала има много хора, които участваха в това разискване и участваха в гласуването на този проектозакон. Този проектозакон не беше приет от Тридесет и осмото Народно събрание, защото само 119 депутати го подкрепиха; 85 гласуваха “против” и мисля, че не е трудно да се сетим от коя политическа сила бяха противниците на промяната на Конституцията относно ограничаване на имунитета. Наново това бяха депутатите от Българската социалистическа партия.
Случилото се обаче…
Любен Корнезов (КБ, от място): Е, е, е!
Екатерина Михайлова: Тук чух подвиквания. Може би трябва да видите разпечатката, господин Корнезов, за да видите, че и Вие лично сте гласували против тази промяна.
Любен Корнезов (КБ, от място): Да, разбира се, и се гордея с това.
Екатерина Михайлова: Днес обаче това, което се отхвърляше преди 12 години, което се отхвърляше преди 3 години, може би ще стане факт. Може би в днешния ден българският парламент ще гласува на първо четене промяна на Конституцията именно в посока на тези предложения, които ние правихме в годините. И аз поздравявам колегите от БСП, че са направили тази еволюция в мисленето си, че са стигнали до идеята, че трябва да се променят правилата и тези правила да важат за всички и да се носи отговорност, в т.ч. и за депутатите. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
И аз тук искам да заявя нашата позиция. Ние не сме доволни от тази промяна в този размер и ще продължим да искаме промяна на основния закон в още много посоки: за имунитета на депутатите, а не само на магистратите; за промяна на квалифицирано мнозинство за избор на специални органи, които се формират от Народното събрание; за това да има преструктуриране на съдебната власт, така че следствието и прокуратурата да не са част от съдебната власт, защото съдебната власт, това е правораздаване, а правораздаване се прави – това го знаят юристите – само от съда.
Но искам да продължа и с още нещо, което смятам, че е важно в днешния ден, и то е същностно за това как се прави тази промяна и какви капани имаме, пред които сме изправени, за да направим по-сериозна ревизия на българската Конституция.
Конституцията от 1991 г. предвиди нещо много странно – създаде един хибрид. Хибрид между Търновската конституция и двете комунистическите конституции – Димитровската и Живковската.
Какво имам предвид? Според Търновската конституция основният закон може да се променя само и единствено от Велико Народно събрание. Според комунистическите конституции - Димитровската и Живковската, промяната на Конституцията става от Обикновено Народно събрание. Седмото Велико Народно събрание, с мнозинство от БСП, направи, пак ще кажа, един хибрид. Каза, че Конституция може да се променя както от Велико, така и от Обикновено Народно събрание, само че в различни случаи и с различни правомощия. Това поставя и днешния дебат пред изпитание. Затова и решението на Конституционния съд за правомощията на промяна на Конституцията бяха толкова много дебатирани. Защото, колеги, има един много голям въпрос, който стои днес пред нас: има ли мандат българският парламент да направи промяна на Конституцията? Това е свързано с народния суверенитет.

В крайна сметка всеки един от нас е дошъл тук на базата на програма, на политика, за която е поел ангажимент да я изпълнява.Тук съвестта на депутатите от Обединените демократични сили е абсолютно чиста. Единствената политическа сила, която през 2001 г. застана с предизборна програма за промяна в Конституцията, бяха Обединените демократични сили. Ние нямаме проблем за мандата за гласуване в днешния ден. Но има проблем дали този парламент може да прави такава промяна, след като не е получил мандат от избирателите. Защото, както казва проф. Баламезов, не е въпросът в числеността на един състав, а в това един парламент да не изненада избирателите.
И веднага искам да дам своята позиция защо, въпреки че вие, останалите политически сили, нямате този мандат от избирателите, можем да гласуваме. Може, защото има широка обществена подкрепа за тази промяна. Защото ако нямаше такава подкрепа, този парламент нямаше да има мандат за такава промяна. Защото не я е получил от българския избирател! Затова Обединените демократични сили с чиста съвест ще подкрепят днес предложенията за промяна, които се правят от Конституционната комисия, защото сме упълномощени от своите избиратели да работим за промяна на основния закон на държавата.
Дали тези промени са достатъчни, дали отговарят на необходимостта от реформиране на съдебната власт? Нашата позиция е, че са крайно недостатъчни. Те са една козметика, която все пак полага началото на този дебат и, може би, на по-сериозните промени, които предстоят в основния закон.
Така, както е даден текстът, който имаме – и за имунитет, и за несменяемост, и за мандатност, има още много скрити рискове, които не дават възможност за носене на пълна отговорност от страна на магистратите за евентуално извършени от тях престъпления.
Считаме, че трябва имунитетът да падне изцяло, че трябва да бъдат направени само процесуални защити за магистратите, ако се почне наказателно преследване срещу тях. Направихме такова предложение в комисията и ще направим наново предложение между първо и второ четене.
Днес е един добър ден, както казваше един депутат от Великото Народно събрание, за българската демокрация. Подкрепете този проектозакон, защото с него слагаме началото на реформирането на организацията на българската държава така, че да има повече отговорност и контрол върху всяка една от институциите и дай Боже, този и следващите парламенти и едно Велико събрание да имат сили да направят Конституция, която наистина да промени живота на българските граждани! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте за реплика, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Като слушах госпожа Михайлова се чудех, дали се намираме в 2003 г. или сме в бурната 1991 г.
В крайна сметка, ако има политическа сила, която трябва скромно да навежда глава и да мълчи, когато става дума за съдебна система, това е именно Съюзът на демократичните сили. (Шум от блока на ПСОДС.)
Тринадесет години експерименти със съдебната власт! Тринадесет години експерименти със съдебната власт доведоха до състоянието, в което тя се намира в момента! И сега имате нахалството да дойдете тук и отново да говорите с назидателен тон, и отново да се опитвате да раздавате правосъдие! Не ви ли е поне малко срам?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Ти се засрами!
Румен Овчаров: Кой направи всичките тези 31 промени в Наказателния кодекс, нали Вие? Тринадесет години се упражнявате! Ами кой спря нормалните промени в съдебната власт – нали вашият Конституционен съд?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Вашият!
Румен Овчаров: И сега излизате тук и ни учите нас!
В крайна сметка, ако има нещо добро във Вашето изказване днес, госпожо Михайлова, нещо добро за българската демокрация, това е, че Вие направихте очевиден и ясен за всички българи един елементарен факт: че Съюзът на демократичните сили е заспал по поляните около Народното събрание през 1991 г. (Смях от блока на КБ и шум от блока на ПСОДС.)
Там, където се търкаляхте тогава, там се търкаляте и сега! И скоро ще се търкаляте и извън историята на България! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Михайлова!
Понеже говорихте за история на българската Конституция, приета през 1991 г., искам да припомня, че само 39 души от СДС напуснаха пленарната зала.
Второ, без да има Конституция и без да беше приет основният закон на Република България, след 10 ноември България нямаше да запази гражданския и етническия си мир!
Това е гаранция, защото именно това беше задачата на Великото Народно събрание, заради която беше свикано. И аз като български социалдемократ се гордея, че съм един от бащите на тази Конституция заедно с Гиньо Ганев и покойния д-р Петър Дертлиев.
Понеже говорим за история, ще ви припомня нещо, което всички трябва да помним: само преди няколко дни се навършиха 100 години от рождението на един голям българин, международно признат – д-р Атанас Москов, български социалдемократ. Този силен човек, когато д-р Дертлиев го пита: “Д-р Москов, какво да правим – да напуснем ли народното събрание или да продължим работата?”, той казва: “Петре, ще работите в Народното събрание, защото сте избрани от народа, защото на вас ви е възложена задачата да направите Конституция и ако трябва ще жертвате партията в името на народа!”. Само такива хора, които са като Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев, са за уважение!
И още нещо: понеже казвате, че не признавате тази Конституция – вие имахте толкова време, уважаеми народни представители от ОДС, защо не бойкотирахте тези избори, защо се кълняхте в тази Конституция всеки път, а не стояхте отвън да чакате да се свика Велико Народно събрание, за да я промените? (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Заклела съм се в Конституцията четири пъти в този парламент, защото спазвам закона, уважавам го и съм човек, който спазва принципите на правовата държава. Не съм революционер, социалист, комунист! (Ръкопляскания от ОДС.) Затова СДС и ОДС независимо, че бяха против тази Конституция я спазват най-стриктно и много повече от вас!
Доколко са били прави или не са били прави показаха веднага изборите след Великото Народно събрание, където Съюзът на демократичните сили – точно тези, които не бяха в парламента и напуснаха, спечелиха парламентарните избори през 1991 г. (Оживление в залата.)
Относно съдебната власт – доколко тя е партизирана, аз искам да кажа, че Конституцията, която беше създадена от БСП, беше направена именно, за да направи проблемите в съдебната система и да закрепи комунистическата номенклатура в съдебната власт. С § 5 от Преходните и заключителните правила въведохте тримесечен срок в рамките на който да станат несменяеми хората от съдебната власт.
Аз не съм толкова млада и помня, когато завърших как се ставаше съдия, прокурор или следовател. Ставаше се само с бележка от Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Това е причината, поради която аз не станах съдия, прокурор или следовател.
С тези преходни текстове, дами и господа от БСП, вие създадохте големия проблем със съдебната власт и е време наистина да загърбим този спор и да направим нещо, което е полезно и да направи бърз и ефективен процеса, както и да има справедливост за българските граждани. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Михайлова.
За изказване думата има господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Разискванията по проекта за изменение и допълнение на българската Конституция ни изкушават, колкото и това да е рисковано, да отправим един поглед към изминалите 12 години и да се опитаме скромно и по достойнство да оценим ролята на новата българска Конституция за българския преход, защото 12-те години наистина са достатъчни, за да може тя да се оцени във всичките й аспекти.
Справедливо е да се отчете, че основният закон на страната изигра своята положителна роля за провеждане на реформите на преход от тоталитарно към демократично гражданско общество с пазарна икономика. Наред с това и за съжаление, Конституцията ни носи отпечатъците на противоречивата, сложна и тежка политическа ситуация, през която се роди.
В условията на Велико Народно събрание думата “консенсус” нямаше особен смисъл. Това бе време на остра конфронтация между комунизъм и демокрация. Вън от парламента стачкуваха студентите. Срещу подготвяния и по-късно гласуван текст на Конституцията, народни представители от СДС започнаха гладна стачка.
Бих казал още, че това бе време, когато с успешна пропаганда, насочена срещу Конституцията, политически сили можеха да спечелят избори и да дойдат на власт, както това се случи в Тридесет и шестото Народно събрание.
Групата на Движението за права и свободи не се присъедини към гладната стачка, но също не подписа основния закон, защото той бе белязан от липсата на консенсус и общо политическо противопоставяне, а и защото считаше, че някои нейни текстове не са достатъчно адекватни на потребностите на времето.
Бързам обаче да подчертая, че това обстоятелство не попречи на Движението за права и свободи през всичките тези 12 години да спазва стриктно духа на българската Конституция. Демокрацията е динамичен процес и това поражда необходимостта от усъвършенстване на нейните регулативни механизми, в това число и на самата Конституция. Тя може и следва да се промени. Посоката е подсказана и от сполучливо формулирания мандат, който бе даден от пленарна зала на Временната комисия, а именно реформа в съдебната система и покриване на интегративните критерии за членство в НАТО и Европейския съюз, защото ние наистина считаме, че една от основните цели на промяната е именно установяването на тези критерии и стандарти в България. Предпоставките за това вече са налице – първо, България е ратифицирала и продължава да ратифицира и след приемането на Конституцията всички по-важни международни договори.
Второ, това е значително по-спокойната политическа ситуация, в която се намираме днес. Преодоляно е биполярното мислене и то е заменено със същински плурализъм и най-важната предпоставка: постигнат е консенсус по основните приоритети на страната – пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз.
Защо подчертавам тези предпоставки без да имам каквото и да е желание да влизам в полемика? Във връзка с предишното изказване ще кажа, че проектът на СДС за изменение на Конституцията в Тридесет и осмото Народно събрание беше внесен за разглеждане в пленарна зала, ако не ме лъже паметта, може би това не е известно на колегите от НДСВ, но ние, които бяхме в Тридесет и осмото Народно събрание си спомняме много добре, че това беше м. февруари или около два месеца преди края на мандата на Тридесет и осмия парламент.
Уважаеми колеги, ако наистина тогава имахте истинско, искрено намерение да промените Конституцията, трябваше да го направите малко по-рано, да речем в началото или в средата на мандата, или в най-лошия случай поне година преди края на мандата, защото два месеца, както показа практиката, не са достатъчно време за гласуване на подобни текстове.
Ние и тогава бяхме готови да ги подкрепим, но самата ситуация в Тридесет и осмия парламент и ограниченото време, което имахме, направи това невъзможно.
Друга предпоставка, която прави възможно гласуването на промените днес в пленарната зала са еднозначно положителните нагласи сред по-голямата част от българските граждани, които се потвърждават и от последните социологически проучвания. Струва ми се, че това е нещо твърде важно, защото тези проучвания са направени именно сред суверена – българския гражданин. Той подкрепя тези промени и това е една от предпоставките, от които ние следва да се ръководим. И това е основната причина, поради която отпадна необходимостта от референдум. Включително и политически сили, които застъпваха тезата за референдума вече направиха развитие в своята позиция и се отказаха от тази идея.
Но най-важната предпоставка, според мен, е волята сред парламентарно представените политически сили, която се потвърди и се потвърждава и от подписите под проекта на Закон за изменение на Конституцията, така и от всички изказвания, които чухме днес. Но, доколкото и от друга страна ние забелязваме известни нюанси по начина, времето и приложно поле на евентуалните промени, не говоря само за тези четири текста, тук се присъединявам към мнението, че тези четири текста, които днес гласуваме, са първата и може би най-лесната стъпка. Съгласието по тези четири текста, ако мога така да се изразя, беше априори заложено и нека не се вземаме толкова насериозно. Това, което днес ще направим и ще сторим при следващите две четения, беше възможно най-лесното, което бихме могли да направим. Струва ми се, че по-трудното предстои.
Според мен основната задача, която стои пред българския парламент дали това ще е Тридесет и деветият или друг парламент, е усъвършенстване на онези механизми в Конституцията, които ще подобрят баланса във взаимодействието между властите в Република България. Поставяме специален акцент върху този въпрос, защото от постигането на тази цел зависи реализирането и на един от приоритетите, които и днес – в началото на политическия сезон, бяха гласно изказани в пленарната зала – успешното справяне с престъпността като най-страшното социално зло. Бих казал както престъпността, така и корупцията.
Каквито и изменения да приемем в Наказателния кодекс, не 31 поред, а 301 да станат тези изменения в Наказателния кодекс, каквито и нови деяния да инкриминираме в Наказателния кодекс, битката с престъпността няма да е успешна, ако тя не се води единно, в единно взаимодействие между съдебна власт, изпълнителна власт, парламент, ако тази битка не се води от всички държавни власти, взети заедно, защото бидейки задължени ние да съхраним основния фундамент на демокрацията – разделението на властите, трябва да спрем процеса на израждане на този принцип в принципа за безконтролност и самодостатъчност, на която и да е от властите.
Тази задача, уважаеми дами и господа, е много по-трудна за решаване. Аз съм сигурен, че отново ще постигнем съгласие по отношение на посоката на дефинирането на тази задача като приоритет, но струва ни се, че ни чакат доста трудни консултации, преговори по отношение на съгласието за конкретните текстове и конкретните механизми, по които да решим този въпрос.
