Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-09-04

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите  Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители! Искам в началото да ви прочета едно писмо от председателя на Парламентарния съюз на ОДС, адресирано до мен, в което се казва:
“Уважаеми господин председател! В съответствие с чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомяваме, че на редовното си заседание на 2 септември 2003 г. Парламентарният съюз на ОДС взе решение за изключване на народния представител Никола Джипов Николов от Парламентарния съюз на ОДС. Моля това да се отрази в регистъра на Народното събрание.”
Това означава, че господин Никола Николов става независим народен представител.


Започваме нашата делова работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители: Марина Дикова, Янаки Стоилов и Любен Корнезов.
Искам да помоля председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от народните представители Марина Дикова, Янаки Стоилов и Любен Корнезов

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, на свое заседание, проведено на 2 септември 2003 г., обсъди внесения законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Марина Дикова.
Предложените промени имат за цел да създадат възможност в кметствата, които след промените в закона през 1999 г. са загубили статута си на кметство и са били закрити с решение на общинските съвети, да възстановят статута си по силата на закона, без за това да е необходимо последващо решение на общинския съвет. Предложението за промяна е продиктувано и от факта, че в края на мандата и в периода преди местните избори общинските съвети не биха могли да изпълнят своевременно процедурите по създаване на нови кметства по реда на закона с оглед едновременното произвеждане на избори за кметове на новосъздадените кметства с общите местни избори.
В хода на дискусията народните представители от всички политически сили, присъствали на заседанието, се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени.
В резултат на обсъжданията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание да приеме внесения законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията предлага законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване в едно заседание.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Що се отнася до последното предложение, то е валидно само, ако в хода на обсъждането няма възражения срещу законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Преди това, от името на вносителите има думата госпожа Марина Дикова.
Заповядайте, госпожо Дикова.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В края на миналата сесия приехме необходимите изменения в законите в областта на местното самоуправление, за да гарантираме една нормална и ефективна процедура за провеждане на местните избори, от една страна, и, от друга страна, за да осигурим нормална и ефективна работа на общинските съвети, кметовете и техните екипи след 26 октомври, за която дата са насрочени местните избори.
В Закона за административно-териториалното устройство на Република България в Преходните и заключителни разпоредби приехме, че по силата на закона се възстановява статутът на кметствата, които в резултат на измененията през 1999 г. не са отговаряли на условията да бъдат кметства, но не са закрити с решения на общинските съвети, обнародвани в “Държавен вестник” така, както изисква законът. За една част от тези населени места обаче общинските съвети са взели съответните решения и тези решения са обнародвани в “Държавен вестник”.
Независимо от отправените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството препоръки към общинските съвети, които са взели тези решения за отпочване на незабавни процедури за възстановяване статута на кметства за населени места с над 250 жители, за съжаление такива действия не бяха предприети навсякъде. Ето защо, за да можем да осигурим възможност на всички граждани, които имат право да избират своите кметове на кметства, да осъществят правото си да гласуват, ние внесохме този проект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с който се възстановява статутът на кметствата на всички населени места, които към 15 септември имат население над 250 души.
Позволете ми от тази трибуна да благодаря на колегите от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, които единодушно подкрепиха проекта. Моля ви за вашата подкрепа днес, за да осигурим едни справедливи и равнопоставени правила за упражняване правото на глас на всички български граждани, които имат право да избират кметове на кметства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има думата народният представител Янаки Стоилов. Заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Както виждате, този законопроект е внесен в последния ден на предходната парламентарна сесия. Той има за цел да отстрани проблеми, които бяха създадени с предишното изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вероятно текстът е бил предложен във вида, в който той вече действа, с оглед на това, че в отделни населени места, които отговарят на изискванията за образуване на кметства, не са създадени такива по волята на общинските съвети. Но трябва да подчертая, че това са няколко изключения, а тази разпоредба всъщност би трябвало да отговаря на масовия случай, на правилото, в което, когато беше приет законът, изискващ гласуване в населените места да се извършва само там, където има над 500 жители, се създаде задължение тези кметства, които не отговарят на посочената численост, да бъдат закрити. Повечето от общинските съвети стриктно са изпълнили своите задължения и са закрили тези кметства, макар че това не съответстваше на тяхната воля, защото те предпочитаха да бъдат запазени съществуващите дотогава кметства. И се оказва, че ако законът действа в сегашния му вид, той ще отговаря единствено на изключенията, когато общините не са се възползвали от възможността да образуват кметства, независимо че населените места отговарят на определени условия, или пък на тези, които са били недобросъвестни и не са приложили действащата преди това разпоредба, която ги е задължавала да закрият тези кметства.
Това изменение доказва, че когато промените в изборното законодателство се правят твърде спешно и за кратко време, могат да се допуснат съществени пропуски, които да създадат значителни затруднения, а понякога и непреодолими пречки пред гражданите за упражняване на техните избирателни права. Този въпрос беше констатиран и от управляващото мнозинство и все пак поне частично мога да изразя удовлетворение, че днес се заемаме с тази поправка, която да изрази действителната воля на парламента. Защото този законопроект доказва, а и особено подкрепата му в Комисията по местно самоуправление, че тук не е имало някакви скрити цели, да се отстранят гражданите от избора в голяма част от населените места, на които беше дадена възможност пряко да избират своите кметове.
Двете изменения, които се предлагат, са следните.
Първото изменение е статутът на кметства да се възстанови по силата на самия закон. Тук вече беше изтъкнато, че процедурата за създаване на кметства включва редица действия, които не могат да бъдат извършени за няколко дни. И дори и там, където почти веднага след приемането на закона общинските ръководства инициираха събирането на подписки в населените места, общинските съвети направиха извънредни сесии и приеха решения, изпратиха тези свои решения, беше издаден указ на президента и той беше публикуван преди дни в “Държавен вестник”, не могат да отговорят сега на другото изискване – всички тези действия да бъдат извършени до датата на насрочване на изборите.
И това е втората промяна, която ние предлагаме – провеждането на избори да не се обвързва с общото условие тези кметства да са съществували към датата на обнародване на указа на президента за провеждане на изборите. И затова ние предлагаме датата 15 септември. Искам да посоча, че тази дата няма да създаде поне непреодолими затруднения пред изборните органи, защото сроковете за регистриране на кандидати от партиите и коалициите са няколко дни след тази дата. Следователно там, където са сформирани изборните комисии, там, където партиите и коалициите са регистрирани за участие, няма да има никакъв проблем след приемането на законопроекта и на второ четене и неговото своевременно публикуване в “Държавен вестник” да могат да бъдат изпълнени всички последващи действия, които се вписват в хронограмата на изборния процес.
Накрая искам да завърша с един нов проблем, пред който ние се изправяме. Президентът на републиката, действайки в съответствие със сега действащия закон, който ние обсъждаме и на който предлагаме промяна, е издал указите за създаване на кметства. И тъй като по този закон те не се вписват в изискването да са съществували към датата на насрочване на изборите, днес от пресата научаваме, че в 94 населени места вече са насрочени такива избори за друга дата, за 9 ноември. Аз смятам, че с приемането на закона се създава възможност изборите във всички населени места, които отговарят на посоченото изискване, да се проведат на датата 26 октомври. Защото иначе ще се създадат допълнителни затруднения гражданите да гласуват за общински съветници и кметове на една дата, а половин месец след това да гласуват на избори за избиране на кметове в посочените кметства. След промяната, която надявам се, че ще направим, мисля, че ще е по-добре тези укази да бъдат отменени и да се предвиди провеждането на изборите в цялата страна на една дата за всички населени места.
Смятам, че трябва да се подобри диалогът между институциите в България. Естествено е, че никой не може да се позовава на законопроект, но спомням си, преди няколко месеца в диалог между министър-председателя и президента имаше взаимно съгласие да се предоставя информация за законодателните инициативи на правителството още преди те да бъдат разглеждани в Народното събрание. Мисля, че няма никаква пречка президентската институция чрез екипа на президента да се осведомява и за работата на парламента. Ако тази информация е по-добра, тогава може да се постигне и по-добър синхрон в дейността на институциите. Защото вчера ние имаме едно решение, днес се приема друго и в крайна сметка все още не сме сигурни какъв ще бъде окончателният резултат.
Затова моят апел е и към народните представители тази необходима поправка да се приеме, а заедно с това по-нататък както Централната избирателна комисия за местни избори, така и президентската институция да положат необходимите усилия, за да бъде приложен този закон съобразно с най-актуалната воля на Народното събрание и изборите във всички кметства да бъдат проведени на 26 октомври т.г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще бъда максимално кратък.
Обръщам се не само към народните представители в залата, но и към хората, които са свързани с изборния процес, извън залата. Приемайки този закон, макар и от един параграф, местни избори във всички населени места с над 250 жители трябва да бъдат проведени на 26 октомври по силата на този закон, за да нямаме след това спорове между отделните институции - Централната избирателна комисия за местни избори, президента, парламента. Следователно избори – във всички населени места с над 250 жители. Междупрочем това беше и идеята, когато приемахме този закон. Друг е въпросът, че нашата позиция беше за всички населени места с жители над 100 души, която не се прие.
Искам и от тази трибуна да благодаря на колегите от Комисията по местно самоуправление и най-вече на нейния председател господин Ремзи Осман, които много бързо, много точно и експедитивно разгледаха и предложиха на парламента този законопроект.
Господин председателю, поставят се и други проблеми със създаването на други общини. Не искам да свързвам тук проблема, но той стои. В изборния процес примерно се създава община Сопот и се поставя проблемът ще има ли избори, няма ли да има местни избори. Но поне нека да решим въпроса днес за тези населени места, които са с над 250 жители. И аз мисля, че няма да сгрешим, а бихме помогнали на изборния процес, ако днес приемем на две четения този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има народният представител Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта. Аз мисля, че законопроектът изчиства един проблем. Този проблем не е създаден от Народното събрание. Никой не бива да остава с впечатлението, че народните представители не са си свършили работата. Проблемът е, че в края на своя мандат, както и оставената обща процедура за възстановяване на кметствата, голяма част от общинските съвети не си свършиха своите задължения. Някъде около 90 общини са свършили своите задължения.
Мисля, че колегите навреме са забелязали, че една част от населението няма да има възможност да гласува, ако бъде оставена общата процедура за възстановяване на кметствата. Тази процедура отнема най-малко около 30-35 дни. При добра воля, навсякъде имаше възможност да бъдат възстановени. За съжаление, може би след 13 години, все още в България някои съветници, някои кметства мислят, че към края на своя мандат може и да не взимат решения.
Затова призовавам всички народни представители да подкрепят законопроекта.
Професор Корнезов, що се отнася до повдигнатия от Вас въпрос за нови общини, които се създават, те вече са по друга процедура. Не би било добре да го изпишем в закона. По другата процедура ще има избори и в Сопот. Ясно е, че народното представителство иска избори да бъдат проведени навреме в цялата страна, по всички населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Осман.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България с вносители Марина Дикова, Янаки Стоилов и Любен Корнезов.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Законопроектът за административно-териториалното устройство на Република България с вносители Марина Дикова и група народни представители е приет на първо четене.
Има думата за процедура народният представител Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да гласуваме законопроекта и на второ четене, тъй като в Народното събрание има пълен консенсус, за да не бъдат изпуснати сроковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли противно предложение на това процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение законопроектът, който беше приет на първо четене, да бъде приет и на второ четене на настоящото пленарно заседание.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение за приемане на второ четене на законопроекта е прието.
Имате думата, господин Осман, да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ЗАКОН
за изменение на Закона за административно-
териториалното устройство на Република България

Параграф единствен. В § 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за административно- териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 67 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите “но не са закрити с решение на общинския съвет” се заличават, а думите “датата на обнародване на указа на президента на Републиката за насрочване на местните избори” се заменят с “15.09.2003 г.”;
2. в ал. 2 думите “но не е закрито с решение на общинския съвет” се заличават, а думите “датата на обнародване на указа на президента на Републиката за насрочване на местните избори” се заменят с “15.09.2003 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Осман.
Заповядайте, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя точно този текст и искрено поздравявам колегите, които в последния ден преди ваканцията се сетиха да направят тази корекция. Защото, когато обсъждахме стария текст, който се обсъжда пак непосредствено преди ваканцията, тогава не успяхме да догледаме точно, че имаме малък недостатък. Предложението на колегите е много навременно и аз го приветствам.
По този начин ние ще създадем действително възможност на всички населени места – обявени или необявени, закрити или незакрити от общински съвети като кметства, да проведат своите избори на 26 октомври. Мисля, че с това ще създадем и предпоставка президентът да оттегли своя указ, с който ги насрочва за тези, които не се обхващаха в този момент от закона, на 9 ноември.
Още веднъж казвам че ще подкрепя законопроекта и още един път приветствам предложението на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България с вносители Марина Дикова, Янаки Стоилов и Любен Корнезов.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Законът за изменение на Закона за административно- териториалното устройство на Република България с вносители Марина Дикова и група народни представители, е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Анелия Крушкова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Николай Точев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, Красимира Стоянова – директор на Министерството на транспорта и Валентин Божков, също от Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министъра и отговорни представители на Министерството на транспорта и телекомуникациите в пленарната зала.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Моля представителите на Министерството на транспорта и телекомуникациите да заемат определените за тях места в залата.
Има думата проф. Мирчев за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за автомобилните превози, № 302-01-32, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Законопроектът е разработен с оглед необходимостта от изпълнение на Решение № 392 на Министерския съвет от 2002 г. за създаване на организация за изпълнение на предложенията на междуведомствената работна група по отношение на подобряването на бизнес средата чрез облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими.
Първият основен въпрос, който се решава със законопроекта е, че лицензионният режим за извършване на таксиметров превоз на пътници с леки автомобили се заменя с регистрационен, с което е отразена препоръката на Европейския съюз за облекчаване и либерализация на лицензионния режим.
За вписване в регистъра търговците следва да отговарят на изискванията за благонадеждност и професионална компетентност. За вписване за извършване на посочения превоз отпада изискването лицата да отговарят на критерия финансова стабилност.
Законопроектът прецизира разпоредбите, свързани с извършването на превози за собствена сметка. Създава се правното основание за издаване на наредба на министъра на транспорта и съобщенията за реда за издаване на удостоверение за регистрация и за извършване на превози за собствена сметка. Детайлизирано е съдържанието на определението “превоз за собствена сметка”, като е приведено в съответствие с директивите на Европейския съюз 881/92 и 684/92 с цел избягване на противоречивото му тълкуване и прилагане.
Вторият въпрос, който решава законопроекта е, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е предвидено курсовете за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари да се организират с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията. Изискванията към провежданите курсове се съдържат в Глава 82 на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе, която е ратифицирана от Тридесет и седмото Народно събрание на 16 март 1995 г. Текстовете от законопроекта са основание в предишната наредба за превоз на опасни товари да бъдат включени разпоредби, съдържащи се в директиви 96/35 и 2000/18 на Европейския съюз за обучението и изпита на консултантите по безопасността при превоз на опасни товари.
Третият въпрос, който решава законопроекта е, че е предвидено глобата за водач на моторно превозно средство, извършващ обществен превоз на пътници или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лицензия, разрешение, документ за регистрация и други документи, изисквани по закона, да се определя в размер от 100 до 500 лв. за първо нарушение с оглед диференциация на многобройните хипотези, свързани с извършване на нарушението.
Четвъртият въпрос, който решава законопроектът, е че се създават разпоредби, въвеждащи забрана за преотстъпване на издадено разрешително, за ползване на преотстъпено разрешително и за разпореждане или допускане извършването на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, неотговарящо на изискването за транспортна годност.
Отпадането на ремонта и техническото обслужване като обект на контрол от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е във връзка с изменението на Закона за движението по пътищата от 2002 г., отнасяща се до чл. 148.
Отпадането на изискването за професионална компетентност е във връзка с дейността по придобиване на свидетелство за управление на моторни превозни средства от категории С и D в съответствие с Директива 2000/56 за свидетелствата за управление на моторни превозни средства, изменяща Директива 91/439. Целта е взаимното признаване на свидетелствата за управление със страните-членки на Европейския съюз.
Предвижда се санкция и в случаите, когато не е осигурено съхраняването на тахографски листове или при отказ за предоставянето им, или за предоставянето на други документи, свързани с превоза на контролните органи за проверка.
След проведените дискусии и поетите ангажименти по законопроекта Комисията по транспорт и телекомуникации с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 302-01-32, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Вълчев, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по евроинтеграция.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям ви
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози с вносител Министерският съвет

Законът за автомобилните превози урежда материя, попадаща в обхвата на преговорна Глава девета “Транспорт”, която е временно затворена. Към момента е постигната хармонизация на националното законодателство, регламентиращо тази материя с acquis communautaire. Основни правни актове на Европейския съюз, свързани с автомобилните превози, и по-специално с тази част от закона, която подлежи на изменение с предложения законопроект, са Регламент 881 от 1992 г. за достъп до пазара на превози по шосе, Регламент 684 от 1992 г. за международен превоз на пътници с автобус и Директива 26 от 1996 г. за допускане на оператори, превозващи хора и товари и признаване на дипломи и сертификати, Директива 55 от 1994 г. за сближаване на законодателството за превоз на опасни товари, Директива 35 от 1996 г. за назначаване и обучение на консултанти по безопасността, Директива 18 от 2000 г. за минималните изпитни изисквания за консултантите по безопасността, Регламент 2135 от 1998 г. за записващите устройства в автомобилите и директиви 24 и 6 от 1992 г. за устройствата за ограничаване на скоростта.
Регламенти 881 и 684 от 1992 г., както и Директива 26 от 1996 г., които регламентират достъпа до пазара на превози не поставят никакви специални изисквания за предоставяне на таксиметрови услуги. По-специално регламент 684 от 1992 г. регулира пътнически превози, но той се прилага само за превози с автомобили, предназначени за повече от 9 пътника и съответно е неприложим за таксиметровите превози, които според § 1, т. 26 от Закона за автомобилните превози са само превозите с автомобили до 5 места. Следователно правото на Европейския съюз не въвежда никакви специални изисквания относно регламентирането на достъпа до пазара на таксиметрови услуги и го предоставя на националното законодателство на страните-членки.
Директива 26 от 1996 г., изменена с директива 76 от 1998 г., въвежда изисквания за благонадеждност, професионална компетентност и финансова стабилност на превозвачите. Тези изисквания са транспонирани в националното законодателство с наредби № 3 от 1997 г. и № 33 от 1997 г. и в момента и трите изисквания се прилагат за всички превозвачи, включително и за таксиметровите. Таксиметровите превози са извън обхвата на Директивата, която се прилага само за превози с автомобили за повече от 9 пътника и въвеждането на тези изисквания е предоставено изцяло на преценката на законодателя в страните-членки, съответно предлаганата отмяна на едно от тях, а именно на изискването за финансова стабилност, не противоречи на acquis communautaire.
Предложеният нов чл. 14а регулира организацията на курсове за обучение на водачи за превоз на опасни товари и за консултанти по безопасността и предвижда тези курсове да се организират от търговци или организации с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията. Оторизирането на курсове от министъра съответства на постигнатата по преговорна глава “Транспорт” договореност. Следва да се отбележи обаче, че за съответствието на този режим с правото на Европейския съюз е необходимо да се приеме наредба, която да транспонира в националното законодателство изискванията на директиви 35 от 1996 г. и 18 от 2000 г. за обучението и изпита на консултантите по безопасността, което също е ангажимент по посочената преговорна глава.
Предложеният нов чл. 89а създава правно основание за издаване на наредба от министъра на транспорта и съобщенията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта. Издаването на такава наредба е ангажимент от преговорната глава “Транспорт”, за да могат да бъдат напълно въведени изискванията на Директива 24 от 1992 г.
Предложените промени в § 4, въвеждащ легална дефиниция на превоза за собствена сметка, целят по-добра хармонизация с дефиницията, възприета в правото на Европейския съюз, съответно чл. 2, § 4 от посочения Регламент 684 от 1992 г. и следва да бъдат подкрепени.
В заключение, с оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози съответства на правото на Европейския съюз и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Вълчев.
Вносителят от Министерския съвет сега ли ще вземе думата или в процес на дискусията? В процеса на дискусията.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози с вносител Министерският съвет.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Днес в залата разглеждаме един много важен закон, който може, ако вносителят е предвидил всички необходими промени, да реши сериозните проблеми, които съществуват в автомобилния ни транспорт. Но преди да изкажа становището на парламентарната група и лично моето становище по този закон, господин председателю, струва ми се, че много често ние нарушаваме принципите на работа и традициите на Народното събрание. Искам категорично да заявя пред вас, че не е нормално председателите на комисиите да излязат и да четат становищата без вносителят, министърът или заместник-министърът да е представил закона пред Народното събрание. Такова нещо не е допустимо. Така че нормалното беше да чуем от вносителя какви са мотивите за промените и тогава вече да коментираме каква е позицията на всяка една комисия. Сериозно искам да ви обърна внимание за това – нека наистина тези принципи да се спазват и оттук нататък със всеки един закон да присъства министърът и първо да се дава думата на тях, за да направят своето представяне на закона.
На днешната дата, но през 1999 г., бяха приети първите промени на новия за тогава Закон за автомобилни превози. 1999 г. на същата дата, като днес, когато разглеждаме и следващите промени. За съжаление, тогавашното изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози не можа да реши голяма част от проблемите, съществуващи в автомобилния транспорт. Това наложи още в края на 2000 г. да се направят втори промени. Независимо от това, искам да обърна внимание на всички народни представители, не бяха решени трите най-големи недостатъка на новия закон. Кои са те?
Първо, тежък, централизиран, бюрократичен лицензионен режим.
Вторият голям проблем – не беше разрешен проблемът с цялостната система, сработването на цялостната система на автомобилния транспорт. За какво по-точно става дума? По какъв начин ще се провеждат конкурсите така, че те да не създават пречка по-нататък за развитието на автомобилния транспорт. Всички ние знаем, че около 80% от конкурсите се обжалват в съда и това създава едно забавяне на възможността автомобилните превозвачи да започнат своята дейност след конкурса. Не беше решен, независимо от волята на това Народното събрание, че направихме една малка промяна, сериозно въпросът с автогарите. Там продължава да съществуват проблемите на нелоялната конкуренция.
Разбира се, остана си един от най-важните проблеми – проблемът със случайните превози.
И третият голям недостатък, споменах отчасти за него, това е, че не беше решен въпросът с лоялната конкуренция в автомобилния транспорт, не беше наложена лоялна конкуренция в автомобилния транспорт. Това създаде възможност да продължи сивата икономика да владее част от този транспорт.
С този закон, който днес ние разглеждаме, можем да кажем, че се променят само частично и се решават само частично проблемите в автомобилния транспорт. Това беше споменато и от господин Мирчев, и от господин Даниел Вълчев. Можем да кажем, че голям плюс за закона е, че ще се премахнат лицензионните режими за таксиметровите шофьори, но остава разрешителният режим в общините. Аз не искам да кажа, че не трябва да има никакъв лицензионен или разрешителен режим, но ние трябва да променим принципа на самия режим или принципа на самото лицензиране. Тоест да облекчим и лицензирането, и разрешителния режим, не само да премахваме, а да запазим един отново бюрократичен разрешителен режим в общините, който да създава, примерно, проблеми на таксиметровите шофьори.
Разбира се, плюс в този закон е това, че все пак се налагат някакви рамки на обучение, на изисквания към превозвачите, които ще превозват и опасните товари. Това изискване е и на Европейския съюз. И аз смятам, че то също е един голям плюс. Прави се опит за усъвършенстване на главата, в която се говори за работното време на шофьорите, засилват се изискванията към това да се спазва работното време, което дава до определена степен и една гаранция за по-сериозна безопасност при превоза на пътници.
Всички тези промени не са достатъчни и категорично можем да кажем, че този закон няма да реши сериозните спънки, които се създават на автомобилните превозвачи в България.
Какво трябва още да направим? Във връзка с това аз ще предложа, господин председател, да увеличим времето между първо и второ четене, за да имат възможност и народните представители, и браншовите организации да направят своите предложения.
Остава си все още пълната зависимост на превозвачите от автомобилната администрация. Трябва да видим по какъв начин може да бъде облекчен режимът на лицензиране и взаимоотношенията между превозвача и държавната администрация.
Трябва още по-сериозно да помислим по какъв начин ще решим проблема с конкурсите, най-вече за автомобилните линии. Какви мерки ще предприемем за решаване проблема с автогарите като отбележим сериозно какви са плюсовете от последната промяна, която направихме и дадохме възможност все пак някои от превозвачите да имат по-нормален достъп, ако не участват в акционерните дружества, които притежават автогарите.
Сериозно трябва да помислим дали трябва да остане главата “Работно време на водачите” в Закона за автомобилния превоз. Няма европейски закон, който да се занимава конкретно и точно с работното време. И къде е мястото, където да регламентираме това работно време?
И още един много важен въпрос, уважаеми дами и господа, за който като че ли не се замисляме в последните години. Това е несъвършения контрол по изпълнение на закона и подзаконовите актове, свързани с автомобилния транспорт. Ние често говорим за Европейския съюз, за европейска практика, но в България единственият орган, който контролира автомобилните превози, това е ДАИ, в Европейския съюз не е така. Този контрол се осъществява както от ДАИ, така и от Пътна полиция, така и от данъчните служби, така и от митниците. Разбира се, това става в различна степен. Ако въведем този принцип и балансираме нещата по контрола аз съм убеден, че голяма част от обвиненията за корупция на държавните институции ще отпаднат и това ще повиши авторитета на държавата не само сред нашите избиратели, а също така и сред нашите партньори в Европейския съюз.
Но, аз като че ли говорих малко дълго. Искам да изразя позицията на Парламентарната група на Коалиция за България, че независимо от това, че виждаме този закон като един частичен и че тези промени са недостатъчни, ние ще го подкрепим. Ще направим всичко възможно на второ четене, съвместно с някои от браншовите организации, да предложим промени, които наистина да създадат едни реални възможности за решаване на проблемите на автомобилния транспорт.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Думата има народният представител Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да започна с това, че законопроектът, който е предложен от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози на първо четене трябва да бъде подкрепен от пленарната зала, тъй като и в мотивите се казва, че до голяма степен този законопроект привежда в съответствие с европейските стандарти положението на нашия пазар на автомобилни превози.
Искам обаче да кажа, че вероятно вносителите ще трябва да вземат някакво отношение по забележките, които се правят от народните представители. Вероятно да се съобразим и с предложенията на браншовите структури и да дадем възможност за някои поправки за второ гласуване.
На първо място, искам да обърна внимание на възможността по отношение на лицензирането и разрешението за осъществяване на корупционни практики. Прави ми впечатление, забележете, един текст - § 6, ал. 3, свързан с чл. 8 на действащия закон, където се казва, че срокът на лицензията може да бъде продължен за нови пет години, ако са изпълнени ред условия и изисквания, на които трябва да отговаря лицензиантът.
Аз питам кога може да бъде продължен и кога не може да бъде продължен независимо, че изискванията са изпълнени от лицензианта. Това е важният въпрос и това създава една вратичка – думата “може”. Това са възможности за натиск от страна на съответната администрация по отношение на разрешителните и лицензионните режими. Би трябвало тук да получим отговор кога не може да бъде изпълнено искането на лицензианта за продължаване на неговата лицензия с пет години.
Виждам тук “еднолични търговци и търговски дружества”, което е стриктно по действащия Търговски закон, че вносителите предлагат да се заменят с думата “търговци”. Тук може би трябва да се внесе една яснота, тъй като при всички положения става дума за стопански субекти, регистрирани по Търговския закон.
Искам да обърна внимание на проблемите около таксиметровия превоз. Тук отварям една скоба – минава се на един регистрационен режим, по-либерален режим, но липсват механизми за проверка на това доколко оперират субекти на пазара, които нямат разрешително, особено на големите пазари. Имам предвид големите областни градове. Типичен пример в това отношение е София.
И тук искам да получа отговор от контролните органи, основно от агенцията, имаме ли някакви данни за това колко субекта са пирати на софийския пазар, примерно, или във Варна, в Пловдив. Това е нещо изключително важно. Тук ми се струва, че е добре вие да бяхте заложили механизъм за проверка.
Механизмът, който залагате, е съответният общински съвет да определя броя на таксиметровите автомобили. Това според мен е добре като едни начални данни, на базата на които може да се осъществява проверка на пазара за субекти, които работят незаконно, които на практика впрочем са и сенчест бизнес, защото, ако те нямат регистрация, те естествено е, че няма как да си плащат данъците.
Аз мога да ви кажа, че има и драстични примери, поне в пресата излизат такива, за случаи, когато са изловени от органите на реда, основно от КАТ, хора, които карат таксиметрови коли дори без свидетелство за правоуправление. Има такива случаи. Има и случаи, когато това става в пияно състояние.
Аз си мисля, че трябва да бъде подкрепена една такава норма – общинският съвет да определя броя на таксиметровите автомобили. Но тук едно изяснение може би трябва да има – както и условията и реда на разпределението им между превозвачите.
Аз ще помоля вносителите, тъй като аз считам, че наистина определянето на условията и реда за разпределение между превозвачите също създава потенциални възможности за корупция, те да вземат отношение.