Движението за права и свободи убедено ще подкрепи проекта за Закон за изменение и допълнение на българската Конституция, но с ясното съзнание, че тези текстове, макар и косвено да имат отношение към съдебната власт като цяло в много по-голяма степен по-скоро засягат отделните персони, които работят в съдебната система. По-трудната задача за постигането на един нов баланс, взаимен контрол във функционирането на властите, за едно по-добро взаимодействие между властите е предстояща задача и аз се радвам, че тази Временна парламантерна комисия получава статут на специална комисия и работата на комисията ще продължи и през следващите сесии на Тридесет и деветото Народно събрание.
Завършвам, уважаеми дами и господа, с откровената декларация, че Движението за права и свободи ще даде своя принос за успешната работа и на комисията, и на парламента като цяло за работата по следващите изменения на Конституцията, които ние считаме за по-важни.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Местан.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
Има думата за изказване госпожа Мингова. Заповядайте.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този парламент по мое мнение може да се гордее с това, че събра решимост и кураж да започне и осъществи обсъжданите днес промени в основния закон на Република България – Конституцията. През изминалите 12 години от нейното действие стана ясно, че създателите й са имали ясната политическа воля да направят нещо радикално за българския преход към демокрация – извеждайки принципа за разделение на властите до неговия абсолют почти, отговаряйки по този начин на статуквото, при което един от стожерите на демокрацията – съдебната система, беше поставена в унизителното положение на сфера от областта на услугите, изцяло подчинена на съществуващата политическа система.
През изминалите 12 години обаче съдебната власт, нейните органи, статутът на субектите, които я олицетворяват, показаха, че абсолютната независимост доведе до уродливи обществени явления и предизвика почти пълната й алиенация от целите, на които разделението на властите служи. Независимостта на съдебната власт в нейното съществуващо конституционно измерение превърна магистратите в заложници на опасността от чувството за недосегаемост, безотговорност и в крайна сметка – на пълно капсулиране и изолация от останалите власти, а оттам – и на тотално отдалечаване от обществените очаквания за качеството на резултата от нейното действие.
Не беше лесен пътят, по който тръгнахме и който ни доведе дотук. Всички помним съпротивата през изминалите две години, когато за някои кръгове от определени политически сили самата идея за промяна в Конституцията беше кощунство. Но всички ние съзряхме за нуждата от промяна. Тя беше заложена и в правителствената концепция за съдебна реформа, представена в началото на нашия мандат.
Истинското начало на този законодателен процес обаче беше сложено с безпрецедентната декларация от 2 април 2003 г. на всички парламентарно представени политически сили относно целите, насоките и средствата за осъществяване на реформа в съдебната власт. Безспорно е, че можехме да стигнем и по-далеч. За съжаление обаче препятствието пред това не е нашата политическа воля, а идва от друг орган, от една друга институция, която би трябвало от висотата на своя конституционен статут и мъдростта на лицата, които я изграждат, да даде друга насока на нашето поведение.
Нека не се връщаме обаче отново към решението на Конституционния съд, обширно коментирано и дебатирано, а да заявим директно и убедено, че предлаганите с този законопроект изменения на Конституцията са засега необходимото и достатъчно условие за по-нататъшното провеждане на съдебната реформа. В този смисъл аз съм убедена, че именно това са въпросите, свързани с имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратите.
Защо според мен това е така?
Първо, защото основополагащото за осъществяването на съдебната власт е именно статутът и качеството на магистратите.
Второ, защото независимостта на съдебната власт означава независимост на лицата, които я осъществяват, и именно критериите и условията за придобиване и запазване на техния статут, както и на неговия обхват, са гаранция за тази независимост.
Трето, защото именно тези три насоки стоят в основата на препоръките на Европейската комисия в областта на съдебната реформа и в качеството й на условие за постигане на пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Четвърто, и това вече беше посочено в изказванията преди мен, защото от проведените социологически проучвания сред широки обществени кръгове, в това число и сред самите магистрати, става ясно, че тези три основни момента фокусират очакванията на обществото за конституционна промяна в съдебната власт.
Пето, защото от този фундамент, който предлагаме, зависи в най-голяма степен както насоката, така и ефективността на следващите стъпки от реформата, които трябва да предприемем и които са свързани с устройственото и функционалното законодателство.
Нещо по-конкретно. Първата насока на нашите обсъждания във Временната комисия касаят имунитета на магистратите. Колеги, при обсъждането на този въпрос трябва категорично да се направи разясняване на два момента.
На първо място съзнателно или не, наред с въпроса за имунитета на магистратите, беше поставен и този за имунитета на народните представители. Трябва убедено да подчертая, че въпросът за имунитета на депутатите не се намира в пряка връзка с магистратския имунитет. Обратното впечатление, което се създава от сегашната уредба, според която последният е функция от имунитета на народните представители, е дълбоко погрешно. Имунитетът на народните представители служи на други цели, има други основания и използваната законодателна техника на тяхното приравняване не може да бъде критерий за отъждествяването им като институции. Имунитетът на магистратите има за цел да обезпечи в нужната степен тяхната независимост, като създаде правната рамка за неприкосновеност при формиране и изразяване на вътрешното им убеждение, игнорирайки заплахата от външни посегателства и заплахи.
На второ място беше лансирана идеята за пълно премахване на магистратския имунитет. Тази идея на пръв поглед е доста примамлива, защото се провокира от сравнението с уредбата в развити европейски демокрации и от внушението, че така се гарантира пълното равенство на всички граждани пред закона, като по този начин идеята придобива и внушителен популистки подтекст. Но пълната липса на магистратски имунитет в общество с недостатъчно утвърдени демократични ценности, с висока степен на нестабилност на обществените отношения, с високо ниво на неправомерни въздействия и влияние от определени кръгове би нарушило именно принципа за равенство на гражданите пред закона. Пълната липса на имунитет все още е непостижима цел за нашите условия. Тя би била бариера пред същинската независимост на магистратите. Пълната липса на имунитет крие риска от зависимост, от морална и професионална несвобода.
Ето защо аз убедено споделям предложената в законопроекта уредба, която предвижда тъй наречения функционален имунитет на магистратите. Предлаганата уредба в законопроекта е формулирана многоаспектно и от анализа става видно, че предлаганият имунитет е твърде пестелив по съдържание и обхват. Обърнете внимание на това. В това отношение мисля, че законопроектът дава отговор на очакването имунитетът да бъде в действителност нужният гарант за независимостта на магистратите, без да ги прави недосегаеми и безконтролни от другите институции и от обществото. И това е така, защото законопроектът предлага и вижда в понятието “имунитет” няколко аспекта.

На първо място, магистратският имунитет има материално-правен характер, защото постулира безспорната теза, че магистратите не носят отговорност за поведението им, което е свързано с формирането и изразяването на тяхното вътрешно убеждение. Това е безспорно. Тази неотговорност обаче е ограничена. Ограничението също е в две посоки:
Първо, неотговорността обхваща само гражданската и наказателната като видове отговорност, но не се отнася до другите видове – административната, административно-наказателната и дисциплинарната.
Второ, тази неотговорност отпада, ако при осъществяването на съдебните функции магистратът е извършил деяние, което представлява умишлено престъпление от общ характер.
Казано иначе, материалният аспект на имунитета означава, че магистратът е граждански и наказателно неотговорен, само когато извършеното от него е свързано със служебни действия и постановяване на актове при осъществяване на съдебната власт и то, ако поведението му не представлява умишлено престъпление от общ характер. Магистратът носи всички други видове отговорност така, както и останалите български граждани. Той носи наравно с тях гражданска и наказателна отговорност, когато извърши деяние, което не е свързано с осъществяване на съдебните функции. Магистратът носи наравно с другите граждани гражданска и наказателна отговорност дори за поведение, свързано с упражняване на служебните му функции, ако деянието може да се квалифицира като умишлено престъпление от общ характер.
Вторият аспект на имунитета, който предлагаме, е неговият процесуален аспект. Става дума за наказателната неприкосновеност на магистратите. Този аспект е свързан с реализацията на наказателната отговорност. Тоест, колеги, той може да се отнася само за тези хипотези, в които магистратът, както и останалите български граждани, е наказателно отговорен. И в този процесуален аспект законопроектът предвижда ограничаване на имунитета и от своя страна крие две измерения. Едното се изразява в обстоятелството, че се предвиждат бариери за осъществяването на наказателната отговорност не във всички случаи, а само при определени хипотези. Те обхващат само случаите, когато наказуемото престъпление е реализирано при осъществяването на съдебната власт. Само тогава повдигането на обвинението може да се извърши с разрешение на Висшия съдебен съвет. Във всички останали случаи обаче наказателната отговорност на магистратите се реализира по общия ред така, както за всички останали граждани. Нещо повече, посочената наказателна неприкосновеност е твърде стеснена в сравнение с досега съществуващото положение, защото предлагаме тя да настъпва в един доста по-късен момент – този на повдигане на обвинението. Това означава, че самото образуване на наказателното производство и всички процесуални действия до повдигане на обвинението се осъществяват по общия ред така, както и по отношение на всички останали граждани.
Второто измерение на процесуалния имунитет се отнася до ограниченията при задържането на магистрати. Тук, колеги, обяснимо предлаганият имунитет е най-широк, защото разрешението на Висшия съдебен съвет е необходимо при всички хипотези на наказателна отговорност за задържане, но това е оправдано, тъй като задържането е свързано със самата физическа неприкосновеност на магистрата. А това пряко засяга неговия авторитет и най-лесно би могло да се провокира злонамерено. Единственото изключение и в този случай е при заварено тежко престъпление.
Уредбата на имунитета съдържа в предложеното в законопроекта и един друг важен аспект, който е свързан с възстановяване на липсващата сега равнопоставеност между самите магистрати при снемане на съществуващия имунитет. Предоставянето на правомощия инициатива за това да има не само главният прокурор, но и една пета от членовете на Висшия съдебен съвет възстановява баланса между различните звена и нива на магистратурата и е коректив при евентуалната злоупотреба с тези правомощия от страна на прокуратурата.
Споделям предлагания единен режим за имунитет на всички магистрати, без да се прави изключение по отношение на тримата висши магистрати, каквото предложение беше обсъждано в комисията от съображения за равнопоставеност. Единственият проблем, който би могъл да възникне при снемане на имунитета, виждам в случая, когато искането се прави от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, защото няма сигурен механизъм за осъществяването на самото наказателно производство. Но този въпрос също беше обсъждан и може да продължи да бъде обсъждан при по-нататъшния ход от разглеждането на законопроекта.
Накратко за другите две посоки, съдържащи се в законопроекта – относно несменяемостта и мандатността на магистратите. При обсъждането на тези проблеми в комисията имаше почти пълно единодушие. Както имунитетът, несменяемостта има пряка връзка с независимостта на магистратите и подчинението им само на закона. Стабилитетът на техния статут им дава гаранция за вътрешна свобода при осъществяването на техните функции. Но съществуващата уредба, в стремежа да гарантира пълнота на тази независимост, хиперболизираше значението на несменяемостта. Сегашното измерение на тази несменяемост стимулира безотговорността чрез тотална безконтролност.
Мисля, че законодателният ни опит, който предлагаме със законопроекта, и в това отношение е сполучлив. Без да премахва несменяемостта, законопроектът чувствително я ограничава. Премахва се количественият критерий за нейното придобиване като единствено, като освен увеличаване на съответния стаж се предвижда и критерий, който е свързан с изисквания към професионалните и морални качества на магистрата. Придобитата несменяемост не е вечна. Тя може да отпадне при наличието на настъпване на професионална и морална непригодност за упражняването на магистратската длъжност. По този начин изискванията към несменяемостта се свързват не само с момента на нейното придобиване, но и с целия период на нейното времетраене. Така несменяемостта се превръща от формален в съдържателен елемент от гаранциите за магистратската независимост.
Пряка връзка с несменяемостта има и въпросът за мандатността на административните ръководители в звената на съдебната власт. Обособява се магистратската длъжност от тази на административния ръководител, като несменяемостта се свързва само с наличието на първата. По този начин се въвежда принципът на равенството при заемане на ръководна длъжност във висшите с останалите звена на съдебната система. Мандатността на всички нива е гаранция срещу опасността от злоупотреба с власт, безотговорността и безконтролността, корупцията и чувството за феодално високомерие.
Уважаеми колеги! Дебатът по този законопроект тепърва престои. Изразявам своето дълбоко убеждение в подкрепа на предложенията, внесени с този законопроект. Убедено заявявам, че ги подкрепям изцяло и ще гласувам за него, което моля да изразим в нашия вот днес при първото гласуване на законопроекта. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
От Парламентарната група “НИЕ” има ли желаещи да се изкажат? Не.
Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Преди да започна своето изказване по същество искам да отдам дължимото на тези народни представители от Великото Народно събрание, които участваха в разработването и приемането на действащата българска Конституция и да зачета паметта на тези от тях, които вече не са сред нас.
Каква е обществената ситуация, в която се приемат промени в Конституцията? Ще се опитам накратко да отговоря на този въпрос, като направя паралел с времето при приемане на Конституцията. През 1990 г. доминираше надеждата за по-добро бъдеще. През 2003 г. – разочарованието. То се дължи на няколко факта. На 14-ата година от прехода страната не е преодоляла икономическия упадък. Мнозинството от българските граждани живее в подтискаща бедност. Личната несигурност е по-голяма от когато и да е било. Изглежда в десницата не правят разлика между това какво е рухване на тогавашния социализъм и държавна катастрофа. И как да наречем днешното състояние, в което на 14-ата година от прехода брутният вътрешен продукт на България е все още значително по-нисък от този при започване на политическите промени, а стандартът на живот на мнозинството от гражданите – също много по-нисък.
От началото на промените досега се борят две обществени тенденции – на противопоставянето и на националното съгласие. Конституцията е резултат от постигането на широко парламентарно съгласие. И тук коригирам тези, които твърдяха, че не бил достатъчен този вот в парламента. А Конституцията беше приета с гласовете на над 300 от 400 народни представители. Така че ние днес можем да продължим това съгласие – едно от не многото реални постижения на българската демокрация – имам предвид самата Конституция и нейното действие. Наистина имаше и такива, които се противопоставяха, споменатата група на 39-те, която имаше такива принципни политически лидери като Стоян Ганев, тогава специалист по съветско конституционно право, и един от най-аргументираните критици на Конституцията, провели т.нар. гладна стачка, защото част от включените в нея съвсем не гладуваха. А някои по-късно, макар и за кратко, но с важна роля, гастролираха и в днешното царско управление.
Смятам, че сега сме на път да постигнем политическо съгласие, което вече беше изразено от парламентарно представените политически сили, и като парламентарно съгласие за първата промяна в българската Конституция. Тя става възможна и заради управляващото мнозинство днес, което допринесе за притъпяване на политическото противопоставяне. За съжаление постигането на съгласие чрез диалог е нещо повече и то не се случва често в законодателния процес. В същото време сме свидетели на исторически парадокс – движение, в което мнозина от тези, които ще гласуват за развитие на типично републикански институти, като мандатност, отговорност и др. се обръщат към своя лидер и към министър-председателя с “Ваше величество”.
През 1990 г. актуалната задача бе да се проведат демократични реформи в държавата и в обществото. Сега на изпитание е поставена самата способност на българската държава да изпълнява основните си функции, а именно да защитава гражданите от престъпни посегателства, да регулира пазара, да осигурява масово здравеопазване и образование.
Кои са според мен причините, които налагат промяна в Конституцията? Споделям до голяма степен това, което беше казано в отговор на този въпрос в предишни изказвания.
На първо място сред тези причини поставям високото ниво на престъпност, корупция и като цяло неспособността на правозащитната система, а в нея включвам както органите на изпълнителната, така и на съдебната власт, резултатно да им противодейства. Не споделям нито твърденията на високопоставени представители на Министерството на вътрешните работи за неимоверните успехи, които изпълнителната власт постига в борбата с престъпността, нито търсенето на всякакъв повод за противопоставяне от висши магистрати. Тези противоречия ни обричат на по-нататъшни неефективни резултати в противодействието на престъпността и корупцията. Смятам, че тази промяна става възможна, защото българските граждани се чувстват все по-несигурни, а оттам и все по-неудовлетворени от начина, по който действа държавата. Към това се прибавиха настойчивите, достатъчно красноречиви сигнали от партньорите на България – имам предвид както от Европейския съюз, така и от водещи страни в НАТО.
Така че причините за тази промяна са и вътрешни, и външни, и ние трябва да използваме обществените очаквания и силното обществено разочарование, за да започнем с по-решителни и обединени действия да доказваме с реални резултати възможността за реформиране на съдебната власт.
Най-големият проблем на съдебната власт не е в Конституцията. Този проблем се казва силна обвързаност между корпоративна икономическа власт, между редица участници в политическата система и между магистрати, т.е. лица, които представляват съдебната власт. Ето тази симбиоза прави все по-несигурно правосъдието, все по-малко подчинено на закона. Защото днес, отдавайки дължимото към усилията на магистратите, и надявам се, че повечето от тях го оправдават и в бъдеще ще го защитават, ние трябва да отбележим, че има магистрати, които са независими от закона, но не от страните в процеса, не независими от политически пристрастия и най-вече зависими от интересите, на които искат да подчинят правосъдието в полза на собствения си интерес.
Така стигаме и до следващия проблем, той вече не е зад фасадата на Конституцията, а донякъде може да се търси в нейните разпоредби. Става дума за това, че когато се приемаше Конституцията, основното внимание беше насочено към това как да се гарантира по-висока независимост на магистратите. Този въпрос беше обяснен с необходимостта да се преодолеят някои отрицателни процеси в предишните години да не бъдат подвластни на очакваните чести промени в политическите управления. И в това отношение като че ли този превес на независимостта започна да засяга ефективността и отговорността на съдебната власт. Аз съм опонент обаче на тезата, че изброените по-горе проблеми се дължат на това, че Конституцията е установила едни, а не други правомощия на държавните институции. Отделен въпрос е, че кризисните процеси в обществото рефлектират върху Конституцията, върху нейния авторитет. Но ние ще дадем необосновано оправдание на всички, които носеха и носят най-големите отговорности за политиката и управлението на страната, ако приемем, че неудачите се дължат по-скоро на конституционния инструмент, отколкото на политиците и управляващите, които си служат с него. Такива илюзии не трябва да насаждаме, нито такива индулгенции да предоставяме.
И третата причина – тя също беше спомената – това е част от практиката на Конституционния съд, съдържаща се и в негови тълкувателни, и в негови отменителни решения. Не казвам тези критични думи със самочувствието на един от бащите на Конституцията, а воден от стремежа да се изясни съотношението между представителната демокрация и конституционната демокрация. Те едновременно трябва да се допълват, но в много случаи между тях съществува естествено напрежение. А в нашите условия то беше подсилено от това, че можем да посочим примери и за поръчкови решения не само на магистратурата, но и на Конституционния съд. Защото там попадаха освен достойни професионалисти и хора с граждански позиции, хора зависими по различни линии, хора противници на самото приемане на Конституцията, а може би и хора, които не бяха достигнали това професионално равнище, което да им позволи наистина да намерят мястото на конституционното правосъдие в сложния баланс на институциите.
Тук госпожа Михайлова каза, че ние сме направили един хибрид. Аз мога да приема това нейно определение, отнасящо се до правомощията на Великото и Народното събрание за промени в Конституцията. Само че искам да напомня нещо, което тя може би знае – че този хибрид се нарича рационализиран парламентаризъм днес и той се стреми да придаде по-голяма легитимност на конституционните решения и в същото време да намери един по-ускорен начин за промени в Конституцията извън тези, които засягат нейните принципи, нейните устои. И мисля, че в това отношение българската Конституция е съчетала в себе си традиции от Търновската конституция и от съвременните тенденции в развитието на конституционализма.

Последният въпрос, на който искам да привлека вашето внимание, е за характера и съдържанието на сега предлаганите конституционни промени. Мисля, че в комисията, която подготвяше тези промени, почти всички се убедиха колко трудно е да бъдат направени макар и неголеми по обем изменения в Конституцията. Защото Конституцията е цялостен организъм и в повечето случаи разпоредбите са систематично свързани. Затова всякакви лековати предложения и призиви: “Да променим Конституцията колкото може повече и колкото по-бързо”, съвсем не гарантират по-добро действие на държавните институции. Да, тези изменения са ограничени, но не козметични. И казвам това не само, за да не обезсилим значението на това, което правим днес с общи усилия, а защото, ако ги наречем козметика, всички знаят, че след свалянето на грима отново изпъкват всички недостатъци по лицето. Така че поне нашият стремеж – на левицата, не е да имитираме действия, не е да фризираме съдебната власт, а да потърсим тези стъпки, които водят към подобряване на нейната дейност.
Това са разширяване на основанията за отпадане на несменяемостта. Тук поставям въпроси, които ще изискват допълнително внимание във времето между първото и второто четене и през следващите фази на конституционната процедура. Дали да се възприеме сега предлаганият термин “несменяемостта отпада” или да се използва досегашният текст, че “магистратите се освобождават от длъжност при определени основания”? Защото, ако ние приемем, че има самостоятелни основания за отпадане на несменяемостта, тогава ще навлезем в друга фаза на процедурата по загуба на самото качество “магистрат”, което те носят. И ще може ли да има пък магистрати, които са сменяеми, но действат като магистрати? Мисля, че това не е в духа на обсъжданите изменения и тук трябва да се постигне една по-голяма яснота и дори по-голяма стегнатост на процеса.
Освен това трябва изрично да се отговори на въпроса дали основанията, които ние правилно разширяваме, водещи към смяна на магистратите, ще се отнасят и към най-висшите ръководители на съдебната власт? Този въпрос не би трябвало да бъде оставян на последващи тълкувания, които, убедихме се от практиката, са много несигурни, дори независимо от волята, която тук изразяваме при тяхното приемане, а трябва изрично да бъде решен.
Освен това трябва да се отговори на въпроса навършването на 65-годишна възраст, както се предлага, ще прекратява ли мандата на всички магистрати или те ще осъществят конституционно предвидения мандат, когато заемат ръководни длъжности?
Поставям тези въпроси без да предопределям техния отговор и даже без да изразявам сега своето мнение, защото и по тях мисля, че ние трябва да постигнем най-сполучливите решения, които ни обединяват.
Другият проблем е за разграничаване на магистратските и административните длъжности в съдебната система. Тук основният въпрос, който е и до голяма степен практически, е дали и как ще се прилага новата разпоредба към заварените случаи към лицата, които са осъществили или сега осъществяват своите ръководни мандати? Защото едва ли е целесъобразно действието на тази разпоредба да бъде отпратено само в далечното бъдеще. Така че в това отношение също трябва да се намери балансирано решение, което нито да напомня предишни действия за извращаване на Конституцията и подмени в нейния кадрови орган, нито пък да препраща конституционните промени само в бъдеще време.
Последният проблем е този за имунитета. Смятам, че е много важно, особено в тази област и то конкретно при инициативата за неговото снемане от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, подробно да бъде разписана по-нататък в процесуалното законодателство.
Съществуват и други въпроси не по-малки по значение от тези, които вече отбелязах, като: мнозинството, с което се избира парламентарната квота на Висшия съдебен съвет; начинът, по който самите магистрати избират своите представители във Висшия съдебен съвет, а оттук с аргумент за по-силното основание – начинът на формиране на Конституционния съд и мнозинствата за неговото излъчване, а и за неговите решения, особено що се отнася до приемането на тълкувателни решения и решения от Конституционния съд, с които се оспорва закон, и за изменение на Конституцията.
Това са теми, които знам, че сега не могат да бъдат решени и заради това, че не е постигнато необходимото широко парламентарно съгласие, и заради това, че някои от тях може би излизат от рамките на възможностите на сегашното Народно събрание.
В заключение искам да отбележа, че не трябва да създаваме поредни илюзии с твърдението, че няколко конституционни разпоредби могат сами по себе си значително да подобрят дейността на съдебната система. Тези промени са необходими за развитието на съдебната реформа, но, както отбелязах, проблемите са по-дълбоки и по-мащабни. Това налага последователни политически, законодателни и други действия. Реализацията на конституционните принципи изисква силни и обществено представителни политически субекти. Осъществяването на съдебната реформа изисква обществено отговорни и подготвени магистрати, които да създадат уважение към правото и закона в нашата страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и единични от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днешното заседание, на което ние разглеждаме законопроекта за изменение и допълнение на българската Конституция, е важно преди всичко за това, защото за първи път от 1991 г. Народното събрание на Република България показва, че Конституцията е не само основният и най-траен закон на страната, но това е и закон, който може да се променя, тогава когато обществото има нужда от това.
В едно от последните си изказвания пред Конституционната комисия на Великото Народно събрание представителите на Съюза на демократичните сили предупреждават, че тази Конституция ще доведе до взаимно блокиране на институциите на държавната власт и особено на съдебната власт.
Дванадесет години по-късно Тридесет и деветото обикновено Народно събрание пристъпва към промяна на основния закон, именно в областта на съдебната власт. Защо тогава не бяхме чути? Тук е мястото да се разбули или да продължим да разбулваме една от основните легенди, една от основните манипулации, която наследничката на Българската комунистическа партия, а именно Българската социалистическа партия, разпространява, а именно, че проблемите в съдебната система се дължат на демократичните промени. Те се дължат на Демократичните сили.
Защо днес, както и през 1991 г., виждаме същите ехидни, същите дълбоко интелигентни и самодоволни усмивки, каквито виждаме и днес по лицата на нашите колеги от БСП, особено усмивката на господин Иво Атанасов? Защото те много добре знаят, че всъщност минираха пътя за истинска реформа в съдебната система. Защото те много добре знаят, че всъщност запазиха статуквото, прехвърляйки вината и убеждавайки обществото чрез тогавашната си все още силна пропагандна машина, че вината принадлежи другиму. Известно е, че една от основните цели на Българската комунистическа партия през комунистическия период беше да смачка съдебната власт, да превърне съда в зависима институция на партията, а прокуратурата – в маша на същата тази партия, и успя.
Иронично е междупрочем, че днес същата тази партия, която е наследничка на онази партия – БКП, чиито представители, естествено, преподаваха и в Юридическия факултет и учеха, че правото е нещо, което е временно, че правото и държавата са явления, които ще отмрат, съответно и основните закони, какъвто е Конституцията, днес ни учат на конституционализъм. Но иронията е очевидно част от политиката и част от живота.
Може ли обаче някой да си представи, че през онази 1991 г. същата тази партия, която имаше властта да приеме нова Конституция, ще промени статуквото? Естествено, че не. Затова при наличието на тогавашната система изведнъж се приеха принципите на несменяемост и неограничен имунитет, такъв, какъвто няма никъде, включително и по отношение на народните представители. Прие се само тримесечен срок по § 5 от Конституцията за придобиване на статут на несменяемост. Това не беше случайно, а беше насочено именно към запазването на статуквото. От стенограмите на Великото Народно събрание се вижда, че депутати от БСП, като например госпожа Мариана Христова, се обръща към своите колеги и ги пита: защо оставяме магистратите да бъдат безконтролни? И реплики от залата: Та нали те са наши и ще бъдат наши!
Истината е, че с малки изключения, но особено фрапантни случаи, плановете на БСП се объркаха от живота и пазарните механизми, които така или иначе дадоха възможност или принудиха една голяма част от магистратите да потърсят възможности в адвокатурата. Свидетел съм на това, защото точно тогава влязох в съдебната система – през същата 1991 г.
Интересно е за какви кадрови чистки говорят тук и се тревожат господин Корнезов и господин Овчаров, след като в тригодишният срок за несменяемост на власт беше именно тяхната партия – БСП, а това е периодът 1993 – 1996 г. През 1998 г. това, за което призовава господин Корнезов – много малко магистрати бяха вече сменяеми. Това бяха съвсем млади хора, а вие в същото време пледирате да дадем път на младите. За каква кадрова чистка говорим през 1998 г.?
Всички опити на Българската социалистическа партия да прехвърли вината на СДС за някакъв въображаем контрол над съдебната власт катастрофират категорично в простия факт, че СДС е първата и все още единствена политическа сила, и Обединените демократични сили, които са за радикална реформа на съдебната власт, включително и за промяна на структурата й.
Коя партия, господин Овчаров, е за промяна на онова статукво, от което тя има полза?
Румен Овчаров (КБ, от място): Тридесет и един пъти я променяхте!
Димитър Абаджиев: В същото това време БСП продължава да пледира за запазване на онова статукво, което било от полза на СДС.
Не е случайно, че днес Движението за права и свободи и НДСВ са по-безличните участници в дебата на фона на бойния дух на БСП, която винаги е била против промените в Конституцията. Нежеланието за същите тези промени, които ще гласуваме и днес – промените за имунитета на народните представители и на магистратите, което внесохме през 2000 г., тогава беше очевидно и от страна на ДПС. Тук аргументът, който господин Местан ни представи, че сроковете били много кратки, е най-малкото несъстоятелен, защото виждаме, че една цяла конституция може да се приеме за два месеца, тъй като настоящата Конституцията всъщност беше приета за два месеца – през месец май излизат 39-тимата от Народното събрание по време на първото четене, а на 12 юли е приета самата Конституцията. Така че ако имаше воля от другите политически сили – от БСП и от ДПС, тези промени, които днес приемаме, включително и отпадането на имунитета на народните представители, можеха да се приемат още в края на Тридесет и осмото Народно събрание. Господин Стоилов призовава да отпадне срастването между магистрати и политици. Защо тогава не подкрепите идеята ни да отпадне имунитета и на народните представители? Ние я поддържаме и днес, можем да я внесем още днес.
Управляващите от НДСВ, ДПС, както и БСП, приемат днешните промени – и това е истината – под вашия натиск. Преди около една година, когато господин Станков внесе промените в Закона за съдебната власт, ние на висок глас предупреждавахме, че тези промени за несменяемостта и мандатността могат да се направят само с промени на Конституцията. Тогава не бяхме чути и Законът за промени в Закона за съдебната власт катастрофира в Конституционния съд. Тогава, естествено, БСП категорично се обяви против каквато и да било промяна в Конституцията.
Преди два – три месеца еврокомисарят господин Гюнтер Ферхойген дойде и заяви, че такива промени са нужни. Тогава веднага управляващите се забързаха да извършат промени и БСП, естествено, се присъедини към тях. Не случайно днес господин Корнезов вметна, че промените трябва да ги направим волю-неволю, просто защото вече няма накъде. Ако бяхме чути преди една година, днес нямаше да бъдем в неудобната ситуация на прибързаност. Точно поради тези причини промените са такива, каквито ги виждаме днес. Да, те са необходими, те са важна стъпка, но са недостатъчно. Във Временната комисия за промени в Конституцията предложихме да отидем една стъпка по-натам, защото днес се предлага ограничаване на имунитета на магистратите до степен на функционален имунитет, тоест да не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт освен при извършване на умишлено престъпление от общ характер. Предложихме този имунитет, свързан с наказателната отговорност да отпадне напълно и да остане само гражданската неотговорност, освен в случаите на извършено престъпление. Такава беше и препоръката на Венецианската комисия. Не се постигна консенсус по това наше предложение. Ще го направим между първо и второ четене.
Предлагахме и подкрепяхме идеите, които се предлагаха и от колеги от НДСВ за конкретен механизъм – тогава когато се сваля имунитета да имаме гаранции, че производството по сваляне на имунитета ще продължи. Точно заради това нямаше консенсус за тези предложения, защото промените се правят под натиск.