По какъв начин трябва да се контролира този процес? Мога да посоча примери. В големите курорти по Черноморието разпределението на пазара става по сенчест начин. Така е в Златните пясъци, в Слънчев бряг, даже и в планински курорти. При това разпределение на пазарите се е стигало включително до побой между таксиметрови шофьори. Мога да дам пример и за София, не само за Варна. Таксиметрови шофьори пиратстват около Централната жп гара. Сещам се и за друго такова място, където компетентните органи са неадекватни и не реагират. Това е летище София.
Уважаеми дами и господа, обръщам се още веднъж към вносителите – в тези конкретни измерения за второ гласуване трябва да има определени поправки. Казвам още веднъж – законът трябва да бъде подкрепен и ние ще го подкрепим.
Господин председателю, уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че има промени по отношение на административните наказания. Забележете, прилага се глоба между 500 и 1000 лв. Имам предвид § 35, свързан с чл. 96 на действащия закон – за тежки провинения. Според мен преотстъпването на моторно превозно средство е изключително тежко нарушение. Или да речем – неосигуряване на тахиграфските листове или документи, от които може да стане ясно по какъв начин е осъществен превозът – неща, които са свързани включително с безопасността на движението, с възможността за осъществяване на сенчест бизнес и пр. Според мен тези неща трябва да намерят по-ясен израз в окончателните текстове на този закон.
Завършвайки, искам да обърна внимание на тези неща, да чуем вносителите, а не само председателите на комисии. Може би мотивът трябва да започне с вносителя. Трябва да чуем вносителите по тези забележки, които бяха казани преди малко от мен. Аз съм съгласен и с това, което каза преди малко и господин Мутафчиев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за изказване господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми колеги, искам да се изкажа по нещо конкретно за този законопроект, който засяга цялостната политика на държавата, свързана с лицензирането и регистрацията на определени видове бизнес. Направи ми впечатление § 22 от законопроекта – за разрешенията за таксиметрови превози, които издават кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Този законопроект противоречи на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност или по-популярно – Закона за ограничаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими. Разрешението, което издава кметът, на практика има характер на лиценз, поне както е наречено. Нещата обаче не са съвсем ясни, тъй като не е посочено на какви основания може да бъде отказано издаването на такова разрешение. А това е най-важното. По основанието за отказ вие може да прецените доколко административният орган упражнява някаква дискреция или не. За мен това разрешение може да бъде заменено с регистрация в общината, тъй като документите, които се представят, удостоверяват определен кръг ясно определими обстоятелства. Тук не виждам дискреция на съответната администрация. Понятието “разрешение” внася двусмисленост. Още повече, че в Закона за ограничаване на административното регулиране се казва, че лиценз, тоест дискреционен разрешителен акт, който позволява да извършваш определена стопанска дейност, а таксиметровият превоз на пътници безспорно е такава дейност, може да се издава само от централен административен орган, а не от орган на местната администрация, какъвто е кметът.
Колеги, смятам, че е разумно между първо и второ четене разрешителният режим, както е установен в § 22, да бъде заменен с регистрационен режим при съответния кмет в съответната община, за да се спазят принципите, които сме утвърдили със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Вероятно вносителите ще вземат отношение по споменатото от колегата Валери Димитров. В законопроекта ясно е казано, че общинският съвет определя параметрите на пазара. Това е регулативната роля на общината, която на практика също е част от държавната власт в Република България. В тази връзка смятам, че заложеното като принципи в законопроекта е по-добро от това, което предлага господин Димитров. Ако отидем на регистрация, може да стане преливане – примерно от Софийския пазар таксиметрови шофьори отиват на Пловдивския пазар и се записват в тефтерите. Това е регистрация – регистрират се в съответната община, без да има някакъв разрешителен режим. Поне аз така схванах. Ако не е така, поправете ме. Тоест чрез разрешителния режим или условно казано чрез тази “рестрикция” все пак се намесва елемент на регулация на местния пазар. Таксиметровият пазар е силно нерегулярен пазар, съсредоточен основно в три-четири големи градове. Оттам нататък пазар в малките населени места трудно може да се намери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин Димитров, аз направих своето предложение, за да се уеднаквява постепенно езикът на законодателя, когато става дума за този вид режим. В момента цари хаос.
Що се отнася до разликата между лицензионен и регистрационен режим, то те са много близки. И двата режима позволяват да осъществяваш определен вид стопанска дейност. Разрешенията или лицензиите имат трайно действие, затова са наречени така. Регистрационинят акт е също както лицензионния, но при него административният орган не може да прави преценка за целесъобразност. Тоест ако ти отговаряш на изискванията, посочени в съответния нормативен акт, трябва да ти позволят достъпа до съответния пазар. Тоест не могат да ти откажат по нецелесъобразност, че си неподходящ в една или друга степен или поради някакви местни нужди на пазара. Това е смисълът.
Аз говоря за разликата между лиценз и регистрация именно от гледна точка на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол.
А що се отнася до конкретния казус, аз мисля, че няма никаква пречка, когато общината определи параметрите на този пазар, с оглед именно параметрите на този пазар тези параметри да бъдат прости условия за регистрацията. Тоест, ако пазарът има ограничена бройка на таксиметрови автомобили, щом тя бъде попълнена, естествено на това основание може да се откажат новите искания за регистрация.
Така че тук просто става дума за едно ясно разграничение кога административният орган отказва по целесъобразност и кога няма право да откаже по целесъобразност и съобразно това да ползваме термините, които се употребяват в законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, имате думата. Бихте ли се представили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Да, Анелия Крушкова, заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В мотивите, с които е подкрепен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, са изложени може би голяма част от отговорите на въпросите, които поставиха господата народни представители Мутафчиев, Благой Димитров и Валери Димитров.
Конкретно по въпросите, които бяха поставени от господин Мутафчиев. Той спомена, че през 1999 г. са направени предишните промени на закона. Доколкото разбрах, през 1999 г. само е приет законът, без да бъдат направени съответните поправки. Първите поправки в закона са направени в 2000 г.
Относно конкретните въпроси, които бяха поставени от народните представители, касаещи тежкия централизиран, бюрократичен лицензионен режим, също така сработването на цялостната система за автомобилния транспорт, касаещ случайните превози, лоялната конкуренция и зависимостта от автомобилната администрация. Голяма част от тези отговори на практика в момента ние ги внасяме за гласуване, като първото нещо, което може би е най-важното, е, че част от лицензионния режим вече се заменя с регистрационен. При вписването в регистъра на търговците трябва обезателно те да отговарят на изискванията за благонадеждност и професионална компетентност, като отпада изискването лицата да отговарят за финансова стабилност.
Относно втората точка, в която също е заменен лицензионният режим с разрешителен, касае курсовете за обучение на водачи на МПС за опасни товари, която всъщност е във връзка с Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе. Касае също така и обучението на консултанти съгласно изискванията на Европейския съюз. Така че в общи линии има едно добро начало на снемане на лицензионния режим и заменянето му с регистрационен режим.
Конкретно за конкурсите за редовни линии, които се провеждат всъщност от общините. Тук мнението на нашето министерство е, че тези конкурси и процедурите, които са за възлагане, са заменили едни предишни процедури, които са били процедури по Закона за обществените поръчки и наистина не са били особено удачни. Поради тази причина нашето мнение е, че в момента новият режим наистина ги облекчава и създава по-добри условия. Разрешителният режим преди е бил поставен в право на разрешение на общините. Сега се диференцира разликата между даването на разрешителните от Министерството на транспорта и съобщенията и от общината поотделно, тъй като това не е било ясно дефинирано от предишния закон.
Относно направените забележки от господин Благой Димитров дали може да бъде продължен или не срокът за лицензиране, който е посочен в § 6, ал. 3, за нови пет години. Всъщност терминологията се третира в Тарифа № 5, което е едно съществуващо в момента положение. Тук се дава една възможност на превозвачите да могат да продължат срока на своите лицензи преди да бъде изтекъл срокът, с което ние смятаме, че в крайна сметка им се спестява, първо, загуба на време, както и средства за издаване на нови документи, което е едно предимство. До момента в закона е говорено само за издаване на лицензи. Сега се внася предложение също така и за продължаване на тези лицензи, което е едно облекчение за тях.
Относно административните наказания – между 500 и 1000 лв. глоба за административни наказания. Наистина, досега чл. 96 на § 35 е казвал: диференцирана глоба между 500 и 1000 лв. Съгласна съм с народния представител, че това са тежки провинения. В момента ние въвеждаме забрана, което лично аз смятам, че е подобряване на закона.
Относно коментара на господин Валери Димитров за § 22 – за нарушителите, извършващи таксиметрови превози, и това, че не е посочено основание за отказ, което съответно трябва да бъде предложено да бъде заменено с регистрация в общината. Също така смятам, че разрешителният режим е заменен с регистрационен. По принцип има винаги едно разрешително за регистрация, което се издава от нашата агенция "Автомобилна администрация". Има обаче едно конкретно разрешение за достъп до пазара в конкретното населено място, което се издава от съответните общини. Според нас наистина това разрешително, което за момента се издава от "Автомобилна администрация", трябва да остане във връзка с контрола, който трябва да бъде извършен, а издаването на разрешително от общините в крайна сметка регулира параметрите на пазара в конкретното населено място и то наистина трябва да бъде така.
Това е, което бих могла да направя като коментар. Благодаря ви за вниманието. Ако има някакви други въпроси, съм готова да отговоря на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми народни представители! Имате думата по този законопроект.
Продължаваме дискусията. Има ли желаещи?
Ако няма желаещи, това означава, че ще преминем към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози с вносител Министерския съвет. Надявам се в пленарната зала да влязат повече народни представители, да имат удоволствието да изразят своето отношение, да дадат своя глас за този законопроект.
Уважаеми народни представители! Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Този законопроект е приет.
За процедурен въпрос? Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да бъде удължен срокът между първо и второ четене за представяне на предложения от народните представители с една седмица, тоест срокът да бъде общо две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мирчев, вероятно ще направите противно процедурно предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Правя противно предложение. Предложението на комисията беше единодушно, гласуването в пленарната зала беше също така показателно, че 7-дневният срок е достатъчен, за да бъдат направени предложенията между първо и второ четене. Така че процедурното ми предложение е да не се удължава срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Мутафчиев за удължаване на две седмици срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 135 народни представители: за 39, против 86, въздържали се 10.
Процедурното предложение не се приема, което означава, че срокът остава по правилника – една седмица.
Следващото предложение е от господин Пенчев. Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение да отложим разглеждането на точки 4 и 5 от дневния ред по следните съображения. Законът за обществените поръчки беше приет в комисията вчера и още не е изтекъл 24-часовият срок по нашия правилник, а що се отнася до новото разглеждане на Закона за трансплантацията, също няма становище на водещата комисия. Затова предлагам да отложим тези две точки и да преминем към Закона за ветеринарномедицинската дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев. Очевидно има обективни пречки да се разгледат тези законопроекти, за които говори господин Пенчев, затова подлагам на гласуване неговото предложение.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Това предложение е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, приет на първо четене на 29 юни т.г.
Искам да поканя председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да представи доклада за второ гласуване.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, уважаеми господин председател.
Ако ми позволите да направя едно процедурно предложение – да чета законопроекта по групи текстове, тъй като няма внесени никакви предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма никаква пречка, имате тази възможност. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:
“ДОКЛАД
за второ гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за ветеринарномедицинската дейност № 302-01-2,
внесен от Министерския съвет на 02.01.2003 г.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
ветеринарномедицинската дейност”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По заглавието на закона предполагам, че няма възражения.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
“§ 1. В чл. 3, ал. 2, т. 6 думите “ветеринарни препарати” се заменят с “ветеринарномедицински продукти”.
§ 1. В чл. 9 се създава т. 11:
“11. Лабораторни изследвания при осъществяване на държавен контрол на ветеринарномедицински продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
§ 2. В чл. 10, ал. 1, т. 1 накрая се добавя “и 11”.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 10, ал. 1., т. 1 думите “и 3” се заменят с “3 и 11”.
§ 3, подкрепен от комисията, който става § 4, гласи:
“§ 4. В чл. 42, ал. 1, т. 1 думите “и ветеринарномедицински препарати” се заличават.
§ 4. В чл. 44 думите “Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с “министъра на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5:
“§ 5. В чл. 45 думите “Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с “министъра на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По първите пет параграфа има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте ан блок текстовете, подкрепени от комисията, така както бяха представени.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
“§ 7. Глава девета се изменя така:
“Глава девета
ВТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ПРОДУКТИ
Раздел І
Употреба на ветеринарномедицински продукти
Чл. 82. Производство, търговия, внос и употреба на ветеринарномедицински продукти в страната се извършват след получаване на разрешително за употреба, издадено от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
Чл. 82а. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба издава разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукти, предназначени за продуктивни животни, само ако активната или активните му субстанции отговарят на изискванията за стойностите на максимално допустими граници на остатъчни субстанции от ветеринарномедицински продукти, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 83. Разрешително за употреба на ветеринарномедицинските продукти се издава на производител или на упълномощено от него физическо или юридическо лице.
Чл. 83а. (1) За издаване на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукти лицата по чл. 83 подават в Националната ветеринарномедицинска служба:
1. заявление по образец, утвърден от генералния директор на НВМС;
2. удостоверение за актуално състояние на търговеца, издадено от съответния окръжен съд;
3. досие, което съдържа:
а) първа част – административни данни, кратка характерисика на продукта и експертни доклади към документацията по букви “б”, “в” и “г”;
б) втора част – физико-химична, фармацевтична, микробиологична и биологична документация;
в) трета част – токсикологични данни, данни за безопасност и остатъчни количества;
г) четвърта част – предклинична и клинична документация;
4. мостри от ветеринарномедицински продукти, стандартни субстанции за лекарствени ветеринарномедицински продукти, референтни щамове, токсини и серуми за имунологични ветеринарномедицински продукти или диагностикуми;
5. документ за платени такси, определени в тарифата по чл. 10, ал. 2.
(2) Представянето на токсикологични данни, предклинична и клинична документация в досието не се изисква, когато лицата по чл. 83 представят доказателства, че ветеринарномедицинският продукт, посочен в заявлението, е аналогичен по същество на разрешен за употреба в Република България оригинален ветеринарномедицински продукт и ако е изпълнено едно от следните условия:
1. е приложено писмено съгласие на притежателя на разрешителното за употреба на оригиналния ветеринарномедицински продукт за използване на тези данни от неговото досие при оценяване на документацията на аналогичен по същество ветеринарномедицински продукт;
2. от датата на издаване на разрешителното за употреба на оригиналния ветеринарномедицински продукт в Европейския съюз или в страната за изминали най-малко 6 години, а когато се отнася за високотехнологичен ветеринарномедицински продукт – най-малко 10 години.
(3) Не се прилага 6-годишният срок по ал. 2, т. 2 след датата на изтичане на патента, който осигурява защита на разрешения за употреба на оригинален ветеринарномедицински продукт на територията на Република България.
(4) Токсикологичните данни, предклиничната и клиничната документация в досието на ветеринарномедицинския продукт могат да бъдат заменени с представяне на данни от научни публикации, които доказват, че субстанцията или субстанциите на ветеринарномедицинския продукт са с утвърдена най-малко 10 години ветеринарномедицинска употреба, имат призната ефективност и приемливо ниво на безопасност.
(5) Когато предложеният за разрешаване за употреба ветеринарномедицински продукт съдържа субстанции, които влизат в състава на разрешен за употреба ветеринарномедицински продукт, но не са използвани досега в предлаганата комбинация за терапевтични цели, заявителят прилага към досието данните от токсикологичните, предклиничните и клиничните изпитвания за новия продукт. В този случай не се представя документация за всяка отделна субстанция.
(6) Не е нарушение на патентни права извършването на необходимите изпитвания и опити с патентования ветеринарномедицински продукт без съгласието на патентопритежателя с цел разработване и събиране на данни за получаване на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт, както и подаването на заявлението с документацията по ал. 1 не по-рано от седем месеца преди изтичането на срока на патента.
Чл. 83б. (1) За издаване на разрешително за употреба на хомеопатични ветеринарномедицински продукти лицата по чл. 83 подават заявлението по чл. 83а без да се представят доказателства за терапевтична ефикасност и експертни доклади, когато:
1. се предписват за лечение на домашни или екзотични животни, чието месо или продукти не са предназначени за консумация от хора;
2. се прилагат върху животни по начин, описан в Европейската или Националната фармакопея;
3. върху опаковката и в листовката няма специфична терапевтична индикация или друга аналогична информация;
4. са разредени в достатъчна степен, за да гарантират безопасността на продукта, и не съдържат повече от една десетохилядна част от тинктурата-майка или една стотна част от най-малката доза, използвана в алопатията, по отношение на активната или активните субстанции.
(2) Разрешителни за употреба на хомеопатични ветеринарномедицински продукти, с изключение на тези по ал. 1, се издават по реда на чл. 83а.
(3) Разрешителни за употреба на имонологични хомеопатични ветеринарномедицински продукти се издават по реда на чл. 83а.
Чл. 83в. За издаване на разрешително за употреба на медикаментозни премикси, които съдържат витамини, минерали, микро- и макроелементи и/или ензими, не се представят експертните доклади по чл. 83, ал. 1, т. 3, буква “а”.
Чл. 83г. Условията за издаване на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукти и изискванията към досието по чл. 83а се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 83д. (1) Преди да се извърши оценяване на досието по чл. 83а, ал. 1, т. 3, контролните органи на НВМС:
1. проверяват съответствието на приложената документация и експертните доклади с изискванията, посочени в наредбата по чл. 83г;
2. изпращат при необходимост крайния ветеринарномедицински продукт, междинния продукт или суровините за ветеринарномедицинския продукт за изпитване в държавна или друга одобрена лаборатория за потвърждаване на методите за анализ, използвани от производителя и описани в досиетата;
3. могат да изискат от заявителя допълнителна писмена информация, когато установят недостатъци и непълноти в досието;
4. могат да изискат от заявителя да предостави субстанции в необходимите количества за потвърждаване на метода за анализ за откриване на остатъчни субстанции от ветеринарномедицински продукти.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 НВМС уведомява писмено лицата по чл. 83. Срокът по чл. 85 спира да тече от датата на уведомлението до предоставяне на поисканите информация или субстанции.
Чл. 84. (1) Към генералния директор на НВМС се създават специализирани комисии със статут на консултативни органи, както следва:
1. Комисия за лекарствени ветеринарномедицински продукти;
2. Комисия за имунологични ветеринарномедицински продукти.
(2) Генералният директор на НВМС определя със заповед състава на комисиите, размера на възнаграждението на членовете им и утвърждава правилник за работата им.
(3) В комисиите по ал. 1 участват експерти от НВМС и други специалисти с научни постижения и/или практически опит в съответните области на прилагане на ветеринарномедицинския продукт.
(4) Членовете на специализираните комисии:
1. са длъжни да пазят в тайна данните от досието на ветеринарномедицинския продукт, предложен за разрешаване за употреба;
2. не могат да се облагодетелстват по какъвто и да е начин от правото си на достъп до документацията;
3. нямат право да участват в изготвянето на документацията по чл. 83а.
Чл. 84а. (1) Институтът за контрол на ветеринарномедицински продукти изготвя експертна оценка за качествата на ветеринарномедицинския продукт, която предоставя на съответната специализирана комисия.
(2) Въз основа на представената документация по чл. 83а и експертната оценка от Института за контрол на ветеринарномедицински продукти комисията изготвя становище по заявлението за издаване на разрешително за употреба на ветеринарномедицинския продукт и го представя на генералния директор на НВМС.
(3) В случаите по чл. 83в Институтът за контрол на ветеринарномедицински продукти изготвя и представя на генералния директор на НВМС експертна оценка за качествата на премиксите и становище по заявлението за издаване на разрешително за употреба.
(4) Разходите за анализите за изготвяне на оценката по ал. 1 и 3 се заплащат на Института за контрол на ветеринарномедицински продукти от заявителя в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2.
Чл. 85. Генералният директор на НВМС в срок до 7 месеца от датата на подаване на заявлението с приложенията по чл. 83а издава разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт или прави мотивиран отказ.
Чл. 85а. (1) Генералният директор на НВМС отказва издаването на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт, когато при оценяване на документацията по чл. 83а се установи, че:
1. употребата на ветеринарномедицинския продукт по начина, посочен в досието, пряко или косвено застрашава здравето на животните или хората;
2. ветеринарномедицинският продукт не притежава диагностичен, профилактичен или лечебен ефект за вида животни, за които е предназначен, или представените от заявителя доказателства не са достатъчни;
3. представените мостри от ветеринарномедицинския продукт не отговарят на посочения количествен или качествен състав;
4. карентният срок, посочен в досието, не осигурява освобождаването на продуктивните животни от остатъчни субстанции от ветеринарномедицинския продукт до максимално допустимите стойности в суровините и продуктите, получени от тях;
5. съдържанието върху опаковката и в листовката, предложено от заявителя, не отговаря на кратката характеристика на продукта, посочена в досието.
(2) Отказът на генералния директор на НВМС подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 86. (1) Разрешените за употреба ветеринарномедицински продукти се вписват в регистър на Националната ветеринарномедицинска служба.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. номер и дата на издаване на разрешителното за употреба на ветеринарномедицинските продукти;
2. наименование на ветеринарномедицинските продукти, фармацевтична форма, количество на активната субстанция и количество ветеринарномедицински продукти в една опаковка;
3. име/наименование, седалище/адрес на притежателя на разрешителното за употреба;
4. фармакологична група;
5. срок на годност на ветеринарномедицинския продукт;
6. режим на отпускане на ветеринарномедицинския продукт;
7. номер и дата на становището на съответната комисия по чл. 84, ал. 1 за издаване на разрешителното за употреба на ветеринарномедицинските продукти;
8. дата на издаване и правно основание на заповедта за обявяване за невалидно на разрешителното за употреба на ветеринарномедицинските продукти;
9. забележки по вписани обстоятелства.
Чл. 86а. (1) Разрешителното за употреба на ветеринарномедицинските продукти влиза в сила от датата на издаването му и важи за срок 5 години.
(2) Притежателят на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт може да го поднови за нови 5 години, ако най-малко три месеца преди изтичането на срока по ал. 1 подаде в Националната ветеринарномедицинска служба заявление за подновяване и заплати съответната такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 2.
(3) При изтичането на срока на разрешителното за употреба на ветеринарномедицински продукт търговията с него не се спира до изчерпване на наличните количества, но за не повече от една година.
Чл. 86б. (1) При промени в съдържанието на досието по чл. 83а заявителят представя в Националната ветеринарномедицинска служба съответната документация, свързана с промените, по реда, определен в Наредбата по чл. 83г.
(2) Заявление за ново разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт по реда на чл. 83а се подава при промяна:
1. във вида и количеството на активните субстанции;
2. в терапевтичната индикация;
3. в лекарствената форма, начина на прилагане или дозата;
4. с която се съкращава карентният срок;
5. на предназначението на ветеринарномедицинския продукт за друг животински вид.
Чл. 86в. (1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба със заповед обявява разрешителното за употреба за невалидно и разпорежда незабавното изтегляне на ветеринарномедицинския продукт от пазара, когато се установи, че:
1. ветеринарномедицинският продукт е вреден при условията за употреба, описани в досието;
2. ветеринарномедицинският продукт не притежава обявения в досието терапевтичен ефект върху видовете животни, за които е предназначен;
3. количественият и качественият състав на ветеринарномедицинския продукт е различен от описания в досието;
4. определеният карентен срок не осигурява освобождаване на продуктивните животни от остатъчни субстанции от ветеринарномедицински продукт до максимално допустимите стойности в суровините и продуктите, получени от тях;
5. информацията в документация по чл. 83а е невярна;
6. в процеса на производството не са проведени контролните изпитвания на крайния продукт и/или на субстанциите и междинните продукти в съответствие с методите, описани в досието;
7. досието не е осъвременено в съответствие с изискванията по чл. 86д, ал.1;
8. притежателят на разрешителното за употреба не представя незабавно в Националната ветеринарномедицинска служба информация за промени в документацията по чл. 83а;
9. притежателят на разрешителното за употреба не представя незабавно в Националната ветеринарномедицинска служба информация по чл. 86е, т. 3.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Обжалването по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.
(4) Заповедта на генералния директор по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 86г. Генералният директор със заповед забранява употребата и търговията с определена партида от ветеринарномедицинските продукти и разпорежда изтеглянето й от пазара, когато контролните органи установят нарушенията по чл. 86б, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6.
Чл. 86д. (1) Притежателят на разрешително за употреба е длъжен да прави нововъведения в съответствие с достиженията на научния и техническия прогрес, за да осъвременява производствените методи и методите за анализ. Промените, които извършва, се одобряват от Националната ветеринарномедицинска служба по реда на Наредбата по чл. 83г.
(2) По разпореждане на контролните органи притежателят на разрешителното за употреба е длъжен да преразгледа методите за анализ за установяване на остатъчните субстанции и да предложи промени, съобразени с научния и техническия прогрес.
(3) Генералният директор може да забрани производството, търговията, вноса и употребата на имунологични ветеринарномедицински продукти в страната, ако бъде установено, че:
1. прилагането на имунологични ветеринарномедицински продукти върху животни ще се намеси в изпълнението на национална програма за диагностика, контрол или ликвидиране на заболявания по животните или ще предизвика трудности при установяване липсата на контаминация на живи животни или на фуражи или на други продукти, получени от третирани животни;
2. заболянето, срещу което продуктът е предназначен да предизвика имунитет, е в най-голяма степен липсващо на територията на Република България.
Чл. 86е. Притежателят на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт е длъжен:
1. да документира информацията за всички възникнали в резултат на употребата на ветеринарномедицински продукти неблагоприятни реакции при животните или хората;
2. да съхранява документацията по т. 1 най-малко 5 години и да я представи на контролните органи при поискване;
3. да уведомява Националната ветеринарномедицинска служба за случаите на забрани или ограничения на употребата на произвеждания от него ветеринарномедицински продукт в други страни, както и за причините, поради които са наложени тези мерки.
Чл. 86ж. (1) Притежателят на разрешителното за употреба на имунологичен ветеринарномедицински продукт е длъжен преди пускането на продукта на пазара да предостави образци от всяка партида имунологични ветеринарномедицински продукти в насипно състояние и/или от крайния продукт за анализ в Института за контрол на ветеринарномедицинските продукти.
(2) Анализът по ал. 1 се извършва до 60 дни от датата на получаване на пробите, в който срок Институтът за контрол на ветеринарномедицински продукти информира притежателя на разрешителното за употреба за получените резултати.
(3) Притежателят на разрешителното за употреба на имунологичен ветеринарномедицински продукт е длъжен да съхранява представителни образци от всяка партида на крайния продукт до изтичането на срока им на годност и да ги предоставя при поискване от контролните органи.
(4) Притежателят на разрешителното за употреба на имунологичен ветеринарномедицински продукт е длъжен да предоставя при поискване от контролните органи копие от документацията по чл. 90г, ал. 6.
Чл. 86з. Разрешителното за употреба на ветеринарномедицински продукт не освобождава производителя или квалифицираното лице по чл. 90г от отговорност при увреждане здравето на животните или хората, настъпило в резултат на употребата на този продукт.
Чл. 87. 1. В случай на усложнена епизоотична обстановка генералният директор на НВМС със заповед може да разреши внос и прилагане върху животни на неразрешен за употреба в страната имунологичен ветеринарномедицински продукт, при условие, че:
1. няма разрешен за употреба подходящ имунологичен ветеринарномедицински продукт;
2. предложеният за внос имунологичен ветеринарномедицински продукт е разрешен в страната производител;
3. предварително е взето становище на Комисията за имунологични ветеринарномедицински продукти относно неговата ефикасност, безвредност и карентни срокове.
(2) При условията на ал. 1 Националната ветеринарномедицинска служба може да внася неразрешен за употреба имунологичен ветеринарномедицински продукт, когато продуктът е необходим за изпълнението на държавната профилактична програма по чл. 30.
Чл. 87а. Когато в страната има екстремна здравна обстановка, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши със заповед внос и прилагане върху животни на неразрешен за употреба лекарствен ветеринарномедицински продукт, при условие, че:
1. няма разрешен за употреба подходящ лекарствен ветеринарномедицински продукт;
2. предложеният за внос лекарствен ветеринарномедицински продукт е разрешен в страната производител;
3. предварително е взето становище на Комисията за лекарствени ветеринарномедицински продукти относно неговата ефикасност, безвредност и карентни срокове.
Чл. 87б. Когато в страната няма разрешен за употреба подходящ ветеринарномедицински продукт за облекчаване страданията на домашни любимци или на животни, които се отглеждат в зоологическа градина или цирк, ветеринарният лекар може да прилага под негов контрол и отговорност лечение с:
1. ветеринарномедицински продукт, разрешен за употреба в страната за друг животински вид или за същия вид, но с други терапевтични показания;
2. разрешен за употреба лекарствен продукт за хуманни цели, ако липсва ветеринарномедицински продукт по т. 1;
3. ветеринарномедицински продукт, приготвен в аптека от правоспособно лице по рецепта на ветеринарния лекар, ако липсва ветеринарномедицински продукт по т. 2.