Господин Станков и управляващите не искат да разберат смисъла на нашите идеи за структурни промени в съдебната власт и излизането на следствието и прокуратурата от нея без прокуратурата да попада под зависимост на изпълнителната власт. Безсмислена е тезата, че СДС е за свикване на Велико Народно събрание заради това, че искало да спре промените. Ние заявяваме какво е необходимо да се извърши като промяна на Конституцията по отношение на съдебната власт. Резултатът – как ще се стигне до това, зависи и от други институции, които дават тълкуване на българската Конституцията, какъвто е и Конституционният съд. Наясно сме, отново повтарям, че не само тези, но и по-радикалните промени сами по себе си няма да доведат до бързата промяна, която всички желаят, но те са основната предпоставка. Всички знаем, че тези промени трябва да бъдат съчетани и с продължаващите промени в процесуалните закони и с убеждението, че съдебната власт трябва да има бюджет, който е достатъчен за нейната работа. Това обаче – неприемането или противопоставянето на аргументи за Велико Народно събрание не е оправдание и извинение за запазване на статуквото, защото истинският смисъл на политиката е да се създаде такава организация на държавата, която да гарантира просперитет на обществото, когато хората в едно общество, участници в него, искат да променят обществения договор, в който самите те са се включили, политиците трябва да им дават такава възможност. Затова, гласувайки днешните промени, които са, повтарям, абсолютно необходими, трябва да покажем или да демонстрираме воля пред обществото, че не статуквото на политическата система, а по-доброто бъдеще на България е наша основна цел. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Давам думата на народния представител Константин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам с моето изказване по стар магистратски навик да се придържам към темата, а тя е: първо четене на Закона за изменение на Конституцията на Република България и да изложа моите мисли, необходим ли е този закон като философия или не е необходим, ще го подкрепим ли или не.
Не ми се иска моето изказване да бъде политическо, но предходните изказвания ме навеждат на мисълта, че трябва да дам някакви пояснения.
Първото пояснение е към госпожа Екатерина Михайлова – нямам никакви проблеми със съвестта си, когато с моите скромни сили се включих в работата по изработването на проекта за Закон за изменение на Конституцията и когато с чиста съвест ще подкрепя този проект.
Защо? Защото всички ние знаем, че един от приоритетите на предизборната кампания на НДСВ беше съдебна реформа, а съдебна реформа се оказа, че без промени в Конституцията не може да се направи. Следователно, аз считам, че моите избиратели са ми дали мандат да участвам в такава дейност, макар очевидно да има и други мнения.
Аз също не бих се съгласил с твърдението на господин Абаджиев, че ние плахо се включваме в дебатите. Аз не считам, че когато обсъждаме един законопроект, който е плод на консенсус трябва отново да се връщаме към този речник, който ни е толкова познат за тези 13 години: кой е виновен – червени, сини… и така нататък.
Уважаеми госпожи и господа, аз считам, че този законопроект е необходим и ще създаде необходимата основа за реформите в съдебната система.
Аз не считам, че тези поправки са козметични. Не бих могъл да дам лично аз еднозначен отговор на това необходимо ли е или не преструктуриране на съдебната система, къде трябва да е прокуратурата – независима ли или пък зависима от изпълнителната власт трябва да е, къде трябва да бъде следствието. Аз не съм в състояние да дам еднозначен отговор, но аз считам, че не винаги реорганизацията на една система води до подобряване на нейната работа. Ние сме били свидетели през изминалите години на множество ненужни и безплодни реорганизации.
Освен това съм против революционната промяна на законите, още по-малко на Конституцията. Ние знаем, че такива революции в законодателството лишиха редица поколения юристи, много от които са в това Народното събрание, от възможността да изучават търговско право. Трябваше на стари години да се учим какво е акционерно дружество и какво е това дружество с ограничена отговорност, което студентите на Запад го знаят, така че аз лично съм привърженик на умерените промени, постепенни, консенсусни, които действително биха могли да доведат до нещо добро.
Какво променяме ние с тези текстове в Конституцията?
На първо място ние повишаваме отговорността на магистратите. Това е основното, което липсваше в досега действащата конституционна уредба.
Как я повишаваме тази отговорност? Въвеждаме възможността несменяем магистрат да бъде освободен на основание на системно нарушаване на неговите служебни задължения, на морала, на етиката. Това ще допринесе до възможността Висшият съдебен съвет да освободи тези, макар и малко на брой магистрати, които петнят това име, които са позор за цялата система и които със своята ненаказаност не само дават лош пример и лош отзвук в цялото общество, но те лишават добрите, честните многобройни магистрати от този стимул, че те са добри, че те са способни. Това ще бъде една възможност, пак повтарям, тези добри и многобройни честни магистрати да получат една удовлетвореност, че лошите, че черните овци ги гонят, както е и правилно, както е във всяка нормална държава.
Какво друго правим ние с тези промени?
Основният принцип по моему в магистратните институти това е принципът, бих го нарекъл, на кариерата. Всеки един млад магистрат започва работа с надеждата, с вярата, че той ще отиде до най-висшето ниво в магистратурата. Това е неговият стимул за работа. Не става дума за възнаграждение, става дума за йерархията – той отива напред, той става друга инстанция, той вече има други правомощия, той контролира долната инстанция.
Какво се наблюдава през последните 13 години? Наблюдава се един парадокс – върховните магистратури не могат да си попълнят състава, защото тези, които имат нужния стаж от съответните регионални звена отказват да заемат място във върховната магистратура. Това навремето беше немислимо! Защо се получава така? Защото, видите ли, ръководителите на регионалните звена считат, че са несменяеми и като ръководители. И, уви, такова тълкувание на Конституцията даде и Конституционния съд. И тези несменяеми шефове на регионални звена нямат никакъв стимул да растат в йерархията, защото те са пълновластни господари там, където са. Те определят кадровата политика на нисшите звена и се получава един застой.
Ние, госпожи и господа, по-възрастните в тази зала, помним колко страшно нещо е застоя. Ние помним годините на застоя, когато нищо не ставаше, нищо не се променяше. Така че с тази уж скромна промяна, ние даваме възможност способните, амбициозните магистрати да растат в кариерата, да се движи тази система, да се движи, макар и вътре в себе си, да не бъде застояла, което безспорно ще доведе до един прогрес.
Какво обаче трябва да кажем днес за съдебната реформа? Да, това, което правим в момента е първата стъпка – много важна, много решаваща стъпка. Но, ние трябва тези конституционни разпоредби да ги пренесем в съответните устройствени закони, за да могат те да задействат. И искам да кажа, че макар в тези промени да имаше консенсус на всички политически сили, аз твърдя, че наместо отвънка, по-скоро е повлияна от други политически сили, извън НДСВ и ДПС, за да се забързат в консенсуса. Това го твърдя най-отговорно, защото ние, правителството, изработи такава програма за съдебна реформа още в началото на мандата си, така че нямаме нужда да бъдем стимулирани отвън.
Искам да ви кажа, че съм доста песимист в това какво ще стане през следващите месеци, когато ние се опитаме тези конституционни промени, които, надявам се, да станат факт, да ги приложим вече чрез съответните закони. И там се страхувам, че няма да има такъв консенсус. И аз искам да ви кажа следното, че от поведението на отделните политически сили при обсъждането на тези законопроекти, от поведението на магистратурата, ако искате дори от евентуални решения на Конституционния съд по тези вече обновени законопроекти на базата на тази Конституция ще проличи кой наистина е за съдебна реформа и кой е подкрепил тези промени само за да постигне един консенсус, който се изисква отвън. Това ще бъде за мен лакмуса – с деловата, с делничната работа по тези закони ще се разбере кой наистина иска да има съдебна реформа и кой е против нея.
По моему най-важното днес, което искам да споделя с вас е това, че за първи път, смея да твърдя, от 13-годишния демократичен живот в България, да кажем, след приемането на Конституцията, защото там, все пак също имаше консенсус в по-голямата част от обществото, за първи път в България се постига консенсус по вътрешнополитически приоритет – съдебната реформа. Защото по външнополитически приоритети вече такъв консенсус има – за Европейския съюз и за НАТО, но той е обясним. За първи път от 13 години в този Тридесет и девети парламент се постига консенсус, че трябва да има съдебна реформа, което е един от най-важните вътрешнополитически приоритети на страната. И този консенсус, макар и леко помрачен от партийните нападки, които слушаме отляво и отдясно – какво е било и кой е бил виновен, кой е грешен, този консенсус ми позволява да вярвам и да се надявам, че все по-често в тази зала ще се прилагат думите, които са написани на входа на Народното събрание, които са част от нашия национален герб, а именно "Съединението прави силата!”. Защото само обединени тук, в парламента, ние ще можем наистина да допринесем за просперитета на България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Давам думата на народния представител господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Днес ние сме участници в един наистина, според мен, исторически дебат. Исторически, тъй като за първи път в новата история на Република България Народното събрание се заема със задачата да промени новата българска Конституция, приета преди 12 години от Седмото Велико Народно събрание.
Това е един исторически момент, тъй като за тези 12 години нашето общество и политическата класа претърпяха доста значими промени, доста съществена еволюция в своето развитие и проблемите, които тази Конституция и отделните нейни разпоредби съдържаха още при тяхното приемане, станаха толкова остри и толкова нетърпящи отлагане, че не само обществото, но и нашите външни партньори започнаха настойчиво да изискват от управляващите – било то парламент, изпълнителна власт, съдебна власт, да предприемат необходимите сериозни промени.
Един от тези основни проблеми е състоянието на съдебната системата в България, което с една дума може да се характеризира като лошо. Лошо, тъй като съдържа в себе си онези негативни характеристики, от които страдат всички български граждани, от които страда българската икономика, от които страдаме всички ние, призвани да представляваме българските избиратели в това Народно събрание.
Днешният ден има своята предистория, която се характеризира на първо място с усилията, положени от управляващото мнозинство, инициирани от Министерството на правосъдието за промени в Закона за съдебната власт, които целяха да стартират тази реформа, усилия, които обаче бяха стопирани с Решение № 3 на Конституционния съд от 10 април, което сложи сериозна спирачка пред необходимите реформи. Това за сетен път показа, че вътрешната инертност, вътрешната съпротива от страна на ръководни фактори в съдебната власт и на фактори, произлезли от съдебната власт, ще продължат да действат дотогава, докато не се обединят усилията не само в обществото, но и сред политическите сили, за да се стигне в крайна сметка до декларацията на политическите сили за основните насоки на реформата в съдебната система от 23 април 2003 г., която беше повратен момент и сериозен знак пред обществото и пред нашите външни партньори за това, че ние вече наистина сме осъзнали необходимостта от тези промени и сме постигнали онази макрорамка на национално съгласие, което ще ни позволи да стартираме реално тази реформа. И в крайна сметка - решението на Народното събрание от 23 април т.г., с което беше създадена Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията, която свърши немалко работа и която прие и представи днес на нашето внимание проекта за изменение на Конституцията.
Какво наложи подготовката и представянето на тези промени?
На първо място е незавидното състояние на съдебната власт, на съдебната система в Република България, незавидно състояние, което както беше посочено нееднократно в тази зала, се корени от една страна в конкретни конституционни постановки, залегнали в сегашната Конституция, приети във време, когато преобладаваше желанието за тотално разграждане на всички остатъци от тоталитарната система и гарантиране на пълното съблюдаване на всички човешки права и независимостта на съдебната власт като гарант за съблюдаването на тези човешки права, и конкретното последващо развитие на законодателството и на обществените процеси, които доведоха до това състояние.
Това състояние се характеризира на първо място с наложилото се у голяма част от представителите на съдебната система чувство на самодостатъчност и пълна независимост от реалните обществени процеси в страната. На второ място, конституционно закрепената пълна безотговорност, безметежност и непоклатимост на редица отговорни кадри в съдебната система, които по никакъв начин не бяха стимулирани да повишават качеството на своята работа, своята квалификация, за да подобрят функционирането на съдебната власт.
Кадровият проблем, който се наложи през тези години, което беше споменато от господин Пенчев и проф. Корнезов, се корени на първо място в непрекъснатите опити през тези години за налагане на политически назначения, особено във висшите органи на съдебната власт, в липсата до този момент на ясна и качествена школовка на младите магистрати, преди те да започнат своята дейност, в липсата на достатъчно добре съставена програма за повишаване на тяхната квалификация.
И не на последно място – превръщането на съдебната власт на държава в държавата, тоест на система в рамките на цялостното държавно устройство, която се чувства напълно изолирана от останалите, напълно безконтролна, и оттам – напълно откъсната от реалните обществени процеси и от очакванията на обществото.
Не на последно място искам да допълня, че основен негативен елемент в това развитие е и фактът, че съдебната власт, особено в някои нейни висши ешелони, се превърна от отговорен актор и арбитър на обществените отношения в основен фактор – подчертавам тази недостатъчно граматична формулировка на думата актьор, но основно активно действащо лице в обществено-икономическите отношения, което го превръща в подвластно на всякакви политически и икономически влияния. Абсолютизирането на принципа за разделението на властите в нашата Конституция, който принцип съществува в правнофилософската теория и мисъл още от времето на Монтескьо, доведе до тези негативни последици и явления.
В тази връзка искам да подчертая, че Движението за права и свободи винаги от своето създаване до днес отговорно и последователно е полагало усилия и предприемало конкретни стъпки и инициативи за подобряване на това незавидно състояние, за повишаване функционирането и ефикасността на съдебната власт.
Ние сме предприели конкретни мерки, като на първо място Движението за права и свободи през миналата година проведе среща с всички представители на всички нива на всички органи на съдебната власт, където като основна характеристика и основен извод се наложи констатацията, че е необходимо отстояване на принципа не на абсолютизиране на принципа на разделението на властите, а на принципа на конструктивно взаимодействие между съдебната власт и останалите власти от една страна и между органите вътре в самата съдебна власт.
И на второ място – необходимостта от повишаване на контрола и самоконтрола вътре в съдебната власт, за да се подобри ефикасността и качеството на функционирането на съдебната власт. От тази гледна точка предложените днес промени в Конституцията на Република България в частта “Съдебна власт” са напълно необходими и представляват важна, абсолютно необходима крачка за едно реално стартиране на реформата в съдебната система, необходими промени, които първо намират своите ограничения, за съжаление, от цитираното решение на Конституционния съд и които, въпреки че са недостатъчни за едно реално, осезаемо реформиране на съдебната власт, наистина са една първа крачка, която води към правилната посока. На първо място това е промяната на институцията имунитет и премахването на това обвързване, което съществува в сегашната Конституция между имунитета на магистратите и имунитета на народните представители, и трансформирането на магистратския имунитет във функционален. На второ място – несменяемостта чрез въвеждането на две качествено нови характеристики на този институт: ограничаването на пенсионната възраст до 65 години за магистратите и въвеждането на напълно новата хипотеза за освобождаване на магистрат тогава, когато той с действията си системно нарушава своите служебни задължения или уронва престижа на съдебната власт.
В тази връзка искам да подчертая, че напълно споделям мнението, което беше изказано от господин Янаки Стоилов относно необходимостта между първо и второ четене да се преразгледа формулировката на този текст и да се заменят думите “несменяемостта отпада” с “магистратите се освобождават”. По този начин ще се премахне именно това несъответствие, този вакуум, който се получава между момента на отнемане на статута на несменяемост и конкретното освобождаване и от друга страна ще отговорим на една от критиките за това, че ал. 3 на чл. 129 не е в синхрон с предната алинея, която касае статута на трите висши магистратски длъжности в страната, за които така или иначе е предвидено, че по решение на Висшия съдебен съвет те могат да бъдат и освобождавани.
И не на последно място остават нерешени сериозни проблеми, решаването на които беше ограничено с това решение на Конституционния съд. Остават нерешени проблемите, свързани с последствията например от отнемането на имунитета по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет тогава, когато съществува нежелание от страна на прокуратурата да продължи наказателното производство.
Кои са факторите, които наложиха тези промени? Те вече бяха посочени. Те са както външни – императивните изисквания за присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз, но най-вече вътрешни – очакванията на обществото за реално подобряване на функционирането на съдебната власт, на правораздавателната система, което подобрение единствено би спомогнало за една ефективна борба с престъпността, ефективна борба с корупцията и създаване на благоприятни условия за привличане на чуждестранни инвестиции, за стабилно развитие на нашата икономика.
Именно в тази връзка искам да завърша, като подчертая, че този консенсус, който беше постигнат както при подписването на Декларацията на политическите сили, така и при подготовката и приемането на тези промени от Временната комисия, е задължително да продължи и в по-нататъшната ни дейност както по приемането на промените в устройствените закони на съдебната власт и в процесуалните закони, така и в следващите промени, които предстои да приемем в Конституцията, свързани с присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз, ако искаме наистина достойно да изпълним своята мисия и да бъдем на висотата на очакванията на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Гиньо Ганев, заповядайте за изказване.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В самото начало на това обсъждане си мислех с малко притеснение, че един конституционен дебат не заслужава тъкмо Вашия спокоен, уверен и даже малко, според мен, безразличен тон. Но това не е шега. Става дума за конституция, а не за някакъв закон за счетоводството например. Във всеки такъв случай залата трябва да се насища с вълнение и с един респект към българския основен закон.
Но имах и едно друго подозрение, то не закъсня да се реализира. Оживлението не закъсня, само че не по повод на конкретните идеи, които са ни събрали тук, а за да се даде още веднъж място на гласа на неколцина и на техните адвокати, които дойдоха на българската политическа сцена в името само на отрицанието на всичко, което е било преди тях и преди това.
В този смисъл аз не искам тук да прозвучава един непременно конституционен патриотизъм, но не съм и съгласен, като говорим за промени в Конституцията за съдебната система, дебатът не само да прескача тази съдебна система и нейните въпроси и да се отправя пак към теми, които са не само от вчерашния, а от онзиденшния ден на България. Ние имаме нужда да се връщаме към него, но с най-рационалното и най-умното, и това, което ни тласка напред.
Затова аз не мога да се съглася с госпожа Надежда Михайлова, че още тогава Съюзът на демократичните сили не подписал Конституцията, тъй като тя не създавала предпоставки – слушайте! – за добрата работа на институциите. Просто това не е вярно и тези, които твърдят това, не са прави нито тогава, нито сега. И затова прави са тези, които – но не сме вече много – напомниха един факт. Във Великото Народно събрание имаше едно голямо недоволство от изборните резултати. Свидетелствам, защото бях в ръководството на този парламент. Всеки божи ден той започваше своите заседания с едно искане и с едно предложение: моля Великото Народно събрание да приеме едно решение да се саморазпусне и да се насрочат нови избори. Така ли беше? Така че никой тогава не се интересуваше даже от идеи за Конституцията, в името на която се създаде това Велико Народно събрание по настояване именно на Съюза на демократичните сили, защото имаше едно голо, елементарно, обикновено политиканско недоволство от изборния резултат. Ето защо последователно е поведението на Съюза на демократичните сили.
Как започна Тридесет и осмото Народно събрание? Помните ли? Едно предложение и най-важната позиция – българската Конституция се нуждае от основен ремонт и той трябва да се направи. И забравяте, че просто тя не е автомобил, а е най-стабилният акт в българската държава.

Господин Янаки Стоилов напомни по-пестеливо, 313 души от общо 400-те народни представители във Великото Народно събрание подписаха тази Конституция, а не само я приеха с вдигане на ръка. И тук никой няма право да си присвоява заслуги изобщо на Съюза на демократичните сили. Вие ли сте този съюз? Сто души от Съюза на демократичните сили подписаха тази Конституция. Сто души! И съдбата им не беше завидна след това, нали? Защото не последваха идеите на това малцинство от 39 души, които уж напуснаха залата и стояха в градината до Народното събрание, а в същото време си послужиха с най-порочния урок на демокрацията, порока на “Влез – излез”. Защо не напуснаха парламента въобще? Защо не се противопоставиха на това, което се прави тук, а се задоволиха с това един именит техен представител да каже чудовищните думи: “Който подпише Конституцията, ръката му да изсъхне!”. А те след това се върнаха тук да продължат своя мандат! Този пример не трябва да се повтаря, ако искаме да има демокрация и да има конституционализъм.
Главното беше в това море от омраза да се роди тази невероятна воля за Конституция и да се приеме един основополагащ закон за България, за живота на държавата и обществото, който да наложи конституционен ред и да не позволи на улицата да се превръща по-нататък в администрация. Но пак в този следващ мандат на Тридесет и осмото Народно събрание започнаха да се чуват гласове – имало нов обществен договор! Сякаш не е Конституцията общественият договор, а се прави някакъв такъв вън от нея и вън от нейните промени! Ами това не е ли един конституционен абсурд!
Аз си мисля, че общочовешките ценности, които лежат даже в преамбюла на Конституцията от 1991 г., ще бъдат тези, с които България трябва да върви напред и да влезе, разбира се, в Европейския съюз и в НАТО. Това са смешни, наивни, ако не са недобросъвестни, речи и писания, които и днес се хвърлят във въздуха, че Конституцията имала повече недостатъци, отколкото достойнства. Когато това се прави от хора, които са в институцията и във властта, става страшно, от тези, които трябва да я прилагат, а не да я бламират, да се съобразяват с нейните принципи, а не с нейните алинеи. И си мисля, че на това трябва да се сложи край. Нека дебатът за промени в Конституцията да продължава и да се развива тук, това е толкова естествено, но нищо повече. Знаете ли коя е най-добрата Конституция в света, господа? Тази, която се изпълнява, а не тази, която се отрича. В Народното събрание да заседаваме днес, 12 години след приемането на Конституцията, и да казваме, че тя просто не трябва да съществува. И да се кълнем в нея, защото сме били привърженици на правовата държава. Ами това са смешни работи!
Каквито и инсинуации да се отправят към Конституцията, каквито и обструкции, аз съм писал хиляда пъти и ще го кажа за хиляда и първи път тук, сега: тя не се превърна в юзди на демократическия процес, а в шпори за неговото развитие. Но работата не е до амуницията, а до ездачите, които се опитват да я яхат. И те трябва да си дадат сметка за това.
Уважаема госпожо председател, аз напълно подкрепям анализа, особено на господин Корнезов, по днешната конкретна тема за промяната в българската Конституция. Тъкмо това е позицията на Коалиция за България, това е и моя позиция и с това убеждение и аз ще гласувам за законопроекта така, както е направен с едно общо съгласие. Но не могат да се понасят твърденията днес, че тази Конституция – днес я нарекохте от вежливост социалистическа, вчера я наричаха комунистическа, просто смяна в лексиката, но не в манталитета, нали? – била създадена само за да обслужи прехода. Това не е вярно! Тъкмо нейните основни ценности – модерни, европейски, съвременни, ще я направят Конституцията, с която България ще влезе в Европейския съюз. Не могат да се предлагат други норми, които уж били по-европейски, а не са.
Мисля си, че приспособяването на нашата национална Конституция към изискванията на Европейския съюз – ами това е верую на Коалиция за България! Само че да приключи този дебат в Европейския съюз, да видим той дали ще направи своя Конституция от федеративен или друг тип и тогава ние да приспособим българската национална Конституция към изискванията на европейския текст, на европейската политика. И сега ние в тази временна комисия ще разглеждаме и този въпрос и пак сме готови да обсъждаме промени, стига те, разбира се, и се моля за това, да не бъдат в противоречие с това, което самият Европейски съюз ще приеме точно идната година – в 2004 г.
Няма вечна Конституция. Никога никой от тези, които са подписали сегашната, не са твърдели това. Но няма Конституция, която да се приспособява лесно, както омръзнах и на себе си да повтарям, на стъпките на тези случайни политици, които седят в партийни централи и в парламентарни групи и по конюнктурни съображения решават какво точно да се промени. Тя просто не е подвижни пясъци и тя не може да взема формата на обувката на тези случайни политици, какъвто и номер да бъде размерът на тяхната обувка. Защото пък размерът на обувката не говори за размера на тяхната политическа величина.
Аз мисля, че е важно и занапред да останем верни на идеята, че българската Конституция трябва да се усъвършенства. Тя трябва да се развива, след като е подложена вече на социалната практика цели 12 години. Но да не забравяме, че тя е един сбор от дух, текст и практика. И само на базата на това триединство може да се мисли за нейната промяна. Но в духа на Конституцията стои това национално съгласие, за което говори господин Янаки Стоилов. Къде е то? Аз знам, че се манифестира площадно, че се дефинира всеки ден. Така ли е? А по времето на Тридесет и осмото Народно събрание господстваше ли национално съгласие? Да, в първите му дни имаше декларация за такова съгласие, но това, дами и господа, беше един театрален афиш за пиеса, която не се играе на българската политическа сцена. И затова целият въпрос е да намерим тези автори и тези артисти, които това да правят и това да прилагат. Ако продължава идеята за конфронтацията, ако продължава практиката на противопоставянето, на омразата и ненавистта, нищо няма да стане. Защото всички анализи сочат, че за да има промяна в Конституцията, трябва да има широко съгласие в общественото мнение. На един купешки език това значи национален консенсус. Затова трябва да предстои този дебат в обществото и каквото този дебат посочи, това да прави Народното събрание като промени в Конституцията, а не обратно – Народното събрание да решава какво да предложи на общественото мнение да се променя в българската Конституция.
Стига с тази тирада. Искам да кажа накрая, че е много важно да се обсъждат всякакви предложения за промени в Конституцията. Но да се обсъждат! И да не позволяваме за Конституцията и нейните промени да говорим с повече лекота, отколкото ядем семки на един футболен мач.
Последните ми думи днес са: нека да се облягаме на Конституцията и на нейните принципи, но не лягайте върху нея, господа, прегръдката ви ще създаде впечатление, че искате да я изнасилвате. Това българският парламентарен живот няма да позволи! Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Соколов – за изказване, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес наистина Тридесет и деветото Народно събрание разглежда един изключително важен законопроект за изменение на основния закон на Република България. И всеки един от нас трябва да съзнава и своята лична отговорност, когато дебатираме и когато ще гласуваме предложения проект.
Аз гледам на този проектозакон, който подписах и като вносител, на една правилна, първа, необходима, но малка крачка, но в една правилна посока. Наистина, действащата Конституция на Република България, както и всяка Конституция, не може да се каже, че е съвършена. Няма съвършена Конституция. Но когато една Конституция вече 12 години е в сила, всички ние сме се клели в нея, всички ние трябваше да я спазваме и аз се надявам, че всички в тази зала сме я спазвали, това не ни отнема възможността ние да съзнаваме дали отделни нейни части наистина не се нуждаят от промяна, за да станат по-добри.
И аз не мога да се съглася с патетичния тон на господин Гиньо Ганев. За мен е разбираемо, че един депутат от Великото Народно събрание няма да е особено очарован, че сегашното, Тридесет и девето, Народно събрание ще променя Конституцията, която той е гласувал. Но това са обществените нагласи, това е общественото мнение. Седемдесет и пет процента от българското обществено мнение подкрепя промените в Конституцията. А тези промени са необходими. Те бяха изстрадани, те бяха осъзнати. И аз не мога да скрия своето задоволство и като депутат от Тридесет и деветото Народно събрание, а и преди това от две други народни събрания, че най-после едно Народно събрание стигна до извода това, за което политическата сила, към която аз принадлежа, се бореше от много дълго време – да се променят тези нейни части, които не само не са съвършени, но чието прилагане на практика показа, че те до голяма степен бяха създадени и произведоха, за съжаление, това действие – да забавят реформите в България.
Голямата заслуга на Съюза на демократичните сили, за да се стигне до днешния дебат, е именно, че той беше тази политическа сила, която от самото начало и неотклонно поставяше въпроса, че трябва да има промени в Конституцията. Всички други политически сили и особено присъстващите днес политически сили от Тридесет и осмото Народно събрание - Коалиция за България и ДПС, бяха против тези промени. И нека не се крием зад това, че тогава нямало време. Сега ще има време същите тези промени, това е общото желание, в рамките на един месец да бъдат приети, а тогава, видите ли, два месеца не стигали. Истината е, че нямаше политическа воля. И така, както в резултат, наистина, на борбата, на битката, която водиха Съюзът на демократичните сили и Обединените демократични сили, да стане национален приоритет за България членството в НАТО и членството в Европейския съюз, и сега вече има консенсус между всички парламентарно представени политически сили в Тридесет и деветото Народно събрание по тези въпроси, ето че достигнахме до такъв консенсус и по отношение на другата наша позиция, която дълго време се приемаше като нещо еретично, – да бъде променена Конституцията. Наши предложения, които се възприемаха като сутрешен махмурлук, като нещо, което едва ли не се прави не за да вървим напред, а за да стоим на едно място, а истината е съвсем друга.
Вярно е, че ние с тази Конституция, по всяка вероятност, дай Боже това да стане по-скоро, ще влезем в Европейския съюз. Но именно и това, а за СДС не само това налага, нейната промяна.
Защо днес ние, и беше постигнат консенсус, се занимаваме само с промени в главата за съдебна власт? Аз съм убеден, че ние ще постигнем консенсус, че ще трябва да има промени и в главата за местно самоуправление - наистина една истинска децентрализация и увеличаване правомощието на местното самоуправление Ще постигнем съгласие и в редица други положения, за които вече е говорено. Но особено нетърпимо стана положението със съдебната власт, защото истината е, позволявам си да кажа това като юрист, че най-слабата част на днешната Конституция беше главата за съдебната власт. И тя беше слаба и несъвършена не случайно, не поради недоглеждане, а това беше целта – да бъде блокирано извършването на реформа в съдебната власт, да бъде забавена тази реформа, за да не може правосъдието да функционира така, както всеки един желае. Защото не трябва да забравяме, че в съзнанието на обикновените хора в много голяма степен дейността на държавата се отъждествява с дейността на правосъдието. Никой няма да признае не само за правова държава, а за държава с нейните институции, с нейната държавност тази държава, в която правосъдието не функционира или е бавно и неефективно, както, за съжаление, се получи у нас.
Аз не бих искал също да политизирам въпроса, но понеже от отделни изказващи се колеги се казаха по няколко думи, сега, когато ние искаме да засилим отговорността на магистратите, защото основната беда, аз лично намирам именно в това – че с тяхната несменяемост, доведена до абсурд, с имунитета, който те притежаваха, да съдят хората за извършени престъпления, но самите те не можеха да бъдат съдени за същите тези престъпления щом не са от категорията на тежки престъпления, те станаха безотговорни в много случаи.