Чл. 87в. (1)  Когато в страната няма разрешен за употреба подходящ ветеринарномедицински продукт за облекчаване на непоносими страдания на продуктивни животни, ветеринарният лекар може да прилага под негов контрол и отговорност лечение при условията на чл. 87б.
(2) В случаите по ал. 1 фармакологично активните субстанции, които се съдържат във ветеринарномедицинския продукт, трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 82а, като ветеринарният лекар, който прилага лечението, определя карентните срокове.
Чл. 87г. Когато карентните срокове за ветеринарномедицински продукт, предназначен за продуктивни животни, не са посочени, се спазват следните минимални срокове:
1. за яйца и мляко – 7 дни;
2. за месо от птици бозайници, мазнини и субпродукти – 28 дни;
3. за продукти от риба – 500 градусови дни.
Чл. 87д. (1) Ветеринарният лекар, който прилага лечение с ветеринарномедицински продукт по чл. 87в, съхранява документацията за срок най-малко три години от датата на прилагането на ветеринарномедицинския продукт и я предоставя на контролните органи при проверка.
(2) В документацията се вписва датата на прегледа на животните, данни за собственика, брой, вид и идентификационен номер на лекуваните животни, диагнозата, предписаните ветеринарномедицински продукти, курсът на лечение и препоръчаните карентни срокове.
Чл. 88. Не се изисква разрешително за употреба за:
1. ветеринарномедицински продукт, изготвен в аптека по магистрална рецепта;
2. ветеринарномедицински продукт, изготвен в аптека по фармакопейна рецепта;
3. ветеринарномедицински продукт, предназначен за износ;
4. мостри от ветеринарномедицински продукт, необходими за процедурата по издаване на разрешително за употреба;
5. субстанции, предназначени за производство на ветеринарномедицински продукти.
Чл. 88а. (1) Разрешава се реклама само на разрешени за употреба в страната ветеринарномедицински продукти.
(2) Забранява се рекламирането на терапевтични ефекти и показания за ветеринарномедицински продукти, които не са одобрени от НВМС при издаване на разрешителното за употреба, или реклама с подвеждащ текст или изображение.

Раздел II
Производство на ветеринарномедицински продукти

Чл. 89. (1) Производство на ветеринарномедицински продукти в страната могат да извършват само физически и юридически лица, които са получили разрешително за производство, издадено от генералния директор на НВМС.
(2) Чуждестранен производител може да произвежда и внася ветеринарномедицински продукти в страната само чрез упълномощен представител на територията на Република България, получил разрешително за производство от генералния директор на НВМС.
(3) Разрешително за производство на ветеринарномедицински продукт се изисква и при износ на ветеринарномедицински продукти.
Чл. 89а. (1) Разрешително за производство на ветеринарномедицински продукт се издава и на лица, които извършват едновременно или поотделно една от следните дейности – разфасоване, таблетиране, опаковане, смесване или производство на активни субстанции.
(2) В случаите по ал. 1 не се изисква разрешително за производство на ветеринарномедицински продукт, ако процесите на разфасоване, смесване или опаковане се извършват по магастрална рецепта във ветеринарномедицинска аптека.
Чл. 89б. (1) За получаване на разрешително за производство на ветеринарномедицински продукти лицата трябва да отговарят на следите минимални условия:
1. да посочат видовете ветеринарномедицински продукти и фармацевтичните форми, които ще се произвеждат или внасят, както и помещенията, където ще се произвеждат и/или контролират;
2. да разполагат за целите на производството или на вноса с квалифициран персонал, помещение за производство, контрол и съхраняване с необходимото техническо оборудване и съоръжения;
3. да разполагат по всяко време най-малко с едно квалифицирано лице по смисъла на чл. 90г.
(2) Ръководители на производство и контрол върху качеството на ветеринарномедицински продукти могат да бъдат лица с висше образование по ветеринарна медицина, фармация, химия или биотехнология в зависимост от характера на производството и най-малко три години трудов стаж по специалността.
Чл. 89в. (1) За издаване на разрешително за производство на ветеринарномедицински продукти лицата подават в НВМС заявление по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, което сдържа:
1. име/наименование, седалище/адрес на управление на лицето, което желае да получи разрешителното;
2. местонахождение на помещенията за производство, контрол и съхранение на ветеринарномедицинските продукти;
3. списък на ветеринарномедицинските продукти, в който се посочват:
а) наименованието на ветеринарномедицинския продукт и фармацевтичните им форми, които ще се произвеждат или внасят;
б) описание на производствения процес и методите за анализ на ветеринарномедицинския продукт;
в) активните субстанции, които влизат в състава на ветеринарномедицинския продукт;
г) вид на първичната опаковка на ветеринарномедицинския продукт;
д) начин на прилагане на ветеринарномедицинския продукт;
(2) Към заявлението по ал. 1 лицата прилагат:
1. документи за правоспособност и трудов стаж на ръководителите на производството и контрола върху качеството;
2. удостоверение за актуално състояние на търговеца, издадено от съответния окръжен съд;
3. оценка на въздействие върху околната среда при производството в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда;
4. разрешение за ползване на помещенията по чл. 177 от Закона за устройство на територията;
5. документ за платена такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 2.
(3) При производство на ветеринарномедицински продукти, които съдържат наркотични субстанции, се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
(4) Когато някои от етапите на производството или контролните изпитвания в производствения процес се извършват по договор в друг обект на територията на страната или извън нея, лицата по чл. 89 са длъжни да посочат местонахождението на този обект.
Чл. 89г. Условията и редът за издаване на разрешително за производство на ветеринарномедицински продукти се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 89д. (1) Генералният директор на НВМС определя със заповед комисия от експерти на НВМС, която оценява документацията и извършва проверка на място за установяване на съответствието между представената документация по чл. 89в и условията за производство, контрол и съхранение на суровините и готовите ветеринарномедицински продукти и за съответствието им с изискванията на Добрата производствена практика.
(2) Когато производственият обект е извън територията на страната, разходите за извършване на проверка на място се поемат от заявителя.
(3) Изискванията на Добрата производствена практика при производството на ветеринарномедицински продукти се определя с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 89е. (1) Комисията по чл. 89д уведомява писмено заявителя и дава указания, когато установи:
1. непълноти в представената документация по чл. 89в;
2. несъответствия между съдържанието на представената документация и състоянието на обекта или изискванията за квалификацията на персонала.
(2) В този случай срокът по чл. 90 спира да тече до привеждане на обекта или документацията в съответствие с изискванията.
Чл. 90. (1) Генералният директор на НВМС в срок до три месеца от датата на подаване на заявлението и документацията издава разрешително за производство или прави мотивиран отказ.
(2) Генералният директор на НВМС издава разрешително за производство само за посочените в заявлението ветеринарномедицински продукти, техните фармацевтични форми и помещения за производство и контрол.
(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 90а. (1) Националната ветеринарномедицинска служба води регистър за издадените разрешителни за производство на ветеринарномедицински продукти.
(2) Регистърът сдържа:
1. номер и дата на издаване на разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукти;
2. име/наименование, седалище/адрес на производителя;
3. местонахождение на помещенията за производство, контрол и съхранение на ветеринарномедицинските продукти;
4. видовете ветеринарномедицински продукти и техните фармацевтични форми;
5. данните за ръководителя на производство и ръководителя на контрола върху качеството;
6. данни за квалифицираното лице по чл. 90г;
7. дата на издаване на правно основание на заповедта за обявяване за невалидно на разрешителното за производство;
8. забележки по вписаните обстоятелства.
(3) Когато ветеринарномедицински продукт и субстанциите за тях имат анаболно, антиинфекциозно, противопаразитно, противовъзпалително, хормонално, наркотично или психотропно действие, това се отбелязва изрично в регистъра.


Чл. 90б. (1) Притежателят на разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукти подава заявление по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, при:
1. производство на нови видове ветеринарномедицински продукти;
2. промяна на лицата по чл. 89б, ал. 2 и чл. 90г;
3. промяна на съоръженията за производство.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 притежателят на разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукт прилага документи, свързани с промяната.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 комисията по чл. 89д извършва проверка на място и при установяване на нередности дава предписание за отстраняването им.
(4) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС в срок до 30 дни издава ново приложение към разрешителното за производство на ветеринарномедицинския продукт.
Чл. 90в. (1) Генералният директор на НВМС издава заповед, с която обявява за невалидно разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукт, когато не се спазват условията за производство, при които е издадено или при неизпълнение на предписанията на контролните органи.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(3) Обжалването по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 90г. (1) Притежателят на разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукт наема по договор най-малко една квалифицирано лице, което е постоянно на негово разположение.
(2) Квалифицираното лице по ал. 1 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да има магистърско образование по ветеринарна медицина, медицина, фармация, химия, биотехнология или биология;
2. да има най-малко една година практически опит във фармацевтично предприятие в извършване на качествен анализ на ветеринарномедицински продукти, количествен анализ на активните субстанции и в изпитвания, които да гарантират качеството на ветеринарномедицинския продукт в съответствие с изискванията за издаване на разрешително за употреба.
(3) Когато притежателят на разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукт отговаря на изискванията по ал. 2, той може да изпълнява задълженията на квалифицирано лице.
(4) Квалифицираното лице подписва аналитичния сертификат за качество, с което гарантира, че всяка партида ветеринарномедицински продукти е произведена и контролирана в съответствие с изискванията на разрешително за употреба по реда на тази глава.
(5) Квалифицираното лице подписва аналитичния сертификат за качество, с което гарантира, че всяка внесена партида ветеринарномедицински продукти преди да се пусне на пазара е подложена в страната на пълен качествен анализ на ветеринарномедицински продукти, количествен анализ на активните субстанции и са извършени всички необходими изпитвания в съответствие с изискванията за издаване на разрешително за употреба по реда на тази глава.
(6) Квалифицираното лице съхранява документация, чрез която удостоверява, че всяка партида ветеринарномедицински продукти отговаря на изискванията по тази глава.
(7) Документацията по ал. 6 се съхранява най-малко пет години след последното вписване и се представя на контролните органи при поискване.
(8) Дейността на квалифицираното лице се прекратява временно при образуване на наказателно или административнонаказателно производство за нарушения или пропуски при изпълнението на задълженията му.
Чл. 90д. (1) Притежателят на разрешително за производство на ветеринарномедицински продукт е длъжен:
1. да осигури постоянно квалифициран персонал за производство и контрол, съгласно изискванията на наредбата по чл. 89г;
2. да разполага в наличност само с ветеринаромедицински продукти, за които има разрешително за употреба по реда на тази глава;
3. да уведомява предварително контролните органи за всяка промяна по чл. 89б;
4. да уведомява незабавно контролните органи в случай на неочаквана смяна на квалифицираното лице по чл. 90г;
5. да предоставя по всяко време достъп на контролните органи до помещенията;
6. да осигурява на квалифицираното лице по чл. 90г съоръжения и оборудване, необходими за изпълнение на задълженията му;
7. да спазва принципите на добрата производствена практика;
8. да съхранява мострите и документацията за произведените от него ветеринарномедицински продукти и субстанции, както и документация за всяка сключена сделка.
(2) Документацията по т. 8 съдържа дата, наименование на ветеринарномедицински продукт, доставено количество, име и адрес на получателя, партиден номер, съхранява се за срок три години и се предоставя на контролните органи при поискване.
(3) Притежателят на разрешително за производство на ветеринарномедицински продукти осигурява и поддържа система за блокиране и изтегляне от пазара на ветеринарномедицински продукти, показали несъответствие с изискванията за качество.
(4) Притежателят на разрешителното за производство на ветеринарномедицински продукти е длъжен да блокира и изтегли ветеринарномедицинския продукт от обектите за търговия на едро в случаите по чл. 86в, ал. 1 и чл. 86г.
(5) Условията и редът за блокиране и изтегляне на ветеринарномедицински продукти от производителите се определят с наредбата по чл. 89г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Дотук.
Уважаеми народни представители, ако евентуално имате желание да вземете отношение по тази Глава девета, което е всъщност § 7, имате думата.
Доцент Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаеми господин председател, съжалявам, че може би нарушавам плана на колегата Моллов, но аз забелязвам някои дребни неща, които биха могли да се изчистят. Те са чисто редакционни и бих искал като специалист-аналитик да взема отношение.
Например, в чл. 83д, ал. 1, т. 4 се говори за методи за анализ за откриване на остатъчни субстанции. Предлагам “откриване” да се замени с “определяне”, тъй като се вижда от целия контекст на законопроекта, че всъщност се използват и качествени методи, които са за откриване на субстанции, но и количествени методи, които вече определено са по-скоро свързани с определянето, така че терминът, който е наложен в аналитичната химия е “методи за анализ и определяне”. Вместо “откриване” – “определяне”.
Същото важи и за чл. 86д, ал. 2. Там пък имаме “методи за анализ за установяване на остатъчни субстанции”. Предлагам “откриване и установяване” да бъдат заменени с по-приетото в химико-аналитичната практика “определяне” на субстанции, на вещества. Това е първото.
Второто, което бих предложил пак като редакционна бележка е в чл. 85а, ал. 1, т. 4, стр. 38 от доклада, както и в чл. 86в, ал. 1, т. 4, стр. 40 – и на двете места мисля, че е по-правилно да се каже “остатъчни количества”. И на двете места мисля, че е по-правилно да се каже там, където става дума за карентния срок: “не осигурява освобождаване на продуктивните животни от остатъчни количества от ветеринарномедицински препарати”. Тук мисля, че е по-точно да се каже “остатъчни количества”, тъй като от практиката се знае, че има лаборатории за определяне на остатъчни количества, примерно, от нитрати, пестициди и т.н. Такава лаборатория съществува и към Министерството на земеделието и горите, както е известно. И в самото название на лабораторията съществува “остатъчни количества”. Затова мисля, че има основание за това, което предлагам.
Третото ми предложение за редакционна поправка или по-точка добавка в случая е по чл. 89б, ал. 2 на стр. 46, където се говори за ръководителите на производство и контрол какви лица могат да бъдат – с висше образование по ветеринарна медицина, фармация, химия или биотехнология. Предлагам тук да се сложи след “химия” запетая – “биология или биотехнология”, дотолкова доколкото имам предвид, че в чл. 90г, ал. 2, т. 1, стр. 50 се говори, че всъщност подчиненият сътрудник на ръководителя трябва да има образование по ветеринарна медицина, медицина, фармация, химия, биотехнология или биология, тоест човекът, който ще бъде контролиран, ще има биологическо образование и е хубаво и неговият ръководител да би могъл да бъде също биолог, като имаме предвид, че там също се получава едно сериозно образование – в Биологическия факултет на Софийския университет, примерно. Така че предлагам да се добави в чл. 89б, ал. 2 и образованието по биология.
Последната ми редакционна бележка е относно понятието “субстанция”. То се е наложило може би предвид съответните европейски директиви, но не навсякъде е оправдано използването на това понятие, когато може да се използва понятието “вещество”. Например ал. 3 на чл. 89в би могла да бъде: “При производството на ветеринарномедицински препарати, които съдържат наркотични вещества, се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”.
Има един съществен въпрос, по който взех отношение в пленарната зала и при първото четене. След това търпя критика, че не съм дал текст между първо и второ четене. Става дума за чл. 89, ал. 2. Продължавам да не мога да разбера смисъла на тази алинея. Ще я прочета: “Чуждестранен производител може да произвежда и внася ветеринарномедицински препарати в страната само чрез упълномощен представител, получил разрешително за производство от генералния директор”. Как чуждестранният производител ще произвежда и внася, след като трябва да има разрешително за производство от генералния директор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Представителят в нашата страна трябва да има разрешително за производство.
Борислав Великов: Въз основа на какво ще има това разрешително за производство упълномощеният представител тук? Та нали производството се извършва в чуждата страна?! Значи сегашният генерален директор Янко Иванов праща някаква комисия да провери какви са условията на производство там, дали отговарят на добрата производствена практика?! Може би нещо недоразбирам. Вероятно ще бъде изяснено. Евентуално може да се раздели на две части: производството от вноса. Уважаеми колеги, може би вие ще разясните нещо, а ако трябва, след почивката този текст специално да се изясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, доц. Великов.
От тези бележки, които чухме, това нещо поне на пръв поглед смущава.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Споделям бележките на доц. Великов, свързани с някои редакции по текстовете. Напълно ги приемам и смятам, че е в интерес на уеднаквяване на текстовете да използваме тази терминология, която той предложи.
Същественото е по ал. 2 на чл. 89. Логиката на този текст е в следното: тъй като ветеринарномедицински продукти, които се внасят, много често са определени субстанции от други ветеринарномедицински продукти, за които имаме практика в България. В този смисъл е добре с оглед на сигурния контрол на тези препарати вносът на такива субстанции или вещества, които могат да бъдат самостоятелни ветеринарномедицински продукти, но могат да бъдат и елементи от други ветеринарномедицински продукти, то упълномощените представители действително да бъдат хора, които са регистрирани като производители. Това е смисълът, заложен от ветеринарномедицинската служба. Тук акцентът пада не върху търговската част на този процес, а върху контрола във възможното влагане на производството на подобни препарати. В противен случай може да се допусне хипотезата, че примерно търговец, който е получил разрешение да внася подобни субстанции, може да ги използва за други цели, но това вече няма да бъде обект на контрол от ветеринарномедицинската служба. Такава е философията. Така че аз поддържам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Дали доц. Великов е удовлетворен от това обяснение?
Борислав Великов (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре. Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
От всички направени бележки от доц. Великов, струва ми се, че само една подлежи на изрично тълкуване. Това е по чл. 89б, ал. 2, където той предлага да бъде добавено към висшето образование по ветиранарна медицина, фармация, химия и висшето образование по биология. Това вече не е редакционна бележка, а бележка по същество. Затова съм длъжен да я подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, гласувайте предложението на доц. Великов за добавяне на още една възможност – висше образование по биология към изброените в ал. 2 на чл. 89б.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Приема се.
Смятам да не подлагам на гласуване другите редакционни бележки, защото имат само редакционен характер. Такъв характер има замяната на думата “достижения” в чл. 86д, ал. 1, след като на български се казва “постижения”. Текстът е български, а не е руски. Тези неща не е необходимо специално да обсъждаме или гласуваме. Те ще бъдат коригирани при окончателното изготвяне на текста.
Сега си позволявам да подложа на гласуване представения дотук текст по § 7 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Приема се.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Дурмишев, заповядайте за процедурно предложение.
Асен Дурмишев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение по чл. 70, ал. 1 срокът за депозиране на предложения по законопроекта за насърчаване на научните изследвания, приет на първо гласуване в Народното събрание на 31 юли 2003 г., да бъде две седмици, т.е. да бъде намален със седем дни, и крайният срок да бъде 14 септември 2003 г.
Аргументи: законът е важен за оценката в Доклада на Европейската комисия за присъединяването на България в Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за съкращаване на срока за писмени предложения по този законопроект.
Гласували 97 народни представители: за 80, против 16, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Има думата господин Пламен Моллов за друго процедурно предложение.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Янко Иванов във връзка с вероятността да възникнат някои необходимости от изясняване на определени текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение господин Иванов да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля Ви да докладвате Раздел III, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря.

“Раздел III
Търговия на едро с
ветеринарномедицински продукти

Чл. 91. (1) Търговия на едро с ветеринарномедицински продукти могат да извършват юридически или физически лица, които притежават разрешително, издадено от генералния директор на НВМС.
(2) Управител на обект за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти може да бъде само ветеринарен лекар.
(3) Условията и редът за получаване на разрешително за търговия на евро с ветеринарномедицински продукти се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(4) Производителите на ветеринарномедицински продукти могат да търгуват само с произведени от тях продукти.
Чл. 91а. (1) Лицата по чл. 91, ал. 1 подават заявление в НВМС, което съдържа име/наименование, седалище/адрес на управление на търговеца, имената и ЕГН на управителя на обекта, местонахождение на обекта и списък на фармакологичните групи, с които ще се извършва търговия.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние на търговеца, издадено от съответния окръжен съд;
2. разрешение за ползване на помещенията по чл. 177 от Закона за устройство на територията;
3. документи за квалификация на управителя на обекта за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти;
4. документ за платена такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 2.
(3) При търговия на едро с ветеринарномедицински продукти, които съдържат наркотични субстанции, се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Чл. 91б. (1) Генералният директор на НВМС със заповед определя комисия от експерти на Националната ветеринарномедицинска служба, която разглежда подадените заявления с приложената документация по чл. 91а и извършва проверки на място.
(2) При установяване на пропуски в представената документация или несъответствие между състоянието на обекта и условията, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3, НВМС уведомява писмено заявителя с указания за отстраняването им.
(3) Генералният директор на НВМС в срок до три месеца от датата на подаване на документите в Националната ветеринарномедицинска служба издава разрешително за търговия на едро или прави мотивиран отказ.
(4) В случаите по ал. 2 тримесечният срок за издаване на разрешително спира да тече от датата на уведомлението до изпълнението на дадените указания.
(5) Отказът на генералния директор на НВМС подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 92. (1) Националната ветеринарномедицинска служба води регистър на издадените разрешителни за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. номер и дата на издаване на разрешителното за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти;
2. име/наименование, седалище/адрес на управлението на лицето, получило разрешителното;
3. местонахождение на обекта за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти;
4. данни за управителя на обекта за търговия на едро;
5. списък на фармакологичните групи, с които ще се търгува;
6. дата на издаване и правно основание на заповедта за обявяване за невалидно на разрешителното за търговия на едро;
7. забележки по вписаните обстоятелства.
(3) Когато ветеринарномедицинските продукти и субстанциите за тях имат анаболно, антиинфекциозно, противопаразитно, противовъзпалително, хормонално, наркотично или психотропно действие, това се отбелязва изрично в регистъра.
Чл. 92а. (1) Разрешителното за търговия на едро се обявява за невалидно със заповед на генералния директор на НВМС при нарушаване на условията, при които е издадено, или при неизпълнение на предписанията на контролните органи.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Обжалването по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 92б. (1) При промяна на местонахождението на обекта, условията в помещенията и съоръженията за съхранение на ветеринарномедицинските продукти и на списъка на фармакологичните групи притежателят на разрешителното за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти подава в НВМС заявление по реда на чл. 91а.
(2) Генералният директор на НВМС в срок до един месец от датата на подаване на заявлението издава разрешително за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти.
(3) При промяна на регистрацията по Търговския закон и на управителя на обекта се подава заявление, придружено с документи за промяната.
(4) За промените по ал. 3 се издава ново разрешително, което се отбелязва в регистъра.
Чл. 92в. (1) Търговците на едро снабдяват с ветеринарномедицински продукти други търговци на едро, ветеринарномедицинските аптеки, амбулатории и клиники.
(2) Притежателят на разрешително за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти осигурява и поддържа система за блокиране и изтегляне от пазара на ветеринарномедицински продукти, показали несъответствие с изискванията за качество.
(3) Притежателят на разрешително за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти е длъжен в случаите по чл. 86в, ал. 1 и чл. 86г да блокира и изтегли ветеринарномедицински продукт от ветеринарномедицинските аптеки, клиники и амбулатории.
(4) Условията и редът за блокиране и изтегляне на ветеринарномедицински продукти се определят с наредбата по чл. 91, ал. 3.

“Чл. 92г. (1) Търговците на едро водят документация, която съдържа:
1. дата на покупка и продажба;
2. наименование на ветеринарномедицинския продукт;
3. партиден номер и срок на годност;
4. закупено и продадено количество на ветеринарномедицинския продукт;
5. име и адрес на доставчика или купувача.
(2) Документацията се съхранява най-малко 3 години и при поискване се предоставя на контролните органи.
(3) Лицата по ал. 1 извършват веднъж годишно пълна ревизия на получените, продадените и наличните количества от ветеринарномедицински продукти и описват всички установени несъответствия.
Чл. 93. (1) Собствениците на продуктивни животни са длъжни да удостоверят на контролните органи при проверка произхода и основанието за приложение на ветеринарномедицински продукти, които съдържат субстанции с анаболно, антиинфекциозно, противопаразитно, противовъзпалително, хормонално, наркотично или психотропно действие.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да поддържат документация, която се съхранява за срок от 3 години и съдържа:
1. дата на покупката;
2. име на продукта;
3. количество;
4. името и адреса на доставчика;
5. идентификационен номер на лекуваното животно.
Раздел IV
Търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти
Чл. 94. (1) Търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти се извършва във ветеринарномедицински аптеки.
(2) Във ветеринарномедицинска аптека се извършва:
1. съхранение и търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти, превързочни и санитарни материали, инструменти, уреди и пособия за ветеринарномедицински и животновъдни цели и опаковки и консервирани храни за животни;
2. приготвяне и отпускане на ветеринарномедицински продукти по магистрална и фармакопейна рецепта;
3. даване на консултации.
Чл. 95. (1) Търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти се извършва от физически и юридически лица, които притежават разрешително, издадено от генералния директор на НВМС.
(2) Управител на ветеринарномедицинската аптека може да бъде само ветеринарен лекар.
(3) Изискванията и редът за работа във ветеринарномедицинска аптека се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 95а. (1) Рецепта, издадена от ветеринарен лекар, се изисква при продажба на:
1. ветеринарномедицински продукти, които съдържат наркотични субстанции и за които се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
2. ветеринарномедицински продукти, за които се изисква прилагане на предпазни мерки от ветеринарния лекар, за избягване ненужен риск за:
а) животните, за които са предназначени;
б) лицата, прилагащи ветеринарномедицински продукти на животното;
в) потребителите на продукти от лекувани с ветеринарномедицински продукти животни;
г) околната среда;
3. ветеринарномедицински продукти, предназначени за профилактика или лечение на заболявания, за които се изисква предварителна точна диагноза или използването на които може да затрудни или повлияе неблагоприятно върху последващи диагностични процедури и терапевтични действия;
4. нов ветеринарномедицински продукт, чиято активна субстанция се съдържа в разрешен за употреба преди по-малко от 5 години ветеринарномедицински продукт;
5. ветеринарномедицински продукти, изготвени по магистрална рецепта.
(2) Управителят на аптеката съхранява рецептите по ал. 1 в срок една година от датата на изпълнението им.
Чл. 96. (1) Лицата по чл. 95, ал. 1 подават в НВМС заявление по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние на търговеца, издадено от съответния окръжен съд;
2. разрешение за ползване на обекта по чл. 177 от Закона за устройство на територията;
3. документи за квалификация на управителя на ветеринарномедицинската аптека;
4. документ за платена такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 2.
Чл. 96а. (1) Генералният директор на НВМС или упълномощени от него длъжностни лица определят комисия, която проверява представената документация и извършва проверка на обекта.
(2) При установяване на пропуски в представената документация или несъответствие между състоянието на обекта и изискванията, посочени в Наредбата по чл. 95, ал. 3, НВМС уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им. В този случай срокът по чл. 96б, ал. 1 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на пропуските.
Чл. 96б. (1) В срок до един месец от подаване на документите генералният директор на НВМС издава разрешително за ветеринарномедицинска аптека или прави мотивиран отказ.
(2) Отказът за издаване на разрешително за ветеринарномедицинска аптека подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 96в. (1) Националната ветеринарномедицинска служба води регистър на издадените разрешителни за ветеринарномедицинска аптека.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. номер и дата на издаване на разрешителното за ветеринарномедицинска аптека;
2. име/наименование, седалище/адрес на лицето, получило разрешително;
3. местонахождение на ветеринарномедицинска аптека;
4. данни за управителя на ветеринарномедицинската аптека;
5. дата на издаване и правно основание на заповедта за обявяване за невалидно на разрешителното за ветеринарномедицинска аптека;
6. забележки по вписаните обстоятелства.
Чл. 96г. (1) Разрешителното се обявява за невалидно със заповед на генералния директор на НВМС при системни груби нарушения на изискванията и реда за работа във ветеринарномедицинска аптека, посочени в Наредбата по чл. 95, ал. 3.
(2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Обжалването по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 96д. (1) При промяна на местонахождението на аптеката притежателят на разрешителното подава в НВМС заявление по реда на чл. 96.
(2) Генералният директор издава разрешително за ветеринарномедицинска аптека в срок до един месец от датата на подаване на заявлението.
(3) При промяна на регистрацията по Търговския закон и/или на управителя на аптеката се подава заявление, придружено с документи за промяната.
Чл. 97. (1) Притежателят на разрешителното за ветеринарномедицинска аптека е длъжен да поддържа документация за постъпилите и продадените ветеринарномедицински продукти по чл. 95а, ал. 1, която съдържа следната информация:
1. дата на покупка или продажба;
2. наименование на ветеринарномедицинския продукт;
3. партиден номер и срок на годност;
4. количество на ветеринарномедицинския продукт;
5. име и адрес на доставчика и на получателя;
6.  име и адрес на ветеринарния лекар, предписал ветеринарномедицинския продукт.
(2) Документацията се съхранява най-малко 3 години и се предоставя на контролните органи при поискване.
(3) Притежателят на разрешителното за ветеринарномедицинска аптека е длъжен веднъж годишно да извършва проверка за установяване на съответствието между различните количества ветеринарномедицински продукти и описаните в документите, за което се съставя протокол.
Чл. 97а. Забранява се търговия на дребно с имунологични ветеринарномедицински продукти срещу заболяванията, включени в списъка по чл. 31, ал. 1.

Раздел V
Опаковки и листовки на
ветеринарномедицински продукти

Чл. 98. (1) Всяка крайна опаковка на ветеринарномедицински продукт се състои от първична и/или вторична опаковка и листовка.
(2) Изискванията към данните върху опаковките и в листовките на ветеринарномедицинските продукти се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Информацията върху опаковките и в листовката на ветеринарномедицинските продукти трябва да е в пълно съответствие с данните, одобрени при разрешителното за употреба на ветеринарномедицински продукти, и да отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 2.
(4) Информацията върху опаковките и в листовката е задължително на български език.

Раздел VI
Система за фармакологична бдителност

Чл. 99. (1) Системата за фармакологична бдителност се използва за събиране и оценка на информацията за неблагоприятните лекарствени реакции при животните и/или хората при употреба на ветеринарномедицински продукти, включително и:
1. липса на очаквана ефективност;
2. неправилно определен карентен срок;
3. употреба на ветеринарномедицински продукт, несъобразена с предписанията;
4. екологични проблеми.
(2) Практикуващите ветеринарни лекари участват в система за фармакологична бдителност.
Чл. 99а. Притежателят на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт трябва да има по всяко време на разположение квалифицирано лице, което:
1. създава и поддържа система за събиране и проверка на информацията за всички предполагаеми неблагоприятни реакции, докладвана на производителя;
2. отговаря за подготовката на докладите, които се предоставят на контролните органи в сроковете по чл. 99б;
3. гарантира, че предоставената на контролните органи допълнителна информация за оценката на съотношението между ползата и риска от употребата на ветеринарномедицински продукти е пълна и точна, включително и предоставената информация за обема продажби на ветеринарномедицински продукти или рецептите за тях;
4. отговаря за предоставяне на контролните органи на всяка друга информация, свързана с оценка на съотношението между ползата и риска от употребата на ветеринарномедицински продукти, включително подходяща информация за изследванията на ветеринарномедицинския продукт след пускането му на пазара.
Чл. 99б. Притежателят на разрешителното за употреба на ветеринарномедицински продукт е длъжен:
1. да документира и докладва в НВМС за всички предполагаеми сериозни неблагоприятни реакции при животните или хората незабавно след получаване на сигнал за тях, но не по-късно от 15 дни;
2. да предоставя в НВМС периодични доклади за безопасност относно наблюдаваните неблагоприятни реакции на всеки 6 месеца през първите 2 години от датата на издаване на разрешителното за употреба, веднъж годишно през следващите 2 години и при първото подновяване на разрешителното за употреба. При всяко следващо подновяване на разрешителното за употреба към заявлението се представят периодични доклади за безопасност, които включват оценка на съотношението между ползата и риска от употребата на ветеринарномедицинския продукт;
3. да предоставя информация за неблагоприятните лекарствени реакции и извън посочените срокове, при поискване от НВМС;
4. да събира информация за предполагаеми сериозни и неочаквани неблагоприятни реакции при животните или хората от прилагането на ветеринарномедицински продукти в други страни и да уведоми контролните органи в страната в срок до 15 дни от датата на получаване на такава информация.
Чл. 99в. Националната ветеринарномедицинска служба създава и поддържа информационна система за обработка на данните от фармакологичната бдителност.
Чл. 99г. (1) Генералният директор на НВМС разпорежда със заповед на притежателя на разрешителното за употреба да изтегли от пазара ветеринарномедицински продукт, при употребата на което е установено неблагоприятно съотношение на ползата спрямо риска и се налага извършване на поне една от следните промени:
1. ограничение в показанията за употреба;
2. промяна в дозировката;
3. добавяне на противопоказания;
4. добавяне на нови предпазни мерки.
(2) В случаите по ал. 1 притежателят на разрешителното за употреба е длъжен да подаде заявление за промяна по чл. 86б, ал. 1.

Раздел VII
Държавен контрол на
ветеринарномедицински продукти

Чл. 100. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ръководи и упражнява държавния контрол върху употребата, производството, търговията на едро и дребно и рекламата на ветеринарномедицинския продукт.
(2) Непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица – инспектори, определени със заповед на генералния директор на НВМС.
Чл. 100а. Обекти на държавния контрол по чл. 100, ал. 1 са:
1. качеството на предложените за издаване на разрешително за употреба и разрешените за употреба ветеринарномедицински продукти;
2. помещенията, съоръженията и условията, при които се произвеждат, съхраняват и продават ветеринарномедицински продукти;
3. суровините, производственият процес и крайният продукт;
4. дейността на производителите и на търговците на едро и дребно на ветеринарномедицински продукти;
5. ефикасността и безопасността от прилагането на ветеринарномедицински продукти;
6. информацията и рекламата на ветеринарномедицинския продукт.
Чл. 100б. Държавният контрол на ветеринарномедицински продукти се осъществява чрез:
1. анализ на качествен и количествен състав, физико-химични, фармацевтични и фармакотоксикологични свойства, безопасност и ефикасност на лекарствените ветеринарномедицински продукти;
2. изследвания за качествен и количествен състав, физико-химични свойства, безопасност и ефикасност на имунологичните ветеринарномедицински продукти;
3. експертна оценка на документацията и методите за анализ на предложените за издаване на разрешително за употреба ветеринарномедицински продукти;
4. качествен и количествен анализ на суровините, използвани за производство на ветеринарномедицински продукти;
5. проверка за спазване етапите на технологичния процес и хигиенните норми на производство;
6. експертизи и контролни анализи на качеството на ветеринарномедицинските продукти при установяване на несъответствия;
7. проверка на документацията за произхода и движение на суровините и готовите ветеринарномедицински продукти в складовете на производителите, търговците на едро и аптеките и на условията на съхранението им;
8. контрол върху ефикасността и безопасността след прилагане на разрешени за употреба на ветеринарномедицински продукти.
Чл. 100в. (1) Органите по чл. 100 имат право да:
1. проверяват по всяко време обектите за производство, съхранение, продажба и употреба на ветеринарномедицински продукти;
2. изискват, проверяват и правят копия от всички документи, свързани с производството и качеството на ветеринарномедицински продукти;
3. издават писмени предписания за отстраняване на констатирани нарушения;
4. поставят под възбрана ветеринарномедицински продукти при съмнение за отклонение в качествените показатели до получаване на резултати от лабораторни изследвания;
5. вземат проби и извършват лабораторен анализ на суровините и крайните ветеринарномедицински продукти;
6. дават заключение за съответствието на обектите по т. 1 с нормативните изисквания, посочени в тази глава;
7. проверяват дейността на лицата, които извършват контрол на качеството в предприятията за производство на ветеринарномедицински продукти;
8. проверяват спазването на принципите на Добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти;
9. извършват проверки на предприятия и лаборатории на територията на страната или извън нея в случаите, когато някои от етапите на производство или контролни изпитвания се извършват по договор.
(2) При осъществяване на дейността си органите за държавен контрол на ветеринарномедицински продукти удостоверяват самоличността и служебното си положение със служебна карта, издадена от генералния директор на НВМС.
Чл. 100г. При установяване на нарушения контролните органи имат право да:
1. спират временно ползването на обекти и съоръжения, ако не са спазени изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 3;
2. правят предложение до генералния директор на НВМС за обявяване на невалидно разрешителното за производство или търговия с ветеринарномедицински продукти, показали отклонения от изискванията за качество или такива, които застрашават пряко или косвено здравето на животните или хората;
3. поставят актове при установяване на нарушения по реда на тази глава.
Чл. 100д. Органите на държавния контрол вземат проби за лабораторни изследвания на ветеринарномедицински продукти по чл. 100в, т. 5 в присъствието на собственика или ръководителя на контролирания обект или на техен представител, за което се съставя протокол.
Чл. 100е. (1) За лабораторни изследвания се вземат проби от крайните ветеринарномедицински продукти в запазени цели опаковки и в количества, достатъчни за три изследвания. Една от пробите остава на отговорно пазене в контролирания обект, а другите две се вземат от Института за контрол на ветеринарномедицински продукти за изследване и като арбитражна проба.
(2) Пробите по ал. 1 се поставят в подходящи опаковки и се пломбират или запечатват.
(3) Арбитражните проби служат като доказателство при възникване на спор и се съхраняват запечатани в Института за контрол на ветеринарномедицински продукти три месеца след изтичане срока на годност.