Първо, един от недостатъците беше пришиването на следствието към съдебната власт. В Тридесет и деветото Народно събрание в сравнение с предишните народни събрания може би броят на юристите е най-голям. Нека стане един юрист и ми каже в колко и дори в коя правна система съществува това – следствието да е част от съдебната власт? Защо се направи това? За да бъдат облечени и тези хора, много от които имаха сериозни престъпления по време на тоталитарния строй – с провеждане на следствия по непозволен начин с мъчения, с репресии, да не носят отговорност. Това беше и за прокурорите, и за съдиите. Затова се появи § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, че в тримесечен срок от създаването на Висшия съдебен съвет, които магистрати не бъдат уволнени, ставаха несменяеми, и то напълно несменяеми. Предварително беше ясно, че един новосъздаден орган е абсурдно да огледа за три месеца цялата съдебна власт – над хиляда и няколко съдии, 500 прокурори, над 3000 следователи. И те си станаха несменяеми. И този мит и тази манипулация, от хора, които искат да боравят с цифри, но ги забравят, се поставя на нашето внимание, че, видите ли – била направена голяма чистка. Знаете ли колко е чистката по време на управлението на СДС през 1991-92 г.? От 5000 магистрати 28 души бяха освободени. Това са цифрите! Беше направено обаче и друго и то стана причина за напускане на много магистрати – беше отворена адвокатурата, която като свободна професия – формално и по-рано, всъщност беше една затворена професия. Бяха премахнати така наречените “адвокатски тавани” – също един абсурд на социализма и много магистрати напуснаха и отидоха в адвокатурата. И тя от 1500 души сега е 10 хил. Това създаде немалко проблеми, но не обяснява нефункционирането на съдебната власт. Всичко наистина опира до това чувство за безотговорност и за несменяемост, с което всеки човек е изкушен да се съобрази и да се поддаде, когато бъде поставен в такова положение – да няма никой над теб, който да може да ти търси отговорност. Не става дума само за това, че не бяха наказани виновниците от времето на тоталитарния строй – и за лагерите, и за много други издевателства над обикновените хора. За съжаление останаха ненаказани и много хора след това. Колко от така наречените банкери получиха наказание? Тези 14 фалирали банки, които погълнаха спестяванията на стотици хиляди хора! Напротив, ние виждаме как се постановяват оправдателни присъди. Бяха ли наказани виновниците за гибелта на 14-те войника от Транспортни войски? Да не може да се установи с не знам си колко експертизи по дупки в остатъците от колата дали е стреляно или не. Но не това е проблемът. Там си имаше виновни хора! Дали това е командващият Транспортни войски, дали някой негов заместник – при ясния текст на Указа за създаване на Транспортни войски, който казваше, че могат да изпълняват дейност само по строителството на жп линии и пътища, тези нещастни войничета бяха закарани да работят на един частен обект и никой не понесе отговорност.
Понесе ли някой отговорност за зърнената криза през 1996-97 г.? Досега няма осъдени. Оставям този въпрос съвсем съзнателно, защото ще се окаже, че днес сме изправени пред може би още по-тежка зърнена криза. Защото тогавашната зърнена криза не беше резултат на недостиг на зърно, а на разрешен износ, от който се облагодетелстваха няколко фирми. Зърнената криза настъпи в навечерието на новата реколта и със 100 хил. т внос беше преодоляна. А сега се оказва, че засятата площ е с няколко милиона декара по-малко, със среден добив от сто и няколко килограма на декар и се говори за зърнена криза още преди да е събрана реколтата. Като се събере ще се види, че тя е в много по-голям мащаб, отколкото някои прогнозират.
Какво стана с 25-те милиона долара, които трябваше да бъдат платени на американското правителство за внесената през 1993 г. царевица? Потънаха тези пари! Имаше следствие, но да сте чули досега някой да е осъден и наказан? За да бъде принуден предишният парламент да гласува специален закон държавата да поеме този дълг, а се облагодетелстваха отделни фирми и хора.
Какво е положението с този нашумял господин Иван Тодоров – Доктора? От 1994 г. има висящо следствие за въоръжен грабеж. Как става така, че този господин при вече задвижено следствие, което може би нямаше да се знае, че съществува, защото представители на прокуратурата казаха, че няма такова нещо, а се оказва, че има, влиза и излиза от България когато той си пожелае с частен полет! Защо други хора, които са привлечени като обвиняеми и подсъдими за много по-леки престъпления имат забрана да напускат страната, а той не?
Нефункционирането на съдебната власт е не само в областта на наказателното право, а и в гражданското право! Една от основателните причини за задържането на чуждестранните инвестиции е бавното гражданско правосъдие. Нека не се казват тези цифри само като нещо много лошо – че 30 пъти е променян Гражданскопроцесуалният кодекс. Ако трябва и 60 пъти ще го променим, стига да го подобряваме! Всяка промяна на едно законодателство трябва да бъде насочена към това.
Ето защо ще подкрепя тези промени, които наистина слагат край на абсурда за пълната несменяемост – дали ще се нарече освобождаване от длъжност или отпадане на несменяемостта, това е нещо, което ще преценяваме. Но вече се предлага един магистрат, който не изпълнява служебните си задължения, да може да бъде освободен, а има десетки и десетки такива случаи. Какво значи един следовател да държи 10 години в чекмеджето си следствено дело? Бях получил писмо, което изпратих на главния прокурор, от един гражданин, който ми казва: “През 1993 г. извърших кражба. Признах си. Оттогава имам висящо следствие. Никой досега не ме е повикал. И всеки път ми казват: ти си подследствен. Ако бях осъден, досега щях да си излежа присъдата и щях дори да бъда реабилитиран”. И това бяха десетки хиляди случаи – 59 хил. случаи бяха констатирани, когато се създаде полицейското дознание.

Ще подкрепя и другите промени за имунитета. Ние наистина искахме пълно отпадане на имунитета. Стигна се до този функционален имунитет не само защото това не съществува в Европейския съюз. Не мога да приема това, за което стана дума, че съдебната власт е корумпирана, както някои се опитват да я изкарат – едва ли не няма магистрат, който да не е корумпиран. Нищо от това не е вярно. Това са достойни, отговорни хора, които изпълняват с отговорност и по съвест, в изпълнение на закона своята професия. Но между тях има и корумпирани, и те не са само тези 9 или 10 случая, които оставаха ненаказани.
Ето защо аз смятам, че наистина предложените промени – малки, недостатъчни, но в правилна посока – трябва да бъдат подкрепени от всички. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Соколов, Вие много често обичате да използвате или късите спомени, или незнанието на аудиторията, а тя днес не е само в Народното събрание, българските граждани ни гледат и слушат. Съдебно следствие има и в Испания, и във Франция, и в Италия има съдии и следователи. Така че това, че няма следователи, които са в съдебната система, просто не е вярно. Има в определени системи.
Второ, аз не мога да разбера как Вие можете да казвате, че чистката е била само 28 души, когато много добре знаете как редица магистрати в зората на прехода, при вашето управление, ги привикваха в кабинетите на правосъдния тогава министър и им беше казвано: или напускаш сам, или те уволняваме по непригодност, а после не можеш да постъпиш в същата тази адвокатура, за която Вие казвате, че са се натискали. И те тогава избраха това. Казвам това, защото голяма част от тези хора са живи и е лицемерие, че само 28 души от тези 5 хиляди, с които беше ударена системата тогава, са напуснали, са били уволнени поради непригодност. Вие приложихте чистка от болшевишки тип и резултатите от нея по-късно се видяха в съдебната система. И от тези години на този преход, в който вече всички са убедени, че е криминален, през по-голямата част от времето вие управлявахте. Имахте доста години, в които успяхте да изкадрувате висшите магистрати. Иван Григоров, днес председател на Върховния съд, който никога не е крил политическата си симпатия, дори като шеф на Върховния съд си позволява понякога да се държи като политически активист на СДС. Нима днешният главен прокурор не беше заместник-министър на вашето Министерство на правосъдието?
Но тук има един същностен въпрос. Вие казвате, че тези промени са недостатъчни. Аз искам да отговорите на аудиторията, ако така сте смятали, защо вие, СДС, направихте искане до Конституционния съд и там чрез ваши хора, имената мога да ги изброя – и Васил Гоцев, и Беронов, и други, хората ги знаят – вие издействахте решение от Конституционния съд, което да ограничи правомощията на парламента по отношение на промените. (Реплики от ПСОДС.) Има голяма доза лицемерие в един подход да казвате, че са недостатъчно, а в същото време да ги блокирате чрез Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, аз Ви правя реплика относно факта, че Вие в рамките на Вашето изказване – изказване, което е по първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията в главата “Съдебна власт” – направихте едно фриволно отклонение и засегнахте една тема, която няма нищо общо с разглеждания въпрос, като направихте някакъв извод, че виждате ли се задавала някаква зърнена криза, която щяла да бъде още по-страшна от онази през 1996-1997 г. Аз Ви приканвам, Вие сте бивш председател на Народното събрание, да не правите такива отклонения, такива изказвания, които нямат нищо общо с истината. (Реплики от ПСОДС.)
И все пак, фактът, че в сега действащата Конституция чл. 69 освобождава народните представители от всякаква отговорност за изразените от тях мнения, това трябва нас, народните представители, повече да ни подтиква към по-отговорни изказвания, отколкото към безотговорни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За трета реплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Само две изречения, госпожо председател.
Господин Соколов, Вие от тази трибуна твърдяхте и в заключение казахте, че имунитет на магистрати, включително и несменяемост, нямало в Европа. Не е вярно. В цяла Европа магистратите имат някаква форма на имунитет. В цяла Европа магистратите имат някаква форма на несменяемост. Само ще ви посоча, че несменяемостта е уредена в основните закони на Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Люксембург, Швеция, Франция, Чехия, Полша, Русия. Запишете! (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Заповядайте за дуплика, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Миков, аз се изразих съвсем точно. Казах: посочете ми къде, ако има такива страни, следствието е част от съдебната система. Вие ми посочихте три, в част от тях тя вече не е част от съдебната система.
Михаил Миков (КБ, от място): Но в част от тях е!
Йордан Соколов: Така че, актуализирайте си знанията. Нека да свършим с този мит за някакви репресирани хора и да се говори за репресии от представители на БКП, защото хората в България знаят какво значи репресия по време на управление на БКП – убийства, лагери, спиране на следване, спиране на работа. Двадесет и осем души са освободени на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, съгласно който параграф е казано: “Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в 3-месечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.” Тези митове тук как някой министър привикал и той се разтреперил, макар че е несменяем по силата на Конституцията, защото са минали тези три месеца, това е абсурд!
Михаил Миков (КБ, от място): Те са живи, господине!
Йордан Соколов: За тези три месеца по време на управлението на СДС, в които можеха да бъдат уволнени магистрати, 28 души бяха уволнени.
Любен Корнезов (КБ, от място): А колко напуснаха?
Йордан Соколов: През това време никой не е уволнен, освен тези 28 и не тогава те са напуснали. Не тогава. Дайте ми един пример. Станете тук и ми кажете: Иван, Драган, Стоян, да видим има ли такива случаи или си ги измисляте?
Любен Корнезов (КБ, от място): А когато се принуждаваха да подават оставките си?
Йордан Соколов: Такова нещо не е имало.
Господин Казак, аз говоря съвсем точно. Задава се зърнена криза. Аз не се радвам на това. Но как ще обясните Вие, че сега излезе, че от м. май правителството води преговори за внос на 100 хил. т пшеница, когато към вашия министър Дикме в периода от май до юли имаше три парламентарни питания. Колко са площите? Били повече от предишната година. Колко ще е производството? По-добро от всички предишни години. И в същото време той води преговори за внос. Това не става ли зад гърба на парламента и зад гърба на българския народ? И сега да се казва, че няма дори зърно за посев? А зърното за посев вие може би по-добре знаете, не е 100 хил. т, а са 400 хил. т.
Михаил Миков (КБ, от място): Защо не кажете с Конституционния съд какво направихте?
Йордан Соколов: В Конституционния съд няма “наши” и “ваши”. Има конституционни съдии. И не нашето искане беше разгледано. Вие и тук не сте наясно. Беше разгледано искането на главния прокурор. Така че недейте наистина да заблуждавате от тази висока трибуна. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедурно предложение – господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Тъй като смятам, че е недопустимо днешният сериозен дебат да бъде отложен за утре, аз правя процедурно предложение да удължим работното време до гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 138, против 4, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Господин Цеков, заповядайте за изказване.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми колеги народни представители! Моите колеги от Парламентарната група на НДСВ обстойно и задълбочено се спряха на конкретния смисъл и съдържание на предлаганите конституционни текстове. Ето защо аз бих искал, макар и в едри щрихи, да се опитам да очертая обществено-политическия контекст, в който се стигна и до тези промени.
Преди време един американски автор колкото на шега, толкова и на сериозно писа: “Има само три неща, с които Америка ще бъде известна и след 2000 години – Конституцията, джаз-музиката и бейзбола”.
Ако оцветим тази фраза с български шарки и я отнесем към годините след 1989, без съмнение едно от нещата, които ще се помнят, е Конституцията от юли 1991 г. Възхвалявана и отричана, приета в атмосфера на остри политически сблъсъци, тази Конституция без съмнение е европейска дреха, с която трябва да се гордеем. Тя се превърна в трайна основа на демократичните промени, направи ги необратими и стана пример за много държави от Централна и Източна Европа, които заимстваха от българския конституционен опит по-късно. Тази Конституция естествено, като всяка друга, носи в себе си и ентусиазма, и противоречията, и въжделенията, и опасенията на своето време и на конкретния обществено-политически и исторически контекст. Но, поглеждайки назад към изминалите вече 12 години от онзи 13 юли 1991 г., когато беше обнародвана Конституцията на Република България не можем да не изтъкнем огромната положителна и стабилизираща роля, която тя изигра за нашия държавен живот през бурните времена на понякога мъчителните демократични преобразования. Колко много острастени политически борби и институционални междуособености бяха преодолени и канализирани, благодарение на умело заложения баланс и механизми за взаимно сдържане на трите разделени, но взаимодействащи си власти.
И заради всичко това днес, както и други колеги отбелязаха, не можем да не отдадем дължимото на тези 313 народни представители от Седмото Велико Народно събрание, които проявиха не само държавническа отговорност, но, бих казал и политическо мъжество, приемайки новата Конституция в една изключително сложна политическа обстановка. Много от тях бяха с ясното съзнание, че изпълнявайки тази историческа мисия, превратностите на времето ще ги накара предсрочно да сложат край на своята политическа кариера, но въпреки това, пренебрегвайки личните си интереси и амбиции те с достойнство изпълниха тази историческа мисия.
Дължимото трябва да отдадем и на онези, които тогава отричаха Конституцията, а някои обзети от политическа бесовщина, дори я обругаваха. Защото с тяхната, макар и крайно радикална позиция, те стимулираха и ускориха приемането на основния ни закон. Показателно е между другото, че някои от тях впоследствие през годините преосмислиха своите позиции.
Днес сме изправени не просто пред един законопроект, пред важен държавен и обществен акт – първата след 12 години конституционна промяна. Промяна, която ще се превърне в цялостна конституционна реформа, когато по-късно приемем и обусловените от процеса на евроинтеграция конституционни институти на трансфера на национален суверенитет, комплекса от въпроси, свързани с така нареченото европейско гражданство, продажбата на земеделска земя на чуждестранни граждани и прочие.
За да стигнем до този приет с консенсус във Временната конституционна комисия проект, всички политически сили имат своята политическа заслуга и извървяха своя път. Някои тръгнаха от тоталното отрицание на всяка идея за конституционна промяна. Други трябваше да преодолеят стремежа си, според мен необоснован, за радикална ревизия, подменяща установения конституционен модел и съотношение между властите. Управляващото мнозинство от своя страна – смятам това за много съществен факт – успя не само да поеме инициативата в този процес, но и да го доведе до един успешен краен продукт, който всички ние обсъждаме днес.
Предлаганият пакет от промени, засягащ ключови постановки като имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратурата, ще постави началото на така очакваната реформа на съдебната власт, която трябва да гарантира на гражданите справедливо и бързо съдопроизводство и да ограничи корупционните предпоставки в съда, прокуратурата и следствието.
Искам категорично да опровергая някои заблуди, които циркулират из общественото пространство като кажа, че този важен акт не е предизвикан от каквито и да било външни внушения или доморасла чиновническа припряност. Българските политически сили и Тридесет и деветото Народно събрание извършват тези промени, за да отговорят на една ясна обществена необходимост. Извършват ги своевременно и не по станахановски, а с държавническа отговорност и конституционно достойнство. Те са резултат от широка обществена и политическа дискусия, която трябва да продължи и до окончателното приемане на трето четене на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Днес, а и не само днес, се говори за много други промени в бъдеще. Това е неизбежно, както смъртта и данъците, както находчиво е отбелязал Бенджамин Франклин след приемането на Американската конституция. Нашият основен закон ще се развива и обогатява, за да отразява променящите се социални политически реалности в България. Но категоричното ми убеждение е, че каквито и промени да се правят, те не бива да засягат основните ценности и принципи в Конституцията от юли 1991 г., парламентарният характер на нашата република и установения баланс между властите.
Днес е голям ден за българската Конституция. Затова бих искал в онзи конструктивен дух, в който работи Временната комисия по промените в Конституцията, да припомня, и с това да завърша, думите на Стефан Стамболов, които би трябвало да ни водят и сега: “Дребните свои несъгласия и разлики на мненията да оставим настрана и да ги пожертваме пред олтара на Отечеството”. Призовавам всички да направим това, защото днес наистина е един голям ден за българската Конституция. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цеков.
За изказване – господин Чакъров. Заповядайте.
Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на правосъдието! Това гласуване за промените в Конституцията ни ще е и важно, и знаково. Знаково, защото ще покаже няколко изключителни и важни процеси, които протичат у нас.
На първо място, консолидацията на политическите сили в България за промените, налагащи се от новата обстановка, която е сега в страната ни.
На второ място, ще докаже готовността на политическите сили в парламента да следват и практически с изменение на основния закон на страната националните ни приоритети, а именно членството ни в НАТО и присъединяването на България към Европейския съюз.
Много добре съзнавам, че сега гласуваме на пръв поглед незначителни, дори може някои да ги определят като козметични промени в основния закон на страната. Но точно това гласуване ще е знакът, че политическите сили в България осъзнават новите отговорности и реалности, налагани от общности от държави, в които сега влизаме. Сигурен съм, че това гласуване ще подготви пътя за много по-сериозни промени, каквито например са въпросите за собствеността върху земята, за понятието “национална сигурност” и т.н.
Движението за права и свободи не подкрепи тази Конституция. Не я подкрепи, защото съзнаваше празнотите в нея, както и непрецизността на някои текстове, които създадоха възможност за сериозни политически колизии. Но тази Конституция показа, че е работеща, че основните начала и принципа за разделението на властите са действащи и се нуждаят от доусъвършенстване, а не от нов основен закон за страната. Затова и ние смятаме, че тази Конституция се нуждае от доусъвършенстване, а не от подмяна на основните начала, заложени в нея. Тоест, ние не подкрепяме идеята за ново Велико Народно събрание, което да изработи съвсем нова Конституция.
Промените, които сега ще гледаме, засягат замяната на пълния с функционален имунитет на магистратите. Но едновременно с това, когато гласуваме тези текстове, ние трябва да имаме пълна и ясна визия за налагащите се други промени в основния закон на страната. Защото само тогава, когато осъзнаваме комплексността на промените, ние ще имаме ясна представа за това как практически трябва да работи Конституцията на Република България като страна, член на НАТО и на Европейския съюз. В този смисъл следва да имаме предвид и наскоро приетия от Европейския конвент текст за нова Конституция на Обединена Европа.
Движението за права и свободи подкрепя промените и ние намираме, че те са първа и положителна стъпка в един път, по който сега започваме да вървим, тоест, тези промени ние не тълкуваме като инцидентни, а приемаме като част от една законодателна дейност, която е възможно най-отговорна и възможно най-прецизна в работата на това Тридесет и девето Народно събрание, от което естествено следва, че ние ще изискваме и продължаване на работата на Комисията по промени в Конституцията и в други направления, за които вече споменах.
По съществото на промените. Сега гласуваните промени не отнемат имунитета на магистратите, а го обвързват главно и единствено със служебните действия на магистрата и го отделят от неговите личностни изяви. Подобен подход е много по-цивилизован и много по-демократичен от сливането в едно на личността с неговия пост в съдебната йерархия. Тези промени ще създадат условия за разделянето на служебните от персоналните изяви на магистратите и неизбежно ще доведат до по-голяма прецизност в работата на съдебната система като цяло. В този смисъл колкото и козметични от текстово равнище да са тези промени, те създават нова визия за понятиято “имунитет” в съдебната власт като цяло. Аз мисля, че този принцип е функционален и би могло в бъдеще да се помисли чрез едно по-широко обществено обсъждане да се приложи и в други сфери.
Подмяната на пълния имунитет с функционален е принцип, който естествено е залегнал в либералното мислене и ние, като представители на либералната философия в този парламент, ще гласуваме за неговото възможно по-скорошно налагане като механизъм и политическа практика в работата на възможно повече обществени сфери. И доколкото управляващото мнозинство в България е либерално, ние ще консултираме промените с възможно по-представителни части от обществото – чрез граждански, професионални организации, засягани от тях.
В този смисъл ние не приемаме и текстовете, които ще гласуваме, като сакрални, а като философия, която ще следваме постоянно и неотклонно като либерални политически сили. От това, естествено, произтича, че ние сме отворени за всякакви дебати по отношение формулировките на тези промени. Нещо повече – ние с това гласуване отваряме вратите за един възможно по-конструктивен и ползотворен такъв диалог, за който господин Ахмед Доган отдавна говори. И ние ще го търсим!
Уважаеми дами и господа, позволете ми в края да се позова на една стара мъдрост: “Най-дългия път започва с първа стъпка”. Нека ние направим днес първата стъпка по пътя ни към една нова европейска промяна в Конституцията ни. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз нямах намерение да говоря, тъй като смятам, че дебатът, който тече сега в залата, тече отдавна в нашето общество. Дванадесет години той просто не е спирал. Мислех, че нещата са твърде ясни, но бях провокирана от някои изказвания. Бих искала да подчертая, че каквото и да се говори тук сега, промените в Конституцията са повече от необходими. Признават го всички. Дойде му времето, както се казва.
Факт е обаче, че преди 12 години 39-те, напуснали парламента, действително предупредиха за капаните, заложени в новата Конституция. Те предупредиха за онези проблеми, които биха произлезли от това. Нима някой може да го отрече? Днес Европа изисква от нас да коригираме конституционните си механизми и особено тези, касаещи имунитета и несменяемостта в съдебната система, да я хармонизираме с европейското законодателство и да отстраним заложените капани, които през тези 12 години се избистриха и станаха явни за всички, за цялото ни общество.
За тези 12 години практиката опроверга ефективността на тези текстове. Нещо повече – обоснова пределно ясно необходимостта и от други сериозни промени в Конституцията. И тук, сега, днес, е нашата отговорност да реагираме адекватно и своевременно на новите очаквания и изисквания на обществото с цялата отговорност, че всички ние в Тридесет и деветото Народно събрание сме част от тези промени. Всички ние тук имаме шанса сега да докажем, че имаме воля за реална промяна на статуквото и да гарантираме максимално на българските граждани, че живеят наистина в правова държава, където законът е над всичко, а съдебната власт наистина защитава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и държавата, че наистина се подчиняват само на закона. Защото общоизвестно е на какво доверие се радва сред обществото съдебната ни система и как се стигна дотам, че през последните години народът роди следното обобщение: “За кокошка – няма прошка, за милиони – няма закони!”.
Несменяемостта и имунитетът естествено предпоставиха днешната проблематика. И днес, естествено изискват промяна. Промяна в подхода към някои понятия. Имунитетът, например, едва ли може да бъде гарант за независимостта. Опроверга го действителността. Нерядко имунитетът се оказва удобен щит за злоупотреби със служебното положение или в най-добрия случай бездействия, които влизат в противоречие с конституционните задължения на магистратите да осигуряват установяването на истината. Да, имунитетът не е привилегия и това трябва да се разбере от всички, от цялото общество, но имунитетът не може да бъде и щит срещу търсенето на отговорност.
Затова ние ще подкрепим промените в съдебната система, а аз ще си запазя правото да предложа имунитетът да остане само за висшите магистрати, тъй като, струва ми се – това, разбира се е тема за дебат между първо и второ четене – не е нормално всички магистрати да имат имунитет.
И днес ние, все пак като отговорни политици, ще трябва да признаем, че времето доказа правотата на някои, които бяха наречени тук “случайни”. Аз бих искала да призова да бъдем днес по-мъдри от вчера и да спрем да се обиждаме на случайни и неслучайни, защото ще се върнем към един отдавнашен спор, при който въпросът за неслучайните не навява особено светли трепети. Нека наистина да бъдем по-мъдри и достатъчно силни, за да признаваме грешките си, достатъчно силни, за да ги коригираме. Това ще докаже дали сме политици наистина, дали сме държавници – отговорни и далновидни, способни да наскочат партийните си страсти и болки и да бъдат полезни на обществото си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Думата има за изказване господин Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Исках да взема думата, воден от дълбокото убеждение, че независимо от по някакъв начин очаквания резултат, предвид на заявените вече становища от представители на всички парламентарни групи, необходимостта от отговаряне на проблемите, които доведоха до днешния акт и до това, което очакваме, след като предлаганите изменения и допълнения на Конституцията станат факт, не отпада.
Аз, разбира се, няма да се отклоня от заявеното от говорилите преди мен колеги от Парламентарната група на Коалиция за България принципно отношение към обсъжданите днес изменения и допълнения на Конституцията. Впрочем, обръщам ви внимание, уважаеми колеги, че и тримата говорили преди мен депутати от тази парламентарна група – господата Любен Корнезов, Янаки Стоилов и Гиньо Ганев са участници във Великото Народно събрание, и позицията, взета от тях в рамките на тази дискусия не само днес, защото те са и участници във Временната комисия, е за мен пример на политически реализъм, за отговорно политическо поведение и за това как лоялността към ценностите и принципите на Конституцията може да се съчетае със способност да се приемат такива нейни изменения, които повишават ефективността й, удължават живота й и утвърждават конституционализма.
Аз също ще си позволя да обърна внимание на това, че риториката на 2003 г. е много различна от тази на 1991 г., както е различно и съдържанието на дискурса в началото на 90-те по повод на Конституцията от реалността – и конституционна, и обществена реалност днес.
Във всеки случай аз споделям оценката, че приемането на Конституцията в началната фаза на прехода бе положителен фактор за нормализиране и стабилизиране на демократичния политически процес и че Конституцията съдържа политическия проект за изграждането и развитието на България като демократична, социална и правова държава. Това, че 12 години по-късно конструкцията на нашето общество не съвпада с духовния, с ценностния проект, заложен в основата и проникващ в конституционния текст, не е вина на Конституцията. Не Конституцията е виновна за задълбочаващата се криза на доверието между българските граждани, от една страна, и институциите на публичната власт, от друга, а както става ясно – и между самите институции.
Тук в скоби, изпреварвайки собственото си изложение, искам да обърна внимание на това, че до голяма степен опасенията, които предизвикват в средите на магистратите измененията, които се очаква да приеме днес Народното събрание, се дължат именно на недоверие между институциите и то в рамките на самата съдебна власт. Не е достатъчно следователно, оказва се, само да бъде приета една демократична Конституция. Голямото предизвикателство се оказва нейното привеждане и поддържане в действие. Бих казал, че това е един непрекъснат процес на легитимиране на Конституцията и той е в зависимост от способността на хората, които пребивават само в тази зала да осмислят и реализират ценностите и принципите, заложени в нея.
Народното събрание е призвано днес да упражни едно изключително правомощие, но от името на действителния носител на учредителната власт, у когото е формирана висока степен на недоверие към способността на управляващия елит да прояви необходимата политическа воля, за да създаде и да реализира институционалните гаранции и правни норми, които да бранят фундаменталните права и свободи, провъзгласени от Конституцията.
Считам, че целта на днешната дискусия е да убедим и себе си, но не толкова и не само себе си, колкото българското общество и тези, които конкретните изменения и допълнения засягат непосредствено, че предприемаме една действително необходима ревизия, която е осъзната, а не ни е наложена. В тази връзка може би дадохме лош знак с това, че отказахме да приемем в залата днес представители на съдебната власт, вместо да дадем знак, който да демонстрира диалог и съгласие - диалогът и съгласието, които са в основата на една конституционна промяна.
Това, че прибягваме към изменения на Конституцията е само по себе си указание за състоянието, до което е достигнал един проблем и за средствата, които се търсят за неговото решаване. За да се стигне до една конституционна промяна се преминава през различни фази, както различни фази или различни битиета може да има един конституционен текст. За случая обаче с главата относно съдебната власт на Конституцията от 1991 г., част от която са разпоредбите, които се предлага да бъдат изменени или допълнени, сме изправени пред един парадокс – конституционната уредба стана жертва на една неадекватна нейна интерпретация и реализация, на такова прилагане на принципите за разделението на властите и на независимостта на съдебната власт, което ги постави в конфликт помежду им и което направи невъзможно или поне трудно постижимо примиряването на принципа на независимостта на съдебната власт и на отделните магистрати с принципа на тяхната отговорност и подотчетност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтече времето ви, господин Арабаджиев.
Александър Арабаджиев: Ето защо, като подкрепям промените считам, че това е цената, т.е. промените в състоянието, които трябва да платим заради пренебрегнатите принципи на подотчетност, контрол и се надявам, че ние просто ще снабдим съдебната власт с още един механизъм за саморегулиране и самоконтрол.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, на приливи и отливи - ту от БСП ни призовават да бъдем сдържани и да се приспособим към консенсуса, който цареше във Временната комисия, ту сме подложени на яростни атаки, разбира се, безпочвени и бездоказателствени, но всичко това ме навежда на мисълта, че от тази непоследователност в поведението на социалистите, че наистина принципът, който е провъзгласен от Маргарет Тачър, че конституциите се пишат върху сърцата на хората, не върху хартия, може би не е бил водещ принцип при приемането на Конституцията от 1991 г. И може би не сме били достатъчно съзнателни да разберем, че Конституцията наистина е емоционален и сърцат процес – процес, който отразява свободите, правата и въжделенията на хората, не на една или друга държавна институция и не на един или друг държавен механизъм. Конституциите не осигуряват това. Те се обръщат към хората. Затова мисля, че съвсем логично и съвсем справедливо стигнахме до момент, чиято тържественост и аз признавам, в който Конституцията на Република България трябва да бъде ревизирана.
Защото, както се изрази господин Гиньо Ганев – конституциите, това са сбор от дух, от институции и от практики. Само че това е мисъл на Шарл де Гол, която е изказана в едно интервю пред Елисейския дворец през м. януари 1964 г.
Ако направим анализ на това триединство наистина признаваме съвсем сърдечно, че ние – от Тридесет и деветото Народно събрание народни представители, имаме своя дълг към обществото - да променим Конституцията на Република България. Но основната цел за това е съдебната система да бъде по-ефективна, по-действена и да отговори на изискванията на гражданите в Република България.
Особено в моменти като този, когато се очертава криза по отношение на развихрящата се престъпност, когато представителната демокрация е разклатена в основите и устоите и когато ние, парламентаристите, трябва да се обръщаме все по-често към хората, все по-често да осъществяваме пряката демокрация, за да отнемем властта на тиранията на организираната престъпност.
Считам, че в този контекст никой от нас не би възразил, че са необходими промени в Конституцията. Колко обаче трябва да се гордеем от тези промени? Смятам, че трябва да се гордеем наистина, защото българската Конституция от 1991 г. според определението на конституционалистите е наистина твърда Конституция, която ражда много прегради за това в каква степен, в какви условия и по какъв механизъм тя може да бъде изменяна и допълвана. Въпреки това ние се изморихме да повтаряме, че тези поправки са крачка, стъпка. Аз казвам, че това е само едно начало към по-широка концепция, която имат Съюзът на демократичните сили и Обединените демократични сили за поправки в Конституцията. Защото тези поправки не могат да бъдат самоцел. Аз споменах гордо, че бихме могли да се гордеем в пълен обем, ако с тези поправки се постараем да осъществим още няколко промени, които се оказват решаващи.