Чл. 100ж. Лабораторни изследвания на ветеринарномедицински продукти се извършват по методите, залегнали в действащите фармакопеи, Наръчника за диагностични тестове и ваксини на международното бюро по епизоотите и/или по методите за оценка на готовия ветеринарномедицински продукт, включени в досието по чл. 83, ал. 1, т. 3.
Чл. 100з. (1) При оспорване на резултатите от изследванията, проведени съгласно изискванията на чл. 100ж, заинтересованата страна има право в 7-дневен срок да поиска повторно изследване на продукта.
(2) Резултатите от повторните изследвания са окончателни.
Чл. 100и. Притежателите на разрешително за производство, търговия на едро и ветеринарномедицинска аптека са длъжни да осигуряват по всяко време достъп на контролните органи до помещенията за производство, съхранение и продажба на ветеринарномедицински продукти и да оказват съдействие при упражняване на контрол върху суровините, технологичния процес, качеството на препаратите, съпътстващата документация и при вземане на образци за изследване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам само две чисто редакционни бележки. Както приехме преди почивката, чл. 89в, ал. 3 на стр. 47 – да заменим “наркотични субстанции” с “наркотични вещества” предвид на това, че законът се нарича “Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”. Също така предлагам да заменим думата “субстанции” с “вещества” в чл. 91а, ал. 3 на стр. 52 и в чл. 95а, ал. 1, т. 1 на стр. 56. Текстовете са аналогични, по подобие на Закона за контрол над наркотичните вещества да бъде “ветеринарномедицинските продукти, които съдържат наркотични вещества”.
Смятам, че това е логично и би трябвало да го направим.
Имам още една редакционна бележка, която е свързана с чл. 100б на стр. 63. Предлагам в т. 1 и 2 началото да звучи така: “качествен и количествен анализ на състава”, дотолкова, доколкото съставът е един-единствен, а методите за неговото изследване могат да бъдат качествени, тоест да се установи дали има даден примес или не, примерно, дали в кафето има кофеин или не, и количествени – колко е кофеинът в кафето или в някакъв ветеринарномедицински препарат.
С това смятам, че ще се постигне цялостност на изказа в т. 100б, където виждаме в т. 4, че е написано “качествен и количествен анализ на суровините”. Същото трябва да бъде и в т. 1 и 2 “качествен и количествен анализ на състава”. В единия случай става дума за лекарствените ветеринарномедицински препарати, а в другия на имунологичните ветеринарномедицински препарати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, доц. Великов.
Това са редакционни бележки, съвършено уместни. Не смятам да ги подлагам на гласуване.
Други бележки има ли, уважаеми народни представители? Не виждам.
Затова ви призовавам да гласуваме от Раздел lll до края на параграфа така, както са в редакцията, представени от доц. Моллов.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Приема се.
Доцент Моллов, заповядайте, да представите следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “§ 7. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 27 е 33 се заличават.
2. Създават се т. 37-69:
“37. “Ветеринарномедицински продукт” е:
а) субстанция или комбинация от субстанции, предназначени за профилактика или лечение на заболяване при животни;
б) субстанция или комбинация от субстанции, които могат да се прилагат върху животни за диагностициране или възстановяване, коригиране или промяна във физиологичните функции на животните.
38. “Субстанция” е всяка материя, независимо от произхода й, която може да бъде:
а) човешка, например човешка кръв или кръвни продукти;
б) животинска, например микроорганизми, цели животни, част от органи, животински секрети, токсини, екстракти, кръвни продукти;
в) растителна, например микроорганизми, растения, части от растения, растителни секрети, екстракти;
г) химична, например елементи, естествено срещащи се химични материали и продукти, добити чрез химична промяна или синтез.
39. “Субстанции с утвърдена медицинска употреба” са:
а) субстанциите, които влизат в състава на разрешени за употреба ветеринарномедицински продукти, които най-малко десет години след излизането им на фармацевтичния пазар са били обект на контрол върху безопасността им и чието проследяване е документирано в периодичните доклади за безопасност;
б) субстанциите, които са били прилагани върху достатъчно голям брой животни, за да се приеме, че безопасността и ефикасността са добре известни;
в) субстанциите, за чиято употреба има значителен научен интерес и публикациите за тяхната безопасност и ефикасност са еднопосочни.
40. “Лекарствен ветеринарномедицински продукт” е всеки ветеринарномедицински продукт, с изключение на имунологичен ветеринарномедицински продукт.
41. “Имунологичен ветеринарномедицински продукт” е ветеринарномедицински продукт, който се прилага върху животните с цел да се създаде у тях активен или пасивен имунитет или за диагностика на имунното състояние на животните.
42. “Хомеопатичен ветеринарномедицински продукт” е ветеринарномедицински продукт, приготвен от продукти, субстанции или съставки, наричани “хомеопатичен щок”, съгласно производствените процедури на европейската фармакопея, а при липса на такива – съгласно националната фармакопея.
43. “Високотехнологичен продукт” е:
а) ветеринарномедицински продукт, получен чрез следните биотехнологични процеси:
а) рекомбинантна ДНК технология;
б) контролирана експресия на гени;
в) кодиращи биологично активни протеини в прокариоти и еукариоти, включително трансформиране клетки от бозайници;
г) хибредомна техника;
д) моноклонални антитела;
б) ветеринарномедицински продукт, получен по пътя на биотехнологичен метод, което представлява значително нововъведение в науката;
в) ветеринарномедицински продукт, който се прилага върху животни чрез нови методи, които се оценяват като нововъведение с изключителен принос във ветеринарномедицинската практика;
г) ветеринарномедицински продукт с изцяло нова индикация за приложение със значителен терапевтичен принос;
д) ветеринарномедицински продукт, получен на основата на радиоизотопи, със значителен терапевтичен или диагностичен принос;
е) ветеринарномедицински продукт, при производството на който са използвани методи, които се оценяват като постижения на техническия прогрес;
ж) ветеринарномедицински продукт, предназначен за продуктивни животни, който съдържа нови активни субстанции, неприсъстващи в състава на разрешен за употреба в Европейския съюз или в страната ветеринарномедицински продукт.
44. “Медикаментозен премикс” е ветеринарномедицински продукт, приготвен предварително с цел включването му за производство на медикаментозен фураж.
45. “Медикаментозен фураж” е смес от ветеринарномедицински продукт или храна, която е приготвена по лекарско предписание и е предназначена за хранене на животни заради лечебните или профилактичните свойства или възстановяващи, коригиращи или модифициращи физиологичните им функции и качества.
46. “Карентен срок” е времевият интервал между последното прилагане на ветеринарномедицински продукт върху животни при нормални условия за употреба и клането им или получаването на хранителни продукти от тях, което гарантира, че в животинските продукти не се съдържат достатъчни субстанции от ветеринарномедицинския продукт в количества, превишаващи максимално допустимите стойности, определени в наредбата по чл. 82а.
47. “Продуктивни животни” са всички видове животни, от които се добиват суровини и продукти, предназначени за храна на хората.
48. “Неблагоприятна реакция” е вредна и нежелана реакция, която възниква при животните след прилагане на ветеринарномедицински продукт с диагностична, профилактична или лечебна цел, или корекция на физиологичните им функции по предписания начин за употреба.
49. “Неблагоприятна реакция върху хората” е реакция, която е вредна и нежелана и възниква при работа с ветеринарномедицински продукт.
50. “Сериозна неблагоприятна реакция” е тази, която води до смърт, животозастрашаващо състояние, непълноценност, конгенитални аномалии или родови дефекти при прилагане на ветеринарномедицинския продукт.
51. “Неочаквана неблагоприятна реакция” е неблагоприятна реакция, чиито характер, сериозност и последствия не съответстват на посочените в одобрената от контролния орган кратка характеристика на продукта.
52. “Периодичен доклад за безопасност” е запис на всички неблагоприятни реакции, който се предоставя на контролния орган незабавно при поискване или периодично, както следва: на всеки шест месеца през първите две години от датата на разрешителното за употреба, веднъж годишно през следващите две години, при първото подновяване на разрешителното за употреба и при всяко следващо подновяване на разрешителното за употреба през пет години. Периодичният доклад за безопасност включва научна оценка на съотношението полза/риск на ветеринарномедицинския продукт.
53. “Изследвания, свързани с наблюдението върху ветеринарномедицинския продукт на пазара” са фармакологични изпитвания и клинични опити в съответствие с изискванията на условията за разрешително за употреба с цел идентифициране и изучаване на нивото на безопасния риск на продавания продукт.
54. “Употреба на продукта, несъобразена с предписанията” е употреба на продукта, несъобразена с кратката характеристика на продукта, включително неправилна употреба и злоупотреба.
55. “Търговия на едро” са всички дейности в страната, които включват покупка и продажба на ветеринарномедицински продукти или износ на ветеринарномедицински продукти със или без печалба, с изключение на:
а) продажбата на ветеринарномедицински продукти от производител или от упълномощено от него лице;
б) продажбата на дребно в аптеките.
56. “Аналогичен по същество” е ветеринарномедицински продукт, който има еднакъв качествен и количествен състав на активните субстанции, същата фармацевтична форма и чиято биоеквивалентност с оригиналния продукт се демонстрира чрез методите на бионаличност.
57. “Биоеквивалентност” – два ветеринарномедицински продукти са биоеквивалентни, когато са фармацевтично еквивалентни или фармацевтично алтернативни и когато степента и скоростта на резорбция на активните им субстанции, приложени в еквимоларни дози, са толкова подобни, че ефектите след прилагането по отношение на ефикасност и безвредност са по същество еднакви.
58. “Оригинален продукт” е продукт, който е получил разрешително за употреба и продажба на пазара въз основа на пълно досие.
59. “Първична опаковка” е всеки вид опаковка, която влиза в непосредствен контакт с ветеринарномедицинския продукт.
60. “Вторична опаковка” е опаковката, в която се поставя първичната опаковка.
61. “Листовка” е писмена информация, предназначена за потребителя, която се поставя във вторичната опаковка.
62. “Субстанции с утвърдена медицинска употреба” са:
а) субстанциите, които влизат в състава на разрешени за употреба ветеринарномедицински препарати, които най-малко 10 години след излизането им на фармацевтичния пазар, са били обект на контрол върху безопасността им и чието проследяване е документирано в Периодичния доклад за безопасност;
б) субстанциите, които са били прилагани върху достатъчно голям брой животни, за да се приеме, че безопасността и ефикасността са добре известни;
в) субстанциите, за чиято употреба има значителен научен интерес и публикациите за тяхната безопасност и ефикасност са еднопосочни.
63. “Партида” е определено количество изходен материал, опаковъчен материал или продукт, произведен в един производствен процес или в серия от процеси, който се характеризира със своята хомогенност.
64. “Градусов ден” е времето от последното третиране на рибите във водоема с ветеринарномедицински продукти в дни, умножено по средната дневна температура на водата в градуси Целзий.
65. “Магистрална рецепта” е рецепта за ветеринарномедицински продукт, изготвен в аптека по предписание на ветеринарен лекар за определено животно/животни.
66. “Фармакопейна рецепта” е рецепта за ветеринарномедицински продукт, изготвен в аптека по рецептура от фармакопеята и предназначен за определено животно/животни.
67. “Усложнена епизоотична обстановка” е опасност от възникване или възникване на масово заболяване от заразни или паразитни болести.
68. “Екстремна здравна обстановка” е възникване на масово незаразно заболяване.
69. “Добра производствена практика” е част от системата за осигуряване на качество, която гарантира, че ветеринарномедицински продукти се произвеждат и контролират в съответствие с утвърдените стандарти за качество, съобразно предназначението им и в съответствие с изискванията за издаване на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по текстовете на § 7. Няма желаещи за изказване.
Моля да гласувате § 7, подкрепен от комисията, който става § 8.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: “§ 8. Заглавието “Заключителни разпоредби” се заменя с “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага § 8 да отпадне.
“§ 9. В Преходните и заключителни разпоредби се създават параграфи 7, 8 и 9:
“§ 7. Навсякъде в закона думите “министърът/а на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят с “министърът/министъра на земеделието и горите”.
§ 8. Навсякъде в закона думите “ветеринарномедицински препарати” се заменят с “ветеринарномедицински продукти”, а думата “регистрирани”, с “разрешени за употреба”.
§ 9. Навсякъде в закона думите “ръководителят/ръководителя на НВМС” се заменят с “генералният/генералния директор на НВМС”.”
Комисията предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по параграфи 8 и 9? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на двата параграфа по предложение на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Параграфите отпадат.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага след § 8 да се създадат “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 9:
“§ 9. Навсякъде в закона думите “министъра/министърът на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят с “министъра/министърът на земеделието и горите”, а думите “Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят с “Министерството на земеделието и горите”.
Комисията предлага да се създаде § 8б, който става § 10:
“§ 10. Навсякъде в закона думите “ветеринарномедицински/ветеринарномедицинските препарати” се заменят с “ветеринарномедицински/ветеринарномедицинските продукти”, а думата “регистрирани” – с “разрешени за употреба”.”
Комисията предлага да се създаде § 8в, който става § 11:
“§ 11. Навсякъде в закона думите “ръководителят/ръководителя на Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с “генералният/генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба”.
“Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя предложението за създаване на “Преходни и заключителни разпоредби”, защото са създадени по-напред.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12 със следното съдържание:
“§ 12. Издадените до влизането в сила на този закон лицензии за производство на ветеринарномедицински продукти запазва действието си до 31 декември 2003 г.
§ 11. Подадените заявление за издаване на сертификат за регистрация на лицензия за производство и за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти и на разрешителни за аптеки преди влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
“§ 12. Издадените до влизането в сила на този закон лицензии за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти и сертификати за регистрация на ветеринарномедицински продукти са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
"§ 13. Разпоредбите на чл. 83а, алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2004 г."
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
"§ 15. Разпоредбите на § 7 относно чл. 83а, алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2004 г."
Комисията предлага да се създаде § 13а, който става § 16:
"§ 16. В двугодишен срок от влизането на този закон в сила, Националната ветеринарномедицинска служба създава информационната система по чл. 99в".
"§ 14. В срок шест месеца от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и горите издава наредбите по прилагането му".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
"§ 18. Подзаконовите нормативни актове, които уреждат отношенията, свързани с производство, търговия, внос, употреба и контрол на ветеринарномедицински продукти, запазват действието си до издаването на наредбите по § 17".
"§ 16. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите".
Комисията предлага този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете от Преходните и заключителните разпоредби – от § 9 до § 15, който става § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме отпадането на § 16 по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът отпада, а с това е приет целият закон.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, продължение.
Предстои да се докладва чл. 22 и следващите.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
"Глава трета. Комисия за регулиране на съобщенията".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава трета.
По заглавието на Раздел първи има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, от народния представител Иван Иванов, от народния представител Люцкан Далакчиев, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага заглавието на Раздел първи да стане: "Раздел I. Статут и устройство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по заглавието на Глава трета в редакцията, предложена от комисията? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 22 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Мутафчиев, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Благой Димитров, което е не е подкрепено от комисията, което е със следното съдържание:
В чл. 22, ал. 3 се изменя така:
"(3) Комисията провежда секторната политика в далекосъобщенията, секторната пощенска политика и държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в частта за граждански нужди с изключение на честотите и честотните ленти за радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, които се предоставят на СЕМ по реда, определен в Закона за радиото и телевизията".
Комисията предлага чл. 22, който става чл. 19, да придобие следната редакция:
"Чл. 19. (1) Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган – юридическо лице, със седалище София.
(2) Комисията изпълнява секторната политика в далекосъобщенията, държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди и секторната пощенска политика.
(3) Комисията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон и предоставянето на пощенските услуги по реда, определен в Закона за пощенските услуги.
(4) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свъразни с електронния подпис по реда, определен в Закона за елекронния документи и електронния подпис".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението ми е свързано с действащи текстове от Закона за радиото и телевизията и спазване на принципа за обвързана компетентност. Има съществуващи два регулаторни органа. Досега от дебатите, които са вървели в общественото пространство, стана ясно, даже искам да споделя, че самата медийна общност в България изразява становище, че трябва да има единно лицензиране, трябва да има един принцип на обвързана компетентност.
Искам да припомня, уважаеми колеги, че в предизборната кампания на сегашното мнозинство е заложен принципът за работа на едно гише. Това беше смисълът на изменението на Закона за радиото и телевизията. Моите предложения и моят текст са свързани точно със спазването на този принцип. Какво предлагам?
Комисията наистина провежда секторна политика в областта на далекосъобщенията, което се приема от Министерския съвет, секторна пощенска политика, но при всички положения трябва частта за граждански нужди на радиочестотния спектър, който засяга ефирното разпространение на радио- и телевизионни програми, да бъде изключена от лицензионния режим на Комисията за регулиране на съобщенията и да бъдат предоставени на Съвета за електронни медии. Ако сега това нещо не се приеме, нямам нищо против и да се преномерират окончателните текстове, които предлага комисията, тъй като аз съм предложил по отношение на ал. 3 в първия вид на текста на вносителите, тогава бягаме от принципа на единното лицензиране.
Обръщам се към председателя на комисията: ако този текст не се приеме, искам отговор, включително и от вносителите, защото българската общественост трябва да чуе – по какъв начин ще стане лицензирането на радиата и телевизиите, които разпространяват чрез ефира? Искам ясен отговор – по какъв начин. Някой да стане и да обясни точно по какъв начин става лицензирането на радиата и телевизиите. Във връзка с тези неясноти в момента не работят над 40 радиа и телевизии в страната. Този факт създава изключително сериозни конфликти преди местните избори.
Моля наистина да се концентрираме в тези текстове по отношение на принципа за обвързаното лицензиране и залата наистина да подкрепи текстове, които ще дадат възможност на Съвета за електронни медии да излезе от състоянието, че е “повдигнат на трупчета” и да започне да лицензира. В противен случай оставам с впечатлението, че мнозинството говори едно на медийната гилдия, а в момента съгласува друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Заповядайте, господин Симеонов.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Аз съм директор на Дирекция “Политика в далекосъобщенията” към Министерството на транспорта и съобщенията.
Прав е народният представител, който постави въпроса за единно лицензиране. Считаме, че в предложения текст единното лицензиране е налице, тъй като, първо, Съветът по електронни медии определя кой оператор да бъде лицензиран, след което Комисията за регулиране на съобщенията, задължително спазвайки това изискване, издава необходимата лицензия.
Второто обстоятелство е, че радиочестотният ресурс е суверенна държавна собственост, която може да бъде разпореждана само от държавен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Други изказвания по чл. 22? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията по този текст.
Гласували 105 народни представители: за 22, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 22 в редакцията, предложена от комисията, с нова номерация 19.
Гласували 91 народни представители: за 76, против 9, въздържали се 6.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 23 има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, подкрепено от комисията, и предложение от народния представител Люцкан Далакчиев, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 23, който става чл. 20, да придобие следната редакция:
“Чл. 20. (1) Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше образование и най-малко 5 години трудов стаж, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.
(3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5 години.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок пет години.
(5) Един от членовете на комисията се назначава и се освобождава с указ на президента на Република България за срок пет години.
(6) Броят на последователните мандати е не повече от два за всички членове на комисията.
(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по чл. 23? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 23 в редакцията на комисията с приетите предложения в него.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 24 има предложение от народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията – в чл. 24, ал. 1 след думите “органи на управление на” се добавя “търговски дружества, лицензирани по този закон и по Закона за радиото и телевизията, както и на сдружения и фондации”.
Има предложение от народния представител Люцкан Далакчиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 24, който става чл. 21, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 21. (1) Членовете на комисията не могат да бъдат еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи на управление на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията.
(2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност в областта на съобщенията, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст.
Имате думата, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Този текст има връзка с това, което гласувахме по предишното ми предложение. Искам да направя много кратък коментар по това, което беше казано от представителя на Министерството на транспорта и съобщенията.
Комисията за регулиране на съобщенията е независим регулаторен орган. Добре е да се познава материята, поне от вносителите. Тя не е към Министерството на транспорта и съобщенията, с което вероятно без да иска представителят на Министерството на транспорта и съобщенията направи опит да заблуди народното представителство преди малко. Тоест това е независим регулаторен орган. Може да се види по какъв начин се конструира комисията във връзка с чл. 20.
Какво предлагам по отношение на текста, който преди малко беше прочетен? Моето предложение засяга условието, че членовете на Комисията за регулиране на съобщенията не могат да бъдат в органи на управление на търговски дружества, лицензирани по този закон и по Закона за радиото и телевизията, както и на сдружения и фондации. Тоест трябва да се ограничи кръгът от търговски дружества, на които не може да бъде член човек от Комисията за регулиране на съобщенията. А защо и по Закона за радиото и телевизията? Защото този орган издава лицензии за ефирно разпространение на радиа и теливизии.
В тази връзка аз мисля, че това, което предлагам, уважаеми дами и господа, е един по-определен, по-дефинитивен текст от текста, който окончателно е приет от комисията.
“Управление на търговски дружества с нестопанска цел в областта на съобщенията.” Това е окончателният текст, който е приела комисията.
Тук например се изключва възможността член на КРС да бъде член, да речем, на Управителния съвет на Българското национално радио – това се сещам в момента и давам нарочно такъв конкретен текст – което на практика не е търговско дружество.
Аз считам, че редакцията, която предлагам, е доста определена, дефинитивна и непрекъснато не получавам отговори защо се отхвърлят тези текстове. Ще моля, когато наистина питам и вносителите, и председателя на комисията, и членове на комисията, да получавам точни отговори, защото иначе оставам с впечатлението, че се отхвърлят текстове по други съображения.
Вижте окончателния текст, който комисията е приела, още веднъж ще го прочета: “Държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията” и разбира се “органи на управление на търговски дружества”. Тук наистина естествено е член на КРС да не може да бъде в областта на пощенските съобщения, ако това се има предвид. Но аз считам, че кръгът от субекти – да речем, кабелни телевизии и нарочно конкретизирам кабелни телевизии, вероятно след малко или малко по-нататък ще стане дума защо конкретизирам кабелни телевизии – излиза по някакъв начин от кръга на тези търговски дружества. Трябва наистина ясно и точно да се каже, за да няма съмнения за корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Димитров по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 35, против 62, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 24 в редакция на комисията, с редакционните корекции, които господин Мирчев направи в алинеи 1 и 2 в залата, като изчете текста.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
За процедурно предложение – господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Поради изключителната важност на този законопроект и, от друга страна, съобразявайки се с работата на комисиите, правя процедурно предложение да се удължи работното време до 15,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Направено е процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до 15,30 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 80, против 43, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 25 предложенията на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова са приети.
Предложението на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Комисията предлага чл. 25, който става чл. 22, да придобие следната редакция:
“Чл. 22. (1) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт и от съответните органи преди изтичането на мандата в следните случаи:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца.
(2) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя, избира или назначава нов член до изтичането на съответния мандат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме член 25 в редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 26 има предложение на народния представител Благой Димитров:
“В чл. 26, в точки 1, 2 и 3 думите “председател на постоянна комисия в Народното събрание” се заменят с “народен представител”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 26, който става чл. 23, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 23. Възнагражденията на членовете на комисията за регулиране на съобщенията се определят, както следва:
1. на председателя – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание;
2. на заместник-председателя – 95 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията;
3. на останалите членове – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията.”
Ще добавя само, че този текст беше заимстван от други закони. Така че такова съдържание като норми за заплащане фигурира и в други закони, гласувани в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
За изказване – заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Този текст, уважаеми колеги, е върхът на нахалството, което виждам за първи път – бил съм в три народни събрания последователно.
Искам все пак да обясня на народните представители за какво става дума. Съвносители на практика са представителите на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз виждам тук, в залата, и представител на Комисията за регулиране на съобщенията. Същите тези хора – не знам дали ще прозвучи силно – най-нахално искат да ни убедят, че заплатите им са малки в момента. И забележете, предлагат – не знам защо председателят подкрепя това предложение – председателят на комисията да получава 90% от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Тоест, всеки от комисарите ще получава повече от всеки от народните представители, даже включително и от министрите. Не знам как да коментирам това предложение.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз изключително ви умолявам да не подкрепяте в залата това нахално предложение, защото изпадаме в следния прецедент: този, който пише закона, иска от нас да му увеличим заплатата.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Това вече е практика, не е прецедент.
Благой Димитров: Може би наистина не е прецедент, защото председателят съобщи, че текстът е заимстван от други закони.
Просто това е нахално, брутално предложение, което аз предлагам на Народното събрание да бъде наистина отменено с червеното копче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика – господин Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще отговоря на господин Димитров. Такъв текст има в закона, който приехме във връзка с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор, така че нито е брутално, нито е нахално, нито другите квалификации. Това беше гласувано в този парламент.
Мисля, че Комисията за регулиране на съобщенията е орган, който има работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За втора реплика – господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Действително, това чудо за пръв път го приехме във връзка с Комисията за защита на конкуренцията и може би затова мнозинството още не може да определи своя състав, тъй като действително, да сложиш в една комисия хора със заплати повече от на министър-председател, това е доста сложен казус, който се създаде с този прецедент. Мисля, че именно този прецедент и фактът, че досега не сме избрали тази комисия, трябва да ни накара всички да не повтаряме повече тази практика.
Що се отнася до Комисията за финансов надзор, тази свръхкомисия, която създадохме, може би друг е в състояние да коментира по-внимателно нейната работа. Но аз мога да ви убедя, че вече няколко месеца Комисията за защита на конкуренцията с тези заплати на практика не осъществява никаква дейност. Може би дейността става обратнопропорционална на заплатите, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Папаризов.
Трета реплика – господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, аз съм съгласен с Вас, че предложението е нахално, но не съм съгласен с Вас, че това е най-нахалното предложение, което е правено от този парламент. Искам само да Ви припомня, да Ви върна във времето, когато тук НДСВ вкара предложения за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където най-нахално, според мен това беше най-нахалното предложение, се отне правото на съда, по предложение на НДСВ и на ДПС, да може да контролира сделките по приватизацията в България. Според мен претендент № 1 е това, което аз изтъкнах. Този сегашен казус може да се нареди вероятно в тройката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, господин Димитров, имате право на дуплика, макар че по същество като че ли повечето не бяха реплики към Вашето изказване, с изключение на господин Мирчев.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Мирчев, аз Ви призовавам да се вразумите. Вразумете се, защото след като свърши заседанието ще направя пресконференция и българската общественост трябва да разбере какви безумия правите с тези високи заплати на храненици на мнозинството. Много Ви моля, вразумете се, недейте става нахални. Вие не стига, че не приемате моето предложение, а с окончателния текст на комисията вдигате в още по-голям размер заплатите на комисарите. Вразумете се, дайте си сметка какъв е размерът на заплатите в страната, какъв е размерът на заплатите на народните представители. Не отивам до популизъм - пенсии и пр., но наистина вземете едно разумно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, още в комисията ние не чухме никакви разумни обяснения защо и кому е необходимо това. Тези от нас, които се занимават с тази проблематика, отлично знаят как работи Комисията за регулиране на съобщенията, но проявяваме необходимото уважение и сдържаност, за да не създаваме излишни проблеми в тази без друго доста комплицирана и объркана и по вина на законодателя дейност.
При цялото ми уважение към господин Мирчев, който е един изключително оперативен и трудоспособен председател на една комисия, но вече няколко пъти господин Мирчев се включва в предложения по различни закони, които дори и у мен създават, пак казвам при цялото ми уважение към него, съмнения за отношение със сегашните или потенциални членове на тази комисия, които не се побират в рамките на общоприетото. Още повече, че, да, има прецедент и това е грозно, но за другите две комисии, които според мен имат доста по-широк обхват на дейността, това поне приемливо би било по-обяснимо, докато тук става дума за една комисия, която съсредоточва работата си в един по-тесен сегмент от общественото стопанство.
За мен последният аргумент е свързан с това дали те ще получават малко повече от народните представители или не. Няма никакви основания на служители от този ранг по какъвто и да било повод да бъдат приравнявани към заплатите с председатели на комисии в Народното събрание. Съвсем очевидно е, и ако видим професионалните характеристики на хората, които в момента работят в тази комисия, че те не биха могли да бъдат сравнявани с председателите на комисии в парламента. А и начините, по които се стига до тази длъжност, също са такива, че подобен род аналогии, записани в текст на закон, събуждат повече от основателни съмнения, че става дума за нещо, което е правомерно и потребно.
Ето защо аз призовавам и колегите от управляващото мнозинство, с част от които сме говорили по тези въпроси и те не споделят тоя маниер на разсъждение, който е вписан във въпросните законови текстове, да отхвърлим тези текстове. Преди това правя формално предложение да отложим гласуването на този текст и още веднъж комисията, съобразявайки се с проведената дискусия – така или иначе този закон ще бъде гледан много дълго поради обема си – да се събере, заедно и с юристите, защото тук има неща, които също могат да бъдат прецизирани, да предложи нови текстове.
Първото предложение, което правя, е, тези текстове да бъдат отложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, подкрепям предложението на господин Пантелеев да отложим този текст. От страна на вносителя беше предложено председателят на комисията да получава 95 на сто от основното възнаграждение на председател на постоянна комисия. Но тъй като такава заплата в Народното събрание не съществува, а има само заплата на народен представител, ние изчакахме. Вашето предложение е “на народен представител”; предложението на вносителя е “заплатата на председател на постоянна комисия”. Предлагам да отложим този текст и да преминем нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение да отложим разглеждането на чл. 26 от законопроекта.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. Отлагаме разглеждането на чл. 26, докато не се постигне съгласие в комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 27 е постъпило предложение от народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, което също е подкрепено от комисията по т. 2, а по т. 1 беше оттеглено.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 2 и ал. 7 накрая се добавя “или по Закона за радиото и телевизията”;
2. алинея 8 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Люцкан Далакчиев, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага чл. 27, който става чл. 24, да придобие следната подобрена редакция:
"Чл. 24. (1) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено  пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение.
(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато кандидатства или получи индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия по този закон.
(3) При встъпване в длъжност членовете на комисията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1. В декларациите се вписват и имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(4) Членовете на комисията подават най-малко веднъж на шест месеца декларации съгласно изискванията на ал. 3.
(5) Член на комисията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.
(6) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован може да поиска от Върховния административен съд да отмени по общия ред взети в нарушение на ал. 3 решения.
(7) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители (прокуристи) или членове на органи на управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон, както и да упражняват права по лицензии, издадени по реда на този закон, като еднолични търговци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за добавяне "или по Закона за радиото и телевизията" и дължа на пленарната зала едно обяснение във връзка с това мое предложение.
Ако не бъде прието това допълнение, което предлагам, това означава, че кабелните оператори, които се регистрират по реда на Закона за радиото и телевизията, отпадат от този текст. А в същото време техническия мониторинг на същите тези кабелни оператори трябва да осъществява Комисията за регулиране на съобщенията.
Много моля, господин председателя на комисията – уважаеми господин Мирчев, наистина да ни обясните мотива, с който се отхвърля моето предложение. Иначе започвам да си мисля, че има някакви други съображения или, примерно, че член на нашата комисия е, да речем, собственик на кабелен оператор чрез родствени връзки. Но този въпрос ще го поставя като му дойде времето, защото има вносители с конфликт на интереси.
Много Ви моля, дайте отговор защо отхвърляте това мое предложение, което не дава възможност за такива порочни практики! Дайте смислено обяснение. Нека българското общество да разбере защо Вие, волю, вероятно неволю, аз дълбоко Ви уважавам, допускате да се приемат текстове, които могат да създадат потенциална база за корупционна практика. Ето, срещам погледа на председателя на Комисията за борба с корупцията, вероятно той ще ме подкрепи при гласуването. Защото тези неща непрекъснато ги обсъждаме, не знам защо не беше подложено на гласуване преди малко моето предложение на база депутатска заплата, но това, да речем, ще се събере комисията и ще го обсъждаме.
Дайте ми смислен отговор защо отхвърляте това мое предложение! Иначе, отново Ви казвам, оставам с впечатление, че има някакви други съображения, заради които по някакъв начин чрез приемането на текстове искате да създадете по-лесни възможности за корупционни практики в страната, а твърдите друго пред българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове?
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам въпрос по две алинеи, които и аз не съм довидял, когато се гледаха в комисията. Става дума за ал. 1, където е записано, че всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски и друг делови интерес.
В ал. 1 искаме това да се разкрие при взимане на конкретно решение, а в ал. 5 казваме, че член на комисията, който има непосредствен делови интерес при взимане на даденото решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването. Трудно улавям разликата между двата члена и се питам защо към чл. 24 да не прибавим и това, че освен че е длъжен да го разкрие писмено пред комисията, трябва и да не участва при вземането на конкретното решение. Това би могло да стане още в ал. 1.
Появява се една друга разлика, където не мога да вникна в дълбочина, тъй като не съм юрист: веднъж казваме "съществен търговски, финансов или делови интерес", а втори път в чл. 5 казваме: "непосредствен делови интерес". Не знам каква е разликата между "непосредствен" и "съществен" и това е едно и също ли е?
Освен това в чл. 24 искаме член на комисията да разкрие в ал. 1, ако такъв интерес имат членовете на семейството му, а в ал. 5 искаме само да ни каже дали той самият има такъв интерес. И тук, според мен, се проявяват известни различия. Не знам дали биха довели до някакви усложнения, но във всеки случай бих желал да чуя известни обяснения или от председателя, или от тук присъстващите представители на съответните органи, тъй като очевидно има различия и не знам до какво биха могли да доведат при решаването на някои конкретни казуси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
Предполагам, че няма дефиниция в Преходните разпоредби.
Не е разписана дефиниция в закона, няма откъде другаде да бъде извлечена.
Заповядайте, господин Симеонов.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Ще взема отношение по първия въпрос за кабелните телевизии. По-нататък ще видите, че под обща лицензия подлежат и кабелните оператори. Така че това съображение, че кабелните оператори са извън този закон, а са по Закона за радиото и телевизията, не е точно.
А по отношение на "съществен" и "непосредствен" интерес, госпожа Стоянова от Правния отдел може да даде пояснение за уеднаквяване на двата термина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, госпожо Стоянова, да разясните разликата между тези две понятия, които се използват в законопроекта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми народни представители, понятието "съществен търговски, финансов и друг делови интерес" е дефинирано в самата разпоредба на чл. 24, ал. 2.
По отношение на различието между "съществен" и "непосредствен" действително бележката е удачна и би могло да се синхронизира понятието, като се направи замяната в ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Двете понятия трябва да се унифицират и във всички текстове да се използва едно и също нещо.
Любомир Пантелеев (КБ, от място):   Законът предполага да разкрие и интереси на членове от семейството си, а в ал. 5 говорим само за него.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, така е, но ал. 5 е при взимането на конкретно решение.
Любомир Пантелеев (КБ, от място):   И в ал. 1 е за конкретно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Точно така, една и съща хипотеза е.
Любомир Пантелеев (КБ, от място):  Ако всичко е сходно, то би трябвало към ал. 1 да прибавим, че не участва в гласуването и с това да приключим.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, възможно е. Ще прецизираме двете понятия, които ще бъдат с еднакво съдържание, както и възможността в ал. 2 да бъде добавена разпоредбата на ал. 5 и да се добави, че не участва в обсъждането и гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Хайде сега да изчетете текста така, както ще бъде променен.
Господин Иванов, заповядайте, за да приключим с изказванията по текста. След това ще го редактираме.
Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не вземам думата, за да пледирам за моето предложение, което, както прочете и председателят на комисията проф. Мирчев, е прието по принцип. По-скоро искам да взема отношение по предложението на народния представител Благой Димитров и да го подкрепя. По същество това, което предлага колегата Благой Димитров, е в ал. 2 и ал. 7 да се добави, че фактически същественият търговски, финансов или друг делови интерес е налице за лица, с които всяко от изброените по ал. 1 лица е икономически свързано, когато получат лицензия по този закон и той иска напълно основателно да се добави "или по Закона за радиото и телевизията". Причината за това е, че още когато беше направена философията на двата закона, тяхната взаимна обвързаност и издаването на лицензиите по този закон и по Закона за радиото и телевизията, предполага в много случаи да се предприемат мерки, за да се избегне такава икономическа или финансова зависимост. Текстът на господин Благой Димитров реално дава възможността, особено в случаите на кабелни оператори, но и не само там, да се прецизира невъзможността за наличие на такава зависимост.
Ето защо пледирам енергично пред вас да се подкрепи текстът на господин Благой Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този текст?
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, действително за редакцията господин Пантелеев е прав - ал. 5 да отпадне, като в ал. 1 добавил "да не участват в обсъждането и гласуването". Мисля, че това предложи господин Пантелеев. Предложението е правилно. Алинея 6 става ал. 5, а ал. 7 става ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Това наистина е по-добра редакция.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров, подкрепено и от господин Иванов в залата, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 39, против 63, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 27 с редакционната корекция, която се направи в залата – ал. 5 да отпадне, а ал. 1 да бъде променена
Гласували 87 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 28 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова – в чл. 28 т. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 25 със следното съдържание:
"Чл. 25. Председателят на комисията:
1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията;
5. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;
6. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 28?
Валери Димитров (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания по чл. 28?
Господин Пантелеев, заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Само по последното задължение на председателя на комисията, че информира за дейността на комисията чрез средствата за масова информация, предлагам поне да запишем "периодично" или пък нещо друго, защото, първо, какво значи "информира средствата за масова информация"? Това е една доста пожелателна и неясна формулировка. Той може да информира който си иска, ако това не влиза в противоречие със закона. Но дали средствата за масова информация ще отразят нещо от тази информация и по какъв начин?
Така че или трябва да конкретизираме, както има други случаи, примерно да публикува доклад за дейността или някаква друга точно формулирана форма, под която задължително, чрез заплащане или по друг начин ще излиза информация в средствата за осведомяване, или тази точка трябва да отпадне. Изискването за прозрачност без съмнение е много необходимо, но този текст не дава никакви гаранции в тази посока. Ето защо, ако няма готовност и смисъл да го преформулираме, то е по-добре да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пантелеев.
Господин Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. Наистина текстът е пожелателен. Аз тук мога да предложа редакционни поправки, които, ако се възприемат и подкрепят и от пленарната зала, може би тогава текстът ще се конкретизира. Още повече, че комисията е отхвърлила предложението на Валери Димитров и Нина Чилова в чл. 28 т. 6 да отпадне. Предполагам, че предложението им е точно затова, защото текстът е неясен и пожелателен.
Затова предлагам, госпожо председател: "Информира обществеността за актовете на комисията чрез Интернет-страницата на комисията", а не за общата си дейност. Защото дейността на комисията е много разтегливо и обширно понятие. Би трябвало да има конкретни измерения. Освен това "средствата за масово осведомяване" също е широко понятие. Например чрез Интернет-страницата на КРС може да стане. И наистина "дейността" да се замени с "актовете" на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги. Искам да кажа мнението си именно по тази т. 6 и да се солидаризирам с комисията, че не би трябвало т. 6 да отпадне и да направя предложение т. 6 да добие единствено този вид: “информира обществеността за дейността на комисията”. И дотук да спрем.
Първо, информирането на обществеността за дейността на комисията може да се извърши по различни начини. Защо ние трябва да считаме, че това става само чрез средствата за масово осведомяване?
Председателят на комисията може да участва, включително в заседанията на комисията на Народното събрание, на семинари, на конференции, където да информира обществеността за дейността на комисията. И не бих се съгласил точно със становището на моя колега Благой Димитров не само за актовете, защото комисията не е само един нормотворчески орган, който създава определени актове, но комисията има и една много по-широка дейност, поради което за мен е най-изчистеният текст и бих желал да го предложа да се подкрепи, още повече, че може да се приеме, че това е редакционна поправка, е т. 6 да добие единствено вида:
“6. обществеността за дейността на комисията”.
Заедно с това, това представлява едно задължение на председателя и затова считам, че трябва да се запише тази т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че предложението на господин Иванов е много точно, защото то включва и предложението на Благой Димитров: “информира обществеността за дейността на комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика имате думата, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Просто по този начин вкарваме в капан потенциалния председател, тъй като аз винаги мога да докажа, че той не е информирал обществеността и че не си изпълнява служебните задължения. Това е неизпълнимо, разбирате ли? И недоказуемо.
Това, което може да се контролира е нещо от сорта, което предложи Благой Димитров – да публикува решенията си в Интернет или нещо от сорта. Това е, което биха могли да направят и което би могло да се проконтролира, че е служебно задължение, което председателят на комисията изпълнява. Така че за такъв текст аз съм съгласен, че би могло да се публикуват решения или актове в Интернет. Другото е недоказуемо – дали ще информира обществеността, никой не може да го докаже. Ако не желае, няма да прочете, ако ще да е публикувано и във всички вестници, и тогава ще излезе, че обществеността не е информирана. И как ще докаже той, че е информирал обществеността?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Симеонов, заповядайте, имате думата.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
И двете предложения са правилни, но тях ги има в чл. 36: Комисията за регулиране на съобщенията провежда процедура на обществено обсъждане за общите административни актове и е изписана цялата процедура, така че това, което се иска го има по-нататък и ще бъде спазено по силата на закона.
А по-напред, когато се говори, че председателят информира обществеността, тук се има предвид неговата медийна политика – пресаташето как да изложи материала като другото той е длъжен да го направи и без това по други членове на закона.
Предлагам след всичко това – това, което се предложи като оформление: “информира обществеността за дейността на комисията”, да бъде достатъчно за приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
По тази т. 6 от чл. 28 има три предложения. Първото е тя да отпадне. (Реплики.)
Господин Димитров го оттегли, но господин Пантелеев го направи отново… (Шум и реплики в залата.)
От предложенията, които бяха направени – първо, от господин Димитров: “информира обществеността за актовете на комисията чрез Интернет-страница”. (Реплики.) Предложението се оттегля.
Значи, остава редакцията, която господин Иванов предложи: “информира обществеността за дейността на комисията”.
Моля да гласуваме тази редакция на т. 6.
Гласували 86 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Гласуваме чл. 28 с тази редакционна корекция, която направихме в т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 29 има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 да се прередактира като се впише, че правилникът се приема от Министерския съвет по предложение на комисията.
2. В ал. 3 след думите “условия и по ред, определени в” текстът да се замени с “правилника по ал. 2”.
3. Алинея 4 да отпадне.
Народният представител Иван Иванов оттегля предложението си.
Комисията предлага чл. 29, който става чл. 26, да придобие следната редакция:
“Чл. 26. (1) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.
(2) Комисията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Основните месечни възнаграждения на служителите от администрацията се определят от председателя, съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на комисията.
(4) Членовете на комисията и служителите от администрацията й получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции при условие и по ред, определени във вътрешните правила за работната заплата.
(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Преди малко стана дума за недопустимия размер на заплатите на членовете на комисията. Уважаеми колеги, искам да спра погледа си на окончателния текст на ал. 5 на комисията, където се казва – забележете – че председателят на комисията може да взема 90% от заплатата на председателя на парламента. Сега му даваме възможност да взема още 25% отгоре, което става безпрецедентно голяма заплата.
В държавата аз такава заплата не знам. Мога на две, на три да ви изчисля за какво става дума. Заплатата на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията става горе-долу колкото е вероятно заплатата на президента на Републиката. Изключвам тук, разбира се, администрацията, а това се отнася всъщност и за всеки член на Комисията за регулиране на съобщенията. Те пък ще вземат колкото министри.