Първата промяна в тази насока е по отношение на Висшия съдебен съвет. Той е кадровият орган. Това, че в момента ние се занимаваме само с три института, които очертават съдебната власт – имунитет, несменяемост и мандатност, откровено и честно трябва да признаем, че това не решава проблема. По отношение на кадровия орган най-важното, което беше споделяно и от други колеги, е това, че трябва да се промени кворумът за избирането му. Защото Висшият съдебен съвет остава политическата гилотина, която не само избира, не само формира състава и качеството на съдебната власт, но на него в момента му отреждаме правомощия, функции и задачи, свързани с тези три института. Ако си сложим ръка на сърцето и кажем “Да, това е органът, който може да промени, да вдъхне живот в институциите, в практиките и в духа на текстовете”, аз смятам, че гордостта ни трябва да бъде понижена. Не сме направили всичко, за да може този орган да бъде по-консенсусен, по-безпристрастен и да липсват такива престрелки и обиди, на каквито днес сме свидетели.
В този дух на изказване искам да направя още една забележка към днешните текстове, която е убеденост на Съюза на демократичните сили. Както многократно сме подчертавали, много важно качество за магистратурата е независимостта, защото именно магистратът е този, който съди по закон, съвест и убеждения. За съвестта и убежденията, за справедливостта, на която хората разчитат, много важно е магистратът наистина да бъде независим.
Реципрочна на тази независимост е отговорността на магистратурата. Мисля, че в този проект тази част наистина е откроена, но недостатъчно. Защото, връщайки се на първия проблем, че Народното събрание с обикновено мнозинство формулира и формира Висшия съдебен съвет, то Народното събрание не направи най-съществената крачка, съдържаща се в нашите предложения, а именно крачката на реципрочност. Съкращавайки, отнемайки голям дял от имунитета на магистратите, ние не посмяхме да ограничим имунитета на народните представители. Според мен в това се крие опасност, защото депутати, които имат пълен обем на имунитет, с обикновено мнозинство ще формират орган, който трябва да изпълни поръчението и мисията на този смисъл и този дух, който влагаме в Конституцията.
Съгласна съм с много от изказванията, но за да не се повтарям, искам само да отбележа, че много важен момент, който трябва да бъде акцент в диалога ни с обществото и с магистратурата, е проблемът за тъй наречената почтеност, за тъй наречения подбор. Не институциите, а хората са в основата на авторитета, който вдъхват те в институциите. Защото в първата писана Конституция на Съединените американски щати съвсем кратко е казано: “Висшите магистрати и по-нисшите магистрати са такива и са несменяеми само до момента, до който те са безупречни”.
Благодаря ви. Ние ще подкрепим текста с уговорката, че това е наистина първа крачка в голямата концепция за реформа. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Давам думата на господин Стоян Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Днешният ден действително не е обикновен ден. Той е забележителен ден в историята на българския парламент през последните 12 години, защото за пръв път след приемането на действащата сега Конституция политическата класа в България намери консенсус и воля да внесе необходимите промени в основния закон – необходимост, която се забелязваше от много време, но липсваха условия и възможности за нейната реализация.
Някои колеги направиха алюзия към минали изказвания и споменаха, че днешният ден е забележителен за българската демокрация. Не! Днешният ден е забележителен за българската държавност, защото с промените, които ние визираме и които несъмнено ще направим, укрепваме българската държавност и държавните институти. Консенсусът, който съществува в българския парламент по този проблем между политическите сили, дава възможност да се направят нови стъпки в тази насока, защото това очаква от нас обществото – укрепване на държавата, укрепване на държавния ред и сигурност за всеки, който живее в нея. Това, бих казал, е първа начална стъпка, която ще бъде приветствана несъмнено от българското общество. (Изключва звънящия си мобилен телефон.)
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Е, кой беше? (Шум и смях в блока на ПСОДС.)
Стоян Кушлев: Моля да спазваме толерантността, която проявихме към всички останали народни представители при техните изказвания. Бил съм толерантен и ще продължа да бъда такъв. Такъв е нашият дълг.

От друга страна обаче, в известен смисъл аз съм смутен и обезпокоен, че отново тогава, когато трябваше именно да се демонстрира политическата решимост за промени и укрепване на държавния ред, се възраждаха стари политически препирни и отново продължи онова политическо заяждане, което трови политическата атмосфера в нашата страна през последните 7-8 години. И докато ние не престанем да търсим някакви свои, бих казал, позитиви или възможности да се опираме на тези грешки и не погледнем и не загърбим тези грешки, които са станали в миналото, ние няма и не може да вървим напред. Това се отнася особено за една част от опозицията, защото без позитивен поглед ние няма да можем да внесем необходимите промени.
Аз ще гласувам за тези промени, защото те слагат не само едно начало, но те поставят на разискване първо пред българския парламент, а след това пред цялото общество по-големи въпроси от тези, които ще решим сега. Защото определени принципи, както чух особено в изказването на някои колеги и съм особено задоволен от това – и в изказването на госпожа Мингова, и на господин Казак, и на господин Гиньо Ганев – ние несъмнено при обсъждането на частичния проблем за промени в конституционния статут за мандатността, несменяемостта и независимостта на съда се докосваме до по-големи проблеми, върху които е изграден нашият държавен ред.
И бих се запитал: не отидохме ли, както и други колеги споделиха, до една абсурдност в налагането на принципа на разделението на властите? Да, този принцип е базов принцип за изграждане на всяка демократична държава. Аз разбирам преклонението, с което той се ползваше известно време в нашата политическа история, защото той трябваше да замени т.нар. принцип на народовластието, под който се провеждаше една политическа диктатура. Но крайностите в историята никога не са полезни за никоя нация. И той стигна в неговото прилагане до един абсурд. Защото, ако отворим конституциите на развитите демокрации, ще видим, че този принцип, който е основополагащ, се допълва от един друг принцип, до който се докосна господин Казак – принципа за взаимната зависимост и взаимната обусловеност между властите. Те са независими, но в своята работа трябва да спазват и този принцип за взаимна зависимост и взаимна обусловеност. И тук, бих казал, има сериозни пропуски в нашата Конституция, които ние в бъдеще трябва да променим. Дали нашето Народно събрание ще има тази възможност или едно Велико Народно събрание, но корекции в тази насока са необходими.
Аз даже бих искал да направя едно сравнение, макар че то не засяга пряко темата на обсъждането, но все пак засяга промяната в Конституцията. Вижте как в американската конституция е уреден импийчмънтът на президента! Колко институции трябва да се произнесат, за да се стигне до крайното решение; каква взаимна обусловеност има между техните решения и вижте в нашата Конституция как е решен – само от един орган. Конституционният съд може да направи този импийчмънт. Това е само един пример за прилагането на принципа за взаимната зависимост и взаимната обусловеност между властите като коректив, да не се стигне до абсурдност на другия, на основополагащия принцип – на принципа за разделението на властите.
Аз тук съм съгласен и много се радвам, че госпожа Мингова даде едно точно конституционно тълкуване на принципа за имунитета на народния представител. За мен е недопустимо в Конституцията този имунитет да се разпростира и върху други длъжностни лица, защото имунитетът на народния представител има политически оттенък, политически характер. Народното представителство изразява политическия суверенитет на избирателите. Никой не може да изрази този политически суверенитет и затова те се ползват с този имунитет. Останалите може да имат по съдържание подобна защита, но не изворът е друг и източникът е друг. И затова, когато се каже “ползват се с имунитет като народни представители”, този израз е неточен в Конституцията. Той трябва да бъде променен при една бъдеща промяна както за конституционните съдии, така и за съдебните магистрати. Тоест, нека да се ползват, но с този функционален имунитет, който госпожа Мингова тук изложи.
Има и други проблеми, които несъмнено заедно с приемането на промените в частта за съдебната власт трябва да бъдат визирани и обсъждани, защото във всяка цивилизована държава, когато се каже “магистрат в съдебната система”, се разбират именно съдиите. Тук и други колеги докоснаха този проблем.
Имунитетът трябва да се разпростира върху тези, които вземат решения и прилагат закона, макар и функционалният имунитет. Останалите съдебни органи според мен – а това ще стане вече при една нова промяна в Конституцията, не сега, която ние визираме – не е необходимо да притежават такъв функционален имунитет, защото техните решения не са крайни. Фактически юридическата съдба на едно дело, на едно следствие се решава накрая в съда. Вярно е, че може да има определена намеса и на предишните фази, но финализиращото решение е на съда.
Смятам, че консенсусът, който съществува в българския парламент, ще доведе до приемането на тези текстове. И аз бих казал, че Народното събрание днес ще изпълни най-голямата своя правна възможност, която му дава Конституцията. То по принцип е законодателен орган. Най-голямата възможност, допустима от Конституцията, е да направи частични промени в нея. И днес именно нашето Народно събрание ще изпълни своя дълг и ще направи тези промени, които са върховното му оправомощаване, което основният закон му дава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кушлев.
От присъстващите в залата е поискал думата още заместник-председателят на парламента господин Асен Агов. Парламентарният съюз на ОДС разполага с четири минути и половина.
Заповядайте, господин Агов, имате думата.
Асен Агов (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министре, уважаеми госпожи и господа народни представители! Заявявам веднага, че ще подкрепя тези промени в Конституцията. Ще ги подкрепя, защото те откриха днес дебата за много по-дълбоки промени в Конституцията - нещо, за което, както стана ясно от изказванията, Обединените демократични сили претендират, настояват още от 1991 г.
За разлика от уважавания от мен правник господин Арабаджиев, аз застъпвам тезата и много от моите колеги от Съюза на демократичните сили подкрепят тази теза, че именно тази несъвършена Конституция е причината за скърцащите отношения между институциите в България. Погледнете как изглежда парламентът – с хронично падащо доверие! И не само този, а всеки един парламент. Погледнете как изглежда правителството! Всяко правителство започва да буксува на втората година от своето действие, колкото и голямо мнозинство и силна политическа подкрепа да е получило от обществото на изборите.
За съдебната система се говори достатъчно, но именно тази Конституция роди демокрацията в България, от която хората не са доволни. Българските граждани не са доволни от своята свобода и от своята демокрация. Тя в очите им изглежда като един панелен блок от късния социализъм, в който сякаш има всичко, което трябва да има един блок – осветление, асансьори, стени, отопление - но вътре няма топлина. В този блок всичко е имитация на нормални жилищни условия. Така изглежда българската демокрация днес. Тя е имитация и затова хората не я харесват. Затова струва ми се, че днес се поставя началото на първия опит да бъдат изградени истинските свободи и права на българските граждани. Днес България има нужда точно от това, защото инак доверието към институциите, доверието към политиците, доверието към държавните служители, доверието към правителствата ще се изчерпва бързо и държавата все по-често ще затъва в криза. Погледнете примерите! В България силните мнозинства, без да имат ясния граждански контрол върху себе си – говоря и от собствения ни опит – много често изпадаха в бездната на отсъствието на контрол, на отсъствието на истински граждански свободи в България.

От тази гледна точка, госпожи и господа, притиснат от времето, аз смятам, че днес ние трябва да започнем да мислим много сериозно за изграждането на ново национално съгласие, на съгласие около това дълбоко да се промени основният закон на страната, така че българските граждани да получат истински контрол върху властта си. Ако ние днес казваме, че в България има демокрация, то властта в тази демокрация е силно отдалечена от нейните граждани. Разстоянието е толкова голямо, че единствено мошениците, единствено онези, които са спечелили пари по нечестен път, скъсяват чрез корупция пътя си до властта. И те са онези, които единствено благоденстват в днешната българска държава. Те живеят в блудкаво разкошните си жилища и се движат в колите си със затъмнени стъкла. И всички останали, хората, които извоюваха българската демокрация, хората, които бяха по улиците на България, се върнаха в своите панели и живеят по същия начин, по който живееха и преди.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: По-лошо!
Асен Агов: Днес, госпожи и господа, струва ми се, че правим една минимална крачка. Няма никакво съмнение, че всички сме недоволни от недостатъчния размер на тези промени. Но аз ще гласувам за тях, защото смятам, че макар и козметични, те слагат началото на големия дебат за истинската свобода на българите. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Агов.
Уважаеми народни представители, очевидно сме в самия край на дебата. Искам да попитам дали от тези парламентарни групи, които все още имат пленарно време, има желаещи да вземат думата? Това са Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи, НИЕ и независимите. Има ли желаещи народни представители да вземат участие в дебата? Не виждам.
Позволете ми дам думата на госпожа Камелия Касабова за изказване. Заповядайте, госпожо Касабова.
Камелия Касабова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В продължение на години различните политически сили дискутираха статута на съдебната власт, посочваха проблемите и заклеймяваха недостатъците й, но готовността им за промяна приключваше само с добрите намерения. Последвалата корозия на общественото доверие в правосъдието засегна устоите на демократичната правова държава.
Днес няма да говоря за усилията, положени от управляващото мнозинство през изминалите две години, за безпрецедентните му опити за осъществяване най-сетне на реформа в съдебната власт. Няма да се спирам на законодателните му инициативи, свързани с функционирането на съдебната система, които получиха поощрението на Европа, но бяха бламирани от родните политически сили и институции. Няма да дискутирам и разминаването между думи и дела. Няма да търся виновни, няма да посочвам противниците на реформата, нито привържениците на удобното статукво. Настоящият момент е моментът на действието. И ако реформата в съдебната система, която всички очакват от нас, не може да бъде извършена без промяна на основния закон, нека всички заедно да направим тази промяна.
Уважаеми народни представители! Този законопроект заслужава вашата подкрепа. Не само защото е израз на едно безпрецедентно до момента единомислие, не само защото показва скок в мисленето и реакциите на политическата класа по отношение на нейните отговорности пред българското общество. Не само защото ще бъде емблемата на Тридесет и деветото Народно събрание с неговия различен дух на толерантност и диалогичност. А преди всичко, защото е жизнено необходим на България, на българите, на българското правосъдие и на българската държава.
Този малък по обем законопроект е ключът към реформата на съдебната власт, за чийто успех всички институции в България трябва да поемат своята отговорност. Този законопроект заслужава вашата подкрепа, защото слага точка на усещането за недосегаемост и ненаказуемост на магистратите, породено от сегашния им общ имунитет. Защото ще парира спекулативните трактовки, които години наред пораждат чувството за безвремие в съдебната система и превръщат административния пост в уютно феодално владение. Защото утвърждава идеята за повече морал, повече професионализъм, по-висока отговорност към служебните задължения. Защото възпитава чувство за принадлежност и мисия у всеки магистрат. Само така може да се възстанови авторитетът на правораздаването в България.
Дами и господа! Всички тук добре разбираме съществуващите реални ограничения, които предопределиха работата на Временната комисия и вързаха ръцете на Тридесет и деветото Народно събрание. От политическото представителство в Тридесет и деветото Народно събрание днес зависи дали ще бъде даден ясен знак, че реформата ще се състои въпреки трудностите и независимо от тях.
Гледам с оптимизъм към днешното гласуване. Основание за това ми дават постигнатото единомислие, професионалният и конструктивен тон на дебата във Временната комисия, подготвила законопроекта. Основание ми дават и 103-те подписа, поставени под законопроекта в защита на реформата, на нуждите на обществото, на европейското ни бъдеще. Подкрепете това бъдеще! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Уважаеми народни представители, по всичко изглежда, че това беше последното изказване в дебата по първото гласуване на законопроекта. Искам да помоля всички народни представители, които се намират в сградата на Народното събрание, да заемат местата си в пленарната зала, за да можем да осъществим този акт, който не е предприеман 12 години.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Моля, гласувайте!
Гласували 222 народни представители: за 222, против и въздържали се няма. (Всички стават прави. Бурни ръкопляскания.)
Благодаря ви, уважаеми народни представители, за това непостигано досега единодушие в българския парламент!
Позволете ми да обявя, че следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов



Секретари:

Гергана Грънчарова
Иво Цанев