Като обърна поглед как точно става тази процедура, то всъщност самата комисия чрез правилник, който тя ще си изработи, и забележете, който не се апробира примерно от Министерския съвет или някой друг орган, си прави заплатата примерно от порядъка на 1300-1400 лв., даже и малко отгоре с тези 25%.
Господин Мирчев, не знам как Вие може да се съгласите с такива безпрецедентно високи заплати на един регулаторен орган. Обяснете на българската общественост защо се стига до тези безумия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи за изказвания има ли?
Заповядайте, господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя малко допълнение, но според мен то е необходимо – по ал. 5, където е записано, че средствата по ал. 4 се определят в размер 25 на сто от брутния годишен размер. Смятам, че би трябвало да се запише “до 25 на сто”, защото когато говорим за допълнително възнаграждение, това трябва да зависи от работата на комисията и до голяма степен то ще бъде отражение на свършената работа. Ако се фиксира 25 на сто, за мен това е демотивиращ текст. Затова позволете да поискам от пленарната зала да се запише “в размер до 25 на сто от брутния годишен размер”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата за реплика на господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Всъщност под формата на реплика правя едно допълнение на това, което каза господин Иванов.
Съгласен съм, но трябва да става дума само за служителите, за администрацията. Не знам какво ще реши мнозинството, но ако остане примерно, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да взема колкото председателя на парламента, извинете, но дори и с това, което предлагате – до 25 на сто, няма гаранция, че няма да отидем на горната граница, на тези високи заплати.
Господин Иванов, забележете, те казват, че комисията сама приема правилник за собствените си заплати.
Аз съм съгласен ал. 5 да се отнася само до администрацията. Никакви по-високи заплати за членовете на Комисията за регулиране на съобщенията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Дали трябва да разбирам, че пледирате за отпадане на членовете на комисията в ал. 4?
Благой Димитров: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре.
По същество това не беше реплика, но заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, аз изслушах репликата на господин Благой Димитров. Искам да напомня на колегите в залата, че ние отложихме гласуването на чл. 23. Ако има някаква логика в това, което каза господин Димитров, то е, че в чл. 23 трябва да бъде съсредоточено и решено възнаграждението на членовете на комисията, на комисарите. Ако погледнем шапката на чл. 26, ал. 1, тя гласи: “Комисията в своята дейност се подпомага от администрацията”. След това се разписва всичко, свързано с администрацията. Действително в ал. 4 добавянето на членовете на комисията и служителите от администрацията внася елемент, който излиза извън обсега на чл. 26.
Нека да приемем двете предложения – моето, като се запише “в размер до 25 на сто”, а в ал. 4 да отпаднат членовете на комисията и да останат само служителите от администрацията. Нищо не пречи в чл. 23 да има втора алинея, в която да се говори за допълнително възнаграждение на комисарите, тоест чл. 23 да разгледа изцяло тяхното възнаграждение, а в чл. 26 – това на администрацията. Така ще бъде изчистен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов. Изглежда разумно.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Приемам това, което предложи господин Димитров – ал. 4 да започва така: “Служителите от администрацията и получават…”, а в ал. 5 да стане “в размер до 25 на сто”. Ако е необходимо, при отложения текст ще добавим нова алинея специално за членовете на комисията.
Предлагам така да гласуваме чл. 29, който става чл. 26, с поправките в ал. 4 и ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Позволете ми първо да подложа на гласуване предложенията, направени от господин Благой Димитров и господин Иван Иванов, подкрепени и от господин Мирчев – от ал. 4 да отпаднат думите “Членовете на комисията и”, а в ал. 5 да стане “до 25 на сто”.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате тези две предложения.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Тези предложения са приети.
Валери Димитров (НДСВ, от място): Ние оттегляме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предложението на господин Валери Димитров и Нина Чилова се оттегля.
Господин Иван Иванов сам оттегли предложението си, както стана ясно.
Сега подлагам на гласуване целия текст с корекциите, както ги приехме, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Господин Мирчев, заповядайте по Раздел ll.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел ll – Правомощия”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел ll.
По чл. 30 има предложение на народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, не подкрепя предложението по т. 2, а по т. 3 подкрепя предложението по буква “а” и не подкрепя предложението по буква “б”.
Ще прочета текста, който не се подкрепя:
“Точка 5 се изменя така:
“5. издава, изменя, допълва индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщенията чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване по реда на този закон само след решение на Съвета за електронни медии”.
Създава се нова т. 18:
“б) разработва правила за лицензиране и регистриране на радио- и телевизионните оператори, които разпространяват програми с цифрови платформи.”.
Предложението на господин Петър Мутафчиев е оттеглено.
Предложението на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова е подкрепено по т. 1 и 2, а не е подкрепено по т. 3, 4 и 5:
“3. Точка 13 да отпадне.
4. Точки 14, 15, 16 и 17 да станат съответно точки 13, 14, 15 и 16.
5. В досегашната т. 15, която става т. 14, думата “налага” да се замени с “възлага”.”
Предложение на народния представител Иван Иванов – комисията не подкрепя предложението по т. 1, подкрепя предложението по т. 2, като предлага то да се премести на систематичното му място в Допълнителните разпоредби в точки 41 и 42, подкрепя предложението по т. 4 и не подкрепя предложението по точки 5 и 6.
Неподкрепените текстове са:
“1. В т. 4 след думата “наземно” се добавя “аналогово и”.
5. Създава се нова т. 18:
“18. определя принципите на системите за аналитично осчетоводяване на разходите.”
6. Създава се нова т. 19:
“19. разработва критериите на методиката за определяне на оператор със значително въздействие върху определен пазар.”
Предложение на народния представител Благой Димитров – комисията не подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 подкрепя по принцип, подкрепя по т. 3 и предлага да се премести на систематичното му място в допълнителните разпоредби в точки 41 и 42 и не подкрепя предложението по т. 4.
Неподкрепените текстове са:
“В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. извършва проучване и предоставя техническа информация на Съвета за електронни медии за предварително посочени от него населено място, регион или за цялата страна, необходима му за лицензиране на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване по реда на Закона за радиото и телевизията. Информацията съдържа всички свободни радиочестоти, възможни точки и допустими мощности на излъчване, както и други необходими технически параметри.”
Другото предложение:
“4. Точка 17 се изменя така:
“17. разработва и внася за приемане в Министерския съвет на нормативен акт с обективни критерии, на които трябва да отговарят далекосъобщителните оператори, имащи специално право за преминаване през чужд недвижим имот.”
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 30, който става чл. 27, да придобие следната редакция:
“Чл. 27. Комисията за регулиране на съобщенията:
1. извършва проучване и предоставя на Съвета за електронни медии информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон, и утвърждава предвидените в закона и/или в лицензиите задължителни документи;
3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности;
4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност – осъществяване на далекосъобщения чрез наземно цифрово радиоразпръскване;
5. уведомява Съвета за електронни медии, който открива процедура по реда на Закона за радиото и телевизията, когато чрез наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява радио- и телевизионна дейност;
6. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъщестяване на далекосъобщения чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване само след решение на Съвета за електронни медии;
7. изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в чл. 75, ал. 1, точки 1 – 3, чл. 77, ал. 1, чл. 78 и чл. 84;
8. издава общи лицензии за далекосъобщителни дейности, регистрира и заличава регистрацията по тях;
9. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност, включително осигурява необходимия радиочестотен спектър и издава съответните лицензии;
10. изготвя регулаторна политика за ползването на номера, адреси и имена за осъществяване на далекосъобщения;
11. организира предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;
12. изработва националния номерационен план;
13. предоставя за ползване номера, адреси и имена на далекосъобщителни оператори по ред, определен в наредба;
14. изготвя и представя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативни актове, предвидени в този закон за издаване, съобразно неговата компетентност;
15. изготвя и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;
16. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;
17. определя и проучва съответните пазари с цел определяне на оператори със значително въздействие върху пазара.
18. определя операторите със значително въздействие върху пазара и взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения за тях;
19. възлага предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;
20. съвместно със Съвета за електронни медии изготвя, актуализира и представя за приемане от Народното събрание Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радоразпръскване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Искам да обърна внимание на това, че комисията е отхвърлила текста ми във връзка с т. 17 – имам въпрос към господин Мирчев – тоест, че Комисията за регулиране на съобщенията определя операторите, които имат специално право на преминаване през чужд поземлен имот. Отхвърля моето предложение, а то е във връзка с това: през Министерския съвет да мине един нормативен акт с обективни критерии. Защото нали се сещате, господин Мирчев, че ако оставим само на КРС да определя операторите, това буди съмнения за преминаване през чужд имот? Тоест, няма обективни критерии. Тук връщам съзнанието и мисълта Ви към експертизата на Европейската комисия в тази връзка. И изведнъж забелязвам, че в окончателния текст по този въпрос нищо не се говори. Тоест, някак си даваме мълчаливо съгласие, без да пише в закона, тази практика да става чрез КРС. И питам защо. Къде в окончателния текст е уреден този въпрос?
Тоест, въпросът ми е: КРС ли ще определя операторите, които могат да минават през чужд имот, или ще става на базата на обективни и ясни критерии? Искам отговор от председателя на комисията, тъй като тук, в окончателния текст, изведнъж някой се е разсеял и тук не се третира този въпрос.
Аз съжалявам, че госпожа Милотинова я няма, виждам Димитър Димитров. Но във връзка с това, което тя предлага, тъй като има съпосочност на нейните предложения и на колегите Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева, къде пак отива принципът за единното лицензиране? Наистина тук има текстове, които в окончателната редакция третират. И питам: защо примерно на тези колеги и моят текст на практика се отхвърлят от комисията и се разписва някакъв компилативен текст?
Аз пак усещам, че непрекъснато се бяга от връзката със Съвета за електронни медии и не мога да разбера защо. За каквото и да говорим по отношение на обвързаната компетентност, се бяга от връзката на КРС със Съвета за електронни медии. Не мога да схвана защо това нещо – включително аз забелязах в комисията – се прави от членовете на КРС.
Искам да уведомя уважаемите колеги, че аз нееднократно в комисията предупреждавах председателя Мирчев, че комисарите не могат да бъдат вносители. Те са обект на закона. Затова те тук си пишат големи заплати, затова си пишат и правомощия. Не може обектът на закона сам да си пише закона и заплатите, господин Мирчев. Затова се получава така.
Ето, сега тук го няма министърът на транспорта и съобщенията, няма заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма назначен.
Благой Димитров: Като няма назначен заместник-министър, трябва да дойде министърът на транспорта и съобщенията. В разговор с него, вероятно и други колеги ще потвърдят, получихме отговор, че той ще присъства в пленарната зала, когато се гледат важни закони.
Аз знам защо бързате толкова много този закон и гледате да го претупате.
Аз много моля, тъй като главата е затворена в областта на технологиите и още не сме готови със закона. В Бюрксел обещаваме едно, а тук правим друго. Оставете това. Не се съобразяваме и с негативната експертиза на Европейската комисия. Затова стават тези работи – нещата се претупват.
Искам отговор на тези въпроси, господин Мирчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, мислех да Ви отговоря, защото всички Ваши въпроси са от този характер. Законът за далекосъобщенията закъсня четири месеца и чакаше не безизвестния Закон за радио и телевизия. Не го претупваме, а Вие си направете извода защо, ако смятате, че някъде няма синхронизация, с кой закон няма синхронизация.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Има действащ закон.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Отговорих Ви на въпроса. Проблемът не е в Комисията по транспорт и телекомуникации. Даже Комисията по транспорт и телекомуникации единствена подкрепи Закона за радиото и телевизията, който беше внесен и разглеждан тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Искам да помоля от името на вносителите да вземете отношение и да дадете отговор на народния представител Благой Димитров – защо например изчезна т. 17?
Има думата госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правен отдел” на Министерството на транспорта и съобщенията.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми народни представители!
Господин Димитров, защо не присъства т. 17, която гласи, че Комисията за регулиране на съобщенията определя операторите, които имат специално право на преминаване? Ако си спомняте, в комисията се прие да отпадне не само подобно правомощие на комисията, но и въобще идеята за установяване на специално право на преминаване на оператори през чужди недвижими имоти и се възприе позицията, че всеки един далекосъобщителен оператор ще има право на преминаване със съответните разпоредби, които съдържат и по-нататъшните текстове в закона и които са в съответствие със Закона за устройството на територията.
По отношение на втория Ви въпрос – за обвързаното лицензиране. Разпоредби относно обвързано лицензиране са налице и те могат да бъдат проследени в предложения от комисията чл. 27 в редакцията му – това са т. 1, 6 и 20. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми колеги, имам едно предложение за, бих казал до голяма степен, редакционна поправка в текста на чл. 30, но това се отнася и до целия закон. Искам да предложа терминът “лицензия”, който се използва в закона тук, в чл. 30, относно правомощията на комисията, но и във всички други текстове на закона да бъде заменен с термина “лиценз”.
Съображението ми е, че при наскоро приетия закон през м. юни за ограничаване на административното регулиране и административния контрол, който се опитва да въведе единство в терминологията, която използва законодателят. Лицензията, по смисъла на този закон, изцяло се покрива с понятието “лиценз”, по мое мнение, в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Затова предлагам да променим термина и да го направим “лиценз”, за да се съобразим с изискванията на този закон и така постепенно да въвеждаме единство в езика на законодателя. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, макар че изпитвам вътрешни съмнения в коректността на това предложение.
Иван Искров (НДСВ, от място): Той е законов, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Освен законов, той трябва и да е езиков.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по предложенията, които съм направил, и, естествено, тези, които не са приети. Но преди това все пак ще си позволя да кажа, защото възникна спор и не беше достатъчно изяснен, когато господин Димитров попита: “Къде изчезва т. 17?”. Точка 17 отпадна, защото имам предложение за нейното отпадане, което беше прието от комисията.
А защо поисках да отпадне именно т. 17? То е, защото в становището на Европейската комисия изрично беше записано, че ако т. 17 остане в този си вид, то не се гарантира прозрачността, безпристрастността и отсъствието на дискриминация между далекосъобщителните оператори. По тази причина и препоръката на Европейската комисия беше да отпадне т. 17.
Аз искам да взема отношение обаче по предлаганата от мен т. 19, която в голяма степен се препокрива с предложението на господин Благой Димитров – в неговото предложение това е т. 17, но, ако беше включена, тя трябваше да бъде една допълнителна точка и то е необходимостта да се разработят и съответно да се приемат от Министерския съвет обективни критерии, на които трябва да отговарят далекосъобщителните оператори. За мен това е изключително важно, защото по такъв начин ще се гарантира именно това да няма по никакъв начин корупционна практика и заедно с това ще се изпълнят разпоредбите и на Европейската директива по този въпрос. В противен случай винаги остава съмнението, че липсата на методика със субективни критерии дава възможност за взимане на субективно, неизвестно по какви причини, внушено решение.
За съжаление, Комисията по транспорт и телекомуникации не прие нито моето предложение, което фигурира като т. 6 – “Създаване на нова т. 19”, нито предложението на господин Благой Димитров, при когото това е т. 17.
По тази причина, господин председателю, като се отказвам – няма смисъл да бъде гласувано отхвърленото ми предложение по т. 1 и т. 5, аз желая да бъде подложено на гласуване и апелирам да бъде подкрепена предложената от мен нова т. 19. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател. Взимам думата единствено за това, защото ми прави впечатление, че има една тенденция за силно увеличаване на правомощията на Комисията по регулиране на съобщенията. Това я прави твърде мощна, а паралелно с тенденцията, която показва отсъствие на желание за пряк контакт със Съвета за електронни медии, това може да даде много тежко отражение върху развитие на медийния пазар.
Явно съществува тенденция, след като КРС информира СЕМ за свободните честоти за издаване на лицензии, тогава Съветът за електронни медии ще бъде твърде ограничен във възможностите си за разширяване и обогатяване на многообразието на медийния пазар.

Тези дни говорихме много за взаимодействието между различните власти, а тук става въпрос за взаимодействие между две, на практика комисии – един независим Съвет за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
Съсредоточаването на много власт в тази комисия считам за опасно. Законът за радио и телевизия не влезе в Народното събрание, което ме прави особено щастлив, тъй като съм изразил своето категорично становище против него, но един ден, рано или късно, такъв закон ще има. Моята препоръка е към уважаемия проф. Мирчев и към Комисията по далекосъобщения да има предвид - един ден Законът за радио и телевизия ще бъде така направен, че Съветът за електронни медии ще присъства силно във философията на самия закон. Така че, имайте готовност да нанесете в тази част такива поправки, които да направят работата на Съвета за електронни медии полезна за обществото в работата му за разширяване на многообразието на бедния ни пазар. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милушев.
Надявам се, че господин Мирчев ще се съобрази с тази препоръка.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Павлов.
Иван Павлов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Действително, въпросът със взаимодействието на двата органа и балансът на техните правомощия и задължения следва да се обсъди по-обстойно. Тук се чуха доста сериозни аргументи срещу нарушаването на този баланс, който се засилва от неприемането на някои предложения и текстовете, които са приети от комисията.
Затова предлагам да се отложи гласуването на тези текстове, за да може да се обсъдят по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте за обратно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Правя обратно процедурно предложение, господин председател, може би ще засегна някои хора, но е недостойно, когато се гледа Законът за далекосъобщенията, тук да не присъства председателят на Комисията по медиите. Недостойно е, когато се обсъждат техните предложения, да не присъстват на заседание на Комисията по транспорт и телекомуникация.
Правя обратно процедурно предложение.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Тук съм, кажете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има направено процедурно предложение и обратно процедурно предложение.
Госпожо Милотинова, това, че сте тук, се вижда от всички. Само господин Мирчев не го видя. Но е вярно, че влязохте преди малко.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването на чл. 30.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 101, против 26, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Текстът на чл. 30 се отлага.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 31 има предложение на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя предложението му по т. 1. Текстът му се съдържа в чл. 27, т. 20, а по т. 2 не се подкрепя.
Това, което не се подкрепя, е със следното съдържание:
"Създава се нова ал. 3:
"(3) Радиочестотният спектър за граждански нужди, използван за разпространение на радио- и телевизионни програми чрез наземно радиоразпръскване, се предоставя на Съвета за електронни медии по реда на чл. 30, ал. 1 съгласно принципа за единно лицензиране, като техническият контрол за правилното му използване се осъществява от комисията"
Останалите предложения са подкрепени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 28:
"Чл. 28. (1) Комисията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър:
1. управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър, като:
а) изготвя регулаторната политика за управлението му;
б) изготвя и публикува принципи за управлението и разпределението му;
в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон;
г) одобрява, дава предписания за изменения и допълнения на технически проекти или други задължителни документи, които са неразделна част от индивидуалните лицензии;
2. осъществява международното координиране с радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват; международното координиране се извършва за всички радиослужби, с изключение на въздушна радиослужба и въздушна спътникова радиослужба;
3. осъществява предварително национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи и ведомства на радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди, които се предоставят с индивидуални лицензии на обществени оператори; осъществява националното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и на радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани ведомства; координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването; с цел защита на националната сигурност, националното координиране се извършва и с органите, осигуряващи националната сигурност и отбраната на страната;
4. подготвя документи за регистриране в международни организации по далекосъобщения на координираните за граждански нужди радиочестоти и радиочестотни летни и радиосъоръженията, които ги използват; подготовката на документите се отнася за всички радиослужби, с изключение на въздушна подвижна, въздушна подвижна спътникова, въздушна радионавигационна, въздушна радионавигационна–спътникова, морска подвижна, морска подвижна спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация–спътникова. Документите за регистрация се предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията за извършване на международна регистрация;
5. издава разрешителни за правоспособност на радиооператори - любители;
6. контролира ефективното използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
8. разпределя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба;
9. осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването и на сухопътния транспорт;
10. участва съвместно с министъра на транспорта и съобщенията в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.
(2) При управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди комисията спазва принципите за прозрачност, равнопоставеност и публичност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По чл. 31 има думата народният представител Благой Димитров. Първо към Вас поглеждам, господин Димитров, и след това към господин Иван Иванов.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю, че поглеждате към мен, благодаря Ви за това, че ми предоставихте думата.
Наистина, първото ми предложение е инкорпорирано, както е записано в предния текст…, не, всъщност бе оставено за преразглеждане, но така или иначе, предполагам, че тази част е безпроблемна.
Отново, господин Мирчев, въпросът опира до конвергенцията, схождането между дейностите на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Какъв е принципът? Принципът е, че гражданският сектор от радиочестотния спектър, отреден на Република България, тоест ефирните радиа и телевизии, честотните пакети и честотите се дават на Съвета за електронни медии с всички технически параметри. Все пак, за да бъдем справедливи, аз искам да ви кажа, че това е мой текст от може би преди година и нещо, който в момента се проектира нататък. Сега не мога да разбера защо отхвърляте този принцип, по който на практика имаме договореност в другата комисия? Обяснете какъв е проблемът Съветът за електронни медии да получи тези технически параметри, да осъществи лицензионния процес и оттам нататък Комисията за регулиране на съобщенията да даде техническия лиценз на базата обаче на вече даден лиценз. Тъй като вие записвате, че стратегията се изработва от двата регулаторни органа. Тоест тук имаме един на практика интердисциплинарен процес – от една страна Съветът за електронни медии осъществява програмната част на лицензията и на базата на този процес задължаваме Комисията за регулиране на съобщенията на спечелилия конкурса в СЕМ да се даде техническа лицензия.
Искам да ви кажа, господин Мирчев, че ако не приемем тези принципи тук, в този закон, Вие можете да се окажете, че сте виновник, не само Вие, разбира се, и тези, които ще гласуват такива текстове, за това Съветът за електронни медии да не започне да лицензира. Аз съм чувал членове на Съвета за електронни медии, включително и в общественото пространство, които твърдят, че някой ги вдига на трупчета. И се пита кой?
За съжаление, аз виждам в колегите от мнозинството в Комисията за радио и телевизия наистина воля тези неща да бъдат потвърдени както в този закон, така и в онзи. Не е добре човек само да атакува. Добре е нещата да се виждат такива, каквито са. Просто в колегите от НДСВ, бих казал и от ДПС, и от мнозинството в Комисията за радио и телевизия, и с тях сме коментирали, имаме единно становище по този процес. Аз тук чувам и други изказвания. Не мога да разбера защо в Комисията по транспорт и телекомуникации не можем да се разберем. Дайте в края на краищата ясен отговор защо пречим на Съвета за електронни медии?
Завършвайки, господин председателю, има и още нещо. Министерският съвет, за да тръгне този процес, трябва да определи тарифата. Аз това нещо го казах последния ден на миналата сесия. Съветът за електронни медии няма да започне да лицензира, ако продължаваме да упорстваме така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли друг желаещ да вземе думата? Няма.
Започваме с гласуването, уважаеми народни представители.
Първо, предложението на народния представител Благой Димитров в частта, в която не е прието, както той посочи.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 103 народни представители: за 32, против 63, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията по чл. 31.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 98 народни представители: за 73, против 5, въздържали се 20.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 32 има предложение на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията:
“Член 32 се изменя така:
“Чл. 32. (1) Стандартизацията и сертификацията за качество в областта на далекосъобщенията се осъществяват по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и Закона за националната стандартизация.
(2) Българският институт по стандартизация представлява Република България пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 29 със следното съдържание:
“Чл. 29. Комисията за регулиране на съобщенията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да обърна внимание, уважаеми господин председател на народното представителство, че тук се приемат в областта на сертификацията и стандартизацията закони от Народното събрание, които закони, вече приети, вие по някакъв начин, не зная какви са съображенията, искате да отмените.
Аз впрочем мога да изложа някои мисли в този порядък. Стандартизацията и сертификацията за качество се осъществява в Република България, уважаеми господин Мирчев, и уважаеми колеги, по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и Закона за националната стандартизация. Не знам защо в момента отправяте поглед към Закона за далекосъобщенията в областта на стандартизацията и сертификацията. Дайте ми ясен отговор за това.
От друга страна, има български Институт по стандартизация в Република България. Съществува такъв институт. Отговорете защо пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията трябва България да бъде представлявана не от българския Институт по стандартизация? Защото, примерно, ако телефонни апарати получават сертификата по някакъв начин от КРС, аз общо взето подозирам, че вероятно трябва да бъдат съкратени хора от Комисията за регулиране на съобщенията, ако бъде приет моя текст, или има други съображения, питам за котлоните, които излъчват, примерно, вредни електромагнитни излъчвания, да речем могат да създават искрища, защо примерно КРС не отговаря и за тях. Или да речем за електрическите печки? Защо те не издават сертификат, да речем, за електродомакинските прибори? Ако искате мисълта ми може да литне и в по-други посоки. Аз нямам обяснение защо.
Мога да ви кажа, че аз се свързах с българския Институт по стандартизация. Не напразно правя това предложение. Оттам също са учудени защо КРС, още веднъж казвам като вносител, независимо че са обект на закона, предлагат, вече стана банално днес, високи заплати, увеличаване на заплатите с 25%, сега се искат правомощия да сертифицират вероятно телефонни апарати, има и други сфери. Докъде ще стигнем по този начин, уважаеми колеги?
Виждам че е смешно и е весело, но мога да ви кажа, че българското общество се интересува от тези неща, които стават. И питам кой лобира, кой е лобистът тук на интересите на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията? Ако няма лобист, нека да се приемат текстовете, които тук се предлагат.
Виждам едно старание от страна на членове на Комисията за регулиране на съобщенията все повече правомощия да се дават на КРС, по-големи заплати те да имат. Защо се прави това нещо? Орязват се, примерно, правомощията на Съвета за електронни медии и се дават на Комисията за регулиране на съобщенията. Коя политическа сила, господин Мирчев, има основание да прокарва такива текстове през пленарна зала?
Аз много ще ви моля – дайте да спазваме законите, които съществуват в страната. Още веднъж подчертавам, за да свърша, че има Закон за техническите изисквания към продуктите. Има Закон за националната стандартизация. Защо бягаме от действащото законодателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да взема отношение именно по направените две предложения от господин Благой Димитров.
Аз не подкрепям предложението му за ал. 1 не за друго, а защото записването на текста, че сертификацията и стандартизацията се изпълняват по реда за техническите изисквания към продуктите и Закона за националната стандартизация е задължение, тъй като това е законовата рамка и това са специализираните закони, по които всички граждани в България, всички институции трябва да извършват стандартизацията и сертификацията. Но, аз категорично заставам зад ал. 2, която той предлага. Подкрепям изцяло ал. 2.
Поначало считам, че след като има български Институт за стандартизация, той има именно като обект на разглеждане стандартите в Република България, защото ако се продължи с подобно парцелиране, ние би трябвало изобщо да вменим на съответни ведомствени служби и комисии да създават и утвърждават стандарти в съответните области. За мен, дори бих казал като антикорупционен текст, като начин да не се злоупотребява със служебното положение, би трябвало стандартите действително да бъдат поверени на българския Институт по стандартизация.
Не считам като достатъчно основание да се твърди, че там няма компетентни хора. Това е Национален институт по стандартизация и трябва съответно да има специалисти, които да могат естествено във връзка с КРС, но да се произнасят и те именно да вземат отношение по всички въпроси, свързани със стандартизацията в областта на далекосъобщенията.
Поначало този текст влезе в края на 2001 г., но още тогава аз считах, че реално не би трябвало да се увеличават в такава голяма степен правомощията на КРС.
Предлагам на моите колеги да подкрепим ал. 2 от предложението на Благой Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Реплика на господин Иванов от господин Благой Димитров. (Шум и реплики в залата.)
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Дебатът е чисто експертен и аз мисля, че трябва да се чуят всички съображения и независимо от това ние всички трябва да се държим експертно – няма значение кой какъв цвят е. Това е един специализиран закон, господин Мирчев, господин председател!
Защо, господин Иванов, аз в ал. 1 искам стандартизацията и сертификацията за качество в областта на далекосъобщенията да се осъществява по реда на двата закона? Затова, защото вносителите са си записали правомощия без да се съобразят с тези закон или може би не са познавали тези два закона, които аз съм разписал в ал. 1. Това е моят мотив да разпиша това изискване, с което давам отговор на вашия въпрос.
Наистина, съгласен съм с вас – има разписан действащ закон, приет от Народното събрание, но видите ли, вносителите не се съобразяват с действащите закони. Може да не ги познават, аз не знам това, но може да има и други съображения, господин Иванов.
Аз питам в тази връзка защо, примерно, не дадем всички електродомакински уреди да се сертифицират от КРС? Аз мога да ви кажа, например, че един котлон, ако има контактно съпротивление, може да се окаже изключително голям източник на електромагнитен шум. Или пък, примерно, печка или хладилник. Ами, добре, аз, следвайки пътя на логиката на господин Мирчев, ще предложа тогава да им дадем да сертифицират, примерно, автомобили. Един автомобил, примерно, било чрез свещта си може да стане също източник на шум.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това не е мое предложение. Това е предложение на вносителя.
Благой Димитров: Но, вие го подкрепяте!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не аз, комисията!
Благой Димитров: Или комисията… Но, ако наистина има воля да не им даваме на тези колеги това, защото аз не знам в момента колко инженери има в КРС, защото сертификацията е нещо много съществено или пък колко човека трябва да бъдат освободени, това е друг въпрос, но кажете, че трябва да бъдат освободени четирима специалисти, които трябва да дават лепенки за сертификати, да речем, на телефонни апарати и това струва някаква такса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Мутафчиев има думата.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Най-напред, господин Димитров, нека да уточним нещо, тъй като ми се струва, че се злоупотребява малко с някои неща.
Вносител на законопроекта не е КРС. Вносител е Министерският съвет и аз се надявам, господин председател, че в дебата той ще се представлява или заместник-министър, или най-малкото от министъра, не да участва само с експерти. Не, няма ги! Нямат интерес от този голям закон, между другото! (Силен шум в залата, реплики.)
Казвам го с най-сериозно уважение към експертите, но тук е пленарна зала и тук се води не само експертен дебат, но се води и политически и законът трябва да се защитава от министъра и заместник-министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Прав сте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев: Ако те не разбират от тези закони, препоръчвам на управляващото мнозинство да си намерят такива, които разбират от това.
Иван Искров (НДСВ, от място): Те сега ги преквалифицират!
Петър Мутафчиев: Ами, късно ги преквалифицирате, господин Искров, късно! (Весело оживление.)
Конкретно по текста – изцяло се солидаризирам с това, което казва Благой Димитров и Иван Иванов. Защо? Защото не може да има подобна формулировка, че национална организация по стандартизацията, по далекосъобщенията е КРС. Това е абсурдна формулировка. Оттам нататък вероятно това, което е предложил в ал. 2 Благой Димитров, е по-добре. Ако има някакви виждания Министерството на транспорта и съобщенията за това, че трябва да има някакво представителство на КРС като специализирана организация, нека да предложат друг текст, но този текст, ако ние сега го приемем в този закон, с това ще създадем един сериозен прецедент. Ще отнемем правомощия на една организация, която е изцяло ангажирана със специален закон за стандартизацията на всички производства в България, така че аз предлагам на пленарна зала или да се отложи разглеждането на този текст и след като се чуят сериозните доводи на министерството да се предложи нов текст от Комисията по транспорт и далекосъобщения или да приемем ал. 2 на Благой Димитров така, както предложи Иван Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има думата господин Иван Павлов.
Иван Павлов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Веднага ще кажа, че се присъединявам към изказванията на преждеговорившите колеги и от опозицията, тъй като ми се струва, че тук се подменят изобщо предназначението и ролята на различни органи. Единият е КРС, другият е организацията, която стандартизира по Закона за стандартизация в България.
Първо, КРС не е орган, който е технически орган, и аз дълбоко се съмнявам, че има изобщо научния и технически потенциал да провежда едно такова широкообхватно лицензиране като изключим автомобилите, които предложи господин Димитров. (Оживление в зала.) Става въпрос за огромно количество уреди, технологии, които тепърва навлизат на българския пазар и аз се съмнявам много дълбоко, че КРС има този технически и научен потенциал, за да прави тази стандартизация.

Не знам какво е положението в другия орган, но ми се струва, че след като той е призван, следва той да изпълнява тези задължения.
Доколко мотивите да не се съкратят някои работни места в КРС са състоятелни, това може всеки от нас да прецени.
Затова също предлагам да се помисли много по-сериозно по този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Давам думата по процедурен въпрос на господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам да гласуваме отлагането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Мирчев предлага отлагането на чл. 32.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагането на чл. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще предложа заедно чл. 33 и чл. 34.
По чл. 33 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 30 със следното съдържание:
“Чл. 30. (1) Комисията води регистри за:
1. издадените индивидуални лицензии;
2. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия.
(2) Регистрите по ал. 1 са публични.
(3) Индивидуалните лицензии на обществените оператори са публични, с изключения на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:
1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. технически данни и параметри на мрежата;
3. финансова информация, която е търговска тайна.
(4) Копия от лицензиите по ал. 3, с изключение на информацията по т. 1-3, се предоставят от комисията срещу заплащане на такса за административна услуга.”
По чл. 34 има предложения на народни представители, всички от които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага чл. 34, който става чл. 31, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 31. Комисията контролира спазването на:
1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията;
2. принципите на ценообразуване, предвидени в този закон;
3. качеството на услугите;
4. условията, предвидени в лицензиите;
5. изискванията за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, съгласно този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста?
Господин Благой Димитров иска думата. Заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
По отношение на чл. 33 искам да направя уточнение. В чл. 33, ал. 4 гласи: “Копия от лицензиите по ал. 3, с изключение на информацията по т. 1-3…”. Какво се има предвид под “т. 1-3”?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има се предвид точки от 1 до 3.
Благой Димитров: За да стане по-ясно, трябва да се запише “от т. 1 до т. 3”.
От друга страна не става ясно на кого срещу заплащане се дават тези данни.
По чл. 34 е прието предложението ми – “изискванията за предоставяне на универсална услуга, съгласно този закон”, тоест съгласно този закон да се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Димитров.
Всъщност аз не видях проблем, който да поставяте. В доклада е отразено коректно “т. 1-3”, което означава точки от 1 до 3 включително.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 33 и чл. 34 ан блок, както бяха представени в окончателните редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 35 има предложение от Йордан Мирчев и Лютви Местан, което е оттеглено.
Има предложение от господин Валери Димитров, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на господин Чонков, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от господин Петър Мутафчиев, което е оттеглено.
Има предложение от господин Иво Атанасов, което е прието по принцип.
Има предложение от господин Иван Иванов, което е прието.
Има предложение от Благой Димитров. Предложението по т. 1, буква “а” се оттегли, по буква “б” не се подкрепя от комисията, а по т. 2 се подкрепя по принцип.
Има предложение на Люцкан Далакчиев. Комисията подкрепя предложението за нови редакции на ал. 1 и 2, а за ал. 3 се оттегля.
Ще прочета това, което не е подкрепено.
Предложение от Милена Милотинова и група народни представители:
“В чл. 35, ал. 1 се създава нова т . 4:
“4. отказ за предоставяне на далекосъобщителни услуги – разпространение на програмите на радио- и телевизионни оператори, притежаващи индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.”
По предложението на Благой Димитров не е приета частта:
“Създава се т. 4:
“4. Отказ за предоставяне на универсална услуга, съгласно изискванията на чл. 106.”
Комисията предлага чл. 35, който става чл. 32, да придобие следното съдържание:
“Чл. 32. (1) При изпълнение на правомощието по чл. 31, т. 4 комисията извършва проверки по изпълнението на закона и условията на лицензиите, включително по искания на засегнати от неизпълнението на условията на лицензиите лица, относно:
1. отказ за предоставяне на специфичен достъп;
2. отказ за предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия;
3. отказ за предоставяне на услугата “линии под наем”;
4. отказ за предоставяне на взаимно свързване;
5. отказ за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и др.;
6. неизпълнение на разпоредбите на този закон.
(2) Когато при проверката се установи нарушение на закона или на условията на лицензията, комисията дава възможност на оператора и на засегнати от неизпълнението на условията на лицензиите лица да представят становища и при необходимост може да изиска допълнителни доказателства. Вземайки предвид обективните обстоятелства и възможностите на лицензирания, комисията с решение дава задължителни указания за отстраняване на нарушението в подходящ срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По този текст – господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Не знам защо се отхвърля предложението ми за това да стане ясно при отказ на оператор за предоставяне на универсална услуга. Защо се отхвърля съгласно изискванията на чл. 106?
Искам да спомена, че чл. 106 регламентира, че обществените оператори могат мотивирано да откажат предоставяне на универсална услуга на потребителите вследствие на, чета чл. 106, непреодолима сила и други причини, изрично уредени в общите условия за взаимоотношенията с потребителите. Вижте какво в момента отхвърлят колегите от мнозинството!
Това, че аз се обръщам към чл. 106, означава едно дефиниране, едно регламентиране, да речем, при проверка. Защо се отхвърля това предложение? Защото наистина това означава, че може доставчиците на универсална услуга просто да отказват универсална услуга и да няма последствия от страна на регулаторния орган. Поне аз така схващам тук принципа и точно т. 2 – отказ за предоставяне на универсална услуга.
Тоест, на практика отправям погледа си към чл. 106. Ако има някакви други съображения… Аз, разбира се, регламентирам да се създаде т. 4 във връзка с неизпълнението на правомощията по чл. 34, т. 4. Не мога да разбера защо отхвърляте предложението ми за създаване на т. 4.
Аз схващам, че по другите неща няма проблем. По т. “а” се оттегля, а по т. 2 се подкрепя по принцип. Вероятно в общия текст са инкорпорирани нещата, които съм предложил.
Просто не мога да схвана защо се отхвърля това предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Димитров.
Господин Пантелеев, заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин председател, аз искам да направя няколко редакционни бележки по ал. 2.
В края на първото изречение на ал. 2 в окончателния текст ние сме записали, че “комисията дава възможност на оператора и на засегнати от неизпълнението на условията на лицензиите лица да представят становища и при необходимост може да изиска допълнителни доказателства"”
Предлагам да отпадне глаголът “може”, тъй като щом има установена необходимост, комисията би трябвало да изисква допълнителни доказателства. Ако има необходимост, за какъв дявол да й даваме право да може или да не може, след като тя е констатирала такава необходимост?
Така че предлагам “може” да отпадне и да стане “да изисква”, което вече има задължителност, след като е установила необходимост.
Въпреки тавтологията предлагам следващото изречение да стане: “Вземайки предвид обективните обстоятелства и възможностите на лицензираните лица…”. Това е терминът – “лицензираните лица”, а не “лицензирания”.
И долу, в края на същото изречение, вместо “подходящ срок”, да запишем “определен срок”, тъй като трябва да има срок и той трябва да е определен. А дали е подходящ или не – това не знам кой би могъл да прецени. Трябва да се даде срок, а дали ще се окаже той подходящ или не ще стане ясно по-късно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Кратка реплика от господин Валери Димитров.
Аз също бих могъл да направя реплика, но няма как технически да си го позволя.
Валери Димитров (НДСВ): Аз все пак смятам, че текстът би бил по-коректен, ако остане с израза “може да изисква”. За какво става въпрос, уважаеми колеги? Тук става дума за преценка на комисията каква информация да изисква, кога, в какъв момент, в какъв обем. Това е израз на нейната дискреционна власт, която комисията има в качеството й на административен орган. Това не е пожелателна норма. Става дума за преценка на комисията с оглед на нейните контролни функции, с оглед на осъществяването на нейните контролни правомощия.
Когато кажем “изисква”, това е императив. Значи ние лишаваме от право на преценка тя кога да сметне за подходящо дали да изисква информация или не. “Може да изисква” означава, че тя има власт да изисква, но тя преценява кога, как, в какъв обем да бъде тази информация. Това е смисълът на текста, който е формулиран, и аз смятам, че той е коректно формулиран от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Димитров.
Господин Пантелеев, заповядайте, ако искате дуплика, имате възможност.
Любомир Пантелеев (КБ): Значи в случая правата на комисията са до това – при необходимост. Тя е тази, която преценява дали има необходимост. И излиза, че като е преценила, че има такава необходимост за допълнителни доказателства, може да изиска. Значи тя първо установява необходимостта, пък после решава дали да изисква доказателства. След като е установила, че има необходимост, което е първото изискване в случая, тогава задължително трябва да изиска, защото нейно право е да установи дали има необходимост или не. Така, тя установява, че има необходимост и тогава автоматично вече, няма може – не може, трябва да изиска.
Така че това, за което Вие говорите, се съдържа в думите “при необходимост”. Тя установява дали има такава необходимост.
Значи тя изведнъж установява, че има необходимост, а пък после – може или не може! Щом е установила, че има необходимост, задължително трябва да изиска. А така, както е записано, тя установява, че има необходимост, но въпреки това решава да се възползва от това “може” и да не изиска доказателства.
Така че коректният израз е “при необходимост да изисква”, а тя е тази, която ще реши дали има необходимост или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За изказване – господин Явор Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз ще подкрепя господин Пантелеев. Тук не става въпрос дали комисията може или не може да изисква допълнителни документи, а става въпрос за възможност за поява на двоен стандарт към различни нарушители – оператори. Значи, комисията може на един оператор да изисква документи, а от друг да не изисква. По този начин тя работи по целесъобразност, съобразно своите виждания, и наистина е възможна проява на корупционен елемент.
Според мен, появилата се необходимост задължава комисията да изисква определени документи, които да доказват или не становището на оператора, който е в нарушение. Затова според мен думата “може” трябва да отпадне, която ще лиши от възможността Комисията за регулиране на съобщенията да преценява само по собствена преценка дали операторът е в нарушение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Реплика на господин Милушев от господин Благой Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Използвам репликата и искам да взема все пак отношение по предложението на господин Валери Димитров.
В експертизата на Европейската комисия недвусмислено е казано на много места, че трябва да се даде възможност както на операторите, така и на ползвателите да изразяват становища пред регулаторния орган. Даже те стигат в някои случаи до предварително огласяване, да речем, на нормативни актове.
Така че аз си мисля, че трябва да се задължи комисията да иска мнението на оператора.
Аз просто използвах репликата на господин Милушев, за да спомена, че в европейската рамка има категорично изискване в това отношение. Тоест, трябва регулаторният орган да иска становище и да се съобразява със становището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Димитров.
Имате ли потребност от дуплика, господин Милушев? Струва ми се, че нямате.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По отношение на предложението ми по ал. 2, което е прието, аз съм напълно удовлетворен.
По повод на възникналия спор, аз също считам, че веднъж заявена необходимост оттам нататък следва изискването на допълнителни доказателства. Следването на “необходимост” и на “може” е една практически безсмислена комбинация. Или ще трябва да се използва като “може да изиска допълнителни доказателства” и се подразбира, че може да ги изиска, когато това е необходимо, или пък остава, че “при необходимост се изискват допълнителни доказателства”, но следването на двете думи, наистина е безсмислено.
Що се касае обаче до едно друго предложение, което искам да подкрепя и настоявам да бъде прието в залата. Това е едно от предложенията на господин Благой Димитров, а по неговото предложение това е т. 1, буква “б” – за създаване на нова точка 4 с текст – “Отказ за предоставяне на универсална услуга, съгласно изискванията на чл. 106”.
По-нататък, когато разглеждаме текста на чл. 106, ще се види, че са изброени пет точки като условия, при които обществен оператор може мотивирано да откаже предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга на крайни потребители. Няма нищо по-логично от това в чл. 32 към всички точки на откази, които могат да бъдат, така да се каже, обжалвани и се иска извършена проверка, да се включи и точка, която засяга и отказа за предоставяне на универсална услуга, като е съвсем логично да се добави: “Съгласно изискванията на чл. 106”, а не вън от изискванията, които са дефинирани там.
Поради това подкрепям специално и мисля, че това е най-важното от предложенията на господин Благой Димитров. Апелирам да бъде гласувано и подкрепено в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Виждам, че 15 мин. спорим за важни неща – може или не може. За да престанем да спорим и хората, които разбират от законотворчество, и тези, които разбират от правилен български език, предлагам чисто и просто да приемем промяна на текста като най-напред стане “може да изисква допълнителни доказателства при необходимост”. По този начин спорът отпада изцяло.
Предлагам ви да не губим повече време и да вървим напред, тъй като ни чакат още над 210 члена по този законопроект. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 67, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров в частта, която не е подкрепена и не е оттеглена.
Гласували 107 народни представители: за 25, против 71, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване ал. 2 на чл. 32 в окончателния вариант на комисията с предложенията за редакционни поправки, като, първо, подлагам нещо, което ми се струва по-безспорно и беше предложено от господин Пантелеев – вместо “възможностите на лицензирания” да бъде “лицензираните лица” и вместо “подходящ срок” да бъде “определен срок”. Това са неговите редакционни поправки, но те все пак имат значение.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 2, въздържал се 1.
Предложенията се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев – в текста на ал. 2 да отпадне думата “може”, по която се разви буря в чаша вода.
Гласували 118 народни представители: за 56, против 59, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване разумното предложение на господин Петър Мутафчиев в редакцията “може да изисква допълнителни доказателства при необходимост”.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 10, въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 35, който става чл. 32.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 8.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 36 предложението на Валери Димитров е прието.
Предложението на Валери Димитров и Нина Чилова е отделно, не е подкрепено от комисията, тъй като в него се казва само да изисква от лицензираните оператори, а текстът на вносителя е: “от всеки, който осъществява далекосъобщителна дейност”, т.е. то се включва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В предложението на народния представител Благой Димитров разликата е само в ал. 1: “Комисията може да изиска информация, необходима за изпълнение на регулаторните й функции от всички държавни регулаторни органи и от всички лица, лицензирани или регистрирани по този закон” и неговата добавка е: “или по Закона за радиото и телевизията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 36, който става чл. 33, да придобие следното съдържание:
“Чл. 33. (1) Комисията може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.
(2) Комисията взаимодейства с държавни органи и институции, както и с органите на местното самоуправление и местната администрация и с юридически лица с нестопанска цел при изготвянето на проекти на нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество.
(3) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е служебна и/или търговска тайна, за което подписват декларация по образец, приет с решение на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, непрекъснато задавам въпроси и не получавам отговори. Само върви парламентарната гилотина с червените копчета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Невинаги е така, господин Димитров.
Благой Димитров: В 90% от случаите е така, уважаеми господин председателю.
Отново питам какви са мотивите в комисията да се отхвърли моето предложение, че комисията може да иска от държавни органи и от лица, които са лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията.
Още веднъж искам, за кой ли път, да спомена, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, че дейностите на тези оператори са свързани с далекосъобщенията. И би трябвало за кабелните и ефирните оператори, които са лицензирани по Закона за радиото и телевизията, комисията да може да изисква такава информация.
Не мога да разбера, още веднъж, господин Мирчев, какви са основанията Ви. Съгласен съм, че много пъти казах… Господин Мутафчиев едва ли не искаше да каже, че искам да въведа в заблуждение народното представителство – наистина КРС не е вносител, и аз съм свидетел, че те са вносители на много от текстовете, независимо, че са обект на закона. Но не мога да разбера защо, господин Мирчев, се отхвърля това мое предложение? Вероятно отново няма да получа отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи? Не иска ли някой да отговори на настоятелното питане на народния представител Благой Димитров? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 45, против 80, въздържали се 2.
Това предложение не е прието.
Остава да се гласува текста на комисията. Съвършено е излишен съюзът “и” в ал. 3 – “и/или” – и-то може да падне, то просто е в повече. Махнете го, много ви моля, не слагайте излишни буквички.
Моля, гласувайте чл. 33 в редакцията на комисията без и-то.
Гласували 108 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, току-що хвръкна самолет в залата.
Съобщения за парламентарния контрол на 5 септември, петък:
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кръстьо Петков и Васил Калинов и на две питания от народните представители Надка Пангарова и Александър Маринов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Евгени Бакърджиев и на питане от народния представител Йордан Соколов;
- министърът на културата Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Емил Кошлуков;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
На основание чл. 78, ал. 4 от правилника поради отсъствието на народните представители от заседанието се отлагат отговорите на министъра на здравеопазването Славчо Богоев на пет актуални въпроса от народните представители Васил Паница, Димитър Игнатов, Борислав Китов, Стойчо Кацаров и Теодора Константинова; министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Венцислав Върбанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски и министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Уважаеми народни представители, в 15,32 ч. слагам край на днешното заседание.
Утре новото пленарно заседание ще започне в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,32 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева